БЪЛГАРСКИ
ТЪЛКОВЕН
РЕЧНИК

-£ Любомир Димитров Андрейчин, Любен Томов Георгиев,
Стефан Петров Илчев, Никола Костов Николов, Иван Димитров Леков,
Стойко Ивано» Стойков, Цветан Тодоров Белчев, 1994
с Димитър Георгиев Попов — допълнение, 1994
I Наука и имжуегво — ЕООД 1994
ISBN 954—02-0156—X

Л. АНДРЕЙЧИН · Л. ГЕОРГИЕВ · СТ. ИЛЧЕВ
Н. КОСТОВ · ИВ. ЛЕКОВ · СТ. СТОЙКОВ
ЦВ. ТОДОРОВ
БЪЛГАРСКИ
ТЪЛКОВЕН
РЕЧНИК
ЧЕТВЪРТО ИЗДАНИЕ
Допълнено и преработено от
ДИМИТЪР попов
Издателство
НАУКА И ИЗКУСТВО
София 1996

в този
ЕДИНСТВЕН ЗАСЕГА
ЕДНОТОМЕН 'ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК
НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ
ЕЗИК
Е СЪБРАНА И ИЗТЪЛКУВАНА
В ДОСТАТЪЧНА ПЪЛНОТА
(ОКОЛО 60 000
ЗАГЛАВНИ ДУМИ)
ЛЕКСИКАТА ОТ ВСИЧКИ ПЛАСТОВЕ
НА СЪВРЕМЕННИЯ НИ
ЕЗИК.
КАТО ТЪЛКОВЕН И
НЕ СТРОГО НОРМАТИВЕН
РЕЧНИКЪТ СЪДЪРЖА
НЕ САМО ДУМИТЕ,
КОИТО СЕ УПОТРЕБЯВАТ
В КНИЖОВНИЯ ЕЗИК,
НО И ИЗВЕСТЕН БРОЙ
ДИАЛЕКТНИ, ОСТАРЕЛИ И
ПРОСТОРЕЧНИ ДУМИ,
КОИТО СЕ СРЕЩАТ
В ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА НАШИ ПИСАТЕЛИ
И В РАЗГОВОРНАТА РЕЧ.
РЕЧНИКЪТ Е СЪСТАВЕН
В СЪОТВЕТСТВИЕ
С ИЗИСКВАНИЯТА НА
СЪВРЕМЕННАТА ЛЕКСИКОГРАФИЯ
И ОТГОВАРЯ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ
НА ОБЩЕСТВОТО ДНЕС,
ТОЙ Е
ОСНОВЕН СПРАВОЧНИК ЗА
ФОРМАТА, ЗНАЧЕНИЕТО И УПОТРЕБАТА
НА ДУМИТЕ,
ИМА ВАЖНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА
ПОВИШАВАНЕ РЕЧЕВАТА КУЛТУРА
НА ВСИЧКИ
И Е ОСНОВНО ПОМАГАЛО
ЗА УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ,
ЗА ВСЕКИ,
КОЙТО ИЗУЧАВА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
КАТО РОДЕН ИЛИ ЧУЖД.
В ТОВА ИЗДАНИЕ
СА НАПРАВЕНИ
ЗНАЧИТЕЛНИ ПОПРАВКИ
И ДОПЪЛНЕНИЯ.

ПРЕДГОВОР
(към четвъртото издание)
Това ново, допълнено и преработено издание на Българския тълковен речник има за
цел да го доближи във възможно най-висока степен до съвременното състояние на
езика и до потребностите и изискванията на съвременното българско общество. Изда¬
ден за пръв път през 1955 г. и преиздаван с „някои поправки и допълнения“ през 1963
и 1973, този единствен засега еднотомен наръчен речник на българския език беше вече
в много отношения твърде остарял и в досегашния си вид не можеше повече да из¬
пълнява достатъчно задоволително ролята си на основен и най-лесно достъпен спра¬
вочник за формата, значението, употребата и произхода на думите. Това наложи
преиздаването му със значителни допълнения и поправки.
Словникът на речника е обогатен с голям брой нови думи, дошли отвън или
възникнали в процеса на развитието на езика и настанили се трайно в него през пос¬
ледните двайсетина и повече години. Включени са допълнително и много' нови значе¬
ния и фразеологични съчетания. В същото време от речника са отпаднали не малко
подчертано редки, остарели и диалектни думи, чието присъствие в лексикалната систе¬
ма на езика и в речта на съвременния българин не е достатъчно убедително.
Тълкуването на думите, представянето на тяхното лексикално значение в
това издание е значително осъвременено, но в границите на досегашния облик на реч¬
ника. Уточнено е съдържанието на редица 'общоупотребителни думи, кактб и на мно¬
го термини из областта на науката и техниката. Голям брой дефиниции са
освободени от натрапваната им досега неуместна идеологизация и са преработени
върху основата на принципа за научна обективност и безпристрастност, което съот¬
ветства и на филологическия характер на речника.
Ударението на думите в новото издание е съобразено и с отразената в Пра¬
вописния речник книжовна норма. При думи с главно и второстепенно ударение, хъ-
дето те се възприемат .достатъчно ясно, заглавните се дават с две ударения (вьзблед,
вьзвиедк, проектопрограма, радиотеатър), а когато в езика са налице акцентни дубле¬
ти, в началото на речниковата статия се посочват и двете утвърдени в книжовната
норма форми, напр.: вино и вино, масло и масло, работя и работя.
Илюстративният материале важно допълнително средство за
разкриване на лексикалното съдържание на думите и форма на непосредствено предс¬
5

тавяне на тяхната употреба. С оглед на това в настоящото издание е увеличен броят
на свободните словосъчетания и изразите, чрез които тълкуваната дума реално същес¬
твува в речта, и същевременно са изоставени част от досега срещащите се в речника
прекадено дълги примери от произведенията на писатели и обществени дейци.
Фразеологичните съчетания, както и в досегашните издания,
са представени в края на речниковата статия, но след специален знак и с ново шриф¬
тово оформление. Излишното повтаряне на тълкуването им при всяка от съставящите
ги лексикални единици се избягва с помощта на въведена система за препращане. В
тази си част речникът остава отворен за допълване и усъвършенстване върху основата
на уточнена идея за същността на фразеологията и за принципите и начините на от¬
разяването й в еднотомен речник.
Стилистичните бележкии начинът на тяхното досегашно използ¬
ване в речника за характеристика на думите откъм стилова принадлежност и стилис¬
тична оцветеност са запазени в основни черти. Направени са следните промени:
—	изоставена е бележката обл. (областно), заменена с бележка диал. (диалектно). Дос¬
татъчно основание за това е широкото използване на термините диалект, диалектен и
пр., докато терминът областно със същото значение днес почти не се среща, доказа¬
телство за което е и отсъствието му от семантичната структура на прилагателното
областен в предишните издания на речника;
—	включена е в списъка на съкращенията и значително по-често се използва бележка¬
та прост. (просторечно, простонародно), която и досега, макар и твърде рядко, се
употребява за означаване на по-силна стилистична сниженост в сравнение с разговор¬
ния стил, напр. при думи като капа, казак (2 знач.), третирам (3 знач.), фамилия (4
знач.) в третото издание.
Граматичната характеристика на думите като част от тъл¬
куването им в речника е променена по-съществено в следните отношения:
—	изоставена е употребата на съкращение гл. (глагол) за граматична характеристика
на глаголите, като се приема, че по уговорка бележките нсв. и св. означават съответ¬
но „глагол от несвършен (свършен) вид“;
—	изоставени са напълно бележките за граматична характеристика на заглавната ду¬
ма в случаите, когато тълкуването й се препраща към друга речникова статия, напр.
при глаголите от свършен вид, чието лексикографско описание се осъществява в ста¬
тията на съответния глагол от несвършен вид;
—	ограничава се действието на възприетия в предишните издания принцип, съгласно
който „глаголи, които в нормална езикова употреба нямат първо и второ лице, са да¬
дени направо в третото лице и така са изтълкувани“. В случаите, когато това е оп¬
равдано и възможно, се спазва правилото, че в българския език за основна форма на
глагола се взема формата за първо лице единствено число в сегашно време на изяви-
телното наклонение;
—	изоставена е досегашната практика на речника глаголите с възвратна' местоименна
частица се да се посочват „по формален принцип все като възвратни“. Тъй като в
този речник по специален начин се отразяват главно непреходните деятелни глаголи,
в чийто състав частицата се няма възвратно значение (напр. безпокоя се, белея се, дви¬
жа се, зеленея се, надигам се, обръщам се, срамувам се и под.), единствено оправдана
е характеристиката им с бележка нпрх. (непреходен деятелен глагол). Само в отделни,
сравнително редки случаи бележката възвр. се използва за означаване на собственовъз-
вратни, с възвратно значение глаголни форми от типа на обличам се, мия се и т.н. В
6

подкрепа на приетия в това издание начин на представяне и граматическа характерис¬
тика на непреходните деятелни глаголи с частица се са и случаите на досегашно из¬
ползване на примери с възвратни но форма глаголи в страдателен залог, чиято
формална възвратност не е отбелязана по никакъв начин, за илюстриране значенията
на деятелни глаголи без се (вж. примерите с вмествам се при вмествам, преустановя¬
вам се при преустановявам и под. в третото издание на речника);
— въведена е употреба на бележките прх. (преходен) и нпрх. (непреходен) за отразява¬
не на известни и съществени особености на лексикалното значение и съчетаемостта на
глаголите.
Произходът на чуждите думи в това издание на речника е
представен в самия край на речниковата статия главно с оглед да се освободи от из¬
вестна претрупаност началната й част.
1994 г.	Димитър Попов
7

УВОДНИ БЕЛЕЖКИ
(към третото издание)
Подбор на думите
Основният подбор на думите в речника е направен от говоримия и писмен литерату¬
рен език. Освен тях са взети множество думи от разговорната реч на градското об¬
щество или от народната реч и диалекти. Термини из областта на науката,
изкуството, техниката, занаятите и др. се дават с оглед на тяхното разпространение у
нас. В речника по начало не се дават собствени лични или географски имена и произ¬
водните от тях.	‘
Тълкуване на думите
Думите най-често се тълкуват с кратки дефиниции, след които, отделени с точка и за¬
петая, може да има синоними. В отделни случаи тълкуването става само чрез синони¬
ми. Когато е нужно, след тълкуването се дава в курсив илюстративен материал, взет
от книжовната или от народната реч и от произведенията на наши писатели и общес¬
твени дейци. Понякога в края на статиите се дават с разреден шрифт фразеологични
съчетания, които се нуждаят от нарочно тълкуване.
4
.	Стилистични бележки
Думите, които принадлежат към отделни стилове на езика, са придружени с курсивни
означения — стилистични бележки, напр. разг. (разговорно) — думи, които се употре¬
бяват в разговорната реч; нар. (народно) — думи, широко разпространени в народна¬
та и битова реч; обл. (областно) — думи, присъщи на един или няколко диалекта;
остар. (остаряло) — думи, крито са се употребявали в недалечно минало, а днес се
чувствуват като остарели; старин, (старинно) — думи, които са употребявани като
обикновени в миналото, а сега се употребяват само за стилистична украса на речта;
„ книж. (книжно) — думи, които се употребяват главно в научната книжнина и в речта
на образованите хора; спец. (специално) — думи, които се употребяват от ограничен
крьг специалисти от някоя област или са "характерни за техния говор; жарг. (жаргон¬
но) — думи, характерни за речта на отделни слоеве в обществото.
а

Ударение
Думите се дават с приетото в литературния език ударение. При случай на колебание
се означават с 'двояко ударение.
Съществителни имена
Към съществителните имена се поставя грамат. бележка м. (съществително от мъжки
род),,лс. (съществително от женски род), ср. (съществително от среден род). Същест¬
вителни, които не се употребяват в единствено число, са означени мн. (съществително
в множествено число), напр. гащи мн^ клещи мн., финанси мн. Ако съществителното
може да има единствено число, но обикновено се употребява в множествено, първо се
дава формата за мн. ч., а след нея в скоби за ед. ч., напр. сажди мн. (сажда ж.); ски
мн. (ска ж.).
Едносрични съществителни от мъжки род, които при членуване получават ударение
върху члена, обикновено се дават и с членувана форма, напр. час, -ът, ред, -1т.
Двойки съществителни, които означават мъж и жена с еднаква професия, занятие или
прояви, -се посочват и тълкуват заедно, напр. учител м. и учителка ж.\ настойник м. и
настойница ж.; ревльо м. и ревла ж.
Прилагателни
Прилагателните имена се дават с формата за мъж. род ед. ч. и грамат. бележка прил.
Образуването на женски и среден род и множествено число обикновено се илюстрира
с примери.
Прилагателни от чужд произход, които в единствено (а понякога и в множествено)
число не се изменят, са придружени с бележка прил. неизм., напр. боялия, беж, серт.
Глаголи
Глаголите се дават в 1 лице, ед. число, сег. време, с граматическото означение гл. псе.
(глагол от несвършен вид) и гл. св. (глагол от свършен вид). Глаголи, които образу¬
ват еднозначна' двойка — един от несвършен и един от свършен вид, — се дават и
тълкуват заедно при несвършения вид, напр. натрупвам гл. нсс-в натрупам гл. св. (тъл¬
куване). Ако азбучното място на свършения вид е съседно с несвършения, не се дава
отделно, но ако не е съседно, свършеният вид се дава отделно с препратка към нес¬
вършения, напр. пратя гл. св. вж. пращам; родя гл. св. вж. раждам.
Глаголи, които в нормална езикова употреба нямат първо и второ лице, са дадени
направо в третото лице и така са тълкувани, напр. роси гл. нсв. Пада роса или дребен
дъждец; сладни гл. нсв. Има слаб захарно сладък вкус.
Глаголи, които не се употребяват в 1 и 2 лице ед. ч., са дадени и тълкувани в 1 лице
мн. число, напр, налягаме гл. св. Легнем мнозина.
Глаголи с възвратно местоимение се могат да бъдат възвратни, страдателни, средни
или взаимни. За да не се усложнява речникът с по-подробни граматически указания,
тоя вид глаголи са посочени по формален признак все като възвратни. Когато въз¬
вратният глагол се различава от действителния не само по залог, но и по значение,
той се дава съкратено в същата статия на действителния, напр. мия гл. нсв. (тълкува¬
не). — се гл. въмвр. 1. Мия лицето си. 2. За котка — ближе предния си крак и си чис¬
ти лицето.
9

Глаголни съществителни
Глаголните съществителни на -не, които по правило се образуват от всеки глагол от
несвършен вид, не се дават като отделни думи в речника. Дадени са само единични
глаголни съществителни, когато означават и конкретен предмет, напр. ядене, пиене и
др.
Наречия
Наречията се дават с грам. бележка нарч. Не се посочват отделно наречия, които се
образуват правилно от прилагателни .и имат същото значение с тях, напр. бодро от
б о д ъ р, весело от в е с е л, юнашки от прил. юнашки и т.н.
Означаване произхода на чуждите думи
Към чуждите думи е посочен в прави скоби езикът, от който произхождат, напр. кос¬
тюм [фр.], литература [лат.].
Ако думата е проникнала у нас през друг език и там е претърпяла някои промени
във формата или значението си, отбелязва се и първият език, и вторият, напр. мангал
[ар.-тур.] (на арабски е манкал, а на турски става мангал)\ мишена [пер.-рус.] (персийс¬
ко нишан, рус. мишень). Така се посочва произходът и на думи, които съдържат еле¬
менти от два различни езика, напр. автомобил [гр.-лат.] (гръцко авто и латинско
мобилис).
Ако при преминаването си от чуждия език у нас думата е претърпяла по-значителни
промени, бележи се „от“, например мрамор [от гр.] (на гръцки е мармарон); балтон [от
фр.] (френско ра1е1.оГ); миля [от лат.] (латинското тШе — хиляда); раница [от нем.-рус.]
(немско Яапгеп, рус. ранец).
Някои чужди думи водят начало от собствено лично или географско име. При тях е
означено „от соб.“, напр. мансарда [от фр. соб.] (по името на френския архитект Ман¬
сар); сандвич [от анг. соб.] (по името на английския лорд Сендуич).
При чужди думи, за чийто произход има различни мнения или обясняването му е
доста дълго, се означава само „чуж.“, напр. саксофон [чуж.] (от името на изобретате¬
ля Сакс и гръцко фоне — звук); лилипут [чуж.] (от книгата на Джон. Свифт „Пъте¬
шествията на Гъливер“, в която се говори за много дребни на ръст хора); аспирин
[чуж.] (патент на фармацевтичните заводи Байер).
При група от чужди думи с един корен произходът се отбелязва само при една от ду¬
мите, напр. морал [лат.], а морален, морализатор, моралист, моралност — без бележка
за произхода.
1973 г.	Авторите
ю

СЪКРАЩЕНИЯ
австрал.
адм.
австралийски
административен
м.
(същ. от) мъжки
род
рядко
санскр.
рядко
санскритски
амер.
американски
(езици)
мат.
мед.
математически
медицински
св.
(гл, от) свършен
вид
анат.
анатом ически
межд.
междуметие
сег.
сегашно време
англ.
английски (език)
мест.
местоимение
сз.
съюз
ар.
арабски
мин. нсв.
минало несвършено
сказ.
сказуемо
арм.
арменски
време
сказ.опред.
сказуемно
арх.
архаично
мин.св.
минало свършено
определение
архит.
архитектурен
време
соб.
собствено име
астрон.
астрономически
митол,
митоло гически
спец.
специално
афр-
африкански
мн.
(същ. от) множе¬
спорт.
спортен термин
безл.
безлично
ствено число
ср.
(същ. от) среден
биол.
биологически
муз.
музикално
род
бьд.
бъдеще време
напр.
например
срв.
сравни
вж.
виж, вижте
нар.
народно
старин,
старинно
взаим.
взаимен (залог)
нар. п.
народна песен
стб.
старобългарск и
вин.
винитслен (падеж)
ларч.
наречие
стесн.
стеснено
вм.
вместо
науч.
научно
стоп.
стопански
еметн.
вметната дума или
нгр.
новогръцки
страд.
страдателен залог
израз
неизв.
произход неизве¬
сьбир.
събирателно
воен.
военно
стен
сьдеб.
съдебен
вулг.
вулгарно
неизм.
нсизменяем
ськр.
съкращение,
възвр.
възвратен
нем.
немски
съкратено
(глагол, залог)
неодобр.
неодобрително
съчет.
съчетание
гал.
гальовно
нов.
нова дума,
същ.
съществително име
геогр.
географски
неологизъм
татар.
татарски
геом.
геометрия,
нпрх.
непреходен гл.
техн.
технически
геометричен
нсв.
(гл. от) несвършен
тур.
турски
гл.
глагол
вид
търг.
търговски
гр.
гръцки
обикн.
обикновено
тьрж.
тържествено
грам.
граматически
остар.
остаряло
тюрк.
тюркски
грубо
грубо
офиц.
официално
увел..
увелнчително
дат.
дателен (падеж)
пад.
падеж
укор.
укорно
дет.
детски
перс.
персийски
умал.
умалително
деят.
деятелен (залог)
печат.
печатарство
унг.
унгарски
евр.
еврейски
пое.
повелителна форма
усл.
условно наклоне¬
егип.
египетски
погов.
поговорка
ние
ед.
единствено число
подигр.
подигравателно
фам.
фамилварно
ез.
езикознание
поет.
поетично
физ.
физически
ж.
(същ. от) женски род
пол.
полски
филос.
философски
жарг.
жаргонно
полтез.
полинезийски
фин.
фински
зват.
звателна форма
порт.
португалски
ФР-
френски
знач.
значение
поел.
пословица
хим.
химически
зоол.
зоологически
предл.
предлог
хол.
холандски
икон.
икономически
презр.
презрително
ииг.
цигански
имен.
именителен (падеж)
прен.
преносно
цел.
църковнослапяиски
инд.
индийски (език)
пренебр.
пренебрежително
ч.
число
ироп.
иронично
прил.
прилагателно
част.
частица
исл.
исландски
прич.
причастие
чеш.
чешки
исп.
испански
прост.
простонародно
числ.
числително
ист.
исторически
прот.
противоположно
(бройно)
ит.
италиански
(знач.)
числ.ред.
числително редно
канц.
канцеларски
прх.
преходен гл.
чл.
членувано
кит.
китайски
разг.
разговорно
чел.
черковнославянски
ЮШЖ.
книжно
разш.
разширено
чуж.
чуждо
л.
(глаголно) лице
религ.
религиозно
шег.
шеговито
лат.
латински
ритор.
риторично
юр.
юридически
лит.
литература,
литературен
термин
род.
рум.
рус.
родителен (падеж)
румънски
руски
яп.
японски

СЪКРАЩЕНИЯ НА ИМЕНАТА НА ЦИТИРАНИТЕ АВТОРИ
(азбучен показалец)
А Бею.
Асен Босев
Д.Осия.
Димитър Осинин
Н.В.Рак.
Никола Ракитин
А.Гул.
Андрей Гуляшки
Д.Пол.
Димитър Полянов
Н.Ли.л.
Николай Лилиев
А.Камен.
Ана Каменова
Д.Тал,
Димитър Талев
Н.Маранг.
Николай Марангозов
А.Карал.
Ангел Каралийчев
Д.Чинт.
Добри Чинтулов
Н.Райн.
Николай Райнов
А.Конст.
Алеко Константинов
Е.Кор.
Емил Коралов
Н Фурн.
Никола Фурнаджиев
А.Разцв.
Асен Разцветников
ЕмлД^м.
Емануил Попдимитров
Н.Хр.
Николай Хрелхов
А.Страш.
Антон Страншмиров
Е.Пел.
Елин Пелин
Орл.Вас.
Орлин Василев
Багр.
Елисавета Багряна
Е. Стан.
Емилиян Станев
П.Веж.
Павел Вежинов
Бот.
Христо Ботев
З.Ст.
Захари Стоянов
П.Пен.
Пеньо Пенев
В аз.
Иван Вазов
И.Бур,
Иван Бурин
П.П.Сл.
Пенчо Славейков
Вапц.
Никола Валцаров
Ив.Март.
Иван Мартинов
П.Р.Сл.
Петко Славейков
В.Друм.
Васил Друмев
Ив.Хадж.
Иван Хаджимарчев
П.Ю.Тод.
Петко Ю. Тодоров
Всс.Георг.
Веселин Георгиев
Йов.
Йордан Йовков
Смирн.
Христо Смирненски
В.Кол.
Васил Коларов
Й.Рад.
Йордан Радичков
Ст.Загор.
Стоян Загорчинов
ВПетр.
Валери Петров
К.Вел.
Константин Величков
Ст.Мих.
Стоян Михайловски
Г.Дим.
Георги Димитров
К.Петк
Константин Петканов
Ст.Чил.
Стилиян Чилингиров
Гео М.
Гео Милев
Кр.Вел.
Крум Велков
Т.Г.Вл.
Тодор Г. Влайков
Г.Карасл.
Георги Караславов
Кр.Грит.
Крум Григоров
Т.Павл.
Тодор Павлов
Г.Кирк.
Георги Кирков
К.Хр.
Кирил Христов
Т.Тр.
Теодор Траянов
ПРайч,
Георги Райчев
Л.Кар,
Любен Каравелов
Х.Рус.
Харалан Русев
Д.Благ.
Димитър Благоев
Люд.Ст.
Людмил Стоянов.
Хр.Яс.
Христо Ясенов
Д.Дим.
Димитър Димов
Мл.Ис.
Младен Исаев
Ц.Гин.
Цани Гинчев
Деб.
Димчо Дебеляиов
М.Крем.
Михаил Кремен
Ц.Церк.
Цанко Церковски
Д.Немир.
Добри Немиров
М.Марч.
Марко Марчевски
Яв,
Пейо Яворов
(2

УСЛОВНИ ЗНАЦИ
И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ В РЕЧНИКА
О
отделя фразеологичните единици, представени с нарочна тълкуване, от останалата част на
речниковата статия;
*
в горния десен край на думата сочи при кой от компонентите си фразсологичната единица
е изтълкувана;
означава изпусната, съкратена част от текст за илюстрация;
<
>
при означаване произхода на чуждите	: посочва езика, през който дадена дуума е
преминала и е претърпяла някои промени във формата или значението си, напр.: герой
|гр. > рус.], мишена |пер >рус.];
> >
за отделяне на части от речниковата статия, съдържащи единици с друга граматична харак¬
теристика, напр. наречие в статията на съответното прилагателно име, адективирано
участие в статията на глагола, или с образна употреба на тълкуваната дума;
[ ]
а.	За ограждане на незадължителни, факултативни елементи в рамките на ду мата или на
изречението:
-— При представяне дублетните форми на една и съща заглавна дума, напр.:
дембел|нн] м. Ленивец, мързелан, който се излежава, [перс. > тур.]
команд|у|вам исв. прх. Давам команда.
участ|ву]вам нсе. и св., нпрх. Вземам участие.
— За означаване на факултативен елемент в границите на фразеолргичната единица, в
тълкуването на думата или пояснителни бележки в илюстративния текст, напр.;
<> Изтървавам |му] края разг. — изгубвам контрола над нещо, обърквам се.
мъгловйт прил. Мъглив. А то [небето] е сиво, мъгловито. Яв.
б.	Ограаада сседенняяа за произхода на «чждиие думи в края на речниковвтт статия.
( )
огражда синонимни или факултативни елементи, както и по-рядко употребявани форми
на дадена дума, напр.:
петел.,. О Първи (втори) петли — първо' (второ) задружно nроnявтан на петлите през
нощта.
разказвач м. Който (умее добре да) разказва или (да) пише разкази.
траки лш.(трак л.) ист. Древен народ.
стои при дума, чиято употреба в речта е нежелателна.
13

А
а сз. Съчинителен противоположен съюз. Означава: I.
Съпоставяне. Аз чета, а той слуша. Едни го хва¬
лят, а други го корят. Учението е светлина, а не¬
вежеството — мрак. Птиците хвърчат, а рибите
плуват. 2. Противопоставяне, когато в едната ми¬
съл се отрича казаното в другата; но, ала. Не жи¬
веем, за да ядем, а ядем, за да живеем. Чакай ме
утре, а не днес, О А пък сз. Означава по-ясно раз¬
граничено съпоставяне; пъх. Ти си гледай работа¬
та, а пък той ще отговаря за постъпката си. Много
яде, а пък малко придава.
а -— а сз. Съчинителен сьотносителен съюз. Означава
незабавна последователност или вътрешна зависи¬
мост; ха. А заплаче, а се засмее. А дума дал, а душа
дал.
а межд. I. С ударение, за да се изрази: 1. Неувере¬
но, съмнително питане. А, навлезли са войскшпе?
Та щяло да стане нужда от него, а? 2. Възклица¬
ние като отговор на повикване. Иване! — А? 3.
Насърчение, подкана, дразнене. А върви де! А уда¬
ри ме, ако смееш! 4, Яд, закана. А махай се от-
тука! II. Произнасяно с удължение [аа], за да се
изрази: I. Радост, почуда. А, тука ли си бил! А,
такава ли била работата! 2. Досещане. А, сега ми
дойде на ум!
а- и (пред гласна) ав-. Представка в чужди думи със
значение „не, без, противоположен на“, напр.: ави¬
таминоза, аморален, анемия и под. [гр.]
аба ж. I. Груб домашен вълнен плат; бало, шаяк. 2.
Горна мъжка дреха от такъв плат. [ар.тур.]
абаджййски прил. Който се отнася до абаджия. Аба-
джийски аршин.
абаджййство ср. Занятие, работа на абаджия; абаджи-
лък.
абаджилък м. Абаджййство. [тур.]
абаджйя м. Който прави, изработва или продава аби.
[тур·]
абажур м. Приспособление на лампа (от стъкло, хар¬
тия и др.) за предпазване на очите от ярка светлина
и за украса, [фр.]
абанос м. Много твърдо, черно тропическо дърво, ко¬
ето служи за изработване на мебели, Оюзругоз
еЬепиш. [чуж.]
абаипеов прил. 1. Направен от абанос, 2. С качества
на абанос.
абат м. 1. Игумен на католически мъжки манастир.
2. Католически свещеник, [лат.]
абатство ср. 1. Католически мъжки манастир с при¬
надлежащите му владения. 2. Длъжност, служба на
абат.
абайл м. разг. Глупак, [ар. > тур.]
абдикация ж. 1. Отказване от престол. 2. прен. Отказ¬
ване от каквито и да било права или задължения,
[лат.]
абдикирам псе. и св., нпрх. 1. Отказвам се от престол.
2. Отказвам се от каквито и да било права или за¬
дължения. (от лат.]
абеи прил. Направен от аба, АОеии терлици.
вбзйц м. 1. .Отстъп вдясно в началото на нов ред,
с който започва самостоятелен параграф. 2- Отно¬
сително самостоятелна в смислово отношение
част от (писмен) текст, която се започва на нов
ред, обикн. с отстъп; параграф, новоредие,
[нем.]
абитуриент м, и абитуриентка ж. Зрелостник, [лат.]
абитуриентски прил. Който се отнася до абитуриент.
Абитуриентска забава.
абонамент м. Подписка 'за редовно получаване
или използване на нещо (напр. вестници, списа¬
ния, храна в гостилница и др.) в уговорен срок.
[фрЗ
абонаментен прил. Който се отнася до абонамент.
Абонаментен списък.
абонат м. и абонатна ж. Който се ползва от абона¬
мент; подписник.
абонирам нсв. и св., прх. Записвам някого да се пол¬
зва от абонамент, правя го абонат, — се нпрх.
Ставам абонат. Абонирах се за два вестника, [от
Фр.]
абордйж м. Остарял, старинен начин на морски бой
чрез плътно приближаване до неприятелския кораб
за преминаване на него и ръкопашна борба. Взе¬
мам на абордаж, [фр.]
абориген м. Коренен, местен, автохтонен жител на да¬
дена 'страна, област; туземец. Австралийски абори¬
гени. [рус. < лат.]
аборт м. Помятане, [лат.]
абортивен приа. книж. Който се отнася до аборт, пре¬
дизвиква аборт. Абортивни таблетки, [лат.]
абортирам нсв. и св., нпрх. и прх. Помятам.
абразйв м. спец. Много твърд дребнозърнест мате¬
риал, който се използва за механична обработка
(шлифоване, полиране н под.) на метали, кера¬
мични изделия, скъпоценни камъни и др. [от
фр. < лат.]
абразивен прил. Който се отнася до абразйв. Абразив¬
ни дискове.
абревиатура ж, спец. Съкращение (във 2 знач.).
[ит. < лат.]
абревнация ж. спец. Образуване на съкращения, аб¬
ревиатури; съкращаване.
абрнхт м. Машина за рендосване на дъски, [нем.]
абсент м. Спиртно питие, подправено с пелин.
. [фр. < гр.]	.
абсолвент м. и абсолвеитка ж. Който завършва виеше
учебно заведение, [лат.]
абсолвеитскн прил. Който се отнася дд абсолвент.
. Абсолвентски изпит.
абсолютен прил. 1. Взет сам за себе си, независимо от
нещо друго. Абсототна истина. 2. Неограничен,
безусловен, пълен. Абсолютна монархия. Абсолют¬
на тишина. Абсоштно мнозинство, [лат.]
абсолютйзъм м. Държавен строй с неограничена ед¬
нолична върховна власт, [лат.]
абссопйтно нарч. Съвършено, съвсем. Това е абсолют¬
но невъзможно.
абсорбент м. книж. Тяло, вещество, което осъществя¬
ва абсорбция. [от лат.]
абсорбер м. книж. Устройство, апарат за осъществя¬
ване на абсорбция, за всмукване, поглъщане,
абсорбирам нсв. и св., прх. книж. Осъществявам
абсорбция; всмуквам, поглъщам,
абебрбння ж. книж. Поглъщане, всмукване на вещес¬
тво или газ от разтвор или смес от газове с целия
обем на поглъщащото твърдо тяло или течност,
[лат]

16 абстрактен
абстрактен прил. Който е получен чрез мислено отде¬
ляне на известни свойства или признаци на конхрет-
' ии предмети; отвлечен. Прот. конкретен,
абстрактносг ж. Качество на абстрактен.	·
абстракция ж. 1. Мислено отделяне, отвличане на
свойства от самите предмети. 2. Отвлечено понятие
или теоретическо обобщение, създадено в резултат
на абстрахиране. [лат.] ,
абстрахирам се нсв. и се., нпрх. 1. Мислено се отде¬
лям, отвличам. 2. Не вземам предвид, не вземам
под внимание, [от лат.]
абсурд м. Явна безсмислица, глупост- [лат.]
абсурден прил. Явно безсмислен,	-
абсурдност ж. Качество на абсурден,
абсцес м. мед, Загнояване, гноен оток. [лат.]
абсцйса ж. мат. 1. Координата, която определя по¬
ложението на точка върху равнината като разстоя¬
ние до ординатната ос, измерено по перпендикуля¬
ра гьм нея, успоредно на абсцисната ос. 2.
Абсцисна ос. [лат.]
йбсцасен Прил. от а б с ц и с а. О Абсцисна ос
мат, — хоризонталната права в правоъгълна коор¬
динатна система, по отношение на която се опре-
• делят, измерват ординатите.
авангард м. 1. воен. Предна войскова част, която
предпазва главните сили от неочаквано нападение,
събира сведения за противника и пр.; предна охра¬
на. Прот. ариергард. 2. прен. Ръководна
група или организация; преден отред. Партията е
авангард на класата, [фр.]
авангарден прил, Който е свързан с авангард- Аван¬
гардни схватки. Авангардна роля. Авангардни тех¬
нологии.	·
авангардйзъм м. книж. Общо название на художест¬
вени течения през XX в., които се стремят към ко¬
ренно обновяване на изкуството по съдържание и
форма и критикуват традиционните форми и сти¬
лове. Срв. модернизъм, [фр.]
авангардист м. книж. Последовател на авангардизма.
Писатели авангардисти.
авангярдйсткн прил. книж. Който се отнася до аван-
гардизъм. Ааангардистко мислене.
яванпост м. Предна стража, преден пост. [фр .]
аванс м. 1. Заплата или част от заплата, която се дава
на работник, служител и др. предварително, преди
деня на окончателното плащане. Днес взех аванс. 2.
Суми. отпуснати на учреждение или предприятие за
извършване на необходими разходи срещу кредита
по бюджета. Трябва да оправдая аванса, за да полу¬
ча нова сума. 3. Първоначални стъпки за сближение
или разбиране с някого. Той му прави вече аванси.
Младата жена отхвърли авансите на този дон¬
жуана. [фр.]
авансирам нсв. н св. 1. прх. Давам някому аванс. 2.
нпрх. Напредвам (в служба, стопанска дейност и
под.).
аваисов прил. Който се отнася до аванс (в 1 и 2 знач.).
Авансова разписка. Авансов отчет.
авамсигаа ж. Тазн част от сцената, която се намира
най-близо до зрителите, [фр. + гр.]
аванта ж. разг. 1. Получаване, придобиване на не¬
що даром, незаслужено, без вложени усилия и
труд; келепир, муфта. Ие му се работи и все тър¬
си аванта. 2. като нари. Да ром, незаслужено, без
вложени усилия и труд; гратис, муфта. [ит.>тур.]
авантаджнйски прил. разг. Който се отнася до аванта¬
джия, присъщ на авантаджия.	*
авантаджнйство ср. разг. Поведение или проява на
авантаджия; келепирджийство.
авантаджия м. и авангаджника ж. разг. Който търси
аванта, стреми се към аванта; келепирджия, муфта-
джия.
авантаж м. 1. книж. рядко. Предимство, изгода. 2.
спорт. При игра на футбол, баскетбол, хандбал и
под. — положение, при което, въпреки че е извър¬
шено нарушение, съдията не (трябва да) спира иг¬
рата, тъй като отборътьт, срещу който е извърше¬
но нарушението, в момента се намира в изгодна,
благоприятна позиция, [фр.]
авантюра ж. 1. Приключение. 2. Необмислено пред¬
прието дело, свързано с големи опасности. Военна
авантюра. [фр.]
авантюрен прил. Богат с приключения. Авантюрен ро¬
ман.
авантюризъм м. Склонност към авантюри, към опас¬
ни и неблагоразумии постъпки-
авантюрист м. и авантюрнстка ж. Човек, който търси
приключения, който е склонен към авантюри. Това
правителство беше сбор от авантюристи, които
водеха страната към гибел.
авантюристичен и аванго^р^истИчески прил. Изпълнен с
авантюризъм. Авантюристична политика.
авари мш. (аварин м.) Тюркски номадски племена, ко¬
ито се появили в Европа през VI в. и нападали сла¬
вяните, франките -и Византия,
авариен прил. Който се отнася до авария, свързан е с
авария. Авариен изход. Аварийно положение.
авария ж. 1. Повреда на транспортно средство (пара¬
ход, влак, самолет) или на неговия товар. 2. разг.
Изобщо повреда. [ар.>итг.]
Авгиев прил. Ь Авгиеви обори — а. В гръцката ми¬
тология — замърсените обори на цар Авгий, които
само Херкулес успял да изчисти, б. прен. Нещо за¬
мърсено, задръстено със смет, крайно занемарено,
[от гр.]
август м. Осмият месец от годината, [лат.]
авгусгенши прил. старин. Височайши. [от лат.]
августов в августовски прил. .Който се отнася до ме¬
сец август, който е присъщ на август или същест¬
вува, става през август. Августов ден. Августовско
съвещание.
авджйя м. прост. Ловец, ловджия, [от тур.]
авиатор м. и авнаторка ж. Летец, [от лат.]
авиаторски прил. Който се отнася до авиатор,
авиаторспю ср. Занятие, служба на авиатор,
авиационен прил. Който се отнася до авиация. Авиа¬
ционна база.
авиация ж. 1. Въздухоплаване. 2. Въздушна флота.
Военна авиация. Гражданска авиация.
авяо- Съставна част на сложни думи със значение
„авиационен, самолетен”, напр.: авиобензин, авио¬
бомба. авиоконструктор, авиомеханик, авиомодели¬
зъм и под. [от лат.]
авитаминоза ж. книж. Болестно състояние, породено
от остра недостатъчност на витамини в организма,
[от гр.+ лат.]
авлига ж. Прелетна пойна птица, жълта, с черни
криле н опашка, Опо1из ка1Ъи1^; жълтурка, чичо¬
пей.
авоари мн. (авоар м.) Пари в банка, които се намират
на разположение на вложителя, [фр.]

авокадо ср. Вечнозелено американско тропическо
дърво с едри овални или крушовидни плодове,
[исп. < амер.]
автаркня ж. книж. Политика иа стопанско обособя¬
ване и ’ самозадоволяване, на затваряне на стопанс¬
твото на дадена страна по отношение на вноса на
чужди стоки и капитали. [гр.]
автентичен прил. Истински, действителен, неподпра¬
вен, несъмнен. Автентичен документ, [гр.]
автентйчност ж. Качество на автентичен; истинност,
нссьмненост.
авто- Съставна част на сложни думи със значение: а.
„свой, собствен, самостоятелен“, напр.: автобиогра¬
фия, автограф, автоимунен, автокефален и под. б.
„автомобилен“, напр.: автогара, автогараж, авто¬
магистрала и под. [от гр.]
автобиографичен и автобнографйчески прил. Който се от¬
нася до автобиография. Автобиографични сведения.
автобиография ж. Съчинение, в което човек описва
собствения си живот, [гр.]
автобус м. Голям пътнишки автомобил, [от гр.+
лат.].
автобусен прил. Който се отнася до автобус. Автобус¬
на спирка. Автобусен превоз.
автогара ж. Станция, от която тръгват и на която
пристигат автобуси; автобусна гара.
автогдл м. спорт. Гол в собствената врата,
автограф м. Собственоръчен подпис, надпис или част
от ръкопис, [гр.]
автокар м. Малка моторна кола за превоз на товари;
мотокар. [гр. + лат,]
автокефален прил. гррк. Независим, самостоятелен.
Автокефална църква, [гр.]
автомагистрала ж. Широк автомобилен път; авто¬
страда, аутобан, магистрала,
автомат м. 1. Апарат, който сам извършва определе¬
ни действия. 2. прен. Човек, който действа механи¬
чески, без. обмисляне. 3. воеп. Къса автоматична
пушка. [от гр * ]
автоматизация ж. 1, Прилагане, внедряване, използ¬
ване на автоматични машини в производството. 2.
Превръщане на човешки действия в безсъзнателни,
механични, [от гр.]
ввтоматнзйрам нсв. и се., прх. 1. Превръщам нещо в
автомат или прилагам, внедрявам амтоматични
машини в производството. 2. Превръщам човешки
действия в безсъзнателни, механични,	’
автоматичен и автоматически прил. Който действа ка¬
то автомат (в 1 знач.). <> Автоматична1 писалка —
която има резервоар с мастило за непрекъснато пи¬
сане; стило. Автоматично оръжие — което извърш¬
ва част от работата (изхвърляне на гилза, намест¬
ване на нов патрон в цевта и др.) само, без
намесата на човек.
автоматично и автоматически Нарч, от а в т о-
матичея, автоматически. Отго¬
варям автоматично. Вратата се затваря автома¬
тически. О Автоматически .следва — следва самб
по себе си, явява се като неизбежно следствие,
автомАтчик м. 1. Лице, което работи на машина ав-
1 томат. 2. воен. Боец, войник с автомат,
автомобил м. Самоходно транспортно средство, кола
за превоз на пътници и товари, движена от собствен
мотор, обнкн. с вътрешно горене; моторна кола.
автомобилен прил. Който сс отнася до автомобил. Ав¬
томобилни гуми. Автомобилен завод. Автомобилни
съобщения.
автохтонен 17
автомобилист м. Лице, което кара автомобил, което
борави с автомобил.
автономен прил. Който се ползва с автономия; неза¬
висим, самостоятелен. Автономна област.
автономист м. книж. Привърженик на автономия, на
автономно управление.
автономия ж. 1. Самостоятелност, независимост (на
учреждение, организация и под.) при решаване на
определени въпроси. * Универсшпегпите имат пълна
автономия. 2. Право на населението от дадена об¬
ласт или част от държава да се управлява със свои
закони и да има свои политически органи; самоуп¬
равление. [гр.]
автономност ж. Качество на автономен,
автопилот м. Приспособление, устройство за автома¬
тично управление, ръководене на самолет, кораб и
др. без пряката намеса на човек. Летяща лабора¬
тория, която се ориентира на автопилот в прост¬
ранството.
явтопортрёт м. Портрет, в който авторът е нарисувал
себе си.
Автор м. и авторко ж. I., Създател на научно, лите¬
ратурно, музикално или друг подобен вид произве¬
дение. Вазов е автор на „Под игото"". 2. стесн. Пи¬
сател. Класически автори. 3, Извършител на нещо.
Той бил авторът на това злодеяние, [лат.]
автореферат м. Кратко изложение на съдържанието
иа научен труд, направено от самия автор,
авторизйрам нсв. и св,, прх. Давам съгласие на някого
да преведе на друг език и да разпространява мои
научни трудове или художествени произведения.
О Авторизиран превод — който е направен с одоб¬
рението на автора, [от лат.]
авторитарен прил. 1. Който е основан на сляпо, без¬
прекословно подчинение на властта, на авторитета.
2. Който се стреми да утвърди, да наложи собстве¬
ната си власт, авторитет. <> Авторитарно управле¬
ние; авторитарен режим — при който се проявява
неограничената власт на едно лице, наложена с
диктаторски методи на управление. Срв.
тоталитарни, [от лат..]
авторитарйзъм м. Авторитарна власт, авторитарно
управление.
авторитет м. 1. Общоприето значение, влияние. 2,
прен. Лице, което се ползва с такова влияние,
[нем. < лат.]
авторитетен прил, 1. Който се ползва с авторитет. Ав¬
торитетен учен. 2. прен. Повелителен, нетърпящ
възражения, С авторитетен тон.
авторски прил. Който се отнася до автор. Авторско
право. Авторска кола*.
авторство ср, Принадлежност на дадено произведение
на неговия автор. Нему приписват авторството на
това стихотворение.
автостоп м. 1. Автоматична спирачка, 2. Обикн. в съ-
чет. на автостоп пътувам — със случайни
автомобили, спирани на пътя с вдигане на ръка.
автострада ж, книж. Автомагистрала,
автотранспорт м. Автомобилен превоз, [от гр. + лат.]
автотранспортен прил. КойТо се отнася до автотранс¬
порт.
автохтонен прил. Конто е от стар местен произход, от
коренното население на дадена страна; местен, ту-
земен. Автохтонно население. [гр.]
2, Български тълковен речник

18 авточёст
авточаст ж. Автомобилна част, резервна част за ав¬
томобил. Магазин за авточасти.
атК м. Почетно название на турчин: господар, запо¬
ведник. Кажи му аго, да му е драго. Погов. [тур.]
агялък м. Господаруване, заповедничество, охолстао.
[тур.] в
агарянец и агаряннн магарянка ж. презр. Турчин, не¬
верник,' нехристиянин.
агарянски прил. Който се отнася до агарянец, агаря¬
нин. Агарянска вяра. Агарянско тегло.
агент м. и агёнтка ж. 1. Лице, което действа по чуж¬
да поръка, върши работа на другиго като посред¬
ник при осъществяване на сделки и др. Банков
агент. Таен полицейски агент. Агент на чужда дър¬
жава. 2. спец. Действуваща причина, [лат.]
агент-провокатор м. Таен полицейски сътрудник,
агент, изпратен или внедрен в някоя организация с
определена провокаторска задача,
агснт-цровокаторскн прил. Който се отнася до агент-
провокатор.	г
агентство ср. 1. Представителство на предприятие, уч¬
реждение и пр. 2. Представителство на една държа¬
ва в чужбина,
агентура ж. 1. Група лица, които прокарват нечии
идеи или служат на чужди интереси. 2. По-малък
клон на банково учреждение; представителство,
[лат.]
агентурен прил. Който се отнася до агентура, Аген-
турно разузнаване. Агентурни списъци.
агенция ж. 1. Учреждение за разпространяване на но¬
вини чрез телеграф, телефон, радио и др. Българска
телеграфна агенция, 2. Предприятие за продажба
на пътнически билети, за реклама, разпространение
на периодичен печат и др. Автомобшша агенция.
Рекламна агенция, [лат.]
апгтДгор м. и агнтаторкя ж. Лице, което агитира. По¬
литически -агитатор.
апггаторски прил. Който се отнася до агитатор. Аги-
татарска дарба.
агитационен прил. Който се отнася до агитация, Аги¬
тационно средство. Агитационни материали.
агитгДция ж. Дейност, насочена да въздействува вър¬
ху съзнанието и настроението на хората в полза на
някаква идея или мероприятие. Предизборна агита¬
ция. Нагледна агитация, [лат.]
агнттруоя ж. Група агитатори при организация,
антггйрвм нсв. прх. Занимавам се с агитация, убежда¬
вам, уговарям някого за нещо. За кого ще агити¬
раш? Агитирам го да дойде с нас.
агйгка ж. I. Група лица, които организирано правят
агитация. 2. Агитационно средство (колективна ре¬
цитация, песен, плакат и др.). [рус. < лат.]
агйтпункт м. Място, помещение, където се излагат
агитационни материали а се върши агитация,
агйттабло ср. Табло със снимки, рисунки, карикатури
и текст с агитационен характер.	у
м «шка ж. диал. Цвете иглика.
агне ср. 1, Малкото на овца. 2. прен. Кротък човек.
Дики м. 1. цьрк. Отпечатък от кръст върху нафора. 2.
прен. Изкупителна жертва.
йнжем прил. 1. Който е от агне или се отнася до агне.
Агнешко месо. Агнешка кожа. 2. като същ. агнешко
ср. Агнешко месо или ястие от такова месо.
шностмшпъм м. книж. Идеалистическо философско
учение, което отрича възможността за познание на
обективния свят. [гр.]
шия се нсв. нпрх. 1. За овца — раждам агне. Овцете
се агнят през януари. 2. За агне — раждам се.
агонизирам нсв. нпрх. В агония съм, боря се със
смъртта, бера душа, [от гр.]
агбния ж. мед. Мъчително предсмъртно състояние;
предсмъртни мъки. [гр.]
агорафобия ж. Натраплив страх от открити прост¬
ранства, от преминаване през площади, широки
безлюдни улици я под. Прот. клаустро-
ф о б и я. [от гр.]
аграрен прил. Свързан с владеене и използване, обра¬
ботване на земята; поземлен, земеделски. Аграрен
въпрос. Аграрен закон. Аграрна реформа, [от гр.]
агрегат м. 1. Механична смес или съединение в едно
цяло на разнородни или еднородни части. 2. Съе¬
динение в едно цяло на две или няколко машини
за извършване на обща работа (напр. на турбина и
генератор). 3. Част от сложна машина, представля¬
ваща от себе си завършен механизъм (напр. двига¬
тел на автомобил и др.). [лат.]
агрегатен прил. Който се отнася до агрегат. Агрегат¬
на лампа. О Агрегатно състояние физ. — всяко от
трите състояния на телата: твърдо, течно или въз- *
духообразно. [лат.]
агреман м. спец. Предварително съгласие на една дър¬
жава да приеме посочено лице за дипломатически
представител на друга държава, [фр.]
агресивен прил. Нападателен, завоевателен, грабител-
ски. Агресивна политика. Агресивна война.	*
агресАвност ж. Тип поведение, насочено към отстра¬
няване или преодоляване на всяка пречка или зап¬
лаха, стремеж към нападение, завоевание, граби¬
телство. Агресивността съществува в природата на '
човека.
агресия ж. Военно нападение с грабителска, завоева¬
телна цел. [лат.]
шр&ор м. Който върши агресия; нападател, напада¬
ща страна. Агресорът ще бъде отблъснат, [лат.]
агрккултура ж. книж. Земеделие, [лат.]
агрикултуреи прил, книж. Който се отнася до агри-
култура.
агробиолог м. Специалист по агробиология.
агробиологичен прил.. Който се отнася до агробиоло¬
гия. Агробиологични изследвания.
агробиология ж. Наука за общите биологически зако¬
ни, използвани в земеделието,
агрометеорологнчен прил. книж, Който се отнася до
агрометеорология. Благоприятни агрометеоро.ю-
гични условия.
агрометеорология ж. Дял от метеорологията, който
изучава влиянието на метеорологичните условия
върху земеделските култури,
агроном м. и агрономия ж. Специалист в областта на
агрономията, [гр.]	1
агроиомнчен и агрономически прил. 1. Който се отнася
до агрономия. 2. Който се прилага в земеделието
и селското стопанство.
агрономия ж. Съвкупност от науки за земеделието,
селското стопанство, [гр.]
агровомскн прил. Който се отнася до агроном. Агро-
номски стаж.
агрономство ср. 1. Занятие, професия, работа на агро¬
ном. 2. Агрономия. Завършил е агрономство.
агротехника ж. Система от мероприятия за обработ¬
ване и подобряване на почвата.

агротехнически прил. Който се отнася до агротехника,
ад м. 1. религ. Задгробен свят, където се мъчат души¬
те на грешните; пъкъл, преизподня. Прот. р а й. 2.
Изобщо задгробен свят (според гръцката митоло¬
гия). 3. прен. Място на ужас. 4. прен. Крайно мъчи¬
телно душевно състояние. Животът на този човек
е същински ад. [гр.]
адажио лгуз 1. нарч. Бавно, плавно (като указание за
темпото на изпълнение на музикално произведе¬
ние). 2. ср. а. Бавно темпо. б. Музикална пиеса или
част (обикн. втората) от музикално произведение,
които се изпълняват в такова темпо, [ит.]
адамят м. ист. Привърженик, последовател на нда-
митството, член на адамитска секта. [фр. от соб.]
адамитскм прил. Който се отнася до адамит и до ада-
митство.
адаммгстви ср. ист. Възникнала през II в. и разпро¬
странена в България през XIV в. християнска ерес,
чиито привърженици проповядвали, че хората се
раждат равни и обществените различия са дело на
човека, а не на Бога.
адамов прил. Който се отнася до Адам (първия в све¬
та човек според Библията). О Адамова ябълка —
изпъкналост в предната част на шията, особено у
мъжете. В адамово облекло (одеяние) — напълно
гол (за мъж).
адаптационен прих. книж. Който се отнася до адапта¬
ция. Адаптационни процеси.'
адаптация ж. 1. книж. Приспособяване, пригаждане.
2.	спец. Приспсспбсоанв на нр юнизниртте къмере да¬
та, гьм условията на живот. Адаптация към осве¬
теност. 3. лит. Изменение, опростяване, пригажда¬
не на литературен текст с определена цел или с
оглед на възрастта, равнището на езикова подго¬
товка и др. на предполагаемите читатели или слу¬
шатели. Театрална адаптация на белетристично
произведение. [рус., нем.<лат.]
адаптивен прил. книж. Който се отнася до адаптация,
до възможност, способност за приспособяване към
определени условия; приспособителен, приспосо¬
бим. Адаптивно поведение.
адаптивност ж. книж. Качество на адаптивен, въз¬
можност за приспособяване; приспособимся.
адаптирам нсв. и св.. прх. книж. Пригаждам, приспо¬
собявам. — се нпрх. Пригаждам се, приспособявам
се към определена среда, условия. Трудно се адап¬
тирам към новите условия на живот.
адаш м. Елиоим-ц, именяк. [тур.]
адвентен прил. Адвентистки. Адвеитна църква. '
αдвеитâзер м. Протестантско учение, което пропо¬
вядва близко второ пришествие на Христос,
адвеитйет м. и адваигHcrκа ж. Член на християнска
религиозна секта, която проповядва вярата във
второ пришествие на Христос и близък край на све¬
та. [от лат.]
адвентистки прил. Който се отнася до адвентист и до
адвенгизер; адвентен. Адвентистка църква.
ядвербиалеи прил. *ез. Който се отнася до наречие или
има значение, качества на наречие. Съюзи с адвер¬
биален произход. [от лат'.]
адвокат м. и адвокатка ж. 1. Защитник пред съд. 2.
прен. разг. Човек, който защитава някого, явява се
в защита на някого, [лат.]
адвокатски 1. прил. Който се отнася до адвокат. Ад¬
вокатски права. Адвокатска защита. Адвокатска
кантора. 2. нарч. Като адвокат, по начин, присъщ
на адвокат. Много адвокатски подхвана разговора.
адрес 19
адвокйтство ср. Професия, занятие на адвокат.
адвокатдг|ву|вар нсв. нпрх. Упражнявам адвокатска
професия, занятие на адвокат,
адвокатура ж. 1. Адвокатство. 2. Съсловие на адво¬
кати. [лат.]
адвокатщина ж. неодобр. Присъща на адвокат отри¬
цателна проява като хитруване, извъртане и под.
адекватен прил. I. Напълно, досущ еднакъв с друг;
тъждествен. 2. СеотΉегдгвJΠ!aш, подходящ, [от лат.]
адекватност ж. Качество на адекватен,
адйпт м. Убеден привърженик, последовател на ня¬
какво учение, [лат.]
адет м. прост. 1. Обичай. 2. Нрав, характер,
[ар. > тур.]
аджамийски 1. прил. Присъщ на аджамия, Аджамийска
работа. 2. нарч. Като аджамия, по начин, присъщ на
аджамия. Много аджамийски си постъпил.
аджамйн м. прост. 1. Човек, който не разбира, не
знае, не умее нещо, обшсн.. поради младост, неопит¬
ност, 2. като прил. неизм. Който не разбира, не
знае, не умее нешо, обикн. поради младост; неопи¬
тен, глупав, [ар. > тур J
аджеба част. прост. Обикн. като вметн. дума във
въпросителни изречения — за израз, подчертаване
на недоумение, дериеиие. А как. аджеба. живеят
тези хора? [ар. > тур.]
административен прил. 1. Свързан е управлението на
държава, учреждение или предприятие; управите¬
лен, управленски. 2. Който слава по разпореждане
на органите на изпълнителната власт. Администра¬
тивни мерки, [фр.]
администратор м. и администрАторка ж. 1. Длъжнос¬
тно лице, на което е възложено да ръководи учреж¬
дение, предприятие и пр. 2. Лице, което има спо¬
собности да управлява. Той е добър
администратор. 3. Лице, което урежда материална¬
та страна на вестник или списание; уредник. .
администраторски прил. Свързан с администратор,
администрация ж. I. Органите на изпълнителната
власт в една държава. 2. Длъжностните лица в едно
управление; административен персонал. 3. Помеще¬
ние за управата на дружество, предприятие и пр.
[лат,]
администрирам нсв. нпрх. книж. Ръководя, управля¬
вам някаква работа, работя като администратор,
адмирал м. 1. Висок чин във военната флота. 2. На¬
чалник на морските сили на една държава, [ар , ]
адмиралски прил. Който се отнася до адмирал. Адми¬
ралски кораб. Адмиралски чин. .
адмиралтМски прил. Който се отнася до адмирал¬
' тсй-тво.
aдриaaлгеИсгво ср. Върховно управление на военна
флота.
адмирация ж. Възхищение, удивление и пълно одоб¬
рение на нещо. [лат.]
адмирирам нсв. и св., прх. Отнасям се с адмирация
към някого или нещо.
гдов прил. Който се отнася до ад. О Изчадие* адово.
адр& м. 1. Надпис на писмо, пратка или съобщение,
който показва лицето, за което са предназначени,
и мястото, където то се намира. 2. Данни за мес¬
тонахождението на някого или нещо. Знаеш ли ад¬
реса на предприятието? 3. Писмено обръщение към
високопоставено лице за поздрав, благодарност и

20 адресант	*
др. О По нечий адрес говоря — за, във връзка
с някого (говоря), [фр.}
адресант м. и адресам ша ж. Лице, което изпраща
писмо, съобщение и под.; подател. Срв.
> адресат, [фр. < лат,]
адресат м. и адресати* ж. Лице, до което се изпраща
писмо, съобщение и под.; получател. Срв.
адресант, [фр. <лат.]
адресен прил. Който се отнася до адрес. Адресна кни¬
га. Адресно бюро. Адресна регистрация,
адресирам нсв. и св., прх. 1. Поставям адрес на писмо,
пратка и др, Адресирай писмото и го пусни. 2. На¬
сочвам, отправям към някого дадено писмено или
устно съобщение, изказване. Към кого е адресирана
вашата критика?
адски прил. 1, Който се отнася до ада; пъклен, дя¬
волски. Адски сили. 2. преп. Силен, изключителен,
непоносим. Адска злоба. Адски усилия. > > Адски
се ядосах. О Адска машина — устройство с избух¬
ливо вещество и с часовников механизъм за поку¬
шения. Адски камък хим. — сребърен нитрат,
адсорбент м. книж. Тяло, вещество, което осъществя¬
ва адсорбция, [от лат.]
адсорбирам псе.■ и св., прх. книж. Осъществявам ад¬
сорбция.	·
адсорбция ж. книж. Поглъщане на газ или разтворе¬
но вещесгво чрез външния слой, повърхността на
течност или твърдо тяло, [лат.]	■
адютант м. 1. Лице от офицерския състав, назначено
при командир за изпълнение на служебни поръчки
и някои шабни задължения. 2. преп. разг. Помощ¬
ник. неразделен другар в работа, [лат.]
адютантски прил. Който се отнася до адютант,
аеро- Съставна част на сложни думи със значение
„въздух, свързан с въздух или с въздухоплаване“,
напр.; аерогара, аеродинамика, аероплин, аероспшт
и под. [от гр.]
аеробнка ж. Вид гимнастика, комплекс от оздрави¬
телни физически упражнения, [англ.]
аерогара ж. Място за излитане и кацане на самолети
с комплекс от сгради и съоръжения за обслужване
на пътниците; летище, [гр. + фр.]
аеродинамика ж. Наука за движение на газовете и за
взаимодействието им с движещи се в тях твърди
тела. [от гр.]
аеродинамичен прил. 1. Който се отнася до аеродина¬
мика. 2. Който е свързан с намаляване на съпро¬
тивлението, което флуидът упражнява срещу дви¬
жещо се в него тяло. Автомобил с аеродинамична
форма. Аеродинамични свойства,
аеродрум м. Летище, [от гр.]
аерозол м. Суспензия от фини твърди или течни час¬
тици в газообразна среда. Мъглата е вид аерозол.
[от гр + лат.]
аерозблем прил. Който се отнася до аерозол. О Аеро¬
золи опаковка — в която вещества като бои, пар¬
фюми, инсектициди и др. се съдържат заедно с газ
под налягане и се изхвърлят, изтласкват аъв вид на
аерозол; спрей.
аероклуб м. К^!уб иа лица, занимаващи се с авиация,
агроолян м. остар. Самолет, [фр. <гр. + лат.]
аерошншем прил. остар. Кой го се отнася до аеро-
ллан; самолетен. Аеропланно нападение. Аероплан-
ни работилници.
аеропрнстаннщс ср. Летище за хидроплани,
аеростат м. Летателно устройство за полети в атмо¬
сферата, по-леко от изместения от него въздух; ба¬
лон. [от гр -]	,
аждер м. 1. митол. Въображаемо същество — змей,
хала, ламя. 2. прен. Кон, буен и бърз като светка¬
вица [перс. > тур.]	,
ажно (и аджно) ср. Разлика в повече между номинал¬
ната и действителната стойност на парични знаци,
ценни книжа и под.; горница. Ажиото е винаги по¬
ложително. [ит.]
ажиотаж м. 1. спец. Спекулативна борсова сделка с .
цел изкуствено повишаване курсовете на ценните
книжа. 2. преп. Силна възбуда, вълнение, борба на
интереси около даден проблем, въпрос, [фр.]
ажур1 м. 1. Тъкан или плетиво с нарочно изработени
дупки, през които се прозира. 2. Фина изкусна пле¬
теница за украса от тънки метални нишки, издяла¬
на от камък и др. [фр.]
ажур2 нарч. 1. търг. Редовно и навреме до последния
ден (за вписване на сметки и сделки в сметковод-
ните книги). 2. разш. Редовно и навреме, точно спо¬
ред изискванията. Всичко. е направено ажур,
О Ажур съм разг. — точен, редовен, изряден съм.
[фр.]
ажурен прил. Който се отнася до ажур1, който е из¬
работен като ажур, та през него се провижда; про-
зиреи, прозрачен, фин. Ажурени чорапи. Ажурен
бод. Ажурна резба.
аз и (диал. остар. поет,) азн мест. 1. Лично мест. за
1	л. ед., имен. — за означаване от страна на гово¬
рещия на самия себе си. Млад съм аз, но младост
не помня. Бот. Тук се слуша мойта воля, аз съм ка¬
питан, Ваз. Дето ази и да трая — за теб мисля и
горя, Ваз. 2. като същ. м. или ср. За означаване на
съзнаваната от човека собствена същност, на самия
себе си в окръжаващата среда. Нашето „аз“. В
текста намира отражение авторовото аз. [Срв.:
м е н е, м и, м е]
азбест м. Влакнест бял минерал, от който произвеж¬
дат огнеупорни изделия. Азбестът е канцерогенен.
' [гр-]	-
азбестов прил. Който се отнася до азбест, направен от
азбест. Азбестов шнур.
азбука ж. 1. Съвкупност от буквите за означаване
звуковете на даден език, разположени в определен
ред. 2. прен. Основни принципи, начала в дадена
област на човешкото знание или дейност. Не си ов¬
ладял азбуката на занаята.
азбучен прил. Който се отнася до. азбука, свързан е с
реда на буквите в азбуката. Азбучен списък. Азбучен
ред. О Азбучна истина — основна, елементарна,
добре известна на всички.
азбучник м. Тефтер или тетрадка за вписване по аз¬
бучен ред на имена на лица, предмети, материали
и др.
азиатец м. 1. Човек, който е роден или живее в Азия.
2	прен. остар. Некултурен, груб, жесток човек (ис¬
торически възникнало значение върху основата на
враждебно отношение към османските турци поро¬
бители).
азиатски прил. 1. Който се отнася до Азия. Азиатски
държави. 2. прен. оспшр. Присъщ на азиатец (във 2 *
знач.); некултурен, жесток, варварски. Азиатски
нрави.1
азот м. Химически елемент N — безцветен газ, основ¬
на съставка част на въздуха, [гр.]	·

азотен прил.' Който съдържа азот, който е свързан с
азот. Азотни торове. Азотна киселина. Азотни съ¬
единения.	. .
азотнотДров прил: Който се отнася до производство
на изкуствени торове, съдържащи азот. Азотното-
ров завод.
ай межд. За израз на учудване, изненада, страх; ах,
ох, ой.	ч ·
анвапия ж. Вид сочна ябълка с жълточервен цвят и
сладък вкус. [от тур.]
айгър м. прост. Жребец, [тур.]
айраи м. Разбито и разредено с вода кисело мляко;
мътеница, [тур.]
айсберг м. Огромен плаващ леден блок, откъснат от
ледник. О Върхът яа айсберга — видимата и зна¬
чително по-малка, несъществена част от нещо.
[нем. <сканд.]
акав и акавскм прил. ез. За диалект, говор, изговор —
в който има, в който се произнася [а] на мястото
на вторична ерова гласна (от стб. Ж), напр.: маж
вм. мъж. пат вм. път.	*
академИзъм м. 1. Академичен дух, чисто теоретическа
насоченост на научната дейност. 2. Течение в изкус¬
твото, оформило се през XVII—XIX в., придържа¬
що се към установените традиции от античността
и Възраждането.
академик м. [Зияние на] учен, член на академия (в 1
знач.).	*
академичен прил. 1. Свързан с академия, присъщ на
академик. Академичен труд. Академично издание,
Академичен институт. 2. Който се отнася до ака¬
демизма в изкуството. Академична живопис.
академически прил. Който се отнася до академия я до
виеше учебно заведение. Академически съвет.
академия ж. 1, Виеше научно учреждение за развитие
на наука или изкуство. Българска академия на нау¬
ките. 2. Наименование на някои висши учебни за¬
ведения. Музикална академия. Военна академия.
[| р.]	.
акам1 нсв. нпрх. дет. Ходя по голяма нужда,
йкам* нсв. нпрх. ез. .Пдогпнасям, изговарям [а] на мяс¬
тото на вторична ерова гласна (от стб. <¥).
акарн ми. (якар м.) Разред дребни паякообразни жи¬
вотни, обикн. паразитиращи върху растенията, жи¬
вотните и човека, преносители или причинители на
забдлявания. Някои микроскопични акари причиня¬
ват дихателни алергии, [от гр.]
акатйст м. църк. 1. Хвалебствена църковна песен, по
време на която не се седи. 2. Богослужебна книга с
такива песни, [от гр.]
акациев прил. Който се отнася до акация. Акациева го¬
ричка. Акациев мед.
акадня ж. Бодливо дърво от семейство пеперудоцвет¬
ни, КоЬЫа рБеш^оасасла; салкъм. [гр.]
акваланг м. Лсководолазен апарат 'със сгъстен въздух
за дишане под водата, [англ,<лат, + «англ.]
акварел м. 1. Водни бои за рисуване. 2. Картина, ри¬
сувана с водни бои. [ит.]
акварелен прил. Който се отнася до акварел, свойст¬
вен на акварел или съставен от акварели. Акварелни
бои. Акварелна рисунка. Акварелна изложба.
аквврелйет м.. и акварелистка ж. Художник, който
рисува [с] акварели.
аквариум м. 1. Резервоар, обикн. стъклен, в който се
отглеждат водни животни и растения- 2. Учрежде¬
ние за биологически наблюдения върху живота на
рибите и др. водни животни, [пат.] ‘
акредитив 21
акведукт м. Водопроводен мост над река, дол и др.
[лат.]
акламация ж. книж. Шумни ръкопляскания и възгла¬
си за приветствие, за израз на възторг, одобрение,
съгласие, [лат.]
аклампрам нсв. и св., прх. книж. С шумни ръкопляс-
кания и възгласи приветствам някого или нещо, из¬
разявам възторг, одобрение, съгласие,
аклиматизация ж. Приспособяване, привикване на
растение, животно или човек към нови климатични
условия, [от гр.]	’
аклиматизирам нсв. и св., прх. Нагаждам, приспособя¬
вам, привиквам растение, животно или човек към
нови климатични условия. — се нпрх. Привиквам,
нагаждам се, приспособявам се към пони клима¬
тични условия.
ако1 сз. Въвежда подчинено обстоятелствено изрече¬
ние за условие. Ако искаш, ще успееш. Ще отидеш,
ако ти разрешат. Ако се бием с щурците само за
цар, то ние сме глупци. Ваз. О Ако да сз. — ако (с
предположителна отсянка). Ако да не беше закъс¬
нял, щеше да изпълни по-добре задачата си.
ако2 част. прост. За изразяване на отстъпление или
одобрение, съгласие, което сс приема с безразли¬
чие, равнодушно; добре, нека. Не можах да му раз¬
туря хатъра и дойдох. — Няма нищо, бабо Джу-
ровице, ако си. Т.Г.Вл. — Далеко е там, няма да
можеш да се върнеш скоро. — Ако. Искали да ида.
Д.Тал. О Ако н да сз. — въвежда подчинено обс-
тоятелсгиено изречение за отстъпване; макар, ма¬
кар че, при все че. Съгласен съм да му отстъпя, ако
и да не е прав.
акомодация ж. книж. Приспособяване,, нагаждане.
Акомодация на'окото, [лат.]
акомодирам се нсв. и св., нпрх. Приспособявам се, на¬
г аждам се.	.
акомпанимент м. Съпровод при пеене или свирене с
един или с няколко музикални инструмента; приг-
ласяне. [фр.]
акомиаинрам нсв. нпрх. Изпълнявам акомпанимент,
съпровождам с музикален инструмент, когато ня¬
кой пее или свири. Пее и си акомпапира па пиано.
акорд* м. муз. Хармонично съчетание от няколко ед¬
новременно' звучащи тонове; съзвучие. Стихват
' плачущи акорди. Смирн. Заключителен акорд, [ит.]
акорд2 м. Съглашение, договор. О На акорд
работя — по споразумение, договор, със зап¬
лащане според извършената работа, [фр.]
акордДнт м. Лице, което работи на акорд, по дого¬
вор.
акорден прил. Който се отнася до акорд2 Акордна
система па работа и заплащане.
вкпрдеин ,м. Голяма ръчна хармоника, [нем.]
акордеопкст м. и акордеонистка ж. Човек, който сви¬
ри на акордеон.
акордирам нсв. и св., прх. Хармонично настройвам
пиано или друг струнен музикален инструмент,
акпрдьор м. Специалист* по акордиране, настройване
на пиана, [фр.]
акостйрам нсв. и св., нпрх. За кораб — приближавам,
Стирам до брега; приставам, [фр.]	-
акрА^ин] м. и акрёнка ж. прост. Връстник, другар,
[ар. > тур.]
акредитив м. книж. 1, Вид банкова сметка, която да-

22 акредитивен
ва възможност при определени условия незабавно
да се заплати на контрагента за доставена стока,
извършена работа или услуга. 2. Поименна ценна
книга, която дава право на съответното лице да по¬
лучи от банката посочената сума. [нем.<фр.<лат.]
акредитивен прил. Доверителен, препоръчителен.
О Акредитивни писма — книжа, документи, с кои¬
то се дава доверие, упълномощава се дадено лице
за представител на своята страна или организация
в друга страна или организация.
акредитация ж. Акредитиране.
акредитирам нсв. и св., прх. Упълномощавам, обли¬
чам с доверие, изпращам някого като официален
представител при друга страна или организация,
акробат м. и акробатка ж. Изкусен гимнастик, който
изпълнява сложни гимнастически упражнения, [гр.]
акробатйзъм м. Умение, изкуство или проява, дейст¬
вие на акробат; акробатство.
акрЯбттка ж. 1. Жанр в цирковото изкуство или вид
гимнастика, в които се изпълняват сложни гимнас¬
тически упражнения, изискващи ловкост и сила.
Спортна акробатика. 2. Акробатство.
акробатичен и акробатйческн прил. Който се отнася до
акробатика, свързан с акробатика, Акробатичен
скок. Акробатически номера.
акробатскн прил. Който се отнася до акробат.
акробйтство ср. Умение, изкуство или занятие на ак¬
робат; акробатйзъм, акробатика.
акрбиол м. Градска крепост, разположена на хълм ук¬
репена част на старогръцки град. [от гр.]
акростйх м. Стихотворение, в което началните букви
на стиховете образуват дума, словосъчетание или
изречение, [гр.]
акросткшсн прил. Свойствен на акростих, който се от¬
нася до акростих.
акселбанти мн. (акселбант м.) Презраменни шнурове
с метални висулки у щабни офицери, адютанти и
др. [нем.]
акселерация (и акцелерацня) ж. книж. 1. Ускорение,
ускоряване, ускорено нарастване. 2. Ускоряване на
растежа и половото узряване на децата и юношите
в сравнение с предишните поколения, което се наб¬
людава през последните 100—150 години, [лат.]
аксесоари мн. (аксесоар м.) книж. Принадлежности,
второстепенни и съпровождащи части, предмети
като допълнения или украшения към нещо основно,
главно, [фр.]
аксиома ж. Очевидна, безспорна истина, която не се
нуждае от доказване, [гр.]
аксиоматичен и аксиомеи прил. Който има свойствата
на аксиома, който не се нуждае от доказване,
акт м. 1. Действие, дело, постъпка. Акт на вежли¬
вост. 2. адм. и съдеб. Писмено установяване на не¬
що станало, извършено. Съставиха му акт. Акт за
встъпване в длъжност. Обвинителен акт. Норма¬
тивни актове. 3. Част от драматическо съчинение;
действие, 4. Рисуване на голо човешко тяло и са¬
мата рисунка. 5. Училищно тържество с отчет и ли¬
тературно-музикална програма в края на учебната
година. О Нотариален* акт. [лат.]
актив м. I. Най-дейната част от членовете на партий¬
на или друга организация. 2. спец. Част от баланса
на сгопаиско предприятие, а която се отчита стой¬
ността на наличното имущество в пари, стока, ма¬
териали, постройки, инвентар и др,, а също и взе¬
» мания. Прот; п т с и в. 3. прен. Поведение, дейст¬
вия, постъпки на дадено лице, които при оценка се
смятат в негова полза. Това е целият му актив. 4.
грам. Деятелен залог. Прот. пасив, [фр.]
активен прил. 1. Деен/деятелен, жив, пъргав, работ-^
лив. Прот. пасивен. Активна личност. Ак¬
тивни процеси. 2. спец. Който се отнася до актив
(във 2 знач.), при който активът е по-голям от па¬
сива. Активен баланс. Активно салдо. 3. грам. Дея¬
телен. Активна конструкция. О Активен въглен*,
[лат.]
активизирам нсв. и св., прх. Правя нещо или някой да
стане активен, деен; раздвижвам, подтиквам към
дейност, действие. Това ще активизира нашата ра¬
бота. — се нпрх. Ставам активен, деен.
активирам нсв. и св., прх. спец. Привеждам нещо или
някого в активно състояние, засилвам или ускоря¬
вам дейността на нещо. .
актнвйсг м. и активистка ж. Член на актив (в 1
знач,).
активно Нарч. от а к т и в е н. Участвам активно.
активност ж. Качество или проява на активен; деес¬
пособност, работливост, подвижност. Прот.
пасивност.
Тктов прил. Който се отнася до акт. Актова зала. Ак¬
това живопис. Актова фотография.
актриса ж, Жена актьор; артистка, [фр.]	.
актуален прил. Който се отнася до, който е същест¬
вен, важен за сегашния момент; съвременен, навре¬
менен, злободневен. Актуални проблеми, [лат,]
актуализирам нсв. и св., прх. Правя нещо да стане ак-
туално, съществено, важно за сегашния момент.
Информацията непрекъснато се актуализира.
актуалност ж. Качество на актуален; злободневност.
актьор м, [Професионален] изпълнител на роля в те¬
атрално представление; артист,
актьорски прил. Който се отнася до актьор. Актьор¬
ска поза. Актьорско майсторство.
актьорство ср. Професия, занятие, дейност на актьор,
акула ж. 1. Голяма хищна морска риба, 5ч^^Пз, 2.
прен. Безогледен в алчността си човек. Капиталис¬
тически акули, [исл,]
акулов Прил. от а к у л а. Акулови риби.
акумулатор м. Уред, който натрупва електрическа
или друга енергия за по-сетнешна употреба,
[нем. < дат.]
акумулаторен прил. Който се отнася до акумулатор.
Акумулаторен завод. Акумулаторна печка.
акумулация ж. книж. Акумулиране, натрупване. Аку¬
мулация на енергия.
акумулирам нсв. и св., прх. Събирам, натрупвам, със¬
редоточавам на едно място,
ткутрссурт ж. мед. Метод на лечение, при който чрез
масаж се възбуждат, стимулират биологично ак¬
тивни точки по тялото, [от лат..]
акупунктура ж. мед. Метод на лечение чрез убождане
нт живата тъкан на човешкото тяло със специални
тънки игли; иглотерапия, иглолечение. [от лат.]
акуратен прил. Грижлив, старателен, точен, уреден,
[лат.]
акуратност ж. Грижливост, старателност, точност,
уредиост.
акустика ж. 1. Дял от физиката, който изучава зву¬
ковите явления. 2. Разнасяне, разпространение на
звука, звукови условия на дадено затворено място,
помещение. Салон с добра акустика. [от гр.] *

акустичен и акустически прил. Които се отнася до
акустика или е свързан, основан е върху законите
на акустнката; слухов. Акустични измервания. Акус-
тическа апаратура. О Акустична тръба — уред за
слушане; слухова тръба.
акушер м. и акушерка ж. Специалист, който оказва
помощ при бременност и раждане, (от фр.]
акушер-гинеколог м. Специалист по акушерство и ги¬
некология.
акушерка вж. акушер.
акушеро-ганекологйчея и акушеро-гннекологически
приз. Който се отнася до акушерство и гинеколо¬
гия. Акушеро-гинекологична клиника.
акушерски прил. Който се отнася до акушер и до аку¬
шерство. Акушерска училище. Акушерска практика.
акушерство ср. 1. Медицинска наука, която се зани¬
мава С проблемите на бременността, раждането и
медицинската помош при тях. 2. Професия, занятие
на акушер.
акушèрcτ|пу|пам нсв. нпрх. Занимавам се с акушерст¬
во, упражнявам професия на акушер,
акушнрам нсв. и са., нпрх. (и прх.) Помагам при раж¬
дане, изпълнявам функции на акушер, акушерка,
акцелерацня еж. акселерация.
акцент м. 1. ез. Ударение. 2, Отклонение от нормал¬
ния изговор, произношение у дадено лице под вли¬
яние на друг език. Говори български с руски акцент.
3.	лрен.Набгаплнг, подчедтаране, кпизтъне см жми
ла, или важността на нещо. [лат,]
акцентен прил. Който ое отнася до акцент,
акцентирам вж. акцентувам,
акцентология ж. е?. Наука за ударението,
акцентувам и акцентирам нсв. и св„ нпрх. 1. Произна¬
сям нещо с ударение, с натъртване. 2. Поставям
ударение. 3. прен. Изтъквам на преден план, под¬
чертавам мисъл в изказване, съобщение. Авторът
акцентира върху смешното и нищожното.
акциз м. Косвен данък върху някои стоки за вътреш¬
на консумация, като тютюн, захар, спирт и др.
. (Фр-]
акцизен прил. Който се отнася до акциз. Акцизни влас¬
ти. .
аки^неи прил. Който е свързан с организиране и про¬
веждане на някаква акция. Акционен комитет.
ак 1(11онер м. и акционерна ж. Собственик на акции,
член на акционерно дружество,
акционерен прил. Който се отнася до акция или до ак¬
ционер, чийто уставен фонд е разпределен в акции.
Акционерно дружество. Акционерна фирма.
акциоиерскн прил. Който се отнася до акционер.
йкцня1 ж. 1. Действие за прокарване, осъществяване
на някаква идея, за зашита на някакво становище.
Акция по чистотата. 2. Нападателни бойни дейст¬
вия. Партизанска акция, (лат.]
акция2 ж. Ценна книга, документ за парично участие
в дружество, банка, предприятие и др., даващ пра¬
во върху определена част от печалбата. Акциите са
вид ценни книжа. О Вдигат ми се акциите разг. —
пораства значението ми, ставам важен, (лат.]
акъл м. разг. Ум, разум. О Блъскам (бия) си акъла
— мъча се да разбера, да проумея нещо. Вземам
акъла някому — смайвам, списвам някого.
Водя се по акъла на някого — влияя се,
постъпвам според съветите на някого. Излиза ми
от акъла —— забравям нещо, не мога да си го
спомня. Мътя някому акъла — влияя зле ня¬
кому, внушавам му лоши мисли или постъпки,
, албум 23
действия. Не мн нзлнза от акъла — постоянно
мисля за нещо, не мога да го забравя. Опичам"
ся акъля. (ар. > тур.]
акъллия прил. неизм. прост. Умен.
акър м. Английска мярка за площ, за земя, равна на
4047 кв. м. (англ.]
ала1 сз. Съчинителен съюз, означава слабо противо¬
поставяне; а, но. Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири, не бай се. Бот. Тя не е много работна,
ала е много хрисима. Нар. п. Езикът кости няма,
ала кости троши. Поел.
ала2 предл. рядко. Като, по подобие на. (от ит. или
ФР·]	'
йла-бала разг. 1. межд. За означаване, че нещо е не¬
сериозно, глупаво, безсмислено. 2. като същ. ж. Не¬
що несериозно, глупаво, безсмислено,
алабаетров прил. Направен от алабастър. Алабастро-
ва ваза.
алабастър м. Фин гипс за художествени изделия, (гр.]
алабаш м. прост. Сладка ряпа; гулия. (тур.]
алабрнс м. Мъжка прическа с късо подрязана и изп¬
равена нагоре коса. (фр.]
аламинут 1. нари. Веднага, начаса. 2. като съм*, м.
Бързо ястие, което се приготвя веднага след поръч¬
ката. (фр.]
аларма ж. 1. Шум, врява, тревога. 2. Знак, сигнал за
тревога във войскова част, пожарна команда и др.;
тревога. 3. разг. Приспособление, инсталация за да¬
ване на знак, сигнал за тревога. Автомобилни алар¬
ми. (ит.]
алармаджия м. и алармяджийка ж. Човек, който пре¬
дизвиква аларма, който вдига много шум.
алармен прил. Който се отнася до аларма, с който се
дава сигнал' за тревога. Алармена инсталация.
алармирам нсв, и се., прх. 1. Давам знак, сигнал за тре¬
вога във военна част, пожарна команда и др. Нощес
пожарната команда беше алармирана три пъти. 2.
разш. Давам сигнал за тревога, предупреждавам.
Трябва да се алармира общественото мнение. .
ял.т м. прост. Сечиво, инструмент на занаятчия.
О Събирай си алагите — махай се оттука.
(ар. > тур.]	♦
ялатурка нарч. и прил. неизм. По турски, турски. Кафе
алатурка. (от ит.]
алафряцга нарч. и прил. неизм. остар. По европейски,
по френски начин, образец. Облечен беше алпфран-
га. Панталони алафранга. (ит. >тугр.]
алащяевам нсв,, алащнеам св. нпрх. прост. Навиквам,
обръгвам, приучвам ое. (от тур J
албанец м. и албанка ж. Лице от основното население
на Албания, гражданин на Албания,
албански прил. Който се отнася до Албания или до
албанец. Албански език. Албански народ.	/
албатрос м. Голяма, подобна на чайка северна морс¬
ка птица, (исп.]
албсссзъм м. книж. Отсъствие, липса на нормално
оцветяване на животно или растение, (от лат..]
албяное м. и албинбека ж. Човек или животно с бяла
кожа или с бял косъм поради липса или недоста¬
тъчност на пигмент, (исп.]
албум м. 1. Книга или тетрадка за стихове, рисунки
и автографи. 2. Книга за портрети, снимки, илюс¬
тровани карти, мархи и др. 3. Печатно издание с
илюстрации, рисунки, чертежи. Албум от гравюри.

24 албумен
4.	Д ты лоосв и^еиз	(точа (шш кквста). с
изпълнения нс отделен певец, музиксна иои сбирка
- оа псраеас нс различни изпълнители. Касетъчен ал¬
бум. [гст.]
албумен прил. Който се отнася до слбум. Албумен но¬
мер.
албумИни мн. (слбумИн м.) Вид прости белтъчни ве¬
щества (протеини), които се нсмирст в яйчния бел¬
тък, кръвния серум, млякото, семената на растени¬
ята и др. [лст.]
слбумйнов прил. Който съдържа албумин или се със¬
тои от слбумин.
алвеолен и алвеоларен прил. спец. 1.. Който се отнсся
до аовеоои. 2. ез. Зс съгласен звук — който се уч-
ленявс с допиране предната чсст нс езика до алве¬
олите (във 2 зн^ч.); венечен.
алвеоли мн. (алвеола ж.) олец. 1. Вдлъбнатини в че¬
люстната кост, където се намират корените нв зъ¬
бите. 2. Вътрешната чсст, страна нс вснецс (във 2
знсч.). 3. Въздушни мехурчета в белите дробове,
крайни разклонения нс бронхите, [от лст.]
Алгебра ж. Дял от математиката, в който се изучават
действия с величини независимо от чисюената им
стойност· [ар.]
алгебрИчен и влгебрмчески прил. Който се отнася до
алгебра. Алгебричен израз. Алгебрическа задача.
слгоритмИчен прил. Който се отнсся до алгоритъм.
Алгоритмичен език.
алгорИтъм м. Система от последовааеоно изпълнявв-
ни по определени прсвилс операции, която води до
решав)не нс определена поставена задача, [от соб.]
слебАрдс ж. Копие с όрадаuчкс. [нем,]
алегорИчен и слегорнчески прил. Който съдържс але¬
гория; иносказателен. Алегоричен образ. Алегоричен
израз.	.
слегорйчност ж. Качество нв алегоричен; иносксзс-
телност.. Алегоричността на израза е несъмнена.
алегория ж. Думс или израз, в които се говори зс
едно, с се разбира друго; иносказание. [гр.]
алегрото лш 1· нарч. Умерено бързо, малко по-бсв-
но от алегро. 2. ср. с. Умерено бързо темпо, мсл-
ко по-бсвно от слегро, б. Музикална пиеса иди
чсст от музикално произведение с такова темпо.,
[ит]	*	,	.
алегро муз. 1. нарч. Бързо, живо, игриво (като уксзс-
ние зс темпото нс изпълнение нс музикално произ¬
ведение). 2. ср, а. Бързо, живо, игриво темпо. б.
Музикално произведение с тсковс темпо, [ит]
Ален прил. Ясночервен, червен. Ален мак. Алени уст¬
ни. [тур.]
аленея (се] нсв. нпрх. Изпъквам с аления си цвят; чер¬
венея се. Залезът аленее. Край пътя се аленеят ма¬
кове.
слерген м. спец. ^щество, което предизвиква алер¬
гия. [нем. <гр]
алергичен прил. Който имс алергия или който се от¬
нася до алергия. Алергичен съм към домашен прах.
алершя ж. Свръхчувствителна или болезнена реакция
на организма към различни вещества. Имам енер¬
гия към цветен прашец.
алА псе. нпрх. Аленея- От заник слънце озарени,
алеят морски ширини. Яв.
синея ж. Път зс пешеходни, ограден от двете страни
с дървета или с цветни лехи. [фр.)
алианс м. книж. Съюз, обединение, дружество, [фр,]
алиби ср. юр. Присъствие другсде в определено време " '
ксто свидетелство зс неучастие в нещо, обикн. ня¬
какво престъпление, [лат]
влиенвиня ж. 1. книж. Отчуждаване, отчуждение. 2.
юр. Отчуждаване не имот, прехвърляне пс имот от
едно лице нс друго. .3. мед. Душевно, психическо
рсзстройство, [лст.]
влилодидвкт^чен н BJIнгодндякг,мчески прил. Взаимоу-
читеден. [гр.[
влилуя межд. Дума, възклицание, е което завършват
много песни в християнското богослужение И което
значи: Хвалете Бога! [евр,]
алинея ж. Част от текст нс отделен член, параграф
или пункт от закон, правилник или наредба, която
започаа нс нов ред. [лат.]	*	*
воитер)ция ж. Стилистично средство, при което ня¬
колко последователни или близки думи започвса с
еднородни звукове, напр.: Пием, пеем буйни песни.
[лак]
агкCоеи прил. хим. Който имс основен характер, кой¬
то е присъщ нс основс. Алкални соли. Алкална ре¬
акция. [от ср.]
алкалоид м. хим. Съдържащо сзот органично съеди¬
нение, обшш. от растителен произход. Никотинът
е алкалоид. [от ср. + гр.]
сокохог м. 1. хим. Клас органични съединения, съ¬
държащи една или повече хидроксилни групи, с
широко приложение ксто разгворигеои, за произ¬
водство на багрила и лекарства, зс напитки и др.
2. Етилов алкохол; спирт. 3. Спирт, спиртно питие.
Не употребявам алкохол. [от ср.]
алкохолен прил. Който се отнсся до сокохол. Алко¬
холно отравяне. Алкохолни изпарения. [от ср.]
алкохолизъм м. Лрекаленс употреба, присгрсстенос^
към спиртни питиета; пиянство,
алкохолик м. и алкохоличке ж. Човек, който пие
много, който се е пристрастил към спиртни питие¬
та; пияницс.
аокохогичен прил. Който се отнсся до слкохолик. Ал-
кохаличен вид.	.
сллсх м. Нсзвсние нс богс в ислямс, [от ср.]
слмс-м^^гер ж. Старо, трсдииионно студентско нсзав-
ние	университета, [лст.]
сомснC.х м. 1. Кслендср зседно с нсучно и 3)όавно че¬
тиво. 2. Годишник или сборник със сведения из об-
осстгс нс прсктическатс дейност, наук)тс, оитера-
турстс и изкусгввта. Търговски алманах.
Литературен алманах. [ср]
сло межд. При обсждсне по телефон или в обръще¬
ние, зс привличсне вн^снието н2 някого, .[англ.]
слогичен прил. книж. Който не е логичен, противоре¬
чи нс оогик)та; нелогичен. Алогична политика.
слогАчносг ж. книж. Ксчество нс слогичен, нещо
алогично.
слое ср. Южно рсстение с дебели сочни гисτа, А1ое.
[лат.<1ф.]	.	►
слоист м. книж. Лекср, който е привърженик нс аго-
пвтияга, който оекува чрез слопагия.
соонагИчен прил. книж. Койчо се отнсся до слопстия.
сооflвгия ж. книж. Системс, метод зс оекув)не чрез
оексрσгаа, които действст противоположно нй сим¬
птомите нс болестта. Лрот. хомеопатия.
[от гр.]
алютрошен прил. хим. Който се отнася до алот^о^пия.
Диамантът е алотропна форма на графита.
CJlогропия ж. хим. Свойство нс определени хммичее-
кн елементи да съществуват във вид на две или по¬
вече прости вещества, [от гр.]
алпака1 ж, Подобна на сребро сплав от мед, никел и
1 цинк; китайско сребро. Лъжици и вилици от алпака.
[от амер.]
алпака2 ж. 1* Южноамериканско одомашясно живот¬
но от рода на ламите, е ценна вълна. 2, Вълна от
това животно или плат от такава вълна.
[исп.>амер.]
алпинизъм м. Вид спорт, който се състои в изкачване
на труднодостъпни планински върхове; плаиинарс-
тво; [фр.]	,
алпинист м. и алпинистка ж. Спортист, които се за¬
нимава с алпинизъм; планинар.
алт м. муз. Нисък детски или женски глас. [ит.]
алтайски прил. Който се отнася до Алтай (планинска
област в Казахстан, Монголия и Китай). О Ал¬
тайски езици — общо название на група езици,
включваща тюркски, монголски и др.
алтернатива ж. 1, Избор на едно от две единствено
възможни решения, които се изключват взаимно. 2.
Всяко от две или повече възможни решения. Мир¬
ното решаване на въпроса няма алтернатива. [фр.]
алтернативен прил. Който се отнася до алтернатива.
Алтернативно решение.
алтернатор м. техн. Електрически генератор за полу¬
чаване на променлив ток.
алтнст .ч. и алтистка ж. Певец с алтов глас
алтов прил. Който се отнася до алт, с качества на алт.
алтруйзъм м. Поставяне на чуждите интереси над
собствените, безкористна работа за доброто, бла¬
гото на другите, пълна липса на себелюбие. Прот.
егоизъм, [от лат.]	»
алтруйст м. и ялтруистка ж. Човек, който проявява
/ алтрунзъм, ръководи се от принципите на алтруиз-
ма. Прот. егоист, егоистка.
а.лтрунстнчен прил. Който се основава или е проник¬
нат от алтрунзъм. А.шрутстична проява.
алтън м. нар. 1. Злато. 2. Жълтица, [тур.]
алувнален прил. спец. Който е образуван от натрупва¬
не на речни наноси. Алувиални почви. Алувиална
равнина, [лат.]
алуминиев прил. Който е направен от алуминий или
съдържа алуминий. Алуминиеви съдове. Алуминиева
сплав.	■	«
алуминий м. Химически елемент А1 — лек сребристо-
бял метал, [от лат.]
алфа ж. Първата буква от гръцката азбука. О Ал¬
фата и омегата на нещо — началото и края,
основните начала, същността на нещо. От алфа до
омега — от начало до край, всичко; от а до я. [гр ]
алфавйт м. остар. Азбука, [гр.]
алхимик м. Лице, което се занимава с алхимия.
алхимичен и алхнмйчески прил. Който се отнася до
алхимик или до алхимия. Алхимически идеи.
алхимия ж. Средновековна ненаучна химия, чиято ос¬
новна цел било откриването на метод за превръща¬
не на обикновените метали в злато, [ар.]
йлчен прил. Лаком, ненаситен (за богатство, власт,
почести и под.). Алчен за злато.	.
алчност ж. Качество или проява на алчен. Ненаситна
алчност за пари.
жтъш-верйш м, разг. Вземане-даване, продажба, тър¬
говии. Всички са по нивите и алъш-веришът е слаб.
[тур·]
алюзия ж. книж. Загатване, намек, Тя правеше алю¬
зия за предстоящия годеж. [лат.]
амбулатория 25
ама сз. Съчинителен съюз, означаващ противопоста¬
вяне на нещо, върху което се набляга; но, ала, оба¬
че. Две Думи каза, ама на място ги каза. [ар. > тур.]
ама межд. Изразява неочакваност; ех че, я гледай.
Ама работа, ха! [ар. > тур.]
амазонка ж. 1. Митична войнствена жена ездачка. 2.
разш. Ездачка. 3. Женска дреха за езда. [гр.]	"
амалгама ж. 1, Живачна сплав. 2. прен. Разнородна
смес, съчетание от различни неща. [гр.]
амалгймен прил. 1. Направен от амалгама. 2. С качес¬
тва на амалгама.
амалгамйрам нсв. и се., прх. Покривам със слой от
' амалгама.	.	.	»
омОн межд. прост, За израз на 'досада, отегчение, въз¬
мущение или при молба за помощ, милост, поща¬
да. Аман, омръзнахте ми! Аман, хора, помогнете
ми. О Аман-заман — за израз на настойчива мол¬
ба. [ар. > тур.]
аматьбр м. Човек, който се занимава с нещо, кодто
върши нещо за удоволствие, а не като професия; лю¬
бител. Прот. професионалист, [фр.]
аматьорскя прил. Който се отнася до аматьор; люби¬
телски, Аматъорски футбол,
амбалаж м. сьбир. Кутии, бутилки, буркани и др. опа¬
ковки за по-удобно пренасяне и продажба на стоки
и материали, [фр.]
амбалажен прил. Който се отнася до амбалаж, който
служи за амбалаж или е свързан с изработване на
материали за амбалаж. Амбалажен картон. Амба¬
лажна фабрика.
амбнвалентен прил. книж. Двойствен, двузначен] про¬
тиворечив.
амбивалентност ж. 1. спец. Съществуване на взаимно
изключващи се, противоположни чувства или мис¬
ли за един и същи обект. 2. книж. Двойственост,
двузначност, противоречивост. [от нем.<гр. + лат.]
амбнцндзен прил. Който има амбиция, проявява амби¬
ция.
амбицирам нсв. и св., прх. Правя някой да се амбици¬
ра. Ще ме амбицираш да се явя на този изпит. —
се нпрх. Обхваща ме амбиция,
амбиция ж. 1. Силно чувство за собствено достойнс¬
тво и първенство; самолюбие, честолюбие. 2. Упо¬
рито желание да се постигне нещо, да се наложи
своето. Нямам амбиции за нищо. 3. Прищявка. Ня¬
ма да се водим по неговите амбиции! [лат.]
амбразура ж. Отвор, прозорче на бункер и под., през
което се стреля; бойница, [фр.]
амбреаж м. техн, Механизъм, който свързва двигате¬
ля с ходовата част· на автомобила; съединител,
[фр·]
амброзия ж. В гръцката митология — храна на бого¬
вете, която ги прави вечно млади и безсмъртни, [гр.]
амбулантен прил. Обикн. за търговец, търговия —·
който упражнява дейността, занятието си или се
върши не на определено, постоянно и закрито мяс¬
то, а на различни места, с придвижване от едно
място на друго, [лат.]	♦
амбулаторен прил. Който се отнася до, който е свър¬
зан с амбулатория. Амбулаторен персонал. Амбула¬
торен преглед. Амбулаторно лекуване.
амбулатория ж. Лечебница, лечебно заведение за об¬
служване на приходящи и на болни по домовете
им. [лат.]

26 амвдн
*
амвон м. Издигнато място в черква за проповеди*
[гр·]	*
амеба мс. зоол. Низше едноклетъчно животно с про¬
менлива форма на тялото, АшоеЬа. [гр.]
американ м. Просто памучно фабрично платно, [от
соб.]	·
амернкАнея прил. Който се отнася до американ или е
направен от американ· Американена престилка.
американец м. и америкДика* ж. 1. Човек, който е
роден или живее в Америка (Съединените амери¬
кански щати). 2. Лице от народите на Северна и
Южна Америка·
американизирам нсв. и св., прх. Придавам на някого
или на нещо американски вид· — се нпрх. Придо¬
бивам американски вид, ставам американец.
американка2 ж. Малка печатарска машина,
американски прил. Който се отнася до Америка и до
американец. Американски градове. Американски на¬
чин на живот. О Американски езици — езиците на
коренното индианско население на Америка; инди¬
ански езици.
аметист м. Полускъноценен камък — виолетов - кварц.
[гр·]
амегнетов прил. Направен от аметист¬
ами* сз. Съчинителея съюз, означава противопоставя¬
не на нова мисъл· Не гледай шапката, ами главата.
Не стигат другите беди, ами и жена му легнала
болна.	1
ами2 част, 1, За израз на отрицание, възражение, не¬
съгласие· Ще дойдеш яи с мене? — Ами! — Той май
е инженер, — Ами, инженер/ 2. За израз на потвър¬
ждение, съгласие· — Тук ли си? — Тук, ами! 3· За
израз на недоумение или въпрос· — Вече пристиг¬
нахме. — Ами?!
амидофДн м. Лекарство против болка или за спадане
на температурата, [от гр]
амин межд, Обикновено като завършек на молитва
със значение: Така да бъде! [от евр.]
амнезия ж. Отслабване или загубване на паметта, [гр·]
амнистирам нсв. и св., прх. Давам амнистия, освобож¬
давам някого от наказателна отговорност чрез ам¬
нистия·
амнистия ж. Законодателен акт за опрощаване и заб¬
рава на някои политически и други провинения, за
освобождаване от наказателна отговорност на осъ¬
дени за определени престъпления липа· [гр·]
амониев прил. хим. Който съдържа амоний· Амониева
селитра.
амоний м. Химически радикал NH*. [от егип.]
амоняк м. Лек безцветен газ е остра миризма, ТНз·
[от егип.]	*
амонячен прил. Който съдържа амоняк, който се от¬
нася до амоняк. Амонячни съединения. Амонячна со¬
да. Амонячна вода.
аморален прил. Който нарушава моралните норми
или е в противоречие с моралните принципи, нор¬
ми; неморален, безнравствен. Аморален човек. Амо¬
рална постъпка, [от гр. + лат.]
амортятйтор м. техн. Устройство, приспособление в
уреди, машини, превозни средства и др., което слу¬
жи за смекчаване на удари, сътресения и вибрации,
за предпазване от изхабяване; амортисьор,
вморигишийм прил. Който се отнася по амортиза¬
ция. Амортизационни отчисления.
амортизация ж. 1· спец. Постепенно погасяване във
форма на пари изхабяващата се част от основния
капитал (машини, здания и др.) чрез съответни пе¬
риодични отчисления. 2. техн. Намаляване силата
на ударите между частите на машини при работа и
движение. 3, Изхабяване (па машини и съоръже¬
ния). [лат·]	(	.
амортизирам нсв. и св., прх. 1. Погасявам чрез амор¬
тизация (в 1 знач.), 2. Изхабявам, износвам· — се
нпрх· Изхабявам се, износвам се. "
амортисьор м. техн. Амортизатор (за смекчаване на
механични, главно вертикални удари, сътресения,
възникващи при движение на моторно превозно
средство), [фр.]
аморфен прил. 1· Който няма определена форма; без¬
формен. 2· Който няма определена кристална
структура. Восъкът е аморфно вещество, [гр·]
амбрфност ж. Качество на аморфен.
&ипер м. Единица мярка за сила на електрически ток.
[от фр. соб.]
амперметър м. Уред, с който се измерва силата на
електрическия ток.
амплитуда ж. 1· Разстояние между крайните точки на
дадено движение, размах на колебанията на перио¬
дически изменяща се физическа величина. 2. прен.
Размах, ширина, [лат.]
амплод ср. 1· Своеобразна специализация на даден ак¬
тьор в изпълнението на роли, които му се удават,
подхождат на артистичните му качества. 2. разш.
Дейност, работа, която се удава някому, [фр.]
ампула ж. Малко, херметически затворено, запоено
стъклено шишенце с лекарство, обикн. за инжек¬
ции. [лат.]	,
ампутация ж. Хирургическо отстраняване на болна
част от тялото, най-често крайник, [лат.]
ампутирам нсв. в се., прх. Извършвам ампутация. Ам¬
путираха му крака.
амулет м. Муска, [ар.]
амуниция ж. 1. Снаряжение. 2· Ремъци за преписване
на оръжие, [лат,]
амфибия ж. 1. Земноводно животно или растение, 2.
Самоходна машина, пригодена да се движи както
по суша, така и във вода· [от гр.]
амфнбр&хий м. лит. Трисрична стихотворна стъпка с
ударение на средната сричка, напр.: Когато / на
изток / зората... [гр.]
амфитеатрАлев прил. Който има вил, форма на амфи¬
театър.
амфитеатър м. 1· Древен открит театър, в който мес¬
тата за сядане са разположени в кръг или полукръг
около подиума, арената и всеки следващ ред е по-
високо от предходния. 2· Зала е постепенно издига¬
щи се места за сядане, [гр,]
амфора ж. Широко разпространен у древните гърци
и римляни глинен или метален съд с две дръжки,
тясно гърло и заострено дъно. [гр.лат.]
аняболен прил. книж. Който се отнася до анабояизъм,
Анаболки препарати.
анаболвзъм м. спец. Метаболичен процес на изграж¬
дане, на превръщане на хранителните вещества в
жива материя; асимилация. Прот. к а та¬
бели з ъ м. [от гр.]
анаграма ж. книж. Разместване на буквите или срич¬
ките в дума, при което се получава нова дума с
друго значение, [от гр.]
анадблец м. 1. Жител на Анадола, яа Мала Азия. 2·
Турчин,

янвдолскн прил. Който се отнася до . Анадола или до
анадолец.
аналгетнця ми, (аналгетйк м.) Обезболяващи лекарст¬
вени средства, [от гр.]
аналгин м. Вид лекарство против болки на нервите,
мускулите, ставите и др. [гр.]
анален прил. спец. Който се отнася до анус. [от лат·.]
анали мн, книж. Данни за историята; летописи, [лат.]
анализ м. и анализа ж. 1. Разлагане на съставни час¬
ти, Химически анализ, 2. Проучване, разглеждане,
вникване, разбор. Анализ на художествено произве¬
дение. Анализ на събитията. Прот. синтез,
обобщение, [гр.]
анализатор м. 1. Уред за извършване на анализ. 2.
спец. Сетивен орган, система за възприемане и ана¬
лизиране на дразненията на външната и вътрешна¬
та среда. 3. Лице, което анализира, което-извършва
анализ.	.
анализДторскн прил. Който се отнася до анализатор,
до извършване на анализ. Апализаторски способ¬
ности.
аиалнзйрам нсв. и св., прх. Извършвам анализ, подла¬
гам на анализ. Анализирам обстановката,
анялитнзъм м. ез. Качество на аналитичен (в 3 знач.),
изразяване на граматични категории и синтактични
отношения в изречението чрез специални служебни
Думи (предлози и частици). Аналитизмът е главна
особеност на граматичния строй на съвременния
български език.
аналитичен и аналитически прил. 1. Който се отнася
до, който е свързан с анализ, с разлагане. Анали¬
тична химия. 2. Който умее да анализира, да вник¬
ва. Аналитичен ум. 3. ез. При който граматичните
категории и синтактичните отношения в изречение¬
то се изразяват чрез специални служебни думи
(предлози, частици). Прот. сиатетлячен.
Аналищични конструкции. Аналитичен език.
аналог м. Нещо, което е подобно, съответства на да¬
ден друг предмет, явление или понятие. Това лекар¬
ство няма аналог у нас. [от гр ]
аналогичен прил. Основан на аналогия; подобен) при¬
личен. Аналогичен случай,
аналогия ж. 1. Подобие, сходство, прилика между
предмети, явления или понятия. 2. разг. Съпоставя¬
не, сравнение. Правя аналогия. По аналогия, [гр.]
аналбй м. 1. Висока масичка в черква с подставка за
възправяне на книги. 2. Издигната площадка или
маса на открито, при която се прави водосвет, мо¬
лебен и под. [нгр.]
анамнеза ж. мед. Лекарско описание на досегашния
живот на болен и на историята на заболяването му,
направено по сведения от самия болен, [от гр.]
ананас м. Тропическо тревисто растение с едри, сочни
и ароматни плодове, както и самият плод,
[исп. <амер.]
анапест м. лит. Трисрична стихотворна стъпка с уда¬
рение на последната сричка, напр,; Надошли / от
далечния свят... [гр.]	,
анярхйзъм м. 1 Обществено-политическо течение, ко¬
ето проповядва пълно политическо, икономическо
и духовно освобождаване на личността, има враж¬
дебно отношение към всяка форма на държавна
власт и отрича всички легални средства на полити¬
ческа борба. 2. Непризнаване на никакви авторите¬
ти, ред и дисциплина; своеволие, [гр.]
■нярхмст м. и анархнетка ж. Привърженик на анар¬
хизма.
ангел 27
анархистичен и внархистйческн прил. Който сс отнася
до анархизъм, който е присъщ на анархист. Анар¬
хистични възгледи. Анархистична литература.
авархйстки прил. Който се отнася до анархист. Анар¬
хистка организация.	*
авархичен прил. Който се отличава с анархия. Анар¬
хиите управление.
анархия ж. 1. Липса н& държавна власт и законност,
нарушаване на установения ред; безвластие, безза¬
коние. 2. Отсъствие на план и организация в някак¬
ва работа, дейност; стихийност, безредие, [гр.]
янархоешидикшлизъм м. Анархистична революционна
доктрина, радикално политическо движение, което
се стреми към поставяне на стопанството й дър¬
жавната власт под контрола на профсъюзите по
пътя на общи стачки, бойкот, саботажни действия
и др.·	t
анасон м. 1. Подобно на копър тревисто растение, от
чиито семена сс получава етерично масло,
РШр1пе11а апш^гп. 2. Семената на това , растение,
които се използват в медицината, парфюмерията,
за производство на мастика и др. [гр.]
анасонлнйка ж. Приготвена, подправена с анасон ра¬
кия.	,
анасонов прил. Който съдържа анасон,	’
анатема и анатема ж. 1. Църковно проклятие, отлъч¬
ване от църквата. 2. Изобщо проклятие. 3. като
межд. Възклицание със значение: Проклет да бъде!
[гр.1 _
анатемосвам нсв., анатембсам св. прх. Налагам анате¬
ма, отлъчвам от църквата, проклинам,
анатом м. Специалист по анатомия.
анатомичен и анатомически прил. Който се отнася до
анатомия. Анатомичен атлас.
анатдмия ж. 1. Дял от биологията и медицинската
наука, който изучава външната форма и вътрешния
строеж на живите организми. 2. Устройство,
строеж на организъм или отделен орган. Анатомия
на човека. [от гр.]
анафора ж. лит. Стилистична фигура, която се със¬
тои в повторение на еднакви звукове, думи или съ¬
четания в началото на съседни стихоне, строфи или
параграфи, напр.; Запей и ти песен такава, ( запей
ми, девойко, на жалост. Срв. е п и ф о р а. [гр.]
анахронйзьм м. 1, Погрешно свързване на явления
или предмети от една епоха с друга, към която те
не принадлежат. 2. Остаряло, несьответстващо на
съвременните условия на живота явление, обичай,
възглед; отживелица, [гр.]
анахроничен и анахронически прил. Който не съответ¬
ства на времето си.
ангажимёнт м. Задължение, обещание, уговорка. Не
съм. поел никакъв ангажимент. [фр1
ашижщшм нсв. и св., прх. 1. Уговарям, наемам някого
за извършване на нещо, предварително заемам, за¬
пазвам нещо. Мене ще ангажират с тази работа.
Ангажирай място и за мене. 2. Запълвам, заемам,
поглъщам. Тая работа ми ангажира много време.
— се нпрх. Задължавам се, обещавам. Щом си се
ангажирал, трябва да отидеш.
янгарня ж. Принудителна неплатепа работа на об¬
ществени постройки, някогашни бейски имоти и др.
(през турското робство), [гр.тур.]
ангел м. 1. цьрк. Според религиозните представи —

28 ангелски
божи вестител, безплътно свръхестествено същест¬
во, изобразявано като крилат юноша в бяло. 2.
прен. Добър дух, идеално въплъщение, олицетворе¬
ние на нещо. Ангел па красотата. Ангел на мира.
О Бия (блъскам) си ангелите — мъча се да разбера,
да проумея нещо. да се справя с трудна задача, [гр.]
ангелски прил. Който се отнася до ангел, принадлежи
или е присъщ на ангел. Ангелско крило. Ангелска
добрата.
ангина1 ж. Болестно възпаление на гърлото и сливи¬
ците. [лат.]
ангина2 ж. Плътен памучен плат за калъфки на въз¬
главници, дюшеци и др. [от кит. соб.]
английски прил. Който се отнася до Англия и до ан¬
гличанин. Английски език. Английска лира. О Апг-
лийска сол — магнезиев сулфат, бял прах, който се
използва в промишлеността и като слабително
средство.
ютплчйннн м. и англичанка ж. Лице от основното на¬
селение на Англия, гражданин на Англия,
аяглофнл м. и аиглофАлка ж. Човек, който обича Ан¬
глия и англичаните, привърженик на всичко анг¬
лийско.
англофйлеки прил. Който се отнася до англофил и до
англофилство.
англофилство ср. Качество или проява на англофил.
англофоб м. и англофобна ж. Човек, който мрази Ан¬
глия и англичаните, противник на всичко английско,
англофббскн прил. Който се отнася до англофоб.
ангорски прил. За котки, зайци, кози и др. — който е
с дълга козина, [от Ангора, старо име на Анкара]
ангрб нари. На едро (обикн. за търговия), [фр.]
аягросйст м. и аигроенстка ж. Търговец на едро.
анданге муз. 1. нарч. Умерено бавно, плавно, малко
по-бързо от адажио. 2. ср. а. Умерено бавно темпо,
малко по-бързо от адажио, б. Музикална пиеса или
част от музикално произведение с такова темпо,
[ит.]
аидарт м. Гръцки въстаник, [нгр.]
гшдроген прил. спец. Вещество, което притежава био¬
логичното действие на основния мъжки полов хор¬
мон. [от гр.]
аидрогенев прил, книж, Който се отнася до андроге-
ии.
аидрологичен прил,. Който се отнася до акдрология.
Андрологичен кабинет. Андрологична консултация.
андрологин ж. Дял от урологията, който изучава за¬
болява нията на пикочната система и подовите ор¬
гани у мъжа. [ip.J
анекдот м. Къса любопитна историйка, обикн. за ня¬
коя бележи га личност; виц. [гр.]
анекдотичен прил. Който се отнася до анекдот или
има вид, характер на анекдот. Апекдотичеп случай.
Анекдотичен герой.
анекдогнчност ж. Качество на анекдот,
анексирам исн. и св., прх. Осъществявам анексия, при¬
съединявам насилствено.
анексия ж. Насилствено присъединяване на област
или на цялата територия на една държава към дру¬
га държава. Мир без анексии и контрибуции, [лат.]
анемичен прил. I. Слабокръвен, малокръвен. 2. прен.
Слаб, немощен, безжизнен,
аиемячвост ж. Качество на анемичен,
анемия ж. Малокръаие, слабокръвие. [гр.]
апестезиолдг м. Специалист по анестезиология, лекар,
който прави упойка, анестезия,
анестезиолбгия ж. Медицинска наука, която се зали—
мава с проблемите на обезболяването и използва¬
нето на упойващи средства, главно при операции,
[°т гр.]
анестезия ж. спец. 1. Пълна (или частична) загуба на
чувствителността, особено на .усещането за допир
или за болка. 2. Предизвикване на състояние на без¬
чувственост, на загуба на сетивността чрез вкарване
на упойващи средства; обезболяване, упойка, [гр.]
анилин м. хим. Органично съединение, безцветна от¬
ровна течност, която се използва за производство
на бои, лекарствени препарати и др. [ар,]
анилинов прил. Който се отнася до анилин, направен
, от анилин. Анилинови бои.
аниматор м. Човек, който се занимава е анимация,
който прави анимационни филми,
яннмацнбнен прил. Който се отнася до анимация.
О Анимационен филм — рисуван филм, трикфилм.
анимация ж. Изкуство и процес на създаване на фил¬
ми чрез фотографиране, снимане на поредици от
рисунки; мултипликация. [от лат.]
аиимизъм м. книж. Одухотворяване на природните
явления, първобитна вяра, че всичко в природата
има душа. [от лат.]
аннмнетйчен прил. Който се отнася до анимизъм, при¬
същ на анимизма. Анимистичен мироглед.
анкета ж. Издирване, разследване, обследване или .
събиране на сведения по определена методика.
Международна анкета за зверствата на окупато¬
рите. Правя анкета. [фр.]
анкетен прил. Който се отнася до анкета. Анкетна ко-.
мисия. Анкетен лист.
апкетйрам псе. и св,. прх. Правя анкета, разследвам,
събирам сведения чрез анкета, Специална комисия
ще анкетира случая.
аикегьор м. Лице, което прави анкета,
апклйв м. книж„ Страна или част от територията на
дадена страна, оградена отвсякъде от територията
на друга държава, [фр.]
анод м. спец. 1. Положителен полюс на източник на
електрически ток. Прот. к а т о д. 2. Електрод в
електрически прибор или електронно устройство,
свързан с положителния полюс на източника на
електрически ток. [гр.]
аномален прил. Който съдържа аномалия; ненорма¬
лен, неправилен, необичаен. Аномални явления.
аномалия ж. Нещо ненормално, отклонение от общи¬
те закономерности, от нормата; неправилност.
Магнитна аномалия. [гр.]
анонимен прил. Безименен, неподписан. Анонимно пис¬
мо. Анонимен донос. Анонимен автор. [гр.]
анонимна ж. разг. неодобр. Анонимно писмо, донос и
под.	.
анонимност ж. книж. Качество или състояние на ано¬
нимен.
йнорак м. Къса затворена връхна дреха за туризъм,
от непромокаем плат, обикн. с качулка; винтяга.
[нем. < еским.]
анормален прил. 1. Неестествен, нередовен, ненорма:·
лен. 2. Извратен, умопобъркан. [от гр.+ лат,]
анормалност ж. Качество или състояние на анорма¬
лен; ненормалност.
анотация ж. Кратко изложение на съдържанието на
книга или статия, [лат.]
ансамблов прил. Който се отнася до ансамбъл. Ан-

самблова музика. Ансамблови гимнастически уп¬
ражнения.
ансамбъл м. 1. Сполучливо единство и съотношение
между изпълнителите на музикални, сценични, ба¬
летни и др. творби. 2. Група изпълнители на такива
творби или спортни упражнения. 3. архит. Хармо- *
нично единство от здания, инженерни съоръжения,
монументални скулптури и др. [фр.]
антагонизъм м. Непримиримо противоречие, вражда,
борба. Класов антагонизъм, [гр.]
антагонист м. Противник, съперник, враг. ,	,
антагонистичен и антагонистически прил. Който се от¬
нася до антагонизъм и антагонист; рязко противо¬
положен, непримиримо враждебен.
антарктйчец и антарктически прил. Който се отнася до
Антарктида (южната полярна област на Земята),
антена ж. Опъната жица или друго приспособление,
устройство за излъчване или улавяне на радиовъл¬
ни. Телевизионна антена. Радиопредавателни анте¬
ни. [лат.]
антерня ж. I. Подпълнена с памук платнена дреха. 2.
Къса мъжка аба. [ар. > тур.]
.антн- Представка за означаване на противополож¬
ност, враждебност, насоченост срещу някого или
нещо, напр.; антидемократичен, антиконституцио¬
нен, антипод, антитеза, антифашистки и др. Срв.
п р о т и в о-.	*
антибиотици мн. (антибиотик з<.) Вещества от биоло¬
гичен произход, които потискат развитието на ви¬
руси, бактерии и други микроорганизми и се изпол¬
зват като лекарства, [от гр.]	.
антнбиотнчен прил. Който се отнася до антибиотик.
Антибиотична паста.
аитиболшевйшкя прил. Който е против болшевизма,
враждебен на болшевизма,
антибългарски прил. Противобългарски. Антибългарс-
ка пропаганда. ■
антидемократичен прил. Който е насочен против де¬
мокрацията, враждебен на демокрацията. Антиде¬
мократични прояви.
антидот м. спец. Противоотрова, [гр.]
антннмнерналнстнчен и антиимпериалистически прил.
■ Враждебен на империализма,
антиясторнчески прил. Който противоречи на истори¬
ята и на принципите на историзма. .
антика ж. 1. Стара монета или друга ценна вещ. 2.
разг. ирон. Нещо остаряло, излязло от мода. 3.
прен. Обигран, хитър човек; хитрец, [лат.]
антиквар м. Търговец на антики, стари книги и др.
[лат.]
антикварен и антнкварскн прил. Конто се отнася до
антиквар и до антика. Антикварна книжарница. Ан¬
тикварна рядкост.
антиквариат м. 1. Книжарница за стари и редки кни- *
ги. 2. Сбирка от антики или стари ценни книги,
антикомуийзъм м. Враждебна на комунизма полити¬
ческа идеология и практика, дейност,
антикомунист м. Привърженик, последовател на анти¬
комунизма.
антикомунистйчески* прил. Който се отнася до антико¬
мунизъм и антикомунист. Антикомунистическа
пропаганда.
антиконституционен прил. Противоконституционен.
Антикоистуционна проява.
анпнлйна ж. Чифтокопитеп преживен бозайник — по¬
добно на сърна животно, разпространено главно в
Африка, Апй1оре се1тссаира. [от фр.]
антифриз 29
антимон м. хим. Химически елемент Sb — твърд бял
метал, който влиза в състава на много сплави, из¬
ползва се в производството на полупроводници и
др. [лат. < ар.]
антимонов прил. Който съдържа антимон,
антнномня ж. книж. Противоречие между две поло¬
жения, признавани за еднакво' правилни, [от гр.]
аигипасатн мн. (антипасат м.) геогр. Устойчиви запад¬
ни ветрове в горните слоеве на тропосферата, кои¬
то духат от екватора към субтропиците, където
достигат земната повърхност,
антипатичен прил. Който буди антипатия; неприятен,
противен, несимпатичен.
антипатия ж. Неприятно чувство към някого или не¬
, що; отвращение, Прот. симпатия, [гр.]
антипод м. 1. книж. рядко. Хора, които живеят на ди¬
аметрално противоположни точки на земното къл¬
бо. 2. прен. Човек с противоположни черти на ха¬
рактера, вкусове и наклонности по отношение на
друг човек. 3. разш. Пълна противоположност, [гр.]
антиправйтелствен прил. Който е насочен срещу даде-
во правителство и неговата политика, Антиправи-
телствен заговор.	.
янтмрелщнгдзен прил. Насочен против религията,
враждебен на религията. Антирелигиозно възпита¬
ние.
ангнеемйт м. и антнеемйпка ж. Привърженик на ан¬
тисемитизма.
антисемитизъм м. Форма на национална и верска не¬
търпимост, враждебно отношение и преследване на
евреите, еврейството.
антнсемнтскн прил. Който се отнася до антисемит в
антисемитизъм. Ашписемитски настроения.
антисептик м. Вещество, което умъртвява, спира раз¬
витието на микроорганизмите и предпазва от заг¬
ниване, загнояване, зараза, [от гр.]
антисептичен прил. Който се отнася до антисептик,
има качества на антисептик. Йодът има антисеп¬
тични свойства.	·
антисоциален прил. Противообществен. [гр. + лат.]
аититйза ж. I. Противополагане, противопоставяне,
контраст на предмети и явления. 2. филос. Втората
степен в диалектическия процес, отричане на изход¬
ното начало, тезата. 3. Стилистична фигура, която
се състои в съпоставяне на рязко противоположни
мисли или образи, [гр.]
а^нтелй мн. (антитяло ср.) Протеини, които се обра¬
зуват в организма на човека и топлокръвпите жи¬
вотни като реакция на чужди протеини В създават
имунитет срещу определени микроорганизми и тех¬
ните токсини; противотела,
антнтпкейни мн. (анпитокейн л<) Антитела, които се
образуват в организма като реакция на микробни
токсини, змийска отрова и др. и могат да ги неут¬
рализират. [гр.]	·
антитокейчеи прил. Който съдържа антитоксини или
действува като антитоксин. Антитоксични средст¬
ва. Аптитоксичен серум.
янтифашйзъм м. Движение, борба против фашизма,
антифашист м. Борец против фашизма,
антифашистки прил. Койт о се отнася до антифашист
и антифашизъм. Антифашистка организация.
антифриз м. Течност, която трудно замръзва и се из¬
ползва за охлаждане на двигатели е вътрешно го-

30 антихрист
рене и други апарати, работещи в условия на мно¬
го ниски температури, [англ.]
антихрист м. 1. църк. Според християнското вероуче¬
ние — главен и последен враг на Христос, който
уж щял да се яви преди второто пришествие и щял
да бъде победен от Христа. 2. разш. Всеки невяр¬
ващ, противник на Христовото учение; безбожник,
нечестивец, [от гр]
аитнхудбжествея прил. Който е лишен от художестве¬
ни достойнства, противоречи на художествения
вкус.
яягтнхуманеа прил. книмс. Който е лишен от човеч¬
ност,
янтнцюслбн м. спец. Област със сравнително високо
атмосферно налягане. в центъра на която преобла¬
дава тихо и безоблачно време, с движение на въз¬
душните маси от вътрешността навън и в посока
на часовниковата стрелка в северното полукълбо и
в обратна посока в южното полукълбо,
янтинмклонялен прил. спец. Който се отнася до анти¬
циклон.
антнчастжца ж. спец. Елементарна частица с маса,
равна на масата на съответната й частица, но с об¬
ратен знак на електрическия товар. Позитроньт е
античастица на електрона.
античен прил. I. Който се отнася до, който е свързан
със старата гръцка или римска култура, изкуство,
обществен живот и др.; старогръцки, римски. Ан¬
тичен театър. 2. Древен, старинен, [лат.]
античност ж. Епоха на старите гърци и римляни;
древност,
антология ж. Сборник от литературни произведения,
обикн. от различни автори. Антология на българс¬
ката поезия, [гр.]
шггонммен и антоинмйчеи прил. Който се отнася до ан¬
тоними, свързан е С антонимите. Антонимна двой¬
ка. Антонимен речник.
антоними мн. (антоним м.) ез. Думи с противоположно
значение, напр.; висок — нисък, голям — малък:, [гр.]
антонимия ж. ез. Смислова противопоставеност, про¬
тивоположност на думи.
Антракс м. мед. Тежка заразна болест по добитъка,
смъртоносна за човека; синя пъпка, сибирска язва.
[от гр.]
антракт м. Време между две действия на сценично
представление; пауза, [фр.]	-
антрацит м. Вид черни каменни въглшца с висока ка¬
лоричност. [от гр.]
антрацитен прил. Който се отнася до антрацит, Ант¬
рацитни въглища. Антрацитна мина.
антре ср. Част от жилище, от която се влиза в оста¬
налите помещения; преддверие, пруст, [фр.]
янтреобзит м. спец. 1. Склад при митница, гара или
пристанище за внесени отвън стоки. 2. Такса за
съхраняване на стока, [фр .]
антре1юзитеи прил. Който се отнася до антрепозит.
амгрефиле ср. остар. Късо вестникарско съобщение
от частно естество. Без мое знание е бутнато то¬
ва антрефиле във вестника, което го позори. Ваз.
1Φι».]
аитронолбг м. Учен, който се занимава с антрополо¬
гия,	*
антропологичен, антропологически и ан^ропо-ложин
прил. Който се отнася до антропология и до ант¬
рополог. Антропологични особености. Антропо
ложки изследвания.
антропология ж. Наука за човека, за неговия произход
и развитие, за образуване на човешките раси. [гр.]
шггроположкн еж. антропологични,
антропоморфйзъм м. 1. Пренасяне на човешки свойс¬
тва върху неодушевени предмети, характерно за
първобитното мислене. 2. Представяне на божество
в човешки образ, [гр.]
широте иорфйчен и антропоморфически прил. Които се
отнася до антропоморфйзъм.
антропоиймеи и аигропонимичеи прил. Който се отнася
до антропонимия,	►
антропонймия ж. ез. I. Сбор от личните и фамилните
имена на хората от дадена област или народ, 2.
Дял от лексикологията, който изучава личните и
фамилните имена, [гр.]
аитропоцеитризъм м, книж. Възглед, схващане, според
което човекът е център на вселената и крайна цел
на мирозданието, [от гр.)
антураж м. Приближени лица, постоянно обкръжение
на високопоставена, важна личност, [фр.]
анулирам нсв. и св., прх. Обявявам нещо за недействи¬
телно, невалидно, несъществуващо; отменям, унищо¬
жавам. Сключеният договор е анулиран. [от лат.]
&<ус м. книж. Заден проход, отвор на животински ор¬
ганизъм, [лат.]
анфйс нарч, Откъм лицевата страна, с лице към наб¬
людаващия, Портретът е рисуван анфас. Обърни се
анфас. [от фр.]	.
анцуг м. Вид спортен костюм от дебело трико, [нем.]
аншоа ж. Вид дребна морска риба. [фр.]
анюнтèг м. спец. Периодична, обикн. годишна вноска
за изплащане на дълг заедно с предварително на¬
числената лихва, [фр.]	-
абрист м. грам. Минало свършено време, [гр,]
користен прил. Който се отнася до аорист. Аористна
основа на глагола,
аорта ж. Главен кръвоносен съд, който излиза от ля¬
вото предсърдие и чрез разклоненията си разнася
кръвта по тялото, [гр.]
аортен прил. Който се отнася до аортата. Аортно раз¬
ширение.
апандисит м. разг, Апендицит. [фр.]
№^№1 вж. а х п а п.
апарат м. 1, Уред, устройство, съвкупност от меха¬
низми за автоматично, механично извършване иа
някаква работа, действие. Фотографски апарат.
Рентгенов апарат. 2. Съвкупност от органи с обща
работа, функция в организма. Дихателен апарат.
3. Група, система от лица или институции за извър¬
шване на определена работа. Изборен апарат. Апа¬
рат на властта, [лат.] ,
апаратен прил. Който се отнася до апарат (главно в
1 и 3 знач.), Апаратно помещение. Апаратни инт¬
риги.
апаратна ж. Помещение, гьдето са разположени апа¬
рати, където се работи с апарати,
апаратура ж. Съвкупност, система от апарати. Меди¬
цинска апаратура, [лат.]
апарбгче ср. Умал. от , а п а р а т; малък апарат.
Апаратче за снимане.
нларатчнк м. 1, Лице, което работи е апарати Я ма¬
шини. 2. Лице от състава на някакъв, обикн. управ¬
ленски апарат (в 3 знач.). [рус.]
апартамент м. Отделно, самостоятелно жилище в го¬
ляма гьща, блок, хотел, [фр.]

апяртамёнтеи Прил. от апартамент,
апартейд и апйртхейд м. Политика на расова сегрега¬
ция и дискриминация на цветнокожото население в
дадена страна в интерес на белите, (англ.]
апатичен прил. Който е обзет, обхванат от апатия;
безразличен, равнодушен,’ безстрастен. Апатичен
поглед. Апатичен към всичко.
апатйчност ж. Качество или проява на апатичен; без-
чувствие, безразличие.
апДтня ж. Равнодушие, безразличие, липса на инте¬
рес. Изпадам в апатия, [гр.]
апаш м. Крадец, джебчия. [фр.]
влашки прил. Който се отнася до апаш.
апел м. Обръщение за съдействие, помощ, подкрепа;
позив, зов. Отправям апел към народа. [фр.]
апелативен прил. Който се отнася до апелация.
0 Апелативен съд —- по-аисша съдебна инстан¬
ция, която проверява правилността на присъдите
и решенията, определени на по-ниско съдебно
равнище.
апелациоиен прил. Който се отнася до апелация,
апелации ж. юр. 1. Жалба до по-висша съдебна инс¬
танция. 2. Апелативен съд. [фр .]
апелирам нсв. и св. 1. нпрх. Обръщам се към някого,
призовавам някого за помощ, подкрепа, съдейст¬
вие. Апелирам към здравия смисъл. 2. прх. Обжал¬
вам съдебно решение пред по-горна инстанция, [от
Фр·]
апендикс м. мед. Малък израстък на сляпото черво,
[лат.]
апендншнт м. мед. Възпаление на апендикса; апанди¬
сит. [от лат]
аперитив м. 1. Спиртно питие, което се изпива преди
ядене за апетит. 2. Малка модерна кръчма, заведе¬
ние, в което се предлагат спиртни напитки и закус¬
ки. [фр.]
апериепция ж. спец. Зависимост на възприятието от
миналия опит, от знанията, интересите и възгледи¬
те на човека, както и от състоянието му в момента
на възприемането, [лат.]
апетит м. 1. Желание, охота за ядене. 2. прен., обикн.
мн. Желание, стремеж към печалба, към придоби¬
ване, получаване, използване на нещо. Всяка пар¬
тия задоволява апетитите на своите партизани.
л [лат.]
апетитен прил. 1. Който буди апетит; вкусен. Апетит¬
но ядене. 2. прен. разг. Съблазнителен, привлекате¬
лен.
аплйк м. Закрепена, монтирана на стената (декора¬
тивна) електрическа лампа, [фр.]	’
апликация ж. 1. Пришиване на фигури от разноцвет¬
на материя върху тъкан, дреха за украса. 2. Самата
• украса, направена по този начин. Рокля с аплика¬
ции. [лат.]
аплнкйрам нсв. и св., прх. Правя апликации, украся¬
вам нещо с апликации.
ашюдйрам нсв. и св., прх. и нпрх. Пляскам с ръце в
знак на одобрение йли за поздрав, изразявам одоб¬
рението си към някого' или нещо. Аплодирам ора¬
тора. [фр,]
аплодисменти мн. (аплодисмент .«.) Ръкопляскане в
знак на одобрение, възхищение. Артистът бе въз¬
награден с аплодисменти.
аплймб м. Самоувереност, смелост в държане, разго¬
вор или действия. Говори с апломб. [фр.]
апогей м. 1. спец. Най-отдалечената от центъра на Зе¬
мята точка от орбитата на Луната или на изкуст-
апостолйчески 31
вен земен спътник. Прот. п е р и г е й. 2. прен.
Най-висока точка, висша степен, връх в развитието
на нещо. Той е в апогея на славата си. [гр.]
апозитйвен и апознцнонен прил. грам. Който се отнася
до апозиция. Апозитивни отношения.
апозйцня ж. грам. Приложение, прилагане, [лат.]
апокалипсис м. 1. Новозаветна книга с видения и
пророчества за края на света; откровение. 2.
разг. Нещо страшно, ужасно (като края на све¬
та). [гр.]
апокалиптичен и шюкалшггнческн прил. Който се от¬
нася до апокалипсис; загадъчен, мистичен, страшен.
Апокалиптични видения.
апокриф м. Средновековно произведение с религиоз¬
но-легендарно съдържание, което сс отклонява от
канонизираните текстове и е забранено и преслед¬
вано от официалната църква. 2. прен. Недостовер¬
но, подправено съчинение сьс съмнително авторст- ’
во. 3. прен. Забранено, скрито и по таен начин
разпространявано съчинение, ]от гр.]
апокрнфен прил. Който се отнася до апокрйф. Апок-
рифпа литература.
аполнтйзъм м. книж. Безразличие към политическите
проблеми, неучастие в политическия живот; аполи¬
тичност.
аполитичен прил. Който се държи настрана' от поли¬
тиката, не участва в политическия живот. Аполити¬
чен човек.
аполитйчност ж. Качество на аполитичен; аполити-
зъм.	»
анолог м. Апологет, [гр.]
апологет м. Защитник, страстен привърженик на ня¬
какво учение, идея. Апологетите се превръщат в ху¬
лители. [гр.]
апология ж. Устна или писмена защита, оправдание,
възхвала на някакво лице, учение, идея и под. Апо¬
логия на Сократ [название на знаменито съчинение
на Платон], [гр.]
апоплексия ж. мед. Кръвоизлив в мозъка, съпроводен
с парализа; удар. [гр.]
аппплектйк м. и апоплектична ж. Лице, което е пара¬
лизирано или е предразположено към парализа
вследствие на апоплексия. *
апоплектичен прил. Който се отнася до апоплексия.
апория ж. В античната философия — логическо зат¬
руднение, трудно разрешим логически проблем,
[гр·]
апоетерийреп прил. книж. За знание и под. — който
произтича от опита, основан е на опита и фактите.
Прот. априорен.
апостернори нарч. книж. Въз основа на опита и прак¬
тиката, опирайки се върху фактите. Прот.
а п р и 6 р и, [от лат.]
апостол м. 1. В евангелието — всеки от дванайсетте
ученици на Христос, изпратени от него да пропо¬
вядват учението му. 2; прен. Лице, което сс е от¬
дало в служба на някаква идея, всеотдаен борец
за нещо. Васил Левски е апостол на българската
свобода. 3. Църковна книга от Новия завет, която
съдържа апостолските деяния и апостолските пос¬
лания. [гр.]
апостолйческн прил. книж. Който се отнася до папа¬
та или до папския престол; папски, римокатоли-
чески.	-

32 апостолски
апостолски крил. Който се отнася до апостол, присъщ
е на апостол. Апостолски послания.
апостроф м. 1. Знак, белег (’) за изпусната буква,
напр.: ншш'та вм, пашата. 2. Вметната дума, забе¬
лежка, с която се прекъсва говорещо лице. [гр.]
апостроф нрам нсв. и св., прх. Прекъсвам чужда реч с
кратки изрази, забележки. Той винаги ме апостро-
фира, когато говоря.
апотеоз м. 1 У древните — обред за въздаваме по¬
чести на герой, император като на бог. 2- Просла¬
ва, възхвала, възвеличаване. [от гр.]
април м. Четвъртият месец от годината, [лат.]
априлски прил. Който се отнася до месец април, кой¬
то е присъщ на април или съществува, става през
април. Априлски ден. О Априлска лъжа (шега) —
безобидна лъжа (шега), с която по традиция хората
се шегуват помежду си на 1 април,
априорен прил. книж. За знание и под. — който пред¬
шества опита и практиката, не е основан на опита,
на факти. Прот. апостериорен. Априори
но твърдение, [лат.]
априори нарч. книж. Преди и независимо от опита,
без опора върху факти. Прот.
апостериори. Нищо че бива да се твърди
априори. Човек е виновен „априори*“, [от лат.]
априбрносг ж. книж. Качество на априорен, Априор¬
ност на понятийяите форми.
апробация ж. книж. Официално утвърждаване, одоб¬
рение върху основата на проверка, [от лат.]
апробйрам псе. и св., прх. Давам апробация, официал¬
но утвърждавам, одобрявам върху основата на
проверка. Лекарството не е апробирано.
апровб нарч. книж. Обикн. вмети. — тъкмо, във връз¬
ка с това, между другото; разгеле. [фр.]
аптека ж. Заведение, в което се приготвят и продават
лекарства. Билкова аптека. [гр.]
аптекар м. и аптекарка ж. Лице със специална фар¬
мацевтична подготовка, което работи в аптека;
фармацевт.
аптекД реки прил. Който се отнася до аптекар. О Ап¬
тека реки везпк — които измерват малки количества
и с голяма точност. Меря с аптекарскя везпн разг.
— проявявам прекадена педантичност, дребнавост.
аптекйретво ср. I. Професия, работа на аптекар. 2.
Наука фармация.
аптечен прил. Който се отнася до аптека. Аптечно
предприятие.
аптечка ж. 1. Умал. от а ц т е к а; малка аптека. 2.
Комплект от нан-необходнмнте лекарства, инстру¬
менти и др. материали за първа и неотложна ме¬
дицинска помощ (обикн. в малък шкаф, кутия, чан¬
та и под.). Автомобилна аптечка. Домашна
аптечка.
ар м. Мярка за земна повърхнина, равна на 100 кв.
метра, [фр.|
арабаджийски прил. прост. Който се отнася до араба-
джия.
арабаджия м. прост. 1. Човек, който превозва стоки
с кола; колар. 2. Занаятчия, който прави, изработва
коли. [тур.]
арабеска ж. 1. Сложен орнамент от геометрични фи¬
гури и стилизирани листа и цветя, по подобие или
под влияние иа арабски или юобшо мюсюлмански
образни. 2. Изящна музикална пиеса с причудлив,
орнаментиран мелодичен рисунък, [фр.]
араби мн. (арабин м.) 1. Група семитски народи, на¬
селяващи първоначално Арабия (Арабския полу¬
остров), разпространили се по-късно в Предна^
Азия и Северна Африка. 2. Лице от тази група на¬
роди.
арабнет м. и арабнетка ж. Специалист по арабистика,
арабистика ж. Съвкупност от науки за историята,
езика и културата на арабите.	,
арабия м. разг. Човек, който проявява разбиране, -от¬
зивчивост, великодушие, доброта; добряк. Баща му
е арабия, ще му даде пари. [от ар. > тур.]
арабка и арабкння ж. Жена от арабски произход,
арабски прил. Който се отнася до Арабия и до ара¬
бите. Арабски език. Арабско писмо. Арабска музика.
О Арабска гума — лесно разтворима във вода рас¬
тителна смола, която се използва като лепило, за
производство на мастило, акварелни бои и др.
Арабски кон — порода коне за езда, създадена в
Арабия. Арабски цифри*,
яралък м. Цепнатина, процеп, пролука, ['тур.]
аранжимент м. 1. муз. Обработка, приспособяване,
нагласа на музикално произведение за изпълнение
на определен инструмент, състав от инструмент
или гласове; аранжировка. 2, книж. Подреждане,
нареждане, [от фр.]
аранжйрам нсв. и св., прх. 1. муз. Обработвам, прис¬
пособявам, нагласям музикално произведение за
разни гласове и инструменти. 2. книж. Подреждам,
нареждам, [от фр.]
аранжировка ж. Аранжимент, аранжиране,
аранжор м. Лице, което аранжира, подрежда нещо
(витрина, изложба и под.).
арап[ии| м. и арЙпка ж. Негър. О 1 Черен* арапин. .
нряпски прил. Който се отнася до арап, арапин,
арбитраж м. юр. 1. Начин за разглеждане и разреша¬
ване на спорни дела чрез посредничеството на ар¬
битри. 2. Орган за разрешаване на спорни дела.
[фр-]
арбитражен прил. Който се отнася до арбитраж. Ар¬
битражен съд. Арбитражна комисия.
арбйтър м- 1. юр. Член на арбитраж, на арбитражен
съд. 2. Лице, на което се възлага решаването на
спорен въпрос. 3. спорт. Лице, което ръководи да¬
дено състезание, следи за правилното му протича¬
. не, за коректното поведение на състезателите и-оп-
ределя победителя, [фр.]
арг£т[ин] м. остар. Ратай, слуга, [гр.]	.
аргатски прил. Който се отнася до аргатин; ратайски,
аргатувам нсв. нпрх. Работя, служа някому като арга¬
тин.
аргб ср. ез. Език, говор на съсловно обособена група,
който се отличава главно с наличието в него на не¬
известни и неясни за другите хора думи. Срв.
таен говор, жаргон, елен г. .[фр.]
аргбн м. Химически елемент А — съдържаш се в зем¬
ната атмосфера инертен газ без цвят и миризма,
който се използва при производство на електричес¬
ки крушки, луминесцентни тръби и др. [от гр.]
арготнчен прил. ез. Който се отнася до арго. Арготич¬
на лексика.
аргумент м. ДовоД,. доказателство. Убедителни аргу¬
менти. [лат.]
аргументация ж. 1. Съвкупност, сбор от аргументи.
2 Привеждане, използване на аргументи,
аргументирам нсв. и св., прх. Доказвам, обосновавам
нешо с помощта па аргументи, доводи. Как ще ар¬
гументирате твърдението си? — се нпрх. Привеж-
.дам аргументи, доводи в подкрепа на свое мнение,
твърдение.
аргументиран прил. Който е подкрепен с убедителни
аргументи, доводи; обоснован. Аргументирано ис¬
кане.	'
ареал м. спец. Област на разпространение на определе¬
но растение, животно, езиково явление и др. [лат.]
аредлен Прил. от а р е а л.
арена ж. 1. Място в центъра на древноримския ам¬
фитеатър, където ставали борбите на -гладиаторите,
спортни игри и др. 2. Място в средата на цирк, от¬
редено за състезания, борба, игри и др. 3, прен. Об¬
ласт на действие, изява, място на важни събития;
поприще. Той се явява на арената на политически¬
те борби твърде млад. [лат.]
аренда ж. 1. Наемане на недвижим имот (земи, сгра¬
ди, съоръжения) за временно ползване и с опреде¬
лено заплащане. 2. Наем за използвано по този на¬
чин имущество, [лат.]	.
арендатор м, и арсидаторка ж. Лице, което взема, из¬
ползва имот под аренда.
аренден прил. Който се отнася до аренда. Аренден до¬
говор. Арендни отношения. Аренден данък.
ареопаг м. Висш политически съд в древна Атина.
[гр.]
арест м. 1. Задържане под стража. 2. Помещение, в
което затварят задържаните под стража, [фр. > рус.]
арестант м. н арестанта» ж. Лиде, което е задържано
под стража, което е арестувано.
арестантски прил. Който се отнася до арестант. Арес¬
тантска килия.
арестувам нсв. и св., прх. Задържам под стража, пос¬
тавям под арест.
арвергард м. Войскова част, която се движи след
главните сили за охрана, защита. Прот.
авангард, [фр.]
ариергарден прил. Който се отнася до ариергард. Ари-
ергардни боеве. .
арйео м. и арннка ж. Лице от народите от индосвро-
пейската езикова общност, [от санскр.]
арйиски прил. Който се отнася до ариец. Арийска раса.
аристократ м. и аристократка ж. Лице, което принад¬
лежи към аристокрацията, което ама аристократи¬
чен произход или се отличава с аристократизъм.
аристократизъм м. 1. Характерни белези, черти на
аристокрацията, качество или поведение на арис¬
тократ. 2. Благородство, изисканост, изтънченост.
Духовен аристократизъм.	г
аристократичен и аристократически прил. Който се от¬
нася до аристократ и аристокрация, който е при¬
същ на аристократ; аристократски. Аристократи¬
чески квартал. Аристократично общество.
Аристократичен дух.
аристократски прил. Който се отнася до аристократ;
аристократичен, аристократически. Аристократски
маниери.
аристокрация ж. 1. Висш, наследствено привилегиро¬
ван слой на господстваща класа. Феодална арис
токрация. 2. Привилегирована върхушка на класа
или социална група. Търговска аристокрация. 3. Хо¬
ра, които се отличават с висока образованост и
култура, с изтънченост и благородство, [гр.]
аритметика ж. 1. Част от математиката, която изу¬
чава свойствата на числата и извършваните с тях
действия. 2. Тази наука като учебен предмет; смя¬
тане. 3. Учебник по този предмет, [гр.]
ароматен 33
аритметичен и аритметически прил. Който се отнася до
аритметика. Аритметичните действия са събиране,
изваждане, умножение и деление. Аритметична дроб.
Аритметична прогресия. О Средно аритметично;
средна аритметична — величина, която се получава
при разделяне сбора от няколко числа на техния
брой. Средното аритметично на 2, 3 н 4 е 3.
ария ж. Мелодичен откъс за един глас с акомпани¬
мент. Ария на Радамес из операта „Аида1*. [лат.]
арка ж. Свод над отвори в стена (прозорец, врата)
или между две опори. Триумфална арка. [лат.]
аркадаш м. прост. Другар, побратим, [тур.]
арктнчен и арктически прил. Който се отнася до Ар¬
ктика, северната полярна област на Земята. Аркти-
чен студ. Арктически земи.
армаган м. нар. Подарък, донесен или изпратен отда¬
лече. [перс. > тур.]	-
армада ж. I. Голяма военна флота. 2. Войска, [исп.]
арматура ж. 1. Железен скелет, преплетени железни
пръти в железобетонен строеж. 2. техн. Съвкуп¬
ност, система от прибори, устройства, свързани с
управлението и контрола върху работата на маши¬
на, съоръжение и под. Арматура на парен котел.
[лат.]
арматурен прил. Който се отнася до арматура. Арма¬
турно желязо. Арматурно табло.	.
арматурйст м. Работник, специалист по строителни
арматури.
армеев прил. диал. Който се отнася до армея. О Ар¬
меева чорба — сок от кисело зеле.
армейски прил. Който се отнася до армия (в 1 и 2
знач.); войскови. О Армейски генерал — наЙ-висо¬
ко звание в българската войска,
арменец м. и армёнка ж. Човек от основното населе¬
ние на Армения.	,
арменски прил. Който се отнася до Армения или до
■ арменец. Арменски език. Арменски народ.
армея ж. диал. Кисело зеле; пресол, разсол. [гр.]
армия ж. 1. Всички въоръжени сили на една държа¬
ва; войска. 2. Войсково съединение от няколко
корпуса или дивизии. Първа българска армия се
състоеше от два корпуса. 3. прен. Голямо множес- »
тво от хора, обединени от обща работа, интереси,
задачи и лр. Армията на труда. О Армия на спа¬
сението*. [фр.]
ариаутни м. и арнаутка ж. 1. разг. Албанец, 2. прен.
Човек с тежък, деспотичен характер; деспот.
[тур.<п>.]
арнаутски прил. Който се отнася до арнаутин. О Ар¬
наутска чушка — вид дребна и много люта пипер¬
ка; шипка.
арогантен прил. Дързък, нахален, [лат.]	-
арогантност ж. 'Качество или проява на арогантен;
дързост, нахалство.
аромйт м. Приятна миризма; благоухание, благово-.
ние. Во стаичката пръска аромат оставена от те¬
бе китка цвете. П. П. Сл. [гр.]	,
ароматен и ароматичен прил. 1. Който издава приятна
миризма; благоуханен, благовонен. Ухаят пак ли¬
пите — ароматни цъфнали липи. Смирн. Ароматен
дъх. Ароматни масла. 2. хим. Обихн. в съчет. аро¬
матни съединения — органични съединения, при ко¬
ито всички атоми участват в изграждането на един¬
на свързана система.
3 Ьилгярскя тълковен речник

34 ароматизирам
ароматизирам нсв. и св., прх. Придавам аромат на не¬
що.
ароматичен еж. ароматен.
арпаджик м. Дребен кромид за семе, за садене, [тур.]
арсен м. Химически елемент Аз — твърдо чупливо тя¬
ло. [гр.]	.
арсенал м. 1. Склад за оръжия, муниции. 2. Фабрика
за оръжия и взривни вещества за военни цели. 3.
прен. Голямо количество, запас от средства за из¬
* вьршване, осъществяване на нещо. Изразходвах це¬
лия си словесен арсенал и пак не го убедих, [от ар.]
арсеник м. Силно отровен бял прах; мишеморка. [гр.]
арсекнков прил. Който съдържа арсеник, Арсеников
препарат.
арсенов и арсениев прил. хим. Който съдържа арсен.
Арсенов двуокис.
артезианска прил. Който се отнася до, който е свър¬
зан с водоносен земен пласт, намиращ се под на¬
блягаме между водонепропускливи пластове. Арте¬
зианска вода. Артезиански кладенци. [от фр.]
артел м. Дружина, група, организация за съвместна
работа. [рус.]
артелна ж. воен. Склад за хранителни 'запаси на войс¬
кова част за близка употреба, [рус.]
артёлчнк м. воен. Войник, комуто е поверена артелна.
[рус·]
артериален и артёрнен прил. Който се отнася до арте¬
рия. Артериална кръв. Артериално налягане.
артериосклероза ж. Хронично заболяване, при което
надебеляване и втвърдяване на артериите пречи на
кръвообращението,Срв. атеросклероза,
артерия ж. 1. Кръвоносен съд, по който кръвта се
движи от сърцето към отделни части на тялото. 2.
прен. Голям, важен съобщителен път — улица, шо¬
се, река. Дунав е важна съобщителна артерия. [гр.]
артйкул м. Отделен вид стока, обикн. за продажба на
дребно. На витрината са изложени всички артику-*
ли. [лат.]
артикулационен прил. ез. Който се отнася до артику¬
ляция; учлеиителен· Артикулационен апарат.
артикуляция ж. ез. Изговор на звукове; учленение, уч-
леняване, [яат,]	е
яртнкулнрам нсв. и св., прх. спец. Изговарям звукове;
учленявам.
артилерийски прил. Който се отнася до артилерия. Ар¬
тилерийски огън.
артилерист м. Войник яли офицер от артилерията,
артилерия ж. 1. Род войска, която действа с оръдия.
Артилерията подготвя настъплението на пехота¬
та. 1. Сбор от еднородни оръдия. Тежка: артиле¬
рия., Полска артилерия. Противовъздушна артиле¬
рия. [фр.]	·	.
артйсвам нсв., артасам св. нпрх, прост. 1. В повече
съм, оставам. Артиса ли ти от хляба? 2. разг. шег.
Изоставам. Влакът потегли и той артиса на гара¬
та. [от тур.]
артист м. и артистка ж. 1. Сценичен изпълнител на
роля а драма, опера, оперета; актьор, актриса. Ар¬
тистът твори на сцената. 2. разш. Човек на изкус¬
твото. Артистът жгтее с красотата. 3. прен. Го¬
лям, изключителен майстор в известна област;
виртуоз. Той е артист в готвенето, [фр.]
артистичен прил. 1. Присъщ на артист. Артистична
натура. 2. Изпълнен, изработен с вкус; изящен, ху¬
дожествен. Артистична направа.
артистйчност ж. Качество или проява на артистичен,
артрит м, мед. Възпалително заболяване на ставите,
предизвикано от инфекция, нараняване, ревмати¬
зъм и др. [от гр.]
артроза ж. мед. Заболяване нй ставите с израждане и
деформация на тъканите, [от гр.]
артък прил. неизм. и нарч,, прост. Излишен, в повече.
Прот. е к с и к. [тур.]
йрумънн мн. (арумъиил лк.^) Власи,
арфа ж. Музикален инструмент с различно дълги
струни, които се теглят с пръсти. Свиря па арфа.
[от нем.]
арфист м. и арфнетка ж. Свирач на арфа.
архаизации ж. книж. Архаизиране.
арханэйрам исв. и св., прх. Придавам архаичен, стари¬
нен вид, характер на нещо. — се нпрх. Остарявам,
придобивам архаичен вид, характер,
архаизъм м. 1. ез. Излязла от употреба старинна ду¬
ма, която рядко се среща в днешния книжовен език,
напр.; бран, доспехи, 2. Останка от миналото; отжи¬
велица. [гр.]
архаичен прил. 1. Старинен, древен. Архаичен стил.
Архаична лексика. 2. Остарял, вехт, излязъл от
употреба. Архаичен възглед.
архангел м. Главен, пръв ангел. Архангел Михаил.
[гр]
архангелски прил. Който се отнася до архангел.
Архангеловден м. Църковен празник в чест на архан¬
гел Михаил (на 8 ноември),
археолог м. и археоложка ж. Учен, специалист по ар¬
хеология.
археологичен и археологически прил. Който се отнася
до археология. Археологична наука. Археологически
музей.
археология ж. Историческа наука, която се занимава
с материалните паметници на миналото. Славянска
археология, [гр.]
археоложки прил. Който се отнася до археолог и до
археология; археологически. Археоложки проучва¬
ния.
. архи- Съставна част на сложни думи за означаване на
старшинство или на най-висока, висша степен в
проявата на даден признак, напр.: архидякон, архи¬
ерей, архимандрит, архиподлец и под. [гр,]
архив м. 1, Сбирка от стари, исторически писмени до¬
кументи — писма, ръкописи, бележки и пр. Архив
на Възраждането. Български държавен архив. 2.
Списание, в което се поместват предимно архивни
материали или изобщо научно периодично издание..
* Архив за поселищни проучвания. 3. Архива, [от
лат. < гр]
архива ж. 1. Сбирка от делови книжа в учреждение,
сдружение, организация и пр. Архива на дружест¬
во. 2. Помещение и служба за такива книжа. Правя
справка в архтата. 3. Писма, книжа, документи и
пр. на отделно лице; архив. Из архивата па Н, Ге¬
ргов. О За архивата съм — стар, ненужен, изли¬
шен съм. Пращам вещо в архивата — забравям,
смятам нещо за ненужно, [гр.]
архивар м. и архив арка ж. Служител, който работи
в архив, архива. Душко Добродушков, архивар в
Околийското управление. Е. Пел.
архинарски прил. Който се отнася до архивар,
архивен прил. Който се отнася до архив, архива. Ар¬
хивни документи. Архивен номер. Архивни проучва¬
ния.

яркндякон м. църк. Главен, пръв дякон, [гр.]
архиепископ м. Главен епископ, [гр.]
архиепископия ж. църк. Област, управлявана в цър¬
ковно отношение от архиепископ, [гр.]
архнепископски прил. Който се отнася до архиепис¬
коп. Архиепископски сан.
архиерей м. църк. Обща титла на висшите санове в
православната църква; владика, [гр.]
архиерейски прил. Който се отнася до архиерей. Ар¬
хиерейско звание. О Архиерейски наместник — ад¬
министративен представител на митрополита в да¬
дена околия.
архнерёйство ср. 1. Длъжност, служба, дейност на ар¬
хиерей. 2. Архиерейски сан.
архимандрит м. В православната църква — монашес¬
ки чин, по-долен от епископ, [гр.]
архимедов Прил. от Архимед (древногръцки физик и
математик). Архимедов закон.
архипелаг м. Голяма група морски осфови, разполо¬
жени наблизо един до друг. Малайски архипелаг.
[rpj
архитект м. и архитектка ж. Специалист в областта
на архитектурата (в 1 знач.). [гр.]
архитектоника ж. 1. Органическо съчетание на отдел¬
ните части в стройна цялост. Сграда с прекрасна ар¬
хитектоника. 2. Съотношение на частите в худо¬
жествено произведение; план, постройка,
композиция. Архитектоника на драма, [гр.] t
архитектскн прил. Който се отнася до архитект. Ар-
хитектско бюро.
архитектура ж. 1. Наука и изкуство, творческа и ин¬
женерна дейност за проектиране, построяване и ху¬
дожествено оформяне на сгради, съоръжения, насе¬
лени места и под. 2. Съвкупност от характерни
черти, особености на дадено произведение на това
изкуство. Византийска архитектура. О Вътрешна
архитектура — · художествено оформяне на вътреш¬
ната част на сграда, [от лат.]
архитектурен прил. Който се отнася до архитектура.
Архитектурен стил. Архитектурно бюро.
аршйн м. 1. Турска мярка за дължина, равна на 68,75
см. 2. Дървена или метална пръчка с деления за ме¬
рене с такава дължина, О Двоен аршин разг. — за
означаване на двойственост, непоследователност в
поведението и оценките на даден човек в зависи¬
мост от интересите му. Меря със свой аршин — оце¬
нявам нешо едностранчиво, от своя гледна точка,
[перс. > тур.]
ас м. 1. Карта за игра с един знак в средата; асо, бир-
лик. 2. Първокласен летец-изтребител. 3. разш.. Го¬
лям специалист, майстор, първенец в своята об¬
ласт. [фр.]
асамблея ж. книж. 1. Общо събрание на представи¬
телите на държавите, членки на ООН. 2. Събрание.
[фр-1
асансьбр м. Приспособление, съоръжение за издигане
и сваляне на хора и товари в сгради, мини и др.
1Ф>.)	■
асаисъорен прил. Който се отнася до асансьор. Асан¬
сьор! ш шахта. Асапсьпрен техник.
асептика ж. Предпазване от зараза при хирургически
операции и при лекуване на рани. [от гр.]
асептичен пршн Който се отнася до асептика. Асеп¬
тично средство.
асиметричен прил. Лишен от симетрия; несиметричен,
асмметричност ж. Качество на асиметричен; асимет¬
рия.
асортимёнт 35 .
. асимётрня ж. Отсъствие на симетрия, несъразмерност
на частите на дадено цяло; несиметричност, несъ¬
размерност. [гр.]
асимилатявен прил. Асимилационен. Асимилативен
, прогрес.	*	'
' асиммлатор м. Който осъществява· асимилация, уподо¬
бява на себе си, претопява чужди народности, [лат.]
aснмнлàτорcκιн прил. Който се отнася до асимилатор
и асимилация. Асимилаторска политика. Асимила-
торски методи.	·
асимилацисне!! прил. Който се отнася до, който е
свързан с асимилация. Усвояването на храната
става по асимилационен път. Асимилационен процес.
асимилация ж. 1. Претопяване, уподобявано, поглъ¬
щане на една народност (обикн, по-малобройна
или политически зависима) от друга. 2. спец. Про¬
* цес на усвояване от организма на поеманите от не¬
го вещества, необходими за изграждането му. 3.
книж„ Усвояване на знания, идеи, схващания. 4. ез.
Уподобяване на един звук с друг поради съседство.'
Прот, дисимнлация. [лат.]
асимилирам нсв. и св., прх. 1. Уподобявам, превръщам
в подобен на себе си, претопявам. Славянският еле¬
мент асимилирал Аспаруховите българи. 2. Усвоя¬
вам. Растенията асимилират т>глерод от въздуха.
Асимилирах прочетеното.
асистент м. й аспсτèιпгκа ж, 1. Научен помощник на
професор. Асистентът води упражненията по фо¬
нетика. Главен асистент. 2. Вещ помощник ва ле¬
кар, режисьор и пр. Асистент при операция, [лат.]
асистентски прил. Който се отнася до асистент. Асис-
тентска стая.
аснстйрам нсв. и св., нпрх. Помагам като асистент.
Асистирам на професора при операция.
аекер м. прост. 1, събир· Войска. 2. Войник, [ар. > тур.]
аскег м. 1. Човек, който живее изключително
скромно, който се е отрекъл от удоволствията на ι ■· ·
живота. 2. стесн. църк. Отшелник (в 1 знач.), пус- ’ :
тинник. [гр.]
аскетизъм м. Пълно отричане от удоволствията на
живота; отшелничество.
аскетичен прил. Присъщ на аскет. Аскетичен живот.
аскофец м. Комбинирано лекарство, съдържащо ас¬
пирин и кофеин, което се употребява при простуд¬
ни заболявалия, за понижаване на температурата и
като болкоуспокояващо. [чуж.]	-
аслан м. прост. Лъв. [тур.]	.
аслъ иарч. прост. Наистина, всъщност, [ар.тур]
асма ж. Лозница, [тур.]
асо, мн. аса, ср. Ас (в 1 знач.); бирлик.
асонанс м. лшп. 1, Стилистичен похват, който се със¬
тои в съзвучно повторение на еднакви гласни или
групи от гласни в един или няколко стиха, 2. Не¬
пълна рима, основана само върху еднакви ударени
гласни, напр.: прокуда — пеперуди, мъгла — крила,
отечество — картечници.
асорти прил. пеизм. 1, Който е в съответствие, в хар¬
мония с нещо друго. 2. Който е подбран, комбини¬
ран, съчетан с оглед на хармонично многообразие;
разнообразие (на стока, продукти от един вид).
Бонбони асорти. [фр,]	.
асортпмёнт м. Съвкупност, множество, подбор от раз¬
лични видове и размер стока. Богат асортимент
от обувки, [фр.]
1

36 асоциативен	?
асоциативен прил. Който се отнася до асоциация. Ще
го запомни по асоциативен път. Асоциативна психо¬
логия.
асоциация ж. I. спец. Връзка между отделни възпри¬
ятия, представи или понятия, при която появата на
някое от тях води до възпроизвеждане на свързани
с него другя възприятия, представи или понятия. 2.
Сдружение, дружество, [лат.]
асоциирам псе. и св., прх. 1, спец. Установявам асоци¬
ация (в 1 знач.), свързвам по асоциация. 2. Присъ¬
единявам, обединявам в сдружение, дружество и
под. Договор за асоцииране на България към Евро¬
пейската общност.
асларагус м. Растение зайча сянка, [лат.]
аспект м. 1. Гледна точка. 2. Изглед, възможност. 3.
грам. Вид на глагола, [лат.]
аспержи мн. (аспержа ж.) 1. Аспарагус, зайча сянка.
2. Млади сочни стъбла и корени на градинска зайча
сянка, употребявани като храна, [фр.]	1
аспирант м, и аспирантка ж. 1. Лице, което се стреми,
домогва се до нещо, има някакви аспирации. 2. Ли¬
це с виеше образование, което се подготвя за науч¬
на работа под ръководството на професор. Аспи¬
рант по български език. [лат.]
аспирёктеки прил. Който се отнася до аспирант. Аспи¬
рантски изпити.
аспирантура ж. 1. Институция, форма за подготовка
на кадри за научна работа. 2. Работа, дейност на
аспирант (във 2 знач.). [лат.]
аспирация ж. Стремеж към нещо; домогване, ламтеж.
Аспирацията им към властта беше безкрайна, [лат.]
аспирин м. 1. Лекарство, което успокоява болките и
намалява температурата [ацетилсалицилова кисе¬
лина]; ацетизал. 2. Отделна таблетка, хапче от това
лекарство. Вземи един аспирин. [чуж.]
аспирирам нсв. и св., нпрх. книж. Искам, желая нещо,
стремя се, домогвам се към нещо. Не аспирирам за
това място, (от фр.]
Аспра ж. Някогашна дребна монета, [игр.]
астероиди мн. (астероид м.) Малки планети, които се
движат около Слънцето, главно между орбитите на
Марс н Юпитер, [гр.]	,
аелгматазъм м. спец. Недостатък, дефект на оптическа
система или на окото, при който се получава неясен,
разкривен образ поради липса на фокусиране, [от гр.]
Астма ж. мед. Болезнен задух. Бронхиална астма.
(гр.)
астматйк м. в астматична ж. Болен от астма,
астматичен прил. Който се отнася до астма. Астма¬
тичен пристъп.
Астра ж. Вид градинско цвете, което цъфти в края на
лятото и началото на есента, Asteq богородична.
[гр-]
асграгАя м. Скъпа агнешка кожа с къдрав косъм; ка-
ракул. [от геогр. соб.)
астрагшеи прил. Който се отнася до астраган, напра¬
вен от астраган. Астраганен калпак.
астрален прил. 1. Звезден. Астрално пространство. 2.
Мистичен, тайнствен. Астрална светлина.
[лаг. < гр.]
астро- Съставна част на сложни думи със значение
„който се отнася до звездите, до звездното прост¬
ранство“, напр.: астролог, астроном, астрофизика
я др. [о гр.]
астрол0г м. и астролджка ж. Лице, което се занимава
с астрология; звездоброец.	*
астрологичен прил. Който се отнася до астрология.
Астрологични таблици. Астрологичен календар.
астрология ж. Изкуство за предсказване събитията на
Земята и съдбата, бъдещето на хората по разполо¬
жението на небесните тела. [гр.]	,
астронавт м. и астропавтка ж. Космонавт,
астронавтика ж. Космонавтика, [от гр.]
астроном м. Учен, който-се занимава с астрономия,
астрономичен и астрономически прил. 1. Който се от¬
нася до астрономия. Астрономически календар. Ас¬
трономическа обсерватория. 2. прен. разг. Извън¬
редно, необикновено голям. Астрономическо число.
Астрономически печалби.
астрономия ж. Наука за небесните тела. [гр.]
асфАлт м. 1. Черна минерална смола, която' се изпол¬
зва за покритие на пътшца, улици и др. 2. Пътна
настилка, направена от такава смола с пясък и ча¬
къл. Пътищата са лоши, асфалтът е разбит, [гр.]
асфалтен и асфалтов прил. Който се отнася до асфалт,
направен от асфалт. Асфалтови пътища. Асфшипен
блясък.
асфалтирам псе. и св., прх. Покривам-с асфалт,
асфодел м. книж. Растение бърдун. [гр.]
ат м. 1. Буен, добре гледан кон. Атовете се ритат,
магаретата теглят. Погов. 2. Жребец, [тур.]
атавизъм м. 1. Поява при възрастните организми на
признак, съществувал у по-далечни прадеди, но
престанал да бъде нормален за по-новите поколе¬
ния. 2. Връщане към нещо отживяло, примитивно,
[от лат]
атавистичен и атавистйческн прил·. Който се отнася до
атавизъм. Атавистичен признак.
атака ж. 1. воен. Стремително нападение върху про¬
тивник за овладяване на позицията му; щурм, прис¬
тъп. Атака на нож. Ротата получи заповед за ата¬
ка. 2. прен. Енергично действие срещу нещо или
някого; нападение, нападка. Словесна атака. 3.
спорт. Бързо, енергично нападение срещу против¬
ника при игра на футбол, баскетбол, шах и др.
‘ Атаката завърши с гол. 4. мед. Внезапен пристъп
на болест. Сърдечна атака, [фр.]	,
атакувам нсв. и се., прх. Предприемам, извършвам
атака; нападам, щурмувам. Врагът ще атакува при¬
зори. Атакувам противник.
атаман м. 1. Казашки главатар. 2. Главатар на раз¬
бойници. [рус. < тюрк.]	-
дгаше м. и ср. Лице от дипломатическа мисия, назна¬
чено да се занимава с определен кръг въпроси.
Аташе по печата. Военен аташе, [фр.]
атаишрам <нсв. и св., прх. Прикрепвам, придавам ня¬
кого с определена задача към учреждение или към
друго лице или група лица. Аташиран съм към гру¬
па чужди журналисти като преводач.
атеизъм м. Система от възгледи, отричащи съществу¬
ването на бог и на всякакви божествени сили изоб¬
що; безбожие. [гр.]	*
атеист м. и атеистка ж. Последовател на атеизма;
безбожник.
атеистичен и атеистически прил. Който се отнася до
атеист и атеизъм, присъщ на атеист; бсзбожничес-
кн. Атеистичен мироглед.
ателие ср. 1. Работно помещение па художник, скул¬
птор и под. 2. Занаятчийска работилница за по-
изискани, изтънчени изделия. Модно ателие, Ши¬
вашко ателие. Фотографско ателие, [фр.]

атс1ггат м. Покушение, нападение върху някого или
нещо за убийство или вредителство, обикн. по по¬
литически причини. Бомбен атентат. [фр.]
атентатор ж. и атентаторка ж. Който върши атентат,
атентаторскн прил. Който се отнася до атентатор.
атеросклероза ж. мед. Вид артериосклероза, при кой¬
то става отлагане на мастни вещества по вътреш¬
ните стеви на артериите, обикн. в напреднала въз¬
раст. [от гр.]
атсросклеротйк ж. и атеросклеротична ж. Човек, кой¬
то страда от атеросклероза. *
■тестит ж. 1. Свидетелство за образование или за по¬
ведение и прояви през време на служба. Атестат
за зрелост. 2. Атестация. [лат.]	'
атестационен прил. Който се отнася до атестация, съ¬
държа атестация. Атестационна комисия. Атеста- ‘
ционна характеристика.
атестация ж. Отзив, преценка за качествата, способ- .
ностиге или поведението на някого. Получил лоша
атестация, [лат.]
атестирам Нсв. и се., прх. Извършвам атестация, да¬
вам атестация, преценка. Началникът го атестира
добре.	„
4 атинянин м. и атииянка ж. Жител на (древна) Атина.
атйнскн прил. Който се отнася до Атина,
атл&з м. Вид копринен плат с гладко и лъскаво лице.
[ар. > тур.]
атлазен прил. Направен от атлаз, присъщ на атлаз.
Атлазена рокля. Атлазен блясък.
атлантическа прил. Който се отнася до океана между
Европа и Америка и до страните, разположени по
неговите брегове. Атлантически съюз.
атлйс м. Книга, албум от географски или исторически
карти или от рисунки, скици, таблици и др. из оп¬
ределена област на знанието, науката. Географски
атлас. Лингвистичен атлас. Атлас по анатомия на
човека- [гр.]
атлет ж. и атлетка ж. 1. Спортист, който се занима¬
ва с атлетика, изпълнява атлетически упражнения,
2. Човек със здрава телосложение и голяма сила.
[гр.]	т
атлетика ж. Система от физически упражнения за
развиване на сръчност, сила и издръжливост.,
О Лека атлетика — спорт, който включва бягане/’
скачане, мятане диск, тласкане на поле и др. Тежка
' атлетика — спорт вдигане на тежести, [гр.]
атлетичен и атлетически прил. Който се отнася до ат¬
летика или до атлет. Атлетичен вид. Атлетически
състезания. Атлетическо телосложение.	.
атмосфера ж. 1. Въздушна обвивка на земното кълбо.
• 2. Газова обвивка на небесно тяло. 3. прен. Заоби¬
калящи условия, среда, обстановка. Неблагоприят¬
на атмосфера. Мрачна атмосфера. 4. Единица мяр¬
ка за налягане. Парният котел издържа налягане '
от 10 атмосфери. [гр.]
атмосферен прил. Който се отнася до атмосфера. Ат¬
мосферни явления. Атмосферно електричество.
О Атмосферно налягане — което атмосферният
въздух оказва върху намиращите се в него предме¬
ти и върху земната повърхност,
атом ж. I. Най-малката частица на химическия еле¬
мент, носител на неговите свойства, неразложима
по химичен път. 2. прен. Извънредно малка части¬
ца, незначителна в сравнение с цялото, Човекът е
един атом от вселената, [гр.]
Атомен прил. Който се сп нася до атом, свързан е с
използването на атома. Атомен строеж. Атомно
аура 37
ядро. Атомна физика. Атомна реакция. Атомно
тегло. Атомна енергия. Атомна бомба. Атомна
електроцентрала.
атомнзъм м. Материалистическо учение за природата,
според което материята се състои от вечни, неиз¬
менни и неделими частици — атоми,
атомйст ж. Привърженик на атомизма.
атомиегичен и атомиетически прил. Който се отнася
до атомизъм. Атомистична теория.
атрактивен прил. кннж. Привлекателен, занимателен,
приятен.
атрактивност ж. Качество на атрактивен; привлека¬
телност.
атракциднен прил. Свързан с атракция; развлекателен,
забавен. Атракциониа програми.
атракция ж. Ефектен номер от програмата на забава,
на цирково или естрадно представление, който
привлича публиката, [лат.]
атрибут ж. 1. Основен признак, неделимо свързан със
същината на даден предмет или явление. Движени¬
ето е атрибут на материята. 2. Характерен белег,
качество или принадлежност на някого или нещо.
Атрибути на властта. Мъжки атрибути. 3. грам.
Определение, [лат.]
атрибутен прил. Който се отнася до атрибут (в 1 и 2
знач.).	·
атрибутивен прил. грам. Който се отнася до атрибут
(в 3 знач.). Атрибутивно свързване на думите. Ат¬
рибутивна употреба.
атропин ж. Силно отровен алкалоид с широко прило¬
жение в медицината. Атропин се съдържа в татула
и беладоната. [нем.<гр.]
атрофирам нсв. и св. 1. нпрх. Атрофирам се. 2. прх.
Предизвиквам, пораждам, причинявам атрофия. —
се нпрх. За телесен орган или неговите функции —
търпя, претърпявам атрофия, ставам безжизнен,
преставам да функционирам нормално, израждам
се или изчезвам. Крилата на някои видове бръмбари
са се атрофирали. Мускулите ви ще се атрофират
от лежане.	►	*
атрофии ж. книж. спец. Намаляване, израждане на
телесен орган или загубване на функцията му. Ат¬
рофия на опашката. Атрофия на чувствата. [гр.]
ку межд. За израз на учудване, изненада или радост,
възторг. Ау. колко много хора! ·
аудн&щня ж. Официален прием у високопоставено
лице. [лат.]
Душно-визуален прил. Който се отнася до, който е
свързан едновременно със слуха и зрението, със
слушане и гледане,
аудитбрия ж. I. Помещение, особено във виеше учеб¬
но заведение, кьдето се слушат лекции. 2. събир.
Слушателите на лекция, сказка, реч и пр. Многоб¬
рачна аудитория. [лат.]
аукцион м. Публична разпродажба, при която прода¬
ваната вещ става притежание на лицето, предложи¬
ло най-висока цена; търг. [нем. < лат.]
аукцконен прил: Който се отнася до аукцион. Аукци-
опна къща. Аукционна цена.
Аула ж. Зала за ' официални тържества в университет.
Νρ·1 ·
Аура ж. книж. 1. Слаба светлина, която някои хора
уж виждат около човешкото тяло. 2. Атмосфера,
която обгражда някого или нещо, която се излъчва

38 ауспуф
от някого шш нещо. Той е личност с особена аура
в културния живот на България.
Ауслуф и (разг.) Ауспух м. Специална тръба за изпус-
* кане, изхвърляне на отработилите газове от двига¬
тел с вътрешно горене, [нем.)
Аут м. спорт, 1. Във футбола, волейбола, тениса
и под. — положение, когато топката е излязла
извън игралното поле. 2. като межд. За означа¬
ване, че топката е напуснала игралното поле.
[англ.] у
аутнзъм м. спец. Психично заболяване, при което
болните, главно деца, живеят в свой въображаем
свят и отношенията им с другите хора са напълно
разстроени, [дат, <П>]
аутистйчен прил. спец. Който се отнася до аутизъм.
Аутистични деца.
Аутлииня ж. Линия, която ограничава футболно, бас¬
кетболно. волейболно или друго игрище.
аутобАи м. рядко. Автомагистрала, [нем.]
аутодафё ср. 1. Тържествено изпълнение на присъда,
особено изгаряне на еретици от средновековната
инквизиция. 2. Изгаряне на книги, осъдени на уни¬
щожение, [от порт.]
аутопсирам нсв. и се., прх. Правя аутопсия,
аутопсия ж. Разрязване и изследване на труп с цел да
се открият причините за смъртта, [гр.]
Аутсайдер м. 1. Който е отхвърлен, не е приет или не
притежава качествата да бъде част от дадена соци¬
ална група. 2, спирт. Състезател или отбор, който
няма възможности, шансове да победи, който е или
се очаква да бъде последен, · [англ.]
афйзия ж. мед. Разстройство на речта, при което се
загубва способността за говорене или за разбиране
на чуждата реч или и двете, [гр.]
афект м. Състояние, пристъп на силна възбуда, коя¬
то протича бързо и бурно и може да бъде свързана
с изгубване на контрол върху поведението, постъп¬
ките, Изпадам в афект, [лат,]
Афектация ж. книж. Силна емоционална възбуда, ко¬
ято се проявява в несетественост на държането, в
прекадена приповдигнатост, превзетост на речта,
афектец прил. Който се отнася до афект. Афектно
действие.
афектирам нсв. и св., прх. Предизвиквам афект, силно
възбуждам. — се нпрх. Изпадам в афект, силно се
възбуждам. Той лесно се афектира.
афектиран прил. Който е в състояние на афект, дължи
се на афект или е склонен към Афектащия. Афекти¬
ран тон,
афера ж. Нечиста, непочтена работа, дело, предпри¬
ятие. Тъмни афери. Шпионска афера, [фр-1
Аферим межд. прост. За израз на похвала, одобрение;
браво, отлично, прекрасно. Аферим бе, момче!
[перс. > тур.]
аферист м. и аферйстка ж. Който се занимава с афе¬
ри, върши афери.
Афккс м. грам. Словообразователна и с^ювоизмени-
телна чаегииа (представка, наставка), която се при¬
бавя към корена или основата; приставка, творни-
ца. [лат.]
афинитет м. 1, хим. Способност, склонност на хи¬
мически елементи и съединения да влизат в хи¬
мическо взаимодействие помежду си. 2. прен.
Вътрешно сродство, близост и взаимно привли¬
чане. Душевен афинитет. 3. прен. Склонност,
предразположение към някого или нешо.
[нем. < лат.]
афнон Ai. 1. Градински мак. 2. Засъхнал сок от макови
главички, от който се произвежда опиум, [от
гр. > ар., тур.'] ■
афноияйя прил. неизм. Който употребява иди е замаян
от афион. Афионлии мозъци. Бот.
афйф вж. х а ф А ф.	’
афиш м. 1. Печатна обява за театър, филм, концерт/
събрание и др. Афишите за събранието са разлепе¬
ни. 2. Плакат с рекламно или агитационно съдър¬
жание. [фр . ]
афиширам нсв. и се., прх. 1. Разгласявам чрез афиши.
Събранието не е добре афиширано. 2. прен. Изтък¬
вам, показвам, изкарвам па показ. Не афиширайте
чувствата си. — се нпрх, Самоизтъквам се, натрап¬
вам ее на вниманието на другите, [от фр.]
яфоресвям нсв., афоресам св. прх. 1. Отлъчвам ог
църква. 2. прен. Заклеймявам и изключвам, отст¬
ранявам, отлъчвам от определена обществена сре¬
да. Ще бъдеш афоресан от всички, ако не се попра¬
виш. [от.гр.]
афоризъм м. Кратко изречение, което изразява в ярка
форма важна мисъл или мъдрост. Обича да си слу¬
жи с афоризми, [гр.]
афористичен и афористически прил. Който се отнася
до афоризъм. Афористична форма. Афористичен
стил.
африкАнец м. и африканка ж. Човек от народите на
Африка.
африкански прил. Който се отнася до Африка. Африг
кански племена, Африкански езици.
африкАти мн. (афрнкат м.) ез. Съгласни звукове, кои¬
то се учленяват с последователно образуване на
преграда и проход в гласовия канал; преградно-
проходни съгласни, [от лат.]
африкагъвен прил. ез. Който се отнася до. африкати.
Африкативни съгласни.
аф роди знак м. спец. Възбуждащо лекарствено средст¬
во, което засилва половото влечение и потентност¬
та. [от гр.]
афронт м. Оскърбление, обида чрез подчертано пре¬
небрежително отношение. Направил му афронт.
1Ф15-] ,
Афронтирам нсв. и св., прх. книж. рядко. Оскърбявам,
обиждам някого чрез подчертано пренебрежително
отношение.
Афта ж. Мехурче, което се образува върху лигавица¬
та на устната кухина и оставя плитка болезнена яз¬
вичка. [от гр.]	►	·
Афузалн същ, неизм. Вид бяло десертно грозде с дълги
зърна и дебела крехка ципа. [от ар. соб. > тур]
Афъзка ж. Вид слива с едри тот оста плодове, както
е самият плод. Компот от афъзки. [от тур,]
ах межд. За израз на; 1. Радост, удоволствие. Ах,
колко е хубаво тук\ 2. Съжаление, неприятно чувс¬
тво. Ах, ами сега? Ах, колко ми е тежко! Ах, изви¬
нявайте! 3. Изненада, учудване. Ах, какво е това?
4. Закана. Ах, да ми паднеш в ръцете! Ах ти, веро-
ломнико!
аха межд. За израз на: 1. Досешане. Аха, зная аз как¬
во готвите вие! Аха, такава ли била работата? 2.
Закана, предупреждение. Аха, няма да ми се изплъз¬
неш из ръцете! 3. Учудване, изненада. 4. Потвърж¬
дение. Аха, вярно е това.
Ахам нсв, нпрх. Ахкам. Стига си ахала.

Охвам нсв., ахна св. нпрх. Ахам, ахкам веднъж или по¬
единично. Всички ахнаха ат учудване. От време на
~ време някой ахва от изненада.
ахилесов прил. Който се отнася до Ахилес (Ахил),
главен герой в „Илиада“. О Ахилесова нета —
най-слабото, уязвимо място на някого или нещо,
ахкам нсв. нпрх. С вик, възклицание „ах“ изразявам
радост, удоволствие, съжаление, изненада и др. И
ще започне да ахка: „Ах, колко много птици!" Недей
ахка толкова.	,
ахмак м. прост. Глупав човек, глупак. Бива ли да си
толкова ахмак! [ар. > тур.]
ахмаппси прил. прост. Който се отнася до ахмак. Ах-
мишка работа.
ахна еж. а х в а .м.	‘
ахпап[нв] и апап|ян| м. прост, жарг. Приятел, другар,
[тур. < ар.] .
ахроматизъм м, 1. физ. Свойство на оптически стъкла
да пречупват светлината, без да я разлагат на със¬
тавни цветове. 2. муз. Отсъствие на хроматични то- .
нове. [гр.]	*
ахроматичен и ахроматически прил. 1, физ. Който не
разлага светлината на съставни цветове. Ахрома¬
тичен обектив. 2. муз. В който няма хроматични
тонове. А хроматична гама.
ахчмйннца ж. прост. 1. Готварница. 2. Обикновена,
проста гостилница,
вхчийскв прил. прост. Готварски,	■
ахчйя м. и ахчннкя ж. прост. I. Готвач. 2. Съдържа¬
тел на ахчийница. [тур,]	*
ацетизал м. Аспирин, [чуж_]	'
аиетатеп прил. Който се отнася до ацетати, Ацетитпа
коприна.
апетити мп. (ацегат .и.) хим. Соли и естери на оцет¬
ната киселина, които се използват като разтвори¬
тели, в текстилната промишленост и др. [от лат·.]
ацетилен м. Безцветен отровен избухлив газ с непри¬
ятна миризма, употребяван за осветление и в мета¬
лургията. [лат.]	'
ацетиленов Прил. от ацетилен. Ацетиленова
лампа.
ацетон м. Безцветна течност, която се получава при
суха дестилация на дърва и служи като разтворител
на смоли, мазнини и пр. [лат.]
ацегонов Прил. от ацетон. Ацетонов лак.
ацтеки мн. Най-голямата индианска народност в
Мексико.
ачнгъоз прил. неизм. прост. Буден, отворен, отракан,
нестеснителен. [тур.]
вчнк прост. I. прил. неизм. Открит, явен. Съвсем ачик
работа. 2. нарч. Явно, открито, [от тур».]
ашюс м. 1. Кокалче от задно коляно, обикн. на агне,
употребявано от децата за игра. 2. Игра с такива
кокалчета. Хайде да играем на ашици. [тур.]
Зшколсун межд. прост. Браво (често в подигравате¬
лен, ироничен смисъл). Ашкоясун бре, калпазанино!
[ар. > тур.]
ашладисвам нсв., ашладйсам св. прх. прост. Присаждам,
облагородявам чрез присаждане (дърво или друго рас¬
тение), Дръвчетата се ашладисват напролет, [тур.]
ашламй ж. А^ттадиано дърво, растение; присад. Та¬
зи раза е ашлама. [тур.]
ийзмо ср. (и аязма ж.) 1. Извор, обикн. при църква
или манастир, чиято вода се смята за лековита. 2.
Местност с такъв извор, [нгр.]
аянкн м. остар. 1. Знатен гражданин. 2. Валийски по¬
мощник. [ар. > тур.]
Б
ба межд. прост. За израз на възражение или за озна¬
чаване на смисъл, обратен на онова, което е изка¬
зано или е предполагано преди това, — Няма ли
да ядеш? — Ба, ще стоя гладен! — Ба! Не можеш
лесно да направиш това. '	.
баба1 ж. 1. Стара жена; старица, бабичка. Хайде да
помогнем на тази баба. 2. Майка на йякой от ро¬
дителите. Баба ми много ме обича. Имам две баби. *
3. Майка на съпругата по отношение на съпруга;
тъща. 4. Народна акушерка. Селска баба. 5. Баячка,
врачка, магьосница. Така баба знае, така бае. По-
гов. 6. прен. Нерешителен, некадърен човек. Ста¬
нахме баби. Ваз. 7. Епитет към името на олицетво¬
рени· образи на природни сили и животни, обикн. в
народните приказки. Баба Марта. Баба Меца. Баба
Мравка. 8. Някои предмети и лица в детските игри.
Сляпа баба.
баба2 ж. диал. Вид колбас от нарязано на дребно ме¬
со и дреболия, сварени в свински стомах.
бабайт[н1|| м, и бабайтка ж. разг. Едър, силен, здрав
и решителен човек; юначага. Виж го как?,в е баба-
итин. [тур.]
бабаитлък м. Бабаитство. [тур.]
бабайтскн Прил. от б а б а и т. Бабиитска проява.
бабаитство ср. 1. Проява или нрав на бабаит. 2. Праз- ,
на юнащина. Тук няма нужда от бабаитство.
бабалък м. прост. Тъст. [тур.]
бабанка м. и ж. Силен, здрав, едър мъж или жена;
юначага. Бабанка си ти! [от тур.]
бабанко м. Силен, здрав, едър мъж; юначага, бабанка.
бабе ср. разг., обикн. пренебр. Умал от б а б а1 (в 1
знач.).
бяберка ж. диал. Паберка.
баберкувам нсв. нпрх. диал. Паберкувам. ·
бебешки прил. Присъщ, свойствен на баба, на бабич¬
ка. Бабешки цяр. Бабешки приказки.
бабин 1. прил. Който е на баба. Бабина къща. Бабино
момче. 2. като същ. бабини мн. Домът и семейст¬
вото на баба. Отивам у бабини. О Бабина душица
— растение мащерка. Бабина риза диал. — небесна
дъга. 'Бабини деветшпГ. Бабино ухо — гъба керино
ухо.
бабииден м. Народен празник, на който се оказва по¬
чит на баби и акушерки, бабували, помагали при
раждане.
бабичка ж. Стара жена, старица. Помогнах на една
бабичка.
бабишкера и бабушкера ж разг. Противна, неприятна
стара жена, бабичка; бабушкерник.
бйбка ж. 1. Умал. от б а б а1 2. Стара дребна мо¬
нета.
бябувам нсв. нпрх. (и прх.) 1. Помагам при раждане;
акуширам. 2. само нпрх. Бая, врачувам.
бабуин м. Павиан. [фр.]
бабушкера вж. бабишкера.
бабушкерник м. разг. Бабишкера.
бавДчка ж. Жена, която бави, занимава, гледа деца.
бавеж м. Бавене, забавяне, протакане, размайване.
бавен прил. 1. Който върши нещо полека, с малка

40 бавност
бързина; муден, пипкав, Прот. б ъ р з. 2. Който
става, върши се полска, с малка бързина. Бавна ра¬
бота. Бавен ход.
бавност ж. Качество на бавен; мудност,
бавя нсв. прх. 1. Правя нешо твърде продължително,
преча на бързото изпълнение на нещо; отлагам,
протакам. Той бави решението на въпроса. 2, Задър¬
жам, мая някого. Не го бави, че ще изпусне влака.
3. Забавлявам, .развличам малко дете. Майката ра¬
боти, а бабата бави детето. — се нпрх. Върша не¬
що с малка бързина, не идвам навреме или не прис¬
тъпвам навреме към извършването на нещо.
Хората чакат, а чиновникът се бави. Без да се бави,
той започна работа.
багаббнт{мн| вж. вагабонтин.
багаж м. Вещи, които се носят при пътуване с чанта,
куфар, вързоп и др. Трудно се пътува с много ба¬
гаж. О Вдигам си багажа — отивам си, напускам.
Стъклен багаж шег. — жена и малки деца, които
създават неудобства при пътуване. Стягам ся бага¬
жа — приготвям се да напусна някое място, да за¬
мина. [фр.]
багажей прил, Който се отнася до багаж. Багажно по¬
мещение. Багажна разписка,
багажник м, Място или приспособление за багаж в
превозно средство,
багателм ми. (багатёла ж.) разг. пренебр. Дребни ве¬
щи, багаж; дьрмв. Хайде, вдигай си богателите и
да те няма! [от ит.]
багер м. Самоходна земекопна машина, [нем.]
багернст м. и багерйепка ж. Работник, които управ¬
лява багер, работи с багер,
багета ж, Специална пръчка, с помощта на която
откриват подземна вода, руди и др. [фр.]
багетизъм м. Начин, метод за откриване на подземна
вода, руди и др. с помощта на специална пръчка,
[фр}	.
багетнет м. Лице, което се занимава с багетизъм.
багия се псе. нпрх. Агня се.
багра ж. 1. Цвят, окраска. Листата па горските дър¬
вета имат вече жъмпц багри. 2. Боя за боядисване;
багрило. С тая багра ще нашарим яйцата. ’
багрен прил. 1. Който се отнася до багра; цветен, цве¬
тови. Багрена хармония, 2, рядко. Тъмночервен,
пурпурен. Осветен от багрени лъчи.
багреница ж. Дълга връхна дреха от тъмночервено
сукно, царска мантия от скъп пурпурен плат, носе¬
на от българските царе през средновековието; пор¬
фира.
багренородея прил. книмс, Който по рождение принад¬
лежи към владетелски род (в средновековна Бълга¬
рия и във Византия).
багрилен прил. Който се отнася до багрило, свързан
е с багрене. Багрилни вещества. Багрилен цех.
баг рмлеа ж. 1. Багрило, боя. 2. Цвят, окраска,
багрило ср. Багра, боя за боядисване, -	.
баг ря нсв. прх. I. Оцветявам, боядисвам. 2. Придавам
цвят, оцветявам или осветявам нещо, обикн. в чер¬
вено. Слънцето багри гората.
багъапе ср. гал. Обикн. в еъчет. агънце багънце — наз¬
вание на агне в детските приказки,
бадана ж. I. Разтвор от вар, каолин или хума за из-
мазване иа стени. 2 Мазане, намазване на стени с
такъв разтвор, [от ит. > тур.]
баданарка ж. Четка за баданосване,
баданбсвам нсв., баданосам се. прх, Мажа, измазвам
с постна боя, с вар; варосвам. Ще бадапосаме всич¬
ки стени.
бадевй и бадява нарч. прост, 1, Безплатно, безвъз¬
мездно, даром, много евтино. Тая къща е прода¬
дена бадева. 2. Напразно, напусто, залудо, [от
перс. > тур.]
бадем ли 1. Плодно дърво от рода на зарзалата,
Атуёба^ соттишэ.	2. Плодът на това дърво,
[перс. > тур.]
бадемов Прил. от б а д е м. Бадемово клонче. Баде¬
мови ядки. Бадемово масло.	·
баджа и баджа ж. прост. 1. Комин. 2, Горна част на
огнището. 3. Прозорче на покрив; капандура. На
баджата заболи знаме, [тур.]	’
баджак м. прост. жарг. Бедро, [тур . ]
баджанак м. Съпруг на баддъзата, на сестрата на съп¬
ругата. [т^р.]
баджапашки прил. Който се отнася до баджанак.
бадмнятон м, Спортна игра, подобна на тенис, при
която. малко топче със стабилизиращи полета му
пера се прехвърля чрез удряне със специални раке¬
ти през хоризонтално опъната мрежа; федербал.
[от англ. соб.]
бадява вж. бадева.
база ж. 1. Съвкупност от условия, положения, прин¬
ципи като предпоставка за съществуването или
появата, възникването на нещо; основа. Споразу¬
мение може да се постигне на базата на взаимни
отстъпки. Нормативна база. 2. Територия, скла¬
дове, работилници, специални помещения, запаси
и др., необходими за снабдяване на армии, експе¬
диции, учреждения, търговски предприятия и др.'
Авиационна база. Морска база. 3. полит. Съвкуп¬
ност от производствени отношения между хората,
обусловени от определено равнище на развитие
на производителните сили. Базата определя надс¬
тройката. [гр.]
базалт лг Скала от вулканичен произход, подходяща
за градеж и за настилка на шосета, [от гр.]
базалтов прил. Който се отнася до базалт, направен
от базалт. Базалтови плочи.
базар м. 1. Покрит пазар, голямо помещение с мно¬
жество малки магазини. 2. Временна изложба и
разпродажба на стоки, обикн. по някакъв официа¬
лен повод, [перс.]
базарен Прил. от б а з а р. Базарпа разпродажба.
базедов прил. О Базедова болест — заболяване, ко¬
ето се характеризира с увеличаване на щитовид¬
ната жлеза и усилване на дейността й, свързано с
нарушения в обмяната на веществата, [от нем.
соб.]
базйлика ж. I. В античността — обществена сграда
с издължена правоъгълна форма, която служела за
съдебни дела или търговски сделки. 2. Християнски
храм с правоъгълна, форма и множество стълбове
или колони, [гр.]
базирам нсв. и св., прх. Основавам. Базирам обвнине-
нието си върху факти. — се нпрх. Основавам се.
Базира се на няколко обстоятелства. На какво се
базира обвинението ви? [от гр.]
базнргчв[ин| м. остар. Търговец, търгаш, [перс. > тур·.]
базис м. книж. Основа, база. [гр.]
базисен прил. книж, Който се отнася до база, базис;
основен, съществен. Базисно явление. Базисна чо¬
вешка потребност. О' Базисна валута — по отно-

шение па- която се котират другите валути в дадена
страна.
базов прил. Който се отнася до база, служи зй база.
Базов лагер. Базово училище.
байлка ж. Заклинание, баяне; баянка. Не помагат ни
билки, ни баилки.
баир м. Хълм, рид, бърдо, височина. О Не ми трябва
(що ми трябва) на баир лозе*, [тур.]	.
бай м. Пред лично име — байо, бате. Нека бай Иван
да дойде с нас.
байганьовскм прил. Присъщ па Бай Ганьо; недодялан,
просташки, дебелашки. Байганьовска постъпка.
бййганъовщипа ж. 1. Сбор от качества, присъщи на
Бай Ганьо, героя от едноименното произведение на
Ал. Константинов. 2. Проява на дръзка и хнгра не-,
додяланост н простащина.
башгьн нарч. прост. Обикн. в съвет, байгьп мн е; става
мм бангьн — а. Лошо ми е, призлява ми от нещо.
б. Омръзва ми, дотяга ми, досадно ми е. Байгън ми
е от вашите приказки, [от тур.]
байко и байо м. нар. Бате, батко. О Зайо* Байо.
бавно м. 1. диал. По-стар брат; бате, батко, байо. 2.
При лично име или самостоятелно в обръщение —
за свойско, понякога пренебрежително назоваваме
или обръщение към по-възрастен мъж.
байнов прил. КойТо се отнася до, който е на байно.
Агънце мило, байново, защо ми жално проблея? Ем.
п. Дим. О Байновя булчнца — невестулка,
байо вж. б а и к о.
байонёт м. Щик. [от фр. соб.]
байрак .и. Знаме. О Вдигам бял байрак раз?. — приз¬
навам се за победен, предавам се. Развявам си бай¬
рака — а. Върша своеволия, б. За жена — разврат¬
нича. [тур.]	,
байрактар м. и байрактарка ж. разг. 1. Знаменосец. 2,
прен. Водач, главатар. Иван е байрактар на всички
деца в махалата, [от тур. + перс.]
байрактарскя прил. Който се отнася до байрактар.
банрам м. Най-голям мохамедански празник, [тур.]
байт м. спец. Мярка за количество, обем информация,
равна на б или 8 бита, която в компютрите се об¬
работва като едно цяло. [англ.]
байц м.' Химическо средство за повърхностно оцветя-
‘ ване на дървени изделия, [нем.]
байцвам нсв. прх. Обработвам, оцветявам дървена по¬
върхност с байц.
байчо м. 1. нар. Бате. Надяваш ли се. Калино, байчо
ти Кольо да дойде? Нар.п. 2. разг. В говора на уче¬
ниците — училищен прислужник,
бака ж. Широк меден съд за пренасяне на храна за
войници. Две години е ял от войнишка бака.
' [рус. < хол.]
* бакалавър м. 1. Най-ниска, първа университетска
научна степен. 2. Във Франция и някои други
страни — лице, завършило средно образование,
[от лат.]
бакалин м. и бакалка ж, остар. Дребен търговец на
различни стоки, предимно за храна, [ар. > тур.]
бакалия ж. остар. 1. сьбир. Стоки, с които търгуват
бакалите; колониални стоки. 2. Бакалница. [тур.]
бак^ннци ж. остар. Магазин, в който се продава ба¬
калия; колониален магазин,
бака леки прил. Който се отнася до бакалин илн до
бакалия. Бакалски сметки и тефтери. Бакалски
стоки..
бакар м. Дежурен войник, който пренася с баки Хра¬
ната и я разпределя.
бала 41
бакара ж. Вид хазартна игра на карти. [фр.<ит,]
бакелит м. Вид твърда пластмаса е добри елект¬
роизолационни свойства, устойчива па химичес¬
ко и топлинно въздействие, .която се използва в
електротехниката и за направа иа съдове, [от
соб.]
бакелптен и бакелитов прия. -Направен от бакелит,
бакенбардн мн. Брада от двете страни на лицето, по
бузите, [от нем.]
бакйя ж. прост. 1. Изоставен дълг, неплатена част от
данък. 2. разш. Изоставена, недовършена работа.
Оправи си бакиите. [тур.]
бакла ж. 1. Растение от вида на боба, Virn faba; че¬
рен боб. 2. Плодът на това растение, [тур.]
баклявй ж. Силно подсладена със захарен или меден
сироп баница със счукани орехови ядки. [тур,]
бДкиулвер м. Прахообразна смес от различни вещес¬
тва, която се използва за набухване на тесто за
хляб; сладкиши и др. [нем.]
бактериален прил. Който се отнася до бактерия. Бак¬
териална инфекция.
бактерии мн. (бактерия ж.) Микроскопични, предим¬
но едноклетъчни организми без оформено ядро, ко¬
ито причиняват гниене, ферментация или болести.
Болестотворни бактерии, [гр.]
бактериолш- м. Специалист по бактернология.
бактериологичен, бактериологически и бактермоложки
прил. Който се отнася до бактернология, свързан е
с бактернология и бактерии. Бактериологично оръ¬
жие. Бактериоложки изследвания.
бактерпилогин ж. Наука за бактериите, [гр.]
бактерициден прил. спец. Който се отнася до (спо¬
собността за) унищожаване, убиване на бактерии¬
те. Известни са бактерицидните свойства на чесъ¬
на.	-	-
бактерицидносТ ж. Качество на бактерициден,
бактерия вж. бактерии.
бактйсвам нсв., бактйсам се. нпрх. прост. Досажда ми,
дотяга ми, пресищам се. Бактисах от тия разпра¬
вии. [тур.] ‘
бакшиш м. Дребна сума пари, които се дават срещу
получена услуга в ресторант, кръчма, кафене и под.
/ свръх редовното заплащане. Бакшишът унижава
. човешкото достойнство, [перс. > тур . ]
бакър м. 1, Металът мед. Джезве от бакър. 2. сьбир.
Медни вещи и съдове. Дадох си всичкия бакър. 3.
Котел, [тур,]	·
бакърджински прил. Който се отнася до бакърджия,
бакърдж’ййстно ср. Занаят, работа на бакърджия; мед-
никарство.
бакърджия м. Медникар.
бакърен прил. Който, се отнася до бакър, направен от
бакър. Бакърен поднос. Бакърена фабрика.
бал1 м: Тържествена танцувалия вечеринка, забава.
Абитуриентски бал. Маскен бал. Бал на журналис¬
тите. [фр.]	·
бал2 м. 1. Цифрова оценка на успех в училище, пости¬
жение в спорта и др. Кандидатите са подредени по
общия бал от изпитите. Балът му е нисък за влизане
в университета. 2. спец. Единица за оценка по опре¬
делена скала на силата, интензивността на някакво
явление. Силата на вятъра е шест бала. [фр.]
бала ж. Обемист пакет, вързоп от мек материал;
денк. Бала сено. Бала памук, [от ит.]	*

42 балада
балада ж. 1. Стихотворение с лирико-епичен харак¬
тер и легендарно-фантастично съдържание. 2, Во¬
кално произведение или инструментална пиеса с
епичен, фантастичен или драматичен характер, [от
Фр.1	’
балДден прил. Който се отнася до балада. Баладни мо¬
тиви.
баладичен прил. Който е присъщ на балада. има ле¬
гендарно-фантастичен характер. Баладична музика.
Еаладични мотиви.
балалайка ж. Малък струнен музикален инструмент,
приличен на мандолина. [рус. <татар.]
балама м. разг. Глупак, наивник, [тур.}
баламосвам нсв., баламосам св, прх. разг. Заблужда¬
вам, залъгвам някого, правя по на балама. Ще ни
помогнеш ли, или само ни баламосваш? ,
баламеки прил. разг. Който се отнася до балама, при¬
същ на балама. Заловили го по най-баламския начин.
баламурник м. прост. жарг. Балама,
баланс м. 1. Парично, финансово състояние на дадено
предприятие, организация, учреждение към определе¬
на дата. Счетоводен баланс, Активен (пасивен) ба¬
ланс. 2. Система от показатели, характеризиращи да¬
дено явление чрез съпоставяне на противоположни
негови страни. Воден баланс. Енергиен баланс. 3.
техн. Устройство, приспособление за регулиране ра¬
ботата на даден механизъм. 3, книж. Равновесие,
равновесно състояние. Топлинен баланс на човешкото
тяло. О Търговски баланс — съотношение между
вноса н износа на стоки в дадена страна, [фр.]
балансирам нсв. и се. 1. нпрх. Запазвам равновесието
на собственото си тяло чрез определени движения.
Балансирам върху опънато въже. 2. прх, Уравнове-
сявам, поддържам или възстановявам равновесието
на нещо. 3. прх. Правя баланс, съпоставям и уед¬
наквявам дебита и кредита. Балансирахме сметки¬
те. 4. нпрх. прен. Заемам средно положение между
две противоположни, противоречиви мнения, пози¬
ции, възможности, [от фр.]
балансиран прил. Който се отличава с умереност и
равновесие, с добро съотношение между съставните
си части, прояви, тенденции. Балансирано хранене.
Балансирана финансова политика.
балансов прил. Който се отнася до баланс,
балансьор м. 1. техн. Част, детайл, устройство за ре¬
гулиране работата на даден механизъм; баланс. 2.
Цирков артист или спортист, чиято задача е да ба¬
лансира, да поддържа равновесието на собственото
си тяло или на нещо друго при изпълнение на оп¬
ределени номера,
баласт м. 1. Допълнителен товар, тежест, която се
поставя в кошницата на балон, в кораб или само¬
лет за по-голяма устойчивост и равновесие, а при
нужда се изхвърля. 2. прен. Непотребен, безполезен
товар или подробности, които утежняват съдържа¬
нието на нещо. 3. Непресят чакъл за градене,
строеж, [англ.]	,
баластра ж. Чакъл и пясък за бетон, [ит.]
балатум м. Вид дебела подова вастилка от каучуко-
полобна нееластична материя, нанесена върху гру¬
бо зебло. [нем.)
балвйн м. 1. Голям, обикн. заоблен камък или греда,
дърво. 2. прен. Тромав, тежък, недодялан човек,
[чуж.]
балдахйн м. Навес и завеси пад престол, легло и др.
[ит. < ар. соб.]
балдъза ж. Сестра на съпругата; свестка. Двете сес¬
три на жена му, т.е. двете му балдъзи, се явиха
като свидетелки, [тур.]
бален прил. Който се отнася до бал1. Бална рокля.
Бални танци.
балена вж. б а н е л а.
балерина ж. Балетна артистка; танцьорка. Балерина
от операта. О Прима* балерина, [ит.]
балет м. 1. Вид театрално изкуство, което се състои
от танц, пантомима, музика и драматичен сюжет.
2.	Сцениени предсеавтание на пропзвидееде на това
изкуство. 3. Музикално произведение, предназначе¬
но за такъв спектакъл, [от ит.] »
балетен прил. Който се отнася до балет. Балетно из¬
куство. Балетен театър. Балетен артист.
балетист м. Балетен артист; танцьор. Балетист в опе¬
рата. [фр,]
бцлèιъίàHcτсс м. и балетмàЯстоска ж. Ръководител на
балет, постановчик на балетно представление, [от
нем.]
балирам нсв. и св., прх. Правя нещо на бали. Балирам
слама.
балистика ж. физ. воен. Наука за законите на движе¬
ние на артилерийски снаряди, ракети, куршуми и
под, [гр.]
балистичен лрил» физ. воен. Който се отнася до балше-,
. тика. Балистична траектория. Балистични ракети.
балкан м. 1, Планина. 2. като соб: а. Друго название
. на Стара планина. Бащице. стар Балкан! П. П. Сл.
б. само мн,, чл. Балканският полуостров, [тур.]
балканд^^в м. и балкаиджнйкя ж. Жител на планин¬
ско място; планинец.
балканец м. Лице от народите на Балканския полуос¬
тров.	‘
балкавиада ж. Състезания между спортисти от стра¬
ните на Балканския полуостров,
балканизОция ж. книж. Разделяне на дадена страна
или район на малки, враждебни една към друга по¬
литически единици (подобно на страните от Бал¬
канския полуостров след Първата световна война),
балканйзъм м. Явление, което представлява обща от*
личителна черта, характерна особеност на бита,
културата или езиците на всички балкански народи,
балкаинстика ж. Съвкупност от научни дисциплини,
изучаващи езиците, ку-лт/рата и историята на бал¬
канските страни.
бвлkшшcаHιчев прил. Който се отнася до балканнот^^.
Бажанистични изследвания. Балканистичен конгрес.
балкански прил. Който се отнася до балкан, Балкана
или Балканите, България е балканска страна, Бал¬
кански съюз,
балкон м. 1. Издадена навън от стените на къща заг¬
радена платформа. 2. В театър, киносалон и под.
— местата, разположени над партера. Първи бал¬
кон. Втори балкон, [ит.]
балнео- Съставна част на сложни думи със значение
„който се отнася до, който е свързан е минерални
бави“, напр.: балнеолечебнща, балнеология, балнео-
санаториум. балнеотерапия и под. [от лат.]
балнеолог м. Специалист по балнеология,
балнеология ж. Дял от медицината, които изучава
свойствата на минералните води я лечебната кал и .
приложението им в лечебната практика,
балпеолбжки прил. Който се отнася до балнеолог и до
балнеология. Балнеоложки център.

балнеосанатдриум м. Лечебно заведение, в което се
използват с лечебна цел естествените минерални
води,
б&u^eе^’терàния ж. Лечение с естествени минерални во¬
ди и лечебна кал.
б4ло ср. диал. Аба, шаяк.
балон м. 1. Летателен апарат, който представлява го¬
лям чувал със сферична или крушовидна форма,
направен от здрава газонепропусхлива материя и
напълнен с по-лек от въздуха газ; аеростат. 2. Ярко
оцветена, с различна, най-често сферична форма
надуваема торба от еластична материя, която се
използва като детска играчка; балонче. [фр.]
балонеп Прил. от б а л о н, Еалоша автомобилни гу¬
ми .
балбнче ср. Детска играчка във вид на малък балон
от еластична материя, с цилиндрична или сферична
форма; балон,
балотаж м. Повторно гласуване при избор, в случай
че първото гласуване не е дало резултат. ■
балсам м. 1. Гъста ароматична течност, смес от ете¬
рични масла и смоли, която се отделя от някои рас¬
тения и се използва в медицин ата и парфюмерията.
• 2. Целебно средство, лекарство против болки, при¬
готвено от такъв сок. Думите му подействаха като
балсам. [евр.> гр.] .
балсамйрам нсв. и се., прх. Обработвам мъртво тяло,
труп със специални вещества и -по определен начин
за предпазването му от разлагане, гниене. Още
старите египтяни са балсамирали телата на умре¬
лите.
балеуджук м. Пелте от гроздова мъст с орехови ядки
във вид на наденица, [тур .]
балтавя се нсв, нпрх, прост. Залисвам се, мотая се,
разтакавам се.
балтйя ле. диал. Брадва, секира. [от тур.]
балтон м. Зимна връхна мъжка дреха от дебел вълнен
плат; палто, [от фр.]
балур м. Бид плевел от рода сорго, ЗогеЬшп
Ьарк^епБ!^.
бам межд. 1. За наподобяваме, възпроизвеждане на
звук от силен удар, гърмеж и под. 2, Като сказ. —
за означаване на бързо, стремително извършване
на някакво действие. Решил да се оплаче и бам при
началника.
бамбашка 1. нарч. разг. По съвсем друг, особен начин;
съвсем другояче- 2. прил. неизм. разг. Съвсем друг,
особен, необикновен. Тяхната работа е бамбашка.
[тур]	.
бамбук м. Тропическо и субтропическо тревисто рас¬
тение от рода ВатЬиза, с дълги и здрави колен чес¬
ти стъбла, от които се правят мебели, спортни из¬
делия, бастуни и др. [малайсккофр., рус.],
бамбуков прил. Който се отнася до бамбук. Бамбуко¬
ва плантация. Бамбуков бастун.
бамя ж. Вид зеленчук с дребни месести чушки,
еяс^еп^из. [ар. >тур>.]
бан1 м. Управител на област в балканските страни
през средновековието; господар, владетел.
бай2 I. Стотна част от румънската лея. 2. остар.
Изобщо дребна монета, [рум.]
банален прил. Съвсем обикновен, безинтересен, из¬
търкан поради много честата си употреба. Банал¬
ни сравнения. Банални фрази. Ставаш банален, [от
Фр ] ,
банялвзирам нсв. и св.. прх. Правя нешо да стане ба¬
нално.	·
банкёрство 43
баналност ж. Качество или проява на банален, нешо
банално. Не говори баналности.
банан м. 1, Тропично й субтропично тревисто расте¬
ние с високо дървовидно стъбло, огромни листа и ‘
продълговати плодове с жълтеникава кора и бяла
месеста част с приятен вкус, Миза яар|еп!иш. 2.
Плодът на това растение, [порт., исп.<афр.]
бананов прил. Който се отнася до банан. Бананова гра¬
дина. Бананова каша. О Бананова република — ре¬
публика от Централна и Южна Америка, която е
икономически неразвита и политически нестабилна,
банатски прил. Който се отнася до Банат (област в
днешна Румъния, където през XVII—XVIII в, се за¬
селват много българи). Банатски българи. Банатс¬
ка носия.
банда ж. 1. неодобр. Група от хора, обикн. злостор¬
ници, обществено зловредни, които извършват на¬
падения, грабежи и под.; шайка. 2. остар, прост.
Група музиканти е духови инструменти, [нт>]
бандаж м. Превръзка на рана или за поддържане на
някои части на тялото в нормално положение, [фр.]
бандербл м. 1. Обгербвана книжна ивица по кутии с
цигари, кибрит и др, като знак за платен акпиз. 2.
Пощенска пратка, обикн. пакет с книги, вестници и
под., превързан накръст. [ит.>фр., нем.]
банджо ср. Струнен музикален инструмент, подобен
на малка китара, [англ.]
бандит м. Разбойник, [ит.]
бандитизъм м. Престъпна дейност или постъпка, про¬
ява, поведение на банда, бандит; бандитство, раз¬
бойничество.	„
бандитски прил. Който се отнася до бандит,
бандитство ср: Разбойничество, бандитизъм,
бандура ж. Украински народен струнен музикален
инструмент, подобен на цитра. [рус. <гр.]
бандурист м. и бандуристка ж. Музикант, който сви¬
ри на бандура.
бансла и балсна ж. Плоска роговидна, дървена, ме¬
тална или пластмасова еластична пръчица за изпъ¬
ване на части от облеклото като колани, корсажи,
яки и др. [от фр.]
баница ж. Тестено ястие от разточени кори с пълнеж
от сирене и масло, сдробено месо н др.
баннчйр л*. и баннчарка ж. Човек, който прави или
продава баници.
баничарница ж. Заведение, където правят или прода¬
ват баници, банички.
бённчка ж. 1. Умал. от б а н и ц а, 2. Малка баница
за бърза закуска.
банка1 ж. J. Кредитно учреждение, което разполага
с капитал и осъществява различни парични сделки,,
финансови операции. 2. При някои игри на карти
— поставените-на карта пари срещу всички против¬
ници. Кой държи банката? 3. Място за натрупване
и съхраняване на запаси, резерви от нещо. Инфор¬
мационна банка. Банка от текстове. 4. Чин, ска¬
мейка, обикн, в учебна зала, аудитория, [от ит.]
банка2 ж. спец. Тънкостенен цилиндричен стъклен
съд. Банки с кръв за преливане, [нем. > пол .]
.банкер м. Собственик или ръководител, директор на
банка, [от фр.]	.
банкерски прил. Който се отнася до банкер,
банкерство ср. Положение, работа или професия на
банкер, боравене ,с банки и банкови операции.

44 банкёт
банкет м. Тържествено угощение в чест на някого
или нещо,. по повод на някакво събитие. Давам бан¬
кет. [фр.]
банкёт1 м. 1. Ненастлана земна ивица отстрани на
шосе или железопътна линия. 2. Фигура от нареде¬
ни по определен начин тухли. 3. воен. Място в кре¬
пост за разполагане на защитниците. [фр.]
банкнота ж. Книжен паричен знак с определена стой¬
ност, издаден от емисионна банка. Банкнота от
100 лева. [нем <а игл.]
банкнотен Прил. от банкнота. Банкнотно об¬
ращение.
банков прил. Който се отнася до банка! Банков капи¬
тал. Банкови операции. Банкова сметка. Банков чи¬
новник. Банков кредит. ,
банкрут м. 1, Несъстоятелност, невъзможност или от¬
каз да се изплащат задълженията поради липса на
средства; фалит. Пред банкрут са много предприя¬
тия. 2. прен. Несъстоятелност, провал, крах на не¬
що, обикн. в областта на политиката, идеологията
и под. Фашизмът претърпя пълен банкрут.
[фр. < ит.]
банкрутирам нсв. и св., нпрх. Изпадам в банкрут; фа¬
лирам. Предприятието банкрутира. Вашата поли¬
тика ще банкрутира.
бански прил. Който се отнася до баня. Бански кос¬
тюм.	.,
бйнту същ. неизм. 1. Група нсгритянски племена, на¬
роди в централна и южна Африка. 2. Член на някое
от тези племена, народи. 3. Група езици, говорени
* от тези племена, народи, [афр.]
б&ацнг м. Лентовнден трион, опънат на въртящи се
колела, [от нем.]
баня ж. 1. Място или помещение за къпане; гьпалня.
2. Самото къпане. 3. Термален извор. 4. Излагане
тялото на слънце или на въздушно облъхване.
Слънчева баня. Въздушни бани. О Кървава баня —
кръвопролитие.
баням нсв. прх. прост. Къпя. — се възвр. и нпрх. Къпя
се. '
баобаб м. Грамадно, извънредно дебело африканско
дърво, Абапзоша дфиа1а. [афр.]
баптизъм м. Разновидност на протестантството, [от
гр·]
баптист м. Последовател на баптизма.
бапгйсткн прил. Който се отнася до баптист и до бап-
тизъм. Баптистка църква.	'
бяр м. 1. Заведение, в което обикновено се пие на
крак при тезгяха. 2. Бюфет с алкохолни напитки.
На вечеринката имаше добре уреден бар. 3. Нощно
увеселително заведение, [англ.]
бара ж. 1. Малка рекичка; поток, вада. През двора
тече бара. 2. Застояла вода, локва.
бараба м. разг. Бездомен и безгрижен човек; бездел¬
ник. нехранимайко, [ит.]
барабан м. 1, Ударен музикален инструмент — кух
цилиндър с опънати на двете дъна кожи. Бия бара¬
бан. 2. Кух подвижен валяк при някои машини и
механизми. 3. В револвера — цилиндрична част с
места за патроните, която при стрелба се върти.
О Бия барабаня разг. — разгласявам нещо наши¬
роко, правя всички да чуят. На барабан — припря¬
но, прибързано, набързо (правя, върша нещо),
[РУС·]
барабанджня м. 1. прост. Барабанист, барабанчик. 2.
нар. В миналото — общински служител, който раз¬
гласявал разпореждания на властта и с биене на ба¬
рабан призовавал към внимание; глашатай,
барабанен прил. Който се отнася до барабан. Барабан¬
ни звуци. Барабанна сеялка. О Барабанен огън —
много честа артилерийска стрелба,
барабанйст м. 1. Лице, което изпълнява партията на
барабана в музикален оркестър. 2, Барабанчик,
барабанния прил. неизм. За револвер — който е с ба- „
рабан за патроните,
барабанчик м. Който бие барабан,
барабаня нсв. нпрх. Удрям, тупам, чукам върху нещо,
обикн. с пръсти, наподобявайки ударите на бара¬
бан. Дъждът барабани по покрива.
барабар нарч. Заедно, редом. Върви барабар с хората.
О Барабар Петко с мъжете ирон. — за човек, кой¬
то се захваща с нещо или се мери с другите, без
това да е по силите му. [тур.]
бараж м. 1. Преграда в река; яз, бент. 2, Преграда
против самолети във въздуха или против кораби
във вода. 3. прен. Всяко голямо препятствие, [фр,]
баражен прил. Който се отнася до бараж. Баражна
стена.
барака ж. Лека дъсчена постройка, [ит.]
барам нсв. нпрх. разг. 1. Пипам, докосвам с ръка. Ни¬
цце няма да бараш. 2. Обикн. в отрицание — задя¬
вам, обезпокоявам.
барачест прил. Космат, рошав, [от тур.]
барбарнзъм м. Нежелана чужда дума в езика; чужди¬
ца, варваризъм. [гр.]
барбупя ж. и (остар.) барбун м. зоол. Дребна пъстро-
червена риба с два дълги израстъка като мустаци,
Miillus ЬагЬаШз. [от нгр.]	t
барбут м. Вид хазартна, комарджийска игра с три за¬
ра. [тур.]
барвам псе., барна св. прх. Барам веднъж или поеди¬
нично, набързо.
бард м. I. книж, У старите келти — народен певец и
поет. 2. търж. Поет. [келт.]
бардак1 м. Глинен съд за вода; кърчаг, стомна, [тур.]
бардйк2 м. разг. неодобр. 1. Публичен дом. Съдържа-
телка на бардак. 2. прен. За място, помещение, къ-
■ дето цари безредие, бъркотия, [от ар.]
бардама ж. Млада жена, която забавлява посетите¬
лите в бар, кабаре.	*
барде ср. диал. Малък, обикн. глинен съд за вода;
стомничка.
бардук м. диал. Бардак1 стомна,	'
бардуче ср. диал. Умал. от б а р д у к; барде,
баре и барем нарч. прост. Поне. Дай ми баре малко
водица. Това струва барем два пъти повече.
барел м. Единица за вместимост и обем на течности,
главно в Англия и САЩ, варираща от около 115
до 159 литра, [англ.]
барелёф м Леко изпъкнало скулптурно изображение
на плоска повърхност; нисък релеф. Срв.
о р е л е ф. [фр.]
барелефен Прил. от барелеф,
барем вж. баре.
барета и баретка ж. Мека кръгла шапка. Моряшка
барета. Ученическа баретка, [фр.]
бариера ж. 1. Подвижна преграда от дървена или ме¬
тална греда за временно затваряне на път, обикн.
на железопътен прелез. Спускам бариерата. 2. Дър¬
вена преграда, препятствие, което прескачат коне
при състезание, в манеж и под. 3. прен. Пречка,

преграда, граница, обикн. за предпазване, защита
от нещо. Кой издигна бариера между Източна и За¬
падна Европа? Митническа бариера, [фр.]
бариерен прил. Който се отнася до бариера. Бариерна
линия.
барикада ж. Ограда, преграда от тежки предмети, ко¬
ято служи за прикритие при стрелба в населено
място, в улични боеве по време на революция, [фр.]
бярикадея прил. Който се отнася до барикада. Бари-
кадни боеве.	.	f
барикадирам нсв. и св., прх. Преграждам с барикада,
обсаждам, защитавам нещо с барикада. Барикади¬
рат улиците. — се вьзвр. и нпрх. Изграждам бари¬
кади за защита, прикривам се зад барикада»
баритов м. 1, Мъжки глас, по височина среден между
тенор и бас. 2. Певец с такъв глас. [гр.]
баритонов прил. Който се отнася до баритон. Барито¬
нова партия.
баришиица ж. диал. Малка воденица на бара, рекичка,
барка ж. мор, Малък товарен плавателен съд. [ит]
баркарйла ж. 1. Песен на венецианските лодкари, с
лирично съдържание и спокойна мелодия. 2, муз.
Вокално или инструментално произведение в стила
на такава песен, [ит.]
барман м. и барманка ж. Лице, което приготвя, на¬
лива и поднася напитки в бар, на бар. [англ ]
ббрна вж. б а р в а м.
баровец ж. жарг. Човек, който живее богато, посе¬
щава скъпи заведения и проявява склонност към
показност, [от циг.]
баровекя прил. Който се отнася до баровец. Баровско
самочувствие.	*
барок м. Художествен стил ст края на епохата на Въз¬
раждането, койю се отличава с декоративна шпц-
ност, претрупаност и сложност на формите, [от ит.]
бароков прил. Който се отнася до барок. Барокова ар¬
хитектура.
барометричен и барометрически прил. Който се отнася
до атмосферно налягане, който се измерва с баро¬
метър. Барометрично налягане.
барометър м. 1. Уред за измерване на атмосферното
налягане, във връзка с което се използва за предс¬
казване* на времето и за определяне на надморската
вйсочина. Барометърът пада. Барометърът се по¬
качва. 2. прен. Всяко нещо, което е чувствителен по¬
казател за състоянието или измененията, промени¬
те в нещо. Борсата е верен барометър за
състоянието па икономиката, [от гр ]
барон м. 1. Благородническа титла с една степен по-
ниска от граф. 2. Лице с такава титла, [фр.],
баронеса ж. Жена или дъщеря на барон, [фр.]
бйртер м. спец. Сделка за взаимна доставка на стоки
илн услуги между фирми от различни държави без
разплащане в налична валута, [англ.]
бартерен прил. Който се отнася до бартер. Бартерни
сделки.
барут м. Избухливо вещество за огнестрелни оръжия.
< Държа барута сух*. Каменарски* барут. Мирише
иа барут — изглежда, че наближава война. Язък за
барута разг. — за израз на съжаление по повод на
напразно положени усилия, [тур.гр.]
барутен прил. Който се отнася до барут. Барутни
складове. Барутни газове. О Барутен погреб — а.
Помещение за пазене на избухливи вещества, б.
преп, Място или страна, където във всеки момент
може да избухне война. -
барутния ж. Съд, в който някога са носели барута.
•	бастиОн 45
бархет м. Памучен плат с мъх откъм лицевата стра¬
на. [нем. <ар.]
бархетен прил. Направен от бархет. Бархетна нощни¬
ца.	4
барче ср. 1. Малък бар. 2. Специален бюфет или от¬
деление в шкаф, където се държат напитки.
бас1 мн. басове и басй, м. 1. Най-нисък плътен мъж¬
ки глас. 2. Певец с такъв глас. 3. Музикален инст¬
румент с ниска звучност. 4, [Копчета, клавиши за]
тоновете от най-ниския регистър на музикален ин¬
струмент. [ит.]
бас2 м. Облог, обзалагане. О Бас държа; държа бас
— за израз на увереност: уверен съм в нещо и съм
готов да се хвана на бас. Хващам се на бас — правя
облог, обзалагам се. [тур.]
.басейн м. 1. Голямо изкуствено вместилище за вода
с открита водна повърхност; водоем. 2. геогр. Те¬
ритория, която включва море, езеро или река с
всичките им притоци. Дунавски басейн, 3. геол.
Област с натрупвания от минерални богатства.
Каменовъглен басейн, [фр.]	.
баейрам се нсв. нпрх. Хващам се на бас, обзалагам се.
басйст м. 1. Певец, който пее бас (в 1 знач.). 2. Който
свири на бас (в 3 знач.). [ит.]
бйскет м. спорт. 1. Закрепен на специално табло ме¬
тален обръч с висяща на него мрежа без дъно, къ¬
дето се вкарва топката при игра на баскетбол; кош.
2. разг. Баскетбол, [англ.]	,
бйекетбол м. Състезателна игра с топка, която се иг¬
рае от два отбора по пет човека, които хвърлят
топката с ръце, за да я прокарат през обръч, хори¬
зонтално закрепен на определена височина, [англ.]
бйскетболен прил. Който се отнася до баскетбол. Бас¬
кетболна топка.
баскстболйст м. и баскетболистка ж. Спортист,-който
играе баскетбол.
басма ж. Мек памучен плат с отпечатани цветни
шарки. О Басма тютюн (и съкр. басма ж.) — вид
дребнолист и пенен южнобългарски тютюн. Цепя
басма някому разг. — държа се, отнасям се
внимателно, проявявам учтив рст и снизходител¬
ност към някого, [тур.]
басмсн прил. Който се отнася до басма, направен от
басма. Басмена рокличка.
бйененик м. Книга с басни.
баснописец м. Автор на басни. Стоян Михай ловени е
един ат големите ни баснописци.
баснословен прил. 1. Невероятно голям, неимоверен.
Баснословно богатство. 2 остар. Който се отнася
до митове и легенди, известен от митове, легенди
и предания; митичен. Баснословен герой..
баснословие ср. остар. Скатания за богове и герои;
митология.
басня ж, I, Кратък алегоричен разказ с ^поучително
съдържание. Езопови басни. 2. Нещо, което не отго¬
варя на действителността; измислица. Разправят
басни. 3. остар. Мит.	,
басов прил, Който се отнася до бас. Басов глас.
бДста1 ж. Тясна зашита гънка на дреха, [ит.]
бйсга2 межд. разг. За израз на желание, настояване
да се спре нещо; стига, край. [ит.]	.
бастион .и. 1. Вид ъглово укрепление, което-се издава
навън от крепостна стена. 2. прен. Крепост, укрепе¬
на позиция. [фр·]

46 бастйсвам
бастйсвам нсв., бастисам св. прх, остар. 1. Нападам
ненадейно, внезапно, обикн. за грабеж. Турците
бастисаха всички ханчета. 2. Надминавам, надви¬
вам. [от тур-j	■
бастун и бастби м. Тояжка за подпирале, обикн. с из¬
вит и украсен горен край; патерица, [ит.]
батйк м. разг. 1. Блато, тресавище. 2. прен. Объркана
работа, безизходно положение; бъркотия. Трудно
ще се оправим в тоя батак. 3. Неизплатен, несьб-
ран или несъбираем дълг. О Измъквам от батака
някого — спасявам някого, помагам му да из¬
лезе от затруднено положение, ['тур.]
батакчммски прил. Присъщ, свойствен на батакчия,
батакчийство ср. Качество или поведение, проява на
батакчня.
батакчия ж. и батакчийка ж. Човек, който умишле¬
но, съзнателно не плаща дълговете- си. [тур.]
. бат&лен прил. 1· Който се отнася до война; военен,
боен, Баталш сцени. 2. Който изобразява, представя
военни, бойни сюжети. Витална живопис, [от фр]
баталист м. Художник или писател, който рисува,
изобразява битки, [фр-]
батальон м. воеи. Част от полк, съставена от няколко
роти; дружина, [фр.]
батальбнен прил. Който се отнася до батальон. Ба-
тальонен командир.
батареен прил. Който се отнася до батарея. Батареен
командир.
батарея ж. воен. Артилерийска част, състояща се от
няколко оръдия. Батареята излезе на позиция
[фр.рус.]
батати мн. (батат м.) 1. Увивно тропическо растение
с подземни грудки, наподобяващи сладки картофи,
СопуоКиюя Ьа1а1ак. 2. Грудките на това растение.
3.	(Дим. Картофи. [аа^с|р.]
бате м. 1- Батко. Бате ти вкъщи ли е? 2. В обръще¬
ние към по-голям брат или към по-възрастен бли¬
зък човек. Бате Иване, къде си?
батев прил. Който се отнася до, който е на бате;
батьов, батков.
батериен прил. Който се отнася до батерия. Батерий¬
но фенерче.
батерия ж. 1. Свързани помежду си галванични еле¬
менти за получаване на електрически ток. Батерии
за фенерче. Акумулаторна батерия. 2. разг. Елект¬
рическо фенерче с такива батерии, [фр.]
бятискаф м. Самоходен подводен съд за изучаване, из¬
следване на морските дълбочини, [фр., рус.< от гр.]
батиста ж. Вид тънко платно, [фр.]
батйсгея прил. Направен от батиста,
батко м. 1. По-голям, по-стар брат; бате. Роди ми се
сестриче, вече съм батко. 2. По-голямо, по-възрас¬
тно момче. Батковцшпе помагат на по-малките
ученици. 3. В обръщение към по-голям брат или
към по-голямо момче.
бйгко® прил. Който е на батко; батев, батьов.
батоза ж. остар. Вършачка (без двигателната маши¬
на).
батут м. 1. Широка хоризонтално опъната еластична
мрежа, върху която се изпълняват циркови номера
и гимнастически упражнения. 2. Вид спорт — еди¬
нични и групови скокове, салта и др., изпълнявани
на такава мрежа. [рус. <фр., ит,]
батьо м. Бате, батко.
батьов прил. Батев, батков.	,
бау и бау-бау межд. 1. За наподобяване, възпроизвеж¬
дане на кучешки лай. 2. Вик за плашене при (детс¬
ка) игра.
бауча нсв. нпрх. 1. За куче — лая, вия. 2.. Издавам
глас, лодобен на кучешки лай, вой.
бахйр м. Кафяви зърна, семена от тропическо расте¬
ние, които се употребяват за подправка на гозби,
[ар. > тур.]
бйхур м. Вид кървавица от говежди и свински вът¬
решности я подправки,
бахча ж .	Зеленчукова или овощна градина,
[перс, > тур.).
бахчеванджйя и бахчеван|нн| м. прост. Градинар,
бацйл м. Болестотворен микроб. Туберкулозни бацили.
[лат.]	·
бацилоносител м. Човек или животно, който има в се¬
бе си болестотворни бацили и може да заразява,
бачия ж. остар. Оградено място в поле или планина,
където се доят овце и се прави масло, сирене, каш¬
кавал; мандра, [от унг.]
бачкам нсв.. нпрх. и прх.. жарг. прост. Работя, [неизв.]
бачкйтор м. жарг. прост. Който работи; работник,
бачо м. разг. Бате, батьо, батко.
баш прост. 1. прил, неизм. Главен·, пръв. Баш майс¬
тор. Баш комита. 2. нарч. Тъкмо, точно, съвсем.
Не е баш така. [тур.]
башибозук м. 1. Нередовна турска войска през XVIII-
XIX в. 2. прен. Хора, които безчинстват, които вър¬
шат произвол и беззакония; стан. [тур.]
башнбозушкя прил. Който се отнася до башибозук,
башка нарч. прост. Отделно, настрана, независимо от
другите. Иска да живее башка от нас. Всеки си е
башка луд. Погов. [тур.]
бащй м. 1. Мъж по отношение на своите деца. Питай
баща си. Байца ми не. ме пуска. 2. Мъж, който има
деца. Не е лесно да бъдеш баща. Ставам баща. 3.
прен. Родоначалник, съзДател. Древните наричали
Херодот баира па историята. О Искам майка* си
и баща си. Ти баща, ти майка! — за израз на нас¬
тоятелна и почтителна молба: моля ти се като на
баща и майка, ти си всичко за мене.	“
бйщии прил. Който се отнася до, който е на баща. Ба¬
щина къща. Бащина любов. О Бащин и майчин —
истински, решителен мъж.
бащина и бащина ж. 1. Бащиния, 2. Татко вина, оте¬
чество. Направил ли си добрина на нашта клета ба¬
щина? П, Р. Сл,	.
бащиния ж. Имот на бащата или наследство от баща;
бащина. Земята не им е бащиния, за да я разпрода¬
ват на когото си щат,
бащински прил. Присъщ на баща, отличаващ си с доб-
ротата и нежността на баща. Бащински грижи.
бащинство ср. Състояние, положение да бъдеш баща,
качество на баща. Установяване на бащинство.
бащица м. I. Умел. гал. от б а щ а. 2. Умалително,
интимно и почтително обръщение към мъж, от ко¬
гото се очаква помощ, покровителство,
бащйчко и бащичко м, бащйчка ж. Дете (син или дъ¬
щеря), което по външни черти и характер напълно
прилича на баща си.
бащиния ж. Бащина, бащиния,
бая нсв. нпрх. Произнасям, шепна тайнствени думи,
заклинания за лекуване и магия. — си нпрх. 1. Ходя
да ме лекуват е баяне. 2. прей. разг. Говоря, при¬
казвам, дрънкам нещо, на което никой не обръща
внимание,
баЯ нарч. прост.-Доста, твърде, много. Не те познах,
бая си се променил,, [тур.]
баядерка ж. 1. Индийска, хиндуистка танцувачка,
танцьорка. 2. остар. Танцьорка в локал, [порт.]
баялдйсвам нсв,, баялдйсам св. нпрх. прост. Губя съз¬
нание, припадам, примирам. Баялдисал от горещи¬
ната. [тур.]
баян м. Голяма ръчна хармоника, руски национален
музикален инструмент, [рус. от соб.]
баянка ж. диал. Баилка.
баят прил. прост. Обикн. за хляб — престоял, стар,
отдавнашен, [тур.]
баяч м. и байчка ж. Човек, който (умее да) бае, за¬
нимава се с баяне,
бдёпие ср. 1. Бодъретване, прекарване времето без
сън. 2. Внимателно следене, неуморна грижа, гри-
жсне. 3. Черковна служба вечерта след голям праз¬
ник. Нощни (всенощно) бдение.
бдителен прил. Който бди (във 2 знач.), който следи
зорко, внимателно за нещо. Бдителен пазач.
бдителност ж. Качество на бдителен, постоянно и не¬
отслабващо внимание и предпазливост. Гранична¬
та служба изисква бдителност.
бдя нсв. нпрх. 1. Бодърствам, прекарвам времето без
сън. Старо ссухрена женица бди пад дървений кре¬
ват. Смирн. 2. Нащрек съм, следя внимателно,
грижа се за някого или нещо. Часовоят бди. Някой
трябва да бди за реда.
бе част. При обръщение главно към мъж, за израз
на: я. Близост. Иване бе, къде си? б. Грубо, пренеб¬
режително отношение. Бе ти какво искаш от мене?
бе Гл., 2 и 3 л. ед. ч. мин. св. от с ъ м; беше. Той
вече бе дошъл.
бебе ср. Малко дете, обикн. непроходило; пеленаче.
[англ.>фр.]	,
бебенце ср. Умал. гал. от б е б е.
бебешки прил. Който се отнася до бебе.
бег м. Бей (в 1 знач.). [тур.]
бегач м. 1« Човек, който е опитен в бягане, който бяга
бързо или е издръжлив в бягане. 2. Спортист, кой¬
то взема участие в надбягване. 3. разг. Специален
велосипед за надбягване, О Житен бегач — вредно
насекомо по житните растения, 2аЬгик 1епеЬгеиб
беглец м. и (рядко) бегълкД ж. Човек, който е избя¬
гал от затвор или от служба, от дълг. Полицаи
преследват бегълците,
беглик м. I. Годишен данък върху овце и кози в тур¬
ско време. 2. Някогашен данък в натура, [тур.]
беглнкчййскн прил. Който се отнася до бегликчиЯк .
бегликчнйство ср. Занятие, поминък на бегликчия.
бегликчмя м. Събирач на беглика, човек, който е от¬
купил правото да събира беглика. [тур.]
беглншки прил. 1. Който се отнася до беглик. 2. Об¬
ществен, безстопанствен. Тук не е беглишки чаир да
си пасете конете. Йов.
бегло нарч. Набързо, за кратко време и не много вни¬
мателно, не много добре. Прочетох писмото доста
бегло.
бегбм нарч. С бягане, бягайки; тичешком, бежешком.
Движа се бегом. О Бегом марш (и съкр, бегом)! —
команда за бягане.
бетонна ж. Декоративно растение с красиви, поняко¬
га пъстри листа, Ведома. [от фр. соб.]
б&ъл щтл. Кой то се проявява, става или се извършва
за кратко време, набързо и повърхностно, без под¬
робности. Бегъл поглед. Бегъл анализ. .
бетьлкй вж. беглец.
бежешката 47
беда ж. Нещастие, злополука. Сполетяла го беди.
О Туна* беда.
беден прил. 1. Който притежава малко имот и живее
в материални лишения и несгоди. Прот. богат.
2. Оскъден, еднообразен. Бедна фантазия, 3. Кого¬
то е сполетяла беда, който буди съжаление; клет,
злочест. Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при
Гредетин? В аз. 4, Който съдържа малко количество
от нещо. Храна, бедна откъм витамини. О Беден
духом*.
беднея нсв. нпрх. Ставам беден; обеднявам, оенрома-
шавам. Прот. богатея. Народът беднее за
сметка на спекулантите. .
бедност ж. Състояние или качество на беден (в I, 2
и 4 знач.). Зла бедност! Неволя! Ваз. Бедност на ду¬
ха. Лекарства получавам безплатно по бедност.
бедпДта ж. 1. Бедност. Живеят в беднота. 2. събир.
Бедни хора; беднотия.
б-еднотня ж. 1. Бедност, сиромашия, немотия. Налег¬
нала го е беднотията, та риза не може да си купи.
2. събир. Съсловие на бедни хора, бедняци, сирома¬
си; беднота. Беднотията го избираше за депутат.
бедняк м. и бедничка ж. Беден, социално слаб човек.
Прот. богаташ. В тоя квартал живееха само
бедняци.	*
беднячество ср. събир. Съсловие, класа на бедните, ма¬
лоимотни и безимотни хора.
бедняшки прил. Който се отнася до бедняк; сиромаш¬
ии. Прот. богаташки. Бедняшки квартал.
бедоноеен прил. книж. Който носи беди, докарва не¬
щастия.
бедрен прил. Който се отнася до бедро. Бедрена кост.
бедро ср. 1. Част на крака от коляното насоре; кълка,
бут. Тамбура му яворова на бедрото. П. П. Сл. Дъл¬
ги и стройни бедра. 2. Страна на равнобедрен три¬
ъгълник,
бёдствен прил. Който е свързан, изпълнен с бедствия,
който носи или причинява бедствия. Бедствено по¬
ложение. Бедствен живот.
бедствие ср. Голямо нещастие, което засяга много хо¬
ра; напаст. Войната е страшно бедствие.
бедст[ву]вам нсв. нпрх. Намирам се в неволя, живея
бедно, в лишения, водя бедствен живот,
бедуйн м. и бедуйнка ж. Арабин, който води скитни¬
чески живот в пустинята, [ар.]
бедя нсв. прх. Обвинявам някого неправилно, неспра¬
ведливо, напразно; клеветя, ковладя. Мене ще беда
да бедят. Нар.п.	♦
бее межд. За наподобявано или възпроизвеждане
блесне на овца или агне.
беж прил.. неизм. Бежов, [фр.]
беж разг. Пое, от б я г а м като межд. — команда
за бягане или за означаване, посочване, че някой е
избягал. Беж да те няма!
бежанец м. и бежанка ж. Който е избягал от родното
си място, напуснал е родината си поради преслед¬
ване, размирици, войни а др.
бежанов прил. Само в:. Бежанова майка ле плаче, а
Стоянова поел. — спасява се, не страда този, който
бяга от опасностите.
бежански прил. Който се отнася до бежанец. Бежанс¬
ки семейства. Бежански лагер. Бежанска неволя.
6еже1ш<ата и бежешком нарч. С бягане, бягайки, като
се бяга; тичешката, тичешком.

48 бежлив
бежлИв прил. поет. .Обикн. за река, поток, ручей —
който бяга, тече бързо. Вежлива речица.
б&ков прил. Сивожълт; беж. (от фр.]
без предл. Означава: 1, Лишеност от нещо, липса на
нещо. Мъж без пари и къща без жени огън да ги
гори. Поел. Без дъно ярина — празен хамбар. Поел.
Излезе без шапка и горна дреха. 2. Отделяне, откъс¬
ване, изваждане, отнемане. Дружината без трета
рота излезе на позиция. Десет без три е седем.
О Без време — преждевременно, не навреме, мно¬
го бързо. Без време осъриа, без време олете. П. Р.
Сл. Без да сз. — подчинителен обстоятелствен
съюз. за начин, който показва, че действието на
главното изречение се извършва при отсъствие на
действието от подчиненото. Заминал, без да се оба¬
ди. Без друго — непременно, положително, сигур¬
но; бездруго. Без друго ще дойда. Без малко*,
без- Представка за образуване на съществителни и
прилагателни имена със значение „отсъствие на не¬
що, лишеност от нещо“, напр.: безалкохолен, безв¬
ластен, безпринципен, безверие и под.
безавармеи прил. Който съществува, става, осъществя¬
ва се без аварии, Безаварийна работа.
безалкохолен прил. Който не съдържа спирт, алкохол.
Безалкохолно питие.
безапелационен прил, 1. юр. Който не подлежи на об¬
жалване; безвъззивен, окончателен. Безапелационна
присъда. 2. Който не допуска съмнение, обсъждане,
■ възражение; категоричен, решителен. Безапелацион¬
на заповед.
безяоетйтпе ср. книж. Отсъствие, липса на апетит,
безбожен прил. 1. Който не вярва в Бога, който отри¬
ча съществуването на бог. 2. Нечовечен, безсъвес¬
тен, безчестен, зъл, жесток. Безбожни лихвари. Без¬
божна постъпка. 3. разг. Който се проявява в
изключително висока степен, който е извънредно
голям. Безбожни цени.	.
безбожие ср. Отсъствие, липса на вяра в Бога; атеи¬
зъм.
безбожник м. и безбожница ж. Човек, който не вярва
в Бога; безверник, атеист.
безббжннчески прил. Който се отнася до безбожник,
безббжннчество ср. 1. Безбожие. 2. Поведение шш
проява на безбожник,
безбожност ж. Качество на безбожен,
безболезвеа прил. 1. Който не е придружен с болка, с
физическо или нравствено страдание. Безболезнена
операция. Безболезнено раждане. 2. прен. Който се
осъществява леко, без пречки, трудности и услож¬
нения.
безболезяевост ж. Качество или състояние на безбо¬
лезнен.
безбоязиея прил. Който не изпитва страх, уплаха, бо¬
язън; безстрашен.
безбоязиеност ж. Качество на безбоязнен, отсъствие
на страх, боязън; безстрашие. '
безбрйд прил. Който няма брада; голобрад. Безбрадо
лице.
безбр4чея прил. 1. Който не е встъпил в брак, не е в
брачни отношения; неженен, незадомеи. Безбрачен
мъж. 2. Който съществува, протича без брак. Без¬
брачен живот.
безбрачме ср. Състояние на безбрачен; бекярство, не-
задомсност. Обет за безбрачие.
безбрежен прил. 1. Който не е ограничен от брегове, .
чиито брегове, граници, предели не се виждат; без¬
краен, Безбрежно море. 2. прен. Безкраен, обширен,
просторен. Безбрежна равнина.
безбрежност ж, Безкрайност, обширност, безгранич¬
ност.	*
безброден прил. Обикм. за река — през който няма
брод, който с лишен от брод, рт възможност за
преминаване; непроходим.
безброен прил. Който е толкова много, та не може да
се изброи; многоброен, неизброим·, безчетен, без-
числен.
безбрбй 1. числ. За означаване на извънредно голямо,
неизброимо количество от нещо. На небето има
безброй звезди. 2. като същ. м. Неизброимо множес¬
тво. И ти си в мене —- ти, родино моя! И аз те
имам, за да бъда сам в безброя. Яв.
безбурен прил. 1. В който или през който няма бури.
Безбурно море. Безбурни дни. 2. прен. поет. В който
няма бури, тревоги, смущения; безметежен, тих,
спокоен. Безбурен живот.
безбурност ж. Качество или състояние на безбурен;
безметежност, тишина, спокойствие,
безвалежеи прил. През който яе вали, няма валежа.
Безвалежни дни.	*
безверен прил. 1. Който не вярва в бог, който е лишен
от вяра; нерелигиозен. 2, Който е от друга, нехрис¬
тиански вяра; нех^ристиянин, неправославен. Аз вече
пушка нарамих и на глас тичам народен срещу врага
си безверии. Бот. 3. разш. Който е от друга вяра,
религия, различна от тази на говорещия; неверен.
4.	прея. Кова{хор лъжлив, лош.
безверие ср. 1. Отсъствие, липса на вяра в бог; безбо¬
жие, атеизъм. 2. Липса на вяра, упование в някого
или в нещо; недоверие.
безверник al и безверница ж. 1, Човек, който не вярва
в бог, който е лишен от религиозна вяра; атеист. 2.
Човек от друга, чужда вяра; неверник. 3. Човек,
който не вярва на никого и в нищо.
безвестен прил. рядко. За когото няма вест, не се знае
ншцо; незнаен, непознат. Безвестни творения.
безветрен прил. В който, през който няма вятър. Без¬
ветрен ден. Безветрен кът.
безветрие ср. Състояние без вятър; затишие.
. безвизов прил. При който не е необходима, не се иска
виза. Безвизов режим.
безвкусен прил. 1. Който е лишен от приятен вкус, не
се яде с охота; неапетитен, блудкав.- Безвкусна вече¬
ря. 2. Изработен без вкус, без усет към хубавото.
Безвкусна украса.
безвкусне ср. Липса на вкус към хубавото, .
безвкусния ж. Нешо направено без вкус, без усет към
хубавото.
безвлас прил. Лишен от коса; плешив. Безвласо теме.
безвластен прил. 1. В който няма организирана дър¬
жавна власт, който е без управление, власт, владе¬
тел. Безвластна страна. 2. Който няма власт, ко¬
муто е отнета властта. Безвластен господар.
безвластно ср. Отсъствие, липса на власт, състояние
без държавна власт; анархия,
безвластннк м. Привърженик на безвластието като .
политическа система; анархист,
безвластническн прил. Който се отнася до без властник
и до безвластие. Безвластнически принципи.
безводен прил. 1. Беден откъм вода. Светът е безвод¬
на пустиня. Ст. Мих, 2. Напълно лишен от вода.
Безводен спирт.

безвбдие ср. Недостатъчност, липса на вода.
безволев и безволев прил. Лишен от (силна) воля.
безвблне ср. Състояние или проява на безволев, от¬
съствие на (силна) воля.
безврёдеп прил. Който не причинява вреда, не пакос¬
ти. Безвредни лекарства.
безврёдност прил. Качество на безвреден, неспособ¬
ност да се причини вреда. Лекарство с доказана
безвредност.
безвременеп прил. Станал или извършен преди време
или не навреме; преждевременен, ненавременен.
безвремие ср. книж. Време, през което нищо важно и
интересно не се случва, когато липсват високи иде¬
али, стремежи, прояви.
безвъзвратен прил. Който няма или не може да се
върне, не може да се отмени; невъзвратим, неотме-
■ нен. Безвъзвратна загуба. Безвъзвратно решение.
безвъздушен прил. Лишен от въздух. Безвъздушно
пространство.
безвъззнвев прил. книж. Лишен от право за въззив в
по-висока инстанция; безапелационен,
безвъзмезден прил. Който се дава или се получава без¬
платно, без заплащане. Безвъзмездна помощ. Без¬
възмезден труд.
безглагблеп1 прил. грам. В който няма глагол, който
е без глагол. Безглаголни изречения.
безглаголен2 прил. остар. книж. Безмълвен, безгла¬
сен. Пред вечното смирение ! на безглаголните
светци. Т.Тр. Хора на черния труд / с безглагото
търпение. Гео М.	*
безгласен прил. ,1. Който е лишен от глас, не издава
глас или шум; безшумен. Безгласна пушка. 2. преп.
Който не издава глас, не възразява, понася мълча¬
ливо, търпи. О Безгласна буква — а. Която се пи¬
ше, но не се изговаря, б. прен. Мълчалив, покорен,
търпелив човек. в. Човек без значение, когото не
зачитат.
безгласност ж. Качество на безгласен,
безграмотен прил. остар. Неграмотен, бсзписмсн.
безграничен прил. Безкраен, безпределен. Безгранични
простори. Безгранична вяра.
безграямчннет ж. Безкрайност, безпределяост.
безгрешен прил.. Който не прави грешки, няма грехо-
. ве. Никой не е безгрешен.
безгрешност ж. Качество на безгрешен; добродетел-
ност, праведност.
безгрижен прил. Лишен от грижи, свободен от грижи.
Далеч в полето екна врява и безгрижен смях.
П.П.Сл. Безгрижни хора.
безгрижие ср. Качеегво на безгрижен, липса на грижи;
безгрижност.
безгрижност ж. Качество на безгрижие,	β
безгръбначен прил. 1. Който е без гръбнак. Безгръб¬
начна животно. 2. прен. Който е без лично дос¬
тойнство и характер. 3. като същ. безгръбначни мн.
(безгргъбнёчпо ерд — група низши животни без вът¬
решен скелет, 1пуег1еЪга1а.
безгръбнДчшмсг ж. Качество на безгръбначен,
бездарен прил. Който, няма дарба, който е лишен от
способността да твори, да върши нещо; некадърен,
бездарие ср. книж. Отсъствие, липса па дарба, на спо¬
собности; некадърност, ограниченост, бездарност,
бездарник м. и бездарница ж. Бездарен човек,
бездариост ж. 1. Отсъствие, липса на дарба, на спо¬
собности; бездарие, ограниченост. 2. разг. Бездарен
човек.
бездеев прил. Който не е деен, който не проявява или
бездЪнен 49
не е свързан с някаква дейност; недеятелен, неявен,
пасивен. Бездееп човек. Бездейно съществуване.
бездейвост ж. Недеятелност, пасивност,
бездёйствеи прил. Който е в състояние на бездействие;
неподвижен, пасивен. Бездействеи човек.
бездействие ср. Отсъствие на всякакво действие, липса
на разпоредителност, енергия. Армията е в бездей¬
ствие. Дължи се на директорско бездействие.
бездёйст[ву]вам нев. ппрх. Стоя в бездействие, нищо. .
не върша, не предприемам. Властта бездействаше.
безделен прил. Който протича в безделие, през който
не се работи. Безделен живот.
бездёлие ср. Отсъствие на работа, дейност, заетост,
стоене без работа, обикн. поради леност, нежела¬
ние. Отдал се е на безделие.
безделник м. и безделница ж. Който не работи,
обикн. тюради леност, мързел.
безделнича нсв. ппрх. Не работя, прекарвам в безде¬
лие, обикн. поради леноСт, мързел,	-
б^дё^н^ес^ прил. Свойствен на безделник,
безделничество ср. Качество или състояние на бездел¬
ник.	■	,
бездетен прил. Който няма и не може да има свои
рождени деца. Бездетни родители.
бездетна ж. Женена жена, която не е раждала,
бездеткйня ж. прост. Бездетка.	.
бездёпшк м. и безделница ж. Бездетен човек,
бездйгепю ср. Състояние на бездетен,
бездимен прил. Който гори без дим. Бездимен барут.
бездиханен прил. поет. Лишен от дихание; безжизнен,
мъртъв. Сега тя е безкръвна и почти безплътна,
безгласна, неподвижна. бездиханна. Багр.
бездна ж. 1. Дълбока, бездънн^ пропаст. 2. прен. Не- ’
що бездънно, безкрайно, непроницаемо. Небето.
морето. сърцето — три бездни. три свята незнай¬
ни. Ваз.
бездомен прил. Който е без дом и семейство, който
няма собствена къша, жилище, подслон. Бездомни t
хора. Скитник бездомен. Бездомни кучета.
бездомник м. и бездомница ж. Бездомен човек,
бездОмнически прил. Който се отнася до бездомник,
б^Оинни^с^ ср. Състояние, положение на бездом¬
ник.
бездоходен прил. Лишен от доходи.
бездр>то нари. Като вметн. дума — за подчертаване
на безусловното, независещо от обстоятелствата
съществуване или осъществяване, извършване на
нещо; така или иначе, несъмнено, непременно. На¬
пуснала е работата — бездруго била назначена за
една година. Той ще пише, бездруго ще пише.
бездуховност ж. книж. Отсъствие, липса на духов¬
ност.	·
бездушен прил. 1. Безжизнен, мъртъв. Бездушен камък. 1
2. прен. Който е лишен от душа, не проявява съчув¬
ствие, състрадание; безчувствен, безсърдечен. Без¬
душен егоист.
бездушие ср. Качество или проява на бездушен; без¬
сърдечие, безчуиегвие..
бездъжден прил. Който е без валежи, лишен е от
дъжд. Бездъжден период.
бездъждне ср. Състояние без дъждове; суша, · засуха.
Настъпи продължително бездъждие.
бездънен прил. Предълбок, много дълбок. Бездънен
джоб.
4. Бълшрсии тълковен речник

50 безжалостен .
безжалостен прил. Лшен от жалост, от състрадание;
безсърдечен, безмилостен. И поменах горката си
невеста,.., как тегли от безжалостни сърца.
П.Р.Сл.	■
безжизнен прил. 1« Лишен от живот; мъртъв. Безжиз¬
нен труп. 2. Отпаднал, умърлушен, неизразителен.
Безжизнен поглед.
безжнзнеаост ж. Качество или състояние на безжиз¬
нен. Изпаднал в пълна безжизненост.
безжичен прил. Който няма или се осъществява без
жици, без електрически проводници. Безжичен те¬
леграф. Безжични съобщения.
беззаветен прил. книж. Който е напълно предан, все¬
отдаен, не е свързан с лична изгода; самоотвержен.
Беззаветна любов към родината. Беззаветен слуга
на народа си.
бсззавстност ж. книж. Качество или проява на безза¬
ветен; всеотдайносг, самоотверженост. С беззавет-
пост служи на народа си.
беззакбние ср. 1. Противно на закона деяние. 2. От¬
съствие, липса на законност.
беззакошюст ж. Отсъствие, липса на законност, без¬
закония постъпка или положение,
беззащитен прил. 1. Неспособен сам да се пази, защи¬
тава. X Останал без защита,
беззащитиост ж, Качество или състояние на беззащи¬
тен.
беззвездеп прил. Който е без звезди. Беззвездна нощ.
беззвучен прил. Който не издава звук; заглъхнал,
глух, О Беззвучна съгласна ез. — при чийто изго¬
вор не вземат участие гласните струни, напр, [п],
М. М.	’
беззвучност ж. Качество на беззвучен.
беззёмсн и беззёмлен прил. Който не притежава собс¬
твена земя.
беззлобен прил. В който няма злоба, който не изпит¬
ва, не проявява или не изразява злоба. Беззлобна
душа. Беззлобна усмивка.
беззлобие ср. Отсъствие, липса на злоба; добросърде-
чие, добросърдечност.
беззлобност ж. Качество на беззлобен.
беззъб прил. 1. Който няма зъби. Беззъба баба. 2. прен.
Който е лишен от острота, от способността да за¬
сегне, уязви. Беззъба критика.
безидёен прил. 1. Който е лишен от политическа иде¬
ология. 2. За художествено произведение — в който
няма важна, съществена идея, идейност. Безидейна
пиеса.
безнденност ж. Качество на безидеен.
безвзв&теи прил. Незнаен, неизвестен, безвестен,
безизкусен прил. Естествен, искрен, непретенциозен.
Той изложи идеите си просто и ясно, на своя безиз-
кусен език.
безизкуствен прил. Непресторен, непревзет, естествен.
Безизкуствени обноски.
безнзкуственосг ж. Качество яа безизкуствен,
безизразен прил. За лице, поглед, глас — който не из¬
разява нишо, няма никакъв израз. Безизразно лице.
безйзразиост ж. Качество на безизразен,
безизходен прил. От който не може да сс намери бла¬
гоприятен изход; забъркан, неразрешим. Безизход¬
но положение.
безизходния ж. Безизходно положение; безизходност.
Ицмира се в безизходица.
безизходност ж. Качество или състояние на безизхо¬
ден; безизходица.
безименен и безймен прил. 1. Без свое име; некръстен,
не назован. Безименна улица. 2. Който не е подписан
от никого, чийто автор е неизвестен; анонимен. Бе¬
зименни вестникарски бележки. 3. прен. Който ос¬
тава неизвестен, изгубен всред множеството други;
безличен, незнаен, Безймен герой. О Безимеиен
пръст — който е между средния пръст и кутрето
(на ръката).
безимотен прил. Който няма, не притежава недвижим
имот; беден.
безнмотност ж. Качество, Състояние на безимотен,
безинтересен прил., Който не буди интерес; неинтере¬
сен. Безинтересен разговор.
безир м. Обработено ленено, конопено или друго рас¬
тително масло за производство на блажни бои, ла¬
кове и др. [ар. >тур.]
безйрен прил. Който съдържа безир. Безирена боя.
безистен м. Покрит паз’ар с вътрешни магазини за
продажба главно на манифактурни стоки, скъпо¬
ценности, накити и др. [перс. > тур.]
безкасов прил. спец. При който не се работи с пари в
брой . , Безкасови плащания.
безквпсен прил. Който е направен без квас. Безквасен
хляб.
безкасов прил. В който, при който няма класи, Без-
класово общество.
безкннжен прил. Неграмотен, безписмен.
безкозирка ж. Фуражка без козирка, [от рус.]
безкомпрбмисен прил. 1. Който не прави, не допуска
компромиси. Безкомпромисен характер. 2. При
който няма компромиси, не е свързан с компроми¬
си. Безкомпромисно решение. Безкомпромисна бор¬
ба.
безконечен прил. Безкраен, [от рус.]
безконечиост ж. Безкрайност.
безконтрдлен прил. 1. Който действува без контрол,
когото никой не контролира. Безконтролен орган
на власт. 2. Който се осъществява, става без конт¬
рол; разпуснат, невъздържан, своеволен. Безконт¬
ролно държане.
безкоюришност ж. Качество или състояние на безкон¬
тролен.
безконфликтен прил. 1, В който няма конфликт. 2.
Който не влиза в конфликт, не предизвиква конф¬
ликти. Безконфликтна личност.
безконфлюкпюст ж. Качество на безконфликтен,
безкористен прил. 1. Който не се стреми към лична
облага. Безкористен помощник. 2. Който не е свър¬
зан с материална облага. Безкористна услуга.
безкориетне ср. Качество или проява на безкористен,
безкорнсгвост ж. Качество на безкористен,
безкраен прил. 1. Който няма граници, който е без на¬
чало и край; безпределен. Времето и пространст¬
вото са безкрайни. 2. Който е много дълъг или се
простира толкова нашироко, че не му се вижда
краят, границите. Безкраен път. Безкрайно поле. 3.
Който трае, продължава извънредно дълго; безко¬
нечен. Безкрайни вражди. Безкраен разговор. Безк¬
раен празник. 4. прен. За чувство — извънредно, из¬
ключително силен, голям; безграничен, безмерен.
Безкрайна радост. Безкрайно любопитство.
безкрай 1. м. поет. Извънредно, изключително голя¬
мо пространство с едва видим край или едва види¬
мият край на пространството. 2. а. като нарч. Из¬
вънредно дълго, продължително. Ще се мъчиш

безкрай, б. като числ. Извънредно много, изключи¬
телно голям брой, количество от нещо. Ще имаш
безкрай неприятности.
безкрайно нарч. 1. Много, извънредно дълго, продъл¬
жително; без край. Това може да продължава безк¬
райно. 2. За проявата на някакво качество или дейс¬
твие — в много, изключително висока степен. Това
ми е безкрайно неприятно. Той е безкрайно доволен.
безкрайност ж. 1. Безкрай (в, 1 знач.). 2. Качество на
безкраен (в 1 знач.). Безкрашюст на времето и
пространството. 3- мат. Условна величина, озна¬
чавана със знак со. О До безкрайност — извънредно,
изключително дълго, продължително. Ще спорим до
безкрайност.	,
безкрай прил. Който няма илй е останал без крака;
' безног, Змията е безкрако влечуго.
безкрил прил. 1. Който няма крила. Мравките биват
крилати и безкрили. 2. преп. Без творчески дук и по¬
дем.
безкритичен прил. Който не е критичен, не проявява
или не съдържа критичност, Безкритично отноше¬
ние.
безкритичност ж. Качество на безкритичен, отсъствие
. на критичност.
безкръвен прил. 1. При който няма, кръвопролитие.
Безкръвна война. 2. Който няма достатъчно кръв;
малокръвен, блед. Безкръвно лице. 3. прен. Безжиз¬
нен. Безкръвна поезия.	.
безкръвне ср. Състояние или качество на безкръвен,
безкрьстен прил. За гроб — който е без кръст, за кой¬
то никой не се грижи.
безкултурие ср. книж. Отсъствие, липса на култура.
Време на политическо безкултурие.
безлесен прил. Който не е обрасъл с гора.
безлесне ср. Отсъствие, липса на гора.
безлнк прил. книж. Който няма образ, лице, индиви¬
дуалност; безличен. Безлика сган.
безлис ген прил. Който е без лиша или на който са
окапали листата. Безлистни дървета.
безлихвен прил. Който е без лихва. Безлихвен заем.
безличен прил. I. Който не изпъква като личност, не
проявява характер, индивидуалност; посредствен,
обикновен. Безличен човек. 2. Който не изпъква с
ярки, неповторими отличителни черти, качества,
белези. Безличен стил. 3. грам. За глагол, изречение
— който не означава, при който няма и не се под¬
разбира действащо лице, напр.: мръква, съмва,
трябва.	I
безлнчяе ср. 1, Отсъствие, липса на ярки отличителни
качества, на индивидуалност. 2. Безличен човек,
безлунен прил. Който е без луна, при който няма лун¬
на светлина. Безлунш нощи.
безлунне ср. Време, когато на небето няма луна.
безлюден прил. 1. Който не е населен, който е без хо¬
ра. Безлюден остров. 2. В който няма хора или има
съвсем малко хора; пуст. В безлюдните столични
улици разбунтувал се вихър цари. Смири,
безлюдност ж. Качество или състояние на безлюден,
безмаслен прил. Който е без масло; постен, сух.
безмерен прил. 1, Който е много голям, та не може
да се измери; неизмерим. Безмерни пространства.
2. прен. Който е извънредно голям, силен, проявява
се в много висока степен. Безмерна скръб.
безмерное прил. Качество на безмерен,
безмесен прил. 1. Който не съдържа месо; вегетариан¬
ски. Без месна храна.. 2. През който не се яде месо.
Бсзмесни дни.
безнравствен 51
безметежен прил. Несмущаван от нищо, тих, спокоен.
Безметежен живот.
безметежност ж. Пълно отсъствие на тревога; спо-
\ койствие, тишина.
безмилостен прил. 1. Който не проявява милост, чове¬
щина; безжалостен, жесток, безпощаден. 2. Който е
свързан с отсъствие на милост, човещина; безжа¬
лостен, жесток, безпощаден. Безмилостна борба.
Безмилостни закони.
безмислен прил. рядко. Който не проявява мисъл, не
разсъждава. Неучен род, безмислен раб. П.Р.Сл.
Срв. безсмислен.
безмитен прил. Който е без мито. Безмитен внос. Без¬
митна зона.	'	·	-
безмлечен прил. Който е без мляко,
безмбзъчен прил. 1. Който е без мозък. 2. прен. Който
няма ум, не мисли; глупав. Безмозъчно същество.
безмоторен прил. 1. Който се движи без мотор. Без¬
моторен самолет. 2. Който се отнася до безмотор¬
ник (в 1 знач.) или до безмоторници. Безмоторно
летене.
безмоторник м. I. Безмоторен самолет; планер. 2.
Спортист, който се занимава с безмоторно летене;
планерист.
безмотбрница ж. Безмоторна лодка,
безмълвен прил. книж. Мълчалив, ням, тих. Безмълвни
хора. Безмълвна скръб. Безмълвна нощ.
безмълвие ср. книж. Отсъствие на говор, състояние на
пълна тишина, на мълчание. Исихастите прекар¬
ват живота си в безмълвие.	►
безмълвннк м. книж. рядко. Исихаст.
безнадежден прил. 1. Който не вдъхва надежда за до¬
бър, благоприятен изход. Безнадеждно положение.
2. Който изразява отсъствие, липса на надежда.
Безнадежден плач. 3. Обикн. за човек с някакво от¬
рицателно качество — който е в най-висока степен
такъв и няма надежда да се поправи. Безнадежден
пияница. Безнадежден глупак. Безнадежден опти¬
мист.
безнадеждност ж. 1. Качество или състояние на без¬
надежден. 2. Отсъствие на надежда; отчаяние,
безнадзорен прил. Който е оставен без надзор и гри¬
жа, без контрол. Безнадзорни деца.
безнаказан прил. 1. За който вършителят не е получил
наказание, възмездие. Нито едно престъпление не
остава безнаказано. 2. Който е без лоши последст¬
вия, от който не е пострадал вършителят. Пиенето
и пушенето не остават безнаказани.
безнаказано Нарч. от безйаказан; без заслу¬
женото наказание. Не може така безнаказано да се
лъже.
безнаказаност ж. книж. Защитсност от наказание,
възмездие.
безнаслёдствен прил. 1. Който не се наследява. Безнас-
ледствени имоти. 2. Който не получава наследство.
Безнаследствени деца.
безначален прил. книж. Който е без начало; вечен, из¬
вечен.
безначалне ср. Отсъствие, липса на началство, власт;
бсзвластие, анархия,
безндг прил, Който няма нозе; безкрак,
безнос прил. Който няма нос.
безнравствен прил. 1. Който няма добри нрави; пок¬
варен, развратен. Безнравствен човек. 2. Който на-

52 безнравственик
рушава добрите нрави. Безнравствена постъпка.
безнравственик м. и безнравственица ж. Безнравствен
човек.
безнравственост ж. Отсъствие на морал, нарушение
на нравствените норми; поквара, разврат.
безобиден прил. 1. Който не съдържа обида или не е
в състояние да обиди някого; добродушен, незло¬
бив. Безобидни хора. Безобидна шега· 2. Който не е
опасен, не може да причини вреда. Безобидно лекар¬
ство.
безобндност ж. Качество на безобиден.
безбблачен прил. Който е без облаци; ведър, ясен. Бе¬
зоблачно небе.
безобразен прил. 1. рядко. Който" е без определен об¬
раз, лик. 2. лит. За език, реч, стил — който не е
образен, в който няма тропи и стилистични фигури.
Безобразна поезия.
безобразен прил. 1. Грозен, отвратителен.· Безобразно
лице. 2. Неприличен, безочлив, срамен. Безобразна 1
постъпка.
безобразие ср. Безобразно поведение/безобразна,
срамна постъпка.
безобразни м. и безобразиица ж. Човек, който пос¬
тъпва безобразно, върши безобразия; безсрамник-
безобразлича нсв. нпрх. Върша безобразия, постъпвам
безобразно.	*
безобразно Нарч. отбезобрАзеи. Държи се
безобразно.
безббразност ж. Качество на безобразен,
безоглёден прил. Който не се спира пред нищо, който
действа или който се върши без оглед на средства¬
та, с всякакви средства за постигане на предначер¬
тана цел; дързък, безцеремонен, безскрупулен. Бе¬
зогледен човек. Безогледен ламтеж за печалби.
безоглёдпост ж. Качество или постъпка на безогле- '
ден.	,
безок прил. Който няма очи; сляп.
безопйсев прил, 1. Конто не е опасен, не причинява
вреда. Тези хора са кротки и безопасни. 2. Който не
е свързан с опасност, който запазва, предпазва от
опасност. Безопасно място. О Безопасна игла —
която сс закопчава, та не може да боде.
безопасност ж. Липса на опасност; защитеност, си-'
гурност. Намирам се в безопасност.
безопяшйт прил. Който е загубил опашката си или по
природа е без опашка. Безопашати земноводни. '
безоснователен прил. Който е без основание; неосно¬
вателен.
безоснователност ж. Липса на основание; неоснова¬
телност.	,
безосвбвев прил. Който е без основа; безпочвен,
безосповяост ж. Липса на основа; бсзпочвеност.
безотвстев прил. Който не дава отговор или остава
без ответ, без отговор. Стои ням и безответен. Бе¬
зответна любов.	.
безответност ж. Отсъствие, липса на •ответ, отговор,
безотговорен прил. 1. Който няма съзнание, чувство за
отговорност, дълг. Безотговорен човек. 2. Който се
върши без чувство, съзнание за отговорност. 3. ряд¬
ко. Който не е отговорен за делата си, от когото
не сс търси отговорност. Детето е безотговорно за
делата си.
безотговорност ж. Качество или повеление на безот¬
говорен.
безотечествен прил. Лишен от отечество,
безотечественик м. и безотечественица ж. 1. Безоте¬
чествен човек. 2. Който се е отказал от отечеството
си; родоотстъпиик.
безотказен прил. За уред, механизъм и тяхната рабо¬
та, действие — който действа, работи без повреда
или протича без спиране, без прекъсване, [от рус.]
безотлагателен прил. книж. Който не търпи отлагане;
неотложен, спешен, [рус.]
безотлЬчен прил. Който не се отлъчва; неотлъчен,
безотпйдея прил. спец. При който цялата суровина,
всички изходни материали сс използват, нищо не
отпада, не сс изхвърля; безотпадъчен. Безотпадни
технологии.
безотпадъчен прил. При който няма отпадъци; безот-
паден,
безоттдчен прил. Който нс се оттича. Безотточпо езе¬
ро.
безотраден прил. Безрадостен, безутешен, [рус.]
безотрадност ж. Качество или състояние на безотра¬
ден.
безотч^теи прил. За който не се иска и не се дава от¬
чет, сметка. Безотчетни пари. Безотчетен фонд.
[РУС.]
безочие ср. Безсрамие, нахалство; безочливост, дебе-
лоочие.	-
безочлив и безочлйв прил. Безсрамен, дебелоок,
безбчливост и безочливост ж. Качество или постъпка
на безочлив; безсрамие, безочие, дебелоочие,
безпаметен прил. 1. Който е лишен от памет. Човекът
оживя, но остана безпаметен. 2, В който няма про¬
ява на разум, съзнание, мисъл. Безпаметна злоба·
3. Който не оставя спомен. Безпаметни дни.
безпаметност ж. книж Качество или състояние на
безпаметен.
безпОметство ср. Състояние на безпаметен,
безпардонен прил. Груб, арогантен, нахален,
безпарнчеи прил. 1. Който няма пари. 2. Който става
без посредството на пари. Безпарична търговия.
безпаричие ср. Състояние на безпаричен, липса на па¬
ри; бедност, сиромашия. Изпаднал е в готмо без¬
паричие.
безпартиен прил. Който не членува в никоя политичес¬
ка партия.
безпартиниост прил. Качество или състояние на без¬
партиен.
безперспективен прил. Който няма (добра) перспекти¬
ва, няма изгледи за успешен развой,
безперспектнвноет ж. Отсъствие, липса на перспекти¬
ва.
безнечеп прил. остар. Безгрижен, сигурен, [рус.]
безнечност ж. остар. Безгрижност, сигурност, ’
безпилотен прил. Който се движи или се осъществява
без пилот. Безпилотни летателни апарати.
безшумен прил. 1. Който не може да чете и пише; не¬
грамотен- 2. Който е без писменост. Безписмени езици.
безпланов прил. Който става, извършва се без опреде¬
лен план. Безпланово производство.
безплавовост ж. Отсъствие, липса на план, плано¬
вост. В стопанството цари безплановост.
безплатен прил. За който не се заплаща. Безплатна
карта за пътуване.
безплоден прил. 1, Който не може да произведе плод;
ялоа. Безплодна крава. 2. Който дава малко плод;
неплодороден. Безплодна земя. 3. прен. Който за¬
вършва без успех, не дава очакваните резултати;
безрезултатен. Безплодни усилия.

безплодие ср. Състояние на безплоден,
безлюдност ж. Качество на безплоден.
безплътен прил. Който не притежава щгьт, тяло, не е
направен от материя; безтелесен, нематериален.
Безплътна сянка.
безплътпост ж. Качество на безплътен,
безповратен прил. Който пе може да се възвърне; без¬
възвратен.
безпогрешен прил. 1. Който не греши. Той е безпогре¬
шен в действията си. 2. Който не съдържа грешка;
точен. Безпогрешна стрелба.
безпогрешпост ж. Качество па безпогрешен,
безподл0жжл прил. грам. В който няма подлог. Безпод-
ложни изречения.
безподббен прил. 1. Който няма подобен, равен на се¬
бе си; несравним. 2. прен. Който в най-висока сте¬
пен притежава дадено, обикн, отри дателно качест¬
во; изключителен. Безподобен лъжец. Безподобна
мерзост,
безподслдпеп прил. Който няма подслон, не намира
прием.
безпокбеп прил. Който няма покой, който изпитва или
изразява вълнение, тревога; неспокоен, тревожен,
размирен. Безпокоен човек. Безпокоен поглед. Безпо¬
коили времена.
безпаибяствне ср. Отсъствие, липса на спокойствие;
вълнение, тревога. Неговото писмо му причини го¬
лямо безпокойствие.
безпокойство ср. Безпокойст вие.
безпокой нсв. прх. Нарушавам покоя, спокойствието
на някого, причинявам някому безпокойствие, въл¬
нение, тревога; обезпокоявам, тревожа, закачам,
дразня. Твоето състояние ме безпокои. Наредил е
никой да не го безпокои. — се нпрх. Изпитвам без¬
покойствие, вълнение, тревога; тревожа се. Безпо¬
коя се за вае.
безполезен прил. Който не принася полза; ненужен,
излишен, напразен. Безполезна вещ.
безполезност ж. Качество на безполезен. v
безпблов прил. Който няма пол, който е без полови
белези. О Безполово размножаване — което става
без оплождане, без полов пропее,
безпбловост ж. Качество на безполов,
безпбмощев прил. 1. Който не може сам да си помог¬
не; безсилен. 2. Който няма защита; беззащитен,
изоставен.
безпомощност ж. Състояние на безпомощен; безси¬
лие, изоставсност. -	.
безпорядък м. Безредие, Къщата е в пълен безпорядък^
{рус.]
безпорядъчен прил. 1. При който няма ред, порядък;
безреден. Безпорядъчна стрелба. 2. Който не под¬
държа ред; разхвърлян. Безпорядъчни хора,
безпочвен прил. 1. спец. За растения — който се отг¬
лежда без наличие на почва. 2. прен. Който няма
почва, опора, социална основа под себе си. Безпоч¬
вена интелигенция. 3. прен. Който няма основания,
не е подкрепен с доводи, доказателства; необосно¬
ван, неоснователен. Безпочвени твърдения. Безпоч¬
вени обвинения.
безпочвеиост ж. Качество или състояние на безпоч¬
вен.
безпошйден прил. Който не щади, в койго няма поща¬
да; немилостив, безжалостен, жесток. Безпощадна
война, [рус.] »	*
безпошйдиосг ж. Качество или проява* на безпоща¬
ден; жестокост.
безпътство 53
безправен прил. Който е лишен от права. Безправна рая.
безправне ср. 1. Състояние на безправен, липса на чо¬
вешки права. Местното население тъне в безправие.
2.	Отссъствие пн ззвонтнксг, нпетч^π■aнп нн ппаао и
закон; беззаконие.
безпределен · прил. Безкраен, безграничен. Безпределна ’
обич.
безпределност ж. Качество на безпределен; безкрай¬
ност.
безпредметен прил. Който няма смисъл, който е ли¬
шен от основание; безсмислен, ненужен, излишен.
Препирнята е съвсем безпредметна.
безпредмётпост ж. Качество на безпредметен. Без-
предметността на разговора е очевидна.
безор^^^нен прил. 1. Който става, извършва се без
възражение. Безпрекословно подчинение. 2. Който
изпълнява всичко без възражения; покорен. Безпре¬
кословен роб.
безпрепятствен прил. Който става, извършва се без
пречки, спънки, препятствия, Безпрепятствено пре¬
минаване на границата, [рус.]
бетпретенцпôтеп прил. рядко. Непретенциозен,,
безпрецедентен прил. Който е без прецедент, който ня¬
ма подобен на себе, си в миналото; небивал. Безп¬
рецедентен случай.	·
безпризорен прил. Който няма дом, който живее на
улицата без родителски грижи и надзор; безнадзо¬
рен. Безпризорни деца.
безпрнмерен прил. Който е изключително голям и ня¬
ма подобен на себе си. Безпримерен героизъм.
■ безпринципен щтл. Който няма принципи, не се ръко¬
води или не почива на никакви принципи. Безприн¬
ципен човек. Безпринципен политик. Безпринципна
политика.
безпршшнппост ж. Качество на безпринципен, отсъс¬
твие на принципност.
безпристрастен прил. Който ие влага, не проявява юги
не съдържа пристрастие; справедлив, обективен.
Безпристрастен съдник.
безпристрастие ср. Отсъствие, липса на пристрастие,
безпристрастност ж. Качество или проява на безприс¬
трастен.
безпричинен прил. За който няма причина, основание,
който не е предизвикан от нищо; безоснователен,
неоснователен, неоправдан. Безпричинен страх.
Безпричинни отсъствия. ,
безярнийниост ж. Качество на безпричинен; неоснова¬
телност.
безпрн^-ген прил. книж. Безподслонен. [рус.]
без приЮтност ж. книж. Състояние на безприютен. ·
безпросветен прил. 1. Който е лишен от светлина; тъ¬
мен. 2. прен. Много мрачен, лишен от радост, без
надежда за нищо хубаво, добро. Безпросветен жи¬
вот. Безпросветни дни, 3. Неук, необразован, неп-
- росветен. Безпросветни маси.
безпросвётност ж. Състояние или качество на безп¬
росветен.
безпътен прил. Развратен, разпуснат, безнравствен,
безпътица ж. Състояние, положение на обърканост,
- липса на ясен, правилен път. Страната е в безпъ¬
тица. Идейна безпътица.
безпътност ж. Качество на безпътен.
безпътство ср. Поведение или проява, постъпка на
безпътен.
/

54 безработен
безработен прьии Който не намира работа за прехрана,
безработица ж. Обществено явление, което се състои
в недостатъчност на работните места, невъзмож¬
ност за част от хората да намерят работа за прех¬
рана. Безработицата се увеличава,	'
безрадостен прил. Безрадостен живот.
безразборен прил. В който няма ред, който става или
се върши без ред, без подбор; безреден. Безразбор¬
но четене.
безразборност ж. Качество на безразборен,
безразличен прил. 1. Който не проявява интерес, ко¬
муто е все едно, без разлика; равнодушен, безучас¬
тен. Не съм безразличен към съдбата на тези хора.
2. Който не изразява, не показва никакъв интерес.
Седи с безразличен вид.
безразличие ср. Състояние на безразличен, липса на
интерес към някого или нещо; равнодушие, безу¬
частие, незаинтересованост,
безразсъден прил. 1. Който не влага разум в постъп¬
ките си; неразумен. Безразсъден човек. 2. В който не
се влага разум. Безразсъдна постъпка.
безразсъдност ж. Качество или състояние на безраз¬
съден.
безразсЪдство ср. Проява на безразсъден, липса на
здрав разум; безумие. Безразсьдство е да приемаш
този човек у дома си.
безреда ж. Обикн. в съчет. в безреда — без ред, в без¬
редие.
безрёден прил. В който няма ред, който става или се
върши без ред; разбъркан, разхвърлян, безпорядъ¬
чен, безразборен. Безредна стрелба.
безредие ср. 1. Липса на ред; разбърканост, разхвър-
ляност. Какво е това безредие вкъщи? 2. Обществен
смут; безредица.	,
безредица ж. Нарушаване на реда и спокойствието в
обществото при. сблъскване на страни, групи с про¬
тивоположни политически или социални интереси;
смут, метеж, размирица.
безрезервен прил. Който прави нещо решително, без
колебания и уговорки или се прави без колебание,
уговорки, съмнение. Безрезервен привърженик на но¬
вото. Безрезервна подкрепа.
безрезултатен прил. Който не дава очаквания резул¬
тат. Безрезултатен опит.
безрелсов прил. Който не е с релси, не се движи по
релси. Безрелсов транспорт.
безрог прил. Който няма рога; шут.
безрбдеи1 прил. Който не ражда, не дава плод, рожба.
Ще окача нямата си аз лира .. на безродни и бодли¬
ви глогини. П.Р.Сл.
безроден2 прил. Който е останал без род и редниии.
безропотен прил. I. Който не роптае, не проявява не¬
доволство; примирен, послушен, покорен. 2. При
който няма ропот, който става, извършва се без
роптаене. Безропотен труд. [рус.]
безрOеотяост ж. Качество на безропотен,
безрък прил. Който е без ръце или е с една ръка.
безръкавен прил. Който е без ръкави.	,
безръкавка ж. нар. Горна дреха без ръкави,
безсеменмм прил. Който е без семе, семки. Безсемето
грозде,
безсилен прил. I. Който няма сила; немощен, слаб. 2,
преп. Който няма възможност (да направи нещо).
Безсилен е да му помогне.
безсилие ср. Състояние на безсилен. Безсилието е от
болестта.
безснстемеа прил.. В който няма система, който се
върши без система, без ред; безреден, разхвърлян,
несистемен. Безсистемно изложение.
безсмсτемиеcт ж. Качество на безсистемен; безред-
ност, разхвърляност.
безскрупулен прил. Който няма скрупули или се върши
без проява на скрупули; безогледен, безсъвестен. Без¬
скрупулен спекулант. Безскрупулно ограбване,
безскрупулният ж. Качество на безскрупулен,
безславен прил. Който не е достоен за слава, не носи
слава; жалък, позорен. Безславна смърт.
безславие ср. Отсъствие, липса на слава,
безслёден прил. Който не оставя следа. > > Изчезнал
е безследно,
безсловесен прил. Който няма способност да говори.
Животните са безсловесни същества.
безслъвчев прил. През който не грее слънце, Безслън-
чево утро.
безсменен прил. Който се върши непрекъснато, без
смяна. Безсменна работа.
безсмислен прил. 1. Който няма смисъл, съдържание,
не изразява наличие на здрав разум. Безсмислени
думи. Безсмислена усмивка.. 2. Който няма разумна
цел и основание. Животът ми стана безсмислен.
Срв. бе з м и с л е н.
безсмислеиост ж. Качество или състояние на безсмис¬
лен.
безсмислие ср. 1. Проява на безсмислен. 2. Нещо без¬
смислено.
безсмислица ж. Нещо безсмислено, безсмислени ду¬
ми; абсурд. Не говори безсмислици.
безсмъртен прил. 1. Който живее вечно, никога не
умира. Според древните хора боговете са безсмър¬
тни. Човешката душа е безсмъртна. 2. прен. Който
остава вечно, завинаги в съзнанието на хората; ве¬
чен, незабравим. Васил Левски е безсмъртен. Безс¬
мъртният дух на Ботев ръководи нашата младеж.
Безсмъртна поезия.
безсмъртие ср. 1. В религиозните представи — вечен
задгробен живот. 2. Вечна слава в паметта на жи¬
вите. Падналите за родината ги очаква безсмъртие.
безсмъртннче ср. Цвете с трайни възсухя цветове.
ХегаШЬешит.
безсмъртност ж. Качество на безсмъртен,
безенежен прил. През който или по който не вади, ня¬
ма сняг, Безснежна зима.
безсолен прил. 1. Който няма (достатъчно) сол. Яде¬
нето е безсолно. 2. прен. В който няма остроумие,
духовитост, който е проява на лош вкус; блудкав..
Безсолна шега.
безспир нарч. Непрестанно., непрекъснато. Лежа само¬
тен, неподвижен, а раната струи безспир. Т.Тр.
безспирен прил. Който ве спира, не прекъсва. Безспир¬
но течение. Безспирен възход.	*
безспорен прил. Който не подлежи на съмнение, ос¬
порване, възражение; несъмнен, очевиден, неоспо¬
рим. [рус.]
безспорност ж. Качество на безспорен; несъмнено^,
очевидност.
безсрамен прил. 1, Който върши нещо лошо, безнрав¬
ствено, без да се срамува, без срам; безочлив, на- '
хален. Безсрамен лъжец. 2. Който се върши в нару¬
шение на нравствените норми и без срам.
Безсрамна постъпка. Безсрамна лъжа. 3. Развратен,
безпътен; срамотен.

безсрамие ср. 1. Отсъствие, липса на срам. Безсрами¬
ето му няма граници. 2. Безсрамно действие, пос¬
тъпка. ‘
безсрамник м. и безсрамница ж. Безсрамен човек,
безсрймност ж. Качество на безсрамен.
безсребърннк м. и безсрсбърннца ж, 1. Който няма па¬
ри; бедняк. 2, Безкористен човек, които не е алчен
за пари и материални облаги.
безсребърннчесгво ср. Качество или проява на безсре-
бърник (главно във 2 знач.).
безсрочен «рил. Който няма определен срок. Безсрочен
заем. Безсрочен отпуск.	,
безстопанствен прил. Който няма стопанин, който ни¬
кому не принадлежи. Безстопанствен имот.
безстопанственост ж. Качество или състояние на без¬
стопанствен.
безстрастен прил. Лишен от страст; равнодушен, апа¬
тичен. Безстрастен поглед.
безстрастие ср. книж. рядко. Липса на страст, чувст¬
во; равнодушие, безразличие, невъзмутимост, апа¬
тия. Животинско безстрастие. Проявява завидно
безстрастие.
безстрашен прил. Който не се страхува; храбър, смел.
безстрашне ср. Отсъствие на страх; храброст', неустра¬
шимост, смелост. Левски е известен със своето без-
страшие.
безстрашлнв прил. остар. Безстрашен, смел. Дяконът
беше безстрашлив. Ваз.
безсъвестен прил. Който няма съвест или е извършен
без проява на съвест; безчестен, безсрамен, без¬
нравствен. Безсъвестен човек:. Безсъвестна постъпка.
безсъвестност ж. Качество на безсъвестен,
безсьдържателен прил. Беден откъм съдържание; бе¬
зинтересен, безсмислен, празен. Безсъдържителна
пиеса. -
безсьдържателност ж. Качество на безсьдържателен.
безсъзнание ср. Състояние, когато човек е изгубил
съзнание; несвяст. От силния удар паднал в безсъз¬
нание.
безсъзнателен прил. 1. Който става без участие на съз¬
нанието; неволен, несъзнателен. Безсъзнателно дви¬
жение. 2. Който е лишен от съзнание, не проявява
съзнание за дълг и пр.; несъзнателен. Безсъзнателен
гражданин.
безсъзнателност ж. Състояние или качество на без¬
съзнателен.	· *
безсъмнён прил. Който не буди съмнение; несъмнен,
очевиден. Безсъмнена истина.
безсънен прил. Прекаран без сън. Безсънна нощ.
безсъние ср. 1. Липса на сън, на спане. Капнали сме
от безсъние. 2. Разстройство на съня, мъчителна
липса на сън. Страда от безсъние.
безсъница ж. Безсъние (във 2 знач.). Безсъница го мъ¬
чи.
безсърдечен прил. Който >е неотзивчив към чуждите
страдания; коравосърдечен, Безсърдечен човек.
безсърдечие ср. Качество или проява на безсърдечен
човек; безсърдечност, жестокост,
безсърдечност ж. Качество на безсърдечен,
безсьюзен прил. грам. Който е свързан без помощта
на съюз, който се осъществява без съюзи. Безсъюз-
но сложно изречение. Безсъюзна връзка.
безсъюзие ср. грам. Безсъюзно свързване на думи или
изречения.
безтегловен прил. Който няма тегло, -при който не се
проявява действието на гравитацията. Намирам се
в безтегловно състояние.
безхарактерен 55
безтегловност ж. Състояние на безтегловен, при кое¬
то нс се проявява действието на гравитацията. Кос¬
монавтите са в състояние на безтегловност.
безтелесен прил. Който няма тяло; безплътен, немате¬
риален.
безукорен прил. Който няма недостатъци, слабости,
грешки и не може да бъде укорен, упрекнат за нжцо;
отличен, превъзходен, безупречен. Безукорен чинов¬
ник. Безукорно поведение. Безукорно изпънете.
безукорйзнеи прил. Безукорен,
безукорйзнеиост ж. Качество на безукоризнен.
безукорност ж. Качество на безукорен,
безумен прил. 1. Който е лишен от разсъдък; луд, не¬
нормален, побъркан. 2. Крайно безразсъден. Меч¬
тател безумен. образ невъзможен. Ваз, Безумни
мечти. 3. Обикн. за чувства — който се проявява *
в много голяма, изключително висока степен. Бе¬
зумна радост.
безумец м. Безумен човек. Той е безумец и е способен
на всичко.
безумие ср. 1. Отсъствие на разсъдък, състояние на бе¬
зумен, ненормален, луд. 2. Състояние на безразсъ¬
ден, обхванат от силна страст човек. Изпаднал в бе¬
. зумие от гняв. 3. Безразсъдна постъпка;
безразсъдство. Да замине в тая буря е явно безу¬
мие.
безумство ср. Безумие (във 2 и 3 знач.); безразсъдство.
безумст]ву|вам нсв. нпрх. Проявявам безумство, вър¬
ша безумни, безразсъдни постъпки,
безупречен прил. Безукорен.
безупречност ж. Качество на безупречен; безукорност.
безусловен прил. 1. Който не е свързан с никакви ус¬
ловия. Безусловна капитулация. 2. Несъмнен, пъ¬
лен, абсолютен. Безусловен успех. Безусловна исти¬
на. О Безусловен рефлекс спец. — вродена,
независеща от конкретните условия сравнително
, постоянна и стабилна реакция на организма на въз¬
действието на средата.
безусловност ж. книж. Качество на безусловен,
безуспешен прил. Който не постига успех, не достига
целта; несполучлив, безрезултатен. Безуспешен
опит.	‘
безуспёшност ж. Отсъствие, липса на успех, резултат;
безрезултатност.
безутешен прил. 1. Неутешим. Майка безутешна. Бе¬
зутешна скръб. 2. Който е свързан с печал, скръб;
безотраден. Кат бреме хвърлил тежката умора, що
безутешни дни ни завещаха. Деб.
безутешност ж. Качество на безутешен. Изпаднал в
безутешност.
безух прил. Който няма ухо, уши.	-
безуханен прил. поет. Който не ухае, не мирише,
безучастен прил. Който не проявява интерес, участие,
съчувствие; равнодушен, безразличен. Само той бе¬
ше безучастен към страданията на сираците. ■
безучастне ср. Равнодушие, безразличие. Гледам с
безучастие на спора им.
безформен прил. 1, Който няма определена форма,
очертания. Безформена маса. 2. Който е загубил
първоначалната си форма, който няма обичайна¬
та, нормална за вида си форма. Безформена обувка.
безформеиост ж. Качество на безформен,
безхарактерен прил. Който няма твърд, силен харак¬
тер; слабохарактерен.	,

56 безхарактерноет
безхарактериост ж. Качество или проява на безхарак¬
терен. Не успя поради своята безхарактериост.
бсзхвтростен прил. Искрен, чистосърдечен, простоду¬
шен. Безхитростен човек. Безхитростна молба.
безхлебеи прил. 1. Който е без хлебно съдържание.
Безхлебно зърно. 2. Неплодороден, Безхлебни годи¬
ни. 3. През който не се яде хляб. През войната има¬
ше безхлебни дни. 4. Който не носи хляб, храна,
прехрана. Бсзхлебен .. бащата ругай. Смирн.
безхлорофилеи прил. спец. За растение — който не съ¬
държа хлорофил.
безцарствие ср. 1. Време, когато една монархическа
държава е останала без владетел; междуцарствяе.
2. преп. разг. Състояние на останало без ръководс¬
тво предприятие, учреждение и пр.
безцветен прил. 1. Който няма никакъв цвят. Водата
е безцветно тяло. Безцветен газ. 2. преп. Който с
нищо не се отличава, с нищо нс прави впечатле¬
ние; неоригинален. Безцвера личност. Безцветен
живот.
безцв&гие ср. Безцветност.
безщвгпюст ж. Качество на безцветен
безцёлеа прил. Който няма цел, върши се без опреде¬
лена цел. Безцелен живот. Безцелно съществуване.
безцелност ж. Отсъствие, липса на цел.
безценен прил. 1. Който е изключително ценен, има
голямо, неоценимо значение. Животът е благо без¬
ценно. Безценна услуга. 2. Който е много скъп, има
висока стойност; скъпоценен. Безценен камък. 3.
Който е без всякаква цена; неценен.
безценица ж. Много ниска цена, почти без пари. Про- '
даде се на безценица.
безиерембяен прил. Който не се церемони или при
който грубо се нарушават нормите за вежливост,
приличие; груб, дързък, нахален. Безцеремонен чи¬
новник. Безцеремонна постъпка.
безцерембиност ж. Качество или проява на безцере¬
монен; грубост, дързост, нахалство,
безч&нядея прил. рядко. Бездетен. Безчелядно семейс¬
тво.
безчдстен прил. Който нарушава изискванията за чест,
който е лишен от чест. Безчестен човек. Безчестен
живот. Безчестна постъпка.
безчесгме ср. Качество или проява, постъпка на без¬
честен.
безчестник м. и безчестница ж. Безчестен човек,
безчестй нсв. прх. 1. Лишавам от чест, достойнство;
позоря, опозорявам. А тиранинът върлува и безчес¬
ти край шии роден. Бот. 2. Отнемам честта на де¬
войка, жена; изнасилвам, обезчестявам.
безчёг нарч. Изключително много на брой; безброй.
Нека се преписва и множи безчет. Ваз. Безчет звез¬
ди.
безчетеи прил. Безброен, неизброим. Безчетни богат¬
ства.
безчишси прил. остар. Който има осъдително поведе¬
ние и морал, който нарушава приетия ред; непри¬
личен, безобразен. Безчинна постъпка. Безчижи
жени.
безчйястио ср. Поведение или проява, постъпка на
безчинен; произвол, безобразие.
безчюигг|яу|вжм нсв. нпрх. Върша безчинства.
беуаклеи прил. Безброен, нейзбронм, несметен. Без-
числено множество.
безчисленост ж. Качество на безчислен. Безчисленост
на небесните светове.
безчовёчен прил. Лишен от човещина, човечност; жес-
. ток, свиреп. Безчовечни обноски.	-
безчовечне ср. Липса на човещина, човечност; жесто¬
кост.
безчовё'шост ж. Качество на безчовечен; безчовечне,
жестокост.	.
безчувствен прил. 1. Лишен от чувство за жалост, от
състрадание; бездушен, безсърдечен. 2. Който е ли¬
шен от способността да чувства, усеща, възприема; ‘
нечувствителен.
безчувственост ж. Качество или състояние на безчув¬
ствен.
безчувствне ср. Липса на жалост, състрадателност;
безсърдечие.
безшумен прил, 1. Който не издава шум, звук, при
който няма шум; тих. Безшумен ход. Безшумен пис¬
толет. 2. прен, Който се върши тихо, скромно, не¬
забелязано. Безшумен подвиг.
безшумност ж. Качество на безшумен.	‘	,
безядрен прил. В който няма ядрено оръжие. Безядре-
» на зона.
бейца ж. Жена на бей; бейовлца.
бей м. 1. В стара Турция — титла на малък васален
господар; бег. 2. Почетна прибавка към име; госпо¬
дин. Осман бей. [тур.]
бей межд. разг. За израз на учудване, изненада или не¬
доволство, възмущение, тревога; ей, ау, брей. Бей,
колко свят вече е дошъл! Бей, ти ли ще ме учиш?
бейзбол м. Вид спортна игра с дървени бухалки и
твърда топка, [англ.]
бейзболен прил. Който се отнася до бейзбол. Бейзбол-
на топка.
бейов прил. Който принадлежи на бей.
бейовмца ж. Бенца.
бейски прил. 1. Който се отнася до бей. Бейска запо¬
вед. 2. Богат, охолен, безгрижен. Бейски живот.
бек м. спорт. Във футбола — защитник. Десен бек.
[англ.]
бекар м. муз. Знак, който отменя действието на пред¬
ходен диез или бемол, [фр,]
бекас м. Блатна птица с дълга остра човка, Ыто$а
ше!апига. [фр.]
бекаеш ж. Блатна птица, подобна на бекас,
ЗсоЮрах ёаИша^о, [фр.]
бёкн вж. белки.	*
бекон м. Пушени гърди от младо прасе, [англ,]
бекЯр[вн| м. 1. Неженен мъж; ергенин. 2. Мъж, който
живее сам, без семейството си. [ар.тур.]
бекйрски прил. Който се отнася до бекярин. Бекярска
квартира. Бекярски навици.
бекярство ср. Положение, живот на бекярин.
бел м. диал. Права лопата за копаене; казма, лизгар.
[тур-I
беладона ж. Отровно растение Аиора ЬеИапоппа;
старо биле, лудо биле. [ит.]
беларускн м. Лице от основното население на Бела¬
рус.	.
беларуски прил. Който се отнася до беларусин и до *
Беларус.
белег м. 1. Знак, следа върху предмет, тяло от пре¬
дишно действие, въздействие. Белег от мръсни пръс¬
ти. Бе.ьег от рани. 2. Характерен знак, черта, осо¬
беност, по които някой или нещо се отличава,
разпознава, открива. Любезността е белег на добро
възпитание. Това е сигурен белег, че ще вали.

бележа нсв. прх. 1. Слагам белег, знак за разпознава¬
не. Всяка овца трябва да се бележи чия е. 2. Запис¬
вам. Той си бележи всичко, което дава. 3. Достигам
или представлявам степен, етап в развитието на не¬
що. Космонавтиката бележи нов етап в развитие¬
то на техниката.
бележАт прил. Изтъкнат, именит, прочут, забележите¬
лен. Бележита дата. Бележита личност, *
бележитост ж. 1. Качество на бележит. 2. Нещот беле¬
жито (личност, паметник на културата и др.); забе¬
лежителност. Посетих всички бележитостц на града.
бележка ж. 1. Кратко писмено съобщение; записка.
От нея получих бележка, че ще дойде. 2. Оценка за
успех в училище, при изпит. Имам добри бележки.
3.	Знзк з а а нимаиие, з а а апомншге. О Вземаме и
бележка — запомням, вземам под внимание нещо,
с което трябва да се съобразявам. Водя сн бележки
-— записвам най-важното от лекция, при четене на
. книга и под. Правя бележка — упреквам, укорявам,
осъждам някого, обръщам му внимание за нещо
осъдително.	«
бележкар м. и бележкарка ж. разг, неодобр. Ученик,
за когото високата бележка е самоцел· '
бележкарство ср. неодобр. Самоцелен стремеж към ви¬
соки бележки в училище.
бележник 1, Малка тетрадка за записки, записване;
тефтерче. 2. 'стесн. Специална книжка, в която се
вписват оценки и бележки за поведението на уче¬
ник. Писаха му двойка в бележника.
белезици и белезници мп. Леки ръчни окови за аресту¬
ван. [тур.]
белезникав прил. Слабо бял, възбял. Потъна в белез¬
никавата мъгла.
белезникавост ж. Качество на белезникав,
белезнйни вж. белезици.
белен1 прил. От който е махната, отстранена, очисте¬
на кората, кожата. Белени картофи.
белен2 прил. Който е избелван, станал е бял. Белено
платна..
бёленка вж. бе л я н к а.
белетрист м. и белетристи а ж. Автор на белетристич¬
ни произведения; романист, разказвач, [фр.]
белетристика ж. Художествена проза (разкази, повес¬
ти, романи), [фр.]
белетристичен (и белетристическн) прил. Който се от¬
нася до белетристика. Белетристичен талант.
белея нсв. нпрх. 1. Губя цвета си; избелявам. На слън¬
це дрехите белеят. 2, За коса — ставам бял; побе¬
лявам. 3. Косата ми става бяла. Преминуват годип-
ките, старото белее, карав. 4. Белея се. — се нпрх.
Лича, виждам се отдалече, изпъквам с белия си
цвят. Ризата му се белее.	.
белилен прил. Който служи за избелване. Белилни пре¬
парати.
бедняка ж. 1. Белило (в 1 знач.). 2. Бяла глина за из-
мазваие на стени и подове. 3. Място на река, къде¬
то се перат и белят платна; белило,
белило ср. 1. Бяла боя, помада, която се употребява
. за грим и в козметиката. За грош белило, за два чер¬
вило. Нар.п. 2. Бяла минерална боя. 3. Белилка (в
3 знач.).
белина ж. Препарат за избелване на тъкани,
белина ж. Бял цвят; белота,
белка вж. б я л к а.'	‘	«
белканто ср. муз, Стил на вокално изпълнение, който
се отличава с лекота и красиво мелодично звучене,
[ИГ.1
белоств0л 57
белки, белким и (съкр.) бекя част. прост. 1. За израз
на предположение, допускане или пожелание; може
би, дано. Почакай го, белки дойде. Белки имаме къс¬
мет! 2. За израз на съмнение, учудване, изненада;
нима. Белки е истина това?
белобрад прил. Който е с бяла брада. Белобрад ста¬
рец.	'
белова ж. 1. Написан на чисто окончателният ва¬
риант на текст, съчинение (статия, писмо, заявление
и др.). Прот. ч е р н о в а. 2. Хартия< на която
нещо е написано на чисто в окончателен вариант.
' [от рус.)	.
беловлас прил. Белокос. Беловласи бабички.
белогвардеец м. Офицер или войник от контрарево-
люциояната армия в Русия след Октомврийската
. революция.
белогвардейскн прил. Който се отнася до белогвардеец,
който е свързан с контрареволюционната Бяла гвар¬
дия в Русия след Октомврийската революция.
белоглав прил. Който е с бяла или побеляла глава.
Белоглав старец. О Белоглав орел — вид едър
орел с гола глава и шия и бяла пухкава перушина
около врата.
белогушка ж. Епитет на жена или птица с бяла шия,
гуша.
белодрешковци мн. (белодрешка и белодрешковец м.)
Прозвище на паселението в част от Западна Бълга¬
рия, където народната мъжка носия е била от бял
домашен вълнен плат. Срв. черно-
дрешковци
белодробен прил. Който се отнася до белите дробове.
Белодробна туберкулоза.
белозем м. Вид светла, белезникава почва, пръст.
Прот. чернозем.
белокаме^н прил. Направен от бял камък, с бели ка¬
мъни. Белокаменна къща.
белокбж прил. 1. Който има бяла, светла кожа. Прот.
чернокож. Белокожо население. 2. като същ.
Човек с бяла кожа, от бялата раса.
белокбр прил. Който има бяла или светла кора. Бело¬
кора димя.
белокос прил. Който е с бяла коса; беловлас. Белокоси
старци. ,
белолйк прил. Конто има бяло лице. Белолика девой¬
ка.
беломорец м. 1. Топъл вятър откъм Бяло (Егейско) мо¬
ре. 2. Жител от област край Бяло (Егейско) морю..
беломорски прил. Който е свързан с Бяло (Егейско)
море. Беломорски вятър. Беломорска Тракия.
'белоног прил. Който има бели крака, нозе. Белонога
девойка. „Изворът на Белоногата“.
белонерка ж. Обикн. в народните песни — епитет на
птица с бели пера или риба с бели перки,
белопръстнца ж. Вид бяла глина,
белоруенн м. остар. Беларусин. -
белоруски прил. остар. Беларуски.
белорък прил. Който има бели ръце. -
белбевам нсв., белосам се. прх. Боядисвам, мажа с бя¬
ла боя, с вар; варосвам, баданосвам. Белосвам къ¬
ща.
белоснежен прил. 1. Покрит със сняг. Белоснежни вър¬
хове. 2. Бял като сняг. Белоснежна хубавица.
белоствол прил. Който има бял ствол, стъбло. Бело¬
стволи буки. .

58 белот '
белбт м. Вид игра на карти, [фр.]	’
белота ж. Качество ва бял. Снежна белота,
беЛошат прил. Белезникав, бял. Все овчици белошати.
Нар.п.
белошнйпкя ж. Епитет на жена или птица с бяла шия.
Каква е белошийка!
белтък м. 1. Белезникаво вещество около жълтъка на
яйцето. 2. Белтъчина.
белтъчен при» Който се отнася до белтък, белтъчина.
Белтъчна храна. Белтъчни вещества.
белтъчмнк мн. (белтъчина ж.) Природни високомоле¬
кулни органични съединения, най-важна съставна
част на растителните и животинските организми;
белтъчни вещества, протеини,
бельб ср. 1. Долно облекло, обикн. бяло, което се но¬
ся непосредствено до тялото. Мъжко белъо. 2. Сме¬
няеми части от постелята (чаршафи, калъфи). Спал¬
но белъо. [рус,]
беля* псе. прх. Очиствам, отстранявам, махам кожа¬
та, кората, външния слой на нещо. Беля ябълка. Бе¬
ля яйце. Беля черупка на яйце.
беля2 нсв. прх. Правя нещо да стане бяло; избелвам.
Лиляна платно белеше край вардарските извори.
Нар.п.
белй ж. разг. Пакост, беда. Направил беля. Случи ми
се голяма беш. О Вземам* сн беля ва главата,
[ар. > тур.]
белязан прил. 1. Който има някакъв външен недоста¬
тък. Белязан човек. 2. Който е предопределен да из¬
върши нещо голямо. Белязано дете.
белязвам нсв. прх. рядко. Бележа (в 1 знач.).
белялйя прил, неизм. разг. 1. Който прави много бели.
Белялйя дете. 2. Който създава много неприятнос¬
ти. Белялйя работа.
белянка и б&1еика ж. 1. Място на река, където се бе¬
дят платна; белилка, белило. 2. Седянка за белене
на царевица,
бембл м. муз. Знак за понижаване на звука с половин
тон. [фр.]
бенгОлски прил. Който се отнася до Бенгалия. Бенгал¬
ски залив. Бенгалски език. О Бенгалски огън — а.
Смес от леснозапалими и избухливи вещества, ко¬
ято гори с ярък цветен пламък и служи за илюми¬
нации. б. Пръчици от такава смес, които се палят
за играчка, главно на Нова година,
беневрёцн мн. Тесни шопски горни гащи.
бенедиктнн м. Вид френски ликьор, [фр.]
бенефис м. Представление, приходът от което е в пол¬
за ва някой артист или театрален деец. [фр.]
бенефйсев прил. Който се отнася до бенефис,
бенефнциянт м. Лице, обикн. театрален деец, в полза
на когото се дава театрално представление или
концерт, [фр.]	.
бенефициент м. спец. Лице, в полза на което се сключ¬
ва даден договор или възникват права по дадена
правна сделка, [от лат.)	*
бензин м. Безцветна леснозапалима течност, която се
получава от петрол и се употребява като гориво в
двигатели с вътрешно горене, [фр.]
беязшен и бензинов прил. Който се отнася до бензин.
Бенпмеии пари. Бензинов двигател.
бензиностанция ж. Предприятие, станция за продажба
на горива и други материали за моторни превозни
средства.
бензоколонка ж. Устройство в бензиностанция за на-
ливаие па бензин и отбелязване на количеството н
стойността му.
бензол м. хим. Ароматен въглеводород във вид на
леснозапалима безцветна течност, която се получа¬
ва при дестилания на каменовъглен катран и се из¬
ползва за разтворител, производство на багрила и
др. [от лат.]
&нка ж. Малко тъмно петно или лека изпъкналост
по кожата на човек. Венка на шията. (перс. >тур.]
бент м. Преграда на река; яз. Воденичен бент.
[перс. > тур }
бера, мин. св. брах, нсв. прх. (и нпрх.) 1. Събирам пло¬
дове, цветя и др., като ги късам от мястото, където
са израсли. Бера череши. Бера цветя. 2. Събирам,
трупам. Бера покъщнина. 3. нпрх. Побирам в себе
си; хващам. Това шише бере един литър. 4. Вземам
върху себе си или изпитвам, преживявам (нещо
неприятно). Бера грях. Бера грижа. 5. нпрх. За рана
— гноя, загноявам. О Бера душа — агонизирам,
берйт м. ист. Грамота, указ, който се издавал от сул¬
танската канцелария	на Османска Турция,
[ар. > тур.]
берач м. и бер^чка ж. Който бере (в 1 знач.). Берачки
на грозде.
бербат прил. неизм. прост. Нечист, изцапан, мръсен.
Станах бербат. [перс.тур]
бербери мн. Група мюсюлмански племена, народнос¬
ти, населяващи Северна Африка.
бербёр|ин] м. прост. Бръснар. [ит.>тур.]
бербёрнниа ж. прост. Бръснарница.
берберскн1 прил. Който се отнася до бербери. Бербер¬
ски езици.
берберски2 прил. прост. Който се отнася до берберин
и берберница.
бергамот м. 1. Вечнозелено субтропично цитрусово
дърво с кисели крушовидни плодове, от чиято кора
се получава ароматно масло, Спги$ ^ггдшша. 2.
Плодът на това дърво или маслото, есенцията, ко¬
ято се получава от него. [от ит.]	*
бергамотов прил. Който се отнася до бергамот. Бер- '
гамотова есенция.
бердана и берданка ж. Вид стара бойна пушка, [рус.]
берекет м. нар. Плодородие, [ар. > тур.]
берекетен прил. Плодороден, изобилен,
берекет-пня прил. неизм. Който дава изобилен плод.
Берекетлия лозе. [ар.> тур]
беритба ж. Бране, събиране на плод. Беритбата на
черешите завърши.
берия ж. Вид данък, такса, които се събират от дър¬
жавни органи, главно общински, за направена ус¬
луга. Митническа берия.
бермуди мн. Къси панталони с крачоли до над коле¬
нете. [от англ.]
бертолетов прил. О Бертолетова сол — химическо ве¬
щество калиев хлорат, използвано в медицината, за
експлозиви и др. [от фр. соб.]
бесарабец м. и бесар^бка ж. 1. Лице от основното на¬
селение на Бесарабия, който е роден или живее в
Бесарабия. 2. Българин от Бесарабия,
бесарабски прил. Който се отнася до Бесарабия. Беса¬
рабски българи.	,
беседа ж. 1. Непринуден разговор. В днешната ни бе¬
седа се разрешиха много въпроси. 2. Разяснителна
сказка, изнесена по лек и пепринуден начин. Изна¬
сям беседа пред селяните.
беседвам нсв. нпрх. Разговарям непринудено, водя бе-
седа, Беседвахме като стари приятели.
бесёдка ж. Малка, лека, обикн. дървена покрита пос¬
тройка в градина за почивка, [рус.]
бесен прил. 1. Болен от бяс. Бясно куче. 2. Силно ра¬
зярен, ядосан, афектиран. Той е бесен от тази но¬
вина. Бесен вик. 3. прен, Който се проявява с изк¬
лючително голяма сила. Бясна буря. Откъснах се
от бесния ритъм на всекидневието. О Бесен бурен
— растение напръстник; бесниче.
бесилка ж. Приспособление за бесене; бесило. Преда¬
телят увиснал на бесилката.	*
бесило ср. Бесилка. Той биде обесен. О, бесило славно!
Ваз:
беснея нсв. нпрх. 1. Проявявам признаци на бяс, Ку¬
чето беснее. 2. Проявявам силно чу вство, затъмня-
ващо разума. Беснее от ярост. 3. Проявявам се с
много голяма сила. Бурята беснее с небивала сила.
4.	Л у лупам. Cmит га бесбелн децата та двора!
беекйче ср. Растение напръстник, бесен бурен,
беенувам нсв. нпрх. 1. Беснея. 2. Проявявам душевно
разстройство.
бесовнца ж. прост. Глутница кучета след разбесувала
сс кучка.	я
бесовски прил. Дяволски. Пеят бесовски песни.
бестселър м. Книга, която много се търси и се про¬
дава добре, [англ.]	f
бесувям [се| нсв. нпрх. 1. За кучета, вълци — проявя¬
’ вам страст за полово общуване, за оплождане. Ку¬
четата бесуват. 2. прен. Отдавам се на разврат;
развратнича.
беся нсв. прх. Умъртвявам чрез окачване на въже, ко¬
ето стяга шията. На това дърво са бесили бунтов¬
ниците. О Аз коля*, аз беся.
бетёл м. 1. Азиатско тропическо растение с лютиви
листа, които се дъвчат и имат стимулиращ и нар¬
котичен ефект, Piper Ьег1е. 2. Дъвка, приготвена от
листата на това растение и други съставки,
[порт. < малаялам]
бетер нарч. прост. Повече, в по-висока степен, по-ло¬
шо. Жилището му е мръсно, бетер от кочина. Той
е лош, ама ти си бетер него. [перс. > тур.]
бетон м. Строителен материал, получен от смесване
на цимент, пясък и чакъл с вода. [фр.]
бетонен и бетбпов прил. 1. Направен от бетон. Бето¬
нена сграда. Бетонена (бетонна) стена. 2. Който се
отнася до бетон. Бетонно желязо. Бетонов завод.
бетонирам нсв. и св., прх. Зазиждам, заливам, насти¬
лам с бетон. Бетонираха улицата.
бетонобъркачка ж. Машина за бъркане, приготвяне на
бетон.
бетонов вж. бетонен.
беше Гл, 2 и 3 л. ед., мин, св. и мин. несв. от с ь м;
бе. Кой беше този човек? Тя беше прочела писмото.
Беше тъмно.	,
бя1 част. В състава на: а. Сложна частица да не би
да — за изразяване на предположение, възможност,
опасение. Вие да не би да не ми вярвате вече? б. В
състава на сложен съюз да не би да — въвежда под¬
чинено обстоятелствено изречение за цел и причи-
- на. Трябва да тръснем, да не би да закъснея,
би2 вж. бих,
би- Представка със значение „който се С.стои от две
части или има два признака", налр.; биметален,
биплан, билабиален и под.; дву-. [лат.]
биатлон м. Зимна спортна дисциплина, която се със¬
тои от ски-бягане на 20 км и стрелба с пушка, [от
лат. + гр.]
*	биволица 59
биатлонйст м. и бнатловнетка ж. Спортист, койго се
занимава с биатлон.	♦
биберон м. 1. Каучукова цицка за хранене и залъгване
на бебета. 2. Стъкло, шише с такава цицка за хра¬
нене на бебета, [фр.]
библейски прил. Който се отнася до Библията, особе¬
но* до Стария завет. Библейска история. Библейски
стил..	.
библиограф м. и библиография ж* Специалист по
библиография.
библиографйчеп и библиографически прил. Библиог¬
рафски.
библиография ж. Наука за систематично описание и
съставяне на указатели, каталози и под. на книги, пе¬
риодични издания и др. 2. Списък на литературата
по даден въпрос или на съчиненията на даден автор;
книгопис. Библиография върху Вазов. Библиография
по лкотоаъдлтво. 3. Отдел в списание или вестник с
книгописни бележки за нови съчинения, [гр.]
библиографски прил. Който се отнася до библиогра¬
фия или до библиограф; библиографичен, библио¬
графически. Библиографски институт. Библиограф¬
ски данни. Библиографски бюлетин.
библиоман м. и библиомаяка ж. Човек, който проявя¬
ва сграст към събиране на книги, [гр.]
библиотека ж. 1, Сбирка от книги. Голяма библиоте¬
ка. Тя има богата библиотека. 2. Помещение, къ-
дсто сс държи сбирка от книги. 3. Шкаф с лавици
за подреждане, съхраняване на книги. 4. Поредица
от книги, издавани като нещо цялостно. Земеделска
библиотека. Книга от „Библиотека за ученика".
[гр.1	·	.
библиотекар м. и	ж. Лице, което за¬
вежда библиотека или работи в библиотека,
библиотекарски прил. Който се отнася до библиоте¬
кар. Библиотекарски курсове.
библиотечен прил. Който се отнася до библиотека.
Библиотечен каталог. Библиотечен шкаф.
библиофил м Любител на книги. [1р.]
Библия ж. Свещената книга на християнството —
сборник от древни текстове, канонизирани от рели¬
гиозните традиции на юдаизма и християнството,
включващи Стария и Новия завет' , [гр.]
бивак м. 1. Място с леки постройки и палатки за вре¬
менно пребиваване на туристи, летовници и др.; ла¬
гер, стан. 2. Място за временно разполагане на
войски извън населено място; лагер, [фр.]
бивам нсв. нпрх. 1. Повторителна форма към гл.
съм. Често съм бивал у тях. 2. Случвам се, ста¬
вам. Такъв студ не е бивал отдавна. 3. безл. Може,
възможно е, позволено е. Бива ли да попитам? Не
бива да правиш така. <> Бива ме — имам данни,
способен съм, годен съм. Бива те за началник. Нс
го бива за нищо.	. '
бивачен прил. Който се отнася до бивак. Бивачен огън.
бйвии мн. (бйвеи м) Силно развити резци или кучеш¬
ки зъби, които стърчат из устата на някои бозай- *
ници, напр. слон, мамут, глиган и др. [рус.]
бивол м. Едро рогато домашно животно с черна ко¬
жа, което се отглежда за мляко и месо и се изпол¬
зва за работа, Во$ ЬиЬа1иъ. На бивола окото все в
просото. Погов.
биволар м. и биволйрка ж. Човек, който пасе биволи,
биволица ж. Женски бивол, женската на бивол.

60 биволовъдство	'
биволовъдство ср. Развъждане, отглеждане на биволи,
биволски прил. Който се отнася до бивол. Биволски
рога. Биволско мляко. Биволско търпение,
бивш прил. Който е бил по-рано; някогашен, преди¬
шен. Бивш кмет. Бивша учителка.	,
бнгамен прил. книж. Двубрачен,
бнгймня ж. книж. Двубрачие. [от лат. + гр.]
бйгор м. Шуплест варовит камък.
бнд$ ср. Малка порцеланова вана за подмиване. [фр.]
бядб вж. бидох.
бидон м. Тенекиен или пластмасов съд с капак за теч¬
ности. Бидон за прясно мляко, [фр.]
бидох, биде, бндй, бидохме, бидохте, бидоха Гл., мин.
се. от 6 ъ д а; бях. Той биде предаден. Бидохме из¬
лъгани.	‘
ср. Ивица от плат или конци, която обточва кра¬
ищата на дреха, покривка и др. [фр.]
бижу ср. Скъпоценно украшение. Колекция от редки
бижута, [фр.]
бижутер м. Лице, което изработва или продава бижу¬
та. [фр.]
бижутериен и бижутйрскн прил. Който се отнася до би¬
жутер и бижутерия. Бижутериен магазин,
бижутерия ж. I. Изработване или търговия с бижута.
2. Бижутерска работилница или · магазин за про¬
дажба на бижута, [фр.]
бйзнес м. Промишлена, търговска или друга дейност,
която носи доход, печалба, [англ.]
бизнесмен м. Човек, който се занимава с бизнес,
[англ.]
бизбн м. ЕДър тревопасен бозайник, вид диво говедо
с гърбав врат и силно развита предна част на тя¬
лото, покрита с дълга козина, Biionm. [лат ,]
бик м. Некастрирано, нескопено мъжко говедо или
бивол. Гледа като бик. О Хващам (връзвам) бика
за ротата — захващам се с главното, основното,
справям се с главния, най-труден и опасен проблем,
бйкарбояят м. хим. Сол на въглената киселина, в ко¬
ято единият водород е заместен с метал. О Нат¬
риев бикарбонат; сода бикарбонат — бяло кристал¬
но съединение №НСОз, което се използва в
медицината, хранителната промишленост, дома¬
кинството и др.; сода за хляб.
бикини мн. Дамски бански костюм от тесен сутиен без
презрамки и плитка долна част. [от геогр. соб.]
бмкоббрец м. Участник в бой ,с бикове; тореадор,
бнкотлйв прил. Много упорит, своеволен, твърдоглав,
бикотлавство ср. Качество или проява на бикоглав.
Такова бикоглавство не съм срещал.
бикоглавщина ж. Бикоглавство,
бикфордов прил. спец. В съчет. бикфордов шнур (фи¬
тил) — огнепроводен шнур за възпламеняване,
взривяване, (англ. от соб.]
бял, била, бялб, мн. бнлй I. Прич. мин св. и мин. песе.
беят, от с ъ м. Не съм бил там. Тя вече била дош¬
ла. Времето била хубаво. Всички били дово.иш. 2.
Като същ. било ср., обикн. в съчет. било н вебпло —
най-различни, всякакви неща, както действителни,
съществували някога, така ' и несъществуващи, из¬
мислени. Разправят било и небило. 3. Като сз. било
|*е| — било |че| — разделителен съюз, свързващ
взаимно изключващи се по съдържание синтактич¬
ни единици. Помагаха му би.ю едната, било друга¬
та дъщеря. Било че така им хареса, било че нямаше
друг избор, всички тръгнаха към полето. О Бил я
пребил — прекарал дълго и предълго някъде. Било
каквото (що) било —■ обикновено като пожелание,
подкана да се забрави миналото, онова, което е
ставало по-рано.	*
бнлабнален прил. ез, Двуустисн. Билабиалпи съгласни.^
[лат.] .
биле ср. I. Билка. 2. събир. Сбор от различни лекови¬
ти билки. Биле омразно. О Лудо биле — растение
беладона.	.
билет м. I. Малко листче или картонче, което се да¬
ва срещу заплащане, за да се удостовери правото .
на вход, за пътуване с превозно средство, да се
получи нещо и др. Трамваен билет. Билет за вла¬
ка. Билет от лотария. Билети за театър. 2. До¬
кумент, с който се удостоверява някакво право
или положение на дадено лице, членство в орга¬
низация и под, Уволните лен билет. Партиен би¬
лет. 3. Листче с тема, въпроси, задачи за изпит.
[Фр-]
билетен прил. Който се отнася до билет. Билетен цен¬
тър. Билетна каса.	.
билинтвнзъм м. книж. Владеене и използване на два
езика едновременно; двуезичие. [лат.]
билион м. I. Милиард. 2. В Англия и Германия —
число от единица с I2 нули (или I012), равно на
един милион милиона. Срв. трилион, [фр,]
билка ж. I. Лековита трева. Една му с билки раната
върже, друга го пръсне с вода студена. Бот. 2. Трева
изобщо, растение.
билкар м. и билкарка ж. I. Събирач и търговец на
билки. 2. Човек, който лекува с билки; биляр.
билка реки прил. Който се отнася до билкар. Билкарс-
ки магазин.
билкарство ср. Занятие, работа на билкар.
билков прил. Който се отнася до билка. Билкова ап¬
тека. ‘
билколечение ср. Лечение с билки; фитотерапия,
било ср. I. [Връхният] ръб на планина, който може да
бъде и вододел; гребен. По билото на планината се
забелязва сняг. 2. Ръб на покрив или греда на най-
високата част на сграда. ·
билб вж. бил.
билиж м. I. ист. Рота в някогашната турска войска.
2. прост. Голям брой, множество, тълпа. 3. диал.
Стадо, [от тур ]
билтор м^. остар. I. Кристално стъкло. 2. Дебела стък¬
лена чаша. [ар. > тур.]
бклюрен прил. остар. Който се отнася до билюр, нап¬
равен е от билюр.
бндй част. прост. Даже, дори. От хляба биля ми ос¬
тана. [тур.]
билярд м. I. Игра с малки топки от слонова кост, уд¬
ряни с дълги пръчки по покрита със сукно маса. 2.
Маса за такава игра. [фр.]
билйрден прил. Който се отнася до билярд. Билярдна
топка.	*
биметален прил. 1. Който се състои от два метала. Би¬
метална пластинха. 2. спец. Който се отнася до,
който е основан на биметализма.
бнметалнзъм м. спец. Парична система, при която ка¬
то мярка за стойност се използват два метала —
злато и сребро.
бинарен при*, спец. Който се характеризира със или се
състои от две части. Бинарна опозиция. Бинарна
бройна система. Бинарни бойни отровни вещества.
[лат.]
I

бнплйк м. остар. Голям стъклен съд за течности, с
' тясно гърло; дамаджана, [тур.]
бинокъл м, Оптически уред за наблюдаване на отда¬
лечени предмети, съставен от две тръби с увеличи-
телия стъкла. Гледам с бинокъл. Театрален бинокъл.
[фр.]	.
бином м. мат. Двучлен. Нютоиов бином. [от лат. +
гр·]
биит м. Лента от тънък плат за превръзка на рани й
др. [нем.]
бштгов Прия. от б и н т. Бинтова превръзка.
бинтовам (и бинтувам) нсв. и св., прх. Превързвам с
бинт.
бно- Съставна част на сложни думи със значение „жи¬
вот, свързан с живота“, напр.: биоактивен, биогаз,
биография, биология, биомеханика, биоритми, биос¬
фера, биотокове, биохимия и под. [ι-р.]
биограф м. Животописец. [гр.]
биографичен, бмографнчески и биографски прил. Живо-
тописен. Биографични данни,
. биография ж. 1. Описание на живота на някое лиие; жн-
вотопис. 2. Живот, жизнен път на някое лице. [ι-р.]
биографски вж. биографичен,
бноеяектричество ср. Електрически товар, .електричес¬
тво, което възниква в тъканите в клетките на жи¬
вите организми.
’	биолог м. и биоложка ж. Специалист по биология,
биологйчев, биологически и биоложки прил. Конто ее
отнася до биология, който е свързан с живота, с
живите организми. Биологични процеси. Биологични
оръжия.
биология ж. Наука за живата природа, за същността,
произхода и развитието на живота, [гр.]
биолбжки вж. биологични.
бнбника ж. Наука за структурата и жизнената дей¬
ност на организмите с оглед решаването на инже¬
нерни проблеми, главно в електрониката и кибер¬
нетиката. [от био- + (електр)-оника]	'
биосфера ж. спец. Активната обвивка на Земята, об¬
ласт на активен живот, обхващаща ниските части
на атмосферата, населената с организми горна част
на литосферата и хидросферата, [от гр.]
биосферен Прил. отбиосфера. Горите са ва¬
жен биосферен елемент.
биотехнология ж. 1. Съвкупност от методи за изпол¬
зване на живи организми и биологични процеси за
производството на ценни продукти. 2. Инженерно
и биологическо изследване на взаимоотношението
между човека и машините,
биотокове мн. (биоток м.) Електрически потенциали в
тъканите я клетките на живите организми; биоелек-
тричесгво. *
биотбп м. спец. Място, участък от повърхността на зе¬
мята, който се отличава с еднотипни условия на
средата и с определена съвкупност от растения, жи¬
вотни и микроорганизми, [от гр.]
биофизика ж. Наука за физическите и физико-хими-
ческите явления в живите организми,
бнофизичен и биофизически прил. Който се отнася до
биофизика.
биохимйчен и биохимически прил. Който се отнася до'
биохимия.
биохимия ж. Наука за влизащите в състава на орга¬
низмите химически вещества и техните свойства и
функции.
бнплпн м. Самолет с двойни криле; двуплощник.
1ФрР
бнтйк 61
биполярен прил. книж. Двуполюсен. Биполярно разпо¬
ложение на силите.
бира ж. Слабоалкохолно пенливо питие с възгорчив
вкус, което обикн. се прави от ечемичен слад, хмел *
и вода. [от лат.]
бирария ж. Заведение, в което се продава и пие бира.
бирен прил. Който се отнася до бира. Бирена фабрика.
Бирена чаша. Бирена мая.
бирлнк м. прост. Вид карта за игра с един знак; ас,
асо. [тур.]
бирник м. Служител, чиновник, който събира данъци,
бнрнически прил. Който се отнася до бирник. Бирни-
ческо удостоверение.	,
бнрничесгво ср. 1. Работа, служба на бирник. 2. Уч¬
реждение, къдсто работят бирници,
бис межд. 1. Възглас на публика, зрители в театър,
на концерт и др., който е израз на молба, настоя¬
ване за повторно изпълнение. 2. като същ. м. разг.
Повторно изпълнение по желание на публиката. Пя
чудесно и много пъти го викаха па бис. [лат.]
бисексуален прил. 1. Който има признаци на двата по¬
ла; двуполов, хермафродитен. 2. Който изпитва
влечение към индивиди от двата пола.
бисектрйса ж. геом. Ъглополовяща. [от лаг.]
бисер м. 1. Маргарит, перла. 2. преп. Нещо много, из-
кшочително ценно, или красиво, [тюрк.]
бисерен прил. 1- Направен от бисер, съставен от бисе¬
ри, Бисерна огърлица. 2. Който е бял, блести като
бисер. Девойка с бисерни зъби. О Бисерна мида —
в чиято черупка се образуват перли,	'
бнсирям нсв. и св., прх. Извиквам на бис.
бисквити мн. (бисквит м. и бисквита ж.) Препечени
твърди и тънки сладкиши, [фр.]
бисмут м. Химически елемент В1 — сребристосив кре¬
хък метал с приложение в техниката, медицината и
. др- [фр*<нем.]
бистрил^ ж. Бистрота.
бистро ср. Малък ресторант, закусвалня. [фр. <рус,]
бистрота ж. Качество на бистър; бистрина, яснота,
чистота, прозрачност. Бистрота на извор. Бистро¬
та на разсъжденията.
бистря нсв. прх. Правя нещо да стане бистро. О Бис¬
тря политика — разговарям по политически въпро¬
си, обикн. продължително и любителски,
бистър прил. 1, Прозрачен, чист. Прот, мътен.
Бистра вода. 2. прен. Ясен, чист, светъл. Бистри
очи. 3. прен. За ум, мисъл, памет, глава — който
леко и бързо разбира, схваща, възпроизвежда. -
О Бистра вода* ненапита.
бит1 м. Начин на живот, съвкупност от условия, оби¬
чаи и привички, които са присъщи на даден народ,
класа, съсловие или прослойка. Градски бит. Селс¬
ки бит. О Влизам в бита — ставам, превръщам се
в нещо обичайно, всекидневно в живота на хората,
[рус.]	‘
бит2 м.· спец. Основна единица за количество инфор¬
мация, съответстваща на информацията, която се »
съдържа в съобщение за изхода на събитие с _два
еднакво вероятни изхода, [англ.]
бит3 прил. 1. Когото са били, който е ял бой. За един ' ■
бит двама небити дават. Погов. 2. Който е полу¬
чен чрез биене или от преработено чрез биене мля¬
ко. Бито мляко, Бито сирене.
битак м, разг. Свободен, неорганизиран пазар, където

62 битиё
се продават всякакви видове Стоки; бйтпазар.
бигнё ср, 1. книж. Съществуване, живот. Разказах им
цялото си битие. 2. филос.. Реалността, съществува¬
ща обективно, вън и независимо от съзнанието на
човека, Битието определя съзнанието. 3. Първата
книга от Библията.
битка ж. Сблъскване, бой между вражески войски,
враждуващи сили; сражение. В кровопролитии бит¬
ки се роди нашата свобода.
бйтник м. Представител на бунтарски настроено по¬
коление младежи след Втората световна война,
проявяващо своето стихийно-анархистично отри¬
цание на западния начин на живот и разочаровани¬
ето си от западните културни традиции под форма¬
та на бунт срещу нормите на човешкото
общежитие, [англ.]
бйтност ж. книж. Пребиваване, съществуване, живот.
О В битността мнанякакъв книж. — в ка¬
чеството ми на, бидейки някакъв, [рус.] '
битов прил. Който се отнася до бит1. Битови особе¬
ности. Битови песни. Битово разложение. Битова
химия.
битовизъм м. книж. Самоцелно описание, изображе¬
ние на бита в произведение на изкуството,
бнтоопмсанве ср. Битопис.
битопис м. Описание на бита; би гоописиние.
битописец а*. Автор, който описва, изобразява бита.
бйтпазар м. 1. Пазар на стари, употребявани вещи;
вехтошарски пазар. 2. прен. Безредие в къщна обс¬
тановка. [от тур.]
битпазАрскл прил. 1. Който се отнася до бйтпазар.
Битпазарски търговци. 2. прен. Лош, долнокачест¬
вен. Битпазарска стока.
битувам нсв. нпрх. книж. Съществувам, има ме, нали¬
це съм. Всред обществото битува мнението, че той
решава всичко.
бифтек м. Къс говеждо месо, леко изпържено или из¬
печено ва скара, [англ.]
бих, би, би, бихме, бихте, биха Гл., мин. се. от б ъ д а
— форми за образуване на условно наклонение,
напр·.’ Бих се разходил. Би ли ми помогнал? Бихте
ли ми услужили?- Всеки би го направил.
бмхевиоризъм м. спец. Позитивистична школа в
съвременната американска психология, която
поставя в центъра на научното изследване на
съзнанието подлежащите на обективно измерва¬
не факти на човешкото поведение и състоянието
на организма, за сметка на субективните сведе¬
ния на хората за техните мисли и чувства, усе¬
щания. [англ.] ‘
бмиешг м. Голям мускул на предната част на ръката; ‘
двуглав мускул, [лат.]
бич м. 1. Прикрепена на дървена пръчка плетеница от
кожени ивици, жили или върви за биене, удряне;
камшик. 2. прен. Напаст, беда, наказание. Болести¬
те са бич за човечеството. О Бич божи — голямо,
всеобщо наказание.
бича нсв. прх. Режа, разрязвам с трион дървени трупи
на дъски, греди, [от тур.]
бички.лжи^нши ж. Дъскорезница, [тур.]
бичкйя ж. Ръчен трнои от опъната на Н-образна рам¬
ка режеща лента, [тур.]
бичм4 ср. Тънка и дълга четвъртита дървена греда,
която се използва в строителството, [тур-]
бичувам нсв. прх. 1, остар. Удрям, бия с бич; бия. 2.
прен. Остро критикувам, силно укорявам, осъждам,
жигосвам.
бйшкам нсв., бйшна св. прост. Бутвам, отмествам,
тласкам настрана.	♦	·
бншкдтв мп. (бишкота ж.) Вид шуплести крехки бис¬
квити е продълговата форма, които обикн. се из¬
ползват като основа на торти. [ит.>рум.]
бия нсв. прх. 1. Удрям, шибам. Той го биеше по гърба.
2.	Нанасям побой. Биха го до смърт, 3. нсв. и св.
Побеждавам в бой или състезание. Кой би на вче¬
рашното състезание? Биха ни с 2:0. 4. Стрелям с
оръжие, убивам. Бия зайци. 5. Удрям камбана, тъ¬
пан. звънец и под. Един бие тъпана, друг събира пар-
сата. Погов. 6. нпрх. За камбана, тъпан, звънец и
под. — издавам звук при удряне. Клепалото бие. 7.
нпрх. Тупам, чукам, пулсирам. Сърцето бие. Часов¬
никът бие. 8. Преработвам мляко в специален съд,
за да се получи масло; бутам. Бия мляко. 9. нпрх.
разг. Клоня, изглеждам, соча. Това не бие на добро.
Онова там бие на червено. 10. нпрх. разг. Загатвам,
правя намек за нещо. Разбрах накъде биеш. — се
нпрх. Сражавам се. Ще се бием геройски с врага.
О Бия барабана*. Бия си главата*. Бия крак разг..
—	марширувам енергично, стегнато. Бия на очи
разг. — правя силно впечатление. Бия отбои*. Бия
път разг. — ходя, пътувам дълго и изморително.
Бия си шега — шегувам се,
бияч м. и бнячка ж. 1. Човек, който бие някого за
наказание. 2. Нешо, с което се бие, удря.
благ прил. 1. Милостив, кротък, с меко сърце. Благ
характер. 2. Приятен, мек. Блага дума железни
врата отваря. Поел. Блага вест. Благ климат. 3.
диал. Сладък. Благо вино.
благат прил. нар. Честит, щастлив,
благйгък прил. диал. остар, Влагат,	'
благина ж. нар. 1. Блажно ястие, нещо блажно за яде¬
не. 2. прен. Нещо добро, полезно, което задоволява
потребностите на човека; · полза, облага. Къде дру-
* гаде ще намериш такава благина?
блатния нсв. нпрх. разг. Имам сладък вкус; сладня,
благо ср. 1. Всяко нещо, което задоволява известна
човешка потребност, нужда. Стопански и културни
блага на страната. 2. Благополучие, благосъстоя¬
ние, Патриотите ратуват за общото благо.
благо- Съставна част на сложни думи със значение
„добър, хубав, приятен“, напр.: благоразумен, бла-
говъзпитан, благодарен, благовонен, благозвучен,
благоприятен и др.
блатоверен прил. 1. старин. Някогашен епитет на царе
и царици. Йоан Шишман, благоверен цар и самодър¬
жец. 2. разг. шег. Епитет на съпруг или съпруга
(който е верен и привързан към другия). 3. като
същ. благовдрея м. и блатовериа ж, обикн. чл. разг.
шег. Съпруг, съпруга.
благовест м. и благовестие ср. 1. църк. Прогласяване
н^ празника Възкресение. 2. книж. старин. Добра,
блщт вест, радостно известие.
Благовец м. нар. Благовещение.
Благовещение ср. Християнски празник на 25 март
(когато Дева Мария получила благата вест, че ше
роди син божи).
благовиден прил. 1. Който има добър, приятен вид;
приличен, миловиден. 2. За предлог, причина и под.
—	който е. приемлив и обикн. е измислен, за да
прикрие истинския предлог, причина и др.
благоволение ср. Проява на добра воля; доброжела-

телство, благосклонност, любов.
благоволявам нсв., благоволя св. нпрх. Проявявам
добра воля, готовност да извърша нещо, Никой не
благоволи да дойде.
благовонен прил. Който издава приятна миризма;
благоуханен, ароматен. Благовонни масла.
благовбние ср. Приятна миризма; благоухание, аро¬
мат, '
благовъзпитан прил; Който има прилично, приятно
поведение на добре възпитан човек,
благовъзпитанне ср. Качество или поведение на бла-
говъзпитан човек.
благовъзпйтаност ж. Качество на благовъзпитан.
благоговеен прил. книж. Изпълнен с благоговение.
Благоговейно внимание.
благоговение ср. книж. Дълбока почит,
’ благоговея нсв. нпрх. книж. Изпитвам благоговение.
Учениците благоговеят пред любимия си учител.
благодарен прил. 1. Признателен за сторено добро.
Ние сме благодарни на русите, че ни освободиха. 2.
Доволен, задоволен. Малко получих тоя път, но
съм благодарен и на това. 3, Благоприятен, подат¬
лив, удобен. Благодарна роля. Благодарна тема.
благодарение ср. остар. Удоволствие, задоволство,
благодарност. С благодарение слушам песента на
птиците. О Благодарение на предл. — поради, по
причина на, в следствие на (някакво благоприятно,
добро условие). Благодарение на чистия въздух той
се съвзе бързо.	■
благодарност ж. I. Чувство на признателност, на за¬
доволство. Спомням си с благодарност за вас. 2.
Израз на това чувство. Изказаха му благодарност
за добрата работа.
благодарствен прил. Който изразява, с който се изра¬
зява благодарност. Благодарствено писмо.
благодаря нсв. и св., нпрх. 1. Изразявам благодарност,
признателност, благодарен съм. Трябва да ми бла¬
годариш, че те подсетих. Благодарих му за помощ¬
та. 2. като межд. За израз на благодарност при по¬
лучаване на нещо, пожелание, поздрав и др.
Благодаря ти за услугата! — се нпрх. остар. разг.
Благодарен съм, доволен съм от нешо, задоволя;
. вам се с нещо. Той да се благодари, че го оставиха
жив.	'	,
благодат ж. Добър и обилен дар, обикн. от природа¬
та. Реката е благодат за селото. Майските дъждо¬
ве са истинска благодат.
благодатен прил. 1. Който носи, дава благодат. Бла¬
годатен дъжд. Благодатен труд. 2. прен. Благопри¬
ятен, благотворен.
благоденствие ср. Щастлив живот, добруване, благо¬
състояние, блажено време. Народно благоденствие. ‘
блаюдеист[ву|вам нсв. нпрх. Живея в благоденствие;
добрувам. Страната ще благоденствува.
благодетел м. и благодетелка ж. Който върши доб¬
рини, който оказва голяма и безкористна, обикн.
материална помощ някому.
благодётелен прил. Който върши благодеяния, който
е изпълнен с добри дела. Благодетелни българи.
Благодетелен живот.
благодеяние ср. Постъпка на благодетел; добро дело,
голяма услуга.
благодушен прил. 1. Който е с блага, добра душа;
добродушен. 2. Който изразява доброта, благост.
И с усмивка Благодушна гледат старци отстрана.
П.П.Сл.
благодушие ср. Проява на благодушен; добродушие.
,	благоразумен 63
благозвучен прил. Който звучи приятно. Благозвучна
дума. Благозвучна реч.
г благозвучие ср. Приятно съзвучие, добро съчетаване,
подреждане на звукове. Нашата реч се отличава с
благозвучие.
благозвучност ж. Качество на благозвучен,
благонадежден прил. 1. Който вдъхва доверие. 2. Не-
заподозрян в противодър жавпа или противонарод¬
на дейност..	-
благонадеждност ж. Качество на благонадежден. Сви¬
детелство за благонадеждност.
благонамерен прил. Който има или е израз на добри
намерения; добронамерен. Благонамерени хора,
благонамереност ж. Качество на благонамерен; доб¬
ронамереност.
благонравен прил. книж. Който има добър, благ нрав.
благонравие ср. книж. Добро поведение,
благообрпзен прил. 1. За човек — който е с привлека¬
телен, приятен външен вид. Благообразен старец. 2.
За лице, външен вид на Човек — привлекателен,
приятен, приветлив. Благообразна външност.
благопожелйвам нсв.,	св. прх, книж. Же¬
лая, пожелавам някому добро,	■
благопожел&ние ср. Пожелаваме, пожелание за добро;,
поздрав, nоздранянаве. Честитки и благопажела-
ния.
благополучен прил. 1. Сполучлив. 2. Честит,
благополучие ср. Преуспяване, сполука, щастие. Гри¬
жи се за благополучието на децата си. Пожелайте
си взаимно благополучие.
благоприличия прил. Който се държи прилично, прис¬
тойно. Прот. неприличен, небл^го-
приличен.
благоприличие ср. Прилично, добро държане, прис¬
тойно поведение. Усмихва се от благоприличие.
благопристоен прил. Благоприличен.
благоприятен прил. I. Който съдейства, спомага за ус¬
пеха и доброто състояние на нещо, подпомага и
, улеснява осъществяването на нещо; удобен. Прот.
неблагоприятни. Благоприятен вятър.
Благоприятен момент. 2. Който изразява одобре¬
ние, дава положителна оценка на нещо. Благоприя¬
тен отзив. Представям в благоприятна светлина.
благонриЯтст[ву|вам нсв., нпрх. и прх. Подпомагам,
улеснявам. Попътните ветрове бллгоприятстваха
па движението на лодката.
благоразполагам нсв., благоразположа ся. прх. Правя
някой да стане благоразположен, благосклонен;
предразполагам.	„
благоразположен прил. 1. Благосклонен. 2. Който има
добро настроение, намира се в добро разположение
на духа,	.
благоразположение ср. 1. Добро чувство, доброжела¬
телно отношение към някого; благосклонност, 2.
. Добро, хубаво настроение’ разположение на духа.
благоразсъден прил. книж. Който разсъждава, обмис-
- ля добре,
■ благоразсъдлйв прил. Благоразсъден.
благоразсъдлйност ж. книж. Качество на благораз¬
съдлив.
благоразсъдност ж. Качество на благоразсъден; бла-
горазсъдливост.
благоразумен прил. 1, Който обмисля всичко добре и
постъпва предпазливо, внимателно, не се поддава

64 благоразумие
на увлечения. Благоразумен човек. 2. Който е при¬
същ на такъв човек. Благоразумно решение.
благоразумие ср. Качество на благоразумен; разсъди-
теяност, предпазливост, житейска мъдрост. Проя¬
вявам благоразумие,
блягоречйв прил. Който говори хубаво, приятно; слад-
кодумен, красноречив.
благороден прил. 1. Който има високи нравствени ка¬
чества, добродетели и постъпва, действа в името на
високи нравствени идеали. Бтзгороден човек. Благо¬
родна личност. 2, Който е присъщ на такъв човек
или се върши в името на високи нравствени идеали.
Благороден характер, Благородна постъпка. Благо¬
родно съревнование. 3. Който е от аристократичен
или дворянски произход, който е свързан с арис¬
токрацията, дворянството. О Благороден метал —
който ие се окислява на въздуха, напр. злато, пла¬
тина. Благороден газ — инертен газ.
блягородие ср. В съчет. с мсст. ваше, негово,
н ей и о, т я х н о, обикн. в обръщение — титла
иа високопоставени военни лица или чиновници,
употребявана у нас през XIX и началото на XX в.
благородник м. Лице от аристократичен или дворян¬
ски произход.
благородиическн прил. Който се отнася до благород-
. ник. Благородническа титла.
благородство ср. Качество или проява на благороден,
благосклонен прил. 1. Който проявява добро разполо¬
жение към някого; благоразположен. 2. Който из¬
разява одобрение или е израз на добро разположе¬
ние, симпатия към някого. Благосклонно внимание.
Благосклонна усмивка.
благосклонност ж. Качество на благосклонен,
благославям нсв., благослов^ св, прх. 1. Изказвам доб¬
ри пожелания. Хайде, куме, благослови младожен¬
ците. 2. разг. Давам някому позволение, съгласие
за нещо важно. 3. религ. За духовно лице — произ¬
насям молитвени думи за благополучие, придруже¬
ни с кръстен знак. 4. Признателен Съм някому и му
изказвам благодарността си, споменавам го с доб¬
ро. Направи му добро, та да те благославя цял жи¬
вот. 5. разг. шег. Ругая, псувам някого,
благослов м. книж. Благословия (в 1 знач,). И в път
благослови со бащин благослов. П.П.Сл.
благословен прил. 1. Щастлив, честит, В тая благос¬
ловена земя живеят българи. 2. КойтО заслужава
хвала, благодарност. Благословен труд.
благословия ж. 1. Пожелание за щастие, благополу¬
чие, успех, отбраня думи и изрази, с които се бла¬
гославя. Народни клетви и благословии. 2. разг.
Позволение, съгласие при по-важни случая в живо¬
та. Той все още не му е дал благословията си. 3.
разг. шег. Груба дума, ругатня, псувня,
благословя вж. благославям.
благост ж. Доброта, душевна мекота,
благосъстояиие ж. Заможност, богатство,
благата ж. рядко. Благост, доброта.
благотворен прил. Който оказва добро влияние, въз¬
действие, от който има добър резултат. Благотвор¬
но влияние.
благотворителен прил. Който върши или е свъртай с
вършене на добри дела, е подпомагане на бедни и
безпомощни хора. Благотворитежп комитет. Бла¬
готворителен концерт. С благотворителна цел.
благотворителност ж. Работа, дейност за подпомага¬
не на бедни и безпомощни хора.
благоустроен прил. За селище, квартал и под. — който ·
е поставен в добър ред, снабден е с всички удобс¬
тва.
благоустрбйвам вж. благоустроявам,
благоустройствен прил. Който се отнася до благоуст¬
ройство. Благоустройствен план.	.
благоустройство ср. Добра уредба, наличие на всички
удобства (в селище, квартал и под.). '
благоустроявам и благоустроявам псе., благоустроя св.
прх. Извършвам благоустройство, снабдявам сели¬
ще, квартал и под. с всички удобства,
благоутробне ср. ирон. Голям корем. О Гледам си
благоутробието — угаждам си в ядене,
благоуханен прил. Който издава приятна миризма;
благовонен, ароматен.
благоухание ср. Приятна миризма; благовоние, аро¬
мат.
благоухйнлост ж. Качество на благоуханен,
благоухая нсв. нпрх. Издавам приятна миризма; ухая.
благочестив прил. 1. Който живее според изисквания¬
та, нормите на християнския морал; набожен. Бла¬
гочестиви християни. 2 Присъщ на такъв човек.
Благочестиви дела.
благочестие ср. Качество или проява на благочестив,
благочниен прил. остар. Благовъзпитан, благоприс¬
тоен, благоприличен.
благувям нсв. нпрх. нар. Добрунам, благоденствувам.
благуи м. Вид горски дъб със съвсем къси листни и
жълъдни дръжки, Оиегсиа сспГеНа.
блажа нсв, нпрх. Ям блажно (през пости). Прот.
пост я.
блажен прил, 1. За храна — а. Който е от животински
произход или съдържа такива продукти, б. Който
е направен с мазнина, обикн. в голямо количество.
2. Който е покрит, изцапан с мазнина. Ръцете ми
са блажни. О Блажна· боя — която е направена
върху основата на съхнещи масла,
блажен прил. Който изпитва или е свързан с блажен¬
ство, в най-висока степен честит. Блажени са вяр¬
ващите. Б/шжепа усмивка. „На острова на блаже¬
ните“.
блаженовочнвщ прил. старши Обикн. за виеше духов¬
но лице у християните — умрял, починал, покоен,
блаженство ср. 1. Най-висока степен на доброчестина,
на щастие, наслада. 2. Титла на виеше духовно ли¬
це* Негово блаженство Екзарх Йосиф.
ближеяст|ву|вам нсв. нпрх. Живея в блаженство, из¬
питвам блаженство.
блазе межд. Само в съчет. с дат. от кратката форма
на личн. мест. — за израз на радост, удовлетворе¬
ние от доброто положение, сполуката на някого, за
означаване, че някой е честит, щастлив, блажен.
' Прот. горко. Блазе му, намерил си е чудесна ра¬
бота.
блазня нсв. прх. 1. Подмамвам, изкушавам. 2. Съб¬
лазнявам. —— се нпрх. 1. Подмамвам се. 2. Лаская
се, лъжа се. Блазни се от мисълта да заеме голяма
• служба.
блам м. книж. рядко. Лишаване от доверие и сваляне
от изборна длъжност. Претърпя блам. [фр.]
бламирам нсв. и св., прх. Лишавам от доверие и сва¬
лям от изборна длъжност, [фр.]
бляна ж. диал. 1. Голяма буца пръст в оране. 2. Чим.
бланка ж. 1. Чист, неизписан лист хартия с означено
в горния край име иа лице, фирма или учреждение.

2. Образец за документ с отпечатани данни и ука¬
зания за попълване, [лат.]
бланков приД. Конто се отнася до бланка. Бланков би¬
лет.
блвт м. Тестена кора за торти. [нем.]
блатен прил. Който се опшся до блато. Блатна тре¬
ва. Блатен газ. О Блатна треска — малария.
блатИст прил. Покрит с блата. Блатиста местност.
блатияк м. Растение по мочурливи места с бъбреко-
видни листа и лъскави жълти цветове, СаИЬа
раЫзггз.	‘
блйто ср. Място, потънало в застояла вода, обикн.
обрасло с водни растения,
блатскн прил. Който се отнася до блато; блатен.
бледен и блед прил. 1. За лице, чело, устни и др. —
който е без естествена руменина. ЕДин монах тъ¬
мен, непознат и блеДен преД лампа жумяща пишеше
навеДен. Ваз. БлеДо лице. 2. Който е слабо оцветен
или без блясък. БлеДно небе. БлеДа светлина. 3.
прен. Който не изпъква с нищо, в който няма нищо
значително, интересно; незначителен, неизразите¬
лен. БлеДо копие на баща си.
бледнея нсв, нпрх. 1. Ставам блед, бледен (в 1 и 2
знач.). 2. прен. Губя силата, значението си, изглеж¬
дам незначителен в сравнение с нещо друго. И най
кръвопролитните битки на Древността блеДнеят
преД ужасите на съвременната война,.
бледнннй ж. Бледност. Той стопи се; лицето му блеД-
нина покри го. Ваз.
бледност ж. Качество на бледен. Мъртвешка блеД- '
ност.
бледол&к прил. Който е с бледо лице, бледен лик. Вър¬
ви той реДом с бледоликите тълпи. Смирн.
бленвам нсв., блейна св. нпрх. Започвам изведнъж да
блея. Блейнаха агънца.	к
бл^йзер м. Леко спортно сако. [англ.]
блейка ж. разг. пренебр. Човек, който гледа унесено,
разсеяно, несъсредоточено.
бленна вж. б л е й в а м.
бленда ж. I. Приспособление към обектива на фото¬
апарат, микроскоп или рентгенов апарат, чрез кое¬
то се регулира ширината на отвора, през който
преминава лъчението, светлината; диафрагма. 2.
Устройство за измерване и контролиране дебита на
течение в тръбопровод; диафрагма, [нем.]
блеийка ж. Вид отровно растение с мътножълти цве¬
тове, Нуогсуагпиз гп§ег.
бленувам нсв., нпрх. и прх. Отдавам се на блянове;
мечтая, бълнувам.
блесна вж. блясвам.
блестя и блещя нсв. нпрх. I. Издавам блясък. 2. прен.
Изпъквам, отличавам се, правя силно впечатление
с качествата, достойнствата си.
блестящ прил. 1. Който издава, излъчва блясък. Блес¬
тящ преДмет. Блестящи очи. 2. прен. Който изпък¬
ва с качествата, достойнствата си, прави силно впе¬
чатление. Блестящ оратор. Блестящ ум.
блех и (диал.) блях м. 1. Желязна плочка, прикована
на дървена ос да я предпазва от изтриване. 2. Ме¬
тална плочка на колан; тока. [нем.]
блещукам нсв. нпрх. Блестя, бляскам слабо или от
време на време, издавам слаба, колеблива светли¬
на. ЗвезДи блещукат наД пази. П.Р.Сл.
блещя вж. блестя.	1
блёшя нсв. В съчет. сочи — разтварям широко очи,
обикн. при изненада, учудване, гняв. — се нпрх.
Блещя очи; пуля се, кокоря се.
блиндаж 65
блея нсв. нпрх. 1. За овца, агне — издавам характер¬
ния, обичайния си глас. 2. прен: Издавам глас като
овца. Не пей ми се, не смей ми се, от Днес вече ще
Да блея. Бот. 3. прен. разг. Гледам унесено, разсея-
по, несъсредоточено.
ближа нсв. прх. 1. Провличам, прекарвам езика си по
нещо. И вълк му ближе лютата рана. Бот. 2. прен.
< Досягам, докосвам, обхващам. Огнените езици бли¬
жеха стените на къщата. О Бшока ръцете (кра¬
ката) някому — подмазвам се, угоднича, уни¬
жавам сс пред някого.
ближен прил. 1. остар. Близък (по място или време).
, От ближните къщи почна Да се стреля. Говореше
често за бунт, за борба, кат за еДна ближна обща
веселба. Баз. 2. като същ. м. Всеки човек по отно¬
шение на другите. Не лъжесвиДетелствувай против
ближния си.	,
близалце ср. бот. Орган на растителен цвят, по който
полепва тичинковият прашец.
близвам псе., близни св. прх. Ближа веднъж илн пое¬
динично, набързо.
близнй ж. 1. Място в плат, където е пропусната или
скъсана нишка в основата. Платно с близни. 2.
прен. Празнина, липса, пропуск, В съчиненията му
има много близни.
близнак м. и близначка ж. 1. Всяко от две или повече
деца, родени едновременно от една майка. 2. като
соб. Близнаци мн. Зодиакално съзвездие и зодиака¬
лен знак, зодия на м. май.
6лИзня и близнявам нсв., близия св. нпрх. Раждам
близнаци.	.
близо нарч. 1. Не далече. Къщата ни е близо До река¬
та. 2, Приблизително, около, почти, току-речи. Пъ¬
тят Дотам беше близо еДин час.
близост ж. 1. Неголяма отдалеченост по място или
време. Къщата ни е в непосреДствена близост До мо¬
рето. Близостта на абитието се усеща. 2, прен.
Близки отношения. МежДу тях се е съзДала твърДе
голяма близост. 3. Отношение на подобие, сходство.
близък · прил. 1. Който се намира на малко разстоя¬
ние, който не е далече. Изтичай До близката хле¬
барница. 2. Който не е отдалечен по време; скоро¬
шен, неотдавнашен. Краят на войната беше близък.
Спомени от близкото минало. 3. Който е в тесни
връзки или в отношение на сходство по произход,
чувства, идеи. Той ми е близък роДнина. Гьоте е
много близък До романтиците. 4. като същ. близък
м., блИзка ж., близки мн. Човек, с когото някой е
свързан 'с теснн роднински или приятелски връзки.
ЕДна моя близка ми услужи. Как са близките ти?
О Близък изток — страните от района, където се
съединяват Европа, Азия и Африка.
блИкам нсв. нпрх. 1. За течност — тека, излизам буйно
от отвор; извирам, шуртя. От раната му бликаше
кръв. 2. прен. За живот, чувства и под. — проявявам
се с голяма сила; кипя. Тук блика живот и раДост.
блИквам нсв., бликна св. нпрх. 1. За течност — поти¬
чам изведнъж и с голяма сила; зашуртявам. 2. прен.
Появявам се или пониквам, избуявам изведнъж, с
голяма сила. ПлоДовете грозни ще бликнат в нароД¬
ната нивица. Ваз. РаДост бликва от сърцата ни.
блнцдАж м. воен. Съоръжение с дебели стени за при¬
критие на войници или бойна техника и припаси.
• [Фр·]	·
5 Български гьпкоьсн речник
✓

66 блиндирам
блиндирам нсв. и св., прх. воен. Строя блиндажи, ук¬
репвам с дебели стени.
блиц- Съставна част на сложни думи със значение
„бърз, светкавичен“, напр.: блицинкети, блицтурнир
и под. [нем.|
блок м. 1. Голям къс от еднородно твърдо вещество
(камък, дърво, лед и др.), обикн. с форма на куб
или паралелепипед. Риботниците видехи гримидни
гринитни блокове. 2. Тетрадка с корави корици, ко¬
ято съдържа дебели листове за рисуване. 3, Много¬
етажна жилищна постройка, състояща се от голям
брой апартаменти. 4. Голяма площ обработваема
земя, оформена като една пива. Дви блоки си зисе-
ти с циревици. 5. прен. Обединение на държави, по¬
литически партии или обществени организации. Де¬
мокритичен блок. Военен блок. 6. спорт. Защитна
игра във волейбола, при която двама или трима
състезатели с вдигнати над мрежата ръце отбиват
атаката на противника; блокада, [фр.]
блокада ж. 1. Обкръжаване, обкръжение с военна си¬
ла на определен обект, населено място или цяла
страна с цел да бъдат изолирани и принудени да се
предадат или за проверка. Привя блокиди. Проби-
вим блокидити, 2. Система от политически, иконо¬
мически и др. мерки за изолиране на дадена дър¬
жава с цел да се упражни натиск върху нея. 3.
спорт. Блок (в 6 знач.). [от нем.]
блокирам псе. и св., прх. 1. Правя блокада, обкръжа¬
вам, преграждам, спирам нещо чрез блокада. 2.
Спирам, прекратявам работата на нещо, правя не¬
възможно използването на нещо. Бинковите му
сметки си блокирини. 3. ипрх. За машина, механи¬
зъм — спирам да работя поради повреда,
блоков прил. Който се отнася до блок. Блоков отго¬
ворник. Блокови конференция. Блокови жилищи.
блокче ср. Умел, от б л о к; малък блок, Блокче зи
рисувине.
блондйн м. и блондинка ж. Русокос човек със сини
очи. [фр . ]
блуд м. остир. Блудство, разврат. Обиколят кой зи
плячки. кой зи блуд. П.Р.Сл. .
бледен прил. 1. Който върши блудства, живее в блуд;
развратен. Ни естридити пеят престорено нипудре-
ни блудни жени. Смири. 2. Който блуждае, екцта
бездомен. О Блуден енн — който е напуснал бащи¬
ния си дом и след дълго скитане се връща разкаян
отново (от евангелската „Притча за блудния син").
б.гудкав прил. 1. Който не се яде илн пие с охота, неп¬
риятен за ядене нлн пиене: безвкусен, 2. прен. Безин¬
тересен, повърхностен, глупав. Блудкиви песнички.
блудник м. и блудница ж. 1- Който върши блудство;
развратник. 2. Скитник, бездомник. Ний-сетне ти
се връщиш, блуднице несрстпи. Яв.
блудство ср. Полов разврат; блуд.
блудсг]ву|ва.м нсв. ипрх. Върша блудство; развратни¬
ча.
блуждая нсв. нпрх. Лутам се, скитам се. не се спирам
на едно място. Всуе из блуждия. Ваз. Блуждиещ
поглед.
блуга ж. 1. Къса горна женска дреха от тънък плат
или плетена. 2. Мъжка работна риза у занаятчии и
работники, [фр.]
блус м. 1. Солова тъжна лирична песен на американ-
ски!е негри, с бавно темпо. 2. Стил в джазовата
музика с присъщите на тази песен иитонационен
строй и ритъм, [англ.]
блъввам нсв., блъвиа се. прх. Почвам да бълвам, бъл-_
вам веднъж или поединично,
блъсвам псе., блъсна се. прх. Блъскам веднъж или по¬
единично, Някой ме блъсни и пидних. — се нпрх.
Блъскам се веднъж или поединично. Колити се
блъсноли в някикво дърво. О Блъсва ме глава — за¬
болява ме глава.
блъскам нсв. 1. прх. Бутам, тласкам грубо и рязко,
със сила. Някой блъски вритити. Не ме блъский в
гърби. 2. нпрх:. прен. ризг. Работя много, усилено;
блъскам се. Цял ден блъскиме по нивите. — се нпрх,.
1.	Удрям се грубо, със сила о някого или нещо.
Зитвори вритити ди не се блъски. 2. нпрх. и взиим.
В тълпа, всред множество от хора — бутам оста¬
налите, за да си направя, да си пробия път. 3. прен.
Работя много, върша тежка, уморителна работа.
О Блъскам си главата*.
блъсканица ж. Блъскане, бутане в тълпа, в навалица,
блъсна вж. блъсвам.
блъснат прил. Който не е с всичкия си ум; смахнат,
дръпнат, шантав.
бльсък м. 1. Удар, тласък, единично блъскане. 2. На¬
тиск, тласкане, блъсканици. Нитиск, бльсък, крик до
крик. П.Р.Сл.
блъф м. Измама чрез преувеличаване или укриване
истинското положение, [англ.]
блъфйрам нсв. нпрх. Правя блъф.
блюдо ср. 1. Плитка, разлата съдина за ястия, от ко¬
ято се яде. 2. прен. Гозба, ястие, готвено. Вечеряти
се състоеше от три постни блюди.
блюдолйзец м и блюдолйзка ж. Който угодничи пред
големец, властник или богаташ; ласкател, подли-
зурко, подмазвач.
блюдолмзннча нсв. нпрх. Угоднича, подмазвам се
унизително пред големец, властник или богаташ
заради облаги.
блюдолйзничество ср. Поведение или проява, постъп¬
ка на блюдолизец.
блюстител м. и блюетйтелка ж. Който бди за спаз¬
ването на закони, установени нравствени норми и
др.; пазител. Блюстители ни зикони.
блян м. поет. Бълнуване, сън, мечта за нещо, което
не може да се осъществи. Очи откри той ,. и бля¬
нът блян в душити му остини. П.П.Сл.
блясвам нсв., блесна св, нпрх, Бляскам веднъж или по¬
единично.
бляскав прил, 1. Който блести, издава, излъчва силен
блясък; лъскав. Блвскови повърхност. Бляскиви очи.
. 2. прен. Разкошен, богат, великолепен. Бляскив
прием.. 3. прен. Който изпъква, над останалите, от¬
личава се с изключителните си качества, достойнс¬
тва; блестящ, забележителен, изключителен. Бляс¬
кив ум.
бляскам нсв. нпрх. Блестя, издавам, излъчвам силна
светлина, блясък от време на време, на интервали,
блясък .и, 1. Силно блестеке, силна, ярка светлина.
Белий блясък ни Егея с черни листи ди покрий. Т.Тр.
2.	прен. Великолепие, разкош, богатство, пишност.
3.	прен. Ярка проява на изключителни положител¬
ни качества, достойнства 0. бесило сливно! По срим
и по блясък ти си с кръсти ривно! Ваз.
блях вж. б л е X.
бо ж. 1. зоол. Грамадни неотровни змия, Вои
constn’ctor. 2. Дълга тясна обработена кожа от бо¬
зайник, която носят жени на врата, [лат.]

бооз м. Устие, клисура, теснина, проход, [тур.]
боб м. 1· Едногодишно растение ог семейство бобови,
чиито плодове се използват за храна, РйаБеЫиз; фа¬
сул. 2. Шушулковидният плод на това растение и
зърната, които се използват за храна, какао и са¬
мата приготвена храна. О Гледам на боб —т пред¬
сказвам, гадая с помощта на бобени зърна. На боб
па зърно разг. — тук-там, нарядко или по малко.
Черен (червен) боб — бакла,	*
бобен прил, 1. Който се отнася до боб; бобов . Бобени
зърна. 2. Направен от боб. Бобена чорбица.
бобина ж. Макара, ролка с намотана на нея нишка,
лента, жица и пр. [фр.]
бобов прил. 1. Който се отнася до боб. Бобови стъбла.
2. като същ. бобови мн. бот. Семейство двусемедел-
ни растения (дървета, лиани, храсти и треви), някои
от които са селскостопански култури с първосте¬
пенно значение (боб, грах, леща, соя, люцерна, фий
и др.); пеперудоцветни.
бобовина ж. 1. събир. Бобови стъбла и листа. 2. диал.
Бобовица^ притка.
бобови иа ж. диал. Забучен прът, около който се увива
растението боб; притка, бобовина.
боботя нсв. нпрх. Издавам глух шум; тътна, буча,
бумтя. Артилерията боботи.
бббров прил. Който сс отнася до бобър. Боброва ко¬
жа.	t
бобслей м. 1. Многоместна спортна шейна с кормил¬
но управление за спускане по специални писти. 2,
Вид спорт — спускане с такива шейни, [англ.]
бобър м. Гризач с ценна кожа, който живее във вода
и на суша, СазЮг Г1Ьег. О Блатен бобър — нутрия.
бог м. 1. В монотеистичните религиозни представи —
безсмъртно в всемогъщо същество, олицетворение
.на природните сили и явления, което е създало све¬
та и го управлява по своя воля. Кой е грешен, богу
да се моли. Нар.п. 2. В митологията — безсмъртно
същество, което се разпорежда в някоя област па
природата или живота. Бог на гръмотевиците. Бог
на войната. 3. прен. Обект па сляпо преклонение.
Парата е мой бог. 4. зват. боже и в съчет. боже
господи, като межд. За израз на радост, удивление
или изненада, тревога, отчаяние и др. Боже. каква
красота! Боже господи, какъв подлец! О Бога ми —
за уверяване в истинността на това, което се гово¬
ри. Бог високо, цар далеко — за подчертаване, че
няма кому човек да се оплаче, няма кой да помогне
на безправния или изпадналия в беда човек. Бог да
прости някого — при споменаване на покой¬
ник. Боже опази (съхрани ); да пази бог — за израз
на опасение, че може да се случи нещо лошо. Дай
боже разг. — дано, нека. До бога викам,
плача — много силно (викам, плача). [Едни]
бог знае — за означаване на неизвестност или за из¬
раз на съмнение, недоверие в нещо. Бог знае кога
ще дойдат. Ей богу разг. — за израз на убеденост,
увереност в нещо. Ей богу. така е! За бога вметн.
разг. —г при настояване, увещаэане. Кажете, за бага,
вярно ли е това?? За нрава бога — без вина, напразно, *
незаслужено. Излиза, че съм пострадал за права бога.
Не дий боже разг.1— за израз на опасение, че нещо
лошо може да съществува или да се случи; дано да
не е така, дано не стане. Не дай боже да си прав!
Опазил* ме бог. Помози (помага) бог нар. — поздрав
към хора, които работят, обикн. на полето. Слава
богу — за израз на доволство, че нешо е така както
трябва или се желае да бъде.
богопомазан 67
богат прил. 1. Който има, притежава богатства. Бо¬
гат човек. 2. В който се намират в изобилие при¬
родни блага. България е богата с минерални извори.
3. Скъп, хубав, изобилен. Богата къща. Богата ве¬
черя. 4. прен. Който притежава много ценни качес¬
тва или съдържа нещо в голям брой, количество.
Богата душевност. Богат речник.	·
богаташ м. и богаташка ж. Човек с голямо богатст¬
во.
богаташки прил. Който се отнася до богаташ, присъщ
е или принадлежи на богаташ. Прот.
бедняптки. Богаташка къща. Богаташки
син. Богаташки навици.
богатея нсв. нпрх. Ставам богат,- по-богат. Прот.
беднея.
богатнр м. 1. Герой от руските народни песни и при¬
казки, воин с необикновена сила, храброст и красо¬
та. 2. прен. Човек с голяма сила, смелост и издръж¬
ливост; юнак. [рус.]
богатйреки прил. Който се отнася до богатир.
богатски прил. Богаташки.
богатство ср. 1. Голямо количество материални блага
и пари, конто някой притежава. Несметни богатс¬
тва. 2. Материални блага, нещо, което някой при¬
тежава. - Тази нива е цялото ми богатство. 3. При¬
родни блага, условия, гори, рудни залежи и др. в
дадена страна, област. 4, прен. Съвкупност от ду¬
ховни ценности или нещо, което има висока стой¬
ност, голямо значение за даден човек или за цялото
общество. 5. прен. Качество на нешо да съдържа
много ценни неща или нещо в голям брой, голямо
количество. Богатство на фантазията. Богатство
на речта. Богатство па багри.
богиня ж. Женско божество. ,
богоборец м. Който въстава и се бори срещу Бога или
срещу боговете. Богоборецът Прометей е дал огъня
на хората.
богоборство ср. Противопоставяне на Бога, борба с
боговете.
богобоязлнв прил. Който се бои от Бога, който е из¬
пълнен със страх от Бога.
богобоязъв ж. книж. Страх, боязън от Бога.
боговйца ж. Обреден кравай за Коледа, Великден или
задушница.
богоизбран прил. 1. Който се смята за избран, отли¬
чен, предопределен от Бога; богопомазан. Богоизб¬
ран народ. 2. прен., обикн. ирон. Който има високо
положение в обществото и се смята за избраник на .
съдбата.	■
богомили мн. (богомил м. н богомнтка ж.) Привърже¬
ници, последователи на богомидството.
богомилски прил. Който е присъщ или принадлежи на
богомилите и богомилството. Богомилски легенди.
Богомилска ерес.
богомйлетво ср. Възникнало в България през X в., ос¬
новано от поп Богомил срстичсско християнско
учение и социално движение, насочено срещу офи¬
циалната църква и феодалите,
богомолец м. и богомолка1 ж. Вярващ, набожен чо¬
век, който се моли на бога, обикн. в черква, в храм.
богомолка2 ж. Вид хищно насекомо с издължено и *
полуизправено в характерна „молитвена" поза тя¬
ло, Мапбз геИ*тза.
богопомазан прил. 1. Който се смята за избран, опре-

68 богоравен
1
делен от Бога. 2. обикн. ирон. Избран, определен
от съдбата да бъде над другите; богоизбран.
богоравен прил. книж. Който е равен на Бога, на бо¬
жество.	t
Богородица ж. църк. 1. Според християнското преда¬
ние — майката на Исус Христос. 2. Християнски
празник на 15 август в чест на Богородица. О Седя
като Богородица — със скръстени ръце и нищо не
върши.
* богородичен прил. Който се отнася до Богородица.
Богородично лице. Богородични пости.
богородична ж. 1. Умал. от Богородица. 2.
прен, Кротък, смирен човек. Прави се на богородич¬
на. 3. Малка черна животинка, която плува из тиха
вода. Суппиа паШог,
богослов м. I. Специалист по богословие; теолог. 2.
Който изучава, следва богословие.
богословие ср. Учение за догмите на дадена религия;
теология.
” богословски прил. Който се отнася до богословие или
богослов. Богословски факултет.
богослужба ж. Богослужение, литургия,
богослужебен прил. Който се отнася до богослужба,
богослужение. Богослужебни книги.
богослужение ср. църк. Извършване на установени ре¬
лигиозни обреди от свещенослужител, обикн. в
църква; богослужба, литургия,
боготворенис ср, остар. Боготворене, апотеоз.
боготворя нсв. прх. 1. Прекланям се пред някого или
нещо. 2. Обичам, любя някого много силно; обо¬
жавам.
богоугоден прил. книж. Който е приятен на Бога, кой¬
то се прави за угода на Бога. Богоугодно дело.
О Богоуг'одно заведение ирон. — за нощно увесели¬
телно заведение, публичен дом и под.	_
богоугодник м. и богоугбдннца ж. Човек, който живее
според изискванията на христовата вяра; правед¬
ник. *
богохулен прил. Който съдържа нападки, хули, оскър¬
бления към Бога. Богохулна реч. Богохулни дела.
богохулник лг. и богохулннца ж. Човек, който хули,
оскърбява Бога.
богохулствен прил. книж. Богохулен. Богохужтвени
книги.
богохулство ср. Хулене, оскърбление на Бога.
богохулст|ву|вам нсв. нпрх. Изричам или върша бого¬
хулство.	,
богочовек м. книж. Човек с божествени черги, човек
и бог едновременно (обикн. като епитет, прозвище
на Исус Христос). В основата па християнството
е култът към Христос като богочовек и спасител..
Богоявление ср. Християнски празник на 6 януари,
богунам нсн. нпрх. 1. За бог — съществувам и власт¬
вам над света. Бог богува — нека си богува. Яв. 2.
прен. Властвам, господствам като бог, живея като
бог.
бод м. 1. Тънък заострен край на шило, игла, остен
и под. Остенът е пюяга с железен бод. 2, Бодване,
особено при шиене, везане. Направи два бода с иг¬
лата и се убоде. 3. Вид везба. Рядък бод. Кръстосан
бод.
бода нсв. I. прх. Муша някого или нещо с итла, шило
и др. Бода го с остена. 2. нпрх. Имам бодли и при¬
чинявам болка, неприятно усещаше при пипане, до¬
косване. Трендафилът боде. Острата му брада бо¬
де. 3. нпрх. и прх, За рогато животно, добитък —
(имам навик да] нападам и муша с рогата си. Този
вол боде. бодб ме нпрх. Усещам остра болка,
бодвам нсв.. бодна св. прх. Бода веднъж или поеди¬
нично.
бодеж м. Остра болка, която се усеща като бодване.
Усещам емши бодежи.
ббдигард «и. Телохранител, пазач, [англ.]
бодял дг. I. Шип, трън. Розата има бодли. 2, Трънлив
бурен. Магарешки бодил. Израснаха тръне и бодили.
О Казашки“ бодил.
ббдка ж. Най-малката и малоценна някогашна пара.
Това не струва ни бодка!
бодлив прил. I. Който има навик да боде. Бодлива
крава. 2. Който има бодли и може да боде. Бодливо
растение. О Бодлива тел — тел за огради, по ко¬
ято са завити остри шипове.
бодлнвост. ж. Качество на бодлив,
бодлокож прил. 1. Който е с бодли по кожата. 2. като
същ. бодлокожи мн. зоол. Тип безгръбначни морски
животни с характерна петлъчева симетрия, с иг.ло-
образни израстъци върху варовит външен скелет,
иглокожи.	'
бодна вж. бодвам.
бодрост ж. Качество или състояние на бодър. Той
внасяше бодрост в народната свяст. Ваз.
бодряк м. разг. Пресилено и неестествено бодър, ве¬
сел човек, [рус.]
бодряшкн прил. разг. Който се отнася до бодряк, при¬
същ на бодряк. Бодрпшки оптимизъм.
бодър прил. 1. Който е изпълнен със свежи сили, с
енергия и готовност за действие. Сутрин ставам
бодър и с добро настроение. 2. Който е израз- про¬
ява на жизненост и сила. От нивите запя един бо¬
дър момински глас. Бодър дух. 3. книж. Който е бу¬
ден и нащрек.
50дърст|ву|вам нсв. нпрх. Не спя, стоя буден и нащ¬
рек; будувам, бдя.
боеви прил. Боен. Боеви патрони. Боеви дух. [рус.]
боеготов прил. книж. Готов, подготвен за бой, за вой¬
на.
боеготовност ж. книж. Качество на боеготов.
боек и бояк прил. Който проявява или изразява го¬
товност за бой, за борба; пъргав, стремителен,
смел, борчески. Бойка песен. Бойка команда.
боен прил. 1. Предназначен за бой или за война; бра¬
нен, боеви. Бойна подготовка. Източни бойни изкус¬
тва. 2. Който е свързан с бой, война, борба. Бойни
спомени. Бойно кръщение. Боен съюз. О Боен праз¬
ник — празник на войскова част като спомен за
сполучливи боеве. Бойно поле*,
боеприпаси мн. воен. 1. Запас от бойни материали. 2.
Бойни материали — снаряди, патрони, мини и др.
Ьзус.]^
боеспособен прил. Способен, подготвен за бои, война.
Боеспособна войска.
боеспособност ж. Качество на боеспособен.
боец м. I. Участник в бой, сражение, война; войник.
2. Редник от българската войска; войник. 3. раза.
Борец за осъществяване на някаква идея.
ббжек м диал. Просяк.	.
божем част. За означаване иа привидност, несъвмес¬
тимост, противоречие на нещо е действителността;
уж. Нали божем обеща да дойдеш?	,
божески прил. Приличен на бог. Божески образ.
божествен прил. !. Кой го се отнася до бог или е при¬
същ на бог, който е произлязъл от бога или е пос¬
ветен, предназначен е за бога. Божествен произход.
Божествена литургия. 2. прен. Изключително хубав,
дивен, прекрасен, непостижим. Божествен глас. Бо¬
жествена красота. Музиката е божествена.
божественост ж. Качество на божествен. ♦
божество ср. 1, Бог. 2. преи. Предмет, обект на въз¬
хищение и преклонение.
божи, божи ■ и божий прил. Който е от или на Бог, кой¬
то се отнася до Бога. Божи храм. Десет божи запо¬
веди. Такава е волята божия. О Божа кравнца (кра-
вичка) — а. Насекомо калинка-малинка. б. преи.
Кротък, безобиден човек. Божа майка — Богороди¬
ца. Божа работа! — за означаване, че нещо става, из¬
вършва се по волята на Бога. Божието богу, кесаре¬
вото* кссарю. Божи гроб — гробът на Христос в
Ерусалим, място за поклонение. Напаст* божия. Бо¬
жи човек .— справедлив, праведен, простодушен. За¬
кон божи — вероучение. От твоите уста в божиите
уши! разг. — като пожелание да стайе, да се сбъдне
нещо казано. Пръст* божи. Син божи — Исус Хрис¬
тос. Човече божи (божо)! — в обръщение,
божигробски прил. Който се отнася до Божи гроб. Бо¬
жигробска икона..
Ббжич м. Коледа.
божичко 1. Умал. зват. от 5 о г — в обръщение към
Бога, Какво сгрешихме, божичко? 2. като межд. За
израз на радост, изненада, почуда, уплаха и др’. Бо¬
жичко. каква красота!
божур м. Полско и градинско цвете с червени кичести
цветове, Раеоша.
божурест прил. Червен като божур; червендалест,
божуров прил. Присъщ на божур,
боза ж^ 1. Безалкохолно питие от просено или друго
брашно и трипи. 2. преи. Мътна, размътена вода
или друга течност. 3. прен. разг, прелебр. За произ¬
ведение на изкуството (филм, книга и др.) с много
ниска естетическа стойност,
бозав прил. Сив, пепелявосив. Базови потури.
бозаджййшша ж. Заведение, в което се прави или про¬
дава боза.
бозаджийски прил. Който се отнася до бозаджия, Бо¬
заджийски еснаф.
бозаджия м. и бозаджййка ж, Човек, който произвеж¬
да или продава боза. О Халваджиягга" за бозаджи-
ята.
бозайник „и. и бозайтниче ср. 1. Дете или малко живот¬
но, което още бозае; кърмаче, сукалче. 2, само м.
Животно, което отхранва малките си с мляко,
бозая псе. прх. Смуча мляко от (майчина) бозка; суча,
цицам.
бозвам нсв., ббзна св. прх. Бозая малко, веднъж или
поединично.
боздуган м.. Старовремско оръжие във вид на тежка
желязна топка с шипове, закрепена на къса дръжка,
[тур·]
бозка ж. 1, прост. Женска гърда; нянка. 2. Тънката
издължена част от вимето на бозайно животно, ко¬
ято малките захапват при бозаене; цицка,
ббзна част. нар. За израз на учудване, съмнение, не¬
сигурност или за усилване: кой знае, надали знае
някой, неизвестно [съкр. от бог знае]. Днес
са тук. А бота утре де глава ще подслонят.
П.П.Сл.	.	·,
ббзна вж. б о з D а'м
бозук прил. неизм. прост. Развален, повреден, неспо¬
лучлив. [гур.]
*	боксов 69
бойл м. ист. Прабългарска титла на висш сановник;
велможа, болярин.
бончка ж. 1. У мая. от б о я. 2, обикн. мн. разг. Мал¬
ки цветни моливи или акварелни бои за рисуване,
бой1 м. 1,· Нанасяне на удари с цел да се причини ня¬
кому телесна болка, обикн. като наказание. Нераз¬
бран човек и говедо само от бой разбира. 2. Сбива-
не, взаимно нанасяне на удари при свада, карба и
под. Скараха се и стигнаха до бой. 3, Размяна на
удари като игра, спорт или за забавление. Бой със
снежни топки. 4. Въоръжен сблъсък; битка, сраже¬
ние. Тоз, който падне в бой за свобода, той не уми¬
ра. Бот. О Ям бон — бият ме.
бон2 м. разг. Ръст, телесна височина. Тревата е кол-
кото човешки бой.
бойкост ж. Качество на боек, бояк.
бойкот м. Отказ от извършване на определено действие,
прекратяване на връзки и отношения с дадено лице,
организация или държава, обикн. с цел да ое окаже
върху тях натиск, да се осъществи принуда или да им
се нанесе материална или морална щета. Публиката
обяви бойкот на реакционния оратор, [англ.]
бойкотирам нсв. и св., прх. Правя бойкот, подлагам
на бойкот. Читателите ще бойкотират този вес¬
тник. ’
бойлер м. Скачен с водопровода цилиндричен съд за
затопляне, загряване на вода. Електрически бойлер.
[англ.]
бойлия прил. неизм. Дълъг, висок. О Пушка бойлия
— с дълга цев за по-точна стрелба, [тур.]
ббйпик м. 1. Пъстра крайволна прелетна птица от ро¬
да на бекасите с тънък въздълъг клюн, РШНотасЬив
рщцах. 2. Риба скобар.
бойница ж. Тесен отвор за стрелба от стената на кула
или укрепление; амбразура,
бокал м. Вид чаша за вино. [фр.]
боклук м. 1. Смет, отпадъци, нечистотии. Не прави
боклук из двора. Улиците са пълни с боклуци. 2. Бу-
нище. Изхвърли го ча боклука. 3. прен. За нещо на¬
пълно негодно, безполезно, лишено от всякаква
стойност, [тур.]
боклукчийски прил. Който се отнася до боклук и до
боклукчия. Боклукчийска кола. Боклукчийска кофа.
боклукчим м. и боклук чийкя ж. Чистач, смсточистач.
боклуча нсв. прх. Правя боклук, замърсявам,
боклучав и боклучнв прил. 1. В който или по който
има боклук, смет. Улиците са боклучиви. 2. В който
има примесени боклуци. Житото е боклучиво.
бокс* м. Спортна борба, бой с пестили. [англ ]
бокс2 м. Вид обработена телешка кожа; кром. [англ.]
бокс3 м. Отделно малко помещение или оградено
място в учреждение, болница, жилище, обор н др,
с определено предназначение. Кухненски бокс.
[англ.]	„
боксирам нсв. и св. 1. прх. Удрям някого или нещо с
постница, юмрук. Вроторят боксира топката. 2.
ппрх. разг. Боксирам се. — се нпрх. Участвам в
състезание по бокс, бия се, състезавам се в бой с
пестници по определени правила.
ббксов! прил. Който сс отнася до бокс1. Боксов мач.
боксов2 прил. Който се отнася до бокс2. Боксови бо¬
туши.	·
боксов3 прил. Който се отнася до бокс3. Боксова сте¬
на.	.

70 боксьор
боксьор м. я боксьорка ж. Спортист, които сс зани¬
мава с бокс.
боксьдрскн прил. Който се отнася до боксьор. Бок-
сьорски ръкавици.
бол нарч. прост. Много, в изобилие. Ядене има бол.
[тур.1
болгар м. Вид десертно грозде с едри и 'твърди зърна,
боледувам нсв. нпрх. Страдам от болест, болен съм.
бодеж м. разг. Телесна болка, болка от рана.
болежка ж. разг. 1. Болсж, болка. 2. Болест,
болезнен прил. 1. Болнав, не напълно здрав, присъщ
на болен човек. Тя има болезнен вид. 2. Който при¬
чинява болка. Болезнен удар. 3, прен. За човешки
качества и прояви — който е прекадено, неестест¬
вено силно изразен; болен. Болезнена страст. Бо¬
лезнена амбиция.	'
болезненост ж. Качество или състояние на болезнен,
болен прил. I. Който страда от болест. Прот.
здрав. Дали си болна лежала, или си- болно гле¬
дала? Нар.п. йоден от грип. Тежко болен. 2. Които
е присъщ на болен човек. Имам болен вид. 3. прен.
За човешки качества и прояви — който е извън гра¬
ниците на нормалното; болезнеп. Бота въображе¬
ние. Болни амбиции.
болест ж. Телесно или душевно разстройство, нару¬
шение на нормалната жизнена дейност па организ¬
ма, липса на здраве. Голо здраве, жива болест. По-
гов. Детски болести. Заразна болест. О Морска*
болест. Тежка болест — огиица или тифус. Черна
болест — епилепсия.
болестен прил. I. Който причинява болест. Болестна
зараза. 2. Присъщ на болест. Болестни прояви.
бuлестuτвбреи прил. Който причинява болест; болес¬
тен (в 1 знач.), патогенен. Болестотворен микроб.
болея псе. нпрх. I. Изпитвам загриженост за някого
или нещо; милея. Не болеят за отечеството. 2. ос¬
тар. Боледувам,
боли |ме| вж. боля.
болка ж. 1. Мъчително усещане, причинено от бо-
•	лест, удар, рана и под. 2. Душевна мъка; скръб, тъ-
*	га, грижа.
болнав прил. 1. Който често или непрекъснато боле¬
дува. Болнави овце. 2. Който е леко болен, Нещо
съм болнав, та не излизам. 3. Който е проява, нзраз
на болестно състояние. Има болнав вид. 4. прен. Бо¬
лен, болезнен, ненормален, неестествен. Болнави
амбиции.	-	'
бо^тнаво^ ж. Качество или състояние на болнав,
болник м. и болница ж. разг. Болен човек,
болница ж. Заведение, къдсто лекуват болни на ле! ло,
болиичар м. и болюшарка ж. I. Болногледач. 2. Слу¬
жител в болница.
башичарскн прил. Присъщ иа болиичар.
болничен прил. Койчо се отнася до болница. Болничен
лекар. Болнична сграда. Болничен преглед.
бб.шо нирч. Като сказ. опред. за означаване, че. ня¬
кой изпитва мъка, болка. Болно ми е, като го гледам.
б^лно^ледач к. и болшомедячка ж. Човек, който гле¬
да болни; болиичар. ’
бо.п м. Метална пръчка, която има глава на единия
кран и нарез за навиване иа гайка на другия и
служи за свързване иа машинни части и лр. [англ.]
болшеяизаиня ж. Болшевизиране,
болшевизйрам св нсв. и св., нпрх. Възприемам теория¬
та и тактиката, практиката на болшевизма, ставам
болшевик.
болшевизъм м. Разработена от Ленин и възприета от
руската комунистическата партия между 1903 и
1917 г., както и от други комунистически партии,
последователно революционна теория й тактика,
стратегия за завземане на властта и установяване
диктатура на пролетариата, [рус,]
болшевик м. и болшевйчка ж. Привърженик, последо¬
вател на болшевизма.
болшевйшкн прил. Присъщ на болшевик и на болше¬
визма. Ьолшевишка партия..
болшинство ср. Мнозинство. [рус.]
боля псе. 1. прх. рядко. Причинявам някому болка.
2. нпрх, само 3 л. За орган, част от тялото — из¬
точник съм на болка. Когато изстинат, зъбите бо¬
лят. боли ме нсв. нпрх. 1. Усещам, изпитвам болка.
Боли ме зъб. Боли ме глава. 2. Мъчно ми е, страдам
(за някого или за нещо), боли безл. Има, усеща се
болка. Ако започне да боли. викай. О Боля главата
някому разг. — създавам някому неприятнос¬
ти. Хем сърби*, хем боли.
болярин м. и болярка ж. 1. У старите българи и други
славянски народи при феодализма — богат земев¬
ладелец, придворен, човек от облагодетелстван и
знатен род; благородник, аристократ, дворянин,
велможа. 2. остар. Богаташ, Стар болярин — зъл
лихварин. Яв.
болярски прил. Който се отнася до болярин и до бо-
лярство.
болярство ср. 1. еъбир. Съсловие на боляри, привиле¬
гирована, господстваща класа през феодализма;
дворянство, аристокрация. 2, Състояние, положе¬
ние, власт на болярин.
бомба* ж. 1. Разрушително или запалително бойно
средство от взривно вещество в здрава обвивка. 2.
прен. Внезапно, неочаквано събитие или новина, ко¬
ято силно изненадва, поразява. 3. разг. Като сказ.
опред. — за означаване, че нещо или някой е в от¬
лично състояние или притежава изключителни ка¬
чества. Новата й шапка е направа бомба! [иг.]
бомба2 ж. диал. Къса издута бъчва. Изпихме цяла
бомба пелин.
бомбйж м. спец. Издуване на стените на консервна ку¬
тия поради ферментация, разваляне на съдържани¬
ето. [фр.]
бомбардирам нсв. и св., прх. 1. Обстрелвам с артиле¬
рия или атакувам, поразявам с бомби от въздуха.
2. прен. Атакувам, обсипвам с множество въпроси,
цифри, епитети и др.
бомбардировач м. Самолет, предназначен за бомбар¬
дировка.
бомбардировка ж. I. Обсгрелване с артилерия. 2. На¬
падение с бомби от самолет. Бомбардировките над
София причиниха значителни щети на населението.
бомбардирбвъчен прил. Който е предназначен за бом¬
бардировка. Бомбардировъчен самолет.
бомбиста^ее прил. Високомерен, надуто тържествен.
Бомбастична реч. [от фр.]
бомбаотΠчмuог ж. Качество на бомбастичен; наду¬
тост.
бомбе ср. 1. Вид твърда иилукълбеота мъжка шапка.
2. Заоблен връх на обуща, [от ит,]
бомбен прил. Който се отнася до бомба. Бомбено на¬
падение.
бом^рам нсв. и св., ппрх. Обикн. за консервна кутия
— издувам се, получавам бомбаж.

бомбопуск^ч м. воеи. 1. Лице, което пуска бомбите от
самолет. 2. Приспособление на самолет за отказва¬
не на бомбите.
бомбохйъргачка ж. Военна машина за хрърляне бом¬
би към противника.
бон м. 1. Лихвоносен книжен паричен знак. 2. остар.
Банкнота от 1000 лева; хилядарка. 3. разг. Хиляда
лева. Колко, бона даде за колата? (фр.]
бонбон м. Сладкарско изделие, късче от захар, шоко¬
лад, подправки и др. с различен цвят и форма, [фр.]
бонббнен прил. Който се отнася до бонбони. Бонбонс-
па фабрика.
бонбониера ж, Кутия или поднос за бонбони, [фр , ]
бонвнвйн м. Човек, който живее охолно и безгрижно,
отдава се на удоволствия, [от фр.]
боне ср. Домашна женска шапчица, плетена или от
платно. [фр.]
бонз (и ббнза) м. Японски будистки свещеник, монах,
[яп.] '
бонификация ж. 1. книж. Подобряване качеството на
нещо. 2. спец. Надбавка, премия, която се дава от
купувача при доставяне на стока с по-високо качес¬
тво от уговореното. 3. В спортни състезания — по¬
добряване, повишаване на постижението на даден
спортист при определени условия: за проявена ак¬
тивност, висока степен на трудност на изпълнените
упражнении и др. [фр.]
бонснст м. и бонсмсгка ж. Чаен на БОНСС (Българ¬
ски общ народен студентски съюз).
бор1 м. Планинско иглолистно дърво с дълги листа,
Pirnis; бориха. Видовете бор са: бял бор, черен бор,
мура и др.
бор2 м. Химически елемент В — металоид, съставна
част на боракса. [нем.<лат. Ьогах]
боравя нсв. трх. Занимавам се, имам работа, служа
си с нещо. Той борави, с обществени въпроси. Ие бо¬
равя с оръжие.
борйк1 м. събир. Борова гора или храсти.
борак2 м. нар. Великденско яйце, което е „пребори¬
ло“, сиреч счупило другите яйца; борец,
боракс м. хим. Бял кристален прах (натриева сол на
тетраборната киселина), който се употребява в ке¬
рамиката, стъкларската промишленост, козметика¬
та и др. [лат. < от ар., перс.]
бораксов Прил. от б о р а к с. Бораксов сапун.
борба ж. 1. Усилие между противници да се катурне
единият. Борба да има, бой да няма! 2. прен. Битка,
бой, война, В редовете на борбата да си пайда и аз
гробът. Бот. Борба за народна свобода. 3. прен. Уси¬
лие, насочено към цел, към която се стремят и дру¬
ги; състезание. Борба за първенство. 4. прен. Усилия
и мероприятия, насочени против нещо, Борба с ту¬
беркулозата. 5. прен. Стремеж за надмощие в жи¬
вота или в обществото. Борба за оцеляване. Избор¬
на борба, Класови борби. 6. спорт.. Състезание
между двама по определени правила, при което
всеки сс стреми със сила и ловкост да повали дру¬
гия и да долепи плещите му до земята. Класическа
борба. Свободна борба.
борбен прил. Който проявява стремеж към борба, има
сили и възможности за борба; боек, Противникът
ни е 'доста борбен.
ббрбеиост ж. Качество на борбен,
борд м. 1. Странична стена на плавателен съд, особе¬
но горният й край. Паднал през борда на кораба.
Корабите са застанали борд до борд. 2. Горен под
на кораб; палуба. 3. Корпус, територия на плава-
. бОрса 71
телно или въздухоплавателно средство. Изпратена .
е телеграма от борда на самолета. 4. нов. Група
лица, които управляват, контролират дадена дей¬
ност; съвет, комитет. Борд па директорите. [от
нем., англ.]
бордей м. 1. Ниска ехлупена къща. Далеч от родина,
.. в порутен бордей, те пицгп. Яв. 2. Изба, зимннк.
[РУМ]
бордеи вж. бордов.
бордеро ср. Вид разписка или опис на вложени в бан¬
ка пари, отпусната чужда валута и др. [фр.]
бордО I, ср. Вид червено вино, произвеждано в окол¬
ностите на град Бордо, Франция. 2. а. прил. неизм.
За цвят, багра — който е тъмночервен като това
вино. 6. ср.' Тъмночервен цвят, багра, боя; [фр. от
соб.]
бордов и борден прил. Който се отнася до борд. Бор¬
дови съоръжения. Бордов инженер.
бордолезов прил. О Бордолезов разтвор — който се
състои от син камък, вар и вода за пръскане на ло¬
зя, овошки, зеленчуци и др. за предпазване от бо¬
лести. [от фр.]
бордюр м. 1. Каменен или бетонен ръб на тротоар. 2.
Продълговата шарка по ръба на платно, стена и
др. [фр ■]
борец прил. Който съдържа бор5; боров. Борна кисе¬
лина. Борна съединение.
‘ борец м. 1. Който взема участие в състезание по спор¬
тна борба. Борците излязоха на ринга. 2. Упорит,
смел деец в политическия и обществении живот.
Смел борец срещу фашизма. 3- Великденско яйце
борак.
борйка ж. Дърво бор. Бяла борика. Черна борика.
борйков прил. Който се отнася до борика. Борикови
клони.
боримечка м. Силен човек, здравеняк (който би могъл
да се бори с мечка).	♦
борина ж. Смолести борови трески, употребявани за
осветление или за подпалки. Товар борина изгорц.
Нар.п,	'
боринар м. и боринарка ж. Продавач на борина,	„
боричкам се нсв. нпрх. 1. Боря се на шега, без голямо
напрежение. Боричкат се като козлета. 2. неодобр.
Боря се, полагам усилия за надмощие, за постигане
на някаква користна цел. Партиите се боричкат за
власт.	■
боркиня ж. Жена борец (главно във 2 знач.).	,
бормашина ж. Железарски или зъболекарски инстру¬
мент за извъртяване, пробиване на дупки, [нем.]
боров1 прил. Който се отнася до бор1. Борова гора.
Борови дъски.	г
боров2 прил. Който се отнася до, който съдържа бор2;
борен. Боров вазелин. О Борова вода — слаб разт¬
вор на борова (борна) киселина за промивка,
боровинка ж. 1. Дребен планински храст с черни въз-
кисели плодове, Vaccinium тупШиз. 2. Плодът на
тоя храст.
борса ж. 1. Учреждение, развита форма на постоянно
действащ пазар на стоки, ценни книжа и валута.
Стокова борса. Фондова борса. Валутна борса. Иг¬
рая на борсата. Борсови цени. 2. Тържище, пазар на
едро, О Трудова борса — учреждение, където се
регистрират безработните и което служи като пос¬
редник за търсене на работа. Черна борса — неза-

' 72 борсов
«сина търговия по цени, много по-високи от опре¬
делените. [ит-1
борсов прил. Който се отнася до борса. Борсови цени,
Борсов посредник. Борсови операции.
борсук м. прост. Язовец, [тур.]
борч м. разг. Дълг, задължение (главно парично).
Плет гние, борч не гние. [тур.]
борчески прил. Който е свързан с борба или с жела¬
ние, готовност за борба. Борчески народ. Борчески
дух. Борческа песен.
борчлня 1. прил. неизм, прост. Който има дълг, борч;
задлъжнял. 2. като същ. м. Длъжник, Той ми е бор-
члця.
борш м. Чорба от варено зеле, цвекло и др. [рус.]
боря нсв. прх. 1. рядко. Хващам някого с ръце и правя
усилия, мъча се да гр надвия и да го поваля на зе¬
мята. 2. прен. Безпокоя, тревожа, измъчвам. Съвест¬
та го бори. Ваз. — се нсе. нпрх. 1. Вземам участие,
участвам в борба, обикн. между двама човека, които
се хващат един друг с ръце и всеки се мъчи, прави
усилия да надвие другия и да го повали, да го при¬
тисне до земята. Момчетата се бореха по тревата.
2. Стремя се, мъча се да надвия някого, да преодолея
нечия съпротива, да постигна определена цел. С го¬
лемците се не боря и им ставам сявга мост. Ваз. Бо¬
ря се за свободшпа на народа. Борят се срещу мно¬
гоброен враг. 3. Състезавам се с някого за надмощие
в някакъв спорт, работа и др. Двата отбора се бо¬
риха достойно. 4, Мъча се, полагам усилия да прео¬
долея някаква трудност, съпротивата на нещо или
някакво чувство, желание и под. Борим се срещу вя¬
търа. Боря се с болестта. Боря сс със съвестта си.
5. За чувства, желания, идеи и под., конто съществу¬
ват едновременно и взаимно се отричат, В душата
му се борят радостта и мъката,
бос1 прил. 1. КойтО е без обуща и (или) чорапи. През
лятото децата ходят боси. Обувам обувките на
бос крак. Ще вземеш на босия цървулите. 2, Който
не е достатъчно добре обут. Ходи гол и бос. 3. Не¬
подкован. Добитъкът е бос, а няма подкови. 4. прен.
Неподготвен, без достатъчно познания. Твоят док¬
тор ми се вижда доста бос. О Боса команда —
група, множество от деца, момчета, младежи, кои¬
то скитат без определена цел, без работа,
бос1 м. Човек със силно влияние и власт, ръководител
на предприятие, партия, организация и др. Индус¬
триални босове, [англ.]
босемичък прил. Умал. от б о с, обикн. в бос-босени-
чьк разг. — съвсем, напълно бос.
босилек м. Градинско и саксинно цвете с приятен дъх,
което се употребява при църковни обреди, Осушиш
ЬаиСсцт. Босилек много мирише, та всичко живо
събуди. Нар.п.
босилков и босклеков прил. Който се отнася до боси¬
лек, който е от босилек ти е присъщ на босилек.
'	Босилкова китка.	.
босок рак прил. Който е с боси крака; бос, босоног,
босна ж. 1. Качество на бос. 2. прен. Неосведоме¬
ност невежество.
босогйя ж. събир. Бедни хора; беднотия, голотия.
бостаи м. 1. Нива, засадена с дини и пъпеши. 2. събир.
Мною дини и пъпеши на едно място. [перс. > тур.]
босганджийскя прил. Който сс отнася до бостан и до
бостанджия; бостански.
бостанджйя м. и бостаиджиика ж. Човек, който обра¬
ботва или продава бостан,
бостанише ср. Място, където е било бостан.
босгапекя прил. Който се отнася до бостан. О Бос-
танско плашило — а. Плашило в бостан, 5, прен.
Много грозен човек,
босяк м. и босячка ж. Сетен бедняк, човек от декла¬
сирани градски слоеве; скитник, бездомник, голтак,
[рус.]
боеячество ср. Босяците като съсловие, общност,
босяшки прил. Който се отнася до босяк, „
ботаник м. и ботаиичка ж. Специалист по ботаника,
ботаника ж. Наука за растенията, [гр.]
ботанйчен и ботанически прил. Който се отнася до бо¬
таника. Ботаническа градина.
ботевски прил. Който ее отнася до Ботев, присъщ,
свойствен на Ботев.
боти мп. (бота ж.) Вид обувки, високи до глезените.
1ФР .]
богннкн мн. (ботинка ж.) Леки дамски или детски
обувки, високи до глезените, [фр.]
ботулнзъм м. мед. Тежко отравяне, причинено от бо-
тулин,	I	;
ботулкн м. Отрова, която се образува в развалени
месни консерви, [от лат.]
ботур м. 1. Дънер, пън. 2. прен. неодобр. Груб, намръ¬
щен, неприветлив човек.
бдтурешки нарч. прост. Неприветливо, намръщено.
Гледам ботурешки.
ботурясвам нсе.» ботурясам св. прх. прост. Буторяс-
вам. -
ботуш м. 1. Висока до под коленете обувка. 2. прен.
Военщина, насилие, гнет. [от фр.]
ботушар м. Майстор, който нрави ботуши; чизмар.
боТушарница ж. Работилница на ботуш ар.
ботушарски прил. Който се отнася до ботушар.
ботушарство ср. Занятие на ботушар.
ботушки мн. (богушка ж.) 1. Умал. от б о т уши,
С червените ботушки, потропва Дядо Мраз. 2. Ле¬
ки дамски или детски ботуши,
ббулинт м. Спортна игра, при която тежка топка се
търкаля или плъзга по специална дървена пътека,
улей с цел да се съборят група от десет фигури, кег¬
ли. [англ.]
бохем м. и бохёма м. и ж. 1. Човек,' обикн. худож¬
ник, писател, артист и под., който води весел, без¬
грижен и безреден живот. 2. само бохема ж. съоир.
Съсловие на художници, писатели, артисти и др.,
които живеят такъв живот. Тук се е събирала лите¬
ратурната бохема на някогашна София, [фр.]
бохемски прил. Който е присъщ на бохем, бохема. Бо¬
хемски живот.
бохемство ср. Качество или поведение, живот на бохем,
бохема. Прекарал щадите си години в бохемство.
бохемст[ву|вам псе. нпрх. Водя живот на бохем.
бохча мс. 1. разг. Четириъгълен къс, парче плат за
увиване и покриване. 2. Вързоп дрехи или други ве¬
щи. О Бохча тютюн (и съкр. бохча ж.) — вид ви¬
сококачествен дребнолист тютюн, [тур.]
бохчалък м. ппр. Сватбени дарове, вързани в бохча,
които се дават на едно лице. [тур.}
боц межд. 1. Възклицание, с което придружават бод-
ваие с пръст при игра с малко дете. 2. разг. Като
сказ. — 6онвом, боцка
ббцвам нсв., боцка св. прх.. разг. Бода, боцкам веднъж
или поединично.
боцкам нсв. прх. разг. Бода леко. с нешо остро върхо.

ббцпа вж. б о ц в а м.
боцман м. Старши сержант или старшина от флотата,
бсчен прил. диал. Страничен. Бочиа врата,
ббчннк м. Клинообразно парче плат, което се поставя
между предната и задната част на дреха, за да ста¬
не надолу по-широка.
бошлаф м. разг. Празни, безсъдържателни приказки:
лъжа, [от тур,]	·
бой гж. 1, Вещество за багрене, оцветяване. Ближни
боя. 2. Багра, цвят. [тур.]
бояджвнннца ж. Работилница за боядисване.	.
бояджийски прил. Който се отнася до бояджия,
бояджийство ср. Занятие на бояджия.
бояджвлък м. прост. Бояджийство, [тур.]
бояджия м. и бояджййка ж. 1. Занаятчия, майстор.
който боядисва прежди, платове, стени и др. 2. Чо¬
век, който прави или продава бои. 3, разг. неодобр.
Човек, който (често и безпринципно) меяи полити¬
ческите си убеждения, партийната си принадлеж¬
ност.
боядисвам псе.. боядисам св. прх. Придавам багра, цвят
на нещо, покривам нещо с боя; багря. Ще' дам да ми
боядисам преждата. Боядисвам вратите и прозорци¬
' те. — се 1. вьзвр. Мажа части от лицето или главата
си с боя, червило и др. Това момиче много се боядис¬
ва. 2. нпрх. неодобр. Меня политическите си убежде¬
ния, партийната си принадлежност,
' боязлив прил. Който се бои/който се плаши; плах, не¬
решителен
боязлнвост ж. Качество на боязлив,
боязън ж. Чувство на страх, на смущение. Не изпит¬
вам никаква боязън.
ббяк еж. б о е к.
боялия прил. неизм. разг. 1. Който е боядисан, обаг¬
рен. Боялия покривка. 2. Който може да боядисва,
да багри. Боялия грозде. [тур.]
боя се нсв. нпрх. Страхувам се. Боя се за живота си.
Той се не боеше. под небето спеше. Ваз. Мокър от
дъжд се не бои. Погов.
брава ж. Приспособление за заключване на врата.
Вътрешна брава. Секретна брава.
брава ж. Единица дребен добитък, обикн. овце, кози;
глава. Брави има две хиляди и коне петстотин. Ваз.
бравйрам нсв. прх. книж. Пренебрегвам нещо заради
показна смелост. Бравирит общественото мнение.
[от фр.]
браинсимо мсжд. За израз на най-висока степен на
одобрение, [ит.]	’
брйво межд. За израз да одобрение; отлично, превъз¬
ходно. Брава. Райно... — каза приветливо Огнянов.
Ваз. [ит.]
брада ж. 1. Крайната предна част на долната челюст.
* Ударил го по брадата. та му изкривил челюстта.
2. Месеста част под долната челюст. Отпуснал е
вече две бради. 3. Дълги косми, които покриват
долната част на лицето у мъжете. Оставям си бра¬
да. Педя човек, лакът брада. 4. Косми по лицето,
които се бръснат. Никне му вече брада. Па такава
брада — такъв бръснач. 5. прен. Всякакъв космен,
влакнест израстък. Козя брада. Брада на царевица.
Брада на лук. О Козя ·брада — вид дре’бен киселец,
брадавица ж. Малък плътен неболезнен израстък по
кожата.
брадаяичав прил. Който има брадавици,
брадат прил. Който има брада (в 3 и 5 знач ). Брадат
козел. Б/юдат корен. О Брадата лъжа — много го¬
ляма.
браннически 73
брадва ж. Инструмент за сечене на дърва; секира.
брадвар м. Който прави брадви или работи с брадва,
брадясал прил. Комуто е порасла брада, не се е об¬
ръснал.
брадйсвам нсв., брадйсам св. нпрх. Обраствам е брада
(в 4 знач.), оставям брадата си необръсната.
бразда ж. 1. Изоран от плуг нли рало в земята пли¬
тък ров. Морен орачът в нивата сееше, сееше в ров¬
ки бразди. Ваз. 2. прен. Дълга рязка, бръчка. Дълбо¬
ка бразда разполовяваше челото му. 3. прен. Струя,
струйка или следа от нещо протекло (кръв, пот,
сълзи и др.). Бразди от пот имаше по лицето му. „
браздудйца ж. Струя или следа от струя. Браздулици
от пот шарят изгорялото лице на стареца. Е.Пел.
браздя нсв. прх. Правя, прокарвам бразди; ора. Трак¬
тори браздят полето.
, брайко м. диал. БраЙно.	*
бранно м. диал. 1. Обръщение към по-млад девер. 2.
Обръщение към мъж от простолюдието.
брак1 м. [Официално свързване за] съвместен семеен
живот на мъж и жена. Встъпвам в брак. Сключихме
граждански брак. Несполучлив брак.
брак2 м. 1. Бракуване. 2. Недоброкачествена продук¬
ция. негодна стока. [нем. > рус.]
бракмй ж. разг. Нещо старо, износено, негодно за
употреба, [тур.]
бракониер м. Който ходи на лов в забранени места
или през забранено време, [фр .]
бракониерство ср. Незаконен, непозволен лов.
браконие[Кт|ву|вам нсв. нпрх. Върша бракониерство,
бракоразвдд м. Разтрогване на брак; развод,
бракоразводен прил. Който се отнася до бракоразвод.
Бракоразводни дела.
бракосъчетавам нсв.. бракосъчетая св. прх. Извърш¬
вам бракосъчетание, свързвам в брак. — се нпрх.
Встъпвам в брак.	.
бракосъчетание ср. Церемония, обред за брачно свър-
4 зване. Къде ще стане бракосъчетанието?
бракосъчетая вж. бракосъчетавам,
бракувам нсв. прх. Обявявам нещо за недоброкачест¬
вено, негодно, изхвърлям из употреба,
брамин и (рядко) брахмаи м. Член на най-висшата,
• жреческата хиндуистка каста, [от санскр.]
брамйнскн прил. Който се отнася до брамин. Брамин-
ска каста.
бран ж. старин. Война.
брана ж. Оръдие за повърхностна обработка на поч¬
вата (разбиване на буци, разрохкване) чрез дискове,
шипове и др. <
бранен прил. Който се отнася до бран. Бранни доспехи.
Бранни полета.
бранител м. 1. Който брани, защитава някого; пазач,
защитник, пазител. На слабите бранител. Ваз. 2.
спорт. Играч от защитата; защитник,
брапица ж. събир. диал. Стадо овце или говеда, заку¬
пени за угояване и клане; суват.
бранимар м. диал. Човек, който събирал овце нли го¬
веда за угояване и клане; джелепин.
браните ср. Запазена от сеч гора. Около селото има¬
ше обширни брапища.
бранник м. и брйиннчка ж. 1. само м. Войник, воин.
2. Член на организацията „Бранник“ у нас преди
9ЛХ.1944 г.	'	,
бранннчески прил. Който се отнася до бранник.

74 браносвам
браносвам нсв., браиосам св. прх. Бранувам, '
брантня ж. I. диал. Изоставена, необработвана нива
или лозе. 1, прост. Стара мома или жена. 3. разг.
презр. Развалена жена, развратница, [тур.]
бранувам нсв. и св., прх. Обработвам почвата с брана;
браносвам.	.
бранш м. Дял, клон в търговия, производство, занаят
и др. [фр.]	’	·
браншоа прил. Който се отнася до бранш,
браня нсв. прх. 1. Защитавам. Три деня младите дружи¬
ни как прохода бранят. Ваз. 2. Предпазвам. Бронята
му брани гърдите. 3. Възпирам. Брани кучето, че ще
ухапе човека.1 4. нар. Забранявам. Кой ти брани да
пиеш, но с мярка. 5. прен. Застъпвам се за някого; зак¬
рилям. Брат сестра брани. — се нсв. вьзвр. и взаим.
Защитавам се, пазя се. предпазвам се.
браелбт м. Гривна, [фр.]	.
брат .и. 1. Всеки от синовете на едни родители, една
майка или един баща спрямо другите им деца.
Шестыми я братя не вричат. П.П.Сл. Брат брата
не храни, тежко му който го няма. Погов. Приве¬
ден (природен) брат, 2. прен. Сърдечно близък чо¬
век. Тежко, брате, се живее между глупци неразб¬
рани. Бот. 3, Монах, калугер по отношение на
другите монаси. Братята в манастира не се на¬
гаждаха. 4. Другар, събрат. Те бяха братя по оръ¬
жие. 5. разг. Приятелско обръщение към мъж;
братко. 6. Всяко от две или повече стъбла, стръка,
израсли от един корен. О Прихващат* ме братята,
братанец м. и братйннца ж. Братов син или дъщеря;
племенник, племенница.
братене ср. спец. При житните растения — образува¬
не, пускане от един корен на допълнителни стръко¬
ве, стъбла; братимене, братясване.	,
братец м 1. Умая. от б р а т. 2. нар. По-млад девер;
драгинко,	,
братимй нсв. и св. 1. нпрх. От една семка или от един
корен пускам няколко стръка; братясвам. 2. прх.
Побратимявам. — се нпрх. Побратимявам се.
братко м. 1. Гальовно обръщение към брат. 2. разг.
Приятелско обръщение към мъж; брате. Слушай,
братко, помогни ми.
братле ср. 1. Умал. от б р а т; братче. 2. разг. Свойс¬
ко обръщение към мъж; братко, братче.
братов I. прил. Който е на брат (в 1 знач.). Братово
дете. Братова нива. 2. като същ. братови мн. Домът
и семейството на женен брат. Отиде у братови си.
братовица ж. нар. Братова жена; буля.
братовчед м. и братовчедка ж. Син или дъщеря на
бащин или майчин брат или сестра. О Втори бра¬
товчеди — депа на първи братовчеди. Първи бра¬
товчеди — деца на братя и сестри.
братолюбец м. Човек, който обича брата си или
ближния си.
брато.побйв прил. Който има качества или е присъщ
на братолюбец.
брвтелиббме ср. Братска обич.
братоубнеи м. Който е убил, погубил е брата си.
брятоубиоствея прил. Който е свързан с братоубийст¬
во. Братоубийствеки война.
братоубийство ср. Убийство, погубване на своя, собс¬
твения брат.	,
братски прил. Който е присъщ на брат, който се от¬
нася до брат, братя. Братска обич. Братска делба.
О Братска могила — обща гробница на загинали,
братство ср. 1. Кръвно родство между братя. 2. Сго¬
вор, близост, разбирателство между хора и народи.
Братство, равенство и свобода. Братството меж¬
ду българи и руси е вечно. 3, събир. Група, сдруже¬
ние, общност от хора с еднакви идеи, работа, ин¬
тереси и др. Пишещо братство. Свещеническо
братство. Охридско братство. 4. Калугерите от
един манастир като цяло. * *
братувам нсв. нпрх. Живея с някого като с брат; дру¬
гарувам.
братушка м. Сърдечно именуване и обръщение към
руски войник, руски човек, [от рус.]
братче ср. 1. Умал. от б р а т; братле. 2. разг. Свойс¬
ко обръщевние към мъж; братко, братле,
братясвам нсв., братйсам св. нпрх. Братимя (в 1 знач.).
браунпв прил. О Брауново движение физ. — непрекъс¬
нато безредно движение на дисперсни частици в
течност или газ. [от англ. соб.]
брйхмаи вж. брамин.
брахманйзъм м. книж. Една от най-старите религии
на робовладелското общество, възникнала в Ин¬
дия. [от саискр.]
брачен прил. Който се отнася до брак1. Брачен жи¬
вот. Брачна церемония.
брашнар м. и брашнарка ж. Търговец на брашно,
брашнареки пршн Който се отнася до брашнар.
брашнен прил. 1. Направен от брашно. Брашнена ка¬
шица. 2. Предназначен за брашно, в който се държи
брашно. Брашнен сандък. 3. Посипан или набит с
брашно. Брашнени гащи. < Брашнен чувал — за
нещо или някой, от когото винаги може да се взе¬
ме, да се получи оше нещо, който е неизчерпаем
източник на нещо, обикн, пари или други облаги,
брашнеинк м. Голям дървен съд за брашно; брашник.
браишеня нсв. прх. Цапам или покривам, посипвам,
набивам с брашно. — се нпрх. 1. Цапам се, покри¬
вам се, посипвам се с брашно. 2. Беля се от сипа¬
ница или друга кожна болест,
брапшест пршз. О Брашнеста мана — гъбна болест по
някои ращения, при която листата, стъблата и пло¬
довете им се покриват с бял пухкав налеп,
браплшк м. Брашненик.
брашно ср, 1. Смляно на прах жито, царевица, ръж и
др. Бяло' брашно. Царевично брашно. 2. Изобщо не¬
що стрито на прах. О Два остри камъка брашно не
мелят — за несговорчива хора, които не се разби¬
рат и не могат да вършат обща работа. На браш¬
ното евтин*, на трнците скъп,
брашовски прил. Който е свързан с Брашов, град в
Румъния. Брашовски сандък.
бре1 част. 1. В обръщение (самостоятелно или при
съществително име) — за израз на фамилиарност,
близост или за усилване. Къде се дянахте, бре? Ела
бре. сине! Много си бил умен, бре! 2. като сз.: а. За
свързване на еднородни части в простото изречение
или на прости изречеш!я в едно сложно. Отидохме
при него и бре така, бре инак, съгласи се човекът, б.
В народните песни — за допълване; та, та па, че
още, дори. Сърце мъжко, мъжко бре юнашко. в. Без
особено значение, заради размера на песента. Кат
я видя бре мама ù, плесна ръце, засмяла се й.
бре2 или удвоено бре-бре межд. 1. За израз на изне¬
нада, учудване или недоволство, досада, яд. Бре,
що се е свят насъбрал! Бре-бре-бре, какво е това чу¬
до! Бре. да му се не види! Бре, ти ли ще ми кажеш?
2.	П|р>викввне лри народни ппесн и хора.

бреговйррил. Който се отнася до бряг (в 1 знач.). Бре¬
гова охрана. Брегова артилерия, [рус.]
брсжйще ср. Увел. от б р я г.
бреза ж. Дърво с бяла кора и тънки клони, Ве1и1а
а!Ьа.
брезак м. Гъста гора от брези.
брезент м. Плътен, груб, понякога пропит със смола
плат за покриване и предпазване от влага, [от хол.]
брезентов и брезёитен прил. Направен от брезент,
брезов прил.. Който се отнася до бреза. Брезова горич¬
ка.
брей1 част, В обръщение, самостоятелно или при
съществително име — за подчертаване на фами-
лиарност при покана, напомняне или забрана.
Брей, хора, какво става там? Да не плашиш деца¬
та, брей!	-
брей2 межЬ. За израз на: а. Възражение, несъгласие
или недоволство. Брей, много важно! б. Учудване,
изненада. Страшен човек, брей! в. Радост, задовол¬
ство. Брей че хубава жена!
брекина ж. Горско дърво от рода на крушите с дреб¬
ни жълточервени плодове с приятен вкус, ЗогЬиз
йзптппаПз. .
бр&ие ср. 1. Товар колкото може да носи наведнъж
човек или добиче. 2. прен. Грижа, тегота, мъка.
Животът е за мене непосилно бреме.
бременен прил. 1. За жена или женско животно — кой¬
то е с плод в утробата; непразен, труден, тежък. 2.
прен. В който нещо се заражда, иазрява, съществу¬
ва и може да се прояви, да възникне. Всяка радост
е бременна с мъка. П.Пен.
бременност ж. 1. Състояние на бременен. 2. Времето
от зачеване до раждане.
брешш ср. Концентрирано алкохолно питие, подобно
на коняк, [англ.]
бранен прил. стария. Тленен, земен, краткотраен,
бретон .и. Спусната над челото и подрязана в- права'
линия коса на момиче, [фр.]
брецам нсв. нпрх. За бивол — издавам присъщия си,
характерен глас, звук; рева.
брецва.м нсв., брешна св. нпрх. Брецам веднъж или по¬
единично.
бригада ж. 1. воен. Войскова единица от два полка.
2. Колектив за оп	задзая. С.псгр
телна бригада. 3. Организирана група от студенти,
ученици и др. за извършване на определена работа.
Младежка бригада по залесяването. 4. разг. Орга¬
низиран, обикн. доброволен и безплатен колекти¬
вен труд за извършване на определена работа.
Отивам па бригада, [фр. <ит.]
бригаден прил. Който се отнася до бригада. Бригаден
командир. Бригадна организация на производството.
бригадир м. и бригадарка ж. 1. Член на бригада. 2.
Ръководител на бригада.
бригадирски прил. Който се отнася до бригадир. Бри¬
гадирска песен. Бригадирски труд.
бригади рство ср. 1. Участие в бригада. 2. Длъжност и
работа на бригадир.	·
бридж м. Вид игра на карти, Спортен бридж. Състе¬
зания по бридж:, [англ.]
брнджбр м. Човек, който играе бридж, участник в иг¬
ра на бридж.
бриз м. Тих морски вятър, който през деня духа от
морето към сушата, а през нощта обратно, [фр.]
бризаитен прил. воен. За снаряд, граната ·—— който се
пръска на множество малки късове, парчета още
във въздуха, [фр.]
*	броен 75
брикетен прил. Който се отнася до брикети. Брикетна
фабрика.
брикети ми. (брикет 1 м.) Блокчета с правоъгълна или
друга форма от слепени и пресовани ситни каменни
въглотца, кюспе и др. [фр.]
брикетирам нсв. и св., прх. Правя на брикети,
брилянт м. 1. Обработен, шлифован бял диамант. 2.
прен. Нещо блестящо, скъпоцечшо. 3. Вид гладък и.
лъскав плат, обикн. за подалата. Престилка от
брилянт, [фр.]
бршшггеи прил. 1. Който се отнася до брилянт (в 1
знач.), който е от брилянти или е присъщ на бри¬
лянт. Брилянтен пръстен. Брилянтена огърлица. Бри¬
лянтен блясък, 2. прен. Изключително фин, изящен.
Музикант с брилянтна техника. 3. Който е направен
от брилянт (в 3 знач.). Брилянтени престилки.
брилянтни м. Помада или течност, с която се маже
косата, за да приляга и да блести, [фр.]
брилянтов прил. Брилянтен (в 1 и 3 знач.).
брймка ж. 1. Всеки от свързаните един с друг клупо¬
ве, кръгчета от конец, образуващи плетиво, нещо
изплетено. 2. Изпусната нишка на чорап. О Ловя
(хващам) бримки — заплитам разплетени бримки
на плетиво, чорап,
бримча нсв, прх. Правя на бримки,
британец м. и британка ж. Човек от основното насе¬
ление на Великобритания, гражданин на Велико¬
британия.
британски прил. Който се отнася до британец и до Ве¬
ликобритания. Британска империя. < Британска
общност — организация, общност от ^зависими
държави, части от бившата Британска империя,
брйфипг м. книж. 1. Кратка, сбита информация пред
журналисти за дадено събитие, правителствено ре¬
шение и под. 2. Кратък инструктаж, [англ.]
брич м. Вид панталони за езда, в бедрата широки, а
от коленете надолу тесни, [англ.]
бримка ж. 1. Вид лека конска кола за пътници. 2.
разг, пренебр. Стара, износена кола, автомобил.
[рус.<ит.]'
брйша нсв. прх, разг. Бърша, трия, изтривам. Пише и
брише.	)
брод м. Място в река, където може да се прегази.
Дълбока вода брод няма.
бродерия ж. 1. Везани работи. 2. Везане, везба. [фр.]
бродирам нсв. и се., прх. Веза.
бродник м, и бродница ж. 1, Мъж илн жена, които
бродят нощем и правят магии. 2. Според народно¬
то поверие —— уплътен мъртвец или дух на мъртвец,
който броди нощем без покой. Душата ти дух
бродник да стане. П.П.Сл.	’
брбдя нсв. нпрх. 1* Ходя, обикалям, кръстосвам. На
нощта неверна верен син —■ бродя аз бездомен и са¬
мин. Деб. 2. Зп призрак, дух» бродник — скитам, ·
блуждая. В късна нощ блуждаят зли духове и брод¬
ници.
бродяга м. Скитник, [рус.]
броеж м. Броене. Ще приеме вещите под броеж.
брбеи прил. Който се отнася до брой, броене.
О Бройна система мат. — начин за изразяване и
означаване на естествените числа с помощта на
краен брой цифри. Десетична бройна система.
Бройна форма грам. — форма за мн. число на същ,
имена от м. род, които са употребени след числи-

76 броен
телно име или местоимение за количество, напр.:
два стола, няколко човека, колко лева и под. Числи-,
телио бройно грам. — което означава брой, коли¬
чество.
броен прил. Който е определен и не голям по брой.
Броени дни лесно свършват. Всичко стана за броени
минути. Вълкът яде и броено. Погов.
броеница ж. Нанизани на връв обли или длъгнести
зърна от кехлибар, седеф, кост и др., които се пре¬
мятат за развлечение.
броеница ж. 1, Много броене. 2, Вид детска игра.
броеинчем прил. Който се отнася до броеница. Брое-
нично зърно.	■
броец м. 1. Служител, чиновНик, чиято работа е да
брои пари. 2. Човек, чиято работа е да брои нещо;
брояч.	*
брожение ср. Кипеж, недоволство, вълнение всред об¬
ществото. След войната революционното брожение
се засили, (рус.]
броител м. Броец, брояч.
брой м. 1. Определено количество единици от нещо;
число, чет. Броят на учениците е голям. Те са мал¬
ко на брой. 2. Отделно поредно издание на вестник,
списание и под. Неделен брой на вестник. 3, Бройка.
О В брой — за плащане: в пари, веднага. Без брой
— извънредно много; безброй, безчет,
бройка ж. Отделна единица от множество еднородни
неща, от еднородно множество. Книгата е отпеча¬
тана в 80(Ю бройки. Получихме 10 щатни бройки.
бройлер м. Пиле, отгледано в птицеферма за месо,
(англ.]
брбйлерен Прил. от б р о й л е р. Бройлерпо произ¬
водство.
брокйт м. Плътен, тежък копринен плат с втъкани
златни и сребърни нишки или извезани богати ор¬
наменти. (от ит.]
брокер м. Посредник при сключване на (търговски)
сделки; борсов посредник, борсов агент, (англ. ]
брокерски Прил. от б р ок е р. Брокерски къща.
бром м. 1. Химически елемент Вг — червеиокафява
течност с неприятна задушлива миризма. 2. разг.
Бромово съединение, препарат, който се използва
в медицината като успокоително средство, (тр.]
бромов прил. Който се отнася до бром. Бромови съе¬
динения. Бромов препарат.
бронебоен прил. воен. Който пробива брокя. Бронебоен
снаряд. Бронебойни патрони.
броневак м. Войник нли офицер от бронирана войс¬
кова част.
броневй прил. Брониран. Бронева машина.
броиенбеец м. 1. воен. Защитен с броня тежко въоръ¬
жен военен кораб. 2. зоол. Покрито с рогова броня
бозай но животно, което живее в пустинните облас¬
ти на Южна и Средна Америка,
бронетранспортьор м. воен. Брониран автомобил за
превозване на пехота на бойното поле. -
бронз м. 1. Сплав от мед н калай (или друг метал)
със златистожълт цвят. 2. Боя от жълт или бял ме¬
тален прах. Златен бронз. Сребърен бронз, (от ит.]
броязйрам нсв. и св., прх. Намазвам с бронзова боя.
бронзов прил. 1. Направен от бронз. Бронзова камба¬
на. Бронзов медал. 2, Който има, наподобява цвета
на бронз; жълто кафяв, златистокафяв. Бронзов за¬
гар. Бронзово лице. О Бронзова епоха (ера); бронзов
век — период от историята на човечеството, когато
оръдията на труда са били изработвани от мед и
бронз.	t
бронирам нсв. и св., прх. Покривам с броня (във 2
знач.).
брониран прил. 1. Снабден, покрит с броня (в 1 и 2
знач.). Брониран кораб. Брониран автомобил. Брони¬
рана жилетка. 2. Съставен от танкове и други за¬
щитени с броня бойни машини. Бронирани войски.
Брониран полк,
броихн мн. анат. Разклонения на дихателната тръба
в белите дробове, (гр.]
бронхиален прил. Който е свързан с бронхите. Брон¬
хиална астма.	*
бронхит м. мед. Възпаление на слизестата ципа на
бронхите. Остър бронхит.	■
бронхопневмония ж. мед. Възпаление на белите дробо¬
ве, пневмония, която започва от бронхите, [от гр.]
броня ж. 1. Защитно метално облекло (в средновеко¬
вието). Рицарска броня. 2. Дебела защитна метална
обвивка на военни кораби, бойни машини, автомо¬
били и др. 3. Дебела костна или люспеста защитна
обвивка у някои бозайници. 4. прен. Зашита. Гор¬
достта му е броня срещу хорските нападки..
брош м. Тревисто растение, с чиито корени боядисват
в червено или оранжево, КлЬ1а йпеюгшт.
брошнрам нсв. и св., прх. Съшивам или слепвам и об-
рязвам коли на кнжа, [от фр.]
брошка ж. Женско украшение, обикн. от метал, прик¬
репено на гърдите чрез закопчаване, (фр.]
брошура ж. Малка, тънка, обикн. неподвързана кни¬
га, посветена на някакъв злободневен, актуален
проблем, (фр.]
броя нсв. 1. нпрх. Казвам, изреждам числата в техния
естествен ред. Броя до сто. Детето не може да
брои. 2. прх. Определям количеството, броя, число¬
то на единиците в дадено множество. Броя пари.
Броя дните. 3. прх.. прен. Смятам, считам. И него
ли броиш за мъж? 4. прх. разг. Давам пари, пла¬
щам. Колко бона си броил за къщата? 5. нпрх. разг.
Имам в състава си; наброявам. Селото брои трис¬
та къщи. 6. прх.. жарг. Наблюдавам, следя, шпио¬
нирам някого, — се 1. възвр, Смятам и себе си, вли¬
зам в броя. Да сме повече, брой се и ти. 2. нпрх.
Смятам се, считам се. И той се брои за гражданин,
О Броя залцнте някому — свиди ми се, че го
храня, издържам, та държа сметка колко яде. На
пръсти се броим — малко сме на брой Пшщите (пи¬
летата) се броят наесен — за подчертаване, че ре¬
зултатът от нещо се вижда накрая,
брояч м. 1. Човек, който брои нещо; броец. 2. Апарат,
който брои, отчита посетители, телефонни разгово¬
ри и др. 3. жарг. Човек, който наблюдава, следи,
' шпионира някого.
брулвам нсв., брулна св. прх. Бруля веднъж или пое¬
динично, бруля малко, в малко количество,
бруля нсв. прх. 1. Събарям плодове от дърво с прът
или с камъни. Бруля орехи. 2. За вятър —- удрям
силно, шибам. Цяла нощ вятър го брули. Вятърът ·
брули лицата ни.
брус м. Изгладен къс зърнест камък за точене на се¬
чива. 2. диал. Четвъртит (длъгпест) къс, парче от
някаква твърда еднородна материя. Брус сланина.
бруояйпа ж. 1. Болест дребна шарка; морбили. Дете¬
то е болно от бруспица. 2. Червена боровинка,
бруст м. спорт. Стил на плуване по гърди, при който
ръцете се изнасят пред главата и с двете едновре-

менно се загребва назад и встрани под повърхност¬
та на водата, [нсм . ]
бруствер м. воеп. Земен защитен насип по предната
страна на окопа, [нем.]	.
брутален прил. Безогледно груб, неучтив, невнимате¬
лен . Брутален човек. Брутална постъпка, [фр.]
бруталност ж. Качество или проява на брутален; гру¬
бост, насилие,
брутен Прил. от б р у т о. Брутно тегло. Брутен до¬
ход. Брутен национален продукт. Срв, нетен,
бруто ср. 1. Тегло на стока заедно с опаковката. 2.
Обща сума, общ доход (без приспадане на разнос¬
ки, удръжки и др.). Срв. н с т о. [ит.]
бръв ж.. диал. Мост от само едно препречено дърво.
Сбъркал се като куче на бръв.
бръз вж. бърз.
бръквам нсв., брЬкна св. нпрх. Бъркам веднъж или по¬
единично. Бръкнал си в джобовете. Не ми бъркай в
душата. — се нпрх. разг. 1, Бъркам в джоба си. 2.
Давам пари, плащам. Бръкни се по-дълбоко.
брьмбазък м. 1. Малък бръмбар. 2. Дребна, непотреб¬
на вещ; дреболийка, дреболия.
бръмбар м. Едро твърдокрнло насекомо, което при
хвърчене бръмчи, Со1еор1ега. Майски бръмбар.
Бръмбар корояд. Колорадски бръмбар. О Влязъл мя
е бръмбар в главата разг. — втълпил съм си нещо,
някаква неразумна мисъл, която ме безпокои неп¬
рестанно. Имам бръмбари в главата си разг. — а.
Постоянно ме занимават неясни, объркани, празни
мисля. б. Глупав съм.
бръмвам нсв., бръмна св. нпрх. Започвам да бръмча;
бръмча от време на време, за кратко. Муха да
бръмне, ще се чуе. О Не давам муха да бръмне
разг. — не позволявам никакъв шум.
бръмкам нсв. нпрх. Бръмча леко, тихо и с прекъсване,
бръмча нсв. нпрх. Издавам еднообразен трептящ звук,
шум (за бръмбар, муха, пчела, самолет, мотор). В
градината бръмчат пчели.
брънка ж. 1- Металически пръстен, халка, 2. прен.
Всяко от поредица, верига събития, действия, мис¬
ли и др.	,
бръсвам нсв., бръсна св. прх. Бръскам веднъж или по¬
единично. .
бръскам нсв. прх. 1. Мета леко, небрежно, отгоре-от-
горе. 2. Удрям леко.
бръсна1 нсв. 1, прх. Със специален нож, бръснач режа
косми ниско до кожата. Бръсне си главата. 2. нпрх.
За студен вятър — духам силно, 3, прх. разг. В от¬
рицателно или въпросително изречение — зачитам,
уважавам, Тук никого не бръснат. ■— се възвр. и
нпрх. Бръсна се при бръснар.
бръсна2 вж. бръсвам.	4
бръснар м. и бръенарка ж. Човек, чийто занаят е да
бръсне и да стриже.
бръснарница ж. Заведение, където бръснат и стрижат,
бръснарски прил. Който се отнася до бръснар. Бръс¬
нарски занаят. Бръснарски салон.	*
бръснат прил. Който е с ниско, гладко орязани косми
по кожата, обикн. на 'лицето. Не мога за изляза, за-
гцото не съм бръснат.
бръснач .и. Специален остър нож за бръснене. Реже
като бръснач.
бръснене ср. Действие по гл. б р ъ с н а. Ножчета
за бръснене. Колко струва едно бръснене?
бръснещ прил. Обикн. в съчет. бръснещ полет — по¬
лет на самолет с толяма скорост на малка висо¬
чина.
будйзъм 77
бръст м. и ж. Зелени клонки и листа от дървета като
храна за добитък; бръстина.
брьстйна ж. диал. Бръст.
бръстувам нсв. прх. диал. За добитък — бръстя.
бръстя нсв. прх. 1. Давам на добитък бръст, 2. За коза
или друг · добитък — ям, храня се с бръст.
брътвеж м. 1. Без съдържателно говорене, приказвапе;
брътвене, дърдорене, бръщолевене. 2. обикн. ми.
Празни, безсъдържателни приказки, _
брътви нсв., нпрх. и прх, Говоря неразбрано, приказвам
празни и безсъдържателни неща; бръщолевя, дърдо-
ря. Героите в пиесата брътвят за какво ли не.
бръчка ж. Гънка или следа от гънка на кожа, плат и
др. Бръчки по лицето. Палтото му е само бръчки..
бръчкав прил. Покрит с бръчки, набръчкан. Бръчкаво
лице.
бръчкам нсв. прх. Правя нещо на бръчки; бърча. — се
нпрх. Ставам па бръчки.
бръчннк м. 1. Вълненик. 2. Широк надиплен сукман,
бръшлян м. Вечнозелено увивно растение, Небета
ЪеНх.	<
бръшлйнов прил. Който се отнася до бръшлян. Бръш-
лпнов лист.	*
бръщолевя нсв., прх. и нпрх. Говоря, приказвам .нераз¬
брано или безсмислено; дърдоря. плещя, брътвя.
брюнет ли и брюнетка ж. Човек с черна коса и тъмни
очи. [фр · ]
бряг, брегът м. 1. Място, земя край вода, крайбрежие.
Морски бряг. Речен бряг. 2. Земно възвишение, ви¬
сок отсечен край на земна повърхност. БрМг на ур¬
ва. 3. Земя,- суша. Моряците слязоха на брега,.
бряз прил. Който е с бяло петно на челото. Брези би¬
воли.	·	. -
бряст .и. Едро клонесто дърво с черна грапава кора,
Ulmus.
брястов прил. Който се отнася до бряст. Брястова го¬
ра. Брястова маса.
буба ж. 1. Отглеждана от човека гъсеница на копри¬
нената пеперуда, която вие пашкули. Копринена бу¬
ба. Храня буби. 2. дет. Всяка дребна пълзяща жи¬
вотинка; буболечка. 3. Въображаемо страшилище,
с което плашат децата.
бубар м. и бубарка ж. Човек, който отглежда, храни
буби.
бубарник ж. Помещение за отглеждане на буби; бу-
барница.
бубарнииа ж. Бубарник.
бубарство ср. Отглеждане на буби, производство на
пашкули.
бубен Прил. от б у б а (в 1 знач.). Бубено семе.
буболечка ж. 1. Дребно пълзящо насекомо. 2. прен.
Кротък, безобиден човек,
буббтя нсв. нпрх. Боботя. Печката дуботи, *
будалй ж. разг. преиебр. Наивен, глупав човек; глу-
■ пак. [тур.]
будалкам нсв. прх. разЬ. Залъгвам, подигравам няко¬
го, правя си шега с някого. — се нпрх. Държа се
несериозно, шегувам се с някого,	.
буден прил. 1. Който не е заспал, не спи. Цяла нощ
стои будн'а да го чака. 2. Прекаран без сън; безсъ¬
нен. Будни нощи..3. прен. Природно умен; схватлив,
интелигентен. Буден човек. Будно дете.
будизъм м. Една от основните религии, възникнала
през VI в. преди н. е. в Индия, [от соб.]

78 будилник
будилник м. Часовнях с приспособление, механизъм
да звъни в определен час.
будист м. и будйстка ж. Човек, който изповядва бу¬
дизма.
буднсТки прил. Който се отнася до будист и будизъм.
Будистки храм.
будител м. Просветен деец през време на Възражда¬
нето·. Ден на народните будители.
будка ж. 1. Малка дъсчена постройка за пазач, часо¬
вой. 2. Малка продавннца. Вестникарска будка.
[нем.>рус.]
будка джия м, и будкаджийка ж. разг. Продавач в
будка.
будиоет ж. Качество или състояние на буден.
будойр м. Изящно подредена тоалетна и гостна стая
на богата жена. в която се приемат само най-близ¬
ки познати и приязеди. [фр.]
будоарен Прил. от б у д о а р.
будувам псе. нпрх. Не спя, стоя буден; бодърствувам.
будя псе- нпрх. 1, Прекъсвам някому съня. Всяка сут¬
рин петелът ме буди. 2. Причинявам, предизвик¬
вам, пораждам. Постъпката му буди негодувание.
3.	прен. Просвещавам, 1^ве<с^в^1вая^..^<.в^^1в<^,ие1^д ш^-
рода. — се нпрх. Преставам да спя, прекъсвам съня
си. Обикновено се будя към 6 часа.
буен прил. 1. Силен и бърз. Буен вятър. 2. Пълен със
сила и живот, израсъл нависоко и обилно, нагъс¬
то. Буйна растителност. Буйни ниви. Буйна коса.
3. Който е изпълнен с енсерия и сила; необуздан,
своенравен, неукротим. Буен кон. Буйно дете.
Буен смях. Буйна радост. Буйни години. Вуйна
младост.
буза ж. 1. Страна на лицето у човек ог скулите до
долната челюст. Червени бузи. Целуна го по бузата.
2. Месеста част отстрани на животинска уста. Пу¬
шени свински бузи.
бузест прил. Който е с пълни, издути бузи.
буйка ж. дет. Обувка,
буйност ж. Качество на буен.
буйство ср. Проява на буен нрав, шумна проява на
невъздържан, загубил самообладание човек, Буйст¬
во на луд. Изпадам в буйство.
буйст|ву|вам нсв. нпрх. Върша буйства, държа се-като
буен, невъздържан човек. Пияният ще буйства цн-
ла нощ.
бук м. Голямо горско дърво с гладка сива кора и
твърда дървесина, Ра&из.
бука ж. Буково дърво, бук. Кукувица, кука на зелена
бука. Първа бука за наука. Погов.
букай мн. Окови за кон или затворник, [тур-]
букак м. събир. Букова гора, много букови дървета
на едно място. Букаците на Стара планина невед¬
нъж са еквали от гласа му. Ваз.
буква ж. 1. Писмен белег на звук от човешка реч, от¬
делен знак от азбуката. Главна буква. Малка буква.
Бь.'-иарската азбука се състои от 30 букви. 2. Ме¬
тална отливка, печат за такъв знак. О Безгласна*
буква. Буква по буква — буквално, точно. Държа
ма (придържам ее към) буквата |ня закона] — при¬
държам се строго и формално към даден текст, без
да вниквам, да се съобразявам с неговия дух и
действително съдържание, крайна цел. Оставам
мъртва буква книж. — оставам на книга, не се при-
лшам на дело.
буквален прил. 1. Точен, дословен. Буквален превод,
Буквален смисъл. 2. разг. В същинския смисъл на
думата; същински, истински. Той е буквален идиот.
буквαлиsйрав ‘нсв. и св, прх. книж. Възприемам, раз¬
бирам, тълкувам нещо, обикн, някаква метафора
‘ буквално.
буквам нсв., букна св. нпрх. 1. Изниквам бързо и буй¬
но; избуявам. 2. За огън — разпалвам се, пламвам
изведнъж.
буквар м. Начален учебник за четене и писане,
буквен прил. Който се отнася до буква. Буквен белег.
‘буквоед м. Буквояд, буквоядец. [!рус.]
букволеяр м. Работник, специалист, който се занима¬
ва с отливане на печатарски букви.
букволеярна и букволеярница ж. Работилница за от¬
ливане на печатарски букви,
букволйвкнна ж. Букволеярница.
буквосъчетание ср. Съчетание от букви,
буквоядец и буквояд м. Човек, който възприема, об¬
ръща внимание само на външната, формална стра¬
на на нещата (текст, закон и под.), без да се съоб¬
разява с тяхната същност; педант, бюрократ,
буквоядекн прил. Присъщ, характерен, свойствен на
буквоядец; формален, външен, педантски. Буквояд-
ско отношение.
букво^детво ср. Външно, формално отношение към
нещата, отношение на буквоядец; краен педанги-
зъм.	’	‘
букет м. 1. Подбрани, красиво наредени и свързани в
едно цветя за дар, украса и пр.; китка. Букет от
хризантеми. Поднасям букет.. 2. спец. Съвкупност
ОТ ароматами и вкусови свойства на вино . Етерните
и етеричните масла във виното са малко и му дават
специфичен вкус и букет, [фр.]
букинист м. Търговец на стари книги, [англ.]
букла ж. Къдрица, [фр.]
букле ср. 1. Вид прежда с грапавини, е големи наде¬
белявания, възли по нишката, 2. Плат от такава
прежда, [фр.]
букна вж. буквам.
буков прил. Който се отнася до бук. получен е или е
направен от бук, състои се от букове. Букова гора.
Буков жълъд. Букови клони. Букова дървесина. Буков
паркет.
буксир м. 1. Самоходен плавателен съд за влачене,
теглене на други плавателни съдове. 2. Въже за
влачене, теглене. О На буксир — с влачене, тегле¬
не. [от хол]
букейрен прил. Който се отнася до буксир. Буксирен
катер. *
буксувам нсв. нпрх. За колело на превозно средство
— въртя се на място, без придвижване напред. Ве¬
ригата се откачи и колелото взе да буксува в снега.
[от рус.]
була1 ж. Кадъна, туркиня.	,
була2 ж. 1. Цвете див мак. 2. Есенно цвете турта. 3.
Вид ластовица с бяло петно на гушата; турска лас¬
товица.
була3 ж. Папска грамота или послание, [лат.]
буламач м. Безвкусно ястие. Такъв буламач не може
да се яде. [тур.]
булгур к. [Ястие от] олющено и натрошено на късче¬
та жито. [тур.]
булдог м. Порода кучета с тъпа муцуна, [англ.]
булдозер м. Зем^ойна машина — верижен трактор
със стоманен шит и нож за изравняване, засипване
и др. [англ.]

булевард .w. Широка улица с дървета по тротоарите.
\ФР;]
булеварден прил. 1. Който се отнася до булевард. 2.
прен. Обикн. за произведения на изкуството и ли¬
тературата — пошъл, лишен от сериозно съдържа¬
ние, задоволяваш вкуса на декласираната публика
на големия град. Булевардна литература. Булевар-
ден филм. Булевирдпи вестници и списания.
булян1 прил. Който се отнася до, който е от или на
буля. Люляла е Янка булино детенце. Нар.п.
булил2 прил. Който се отнася до була1.
будка* ж. 1. Жена, която се венчава, сключва брак;
невяста, младоженка. Елате да видим булката. То¬
. ва е фотографията й като булка.. 2. Женена жена,
до като не е остаряла.
б^лка2 ж. нар. 1. Вид ядивна гъба, отгоре портокале¬
но червена, Атапйа сасвагеа; булска гъба. 2, Расте¬
ние див мак.
було ср. 1. Покривало от тънка прозрачна тъкан,
което се слага на главата на булката при венчав-
ка, сключване на брак. 2. Черно покривало, което
носят на главата си духовни лица, монасп и мо¬
нахини. 3. Тлъста кожица около стомаха на жи¬
вотно.
булски* прил. Конто се отнася до булка; булчински.
Булски венец. О Булска гъба — гъба булка Ьулско
цвете — булчински венец.
булски2 прил. Който се отнася до була, кадъна. Бул¬
ски яшмак.
булчински и булчин прил. Който се отнася до булка.
Булчинска премяна. О Булчински (булчин) венец —
градински храст с изобилни бели ароматни цвето¬
ве, РШюбефЬщ согопапа; булско цвете.
булчина ж. 1. Умал. от б у л к а. 2. диал. Обикн. в
съчет. байнова булчица — невестулка
бульон м. Вид ястие — отвара от месо или зеленчук,
[фр]
буля ж. нар. 1. Жената на по-стар брат спрямо него¬
вите по-млади сестри и братя. 2. Уважително име¬
нуване на по-стара жена. Буля Станка. Буля Пет¬
ров ица.
бум межд. За наподобяваме, възпроизвеждане на звук
от гърмеж, шум от мотор и др.
бум м. Бърз растеж, рязко ускоряване в развитието
на нещо, увеличаване на броя или количеството,
интензивността на нещо. Бум в търговията. Ико¬
номически бум. [англ.]	_
бумага ж. пренебр. Канцеларски документ, хартия.
[РУС·]	‘
бумащина ж. неодобр. Прекаден формализъм в канце¬
ларска работа, изразяващ се в наличието на твърде
много документи,
бумеранг м. Къс плоско, сърповидно извито дърво,
използвано като оръжие от някои първобитни пле¬
мена, главно в Австралия, което може да се върне
при този, който го е хвърлил, [англ.]
бумкам нсв. I, прх, и нпрх. Удрям силно, обикн. върху
твърд кух предмет, та сс чува силен тъп звук. Не
бумти по масата, 2. нпрх. За тъпан или друг твърд
кух предмет — издавам силен тъп звук при удар,
удряне.
бумгеж м. Шум от много гърмежи, от падаща вода,
от мотори и др. Бумтежът на водопада се чува от¬
далеко.
бумтя нсв. нпрх. Издавам, произвеждам силен, тът¬
нещ звук, звуча силно, плътно. Тъпани бумтят.
Моторът бумти. Печката весело бумти.
буреносен 79
буна ж· остар. Народно вълнение; бунт, въстание.
Вдигам буна.
бунак .и, разг. Глупак, балама, [тур.]
бупашки прил. разг. Глунашки, баламски.
бунар м. Кладенец, геран, [тур.]
бунгало ср. Лека едноетажна жилищна постройка с
веранда, [англ. < инд.]
буннще ср. Място, където се изхвърлят и събират бок¬
луци и тор; сметище, купище, торище.
бункер м. 1. воен. Стоманобетонно укрепление с прис¬
пособления, гнезда за стрелба. 2. Скривалище за
ограничен брой хора. 3. Помещение или сандък за
събиране, складиране, съхранение на въглища, зър¬
но и др. материалц, [англ.]
бунт м. 1. Проява на масово неподчинение, въоръже¬
на борба срещу установена власт или ред; въста¬
ние, размирица, буна. Вдигам бунт. Въоръжен
бунт. Селски бунтове. 2. прен. Проява на силно не¬
годувание, възмущение от нещо. [нем.>рус.]
бунтар м. и бунтарка ж. 1. Човек с неспокоен дух,
който не се примирява и води борба срещу неред¬
ностите и неправдите в живота. 2. Бунтовник.
бунтАреки прил. Който се отнася до бунтар; бунтовен,
бунтовнически. Бунтарски песни.
бунтарство ср. Качество или проява на бунтар,
бунтовен прил. Който се отнася до бунт и бунтовник,
който се бунтува или призовава към бунт; бунтар¬
ски, бунтовнически. Бунтовно време. Бунтовна пе¬
сен.
бунтовник м., бунтовница и бунгивиичин ж. Човек,
който готви бунт или участва в бунт. Не плачи,
майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин,
майко, бунтовник. Бот.
бунтовнически и бунтовниш^ прил. Който се отнася
до бунтовник. Бунтовнически дрехи..
бунтувам нсв. прх. Подбуждам към бунт, вдигам на
бунт. Бунтувам народа. — се нпрх. 1. Вдигам се на
бунт. Народът се бунтува. 2. Изпитвам или изра¬
зявам силно недоволство, възмущение. Душата ми
се бунтува.
буня нсв. прх. диал. Бунтувам. Той буни народа. — се
нпрх. Бунтувам се.
буран м. диал. Стихиен вятър; буря. [тур.]
бургия ж. Свредел, [тур.]	ή
буре ср. 'Малка бъчва. НосяТ вода с бурета.
буревестник .и. 1. Дребна морска птица от семейство
НуйгоЬаПйае, с дълги и заострени криле. 2. прен.
Предвестник на буря, бунт, революция.
бурен1 прил, 1. Който е свързан с буря, в който или
през който има буря, Бурни ветрове. Бурно море. 2.
прен. За чувство, преживяване и под. — който се
проявява с голяма сила. Бурна радост. 3. прен.
Който е изпълнен с вълнения и напрегнатост, с
важни събития и големи обществени промени. Бу¬
рен живот. Бурни години.	.
бурен2 м. I. Трева, която нс се използва за нищо. Дво¬
рът е обрасъл с бурени. 2. Билка. Лекувам се с бу¬
рени.
буренак м. 1. събир. Много бурени, израсли на едно
място. Кученцето се изгуби в буренака. 2. обикн.
мп. Ецър, висок бурен. Дворът е пълен с буренаци.
бурепйв прил. Бурепясал, Бурение двор.	*
буреносен прил. Който носи буря. Буреносни облаци.
Буреносни събития.	*

80 буренясал	.
буренйсал прил. Който е обрасъл с бурени; бурснив.
Буренясало лозе,
буренясвам нсв., буренясам св. нпрх. Обраствам с бу¬
рен. От	градината бързо буренясва.
буржоа м. 1. Лице, което принадлежи към буржоази¬
ята, представител на буржоазията; капиталист. 2.
разг, неодобр. Богат, заможен човек, който живее
охолно и проявява интерес повече към материално¬
то, отколкото към духовното. [фр.]
буржоазен прил. Който се отнася до буржоазия, при¬
същ е на буржоазията. Буржоазен строй. Буржоаз-
. на революция. Буржоазна демокрация. Буржоазен
начин на живот.
буржоазия ж, 1. Съсловие, класа на собствениците
върху средствата за производство в капиталисти¬
ческото общество. Едра буржоазия. Дребна буржо¬
азия. 2. През средните векове в Западна Европа —
средното градско съсловие в противоположност на
благородниците, духовенството и селяните, [фр.] .
буржоазна ж. Жена от буржоазията,
буржоазнодемократичен и буржоазиодемократнчески
прил. Който се отнася до буржоазна демокрация.
Буржоазподемократична революция.
бурия ж. прост. Тръба (за свирене или на печка)..
[тУР-1	·	‘
буркан м. Дълбок, обикн. цилиндричен стъклен съд с
широко гърло, [рум.]
бурлйв прил. пост. Бурен, буен, размирен. Бурят по¬
ток. Епоха бурлива. Но що паднахте тук, деца бур-
ливи? Баз.
бурмй ж. 1. Болт, винт. 2, Гайка (в 1 знач,). [тур.] .
буря ж. 1. Силен · стихиен вятър, понякога придружен
с гръмотевици и дъжд. Бурята ни застигна всред
полето. 2. прен. Силно обществено вълнение. Буря¬
та па революцията е неизбежна. 3. преп. Силно ду¬
шевно вълнение. Бурята на страстите утихна.
бусола ж. 1. воен. Артилерийски уред за насочване на
стрелбата. 2, остар. Компас, [фр. <ит.]
бут1 м. Част от крак на животно или човек от хъл¬
бока до коляното. Свински бут. [тур.]
бут2 м. Голям дървен чук на тепавица,
бутален Прил. от б у т а л о*. Бутална помпа.
буталка ж. Тесен и висок цилиндричен съд за биене
на масло; бучка.
бутало ср. техн. Подвижен детайл, закрепен на прът
диск, който затваря напречното сечение на цилин¬
дър и се движи по дължината му.
бутам нсв. прх. 1. Тласкам, тикам. Трябва да бутаме
колата нагоре. 2. Пипам. Недей бута тези неща. 3.
разг. Давам някому нещо, обикн. с користна цел,
4.	Бия мляко. — œ нпрх. Бдыжам œ удряя* «е о
нешо или някого, обикн. като ходя, движа се всред
навалица. Зашо се буташ?	,
бутан м. хим. Органично съединение, газ без .цвят и
миризма, който се получава при преработка на
нефт и се използва за битови нужди и в промиш¬
леността. [от гр.]
бутаница ж. 1. Блъсканица. Няма смисъл да ходиш из
такава бутаница. 2. диал. Бито мляко,
бутафореи прил. Който се отнася до бутафория. Бу-
тафорен меч.
бутафория яс. събир. Предмети, изработени от картон
или друг лек материал, имитиращи действителните
(обикн. в театъра, при снимане на филм и др.). [ит.]
бутвам нсв., бутпа св, прх. Бутам веднъж или поеди¬
нично. Бутвам с пръст. Бутнах го, без да искам.
Бутни една стотачка и всичко ще се уреди.
бутик м. Малък магазин за продажба на дребно на
подаръци, модни облекла и др. [фр.]
бутйков Прил. от б у ти к. Бутикови кожени облек¬
ла.
бутилирам нсв. и св., прх. Наливам и затварям нещо
в бутилки. Виното трябва да се бутилира веднага.
бутилка ж. 1. Стъклен съд, шише с различна вмести¬
мост (обикн. от 1/4 до 1 литър). Бутилка за вино. ’
Бутилки от олио. 2. Количеството течност в такъв
съд. Бутилка вино. [от фр.]
бутилков прил. Който се отнася до бутилка. Бутилко¬
во вино.
бутна вок. бутвам.
бутннколйба м. разг. пренебр. Глупав, завеян човек,
бутобетон м. спец. Бетон с пълнеж от скални късове,
който се използва при изграждане на подпорни сте¬
ни, основи и др.	.
бутон м. 1. Част от устройство, която се натиска за
включване и изключване на електрически звънец,
уред, апарат и др.; копче. 2. Шип, топче, издатина
върху подметките на футболни обувки за устойчи¬
вост при бягане, скачане, [фр ]
бутониера ж, Дупка или петлица на дреха за закич-
ване е цвете, [фр.]
буторйсвам нсв,, буторясам св. прх, разг. Бутам, блъс¬
кам, тласкам силно, грубо. Буторяса ме в главата.
бутрак м. диал. Растение репей.
буфер .и. Железен диск с пружина за намаляване на
сътресението, смекчаване на удара при блъскане
между вагони, [англ.]
буферен прил. 1. Който се отнася до буфер. Буферна
пружина. 2. преп. Който играе ролята на буфер,
който смекчава сблъсъка, противоречието между
враждебни страни, сили. Буферна зона. Буферна
държава.
буфонада ж. Актьорска игра, основана върху подчер¬
тано комични, шутовски похвати, [от ит.]
бух межд. За наподобяване, възпроизвеждане на
звук, шум от падане на тежък предмет, от удряне.
Бух на земята! Бух по главата!
бухал м. 1. Едра нощна граблива птица, Б1.пх ЬиЬо.
2. прен. Мракобескик.
бухалка ж, 1. Късо плоско дърво за бухане на пране.
2. Вид ръчна бомба с дръжка. 3. обикн. мн. Гим¬
настически уред във вид на двойка дървени пръчки
с издължена крушовидна форма. Нашата гимпас-
тичка е първа на бухалки.
бухам нсв. 1. прх. Удрям с дърво, напр. пране. Бухам
п-штно. 2. нпрх. За бухал — произвеждам, издавам
присъщия си, характерен глух звук, глас. · 3. нпрх,
прен. Кашлям силно. Настинал е и буха,
бухвам псе., б^хна св. 1. прх. Бухам веднъж или пое¬
динично. Бухни го по главата. 2. нпрх. Падам из¬
веднъж силно и с шум от някъде, в нещо. Скочи и
бухна в реката. 3. нпрх. Надигам се, набъбвам,
шупвам. Тестото бухва. — се нпрх. Ще се бухнем
в дълбокото.
бухлМг прил. 1. Който е с разрошени коси или с кичур
на главата. Бухлата кокошка. 2. Едър, кичест, зак¬
ръглен, но с малка плътност. Бухлати облаци. Бух¬
лати чемшири.
букта1 ж. Бухнал пържен тестен сладкиш, [от рум.]
бухта2 ж. Малък, защитен от ветровете залив, [от
нем.]

бухтя нсв. нпрх. Издавам силен и тъп звук. Реката
бухти.	<
буца ж. 1, Къс от възмеко или трошлнво вещество,
обикн. без определена форма. Буца пръст. Буца си¬
рене. 2. Неестествена изпъкналост, подутина по тя¬
лото или във вътрешен орган.
буча нсв. прх. Бода, втиквам нещо астро в друго или
натискам, допирам с нещо остро, Буча пръчки 6 зе¬
мята. Буча го с пръст.
буча нсв. нпрх. 1. Издавам силен продължителен глух
шум. Реката бучи. Вятърът бучи. 2. Изпълнен съм
с такъв шум. Гората бучи. Главата ми бучи.
бучарда ж. спец. 1. Грапава циментова мазилка за
цокли на стени, паметници и др., която имитира
камък. 2. Назъбен чук за .обработка, правене на та¬
кава мазилка, [ит.]
бучвам нсв., бучна св. прх. Буча веднъж или поединич¬
но; бодвам. Бучни вола да върви.
бучнийш м. Растение с перести листа и високо кухо
стъбло, от което правят цеви, Сопшга macu1atum;
цвол.
бучка1 ж. 1. Малка буца. Бучка сирене. 2. Късче с
определена форма. Бучка захар.
бучка2 ж. диал. Буталка за биене на мляко.
бучкям1 нсв. прх. Буча, бода, мушкам. Бучкам го в
ребрата.	*	,
бачкам2 нее. прх. диал. Бия мляко, избивам масло от
мляко.
бучна вж. бучвам.
бушон м Предпазител на електрическа инсталация.
Изгоряха бушоните, [фр.]
бушувам нсв. нпрх. Проявявам се с огромна сила;
вилнея. Бурята бушува. Война бушува недалеч от
нас.
бъбля нсв. I. нпрх. За вода — издавам слаб еднооб¬
разен звук. Поточето бъбле непрестанно. 2. нпрх. и
прх. Говоря тихо и неясно; фъфля. Какво бъблеш,
та нищо не ти разбирам.
бъбрек м. Вътрешен чифтен телесен орган, чрез който
се отделя пикоч, урина от кръвта. О Като бъбрек
в лой — в доволство, охолство.	·
бъбрековйдев прил. Който има форма на бъбрек,
бъбречен прил. Който се отнася до бъбрек. Бъбречна
болест. Бъбречна криза. ’
бъбрив прил. Който много бъбре; приказлив. Бъбрива
жена.	►
бъбривец м. и бъбрйвка ж. Бъбрив човек; бъбрица.
Той е голям бъбривец.
бъбрица м. И ж. Бъбрив човек; бъбривец, дърдорко,
бъбря нсв., нпрх. и прх. 1. Говоря приказвам много
зй маловажни неща. Стига си бъбрал, остави ме да
работя. 2. Говоря неясно. Какво бъбреги там?
бъда св. и нсв., нпрх. Съм (главно в бъдеше време, в
подчинени условни изречения и в повелително нак¬
лонение). И аз ще бъда там. Днес времето ще бъде
хубаво. Бъдете така добър да ми помогнете. Ще
дойда, ако бъда поканен. Бидейки тук, реших да ви
посетя. Той биде обесен, Ваз. <> Няма да ме бъде
разг. — няма да оздравея, ще умра. Нямн да я бъде
тая; няма да го бъде това рчзг. — няма да стане,
да се осъществи нещо.
бьдеи прил. 1. Бъдещ. Бъдни поколения. 2. като същ.
бъдно ср., обикн. чл. Бъдещи времена; бъдеще.
Имал е дарбата да провижда в бъдното. О Бъдни
вечер — вечерта срещу Коледа,
бъдещ прил. Който ще бъде или ще се осъществи за¬
напред. Бъдеща работа, Бъдещи планове. Бъдещ жи¬
българановски 81
вот. Бъдещ учител. О Бъдеше време грам. -— гла-
голна форма за означаване на действие, което ще
се върши, извърши след момента на говоренето,
бъдеще ср. 1, Време, което ще дойде по-късно, след
настоящето. Прот, минало. Поглед умиелен, в
бъдещето впит. Ваз. 2. Бъдещ живот, бъдещо по¬
ложение, състояние или преуспяване. Осигури ли бъ¬
дещето на децата си? Нямаш бъдеще. Професия с
, бъдеще. Човек без бъдеще. О В бъдеще — по-ната¬
тък, отсега нататък. В близко бъдеше — скоро,
бъдещност ж. остар, Бъдеще, бъднина.
бъдни вж. бъден.
бъдник ,и. 1. Дебел пън, който се слага да гори В ог-
ь нището на Бъдни вечер. 2. Обредна пита с пара за
Бъдни вечер.
бъдиннй ж. Бъдещ живот, съдба; бъдеще. Върви, на¬
роде възродени, към светли бъдници върви! Ст.Мих.
бъз м. 1. Храст с мека и шуллива сърцевина,
БатЬисия aigrR. 2. Бъзе.	*
бъзак м. 1. събир. Гъстак от бъзе. Скрил се в бъзака.
2. Място, обрасло с бъзе.
бьзвам нсв., бъзна св. прх. Подбуждам, подсторвам
или засягам някого изведнъж,
бъзе ср. Растение, бурен с черни плодове на зрънца,
събрани в метлици, ЗатпЬисиз еЬ^щ,
бъзйкам нсв. прх. разг. 1. Бърникам, чопля нещо, за¬
нимавам се с нещо. Докога ще бъзикаш това радио?
2. Шегувам ’се или подсторвам някого за нещо. —
се нпрх. Шегувам се с някого, дразня или подстор-
■ вам някого за нещо.
бъзлнв прил. разг. Конто лесно се плаши; плашлив,
страхлив. Бъзлив човек.	+
бъзов прил. Който се отнася до бъз. Бъзова дървесина.
бъкам нсв. нпрх. разг. 1. Вря с еднообразен глух шум
от разпукващи се мехурчета. 2. За живи същества
— намирам се някъде, движа се или се появявам в
голям брой в някакво ограничено пространство.
Водата е пълна с микроби, бъкат! 3. безл. или в 3
л, с предл, о т. Някъде, в някакво пространство
нещо съществува в изобилие; гъмжа. Водата бька
от риба.
бъкел м. Дървен съд за вода и чучурки за пиене.
О Бъкел не разбирам — невежа-съм, съвсем нищо
не разбирам.
бъклнпа ж. Малък плосък дървен съд с кръгла форма
за вино или ракия. Каня някого с бъклица.
бълбдля псе. 1. нпрх. За река, поток — издавам неп¬
рекъснат тих, еднообразен шум; бъбля. 2. нпрх. и
прх. Говоря тихо и неясно; бъбля. .
бълбукам нсв. нпрх. Тихо клокоча. То [кладевчеnо]
бълбука, то пее в дълбокия мрак. Мл.Ис,
бълвам нсв, прх. 1. Повръщам, изхвърлям през устата
си храна, стомашен сок. 2. Изхвърлям нещо изо¬
билно през някой отвор. Оръдията бълват огън.
Вулканът бълва лава. О Бълвам змии и гущери —
давам израз на силна злоба, говоря остри, язвител¬
ни думи срещу някого или нещо.
бълвоч м. 1. Това, което е избълвано, повърнато, по¬
. върната храна. 2. прен. разг. неодобр. Глупави, без¬
смислени думи, приказки, изказвания,
българин м. Някогашно шеговито название на бълга¬
рин.	-
българаиовски прил. Присъщ, свойствен на българа-
новци.
б. Винарски гьткавси речник

<
82 българанщина
българДнпшна и българОновщина ж. Проява или ка- ■
чесгво на българан.
българея се нсв. нпрх. Имам българско съзнание, чув¬
ствам се българин. Изселниците мъчно губеха своя
народностен дух и все още се българееха.
българнзъм м. Българска дума или друга особеност в
чужд език.
българин м. и българка ж. 1. Човек от основното на¬
селение на България, от българска народност. 2.
Човек, който е роден или живее в България, граж¬
данин на България.
българист м. и българйстка ж. I. Специалист по бъл¬
гарски език и литература. 2. Учен, който се зани¬
мава с българистика.	.
българистика ж. Съвкупност от научни дисциплини,
свързани с изучаването на българския език, българ¬
ската литература, история и култура.-
българнсгнчен прил. Който се отнася до българистика.
Българистична проблематика. Българистични изс¬
ледвания. Българистичен конгрес.
българо- Съставна част на сложни думи със значение
„който се отнася до България и до българите; бъл¬
гарски“, напр.: българомахамеданин, българоубиец,
бьлгарофил. българофоб и под.
българлмохамедйши мн. (българомохамедйнин м. н
българомохамеданка ж.) Българи, хора от българ¬
ска народност, изповядващи мохамеданска вяра;
помаци.	*
българомохамедански прил. Който се отнася до бъл-
гаромохамедани.
български прил. Който се отнася до българин и до
България, Български език. Български земи.
българщина и българшннй ж, 1, Качества, свойства на
българин. 2. Българска особеност (народностна,
езикова и др.).
бъднйкам нсв. 1. нпрх. За вода или друга течност —
бълбукам, клокоча, издавам специфичен шум, звук
при разклащане. Изпитата вода бълника в търбуси-
те на конете. 2. прх. Клатя, разклащам вода или
друга течност, обикн, в някакъв съд,
бълнувам нсв., прх. и нпрх. 1. В болезнено състояние
или в унес виждам смътни образи и говоря несвър¬
зани думи. От високата температура започна да
бълнува. 2. прен. Прекомерно и непрестанно мисля
или говоря за нещо, което силно желая. А пък този
все за големи работи бълнува!
бълха ж. Малко паразитно насекомо по човека и жи¬
вотните, Ри1ех ипШпб. О Бълха ме ухапала (ще ме
ухапе) — за подчертаване, че загубата, която съм
понесъл (ще понеса), е незначителна, нищожна за
мене. Заряди бълхата изг арям юргана — проявявам
дребнавост и заради нещо малко жертвам голямо¬
то, важното, значителното.
бърборама ж. разг. Бърборила, бъбрица,
бърбориш ж. разг. Жена, която много бърбори; бър- .
борана, бъбрица.
бърббрко м. разг. Мъж, който много говоря, бърбо¬
ри; бъбрица, дърдорко.
бърборя нсв, прх. и нпрх. 1. Говоря много, бързо и
неразбрано. 2. Говоря несериозни, несъществени
неща; бръщолевя. Децата весело бърбореха.
бърдар м. Човек, който прави или продава бърда,
бърдо ср. 1. Полегато възвишение, планински склон;
височина, хълм, издигнат бряг. 2. Част от тъкачен
стан, уред със зъбци, между които минава основата
и чрез които се набива вътъкът,	·
бърдоква ж. нар. 1. Салата маруля. 2. Ряпа. 3. Расте¬
ние глухарче.
бърдун м. диал. Високо цвете по планинските поляни
със струпани на грозд бели цветове, А5рЬо<1е1и5
аШив; асфодел.
бърже вж. бързо.
бърз и бръз прил. 1. Който се движи или работи с го¬
ляма скорост, извършва се за кратко време или на
чести интервали. Прот. бавен. Той се отдалечи
с бързи крачки. В работата си е прекадено бърз.
Бърз влак. Бърза стрелба. Бърз ритъм. 2. Който не
търпи отлагане, трябва да се извърши незабавно.
Бърз разговор. Бърза телеграма. Бърза помощ. 3.
Който действа, върши нещо с нетърпение, за крат¬
ко време, прибързано. Бързата кучка слепи ги раж¬
да. Погов. О На бърза ръка — набързо,
бързам нсв. нпрх, 1. Вървя, движа се с ускорени крач¬
ки. Бързам за влака. 2. Стремя се да направя нещо
по-скоро, желая нещо да бъде направено за кратко
време. С тая работа ще бързам. 3. Нямам време,
не'мога да чакам. Хайде тръгвай, че бързам.
бързей м Място, където течението на реката е бързо,
бързешкйта и бързешком нарч. Бързо, по бърз начин.
Озърна се и бързешком се спусна надолу. Ходи бър-
зещката.
бързина ж. 1. Качество на бърз, (голяма) скорост на
движение или извършване на нещо. Локомотивът
развива голяма бързина. Това зависи от бързината
на реакциите му. Всичко е бързина и сръчност. 2.
Бързане. В бързината забравихме много неща.
бързо и бърже Нарч. от б ъ р з;с голяма скорост или
за кратко време. Вървете бързо. Ще се върна бързо.
Тръгвай бързо!
бързо- Съставна част на сложни думи със значение
„бърз, бързо, с голяма бързина или за кратко вре¬
ме“, напр.; бързоходен, бързокрак, бързопротичащ и
под.
бързовар м. Електрически нагревател, който се пото¬
пява във вода и бързо я сгорещява и възварява.
бързокрйл прил. Който лети бързо. Бързокрила чучу¬
лига.
бързолётен прил. Който лети или преминава бързо.
Бързолетна младост,
бързоног прил. Който ходи или тича бързо. Бързоно-
гият Ахил.
бързопне м. Бързо писане; стенография,
бързопнеец м. Човек, който пише бързо,
бързорек прил. Който казва нещо прибързано, често
доста остро, без да обмисля предварително казано
то. Бързорекият обикновено греши.
бързорък прил. Който работи бързо, сръчно,
бързотйчен прил. 1. Който тече бързо. Бързотечна ре¬
ка. 2. поет. Който преминава бързо, трае кратко;
краткотраен. Бързощечна слава,
бързоходен прил. Който ходи или се движи бързо.
Бързоходен параход.
бързоходен м. 1. Човек, който ходи бързо. 2. В мина¬
лото — специален пратеник, вестоносец,
бързя нсв. нпрх. За вода, река — тека бързо,
бъркалка ж. Голяма лъжица, с която се бърка ядене¬
то при готвене.
бъркам нсв. 1, нпрх. Пъхам ръката си някъде, в нещо,
обикн. за да взема, извадя нешо. Бъркам в торба¬
та. Не бъркай в джобовете си. 2. нпрх. Пипам, ро¬
вя, бърникам някъде, за да търся или взема нещо.

Някой е бъркал в бюрото ми. Не бъркай в меда! 3.
прх. Движа, раздвижвам течност или някаква смес;
разбърквам, размесвам. Бъркай яденето да не заго¬
ри,. Бъркам кал за лепеж. 4. прх. Въвличам, намес-
f вам някого в нещо, обикн. неприятно. Не ме бър¬
кайте във вашите разправии. 5. прх. и нпрх. Греша,
правя грешка, постъпвом неправилно. Той бърка в
отговорите си. Винаги бъркат в сметките. Бъркам
думите. Мисля., че бъркаш. 6. прх. разг. Припозна¬
вам се неправилно смятам, вземам някого за ня¬
кой друг или едно нещо за друго. Бъркаш ме с ня¬
кой друг. — се нпрх. 1. разг. Бъркам в джобовете
си, обикн. за да търся, да извадя пари, да плащам.
2. Меся се, намесвам се. Не се бъркай, дето не ти
е работа. О Бъркам н я к о му в очите — пре¬
дизвиквам, дразня.
бъркашша ж. 1. Смесване, разбъркване. 2. Сбърквапе,
объркване, погрешка, Има бърканица в разсъждени¬
ята му. 3. Смут, безредица, бъркотия. Настана
страшна бърканица. 4. Мътеница, айран.
бъркан* м. и бъркачка1 ж. Човек, който бърка (глав¬
’ но в 3 .знач.).
бъркач2 м. 1. Бъркалка, бъркачка1 (в 1 знач .). 2. Ма¬
шина за бъркане; бъркачка2.
бъркачка2 ж. 1. Голяма лъжица за бъркане; бъркал¬
ка, бъркач. 2. Инструмент, част от машина или ця¬
ла машина за бъркане, обикн. при приготвяне на
някаква смес.
бъркотия ж. Безредие, обърканост, неразбория, анар¬
хия. В архивата цари пълна бъркотия.
бърлога ж. Леговище на див звяр. Мечката се при¬
бира в бърлогата си.	-
бърна ок. I. Устна на животно. 2. разг. За човек —
устна, обикн. дебела.
бърпе ср. Вид дива патица, чнето крккане напомня
детско кречетало, Апаз диегчие0Ма, А; сгесса.
бърнен прил. 1. Който се отнася до бърна. 2. ез. Койго
се образува с помощта на устните, бърните; устнен,
лабиален.
бърнест прил. Който има големи, дебели бърни, уст¬
ни.
бърнйкам нсв. прх. Бъркам, ровя, пипам някъде или в
нешо, обикн. без позволение. Децата често бърни-
кат в долапа.
бърсалка ж. 1. Нешо, обикн. парче плат, с което сс
бърше, почиства. 2. Постелка за изтриване на обу-
ша пред входна врата; изтривалка.
бърча нсв. прх. Правя на бръчки, свивам йа бразди,
на резки, най-вече чело, лице. И горките деца все
бърчат бледи си челца. Ваз. — се нпрх. Ставам на
бръчки или на бразди, на вълни, на гънки. \
бърша нсв. прх. 1. Отстранявам, премахвам влага,
прах или мръсотия от повърхността на нещо,
обикн. с парцал, кърпа. Бърша прах. Бърше си съл¬
зите. 2. Почиствам нещо, отстранявам от него вла¬
га, прах или мръсотия. Тя бърше масата. Говори
развълнувано и бърше очите си.
бътерфлай м. спорт. Стил на плуване, при които ръ¬
цете се изнасят нагоре и встрани, едновременно с
ритане на краката, [англ.]
бъхтя нсв. разг. 1. прх. Бия, удрям, блъскам. Виновен
е и ще го бъхтят. 2. нпрх. Върша тежка физическа
работа. По цял ден бъхте на нивата, — се 1. нпрх.
и взаим. Бия се. Те се бьхтаха един друг. 2. нпрх.
Мъча се, трудя се миого. Бъхтя се по цели нощи.
бъчва ж. Голям издут дървен съд за течности, нап¬
равен от стегнати с обръчи дървени дъги и две дъ¬
бюрокрация 83
на. Малката бъчва се нарича буре. О Мириш на
бъчва — пил е, много е пиян.
бъчвар м. Човек, който прави или продава бъчви; ка-
Цар.
бъчварница ж. Работилница на бъчвар.
бъчварски прил. Който се отнася до бъчвар и бъчвар-
ство. Бъчварски занаят. Бъчварска работилница.
бъчварство ср. Занаят, работа на бъчвар.
бъчонка ж. Неголяма бъчва за каране на вода.
бьша нсв. нпрх. прост. Укривам, не казвам истината
направо; извъртам. Тя не лъже. ами бъше.
бюджет м. 1. Финансов план, предварителна, планова
равносметка за паричните приходи и разходи на
държава, предприятие, учреждение, обикн. за една
година. Държавен бюджет. 2. разг. Предварителна
сметка за приходите и разходите на отделно лице,
семейство или малък колектив. Домакински бю¬
джет. [фр,]
бюджетарен прил. кийж. Който урежда бюджет; бю¬
джетен. Бюджетарна комисия.
бюджетен прил. Който се отнася до бюджет. Бю¬
джетна комисия. Бюджетен дефицит. На ,бю-
джетна издръжка.	·	·
бюджетопроект лъ Проектобюджет,
бюлбюл м. диал. Славей, [перс, >тур-]
бюлетин м. 1. Кратко официално съобщение за нещо,
което има обществена значимост, важност. Бюле¬
тин за нивото на река Дунав. 2. Периодично инфор¬
мационно издание. Седмичен бюлетин па БТА. [фр.]
бюлетина ж. 1. Листче с имена на кандидати за из-'
бор. 2. Всяко листче, което служи за гласуване. Бя¬
ла бюлетина. [фр,]
бюрек м. Вид баница с тънки кори и пълнеж от сире¬
не или месо. [тур.]	’
бюро ср. 1. Писалищна маса, обикн. с полички и чек¬
меджета; писалище. Орехово бюро. 2. Работно по¬
мещение на адвокат, търговски представител и др.;
кантора. Адвокатско бюро. 3. Учреждение или от¬
делна служба в учреждение, занимаващи се главно
с обслужване на населението. Адресно бюро. Квар¬
тирно бюро. 4. Ръководен орган на организация*у ч-
реждение, конгрес, митинг и под. Партийно бюро.
Конгресно бюро. [фр.]	*'ï
бюрократ .и. Чиновник или ръководител, който отда¬
ва прекадено голямо значение на формалностите и
с това вреди -на работата и на интересите на хора¬
та. [фр,] .	...
бюрократизирам нсв. и се., прх. книж. Въвеждам, насаж¬
дам бюрократизъм, правя някой или нещо да се бю¬
рократизира. — се нпрх. Ставам бюрократ или бю¬
рократичен. Обществото се е бюрократизирало. ’
бюрократизъм м. 1. Строго, прекадено придържане
към формалностите, установени с правила и зако¬
ни, прекадено усложняване на канцеларските и ад¬
министративните процедури; 6юрокроция. 2. Качес¬
тво или проява на бюрократ,
бюрократичен и бюрократйчески прил. Който се отна¬
ся до бюрократ и бюрокрация, Бюрократично уп¬
равление.	*’
бюрокрация ж. 1. Система на управление, при която
властта е в ръцете на адмшшетративни чиновници,
бюрократи, които пренебрегват същността на ра¬
ботата и интересите но хорото. 2. събир. Съсловие
на бюрократи. 3- Бюрократизъм, [от фр.]

I
84 бюст
бюст м. 1. Глава и гърди на човек в скулптура. 2.
Женски гърди, [фр,]
бюфет м. 1. Шкаф за чаши и други подобни съдове.
2.	Помещение, лавка с напитки и закуски при гара,
в театър и на забави. [фр.]
бюфетчик м. Човек, който работи в бюфет, който об¬
служва клиентите на бюфет, [рус.]
бюфетчня м. Бюфетчик.
бяг м. Бягане, тичане. Противникът удари на бяг.
бягам нсв. нпрх. 1, Отдалечавам се с тичане, с бързо
движение при опасност, когато ме гонят. Изплаше¬
ни, те бягаха в разни посоки. 2. Тичам. Бягам за
здраве. 3. Отивам някъде бързо и с някаква цел, по
някаква работа. Бягай до магазина за един хляб. 4.
Страня, пазя се, крия се. Той все бяга от хората.
Кой бяга от пари? Аз не бягам от работа. 5, На¬
пускам родно място, изселвам се, търся другаде по¬
минък. Селяните бягаха в градовете. 6. Напускам
служба, учебни занятия и др. тайно, без позволе¬
ние. Бяга от час по геометрия. Ще бягам от тоя
затвор.	.	.
бягство ср. I. Самоволно отлъчване, тайно напускане.
Бягство от училище. Във военно време бягството
се наказва със смърт. Бягство от затвора. 2. Стре¬
меж, усилия да се избегне изпълнението на нещо.
Бягство от задължения. Бягство от работа. 3.
Странене, откъсване, отчуждаване. Бягство от жи¬
вота,
бял прил. 1. Който има цвят на сняг, мляко. Прот.
черен. Бяла риза. 2. Който има цвят близък,
подобен на този; светъл. Бял хляб. Бяло вино. Бяло
лице. Бели хора. 3. Побелял, остарял. Какво пра¬
виш, бяла глава? 4. прен. ист. Който е политически
консервативен, реакционен, в подкрепа на монархи¬
ята и против революцията. Срв. червеи. Бял
терор, 5. като същ.: бяло ср. Бял цвят, нещо с такъв
цвят. Облечена е в бяло. бял м., бяла ж, обикн. мн.
бели: а. Хора със светла, бяла кожа. Властта е в
ръцете на белите, б. ист. Реакционери, контрарево-
люционери, О Бели кръвни телца*. Бели пари за
черни дии — спестени пари за лоши времена, за в
шгучай на нужда. Бели стихове -— които са без ри¬
ми. Вдигам* бяло знаме. Бяла врана — човек, който
се отличава от останалите, обикн. с някакви отри¬
цателни качества. Бяла книга — официално публи¬
куван документ на правителство или политическа
партия за изясняване позициите по даден проблем.
Бяла Рада шег. — ракия. Бяла риба — вид риба от
разред костурови, дълга до около 100 см,
Ьисюрсгса (исюрегса; смадок. Бяла смърт — при¬
чинена от замръзване. Бял ден разг. — хубав, до¬
бър, честит живот. Бял дроб*. Бял кахър*. Бяло пет-
во — неизвестна, неизследвана, непроучена област
от нещо. Бяло месо — птиче месо от гърдите. Вди¬
гам бяла знаме — предавам се, признавам се за по¬
беден. Вятър* ме вее ва бяла кобила. Излизам на
бял сняг — а. Сл авим достояние на всички, б. Би¬
вам публикуван. По бели гагцн — напълно непод¬
готвен (заварвам, сварвам някого). Посред бял ден
—	за подчертаване, че нещо нередно се върши през
деня, когато всичко се вижда, пред очите на всички.
Съшит (скърнен, закърней) с бели конни — направен
неумело, та лъжата, измамата личат. Черно на бяло
—	писмен документ, доказателство.
бялвам се нсв., бялна се св. нпрх. Ставам бял, откро¬
явам сс, изпъквам с белия си цвят. Отдалеч се бял¬
на Рила.	_
бялка и белка ж. Дребно горско животно с ценна ко¬
жа, Мив1е1а Гита; самсар.
бялна се вж. бялвам се,
бяс, бесът м. 1. Болест по животните, главно по ку¬
четата, които при ухапване я предават и на хората,
КаЬ1'е5. 2. Зъл дух; дявол. Бесове го връхлетели. 3.
прен. Силна злоба, ярост, настървеност. Нахвърли
се върху мене с бяс. Войнствен бяс. О За какъв бяс
разг. — защо, за какъв дявол,
бях, бёше (бе), беше (бе), бяхме, бяхте, бяха Гл., мин.
св. и мин. несв. от с ъ м. Бяха у нас преди два часа.
Бяхме на събрание. Аз вече бях дошъл. Те бяха до¬
волни.
в
в, във (пред думи с в или ф, както и в случаи, когато
носи собствено ударение) и (диал. и поет.) во преда.
Означава; 1. Положение вътре в границите на да¬
ден предмет, където нещо се намира или става. В
стаята е тихо. Децата играят в градината. В ча¬
шата гша вода. Во стаичката пръска аромат оста¬
вена от тебе китка цвете. П.П.Сл. 2. Положение
вътре в границите на даден предмет като цел на
действието, което се насочва отвън. Влизам в ста¬
ята. Децата отидоха в градината. Налей вода в ча¬
шата. 3. Място на докосване при насочване. Блъсна
го в главата. Ударих се в стената. 4. Положение
във времето (за час, ден, година, век). В 10 часа. В
понеделник. В това време. В деня на тръгването. 5.
Област, сфера на дейност, действие или проява па
нещо. В науката не всичко е ясно. 6. Обект на дейс¬
твието. Вярвам в тебе. Не се месете в живота ми.
Не вниквате в подробностите. 7. Начин, т.е. как не¬
що изглежда или как бива. Пари в заем. Вървете в
крак. Драма в пет действия. Идете й в помощ. В
случай на пожар. В интереса на службата. В от¬
говор на вашето писмо. Принасям в дар. В знак на
уважение. В чест на празника. В името на народа.
в-, въ- Представка за образуване на глаголи, които
означават насочване към вътрешността. на нещо,
вмъкване или прибавяне на едно нещо, в друго или
преминаване в ново състояние, напр.: вкарвам,
вмъквам, вплитам, вкаменявам се, въвеждам, въвли¬
чам, еъвонявам се и под.
вавялония ж. Безредие, бъркотия, неразбория, [от соб.]
вавилонски прил. Който се отнася до древната държа¬
ва Вавилония и столицата й Вавилон. Вавилонско
царство. Вавилонска кула, О Вавилонско стълпотво-
ренне —* голяма бъркотия, неразбория, суматоха.
вагабовrтjми] а (прост,) багаббвт|ив| м. Безделник, из¬
мамник, нечестен човек, [фр.]
вагабонтски прил. Присъщ на вагабонтин. Вагабонтс-
ка работа.
вагйяа ж, анат. Влагалище (на женски полов орган),
[лат.|

I
вагнийт м. мед. Възпаление на влагалището.
вагон м. Всяка от колите (каруците) на влак. Първок¬
ласен вагон.. Спален вагон. Товарен вагон, [фр.]
вагонен прил. Който се отнася до вагон. Вагонна спи¬
рачка.
вагонетка ж. Малък открит вагон, кола, обикн. за
превозване на товари по теснолинеен. път или по
въжена линия. Рудата се превозва е вагонетки, [фр.]
вагрянка ж. Цилиндрична шахтова пещ за топене на
чугун. [от рус4	>
вада ж. 1. Изкуствено прокопана рекичка за водени¬
ца или за напояване. 2. Малко поточе вода от си¬
лен дъжд и под. > > Потекоха кървави вади.
Гео М. 3. Бразда в зеленчукова градина за засаж¬
дане на пипер. домати и др.
ваденка ж. Цветно изображение, картинка, която
след намокряне се пренася върху лист хартия или
друга плоскост.
ваднчка ж. Умил. от в а д а; малка вада, поточе,
струя.
вади1 нсв. прх. 1. Изнасям, измъквам пещо от съд, по¬
мещение, течност и др. Вадя сирене от кацата. Ва¬
дя пари от кесията си. Вадеха пясък от реката. 2
разг. Изработвам, произвеждам, добивам. Много
пари вадят от тая градина. Тази фурна вади хубав
хляб. 3. разг. Правя да ми се издаде, сдобивам се,'
получавам (някакъв документ). Вадя си паспорт.
Вадя свидетелство за съдимост. 4. Правя, стигам
до (заключение, извод). Откъде вадиш това заклю¬
чение? О Вадим ся очите — караме се, враждуваме.
Вадя някому думите с ченгел разг. — с мъка,
с много усилия карам някого да говори, да каже
нещо. Вадя душата някому разг. — измъчвам
го, не му давам мира. Вадя очите на някого
— противен съм някому, дразня го с Присъствието
си. Вадя си очите — върша изморителна за очите
работа, изморявам си очите с продължително и
напрегнато взиране.
вйдя2 нсв. прх. диал. Напоявам градина и под. е теча¬
" ща вода; наваждам.
важ& нсв. нпрх. 1. Имам тежест, значение, стойност,
в сила съм; струвам, важен съм. Пред фактите ни¬
какви оправдания не важат. Този закон вече не ва¬
жи. 2. жарг., обикн. с ударение върху първата
сричка. Имам висока стойност, изпъквам с качест¬
вата, достойнствата, красотата си. Момичетата
много важат!
важен прил. 1. Който има значение, стойност, Исто¬
рическият момент е много важен. 2. разг. Който
си придава значение; надут, надменен. Много си ва- ·
жен!
важнича нсв. нпрх. Постъпвам като важен, правя се
на важен, държа се важно, надменно, Той важничи
с всички.
важност ж. Качество на важен. Тоя процес е от го¬
ляма важност. О Придавам* си важност,
ваза ж. Изящен декоративен съд, в който обикн. се
поставят, потопяват цветя, [лат.]
вазелин лг Светла мас, получена от петрол, която се
употребява в козметиката, медицината и техниката.
Боров вазелин, [фр.]	‘
вай межд. прост. За израз на душевен пот рес, уплаха,
изненада, болка и др.; ах. Вай, на колко хриспшени
изгори душата! Ваз. [перс. > тур.]
вйпкам се псе. нпрх. разг. Охкам, тюхкам се, съжаля¬
вам. Безполезно е да се вайкаме, когото сами си
причинихме това зло.	■
валёж 85
вайеманйзъм м. Течение в биологията, създадена от
А. Вайсман концепция за наследствеността и ево¬
люцията на живата природа, според която придо¬
битите качества не се наследяват, [от нем, соб.]
вайсманйст м. Последовател, привърженик на вайема-
* ннзма.
вакантен прил.. Свободен, незает, обикн. за служба. ‘
Няма вакантни места. Вакантна длъжност. [фр.]
ваканционен прил. Който се отнася до ваканция (в 1
знач.). Ваканционни дни. Ваканционно настроение.
вакйнцня ж. 1. Продължително свободно време от
учебни занятия или служба; разпус, отпуска. Лятна
ваканция. 2. Свободно, вакантно място. В отдела
има една ваканция, [фр.]
вакса ж. разг. Боя за обуща. [нем. > рус.]
ваксаджия м. Лице/което чисти, маже и лъска обуща
срещу заплащане.	*
ваксвам псе. (рядко), ваксам нсв. и св., прх. Мажа и
лъскам обуща с вакса,
вакеен прил. Който се отнася до вакса. Ваксена ку¬
тия.
ваксина ж. Препарат, получен от умъртвени или от¬
слабени микроорганизми, причинители на заразни
болести, който се използва за имунизация с профи¬
лактична или лечебна цел, [фр.<лат.]
ваксинация ж. Ваксинираме.
ваксинирам нсв. и се., прх. Вкарвам ваксина в орга¬
низма.	>
вакуум м. 1. Безвъздупшо пространство. 2. Разреден
въздух. 3. прен. Празнота, празно ' пространство,
[лат,]
вакуумен прил. Който се отнася до вакуум. Вакуумна
инсталация. Вакуумна помпа. Вакуумни опаковки.
вакханалии ж. 1. В древна Гърция и Рим — празник в
чест на бога ва виното и веселието Вакх (Бакхус). 2.
Шумно пиянство, буйно, разпуснато пиршество, ве¬
селие; оргия. 3. прен. Развихряне на престъпни страс¬
ти и жестокости, безчинства, изстъпления. [гр. > лат.]
вакханка ж. Участница във вакханалия (в 1 знач.),
жрица ва бог Вакх (Бакхус),	.
вакхйческн прил. книж. 1. Който се отнася до Вакх,
който е присъщ на Вакх, бог на виното и веселието.
2. прен. Буен, разпуснато весел,
вакъл прил. 1. С черно около очите. Вакло агне. 2.
разг. С черпи очи и коси; черноок. Вакла девойка.
вакъф м. Недвижим имот, подарен на джамия' или
църква за благотворителни цели. [ар. > тур.]
вакъфскн прил. Който се отнася до вакъф. Вакъфски
имот.	*	I
вял1 м. I. Дълъг земен насип с укрепително, отбра¬
, нително предназначение. 2. Огромна, висока вълна.
О Деветият' вал — а. Най-голямата и най-опасна
вълна по време на буря (в старите представи), б.
Най-силната проява на нещо страшно, на някаква
опасност, [от лат. > рус.]
вал2 at техн. Машинен детайл за предаване на вър¬
теливо движение. Колянов* вал,	♦
вал3 м. диал. Воал.	м
валб ср. Карта за игра с изображение на млад мъж;
фанте, момче, [фр.]
валёж м. 1. Вадене, падане на дъжд или сняг. Тая есен
имаше продължителни валежи. Валежът спря. 2.
Количеството паднал дъжд или снял·. · В София бе .
измерен валеж от 5 литра на кв. м.

86 валежен
валежен прил. Който се отнася до валеж или през кой¬
то вали, когато има валежи. Валежен период. Ва¬
лежни води.
валентен прил. 1. Който се отнася до свойството на
атомите на даден елемент да образуват химична
връзка с атомите на друг елемент. Валентна тео¬
рия. Валентна връзка. 2, ез. КоИто, се отнася до съ-
четаемостта на думите. Валентен речник. 3. Като
съставна част на сложни думи, означаващи вален-
тността, валенцията на даден химичен елемент,
напр: еднтшлентеп. двувалентен, тривалентен и
т.н, [от лат.]
валентиост ж. 1. хим. Способност, свойство на ато¬
мите на даден химичен елемент да образуват връз¬
ка, да се свързват с атомите на друг химичен еле¬
мент. 2. ез. Способност, свойство на дадена дума
да влиза в съчетание с други думи; съчетаемост.
валенция ж. хим. Мярка за способността на атомите
на различните химически елементи да се свързват
с определен брой атоми на водорода, [лат.]
валериан м. 1. Лекарство* за успокоение, което се по¬
лучава от корените на растение валериана. 2. Рас¬
тение валериана.
валериана ж. 1. Многогодишно тревисто растение,
чиито корени се използват като успокояващо и то¬
низиращо средство, Уаюпапа оШсшаЙз; дилянка,
валериан. 2. Лекарство валериан, [лат. от соб]
валерианов прил. Който се отнася до валериан, вале¬
риана. Валерианови капки.
валец1 м. Валц, валяк.
вйлец2 м. Не размита, неразмесена топчица брашно в
хляб, качамак и йод.
вали вж. валя.
валиден прил. Който има значение или законна сила.
Паспортът ви не е валиден, [лат.]
валидност ж. Качество, свойство на валиден; стой¬
ност, важност, значение. Проверяват валидността
на документите.
валирам нсв. и св., прх. Обработвам с валяк, набивам
с валяк улица, шосе и др.
валия м. Управител на вилает, [ар. >тур.]
валмо ср. Топка, кълбо от нещо влакнесто, О От
влакно валмо — за нещо силно преувеличено.,
валог м. Вдлъбнато място под планинска височина,
между възвишения; падина. Живееше в затънтено
планинско селце, загнездено в един висок усоен валог
па Стара планина. Ваз.
валоризация ж. спец. Повишаване цените на стоките
н курса на ценните книжа чрез държавни мерки.
[ФР-]
валс м. 1. Вид танц с постоянно въртене. 2. Музика
за такъв танц, обикн. в 3/4 такт. [фр.]
валейрам нсв. нпрх. Играя, танцувам валс.
валсов прил. Който се отнася до валс. Валсова музика.
Валсова стъпка.
валута ж. 1. Всяка парична единица, пари, които са
в обръщение в дадена страна. 2. Чуждестранни па¬
ри. О Твърдя валута — устойчива, обезпечена със
злато и други ценности, [ит.]
валутен прил. Който се отнася до валута. Валутен курс.
Валупиш афера. Валутна борса. Валутен пазар.
ва^1и м. техн. Цилиндър като част от някаква маши¬
на. [ием.]
ватов прил. Който се отнася до валц. <> Валцова
мелница — която е с железни валове, валци вместо
камъни.
валцовам нсв. и св., прх. Валцувам,
валцовъчен прил. Който е свързан с валцоване, валцу¬
ване.	>
валцувам нсв. и св., прх. Обработвам метал под наля¬
гане между въртящи се валци, за да му се придаде
определена форма.
вйлчест прил. 1. Кълбовиден, топчест, 2. Кръгъл,
околчест.
вальор м. спец. Денят, от който започва да тече лихва
по дадена банкова сметка, [фр,]
валй нсв. нпрх., обикн. в 3 л. 1. За дъжд, сняг, гра¬
душка — падам. Ситен дъжд вали като маргарит.
Нар.п. Снегът валеше на парцали. 2, прен. Идвам,
пояоявам се, падам, трупам се в голямо коли¬
чество. Валят въпроси и предложения. Телеграми
валят като град. вали безл. Пада д>жд, сняг и под.
Навън вали. .
валйвица ж. диал. Тепавица,
валявнчйр м. и валявичйрка ж. диал. Тепавичар.
валяк м. 1. Цилиндрично тяло като част от машина;
валц. 2. Тежко цилиндрично тяло или самоходна
машина за уплътняване на терени, пътни настилки
и др. 3. Уред, приспособление за боядисване на сте¬
ни с цилиндрична основна част. Таваните се боя¬
дисват най-лесно с валяк.
валям нсв. прх. 1. Търкалям. 2, Правя нещо на валмо.
3. диал. Уработдам нещо на валявица; тепам, 4.
прост. Цапам, мърся. — се нпрх. 1. Търкалям се.
Валям се из праха. 2. Цапам, мърся дрехите си.
вам мест. Лично мест., дат. от в и е; на вас, ви. На
ви мойта книга — тя е вам завет, Ваз.
вампир л«. 1. Според народните поверия — мъртвец,
който нощем излиза от гроба си и смуче кръвта на
хората, 2. прен. Кръвопиец. 3. зоол. Подобно на
прилеп нощно животно, РЬуюяЮша spœtrum.
вампнреки прил. Който се отнася до вампир,
вампирясвам нсв., вампирясам св. нпрх. СтаваМ вам¬
пир; ушгьтвам се.
вамнор вж. в а п о р,
вана ж. 1- Подобен на корито голям съд от чугун,
порцелан или пластмаса, предназначен за къпане. 2.
Самото къпане в такъв съд с хигиенна или лечебна
цел. 3. техн. Съд, вместилище за течност, в която
се потопяват за обработване предмети. [неМ,]
ванадиев Прил. от в а н а д и й.
ванадий м. Химически елемент V — ковък твърд
сребристобял метал, който се използва при произ¬
водството на висококачествени стомани, в стъклар¬
ството и др. [от лат.]
вандализъм м. Вандалщина.
валдОл[ин| м. 1. обикн. мн„ ист. Древни германски
племена, известни с жестоките си войни срещу Рим
и с унищожаването на множество произведения на
изкуството. 2, разг. Човек, който безсмислено ру¬
ши, разрушава културни ценности, [от нем.]	,
вандалски прил. Който се отнася до вандали, присъщ
на вандалин. Вандалски нашествия. Вандалска пос¬
тъпка.
вандалщина ж. Качество или поведение, проява на
вандалин, безсмислено рушене, унищожаване на
културни ценности. Вандалщината на хитлеристи¬
те е оезпримерна в историята.
ванилин м. I. Ароматно вещество, което се съдържа
в плодовете на ванилията. 2. Получен по синтети¬
чен път заместител на ванилията (във 2 знач.).

ванйлня ж. 1. Тропическо увивно растение с аромат¬
ни плодове, конто се употребяват за подправка,
УапШа р1ашГоНа. 2. Прах от плодовете на това рас¬
тение за подправка, [исп.]
вапбр и (прост.) вамнор м, остар. Параход. [от иг.]
вапсвам нсв., вапсам св. прх. прост. Боядисвам, багря.
О Вапсахме я! — сбъркахме работата, сплескахме
я!'[от гр.]
вапейлка ж. остар. Боя, багра.	-
вар ж. 1. Бяло твърдо вещество, което се получава
чрез изпичане на варовик;, негасена вар. 2. Бяла ка¬
ша, която се получава при взаимодействието на не¬
гасена вар с вода и се употребява за зидане, бада¬
носване и др.; гасена вар.
варак м. Много тънък слой или лист от злато, среб¬
ро, мед и др., който се използва за облепване при
украса, [ар. > тур.]
варакосвам нсв., варакосам се. прх. Облепвам, покри¬
вам с варак за украса.
варвам нсв., варна св. прх. диал. Изпреварвам, задми¬
навам. Не тичай, няма да ме варнеьи.
варварнзъм м. 1. Варварство, грубост, диващишнн. 2.
Чужда дума в даден език; барбаризъм, чуждица.
,[гр]
варварин м. и варварка ж. 1. У древните гърци и рим¬
ляни — пренебрежително название на всеки чужде¬
нец. 2. Некултурен, груо, жесток човек, [гр.]
варварски прил. 1. Който се отнася до варварин (в I
знач.). Варварски племена. 2. Който е присъщ на
варварин; див, некултурен, груб, жесток. Варварска
постъпка.
варварство ср. 1. Качество или поведение, постъпка
на варварин; некултурност, грубост, жестокост. 2,
Втората от трите степени в развитието на човеш¬
кото общество (дивачество, варварство, цивилиза¬
ция) според приетата в науката през XVII!—XIX в.
периодизация.
варваршнна ж. Варварство (в 1 знач.).
варда межд. Вик за предупреждание: пази се! [от ит.]
вардач м. и вардачка ж. разг. Пазач,
варджия м. Производител или продавач на вар.
вардиян|ип] м. остар. Пазач, вардач. [от фр.]
вардя нсв. прх, разг. Пазя. — се нпрх. Пазя се.
варёл м. Голям цилиндричен метален съд за петрол,
бензин, растителни масла и др. [лсгп>гр.]
варен прил. 1, За ястие — който е приготвен чрез ва¬
рене. Варена тиква. Варена царевица. 2. като същ.
варено ср. Ястие от месо, приготвело чрез варене,
вариант м. 1. Всяка от възможните реализации на не¬
що; разновидност. 2. Текст на ръкопис, пародии пе¬
сен и др., който се различава по нещо от друг схо- .
ден с него. [лат.]
варианта ж. Втора железопътна линия или друг път
в същата посока.
вариация ж, 1. книж. Видоизменение, разновидност
на нещо. 2. муз. Видоизменение на дадена музи¬
кална тема, музикална форма от видоизменени
повторения на една и съща тема. [от лат.]
вариво ср. I. Зърнести зеленчукови плодове, употре¬
бявани за храна (боб, леша, грах и др.). 2. Коли¬
чество такива храни колкото за едно готвене. Наб¬
рах си едно вариво боб.
вариете ср. Увеселително заведение със сцена, на ко¬
ято се изнася лека разнообразна програма от ар¬
тисти. певци, танцьори и др. [фр.]
вариететен прил. Който се отнася до вариете. Варие¬
тетна програма. Вариететна артистка.
ватман 87
вариклечко ср. Голям скъперник; скръндза.	'
вярнклèмковски Прил. от вариклечко.
варнклèмкαвшина ж. Скъперничество, .
вариола ж. мед. Силно заразна вирусна болест с те*
ягЬк изрив по кожата, който оставя следи; едра
шарка, сипаница, [лат.]
варирам нсв. нпрх. 1. Меня се. 2. Отклонявам се, дви-
. жа се между едно и Друго. Цената варира от I0 до
20 лева.
варицела ж. мед. Вирусна заразна болест, главно у
децата, която протича с изрив по кожата, без да
оставя следи; лещенка, [лат.]
варка ж. остар, Лодка, ладия. [лат.>гр.]
варкам нсв. диал. 1. Бързам. 2. Изпреварвам,
варна вж. варвам.
варница ж. I. Яма, в която се държи гасена вар. 2.
Пещ, в която се изпича вар; жижница.
варов прил. Който се отнася до вар. Варов разтвор.
варовик м. Скала, съставена главно от калциев кар¬
бонат, която се йзползва като строителен мате¬
риал, за получаване на вар, цимент и др.
варовит прил. Който съдържа вар или варовик. Варо¬
вита вода.
варосвам нсв, варосам св. прх. Мажа, измазвам с вар.
варощ, м. диал. Разположени в центъра на съвременен
град, селище останки от стар укрепен град. [от у кг.]
вартоломеев прил. О Вартоломеева пощ прен. — ма¬
сово избиване на политически противници,
варя нсв. прх. 1. Държа нещо на огън да ври. 2. Готвя
ядене чрез варене. Варя леща. 3. Получавам, доби¬
вам чрез варене. Варя ракия. О Вари го, печи го
разг. — за човек, който не се поддава на никакво
въздействие, не се променя, не се поправя, каквито
и усилия да се полагат за това, както и'да му се
влияе.
вас мест. Лично мест., вин. от в и е; ви. Вас питам.
На'вас казвам. Това е за вас.
васал м. 1. В епохата на феодализма ·— земевладелец,
феодал, задължен с различни, главно военни повин¬
ности към сюзерена си, от когото е получил земя.
2. прен. Подчинено, зависимо лице или държава,
[фр]
ваейлен прил. 1. Който се отнася до васал. 2. Зависим,
подвластен. Васална държава,
Васнльовден м. Християнски празник, ден на св. Ва¬
силий (1 януари).	" ‘
ват м. спец. Единица мярка за мощност. Крушка от
60 вата. [англ. <соо-]
вата ж. 1. Памучна плъст за подпълване на дрехи. 2.
Мъхеста трикотажна тъкан, [нем.]
вйтен прил. Направен от вата. Ватени дрехи.
пЛтсикп ж. Къса платнена горна дреха, подпълнена с
памук; памуклийка. [от рус.]
ватерполо ср. спорт. Водна топка, [от англ.]
ватернодиет м, Спортист, който играе ватерполо, иг¬
рач на водна топка.
ватикански прил. Който се отнася до Ватикана, седа¬
лище на папата и център на католицизма. Ръкопис .
от ватиканската библиотека.
ватирам нсв. и св., прх. X Подпълвам, подплатявам с
вата. 2. Разчепквам, правя мъхеста вътрешната
страна на трикотажна тъкан, [от нем.]
ватман м. и ватманка ж. Лице, което кара трамвай,
[англ.]

/
88 ваучер	*
ваучер м. Вид ценна книга, билет, който може да се
използва вместо паря през определено време, при
определени условия, [англ.]
ваучерен Прил. от в а уч ер. Ваучерна приватиза¬
ция. .
вафла ж. 1. Изпечена тънка тестена кора, пресована
на квадратчета. 2. Сладкиш от такива кори с пъл¬
неж от крем, шоколад и др. Шоколадови вафли,
[ием.]
вафлен прил. Който се отнася до вафла, Вафлени фу¬
нийки за сладолед.
вахмистър м. остар. Фелдфебел, старшина в конница
или конна артилерия, [нем. >рус'>]
вахта ж. Дежурство на кораб, [нем.]
ваш мест. 1. Притежателно мест. за 2 л. ми, — който
принадлежи, изхожда или по друг подобен начин
се отнася до лицето [учтива форма] или лицата, с
които се говори. Тези неща са ваши. Това не е ваша
работа. 2. като същ.: вашата ж, вашето ср. Това,
което мислите, желаете, вършите или притежавате
вие. Нека бъде вашата, вашите ми. Родителите вя
или вашето семейство, близки, сънародници или
съмишленици. Как са вашите? Вашите ще победят.
О По вашему — според вас или както вие знаете,
мислите, правите.
вашенец м. и вашенци ж. Който е от вашето село,
град, край.
вашенски 1. прил. Присъщ на вашия край, на хората
от вашия край. Вашенска носия. 2. парч. Както бива
по вашия край, както е присъщо на хората от ва¬
шия край. Говорят по вашенски. 3. като същ. вашен¬
ско ср. Вашият край, област, страна. Какво има по
вашенско?
вая нсв. прх. Създавам обемни, скулптурни художес¬
твени произведения от глина, камък, дърво и др.;
моделирам.
ваятел м. и вайтелка ж. Който вае, моделира; скул¬
птор	-
ваятелскв прил. Който се отнася до ваятел.
ваятелство ср. Работа, занятие, изкуство на ваятел;
моделиране, скулптура,
вбесявам нсв., вбеся се. прх. Правя някого бесен; сил¬
но ядосвам, разярявам, подлудявам, влудявам. Ни¬
що не го вбесява тъй много, както неуредицата. Л.
Ст. — се нпрх. Ставам бесен; разярявам се, подлу¬
дявам.
впивам нсв, вбяя св. прх. Забивам в нещо. Вбивам
клин. Вби го две педи в земята.
вглеждам се нсв., вгледам се се. нпрх. Насочвам, със¬
редоточавам погледа си върху някого или нещо;
взирам се, вторачвам се.
вглъбен прил. Който се е съсредоточил, задълбочил в
нещо или изразява, показва съсредоточено внима¬
ние. Вглъбен поглед.	'
м тьбеност ж. Качество или състояние на вглъбен,
вг.гъбиа гин4 ж. Вдлъбнатина.
вглъбявам се нсв., вглъбя се св. нпрх. Вдълбочавам се,
намирам се или навлизам навътре,
втиездивам псе., вгнездя св. прх. Правя нещо да се
настани, загнезди някъде, обикн. в съзнанието. —
се нпрх. Настанявам се, загнездвам се.
вгорч4аам нсв., вюрча св. прх. 1. Правя нещо да стане
горчиво на вкус. Вгорчихме яденето. 2. прен. Правя
нещо да бъде неприятно, мъчително. Тия хора ми
вгорчиха живота, — се нпрх. Ставам горчив. Царе¬
вичното брашно лесно се огорчава.
вграждам нсв., вградя св прх. Зазиждам, взнждам в
страда, градеж.
вгранява^! се нсв., вградя се св. нпрх. Ставам гранив;
гранясвам. Маслото е старо и вече се е вгранило.
siъвам нсв., вгЬна св. прх. Правя нещо да се вдаде
навътре, да образува гънка. — се нпрх. Вдавам се.
вдйвам се нсв., вдам се св. нпрх. 1. Отдавам се, бивам
овладян. Не се вдавай в тъжни мисли! 2. Увличам
се, пристрастявам се. Вдава.» се в подробности. 3.
Спускам се, навлизам навътре в нещо. Брегът се
вдава в морето. 4. Свивам се, огъвам се от нещо
тежко, от наляг ане; вгъвам се. Гредите на къщата
са се вдали.
вдаден прил. Който се простира или навлиза навътре
в нещо. Прот. издаден. Скалата е вдадена в
морето.
вдатина ж. 1. Нещо вдадено. 2. Вдлъбнатина, вдлъб-
натост.
вдетинен прил. За възрастен, стар човек — който по
ум и поведение е станал като дете.
вдетппявам се нсв., вдетиня се св. нпрх. 1. Ставам по
ум като дете. 2. Върша детяпщяия.
вдигам нсв., вдигна св. прх. 1. Местя нещо от по-ниско
на по-високо. 2. Вземам нещо от земята, от пода.
3.	Изправям нещо или помагам да се изправи. 4.
Прибирам, скътвам. Вдигни меда! 5. Покачвам, по¬
вишавам цената на нещо. 6. Обявявам, проглася¬
вам. Вдигам въстание. 7. Събуждам от сън. Вдигна¬
ха го много рано. — се нпрх. Вдигнах се от сън.
Работим, та пушек9 се вдига. О Вдигам акциите
някому — хваля някого прекомерно, та пови¬
шавам самочувствието, му. Вдигам бяло знаме —
предавам се, признавам се за победен. Вдигам гла¬
ва — а. Ставам непокорен, проявявам непокорство,
б. Ставам надут, надменен. Вдигам къщата на гла¬
вата си — лудувам и правя голям шум. Вдигам лет¬
вата — повишавам изисквани ига, критериите за не¬
що. Вдигам мерника някому разг. — насочвам
вниманието си с недоброжелателни намерения към
някого. Вдигам на крак — привеждам в готовност,
подтиквам към енергични действия. Вдигам па кра¬
ка н я к ог о — правя някой да оздравее, да се
излекува. Вдигам пдра разг. — викам, карам се,
проявявам силно недоволство. Вдигам рамене*.
Вдигам ръка — а. Гласувам, б. Давам знак, че ис¬
кам да говоря. Вдигам ръка на (с р е ш у]
някого — посягам да ударя, да бия някого.
Вдигам ръце — предавам се. Вдигам ръце о т
някого — преставам да се грижа, да правя
добро някому, да се интересувам от някого. Вдигам
си чуковете*. Вдигам шум — шумя.
вдигане ср. Действие по гл. в д и г а м. О Вдигане
на тежести*.	.
вдишвам нсв., вдишам св. прх. Поемам, вкарвам на¬
вътре чрез дишане. Вдишвам свеж въздух. Вдишвам
и издишвам.
вдлъбвам се нсв., вдлъбна се св. нпрх. Вдавам се на¬
вътре; хлътвам.	-
вдлъбнат прил. Чиято повърхност е вдадена навътре;
хлътнал.	, .
вдлъбпатипй ж. Вдлъбнато място,
вдовец м. Мъж, чиято жена е умряла. О Сламен*
вдовец.
вловея нсв. нпрх. Живея в състояние на вдовец или
вдовица; вдовствам.

вдовйца ж. Жена, чийто мъж е умрял.
ндонйшки прил. Който се отнася до вдовица. Вдовши-
ки сълзи.
вдивсгво ср. Състояние на вдовец, вдовица. Неговото
вдовство не трая и година.	г
вдовсч[ву!вам нсв. нпрх. Прекарвам във вдовство, в
състояние на вдовец, вдовица; вдовея.
вдругиден нарч. В деня, който ще настъпи след утре;
друг иден. Ще дойда не утре, а вдругиден.
вдълбавам нсв., вдълбая св. прх. 1. С дьлбаене правя
нещо да се вдаде навътре, вкарвам нещо навътре в
друго нещо. 2. Врязвам образи, букви, знаци и др.
в дърво, камък и т.н. — се нпрх. Навлизам дълбоко
навътре; вдълбочавам се, вдавам се.
вдълбочавам се нсв., вдълбочй се св. нпрх* 1. Навли¬
зам, отивам дълбоко навътре. Вдълбочихме се е го¬
рата.. 2. прен. Съсредоточавам вниманието си,
вниквам дълбоко в нещо, отдавам се на някаква
мисъл, идея; вглъбявам се, задълбочавам се.
вдълбоченост ж. Състояние на вдълбочаване, вдаване
в нещо; задълбоченост, вглъбеност.
вдън предл. Означава положение дълбоко навътре.
Тамо вдън горите Атонски високи. Ваз. О Вдъя зе-
мя[та] — в незнайно място, където не може да се
намери или открие.
вдървен прил. Който е станал твърд като дърво, из¬
губил е подвижността и чувствителността си.
вдървёност ж. Качество или състояние на вдървен;
скованост, вцепененост, неподвижност,
вдървявам се нсв., вдървя се св. нпрх. 1. Втвърдявам
се, ставам твърд като дърво. 2. Ставам неподвижен
и безчувствен; вцепенявам се. Краката ми се вдър¬
виха от студа.
вдъхвам нсв., вдъхна св. прх. 1. Поемам дъх, вдиш¬
вам. 2. прен. Внушавам, възбуждам у някого мисъл,
чувство, желание. Вдъхни всекиму, о боже, любов
жива за свобода. Бот.
вдъхновен прие. Който е обхванат от вдъхновение, из¬
разява вдъхновение или е проява, плод на вдъхнове¬
ние. Вдъхновен поет. Вдъхновено лице. Вдъхновена реч.
вдъхновение ср. Творческо въодушевление, състояние
на творчески подем.
вдъхновител м. и вдъхновйтелка ж. 1. Който възбуж¬
да вдъхновение, който вдъхновява. 2. Който под¬
бужда, подтиква някого към нещо лошо.
вдъхновявам нсв., вдъхновя св. прх. 1. Предизвиквам,
пробуждам вдъхновение у някого; въодушевявам.
2. Подтиквам, подстрекавам някого към нещо.
вдявам нсв., вдяна св. прх. Вкарвам, прокарвам конец,
нишка в ушите на игла и под.
вдясно нарч. На, откъм или към дясната страна; на¬
дясно. Прот. вляво. Застани вдясно от мене.
вегетарианец м. и вегетарианка ж. Човек, който не
яде месна храна. [фр.<лат.]	,
вегетариански прил. Който се отнася до вегетарианец,
присъщ на вегетарианец. Вегетариански ресторант.
вегетарианство ср. 1. Система за хранене без месна
храна. 2. Движение, което проповядва отказ от мес¬
на храна.	.
вегетативен прил. Който се отнася до вегетация, до
растежа на растенията. Вегетативни органи. О Ве¬
гетативен период — период на растеж. Вегетативна
нервна система — част от нервната система на
гръбначните животни и човека, която регулира дей¬
ността на вътрешните органи и системи на кръво¬
обращение, храносмилане, дишане, обмяна на ве¬
ществата и др.
вежливост 89
вегетационен прил. Който се отнася до вегетация. Ве¬
гетационен период на растенията.
вегетация ж.. 1. бот. Растеж, развитие, прот · ичане на
жизнените процеси в растителните организми. 2.
.прен. книж. Живот, съществуване без духовни ин¬
тереси. [лат.]	*	.
вегетирам нсв. ипрх. 1. Раста, вирея, развивам се (за
растения). 2. прен. Живея с грижи само за телесния
живот, без духовни интереси, като растение. 3. Храня
се и живея съвсем оскъдно; живуркам, животувам.
-вед Съставна част на сложни думи за означаване на
специалист в някоя област на наука или изкуство,
напр.: езиковед, литературовед, стопановед и др.
вёда ж. В народните поверия — женско същество, ко¬
ето броди нощем и прави зло на хората; зла само¬
дива. Черна ги веда подслуша, на зло ги око мерна-
ла, сторила да ги погуби. П. Р. Сл.
Веди мн. Паметници на древноиндийската литерату¬
ра, най-старите свещени писания на хиндуизма,
включващ химни, свещени формули, трактати и др.
[санскр.]
ведкчески прил. Който се отнася до Ведите. Ведическа
литература.
веднАга нарч. В същия миг; незабавно,
ведно нарч. Заедно, наедно, вкупом. Живееше ведно
със сестрините си деца.
, веднъж нарч. 1. Един път. Веднъж и дваж да е било/
2, Едно време, някога, неопределено кога. Веднъж
Хитър Петър отишъл в гората за дърва.
нСдомост ж. 1- Списък на служителите в едно учреж¬
дение с означение на заплатите им. Раздавателна
ведомост. 2. Сведение, списък с цифрови данни,
^ус·]
ведомствен прил. Който се отнася до определено ве¬
домство. Ведомствен комитет.
ведомство ср. Област, в която се простира някаква
власт; служба, учреждение. Служители от съдебно¬
то ведомство.	.
ведрина ж. 1. Ясно време; яснина, яснота. 2. прен. Ду¬
шевна яснота, веселост, бодрост. Па лицата на
всички се четеше особена ведрина. 3. Свежест, хлад¬
нина, прохлада. 4. Утринна гимнастика; физзаряд¬
ка.
ведрина ж. диал. Голям дървен съд за вода, мляко и
др.; дървена кофа.
ведро ср. 1. Дървен съд за вода, мляко, вино и др.;
ведрица. 2. Традиционна мярка за вместимост, око¬
ло 15 литра, обикн. за вино и ракия,
ведролнк прил. С ведро лице. 1	. -
ведросни прил. Ясносин. Ведросинъо лице.
ведря се нсв, нпрх. Ставам ясен, изяснявам се, прояс¬
нявам се, бистря се.
ведър прил. 1. Ясен, безоблачен, чист, светъл. Настъ¬
пи ведра нощ. 2, прен. Бодър, весел, отворен. С ведър
поглед, с усмех на уста над него бе се майка му при¬
вела. П. П, Сл.
вежда ж. Ивица косми над окото. О Вместо да из¬
пише вежди, вади очи — вместо да направи добро,
причинява зло.
в&кдест прил. Който има големи, рунтави вежди,
вежлив прил. С добри обноски, учтив, благовъзпитан.
Вежлив човек. Вежливо държане, [рус.]
вежливост ж. Качество или поведение, постъпка на
вежлив.

90 веза
I
веза нсв. прх. Шия, ушивам различни фигури, шарки
с разноцветни конци върху платно; бродирам, на-
шивам.
везба ж. 1. Веза не, нашиване с конци върху платно;
везмо, бродерия. 2. Изработеното чрез бродерия;
везмо, бродерия.
везбен прил. Който се отнася до везба. Везбено изкус¬
тво.
вездесъщ прил. Който е навсякъде, успява да бъде на
много места. Аз, скитница веща, безстрашна, вез¬
десъща. Д. Пол.
везир м. Най-висш сановник в някогашната Турска
империя, по власт пръв след султана, [ар.>тур.]
везмо ср. Везба (във 2 знач.). .
везни ми. (везна ж.) 1. Теглилка с две блюда за ме¬
рене на малки тежести. 2. като соб. Везни мн. Зоди-*
акално съзвездие и зодиакален знак, зодия на м.
септември- [ар. > тур .]
вейка ж. Клонче от дърво или храст заедно с листа¬
та.
век, -ьт м. 1. Време от сто години с определено на¬
чало и край; столетие. Двайсети век. 2. Период,
продължителност от сто години, Робството е про¬
дължило близо пет века, 3. Дълъг период от време
със свои характерни черти, особености; епоха. Век
па бетона и машините. 4. Безкрайно дълго време;
вечност. Цар царува — века ли царува? Яв. 5. Време
колкото живее човек. О Во веки веков книж. — за¬
винаги, вечно. Златен* век. Средни векове ист. —
период от историята на Европа (приблизително от
V до XV в.), през който съществуват феодални об¬
ществени отношения.
вековен прил. Който е утраял, просъществувал век,
векове; дълготраен, дълговечен. Кат кедър вековен
в Ливанска пустиня. Ваз.
вековёчеи прил. Който трае вечно; вечен. Родопи гор¬
деливи — грамада вековечна: Ваз. Вековечен проб¬
лем.
векувам нсв. нпрх. 1. Трая много дълго време, живея
цял век. 2. Прекарвам, престоявам дълго време на
едно място. Няма да векуваме тука.
вечерен прил. ез. Който се отнася до, който е свързан
с мекото небце; меконебен, Веларни съгласни са к,
Г, X.
велегласен прил. кпиж. Който има или звучи с висок,
силен глас; гръмогласен.
велемъдър прил. кпиж. Който е много мъдър; лремъ-
дър.
велите ср. старик. Заповед, повеля,
велеречив прил. кпиж. Който говори много й висо-
копарно; многословен, речовит,
велзевул м. 1. Дявол, сатана. 2. прен. Много коварен,
лукав човек. [гр. <евр.]
велзевулекм прил. Който се отнася до велзевул; сата¬
нински, дяволски, козарен.
велик прил. 1. Който значително надхвърля, надмина¬
ва обикновеното в някакво отношение, изтъкнат.
Велик подвиг. Велик прелом. Велико преселение на
народите. Велико народно събрание. 2. Забележите¬
лен, именит, прославен. Велик писател. 3. Съставна
част на титли и други назва!шя. Петър Велики. Ве¬
лина събота. Велики пости.
великан м. I. Митическо човекоподобно същество с
ог ромеи ръст и сила; титан, исполин. 2. Човек с не¬
обикновено голям ръст; исполин, гигант. 3, преп.
Велик човек; гигант, титан. Ботев е един от вели¬
каните на Българското възраждане.
великански прил. Който се отнася до великан; испо¬
лински, гигантски.
Великден м. Християнски религиозен празник Възкре¬
сение Христово. О Всеки ден не е Великден разг,
— не винаги има радост и успехи,
великденски прил. Който се отнася до Великден. Ве¬
ликденски яйца.	ш
великденче ср. Пролетно двете, Уегогнса.
велико- Съставна част на сложни думи със значение
„много голям, велик“ или в състава на географски
и народностни имена, напр.: великодържавен, вели¬
комъченик, великосветски, великоруски и др.
велниобългарскн прил. Който се отнася до, койго е
свързан с някогашна Идея за велика България,
великодушен прил. 1. Който притежава, проявява ве¬
ликодушие. Великодушен човек. 2. Който е израз на
великодушие, внушен е от великодушие. Велико¬
душно предложение.
великодушие ср. Човешко качество, което се проявява
в отстъпчивост, снизходителност, отсъствие на зло-
паметност и готовност да се пожертват собствените
интереси.
великодържавен прил. Конто е свързан с идеята за ве¬
лика държава.
великолепен прил. 1. Разкошен, прекрасен, блестящ.
Великолепни дворци. 2. разг. Много хубав, ртличен,
Великолепно вино.
великолепие ср. Необикновена, изключителна красо¬
та; блясък, разкош. Порази ни великолепието на
дворците.
великомъченйк м. и великомъченица ж. църк. Голям
страдалец, мъченик за Христова вяра.
великоруски прил. 1. Който се отнася до най-много-
бройния източнославянски народ; руски. 2. Който
се отнася до идеята за велика Русия,
великосветски прил. Който се отнася до висшето об¬
щество; аристократически. Великосветски интриги.
великосръбски прил. Който е свързан с идеята за ве¬
лика Сърбия и нейното осъществяване. Всликосръб-
ски шовинизъм.
величав прил. С внушителен вид; величествен, важен.
Величав кат някой исполин. Смирн.
величавост ж. Качество на величав.	*
величай ши прил. старин. Изключително голям, прего-
лям, най-голям. Величайше търпение. Величайша
глупост.
величая нсв. прх. Провъзгласявам някого за велик, из¬
ключителен и го хваля, превъзнасям, прославям,
величествен прил Внушителен, величав, грандиозен.
Величествен паметник.
величественост ж. Качество на величествен,
величество ср. Титла на цар.
величие ср. 1. Качество на велик. [Водопадът] блесна
с всичкото си величие. пред очите ми. А.Конст. 2.
Духовна мощ. В подвиг и саможертва се проявява
истинското величие. 3. обикн. подигр. Издигнат в
обществото, силен на деня човек. Много такива ве¬
личия сме виждали.	.
величина ж. Големина, обикн. като научно измере¬
ние; стойност, сила. Сириус е звезда от първа вели¬
чина.
велможа м. Болярин, големец, [рус.]
велосипед м. Превозно средство с две колела, което
се язди и се кара с крака; колело, [фр.]

велосипеден Прил. от велосипед. Велосипед¬
на гума.
велосипедист м. и велосипедистка ж. Колоездач. ■
велур м. 1, Мъхнат мек плат, подобен на кадифе. 2.
Кожа с мъх откъм лицевата страна, [фр.]
велурен прил. Който се отнася до велур, направен от
велур. Велурена шапка. Велурени обувки.
вена ж. анат. Кръвоносен съд, който води кръвта
към сърцето, [лат.]
вендуза и вентуза ж.-1. Лечебно раздвижване на кръв¬
та при настинка с помощта на (специални) чаши, в
които чрез предварително загряване се създава ва¬
куум, та прилепват силно към кожата. 2. Чаша за
такава процедура, [ит. >ιρ.]	1
Венера ж, 1. В древноримската митология — богиня
на любовта и красотата. 2. астр. Планета от Слън¬
чевата система, най-ярката утринно и вечерна звез¬
да. Срв. вечерница, денниц а, зор¬
ница. [от лот.]
венСрин прил. Който сс отнася до, който е свързан с
Венера, римска богипя на красотата и любовта.
■ О Венерин хълм — леко изпъкнало окосмено място
над външните гениталии у жената.
вепсрнчсскн прил. О Венерическа болест — заразна
болест, която се предава главно по полов път.
[лат.]
вснёц м. 1. Изплетена от цветя и клонки дъга или ко¬
лело за украса. Берете цветя в градина, плетете
венци и китки. Бот. 2. Месеста обвивка на челюст
при корена на зъбите. 3. Корона за венчавка. 4.
> прен. Венчило, женитба. 5. На икона — изработено
от метал или изписало сияние около главата на све¬
тец; нимб, ореол. 6. прен. Завършек на трудно и
значително дело. На житие ново аз турих венец-
Ваз. 7. преп. Знак или награда за заслуга; слава.
О Лавров венец — който се дава като награда, за
прослава. Трънсн венец — наказание, страдание,
I- мъка (от евангелската легенда за венеца, който бил
поставен на главата на Христос, преди да бъде раз¬
пънат) .
венециански прил. Който ое отнася до, който е свързан
с Венеция. Венецианско стъкло. Венецианска мозай¬
ка.
венСчсн прил. I. Който се отнася до венец (във 2
знай.). 2. Който се отнася до венче (в 3 знач.). Ве-
нечни листа. О Вснечни съгласни ез. — които се уч-
лснявот с допир на езика до горния венец, напр. [д],
[т]; алвеолни съгласни.
вензел м. Преплетени начални букви на име и прези¬
ме. [пол. > рус.]	*
венозен Прил. от вена. Венозна кръв. Венозна ин¬
жекция,
вентил м. Клапан, кран за течности и газове,
[нем. < лат.]
вентилатор м. Уред за проветряване на въздуха в по¬
мещение, [нем. < лат*.]
вентилация ж. Проветряване с вентилатор,
вентилирам нсв. и се., прх. Проветрявам с вентилатор,
вснтуза вж. вендуза.	*	‘
венненоеец м. книж. [Епитет на] коронована личност,
цар. .
всяигслОвя нсв. прх. книж. Възхвалявам, изричам хва¬
лебствени слова за някого или нещо.
вёпιмёхволёниё ер. книж. 1. Хвалебна песен за просла¬
ва на някого; дитирамб. 2, Прекадена хвалба. До¬
тегнаха лш тези вепцехеаления.
9 венчавам нсв., венчая и вснчёя св. прх. Извършвам
верижен 91
вснчавка, свързвам в брак чрез йенчавка. Венча ги
поп Никола. 2, Кумувам на сватба. Венчай, куме,
люто не проклинай. — се нпрх. Женя се, встъпвам
в брак по църковен ред. *
вснчОвко ж. Църковен обред за женитба; брак, венчи¬
ло.	*
венчален прил. Който се отнася до вснчавха. Венчална
рокля.
венчая вж. венчавам.
венчй ср. 1. Малък венец. 2. Булчински накит за глава
от изкуствени цветя. 3. бот. Вътрешен ред на рас¬
тителен цвят, обикн. от обагрени листа,
вснчслйстчс ср. бот. Отделен лист от венчето на рас¬
тителен цвят.
вснчСя вж. венчавам.
венчило ср. 1. Вснчавка. Там ви чака .. сватба и вен¬
чило. Ваз. 2. В нар. песни — съпруг, съпруга. 3.
диал. Брачен живот, семейство,
вепър м. 1, Мъжка дива свиня; глиган. 2. диал. Угоена
мъжка свиня; шопар.
вспърскн прил. Който сс отнася до вспър.
веранда ж. Покрит и отворен навън балкон. През ля¬
тото спях на .верандата. [от инд.]
вербален прил. 1. книж. Словесен. 2. ез. Глаголсн.
Вербална основа. О Вербална нога ——— писмен дип¬
ломатически документ, който сс приравнява към
устно заявление. [лат. >фр.]	' ,
вербувам нсв. и св., прх, Привличам, набирам привър¬
женици, членове, войници, работници и др.
[нем. > рус.]
верев м. разг. О На всрсв — накриво, косо, по диа¬
гонал. Отрязал си платното на верев.
вёрсн прил. 1. Който отговаря на истината; истински.
Верни думи. Вярно съобщение. 2. В който няма греш¬
ка; правилен. Отговорът на задачата е верен. 3.
Предай, привързан. Кучето е верен другар на чове¬
ка. 4. Който не изменя, нс изневерява Пенелопа е
образец на вярна съпруга. 5. Който стои, устоява на
думата си, последователен в разбиранията и възг¬
ледите си. Верен е па клетвата. Верен на традици¬
ите. 6. Който нс допуска, нс прави Отклонение при
стрелба, измерване и др,; точен. Имам вярно око.
Часовникът ми е верен. 7. цьрк. Напълно възприел
вярата, а не оглашен.
вересия ж. разг. 1. Покупка или продажба' на кредит,
на почек. В понеделник заран на вересия не продавал.
2.	Сметка, сума по такава продажба. Тефтер е ве¬
ресии. О На юнашка вересия разг. — без заплащане
и бсз гаранция, че ще се плати, [тур.]
верига ж. 1. Подобна на въже редица от. заловени,
скачени една за друга метални брънки; синджир.
Верига над огнище. 2. прен. Робство. Роб бях тогаз
— вериги влачех. Бот, 3. Лента от множество съч-
лснсни елементи, която съединява, обхваща външ¬
ните колела на танк, трактор и под.; пдешща. 4.
воеи. Бойно разположение на войници, нс много
роздолсчсни помежду си. 5. прен. Низ от еднакви
или подобни явления, действия, постъпки. Верига
от престъпления. О Планинска верига — редица от
свързани помежду си планини. Електрическа* вери¬
га.
' всригало ср. диал, Напречно дърво над огнище, за ко¬
ето с окачена веригата. Почернял като веригало.
верижен прил, Който се отнася до верига, свързан е ç

92 верИжка
верига или прилича на верига. Верижен трактор.
Верижни предавки. О Верижна реакция — а. спец.
Сложна химическа или ядрена реакция, при която
се осъществява голям брой, верига от превръщания
на изходното вещество, б. преи. Поредица от съби¬
тия, всяко от които поражда, предизвиква следва¬
щото.
верижка ж. Умал. ог в е р и г а; малка, тънка вери¬
га, обикн. за украшение. Златна верижка. Верижка
за часовник.
верификация ж. книж. Установяване истинността на
нещо. [от лат.]
вйрица и всрнчка ж. Умал. от вя р а, О Вершшта '
(веричката) ги прост. — ругателно възклицание за
израз на закана,
вермут м. Възгорчиво спиртно питие, [нем.]
яернпппдяи прил. книж. С качества на верноподаник.
вериоипдацнк м. и верноноданнца ж. Верен, почтен по¬
даник.	,
верноподанически прил. книж. Присъщ на вернолода-
ник. Верноподанически чувства.
верноподаннчество ср. книж. Качество или проява на
верноподаник.
вероизменннк ли. Вероотстъпник.	>
вероизповедание ср. Система от религиозни вярвания
и обреди; вяра, религия, изповедание. Право на ве¬
роизповедание.
вероизповеден прил. Който се отнася до вероизповеда¬
ние. .
вероломен прил. Койчо не удържа дадена дума и пос¬
тъпва коварно, със зла умисъл и измама; неверен,
подъл, коварен.
веролдмиюст ж. Качество на вероломен,
вероломство ср. Качество или проява, постъпка на
вероломен.
вероотстъпник м. й вероотстъпница ж. Който се е от¬
рекъл от вярата си; вероизменинк.
вероотстЪиническн прил. Присъщ иа вероотстъпник,
■ероотстъпиичество ср. Проява на вероотстъпник, от¬
ричане от вярата си.
веротърпйм прил. Който проявява търпимост към
чуждата вяра, признава правото на всеки да изпо¬
вядва своя вяра.
веротърпимост ж. Качество на веротърпим,
вероучение ср. Учение за религията (като учебен пред¬
мет).
вероятен прил. За който има достатъчно основания да
се допусне, че е бил, е или ще бъде, ще се осъщес-
• тви; възможен, допустим. Този разказ е напълно ве¬
роятен. Вероятен победител.
вероятно Нарч. от в е р оя т е н, обикн. вмети. —
за израз на увереност или предположение, че нещо
съществува или ще се осъществи; навярно. Влакът
вероятно ще закъснее.
вероятност ж. Нешо вероятно, възможност или до¬
пустимост нещо да стане или да е станало. Вероят¬
ността да се срещнем е малка. По всяка вероят¬
ност ще дойда. Теория на вероятностите.
версифшсйтор м. и версификаторка ж. юшж. Стихо¬
творен. [яат.]
верснфмкйторскн прил. книж. Стихотворчески.
версификаторство ср. книж. Стихотворство, стихо¬
плетство,
аерснфикйция ж. книж. Стихотворство. [лат.]
вёрсия ж. Всяко от възможните различни изложения
или тълкувания на новина, случка и под. Каква е
вашата версия за станалото. [лат.]
верски прил. Който се ртнася до вярата в бога; рели¬
гиозен. Верски въпрос.
верста ж. Стара руска мярка за дължина, равна на
1066 метра, [рус.]
вертеп м. 1. Дом на пиянство и разврат, свърталище
на престъпници. 2. остар. Пещера, [рус.]
вертикал м. и вертнкала ж. Отвесна праза линия,
[фр. <лат.]
вертикален прил. Отвесен. Срв. хоризон¬
тален. [лат.]	,
вертолет м. Летателен апарат с хоризонтално въртя¬
ща се перка и вертикално излитане и кацане; хели¬
коптер.
верую ср. 1. Черковен текст с кратко изложение на ос¬
новните положения иа християнската религия; сим¬
вол на вярата, 2. прен. Политическо, научно или
изобшо житейско твърдо убеждение, система от ос¬
новни възгледи, [чел.]
верующ прил. книж. Вярващ, религиозен. Блажени са
верующите.-
веря се исв. ппрх. диал. Кълна се, уверявам,
вёсвам се нсв., вёсна се св. ппрх. Вясвам се, вестявам
се.
веедён нарч. диал. поет. Цял ден, през целия ден. Вес-
ден сборяни се шумно веселят. П. П. Сл.
вёсел прил. 1. Радостен, усмихнат, доволен. Весел ме
' гледат мили другари, че с тях наедно и аз се смея.
Бот. 2. Който буди веселост; хумористичен. Весел
разговор. 3. прен. За растение — свеж, зелен, uепо-
вяхнал. След тоя дъжд нивите са весели.
веселба ж. 1. Шумна забава с игри, песни, шеги, с
дружно ядене и пиене; веселие, увеселение, 2. рядко.
Веселие, веселост.	*
веселие ср, 1. Весело, радостно настроение. 2. Веселба
(в I знач,); увеселение.
весело 1, Паря. от в е с е л. Усмихни се по-весело. 2.
Като сказ. опред. — за означаване, че някъде има
радост, веселие, че някой е във весело настроение,
изпитва радостни чувства. Иа Нова година винаги е
весело. Пийнал е и му е весело.
веселост ж. 1, Качество на весел. 2. Весело състояние,
настроение^	'
веселя нсв. прх. Правя някой да е весел, създавам ве¬
селост; развеселявам. Виното весели човека. — се
ппрх. 1. Бивам весел, във весело настроение съм. 2.
Участвам във веселба. Яли, пили и се веселили.
веселяк м. и веселячка ж. Човек с весел нрав, който
умее да се весели и да весели околните,
весе-ляшкн прил. Който се отнася до веселяк. Веселяш-
ка компания.
веслйр м. Гребец с весла.	.
весло ср. 1. Лопата, с която карат лодка; гребло. 2,
диал. Свесло.
веелув&ч нсв. нпрх. рядко. Греба с весла,
веспа се вж. весвам се.
. вест ж. Съобщение, известие, новина. Добра вест.
Лоша вест. Очаквам вести. О Ни вест, ин кост
разг. — нищо не се чува, не се знае (за някого).
Скръбна вест — некролог.
вест&тка ж. I. Жрица в храма на римската богиня
Веста, пазителка па вечния огън. 2, прен. Целомъд¬
рена девина. [от лат.}
вествам се нсв., вестна се св. нпрх., Вясвам се, вестявам
се, весвам се.

вестибуларен прил. спец. О Вестибуларен апарат —
орган, разположен във вътрешното ухо у гръбнач¬
ните животни и човека, чрез който се контролира
положението на тялото в пространството и се оси¬
гурява равновесието му. [от лат,]
вестибюл м. Малък хол, междинна стая, от' която се
влиза в другите, [фр.слат.]
вестител м. и вестйгелка ж. Лице, което носи, съоб¬
щава вест; вестоносец,	:	*
вестна се вж. вествам се.
вестник м. 1. Печатен лист с вести, статии, обяви и
др., обихн, всекидневен. 2. поет. Вестител. Врата-
ти се отвори и царски вестник там се появи. К. Хр.
вестникар м. . и вестникарка ж. 1. Лице; което работи
във вестник, списва или издава вестник; журналист.
2. Вестникопродавец.
вестникарски прил. Който се отнася до вестник или до
вестникар. Вестникарска хартия. Вестникарска
статия. Вестникарски занаят..
вестннкарство ср. Занятие на вестникар,
вестникопродавец м. Продавач на вестници; вестни¬
кар.
вестовой м. остар. Ординарец. [рус.]
вестоносец м. Вестител.
вестявам нсв., вестя св. и нсв., прх. книж. поет. Съ¬
общавам, известявам, предвещавам. Зората пур¬
пурна вестява смъртта на тягостната нощ.
Смирн.
вестАвам се нсв., вестя се св. нпрх. Явявам се, показ¬
вам се за малко; писвам се, вяскам се.
веся нсв, прх. Окачвам нещо да виси; увесвам.
ветеран м. и ветеранка ж. 1. Стар воин. Ветерани от
войната. 2. прен. Стар, опитен в някоя област чо¬
век.
ветерЯйски прил. Който се отнася до ветеран,
ветеринар м. и ветеринарка· ж. разг. Ветеринарен ле¬
кар, специалист по ветеринарство. [лат.]
ветеринарен прил. Който се отнася до изучаване и ле¬
куване на болестите по домашните животни. Вете¬
ринарна медицина. Ветеринарен лекар, ч
ветеринарство ср. разг. 1. Ветеринарна медицина. 2. ■
Занятие, работа на ветеринар,
вето ср. Регламепгтирано, уговорено право на проти¬
вопоставяне, осуетяване или отлагане на дадено ре¬
шение. Право на,вето. Отлагателно вето. Налагам
вето. [лат.]	.	,
ветрев прил. 1. Вятърен, Ветрена мелница. 2. Вятър¬
' ничав.
ветрея нсв. 1. прх. Излагам нещо на открито, на вятър
да съхне или да се проветрява; суша, проветрявам.
Ветрея Дрехите на Двора. 1, нпрх. Стоя на открито,
да ме лъха вятър; ветрея се. Прането ветрее на Дво¬
ра. 3, За вода или друга течност — изпарявам се.
Бензинът лесно ветрее. 4. За спиртни напитки —
отслабвам, губя качествата си поради изпаряване.
Затвори виното Да не ветрее. — се нпрх. 1. Стоя на
открито, да ме лъха вятър. 2. Клатя се, люлея се,
Какво се там ветрее? 3. прен. Скитам, ходя насам-,
натам без работа.
ветрйлннк м. разг. Помещение, в което духа, има пос¬
тоянно течение.	.
ве грйло ср. 1. Лек, обикн. сгъваем ръчен прибор с ха¬
рактерна форма на полукръг, който служи за веене
хлад на лицето. 2. Платно на кораб или лодка. 3.
' Детско хвърчило.
ветрилообразен прил. Който има форма на ветрило (в
I знач.).
.	вечен 93
ветрища вж. вятър/ .
вегровал м. Част от гора, където дърветата са изт¬
ръгнати и повалени от вятър; горолом.
ветровит прил. 1. Който е изложен на вятър. Ветро-
" вито място. 2. За време — през който има, духа
вятър. Ветровит Ден.
нетровнтосг ж. Качество па ветровит, наличие на вет¬
рове.
ветрогон м. 1. Вятърничав човек. 2, Трънливо полско
растение, Егущрит сатремге.
ветрогонство ср. Вятърничавост. ’
ветрозашйгей прил. Който спира вятъра, служи за за¬
щита от вятър.
ветромер м. Уред за измерване посоката и скоростта
на вятъра; ветропоказател.
ветропоказател м. 1, Уред който показва посоката и
скоростта на вятъра. 2. прен. неоДобр. Човек, които
бързо и лесно мени възгледите и поведението си в
зависимост от условията.
иетрохпд м. Ветроходен плавателен съд; платноход,
ветроходен прил. 1. За плавателен съд — който е снаб¬
ден С платна и се движи от вятъра. Ветроходен ко¬
раб. 2. Който се отнася до, който е свързан с таки¬
ва плавателни съдове. ВетрохоДен спорт.
ВетрохоДна регата.
ветроходец м. и ветроходна ж. 1. Лице, което управ¬
лява ветроходни плавателни съдове. 2. Спортист,
който се занимава е ветроходство.	.
негрохбдство ср. Вид спорт с ветроходни плавателни
съдове.
ветрушка ж. Птица от семейство соколови, с масив¬
но тяло и малка глава, с дълги и тесни крила и къс,
извит надолу клюн, Ра1со ПппипстДпя.	· *
ветря нсв. прх. Излагам нещо на открито, на вятъра
да се ветрее, проветрява. — се нпрх. Ветрея се.
вехна нсв. нпрх. 1. За растение — губя свежест, прес¬
нота. 2. прен. Линея, посьрвам. Не го бива, все съх¬
не и вехне.
вехт прил. I. Който е употребяван много, дълго, про¬
дължително време; стар, износен. Прот. н о- в. Вех-.
ти Дрехи и обуща. Вехти мебели. 2. остар. Стар,
някогашен, едновремешен, отдавнашен, РазвреДиха
се моите вехти рани. П. Р. Сл. '	*	;
вехтея нсв. нпрх. Ставам вехт; извехтявам, остарявам.·,
Дрехите вехтеят.	„	,
вехтознвβтей прил. Старозаветен.
вехтория ж. Вехт, износен, похабен предмет, вещ. .
вехтошар м. и вехтошарка ж. 1. Който търгува с вех¬
ти предмети. 2. Любител на вехтории,
вехтошарски прил. Който се отнася до вехтошар и
вехто шарство.
вехтошаретво ср. Занятие, работа на вехтошар,
вец м. разг. Водноелектрическа централа, [от съкр.
ВЕЦ]
вече и (съкр., разг. и поет.) веч нарч. 1. За предел във
’ време. България е вече свобоДна. 2. От тоя момент,
отсега нататък; повече, по-нататък. Аз няма веч Да .
плача за тежките на тоз нароД беДи! П. Р. Сл, З.,ч
За усилване. Имаме си вече момченце. 4. За условие,
отстъпка. Вече от приличие не бива Да го вършиш. .
вечен прил. Който трае век или векове, който посто¬
янно и неизменно съществува, никога не свършва;
непрекъснат, постоянен. Нищо не е вечно па тоя
свят. Вечна любов. О Вечен двигател — въобра-

94 вечер
жаем неосъществим двигател без гориво или вън¬
шна сила, който се движи вечно. Вечен календар —
гадателна книга с календар и таблици за много го¬
дини напред, с предсказания за бъдещето на света
и лр. Вечна му памет —— за покойник: да бъде вечен
споменът за него. За вечни времена — завинаги,
вечер ж. 1. Край на деня, времето между залез слън¬
це и нощта. От сутрин до вечер. 2. Част от нощта
или цялата нощ. Две вечери беше у нос на гости.
Едната вечер преспа у леля си. 3, като нарч.: а. нечл.
Вечерно време. Вечер винаги съм са у дома. б. чл.
По това време на определен ден, за който се гово¬
ри. Вечерта ще бъда на театър. О Бъдни* вечер.
Добър* вечер.
вечерен прил. Който се отнася до вечер, предназначен
е за вечер или става през вечерта. Вечерно време.
Вечерни курсове. Вечерна рокля. Вечерен час.
вечерйнка ж. остар. Вечерна забава,
вечерник м. Вятър, който духа привечер.
вечерница1 ж. Първата, най-светла вечерна звезда —
народно название на планетата Венера при вечерна
видимост; зорница.
вечерница2 ж. Ьързолетяша вечерна пеперуда,
вечерня ж. Следобедна черковна служба,
вечеря ж. 1. Вечерно хранене. В негова чест дадоха
богата вечеря, 2. Храната, която се поднася на та¬
кова хранене. Вечерята е готова. 3. преп. Времето,
когато се вечеря. По вечеря ще дойда у вас. О Тай¬
ната* вечеря.
вечерям псе., прх. и нпрх. Ям вечеря, храня се вечерно
време. Тая прохладна майска вечер чорбаджи Мар¬
ко вечеряше с челядта си на двора, Ваз.
вёчнозелен прил. Чиито листа запазват зеления си
цвят и не опадват през	зимата. Прот.
листопаднн. Вечнозелен храст.
вечност ж. 1. Много голяма или безкрайна продъл¬
жителност на времето, съществуване във времето.
Това не ще трае цяла вечност. 2. У вярващите —
отвъден свят, вечен задгробен живот, Към вечност¬
та е маршът ви последен. Ваз.
вещ ж. 1. филос. Отделен предмет от действителност¬
та, отличаващ се с относителна независимост и ус¬
тойчивост на съществуване. Вещи, свойства и отно¬
шения, 2. Отделен, обйкн. изработен от човека
предмет за лично ползване, за битови нужди. Не¬
потребна вещ. Само тия вещи можах да спася. 3.
само ми. Багаж, покъщнина,
вещ прил. Който е огпгген, изкусен, добре подготвен
и осведомен в някаква област. Той е човек вещ. поз¬
нава добре работата си. Ваз, О Вещо лице — поз¬
навач, експерт, поканен от съда или друг орган да
даде мнение по определен въпрос,
вещая нсв. прх. Предсказвам, предричам, предвеща¬
вам, кобя. Вещая му гибел. Изражението му не ве¬
щае нищо добро.
вещеви прил. Който се отнася до, предназначен е за
вещи. Вещеви склад. Вещево ведомост, [рус.]
вещен прил. кпиж. Който се отнася до вещи. Вещно
право.
веществен прил. Който се състои от вещество; мате¬
риален. О Веществено доказателства юр. — вещ,
предмет, който нма значение като доказателство
при съдебен процес,
вещества ср. Това, от косто предметите, нещата се
състоят. Органични и неорганични вещества. Твърдо
вещество. Обмяна на веществата.
вещина ж. Качество на вещ човек; опитност, знание,
умение. Пристъпи към работата с голяма вещина.
вёщица ж. 1. Митическа женско зла същество; веда.
2.	Магьосница, бродница. 3. прен. Стара грозна и
зла жена. 4. диал. Нощна пеперуда, която хвърчи
около пламъка на свещ. 5. диал. Насекомо светул¬
ка. О Лов на вещици — а. В стари времена — прес¬
ледване и убиване на жени вещици, магьосници, б.
Преследване и отстраняване на хора с противопо¬
ложни, неудобни политически възгледи.
вея нсв. 1. нпрх. За вятър — движа въздуха; духам.
Вятърът вее в полето. 2. прх. Правя нещо да се
ветрее; развявам. Коса вееш, тънка снага кършиш.
3.	Отвявам (жито, боб и др.). Който не сее. той не
вее. — се нпрх, 1, Люлея се на вятъра. Вей се, черно
знаме. под небето! Ваз. 2. преп. Скитам се, пилея
се, нося се. Къде се вееш нагоре* надолу? О Вятър
ме вее разг, — я. Негоден съм, за нищо не ме бива.
б. За несериозен, лекомислен човек, който се зани¬
мава с празни работи. Вятър ме вее на бяла кобила
разг, пренебр, — за несериозен, лекомислен човек,
който се занимава с празни работи.
веявица ж. Снежна вихрушка; виелица, фъртуна. -
веялка ж. Машина за отвяваие, отделяне на зърното
от плявата и други примеси (при вършитба), веячка.
вСнннс ср. Течение, направление, насока в обществе¬
ния и духовния живот. Нови веяния в областта на
' изкуството.	"
веяч м. и веячка1 ж. Човек, който вее, отвива нещо.
веячка2 ж. Веялка.
вживявам се нсв., вживея се св. нпрх. 1. Прониквам,
вниквам в нещо, възприемам го и го изживявам,
преживявам като свое. Не· се е достатъчно вживял
в героите си. 2. Преживявам, изживявам нещо сил¬
но, дълбоко. Не се вживявай толкова.
взаимен прил. 1.. Който по еднакъв начин се отнася,
засяга или изпитва от две или повече страни. Вза¬
имно доверие. Взаимна изгода. Взаимни отстъпки. 2^
• грам. Взаимновъзвратен.
взаимно Нарч. от взаимен. Поздравиха се вза¬
имно,
взаимно- Съставна част на сложни думи със значение
„взаимен“, напр.: взаимноизгоден, взаимноперпенди¬
кулярен и под.
взаимновъзвратен прил. грам. В съчет. взаимновъзвра¬
тен глагол (залог) — който означава, че са налице
едновременно извършващи се действия от върши-
теля и получателя, които разменят местата си,
напр.; Двамата се прегръщат и се целуват.
взаимноизгоден прил. книж. Който е изгоден и за две¬
те страни. Взаимноизгодни отношения.
взаимност ж. Състояние или проява на взаимно раз¬
биране, споделяне на чувства и под.
взаимо- Съставна част на сложни думи със значение
„взаимен“, яапр.: взаимодействие. взаимопомощ,
взаимоспомагателен и под.	·	.
. взаимовръзка ж. Взаимна връзка,
взаимодействие ср. 1. филос. Всеобща връзка и обус¬
ловеност между предметите. 2. Взаимно действие,
въздействие един върху друг между два или повече
предмета. Химическо взаимодействие. 3. Съгласува¬
ност на действията между две или повече страни.
взаимодействам |си| нсв. нпрх. Съм, намирам сс
във взаимодействие с някого или с нещо, съгласу¬
вам действията си с някого.

взаимозависимост ж. Взаимна зависимост.
взаимоотношение ср. Отношение на взаимодействие и
взаимна връзка. Какви са вашите взаимоотноше¬
ния?	1
взаимопомощ ж. книж.-Помощ, която си оказват вза¬
имно две или повече лица, страни; взаимна помощ,
взаимоспомагателен прил. книж. Който е предназна¬
чен, който се отнася до взаимно подпомагане. Вза¬
имоспомагателна каса.
взаимоучйтелен прил. При който по-напреднали уче¬
ници обучават по-слабите; алилодидактически. Вза-
имоучителна метода.
взахарЯвам се нсв., взахаря се се. нпрх. Захаросвам се',
взвод м. воен. Съставна част от рота, [рус.]
взводен прил. Който се отнася до взвод. Взводен ко¬
мандир.
вземам и взимам нсв., взёма се. прх. 1. Поемам нещо
в ръце, уста и др. Вземи детето! Вземам лекарст¬
во. 2. Получавам, Каквото му дадеш, това ще взе¬
ме. Каква заплата вземаш? 3. Прибирам обратно,
отнемам. Бог дал, бог взел. 4. Обсебвам, ограбвам,
отнасям. Взел му имота. 5. Купувам. Взел сеното
много скъпо. 6. Женя се (за някого). Я вземи мене,
Стояне, младо джелепче да станеш. Нар.п. 7. Със
същ., означаващо превозно средство — качвам се
да пътувам; хващам. Ще взема влака и ще дойда. 8.
разг. В съчет. с да и следващ гл. — почвам, започ¬
вам да върша действието, означено с втория гла¬
гол. Всички взеха да ме разпитват. Вземи да си на¬
учиш уроците. 9. разг. В съчет. с че, тя и следващ
гл. — за подчертаване на известна неочакваност на
действието на втория глагол. Ядосах го и той взе
че ме удари. Той пък взе та дойде. 10· В съчет с ня¬
кои същ. — извършвам, осъществявам действие по
значението на съществителното, напр.: вземам ре¬
шение — решавам; вземам участие — участвам;
вземам преднина — напредвам, изпреварвам, и др.
— се 1, нпрх. Появявам се, възниквам. Откъде се
взеха толкова хора? 2. взаим. разг. Оженваме се
един за друг, сключваме брак. О Вземам връх*.
Вземам никому главата — лишавам някого от жи¬
вот, убивам го. Взел-дял — изгубил сили, много
слаб, немощен. Вземам думата — започвам да го¬
воря (обикн. на обществено място, на събрание и
под.). Вземам някому думата от (из) устата —
казвам преди някого онова, което той мисли и тък¬
мо е щял сам да го каже. Вземам н я к о м у за¬
лъка (хляба) от устата — отнемам препитанието, '
средствата за съществуване на някого. Вземам за¬
наята нанякого — обучавам се, научавам сс
на някаква работа, занаят, ставам майстор* колкото
някой друг. Вземам за иочест — заставам мирно и
отдавам чест. Вземам здравето* някому. Взе¬
ма мн се ума (акъла) — а. Лишавам се от разум,
изгубвам способността си да разсъждавам логично,
б. Силно се изплашвам. Вземам мярка[тн|
някому — наказвам, разправям се жестоко с
някого. Вземам нещо навътре (надьлбоко) — проя-
, вявам прекалена чувствителност, възприемам нещо
прекалено сериозно. Вземам н я ко г о на мезе
разг. — подигравам сс, шегувам се с някого. Взе¬
мам на мушка (прицел) — а. Прицелвам се в някого
или нещо. б. Нарочвам някого, та започвам да го
гоня, преследвам. Вземам под внимание — съобра¬
зявам се с нешо, имам нещо предвид. Вземам при¬
мер — подражавам някому, постъпвам или се ста¬
рая да постъпвам като някой друг. Вземам
взривен 95
присърце*. Вземам си бележка*, Вземам си беля |на
главата] — извършвам, правя нещо, което ми носи,
създава неприятности. Вземам си грях на душата —
извършвам несправедливост, причинявам някому
зло, което тегне като вина, грях. Вземам си хляба
в ръцете — придобивам професия, ставам способен
сам да печеля, да осигурявам прехраната си. Взе¬
мам страна — присъединявам се към една или дру¬
га позиция, мнение, становище. Вземам
някому страха — уплашвам, правя някой да
се страхува от мене. Вземам ума (акъла) н а
някого — а. Лишавам някого от разум, ог
способност да мисли. б. Смайвам, слисвам някого: 1
в. Силно изплашвам някого. Вземат ме дяволите —
силно се разгневявам, ядосвам. Вземат ми се опие
— очарован, възхитен съм от нещо, много ми ха¬
ресва нещо. Вземи единия*, та удари другия. [Да]
имаш да вземаш; ще имаш да вземаш — за израз
_ на категоричен отказ, несъгласие. Дявол да (ще) те
вземе; да (ще) те вземат дяволите — за израз на
възмущение, недоволство или учудване от някого
или нещо. Не вземам от дума (приказка) —.ппорит,
вироглав съм, та не слушам съветите, които ми се
дават. Не вземам уста назаем — приказлив съм И
винаги намирам отговор, обикн. за да се оправдая,
вземане и взимане ср. 1. Действие по гл. взема м,
взимал.. Вземане на решение. 2. само мн. Па¬
ри, суми, които някой има да получава. Не може
да си прибере вземанията.
вземане-даване ср. разг. Делови, търговски, приятелс¬
ки и др. отношения, връзки. Не искам да имам взе¬
мане-даване с такива хора.
взйждам нсв., взйдам св. прх. Поставям нешо в зид;
вграждам. Камъкът с надписа е бил взидан в една
джамия.
взимам вж. вземам.	'
взимане вж. вземане.
взирам се нсв., взра се св. нпрх. 1. Вглеждам се, гле¬
дам продължително и напрегнато. 2. преи. Обръ¬
щам внимание; придирям. Не се взира много-мпого.
взискателен прил. Който има, предявява високи изиск¬
вания или е проява на високи изисквания; придирчив.
Взискателен ръководител. Взискателен подбор, [рус.]
взискателност ж. Качество на взискателен, предявя¬
ване на високи изисквания.
взлом м. книж. Счупване, разбиване. Кражбата е из¬
вършена чрез взлом, [рус.]
взломен Прил. от в з л о м. Взломна кражба.
взор м. поет. Поглед. От никъде взорът надежда не
види. Ваз.
взра се вж. взирам се.
взрив м. 1. Бързо, мигновено химическо превръщане
на веществата, съпроводено с отделяне на огромна
енергия и силен звук; избухване, експлозия, детона¬
ция. 2. Избухливо вещество. Разбива скалата с
взрив. 3, прен. а. Внезапна силна и шумна проява '
на нещо. Взрив от протести, б. Спонтанна, бурна
реакция или развитие на нещо; бум. Демографски
взрив, [рус.]
взрквАтел м. спец. Механизъм, устройство з'а взривя¬
ване, запалка в снаряд, мина и пр. Ударен взрива-
тел. [рус.]
взривен прил. Който се отнася до взрив. Взривни ве¬
щества. Взривна въ.ша. [от лат* ]

96 взривоопасен
взривоопасен прил. кпиж. Който може да се взриви,
който съдържа опасност от взрив. Обстановката е
взривоопасна.
взривявам нсв., взривя св. прх. Правя нешо да избух¬
не. Взривявам бомба. Взривихме скалата.	— се
ннрх. Избухвам. Мината се взриви.
вя мест. 1, Лично мест., вин. от в и е, кратка форма
срещу вас. Чакам ви. 2. Лично мест., дат. от
вне, кратка форма срещу &а м, на вас.
Казвам ви. Благодаря ви. 3. Притежателно мест,,
кратка форма срещу ваш. Книгите ви са тук. Же¬
ланието ви е изпълнено,	*
виядукт м. Мост, по който минава часг от път при
пресичането му с долина, железопътна линия и др.;
надлез, [от лат.]
вибратор м. техн. спец. Приспособление, устройство,
уред, извършващ или предизвикващ механични
трептения, изпълняващ определени функции чрез
вибриране, [нем. <от лат.]
вибрация ж. Трептене, трептение, [от лат.]	’
вибрирам нсв. нпрх. Трептя,
внваче муз. 1. нарч. Бързо, живо, енергично, по-бързо
от алегро и по-бавно от престо. 2. ср. Бързо, живо,
енергично темпо на музикално произведение- [ит.]
внтвДм м. Колиба, палатка от типа на употребявани¬
те от северноамериканските индианци, [англ .]
вад м. 1. Изглед, външен образ. Той има вид па съ¬
щински звяр. 2. биол. Най-малка систематична гру¬
па, по-ниска степен от род в систематиката на жи¬
вотните и растенията. Различни видове гъби. 3. ез.
Граматическа категория на глагола, която показва
начина на протичане на действието по отношение
на признака цялостност, аспект. О Имам пред вид
—	имам в ума си, съобразявам, помня [срв.
предвид]. Пред вид на — поради, с оглед на
[сра. п р е д в д 4 Несвършен внд — граматично
.значение на глагола, което се противопоставя на
свършения вид и на което не е присъщ признакът
цялостност на действието, напр. чета, пиша. купу¬
вам и др. Свършен вцд — граматично значение на
глагола, което предава действието ή неговата ця¬
лостност, напр, прочета, напиша, купя и др.
вйдел прил. диал. Светъл. Стаята е видеш. Видела
звездна нищ:	,
виделее |се| нсв. безл. диал. Развиделява се, просвет-
лява, започва да се вижда. Станахме рапо, едва се
виделееше.
вилелина ж. разг. Светлина, видело,
видело ср. диал. 1. Светлина, виделина. 2, Време, ко¬
гато вече или още е светло, когато се вижда. Тръг¬
нахме по видело. 3. Осветено място, пространство.
Застани там на виделото. 4. Нещо, което служи за '
осветление (газ за лампа или самата лампа). Дай
виделото насам. 5. Като нарч.,-обикн. в безл. изр.
—	за означаване, че някъде има светлина, че се
вижда добре; светло. Навън е вече видело.
виден прил. Който изпъква над другите; бележит, ли¬
' чен. Виден представител на литературата.
-«идем Съставна част па сложни думи със значение
„който има някакъв, определен вид, форма1*, напр,;
кълбовиден, яйцевиден, благовиден и др.
видеше ср. Недействителен, въображаем образ; приз¬
рак, привидение.
видео ср. разг. Видеомагнетофон.
видео- Съставна част на сложни думи със значение
„който се отнася до телевизия, който има отноше¬
ние към Създаване, предаване, приемане и записва¬
не на визуална информация, изображения“, напр;
видеозапис, видеокамера, видеомагнетофон, видео¬
сигнал, видеотека, видеотелефон, видеотехника, [от
лат.]
видеомагнетофби и вйлеомагннтофои м. Устройство за
запис върху магнитна лента и възпроизвеждане на
телевизионно изображение и звуков съпровод,
вйднев Прил. от в и д и я. Видиева стомана.
видим прил. Който [може да] се вижда; явен, очеви¬
ден, Видим и невидим свят. Видима грешка.
видимост ж. Възможност да се вижда, благоприятни
условия за виждане. Добра видимост.	.
внднотявам се нсв., видиотя се св. нпрх. Ставам, пре¬
връщам се на идиот.
вйдня ж, 1. спец. Металокерамична сплав с голяма
твърдост. 2. Режещ инструмент, напр. свредел, на-
'правен от такава сплав, [кем.]
вйдня ж. 1, остар. Рудпичарска пещ. 2. диал. Коваш¬
ка, железарска работилница-
видов прил. Който се отнася до вид (във 2 и 3 знач,).
Видова отлика. Видови двойки глаголи.
видовде! м. Ден, в който ще се направи равносметка
и ще се потърси отговорност, разплата,
видоизменение ср. 1. Промяна по вид. 2. Разновид¬
ност, вариация.
видоизменям и видоизменявам нсв.. видоизменя св. прх.
Изменям по вид. — се нпрх. Изменям се по вид.
вйдра ж. Животно с ценна кожа, което живее край
реки и се храни главно с риба, Ьи1га ли^аш.
видя вж. вижда м.
вйе и (в мерена реч) вий мест. Лично мест, за 2 л.
ми., имен. — за означаване на лицата или лицето
(учтива форма), на които (което) се говори. Вие
двамата ще дойдете с мене. Господине, Вие кой
сте? Пиян дано аз забравя, туй, що, глупци, вий не
знайте. Бот. [Срв. вас, в и, в а м]
виелица ж. Снежна вихрушка; веявица, фъртуна.
виенски прил. Който се отнася до Виена. О Виенски
стол — вид стол от извито дърво е плетена седал¬
ка. Виенско колело — огромно въртящо се колело
със закрепени седалки, в които се возят за развле¬
чение, удоволствие.	*
виждам нсв., видя св, и (разг.) нсе., прх. (и нпрх.) 1.
прх. н нпрх. Възприемам със зрението ри. Какво
виждаш? Виждаш ли къщата отсреща? Без очшш
не виждам. 2. Добивам впечатление, представа за
нещо; схващам, съзнавам, разбирам, оценявам, из¬
питвам нещо. Видях, че не е другар. Виж добро ли
е на вкус. 3. Срещам ши навестявам някого. Видях
го на улицшпа. Е, видя ли майка си? 4. обикн. св.
разг. За лекар — преглеждам болен. Ще отида да
ме види докторът. 5. Върша, извършвам нещо. Не
мога да си видя работата от вас! 6. само св. За
израз на заплаха, закана яли изненада, възхищение
Ще видиш ти как се краде! Я го виж ти! — се нпрх:.
Съм, бивам възприет, може да бъда възприеман
със зрение, с очи, От тук къщата не се- вижда.
вижда ми се, вйдн ми се нпрх. Струва ми се, че виж¬
дам нещо, получавам някакво зрително впечатле¬
ние, което обикновено не отговаря на истината,
действителността. Видя ми се, че някой влиза. Така
ти се е видяло, вижда се, вйдн се безл. 1. само нсв.
Може, има достатъчно условия за възприемане на
нещата със зрението. Тъмно е вече и не се вижда.

2. Ясно е, личи си. О Виждам бял свят*. Виждам
дебелия край*. Виждам звезди по пладне (посред бял
ден) — преживявам голяма неприятност, изпита¬
ние, напрежение. Виждам сметката*. Да му се не ви¬
ди! разг, — възклицание за израз на недоволство,
възмущение (от някого, нещо). Да ти видя гърба*!
Когато си видиш ушите*. Не виждам бял ден (свят)
— живея тежко, мъча се. Око да види разг. — ис¬
кам лично да се уверя в нещо.
виза ж. 1. Заверка на паспорт за свободно премина¬
ване, оставане или напускане на дадена държава.
Транзитна виза. Входна (изходна) виза. Получавам
виза. 2, Надпис, с който длъжностно лице удосто¬
верява истинността на даден документ и му се при¬
дава юридическа сила. Виза за строеж, [лат.]
византиец м. и византийка ж. 1. истор. Поданик,
гражданин на Византия, на Източната Римска им¬
перия; ромей, ромеец. 2. прен. разг. неодобр. Хитър,
лукав, лицемерен човек.
византийски трил. Който се отнася до Византия и до
византиец. Византийска живопис.
византиишина ж. неодобр. Хитрина, лукавшина, лице¬
мерие.
вмзантиннзъм м. книж. Византийска култура, съвкуп¬
ност · от характерни черти на Византия и на визан¬
тиец.
вязаятолбг ле. Специалист но византология. ♦
византолбгня ж. Съвкупност, система от науки за ис¬
торията, езика и културата на Византия,
визирам нсв. и св., прх. 1. книж. Преглеждам и заве¬
рявам, поставям виза на нещо. Дали заповедта е
визирана? Визирам паспорт. 2. Посочвам или имам
предвид, имам нещо или някого на ум. Кого визи¬
раш с тия думи?
визита и вязйта ж. 1. Посещение. 2. Лекарско посе¬
щение и преглед на болен; визитация. Всяка визита
се заплаща отделно, [ит., фр.]	,
внзшаиия ж. Визита (във 2 знач.), посещение на бол¬
ните в болнично заведение-
визитен и визитен прил. Който се отнася до визита.
О Визитна картичка — специално картонче с огпе-
.чатано името, професията, званието и адреса на да¬
дено лице; визитка,
визитка Ж. Визитна картичка.
визия ж. книж. Виждане, идея, представа, способност
за разбиране на нещата, главно с оглед на бъдеще*
' , то.
визон м. 1. Дребен хищен бозайник с ценна кожа, раз¬
пространен в Америка, Ми51е1а У1зоп. 2. Кожа от
такова животно, [фр.]
визуален прил. книж. Който е свързан със зрение, гле¬
дане; зрителен. Визуална представа. Визуални уреди.
[от лат.)
внзьйр м. Приспособление на фотоапарат, в което се
вижда обхватът на снимката, [фр.]
вик м. Силен глас; зов, възглас. С викове и крясъци
искаха да заглушат думите му. Нададе вик за по¬
мощ.
викало ср. Околовръстно балкон че на минаре, откъ-
дето вика ходжата. ·
викам нсв., нпрх. (и прх.) 1. Издавам силен глас. Ви¬
кам за помощ. 2. Говоря високо, силно. Не викай,
говори по-тихо! 3. Каня, поканвам, зова, призова¬
вам. Всички са викани за свидетели. 4, разг. Имену¬
вам, наричам. Как те викат? 5. Разгласявам. Тела¬
лин вика низ село. Нар.п. 6. Карам се, гълча. И да
му викаш, детето не разбира. 7. диал. Плача.
7. Български тълковен речник
винен 97
вшканица ж. разг. Глъчка, врява, крясък,
внкйрнЙ м. В православната църква — заместник, по¬
мощник на епископ, [лат.)
впивам нсв., вИкна св., прх. и нпрх. Викам веднъж или
поединично. Викни го да дойде.
викинги мн. (викинг .«.) Средновековни скандинавски
моряци (воини и морски разбойници), които напа¬
дали и ограбвали крайбрежните селища на северна
и западна Европа, [сканд.]	. .
виком нарч. нар. и поет. С вик, с викане. Към майка¬
та щерка, към щерката майка се спуснаха виком
веднага. П, П. Сл.
внконт л*. Благородническа титла, по-долна от граф.
1ФР·]
внкот м. нар. Силно викане, виканица,
внкторйна ж. Вид състезателна игра, при която се ис¬
ка отговор на въпроси из разни области на знани¬
ето. [от лат.]	‘
вйла1 ж. Уред за събиране и вдигане на сено, слама
и др. Дървена вила. Желязна вила. <> На внлх н мо¬
гили (мотовили) разг. — в пълно безредие.
вйла2 ж. Самовила.
вйла3 ж. Извънградска къща всред природата, обикн.
за почивка; лятна къща. [лат.]
вилаёт м. Административна единица, област в Тур¬
ция. [ар. > тур.]	♦
вилен прил. Който се отнася до вила3. Вилна -зона.
Вилно място.
внлест прил. Който има вид на вила1.
вйлица ж. Прибор за ядене, с който се набожна хра¬
на, *
вйлка ж. Детайл, част от устройство, машина и др.
с раздвоен край. Вилка па велосипед, [от рус.]
вилнея нсв. нпрх. 1. Лудувам, буйствувам, беснея. Де¬
цата вилнеят. 2. Върлувам, бушувам. В страната
вилнееше бял терор.
вилообразен прил. Който има вид на вила1,
виме ср. Млечен орган на женско животно (крава, ов¬
ца, коза и др.). Крава с голямо виме.
вймпед м. 1. Дълъг тесен флаг с раздвоен край, който
се издига на мачтата на военен кораб по време на
плаване като знак за неговата националност. 2.
Специално изработен предмет, напр. значка, койго
се оставя някъде като .знак, символ на нещо.
[хол. > рус.]
вина ж. 1. Причина за пакости и нежелани последици.
Катастрофата стана по вина на държавния чинов¬
ник. 2. Отговорност за станала щета. Аз нямам ни¬
каква вина. О Хвърлям* вина.
вйнпгн нарч. Във всяко време; всякога. Винаги си доб¬
ре дошъл V нас. О Веднъж за винаги — окончателно
(за подсилване на категоричност). Разбрахме се вед¬
нъж за винаги.	,
винар м. и винарк»! ж. Производител или търговец
на вино.
винарка2 ж. Дребна мушица, която се въди около ви¬
но, оцет и ферментиращи плодове.
винАрски прил. Който се отнася до винар или винар¬
ство» Винарска изба,
винарство ср. 1. Занятие и поминък на винар. 2. Наука
за виното,	>
винен прил. 1. Който има качество на вино, присъщ е
на вино. Винен дъх. Винен цвят. 2. Направен от ви¬
но. Винен оцет. 3. Предназначен за вино, свързан с

98 винервайс
производството на вино. Винена чаша. Винен склад.
О Винена киселина — бяло кристално вещество с
кисел вкус, добито от винен камък. Винен камък —
твърда утайка по стените и дъното на винен съд;
трития.
винервайс м. Смлян и пречистен варовик, който се из¬
ползва за производство на бои, паста за зъби и др.
[нем.]
винетка ж. Украшение в книга или ръкопис във вид
на неголяма рисунка или орнамент в началото шш
края на текста.
внпйтелен прил. грам. Обикн. в съчет. вшптгелен падеж
— който е свързан с изразяване на прякото допъл¬
нение (в съвременния български език запазен глав¬
но при местоименията), напр.: Питай него, а не ме¬
не.
винкел м. 1. Уред, приспособление във форма на буква
Г за измерване или чертане, построяване на прави
ъгли. 2. Желязо, пресовано в ъглов профил, [нем.]
вннкелен и винкелов Прил. от в и н к е л. Винкелово
желязо.
вИно и вннб ср. Спиртнс питие, получено от прекилял
гроздов сок. Бяло (чернена) вино. Пия вино. О Бе¬
залкохолно вино —- неферментирал, непрекипял
гроздов сок.
виноват прил. Виновен.
виновен прил. Който има вина, провинил се е или е
израз на съзнание за вина. Той е виновен за всичко.
Виновна усмивка.
виновник м. и виновница ж. 1. Виновен човек. Той е
виновник за моите нещастия. Виновница на всички
мои бедствия. П. Р. Сл. 2. Който е причина за не¬
що; причинител, подбудител. Кой е виновникът за
това мило тържество?
виновност ж. Качество или състояние на виновен, на¬
личие на вина или иа съзнание за вина у някого.
Виновността му е доказана. Комплекс за виновност.
винопвец м, книж, Човек, който пие вино или обича
да пие вино.
винопроизводител м. и випопроимодителка ж. Човек,
който произвежда вино.
виноироизводйтелец прил. Който е свързан с произ¬
водство на вино. Винопроизводителен район.
винопроизводство ср. Производство на вино.
вилочерцен м. Служител, прислужник, който поднася,
налива вино.
вйнскн прил. Който е предназначен за вино; винен.
Винена чаша.
винт м. 1. Метална цилиндрична или конусовидна
пръчка със спирален нарез; болт, бурма. 2. техн.
Витло. [нем. > рус.]
винтов прил. Който се отнася до винт.
винтовия ж, Бойна пушка с винтов нарез в цевта.
(РУС.)
вимтонарез и вншорез м. Железарско сечиво, инстру¬
мент за винтов нарез, за винтова резба,
вшпоиарезен и вюпореши прил. Който служи за на¬
рязване ид вин това резба. Винто/трезма машина.
шшторез, вниторезен вж. вннтонарез,
нинтомарезня.
виигша ж. Къса туристическа дреха от непромокаем
плат; анорак, [от нем.)
винчестер м. и вмнчесгерка ж. Вид стара скорострел-
на пушка. [анг.1.<соб ,]
виня псе. прх. Смятам, обявявам някого за виновен;
обвинявам.
виола ж. Вид цигулка с по-нисък регистър, [ит.]
виолетка ж. Горска теменуга с приятна миризма,
[фр·]
виолетов прил. Който е с цвета на горска теменуга,
син с червеникава отсянка; морав, теменужен. Вио¬
летов залез.
виолнна ж, Цигулка, [ит.]
внолоийст м. и внолонИстка ж. Цигулар, [фр,]
внолончелйст м. и виолончелисти» ж. Свирач на вио-
лончело; челист.
внолончело ср. Голям струнен инструмент, подобен
на цигулка; чело. [ит.]
випуск .и. Хора, завършили едновременно някое учи¬
лище. [рус.]
вир м. 1. Дълбоко място в река, където водата тече
Равно. 2. Яма, изпълнена с вода. 3. В съчет. вир во¬
да — съвсем мокър, облян с вода.
вйра межд. В езика на пристанищни работници: вик,
команда със значение „вдигай, нагоре!“. Прот.
майна, [иг.]	"
вираж м. спец. 1. Криволинейно движение, остър за¬
вой на автомобил, самолет и др. 2. Завой на път,
писта и Др. с наклон навътре за улесняване на дви¬
жението , [фр.]	,
внран прил. неизм. прост. Съсипан, разнебитен,
[перс. > тур.]
вярвам нсв., вИрна св. прх. Почвам да виря, виря вед¬
нъж или поединично. При всеки шум животното
вирваше глава.
вирея нсв. нпрх. 1. За растение — раста някъде, раз¬
вивам се добре. По нашите места тютюнът вирее
отлично, По тия камънаци нищо не вирее. 2. прен.
Разпространявам се, намирам почва за развитие. В
ония болни времена вирееха всички пороци.
вирнще ср. 1. Голям вир. 2. Място на пресъхнал вир.
вИрна вж. вярвам,
вирнат прил. Изправен, издигнат или' извит нагоре.
Вирнат нос.	'
вироглав прия. Непокорен, непослушен, своенравен,
вироглавец м. и вироглавия ж. Вироглав човек,
вироглавие ср. Вироглавство, вироглавшина.
вироглавство ср. Качество или проява на вироглав;
вироглавщина.
внроглйвщнна ж. разг. Качество шш проява, постъпка
на вироглав; вироглавие, вироглавство. Омръзнаха
ми твоите вироглавщини.
виртуоз м. и виртуозкя ж. 1. Музикант, който е ов¬
ладял до съвършенство своето изкуство. 1. рами.
Човек, който е голям, съвършен майстор в дадена
област, който е овладял до съвършенство техника¬
та на дадена работа, дейност, изкуство. Виртуоз на
четката. [ит ,]
виртудзен прил. Свойствен на виртуоз. Виртуозно из¬
пълнение.
внртудзност ж. Качество на виртуоз,
вирулентен прил. спец. Болестотворен, способен да
предизвика заболяване, [от лат.]
вирус* мн. (вирус м.) Субмикроскопични неклетъчни
частици, състоящи се от нуклеинови киселини и
белтъчна обвивка, които се размножават в живите
клетки и предизвикват заболявания у човека, жи¬
вотните и растенията. Грипен вирус. > > Компютъ¬
рен вирус.
вИрусен прил. Който се отнася до вирус. Вирусни бо¬
лести. Вирусна теория за рака.

виря нсв. прх. Държа нещо издигнато, изправено на¬
горе. Заекът вири уши. О Виря глава — проявявам
непокорство; своеволнича, бунтувам се. Виря нос —
а. Гордея се, надувам се, б. Сърдя се.
вие м. рядко. Висок планински връх.
вие ж. Висина, висине. Небесна вие,
вйсвам нсв., вйсна св. нпрх. Започвам да вися, вися от
време на време, с прекъсване.
висилка ж. Гимнастически уред във вид на стоманен
прът, закрепен водородно на определена височина;
лост.
висина ж. 1. Пространство, което е високо над зем¬
ната повърхност. Орел се вие във висините, 2. Голя¬
ма височина·
висине ср. поет. Висина.
вискоза ж. 1. Лепкава течност, която се получава при
обработка на целулозата и сс използва за произ¬
водство на изкуствени влакна и целофан. 2. Плат
от изкуствени влакна, който се използва главно за
подплата, [от лат. ]
вискозен прил. Който се отнася до вискоза. Вискозни
влакна.
вискозитет м. физ. Вискозност. [нем.]
вискозност ж. физ. Свойство на течностите и газове¬
те, което определя противодействието им на ешти,
предизвикващи хлъзгане или разместване на слое¬
вете; вътрешно триене.
вйсна1 вж. вйсвам.
вйсна2 нсв. нпрх. разг. Вися. По цнл ден виене по ка-
фепетата.
внеок прил. 1. Който има голям размер отдолу нагоре
по отвесна лкния. . Висок човек. Висока плинина, 2.
Отдалечен от земната повърхност или издигнат
над обикновеното равнище. Високи облаци. Висока
местност. 3. прен. Твърде силен, много голям. Ви¬
сока температура. Високо напрежение. 4. Който
превъзхожда другите; отличен. Високо качество.
Високо положение. Висок гост. 5. Възвишен. Високи
мисли. Високи подбуди. 6. За звук, глас — който се
произвежда от колебания, трептения с голяма чес¬
тота; тънък, писклив. Прот. нисък. Висок глас.
Висока нота. О Висока порта — турското прави¬
телство при султаните. Висок печат — при който
' елементите, които се отпечатват, са изпъкнали по
отношение на останалата част от печатната форма.
високо- Съставна част на сложнй думи със значение
„който съществува в голямо количество, проявя¬
ва се във висока степен, има голяма височина, на¬
мира се па високо място или има високо общест¬
вено положение“, напр,:	високо активен,
високодобивен, високостеблен, високопланински, ви¬
сокопоставен и под.
високоблагорбден прил. книж. Който има или е свър¬
зан с високи нравствени качества, добродетели. Ви-
сокоблагородна личност.
вмеокоблш ородие ср. Титла на висш сановник или
аристократ, [рус.]
високоговорител м. Приспособление, част от радио¬
апарат, която превръща електромагнитните вълни
в звук.	_	'
високодобивен прил. От който или с помощта на кой¬
то се получават високи добиви. Високодобивен
сорт.
висококачествен прил. Който е с високи, отлични ка¬
чества. Висококачествен хляб. Висококачествена
стомана.
високомерен прил. Който проявява високомерие, в
височина 99
който има високомерие. Високомерен човек. Високо¬
мерно държане.
високомерие ср. Презрително или пренебрежително
отношение към хората; надменност, гордост. От¬
нася се с високомерие към колегите си.
високойолек$лен и /!рус.] виеокомолекулярен прил.
спец. Който има голям брой атоми в молекулата
си и е с високо молекулно тегло. Високомолекулни
' съединения.	-	*
внсокооргâннзйраu прил. книж. Който е с висока сте¬
пен на организация, хойто има сложно и съвърше¬
но устройство, организация, структура. Високоорга-
низирана материя.
високопарен прил. лСниж. Тържествен, надут. Високо-
парна реч. [рус.]
високопланински прил. Който се намира или расте ви¬
соко в планините. Високопланинско пасище.
високопоставен прил. Който заема високо обществено
или служебно положение. Високопоставена лич¬
ност.
високопосгавенос^ ж. Качество на високопоставен,
внеокопочитаем прил. книж. Високоуважаем, многоу¬
важаем.
внсокопревъзходftгелсτво ср. Титла на високопоставе¬
но лице, обикн. държавен глава,
високопреосвещенство ср. Титла на митрополит,
внеокопреподобие ср. Титла на висш духовник,
високопродуктивен прил. Който е много продуктивен,
има голяма продуктивност. Високопродуктивно
животновъдство.	4
високопроизводителен прил. Който е много произво¬
дителен, отличава се с голяма производителност.
Високопроизводителен труд.
високосен прил, О Високосна година — година с 366
дни, от които 29 февруарски. [лат. >игр]	‘
високостеблен и високостеблен прил. Който е с високо
стебло. Високостеблени треви.
внеокоуважаван прил. Който заслужава, комуто се
оказва голямо уважение, почит; многоуважаван,
високоуважаем, внеокопочитаем.
внеокоуважйем прил. Внеокоуважаван (обикн. в обръ¬
щение).	-
високочестотен прил. спец. 1. За електрически ток —
който е с висока честота. 2. Който се отнася до,
който е свързан с такъв електрически ток.
висотй ж. 1. Нематериална височина, висока степен в
развитието на нещо. От висотата на своето поло¬
жение. Нравствена висота. 2. Висока местност,
възвишение. 3. обикн. мн. Висина. 4. воен. Височи¬
на, кота. Дружината зае висота 350.
височайшн прил. 1. книж. Който се отнася до монарх,
владетел. Височайша особа. Височайша заповед. 2.
Най-гслям, > най-висок, висш. Височайше доверие.
Височайша глупост, [рус.]
височество ср. Титла за членовете от царски дом. Не¬
гово височество князът, [рус.]
височина ж. 1. Измерение отдолу нагоре. Височина на
човек. Височина на къща. 2. Издигнатост над морс¬
кото равнище или отдалеченост от земната повър¬
хност. Надморска височина. Самолетът лети на го¬
ляма височина,	3, Местност, издигната над
околната повърхност; възвишение. Селото е разпо¬
ложено на една височина. 4. геом. Перпендикуляр,
спуснат към основата на геометрична фигура. Ви-

100 височинен
сочина на триъгълник. 5. спец. Качество на глас,
ззук, което се определя от броя на произвеждащите
го трептения. Топовете са подредени по височина.
О Набирам височина — издигам се постепенно на¬
горе (обикн. за летателен апарат),
височинен прил. Който се отнася до височина или съ¬
ществува, извършва се на голяма височина. Висо¬
чинни пояси. Височинни полети.
внст м. Вид игра па карти, подобна на бридж, [англ.]
висулка ж. 1. Нещо окачено кои пришито да виси.
Завеса с висулки. 2. обикн. мн. Висящи пръчици от
замръзнала вода, варовик и под.
висш прил. Който е над всички останали; върховен.
Виеше училище. Виеше образование. Виеше общест¬
во. {рус.}
висшестоящ вж. вишестоящ.
висшист м. и висшисстка ж. Лице, което има виеше
образование,
вися нсв. нпрх. 1. Захванат съм за единия си краб, ока¬
чен съм на нещо без опора отдолу. Лампата виси
на тавана. Картината виси на стената. 2. прен.
разг. Стоя, прекарвам продължително време някъ¬
де, обикн. без работа или в очакване, чакане на не¬
що. Жена му по цял ден виси по прозорците. О Ви¬
ся н я ко м у над главата — а. Досаждам някому
е присъствието си. б. Непрекъснато наблюдавам и
контролирам заниманията, работата на някого. Ви¬
ся на косъм (конец) — намирам се в опасно поло¬
жение, застрашен съм. Кариерата му виси на косъм,
висящ прил. 1. Който виси. 2. прен. Неуреден, неразре¬
шен, незавършен. Висящ въпрос. Има хора с по ня¬
колко висящи дела. Висящи плащания. О Висящ мост
— който е без междинни опори, закрепен само на
двата бряга със стоманени въжета или вериги,
вит прил. 1. Извит, завит, огънат. Вити рога. Вити
гривни. Вити вежди. 2. Сводест. Вити порти. 3. Тъ¬
нък и висок. Вита ела. О Вита мебел — направена
от извито дърво.
витален прил. книж. Който се отнася до проявите на
живота, който е изпълнен с живот; жизнен. Витал¬
на сила. Витална поезия, [лат.]
вкталност ж. Качество, проява на витален,
витаминен прил. Който се отнася до витамини. Вита¬
минен крем.
витамини мн. (витамин а/.) 1. Органични вещества, съ¬
държащи се в растенията и животинските тъкани и
необходими за нормалния обмен иа веществата и
жизнената дейност на организмите. 2. Медицински
препарати, съдържащи такива вещества. Пия вита¬
мини. [от лат.|
витаминизирам нсв. и се., прх. Снабдявам, обогатявам
нещо с витамини. Витаминизирани храни.
витаминозен прил. Който е богат с витамини. Вита¬
минозна хрипа.
витая нсв. нпрх. Невидимо, тайнствено присъствувам;
обитавам.
вмгез м. поет. Храбър воин. юнак; витяз,
вйтел м. Приспособление за въртене, навиване,
вмтвеват прил. За реч, стил в под, — присъщ на ви¬
тия, излишно украсен, претрупан. Витиевати фра¬
зи. (от рус.]
шггййскм прил. Свойствен на вития.
витйжтг(ву|вам нсв. нпрх, Ораторствувам, говоря като
вития.
вития м. книж. Сладкодумен оратор,
внтлест прил. Витлообразен.
витло ср. 1. Приспособление от закрепени на въртящ
се вал перки, лопати за създаване на теглителна си¬
ла; перка. Самолетно витло. 2. диал. Болт, винт,
бурма.
витлообразен прил. С форма на витло, спирала; спи¬
раловиден
внторог прил. Със завити рога. Витороги овни. Вшпо-
рог месец.
витраж а*, книж. Стъклопис, [от фр.]
витрина ж. 1, Място зад стъкло в магазин за излага¬
не на стоки. 2. Шкаф със стъклени стени за излага¬
не на разни предмети. Витрина е музей. [фр.]
внтриол м. Бояджийска сярна киселина, [фр.]
витяз м. поет. Витез. [рус.]
вихрен прил. С качества на вихър; бърз, шеметен,
стремителен. Вихрен танц. Вихрен полет,
вихров Прил. от в и *х ъ р. О Вихрово течеше физ.
— движение на течност или газ, при което части¬
ците се преместват едновременно постъпателно и
въртеливо около мигновена ос.
вмхровит прил. 1. Стремителен като вихър. 2. През,
който има вихър. Вихровит ден. *
вихрогон м. поет. Епитет на бърз и буен кон.
вйхром нарч. поет. Бързо и стремително като вихър.
Вихром летят самодиви чевръсти. П. П. Сл.
вихрушка ж. 1, Бързо кръгово движение на въздуха,
кръстосан вятър, който извива на стълб прахоляк
и издига леки предмети. Преди буря обикновено се
явяват вихрушки. 2. Силен вятър; вихър. Ледената
вихрушка накара всичко живо да се скрие.
вихри се нсв. нпрх. 1. За течност, газ — движа се в
кръг, като вихър. 2. прен. разг. Проявявам се буйно,
с огромна сила, като вихър. Спекулата се вихри по
софийските улици. Младите се вихрят.
вихър м. 1. Бърз и мощен вятър; буря. Носи се като
вихър. 2. обикн. мн. Въртеливо, кръгово движение
на течности и газове. 3. прен. Бързо и стремително
движение. Във вихъра на танца. Във вихъра па рево¬
люцията.
виц м. Остроумен и смешен къс разказ; анекдот. Раз¬
казвам вицове, [нем.]
вице- Съставна част на сложни думи, названия на
длъжности, чинове, титли и пр. със значение „за¬
местник, помощник“, напр.: вицеадмирал, вицекрал,
вицепрезидент, вицешампион и под. [от лат.]
вицеадмирал м. Висш офицер във флота,
вицеконсул м. Заместник консул или изпълняващ
длъжността консул.
вицекрал м. ист. Заместник на крал, който управля¬
вал държава, провинция или колония,
внша нсв. прх. Вдигам, издигам високо; извишавам.
Виши колони непреклонни успокоената гора, Деб. —
се нпрх. Издигам сс високо, по-висок съм от оста¬
налите; извисявам се. Над черквата се виши столе¬
тен бряст.
вишегласие ср. Надмощие при гласуване, то-голям
брой гласове.
вншеи прил. нар. 1. Висок. Вишни чардаци. 2. Небесен,
божествен. Боже ле, вишни господи. Нар.п.
вишестоящ и висшестоящ прил. Който стои по-високо
в административната или служебната йерархия. Ви¬
шестояща инстанция.	,
вишна и вишни ж, 1. Вид овощно дърво, подобно на
череша, с червени и възкисели плодове, Ргишм
сегазиз. Помпиш ли, помниш ли тихия двор, тихия

дом в белоцветните вишни? Деб. 2. Плодът на това
дърво. Вишни за сладко.
вишна* м. събир. Много вишневи дървета на едно
място.
вншнйп м. Вид череша с подобни на вишна плодове,
вишнев прил. 1. Който се отнася до вишна. Вишнево
дърво. Вишнева градина. 2. С ба! ра, цвят на вишни,
тъмночервен. Вишнева рокля. 3. Направен от виш¬
ни. Вишнев сироп.	*
вштнйвка ж. Подсладена ракия, в която са киснали
вишни.
вишни вж. вишна.	*
вия1 нсв. прх, I. Огъвам, изкривявам, извивам. Вия
обръч. 2. Няколко нишки сбирам в едно чрез изви¬
ване, въртене; суча, усуквам. Вия въже от коноп. 3.
Движа кръгово, мотая, навивам. Вия прежда на
кълбо. 4. Събирам, свързвам, преплитам много не¬
ща в едно. Вия китка. Вия гнездо. — се нпрх. I.
Огъвам се. Дървото се вие. докато е младо. 2. Зап¬
литам се около нещо, обвивам се, криволя. Бръш¬
лянът се вие по дървото. Пътят се вие из нивите.*
3. Върти се, правя кръгове. Орелът се вие над мър¬
ша. 4. Правя извити движения. Змията се вие'.
О Вие ми се свит — губя равновесие, зашеметявам
се.
вйя2 нсв. нпрх. Издавам вой. Псета и вълци винт в
полето. Бот.
вкаменелости ми. (вкаменелост ж.) спец. Останки или
следи от организми и растения от минали геоло¬
гични епохи, запазени в земната кора; фосили. .
вкаменявам се нсв., вкаменя се св. нпрх. 1. Ставам на
камък или твърд като камък. Земята се е вкамени¬
ла от студ. 2. прен. Ставам неподвижен като ка¬
мък, вцепенявам се, застивам. Вкамених се от
ужас.
вкарвам нсв., вкарам св. прх. 1. Правя нещо да влезе
вътре в друго.; въвирам, пъхам. Вкарвам кон в обо¬
ра. Господ дава, но в кошара пе вкарва. Погов. 2.
Ставам причина някой да сгреши, да пострада.
Вкарвам в грях. Вкарвам в дългове.
вкйсвам нсв., вкисна св. прх. Правя пещо да стане ки¬
село, да лрокисне, да се развали. Нечистият съд
вкисна млякото. — се нпрх. 1. Ставам кисел, раз¬
валям се, прокисвам. Яденето се вкисна от горещи-
нота. 2. Ставам мек, омеквам. От тоя дъжд всич¬
ко се вкисна. 3. прен. Изпадам в лошо настроение,
ставам сърдит, навъсен.
вкиселнвам нсв;, вкнееля св. прх. Правя нещо да станс
кисело; подкиселя вам. — се нпрх. Ставам кисел.
вкисна вж. и к и с в а м,
* вкйснят прил. I. За храна или питие — който се е раз¬
валил, има кисел вкус вследствие на ферментация.
2. прен. Който е сърдит, навъсен, в лошо настрое¬
ние. Днес съм много вкиснат.
вклещвам нсв., вклещя св. прх. Заклещвам, приклещ-
вам.
вклеАвам се нсв., вклей се св. нпрх. Превръщам се в
клей, ставам като клей. Смазката се е вклеила.
вклинявам нсв,, вилния св. прх. Правя някой или нещо
да се вмъкне някъде като клин. — се нпрх. Вмъквам
се като клин. Полкът се вклипи между частите на
противника.
вклнсалявам нсв., вклисавЯ св. прх. Правя нещо да
стане клисаво. Вклисавихме хляба. — се нпрх. Ста¬
вам клисав. Хлябът се е вклисавил.
включвам нсв.. включа св. прх. (и нпрх.) 1. Внасям,
вкарвам, присъединявам. Включвам в списък.
•	вкус 101
Включваме нов член в договора. 2. Пускам електри¬
чески ток, свързвам машина, апарат и под. в елек¬
трическа верига. Включвам радиото. 3. нпрх. прен.
жарг. Започвам да разбирам, да съобразявам. —
се нпрх. Присъединявам се, вземам участие в нещо.
Включвам се в строеж. Той се включи в работата.
включително нарч. и като предл. Заедно със, като се
смята и. Включително и пътните разноски. Отпуск
до десети включително.
вкивавам нсв., вкова св. прх. I. Вкарвам нещо чрез чу¬
кане, коване; вбивам, набивам. Вковавам гвоздей в
стената. 2. Кова нещо да бъде вътре, скришно.
Вковавам в пода. 3. Правя нещо да стане твърдо,
неподвижно; сковавам, вцепенявам. Студ вкова зе¬
мята. — се нпрх. Втвърдявам се, вцепенявам се.
Вковавам се от ужас.
вкопавам нсв., вкопйя св. прх. Вкарвам или заравям
нещо в издълбано, изкопано място, закопавам, ук¬
репвам в земята чрез заравяне. Вкопавам стълб.
вкопан прил. I. Който е направен, построен или се
поставя, монтира в изкопано, издълбано някъде
място. Вкопани стъпала. Вкопана брава. 2. Вдлъб¬
нат, хлътнал. <> Като вкопан — неподвижно, без
да мърдам (стоя, зашавам и др.).
вкдпчвам нсв., вкопча св. прх. Здраво хващам (с ръце),
прикрепим, съединявам. Вкопчих пръсти в рамото
му. — се нпрх. Здраво се хващам. Детето се е вкоп¬
чило за майка си.
вкоравявам нсв., вкоравя св. прх. Правя нещо да стане
кораво; втвърдявам. Мраз земята вкорави. — се
нпрх. Ставам корав.
вкоренйвам нсв., вкореня се. прх. I. Правя нешо да
хване корен, да се прихване. Вкоренявам растение.
2. прен. Правя нещо да проникне дълбоко, да се
настани здраво някъде. Вкоренявам добри навици.
— се нпрх. I. Хващам корен, прихващам се. Дръв-
, четата са се вкоренили. 2. прен. Прониквам дълбо¬
ко, настанявам се здраво пякъде. Тази идея се вко¬
рени дълбоко в съзнанието на хората.
вкостенявам се нсв., вкостепя се св. нпрх. Вкостявам
се.
вкостявам се нсв., вкостя се св. нпрх. Ставам на кост,
превръщам се в кост. Новата тъкан бързо се вкос-
тява.	<	'	,
вкуснотйя ж. жарг. разг. }Нещо вкусно,
вкочаинвам нсв., вкочанй св. прх. Правя нещо да стане
твърдо като кочан; втвърдявам. — се нррх. Вкоча¬
нясвам. Вкочаних се от студ.
вкочанясвам псе., вкочапясям св. нпрх. Втвърдявам се,
загубвам чувствителността и подвижността си,
обикн. от студ; измръзвам, премрьзвам. Ръцете ми
вкочанясаха.
вкратце нарч. остар. Накратко,
вкупом нарч. Заедно, общо, наведнъж, накуп,
вкус м. I. Усещане за сладко, солено, горчиво и под.,
което възниква при въздействие на различни разт¬
ворими вещества върху специални рецептори, раз¬
положени главно в лигавицата на езика. 2, Качест¬
во на храна или друго вешество да предизвиква
такова усещане. Водата е без вкус и миризма. Зеле¬
ното грозде има кисел вкус. 3. Приятен вкус, сла¬
дост. Битото сирене няма вкус. 4. Усет за красиво,
изящно. Човек с вкус, Облича се с вкус. 5. Предпо¬
читание или природна наклонност, влечение гьм

102 вкусвам *
нешо. Трябва да се държи сметка за вкуса на зри¬
теля. Нямам вкус към такива неща.
вкусвам нсв,, вкуся св. прх. I· Хапвам или пийвам
малко от нещо, обикн. за да опитам вкуса му.
Вкусвам [от] ядене. Той не вкусва алкохол. 2. прен,
Изпитвам, преживявам. Вкусил от радостите на
живота.	*
вкусен прил. Приятен на вкус. Прот. б е з в к у¬
с е н, блудкав. Вкусно ядене. Вкусен плод.
вкусов прил. Който се отнася до вкус (главно в 1 и
2 знач.), Вкусови усещания, Вкусов орган. Вкусови
качества.
вкуся вж. вкусвам.	'
вкъщи нарч. У дома, в жилището си; в къщи. Вчера
не си бях вкъщи, Отивам си вкъщи.
влага ж. 1. Вода или сгъстена водна пара, която про¬
пива предмети и ги прави възмокри; мокрота. В къ¬
щата има влага. 2. Дребен слаб дъжд. О Ще ми
държи влага — дълго време ще помня нещо.
влагалище ср. анат. Проход, канал, който води от
външния генитален отвор до матката при женските
ч бозайници и жената: вагина.
влагалищен прил. Който се отнася до влагалище. Вла¬
галищно възпаление,	*
влагам нсв., влбжа св. прх. 1. Слагам вътре в нещо,
прилагам или използвам в някаква работа, при из¬
вършване на нещо. Влагам труд. В работата вла¬
гам разбиране. Не влагам чувства в тази работа. 2,
Внасям в банка или давам за използване, употре¬
бявам за нещо. Държавата влага много средства $
индустрията, Вложих парите си в банката.
влагоемност ж. спец, Способност на почвата да пое¬
ма и задържа, запазва траен запас от влага,
влаголюбив прил. спец. За растение — който обича
влага, вирее по влажни места,
влагомёр м. Уред за измерване влажността на въздух,
почва, дървесина и др.; хигрометър.	.
владелец ли Лице, което владее, притежава нещо;
притежател, владетел, господар,
владение ср. 1. Недвижим имот (земя, област, държа¬
ва). 2. Притежание на нещо с право на използване
и разпореждане с него. Къщата е във владение на
наследниците. Влизам във владение.
владетел м. и владетелка ж. 1. Върховен господар на
държава, област, град; крал, цар, монарх, 2. Лице,
което владее, притежава нещо, владелец,
владетелен прил. рядко. Който се отнася до владетел;
владетелски.
владетелски прил. Който се отнася до владетел, при¬
същ на владетел.
владея псе. прх. 1 Имам, притежавам нещо. Владея об¬
ширни гори. 2. Имам под своя власт; управлявам.
Ьо.шият не си владее краката. 3. Зная, познавам, ус¬
воил съм нешо добре и мога да го използвам, да си
служа изкусно с него. Владея руски. Владея оръжи¬
ето. В.шЛея перото. 4. гтрх., само в 3 л. Съществува,
царува, нари. В страната владее анархия. — се- нпрх.
Сдържам се. пазя самообладание, контролирам се.
владика ж. Висш православен духовник, който уп¬
равлява епархия; митрополит. О Вуйчо владика —
влиятелен близък човек, на когото може да се раз¬
чита за помощ подкрепа.	"
в^ладичество ср. Върховна политическа власт; господ¬
ство, управление. Турско владичество.
влядйчшша н владншинна ж. Някогашен данък, съби¬
ран от християнското население в полза на влади¬
ката.	♦
владншки прил. Който се отнася до владика, Владиш-
ки трон.
влажен прил. Пропит с влага, слабо мокър. Влажен
въздух. Влажна дреха. Влажни очи. Влажен кли¬
мат.
влажнея нсв. нпрх. I. Ставам влажен, изпълвам се с
влага; овлажнявам, навлажнявам се. Очите ми
влажнеят. Солта влажнее. 2. Причинявам усещане
за влага, влажност. Нещо ми влажнее на ръката. ф
влажност ж. Качество или състояние на влажен.
Прот. с у х о с т. Влажността на въздуха се ме¬
ни.
влазям вж. влизам. ф	-
влак м. 1. Превозно средство от скачени един за друг
вагони, теглени от локомотив по релсов път; же¬
лезница, трен. Пътнишки влак.,Товарен влак. Пъту¬
вам с влак. Влакът има закъснение. 2. диал. Прими¬
тивно земеделско оръдие за повърхностна
обработка, заравпяване па почвата и зариване на
засети семена; влачка.
влака ж. нар. Род, коляно, потекло. Влаката им е го¬
ляма.
влакнён прил. Направен от влакна, покрит с влакна,
влакнест прил. 1, Съставен от влакна, във вид, форма
на влакна. Влакнест корен. Влакнеста структура.
2. Покрит с влакна. Влакнести гърди.
влакно ср. 1. Косъм от човек или животно. На глава¬
та му са останали няколко влакна. Доброкачестве¬
на вълна със дълги и здрави влакна. 2. Нишка, която
се съдържа в стъблото или в плода на някои рас¬
тения, Конопено влакно. 3. обикн.'мн. Всякакъв вид
непресукани нишки като суровина за предене, пле¬
тене, тъкане. Синтетични влакна. 4. Ресна, ресничка
по повърхността на растение. Листата са покрити
с влакна. 5. спец. Клетка или междуклетъчно обра¬
зуване от животинска или растителна тъкан с ниш¬
ковидна форма, структура. Мускулни влакна. Нерв¬
ни влакна.
влакнодаен прил. Който дава, от който се добиват
влакна за предене. Влакнодайни растения.
влаков прил. Който се отнася до влак. Влакова ком¬
позиция. Влаков персонал.
влас м. 1. Тънки и къси влакна по дреха, тяло, рас¬
тение и др, 2. Косъм, коса. Бели влаей.
власат прил. 1. Влакнест, космат. Власати гърди. 2. За
тъкан — който е с влас; мъхест.
вяасйтка ж. Трева с рехави класове и четинести лис-,
та, РеэШсс..
власеннца ж. остар. Груба дреха от козина, която но¬
сели отшелниците. Траурна власеница.
власи мм. (влах м., влахинка и влажния ж.) 1. Потом¬
ци на романизираното тракийско население на Бал¬
канския полуостров; куцовласи, цинцари. 2. Народ¬
но название на румъните.
власинка ж. Косъмче.
власт ж. 1. Право и възможност да се управляват во¬
лята и действията на други лица. Имам власт над
подчинените си. Родителите имат власт над деца¬
та си. 2, Политическо управление на държава.
Властта е в ръцете на една партия. 3. Представи¬
тели, органи на управление в определена област.
Училищна власт. Горски власти. Медицински влас¬
ти.
вл£ст|ву|вам нсв, нпрх, 1« Упражнявам власт, имам

надмощие, управлявам. Предопределен е да властва
над другите. 2. прен. Намирам се навсякъде, преоб¬
ладавам. Тук властва невежеството. В салона влас¬
тва пълна тишина.
властелин м. Владетел, господар.
властен прил. 1. Който има право или възможност да
упражнява власт. Ти си властен сам да разрешиш
този въпрос. Кой е властен да назначава и уволнява
командирите? 2. Който има способност, сила да на¬
лага волята си или е проява, израз на такава сила.
Властен човек. Властна натура. Властен жест.
властйтсл м. и влвстдгелка ж. Който властва, който
има власт над някого или нещо. Властйтел над
умовете и сърцата.
властник м. Който има власт, който участва в поли¬
тическото управление на държава,
властнически прил. Присъщ на властник. Властничес¬
ки характер. Вшстпически функции.
вл&стов прил. книж. Който се отнася до власт. Влас-
тави структури.
властолюбец м. и властолюбка ж. Властолюбив чо¬
век.
властолюбив прил. Който обича властта, изпитва сил¬
но желание да властва. Властолюбива жена. Влас¬
толюбив характер.
властолюбие прил. Качество на властолюбив, стремеж
към власт.
влах» влахйня, влахАнка вж. власи
влача нсв.· прх. 1. Тегля след себе си. Влача дърва. 2.
За Вода — нося в себе си. Реката влачи дървета и
камъни. 3, неодобр. Нося, водя. Защо влачиш тази
чанта? Стига см ми влачил такива гости. Влача ве¬
риги. 4. Чеша, разтеглям на дарак или с ръце. Вла¬
ча вълна. 5. Изравнявам с влачка почвата след ора¬
не, заравям в пръстта засетите семена. — се нпрх.
1. Ходя с мъка, с усилие. Едвам се влача. 2. Движа
се без крака; пълзя. Змията се влачи. Влача се по
корем. 3. За предмет — премествам се без отлепяне
ог земята или от друга повърхност, Поясът му се
влачи. 4. неодобр. Ходя често, постоянно някъде.
Стига си се влачил по кръчмите. 5. За гъста течност
— тека, точа се във вид на нишка. О Влачим се
като (свински] черва*,
влаченха ж. Тлака за влачене на вълна,
влачешком нарч. С влачене, чрез влачене,
влачка ж. 1.Кола или шейна, на‘която заканват тру¬
пи за извличане от гората. 2. Селскостопанско оръ¬
дие за изравняване на почвата след оране; влак.
влашки прил. Които се отнася до влах, власи. Влашка
носия.
вледенАвам нсв., вледеня св. прх. 1. Превръщам в лед.
Всичката вода се е вледенила. 2. прен. Правя нещо
студено и твърдо като лед. Ужасът вледени тяло¬
то му. — се нпрх. 1. Ставам на лед. 2. прен. Из-
мръзвам, премръзвам. 3. прен. Сковавам се от
страх, ужас.
вледеняваш прил. Който вледенява. Вледеняващ студ.
Вледеняващ страх.
влезна вж. влизам.
влек м. Въжена линия за влачене, изтегляне, обикн.
на скиори до горната, начална част на местата за
спускане, пързаляно. Влековете па Витоша не рабо¬
тят..
влека нсв. прх. 1. Влача. Влека дърва. Реката влече
дървета и камъни. 2. прен. Ставам причина за поя¬
вата на нещо. Това влече след себе си големи загуби.
3. С кратка форма на личн. мест., вин. — изпитвам
влъхва 103
влечение, интерес към пешо. Влече ме театърът.
Нищо не ме влече. Не ме влече към него.
влекАч м. 1. Кораб за влачене на безмоторни плава¬
телни съдове. 2. Моторна кола за влачене, теглене
на други коли и товари,
втетявам вж. в ли т а м.
влечение ср. Силен вътрешен стремеж, наклонност
към нешо. Имам влечение към музиката.
влечуго ср. 1. Гръбначно животно, което влачи тяло¬
то сн или има слабо развити крака. Влечуги са зми¬
ите и гущерите. 2. прен. презр. Човек без достойн¬
ство, който се унижава, угодничи пред силните,
вливам нсв., влея св. прх. 1. За река, в съчет. с
води — вливам се. 2. диал. Наливам. Влейте ви¬
но в чашите. 3. прен. Внасям. Тези думи вляха бод¬
рост в сърцето му.
влизам и (диал.) влазям нсв., вляза и влСзня се. нпрх.
1. Преминавам, прониквам вътре в нещо. Влизам в
къщата. Влизам в градина. 2. Участвам или ставам
част от състава на нещо сборно. Влизам в дружес¬
тво. Влизам в управителния съвет. 3. Съдържам се,
побирам се, намирам се в не!до. В тази книга вли¬
зат най-хубавите разкази на автора. В списъка вли¬
зат всички имена. В сметката влизат и разноски¬
те. 4. Започвам. Влизам в· спор. Влизам във връзка.
5, При някои игри на карти — загубвам играта.
О Влизам в грях — извършвам грях, нешо непоч¬
тено. Влизам в очите на някого — привли¬
чам нечие внимание, обикн. като предмет на неп¬
риязън. Влизам в положението на някого —
съчувствам. Влизам в пътя (в правия път) — попра¬
вям се. Влизам в работа разг. — служа за нешо, би¬
вам използван. Влизам в сила книж. — ставам ва¬
лиден, започвам да се прилагам, да действам (за
закон и под.). Влизам поД кожата на някого
— правя някой напълно да ми повярва, да ми сс
довери и го подчинявам на волята си, карам го да
действа според желанието ми.
влйтям и влетявам нсв., влетя св. нпрх. 1, Влизам с
летене или стремително, буйно. 2. Затъвам, хлът¬
вам.
влияние ср. Въздействие. Упражнявам влияние върху
някого или нещо. Под влияние на чувствата.
влиятелен прил. Способен да упражнява влияние, кой¬
то има влияние. Влиятелно лице.
вдиягтелност ж. Качество на влиятелен,
влийн нсв. нпрх. Оказвам влияние; въздействам. Му¬
зиката влияе на настроението. — се нпрх. Изпит¬
вам влияние, поддавам се на нечие влияние. Не се
влияя от никого.
влог м. 1. Сума, внесена в банков институт. Спесто¬
вен влог. Безсрочен влог. 2. Принос,
влогов прил. Който се отнася до влог. Влогова книжка.
вложа вж. влагам.
вложител м. Лице, което влага пари или има влог.
влошавам нсв,, влоша св. прх. Правя нешо да стане
лошо или по-лошо. Нередовният живот влошава
здравето. Тази случка влоши отношенията помеж¬
ду ни.	,	"
влудявам нсв., влудА св. прх. Подлудявам. Този шум
ще ме влуди.
влъхва м. 1. Древен мъдрец и гадател. 2. Разбойник,
к адец. Неуловен влъхва — от царя по-голям. По-
гов. 3. Магьосник, хитрец,

104 влюбвам се
влюбвам се нсв., влюбя се св. нпрх. 1. Изпълвам се,
обзема ме любовно чувство към човек от другия
пол, започвам да обичам някого. Той се влюби в нея
с цялата си Душа. 2 разш. Силно харесвам, отна¬
сям се с обич към някого или нещо. Влюбен съм в
работата си.
влюбен прил. Който е изпълнен с любов, обич към ня¬
кого. Той е влюбен. Гледа го с влюбени очи.
влюбчив прил. Който лесно се влюбва. Влюбчива на¬
тура.	-
влюбчивост ж. Качество на влюбчив.
влюбя се вж. влюбвам се.
вляво парч. На, откъм или към лявата страна; наляво.'
Прот. вдясно. .
вляза вж. влизам.
вмагарявам се нсв., вмагарЯ се св. нпрх. разг. Ставам
като магаре по нрав, проявявам инат или несери-
озност.
вмаивач0вам и вманначвим нсв., вманначД св. прх.
Правя някого маниак, внушавам му мания. — се
нпрх. Ставам маниак.
вменявам нсв., вмеий св. прх. О Вменявам
някому иещов дълг, грях — смятам, оп-
• ределям нещо като нечий дълг, грях; смятам, обя¬
вявам някого за виновен, грешен, [рус.]
вменяем прил. книж. Който е нормален психически и
е отговорен за постъпките си. Прот. невме¬
няем.	. .
вменяемост ж. Качество на вменяем, отговорност за
постъпките.	-
вмесвам нсв., вмеси св. прх. Намесвам в нещо, Не
вмесвай своите работи в неговите. — се нпрх. На¬
месвам се, бъркам се. *
вмёствям и вместям нсв., вмСстя сс. прх. 1. Побирам.
2. Поставям, натъкмяаам нсщо някъде, правя да
се побере в нсщо. Не можахме да вместим мебе¬
лите в стаята. В статията трябва да се вмести
един нов пасаж. — се нпрх. Побирам сс. Това не се
вмества в моите представи.
вместилище ср. Място, където се вмества нещо; резер¬
воар. Вместилище за вода.	,
вместимост ж. Качество на съд, вместилище да вмес- -
тва, побира определено максимално количество от
нешо. Каква е вместимостта на склада?
вместо предл. Означава замяна, поставяне на един
предмет па мястото на друг. Иди вместо мене.
Един вместо друг. О Вместо дя сз. — подчините¬
лен обстоятелствен съюз за изключване или замя¬
на. Вместо да изпиша вежди*, изваждам очи.
вместя, вместям вж. вмествам.
вмеся вж. вмесвам.
вметна вж. в м я т а м.
вметнат прил. О Вметната дума; вметнат израз грам.
— които са употребени без синтактична връзка е
другите думи в изречението и изразяват отношени¬
ето на говорещия към изказаната мисъл, напр.: Ни¬
кой, както казват хората, не е по-голям от хляба.
Аз вероятно няма да дойда.
вмешателство ср. Намеса. Чуждо вмешшпелство.
1рус-]
вмирисвам ее нсв., вмириша се св. нпрх. Ставам ми¬
ризлив, добивам миризма, обихи. лоша. Рибата се
вмирисва от главата. Вмирисал се е на тютюн.
вмъквам нсв., вмъкна св. прх. 1. Поставям, вкарвам,
правя да влезе някой или нещо някъде, обикн, с
усилие, Едва го вмъкнах в стаята. 2. Внасям неза¬
белязано. Кога си вмъкнал в стаята този куфар? 3.
Добавям, йрибавям нещо в статия, реч и под. Тряб¬
ва да се вмъкне нещо и за последните събития. — се
нпрх. Влизам някъде, обшен. с усилие или незабеля¬
зано. Ще гледам мача, ако успея да се вмъкна.
вмятам нсв,, вметна св. прх. Вмъквам,, добавям (към
нещо казано). Успях да вметна само една забележ¬
ка.
внасям и (прост.) вннеам «се., внеса се. прх. 1. Дона¬
сям вътре. Внасям дърва в зимника. Внасям стоки
от чужбина. Внасям поправки, изменения. 2. Вла¬
гам. Внасям пари в банка. 3, прен. Създавам, при¬
чинявам, правя да се появи. Това ще внесе смут
всред хората.
внедрявам нсв., внедря се. прх. 1. Въвеждам в употре¬
ба, налагам приложението на нещо; всаждам, вко¬
ренявам. Внедрявам нови технологии. 2. Въвеждам
тайно, правя някой да проникне μ да се установи
някъде, [рус.]
внезапен прил. Неочакван, ненадеен. Внезапно нападе¬
ние. Внезапен въпрос.
внеей вж. внасям.
вниквам нсв., вникна св. нпрх. Прониквам с мисъл, за
да схвана, проумея нещо.- Вниквам в подробности.
Вникни по-дълбоко във въпроса.
внимавам нсв. нпрх. Следя с внимание. Внимавайте в
това, което говоря. Внимавай къде стъпваш.
внимание ср. 1. Способност да се насочва и задържа
съзнанието върху един определен предмет. Слушам
с внимание. Насочвам вниманието си. Обръщам вни¬
мание. Привличам вниманието на другите. 2. Зачи¬
тане, учтивост. Отнесоха се с внимание към мене.
О Вземам* под внимание.
внимателен прил. Който се отнася с внимание към не¬
що или към някого. Внимателен ученик. Внимате¬
лен съпруг. Внимателна работа. Внимателно отно¬
шение.	.
внимате/шост ж. Качество или проява на внимателен,
впйеям вж. внасям.
внос м. 1. Внасяне на стоки от чужбина. Внос иа су¬
ровини, 2. Внасяне на суми в банка, каса и др.
О Членска внос — задължителна периодична внос¬
ка за право на членуване в някоя организация,
вносен прил. Които ее отнася до внос. Вносни стоки.
Вносна търговия. Вносни мита. Вносна бележка.
вносител м в вносителка ж. 1. Който внася стоки от
чужбина. Вносител на машини. 2 Който внася су¬
ми.	„
вноска ж. Сума, която се внася на определени сроко¬
ве, Връщам дълг на вноски.
внук м. и внучка ж, внуче ср. 1. Дете на син или дъ¬
щеря (по отношение на дядо, баба). Тази жена има
много внуци. 2. диал. Племенник, 3. Потомък. Вну¬
ците >т ще са по-щастливи от нас.
внушавам нсв., внуша св. прх. 1. Въздействам върху
съзнанието на някого, за да възприеме той моята
мисъл, чувства и воля; убеждавам. Внуших му да
се откаже от този план. 2, Втълпявам, налагам!.
. Внушавам страх. Внушавам уважение. — си нпрх.
I. Убеждавам себе си в съществуването, истинност¬
та на нешо. Внушавай си, че не ти е студено, 2. По¬
лучавам, имам убеденост в съществуването, истин¬
ността на нещо без достатъчно основания за това;
втълпявам си. Ти си внушаваш. Внушил си е, че е
болен.	.

внушение ср. Въздействие върху съзнанието на някого,
за да възприеме мисълта, чувствата и волята на
друг. Действа под чуждо внушение.
внушителен прил. Който е голям, значителен, та пра-
t ви силно впечатление, внушава уважение, респект.
1 Внушителен човек. Внушителна сума.
внушйтелносг ж. Качество на внушителен.
внятен прил. книж. Разбран, ясен. [!рус.]
во вж. в.
воайбр м. книж. Лице, което получава полова насла¬
да, удовлетворение от (тайно) наблюдаване на сек¬
суални сцени, сексуални действия на други хора.
[фр·]
воанбретво ср. книж. Поведение, постъпка на воайор.
воал м. Тънка мрежеста тъкан, която се поставя на
дамска шапка, за да се спуска пред лицето; було.
[фр·],	·	'
воалаж м. Тънка прозрачна плетена материя, от коя¬
то се правят фини дамски чорапи, [фр.]
воалетка ж. Малък воал на дамска шапка’, който по¬
крива част от лицето.
вовеки и вовек нарч. остар. Навеки, завинаги,
воглаве нарч. остар. Начело. О Воглаве с предл. ■—
начело с. Пристигна делегация воглаве с кмета.
“ вода ж. Прозрачна безцветна течност, съединение на
водород и кислород, от която сс образуват в при¬
родата валежите, изворите, реките, езерата и море¬
тата. Студена вода. Дълбока вода. Мътна вода. На¬
ливам вода. Пия вода. Пътувам по вода. Минерална
вода. О Бистра вода ненапита*. Борова* вода. Гола- ч
вдда. Дестилирана* вода. Като две капки вода разг. ■
— за хора или неща, които си приличат извънредно
много. Кислородна* вода. Ловя рнба в мътна" вода.
Минавам през огън и вода разг. — преодолявам вся¬
какви пречки, трудности, изпитания. Мътя* водата
някому. Наливам вода в н е ч и я воденица
разг. — съзнателно или неволно служа някому, на
нечии интереси. Света вода ненапита*. Царска* во¬
да.
водар м. Водоносач, водоносен.
водач м. и водйчка ж. 1. Който воли някого по път
или при разглеждане на забележителности. 2. Кой¬
то ръководи общество или народ в някакво отно¬
шение; вожд. Водач на българския народ. 3. Човек,
. който управлява моторно превозно средство,
водачество ср. Дейност, роля или положение на во¬
дач; водителство,
водевйл м. Лека забавна комедия, обикн. с музикален
съпровод, песенни куплети и танци, [фр.]	, ’
водевилен прил. Който се отнася до водеаил, присъщ
на водевйл.
волен прил. 1. Който се отнася до вода, съдържа во¬
да или е образуван от вода. Водна покривка на Зе¬
мята. Водна стихия. Водна чаша. 2. Водлист. Яде¬
нето е много водно. 3. Който работи с вода или с
% помощта на вода. Водна помпа. Водна централа.
О Воден знак — полупрозрачно изображение вър¬
ху хартия, отпечатано при производството й и за¬
бележимо’ при наблюдение срещу светлина; филиг¬
ран. Водна топка — състезателна игра с топка във
воден басейн. Водни бон — бои за рисуване; които
се размиват с вода; акварелни бои. Водно конче*,
воденица ж. 1. Мелница, карана от вода. Меля жито
на воденица. 2. разш. Мелница. Ръчна воденица. 3.
Стомах на птица. О Наливам вода* в чужда воде¬
ница. Празна воденица разг. —■ за човек, който го¬
вори много и безсмислени, празни неща. *
видойзточник 105
воденичар м. и водени чарка ж. Който има воденица
или работи във воденица; мелничар, '
воденичарски прил. Който се отнася до воденичар.
О Брада царска, глава воденичарска — за прост
човек с хубава, представителна външност,
воденниарство ср. Работа, занятие на воденичар; мел¬
ничарство.
воденичен прил. Койч о се отнася до воденица; мелни-
. чен. Воденичен камък.
водещ прил. 1. Който води, който се намира в нача¬
лото на нещо, .начело е на нещо. Един от ятото
самолети е водещ. 2. Който е пръв, най-добър или
най-важен в дадена област. Водеща фигура в поли¬
тическия живот. 3. Който води, насочва нещо или
ръководи извършването на нещо. Водеща звезда. 4,
техн. Който е свързан с двигателя и предава дви¬
жението към останалите части на даден механизъм.
Водещо колело. 5. като .същ.. Лице, което води, ръ¬
ководи осъществяването- извършването на нешо,
напр. дадено предаване в радиото или телевизията.
Телевизионен водещ.
водител м. Лице, което води, предвожда, главно в ду¬
ховен смисъл; водач, вожд.	.
волнтелски прил. книж. Който се отнася до водител,
водйтелство ср. книж. Дейност, проява на водител;
водачество.	J
Водици мн. Народно название на празника Богоявле¬
ние, Йордановден.
водка ж. Високоалкохолно питие от ръж, картофи и
ДР- [РУС-]	-	f
водник м. Закачалка или място, полица в селска къ¬
ща, където се държат съдовете за вода.
водникав прил. Разводнен, воднист. Водиикава боя.
воднист прил. 1. Който съдържа много вода или сок.
Водписти круши. 2. За багра, цвят, боя — блед, не¬
наситен. Водписти очи.
водийца ж. Вид сочна круша.
водноелеклроиектрада ж. Електроцентрала, в която
се използва енергията на течаща или падаща вода.
водо- Съставна част на сложни думи със значение
„воден, свързан с вода", напр.: водобоязън, водовзе-
мен, водовместимост, водовъртеж, водозадържащ,
водолечение и пр.
водобоязън ж. 1. Страх от вода; хидрофобия, 2. Бяс.
водовместйлищс ср. Водоем, водохранилище, резер¬
воар.
водовбз м. Човек, който кара, превозва вода за пиене
или други нужди; водоносач.
водовъртеж м. Дълбоко място в река, където водата
се върти и влече надолу.
вододаен прил. Който служи като източник на вода.
Вододайна зона.
рододел м. I. Линия, която върви по билото на въз¬
. вишенин, планини и разделя водите, реките да те¬
кат в противоположни посоки; водораздел. Стара
планина е най-важният вододел в България. 2. прен.
Разделителна линия, граница между (противопо¬
ложни) явления, неща. Трябва да се прокара вододел
между двете научни области.
вододелея Прил. от в о д о д е л. Вододелна' линия.
Вододелна височина.
водоем м. Голямо естествено или изкуствено вмести¬
лище на вода.	‘
водоизточник м. книж. Източник на йода.

106 Водокръст
Водокръст и Волокрьщ м. диау. Празник Богоявление;
Водици.
водолаз м. Специално подготвен и екипиран човек,
който слиза дълбоко под водата за работа и изс¬
ледвания.
водолазен прил. Който се отнася до водолаз. Водола¬
зен костюм. Водолазно дело. О Водолазен звънец;
водолазна камбана — голям съд с форма на камба¬
на и отвор откъм долната част, който служи за
престой и работа под водата.
Водолеи м. Зодиакално съзвездие н зодиакален знак,
зодия на м. януари.
водолечебен прил. Който се отнася до водолечение,
водолечение ср. Лекуване с минерална вода чрез къ¬
пане ц пиене; хидротерапия.	,
водолюбнв прил. кпиж. За растения и живо тни — кой¬
то вирее. живее във вода или във влажно, блатисто
място.
водомер м. Уред за измерване на количеството вода
в съд шга протекла през тръба, канал и под.
водомерен Прил. от водомер. Водомерно стък¬
ло,
водомоторен прил. Обикн. в съчет. водомоторен спорт —
който се упражнява с моторни длавателни съдове.
* водоносен и водоносач м. Човек, който носи илл кара
вода на работници, войници и др.
водопад м. Място, където течаща вода пада от висо¬
ко. Бояиски водопад.
водоплаващ прил. спец. За птица — който има плава -
телна ципа па пръстите и плава добре, обитава ньв
вода.
водопоев прил. Който се отнася до водопой. Водопой-
ни корита.
водопой м. 1. Поене на добитък. 2. Времето, когато
- добитъкът се пои. 3. Място, където добитък, жи¬
вотни пият вода.
водопровод м. Тръби и канали за прокарване вода от
едно място до друго. Рилски водопровод.
водопроводен Прил, от водопровод. Водо¬
проводна тръба. Водопроводна мрежа.
водопроводчик м. Работник, специалист по водопро¬
води. [рус.]
водоравен прил. Който е успореден на спокойна водна
повърхност; хоризонтален. ’
водораздел м. Вододел.
водорасли мн. (водорасло ср.) Низши едноклетъчни
или многоклетъчни хлорофилоносни растения без
диференцирани корени, стъбло и листа, които ви¬
реят във вода или по влажни места,
водорасло» прил. Който се отнася до водорасли,
водород м. Химически елемент Н — по-лек от възду¬
ха безцветен газ без миризма и вкус, който заедно
с кислорода влиза в състава на водата,
HYdrogenium.
водороден Прил. от водород. Водородни ато¬
ми.. Водородни съединения.- Водородна бомба. Водо¬
роден прекис*.
водосамолег м. Самолет, пригоден да излита и каца
върху волна повърхност; хидроплан,
водосвет м. Църковен обред за освещаване на вода.
Богаяв.земски водосвет.
водоскок м. Г. Декоративно архитектурно съоръжение
с бликаща нагоре водна струя; фонтан, шадраван,
2, Малък водопад.
водоелкв дп книж. Линия, в която се събират водите
на два срещуположни склона,
водоснабдителен п/тл. Който се отнася до водоснаб¬
дяване. Водоснабдителен канал,
водоснабдявам нсв., водоснабдя се, прх, Снабдявам с
вода населено място или друг обект, обикн. чрез
водопровод,
водосток м. Тръба или друго приспособление за хва¬
щаме и стичане, оттичане на вода, напр. от покрив.
Водостоците са замръзнили.
водосточен Прил. от водосток. Водосточна
тръба.
водохранилище ср. Водоем, резервоар за събиране и
задържане на вода; басейн,
вбдя нсв. прх, I. Правя някой или нещо да върви след
мене, да ме следва. Водите ли овцете на паша? 2.
Съпровождам, развеждам някого, придружавам ня¬
кого из път. Те ни водиха из града. 3. Предвождам,
ръководя, начело съм на нещо. Водн чета, Водя
партия. Водя акция. Водя хорото. 4. Намирам се в
началото на нещо. Водя листата. Кой води колона¬
та? 5. разг, Имам за съпруг или съпруга. Води сес¬
трата на X. Води сина на началника. 6. Извършвам
' някаква работа, дейност (по значението на следва¬
щото съществително). Водя упражнения в универси¬
тета. Водя дневник. Водя дело. Водя разговор. Водя
преговори. Водя сметки. — се ипрх. Съобразявам
сс, приспособявам сс, ориентирам се. Правописът
трябва да се води по изговора. Не се води по неговия
акъл. О Водя някого за носа’. Водя
някакъв живот — живея по определен, няка¬
къв начин. Водя началото си — започвам съществу¬
ването - си; възниквам, произтичам, произхождам.
Водя хорото (кервана) — стоя начело, разпореждам
се. Ни се водя, ни се карам разг. — много съм оцър-
ничав, своенравен, не^овсрчив.	, +
воевода, воеводски вж. войвода, вой¬
водски.
воеводство ср. I. Войводство. 2. Административно-те¬
риториална единица в Полша,
военачалник м. Началник, командир на голяма войс¬
кова част или па цялата войска,	,
военен Г. прие. Който се отнася до войска или война.
Военен чиновник. Военно време. Военен парад. 2. м.
Лице на военна служба, обикн. офицер. О Военно
положение <— особено положение пра война, сти¬
хийни бедствия и др., което се въвежда в дадена
страна или отделна нейна част с цел да се осигурят
държавният и общественият ред,
воèшн)aдмuнногратннеи прил. Който се отнася до во¬
енна администрация.
военновременен прил. Който се отнася до, който съ¬
ществува или става по време на война, Военновре¬
менно производство.
военновъздушен прил. Който е свързан с водене на
военни, бойни действия във въздуха. Военновъз¬
душни сили.
военноинвалид м. Инвалид от война,
впенноннналиден прил. Който се отнася до военноин¬
валид. Военноинвалидна пенсия.
военноморски прил. Който е свързан е водене на
бойни действия, война ‘по море. Военноморски
флот..
военнопленник м. Който е пленен по време на война.
военноплеииичеоки Прил. от в о й н н о п л е н¬
н и к. Военнопленническн лагер.
военнополевй прил. Който съществува или се извърш-

ва във време на война, при бойни условия. Военно¬
полеви съд. Военнополева поща.
военионрссцстлвителен прал. Който е представител на
войската в някакво отношение. Военнопредставите¬
лен хор.
военнопресгънннк м. Лице, което е извършило прес¬
тъпления против мира и човечността или против
законите и обичаите на войната,
военнопромишлен прил. Който се отнася до военна
промишленост. Военнопромишлен център.
военнослужещ и военнослужещ	Който е на военна
служба;, военен.
военносъдёбен прил. Който се отнася до военен съд.
Военносъдебен закон.
военноучебен прил. Който е свързан с обучение по во¬
енно дело. Военноучебно заведение.
военшииа ж. неодобр. 1. Сбор от качества и прояви
на воепни, военен дух и военен начин на живот. 2,
събир. Военните, военното съсловие като цяло.
вожд м. Лице, което води, предвожда (племе, народ,
войска). Духовен вожд. Племенни вождове.
вожднзьм м. книж. неодобр, 1. Политика на утвърж¬
даване на един човек в ролята на непогрешим ръ¬
ководител, вожд. 2. Стремеж към самоутвърждава¬
не в такава роля. [рус.]
вожднеткн прил. Който се отнася до вождизъм. Вож-
дистки амбиции.
аозач м. Лице, което кара возило, вози някого или
нешо; кочияш.
возйлннца ж. диал. 1. Голяма бъчва за вино. 2. Голя¬
ма длъгнеста бъчва,· която може да сс превозва с
кола.
вадило ср. Превозно средство. Моторно возило.
возйтба ж. Возене, превозване (на снопи, сено и др.).
вбзя нсв. прх. Карам, движа, придвижвам някого или
нещо с кола, шейна, автомобил, самолет и др. Возя
снопи. Ще те возя на колата. Колата вози пътници.
— се нпрх. Движа се, придвижвам се с помощта на
кола, шейна, автомобил и др. О Возя се на
нечия кола разг. — постъпвам, действам спо¬
ред желанието или съветите на някого. Не се возя
аз па женска кола.
вони и войн м. търж. Военнослужещ, войник, боец.
воински вж. войнски.
войнство вж. войнство.	·
вонще ср. Дългото дърво на рало.
вой м 1, Виене на животно. Вълчи вой. Кучешки вой.
2. Силен проточен звук от сирена, снаряд и др.
войвода и воевйда м. 1. Водач, предводител на хай¬
душка дружина или чета, 2. По време на османско¬
то владичество — българско название за каймака-
мин, мюдюрйн; управител.
войводски и воеводски прил. Който се отнася до вой¬
вода и до воеводство. Войводско облекло. Воеводски
град.	*
войводство и воеводство ср. Власт, положение, дей¬
ност на войвода·	■
войн вж. воин.
война ж. 1. Въоръжена борба между държави, наро¬
ди, племена или между обществени групи вътре в
държавата. Освободителна война. Гражданска вой¬
на. Водя война. Орявявам война. 2. прен. Остър кон¬
фликт, безкомпромисна борба. Обявявам война на
пиянството.
войник м. 1. Лице, което отбива военната си служба,'
Отивам войник, 2. Редник. Войници и офицери. 3.
разш. Воин, боец.
волейбол 107
войшшлък м. разг. Военна, войнишка служба,
войнишки прил. Който се отнася до войник. Войнишка
служба.
войнолюбец м. Лице, което желае война, подпалвач на
война: милитарист.
войнолюбив прил. Който се стреми към война или е
израз, проява иа стремеж към война. Воиполюбива
политика.
войнски и воински прил. търж. Който се отнася до
воин; войнишки. Войнско звание, Войнски дълг.
войнствен прил. Който е присъщ на воин, който про¬
явява или изразява склонност, стремеж към война.
Войнствено племе. Войнствен вид. Войнствен дух.
войнствсност ж. Качество на войнствен· -
войнство ср. Всички воини като цяло; войска.
войнст|ву]ващ прил. 1. Които се стреми към война или
подготвя война; войнствен. 2. прен. Който се бори
активно, упорито и непримиримо за постигане на
някаква цел. Войнстващи марксисти.
вонекя ж. 1. Организирани въоръжени сили на една
държава; армия. 2. събир. Група, множество войни¬
ци, воини. На улицата е пълно с войска.
войскар м. остар. поет·. Войник.
войскови прил. Който се отнася до войска. Войскова·
част. Войскова болница, [рус.]
вокал м, ез. Гласен звук; гласна. В българския език
вокалът [о] без ударение се изговаря близо до [у].
[лат.]
вокален прил. 1. ез. Който се отнася до вокал. Вокал-
• па система. 2. муз. Който се отнася до пеене. Во¬
кална музика. Вокален концерт, <> Вокална хармо-
” пия*.
вокали та ж. муз. Музикален откъс, който се пее само
върху гласни звукове, [от фр.]
вокализання ж. 1. муз. Пеене на вокализи, без текст,
2, ез. Преход на съгласен или полугласен звук във
вокал. Вокализация на еропете.
вокали знрам и вокали т^вам нсв. и се. 1. прх. ез. Правя
съгласен или полугласен звук да стане вокал. 2. са¬
мо нсв., нпрх. Пея, изпълнявам вокализи.
вокалйзъм м. ез. Система на гласните звукове в да¬
ден език и техните свойства. Вокализъм на българ¬
ския език.	г
вокалйст м. муз. Певец.	.
вол м. 1. Скопено мъжко говедо. Оратни волове. 2.
прен. Дивак, простак, глупак. О Гледам като вол
— гледам тъпо, глупаво. Търся* под вола теле.
волан1 м. Колело на автомобилно кормило, [фр.]
волан2 м. Набрана ивица плат, пришита върху женска
дреха за украса, [фр]
воле ср. 'спорт. Във футбола — удар с крак по пада¬
ща, летяща във въздуха топка. О От воле жарг.
разг. — бързо и с лекота, без затруднения,
волев прил. 1. Който сс отнася до волята. Волев процес.
Волеви прояви. 2. Който има силна воля. Волев човек.
волеви прил. Който има силна воля; волев. Волеви чо¬
век. [рус.] ‘
волсизявлСнис ср. книж. Израз, изразяване, изявяване
на нечия воля,
волейбол м. Игра с топка, при която два отбора от
по шест човека от двете страни на високо опъната
мрежа удрят топката с ръце един към друг, като
всеки се стреми тя да падне в полето на противни¬
ка. (англ.]	♦

108 волейболен
волейболен прил. Който се отнася до волейбол. Волей¬
болно игрище.
волейболист м. и волейболистка ж. Играч на волей¬
бол.
волен прил. 1. Свободен, независим, самостоятелен.
Волен дух. 2. Извършен съзнателно, по своя воля и
желание. Волни пожертвувания. Волни и неволни
прегрешения.
вблею-невДлею (остар.) и волю-невблю нарч. Въпреки
нежеланието си, щеш не шеш, Волею-неволею, ще го
направиш. Ще те покапят и ти волю-певодю ще дой¬
деш.
волнодУмец м. Свободомислеш човек, който се отнася
скептично към религиозни догми и господстващи
идеи и казва открито това, което гинели, [рус.]
воднодумство ср. Качество или проява на волноду-
мещ волномислие. [рус.]
волномйелне ср. Волнодумство.
волнонаёмен прил. 1. Който сс наема за временна, не¬
постоянна работа, без задължение за трайност в ус¬
ловията. Прот. редов е-н. 1 Който е на рабо¬
та във военно ведомство, но е цивилен. *
<? Волнонаемен учител — който не е издържал дър¬
жавния си изпит и е назначен временно; нередовен,
вблносг ж. 1, Свобода, неограниченост, пезависи.
мост. Да си пролеем вси кръвта, да си добием вол-
ността. Д.Чинт, 2. Прекадено свободна, волна,
неприлична постъпка. Не си позволявай волшети!
[РУС]	,	.
воловар м. и воловарка ж. Който пасе волове, говеда;
говедар,-
воловарски прил. Който се отнася до воловар.
воловарство ср. Работа, занятие, поминък на воловар.
воловбдец м. Растение синя китка.
вблеки прил. Който се отнася до вол. Волски рога.
О Волска (волски) кола — която се кара от воло¬
ве. Волски език бют. — растение от рода на папра¬
тите с подобни на езнк листа, ЗсоЮрепёпитл
уи11§1ге. Волско търпение — голяма и безропотно,
волт м. Единица мярка за електрическо напрежение,
[иг.есоб]	, '
вшггаж м. Електрическо напрежение, измерено във
волтове.
волгеернашец м. 1. Последовател на Волтер. 2. прен.
Сбободомислсщ човек, волнодумец,
вблтмер и волтметър м. физ. Уред за измерване нап¬
режението между две точки на електрическата ве¬
рига.
вблтов прил. О Волтова дъга —— протичане на елект¬
рически ток в газова среда между два електрода,
източник на светлина или топлина; електрическа
дъга.
аолут^1г1р^:зъм м. 1. филос. Идеалистичсско философс¬
ко учение, което разглежда волята като висш прин¬
цип на битието. 2. книж. Човешка дейност, която
не се съобразява с обективните закони в природата
и обществото, [от лат.]
волунтарйст м. 1, Привърженик, последовател на во-
луитаризма (в I знач.), 2. Човек, който проявява
волунтаризъм (във 2 знач . ).
волунта рменчеи прил. книж. Който се отнася до во-
лунтарист и волунтаризъм. Вояунтариапична поли¬
тика.
волфрам м. Химически елемент W — тежък твърд ме¬
тал със сивостоманен цвят, който се използва пра
производството на стомана и твърди сплави, в
електротехниката и др. [нем. < соб.]
волфрамов Прил. от волфрам Волфрамова
жичка.
волю-нсволю вж. в о л е ю - н е в о л е ю,
воля ж. 1. Способност на човека да иска и да осъ¬
ществява своите желалия. 2. Съзнателен стремеж
към осъществяване на нещо. Воля за победа. 3. Же¬
лание, искане. Върша всичко по тяхна воля, Не му
е по волята.
вонещ прил. Който вони, издава лоша, неприятна
миризма. Воняща риба.
понещнца ж. Дребна смрадлива буболечка по сочни
меки плодове (черници, малини и др.), Мошнбеа
Ьассагигп.
вонСя псе. нпрх. Воня, смърдя.
вонлмв прил. Който има лоша, неприятна миризма;
вонещ.	♦
виня ж. Лоша, неприятна миризма; смрад. Носи се
воня от развалени храни.
воня псе. нпрх. Издавам лоша", неприятна миризма;
вонея, смърдя. Краката му вонят,
вопъл м. Силен жалостен вик, плач, стенание. Вопли¬
те на вдовиците още звучат в ушите ни. [рус,]
восък м. 1. Меко и лепкаво вещество, от което са
направени пчелните пити. Пчелен восък. 2. Вещест¬
во от минерален, животински или растителен про-
■ изход с близки до пчелния восък качества. О Не
ми е чист* восъка. Червеи восък — смолисто вещес¬
тво, обикн.. с . червен цвят, за запечатване на пощен¬
ски пратки, писма и др.
вбсъчен прил. Направен от восък или подобен на во¬
сък. Восъчни фигури. Восъчно лице. О Восъчна зре¬
лост — степен на зрелост на житните растения, ко¬
гато зърното започва да узрява, пожълтява и се
реже като восък. Восъчна хартия — която е напоена
с восък и служи като шаблон за размножаване на
текст чрез циклостил.
вот м. Воля на избиратели, изразена чрез гласуване;
глас. Вот на доверие, [фр . ]
вощеница ж., остар. диал. Восъчна св?щ.
воювам нсв. нпрх. 1. Водя война. Народите воюваха
срещу фашистите. 2, прен.. Действувам активно, бо¬
ря се непримиримо за или против някого или нещо.
Воювам срещу предразсъдъците на обществото.
впервам в (рядко) вперим нсв., вперя св. прх. Насочвам
втренчено очите си към нещо. Вперил очи в стена¬
та..	*
впечатление ср. 1. Следа, образ, който остава в съз¬
нанието от нещо възприето, преживяно, от въздейс¬
твие на околната среда върху сетивата. Нямам ни¬
какви впечатления от тази среща. 2. Ефект от
* въздействието на нещо върху съзнанието, чувства¬
та, настроението на някого. Поведението му напра¬
ви силно впечатление. Това не ми прави впечатление.
Прави ми впечатление, че никой не го обича. 3. Мне¬
ние, мисъл, преценка за някого или за нещо. Той
не'споделя впечатленията си е никого. Оставам с
добри впечатления. О Правя впечатление разг. —
изпъквам с външния си вид, с качеств ата си и прив¬
личам вниманието, оказвам влияние, въздействие
върху някого.
впечатлителен прил. Който се поддава на впечатле¬
ния, комуто правят силно впечатление нещата от
околната среда. Впечатлително дете.
впечатлителносг ж. Качество на впечатлителен.

впечатлявам нсв., впечатля се, прх. Пораждам, пре¬
дизвиквам силно впечатление у някого, правя впе¬
чатление .някому. Нищо не ме впечатли в тази из¬
ложба. — се нпрх. Изживявам въздействието на
нещо, прави ми впечатление,
вливам псе., штя се. прх. Притискам или забождам,
за да смуча. Впивам устни. Дървото е впило-корени
в земята. — се нпрх. 1, Прилепвам се силно, за да
смуча. Впи се като кър.леж. 2. Притискам ое, вряз¬
вам се/ Дрехата се впива в рамото ми.
вписан прил. спец. Койчо е начертан в границите на
друга фигура. Прот. описан. Вписан триъгъл¬
ник. Вписана окръжност.
вписвам нсв., впиша св. прх. 1. Написвам нещо в кни¬
га, тефтер, писмо и под. или между други написани
неща. Вписвам имена в главната книга. П-спец. На¬
черта вам геометрична фигура в границите на дру¬
га, — се нпрх. [рус.] Съчетавам се сполучливо, хар¬
монично с дадена среда, обстановка.
впит прил. 1. За поглед, очи - ■ насочен упорито;
втренчен. 2. За дреха -— прилепнал,
впиша вж. вписвам.'
впия вж. впивам.
вплитам нсв., вплетй св. прх. 1. С плетене внасям,
вмъквам нещо в нещо друго, заплитам едно нещо
в друго. 2. прен. Вкопчвам. Вплете пръстите си в
неговите. 3. прен/ Вмъквам, прибавям в даден раз¬
каз,- текст описание на други случки, събития или
отделни думи. 4. прен. Намесвам, замесвам някого
в нещо, обикн, лошо, неприятно. Вплетоха и тоя
честен човек в тая недостойна история.
впоследствие нари. След това, по-късно. Впоследствие
' се узна, че това било лъжа. [рус.] .
впрегатен прил. Който се впряга. Впрегатен добитък.
впрегна вж. впрягам.	‘
впрйдам нсв., впреда св. прх. С предене внасям, вмък¬
вам едно нещо в друго. Иска да впреде стара вълна
в новата.
впримчвам нсв., впримча св, прх. 1. Вкарвам, улавям
в примка. 2. прен. С хитрост, по непочтен начин
въвличам някого в нещо.
впрбчем парч., само вмети. При някаква -уговорка, за
добавяне на нещо ново към предходната мисъл или
при преход, преминаване към нова мисъл, обобще¬
ние. Съдбата впрочем не го пожали. Впрочем вие
как се казвате?
впръсвам нсв., впръсна св. прх. Впръсквам,
впръсквам нсв,, впръскам св. прх. Вкарвам в нещо теч¬
ност чрез пръскане или на тънка струя под налягане,
впръсна вж. впръсвам.
впряг м. Двойка волове, коне и под., впрегнати заед¬
но. Оръдието се тегли от два впряга.
впрягам нсв., впрйгпа 'св. прх. 1. Поставям животно,
добитък в ярем или хамут да тегли кола, плуг и
под. Впрягай конете и карай! 2. Карам някого да
'работи, възлагам му (тежка) работа, натоварвам го
със задължения. Впрегнаха всички ни на работа. —
се 1. страд. и нпрх. За добитък — впрягат ме. зас¬
тавам в ярем, хамут, за да тегля кола и под. Тази
крава се впряга само отляво. 2. нпрх. прен. Заемам
се да върша нещо, да работя. Всички се впрегнахме
на работа. 3. нпрх. жарг. Лесно и бързо се засягам,
вживявам се п нещо, ядосвам се.
впускам сс и впущам се нпрх., впусна се св. нпрх. Спус¬
кам се, затичвам се. Впусна се да го гони. О Впус¬
кам се в подробности — излагам, нещо подробно,
разказвам надълго и нашироко,
врат 109 '
вра нсв, прх. Въ.вирам. — се нпрх. Въвирам се, пъхам
се, намесвам се. Постоянно се вре, дето не му е
мястото. О Вра си иоса (гагата) н я ж ъ д е рагг.
неодобр. — проявявам прекадено голям интерес,
меся се където не трябва или не съм желан,
врабец м, I. Мъжко врабче. 2, обикн. ми. Врабче. Кой¬
то се бои от врабците, да не сее просо. Поел.
врабешки прил. Който се отнася до врабец, врабче,
врабка ж. Женско врабче.
. врабче ср. Малка постоянна, непрелетна пойна птичка
с тъмносив цвят, Ра55ег ботеьЦсця.
врабчов 1. Прил. от врабец, врабче. Враб¬
чово гнездо. 2. като същ. врабчови ми. зоол. Разред
, птици, повечето дребни, които живеят из гори и
храсталаци. РазБепТоптеБ.
враг, -ъг м. 1. Лице, човек, който мрази някого и
действа, води борба срещу него; неприятел, против¬
ник. Класов враг. 1. Противник на нещо. Враг на
пушенето. Враг на безредието. 3. Всяка от етрани-
' те, които воюват, борят се с оръжие една срещу
друга; неприятел, противник. Врагът се е окопал на
отсрещната височина, 4. Причинител на вреди; вре¬
дител. Гъсеницата е враг па дърветата. 5« диал. Дя¬
вол, сатана. О За зла врага разг. — за израз на
съжаление и недоволство; па съжаление,
врагувам нсв. нпрх. остар. поет. Враждувам. С враг
врагувам — мяра според мяра. Яв.
вражалец м. и вражалйца ж. нар. Врач, гадател,
вражда ж. Взаимна омраза, недоброжелателни отно¬
шения, *	J
враждебен прил. 1. Който е изпълнен с омраза, който
проявява омраза към някого или изразява омраза,
^доброжелателност. Враждебен свят. Враждебни
погледи. 2. Който враждува с някого; враждуваш,
неприятелски, вражески,
враждебност ж. Качество на враждебен.
враждувам нсв. нпрх. Намирам се в неприязнени от¬
ношения, във вражда. Те отдавна враждуват по¬
между си.
вражески прил. Който се отнася до враг; неприятелс¬
ки, вражи. Вражески куршум. Вражески настрое¬
ния.	1
вражи прил. поет. Вражески, неприятелски.
вразумнтелен прш*. книж. I. Разбран, ясен, достъпен.
2. Убедителен. Вразумителен тон.
вразумявам нсв., вразумя св. прх. Правя някой да се
вразуми, да осъзнае грешките си и да тръгне по
правия път. — се нпрх. Ставам разумен, осъзнавам
се и тръгвам по правия път.
вран прил. За кон, бивол — който е с черен косъм,
черно чело.	t
врапа ж. Креслива птица, черна с пурпурен до вио-
летовосин блясък (Сопшз frugilegns и С. согопе)
или сива, с черна глава, криле и опашка (Согуия
cornix).
врапа ж. диал. Голям отвор* на бъчва и капакът за
него.
вранов прил. Който се отнася до врйна. Враново крило.
враствам нсв., врасла св. нпрх. Прониквам с корените
си в земята или в друго пешо. — се нпрх. Гъбата
се е сраснала в дървото,
врат, 4т м. 1. Част от тялото на човека или животно
между главата и трупа; шия. 2. Задна част на ши¬
ята. Удариха го по врата. О Извивам някому

I
110 врата
врата — подчинявам някого, сломявам съпротива¬
та му. Не по врат, а по шия разг. — все едно я също
е. Превивам* (подвивам) врат. Превивам* врата (ши¬
ята) на някого. Стъпвам на врата н а
някого разг. — покорявам някого, сломявам
съпротивата му. Широко* ми е около врата.
врата ж. (и лш.) 1. Вход на стая, двор, градина и др.,
през който се влиза и излиза. Ако го изгониш през
вратата, ще влезе през прозореца. 2. Приспособле¬
ние за затваряне на този вход. Вратата е заключе¬
на. 3, Точно означена, обикн. във вид на правоъ¬
гълна рамка част от игрището, където
‘ противниковият отбор се стреми да вкара топката
или шайбата при игра на футбол, хокей и др.
О Показвам (посочвам) вратата някому — из¬
гонвам, изпъждам го.
вратар м. и врагарка ж, 1. Който пази врата, наблю¬
дава кой влиза и излиза; портиер. 2. Играч, чиято
задача е да пази вратата, да не позволява топката
или шайбата да влиза във вратата (при игра на
футбол, хокей и под.).
врат^рски прил. Който се отнася до вратар,
вратен прил. Който се отнася до враг. Вратни жшги.
вратйга и вратйка ж. Полско цвете подобно на пели¬
на, с жълти цветове, Тапасе1ит уи^аге.
вратичка ж. Умал. от в р а тт а; малка врата. На¬
мират вратички в закона.	,
врйтмик м. Голяма дворна ерата, през която минават
коли; вратня.
вратница ж. Малка, единична дворна врата. Пътна
вратница.
вратня ж. Вратник.
вратовръзка ж. Част от мъжкия тоалет — ивица ·
плат, която се връзва около яката на ризата за ук¬
раса; връзка.
врач м. и врачка ж. 1. Лице, което врачува. 2. Наро¬
ден лекар, лечител (с билки).
врачувам нсв. нпрх. 1. Предсказвам (някому) бъдеще¬
то или разкривам миналото по линиите на дланта,
гледане на карти, кафе, боб и др. 2. Лекувам е бил¬
ки и баене.
вращателей прил. Въртелив. [рус.]
вред нарч. разг. Навсякъде, вредом, навред. '
вреда ж. Загуба в нещо, частично разрушаване, на¬
маляване на ценност; пакост, гцега. Причинявам
вреда. Това е в негова вреда.
вреден1 прил. Който носи, причинява вреда; пакостен,
вредителен. Прот. полезен, Вредни насекоми.
Вредна теория.
вреден2 прил. нар. Способен, сръчен, уреден. Вредна
жена	♦
вредител м. и вредителна ж. 1. Човек, който съзна¬
телно или несъзнателно причинява някаква вреда.
2. само м. Растение или животно, което причинява
вреда. Вредители по културните растения.
вредителен прил. рядко. Който причинява вреда; вре¬
ден.
вредителски прил. Който се отнася до вредител (в I
знач.). Вредителски действия.
вредителство ср. Вредителска дейност или постъпка,
вредност ж. Качество на вреден1.	*
■редом иарч 'нар. Навсякъде, по всички места; навред.
Не е ли вредом тежък робският ярем? Д.Пол. Глу¬
пецът вредом всеки почита. Бог.
вредонбеен прил. Който носи, причинява вреда; вре¬
ден.
вредя1 нсв. нпрх. Вреден съм, нося, нанасям, причиня¬
вам вреда някому или на нещо; пакостя. Дъждът
вреди на посевите. Милко повече предпазливост не
вреди. О Не вреди — не важи, не пречи.
вредя2 вж. в р е ж д а м.
вреж м. Стъбло на тиква, краставица, диня и под.
врежа вж. врязвам.
вреждам нсв., вредя св. прх. 1. Поставям някого или
пешо в общ ред с други. 2, Помагам някому да
постигне, да получи нещо не по обикновения, нор¬
мален, редовен начин. — се нпрх. Сполучнам да
хвана ред, да се наредя или успявам, сполучвам да
постигна, да получа нещо не по обикновения, нор¬
мален начин. Вредих се за билет. Той винаги се
врежда.
врека се вж, вричам се.
вреклйв прил. Който много вряка. Врекливо дете.
врекна вж. в р я к в а м.	· ♦
време* ср. 1. фияос. Основна форма на съществуване
на материята (наред с пространството). 2. Продъл¬
жителност, траене на нищо, измервано със секунди,
минути, дни, месеци, години. Работата изисква
много време. 3. Епоха, век. Това е станало по време
на Самуил. 4, Определен момент. Времето на пред¬
ставлението наближи. Време за обед. 5. Удобен,
сгоден случай. Сега му е времето. 6. грам. Глагол-
на категория, свойство на глаголите да изразяват
минало, сегашно или бъдещо действие. Сегашно
време. Бъдеще време. О Без време разг. — а. Преж¬
девременно, когато не му е времето, б. Много, из¬
ключително бързо. Във (во) време оно*. В скоро вре¬
ме разг. — бързо, след кратко време. Едно време
— някога. За вечни времева — завинаги. За нула*
време. Кое време е разг. — колко е часът. Крайно
време е — време е най-после нещо да бъде напра¬
вено. На първо време разг. — в началото, отначало.
Открай* време.
време2 ср. Състояние на атмосферата (облачност, ва¬
лежи, температура на въздуха и др.) в даден мо¬
мент. Дъждовно време. Хубаво време. Лошо време.
Предсказвам времето.
времев и [рус.] времеви прил, книж. Който сс отнася
до времеС Времеви периоди.
временен прш!. Който продължава сравнително крат¬
ко време, отнася се до определен период от време.
Прот. постоянен, вечен, Временен
председател. Временна мярка.	*
времетраене ср. книж. Времето, през което нещо трае,
става, извършва се.	♦
врескало ср. разг. Дете, което много вряска.
вресна вж. в р я с в а м.
вретенар м. и вретенарка ж. Човек, който прави и
продава вретена.
вретенарски прил. Които се отнася до вретенар.
вретенбретво ср. Занятие на вретенар,
■рстСно ср. 1. Ръчен уред за предене във вид на къса
заоблена дървена пръчка със заострена краища. 2.
прен. Количество прежда, която се навива на тако¬
ва вретено. 3. техн. Желязна въртяща се пръчка на
чекрък или текстилна машина. 4. прен. Право стъб¬
ло на житни растения..	*
вретеновиден приз. Който има форма на вретено. Вре¬
теновидна ос.
вретепянам нов.. вретеня нсв. и св.. нпрх. За житно рас¬
тение —- изкарвам стъбло. Нивата е вретенила.

врещй нсв. нпрх. 1, Издавам врясък; вряскам, крещя.
2. Издавам глас като коза.
вричам се нсв., врека се се. нпрх. Давам дума, обеща¬
вам. Той се врекъл да не му приви зло.
вроговявам се нсв., вроговя се се. нпрх. спец. Превръ¬
щам се в рогово вещество,
вроден прил. Който е присъщ някому по рождение, а
не е придобит отпосле. Вроден недостатък.
вродсност ж. Качество на вроден.
Връбница ж. Християнски празник, който се празнува
в неделята преди Великден; Цветница. .
връв ж, 1. Дебела гъвкава нишка от усукани или
преплетени конопени, памучни и др, влакна. 2. На¬
низ. Три върви жълтици. Ваз, О Пъпна* връв.
връз предл, диал. Върху. Връз масата. Падна връз ме¬
не.
връзвам нсв., вържа се. прхч 1. Чрез възел съединявам
един с друг краищата на връв, кърпа и др. 2, Опас¬
вам и стягам с въже, верига, връв и др. 3. Прик¬
репвам нещо към друго е въже, връв и под,; при- '
. вързвам. Вържи кучето. — се нпрх. 1. разг. Заемам
се с нещо, с някаква работа, та се лишавам от сво¬
бода, независимост. 2. разг. Имам нещо общо, ня¬
каква връзка с друг, съответствам или подхождам
на някого или нещо. Днешното му изказване не се
връзва с предишното. 3. жарг. разг. Приемам нещо
за вярно и се вживявам, та започвам да се ядосвам ,
за дреболии. _ О Връзвам двата края*. Връзвам ку-
сур*. Връзвам плод — давам, раждам плод. Връз¬
вам ръцете нанякого — преча никому, огра- .
ничавам го, отнемам му възможността да действа
свободно. Връзвам тенеке*.
връзвал .и. и връзвачка ж, Човек, който връзва сно¬
пи, лози.	.
връзка ж. 1. Неголяма връв, 'лико и под. за връзване.
2. Вратовръзка. 3. Вид връвчица за обуща. 4. Ня¬
колко еднакви предмета, свързани заедно. Връзка
лук. Връзка репички. 5. прен. Близост откъм потек¬
ло, прилика, сходство, еднаквост на интереси или
отношение на взаимна зависимост и обусловеност.
Между двете явления не съществува връзка. 6. То¬
ва, което дава възможност за общуване, да се влезе
в досег, в съприкосновение с някого или нещо. Те¬
лефонна връзка. 1. Това, което съединява едно нещо
с друго; взаимна зависимост. Връзка между наука¬
та и практиката. Причинна връзка. 8. само мн.
Близко познанство с някого, отношения, които оси¬
гуряват възможност да се добие поддръжка, покро¬
вителство. Човек с връзки. Имам връзки. Получавам
нещо с връзки. О Във връзка с предл. — означава
отношение на връзка, зависимост, обусловеност; по
отношение на, по повод на. Гласни* връзки,
връзкар м. и връзкарка ж. разг. Човек, който си слу¬
жи с връзки, лииползва връзки (в 8 знач.).
врънкало ср. разг. Човек, който много врънка ‘(няко¬
го).	■
връцкам нсв. прх. разг. Досаждам някому с постоянни
настойчиви молби, искания. Стига си ме врънкал.
пръст ж. Възраст, пора. Човек моя пръст.
връстник м. и връстница, връстийчка ж. Който е на
еднаква възраст с другиго.
врьтвам псе., врътна св. прх. Въртя веднъж, за кратко
време или поединично. Врьтвам ключа и лампата
светва.
връ'1'ка ж. диал. Ръчка, дръжка, с която нещо се вьр- '
ти.	,	’
връткам нсв. прх. разг. Въртя леко, с лекота.
врякам 111
врътна вж. връткам.
врътня ж. разг. Въртене, суетеяе, хабене много време
и сили за нещо, в някаква работа. Много врътня
има около едно беое.
връх, върхът м. 1. Най-високата част на нешо. Л.ш-
нипски връх. Връх па дърво, 2. Тънък остър край на
нещо. Връх па игла. 3. прен. Най-висока степен.
Връх на съвършенство. О Вземам връх — получа¬
вам надмощие, надделявам. На връх нещо разг.
—	на самия ден. Па връх Великден. ,
връхен прил. Който е най-отгоре или най-високо.
Връхна дреха. О Връхна точка — най-висока, кул¬
минационна точка. Априлското въстание е връхна
точка на борбата за свобода.
връхлитам и връхлетявям нсв., връхлетя св. 1. нпрх. и
прх. Спускам се върху някого бързо и неочаквано,
нападам стремително; нахвърлям се. В един миг
четворица души връхлетяха с ножовете си изнена¬
даните оръженосци. Ваз. Връхлетя ни буря. 2. нпрх.
Натъквам се, попадам неочаквано; налитам. Връх¬
летяхме на разбойници. 3. прх. Сполетявам. Връх¬
летя го нещастие.
връхнина ж. 1. Това, което е в повече, свръх опреде¬
леното; горница. Въз хилядата има и нещо връхни¬
на. 2. Определен процент данък върху основния,
връц межд. разг. За означаване на неочаквано и бър¬
зо, неспокойно или превзето движение, обръщане,
завъртане; фръц.
връцвам се нсв., връцна се св. нпрх. разг. Връцкам се
веднъж или поединично; фръцвам се. Връцна се в
една улица и се изгуби.
връцкам се нсв. нпрх. разг. Движа се, въртя се, обръ¬
щам се бързо, неспокойно или превзето; фръцкам
се. Стига си се в ръчкала!
връцна се вж. връцвам с е. ·
връчвам нсв., връча св. прх. Давам в ръце; предавам.
Връчвам телеграма. Връчвам награда.	.
врьшннк м. Железен изпъкнал похлупак, с който се
покрива поднипа при печене,
връщам нсв., върна св. прх. 1. Карам, накарвам никого
да отиде пак там, където е бил. Върна ме от пътя.
2. Давам иещо назад или поставям нещо там, от-
където съм го взел. Върни книгата на масата (в
библиотеката). Взема пари назаем и не ги връща.
—	се нпрх. Отивам назад там или нататък, откъде-
то съм дошъл. Войниците се връщат по домовете
си. -	-
връщане ср. Действие по гл. в р ъ щ а м (с е). На
връщане ще мина пак тук.
вря нсв. нпрх. 1. Шумя, клокоча от образувалата се
при силното нагряване пара. Водата ври. 2. Кипя,
пеня се, ферментирам. Виното ври. О Вря и кипя
—	силно се ядосвам, гневя.
врява ж. Безреден силен шум от човешки гласове.
Ораторът стана и врявата в салона стихна. Вди¬
гам врява.
врязвам нсв., врежа св. прх. С рязане правя вдлъбнати¬
на или място, където да се тури нещо. Врязвам греда.
—	се нпрх. 1. С рязане прониквам, влизам навътре в
нещо. 2, прен. Вдавам се, прониквам навътре в нещо.
Брегът се врязва в морето. 3. прен. Оставям дълбока
следа. Това се вряза в паметта ми.
врякам нсв. нпрх. Издавам силен остър вик, крясък;
крещя. Жабите врякат. Стига си врякал.

112 вряквам
вряквам нса., врекиа св. ппрх. Започвам да врякам,
врякам веднъж или поединично. Децата врекнаха в
един глас-
врял прил. Нагорещен до възвиране. Вряла вода.
О Врял и кипял в нещо — много опитен, с го¬
ляма опитност в нещо. Ни врели, ни кипели; врелн-
некипелн — вж. н е в р е л и-некип.ели.
врясвам псе., пресна св. нпрх. Вряскам веднъж или по¬
единично, от време на време,
вряскам нсв. нпрх. Издавам врясък; крещя,
врясък м. Силен остър вик; писък, крясък,
всвждам нсв., всадя св. прх. 1. Садя в нещо; насаж¬
дам. 2. преп. Правя да проникне; внедрявам. Всаж-
дам е душите на младите потребност от дисципли¬
на.	*
все1 мест. разг. Всичко. Все що хвърчи, не се яде. По-
гов. О Все и вся кпиж. остар. —— всичко и всички;
за подчертаване, че нещо или някой е най-важен,
най-съществен, единствен.
все2 нарч. 1. Винаги, през всичкото време, непрекъс -
нато, постоянно. Детето все плаче. 2. Все пак, въп¬
реки всичко. Светът своито все ще каже. П.Р.Сл.
3. Всички без изключение. Триста момци все отбор
юнаци. Нар. п, 4. В съчет. със сравнителна степен
от прилагателно или наречие — означава нараства¬
не на качеството. Все повече и повече. О Все едно
:— а. За означаване, посочване еднаквостта, равноз¬
начността на факти, явления. Това е все едно да си
началник. Все едно че съм на работа, б. Като вметн.
израз — за означаване, посочване, че дадена разли¬
ка между предмети, факти, явления е без- значение.
Днес или утре, все едно. в. В отговор — за израз
на безразличие, за означаване, че даден факт е без
значение. — Навън вали. — Все едно, тази работа
трябва да се свърши. Все едно ми е; все това (тая)
ми е разг. — безразлично ми е, няма значение за
мене. Все едно ми е какво ще кажат другите. Все
пак — за израз на противопоставяне, за утвържда¬
ване на нещо, което е противоположно на казаното
. ло-рано. Все пак Земята се върти. От все сърне —
напълно искрсно, с най-искрени и дълбоки чувства.
Смееше се от все сърце, От все сърце сме му бла¬
годарни. С все сила (сили) — колкото имам сети,
много силно. Удари го с все сила.-
всеблАг прил. старин. В най-висока степен добър; пре-
добър (епитет на бога у християните).	»
всебългарски прил. Който се отнася до цяла Бълга¬
рия, до всички българи; общобългарски. Всебългар¬
ска революционна организация.
всеведец м. стария. Който знае всичко,
всевечен прил. Който се отнася до ' всички векове, .
всевишен 1. прил. Който стои по-високо от всичко съ¬
ществуващо (епитет на бога у християните). 2, като
същ. всевишният м., обНКй. чл. Господ, бог. Молим
се на всевишния.
всевластен прил. Който има пълна власт, който влас¬
тва над всичко. Всевластен цар.
всевъзможен прил. От всички възможни видове; вся¬
какъв. най-разнообразен. Всевъзможни стоки.
всегд& нарч. остар. поет. Винаги,
всегдашен прил. остар. поет. Всякогашен, постоянен,
вечен. И няма да чуват .. за помощ синовна всег-
дашния клик. Яв. Мързелът е враг, другар всегдашен
на теглата. Ваз.
вседневен прил. поет. Който продължава цял ден.
Стозвучпии рев на битката веедневна не стихва.
Смирн.
вседържйтел м. трк. Епитет на Бога, който държи,
управлява всичко,
всезнаещ прил. Който знае всичко,
всезнайко м. разг. Човек, който много знае или смята
себе си за всезнаещ, Тези хора са грандомини и все-
• знайковци.
всека вж. в с и ч а м.
всеки, всяка, всяко, мн. всеки мест. Който и да е от
дадено -множество, взет отделно и без да се изк¬
лючва нито един, Всеки човек има право на избор.
Всяка минута е скъпа. Хляб има по всяко време. Ав¬
тобус има на всеки пет минути. Всеки е добре до¬
шъл.	'
всёкнго Мест., вин. от в с е к и. От всекиго според
способностите.
всекидневен прил, 1, Който бива, случва се, потребен
с всеки ден; ежедневен. Всекидневни грижи. Всекид¬
невен вестник. 2. Който се носи всеки ден. Всекид¬
невна дреха.
всекидневие ср. Това, което съставя и запълва всеки¬
дневния живот; ежедневие.
всекидневник м. Вестник, който излиза всеки (делни¬
чен) ден; ежедневник.
всекндневносг ж. Качество на всекидневен; ежеднев¬
ност.
всекиму Мест., дат. от в с е к и. Не се доверявай
всекиму.
вселена ж. Всички съществуващи неща (Земя, други
■небесни тела и венчки явления в пространството),
‘ разглеждани като системно цяло; всемир, космос.
,вселёнски прил. 1. Който се отнася до вселената. 2.
църк. Всесветски, общоцърковен. Вселенски събор.
вселявам псе., вселя св. прх. Възбуждам, предизвик¬
вам, вдъхвам някому нещо, Вселнваш е сърцата ни
само скръб и жалост. Л. Кар. — се нпрх. Трайно
се настанявам или възниквам, пораждам се (в ду¬
шата на някого). Дяволът се е вселил в него.
всемерен прил. Който става, осъществява се в най-ви¬
сока стелен и с всички възможни средства. Всемер¬
на подкрепа.
всемилостив прил. книж. За бог или цар — който е
милостив към всички и във всичко,
всемир м. стария Целият- свят; вселена,
всемирен прил. Който се отнася до целия свят; свето¬
вен, универсален. >
всемогъщ прил. Който нма сили да направи всичко;
всесилен,	*
всемюъщкство ср. Всесилие.
всенароден прил. Който се отнася до цял народ, при¬
надлежи на целия народ; общонароден. Всенароден
празник.	Λ	·
всенощен прил. Който става всяка- нощ или през цяла¬
та нощ. Всенощно дежурство. Всенощно бдение.
всеобемен прил. Който обема, обхваща всичко; всеоб¬
хватен.
всеобемиост ж. Всеобхватност.	,
всеобхватен прил. Който обхваща, обгръща всичко;
всеобемен. Всеобхватен ум.
всеобхватност ж. Качество на всеобхватен; всеобем-
.ност.
всеобщ прил. 1. Кой!о е общ, еднакъв за всички и за¬
сята всички. Всеобщо гласоподаване. Всеобща военна
служба. 2,’ Всемирен, всесветски, световен. Всеобща
история.

всеослушание вж. вссуслишание.
всеотдаен прил. Който се отдава пълно, изцяло, все¬
цяло или е свързан с такова отдаване. Всеотдаен
човек. Всеотдайна служба на народи.
всеотдайност ж. Качество на всеотдаен,
всеоооеден прил. Който побеждава всичко. Лъчата все-
победна на знанията твои .. там нека вьзсияй. Яв.
всепризнат прил. книж. Който е признат от всички;
общопризнат. Всепризнат майстор.	.
всесветски прил. Който се отнася до целия свят; все¬
мирен, световен. Всесветска слава.
всесилен прил. Който има власт и сила над другите;
всевластен, всемогъщ. Парите са всесилни.
всесилие ср. Безкрайна сила; всемогущество,
всеславен прил. Най-славен, твърде прославен.
всеславянски прил. Който се отнася до всички славя¬
ни, до цялото славянство. Всеславянски празник.
всестранен прил. Който се отнася до множество раз¬
лични области на живота и знанието, до всички
страни на нещо. Всестранна дейност. Всестранни
познания. Всестранни услуги. > > всестранно раз¬
вита личност.	'
всесъжение ср. кпиж. Жертвоприношение, при което '
цялата жертва се изгаря.
вссуслишдние и (разг.1) всеослушание ср. книж. О На
всеуслишанне — открито, за да бъде чуто и разб¬
рано от всички (казвам, обявявам нещо).
■всецял прил. книж. Съвсем, напълно цял; целокупен.
На, хора, вам света! Вземете го всецял! Ваз.
всея вж. всявам.
всеяден прил. Който яде всичко, всякаква храна. Сви¬
нята е всеядно животно. > > Четем всичко, все-
ндни сме.	'	■	'
вси мест. остар, поет, Всички. Че и ний сме дали не¬
що на светьт и на вси словене книга да четат. Ваз.
всйнца мест. нар. Всички (за мъже или мъже и жени,
главно за 7 и 2 а.). Всинца ли сте тук? — Всинца
сме.	· v
вейчам нсв., всека св. прх. С рязане или сечене издъл-
бавам. обикн. за да поставя, да вместя едно нещо
в друго.	,
всйчки мест. Колкото са, колкото има или съществу¬
ват, без изключение. Всички хора са смъртни.	■
всичкия |т], всичката, всичкото мест. Цялото количес¬
тво, пълният брой на нещо като цяло. Излях всич¬
кия оцет.
вейчко мест. 1. Всички неща като цяло, съвкупност.
Прот. нищо. Всичко иска да знае. Всичко ще се
нареди. Всичко е излязло на двора. 2. Всяко нещо.
' Всичко си има ред. Всичко става в определено време.
О Всичко на всичко разг. ■— само (за подчертаване
малобройността на елементите в дадено множест¬
во). Бяхме всичко на всичко трима човека.
вследствие |на) предл. Означава от какво, на какво не¬
що е резултат, следствие; в резултат на. Вследствие
неговата намеса не стана нищо лошо.
вслушвам се псе., вслушам се св. нпрх. 1. Напрягам
слух, мъча се да чуя, да доловя със слуха си; ослуш¬
вам се. Вслушах се в разговора им, 2. Вземам под
внимание, поучвам се от думите, съветите на някого;
възприемам. Той не се вслуша в съветите ни.
всмукателен прил. Който всмуква; смукателен.
всмуквам1 псе., всмуча св. прх. Със смучене поемам
течност, въздух и др,; смуча. Растенията всмукват
от почвата вода.	*
всмуквам2 нсв., всмукна св, прх. Смуча веднъж или
поединично.	*
Й. Български тълковен речник '
втасвам 113
всред предл. Означава: 1, Положение в средата или
във вътрешността на даден предмет, който обграж¬
да нещо от всички страни; сред, между. Живея
всред природата. Работя всред младежта. Всред
борби и грижи. 2. Положение в средата или във
вътрешността на даден предмет като цел на дейст¬
вието, което се насочва от вън. Отивам всред при¬
родата. Прониквам всред населението.
вставка ж. 1 Нещо, което се вмъква, поставя се в дру¬
го нещо шти всред други неща. 2. ез. Инфикс. [рус.]
встрани нар. Настрана, наляво или надясно. Стой
встрани. Движете се малко напред и встрани.
встрастявам се нпрх., встрастя се св. нпрх. Силно се
увличам в нещо; пристрастявам се.
встъпвам и встъпим нсв., встъпя св, нпрх. Постъпвам,
влизам започвам. Встъпвам в длъжност. О Встъп¬
вам в брак — женя се.
встъпйтелен прил. С който пешо започва; начален,
уводен. Встъпителна лекция. Встъпителна вноска.
встъпление ср. Увод, въведение.
вс^е нарч. остар. кпиж.|Напразно. Тирани, всуе се мо¬
рите, Ваз.
всьде нарч, остар. поет. Навсякъде. И всъде по света
.. трепти с рубинен лъч сияние велико. Смири.
всъдеход м. Автомобил, превозно средство за при¬
движване по лоши пътища и труднопроходими
места.
всъдехбдеп прил, Който се отнася до всъдеход.
всъщност част. Като вметн. дума, за оценка и уточ¬
няване: що се отнася до, от гледна точка на същ¬
ността или истината за нещо; в действителност. Те
всъщност не се познават. Какво всъщност искате?
всявам нсв.. всёя св. прх. Възбуждам, причинявам,
създавам (уплаха, паника и др.). Всявам страх у
■ хората.
всяка вж. всеки.
всякак нарч. По всякакъв начин, с всички средства;
всячески. Мъчихме се всякак да му помогнем.
всякакъв, всОкаква, всякакво, мн. всякакви мест. 1.
От всеки вид, от всички, най-различни видове.
Свят голям, хора всякакви. 2. При означаване на
отсъствие, липса или прекратяване съществуването
на нещо: какъвто и да е, без значение какъв. От¬
казвам се от всякакво предимство. Лишен е от вся¬
какво чувство за хумор.
всяко вж. всеки,
всякога и (разг.) всякогаш нарч. Винаги; всегда, сявга.
всякогашен прил. Който става или бива всякога; всег¬
дашен, постоянен.
всякой, всйкоя, всйкое, мн. всякои мест, остар. Всеки.
Всякой гледа само да бъде напред. Ваз. ,
всякъде нарч. На всяко място, по всички места; вре¬
дом, .навред, навсякъде.
всячески нарч. По всякакъв начин, с всички средства;
всякак, [рус.]
втасвам нсв., втасам св. нпрх. 1. За тесто и под. —
надигам се, бухвам под действието на мая, квас и
ставам готов за печене. 2. Ферментирам и добивам
необходимите качества (за плодове и плодови и зе¬
ленчукови храни). Зелето още не е втасало. 3. разг.
Свършвам някаква работа докрай, ставам готов.
Не съм още втасала с хляба. О( Всичката Мара
втасала! разг. ирон. — за означаване, че някой се
кани да върши нещо излишно, ненужно, макар да

/
114 втвърдявам	.
си има неотложна работа. Втасахме я! раза, — за
израз на опасение, че е станало нещо лошо, непри¬
ятно; оплескахме я, запазихме,
втвърдявам нсв,, втвърдя св. прх. Правя нешо да ста¬
не твърдо; вкоразявам, вдървявам. — се нпрх, Ста¬
вам твърд, корав. Хлябът се е втвърдил.
втекя сс еж. втичам се-.
втелявам се псе., втеля се св. нпрх. разг. Правя се на
глупав, преструвам се, че шшю не. разбирам.
втечнявам нсв., втечня се. прх. Превръщам газ в теч¬
ност. > > Втечнен газ. — се нпрх. Превръщам се
в течност.
втикам нсв. и св., прх. С тикане, бутане вкарвам ня¬
кого или нещо някъде. Втика си цвете в касата.
ттаквам псе., вгйкиа св. прх. Втикам веднъж или по¬
единично, Втикпа си китката зад ухото. Кои го
втикна в конспирацията?
втичам се нсв., втёка се св. нпрх. За вода, река — тека
в нещо, вливам се.
вторачвам нсв,, вторача се. прх. Насочвам (очи, пог-
лед^настойчиво и продължително към някого или
нещо; втренчвам, впивам..— се нпрх. 1. Вглеждам
се, взирам се продължително; втренчвам се. 2. разг.
Вземам някого на очи, нарочвам го.
втори 1. Чиел. ред. от д в е; който иде след първия.
Втори клас. Втора реколта. Второ издание. До
второ нареждане. Навикът е втора природа. 2. я.
Като прие., в съчет. с част — който е два пъти
по-малък от цялото, б. Като същ., в съчет. една вто¬
ра — половин. Получих една втора от имота. 3.
като същ. второ ср. Основно ястие, което се поднася
след супата. О Втора ръка — а. Който е от по-дол¬
но, ниско качество, б. За нещо, коета веднъж вече
е употребявано. Втори братовчеди — деца на бра¬
товчеди по отношение един на друг. Второ пришес¬
твие*. По втория начин — със заобикаляне на об¬
щоприетия, законния ред.
вторичен пршн 1. Който се появява или става, извър¬
шва се по-късно, след нещо друго. Срв.
първичен. Вторична употреба. Вторична
ферментация. 2. Който е по-маловажен или по-
долшжачествен; второстепенен. Вторични полови
белези. О Вторични суровини — отпадъци от про¬
изводството и бита, главно метали, хартия, пласт¬
маси, които се оползотворяват като суровина,
вторник м. Вторият ден от седмицата. Днес е втор¬
ник. а утре е сряда.
вторничеи Прил. от вторник.
второ Нарч. от втори, обикн. вметн. — за озна¬
чаване, че нещо е на второ място в последовател¬
ността на изложението, при изброяване или по
важност. Първо, това не е вярно и, второ — никак
не е важно.
второ- Съставна част на сложни думи със значение
„втори, на второ място по ред или значение, важ¬
ност", напр.: еторобрачен, второгодишен, второе-
пшжен, второженец, второкачествен, второкласен,
второстепенен и пол.
второбр^йчен прил. Женен втори път.
второгодник м. и второгодшша ж. 1. Ученик, който с
втора година· в един и същи клас. 2. Студент втора
година; второкурсник.
тпорожеиец м. и второжеоса ж. Човек, женен втори
път.
βторокOчесгβен прил. 1. Който е от второ качество, 2.
По-долен, по-лош.
второкласея прил. 1. Който е от втори училищен клас
или се отнася до втори клас. Второкласен учебник.
2. -Който се отнася до втора класа (на влак, пара¬
ход, самолет). Второкласен билет. 3. Който не е
най-добър, който е от по-долна категория, степен;
второстепенен. Второкласно заведение.
второкласник м. и второкласпичкя ж. Ученик от вто¬
ри клас.
второкурсник м. и второкурсиичка ж. Студент или
ученик от втори курс.
второразреден н второразряден прил. 1. Който е от
втори разред, отнася сс до втори разред. 2. Който
е от по-долно, не достатъчно добро качество; вто¬
ростепенен, второкласен,
второстепенен прил. Който е от втора степен по важ¬
ност, който не е главен, основен. Второстепенна
роля, От второстепенно значение. О Второсте¬
пенни части на изречението грам. — които се на¬
мират в подчинено отношение към главните час¬
ти.
в!ренчвам нсв,, втрёнча св. прх. Насочвам (очи, пог¬
лед) продължително и настойчиво, напрегнато вър¬
ху някого или нещо; вторачвам. — се нпрх. Заг¬
леждам се продължително и настойчиво,
напрегнато в някого или нещо.
втреса вж. втрисам.
втрещён прил. 1. Неподвижен, вцепенен, с широко от¬
ворени очи от силна уплаха или изненада. 2. За очи,
поглед — широко отворени и неподвижни, съсре¬
доточени, напрегнати.	♦
втрещявам нсв·, втрещй св. прх. Правя някой да се
втрещи. — се нпрх. Вцепенявам се, заставам не¬
подвижно, с широко отворени очи поради силна
уплаха шщ изненада. Втрещихме се от страх:.
втрйвам нсв., итрия св. прх, С триене вкарвам, напр.
лекарство в кожата.
втриса ме нсв., втресе ме св. нпрх. Хваща ме треска,
започва да ме тресе.
втръсва ми |се| псе., втръсне ми |се] св. нпрх. Силно
ми омръзва, става ми крайно противно, гадно.
Втръснаха ми неговите глупости.
втулка ж. спец. Машинна част във вид на кух цилин¬
дър или конус, [рус.]
вту рвам се нсв., втурна се св. нпрх. Затичвам се ила
влизам някъде бързо, стремително; впущам се.
Втурнаха се ратаите вътре като хала. Ваз.
втъкавам нсв., вгька св. прх. С тъкане вмъквам, до¬
бавям нещо в платното, което тъка.
втъквам нсв., втъква се. прх. Забождам, вкарвам едно
нещо в друго.
втълпявам нсв., втълпя св. прх. Внушавам, натрапвам
нещо в съзнанието на някого. Това трябва да се
, втълпи на всички, ·— сн възвр. и нпрх. Вну шавам си.
вуз м. разг. Виеше учебно заведение. Събраха се сту¬
денти от всички вузове, [от съкр, ВУЗ]
вузовски прил. Който се отнася до вуз, ВУЗ.
вуйна ж. Жена па брата на майката,
вуйнин прил, 1. Който се от нася до вуйна, принадлежи
на вуйна. 2. като същ. вуйнини мн. Домът и семейс¬
твото на вуйна.
вуйчо м. Брат на майката или съпруг на сестра на ба¬
щата или майката. О Вуйчо владика*,
вуйчов прил. 1. Който се отнася до вуйчо, принадлежи
на вуйчо. 2. като същ. вуйчови мн. Домът и семейс¬
твото на вуйчо.

вула ж. остар. Писмено разрешение от църковна
власт за венчавка. [игр.)
вулгарен прил. Ь Поцгья, циничен, просташки, безог¬
ледно груб. Вулгарен човек. Вулгарни думи. Вулга¬
рен убиец. 2. книж. Прекадено опростен, краен, ог¬
рубен (обикн. за философско учение, теория).
Вулгарен социологизъм.
вулгарнзатор м. книж. Лице, което вулгаризира нещо,
обикн. някаква теория, учение,
вулгаризаиня ж. книж. Прекадено опростяване на те¬
ория или учение, грубо изопачаване на тяхната
същност, [лат.]
вулгаризнрам нсв. и св., прх. Прекадено опростявам,
изопачавам същността на' философско учение, тео¬
рия и под.
вулгарйзъм м. Дума или израз, присъщи на грубата
фамилиарна реч. [лат.]
вулгарност ж. 1. Качество на вулгарен. 2. Нещо вул-
■ гарно.
вулкан м. Планина, от върха на която изригват огън,
лава и пепел. Действащ вулкан. Угаснал вулкан,
вулканев прил. Който се отнася до вулкан. Пред пог¬
леда вулканен стълб се вдига. Смири.
вулканизатор м. 1. Човек, който вулканизира, занима¬
ва се с вулканизация, 2. Приспособление за вулка¬
низиране на каучукови, гумени изделия,
вулканизация ж. 1. Обработка на суров каучук,
обикн. чрез нагряване със сяра, за получаване на
необходимата еластичност, твърдост и издръжли¬
вост. 2. Поправка, вулканизиране на каучукови из¬
делия.
вулканизирам нсв. и св., прх. 1. Извършвам вулкани¬
зация на суров каучук. 2. Поправям, лепя гумени
изделия с помощта на горещ каучук,
вулканичен и вулканнчески прил. Който се отнася до
вулкан. Вулканична лава. Вулканичен произход.
вулкйнски прил. Който се отнася до вулкан; вулкани¬
чен.
вундеркинд м. Изключително способно, надарено де¬
те. [нем.]	*
вход м. 1, Място, през което се влиза в къща, мага¬
зин, салон, театър и др. Главен вход. Заден вход. 2.
спец. Част от съоръжение, устройство, система, къ¬
дето започва някакъв производствен, изследовател¬
ски или друг процес. 3, старин. църк. Влизане. Вход
Господен в Ерусалим. О Вход свободен*. Черен'
вход.
входен прил. Който се отнася до вход или до влизане.
Входна врата. Входен билет. Входна виза,
входящ прил. 1. Който влиза, води навътре в нещо.
Входяща линия. 2. капц. Който се отнася до книжа,
документи, които се получават, постъпват в канце¬
лария, учреждение. Входящ дневник. Входящ номер.
вцепенен прил. Който е неподвижен, вдървен, безжиз¬
нен, загубил е способност да усеща, да функциони¬
ра. Вцепенен труп. Вцепенени крайници.
вцеиенüине ср. Състояние на вцепенен,
вцепенявам нсв,, вцепени де. прх. Правя някой или не¬
що да се вцепени. — се нпрх. Ставам неподвижен,
вдървен, безжизнен, загубвам способността си да
усещам, функционирам. Вцепених се от ужас.
вчепквам нсв., вчёпкам св. прх. Хващам здраво, зала¬
вям, държа. — се нпрх. Хващам се, залавям се
здраво за някого или нещо, хващаме се здраво един
друг.
вчера нарч. В деня непосредствено преди този, в кой¬
то се говори. Вчера валя, а днес е ясно. О Вчера-
въгледобив 115
онзидеи разг. — неотдавна, наскоро, вчера или он-
зиден.
вчерашен прил. Който е от вчера. Вчерашен хляб.
О Не съм вчерашен — не съм дете, имам опит.
вчесвам нсв., вчеша се. прх. Приглаждам коса с гре¬
бен или четка; сресвам, причесвам.
вчйтам се нсв., вчетй се св. нпрх. Зачитам се в пешо,
вниквам в същността на това, което чета.
вчовечавам нсв., вчовечя св. прх. Очовечавам. — се
нпрх. Очовечавам се.
вшивам нсв., вшйя св. прх. Чрез шиене поставям нешо
в друго (дреха, шапка и под.) като добавка, украса,
вшутявам се нсв., вшутя се ев. нпрх. Шегувам се със себе
си, правя се на смахнат, глупав, държа се като шут.
въ- вж. в-.
въбел м. диал. Дълбок кладенец,
във вж. в.
въведа вж. въвеждам.
въведение ср. книж. Въвеждане, увод, встъпление.
' О Въведение Богородично — християнски празник
на 21 ноември.
въвеждам нсв., въведа св, прх. 1. Водя в нещо. Въве¬
доха го в гостната. 2. Учи, приучвам някого на не¬
що, запознавам с нешо. Въвеждам в службата. 3.
Внасям в употреба, прилагам в практика, осъщест¬
вявам. Въведоха нова мода. Въведохме едночасова
почивка. Въвеждам ред. 4. Със следващо същ. —
правя, ставам причина някой да извърши действие
или да изпадне в състояние, означено със същест¬
вителното; вкарвам. Въвеждам в грях. Въвеждам в
изкушение.
въвйрам нсв., въвра св. прх. Вкарвам, вмъквам, пъхам,
завирам. — се нпрх. Влизам, вмъквам се някъде,
обикн. с усилие, в тясно място или гьдето не съм
желан. О Въвйрам някому нещов очите
— а. Показвам някому нещо отблизо, изтъквам му
някакъв факт, обикн. като доказателство за нещо.
б. Непрекъснато напомням, натяквам някому нещо,
обикн. неизгодно, неприятно,
• въвличам нсв., въвлека св. прх. 1. Вмъквам някъде с
влачене. 2. Вкарвам някого някъде насила, против
■волята му. 3. прен, Неусетно замесвам в нешо; ув¬
личам.
въвонея се вж. въвонявам се.
въвонявам нсв., въвоня св. прх. Вмирисвам, увонявам,
усмърдявам.
въвонявам сс нсв., въвонея се и въвоня се св. нпрх.
Започвам да мириша, да воня; вмирисвам се, уво-
нявам се, усмърдявам се.
въвра вж. въвирам.
въгарец м. Червейче, ларва на гцръклина, която се
развива главно под кожата на говеда и коне,
4 C^strus bovïs, Оезкиь ецш. С» Имам въгарец в зад-
вика разг, грубо — въртя се, движа се непрекъсна¬
то, не мога да стоя мирен,
въгарчйвост ж. Заболяване, главно при говедата, при¬
чинено от въгарец.
въглеводороден прил. Който се отнася до въглеводо¬
род.
въглеводороди мн. (въглеводород м.) Органични съе¬
динения, които съдържат само въглерод и водород,
въгледвуокис м. Въглероден двуокис,
въгледобив м. Добиване, добив, производство на ка¬
менни въглиша.

Ц6 въгледобйвен
въгледобнвеп прил. Който се отнася до въгледобив.
Въглсдобивна промишленост.	»
въглекопач м. Минен работник, който копае въглища,
въглен1 м. 1. Обгоряло дърво или друго горливо ве¬
щество, преди да изтлее напълно и да се превърне
в пепел. 2. Болест синя пъпка; антракс. 3, Чернилка
по житото и кукуруза; главня. 4. Графит. О Акти¬
вен (активиран) въглен — поресто вещество от
овъглени по специален начин растителни или живо¬
тински остатъци, което се употребява като силен
адсорбент в техниката, мед шината и др. Жив въг¬
лен — който още тлее, не е угаснал. Покрит въглен
— скрит, потаен човек. Седя като на* въглени —
неспокоен съм.
въглен2 прил. Направен от въглен или от въглерод.
Въглени киселина.	.
вЪгленов прил. Който се отнася до въглен1 (главно в
4 знач.). Въглепови електроди.
въглерод м. Химически елемент С — широко разп¬
ространен неметален елемент, който се среща в ■
много неорганични и във всички органични съеди¬
нения, главна съставна част на въглищата.
въглероден прил. Който се отнася до въглерод. Въгле¬
роден двуокис, Въглеродни атоми. ,
въглехидратен прил. Който се отнася до въглехидра¬
ти. Въглехидратна обмяна.
въглехидрати мн, (въглехидрат м.) Органични съеди¬
нения (захари, нишесте, целулоза), съдържащи въг¬
лерод, кислород и водород; захари,
въглнша мн. 1. Много въглени. 2. Продукт от овъг¬
лени без достъп на въздух дърва. Дървени въглн-
ща. Каменни въглища.
вьглищар м. и въглшцарка ж. Който прави и продава
дървени въглища,
въглишарски прил.. Който се отнася до въглшдар.
въглищарство ср. Занятие и поминък на въглищар.
въглищен прил. Който се отнася до въглища. Въгли¬
щен прах. Въглищни отпадъци.
въдворявам нсв,, въдворя са. прх. 1. Заставям някого *
да живее в определено селище; преселвам, интерни¬
рам. 2. прен. Въвеждам, установявам. Въдворявам
. ред и тишина, [рус.] .
въдица ж. I. Остра кукичка за ловене на риба, 2.
Уред за ловене на риба, който се състои от дълга
пръчка, тънка здрава нишка и такава кукичка. 3.
Кука у абаджиите, с която се закача предметът,
който се шие. 4. прен. Примамка, уло вка. О Захап- .
вам (палвам, напалвам) въдицата разг. — а. Увли¬
чам се, влюбвам се. б. Оставям се да бъда подма¬
мен, излъган, изигран. Хващам се* (улавям се) на
въдицата.	.
въдичар м. и въднчарка ж. Рибар, който лови риба с
въдица.	·
въдичарски прил. Който се отнася до въдичар,
въдичарство ср. Риболов с въдица,
въдя псе. прх. Развъждам, отглеждам, размножавам
животни, птици и т. н. — се нпрх. За животни —
живея, размножавам се. Тук се въдят много зайци.
въжар м. и въжарка ж. Който прави или продава въ-
жа, въжета.
въжарннца ж. Вьжарска работилница или продавни-
ца.
въжарскн прил. Конто се отнася до въжар.
въжарство ср. Занятие, поминък на въжар.
въжделен прил. стария. Силно желан, очакван, меч¬
тан. Сега съм у дома, сега съм в моя мир. — мир
въжделен и драг. Ваз.
въжделение ср. стария. Силно желание, копнеж,
въже ср. 1. Дебела връв от усукани или преплетени
нишки от коноп, памук, козина, изкуствени влакна,
. тел и др. 2. прен. Бесилка. Увисна на въжето. 3.
Преписка от житни стебла за връзване на снопи.
О Намазвам въжето — бесят ме. От кол н въже
разг. — за хора, събрани от различни места, без
подбор, обикн, безделници, нехранимайковци,
въжеиграч м. и въжеиграчка ж. 1. Цирков артист, ак¬
робат, който ходи, играе по опънато въже. 2. прен.
' Лъжещ измамник, мошеник,
въженграчесгво ср. Действие или проява, поведение
на въжеиграч.	#
въжен прил. Конго се отнася до въже. Въжена стълба.
Въжена фабрика. О Въжена линия — съоръжение
от опънати на опорни стълбове стоманени въжета
с движещи се по тях седалки, кабинки и вагонетки
за превозване на пътници и товари,
въз предл. Означава; 1, Върху. Въз масата. Въз мии-
дера. Хвърли се въз мене. 1. Нагоре по нещо. Побяг¬
на въз баира.
въз-! Представка за образуване на глаголи, означава¬
щи движение в посока нагоре, насоченост на дейс¬
твието към горната част на обекта или е обратната
на друго действие посока, начало или повторно из¬
вършване на действието и др., напр.: въздигам, въз¬
качвам, възнасям се, възсядам, възпирам, възпламе¬
нявам, възобновявам н под.
въз-2 Представка за образуванеша прилагателни име¬
на със значение „конто притежава качеството на из¬
ходното прилагателно име в доста, но не много ви¬
сока степен“, напр.; възблед, въЧбчл, възвисок,
възгорчив, вьзкисел, възслаб, възтесеп, възишрок и
под.
възблагодарнвам нсв., възблагодарй сн. прх, остар.
Изказвам благодарност, благодаря,
възблёд и възбледен прил. Доста, твърде блед.
възбог нарч. Нагоре, нависоко, към небето. Полетя
)ш възбог. [срв. н а в ъ з б о г]
възбрана ж. 1. Ограничение върху недвижим имот,
при което стопанинът може да го използва, но не
да го продава. 2. Забрана.
възбрашгтелен прил. Който налага възбрана; ограни¬
чителен, забранителен.	’
възбраиявам (и възпра ням) нсв., възбрана св. прх. ос-
тар. Забранявам.
възбуда ж. Раздразнено състояние; вълнение, възбуж¬
дение. От силна възбуда не можах да заспя.
възбуден* прил. Развълнуван, неспокоен, раздразнен
(душевно, телесно, полово),
възбуден2 прил. спец. Който се отнася до възбуждане
(във 2 знач.). Възбудни и задръжки процеси.
възбудено^ ж. Състояние на възбуден,	.
възбудлмост ж. Способност, свойство на живото тя¬
ло да се възбужда, да преминава в състояние на
възбуда; дразнимост.	·
възбудител м. Нещо или някой, който възбужда,
възбудителен прил. Който (може да) възбужда. Спир¬
тът е възбудително средство.
възбуждам нсв., възбудя св. прх. 1. Правя, ставам при¬
чина да се породи, оживи у някого желание или
чувство; нредизвиквам, пораждам. 2. Дразня, въл¬
нувам. Тия известия възбудиха обществото. 3. Бу¬
дя, предизвиквам, засилвам полова страст. 4. Пре-

дизвиквам започването на някакво действие. Въз¬
буждам наказателна преследване срещу някого.
възбуждане ср. 1. Действие по гл. в ъ з б у * д а м.
2. спец. Нервен процес, който е насочен към пови¬
шаване	активността	на организма. Прот.
задържане.	'
възбуждение ср, Възбуда.	-
възбунвам нсв., възбуня се. прх. нар. Буни, разбунвам,
разбунтувам.
възбуден прил. рядко. Разбунтуван. Гордий поход на
възбунените роби, на червените вълни. Смири.
възбунг^вам нсв. и св., прх. Разбунтувам, размирявам.
—	се нпрх. Разбунтувам се, протестирам.
възбуявам нсв., възбуя св. нпрх. Развилнявам се, по-
буявам.	.	*
възбял прил. Доста, твърде бял,
възванне ср. Обръщение към обществото с подкана за
съдействие; позив, апел.
възварявам нсв., възваря св. прх. 1. Правя нещо да
заври, да кипне. 2. Приготвям нещо с варене,
възвеждам нсв,, възведа св. прх. книж. Въздигам, по¬
вишавам,
възвелнчавам нсв., възвелича св. прх. 1. Правя велик,
придавам величие на някого или нещо. 2. Славя,
прославям величието на някого или нешо.
възвестявам нсв., възвеСта св. прх. Известявам, про¬
възгласявам. Възвестете гордий поход па възбудени¬
те роби. Смири.	*
възвйвам нсв:, възвия св, 1. нпрх. Тръгвам, поемам в
друга посока. ■ Стадото възви нагоре по пътеката.
Пътеката възвила надясно. 2. прх. Обръщам, изви¬
вам. Възвий колата назад. 3. прх. Засуквам, запрет¬
вам.	‘ .
възвйрам нсв.у възврй св. нпрх. 1. Започвам да вря; за¬
вирам. 2. прен._ Става ми много горещо,
възвисен прил. Извисен, издигнат. Нравствено възвисе¬
на личност. Възвисен труд.
възвисок прил. Доста, твърде висок. Костюмът под¬
чертава стройната възви сока фигура,
възвисявам нсв., възвися св. прх. 1, Издигам, извися¬
вам. Върхове възвисяват снага. 2, прен. Правя някой
да придобие високи нравствени или духовни качес¬
тва, достойнства. Трудът възвисява човека. Книгите
възвисяват духа. — се нпрх. Пред нас се възвисяваше
Мусала. Труди се и ще се възвисиш.
възвишавам нсв., възвиша св. прх. Издигам високо,
обикн. за отвлечени понятия. Всред природата чо¬
век възвишава своя дух и помисли. — се нпрх. Изди¬
гам се високо, във висините. Високо възвишавай се,
о горди великан, Ваз.
възпйнген прил. Висок, благороден, идеален. Възвише¬
ни мисли. Възвишени дела.
възвишен прил. Издигнат нависоко. Възвишен връх.
Възвишена -местност.
възвишение ср. Височина, издигнатина, хълм, въз¬
вишеност.
възвишеност ж. Качество на възвишен; благородство,
възвишеност ж. Възвишение, издигнатина.
възвНя вж, в ъ з вив а м.
възврят м. остар. поет. Връщане, възвръщане,
възвратен прил. 1. Който се отнася до връщане назад, 1
обратно, до възвръщане, Възвратно движение. Въз¬
вратен клапан. 2. грам, В съчет.: Възвратен глагол
—	а. Който е образуван с възвратна местоименна
частица с е или с и, независимо от конкретното му
непреходно, деятелно, възвратно или страдателно
значение, б. Който показва, че действието, извърш¬
въздигам 117
вано от глаголното лице, се връща отново към ие-
го като към пряк обект, напр.: мия се. удрям се,
обличам се {собствено възвратни) и обичаме се. мра¬
зим се (взаимновъзвратни). Възвратен залог — ва¬
риант на деятелния залог, при хойто глаголите, об¬
разувани с помощта на възвратномесгоименнага
частица с е, показват, че действието се извършва
от глаголното лице и се връща отново върху него
в качеството му на пряк обект, Възвратна частния
— местоимепна частица с е или с и, с помощта на
които се образуват деятелни непреходни глаголи
(боя се, надявам се, смея се) или деятелни непре¬
ходни и преходни глаголи (въобразявам си, отивам
си), страдателен залог (Къщата се строи от майс¬
тори), възвратен залог (мразя се) и безлични гла¬
голи (съмва се). Възвратно лнчпо местонменяе — ко¬
ето означава тъждество на обекта със субекта на
глаголното действие, напр.: Видях себе си в огледа¬
лото. Възвратно притежателно мвстонмение — кое¬
то означава, че даден предмет принадлежи на су¬
бекта на глаголното действие, напр.: Той взе своето
палто
възвръщаемост ж. книж. Степен на възвръщане, на
възстановяване на направени разходи, относителна
величина на дохода, печалбата от ценни книжа,
направени инвестиции и др. Възвръщаемост на ин-
• вестициите. '
възвръщам нсв., възвърна св. 1. прх. Връщам обрат¬
но, ставам причина нещо да се получи, придобие
отново. Възвърнахме земите си. Това ще ти възвър¬
не силите. 2, нпрх. Извивам встрани или назад; из-
връщам, възвивам.
възглаве ср. диал. Възглавница,
възглавница ж. 1. Платнена торба с перушина, вълна-
слама и др. за подложка под глава. 2, Мека под¬
ложка. Въздушна възглавница.
възглавявам нсв., възглася св. прх. Стоя начело, ръ¬
ководя. Той възглавява нашата организация.
възглас м. Вик, спонтанно изречени думи за израз на
болка, възмущение,· одобрение или неодобрение и
др.; възклик, възклицание. Чуха се одобрителни въз¬
гласи. ■	‘
възглед м. Мнение, разбиране, схващане по даден
въпрос; гледище. Нови възгледи. Не споделям ваши¬
те възгледи.
възголемявам се нсв., възголемея се и вън племя се св.
нпрх. Започвам да се големея; възгордявам се.
възголнм прил. Доста, твърде голям,
възгордявам се псе., възгордёя се св. нпрх. Ставам
горд, проявявам прекадена гордост; подгордявам
се.
възгорчив прил. Доста, твърде горчив,
възгруб прил. Доста, твърде груб; грубоват,
въздавам нсв., въздам св. книж. 1. прх. Отдавам, оказ¬
вам. Въздавам почести. 2. нпрх. Отплащам. Напра¬
ви добро и ще ти се въздаде.
въздебел прил. Доста, твърде дебел,
въздействие ср. Действие въз някого или нещо, което
води до някакъв резултат, промяна; влияние. Думи¬
те му оказаха силно въздействие върху аудитория¬
та,	■
пъздсйст[ву|пам нсв. и св, нпрх. Оказвам въздействие;
влияя, повлиявам.
въздигам нсв., въздигна св. прх. 1. Издигам, съграж-

118 въздишам
дам, Въздигам паметник. 2. прен. Помагам някому,
правя някой (изпаднал) да се възмогне, да успее. 3.
прен. Хваля прекадено, превъзнасям,
въздишам нсв. нпрх. 1. Поемам дълбоко дъх., 2. Ди¬
шам тежко от жал и мъка; охкам. 3. прен. Копнея
от любов.
въздишка ж. Дълбоко, тежко поемане дъх поради
болка, скръб, тъга.
въздрсбен прил. Доста, твърде дребен,
въздух м. Невидимо вещество, прозрачна смес от
азот, кислород и др., която покрива земята и се ди¬
ша от живите същества. О На въздух — на откри¬
то, навън, всред природата,
въздухообразен прил. Подобен на въздух, пара, дим;
газообразен,
въздухоплаване ср. Летене из въздуха със самолет или
балон; авиация.
въздухонлавател м. и въздухоплавателна ж. Лице, ко¬
ето управлява летателен апарат,' движи се с лета¬
телен апарат, обикн. по-лек от въздуха,
въздухоплавателен прил. Който сс отнася до възду¬
хоплаване,
въздухоплавателен» прил. Който се отнася до възду-
хоплаватсл.	*
въздушен прил. 1. Който се отнася до въздух. Въздуш¬
ни вълни. Въздушно налягане. 2. Който става или
действа във въздуха. О Въздушна зашита — заши¬
та против въздушни нападения, Въздушна поща —
пощенски съобщения със самолети. Въздушна яма
спец. ■— въздушно течение в посока надолу, при ко¬
ето самолетите рязко, губят височина, пропадат-
Въздушно нападение — бомбардировка или стрелба
от самолети.
въздъдъг прил. Доста, твърде дълъг.
въздържам псе., въздържа св. прхг Задържам, възпи¬
рам. — се нпрх. 1, Не давам воля на желанията,
страстите и увлеченията си, отказвам се от нещо;
сдържам сс, ограничавам сс. Въздържам се от ко¬
ментар, 2, При гласуване —не вземам отношение,
не изразявам мнение.
въздържан прил. Който умее да се въздържа, не про¬
явява страстите, чувствата си; сдържан, спокоен,
въздържание ср. 1. Ограничаване, сдържане от нещо.
2. Въздържателство.
въздържаност ж. Качество или поведение на въздър¬
жан; сдържаност.	4
въздържател .и. и вьздържйтелка ж. Който сс въздър¬
жа от употреба на спиртни питиета, тютюн и под.
въздържателен прил. Който се отнася до въздържане
от спиртни питиета, тютюн и под. Въздържателю
дружество.
въздържателеки прил. Който се отнася до въздържа¬
тел.
въздържателство ср. [Движение за] въздържане от
употреба на спиртни питиета, тютюн и под.
въздьх м. поет. Въздишка. Откъсва се въздъх из глъ¬
бините на сърцето ми самотно. П.П.Сл.
въздъхвам мсз„ въздъхна св. нпрх. Въздишам веднъж
или поединично.
въдел м. I. Повече или по-малко сложно и стегнато
преплитане на конец, връв или въже, обикн. е цел
да се съедини едно пето с друго. Вържи го на клуп,
и не на възел. 2. Надебслснис, кръстоска поради
връзване. 3. Завързана кърпа, вързопче. Възел с па¬
ри. 4. Място, където се събират и кръстосват пъти¬
ща, нерви и под. Железопътен възел. Нервен възел.
О Санитарен възел — баня и тоалетна,
въземам се псе., въз&ча се св. нпрх, Възземам се.
възжелавам псе., възжелая св. прх, книж. Пожелавам,
възжълт прил. Доста, твърде жълт.
въззслСн прил. Доста, твърде зелел,
възз&мам се и въззнмам се псе., въззема се св. нпрх.
_ Въздигам се, подемам се, издигам се нависоко; въ¬
земам се. Проследихме кьк самолетът се въззема и
се отдалечава. България се въззема от изостана¬
лостта. > > Нравствено възземапе.
въззнв м. книж. Възвание, позив, апел.
иъззнпен прил книж. Апелативен. Въззивна жалба.
възкачвам псе., възкача и възкача св. прх. 1. Качвам,
слагам едно нещо въз друго. 2. диал. Възсядам, ях¬
вам. 3. диал. Изкачвам се някъде, върху нещо. —
се нпрх. L Качвам се, възлизам, достигам нависо¬
ко. 2. Яхвам.
възкйсел прил. Доста, твърде кисел,
възклнк м. Силен вик, провикване, обикн. при радос¬
тно вълнение. На техния възклик бе залпът ответ.
ПДТСл.
възкликвам нсв., възкликиа св, нпрх. Издавам възк-
лик.
възклицавам нсв. нпрх. Издавам вик на вълнение, по¬
чуда, радост, недоволство и др.
възклицацие ср. Вик на вълнение, почуда, радост, не¬
доволство. .	-
възклицйтелен прил. Който се отнася до възклицание.
Възклшщтелно изречение. О Възклицателен знак (и
съкр. възюшцателма ж. разг.) —— удивителен знак,
удивителна,
възкресение ср. 1. религ. Съживяване след смърт. 2.
прен. Възвръщане към нов живот. О Възкресеше
Христово — християнски празник Великден; пасха,
възкреейтел м. и възкресителка ж. Този, който въз¬
кресява, съживява някого или нешо. Въскресители
на българщиншпа.	'
възкреейтелен прил. Който се отнася до възкресение и
възкреейтел.	< f
възкресявам нсв., вьзкресй св. прх. Възвръщам някого
или нещо към живот, правя да възкръсне; съживя¬
вам, възстановявам, възраждам. Възкресихме ста¬
рите обичаи
възкръсвам нсв., възкрШша св. нпрх. 1. религ. Оживя¬
вам, съживявам се след смъртта. 2. прен. Възраж¬
дам се, започвам нов живот. Но да умреш, когато
.. милионите възкръсват, тава е песен! Вапц.
възкъс прил. Доста, твърде къс.
възлагам нсв., възложа св. прх. I. Поръчвам никому,
задължавам, натоварвам някого да извърши нещо.
Възложиха му да напише доклад. 2. остар. книж.
Слагам, поставям върху някого или нещо. Възла¬
гам венец. О Възлагам надежда нанякого,
нещо — надявам се, осланям ’се, очаквам,
възлазям вж. възлизам.
възлегна се вж. възлягам се.
възлест прил. Който е с (много) възли. Възлести пръс¬
ти..	‘	.
възлизам и (диал) възлазям нсв., възляза св. нпрх. 1.
Отивам, качвам се нагоре; възкачвам се. Възлязох¬
ме на планината. 2. Достигам, представлявам опре¬
делен брой, количество. Разходите му възлизат на
няколко милиона. .
възликувам нсв. нпрх. Изпадам във възторг, започвам
да ликувам. Душата ми възликува.

възлмяиие ср. Обредно изливане на вино в чест на бо¬
говете, поливане с вино или елей при жертвоприно¬
шение.
възлов прил. Важен, основен, централен. Възлови въп¬
роси.
възловат прил. 1, Който има възли; възлест. 2. За
стъбло на растение — коленчест.
възловатост ж. 1. Качество на възловат. 2, Нешо въз¬
ловато, възловато място.
възлбжа вж. възлагам.
възлобвам нсв., възлюбя св. прх. книж. Залюбвам,
обиквам.	.
възлюбен и (остар.) възлюблен книж. 1. прил. Любим,
обичан, обичен. Възлюбени чеда на църквата. 2. като
същ. възлюбен м. и възлюбена ж. Любим човек;
любовник, любовница.
нъзлЯгам се псе., възлегна се се. ппрх. Лягам въз не¬
що; излягам се, облягам се.
възлЯза вж. в ъ з л и_ з а м.
възма.лък прил. Доста, твърде малък,
възмезден прил. книж, Който е свързан с определено
заплащане, възнаграждение. Възмездни и безвъзмез¬
дни сделки.
възмездие ср. Наказание или награда, това, което чо¬
век получава за постъпките си, за сторено зло или
добро; отплата. Справедливо възмездие.
възмездявам нсв., възмездя св. прх. Давам или върша
нешо като възмездие, за отплата. С какво ще въз¬
мездиш сълзите на децата по техните бащи?
възмогвам се нсв., възмогна се св. нпрх. 1. Ставам за¬
можен; забогатявам, замогвам се. 2. Укрепвам, за¬
силвам се.
възможен прил. Който може, има вероятност да ста¬
не, да бъде; изпълним, допустим. Това не е възмож¬
но.	.
възможност ж. 1. Удобен случай, начин или средство,
съвкупност от условия, предпоставки нещо да ста¬
не, да се осъществи. Има ли възможност да дойде?
Изпуснахме и тая. възможност. 2. само мн. Спо¬
собности, качества у някого или нещо за извърш¬
ване на нещо. Писател с големи възможности. Въз¬
можностите му са неограничени.
възмургав прил. Доста, твърде мургав,
възмутен прил. Който изпитва или изразява възмуще¬
ние. Възмутен поглед.
възмутителен прил. Който възмущава, буди възмуще¬
ние. Възмутително държане.
възмущавам нсв., възмутя св. прх. Предизвиквам, при¬
чинявам възмущение у някого. — се нпрх. Изпит¬
вам или изразявам, изказвам възмущение,
възмущение ср. Силно недоволство и негодувание.
Мъченическата смърт на .. Алеко Константинов
* предизвика. .. справедливо възмущение. Г. Кирк.
възмъжавам нсв., възмъжея св. нпрх. За мъж —· укреп¬
вам физически, ставам физически и духовно зрял.
възмъжал прил. Който е пораснал, станал е физически
и духовно зрял (за мъж),
възмъж&лост ж. Качество на възмъжал,
възмъжея вж. възмъжавам. ,
възнаграждавам нсв., възнаградя св. прх. 1. Заплащам
някому за положен труд, за извършена работа. 2,
Отплащам се някому, давам му пещо в знак на
благодарност, като награда за направено добро,
възнаграждение ср, 1. Заплата, заплащане за положен
труд, извършена работа. 2. Нещо, което някой по¬
лучава като отплата, благодарност за направено
добро; награда.
възпитание 119
възнак нарч. По гръб, нагоре с лицето. Прот.
н и ч к ом. Легна възнак на земята.
възнамерявам нсв. нпрх. Имам намерение, смятам да
направя нешо.
възиасям нсв., възнеса св. прх. 1. Издигам, нося наго¬
ре. 2. Превъзнасям, възхвалявам. — се нпрх. Из¬
дигам се нависоко.
възнегодувам св. нпрх. Обзема ме или изразявам, из¬
казвам негодувание.
възиеиавHждам нсв., н^неиав^и св. прх. книж. Обзе¬
ма ме ненавист, започвам да ненавиждам някого
или нвшо.
възнеса вж. в ъ з н а с я м.
възийквам нсв., възникна св. нпрх. Появявам се, по¬
раждам се, изниквам. Между стърпите често въз¬
никваха свади.
възнесение ср. книж: Възнасяне. О Възнесение Гос¬
подне църк. — християнски празник, свързан с вя¬
рата за възнасяне на Христос на небето; Спасовден,
вьзниськ прил. Доста, твърде нисък,
възобноввте/г а. и възобновителна ж. Човек, който
възобновява нешо; възстановител,
възобновителен прил. Който възобновява, който е
свързан с възобновяване; възстановителен. Възобно¬
вителен процес. Възобновителни мерки.. Възобнови¬
телен период.	*
възобновеше прил. книж. Възобновяване, възстано¬
вяване.
възобновявам нсв., възобновя св. прх. 1. Правя нещо
да добие предишния, първоначалния си вид; въз¬
становявам. 2. Правя нещо- да стане като ново;
подновявам. 3. Започвам някакво действие, процес
отново. Да възобновим прекъснатия разговор.
възпаление ср. Болестно-състояние, защитно-Бъзста-
новителна реакция на организма при нараняване,
инфекция и др., съпроводена с болки, зачервяване,
подуване и повишена температура. Възпаление на
гърлото.
възпалителен прил. Който се отнася до възпаление.
Възпалителен процес.
възпалявам нсв, възпаля св. прх. Причинявам възпа¬
ление. — се нпрх. Получавам възпаление. Възпали¬
ха ми се очите:
възпев м. книж. Възпяване, възхвала. Възпее на под¬
вига.	’
възпея вж. възпявам.
възпирам нсв., възпрй св. прх. 1. Спирам, задържам.
Възпри колата да слезем. 2. Ограничавам, забраня¬
вам. Никой не го възпира да отиде. 3. Възправям,
подпирам. Не възпирай пушката о стената, че ще
падне. ·— се нпрх. Сдържам се, въздържам се да
проявя или извърша нещо.
възпитавам нсв., възпитам св. прх. 1. Грижа се за ня¬
кого и системно въздействам за развиване, офор¬
мяне у него на определени нравствени качества.
Родителите възпитават децата си. 2. Развивам,
оформям у някого определени нравствени, духовни
и физически качества. Възпитали са у него чувство
за дълг. 3. разг. Поучавам, наставлявам някого,
възпитан прил. КойТо има добро държане, обноски,
поведение. Прот. невъзπиτин.
възиитанне ср. 1. Системно въздействие и грижи за
създаване, формиране у някого на определени нрав¬
ствени и физически качества, навици и привички,

120 възпитаник
Политическо възпитание. Домашно възпитание. 2.
Добро държане, обноски; благовъзпитаност. Човек
без възпитание.	·
възпитаник м. и възпитаница ж. 1. Човек, които бива
възпитаван, по отношение на човека, който го въз¬
питава. 2. Човек по отношение на учебното заведе¬
ние, преподавателя или средата, кьдсто е получил
образованието си. Възпитаник на Софийския уни¬
верситет. Руски възпитаник.	’	■
възпитател м. и възпитателна ж. Който възпитава.
Учителят трябва да бъде и възпитател,
възпитателен прил. Който е свързан с възпитание,
който възпитава. Възпитателни методи,
възпитателски прил. Който се отнася до възпитател,
иъшламвам цев., възплЯмна се. нпрх. Пламвам извед¬
нъж.
възпламенител м. Вещество или приспособление за
възпламеняване на нещо.	’
възпламенителен прил. Който се възпламенява или
служи за възпламеняване. Възпламенителна смес.
възпламенявам нсв., възиламеня св, прх. 1. Запалвам,
правя нещо да започне да гори или да избухне.
Офицерът възпламени взрива. 2. прен. Въодушевя¬
вам, ентусиазирам. Възпламених го за общото дело.
— се нпрх. 1. Започвам бързо и буйно да горя, из¬
бухвам. 2. прен. Въодушевявам се, ентусиазирам се.
възпламеняем прил. Който може (лесно) да се възпла-
мени.
възпламеняемосг ж. Качество на възпламеняем.
възпламиа еж. възпламвам.
възп0лз|у|ваи се нсв. и св, нпрх. Използвам, послуж-
вам си с нещо за своя полза или за извършване на
нешо. Възползвам се от случая да ти кажа.
възпоменателен и въ2помпрàгелеιa прил. Който е за
спомен: паметен. Възпоменателна значка.
възпоменание и възпоминание ср. книж. Спомен, при¬
помняме. Светли възпоменания. Възпоминание на
умрелите, [рус.]
възпра вж. възпирам.
възправям нсв., възправя св. прх. 1, Вдигам, изправям,
поставям нещо да стои отвесно или подпряно въз
нещо друго. Възправят снопите да съхнат. Възпра¬
ви го до стената. 2. Вдигам нагоре, изправям (гла¬
ва, чело). 3. Извисявам, издигам (ръст). — се нпрх.
1. Изправям се, стоя прав, изправен. 2. Издигам се,
извисявам се. Пред очите ни се възправи Балкана.
възпрепйтст[ву|вам нсв. и св.. прх. Преча, спъвам.
[рус·]
възпретвам нсв., възпретна св. прх. Засуквам, повди¬
гам, привдигам нагоре (ръкави, крачоли, поли).
Възпретни бели ръкави. замеси пресни погачи. Нар.п.
възприемам нсв.. възприема св. прх. 1. Получавам въз¬
приятие, добивам впечатления чрез сетивата. 2. Ус¬
воявам знания, умения, навици. Това дете никак не
възприема. 3. Приемам чужд възглед; споделям.
Възприе неговото схващане. 4. църк. Поемам на ръ¬
це кръщелник от купел,
възприемнкк м. църк. Кръстник, кум.
възприемчив прил. Който лесно възприема. Възприем¬
чиво дете.
въз^|риемчйвост ж. Качество на възприемчив,
възприятие ср. Сетивно впечатление, изградено върху
усещанията отражение иа действителността във
формата на чувствен образ, даваш информация за
обекта в неговата цялост Зрителни и слухови въз¬
' приятия, [рус,]	,
възпроизвеждам нсв, възпроизвел св. прх. I. Създа¬
вам отново, повтарям нешо във вида, в който е.съ-
щсствувало преди; възсъздавам. Ще се опитам До
възпроизведа разговора ни. 2. Изобразявам, предста¬
вям със средствата на изкуството; възсъздавам,
пресъздавам.
възпроизводителен прил. Който се отнася до възпро¬
извеждане, възпроизводство,
възпроизводство ср. Процес, при конто нещо се възоб¬
новява, при който се произвеждат отново вложени¬
те материални блага, работна сшта и др. Възпроиз¬
водство па природната среда.
възиротнаявам се нсв., възпротивя се св. нпрх. Противи
се, оказвам съпротива, обявявам се против някого
или нещо. Никой не се възпротиви на това решение.
възпълен прил. Доста, твърде пълен,
възпявам нсв., възпея св. прх, 1. Възхвалявам с песен.
Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев.
Омир, Илиада, 2. разш. Изобщо възхвалявам.
. възрадвам св. прх. книж. Зарадвам. — се нпрх. Зарад¬
вам се. Учениците се възрадваха,	♦
възраждам нсв., възродя св, прх. Събуждам, пробуж¬
дам някого или нешо за нов живот, възвръщам към
нов живот. — се нпрх. Пробуждам се за нов живот,
появявам се, възниквам отново. Възраждат се ста¬
рите добродетели.
възраждане ср. 1. Действие или процес по гл.
възраждам [с е]. 2. като соб.: а. Период
в обществено-политическото и културното разви¬
тие на страните от Западна и Централна Европа,
започнал през X1V в. в Италия, който се отличава
с интерес към куятурното наследство на античност¬
та, светски характер на културата и хуманистичен
мироглед* Ренесанс. б. В историята на България —
времето от средата на XV11I в. до Освобождението,
отличаващо се с просветен и културен подем, офор¬
мяне на българската нация, подготовка и осъщест¬
вяване на буржоазнодемократическата революция·
възражение ср. Изказано несъгласие, противопоставя¬
не на чуждо мнение.
възразявам нсв., възразя се, нпрх. Противопоставям
се, изказвам несъгласие с някакво чуждо мнение;
отвръщам. Каквото и да каже, тя винаги ще му
възрази.	,
възраст ж. Брой на годините на някого или нещо от
раждането му до определен момент. Той вече е на
възраст 35 години. На каква възраст е това дърво?
О На възраст разг; — възрастен, на много години
(обикн, за човек).
възрастен прил. Който е иа много, доста години; -стар.
4 Възрастен човек,	'
възрастов прил. Който се отнася до възраст. Възрас¬
тови особености.
възродигел м. книж. Активен участник във възражда¬
нето на дещо, на даден народ. Възродители на бъл¬
гарската народност.
възродителен прил. Който се отнася до възраждане,
който възражда. Възродителен процес.
възродя еж. възраждам,
възрожденец м. Деец на (българското) Възраждане;
будител, просветител.	·
възрожденска прил. Който се отнася ло възрожденец
или до Възраждане. Възрожденска епоха. Възрож¬
денски идеали.
възрбзов прил. Доста, твърде розов.
I

възроптавам нсв., възроптая св. нпрх. Изведнъж започ¬
вам да роптая; възнегодувам.
вЪзрус прил. Доста, твърде’ рус.
възседна вж. възсядам.
възснн прил. Доста, твърде син.
възсиявам нсв., възсняя се, нпрх. поет. Започвам да
сияя, да блестя; засиявам. Лъчата всепобедна на
знанията твои .. там нека възсияй. Я в.
възслЯб прил. Който е доста, твърде слаб; слабоват.
възсланям нсв., възслоня се. прх. книж. Опирам, об¬
лягам върху нещо; прислонявам. — се нпрх. 1. Опи¬
рам се, облягам се; прислонявам се. 2. прен. Осла¬
ням се, разчитам на пякого или нешо.
възстановителен прил. Който е свързан с възстановя¬
ване. Възстановителни работи. Възстановителен
процес.	·
възстановка ж. книж. Възстановяване, възпроизвеж¬
дане.	в
възстановявам нсв., възстановя се. прх. Връщам, въз¬
връщам предишното състояние на нещо, правя не¬
що изчезнало отново да се появи, да започне да съ¬
ществува. Разрушената столица е възстановена.
Възстановиха стария ред ■
възстар прил. Доста, твърде стар,
възстуден прил. Доста, твърде студен,
възсух прил. Доста, твърде сух.
възсъздавам нсв., възсъздам се. прх. Създавам отно¬
во, пресъздавам.
възсядам нсв', възседна се. прх. Качвам се, сядам вър¬
ху нещо или никого да го яздя; яхвам. Възседни доб¬
ре коня!
възтёжък прил. Доста, твърде тежък.
възтссен прил. Доста, твърде тесен, Дрехите му са
възтесни.
възтбпнл прил. Доста, твърде топъл.
възторг м. Възхищение, възхита; екстаз. Трепереше от
умиление и възторг, [рус.]	*
възтбргвам нсв., възторгва св. прх. Пораждам, пре¬
дизвиквам у някого възторг. — се нпрх. Изпадам
във възторг, изразявам възторга си.
възторжен прил. Обхванат от възторг, изпълнен с въз¬
торг. Възторжена реч.
възторженото ж. Качество, състояние на възторжен,
възтъмеи прил. Доста, твърде тъмен- *
вЪзтънък прил. Доста, твърде тънък,
възтържествувам св. нпрх. Вземам връх, побежда¬
вам (някого или нещо). Правдата ще възтържес¬
твува.
възхвала ж. книж. Силна, голяма похвала; апология.
Възхвала на труда.
възхвалявам и възхвалям нсв., възхваля св. прх.
книж. Правя, изказвам възхвала^величая,
възхйтя ж. поет. Възхищение. Говоря за някого с въз¬
хита.
възхитен прил. Който изпитва яли изразява възхище¬
ние, възхита. Възхитените зрители аплодират. Въз¬
хитен поглед.	-
възхитителен прил. Който предизвиква възхищение,
възхита. Възхитителна гледка.
възхищавам нсв., възхитя св. прх. Предизвиквам въз¬
хищение, правя някой да сс възхищава; омайвам,
очаровам. Образът на Левски винаги ме е възхища¬
вал. — се нпрх. Изпитвам, изразявам възхищение.
Възхищавам се от красотите на България.
възхищение ср. Състояние на силна радост; възхита,
вьзхладен прил. Доста, твърде хладен,
възход м. Движение напред и нагоре, развитие към по-
вълнодобНпен 121
добро; издигане, подем, напредък. Културата е във
възход.
възходящ прши Който възхожда, върви и се развива
нагоре, към по-високо по отношение на сила, слож¬
ност, съвършенство и др. Прот. низходящ.
Родство по възходяща линия. Възходяща градиция.
възхождам нсв. иПрх. Възлизам, възкачвам се.
възцарявам нсв., възцаря св. прх. 1. Поставям, обявя¬
вам някого за цар. 2. прен. Правя нешо да се уста¬
нови трайно, да господства. Възцарете вечна обич.
вечна правда на света. Смирн. — се нпрх. 1. Ставам ,
цар. 2. прен. Установявам* се, наставам, настъпвам.
Тишина се възцари на земята.
възчервен прил. Доста, твърде червен,
вЪзчёрен прил. Доста, твърде чcрен-
възшествне ср. книж. Възкачване (на престол), възца¬
ряване.	.
възширбк· прил. Доста, твърде широк,
вълк, -ът м. Хищно животно от рода на кучето, СашЧ
lupus. О И вълкът сит, к агнето цяло — казва се,
когато някой иска да задоволи взаимно изключва¬
щи се интереси. Морски вълк —опитен моряк. .
вълна ж. 1. Гъста и мека влакнеста покривка по тя¬
лото на овцете и някои други животни. Вълната па¬
зи овцете от студ. 2. Получена от тази покривка
мека влакнеста материя, от която се плетат и тъкат
дрехи и други изделия.
вълнд ж. 1. Дълга тясн4 издутина върху водна повър¬
хност, която се образува и движи обикн, под вли¬
яние на гравитацията или на вятъра. В морето има
вълни. Вълна обърна лодката. Сънливо плиска се въл¬
ната. Яв. 2. прен. Всяко физическо или психическо
явление, действие, което има външно сходство с та¬
зи вълна или се осъществява, протича по подобен
начин. Косата и е на вълни. Въздушна вълна. Мъг¬
лата се стеле на вълни, на вълни. Вълна от хора иде
насам. Вълна от гняв. Задава се студена вълна от
запад. Обливат ме студени вълни. 3. физ. Измене¬
ние на състоянието на физическа среда, което се
разпространява последователно в нея, като се пре¬
нася енергия (топлина, звук, светлина, магнетизъм
и др.), без да се пренася вещество. Електромагнит¬
ни вълни. Къси вълни,	-
вълнар м. и вълкарка ж. 1, Който обработва вълна.
2, Търговец на вълна.
вълнен прил. Направен от вълна. Вълнен плат. Вълне¬
на прежда.
вълнение ер. 1. Наличие на вълни, вълнообразно дви¬
жение на водна повърхност. Вълнение в морето. 2.
прен. Размирица, бунт, метеж. В страната избухна¬
ха вълнения. 3. прен. Неспокойно състояние на духа.
Душевно вълнение.
вълненик м. Част от традиционната българска женска
носия — вид пъстра, набрана в горния край широ¬
ка престилка, която се запасва отзад над ризата,
вълнест прил. 1. Който има обилна вълна. Вълнести
овце. 2, Власат. Вълнести гъсеници. .
вълнист прил. Който е нагънат като вълни; вълнооб¬
разен. Вълниста повърхнина.
вълнов прил. Който се отнася но вълна (главно в 3
знач.). Вълнова теория за светлината, Вълнов об¬
хват.	■
вълнодобив м. Добиване, добив на вълна.
вълмодобпвеu прил. Който се отнася до вълнодобив.

122 вълнолом
вълнолом м. Каменна ограда в море покрай приста¬
нище, о която се разбиват вълните.
вълнообразен прил. Който е подобен на вълни; въл¬
нист. Вълнообразно движение.
вълнувам нсв. прх. 1. Предизвиквам, причинявам въл¬
ни. Буря вълнува морето. 2, прен. Раздвижвам, тре¬
вожа. Подобни слухове напразно вълнуват общес¬
твото. — се нпрх. 1. Движа се вълнообразно,
образувам вълни. Морето се вълнува. 2. прен. На-
‘ мирам се във възбудено, тревожно състояние ка ду¬
’ ха. Преди изпит всеки се вълнува.
вълчи прил. Който се отнася до вълк, присъщ на вълк.
Вълча кожа. Вълча глутница. Вълчи апетит.
О Вълча ябълка — плевел по ниви и орници с ви¬
соко стъбло и подобни на зелени смокини плодове^
Лп^окосШ сктаниз; бабкн. Вълча яма — а. Замас¬
кирана яма, трап за хващане на вълци. б. обикн.
мп, вост. Дълбоки .ями като предокопни препятст¬
вия. Вълчи празници ‘нар. — няколко дена през зи¬
мата или през късна есен, когато жените не работят
вълна, за да не ядат вълци добитъка,
вълчица ж. Самката, женската на вълк.
вълшебен прил. 1. Който има чудодейна сила, прави
чудеса; магически. Вълшебна пръчка. Вълшебно ки¬
лимче. 2. В който стазат чудеса, свързан е с чудеса.
Вълшебни приказки. 3. Който пленява, очарова,
омайва с изключителната си красота; очаровате¬
лен. Тя има вълшебен глас.
♦ вълшебник м. и вълшебница ж. 1. Магьосник. 2. прен.
Изключителен майстор в своята област. Вълшебник
на словото,
вълшебство ср. Качество или проява на вълшебен; ма¬
гия, очарование.	■
вън 1. нарч. Не вътре, не в дадено място или обсег,
а зад неговите предели. Той ле беше в стаята, а
вън. Излез вън! Студено ли е вън? 2. като межд.
Груба заповед към някого да излезе. Излизай вед¬
нага. Вън! О Вън от предл. — а. За посочване зад
границите на кое място се намира, става или се на¬
сочва дадено действие. Излез вън от стаята, б. За
означаване, посочване на изключението от нещо;
освен, с изключение на. Вън от това нищо не ме
интересува.
вънка нарч. разг. Вън, навън. Влезте в колибата, не
стоите вънка.
вънкашен прил. разг. Външен.
вьнкашност ж. остар. разг. Външност. Под вънкаш-
ност чужда и под име ново. Ваз.
външен прил. 1. Който е вън, отвън. Външна обвивки.
Външна крепост. 2. Чужд, не свой. Външен човек. 3.
Който има отношение с чужбина. Външна полити¬
ка. Външна търговия.
външно- Съставна част на сложни думи със значение
„външен, който има отношение, връзка е чужди
държави“, напр,: външноикономически, външнополи¬
тически. външнотърговски.	\
външност ж. Външен вид. Някои ценят хората по
тяхната външност. Приятна външност.
въображаем прил. Който съществува само в мисълта,
въображението на някого. Въображаема опасност.
въображйше ср. 1. (Способност за] преработване и
комбиниране на представите и създаване, изграж¬
дане на нови образи на предмети и явления, които
човек никога нс е възприемал реално в действител¬
ността; фантазия. Писателят трябва да има голя¬
мо въображение. Плод на въображението. 2. Нешо
недействително, въображаемо; фантазия,
въобразявам си нсв,, въобразя си св., нпрх. и прх. 1.
Представям си нещо, което в момента нс виждам,
което го няма. Въобразете си, че сме всред пусти¬
нята. Той си въобразява, че ще умре. 2. разг. Преу¬
величавам в мисълта си, внушавам си. Въобразяваш
си, но не е така,
въобще нарч, Изобщо, (рус.]	Р
въодушевление ср. Душевен подем, високо настроение
и готовност, желание за действие; възторг, ентуси¬
азъм, Работя с въодушевление.
въодушевявам нсв., въодушевя св. прх. Предизвиквам
душевен подем, подбуждам към дейност; вдъхновя¬
вам, ентусиазирам. Личният пример на войводата
въодушеви въстаниците. — се нпрх. Обзема ме, об¬
хваща ме душевен подем,
въоръжавам нсв., въоръжа' св. прх. Снабдявам с оръ¬
жие. Въоръжавам войска. — се нпрх. 1. Снабдявам
се с оръжие, със средства за борба. Въоръжихме се
с тояги. 2, прен. Снабдявам се с необходимото. Въ- -
оръжава» се с търпение.
въоръжен прил. 1. Снабден с оръжие, въоръжен вой¬
ник. 2, Който става с употреба на оръжие, съпро¬
воден е с военни действия. Въоръжено въстание. 3.
прен. Снабден с необходимото. Въоръжен със зна¬
ния. О Въоръжени силя — войска, армия. С въо¬
ръжено око — с помощта на оптичен уред (микрос¬
коп, телескоп и под.).
въоръжение ср. 1. Съвкупност от оръжия и средства
за бой. Модерно въоръжение. Пълно бойно въоръже¬
ние. 2. Въоръжаване, Надпревара във въоръжението.
О На въоръжение — употребява се, използва се ка¬
то оръжие във войската.
въоръжепост ж. Качество на въоръжен. Въоръже-
постта на войската е на нужната висота.
ръпйсщ прил. книж. В съчет. е нужда,
неправда, несправедливост
и под. — изключително голям, страшен; крещящ,
въпня нсв. старин. Викам е висок глас; крещя,
въшгьтеи прил. 1. Осъществен, реализиран. Въгяътен
блян. 2. Съвършен. Сестра му беше въплътена доб¬
родетел.
въплъщавам и въшгыявам нсв., въплътя св. прх. 1. Да-
вак^ плът, превръщам в нещо материално, конкрет¬
но някаква идея, план, мечта и под, 'ТЦе въплътим
в дела нашите мечти. 2. Съм, представлявам кон¬
кретен, материален, жив израз на нещо идеално,
отвлечено, духовно. Той въплътява всичко хубаво и
добро на този свят. 3, Давам конкретен, материа¬
лен израз на нещо идеално. Въплътявим мечтите
си в образа на известен герой. — се нпрх.
въплъщение ср. 1. Осъществяване в действителност,
е приемане на видим образ. Това произведение е въп¬
лъщение на идеите ми за устройство на общество¬
то. 2. Веществен, конкретен израз, осъществяване
на нещо. Той е въплъщение на красотата.
въпреки предл. Означава превъзмогване, преодолява¬
не на някакво обстоятелство; независимо от. Стиг¬
нахме рано въпреки лошото време. О Въпреки че сз.
— въвежда подчинено обстоятелствено изречение
за отстъпка и означава, че действието в главното
изречение се осъществява независимо от противо¬
речието му с действието" или обстоятелствата в
подчиненото; макар че, макар да, при все че, ако и
да. Ще му помогна, въпреки че не заслужава.

въпрДе м. I. Израз, изречение, с които говорещият ис¬
ка, настоява да получи информация, да се попълни
знанието му в дадено отношение. Задавам -въпрос.
Отговарям ма поставен въпрос. 2. Предмет на раз¬
говор или обсъждане; тема, проблем. Въпроси ма
съвременната философия. Църковен въпрос. 3. Обс¬
тоятелство, което е в зависимост от нещо друго.
. О Непряк* (косвен) въпрос. Пряк* въпрос,
въпросен прил. За който става въпрос (във 2 знач,), за
който се говори. Въпросният човек те търси.
въпросителен прил. Който съдържа* изразява въпрос.
Въпросително изречение. Въпросително местоиме¬
ние. Въпросителен поглед. О Въпросителен злак —
препинателен знак (?), който се поставя в края на
въпросително изречение.
въпросителна ж. Въпросителен знак.
въпросник м. 1. Списък от въпроси за изпит; конспект.
Въпросник по математика. 2. Лист с въпроси за съ¬
биране на сведения, данни; формуляр. Попълвам
въпросник.
върба ж. Дърво с тесни и заострени листа, което рас¬
те по влажни места и край води, 5аНх. О Плачеща*
върба. ■
върбак м. Върбалак.
върбалак м. Гъсталак от върби; върбак.
върбнна ж. 1. Градинско цвете, УегЬепа. 2. събир.
диал. Върбови клонки. Набрал сърбина за Цветница.
върбов прил. Който се отнася до върба, направен е
или се състои от върби. Върбова сянка. Върбова го¬
ричка. Върбов кол.
вървеж м. Вървеие, ходене, движение, ход. Изправен
вървеж. Разкрачен вървеж. Вървеж на- часовник.
Вървеж на болест.
вървеи прил. Направен от връв. Вървени мрежа.
вървешком и вървешкйта нарч. Като се върви, с вър¬
веж; ходешком, Ще ви стигна вървешком.
вървише ср. диал. 1. Пътека, обшш. направена от до¬
битък, животни. Вълчи вървища. 2. Върволица,
върволица ж. Редица, низ от хора, животни, превозни
средства и др., които се движат вдип след друг. Вър¬
волица коли. Животът му е върволица от нещастия.
вървя нсв. нпрх. 1. Движа се, местя се, премествам се
с помощта на краката; ходя. Вървя пеша. Вървя на
пръсти, Конят върви ходом. 2. Движа се, намирам
се в движение. Колата едвам върви. 'Часовникът вър¬
ви точно. 3. Осъществявам се, напредвам, развивам
се, преуспявам. Работата му не върви добре. Как
върви училището? Разговорът пи не върви. Заплата¬
та си върви. Болестта върви към своя крий. 4. Стру¬
вам, коствам, харча се. Как върви хлябът? Маслото
върви по три лева. 5. Водя, минавам. Пътят върви
край реката, б. Съгласувам се, отговарям, отивам.
На това палто върви друга шапка. върви мн нпрх.
Успявам, имам успех или сполучвам, имам сполу¬
ка. Не му върви в живота. Върви ми като на бясно
куче тоягите. Погов. О Върви ми като по вода*.
Каран* да вървн.
вървя нсв. прх. ризг. Нижа нещо на връв, прокарвам
връв или конец през нещо. Вървя жълтици. — се
нпрх.. само мн. и За. ед. Вървим мнозина един след
друг; нижа се. Цял ден се вървят просители.
въргалям нсв. прх. разг. Търкалям, преобръщам. Вър¬
галям кюфтета в брашно. — -се нпрх. Търкалям се.
Въргалям се в снега. По цял ден се въргаля в легло¬
то. Свинете се въргалят в калта.
върдалям нсв. прх. разг. Въргалям. — се нпрх. Върга¬
лям се.
въртя 123
вържа еж. връзвам.
вързан прил. 1. Когото са завързали. Вързан поп —
мирно село. Погов. 2. разг. Несръчен, непохватен,
неумел. Вързан човек. Вързан в ръцете.
вързоп м. Увити и завързани заедно в платно, хартия
и под. различни неща, предмети; пакет, бохча,
денк. Вързоп дрехи,
върколак м. Измислен, въображаем зъл дух, въплъ¬
щение от кръвта на убит човек; каракондже.
върл прил. 1. Парлив на вкус; лют. Върла ракия. 2.
Зъл, проклет. Върла болест. Върли душмани. 3,
Много стръмен. Върла пътека. 4. Който е много
изявен, проявява се в най-висока степен. Върл за¬
щитник на идеята.
върлйиа ж. 1. Голям прът. 2. Дърво за простиране на
дрехи.
върлиий ж. Върло място, голяма щръмнлна.
върлувам нсв. нпрх. 1. Върша, извършвам грабежи,
убийства, жестокости; вилнея, безчинствам. 2, За
нещо зло, враждебно, жестоко — проявявам се с
голяма сила. По тия места върлува малария. Зима¬
та върлува.
върна вж. връщам.
въртеж м. 1. Кръгообразно движение около един цен-
‘ тър; въртене, кръговрат. Въртеж иа колело. 2. Си¬
лен болеж.
въртежка ж. Въртележка.
* въртел 'м. 1. диал, Шищ за печене на месо; ръжен. 2.
прен. Умишлено забавяне, създаване на пречки, зат¬
руднения. Правя въртели някому.
въртележка ж. 1. Въртящо се голямо колело с люлки
за забавление. 2. Детска играчка, която се върти по
някакъв начин. 3. Специално построен кръг от рел¬
си, по който се обръшат локомотиви,
въртелив прил. Който става в кръг, върти се, движи
се около себе си; вращателен. Въртеливо движение.
въртение ср. книж. Кръгово движение; въртене, вър¬
теж, кръговрат. Въртение на небесните тела.
въртоглав и (диал.) въртоглав прил. 1. За животно,
главно овца — болен от въртгоглавие; шеметен. 2.
прен. Смахнат, своенравен. Въртоглав човек. Много
сте въртоглави.	.
въртоглавец м. и въртоглавка ж. Въртоглав човек,
въртоглавие ср. 1. Заболяване ло животните, главно
овцете, което уврежда главния мозък и предизвик¬
ва безцелни движения, обикн. въртене в кръг; ше¬
мет. 2. прен. Качество, поведение на въртоглав чо¬
век; въртоглавшина.
тт.ргоглавшипа и (диал.) върт0глашлнпа ж. 'Качество
или проява на въртоглав човек; въртоглавие. _
въртокъщен прил. С качества на въртокъщник. Въртп-
къщна млада булка.' П.П.Сл.
въртокъщннк м. и въртокъщница ж. Човек, който се
грижи (добре) за дома си; къщовник, домакин,
въртбп м. 1, Водовъртеж, Има опасни въртопи и под¬
моли в тая река. 2. остар. Свърталище,
въртя аса. прх. I, Привеждам нещо в кръгово движе¬
ние. Въртя колело. Въртя очи. Въртя опашка, 2. За¬
нимавам се, грижа се. Въртя търговия. Въртя дом.
3.	Привличам, залъгвам, мамя. Въртя клиенти. 4.
Протакам, разкарвам. Много ще го върти, докато
се съгласи — се нпрх. 1. Движа се кръгово; обръ¬
щам се. •Колелото се върти. Земята се върти около
Слънцето. 2. Движа се в дадена среда, прекарвам

124 върхар
времето си; навъртам се. Върти се около момите.
3.	прен. Намирам се в постоянна връзка, свързан
съм с нещо или се отнасям до нещо. Всичко се вър¬
ти около парите. Разговорът се върти около въпроса
за храната, въртй ме нпрх. Боли ме отвътре, имам
вътрешна болка. О Въртя ми се в ума (в глааата)
— а. Не ми излиза от ума, все ми е в главата, б.
' Съществува в ума ми, но ие мога да се сетя, да го
изкажа. Върти мн се свят —лошо ми е, вие ми се
свят. Въртя глава някому — заканвам се. Вър-
' тя опашка (задник) разг. — а. Докарвам се, подмаз-
вам се пред някого, б. неадобр. За жена — имам
лошо, неморално поведение,
върхар м. 1, Връхна, най-висока част на дърво или
най-тънка, връхна част на клон. Над върхарите на
дърветата се издига луната. 2. събир. Тънки клон¬
чета от дърво. Набери върхар за добитъка. 3. Къс- ’
ни, последни плодове или зеленчуци. Чушки върхар.
4.	само мн. поет. Планински върхове.
върхов прил. Най-внсок, максимален (за напрежение,
натоварване и под.). Върхово натоварване на маши¬
ните. О Върхови часове — през които напрежени¬
ето, натоварването на нещо е най-голямо.
върховен прил. Най-висок, най-важен; висш, главен.
Върховен съд. Върховен дълг.
върховенство ср. Върховна власт, първенство. Върхо¬
венството е в ръцете на народа. Върховенство на
закона.
върху предл. Означава: 1, Положение отгоре на по¬
върхността на дадения предмет; на, връх, връз, въз.
Стил върху скалата. Излезе върху водата. Падна
върху покрива. 2, Обект на действие, насочване. На¬
летяха върху нас отвсякъде. Труд върху Априлското
въстание. 3. Обхващане на даден размер. Удръжки
върху заплатата. 4. Определяне страната, лицето,
на което остава даден предмет при разпродажба,
дележ и пр. Конете останаха върху малкия син. а
къщата върху големия.
върхушка ж. Висша, отбрана част на общество, кла¬
са, съсловие, организация.
върша нсв. 1. прх. Правя, работя, изпълнявам. Върша
всичко внимателно. Върша с любов. Върша нещо на
своя глава. 2. нпрх. Действам, постъпвам. Добре
вършиш, че не му обръщаш внимание.
върша вж. вършея,
вършачка ж. Машина за вършеене,
върше ср. събир. Тънки клони по върха на дърво; вър¬
хар.
вършея и върш! нсв. прх. Отделям зърната от класовете
на житни растения. Вършеем житото с вършачка.
О Вършея (върша) някому тръне на главата ——
измъчвам някого с кавги, укори, натяквания,
вършина ж. Неокастран клон. Насечи вършини за ко¬
зите.
вършняйк м. Отсечени и натрупани вършини,
вършитба ж. 1. Вършеене. 2. Време, сезон, когато се
вършее. Настана вършитба. Зрее по вършитба.
яършйтел м. Който върши, извършва нещо. Върши-
тел на глаголното действие.
въсенниа ж. диал. Гъсеница.
въси мн. (въс м.) Мустаци,
въставам нсв., въстава се. нпрх. 1. Вдигам се с оръжие
срещу (насилническа) власт; бунтувам сс. Народът
въстана срещу тиранията. 2. Обявявам се решител¬
но против нещо. Въставам срещу тия обвинения.
въстание ср. Масово народно издигане срещу потис-
ническа власт; бунт. Априлско въстание. Септемв¬
рийско въстание.
въстаник м. и въстапичка ж. Участник във въстание;
бунтовник.	.
въстани чески прил. Който се отнася до въстание и
въстаник. Въстаническо движение.
въся нсв. прх. Свивам, мръщя, чумеря (вежди, чело)
от яд, гняв, Въся вежди. — се нпрх. 1, Мръщя се,
сърдя се. Щом се въси, значи пак нещо лошо съм нап¬
равил. Въси се като Стара планина. 2. обикн. а 3 л.
За време — става облачно, мрачно. Небето се въси.
вътор м. Врязано нзвътре по края на дъгите на бъчва
или каца, дето се вкарва дъното,
вътре нарч. В пределите, границите на нещо. Нами¬
рам се вътре. О Вътре в предл. остар. — в продъл¬
жение на. Вътре в един час всичко ще бъде готово.
Вътре съм разг. — в загуба съм, ощетен съм, заст¬
рашен съм от нещо.	,
вътревйдов прил. спец. Който става, извършва се вът¬
ре, в границите на даден вид; вътрешновядов. Вът-
ревидова борба.
вътреклетъчен прал. спец. Който съществува, извърш¬
ва се вътре в клетката; вътрешноклетъчен.
вътреутрюбеи прил. спец. Който става, извършва се
вътре в утробата. Вътреутробно развитие.
вътрешен прил. 1. Който се намира вътре, обърнат е на¬
вътре. Вътрешна врата. Вътрешен орган. Вътрешен
двор. 2. Който се отнася до, предназначен е за вътре,
за вкъщи. Вътрешна архитектура. 3. Който е свър¬
зан, запознат е отблизо с живота, работата и пр. в
семейство, предприятие и др. Вътрешен човек. 4.
Скрит дълбоко. Вътрешен смисъл. 5. Който се отнася
до душевния живот на човек. Вътрешен живот. Вът¬
решна чувство. 6. Вътре в пределите на държавата.
Вътрешна търговия. Министерство на вътрешните
работи. О Вътрешен глас — съвест. Вътрешен номер
— номер на телефонен пост в отделна стая на учреж¬
дение, предприятие и др., който се свързва чрез обща
централа. Вътрешни болести — които засягат вът¬
решните органи. Вътрешни органи аяат. — които са
разположени а гръдната и коремната кухина. Вът- ♦
решно ухо инат. — основна част на слуховия орган
и орган на равновесието у животните и човека. Дви¬
гател с вътрешна горене — който превръща топлин¬
ната енергия на изгарящия в него бензин, нафта и
др. в механична . Жлези с вътрешна секреция — които
отделят направо в кръвта или в лимфата вещества,
важни за функционирането на организма,
вътрешно- Съставна част на сложни думи със значе¬
ние „който се намира или се върши вътре в грани¬
ците на нещо“, налр.: вътрешнозаводски, вътрешно¬
партиен и пр.
вътрешновйдов прил. книж. Вътревидов.	/
вътрешноклетъчен прил. спец. Вътреклетъчен,
вътрешнопартиен прил. Ко0то се извършва, става вът¬
ре в дадена партия.
вътрешност ж. 1. Вътрешно пространство, това, кое¬
то се намира вътре. Вътрешност на къща. Във вът¬
решността на страната. 2. обикн. мн. Органи в
гръдната и стомашната кухина,
вътък м. Нишки, които се преплитат с основата на
тъкан. Памучен вътък.
вътъчен прил. Който се отнася до вътък. Вътъчни
нишки.	·
въшка ж. Безкрило насекомо, което живее паразитно

по тялото на човек или животно, Pediculus. О На¬
дувам се като въшка разг. подигр. — а. Сърдя се.
б. Възгордявам се. Хващам въшки — въшлясвам.
въшкав крил. По който има въшки; въшлив. Въшкав
човек.
въшлив прил. 1. Въшкав. 2. прен. презр. Който е нез¬
начителен, маловажен.
въшльо м. и въшла ж. 1. Въшлив, въшкав човек. 2,
прен. презр. Незначителен, невзрачен човек,
въшлясвам псе., въшлясам св. нпрх. Ставам въшлив,
' хващам въшки; овъшкавявам.
вял прил. Който не проявява бодрост, свежест, жи¬
вост; бавен, муден. [рус.]
вяра ж. 1. Убеждение, че нещо е истина; увереност.
Вяра в силата на доброто. 2. Убеждение в същест¬
вуването на религиозни или фантастични същества
и предмети; вярване. Вяра в задгробния живот. 3.
Религиозно учение; религия. Православна вяра.
О На вяра — на доверие. Хващам* вяра.
вярвам псе. нпрх. 1. Убеден съм, че пешо е истина,
приемам го за истина. Не вярвяй на всеки слух. 2.
Убеден съм в съществуването на религиозни и фан¬
тастични същества и предмети. Вярвам в Бога.. 3.
Доверявам се, осланям се, уповавам се. Вярвам
сляпо на приятеля си. 4. Очаквам, надявам се. Вяр¬
вам, че ще се завърне скоро.
вярване ср. 1. Действие по гл. в я р в а м. 2. Пове¬
рие.	·
вярващ 1. прил. Който признава съществуването да
бог, придържа се към догмите на някаква религия;
религиозен. 2. като същ. вярващ м. и вярваща ж.
' Човек, който вярва в бог, религиозен човек,
вярна, вярно вж. верен.
вярно 1, Нарч. от в е р е н . Животът е описан вярно.
2. Като сказ опред. и в безл. изр. — за означаване,
че нещо е истина, отговаря на действителността.
Това е вярно. Вярно, трябва да му помогнем.
О Тъй* вярно. ·
вярност ж. 1. Истинност, достоверност. Заверявам
верността на документ. 2. Силна и постоянна, пос¬
ледователна привързаност към някого или нещо.
Вярност към отечеството. Вярност в любовта.
плевам се нсв., вясна се св. нпрх. Вяскам се веднъж или
поединично. От два депа не се е вясвал вкъщи.
вяскам се нсв. нпрх. Появявам се от време на време
и за малко,
вятър мн. Бързо хоризонтално движение на въздух,
на въздушни маси. Силен вятър. Студен вятър.
О Вървя по вятъра — нагаждам се. Вятър и мъгла
разг. — въклицание за означаване, че нещо не е ис¬
тина или е празна, несериозна пработа.	Вятър ме
вее* на бяла кобила. Вятър работа разг, — възкли¬
цание за израз на пренебрежително отношение или
недоверие, съмнение към нещо. Какъв вятър
вее? — какви са обществените условия, настроения.
Какъв (кой) вятър те довя разг. — възклицание за
израз на изненада и неудоволствие от появата на
някого някъде. На вятъра — напразно. От дъжд*
ня вятър. Отивам па вятъра — похабявам се, про¬
пилявам се, пропадам.	Правя* вятър. Хвърлям*
си думите на вятъра. Червен* вятър,
вятърен прил. Който ее отнася до вятър; ветрен. Вятъ¬
рен двигател. Вятърна мелница. Вятърни турбини.
вмгъриица ж. Вятърна мелница,
вятърничав прил. 1. Непостоянен, лекомислен. Вятърни¬
чав човек. 2. Глупав, празен,. Вятърничави схващания.
вятърничавост ж. Качество на вятърничав.
г
га нарч. и сз. диал. Кога, когато. Забрави туй време,
га плачех за поглед мил и за въздишка. Бот. [съкр.
от к о г а]	·
га [повторено га-га-га или удължено гаа] межд. За
наподобяване, възпроизвеждане на глас, крясък,
който издават някои птици, обикн. врани, гарва¬
ни.
габардин м. Вид вълнен плат за дрехи, [иеп ]
табардннен прил. Направен от габардин. Габардинено
палто.
габаритен прил. Който се отнася до габарити. Габа¬
ритни светлини на автомобил.
габарйтн мн. (габарит м.) 1. Размер, големина, пре¬
* делни очертания на предмет, обикн. някакво съоръ¬
жение, машина, транспортно' средство и др. 2.
Предни и задни странични светлини на транспорт¬
но средство, които показват пределните му очерта¬
ния. [фр.]
габрак м. събир. Горичка, гъсталак от габър,
габров и габрбв прил. Който се отнася до габър. Габ¬
рово свирка. Габрово горичка.
габровец м. и габровка ж. 1. Човек, който е роден
или живее в Габрово. 2. прен. Крайно пестелив чо¬
век; скъперник.
гйбровскн прил. Който се отнася до-Габрово. Габров¬
ски шеги.
гйбър м. Горско дърво с назъбени жилести листа ’ и
.твърда бяла дървесина, Сагртиз ЪеЫиз.
гавазин м. 1. Пазач в легация или консулство, обикн.
с национална носия. 2. разш. Пазач, телохранител,
[ар. > тур.]	. ,
гаванка ж. 1. Издълбан от дърво домашен съд, по¬
добен на паница. 2. Захлупци.,	'	,
гаявам нсв., гавна св. прх. диал. 1. Навеждам, накла¬
ням изведнъж или поединично. Гавна'х паницата и
я разлях. 2. Изливам, наливам. 3. Гаврътвам (във
2 зпач.). -
гйвра ж. Тежка подигравка, унизяване на честта,
достойнството на някого или пешо чрез думи или
действия, постъпки. Гавра с паметта па героите,
|Нф.]	·
гавриш м. Уличен хлапак, скитник. Смирненски пише
за бездомните гаврошовци в големия град. [от фр.
соб.]
гаврътвам нсв., гаврътна св. прх. разг. 1- Преоб¬
ръщам, събарям вещо изведнъж, с дъното на¬
горе. 2. Изпивам наведнъж. Гаврътнахме по две
чаши.
гавря се нсв. нпрх. Подигравам се, унизявам достойн- ’
ството ца някого или нещо чрез думи дли действия.
Гавря се с честта на някого.
гйга ж. разг. 1. Клюн, човка. 2. прен. презр. Лице, фи¬
зиономия. О Пъхам си гагата неодобр. — меся се,
намесвам се където не мн е работа или не съм же¬
лан. [тур.]	.
гагаузи мн. (гагаузин м. и гагаузка ж.) Малка тюр-
коезична група българско население с християнско
вероизповедание, живеещо главно в североизточна
България. ’

126 гагаузки
гагаузки прил. Който се отнася до гагаузи, Гагаузко
село.
гад м. и ж. 1. само ж„ обикн. сьбир. Паразити (бъл¬
хи, въшки) по тялото. 2. ж, сьбир. Домашни птици.
Из двора се върти всякаква гад. 3’. Животни изоб¬
що. Навъдил се е гад из гората. 4. обикн. м. прен.
Отвратителен, омразен, противен човек; гаднна,
Изгонете тоя гад.	.
гадател м. и гадателка ж. Човек, който гадае (обикн.
във 2 знач.); гледач, врач.
гад^телен пршг. книж. Който се отнася до гадаене.
Гадателни книги.	.
гадателски прил, Който се отнася до гадател. Гада-
телско умение.
гадая нсв. нпрх. (и прх.) 1, Търся, мъча се да намеря
отговор, да разбера нещо чрез предположения, до¬
гадки. Трябва да гадае човек, за да разбере какво е
искал да каже авторът. 2. Предсказвам бъдещето,
разкривам миналото или някаква загадка чрез тъл¬
куване на случайни явления; гледам, врачувам. Га¬
дая по звезди. Гадая сънища.
гдлен прил. Противен, отвратителен, гнусен. Гаден чо¬
век. Гадна постъпка.
гадже ср. жарг. разг. Изгора, либе, приятелка. Бърза,
че гаджето му го чака. [циг.] , ’
гади ми се нсв. нпрх.. Повдига ми се, повръща ми се.
гадния ж. 1. Животно, обикн. диво. Горска гадина. 2.
прел. Гад (в 4 знач.),
гадно 1. Нарч. от гаден. Лекарството мирише
гадно* 2. Като сказ. опред. — за означаване, че ня¬
кой изпитва погнуса, отвращение или някъде има
нещо гнусно, отвратително,
гйдпост ж. Качество на гаден. Не е в състояние да
разбере годността на постъпката си.
гадост ж. 1. Качество па гаден; гадност. 2, Нещо гад¬
но, гадна дума или постъпка. Как можа 0а извър¬
шиш такава гадост?
гадък прил., книж. Гаден, низък, [от рус.]
гаечен Прил. от г а й к а. О Гаечен ключ — инст¬
румент за завиване и отвиване на гайки.
газ1 м, 1. Вещество, физическо тяло, чиито частици
не са свързани с молекулни притегателни сили,
отличава се с твърде ниска плътност, сравнително
голямо разширяване и свиване при промяна на
налягането и температурата и способност за бър¬
зо и равномерно разпространяване и запълване на
достъпното му пространство. Блатен газ. Гърмящ
газ. Отровни газове. Светилен газ. Сълзлив газ, 1.
мн. Такива вещества, отделяни от стомаха и чер¬
вата. Имам газове. Изпускам газове. О Природен
(земен) газ — горлив газ с биохимичен произход,
който се извлича от земните недра и се използва
като гориво, в химическата промишленост и др.
fog.<n>.].
газ2 ж. I. Течен петролен продукт, който се упот¬
ребява за отопление и осветление, като гориво
за реактивни двигатели и др.; керосин. 2. разг.
Газообразно гориво за битови, домакински
нужди. Изключете газта. 3. разг. Горивото в
двигатели с вътрешно горене. Натискам [педа¬
ла на) газта. О Давам газ разг. — увеличавам
скоростта. С пълна газ разг. — с най-висока
скорост.
газ3 м. Тънка полупрозрачна тъкан. [фр.<ар.]
газгенератор м. Приспособление за получаване на
течно гориво от дървени вьглища я др.
газела ж. Подобно на сърна животно из топлите
страни, [ар.]
газен прил. Който се отнася до газ за осветление. Га¬
зена лампа, Газена тенекия.
газениче ср. Тенекиена газена лампа с фитил, но без
стъкло.	’
газета ж. остар Вестник . [ит.]
газирам нсв.' и ее., прх, Насищам течност с някакъв
газ, напр. питие с въглероден двуокис. > > Гази¬
рана минерална вода. Газирани напитки,
газификация ж. техн. Газифициране.
газифицирам нсв. н се., прх. Снабдявам селище или
отделна сграда, предприятие и др. с газ за горене,
обикн, чрез изграждане на специална инсталация,
система от съоръжения.
газов прил, Който се отнася до въздухообразно тяло
газ. Газови тръби. Газова маска. Газова печка.
газомер м. Уред за измерване количеството на доби¬
то или изразходвано количество газ.
газообразен прил. Който е с физически свойства на
газ*; въздухоооразен. Газообразно тяло.ф	’
газопровод м. Система от тръби и съоръжения за пре¬
насяне, транспортиране на газ1,
газьол м. Петролен продукт, употребяван като мо¬
торно гориво; нафта, [нем.]
гАзя нсв. 1. нпрх. и прх. Ходя из вода, трева, пепел и
под., където краката затъват. Вода газя, жаден хо¬
дя. Нар.п. 2. прх. Преминавам река, като минавам
направо през водата, а не по мост; преброждам. 3.
прх. Тъпча, мачкам. Не гази цветята. Газила ли те
е мечка? 4. прх. прен. разг. Гълча, мъмря, държа се
грубо с някого. Началството ще те гази. О Газя
|из| лука*. Ще те гази мечка*.,	.
гаштров прил. В съчет. гайгеров брояч — уред за от¬
криване и измерване на ядрени излъчвания, [нем.
от соб]
гайда ж. Народен музикален инструмент от кожен
мях с три цеви: за надуване н за образуване на то¬
новете (пискун и ручило). Глух от гайда не разбира.
Погов. О Вървя (играя) по гайдата на ня¬
кого — задоволявам нечии прищевки или не
постъпвам самостоятелно, оставям се да ме води
друг. Надувам гайдата — плача, заплаквам.
гайдар м. Свирач на гайда.	'	<
гайдуинца ж. Една от трите цеви на гайда — със
свирка и дупки за пръстите,
гайка ж, 1. Метален, дървен или пластмасов къс, де¬
тайл с вътрешна резба за свързване със съответен
нему болт; бурма. 2, Справа, приспособление от
плат, кожа и др. за нанизване, вкарване на ремък,
колан, [рус.]
гайле ср. прост. Грижа. [ар. > тур.]
гайтан м. Плетен шнур за украса, накит на облекло,
[от ит.]
гайтаиджеийство ср. Занятие на гайтанджия.
гайтанджйя м. и гайтайджййка ж. Производител или
търговец на гайтан.
гайтанен Прил. от гайтан.'
гантанйсвам нсв., гайтаиневм св. прх. 1. Обточвам с
гайтан. 2. Завършвам плетка, като заплитам брим¬
ките като гайтан, за да не се разплитат,
гайтанлйя прил. неизм. Обточен, украсен с гайтан.
Гайтанлия аба.
гала прил.. неизм. Тържествен. Гала представление.
Гала вечеря. [ит.>фр.]

гала- Съставна част на сложни думи със значение
„тържествен“, напр.: галавечеря, галаконцерт.
галактика ж. 1. като соб. Гигантска звездна система,
към която принадлежи и нашето слънце. 2. Всяка
друга система от звезди и междузвездна материя.
Мъглявината Андромеда е най-близката до нашата
Галактика спирална галактика. [от гр.]
галантен прил. Който е .шюбезно услужлив, учтив и
изискан в отношенията си към жените. Галантен
кавалер. [фр.]
галантериен прил. Който се отнася до галантерия. Га¬
лантериен магазин.
галантерйст м. и галактернстка ж. Продавач на. га¬
лантерия.
галантерия ж. [Търговско название на] дребни пред¬
мети от тоалета (копчета, ширити, връзки, ръкави¬
ци, конци и пр.). [фр.]
галантност ж. Качество или проява на галантен.
галДтя нсв. прх. диал. 1. Мърся, измърсявам. Защо га¬
* "летиш водата? 2. Развалям с лош пример. Момче¬
' то е добро, но други го галатят. 3. Подлъгвам,
подмамвам. 4, Гълча, карам се. Ако закъснеем, ще
нй галатят.	'
галванизация ж. 1. Покриване на метални предмети
с гьнък слон от устойчив на корозия метал чрез
електролиза. 2, Използване па галваничен ток с ле-
■ чебна цел.
галванизмрам нсв. и св., прх. Подлагам па галваниза¬
ция, осъществявам галванизация,
галванизъм м. Произвеждане на постоянен електри¬
чески ток по химичен път. [от ит. соб.]
* галваничен и галванйчески прил. Който се отнася до
галванизъм. Галваничен елемент. Галванично покри¬
тие.	,
галвапометър м. Уред за измерване на слаби елект¬
рически токове, напрежения и количества електри¬
чество.
галванопластика ж. Дял от галванотехниката, полу¬
чаване на точни метални копия на предмети чрез
електролиза.
галванотехника ж. Отлагане на метален слой върху
метални и неметални изделия чрез електролиза,
гален прил. 1. Когото много са галили, който е свик¬
нал да го галят; глезен. Галено дете. 2. Мил, лю¬
бим, свиден. Галена рожба.
галеник м. и гДленица ж. 1. Галено дете. 2. Човек,
който е нечий любимец, който е е облагодетелст¬
ван от някого или нешо. Галеник на съдбата.
галенов прил. 1. За лекарствени средства, препарати —
който се получава от растителни или животински су¬
ровини. 2. Който е свързан с производството на та¬
кива прапарати. Галенова фабрика, [от гр. <сюб.]
галерист м. книж. Уредник или собственик на гале¬
рия.
галерия ж. 1. Дълъг и светъл коридор. 2. Подземен
ход. Минна галерия, 3. Най-горен балкон в театър.
4.	Помещение, където се излагат картини. Картин¬
на галерия. 5. Редица от картини или хора. Галерия
на безсмъртните, [ит]
галета ж. 1. Ситно счукан сухар, който се употребява
в сладкарството и готварството. 2. Сухар на отдел¬
ни питки, [фр.]
гОли мп. Римско име на келтите, [дат.]
галилейски прил. Който се отнася до Галилея (древна
област в северна Палестина).
галнмагмя ж. разг. 1. Глупави, безсмислени приказки;
безсмислица. 2. разш. Бъркотия, неразбория, [лат<]
гангстерски 127
галицйзъм м. 1, Дума или израз, идиом, типичен за
френския език. 2. Заемка от френски език. [от фр.)
галон1 м. Лъскав ширйт за нашивка по униформени
дрехи, [фр .]
галон2 м. Мярка за вместимост (за течности и зърно),
равна на 4,546 л в Англия и 3,785 л в САЩ. [англ .]
галон м. 1. Силен, -бърз конски бяг, препускане (меж¬
ду тръс и кариер), 2. прен. разг. Много бърз ход,
бързо движение, действие. Всичко трябва да върша
на галоп. [фр.]
галопирам нсв. нпрх. 1. Бягам, препускам в галоп.
> > Галопираща инфлация. 2. Яздя, препускам в
галоп. *
галоши ми. (галош ж.) Плитки гумени обувки, които
могат да се носят и върху други обувки в кал и
сняг. [фр.]
галун м. Галон1. [фр.>рус.]	»
галфон ,м. разг. Тъп, невъзприемчив човек. Гледа ка¬
то галфон. [?! от ит,]
гальдвен прил. Който е нежен и ласкав, който гали
или обича да се гали. Гальовни думи. Гальовен пог¬
лед. Гальъвно дете.
гальовност ж. Качество или проява на гальовен. В
думите му се чувства гальовност.
гальбтя ж. Товарна двуколка с големи колела.
Гальпта за боклук. [фр.]
гбля нсв. прх. 1. Милвам. Галя детето по бузите. 2.
Глезя, — се нпрх. Умилквам се.
гама ж. 1. Последователен ред от тоновете па даден
лад в 1 раниците на една октава. Мажорна гама.
Минорна гама, 2. Последователност, поредица, съв-
. купност от разновидности на еднородни предмети,
качества, явления. Гама от цветове.-Богата гима
от чувства. Произвежда се широка гама от резер¬
вни части. [гр ]
гамаглобулнн и гама-глобулйп м. Белтъчна фракция
на кръвната плазма, която съдържа противобакте- „
риални и противовирусни тела и с^ използва за ле¬
чение и профилактика.	-
гама-льчн мп. спец. Късовълнови електромагнитни
излъчвания при радиоактивното превръщане на ’
атомни ядра и при ядрени реакции, сродни с рент¬
геновите лъчи.
гамаши мн. 1. Кожени или платнени обвивки, които
покриват краката от глезена до коленете във вид
на ботуши. 2. Гети, гстри, [фр.] -
гамбит м. Дебютна система в шахматната игра, ко¬
гато една от страните жертвува маловажна фигура
заради възможност за атака. Дамски гамбит.
[фр. < ит.]
г^меи и гамен м. 1. Невъзпитан уличен хлапак. 2. Не¬
възпитан човек; хулиган, [фр . ]
гаменорня ж. събир. разг. Сбирщина гамени, [от фр.]
гаменски и гаменски прил. Който се отнася до гамен.
Гаменска постъпка.
гангрена ж. Умъртвяване на тъкани, предизвикано от
травма или запушване на кръвоносен съд и съпро¬
водено с инфекция И загниване, Суха гангрена. [гр.]
гангренясвам нсв,, гангренясам св. нпрх. Заболявам,
поразен съм от гангрена. Раната е гангрепясала.
гангстер м. и гангстерка ж. Член на разбойническа
банда; разбойник, бандит, [англ]
гангстерски прил. Който се отнася до гангстер. Ганг¬
стерски филм. Гангстерска постъпка.

128 râpa	,
*	гара ж. 1. Железопътна спирка със съоръжения и
сгради за обслужване на пътниците, за товарене й
разтоварване на стоки и др. 2. Сграда, помещение
за обслужващия персонал и пътниците на такава
спирка. 3. Селище около такава спирка, [фр.]	<
гяр&ж м. Място или помещение, където се прибират,
затварят автомобили по време, когато не се изпол¬
зват. [фр.]
гарант м, 1, Поръчител. 2. Който гарантира, осигуря¬
ва съществуването шщ извършването на нещо. Га¬
рант на правовата Държава са съдиите, [фр,]
гарантирам нсв. и св.. прх. и нпрх. 1. Поръчителству¬
вам. Гарантираш ли за този човек? 2. Обезпечавам, '
осигурявам (с гаранция). Това ще ми гарантира
прехраната. Гарантирана стока,
гаранционен прил. Който се отнася до гаранция. Га¬
ранционен срок. Гаращионно свидетелство.
гаранция ж. 1. Поръчителство (словесно, парично и
’· пр. ). 2. Сума, която се внася за поръчителство.
Пуснали са го от затвора под гаранция. 3. Това,
*	‘ което дава увереност, сигурност за нещо, в някакво
отношение. Няма никаква гаранция, че ще стане
точно така. [фр.]
гарАфа и карафа ж. Вид шише за вода. [ар. > исп., гр.]
■ гАрван м, Черна креслива птица с брада от щръкнали
перца по гърлото, Согуцв согах. Гарванът грачи
грозно, зловещо. Бот.
гарванов прил. 1. Който е от или на гарван. Гарваново
крило. Гарваново гнездо. 2. прен. За коса, вежди, очи
— черен.
гАрвшнски прил. Който се отнася до гарван.
*	гАрга ж. 1, Два вида птици от семейство вракови, с
черно оперение с метален блясък: а. Червеноклюна
гарга, която издава крясъци подобно на чавка
(РуггЬосогах руггЬосогах); б. Жълтоклюна гарга,
издаваща мелодични звуци (С. ёгасШиь). 2. обикя.
мн. прен. За букви — лошо написани, разкривени. .
О Ако ще е гарга, да е рошава разг, — за подчер¬
таване, че ако нещо има да става, да се прави,
трябва да се прави по най-добрия начин, както му
е редът. Плаша гаргите ирои. — не съм в състояние,
не мога и напразно се мъча да уплаша някого, [от
тур.]	■	.
гаргара ж. Шумно плакнене на устата и гърлото с во¬
да или лекарство. О Нравя си гаргара разг. — а.
Върша нешо с голяма лекота, б. Шегувам се с ня¬
кого или нещо. [нгр>
гард м. спорт. 1. Позиция, положение за защита,
обикн. в бокса. 2. Защитник (в баскетбола). О Сва¬
лям гарда — преставам да се защитавам, откривам
се за нападението на противника, [англ.]
гардероб м, 1. Шкаф или долап, в който се държат
’ дрехи. 2. Място в театър или заведение, където се
пазят горните дрехи на посетителите. 3. само ед. съ¬
бир. прен. Всички дрехи на един човек, [фр.]
гардеробен Прил. от гардероб, Гярдеробна
врата. Гардеробен номер.
гардеробвёр м. и гардеробнерка ж. Служител при гар¬
дероба в ‘театър или заведение.
гарез м. прост. Карез.
гарАрам нсв. и св., прх. Оставям, прибирам превозно
средство в гараж. Срв. паркирам. -
. гармонд м. Средно едър печатарски шрифт (между
петит и цицер). [фр. от соб.]
гарнизон м, Войскова част или части, които кварти-
руват постоянно в дадено селище или укрепление,
[ФР-]
гарнизонен прил. Който се отнася до гарнизон. Гарни¬
зонен началник.
гарнирам нсв. и се., прх. Снабдявам нещо с гарнитура,
слагам гарнитура (на ястие, дреха),
гарнитура ж. 1. Прибавка към пържено или печено
ястие, която се състои обикн. от зеленчук, пържени
картофи и др. 2. Добавка към дреха за украса. 3.
прен. Всяка добавка към нещо с цел да го направи
по-хубаво, по-интересно, 4. Комплект, набор от
предмети (мебели, инструменти и др.) с еднакво
предназначение. Холна гарнитура. 5. техн. Уплът¬
нител от корк, картон, азбест и др. [фр.]
гарсонетка ж. Твърда сламена шапка с плоско дъно
и равна периферия, [от фр.]
гарсониера ж. Жилище, което се състои от стая и кух¬
ня, обикн. за сам човек, [от фр.]
гасен прил. Обикн. в съчет. гасена вар — бяла каша,
която се получава при обработка на негасената вар
с вода и се използва главно в строителството, за
белосване и др.
гАсна нсв. нпрх. 1. Преставам да горя или да светя.
Огънят гасне. Звездите гаснат. 2. прен. Чезна, от¬
слабвам. Гаснат сили. Гасне младост.
гастрйт м. мед. Възпалително заболяване на стомаш¬
ната лигавица, [от гр.]	*
гастрол м. Гостуване на сценичен изпълнител на сце¬
ната на друг театър, [нем.]
гастролирам нсв. нпрх. Гостувам на сцената на друг
театър. > > Гастролиращ артист.
гастрольор м. Артист, който гостува на чужда сцена,
гастроном м. и гастронбмка ж. 1. Човек, който е до¬
бър познавач и си угажда с хубаво ядене; чревоу¬
годник. 2. само м. Магазин за хранителни стоки, зй
готови храйи и напитки, [гр.]
гастрономичеп и гастрономйчески прил. Който се от¬
нася до гастрономия или до гастроном (в 1 знач.);
чревоугоднически. ,	» .
гасгропомни ж. Прнстрастеност към хубава храна;
чревоугодничество.
гася нсв. прх. Правя да угасне, да престане да гори или
да свети. Гася огън. Гася лампа. О Гася вар — за¬
ливам негасена вар с вода, за да стане на каша.
гатанка и гатанка ж. Народно-поетичен жанр —
кратко иносказателно описание на предмет, живот¬
но или явление, чрез което сс изпитва съобразител-
ността на отгатващия, който трябва да разкрие са¬
мия предмет.
гатер м. Машина за рязане на дъски с няколко успо¬
редни триона, [нем.]
гатерйст м. Работник на гатер.
гаубица ж. Вид артилерийско оръдие,
[чеш. > нем. > рус,]
гАубичен прил. Който се отнася до гаубица. Гаубична
батарея. Гаубичен снаряд.
гаф м. Груба грешка, неуместна постъпка или изяв¬
ление. Политически гаф. Внимавай да не направиш
гаф! [фр.]
гаче, гАче ли сз. диал. Като че, като че ли.
гащат прил. За птица — който е с едри пера по кра¬
ката. Гащат петел.
гащета мн. 1. Къси гащи, обикн. спортни или турис¬
тически. 2. Къси мъжки долни гащи. По потник и
гащета.
гащи мн. 1. Долна дреха с крачоли, която покрива тя-

лото от кръста надолу, Къси гащи. Дълги гащи. 2,
Панталон, обикн. като част от народна носия.
О Дупе* и гащи. По бели* гащи. Слаг-ам (пъхам) си
таралеж* в гащите.
гащннк м. 1. Ремък или връв за връзване на гащи. 2.
прен. Човек с дънести гащи; потуран. 3. прен. презр.
Развлечен, раз мъкнат, неспретнат човек.
гвардеец м. Военнослужещ в гвардия.
- гвардейски прил. Който се отнася до гвардия или до
гвардеец. Гвардейски полк. Гвардейска униформа.
гвардия ж. 1. Отбрана, елитна войска. 2. Кавалерийс¬
ка войскова част за охрана на държавен ’ глава в
мирно време. '
гвдздей м. 1. Къса желязна пръчка с единия край за¬
острен, а другия като главичка; пирон. Забивам
гвоздей. 2. кпиж. (рус.) Най-важна, най-съществсна
част на нещо. Неговото изпълнение ще бъде гвоз¬
деят на програмата.
где нарч. Къде, де,
гдето нарч. Където, дето.
гевгйр м. прост. Голяма кухненска цедка,
[перс. > тур·.]
гевезА се нсв. нпрх. разг. Глезя се, лигавя се. [от тур.]
геврек м. Тънък сух кравай с форма на кръг, [тур,]
геврекчннница ж. Заведение, където се нравят или
продават гевреци. '
геврекчйя м. и геврекчййка ж. Човек, който прави
или продаза гевреци.
* гег м. Забавна случка, шега^ комичен ефект, обикн. в
* * естрадно представление, телевизионна програма и
в под.' [англ.)	♦
гёга ж. Дълга овчарска тояга с кука на края за хва-
щане на овцете.
геена ж. остар. Ад, преизподня, пъкъл. Геена огнена.
·· [гр. < евр.]
·♦ - гейзер м. Извор, от който периодически блика нави¬
соко гореща вода. [исл.]
гейм м. Отделна част от някои спортни игри, напр.
волейбол, тенис. Победа с три на два гейма, [англ.]
гейша ж. Професионална танцьорка, певица и музи-
кантка, която прислужва и развлича посетителите
в увеселителни заведения, гостите на приеми и др.
[яп.]	·
гедлд спец. Полутвърдо, желеобразно вещество, кое¬
то се получава при коагулация на колоидни разт¬
вори. При изстудяване разтвореният желатин се
втвърдява в гел. [от лат.]
гСлс ср. прост. 1. Несполучлив зар при игра на табла.
2. прен. Несполука, [тур.)
гем м. прост. Юзда. [тур.]
гемнджййски прил. Който се отнася до гемия или ге-
миджия. .
гемиджйя м. Човек, който кара гемия, работи на ге¬
мия.
гемия ж. Кораб с платна. О Потънали* са ми гемии¬
, те. [гр. >тур.]	·
геи, ми. гёни, м. Единица наследствен материал, коя¬
то определя формирането на даден елементарен
признак, [от гр.] _
генеалогичен и гепвалогически прил. Който се отнася
до генеалогия; родословен. Генеалогична класифи¬
кация на езиците.
генеалогия ж. книж. Родословие, [гр.]
генезис м. и генеза ж. книж. Произход, зараждане.
Науката обяснява генезиса на явленията. [гр.]
генен прил. Който се отнася до ген. О Генно инженер¬
ство — дял от молекулярната биология, който сс
9. Винарски тълхоасц речник
гео- 129
занимава с целенасочено конструиране на нови, не¬
съществуващи в природата съчетания от гени.
генерал м. Висш офицер с чин над полковник, с чети¬
ри степени, както следва: генерал-майор, генерал-
лейтенант, генерал-полковник и армейски генерал,
[лат.]
генерал-губернатор м..Върховен административен уп¬
равител на зависима област,	*,
геяерялев прил. Общ, главен, върховен. Генерален ди¬
ректор. .Генерален план. Генерална репетиция.
О Генерално пълномощно — което дава право за
сключване на всички възможни сделки от името и
за сметка на упълно мощител а.
генерализирам нсв. и св., прх. и нпрх. Обобщавам,
генералисимус и. Най-високо военно звание в някои
страни.
генералитет м. събир. Всички генерали, генералски
състав на войската, [нем.]
генералски прил. Който се отнася до генерал, Генерал¬
ски чин. Генералска униформа. Генералски син.
геяералша ж. разг. Жена_ на генерал, [от рус.]
генералщабен прил. воен. Който се отнася до генера¬
лен щаб на войска. Генералщабен офицер.
генеративен прил. Който сс отнася до пораждане, раж¬
дане, създаване; пораждащ, продуктивен. Генера¬
тивни органи. О Генеративна граматика ез. — те¬
ория, която разглежда граматиката на езика като
механизъм, който поражда правилни от норматив¬
на гледна точка текстове.
генератор м. 1. Уред, който произвежда електрически
ток. 2. Котел в парна машина. 3. прен. книж. Кой го
генерира нещо. Генератор на идеи. [лат·..]
генерация ж. книж. Поколение. Млада генерация.
[лат.]
генерирам нсв. и се., прх. книж. спец. Пораждам, про¬
извеждам. [от лат.]	*,
генетика ж. Дял от биологията, в който се изучава
наследствеността и начините на предаване на нас-
ледствещ1 те белези, [от гр.]	,
генетичен прил. Който се отнася-до генетика. Гене¬
тични промени. Генетична инфорлшция. Генепшчно
заболяване. О Генетичен код*,
гениален прил. 1. Който има качества на гений, Гени¬
ален поет. 2. Който е продукт или проява на гений,
който е съвършен. Гениална творба.
гениалност ж. Качество на гениален,
г&ннй* м. 1. Най-висока степен на човешки способнос¬
ти. Музикален гений. Прекланям се пред гения на
Ботев. 2. Човек с такива способности. 3. В древна¬
та митология — дух подбудител или дух покрови¬
тел. Добър гений. Зъл гений. [.лат.]
генитален прил. Който се отнася до гениталии; полов,
детероден.
гениталии мн. спец. [Външните) полови, детеродни ор¬
гани. [от лат.]	.	■
гепотнп м спец.■ Наследствена основа, съвкупност от
гените на организма. Срв. ф е н о т и п. [от гр.]
геноцид м. Изтребване на група хора по расов, наци¬
онален, етнически или религиозен признак, [от
гр.+ лат.)
г^о- Съставна част на сложни думи със значение
„който сс отнася до Земята, до земното кълбо или
земната кора“, напр.: география, геодезия, геомет¬
рия, геопомопика. геотропизьм и под., [гр.]

130 географ
географ м. и географка ж. Специалист по география,
география ж. Наука за земната повърхност, за при¬
родните особености и богатства, за разпростране¬
нието на живота и на човешката дейност по земно¬
то кълбо, [гр.]
географски прил. Който се отнася до география или
до географ. Географско изследване. Географско дру-
- жество. Географски конгрес. Географска дължина*.
Географска ширина*.
геодез и геодезист м. Специалист по геодезия,
геодезен, геодезичен и геодезки прил. Който се отнася
до геодезия и до геодез, геодезист.	t
геодезия ж. [Наука за] измерване на земната повърх¬
нина, главно за картографски, военни н стопански
цели, земемерство, [гр.]
геодезки еж. г е о д е з е и.
геолог м. и гео.южка ж. Специалист по геология,
геологичен м геологически прил. Който се отнася до ,
геология, геоложки. Геологично изследване. Геоло¬
гични епохи, Геологически институт.
геология ж. Наука за състава и строежа на Земята,
за развитието на мъртвата и живата природа в
продължение на цялата й история, [гр.]
геоложки прил. Който се отнася до геолог и до гео¬
логия. Геоложки конгрес. Геоложко проучване.
геомагиетизъм м. Магнитно поле на Земята; земен
магнетизъм.
геомагнитен прил. Който се отнася до земния мегне-
тнзъм. Геомагнитна карта. Геомагнитна аномалия.
геометричен и геометрически прил. Който се отнася до
геометрия. Геометрическа задача. Геометрични фи¬
гури. Геометрична пропорция.
геометрия ж. Част от математиката, която изучава
пространствените форми, [гр.]
геометър м. книж. Учен, специалист по геометрия, [от
гр]
геополитика ж. Политическа концепция за връзка на
политиката с географията, с географското положе¬
ние на страните.	’
гсополмтйчсски прил, Който се отнася до геополитика.
геотермален и геотермичен прил. спец. Който се отнася
до вътрешната топлина на Земята и нейното из¬
ползване. Геотермални води.
геотропнзъм м. спец. Насоченост на растежа на орга¬
ните на растенията под влияние на земното притег¬
ляне. Стъблата имат отрицателен геотропизьм и
растат нагоре.
геофизика ж. Наука за строежа на Земята, нейните
физически свойства и процеси,
геофизичен и геофизически прил. Който се отнася до
геофизика, до строежа и физическите свойства на
Земята.	.
геохимичен и геохимически прил. Който се отнася до .
химическия състав на Земята, до геохимия. Геохи¬
мични изследвания.	·
геохимия ж. Наука за химическия състав на Земята,
геоцеитрйзъм м. Неправилна, остаряла представа,
схващане, според което Земята е център на вселе¬
ната.
теоцентрйчсu прил. 1. Крито сс отнася до геоцентри-
зъм. Геоцентрична представа за света. 2. Който се
определя по отношение на центъра на Земята или
по отношение на Земята като център. Геоцентричии
координати.
гепард м. Подобен на леопарда хищен бозайник със
сравнително дълги крака и изключителна бързина,
обитаващ Африка и югозападна Азия, Асшопух
jubatus.
гСниим нсв„ гепя св. прх, жарг. разг. Хващам, улавям,
вземам. Крадехщт е избягал, но ще го гепят.
[неизв]
герак м. Ястреб, [гр,]
геран м. Дълбок кладенец, из който водата се вади с
кофа, закачена на кобилица, [гр.]
геранило ср. Кобилица на геран, '
герб м. 1. Изображение, което служи като отличите¬
лен знак на държава, община, съсловие, владетелс¬
ки род и др. и се поставя върху знамена, печати,
парични знаци, документи и Под, Герб на Република
България, 2. разг, остар. Косвен данък, държавни
такси, които· се събират чрез специални таксови
(гербови) марки. [нем. > пол. > рус.]
гербер м. Декоративно тревисто растение с красиви
цветове с тесни продълговати листа, ОегЬега
ЗатпеБопп. [фр.]
гёрбов прил. Който се отнася до герб. Гербов знак.
Гербов налог. О Гербова мярка — таксова марка.
гергеф м. Дървен уред с четириъгълна или кръгла
форма за обтягане на платно при везане, бродира¬
не. [перс. > тур.]
гергйна ж. Градинско цвете с едри кичести цветове,
ОаЬИа уаНаЬЖя.	'
Гергьовден м. Пролетен църковен и народен празник *
на 6 май.	’
^^бвленски Прил. от Г ергьовднн; гергьов¬
ски.
тсртъбвдснчс ср. Название на няколко пролетни цветя,
които цъфтят по Гергьовден; гергьовче.	,
гергьовка ж. Ливадно растение с дълго меко стъбло
и дребни жълти цветиста, СаНцщ сгисШипз.
гергьовски прил. Който се отнася до Гергьовден. Гер¬
гьовско агне. Гергьовски люлки,
гергьовче ср. Гергьовденче. *
гердан м. Огърлица. Кован гердап. Коралов гердан.
[перс. > тур.]
герест прил. За петел — който е с жълти пера и от
по-едра порода, [от тур.]	.
гернатрнчен и гернатрйчески прил. Който се отнася до
гериатрия. Гериатрична клиника.
гериатрия ле. Дял от медицината, който изучава за-
боляванията при възрастни и стари хора и тяхното
лечение и профилактика. Срв. геронто¬
логия. [гр.]
гериатър м. Специалист по гериатрия.
герман м. Обредна глинена кукла, която погребват,
за да вали дъжд.	.
германец м, и германка ж. 1, Лице от основното на¬
селение на Германия. 2. само .ми, ист. Древни пле¬
мена от индоевропейската езикова група, населява¬
ли към I в. преди н.е. областите между Северно и
Балтийско море, Рейн, Дунав и Висла,
германист м. и термаuuιсnка ж. Специалист по герма¬
нистика.
гермапмелшка ж. Съвкупност ст науки за германските
езици, литература, история, етнография и фолклор,
германофйл м и гермалофйлка ж. Привърженик на
Германия, на германците и на всичко германско,
гермавофйлетво ср. Поведение, проява на германо¬
фил.
германофоб м. и германофобка ж. Човек, който мрази
Германия и всичко германско.

германски прил. I. Който се отнася до Германия; нем¬
ски. Германска индустрия. 2. Който се отнася до
близките по произход и език народи на североза¬
падна Европа — немци, англичани, холандци, дат¬
чани, шведи, норвежци. ' Германски езици.
героизация ж. Героизираме.
героизирам нсв. и св., прх. Представям някого като ге¬
рой, придавам геройски характер, героични черти
на някого или нешо. Героизирам миналото.
героизъм м. 1. Качество на герой, изключителна сме¬
лост и готовност, способност за извършване на
подвиг; геройство, храброст. 2. Проява, постъпка
на герой; геройство, подвиг.	I
героиня ж. Жена герой.
героичен и ^роическа прил. Който се отнася до герой
и героизъм; смел, юнашки. Героични хора. Героични
дела. Героичен епос.
герой .и. 1. Изключително смел и доблестен човек;
юнак, храбрец, херой. 2, Действащо лице в литера¬
турно произведение, филм и под. 3. Участник в ня¬
каква случка, събитие или лице, към което е насо¬
чено общественото внимание, интерес. Герой на
деня. Герои на епохата. 4. В античната митология
*— полубог, роден от смъртен и бог, надарен с из¬
ключителна храброст и сила. 5. Почетно звание, с
което се отличават хора с изключителни заслуги
към обществото. [гр.>рус.]
■геонски прил. Присъщ на герой; героичен, херойски.
Геройска борба. Геройска смърт.
геройство ср. Проява на герой.
•деронтолог м. Специалист по геронтология.
геронтология ж. Наука за стареенето на живите орга¬
низми, включително човека. Срв. г е р и¬
а трия. [от гр.]
гестДпо ср. Тайна държавна полиция във фашистка
Германия, [нем.]	.
геетАловец м. Служител на гестапо.
геги мн. (гега ж.) 1. Платнени или плъстени обвивки,
които се закопчават над глезените върху плитки
обувки (в студено време). 2. Гамаши (в I знач.). [фр,]
гетннакс м. Вид слоеста пластмаса с високи механич¬
ни и електроизолационни качества, получена чрез
пресуване на пропита с бакелитова смола хартия,
[от соб]	,
гСто ср. Част, квартал от голям град или район, къ¬
дето (са били принуждавани да) живеят определени
малцинствени или социално обособени групи от на¬
селението. . [ит. > нем.] .
гегрн мн. Гети.
гешефт м. Нечестна, непочтена търговска сделка; спе¬
кула. [нем.]
гешефтар м. и гешефтарка ж. Който върши гешефти.
Гешефтари обират народа.
гешефгарски прил. Който се отнася до гешефтар.
гешефгарство ср. Дейност или проява на гешефтар.
ги мест. Лично мест,, вин,*от т е, кратка форма сре¬
щу тях. Ето книгите, вземи ги и ги носи. Аз тях
пе ги познавам.
гибел ж. Унищожение, разрушение, смърт,
гибелен прил. Който носи гибел, отнася се до гибел.
Гибелни последици.
* гибелпост ж. Качество на гибелен,
гибои м. Дребна човекоподобна маймуна с дълги
предни крайници, [фр.синд.]
гигант м. 1. Необикновено едър човек със свръхестес¬
твена сила; исполин, великан. 2. разш. Нешо с ог¬
ромни размери. Самолет гигант, [гр.]
гинекологичен 131
гигантски прил. С качества, размери на гигант; огро¬
мен, исполински, великански. Гигантски успехи.
гад м. 1, Екскурзовод, разводач. 2. Пътеводител, [фр . ]
’ гиди част, нар. Обикн. в обръщение — за израз на
приятелска закана, укор или съжаление. Гиди пакос¬
тнико такъв!
гидия м. нар. Буен, смел млад мъж, момък; луда гла¬
ва. Не оставя на мир село луд гидия. П.П.Сл.
гиздав прил. нар. Хубав, напет, спретнат, украсен, Ху¬
бава мома, гиздава! Нар.п. Гиздива премяна.
гиздавина ж, нар. Качество на гиздав,
гиздйло ср. нар. Дреха или предмет за украса; накит,
премяна. «
гнздоейя ж.. разг. 1. само ед. Гиздавина. 2. Нещо ху¬
баво, гиздаво. 3. Гиздава жена; хубавица, ·
гнздя нсв. прх. Правя да стане гиздав; китя, украся¬
вам. Гиздят булката за сватбата. — се възвр.
Много обича да се гизди.	.
гезна нсв. нпрх. Тъна във влага, вода. Краката ми
гизнат в локвите.
гилдия ж. 1. ист. В Западна Европа през средните ве¬
кове — сдружение на търговци и занаятчии за за¬
щита на професионалните им интереси; еснаф. 2.
разш. Професионално сдружение, организация,
съюз. [рус. < нем.]
гйлза ж. 1. Част от артилерийски снаряд или от пат¬
рон — къса задънена тънкостенна тръба, в която
се поставя капсула, барут и сачми или куршум. 2.
Книжна тръбипа за цигара. [нем. > рус.]
гилотина ж. 1. Механично устройство с нож за обез¬
главяване. 2. техн. Уред за рязане на различни ма¬
териали, напр. хартия, [от фр. соб,]
тилотипйра.н нсв. и св., прх. Обезглавявам с гилотина,
гимназиален прил. Който се отнася до гимназия. Гим¬
назиален курс. Гимназиален учител.
гимназист м. и гимназистка ж. Ученик в гимназия,
гимназия ж. Горен, последен курс на общообразова¬
телното училище, в който се получава средно об¬
разование. Класическа гимназия, [гр.]
гимнастик м. и тинпкстйчка ж. Човек, който се зани¬
мава с гимнастика, изкусен в гимнастически упраж¬
нения спортист.
гимнастика ж. 1. Съвкупност от упражнения за фи¬
зическо развитие и укрепване на организма. Правя
гимнастика. 2. Спортна дисциплина, която включ¬
ва система от специално подбрани физически уп- '
ражнения. Спортна ■ гимнастика. Художествена
гимнастика, [гр.]
гннпкстйчески прил. Който се отнася до гимнастика.
Гимнастически упражнения. Гимнастически състе¬
зания.	.	г
гн^шстьорка ж. Лятна военна унифомена дреха от
плътен плат, пристегната в кръста и с висока права
яка. [рус.]	*
гина нсв. нпрх. Загивам, умирам, изчезвам, пропадам. '
Надеждите гинат. Покорените народи гинат. Гги¬
нат сили и младост. Бот.
гангер м. Растение магарешки трън. [тур.]	-
гинеколог м. и гниеколожка ж. Специалист по гине-. ■
кология.	.
гинекологичен и гинсколог^чсня прил. Който се отнася
до гинекология, до анатомичните н физиологически¬
те особености на женската полова система, нейните
заболевания и лечение. Гинекологичен кабинет.

132 гинекология	.
гинеколОгия ж. Наука за майчинството на жената и
свързаните с него болести, [гр.]
гннеколбжки прил. Който се отнася до гинеколог и ги¬
некология; гинекологичен, Гинеколожки преглед,
гипс м. 1. Безцветен или различно оцветен минерал
(калциев сулфат), който се използва в строителст¬
вото, зи производство на цимент, порцелан и др, 2.
Получен от този минерал бял прал, от който се
приготвя бързо втвърдяваща се каша за замазване,
в строителството, скулптурата и др. [гр.]
пвдсиртм нсв. и св., прх, 1. Измтзвтм, замазвам с
гипс. 2. Правя гипсова превръзка, обикн. на счупе¬
на част от тялото. — се irnpx. жарг. разг. Вцепеня¬
вам се, обикн. от уплаха, изненада. На изпит човек
понякога се гипеира и забравя всичко.
гипсов прил. Който се отнася до гипс, направен от
гипс. Гипсово находище. Гипсов таван. Гипсова
превръзка.	»
пара ж. Гимнастически уред — тежка метална топка
с дръжка или две метални топки, съединени с
дръжка, [рус. < перс.]
гирлянда ж. Венец или дълга сплитка от цветя, листа,
вейки или цветна хартия за украса, [фр.]
гише ср. Прозорче или място в учреждение за обслуж¬
ване на посетителите, [фр.]
главТ ж. 1. Най-горната или предна част от тялото
на човек или животно, където се намират мозъкът,
устата н повечето сетивни органи. Боли ме главата.
2.	Горната част на човешка глава; теме. Главата
ми побеля. Гола глава. 3. преп. Ум, разум, разсъдък.
Главата му сече. 4. Отделен човек от множество
хора или отделно животно. От тоя разход се пада
' по лев на глава. Имам няколко глави добитък. 5.
Първенец, вожд, сттрейшиит. Глава на семейство.
Държавен глава. 6. Надебелена заоблена част на
някои растения (лук, зеле, цвекло и др.). Глава лук.
7. Разширера, о бшеи. зазблена аркйнй ааст на гвоз¬
дей, болт и под. 8. Извор, начало нт река. 9. Обо-
.собена, относително самостоятелна част, дял от
книга, съчинение. Първа глава. О Бия (блъскам) си
главата разг. — а. Правя усилия да разбера, да от¬
гатна, разреша нещо, да измисля нещо, б, Окайвам
се. Вдигам (виря) глава — бунтувам се. Вдигам
, н е щ о ht главата сн — докарвам безредие. Взе¬
мам* някому главата. Горе главата! — за на¬
сърчаване: смело, бодро! Дебёла глава — прост,
тъп или опак човек. Едно за глава, друго за крака
—	безразборно, безредно. Излизам иа глава разг.
—	надвивам, справям се с някого или нешо. Мина¬
ва ми през главата разг. — т. Преживявам, изживя¬
вам (неприятности, нещастия), б. Помислям, сещам
се, идвт ми на ума. На своя глава — без разреше¬
ние или допитване. Превивам* глава. През глава
смеяс е, тичам, бягам — много силно,
буйно, стремително. , Слагам (турям) сн главата в
торбата — рискувам живота си. Хващам* се за гла¬
вата.	·
главатар м. и главатДрка ж. Началник, първенец на
дружини, общество и др. Главатар на чета.
главен1 прил. Който стои начело или е пръв по зна¬
чение, важност. Главен директор. Гшвен редактор.
Главна причина. Главна цел. Главна улица. О Глав¬
на буква — голямт букви, с която започва изрече¬
ние или собствено име. Главни части на изречението
грам. ■— синтактически независими части нт изре¬
чението (подлог и сказуемо). Главно изречение
грам. — просто изречение, което с независима част
на сложното съставно и изразява самостоятелна
мисъл.
главен2 прил. Който се отнася до глави. Главен мо¬
зък.
глТвест прил. Който имт голяма глава. Главесто зеле.
главица и главичка ж. Умал. от г л т в а.
главини ж, Част от колело, в която се закрепват спи¬
ците и през която минава оста.
главнАв прил. По който има главня (в 3 знач.). Глав-
ншо жито.
главница ж. Дадени под лихва или вложени в нещо
пари; капитал.
глтвникомгТ1н[у|втщ м. Главен командир, началник нт
въоръжените сили нт една страна през време ит
войни.	.
главня ж. 1. Къс запалено или недогоряло дърво. 2.
Факел. 3. бот. Чернилкт, ръжда по жито, царевици
и др, растения, Ustilago.
гнавоKлЪсктгlицα ж. 1. Труден за решаване въпрос,
задачи и под., които изискват силно умствено нап¬
рягане. 2« остар. Кръстословица,
гнaзобKн м. Главоболие (в 1 знач.). Аспиринът се из¬
ползва срещу главобол.
главоболен прил. разг. Който причинява главоболия,
неприятности, Главоболна работа.	*
главоболие ср. 1. Болки в главата; главобол. Страдам
от главоболие. 2. прен. Грижа, безпокойство. Това
ми докарва големи главоболия.
главоболя асе. прх. Причинявам неприятности, досаж¬
дам някому с неприятни) глтвоКолни неща. Не ис¬
кам да ви главоболя с тая неприятна работа.
главозтмТйвтм нсв., главозтмТя св. прх. Правя някой
да изгуби способност за трезви преценки на собст¬
вените си качества, достойнства и дт се възгордее.
Успехите го главозамаяха. —- се нпрх. Надценявам
качествата, достойнствата си и се възгордявам.
Главозамаяхме се от успехите си.
глтвозтмтшваие ср. Състояние по гл. главо¬
замайвам се.
главозамайващ прил. Който причинява главозамайва-
не, който прави силно впечатление с изключителна¬
та си големина, интензивност, необикновеност.
Главозамайващи успехи. Главозамайващи цепи,
главоломен прил. Обикн. зт бързина, скорост, движе¬
ние — който е изключително голям, извънредно
бърз и е свързан с риск и опасност зт живота. Дви¬
жа се е главоломна бързина. Главоломно спускане.
> > Главоломно покачване на цените. [от рус.]
глтвоиог прил. В съчет. главов^те мекотели и като
същ. гназоиОге мн. (глтвоиого ср.) зоол. — клас вис¬
ши морски мекотели, при които главата е обкръ¬
жени от пипала зт улавяне на храната и зт прид¬
вижване. Октоподът е главоиого мекотело.
главорез м. Жесток убиец; разбойник,
глав^ам нсв,, главя св. прх. прост. Ценявам, наемам.
Главявам го за ратай. — се нпрх. Ценявам се.
. глагбл м. грам. [Част нт речта, категория думи, които
означават действие или състояние и се изменят по
лице, число, време, наклонение, напр.: пиша, пи¬
шеш, пишат, писах, пиши, пишете.
гнагблен прил. Който се отнася до глагол. Глаголан
вид. Глаголно лице. Едносъстанно глаголно изрече-
кие.
глаголица ж. Първата старобългарска азбука, създт-

дена от Константин-Кирил и използвана в минало¬
то от българи, хървати, моравии и др. славяни.
глаголйческн прил. Който се отнася до Глаголица.
Глаголически писмени паметници.
глаголност ж. 1. Качество на глаголен. 2. Качество
на речта, което се определя от наличието на глаго¬
ли в нея.
глад, -ът м. 1. Остра потребност от храна, усещане
за необходимост от поглъщане на храна. Хапнах
малко и гладът ми мина. 2. Продължително недо-
яждане. 3. Неплодородие и отсъствие, недостиг на
храна. Сушата заплашва с глад. 4. прен. Състояние
на отсъствие, липса на нещо, което много се търси,
желае, от което има голяма потребност. Книжен
глад. Информационен глад. Кислороден глад.
гладач м. и гладачка ж. Човек, който глади (дрехи),
гладачеи прил. Който се отнася до гладач и до гладе¬
не. Гладачна техника.
глада чшша ж. Работилница, където се гладят дрехи,
гладен прил. 1. Който усеща, изпитва глад (в 1 знач.).
Прот. с и т. Гладен като вълк. Сит на гладен вяра
на хваща. Поел. 2, Който дълго, продължително
време не си дояжда. Грабят от народа гладен. Бот.
3, прен. Алчен, лаком, ненаситен, жаден. Гладен за
земя. 4. Неплодороден. Гладна година. Гладна земя.
5. Причинен от глгд. Гладаа смърт. f> Глалма
стачка — неприемане на храна като израз на про¬
тест и средство за постигане на нещо. На гладен
стомах разг. — преди ядене, когато човек е гладен,
гладиатор м. В древния Рим — роб, пленник или осъ¬
ден престъпник, специално обучен за въоръжена
борба с други като себе си или с диви зверове за
забавление на публиката в цирк. [лат.]
. гладиаторски прил. Който се отнася до гладиатор.
Гладиаторска борба,
гдаlднàгорегво ср. Положение на гладиатор, гладиа¬
торска борба.
гладило ср. Уред от камък или стомана за точене на
♦ сечива и бръсначи; брус.	'
гладиола ж. Градинско цвете с фуRесвидне цветове,
С1асйо1из - [от лат.]
гладко Нари. от гладък; по лсссн начин, без затруд¬
нения, пречки и задръжки. Изборът премина гладко.
глАдкост ж. Качество на гладък,
гладник м. и гладница ж. 1, Човек, който е много из¬
гладнял, дълго не се е хранил. Ядеш като гладник!
2. Човек, който проявява лакомия, ненаситност.
Навъдиха се много гладници.
гладорня ж. разг, 1_ Глад, гладуване. 2. събир. Глад¬
ни, бедни хора.
гладувам нсв. нпрх, 1. Стоя гладен, търпя глад, не ям.
Вчера ι/лл* ден сме гладували. Гладува за здраве. 2.
Продължително време не си дояждам, ям малко
поради липса на храна, на средства. Който не ра¬
боти, ще гладува. Тая зима ще гладуваме,
гладък прил. 1. Който има равна повърхност, без гра¬
павини. Прот. грапав. Гладка кожа. 2. прен.
Който става, протича без трудности и пречки, без
запъване. Гладка мисъл. О Гладко бягаие спорт. —
бягане на различни разстояния без препятствии. '
гладя нсв. прх. 1. Правя нещо да стане гладко, без
грапавини или без гънки. Гладя дрехи. 2. Галя,
милвам. Гладя го по челото. 3. Точа сечиво на си¬
тен брус или на ремък. Гладя бръснач.
глазирам нсв. и св,, прх. Покривам с глазура,
глазура ж. I. Тънък стъкловиден слой, с който се
покриват керамични, порцеланови и др. изделия. 2.
гласоподавател 133
Покритие от захарен сироп, шоколад и др. върху
сладкиши или плодове за украса и вкус. {нем.]
гламав прил. разг. Глупав, извеян, смахнат. Гламав
човек.
гламавост и гламавшнна ж. разг. Качество на гламав.
гланц м. 1. Гладкост, изгладен ост, лъскавина. 2.
Гладко, лъскаво покритие, [нем. > рус.] *
гланцирам нсв. и св.. прх. Придавам гладкост, лъска-
вина, гланц, покривам с гланц,
гланцов прил. Който има гланц. Гланцова хартия. .
гларус м, 1. Вид чайка с бели пера по- долната част
, на тялото и дълъг клюн, Ьагш а^еп^ия. 2. жарг.
• Мъж с леко поведение, който се отдава на краткот¬
райни любовни развлечения по морските курорти и
плажове, [гр.]
глас, -ът м. 1. Звук, който се произвежда от трепте¬
нето на специални връзки, струни в гърлото под
действието на издишвания, изтласквания въздух
(при викане, говорене, пеене). Силен глас. Чуваха се
гласовете на непознати хора. Весели гласове подеха
нова песен. 2. Индивидуално качество на изговор.
Глух глас. Детски глас. 3. Способност за пеене. Тя
има чудесен глас. Пцзи си гласа/ 4. Мелодия в му¬
зиката и партия във вокален ансамбъл. Песен за
два гласа. 5. Изразено чрез пускане на бюлетина,
вдигане на ръка или по друг начин мнение, жела¬
ние, решение по някакъв въпрос, проблем; вот. Ре¬
шаващ глас. Той спечели с един глас. Право на глас.
6. Мненнеиа нашо. Р.стат атаелвете в зaiцатина
нещо. Глас народен, глас божи. О Глас в пустиня
— напразен зов, призив, на който никой не отгова¬
ря. На глас — като се произнасят, изговарят глас¬
но думите. Мисля на глас. Чета на глас. Повиша¬
вам глас — говоря с висок глас, обикн.
неодобрително, с укор към някого.
гласеж1 м. Начин на изговаряне, изговор. Звукът [а]
без ударение има затъмнен гласеж,
гласеж2 м. Гласене, подготовка; тъкмеж, кроеж.
глАсйн прил. 1. Който сс отнася до глас. Гласно чете¬
не. 2. Открит, публичен. Работата придоби гласен
характер. 3. ез. В съчет. гласен звук — звук на реч¬
та, кой го се състои от глас при почти пълно отсъс¬
твие на шум и може 'сам да образува сричка; глас¬
на, вокал. > > Като същ. гласна ж. и (рядко)
гласен м. — гласен звук. Гласните в българския
език са а, е, и, о, у, ъ. <> Гласни връзки (струни) —
двойка еластични мускулни гънки в гръкляна, кои¬
то трептят под действието на издишна въздушна
струя и образуват звук; I ласилки.
гласи вж. глася2.
глаейлки мн. (глаенлка ж.) Гласни струни,
гласна вж. гласен.
гласност ж. Явност, разгласяване. Да се даде глас¬
ност на тая разпоредба! Без гласност няма демо¬
крация.
гласов прил. Който се отнася до глас. Певец с отлич¬
ни гласови данни. Гласови органи.
гласовит прил. Който има силен или изразителен
глас. Гласовит петел.
гласовйтост ж. Качество на гласовит,
гласоподавам нсв. нпрх. Гласувам с бюлетина,
гласоподаване ср. Гласуване с бюлетина,
гласоподавател м. и гласо^.^завателка ж. Лице, което
гласува при избори; избирател.

134 глйспапир
глэснапнр м. Дебел лист хартия или тъкан със залепен
от едната страна слой пясък или друг абразивен
материал за изглаждане ка дърво, метал и др.;
шкурка, [нем.]
гласувам нсв. 1- нпрх. Чрез вдигане на ръка, пускане
на бюлетина или с друг условен знак изразявам
волята, мнението, позицията си по даден въпрос, за
дадено решение. 2. прх:. Одобрявам, приемам нещо
по този начин. Народното събрание гласува бюдже¬
та на държавата. О Гласувам доверие н а
някого, нещо книж. — вярвам, доверявам
се на някого, изказвам му доверие,
гласуване ср. Действие по гл. г л а с у в а- м. Тайно
гласуване.
глася1 нсв. прх. разг. 1. Готвя, приготвям нещо или
някого; подреждам, тъкмя. Глася го за път. 2. Пра¬
вя някой да бъде хубав; китя, украсявам, гиздя. Тя
гласеше момичето: за да го представи на гостите.
— се 1. възвр. Обличам се, гиздя се. По цял ден се
гласи пред огледалото. 2. нпрх. Каня се, готвя се,
възнамерявам. Глася се да ти дойда на гости.
глася2 нсв. нпрх.: само в 3 л. Имам определено съдър¬
жание, изразявам нешо по определен начин. Какво
гласи законът?	~
глаукома ж. мед. Опасна очна болест, която води до
ослепяване. [гр.]
глашатай м. 1. В миналото — човек, чиято длъжност
била с викане да разгласява съобщения и наредби
на властта в населено място. 2. прен-. Човек, който
провъзгласява, разпространява, пропагандира ня¬
какво учение, идея и под. Глашатай на социалисти-
ческшпе идеи. (рус.]
глед м. остар, поет. Поглед, зрение, изглед, вид,
О На глед — а. На вид, по външен вид. Приличен
на глед човек. б. Привидно; наглед. На глед всичко
' беше добре.
гледам нсв.- прх. и нпрх. 1. Насочвам очи, поглед, за
да възприема, да видя нещо. Гледам филма. Гле¬
дам, но не виждам. 2. нпрх. Обърнат съм нанякъде,
Прозорецът гледа към (на) юг. 3. нпрх. Стремя се,
полагам усилия. Ще гледам да тръгна по-скоро.
Гледам да угодя на всички. 4. прх, Грижа се за ня¬
кого, бдя над някого. Гледат го като писано яйце.
5. нпрх. Надявам се, уповавам се, очаквам нещо.
Семейството на мене гледа. б. нпрх. диал. Соча,
клоня. Времето гледа на разваляне 7. прх. Меря се,
сравнявам се. Ти не я гледай нея/ 8. нпрх. Бранувам,
бая. Гледа на кафе. Пека да му гледа на ръка. 9.
нпрх., с предл. н а. Мисля за нещо, имам отноше¬
ние към нещо. Аз гледам така на тая работа. —
се еъзнр. 1. Гледам себе си, оглеждам се (в огледа¬
ло). Постоянно се гледи в огледалото. 2. Грижа се
за себе си. Добре- се гледат те.
гледач м. и гледачка ж. 1. Работник, който се грижи,
който наглежда и храни добитък или други живот¬
ни, птици и под. Гледач на свине. 2. Човек, който
гледа, грижи се за някого (дете, болен или стар чо¬
век). 3. Който гледа на кафе, боб, карти и др.; врач,
врачка. 4. рядко. Зрител, зяпач.
гледен прил. Само в съчет, гледна точка — позиция,
от която нещо се разглежда, оценява. Това е така
само от твоя гледна точка.
гледец м. 1. Кръгче на окото, в чиято среда е зеница¬
та; ирис. 2, Зеница.
гледжбевам псе., гледжёсам св. прх. Покривам с глеч.
> > Гледжасани паници.
гледище ср. Мнение по даден въпрос, начин на мис¬
лене или позиция, от която нещо сс разглежда, оце¬
нява; становище.	■
гладка ж. 1. Място, на което -се спира погледът, ко¬
ето се открива пред погледа; изглед. Алпийска глед¬
ка. 2. Зрелище, Всеки ден се наблюдават тия гледки.
глезен* м. Издута кост над стъпалото на човешки
крак. Нагази във вода до глезените.
глезен2 прил. Когото са глезили, та е станал своенра¬
вен или мързелив.
глезеиик м. и главница ж. рядко. Галеник.	,
глездьо м. и глезла ж. Човек, който е глезен, разгле¬
зен, който се глези. .
глезя нсв. прх. Прекадено галя или угаждам някому,
задоволявам всичките му прищевки. Майките не'
трябва да глезят децата си. — се нпрх. 1. Проявя¬
вам капризи, искам да ми се угажда. 2. Лигавя се,
държа се превзето. -
глбтав прил. диал. Клисав, длетав. Хлябът е глетав.
глётчер м. Ледник във високи планини или полярни
области. Алпийски глетчери„ [нем.]
глёч ж. 1. Вещество, с което се покриват глинени из¬
делия, та след изпичането им се получава гладък
стъкловиден пласт, глазура. 2. Обвивната, най-
твърда част на зъбите; емайл,
глиган м. Мъжка дива свиня; вепър.
глнги и глнгове мн. (глиг м) Кучешките зъби на гли¬
ган, които стърчат навън.
гликоза ж- 1. спец- Най-разпространеният в природа¬
та въглеводород, който се съдържа в растенията и
животинските тъкани, най-важен източник на енер¬
гия за животните и микроорганизмите; гроздова
захар. 2. Гъсто сладко вещество, получено от царе¬
вица, картофи или плодове. Бонбони със захар и
гликоза- [гр.]
глина ж. Пластична пръст, която при печене се
втвърдява и от която се правят тухли, керемиди,
съдове и др.
глинен прил. Който се отнася до глина, направен от
глина. Глинени съдове,
глинест прил. Който съдържа глина, има качества на
глина. Глинеста почва.
глнсер м. Плоскодънна лодка, която се плъзга с го¬
ляма скорост по повърхността на водата.
[фр.>рус.]
глист м. 1. Земен, дъждовен червей. 2. мн. Паразитни
червеи в червата на човека и други бозайници,
глйстав прил. Който има глисти в червата си.
глицерин м. Безцветна масловидна течност със слад¬
никав вкус, която се добива при осапуняване на
мазнини и се употребява в козметиката, медицина¬
та и др. [от гр.]
глицеринов прил. Който съдържа глицерин. Глицери¬
нов сапун.	,
глицйння ж. Увивен декоративен храст с ароматни
лилаво-сини цветове, \У15(а1*1а sinensis. [гр,]
глоба ж. Сума, която някой принудително заплаща
като наказание за извършено от него нарушение на
закон, разпоредба и под. За подобно престъпление
законът предвижда затвор и глоба.
глобален прил. 1. Взет изцяло, общ. Глобална сума. 2.
Който се отнася до целия свят, засяга цялата Земи;
всемирен, всеобщ. Глобални проблеми. Глобални
война, [фр.]	♦
глобулини мн. (глобулйн м.) Най-разпросгранени в

природата животински и растителни белтъчини,
прости протеини, които сс съдържат в кръвта, мля-
► кото, семената на растенията и др. [от лат.)
глобус м. 1. Модел на земното кълбо, Училищен гло¬
бус. 2. Кълбовиден абажур, [лат.]	‘ ·
глобЯвам нсв., глобя се. и нсв,, прх. Налагам глоба,
заставям някого да плати глоба. Коли. беси, бие,
псува и глоби народ поробен. Бот.
глог м. Бодлив храст или дръвче с дребни червени
плодове, Сга1ае§из. О От трън*, та на глог.
глогйна ж. 1. Плод на глог. 2. Глог.
глбгов прил. Който се отнася до глог, направен от
глог. Глогов цвят. Глогова тояга.
глождя нсв. прх. 1. Обяждам със зъби нешо твърдо;
гриза, глозгам. Кучето гложде кокали. 2. Дразня,
причинявам неприятно усешане (с твърдостта си,
при триене). Прахът гложде очите, гложде ми и
гл0жди ми нпрх. Изпитвам неприятно усешане, бол¬
ка, обикн. от допир с някакъв твърд, ръбест пред¬
мет. Нещо ми гложде в обувката О Глождя
някому цървулите*.
глбзгам нсв. прх. Глождя (в I знач.). О Глозгам
някому цървулите*.
глбса ж. книж. 1. Необикновена или рядко употребя¬
вана дума или израз. 2, Стилистичен похват, който
се състои в замяната на дума с друга, по-рядко
употребявана. 3. Кратка обяснителна бележка или
превод на трудна дума или специален израз, нап¬
равени в полето или между редовете на текста, [гр.]
глума ж. Шега, хумористична закачка, безобидна по¬
дигравка. Вазов е определил пиесата си „Двубой“
като глума.
глумец м. Шегобиец, шут.
глумлйв прил. Шеговит, насмешлив,
глумчо м, Глумец. „Звъннати глумчо“* [хумористичен
вестник, издаван от П.Р.Сл.].
глумя се нсв. нпрх. Шегувам се, задявам се с подиг¬
равка с някого. Не се глуми с нещастниците.
глуп прил. остар. Глупав. Глуп поклонник глупави ку¬
мири си- създава. Ст.Мих,
глупав прил. 1. Който е със слаби, ограничени умст¬
вени способности, не е умен. Глупав като гъска. !..
Който изразява умствена ограниченост. Глупав пог- -
лед. 3. Който е лишен от смисъл, от сериозно съ¬
държание или противоречи на разума. Глупава кни¬
га. Глупави приказки. Глупави закони.
глупавянД ж. рядко. Качество на глупав; глупост,
глупак м. и глупачка ж. Глупав човек,
глупашки прил. Който се отнася до глупак; глупешки,
' глупашина ж. разг. 1. Качество на глупав; глупост,
глупавина. 2. Глупава постъпка или безсмислени,
глупави думи, изрази; глупост,
глупец м. Глупак. Туй, що, глупци, вий не знайте. Бот.
глупешки прил. Който се отнася до глупец; глупашки.
Измислици глупешки. Ваз.
глупея нсв. нпрх. Ставам глупав или- се държа глупаво,
глуповат прил. В известна степен, доста, но не много
глупаа; възглупав.
глупост ж. 1. Качество на глупав; глупавина, глупа-
шипа. Глупостта му е безкрайна. 2. Нешо глупаво,
глупава дума или постъпка. Върша глупости. При¬
казвам глупости.
глуйчо Глупав човек (обикн. в по-безобиден сми¬
съл от г л у п а к, за израз на гальовно-снизходи¬
телно отношение),	♦
глутница ж. Група вълци, които се движат и наладат
заедно.
гмурец 135
глух прил. 1. Който е лишен от слух, не може да чува.
Глух човек. 2. преп. Неотзивчив. Той остана глух за
■молбите му. 3. За глас, звук — който не се чува
ясно, звънливо. Говори с глух глас, 4. Затънтен, от¬
странен, отдалечен, в който няма живот. Глухо
място. 5. Който не е изразен рязко, ясно, В черк¬
вата, по кръчмите глух ропот се слуша. Ваз, 6. като
същ. Човек, който не чува, лишен е от слух. О Глу¬
ха доба*. Глуха линия — странична линия, но която
няма движение.	*
глухар1 м. Едра горска птица от рода на кокошките,
Те1гао иго^аПод.; див петел.
глухар2 м. разг. Човек, който не чува добре,
глухарка ж. Женската на глухар,
глухарче ср. Тревисто растение с жълти цветове и
разположени като балонче семена, Тагахасшп
оШсстаЮ; радика,
глухоням прил. Който е лишен от слух и говор, не
може да чува и говори.
глухота ж. 1. Качество на глух (в I знач.). 2. Дълбока
тишина и безлюдност*.
глухчо м. Глух човек (обикн. в обръшение, за изразя¬
ване на шеговито или гальовно-снизходително От¬
' ношение към човек, който не чува добре или не е
чул нешо).
слуша нсв. прх. 1. Със силен звук, шум или вик заг¬
лушавам някого, правя да пе чува. 2. С много ду¬
ми, приказки досаждам, дотягам някому. Млъкне¬
те с вашта правда, свобода и прогрес, безумия,, с
които глушихте ни до днес. Ваз.
глушина ж. Тревисто растение, главно като плевел из
нивите, Укя‘а.
глушйтел м. спец. Устройство, приспособление за на¬
маляване на шума от двигател, машина и под.; заг-
лушител. [рус .]
глъбина ж. книж. Дълбочина, дълбини, недра,
глъбйнен прил. книж. Който се отнася до глъбина,
Глъбинни пластове на живота. Глъбинна промяна в
съзнанието.	’
глътвам нсв., глътна св. прх. Гълтам веднъж или по¬
единично. Глътна вода — удави се.
глътка ж. 1. Задна част на гърло между устата и хра¬
нопровода. 2. Количество течност, която се поема,
гълта наведнъж. Глътка вода.
глътна еж. г л ъ т в а м.
глъхна нсв. и (рядко) св., нпрх. 1. За глас, звук — на¬
малявам силата си, ставам по-тих; заглъхвам, за¬
тихвам. 2. Стоя, ставам тих, безшумен. Глъхнали са
в сън поля безбрежни. П.П.Сл. Полето глъхне в
нощния мрак. 3. За растение или нива — обраствам,
1 удавям се в плевели.	*
глъч, -ът м. и -тй ж. Глъчка.
глЬчка ж. Безреден шумен говор от мнозина еднов¬
ременно; врява. Из разкаляната улица глъчка,
шум, въреоляк. Ваз.	♦
гмеж ж. поет. Гъмжило, множество. И плаха гмеж
звезди обсипват свод небесен. П.П.Сл. *	,
гмеча нсв. прх. разг. Мачкам, натискам. ,
гмурцам нсв, гмурна св. прх. Гмуркам веднъж или по¬
единично. Гмурна главата си под водата. — се
нпрх. Гмуркам се веднъж или поединично. Гмурнах г
се в дълбокото. *
гмурец м. Качулата блатна птица, която плава цялата
потопена във водата, Росйсерз Лаш

136 гмуркам
гмуркам нсв. прх. Изведнъж или многократно пото¬
пявам нещо или някого във вода. -— се нпрх. Из¬
веднъж шш многократно се потопявам надълбоко
във вода.
гмуркач м. Който се гмурка. Тази патица е добър плу¬
вец и гмуркам Й.Рад.
гмурна вж. г м у р в а м.
гневен прил. 1. Който е обхванат от гняв. 2, Който
съдържа или изразява гняв. Гневен поглед. Гневно
писмо. ;	,
шевлнв прил. Който лесно се гневи, лесно изпада в
. гневно състояние; избухлив, сприхав. Гневлив нрав.
гневлнвост ж. Качество на гневлив.
гневя псе. прх. Будя гняв у някого. — се нпрх. Изпит¬
вам гняв, силно се ядосвам,
гнездо ср. 1. Жилище на птица, направено от самата
нея от клечки, треви, пера, кал и др. Щъркелови
гнезда. 2. преп. Подслон, жилище, дом. Семейно
гнездо. 3. прен. Свърталище, скривалище, място, къ¬
дето се събират хора с еднакви интереси. Разбойни¬
ческо гнездо. 4. Малка разкопана ямичка за засаж¬
дане иа семена, растения или самите поникнали
заедно, едно до друго растения. В градината имам
десетина гнезда боб. 5. воен. Място или приспособ¬
ление за прикритие на хора и оръжие, от където се
води бой. Картечни гнезда. 6. грам. Група от думи,
обединени по произход или значение. Словообразу-
вателно гнездо. Синонимни гнезда.
ийздов и /рус.] гнездовй прил. Който се отнася до
гнездо, разположен е или е във вид на гнезда. Гнез¬
дило засяване. Гнездова система на речник.
гнездовиден прил, Подобен на гнездо,
гнездя нсв. нпрх. За птица — правя си гнездо. ' Чапли¬
те гнездят по високите дървета.
гнездя се нсв. нпрх. Крия се, спотаявам се, имам свър¬
талище някъде.	'
гнет, -ьг м. Натиск, потискане, жестоко притеснение.
Рушители на гнет вековен. продаде ни предател
клет. Яо. [рус.]	*
гнета псе. прх. разг. Пълня, тъпча, натъпквам,
гнетя нсв. прх. Упражнявам гнет, натиск, причинявам
притеснение; потискам, притеснявам. Поробителят
гнетеше народа. Тая мисъл отдавна ме гнети. [рус.]
гнйда ж. Яйце на въшка,
гнидав прил. Който има гниди.
гниене ср. 1. Действие, процес по гл. г я и я. Тази
бшгка потиска чревното гниене. 2. Гъбно или бак-
терийно заболяване по растенията,	’
гнил прил. 1. Разложил се от влага или от дълго сто¬
ене. Гнила дъска. Гнили конци. 2. прен. Който е по¬
разен от духовно разложение, упадък. Гнило общес¬
тво. 3. За плод — който е омекнал и потъмнял.
Гнили круши.
гнилак м„ обикн, събир. Гнило дърво или изобщо
гнили неща, събрани на едно място,
гпилён м. Заразна болест до пилото на пчели, [рус,]
пшлосг ж. Качество или състояние на гнил.
пшлостен прил. Който причинява или е свързан с гни¬
ене. Гнилостпи бактерии. Гнилостен процес.
пшлоч м. събир. Нещо гнило или много гнили неща
заедно.
гния нсв. нпрх. 1. За органично вещество — разлагам
се, разпадам се под влияние на микроорганизми,
обикн. в условия на влага; плуя. 2. преп. Живея,
прекарвам при лоши условия. Гния в тъмница.
Гпия в мизерия.
[поен прил. I, Конто съдържа или отделя гной. Гной¬
на рани. 2. диал. Торен, наторен. Гнойна нива..
гноище ср. диал. Торище, бунище, купище,
гной ж. и и. !. Гъста жълтеникава течност, която се
образува при възпаление и гниене в организма. 2.
диал. Тор,
гнойнни м. Натрупване на гной, кухина с гной в тъкан
или орган; абсцес.
гнойница ж. Малка гнойна пъпка по лицето,
гном м. книж. 1, В западноевропейската митология
.	— земен дух с ръст на джудже и уродлива външ¬
ност, който живее под земята и пази земните сък¬
ровища. 2, прен. Джудже, [нем.]
гносеологнчен и пюсеологнчески прил. Който се отна¬
ся до гносеология. .
пюсеологнн ж. Теория иа познанието, дял от фило¬
софията, който изучава възможностите и законо¬
мерностите на познанието, [гр.]
гностйк м. книж. Последовател на гностицизма.
гноегицизъм м. Религиозно-философско учение от
първите векове на нашата ера, което съчетавало
моменти от християнското вероучение, гръцката
философия и някои източни религии, [фр. от гр.]
гноя нсв. 1. нпрх. Отделям, изпущам гной. Раната
гнои. 2. прх. диал. Торя.
гноясвам нсв., гнояснм св. нпрх. Ставам гноен; наби¬
рам, забирам, загноявам,
гнус и гнъс м. и ж. Погнуса, отвращение. Изпитвам
гнус, О Гнус ме е — изпитвам гнус, гнуся се. Гнус
ме е да го гледам.
гнусен и гнйсеа прил. 1. Който буди, предизвиква пог¬
нуса, отвращение; гнуснав, гаден. 2. прен. Подъл,
отвратителен. Гнусно предателство.	.
гнусиш прил, Който лесно се гнуси,
гнуелнвец м. Гнуслив човек,
гнуслнвост ж. Качество на гнуслив.
гнуснав прил. Гнусен, гаден.
• гнусота и гиъсотА ж. 1. Качество на гнусен. 2. Нещо,
което буди погнуса, отвращение; гадост, мръсотия.
3.	прен. Долна, низка проява или постъпка,
гнусотня ж. Нещо гнусно; гнусота.
' гнуся нсв. прх. Предизвиквам, будя у някого гнус.
Гнуси ме постъпката му. — се нпрх. Изпитвам пог¬
нуса, отвращение; гнус ме е.
пгьс, пгъсеи, гньсотй вж. гнус, гнусен,
гнусота.
гняв, гневът м. Чувство на силно негодувание и въз¬
* мушение. Народният гняв се изля върху престъпни¬
ците.
го мест. Лично мест., вин. от т о Й, т о, кратка
форма срещу него, Виждам го. Него го убиха.
гоблён м. Художествен килим за стена с извезани по
него картини, [фр.]
говедар м. и говедарка ж. Пастир или гледач на го¬
веда.	’
говедарите ai. Обор за говеда,
говедарскн прил. Който се отнася до говедар,
говедарство ср. Занятие на говедар,
говедо ср. 1. Едро рогато домашно животно със свет¬
лосив, кафяв или черен косъм, което се отглежда
за мляко, месо и работа, Воз Г^шгиз. Отглеждат
се говеда и биволи. 2. прен. Тъпак, глупак, простак,
говедовъд м. Човек, който отглежда говеда,
говедовъден прил. Който е свързан с развъждане, от¬
глеждане на говеда, Говедовъдпа ферма.

говедовъдство ср. Развъждане, отглеждане на говеда,
говежди при а. 1, Добит, получен от говедо. Говеждо
месо. 2. Който се отнася до говедо. Говежди обор.
Говежди пазар. 3. като същ, говеждо ср. Говеждо
месо. О Говежди вапш — който е предназначен за
превозване на добитък.
говея нсв. ппрх. 1. В религиозната практика — не ям
блажно; постя. 2. Изобщо не ям. 3. За млада невес¬
та — мълча като израз на почит пред свекър, све¬
кърва, кум и др.
говнён прил. Който се отнася до говно, изцапан с говна.
го вий ср. Човешко^ изпражнение.
говор м. 1. Говорене, приказване. Чува се говор. 2.
Начин, по който някой говори, Познах го по говора.
3. Диалект. Трънски говор.
говорен прил. Който се отнася до говор. Говорни ор¬
гани. Говорни особености.
говорилня ж. пеодобр. Място, кьдето се говори много
и обикновено безсмислено, без полза. Има опас- ·
ност парламентът да се превърне в говорилня.
говорим прил. Който се говори. Прот. писмен.
Говорим език. > > Владея езика писмено и говори¬
мо,	’
говорител м. й говорителка ж. 1. Лице, което говори
пред публика. 2. Лице, което е упълномощено да
говори от името на правителство, партия, органи¬
зация и др. Говорител на правителството. 3. Слу¬
жител в радио или телевизия, чиято длъжност е да
чете новини, съобщения, реклами и под. 4, само м.
Високоговорител,
говорлйв прил. рядко. Приказлив,
говорливост ж. рядко. Прнказливост.
говбря псе. ппрх. (и прх.) 1. Изричам, произнасям, из¬
казвам думи; приказвам, хортувам. Яе го чувам
какво говори. 2. Произнасям реч, слово, Тая вечер
ще говори един от членовете на академията. 3. Раз¬
говарям, разменям мисли с някого. Говори ли с не¬
го по това? 4. Въздействам някому чрез думи; уве¬
щавам. Говорих му. но не ме послуша.	*
•годе част. Словообразувателна част., съставна част
на сложни неопределителни местоимения и наре¬
чия, образувани от въпросителни мест. и нарч.,
напр.: какъв-годе, кой-годе, що-годе и под.
годеж м. Уговорка между момък и мома да се оже¬
нят, обикн. в ■ присъствие на родители и близки и
придружена с някои обреди и гощавка; годявка, ме¬
на,
годежар м. и годежарка ж. 1. Човек, който е изпратен
да иска мома за някого. 2. Човек, поканен на го- ,
деж.
годежарски прил. Който се отнася до годежар, Годе¬
жар ска бъклица.
годежен лднл.. Който се отнася до Годеж. Годежен
пръстен..
годЗжяик м. и годежница ж. Годежар:	-	>
годен прил. 1. Способен (за човек). 2. Пригоден, под¬
ходящ за делта, отговарящ на изискванията (за
предмет).
годен прил. Който е обвързан с годеж; сгоден,
годеник м. и годеница ж. Момък, мома, които са сго¬
дени. Докарва се като годеник пред тъща.
пшеничество ср. Времето, през което човек е годеник
или годеница.	*
годенйшкн прил. Който се отнася до годеник. Годе-
шпики живот.	-
година ж. 1. Според Григорианския календар — пе¬
риод от време, през който Земята прави една пълна
голей ан 137
обиколка около Слънцето, смятано от 1 януари до
31 декември. Календарна година. 2. Всеки период от
* време със същата продължителност. 3, Период от
време, обикн. по-кратък от 12 месеца, посветен на
някаква работа, дейност. Стопанска година. Учебна
година. 4. само мн: а. Времена, дни. Тежки, усилни
години, б. Дълго време. Тая дреха ще трае [с] го¬
дини. в. Възраст. На тия години и още работи!
О За много години — благословия за дълголетие.
На стари* години.
годинак м. и годиначе ср. Дете или добиче на около
една година.,
ютннувам нсв. нпрх. 1. Прекарвам някъде една годи¬
на. Отивам па село и там ще годинувам. 2. стесн.
Прекадено , дълго се бавя някъде. Срв.
в е к у в а м.
годинясвам нсв., годниясам св·. ппрх. 1. Навършвам ед¬
на година, ставам на една година. 2. Прекарвам ед¬
на година в дадено място или състояние,
годишен прил. 1. Който се отнася до цяла година. Го¬
дишна заплата. 2. Който става веднъж в годината
през определено време. Годишно събрание. 3. Като
съставна част на сложни думи със значение „който
трае или е на определен, даден брой години“,
напр.: едногодишен, многогодишен, целогодишен, две-
‘ годишен, двайсет и две годишен. О Годишни пръс¬
тени*. Годишно време*.
годишник м. Периодичен сборник със статии, който
излиза веднъж в годината. Годишник на Софийския
университет.
годишнина ж. 1. Определена дата, когато се навърш¬
ва една или повече пълни години от някое бележи¬
то събитие в обществен или частен живот. Годиш¬
нина от Априлското въстание. 2. Годишно течение
на ' вестник или списание.. 3. Помен за покойник ед¬
на или повече години след смъртта му.
гддносг ж. Качество на годен. Срок на годност.
годявам нсв., годя св. прх. Уреждам нечий годеж, пра-"
вя да станат годеник и годеница; сгодявам. — се
нпрх. Ставам годеник или годеница,
годйвка ж. Годеж.	, '
гдеи прил. Тлъст, охранен. Гойно стадо:
гдзба ж. Ястие, обикн. готвено, варено и гъсто.
гол1 прил. 1. С непокрито тяло, без облекло; необле¬
чен. 2. преп. С дрипави дрехи; дрипав. 3L прен. Бе¬
ден откъм облекло, дрехи. Той е по-гол от тебе. 4,
Без косми или козина, пера, листа, трева, дървета;
плешив, лис, необрасъл. Гола глава. Гола планина.
5. като същ. голо ср. Място, което не е облечено у
или не е покрито с нищо. Удариха му няколко то¬
яги на голо. О Гола вбда прен. жарг. разг. — кой¬
то е в крайно тежко, безпомощно състояние или е
напълно, съвършено безполезен, слаб, несъстояте- ■
лен, нищожен. С голи ръце — без уреди, сечива или
оръжия.	.	"
гол2 м. Във футбола и други подобни спортни игри
— спечелена точка, постигнат резултат чрез вкар¬
ване на топката във вратата на противника. 'Вкар¬
вам гол. [англ.]	*
гол-голенйчък вж. голеничък,
голгота ж. Място на мъки и гибел; лобно място.
[евр.1
големан м. и големанка ж. 1. Човек, който се голе¬
мее; горделивец. 2. Едър човек.

138 големец
големей м. Човек с високо обществено или служебно
положение. Не съм за рая аз, сиромах човек.., раят
е направен за големците и богаташите. Е.Пел.
големея се нсв. нпрх. Придавам си важност* проявя¬
вам -надменност, високомерие.
големина ж. Качество на голям, количествен или
пространствен размер на нещо; величина.
големичък прил. Умал. от голям. Прот.
мъничък.
големскн прил. Който се отнася до, присъщ на голе¬
мец; господарски, чорбаджийски. „
големство ср. 1. Високо обществено положение, със¬
тояние на големец. 2. Надменност, горделивост, ви¬
сокомерие.
големя се нсв. нпрх. Големея се.
голеничък прил. Умил. от г о л1, обикн. в съчет. гол-
голеннчък разг. — съвсем, напълно гол. Пекат се
на плажа голи-голепички.
голея нсв. нпрх. Оголявам, обеднявам, осиромаша-
вам.
голншар м. Малко птиче, което е още голо, без перу¬
шина.	'
голлиния ж. спорт. Права линия, която свързва двата
странични стълба на вратата при игра на футбол,
хокей и под.
голмайстор м. Спортист, обикн. футболист, който -е
вкарал гол или вкарва много голове. Голмайстор
на първенството.
голобрад прил. 1. Който е без брада, комуто (още) не
расте брада по лицето. 2. прен. Млад, неопитен,
гблов прил. Който сс отнася до гол, голове. Голово
положение.
гологйн м. Някогашна медна монета от 10 стотинки.
<> Черен' гологан не се губи. [чуж.]
гологлав прил. Който е без шапка или забрадка на
главата. О Гологлав орел — лешояд,
гологръд прил. С открити, голи гърди,
голорък прил. С голи ръце, без ръкави,
голосеменен прил. О Голосеменни растения бот. —
чиито семена са без обвивка. Срв.
покритосемеини.
голоелбвеи прил. Който само се казва, а не е подкре¬
пен с доказателства. Голословни твърдения.
голословие ср. книж. 1. Голословно твърдение. 2. Го¬
ворене, изказване на голословни твърдения,
голословност ж. Качество на голословен.
голота ж. 1. Качество или състояние на гол. 2. Голо,
непокрито място.
голотйя ж. 1. Необлечено, непокрито място на чо¬
вешко тяло. 2. Сиромашия, бедност. 3. сьбир. Бедни
хора, бедно съсловие; бедпотия.
голтак м. и голтачка ж. пренебр. Човек, който е гол,
който няма нищо; бедняк, сиромах. Ако ние тука
сме скитници и голтаци, в България нашите братя
са хиляди пъти по-зле. Ваз.
голташки прил. Който се отнася до голтак,
голф м. 1. Вид широки панталони с пристегнати под
коленете крачоли. 2. Вид спортна игра на обширен
терен, при която целта е малка каучукова трпка да
се вкара в последователност от 9 до 18 ямки с въз¬
можно най-малък брой удари със специална тояж¬
ка. [англ.]
голчо м. Гол човек, бедняк.
голям прил. 1. Значителен по размери и по простран¬
ство, което заема; едър, крупен, просторен, обемен.
Прот. м а л ъ к. Голяма скала, Голяма къща. Го¬
лям човек. 2. Силен, буен, стремителен Голяма бър¬
зина. Голяма жега. 3. Продължителен, дълготраен.
Зимната нощ е голяма. 4. Изобилен, насъбран мно¬
го. Голямо богатство. 5. Многоброен, многочис¬
лен, многолюден. Голмма навалица. 6. Който е на
много години; възрастен. Ио-голямото момче. 7,
Личен, велик. Голям писател. О Голяма работа!
разг. — възклицание за израз на пренебрежително
отношение, за омаловажаване на нещо. Голямо
добрутро*. Голям пръст*. Голям Сечко*. Ер* голям.
Държа се на голямо — големея се, надувам се, гор¬
дея се. Мало и голямо — всички,
гонг м. I. Кръгла бронзова плоча, която удрят вмес¬
то звънец. 2. Вид метален музикален инструмент за
удряне, [от малайски]
гондбла ж. Венецианска лодка, [ит.]
гондолиер м. Лодкар на гондола.
гонение ср. книж. Проява на враждебно отношение;
гонене, преследване.
гбнешща ж. Детска игра, в която един гони остана¬
лите.
гонитба ж. 1. Тичане подир някого, за да бъде нас¬
тигнат, уловен. 2. Преследване с цел да се улови и
накаже някой, да му се напакости. 3. прен. Гонене,
преследване на някаква цел, надпревара за постига¬
не на нещо.
гонйтел м. и гонйтелка ж. Който гони, преследва ня¬
кого с цел да му напакости, да му стори зло; враг,
преследвач,
гонорея ж. мед. Трипер, [гр.]
гонче ср. Ловно куче, което открива дивеча и го гони
към ловеца.
гоня нсв. прх, 1. Бързам, тичам след някого или нешо,
за да го настигна и уловя. Кучето гони заека. 2.
Плаша, подплашвам някого да бяга; шъдя, разгон¬
вам, Защо гониш децшпа? 3. Проявявам вражда,
постъпвам враждебно по отношение на някого;
преследвам, притеснявам. При фашистки режим
властта гони всичко прогресивно и честно. 4, Стре-.
мя се да постигна нещо. Всички гонят политическа
цел. О Гоня вятъра (Михаля) — залавям се за без¬
полезна работа, трудя се напразно. Гоня конете —
карам ги да тичат по-бързо,
гоня се нсв. нпрх. За женско животно — разгонвам се.
гопак м. 1. Украински народен танц. 2. Музиката към
такъв танц. [укр.]
гора ж. 1. Земна площ, пространство, обрасло с дър¬
вета. 2. Самите дървета. Борова гора. 3. Дървен ма¬
териал във вид на трупи, ι-редн. О В гора расъл
разг. — прост, груб. недодялан, див (човек). За тоя,
дето клати* гората. Хващам* гората,
горд прил. 1. Който има съзнание, изпълнен е с чувс¬
тво за собствено достойнство и самоуважение.
Горд отпреде им застана младият им вожд. Ваз.
2. Който изпитва удовлетворение, задоволство от
своите или на б.?шзките си достойнства, качества
или постигнати успехи. Горд съм с такъв син. 3. Ви¬
сокомерен, горделив.
горделйв прил. Горд, надменен, високомерен,
горделивец м. я горделмвка ж. Горделив човек,
горделивост ж. Качество на горделив; надменност,
високомерие.
гордея се нсв. нпрх. 1; Чувствам се горд (във 2 знач.),
изпитвам гордост. Гордея се с успехите си. 2. Дър¬
жа се надменно, високомерно, бивам горделив.

гордиев прил. книж. О Гордиев възел — много зап¬
летен и трудно разрешим въпрос, проблем, [от гр.
соб.]	'
w гбраоет ж. 1. Качество на горд човек, съзнание, чув¬
ство за собствено достойнство и самоуважение. 2.
Чувство на удовлетворение и задоволство от свои¬
те или на близките си достойнства, качества, успе¬
хи, от съзнанието за превъзходство над другите.
Не без гордост той заяви, че е българин. 3. Прека¬
дено високо мнение за себе си, надута самоувере¬
ност; надменност. 4. Нещо, с което някой се гордее.
Той е нашата гордост.
горе нарч. 1. На високо или по-високо място. Бори
расли горе на високо. Нар.п. 2. На по-висок етаж
или високо във въздуха или на небето. 3. На цо-
предно място в съчинение; по-преди. О Горе-долу
— приблизително.
горе- Съставна част на сложни думи със значение „на
по-горно или по-предно място (в пространството
шш времето)“, напр.: гореизброен, гореизложен, го¬
репосочен, гореспоменат и под.	'
гореизложен прил. Който е изложен, за който се гово¬
ри по-горе, по-рано.
гореказан прил. Който е споменат, за който сс говори
по-горе, по-рано; горепосочен:
горелка ж. Приспособление, устройство за дозиране
и изгаряне на течно или газообразно гориво. Газо¬
ва . горелка. Ацетиленова горелка. Горелка на газова
печка, [рус.]
горен прил. 1. Който стои, намира се горе, високо. Го¬
рен праг. Горна махала. 2, Който заема по-високо
място по значение, важност, степен. Горни класове.
Горна граница. 3. Който е казан, споменат по-рано,
по-преди в даден текст, изложение. 4. За дреха —
който се облича над риза, фланела и под., върху
който, не се облича друго; връхен,
горене ср. 1, Действие, процес по гл. гор я1·2. 2.
спец. Бързо протичаща химична реакция (най-често
при съединяване на някакво вещество с кислород),
при която се отделя топлина и светлина. О Горно
(долно) горене — начин на горене в печка, пещ и
под,, при който подредените дърва, въглища и др.
се запалват и горят в посока отгоре надолу или от¬
долу нагоре. Пернишка печка за горно горене. Дви¬
гател с вътрешно горене техн. — при който гори¬
вото изгаря вътре в цилиндъра,
горепосочен прил. Който е посочен, споменат по-горе,
по-рано; гореспоменат.
гореспоменат прил. Който е споменат, за който се го¬
вори по-горе, по-рано; гореказан, горепосочен,
горест ж. поет. Душевна горчивина, мъка, страдание,
печал.
гбрестен прил. поет. Изпълнен с горещ; печален, стра¬
да лчески. Спира цигулката горестен плач. Смири,
горЬц прил. 1. Силно нагрят, с много висока немпе-
ратура. Желязото се кове, докато е горещо. Поел.
Горещ чай. Горещи летни дни. 2. прен. Въодушевен,
буен, пламенен, разпален. Гореща кръв. Гореща лю¬
бов. Горещи разисквания. *
горещина ж. 1. Голяма топлина, много висока темпе¬
ратура. Горещината около пещта е непоносима. 2.
Много топло време; жега. Летни горещини. 3. прен.
Усърдие, страст, пламенност. Той защитаваше то¬
ва становище с необикновена горещина.
горещиицн мн. (горещник м.) Народни празници в чест
на огнената стихия — 15. 16 и* 17 юли, смятани за
най-горещи дни на лятото. .	.
горун 139
горещо 1. Нарч: от горещ. Горещо ти препоръч¬
вам този човек. 2. Като сказ. опред. — за означа¬
ване, че някъде има или от някого се изпитва, ня¬
кой усеща горещина. През юли е горещо. Стана ми
горещо.
горещя се нсв. нпрх. Силно се вълнувам, ядосвам се,
гневя се.
горивен прил. Предназначен за гориво, свързан с го¬
рене. Горивни материали. Горивна камера.
гориво ср. Това, което се използва за горене (дърва,
въглщца, петрол и др.). Твърдо гориво. Течно гориво.
горила ж. 1. Африканска човекоподобна маймуна,
най-едра от всички маймуни, СогШа. 2. жарг. нео-
добр. Телохранител, пазач, [африк.]
горист прил. Покрит, обрасъл с гора. Гористи склонове.
горнцвет еж. гороцвет.
горкапа ж. Казва се за жена в тежка беда, която е за
окайвапе, съжаление.
горкият прил., само чл. Достоен за съжаление, оплак¬
ване; нещастен, беден, клет. Няма то горкото май¬
ка, ни бащица. П.Р.Сл. Отиде си горкият човечец..
гйрко 1. Нарч. от г о р ъ к. Децата горко плачат. 2.
Като межд. горко и горко, обикн. в съчет. с дат.
■ на личи. мест. — за израз на съчувствие, съжаление
или за означаване, че някого го очаква пещо лошо,
неприятно. Гарка, пилци, вам! Ваз, Горко, му! Тежко
ви и горко!
гордИв прил. книж. Който лесно гори.
^рненеи м. и гбрненка ж. нар. 1. Човек, който живее
в горния край на селището; горнокраец. Прот.
д о л н е н е ц. 2. Човек от планинско селище,
горнило ср. 1. Грънчарска или рударска пещ, 2. прен.
Мъки, страдания, изпитания, [рус.) ·
горница ж. 1. Горна част на нещо; горнище. 2. До¬
пълнително заплащане, добавка в пари (при покуп¬
ка или замяна). 3. Стая за живеене в горна част На
къща..,
гбршице ср. Горна част на обувка, чорап, костюм и
др, Облечи горнището на анцуга.
гориокрOеu м. и горнокрайка ж. нар. Човек от горния
край на селото или града; горненец.
гориокрОйчоннн м. и горпокраЁршика ж. нар. Горно-
краец.
горняк м. Вятър откъм планината, северен вятър.
Прот. д о л н я к.	,
гормянин и горнянни м. [Епитет на] студен, прохладен
вятър; горняк, горянин. Повей, ветре, горнянине!
горолбм м. 1. Буен вятър, който поваля дървета. 2.
Място в гора, където дърветата са'повалени от вя¬
тър; еетровал.
гороломен прил. С качество на горолом (в 1 знач.).
> · Тогава Столетие, наший генерал, ревна горо-
аомно. Ваз,	4
гороцвет и горнцвет м, 1. Род тревисти растения с
т^ънкоперести листа и червени или жълти цветове,
разпространени в равнините из цялата страна,
Adonis; слети коса. 2. Име на някои цветя като мо¬
мина сълза, еалеп и др.
г0рскя прил. Който се отнася до гора, свързан е с го¬
ра. Горски цветя. Горска поляна. Горски работници.
2.	каао сыщ. ггрркя м. ССужеенн лнцц, коеео пааи
гората; горски стражар, лесничеИ. горско ср. Лесни¬
чейство, .	,
горун м. Вид планински дъб, р^^егешв яеязШАога,

140 горунов
горуиов прил. Който се отнася до, който е добит от
горун, Горунови греди.
горча псе, нпрх. Имам горчив вкус. Бирата горчи.
Горчи като пелин* горчИ ми ппрх. Усещам горчив
вкус. <	,
горчив прил. 1. С неприятен, вкус като на пелин, хинин
и др, 2. прен. Неприятен, мъчителен. Горчива исти¬
на. <> Горчива чаша — мъки, неприятности. Горчив
хап — неприятност, обида,
горчивина ж. 1. Качество на горчив; горчив вкус. 2.
прен. Огорчение, неприятност. Усетих горчивината
на загубата.	<
горчиво 1. Нарч. от г о р ч и в. Плача горчиво. Гор¬
чиво се лъже, ако мисли, че някой ще му помогне.
2. като межд. Възглас, с който гостите на сватба
подканват младоженците да се целунат.
горчмлка ж. 1. Нещо горчиво. Дотегна ми да пия те¬
зи горчилки. 2. прен. Горчивина, горест, страдание,
мъка.
горчило ср. Горчивина, горчйлка, гбрчив вкус. Ний
пихме е теб ведно горчила.	.
горчица ж. Каша от смляно семе на чер синап и дру¬
ги примеси за подправка на ядене, [рус.]
горчйчен Прил. от горчица. О Горчичен газ —
бойно отровно вещество иприт. 1
горък прил. книж. 1. Горчив, неприятен. Какви горки
ти не пи отрови. Ваз. 2. Който буди жал. Горък
плач. Горка участ.	*	»	‘
горя1 (мин. св. горях) нсв. нпрх. 1. Запален съм,
обхванат съм от огън. Тези въглища не горят добре.
2. Издавам пламък, грея, светя. Кандилото не горе¬
ше. 3. Имам висока температура. Детето гори в си¬
лен огън. 4. прен. Обзет съм от силно желание, об¬
ладан съм от пламенно чувство. Горя от желание
да отида,
горя2 (мин се. г о р их) нсв. прх. 1. Слагам нещо на
огън, правя нещо да бъде обхванато от огън, 2.
Употребявам за отопление, осветление или мотор¬
но гориво. Ние горим само дърва. 3. Произвеждам,
правя нещо чрез горене. Той гори въглища. 4. прен.
Будя силни чувства, предизвиквам страдания; из¬
мъчвам. Не ме гори с черни очи. Нар.п.
горянин м. 1. Вятър, който духа откъм планината;
горияк, горнянин. 2. В народните поверия — [епи¬
тет на] змей, който живее в гори и планини. Змей
горянин, '	.
господ м. 1. Едно от имената, наименованията на
християнския бог. Господ здраве да ти дава! 2. Като
межд. господи и в съчет. боже господи и др. — за
израз на най-различни чувства (радост, недоволст¬
во, уплаха, изненада и др.). Господи, какви хора!
О Господ да ми е на помощ разг. — не съм в добро
положение, спукана ми е работата (обгаш. като въз¬
клицание). Да не дава господ разг. — дано’не се
случи (определена, спомената неприятност), Добър
е господ разг. — възклицание за израз на надежда,
че нешо ще се оправи, или на задоволство, че е ста¬
нало добре. Дървен господ разг. — бой с дърво.
Един господ знае — не е известно никому, никой не
знае. Опазил* ме господ.
господар м. и господарка ж, 1. Човек с права и власт
на владетел; властелин. 2. Стопанин на имот или
предприятие. 3. Човек, който живее богато и охол¬
но; чорбаджия.
господарски прил. Който се отнася до господар,
господарство ср. 1. Достойнство, положение на госпо¬
дар. 2. Владение на господар; царство, държава,
госнодарувам нсв. нпрх. Държа се, разпореждам се ка¬
то господар, имам положение на господар. Един
слугува, друг господарува.
господен прил. Който се отнася до господ. Молитва
господня. Неизповедими са пътищата господни.
госиодйн, ми. господа, м. 1. Форма за учтиво, уважи¬
телно назоваваме или обръщение към мъж. Търси
Ви някакъв господин. Уважаеми господин директоре!
Извинете господине, Вие кой сте? 2. В народните
, песни —стопанин, имотник, господар. Станенине,
господине, добри сме ти гости дошли. Нар.п.
господинчо м. Подигравателно или пренебрежително
обръщение към (млад) мъж.
господски прил. Който се отнася до господ; господен.
Господски празници.
господство ср. 1. Власт и права над други; господару-
ване. Неговото господство не трая дълго. 2. остор.
и ирон. Господар, господин. Господство му е прис¬
тигнал снощи.	*
господсг|ву|вам нсв. нпрх. 1. Имам власт над някого
или над нещо, държа някого или нешо в своя власт.
В буржоазното общество господства всемогъщият
капитал. 2. Разпространен съм в дадена област по¬
вече от другите; преобладавам, превъзхождам, до¬
минирам. Днес господствуват у нас либерални^ на¬
чала. Т.Г.Вл,
госпожа ж. 1. Форма за учтиво, уважително назова-
ване или обръщение към омъжена или възрастна
жена. Уважаема госпожо директор! 2. Почетно
название към името на игуменка или калугерка.
Госпожа хаджи Ровоама.
госпожица ж. Учтиво, уважително название или об¬
ръщение към неомъжена млада жена или момиче,
гост м. 1. Човек по отношение на домакините, които
е - дошъл да посети, навести, в чийто дом се намира;
гостенин. Нечакан гост. 2. Лице, което се намира
някъде (в чужд град или страна, в хотел и др.) или
участва в нещо (събрание, представление и под.),
обики. по покана. О На гости — като гост, да гос¬
тувам (у някого). Отиваме на гости.
гостен 1. прил, Само в съчет. гостна стая — в която
се приемат гости. 2. като същ. гостна ж. Стая за
гости, гостна стая.
гостенин м. и гостенка ж. Гост.
гостилница ж. Малък традиционен ресторант, заведе¬
ние, където се предлага храна срещу заплащане,
гостилничар м. и гостнлннчарка ж. I· Съдържател на
гостилница. 2. Лице, което работи в гостилница,
гостилннчарски прил. Ксйто се отнася до гостилничар,
гостклннчарство ср. Занятие и поминък на гостилничар,
гостна вж. гостен.
гостолюбеи прил. книж. Гостолюбйв.
гостолюбйв прил. Който с -радост посреща гости, оби¬
ча да приема гости; гостоприемен.
гостолЮбие ср. Качество на гостолюбйв; гостоприем¬
ство.	.
гостоприемен прил. Който с радост приема, посреща
гости; гостолюбйв.
гостоприемнии м. спец. Жив организъм, върху който
’ се развива, за сметка на който се изхранва друг ор¬
ганизъм, паразит.	ч
гоетоприемница ж. Странноприемница:	"
гостоприемство ср. Качество,, на гостоприемен човек; *
гостолюбие.

гостувам нсв. нпрх. 1. Прекарвам някъде или у някого
като гост. 2, За актьор, певец — участвам като гост
в чужда трупа, на чужда сцена; гастролирам.
гостя вж. гощавам.
гот жарг. 1. три. Добре, хубаво. Живеем си гот. 2.
Като сказ. опред. — за означаване, че някъде е ху¬
баво, добре или някой сс чувства добре. Много ми
е *гот.
готварница ж. Отделение в гостилница, почивен дом,
казарма, частна къща и др., където се готвя храна;
кухня.
готварски прил, Който се отнася до готвач и готвар¬
ница. Готварски съдове. Готварско .изкуство. Гот¬
варска сол.
готварство ср. 1. Занятие и поминък на готвач. 2.
, Умение да се готвят ястия. Курс по готварство.
готвач м. и готвачка ж. Лице, което готви ястия,
гбтвено ср. Гъсто ястие, варено или пържено (За раз¬
лика от чорба или печено).	*
готвя нсв, прх. 1. Варя, пържа или цека храна, та ста¬
ва на гозба- Вчера готвих яхния с картофи. 2. Пра¬
вя нещо или някой да бъде готов; тъкмя, глася, стя¬
гам. Готвя уроците си за утре. Жената готви
мъжа си за работа. 3. Давам някому, правя някой
да придобие необходимите знания и умения за из¬
вършване на нещо, за осъществяване на някаква ра¬
бота, дейност. Готвя го за изпит. — се нпрх. 1.
Стягам се, тъкмя сс, подготвям сс. Готвя се за из¬
пит. 2. Възнамерявам, имам намерение. Тъкмо се
готвех да те питам нещо.
готи мн. ист. Древногермански племена, населявали
първоначално областите между реките Елба и Вис¬
ла, стигнали по-късно до бреговете на Черно море.
[от лат.]	.
готика ж. Художествен стил от епохата на феодализ¬
ма (средата на XII до края на XVI в.), който се
проявява най-ярко в храмовата архитектура, отли¬
чаваща се с голяма Височина, лекота и устременост
на сградите, [ит.]
гбтив прил.. жарг. 1. Хубав, красив. 2. Добър, [неизв.]
готически прил. Който се отнася до готика. Готически
стил в архитектурата. О Готически шрифт; готи¬
ческо писмо — латински шрифт с ъглести и заост¬
рени букви.
готов прил. I. Който има или е придобил необходи¬
мите качества, който (предварително) е станал или
е направен годен за някаква употреба, за предназ¬
начението си. Готово Облекло. Имам готов отго¬
вор. Житото е готово за жътва, 2. Който има же¬
лание, склонност, близо е да направи, да извърши
нещо. Винаги е готов да1 услужи. Готов е да при¬
падне. 3. като същ. готово ср. Нешо предварително
направено, приготвено, стъкмено. Живеем от гото¬
вото. Калугерът е научен на готово.
готовая, готованец м. и готованка ж. Който не рабо¬
ти, а живее на готово, като използва чужд труд.
готовапскя прил. Който се отнася до готован.
готоваиство ср. Качество или поведение, проява на
готован.
готовност ж. Желание, добра воля да се направи не¬
' шо. Личеше у него готовност да ми услужи.
готово Нарн. от г от о в: а. В безл. изр. — за озна¬
чаване, че всичко необходимо е направено, извърше¬
на, налице. Готово, момчета, сядайте да ядем! б.
Като межд. — за означаване на съгласие, склонност,
желание. — Хайде да тръгваме! — Готово!
гбтски прил. Който се отнася до готи. Готски език.
градация 141
гофрирам нсв. и св., прх. Огъвам, нагъвам вълнооб¬
разно хартия, метален лист и под, [от фр.]
гофрйран прил. Който е пагьнат вълнообразно. Гоф¬
рирана ламарина.	*
гощавам нсв., гостя се. прх. Поднасям, предлагам ня¬
кому ядене и пиене, устройвам угощение някому,
обикн. като израз на приятелство, добри чувства,
гощавка ж. Угощение, пир, банкет за (поканени) гос¬
ти.
гоя нсв. прх. Храня обилно, охранвам домашно жи¬
вотно или птица, за да стане гойно. > > Вий, мъд¬
ри велможи, от мази гоени, елате ни вижте! Ваз.
— се нпрх. Охранвам се, пълнея, тлъстея,
грабвам нсв., грабна св, прх. 1, Вземам изведнъж, бър¬
зо, с рязко движение. Грабвам си шапката и изли¬
зам, 2. Отнемам, вземам, присвоявам нещо чуждо.
Ще ти грабнат имота. 3. прен. Придобивам, спе¬
челвам (власт, награда и под.). 4. прен. Правя сил¬
но впечатление, увличам. Песните й грабват публи¬
ката. О Грабвам очите на някого — правя
силно впечатление, привличам, смайвам. Грабвам
сърцето на някого — а. Силно се харесвам
някому, б. Правя някой да ще обикне, накарвам го
да се влюби в мепе.
• грабеж м. Вземане насила, присвояване на чужд имот;
грабене, обир, отвличане. Войните па фашизма бя¬
ха походи за явен грабеж.
грабител м. и грабйтелка ж. Който граби, отнема,
присвоява нещо чуждо; похитител, изедник.
грабйтелски прил. Който се отнася до грабител, който
е свързан с грабеж. Грабителски войни.
грабителство ср. Проява на грабител,
граблив прил. спец. За животно — който напада, лови
други животни за храна; хищен,
граблйвост ж. Качество на граблив,
грабна вж. грабвам.	.
грабя нсв. прх. 1. Вземам насила, отнемам, присвоя¬
вам нещо чуждо; похнщавам, плячкосвам, отвли¬
чам, обсебвам. Грабят от народа гладен, граби по¬
дъл чорбаджия. Бот. 2. Вземам бързо и по много,
в голямо количество. Грабя с шепи.
гравйрам нсв. и св., прх. Дълбая букви и образи върху
дърво, метал н др. [фр.]
гравитационен прил. Който се отнася до гравитация.
Гравитационно поле.
гравитация ж. Всемирен закон, общо свойство на те¬
лата да се привличат взаимно; притегляне, [лат]
гравитирам нсв. и св., нпрх. 1. Движа се по законите
на гравитацията. 2. прен. Клоня, насочвам се, имам
предпочитание, влечение към някого или нещо.
Всички гравитират към политическия център.
гравьбр м. Човек, който умее да гравира, [фр.]
гравюра ж. Художествена творба, картина, отпечата¬
на чрез гравиране на дърво и пр, [фр.]	.
град1, -ът, мн. градове и градища, м. 1. Голямо сели¬
ще, чнито жители са работници, служещи, занаят¬
чии и т.н. Град София. Отивам в града. Селяните
тръгнаха по градищата да търсят препитание.
Черкови, села, градища — всичко пепел става. Ваз.
2. Обитателите, жителите на такова селище. 3. ос¬
тар. Крепост, твърдина.
град2, -ът м. Градушка. Град глад не прави. Поел.
градация ж, I. Степенуване. Градация на чувството.
2. спец. Стилистична фигура, похват, който сс със-

142 градёж	♦
той в изреждане .на еднородни езикови елементи по
такъв начин, че всяка следваща усилва (или отс¬
лабва) смисловата или емоционално-експресивната
натовареност на израза. Възходяща (низходяща)
градация, [лат.]'
градёж м. 1. Градене, строене. 2. Сграда, постройка
в работа, през време на изграждане. 3, Ограда,
градёжен прил. Който се отнася до градеж.
грёдел д*. Дебело памучно платно, [нем.]
градивен прил. 1. Който служи за градиво; строите¬
лен. 2. Който спомага за, който е насочен към съз¬
даване, изграждане, творчество; съзидателен. Гра¬
дивен труд, Градивна критика.
градиво ср. 1. Материал за градене, строителство (ка¬
мък, тухли, греди, вар и т.н. 2. разш. Материал, ве¬
щество, материя, от които нещо се създава или е
изградено. Градиво за тази творба са народните
песни.
градина ж. Място, засадено с цветя, дървета или зе¬
ленчук, обикн. заградено и близо дб селището Зе¬
ленчукова градина. О Ботаническа градина — мяс¬
то, където се отглеждат различни видове растения
с научноизследователска и учебно-възпитателна
цел. Детска* градина. Тези камъни в моята градина
се хвърлят*.
градинар м. и градинарка ж. Човек, който работи в
градина, който се занимава с градинарство,
градинарски прил. Който се отнася до градинар,
градинарство ср. 1. Занятие, поминък на градинар. 2,
Умение да ее обработва градина,
градински прил. 1. Който расте в градина. Градинско
цвете. 2. Който се отнася до градина. Градинско
увеселение.
градйрам нсв. и се., прх. Нареждам, подреждам по
степен; степенувам,
градища вж. град1 и градище.
градище ср. 1. Развалини от сгради и селища, 2. Мяс¬
то, където някога е имало град или селище,
градобитен прил. 1. Който е бит от град, градушка.
Градобитно лозе. 2. През който бие град. Градо-
битна година.
градобйтннла ж. Нещо бито, съсипано от градушка,
градоначалник м. Главен началник на полицията в го¬
лям град.
градоначалнически и градоначалници и прил. Който се
отнася до градоначалник,
градоначалство ср. Главно полицейско управление в
голям град.
градоносен прил. За облак — който носи град, гра¬
душка.
градоустройствен прил. Койго се отнася до градоуст¬
ройство. Градоустройствен план.
градоустройство ср. Планиране, изграждане и разви¬
тие на населените места.
градски прил. Който се отнася до град. Прот.
селски. Градско население. Градски улици.
Стари градски песни. Градски транспорт. Градски
отпуск.
градуирам нсв. и св., прх. Определям и означавам де¬
ления, степени, градуси и под. върху скала на из¬
мервателен прибор.
градуиран прил. Който е 6 означени деления за измер-
' ване на обем, температура и др. Градуирана епру¬
ветка.
градус м. 1. Степен, деление по стълбицата на някои
уреди, като термометър, спиртомер и др. 2. Едини¬
ца мярка за температура, спиртно съдържание и
др. 3. спец. Единица за измерване на дъги и ъгли,
равна на 1/360 част от окръжността. Правият ъгъл
има 90 градуса. О На градус разг. — пиян, пийнал,
в повишено настроение. Обръщам се на 180 градуса
преп. — променям се напълно, възприемам проти¬
воположни на досегашните си възгледи и поведе¬
ние. [лат.]
градусен и градусов прил. 1. Който се отнася до гра¬
дус. Градусни измервания. 2. Като съставна част на
слож1ш прилагателни имена със значение „който
има, който се характеризира с определено число
градуси“, иапр.: двайсетградусов [студ], 50-градусо-
ва [ракия].
.градушка ж. Валеж от ледени зърна; град.
градчй ср. 1. Умал. от град; малък град, 2. Обо¬
собен комплекс от сгради с определено предназна¬
чение. Студентско градче. Панаирно градче.
градя нсв. прх. 1. Правя сграда; строя. Кога сте гра¬
дили тая къща? 2. Правя ограда, заобикалям нещо
с ограда; ограждам. Градя двор. 3. прен. Правя, съз¬
давам нещо полезно; творя. Градим благосъстояни¬
ето на потомството.
гражданея се нсв. нпрх. Държа се като гражданин,
подражавам на гражданите в говор, облекло, об¬
носки,
граждаммн м. и гражданка ж. 1. Човек, който е роден
или живее в град, жител на град. Противоречие
между селяни и граждани. Жъне като гражданка.
2, Жител, поданик на дадена страна. Български
гражданин О Почетен граждаииц — звание, което
се дава за особени заслуги към дадено населено
място или цяла страна.
граждански прил. 1. Който се отнася до гражданин (в
1 знач.). Граждански обноски. 2. Не военен и не чер¬
ковен; цивилен. Гражданско облекло. Граждански
съдилища. Граждански брак. О Гражданска азбука;
граждански шрифт — опростен вариант на старата
кирилица, който ее използва за печатане от бълга¬
ри, руси, сърби, украинци, белоруси. Граждански
иск — предявено пред съда искане за уреждане на
спорове между гражданите, за присъждане на вре¬
ди, загуби и др. Гражданско отделение — служба,
.която узаконява гражданските бракове и отчита
гражданското състояние на населението,
гражданственост ж. 1. Широка известност и призна¬
ние. 2. Това, което отличава образования и напред¬
нал гражданин; цивилизация, цивилизованост,
гражданство ср. 1. събир. Жителите, населението на
един град. Софийското гражданство се отзова на
поканата на властта. 2. събир. Гражданите на една
страна като цяло. 3. Поданство. О Право па граж¬
данство — право да съществува и да се разпрост¬
ранява всред обществото; общо признание,
грайфер м. 1. техн. Товарозахващащо устройство
към кран или друг подемен механизъм. 2. техн.
Приспособление към машина за захващане, закреп¬
ване на обработвания детайл, предмет, 3, обикн.
мн. Релефни фигури върху подметки на обувки, ав¬
томобилни гуми и др., осигуряващи стабилност
върху хлъзгава повърхност, [нем.]
грайферен прил. Който се отнася до грайфер. Грайфе-
рен механизъм. Грайферпи обувки.
грак м. Глас на креслива птица; грачене, крясък, '
гракам нсв. нпрх. Грача.	’

граквам нсв., гракна се. нпрх. 1 Гракам веднъж или
поединично. 2. преп. разг. Виквам срещу някого из¬
веднъж, нахвърлям се с викове, ругатни, обвинения.
Всички гракнаха върху мене,
грам м. 1. Основна единица мярка за тежина, равна
на масата на 1 куб. см химически чиста вода при
температура 4°С, 2, обикн. мн. Метални късове с
определена форма и тежина, с които сс върши из¬
мерване. [гр.]
грамада ж. 1. Много голям, огромен куп от предме¬
ти, неща; камара. Натрупах една грамада книги. 2.
Подобен на такъв куп предмет с огромни размери.
3.	Планински скалил ка мънаци. и. в бащини ми ли¬
вади, във високите грамади. Нар.п.	-
грамаден прил. Който е с много големи размери; ог¬
ромен. Грамаден жилищен блок.
грамож м, Теглото на нещо в грамове, обикн. порция
ядене или някакъв продукт.	*
граматик м. 1. Който борави с граматика. 2. Някога¬
шен нашенски грамотен човек и книжовник, по не
свещеник.
граматика ж. 1. Съвкупност от правила и закономер¬
ности, по които се образуват думите, словосъчета¬
нията и изреченията в даден език. 2. Дял от езикоз¬
нанието, който изучава тези правила и
, закономерности, който описва строежа на езика. 3.
Учебник, в който са описани тези правила и зако-.
номерности, [гр.]
граматик^р м. 1. Посредствен граматик (в 1 знач.). 2.
Съставител на учебници по граматика.
граматик ареки прил. Присъщ на граматикар.
граматикарство ср. Занятие, дейност на граматикар.
граматичен и граматически'лрил. Който се отнася до
граматика. Граматичен строеж на езика. Грамати¬
чен разбор.	,
грамота ж. 1* Писмен документ за правото да се носи
някакво отличие. Бригадирска грамота, Похвална
грамота. 2. ист. Официален документ, издаван от
името на държавен глава. Грамоти на българските
царе. [гр.]
грамотен прил. 1. Който знае да чете и да пише. 2.
Който е запознат с нещо, ориентиран в нещо. По¬
литически грамотен..
грамдтност ж. 1. Качество на грамотен. 2. прен.
Просвета, образованост.,
грамофон м. Уред, който възпроизвежда звукове, за¬
писани на специална плоча, [от гр.]
грамофонен Прил. от грамофон. Грамофонна
плоча.	'
■ грамофбнче ср. Цвете с фуниевидни синьо-лилави цве¬
тове и дълго катерливо стъбло, Convolvulus
(псоюг.	-
гранат ж. Полускъпоценен камък, обикн. тъмночер¬
вен, ’ със зърнест строеж, [от лат.}
граната ж. воен. 1. Заострено цилиндрично тяло с из¬
бухливи вещества, шрапнели и др., което се изст¬
релва с артилерийско оръдие. 2. Ръчна бомба, [лат.]
гранатек Прил. от граната. Грапатна запалка..
гранатов прил. Който съдържа гранат или е украсен
с гранат. Гранатов пръстен.
гранатомёт м. воен. Преносимо оръжие за изстрелва¬
не на гранати; гранатохвъргачка. [от рус.]
гранатохвъргйч м. Войник, който хвърля, воюва с
ръчни бомби.	ч
гранатохвъргДчка ж. воен. Гранатомет,
гранд м. Дворянска титла и лице с такава титла в
Испания до 1931 г. [исп.]
гратис 143
грандамя ж. книж. Изискана във всяко отношение
дама от висшето общество, [от фр}
грандиозен прил. Огромен, величествен, [ит.]
гракдидзност ж. Величественост,
грандоман м. И грандоманха ж. Човек, обзет от гран¬
домания.
грандомания ж. Мания за величие; надутост, високо¬
мерие, мегаломания, Страда от грандомания.
0ру4.<от фр}
грандома^ни прил. Който се отнася до грандоман,
грондомонство ср. Качество или проява на грандоман;
грандоманщина, грандомания,	.	*
грандомащцйна ж. Грандоманство, грандомания,
гранив прил. За мазнина — развален, с лош вкус и
дъх. Гранива сланина.
граниг м. Вид зърнест твърд камък. С нокти дълбах¬
ме скалите, в гранита тунели пробихме. Вапц.
[лот.]
, гранитен прил. 1. Съставен или направен от гранит,
Гранитна скала. Гранитен паметник. 2. прен.
Твърд, пес^рущим. Гранитна воля.
граница ж. 1. Разделителна линия между държави или
области. 2. Линия, а която разделя едно нешо от дру-
* го, която очертава обема на нешо. Това е извън гра-
нт^шпе на неговия имот. 3. преп. Мислена, въобража¬
ема линия между съседни или свързани помежду си
явления, крайна степен в проявата, съществуването
на нещо; предел. Няма рязка граница между нормал¬
ното и лудостта.. Граница на търпение.
граница ж. Вид клонест дъб с дълги жълъдни дръжки,
(^иегеиз ребипсиШа.
гранича нсв. нпрх. 1. Имам обща граница с нещо. Бъл¬
гария граничи с Гърция. 2, прен. Обикн. за абстрак¬
тни явления — доближавам се по качеството, същ¬
ността си до нещо друго, почти се изравнявам с
нещо друго. Храбростта му граничи с безумие.
граничар м. Войник, който пази държавна граница,
граннчарскн прил. Който се отнася до граничар, Гра-
ничарска униформа.
граничен прил. Който се отнася до, който е свързан с
граница; пограничен. Гранична линия. Граничен
пост. Гранични войски. Гранични явления.
гр&нко ж. 1. Клонче, вейка. 2. Навита на глави преж¬
да, гайтан и др.
гранула ж. Малък, във вид на зърно къс от някакво
вещество, [лат.]
Гранулирам нсв. н ся., прх. Правя или превръщам не¬
що на зърна, на гранули. > > Гранулиран препарат
за пране.	,
гранулом м. и гранулома ж. мед. Туморообразно гь-
канно образувание във вид на възелче, зрънце,
обикн, от възпалителен произход, [от лат,.]
гран^вам нсв., гранясам св. нпрх. Ставам гранив,
гряна ж. Зъбчат земеделски уред за разтрошовоне бу¬
ците на изорана нива; брана,	,
грапав прил. По чиято повърхнина има трαггчинск или
издатини. Прог. гладък, равен. Грапава
кожа.
грапатта ж. 1. Тропчинка или издотино по нещо. 2.
Грапавост.
грапавост ж. Кочество на грапав; грапавина,
гратис 1. м. Безплатен билет за театър, концерт, кино
и под. 2. нарч. Даром, безплатно. Получавам списа¬
нието гратис, [лот.]

144 гратисен
гратисен прил, Който се дава или се получава, изпол¬
зва се даром, безплатно. Гратисен билет. Гратисен
амбалаж.	.
гратисчйя м. и гратнсчийка ж. Който използва грати-
си или обича, умее, има склонност за получава не¬
що гратис; авантаджия.
граф м. и графиня ж, Титла на немски или руски бла¬
городник. (нем. >рус.]	-
-граф Съставна част на сложни думи за означаване
на лица или апарати, свързани с описание, записва¬
не, графично възпроизвеждане на нещо, напр.: би¬
ограф, библиограф, барограф, географ, стенограф,
сеизмограф и др, (от гр.]
графа ж. Място в таблица, схема и др., очертано от
две отвесни успоредни линии. Попълвам графа. Гра¬
фа за доход, (от гр.]
график м. 1. План за извършване на някаква работа,
дейност с точно разпределение по време. График за
движение па влаковете. 2. Диаграма, (гр.]	,
графах м. и графична ж. Художник, който се занима¬
ва с графика.	■
графика ж. I. Вид живопис с линии и сенки без пре¬
ливни тонове. 2. Отделно произведение, картина,
изпълнена по този начин. 3. Писменост или печа-
тарство. 4. спец. Линия, която представлява геомет¬
рично изображение на функционалната зависимост
между две променливи величини, (гр.]
графиня вж. граф,
графит1 м. 1. Мек черносив минерал, от който се пра¬
вят моливи, боя за печки и др. 2. Черното на мо¬
лив. (гр.]
*	графит2 вж. графити.
графитен Прил, от г р а ф и т. Графитна боя. Гра¬
фитни находища.
графити мн. (графит м.) Надписи или рисунки, над¬
раскани върху глинени плочки, камък, стена и др.
(ит. < лат. < гр.]
графичен и графически прил. Който се отнася до гра¬
фика, Графично изкуство. Графическо предприятие.
графолбг м. Който се занимава с графология. *
графологНчен и графологически прил. Който се отнася ’
до графология. Графологична експертиза.
графология ж. Учение за почерка или изследване на
почерка във връзка с установяване на характера и
психическото състояние на пишещия, (гр.]	.
графоман м. и графомания ж. 1. Човек, който страда
от графомания. 2, Бездарен писател,
графомания ж. Болезнена страст към писателство у
•	лица, лишени от писателска дарба, (гр.]
графски прил. Който се отнася до граф.
графство ср. 1, Владение на граф. 2. Положение, дос¬
* тойнство, титла на граф. 3. Административно-тери¬
ториална единица в Англия и някои други страни,
грах м, X. Растение от рода на боба с топчести зърна,
които се употребяват като вариво, Pisurn забуташ.
2. Плодът на това растение.
грехам неизм. Вид хляб от целозърнесто пшенично
брашно, (англ. от соб.]
грахов прил. Който се отнася до грах. Грахово зърно.
грациозен прил. Който има. който ее отличава с гра¬
ция; прелестен, привлекателен, строен. Грациозна
походка. Грациозен стил.
грациозност ж. Качество на грациозен,
грация ж. 1. само ед. Изящество, красота, нежност
във формите или движението на тялото. 2, поет.
Красива жена. 3. обикн. ми. В античната митология
— трите красиви сестри, богини па красотата, изя¬
ществото и радостта, (яат.]
грача нсв. нпрх. Издавам грак; гракам. Гарванът гра¬
чи грозно, зловещо. Бот,
гребй псе. 1. прх. Вземам, вадя, черпя вода, друга
течност или нещо зърнесто, роиливо или меко, ка¬
то бъркам с шепа или потопявам, забивам в него
съд, лопата, лъжица и под. Греба вода от кладене¬
ца. Греба чорба. Греба с пълни шепи. 2. нпрх. Движа,
придвижвам плавателен съд с помощта на весла,
гребла.	«
гребйлка ж, и гребало ср. Съд или уред, приспособ¬
ление за гребане на брашно, ориз, сол и др,
гребане ср. 1. Действие по гл. г р е б а. 2. Вид воден
t спорт — състезание с плавателни съдове, които се
придвижват с помощта на гребла,
требвам нсв., гребна се. прх. Греба веднъж или поеди¬
нично.
гребен м. 1. Уред със зъбци за ресане на коса, брада
или за чеса не на животни. 2. Месест израстък на
главата на петел или друга птица. 3, Било на пла¬
нина; хребет.
грабен прил. Който се придвижва с гребане или е
свързан с гребане като спорт. Гребна лодка.' Гребни
състезания.	_	(
гребенар м. и гребепарка ж. Който прави или продава
гребени.
гребеварски прил. Който се отнася до гребенар.
гребепарство ср. Занятие, поминък на гребенар.
гребев м. в гребкйня ж. 1. обикн. м. Човек, който гре¬
бе с весла, та кара лодка или кораб; веслар. 2.
Спортист, който се занимава е гребане,
гребло ср. X. Земеделско сечиво със зъбци за събиране
на сено, слама и под., за разрохкване на пръст и
др. 2. Лопата, с която карат лодка; весло. 3. Ши¬
роко дървено приспособление за почистване сняг.
4.	ГГрбалка.
гребна еж. требвам.
греда ж. 1. Дебело и дълго одялано дърво, обикн, за
строеж. Напречна греда. Носещи греди, 2. Дебел и
дълъг метален къс с подобна форма и предназна¬
чение. 3. Г имнастически уред — закрепен водорав¬
но на определена височина такъв къс дърво, върху
което се изпълняват гимнастически упражнения,
гредер вж. г р е й д е р. .
гредоред м. Носеща част от наредени греди в под или
таван. Потопът е със слаб гредоред, затова се лю¬
лее. ·	V
греене ср. Действие по гл. грея. Продължителност
на слънчевото греене.
грездей м. диал. Дървена запушалка за каца, бъчва и
под.; чсп.
гренвам нсв., грейна се. нпрх. Започвам да грея, грея
малко и с прекъсване. Ще грейне слънце,
грейдср и гредер м. Прикачна или самоходна земекоп-
на машина за почистване, профилиране и изравня¬
ване на земни участъци, (англ.]
грейка ж. X, рядко. Топлина, топлота от слънце или
огън. Приятна слънчева грейка. 2. Приспособление
за затопляне на тялото; термофор,
грейпфрут м. X. Вечнозелено тропично й субтропично
цитрусово дърво с едри и кръгли жълти плодове
' със сочна месеста част, сладко-кисела с горчив
привкус, Саги рагаейзъ 2. Плодът на това дърво,
(англ.]

грес ж. Гъсто мазно вещество, употребявано вместо
масло при някои машинни части, [фр.]
греснрам нсв. и св., прх. Смазвам с грес.
гресьорка ж. техн. Уред за гресиране. ·
грехбвен прил. Който се отнася до грях, който е свър¬
зан с грях; грешен. Греховна любов. Греховни дела.
грехдвиост ж, Качество на греховен.
грехопадение ср. 1. Според Библията — извършеният
от Адам и Ева първи грях, първо нарушение на ус-
тановепата от Бога забрана. 2. Извършване яа те¬
жък грях, на тежко нравствено престъпление.
грехотй ж. Само в безл. изр. — за означаване, че не¬
що е осъдително, че е в противоречие с установе¬
ните нравствени норми; грях е, грешно е. Грехота '
е да се пролива кръв.
греша нсв. нпрх. 1. Правя грешка. Който не работи,
само той не греши. 2. остар. Върша грях.
грешен прил. 1. Който има грехове, вършил е грехове,
престъпления; греховен. Царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи. Бот. Мъчат
се като грешни дяволи. 2. Който съдържа грешка;
сбъркан, погрешен. Сметката ни излезе грешна.
грешка ж. 1. Нещо, което е станало не както трябва
или както е прието, резултат от неправилно дейст¬
вие или разсъждение. Правописна грешка. Печатна
грешка. Грешка на езика. Правя грешки. При изчис¬
лението е станала грешка. 2. Вина, провинение.
Има грешка, има и прошка.
грешник м. и грешница ж. 1. Човек, който е извър¬
шил грях, · който има	грехове:	Прот.
праведни.. Грешниците се мъчат в пъю,ла.
2. Виновник в нешо, престъпник. Старите полити¬
чески грешници отново надават вой.
грея нсв. 1, нпрх. Давам, изпусхам топлина; топля.
Слънцето грее. 2. нпрх. Светя, блест я. Месечината
грее. 3. прх. Слагам нещо на огън да се стопли;
' сгрявам, топля. Грея ядене. — се нпрх. Стоя край
огън или на слънце, за да ми е топло. О Не ме
грее нещо — нямам облага, полза (от нещо),
греян прил.. разг. За ракия, вино —· който е по опре¬
делен начин затоплен и подсладен,
грнв прил. диал. Сив. Гриви гълъби.	*
грива ж. Дълги косми по шията на кон или друго
животно.	.
гривест прил. Който има (голяма) грива,
гривна ж. 1. Украшение от метал, дърво, кост и др.
във вид на колело, обръч, който обхваща ръката
над китката. Златна гривна. 2. Железен обръч за
стягане главина на колело, чутура и др.
гривобк прил. диал. С гриви очи; сивоок, шареноок.
грйвяк м. Едър гълъб, синьосив с червеникави гърди
и бяло петно на шията, СоЗшпЪа раЮтЬия.
григориански прил. О Григориански календар — сис¬
тема на летоброене (нов стил), въведена с реформа
от папа Григорий X11I през 1582 г., възприета днес
от всички културни народи. Срв. ю л и а н с к и.
грижа ж. 1. Безпокойство, вълнение, тревога, породе¬
ни от нешо неприятно, опасно, от трудно осъщес¬
твима задача, цел и др. Имам грижи около рабо¬
тата., 2. Работа, усилия, старание, които някой
полага за доброто на някого или нещо. Стопанст¬
вото иска много грижи. Двама лекари полагат гри¬
жи за него. 3. Нещо, което някой трябва да напра¬
ви, което ангажира вниманието, усилията на
някого. Това е моя грижа. Като оженя дъщерята,
ще отбия- една голяма грижа. О Имай грижа —
погрижи се. Не бери грижа — не се безпокой. Не
*	грип 145
ме е грижа — не се интересувам, не се безпокоя за
нещо. Хич не ме е грижа какво говорят хората.
грижа се нсв. нпрх. 1. Имам грижа, безпокоя се, тре¬
вожа се, мисля, тъгувам. 2. Полагам грижи, трудя
се, залягам, радея. Той сам се грижи за децата си.
грйжеп прил. рядко. 1. Угрижен, загрижен. 2. Грижо¬
вен, грижлив.
грижлив прил. Който полага грижи; усърден, внима¬
телен, старателен. Грижлива майка..
грижлйвост ж. Качество на грижлив,
грижовен прил. 1. Грижлив. Грижовен баща. Грижо¬
вен стопанин. 2. Загрижен, угрижен,
грюковиост ж. Качество илн проява на грижовен,
гриза нсе. прх. Хапя, отхапвам по малко от нещо
твърдо, кораво; глождя. Мишката гризе сиренце.
О Гриза някому цървулите*. Гризе ме съвест¬
та — мъчи ме, безпокои ме чувство за вина, съзна¬
ние за извършено зло.	*
гризана ж. Название, епитет на мишката като оли¬
цетворен образ в приказки а поговорки,
гризачи мн, (гризач м.) Разред бозайници, чиито зъби
са пригодени за гризане, Кобепба. Гризачи са зай- k
ците, мишките, катериците.
грйзвам нсе., грйзна се. прх. Гриза веднъж или по
малко, поединично. Гризнах си малко халва.
грнзкам нсв. прх. жарг. Ям.
гризли същ. неизм. Вид голяма сивкава северноамери¬
канска мечка, разновидност на кафявата, Ursiis
" ЬогпЬШэ.	.
гризу ср. Обякн, в съчет. газ грнзу — избухлива смес
■ от леснозапалим рудничен газ, главно метан, и въз¬
дух, [фр.]	·
грил м. Електрическа скара или друго'газово или
електрическо устройство за печене на месо, пилета
и др. върху решетка или на въртящи се шишове,
[фр., англ.]
грим м. 1. Преправка на лицето на актьор, актриса с
външни средства, за да добие желания вид. Неспо¬
лучлив грим. 2. Средство за такава преправка. Сло¬
жил е много грим. [фр.]
гримаса ж. Изкривен, непривлекателен израз на ли¬
цето, предизвикан от различни чувства и усеща¬
ния. Прави болезнени гримаси. Гримаса на отвра¬
щение. [фр]	►
гримирам нсв. и св., прх. Слагам грим (за разхубавя¬
ване или за преправяне лицето на актьор),
гримирбвка ж. Грим, гримиране,
грнмьбр м. и грнмьбрна ж. Лице, което гримира, спе¬
циалист по гримиране, [от рус.]
гримьорен 1. прил. Който се отнася до гримьор или е
свързан с гримиране. Гримьорна масичка. 2. като
същ. гримьорна ж. Помещение за гримиране, ра¬
ботно място на гримьор.
грйнуичкк Прил. от Г р и н у и ч, прещрадие на Лон¬
дон, известно с обсерваторията, през която минава
нулевият меридиан. О Грннунчки меридиан — услов¬
но приет за начален, нулев, по който се отчитат, из¬
мерват земните дължини. Средно гринуичко (слънче¬
во) време — времето на гринуичкия меридиан,
спрямо което българското време е с 2 часа напред,
грип м. Остро вирусно заболяване у човека, което се
характеризира с повишена температура, обща от¬
падналост, главоболие, болки в мускулите и чести
усложнения; инфлуенца, [фр.]	‘
10. Български тълковен речник

146 грйпав к
грйпав прил. Който е болен от грип; грипозен.
грИпен прил. Който се отнася до болестта грип. Грип¬
на епидемия.
грипозен прил. Грипен, грйпав. Грипозно състояние.
грис м. Смляно на дребни зрънца жито. Пшеничен
грис. На бебетити варят кашичка от грис. Халва
от грис, [нем.]
грйсел и грйсов Прил. от г р и с. Грисова халва.
грнс-халвЛ ж. Тестен сладкиш от грис, мазнина, за¬
хар и др.; грисова халва.
гриф1 м. Подложка под струните на музикален инст¬
румент, където натискат пръстите, [нем.]
гриф2 м. Трифон.
гриф3 м. I. Надпис върху документ или печатно из¬
дание за реда на неговото използване. Документ с
гриф „Строго секретно”, 2. Щемпел с образец от
подпис или друг ръкописен текст. [фр.]
грифбн м. Митично чудовище с тяло на лъв и криле
и глава на орел. [фр . ]
гроб м. 1. Изкойана яма за заравяне ка мъртвец. КоШпо
копае гроб другиму, сам пада е него. Поел. 2. Място,
където е заровен мъртвец. От гроб на гроб ходи, на¬
рича и шаче. П.П.Сл. 3. Гробница. Поръча! тамо
гроб да ми сграбят зидари. П.П.Сл. О Божи* гроб.
Гроб съм разг. — ще мълча, няма да говоря, няма
да издам нищо. До гроб — до смърт, вечно. Копая*
гроб. С един крак в гроба съм — скоро ще умра.
гробар м. и гробарка ж. I. Който копае гробове и
, заравя мъртъвци, 2. Пазач на гробища,
гробарски прил. Който се отнася до гробар и до гро¬
бища.
гробен прил. 1. Който се отнася до гроб, Гробно мяс¬
то. 2. Ко.йто е присъщ на гроб, на гробища; гро¬
бищен, гробовен. Гробна тишина.
гробища мн. Място, където погребват мъртъвци; гро¬
бище. О Като през (покрай) турски гробища
минавам разг. — обикн. като укор към ня¬
кой, който минава, без да се обади, без да поздра¬
ви. Плача па чужди гробища разг. — укорно за чо¬
век, който обсъжда, оплаква чужди беди, нещастия,
несполуки, а не забелязва своите,
гробище ср. нар. Гробища.
гробищен прил. Който се отнася до гробища. Гробищ¬
ни работници.	-
грббиик м. Погребален ковчег, Моми й венци изплели,
момци ù гробник сковали. П . Р.Сл.
гробница ж. 1. Зидан гроб. 2. Общ гроб за много
мъртъвци. 3. Костница.
гробГвен прил. Гробен, мъртвешки. Гробовна тишина.
гробокопач м. 1, Човек, който копае гробове ; гробар.
2.	преп. Конго	ьакому ги бел. Фашистите
са гробокопачи на родината си,
грог м. Питие, приготвено от алкохол, обикн. ром,
разреден с подсладена гореща вода. [англ.]
гроги прил. неизм. жарг. Обикн. като сказ. опред. —
много изморен, изтощен, грохнал. Гроги съм от ра¬
бота. [англ.]
грозд м. 1. Кичур грозде, 2. Изобщо кичур)’ китка от
нещо (цвят, плодове и др.).
гроздар м. и гроздарка ж. 1 Човек, който продава
грозде. 2. разг. Който обича да яде грозде. Иван е
голям гроздар.
гроздарскв прил. рядко. Който се отнася до грозде и
до гроздар; лозарски.
грйзде ср. събир. Лозов плод. Вяло грозде. Десертно
грозде. О Мечо* грозде, Немско* (цариградско)
грозде. Френско* грозде.
гроздобер м. 1. Прибиране, бране на грозде. 2. Време,
когато се бере гроздето.
гроздоберач м. и гроздоберачка ж. Човек, който бере
грозде; гроздоберец.
гроздоберец л». и гроздоберка ж. Гроздоберач.
гроздов прил. Получен от грозде. Гроздова ракия.
Гроздов сок.'
гроздовиден прил. Който има вид, форма на грозд.
Акацията има гроздовидни сьцветия.
гроздовица ж. разг. Гроздова ракия.
грозен прил. 1. Който има неприятно на вид лице или
външност. Прот. хуб^в,	красив,
прекрасен. Вземи жена хубавица или грозна
със имот. Бот. 2. книж. Страшен. Зарад кое ли чер¬
но и грозно престъпление? Д.Пол. Иван Грозни. 3.
прен. Много голям, много силен. Грозен вихър.
Грозна кашлица. 4. като същ, грбзно ср., обикн. чл.
Естетическа категория, обединяваща отрицателни¬
те характеристики на битието. я Прот.
прекрасно.
грознея нсв. нпрх. Ставам грозен, по-грозен.
грозник м. и грозница ж. Грозен човек,
грозновйт прил. Доста, но не много грозен; възгрозен,
грозничък.
грозота ж. Качество на грозен. Прот. красот,,
хубост,	’
грозотия ж. 1. Грозота. 2. Грозен човек,
грозя нсв. прх. 1. Правя нещо да стане грозно; загро¬
зявам. Тия дрехи я грозят. 2. {рус.] Застрашавам,
заплашвам. Грози ви голяма опасност.
грбмол м. Грохот, трясък, тътнеж. Громолът на ма¬
шините заглъхна.
громоля нсв. нпрх. Издавам силен еднообразен гро¬
хот. По улиците громолят танкове.
громя нсв. прх. Побеждавам, разрушавам, унищожа¬
вам. [рус.] ’
троса ж. Дванайсет дузини или 144 къса, парчета, [фр.]
грбсмайстор м. Най-висока титла, звание в шахмата,
[нем.]
гросмансгорски прил, Който се отнася до гросмайс-
тор. Гросмайсторски турнир.
гротеска ж. 1. Изображение на лица и предмети в
причудливо-фантастичен, комично-уродлив вид. 2.
Нещо причудливо в изкуството, което излиза извън
обикновените рамки, (фр.]
гротескен и гротесков прил. Който се отнася до гро¬
теска. Гротескни образи.
грохвам нсв., грохна св. нпрх. 1. Отпадам телесно» из-
немошявам от умора, старост или теглила. Старе¬
цът е вече грохнал. 2. Падам, обикн. внезапно и с
шум. Престъпи прага и грохна на земята.
грохнал прил. Който е напълно отпаднал, изнемощял
телесно от преумора, старост или тегла. Стар и
грохнал човек.
грохот м. Силен, гръмлив шум; трясък, пукот. Чува
се грохотът на оръдията.
грбхотен прил. Който се отнася до грохот. Грохотна
стрелба.
грох0тя нсв. нпрх. Издавам грохот,
грош м. 1. Някогашна монета от 20 стотинки или 40
пари. Парица грош ражда. Поел. 2. Изобщо дребни
пари. 3. Парична единица и дребна монета, 1/100
част от шилинга (Австрия). О Не струвам пукнат*
грош. През куп* за грош, [от лат. >чеш., нем.]
груб прил. 1. Дебел, несъвършен. Прот. тънък,
фи н. Груб плат. Груба изработка. 2. прен. Дебе¬
лашки, неучтив. Груб човек. Груби обноски.
грубияи|ин] м. Груб в обноските си човек; дебелак,
грубнянски прил. Присъщ на грубиянин. Грубиянска
постъпка.
грубиЯнство ср. Качество или проява на грубиянин,
грубоват прил. Доста, но не много груб; възгруб, гру-
бичък. Грубовата външност.	'
грубост ж. 1, Качество на груб. Винаги показва своя¬
та грубост и простотия. 2. Груба дума или пос¬
тъпка. Не говори грубости.
" грудест прил. Който има грудки. Грудести корени.
грудка ж. 1. Твърдо месесто надебеление на корените
или стъблото на някои растения. 2. диал. Бучка.
Грудка сирене.
грудков Прил. от г р у д к а. Грудкови растения.
грунд и грунт м. 1. обикн. грунд. Тънък слой специална
смес или самата смес, която се нанася върху основа¬
та (платно, дъска, стена и пр.) преди полагане на бо¬
ите при рисуване или боядисване. 2. обикн. грунт. Го¬
рен слой на земната кора; земя, почва, [нем.]
грундирам нсв. и св., прх. Нанасям грунд, покривам с
грунд. Преди нанасяне на основната боя стените
трябва да се грундират.	.
група ж. Няколко лица или предмети на едно място,
понякога обединени и от общи интереси, цели или
признаци, свойства и др. Група дървета. Група ра¬
ботници. Движим се на групи. Партийна група. Ези¬
кова група. [фр.]	*
групирам нсв. и св.,. прх. Събирам или разпределям на
групи. — се нпрх., само мн. и 3 л.ед. Събираме се
. в група, разпределяме се по групи,
, * групировка ж. 1. Подреждане, разпределяне в групи;
групиране. 2. Група, обединение,
групов прил. Който се отнася до група. Групов начал¬
ник.
групо вишна ж. неодобр. Неблагоприятно за даден ко¬
лектив разделяне, обособяване на групи върху ос¬
новата на лични и групови интереси, [рус.]
грух и (удвоено, повторено) грух-грух межд. За напо¬
добяваме, възпроизвеждане на характерния звук,
глас, който издава свиня.
грухам нсв. прх. 1. Роня, оронвам зърна с чукане. Гру¬
/ хам царевица. 2. Чукам жито в чутура. Жито за ко-
ливо се груха, па тогава се вари. > > Грухана жито.
грухтя нсв. нпрх. За свиня — издавам характерния
си, свойствен звук, глас.
гръб, гърбът м. 1. Задна част на тялото на човек от
шията др кръста. Нося на гръб. 2. Горна част от
туловището на животно от шията до опашката.
Качвам се на гърба на коня. 3. прен. Задна част на
дреха, книга и др. 4. прен. воен. Тил. Неприятелят
им се яви в гръб. О Давам (обръщам) гръб
някому — преставам да общувам с някого, да
му обръщам внимание. Да ти видя гърба разг. гру¬
бо — върви си, махай се. Зад гърба н а
някого — тайно, скришом. На чужд гръб —
наготово, готовански. Нося н я к о г о на гърба си
— помагам му при обща работа, изпълнявам и не¬
говите задължения. Превивам гръб - - а. Покорявам
се, угоднича пред някого, б. Работя тежка, непосил¬
на работа. Сърби* ме гърбът,
тръбен Прил. от г р ь б. Гръбпи перки. Грьбпо плу¬
ване.	,
гръбльо м. и гръбли ж. презр. Гърбав човек,
гръбнак м. 1. Стълб от костни прешлени от главата
грьнчарница 147
до кръста. 2. прен. Главен, основен стълб, главна
опора.
гръбначен прил. 1, Който се отнася до гръбнак. Гръб¬
начен мозък. 2. Който има гръбнак. Гръбначни жи¬
вотни. О Гръбначен стълб — гръбнак,
гръд ж. 1. Гърди. 2. Гърда. Има рана на едната гръд.
гръден прил. Който се отнася до гръд, гърди. Гръдни
болести. Гръдна обиколка. О Гръден кош — огра¬
дена от ребрата телесна кухина, в която се намират
белите дробове и сърнето. Гръдна жаба*,
гръдобблен прил. Който е с болни гърди (във 2 знач.);
туберкулозен, охтичав.
грък м. и гъркния ж. Човек от основното население
на Гърция, гражданин на Гърция,	*
гръклян м. Горната част на дихателната тръба.,
гръкляиов прилу Който се отнася до гръклян. Гръкля-
нов глас.	.
гръко-рймскя прил. Който се отнася до (древна) Гър¬
ция и Рим. Гръко-римска митология.
гръм1, гърмът м. 1. Грохот и трясък, които съпровож¬
дат светкавица във време на буря; гръмотевица.
Блесна светкавица и гръм разтърси околността. 2.
Мълния. Върху това дърво, е паднало гръм. 3. Гър¬
меж. Топовен гръм. О Като гръм от ясно небе —
много неочаквано и изненадващо; изневиделица.
гръм2 м. диал. Нисък разклонен храст, гъста китка
стъбла от едно коренище; туфа.
гръмвам нсв., гръмна св. 1. нпрх. Гърмя веднъж или
поединично. Някой гръмна. 2. прх. разг. Убивам с
изстрел; застрелвам. Гръмнахме по един заек.
гръмлив прил. Който сс отнася до гръм1, има качест¬
ва на гръм; висок, силен, гръмогласен. Гръмлив
смях. Гръмлив водопад, Венец ви свих от песен жи¬
ва. .. от дивий рев на битката гръмлива. Ваз.
гръмлйвост ж. Качество на гръмлив,
гръмна вж. гръмвам.
гръмнат прил, разг. Обикн. в съчет. като гръмнат —
силно изненадан, стреснат, объркан. Какво ме гле¬
даш като гръмнат?
гръмовержец м. книж. Епитет на езически бог, който из¬
праща, хягърля гръмотевици (Зевс, Юпитер, Перун),
гръмогласен прил Който има гръмлив, висок глас.
гръмонйсеп прил. За облак — който носи гръмотеви¬
ци, мълнии; мълниеносен.
гръмоотвод м. Метален прът върху покрив на къща, сгра¬
да и др., предназначен да отвежда мълниите в земята,
гръмотевица ж. 1. Продължителен гръм, който се чу¬
ва след светкавица. Силни гръмотевици разтърсиха
земята. 2. Гръм, мълния. На 4юва дърво е паднала
гръмотевица.
гръмотевичен прил. Който се отнася до гръмотевица,
Гръмотевична буря.
гръмотртьн м. Дребен бодлив полски храст с розови
цветове, Опошв вртоза.	-
гръмък прил. 1. За звук, глас —- който е като гръм, с
качества на гръм; висок, силен, мощен. > > Смее
се гръмко. 2. прен. За думи, реч, слова — подчерта¬
но тържествен, ефектен; високопарен. 3. прен. Ши¬
роко известен, много нашумял. Гръмко име.
грьнци вж. гърне и гърне ц.
грънчар м. и тръниарка ж. Който прави или продава
грмщи и други глинени изделия,	·
грънчарница ж. Работилница или продавница на
грьнци.

148 грънчарски
грънчарски прил. Който се отнася до грънчар, до произ¬
водство на грънци. О Грънчарско колело — приспо¬
собление от крачно задвижван хоризонтално въртящ се
диск, върху който се оформят ръчно глинените изделия,
грънчаретвп ср. Поминък, занятие на грънчар.
тръста ж. 1. само мн. Растение коноп. 2. Сноп стъбла
от това растение. О Направим някого на
гръсти прост. — набивам, пребивам някого.
гръстелннк м. Нива или леха с гръсти; конопище,
гръцки прил. Който се отнася до грък или до Гърция.
Гръцки народ. Гръцки език.	·
гръчка ж. рядко. Гънка, бръчка,
грядущ 1, прал. ритор. Идващ, настъпваш, бъдещ. Гря¬
дущи събития. 2. като същ. грядУще ср. Бъдеще- [чел.]
грях, грехът м. I. Постъпка, деяние, което вярващите
схващат като нарушение на религиозния закон и
нравственост. Изповядан грях не е грях. 2. Вина,
престъпление. Не е грях. че си забравил. О Бера
греха (греховете) на някого разг. — върша,
извършвам нещо, та ставам виновен, отговорен за
тежкото положение, бедите на някого. Вземам* си
грях на душата. Грях ме е — изпитвам чувство за
вина, съзнавам, че върша грях.у Първороден грях
кпизк. — склонност на човека към извършване на
грях, която според вярващите е част от човешката
природа като следствие от първото неподчиение на
Адам, от нарушаването на божията забрана,
гу и (удължено или повторено) гуу, гу-гу межд. За
наподобяване, възпроизвеждане глас на гълъб, гу¬
гутка.
губер м. Дебела влакнеста завивка или постилка; ки¬
теник, халище.
губерка ж. Голяма игла за прошиваве на губери, чер¬
ги, чували и др.
губернатор м. 1, Управител на губерния в дореволю¬
ционна Русия. 2. Виеше длъжностно лице, което ог¬
лавява управлението на отделна административно-
териториална единица в , някои съвременни
държави, напр. САЩ. [лат. <гр]
губернаторски прил. Който се отнася до губернатор,
губерния ж. Голяма административна област в царс¬
ка Русия. [рус. < лат.]
губернски прил. Който се отнася до губерния.. Губер¬
нски град.
губещ прил. Който губи, носи загуба, работи на загу¬
ба. Прот. печеливш. Губещо предприятие.
губйгелен прил. кпиж. Пагубен, гибелен. Губителна
политика.
губя нсв. прх. 1. Преставам да имам, да притежавам
нещо, което съм изпуснал, изтърсил по невнима¬
ние, без да забележа. Прот. намирам. Това
дете непрекъснато си губи играчките. 2. Търпя, по¬
насям загуба, лишавам се от нещо, което съм имал
или съм могъл да имам, да придобия, да получа.
Прот. печеля .Не обичам да губя. От това ни¬
що не губиш. Губим мача. Губя приятелите си. Гу¬
биш уважението на хората. Губя силота си. Губя
чувството си за хумор. Риск губи, риск печели.
Поел. Ако изгубя, губя само себе си. В. Левски. 3.
Оставям нещо .да мине без полза. Само си губиш
времето. 4. Преставам да виждам, да възприемам
нещо. Отдалечи се и започнах да го губя от очите
си. Губя следите му. 5. остар. поет. Погубвам. От¬
долу идат черни татари — млади робили, стари гу¬
били. Нар.п. — се нпрх. 1. Липсвам, нс съм налице.
Губят ми се няколко книги. 2. Няма ме. не сс явя¬
вам, отсъствам, без да се знае къде съм. Де се гу¬
биш по цял ден? 3. Преставам дй зная къде съм, къ¬
де се намирам, не мога да се ориентирам. В
големия град човек лесно се губи. 4. Съм или ставам
незабележим, преставам да се виждам или да се чу¬
вам. Върхът се губи в мъгла. Губя се всред по-сдри-
те мъже. Гласът му се губи във врявата. Началото
му се губи далече във вековете. 5. Увличам се по
нещо, та напразно изразходвам времето и силите
си. Не се губи в дреболии, 6. За поглед, ум — на¬
сочвам се надалече, прониквам надълбоко. Погле¬
дът му се губи в пространството. О Губя дав¬
ност*. Губя почва — преставам да се чувствам
сигурен, стабилен, силен. Губя съзнание*,
гувернантка ж. Домашна възпитателна на децата в
богаташки семейства, обики. чужденка. Когато
мъжът й беше фабрикант, гувернантки и гледаха
децата, [фр.]	♦
г$тла ж. 1. Качулка, 2. Островърх рунтав калпак. 3.
Горна, подобна на шапка разширена част на гъба.
гутлест прил. Който има гугла. Гуглести гъби.
. гугукам нсв. нпрх. Гукам,
гугуквам нсв., гугукна св. нпрх. Гуквам.
гугутка ж. Подобна на гълъб птица, ТигШг risorîus.
гуждам нсв., гудя св. прх. прост. Турям, поставям,
гузен прил. Конто е неспокоен поради съзнавана вина.
Гузна съвест. Гузен негонен бяга. Поел.
гузпост ж. Качество или състояние на гузен. Негова¬
та гузлост го'издава.
гукам нсв. нпрх. 1. За гълъб, гугутка — издавам ха¬
рактерния, присъщия си звук, глас. Гълъб ми гука в
усое. Нар.п. 2. прен. За бебе — издавам звук, глас, «
подобен на гласа на гълъб. 3. прен. Говоря някому
нежно, гальовно. Влюбените си гукат.
гуквам нсв., гукна св. нпрх. Гукам веднъж или поеди¬
нично.
гулаш м. Вид ястие от говеждо месо, сос и картофи,
[унг.]
гулден м. Основна парична единица на Холандия,
[нем.]	’
тулия ж. 1. Растение от рода на зелето с подобна на
ряпа моравочервена глава, Вгд5зша 8оп§у1обез. 2.
Растение и плод земна ябълка, 3. Кочан,
гуляй м. Веселба с пиене; пир. Довечера ще има у тях
гуляй, [рус.]
гулнйджййски прил. Който се отнася до гуляйджия и
гуляй. Гуляйджийски песни.
гуляйджия м. и гуляйджннка ж. Който гуляе, който
обича гуляи.	-
гуляя нсв. нпрх. Пия и се веселя; пирувам,
гума ж. 1. Каучук. 2. Каучукова обвивка на колело.
Автомобилна гума. 3. Каучуково или от друга ма¬
терия ' късче за триене на нещо написано (с молив).
4. Дървесна смола, [егил.]
гумен прил, Направен от гума. Гумена топка. Гумена
подметка. Гумени цървули.
гуменнци мн. (гуменнца ж.) разг. Плитка гумена обувка,
гуменка мн. (гуменка ж.) Леки плитки обувки отдолу
с гума, отгоре с плат; платненки. '	·
гумирам нсв. и св., прх. Напоявам, покривам с гума.
> > Гумиран брезент.
гумно ср. Равен и гладък кръг за вършитба с добитък;
’ ток, харман.	‘
гуня ж. Горна, дълга до под коленете абена дреха.
• [чуж.]

гурбет м. остар. Работа в чужбина за печалба,
[ар. > тур.]
гурбетувам нея. нпрх. Прекарвам на гурбет,
гурбегчййскн прил. Присъщ на гурбетчия,
|урбетчиНство ср. Ходене по гурбет, работа, поминък
на гурбетчия.
гурбетчилък м. прост. Гурбетчийство.	>
гурбетчия м. и гурбетиийка ж. остар. Човек, който
ходи на гурбет; печагбар.
гурвам нея., ι-^рна св. прх. Гуркам веднъж или поеди¬
нично; гмурвам. — се нпрх. Гмурвам се. Децата се
гурнаха в хладната вода.
гургулица и гургулица ж. Подобна на гълъб птица,
БиерюреНа 1цг1иг.
гурел м. Засъхнал секрет по очите, обикн. след спане.
гурелнв прил. 1. Който има гурели. 2. прен. Немит.
гурелясвам нсв,, гурелнеам се. нпрх. Набирам гурели.
Очите му са гурелясали.
гуркам псе. прх. Потопявам някого или нещо във во¬
да бързо, изведнъж или многократно. — се нпрх,.
Потопявам се във вода, обикн. с главата надолу.
Патиците обичат да се гуркат.
гусла ж. Народен струнен музикален инструмент с ед¬
на струна, на който ое свири с лък. Свири на гусла.
гуслар м. Свирач на гусла.
гуслдрев и гусларов прил. Който е на гуслар. -Гусла-
рева майка. Гусларови песни.
гусларскн прил. Който се отнася до гуслар. Гусларски
песни.
гусля нсв. нпрх. рядко. Свиря с гусла. Гуслар ми гусли
по вал мегдани. К.Хр.
гутаперча ж. Каучукоподобно вещество, което :се по¬
лучава от сока на някои тропически дървета, може
да се вулканизира и има добри електроизолацион¬
ни свойства, [англ. <малайски]
гутатор м. Капкомер. [лат.]
гуша ж. 1. Шия, врат. Хванаха се гуша за гуша. 2.
Месеста част под брадата. Я го виж каква гуша е
отпуснал. 3. Болестно нарастване на щитовидната
жлеза у човека, 31гтпа. 4. Разширение на храноп¬
ровода у птици, където се събира храната за омек-
ване и частично смилане. Гушите на патиците се
издули от ядене. О До гуша разг. — извънредно
много, до краен предел. Идва ми (дохожда ми) до
гуша разг. — омръзва ми, дотяга ми извънредно
много. Пълня (напълвам) сн гушата разг. — грабя,
награбвам се, забогатявам.
гуша нсв. прх. t. Притискам, прегръщам някого нежно
до ссбс си. 2. Свивам, навеждам, скривам (глава, ли¬
це, нос). Детето гуши глава в ръцете на майка си.
—— се нпрх. Свирам се, пъхам се, подслонявам се. До-
като валя дъждът, ние се гушихме в една хралупа.
гушав прил. Който има гуша (в 3 знач,).
гушвам нсв., гушна св. прх. Гуша веднъж или поеди¬
нично.
г^шесг прил. Който има голяма гуша. Мъжете им все .
охранени, гушести. ‘	»	-
г^шка ж. 1. Умал. от г у ш а. 2. диал. Хватка сено,
трева и под. 3. диал. Сарма.
гущер м. 1. Четириного влечуго с дълга гъвкава
опашка, ЬасеПа. О Бълвам* змии и гущери.
гъба1 ж. 1. Безхлорофилно растение, което обикн. се
състои от късо стъбло (пънче) и гугла отгоре. Ядив-
ни гъби. Чорба от гъби. Отровни гъби. Никнат като
гъби след дъжд. 2. обикн. мн. Тип низши безхлоро-
филни растения, някои от които са паразити по
други растения или по животните и човека, рип§1.
гьк 149
гъба1 ж. 1. обикн. мн. Тип примитивни, обикн. мор¬
ски безгръбначни многоклетьчни животни, РопГега,
Броп^а. 2. Меко шуплесто вещество от скелета па
такива животни, което се използва като изолацио¬
нен материал или за миене; сюнгер. 3, разш. Изт¬
ривалка, бърсалка от мека шуплеста материя,
гъбав прил. Който има или в който има, среща се нещо
в голямо изобилие. Чорбаджията е гъбав с пари.
гъбар м. и гъбарка ж. 1. Който отглежда, бере или
продава гъби1 (в 1 знач.). 2. разг. Който обича (да
яде) гъби.
гъб&рскя прил. Който се отнася до гъбар и до гъбар-
ство.
гъбарство ср. Събиране или отглеждане па ядивни гъби.
гъбен прил. Който се отнася до, който е свързан с гъ¬
ба1. Гъбена чорба. Гъбни болести. Гъбни видове.
гъбест прил. Шуплив като гъба2.
гЬбички мн. спец. 1. Паразитни видове низши орга¬
низми, които предизвикват кожни заболявания у
човека. 2. Различни класове гъби (главни, ръжди и
др.), които причиняват болести по растенията. ,
гьбйсвам нсв., гъбясам св. нпрх. I. Обраствам, покри¬
вам се с гъби. Бурето е гъбясало. 2. Надувам се ка¬
то гъба. Дръж го във вода, докато гъбяса.
гъвкав прил. 1. Който се вие, но не се чупи. Лозата
има гъвкави пръчки. Гъвкаво тяло. 2. прен, Подви¬
жен, съобразителен. Гъвкав ум. Гъвкава диплома- '
ция.
гъвкашииД ж. Гъвкавост.	'
гъвкавост ж. Качество на гъвкав. Гъвкавостта на
тялото й е изумителна.
гъвък прил. остар. поет. Гъвкав. Гъвък стан, фиданка
съща. Яв.	‘
гъша нсв. нпрх. Говоря през нос.
гъгнив прил. 1. Който се изговаря носово,-през носа.
Гъгнив звук. 2. Който говори носово, на нос. Гъг¬
нив човек.	-
гъгнивост ж. Качество на гъгнив,
гьгрйца ж. Дребно бръмбарче, което напада леша,
жито, грах и др., Са1апбга §гапапа.
гъгрйчав прил. Който има гьгрйца, нападнат е от гъг-
рица. Гъгричава леща.
гъдел м. 1* Особено раздразнение при докосване на
известни места по тялотр, обикн. придружавано със
смях. Имам гъдел. 2. прен. разг. Слабо място, сла¬
бост у човек. Напипах му гъдела. О Гъдел ме е —
изпитвам гъдел.	♦ г
1 ъделйчкям нсв. прх. 1. Предизвиквам гъдел у някого.
Гъделичкам го по петите. 2. прен. Приятно възбуж¬
дам. Гьделичкам някому самолюбието.
гъдулар м. Свирач на гъдулка.
гъдуларски прил. Който се отнася до гъдулар. Гъду-
ларски песни.
гъдулка ж. Народен струнен музикален инструмент
с една или няколко струни. Свиря на гъдулка. .
гьжва ж. Навито около главата парче платно; чалма,
гъз, -ът м. грубо. Дупе, задник. Гъз глава затрива.
Поел. О Навирам* в кучи гъз.
гЬзя се нсв. нпрх. прост, грубо. Обръщам се с гъза,
задника си към някого или нещо.
гьк межд. О Не казвам гьк разг. — не издавам ннто
звук, нищо не казвам. Мълчи, %гък да не си ка¬
зал! Ни гък, [ни мък] разг. — ни дума, ни звук. Не
рече ни гък.	л <

150 гъкам
гъкам нсв. нпрх. 1. Говоря неясно и забързано. 2. Из¬
говарям, произнасям „гък“. '	.
гЪквам нея., гькна св. нпрх. Гъкам веднъж или поеди¬
нично. Турчинът грохна на земята, без да гъкпе. Ваз.
гълтам нсв. прх. 1. Чрез движение на гърлените мус¬
кули прокарвам храна или течност през хранопро¬
вода в стомаха. Боли го гърлото, та не може да
гълта. Гълтам хапове. 2. прен. Поемам в себе си,
изразходвам. Моторът гълта много бензин. 3. преп.
Обсебвам, ограбвам, заграбвам нещо.
гълча нсв. 1. нпрх. Говоря с висок глас; викам. 2. прх.
диал. Укорявам, карам се някому, хокам. Закъснее
ли, все я гълчат.
гьлчава ж. Шумен говор, глъчка. Весела гьлчава.
гълъб м. Средно голяма домашна или дива птица,
обикн. със сива перушина, изпъкнали гърди, малка
глава и къси крака, Со1ишЬа. Пощенски гълъб.
гълъбар м. и гьлъбарка ж. Който отглежда гълъби,
гълъбарник .и. 1. Жилище за питомни гълъби. 2. прен.
разг. пренебр. Малко и високо жилище,
гълъбарскя прил. Който се отнася до гълъбар,
гьлъбарство ср. Занятие на гълъбар, отглеждане на
гълъби.
гълъбица ж. 1. Женската на гълъб. 2. прен. За израз
на нежно, гальовно отношение към любима жена,
девойка. .
гълъбов прил. 1. Който е от, на гълъб. Гълъбово яйце:
2.	За цвят — сивобял. Гълъбова риза.
гълъбче ср. 1. Умал. от ф ъ л ъ б. 2. прен. Обикн. в
обръщение — за израз на нежно, гальовно отноше¬
ние към любим човек,
гъмжа псе. нпрх., обикн. в 3 л. 1. За множество — дви¬
жа се и издавам неопределен шум. На улицата тъл¬
пата гъмжи. 2. Изобилствам с нещо, съдържам не¬
що в много голямо количество, брой. Книгшпа
гъмжи от печатни грешки. Морето гъмжи от риба.
3.	безл, Изобилства, има нещо, нещо е в много голямо
количество някъде. На улицата гъмжи от хора.
гъмжило ср. Множество, което се движи и шуми. По
. улицата гъмжило — мъже, жени, деца.
гъмза ж, 1. Черно винарско грозде с меки тьнкокожи
зърна. 2. Вино от такова грозде,
гъна нсв. прх. Свивам, превивам, правя на гънки.
— се нпрх. Извивам се, превивам се, ставам на гънки,
гънка ж. Продълговата вдлъбнатина или. издатина,
получена при свиване на длат, хартия и под. или
• върху земната повърхност и др. Гънка на дреха.
Мозъчни гънки.
гърбав прил. 1. Който има гърбица; гърбат. Гърбав човек.
2. Извит, наведен, прегърбен, Гърбав тс. Гърбав старец.
гьрбавея нсв. нпрх. Ставам гърбав. От работа се гър-
бавее. не се богатее.
гърбат прил. Гърбав. Гадинка .. рогата, гърбата, по¬
грозня от· змията. Ст.Мих.
гьрбач м. диал. Камшик от волска кожа; бич.
гьрбина ж. разг. Гръб.
гърбица ж. 1. Ненормална изпъкналост на гърба у
човек вследствие на изкривяване на гръбначния
стълб, 2. Естествена изпъкналост върху гърба на
някои животни. Камилите имат по една или две
гърбици. 3. разш. Изпъкналост, издатина,
гърбом нарч. 1. С гърба към някого или нещо. Тя се¬
деше гърбом към мене. 2. С гърба към земята; въз¬
нак. Лягай гърбом в снега.
гьрбушко м. и гърбушка ж. (и м.) Човек с гърбица,
гърбя се нсв. нпрх. 1. Свивам, извивам гръб. 2. Обръ¬
щам се, заставам с гръб към някого или нещо.
гьргоря нсв. нпрх, Издавам шум като кош ври вода,
гьрдй еж. гърди.
гърдест прил. С големи гърди. Гърдеста жена.
гърди ми. (гърда ж.) 1. само мн. Предна част от тяло
на човек или животно между шията и корема. Ши¬
роки гърди. Притискам до гърдите си. 2. само мн. Та¬
зи част и поместените в нея бели дробове, Болят ме
гърдите. 3. Сърдечна област като център на душевни
вълнения, преживявания; сърце. В тез гърди веч лю¬
бов не грее. Бот. 4. обикн. мн. Издадени напред за¬
облени млечни жлези у жената; ненки, бозки, О Бия
(удрям) ее в гърдите — пъча се, хваля се, самохвал-
ствам. Гърди срещу гърди — един срещу друг.
гьркйня вж. грък.
гъркомаи|[ин{ м, и гъркомдика ж. Човек, който не е
грък, а се гърчее.
гъркомянски прил. Който се отнася до гъркоман,
гьркоманство ср. Качество шш поведение, проява на
гъркоман.	-
гъркифн^! м. книж. Привърженик, поклонник на Гър¬
ция, гърците и гръцката култура,
гъриофйлеии прил. книж, Който се отнася до гъркофил.
гаркофйлетво ср. книж. Привързаност към Гърция и
гърците, преклонение пред гръцката култура,
гьрлен прил. 1. Който се отнася до гърло |в I знач,).
2. За глас, звук — нисък, дебел, глух; гърлест. Гър-
лен говор.
гърлест прил. 1. Който има силен, мощен глас. Какъвто
е гърлест, ако викне — страшно нещо. 2. За глас —
нисък, дебел; гьрлен. Гърлест говор. Гърлест смях.
гърлица ж. 1, Болест на гърлото; дифтерия. Гърлица
да те хване. 2. диал. поет. Гургулица. Ти, моя гър-
лице, едничка радост. П.П.Сл.
гърло ср. 1. Най-задна част на устната кухина, където
започват хранопроводът и трахеята. Широко гърло.
Възпаление на гърлото. 2. Дихателна тръба; гръклян.
Влезе ми храна в гърлото. Из едно гърло два гласа. 3.
Предна част на шията; гуша. Хващам някого за гър¬
лото. 4. прен. Горна тясна част или отвор на съд.
Шише с дълго и тясно гърло. 5. обикн. мн., прен. Хора
(които някой има да издържа, да храни). Храни пет
гърла. О Дера си гърлото разг. — викам силно, кре¬
щя. Криво гърло разг. — гръклян, дихателна тръба.
Лошо гърло — дифтерия. Мокря (квася) си гърлото
разг. — пия, пийвам малко,	*
гьрлоббл м. Болест на гърлото,
гърмёж м. 1. Силен шум, звук при изстрел или при
експлозия. Топовии гърмежи. 2. Силен шум; грохот.
От гърмежа на машината нищо не се чува.
гърмя нсв. нпрх. 1. Произвеждам изстрел (с огнестрел¬
но оръжие); стрелям. Гърмя с пушка. Цяла нощ гър¬
мяха оръдията. 2. Произвеждам силен шум, гро¬
хот. Гласът му гърмеше из залата. Гърмят
гръмотевици, гърми безл. Има гръмотевици, чува се
гръм. Зиме не гърми. Кога много гърми, малко вяли.
гърмящ прил. Който гърми. Гърмящ газ, О Гърмяща
змия — силно отровна американска змия с рогови
пръстени по опашката, които издават характерен
тракащ звук, Сго1а1и$ дипЧяиз; кротал.
гърне, мн. гърнета и грънци, ср. 1. Издут дълбок глинен
съд. Варя фасул в гърне. 2. Цукало, нощно гърне. 3.
само мн. грънци, като межд, разг. За отричане или
омаловажаване на нещо или за израз на възражение,
несъгласие. О Във (на) всяко гърне мерудия — за чо-

век, който се меси във всичко. Нощно" гърне. Тър¬
кулнало* се гърнето, намерило си похлупака.
гьрнец м. диал. Голямо^ гърне. Като сварим един гър-
нец боб, ядем по два дена.
гьрцнзъм м. 1. Гръцки дух, гръцко политическо и кул¬
турно влияние върху българите. Бозвелията е водил
упорита борба с гърцизма. 2. ез. Гръцка дума или
израз в друг език.
гърч м. Внезапно и силно болезнено свиване на мус¬
кул или мускулна група; конвулсия, спазъм.
гърча нсв. прх, Правя нещо да станс сгърчено, наб¬
ръчкано, свито; бърча. Гърча черга. — се нпрх. 1.
Свивам се. Гърча се от болка. 2. Образувам гънки,
бръчки. Дрехата му се гърчи по гърба.
гьрчав прил. диал. За човек, животно — слаб, сух.
Много яде, но все си е гърчещ.
гьрчавея нсв. трх. диал. Ставам гьрчав; отслабвам,
гърчея се нсв. нпрх. За лице от негръцки произход —
смятам себе си за грък, държа се като грък. Преди
Паисия доста българи се гърчеели.
гъсеница ж~ 1. Червей на пеперуда, обикн. с парливи
власинки. 2. Широка затворена метална лента от
скачени плочки, която опасва външните колела на
танк, трактор и др.
гъсеничен прил. 1. Който се отнася· до гъсеница (в 1 знач.).
Гъсенично гнездо. 2. За трактор, танк и др. — който се
движи с помощта на гъсеници, вериги; верижен.
гъска ж. 1. Едра домашна или дива патица с плава¬
телна ципа' на краката, Апвег. 1. прен. Глупачка,
глупак. О -Ще паса гъските разг. — ще остана без
работа или ще върша някаква черна работа,
гьсбк м. Мъжкият на гъска.
гъст прил. 1. Който се състои от много, голям брой
разположени близо един до друг предмети, частици
и.т.н. Гъста гора. Гъста коса. 2. Наситен, плътен, не-
разреден. Гъст сироп. Гъсто мляко. 3. Плътен, през
който трудно или съвсем не се вижда. Гъста мъгла.
гъстак м. Гъсталак.
гъсталак jh. Гъста млада гора шит храста; гъстак,
гъстея нсв. нпрх. Ставам гъст, плътен. Гъстее мракът.
гъсгонаселен прил. В който има много хора, който е
с многобройно население на сравнително малко
пространство. Гъстоиаселен район.
гъсторАд прил. рядко. Който е с гъсти редове. Гъсто-
реда царевица.
гъстота ж. Качество на гъст. Гъстота на населението.
гьтам нсв. прх,. разг. Бутам, правя нешо да падне; по¬
валям, събарям.
!ътвам нсв., г ьтна св. прх. разг. Гътам веднъж или по¬
единично. Гътна чашшпа и н счупи. — се нпрх. 1.
Падам, повалям се, каГурвам се. 2. прен. а. Лягам
болен. б. Умирам.
гъни-гъни межд. За мамене на свиня,
гъши прил:. Които се отнася до гъска, който е от или
на гъска или се състои от гъски. Гъша мас. Гъше
перо. Гъше ято.
гьобек м. 1. Пъп. 2. Особено движение на корема, харак¬
терно за ориенталските танци. О Хвърлям (мятам)
глобени разг. — изпълнявам такива движения, [тур.]
гьол м. разг. Локва, блато, Всяка жаба да си знае гьо¬
ла. Поел. [тур.]
гьон м. Дебела и твърда обработена кожа за ходила,
подметки и пр. [тур.]
гьонеи и гьонов прил. Който се отнася до гьон, нап¬
равен от гьон. Гьонени подметки.
гьбса, гь0сернца и гьбсовица ж. диал. Голяма тояга;
сопа.
да 151
гюбре ср. прост. Тор, смет, боклук, [гр. >тур.]
гювендия ж. Развратна жена; развратница. Кълчи се
- като гювендия. [тур.]
гювёч м. 1. Плитък глинен съд за печене. 2. Пригот¬
вено от месо, зеленчук, ориз и пр. ястие, опечено в
такъв съд. [тур.]
гюдерия ж. 1. По специален начин обработена, мека
и мъхната кожа за ръкавици, за почистване на оп¬
тически уреди и др. 2. Бърсалка, изтривалка за до¬
макински нужди, направена от такава кожа или от
подобна на нея синтетична материя, [от тур.]
гтозел прил. неизм. прост. Хубав, красив, прекрасен.
• Гюзел момиче, [тур.]	*
пол м. прост. 1. Трендафил, роза. 2. Градина, нива с -
маслодайни рози. Копае чорбаджийския гюл.
Л.Кар. [перс. > тур.]	·
гюл! и полле ср, 1. остар. Някогашен кълбест сна¬
ряд. 2. спорт. Желязна топка за тласкане, хвърля¬
не. [перс. > тур.]
пЬлов прил. прост. Който се отнася до пол; розов.
Гюлово масло. Гюлова ракия.
половина ж. прост. Гюлова ракия,
гюм м. Голям метален съд с тясно гърло. Гюм с мля¬
ко. [тур.]
ппоме ср. Крайбрежно закритие (колиба, къщичка,
землянка), от където се стреля по водни птиши. Лов
от гюме. [тур.]
гюрук м. Сгъваемо кожено покривало на файтон, ко¬
ла и др. [перс. >тур,]
порултаджйя м. и гюрултаджника ж. прост. Човек,
който вдига врява, шум, глъч.
порултйя ж. разг. Врява, шум, глъч. [тур.]
гяур|ш1| м. и гяурка ж. За мюсюлманите — човек,
който не изповядва исляма, мохамеданството; не¬
верник, друговерец, [перс. > тур.] -	*
гяурски прил. Който се отнася до гяурин.
Д
да1 част, 1, С глагола след него служи за допълнение
шш подлог. Искам да се уча. Да бе мълчал с по-доб¬
ре. 2. С предлог и глагол означава глаголно действие
шш състояние (отглаголно съществително). Замина,
без да се обади. Наех го, преди да ми кажеш. 3. За
цел. намерение. Отивам да донеса вада. Готвех се да
замина. 4. За подкана. Да вървим! 5. За заповед или
закана. Ти да мълчиш! Да не си посмял да закъснееш!
6.	За условие. Да би мирно седяло, пе би чудо видяло.
7.	За съмнение, несигурност. Не ще да е той. 8. За¬
силва бъдеще време. Ще да се разправяме с тях. 9.
, Дали, нима. Да не мислиш, че ме е страх? О ‘ Да не
би да — а. Сложна частица за изразяване на предпо¬
ложение, възможност, опасение. Да не би да съм за¬
сегнал някого? б. Сложен съюз — въвежда подчинено
обстоятелствено изречение за цел и причина. Упла¬
шил се е да не би да. го издам.

152 да	·
да2 част. 1. За положителен отговор. Съгласен ли си?
—	Да. 2. За усилване на казаното. Да, това е вярно.
3.	За съгласие, разрешение за влизане при почуква¬
не на врата, запитване и др.; влезте, заповядайте.
4.	За обаждане по телефон.
даалйн мн. (даалйя м.) 1. ист. Размирни турци. ал¬
банци и др., които в края на XVIII и началото на
X1X в. върлуват по българските земи; кърджалии.
2. диал. Планинци, жители на южните склонове на
Родопите. [тур . ]
даалййски прил. Който се отнася до даалии, Даалийс-
ки орди.
давам нсв., дам св. прх. 1. Правя някой да получи, да
поеме нещо в ръка или изобщо да го има в свое
разположение или за да го използва. Дадох му пис¬
мото. Дадох му пари. Давам някому лекарство. Да¬
вам храна па животните. 2, Оставям на разполо¬
жение на някого. Давам ти срок до утре. 3.
Позволявам. Не му давайте да ходи до късно. 4.
Продавам. Имаме биле разделно, ала го скъпо дава¬
ме. Нар.п. 5. За нива, плодно дърво — раждам. 6.
За дойно добиче — пущам (мляко). 7. Означава
действие според съществителното, с което се свър¬
зва като допълнение, напр.:	давам
клетва — заклевам се; давам си
ТРУД — , потрудвам се; давам отго¬
вор — отговарям. — се нпрх. Оставям се да ме
хванат или да ме надвият, Защо му се даваш, та не
бягаш? Той е силен, но и аз не се давам. О Давай
напред — подкарвай (кола, автомобил). Давам бан¬
кет — устройвам и каня гости. Давам дума — обе¬
щавам. Давам думата на някого — разре¬
шавам, определям да се изкаже в събрание. Давам
мома — съгласен съм да се ожени за някого. Душа*
давам за нещо. Давам ухо*. Давам хляб в ръ¬
цете на някого — осигурявам някому ра¬
бота, научавам някого на занаят, за да си изкарва
прехраната.· Дан му да и г р а, е, ходи и
т.н. — това най-много обича да прави. Имам да
давам — дължа. Какво дават (в театъра, операта)?
—	какво играят, представят. Мира не ми дява — не
■ ме оставя спокоен. Ще му дам да разбере — ще го
накажа,
даване ср. 1. Действие по гл. давам. Имам. но не
ми е за даване. 2. Парично задължение, дълг. Прот.
в з е м а н е. 3. диал. Данък,
давилов прил. О Давилови капки — успокоително ле¬
карство за стомашни болки, [от ит. соб]
давйчкам се нсв. нпрх. диал. Боричкам се.
давлеине ср. Натиск, въздействие над волята. Оказвам
давление, [!рус.]
давност ж. книж: Срок, след изтичането на който сс
добива или изгубва някакво право, погасяват се оп¬
ределени права шш задължения. Престъплението е
покрито с давност. О Губя давност — преставам
да важа, да имам значение, сила., [рус.]
давиостен прил. Който се отнася до давност. Давнос-
пши срокове.
даврандйсвам се нсв.. дявранднеам се св. нпрх. прост.
Съвземам се, въздигам се. [тур.]
давя нсв. прх. 1. Потопявам човек или животно във
вода или друга течност, та го умъртвявам. 2.
Стискам за гърлото; душа. 3. Задавям, задушавам,
измъчвам. — се нпрх. 1. Потъвам във вода или дру¬
га течност, та не мога да дишам. 2. Гълтам бързо,
та ми влиза в дихателното гърло. 3. Задушавам се,
не мога да поемам въздух (от дим, кашлица и
др.). 4, За кучета и др. — борят се и се хапят по
гушите.
дагерогнп м. Апарат за фотографиране по метода иа
дагеротипията.
дагеротйиен прил. Който се отнася до дагеротип и да¬
геротипия.
дагеротипия ж. 1. Първият практически приложим
метод, начин за фотографиране, при който изобра¬
жението се осъществява върху посребрена медна
плоча, 2. Снимка, направена по такъв начин. [фр.
от соб.]
даден прил. 1. Определен, известен, някакъв, Събират
се. в дадено време на дадено място. В дадения случай
това не важи. 2. Като межд. дадено! разг, — доб¬
ре, съгласен съм, бива.
даденост ж. Нещо дадено, съществуващо в света, оп¬
ределено поначало. Физически дадености.
дажба ж. Определено количество храна, продукти и
др., което се дава, отпуска на човек шш животно
за определено време.
дажбен прил. Който се отнася до дажба. Дажбеи ре¬
жим.
даждне ср. остар. Данък,
даже част. Дори. Даже децата си не познава.
дайре ср. Ударен музикален инструмент от опъната
тсожа на луб с дрънчащи метални пластинки и звън¬
чета. [ар. > тур.]
даки мн. Древни племена, населявали земите на север
от р. Дунав, покорени от римляните и влезли по- ·
късно в основата на румънската народност,
дактйл м. Трнсрична стихотворна стъпка с ударение
на първата сричка, напр.: Привечер. Спуска се
траурен здрач, ситен дъждёц завалява, [гр.]
дактйлен прил. Който се отнася до дактйл. Дактшген
стих.
дактнлограма ж. Пръстов отпечатък,
дактилография ж. Изучаване на пръстовите отпечатъ¬
ци като метод за идентификация. Срв.
дактилоскопия, [гр.]
дактилоскопичен прил. Който се отнася до дактило¬
скопия.
дактилоскопия ж. Изследване отпечатъци на пръсти¬
те за установяване на самоличността, [гр J .
далавера ж. разг. Нечиста, съмнителна (търговска)
сделка; гешефт, мошеничество. [тур.]
далавераджия м. и дашавераджнйкя ж. разг. Човек,
който се занимава с далавери; гешефтар, мошеник,
далййлама м. Тибетски тървосвещеник, главен жрец на
Буда и върховен глава на ламаизма в Тибет, [от тиб.]
далак м. 1. Телесен орган, разположен отляво в ко¬
ремната област; слезка, слезен, 2. диал. Болест синя
' пъпка; антракс, въглен, [тур.]
далаче ср. 1. Умал. от д а л а к. 2. Агнешки далак
. като храна, закуска на скара,
далачен Прил. от далак. Далачио възпаление.
далдневам нсв., далднеам св. нпрх. прост. I» Потъвам,
плувам под вода. 2. прен. Примирам от силно же¬
лание или увлечение.
далёко нарч. Далече. Бог високо, цар далеко. Погов.
далеко- Съставна част на сложни думи със значение
„на голямо разстояние, с голяма отдалеченост в
пространството или времето“, напр.: далекобоеи,
далекоглед, далекоизточен, далекопровод, далекород¬
ствен, далекосъобщителен и под.

далекобоен прал. За оръжие — който стреля надалече,
далнобоен.
далекоббйиоет ж. Качество на далекобоен. Артилери¬
ята има значителна далекобойност.	„
*далекоглёд м. Зрителна тръба, телескоп. *
далекоглед прал. 1. Който не вижда ясно отблизо.
Прот. късоглед. 2. рядко. Който вижда на¬
' далече.
далекогледство ср. Недостатък на зрението —— неясно
виждане на близки и дребни предмети. Прот.
късогледство. Очила за далекогледство.
далекоизточен прил.' Който се отнася до Далечния из¬
ток; Далекоизточен въпрос.
далекомер м. Уред за непряко измерване на разстоя¬
ния. ■	-
далекомерен прил. Който се отнася до далекомер, до
измерване на разстояния. Далекомерни уреди.
далекопровод м. Електропровод за пренасяне на елек¬
. трическа енергия на далечни разстояния.
далеколроводен прил. Който се отнася до далекопро¬
вод. Далекопроводна мрежа.
далекострёлен прил. Далекобоен.
t далекосъобщителен прил. Който се отнася до предава¬
не съобщения на голямо разстояние; телекомуника¬
ционен. Далекосъобщителна техника.
далече и (съкр.) далеч нарч. 1. На голямо разстояние.
Селото е далече от гарата. Крушата не пада дале¬
че от корена си. Погов. 2. След доста, много време.
Зимата е още далече. 3. Много, съвсем, във висока
степен. Това далеч не е достатъчно. Той е далече
по-работлив от вас. О Отивам далече — прекаля¬
вам, губя мярка (в думи, постъпки, изводи, заклю¬
чения и др.).
далёчен прил. 1. Който се намира на голямо разстоя-
· ние. Далечни планини. 2. Който се простира на го¬
лямо разстояние. Далечен път. 3. Който е станал
отдавна или ше стане след доста, много време. Да¬
лечно минало. Това е далечна работа. 4. За роднина,
приятел, познат· — с когото някой няма или не под¬
държа близки връзки, отношения. О Далечен изток
— страните и областите от Източна и Югоизточна
Азия.
далечина ж. 1. Голямо разстояние, отдалеченост. 2.
Отдалечено място или пространство, далечен прос¬
тор. В далечината се белееше малка къщичка.
далй част. I. Бива ли, може ли, Дали да му кажа? 2.
Вярно ли, пима. Дали знаеш всичко? Дали наистина
ще дойдат? 3. Като сз.: а. Въвежда непряк въпрос,
подчинено допълнително изречение за израз "на ко¬
лебание, несигурност. Мисля дали така ще е по-доб¬
ре. Не съм сигурен дали ще успея. б. Въвежда под¬
чинено 'подложно изречение. Не личи дали някой е
влизал, в. Въвежда подчинено определително изре¬
чение. Съществува съмнение дали това е вярно\
далия ж. Цвете гергина, -[от соб.]
далматинец м. и далматинка ж. Човек от основното
население на Далмация.
далматински прил. Който се отнася до Далмация и до
далматинец. Далматински песни.
далнина ж. поет. Далечина,
далноббеи прил. Далекобоен. [рус.]
далиоббйпосг ж. Далекобойност, '
далновиден прил. Който вижда далече в бъдещето;
предвидлив, проницателен, [рус.]
далновидност ж. Качество на далновиден; предвидли¬
вост, - проницатслносг.
далтонйзъм м. Недостатък на зрението ·— неразлича-
данак 153
ване на някои цветове, главно червено и зелено;
цветна слепота, [от соб.]
далтонист м. и далтопистка ж. Човек, който страда
от далтонйзъм.
далян вж. т а л я н, '
дам вж. давам.	'
дам м. диал. Обор за едър добитък, [перс. > тур.]
дама1 ж. 1. Добре облечена, представителна жена С
изискано държане, обноски. 2. Жената от танцува¬
ща двойка. Кавалер и дама. 3. Карта за игра с
изображение на жена. 4. В шахмата — най-силната
фигура, която се придвижва без ограничения по
права линия и диагонал във всички посоки. Силен
ход на дамата, [от фр.]	*
дама2 ж. 1, Игра с два цвята камъчета или зърна по
начертапа-фигура от четириъгълници. 2. Детска иг¬
ра с плочка върху начертана на земята фигура,
[ит, > тур.]	■
дамаджана ж. Голям стъклен съд за течности, с тяс¬
но гърло и обикн. оплетен отвън като кошче, [от
перс. соб.|
дамазлък и тамаз лък м, прост. Домашни животни и
птици, завъдени и отгледани вкъщи, а не купени,
О За дамазлък — за разплод, [тур.]
дамар м. разг. 1. Жила, обикн. в скала, руда и под.,
по която те най-лесно се цепят, обработват. 2. Де¬
бела, месеста част на варено шкембе. 3. Чорба от
такова шкембе. О Намирам дамяра на нещо
— откривам най-сполучливия, най-лекия начин да
свърша, да направя нещо или да получа някаква
облага· [тур.]
Дамаска ж. Здрав ленен или памучен плат с шарки,
употребяван за мебели, [от соб.]
дамаскин м.. 1. Ръкописен сборник — книга с черков¬
ни слова и друти четива, каквито били разпростра¬
нени у пас главно през XVIII в. 2. Слово, проповед '
от такъв сборник, четено в черква, [от гр. соб.]
дамаскинЯр м. Преписван или автор на дамаскини,
дамаскйнски прил. Който се отнася до дамаскини. Да-
маскинска литература.
дамаскиня ж. Епитет ня сябя в юнашките народни
песни.
дамга ж. 1. Петно. 2. остар. Лечат, [тур.]
дамгОсвям нсв,- дамгосям св. прх. 1. остар. Слагам,
поставям дамга; жигосвам. 2. прен. Нарочвам, на-
беждавам някого, обявявам го за лош. 3. Изцапвам
нещо на петна. -	,
дамля ж. разг. Апоплектичен или сърдечен удар. Ум¬
рял от дамла. [тур.].
дамоклев (и дамОклов) прил. О Дамоклев меч — го¬
ляма, постоянно надвиснала над някого опасност,
[от гр. соб.]	,
дамски прил. Предназначен за дами, за жени. Дамски
чорапи. Дамска чанта. О Дамско сърце — цвете
■ момино сърце.
дан ж. старин, Данък, дължимо. О Отдавам дай
някому — отдавам, оказвам дължимата по- ·
чит. Плащам дан на нещо прен. — изкупвам
стярЦГе си грешки и увлечения, не мога да се осво¬
бодя от влияние.
дан межд. За наподобявяне на звук от гърмеж или от
удар върху нещо, което кънти,
данЯк м. и даияче ср. диал. Поизрасло и отбито от
бозяене теле. [тур.] .

154 дангалйк
данталак м. разг. Дълъг и възглупав човек, [тур ]
дандания ж. разг. Шум, крясъци, викове, обикн. на
публично място, [тур.]
данни мн. (данна ж. рядко) 1. Сведения, информация.
Статистически данни, 2. само мн. Качества, подат-
ки, които някой има (за да се изяви по определен
начин). Нямаш данни за артист, [рус.]
дапб част. За израз на желание, пожелание нещо да
стане. Дано се видим пак. Дано се сбъдне всичко,
каквото мислим. Побързай, дано ни настигнеш. Да
пукне дано!
дансинг м. Заведение или площадка за танцуване,
[англ.]
дантела и (прост.) тантёла ж. Ажурно изплетена ма¬
терия, която се употребява за украса на дрехи,
бельо, покривки и под. [фр.]
дателен и (прост.) таителен прил. Който е направен
от дантела, украсен е с дантела или е (изплетен) ка¬
то дантела. Дантелени завеси.
д&пьк м. Сума, която се определя като процент от
дохода, от стойността на притежаваните имоти и
др. и която физическите и юридическите лица за¬
дължително плащат в бюджета на държавата или
на местните органи на властта. Данък върху общия
доход. Данък сгради. Поземлен данък. Местни данъ¬
ци. Преки и косвени данъци. О Плащам данък н а
нещо прен. — поддавам се, увличам се по нещо
и търпя последиците от това. Платихме данък на
модни идеи.
данъкоплатец м. и данъколлатка ж. Гражданин на да¬
дена страна, който плаща данъци,
данъчен прил, 1. Който се отнася до данък. Данъчно
управление. Данъчна система. 2. като същ., данъчен
м. разг. а. Агент по събиране на данъци, б. Лице,
което не е служило войник, а е обложено с военен
данък, данъчно ср. Институция, служба, която се за¬
нимава със събиране на данъци,
дар, -ът м. 1. Нещо дадено някому безвъзмездно,
обикн, в знак на благодарност, от добри чувства;
подарък. 2. Дрехи, кърпи и др., които булката дава
на роднини и близки. 3. Дарба, талант, лодаденс.,
Словесен дар. Дар божи. 4. Нещо хубаво, което ни
предлага природата или животът, Природни дарове.
Дар на младостта. О Дар слово — способност да
се говори свободно и изразително, хубаво,
дара ж. прост. Тара. О Вземам дарата — претеглям
празния съд, преди да сложа нещо в него. Вземам
си дарата прен, — побягвам. [ар. > тур.]
дарак м. 1. Уред, машина с подобни на таралеж ва¬
ляци за влачене, развлачване на вълна, памук и др.
2. Ръчен уред със зъбци за влачене на вълна, коноп
и др.; гребенец. 3. Даракчийница, [тур.]
даракчийница ж. Работилница с дарак (в 1 знач.).
даракчйя м_ и даракчннка ж. Лице, което работи с
дарак (в 1 знач ),
дарёча лее. прх. Влача на дарак,
дарба ж. Вродена способност; дар, дарование, та¬
лант, подаденс. Музикални дарби. Ораторска дарба.
дарвшшзъм л(. Учение за произхода и развитието,
еволюцията на органическите видове и за законите
на живата природа, основано върху идеите на Ч.
Дарвин.
дарвинист м. и дарпнпΠιстlка ж. Последовател на дар¬
винизма.
дарение ср. 1. Нещо дарено, подарено (пари, имот и
др.), обикн. за обществени цеди. нужди. 2. Дарява¬
не, подаряване.
дарител м. и дарителка ж. Човек, който прави даре¬
ние.
дарйтслппда ж. Място, съд, където се събират даре¬
ния.
дарителски прил. Който се отнася до дарител,
дарителство ср. Действие, проява на дарител,
дармадан неизм. прост. [Нещо] разнебитено, разтуре¬
но, съсипано. Направили го дармадан. [тур,]
дармоед м. и дармоедка ж. кпиж. Човек, който живее
на гърба на друг, яде даром; готован, тьртей. [рус.]
дарование ср. 1. Дарба. 2. прен. Даровит човек,
даровит прил. Който има дар, дарба; способен, талан;
глнвъДаровит поет.	.
даровйтост ж. 1. Качество на даровит, 2. Даровит чо¬
век; дарование, талант.
даром нарч. 1. Безвъзмездно, безплатно. Работя да¬
ром. Получих го даром. 2. Напразно, залудо. Уси¬
лията ни няма да отидат даром.
дaрохрaπйτелиπцa ж. църк. Черковен съд, в който се
пазят частици от сухо причастие,
дарствен прил. Който се отнася до дарение. Дарстве-
на грамота.
дарувам псе. и се., прх. Давам дар, подарък илн ми¬
лостиня, дарявам. Булката дарува сватовете. Да¬
рувай ми мирен и спокоен сън.	-
дарчйн м. Канела2, [перс.]
дарявам нсс.^ даря св. прх. !. Давам нещо някому без¬
възмездно; подарявам, правя дарение. Дарил е кни¬
гите си на Университета. 2. Давам дар или милос¬
тиня; дарувам. Булката дарява свекъра и
свекървата. 3. Давам някому, правя някой да има
някакви качества, способности. Природата го е да¬
рим с красноречие.
даскал м. и даскалица Ж- осстр.у сега прост... Учител.
[нгр]
даскаллък м. прост. Даскалуване, учителство,
даскалски прил. Който се отнася до даскал; учителс¬
ки. Даскалски син. Дрскрлскр неволя. Дрскрлскр по¬
езия.
даскалувам псе. нпрх. ррзг. Учителствувам.
дата ж. 1. Момент във времето (ден, месец и година),
определен и означен според определена система на
* летоброене, календар. Коя дата с днес? Забравих
датата на изпита. 2. Числа и думи, формула, чрез
която този момент се отбелязва. Постави дата на
писмото. 3. Време на някое събитие, случка. Беле¬
жити дати. О Със задна* дата. [лат,]
дателен прил. грам. О Дателен падеж — който е
свързан е означаване на непряк обект на глаголно-
то действие (в съвременния български език запазен
главно при месгоимснията или s отделни идиома-
тични изрази, архаични конструкции и др.), напр.:
Отговори ми. Дай му знак. Помогнах й. Гарван гар-
вану око не вади. Мама Стояну думаше.
дйтеп прил. Който се отнася до дата, служи за. поста¬
вяне на дати. Датсн печат.
датирам и (остар.) датувам псе. и се, 1, прх. Напис¬
вам, поставям дата на писмо, молба и др. 2. прх.
Определям, установявам времето на някой факт. 3. ,
нпрх, Водя началото си, съществувам от определен
момент. Откога датира вашият конфликт?
дйтанк м. 1. Специален печат, е който се отбелязва
датата. 2. Част от календар или часовник, която
показва датата.

датувам вж. датирам.
дйтчнк м. нов. спец. Средство, устройство та измерва¬
не, което възприема наблюдаваната физическа ве¬
личина (налягане, температура, електрическо нап¬
режение и др.) и я преобразува в сигнал за
предаване, обработка и регистрация, [рус.]
дафина ж. Лаврово дърво; лавър, [гр.]
дафинов прил. Който сс отнася до дафина. Дафинови
храсти. Дафиново дърво. О Дафинови листа — лис¬
та от дафина за подправка,
дашеи прил. Който дава лесно, без да се скъпи; ще¬
дър. Доилна жена.
даяк м. прост. Бой. Ще ядеш даяк. [тур.]
даяия нсв. нпрх. прост. Издържам, изтрайвам, пона¬
сям. Вече не мога да дання на студ.
два, две числ. Числото 2. Две и две прави четири. Два
дена. Две сестри. Две деца. О Два-гри; две-трн —
за означаване на приблизително, неуточнено коли¬
чество. Думата* мн на две не става. Едвам свързвам
двата края*. Като две и две четири — много лесно
и ясно. Човек знае и две, и двеста — задоволявам
се и с малко, и с много според условията, възмож¬
ностите.
двадесет... вж. двайсет и т.н.
дваж нарч. Два пъти. Дваж мери, ведт>ж. режи. За
глухите баби камбана дваж не бие. О Дваж-триж
— няколко пъти.
дважди нарч. остар. Дваж, два пъти.
двайсет и двадесет числ. I. Числото 20. 2. само члЛ
а. Обикн. в съчет. с години — периодът от
двайсетата до двайсет и деветата година на всеки
век. б. За възраст — двайсет години. Наближавам
двайсетте. О Ново двайсет разг. — за израз на из¬
ненада от нещо ново и странно, обикн. неприемли¬
во.
двайсетак м. и двайсетйче ср. разг, Монета със стой¬
ност 20 стотинки или 20 пари.
двансетачка ж. и двайсе тарка ж. разг. Банкнота или
монета със стойност 20 лева; двайсетолевка.
двайсетгодишен и двадесетгодишен прил. Който е на
20 години или продължава 20 години. Двайсетго¬
дишен семеен живот..
двяйссттодйшнипя и дпадсеетгодйшшииа ж. Годшпни-
. на от събитие, станало преди 20 години,
двайсетдневеп и двадесетдневен прил. Който е на 20
дена или продължава 20 дена. Двайсетдневно дете.
Двайсетдневеп отпуск.
двайсети и двадесети 1. Числ. ред. от д в а й с е т,
двадесет. Започва двайсетият ден на месеца.
2. и. Кито прил., в съчет. е част — който е двай¬
сет пъти по-малък от цялото, б. като същ. ж. Двай¬
сета част от нещо. Всеки ще получи по една двайсе¬
та.
двайсетилетне и двадесетилêтпе ср. Период от 20 го¬
дини.
двайсетина и двадесетина числ. Около, приблизително
20. Събраха се двайсетина души.
двайсетолевка и двадееетолсвка ж. разг. ДваЙсетачка.
двама числ. Две лица, от които поне единият мъж.
Баща му и майка му, и двамата са живи.
двамшпа числ. Двама (обикн. само мъже),
двамка и двамца числ. Умал. от д в а ма. Седят
двойката и си гукат, Деца, вървете по двамца.
дванадесет... вж. дванайсет и т.н,
дванайсет й дванадесет числ. Числото 12.
двапайсстгодйшев и дванадесетгодишен прил. Който е
на 12 години или продължава 12 години. Хлапак
движёние 155
дваиайсетгодишеп, овчар го даде майка му. Бот.
Двапайсетгодиита служба.	*
дванайсети и дванадесети 1. Числ. ред. от
дванайсет, дванадесет. 2. а. Като
прил., в съчет. с част — който е дванайсет пъти
по-малък ог цялото. Месецът представлява една
дванайсета част от годината, б. като същ. ж. Една
дванайсета част от нещо. О Дванайсетият час
кпиж. —- последният, решителният момент, срок.
дванайсетина и дванадесетина числ. Около, приблизи¬
телно 12.
дйапайсстопръстен и дванадесетопръстен прил. О Два¬
надесетопръстно черво — дйaпайсетопръстпик.
дванайсетопръстник и дванадесетопръстник м. Гор¬
ният разширен край на тънките черва на човек,
двавайсетостси и дванадесето^^и м. спец. Правилен
многослоен с 12 стени; додекаедър,
две вж. два.
две- вж. д в у-.
двегодишен и двугодишен прил. 1. Който е на две го¬
дини или продължава две години. 2. спец. За рас¬
тение — който се развива в течение на два вегета¬
ционни периода, за два сезона. Зелето и морковите
са двугодишни растения.
днеголйш^тна ж. Годишнина от нещо, станало преди
2 години.
двенки и доёчкн числ. Умал. гал. от д в е. Колко деца
имаш? — Двенки.
двери мя. стария. 1. Врата. 2. Средни врата на чер¬
ковен олтар.
двеста (и двесте) числ. Числото 200, О Човек знае и
’ две*, в двеста.
двестагодйшен (и дйестегодΠшеп) прил. Който е на 200
години или продължава двеста години. Дзестаго-
диияеп дъб.
двестзгодйшшина (и двестегод^йшнина) ж. Годишнина
от нещо, станало преди 200 години. Двестагодиш-
■ мина от рождението на Софроний Врачански.
двестотен вж. двустотни.
двечкв вж. двенки.
двигател м. 1. Устройство, машина, която преобразу¬
ва някакъв вид енергия в механична работа. Парен
двигател.. Двигател с вътрешно* горене. Реактивен
/ двигател. Двигател па автомобил. 2. прен. Сила,
‘ която спомага за развитието на нещо. О Вечен*
двигател, [рус.]	"
двигателен прил. Който движи нещо, който е свързан
с движение. Двигателни мускули. Двигателна сила.
Двигателни усещания.
движа нсв. прх. 1. Привеждам в движение, правя нещо
да се премества в пространството; карам. Моторът
движи машините. 2. М естя, мърдам, шавам. Дете¬
то постоянно движи ръцете си, 3. прен. Тласкам,
подбуждам към дейност. > > Той извърши това,
движим от някаква незнайна сила. — се нпрх. 1. На¬
мирам се в движение, премествам се в пространст¬
вото; вървя, пътувам, мърдам, шавам. 2. Проме-
ням'се в определени граници. Цената се движи от
10 до 12 лева.
движение ср. 1. Форма на съществуване на материята
— непрекъснато изменение и развитие на матери¬
алния свят. Няма материя без движение и движе¬
ние без материя. 2. Промяна на място, положение,
количество, качество. Движение на облаците. Дви-

156 движим
жение на населението. Температурни движения. 3.
Мърдане, шаване, раздвижване. Правя движение с
ръце. 4. Пътуване, местене в определена посока.
Влакът е в движение. Равномерно двюкение. 5. прен.
Множество хора или превозни средства, които се
движат. По улиците има голямо движение. Правила
за движението. 6. Организиран обществен стремеж
или действие за постигане на нещо. Движение за
мир. 7. Привечерна разходка на хора, главно мла¬
дежи, в малък град или село, която обикн. става по
главната улица. Ще се видим на движението,
движим прил. 1. Който може да сс движи, да се пре¬
нася. Движими и недвижими имоти. 2. Тласкан,
подтикван (вж, д в и ж а в 3 знач.).
двнжимост ж. 1. Качество на движим (в 1 знач.), 2.
Движим имот.
двйзка ж. и двйзец лс диал. Дзвизка, дзвизак.
двое- Съставна част на сложни думи, равна по значе¬
ние на д в у-, напр.: двоеглав, двоекрак, двоеличен,
двое рог. двоеточие.
двоен прил. 1. Съставен от две части. Двоен прозорец.
Двойни врати. 2. Удвоен. Двоен шев. 3. Два пъти
повече (по-голям, по-малък, по-скъп) от вещо спо¬
менато или познато, известно. Двоен размер. Двой¬
на цена.
двоеточие ср. Препинателен знак (:), който се поставя
пред пряка реч, изреждане и под.
двоица 1. числ. остар. Двама, Тая вечер са на гости
тука и двоица. Ваз. 2. ж. рядко. Множество, съв¬
купност от две неща; двойка,
двоичен прил. В основата на който стои числото 2,
■ който се състои от два елемента, две части. Двоич¬
на бройна система.
двойка ж. 1. Цифра 2. Напиши една двойка. 2. Оценка
„слаб“ на ученически успех. Двойка по математи¬
ка. Получих двойка, 3. Група, множество от два ед¬
нородни предмета, от две неща, единици; чифт.
Следяха го няколко двойки очи. 4. стесн. Двама ду¬
ши, обикн. мъж и жена или млади влюбени. Из
парка се разхождат любовни двойки. Смесени двой¬
' ки, 5. Карта за игра с два знака. Двойка каро. 6.
Автобус, трамвай или тролейбус 2. Пътувам с
двойката.
двойкаджня м. и двбйкаджнйка ж. разг. Двойкар,
двойкар м. и двойкарка ж. разг. Слаб ученик, които
често получава двойки; двойкаджия.
двойник м. 1. Човек или предмет, който напълно при¬
лича на някой друг. Тази гъба има отровен двойник.
2. спец. Дърводелско ренде за фино изглаждане,
двойно Нарч. от двое н. Двойно по-евтин.
двойствен прил. 1. Двояк. Двойствена природа. 2. Не-
искрен, двуличен. О Двойствено число грам. —— ста¬
робългарска форма за означаване на два предмета
или две лица, запазена при такива съществителни
имена, които означават природни двойки предме¬
ти, или такива, които се схващат като съставени от
две части, напр.: ръце, крака, очи, уши, колене, ра¬
мене, врата, уста.
двойственост ж. Качество на двойствен; двоякост.
Двойственост в политиката.
двор, мн. дворове и дворища, м. 1. Оградено място
край къща или обществена сграда. Селски двор.
Училищен двор. 2. остар. Царски дом и семейство,
О Монетен* двор. ,
дворен прил. Който се отнася до двор (в 1 знач.),
предназначен за двор. Дворно място.
дворец м. I. Кьша, жилище на държавен глава, обикн.
монарх. 2. Голяма и разкошна къща с обществено
предназначение. Дворец на културата.
дворища вж. двор.	.
дворище ср. 1. Увел. от д в о р; голям двор. 2. Раз¬
градено дворно място.
дворищен прил. Който се отнася до двор, до дворища.
Дворищна регулация.
дворцов прил. Който се отнася до царски дворец;
придворен. Дворцова стража. Дворцови интриги.
Дворцов човек.
дворянин м. и дворянка ж. Липе от дворянството.
[рус,]
дворянски прил. Който се отнася до дворянин и до
дворянство. Дворянски бит. Дворяпско съсловие.
дворянство ср. Привилегирована класа, съсловие от.
земевладелци и висши ^чиновници в царска Русия и
някои други страни.	,
двоуменне ср. Нерешителност, колебание, раздвое-
нсст.	■	’
двоумя се нсв. нпрх. Мисля, чудя се, не се решавам
така ли да постъпя или другояче; колебая се. Ие се
двоумете, ами тръгвайте с нас.
двоя нсв. прх, 1. Деля на две; раздвоявам. 2. За очи
— виждам предметите двойни. — се нпрх. Деля се
от другите, от другарите си.
двояк прил. 1. Който става по два различни начина.
Двояко разрешение на въпроса, Двояк изговор на ду¬
мата. 2. Който има две различни качества или съ¬
щини; двойствен. Двояк смисъл.
двоякосГ ж. Качество на двояк; двойственост. Двоя¬
кост на ударенията при някои думи.
двоянец м. I, Двоянка, 2. Голям копринен пашкул с
две какавиди. 3. Два сраснали плода, напр. сливи,
двоянка ж. Народен духов музикален инструмент —
дървена двуцевна свирка с правоъгълна форма;
двоянец.
дву- Съставна част на сложни думи със значение „с
два, от два, на два, за два“, напр.: двуактен, двубой,
двувластие, двугръб, двуделен, двуезичен и др.
дву^ктеп прил. Който има два акта, две действия.
Днуактна пиеса.
двубагрен прил. Двуцветен.
двубожне ср. Вяра, религия, според кояго има два бо¬
га, две божествени начала добро и зло; дуаля-
зъм.
двубдй м. 1. Бой, борба, състезание между двама про¬
тивници, два противника. 2, остар. Дуел.
двуборство ср. Двубой (в 1 знач.).
двубрачен прил. Който с отнася до двубрачие; бига¬
мен. Двубрачен живот.
двубрачие ср. Брачни връзки с две жени или с двама
мъже едновременно; бигамия,	'
двувластен прил. Който се отнася до двувластие.
О Двувластен имот — недвижим имот, чийто соб¬
ственик живее в друга държава. ,
двувластие ср. Едновременно съществуване на две по¬
литически сили или административни власти в една
страна, предприятие и др.
двувластник м. и двувластници ж. Стопанин на дву¬
властен имот.
двувластнически прил, Който се отнася до двувласт-
► ник. Двувластнически документи.
двувръх прил. Който има два върха. Двувърха могила.
двуглав прил. Който има две глави. О Двуглав мус-

кул инат. — двигателен мускул с две разклонени
сухожилия в началото; бицепс. Двуглав орел —
изображение (върху гербове, монети и др.) на орел
с две глави и разперени встрани криле, символ на
царска власт и могъщество.	*
двугласен прил. Който има два гласа, който пее или
се пее на два гласа. Двугласен хор. Двугласна песен.
Двугласна свирка.
двугодишен еж. двегодишен,
двугръб прил. Който е с*две гърбици. Двугърба камила..
двудневен прил. Който продължава, трае два дена.
Двудневен поход. Двудневна почивка.
двудомен прил. бот. За растение —- при който мъж¬
ките и женските цветове се развиват на различни
корени, на отделни индивиди.
двуезичен прил. 1. Изложен, написан на два езика.
_ Двуезични надписи. Двуезичен речник. 2. Който го¬
вори два езика. Двуезично население.
дпуезйчие ср. 1. Едновременно и равноправно същес¬
твуване на два езика в дадена географска област;
билингвизъм. 2. Едновременно владеене и използ¬
ване на два езика; билингвизъм.
двуетажен прил. Който е на два етажа. Двуетажна
къща.
двуженец м. 1, Който има две жени, живее в двубра¬
чие. 2. ' Второженец.	·
двуженство ср. Брачен живот с две жени едновремен-^
но.	*
двужилен прил. За кабел —- който има, състои се от
две жила, два проводника,
двузначен прил. 1. За число — което има два знака;
двуцифрен. 2. Който има две значения или двояко
значение; двусмислен,
двунзмерен вж. двумерен,
двукамярен прил. Който се състои от две камари; дву-
палатен; Двукамарен парламент.
двуколка ж. Лека конска кола с две колелета.
двукопитен прил. 1 зоол. Чифтокопитен. ' Срв.
еднокопитен.
двукрак прил. Който има два крака. Човекът е двук-
рако същество.
двукратен прил. Който се повтаря два пъти. Двукрат¬
на покапа. > > Цените вече са двукратно по-високи.
двукрил и двукрилен прил. За насекомо, прозорец,
врата и др. — който има две криле, крила. β Двук¬
рилен гардероб.
. двулевка ж. разг. Двулевова банкнота или монета,
двулёвов прил. Който има стойност два лева, Двуле¬
вова монета.	.
двулнк прил. Който е с две лица. Двуликипт Янус.
двулечее прил. Лицемерен, неискреп. Двуличец човек.
Двулична политика. Двулична игра.
ди^чие ср. и двулйчиост ж. Качество или проява на
двуличен; лицемерие.	,
двулйчеек м. Двуличен човек.
двулнчнича нсв. нпрх. книж. Постъпвам като двулич-
Ю1Х, проявявам двуличие; лицемеря,
двумачтов прил. За кораб — който е с две мачти,
двумерен и дву^и^рен прил. Който има две измере¬
ния.	.
двумесечен прил. 1. Който е на два месеца или про¬
дължава. трае два месеца. Двумесечно бебе. Двуме¬
сечна ваканция. 2. Който се отнася до период от два
месеца. Двумесечен план. 3. За периодично издание
— който излиза веднъж на два месеца. Двумесечно
списание.
двумесечник м. Двумесечно издание.
двусмислен 157
двуместен прил. Който е с две места, в който има мес¬
та за двама. Двуместен самолет. Двуместна шей¬
на.
двуметров прил. 1. Който е дълъг два метра. 2. прен.
За човек — много висок.
двумотбрен прил. Който е е два мотора. Двумоторен
бомбардировач.
двумъжество ср. Брачен живот с двама мъже еднов¬
ременно.
двуног прил. Двукрак. '
двуокис м.- хчм. Окис с два атома кислород в моле¬
кулата, Серен двуокис.
двуостър прил. книж. 1. Който има две острия. Дву¬
остър нож. 2. прен. Който има добра и лоша стра¬
на, може да се прояви по два различни, противо¬
положни начипа.
двупалртен прил. О Двупалатна система юр. —· систе¬
ма на законодателна власт, при която парламентът
се състои от две палати.
двупартиен прил. Който се характеризира със същест¬
вуване на две (основни) политически партии.
дпуплбщен прил. За летателен апарат — който има 2
чифта разположени едно над друго криле във вид
на две успоредни плоскости,
двупибщник м. Двуплощен самолет; биплан.
двунолов прил. 1. биол. Който има мъжки и женски
полови органи или белези; хермафродитен. Двупо¬
лово същество. Червеите са двуполови. 2. Който се
състои от мъжки и женски индивиди. Светът е дву¬
полов.
двуноловост ж. Качество на двунолов; хермафроди-
тизъм.
двуполюсен прил. книж.’ Който има два полюса, два
противоположни края; биполярен. Двуполюсен кон- *
такт. Двуполюсни клетки. ' ’ .
двупосочен прил. Който се осъществява в две посоки
. или дава възможност за действие, движение в две
противоположни посоки. Двупосочно движение.
Двупосочна радиовръзка. Двупосочен път.
двураменен прил. Който е с две рамена (във 2 знач.).
О Двураменен лост физ. — лост с опорна точка
между приложните точки на силите; лост от първи
род.
двуреден и двуред прил. Който има два реда от нещо,
напр. копчета. Двуредно палто.
двурог прил. Който има два рога. Двурога вила. Дву¬
рога луна.
двуседмичен прил. 1. Конто трае две седмици или се
отнася до период от две седмици. Двуседмичен
срок. Двуседмична ваканция. Двуседмичен план. 2. За
периодично издание — който излиза веднъж на две
седмици.
двуседмичник м. Двуседмично списание или вестник,
двусемеделен прил. бот. О Двусе.меделнн растения —
чиито семена съдържат два семедела.
двусериен прил. Който се състои от две серии. Двусе¬
риен филм.
двусменен прил. Който става на две смени или в кой¬
то се редуват две смени. Двусменна работа. Дву¬
сменно предприятие.
двусмислен прил. Който има двояк смисъл, може да
се разбира или тълкува по два начина, поради ко¬
ето е недостатъчно определен, ясен. Двусмислени
думи.	,

158 двусмйсленост
двусмисленост ж. Качество на двусмислен,
двусмйслие ср. 1. Двусмйсленост. 2. Двусмислица,
двусмислица ж. Нещо двусмислено, двусмислен израз
или дума.
двусричен прил. Който съдържа две срички. Двусрична
дума.
двустаеи прил. За жилище, апартамент — който се
състои от две стаи.
двустепенен прил. Който има две степени или се из¬
вършва на две степени. Двустепенна ракета.
днустйшен прш За стихотворна строфа- — който се
състои от два стиха.
двустишие ср. 1. Строфа от два стиха. 2. Два съседни
стиха в песен или стихотворение.
двустотен и двестбтен Числ. ред, от двеста,
двустранен прил. 1. Който има две страни, лица. 2.
Който засяга или обвързва две страни. Двустранна
спогодба. Двустранен договор.
двустранност ж. Качество на двустранен.
двусъстОвев прил. Който се състои от две части.
О Двусъставно изречение грам. — което има две
главни части: подлог и сказуемо.
диутйктов прил. 1. муз. Който трае, продължава два
такта. Двутактов мотив. 2. техн. За двигател с
вътрешно горене —- който има работен цикъл в два
хода (такта) на буталото.
двутомеи прил. За книга, съчинение, издание — който
е в два тома. Двутомен речник.
двутомник а*. Книга в два тома. .
дву^стнен прил. ез. За съгласен звук — който се учле-
нява е участие на двете устни; билабиален, Двуус-
тнени са съгласните [п, б, м].
двуутробен прил. зоол. Обикн. в еъчет. двуутробни жи¬
вотни и като същ. двуутробни ми, (двуутробно ср.)
— подклас бозайници с външна кожна торба на ко¬
рема, в която се доразвиват новородените; торбест,
торбести. Кенгуруто е двуутробно животно. Дву-
утробен вълк.
двухлорид м. хим. Хлорид с два хлорни атома в мо¬
лекулата, Калциев двухлорид.
двуцветен пршь Който има два цвята, две багри.
Двуцветно знаме. О Двуцветен печат —. печатане в
два цвята.
двуцевен прил. Който е с дзе цеви. Двуцевна пушка.
Двуцевка цафара.
двуцевка ж. Двуцевна пушка,
двуцифрен прил. Двузначен (в 1 знач.).
двучасов прил. Който трае, продължава два часа. Дву¬
часов престой.
двучлея м. мат. Сбор или разлика на два едночлена
или алгебрични израза; бином.
двучленен прил. Който се състои от два члена или
двама членове. Двучленна комисия. Двучленно се¬
мейство,	'
двуянчен прил. За близнаци — които са от две опло¬
дени яйцеклетки.	*	'
де1 и где нарч. 1. На кое място; къде. Де живееш? Де
бяхте? 2. Към кое място, в каква посока; къде, на¬
къде. Де отиваш? Де си се забързал? О Де яя — о,
ако би. Де да съм знаел! Де да бях на твое място!
де2 част. 1. За подкана, насърчение, заповед. Седнете
де, седнете. Де да видим! 2. За усилване при израз
на досада, недоволство. Стига де! Разбрах де! 3. За
наблягаме върху казаното. Тогава де, когото се ви¬
дяхме. Така де, пали знаете, А ония, нашите де,
отишли да се хвалят.
де- Словообразователна частица в чужди думи за оз¬
начаване на отсъствие или отстраняване на назова¬
ното с основната част на думата, напр.: дегазация,
дегазирам, дешифрирам и под. [от лат.]
дебаркйрам псе. и св. 1. нпрх. Слизам от кораб. Че¬
тата дебаркира на един стръмен бряг. 2. Свалям,
стоварвам от кораб, [от фр.]
дебарцйии мн. Вид наденица, [от унг. соб.]
дебйтн мн. (дебат м.) Обсъждане, разисквания, споро¬
ве (по научен или обществен въпрос). Дебати по
законопроекта.
дебатнрам псе. и св., прх. и нпрх. Водя дебати; обсъж¬
дам, разисквам. Дебютирахме по доклада.
дебел прил. 1. С определена дебелина. Дъската е де¬
бела 3 сантиметра. 2. Който има сравнително го¬
ляма дебелина. Дебела книга. Дебело дърво. 3. За
човек или животно — пълен, тлъст, угоен. 4. За
глас — нисък, басов. 5. прен. Груб, невъзпитан, без¬
’ срамен. Дебела лъжа, 6. прен. Само в съчет. с
работа — сериозен, опасен. Работата става
дебела. О Дебела глава — а. Неразбран, непрекло¬
нен, упорит човек. б. Човек, който трудно схваща,
разбира; тъпак. Дебела Мара — растение тлъстига.
Дебела сянка — я. Гъста и прохладна сянка под
клонести дървета, б. прен. Лека, лесна и добре пла¬
тена работа. Дебелия кран*. Имам дебели очи — бе¬
зочлив, безсрамен съм.
дебелак зс 1. Дебел човек; дебелан. 2.' прен. Невъз¬
питан, недодялан човек; простак, нахалник,
дебелан м. и дебеляла ж. Дебел, шишкав и тромав
човек; дундьо, дунда, дебелак,
дебел&нко и дебелаичо м Умил. от д е б е л а н.
Детето му е голям дебеланко.
дебелашки прил. Който е присъщ на дебелак; груб,
просташки, недодялан. Дебелашки обноски. Дебе¬
лашка работа.	·
дебелащнна ж. 1. Качество на дебелак; недодяланост,
простащина. 2. Дебелашка постъпка, дума или из¬
раз,	*
дебелёя псе. нпрх. Ставам дебел, по-дебел (главно в 3
знач.); тлъстея, гоя ле, надебелявам. Сух хляб яде
и пак дебелее.
дебелина ж. 1. Едно от трите пространствени изме¬
рения на телата, обикн. по-малко от дължината и
ширината. 2. За дърво — напречен размер, диаме¬
тър. 3. Дебела или надебелена част на нещо. 4. За
човек или животно — пълнота, шишкавина. 5. само
мн. Горките дебели и месести части на бедрата,
дебело- Съставна част на сложни думи със значение
„дебел“, напр.: дебелобърнест. деселоврат, дебело-
гъз, дебелокрак, дебелостеиен и под.
дебелоглав прил. Който има „дебела главв11;, нераз¬
бран, упорит, твърдоглав, бикоглав. ·
дебелоглавец м, Дебелоглав човек,
дебелоглавие ср. Качество или проява на дебелоглав
човек; твърдоглавие.
дебелоглавщина ж. Проява, постъпка на дебелоглав
човек; твърдоглавщина.
дебелокож прил. 1. Който има дебела кожа. Дебелоко-
жо животно. Дебелокожа чушка. 2. прен. Безчувс¬
твен, ^досетлив, невъзприемчив, дебелашки,
дебелокожне ср. Качество на дебелокож (във 2 знач.).
дебелокор прил. Който има дебела кора. Деоелокори
пъпеши.	«
дебеломер м. спец. Уред за измерване на дебелини.

дебслобк прил, Който има „дебели очи“; безочлив,
безсрамен,	,
дебелоочне ср. Качество или проява ва дебело ок; без¬
срамие, безочие.
дебелоствол и дебелоствдлеет прил. Дебелостеблен.
дебелостеблен и дебелостьблен прил. Който има дебе¬
ло стъбло; дсбелостсол.
дебелостенен прия. Който има дебели стени. Дебело-
стенна каса.	*
дебелостьблен вж. дебелостеблен.
дебнл м. жарг. разг. Слабоумен, глупав, прост човек,
дебнлен прил. спец. 1. Който изостава в психическото
си развитие, страда от лека форма на олигофрения;
слабоумен, 2. Слаб, немощен, [ог лат.]
дебилвост ж. 1. Най-лека степен на олигофрения, за¬
бавяне на психическото развитие; слабоумие. 2.
Вродена или придобита слабост на тялото или на
отделна негова система. ■
дебит м. 1. Лявата страна на счетоводен баланс или
счетоводни сметки, където сс записват разходите и
дълговете. Прот. к р е д и т. 2. Количеството во-
да,-петрол, газ и др., което извира или протича за
определено време, [фр.]
дебитен прил. Който сс отнася до дебит. Дебитно салдо.
дебитор м. и дебиторка ж. спец. Длъжник. Прот.
кредитор
дебйторен прил. Който се отнася до дебит или деби¬
тор. Дебипюрна сметка,
дебйтреки прил. Който се отнася до дебитор; деби-
торен.
деблйв прил. Който дебне или е свързан с дебнене.
Деблив поглед. Дебливи стъпки.
дебна нев. прх. 1. Тайно, скрито следя някого, вни¬
мателно наблюдавам действията на някого, обикн.
с лоши намерения. Котката дебне мишката, 2. Ча¬
кам, изчаквам удобен, подходящ момент за извър¬
шване на нещо, осъществяване на някаква цел. Вра¬
говете дебнат. Ловците по цял ден дебнат в
тръстиките.
дебнешком и дебнешката нарч. С дебнене, дебнейки,
като дебна. Ловецът върви дебнешком.
дебри мн. Гъста мъчнопроходкма гора, обикн, далече
от населено място. Планински дебри, [рус·]
дебнтг м. 1. Първо излизане на сцена или изобщо пред
публика, пред общество. 2. В шахмата — начало, на¬
чални ходове на всяка отделна игра, партия, [фр.]
дебютант м. и дебютантка ж. Човек, който дебютира,
дебЮтен прил. Който се отнася до дебют. Дебютна
система.
дебютирам нсв. и св., ппрх. Правя дебют. Ще дебюти¬
рам в ролята на Иванко.
дебя нсв., прх. и нпрх. Дебна.
дева ж. 1. остар. поет. Девойка, момиче, мома. 2.
като соб. Зодиакално съзвездие и зодиакален знак,
зодия на м. август. О Дева Мария — Богородица,
девалвация ж. 1. Понижаване стойността на някой
платежни средства или ценни книжа. Прот.
ревалоризация. Девалвация на франка.
2. прен. Обезценяване, понижаване стойността на
нещо. [ст лат·.]
девалвйрам нсв. и св. 1. прх. Обезценявам, понижавам
обменния курс (на валута и др.). Правителството
девалвира долара. 2. нпрх. прен. Обезценявам се, по¬
нижавам стойността си. Всички човешки ценности
девалвираха.
девер м. 1. Брат на мъжа. 2. Шафер на сватба. 3. диал.
Кум, кръстник при сватба.
девиз 159
деверов прил. Който е на девер или се отнася до девер
(в I знач.).
деверувам нсв. и св., нпрх. диал. Бивам девер на сват¬
ба; кумувам,
девеейл м. 1. Високо тревисто растение от сеннико¬
цветните по влажни гори и край реки, Негасюшт.
2. Растение селим. 3. Растение омай.
девет числ. Числото 9. Девет души. Девет месеца.
О Докарвам вода от девет кладенеца — привеждам
най-различни доводи, търся всевъзможни средства
за доказване на нещо. През девет села (гори, земи)
в десето — много далече,
девета вж. девети.
деветгодйшев прил. Който е на 9 години или продъл¬
жава, трае 9 години. Десетгодишна дъщеря. Девет-
годишна война.
деветдесет числ. 1. Числото 90. 2. само чл.: а. Обикн.
в съчет. с години — периодът от деветдесе¬
тата година до края на века, от деветдесета до де¬
ветдесет и девета година на всеки век. б. За възраст
—— деветдесет години. Стар съм вече, започвам де¬
ветдесетте.
девет-десетгод^шен прил. Който е на 90 години или
трае, продължава 90 години. Деветдесетгодишна
баба.
деветдесети Числ. ред. от деветдесет.
девети 1. Числ. ред. от д е в е т; който идва след ос¬
мия. 2. а. като прил. В съчет с част — който е
девет пъти по-малък от цялото, б. като същ. девета
ж. Една девета част от нещо. Полагат ми сс две
девети от къщата. О Девета дупка* на кавала. До
девето коляно*; до девета рода*,
аеветнма числ. Девет души (мъже или мъже и жени).
С жените и децата бяхме деветима.
деветяни мн. Помен за умрял на деветия ден след
смъртта му. О Бабини* деветиви.
деветйца ж. Деветка, деветорка.
деветка и девятка ж. 1. Цифра 9. 2. Карта за игра
с девет знака. 3. Група от девет лица или предме¬
ти. 4. Автобус, трамвай или тролейбус 9. Пътувам
с деветката.
деветмнна числ. диал. Девет души; деветима,
деветнадесет... вж. деветнайсет и т.н. -
деветнайсет и деветнадесет числ. Числото 19.
деветΊlайсеттодншен и деветнадесет-годйшен прил. Кой¬
то е на 19 години или трае 19 години,
деветнайсети и деветнадесети Числ, ред. от
деветнайсет, деветнадесет.
девегок ратен и деветкратен прил. Който става или се
повтаря 9 пъти.
деветорен прил. Който е девет пъти повече от нешо
дадено, определено. Деветорен размер.
деветбркн ж. Деветка, девегица.
деветосептемврййски прил. Който се отнася до 9 сеп- >
тември 1944 г. ДеветосептемвриТеко въстание.
девстойнец м. Участник в Деветоюнския преврат,
деветоюпскн прил. Който сс отнася до политическите
събития от 9 юни 1923 г. Деветоюнски преврат.
деветстотен Числ. ред. от деветстотин.
Роден е през хиляда и деветстотната година.
деветстотин числ. Числото 900.
дев^ м. Кратък словесен израз, възприет като ръко¬
воден принцип в живота на отделно лице или със¬
ловие, класа, общество, държава. Девизът на Бьл-

160 девиз
гария е „Съединението прави силата", [фр.]
девиз2 м. спец. остар. Основна стойност на строител¬
на работа, доставка и др., по която се обявява
търг. Търгът е обявен с 10% под девиза, [фр.]
девйза вж. девизи.
девйзея1 прил. спец. остар. Който се отнася до девиз2.
Девизна цена.
девизен2 прил. спец. Който се отнася до девизи. Де¬
визни стоки. ,	'
девизи мн. (девиза ж.) спец. Платежни средства и кре¬
дитни документи (полици, чекове и др,), изразени в
чужда валута и платими в чужбина. Чужди девизи.
Централа на девизите, [фр.]
девица ж. Девойка, мома.
девически прил. 1. Който се отнася до, който е при¬
същ на девица; девичи. Девически свян. Девическа
радост. 2. Който е предназначен за девици или се
състои от девици. Девическо училище. Девически
хор. О Девически манастир — женски манастир,
девичи прил. Девически.
девойка ж. Млада мома, момиче. Младежи и девой¬
ки.
девойче ср. Умал. от девойка; момиче,
дёвствен прил. 1. Обикн. за девойка, жена — който не
е имал полово сношение; целомъдрен. Девствена
мома. 2. прен. Който е останал непокътнат от чо¬
века, запазен е такъв, какъвто е създаден от приро¬
дата. Девствена гора. Девствен сняг.
девстае(шк м. и девственица ж. Девствен, целомъдрен
човек.
девственост ж. Качество или състояние на девствен;
целомъдреност.	.	*
девство ср. 1. Девственост, 2. Моминство.
девятка вж, деветка.
дегазаииоиеи прил. Който се отнася до дегазация,
дегазация ж, спец. Отстраняване на вредни, отровни
газове (след химическо нападение, производствени
замърсявания и др.).
дегазирам нсв, и св., прх. Извършвам дегазация, очис¬
твам от вредни, отровни газове.
дегенерат м. 1. биол. Организъм, който в процеса на
своето историческо или индивидуално развитие е
влошил или изгубил някои от биологическите си
качества. 2. книж. Духовно изроден човек, [лат.]
дегенеративен прил. Който е свързан с дегенерация.
Дегенеративни изменения.
дегенерация ж. 1. биол. Влошаване или изгубване на
ценни биологически качества на организма в про¬
цеса на неговото историческо или индивидуално
развитие; израждане. 2. книж. Духовно израждане
при човека или човешкото общество, [лат.]
дегенерирам нсв. я св., нпрх. книж. Израждам се фи¬
зически или духовно. Дегенерирал плод. Дегенерира¬
ло растение.	. .
дегиди и дй-гидн межд. За засилване на чувството в
обръщение към някого или нещо. Дегиди млади го¬
дини! Де-гиди горо зелена! Дегиди млади юнаци!
дегизирам нсв. и св., прх. Променям външния вид на
някого, за да не бъде разпознат или да прилича на
някой друг. — се нпрх. Променям външния си вид
(с изкуствена брада, мустаци, коса и др.), за да не
бъда разпознат или за да приличам на друг. [фр.]
дегнзирбака ж. 1 Дегизиране. 2. Средства, материали
за дегизиране.
деградация ж. книж. Упадък, израждане. Наркомани¬
ята води до физическа и морална деградация, [лат.]
деградирам нсв. и св,, нпрх, Търпя упадък, загубвам
ценни физически и духовни качества; израждам се.
дегустатор м. Специалист по дегустация, който дегус¬
тира.	♦
дегустация ж. Определяне качествата на хранителни
продукти и напитки зрително, с помощта на обо¬
нянието и чрез вкусване, [от лат.]
дегустирам нсв. и св., прх. Извършвам дегустация. Де¬
густирам вино.
дедй м. диал. Дядо.
дедектйв, дедектйвеки вж, детект'ив, де¬
тективски.
деди вж. дядо.
дедуктйвеи прил. спец. Който се отнася до дедукция.
Дедуктивен метод. Дедуктивно умозаключение.
дедукция ж. спец. 1 Вид умозаключение ог общото
към частното. ПроТ. индукция. 2. разш.
Форма на мислене, преход по правилата на логи¬
ката от дадени съждения-предпоставки към тяхно¬
то следствие, [лат.]
дбе межд. За подкарване на добиче; дий. Дее, Сивчо,
дее!	4
деен прил. Който развива дейност; енергичен, деяте¬
лен, дееспособен. Деен член на организация. Дейна
подкрепа. Дейно участие.
деепричастен прил. Който се отнася до деепричастие.
деепричастие ср. грам. Нелична, неизменяема глагол-
на форма, означаваща второстепенно, допълнител¬
но действие, протичащо едновременно с действието
на сказуемото в изречението, напр.: говорейки, оти¬
вайки. [рус.]
дееспособен прил. 1. Способен да действа, да работи,
да се бори; деен. Дееспособна организация. 2. юр. За
човек или юридическо лице — който е способен,
може да има права и задължения, да носи отговор¬
ност за извършени от него нарушения иа закопа;
правоспособен, [рус.]
дееспособност ж. Качество или проява на дееспосо¬
бен. [рус.]
деёц м. Лице, което върши шш е вършило активна
обществена работа, дейност; деятел. Дейци на Въз¬
раждането. Просветен деец. Деец от Съпротивата.
дежурен 1. прил. Който изпълнява дежурство, който
дежури. Дежурен ученик. Дежурна аптека. 2. м.
разг. Лице, което изпълнява дежурство, [от фр.] ·
дежурство ср. 1. Задължение, което се изпълнява по
определен ред от членовете на даден колектив из¬
вън редовната служба и занятия. Нощно дежурст¬
во. Дежурство по охраната. 2. Време, когато някой
дежури или е дежурил. През моето дежурство ня¬
маше произшествия.
дежурй нсв. нпрх. Изпълнявам дежурство. Тая седми¬
ца дежуря втори път.
дез- Словообразувателна «частица в чужди, главно
френски думи, означаващи отсъствие, липса или от¬
страняваме на означеното в основната част на ду¬
мата, напр.: дезавуирам, дезактивация, дезактиви¬
рам, дезинтегрирам и др. [фр. < лат.]
дезавуИрам нсв. и св., прх. книж. 1. Обявявам несъгла¬
сието си с действията на доверено лице и го лишавам
от по-нататъшни пълномощия. 2. Пренебрегвам ня¬
кого и го лишавам от участие в някаква работа, [фр.]
дезшпивалибнея прил. Които се отнася до дезакти¬
вация.
дезактивация ж. книж. 1. Намаляване или отстраня-

ване, премахване активността на нещо. 2. Отстра¬
няване на радиоактивни вещества, на радиоактивно
замърсяване от хора, животни, бойна техника, про¬
дукти и др.	.
дезактивирам нсв. и св прх. книж. Извършвам, осъ¬
ществявам дезактивация.
дезертирам нсв. и св., нпрх. Бягам, отклонявам се без
оправдание от военен или изобщо от обществен
дълг. Дезертирам от поста.
дезертьор м. Човек, който е дезертирал. (фр.]
дезертьорскя прил. Който се отнася до дезертьор,
дезертьорство ср. Проява, провинение на дезертьор.
Осъден за дезертьорство.
дезинфекционен прил. Който се отнася до дезинсекция.
Дезинсекционни средства.
дезинсёкция ж. спец. Унищожаване, изтребване на па¬
разитни, вредни насекоми, [лат.]
дезшггегрйцня ж. книж. Разпадане, разчленяване на
дадено пяло ла съставните му части, Прот.
интеграция.
дезштнегрнрам нсв. и св., прх. книж. Причинявам де¬
зинтеграция,
дезнитересйрам се псе. и св., нпрх. Преставам да се ин¬
тересувам, да проявявам интерес гьм нещо.
. дезинфекторам еж. дезинфекцирам,
дезинфекционен прил. Който се отнася до дезинфек¬
ция. Дезинфекционно средство,
дезинфекцирам (и дезинфекцирам) нсв. и се., прх. Из¬
вършвам дезинфекция, очиствам от бо^естозворни
микроорганизми; обеззаразявам, [от фр.]
дезинфекция ж. Премахване, унищожаване на болес-
тотворните организми със специални средства;
обеззаразяване.	,
дезинформация ж. книж. 1. Дезинформиране. 2. Не-
вярна, лъжлива или погрешна информация,
дезнпформирам нсв. и св., прх. книж. Информирам
погришю, заблуждавам чрез певерни сведения.
дезодорант м. Средство за дезодориране, дезодора¬
ция; обезмирисител. *
дезодорация ж, Премахване на неприятни миризми
във въздуха, в помещения, по тялото и пр.
дезодорйрам нсв. и св., прх. Извършвам дезодорация,
премахвам неприятната миризма на или в нещо;
обезмирисявам.
дезоксирибояуклейпов прил. спец. О Дезоксирибокук-
леинова киселина (съкр. ДНК) —— сложно високомо¬
лекулно природно съединение, което се съдържа в
ядрото на клетките на живите организми и е носи¬
тел на генетичната информация,
дезорганизация ж. Разстройство на организацията на
нешо, нарушаване на реда и дисциплината,
дезорганизйрам нсв. и св., прх. Причинявам дезорга¬
низация. ■
дезориентация ж. Липса на осведоменост, на вярна
представа за обстановката,
дезориентирам нсв. и св,, прх. Невярно, неправилно,
погрешно ориентирам, осведомявам някого; заб¬
луждавам.
дензъм м. Разпространено през XVII—XVIII в. рели¬
гиозно-философско учение, според което Бог е тво¬
рец на света, но не управлява живота на природата
и човека. Сра. т е и з ъ м. [фр.<лат.]
дёйносг ж. Това, което човек върши в някоя област
на живота; работа, занятие. Политическа дейност.
Книжовна дейност.	,
действен прил. Който действа или проявява склон¬
ност към действие; активен,
неквалифициран 161
девственост ж. Качество на действен,
действие ср. 1. Проява на сила или енергия. Всяко
действие има равно на себе си противодействие. 2.
Вършене, извършване на нещо. Той е човек на
действието. 3. Въздействие, влияние. Под дейст¬
вие на киселините. 4. обикн. мн. Постъпки, проя¬
ви. Действията му заслужават укор. 5. Пореди¬
ца, съвкупност от взаимосвързани случки н
събития в художествено литературно произведе¬
ние, филм и под. Действието в повестта се раз¬
вива бавно. 6. Дял от драматическо произведение.
Трагедия в 5 действия.	. <
действителен прил. 1. Който отговаря на дейс1вител-
ността, съществува обективно; реален. Действител¬
на случка. 2, Истински, неподправен, неподлежащ
на съмнение. 3. Който има значение или законна
сила; валиден. 4. грам. Деятелен. Действителен за¬
лог. V
действителност ж. I. Това, което съществува обектив¬
но, вън и независимо от човешкото съзнание; реал¬
ност. 2. Пойоженис, състояние на нещата. Такава е
била тогавашната действителност. Съвременна
действителност. 3. Качество , на действителен; рс-
. алност.
дёйст|ву|вам нсв. нпрх. I. Върша, правя нещо, осъщес¬
твявам някаква дейност; работя. Действай според
указанията. 2. За телесен орган, машина, апарат и
др. — в изправност съм и работя, функционирам.
Телефонът не действа. 3. Оказвам някакво въздейс¬
твие, влияние, произвеждам определен резултат,
ефект. Топлината ми действа приспивателно. Ле¬
карството действа добре. 4. За природен, юриди¬
чески или обществен закон — в сила съм, важа. В
природата и обществото действат различни закони.
дека- Съставна част на сложни думи, означаващи
мерпи единици, десет пъти по-големи от изходната,
напр,; декаграм, декалитър, декар и под. [гр.]
декабрйст м. ист. Участник в руското революционно ’
движение срещу самодържавието и крепостничест-
вото, завършило с въстание през декември 1825 г.
[РУС-1
декада ж. книж. 1. Период от десет дена, обикн. пос¬
ветени на нещо; десетдневка. Декада на българска¬
та книга. 2. остар. Група, съвкупност от десет еди¬
ници, предмети, неща. [фр. <гр.]
декадент м. Привърженик на декадентството. Писа¬
тел декадент,	*
декадентски прил. Който се отнася до декадент и до
декадентство. Декадентска поезия.
декадентство ср. Унадьчно течение в изкуството,
главно в поезията, отличаващо се с песимизъм и
краен индивидуализъм, с формализъм и естетиза-
ция на болезненото и аморалното, [от лат.]
декан м. Ръководител на факултет във виеше учебно
заведение, [гр.]
деканат м. Канцелария на декан,	*
декар м. Мярка за земна площ, равна на 1000 кв. мет¬
ра. Пива от 5 декара, [гр.]
деквалификация ж. Понижаване или загубване на
квалификацията, [лат.]	«
деквалифнцйрам псе. и св., прх. Правя, ставам причи¬
на някой да загуби или да понижи квалификацията
си. — се нпрх. Губя, загубвам или понижавам ква¬
лификацията си,
И. Български тълковен речник

162 декември
декёмври м. Дванайсетият месец от годината.
[лат. > нгр.]	' 1
декемврийски прил. Който се отнася до месец декем¬
ври, който е присъш на декември или съществува,
става през декември. Декемврийски ден. Декемв¬
рийско слънце.
декламптор а*. и декламАторка ж. Човек, който (умее
да) декламира пред слушатели; рецитатор. [лат.}
декламаторски прил. 1. Който-се отнася до, който е
присъщ на декламатор. Декламаторски жестове. 2.
прен. Надут, тържествен, Декламаторски тон.
декламация ж. 1. Декламиране, рецитация. 2. Поети¬
чен откъс, който се декламира, [лат.]
декламирам нсв. и са., прх. 1. Казвам гласно и изра¬
зително стихотворение или прозаичен откъс; реци¬
тирам. 2. Говоря превзето и надуто като на сцена,
[лат.]
декларативен прил. Присъщ, характерен за деклара¬
ция. Декларативен тон. Декларативна поезия.
декларация ж. 1. Писмено или устно изявление, глав¬
но пред официални власти. Давам декларация. Под¬
писвам декларация. 2. Изявление на официално ли¬
це. Правя декларация. О Клетвена декларация —
която има сила на официална клетва, [лат.]
декларирам нсв. и св,, прх. Правя декларация, катего¬
рично обявявам, заявявам нещо. Декларирах всич¬
ките си имоти. Декларирах несъгласието си с нап¬
равеното предложение. ■	,
декласиран прил. Който е деградирал, пропаднал, от¬
къснал се е от класата си и от обществото. Декла¬
сиран тип. [фр.]
дековйлка ж. остар. Теснолинсйка. [от фр. соб.]
деколте ср. 1. Открита, разголена шия и част от гър¬
дите. 2. Изрязано на дреха откъм шията, [фр.]
деколтйрам нсв. и св., прх. Правя деколте. > > Де-
колтирана блуза.
декор вж. декори.
декоративен прил. Който има естетическа стойност и
служи за украса, предназначен е за украса; украсен.
Декоративно изкуство). Декоративни растения.
[лат.)
декоратор м. и декораторка ж. Който работи теат¬
рални декори или украси за къщи, улици и под,
[лат.]
декорация ж. 1. Украса, украсяване. 2. Декори, [дат - ]
декори мн. (декор м.) Подвижни рисувани стени, дър¬
вета, изгледи и под. за оформление на театрални
сцени, за представяне на обстановката и мястото
на театралното действие; декорация, [лат.]
декорирам нсв. и св., прх. 1. Украсявам. 2. Окачвам
пякому орден, награждавам с орден, [лат.]
декрёт м. Правителствена разпоредба със сила на за¬
кон. [фр. <лат.]
декретнрам нсв. и св^ прх. книж. 1. Издавам декрет,
разпореждам, постановявам с декрет. 2. прен. Раз¬
пореждам се самоволно.
декстрин м. Скорбелен продукт, употребяван за лепи¬
ло. [лат.]
декстрнмен и декстрннов прил. Който е от декстрин.
Декстрипово лепило.
делбА ж. Разделяне на наследство или печалба, добив
• н под.
д&гва ж. Голям глинен съд с форма на гърне с две
дръжки. Дема за туршия.
делегат м. и делегатка ж. Лице, което е избрано и
упълномощено от организация, колектив и др. да
ги представя някъде. Делегати па конгреса, [лат.]
делегатска прил. Който се отнася до делегат. Деле¬
гатска карта. Делегатско събрание.
делегация ж. Група делегати, избрани и упълномоще¬
ни представители за извършване на някаква рабо¬
та, изпълнение на някаква задача, О По делегация
съдеб. — по поръка, възложено от друг съд. [лат.]
делегирам нсв. и св., прх. книж. 1. Пращам някого ка¬
то свой представител. 2. Упълномощавам някого,
предоставям някому определени свои права или за¬
дължения. [нем. <лат]
делёж м. Делба, подялба.	-
делене ср. 1. Действие по гл. деля; разделяне. 2.
' биол. Процес, при който ядрото и протоплазмата
на клетката се разделят на две или повече части.
Едноклетъчните организми се размножават чрез
делене,
деление ср. 1. Делене, разделяне. 2. мат. Аритметич¬
но действие, при което по дадено произведение и
един множител се намира другият множител. Прот. »
умножение. 3. Означение, обикн. във вид
на чертичка върху скалата на уред за измерване
или разстоянието между две такива чертички, Ли¬
нийка с деления.
деля прил. прост. Епитет, прозвище на юнак или буен
човек. Дели Петко. Дели Ана. [тур.]
делибаш и делйбашйи м. 1. прост. Луда глава, буен
човек. 2. ми. ист. Разпуснати, недисциплинирани,
деморализирани турски войници от края на XVI1I
и началото на XIX в., отдали *се на грабеж и наси¬
лия. [тур.]
деликатен прил. 1. Нежен, слаб. Деликатно телосло¬
жение. 2. Вежлив, мек. Деликатно отношение. 3.
Който изисква внимателно и тактично отношение.
Деликатен въпрос, [фр.]
делнкатёс м. Фино, изискано ястие или питие, [фр.]
деликатесен прил. Който се отнася до деликатес. Де¬
ликатесни стоки. Деликатесен магазин.
деликатност ж. Качество, свойство на деликатен
(главно във 2 знач.); изтънченост, внимателност в
обноски.
делйм прил. Който може да се дели.
делимо и делимо ср. Число, което се дели на делителя,
делимост ж. Качество на делим,
делйрнум м. книж. Състояйие иа безсъзнание и бъл¬
нуване. [лат.}
делйтба ж. Делба, дележ.
делител и делител м. Число, на което се дели друго
число,
делня м. Буен младеж, луда глава, [тур.]
делник м. Ден, в който се работи; присъствен ден. \
Срв. празник.
делник1 м. диал. Част ог земеделски имот, получен
при делба. Това лозе ми е делник от дядовото лозе.
делнмк2 м. и делннцв ж. дим. Лице, което има право
на дял от общ имот.
делничен прил. 1. Който сс отнася до делник. Прот.
празничен Делничен ден. Делнична програ¬
ма. 2. прен. За живота и неговите прояви — който
с присъщ, характерен за всеки ден; обикновен, все¬
кидневен, еднообразен, скучен. Делничен живот.
Делнични грижи.
делничиост ок. 1. Качество на делничен. 2. Обичаен,
всекидневен, повтарящ се еднообразен живот; все¬
кидневие, ежедневие. Сива делничиост.

д&ю ср. 1. Работа, постъпка, действие, нещо извър¬
шено, понякога в противоположност на думи, при¬
казки, разсъждения. Благородно дело. Необходими
са дела. 2. Дейност на много хора, подчинена на
обша идея и в името на обша цел. Предан на дело¬
то за освобождение на отечеството. 3. Съдебен
процес, съдене, Водя дело. 4. Творба, творчество,
всичко направено от някого в дадена област. Книга
за живота и делото на Иван Вазов. 5, Кръг от зна¬
ния, теория и практика в дадена област. Военно де¬
ло. Учебно дело. 6. канц. Събрани я подредени
книжа, документи, преписка във връзка с определе¬
но лице или проблем. О Слагам към дело — от¬
. лагам задълго решаването на даден въпрос, оста¬
вям го без последствие.	,
делови прил. 1. Който се отнася до дело (в 6 знач.).
Делови книжа, 2. Който проявява умение и енер-
гичност в работата, който е-свързан с работа, дей¬
ност и нейното организирано и бързо, стегнато из¬
вършване. Делови човек. Делова среща. Делови
разговор. Делови връзки,
деловит прил. Делови (във 2 знач.). Деловити хора.
делоинтост ж. Качество на деловит,
деловодител м. и деловоднтелка ж. Служещ, който
завежда делата, служебните книжа и преписки в
канцелария.
деловодство ср. [Отдел, служба в учреждение, предп¬
риятие и др., която се занимава с] водене и съхра¬
няване на служебни книжа и преписки.
делта ж. Наносна низина при устието на голяма ре¬
ка, която се разклонява на отделни ръкави. Делта¬
та на р. Дунав, [гр.]
делтаплан м. Свръхлек планер, при който излитането
и кацането става с помощта на краката, [гр. + фр.]
делфин м. 1. Подобен на риба морски бозайник,
Deipiurnis бе!рЫ. 2. спорт. Стил на плуване, разно¬
видност на бътерфлай, при която ръцете са основна
движеща сила и гребат надолу и назад, [гр.]
делфйнов прил. Който се отнася до делфин, получен
от делфин. Делфинова мас.
деля нев. прх. 1. Правя нещо на (равни) дялове, части.
2. Изживявам, преживявам нещо заедно с друг;
споделям. Делихме радости и скърби. Но тях [стра¬
дания, бедност] сме ний братски делили и пак ще ги
делим двамина. Бот. 3. Давам някому полагащата
му се част от печалба, наследство и др. 4. Отделям,
5, мат. Намалявам едно число толкова пъти, кол¬
кото единици има делителят. Деля 10 на 2 и полу¬
чавам 5. —- се нпрх. 1, Отивам настрани, отдалеча¬
вам се. Детето не се дели от майка си. 2. Вземам
припадащия ми се дял от общо наследство. Не сме
се още делили с братята. 3. Може да бъда разделен
(на равни части). Четно е онова число, което се де¬
ли на две без остатък. О Деля мегдан*,
демагог м. Лице, обикн. политически лидер, водач,
което си служи с лъжливи примамливи обещания и
изопачаване на фактите, с ласкателства и спекула¬
ции с чувствата на хората за постигане на свои по¬
- литипески или други цели. [гр.]
демагогия ж. Поведение, дейност на демагог, [гр.]
демагогски и демагбжки прил. Който се отнася до де¬
магогия и демагог, свойствен на демагог. Демагог¬
ски похвати.
демагйгст|ву|вам нсе. нпрх. Проявявам се, действам,
постъпвам като демагог,	*
демагожки вж. демагогски.
демараж л<. спец. Набиране на скорост, [фр.]
демократски 163
демаркацнонен прил. кпиж. Разделителен, разграничи¬
телен. Демаркационно линия, [фр.]
демаскйрам нсв. и се., прх. Премахвам маскировка,
разкривам истинския лик, същността на някого или
нещо; разобличавам, изобличавам, [фр.]
дембе.||нн| м. прост, неодобр. Мързеливец, ленивец,
безделник, [перс. > тур.]
демёк част. разг. Значи, дето ще рече, тоест, сиреч.
Не сте съгласни, демек аз ви лъжа. [тур.]
деменщм ж. мед. Придобито слабоумие в резултат
на органично заболяване на мозъка, [от лат.]
демилитарнзацнн ж. книж. Демилитаризиране,
демилитаризнрам нсв. и се., прх.^ Ликвидирам военния
характер на нещо, лишавам нещо или някого от во- ,
енна мощ, от възможността да воюва или да бъде
използван за военни цели. Демилитаризирана зона.
демнссзонен прил. книж. Обикн. за дреха — който
е подходящ за носене през пролетта или есента,
[от фр.]
демиург м. книж. Творец, създател, [от гр.]
демобилизация ж. 1. воен. Разпускане, освобождаване
на мобилизирани войски. 2. прен. Липса на актив¬
ност, отслабване на волята за действие, [фр.]
демобилизирам нсв,. и св.. прх. 1. Разпускам, освобож¬
давам мобилизирани войски. 2. прен. Ставам при¬
чина, правя някой да стане бездеен, без желание и
воля за действие. — се нпрх. Ставам бездеен.
демограф м. Специалист по демография,
демография ж. 1. Наука за закономерностите на въз¬
производство на населението в определени условия.
2. Съвкупност от особености на състава и развити¬
ето на населението в дадена област и време, [гр.]
демснрафски прил. Който се отнася до демограф и де¬
мография. Демографски проблеми. Демографска по-
лиупика.
демоде прил. неизм. разг. Демодиран. Дрехите му са
демоде. Тя също е малко демоде.
демодирам се нсв. и св., нпрх. Минава ми модата,
преставам да съм моден.
демодиран прил. Който е излязъл от мода, не е повече
моден. Тези палта вече са демодирани.	*
демократ м. и дсмокрОпка ж. 1. Привърженик на де¬
мокрацията. 2. Член на Демократическа партия, [гр.]
демократизация ж. Демократизиране, въвеждане на по-
демократичен ред. Демократизация но обществото.
демократизирам нсв. и св., прх. Установявам, въвеж¬
дам демокрация, организирам нещо на по-демокра-
тични начала. — се нпрх. Ставам по-демократичен.
демократизъм м. 1. Качество на демократичен; демо¬
кратичност. Той ни спечели със своята справедливост
и демократизъм. 2. Демократично устройство на об¬
ществото; демокрация. Борба за демократизъм.
демократичен прил. 1. Основан на демокрацията. Де¬
мократичен ред. Демократично управление. 2. При¬
същ на широките народни слоеве; народен. 3. Кой¬
то не страни от простия народ и е обичан от него;
народен. Демократичен човек. > > Демократични
обноски..
демократически прил. 1. Демократичен (главно в 1
знач.). 2. Съставна част от името на политически
партии и организации.
демократичност ж. Качество на демократичен,
демократски прил. Който се отнася до < демократ. Де-
мократско управление. Демократско република.
I

164 демокрация
демокрация ж. 1. Форма на държавнополитическо ус¬
тройство на обществото, която се основава върху
признаването на народа като източник на властта,
върху принципите на свобода и равенство на хора¬
та; народовластие. Буржоазна демокрация. 2. Със¬
тояние, ред, който се основава върху равенство на
всички и уважение към отделната личност в рамки¬
те на дадена общност, колектив, общество. Вът¬
решнопартийна демокрация, [гр.]
демон м. Зъл дух, дявол, [гр.]
демоничен и демонически прил. Който се отнася до де¬
мон, присъщ, свойствен на демон. Демоничен нрав.
демоиолбгня ж. 1. Система, съвкупност от митоло¬
гични представи, митове За зли духове. 2. Учение
за злите духове.
демонски прил. Който се отнася до демон, който е от
или на демон; демоничен. Демонска сила.
демонстрант м. и демонстрантам ж. Човек, който де¬
монстрира (нещо), участник в демонстрация,
демонстративен прил. 1. Който се прави за демонст¬
риране, показване на нещо като пример, образец;
показен. Демонстративен мач. 2. Който е израз на
предизвикателство или протест. Демонстративен
отговор.
демонстрация ж. 1. Показване, обяснение по нагледен
начин (чрез карти, картини, диаграми и др.). 2. Ма¬
сово шествие като израз на протест и предявяване
на някакво искане. 3, Явен израз на чувства, най-
вече негодувание.
демоистрирам нсв. и св., прх. и нпрх. Правя, извърш¬
вам демонстрация, участвам в демонстрация. Ра¬
ботниците демонстрират срещу увеличението на
цените. Демонстрират превъзходството си.
демонтйж м. Разглобяване или сваляне на машина,
съоръжение или отделна част, демонтиране,
демонтирам нсв. и св., прх. Разглобявам, разтурям
(съоръжение, машина или отделна част), [фр.]
деморализация ж. Поквара, упадък на добрите нрави
и дисциплина, [лат.]
деморализирам нсв. и св.. прх. Правя, ставам причина
някой да стане неморален, недисциплиниран, да за¬
губи способността, волята си за целенасочено дейс¬
твие. — се нпрх.. Загубвам способността, волята си
за целенасочено активно действие, преставам да бъ¬
да организиран, дисциплиниран,
ден, -ят м. 1, Времето от изгрев до залез слънце, от
сутрин до вечер. Прот, нощ. През лятото дните
са дълги. 2. Денонощие. Април има 30 дни. Ще от¬
съствам няколко дена. О Бели* пари за черни дий.
Броя длите разг. —. с нетърпение очаквам нещо.
Бял ден — добър, честит живот. Ден за ден — без
мисъл, грижа за бъдещето, без перспектива (жи¬
вея, работя). Ден и нощ — непрекъснато. Добър*
ден. До ден днешен -— досега, до този момент.
Един ден разг. — в неопределено време в минало¬
то или в бъдещето. [От] ден до пладне разг. — за
много кратко време. През ден — доста, твърде
често. Черни дни — тежък живот, време на несгоди
и нещастия.
денатурйран прил. За спирт — направен негоден за пи¬
ене, предназначен само за индустриални и дома¬
кински цели. [от лат.]	’
денгуба ж. 1. Губене на дните, на време без полза и
без работа, обикн. по чужда вина. 2. Вид неустой¬
ка, която се заплаща за загубено, неоползотворено
време.
лейди м. и ср. Изискан, облечен по последна мода
светски човек; конте, [апгл.]
дендрариум м. Част от ботаническа градина или изоб¬
що място, където се' отглеждат с научна или учебно-
опитна цел различни видове дървета и храсти, [лат.|
дендрология ж. Дял от ботаниката, който се занима- -
ва с дървесните видове, [гр.]
денё и демя нарч. диал. Денем.·
денем нарч. През деня. Денем работя, нощем почивам..
денен прил. остар. диал. Дневен. О Денно време —
през деня.
денк м. Голям вързоп стока или покъщнина.
[перс. > тур.]
денннца ж. Зорница.	*
деноминация ж. 1. ез. Име, название, назоваваме. 2.
спец. Преименуване на парични знаци или смяна на
парични знаци с нови при парична реформа. 3.
книж. Име на религиозна общност или секта, раз¬
личаваща се с някои вярвания от останалите от съ¬
щата вяра. [фр„ рус. < лат.]
денонощен прил» Който става, продължава или работи
и денем, и нощем; неспирен, непрекъснат. Деноно¬
щен труд. Денонощен магазин.
денонощие ср. Време от един ден и една нош, период
от 24 часа,	*
денонощно нарч. 1. И денем, и нощем, непрекъснато.
Работим денонощно. 2. За, в продължение на едно
денонощие. За отопление отиват по два тона'въг¬
лища денонощно.	*
депонойрам нсв. и св., прх:. Обявявам нещо, обикн.
сключен договор, за недействително, невалидно.
Денонсирам договор. [фр.]
дентален прил. ез. За съгласен звук — който се учле-
нява с допир на езика до предните зъби; зъбен, [от
лат . ] .
дентйст м. книж. рядко. Зъболекар, [фр., нем.)
денувам нсв. нпрх. Прекарвам деня. Срв.
нощувам.
денувка ж. 1. Прекарване един ден някъде из пътя
(при поход, експедиция), 2. Такса за денуване в ту¬
ристическа хижа. Срв. нощувка.	т
деня вж. д е и е.
департамент м. 1. Министерство, отдел в министерс¬
тво или друго учреждение. 2. Административно-те¬
риториална единица във Франция и в някои страни,
равна на окръг, [фр.]
деп0 ср, 1. Склад, стоварище. 2. Подслон, помещение
за вагони, трамваи и др. [фр J
депозирам нсв. и св.. прх. 1. Давам, оставям в депозит,
за пазене, на съхранение. 2. Връчвам, представям
някъде, в някакво учреждение (писмо, молба и др.).
депозит м. 1. Влог в банка за съхранение или гаран¬
ция. 2. Паричен залог за нещо взето, но незакупено.
Платих виното и дадох депозит за бутилките. 3,
Стоварена на склад или в магазин голямо количес¬
тво стока. Депозит на платове. [лат.]
депозитен прил. Който се отнася до депозит. Депозит¬
на разписка. Депозитна сума. Депозитен склад. Де¬
позитна вноска.
депонирам нсв. и св., прх. спец. 1. Депозирам (в 1
знач.). 2. Внасям в банката суми от неизплатени в
определения срок заплати, възнаграждения, [от
лат.}	.
депортирам нсв. и св., прх. Принудително изселвам.
№р·]

депресивен прал. книж. Който се отнася до депресия,
депресирам нсв. и св., прх. книж. Потискам, угнетя¬
вам.	*
депресия ж. книж. 1. Потиснато, угнетено състояние
на духа. 2. Застой в областта на стопанския и об¬
ществения живот. 3. спец. Област на ниско атмос-
* ферно налягане; циклон, [лат.]
депутат м. и депутатка ж. Народен представител,
[лат.]
депутатски прил. Който се отнася до депутат. Депу¬
татски мандат.
депутация ж. Няколко избрани или назначени лица,
изпратени за изпълнение на някаква поръчка или
задача. [лат.]
дера, мин. св. драх. нсв. прх. 1. Отделям, свалям ко¬
жата на убито животно. Дера овца. 2. прен. Измъч¬
вам, обирам. Селата обикаляше, всякак народа де¬
реше и грешни пари сбираше, П.Р.Сл. 3. Късам,
съдирам. Дера платно. Дера си дрехите. 4. Драс¬
кам, дращя, Дере като коте. — се нпрх. разг. I.
грубо. Викам силно, крещя, дера си гърлото. 2.
Кашлям силно, упорито, с неприятен дрезгав глас.
О Дера см върлото*. Дера лисици (пръч) разг. —
повръщам. Дере ме — измъчва ме кашлица. Дерем
ся очите — караме се. Жив ще го дера; с кремък ще
го дера разг. — страшно ще го измъчвам,
дерайлирам нсв. и се., нпрх. 1. За влак, трамвай — из¬
лизам от релсите. 2 .прен. Обърквам се, разстрой¬
вам сс, отклонявам се от правилното, нормалното
поведение, [фр.]	.
дератнз&оня ж. спец. Изтребване на вредни гризачи,
[от фр.] .
дерби ср. спорт. Най-важна, най-интересна от пореди¬
ца среши, мачове. Столично футболно дерби, [англ,
от соб,]
дервент м. прост. Планинска теснина, проход,
[перс. > тур.]
дервентджии мн. (дервентджня м. и дервентджйнка
ж) ист. и прост. 1. Пазачи на дервент (през турс¬
кото робство). 2. Жители на планински селища, на
които било възложено от турските власти да пазят
пътищата и проходите.
дервйш|ни] м. Мохамедански монах. Върти се като
дервши. Погов. [перс. > тур.]
дервйшкн Прил. от д е р в и ш. k
дерё ср. 1. Дол, долчина, суходол. 2. Дъждовен поток,
деребей м. 1. ист. Непокорен на султана турски об¬
ластен управник. 2. разг. Своеволен, самовластен и
неограничен управник, господар; потисник, тира¬
нин. [тур.]
деребейскн прил. Който се отнася до деребей.
деребейство ср. Поведение или проява, постъпка на
деребей .(във 2 знач.).; своеволие, потисничество,
тираНия.	,
деребейст|ву|вам нсв. нпрх. Проявявам се, постъпвам
като деребей (във 2 знач върша деребейства.
деребейщнла ж. разг. Деребейство.
дереджё ср. разг. Положение (обикн. тежко, мъчител-
1 но). Да ме видиш, мила мамо, па какво съм дередже,
[ар. > тур.]	-
дерзание ср. книж. Смел стремеж, устрем към нещо
възвишено и благородно, [рус,]
дерзйя нсв. нпрх. книж. Проявявам смелост, действам
смело и решително за постигане на възвишена и
благородна цел. Дерзийте, млади хора, животът е
пред вас! [рус.]
дериват м. 1. Вещество, продукт от химическа прера-
десетднСвка 165
. ботка на друго вещество, напр, кокс от каменни
въглища, катран от борова смола а др. 2. ез. Про¬
изводна дума. 3. Отклонение на телефонен пост.
[лат.]
деривацибиен прил. Който се отнася до деривация. Де-
ривацштен канал. Деривационен процес.
деривации ж. спец. 1. Отклонение на изстрелян кур¬
шум или снаряд. 2. Съвкупност, система от съоръ¬
жения (канали, тунели и пр.) за провеждане на вода
за енергодобивни, напоителни и др. цели 3, ез.
Словообразуване, [от фр. <лат.]
дерматолог м. Лекар, специалист по дерматология.
дерматологичен и дерматологйческн прил. Който се
отнася до дерматология.
дерматология ж -Дял от медицината, който се зани¬
мава с изучаване на строежа и функциите на кожа¬
та, за кожните болести и тяхното лечение. [гр.]
дерт м. прост. Грижа, страдание, болка. Лични дер¬
тове. Какви дертове имаш?
дертлйя прил.. неизм. прост. 1. Който има дерт. 2. Оз¬
лобен. Не искам да се разправям с дертлии хора.
десант м. Стоварване на войски от параходи или са¬
молети в неприятелска територия. Морски десант.
Въздушен десант. |фр.]
десантен прил. Който се отнася до десант. Десантни
войски.
десен прил. I. Противоположен на левия. Дясна ръка.
Дясно око. Дясна страна. 2. прен. Политически кон¬
сервативен или реакционен. Десни партии. О Дяс¬
на ръка съм на някого — пръв, най-добър
помощник.	’	»
десен м. Шарки върху плат или хартия. Асортимент
от платове и десени. |фр.]
десенйрам нсв. и св.. прх. Поставям десен. > > Десе-
нирана хартия.
десерт м. Нещо сладко, което сс яде след основното
ядене на обяд или вечеря, напр. плодове, компот,
крем и др.; приядка. [фр.]
десертен прил, Конто служи за десерт. Десертно гроз¬
де.
десет числ. Числото 10.	*
десет- Съставна част на сложни думи със значение
„който се състои от, който съдържа десет еднакви,
еднородни части, единици“, напр.: десетгодишен,
десетдневен, десетпроцентов. десетчасов, десетхи-
ляден и под.
десета вж. десети.
десетак м. разг. Монета или банкнота със стойност
10 лева (стотинки, пари),
десетЙр м. и десстаркя1 ж. Десетник.
десетарка2 ж. разг. Десстачка, десетолсвка.
десет4че ср. разг. Монета със стойност 10 стотинки
или (остар.) Ю пари.
десетбчка ж. разг. Банкнота или монета със стойност
10 лева шш 10 стотинки; десетак, десетарка.
десетгодишен прил. 1. Който е на 10 години шш про- ‘
дължана, . трае 10 години. Десетгодишно момиче.
Десетгодишна война. 2, Който се отнася до период
от десет години. Десетгодишен план.
десеттодйшнина ж. Годишнина от събитие, станало
преди 10 години.
десетдневен прил. Който е на 10 дена или продължа¬
ва, трае 10 дена. · Десетдневна ваканция.
десетдневка ж. Период от десет дена, обикн. посве-
* · *

166 десети
тени на нещо. През първата десетдневка на месеца.
Десетдневка на книгата.
десети 1. Числ. ред. от десет, Идвам за десети
път. Ваканцията започва на десети юни. 2. а. Като
прил, в съчет. с част — който е десет пъти по-
малък от цялото, б. като същ.: десета ж. Една де¬
сета част от нещо. десети мн. Единиците от първия
ред след десетичния знак. Едно цяло и две десети.
десетилетен прил. Десетгодишен. Десетилетна борба.
десетилетие ср. Период от 10 години.	,
десетима числ. разг. Десет човека (мъже или мъже и
жени).
десетина числ. Приблизително, около 10.
. десетица ж. 1* Съвкупност, група от десет единици,
от десет еднородни части; десетка. 2. обикн. мн.
Единиците от втория ред на целите многозначни
числа отдясно наляво.
десетичен прил. спец. В основата на който лежи чис¬
лото десет. О Десетична бройна система — най-ши¬
роко използваната бройна сестема, при която всяко
естествено число се записва с помощта на цифрите
0. 1, 2. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Десетична дроб*. Десетичен
знак — знак (,) за отделяне на дробната от цялата
част на десетичните числа.
десетка и десятка ж. 1. Съвкупност, група от десет
единици, от десет еднородни части; десетица, десе¬
торна. 2. само мн. За означаване на голям брой от
нещо. Всекидневно се получават десетки писма. 3.
Цифра Ш (X). 4. разг1. Превозно средство (автобус,
трамвай и др.) с №10. 5. Карта за игра с десет зна¬
' ка; десетица, десеторна, б. Работна или организаци¬
онна единица, която обикн. се състои от десет чо¬
века или семейства.
десеткратеи вж. десетократен.	.
десетмйна числ. нар. Десет души (мъже),
десетини м. и десёттшчна ж. 1. Ръководител, отговор¬
ник на група от десет души; десетар. 2. Командир,
началник на войскова единица от десет човека,
дссётническя прил. Който се отнася до десети и к. Де-
сетнически апарат.
десето- Съставна част на сложни думи със значение
„десет или десети“, напр.; десетобален, десетобой,
десетокласей: десетокрак. десетопръстен, десето-
сричен, десетохиляден и под.
десетобален прил. Обикн. в съчет, десетобална система
— която се състои от десет бала, десет степени на
оценка.
десетобоец м. Състезател по десетобой.
десетобой м. Лекоатлетически състезателен комплекс
от десет вида спорт, десет дисциплини,
десетокласеи прил. 1. Който има 10 класа. Десетак-
ласпо училище. 2. Конто се отнася до десети клас.
Десеток гасни учебници.
десетокласннк и. и десетокласничка ме. Ученик от де¬
сети клас.
десетократен и десеткратен прил. Който става иля се
повтаря десет пъти. > > Десетократно по-евтин
продукт.	,
десетодевка ж. Монета или банкнота от 10 лева; де-
сетачка.
десеторен прил. Който е десет пътн повече или по-го¬
лям от нешо определено. Всичко се плаща в десето¬
рен размер.
десеторна ж. Десетица, десетка.
десеторно Нарч. от десеторен. Новите цени
са десеторно по-високи.
десетостепенен прил. разг. 1. Десетстепенен. 2. прен.
Съвсем незначителен. Дееетосτепенсн писател.
десетохнлидсе I. Числ. ред. от десет хи ля¬
д и. Роди се десетохилядният жител па града. 2,
като прил.: а. В съчет. с част — който е десет
хиляди пъти по-малък от цялото, б. Кой то има, съ¬
държа 10 000 единици; десетхиляден. Десетохиляд-
но множество.
десетпроцентов прил. Който представлява 10% от не- *
що или се отнася до такава част, дял. съотношение.
Десетпроцентпва лихва. Десетпроцентов разтвор.
Десетпроцентов заем.
десетет-епенен прил. Който има, състои се от десет сте¬
пени. ^есет^ст^е^^енна скала.
десетхиляден прил. Който има, съдържа десет хиляди
еднородни единици; десетохиляден. Десетхиляден
град.	"
десетч&сов прил. Ксйто трае, продължава 10 часа. Де¬
сет часово пътуване.
десетък и десятък м. Някогашен натурален данък в
размер на 1/10 от земеделското производство:
дескриптивен прил. книж, Описателен. Дескриптивни
методи. О Дескриптивна геометрия — която бора¬
ви главно с чертежи и проекции. Дескриптивна лин¬
гвистика — направление в структурната лингвисти¬
ка, което си поставя задачата да опише елементите
на структурата на езика.
деснйиа ж 1. Дясна ръка. Подай си десницата. Здра¬
ва десница. 2. прен. Политически консервативна или
реакционна част от обществото, в отделна партия
и др. Прот. левица. Депутат от десницата.
десничар м, и деснмчарка ж. I. Човек, който хваща и
работи главно с дясната ръка; десняк. Прот.
левак, левичар. 2. прен. Човек с десни
политически убеждения.
десничарски прил. Който се отнася до десничар (във
2 знач.). Десничарска политика.
десно Съставна част на сложни думи със значение
„който е от дясната страна· или се движи .надясно;
който е политически консервативен или реакцио¬
нен“, напр.: деснофлаигови, деснооп^ртюниетически,
десносоциалистически и под.
деспот м. 1. ист. Някогашен самовластен управник на
малка държава или област; тиранин. 2. прен. Потис¬
ник, тиранин 3. встар. Игумен на манастир, [гр.]
деспотизъм м. 1. Грубо потискане ка свободата, во¬
лята и желанията на другите; деспотия. 2. Жестоко
самовластно управление; деспотия.
деспотичен и деспотически прил. Присъщ на деспот и
на неговото самовластно управление; тираничен.
Деспотична власт. Деспотичен режим. Човек с дес¬
потичен нрав. .
деспотия ж, 1, ист. Форма на самовластно управле¬
ние на деспот, с неограничена власт и пълно безп-
равие на поданиците; деспотство. 2. ист. Държава
или област, управлявана от деспот; деспотство. 3.
прен. Потисничество, тирания, [гр.]
деспотство ср. 1. Власт и достойнство-на деспот. 2,
ист. Област, управлявана от деспот; деспотия.
дестабелезâцея ж. книж. Нарушаване на стабилност¬
та, устойчивостта на нещо.
дестабилизирам нсв. и се., прх. книж. Нарушавам ста¬
билността, устойчивостта на нещо. Това ще деста¬
билизира икономиката. > > Дестабилизиращ фак¬
тор..

дестилат м. Продукт, получен чрез дестилация. Пет¬
ролни дестшати.	'
дестш1&'1ор м. Уред, инсталация за дестилиране,
дестилационен прил. Предназначен за дестилация.
Дестилационен котел.	'
дестилация ж. Дестилиране. О Суха* дестилация.
[лат.]
дестилирам нсв. и се., прх. 1. Пречиствам течност от
разтворените в нея твърди вещества чрез изпарява¬
не и последващо втечняване на парите. Дестилирам
вода. 2. Отделям даден продукт от масата, в която
се намира. чрез нагряване и изпаряване. [от лат.]
дестилиран прил. Пречистен или получен чрез дести¬
лиране. Дестилирана вода,
деструктивен прил. Който разрушава или проявява
склонност, стремеж към разрушаване. Прот.
конструктивен.
десятка вж. десетка,
десятък вж. десетък.
детайл л. 1. Относително самостоятелна, обикн. мал¬
ка, дребна съставна част от нещо; подробност. 2.
' техн. Малка. дребна част от машина, апарат и др.,
която не подлежи на разглобяване на по-прости
елементи. Детайли за автомобили. О В детайли —
подробно, в подробности; детайлно, [фр.]
детайлен прил. 1. Подробен. Детайлно описание. Де¬
тайлен план. 2. Който се отнася до детайл (във 2
знач.).	.
детайлйрам нсв. и св., прх. Определям, изработвам в
подробности, подчертавам детайлите, подробнос¬
тите на нещо. > > Детайлирай план.
дете, мн, децй, ср. 1. Човек в първите години след
раждането си; бебе, момче, момиче. Синът му е
още дете. Плаче като дете. Много баби, килаво де¬
те. Поел. 2. Чедо, рожба (син или дъщеря). Колко
деца имаш? Женен с деца. 3. прен. Човек с детински
ум или постъпки. Той е цяло дете. 4. книж. Човек,
който носи характерните черти на определена среда
или епоха, време. Дете на сво# век. Дете на улица¬
та. Дете на природата. О Дете в майка е пропи¬
щяло — има страшен гнет и терор. И децата ще ми
се смеят — ще ми се смеят всички, всичко живо.
Не ставай дете! разг. — не се дръж глупаво, нера¬
зумно,
детектив и (прост.) дедектйв м. 1- Полицейски служи¬
тел или частно лице, което издирва, разследва
’ престъпления и заплетеш афери. 2. остар. Таен по¬
лицейски агент, [фр.]
детектйвеки и (прост.) дедектнвскн прил. Който се от¬
нася до детектив (в 1 знач.). Детективско бюро.
Детективски роман.
детектор м. спец. 1. Уред за откриване и регистриране
на определени физични явления (топлина, светлина,
радиация и др.) в околната среда. 2. В радиоелек¬
трониката ·— устройство за отделяне на нискочес-
тотния сигнал от високочестотните колебания и
превръщането им в звук или образ. 3. Най-прост
радиоприемник, който приема сигнали и ги преоб-
, разува в звук без усилване, [лат.]
детекторен прил. Който се отнася до детектор. Детек-
торен радиоприемник.
детелина ж. 1. [Различни видове] ливадна трева с
тройни листа и струпани на главичка цветове,
Trifolium, 2. Сложно кръстовище от пресичащи се
на различни равнища пътища,
дстелннов прил. Който се отнася до детелина. Дете-
липов лист, Детелиново семе.
детонатор 167
детенце ср. Умал. гал. от д е т е. Мамино детенце.
детергеитн мн. (детергент м.) Химически препарат за
пране и миене на съдове, [от лат.]
детермшшзъм м. Философско учение за обективната
закономерна връзка и взаимна обусловеност на яв¬
ленията от материалния и духовния свят. Прот,
индетерминипъм. [лат.]
детерминирам нсв. и св.. прх. книж. Определям, обус¬
лавям. Всички явления са строго детерминирани.
детермиийст м. и детерминйстка ж. Привърженик на
детерминизма.
детероден прил. книж. О Детеродни органц— които
са свързани със създаване, раждане на деца, потом¬
ство; полови органи, гениталии,
детеубиец м. и детеубййца ж. и м. 1. Убиец на детето
си. 2. Убиец на деца.
детеубийство ср. Престъпление на детеубиец.
детешяр м. и дегешарка ж. разг. Възрастен човек,
който обича и умее да се занимава с деца; детиняр.
детйнея се нсв. нпрх. Детиня се.	’ *
детински прил, Присъщ, свойствен, характерен за де¬
те: прекадено детски. Детински плач. Детинска ра¬
бота. Детински прищевки. 2. рядко. Детски. Детин¬
ска възраст.	,
детйнство ср. 1. Детство, детски години. Спомени от
детинство. Познаваме се от детинство. 2. Детин-
щина. Остави тия детинства.	,
детинщнна ж. пренебр. Детинска, детска постъпка,
обикн. когато е вършена от възрастен човек; детин¬
ство. Това са детинщини, а не сериозна работа,
детиня се нсв. нпрх. Държа се или постъпвам като де¬
те; детйнея се. Дръж се прилично, недей да се дети-
ниш,
детиняр м. и детинярка ж. диал. Детешар.
детйще ср. Увел, от д е т е; голямо и неприятно дете.
дёто и гдСто разг. 1. нарч.-сз. 1. Въвежда подчинено
обстоятелствено изречение за място, което поясня¬
ва сказуемото или обстоятелственото пояснение в
главното. Не се навирай, дето не ти е мястото.
Дето го не сееш, там никне. 2. Въвежда подчинено
определително изречение, в което изпълнява служ¬
ба на обстоятелствено пояснение за място. Оказах
се на една помпа, дето никога по-рано не бях стъп¬
вал, П, относит. мест.-сз, 1. Въвежда подчинено
определително или подчинено сказуемноопредели-
телно изречение. Лх, ръка си кой ще турне на туй
сърце, дето страда? Бот. Дойде пак онази, дето те
търсеше. 2. Въвежда подчинено определително из¬
речение е отсянка за отстъпване. И той се е излъ¬
гал, дето всичко знае и всичко разбира. I11. сз. 1. Въ¬
вежда подчинено допълнително изречение. Ще му
простиш ли, дето те излъга? 2. Въвежда подчинено
подложно изречение. Не стига, дето ни крадат,
ами и лъжат. 3. Въвежда подчинено определително
изречение. Не ми харесва това, дето не слушаш
майка си. 4. Въвежда вметнати изречения. Господ
ще го накаже, дето има една дума. <> Дето и да е
(било) — навсякъде, безразлично къде. Дето ще —
-вместо да. Дето ще шеташ па други, други на тебе
да метат. П.Р.Сл. Дето ще рече — значи, следова¬
телно, тоест, сиреч,	·
детонбтор м. Взривен заряд или устройство за взри¬
вяване на оейовния заряд в бомби, мини и под.
[нем.]	♦

168 детонационен
-	ф
дегоняциоиеы прил. Който се отнася до детонация;
взривен. Детонационна вълна.
детонация ж. 1. Взрив, експлозия, избухване. Детона¬
ция на бомби. 2. спец. Прекадено бързо, взривно из¬
гаряне на горивната смес в цилиндъра на двигател
с вътрешно горене, което нарушава нормалната ра¬
бота на двигателя, [лат.]
детронацня ж. Сваляне, смъкване от престола; детро¬
ниране.
детронирам‘нсв. и се., прх. 1. Свалям от престола, ли¬
шавам от царска власт. Александър / е детрониран
от офицери русофили. 2. прен. Свалям, отстранявам
от заеман пост, измествам от дадено високо поло¬
жение. [от фр.]	»
детски прил. 1. Предназначен за деца. Детски дрехи.
2. Прислщ на датд;детщтски. ДеДет: говор. Дедска
радост. 3. Който изобщо се отнася до дете. О Дет¬
ска градина — заведение за отглеждане и възпита¬
ване на деца приблизително от 3- до 6-годишна
възраст; забавачница. Детски ясли*
детство ср. Първи период от развитието на човека;
детска възраст, детинство. Детството ми мина на
село,
де факто нарч. книж. Фактически, на дело. Срв. д е
ю р е. [лат.]	ф
дефанзйва ж. книж. [Военна] отбрана, защита. Прот.
офанзива, [фр]
дефаизйвен прил. книж. Защитен, отбранителен. Де-
фанзивни действия,
дефект м, Повреда, недостатък, обикн. вродени или
допуснати при производството. Фабричен дефект.
Дефекти в говора. Природен дефект, [лат.]
дефектен прил. За предмет, стока — който има де¬
фект. Дефектни чорапи. Дефектни платове.
дефективен прил. 1. мед. Който има телесни или пси¬
хически недостатъци. Дефективно дете. 2. ез. При
който отсъстват някои от нормалните за дадена ду¬
ма форми. Дефективен глагол. Дефективна пара¬
дигма.
дефектолбг м. Специалист по дефектология.
дефектология ж. Педагогическа наука, която се зани¬
мава с проблемите на развитието и възпитанието
на деца с психически или физически недостатъци,
[от лат.+ гр.]
дефектоекбп м. Уред за проверка на качеството и от¬
криване на скрити дефекти в материали и изделия,
дефилё ср. Планинска теснина; пролом. Искърско де¬
филе. [!фр.]	.
дефилирам нсв. и се., ипрх. Минавам в тържествен
ход, марш. [фр.]
дефинирам нсв. и' се., прх. Давам дефиниция; опреде¬
лям.
дефинитивен прил. Окончателен. Дефинитивен отго¬
вор. [фр.]
дефиниции ж. Сбито, кратко описание на значението,
съдържанието на дума или понятие; определение,
[лат.]
дефйе м. Графичен знак (-), който, се употребява при
полуслято писане на сложни думи, пренасяне на
части от думи и др.; съединителна чертица, малко
тире. [лат.]
дефицит м. Недостиг, липса. Дефицит в касата. Бю¬
джетен дефицит. Остър дефицит на стоки за пот¬
ребление. [лат.]
дефицитен прил. Който с^ отнася до дефицит. Дефи¬
цитна стока. Дефицитни материали.
дефлорация ж. спец. Лишаване от девственост, нару¬
шаване целостта на девствената пипа. [лат,]
дефлорйрам нсв. и св., прх. Лишавам от девственост,
дефолиант м. спец. Химн чески препарат, който пре¬
дизвиква преждевременно опадаме на листата на
растенията; обезлистител.
дефолнйцня ж. спец. Предизвикване на ускорено,
преждевременно опадано на листата на растенията
с помощта на специални препарати; обезлистяване.
[от лат*.]
деформйиия ж. книж. Изменение, нарушаване или от¬
клонение от нормалната форма, вид на нещо,
деформирам нсв. и се., прх. Нарушавам, развалям
формата на нещо; обезформявам. — се ипрх. От
дъжда обущата ми се деформираха. > > Деформи¬
рано съзншше.
децентрализация ж. 1· Изместване от средището, цен¬
търа към краищата, от столицата към другите час¬
ти на страната. Децентрализация на индустрията.
2. Нанагшане зевиа^шсютта от ценцрадрата ва авл.
Децентрализация на управлението.
децентрализирам нсв. и св., прх. Въвеждам, осъщест¬
вявам децентрализация.
деци- Съставна част на сложни думи, означаващи
мерни единици, равни на една десета част от основ¬
ната, напр.; дециграмм, децилитър и под. [лат.]
децибел м. Единица за измерване ка относителната
мощност, сила на звука, [от англ:.]	.
децигрТм м. Десета част от грам.
децилитър м. Десета част от литър,
децимтл м. Теглилка за по-големи товари в съотно¬
шение 1:10 между грамове и измервана тежест,
[лат.]	*
дециметров приг. Който се . отнася до дециметър.
О Децимегрови вълни; дециметров обхват — [об¬
хват на] радиовълни с дължина от 1 дециметър до
1 метър.	‘	»
дециметър м. Десета част от метър; десет сантиметра,
дечица мн. Умал. от д е ц а.
дечко м. и ср. разг. Дете или човек с качества на дете
(обикн. в обръщение или като сктз. опред.). Голям
си дечко.	,
дечурлига мн. събир. Куп, група, множество децт. Де¬
чурлигата се гонят по двора.
дешифрирам и дешифровтм нсв. и св., прх, 1. Прочи¬
там, разчитам шифрован или стенографски текст.
2. прен. разг. Разгадавам,	нещо неясно,
двусмислено или нечетливо. Едва дешифрирах пис-
' мото му.	*
деяние ср. Действие, постъпка, дело, работа. О Прес¬
тъпно деяние — нарушение нт наказателния закон,
деятел м. и деятелна ж. 1. Човек, който работи, тру¬
ди се в някоя област на обществения живот; деец.
Културен деятел. Читалищни деятели. 2. Лице, ко¬
ето върши, извършва някакво действие; вършител.
[рус.]	. -	·
деятелен прил. 1. Работлив, деен, активен. Деятелен
човек. Деятелна организация. 2. грам. За глагол, за¬
лог —■ при който действието се извършва от глт-
голното лице; действителен. Прот. с т р а да¬
телен. Деятелни глаголи. Сегашно деятелно
- причастие.
деятелност ж. 1. Качество на деятелен; активност,
енергичиост, дрйстврност. 2. остар. Работа, дей¬
ност. [рус.] »

джИджи ж. жарг. разг. пречебр. Дребен предмет,
обикн. някакво приспособление, устройство, уред.
[неизв.]
джаз м. Вид музика, възникнала върху основата на
негърския музикален фолклор в САЩ, отличаваща
се със синкопнран ритъм, импровизация и експре¬
сивност. [англ.] ·	%
джазов прил. 1. Който се отнася до джаз. Джазова
музика. Джазов оркестър. 2. жарг. Моден, екстра¬
вагантен. ,
джакпот м. чов. Максимална натрупана сума, която
може да бъде спечелена при игра на карти, лотария
и под, [шнгл.]
джам м. прост. Стъкло (на прозорец), [перс. >тур.]
джимидИн м, остар. Някогашна вълнена дреха без ръ¬
кави, обикн. обточена с гайтан, [перс, > тур]
Дкамбаз[нн| м. остар. прост. 1. Търговец иа добитък,
2. преп. Човек, който μι юго се пазяаи. [иерс. >тур]
джамбазки прил. прост. Кейте се отнася до джамба¬
зин.
джамборе и жамборе ср. 1. разг. Шумна младежка ве¬
селба, забава. 2. остар. Скаутски събор, [англ.]
джамджНя м. Майстор, коОте поставя стъкла (джамо¬
ве) на презерци.
джамия ж. Мохамедански молитвен дем. О Когате
влезе свинка в джамия разг. ироч. — никога, невъз¬
можно е.
джамлък м. остар. Витрина, остъклена врата и пед.
джангьр м. прост. Шум, врява, гюрултия. Вдигам
джангър. [тур.]
джандар[нн[ м. прост, остар. Стражар, полицай; жан¬
дарм. [перс. >тур]	·
джанка ж. [Някелке вида] педебно на слива евещно
дърво с по-дребни трпчести плодове, Ргшшз
тугоЬа]апа.
джИиков прил. Кейте се етнася де джанка, получен ет
джанки. Джачкова ракия.	,
джанковица ж. разг. Джанкова ракия,
джанта ж. Метален кръг, върху кейто се закрепва гу¬
мата на автомобилно, мотоциклетно или велоси¬
педно келело, [от фр,]
джанфез м. остар. Вид лъскав копринен плат; тафта,
[тур.]	*
джанфезее прил'остар. Направен ет джанфез. Джач-
фезеч малакоф.	■
джанъм част. прост. В обръщение към близък човек
при подкана, молба или за израз на леке недовол¬
ство. Остави ме, джачъм. Недей, джачъм, чедей
прави така. [перс. > тур.]
джИпим чсв. чпрх. Стъпвам, цапам, газя във вода или
рядка тиня. Къде джапаш из калта?
джапанки мч. (джапанка ж.) Вид сандали ет гума или
друга пластична материя. С джапачки се. ходи ча
плаж или в бачлта, [побълг., от англ. <яп ] '
джИпвим чсв., джаппа св. чпрх. Джапам веднъж или
поединично, Джапиах с едичил крак в локвата.
джИсим чсв. прх. прост. Удрям, блъскам силно. Не
джасай вратата!
джасвам чсв., джИсни се. прх. прост. Джасам веднъж
или поединично. Джасча ме, та падчах.г
джаекам чсв. прх. прост. Джасам.
джасват прил. прост. Смахнат, пернат, ударен, на¬
лудничав.
джИсти-нристи чари. разг. Набързо и небрежно, невни¬
мателно. Всичко върши джаста-праста.
* джИул м. спец. Единица за измерване на енергия, ра¬
бота или количество топлина, [от англ, соб.]
.	джйро 169
джаф межд. Обикн. удвоено, повторено — за напо¬
добява не, възпроизвеждане лай на куче.	■
джафвам чсв., джафна св. чпрх. Джафкам веднъж или
поединично. Кучето джафча веднъж и повече чесе
обади.
джафкам чсв. чпрх. За куче — лая.	'
джафна вж. джафкам,
джеб, джебен вж. джоб, джобен,
джебчийскн прил. Който се отнася до джеб тая. *
джебчнйство ср. Занятие, занимание, работа йа джеб-
чия.	.	-
джебчйя м. и джебчНйка ж. Дребен крадец, апаш.
[тур] ■	■ ,
джезве ср. Кафениче. О Едно джезве кекали — за
много дребен и слаб човек, [тур.]
/ι^^τίκο] м. 1. Изпълнител на смъртни присъди; па¬
лач. 2. преч. Кръвник, кръвопиец, [ар. > тур.]
джелатски Прил. от д ж е л а т.	.
джене^^ м. остар. Търговец на добитък за клане;
браничар [ар. > тур.]
джемпър м. Пелуспортен женски костюм от тънък
плат. [англ.]
джеиаб£фш1| м. прост. Проклетник, вагабентин. Тол
джечабетич пак чи изигра, [ар, > тур.]
джендем м. 1. прост. Пъкъл, ад. 2. преч. разг. Отда¬
лечено или епасне, непроходимо мясте. [свр.Уар.,
тур.]
джентълмен м. Благевъзпитан и благороден човек;
господин, [англ.]
джентълменски прил. Койте се отнася до, койте е ха¬
рактерен, присъщ на джентълмен; благовъзпитан,
благороден. Джентълменско поведечие. Джентъл-
мечско споразумечие.
джентълменсто ср. Качество или поведение, проява
на джентълмен.	.
до^апе ср, остар. прост. Боеприпаси, муниции,
[перс. > тур.}	-
джереме ср. I. диал. Глеба, разноски. 2. преч. разг,
укор. Малък пакостник или лош, проклет чевек,
[ар. > тур.]
джибри мч. Гроздова пращика, [ар. >тур.]
джйбров прил. Който се отнася до, който е получен
ет джибри. Джиброва ракил.	J
джибропица и джйброака ж. разг. Гроздова ракия,
джигер м. прост. [Бял или черен] дроб. [перс. > тур.]
джигйт м. Изкусен смел ездач. [рус. < тюрк.]
джнгитпвка ж. Изкусна езда, упражнения върху пре¬
пускащ кон.
джин м. Високоалкехолно питие с хвойнов аромат.
[англ.]
джинджифил м. I. Тропическо многогодишно тревис¬
то растение с пълзящо коренище, което има харак¬
терен аромат и парлив вкус, йп^Ьег еШстаЮ;
нсиот. 2. Корените на това растение като лечебна
билка и подправка, Radix гinί>bасз. [ет санскр.]
джинс м. разг. Ред, потекло, [ар. > тур.]
джинси мч. Панталони с пе-особена кройка, направе¬
ни от памучно кадифе, [англ.]
джйпсов прил. Койте се отнася до джинси, от кейто
се правят джинси, Джинсов плат. Джипсово лке.
джип м. и (разг.) джНпка ж. Вид лек автомобил, пред¬
назначен за неравни, труднопроходими пътища,
[англ.]	■
джнре ср. 1. Текст и педпис върху гърба на полица

170 джирдсвам
или др. ценни книжа, удостоверяващи прехвърляне
на правата върху тях на друго лице. 2. Оборот на
стоки и пари [ит.]
джиросвам нсв., джирбсам св. прх. 1. Прехвърлям на
друго лице правата си върху полица или чек чрез
джиро. 2. прен, шег. Прехвърлям, отпращам някого
или нещо, обикн. нежелано, неприятно, към друго
лице, друг човек. Джиросаха ми децата да ги гле¬
дам.
джну-джицу (и жиу-жицу) ср. Японско изкуство за за¬
щитен бой без оръжие, при който решаващо значе¬
ние има сръчността. |яп,]
джихад м. Свещена война (на мохамеданите срещу
„неверници“), [от ар.]
джоб и джеб м. 1. Пришита на дреха торбичка за но¬
сене на дребни неща. Вътрешен джоб. Прибери кър¬
пичката в джоба си. Пъхнал ръце в джобовете си.
2. прен. Пари, парични средства. Това не е по джоба
ми. С Бъркам някому в джоба разг. — принудител¬
но вземам пари от някого, обикн. като наказание.
Джоб парась прост. — дребни пари за всекидневни
разходи. По джоба м» е — според възможностите
ми е, мога да го купя. Слагам (турям) нещо в джоба
сн — вземам за себе си, присвоявам или спечелвам
нещо. Слагам (турям) някого в малкия сн джоб разг.
— силно превъзхождам, надминавам някого по
способности, постижения, [ар. > тур.]
джобем и джебен прил. Който (може да) се носи в
джоб. Джобен часовник. Джобно ножче. Джобен
речник. Джобен формат. '
джоджен м. Градинско растение със силна миризма,
употребявано за подправка на ястия, МепгЬа viridis.
джолан м. Долния край на говежди или свински крак
като месо за варене, [от тур.]
джомоля нсв. нпрх. (и прх.) Говоря неразбрано,
джбнгалн мн. прост. Големи, дълги крака; мотовили.
[циг,]
джубе ср. остар. Някогашна дълга горна дреха за
през зимата, [ар. > тур.]
джувка вж. д ж у ф И а.
джуджё ср. Ненормално дребен на ръст човек, [тур.]
джудйст м. и джуднетка ж. Спортист, който се зани¬
мава е джудо.
джудо ср. Спортна дисциплина— осъвременена, мо¬
дернизирана форма на джиу-джицу. [от ял.]
джука ж. прост, Устна, бърна, джуна.
джукест прил. прост, Който има големи джуки; бър-
нест, джунест.
джумбуш м. разг. Смешка, веселба, забава. Правим си
джумбуш, [перс. > тур.]
джуна ж. разг. Устна, бърна; джука.
джунгла ж. Гъста, непроходима тропическа гора и
друга растителност, [санскр.]
джунджурии мн. (джунджурйя ж.) разг. 1. Разни дреб¬
ни предмети, накити а под,; дреболии. Натрупал по
масата разни джунджурии. Какви са тези джун¬
джурии по дрехата ти? 2, Различни примеси и под¬
правки към ястие. Чорба от джунджурии.
джунест прил. разг. Който има големи джуня; бър-
нест, джукест.
джуркам нсв. прх. I. Разтривам на каша с джуруляк.
Джуркам коприва. > > Джуркан боб. 2. Ровя, бър-
никам.
джуруляк м, 1. Права пръчка с кръстачка отдолу за
разтриване на боб, коприва и др. 2. прен. Простак,
селяндур. 3. диал. Свинска зурла,
джуфка (и джувка) ж. разг. Панделка с подгънати
краища и превързана по средата като пеперуда;
, флъонга. [от ит.]
дзвмзка ж. и дзвизак м. Млада овца или овен от една
до две навършени години,
дзйфт вж. з и ф т.
дзука ж. Растение косичник, .Гипсия,
дзъи межд. За наподобяване или възпроизвеждане на
ясен мелодичен звук от звънец, удар по стъкло и др.
диабет м. мед. 1. Разстройство в обмяната на вещест¬
вата, което води до прекомерно отделяне на урина,
жажда, изтощение и др. 2. стесн. Хронично заболя¬
ване, причинено от нарушаване функциите на панк¬
реаса и недостатъчност на инсулин, което се отлича¬
ва със затруднено усвояване на въглехидратите в
организма, увеличаване количеството на захарта в
кръвта и урината, обилно уриниране, силна жажда,
слабост и др.; захарен диабет, захарна болест, [гр,]
диабетик м. и диабетична ж, Болен от диабет (главно
във 2 знач.).
диабетичен прил. Който се отнася до диабет и до ди¬
абетик. Диабетични признаци. Диабетичен хляб.
диагноза ж. мед. Лекарско заключение за характера,
вида на заболяването и състоянието на болния,
Окончателна диагноза. Погрешна диагноза. Поста¬
вям диагноза [гр.]
диагностик м. Лекар, който дава, поставя верни диаг¬
нози.
диагностика ж. 1. мед. а. Наука за методите и прин¬
ципите за разпознаване на болестите, б. Установя¬
ване на заболяване, поставяне на диагноза, 2, техн.
Изучаване на признаците и установяване на дефек¬
ти в работата на машини, устройства и др.
диагностирам нсв. и св., прх. Определям, поставям ди¬
агноза.	*
диагностичен прил. спец. Който се отнася до диагнос¬
тик и диагностика.
диагоийл м. Права, която съединява срещуположни
ъгли в многоъгълник. О По диагонал разг. — на¬
бързо, отгоре-отгоре, повърхностно (чета нещо),
диагонален прил. 1. Който се отнася до диагонал. Ди¬
агонална права. 2. Който е разположен като диаго¬
нал, по диагонал; наклонен, полегат. Плат с бели
диагонални ивици.
диаграма ж. Пояснителен чертеж с условни знаци.
Диаграма за развитие на индустрията, [гр.]
диадема ж. Скъпоценен накит за глава във вид на ве- '
нец или дъга; прочелник. [гр.]	*
диакритичен прил. Различителен, разграничителен,
О Диакритичен знак спец. — знак при буква, който
сочи, че тя трябва да се чете по определен друг на¬
чин. [гр.]
диалект м. ез. 1. Териториална, областна разновид¬
ност на общонародния език. Западнобългарски диа¬
лекти. Североизточен диалект. Говоря па диалект.
2. Рааноаиидосг на общенародлии еезж, нипоолвана
от сравнително ограничен брой хора, обособени на
професионална или социална основа. Социални ди-
ажкти. [гр.]
диалектен прил. Който се отнася до диалект (главно
в 1 знач.). Диалектни дума. Диалектни особености.
Диалектен речник. >
диалектизъм м. Диалектна дума, форма или израз,
употребени в книжовния език. У Вазов се срещат
’ много диалектизми..	*

диалектик м. кииж. Последовател, привърженик на
диалектиката, на диадектическата философия,
диалектика ж. 1. Философска наука, теория и метод
за познание на действителността в нейното разви¬
тие, наука за най-общите закономерности на разви¬
тие на природата, обществото и човешкото мисле¬
не. 2. Самият обективен процес на движение,
изменение и развитие на явленията в природата,
обществото и човешкото мислене. Диалектика на
природата. 3, В античността — умение, изкуство да
се води спор, [гр.]	.
диалектически прил. Който се отнася до диалектика,
основан на диалектиката. Диалектически метод.
О Диалектнческа логика*. Диалектически материа¬
лизъм — философия на марксизма, наука за най-
общите закономерности на развитие на природата,
обществото и човешкото мислене,
диалектолог м. Специалист по диалектология,
диалектологйчен к дналектоло|йческя прил. Диалекто¬
ложки.	’
диалектология ж. Дял от езикознанието, който изу¬
чава диалектите.
диалектоложки прил. Който се отнася до диалектоло¬
гия. Диалектоложко изследване.
диализа ж. спец. Процес на очистване, освобождаване
на колоидни разтвори от разтворените в тях соли
и други вещества чрез специални полупропускливи
мембрани, [гр.]
диалог м. I. Разговор. 2. Литературно произведение
в разговорна форма, [гр .]
дналогичен прил. Който се отнася до диалог, има вид
на диалог; разговорен. Диалогична форма.
диамант м. 1. Най-твърдият от известните в природа¬
та минерали, модификация на въглерода, прозра¬
чен и обикн. безцветен скъпоценен камък със силен
блясък; елмаз. 2. Един от най-дребните печатарски
шрифтове (около 1,5 мм), [гр. >фр.]
диамантен прил. Който се отнася до диамант, който
е присъщ или е направен от диамант; елмазен. Ди¬
амантени находища. Диамантен блясък.
диямат м. [Съкращение от] диалектически материали¬
зъм, обикн. като учебна дисциплина,
диаметрален прил. 1, геом. Който се отнася до диаме¬
тър. 2. В съчет, диаметрална противоположност — ко¬
ято се проявява в най-висока степен пълна. > > Ние
сме па диаметрално провивоположни становища..
диаметър м. геом. Най-дългата права, включена в ок¬
ръжност или сфера, [гр.]	‘
диапазон м. 1. муз. Регистър, широта на интервала
между нан^иския и най-високия тон на музикален
инструмент или певчески глас. 2. прен. Обем, обх¬
ват от разнообразни възможности, качества, дейс¬
твия или прояви на някого или нещо.
диапознтйв м. Снимка върху стъкло или друг прозра¬
чен материал, която мож'е да се разглежда срещу
светлината или да се прожектира на екран,
'	[нем.гр. + лат.]
д^позитйвен прил. Който се отнася до диапозитив,
диария ж. Нарушение на функциите на червата, съп¬
роводено с чести воднисти изпражнения, причинено
от инфекциозни и друти заболявания, различни от¬
равяния и др.; разстройство, дрисък. [гр.]
днаскоп м. Оптичен прибор за разглеждане на диапо¬
зитиви. [от гр.]
диаспора ж. 1. Разпръсваме на значителни маси хора
от даден народ, главно евреи, извън родината им.
2. Значителна общност от хора, главно евреи, раз¬
диверсант 171
пръснати в различни страни по света, [гр.]
днатермня ж. 1. Лекуване чрез електрически нагревки.
2. Апарат за такова лекуване, [гр,]
№870^^ ж. муз. Музикална система от 7 звука,
разположени през определен постоянен интервал,
[от гр.]	·
диатоннчей прил. муз. Който се отнася до диатоника.
диафйлм м. Късометражен филм от диапозитиви·
диафрагма ж. 1. Телесна преграда между гръдния
кош и корема. 2. спец. Пластинка, приспособление
< за регулиране количеството проникваща светлина
(във фотоапарат, микроскоп, рентген); бленда. 3.
техн. Устройство, приспособление за контролира¬
не и измерване дебита на течение в тръбопровод;
бленда, [гр.]	.
диафрагмен прил. Който се отнася до диафрагма,
диахроиен прил.. ез. Който се отнася до диахрония.
Прот.“ синхронен. Диахронно изучаване на
езика.'	*
диахрония ж. ез. 1. Развитие на езика и на отделни
езикови явления като предмет на изследване. 2.
Изучаване на езика като цяло и на отделни негови
елементи в тяхното развитие във времето. Прот,
синхрони я.
дибидюс нарч. прост. Съвсем, напълно. Изгребахме го
дибидюс. Дибидюс гол. [тур.]
див прил. 1. За животно или растение — който живее
или расте при естествени условия, без намесата на
човека-. Прот. питомен, домашен. Див
заек. Дива свиня. Дива круша. Дива лоза. 2. Който
е прекадено стеснителен, не е свикнал да общува с
хората, да се държи свободно. Диво дете. 3. Който
се намира на най-ниско равнище на човешко разви¬
тие. Диви племена. 4. За местност — пуст, ненасе¬
лен, необработен. Дива природа. Дива гора. 5. разг.
Много буен, луд, необуздан. О Дива краставица",
дива ж. Самодива.
дивак лц и дивачка ж. 1. Член на човешка общност,
намираща се на най-ниското равнище на историчес¬
ко развитие. 2. Изостанал в културно и умствено
отношение човек, който не умее да се държи нор¬
мално, свободно в човешко общество, 3. руг. За из¬
раз на презрително и неприязнено, пренебрежител¬
но отношение към някого.
диван м. 1. Тапицирано легло с облегалка, покрит с
възглавници миндср. 2. ист. Държавен съвет в сул¬
танска Турция. О Стоя диван чапраз — със скръс¬
тени на пояса ръце, с готовност да услужа някому,
[перс. > тур.]
диване ср. разг. Опак, неразбран и въЗглупав човек. '
[перс. > тур.]
дивачество ср. книж. Първобитен, най-ранен стадий в
развоя на човешкото общество, който предхожда
варварството. Преход от дивачество към варварство.
дивячка ж. I. Вж. дива к. 2. диал. Дива фиданка,
диво плодно дърво.
дивашки прил. Който се отнася до дивак. Дивашки
племена. Дивашки викове.
днващина ж. Качество или държане, постъпка на ди¬
вак,
дивен прил. Който буди удивление; чуден, чудноват,
прекрасен, Дивна природа. Чудни и дивни работи.
. днверсапт м. и диверсантка ж. Човек, който върши
диверсия (във 2 знач.).

172 диверсионен	.
.диверсионен прил. Който се отнася до диверсия. Ди¬
версионна дейност,	■
диверсия ж. 1. Военна операция или друго действие
за отвличане; отклоняване на вниманието и силите
на противника в лъжлива, невярна посока. 2. Вре¬
дителство (разрушаване на пътища и мостове, при¬
чиняване на пожари в стопански обекти и др:) от
агенти на чужда държава.	.
дивеч м. сьбир. Диви животни и птици като обект за
лов. Месо от дивеч.
дивечов прал. Който се отнася до дивеч. Дивечови ко- ·
жи.
днвечоиъд м. Лице, което се занимава с развъждане
на дивеч.
дивечовъден прил. Който е свързан с развъждане на
дивеч. Дивечовъдно стопанство,
днвечовъдство ср. Развъждане на диви животни и пти¬
ци.
дивея нсв. нпрх. 1. Ставам див; подивявам. 2, Живея
самотен като див. Такава пи е работата — да ди¬
веем по горите.
дивидент м. 1. икои. Част от печалбата, която акцио¬
нерно дружество изплаща на акционерите срещу
всяка акция. 2. прен. Полза, изгода, придобивка, пе¬
чалба. Извличам политически дивиденти от нещо.
[лат.]
дивизион м. воен. Равняващо се на батальон войсково
поделение в артилерията, кавалерията и бронетан¬
ковите части, [фр.]
днвизибнеп прил. Който се отнася до дивизия или ди¬
визион. Дивизионен командир.
дивИзия ж. воен. Войсково поделение от няколко пол¬
ка. [лат . ]
днвйт м. Някогашна мастилница с прикрепена към
нея продълговата кутийка за пера. Сребърен дивит
на свилен пояс. [перс. > тур.]
дивпост ж. Качество на дивен. Бре че хубост, бре че
дивпост!
дйност и дивота ж. 1. Качество на див. 2. Диво със¬
тояние.
дивотИя ж. 1, Качество или състояние на див, на
изостанал в културно отношение човек или група
от хора, общество. Затънали сме в простотия и ди¬
вотия. Преди години на село беше голяма дивотия.
2. обикн. мн. Диви, затънтени, необитавани й за¬
пустели места. Зареял се из дивотиите. 3. Поведе¬
ние иля постъпка, проява на глупав, див, невъзпи- *
тан човек. Не мога да търпя дивотиите му. 4.
Глупави, празни, безсъдържателни приказки. Не го¬
вори дивотии. Разправя дивотии.
днвтнн м. Памучен плат с мъхесто лице, едноцветен
или оцветен с шарки или на точици, обикн. упот¬
ребяван за горно дамско облекло, [от фр.]
дйвчо мм. разг. Див, невъзпитан или саможив човек,
дивя нсв. прх. Учудвам, удивявам. Бьлгарио, дивиш ме
ти, пленяваш ме, о земльо драга. Ваз. — се нпрх.
Чудя се, учудвам се, удивявам се. х
дИга ж. Дълъг насип покрай река или море за пред¬
пазване от наводнение и приливи, [фр.]
дигам, дИгна вж. вдигам,
дигиталис м. бот. Растение червен напръстник,
D igita lis ригригеа. [лат.]
дидактика ж. Дял от педагогиката, който се занима¬
ва с общите принципи на обучението, [гр]
дидактичен и дидактнчески прил. 1. Който се отнася
до дидактика. Дидактичен метод. 2. Който съдър¬
жа някаква поука или е насочен да поучава. Дидак¬
тична поезия,
диез м. Музикален знак за повишение с половин тон.
[гр.] .
диелектрик м. спец Вещество, материал, тяло с мно¬
го слаба електрическа проводимост, [фр., англ.<от
лат.]	,
диелектричен и диелектрйчески прил, Който се отнася
до диелектрик.
диета ж. Режим на хранене, главно с оглед здравето
на човек.. Млечна диета. О Пазя диета — избягвам
известни храня или ям по малко, [гр.]	<
диетичен прил. Който се отнася до диета. Диетичен
режим. Диетична храна.
дизайн м. 1. Проектантско-конструкторска дейност,
чиято цел е формирането на естетически и функци¬
оналните качества на предметната среда. 2. Съв¬
купност от естетическите и функционалните качес¬
тва на дадено изделие, [англ.]	,
дизайнер м. Специалист по дизайн, който се занимава
с дизайн.
дизгйни мн. (дизгйл м.) прост. Юзди, поводи,
дИзел м. Дизелов двигател или камион, автомобил с
такъв двигател. [нем.<ссб.]
дизелов прил. 1. В съчет. дизелов двигател — бутален
двигател с вътрешно горене, при който запалването
става чрез компресия. 2. Който се отнася до, свър-
,зан е с такъв двигател. Дизелово гориво.
дизентериен прил. Който се отнася до дизентерия. Ди¬
зентерийни бацили.	*
дизентерия ж. Заразна болест — възпаление на чер¬
вата с кървав дрисък. [гр.]	*
-дий межд. Вик за подкарване на добиче. Дий, Сивчо,
дий1
диканя ж. Първобитно, примитивно приспособление
от сковани дъски с набити отдолу остри кремъци,
- което се използва' за вършитба, теглено от волове
или коне. [от гр . ]	.
дикнш м. прост. Шев, тегел. Двоен дикиш по-здраво
държи. Поел. О Хващам днкнш разг, — сполуч-
вам, постигам целта си.
днктйт м. 1. Неравноправен международен договор,
принудително наложен на по-слабата страна. 2.
Принуда, налагане иа определени решения, дейст¬
вия и др. на по-слабата от по-силната страна, [нем.]
диктатор м. Управник с неограничена власт, [лат.]
диктйторскн прил. Който се отнася до диктатор. Дик¬
таторски власт. Диктаторски наклонности.
диктйторство ср. Дейност или наклонност на дикта¬
тор.	"
диктаторст[ву]вам нсв. нпрх. Проявявам се, управля¬
вам като диктатор.
диктатура ж. Управление, власт на диктатор. Военна
диктатура. О Диктатура на пролетариата — поли¬
тическа власт на работническата класа, осъществе¬
на в резултат на социалистическа революция, [лат.)
диктовка ж. 1. Диктуване. 2. Упражнение в училище,
при което учениците записват диктуван от учителя
текст. Днес имаме диктовка по френски език. 3. На¬
писан, залисан по такъв начин текст. Преглед на
ученически диктовки. , О Под . диктовката н а
някого — подучван, подбуждан от някого или
нещо.
дйктор м, и днкторка ж. Говорител по радио, теле¬
визия и др. [лат.]

дикторски прил. Който .се отнася до диктор. Диктор¬
ски текст.	.
диктувам нсв. прх. 1. Чета, изговарям нещо на глас,
за да бъде записано от друг. 2. Разпореждам по
► лична воля какво да се направи; налагам. Дикту¬
вам условията. 3. прен. Подсказвам, внушавам, на¬
лагам. Така ми диктуват интересите, [от лат.]
дикция ж. книж. Начин на изговаряне, произнасяне
на думите, звуковете при говор, декламация, пеене.
Добра дикция. Лоша дикция. Познавам го по дикци-
ята. [лат.]	,
двлаф м. прост. Маша (в 1 знач.). *
дилбер прил. неизм. В народни песни — хубав, плени¬
телен. Деле Яно, дилбер Яно. Ще дойда, либе, ще
дойда, на ваша дилбер седянка.	,
дилема ж. Затруднителен избор между две еднакво
възможни, противоречиви и често неприемливи 'ре¬
шения. [гр.]
„ дилетапт м. и днлетантка ж. Лице, което се занимава
с нещо (наука, изкуство и др.) без необходимите
професионални знания и подготовка; любител,
лаик. [от ит.]
днлетаптекм прил. Който се отнася до дилетант, при¬
' същ на дилетант. Дилетамтска музика.
днлетаитсгво ср. Проява или увлечение на дилетант,
дшшжанс м. Някогашна голяма пощенска кола с мес¬
та за пътници, [фр.]
дялувиОлен прил, спец. Който е свързан със или е
резултат от наводнение, потоп. Дилувцални земни
пластове, [лат.]
дилър м. Банков специалист или член на фондова
борса, който извършва операции с валута, ценни
книжа и др. (англ.] .	-
днляпка ж. Растение валериана.	*
дим, -тт м. Смес от газове и сажди, която се отделя
при горене; пушек. Кълба дим. Барутен дим. Дим
от лулата. О Дим да ме няма разг. — аобягвам,
избягвам бързо; изчезвам. Та дим се вдмта разг. —■
много бързо, енергично, усилено, ударно (работя,
върша, правя нещо) . Яко* дим.
димен прил. 1. Който се състои от дим. Димна завеса.
2. Който изпуща дим. Дим^им барбт. 3. В хвйто има
дим, изпълнен с дим; задимен. Димно кафене.
Димитровден м. Черковен и народен празник на 26
октомври.
димУiрзвску прил. Който е свързан с името на Г. Ди¬
митров. Димитровска награда. Димитровска конс¬
титуция.
днийтровче ср, Есенно градинско цвете, подобно на
хризантема, но обикн. с по-дребни цветове, Aster
атеейиз; звездел.
дймка ж. Бойно средство или приспособление с дру¬
га цел, направено от запалителни вещества, които
при изгаряне изпускат много дим и служат за за-
димяване, за създаване на димни завеси,
.димнина ж. Средновековен данък, събиран от всяко
домакинство, от всеки комин,
димя псе. ипрх. Изпускам, отделям дим; пуша. Цига¬
рата дими. Огнището още димеше.
димят м. 1..Бяло винарско и десертно грозде с твърди
зърна и слаб дъх на мед. 2. Вино от такова грозде.
farp,]
димящ прил. Който дими, изпуска дим или пара. Ди¬
мящи. комини. Димяща кръв.
динамизъм м. Динамичност, динамика,
динамика ж. 1. физ. Дял от механиката, който изуча¬
ва движението на телата в зависимост от действа-
диплома 173
щите върху тях сили. 2. Състояние на движение,
развитие, изменение на нещата, явленията в дейст¬
вителността; динамизъм. Прот. с т а т и и а. 3.
Обилие, наситеност с движение, действия; динами¬
зъм, динамичност. Привлича го динамиката на
градския живот, [гр.]
динамит м. Силно избухливо вещество от напоена с
нитроглицерин шуплива пръст, което се използва
за огнестрелни оръжия, бомби, в строителството и
др. [гр.]	.
диуи^т^ прил. Който се отнася до динамит. Дина¬
' митна бомба. Динамит на експлозия.
динамичен прил. 1. Който се отнася до динамика (в I
и 2 знач.). 2. Който се отличава с динамика, изпъл¬
нен е с динамика (в 3 знач.), в който има много
сила и движение. Динамично време. Динамичен
стил. О Динамичен стереотип спец. — относително
- устойчива, система от услзвнзрсфлскτзрни дейст¬
вия, която се проявява в навиците и привичките на
човека и може да се нарушава при промяна в ус¬
ловията, е
динамичност ж. Качество на динамичен; Динамизъм,
динамика. ' ,	<
динамо ср. Динамомашива. Фенерче с динамо, [гр.]
двпàмoмaшвна ж. Генератор за постоянен електри¬
чески ток; динамо.
дкнамомётьр м. Уред за измерване на сила.
дйнар м. 1. Название на паричната единица в някои
страни (Югославия, Тунис, Ирак и др.). 2. Старо¬
времска златна или сребърна монета, [лат.
дииастйчен и династически прил. Който се отнася до
династия. Династически борби.
династия ж. 1. Царски владетелски род. Верен на ди¬
настията. 2. Редица последователно царували мо¬
нарси от един и същи род. Династия на Хабсбурги-
те. [гр.]
дингнл м. диал. 1. Ос на кола. 2. прен. Дълъг, висок
човек, [тур.]	t
динен прил. Който се отнася до диня. Динени семки,
О Подлагам дннеиа кора някому — подхлъз-
вам, изигравам някого.
динозавър м. Огромно тревопасно или хищно влечу¬
го, съществувало през мезозойеката ера. [гр.]
дння ж. 1. Растение с пълзящо стъбло и едър като
тиква плътен и сочен плод, СйгиНиз уиГ^апз; лю¬
беница. Бостан с дини и пъпеши, 2. Плодът на това
растетие. 3. диал. Пъпеш. Любеници и дини. О Две
дина под една мишница не се носят поел. — две ра¬
боти едновременно не могат да се вършат,
диоптър м. Единица за > измерване пречyπвaτeлвата
сила на леша или оптическа система. Очила три ди- ·
оптъра. [гр.]
дип нарч, разг. Твърде, много, напълно, съвсем, Дип
добре го познавам. Не е дип здрав. О Дни че сз. — „
въвежда подчинено обстоятелствено изречение за
основание. Дип че не го хванах, а той щеше да си
изпати. Дип че съм зает, инак щях да дойда, [тур.]
днпла ж. Гънка. Рокля на дипли. В диплите на плани¬
ната. [гр.]
двnлеввва у двнленйиа ж. Епитет на сабя в народните
песни. /
диплома ж, и дУолом м. Свидетелство за успешно за- .
вършен учебен или професионален курс. Диплома
за виеше образование. О Почетна диплома — доку-

дипломАнт
мент, които се дава като награда на първенци при
изложба, състезание и под. [гр.]
дипломант м. и дипломантка ж. 1. Студент, комуто
предстои дипломиране, който работи върху дип¬
ломна работа. 2. Човек, който е награден с диплом
за успешно участие в конкурс, състезание и др.
дипломат м. и дшпюммака ж. 1. Лице, което се зани¬
мава с дипломация. 2. прен. разг. Дипломатичен чо¬
век. Жена му е голяма дипломанта.
дипломатичен прил. 1. Който умее да поддържа връз¬
ки, отношения с хората, който е изискан и внима¬
телен с другите. Дипломатичен човек. 2, Който се
извършва изискано и внимателно, по начин, при¬
същ на дипломат. Дипломатичен отговор. Дипло¬
матичен отказ.
дипломатически прил. 1. Който се отнася до диплома¬
ция и дипломат. Дипломатически отношения, Дип¬
ломатически представител. Дипломатическа ми¬
сия. Дипломатическа поща. 2» Дипломатичен.
Дипломатически отговор.
дипломатичност ж. Качество или проява на дипломат
или дипломатичен.
дипломация ж. 1. Съвкупност отт действия за осъщес¬
твяване на външната политика на дадена страна, за
поддържане на междудържавни връзки и отноше¬
ния, сключване на договори, споразумения и др. 2.
сьбир. Дипломатите на една държава или всички
дипломати като съсловие. 3. прен, разг. Умения и
такт за поддържане на връзки, отношения е други¬
те. [от гр.]
дипломен прил. Който се отнася до диплома, свързан
е с получаване на диплома. Дипломна работа. -
дипломирам нсв. и се., прх. Давам някому диплома.
— се ипрх. Получавам диплома, завършвам няка¬
къв курс на обучение.	*
дипломирай прил. Който има диплома, който е завър¬
шил съответен курс на обучение. Дипломиран инже¬
нер. Дипломиран шивач.
дИпля нсв. прх. 1. Прдвя на дипли; прегъвам, сгъвам,
сплащам. Димя дрехи. 2. Редя на пластове.-Дипля
тютюн.
диплянка и анилина ж. Печатно издание във вид на
неколкократно сгънат лист хартия, обикн. като ал¬
бум от рекламни изгледи, снимки, проспекти и др.
Туристически диплянки,
дирёк м. разг. Изправена като стълб греда, [тур.]
директен прил. Прав, пряк, непосреден. Директна
връзка. Директни съобщения. Директен отговор.
Директна светлина. [лат.]
директива ж. Насока, упътване, разпореждане от по-
горна инстанция. Давам директива. Директива от
Централния комитет. [лат.]
директор м. и директорка ж. Ръководител, началник
(на училище, фабрика, банков клон, институт и
др.). Генерален директор. Технически директор.
[лат,]
директорски прил. Който се отнася до директор. Ди¬
ректорски пост. Директорски кабинет. Директорс¬
ки съвещ.	'
днректорство ср. Длъжност, работа на директор. Ди-
ректорството не ме блазни.
дирекционен прил. Който се отнася до дирекция (глав¬
но във 2 знач.). Дирекционен съвет. ,	'
дирекция ж. 1. Учреждение, институция, обикн. в
рамките на някое министерство, която оглавява оп¬
ределена област от държавното управление или от
стопанския и културния живот на страната. Дирек¬
ция на полицията. 2. Ръководена от директор упра¬
ва на предприятие, учреждение и др. Дирекция на
фабрика. 3, Канцелария на директор. Затворил се е
в дирекцията и не приема посетители. [лат.]
дирен прил. разг. Заден, последен. Дирна врата. Дирна
част.
дИрене ср. Действие по гл, диря; търсене, издирва¬
не. Съдебно дирене.
диригент м. и диркгептка ж. Ръководител на оркестър
или хор. [лат]	*
диригентски прил. Който се отнася до диригент. Ди¬
ригентска пръчка. Диригентско изкуство.
диригентство ср. Дейност на диригент, диригентско
ръководене на хор, оркестър и др. при изпълнение
на музикално произведение. Концертът ще се със¬
тои под диригентството на истински майстор.
дирижабъл м. Балон с двигателен апарат; управляем
балон, [фр.]
дирижирам нсв. прх. 1. Ръководя изпълнението на хор,
оркестър и др„ обикн. с движения на ръцете. 2.
прен. Ръководя, насочвам някаква работа, дейност,
процес, [фр.]
дирижиран прил. Който се развива, осъществява, из¬
вършва по предварителен план или под нечие ръ¬
ководство, подчинен на нечия воля. Дирижирано
стопанство. Дирижиран печат. Дирижиран ■ жре¬
бий.
дИрите м. разг. Задник. О Яйце ми се пече* на днрни-
ка.	*	,
дИря нсв. прх. Стремя се, мъча се да намеря, да отк¬
рия някого или нещо; търся. Децата се крият. а
майката ги дири. О Днря сметка някому —
изисквам, настоявам да отговаря за действията,
. постъпките си. Нс диря никого — пе ме е грижа за
никого, не искам и да знам.
диря ж. 1, Следа, стъпка. Пресни дири по снега. Вървя
по дирите му. 2. Белег, знак от нещо. О Куче* вла¬
чи, дири няма.
дисИги мн. Две скачени торби за носене, преметнати
през гърба на кон или през рамене, [гр.]
дисбаланс м. книж. Отсъствие, липса на баланс, на
равновесие; неравновесие, неуравновесеност-
дисекционен прил. Който се отнася до дисекция,
дисекция ж. Разрязване на мъртво тяло с научна цел.
[лат.]
дисертант м. и диесргИнтка ж. Лице, което пише или
защитава дисертация,
дисертационен прил. Който се отнася до дисертация.
Дисертационен труд.
дисертИция ж. Научен труд за получаване на титла,
звание доктор, кандидат на науките. Докторска ди¬
сертация. Защитавам дисертация. [лат,]
днендент м. и дисиденка ж. Инакомислещ човек,
който изразява несъгласие с господстващата идео¬
логия, който се противопоставя на установената
обществена система. Политически дисиденти. [от
яат·.]
днсидентскн прил. Който се отнася до дисидент. Ди-
сидентски прояви.
дисимилàπия ж. 1. книж. Разподобяване, Прот.
асимилация. 2. биол. Процес, част от об¬
мяната на веществата — разграждане на органични
вещества и освобождаване на химическа енергия,
необходима за дейността на организма. 3. ез. Из-

менеиие на единия от два еднакви иди сходни съ¬
седни звука в думата в посока към по-малко сход¬
ство, [лат.]
диск м. 1. Кръг. Дискът па слънцето. 2. Метален кръг
като част от машина, апарат и под. 3. Дървеп кръг
с метална обиколка, който се използва като спор¬
тен уред за мятане, хвърляне, [гр.]
дискант м. Най-висок певчески глас, обикн. детски,
[лат.]	,
днсквал^|фикаиия ж. книж. 1. Загубване или лишава-
_ не от квалификация, лишаване от право за извър¬
шване на някаква работа или за заемане на опре¬
делена длъжност. 2. Лишаване на спортист или
отбор от право на участие в дадено състезание или
изключване ат класирането поради нарушаване на
определени правила, норми. [от фр]
дисквалифицирам нсв. и св., прх. 1. Обявявам някого
за негоден, лишавам го от правото да изпълнява
определена работа или да заема дадена длъжност,
2. Лишавам спортист или отбор от участие в даде¬
но състезание, изключвам някого от общото класи¬
ране поради нарушаване на определени правила,
норми.
-дискета ж. Тънък пластмасов диск с магнитно пок¬
ритие, който се използва като носител на информа¬
. пия.
дискетен Прил. от д и с к е т а. Дискетно устройс¬
тво.
дисков прил. За уред, машина и под. — който има
форма на диск или е снабден с дискове. Дисков
трион. Дискова брана. Дискова ред и сеялки. О Дис¬
кова херния мед. — дископатия,
дисководещ м. Водещ на програмата 1 дискотека, в
радио- или телевизионно предаване, който предста¬
вя изпълнителите и коментира изпълняваните запи¬
си от лека и забавна музика,
дискомфорт м. книж. Отсъствие, липса на комфорт;
неудобство, притеснение, смущение, угнетеност.
днекбпт м. и днеконто ср. спец. Отбив от лихвата,
който банката прави при изплащане на полица пре¬
ди падежа и. [ит.]
ддекопатйя ж. мед. Изместване на междупрешл^енни-
тс хрущялни дибкове на гръбначния стълб, придру¬
жено с болки, двигателни затруднения и др,; дис¬
кова херния, [гр.]
дйскос м. 1. Блюдо, с което събират волни помощи
в черква. К/тсарят минава с дискоса. 2. Събраната
в черква сума. 3. Кръгъл метален поднос, [гр.]
дискотека ж. 1, Сбирка от грамофонни плочи. 2.
Шкаф шш помещение за подреждане и съхраняване
на такава сбирка. 3. Място или помещение за тан¬
ци. 4. прен. Танцова· забава, [фр.]
дискохвъргач м. и дискохвъргачка ж. Спортист, кой¬
то се занимава с хвърляне на диск.
дискредитирам нсв. и св.. прх. Подбивам името и до¬
верието към някого или нещо; излагам. Негодната
стока ще дискредитира фабриката. [лат.]
дискретен1 крил. 1, Поверителен, таен. Дискретно съоб¬
щение. 2. За човек — който умее да пази тайна, [фр.]
дискретен2 прил. Който представлява отделна величи¬
на или се състои от отделни части, величини; пре¬
къснат. [от лат.]
дискретност ж. Качество или проява на дискретен1.
Операцията е тайна и дискретността на участни¬
ците е задължително условие.
дискретност2 ж Качество на дискретен2. Дискрет¬
ност на веществото.
диспутНрам 175
дискриминационен прил. Който е свързан с дискрими¬
нация. Дискриминационен режим. Дискриминацион¬
ни мерки.
дискриминация ж. Нееднакво отношение към различ¬
ните групи хора в обществото, ограничаване пра¬
вата на определени категории граждани (по народ¬
ностен, расов, политически или религиозен
признак). Расова дискриминация. Дискриминация на
негрите. Покровителствена дискриминация. [лат.]
дискусибкен прил. Който се отнася до дискусия, който
подлежи на дискусия. Дискусионни въпроси. Диску¬
сионен клуб.
дискусия ж. Обсъждане на спорен научен, обществен
или друг въпрос, проблем. Дискусия в печата. Въп¬
росът е предмет на дискусия. [лат .]
дискутирам нсв. и св.. прх. и нпрх. Участвам в диску¬
сия, обсъждам някакъв въпрос, проблем, [от фр.]
дислокация ж. спец. 1. Разместване на земни пласто¬
ве. 2. Разместване, разполагане на сухопътни войс¬
ки. [лат.]
днелоцйрам нсв. и св.. прх. Размествам, разполагам
(военни части на определени места),
дисонанс м. 1. муз. Съчетание на тонове, което създа¬
ва впечатление, усещане за несъгласуваност и нап¬
режение. Прот. консонанс. 2. Неблагозву¬
чие. 3. прен. Несъгласие, разногласие, липса на
' съгласуваност. Внасям дисонанс. [фр J
диспансёр м. Специализирано лечебно-профилактично
здравно заведение. Противотуберкулозен диспан¬
сер. [фр.]
.диспансерен прил. Който е отнася до диспансер,
диспансеризация ж. Диспансеризиране,
диспансеризирам нсв. и св.. прх. Зачислявам някого за
специализирано лекарско наблюдение с лечебно-
профиляктична цел. ■'	.
дисперсен Прил. от дисперсия; разсеян, раз¬
ложен, разпръснат. О Дисперсна система — физи-
ко-химична система, вещество от дребни частици
заедно със средата, в която са разпределени, Дис¬
персни бон — неразтворими във вода органични оц¬
ветители.
дисперсия ж. спец. 1. Разсейване, разпръскване, раз¬
лагане. 2. Суспензия на твърди, течни или газови
частици в течна, твърда или газообразна среда.
О Дисперсни иа светлината — разлагане на светли¬
ната с помощта на призма, [лат.]
диспечер м. Лице, което регулира движението на вла¬
кове и др. транспортни средства, разпределението
на електрическа енергия, на произволството в пред¬
приятия и др. [ангд.]
диспечерски прил. Който се отнася до диспечер. Дис¬
печерска служба. Диспечерски пункт.
дисплей м. Устройство за извеждане на резултатите
от обработване на данните от компютъра и предс¬
тавянето им във вид на текегозе, чертежи и др.
върху екран, [англ.]
диспозиция ж. Разположение. Диспозиция на военните
части. [лат.] ·
диспропорция ж. книж. Отсъствие, липса на пропор¬
ция, на съразмерност; несъразмерност, [от лат.]
диспут м. Публичен спор, разискване по научни, по¬
литически и др. въпроси, [лат.]
"дмен^гнрам псе. нпрх. Участвам в диспут, споря, ра¬
зисквам по научни, политически и др. въпроси.

176 днстанцнднен
дистанционен пршг. Който се осъществява от разстоя¬
ние или е свързан с управление от разстояние. Дис¬
танционно управление.
дистанцирам се нсв. н св., нлрх. книж. Отдалечавам се,
разграничавам се от нещо.
дистанция ж. Разстояние, междина. Спазвай дистан¬
ция между групите, [лат.]	*	*
дистрибутивен прил. спец. Който се отнася до дистри¬
буция, разпределителен. Дистрибутивен анализ.
Дистрибутивен закон в математиката.
дистрибутор м. книж. Лице или предприятие, участ¬
ник в търговските отношения като посредник в раз¬
пространението на дадена стока; разпространител.
дистрибуторев прил. книж. Който се отнася дс дист¬
рибутор, който е свързан е разпределяне на нещо;
разпределителен.
дистрибуторски прил. Който се отнася до дистрибу¬
тор.	♦
дистрибуция ж. 1, книж. Разпределение. 2. ез. Съвкуп¬
ност от обкръженията на дадена езикова единица в
условията на речта, [от лат,]
дисхармоннрам нсв. нпрх. Създавам, внасям дисхар-
мония, намирам се в дисхармония с нещо.
дясхармоничен· прил. Който съдържа или внася дис¬
гармония.
дисхармония ж. 1. Отсъствие на хармония, неприятно
за възприемане съчетание на звукове, багри, фор¬
ми; несъзвучие, несъразмерност. 2. прен. Несъгла¬
сие, несъгласуваност, [лат, + гр.]
дисциплина ж. I. Подчинение, спазване на установени
в даден колектив ред и правила, Трудова дисципли¬
на. Военна дисциплшш. Поддържам дисциплината. 2.
прел. Строгост. 3. Самостоятелен, обособен клон
от някоя наука. 4. Отделен вид спорт. Лекоатлети¬
чески дисциплини.
дисциплинарен прил. Който се отнася до дисциплина
(в 1 знач.). Дисциплинарен правилник. Дисциплинарно
наказание. О Дисциплинарна рота — войсково по¬
деление за тежко провинили се войници в мирно
време.
дисциплинарно Нарч. от дисциплинарни.
•	О Уволнен дисциплинарно — поради грубо наруше¬
ние на служебната дисциплина,
дисциплинирам нсв. и св., прх. 1. Приучвам някого към
дисциплина (в 1 знач.), към подчинение на опреде¬
лен ред и правила. 2. В съчет. с ум, в о л я —
■ приучвам към определен ред, създавам, възпитавам
навици за определен начин на работа, действие.
Дисциплинирам волята си.
дисциплиниран прил.. 1. Който е приучен към дисцип¬
лина, който спазва, подчинява се на установения
ред и правила. Дисциплинирана войска. Дисциплини¬
ран работник. 2. Който има устойчиви, навици за
определен начин на действие, работа. Дисциплини¬
ран ум.	*
дисциплинираност ж. Качество на дисциплиниран,
дитирамб л. 1. лит. Лирическо произведение, което
представлява възторжена възхвала на лице или съ¬
битие. 2. само мп. книж. Хвалебствия, похвали.
[гр.]	-
дитирамбнчен прил. Който се отнася до дитирамб;
хвалебен, хвалебствен.
*	диуретичен прил. мед. Мочегонен. Диуретично средс¬
тво. [лат.]
днфереициал м. техн. Система от зъбни колела, ме¬
ханизъм, който предава въртеливото движение към
водещите колела на автомобила и прави възможно
завъртането им с различна скорост на завоите,
[лат.]	‘	·
диференциален прил. книж. Разграничителен. Дифе¬
ренциална тарифа. Диференциален подход. Диферен¬
циални признаци. О Диференциален речник — в кой¬
то са включени и обяснени само нееднаквите по
форма и значение думи от родствени езици или ди¬
алекти.
диференциация ж. книж, Разделяне, разграничаване,
разчленяване на цялото на относително обособени
части. Класова диференциация, Диференциация на
езиците. [фр.<лат.]
диференцирам нсв. и св., прх. Разделям, разгранича¬
вам. [от лат·.]
диференциран прил. Разграничен, разчленен, конкрети¬
зиран в съответствие с условията. Диференциран
подход.	.
дифракционен прил. Който се отнася до дифракция.
Дифракционни явления. Дифракционно решетка.
дифракция ж. физ. Отклонение от праволинейното
движение на светлинни лъчи, звукови вълни и др.
поради пречка по пътя им в нееднородна среда, [от
лат.]	’
дифтериен прил. Който се отнася до дифтерия: дифте-
ритен. Дифтерийии бацили. Дифтерийно отделение
в болница.
дифтерит м. разг. Дифтерия.
днфтерйтец прил. разг. Който се отнася до дифтерит;
дифтсрися.·
дифтерия ж. Опасна остра заразна болест на гърло¬
то, главно у деца; лошо гърло, дифтерит, [гр,]
дифтонг м. ез. Съчетание, свързване на две гласни
(еричкотворна и несричкотворна) в една сричка.
’ [гр.)
дифузня ж. спец. Постепенно взаимно проникване на
частици от едно вещество в друго благодарение па
топлинното движение на молекулите. Дифузшч на
газовете, [лат.]
дихпние ср. 1. остар. поет. Дишане. 2. диал. Живо съ¬
щество, човек.
дихателен приг. Който е свързан с дишане или служи
за дишане, през който се диша. Дихателни органи.
Дихателна тръба. Дихателни упражнения. ·
днхотдмен и дихотомйчен прил. спец. Който се отнася
до дихтомия. Дихотомично деление на понятията.
дихотомня ж. 1. книж, Деление, разделяне,на две,
обикн. противоположни части. 2, В логиката — де¬
ление, разделяне на класове, множества, понятия на
две взаимно изключващи се групи, [от гр.]
’ дишам нсв. и прх. и нпрх. Поемам въздух в гърдите
си. Дишам пресния планински въздух. Дишам с пълни
' гърди. 2. прен. Живея. Още дишам под слънцето.
дишане ср. 1. Действие по гл. д и ш а м. 2. спец. Ме-
таболичен пропее, при който организмите асимили¬
рат кислород и отделят въглероден двуокис и дру¬
ги продукти, О Изкуствено дишане — начин за
възстановяване на нормалното дишане у пострадал
чрез ритмично вкарване и изтласкване на въздух от
белите му дробове,	*
длаб м. Вдлъбнатина, издълбано място, обикн. в дър¬
во, където влиза издадена част от друго дърво при
сглобяване; дълбей. Масата е сглобена с длабове,
длака ж. диал. 1. Вид, изглед на човешко лице, вън¬
шна прилика мужду роднини. Познавам те по дла-

ката, че бяхме приятели с баща ти. 2. Козила или
перушина на животно. Кучето си сменя длаката.
длан ж. Разширената вътрешна част на ръката между
пръстите и ставата на китката. Подпрял се с длани
на масата. Дъската е широка една длан. О Като иа
длан — много ясно, съвсем добре, като от високо
(се вижда). Сърби* ме лявата (дясната) длан,
длановмдеи прил. Конто е подобен на длан с широко
разтворени пръсти. Яворът има длановидни листа.
длетав прил. За хлнб — който ие е шугшал и не се е
изпекъл добре; глетав, клисав.
длето 'ср. Стоманено сечиво с (плосък) остър край за
дълбаене и резба по дърво, за изглаждане на камъ¬
ни идр
длъгнест прил. Който е повече дълъг, отколкото ши¬
' рок, или е по-дълъг от обикновеното; продълговат.
Прот. в а л ч е с т. Длъгнесто лице. Дюгпеста
гтва. Длъгнести зърна.
‘длъж ж.. Само в съчет. на длъж — по дължината, по
продължение на нешо; надпъж. О На длъж и на
шнр — навсякъде, във всички посоки. Изходих по¬
лето. на длъж и на шир.
длъжен прил. 1. Който дължи, има да дава никому не¬
що. Той ми е длъжен 20 лева. 2. Който трябва да
прави нешо, който има задължение. Хората са
длъжни да спазват установения обществен ред.
длъжник м. и длъжници ж. 1. Човек, който има да
дава някому нещо, обихн. пари; дебитор. Неизпра¬
вен длъжник. 2. прен. Човек, който има някакъв мо¬
рален дълг, задължение към някого или .нешо.
длъжност ж. 1. Работа, която заема и върши общес¬
твен служител; служба, пост. Изборна длъжност.
Щатна длъжност. Почетна длъжност, 2. остар.
Дълг, задължение.
длъжностен прил. Който се отнася до длъжност.
О Длъжностно лице — човек, който заема, изпъл¬
нява някоя длъжност.	. .	-
дневален 1. прил. Който пази реда и вещите в казар¬
мено помещение. 2.. като същ., дневален м. Войник,
военнослужещ, който изпълнява такава задача,
дневална ж. Стая, помещение, предназначено за та¬
кива войници.
дпевалство ср. Служба на дневален или времето, ко¬
гато някой изпълнява такава служба.
дневен прил.. 1. Който става или го има денем, през
деня. Прот. нощен. Дневна работа. Дневна
светлина. 2. Който се отнася до отделен ден, пред¬
назначен е за един ден. Дневна дажба. Дневна зап¬
лата. 3. остар. Който се отнася до днешния ден.
Дневни грижи. Дневни събития. 4. като същ., дневна
ж. Стая в жилище, която се обитава през деня.
дневни ми. канц. Командировъчни пари за храна и
други разходи през деня. Командировка с право на
пътни и дневни. О Дневен ред — въпроси, предви¬
дени да се разгледат на заседание, сесия, конгрес.
На дневен ред съм — предстои да бъда разгле¬
дан, обсъден или осъществен, извършен,
дневник м. 1. Книга за вписване на извършеното през
деня: предадени уроци и отсъствия в училище, про¬
дадени стоки, разисквания и решения в заседание и
др. Училищен дневник. Дневници на Народното съб¬
рание. 2. Книга, в която човек си записва по дни
случките и преживяванията. Дневникът па един пар¬
тизанин. Водя си дневник.
днес парч. 1 През тоя ден, през деля, в който гово¬
рим. Днес ходих на събрание. Още днес ще го нап¬
равя. 2. прен. разш. През времето, в което живеем.
12.	Бъ.парски нииОики речник
добелвам 177
Днес живеем при други условия. О Днес-утре разг,
—	в най-скоро време, днес или утре.
днеска парч. разг. Днес.	’
днескашен прил. разг. Днешен.
днешен прил. 1. Който се отнася до днес, до деня, в
който говорим. Днешен вестник. Днешна дата. Не
оставяй днешната работа за утре. 2. разш. Който
се отнася до близките дни и години, до времето, в
което живеем; сегашен, съвременен, Днешнте поко¬
ления. О Днешният ден — денят, в който говорим,
или същият календарен ден от друга година. Роден
е на днешния ден преди сто години. До деи днешен
—	до този момент, до сега.
дините ср. диал. Долна част, дъно на нещо.
до1 предл. 1, За означаване на близост. Седни до мене.
Стоя до вратата. 2. За краен предел. От дома до
уччлш{вто. Стигнахме до гората. От понеделник
до събота. Работих до вечерта. Ще броиш до сто.
Изкълваха житото до зърно. 3. За лице иди инстан¬
ция, където е насочено нещо, До началника. Ще от¬
несем въпроса до съда. 4, За приблизителен брой или
количество. Имаше до двайсет души. Наносихме до
три кола сено. 5. Преди определено време. До вчера
• не се познавахме. До миналата година не бях ходил
. на море. 6. Докато пешо съществува, има го. До
очи свят, дд зъби сладост. Поел. 7. За означаване
на зависимост, връзка с нещо. Не е до брадата, ами
е до главата. О До крак разг.· — всички, без изк¬
лючение. Не мн е до — нямам желание (за нещо),
не ми се иска, не съм разположен. Не ми е до шеги.
Тогава никак не им беше до смях.
до2 ср. муз. Музикален звук, първа степен от музи¬
калната гама, бележен още с С. [ит.]
до- Представка за образуване па: 1. Глаголи със зна¬
чение: 1. Изчерпване на действието, напр.: догарям,
дожъпвам, докопсам, дип.чвам н под. 2. Стягане до
определена граница, предел, напр.: довеждам, дое¬
ли чам. дотичвам, дораствам и под. 3. Прибавяне,
притуряне, цапр.: додавам, доплащам, дотурям и
под. 4, Преминаване в ново състояние, напр.: доя- -
дява ме, досрамява ме, домъчнява ми и под. 5. Въз¬
никване на желание за извършване на някакво дейс¬
твие, напр.: доиграна ми се, доспива ми се, допява
ми се и под. 11, Прилагателни имена със значение
„който е бил, съществувал е по-рано от, преди не¬
що“, напр.: доисторически, допотопен, дореволюци¬
онен.
доайен м. Най-старият, с най-дълъг стаж в някаква
колегия. Доайен па дипломатическото тяло. [фр.]
доба ж. Време (обикн. нощно). Късна доба. О Пот ай¬
на (глуха) доба ·— времето от полунощ до първи
петли, когато според -народните поверия бродят
тъмни сили и зли духове.
добавка ж. Нещо, което се добавя; притурка, допъл-'
нение. Добавка към заплатата. Добавка към ядене- .
то.
добавъчен прил. Който представлява добавка, служи
за добавка. Добавъчно възнаграждение.
добавям псв, добавя са, прх. 1, Притурям, прибавям,
допълвам. Добави малко сол в яденето. 2. Казвам
или написвам още нещо към това, което вече е ка¬
зано, написано. Какво ще добавиш към казаното от
мене?	'	-
добелвам нсв., добеля се. прх. 1. Беля, обелвам нещо
t

178 добс-pà
докрай, изцяло. Добелихме картофите, 2. Избел¬
вам (платно) докрай. Гладен не домина, гол не до-
белва Поел.
добера, добера се вж. добирам, добирам
с е. '
добив м. 1, Нещо добито, получено с работа от земе¬
делие, скотовъдство, занаят, търговия и др.; печал¬
ба, приход. 2. Земеделска продукция от единица
площ. Високи добиви, Среден добив.
добивам1 нсв., добия се. прх. 1. Получавам, извличам
някакъв продукт в резултат на производствен про¬
цес; произвеждам. Тук се добиват каменни въглища.
Добивам злато. 2. Получавам, изкарвам, ставам
притежател на нещо в резултат на вложен труд,
усилия; печеля, спечелвам, придобивам. Да си про¬
леем вси кръвта, да си добием волността. Д. Чинт.
3. Ставай някакъв, получчввм, започвам да имам
някакво ново качество, свойство. Лицето му доби
червен цвят. 4. За жена — раждам. Добит Славка
момиче. Нар. п.
добивам2 цсв., добия св. прх. 1, Доубивам, умъртвявам
докрай (с бой). 2. Бия нещо докрай, още колкото е
нужно (напр . мляко, яйца, масло).
добир м. диал. Добира не, О Нямам добнр — толкова
* съм много, че не може да бъда добран, обран до¬
край. Гроздето н.чма добир.
добйрам нсв., добера св. прх. Бера, обирам нещо до¬
край, обирам всичкото. Добрахте ли лозето?
добирам се нсв,, добера се св. нпрх. 1, Сполучвам, ус¬
’ пявам, обикн. с големи усилия да стигна до някъде
или да вляза във връзка, яа се срещна с някого.
Добрахме е до върха. Трудно е да се добереш до та¬
къв началник. 2. Правя усилия или сполучвам, успя¬
вам да получа, да постигна нещо, обикн. с не до¬
там честни средства. Тоб се добра до висока
длъжност. 1
добитък м. 1, събир. Домашни животни (говеда, биво¬
ли, коне, овце, кози и др.). Рогат добитък. Дребен
добитък. 2. диал. Добиче. 3. прен. руг. За глупав,
тъп, безчувствен човек; добиче,
добиче ср. 1. Домашно животно, отделна глава доби¬
тък. 2, прен. руг. За глупав, тъп, безчувствен човек;
добитък.
добйя вж. добива м’·2.
дбблест ж. Способност, качество да се постъпва сме’
ло, честно и открито, готовност за саможертва в
името на истината. Имай доблест да си признаеш
всичко.
доблестен прил, Който има, проявява доблест или е
проява на доблест. Доблестен воин. Доблестна пос¬
тъпка.	<
доближа вж. доблизвам.
доближа вж. доближавам.
доближавам нсв., доближа св. 1. прх. и нпрх. Добли¬
жавам се. Колата ни доближи и спря. 2. прх. Дви¬
жа, премествам нещо в посока към друго, за да •бъ¬
де близо или в допир с друго. Доближи масата до
стената. — се нпрх. 1. Насочвам се, движа се или
отивам близо до нещо; приближавам се. Не се доб¬
лижавай до огъня. 2. обикн. нсв. прен. Съм или ста¬
вам подобен на нещо; приличам, наподобявам,
доблизвам нсв., доближа се. прх. Ближа, облизвам не¬
що докрай, всичкото.	.
добозавам нсв., добозая св. прх. Бозая докрай, избо-
завам всичкото. Телето добоза какаото беше оста¬
нало.
дободява ме нсв^ доболн ме св. нпрх. I. Започва да ме
боли; заболява ме. 2. Става ми мъчно; домъчнява,
ми. Понякога ме доболява за домашните ми, за род¬
ното село. 3. диал. Престава, свършва да ме боли.
дббош прил. нсизм. и м. [Паста или торта, сладкиш],
направен от повече и по-тънки кори с крем помеж¬
ду им, покрити с карамел. Торта добош. Изядох
един добош. [от унг.]
добоядйсвам нсв., добоядйсам св. прх. Боядисвам до¬
край.
добре 1. Нарч. от д о б ъ р; хубаво, харно, както
трябва. Прот. з л е, л о ш о. Машината работи
добре. Учениците отговарят добре. Не се чувствам
добре. Грижи се добре за децата. Не ме разбираш
добре. Добре се разбираме. Без очила не виждам
добре. 2. като част. разг. В отговор — за израз на
съгласие, одобрение, разбиране. Добре, съгласен
съм. О Добре дошъл (дошел) — поздрав при пос¬
рещане на гост. Добре заварил — отговор на позд¬
рав „добре дошъл“. Добре съм — обичаен отговор
на въпроса “Как си?“. Добре че — като безл. сказ.,
за израз на одобрение, положителна оценка на
действието в следващия глагол (понякога иронично
или с отсянка на досада, неодобрение). Добре че се
видяхме, иначе щях да те търся. Добре че се счупи!
добрннй ж. 1. Качество на добър; доброта. Спечели
ни с добрината си. 2. Нешо добро, полезно, сторено
някому. Колко добрини съм му правил навремето! 3.
Облага, полза, благо. Всички добрини на едно мяс¬
то не се събират. Ппгов. Българийо, драга, мила,
земля пълна с добрини. Ваз.
добрй ср. 1. Добро дело, постъпка; добрина. Прот.
з л о. Доброто само се хвали. Погов. 2. Щастие,
сполука. За твое добро те съветвам.
добро- Съставна част на сложни думи със значение
„добър, положителен, хубав, мил“, напр.: доброка¬
чествен, добродушен, добросърдечен, добросъседски,
доброжелателен и под.
доброволен прил. 1. Който върши нещо по собствена
воля и желание, без принуда. Доброволен сътруд¬
ник. 2, Който се върши, осъществява, създава без
принуда, по волята на вършнтеля. Доброволен
труд, Доброволна организация.
доброволец м. и доброволка ж. 1. Човек, който доб¬
роволно, по свое желание върши, прави, изпълнява
нещо. 2. обикн. м. Лице, което доброволно постъп¬
ва във войската. Едва четиринайсетгодишен тоб
постъпи доброволец и отиде на фронта.
доброволка вж. доброволец.	*
добровблносг ж. Качество на доброволен,
доброволчески прил. Който се отнася до доброволец.
Доброволчески отряд.
добродетел1 ж. Положително нравствено качество,
нравствена чистота и съвършенство. Прот.
порок. Човек с добродетели.
добродетел2 м. и добродетелна ж. остар. Човек, кой¬
то върши добри дела, прави някому добро; благо¬
детел.
добродетелен прил. Който има, проявява добродетели
или е проява на добродетел, добродетелност. Доб¬
родетелен човек.
добродетелна вж. добродетел2,
добродетелност ж. Качество или проява на доброде¬
телен.
добродушен прил. 1. Който има добра душа, добър,

мек характер. Колко добродушни и мили са тип на¬
ши балканджии! 2. Който изразява или е израз,
проява на добродушие. Добродушна усмивка.
добродушие ср. Качество или проява на добродушен,
доброжелотел м. и доброжелателка ж. Човек, който
желае някому добро. Прот. зложелател.
доброжелателен прил. Който е присъщ на доброжела-
тел, който желае някому добро или е изпълнен с
доброжелателство. Доброжелателно отношение.
доброжелателство ср. Проява на доброжелател,
склонност, желание да се направи добро някому,
доброкачествен прил. Който е с добро качество. Доб¬
рокачествена стока. О Доброкачествен тумор —
който расте бавно и е разграничен от околните тъ¬
кани, не образува Меегасгази.	.
доброкачественост ж. Свойство на доброкачествен,
добром нарч. разг. О С добром — с добро, без при¬
нуда, по добър начин.
добронамерен прил. Който има добри намерения, про¬
явява готовност да прави добро на другите или е
израз, проява на такава готовност. Добронамерени
приятели.
добронамереност ж. Качество на добронамерен,
добронравен прил. Който се отличава с добър нрав.
добросъвестен прил. 1. Който изпълнява задълженията
си, върши работата си съвестно, честно и прилеж¬
но. Добросъвестен работник. 2. Който е присъщ на
такъв човек или е проява на такъв човек. Добросъ¬
вестна работа.
добросъвестност ж. Качество на добросъвестен,
добросердечен прил. 1. Който е с добро сърце; мил,
добродушен. 2. Който е присъщ на такъв човек,
добросърдёчме ср. Качество или проява на човек с
добро сърце.
добросърдечност ж. Качество на добрссьрдечен.
добросъседски прил. Който е присъщ на добри съседи,
който съществува между добри съседи. Добросъсед¬
ски отношения.
добросъседско ср. Добросъседски отношения Бълга¬
рия е за мир и добросъседство на Балканите.
доброта ж. Качество на добър човек; добрина,
добротвбрен прил. кииж, 1, Който прави, върши доб¬
ро. 2. От който има добър, благоприятен резултат.
Дибротворно влияние.
дсбротвόрcтно ср. книж. Вършене на добри дела.
доброчест и добрсчестеа прил. остар. Честит/щаст-
лив. благополучен,
доброчестие ср. остар. Щастие, благополучие,
добрувам нсв. нпрх. Живея добре и щастливо; благо-
деиствувам. Добрува тя при син и при снаха.
добруджапеп м. и добруджанка ж. Българин, който е
роден и живее в Добруджа,
добруджански прил. Който се отнася до Добруджа и
до добруджанец. Добруджанско поле. Добруджанс¬
ко хоро.
добрутро межд. разг. Поздрав при среша сутрин;
' добро утро. О От голямото добрутро — за човек с
високо обществено положение или такъв, който се
големее; важен, високопоставен, богат,
добряк м. и добрячка ж. разг. Добър, добродушен чо¬
век. [рус,]	,
добрйшкн прил. Който се отнася до, който е присъщ
на добряк. Добряшко търпение. Добряшка усмивка.
добутвам нсв., добутам св. прх. Бутам, с бутане до¬
карвам нещо до някъде; дотиквам. Добутахме ко¬
лата до гаража.
лобълва ми се св. нпрх. Доповръша ми се.
доверявам 179
добър прил. 1. Който има всички желани и потребни
качества. Прот. л о ш. Добра домакиня. Добър ра¬
ботник. Добри времена настанаха. Радвам се на
добро здраве. Добра заплата. 2. Който има ценни
нравствени качества, мек характер и проявява от¬
зивчивост, съчувствие към другите. Добър човек.
Добро момче. 3. Който е присъщ на такъв човек.
Добри помисли. Добри намерения. 4. като същ. добър
м. Оценка (4) по шестоба^хната система, отразява¬
ща сравнително висока степен на овладяване на
предвидените знания. О Добър ден (добро утро,
добър вечер) — поздрав при среща през деня (или
сутрин, вечер). Много добър — оценка (5) по шес-
тобалната система, между добър и отличен. На до¬
бър час*.
доварявам нсв., доваря св. прх. Варя нещо докрай, до¬
вършвам варенето на нешо. Огънят загасна и не
можах да доваря боба.
доведа вж. довеждам.
доведен прил. За син, дъщеря, дете — който е от пре¬
дишен брак на майката, по отношение на новото й
семейство; приведен. Срв. заварен.
доведеник м. и доведеница ж. Доведено дете (син или
дъщеря), Срв. завареник.	*
довеждам нсв., доведа св. прх. 1. Водя, правя някой
или нещо да отиде, да стигне до мястото, където
, в момента се намира говорещият или лицето, на
което се говори. Доведоха при мене болното дете.
Ще го доведа при тебе. Срв. завеждам,
отвеждам. 2. разг. Вземам за жена. 3. преп.
Пораждам, предизвиквам нещо, ставам причина
нещо да възникне, да се пояни. Това ще доведе до
бунтове. 4. прен. Ставам причина някой или нещо
да извърши нещо или да премине в ново състояние.
Това ще го доведе до отчаяние.
довёка нарч. нар. Докато свят светува; завинапь
доверен прил. 1. Който е упълномощен да действа от
нечие име. 2. Който е близък някому, комуто някой
сс доверява, винаги му съобщава новините по дове¬
рени хора. Доверен приятел.
довереник м. 1. Лице, на което е доверено изпълнени¬
ето на’ нещо. Господарите не търпят дълго довере- ‘
ниците си. 2. Човек, на когото някой се доверява,
пред когото разкрива съкровените си неща. 3. Ли¬
це, прибягнало до услугите на адвокат,
доверие ср. Вяра в нечия искреност, добросъвестност,
честност или в правилността на нещо. Нямам до¬
верие в никого. О На доверие — без доказателства
или без заплащане в момента. Приемам нещо на до¬
верие. Купувам на доверие.
доверйтел м. и доверителна ж. Лице, което се дове¬
рява другиму, като му възлага известна работа,
доверителен прил. 1. Такъв, с който се изказва доверие
или се казва нешо, което трябва да се пази в тайна.
Доверителен тон. 2, Който се пази в тайна; пове¬
рителен, таен.
доверчив прил. Който лесно се доверява,
доверчйвост ж. Качество на Доверчив,
доверявам нсв., доверя св. прх. 1. Разкривам, съобща¬
вам някому нещо, обикн. тайни, съкровени неща.
Не доверява тайните си. 2, Оказвам доверие няко¬
му и му предоставям нещо, за което трябва да се
грижи, да го пази или което трябва да извърши. Не
мога да му доверя такива важни документи. — се

180 довечера
нпрх. I. Казвам някому тайните си или интимните
си помисли. 2. Отнасям се с доверие, осланям се на
някого.
довечера нарч. Днес вечерта, тази вечер. Гостите ще
дойдат довечера.	‘
довея вж. д овя в а м.
до вземам нсв., довзёма св. прх. Вземам още малко,
колкото е осганало или е необходимо.
довнждам нсв., довйдя св. прх. Виждам нещо достатъч¬
но добре, докрай. Може да не съм довидял нещо.
довиждане межд. Поздрав при раздяла, с който се из¬
разява и пожелание за нова - среща. Срв.
сбогом.
довлАчвам нсв., довлача св. прх. Влача докрай, влача
и това, което е останало да се влачи. Ще поседим
да довлачим вълната.	„
довлйчам нсв., довлека св. прх. 1. С влачене премест¬
вам, донасям нещо до определено място, С мъка
довлякохме чувалите до колата. 2. разг. неодобр.
Донасям, домъквам нещо или довеждам някого,
който не е желан, Отде довлякоха тази кал? Защо
си ги довлякъл пък тия? 3. преп. неодобр. Причиня¬
вам, правя да се появи, да възникне нещо, обикн.
неприятно. Голямо зло ми довлече на главата! — се
нпрх. 1. Идвам с мъка, едва. 2. неодобр. Идвам като
нежелан гост. Довлякло се е и сляпо, и сакато!
довод м. Разсъждение, мисъл, която се привежда за
доказателство; аргумент. За да го убеди, той му
приведе разни доводи, [рус.]
довоенен прил. Който се отнася до времето преди да¬
дена война. Довоенни цени, Довоенно производство.
доволен прил. Който изпитва приятно чувство, който
е удовлетворен от нещо, което има или получава.
Родителите са доволни, че ситът им се учи.
доволство ср, 1. Състояние на доволен, на вътрешно
удовлетворение; задоволство*, удоволствие. 2. Оби¬
лие от материални блага; охолство. Живеят в до¬
волство.
довтаовам нсв., довтасам св, нпрх. 1. Втасвам още
малко, колкото е нужно. Хлябът още не е довтасал.
2. разз. Пристигам, оббин, изкнннадащо. Ний-септе
и той довтаса.	.
довчйра нарч. До деня преди днешния; до вчера. Дов-
чера беше жив и здрав.
довчёрашен прил. Който е от много скоро, от времето
до вчера; доскорошен, неотдавнашен. Довчерашни
приятели, днес те не могат да се понасят.
довърша вж. довършвам,
довършй вж. довър ш а в а
довършавам нсв., довърша и довършен св. прх. Вършея
докрай, и това, което е останало да се вършее. До¬
калю не довършеем, друга работа не можем да за¬
почнем.
довършвам нсв., довърша св. прх.' 1. Върша нещо до¬
край, извършвам и това, което е останало да се
върши. Днес довършихме орането. 2. Изхарчвам,
свършвам докрай. Довършихме храната за добитъ¬
ка. 3. прен. разг. Погубвам, съсипвам. Пиянството
го довърши.
довършителен прил. Който е свързан с довършване, с
окончателно завършване на нещо, обикн. в строи¬
телството. Довършителни работи.
довяаам нсв., довея св. прх. 1. За вятър — догарвам
с веене. Вятърът 'довя плявата към нас. 2. Вея, от¬
вивам нйщо докрай. Те сега довяиат житото.
О Какъв (кой) вятър* те довя. t .
дог м. Порода едри служебни кучета с къса черна или и’
сива козина, [англ.]	,'ч
догадка ж. Предположение, което не се основава на ■'·
достатъчно и сигурни данни. Принуден е да борави J Ь
с догадки, тъй като данните са оскъдни, [рус.]
догйдя вж. д о г а ж д а м2
догОждам1 нсв., догодй св. прх. Натъкмявам, нагаж¬
дам,
догаждам2 нсв., догадя св. прх. Угаждам, долавям,
досещам се, схващам. Бащата отрано догади какво
замислят синовете му. — се нпрх. Идва ми на ум,
досещам се.
догажда ми се нсв., догади ми се св, нпрх. Става ми
гадно, започва да ми се гади; сгажда ми се,
дотам м. прост. Птица сокол, [тур-]
дбга>ιджийткс прил. остар, Който се отнася до доган-
джия.
догаиджйя м. остар. Соколар, крагуяр.
догарям1 и догорявам нсв., догоря, мин. св. догорих,
св. нпрх. Горя, изгарям докрай. Свещта догоря.
Пламтящият заник догаря. Ваз. Ще догоряват за¬
лези и хора. П.Пен.
догарям2 и (рядко) догбрвам нсв., догоря, мин. св. до¬
горих, св. прх. Горя нещо докрай, изгарям и това,
което е останало. Догорихме и последните дърва.
догде и догдето нарч. Докъде, докъдето.
доглава нарч. прост. О Дохожда ми доглава — случ-
t ва ми се, сполетява ме (иещо лошо, неприятно).
Човек не знае какво може да му дойде доглава.
доглеждам нсв., догледам св. прх. 1. Гледам нещо
докрай. Останах да догледам филма. 2. Гледам,
грижа се за някого докрай, отглеждам докрай. Си¬
нове ще ме догледат. 3, Обикн. с отрицание — за¬
белязвам, съзирам. Той често не доглежда грешки¬
те.
доглеждане ‘ср. Действие* по ся. доглеждам.
О С доглеждане — с право да се види нещо док¬
рай, и пропуснатото.	,
доглодаям нсв., доглозгам св. прх, Глозгам докрай.
. Обича да доглозгва кокали.
догма ж. Теория, принцип, положение, което е пред¬
ложено от някакъв авторитетен източник и се при¬
ема безкритично за безусловна и неизменна сстсна.
Сляпа вяра в догмите на религията, [гр.]
догмат м. книж. рядко, Догма,
догматйзъм м. Начин на мислене и поведение, осно¬
ван върху сляпо, безкритично възприети догми и
неизменни понятия и формули в защита на остаря¬
лото, отживялото. Религиозен догмапщзъм. .
догматик м. и догматична ж. Който се придържа о
догми, склонен е към дбгмаисзъм.
догматика ж. 1. Съвкупност, система от догми (на
някаква религия или учение). 2. Богословска наука,
системно изложение на догмите на дадена религия;
вероучение, [гр.]
догматичен и догматически прил, 1. Който се основава
на догми. Догматично мислене. 2. Който се отнася
до догматика. Догматическо богословие.
догневАва ме.нсв., допневее ме св. нпрх. Обхваща ме, об¬
зема ме гняв. Като го догневее, не знае какво прави.
дотпивам нсв., догння св. нпрх. Гния, изгнивам док¬
рай.
до^ус-ява ме нсв., догнусее ме св. нпрх. Става ми гнус¬
но. Догнусява ме, като го гледа^^1.
договарям! нсв'., договоря св, 1. само нсв. нпрх. Водя

преговори, преговарям. 2. прх. и нпрх. Сключвам
договор, обвързвам се чрез договор за извършване
на нещо; договарям се. — се нпрх. I. Водя прего¬
вори. 2. Обвързвам се чрез договор, споразумение.
Договорихме се да започнем работа,
договарям2 вж. договорвам.
договеждам се нсв., договСдя се се. нпрх:. прост, разг.
Досещам се, догаждам се, разбирам,
договор м. Постигнато съгласие, писмено или устно
формално споразумение за взаимоотношенията
между две или повече страни, за правата и задъл¬
женията им; спогодба. Мирен договор. Търговски до- '
говор. Подписвам договор.
догов0рвам и договарям нсв., договоря се. прх. Гово¬
ря, изговарям нещо докрай; доизказвам,
договорен прил. Който се отнася до договор, който
почива, основава се на договор. Договорни отноше¬
ния.
договореност ж. Споразумение, съгласие. По този
въпрос е постигната договореност между двете-
страни, [рус.]
договорирам нсв. и св.. прх. кащ. Сключвам договор
за извършване на нещо, доставка на стока и др.
договоря1 вж. договарям1.
договоря2 вж. 'д оговорвам.
догодина нари. През следващата, идната година; на¬
годила.
догодя вж. д о г а ж д а м*.
догонвам и (рядко) догоним нсв., догоня св. прх. 1.
Настигам с тичане, с гонене. Тичайте да ги дого¬
ним. И наново той догоня стъпките па ескадрона.
Смирн. 2. Наваксвам пропуснатото, стремя се да
настигна, да се изравня с някого по успехи, пости¬
жения и др. > > Винаги сме в ролята на догонващи.
догбрвам вж. д о т а р я м2.	*
догоре нарч. До най-високото място, до върха. Съдът
е пълен с вода догоре.
догорчява мя нсв., догорчСе ми св. нпрх. 1. Става ми
горчиво, започвам да изпитвам горчив вкус. Догор-
ча ми от цигарите. 2. прен. Става ми обидно, за¬
почвам да изпитвам огорчение.
догорявам вж. догарям1.
дпграждам нсв., доградя св. прх. 1. Градя до завърш¬
ване, 2. Пристроявам. Доградих една стаичка към
къщата.	.
дограма ж. събир. Дървените части, обикн. врати и
прозорци на къща, сграда, [тур.) -
дограмаджййскн прил. Който се отнася до дограма¬
джия; дърводелски.
дограмаджия м. Майстор, които изработва или пос¬
тавя дограма.
догребвам и догрйбам нсв., догрСба св. прх. Греба до¬
край.	,	, ,
догрешава ме псе., догрешйе ме св. нпрх. Започвам да
изпитвам чувствмо за грях, става ми съвестна. Ми¬
то го досрамява, нита го догрешава.
додавам нсв., додам св. прх. 1. Давам още към нещо
вече дадено; придавам. Додай му още някой лев и
той ще се съгласи. 2. Добавям,	.
додатък м. Добавка, притурка,
додС нарч. разг. 1. До кое място; докъде. Доде стиг- *
нахте вчера с копането? 2. като сз. До кое време;
до като, докле. Доде е човек здрав, и водата му е
сладка. 3. До коя степен. Доде стигна неговото бе¬
зочие.
додскаСдър м. спец. Дванайсетостен. [гр.]
додсра вж. д о д и р а м.	„
дозрявам 181
додето нарч.-сз. разг. Докъдето.
додея вж. д о д я в а м.
доднрам псе., додера св. прх. Дера докрай,
додола ж. диал. Пеперуда (във 2 и 3 знач.).
додражавам нсв., додражея св. нпрх. Ставам драг, мил
■ някому; домилявам. додражава мн, додражСе ми
нпрх. Става ми драго, мило; домилява ми.
додрСмва ми се и додрямва мя се нпрх., додрСме ми се
св. нпрх. Идва ми дрямка; придремва ми се. Че му
се дрямка додряма. Нар.п.
додумвам нсв., додумам св. прх. разг. Думам докрай;
доизказвам. — се нпрх. Наговарям се, надумвам
се, сговарям се.
додавам нсв., додСя св, нпрх. Омръзвам, дотягам, преча.
додява ми, додСе ми нпрх. Омръзва ми, дотяга ми.
додйлвам нсв., додялам св. прх. Дялам нещо. докрай,
доен прил. Който се дои, дава мляко. Доен добитък.
О Дойна крава разг. — постоянен източник на
приход, облаги.
дож м. Държавен глава па средновековните италиан¬
ски републики Венеция и Генуа, [ит.]
дожалява мн нсв., дожалее ми се. нпрх. Става ми жал¬
но, обхваща ме жал за някого или за нещо; домм-
лява ми. Дожаля му за братя и сестри, за баща и
майка.
доживея вж. доживявам.
доживотен прил. Пожизнен. Доживотна присъда. До¬
животен затвор.	.
доживявам псе., доживСя св. нпрх. Живея до опреде¬
лено времс. Баба доживя да види внуци и правнуци.
дожънпам нсв., дожьна св. прх. Жъна докрай. Вчера
дожънахме и голямата нива.	*
доза ж. 1. Определено количество лекарство за едно
вземане. Лекарят увеличи дозата. 2. прен. Известно
количество, обем от нсщо. В съобщението има из¬
вестна доза истина. О Конска доза — много голя¬
мо количество от нсшо, обикн. лекарство или пи-
тис, погълнати от човек, [гр,]
дозатор м. Урсд или съд за отмерване на определени
количества или лекарствени дози.
дозбмам нсв., дозСма св. прх. разг. Довземам.
доземи нарч. разг. До земята, ниско. Поклони му се
доземи.
дозиметрйчсн прил. спец. Който се отнася до дозимет¬
рия и дозиметър. Дози.метрична апаратура.
дознмСтрня ж. 1. спец. Точно измерване на дози. 2.
физ, Дял от приложната ядрена физика, който изу¬
чава физическите величини, характеризиращи дейс¬
твието на йонизиращи лъчения, и тяхното измерва¬
не. [гр.]
дозиметър м. Устройство, уред за измерване на йони¬
зиращи излъчвания.
дозирам нсв. и св., прх. Определям доза, разпределям
на дози.
дозировка ж. Разпределяне на дози; дозиране. Непра¬
вилна дозировка, [рус.]
дозкровъчсн прил. Който служи за дозиране. Дозиро-
въчен апарат.
дозлява ми нсв., дозлСе ми св. нпрх. Призлява ми.
дознание ср. юр. Предварителен разпит във връзка с
някакво престъпление. Води се дознание, [рус,]
дозрйвам нсв., дозрСя св.. нпрх. Зрея, узрявам докрай.
Гроздето не е догряло. Още не си дозрял да ми да¬
ваш съвети.

I
182 донгравам	<
донгравам исв., до играя св. прх. Играя, изигравам
докрай. Мачът се доиграва. доиграва ми се, донграе
мн се ппрх. Дощява ми се. приисква ми се да играя,
донз- Сложна представка за образуване на глаголи,
означаващи довършване, извършване докрай на за¬
почнато действие, напр.: доизбелвам, доизбистрям,
доизмазвам. доизпивам и под.	·
доизбелвам нсв., доизбеля св. прх. Избелвам докрай,
всичко.	1
донзбелявам нсв., донзбелея се. нпрх. Избелявам изця¬
ло, докрай.
донзбйстрям нсв., доизбнстря св. прх. Избистрям на¬
пълно, докрай.
донзваждам нсв., донзвадя св. прх. Изваждам още
малко или всичко, докрай,
доизварявам нсв., доизваря св. прх. Изварявам всичко,
докрай. Доизварихте ли ракията?'
доизвързвам нсв., донзвържа св. прх, Извързвам всич¬
ко, докрай.
донзглВждям исв., доизгладя св. прх. Изглаждам всич¬
ко, докрай,
донзглеждам псе., доизгледам св. прх. Изглеждам
всичко, докрай.
доизграждам нсв., доизградя св. прх. Изграждам всич¬
ко докрай, довършвам изграждането на нещо.
доизжквявам псе., доизжнвея св. прх. Изживявам на¬
пълно, докрай.	♦
доизживмване ср. Действие, процес по гл.
доизживявам. О На до^живнна^ — до
пълно износване, до свършване живота на нещо,
обикн. сграда, машина, селище,
доизказвам нсв., донзкВжв св. прх. Изказвам всичко,
докрай. — се нпрх. Изказвам се докрай, изказвам
всичко, което имам да кажа, обикн. пред събрание,
донзкупувам и доизкупвам нсв., донзкупя св. прх. Из¬
купувам или изкупвам всичко докрай, изкупувам
или изкупвам и това, което/е останало да се изку¬
пува, изкупва.
доизкусурАвам нсв., доизкусурй св. прх. Довършвам
изкусуряването на нещо, изкусурявам нещо докрай,
донзлйвям нсв., доизловя св. прх. Излавям всичко или
всички докрай.
донзлекувам нсв, и св., прх. Лекувам, излекувам до¬
край,	.
доизмазвам нсв., донзмажа св. прх. Измазвам докрай.
Свършихме варта и не можахме да доизмажем къ¬
щата.	<
доизмесвам нсв., донзмеся св. прх. Измесвам докрай,
до^инзам нсв., донзмия св. прх. Измивам докрай,
донзнбсвам нсв., донзоея св. прх. Износвам докрай,
донзоравам нсв,, донзорА св. прх. Изоравам докрай,,
довършвам орането на нещо.
донз^ка вж, доизпичам. '
доизпера вж. доизпирам.
доизпйвам нсв., донзпня св. прх. Изпивам докрай,
доизнирам нсв., доизпсра св. прх. Изпирам докрай, до-'
вършвам прането на нещо.
доизпйтвам нсв., до^петам св. прх. Изпитвам докрай,
довършвам изпитването на някого или на всички,
д<;изинчам нсв., донзмекА св. прх. Изпичам докрай,
доизплащам нсв., донзплатя св. прх. Изплащам всичко
докрай.
донзилитам нсв., донзилета св. прх, Изплитам докрай,
донзпрмдам нсв., доизпреда св. прх. Изпридам докрай.
доизраббтвам и донзрАботвам нсв., донзраббтя и
доизработя св. прх. Изработвам докрай,
доизраствам нсв., донзрАсия и доизрасгй се. нпрх. Из¬
раствам напълно, докрай.
донзслушвам нсв., доизсл^шам св. прх. Изслушвам
докрай. Децата не доизслушаха приказката и зас¬
паха.	<
доизсмуквам нсв., донзсмуча св. прх. Изсмуквам до¬
край.	-
дон^йснная нсв., доизстискям се. прх. Изстисквам
напълно, докрай.
донзсушавам нсв., доизсуник св. прх. Изсушавам на¬
пълно, докрай. Печем сливите в пещта, после ги да-
изсуитваме па слънце.
донзсъхвам нсв., донзсъхпа св. нпрх. Изсъхвам напъл¬
но, съвсем. Дрехите са малко влажни,-остави ги да
доизсъхнат.	*
доизтрсбвам нсв., донзтребя св. прх. Изтребвам всичко ✓
или всички докрай.
донзтре^ам нсв., донзтрепя св. прх. Изтрспвам, изби¬
вам всички докрай.
доязтьраявам нсв., доиззърня св. прх. Изтърпявам не¬
що изцяло, докрай. Отива да си доизтърпи наказа¬
нието.
доизтърсвам нсв., донзтърся св. прх. Изтърсвам всич¬
ко, докрай.
донзтькавам нсв., донзтъка св. прх„ Изтъкавам док¬
рай. Доизтъках платното.
доизучйвам и доизучвам нсв., доизуча св. прх. Уча,
изучавам, изучвам нещо докрай. Поизучих занаята,
но още не съм го доизучил.
доизхабявам нсв,, донзхабя св. прх: Изхабявам още
повече, изхабявам докрай. Бръсначът беше изхабен,
а ти си го доизхабил.
донзхарчвам нсв., донзхВрчв св. прх. Изхарчвам до¬
край, изхарчвам и това, което е останало да се хар¬
чи.	1
донзхрàивим нсв., донзхраня св. прх. Изхранвам до-'
край. — се нпрх. Храня се, изхранвам се докрай.
През тежките зими едвам се доизхранвахме.
доизцеждам нсв., доизцедй св. прх. Изцеждам всичко,
докрай.
доизцерявам нсв., доизиеря св. прх. Доизлекувам.
до^читам нсв., доизчетй св. прх. Изчитам докрай.
Още не съм доизчел книгата.
доизАждам нсв., доизям св. прх. Изяждам докрай,х
изяждам и това, което е останало. Доизяж си хля¬
ба и тръгвай.
доизяснявам нсв., доизяснА се. прх. Изяснявам напъл¬
но, докрай.
доилен прил. Който се отнася до доене, служи за до¬
ене. Доилен апарат. Доилна площадка.
дойлка ж. 1. Уред, апарат за доене. Автоматични до¬
илки. 1. диал. Количеството мляко от едно доене.
Една доилка мляко. 3. диал. Дойка. 4. диал. Живот¬
но, което се дои.
доисква мн се нсв., донска ми се св. нпрх. Приисква
ми се, дощява ми се.
доисторИчески и доисторйчен прил. Преднсторнческн.
В доисторическо време.
дбйда вж. дохождам, дохаждам. *
дойка ж. Кърмачка (във 2 знач.).
дойна ж. Риба мъздруга. -	■
док1 м. Груб и твърд, плътен памучен плат. [хол.]
док2 м. Пристанищно съоръжение за строителство и
ремонт на кораби и други плавателни съдове,
[англ.]

докАжа вж. доказва м1*.	"*
доказан прил. За който има достатъчно доказателст- '
ва, който не подлежи на съмнение. Доказан прес¬
тъпник.
доказаност ж, книж. Качество на доказан. Пълна до-
казаност на престъпленията.
доказателен прил. книж. Който има качество и сила
на доказателство; доказателствен, [рус.]
доказателствен прил. Който се отнася до доказателс¬
тво, служи за доказателство. Богат доказателст¬
вен материал.
доказателство ср. 1. Факт, предмет, свидетелско пока¬
зание или друто средство за доказване на нещо.
Имам доказателства. Липса на доказателства. Ве¬
ществени доказательства. 2. Доказване.
доказвам1 нсв., докажа св. прх. 1. С доводи н факти
потвърждавам, разкривам истинността, правотата
на дадено твърдение. Докажи, че си бия там. 1. За
факт, документ и пр. — служа за потвърждаване,
установяване истинността на нещо. Фактите до¬
казват моите думи.
’ доказвам2 нсв., докажа св. прх. Казвам докрай; доиз¬
казвам, доразказвам.	'
' докапчвам нсв., локална св. прх. разг. Изпивам или
изцеждам до капка.
докарвам нсв., докарам св. прх. I. Карам някого или
нещо до мястото, къде то е лицето, което говори
или на което се говори. Прот. откарвам,
закарвам. Докарай овцете насам. Жените и
децата докараха насила. Докарай колата пред вхо¬
да. 2. Доставям, снабдявам. В магазина са докарали
нова стока. 3. Причинявам, предизвиквам нещо,
ставам причина нещо да се появи или някой или
нещо да премине в ново състояние, ново качество.
Внимавай да не ни докараш някоя неприятност. Пи¬
янството го докара до просяшка торба. 4. Правя,
изработвам нещо добре, сполучливо. Новият гот¬
вач добре докарва ястията. Докарал съм го на вкус.
5. Обличам някого добре, правя да бъде хубав.
— се нпрх. 1. Старая се, правя така, че да се харе¬
сам; превземам се. Вижте я как се докарва пред
гостите. 2. Обличам се добре, хубаво; пременявам
се. Докарва се като млада булка, докарвам ся,
докарам сн нпрх. Печеля, припечелвам. О Докар¬
вам до просяшка* тояга.
докато нарч.-сз. До времето, когато; докле, дорде, до¬
де. Почакай, докато се върна. Той ще ме помни, до¬
като е жив.
доказвам и докачам нсв., докача св. прх. 1. Стигам с
ръка или с друго нещо; досягам, докосвам, хва-
. щам, Едва докачвам черешите. Докачи ми едно
клонче. 2. прен. Обиждам, оскърбявам, засягам с
думи. Нашата мега тежко докачи стареца. Не се
докачвайте от думите ми. 3. разг. Вземам, грабвам
нещо или 'получавам, придобивам някаква облага,
обикн. без да съм се потрудил за това; докопвам.
Кучето докачи кокала и побягна. Всеки гледа нещо
• да докачи. —— се нпрх. Обиждам се, засягам се,
докаченне ср. остар. Обида, оскърбление. Без докаче¬
те, ама тебе май те мързи.
докачителен прил. остар. Който докача, засяга, обиж¬
да; обиден. Докачителни думи.
докачлнв прил. Който лесно се обижда!, засяга; обид¬
чив. Не го дразнете, че е много докачлнв,
докачливост ж. Качество на докачлнв.
докер /и. Пристанищен работник, [англ.]
дбкерски прил. Който се отнася до докер.
ддктор 183
докнпява мя нсв., докилй мя св. нпрх. Обзема ме силен
гняв, негодувание, излизам из търпение; прикипява
ми. Докипя ми да слушам все едно и също.
докисе^тява ми нсв., докнеелее мя св. нпрх. 1. Става ми
кисело в устата. 2. прен. Става мя много неприятно,
доклад м. 1. Устно или писмено служебно съобщение.
Адютантът отиде на доклад при командира. 2. Из¬
ложение пред слушатели по научен, обществен или
организационен въпрос. На заседанието разгледах¬
ме два доклада, {рус.]
докладвам нсв. и св., прх. и нпрх. 1. Правя служебно
съобщение. Ще ви докладвам за всичко, което науча.
2. Изнасям доклад пред слушатели,
докладен, и [рус.) докладён прил. книж. 1. Който се
отнася до доклад, присъщ или предназначен за док¬
лади. Писмото му има сух, докладен тон. Докладна
■книга. Докладна записка. 2. като същ. докладна ж.
Докладна записка.	■
докладчик м. и докладвана ж. Лице, което докладва,
изнася доклад.
доклВ нарч. нар. Докато. Докле е мНадост, леко път
се ходи. П.П.Сл.
докопавам нсв., докова св. прх. Кова докрай, довърш¬
вам коването на нещо. Доковах коня.
докога нарч. До кое време; до кога. Докога ще чакаме?
докогато нарч.-сз. До което време; докато, до когато.
Ще стоиш на пост, докогато те сменят.
докдлвам псе., докбля св. прх. Изколвам докрай, до¬
вършвам клането на нещо. Доколихме агнетата
още през пролетта.
доколко нарч. 1. До каква степен, до какъв предел; кол¬
ко, Не можеш да си представили доколко се смутих.
Доколко можете да издържите на студ? 2. Прибли¬
зително колко. Доколко мляко дава кравата?
докплкйто нарч.-сз. 1. Толкова, колкото. Доколкото
знам, вие сте роднини. Срещаме се дотолкова, до-
колкото работата ни го изисква.. 2, До такава сте¬
пен. Борим се. доколкото можем.
докбля вж. докопвам.
докопавам нсв,, докопйя св. прх. Копая докрай, довър¬
швам копаенето, окопаването на нещо. Утре тряб¬
ва да докопаем лозето,
докдпвам нсв., докопам св. прх. разг. 1. Успявам да
взема, да грабна нещо, улавям нещо здраво, енер¬
гично; допипоам. Докопая ножа и го намушкал. 2.
прен. Вземам, грабвам, задигам или заграбвам не¬
що. Докопал най-добрите ниви. —* се нпрх. Дости¬
гам, добирам се до нещо, с усилие или с непочтени
, средства успявам да получа нещо. Докопах се до
брега. Докопал се до служба.
докёпчвам нсв., докопча се. прх. разг. Докопвам. — се
нпрх. Докопвам се.
докосвам нсв., докосна св. прх. 1. Досягам, допирам.
Едва го докоснах с ръка. 2. Засягам, споменавам.
Ораторът докосна много въпроси. — се нпрх. Не се
докосвай до мене.	*
докосявам нсв., докося св. прх. Кося, окосявам всич¬
кото, докрай.
докрай нарч. 1. До края, до свършването на нешо. Ус¬
тояхме докрай. 2, Съвсем, напълно. Дрехата е из¬
носена докрай..	.
докривява ми нсв., докривее мя св. нпрх. Става ми
криво, домъчнява ми.
доктор м. 1. [Лице с] най-високо университетско или

184 докторат
академично научно звание, научна титла. Доктор
на науките. Доктор по философия. Почетен док¬
тор. 2. разг. Лекар. О Конски доктор разг. шег.
— ветеринарен лекар, [лат.]
докторат м. 1. Научен труд за получаване на научно
звание, титла доктор. 2. Докторска титла, [лат.]
докторка ж. разг. Лекарка.	,
докторяък м. прост. Докторство.
докторски прил. Който се отнася до доктор. Доктор¬
ска дисертация. Докторска рецепта.
докторство ср. разг. Занятие, професия, работа* на
доктор.
доктрина ж. книж. Учение, научна теория, система от
възгледи и принципи (на църква, политическа пар¬
тия и под.), (лат.]
доктринер м. книж. Едностранчив, безогледен при¬
върженик на някоя доктрина; сектант,
доктринерски прил. книж. Който се отнася до доктри¬
нер, присъщ на доктрннер.
докт^ннергтво ср. книж. Поведение или проява на
доктринер, безкритично придържане към определе¬
на доктрина.
документ м. Писмено уверение, свидетелство, разпис¬
ка или изобщо предмет, с който се доказва нещо,
Документ за образование. Оправдателни докумен¬
ти. Исторически документ, [дат,]	,
документален прил. Който служи като документ или
е основан на документи. Документални снимки. До¬
кументални обвинения. Документален филм.. Доку¬
ментално кило.
документация ж. 1, Документиране, доказване чрез
документи. 2. сьбир. Сбор от документи, всички до¬
кументи по даден въпрос,	>
документен прил. Който се отнася до документ, свър¬
зан е с документи. Документни престъпления.
документирам псе. и се.» прх. Установявам, доказвам
с документ, прилагам документи за доказване на
нещо.
докупувам нсв., докупя св. прх. Купувам допълнител-
.но, още колкото е необходимо,
док^цвам нсв., докуцам св. нпрх. С куцане, куцайки
стигам до някъде.
докьдб нарч. 1. До кос място; до къде. Докъде смя¬
тате да ходите? 2. До каква степен. Вижте го до¬
къде е стигнал със своето безумие.
докьдёто нарч.-сз. До което място. Докъдето ти очи
видят, все е гора.
докълвавам нсв., допълва св. прх. Кълва докрай, из-
кълвавам и това, което е останало. Кокошките до¬
пълваха ечемика.
докъсвам нсв., докъсам св. прх. Късам докрай, скъс¬
вам окончателно. Детето докъса и новите обувки.
дол, -ът, мп. долове, долове и долища, м. Вдлъбнато
място между брегове, където тече или е текла вода.
Дълбок дол. Стръмен дол. Носим си вода от дола.
О От един дол дренки*.
долавям нсв., доловя св. прх. 1. Дочувам. Долавям шум.
Долавям далечна песен. 2. прен. Схващам, разбирам,
проумявам. Той не долови смисъла па думите.
долагам нсв., доложа св. прх. Съобщавам, докладвам
устно.
долазвам нсв., додИла св. нпрх. Допълзявам.-
долак^еннк м. и долИктанка ж. диал. Горна вълнена
дреха с ръкави до лактите.	'
доламй ж. остар. Някогашна дълга мъжка дреха,
обикн. вълнена и с ръкави; клашник. [тур.]
додИи м. остар. прост. 1. Вдлъбнатина в стена или
изправена дъсчена полица с капаци. Прибери хляба ♦
в долапа. 2. Градинарско колело за поливане. 3. Ци-
v линдричен съд за печене на кафе. 4. Уред за точене
иа коприна. [перс.>тур.]	.	\
дадИпвам нсв,, долИнам св. прх. Лапам, излапвам
всичко докрай.
долар м. Основна парична единица на САЩ и в някои
други страни, [англ.]
долареа и доларов прил. Който се отнася до долар.
Доларов курс.
долежавам нсв,, долежи св. нпрх. Лежа до определено
време· С тая рана трябва да долежиш до двайсе¬
тия ден.
ддлен прил. 1. Който се намира долу, по-ниско или
под друго нещо. Долен, праг. Долен етаж. Долни
пластове. Долно течение па река. Долният край на
селото. 2. За дрехи — които се носят под горните,
непосредствено до тялото и се перат; праници,
бельо. 3. За стока — която е с по-лошо, ниско ка¬
чество; долнокачествен. 4. За човек, постъпка, нрав
—	безчестен, низък. 5. диал. За земя, област —
южен, на юг от Стара планина. 6. Който се намира
в полето, в равнината, О Долен курс; долни класо-
• ве — начален курс, първи класове в учебно заведе¬
ние. Долен свят — а. Въображаем подземен свят в
приказките, б. Животът тук, на земята. Долна земя
—	въображаем, приказен свят, който се намира под
нашата земя. Долна ръка човек, хора — бе¬
ден, прост, от по-нисък обществен слой. По долни
гащи сварвам разг. — съвсем неподготвен,
напълно изненадан.	,
долепвам и долепим нсв., долепя св. прх. 1. Доближа¬
вам. допирам нешо плътно до нещо друго; прилеп¬
вам. 2. Лепя докрай, изцяло. — се нпрх. Заставам
плътно допрян до нещо; залепвам се. Долепих се до
стената.
долетявам вж. долитам.
долнвам нсв., дол& св. прх. 1. Наливам още, допъл¬
нително. Долях вода в чашите. 2. Допълвам. Долей
чашите. О Долнвам масло* в огъня,
долина ж. 1. Ниско място между височини. 2. Място
около течението на река. Долината на Марица.
должен прил. Които се отнася до долина или има вид
на долина. Долинна местност. Долипни полета.
долитам и долетявам нсв., долетй св. нпрх. 1. Присти¬
гам с летене. Долетяха цяло ято гарвани. 2. Прис¬
тигам бързешком; втурвам се. Децата долетяха и ,
вдигнаха врява.
долшца вж. дол и долище,
долище ср. Увел. от д о л; голям дол.
долмИ ж. прост. 1. Ястие от пълнени чушки или до¬
мати. 2. Широки чушки за пълнене, [тур. ]
долмени ми. (долмен м) Праисторически гробници от
два или повече вертикално поставени камъка и ма¬
сивна покривна плоча върху тях. [фр.]
долвенец м. и долненка ж. нар. 1. Долнокрасц. Прот,
горненец. 2. Човек, който е роден или жи¬
вее в полско, равнинно селище. 3. Долноземец.
долнище ср. Долна част на нещо (чорап, обувка, пи¬
жама, някакъв съд и др.). Прот, горн и щ
долноземец м. и долноземка ж. нар. Човек от долна
земя; южняк.	4
долнозё.мскн прил. нар. Който се отнася до долнозе-
мец; южняшки.	·

долнокачествен прил. Който е с по-долно, по-лошо ка¬
чество. Долнокачествена стока.
долнокрЯец м. и долнокрамка ж. нар. Човек, който
живее в долния край на селото или града. Прот.
горнокраец.	'
долнокрайчанни и долнокрЯйчанка ж. нар. Долно-
краец. Едно време горнокраец не вземаше долнокрай-
чанка. ·	►	-
долнопробен прил. 1. Долнокачествен. 2. Безчестен, до¬
лен. Долнопробен човек. Долнопробна постъпка.
долини м. 1, Южен вятър, южняк. Понесъл поздрав
благ, долнякът свеж повея. П.П.Сл. 2. диал. Долен
камък на воденица.
долнянйн м. Епитет на южния вятър в народни песни,
доловим прил. Който може да се долови; явен, видим,
осезаем. Едва доловима усмивка. Доловими призна¬
ци, Доловимо смущение.
доловя вж. долавям,
долбжя вж. долагам,
доломит м. Широко разпространен минерал, разно¬
видност на варовика, [от фр. соб .]
долошЯва ми нсв., долошёе ми св. нпрх. Прилошава
ми, празлява ми. * *
дблу нарч 1. На ниско, на по-ниско място. Прот.
горе. Долу на земята. Долу под селото. Слизам
долу. Идвам от долу. Долу в полето. 2. На по-ниско
стъпало в служебно, организационно или друго от¬
ношение. 3. Обикн. в сравн. степен — по-нататък в
съшия текст, изложение. 4. като межд. Възглас за
израз на неодобрение и протест, на воля да се от¬
рече, отхвърли нешо. Долу войната! Долу тирани¬
ята! О Не оставам по-долу разг. — не позволявам,
не допускам да мс надминат, изпреварят в нешо.
Не падам по-долу разг. — не съм по-нсдостоси, мо¬
га да се меря с някого. От горе до долу — изцяло.
Шапки долу! — военна команда за сваляне на шап¬
ките и отдаване почит на загиналите за отечество¬
то.
долу- Съставна част на сложни думи със значение „на
по-долно място, по-нататък“, напр.: долуозначен.
долу посочен, долуподписан, долуспоменат и под.
долуподписан прил. канц. Който се е подписал отдолу,
под съответния текст. .
долчкпа жт. 1, Малък дол. 2. Поточе, бара, -
долЮбвам нсв. прх. разг. Само с отриц. — имам от¬
рицателно отношение към някого или нешо, не го
обичам съвсем.
долюлйвам нсв., долюлёя св. прх. Люлея докрай.
О Каква! о го е залюляла, такава ше го долюлее
поел. — както му е започнал животът, така и ше
свърши. ч
до.тютява ми нсв., долютй ми и долютбе ми св. нпрх.
Става ми люто, започва да ми люти; залютява ми.
дом, -ът м. I. Къша или апартамент за жилише на
отделно семейство. Тук е нашият дом. Разполагам
се като у дома си. 2. Покъшниня, домакинство.
Сбирам дом и къща. 3, Семейство, род, 4. Роден
кът, родина, Искам да се завърна у дома си. 5. Уч¬
реждение или заведение за обшествени нужди. Дет¬
ски дом. Почивен дом.
домЯ нарч. В своето жилите или при семейството си.
Ожени мома да пе е дома. Погов. Отивам си у до¬
ма,	·
домязвам нсв., домЯжя св. прх. Мажа докрай, довър¬
швам мазането ня нешо.
домязет м. диал. Мъж, който живее в дома, при ро¬
дителите на жена си; приведен, заврян зет.
домилявам 185
домакин м. к домакиня ж. 1. Стопанин на дом. 2. До¬
бър и усърден стопанин; къшовнкк. 3. Служебно
лице, което се занимава ‘със закупуване ня матери¬
али, поддържане ня помешението и др. в учрежде¬
ние, предприятие и под. 4. обикн. м. Лице, органи¬
зация или страна, която организира някаква
обществена проявя (по отноше!ше яа гостите). 5.
само ж. офиц. Женя, която не е на служба или на
работя, а се грижи зя собствения си дом..
домакински прил. Който се отнася до домакин или
домакинство. Домакински уреди. Домакинска рабо¬
та.
домакАнство ср. 1. Дом, къша с всичката покъшниня.
2. Семейство, което живее самостоятелно. 3. Служ¬
ба в учреждение, предприятие и др., която се зани¬
мава със снабдяване, поддържане на сградата и
под.	'
домакинст|ву|вям нсв. нпрх. Върша домакинска рабо¬
тя, занимавам се с домакинство.
домакиня вж. домакин:
домЯт м. 1. Зеленчуково растение с червени сочни
плодове,, Бусорелзкшга е&июгПшп. 2. Плодът на то¬
ва растение. О Син домят — патладжан, [от амер.]
доматен прил. Който се отнася до домят, направен от
домати. Доматен разсад. Доматен .цвят. Доматен
сос.
домяшЯр м. а домашярка ж. Човек, който обича да
стои повече у дома ск; домосед, домошяр.
домяшЯрскн Прил, от д о м а ш а р.
домЯшен прил. 1, Който става шш се нямкря у дома,
в-къшк; къшен, семеен. Домашни разпри. За домаш-
‘на употреба. Домашна обстановка. 2. Койтб е из¬
работен в частен дом, а не във фабрика, не фабри¬
чен. Домашно платно. Домашен пуловер. Домашно
вино. 3. Обикн. зя дрехк, обувки — който е за но¬
сене у дома; неофициален. Домашни пантофи. 4. За
учебна работя — който се върши у дома, вкъшк, а
не в учклише. За домашно упражнение. 5. Който е
свързан по служба, работя с нечкй дом, семейство.
Домашен учител. Домашна прислужница. Домашен
лекар. 6. като същ.: домЯшпк мн., обикн. чл. Близ¬
ките, с кокто човек живее в един дом. Как са до¬
машните ти? Поздрави домашните си. домашно ср.
Домашна работа, обикн. зададена от учк тел. Напи¬
са ли си домашното? О Домашен арест — наказа¬
ние задържане под стража, без право зя излизане
от дома. Домашна работа; домашно упражнение —
което ученик изпълнява, пише у дома си. Домашно
животно — питомно. По домяшному — както у до¬
ма, между свои хора, неофициално,
домеля вж. д о м к л а м.
доменен прил. О Доменна пеш — висока пеш за топе¬
не на рудя и добиване на желязо, чугун, [рус.]
дбменлнк м. Работник в доменна пеш. [рус. ]
домервам нсв., домеря св. прх. 1. Меря докрай, и това,
което е останало да се мери. 2. Меря допълнител¬
но, добавям колкото оше е необходимо,
домесвям нсв., домёея св. прх. 1. Меся, кзмесвам до¬
край, довършвам месенето на нешо. 2’. Меся допъл¬
нително.
дометЯ [се[ вж. д ом к т я м [с е],
домйлам нсв., домеля св. прх. 1. Меля, смклам нешо ’
докрай. 2. Меля, смилам оше, допълнително,
домклявям нсв., домилея св. нпрх. Ставам мил няко-

186 доминанта
му. Прот. отмилявам. Дали ти пушка до¬
тегна, или ти булче домиля? Нар.п. домилява ми,
домилее мн ипрх. Става ми мило; домъчнява ми.
Домиля ми за родния край.	%
доминанта ж. книж. Най-важна част, основен приз¬
нак, главна идея (на нещо), [лат.]
доминантен прил. книж. Който се отнася до доминан¬
та, който доминира, изпъква, налага се над остана¬
лите. Доминантен белег. Доминантни признаци.. До¬
минантна идея. Доминантен синоним.
доминион м. остар. Суверенна държава, влизаща в
състава на Британската общност, [англ.]
доминирам нсв. нпрх. книж. Налагам се, господствам,
имам надмощие над някого или нещо, издигам се
над околните предмети, неща, > > Доминиращо по¬
ложение на селското стопанство.
дбмнво ср. 1. Вид игра с правоъгълни плочки, 2. Ши¬
рока маскарадна дреха с качулка. 3. Маска, която
закрива само очите, [ит.]
домитам псе., домета св. прх. 1. Докарвам С метене.
Домети плявата до купището. 2. Мета докрай, из¬
митам всичкото.
домитам се нсв., домета се св. нпрх. разг. Домъквам
се, натрапвам се. Срв. о м и т а м се. Отде се
домете тоя навлек?	.
домови прил. офиц. О Домова книга — в която се во¬
ди списък на живеещите в една къща. [рус.]
домовладелец и домовладетел м. .Притежател, собст¬
веник или стопанин на къща, дом.
домовладйкя м. остар. Домакин, глава на семейство
или задруга.
домовник и домовайк м., домбвница и домоинйна ж,
нар. Добър стопанин; домакин,
домогвам се нсв., домогва се св. нпрх. 1. само нсв.
Стремя се упорито, настойчиво, полагам усилия да
постигна нещо, да сполуча. Домогвам се до власт¬
та. 2. обикн. св. Постигам нещо, добирам се до не¬
що, обикн. с усилия, с преодоляване на трудности,
[от рус.]
домоначалник м. Домоуправител (в 1 знач.).
домопритежател м. и домолригежатслка ж. книж.
Притежател, собственик на дом, къща. Софийски
домоп ритежатели.
домопритежйтелскв прил. Който се- отнася до домо¬
притежател.
доморасъл прил. прснебр. Израсъл и възпитан у дома,
оформен при домашни, местни условия, без доста¬
тъчно образование и широка култура,
домородство ср. остар. Домочадие.
домосед м. и домоседка ж. разг. Домашар, домршар.
домостройтел м. книж. Строител на къщи.
домостроителен прил. книж. Който се отнася до стро¬
ителство на къщи, жилища. Домостроителен ком¬
бинат..
домостройтелство ср. книж. Строеж, строителство на
къщи, жилища.
до.мотавам нсв., домотЯя св. прх. Мотая докрай, довър¬
швам мотаенсто на нещо, Домотахме преждата.
домоткЯн и домотькан прил. Изтъкан ръчно, у дома.
Домоткана риза. Домотькана престижа.
домоуправител м. и домоуп^^ивнт^.лка ж. 1. Лице, на¬
товарено да води домовата книга, да ее грижа за
адресната регистрация на живеещите в една жи¬
лищна сграда; домоначалник. 2. Лице, което ръко¬
води домакинството и финансовия отчет в богат
частен дом; иконом.
домофон м. Подобна на телефон уредба за свързване
общия вход на голяма жилищна сграда с отделните
апартаменти.
домочадие ср. Семейство с децата; челяд,
домошар м. и домошарка ж. Домашар.
домсъвет м. Изборен орган за ръководство, управле¬
ние на общите дела на живеещите в голям жили¬
щен блок. Домсъветът отговаря за реда в блока.
домувам нсв. нпрх. Престоявам, прекарвам някъде ка¬
то у дома, в дом, при домашни условия,
домъквам нсв., домъкна св. прх. 1. С мъкнене довеж¬
дам или премествам нещо или някого до определе¬
но място. Прот. отмъквам. 2. разг, неодобр.
Довеждам, докарвам или донасям нещо или някого
някъде, където не е желан, желано. Защо си ми до¬
мъкнал тоя пияница? — се нпрх. 1. Идвам, стигам
с мъка до някое място. Едва се домъкнах до хижа¬
та. 2. разг. неодобр. Идвам някъде, където не съм
желан. Тая пак се е домъкнала.
домързява ме нсв., домързя ме св. нпрх. Обхваща ме
мързел. Домързя ме да отида на разходка.
домъчнява ми нсв., домъчнее ми св. нпрх. Става мн
мътно; домилява ми, примъчнява ми. Домъчняло
ми е за старите приятели, <
дон м, и доня ж. 1. Испанска дворянска титла. 2. Ис-
панскоезична форма за учтиво и уважително назо-
ваване или обръщение, равнозначна на господин,
госпожа, [исп.]
донаборен прил. Който се отнася до следващ набор,
до следващо набиране на младежи за задължителна
военна служба. Донаборна комисия. Донаборпо сви¬
детелство.
донаборник м. Младеж, на когото предстои да от¬
служва редовна военна служба,
донаждам нсв., допада св. прх. разг. Принаждам, до¬
бавям, наставям.
донасям нсв., донеса св. прх. 1. Нося, с носене премес¬
твам до мястото, където е говорещото лице или
лицето, на което се говори. Прот. отнасям,
занасям. Донеси вода. Донесох ви писмото. 2.
Докарвам, причинявам, давам. Новото изобретение
ще донесе голяма печалба. 3. прх. и нпрх. Давам све¬
дения, съобщавам, уведомявам някого за нещо.
Между нас е имало хора, които са донасяли. Дона¬
сям за състоянието на фронта.	·
донейде и донегде нарч. разг. Донякъде. Отидох до¬
нейде и се върнах. Ние сме донейде познати.
донеса вж. донасям.
донесение ср. 1. офиц. Служебно съобщение; доклад.
По донесение на разузнавачите неприятелят нас¬
тъпва. 2. Донос. Някой е направил донесение против
мене.
донжуан м. Мъж, който има слабост към любовни
похождения; женкар. [от исп. соб.]
донжуански прил. Който се отнася до донжуан и дон¬
жуанство.
донжуанство ср. Поведение на донжуан; жеккарство.
донййде и донйгде нарч. разг. Доникъде,
доникъде нарч. До никое място, до никаква степен; до
никъде. Тази пътека доникъде не води. С вашата
отпуснатост доникъде не ще стигнете.
донйве нарч» остар. Досега.
донкяхотовец м: Човек, който има качествата на Дон
Кихот, постъпва като Дон Кихот (от едноименния
роман на Сервантес). [от исп. соб.]

долкихбтовеки и донкихотски прил. Който се отнася
до Дон Кихот илн до донкихотовсц, присъщ на
донкихотовсц. Донкихатовско благородство.
доикихдтовщнна и донкихотщина ж. Качество или по¬
ведение. проява на донкихотовсц.
дднор м, книж. Човек, който (доброволно) дава, от
когото вземат кръв за лечебна цел или тъкан, орган
за присаждане; дарител. [от фр.]
дбиорски Прил. от д о н о р.
донорство ср. Действие, проява на донор.
донос м. Тайно и злонамерено съобщение. сведение за
някого, дадено на представител на властта, на на¬
чалник и под. [рус.]
докбсвам нсв., донося св. прх. 1. За бременна жена или
женско животно — нося плода, докато се развие
напълно, до нормално раждане. Не може да донос¬
ен децата си. 2. Нося, износвам до пълно овехтя¬
ване, скъсване. Детето бързо израсна и не доноси
дрехите си.	♦
доносник м. и доносница ж. Човек, който прави до¬
нос, който доносничи.
доноснича нсв. нпрх. Правя донос; клеветнича. [рус.]
доибсиичеснн прил. Който се отнася до доносник. До-
носническа служба.
доибсиичιсство ср. Поведение или проява на донос¬
ник.
доносник л*. и доносница ж. Доносник, [рус.]	*
донося вж. доносвам.
дбня вж. д о н.
допйкога нарч. рядко. До някое време; до някога. До-
някога всичко беше наред, но после се объркахме.
донякъде нарч. 1. До някое място; до някъде. Стигнах¬
ме донякъде и там нощувахме. 2. До някое време или
до известна степен. Воденицата ще работи донякъде
и ще спре. Разбирам донякъде и от търговия.
дообелвам нсв., дообСлн се. прх. Обелвам докрай. По¬
могни ми да дообелим картофите.
дообзавеждам нсв., дообзаведа се. прх. Обзавеждам
докрай, довършвам обзавеждането на нещо. Още
не сме дообзавели апартамента.
дообмйслям нсв., дообмйсля се. прх. Обмислям док¬
рай. Въпросът трябва да се дообмисли,
дообработвам нсв., дообработя се. прх. Обработвам
напълно, докрай.	·
дообработка ж. Допълнителна обработка; дообработ-
ване. Изделието е върнато за дообработка.
дообяеиявам нсв., дообясня се. прх. Обяснявам докрай,
обяснявам допълнително. Върнах се да му дообясня
какво да прави.	.
доонравям нсв., дооправя св. прх. Оправям нещо до¬
край, оправям допълнително. Текстът е почти го¬
тов, малко трябва да се дооправи.
дооравам нсв., доора св. прх. Изоравам всичко, док¬
рай. Доорахме нивите.
доосвобожденски прил. Който се отнася до времето
преди Освобождението от турско робство; предос-
вобожденски. Доосвобожденска литература.
дооформявам и дооформим нсв., доофбрмя и дооформя
св. прх. Оформявам докрай или допълнително, до¬
вършвам оформяването на нещо.
дооценявам нсв., дооцекА св. прх. Обикн. в отриц. не
дооценявам — не оценянам нещо достатъчно, по
достойнство, ие разбирам важността, значението
на нещо; недооценявам.
допадам1 нсв., допадна св. нпрх, 1. Нравя се, харесвам
се някому. Ако ви допадам, вземете и мене. Тази
песен много ни допадна. 2, Подхождам, отивам ня¬
дОписка 187
кому или на нешо. допАда ми, допадне ми нпрх. Ха¬
ресва ми, нрави ми се нещо. Не ми допада как се
шегувате, допадам си нсв., допадна сн св. нпрх.,
обикн. мн. взаим. Взаимно се харесваме, подхожда¬
ме си един на друг.
допАдам2 нсв. (рядко), допадна св. нпрх. Пристигам,
идвам, появявам се някъде, обикн. случайно, нео¬
чаквано. Откъде допаднахте при нас?
допарва мн нсв., допари ми св. нпрх. Започва да ми
пари или да ми люти. Дрямах край огъня, докато
ми допари.	-
допекА вж. д о п и ч а м.
допера вж. допира м2.
допея вж. д о п я в а м.
доливам нсв., допия св. прх. Пия докрай, изпивам и
остатъка. Допий си чая и да започваме.
допива мн се псе., допие ми се св. нпрх. Приисква ми
се да пия. Допи ме се вода. '	/
доптсАва ми се нсв., допикас ми се св. нпрх. Приисква
ми сс, започвам да изпитвам нужда да пикая; при-
пикава ми се.	« .
допилйвам се нсв„ допилёя сс св. нпрх. разг., обикн.
неодобр. Идвам, домъквам се. Откъде се допиля то¬
зи неканен гост?
ддпнкг м. Фармакологични и други средства, които
рязко и за кратко време стимулират физическата и
нервната активност на организма, след което нас¬
тъпват тежка умора и други смущения, [англ.]
допингов Прил. от допинг. Допингов контрол.
допшшам нсв., допйпа.м св. прх. Хващам, улавям, до-
копвам. Допипахме големия шаран.
допир м, I. Допиране, докосване. Детето се събужда
от най-лек допир. 2. Проникване, съприкосновение.
В запушения съд няма никакъв допир на въздух. 3.
Общуване, досег, контакт. Влизам в допир с народа.
допирам1 нсв., допра св. 1. прх. Приближавам едно не¬
що до друго толкова, чс не остава никакво разсто¬
яние помежду им. Допирам челото си до студеното
стъкло. 2. прх. и нпрх. Допирам се, докосвам, до¬
сягам. Едва го допрях и то падна. 3. нпрх. разг.
Отивам някъде за кратко време, без да се застоя¬
вам. Ще допра до тях и веднага ще се върна. 4. нпрх.
разг. Налага ми сс да се обърна, да прибсгна до
някого или нещо (за помощ, като последна въз¬
можност). До него ли допряхте съвет да ви дава?
— се нпрх. Приближавам до нещо или някого тол¬
кова, чс не остава никакво разстояние помежду ни;
докосвам се. Допрях се до стената и си изцапах
дрехата. Не се допирайте до електрическите про¬
водници. О Допря ножът до кокала*.
допирам2 нсв., доперА св. прх. Псра, изпирам всичко
докрай. От сутринта е започнала и още не е доп¬
рала.	«
допирАтелна ж. мат. Права линия, която се допира
до окръжност; тангснта.
допирен прил, В който става допир между отделни
предмети или различни интереси, разбирания и др.
Допирна точка.
дописвам нсв., допйша св. прх. Пиша докрай, довърш¬
вам писането на нещо. Дописах писмото.
дАписен прил, остар. О Дописен член — член-корсс-
пондент (на академия, научно дружество и др.),.
дописка ж. Късо съобщение, бележка, статия и др.
във вестник; кореспонденция.

188 дописник	.	.
дописник м. и дописника ж. 'Сътрудник на вестник,
който изпраща дописки; кореспондент.
допитвам се нсв., допитам се св. нпрх. Обръщам се
към някого за мнение или поука; съветвам се. До¬
питвам се до народа. Допитай се до някой лекар.
допитване св. Действие по гл. допитвам се.
Провежда се допитване до народа.
допЯчам нсв., допека св. прх. Пека, изпичам напълно,
докрай. — се нпрх. Баншщта се допича.
допиша нсв. дописвам.
допИя вж. д о п и в а м.
доплавам нсв. и св., нпрх. С плаване стигам до някъде;
доплувам. Едва доплавах до брега.
дошшква ми се нсв., доилаче ми се св. нпрх. Идва ми
да плача, обзема ме желание, нужда да плача. Ка¬
то го видях така изпаднал, доплака ми се. Доплика
ми се от радост.	■
доплашам псе., доплатй св. прх. 1. Плащам допълни¬
телно. Доплатих му още 20 лева. 2. Плащам, изп¬
лащам докрай, напълно. Старият скъперник не доп¬
лащаше на рабопшицшпе.
доплитам нсв., доплета св. прх. 1. Плета докрай, за¬
вършвам плетенето. Още не съм доплела пуловера.
2. Добавям плетка, плета допълнително към нещо
изплетено. Доплети още малко па дължината.
доплувам нсв. и св., нпрх. С плуване стигам до някъде;
доплавам.
доповръща ми се св. нпрх. Става ми лошо, призлява
ми и изпитвам необходимост да повърна,
доподвързвам нсв., доподвържа св. прх. Подвързвам
докрай. Не са- доподвързали книгата.
допокрйвам нсв., допокрйя св. прх. Покривам напълно,
довършвам покриването на нещо. Трябва да допок-
рием сградата, докато не са започнали дъждовете.
допотопен прил. 1. Койч о е от много стари геологи¬
чески епохи, от времето преди библейския потоп,
Дппппитни чудовища. Допотопно животно. 2. преп.
Прекадено стар, старомоден, отдавнашен. Допо¬
топно рило^ Допотопни възгледи.
допра вж. допирам1.
доправям псе,, допрани св. прх. Правя нещо докрай,
окончателно и както трябва; доизработвам. Правил
си го, майсторе, но не си го доправил.
допращам нсв., допратя св. прх. разг. Изпращам (ня¬
кому нещо). Допратиха ми армаган.
допреда вж. допридам.
допреди 1, нарч. По-рано, преди известно време; пре¬
ди. Иска му се да живее както допреди. 2. предл. За
посочване, означаване на момент във времето, до
който, преди който нещо е съществувало или се е
извършвало. Допреди няколко дни не се познавахме.
Допреди две години той бегие още дете.
доирйдам нсв,, допредй св. прх. Преда, изпридам до¬
край.
допринасям нсв., допринеса св. прх. Принасям своя дял
или заслуга, оказвам въздействие; спомагам, пов¬
лиявам.
допрйнквам нсв., допрш1кам св. нпрх. Идвам, присти¬
гам с припкане. Децата доприпкаха. ,
допуск м. техн. В машиностроенето — най-голямото
допустимо отклонение на реалните размери на да¬
дена машинна част от проектните; толеранс.
допускам и донущам нсв., допусна св. прх. 1. Позволя¬
вам, понасям, търпя. Учителят не допуска никакви
шеги и закачки. Защо допускаш да се подиграват с
тебе? 2. Приемам нещо за възможно или вероятно;
предполагам, мисля, на мнение съм. Допускам, че
не му е съобщено. Да допуснем, че е така. 3. Давам
възможност, позволявам някому да влезе, да при¬
съства някъде. Пазачът не ни допуска. На събрани¬
ето не се допускат външни хора. 4. Давам възмож¬
ност, разрешавам участие в нещо. Не ме допуснаха
до състезание.	„
допустим прил. 1. Възможен, позволен. Допустимо за¬
къснение. Допустима грешка. 2. Вероятен, предпо¬
лагаем. При едно допустимо заболяване работата
ще се забави. 3. като същ. ср., обикн. чл. Нещо, ко¬
ето може да се допусне, да се позволи. Това преми¬
нава границите на допустимото.
допушвам нсв, допиша св. прх. Пуша докрай, изпуш-
вам. Допуши цигарата в коридора.
допушва ми се нсв,, допуши ми се св. нпрх. Обхваща
ме желание да пуша; припушва ми се. Допушило му
се, пък няма цигари.
допущам вж. допускам.	-
допълвам и допълним нсв., допълня св. прх. 1. Правя
нещо да стане пълно, да се напълни докрай. Допъл¬
вам чашите. 2. Добавям, притурим към нещо, за
да стне пълно, завършено. Ще допълня сумата до
хиляда. 3. Добавям, прибавям нещо към това, кое¬
то е казано или написано. Има ли някой нещо да
допълни?
допълзявам нсв., допълзя св. нпрх. С пълзене идвам,
стигам до някъде.
допълнение ср. I. Нешо, което допълва, което се до¬
бавя към друго, за да го допълни; добавка. За до¬
пълнение към казаното ще посоча някои данни. 2.
грам. Част на изречението, означаваща предмета,
върху който е насочено действието на глагола;
обект. О Непряко* (косвено) допълнение. Пряко*
допълнение. . *	■
допълнителен прил, 1, Който илва след или извън оп¬
ределения, редовния, за да допълни или уточни; до¬
бавъчен. Допълнителна дажба. Допълнителен до¬
ход. Допълнителен въпрос. 2. грам. Който изпълнява
служба на допълнение в изречението, който се от¬
нася до допълнение. Подчинено допълнително изре¬
чение. 3. като същ. допълнително ср. разг. Ядене, ко¬
ето се дава като добавка към редовната порция,
допълни, допълним вж. допълвам.
допъплям нсв., допъиля св. нпрх. Достигам с пъплене.
допътн нарч. нар. Следния път, друг път; дореда. Сега
ако няма, допъпш ще има.
допявам нсв., донея св. прх. Пея, изпявам докрай,
дораббтвам нсв., доработя св. прх. 1. Работя докрай,
изработвам или обработвам окончателно. 2. Рабо¬
тя допълнително.	<
доразвивам нсв., доразвия св. прх. Развивам по-ната¬
тък, допълнително яли напълно. Оставете го да
доразвие мисълта си. — се нпрх. Развивам се напъл¬
но, докрай.
доразказвам нсв., доразкйжа св. прх. Разказвам нещо
докрай, изцяло. -
доралня прил. Дорест. Не отседнал още коня доралия
и заудря в порти непознат делия. Яв.
дораствам нсв., дорасна и дораста св. нпрх. 1, Раста до
определена възраст или ръст.. Синовете му не са до-
расли за. войници. 2. преп. Стигам определена степен
на духовно развитие, та съм способен, годен да из¬
върша нещо, достоен съм за нещо. Още не си дорасъл
да разбереш всичко. Не сме дорасли за свободата.

дордё нарч. разг. Докато, докле,
дордёто пари. Дорде.
доревОва ми се нсв., доревё ми се св. нпрх. Додлаква
ми се.
ддреда нари. нар. Следния път, при следния удобен
случай; допъти.
дорсжа вж. дорязвам.
дореждам нсв, доредя св. прх. Редя докрай, нареждам
и останалото. — се нпрх. разг. Дочаквам реда си,
вреждам се, обикн. за да получа или да направя то¬
ва, което искам. От вас човек не може да се дореди
да си каже думата. *
дорсст прил. За кон — с кафяво-червеникав косъм; до-
ралия. •
дори част. За подчертаване, изтъкване съдържанието,
смисъла на думата или изречението, към които се
отнася, и за насочване към сравнение с нещо друго,
изразено или подразбиращо се, реално или предпо¬
лагаемо, възможно. Помня всичко, дори с пълни под¬
робности. Не се сърдя, дори се радвам, че стана та¬
ка. Той не отговори дори на моето писмо. Той дори
не ме и погледна. О Дори |и] да сз. — въвежда под¬
чинени обстоятелствени изречения за отстъпване;
ако и да, в случай че. Дори и да си прав, трябва да
премълчиш. Дори да е вярно, няма защо да го разп¬
равяш.
дори и дор нарч. диал. Докато, докле. Дори тез думи
издума и се от душа отдели.
дор^звам нсв., дорожа св. прх. Режа докрай, довърш¬
вам рязането на нещо. Дорязахте ли лозето?
досада ж. Неприятно чувство, причинено от бездейс¬
твие, еднообразие, липса на увлечение и под.; ску¬
ка, тегота, отегчение. Обхвана ме досада. Изпитвам
голяма досада.
досаден прил. Който докарва, причинява досада; до-
теглив, отегчителен, еднообразен, скучен. Досаден
живот. Досадна работа. Досадно еднообразие. До¬
саден човек.
досадлив прил. Досаден,
досадник м. и досадници ж. Досаден човек.
досаждам1 нсв., досади св. нпрх. Причинявам, докар¬
вам досада; додявам, дотягам, отегчавам. Досаж¬
даш ми с постоянните си оплаквания.
досаждам2 нсв., досадя св. прх. Садя допълнително
или садя докрай, довършвам саденето на нещо.
* досОм и досамй предл. разг. Съвсем близо,
непосредствено до, направо до. Куршумът мина до¬
сам главата му. Къщата им е досами училището.
досвндява мн |се| нсв., досвидее ми |се] и доевйдк ми
]се] св. нпрх. 1. Става ми мъчно, свидно за някого
или нещо. 2. Обзема ме нежелание да дам или да
направя нещо. Досвидя ми да дам толкова пари.
ддсег м. Досягане, допир, съприкосновение, общение.
Влизам в досег с някого.
досега нарч До това време, до тоя час или минута,
досегОшен прил. Който става или съществува досега.
* При досегашното положение на работите.
досёгва еж. д о с я г а м.
диседявам нсв., доседя св. нпрх. Седя, стоя, оставам
някъде докрай, до определено време,
досежно предл. книж. Относно, що се отнася до; за.
. Какво ще кажете досежнп повдигнатия въпрос?
досетлйв прил. Който лесно се досеща. Досетлив чо¬
век от малко разбира.	*
досетлмвост ж. Качество^ на досетлив. У него има
природна досетливост.
досещам се псе., досетя се св. нпрх. Сещам се, идва
доставям 189
ми на ум, разбирам, отгатвам. Досещате ли се как¬
во искам да кажа?
досея вж. д о с я в а м.
досие ср. Събрани и подредени сведения и документи
за дадено лице или въпрос. Полицейски досиета, [фр.]
доейпвам нсв., доения св. прх. Сипвам допълнително
или докрай. Досипвай брашното по малко. Досипи
ми още ядене.
дбеита нарч. диал. До насищане, до насита. Нахраних
се досита.
доскоро нарч. До неотдавна; до скоро. Доскоро рабо¬
тихме заедно.
доскорошен прил. Който е бил доскоро. Доскорошни¬
те врагове станаха приятели.
доскучавам нсв., доскучан и доскучёя св. нпрх. Ста¬
вам скучен, досаден някому, докарвам, причинявам
му скука. Доскучахме на дамите, доскучава ми,
доскучее мя нпрх. Става ми скучно. Доскуча ми в
това празно село.	.
дослагвям и дослагам псе., досложа св. прх. Слагам
още, допълнително; догурям. Досложи въглища в
печката.
дословен прил. Който отговаря, съответства на нещо
дума по дума, съвсем точно; буквален. Дословен
превод. > > Превеждам дословно. Предавам думи¬
. те му дословно.
дослужвам нсв., дослужа св. нпрх. Служа докрай, до
определено време. Дослужих до пенсия.
досмешава ме нсв., досмешее ме св. нпрх. Става ми
смешно, идва ми да се смея. Не те ли досмешава,
като го гледаш?
досмъдява ме нсв., досмъдй ме св. нпрх. Започва да ме
смъди; засмъдява ме. Досмъдя ме дланта.
досолквам нсв., досоля св. прх. Соля допълнително,
достатъчно или докрай.
досдсва мн нсв., досбса ми св. нпрх. прост. Дотяга ми,
омръзва ми.
доспехи мн. Бойно облекло на средновековен воин.
Бранни доспехи. Рицарски доспехи.	*
доспива ми се нсв., доспи ми се св. нпрх. Започва да
ми се спи; приспива ми се.
доспивам си нсв,, доспя си св. нпрх. Спя достатъчно
или спя още, допълнително; отспивам си. наспивам
се. Вече редовно не си доспивам. Остави ме да си
доспя.	■
досрамява ме нсв,, досрамёе ме св. Нпрх. Обхваща ме,·
обзема ме срам, започвам да се срамувам, да се
притеснявам.
досред предл. До средата на нещо. Пяха досред нощ.
дост м. остар. Приятел, [перс. > тур_]
доста 1. нарч. В значително голямо количество или
степен; достатъчно, твърде. Минаха доста дни.
Книгите бяха доста много. 2. като межд. Стига,
достатъчно. Доста робство и тиранство, всички на
оръжие. Д.Чинт.
доставка ж. 1. Доставяне. 2. Нешо доставено на
предназначеното .място.
доставчик м. и доставчица ж. Лице, което доставя не¬
що, което изпълнява доставки, [рус.]
доставям нсв., доставя св. прх. 1. Донасям или докар¬
вам нешо на определено място, снабдявам някого
или нещо със стоки, материали и др. 2. Създавам,
предизвиквам за някого (приятни чувства, усеща¬
ния). Това ще ми достави голямо удоволствие.

190 достатъчен
дост&тьчеи прил. Който е в необходимия размер,
обем, който задоволява определени нужди. Запаси¬
те от храна не са достатъчни. > > Имам доста¬
тъчно пари. Не е достатъчно да знаеш.
достатъчност ж. рядко. Качество на достатъчен.
достигам нсв., достигна св., прх. и нпрх, 1. Идвам. до¬
хождам, добирам се до някое място. Най-сетне
достигнаха върха. 2. Дохождам, стигам до опреде¬
лена граница на растеж. Ще достигне 2 метра. 3.
Доживявам. Достигна до дълбоки старини. 4* нпрх.
Достатъчен съм, ститам. Не ми достигат средства.
достижение ср. книж. Постижение, успех, резултат.
C-pyc-l	.
достижим прил. Който може да се достигне, постигне;
постижим. Достижима цел.
достлук м. прост. Приятелство. О Достлукът мн е на
(до) коляно|то| — лесно и бързо меня приятелското
си отношение, приятелството ми лесно изчезва.
[ТУР·]
досто- Съставна част на сложни думи със значение
„заслужаваш уважение, почит; достоен за нещо“,
напр.: достопаметен, достопочтен и под.
достоверен прил. Който не подлежи на съмнение; ис¬
тинен, верен, надежден. Достоверен източник.
достоверност ж. Качество на достоверен,
достоен прил. 1- Който заслужава. Достоен за похва¬
ла. 2. Справедлив, заслужен. Достойна оценка.
достойнство ср. 1. Съвкупност от осъзнати и защита¬
вани от човека собствени положителни нравствени
качества, съзнание за собствена ценност и самоува¬
жение; чест. Човешко достойнство. Това е под дос¬
тойнството ми. 2. Положителни качества, страни,
свойства. Достойнствата на това произведение са
очевидни. 3. книж. Титла, чин, звание. Възведен в
архимандритекд достойнство. О Оценявам по дос¬
тойнство — оценявам правилно, според действител¬
ните качества.
достолТптн прил. старик. Достоен, важен, изпълнен с
достойнство, представителен. Достолепни старци.
Достолепно държание. Достолепни времена.
достолепие ср. старин. Достойнство, важност, предс¬
тавителност.	*
достопаметен прил. старин. Достоен за помнене; забе¬
лежителен.
достопочтен прил. старин, Много почтен, уважаван,
дастоявам нсв., достоя св. нпрх. Стоя, оставам някъде
докрай.
достояние ср. книж. 1. Владение, притежание, собст¬
веност, Обществено достояние. Горите са достоя¬
ние на народа. 2. Качество на някого или нешо да
бъде на разположение, достъпно, известно някому.
Този факт ще стане достояние на целия народ.
дострашйва ме нсв., достраште ме св. нпрх. Обзема ме
страх, става ми страшно.
достудява ми нсв., достудее ми св. нпрх» Става ми сту¬
дено, започвам да изпитвам студ.	,
достъп м. L Възможност за влизане някъде или за ус-
тановявне връзка, контакт с някого. Достъпът в за¬
лага е затруднен. Нямам достъп до началството.
2. Място, п^рз ксото може да се влиза, да сс стигнн
до някъде.
достъпен прил. 1, В който може да тт влезе. Музеят
е достъпен всяка сутрин. 2. До който можт да се
стигне, през който можт да ст премине Това е едно
трудно достъпно място. 3. До който има достъп,
който е предоставен, на разположение е на някого.
4. Който т ст оред едзможностосге на мнозина на и
на всички. Достъпни цени. 5. Разбираем, лесен за
възприемане. Написан на достъпен език.
достъпност ж. Качество на достъпен,
досущ и досъщ нарч. Напълно, съвсем. Досупц прилича
на баща си. Досъщ като него.	»
досьбирам нсв., досъбтра св. прх Събирам и остана¬
лото, събирам докрай.
досърбява ме нсв., досьрби ме св. нпрх. Започва да ме
сърби; засърбява мт.
досъщ вж. досущ.	.
дотйвам нсв., досТя ст. прх. 1. Сея докрай. 2. Сея до¬
пълнително.	·	*
досягам нсв., доссета св. прх. Достигам нещо с пипане,
дотам нарч, 1. До онова място; до там. Ходих дотам
и се върнах. 2. До такава, сравнително висока сте¬
пен; дотолкова. Не е дотам лесно.
дотАнни мн. (дотация ж.) Суми, които ст отпускат
безвъзмездно от държавния бюджет за покриване
загубите на предприятия, балансиране на местни
бюджети и др. Предприятието е на дотации, [лат,]
дотеглйв прил. Който дотяга, досажда; досадлив, до¬
саден, отегчителен. Дотегливи въпроси.
дотТгна вж. дотягам.
доттжава ми нсв., дотежй ми св. нпрх. Започва да ми
тежи, става ми тежко,
дотека вж. дотичам.
дотйквам нсв., дотнкам св. прх. Тикам докрай, ,с ти¬
кане докарвам до някъде.
дотнрам нсв. и св., прх. Отпускам дотации, поддър¬
жам с дотации.
дотичам1 нсв., доттка св. нпрх. За вода — тека, стигам
до определено място. Водата дотече до нивите.
дотичвам нсв,, дотичам2 св, нпрх. Идвам, пристигам
‘тичешком.
до 1лнвио и дотлТйаам нсв,, дотлТн св. нпрх. Тлея до¬
край,
дотоварвам нсв., дотоваря св. прх. 1. Товаря докрай.
2, Товаря допълнително.
дотогава нарч. До онова вртмт, оня момент (в мина¬
лото или в бъдещето); до тогава,
дотогавашен прил. Който е бил дотогава, до опреде¬
лен момент в миналото.
дотолкова и (разг.) дотолкоз нарч. До’ такава, опреде¬
лена, обикн. сравнително висока степен. Не съм до¬
толкова наивен,
дотрайвам1 нсв., дотрая св. нпрх. 1. Трая, продължа¬
вам да съществувам до определено вртме. 2. Трая,
изхранвам, изтърпявам до определен момент.
дограйвам2 нсв., дотрая св. нпрх. яроот. Свършвам,
изчерпвам ст, преставам да съществувам. Храната
ни дотрая.
дотрепвам нсв., дотрбпя св. прх. Трепя докрай, напъл¬
но или всички.
дотрошавам и дотрбшвам нсв., догроша св. прх. Тро¬
ша докрай, напълно.
дотрябвам св. нпрх. Ставам нужен, потребен. Книгата
• ще дотрябва. Не ми е дотрябвала твоята помощ!
дотук и дотука нарч. До това място; до тук. .
дотурям нсв., дотуря св. прх. Турям допълнително;
дослагвам.
дотъкавам нсв., догька св. прх. Тъка докрай, довърш¬
вам тъкането на нещо.
дотькмявям нсв., д^тькмя св. прх. Тъкмя докрай, на¬
пълно.

догъмкЯва №1 нсв., дотъмнес ми се. нпрх. Притъмнява
ми.
дотьркалвам нсв„ догьркалям се. прх. С търкаляне
докарвам до някъде. Едва дотъркаляхме бъчвата
дотука.	*
дотърколвам нсв., дотърколя св. прх. Дотьркалвам.
дотьрчавам нсв., дотърча св. нпрх. разг. Дотичвам.
дотьтрузвам нсв., догьтрузя св, прх. Догьтрям. — се
нпрх. Догьтрям се.
дотьтрям нсв., дотътря св. прх. Тътря, с тътрене пре¬
мествам до определено място. —— се нпрх. Довли-
чам се (в 1 знач.).
дотягам нсв., дотёгна св. нпрх. 1. Ставам тежък, за¬
почвам да тежа някому; натежавам. Раницата ми
дотегна. 2. прен. Ставам досаден, омръзвам няко¬
му. Дотегна ми с твоите приказки, дотяга ми,
дотСгнс мн нпрх. Става ми тежко или досадно, за¬
почвам да изпитвам досада; омръзна ми, додява
ми. Дотегна ми тон живот.	·
доубивам нсв., доубйя се. прх. Убивам докрай,
доунншожавам нсв., доуннщожа св. прх. Унищожавам
напълно, докрай.
доусъвърш1ёнст|ву]вам псе. и са., прх. Усъвършенству-
вам допълнително, докрай. — се нпрх. Усъвършен¬
ствам се напълно, докрай.
доучвам нсв., доуча св. прх. Уча някого или нещо до¬
пълнително, докрай.
доуишвам нсв., доушйя се. прх. Ушивам напълно, до¬
край.
дохйждам вж. дохождам.
дохаки нарч. прост. О Идвам (дохождам) дохаки —
успявам да се справя с някого или нещо, преодоля¬
вам упорството на някого или трудността на нещо.
Дар. > тур.]
доход м. Материални блага, пари, получени от някак¬
ва работа, дейност, използване на имот и др. Общ
доход. Годишен доход.
доходен прил. Който нося доход; доходоносен. Доход¬
на работа. Доходно предприятие.
доходност ж. Качество на доходен,
доходоносен прил. Доходен.
дохождам и дохаждам нсв., дойда св. нпрх. I. Идвам,
пристигам па мястото при лицето, което говори
или на което се говори. Утре ще дойда· у вас. 2. За
време и др. — настава, настъпва. Дойде време да
върви», дохожда ми, дойде ми нпрх. Обзема ме ня¬
какво желание, приисква ми сс (да направя, да из¬
върша пешо). Дойде ми да заплача. С Добре* до¬
шъл. Дохождам дохаки*. Дохождам на себе сн —
съвземам се, свестявам се. Дохожда ми до главата
’	— изпащам си, сполетява ме, случва ми се нещо
неприятно. Дохожда мн умът в главата — поумня-
вам, ставам по-разумен, Дд (ле нар. — ще дойде.
Ди бъде тъй неделя още .. олекни ще и тежко бреме,
' на мъките ни края до ще. Яв. До ще време. Както
дойде — както се случи, независимо как.
дохраивам нсв., дохрани св. прх. Храня докрай,
доцент м. и доиентка ж. 1. Научно звание и длъжност
на преподавател във виеше учебно заведение (меж¬
ду асистент и професор). 2. Лице с такова звание,
длъжност, [лат.] ,
доцСнтски прил.. Който се отнася до доцент,
доцеигура ж. Доцентско звание, длъжност, работа,
дочаквам нсв., дочакам св. прх. Чакам докрай, докато
нешо сс случи, настане, настъпи. Не дочаках края
на филма. Дочакахме свободата.
дочас нарч. прост. След малко, след известно време.
дражё 191
ддчеи прил. Който се отнася до док, направен от док.
Дочени дрехи.
дочернява мя нсв., дочернёе ми св. нпрх. Причернява
ми.
дочертавам нсв., дочертая св. прх. Чертая, начертавам
докрай.
дочйтам нсв., дочета св. прх. Чета, изчитам докрай,
дочувам нсв., дочуя св. прх. 1. Долавям със слух, чу¬
вам нещо слабо, отдалече. 2. Узнавам по слух, да
се говори. Дочух, че са го уволнили.
дочупвям нсв., дочупя св. прх. Чупя докрай,
дочуя вж. дочувам.
дошйвнм нсв., лошия св. прх. Шия докрай, довършвам
шиенето на нещо.
дб ще вж. дохождам. .
дощява ми се нсв., дотце ми се св. нпрх. Започва да ми
се ще, да ми се иска нещо; поисква ми се, приисква
ми се, прищява ми се. Дощя ми се да го видя.
доя нсв. прх. 1. Изцеждам мляко от виме на добитък.
2. разг. Давам на малко дете да бозае; кърмя. 3.
прен. разг. Получавам, вземам, измъквам от някого
материални облаги, използвам някого за лично об-
лагодетелствуване.
дояде ми се вж. дояжда ми с е..
доядяла ме нсв., доядее ме св. нпрх. Хваща ме яд.
дояждам нсв., дойм св. прх. Ям докрай, изяждам и ос¬
таналото. Доядох баницата. — сн нпрх, 1. Довър¬
швам храненето си. 2. Ям, храня се достатъчно, не
оставам гладен. Не мога да кажа. че не си дояж¬
дам.
дояжда ми се нсв., дояде ми се св. нпрх. Дощява ми
се, приисква ми се да ям, идва ми охота за ядене.
Дояде ми се грозде.
доям вж. дояждам.
доярник м. диал. Място, където доят овце.
дояч м. и доячка ж. Човек, който дои овце.
дравнди мн. Група народи (таутили, телугу, ма лаяли
и др.), населяващи главно Южна Индия и северни¬
те части на Шри Ланка.
дравидски Прил, от д р а в и д и. Дравидски наро¬
ди. О Дравидски езици — голямо семейство езици
(тамилски, телугу, малаялам и др.), които се гово¬
рят от дравидските народи.
драг прил. Мил, любим, скъц, обичен, О На драго
сърце — с готовност, с удоволствие,
драгйцко м. диал. 1. По-млад девер. Драгинко, драги
девере. Нар.п. 2. Шафер.
драгбвнкк ». и драговница ж. нар. Любим, либе, лю¬
бовник.	-	-
драговолсн прил. книж. Доброволен. Драговолна жер¬
тва.
драI околно нарч. книж. На’ драга воля; доброволно.
драгоми^нн] м. остар. 1. Водач на дружина работници,
главно жътварки. 2. Преводач при легация, [от ар.]
дрйгост ж. книж. Удоволствие, приятност, радост,
драгоценен прил. книж. Скъпоценен. Драгоценна здраве.
драгоцёиност ж. книж. Скъпоценност,
драгун м. Войник кавалерист в някои европейски ар¬
мии. [фр.]
дражё ср. 1. Малко хапче лекарство, гранула и под.,
обикн, покрити с тънък слой захар, -шоколад и др.
2. събир. Дребни бонбони от ядки, плънка от пло¬
дово желе и др., обвити със слой ароматизирана
захар или шоколад, [фр.]	-

192 дразнене
дразнене ср. 1. Действие по гл. д р а з н я. 2. спец.
Процес на въздействие на средата върху живия ор¬
ганизъм. Външното дразнене се превръща в психичес¬
ки образ.
дразнение ср. спец. Дразнене (във 2 знач,).
дразнимост ж. книж. Свойство на живото тяло да се
дразни, да реагира на действието на външни и вът¬
решни фактори. Дразнимост на клетките.
дразнител м. книж. Фактор, явление, действие, което
въздейства върху сетивата, сетивните органи. Свет¬
лината е дразнител, които предизвиква зрителни
усещания. Силен дразнител.
дразня нсв. прх. I. Съзнателно, умишлено сърдя,
ядосвам някого. Не дразнете кучето. 2. За качест¬
ва, действия, постъпки, явления и др. — причиня¬
вам, предизвиквам, пораждам у някого неприятни
усещания, чувства. Шумът ме дразни. 3. Предизвик¬
вам, възбуждам у някого вълнение, безпокойство
или желание за нещо. Това дразни апетита. 4. Въз¬
действам на организма или на отделен негов орган,
сетиво. —се нпрх. 1. Имам, изпитвам неприятно
* усещане, ядосвам се. Вече от всичко се дразня. 2.
За телесен орган или сетиво — изпитвам неприятно
усещане, дразнене, възбуда. Очите ми се дразнят
от дима.
драка ж. 1. Трънлив храст. Дрехите му се изподртт
от драките. 2. прен. разг, Свадлив човек. Страшна
си драка!
дрйкон м. Митологично, баснословно чудовище с тя¬
ло на голям гущер или змия, понякога с криле;
змей. О [Морски] дракой — дребна морска риба с
бодли по главата и бодлива - тръбна перка,
ТгасШпив йгасо. [гр.]
драконов1 прил. Който се отнася до дракон. ’	’
драконовски и драконов2 прил. За закони, мерки и
под. — изключително, крайно строг, безмилостен,
жесток (по името на гръцкия законодател Дракон].
драм м. Стара мярка за тежина, равна на 1'400 част
от оката или 1/312 част от килограма, [от гр.]
драма ж. 1, Един от трите основни литературни ро¬
дове наред с епоса и лириката —· диалогично лите¬
ратурно произведение, предназначено за сценична
реализация. История на българската драма. 2.
стесп. Драматургичен жанр наред с трагедията и
комедията — вид драма (в 1 знач.),’ която отразява
сериозни лични и обществени конфликти, остри
противоречия, но с възможност за благополучна
развръзка. В. Друмев е автор на драмата „Иванко44.
3. прен. Тежко, пооч^емсо <с*оии-ии, остър личен шш
обществен сблъсък с нещастни последици и мъчи-
ф телни преживявания, [гр.]
драматизация ж. Преработка на повеетвувателна
творба (повест, роман] в драма, придаване драма-
тическа форма на повествувателно съчинение,
драматизирам нсв. и св., прх. 1. Преработвам повест-
вувателна творба в драма, придавам драматическа
форма на повест, роман и др. 2. Придавам драма¬
тизъм, преувеличавам сериозността на нещо. Не
драматизирай нещата.
драматизъм м. 1. Напрежение, свойствено на драма.
2. Напрегнатост, безизходност {на положение, със¬
тояние, обстановка].
драматичен прил. 1. Който се отнася до драма [в 1 и
2 знач,). Драматично изкуство. Драматичен теа¬
тър. 2. Изпълнен с драматизъм (във 2 знач,). Дра¬
матични събития. 3, За глас на певец — силен, мъ¬
жествен. Прот. лиричен. Драматичен тенор.
драматйческн прил. Който се отнася до драма (главно
в 1 знач.]. Драматически произведения.	'
драматйчност ж. Качество на драматичен,
драматург м. 1. Автор на драматични произведения.
2. Длъжностно лице, което определя репертоара,
подбира пиесите за поставяне от даден театър,
драматургичен прил. Който се отнася до драматург и
драматургия. Драматургично наследство.
драматургия ж. 1. Съвкупност, сбор от драматичните
произведения на отделен автор, течение, епоха или
народ. 2. Теория на драмата. 3. Сюжетно-компози¬
ционна основа на спектакъл или филм,
драмбой вж. д р ъ м б ой.
дранголник м. разг. ирон. Затвор. Тикнали го в драи-
голника. [от рум.]
драпам нсв. 1. прх. прост. Чеша, дращя, драскам. 2.
нпрх. прен. разг. Стремя се, мъча се да постигна, да
получа нещо, което много искам, желая. Всеки дра¬
па за някаква служба.
драперия ж. 1. Нагъната, накъдрена завеса, 2. Краси¬
во нагънат плат за украса.
драпйрам нсв. и св., прх. 1. Обвивам с плат, покривам
със завеси. 2. Нагъвам, дишия.
драпировка ж. 1. Драпиране. 2. Покривка от красиво
нагънат, накъдрен плат,
драсвам нсв., драсна св. 1. прх. Драскам .веднъж или
поединично. Драснах едно, клечка кибрит. Котката
го драсна. 2. прх. Написвам нещо кратко и набързо.
Драсни ми едно пксъмце. Драсни няколко реда. 3.
нпрх. прен. разг. Хуквам, затичвам се, избягвам,
драска ж. 1. Драскотина. 2. прен. рядко. Очерк, скица.
„Драски и шарки** (очерки из столичния живот).
Ваз.	,
драскало ср, разг. Страна на кибритена кутийка, къ¬
дето се драска.
дрйскам нсв., прх. и нпрх. 1. Влача, прокарвам, обикн.
многократно, твърд и остър предмет върху по-мек,
та остават, следи; дращя· Драскам с нокти. Котка¬
та го драска по ръцете. 2. Паля, запалвам кибри¬
тена клечка, като я прокарвам с триене по специ¬
ална грапава повърхност. 3, Пиша шш рисувам
нещо безсмислено или набързо и небрежно. Не
драскай по. тетрадката ми. 4. прен. пренебр. Пиша,
съчинявам нещо незначително, безинтересно. 5.
прен. Бягам бързо, с бягане напускам някое място,
драскалица ж. Нещо надраскано, нещо написано, на¬
рисувано или начертано лошо, небрежно,
драскач м. презр. Лош, бездарен писател,
драскотина ж. Рязка, следа или раничка от движени¬
ето, влаченето на нещо твърдо и остро върху кожа
или друга повърхност; драска,
драскотя нсв., прх. и нпрх. разг, неодобр. Драскам
(обикн, в 1, 3 и 4 знач.]. Поет е, по цял ден драс-
коти нещо.
драску.лка ж. Драсната черта, обикн. крива; заврън¬
кулка.	'
драсна вж. д р а с в’ а м.	,
драстичен прил. Конто оказва силно и пеприятно въз¬
действие, който прави грубо и неприятно впечатле¬
ние. Драстични мерки. Драстичт израз. [<от гр.]
драстйчност ж. Качество на драстичен,
драхма ж. Î, Основна парична единица на Гърция,
равна на 100 лепти. 2. Сребърна и златна монета в
древна Гърция, [гр.]	·

дращя нсв. 1. прх. и нпрх. Драскам. 2. нпрх. За перо,
молив, тебешир — пиша трудно, със задържане по
повърхността. 3. нпрх. прен. разг. За глас — дрез¬
гав, хриплив съм в неприятно дразня слуха, драще
ми нпрх. Имам неприятно усещане, дразнене (в гър¬
лото).
дрН5'Ж. (и м.) 1. Отпадъци от вълна, лен, коноп, ко¬
ито остават при влачене. 2. Долнокачествена вълна
от разчесани, разбити парцали.
дребен прил. 1. Който е сравнително малък по голе¬
мина, размер; ситен. Дребни камъни. Дребно зърно.
2. Малък. Дребен човек. Дребно стопанство. 3. Ма¬
лък по стойност и значение. Дребни пари. Дребни
сметки. О Дребен добитък — овце и кози. Дребна
буржоазия — която владее малки, дребни капитали.
Дребна шарка — морбили, брусница. Дребни деца
— невръстни.
дребнав прил. Който придава значение, обръща пре¬
кадено внимание на дреболии; тесногръд, ограни¬
чен. Дребнав човек.	■
дребнавост ж. Качество па дребнав; тесногръдие, ог¬
раниченост. ·	’
дребнея нсв. нпрх. Ставам или изглеждам дребен,
дрёбно Нарч. от д р е б е н. О На дребно — а. На
малки, дребни части, парчета. Натроших сиренето
на дребно, б. На малки количества, по отношение
на малки количества. Търговия на дребно. Цени на
дребно.
дребно- Съставна част на сложни думи със значение
„дребен“, напр.: дребпобуржоазен, дребнозърнест,
дребно мащабен, дребнособственически, дребиотемие
и под.
дребпобуржоазен прил. Който се отнася до дребната '
буржоазия. Дребнобуржоазна партия.	’
дребнозърнест прил. Който ое състои от дребни зърна
или дребни частици. Дребнозърнест ориз. Дребно¬
зърнест мрамор.
дребполнст[ен| прил. За растение — който има дребни
листа. Ориенталски дребнолистен тютюн.
дребнособственически прил. Който се отнася до дреб¬
. ни собственици.
дреболия ж. 1. Нешо дребно, дребна работа. Това е
Ър болия. 2. Вътрешности на заклано животно,
употребявани за ядене.	-
дребосък м. 1. Нещо дребно; дреболия, ситнсж. 2. съ¬
бир. Дребни пари. 3. Малък, дребен човек,
дребосъче ср. Умал. от дребосък.
древен прил. Който се отнася до далечното минало;
стар, старинен. История на древния Рим. Древни
паметници на културата.
древно- Съставна част на сложни думи със значение
„древен,'стар, отдавнашен“, напр.: древнобългарски,
древновавилонски, древноегипетски, древноруски и
под.	‘
древнобългарски прил. Който се отнася до древна
България; старобългарски.
древногръцки прил. Който се отнася до древна Гър¬
ция; старогръцки. Древногръцка литература.
древнорнмски прил. Който се отнася до древния Рим.
Древноримска епоха.
древност ж. 1. Далечно минало. Дълбока древност. 2.
Качество на древен.
дреднаут м. Вид голям тежковъоръжен боен кораб от
началото на XX в. |аигд.]
дрезгав прил. 1. За глас — с нечисти, хрипливи тоно¬
ве; пресипнал, прегракнал. 2. За светлина — неясен,
слаб.
дреха 193
дрезювиий ж. 1. Качества на дрезгав глас; пресипна-
лост, прегракналост. 2. Неясна, слаба светлина,
здрач след залез слънце или Преди разсъмване.
През прозорчето влезна първата сутринна дрезгави¬
на. Ваз.	.
дрезгавост ж. книж. Качество на дрезгав,
дрезина ж. Малка открита платформа или вагонетка
за превозване на хора, материали, инструменти и
др. на къси разстояния, обикн. за поддържане на
железопътна линия, в границите на завод и под.
[фр. от нем. соб.] .	*
дрейф м. спец, 1. Изместване на плавателен съд от за¬
дадения курс на движение под влияние на вятъра и
вълните. 2. Движение на ледени блокове в морето,
предизвикано от ветрове и морски течения. 3. Бав¬
но преместване на континентите в хоризонтална
посока, [рус. < хол.]	, ·	я
дрейфувам нсв. нпрх. 1. За плавателен съд — измест¬
вам се от зададения курс под влияние на вятъра и
вълните. 2. За леден блок и под. — движа се, пре¬
мествам се под влияние на ветрове и морски тече¬
ния, 3. За континентите — премествам се в хори¬
зонтална посока.
дрймвам и дрймвам нсв., дремна св. нпрх. Дремя мал¬
ко, за кратко време. Всеки средобед дрямвам пи де¬
сетина минути. Оставете го да дремне малко.
дреме мя се вж. д р е м я.
дремешком и дремешкёта нарч. В състояние на дрям¬
ка, дремейки. Той ме слушаше дремешката. Пъту¬
вах дремешката.
дремлнв прил. Който обича да дреме; сънлив,
дремльо м. и дрёмла ж. Дремлив човек,
дремна вж. д р е м в а м.
дремй нсв. нпрх. 1. Спя леко, намирам се «в полусънно
състояние. 2. прен. Стоя бездеен, отпуснат, безучас¬
тен; бездействам, дрёме мн се нпрх. Иска ми сс, об¬
зема ме желание да дремя,
дреи м. и (умал.) дренче ср. мед. Тръбичка, марлен
фитил и др. за осушаване на рана, отцеждане на
кръв или гпой и др. [от англ.]
дренаж м. 1. Отводняване на блатисти места. 2. Сис¬
тема от тръби и ровове за отводняване. 3. Меди¬
цински фитил или тръбичка за изваждане, отцежда¬
не на гной от рана. [фр.]
дренажен прил, Който се отнася до дренаж. Дренажна
канавка.
дренак м. [Място, обрасло с] дрянови дървета,
дренирам нсв. и св., прх. Правя дренаж,
дресирам псе. и св., прх. I. Обучавам, приучвам жи¬
вотно да извършва определени действия, движения.
2. прен. Създавам у някого определени умения, на¬
вици, привички; приучвам, привиквам някого към
сляпо подчинение на волята ми. [фр,]
дреейран прил. Приучен да върши пешо по дадена за¬
повед. Дресирано куче.
дресировач м. рядко. Дресьор, дресировчик,
дресировка ж. 1. Дресиране на животни, 2. прен. При¬
учване към сляпо покорство,
дресировчик м. Дрееьор. [рус.]
дресура ж, 1. Дресировка, дресиране. 2. Номер й цир¬
кова праграма е дресирани животни, [от нем.]
дресьбр м. и дресьбрка ж. Човек, който дресира жи¬
вотни; дреенровач, дресировчик. [фр.]
дрёха ж. Това, с което човек се облича. Купих си
13.	Български тълковен речник

194 gpexàp
нови Дрехи. Прани дрехи. Обличам нова дреха. Сел¬
ски Дрехи. Градски дрехи. Легнах си с дрехите. По
дрехите посрещат, по акъла изпращат. Погов.
О Горни дрехи — които се обличат над други дре¬
хи (риза. фланела и под.). Долни дрехи — които се
обличат направо върху тялото и се перат; бельо.
дрехар м. -остар. Продавач на готови (горни) дрехи,
дрехарница ж. остар. Магазин за готови (горни) дре¬
хи.	-	*
дрехарски прил. остар. Който се отнася до дрехар и
дрехарство; г	.
дрехарство ср. остар. Производство и търговия с
(горни) дрехи.
дрешен прил. рядко. Който се отнася до дреха. Дрешен
дар. Дрешни въшки.	,
дрешка ж. Умал. от дреха; малка дреха. Дрешки
за деца,.
дрешиик м. Място или приспособление за пазрне на
дрехи.
дрнада ж. Горска нимфа, [гр.]
дриблирам нсв. и св., нпрх. Обикн. във футбола и бас¬
кетбола — придвижвам топката чрез леко докосва¬
не с крак или тупкане с ръка, придвижвам се, като
' контролирам топката по този начин.
дрйбъл м. Във футбола и баскетбола — начин на
придвижване на спортиста и контролиране на топ¬
ката чрез леко докосване с крак или тупкане с ръка.
[англ.]	.
дрниа ж. 1. Къс. парче вехт плат; парцал. 2. обикн,
ми. Изпокъсани вехти дрехи. 3. прен. презр. Отрепка
(във 2 знач.); парцал. О Налягам си дрипите —
стоя мирен, кротувам. t
дрипав прил. 1. За дрехи — вехт и окъсан. Дрипави
дрехи. 2. За човек — облечен в такива дрехи* окъ¬
сан, парцалив.
дрнпел'м. Къс, парче от нещо вехто; парцал, дрипа.
дрипльо м. и дрипла ж. Дрипав човек.
дрнсвам нсв.. дриспа св. прх. Дрискам веднъж или по-,
единично,
дрискам нсв., прх. и нпрх. Изкарвам чести и редки,
разводнени изпражнения.	· ■
дрнелнв прил. 1. Който страда от дрисък, Дрислива
крава. 2. За плодове — меки, с разводнена вътреш¬
ност. Сливи дрисливи. 3. За някои треви И билки —
който докарва дрисък (на добитъка) или с който
лекуват дрисък. Дрислива трева. Дрислив шибой
дрнельб м. и дрйсла ж. 1. Дрислив човек или живот¬
но. 2. вулг. Епитет за израз на крайно пренебрежи-
' * телно и презрително отношение към някого,
дрисък ,н. Разстройство, диария,
дроб* м. I. а. И в съчет. бял дроб, обикн. мн. бели дро¬
бове — вътрешен телесен орган от две части, с който
човекът и други животни дишат. б. Този орган от
тялото на животно, използван за храна. 2. а. И в съ¬
чет. черен дроб — вътрешен телесен орган, най-голя-
мата жлеза у човека и гръбначните животни, която
отделя жлъчен сок и пречиства кръвта· б. Този орган
рт тялото на животно, използван за храна.
дроб2 ж. мат. Число, съставено от определен брой
равни части на единицата; проста дроб. О Десетична
дроб — в която знаменателят е 10, 100, 1000 и т.н.
Прави, ша (неправилна) дроб — в която числителят е
по-малък (по-голям) от знаменателя. Проста дроб —
чийто знаменател с произволно число. ·
дрббеи прил. Който се отнася до аритметична дроб.
. Дробно число. Дробна черта. Дробни величини.
дробйлен прил. спец. Който е свързан, служи за раз¬
дробяване на руди, скали и под. Дробилми машини.
дробилка ж. тели. Дробилна машина,
дробнпкн ж. Дребио оловно зърно за стрелба с ловна
пушка; сачма.
дрбб-сарма ж. Ястие от нарязан агнешки дроб и
ориз, завити в булото.
дробче ср. 1. Умал. от д р о 61, 2. Къс черен живо¬
тински дроб, изпечен или изпържен за храна,
дробя нсв. прх. 1. Разкъсвам или разчупвам на дреб¬
ни, малки части; раздробявам. Дробя хляб за пока¬
ра, 2. Приготвям ястие, ядене с раздробен, начупен
на дребни късове хляб:' Дробя попари. Кой каквото
е дробил. това ще куса (сърба). Погов.
дрога ж. 1. Изходна суровина от растителен или жи¬
вотински произход (изсушени листа, корени, цвето¬
ве, жлези с вътрешна секреция и др.), която сс из¬
ползва като лекарство или за получаване на
лекарство. 2. Наркотик, [фр.]
дрогерия ж. Магазин, в който се продават определен
вид лекарствй без рецепта, превързочни материали,
тоалетни принадлежности, химикали н др. [фр.1
дрожди мн. Широко разпространени в природата, бо¬
гати на белтъчини и витамини едноклетъчни гъбич¬
ки, които предизвикват ферментация на захарите и
се използват при производство иа вино и бира или
като квас, мая в хлебопроизводството. <> Фуражни
дрожди — които се култивират върху отпадъчна
дървесина, слънчогледово кюспе, слама и др. и се
използват ,като белтъчно-витаминна добавка към
храната на животните, [фр .] -
дрозд м- 1. Прелетна пойна птица по гори и храста¬
лаци, Тигбиз пишеиз. 2. диал. Птица кос.
дропла ж. Едра полска птица, главно из Дунавската
равнина, с дебела шия и големи криле, Опя 1агс1н;
дива пуйка.	_	м
дронс м. събир. Дребни бонбони, [от англ.]
дрбпсов прил. Който се отнася до дронс. Дропсови
бонбони.	.
друг1, друга, друго, мн. други прил. 1. Който е извън
кръга на определели, познати, известни неща; не аз,
ти, този или онзи. Това беше един друг човек. Кажи
ми друго нещо. Отивам в друго село. Друг път ще
ти разкажа една друга история. 2. Койта не е та¬
къв като някой определен, известен, познат или ка¬
то преди; инакъв, различен. Той стана друг човек.
В града живеят по-други хора. Животът тук е по¬
друг. 3. При съпоставяне, противопоставяне на две
неща; противоположен, насрещен. На другия бряг.
Подай си другата ръка. 4. Който идва по ред, нас¬
тъпва след някой посочен, определен; следващ,
иден. На другия ден. 5. Като местоименно същ.
(вин, д р у ги г о, дат. другиму) — лице
или предмет извън посочените, определените, из¬
вестните, извън този, това. Да дойдат другите.
Другиму ще дам богатството си. С другиго не съм
се срещал. Който другиму копае гроб, сам пада в не¬
, го. Погов. 6. Като вмети, (само ср. друго) —
за посочване на следващото по ред след нещо вече
казано; второ. Не отивам. едно. защото нямам вре¬
ме и, друго — защото не ми се ходи. О Без друго
— непременно, несъмнено; бездруго. Вземи (хвани)
единия*, та удари другия. Друг вятър вее разг, —
положението, обстоятелствата са различни, не е
както преди. Един* през друг. Едно* на друго. Меж-

ду другото — а Покрай всичко останало. наред с
по-важните неша. б. Като вмети, израз — за озна¬
чаване, че се вмъква нова, уточняваща мисъл. Ня¬
* кой* и друг, От друга страна — като вмети. израз
за насочване вниманието към нов факт, ново обс¬
тоятелство, различни от посочените преди. С други
думи — 'казано иначе.
друг2 м, 1. остар. Другар, приятел. Стар друг враг не
става. Погов, 2. зват. разг. д р у ж е, Обръщение
към другар, приятел; другарю, приятелю. Светът
е наш! Не бой се, друже! Вапц. ’
другаде нарч. На друго място.
другар м. и другарка ж. 1. Човек, който живее в
близки, сърдечни отношения с някого; приятел. Ние
сме другари от детинство. ■ 2, Човек, който е свър¬
зан с някого чрез общност на интереси, занятие,
дейност. Другари по оръжие. Другар из пътл. 3.
разг. Всеки от двата свързани в двойка еднакви
предмети, неща (ръкавица, обувка, чорап, воловете
в един впряг и под.) спрямо другия. Къде е ни този
у чорап другарят му? 4. Форма за учтиво; уважител¬
но назоваваме или обръщение между членовете на
някои партии, обществени колективи. Партийни
другари. Другарката Петрова. Другарю председа¬
тел. Другарко Иванова. 5. Съпруг, съпруга,
другарски прил.'Който се отнася до другар (главно в
1 и 2 знач.), присъщ на другари. Другарски чувства.
Другарска среща.· Другарски съдилища.
другарство ср. Другарски чувства и отношения. Дру¬
гарството ни не трая дълго.
другарувам псе. нпрх. Дружа. *	,
другнго вж. друг.
другиден нарч. Вдругиден,
другиму вж. друг. -
друговерец м. и друговерка ж. Липе, което изповядва
друга вяра; иноверец.
друговерскн прил. Който се отнася до друговерец или
до друга вяра. Друговерски обичаи. *	*
другомнелле ср. Инахомислие.
другоселец м. и другосёлка ж. Човек от друго село.
Неволя слетн .. другоселци, лозята небрани остаха.
П.П.Сл.	/	*
другоселски прил. Който сс отнася до 'другоселец или
■ до друго село. Другоселска носия.
другояче нарч. По 'друг начин; инак, иначе,
дружа нсв. нпрх. Другар съм с някого, поддържам
дружески отношения с- някого; другарувам.
•дружба ж. 1. Близки, свойствени на другари отноше¬
ния; приятелство. Дружбата ни продължи дълго. 2.
остар. Дружество с културна, просветна или бла¬
готворителна цел, образувано от живеещите в го¬
лям град бивши жители на по-малко селище или
от дадена област, район. Плевенска дружба. 3.
Партийна организация на Българския земеделски
народен съюз. Земеделски дружби.
дружбаш м. неодобр. Член на дружба (в 3 знач.), на
' БЗНС. /
дружбанкн прил. неодобр. Който се отнася до дружбаш.
’дружбен прил. рядко. Който се отнася до дружба
(главно в 3 знач.). Дружбени организации.
друже вж. друг2.	'
дружелюбен прил. 1. Който е свързан с взаимно дове¬
рие и взаимна обич; приятелски, дружески. Друже¬
любни отношения, 2. Благоразположен, внимате¬
лен. Дружелюбен прием.	·	♦ ,
дружелюбие ср. Проява на дружелюбен, дружелюбно
отношение към някого,
' дръглив 195
дружея1Ьбноет ж. Качество на дружелюбен,
дружен прил. Койго се извършва заедно с други, от
мнозина; съвместен. Дружна работа. Дружни уси¬
лия. Дружна песен.	*
дружески прил. Другарски, приятелски. Дружески от-
‘ ношения. Дружески съвет.	.
дружествен прил. Който се отнася до дружество.
Дружествен имот, Дружествен орган. Дружестве¬
на фирма.	,	,
дружество ср. 1. Обединение от хора с определени об¬
ши цели и интереси; организация, сдружение. Бъл¬
гарско дружество ‘"Червен кръст“. Географско дру¬
жество.	2.· Вид	предприятие. Акционерно
дружество. Дружество с ограничена отговорност.
дружина ж. 1. .Група лица, свързани, обединени от
обща идея, цели, интереси, занимания. Весела дру¬
жина. Сговорна дружина планина повдига. Погов. 2.
воен. остар. Войскова единица, съставена от три
или четири роти; батальон. Пехотна дружина. 3.
остар. Хайдушка чета. Водил бе Чавдар дружина
тъкмо до двайсет години. Бот. 4. само ед„ като
сказ. опред., разг. Другар или другари за общуване
в път или при някаква работа. Ела с мене да сме
си дружина.
дружйнеп прил. Който се отнася до дружина. Дружи¬
нин командир.'	' (
дружйнка ж. Умал. от 'дружина. Ловна дру-
жипка.
дружка ж. разг. Другарка, приятелка.
„ друза ж. спец, Група сраснали, слепени в обща осно¬
. ва кристали, оформени само откъм свободния си
• край. [нем.]
друм м. нар. поет. Широк междуградски път; шосх. '
[от гр.]	■	-
друмник м. и друмиица ж. нар. поет. Пътник. Из пъ¬
тя вървят пътници, кални друмници. Нар.п.
друс межд., обикн. като сказ. За означаване на дру-
сане, тръскане или като подвикване, когато някой
някого друса, тръска.
друсам нсв. прх. 1. Многократно разклащам встрани
или подхвърлям леко, е тласък някого или нещо
нагоре и го оставям свободно да падне; тръскам.
Майката друса детето да не плаче. > > нпрх. и
безл. Колата друса. Отпред по-малко друса. 2. Кла¬
тя, разклащам дърво, за да съборя плод. Друсам
клон. Друсам ябълка. 3. В съчет. с хоро и под.
— играя буйно. — се нпрх. 1, Движа се рязко н бър¬
зо нагоре-надолу и назад-напред. Като върви, меса¬
та му се друсат. 2. жарг. Вземам наркотици,
друсвам нсв., друсна св.. прх. и нпрх. Друсам веднъж
или поединично. Друсни малко ябълки. Хайде да
друснем едно хорце. > > Друснаха ми една глоба.
друскам нсв., прх. и нпрх. Друсам леко; тръскам.
друсла ж. укор. Пълна, разпусната жена; дунда.
друсна вж. друсвам. н
дръвник м. 1. Пън, върху който се секат дърва. 2.
прен. Глупав, тъп човек. 3. [Място, където стоят]
натрупани, подредени дърва за горене,
дръвцё ср. Късче отсечено дърво. Донеси малко дръвца
за огъня. , ‘	.
дръвче ср,. Малко дърво на корена си-
.дръглаш м. прост. 1. Дръгливо животно. 2. Мърша,
дръглйв прил.. Много слаб, мършав (обикн. за живот¬
но). Дръглив кон.	-

196 дръглйвост
дръглйвост ж. Качество на дръглив.
дръгльо м. и дръгла ж. разг. 1. Много слаб, мършав
човек. 2. Нечист човек, който често се дръгне, чеше.
дрЬгна нсв. прх. прост. 1. Силно чеша, жуля. 2. Чеп¬
кам, влача, разчесвам коноп, ден и под. — се нпрх.
и възвр. Чеша се. Крастав е, та непрекъснато се
дръгне.
дръжка ж. 1. Част на предмет, обикн. инструмент,
уред, съд, за която го държат, хващат. Дръжка на
лопата. Канче с дълга дръжка. 2. Стъбло на расте¬
ние шш тънка част, на която плодът или листото
се крепи. Черешите се берат с дръжките.
дръзвам нсв., дръзна св. нпрх. Проявявам смелост; ос¬
мелявам се, посмявам. Кой ще дръзне да го разоб¬
личи?
дръзко Нарч. от д ъ р з ъ к.	■
дръзновен прил. книж. Който проявява или е свързан
с проява на голяма смелост; дързък.	'
дръзновение ср. книж. Проява на дръзновен, дързък,
смел човек; дързост, смелост,
дръмбон и драмбой м. Вид прост музикален инстру¬
мент със звънлива пластинка, (от рум}
дрън межд. За наподобяване, възпроизвеждане на
. -ясен, отсечен звук, звън.	■
дръпвам нсв., дрънка св., нпрх. и прх. Дрънкам веднъж
яли поединично.
дръндар м. и дръидарка ж. Липе, което се занимава
с разбиване на памук, ярина, вълна,
дръндарскн прил. Който се отнася до дръндар. Дрън¬
дар ски лък.
дръидарство ср. Занятие на дръндар.
дрън-дрън межд. разг. За означаване, че някой говори
празни, безсъдържателни приказки. О Дрън-дрън
ярина прост. — за означаване на празни, безсъдър¬
жателни приказки.
дрънкалка ж. 1. Вид детска играчка или изобщо не-
• що, което дрънка, дрънчи при разклащане. 2. Дрън-
кулка (във 2 знач.),	♦
дрънкало ср. 1. Дрънкалка. 2. разг, пренебр. Лице, ко¬
ето много говори, дрънка; бърборко, дърдорко,
дрънкам нсв. 1. нпрх. Издавам особени остри, отсече¬
ни и ясни звукове; звъня. Будшшикът дрънка. 2.
нпрх. Правя нещо да издава такива звукове; звъня.
Дрънкам с дрънкалка. 3. прх. и нпрх., остар. Свиря
. на струнен инструмент с удряне · или дърпане на
струните. Няма кой да слуша, разбира, туй „ що
дрънкам на лира. П.Р.Сл. 4. нпрх. Свиря лошо или
небрежно (на струнен инструмент). Дрънка на пиа¬
но. 5. прх. и нпрх. укор. Говоря, приказвам глупос¬
ти; дърдоря, плещя. - се нпрх. Карам се, разпра¬
вям се с някого. Обича да се дрънка за нищо.
О Дрънкам иа вятъра — говоря на халос,
дрънкулка ж. 1. Дрънкалка, 2. Металическо украше¬
ние, което дрънка при движение,
дръпна вж. д р ъ н в а м.
дрънча нсв. нпрх. Издавам остри и отсечени звукове;
дрънкам.
дрънча нсв. прх. разг. 1. Дразня. 2. Досаждам някому,
настойчиво моля за нещо,. — се нсв. нпрх. Карам
се, заяждам се.	.
дръпвам нсв., дръпна се. прх. Дърпам веднъж или по¬
единично.
дръпнат прил. Своенравен, сърдит, налудничав, смах¬
нат.
дрышатост ж. Качество на дръпнат.
дръстя нсв. прх. диал. 1. С удряне пера черги, платно
и др. в река. 2. Мъна лен или коноп. 3. Затъхвам,
запушвам пролуки, зирки.
, дрйзга мн. (дрязга ж.) остар, Караници, дребни раз¬
при, разправии. (!рус.]
дрямвам вж. д р е м в а м.	’
- дрямка ж. Лек сън или полубудно състояние, унасяне
в сън. Дрямка ми се дреме, сън ми не дохожда. На¬
легна ме дрямка,
дрян и. Горски храст шш дребно дърво с жълти цве¬
тове и червени тръпчиви плодове, Согпиз mas.
дрйлка ж. Дрянов плод. Сушени дренки. О От един
дол дренки — казва се за хора с еднакви недоста¬
тъци, слабости.
дрянов прил. Който се отнася до дрян, направен или
получен от дрян. Дрянов кривак, Дрянова .пръчка.
Дрянова горичка.
дряновица ж. Дрянова тояга.	*	.	.
дуалнзъм м. 1. книж. Двойственост, раздвоеност. 2.
Философско учение, което признава нве равноправ¬
ни и независими начала в света — дух и материя,
идеално и материално. Срв. монизъм,
плурализъм. 3. Двубожие. 4. Политическо
обединение на две автономни държави с общ дър¬
жавен глава, [лат.]
► дуалист м. и дуалистка ж, Привърженик на дуализма
(във 2 и 3 знач.)	-
дунлистнчен и дуалистическн прил. Който се, отнася до
дуализъм и до дуалист.
дубара ж. При игра на зарове и табла; 2 и 2.
(перс. > тур.]	. f
дубла ж. Ловна птица, вид бекаенна, Бсоюрах rnaior.
дублаж м. 1. книж. Дублиране, удвояване. 2. спец.
Преозвучаване говора на филм ва друг език. (фр.]
дубле ср. 1. Медна сплав, подобна на злато. 2. Плат,
усилен чрез удвояване на основата или на вътъка,
(ФР.]
дублетен прил. Който се отнася до дублет, дублети.
Дублетни форми.
дублети мн. (дублет м.) ез. Формални видоизменения,
изговорни и правописни варианти на една и съща
езикова единица, обикн. дума, иапр.: невеста и не¬
вяста, обяд и обед, зная и знам. (от фр.]
дублетност ж. Наличие в езика на две общоприети
или реално употребими изговорни или писмени
форми на една и съща дума,
дублик&т м. книж, I. Втори екземпляр, препис, копие
от документ с валидността на оригинала. Вадя дуб¬
ликат от диплома. 2. Копие от предмет, вещ, рав¬
ностойно на оригинала, (от лат.]
дублирам нсв. и св., прх. I. Удвоявам или повтарям.
Дублирам заложеното, 2. Играя, изпълнявам даде¬
на роля в театър ,или участвам в спортно състеза-
. ние и др. като заместник на главния изпълнител.
Изпълнителят на главната роля е болен и няма кой
да го дублира. 3. Преозвучавам говора на филм на
друг език, Филмът е дублиран на български. — се
нпрх. Съвпадам с някого шш нещо, повтарям се, -
удвоявам се.	'
1 дублъбр м. и дублъбрка ж. 1. Лице, което замества
главния изпълнител на нещо (в спортно състезание, .
при изпълнение на опасни номера във филм и др.).
2. Актьор, който дублира роля, замества основния
изпълнител на дадена роля. 3. Актьор, който из¬
пълнява текста на дадена роля при преозвучаване
на филм иа друг език. (фр.]

дублъйрство ср. Задължение, работа на дубльор; дуб¬
лиране.	.
дубьл м. 1. книж. Повторение, удвояване. 2. спец. В
киното — всеки от неколкократно заснетите въри-
анти на един и същи епизод, [фр.]
дувар м. Каменна стена, зид, ограда, [перс. > тур.]
дуд м. диал. Дърво черница, [тур.]
дуда ж. диал. Черничев плод; черница,
дудиа нсв. прост. 1. нпрх. Издавам глух звук, шум;
тътна, буча, боботя. 2. нпрх. (и прх.) Бърборя, мър-
■ моря, карам се.
дудов прил. прост. Черничев. Дудова шума. Дудодо ,
буре.
дудук м. диал. Дървена свирка, подобна на цафара. .
дудуче ср. диал. Умал. от дудук.
дуйл м. 1, Двубой с оръжие, някогашен начин за въз¬
становяване на накърнена чест. 2. прен. Борба, със-
• тезание между двама, [фр,]
дуелирам се нсв. и се., нпрх. Бия се на дуел.
дует м. 1. Музикална творба за двама изпълнители.
2.	Изпълнение на музикална творба от двама. 3.
Двама изпълнители на такава творба, [ит.]
дузина ж. Дванайсет [единици, предмета, къса, обикн.
от един вид, напр. моливи, пера, игли]. Купих две
дузини чорапи, [ит.]
дузпа ж. Във футбола — наказателен удар срещу
вратата на противника от разстояние 11 метра (12
крачки). <> Бия (удрям) дузпа|та| някому
жарг. — изгонвам, изпъждам, грубо отблъсквам
някого, [от фр.|	* >
дук м. Титла на френски благородник, най-висока
след принц, [фр.]
дукат м. Стара италианска златна монета, [ит.]
дукеса ж. Жена или дъщеря на дук. [от фр.]
дуло ср. Край, изходен отвор на цевта на огнестрелно
оръжие. Оръдейни дула. Дуло на пистолет. [рус.]
ду;щинея ж. разг. шег. Възлюбена жена, любима, [от
исп., по името на героинята от романа „Дон Ки- *
хот“]
дум межд. За наподобяване, възпроизвеждане на си¬
лен плътен звук, гърмеж и под.
дума ж. 1. Съчетание от звукове или единичен звук
на човешката реч, с които се означава и изразява
отделно понятие. Изговарям ясно думите. Многос¬
рична дума. 2. Писмен образ на такова звукосъче-
А тание. Телеграма от 10 думи. Пренасяне на думи. 3.
Нещо казано, изречено, издумано. Бърз кон се сти¬
га, бърза дума не се стига.. Помпи ми думата. 4.
Разговор, говор за нещо. Стина дума за много не¬
ща., Не отваряй дума за миналото. 5. Поето задъл-
' жение, обещание. Дал съм дума. Стоиш ли на ду¬
мата си? 6. Мисъл, преценка. Думата ми е, че
трябва да се разберете доброволно. Кажи си дума¬
та. Ще си спомняте думите ми. 7. Право за гово¬
рене, за изказване в събрание и др. Искам думата.
Давам ви думата. Нямате думата. О Взе* ми ду¬
мата от устата. Губя (изгубвам) и ума* и Дума. Ду¬
ма по дума — точно както е било казано или на¬
писано. Думата ми иа две не става —· каквото съм
казал, това ще бъде. Изяждам думите — не ги из¬
говарям ясно. Не вземам от дума — не възприемам
съвет и поука. От дума на дума — в течение на раз¬
говора, подсещайки се от едно нещо за друго.
Сррдни думи — думи с еднакъв корен. Чужди* ду¬
ми.	1	-
думам нсв., прх. и нпрх. нар. Произнасям, изричам ду¬
ми; казвам, говоря. И аз това думам. Думаха ми
дупка 197
за тебе. Думам ти, дъще, сещай се, снахо! О Не
думай! — не може да бъде, не ми се вярва (което
казваш). Що думаш? — възможно, ли е, да вярвам
ли (това, което казваш)?
думбазин м. прост. неодобр. Богаташ, чорбаджия, туз.
[перс. > тур.]
думбазин прил. прост. Който се отнася до думбазин,
думба-лумба еж. тумба-лумба.
думвам нсв., думна св„ прх. и нпрх. Думкам веднъж
, шш поединично.	1
дум-дум1 межд. За наподобяване, възпроизвеждане
на силни последователни гърмежи или други по¬
добни звуци.
дум-дум2 неизм. Само в съчет. куршуми дум-дум —
куршуми с мека обвивка, която се пръска, смачква,
деформира и причинява тежко нараняване, [от инд,
геогр. соб.]
думкам нсв. 1. прх. Удрям нещо с тъп предмет, та
издава силен плътен звук. Думкам тъпана. 2. нпрх.
За тъпан, празен съд и под. — издавам силен плъ¬
тен звук. Тъпанът думка.
дунавец1 м. Северен вятър, който духа откъм Дуна¬
ва; горняк, северняк.
дунавец2 м. и дунавка ж. Човек, който е роден или
живее в близост до река Дунав,
дунавски прил. Който се отнася до река Дунав. Ду-.
навеки бряг. Дунавска риба. Дунавска равнина.
дунапрен м. Вид мека пореста пластмаса, която се
употребява за подплънка на дрехи, за уплътняване
и изолация, за седалки и др. [чуж.]
дунапренов прил. Който се отнася до дунапрен, нап¬
равен от дунапрен.
дунда ж. Дебела и тромава жена; дебелана, друсла,
дундест прил. Дебел, пълен, шшпкав. Дундесто дете.
дундуркам и дундурйкам нсв. прх. разг. Друсам няко¬
го на коленете си за забава; тантуркам. Дядото
дундурка внучето си.
дундьо м. Дебел и тромав мъж; дебелан, шишко,
дуо ср. муз. Дует. [лат.]
дупвам цев., дупна се. прх. диал. Бодвам, мушвам.
Дупнах коня с шпорите.
.дупе ср. разг. 1. Задник. Плеснах го по дупето. 2. За¬
ден отвор на човек или животно. О Дупе и галш
прост. — за хора, които са много близки, нераз-
. делни, тясно свързани в някакво отношение. Сухо
дупе рибя не яде — без труд и несгоди няма облаги,
дупедавеи м. прост. 1. Педераст. 2. прен. презр. Човек,
който заради лични облаги, интереси е готов на
всякакви унижения, угодничене.
дупест прил. разг. Който е е голям, издаден задник,
дупка ж. 1. Пробито или проюьсапо място. Дрехата
има дупки на лактите. През дупката на кофата те¬
че вода. Пробивам дупка, в стената. 2. Изройено
или пробито донякъде място в предмет; яма, ямич-
ка, трапчинка. Дупки по земята. Дупка на ключ. 3.
Издълбано в . земята или другаде жилище на живот¬
но. Лисича дупка. Меча дупка. 4. прен. Затвор. Тик¬
нах го в дупката. 5. Естествена вдлъбнатина. Носни
дупки. Дупка в дърво. б. Шупла, кухина. Хляб с дуп¬
ки, сирене без дупки. О Във водата дупка — уж го¬
ляма работа, а то нишо. До дупка разг. — докрай,
до крайна степен. Дума дупка н правя —. нещо ка¬
зано може и да не се осъществи, псувня и закана
не пакостят. Дупки за запълване ·— нужди, потреб-

• 198 дуплекс	.
ности, които трябва да се задоволят. Запълвам дуп¬
ката — умирам. Миша дупка — потулено място,
скривалище. На кавала седмата (деветата) дупка —
за незначителен, маловажен човек с несъществена
роля в нещо.	.
дуплекс м. спец. I. Начин за предаване на двоен те¬
леграфен или телефонен сигнал в една и съща по¬
сока или в двете противоположни посоки едновре¬
менно. 2. Всеки от двата телефонни дбоната на
една обща линия, [лат.]
дуплексен и дуплексов прил. спец. Който се отнася до
дуплекс. Дуплексен телефон. Дуплексова апаратура.
дупна вж. дупвам.'.	·
дупча нсв. прх. I. Пробивам дупки; продупчвам. Дуп¬
ча ремък. 2. Бода с нещо остро; муша. Напразно
махмузите дупчат корема на кончето. К.Хр.
дупчест прал. Който има дупки; надупчен. Дупчести
листа. Дупчеста решетка. Дупчеста плетка,
дупчило ср. Инструмент за пробиване иа дупки (в ко¬
жа).	·
д^пя се нсв. нпрх. Стоя приведен с издаден задник.
дурак м. и дурачка ж. остар. Глупак. [рус.]
дуралумшииев Прил. от Дуралуминйй.
дуралумю[ий] м. Много твърда и устойчива сплав от
алуминий, мед и др. съставки, която се използва в
авиационното и транспортното машиностроене, [от
нем.]
дух, -ir м. 1. Вътрешна нематериална същност, пси¬
хически и умствен живот на човека. Материя и дух.
Страданието възвишава духа. 2. Психическо състо¬
яние на човека като вътрешна сила, желание, воля
и смелост за действие. Бодър дух. В здраво тяло
здрав дух. Повдигам духа. Смущавам духовете. Ра¬
ботя без дух. Липсва им дух. 3. Насоки, тенденции,
настроения и разбирания, които съществуват в да¬
ден момент или в дадена среда, колектив, .общест¬
во. В духа па времето. Дух на разединение. Възпи¬
тавам в дух па братство и взаимопомощ. 4. Дъх,
дишане. Духът замря в гърдите ми. 5, В религиоз¬
ните .представи — нематериално и безсмъртно на¬
чало, същност на човека, която напуска тялото при
неговата смърт; душа. Духът му витае всред нас.
6. Въображаемо свръхестествено безплътно съще¬
ство. Някой мрачен дух в скалите оковал ги бе от-
коля. Ваз. Вярваш ли в духове? Правят сеанси да
викат духове. О Предавам богу дух — умирам.
Свети дух църк. — едно от трите лица на светата
Троица. -
духало ср: 1. Мях или тръба за раздухване на огън.
2, Къса цев, през която надуват гайда,
духам нсв. 1. нпрх. и прх. Изкарвам силна струя въз¬
дух из устата си. Духай силно. Духай чая. че е го¬
рещ. 2. прх. Разпалвам или поддържам огън с въз¬
душна струя, 3. нпрх. За вятър ·— вея. 4. безл. Има
вятър, въздушно течение. Не стойте на вратата.
. че много духа. Духа ми от прозореца. О За тоя, де¬
то (що) духа — напразно, на вятъра. ПарепТ каша
^духа.
духач .ч. Музикант, който свири с духов инструмент,
духвам нсв.. духна се., I. прх. и нпрх. Духам веднъж
или поединично. Духна вятър и опъна платната. 2.
прх. Изгасявам с духане, Духвай свещта и лягай. 3.
нпрх. разг. Побягвам, втурвам се, избягвам. Видят
ли пъдаря. духеат през лозята. О Духвам
някому под опашката разг. — изпъждам, из¬
гонвам.
духло ср. I. Място, където има силно въздушно тече¬
ние, където много духа. 2. Отвор, през който духа
вятър.	ш
духна еж. Духвам,
духов прил. 1. За музикален инструмент — на който
се свири чрез духане с уста. 2. Който е съставен от
такива инструменти. Духова музика. Духов оркес¬
тър.	1
духовен прил. 1. Който се отнася до човешкия дух, до
умствената и емоционалната дейност на човека.
Духовни интереси. Духовен подем. 2. Църковен, све¬
щенически. Духовен сап. Духовен пастир.
духовенство ср. Свещенослужителите на една църква,
всички свешеници и монаси. О у Бяло духовенство
— свещенослужители, които задължително са жене¬
ни. Черно духовенство — служители на култа, кои¬
то нямат право да се женят,
духовит прил. 1. Остроумен, досетлив. Духовит сьбе-
' седник. 2. Весел, забавен. Духовит разказ. Духовит
отговор.	_
духовитост ж. 1, Качество на духовит. 2. Духовита
дума, израз, отговор, шега и под.
духбвник м. Лице с духовен сан; свещенослужител,
духовнически прил. Който се отнася до духовник. ’ ' *
духовност ж. Качество на духовен, присъствие на ду¬
ховен живот, духовна дейност,
д^хом-нарч. книж. По дух (в 1 и 2 знач.), по чувство,
съзнание, настроение. Духом свободный свободно
умира. П.П.Сл. Не падайте духом, О Ограничен
(беден, нищ) духом — беден по ум, по вътрешен,
психически живот. Телом* я духом.
душ1 м. 1, Приспособление с решетка, през която во¬
дата се излива, изтича на множество тънки струи
за обливане при къпане. Баня с вана и душ. 2. Къ¬
пане, обливане с помощта яа такова приспособле¬
ние, под водна сгруя. Взех един хладен душ. [фр .]
душ2 вж. душ а1 (в 8 знач.).
душа1 ж. 1. Вътрешен, психически живот на човека,
неговото съзнание, мисли, чувства, усещания. Не
може да се проникне в душата на човек. Олекна ми
на душата. В душата ми е пролетно небе. Валц. 2.
„ Съвкупност от основните вътрешни качества, чер¬
ти, свойства на човека. Благородна душа. Мека ду¬
ша. Злобни души. Познавам му душата. 3. Дъх, ди¬
хание. Запря ми се душата. Едва си поемам
душата. 4. прен. Вдъхновител, ръководител. Душа
на делото. Душа на компанията. 5. В религиозните
представи — безсмъртно нематериално, безплътно
начало, което обитава човешкото тяло и го напуска
при неговата смърт; дух. Докле тез думи издума.
той се от душа отдели. Нар.п.,6. само ед. Живот,
жизнена сила, Душата ми излезе от бързане. 7. са¬
мо ед.. обикн. зват. Гальовно, интимно обръщение,
обикн. към жена. Дай ми, душо, стрък босилек.
. К.Хр. 8. само мн. *д у ш я и (диал.) д у ш, след
числ, или количествено месят Хора, човеци, човека.
Двама души. Десет души. Колко души бяха? Някол¬
ко души. За тъмница и бесило толкоз душ изпрати.
Ваз. О Бера* душа. Вадя душата някому —
досаждам, не давам мира, измъчвам. Давам душа
за нещо, някого — премного обичам и
желая. Душа и свят мм е — допада ми, иска ми се.
Душа човек — иекрен, добродушен. Крнвя си душа¬
та .— твърдя нещо, за което знам, че не е така.
' Мъртви души книж. — хора, които ги има само по

*
списък, формално, но не вършат нищо, не участват
дейно в някаква обща работа. Няма жива душа —
напълно пусто е, няма нито човек, нито някое жи¬
вотно. Стяга* мя се душата. Широка* душа.
душа2 нсв- прх. 1. Стискам някого силно за гърлото,
та не може да диша, обикн. за да го умъртвя. 2.
Задушавам, 'правя някой да диша тежко, мъчител¬
но. Кашлицата ме души. 3. прен. Потискам, гнетя.
Мизерията го души.
душа нсв., прх. и нпрх. 1. Мириша, възприемам с обо¬
нянието си, мъча се чрез обонянието да доловя, да
открия, разпозная шщ да проследя нещо. Кучето
душеше внимателно. 2. прен. разг. неодобр. Следя,
дебна, мъча се да разбера или да открия нещо.
Шпионите продължават да душат.
душеваден прил. разг. Който мъчи някого, вади му
душата.	*
душевадец м. и душевадка лс. разг. Душевадник.
душев&шик м. и душепадннца ж. разг. Човек, който
мъчи, измъчва някого, вади му душата; душевадец.
душеведец м. книж. Който познава тайните на човеш¬
ката душа. Писател душеведец.
душевен прил. Който се отнася до душа (в 1 знач.);
психически. Душевни страдания. Душевна борба.
О Душевна болест — разстройство на .разсъдъка;
лудост. '	.
душёвност ж. книж. Душевни качества, душевен мир.
Бит и душевност на българина.	*
душегубен прил. остар. книж. Който погубва душата.
Душегубна страст. Душегубен грях.
душегубец м. остар. книж. Този, който погубва, уби¬
ва някого или го вкарва в грях, та погубва душата
му. Дявол душегубец.
душегубка ж. Специална камера, затворено помеще¬
ние в концентрационен лагер, където умъртвявали *
жертвите с отровен газ.
душен прил. В който мъчно се диша; задушещ задуш-
лив, горещ. Душен ден. Оставете душните кафенета.
душеириказчнк м. и душеприказчица ж. книж. 1. Из¬
пълнител на завещание, посочен от наследодателя.
2. прен. Доверен, близък съветник на някого, с ко¬
гото се споделят мисли и вълнения, [рус.] -
душеспасепие ср. книж. остар. Спасяване, спасение на
душата от грехове. '
дутеснасйтелеи прил. книж. остар. Който спасява ду¬
шата (от грехове). Душеспасителни молитви. Ду-
шеспасителна книга:
души еж. д у ш а1 (в 8 знач.).
душнтел м. книж. Който души, задушава нещо или
някого, пречи да се прояви;' потисник. Душители па
критиката.	.
душица и дупЩка ж. У мая. от душ а. Думичка¬
та ми знае какво съм изтърпял. Ь Бабина* души¬
ца.
душкам нсв., прх. и нпрх. Мириша, душа; нюшкам.
Кравата душка телето си. Кучето душка по следи¬
те.	.
душко и душке зват, Интимно, свойско обръщение за
израз на гальовно, мило, нежно отношение към ня¬
кого. [от душка ж. (рядко), умал. от
душа]
душдйв прил. рядко. Смрадлив, вонещ, душен.
душм&и[т1] м, и душмйнка ж. прост. Враг. Върли
душмани, [перс. > тур.]
душмаискя прил. прост. Който се отнася до душма¬
нин. Дружините горди очакват геройски душман-
ските орди. Ваз.	-
*	дъжд 199
душннк м. диал. Отвор, дупка на помещение или съд,
откъдето минава, влиза въздух. Душник на бъчва.
душно Нарч. от душен. Обикн. като сказ. опред.
—■ за означаване, че някъде въздухът е лош и труд¬
но се диша, че някой изпитва затруднение при ди¬
шането. Отвори прозорците, че в стаята е душно.
дуя се нсв. нпрх. прост. Сърдя се, надувам се.
дъб, -ъг м. 1, Едро горско дърво с врязани листа и
плодове жълъди, с плътна дървесина, която се из¬
ползва в строителството, за мебели и др. 2. спец.
Еод широколистни листопадни или вечнозелени
дървета и храсти с нарязани листа и плодове жъ¬
лъди, Оиегсив. В България растат около 15 вида дъб
•— горун, граница, благун, пърнар, цер и др.
дьбйк ,и. Дъбова гора или храсталак,
дъбене ср. Действие по гл. дъбя; Химичен процес
на обработка на кожите с дъбилни вещества. Рас¬
тително дъбене.	'
дъбилен прил. Който служи за дъбене, щавене. Дъбил¬
ни вещества. Дъбилни растения. ■ Дъбилен екстракт.
дъбйца ж. Отделно дърво дъб.	*
дъбов прил. Който се отнася до дъб, който е напра¬
вен, получен от" дъб или се състои от дъбове. Дъбо¬
ва гора. Дъбов клон. Дъбови жълъди. Дъбови греди.
Дъбова бъчва. Дъбов паркет.	♦
дъбрава ж. 1. Млада гора. Зелена дъбрава. 2. Гъста
девствена гора. В сенчестите дъбрави на Балкана.
дъбя нсв. прх. Щавя, обработвам кожа с дъбилни ве¬
щества, за да стане устойчива на влага, повишена
температура и др.	-
дъвка ж. 1. Белезникава ароматна смола или друга
подсладена и ароматизирана жилава смес за дъвка¬
не. 2. Отделен къс от такава смола,
дъвкам нсв. прх. Дъвча.
дьвкателеи прил. Който се отнася до, който служи
за дъвкане, дъвчене на храната. Дъвкателна повър¬
хност на зъбите. Дъвкателни'челюсти.
дъвча псе. прх, 1. Мачкам, раздробявам със зъби. Ед¬
ва си дъвча храната. 2. прен. Мънкам, не говоря, не
се изказвам ясно. О Какви ще ги дъвча разг. —
нямам избор, няма какво друго да правя, та ще
трябва да се покоря, да извърша нещо.
дъвчащ прил. О Дъвчащи бонбони — които са меки и
се дъвчат. '	*	·
дъга ж. 1. Част от окръжност или от друга крива ли¬
ния. Извит като дъга. Описвам дъга. 2. Надлъжна
дъска на бъчва, каца и под. Дъбови дъги. 3. Оптично
природно явление — седемцветна ивипа на небето,
. образувана от пречупване на слънчевите лъчи в
дъждовни капки. Небесна дъга. Цветове на дъгата.
О Волтова* дъга.
дъгов прил. книж. Който се отнася до дъга. Дъгов
разряд.	,
дъговиден и дъгообразен прил. Който има вид, форма
на дъга, извит като дъга. Дъговидни вехрди. Дъгооб¬
разен свод.	л	/
дъгоиветен прил. Който е с^цветоветс на небесната дъ¬
га. Дъгоцветно знаме.
дъдря нсв., прх. и нпрх. Бъбря, дърдоря.
дъжд, -ът м. 1. Валеж от водни капки, които падат
от небето; Пролетен дъжд. Проливни дъждове. 2.
прен. Голямо количество от нешо, което лети и па¬
да. Дъжд от стрели. Звезден дъжд. О Мокър* от
дъжд се не бон. От дъжд на вятър — рядко, от вре-

200 дъжделив	(
ме на време, сегиз-тогиз. След дъжд качулка — за
означаване, че вещо се прави със закъснение, не
навреме и излишно, когато вече няма нужда.
дьжделнв прил. През който вали дъжд; дъждовнт.
Дъжделиво време.
дъждобран м. 1. Вид тънка непромокаема дреха. 2, ос¬
тар. Чадър за дъжд.
дъждовйлен прил. Свързан с поливане, напояване, при
което водни струи се разпръскват н падат подобно
на дъжд. Дъждовални машини.
дъждовен прил. 1. През който вали често или много;
дъждовит. Дъждовно време. Дъждовно лято. 1.
Който е свързан с дъжд, пада при дъжд, образува
се от дъжд или носи, предвещава дъжд. Дъждовни
капки. Дъждовна вода. Дъждовни облаци. О Дъж¬
довен червей всеки от множество видове червеи,
^^о^'то живеят в почвата, хранят се с растителни оо·
татъци и излизат нощем и след дъжд.
дъждовИт прил. През който вали много дъжд; дъжде-
лив, дъждовен. Мина зима снеговита, отиде пролет
дъждовита. Яв,
дъждовйтосг ж. Качество на дъждовит.
дъждовник м. 1. Подобно на гущер пъстро земновод¬
но влечуго, Ба1ашап<1га тасию5а. 2. Птица пчелояд,
дъждовност ж. Качество на дъждовен (в 1 зкач.);
дьждовигост.
дъждонбсен прил. Който носи или докарва дъжд.
Дъждоносни облаци. Дъждоносен вятър.
дъждосвирец м. Блатна птица с къса човка, СЬагабшз.
дъждуване ср. спец. Поливане, напояване с дъждовал¬
ни машини; оросяване,
дълбач м. спец. 1. Дърводелско длето за дълбоки дла-
бове. 2. [Металорежещ] инструмент за дълбаене,
нарязване в дълбочина,
дълбачен спец. Прил. от дълбач. Дълбачна ма¬
шина..	ч	’
дълбая нсв. прх. 1. Правя длаб в дърво, камък, метал
и др. 2. Ровя, копая. Дълбаем земните недра.
дълбей м. 1. Надлъжна вдлъбнатина на врата, прозо¬
рец и др.; жлеб, фалц. 2. Естествена вдлъбнатина.
Дълбеи на планината. .
дълбина ж. 1. Дълбочина. 2. Недра, бездна. От дъл¬
бините на душата.	·	,
дълбннен книж. Прил. от д ъ л б и н а; дълбочи-
нен, Дълбинни части на мозъка.
дълбок прил. 1. Който има сравнително голяма дълбо¬
чина. Прот. плитък. Дълбоко море. Дълбок кла¬
денец. X Който има определена дълбочина. Тук ре¬
ката е дълбока един метър. 3. Който прониква доста
навътре в нещо. Дълбока оран. Дълбоки рани. Дълбок
ум. 4. прен. Силен, голям, значителен, траен. Дълбоко
презрение. Дълбока скръб. Дълбока тайна. Дълбоки
следи. О Дълбока нощ — късно през нощта. Дълбо¬
ка тишина (тъмнина) — ненарушаване, несмущавана
от нищо. Дълбок печат спец. — при който печатащи¬
те елементи са вдлъбнати в металната плоча на пе-
* чатащата форма. Дълбок поклон — със силно при¬
веждане на тялото, за израз на много голяма почит,
уважение. Дълбок сняг — дебел сняг.	.
дълбоко- Съставна част на сложни дъмн със значение:
а. „който е свързан с голяма или с определена дъл¬
бочина“, налр. дълбоководен, дълбокомер и под.; б.
„който се проявява във висока степен“, напр. дъл-’
бокомислен, дълбокоумеп и под.
дълбоководен прил. 1. Който е с голяма дълбочина на
водата. Дълбоководен канал. 2. Който съществува,
намира се или се извършва на голяма дълбочина
във водата. Дълбоководни животни. Дълбоководни
изследвания.
дълбокомислен прил. Богат с мисъл и съдържание;
мно гозначителси.
дълбокомИслеиост ж. Качество на дълбокомислен,
дълбочина ж. 1. Разстояние, размер от повърхността
до дъното или от.входа до вътрешния край на не¬
що. Дълбочина на река. Сондата достигна 50 метра
дълбочина. 2. Дълбоко място. Морски дълбочини. 3.
прен. Измерение, величина, значителност, дълбока
съдържателност на нещо. Дълбочина на мисълта.
Философска дълбочина. Дълбочина па чувствата.
дълбочйнен прил. кииж. Който се отнася до дълбочи¬
на; дълбинен, глъбинен. Дълбочинпи течения в мо¬
рето. Дълбочитш процеси-	♦
дълг, -ът м. 1. Пари или друго нещо, което е взето на¬
заем и трябва да се върне или плати. Паричен дълг.
Дълг в натура. Държавен дълг. Имаше да му давам,
па той умре и дългът ми умре. Е.Пел. 2 Онова, ко¬
ето човек е длъжен, трябва да върши, да изпълни ка¬
то член ни даден колектив, на дадена общност от хо¬
ра; задължение. Бащински дълг. Приятелски дълг.
Граждански дълг. Дълг към 'отечеството.
дълго Нарч. от дълъг; дълго време, в продълже¬
ние на много време. Дълго мислихме. Дълго се ба¬
виш. Не мога да чакам по-дълго.
дълго- Съставна част на сложни думи със значение:
а.	„със или на голяма дължина”, напр.. ■ 'дългобоеп,
дългобрад. дълголик, дълговлакнест. дъдгорък и под.;
б.	„свързан с голяма продължителност във време¬
то“, напр.: дълговечен, дълговременен, дългогодишен,
дългосрочен, дълготраен и под.	*	,
дьлгоббен при а. Далекобоен. Дългобойни оръдия.
дьлгобрад прил. Който има дълга брада. · ·
дългшёк прил. остар.. Дълговечен. Да сте честити и
дълговеки!
дълговёчен прил. Който живее или трае много години,
дълги векове; вековен, дълговек.
дълговечност ж. Качество на дълговечен.- .
дьлговлакнест прил. Който е с дълги влакна. Дълго-
влакнест памук.
дълговременен прил. Който трае дълго време; продъл¬
жителен. Дълговременна обсада.
дълговълнов прил. Който се отнася до дълги вълни,
до механични и електромагнитни вълни с голяма
дължина.	’ .k
дългогодишен прил. Който е бил или продължава
много години. Дългогодишна служби. Дългогодишен
* учител. Дългогодишен опит.
дьлгоденствие ср. книж. Дълъг живот; дълголетие.
Желаем ти щастие и дългоденствие.
дългокос прил, Който има дълга коса. Дългокоса де¬
войка.
дългокрак прил. Който нма дълги крака; дългоног.
Д^ългокраки щъркели.	.	.
дълголетен прил. книж. Дългогодишен, многогоди¬
шен, многодетен. Дълголетна борба. Дълголетен '
живот.
дълголетие ср. Дълъг жиаот; дьлгоденствие.
дтъиотетаюс ли и дълголетшща ж. Човек, който е жи¬
вял много години, дълго време; многодетния,
дьлголИк прил. Който има продълговато, издължено
лице. Прот. кръглолйк. Слаб и дълголик
момък. <	.

дългометражен при а. За кинофилм — който е с нор¬
мална, обикновена дължина; пълнометражен.
Прот. късомет5ражен.
дългоног прил. Дългокрак.
дълго нос прил. Който има дълъг нос.
дългоочакван прил. Който се очаква от дълго време.
Най-после дойде дългоочакван ата пролет. Дългоо¬
чаквани гости.	.
дългопдл прил. Който е с дълга пола или с дълги по*
ли. Дългополи загорки. Дългопол кожух. Дългопола
рокля.
дългорък прил. Който има дълги ръце.
дългосвйрещ прил. Обикн. за грамофонна плоча — ко¬
ято е с 33 оборота в минута и върху която са за¬
писани голям брой или дълги музикални произве¬
дения.
дългосрочен прил. Който има дълъг срок, уговорен е
за продължително време. Прот. кратко¬
срочен. Дългосрочен заем. Дългосрочно изпла¬
щане. Дългосрочен договор.
дълготраен прил. Който трае дълго време. Дълго¬
траен мир. Дълготрайни курсове.
дълготрайност ж. Качество на дълготраен. «
дългитърпелнв прил. книж. Който проявява голямо
търпение. търпи дълго. Дълготърпелив народ.
дълготърпенме ср. книж. Голямо, продължително
търпение. „
дългоух прил. Който има дълги уши. Дългоухо магаре.
дългоушко м. разг. Епитет на заека или магарето ка¬
то герои в детските приказки.
дългуч м. Много дълъг, висок човек. ·
дължа нсв. прх. 1. Имам паричен или изобщо мате¬
риален дълг. Дължиш ми 20 лева. 2. Нужно с, тряб¬
ва, длъжен съм да направя нещо. Дължиш ми обяс¬
нение. Дължа да заявя. 3. Задължен съм на някого,
благодарение на някого или нещо сыу постигнал
или получил нещо, станало е нещо в моя полза.
На тебе дължим спасението си. Той дължи своите
успехи на благоприятните условия. — се нпрх., само
в 3 л. Резултат е, причинен е от нещо. На какво се
дължат успехите ни?
дължим прил. 1. Който се дължи, който е от някого
отработен или даден, та трябва да се заплати или
върне. Дължими данъци. Получих дължимата сума.
2.	Заслужен. Той получи дължимото презрение. 3.
. като същ. дължямо|то] ср. Това, което някой дължи
или което е заслужил.
дължила ж. I. Разстояние между най-отдалечените
краища на нещо. Дължината на двора е 15 метра.
Дължина по диагонала. 2. За време — траене, про¬
дължителност от началото до края. 3. спец. Една
от географските координати — ъгловото разстоя¬
ние на изток или на запад от Гринуичкия меридиан
до определено място, точка, измерено в градуси.
. Срв. ш и р и н а. О На дължина, по дължината
— по дългата страна, дългия размер на нешо. Пре¬
мерих го на дължина и иа широчина. .
дълъг прил. 1. Който има сравнително голяма дължи¬
на. Прот. къс, кратък. Дълго въже. Дълъг *
конец. Дълги ръкави. 2. За човек — висок иа ръст.
3.	Който има определена дължина. Моливът е дълъг
18 сантиметра. 4. Който трае, продължава много
време. Дълъг живот. Дълъг срок, Дълго отсъствие.
<> Дълга и широка — за нещо много сложно и за¬
плетено, за което може дълго да се разказва. Дълга
коса, къс ум — хубава, ала глупава. Дълги години
(дни,, часове) — за голям, продължителен период от
дървения 201
време, съставен от много години (дни, часове). За¬
сиял дългия |еън] — умрял,
дъмпинг м. спец. Пускане, продажба.на големи коли¬
чества стоки на по-ниски цени с цел да се контро¬
лира пазарът, да се отстрани конкуренцията, [англ.]
дъмпингов книж. Прил. от дъмпинг. Дъмпиц-
гови цени. *
дьн Само в съчет.:, в дъо (до дън, из дъи, от дън)
, предл. — за означаване, посочване на някакво най-
отдалечено, дълбоко място. В дън горите. До дън
душа. Из дън земя. Срв. вдън.
дънен прил. Който се отнася до дъно (на воден басейн
или съд). Дънни риби. Дънни дъги. Дънна платка.
дъпер м. 1. Долният край на дърво откъм корена. 2.
Стъбло на дърво от корена до клоните. Срв. пън.
дънест прил. Който има (голямо) дъно. О Дънести
гашн — потури.
дънни мн. Вид панталони с по-особена кройка, изра¬
ботени от специален плътен памучен плат- със син
цвят. [от англ. <инд.]
дънков Прил. от д ъ н к и: а. В съчет. дънков плат
— груб, плътен памучен плат със син цвят, изпол¬
зван първоначално за униформи и работно облек¬
ло. б, Който е направен от такъв плат. Дънково яке. *
дъно ср. 1. Долната повърхност на съд или на нещо
вдлъбнато. Дъно на. тенджера. Иа дъното на море¬
то, До дъното на кладенеца. 2. Най-дълбоката част
на нещо; глъбина, дълбочина. Възмутих се до дъно¬
' то на душата си. 3. Най-отдалечено място на стая
или друго помещение, гледано откъм входа. Дейс¬
твието се разиграваше в дъното па сцената. В дъ¬
ното на коридора. 4. Задна долна част на гащи, по¬
тури. О До дъно — до край, докрай.	)
дъновйзъм м. Пантеистично религиозно-мистично
учение, основано от П. Дънов, което се оформя и
развива у нас в началото на XX в.
дъновнет м. и дъновйстка ж. Последовател на дъно-
визма.
дъновйсткн прил. Който се отнася до дъновизъм и дъ-
• новист. *	«	в
дъра-дъра вж. д ъ р - д ъ р.	*
дърва вж. дърво.
дървар м. и дърварка ж. Човек, който сече, събира,
кара или продава дърва,
дървареки прил. Който се отнася до дървар.
дървен прил. 1. Който е направен или получен, добит
от дърво. Дървен чук. Дървени въглища. 2. прен. Ско¬
ван, неподвижен, неизразителен. Дървена походка.
О Дървена глава разг. — (за човек с глава, която
е] тъпа, глупава и нищо не възприема, не разбира.
Дървен господ*. Дървено масло остар. — растител¬
но масло от маслини; зехтин; Дървен философ разг.
пренебр. — човек, който много умува, мисли и при¬
казва глупаво и нищо не върши,
дървенист прил. Който е с качества на ’дърво, подобен
на дърво. Полухрастите са с дървениспш основна
част. Срв. т р е в и с,т.
дървеница ж. Нощно кръвосмучещо паразитно насеко¬
мо с червеникаво плоско безкрило тяло, което се
крие в дървени предмети или стени, Сипех 1есР.иали$.
Изхапали го дървеници. Средство против дървеници.
дървения ж. събир. Съвкупност, сбор от дървени
предмети, обнкн. дървените части на сграда (врати,
прозорци и др.), дървени мебели и др.

202 дървеняк
дървенДк м. разг. Глупав, прост, дървен човек.
дърЕ&сен прил. 1. Който се отнася до дърво или дър¬
весина. Дървесен сок. Дървесни стърготини. Дърве¬
сен спирт. 2. Който се състои от или прилича на
дърво, дървета. Дървесна растителност. Дървесни
видове.	.
дървесйна ж. 1. Твърдо вещество, от което се състои
дървото, което изгражда корените, стъблото и кло¬
ните на растенията. Дървесината на това дърво е
загнила. Ценна дървесина. 2. Изкуствена прежда,
·’ влакна, получени от такова вещество, такъв мате¬
риал. Плат с дървесина.
дървесинен прил. Който се отнася до дървесина. Дър¬
весинен плат. Дървесинна тъкан.
дърво ср. 1. мн. дървета, дървеса (поет.) и (диал.)
дървя. Многогодишно растение с едро и твърдо
| стъбло. Широколистни дървета. Плодно дърво. Гор¬
ски дървеса. Видиш ли долу в полето, дет се мер-
жеят. чернеят дестина дървя върбови? П.Р Сл. 2.
мн. дървета. Отсечено стъбло на такова растение.
3. мн. дървета. Дървен предмдг — то ята, дръжка
на сечива и под. Вземи едно дърво и го удари. 4.
обикн. само мн. дърва/Късове отсечено дърво, от-
• сечени дървета за огрев, отопление. Букови дърва.
Сухи дърва. Сложи дърва в печката. О Пусто* дърт
во. Търся* под дърво и камък. Ще ядеш дървото —
ще т.е бият (с дърво, тояга),	,
дърводСлсн 1. прил. Дърводелски. Дърводелна рабо¬
тилница. 2. като същ дърводелна ж. Дърводелница .
дърводёлец м. Който се занимава с обработване на
дърво за врати, прозорци, столове н др.
дърводелна вж. дърводелни.
дърводелски прил. Който се отнася до дърводелец.
Дърводелска работилница,
дърводелство ср. Занятие на дърводелец,	.
дърводобив м. Добиване на дърва и дървен материал
чрез сечене на дървета от горите,
дърводобивен прил. Който се отнася до дърводобив.
Дърводобивна промишленост.	(	·
* . дървообработване ср. Обработване на дърво, ’ дървеси¬
на.	.	-
дьрвообриботв&тслси прил. КоЩо се отнася до дърво¬
обработване, до производство на изделия от дърво.
Дървообработвателпи предприятия.
дьрвордз м. рядко. 1, «Дърворезба. 2. Дърворсзбар.
дьрворезачка ж. Машина за рязане на дърва,
дърворезба ж. 1. Художествено обработване на Дърво
чрез изрязване, 'издълбаване на фигури, орнаменти.
2. Самата изработена по такъв начин украса или
украсен предмет. Таванът е покрит с дърворезба.
дьрворезбар м. Човек, който са занимава с дърворезба,
дьрворезен прил. Който се отнася до,4 който е свързан
с рязане на дърво, дървета. Дърворезна работилница.
дървоядеи! м. Вид червен, който прояжда стъблото
на някои дървета, Созяиз сокэиз.
дървя нсв. прх. разг. Правя нещо да стане кораво,
твърдо (като дърво). — се нпрх. 1. Ставам корав,
« твърд (като дърво). 2. прен. Сърдя се, мръщя се.
дървя вж. д ъ р в о.
дьрдааец м, Прелетна птица из ливади и влажни мес¬
та, подобна на пъдпъдък, но по-едра, Сгех р^едок
дърдорко м. Човек, който дърдори; бъбрица, бърборко.
дьрдоря нсв., нпрх. и прх. Говоря много и празни, без¬
смислени неща; бърборя, дрънкам.
дър-дър или дKра-дЪрs межд. разг. За наподобяване
на дълго и безсмислено говорене или за означава¬
не, че някой дълго и безсмислено говори.
държ4 нсв. прх. 1. Не пускам нещо хванато. Държа
коня за юздата. Ловецът държеше пушката в ръце.
Майката държи детето в скута си. 2. Хващам,
вземам (и не пущам). Дръжте крадеца да не избяга!
3.	Крепя,сл ужу жа опора на нащо. Двбелюпа греда
държи целия покрив. Не ме държат краката от
умора. 4. Заставям нещо яли някого да се намира
в определено място, в определено състояние. Дър¬
жат го под стража. Дръжте го под наблюдение.
Държа кучето вързано. Държат ме в изолация и в
неизвестност. 5. Имам под своя власт или влияние.
Чорбаджията държеше две села в ръцете си. Чета¬
та държа прохода цял месец. Болестта го държа «
дълго. .6. Владея, разпореждам се с нещо като сто¬
панин или наемател. Баща му държал кръчма. Пие
държим две стаи и кухня. 7. Имам у дома си, соб¬
ственик съм на нещо, за което се грижа, което от¬
глеждам. Държим една крава и няколко овчици. Не
държат ни куче, ни котка. 8. Оставям, съхранявам,
укривам. Тук си държим брашното. Цяла седмица
държаха един партизанин у дома си. Вълк пастърма
държи ли? 9. Пазя, спазвам, съблюдавам нещо при¬
ето. По селата все още държат старите обичаи. 10.
Поддържам, запазвам. Дъбова жарава държи огън,
а не върбова. Кожухът държи топло. 11. Разпола¬
гам се в пространството, или времето; продължа¬
вам. До онзи рът държи блокът на нашето стопан¬
ство. Зимата държа четири месеца. 12. Вървя,
движа се в дадена посока. Дръжте все покрай ре¬
ката. 13, нпрх., със сз. д а и следващ гл.. Имам
някакво желание, настоятелно искам нещо да стане,
да се осъществи. Държа да отговорите на въпроса
ми. 14. нпрх., с Предл. н а. Смятам някого или не¬
що за важно, съществено или добро и искам, нас¬
тоявам да съществува, да стане или да го имам.
Много държи на чистотата и реда. Никога не е
държала на този човек. 15. Извършвам определено
действие според значението на съществителното, с
коеТо се свързва. Държа реч. Държа изпит. Държа
връзка с някого. — се нпрх. 1. Хванал съм се за не¬
що и не се пускам. Дръж се за клона. 2. Не отстъп¬
вам, боря се, трая. Стар е, но още се държи. Държи
се още, не ляга. 3. Имам обноски, някакво поведе¬
ние. Не умее да се държи в общество. О Държа си
езика «— мълча, не говоря. Държа сметка — а. на
н я ko г о. Следя действията, постъпките на
човек и му търся отговорност за тях. б. н а
нещо. Следя и пресмятам, броя количеството на
нещо и неговото използване, употреба. Той не дър- .
жи сметка на парите. в. за нещо. Съобразя¬
вам се с нещо. Държи ми влага разг. — за нещо,
което оставя дълбока следа и се помни, та човек не
повтаря лошите си постъпки,
държава ж. 1. Политическа организация на общест¬
вото, отличаваща се с публична власт (правителст¬
во и неговите органи, съд, армия, полиция и др.),
която се разпростира върху определена територия.
2. Страна с такава политическа организация. Пър¬
вата българска държава била създадена в 681 г. Гра¬
ниците на българската държава бяха запазени. 3.
диал. Недвижим имот (ниви, градини, ливади и
под.) на едно лице, обикн. събран на едно място.
Ангел няма ., пи педя държава. Ваз.	·
държавен прил. Който се отнася до държава (в 1 и 2

знач.). Държавен имот. Държавни разноски! Дър¬
жавни граници.	'
държавник м. Лице, което участвува в управлението
на една държава. Виден държавник.
държавнически прил. Който се отнася до държавник.
Държавнически способности. Държавническо мислене.
държавничество ср. Качество, способност на държав¬
ник.	·
държйвност ж. книж. Държавен строй, държавна ор¬
ганизация.
държавностопанскн прил. Който се отнася до държав¬
ното. стопанство, до икономиката- на една страна.
Държавностопански план..	,	.
държало и държане ср. Дръжка на секира,- лопата и
др‘. * . .
държане и държание ср. Обноски, начин на поведение
спрямо други хора. Няма добро държание.
държанка ж. Жена, която заради материална изгода
поддържа редовна сексуална връзка с мъж, за ко¬
гото не е омъжена; метреса,
държател м. техн. Приспособление, устройство за
захващане, закрепване, държане на нещо, напр. ма¬
шинно обработван детайл и др.	/
държелйв прил. Който може да издържа, да понася.
Як и държелив старец. ■
държелйвост ж. Качество на държелив.
дързост ж. 1. Качество на дързък. 2. Дръзка проява,
постъпка или изказване.
дързък прил. 1. Предизвикателно смел, решителен. 2.
Неуважително, оскърбително груб, нахален.
дърля се и дърлим се нсв. нпрх. разг. Карам се,, заяж¬
дам се.
дърмн ми. прост. Дрипи, багаж. О Вземам (вдигам)
си гърмите — отивам си, махам се.
дърмбв м. Рядко решето за пресяване на жито и др.
[гр-]	.
дърпам нсв. прх. Прилагам сила върху нешо, което дър¬
жа с ръце или по друг начин, за да го придвижа,
приближа към себе си; тегля. Прот. бутам.
— се нпрх. 1. Тегля се, мъча се да се отделя, да се
. откъсна от нешо или някого, който ме държи, към
който съм прикрепен. Майката държи детето за ръ¬
ка, а то се дърпа. 2. прен. Не се съгласявам, отказвам
да направя нешо. О Дърпам колшггс*. Дърпам ухо¬
то* н я ко м у. Дърпам чергата* към себе си.
дърт прил. разг. За човек или животно — стар, оста¬
рял, грохнал (с израз на подигравателно или враж¬
дебно отношение).
дъртёк м. и дъртйчкв ж. разг. Дърт човек,
дъртешки прил. прост. Който се отнася до, който е
присъщ на дърт човек; старешки,
дъртея псе. нпрх. прост. Ставам дърт; старея,
дъртофелник м. и дъртофелпица ж. разг, презр. Дър¬
так, дъртачка.
дъска ж. 1, Плоска, сравнително тънка и широка из¬
резка от стъбло на дърво. Чамова дъска. Дъски за
под. 2. Къс от такава изрезка, по различен начин
оформен и с различно предназначение, обикн. в до¬
макинството. Дъска за рязане на . хляб. Дъска за гла¬
дене. О Хлопа* мн дъската. Черна дъска — широко
правоъгълно табло, боядисано в черно (или зеле¬
но), което се използва’главно в училище за писане
с тебешир. Шахматна дъска — квадратно табло,
* разделено на 64 квадратчета в два цвята, на което
се подреждат фигурите при игра на шах,
дъскорезен прил. Който се отнася до рязане на дъски.
- Дъскорезна фабрика.
'	дй)стаб0н 203
дъскорезница ж. Предприятие, в което трупи се раз¬
рязват на дъски, летви и др.
дъсчен прил. Който е направен от дъски. Дъсчена ог¬
рада. Дъсчен покрив
дъх, -ът м. 1. Въздухът, който вдишваме и издишва¬
ме, Поемам дъх. Дъхът ми спря. 2. Миризма. Дъх
на сено. Рибата има вече лош дъх. О Вземам* си
дъх. Затаявам* дъх. На еднн* дъх.
дъхав прил. книж. Който има приятен дъх; благово¬
нен. Теменужки дъхави.	*
дъхам нсв. нпрх. 1. . Поемам и изпускам въздух. 2. Из¬
давам миризма, имам дъх.
дъхвам псе., лъхна св, нпрх. Дъхам веднъж или пое¬
динично. Дъхни ми.
дъхтя нсв. нпрх. 11 .Издавам дъх; дъхам, Цялата земя
дъхти на цвят. Мл.Ис. 2. Дишам тежко, шумно
вдишвам и издишвам. ■
д£ще вж. дъщеря.
дъщерен прил. книж. Конто е произлязъл, образуван е
от по-голяма или основна, изходна единица. Дъщер¬
на фирма. Дъщерно предприятие. Дъщерни клетки.
дъщеря, зват. дъще, ж. Женско чедо; щерка. Роди му
се дъщеря. Дъщеря му в омъжена. Тебе думам, дъ¬
ще', сещай се, снахо! Погов.	.
щобел м. Съединителен, свързващ елемент от метал,
дърво или пластмаса, обикн. с форма на цилинд¬
рична пръчка, който сс вкарва в предварително из¬
дълбано гнездо, [нем.]
дюбеш м. Пра игра на зарове и табла: 5 и 5.
[перс. > тур.]	.	*
дюдюкам нсв. нпрх. С викове и свиркане изразявам
неодобрението си към някого или нещо.
дюза ж. Устройство във вид на канал с променливо
сечение и приспособление за регулиране протока на
течности и газове, за насочване, дозиране, разпръс¬
кване: и др. Газова запалка с дюза за пълнене, |нем.]
дюйм м. Мярка за дължина, равна на 2 1/2 см. |хол.]
дюкян м. разг. 1. Магазин за продажба на стоки. Ба¬
калски дюкян. 2. Занаятчийска работилйипа. 3. прен.
шег. Цепка на панталоните. Затвори си дюкяна
[ар. > тур]
дюкянджия м. и днжянджййка ж. прост. Който дър¬
жи дюкян и продава, -
дйша вж. дюля.
дюлгер!отЦ м. разг. 1. Зидар, строител. Дюлгери чешма ·
градили. П.Р.Сл. 2. Дърводелец, [перс.>тур.]
дюлгёрскн прил. Който се отнася до дюлгерин. Дюл-
герски занаят. Дюлгерски метър.
дюлг^рство ср. Занятие на дюлгер,
дюлев и дюлов прил. Който се отнася до дюля, при¬
готвен от дюли. Дюлево сладко.
дюля и дюла ж. 1. Овощно дърво, което ражда едри
жълти плодове с приятен аромат и възкисел тръп-
чив вкус, Субоша yuJgaris. Почива бедният там в
монастирските гробища под дюлата. ЦПел. Нацъф¬
тяха ябълките и дюлите. 2. Плодът на това дърво.
Конфитюр от дюли.
дюни ми. (дюна ж.) Хълмисти образувания, форми на
натрупване на пясъци в пустините, морските край¬
брежия и др. под действие на ветровете, [хол.)
дюс прил. неизм. разг. 1. Равен, плосък. 2. Едноцветен,
[тур.]	(	'
дюстабан разг. 1- м. Плоско стъпало, плоскостъпие.
2. прил. неизм,.. Дюстабаилшя. [тур.]

204 дюстабанлйя
дюстабанлив прил. неизм. Който има плоски стъпала;
дюстабан.
дюшек м. Дебела постеля, напълнена с вълна, памук
и под. [гур.]
дюшеклък м. Вид грубо платно за дюшеци.
дюшеме ср. Дъсчен под. [тур.]
дюшеш м. разг. 1. При игра на зарове и табла: 6 и 6.
2.	Голяма печалба, щастлив случай.	4
дявам нсв., дяна св. прх. 1. Поставям. турям нещо ия¬
. къде. Къде ми дянахте шапката? Къде да дене деца¬
та си тая бедна вдовица? 2. Харча, прахосвам. А
къде дяват толкова пари? —се нпрх. 1. Отивам ня¬
къде, намирам си . място, скривам се. И удари към
горния край нейде да се дене. Ваз. 2. Губя се. Къде
се дявате толкова време?
дявол м. 1. Според религиозните и суеверни предста¬
ви, схващания — зъл дух; бяс, сатана. Да не чуе
дяволът, добре сме. Дявол да го вземе! 2. прен. Хи¬
тър, лукав човек. Той е голям дявол. О Вземат* ме
дяволите. За какъв дявол? разг. — защо. Както дя¬
волът чете евангелието — изопачено, превратно, не¬
точно (чета или разбирам, тълкувам нещо). Отивам
□о дяволите — изчезвам, пропадам, загивам. Пра¬
щам някого по дяволите — изгонвам, изпъждам го.
дяволйт прил. 1. Хитър, лукав. Дяволити деца·. 2. Ше¬
говит, подигравателен. Дяволита усмивка. > >
. Гледам дяволито.
дяволйтост ж. Качество на дяволит.,	■
дяволица ж. Дяволита мома или жена.	’
дяволия ж. 1. Хитрост, измама. 2. Нещо чудновато,
необяснимо или много остроумно,
дяволски прил. 1. Който е присъщ на дявола, свъртай
е с дяволи. Дяволско сборище. 2. Странен, тайнст¬
вен или отвратителен, неприятен, проклет. Дяволс¬
ка машинария. Ама че дяволска работа.
*	дяволувам нсв. нпрх. Върша дяволии; хитрувам, не-
мирствам, клинча.	►
дяволщнна ж. Нещо объркано, неясно; дяволия,
дяволък м. разг. 1. Дяволия (в 1 знач.). 2. Качество
на хитър, лукав човек.	~
дядка и (рядко) дйдко м. разг.4 Умал. ,от дядо;
стар човек.
дядо, мн. деди и дядовци, м. 1. Баща на някой от ро¬
дителите (по отношение на внуците). Нямам нито
дядо, нито баба. 2. Стар човек, старец. Имало едно
време един дядо и една баба. 3. Баща на съпругата;
•	тъст, бабалък. 4, За почтително назоваване и в об¬
ръщение към духовно лице. Повикайте дядо поп.
Дядо попе! Дядо владика! 5. само мн. деди. Далечни
предшественици; предни, прадеди. Останало- ни е
от деди и прадеди.	*
дядов I. прил, Който е на дядо. Дядовите ниви. 2. ка¬
то същ. дядови мн. Домът и семейството на дядо
(в 1 и 3 знач.). Ще идем у дядови на гости.
дякон м. Най-нисък свещенически чин; помощник на
саешеник в черковната служба, [гр.]
дяконски прил. Който се отнася до дякон',
дяконство ср. Положение, достойнство, служба на дя¬
кон.
дял, делът м. 1. Част от нещо; къс. Разделихме го на
три дяла. 2. Съответна част от наследство, печалба
и под. 3, Участие, намеса. Нямам дял в тази рабо¬
та. 4. Част от капитала иа предприятие, коопера¬
ция, акционерно дружество и под.г внесена от отде¬
лен член, участник, с която той участва в разпреде¬
лението на печалбата. 5. диал. Било на планина;
превал. Равни дял. Стръмен дял. 6. Отдел, разред,
категория.
дялам нсв. прх. 1. Режа с нож, брадва и под., обикн.
нещо дървено, за да го изгладя или за да му при¬
дам определена желана форма. 2. Обработвам ка¬
мък с длето. .
дялвам нсв., дялна св. прх. Дялам веднъж или поеди¬
нично, извършвам отделна, относително самостоя¬
телна част от действие дялане. Да го дялна още вед¬
нъж. та дано дойде на мярката.
дялкам нсв. прх. Дялам леко или с малко сечиво,
дялна вж. дялвам.	в
дялов Прил. от д я л. Дялов капитал.
дяна вж. дявам.
дясна, дясно вж. десен,
дяна нсв. прх. Ръкополагам някого за дякон!.
Е . .
е1 Гл., 3 л. ед.ч. сег. от с ъ м. Той е дошъл. Това е така.
Тя е добре. Тук не е за вас. От горещината е.
е2 межд. За израз на възмущение, негодувание или
задоволство, одобрение. Е-е-е. сега вече ще се ка¬
раме! Е-е-е, след тази почивка се чувствам пре¬
красно.
е3 част. 1. За посочване, обикн. заедно с показателно
месг. или наречие; ей, хе, ето, Е този човек попи¬
тай, той знае. Добър беше, ама е какво излезе от
него. Е го къде се е скрил. Видях една е-е-е такава
мечка. 2. За питане — като самостоятелен въпрос
или за усилване при въпросително изречение. Ходих
да го търся. — Е? Е, какво стана после? 3. За израз
на възражение, несъгласие или безразличие, прими¬
рение. Е, тук такива работи не се· допускат. Е, нека
бъде и така. Е, какво ще му придирваш! 4. За израз
на недоволство и раздразнение. Е. стига де! 5. -За
подчертаване, наблягате, усилване при израз на ».
съгласие, одобрение, благодарност или при подка¬
на, заповед. Е, разбира се, че ще дойда. Е да, ама
никой не ми помогна. Е, много съм ти благодарен.
Е, хайде да тръгваме вече.
еба нсв. прх. вулг. За мъж —- върша, извършвам по-
• лово 'действие, обладавам в полов акт.
ебонит м. Високовулканизиран каучук — твърд, тъм-
- нокафяв до черен електроизолационен и химически -
устойчив материал, който се използва за изделия в
бита, електротехниката, медицината и др. [гр.]
ебонитов и ебонитен прил. Направен от ебонит. Ебони-
това писалка.	*	.
евакуационен прил. Който се отнася до евакуация.
Евакуационен план. Евакуационна болница.
евакуация ж. 1. Организирано изтегляне на хора,
предприятия, учреждения, ценности и пр. от дадена
област поради [опасност от] война, природно бед¬
ствие и под. 2. Времето, през което хората от зас¬
трашена област, град и др. са преместени да жи¬
веяТ на друго място. През евакуацията живеехме в
едно планинско село. 3. воен. Изтегляне, преместване
на войски, бойна техника, пленници, ранени и др.
, от близки до бойната линия райони към вътреш¬
ността. [лат.]
евакуирам нсв. и св., прх. Върша, извършвам евакуа¬
ция, подлагам някого или нещо на евакуация. Ева¬
куирахме населението от застрашената област.
Болницата трябва да бьде евакуирана. — се нпрх.
Напускам, изтеглям се от дадено място, област по¬
ради (опасност от) война, природно бедствие и под.
евангелие ср. 1. Част, дял от Новия завет на Библията
— четири книги, в които се говори за земния живот
и учението на Исус Христос. Евангелие от Матея,
2. Четивс\ от тези книги при черковна служба. 3.
прен. Книга, съчинение, което съдържа основните
положения на някое учение. О Както дяволът* чете -
евангелието. Чета* конско евангелие някому.
[гр.1	-	♦ '
евашелизъм м. Протестантско учение, което отдава
най-голямо значение на религиозната проповед и
изучаването на Библията, според което спасението
на човешката душа е във вярата в Исус ‘Христос,
евангелист! м. Всеки от четиримата автори на еван¬
гелията (в 1 знач.) — Матей, Марко, Лука и Йоан,
евангелист* м. и евангелистка ж. Последовател на
евангелизма, член на евангелистка църква или сек¬
та. 1
евангелистки и евангелястйчен прил. Който се отнася
до евангелизъм и до евангелист*. Евангелистка чер¬
ква. Евангелистка проповед. Евангелистки пастор.
евангелски прил. Който се отнася до евангелие (в I
знач,). Евангелски текстове. Евангелски добродете¬
ли.
евгеника ж. спец. Теория за наследственото здраве на
човека и неговото подобряване. Правомерността
на употребата на термина евгеника е спорна, [гр.]
евгетшчен прил, Който се отнася до евгеника.
евенки мп. (еаенк м.) Тунгуси.
евенкски и евенкййски прил. Който се отнася до евен¬
ки; тунгуски.
евентуален прил. Който може да стане, да настъпи
при известни условия; възможен, допустим. При
евентуално забавяне. > > Ако евентуално закъснея,
ще ме почакате. [лат.]
евентуалност ж. Възможност, допустимост. О За
всяка евентуалност — за всеки случай, за всяка до¬
пустима възможност.
евнн прил. Който се отнася до Ева, първата жена спо¬
ред Библията. О В евиио облекло — за жена: на¬
пълно гола, Евшш дъшеря обикн. ирои. — жена, де¬
войка. Евин плаж — предназначен само за жени,
които обикн. сс пекат и къпят голи.
евкалипт м. Вечнозелено широколистно дърво, някои
от видовете на което достигат до 150 м височина,
. Еиса1урЮ5. Родина на евкалиптите е Австралия,
(гр.]	'
евкалйптов прил. Който се отнася до евкалипт. Евка-
липтови насаждения.
евклйдов Прил. от Е в к л и д, древногръцки мате¬
матик. Евклидова геометрия.
евнух м. Кастриран, скопен мъж, особено такъв, кой¬
то служи като пазач и прислужник в харем; скопец,
[нгр.]	·
евнушескм прил. Който се отнася до евнух.
еволюирам нсв. и се.,' нпрх. Претърпявам еволюция,
развивам се без резки скокове, постепенно преми¬
навам в ново състояние или качество.
евфемйзъм 205
еволюционен прил, Който се отнася до еволюция. Срв.
революционен. Еволюциошшо развитие.
Еволюционно учение.
еволюция ж. Бавен, постепенен и непрекъснат процес
на изменение, развитие на нещо без резки скокове,
постепенно преминаване от едно състояние или ка¬
чество в друго състояние или качество, [лат.]
евразнйскя прил. Който се отнася до Евразия, евро¬
пейско-азиатския континент,
евреин м. н еврейка ж. Човек от разселен в почти це¬
лия свят семитски народ с древна родина Палести¬
на. [нгр.]
еврейски прил. Който се отнася до евреин. Еврейски
народ. Еврейски език. Еврейска държава.
еврейство, ср. събир. Еврейският народ, всички евреи
по света.
еврейче ср. Умал. от евреин; дете или млад чо¬
век от еврейски произход.
енрика межд. За израз на удовлетворение, ликуване ή
при откриване на нещо, разрешаване на някакъв
проблем, [гр.]
еврнстика ж. спец, 1. Метод на обучение, при който
чрез насочващи въпроси учителят подтиква учени¬
ците към решаване на поставените задачи. 2. Наука
за продуктивното творческо мислене, [гр,]
еврестнчее прил. книж. Който се отнася до евристика.
Евристичен метод. Евристична дейност.
европеец м. и европейка ж. 1. Човек от основното на¬
селение на Европа, 2. стсси. разг. Жител· на Запад¬
на Европа, добре възпитан, цивилизован човек,
европеизация ж. Приобщаване към европейската кул¬
тура и европейския начин наживот, придобиване
на европейски вид и характер,
европензйрам нсв. и ‘ св., прх. Приобщавам някого към
европейската култура и начин на живот, правя ня¬
кой или нещо да придобие европейски вид и харак¬
тер.	.	·
европнден прил. книж. О Европндна раса — една от
трите големи човешки раси, първоначално предста¬
вена в Европа, Азия и Северна Африка, отличава¬
ща се със светла кожа, меки вълнисти коси, срав¬
нително силно окосмяване, тесен и изпъкнал нос и
др. [от гр.]	·
евтин прил. 1. Който струва сравнително малко пари,
труд, жертви или други средства. Прот. с к ъ п.
До скоро хлябът беше евтин. Евтина работна ръка.
На пазара сега всичко е по-евтино. 2. прен. Който
йяма голяма стойност и качества. Прот. ценен.
Евтини хвалби. Евтин оптимизъм. О На брашното
евтин ва трините скъп — не цени важното, а държи
на маловажното.
евтннлжйя м. и евтинджЙнка ж. Човек, който продава
нещо или прави, извършва услуга на ниска цена,
евтино. Прот. с к ъ п ч и я.
евтипея нсв. нпрх. рядко. Ставам евтин; поевтинявам.
Момите скъпеят, бабите евтинеят.
евтиния ж, разг. 1. Положение, състояние, когато ·
всичко е евтино. Прот. скъпотия. На паза¬
ра е голяма евтиния. 2. Нещо евтино и долнокачес¬
твено.	%	.
евфемизъм м. ез. лит. 1. Съзнателна замяна на дума
или израз, смятани за груби и неприлични, непод¬
ходящи за дадена обстановка, с други, по-подходя-
« щи думи или изрази. Срв. т а б у. 2. Дума или из-

206 евфемистичен
/ ·
раз, -употребени вместо други, смятани за груби,
неприлични или неподходящи за обстановката,
. напр,.: битово разложение вм. разврат, урина вм.
пикоч, [гр.]	\
евфемистичен прил. Който се отнася до евфемизъм.
’ Евфемистичен израз.
чвфонйчен,	чЕфбшш	вж.	еуфоничен,
е у ф о и и я.
чвфорйчен,	евфория	вж.	еуфорични,
еуфория.
' ега част. диав. Дано, нека да. Хайде сбогом, па ега се
видим пак. О Ега ти прост. — за израз на учудва¬
не, недоумение, възхищение или досада, недоволс¬
тво. Ега ти колата!	■
чгалитарен прил. книж. Който се отнася до егалита-
ризъм. Егалитарни принципи.
чталнтарйзъм м. книж. Утопична идея за всеобщо и
пълно равенство на хората, за уравнително разпре¬
деление на обществените блага, [фр.]
- егида ж. книж. Закрила, покровителство; патронаж.
Под егидата на закона, [гр.]
египетски прил. Който се отнася до Египет. Египетски
пирамиди. Египетско писмо. О Египетски труд —
изключително тежък, изнурителен труд.
египтология ж. Наука за историята, културата и па¬
метниците на древния Египет, [гр.]
египтянин м. и египтянка ж. Човек от основното на¬
селение на Египет, гражданин на Египет,
чгйра вж. хи д ж р а.
его ср. книж. Собственото аз, индивидуалното възп-
риеманч-на самия себе .си, главно в отношението
към останалите и към външния свят. [лат.]
егоизъм м. Предпочитане на личните интереси пред
интересите на другите и на обществото; счбчлюбич.
Прот. а л т р у и з ъ м. [фр,<лат,]
. егоист м. и егоистка ж. Човек, който проявява егои- ·
зъм, който се грижи изключително за личното си
I добруване без оглед на околните; себелюбчц.
егоистичен прил. Който се отнася до егоизъм илн
егоист. Егоистична постъпка. Егоистичен характер.
* > > Постъпвам егоистично.	1
ч^^^рн^ъм м. книж. Краен егоизъм, [фр., рус.]
егоцентрйк м. книж, Краен егоист,
чгоцчнтрйччн прил. Който се отнася до егоцентризъм
и егоцентрик.	*
чгрЧк м. диал. Лятна кошара за овце, обикн. из ниви¬
те. [тур.]	’
едва и чдвам нари. 1. С мъка, с.усилич, за малкй да
не станч. Едва го предумах да дойде. 2. Съвсем сла¬
бо. Селото едвам се вижда. Едва диша от сла¬
бост. > > Водата е толкова малко, че едва-едва
, капе. 3. За означаване -на действие, извършено не¬
посредствено преди определен момент или прчди
друго, свързано ч него действие; чдва-що, веднага
щом. Едва се качих и влакът потегли. О Едва ли
част. — за израз на съмнение, несигурност в не¬
. що. Едва ли ще се намери друг като него. Едва
|ли] нч — за означаване, чч нещо почти ч станало,
че съвсем малко ч останало, остава до (пълната)
проява, реализиране на дадено действие. Едва не
полуда от радост. Едва ли не го набиха. Едва-
що — току-що. .
Ч-двбйно ср. Буквата "ь , употребявана в миналото и
изоставена с правописната реформа от 1945 г.; ят.
ддчлвяйс м. Високопланинско цвете с мъхнати листа
и бял звездовиден цвят, БчощоооНиш. [нчм.] ч
чдЧм м. 1. като соб. Спорчд Библията — страна, в
която живеели Адам и Ева до грехопадението. 2.
преи. Прекрасна за живченч страна, земчн рай.
[гр. < евр,]
чдчмски прил. рядко. Който се отнася до Едчм; райс¬
ки. Едемека градина.
Чди- част. За образуване на нчопределителни мчсто-
имчния и наречия от въпросителни, напр.; еди-как
[си], еди-кога [си], еди-кой [си] и под.
Чди-как [сн| нарч. За неопределено означаване на на¬
чин, който ч или сч очаква да бъдч назован конк- ,
рстно; така и така. Ще постъпиш, казва, еди-как си.
чди-кяквл (сн| мест. За неопределено означаване на
* нещо, което ч или сч очаква' да бъдч назовано кон¬
кретно, точно; това и това. Обясниха ми, че кякой
ф си бил направил еди-какво си.
чди-какъв [си| мест. За неопределено означаване на
качество, кочто ч или сч очаква да бъде назовано
конкретно; такъв и такъв. Кажи му, че искаш еди-
какяа си писалка..	,
чди-кога [си| нарч. За. -неопределено означаване на об¬
стоятелство йо врчмч, кочто е или се .очаква да бъ¬
де назовано конкретно; тогава и тогава. Отсъствал /
си от работа еди-кога и еди-кога — всичко пет де-.
на.	.
чди-кой [ся] мест. За неопределено означаване на ли¬
це или предмет, кочто (който) ч или се очаква да
бъде назовано конкретно; този и този. Искам да ми
се каже ясно: ще дойдат еди-кой си и еди-коя си. ,
чди-колко [си| нарч. За неопределено означаване на
• количество, кочто е или се очаква да бъдч назовано
конкретно; толкова и толкова. Дължиш ми, казва,
еди-колко лева.
Чди-къдЧ |си| нарч. За нЧопределчно означаване на об¬
стоятелство по място, което ч или се очаква да бъ¬
дч назовано конкретно; там и там. Казали му, че
еди-къде си живеел един старец.
един, една, чднб, мн. едни 1. числ. Числото 1. Имам'
един син и една дъщеря. Едно и едно равно на две. 2.
като същ. Отделна личност, отделен човек. Един за
всички и всички за един. Един гледа сватба, друг —
брадва. Дошла една и почнала да му разправя, 3. ка¬
то прил. Еднакъв, същ. Деца от една майка. Ние
сме от едно село и на едни години. 4. като прил.,
Единствен, сам. Що драскаше той там умислен,
един? Ваз. Един господ може да му помогне. 5, като
мест. Неопределен, някакъв. Имало едно време *
един дядо и една баба. Трябваш ми по една работа.
Помогнаха ми едни хора. 6. Като вмета, (само ср.
едно) — за означаване, чч нещо ч първо по рчд при
изброяване, изреждане в писмено или устно изло-
женич; първо, 7. Казва се бчз особено значение, за
окръгляване на израза. Изкарах един сън. Да пием
по една вода. О Всч* едно. До един — всички бчз
изключение. Един господ* знач. Един вид — а. Не¬
що като. Това е един вид помощ. б. Така да сч каже.
Искам да ми помогнеш, един вид. Един дчн — а. Ня¬
кога, след врчмч. б. Веднъж. Един друг — взаимно,
помежду си. Един ■ същ — всч същият. Един по
един — един слчд друг, поотделно. Един през друг
— бчзрчдно, в надпревара, кой както свари. Един
път — а. Веднъж, б. разг. Много добрч, много до¬
бър. Яденето е един път! Едно врчмч*. Едно-друго
разг, — различни нчща, това-онова. Едно кя друго
разг. — средно, пресметнато като средна величина.

Едно иа ръка*. Като едни — единодушно, всички
окупом.. Хвани (вземи) единия, удари другия — за
израз на пренебрежително или укорно отношение
.към хора или предмети с еднакви недостатъци. ■
единадесет... вж. единайсет и т. н.
единайсет и единадесет чие а.. Числото 1!.
единайсета вж. единайсети,
единайсетгодйшен и единадесетгодишен прил. Който е
на 11 години или трае, продължава 11 години. Еди-
найсетгодишно момче.
единайсети и . единадесети 1. Числ. ред. от
единайсеи, единадесет; който иде
след десетия. 2. а. Като прил., в съчет, с част
— който е единайсет пъти по-малък от цялото, б.
Като същ. единайсета, едииАдесета ж. — една еди¬
найсета част от нещо.	.
тди11нйслт1П1Н и единадесетина числ. Около, приблизи- -
телно П.
’ единак м. 1. Човек без близки и роднини; сирота, са¬
мец. 2. Вълк, който живее и се движи сам; самец.
3. Сам, саам ожив човек, ккйго жив^н бел близки и
другари.	.
едАн-единствен и еднн-едннчък числ. Само един (с
усилване). Имам едио-единствено желание. Крепи
ме една-едничка надежда.
единен прил. 1. Общ, еднакъв за всички Единни дър-
' жавни цени. 2. Обединен, слят в едно. 3. Чиито члт-
нове се чувстват като едно, които имат еднакви,
общи цели, интереси, разбирания, между които ня¬
ма противоречия. Партията е единна. В това от¬
ношение сме единни. Единни в борбата.	-
сдинКник ср. Обединяване, сплотяване в едно.
единица ж. 1. Цифрата 1. Над единицата не се пише
. точка. 2. мн. Първият ред отдясно наляво.на цеди¬
те многозначни числа. Събирай единиците с едини¬
ци. 3. Величина, която служи като мярка, напр.:
. грам, килограм, метър, сантиметър, час. минута,
лев, стотинка, градус, волт, ампер и др. 4. Отдел¬
на, обособена част всред подобните й. Войскова
единица. Стопанска единица. Урочни единици. 5. От¬
делна личност като член на обществото, б. Най-нис¬
ка бележка при оценка на ученически успех или по¬
ведение. 7. разг. Превозно средство (автобус,
трамвай и др.) с №1, 8. само мн. Малко на брой хо-
♦ ра; малцина. Единици са тия, които мислят така.
единичен прил. 1. Който се състои от един предмет,
от една част или пласт, слой. Срв. д в о е н,
•троени т.н. Единична врата. Единични прозор¬
ци. 2. Предназначен за един човек. Единично легло.
3.	Който се отнаая до-отделен предмет, смятан от¬
делно. Единична цена. 4. Който се явява, проявява,
, извършва рядко, птттдтино, на отделни единици;
рядък, разпръснат. Единичен случай. Единична
стрелба. Единични цветчета.
единичност ж. Качество на единичен (главно в 4
знач.). Единичност на явленията.
тейааосо ж. Качество на тдинта. Единност в борбата,
теиатбόрcτвт хр, Борба, бой, схватка един срещу
един; двубой.	'
теинтвлйсота прил. книж. 1. Койно сам, едиасmвта
разполага с властта. 2. При който пялата власт т в
ръцете на едно лиле; авторитарен,
τдиаτвиHснаτ ср. Управление, при което цялата власт
е съсредоточена в едни -ръце, в ръцете на едно лиин; *
авттриоаризъм. ’	. ,
тдиаогинста прил. Единодушен, Единогласно решение.
ееинтглHснт ср. Единодушие. Пълно едимогласие.
, еднобрачен 207
тднптгласит парч. С общо и пълно съгласие; теинт-
душат,	.
ндиатдTйствнé ср. Задружна, тбтдиатан дейност на
мнозина.	*
тднатеУштн прил. 1. Който става, извършва се с тди-
нодушит. Единодушно решение. 2. обикн. мм. Между
ктнот има пълно съгласие, няма противоречие в
матаия, разбирания, интереси и цели, Всички сме
единодушни. Правителството е единодушно по този
въпрос.	’
единодушие ср. Пълно съгласие, тдинство в мнения и
' действия.	%
теиатдÿшат нарч. С единодушие; тдиатглнснт. Из¬
брахме го единодушно.
едиатмнсиит ср. Еднакъв начин на мислене, единство
в мисли, убеждения на всички или мнозина-
тенатаачнлие ср. книж. Система на ръководство, уп- #
равилаит, при която цялата власт л съсредоточена ·
в ндно лице. [рус.]
едRИTрTдсн прил. книж. 1. Който т един на майка и
баща. Единороден син. 2. Който е от един род. на¬
родност с друг, ’	’
ееиитсЪщ и лдпптсЪщеа прил. Л/ърк. Епиткт на свлонон
Троица.	* '
ееHастDна прил. Само един, извън конно няма Друг.
Една-единствена дъщеря. Единствен изход О Един¬
ствено число грам. — форма на измтнятмитт думи,
която се отнася до тднт лице или предмет,
единство ср. 1. Общо съгласие, ееиатмислит, сплоте-
' ност. задружност, Народно единство. 2. Пълна ед¬
наквост, съглнсувнатс'т_ Единство на мисли и чувс¬
тва. 3. Тясна връзка, атрнзетлаосm. Единство в *
думи и дела. Единство и борба на противоположнос¬
тите. ■ ■	♦	,
тдаая нсв. прх. рядко. Обединявам, сплотявам,
бди-чий |си] мест. За аттпркдклтао означаване на при¬
тежател, който т или се очаква да бъде назован '
конкретно. Казах му, че, това е еди-чие си задълже¬
ние,	♦	.
Тди-щб |си| мест. Еди-какво си.	·
тднАж и еднъж парч. разг. Веднъж,
еднаквост ж. Качество на еднакъв. Еднаквост на ин¬
тересите.	.
еднакъв прил. Който е напълно приличен, подобен на
друг, които са равни помежду си в някое или във
всички отношения; тъждествен. Прот.
■ра.зличсн. По чувства сме братя ний с тебе
и чувства еднакви пий таим. Бот. Еднакви по цена,
различни по качество. Греда^ю трябва да е с еднак- χ
ва дебелина.	1
тдийчък прил. Умал. от еди п; само тдин, тдинст-
вта. Едничка дъ1^^ря. Едничък син.
теат- Съставна част на сложни думи със значтнит
„тдин, теиаичтн, едиаствна“, напр.: едноактен, ед¬
нобрачен, едновременен, едноетажен, едносъставен,
еднояйчеп и под. Срв. моно·.
едатàктта прил. Който има тдин акт, тдно етйснвие.
Едиоактна пиеса. ·
еднтбάг'реа прил. Едноцветен.
едпобожит ср. Вяра, религия, според която има само .
тдин бог; мтнтотизъм.
тдатбрачтн прил. книж. Който ст отнася до театбра-
чит, до брак само с тдин мъж или само с една жена;
мтиттамен. Прот. м н о г о б р а ч е н.

208 еднобрачие	, s
еднобрачие ср. Система на брак, при която мъжът
има само една жена и жената само един мъж; ед-
ноженство, моногамия.	·
едвоверея прил. Който е от една и съща вяра, религия
с друг, с други. ·	·
едноверец м. и едиоверка ж. Човек по отношение на
хората, с които има една и съща вяра, религия.
едноверне ср. Еднаквост на вярата, на религията.
едновременен прил. Който става или съществува заед¬
но, по едно и също време с друг. Едновременни яв¬
ления. > > Не говорете всички едновременно.
едновременното ж. Качество на едновременен, едно¬
временно съществуване или осъществяване на две
или повече неща. Едновременност на събитията.
едповрёмешен прил. Който е останал от едно време или
е бил едно време, някога, отдавна; някогашен, отдав¬
нашен, стар, старовремски. Едновремешна носия.
едиовръстиик м. и сдновръстница ж. Връстник,
едновръх прил. Който има само един връх. Едповърха
могила.
едногласен прил. 1. Който се пее на един глас. Едно-
глаош песен. 2. Сговорен, съгласен; единогласен.
Едногяасни похвали.	,
едногб Мест., вин. от един (във 2 знач.). Убиха
знаменосеца и още едного. Ваз, Зарад едного няма
да оставим всичките.	'
едногодишен прил. 1- , Който е на една година или про¬
дължава, трае една година. Едногодишно теле. Ед¬
ногодишен срок. 2. спец. За растение — който се раз¬
вива, дава плод и умира в течение на един
вегетационен период, за един сезон,
едногръб прил. Който е с една гърбица. Едногърба ка¬
мила,
еднодневен прил. 1. Който става в един ден или трае
само един ден. Еднодневно заседание. Еднодневен из¬
лет . 2. Който се отнася до един ден. Еднодневен до¬
ход. Еднодневна дажба.
еднодневка ж. 1. обикн. мн, спец. Разред насекоми,
които живеят от няколко часа до 10—15 дни, а ли¬
чинките им са водни и живеят от 1 до 3 години,
. Ерйетегоргега. 2. Нещо съвсем краткотрайно. Вес¬
тник еднодневка. Думи еднодневки. 3. Туристическа
чанта, която побира храна за един ден.
едиодомен прил. бот . За растение — който има мъжки
и женски цветове на един корен,
еднб-друго вж. един.
еднодръвка ж. Ладия от едно издълбано дърво,
едноетажен прил. За къща, постройка — които е на
един етаж.
едноженство ср, Еднобрачие.
еднозвучен прил. Който издава еднообразен звук, зву¬
чи еднообразно; монотонен. Еднозвучна песен.
еднозначен прил- 1. Който има само едно значение,
един смисъл. Еднозначна дума. Еднозначен отговор.
■ 2. обикн. мн. Които имат еднакво, едно и също зна¬
чение; равнозначен. Думите гвоздей и
пирон са еднозначни. 3. За число — чийто пис¬
мен белег се състои от един знак, една цифра; ед-
ноцяфрен*
еднозначност ме. Качество на еднозначен,
едноименен прил. Който има еднакво име с друг, ко¬
ито са с едно и съшо име. Обсъжда се образът на
Андрешко от едноименния разказ на Елин Пелин.
Едноименни села.	»
еднонмец м. и едноимка ж. Съименник, именях, адаш.
еднокамарен прил. Който се състои от една камара;
еднопалатен.
едноклетъчен 1. прил. спец. .Който се състои само от
една клетка. Едноклетъчни водорасли. 2. като същ.
едноклетъчни мн. (едноклетъчно ср.) биол. Растител¬
ни или животински организми, чието тяло се със¬
тои от една клетка, Рго1огоа.
еднокопитен прил. спец. Нечифтокопитен.	.
еднокраец м. и еднокрайка ж. Човек от един и същи
край, област с друг, други; земляк,
еднокрак прил. 1. Който е (останал) само с един крак.
Еднокрак стол. 2. като същ. едиокракнят м. Дяво¬
лът.
еднократен прил. Който става или се дава само вед¬
нъж. Еднократна помощ. > > Помощта се дава ед- *
нократмо.
еднокрйл прил, За прозорец, врата — който има само
едно крило; единичен. ·	· .
еднокръвен прил, 1; Който е еднакъв по кръв, по род
с друг. Еднокръвни братя славяни. 2. стесн. спец. За ,
братя и сестри — родени от един баща (макар и от
различни майки). Срв. едноутробни,
едиолнк прил. Който е с едно лице, има едно лице.
Медалът не е еднолик.
едноличен прил. Който се отнася до едно лице, състои
* се от едно лице или се осъществява, извършва, уп¬
равлява от едно лице, собственост е на едно лице.
ф » Едноличен състав. Едноличен собственик. Еднолична
фирма. Еднолична власт.
едномачтов прил. За кораб — който има само една
мачта.	" ·
едномесечен прил, 1. Който е на един месец. Едноме-
• сечно агне. 2. Който продължава един месец. Едно¬
месечен отпуск. 3. Който е за срок, време от един
месец. Едномесечно възнаграждение.
едноместен прил. За кола, самолет и под.*— който е
с едно място, за един човек. Едноместен файтон.
Едноместна каюта.	.
еднометров прил. Който има размер един метър (на
дължина, ширина, височина, дълбочина или дебе¬
лина).· Еднометрови дървета. Еднометрова ограда.
Еднометрова стена.
едноминутен прил. Който продължава, трае една ми¬
нута. Едноминутно мълчание.
едномоторен прил. Който има само един мотор. Едно¬
моторен самолет. -	.
едному Мест., дат. от ’ е· д и н (във 2 знач.). Едно¬
му майка, другиму мащеха.
еднообразен прил. 1. Еднакъв по вид, все един и същ,
който не се мени. Еднообразен пейзаж. Еднообразни
явления. 2. преи. Досаден, отегчителен, монотонен.
Еднообразен живот.
еднообразие ср. Качество на еднообразен, непрекъс¬
нато, продължително повтаряне на едни и същи
елементи, факти, предмети, явления. Еднообразието
на живота изморява.	*
еднообразното ж. Качество на еднообразен; еднооб¬
разие. Лошо впечатление прави еднообразието на
облеклата:
едноок прил. Който е (останал) само с едно око. Цик¬
лопът е митически едноок исполин. Едноок човек.
еднопалатен прил. О Еднопалатна система юр. —сис¬
тема на законодателна власт, при която парламен¬
тът се състои само от една палата,
еднопартиен прил. Който се осъществява само от една
партия, свързан е с наличието или дейността само

на една партия. Еднопартийно правителство. Едно¬
партийна власт.
еднопдлов прил. 1. биол. За цвят — който има само
мъжки или само женски размножителни органи. 2.
само мн. Които са от един и същи пол. Еднополови
близнаци.
еднопосочен прил. Които има само една посока или се
извършва в една посока. Еднопосочен път. Еднопо¬
сочно движение.
еднопосочност ж. Качество на еднопосочен,
еднораменен прил. спец. Който има само едно рамо.
О Еднораменен лост физ. ~ при които приложните
точки на силите са от една и съща страна по отно-
шение.на опорната точка.
еднореден прил. Който има един ред, направен с или
се извършва в един ред. Колите се движат в едно¬
редна колона. 2. За дреха — който има отпред само
един ред копчета и илици. Едноредно палто. .
едиорелсо а прил. При който движението се извършва
по една релса; монорелсов. Еднорелсов път.
еднорог прил. Който е (останал) само с един рог. Ед-
норог носорог.
еднорддеи прил. 1. Който се състои само от едно ве¬
щество или от едни и съши, еднакви елементи, час¬
ти. Еднородна смес. Еднородна среда. 2. Който е от ■
един и същи вид, род с друг.	Праг.
разнородни, Еднородни неща. <> Еднород¬
ни части* ва изречението — две или повече части на
изречението с една и съща синтактична функция и
съчинителна връзка помежду им.
едuαрôдвост ж. Качество на еднороден,
едиортъс прил. Който е останал само с една ръка. Ед-
норък инвалид.	'
едноседмичен прил, Който е. на една седмица или трае,
продължава една седмица, отнася се до време от
една седмица. Едноседмичен срок.
едноселец м. и едноселка ж. Съселянин,
едносемедёлев прил. бот. За растение — чиито семсннг
имат само един семедел.
Сд^ословен прил. Който се състои от една дума. Едно-
словни изречения.
едносложен прил. книж. Едносричен,
едносменен прил. Който става на една смяна, в който
се работи само на една смяна. Едносменни предпри¬
ятия.
едносричен прил. Който се състои само от една срич¬
ка. Едносрични думи.
едност&веи прил. Който се състои само от една част,
а не е сглобен; едностаен, становит. Едноставпа ос.
Едпоставпо колело.	t
едностаен! прил. Който има, състои се само от една
стая. Едностайни апартаменти. »	‘
едностаен2 прил. диал. 1. Едноставен, несглобен. 2.
Неспирен, непрекъснат. Едностайно квакане на жа¬
бите.
едностайно нарч. Неспирно, непрекъснато. Стоях за¬
гледан; едностайно вълната гонеше вълна. Яв.
едностранен прил. 1. Който има само една лицева или
работна страна, който е от едната страна на нещо.
Едностранна ножовка. Едностранно седло. 2. Който
засяга само едната страна на нещо или се извърш¬
ва само откъм едната страна, в една посока. Еднос¬
транен паралич. 3. Който се върши само от едната
сгранаДв който участва само една страна (лице, ор-
’ ганизация, държава и др.). Едностранен договор.
Едностранно нападение. Едностранно затваряне на
границата. 4. Едностранчив.
14.	Бългирски тъ.1соьсн речник
-	едрособственически 209 ♦
Едностранчйв прил. 1. Който клони само към едната
страна, засяга само едната страна на въпроса. Ед¬
ностранчиви възгледи. Едностранчиво обяснение. 2.
Развит само в една посока; ограничен, нехармони-
чен. Едностранчиво възпитание.
едностранчивост ж. Качество на едностранчив.
• едиострунен прил. За музикален инструмент — който
е с една струна. Гуслата е еднострунен инстру¬
мент. ,
едносъставен прил. Който се състои само от една част,
има само една съставка. О Едносъставно изречение
грам. — което се състои от единствена главна част:
име или глагол.
еднотипен прил. Който е от един и съши тип с друг,
които са от един и същи тип. Еднотипни панелни
блокове.
едпотбмен прил. Който е издаден в един том. Едното¬
мен речник.	.
едпотомник м. Едкотом^ книга, съчинение,
едноутробен прил. За братя или сестри — които са от
една майка.
еднофамилен прил. Който се отнася до, който е пред-.
назначен за едно семейство. Еднофамилна къща. '
едноцветен прил. 1. Който има само един цвят, багра.
Едноцветно знаме. Едноцветни листа. 2. Нарисуван
или напечатан с един цвят. Едноцветни илюстра¬
ции.	’	. *
еднпцевеи * прил. ■ Който е само с една цев (главно за
ловна пушка).
еднпцевка ж. Ловна пушка с една цев.
едноцилнпдров прил. спец. За двигател с вътрешно го¬
рене — който е само с един цилиндър,
едuоцuфреu прил. Еднозначен (в 3 знач.).
едночасов прил. Който продължава един час. Едноча¬
сово сражение. Едночасова борба.
едночлен м. мат. Цял алгебрнчец израз, произведение
от числов множител и една или няколко букви,
едночленен прил. Който се състои само от един член.
Едночленно семейство. Едночленен състав.
еднъж вж. е д н а ж.
едрея нсв. нпрх. Ставам едър, по-едър; нараствам, на¬
* едрявам.
едрина ж. Качество на едър.	.
едро Нарч. от е д ъ р. О На едро — а. На големи,
едри части, парчета. Надробих хляба на едро. б. На
големи количества, по 'отношение на големи коли¬
чества. Търговия на едро·. Крадат на едро. в. Преу¬
величено, с преувеличение и препалено смело! Го¬
* воря на едро.
едро- Съставна част па сложни думи със значение
„едър", напр.: едробуржоазен, едроглав, едроземе-
владелски, едрозърнест, едрокалибрен. едрокапита-
листтески, едро мащабен, едропанелен, едросеменен
и под, .	_
едроглав прил, Който има едра глава, едри глави. Ед¬
роглав лук. Едроглаво зеле.
едроземевладелски прил. Който се отнася до едър зе¬
мевладелец или едро земевладение.
едрозърнест прил. Който е на едри зърна. Едрозърнест
пясък.
едроклас прил. Който има едри класове. Едрокласа
пшеница.	>	·
едролнс'т|ен| прил. Който има едри листа,
едросôбствеuиuески прил. Който се отнася до едра

210 едър	.
собственост и до " едри собственици. Прот.
дребнособственически.
едър прил. 1. Който е на сравнително големи частици,
съставен е от големи частици. Прот. дребен.
Едро брашно. Едър пясък. Едра гора. 2. Голям или
сравнително голям по размер, Прот. дребен.
Едър човек. Едро яйце. Едри крачки, 3. Голям, кру¬
пен. Едър капитал. Едро земевладение. О Едра бур¬
жоазия — соято владее големи капитали. Едри пари
— с голяма стойност. Едър търговец — който тър¬
гува на едро.
еж м. Животно таралеж.	,
ежа нсв. прх. Правя нещо да настръхне. Пуякьт ежи
перата си, — се нпрх. Настръхвам, перя се, държа
се предизвикателно, враждебно,	*
ежба ж. Караница, крамола.
еже- Съставна част на сложни думи със значение „все-
•	кии, напр.: ежегоден, ежедневен и др. [от стб.]
ежегоден прил. Който става всяка, година. Ежегоден
панаир.
ежедневен прил. Всекидневен. Ежедневни грижи.
ежедневие ср. и ежедневност ж. Всекидневие, всеки-
дневност.	-
ежедневник м. Всекидневник.
ежемесечен прил. Който става всеки месец. Ежемесе¬
чен отчет. Ежемесечно издание.
ежемесечник м. Ежемесечно издание,
ежеминутен прил. 1. Който става всяка минута. Еже¬
минутни колебания. 2. прен. Който става много чСс-
то или непрекъснато.
еженеделен прил, Ежеседмичен. Еженеделен бюлетин.
Еженеделен вестник,
* ежеседмичен прил. Който става всяка седмица; ежене¬
делен. I	* ’
ежечасен и ежечаеов прил. Който става всеки час, на
- всеки час или много често, непрекъснато,
ежечасно Нарч. от ежечасен. Производството
се засилва ежечасно,
ежко м. Умал. от е ж, обйкн. в съчет. Ежко-Бежко.
Име на таралежа като герой в детските приказки,
ежов Прил. от е ж; таралежов. О Държа някого
в ежови ръкавици — държа някого най-строго, су¬
рово.	,	*
Ожовина и ежовнна ж. Бодлите на таралежа, тарале-
жова кожа заедно с бодлите. Маикй ме е дала за ста¬
ро за харо. брадата му боде като ежовина. Нар. п,
езда ж. 1. Яздене на кон, магаре и под. 2. Спортна
дисциплина, състезания в яздене на кон, 3. Яздене,
каране, управление на велосипед, мотоциклет и
под.
ездйч м. и ездачка ж. Човек, който язди, обики. на
•	кон; конник.
ездешката вж. яздешката.
ездешкОм вж. яздешком.
ездйтен вж. я з д и т е н.	*
ездовя прил. Предназначен за езда. Ездови коне. [рус.]
ёзерен прил. Който се отнася до езеро. Езерни води.
Езерно дъно. Езерна риба.
ёзеро, ми. езера, ср. Голяма вдлъбнатина в земята, из¬
пълнена е вода. Планински езера. Пресъхнало езеро.
Изкуствено езеро.
езя ср. Страна на монета, на която е отбелязана стой¬
ността й (обикн. при хвърляне на монета за опре¬
деляне, решаване на нещо чрез жребий). Ези или
тура? О Хвърлям езн-тура — определям, решавам
нещо чрез жребий с хвърляне на монета, [от .тур . ]
език* м. 1. Подвижен орган в устата на човек и висши
животни. Лижа с език. Езикът ми е побелял. Куче¬
то провеси език, 2. Този орган от животно, пригот¬
вен като ядене, ястие. 3. Нещо, което напомня по
форма човешки или животински език, напр. изтъ¬
нял край на пламък, висящо тоЪчс на звънец,
стрелка на .везни и др. О Върти* ми се на езика.
Глътвам си езика — занемявам, замълчавам. не
мога да отговоря (поради уплаха, смущение или за
да не издам вещо). Държа си езика [зад зъбите] —
а.	Мълча, не приказвам, въздържам се да говоря.
б.	пое. грубо. Мълчи, не приказвай, внимавай какво
говориш. Зли[те] езици — злобни, злонамерени кле¬
ветници, клюкари, Така' казват злите езици. Изп- -
лезвам език разг. — изморявам се много, много
съм изморен. Ив*ам дълъг език — много съм при¬
казлив, бъбрив. На езика ми е — нещо съществува
в ума, в съзнанието ми и като че ли всеки момент
ще мога, ще бъда в състояние да го кажа, да го
изрека. Остър език — [склонност, способност за]
остро и открито говорене, което болезнено засяга *
някого. Пепел* ти на езика. Преплита ми се езикът
•	— изговарям думите с мъка или неправилно. Пре¬
’ хапвам език; орехапвам си езика — млъквам, за¬
немявам, преставам да говоря (съзнателно, за да
нс издам нещо, или поради уплаха, смущение,
учудване, възторг). Сърби* ме езикът. Чеша* -си
езика.	'	.
език2 м. 1. Средство за общуване между хората, за
размяна на мисли, чувства, впечатления с помощта
•	на звуци и графични знаци. 2. Всяка от различните
форми на такова средство за общуване, употребя¬
вана от определена група от хора. Български език.
Славянски езици. Живи езици. Мъртви езици. Дорде
език живее, народ не умира. 3. Словесни средства,
с които си служи отделен човек (обикн. за писател).
Езикът на Иван Вазов. 4. Начин на словесно изра¬
зяване, на употреба на думите* система от изразни
средства, присъщи на определен кръг, група от хо¬
ра или на определен вид словесни произведения.
Професионални езици. ГоворшА език. Писмен език.
Език на народните песни. Научен език. Вестникарс¬
ки език. Дипломатически език. 5. Съвкупност, сис-
•	тема от несловесни средства за запазване и преда¬
ване на информация. Математически език.
Компютърен език. Език на жестовете, 6. Система,
съвкупност от движения на тялото и звуци, които
животните използват за общуване помежду си.
Език на пчелите. О Държа някакъв език —
говоря е някого по някакъв, обикн. лош начин. Не
ми дръж такъв език. Намирам общ език с
някого — стигам до общо мнение, до взаимно
разбиране с някого.	.
езиков прил. Който се отнася до езкс2. Езикова кул¬
тура. Езикови бележки. Езиков усет.
езиковед м. и езиковедка ж. Специалист по езикозна¬
ние; лингвист.
сзйковСдскн прил. Който се отнася до езиковед или до
езикознание; лингвистичен. Езиковедска литерату¬
ра. Езиковедска подготовка.
езикознание ср. Наука за езика, за човешката реч; лин¬
гвистика. Българско езикознание. Сравнително с.ш-
вянско езикознание. Принципи на езикознанието.
езиче ср. 1. Умал. от е з й х. Покажи си езичета.
2. Спусък на ръчно огнестрелно оръжие. 3. Под-

вижно желязо на брава, което влиза в рамката на
вратата при заключване.	'
езичен прил. Който се отнася до език1. Езична кост.
Езичен нерв.	.
езически прил. Който се отнася до езичество или До
езичник; Езически храм. Езическа религия. Езически
народи.	‘
езичество ср. Религия, вяра в много богове, обикн. с
отдаване почит на идоли; многобожие, идолопо¬
клонство, политеизъм. Прот. срв. т е и з ъ м.
езичник з». и езичница рк. Човек, който вярва в много
богове, който изповядва езичество.
езопов и езоиввски прил.* 1. Който е от шш на Езоп
(древногръцки баснописец). Езопови басни. 2. прен,
Обикй. за език, стил — който е присъщ на Езоп и
се отличава с йносказателност, намеци и евфемиз¬
ми, обикн. с цел да се заблуди и избегне цензурата,
езотерйчен прил. книж. 1. За религиозни обреди, ма¬
гически формули и под. — скрит, таен, мистичен,
достъпен само за посветени. 2. За знания, интереси
и под. — дълбок, достъпен само за ограничен кръг
от кора. Прот, е к з о т е р 1ИТ е н. [гр:]
езуйт и йезуит м. 1. Монах, член на католическия ор¬
ден „Исусово общество“, основан през 1534 г. от
Игпаций Лойола. 2. прен. разг. неодобр. Лукав и ли¬
цемерен човек, който си служи с хитрост и извър¬
тане. [от лат.]	'	1
, . езуйтин и йезуйтин м. разг. Езуйт (главно във 2 знач.).
езуигски и йезуитски прил. Който ос отнася до езуйт,
присъщ на езуйт·. Езуитско училище. Езуитско по¬
ведение. '	►	·
езуйтство и йетуйгсгво ср. 1. Всички езуити като об¬
щност. 2. неодобр. Качество или поведение на езуйт
(във 2 знач.); лицемерие, хитрост, двуличие, лукав¬
ство, езуитщина.
езунтшниа и нсзунгщина ж. разг. Езуйтство (във 2
знач.).	.	-	’
ей1 част. 1. За посочване; сто, е, хе, И казваше: „Аз
съм Левски! Ей ме на!" Ваз. Ей нашето село, ей на¬
, шия дом. 2. За повикване, в обръщение към някого.
Слушай, ей, човек! Ей, приятелю, почакай малко! Ей.
я ела насам! 3. За наблягане, подчертаване или на¬
сочване към значението, смисъла на наречието или
местоимението, към което се отнася. Ей сега ще
дойда. Ей така е по-добре. Ей такъв искам да бъда.
О Ей богу вметн, разг, — за уверяване, убеждава¬
не в истинността на някакво твърдение. Ей богу, ни¬
що не знам!	-
ей2 межд. За израз на почуда, изненада, възторг и др.
Ей че хубаво! Ей, какво стана?
ек м, 1. Отразен звук, отражение на звука при сблъс¬
кването му с близка преграда; отглас, ехо. Шумът
и бученето на реката пълни цялата околност с ек,
, ■ Ваз. 2. прен. Отглас, отзвук на събития, преживява1
ния и под. 3. Проточен звук. От близкото село се
носеше набожен ек на камбана. Е.Пел. * , · ,
ёкав и екавски прил. ез. При който променливата
гласна [я] се произнася (винаги) като [е], Прот.
я к а в. Екав изговор. Екавски говори. '
ёкавец м. Човек, който ека. Прот. я к а в е ц. В на¬
ше село има само екавци.
екавйзъм м. ез. Екав изговор на променливата гласна
[я]. Екавизмът е късно явление в българския език.
бкавски вж. е к г. в.	,	,
екам нсв. нпрх. Произнасям променливата гласна (са¬
- мо) като [е]. Прот. я к а м.	.
екарисаж м. Предприятие за изгаряне или преработка.
екзекутирам 211
.	, на животински трупове и месни отпадъци, при ко¬
ето се получават продукти за промишлеността,
храни за селскостопанските животни и др. [фр.]
екарисажен Прил. рт екарисаж.
еквам нсв., екна св. нпрх. 1. За звук, плач и др. — про-
ечавам, зазвучавам. Нейде екват дружни момински
гласове. Е.Пел. И далеч в полето екна врява и без¬
грижен смях. П.П.Сл.
екватор м. Въображаема затворена линия, която опасва
Земята, дели я на Северно и Южно полукълбо я е
, * еднакво отдалечена от земните полюси, [лат.]
екваторен Прил. от екватор; екваториален. [Самоле¬
тите] прелитат над моретата, високо над екватор-.
ния пек. Вапц.
екваториален прил. Който се отнася до екватор. Еква¬
ториална област,	*
еквивалент .и. книж. Нещо, което има -еднаква Стой¬
ност или сила с друго, [лат.]
еквивалентен прил. Който има еднаква стойност с
друг; равностоен, равнозначен. Еквивалентни вели¬
чини.	*	.
еквивалентност ж. книж. Качество на еквивалентен; ,
равностойност, равнозначност,	,
еквилибрйст м. и еквнлийри1гткя ж. 1. Цирков артист,
който се е специализирал в еквилибристика. 2. прен.
Човек, проявяващ извратливост, гъвкавост в пове¬
дението за избягване или преодоляване на пречки
и затруднения, [лат.]
еквилибристика ж. 1. Вид цирково изкуство, при ко¬
ето се демонстрира способност, умение за запазва¬
не на равновесие върху неустойчива опора (опънато
въже, топка и под.), 2. прен. Ловко, умело боравене
с нещо, преодоляване на пречки и затруднения чрез
извратливост, гъвкавост в поведението. Словесна
еквилибристика.
екзактен прил. книж. Точен, съвършен. Екзактпи на¬
уки, [лат.]
екзйктносг ж, книж. Точност.	*
екзалтация ж. книж. Силна възбуда, повишен въз¬
торг. Изпадам в екзалтация. [лат.]
екзалтирам се нсв. и св., нпрх. книж. Изпадам в ек-
„ залтация.	.	·
екзалтиран прил. Който е в състояние на екзалтация
или е проява на екзалтация. Екзалтирайки тълпи.
Екзалтиран вой.	■	5
ек замен прил. книж. остар. Изпит, [лат.]
екзаминйтор м. и екзамнн&горка ж. книж. Лице, кое¬
то провежда изпит, което изпитва, [лат.]
Екзарх м. Глава на православна църква със сан, по-
нисък от патриарх, [гр.]
екзархийски прил. Който се отнася до екзархия. Ек¬
зархийски устав.	·
екзархйст м. Българин, който след утвърждаването
на Българската, екзархия през 1871 г. признава за
свой духовен началник екзарха, а не гръцкия пат¬
риарх.	'
екзархия ж. Национална църква, начело на която
стои екзарх.	·	\	·
екзекутивен прил. книж. Който се отнася до екзеку¬
ция, до изпълнение, осъществяване, извършване на
нещо; изпълнителен. Екзекутивен план. [лат.]
екзекутирам нсв. и св., прх. 1. Изпълнявам смъртна
присъда. 2. книж. Изпълнявам решение на съд, пое-'
тановление на закон и под.

212 екзекутор	.
екзекутор м, 1. Изпълнител на смъртни присъди; па-
■ лач. 2. книж. Лице, което по длъжност изпълнява
решенията на съд, постановленията на закона и
под.; изпълнител. [лат.]
екзекуция ж. 1. Изпълнение на смъртна присъда, 2.
юр. Изпълнение на съдебно решение, постановла-
'ние, [лат.]	*
екзема ж. Кожна болест, обикн. придружена със сър¬
бежи. Рьцете му са изпрьхналш от екзема, [гр.]
екземпляр м. 1. Отделен брой от книга, документ, пис¬
мен текст и др. Имам два различни екземпляра, от
„Под игото“ Протоколът да се препише в пет екзем¬
пляра. 2. Отделен представител на животински или
’ растителен вид, от група еднородни предмети. 3.
разг. Особен, своеобразен човек. И какви не щеш ек¬
земпляри между емигрантите( А. Колет, [лат.]
екзистенциализъм м. спец- Ирационалистично течение
в съвременната философия и в художествената ли¬
тература, в центъра на което стои понятието съ¬
ществуване на човека е неговите основни прояви
грижа, страх, съвест в един безразличен и дори
враждебен към вего свят. [лат.]
' екзнстенциалйст м. и екзнстешшалйстаа ж. Последо¬
вател на екзистенциализма. Писатели екзистенциа-
листи.
екзиетенц-мш1и.мум м. Най-малкото количество, обем
от средства за съществуване на някого или нешо;
жизнен минимум, [лат.]
екзотерйчея прил. книж. Който е открит, достъпен и
за непосветени. Прот. езотеричен, [от гр,]
екзотйзъм м. 1. лит. Изобразяване на природа, съби¬
тия и герои от далечни н непознати страни. 2. ез.
Названия на предмети, факти и явления, характер¬
ни за природата, бита а историята на далечни и не¬
познати страни, [фр.]
екзотика ж. Качество на далечни и малко познати,
обикн. южни страни да ни изглеждат необикнове¬
ни, странни и привлекателни със своята природа,
обичаи, изкуство я пр. [от гр ]
екзотичен и екзотнчески прил. 1. В който има екзоти¬
ка, който се среща или е характерен, присъщ на да¬
лечни, обикн. южни страни. Екзотично растение.
Екзотичен пейзаж. 2. прен. Особен, странен, нео¬
бикновен. [гр.]	. f .
екзотичност ж. Качество на екзотичен,
екип м. 1. Облекло и принадлежности за определена
работа, главно спорт н туризъм. Водолазен екип.
Туристически екип. Спортни екипи. 2. Група спор¬
тисти за състезание; отбор. 3. разш. Група работ¬
ници, специалисти за извършване на определена ра¬
бота. Лекарски екип. Снимачен екип. [фр.]
екншж м. 1. сьбир. Личен състав, екип, който обслуж-
за кораб, самолет, танк и под. 2. остар. Луксозна
конска кола заедно с прислугата, [фр.]
екипирам нсв. а св., прх. Обзавеждам, снабдявам ня¬
кого или нещо с еюш, с необходимите за извърш¬
ване на дадена работа, дейност принадлежности,
облекло и др.
екипировка ж. 1. Екипиране. 2. Екип (във 2 знач.).
еклектизъм мкниж. Безпринципно съчетаване на
разнородни и противоречиви възгледи в науката и
философията, [гр.]
еклектик м. книж. Привърженик на еклектизма, чо¬
век, който проявява еклектизъм в работата си.
еклйктнка ж. книж. Еклектизъм,
еклектичен и еклектйчески прил. Който се отнася до
еклектик и до еклектизъм.
йклер м. Продълговат тестен сладкиш е плънка от
крем. [фр.]
еклив прил. 1. Който издава ек, екот, който ечи. Ек-
лива гора. Еклив водопад. 2. Звучен, звънлив. Еклива
песен. Еклив смях..	*
екна вж. еквам.’
екологйчен и екологнчески прил. Който се отнася до
екология. Екологична катастрофа. Екологични
проблеми. Екологическа война·.	. ·	·
екология ж. 1. Наука за законите, които управляват
живота на растенията, животните и микроорганиз¬
мите в тяхната естествена жизнена среда, за взаи¬
моотношенията между организмите и между тях и
средата. 2. разг. Състояние на околната среда, [гр.]
екот м. Ечене, ехтене, ехтеж; ек. Борци, венец ви свих
.. от екота на Витоша бурлива, от вашето „ура“.
Ваз.
екрйн м. 1. Светла гладка повърхност, обикн. опънато
платно за прожектиране върху него на филми, ди¬
апозитиви. 2. Устройство за възпроизвеждане на
светлинно изображение, сигнали и пр. Телевизионен
екран. 3. Защитно устройство, повърхност, която
поглъща, преобразува или отразява различни видо¬
ве енергия, [фр.]
екранизация ж, спец. Създаване на филм върху осно¬
вата на литературно художествено произведение
(роман, повест и др.).
екранизирам нсв. и св, прх. спец. Върху основата на
литературно художествено произведение създавам
филм, пресъздавам със средствата на киното; фил¬
мирам,	*
екс иарч. разг. Наведнъж, на един дъх и докрай, до
дъно (при пиене с чаши). Първите чаши изпихме
екс. Да пием па екс. [лат.>нем.]
екс- Съставна част на сложни думи, названия на тит¬
ли, чинове и др., със значение „бивш1·, напр.: екс-
крал, екешампион и др. [лат.]	*
екселбйнти вж. акселбанти.
екейк прил. пеизм. и иарч. прост. [Който е] по-малко
от нужното количество или брой; с недостиг. Прот.
а р т ъ к. Брашното е ексик. Меря ексик. [тур.]
екскаватор м. Голяма машина за копаене и изтребва¬
не на пръст, пясък и под. Крачещ екскаватор, [лат.]
екскремепти мн. спец, Изпражнения. Заешки екскре-
менти. Изследване екскремептите на до/шия. [от
лат.]
екскрети мн. (екскрет ле.) спец. Ненужни или вредни,
неизползвани при обмяната на веществата крайни
продукти, които се изхвърлят от ор1анизма, [от
лат.]	*
екскурзиант м. и екскурзнаптка ж. Участник в екскур¬
зия; излетник, турист.
екскурзнаитскн прил. Който се отнася до екскурзиант.
Весели екскурзиантски компании.
екскурзионен прил. Който се отнася до екскурзия. Ек¬
скурзионно летуване.
екскурзия ж. 1. По-дълга разходка извън населено
място; излет. Отиваме на екскурзия до Витоша. 2.
Пътуване е развлекателна илн образователна цел,
за почивка и др. Организира се екскурзия в чужби¬
на. Екскурзия по течението на река Дунав. [лат.]
екскурзовод м. и екскурзоводка ж. Лице, чиято про-
• фс^^ална задача е да води и упътва екскурзиан¬
ти, туристи; гид, разводач.
/

екслнбрис м. Графичен, обикн. художествено израбо¬
тен -знак, който сочи чия собственост е книгата,
върху която е отпечатан или залепен, [лат.]
експанзивен прил. книж. Излиятелен, избухлив. Екс¬
панзивна натура, [от лат.]	.
експанзнвност ж. Качество на експанзвен; излиятел-
ност.	*
ексианзионистйчен прил. Който се ‘отнася до експан¬
зия. Експанзионистична политика.
експанзия ж. книж. Увеличение, разширяване, широко
и бурно разпространение на нешо (територия, иконо¬
мическо и политическо влияние, идеи и течения в из¬
куството и др.). Политическа експанзия. [яат.]
експедирам нсв. и св., прх. 1. Разпределям и изпращам
(стока, писма, вестници и под.). 2. разг. Отпращам
някого, отървавам се от някого, [яат.]
експедитивен прил. Бърз и уреден в работата си. Екс¬
педитивен началник. [фр.]
експедитивност ж. Качество или проява на експеди¬
тивен.	.
експедитор м. 1. Койло експедира писма, вестници,
колети и под. 2. Търговски помощник, който преп¬
раща чужда стока. Срв. спедитор. ♦
експедигΌрски прил. Който се отнася до експедитор.
Експедиторска кантора. Срв. спедитор¬
ски.	1
ексоедиционеп прил. Който се отнася до експедиция.
Експедиционни войски.	*
експедиция ж. 1. Разпределяне и изпращане на писма,
вестници, книги и др. Експедиция на стоки. Закъс¬
няхме с експедицията. Срв. спедиция. 2.
. Служба по разпределяне и изпращане. Колетна ек¬
спедиция. Работя в експедицията. 3. Далечно, спе¬
циално организирано пътуване с определена нел,
задача. Научна експедищя. Военна експедиция. 4.
Хората, които участвуват в такова пътуване, [лат .]
експеримент м. книж. Опит (главно в науката). Хими¬
чески експеримент. Сполучлив експеримент. Правя
експерименти. [лат.]
експериментален прил. Който се отнася до експери¬
мент, основан или предназначен за експерименти;
опитен. Експериментални работи. Експериментален
метод. Експериментална физика. Експериментална
лаборатория. *
експериментатор м. и експеримстгаторка ж. книж.
Човек, който прави експерименти. ·
експериментен Прил. от експеримент,
експериментирам нсв. и св., нпрх. Правя, извършвам
експеримент. Експериментират се нови технологии.
експерт м. 1. Опитен и добър познавач на нещо. Ек¬
сперт по тютюните. Експерт по вината. Военен ек¬
сперт. 2. Натоварено от съда лице да проучи и се
произнесе по даден въпрос; вещо лице. Мнение на
експертите. [лат.]
експертен прш. Който се отнася до експерт. Експерт¬
на комисия. Експертен съвет. Експертна оценка.
експертиза ж. Изследване, проучване на нешо от ек¬
сперти с оглед на определена оценка, заключение.
Съдебна експертиза. Медицинска експертиза. [фр.,
нем,]	►
експлицмпен прил. книж. Явен, явно изразен, изказан,
[нем. < лат.]
експлоатДгор м. и екендоагйторка ж. Лице, което екс¬
плоатира някого или нещо, обикн. нечий труд. Ал¬
чни експлоататори.
експлоататорскн прил. Който се отнася до експлоата-
. тор. Експлоататорска класа.
'	експресионизъм 213
експлоатационен прил. Който се отнася до експлоата¬
ция (в 1 знач.). Експлоатационен период.
експлоатация ж. 1. Експлоатиране, използване на
природни богатства, машини и др. Корабът е го¬
тов за експлоатация. Експлоатация на железници¬
- те. Експлоатация на горите. 2. Използване на на¬
емен труд за извличане на печалба. Експлоатация
на човек от човека. Безсъвестна експлоатация.
експлоатирам псе. и св.. прх. 1. Работя с нещо според
предназначението му, използвам нещо за добиване
- на блага, извличане на облаги. Горите не се експ¬
лоатират правилно. 2. Използвам чужд наемен
труд за извличане на печалба, [фр.]	*	_
екеилодйрам нсв. и св.. нпрх. За бомба или избухливо
_ вещество — избухвам, изгърмявам, [лат.]
експлозив м. Избухливо, взривно вещество; взрив.
. 1Фр]
експлозивен прил. 1. Който може, има свойството да
експлодира; избухлив, взривен. Експлозивни мате¬
риали. Експлозивна смес. 2. спец. В който се осъщес¬
твява експлозия или е свързан, извършва се чрез ек¬
сплозия. Експлозивен мотор. Експлозивно горене. 3.
прен. Който е свързан със силна и бърза, внезапна
проява на нещо. Обстановката е твърде експлозив¬
на. О Експлозивни съгласни ез. — които се образу¬
ват с пълна преграда на гласовия канал, при раз¬
рушаването на която се получава звуков ефект,
който се идентифицира, възприема като избухване,
експлозия.
експлозивност· ж. Качество на експлозивен (главно в
1 и З знач.). Нитроглицеринът има голяма експло¬
зивност.	-
експлозия ж. Избухване, взрив, гърмеж. Бомбена екс¬
плозия. Експлозия па газове в мотор. [лат.]
експозе ср. книж·. Кратко изложение по някакъв въп¬
рос; доклад, [фр.]	,
експозиция ж. Подредени по определен начин, изло-
. жени за наблюдение картини или други предмети в
картинна галерия, музей и под. [лат.)
експонат м. Предмет, изложен в музей, изложба, па¬
наир и др. [лат.]	* ♦
експонирам нсв. и св.. прх. спец. 1. Излагам за наблю¬
дение, разглеждане картини и други предмети (в
музей, изложба, панаир и др.), 2. Подлагам фотог¬
рафски материал на действието на светлина (при
снимане или копиране), [лат,] ‘
експорт м. Износ на стоки. Прот, импорт, [лат.]
експортен прил. Който се отнася до експорт.. Експор¬
тно грозде. Експортни цени. Експортна листа.
експортьор м. Износител (на стоки). Прот.
импортъор. [фр.]	'
експортьорски прил. Който се отнася до експорт и ек¬
спортьор.	'
експрес м. Особено бърз влак или автобус за 'дълго
пътуване, [лат.]
експресен прил. 1. За'влак, автобус и под. — който се
движи бързо и без междинни спирки. Пристигна
експресният влак от Варна. 2. Който се осъществя¬
ва, извършва изключително бързо, веднага, Екс¬
пресни услуги. Експресна информация. -	.
експресивен прил. книж. Изразителен, изразен. Екс¬
пресивна реч. [лат.]	*
експресивност ж. книж. Изразителност, изразност, -
експресионизъм м. спец. Течение в изобразителните

214 експресионист
изкуства и художествената литература в началото
на XX в,, според което субективният духовен свят.
на човека е единствена реалност, а неговото отра¬
зяване — главна цел на изкуството, [фр.]
експресиояйст м. и екснресиоинстка ж. Привърженик
на експресионизма?
експ[мсномистичен и експреснонистически прил. книж.
Който се отнася до експресионизъм и до експреси¬
онист. Експресионистите изкуство.
експресия ж. спец. Силна и ярка изява, проява (на
чувства, настроение със средствата на изкуството
или на речта); изразителност, [от лат]	\
експрбмт 1. книж. Кратка реч или друго изпълне-
- ние без предварителна подготовка. 2. муз. Лиричес¬
ка музикална пиеса с характер на импровизация,
[лат). ’	'
експропрнатор м. Този, който върши, осъществява
експроприация.
експроприация ж. книж. Принудително Изземване, от¬
чуждаване на частен имот. [лат.]	,
експроприирам нсв. и се., прх. Правя експроприация,
подлагам на експроприация; изземвам, отчужда¬
вам.	/Г
екстаз м. Необикновен душевен унес, възторжена са¬
мозабрава. Мистичен екстаз, [гр.]	'
екстазен и (рядко) екстатичен прил. Който се отнася
ф до екстаз. Екстазно състояние. Екстатична забра¬
на.	-
екстензивен прил. 1. Който е с големи размери или
има отношение към количествената, пространстве-.
пата характеристика на нещата и явленията. 2. За
селското стопанство — който е свързан с увелича¬
ване обема на продукцията само чрез увеличаване
нн обработваните площи. Екстензивно земеделие.
Екстензивни култури.
екстепзня ж. спец. Изтегляне, опъване на човешкото
тяло или негова част с лечебна цел. [от лат.)
екстериториален прил. спец. Който е свързан със или
се ползва от правото на екстериториалност, [лат.)
екстериториалност ж. спец. Режим на специални при¬
вилегии (неприкосновеност на личността, неподсъд¬
ност, освобождване от действията на местната ад¬
министрация и др.), които по взаимно съгласие
държавите предоставят главно на дипломати чески
представители.
екстерннрам нсв, и св., прх. Отстранявам, изселвам
някого вън от държавата или от дадено лвселено
място. Срв. интернирам, [лат.]
екстра прил. неизм. 1. Койго е много добър, много
хубав, с изключително високи качества. Закуската
беше екстра. Екстра винце си направил. Екстра ра¬
бота! 2. За категория, качество на стока — който
е над I качество, по-добър и по-скъп от I качество.
Цигари екстра. Екстра категория. 3. нари.* обикн.
като сказ. опред. Изключително добре, много хуба¬
во, чудесно. Всичко стана екстра, [лат-]
екстравагантен прил. Който е прекадено оригинален,
необичаен, рязко се различава от общоприетото;
чудат, чудноват, ексцентричен. Екстравагантно об¬
лекло. Екстравагантни обноски, [фр.]
екстравагантност ж. Качество на екстравагантен,
екстрадирам нсв. и св., прх. книж. Извършвам екст¬
радиция, подлагам някого на екстрадиция,
екстрадиция ж. юр. Предаване на обвиняемо лице
или осъден престъпник от властите иа държавата,
където той се намира, нн властите на държавата,
.чийто гражданин е или където е извършил престъп¬
лението. [от лат.)
екстракт м. Сгъстен сок, извлечен от растителни час¬
ти или животински органи. Чернодробен екстракт.
[лат.]
екстракция ж. спец. Извличане на вещество ог смес,
от някаква суровина с помощта на разтворители
(вода, спирт и др.). [от лат,]
екстралингвис^-ика ж. Езиковедска дисциплина, която
изучава обществено-историческите, социалните, ет¬
ническите и други фактори, оказващи влияние вър¬
ху функционирането и развитието на езика. .
екстралнιιгвнстнчен прил. Който се отнася до екстра-
лингвистика,	t
екстраординйрен и екстраординерсп прил. книмс. Из¬
вънреден, необикновен, [рус., фр.]
екстрасензорен прил. книж. Който се отнася до полу¬
чаване на знания и усещания за външния свят, за
минали или бъдещи събития без използване на
обикновените пет сетива.	-
екстрасенс м. Лице, което получава знания или усе¬
. щания за външния свят, за минали или бъдещи не¬
ща без използване на обикновените пет сетива,
екстремален прил. книж. Екстремен, [от рус.] *
екстремен прил. книж. Краен, извънреден, изключите¬
лен. Екстремни условия, [фр. < лат.]	'
екстремизъм м. книж. Отстояване или пропагандира¬
не на крайни възгледи, прилагане на крайни, изк¬
лючителни мерки, средства, главно в политиката,
[лат.]
екстремист м. книж. Лице, което отстоява крайни
възгледи или .прилага крайни мерки, средства,
обикн, в политиката.	*
екстрен прил. Извънреден, крайно важен или бърз.
. Екстрено съобщеше. Екстрен случай, [от лат.]
ексхибиционизъм м. спец. Полово извращение —* за¬
доволяване чрез показване на половите органи
пред лица от другия пол. [лат.)
ексхибимноийст л*. Лице, което страда от ексхибицио¬
низъм.
екехумацяя ж. книж. Извличане, изкопаване от земя¬
та на погребан труп за експертиза или изследване,
[от лат.)
ексцентрик м. и ексцентричка ж. 1. книж. Ексцентри¬
чен човек; чудак. 2. само м. техн. Машинна част,<
чиято ос на въртене е разположена встрани от цен¬
* търа.
ексцентричен прил. книж. 1, За окръжности — които
са разположени една в друга, но с различни цент¬
рове. Прот. концентричен. 2. арен. За
човек, постъпка и др. — чудат, чудноват, странен,
своеобразен. Ексцентрично държане. Ексцентричен
танц.	·
ексцеитрйчност ж. книмс. 1. Качество на ексцентри¬
чен. 2, Ексцентрична постъпка. ·
ексцериврам нсв. и св., прх. Правя извадки от' текст,
книга. [нем. <лат.]
ексцерпция ж. Ексцерпиране. [от лат.].
ексцес м. и ексцесия ж. книж. Крайна' проява на не¬
що; прекаленост, изс-галлеиие, невъздържаност,
грубо нарушение на обществения ред. [лат.]
ектения ж. Черковна молитва, при която свещеникът
казва нещо, а хорът допълва, [гр.]
екю1 ср. Старинна френска монета, [фр.]
екю2 ср. нов. [Изкуствена) парична единица на Евро-
1

пеЙскага общност, [от фр. или съкр. от англ.
Еигортап Сиггепсу Unit]	·
елй ж. Вечнозелено планинско дърво с къси игловид¬
ни листа -и изправени нагоре шишарки, Abæs о!Ьо.
ела. мн, елОте, пое., като межд. Дойди, дойдете, [нгр.]
елОк м, събир. Гора от ели.
еластичен прил. 1. Който възвръща нормалната или
първоначалната си форма, размер, след като върху
него престане да действа определена сила на на¬
тиск или опъване. Гумата е еластична. 2. Гъвкав.
Еластична пръчка, [гр.]	4 ,
еластичност ж. Качество на еластичен,
&лда ж. Едногодишно фуражно и медоносно култур¬
но растение, чиито зърна -се използват вместо жи¬
то, Ро1у^пиш езсиюпШт.
еле вж. хеле.	-
елеватор м. Уред, съоръжение за издигане и спускане
на големи, предимно насипни товари, [лат.] ·
елегантен прил. 1. За човек -— спретнато, изискано об¬
лечен. Елегантна дама. 2. Който има красива,
изящна форма, вид. Елегантен костюм. Елегантна
кола. 3. Изискан, изящен. Елегантен жест. Елеган¬
тен стил. [фр.]	’
елегантност ж. Качество на елегантен,	;
елегйчсн и елегйчески прил. 1. Който се - отнася до еле¬
гия. Елегическо двустишие. 2. Който е присъщ на
► елегия, изпълнен е с тъго, скръб, печал. Елегичен
тон. Елегични мотиви.	►
елегйчиост ж. Качество на елегичен. ,
ел&гня ж. Пропито с тъга лирическо стихотворение
или песен, [тр.]	,
елен м. църк. Осветено дървено масло; миро. [гр.]
елек л*. Къса до пояс дреха, обикн. без ръкави, [тур.]
електоролсн прил. книж. Изборен, избирателен, [фр - ]
електорат м. книж. събир. Кръг, множество от,изби¬
ратели, гласуващи за дадена политическа портия
или отделен кандидат; избирателно тяло,
[рус.сием:, фр.]
електрйк прил. неизм. За цвят — - подобен на електри¬
ческа искра; синковозеленикав. Плат електрйк,
[фр·],	’
електрнка ж. прост. 1. Електричество. 2. Електричес¬
ка лампа. Запали електриката.	*
електрификационен прил. Който се отнася до електри-
фикоция. Електрификационен план.
електрификация ж. - Въвеждане на електрическата
енергия в живота, снабдяване на селище или друг
обект с електрически ток. Електрификация на насе¬
лените места.	9
електрифицирам нсв. и св., прх. 1. Снабдявам с елект¬
ричество. 2. Въвеждам, прилагам електрическата
енергия в производството и бита.
електричор м. разг. Електротехник или служеш в
електроснабдително предприятие,
електрйчеп прил. книж. Електрически. Твоите елект-
рични глобуси всуе тъй празнично блестят. Смири,
електрически прил. Който се отнася до електричество.
Електрически ток. Електрическо осветление. Елек¬
. трически звънец. Електрическа мрежа. О Електри¬
ческа верига — система от източници на електри¬
чество, потребители, регулиращи устройства и др., ,
през която протича ток. Електрическа дъга — вол-'
това дъга.
електричество ср. Вид добивана по различни начини
енергия с голямо приложение в живота — за топ¬
лина, светлина, двигателна сила, съобщения и др.
• [ОТ гр.]
електрокарист 215
електро- Съставна част на сложни думи със значение
„електрически, свързан с електричество”, напр.:
електродвигател, електроенергия, електроизмерва-
телен, електроинженер, електролечение, електрохи-
мия. [гр.]
електроокустика ж. 1. спец. Изучаване на проблеми¬
те, свърза™ с превръщане на механическата и зву¬
ковото енергия в електрическа и обратно. 2. събир.
Електрически уреди и апарати за приемане, запис¬
ване и възпроизвеждане на звук.
електроокуст-йчен прил. Който се относя до електро-
окустико. Електроакунттна техника.	/
електрод м. 1. физ. Твърд електрически проводник,
през който електрически ток преминаво в посока
новътре или новън от дадено електрическо или
електронно устройство, напр. галваничен елемент,'
електронна лампа и др. 2. техн. Метално пръчко,
през която протича ток за образуване на електри¬
ческа дъго при зоваряване или рязане но метали,
■ [rpd	‘	,
електродвигател м. Машина, която превръща елект¬
рическата енергия в механично, електромотор,
електродобив м. Добиване, производство на електри¬
ческа енергия; електропроизводство,
електродобйвен прил. Които се отнася до електродо¬
бив.
електро енерг ня ж. Електрическа енергия. ,
електрожен м. техн, Уред за заваряване но метали
чрез електрическа дъга. [от фр.]
електрожеинст м, и електрожеинстко ж. Работник, ‘
който си служи, работи с електрожен,
електроизмервателсн прил. Който е предназначен за
измерване но електричество. Електроизмервателни
уреди.
електроизолационен прил. Който се отнася до еяектро-
изолоция. Електроизолационни свойства. Електрои¬
золационни материали.
електроизолация ж. Изолоция, изолиране на електри¬
чески ток, на електрически проводници и др. от
околното средо.	-
електроинженер м. Инженер, който е специалист по
■ електричеството и иегoвоτozπp^лIoжение в дрога-,
водството и бито.
електроинженерство ср. Висша техническа наука/ за *
електричеството.	_	·
електро инстолОция ж. Електрическа инсталация, съв¬
купност от всички електрически проводници, уреди
й приспособления за снобдявоне но предприятие,
жилищна сградо и др. с електроенергия,
електрокор м. Малка кола за превозвоне товори на
къси разстояния, която се задвижва от електричес¬
ки двигател с акумулаторна батерия, [от еяектро-
+ кар]	,	„	. *
електрокардиогрОма ж. спец. Графическо изображе¬
ние но биотоковете от* роботота но сърцето. Срв.
кордиогр о мо.
електрокардипгрОф м. спец. Уред зо зописване, регис-
трироне биотоковете от роботото на сърцето. Срв.
к о р\д и о г р а ф.	■
елекгрокардиография ж. Метод - за изследване състо- -
янкето но сърцето черз електрокардиограф.	.
елсктрок^рсн прил. Който се относя до електрокар
Електрокарен завод.
електрокарист м. и електрокорйстко ж. Лице, което
4

216 електролечение
работи с електрокар, управлява електрокар,
електролечение ср. спец. Лекуване чрез електрически
ток; електротерапия.
електролиза ж. спец. Разлагане на течности и разтво¬
ри чрез пропускане на електрически ток.	·
електролит м. спец. 1. Вещество, което разтворено
или разтопено се разпада иа йони и става провод¬
ник на електрически ток. 2. Разтвор . от такива ве¬
щества. с който се пълнят електрически елементи
за получаване на електрическа енергия чрез елект-
рохимична реакция. [от англ.]
електролитен прил. Който се отнася до електролиза
или до електролит. Електролитна мед.
електромагнетнзъм м. спец. Съвкупност от прояви на
взаимната връзка между електрическите и магнит¬
ните свойства на веществата.	*
електромагнит м. Меко желязо с намотана около него
изолирана медна жица, което се намагнитва при
протичане на електрически ток.	-
електромагнитен прил. Който се отнася до електро¬
магнит. Електромагнитни явления. Електромаг¬
нитно поле. Електромагнитни вълни.
електромер м. Уред за измерване на количеството из¬
разходвана електроенергия. ,
електромотбр м. Електродвигател,	*
електрон м. спец. Стабилна отрицателно заредена еле¬
ментарна частица, един от основните структурни
. елементи на веществото. [лат.сгр.]	«
електронагревател м. Уред за нагряване чрез елект¬
рически ток.	‘
електронен прил. Който се състои от електрони или е
свързан с електрони, при който се използват елек¬
троните и техните свойства. Електронна обвивка на
атомите. Електронна бомба. Електронна апарату-t
ра. Електронен микроскоп. Електронна лампа.
електроника ж. 1. Комплекс от научни дисциплини,
които изучават взаимодействието на заредени час-
■ тици (електрони, йони) с електромагнитните полета
и технологията за създаване на електронни прибо¬
ри и устройства. 2. събир. раз?. Електронни апара¬
ти, прибори и устройства, [рус. < фр . ]
електронноизчислителен прил. Който се отнася до ме¬
ханизирана и автоматизирана обработка на инфор¬
мация и изчисления по. зададен алгоритъм с по¬
мощта на машини, в които се използват
електронни прибори. Електронноизчислителна тех¬
ника.
електронотребйтел м. Потребител, консуматор на
електрическа енергия.	1
електропровод м. Метални жици за провеждане на
електричество.	*
електропроводен прил. Който се отнася до електро¬
провод.
електропроводимост вж. електропрово¬
ди о с т.	*
електропроводник м. Проводник на електрически ток,
електрически проводник.
електроировбдников прил. Който се отнася до елект¬
ропроводник.
електропровбдност и електропроводимост ж. Свойст¬
во на дадено тяло, вещество да пропуска, провежда
електрически ток.	ф
електропроизводйтел м. Производител на електричес¬
ки ток, електрическа енергия.	·
електропроизвддство ср. Произвеждане, производство
на електрическа енергия.
спектроскоп м. спец. Уред 'за установяване и прибли¬
зително измерване наелектризираността на телата,
електроснабдителен прил. Който се отнася до елект-
роснабдявапе. Електроснабдително предприятие.
електроснабдяване ср. Снабдяване с електрическа
енергия. .
електростанция ж. Електроцентрала,	.
електротелфер м. Вид телфер с електродвигател,
електротерапия ж. мед. Електролечение.
електротехник м. 1. Специалист по електротехника.
Инженер електротехник. 2. Работник,' който се за¬
нимава с електротехника.
електротехника ж. 1. Наука за начините и средствата
за добиване, пренасяне и практическо използване
на електрическата енергия. 2. Практическа дейност
за производство, поддържане и ремонт на електри¬
чески уреди, машини и съоръжения в промишле¬
ността и бита.
електротехнически прил. Който се отнася до електро¬
техника.
електроуред м. Електрически уред, обикн. за дома¬
кински нужди.
•(ешктрохимичен и електрохимически прил. Който се
отнася до електрохимия, Електрохимични реакции.
електрохймня ж. Наука за връзката и взаимодействи¬
ето между електрическите и химическите явления и
процеси.
електроцентрала ж. Предприятие за производство На
електрическа енергия. Атомна електроцентрала.
елемент .и. 1. Вещество, което не се разлага по хими¬
чен начин на съставни части, иаггр. водород, кисло¬
род, злато, сребро. Химически елементи. 2. Състав-
• на част или характерна черта на нещо; компонент,
примес. В съвременното строителство се използват
сглобяеми елементи. 'В думите му има елемент на
ирония. 3. Представител на определена обществена'
група или носител на някаква социална характерис¬
тика, обикн. в обкръжението на дадена среда. Всич¬
ки сме свои. чужди елементи няма. Прогресивен
елемент. Вражески елементи. 4. спец. Отделен съд,
• уред за добиване на галваничен ток. Батерия от
три елемента. [лат.]	·
елементарен прил. 1. Основен, първоначален. Елемен¬
тарни познания. Елементарен курс. 2. Първичен,
прост. Елеме/тшрен състав. Елементарно приличие.
< Елементарна частица спец. — всяка ог най-малки¬
те познати частици на физическата материя, [лат.]
ел&! м. Едро диво животно с разклонени рога, Сегуи»
е!арЬиз; рогач.
еленов прил. Който се. отнася до елен, който е от или
на елен, присъщ на елен. Еленови рога. Еленово ста¬
до. Черни очи еленови. Ц. Церк. О Еленов език —
растение волски език.	,
елепопъдеп прил. Който ее отнася до развъждане, от¬
глеждане на елени. Еленовъдно стопанство,
еленовъдство ср. Развъждане, отглеждане на опито¬
мен северен елен.	,
еленски прил. Който се отнася до елен; еленов. Елен¬
ско месо. О Еленски език — растение волски език;
еленов език. ,
елеосвещеннс ср. църк. Маслосвет.
елече ср. 1, Умал. от е л ек. 2. Детска дрешка без
ръкави.
елйзия ж. ез. Изпадане, изпускане на звук или звуко¬
ве от състава на думата при изговор, [от лат.]
I

еликсйр м. 1. Тайнствена течност, вещество с чудо¬
творни свойства, е коего средновековните химици
се надявали да превръщат металите в злато или да
продължават човешкия живот безкрайно. Еликсир
на живота. 2. разг. Необикновено хубаво питие.
Тона вино е еликсир. (от ар ]
елиминирам нсв. и св., прх. книж. Изключвам, отстра¬
нявам, не броя. Този човек е вреден и трябва да го
елиминираме. Нашият отбор беше елиминиран още
в началото на състезанието, [от лат.]	1
елин м. [Древен] грък. [нгр.]
елннизаторскн прил. Който се отнася до елинизация,
Елииизаторска. политика.	,	·
елинизация ж. книж. Налагане на гръцкия език и
гръцката култура върху друг народ, възприемане
на гръцкия език и култура от друг народ; погърч-
ване, елинизиране.
елннизйрам нсв. и се., прх. Подлагам на елинизация,
придавам елински облик, характер; погьрчвам.
— се нпрх. Приемам, придобивам елински облик,
характер. ·
елинизъм м. книж. Старогръцка култура през периода
от III до I в. преди н.е. Философия на елинизма.
елюшст м. книж. Вещ познавач на старогръцкия
език, книжнина и култура.
елинистичен и елиннстйческн прил. Който се отнася до *
• елинизма. Елинистична епоха.	Р
елински прил. Който се отнася до елин или до древна
Гърция. Елинска литература.
йлнпса ж. 1. Затворена крива линия, подобна на из¬
дължена, продълговата окръжност. 2, ез. Изпускане
на част от изречение за ' по-голяма стегнатоет,
напр.: Воя се връзва за рогата. а човек — за езика.
[гр-]
елипсовиден прил. Който има вид, форма на елипса (в
] знач.). Срв. овален. Елипсовидно огледало.
Елипсовидна рамка.	<	р
елиптичен и елиптически прил. Който съдържа елипса-
(във 2 знач.). Елиптично изречение.
елисейскя прил. книж. О Елнсейски полета — според
гръцката митология: място за праведните и добро¬
детелните в задгробния свят. [от гр.] .
елйт м. Отбрано общество, най-добрата част от да¬
дено общество или от множество индивиди. Това е
елитът на нацията. Столичен елит. [фр.]
елитарен прил. Който е характерен, присъщ или пред¬
назначен за елита на дадецо -общество. Елитарно
изкуство.
елитен прил. Отбран, най-добър, първостепенен,
Елитна армия,
елнца и еличка ж. Умал. от ела; малка ела. Два
са бора ред по редом расли, а между им елица сес¬
трица.. Нар.п.
елмаз м.. 1. Най-дкЪпият и най-твърд благороден ка¬
мък; диамант. 2. Уред за- рязане на стъкло,
[гр. < ар.]	.	.
елмазен прил. 1, Украсен с елмаз. Ел мазени обеци. 2.
Който прилича или е присъщ на елмаз, Елмазен
блясък.	[
&юв прил. грам. В съчет. елово причастие — минало
свършено и минало несвършено деятелно причас¬
тие, завършващо на [л].	·
елов прил. Който се отнася до ела, който е от или на
ела или се състои от ели. Елови клопки. Елова гора. _
ёлфи мп. книж. В скандинавската митология — доб¬
ри или зли духове, които се носят из въздуха, [нем,]
елхп1 ж. Дърво елша.
’	емвам 217
елха2 ж. Върхар или клон от какво да е иглолистно
дърво, най-често бор или ела, окичено със свещи и
играчки за Нова година или Коледа. Новогодишна
елха. Коледна елха, [от рус.]
елхов прил. Който се отнася до елха*. Елхова горичка.
Елхови кори.
елш& ж. Крайречно дърво с широки, възхръгли и
малко лепкави листа, А1пик §1иПао$а или шздпа; ел¬
ха.	.
елшак м. събир. Гъсталак от елши.
елшбв прил. Който се Отнася до елша. Елиюви листа.
емайл м. 1. Стъклоподобна разноцветна материя, с
която се покриват метални а керамични съдове и
други изделия за предпазване или като украса. 2.
Твърда покривка, която предпазва зъбите; глеч.
[фр.]	·
емайлирам псе. и св., прх. Покривам с емайл,
емайлиран прил. Който е покрит с емайл, Емайлират
съдове.	.
емайллак м. Вид боя, която изсъхва бързо и образува
твърдо гладко покритие.	* -
емайлов прил. Който се състои от емайл. Емайлов
пласт. Емайлово покритие. .
еманаипя ж. книж. 1. Излъчване, изтичане на нещо
от някъде или това, което се излъчва, излъчено ве¬
щество. Радиоактивни еманации. Радиеви еманации.
2.	В древноримската идеалистическа философия —
фантастично обяснение на света като продукт на
излъчваната творческа енергия на божеството. 3.
прен: Висш продукт, резултат от нещо. Ренесансът
е еманация на човешкия дух. 4, Първоначално наз¬
вание на радона. [лат.]
еманципация ж. Еманципиране, освобождаване от за¬
висимост. Еманципация на жените. Еманципация на
личността.	*
еманципирам нсв. и св., прх. Освобождавам от зависи¬
мост, от опекунство или от робуванс на традиции
и предразсъдъци. — се нпрх. Ставам независим, ос¬
вобождавам се от зависимост, ограничения, преста¬
вам да робувам на традиции и предразсъдъци.
[лат.[
ембарго ср. книж. 1, Забрана на износ или внос на
чужди стоки, валута, ценности и под. Търговско ем¬
, барго. 2. Забрана за кораби да влизат в чуждо прис¬
танище. [исп.]
ембарго в прил. Който се отнася до ембарго,
емблема ж. Образ или предмет с възприето условно
значение, символ на национална, политическа, лро-
. фесионална или друга принадлежност на някого
или нещо. Маслиновото клонче е емблема на мира.
Свастиката се превръща в емблема на фашизма.
['■р.]
емблематичен прил: 1. Който се отнася до емблема;
емблемен. 2. Който служи като емблема, който
има стойност·, характер на емблема; символичен,
иносказателен,	.
емблемен прил. Който се отнася до емблема,
емболйя ж. спец. Запушване на кръвоносен съд. [гр.]
ембриолбгия ж. Наука за зародишите, [гр.]	-
ембрнбн м. спец. Зародиш (в майчина утроба), [гр.]
ембрионален прил. спец. Зародишен. Ембрионално раз¬
витие.	» <
емвам нсв., ёмка св. прх. разг. 1. Подхващам, хващам,
поемам нацо изведнъж. Дойде ли ма обекта, емва
' ' 1

218 емигрант
лопатата и започва. Емнах детето и ги настигнах.
2.	прен. Подхващам, започвам настървено да напа¬
дам или укорявам някого, да се подигравам с ня¬
кого. Оставете човека на мира, какво сте го емна¬
ли! — се нпрх. Тръгвам, предприемам някакво
действие, залавям се енергично с нещо. Къде сте се
емнали по това време? *
емигрант м. и емигрантка ж. Човек, който е напуснал
отечеството си а се е заселил другаде; изселник.
Български емигранти в Америка. Политически емиг¬
рант. [лат.]
емигрантски прил. Който е отнася до емигрант. Емиг¬
рантска колония. Емигрантски живот.
емигрантство ср. 1. Емигрантски живот; емиграция, 2.
събир. Група емигранти, емигрантите като общ¬
ност; емиграция.
емиграционен прил. Който се отнася до емиграция.
Емиграционни процеси.
емиграция ж. 1. Емигриране, изселване. 2. Емигрант¬
ски живот, пребиваване в чужбина като емигрант;
емигрантство. Върнал се от емиграция. 3. Общест¬
во, общност от емигранти; емигрантство. [от .лат.]
емигрирам нов. и св„ нпрх. Изселвам се от отечеството си.
емир м. В някои източни мюсюлмански страни —
княз, владетел, управител, [ар.] .
емисар м. книж. Официален пратеник на политическа
или държавна организация, обикн. в чужда страна,
[лат.]
емисионен прил. книж. Който се отнася до емисия.
Емисионна банка. ,
емисия ж. 1. Пускане от държавата в обръщение на
пари, банкноти, ценни книжа и под. 2. Излъчване,
предаване на радио- или телевизионни програми.
3.	Излъчване, изтичане, изпускане на частици, свет¬
лина, топлина и др. или това, което е излъчено, из¬
текло. Вредни емисии, [лат.]	’
емляк м. остар. 1. Недвижим имот. 2. Данък за нед¬
вижим имот. [ар.> тур.]
емлячеп прил. Който се отнася до емляк, до недви¬
жим имот. Емлячен сНисък. Емлячна книга. Емляч-
ни регистри.
ймиа вж. е м в а м.
емоционален прил, книж. 1. Който е свързан с емоция,
който изразява или възбужда емоция. Емоционален
стил. Емоционално сравнение. Емоционална реакция.
2.	Който е склонен към възбуда; чувствителен.
Емоционална натура. > > Реагирам емощонално.
емоционалното ж. книж. Качество на емоционален.
емоция ж. книж. Душевно вълнение, преживяване,
имащо характер на състояние, напр. радост, тъга,
гняв, страх и под.; чувство, [от фр.]
емШрнзъм м. 1. спец. Философско учение, течение в
теорията на познанието, според което единствен из¬
точник на знанието е чувственият опит. Срв.
рационализъм. 2. книж. Даване пре¬
димство, предпочитание на наблюдението и опита,
експеримента над теоретическото осмисляне и
обобщение, главно в науката, [от гр.]
емгшрнк м. и емпнрнчкя ж. 1. спец. Привърженик яа
емпиризма (в I знач.). 2. книж. Човек, главно учен,
който отдава предпочитание на наблюдението,
опита, експеримента, на практическата работа пред
теоретичното осмисляне и обобщението,
емпиричен и емнирйческк прил. книж. 1. Основан на
опита; опитен. Натрупан емпиричен материал. 2.
Който се отнася до емпиризъм. [от гр.]
емулсия ж. спец. Смес от две неразтворими една в
друга течности, когато частиците на едната са раз¬
пределени в средата на другата, [от лат.]
емфдза ж. лит. Силно наблягаме, подчертаване на
част от речта, засилване на емоционалната изрази¬
телност на речта чрез интонационни похвати, пов¬
торение и др. [от гр.]	,
емфат^ченлрпл. Който се отнася до емфаза .
емфие вж, е н ф и е.	”	.
емфизем м,и емфизема ж. спец. Натрупване на въз¬
дух и други газове в телесен ортан или в тъкани,
които нормално не ги съдържат. <> Белодробна ем-
физема мед. — разширяване на белите дробове,
съпроводено с намаляване на тяхната еластичност
и 'нарушаване функциите на дишането и кръвооб¬
ращението. [гр.]	_
ймча се нсв. нпрх, разг. Перча се, надувам се, давам
. си вид, че се наемам.
ендемичен прил. спец. Който е характерен, присъщ,
свойствен за дадено място, област. Ендемични бо¬
лести. Ендемични видове растения, [от гр.]	*
ендокринен прил. мед. Който е свързан, който се от¬
нася до вътрешна секреция, до изработване и отде¬
ляне направо в кръвта на хормони* вещества със
специфично физиологично действие. Ендокринна
система. Ендокринни жлези. Ендокринни заболява-
ния. [от гр.]	*
ендокринология ж. Наука за дейността на органите с
вътрешна секреция, тяхното заболяване и лечение,
. [от гр,]
ендшпил м. спец. Обикн. в шахмата — завършък,
крайна част на играта. Прот. дебют, [нем.]
ф енергетик м. Специалист, работник ‘ в областта на
'енергетиката,
енергетика ж, Дял от народното стопанство, който
обхвцща източниците на енергия и нейното добива¬
не, преобразуване, пренасяне и използване, Атомна
енергетика. Министерство на енергетиката,
енергетичен и енерпеτйческя прил. Който се отнася до
енергетика. Енергетични източници. Енергетична база.
енергиен прил. книж. Който се отнася до енергия (в 1
•знач.) и използването й за стопански и битови нуж¬
ди. Енергийна база, Енергийни източници. Енергиен
баланс.
енергичен прил. Пълен с енергия, със сила; деятелен,
активен. Енергичен човек. Енергична борба.
енергичиотг ж. Качества на енергичен·
енергия ж. 1. спец. Едно от основните свойства на ма¬
терията — обща мяра на различните видове движе¬
ния и взаимодействия на материята или способ¬
ността на дадено тяло, вещество, физическа
система да бъде източник на сил% и да произвежда
дадена работа. Закон за запазване и превръщане на
енергията. Кинетична енергия. Ядрена енергия. Въг-
лищата са източник на енергия. 2. Дейна сила у чо¬
век. Работя с енергия. Влага енергия е работата си.
3.	Жизненост, жизнерадост. Той е още млад и пълен
с енергия, [гр.]	·
енергоемея прил. книж. Енергоемък.
енергоемкото ж. книж. Качество на енергоемък;
■еиергόемΉOCΓΓ.'	1
еяергоемност ж. книж. Енергоемкост. *
евергоемък прил. книж. Който изисква, при който се
изразходва голямо количество енергия; енергоемен.
[от рус.]
ензимен прил. Конто се отнася до ензими,
ензими ми. (ензИм м.) спец. Ферменти. [от гр.]
енигма ж. книж. Загадка. [гр.]
еннгматнчен прил. книж. Който сс отнася до енигма;
загадъчен.
ендоаря мн. (енйчар[ин] м.) Някогашна турска войска
от насила отвлечени и потурчени християнски мом¬
чета. [перс.тур]
еничарскн прил. Който се отнася до сничари. Еничар-
ски корпус.
енячарство ср. 1. Еничарска войска. 2. Система на на¬
силствено отвличане и потурчване на християнски
момчета за турската войска.
енклмтнка ж. ез. Дума без самостоятелно ударение.
изговаряна слято с предходната, напр.: кажи ми.
вземи го. Срв. прокли'гика. [гр.]
енориаш .и. Християнин като член на даденагенория,
енорийски прил. Който се отнася до енория. Енорийски
свещеник.
енория ж. Село или част от населено* място, обслуж¬
вана от 'един свещеник. [гр.]
еноти мн. (еийт м.) Хищни бозайници, някои от които
се отглеждат заради ценната им кожа. [рус.]
ентн прил. Обикн. в съчет. на ента степен разг. ■— в
много, изключително висока степен. Глупав е на ек- '
та степен.	♦	.
ентомолбг м. Специалист по ентомология,
ентомологичен и ептомологнчески прил. Който се от¬
нася до ентомология. Ентомологична сбирка.
ентомолбгия ж. Наука за насекомите. [гр.]
ентусиазирам нсв. и св.. прх. Възбуждам, предизвик¬
вам ентусиазъм у някого; въодушевявам, —- се
нпрх. Обхваща ме ентусиазъм; въодушевявам се.
ентусиазиран прил. Обхванат, обзет от ентусиазъм/
въодушевен. Ентусиазирана публика.
ентусиазъм м. Силна душевна възбуда, готовност и
желание за работа, действие; увлечение, възторг,
въодушевление. Говоря с ентусиазъм. Трудов енту¬
сиазъм. [гр.]
ентусиаст м. и ентуеиастка ж. Ч. Ентусиазиран човек.
Нашите ентусиасти ще преодолеят всички мъчно- .
тии. 2. Човек, който лесно се ентусиазира,
енфне и емфие ср. Вид тютюн на прах за смъркане,
[ар. > тур.]	.
енцефалит м. мед. Възпалително заболяване на глав¬
ния мозък, [от гр.]
енциклопеднзьм м. книж. Обширни дознания, толяма
осведоменост във всички области на човешкото .
знание, [от фр.]	*
енциклопедист м. 1. Лице с обширни познания, богата
осведоменост във всички области на човешкото
знание. 2, ист. Лице от кръга на френските просве¬
тители, събрани около издаваната от Дидро „Ен¬
циклопедия“ (XVIII в.).
енциклопедичен и енциклонедйчески прил. Които се от¬
нася до енциклопедия. Епцтлопедически речник. Ен¬
циклопедични познания.
енциклопедия ж. 1. Вид голям речник със сведения из
различни науки и области па живота. 2, иден. Бо¬
гато изложение на познания, сбор от сведения в ед¬
на или повече области на живота. Тази книга е ен¬
циклопедия па селския живот. 3. преп. разг. Човек
с обширни познания в една или повече области на
„ науката и живота. [гр.(
Еньовден м. Църковен и народен празник на 24 юни,
когато ношите са най-кратки,
еньовка ж. диал. Растение комонига.
епизодичен 219
еньовче ср. Полско растение с тънко стъбло и дребни
жълти цветчета, което цъфти в началото на лятото,
Оайшп уегшп. 2. Название на още няколко полети
растения, които цъфтят към Еньовден,
еня ж. прост. Грижа. О Не ме е еня; малко ме е еня
— не ме е грижа, не-искам да знам, не ме интере¬
сува. [от гр.]	- Т	'
ео и ехо межд. Обикн. удължено — възглас/вик на
излетници, .туристи за израз на добро, бодро наст¬
роение, като поздрав или за установяване на връзка
помежду си.	*
епархийски прил. Който се отнася до епархия. Епар-
* хийски съвет.	.	'
епархия ж. Голяма църковна област, управлявана от
владика (митрополит или епископ). Паисий Хилен¬
дарски е роден в Самоковската епархия, [гр.]
ёпек м. разг. При игра на зарове и табла: I и I.
О Работата е елек —. зле е, [тур.]	*
епентеза ж. ез. Звукова промяна в думата — вмъква¬
не, вмятане на звук, обикн. за улесняване на про¬
изношението, напр. [л] в земля, сабля и др. [от гр.]
епентетичен прил. ез. Свързан с епентеза. Епентетич-
но [л].
епнгдн м. книж. Посредствен последовател и подра-
жател. Епигони на Вазов, [гр.]
епмтонекя прил. книж. Който се отнася до епигон.
Епигонска поезия.
епигбйство ср. Проява на епигон; подражателство.
еIIигoя(сг|ву]вим нсв. нпрх. Проявявам се като епигон;
подражателствувам.	*
епиграма ж..лит. Кратко хумористично яли сатирич¬
но стихотворение, насочено срещу някого или не¬
що. [гр.]
епиграмен Прил. отепиграма.
епиграф м. I. книж. Кратък текст, цитат в началото
на съчинение или отделна иегова част, който изяс¬
нява замисъла, съдържанието, идеята му; мото. 2.
спец. Надпис върху паметник, надгробна плоча и
др. [от гр.]	·
епигр^фика ж. Наука за старите надписи по книги,
паметници и ' др. [гр.]
епиграфски прил. Който се отнася до епиграф и епи-
графика.	'
епидемичен и еиидемнчески прил. Който се отнася до
епидемия. Епидемична болест. Болестта доби епи- *
демически характер.
епидемия ж. 1. Широко разпространение на заразна
болест в дадена област или страна. Холерна епиде¬
мия. Успешна борба с епидемиите. Баща му умря
от епидемията ' в	1918 година. Срв.
пандемия. 2. прен. разг. Бързо и широко
разпространение на нещо, подобно па зараза. Съ¬
щинска епидемия от конференции. [гр.]
епидерма ж. и епидермис м. спец. Външният, най-го¬
рен пласт на кожата, [гр ' ]
епидермален прил. спец. Който се отнася до епидерма.
епидермис. Епидермилми клетки.	'
епизбд м. I. Случайно, единично събитие или произ¬
шествие, обикн. без особена важност. 2. Вмъкната
случка или събитие в по-голямо описание, в лите¬
ратурно произведение и др. [гр.]	' ·	«
епизодичен прил. I, Който се отнася до епизод и има
единичен, случаен характер, без особена важност,
значение; случаен, временен, несъществен. Епизо-

220 епизоотия	1
дишш явления. 2. Който се отнася до, който е свър¬
зан с отделен епизод в описание, литературно про¬
изведение и под. Епизодична роля. Епизодични обра¬
зи.	-
епизоотия ж. спец. Широко разпространение на зараз¬
на болест по животните, [от гр.]
епик м. книж. Писател или пост, автор на епически
произведения.
епика ж. книж. Епическа поезия,
епикриза ж. Медицински документ с окончателна ди¬
агноза на заболяването, описание на проведеното
лечение и лечебно-профилактични предписания,
[ГР·]
епикурёец м. книж. Последовател на Епикур, привър¬
женик на епикурейството. [от гр. соб.]
'епикурейски прил. книж. Който се отнася до * епику¬
реец и до епикурейство. Епикурейска философия..
Епикурейски живот.	,
епикурейство ср. книж. 1. Учение на древногръцкия
философ материалист Епикур, който отрича наме¬
сата на боговете в човешкия живот, проповядва уе¬
динение и издига като цел на живота * отсъствието
, на страдание, здраво тяло и безметежност на духа.
2. Възглед за живота или начин на живот, в осно¬
вата на който са охолството и чувствените наслади,
епилепсия ж. Хроническа нервна болест, която се
проявява чрез припадъци; черна болест, [гр.]
епилептик м. и епилептмчка ж. Болен от епилепсия,
епилептичен прил. Който се отнася до епилепсия. Епи¬
лептичен припадък.	■,
епилог м. 1. лит. Заключителна част на драматично
или епическо художествено произведение, откъсна¬
та от основното развитие на действието, в която се
съобщава за по-нататъшната съдба на героите; пос¬
леслов, заключение. Прот. пролог. 2. прен.
Край, заключителна част, развръзка на нещо. [гр.]
епископ м. Висщ християнски духовник (помощник
или заместник на митрополит у православните,
глава на по-голяма църковна област у католици и
nротестанти). [гр.]	-
епископален прил. Който се възглавява от епископ.
Епископална църква, [от лат.]
епископът м. църк. 1. Епископски сан; епископство. 2.
Епископска институция, епископите в църквата на
дадена държава.
епископия ж. Област- или седалище на епископ,
епископски прил. Който се отнася до епископ. Епис¬
копски сан.	’	.
епископство ср. 1. Епископски сан. 2. Служба, дейност
на епископ. 3. Епископия.
епистоларен прил. книж. Писмовен, във вид на писма,
свързан с писма. Роман в епистоларна форма. Епис¬
толарен жанр. [от гр,]·
епнталамнй м. книж. Сватбена лирическа песен в чест
на новобрачните (в античната поезия и музика),
[гр.]
епитафия ж. книж. Надгробен надпис, [гр.]
епитёл м. Покривна тъкан на кожата н роговицата на
окото, обвиваща вътрешните стени на всички телес¬
ни кухини, [от гр.]	<
епителен Прил. от епител. Епителни клетки.
епитет м. 1. спец. Художествено определение, чрез ко¬
ето се изтъква съществен признак на предмета и се
засилва изразителността и изобразителността на
речта. 2. разг. Прякор, прозвище или друга укорна
дума или израз за характеристика на някого или
нещо. Прикачил му разни епитети, [гр.]
епитрахнл м. Тясна и дълга свещеническа одежда, ко¬
ято при служба се слага на шията, [гр.]
епитроп м. Лице, което е избрано да се грижи (заедно
с други) за паричните дела на една черква; черковен
настоятел, [гр,]
епйтропски при' Който се отнася до епитроп. .
еннфора ж. лит. Стилистичен похват, фигура, която
се състои в повтаряне на едни и същи звукови съ¬
четания, думи или изрази в края на стиховете · или
строфите. Срв. а н а ф о р а. [гр.]
• епицентър м. 1. спец. Точка от земната повърхност,
разположена над огнището на земетресение, 2,
прен. Средище, център на нещо. [от лат.] '
епичен и епически прил. 1. лит. Който се отнася до,
който е присъщ на епос. Епичен стил:. Епически пес¬
ни. 2. прен: Който е подобен на епоса по величие и
слава, достоен е да бъде възпят като величав, сла¬
вен, героичен. Епични боеве.
епоксиден прил. О Епоксидна смола — синтетична
смола, която се използва за производство на лепи¬
ла, лакове, пластмаси и др. [англ., нем. < ιρ·]
. еполети мн. (еполет м.) Парадни пагони, пагони с рес¬
ни. [фр.]	'
, епопея ж. 1. Голяма по размери поема, в която са
възсъздадени значителни, героически събития из
живота на един народ, напр. „Илиада“ от Омир,
„Кървава песен“ от Пенчо Славейков. 2. Голям ро¬
ман или поредица от произведения, представящи
широка картина на значителни събития от истори¬
ята на даден народ, “Епопея на забравените“. 3. Ис¬
торическо събитие или поредица от събития, наси¬
тени с героизъм, заемащи важно място в историята
на даден народ, [гр.]
ёпос м. лит. Един от трите основни литературни ро¬
дове наред с лириката и драмата — литературни
художествени произведения в разказвателна форма.
Стихотворен епос. Български народен епос. [гр.]
епоха ж. Обособен продължителен период от вре¬
ме, който се характеризира, определя от съществе¬
ни, важни събития и явления; ера. Епоха на феода¬
лизма. [гр.]	*
епохален прил. Който е от много голямо значение, та
създава епоха, определя характера на* продължите¬
лен период от време; бележит, знаменит. Епохални
събития.
епруветка ж. Стъклена тръбичка със заоблено дъно,
която служи за клинични, медицински и др. опити
и изследвания, [фр.]	.
ер м. Название на буквите ъ (ер-голям) и ь (ер-ма-
лък), както и на съответните звукове. Краесловни
' ерове.	.
, ера ж. 1. Момент, от който започва летоброенето на
даден народ или група народи. Християнска ера.
• Мохамеданска ера. Преди или след новата ера. 2.
Продължителен период от време, който се отлича¬
ва със свои обществени, производствени и други
особености; епоха. Ера на електричеството. 3. спец.
Продължително време, през което са станали важ¬
ни промени в строежа и живота на Земята. Мезо¬
зойски ера. [лат.]
ербап · прил. пеизм. разг. * 1. Смел, наперен. Ербап мо¬
миче. Много си ербап. 2. Способен, годен за нещо.
[ар. > тур.]
ерген (и ергенял) м. разг. 1, Момък за женене. Децата

есер 221
му станаха вече ергени. 2. Неженен мъж. Бре Деяне,
бре делио» още ли ерген ще ходиш? О Стар ерген|нн!
— неженен мъж над обикновената за женитба въз¬
раст. [тур.]	j
ергеийш м. разг. Ерген, ергенче.	'
ергенлък м. разг. Ергенство.
ергенски прил. разг. Ергенски живот. Ергенска кварти¬
ра. Ергенски данък.
ергенство ср. разг. Положение, състояние на ерген,
ергенувам нсв. нпрх. разг. Ерген съм, живея като ер¬
ген.	·	.
!рго парч. книж., само вмети. Следователно, значи,
ь [лат.]	.	*
ер-голям м. Название на буквата ъ.
ергономнка ж. Ергономия.
ергиномйчеп прил. Който се отнася до ергономия и
, енергономшка. Ергономични изследвания. Ергоно¬
мични мебели.	,
ергономия ж. Научна дисциплина, която изследва чо¬
века и действията му в условията на съвременното
производство с оглед оптимизиране на оръдията и
условията на труда, [от гр.]
ерекция ж. книж. Набъбване, втвърдяване или изпра¬
вяне на телесен орган, главно за пенис. [лат.]
ерес ж. 1. Съзнателно отклонение от догмите на офи¬
циалната църква. 2. Религиозно или социално дви¬
жение, организация, която се противопоставя на
догмите на официалната църква. Богомилска ерес.
3.	разш. Отклонение от някаква установена идеоло¬
гия, от общоприети правила и норми [гр.]
еретик м. и еретична ж, Привърженик на ерес; раз-
колиик, сектант.
еретичен и еретйчески прил. Който се отнася до ерес,
съдържа ерес; разколшически, сектантски	.
ерзац м. Непълноценен заместител; сурогат, [нем.]
ерй ср. Название на буква и или ъЕ
еритроцити мн. (еритроцит м.) Клетки от състава на
кръвта при човека и висшите животни с главна със¬
тавка хемоглобин, които пренасят кислород' от бе¬
лия дроб към тъканите; червени кръвни клетки
(телца), [гр.]	‘	·
ерихднски прил. В съчет. ерихонска тръба — за много
силен звук, глас (от библейския мит за град Ери-
хон, чиито непристъпни стени рухнали от звука на
тръбите на израилтянските воини), [от геогр. соб.]
еркер м. Издадена като балкон, но покрита отвсякъде
част на къща. (нем.]
ер-мйлък м. Название на буквата ъ.
еров прил. ез. О Еров звук; ерова гласна — гласна [ъ]
и старобългарска гласна [ъ].
ерогенен прил. книж. Който е свързан с възникване
или предизвикване на полова възбуда, Ерогенни зо¬
ни у човека, [от гр.]	*
еродирам и ерозирам нсв. и св., прх. Причинявам, пре¬
дизвиквам. ерозия, подлагам нещо на ерозия, [от
лат.]	,
ерозивен и ерозибнен прил. Който се отнася до ерозия,
ерозирам вж. еродирам.
ербзии ж. спец. 1. Разрушаване и отнасяне на части
от земната кора поради действие на течащи води,
лед и др. Ерозия на скалите. Почвена ерозия, 2. Раз¬
рушаване, разяждане повърхността на металите от
• въздействието на електрически ток, атмосферни
влияния и др. Срв. корозия. [лат«]
еротйзъм м. книж. Еротика (главно във 2 и 3 знач.).
ербтика ж. кпиж. 1. Съвкупността от любовния жи¬
вот и цоловото поведение на човека. 2. Повишена
полова чувственост. 3. Чувствен елемент в художес¬
твени творения, [гр.]
еротичен и еротйчески прил. Който се отнася до еро¬
тика, който е изпълнен с чувственост. Еротична по¬
езия. Еротични сънища.
еротйчност ж. Качество на еротичен. Подчертана еро-
тичност в позите.
ерудиран прил. книж. Който притежава голяма еруди¬
ция. Ерудиран учен. .
ерудйт м. книж. Човек с голяма ерудиция,
ерудиция ж. книж. Ученост, голяма начетеност, [лат.]
еруптивен прил. кпиж, Който се отнася до ерупция,
образуван е при ерупиия. Еруптивни скали.
ерупция ж. книж. спец. Изригване (на вулкан или на
•слънцето). Слтчеви· ерупции. [лат.]
ёрцхерцог м. Титла на австрийските принцове до 1918
г. [нем.]	,
. ес и ъс межд. диал. Вик за подкарване на добиче,
обикн. за да се дръпне назад или встрани,
ёсвам псе., йена св. прх. диал„ Ескам веднъж или пое¬
динично. Есна воловете.	,
есе ср.'Кратко литературно съчинение, жанр във фи¬
лософската, естетическата, критическата и публи¬
цистичната литература, в което подчертано инди¬
видуалната позиция на автора се съчетава е
непринуденост на изложението. [фр.]
есенст м. и есейстка ж. Автор на есета. [фр.]'
есепетичен прил. Който се отнася до есс, присъщ, ха¬
рактерен за есе. Есеистична проза. Есеистичеи
стил.
есен ж. Едно от четирите годишни времена, след ля¬
тото и преди зимата.
есенен прил. Който се отнася до есен, свързан е с есен:
та. Есенно време. Есенни дни. Есенни дъждове. Есен¬
ни цветя. Есенен минзухар.
есенес нарч. През миналата или идващата есеп. Есенес
ядохме много грозде.
есенеека нарч. прост. Есенес.
есенешен прил. Който е бил или е станал през мина¬
лата есен. Още не съм се съвзел от есснешпата бо¬
лест.
есени нарч. нар. През есента, есенно време. Хризанте¬
мите цъфтят есени.	.	- ,
ееенка ж. диал. Плод, който зрее през късна есен.
Ябълки есенки.
&ен1пшн мн. (есешшиа ж.) Култури, обикн. пшеница,
t
които се сеят и поникват през есента и узряват през
следващата година; зимници·
есенно-зимен прил. Който се отнася до есента и зима¬
та, който е есенен и зимен. Есенно-зимен сезон.
есенция ж. 1. Най-главната, най-съшествената част ва
нещо; същина. 2. Ароматно етерично масло, екст¬
ракт от растителна суровина, който запазва най-съ¬
ществените й или желани свойства и се употребява
в медицината, парфюмерията и за приготвяне на
спиртни пития. 3. Силен, концентриран разтвор на
някакво вещество, който при употреба обикновено
сс разрежда, Оцетна есенция. Конячна есенция.
[лат.]	’
есенче ср. Родено през есента дете или животно. Пи¬
/ лета есенчета.	-ыъ
есер м. и есерка ж. [Съкращение от] социалист рево¬
люционер, член на дребнобуржоазна руска партия;
съществувала от 1901 до 1923 г. [рус.]

4
222 есесовец	.	·
есёсовец м. и есёсовка ж. Офицер или войник от хит¬
леристките SS военнополицейски части, [нем.]
ссёсовскн прил. Който се отнася до есесовец. Есесоес^
ка униформа.	”
■•есетра ж, Едра дунавска хрущялна риба, АФреовег
зшпо,	*	».	»
ескадра ж. Крупно военноморско или военновъздуш¬
но съединение, голяма група военни кораби или са¬
молети. [фр.]	> *
ескадрен прил. Който се отнася до ескадра. О Ескад-
рен миноносец — боен кораб, въоръжен с ракети и
артилерия.	-	.
ескадрила ж. Основно тактическо подразделение (от 10
до 30 самолета) във военновъздушна флота, [фр .]	.
ескадрон м. Подразделение в конницата, съответства¬
що на пехотна рота. [фр.]	,
ескздронен прил. Който се отнася до ескадрон. Ескад- ·
ронен командир.
ескалатор м. Пълзяща стълба, непрекъснато въртяща
се лента със закачени стъпала за превозване на път¬
ници между етажите на големи обществени сгради,
подземни железници и под. [от англ.]
ескалация ж. книж. Увеличение, разширяване, засил¬
ване. Ескалация на напрежение. Ескалация на военни
действия, [от фр.]	.
ескалйрам нсв. и се. 1. нпрх. Непрекъснато, постоянно
се увеличавам, засилвам, разширявам, Напрежени¬
ето ескалира. 2 прх. Правя нещо да се увеличава,
засилва, разширява, [от фр.]
ескам нсв. прх. дишн Подкарвам впрегнато добиче да
се дръпне назад или встрани,
ескйз м. книж. Очерк, [фр.]
ескимоси мн. (ескимос м, и ескимоска ж.) 1. Народ,
, който живее в иай-северните обитаеми области на
земята. 2. само ж. разг. Меко и топло облекло за
деца.	*
ескимоски прил. Който се отнася до ескимоси. Ески¬
моско облекло. Ескимоски език. Ескимоско куче.
ескимосче ср. 1. Умал. от е с к и м о с. 2. Вид топ¬
ла, зимна детска дреха; ескимоска·	.
ескбрг м. книж. Войскова част, която придружава ня¬
кого за охрана; конвои, [фр.]	»	*
ескортирам нсв. и се., прх. книж. Придружавам, съп¬
ровождам някого или нещо като охрана, ескорт;
конвоирам. '	г	-
$сня вж. е с в а м,	·	*
еснаф м. 1. Някогашна организация, сдружение на
майстори и калфи от един занаят. Самарджийски
еснаф. 2. само ед. събир. Всички занаятчии, занаят¬
чийското съсловие като цяло. 3. Майстор занаят- -
чия, дребен собственик. 4. Дребнав човек, с пред¬
разсъдъци и ограничени духовни интереси,
[ар. > тур.]	.
еснафин м. и еспафка ж. Еснаф (в 3 и 4 знач.).
еснафяък м. прост. Еснафщияа.
еснафски прил. Който се отнася до еснаф, присъщ на
еснаф. Еснафски празник. Еснафски предразсъдъци. ·
еснафство ср. 1. само ед. събир. Еснафско съсловие,
всички еснафи като цяло, като общност. 2. Еснаф -
шина.	.
есняфшння ж. разг. Качество на еснаф (в 4 знач.);
дребнавост, предразсъдъци, ·
есиарсета и еспарзета ж. Фуражно растение от се¬
мейство бобови, ОпоЬгусЬш зайуа. [от фр.>нем.]
есаерантйст м. и есперонтнспка ж. Човек, който Се за-
иимава с есперанто и пропагандира разпростране¬
нието му.
' есперянтйстки и есперантски прил. Който се отнася до
есперантист и есперанто.
есперанто ср, Изкуствен международен език със
строго регламентирана граматична система и сло¬
вообразуване, създаден върху основата главно на
лексика от романските езици, [от лат.]
есперднтскн вж. ееперантистки.
еспрёсо прил. неизм. и ср. [Вид кафе,] приготвено чрез
прекарване на гореща пара през едро смлени зърна,
[ит.]
естакада ж. Мостово съоръжение върху стоманени,
- железобетонни или дървени подпори, предназначе¬
но за пешеходци, транспорт, товаро-разтоварни ра¬
боти и др. и допускащо преминаване и отдолу, [от
фр]
естера мн. (естер м.) хим. Съединения на киселини с
алкохоли, [нем.]	»
естествен прил. 1. Който се отнася до естеството (в 1
знач.), до природата; природен. Естествени науки.
2. Създаден от естеството; природен, самороден.
Естествени гори. Естествена ливада. 3. Вроден, не¬
подправен, неизкуствен. Естествен цвят на кожа¬
та. 4. прен. Непринуден, непревзет, сърдечен, сво¬
боден в обноски и думи. Естествена поза.
Естествено държане. .
естественик м. и естественичка ж. Човек, който изу¬
чава природата, специалист по естествени науки;
естествоизпитател, природоизпитател.
естествено 1. Нарч. ст е с т е с т в е н. Държи се
съвсем естествено.' 2. вметн. За означаване, че това
което се казва, съобщава, е очевидно, безспорно и
ясно, разбиращо се от само себе си. Аз, естестве¬
но, няма да присъствам. 3. като част. За израз на
категорично съгласие, потвърждение на нещо; Явно
е, разбира ее, то се знае. Ще ми помогнеш, ли? —
Естествено.	*
естествевоисгорйчеcιкя и естественоисторнчев прил.
книж. Който се .отнася до естествената история,
включваща биология, ботаника, зоология, физио¬
логия, антропология, геология, минералогия,
естествеяост ж, Качество на естествен (в 3 и 4 знач.);
неподправеност, непринуденост. Естественост в
обноските.	·
естество ср. 1. остар. Природа. 2. Присъщо на неща¬
та качество, свойство; свойщина, природа,
естествознание ср. Природознание,
естествоизпитател м. и естествоизтитйтелка ж. Който
изследва, изучава природата; естественик.	у
естет м. и естетка ж. книж. 1. Ценител на хубавото,
красивото, прекрасното. 2. Специалист по естетика,
[гр]	,
естетизацня ж. книж. 1. Придаване естетичен вид на
нещо. 2. Представяне на нещо като естетически
значимо. 3. спец. Преувеличено изтъкване, подчер¬
таване на външната, формалната страна на худо¬
жествените творби за сметка на съдържанието им.
еегетнзярам нсв. и св., прх. 1. Придавам естетичен вид
на нещо. 2. Представям нещо като естетически зна¬
, чимо. В много от филмите с$ естетизира насилие¬
то.
естетизъм м. книж. 1. Формалистичен подход и тече¬
ние в изкуството, които издигат красотата като ос¬
новен принцип, пренебрегват съдържанието и абсо-
лютизират външната форма на художествената

творба. 2. Преклонение пред красотата, склонност
към възприемане на прекрасното, [фр. <гр>.]
етамнн м. Едротъкан мрежест плат за везба, броди¬
ране. [фр.]
етамииен и етамШов прил. Направен от етамин. Ета-
микови завеси.	г
естётика ж. 1. Философска наука за природата » сво¬
еобразието на естетическото като проява на цен¬
ностното отношение на човека към света и за ху¬
дожествената дейност на хората. 2. разг. Хубост,
изящество, красота. 3. разг. Добър вкус. [от гр.]
естетичен прил. Изящен, хубав, красив. Прот. .
неестетичен.
естетически прил. Който се отнася до естетика или до
усета за хубаво, прекрасно. Естетически вкус. Ес¬
тетическо преживяване. Естетически идеал.
естетичност ж. Качество на естетичен,
естётски прил.. Който се отнася до естет и до естети- ‘
зъм.	;
естрада ж. 1. Площадка, издигнато място за оратор,
оркестър, хор и др. 2. прен. Леко забавно представ¬
ление или вид сценично изкуство с разнообразни
номера; песни, балет и др. [фр.]
естраден прил. Който се отнася до естрада. Естраден
изпълните^. Естраден концерт. Естрадно изкуство.
естрогенен прил. спец. Който се отнася до естрогени,
който предизвиква женската полова активност,
естрогени мн. (естрогён м.) спец. Вещества, имащи
действието на женския полов хормон, женски поло¬
ви хормони, [от гр.]
етаж м. Част от сграда, включваща всички разполо¬
жени на едно равнище- на една плоскост помеще¬
ния; кат. Първи етаж. Втори етаж. [фр.]	’
етажен прил. Който се отнася до етаж. О Етажна соб¬
ственост — жилищен дом с различни притежатели
на отделните етажи и апартаменти,
етажерка ж. Подвижна полица за книги или покъщ¬
нина. [фр.]
еталон м. 1. спец. Мярка или измервателен уред, кой¬
то е веществена реализация на определена стойност
на физическа величина с възможно най-голяма точ¬
ност, 2. разш. Мярка, образец за сравнение. Той е
еталон за добро поведение. Шиене на дрехи по ета¬
лон. [фр.]
етан м. хим. Органично съединение, безцветен газ без
миризма, който се съдържа в нефта и в природните
газове и се използва като гориво, [от гр.]
етанол м. спец. Етилов спирт, алкохол, [от гр.]
етйл м. 1, Място за спиране на войници, стража и др.
2, прен. Път, степен в развитието, осъществяването
на нещо. 3. Отделна, обособена част от общото
разстояние на спортно състезание, главно в колоез¬
денето. О На етаии — последователно едно след
друго, не изведнъж, [фр,]
етапен прил. Който се отнася до етап. Етапно колоез¬
дачно състезание. О По етапен ред — под конвой,
от етап на етап (напр. при изпращане, придвижване
на затворници),
етатизацня ж. книж. Одържавяване,
етатизирам нсв. и св.,’ прх. Приобщавам към държава¬
та, правя нещо да бъде държавно.
етатйзъм м. книж. Политика на активна намеса, ръ¬
ководно участие на държавата в стопанския живот
на дадена страна, [фр.]	.
етер м. 1. В гръцката митология — Най-горният, чист
и прозрачен слой на въздуха. 2, Обкръжаващото ни
въздушно пространство, (В хоето се разпространя¬
етимология 223
ват радиовълните; ефир. 3. Хипотетична неподвиж¬
на и еластична среда без маса и тегло, която уж
изпълва пространството, включително между ато¬
мите и молекулите на веществото. 4. обикн. мн.
Органични съединения, течни или твърди вещества
с характерна остра миризма, които се получават от
алкохоли и др. и се използват като разтворители и
в парфюмерията. Етилов етер. [гр,]
етерен прил. Който се отнася до етер, който е свър¬
зан с етер (главно в 3 и 4 знач.). Етерна среда.
Етерна пара. Етерни капки, О. Етерни масла — ете-
• рични масла, '	.	,
етеричен прил. 1. В съчет. етерични масла — расти¬
телни продукти (розово, ментово, анасоново и др.
масла), сложни смеси на органични съединения,
масловидни течности с приятен мирис, които се из¬
ползват в парфюмерията, медицината и хранител¬
ната промишленост. 2. За растения — който съдър¬
жа такива масла. Етерични култури.
етернит м. Вещество, материал от пресован азбест и
цимент, употребяван за покривни плочи, водопро-
, водни тръби и др. [от лат.] '	·
етернитов прил. Който се отнася до етернит, произве¬
ден е от етернит или е свързан с производството
на етернит. Етернитови тръби. Етернитов завод,
Етернитово .производству.
бтика ж. 1. Философска наука за нравствеността, за
същността и произхода на морала. 2. Морал, нрав- '
ственост. Хора с нова етика, (гр. ]
етикет м. 1. Залепено или закачено върху предмет, *
стока и др. листче или картонче с данни, сведения
за съдържание, вид, предназначение, собственик,
цена и под, 2. Сбор от правила за поведение, начин
на държане в дадено общество. Спазването па ети¬
кета е задължително. О Лепвам етикет н а ,
някого — наричам някого Някакъв, определям
го като някакъв (обикн. с отрицателна оценка).	,
[фр·]	.
етикетен Прил, от е т и к е т.	»
етикетирам и етикйрам нсв. и св, прх. Поставям, леп¬
вам етикет на пешо.	■
етикёцня ж. Етикет (във 2 знач.). [фр.]
етикйрам вж. етикетирам,	.
етил м. хим. Едновалентен органичен радикал С2Н5.
[гр.]	’	,	·
етилен м. хим. Безцветен горлнв газ, който се полу¬
чава от природен газ или петрол и се използва за
синтез на много органични съединения, за запоява¬
не и. рязане на. метали и др. [от гр.]
етилов' прил. О Етилов алкохол — безцветна теч¬
ност, която се получава чрез дестилиране на фер¬
ментирали храни и се използва за спиртни напитки,
лекарства, като разтворител и др.; етанол, спирт,
етимолбг м. Езиковед, който се занимава с етимоло¬
гия.	(
етимологичен и етимологически прил. Който се Отнася
до етимология. български етимологичен речник.
О Етимологичен правопис които държи сметка
за процзхода на думите и миналото на езика. Ети- ‘
мологична фигура — стилистичен похват, при който
се свързват в синтактично единство думи с еднакъв
корен, напр.: ден деиувам. нощ нощувам, рало под¬
рани, тъмна тъмница а йод.	.
етимология ж, 1. Езиковедска наука за произхода на

224 етиология
думите и тяхното първично значение. 2. Произход
н родствени връзки на дума или група от думи.
Етимологията на думите иглика и
кокиче е неустановена, спорна. О Народна
епиоология — неточно, погрешно осмисляне на ду¬
ма, обикн. заемка, по звуково сходство с друга,
позната дума. [гр.]
етнология ж. спец. 1. Дял от медицината — наука за
причините на болестите. 2. Съвкупност от причини
и предпоставки за дадено заболяване. Каква е ети¬
ологията па това заболяване? [от лат.]
етИчеа и етически прил. 1. Който се отнася до етика.
Етична система. Етическа проблематика. 2. Който
отговаря на изискванията на етиката, отличава се
с висок морал. Прот. неетичен. Етичен чо¬
век. Етична постъпка.
етнйчеи и етнически прил. Който сс отнася до етнос,
племе, народ, народност; племенен, народностен.
Етнически състав па населението. Етническа група.
Етнични конфликти, [гр.]	,
етнограф м. Учен, специалист по етнография,
етиографмчен и етнографйческн прил. Етнографски,
етнография ж. Наука за бита и културата на народи¬
те. [гр.]
етнографски прил. Който се отнася до етнограф и ет¬
нография. Етнографски институт и музей. Етно¬
графски проучвания.
йтнос м. книж. Народ, народност, народностна група,
[гр]
ёто част. За посочване на нещо, което е или става
пред очите нй или като че е пред очите ни в даден
момент; ей, на. Ето ме. Епю къде била работата.
О Ето защо; и ето [че] сз. — въвежда самостойно
изречение за следствие или заключение, *
етьрва ж. Всяка от жените на двама и повече братя
спрямо останалите. Тате и чичо два братя, мама и
стрина — етърви. Нар.п.
етървин прил. 1. Който се отнася до, който е на отър¬
ва, Етървино дете. 2. като същ. етървщш ми. Домът
и семейството на етървата [ми]. Бях у етървини на
• гости,
етюд м. книж. 1. Студия, изследване. Етюд върху
творчеството на Ботев. 2. Живописно или скулп¬
турно произведение, което служи като първоначал¬
на скица, детайл или основа за бъдеща творба. 3.
Малка музикална пиеса с виртуозен характер,
обикн. с учебна задача. 4. Шахматна задача, обикн.
с малък брой фигури, при която се търси единстве¬
ният път към победа или равенство, [фр.]
еуфоинчен я евфоинчен прил. книж. За звукосъчетаиия
от човешката реч — благозвучен.
еуфоиия и евфония ж. книж. Езиково благозвучие.
[гр.]	■
еуфоричен и евфорйчен прил. Който се отнася до еу¬
фория, Еуфорично състояние.
еуфория и евфория ж. 1. мед. Състояние на повишена
възбуда, на добро настроение и самочувствие, по¬
родено от действието на възбуждащи средства или
у болни непосредствено преди смъртта. 2. Състоя¬
ние на радостна възбуда, на бодро, весело настро¬
ение. [гр.]
ефект м. 1. Действие, влияние. 2, Последица, резул¬
тат. 3. Силно впечатление, произведено върху няко¬
го от някого или нещо. О Икономически ефект —
печалба. Изобретение с голям икономически ефект.
[лат.]
ефектен прил. 1. Който създава, предизвиква ефект,
прави силно впечатление. Ефектни жестове. 2.
Ефективен, ефикасен.
ефектна м. книж. Наличност в пари, ценни книжа и
др. [лат.]
ефективен прил. От който има [добър] ефект, последи¬
ца, резултат. Ефективни методи. Ефективна систе¬
ма за сигурност. Ефективно използване ни машини
и суровини, [от фр.]
ефективност ж. Качество на ефективен,
ефектност ж. Качество на ефектен,
ефемерев' и ефимерен прил. книж. Краткотраен, недъл-
говечен, скоропреходен. Ефимерно блаженство, [от
гр.]
ефемерност и ефимерност ж. книж. Качество на ефе-
мерен; краткотрайност, иедълговечиост, скоропре-
ходиост.	’
ефенди м. В Турция — форма за учтиво, уважително
название или обръщение към мъж, равнозначно на
господин, господине, [тур. < гр.]
ефикасен прил. Който оказва въздействие, води до же¬
лания резултат; успешен, резултатен, ефектен. Ефи¬
касно средство. Ефикасно лекарство, [фр.]
ефимерен, ефимёрност вж. ефемерен,
ефемерност.
ефир м. Етер (главно във 2 знач,). Небесен ефир. Пог¬
ледът се рее из ефира. Ефирът е зает от чужди
радиостанции, [гр. > рус.]
ефйрен прил. Който се отнася до ефир; въздушен, лек,
безплътен. Ефирен простор. Ефирно небе. Ефирна
материя.
ефория ж..книж. Настоятелство на манастир, учшш-
. ще, болница и под. [гр.]
ефрейтор м. Войник, който е с една степен по-старши
от редник, [нем.^рус.] ·
ефрсйторски Прил. от ефрейтор. Ефрейторс¬
ки пагони.-	*
ех межд. 1. За израз на радост, доволство, възхище-
- ние или недоволство, съжаление, възмущение. Ех,
колко хубаво беше! Ех, и ти с тези сметки! 2. За
израз на съгласие или примирение. Ех, що да правя!
Ех, имат право хората. 3. За израз на пожелание,
копнеж. Ех, да имаме сирене, щяхме да си направим
попара, ама няма хляб. Ех да мога и аз да тръгна
сега нанякъде! .	г
еха (обикн. удължено) межд. разг. За израз на изне¬
нада и задоволство. Ехаа, какво хубаво винце!
exè1 (и удължено) межд. За израз па изненада, почуда
или задоволство. Ехе, тя работата била опечена!
Ехе, така било, а?
ех£2 (и удължено) част. За усилване при показване,
посочване или в обръщение. Ехе, къде си тръгнал
тожова рано? Ехее, приятели, така не може да
продължава. Ехее оная къща е нашата.
ехйдев прил. Зъл, злобен, лукав, коварен. Ехидна ус¬
мивка. Ехиден смях. [от гр.] *
ехидна ж. 1. Дребен австралийски торбест бозайник,
който снася яйца н има силно издължена остра му¬
цуна и покрита с косми и бодли кожа. 2. остар. От¬
ровна змия (пепелянка или усойница), [гр.]
ехндство ср. Качество или проява на ехиден; коварс¬
тво! лукавство, язвителност.
ехо ср. Отглас, отражение на звука при сблъскване с
по-далечна преграда. Срв. е к. [гр.]
ёхо вж. е о.	*

ехт£ж м. Ехтене.
ехтя нсв. нпрх. 1. За звук — разнасям се продължи¬
телно; кънтя, еча, тътна. Внезапно там „ура" чудо- .
вищно гръмна и въздуха раздра — ехти до небесата.
Ваз. 2. За пространство или помещение — огласям
се от силен и продължителен звук. Градината ехти
от детски смях.
еча нсв. нпрх. 1. За звук — разнасям се, чувам се сил¬
но и надалече; ехтя, тътна. Чуй как стене гора и
шума, чуй как ечат бури вековни. Бот. 2. За вятър
— произвеждам силен шум. Вятър ечи, балкон сте¬
не, сам юнак на коня. Д.Чинт. 3. За пространство
или помещение — изпълнен съм, огласям се от си¬
лен звук. Гората ечи.
ечемик м. 1. Вид житно растение и неговият плод,
който се използва за фураж и храна, за производ¬
ство на бира и др., Ногйеига sadvurn. Жътвата на
ечемика започва най-рано. Назобете коня с ечемик.
2. Малко цирейче по ръба на клепачите,
Ногёеоюш. Излязъл му е ечемЬк на окото.
ечемйчен прия. Който се отнася до ечемик (в 1 знач.).
Ечемична ярма. Ечемична .слама. Ечемичена нива.
ечмен м. диал. Ечемик, Че там жетварка бясна хала
просо, пшеница, ръж, ечмени — безредно, зрели и зе¬
лени, и цвят-надежди е пожнала. Яв. /
ечмен прил. диал; Ечемичен. Ечмена слама.
еш м, прост. 1. Всеки от двата предмета, животни,
които образуват двойка, чифт. Имам един вол, сега
му търся еш. 2. Нещо или някой, подобен, равен,
съответстващ на друг. Не играй с това момче, то
не ти е еш. О Еша мн няма — няма друг като ме¬
не, нямам равен на себе си, обикн. с някакво отри¬
цателно качество. [тур,]
ешафод м. книж. Издигната площадка за публично
изпълнение на смъртни присъди, [фр.]
ешелби м. 1. воен. Вид разположение, боен ред на
войскови части и бойни единици, при който всяка
следваща част или единица се намира на известно
разстояние зад и малко встрани от предходната. 2.
Влакова композиция или група от коли, автимоби-.
ли, превозващи хора, войски, боеприпаси и други
товари, обикн. като част от по-голяма поредица,
множество. 3. прен. Равнище, степен (на власт). Във
висшите ешелони на властта, [фр]
ешелбпеа прил. Който се отнася до ешелон. Ешелонен
началник.
ешелонйрам нсв. и се., прх. Разполагам, подреждам по
ешелони.
. ешмедеме ср. разг. шег. Гощавка, пир, гул^яй^
еякулацня ж. спец. Изхвърляне на сперма, мъжка се¬
менна течност при полов акт. [от лат·.]	β
ж
жаба ж. Безопашато земноводно животно с дълги и
силно развити задни крака, пригодени за скачане,
Иапа.1 Водна жаба, Дървесна жаба. Жабите кря¬
кат. Грозеп като жаба. Всяка жаба да си знае гьо¬
ла. Поел. О Гръдна жаба — болест на сърцето с .
жадувам 225
остри болки в . сърдечната област в посока към ля¬
вото рамо и ръката, Ап^па ресТопБ.
жабар м. в жабАрка ж. 1. само м. диал. Птица шърк
или чапла. 2. разг. Койтр обича да яде жаби (за чо¬
век или птида). 3- разг. Пренебрежително, обидно
прозвище на италианец.
жабвам нсв.. жН6нн се. прх. прост. Жабя веднъж или
поединично. Жабна цяла шепа череши.
^жабешки прил. Който се отнася до жаба. Жабешко
крякаме Жабешки очи.
жаби прил. Жабешки. Жаби яйца.
жабин прил. рядко. Който е на жаба. Тръгнал ми е ра¬
чо-сина да си жени за жабина щерка. Нар.п.
жабица и жйбнчка ж. 1. Умал. от ж а б а; жабка. 2.
диал. Болест по добитъка, говедата — мехур под
езика и общо подуване..
жабка ж. 1. Умал. от ж а б а; жабица, жабичка. 2.
Название на различни метални или дървени части
за захващане, задържане на нещо (напр)/ извито
дърво на процепа на кола, което държи ярема;
щипки на кънки за залавяне за обущата; долна част
на лък за цигулка; лагер на воденично или тепавич-
но вретено и др,).
жабиа вж. ж а 6 в а м.	‘
жабб ср. книж. Някогашна дантелена яка и нагръд¬
ник. [фр.]
жабок м. 1. Увел. от жаба; едра жаба, 2. Мъж¬
кият на жаба.
жабуняк м. 1. Зелено водорасло на дълги влакна,
Бритодога. 2. Растение лъчевица.
жаб увисвам псе., жабунясам св, нпрх. За застояла вода
—	изпълвам се с жабуняк, зеленясвам от жабуняк
или други водорасли.	-
жабуркам нсв. нпрх. За вода, течност — образувам
мехурчета и издавам шум при движение; клокоча.
—	се нпрх. Жабуря се.
жабуря се нсв. нпрх. Пълня си устата с течност за из¬
плакване, гаргара или за игра.
жН6я нсв. прх. прост. Вземам, хващам, грабя с пълна
шепа.
жабйсвам нсв., жабясам св. нпрх. 1. разг. Зажаднявам,
прежаднявам. Жабясахме за вода. На тая жега чо¬
век лесно жабясва. 2. диал. За добиче — заболявам
от жабица.	·
жйга ж. Голям, дълъг трион с дръжки от двете стра¬
ни за рязане на трупи или мек варовик, [от нем.]
жяд м. (и ж.) остар. и поет. Жажда. Устата жад,
тъга душата трови. П.П.Сл.
жаден1 прил. 1. Който изпитва жажда, който -има нуж¬
да от пиене. Жаден кон и мътна вода пие. 2. прен.
Който силно желае нещо и се стреми към него; пе-
тимен. Жадни сме за просвета. Гледам с жадни очи.
3. прен. Лаком, алчен. Жаден за пари, за имот.
жадеш прил. диал. Силно желан; любим, Жадено внуче.
жаднея нсв. нпрх. Жадувам, изпитвам силно желание
за нещо. Жаднея за покой. Светьт жаднее за мир.
ж&дно нарч. С жажда, с голямо желание. Пия жадно.
Впивам жадно очи. Гледам жадно.
жадноет ж. Качество или проява на жаден, Жадност
за знания.
жадувам нсв, нпрх. 1. Стоя жаден, изпитвам жажда.
В гроба гърло не гладува, ни жадува. Яв. 2. прен.
Изпитвам силно желание, жажда за нещо. Жадувам
за спокойствие и тишина. Жадувам да го видя.
15.	Български тълковен речник

226 жажда
жДжда ж. 1. Желание, нужда за пиене. Измъчва ме
жажда. Утолих жаждата си. 2. прен. Силно вле¬
чение, ненаситно желание, стремеж към нещо.
Жажда за наука. 3. прен. Алчност, лакомство.
Жажда за злато.
жакардов прил. 1. В съчет. жакардов стан —— усъвър¬
шенстван тъкачен стан за изработване на тъкани с
художествено оформени фигури чрез сложно преп¬
литане на нишките. 2. Който е изработен на такъв
стан. Жакардови одеяла. Жакардов килим. [фр. от
соб.]
жакет м. 1. Къса горна женска дре^а. 2. Вид полуо¬
фициална мъжка дреха, по-къса и заоблена отпред
и дълга отзад, [фр.]
жал ж. 1. Душевна болка, тъга, мъка страдание. Ако
заггищ на воина, жал никого не ще попари. Дсб. Жал
ми падна на сърце. 2. Милост, жалост, състрадание.
Много имена и лесна слава годините без жал ще из-
метат. Ваз. Нямам жал към никого. О Жал мн е
— изпитвам жал, преживявам душевна болка, мъка
или състрадание (за или към някого или нещо),
Жал ми е за тебе. Не ми е жал за парите,
жалба ж. 1· Жал, тъга. Жалба да ти не остане —
друг късмет теб е отреден. П.Ю.Тод. 2. Оплаква¬
не, устно или писмено възражение срещу неред¬
ност, несправедливост и под. Подавам жалба. Бюро
жалби.
жйлвам се нсв. нпрх. Подавам или изказвам жалба
(във 2 знач.); оплаквам се. [от рус .]
жалеен прил. Който е свързан с жалеенс, с жалейка;
траурен. Жалейни дрехи. Жалеен креп.
жалейка ж. 1. Некролог. Другарска жалейка. 2. ос¬
тар. Черно облекло, което се носи при скръб за
близък покойник; траур.
жален прил. 1. Който изпитва жал; тъжен, печален,
жаловит. Жална майка. 2. Който е изпълнен с жал,
който изразява шш буди, поражда жал; тъжен, пе¬
чален. Жален поглед. Жален глас. Жална песен.
Жални съсипии.
жалея нсв. нпрх. 1. Изпитвам жал; тъгувам, жаля. 2.
нпрх. и прх. Скъпя сс, жаля за нешо. Старецът не
жалееше ни пари, ни имане. Л.Кар. 3. Нося черно
за покойник или спазвам някои обредни ограниче¬
ния при смърт на близък човек; жаля, в траур съм.
жалко нарч. 1. По жалък, недостоен начин. Работата
жалко се провали. 2. В безл. изр. шш като част. —
за израз на жалост, съжаление. Жалко, че не се
срещнахме по рано. Жалко, но факт. Не мога повече
да остана, — Жалко! [от рус,]
жЗлио нарч. С мъка, с жал. Гледа ме жално. Жална
плача. О Жално ми е — изпитвам жал, жалост,
състрадание; свидно ми е.	ф
жаловен прил. нар. Жален, нажален. Жаловен глас.
жаловит прил, 1. Който бързо се нажалява, който е
склонен да изпитва жал, съчувствие. Той е много
жаловит човек. 2. рядко. Който изпитва жал, мъка;
тъжен, скръбен, жален. Жаловитата жена го пог¬
ледна с насълзени очи. 3. Който е изпълнен с жал,
който изразява или буди, поражда жал; тъжен,
скръбен, жален. Човек с жаловято сърне. Жаловита
песен.
жалок м. спец. 1. Тънък кол за определяне на посоки
и разстояния по земята. 2. прен. Нещо, което служи
за ориентир, определя посока или цел. [фр.]	.
жалост ж. 1. Душевна болка; тъга, скръб, мъка, жал.
Сърцето ми се къса от жалост. 2. Съжаление, със¬
традание, милост, Имай жалост поне към децата
си. О За жалост — за израз на съжаление, че нещо
е така, а не иначе; за съжаление, жалко. За жалост
не мога да ви помогна.
жАлостен прил. 1. Който е обзет от жалост; жален, на¬
жален. А майка ядиа, жалостна, дете си мило пре¬
гърна. Бот. 2. Който е свързан с жалост, който изра¬
зява или буди, поражда жалост; жален. Жалостни
сълзи. Жалостна песен. Жалостни гробове.
жалостив прил. 1, Който бързо се нажалява, склонен
е да изпитва жалост; жаловит, милостив, състрада¬
телен. Жалостив човек. 2. Който е изпълнен с жа¬
лост, който изразява или буди, поражда жалост;
жален, жаловит, тъжен. Жалостив поглед, Жалос¬
тива случка.
жалузи мн. Решетъчни капаци, завеса на прозорец от
хоризонтално свързани летви, [фр.]
жалък прил. 1. Който е достоен за съжаление; клет, го¬
рък, злочест. Жамк роб. Жалка смърт. Жалко същес¬
твуване. Жалка картина. 2. Нищожен, презрян. Жа¬
лък драскач. Жалка книга. Жалки слуги на властта:
[рус.]
жОля нсв. 1. нпрх. Изпитвам жалост. Един ще жали,
друг ще ме проклина. Ваз. 2. прх. Изпитвам състра¬
дание или съчувствие към някого. Той не жсиш сво¬
ите, та кама ли чуждите. 3. прх, Скъпя се, свидно
ми е за нещо. Не жаля ни труд, ни средства. Кой¬
то жали клинеца, загубва подковата. Поел. 4. нпрх.
и прх. Нося траур за близък покойник; жалея,
жамборе вж. джамборе.
жандарм м, 1. Стражар, жандармерист. 2. прен. Ду-
шител, потисник на прогресивно, революционно
движение, действие, [фр.]	'
жандармеришс^ прил. Който се отнася до жандарме¬
рия. Жандармерийска дружина. Жандармерййски
офицер.
жандармерист м. Офицер или войник от жандарме¬
рия.
жандармерия ж. Полицейска войска, [фр.]
жанр м. книж. Тип художествени и литературни про¬
изведения, които се обособяват върху основата на
определени съдържателни и формални, стилови
особености. Омировата „Илиада" е връх в епическия
жанр. Белетристични жанрове. Натюрмортът е
жанр в изобразителното изкуство, [фр.]
жàкров прил. книж. 1. Който се отнася до жанр. Жан¬
рово разнообразие. 2. За произведение на изкуството
— битов. Жанрова картина. Жанрови сцени.
жар1 ж. (и м.) 1. Разгорени въглища без пламък; жа¬
рава. Разрови жарта в огнището. Печено на жар.
2. прен. Силна, нетърпима горещина; жега, пек. Из
полето е страшна жар.
жар2 м. (и ж.) Увлечение, устрем, страст, плам. Дву¬
боят ни се води с жар от дълги дни. Вапц, Мла¬
дежки жар.
жарава ж. Разгорени въглища; жар. Пека месо на
жарава.
жарвам нсв., жарна св. прх. Жаря, жаркам веднъж или
поединично.
жаргон м. Говор на ограничена, обособена обществе¬
на група със свои характерни думи и термини. Срв.
сленг. Апашки жаргон. Ученически жаргон. Та¬
рикатски жаргон, [фр.]
жаргонен прил. Който се отнася до жаргон. Жаргонни
изрази. Жаргонна дума.

жаргонйзъм м. Жаргонна дума или израз, употребени
а книжовна реч.
жаркам нсв. 1. прх. и нпрх. За коприва — жаря, паря.
2. прх. Жаря, паря с коприва.
жар-птица ж. Приказна птица с ярки като пламък пе¬
ра. {рус.]	·	‘
жарсД ср. Вид трикотажна материя, обикн. за' дамско
облекло. Копринено жарсе. [фр.<англ. геогр. соб.]
жареёи Прил. от жарсе. Жарсена блуза.
жартиери мн. (жартиера ж. и жартиер м.) Ластична
ленти със закопчалки за придържане на чорапи, из¬
пънати по крака, [фр.]
жарък прил. 1. Горещ, жежък. Жарко лято. Жарко
слънце. Жарки дни. 2. прен. Пламенен, страстен.
Жарко сърце. Жарки чувства. Жарка целувка, [рус.]
жаря нсв. 1. нпрх. Пека, грея силно. 2. нпрх. и прх. За
коприва — причинявам специфично остро и непри-
, ятно усещане при допир до кожата. 3. прх. Причи-
* нявам някому остро и неприятно усещане, като го
докачам или удрям с коприва; паря. 4. прх. рядко.
Пека на жарава.
жасмин и яемнн м. Градински увивен храст с бели
ароматни цветове. Ддетлпцтп оГлттйе. [фр.сперс.]
жасминов и ясминов прил. Който се отнася до жасмин,
яемин, Жасминов цвят.
жвДкам нсв. разг. 1. прх. и нпрх. Дъвча. Бавно жвакам
коравия хляб. 2. нпрх. прен, Издавам особен, специ¬
фичен шум при ходене с мокри обувки или при га¬
зене. стъпване в нещо мокро. Обувките ни се напъл¬
ниха с вода и почнаха да жвакат.
жначка ж. Дъвка.	-
ждрелб (и жрело) ср. 1. Планинска теснина, където
много духа вятър; устие, гърло. 2. Тясно корито на
буйна река. Ждрелото на Горна Марица. 3. Място
на минерален извор, където блика водата,
жёга ж, Силна горещина на напечен от слънцето въз¬
дух; зной. Навън е страшна жега. Премалнял от
жегата.
жСгвям нсв., жепна се. прх. I. рядко. Бодвам с нещо
горещо или остро. Жегни воловете да вървят. 2.
прен. Засягам остро, болезнено с думи; хапя, бод¬
вам. Тия думи ме жегнаха.
жегла ж. диал. Жегъл. Направи шипка копраля. нап¬
рави жегла дренова. Нар.п. О Вървя па жегла —
дърпам се встрани, не вървя по правия път. Удрям
на жегла — отклонявам се от работа или от отго¬
вор на някакъв въпрос,
жегна вж. ж е г в а м.	*
жСгъл м. Напречна пръчка на ярем, с която волове и
биволи се държат впрегнати. Вътрешен жегъл. Вън¬
шни жегли. Дай жеглите да впрегнем воловете.
О Избивам жегьла — измъквам се, изклинчвам.
жежа нсв. 1. нпрх. За източник на топлина — пека,
приличам, жаря. Слънцето жежеше. 2. прх. Пека,
нажежавам, нагорещя вам на огън. жежй ми нпрх.
Топло ми е, усещам топлина, горещина,
жежчава и жежчина ж. диал. Силна· топлина, горещи¬
на; жега.
жежък прил. разг. Горещ, жарък. Жежки дни. Жежко
време. Жежка любов.
ис&'Ы! м. Специално изработена и украсена тояга, ко¬
ято се носи от висши духовници, владетели и др.
като символ, на сила, власт. Владишки жезъл. Цар¬
ски жезъл.
желан прил. 1. Очакван, любим. Желан гост. Дойде
желаният час. Дочакахме желания ден. 2. Такъв,
какъвто се желае, какъвто трябва да бъде; съотве¬
железничар 227
тен, нужен. Придавам желаната форма. Постигна
желания успех.
желание ср. 1. Искане, стремеж, влечение. Горя от
желание да го видя. Желание за труд. Сподавено
желание. 2. Молба. Имам едно желание.
желателен прил. Който се желае да стане, да се случи.
Желателен успех. Желателна развръзка. Това е най-
желателното разрешение на въпроса.
желателно Нарч. от желателен, обикн. в
безл. изр. -—— за означаване, че нещо се желае, че е
добре, би трябвало да бъде. Желателно е да дой¬
дат всички. Ие е желателно да се разтакава рабо¬
тата.	.	>
желатин м. Пречистен белтъчен продукт от изварява¬
не на животински кости, кожа и др., който се из¬
ползва в домакинството, в хранителната промиш- ■
леност, за фотографски материали и др. [фр.]
желатииен и желатинов прил. Който се отнася до, кой¬
то е от желатин. Желатииен слой. Желатинова .
пластинка. Желатиново желе.
желатинирам нсв. и св. 1. прх. Превръщам колоиден
разтвор в желатин. 2. нпрх. Превръщам сс в желатин,
желая нсв. прх. 1. Искам от сърце, имам желание (за
нещо). Всяко дете желае да стане космонавт. На¬
родите желаят мир. Какво желаете, господине? 2.
Пожелавам, имам пожелание, благопожелание да
стане, да бъде нещо. Желая ви успех! 3. Изпитвам
любовно влечение към някого; искам. О Здраве
желая (желаем)! — войнишки отговор на поздрав
„Здравей! Здравейте!“.
же.лба ж. диал. Желание, жалба. Сила усещах — що.
не желаях? Но за вси желби приготви яма! Бог.
Един за други в тайна желба креем. П.П.Сл.
желе ср. 1. Полутвърд сгъстен или смразен сок на яс¬
тия. Варена кокошка в желе. 2. Отвара от плодове,
подсладена и сгъстена до полутвърдо състояние.
Желе от дюли. [фр.]
железа вж. желязо.
железар м. Занаятчия, който изработва или поправя
железни изделия; ковач.
железария ж. събир. Железни изделия, стока, предме¬
ти. Търговец на железария.
железйрница ж. Железарска работилница; ковачница,
железарски прил. Който се отнася до железар или до
железария. Железарски чук. Железарски магазин.
железарство ср. Занятие, поминък на железар,
желёзен прил. 1, Направен от желязо. Желязна ос. Же- .
лезни клипове. 2. Който съдържа желязо. Желязна
руда. Железни соли. Железен хлорид. Железен сул¬
фат. 3. Предназначен за обработка на желязо. Же¬
лязна пила. Желязна боя. 4. нар. Металеп, метали¬
чески, Железни три. Желязна лъжица. Железен
звън. 5. прен. Много твърд, здрав, силен, издръж¬
лив. Желязно здраве. Железни гърди. Железни миш-
ци. Железни нерви. О Железен път — път от желез¬
ни релси; железопътна линия.
железшша1 ж. 1. ортар. а. Железен релсов път, по
който се движат влакове, б. Влак. 2. само мн. Ор- ·
ганизяция, служба, ведомство за железопътен пре- *
воз, транспорт. Дирекция на железниците.
железница2 ж. диал. 1. Вид кичест карамфил, Б^атйЬи
ЪагЪаГиз; смесна китка. 2. Цвете мушкато,
железничар м. и железничёрка ж. Лице, което работи,
служи по ведомството на железниците.

228 железничарски
железничарски прил. Който се отнася до железничар.
Железничарски хор. Железничарска организация.
железнячарство ср. 1. Професия, работа на железни¬
чар. 2. сьбир. Всички железничари като общност,
съсловие.
железобеток м. Бетон с преплетени из него бетонни
пръчки; стоманобетон.
железобетонен Прил. от железобс тон. Же¬
лезобетонни стълбове.
железодобив м. Добиване, добив на желязо. -
железодобйвен прил. Които се отнася до железодобив.
Железодобивно индустрия.
железопътен прил. Който се отнася до железен път
иди до железница. Железопътен насип. Железопътен
превоз.
железщё ср. Умал. от ж е ля з о; малък къс желязо
или железен предмет.
желирам нсв. и се.. прх. Правя нещо на желе или сгот¬
вям нещо с желе.
желка ж. диал. Костенурка.
желудък м. диал. Стомах.
ж&лъд, желъдов вж. жълъд, ж ь л ь д о в.
желЯзо ср. 1. само ед. Химически елемент Бе — най-
употребянаният, широко разпространен пластичен
И ковък метал, който се използва за чугун, стомана
и други сплави. Производство на желязо.. Кови же¬
лязото. докато е горещо. Погов. 2. Железен пред¬
мет без специално название. Обущарско желязо
[вид наковалня за обуща]. Натрупал разни ръждиви
железа. 3. обикн. мн. остар. Окови, вериги,
жена ж. I. Човек от противоположния на мъжа пол,
обикн, в зряла възраст. Мъжете и жените имат
равни права. Не ти. който си направил от кал мъ¬
жът и жената. Бот. 2. Женена, омъжена жена (за
разлика от мома). Събрали се моми и жени. 3. С
притежателно определение . — съпруга. Попитай
жена си. Жена ти ми каза. Който си бие жената,
той си бие главата. 4. само чл. разг. Жена ми, мо¬
ята жена. Жената поръча да купя някои работи. 5.
прост. Неодобрителен епитет или обръщение към
жена, мъж или животно. Тая жена пак е забъркал
някоя каиш. Къде си ходил бе, жено? Дръж го. же¬
ната, че ще избяга! <> Лека жена — развратница.
' Улична жена ·— проститутка-	;
жеиа нсв. прх. Жъна.	\
женен прил. 1. Който се е женил. Женен и разведен. 2.
Който живее в съпружеска връзка с друг; задомен.
Вие сте женени хора, прибирайте се у дома си.
женело ср. нар. Женитба, брак. Да знае мома. да знае,
да знае да се не жени, че в женило чернило. Нар.п.
ж&ин прил. нар. Който е на жената, на съпругата.
Женин имот. Женина майка.
женитба ж. Встъпване в брак, сключване на брачен
съюз между мъж и жепа.-
женнх м. книж. 1. Кандидат за женитба. 2. Младоже¬
нец. [рус.]
женица и женичка ж. Умал. от ж е н а. Слаба же¬
ница. Бедни женица.
женище ср. Увел, от ж е на; едра, снажна шш дебе¬
ла жена. Я какво женище е станала!
жеика ж. разг. 1. пренебр. Жена. 2 Неодобрителен епи¬
тет на мъж. Виж я ти тия женка гражданска! Йов.
женкар м. разг. Мъж, който се навърта около жени и
ги задиря; женолюбец.
женк!рски прил. Който се отнася до женкар. Женкар-
ски закачки..
женкАрство ср. Поведение на женкар. Подозират го е
женкарство.
женолюбец м. книж. Мъж, който обича жените; женкар.
жекомразец м. Мъж, който мрази шш отбягва жените, ,
женоря мн. сьбир. разг. Много жени, обикн. събрани
на едно място. Из пазара е пълно с жепоря.
жёнска еж. женски.
женски прил. 1. Който принадлежи или е присъщ на
жена. Женска коса. Женски глас. 2/Който е пред¬
назначен за жени. Женски дрехи. Женска баня. Жен¬
ски манастир. 3. Който се състои от жени. Женско
дружество. Женски хор. 4. Който е от противопо¬
ложния пол на мъжкия. Женска челяд. Женско те¬
ла. Женски вълк. 5. За някои дървета — който раж¬
да, дава плод. Женска черница. 6. За някои
предмети като ключ, копче, винт и др. — който
има дупка или трапчинка за съединяване, свързва¬
не. 7. като същ.: женска ж. я жеиско ср. Женски ин¬
дивид, женско животно; самка. Женското па елена
се казва кошута., женска ж. разг. вулг. Жена или
девойка. Тръгнал из парка с една женска. О Женска
наврат — висока папрат из сенчести гори и храсти,
Alhynurn filix Бшипа, Женски работа — домакинска
работа из къщи; готвене, шиене и пр. Женска ри¬
ма*. Женски род грам! — граматичен род, който се
открива с думата една. Женско вино разг, —
слабо, с малко спирт.
женствен прил. Който е присъщ на жена, който има
качества, присъщи на жена; нежност, изящество,
чувствителност. Женствено лице. Женствен харак-
• тер. Тя е много женствена.
женственост ж. Качество на женствен, .
женче ср. разг. Умал. от жена; млада, нежна и ху¬
бава жена.
женчо м. разг. пренебр. Епитет на мъж, който прилича
на жена или обича да се занимава с женски работи,
женшев м. Многогодишно тревисто растение, от кое¬
то се правят тонизиращи лекарствени препарати.
•	[кит.]
женшенов Прил. от ж е н ш е н. Женшепов корен.
женя нсв. прх. 1. Уреждам женитба, давам съгласие
или оказвам съдействие за женитба. Майка сина си
не жени, баща щерка си не дава. Нар.п. 2. Присъс¬
твам на сватба, участвам при женитба. Ходихме да
женим сестра ми. — се нпрх. Встъпвам в брак. Не
съм се женил и не мисля да се женя.
жерав м. Едра блатна прелетна птица с дълги крака
и рехава опашка, Огш апегеа. Ято жерави отли¬
тат на юг.
жерка ж. диал. 1. Мелница, воденица. 2. Стомах на
птица; воденица.	♦
жертва ж. 1. Религиозен дар в чест на божество. При¬
насям жертва. 2. Животно (или човек), което уби¬
вали или горели в чесъна боговете. 3. Човек, пос¬
традал от природно шш социално бедствие, от
увлечения, пороци. Жертви на наводнението. Жер¬
тва на фашизма. Станах жертва на алкохола.
Жертва на своите страсти. 4. Съзнателно понася¬
не на трудности и лишения в името на нещо. Го¬
тови сме на всякакви жертви. О Падам жертва —
загивам.
жертвен прил. Който се принася в жертва или е пред¬
назначен за жертва шш за жертвоприношение.
Жертвено животно. Жертвен олтар. Жертвет
клада.	.	t

жертвеняк м. 1. Издигнато мяЬто, огнище, където са
се извършвали жертвоприношения . Езически жерт-
веник. 2, Подобна на такъв жертвепик декорация
при някои съвременни тържествени церемонии.
Развяват се черни знамена., димят жертвеници.
жертвоприношение ср, Прннасяие на жертва.
жерт[ву|вам нсв. и св., прх. 1. Принасям в жертва (в 1
зная.). 2. Съзнателно, доброволно понасям загуба,
лишавам се от нещо ценно заради възвишена цел,
в името на нещо. Жертвам живота си. — се нпрх.
Съзнателно ставам жертва. Жертвам се за свобода¬
та на родината.
жест м. 1, Съзнателно или неосъзнато движепие,
главно с ръце за придаване по-голяма изразител¬
ност на речта, за израз на някакво чувство, идея.
Говоря с мимики и жестове. Заканителен жест. 2.
прен. Щедро дарение или великодушна постъпка.
Няма ли да направиш някой жест? Това е благоро¬
ден жесМ от негова страна. Никой не разбра жес¬
та му. О Език ва жестовете — използване на из-,
разителни жестове и движения на тялото за
общуване. [фр.|	*
жестикулация ж. Жестикулира йо.
жестикулирам исв. нпрх. Правя жестове, ръкомахам,
обикн. при говорене.	,
жесток прил. 1. Който обича да измъчва, който при¬
чинява страдания, мъки на другите и получава удо¬
волствие от това; безжалостен. Жесток тиранин. 1.
Който причинява силна болка, който е свързан с
мъки и страдания, отличава се с липса на милост,
жалост, състрадание. Жестоки удари.. Жестока оби¬
да. Мъчи ни жесток глад. Жестока разправа. 3.
прен. Който се проявява в много висока степен, с
много голяма сила. Жестока караница. Жестока
заблуда.
жестоко нарч. 1. Безмилостно, безжалостно. Отмъс¬
тил си жестоко. Биха го жестоко. 2. прен. В много
висока стопен. Жестоко измамен. Жестоко разоча¬
рован. Жестоко се лъжете.
жестокост ж. Качество или проява на жесток (в 1 и
2 знач,). Зверска жестокост. Жестокостта ми се »
' сломи. П.Р.Сл. Нечовешки жестокости.
жестокосърдсчен прил. Който има жестоко сърце; жес¬
ток. -
жесгокосърдечиосг ж. и жестокосЬрдио ср. Качество
или проява на жесгокосърдечеи.
■ жОтва ж. Жътва.
жетвар1 м. и жетвйрка ж. Жътвар, жътварка,
жетвар2 м. Жътвар2.
жетварски прил. Жътва рски.	,
жотдн м. Кръгла или правоъгълна плочка от мотал,
пластмаса и др., която со използва при някои (ха¬
зартни) игри, за водене на смотки и др., обикн. за
означаване на определена сума. [фр<]
жив прил. 1. Който живее, Прот. мъртъв. Жив
човек. Жив организъм. Живи храсти. 2. Пъргав, под¬
вижен, деятелен, жизнен. Живи очи. Жив темпера¬
мент. Живо участие. 3, .Ярък, силон. Жив спомен,
Слушам с жив интерес. 4. Същински, истински. Той
е жив хайдук. Сиромах човек — жив дявол. Погов.
5. каао ссищ оббин. мм. Жпи ччвее,жиин хора, По¬
меник и за живи. и за умрели. О Всичко живо разг.
—- всички хора, всички живи същества. Жива вода
— чудотворна вода, с която възкресяват мъртви и
лекуват болни (в приказките). Жива душа* няма.
Жива нааоииа — сюжетна картина, представена на
в сцената от застинали в определена поза хора. Жива
живопис 229
рана — незаздравяла рана. Жив въглен*. Жив-живо-
—тък — еж. живеничък. Живи мощи —
за съвсем слаб, изнемощял човек. Живи цветя — ес¬
тествени и позавехнали цветя. Живо тегло — тегло
на добиче, премороно живо. Жив плот — ограда от
храсти на корон.
живак м, 1. Химически елемент Н§ — сребрист точе¬
ното, който се използва в термометри и други
уроди, за направа ва лекарства и др. 2. разг. Обикн.
като сравнение: за пъргаво подвижно дето или
изобщо за пъргав и неспокоен човек. Това дете е
цял живак, не се свърта на едно място. [порс. > тур.,
сближено по народна еоимблбгяя с прил. ж и в]
живачен прил. Който се отнася до живак, в кой то има
живак или о направен от живак. Живачни руди. Жи¬
вачни пари. Живачен термометър. О Живачна лам¬
па — кварцова лампа.	.
жйпвам нсв., живия св. нпрх. Оживявам, проявявам
признаци на живот, ободрявам се. Спадна му тем¬
пературата и живна, развесели се.
живОните ср, остар. Жилище, обиталище,
жнвошща ж. диал. 1. Болест строфу-лоза. 2. Изобщо
тежка ноизцерима болест,	·
живенячав прил. диал. Болен от живоница. .
жявеиячьн прил. Умал. от ж и в, обикн. в жив-ииве-
ничън — съвсем жив или съвсем същият, като жив.
живОц м. 1. диал. Жила, пулс, Опипай му живеца. 2.
прен. Същина, ядка, жилка. Имота ни е то над все- *
ки друг имот. живеца съкровен на земния живот.
П.П.Сл. Драматичен живец, 3. Месото, чувствител¬
ната тъкан под ноктите или кожич^ата около тях. .
Забелил се е живецът и ме боли.
живея нсв. нпрх. 1. Съществувам като организъм: ди¬
шам, храня со, усещам. Да живееш сто години!
Колко години живее орелът? Къде живеят рибите?
2. прен. Оставям спомен, витая, пребъдвам. Ботев Л
живее в сърцата на цял народ. 3. Прокарвам време¬
то си някъде или по някакъв начин. Живял съм и в
село, и в град. Живея богато. 4. Поминувам, прех¬
ранвам со. Живеем от труда си. Живея с една Зап¬
лата. О Да живое! — да пребъде, да со слави. Да
живее Първи май! Да живее свободата! Живеем си
— сговарямо со, в добри отношения смо. Живея си
живота — живея добро, наслаждавам со на живота.
Живоя с никого — а. Спогаждам се, сговарям со. б.
Заемам одно жилище с някого, в. Имам полова,
сексуална връзка с някого.
жиRяиà и (умал.) живинка ж. 1. Живо същество, жи¬
вотно. Няма никаква живинка в къщата ми. 2. Жи- *
вост, жизненост.
живителен прил. книж. Който придава живот, изпълва
с живот; биявиоелен, животворен,
жйвна еж. ж и в в а м.	.
живо Нарч. от жив (във 2 и 3 знач.). Работете
по-живо. Спомените живо изпъкват. О Ня живо —
направо, непосредствено от мястото на събитието.
Концертът ще се предава на живо. По живо, по
здраво ' — благополучно, без проблеми, жив н здрав *
(отивам си, тръгвам си, връщам со),
живёвляк и иивбвлан, живовлек м. Растение жиловлок.
живбдèа м. Безмилостен, безжалостен, жесток човок;
кожодор.
живопис ж. 1. Изкуство за създаване на художествени
образи с бои. Майстор на живописта. 2. събир.

230 живопйсвам
Картини, произведения на това изкуство. Старинна
живопис.
живопйсвам нсв. прх. книж. Създавам живопис, рису¬
вам картини с боя.
живописец прил.· 1, Който се отнася до живопис. Жи¬
вописни платна. 2. Обикн. за местност — хубав,
красив, китен, с привлекателни ярки цветове. Живо¬
писна долина. Живописен кът.
живописец м. Художник, майстор на четката,
живописност ж. книж. Качество на живописен.
живост ж. 1, Подвижност, пъргавост, бодрост. Жи¬
вост на движенията. В погледа му се чете живост.
2. Яркост, изразителност. Живост на картините,
живот м. 1. Съществуване като жив организъм. Жи¬
вот на клетките. Жажда за живот. Спасиха ми
живота. 2. Време от раждането до определен мо¬
мент или до смъртта. Дълъг живот. Прекарах жи¬
вота си в труд. 3. Начин на живеене. Въстанал е
вече гнетений народ, възкръсна за нов и свободен жи¬
вот. П.П.Сл. 4. Обществена, човешка действител¬
ност. Литературата отразява живота, Прилагам
в живота. 5. Имот, благосъстояние, щастие, усло¬
вия на съществуване. Всеки се мъчи да си подреди
живота, 6. разг, Сговор, съгласие с околните. Ня¬
ма живот с тия хора. О На живот и смърт
боря се, воювам — ожесточено и с
всички сили, до окончателна победа или смърт,
животворен прил. Конто дава живот, който прави жи¬
вите същества по-силни, бодри, весели; живителен.
Животворно слънце. Животворен лъх на пролетта..
животворност ж. Качество на животворен,
живо гина и (умал.) животинка ж. Животно, обикн,
дребно; живина, живинка, галина. Остави живо¬
тинката на мира.
животински прил. 1. Който е присъщ на животните, а
не на човека; скотски. Животинска ярост. Живо¬
тинска стръв. 2. Който произхожда шти е получен
от животно (а не ог растение), Прот.
растителен, Животински продукти. Живо¬
тински мазнини. Животински състав.
животно ср. 1. Живо същество, което има сетива и се
движи свободно. Диви животни. Домашни живот¬
ни. Водно животно. Човекът е обществено живот¬
но. > > стесн. Всяко такова същество освен чове¬
ка, противопоставено на човека. 2. прен. руг. За
изразяване на неприязнено отношение към жесток,
груб или глупав, тъп човек,
животновъд м. и животновъдна ж. Човек, който от¬
глежда животни, занимава се с животновъдство,
животновъден прил. Който се отнася до животновъд¬
ство. Животновъдна ферма. ·
животновъдство ср. 1. Развъждане и отглеждане на
полезни животни. 2.. Наука за развъждане и отглеж¬
дане на такива животни,	-
животоописйиие ср. остар. Живот опис.
жнвотопмс м. Описание на живота на някого; биогра¬
фия, жнвотоописа ние.
животопйсен прил, Който се отнася до жнвотопис;
биографичен. Животописни данни.
жнвотопйсец м. Лице, което описва нечий живот, ав¬
тор на жнвотопис; биограф,
животоспасяващ прил книж. Който спасява живот,
служи за спасяване на живота. Животоспасяващи
лекарства.
животрептящ прил. I, поет. Който е жив и трепти.
Животрептящо сърце. 2. Обикн. в съчет. с
въпрос — жизнено важен, актуален, ’
жнвотувам нсв, ппрх. Живея как да е, скромно и бедно
или без особени интереси; живуркам. > > Делнично
животуване.
жнвувам нсв. нпрх. нар. Живея в сговор с някого, раз¬
. бирамс се.
жнвукам и живуркам нсв. нпрх. разг. Живея, прекар¬
вам скромен и беден живот; животувам.
жнвущ прил. остар. Който живее някъде, в определе¬
но място; живеещ. [!рус.]
жиг м. Удиал. остар. I. Белег по добиче, направен с
пажежено желязо. 2. Желязо, - железен уред, който
се нажежава за пробиване на дупки, за бележене на
добитък или за мъчения. *
жиголо м. Платен любовник, обикн. на по-вьзрастна
от него жена. [фр.]
жнгбевам нсв., жнгосам св. прх. I. остар. Поставям
белег, бележа или наказвам някого с нагорещено
желязо, с жиг; дамгоезам. 2. прен, Силно, остро,
безжалостно порицавам някого; заклеймявам,
жид м. 1. остар. Евреин, 2. обикн. мн. ж и д о в е
остар. диал. Баснословни исполини; жидовци.
[рус. < ит.]
жнловец м. остар. диал. Жид (във 2 знач.).
жндовка ж. остар. Еврейка,
жндовскн прил. остар. Еврейски,
жвжннца ж. диал. 1. Пещ за изпичане на грънчарски
съдове, керемиди, вар и др, 2. Трап за горене на
дървени въглища.
жвзнелюбйв прил. книж. 1. Който обича живота. Той
е човек жтмитк)бив. 2. Който съдържа или изразя¬
ва жизнелюбие, Жизнелюбшю поезия.
жнзпелтЬбие ср. книж. Любов към живота,
жизнен прил. I. Който се отнася до живота; житейски.
Жизнен опит. На жизненото поприще в средата. 2.
Потребен, необходим за живота; насъщен. Жизнен
интерес. Жизнена необходимост. 3. Пълен с живот
и сили; жизнерадостен, жив. Жизнена младост.
Жизнено поколение. О Жизнено равнище — съвкуп¬
ност от показатели за степента на задоволяване на
потребностите на хората в дадена страна,
жизненост ж. Качество на жизнен (в 3 знач.).
жйзнерадост ж.' Качество или проява, състояние на
жизнерадостен.
жизнерадостен прил. 1. Който живее с радост, който
се радва на живота. Жизнерадостен човек. 2, Който
е присъщ на такъв човек. Жизнерадостен характер.
3. Който съдържа или изразява жизненост и ра¬
дост. Жизнерадостна песен, [рус.]
жизнеспособен прил. книж. Който е способен да живее
и да се развива, да преодолява трудности и несго¬
ди. Жизнеспособен народ. Жизнеспособен организъм.
[рус.]	’
жизнеспособност ж. Качество на жизнеспособен,
жнзнеугвърждяващ прил. книж. Който утвърждава
живота, в който има бодрост и оптимизъм. Жизне-
утвърждаващи идеи. Жизнеутвърждаваща литера¬
тура. [рус.]	1
жила ж. 1, Сухожилие, Вратни жили. Бич от волска
жила. 2. разг. Кръвоносен съд (вена или артерия).
Юнашка кръв тече в жилите му. Издути жили.
Кръвта се ядно в жили вълнува. Бот. 3. Надебелена
нишка по листата или стъблото на растение, 4,
Пласт, ивица от друго вещество или с друг’ цвят в
камък, дървесина и под. Дървото е само жили и не
може да се работи. Бял мрамор с тъмни жили. 5.
Дълъг пласт руда или посока на подземна вода.
Рудна жила. Водна жила.
жилав прил. 1. Които се свива и не се троши; гъвкав,
Жилава пръчка. 2. Който се разтяга, без да се къса.
Жилаво тесто. 3. прен. Як, издръжлив. Жилав чо¬
век. Жилаво племе. 4. За месо — койго трудно се
вари и дъвче,
жмншшна и жйлавост ж. Качество на жилав (главно
в 3 знач.); здравина, издръжливост,
жилвам нсв.. жилна св. прх. 1. Жиля веднъж или пое¬
динично. Жилна ме една пчела. 2. разг. Удрям с не¬
що жилаво, с пръчка; шибвам.
жилест прил. 1. Който има много жили, жилки. Жи¬
лести листа. Жилесто месо. 2. Който е с изпъкнали
жили (в 1 и 2 знач.). Жилести ръце. 3. прен. Як,
здрав, жилав.
жилетка ж. 1. Къса дреха без ръкави, която се облича
под горната дреха. Жилетките сега са на мода. 2.
Къса плетена дреха. Наметни се с жилетката, че
захладя, [фр.]
жилище ср. Помещение или място за живеене (къща,
стая, подслон). Хигиенично жилище. Пещерно жи¬
лище. Наколни жилища. > > Вечно жилище.
жилищен прил, Който се отнася до (човешко) жилище,
който е предназначен за жилища. Жилищна сграда.
Жилищен блок. Жилищен квартал. Жилищно строи¬
тельство. Жилищна криза.
Жилка ж. I. Умал. от жила. Сини жилки под ко¬
жата. Жилки по листата. 2. Сладникав или възки-
сел вкус на вино. Виното има възкисела жилка. 3.
прен. Наклонност, дарба за нещо, предразположе¬
ние към нещо. Поетична жилка. 4. Род, коляно,
влака. Жилката му е балканджийска. 5. разг. За чо¬
век — сух, мършав, но здрав и силен.
жилкуване ср. спец. Начин на подреждане или система
от жилки на растителен лист; нерватура. Мрежес¬
то жилкуване.
жилна еж. жилвам.	>
жило ср. 1. Заострен орган в края на тялото на някои
насекоми като пчела, оса стършел. Не му ща ни
меда, ни жилото. Погов. 2. Бодил на коприва. 3.
остар. Отровен змийски зъб. 4. Гнойна тъкан в из¬
стискан цирей, 5, Гъвкав изолиран електрически
проводник като част от кабел,
жиловлек и жилбвляк, жилбвлак м. Тревисто растение
с изпъкнали жилави нишки по листата и стъблото,
Р1ап1а§о.
жиля нсв. прх. 1. За пчела, оса — бода с жилото си.
Пчелите сякаш познават пчеларя, та не го жилят.
2. За коприва — жаря, паря. 3. прен. Хапя, бода,
жегвам с думи.
жираф м. и жирафа ж. Преживно африканско живот¬
но с много дълга шия и дълги крака. [ит. < ар.]
жироскбп м. Уред, прибор, основата на който е бър¬
зо въртящо се твърдо тяло, чиято ос на въртене за¬
пазва неизменно положение в пространството при
каквото и да е изменение в разположението на са¬
мия прибор. Жироскопът се използва в различни на¬
вигационни прибори, [гр,]
жигйр м. и жшарка ж. Търговец на жито.
житарски прил. Който се отнася до житар и житарство.
житарство ср. Търговия с жито.	.
житейски прил. Който се отнася до живота, ежеднев¬
ното съществуване на човека и обществото. Жи¬
тейски грижи. Житейски път. Житейски опит. Жи¬
тейска мъдрост.
•	жлезйст 231
ж^тел м. и жите;лка ж. Лице, което постоянно живее
в дадено населено място или област. Софийски жи¬
тел. Жител на Великотърновски окръг. Местни жи¬
тели.
жителство ср. 1. рядко. [Постоянно] живеене на човек
в дадено населено място или област. 2. Админист¬
ративно право на човек за постоянно живеене в да¬
дено населено място. Получавам софийско жител¬
ство.
житен прил.. I. Който е част от житото като растение.
Житен клас. Житно зърно. Житни стъбла. 2, Полу¬
чен, добит от жито. Житно брашно. Житна слама.
Житен сноп. 3. като същ. житни ми. Семейство ши¬
роко разпространени, главно тревисти растения,
към които спадат основните зърнени култури като
пшеница, царевица, ръж, ечемик, ориз и др.,
Огатшеае. О Житен бегач*. Житна главня*. Житна
ръжда*. Житни треви — тревисти растения от се¬
мейство житни, Житни храни — зърнени храни,
житие ср. 1. Сказание, разказ за живота на светец.
Пространни жития на Кирил и Методий. 2. Живот.
Житие и страдание грешнаго Софрония. Не съм си
уредил житието.
житюн прил. Който се отнася до житие (в 1 знач.).
Житийна литература. Житиен стил.
житнепйсец м. книж. Автор на жития,
житнйски прил. Житиен. Житийска книжнина.
житница ж. 1. Голям съд или помещение за житни
храни. 2. Област, страна, където се ражда много
жито, Дунавската равнина е житницата на Бълга¬
рия,
жйтияк м. нар. Трева пирей.	'
жито и жито ср. 1. Най-важното и най-много отглеж¬
дано у нас хлебодайно растение, ТгШсшп; лшенипа.
2. Зъриата на това растение. 3. обикн. мн.. Житни ·
посеви, засети с жито ниви. 4, Варено и подсладе¬
но жито за помен на умрял и при други случаи; ко-
ливо.
жктояд м. Насекомо гъгрица.
жйу-жйну вж. дж иу-дж ицу.
жица ж. 1. Тънка и обла метална нишка, употребя¬
вана обикн. като проводник; тел. Телеграфна жица.
Електропроводни жици. 2. Струна на музикален ин¬
струмент. Жица на тамбура. 3. остар. Нишка на
тъкан, плат. Пресукана жица.
жичен прил. Който се отнася до жица (в I знач.). Жич¬
на инсталация. Жичен и безжичен телеграф,
жична ж. Умал. от жица.
жнчкаджня ж. прост. жарг. Електротехник, свързоч¬
ник.	*
жлеб м. 1. Продълговата вдлъбнатина, най-вече на
дърво; улей. Краят на едната дъска влиза в жлеба
на другата. 2. диал. Голям съд за превоз на грозде;
кораб.
жлеза ж. 1. Вътрешен телесен орган, който изработва
потребни за организма сокове или отделя и изхвър¬
ля вредните за него вещества. Жлези с вътрешна
секреция. Простатна жлеза. Задстомашна жлеза.
Потни жлези. 2. само мн. разг. Възпаление на бе¬
лодробните жлези. Детето страда от жлези.
Имам жлези.	_
жлезйст прил. Който е снабден обилно с жлези или
представлява жлеза, има свойства на жлеза. Жле-
зиста тъкан. Жлезисти клетки.

232 жлътвам се
жлътвам се нсв., жлЪгна се ся. нпрх. Ставам жълт, по¬
жълтявам или изпъквам с жълтия си цвят. Ж.гьт-
нили се пъпеши по бостаните.
жлъч ж. 1. Жлъчка (във 2 знач.). 2. разш. Нещо мно¬
го горчиво или неприятно. 3. прен. Злоба, язвител-
ност, омраза.
жлъчен прил. 1. Който се отнася до жлъч, жлъчка.
, Жлъчен канал. Жлъчна торбичка. Жлъчна криза.
Жлъчни заоолявания. 2. прен. Злобен, язвителен;
злъчен. Жлъчна подигравка.
жлъчка ж. 1. Вътрешен телесен орган.— сраснало в
черния дроб мехурче, торбичка, в която се излива
жлъчният сок; жлъчен мехур. 2. Горчива жълтока-
фява или зеленикава течност, която се изработва от
черния дроб, събира се' в жлъчния мехур и се изли¬
ва в дванайсетопръстника, където участва в хранос¬
милането. 3. диал. Название на някои растения с
много горчив вкус, О Синя жлъчка — цикория,
жлъчно нари. Злобно, язвително,
жлъчност ж. Качество на жлъчен (във 2 знач.); злоб-
пост, язвитедност.
жмвчкя ж. Криеница.
жмя нея. нпрх. диал. Жумя, мижа. J 4
жокей м. Професионален ездач, обикн, при конни
надбягвания, [антл.]
жокенскн прил. Който се отнася до жокей. Жокейска
шапка.
жонглирам нсв. и се., нпрх. 1. Ловко, изкусно подхвър¬
лям и улавям едновременно няколко предмета.
Жонглирам с топки и обръчи. 2. прен. Ловко, изкус¬
но, но обикн. произволно и недобронамерено си
служа с нещо,, обикн. факти, думи и др. [от фр.]
жонгльор м. 1. Цирков артист, кой то ловко и изкусно
подхвърля и улавя едновременно няколко предме¬
та. 2. прен. Лице, което ловко и изкусно, но обикн.
произволно и недоброиамерено си служи с факти,
думи и др. [фр.]
жонгльбрекн прил. Който се отнася до жонгльор; фо¬
куснически.
жонгльоретво ср. Умение, изкуство или действие, по¬
ведение на жонгльор; фокусничество, В програмата
на цирка има акробатша и жомгльорапяо. Жонг-
лъорапво на перото. Стихотворско жонглъорство.
жоржет м. Тънък лек плат от коприна, вълна или па¬
мук, с леко грапава повърхност, [фр. от соб.]
жребен прил. За кобила — непразен, с плод в утроба¬
та.
жребец м. 1. Нескопен породист кон за разплод. 2.
разг. Буен коп за езда.
жребие ср. Жребий (в 1 и 2 знач.). Хвърлям жребие.
жребий м. 1. Вземане на решение, осъществяване на
избор наслуки, чрез изтегляне на условен знак из¬
между други подобни, с хвърляне на монета и др.
Жребият ще определи кой да изпълни задачата. По
силата на жребия. 2. Условен знак, предмет, с по¬
мощта на който се прави избор или се взема реше¬
ше наслуки. Жребият е. хвърлен. 3. прен. Съдба,
участ. Тежък жребий му се падна. О Тегля (хвър¬
лям) жребий — правя избор, вземам решение нас¬
луки, с помощта на жребий, 4
жребче ср. Умал. от ж р е б е ц; малкото на кобила,
малко конче.
жребя се нсв. нпрх. За кобила — раждам, добивам
жребче. Не впрягай кобилата, че скоро ще се жреби.
жрелб яж. ждрело..
жрец м. и жрица ж, 1. Езически свещенослужител.
Жрец на Аполон. Египетски жреци. Ифигения бит
жрица в храма на Артемида. 2. прен. Човек, отда¬
ден на някое изкуство, наука и под. *
жреческн прил. Който се отнася до жрец. Жречески
жезъл. Жреческо съсловие.
жрица яж. жрец.
жуберкам нсв. прх. Ям, хапвам, зобя нещо. Децата
жуберкат сушени сливи.
жужа нсв. нпрх. За насекомо — хвърча и издавам с
крилата си характерен монотонен звук, шум. Пче¬
лните жужат '
жулвам нсв., жулна св. прх. 1. Жуля леко, веднъж или
поединично. 2. Удрям, первам.	·	·
жуля нсв, прх. 1. Трия, търкам с нещо негладко. Жуля
съдовете с пепел. 2. С триене наранявам кожата и
причинявам болка. Обувките ме жулят. 3, диал..
Шибам, бруля. Вятърът ме жули по лицето.
жумбрка ж. диал. 1. обикн. мн. Пръжки. 2. прен. Скъ¬
перник.
жумешк^м и жумешкйта нарч. разг « Със затворени
очи; мижешком. Ходя жумешком.
жумя нсв. нпрх. Съм, стоя със затворени очи; мижа,
жмя.
жупан м. ист. Управител, вожд на област у 'някогаш¬
ните славяни.
жулел м. 1. остар. Според християнските религиозни
представи — горяща сяра или смола за наказание
на грешниците в ада. 2. Обикн. в съчет. огъм и жу¬
пел — а. Силна, страшна горещина, адски огън. б.
Силна злоба, остри думи и обвинения (срешу няко¬
го). Бълвам огън и жупел.,
жур м. остар. I, Приемен ден в частен дом. 2. Гос¬
туване и забава в тесен кръг, при Домашна обста¬
новка. Ходя по журове. [фр.]
жури ср. Комисия от вещи лица, която оценява и се
произнася, отсъжда награди при изложби, състеза¬
ния и под. [фр.]
журирам нсв., прх. и нпрх. Обикн. за жури — оценя¬
вам- и класирам участниците в конкурс, състезание,
изложба и под.
журнал м. Книга или списание с образци за модно
облекло, мебели н др. Работя по журнал, [фр.]
журналист м. и журналистка ж. Лице, което професи¬
онално се занимава с журналистика, [фр.]
журналистика ж. Литературно-публицистична дей¬
ност, работа по описване, редактиране ’и издаване
на вестници и списания, организиране и осъществя¬
ване на радио- и телевизионни предавания, по съ¬
биране и разпространение със средствата ца вест¬
ниците и списанията, на радиото и телевизията на
актуална и обществено значима информация,
журналист^ен и журналистически прил. Който се от¬
нася до журналистика. Журналистическо проучване.
журналистка вж. журналист.	,
журча нсв. нпрх. диал, За насекомо — жужа, бръмча,
журя нсв., прх. и нпрх. За слънцето — силно пека,
приличам.
жълт прш. 1. Който има цвят, подобен на злато, вът¬
решност на яйце и др. Жълти цветя. Жълти жъл¬
тици. 2. За човек — бледен, с болезнен пеят на ко¬
жата. Станал си жълт като смин. 3. като същ.
жълто ср. Жълт цвят; жълтевина. Стените са боя¬
дисани в жълто. О Жълт печат; жълта преса —
.вестници и списания, които се отличават с булевар-
дно, сензационно-скандално съдържание и безприн-
I

ципност. Жълта гостенка" юшж. — туберкулоза.
Жълта раса — монголоидна раса. Жълта фланелка
— с която се състезава победителят в предходния
етап или който е начело във временното класиране
при колоездачно състезание. Жълт картон — глав¬
но във футбола: знак за наказание, предупреждение
за изгонване. Имам жълто около устата — още
съм съвсем млад и неопитен,
жьлтевина и жълтия& ж. Жълт цвят, качество на
- жълт.
жълтеникав при а. Който е малко, леко жълт, напомня
жълто; възжълт. Жълтеникава кожа,
жълтеница ж. Болест на черния дроб, от която човек
пожълтява, особено бялото на очите му.
жълтенйчав прал. 1« Който е болен от жълтеница.
Жълтеничаво дете. 2. Който се отнася до, характе¬
рен е за жълтеница. Жълтеничав цвят. Жьлтенйчав
бурен.	■
жьлтёя нсе. нпрх. 1. Ставам жълт, пожълтявам. 2.
Жълтея се. — се нпрх. Лича, изпъквам с жълтия си
цвят. Узрелите ниви се жълтеят.
жълтия! еж, жълтевина.
жълтица ж. 1. Златна монета. 2. само мн. Наниз от
такива монети,
жълто вж. жълт.
жълтозелен прил. За цвят — смесен между жълто и
зелено, зелен със жълт, отсенка. Жълтозелени лис¬
та.
жълтокафяв прил. За цвят — смесен между· жълто и
кафяво, кафяв с жълта отсенка.	. .
жълтоклас прил. рядко. Който има жълти класове.
Жъшоокласи ниви.
жълточервен прил. 31 цвят — смесен между жълто и
червено, червен с жълта отсенка.
жълтурка ж. 1. Горска и градинска птица с жълти пе¬
ра, ЕтЪепга С1ппе11а. 2. Птица авлига,
жълтурче ср. Пролетно цвете — вид лютиче с широ¬
ки единични листа и жълти цветове, Яапипси1и$
бсапа. ,
жълтък м. Вътрешната, средна жълта част на птиче
яйце. Срв. белтък.
жълтьчея прил. Който се отнася до жълтък. Жълтъч-
но вещество. Жьлтъчен крем.
жълъд в желъд м. Плод на дъб или бук. Свинете се
хранят с буков жълъд.
жълъдеа и ж&тьден прил. Който се отнася до жълъд
(желъд); жълъдов.
жълъдов и желъдов прил. Който се отнася до жълъд
(желъд) или е от жълъди; жълъден, Жълъдово браш¬
но.
жъна нсв. прх. 1. Със сърп или С жътварка режа и съ¬
бирам житни растения в нива. Жъни, наваляй, не¬
весто, нивата да дожьнеме. Нар.п. 2. прен. Полу¬
чавам нещо заслужено. Жъна лаври. Жъна
плодовете на своя труд.
жъртва ж. остар. Жертва. Не в черковпий двор Зариха
на любовта двете жъртви. П.П.Сл.
жътва ж. I. Жънене, рязане и събиране на житото от
нива. Всички селяни са на жътва. 2. Времето, кога¬
то се жъне. Роден съм по жътва. 3. прен. Житна ре¬
колта. Богата жътва.
жътвар1 м. и жътварка 1 ж. Човек, който жъне, Жът¬
варка пее нейде в полето. Бот.
жътвар2 м. Насекомо, което през летния пек издава
остър цвъртеж по дърветата и из нивите, .Сюаба
огш.
жътварка 1 еж, жътвар1.
■	заангажирам 233
жътварка2 ж. Машина за жънене.
жътвареки прил. Който се отнася до жътвар 1 и до .
жътва. Жьтварска песен. Жетварска бригада.
жътвен прил. Който се отнася до жътва. Жътвена
кампания. Жътвен сезон.
за предл. Означава: 1. Предназначение на действие
или предмет. Отивам за вода. Този подарък е за те¬
бе. Камък за воденица. 2. Предмет на действието
при глаголи като мисля, говоря или при
производни от тях съществителни. Мисля за наро¬
да. Разкажи ми за бригадата. Песен за героите. 3.
Цел на движение. Пътувам за София. 4. Причина.
Хвалят те за успеха ти в училище. 5. Място на
хващане. Водя детето за ръка. Държа коня за юз¬
дите. 6. Равностойност при размяна или преценка.
Купих си книги за двайсет лева. За пет пари работа.
Око за око. Яде за четворица. 7. Времетраене. Трак¬
торът изора това поле за един ден. 8. Времетраене
с отсенка на предназначение. Дойдох за една седми¬
ца [т.е. да стоя една седмица]. 9. Уречено време.
Имам да пиша доклад за (ьбота. 10. като нарч. В
подкрепа на нещо. Гласува се само за или против. Аз
съм за. Прот. п р о т и в. 11. като същ. ср. Довод,
аргумент в подкрепа на нещо.. Трябва внимателно да
се претеглят всички за и против новата идея. О За
да сз. — въвежда подчинено обстоятелствено изрече¬
ние за цел. Заминава, за да му помогне.
за- Представка, с която се образуват глаголи от свър¬
шен вид без промяна в значението на изходния гла¬
гол или на глаголи за означаване на: 1. Поставяне
начало на действието на изходния глагол, напр. за-
ахквам. закрещялам, заработвам и под. 2. Преми¬
н наване в състоянието или качеството, означени с
изходната дума, напр.: заоогатявам, затлъстявам
и под. 3. Постигане на определен резултат от дейс¬
твието, напр.: забатачвам, заблатявам, заличавам,
зачертавам и под. 4. Извършване на действие по
или около обекта, напр.: завивам, заграждам, зали¬
вам и под. 5. Прикрепване, свързване на обекта
към нещо друго, напр.: забождам, заковавам и под.
6. Насочвана на обекта в	или
към определено място, напр,: завивам, завличам,
завръщам, занасям и под. 7. Увличане на субекта в
дадено действие, осъществяване на действието про¬
дължително и в силна степен, напр.: заглеждам се,
* застоявам се, зачитам се и под.	*
заАгиям се нсв., заИгня се св. нпрх. За овца — започ¬
вам да се агня. Овцете вече се заагниха.
заангажирам нсв. и се. (и заянгажйрвам нсе.) прх. Ан¬
гажирам, задължавам, заемам, Тая работа ми за¬
ангажира много време, — се нпрх. Задължавам се,
натоварвам сс' с някакво задължение, поемам анга¬
жимент. Не се заангажирай с много работа.
234 заахвам	-
зяахвам нсв., заахам св. нпрх. рядко. Започвам да
ахам; заахквам.
заахквам псе., заахкам св. нпрх. Започвам да ахкам.
Македонски се зап/охка и заохка. Ваз.
зябабувам св, нпрх. разг. Започна да бабувам,
забава1 ж, 1. Забавление, увеселение. 2. Дневно пред¬
ставление, състоящо се от кратки литературни и
музикални номера. Забавата бе добре посетена,
забава2 ж. Забавяне, бавене. Тръгнаха без забава.
забавачка ж. разг. Забавачница.
забавачница ж. Заведение, където се занимават и въз¬
питават деца от предучилищна възраст; детска гра¬
дина. Детето ми ходи на забавачница.
забавен1 прил. 1. Който служи за забава, за развлече¬
ние. Разправя забавни неща. Забавни песни. Забавна
музика. 2, Който умее да забавлява, да развлича.
Забавен човек.
забавен2 прил. Който става, извършва се бавно или
по-бавно от обикновено. Прот. ускорен. Чо¬
век със забавени реакции. Забавен пулс.
забавеност ж. Качество на забавен2. Забавеиост на
реакциите.
забавление ср. Приятно прекарване на времето; заба¬
ва.
забавлявам нсв. прх. 1. Занимавам, бавя деца е при¬
казки и играчки; залъгвам. 2. Приятно занимавам,
развличам с разговори. Той не умее да забавлява
гости, — се нпрх. Прекарвам приятно, весело.
забавно 1.' Нарч. от з а б а в е н. Говориш доста за¬
бавно. 2. В безл. изр. — за означаване, че някъде
има нещо забавно, което служи за забава, развле¬
чение. Започва да стана забавно.
• забавност ж. Качество на забавен!
забавям нсв., забавя св. прх. 1. Задържам нещо, не го
върша навреме. Той нарочно забавя работата. 2.
Карам бавно, протакам. — се нпрх. Закъснявам.
Къде се забави?
забарабанявам нсв., зибарвбаня св. нпрх. Започвам да
барабаня. Някой забарабани по стъклото на прозо¬
реца.
забат&чвам нсв., забатйча св, прх. разг. 1. Не връщам
нещо, взето назаем, не плащам задълженията си,
Той ми забатачи сто лева. 2. Забърквам някаква
работа. — се нпрх. Затъвам, оплитам се в нещо, за¬
бърквам се. Работата се забатачи.
забвение ср. старин. Забрава. Над ваший гроб забвени¬
ето цъфти. Ваз.
забежка ж. Рязко, силно отклонение от общоприета
линия иа поведение шш мислене, обикн. в общест¬
вено политическа работа, идеология и под.; уклон,
увлечение. Леви забежки.
забелвам1 нсв., забеля св. прх. 1. Започвам да беля не¬
що, да го 'очиствам от кожата, кората, черупката
му. Тъкмо забелих картофите и ме извикаха. 2. За¬
дирам кожата или кората на нещо, обелвам малко
от края. Забелих си кожицата на нокътя.
забелвам2 нсв., забеля св. диал. 1. Забялвам. 2. Заст¬
роявам ястие с яйце, сирене, кисело мляко и др.
забележа вж. забелязвам.	к
забележим прил. 1. Който може да се забележи, да се
вади, да се усети. Едва забележима промяна. 2.
Който изпъква със сила, големина, та лесно се за¬
белязва. Всички слушаха със забележим интерес,
забележителен прил. Който рязко се отличава с нещо,
който има изключителни качества; бележит, Това е
един забележителен ум. В тази книга няма нищо
забележително. *
забележйтелнист ж. 1. Качество иа забележителен. 2.
Нещо забележително. Посетихме забележителнос-
• тите на града.
забележка ж. 1. Допълнително пояснение или усло¬
вие към текст, закон, правилник и под. 2. Напом¬
няне, обръщане внимание, обикн. с някакъв укор,
критика. Правя забележки. Омръзнаха му твоите
постоянни забележки. 3. Вписване * провинение иа
ученик в бележника му или в класния дневник,
забелея |се| вж, з а б е л я в а м [с е],
забеля вж. з а б е л в а м !2 и забялвам.
забелявам |се( нсв., забелея |се| св. нпрх, Започвам да
(се) белея, да ставам бял или да лича, да изпъквам
с белия си цвят. Върховете на планината забеляха
от снега.
забелязвам нсв., забелёжа св. прх. 1. Поставям белег
за познаване; отбелязвам. 2. Вземам си бележка за
спомняне. 3. Виждам, съзирам. Забелязвам, че нещо
се движи. 4. Долавям, схващам, усещам. Забелязох.
че ме лъже. 5. Запомням, обръщам внимание. И не
забеляза дори какво му казваш! — се нпрх. Виждам
се, лича. Умората му не се забелязва.
забера вж. з а б и р а м.
забесийвам нсв., забеснёя св. нпрх. Започвам да беснея,
забивам нсв„ забия св. 1. прх. и нпрх. Започвам да бия.
Камбаните забиха посред нощ. Някой заби бараба¬
на. 2. прх. Втъквам, забождам нещо с биене, с удар;
забучвам, забождам. Тук забий кола! В село е вляз¬
ла, байрак забила. Нар.п. Като че ли заби нож в
. сърцето ми. 3. нпрх. и прх. Хващам, тръгвам. Дай
си, мъжо, жената, а ти забий [в] гората! — се
нпрх. Нещо се заби в крака ми. Забиха се из шумака.
О Забивам глава в нещо, някъде — а.
Навеждам се и гледам надолу яли встрани, обикн.
от притеснение, срам. б. Увличам се, съсредоточа¬
вам се в нещо, което върша. Забивам кол разг. —
заселвам се, установявам се да живея дълго някъде.
Забивам нож в гърба нанякого — нападам
някого подло, коварно, постъпвам предателски.
забмнтовам нсв. и св., прх. Превързвам с бинт; бинто¬
вам, Забинтоваха му цялата ръка.
забнрам нсв., забера св. 1. прх. рядко. Започвам да бе¬
ра, да събирам. Хората вече забраха лозята. 2. прх.
диал. Подкачам, започвам. Забра вече седмата го-
динка. 3. прх. диал. Подкарвам, вземам някого или
нещо да върви с мене. Ще забере говедата пред себе
си и ще се провикне. 4. нпрх. Започвам да бера; заг-
ноявам. Раната му е забрала.
забия вж. забивам.
заблагослйвям св., прх, и нпрх. Започна да благосла¬
вям.	'
заблажвам нсв., заблажа св. нпрх. Започвам да блажа.
— .ся нпрх. Хапвам си блажно или добро, вкусно
ядене.
заблйзиям нсв., заблазия св. прх. Започвам да блазня,
мамя, изкушавам. Зоблазнил го е дяволът.
заблазявам нсв., заблатя св. прх. (и нпрх.) Казвам за
някого „блазе му", мисля някого за блажен, честит;
облажавам.
заблатен прил. Превърнал се на блато. Заблатени мес¬
та.
заблатявам нсв., заблатя св. прх. Превръщам в блато.
Подпочвени води заблатяват околността.
заблейвам нсв., заблея св. нпрх. Започвам да блея.

заблеиупам св., нпрх. и прх. Започна за бленувам; за¬
мечтавам. Откога съм забленувал за море.
заблестявам псе., заблестя се. нпрх. Започвам да блес¬
тя. Заблестяха Звездици по небето.
заблещвам се и заблсшям ‘сс нсв., заблешя сс св. нпрх.
Започвам да се блещя.
заблещУквам нсв., заблещукам св. нпрх. Започвам да
блещукам; заблестявам.
заблещя се, заблещям се вж, заблешвам
се.	.
таблен еж. заблейвам.
заблйзвам нсв., заближа св. прх. Започвам да ближа.
Овцете заблизаха солта.
забликвам нсв., заблНкам св. нпрх. Започвам да бли¬
кам.
заблуда ж. 1. Лъжлива, неправилна представа за не¬
що; лъжливо, погрешно мнение. По света има мно¬
го заблуди. 2. Състояние на заблуден човек. Нами¬
рам се в заблуда. 3. рядко. Заблуждаване. Ще го
направим за заблуда на противника. 1
заблуден прил. Който се отнася до заблуда,
заблуден прил. Който живее с неправилни, погрешни
представи за нещата. Той е заблуден човек.
заблуждавам нсв., зиблудй св. прх. Разпространявам
заблуди, правя някой да има лъжлива, невярна,
погрешна представа за пешо, да мисли неправилно.
Заблуждавам родителите си, че уча. — се нпрх. 1.
Отбивам се от правилния път, изгубвам се. Заблу¬
дих с в гората. 2. Греша, имам неправилно мне¬
ние, погрешна представа за нещо. Заблуждават се
всички, които го мислят за честен човек.
заблуждение ср. Заблуда.'
заблъсквам нсв., заблъскам св., прх. и нпрх. Започвам
да блъскам. Пияният заблъска по масата.
заблясквам нсв., забляскам св. нпрх. Започвам да
бляскам; заблестявам. По тъмния свод забляскаха
светкавици.
забогатявам нсв., забогатея св. нпрх. Ставам богат,
спечелвам много. Незаконно забогатял.
забода вж. забождам.
забоен прил. Който се отнася до забой. Забойна стена.
забождам нсв., забода св, прх. 1, Вкарвам, бода остър
предмет в нещо. Забоде в земята един кол. Забоде
нож в сърцето му. 2. Прикрепвам. Забоди му едно
цвете на гърдите.	« .	,
забозавам нсв., забозая св., прх. и нпрх. Започвам да
бозая.
забой м. В минна галерия — място, стена, от която
се кърти руда или въглища. [рус.]
заболеваемост ж. книж. Заболясмсст. Висока заболе¬
ваемост. [рус.]
заболея вж. заболява м2
заболявам1 нсв., заболя св. нпрх. За орган, част от
тялото — започвам да боля. В такова време всички
стави заболяват ужасно, заболява ме, заболи ме
нпрх. Започва да ме боли, започвам да усещам бол¬
ка. Заболяха ме ръцете от писане. От вашите на¬
падки много ме заболя, заболява, заболй безл. За¬
почва да боли. Ако заболи, викай/
заболявам2 нсв., заболея св. нпрх. Започвам да боле¬
дувам, ставам болен. Заболял от малария.
заболяване ср. 1. Усешане или състояние по гл.
заболява м^2; разболяваме, болка. Усетих
някакво леко заболяване в кръста. Неговото заболя¬
ване не изненада никого. 2. Болест. Професионални
заболявалия.
заболяемост ж. книж. Честота на заболяванията, ве¬
забрулвам 235
роятност за заболяване. Повишава се зибнляемост-
та от сърдечни болести.
забйрвам се нсв., заббря се св. нпрх. Започвам да се
боря.	.
заборйчквам се нсв., заборйчкам се св. нпрх. Започвам .
да се боричкам.
заборчавам нсв., заборчея св. нпрх. разг. Задлъжня вам.
Заборчал е и на кучетата. Е.Пел.
заборчлявам нсв., заборчлёя св. нпрх. Заборчавам.
заббря се вж. заборвамее.	.
забрава ж. 1. Състояние, в което човек забравя. Във
виното търси утеха и забрава. 2. Отсъствие, липса
на спомен за нещо, заличаване на нешо от съзна¬
нието на хората. Много имена са покрити със заб¬
рава. 3. Състояние, когато човек не възприема нор¬
мално околната среда или загубва контрол над
действията си. Крещи до забрава. -
забравян м. и забравйла ж. разг. Който много забра¬
вя. Какъвто е забраван, пак няма да се сети да купи
хляб.
зябраваико м. разг. Забраван..
забравям нсв., забравя св. прх. 1. Изгубвам из паметта
си, преставам да помня нещо. Забравих ви адреса.
Забрави туй време, га плачех за поглед мил. Бот. 2.
Оставям нещо някъде, пропускам, да го взема по¬
ради невнимание. Забравил си чадъра в трамвая. 3.
Пренебрегвам, не зачитам. Забравила срам и прили¬
чие. Заради игрите започна да си забравя, уроците.
— се нпрх. 1. Изгубвам способност да се владея.
Като се напие, забравя се. 2. Забравям положението
си или длъжностите си. О Зло да те забрави — ка¬
то извинение и оправдание, когато са забравили ня¬
кого.
забрадка ж. Кърпа за превързване главата у жена.
Бялата забрадка пази от слънчев удар. Черната
забрадка е символ на скръб по умрял близък човек.
забраждам нсв., забрадя св. прх. Слагам забрадка,
покривам главата си с кърпа. — се възвр. и нпрх.
забрйна ж. Заповед, нареждане нещо да не се върши,
отсъствие на позволение за извършване на нещо.
Съществува забрана да се използва детският труд.
Забрана на опитите с ядрено оръжие.
забранен прил. За който няма позволение, който не
може да се върши или да се употребява, използва.
Чета забранени книги. Вход забранен. Пушенето е
забранено. О Забранен плод книж. — за нещо не¬
достъпно или непозволено, което силно привлича,
изкушава,
забранителен прил. Който забранява, с който нещо се
забранява, Прот. разрешителни. Забра¬
нителни разпоредби. Забранителен режим,
забранявам (и забраним) нсв., забраня се. прх. Поставям
нещо под забрана, не позволявам нещо да сс върши,
да става. Забранявам да се говори високо. Цензурата
някога забрани всички прогресивни издания.
забременявам нсв., забременея св. нпрх. Ставам бре¬
менна, трудна. Жена му пак е забременяла.
забрнмчвам нсв., забрймча св. прх. Хващам бримките
на нещо плетено. Забримчи ми чорапите.
забрбдвам нсв., забрбдя св. нпрх. Започвам да бродя;
заскитвам. Излезли комити, в горите забрадили те,
Вапц.
забрулвам нсв., забрали св. прх. Започвам да бруля.
Щом тръгнахме, вятърът пак ни забрули.

236 забръмчавам '
забръмчааам нсв., забръмча св. нпрх. Започвам да
бръмча Щом се затопли времето, мухите забръм¬
чаха.
забръщолевям нсв., забрьтолёбя св., нпрх. и прх. За-
почвдм'да бръщолевя,	.
забулвам нсв., забуля св. прх. I. Завивам с було. За¬
булиха булката и я заведоха в черква. 2. Прикри¬
вам. Мъгли забулват върховете.	*
забумтявам нсв., забумтя св. нпрх. Започвам да бумтя.
Зад далечните върхове забумтя артилерия. Гео М.
забутан прил. разг. I. Затънтен. Забутано селце. 2. За
човек — загубен, глупав, сбутан.
забутвам нсв., забутам св. прх. 1. Започвам да бутам.
Майката забута детето и го събуди. 2. Засилвам
нещо с бутане. Забутай колата по надолнището, да¬
но запали. 3. Поставям, пъхвам нещо някъде, та не
може да се намери. Къде си забутат ножиците?
забухаам нсв., забухам св. нпрх. Започвам да бухам,
забуча вж. забучвам.
забуча вж. забуча в. а м.
забучавам нсв., забучй св. нпрх. Започвам да буча. Мо¬
торът забуча.
забучвам нсв., забуча св. прх. разг. Забождам, заби¬
вам· Забучил два кола в земята и завързал конете
за тях.
забушувам св. нпрх. Започна да бушувам,
забъбрям нсв., забъбря св., нпрх. и прх. Започвам да
бъбря. Децата весело забъбраха.
забълбуквям нсв., забълбукам св. нпрх. Започвам да
бълбукам. Водата забълбука.
забълвам св. прх. Започна да бълвам. Артилерията
забьлва огън.
завълнувам св., нпрх. и прх. Започна да бълнувам.
Болният пак завълнува. Отдавна съм завълнувал
( за) такъв живот,
зябърборвам нсв., забърббря св., нпрх. к,прх. Започвам
да бърборя. Всички забърбориха из един глас.
забързан прш. Който бърза, движи се бързо, отлича¬
ва се с бързина; бърз. Забързан човек. Забързана по¬
ходка. Забързано време.
забързвам нсв., забързам се. нпрх. Започвам да бър¬
зам, Заваля дъжд и всички забързаха към домовете
си.
забъркам вж. забърквам.
забъркан прил. 1. Смутен, обезпокоен. -2. Неясен, за¬
плетен.
забъркаяосг ж. Състояние или качество на забъркан.
’ В лагера на противника цари голяма забърканост,
забърквам нсв., забъркам св. прх, 1. Смесвам, пригот¬
вям с бъркане. Забъркай малко вар с пясък. X Съз¬
нателно заблуждавам; обърквам. Забърка ме с раз¬
ни въпроси и трябваше да му кажа истината. 3.
Замесвам, въвличам някого в нещо. Забъркаха го в
една история и мъчно ще се оправи. 4. Сбърхвам,
обърквам; Забърках пътя в тъмното и цяла нощ се
въртях на едно място, 5. нпрх. Започвам да бър¬
кам, да ровя. Забърка из джобовете си, дано намери
някой лев. — се нпрх. Обърквам се. Още при първия
въпрос се забърках и не можах нищо да кажа.
забърсвам нсв., завърша св. прх. 1. Започвам да бър¬
ша. 2. Бърша леко, с бърсане почиствам, изчист¬
вам. Завърши масата. Забърши прахта от масата.
3. жарг. Вземам, придобивам, присвоявам, открад¬
вам нещо.
забягвам1 нсв., забягам св. нпрх. Започвам да бягам.
По команда всички забягват на място.
забягвамЗ нсв,, забягна св. нпрх. Избягвам от близки¬
те си, напускам родно място и отивам някъде да¬
лече. Забягнал от село и станал хайдутин.
забялвам нсв., забеля св. прх. 1. Започвам да беля, да
правя нещо бяло; забелвам2. Жените веднага забе¬
лиха платната. 2. Направям нещо да стане малко,
леко бяло, да се забелее. Снегът заваля и забели би¬
лото на планината.
завайквам се нсв., завайкам се св. нпрх. Започвам да
се вайкам. Какво си се завайкала — жив и здрав ти
е човекът.
заваден прил. За език, реч, изговор — неправилен, с
чуждо влияние, главно в произношението. Немецът
попита на завален български език. > > Говоря засо¬
лено.
завалия прил. неизм. Жалък, нещастен. Болен е, зава¬
лията) [ар. > тур.]
завалявам нсв., заваля св. нпрх. За дъжд, сняг — за¬
почвам да валя. Дъждът заваля неочаквано, зава¬
лява, заваля безл. Започва да вали. Неочаквано за¬
валя.	,
завалям нсв., заваля св. L прх. диал. Събарям, катур-
вам, повалям. 2. само нсв. разг. Говоря завялено.
-— се нпрх. Накланям се, люшкам се при ходене.
Какво се заваляш като пиян?
заварвам и заварим нсв., заваря св. прх. 1. Намирам
някого някъде. Заварих го в градината. Заварил го
на местопрестъплението. 2. За жена, която се
омъжва за вдовец с деца — намирам деца от пър¬
вия брак. Две деца заварила, едно довела и две при¬
родила.
завардвам нсв., завардя св. прх. разг. Запазвам, пред¬
пазвам, заемам. Селяните отрано са завардили ли¬
вадите за сено. Защо не завардите човеца от Куче¬
то? Завардете едно място и за мене.
заварен прил. Конто е бил, вече е съществувал, когато
някой е дошъл или нещо се е случило. Заварено де¬
те. Заварено положение.
завареник м. и завареница ж., заварениче ср. Син или
дъщеря, дете от предишен брак на мъжа по отно¬
шение на новата му жена. Срв. доведеник.
Мащехата обикновено не обича заварениците.
заварка ж. 1. Място, където са заварёни метални час¬
ти; спойка. Заварката не личи. 2. Заваряване. Завар¬
ка с оксижен.
заваря вж. заварвай.
заваря вж. заварявам.
заварявам нсв., заваря св. прх. 1. Започвам да варя.
От сутринта съм заварила тоя боб. 2. Споявам, за¬
появам, свързвам метални късове чрез нагряване с
оксижен, електрожен и др. Завари го с оксижен и
ще стане по-здраво.
заведа вж. завеждам.
заведение ср. 1. Предприятие, магазин и под. Питейно
заведение. Увеселително заведение. Заведеше за об¬
ществено хранене. 2. Учреждение. Виеше учебно за¬
ведение.
завеждам нсв., заведа св. прх. 1. Водя някого някъде;
отвеждам. Срв. довеждам. Заведи децата на
разходка. 2. само нсв. книж. Ръководя, грижа се за
нещо. Завеждам стопанство. Завеждам служба.
Завеждам книги. 3. канц. Записвам в специална
книга. Завежда редовно, всички продажби.
завеждащ м. канц. Лице, което завежда (във- 2 знач.)
някоя служба, работа; управител, ръководител.

завскн нари. рядко. Навеки, завинаги.
завера ж. 1. Гръцко освободително движение (1821—
1828), в което участвали и множество българи. 2.
Заговор и организация на въстание против турско¬
то иго. Велчова завера.
завераджня ж. ист. Участник в завера,
завербувам нсв. и св., прх.. Осъществявам, извършвам
вербуване. Завербувани от чуждестранна шпионска
служба,
завсрител м. канц. Който заверява. Подписът на заве¬
рителя не е ясен.
заверка ж. 1 -Заверяване, Заверка на паспорт. 2, Под¬
пис, печат и пр., с които се удостоверява редов¬
ността на документ.
заверявам нсв., заверя св. прх. С подпис, печат -и пр.
потвърждавам, удостоверявам редовността на до¬
кумент. За да важи, откритият лист трябва да бъ¬
де заверен в съвета.
завеса ж. 1. Специално голямо платно, фкоето отделя
сцената от салона в театър. Завесата се вдигна и
представлението започна. 2. Покривка за прозорец;
перде. О Вдигам завесата — откривам, разкривам
нещо, някаква тайна, която представлява общест¬
вен интерес. Желязна завеса полит. — термин за
. означаване на съществувалата преграда, ограниче¬
ние за нормалното, свободното политическо, кул¬
турно в икономическо общуване между страните от
Източна и Западна Европа, между социалистичес¬
ките страни и останалия свят.
завесвам нсв., завеся св. прх. Слагам или опъвай за¬
веса, закривам със завеса (във 2 знач}. Завесих про¬
зорците от силното слънце.
завет м. Място, запазено от вятър. Застани на завет
' до оградата.
завет м. 1, Наставление, упътване, съвет, последна
воля, оставени от починал на потомци или после¬
дователи; завещание. Един завет оставиха деди ни
— да пазим родний край. Да следваме завета на на¬
шите възрожденци. 2. Всичко оставено от минало¬
то, което свето трябва да се пази. Отечество мило
любя, неговия завет пазя. Бот. О Нов завет —
християнските книги от Библията (евангелия, дея¬
ния и послания на апостолите, откровение). Стар
завет — по-старата, предхристиялската част от
Библията, *
заветен прил. Който е на завет. Заветно място.
заветен прил. Който се отнася до завет; скъп, свето
пазен, съкровен. Да изпълним дума заветна — на
смърт, братко, на смърт да вървим! Бот. Заветна
мечта.
завеяна вж. завяхвам.
завещавам нсв., завещав св. прх. 1. Разпореждам как
да се постъпи с имуществото ми след моята смърг,
със завещание оставям някому нещо, някаква част
от имуществото си. ЧуЭи се кому да завещае къща¬
та си. 2. Оставям на потомците и последователите
си някаква поука, повеля или образец за поведение,
действие. На децата си ще завещая да станат доб¬
ри граждани.
завещание ср. 1. Документ, с който някой определя,
нарежда как да се постъпи с имота му слсд негова¬
та смърт. Правя завещание. Завещанието е подпра¬
вено. 2. Това, което човек оставя на потомците или
последователите си като образец за поведение, по¬
ука или поръка за действие след неговата смърт;
предсмъртна воля, завет.
завещател м. и зявещйтелка ж. Който е оставил имот
*	зявиринам 237
със завещание. Наследниците ще изпълнят волята
на завещателя.
завещая вж. завещавам,
завея вж. з а в я в а м.
завеян прил. Глупав, смахнат. Този човек е завеян, не
знае какво говори.,
завземам (и завзймам) нсв., завзема св. прх. 1, Завла¬
дявам, заемам някакво място,, настанявам се някъ¬
де. Войската завзе позицията на противника. Всеки
се стреми да завземе властта. 2, само нсв. остар.
Заемам, обхващам. България завзема източната
част на Балканския полуостров. — се нпрх. остар.
Заемам се, захващам се, залавям се. Недей се зав¬
зема за толкова работа.
завзнрам се св. нпрх. Започвам да се взирам. Какво си
се завзирал в лицето ми?
завивам1 нсв< завия се. прх. 1. Покривам някого или
нещо отгоре с парче тъкан или друга подобна мате¬
рия. Майката зави децата с чергата. Завийте разса¬
да да не измръзне. 2. Увивам, затъвам нещо с плат,
хартия и под. от всички страни. Завий книгите във
вестник. — се възвр. и нпрх. 1. Покривам се. Децата
сеt завиха с одеялото. 2. За буба —- правя пашкул и
се 'затварям в него. Бубите почнаха да се завиват.
завивам2 нсв., завия св. 1. нпрх. Променям посоката
[на движението] си; възвивам. Завий наляво. Пъте¬
ката завива надясно. 2. прх. Навивам (коса, къдри¬
ци, пояс, чалма, гайка и.др.). Завий бушоните. 3. За¬
почвам да вия (китка, венец). — се нпрх. Започвам
да се въртя, да се вия. Завил се е сив бял сокол,
О Завива ми се свят (памет) — загубвам равнове¬
сие, зашеметявам се, става ми лошо. Завивам се в
се замайвам обикн. се., нир. — слисвам се, стъпис¬
вам се от грижи и тревоги. Зави се майка замая,
камък й падна на сърце. Бот.
завивам3 нсв., завия св. нпрх. Започвам да вия, да из¬
давам вой. Кучетата са завили като вълци.
завивка ж. Нещо (одеяло, юрган и под.), което служи
за завиване, обикн. за човек, когато лежи, спи. Ос¬
танал без завивка.
завиден прил. Който е за завиждаме; отличен. Завиден
успех. Завидно положение.
завиждам нсв., завйдя св. нпрх. Изпитвам завист. За¬
виждам на другаря си за способностите му. Па то¬
ва никой няма да ти завиди..
завйквам нсв., завикам св., нпрх. в прх. Започвам да
викам. „Мечка, мечка? — завикаха децата. Защо
си ме завикат толкова рано?
завйиаги нарч. За вечни времена, окончателно. Спри¬
ятелихме се завинаги. Изчезват завинаги.
завйнтвам нсв., завйнтя св. прх. Завивам, затягам
винт, гайка. Прот. отвинтвам, раз¬
ви н т в а м.
завирам1 нсв., заврй св. прх. Пъхам, втикаам, вкарвам.
Завира си носа, където не му е работа. О Завирам
(навирам*) в миша дупка някого.
завирам2 нсв., завря св. нпрх. 1. Почвам да вря, да ка¬
пя. Водата завря. 2. разг. Премного се сгорещявам
и изпотявам. Заврях от пот.
заварявам (и завйрвам) нсв., завиря св. прх. Правя ня¬
какво широко и дълбоко място да се напълни с во¬
да, да се образува вир, язовир. — се нпрх, 1. За во¬
да — събирам се, та образувам вир. 2. За място —
пълня се с вода, превръщам се на вир.

238 зависим
зависим прил. Който се намира в зависимост, в под¬
чинение;	несамостоещ	подчинен.	Прот.
независим. Зависими народи. Зависими ве¬
личини.
зависимост ж. 1. Състояние, когато човек, общество,
народ се намира в подчинение, разпореждане на
чужда воля. Народът беше в зависимост от волята
на шепа господари. 2. Отношение, при което едно
явление се определя, обуславя от друго явление;
обусловеност. Успехът му е в зависимост от него¬
вото прилежание.
завист ж. Неприятно, мъчително чувство, което пре- '
дизвикват у някого чуждите успехи или достойнст¬
ва. Не бива да гледаме със завист на неговото из¬
дигане.	*
завистлив прил. Който постоянно завижда на другите.
завистливост ж. Качество на завистлив, склонност
към завист.
завистник м. и завистница ж. Човек, който завижда
на другите. Той има много завистници.
завися нсв. нпрх. 1. Намирам се в подчинение, в със¬
тояние на зависимост, обусловеност от някого или
нещо. Аз съм свободен човек и не завися от никого.
Изходът на тая работа зависи от много обстоя¬
телства, 2. само в 3 л. ед., като межд. Неопреде¬
, лен отговор за подчертаване обусловеността на не¬
шо от някакви неконкретизирани обстоятелства.
Ще дойдеш, нали? — Зависи.
завйхрям нсв., завихри св. прх. спец. Правя някаква
струя, поток и др. да образува вихър, да се движи
вихрообразно. — се нпрх. 1. За струя, поток и др. —
образувам вихър, движа се вихрообразно. 2. жарг.
разг. Образувам се, възниквам, започвам да се про¬
явявам с голяма сила. Завихри се голям скандал.
Завия еж. завива м1*»,
завладявам нсв., завладея св, прх. 1. Вземам под своя
власт, подчинявам. Завладявам чужди земи. 2. прен.
Подчинявам някого ■ или нещо, вземам под свое
влияние; увличам. Завладя сърцата и душите. > >
Завладяващ глас.
завличам нсв., завлека св. прх. 1. Отнасям с влачене.
Водата го завлече. 2. Бранувам нива. Посях нивата
и я бранувах. 3. разг. Не връщам нещо, което дъл¬
жа, ощетявам някого с нещо. Той ми завлече десет
лева. Зивлече ме с десет лева. — се нпрх. 1. Отивам,
движейки се едвам-едвам, С мъка се завлякох до¬
там. 2. неодобр. Отивам някъде. Защо се завлече
пак у тях?
завбд м. 1. Едро промишлено предприятие. Завод за
химически торове. Циментов завод. 2. Предприятие
за развъждане на породисти животни, напр. коне.
заводски прил. Който се отнася до завод. Заводски ра¬
ботници. Заводска марка.
завоевание ср. Придобивка, успех, постигнат чрез вой¬
на, борба. Завоевания на Александър Македонски.
Завоевания на науката.
завоевател м. и завоевателна ж. Който завладява, за¬
воюва чужди територии.
завоевателен прил. Който се отнася до завоевател, на¬
сочен към завоюване; завоевателски. Завоевателна
политика.
завоевателски прил. Присъщ на завоевател, насочен
гъм завоюване. Завоевателски характер.
завбй м. Извивка на път, река и др. или промяна в
посоката на движение на нещо. Тук реката прави
завой. Лек завой. Остър завой. Катастрофата е
станала на завоя на пътя. Завой в политиката.
завоннвам нсв., завинея и завонй св. нпрх. Започвам да
воня. Месото завоня. ,
завоювам псе. и св., прх. Чрез война, борба завладявам
или спечелвам нещо. Завоювам чужди земи. Завоювал
сърцата на хората. Завоювахме първото място.
заврещянам нсв., заврещя св. нпрх. Започвам да вре¬
щя,	<
завръз м. Току-що оформил се плод на растение. Тази
пролет завръзът не можа да се задържи.
завръзвам св. прх. Започвам да връзвам. От вчера
сме завръзвали пакетите. *
завръзка ж. 1, Нешо, с което се завързва. 2. Начало,
изходна част на някакво действие, събитие. Това бе¬
ше завръзката на по-нататъшните ни отношения.
3. лит. Начална част от сюжета на драматично или
епическо произведение — действие или събитие, ко¬
ето поражда, обуславя по-нататъшното драмати-
ческо или повествователно действие. Срв.
развръзка,,
заврънгачка ж. разг. пренебр, Заврънкулка (обикн.
във 2 знач.). За какво служи тая заврънгачка?
заврънквам нсв., завръикам св. прх. Започвам да врън-
кам, да досаждам някому с нещо. Децата пак ме
заврънкаха за пари.	,
заврънкулка ж. разг. 1, Допълнителна чертица или
дребна извивка в буква или друго изображение, ко¬
ито усложняват външния вид на цялото. Подпис със
заврънкулки. 2. пренебр. Дребна част, детайл от не¬
що, обикн. с неясно предназначение; заврънгачка.
завръщам нсв., завърна св. прх. 1. Обръщам малко на
една страна. 2. Връщам добиче назад. Завърнах ов¬
цете от нивата. 3. обикн, св, разг. За означаване
на произволност, безразбориост, случайност в из¬
вършване на действието на предходния глагол по
отношение на място, време, начин или обект. Всеки
живее както завърне. Оставят всичко където завър¬
нат. — се нпрх. 1. Прибирам се, връщам се обрат¬
но (у дома си). Стихна боят, мили мои, ала ти се
не завръщаш. Вапц. 2. Обръщам се настрана. Завър¬
на се наляво,
зав^р^йкв^ам нсв., заврякам св. нпрх. Започвам да вря¬
кам.	■
завряа прил. О Заврян зет разг. — приведен зет, до-
мазет.
заврясквам нсв., завряскам св. нпрх. Започвам да вряс¬
кам.
завтъчвам се1 нсв., завтичам се1 нсв. и св. и завтека се
св. нпрх. Затичвам се, отправям се тичешком. Зав-
•пекох- се веднага към него.
завтичвам се2 нсв,, завтичам се2 св. нпрх, Започвам да
се втичам.
завгьквам нсв., завтькна св. прх. Забождам, прикреп¬
вам. Завтъкнала китка на чело.
завуч м. Помощник-директор на училище, който от¬
говаря за учебната работа, [съкр. от завеж¬
дащ учебната част]
завчас нарч. Незабавно, веднага, за кратко време.
Свършил работата завчас. Отиде и се върна завчас.
завчера нарч. В деня преди вчерашния ден; онзи ден,
Върнахме се не вчера, а завчера.
зДвчерашен прил. Който е от завчера, отнася се до
завчера. Завчерашно представление. Завчерашен
хляб.

завъда ж. нар. Развьда, разплод, дамазлък.
завъждам нсв., завъдя св. прх. I. Поставям начало на
отвъждане, отглеждане, сдобивам се с животни или
растения чрез разплождане. Завъждам кокошки. За¬
въдихме си цветя. 2. разш.. прост. Сдобивам се с не¬
що. Завъдих си приятели. — се нпрх. Появявам се
и се умножавам чрез разплождане. Завъдиха се
мишки.
завървявам нсв., завървя св. нпрх. Започвам да вървя.
Откак се е .. зора зазорила, от тогаз е .. войска
завървнла. Нар.п.
завържа вж. завързвам.
завързак м. разг. 1. За растение, плод, животно —
който още не е пораснал или е останал дребен, ма¬
лък, недоразвит. 2. Нещо сплетено, завързано. Дър¬
во завързак [което мъчно се цепи],
завързвам нсв., завържа св, 1. Връзвам. Въжето е
здраво завързано. Завържете му ръцете. 2, прен. За¬
почвам, турям начало на нещо. Завързах познанст¬
во. Завързах спор. 3. За растение — образувам плод
след цъфтенето. Дърветата тази пролет рано за¬
вързаха.
завърлувам св. нпрх. Започвам да върлувам,
завърна вж. завръщам.
завъртам, завъртвам н завъргяввм нсв., завъртд св.
прх. 1. Започвам да въртя, привеждам във въртене.
Завърти колелото. От вчера съм завъртяла тази
машина. 2. Организирам, създавам, започвам, За¬
въртял къща. Завъртял предприятие. 3, Обръщам
нещо около собствената му ос, обикн. изцяло или
отчасти, до известна степен, Завърти ключа.. Завър¬
тях малко лампата към себе си. 4. Започвам' да
правя спънки, въртели някому. Защо си го завъртял
така? — се нпрх. 1. Обръщам ое. Завърти се наляво.
2.	Започвам да се въртя. Колелото вече се завъртя..
3.	разг. Задържам се, спирам се или оставам, запаз¬
вам се някъде. Завъртам се вкъщи. Не се завърта на
едно място. Не ни се завъртат пари. < Завъртявам
ума" (главата) някому.
завъртулка ж. разг. Заврънкулка,
завърша вж. завършвам,
завърша еж. завър шавам.
завърш£вам нсв., завършёя и завърша св. прх. Започ¬
вам да вършея.
завършвам нсв., завърша св. 1. прх. Изкарвам, извър¬
швам нещо докрай; свършвам. Язовирът ще бъде
завършен тази година. 2. нпрх. Имам или получа¬
вам (някакъв) край, свършвам. Някои съществител¬
ни от женски род завършват па съгласна. Сватбата
завърши. 3. прх. Започвам да върша нещо. От вчера
съм завършил една работа.
завършек и завършък м. Край, част, с която завършва
нещо. Завършек на думи.
.завършен прил. 1. Който е изкаран докрай. Завършено
образование. Завършена работа, 2, Който е израбо¬
тен добре и не се нуждае от поправки. Предавам
ръкописа в завършен вид.
завършеност ж. Качество на завършен (във 2 знач.).
Зивършеност на формата. Художествена завърше¬
ност.
завършёя вж. з а в-ъ р ш ав а м,
завъсвам нсв., завъся са. прх. Започвам да въся. Какво
си завъсил вежди? — сс нпрх. Започвам да сс въся.
Какво си се завъсил?
завявам нсв., завея св. 1. нпрх. Започвам да вея. Завея
есенен вятър. 2. прх. Отнасям чрез веене. Кой знае
къде го е завял, вятърът. '
заглавйквам 239
завяхвам нсв., завехна св. нпрх, 1, Увяхвам малко, ле¬
ко. Цветята са завехнали. 2, Започвам да вехна,
загадка ж. Нещо неясно, което изисква обяснение.
Науката е разрешила вече много световни загадки.
Този човек е една загадка.,
загадъчен прил. Който съдържа загадка. Загадъчно яв¬
ление. Загадъчен човек.
загадъчност ж. Качество на загадъчен. Този човек
прави впечатление със своята загадъчност.
загатвам нсв., загазн св. 1. нпрх. и прх. Започвам да
газя. Загазихме из студената вода. Събу се и загази
калта. 2. нпрх. Попадам, изпадам в тежко, непри¬
ятно положение, постига ме нещастие или неуспех.
Загазвим със сметките си. Загазил от глупост.
загалвам нсв., загйля св. прх. Започвам да галя.
загйлям еж. заголвам.
загар м. Леко зачервяване, потъмняване на кожата
под действие на слънчевите лъчи. Златист загар.
Получавам загар, [рус.]
загарня ж. Вид пшеница с осил, отглеждана главно в
Старозагорско.
зш ■ дрям1 и загорявам нсв., загоря св. нпрх. 1. Изгарям,
повреждам се от прекадено висока температура,
обикн. по повърхността. Хлябът е загорял. Тендже¬
рата, загоря. Яденето в тенджерата е загоряло. 2.
Получавам загар. Лицето ми е загоряло от слънце¬
то и вятъра. 3. Засъхвам. Загоряла рана. Нивите са
загорели от сушата. 4, Започвам да горя. Загорях
от вътрешен огън. 5. Изпитвам голяма жажда. За¬
горях за вода.	*
загарям2 и загорявам нсв., загоря св. прх. 1. Започвам
да горя нещо. Тези дърва сме ги загорили от една
' седмица. 2. Правя нещо да загори по повърхността.
Загорих хляба.
загёсвам1 псе., загасна св. нпрх. 1. Спирам да горя.
Огънят загасна. 2. Спирам да светя. Звездите за¬
гаснаха една след друга.
загйевам2 и загасявам, загасим нсв., загася св. прх.
Правя нещо да не гори или да не свети; угасявам.
Загасете огъня. Загасявам лампата.
загатвам нсв., загдтна св. прх. 1. Споменавам за нещо
леко или отдалече, чрез заобикалки; подхвърлям.
Само да му загатнеш и веднага разбира. 2. преп.
Очертавам, ■ правя нещо да се забелязва леко, едва-
едва.
загащвам нсв., загащя св. прх. разг. Заграждам от
всички страни; сгащвам. Загащихме вълка и го убих¬
ме.
загдето нарч. разг. Задето.
загивам нсв., загина св. нпрх. 1. Умирам от неестест¬
вена, насилствена смърт или поради глад, студ и
под. Загинал при катастрофа. Загинаха по фронто¬
вете. 2, Преставам да съществувам. България няма
да загине.
заглавен прил. Който се отнася до заглавие, свързан
със заглавие. Заглавни букви. Заглавна корица. Заг¬
лавна дума в речник.
заглавие ср. Име на книга, статия, музикално произ¬
ведение и под., което се изписва в началото; нае-
лов.	♦
заглавиквам нсв., зшлавнкам св. прх. разг. Отвличам
вниманието, занимавам някого с маловажни стра¬
нични неща. Децата ме заглавикаха, та закъснях.
— се нпрх. Занимавам се с нещо маловажно.

240 заглавка
,	Z
заглавка 1 ж. 1. Главна буква, обикл. украсена и мно¬
' го по-голяма, с която започва отделна глава а кни¬
га. 2. Дума, която е предмет па обяснение в речник
. и стои в началото на съответната речникова ста¬
тия..
затлавка2 ж. Клин, обикн, дървен, с който нещо се
заглавя, укрепва.
заглавям нсв., заглавя св. прх. прост. 1. Вкарвам нещо
някъде така, че трудно се изважда, измъква. 2. С
клин, заглавка затягам, укрепвам нещо.
загладен прил. Който има гладък или охранен вид.
Загладено лице.
загладеиост ж. Качество на загладен. Загладеност на
формите.
загладувам св. нпрх. Започна да гладувам,
заглеждам нсв., загладя св. прх. 1, Започвам да гладя.
2. Точа сечиво о гладка стомана, ремък и др: За¬
граждам бръснач. 3. прен. Уреждам недоразумение,
караница. Загладихме работата. — се трх. 1. Ста¬
вам гладък или остър. 2. прен. Напълнявам, придо¬
бивам здрав и жизнен вид. О Заглеждам |си| косъ¬
ма — напълнявам, оправям си здравето,
заглеждам нсв., загледам св. прх. 1. Започвам да гле¬
дам. Тъкмо загледахме филма и токът угасна. 2.
само нсв. Гледам настойчиво, спирам поглед върху
някого или нещо често шга с особен интерес. Често
заглежда жените. Жените го заглеждат. — «е
нпрх. Гледам по-продължително, съсредоточавам
погледа и вниманието си в някого или нещо. Заг¬
леда се по витрините и изпусна трамвая,
зяглезвнм се нсв., загл&н се св. нпрх. Започвам да се
глезя. Заглезил се като дете.
заглббвам нсв.. заглббя св. прх. разг. 1. Правя някой
■ яли нещо да затъне в кал, блато и под. Мястото
е мочурливо, ще заглобите колата. 2. прен. Влахам
нещо (пари, материали и др.) в рисковано или без¬
полезно предприятие, без да получа очакваните об¬
лаги. Заглобихме сума пари в тая къща. — се нпрх.
Затъвам в кал, блато и под.
заглбждвам нсв., заглождя св. прх. Започвам да глож¬
дя; заглозгвам.	-
заглбзгвам нсв., заглозгам св. прх. Започвам да глоз¬
гам; заглождвам.
заглушавам нсв., заглуша св. прх. 1. Причинявам вре¬
менно оглушавало. Не викай толкова, че ще ни за¬
глушиш! 2. Звуча силно или издавам много силен
звук, та не се чува друг, по-слаб. Бурята заглуша¬
ваше думите му. 3. Притъпнвам, правя да се чуват
по-слабо произвежданите от нещо, обикн. някакъв
механизъм, машина звукове. 4. прен. За растение
— преча на друго да расте свободно; задушавам.
Плевелите са заглушили житото.
заглушйтел м. Приспособление за заглушавано, от¬
страняване на вредни шумове, звуци; глушител,
шумозаглушител.
заглушйтелеа прил. 1. За звук, шум — който е много
силен, та заглушава; оглушителен. 2. Който се от¬
нася до заглушйтел.
заглъхвам нсв., заглъхна св. нпрх. 1. Губя слуха си,
преставам да чувам поради силен и продължителен
шум. Заглъхнах от трясъка на машините. Заглъх¬
наха ми ушите. 2. прен. Преставам да се чувам-
Името му заглъхна. 3. Ставам глух я неясен. Гла¬
сът му е съвсем заглъхнал. 4. За растение —'заду¬
шавам се от плевели. Житото е заглъхнало от бу¬
ренак.
загнездвам и загнездям нсв., зягиёздя се. прх. Поста¬
вям нещо вътре като в гнездо. — се нпрх. t. Нас¬
танявам се, намествам се някъде като в гнездо, та
е трудно да се измъкна. 2. прен. Обикн. за непри¬
ятна мисъл, чувство и под. — прониквам дълбоко,
обземам (съзнанието, душата). »
зашивам нсв., зашия св. нпрх. Започвам да гния, ста¬
вам гнил. Гроздето загни. Крушите 'са загнили.
загноявам нсв,, загиоа св, нпрх. Започвам да набирам
гной; гноясвам, забирам.
заговарям1 и заговорвам нсв., заговоря св. 1. прх. и
трх. Започвам да говоря. Щом заговори, и го поз¬
нахме по гласа. 2. Заприказвам някого. Заговорих го
най-напред за политика. — се нпрх. Заприказвам се.
Заговорих се на улицата и забравих, че ме чакаш,
заговарям^ нсв. книж. Правя заговор, 'участвам в за¬
говор; заговорнмча.
з&гзвезнк мн. Денят, в който по християнски църко¬
вен обичай за последен път се яде блажно преди
пости. Месни заговезгт. Сирни заговезни.
заговёя вж. заговявам.
заговор м. Тайно споразумение между група хора за
дейност против някого; конспирация. *
заговорвам вж. заговаря м1
заговдрник м., заговорница и заговбрничка ж. Участ¬
ник з заговор.
заговбрничя нсв. нпрх. Правя заговор, участвам в за¬
говор; заговарям2.
загвв0ню«чески прил. Който се отнася до заговорних.
заговбрпичесгво ср. Участие в заговор, действие на за-
говорници; съзаклягнйчесгво.
затворничка вж. заговорная,
заговоря вж. заговаря м1.
заговйвам нсв., загоя&я се. нпрх. 1. Правя 'заговезни,
ям на заговезни. Довечера ще заговяваме. 2. Започ¬
вам да говея, преставам да ям блажно. Вчера заго-
вял, днес отговял.	*
заголвам (и загалям) нсв., загйля св. прх. Леко повди¬
гам, отмахвам край на дреха, та откривам гола
‘ част от тялото.	'	‘
заголемйвам се нсв., заголемея се св. нпрх. разг. Започ¬
вам да се големея; подголемявам се.	t
загдля вж. з а г о л в а м.
загонвам нсв., загдпя св. прх. Започвам да гоня; под¬
гонвам. Пак загони кучето.
загбнвам се нсв., загоня се св. нпрх. диал. За женско
животно — оплождам се, заплождам се.
загорец м. и загбрка ж. Човек, който е роден или жи¬
вее в област зад, отвъд планина или в Загоре (Ста¬
розагорско, Ямболско, Сливенско). Босилко Радой-
кин, най-личен загорец. П.П.Сл. (от старото
значение „планина“ на думата гора]
загоритеяджера м. и ж. разг. подигр. Човек, който
дълго се застоява някъде на разговор (обикн. за же¬
на).
загорски прил. Който се отнася до загорец и до Заго¬
ре. Загорска носия.
загорчавам нсв., загорча св. 1. прх. Направям нещо да
стане горчиво, да започне да горчи; вгорчавам,
нодгорчавам. Загорчахме яденето. 2, нпрх., само в
3 л. Ставам горчив, започвам да горча. Яденето за¬
горча от сол. загорчава ми, загорчй мн нпрх. Става
ми горчиво, започвам да усешам горчив вкус. За¬
горча ми в устата.	-
загорй, загорявам вж. загаря м1·*.

заготовка ж. спец. Междинен, полуготов продукт, от
който се получават готовите изделия, [рус.]
знграбвам псе., заграбя св. прх. 1. Грабвам, вземам
голямо количество. Кой калното можа заграби и *
отнесе. 2. Отнемам, вземам нещо от някого със си¬
ла; обсебвам, присвоявам. Заграбиха властта. Заг¬
ребват чужди земи. 3. Започвам да грабя.
заграждам нсв., заградя св. 1. Зопочвом до градя. От¬
кога сте заградили тая постройка? 2. Построявам
огродо, заобикалям с ограда. Ще заградим ливада¬
та да не влиза добитък. 3 Обкръжавам, заобика¬
лям. Заградиха скривалището и ги уловиха живи,
заграждение ср. спец. [Военно] съоръжение, преграда
за забавяне или спиране движението, настъпление¬
то на противника. Телени заграждения. Минни заг¬
раждения. Тълпата съборила загражденията.
заграквам нсв., загракам св. нпрх. -Започвам да гра¬
кам.	ф
заграчвам нсв., заграча св. нпрх. Започвам да грача,
загребвам и загрйбам нсв., загребй св. прх. 1. Започвам
да греба. Спусна се и бързо-бързо загреба вода от
кладенеца. 2. Греба издълбоко, с гребане вземам
известно количество от нещо течно или зърнесто.
Загреби от по-ситния пясък.
загрея вж. загрявам,
загрйбам вж. загребва.м.
загрнжвам се нсв., загрижа се св. нпрх. Започвам да се
грижа, обземат ме грижи. Загрижил се за децата
си. Загрижих се за своето бъдеще.
загрижен прил. Който има грижи, обзет е от грижи
или изразява грижа, тревога; умислсн, угрижен.
Загрижен за бъдещето си. Загрижен поглед,
загриженост ж. Качество или проява на загрижен.
загрйзвам нсв., загриза св. прх. Започвам да гриза. Ку¬
чето е загризало кокала,
загребвам нсв., загробя св. прх. 1. диал. Погребвам. 2.
преп. разг. Погубвам, унищожавам, съсипвам. Мно¬
го пари са загробени в тоя строеж: — се нпрх. По¬
губвам се. Ще се заграбиш млада и зелена.
загрозявам нсв,, загрозя св. прХ. Правя нещо да стане
или да изглежда грозно. Загрозиха хубавото учили¬
ще. Носът му го загрозява.	* '
загрубявам нсв., загрубея се» нпрх. Ставам груб. Ръце¬
те му загрубяха от работа. Отношенията ни заг¬
рубяха О Играта загрубява разг, — отношенията
между хората стават груби, започват да се използ¬
ват непозволени и непочтени средства, похвати,
загрухтявам псе., загрухтЯ св. нпрх. Започвам да грух¬
тя. ’
загръщам нсв., загърна св. прх. 1. Намятам и приюьт-
вам около тялото дреха или завивка. Загърни дете¬
то с шала. Загърни хубаво дрехата си. 2. Обвивам
плътно. Загърнах пакета с дебела хартия. — се
възвр. Загърни се хубаво да не изстинеш.
загрявам нсв., загрея св. 1. прх. Правя нещо да стане
топйо, горещо; сгрявам, затоплям. Щом е настина¬
ло, загрей му краката. 2. нпрх. Ставам (прекадено)
топъл, горещ. Двигателят загрява. 3. нпрх. Разд¬
вижвам сс, подготвям се за изпълнение на някакво
физическо упражнение, за участие в състезание и
под.; разгрявам. Футболистите излизат па терена
да загряват. 4. нпрх. преп. разг. Досещам се, проу¬
мявам, разбирам. Кажете му по-ясно, че той бавно
загрява.
загрявка ж. Затопляне, загряване,	»
загуба ж. 1. Лишаване от нещо притежавано, изчез¬
ване на съществувало нещо ценно, необходимо; за¬
загърмявам 241
губване, щета. Загубата на толкова пари го сломи.
Припадна от загуба на кръв. Загуба на паметта..
Тежко се понася загубата на близък човек. Не е го¬
ляма загуба. 2. Получаване на по-малко от напра¬
вените разходи, разлика между приходите от нещо
и надвишаващите ги разходи за него. Прот.
печалба. Продавам на загуба. Предприятия¬
та работят на загуба, В загуба съм. 3. Отрицате¬
лен резултат, който сочи по-слабата страна в даде¬
но състезание, спор, - конфликт. Завцриихме
-	състезанието с три победи, две загуби и един равен
-	мач. 4. обикн. мн. Убити или ранени войници, уни¬
щожена или повредена бойна техника във време на
бой. Врагът понесе големи загуби в жива сила и бой¬
на техника.
загубвам нсв., загубя св. прх. 1. Преставам да прите¬
' жавам, лишавам се от нещо, което поради невни¬
мание, без да забележа, изпускам или оставям ня¬
къде. Прот. намирам. Загубих си парите, 2
Преставам да имам, лишавам се от нещо цен^о,
добро, полезно, необходимо. Мнозина загубиха
живота си. Загубвам правата си. Загубих близък
приятел.. Ще загубиш слуха си. Ризата ми загуби
цвета си. 3. Изразходвам нещо или позволявам да
премине напразно, без полза. Загубих сума време с
тебе. 4. Оказвам се по-слаб, позволявам да бъда
победен в дадено състезание, спор, конфликт и др.
Загубихме достойно от силен противник.. О Загуб¬
вам и ума* и дума. Загубвам съзнание — изпадам в·
безсъзнание, припадам.
загубен прил. 1. Който или когото са загубили. Загу¬
бен ключ. Загубено дете. 2. За човек — който е глу¬
пав, прост, наивен и не умее да се оправя, да из¬
ползва обстоятелствата за лична полза. Остави го
тоя загубен тип! О Загубена работа! — възклица¬
ние за израз яд, възмущение, неодобрение.
загубеняк м. и загубенячка ж. разг. Неопитен, наивен
и ограничен, загубеп човек.
загубя вж. загубвам,
загуквам нсв., загукам св. нпрх. Гълъбите загукаха.
затъвам нсв., затъна св. прх. Увивам, завивам, опако¬
вам. Загънете покупките.	■
загълтвам нсв., загълтям се., прх. и нпрх. Започвам да
. гълтам.
загьлчавам нсв., загълча св., нпрх. и прх. Започвам да
гъдча. Пак загълча тоя сърдит дядо.
загьмжавам нсв,, за1ъмжй св. нпрх. Започвам да гъм¬
жа. Мравунякът загъмжа.
затъна вж. з а г ъ в s м.	.
загърбвам нсв., загърбя св. прх. 1. Заставам, обръщам
се с гръб към някого или нещо. Не ме загърбвай. 2.
прен. Преставам да обръщам внимание на някого
или нещо. Ие загърбвай интересите сн. — се нпрх.
Обръщам се с гръб към някого или нешо.
загърдвам се нсв., загЬрни се св. нпрх. Загръщам, за¬
копчавам дрехата си, за да сн прикрия гърдите. За¬
гърби се да не се простудиш. Загърби ее. че е срамо¬
та.	‘	.
•залърлям псе., загърля св. прх. 1, При окопаване на
царевица, картофи, боб и др. — натрупвам пръст
около основата на растенията; заривам. 2. диал.
Загръщам, закопчавам дреха или част от нея, за да
си прикрия гърлото. ’
загърмявам нсв,, загърмя св. нпрх. Започвам да гърмя,
16. Българсги тълковен речник

242 загърна	-
да стрелям. Загърмяхме с пушките. Оръдията за¬
гърмяха. загърмява, загърми безл. Започва да гър¬
ми. Заоблачи се и след мажо загърмя и засвятка.
загърна вж. загръщам.
загърчвам се нсв,, затърча се се. нпрх. Започвам да се
гърча.· Загърни се от болка.
зад предл, 1. За означаване на място, разположение
откъм гърба или на другата, противоположната,
обратната страна на нещо. Застани зад мене. Иди
зад къщата. Селото е зад хълма. 2, За означаване
на предмет или лице, които са външна проява или
прикритие на нещо друго. Зад това име се крие един
истински герой. Какво се крие зад думите му? 3. За
посочване на лице, предмет или явление, които
имат подкрепата на някого или нещо. Зад него
стоят силни хора.
задавам 1 се. прх. Започна да давам. Защо ли съм ти
задавал обяснения на тебе?
задавам2 нсв., задам св. прх. 1. Определям, възлагам
някому някаква .работа, задача и под. Зададоха ни
домашно, 2. Предизвиквам, причинявам, докарвам.
Задава ми ядове. — се нпрх. Появявам се, показвам
се. Зададе се облак тъмен. Бот. Откъм площада се
зададе манифестацията,
задавен прил. Заглъхнал, сподавен. Задавен глас.
задавям нес., задавя св. прх. 1, Причинявам затрудне¬
но, мъчително поемане, преглъщане на храна или
течност. 2. За частици храна или течност — влизам
в дихателната тръба и нарушавам нормалното ди¬
шане. 3. Причинявам затруднено и мъчително ди¬
шане; задушавам. Задави ме димът от печката. 4.
Преча, потискам растежа на някое растение; задуша¬
вам, заглушавам. Бурените задавиха лозето. —се
нпрх. 1. Спирам правилното си дишане от засядане
на храна или течност в гърлото. 2. Поемам наведнъж
много храна и не мога да я преглътна.
задам вж. задавам2.
задание ср. книж. [Описание на] възложена за извър¬
шване работа. Изпълнихте ли заданието?
задача ж. 1. Математически въпрос, на които се тър¬
си отговор. На класното ни зададоха три задачи. 2.
Определена работа или цел. която предстои да се
изпълни. Нашата задача е да запазим мира.
задвижвам нсв., задвижа св. прх. 1. Започвам да дви¬
жа. -Пианистът бързо задвижи ръцете си по клави¬
шите. 2. Привеждам в движение. Падащата вода
задвижва цяла електроцентрала.
задграничен прил. Който се отнася до, който става,
съществува или е свързан с нешо извън границите
на своята, собствената страна; чуждестранен, чуж-
бписки. Задграничен паспорт. Задгранично правител¬
ство. Задгранични гости.
задгробен прил. Който е свързан с [религиозни] пред¬
стави за живот след смъртта. Задгробен свят.
задебвам нсв., задебна се. прх. Започвам да дебна.
задейсг|ву|вам нсв. и св. 1. само св. нпрх. Започна · да
действам. Предприятието ще задейства утре. 2.
прх. Привеждам в действие. Някой е задействал
сигналната уредба.
заделям нсв., заделя св. прх. Отделям някаква част от
нешо, обикн. за някого, нещо или с някаква цел. Да
ми заделиш малко от маслините. Всеки месец заде¬
лям част от заплатата за културни нужди.
з/дсй прил. 1, Който стон, намира се назад, на края;
последен. Прот. п реден. Сядат на задните чи¬
нове. 2, Който се намира зад нещо, откъм другата,
нелицевата страна на нещо. Прот. преден. За¬
ден двор. Заден вход. Задна врата. 3. Който става,
извършва се в посока назад. Заден ход. 4. прен. За
мисъл, намерение и под. — скрит, потаен, подъл.
О Задни части евфем. — задник. На заден план —
с второстепенно значение, без особена важност. Ос¬
танахме па заден план. През задния вход; през зад¬
ната врата — не по установения ред, заобикаляйки
закона; по втория начин. Със задна дата — с пред¬
хождаща сегашния момент дата, от позицията на
минал момент,
задерИ вж. за д и р а м.
задето 1. нарч. За което място; накъдето. 2. сз. Защо¬
' то, че,
заджавквам нсв., заджавкам се. нпрх. Започвам да
джавкам.
задигам нсв., задигна/се. прх. Отнасям, ограбвам. За¬
дигнаха и последните останат вещи.
заднмявам нсв.; задимя св. прх. 1. Започвам да димя;
запушвам. Скоро ще задими и нашият комин. 2. Из¬
пълвам с дим; опушвам. Пак ли ще ми задимиш
стаята с лулата си? > > Задимени кръчми.
задйрам нсв., задера св. прх. 1. Започвам да дера, 2.
Дразня гърлото и причинявам кашлица.
задйрвам1 нсв., задйря св. прх. Започвам да диря. Зц-
дирил си е майстора и ще го намери.
задйрвам2 и заднря.м1 нсв. нпрх. Придярвам, придк-
рям. Не му задирвай, той е още дете.
задйрвам3 вж, задйря м2.
задйря вж. з а д и р а
задйрям1 вж. з а д й р в а м2.
задйрям2 и задйрвам3 нсв. прх. Отправям закачки,
флиртувам с някого; задявам, закачам. Не задиряй
момичето!
задйшвам нсв., задйшам св.. нпрх. И прх. Започвам да
дишам. Задиша бързо и изцъкли очи.
задкулисен прил. 1. Който е зад кулисите. Задкулисно
пространство. 2. прен. Които става, върши се, съ¬
ществува тайно, скрито от хората.- Задкулисни бор¬
би. Задкулисни истории. _
задкулнене ср. книж. 1. Място зад кулисите. 2. прен.
Нещо, което се върши скрито, зад кулисите.
задлъжийввм нсв., задлъжнея св. нпрх. Направям (го¬
леми) дългове, ставам длъжник някому. Задлъжня¬
ха и на кучетата.	■
задминавам нсв., задмйла св, прх. Изпреварвам, над¬
минавам. Зад мина всички участници в надбягване¬
то. ■
задморски прил. 1. За страни, области, градове — кой¬
то се намира зад морето или през много морета.
Чакат гости от далечни задморски страни. А.Кар.
2. Който се извършва иди е от такива страни, об¬
ласти, градове. Задморски пътешествия.
задиешком и заднешката нарч. разг. Заднишком, зад-
нишката.	.
зИдник м. 1, Задна, седалищна част на човешко или
животинско тяло; задница, дирник. Сядай си па зад¬
ника и работи! 2. Задна част на дреха; задница. Зад¬
никът на роклята ти е провиснал.
заднмевам се нсв., задийсам се се. нпрх. разг. Обръщам
се или се движа задиешком към нещо; загърбвам
се. Не се заднисвай, ами ела да помагаш!
задница ж. 1. Задна част на кола, дреха и др. Задни¬
цата на пуловера е станала по-къса от предницата.
2 .-Задник (обикн. на животно).

заднишком и заднишката нарч. Със задника, със зад¬
ната част напред; гърбом. Децата се мъчат да вър¬
вят заднишком.
задноезйчев прил. ез, За звук на човешката реч — кой¬
то се учленява със задната част на езика. Срв,
предноезичен. Задноезични са съгласни¬
те [к], [г] и [х].
задоволен прил. Който е получил, който има онова,
което желае, от което има нужда; удовлетворен.
Той е напълно задоволен човек.
задоволеност’ ж. Качество шш състояние на задово¬
лен.
задоволителен прил. Който задоволява, който отгова¬
ря на обикновени, не особено високи изисквания;
удовлетворителен. Успехът му е задоволителен.
задоволство ср. Приятно чувство от изпълнение на
желанията. Задоволството му растеше с всеки ден,
' задоволявам нсв., задоволя св. прх. 1. Правя някой да
бъде доволен, да получи или да има това, което же¬
лае или от което има нужда. Трябва да задоволим
работниците. 2. Имам необходимите качества, ко¬
ито съответстват на желанията, разбиранията,
изискванията на някого или нещо. Ще задоволя ва¬
шето любопитство. Това ще задоволи изискванията
ви. — се нпрх. 1. Чувствам се доволен и наситен.
Той се задоволява и с малко. 2. Смятам, приемам,
намирам нещо за достатъчно; ограничавам се. Ще
се задоволя сам о с един скромен въпрос.
задокеански прил. Който е зад, отвъд океана. Задоке¬
ански страни.
задомявям «се., задомй св. прх. Женя някого, създа¬
вам му еемействно, дом. Целта му бе да задоми
децата си. — се нпрх. Влизам в брачно съжителст¬
во, създавам си семейство, дом. Чак на старини се
задомиха.	.
задочен прил. 1. Който става в отсъствие на засегна¬
тото лице. Задочна присъда. Задочен спор. 2. За обу¬
чение, образование — при който учешите се под¬
готвят самостоятелно, само периодично слушат
лекции и се явяват на изпити. > > Следвам задоч-
. но. [от рус.]
задочник м., задочници и задочничка ж. Студент, кой¬
то следва, учи задочно.	-
задоявам нсв., задоя св. прх. 1, Започвам да доя. От¬
ново задоихме кравата. 2. За пръв път давам на но¬
вородено да бозае, О В лош час запоен — несрет-
ник. *	,
задпоставен прил. книж. Който се намира, поставен е
зад нешо или на задната страна, част на нещо. Зад-
поставен определителен член.
задразвам и задразвям нсв., задразня св. прх. Започ¬
вам да дразня. Децата пак задразниха кучето.
задрасквам нсв., задраскам и запращя св.. прх. и нпрх.
1. Започвам да драскам. Котето задраска на вра¬
тата. 2. Зачертавам, заличавам нещо с драскане, с
черта. Трябва да задраскаш тия думи.
задремвам н задрямвам нсв., задремя св. нпрх. Започ¬
вам да дремя, леко заспивам,
задруга ж. 1. ист. Патриархално родово общежитие
у южните славяни с общо стопанство и домакинс¬
тво, задружна работа и обща сметка под ръковод¬
ството на бащата или на най-стария в рода. 2.
Сдружение от няколко души за обща работа,
' задружен прил. 1. рядко. Който се отнася до задруга
(главно в I знач.). Задружен морал, 2. Който се из¬
вършва съвместно, заедно с други, който е присъщ
на задруга или се отличава с единство и сплоге-
задушавам 243
ност. Задружни усилия. Задружен труд- Задружно
семейство.
задружно Нарч. от задружен (във 2 знач.).
Работим задружно.
задружиост ж. Качество на задружен,
задрусвам нсв., задрусам св. прх. Започвам да друсам,
задръжен прил. спец. Който се отнася до задържане
(във 2 знач.). Задръжни процеси в мозъка.
задръжка ж. Спънка, пречка, която задържа нещо.
Демокрацията ще се развива, каквшпо и затрудне¬
ние и задръжки да срещне по своя път,
зядрънквам1 нсв., задрънкам св. прх. и нпрх. 1. Започ¬
вам да дрънкам, да дрънча. Задрънкаха шпори. 2.
Започвам да дрънкам, да дърдоря. Събраха се и
задрънкаха глупости.
задрънквам2 нсв., задръшшм св. прх. разг. 1. Започвам
да дрънкам, да дразня, да досаждам някому. Пак
ме задрънкаха за пари. 2. само нсв. Дразня, безпо¬
коя някого; задрънчвам. Всеки ден ме задрънкват за
пари.	*
задрънчавам нсв., задрънча св., прх. и нпрх. Започвам
да дрънча; задрънквам.
задрънчвам нсв. прх. прост. Дразня, безпокоя някого;
задрънквам.
задръствам и задръстим нсв., задрйстя св. прх. 1. За¬
тихвам, запушвам. 2. Изпълвам, запълвам, препъл¬
вам някакво пространство с голям'брой, голямо
количество от нещо. Улиците бяха задръстени от
хора.
задрямвам вж. задремвам.
задстомашен прил.* спец. О Задстомашна жлеза —
панкреас; подстомашна жлеза,
задух м, 1, Състояние, когато въздухът е нечист, вла-
' жен, предимно горещ и тежък за дишане. Преваля
пладня. Задух страшен. Яв. 2* мед. Мъчно, затруд¬
нено дишане поради болест в гърлото и гърдите;
астма. '	.
задуха ж. разг. Задух.
задухвам нсв., задухам св., прх. и нпрх. Започвам да
духам. Вятърът задуха.
задуша вж. з а д у ш в а м1»2.
задуша вж. з а д у ш а в а м*>.
задушавам1 нсв., задушй св. прх. 1, Затруднявам или
прекъсвам дишането на някого. Димът го задуша¬
ваше. Сълзите го задушиха.. 2. Умъртвявам човек
или животно, като прекъсвам, спирам дишането му
със стискане на гърлото или затваряне на устата и
носа. 3. преп. Потискам съществуването, развитие¬
то яли проявата на нещо. Някои се мъчат да заду¬
шат човешката мисъл. 4. прен. За бурен, плевел —
потискам друго растение, спирам нормалното му
развитие; заглушавам, задавям. — се нпрх. 1, Из¬
питвам недостиг на въздух, кислород, дишам с го¬
лямо затруднение (поради болест, силно притесне¬
ние, лош въздух и др.). Задушава се от злоба. 2.
Умирам от недостиг на въздух, липса на кислород.
Станал пожар и хората вътре се задушили. 3. прен.
Изпитвам затруднение, невъзможност да живея и
да се развивам, да се проявявам при определени
неблагоприятни условия. Той се задушаваше в тая
атмосфера на лъжа и лицемерие. 4. За растение —
нямам възможност да се развивам нормално, да
раста, задушава ме, задуши ме нпрх. Изпитвам не¬
достиг на въздух, дишам трудно или загубвам спо¬
244 задушавам
собност да дишам (поради болест, силно притесне¬
ние, страдание),
задушавам2 нсв., задуша са. прх. Готвя ястие, като го
/ покривам, захлупвам така, че да няма свободен
достъп на въздух-.
задушвам1 псе., задуша св., нпрх. и прх. Започвам да
душа. Кучето задуши и тръгна по следата.
задушвам2 нсс.„ задуша се. прх. рядко. Започвам да
душа.
задушевен прил. Сърдечен, интимен, дълбоко пскрен.
Задушевен разговор.
задушевност ж. Качество на задушевен; сърдечност,
интимност, дълбока искреност,
задушен прил. 1. Който затруднява дишането, в който
дишането е трудно, мъчително. Задушен въздух. Вре¬
мето е задушно. Влажна и задушна кухия. 2. прен.
Който притеснява, потиска, гнети, не дава възмож¬
ност, условия за свободна изява. Задушен живот,
задушен 1. прил. За ястие — който е приготвен чрез
задушаване в плътно затворен съд. Задушен заек.
Телешко задушено. 2. като същ. задушено ср. Заду¬
шено ястие. Поръчай едно задушено.	*
залушлйв прил. Който задушава, който пречи на ди¬
шането, Задушливи газове.
задушлйвост ж. Качество на задушлив,
задушница ж. Църковен християнски обичай за общ
помен на умрелите, който се прави на гробищата,
задушно Нарч. от з а д у ш е н, като сказ. огред. —
за означаване, че някъде има задух, въздухът е за-
• душен и трудно се диша. Отвори прозореца, че ми
етапа задушно. t
t задъвквам псе., задъвкам и задЬвча се., нпрх. и прх.
Започвам да дъвча.
задълбавам нсв., задълбпя св. 1. прх. Започвам да дъл¬
бая. 2. нпрх. Прониквам, навлизам надълбоко в не¬
що. 3. \прен. Навлизам надълбоко, в подробности
по дадена тема, проблем.
задълбочавам се нсв., задьлбочй се св. нпрх. Вниквам
дълбоко в нещо, отдавам се всецяло; вдълбочавим
се. Задълбочил се в четене.
задълбочен прил. Конто вниква дълбоко в нешо, раз¬
крива и обяснява същността на нещата. Прот.
повърхностен. Задълбочен учен. Задълбо¬
чен анализ на събитията.
задълбоченост ж. Качество на задълбочен; вдьлбоче-
ност,	■
задълго нарч. За или в продължение на дълго време.
Няма да е задълго.
задължавам нсв., задължа св. прх. 1. Възлагам някому
да направи нешо; натоварвам. Задължиха ме да се
погрижа за легла. 2. прен. Правя някой да изпитва
чувство на благодарност, да се чувства длъжен да
се отблагодари, да се отплатя за направено добро,
услуга и под. Тоя подарък много ме задължава. — се
нпрх. Поемам някакво задължение. О Задължавам
сметка — вписвам като дълг.
задължение ср. 1. Нещо, което някой е длъжен, трябва
да извърши, да изпълни. Служебни задължения. -
Поемам задължение. 2. Нещо, което някои някому
дължи, трябва да възстанови или да върне; дълг.
Имам задължения към банката.
задължителен прил. Който непременно трябва да съ¬
ществува или да бъде осъществен, изпълнен. При¬
съствието е задължително. Задължителна военна
служба. Спокойствието е задължително качество
на лекаря.
задължителност ж. Качество на задължителен,
задъпвам псе., задъня св. прх. 1. Турям, заковавам дъ¬
но иа нещо. 2. Затъквам, запушвам,	*
задънен пршк 1. Който има дъно. 2. Който е затворен
от единия край. Задънена улица. О В задънена ули¬
ца разг. — в тежко положение, от което няма изход
(намирам се, попадам),
задънка ж. нар. Заден капак, щит на кола.
задъня вж. задънвам.
задържам «се., задържа се. прх. 1. Възпирам, преча (в
движение, действие). Какво те задържа да направиш
това? Нещо задържа развитието. 2. Държа, заба¬
вям при себе си. Бях на гости и ме задържаха до
късно. 3. Запазвам, спестявам. Не задържа пари у
себе си. 4. Поставям под стража или в затворено
помещение; арестувам. 5. Сдържам. Едва задържах
смеха си. 6. Поддържам, подпирам. — се нпрх. На¬
мирам се някъде, оставам на мястото си, навъртам
се. Децата не се задържат у дома.
задържане ср. 1. Действие по гл. з а д ъ р ж а м. 2.
спец. Нервен процес, насочен към намаляване на
активността, прекратяване на реакцията към даден
дразнител. Прот, възбуждане.
задърпвам нсв., задърпам св. прх. Започвам да дър¬
пам. — се нпрх. Започвам да се дърпам,
задъхан прил. Който диша тежко и бързо, обихн. от
умора.
задъхвам се нсв., задъхам се св. нпрх. Започвам да ди¬
шам тежко и бързо (от умора, безпокойство и др.).
задявам1 нсв., задяла св. прх. диал. Слагам нещо на
гърба си и го закрепвам на раменете за по-удобно
носене. Бабата задяна цедилото и тръгна. — се
възвр. Вземам на гърба си товар, пригоден за зак¬
репване на раменете.
задявам2 нсв., задяна св. прх. разг. Заканвам, задирям.
безпокоя. Не задявай стария човек! — се нпрх. За¬
канвам се, шегувам се с някого,
задявка ж. 1. Закачане, задиряне. .2. Закачка, шега.
заляла еж. задява м1·2.	■
зйедно нарч. Съвместно, наедно. Прот,
поотделно. Живеем заедно. Работим заед¬
но. О Заедно с предл. — за означаване на предмет
или Лице, което съществува или участвува в някак¬
во действие едновременно, съвместно с друго лице
или предмет. Ще вървя заедно с тебе. Вземи чанта¬
та заедно с книгите.
заежвам се псе., заежа се св. нпрх. Започвам да се ежа.
зйек м. Див или питомен бозайник от семейство гри¬
зачи с дълги крака и дълги уши, Берде. Ангорски
зайци. Работата не е заек да избяга. Страхлив ка¬
то заек. О С един куршум* два заека у д р и м,
Спя като заек — с отворени очи и много леко.
Стрелян* (гърмян) заек. .
заеквам нсв., заекна св. нпрх. Запъвам се при говоре¬
не, мъчно изричам думите; пелтеча.
заекване ср. Действие по гл, заеквам; разст-
, ройетво на говора сър задържане или повтаряне на
звукове и срички,
заёкна вж. заеквам.
зйем м. 1. Вземане или даване на пари, материали,
вещи и др. при условие да бъдат върнати. Сключ¬
вам заем.. 2. Парична сума, отпусната от кредитно
учреждение за определен срок и с лихва. Заемът ми
от банката не е голям. Правителството направи
големи заеми. О На заем — назаем.

заемам1 нсв., зяёма св. прх. 1. Запълвам сьс себе си
някое пространство, място, помещение. Приберете
дървата, че заемат целия двор. 2, Живея, намирам
се в някакво помещение. Гостите са заели всички
стаи. 3. Имам някаква длъжност. Заемам важен
пост. 4. Вземам, завладявам сьс сила; окупирам.
— се нпрх. 1. Наемам се, нагърбвам се да направя
нещо. 2. Съсредоточавам интереса си върху нещо
или някого;.залавям се.
заёмам2 нсв., заема св. прх. 1. Вземам назаем. Чадъ¬
рът не е мой, заех го от един другар. 2. Давам на¬
заем. Библиотеката заема книги безплатно. Мо¬
жеш ли да ми заемеш няколко Лева.. 3. Заимствувам.
Българският език е заел много думи от руски.
заемен прил. Които се отнася до заем. Заемна сметка.
Заемен лихвен процент.
заёмен прил. Който е свързан със заемане на нещо,
даване на нещо за временно ползване. Заемна биб¬
лиотека. Заемна служба.
заемкя ж. 1, Нещо, което е заимствано, заето. Кул¬
турни заемки. 2. ез. Дума или израз, заети от чужд
език. Думата шинел* заемна от руски език.
заемодавец м. Човек, който дава в заем, назаем,
заемодател м. и заемодателна ж. Който отпуска, да¬
ва заем.
заемообразно нарч. Във вид, под формата на заем.
заесенява |се| нсв., заесепее |се| и заесенн |се| св. безл.
Започва есента, става есен. След Преображене вече
заесенява. ч
зает прил, 1. Който има много работа, та не разпо¬
лага със свободно време. Той е много зает човек.
2. Който е изпълнен, запълнен с нещо или се из¬
ползва от някого. Местата са заети. Телефонната
линия е заета.
заетост ж. Качество или състояние на Зает. Въпреки
голямата си заетост директорът ни отдели малко
време.
заехтявам нсв., заехтя св. нпрх. Започвам да ехтя. То¬
път . заехтя.	-
заешки прил. 1. Който е на заек или е от заек; зайчи.
Заешки уши. Заешка кожа. 2. Свойствен, присъщ на
заек. Заешко сърце. О Заешка кръв разг. — червено
вино.
зажаднявам нсв., зажадня св. нпрх. 1. Започвам да из¬
питвам (силна) жажда. Бях зажаднял за вода. 2. прен.
Обхваща ме, завладява ме, изпитвам силно желание
за нешо. Хората са зажаднели за духовна храна.
зажаля св.,· нпрх. и прх. Започвам да жаля. Зажалиха
селяните, и млади, и стари. Ваз. Какво си го зажа¬
лила, няма му нищо!
> зажеглям нсв., зажегля св. прх. Поставям жегли на ·
ярем, та впрягам добичетата.	.
зажелвам нсв., зяжёня св. прх. Започвам да женя ня¬
кого или неколцина един след друг, да уреждам же¬
нитбата, сватбата на някого. Те вече зажениха де¬
цата си. — се нпрх. Започвам да се женя. Послушах
го, зажених се, изпроводих сватовете. Бот. »
заживявам нсв., заживея св. нпрх. 1. Започвам да жи¬
вея. Те заживяха като приятели. 2. диал. За рана
-— заздравявам, зараствам,
зажулвам псе., зажуля св. прх. Започвам да жуля.
зажумявам нсв., зажуми св. разг, Замижавам,
зажълтявам псе., зяжълтея св. нпрх. 1. Започвам да
ставам жълт; пожълтявам. Нивите скоро ще зажъл-
теят. 2. Започвам да се жълтея, да изпъквам с
жълтия си цвят; жлътвам се. Пясъците на пустиня¬
та зажълтяха,
заинтересован 245
зажънвам нсв., зажъиа св. прх, Започвам да жъна. По
нашите места още не сме зажънари.
зазвучавам нсв., зазвуча св. нпрх. Започвам да звуча,
зазвънтялам нсв., зазвънтя св. нпрх. Започвам да звън¬
тя.
заздравявам1 нсв., заздравея св. нпрх. За рана — прес¬
тавам да кървя или гноя, затварям се със здрава
тъкан; зараствам, оздравявам.
заздравявам2 нсв., заздравя св. прх. Правя нещо да ста¬
не здраво, стабилно; заякча вам, укрепвам, стабили¬
зирам. Това ще заздрави редиците па партията.
зазеленявам |се| нсв., зазелеиея |се| се. нпрх. Започвам
да се зеленея.
заземявам псе., заземя св. прх. Свързвам електрическа
машина, уред или проводник със земята,
заземяване ср. 1.. Действие по гл. за з е м я в а м.
' 2. Устройство за свързване на електрическа маши- >
на, уред и пр. със земята. Защитно заземяване.
зазйждам нсв., зазидам св. прх. 1. Започвам да зидам.
2. Вграждам в зид, строеж или затварям със зид.
Зазидаха прозорците.
зазимявам1 нсв., зазимя св. нпрх. Започвам зимата, за¬
варва ме зимата някъде или в някакво състояние,
при някакви условия. Никога не съм зазимявал без
зимнина.	*
зазимявам2 нсв., зазимя св. прх. Подготвям, нагаждам
нещо (машини, добитък и др.) за презимуване, за
прекарване при зимни условия. Зазимявам кошери¬
те.	.
зазорява |се| нпрх, зазори |сс| св. безл. Започва да се
съмва, да се развиделява. О Зора се зазоря — пу :к-
на се зора, разсъмпа се.
зазоряване ср. Времето, когато започва да се зазоря¬
ва; разсъмване, развиделяване. Тръгвам на зазоря-
■ ване.
зазр^вам нсв., зазрея св. нпрх. Започвам да зрея.
зазубрим нсв., зазубря св. прх. 1. Започвам да зубря:
2. Научавам нешо наизуст, без да разбирам добре
или напълно смисъла му. Зазубрен урок.
зазъбнца ж. 1. Възпаление на венците, обикн. при ко¬
нете. 2. прост. Скомииа. Не яж халва пред децата,
че ще хванат зазъбица.
зазяпвам ее нсв., зазяпам се св. нпрх. разг. Заглеждам
се, зяпам в нещо, съсредоточавам цялото си внима¬
ние в нещо, та не забелязвам останалите неща; за-
плесвам се, захласаам се.
заигравам нсв., заиграя св., нпрх. и прх. Започвам да
играя. — се нпрх. Увличам се в игра, та прекарвам
прекадено много време играейки,
заизвйвам св., ппрх. и прх. Започвам да извивам, .
Жетварките занзвиваха тъжна песен.
заизмъквам нсв. и св, прх. Започвам да измъквам.
занмст|ву|вам нсв. и св., прх. Вземам, заемам и усво¬
явам, използвам чужди думи, идеи, сюжети и мо¬
тиви за поетични произведения и песни, украси и
ДР- [РУС.]
заннатявам се нсв., заииатя се св. нпрх. 1. Започвам да
се инатя. 2. Проявявам инат, говоря или върша не¬
що някому напук. Заипатил се е Иван на съседите
си, но добро няма да види.	.
заинтересовай и заинтересуван прил. Който очаква об¬
, лаги, изгоди от нещо или от някого.; обвързан, ан- ·
гажиран, пристрастен. Аз не съм заинтересован то¬
ва да стане.

246 заннтересдваност
заинтересованост и заинтересуваност ж. Качество на
заинтересован, заинтересуван, наличие на интерес у
някого; ангажираност, обвързаност, пристрастие.
заинтересувам исв, и св., прх. Предизвиквам, привли¬
чам нечий интерес, започвам да интересувам, да за¬
нимавам някого. Тази история много ме заинтере¬
сува. — се нпрх. Проявявам интерес, започвам да
се интересувам.
заинтересуван вж. заинтересован,
заинтересуваност	вж. за иитересова-
н о с т.
заинтригувам нсв. и св., прх. Възбуждам у някого сил¬
но любопитство. Това ме заинтригува извънредно
много,.
зайсквам нсв.; заискам св. прх,. Започвам да искам. За-
иека Стоян Диманка. Нарщ.
зянскрЯвам нсв., заискрЯ св. нпрх. Започвам да искря,
зайда вж. з ах о ' ж д а м1.
зайка и зайкйня ж. Женската на заек.
зайо (и като соб., често в съчет. Зайо Байо) м.
Гал ьовно название, име на заека като олицетворен
образ, обикн. в детските приказки. Тръгнал Зайо да
се жени.
зайцевъд м. Човек, който развъжда зайци,
зайцевйдеи прил. Който се отнася до зайцевъд и зай¬
цевъдство. Зайцевъдна ферма.
зайцевъдство ср. Отглеждане, развъждане на зайци,
зайчар м. 1. Ловно куче за зайци. 2. разг. Ловец, кой¬
то бие главно зайци,
зайчарите м. Помещение за питомни зайци. Домашен
зайчарник.	»
* зайче ср, 1. Умал. От зае к, 2. прен. Слънчево пет¬
но. Слънчеви зайчета играят по стените.
зайча прил. Заешки. Зайча мас. <>, Зайча сянка — тре¬
висто растение с дълги крехки стъбла и нишковид¬
ни листа, АБрагаёиз cfficinalis; аспарагус.
закалявам нсв., закадя св. 1. нпрх. Започвам да кадя,
■ да пуша, да димя. 2. прх. Изпълвам стая шш друго
помещение с пушек, дим; задимявам.
закален прил. Който има, получил е закалка. Заколена
стомана. Закалени бойци.
закаленост ж. Качество на закален, Закаленост на
стоманата. Закаленост на организма.
запалителен прил. Който служи за закалка, за закаля¬
ване. Запалителни процедури.
закйлка ж. 1. Твърдост н здравина, якост, които се
придобиват при закаляване. Революционна Закалка.
2. Закаляване. Ножчета с електрическа закалка,
закалугерявам нсв., закалутеря св. прх. Покалугеря-
вам. — се нпрх. Ставам калугер, покалугерявам се.
закалявам нсв., закаля св. прх. 1, Увеличавам твър¬
достта, якостта на стомана или сплав чрез нагря¬
ване и бързо охлаждане; калявам. 2. прен. Приуч-
вам, привиквам някого да понася несгоди и тегла,
правя някой да бъде силен, здрав, издръжлив; ка¬
лявам, Изпитанията го закалиха.
закана ок. Израз на решение да се причини някому
зло или да му се отдаде възмездие; заплаха, зап¬
лашване.
заканвам нсв., заканя св. прх. Започвам да каня. Зака¬
ниха го да им гостува.
заканвам се нсв., заканя се св. нпрх. I. Заявявам, че
ше сторя някому зло; заплашвам. Той ми се закани
грозно. 2, Започвам да се каня, да ее готвя, да се
глася да направя нещо. Заканил съм се от една сед¬
мица да ти донеса книгата.
заканнтелен прил. Който изразява или съдържа зака¬
на; заплашителен,
заканя вж. заканвам.
зак&ня се вж. заканвам се.
закалвам нсв., заканя св. 1. прх. Започвам да капя, да
изливам течност на капки. Закопахме му капки в
очите. 2. нпрх. За вода или друга течност — започ¬
вам да капя, да падам на капки. Закопаха едри кап¬
ки. Бот. > > Стопли се и стрехите' Закопаха. Лис¬
тата на дърветата' закапаха.
закарвам нсв., закарам св. прх. 1. Започвам да карам,
да върша нещо; подкарвам, подемам. Закараха ед¬
на хубава народна песен. 2. Карам хора или живот¬
ни някъде; откарвам. Прот. докарвам. Зака¬
рвай воловете в обора. 3. Карам с превозно средство
на друго място, различно от мястото на говорещо¬
то лице; откарвам. Вчера закарах на пазара кола
тикви. 4, Започвам, подкарвам (поредна година от
живота, съществуването си). От Никулден е зака¬
рал девета година.
закарвам се нсв., закарам се св. нпрх. Започвам да се
карам, да хокам и да се разправям,
закастрям нсв,, закастря се. прх. 1. Започвам да каст¬
ря, да подрязвам храсти, дръвчета и др. 2. преп. За¬
почвам да се карам, да хокам, да изобличавам ня¬
кого. Като го закастрих от къщи, та чак до тук.
закахърявам се нсв., закахъря се св. нпрх. Започвам да
се кахъря; утрижвам се.
закачалка ж. Покъщнина, приспособление за закач¬
ване на дрехи, шапка и др.; окачалка,
закачам 'и заканвам нсв., закача св. прх. 1. Оставям,
поставям, прикрепвам нещо да виси; окачвам. За¬
качи си палтото на закачалката. 2, Захващам нещо
за друго с кука шш друго приспособление. Закачих¬
ме вършачката за трактора. 3, Засягам, захващам
, при движение. Един клон ми закачи шапката и я съ¬
бори. 4. разг. Барам, бутам, бърникам. Не закачай
раната, че ще я развредши. 5. прен. Засягам с думи
или движения, действия; задявам, задирям. Закачам
момите по седенките. -— ее нпрх. Задявам, дразня,
предизвиквам.
закачка ж, 1. "Дума или израз, обикн. с шеговит ха¬
рактер, които засягат някого. Той винаги пуска та¬
кива закачки. 2. прен. разг. Връзки, отношения,
обикн. любовни; любовно задиряне. Те си имат за¬
качка. 3. Човек, обикн. дете, което постоянно се за¬
дява, закача, не оставя другите спокойни, на мира.
закачлив прил. Който проявява шш в който се съдър¬
жа шега, закачка, който обича да се шегува, закача
е другите. Закачлива песен. Закачлив поглед.
закачлйвосг ж. Качество или проява на закачлив,
закашлям св. нпрх. Започвам да кашлям. - се нпрх. За¬
почвам да кашлям,, получавам нристъп на кашлица,
закваса ж. Квас, подкваса, мая. Не зная с каква е
закваса заквасен. Вапц.
заквйсвам нсв., закиася се. прх. 1. Започвам да квася.
2. Подквасвам.
закваска ж. Закваса.
заквичавам нсв., заквича св. нпрх. Започвам да квича.
Озъби се на него злобно, залая, заквича. Ваз.
закелявявам нсв., зякслявСя св. нпрх. Обикн. за дър¬
во, гора — заболявам, покривам се с „кели‘‘ я
преставам да раста нормално, изсъхвам,
закнкотпам се нсв., закнкотя се св. нпрх. Започвам да
се кикотя.

закипявам нсв., закипя св. нпрх. 1, За течност — за¬
почвам да вря, да кипя. 2. прен. Започвам да се гне¬
вя, да се ядосвам; кипвам.	*
закйсвам нсв., закисна св. 1. прх. Наливам дървен съд
с вода, за да се надуят дъгите, та да нс тече. 2.
прен. Започвам да кисна някъде, застоявам се някъ¬
де дълго време. От кога си закисная по кръчмите?
закиселявам1 нсв., закнселёя св. нпрх. Започвам да
ставам кисел. Виното вече закиселя. закиселява мн,
закиселёе ми нпрх. Започва да ми киселее,
закнселявам2 нсв., закиселя св. прх. Правя нещо да
стане кисело; додкисе.лявам.
закнеквам се нсв., закйскам се св. нпрх. Започвам да
се кискам.
закйсна вж. закйсвам.	,
закйтвам нсв., закйтя св. прх. 1. Започвам да китя. 2.
Закичвам. Закитил китка на чело.
закйхвам нсв., закйхам св. нпрх. Започвам да кихам.
Изстинат ли му краката, веднага закихва.
закйчвам нсв., закйча св. прх. 1. Започвам да кича, да
украсявам. 2. Украсявам е цвете, забождам, затък-
вам цвете в коса, на ухо, на дреха и пр. — се възвр.
Закачиха се с по едно цвете.
заклатвам вж. заклащам.
закламерявам нсв., закламерй св. прх. Захващам, зак¬
репвам е кламер.
заклатутквам се псе., заклатушкам се св. нпрх. Започ-
. вам да се клатушкам, с клатушкаме тръгвам,
заклащам и заклатвам нсв., заклатя св. прх, 1. Започ¬
вам да клатя, да люлея. 2. Разклащам. Той. заклати
лодката и щеше да ни издави.
заклевам и заклинам нсв., закълнй св. 1. прх. Обвър¬
звам някого с клетва в името на нещо. Заклевахме
нови членове на комитета. 2. само св. Започна да
кълна. - се нпрх. Обвързвам се, задължавам се с
клетва. Заклел съм се да говоря само истината.
заклеймявам нсв., заклеймя св, прх. Изобличавам,
осъждам, остро порицавам, жигосвам. Изменници¬
те бяха порицани,
заклеквам нсв., заклекпа св. диал. Записвам някого,
отнемам му времето, та не може да си върши ра¬
ботата. Заклекнаха ме гости, та не можах да про¬
чета книгата.	*
заклет прил. 1. Който се е обвързал с клетва, дал е
обещание. Зиклет експерт-счетоводител. 2. разш.
Който е неизменно някакъв, който упорито пази
пякакво свое основно качество. Заклет ерген. Зак¬
лет привърженик на демокрацията. Заклети враго¬
ве. 3. Зъл, непримирим, отявлен. Осъди ии врагът
заклет, Я в.
заклещвам нсв., заклёщя св. прх. Стягам, притискам,
захващам нещо като с клеши или обхвашам, заг¬
раждам нещо или някого така, че да не може да се
измъкне; приклещвам. - се нпрх. Попадам в нещо,
което ме притиска, захваща, обгражда така, че не
мога да се освободя, да се измъкна; приклещвам
се.
заклймвам нсв., заклймам св, нпрх, Започвам да кли-1
мам.
заклинам вж, заклева м.
заклинание ср. Словесна формула, израз с предпола¬
гаема, въображаема тайнствена магическа сила (да
предизвиква зло или добро).	*	\
заклинател м. и заклинателна ж. Лице, което произ¬
нася заклинания. >	-
заклинвам и заклйиям нсв., заклиня св. прх. Стягам,
затягам нещо с помощта на клин,
законник1247
заклокочвам нсв., заклокоча св. нпрх. Започвам да
клокоча.
заключа1 вж. заключавам. ,
заключа2 вж, заключвам.
заключавам нсв., заключа св. прх. 1. Правя извод, зак¬
лючение (по дадено обстоятелство, факт, изказва¬
не). От думите ти човек може да заключи, че не
си съгласен. 2. Произнасям заключителни думи,
слагам край на разговор, беседа и под. — се само
нсв. нпрх., в 3 л. Състоя се в нещо, представлявам.
В какво се заключава трудността на въпроса?
заключалка ж. Приспособление, устройство за зак¬
лючване на врата, прозорец, капак и др. ’
заключвам нсв., заключа св. прх. 1. Затварям врата,
помещение с ключ. Заключих стаята. Касата е
заключена. 2, Затварям някого или нещо под ключ.
Заключих го в зимника. *
заключение ср, 1. Извод, следствие, краен резултат.
2. Край, завършьк.
заклпЪченшк м. и заключенная ж. пост. Затворник. Аз
съм заключения в мрачен затвор. Деб.
заключителен прил. Който е свързан с края на разви¬
тието на нещо, с края на поредица от явления, фак¬
ти, събития; краен, последен, окончателен. Заключи¬
телна фаза. Заключителна фраза. Заключително
заседание.
закляквам нсв., заклинам св. нпрх. Започвам да кля-
кам,
закийжвам нсв., закнйжа св. прх. рядко. Затварям про-,
зорец или друг отвор с хартия.
заковавам нсв,, .закова св. прх. 1. С удари вкарвам, за¬
бивам гвоздей или клин в дъска, стена и др. 2. С
гвоздеи закрепвам, прикрепвам дъска, дърво, греда
и др. към нещо друго. 3. прен. Спирам, задържам,
правя някой или нещо да спре изведнъж, да застане
неподвижен. Заковах коня да място. Застана пред
генерала като закован. 4. Започвам да кова. —- се
нпрх. Спирам се рязко, изведнъж, заставам непод¬
вижен.
закодйрвам нсв., закодирам нсв. прх. Представям, за¬
писвам информация, текст с помощта на код; за-
шифровам.	·
заколвам нсв., заколя св. прх. Умъртвявам живо съ¬
щество, животно или човек, като му прерязвам гу¬
шата,
заколение ср. книж. Действие по тя. заколя.
О На заколение водя, изпращам —■ на
сигурна смърт, гибел, избиване,
закоа м. 1. Установена от държавна власт, от съот¬
ветен държавен орган задължителна норма за дейс¬
твие, повеление в обществото, за регулиране, уреж¬
дане живота на обществото. Закон за
образованието. 2. Повтарящо се, съществено и ус¬
тойчиво отношение, връзка между явленията в
действителността. Закон за запазване и превръщане
на енергията. Закон на Планк. 3. Установен ред, би¬
това особеност, обичай, правило, норма, задължи¬
телни в дадена обществена единица или област. Във
всяко село и закон. 4. раз?. Вяра, религия, обред. За¬
конът на мохамеданите забранява да се яде свинско.
законен прил. Който е съобразен, съгласен със зако¬
ните, който -не нарушава закона. Законни средства
за борба. Законен срок. Законен път.
законник м. Сборник от закони; кодекс.

248 законност
закдиност ж. 1. Качество на законен. Прот.
незаконност. Оспорват законността на
Действията ми. 2. Наличие на добри, справедливи
и задължителни за всички, спазвани от всички за¬
кони.
законов прил. Който се отнася до закон. Законов ред.
законовйд м. книж. Лице, което познава или изучава
правните закони; правист, юрист,
законоведение ср. книж. Познаване или изучаване на
законите.	,
законоведсц м. остар. Законовед,
законодател м. 1. Човек или държавен орган, който
твори, създава, установява законите в дадено об¬
щество. Мойсей е пророк и законодател- 2, Който
установява, диктува норми на поведение а общест¬
вото. Законодател на модата.
законодателен прил. Който се отнася до законодател,
до създаване, установяване на закони. Законодател¬
на власт. Законодателен орган. О Законодателни
избори — избори за Народно събрание. Законода¬
телна инициатива — право за внасяне на законоп¬
роекти в законодателните органи,
законодателство ср. 1. Дейност по създаване на зако¬
ни, 2. Съвкупност от законите в държавата или от
законите, действащи в определена област. Граж¬
данско законодателство. Работническо законода¬
телство. Трудово законодателство.
законодателст|ву]вам нсв. книж. Участвам в съставя¬
не и утвърждаване на закони,
закономерен прил. Който се подчинява на определени
закони (главно във 2 знач.), който става по опреде¬
лен ред. Закономерно развитие. Закономерни явле¬
ния.	*	'
закономерност ж. 1. Качество на закономерен; законо¬
съобразност. 2 Последователна проява на действия¬
та на даден закон. Закономерност на явленията,
закононарушение ср. Нарушение на закон (в 1 знач.);
престъпление,
закононарушител м. книж. Лице, което е извършило
закононарушение, престъпник.
законоположение ср. Отделно, определено разпореж¬
дане на даден закон (в 1 знач.).
законопрестъшлик м. н законопрсстъшгаца ж. книж.
Лице, което престъпва закона, разпорежданият* на
законите; закононарушител, престъпник,
законопроект м. Проект за закон, който се внася в за¬
конодателен орган за обсъждане и утвърждение, За¬
конопроектът е внесен вече в Народното събртше.
законороден прил. Който е дете на родители, сключи¬
ли законен брак. Прот. незаконороден,
законосъобразен прил. Който е съобразен със закони¬
те. Законосъобразни мерки.
законспирирам нсв. и св., прх. Правя някои или нещо
да стане таен, конспиративен. Законспирирахме дей¬
ността си.
закопавам «се., закопая св. прх. 1. Започвам да копая.
2, Поставям нещо в изровена яма и го покривам с
пръст; заравям. Бил си закопал парите някъде в гра¬
дината. 3. стесн. Погребвам мъртвец. 4. прен. разг.
Съсипвам, погубвам, опропастявам. Закопа го бив¬
шият му съдружник.
заколнявам нсв., закопнея св. тзрх. Започвам да коп¬
нея, обзема ме силен копнеж по нещо или по няко¬
го. Закопнях. за дома и семейството си.
закопчавам нсв„ закопчая и закончея ся. прх. 1. Съе¬
динявам краищата на дреха, обувки, чанта и др. с
помощта на копчета, цип и др. Прот.
откопчавам, разкопчавам. За¬
копчай си яката на ризата. 2. Вкарвам копче в или¬
ка или дупката му, съединявам двете части на коп¬
че, цип или друга закопчалка,
закопчалка ж. Приспособление за закопчаване, зат¬
варяне на портмоне, чанта, стара подвързана книга
и пр.
закопчая вж. закопчавам,
закопчвам нсв.. закопчам св. прх. прост. Закопчавам,
закончен еж. закопчавам.
закоравйвам нсв. закоравея св. нпрх. 1. Ставам корав,
втвърдявам се. 2. прен. За душа, сърце и под. —
ставам безчувствен, безучастен, жесток. 3, прен. За
навиди и черти на характера — който не се поддава
на въздействие и промяна.
закоравял прил. 1. Който е станал корав, твърд. Зако¬
равели пръсти. 2. прен. Който е станал груб, безчув¬
ствен. Закоравели сърца. 3. прен. Който не се подда¬
ва на въздействие и промяна; непоправим.
Закоравял пияница.
закоравялост ж. Качество на закоравял.	♦
закоренйвам1 нсв., закоренея св. нпрх. остар. 1. За рас¬
тение — пускам корени; вкоренявам се. 2. прен. За-
коренявам се, вкоренявам ое.
закоренявам2 нсв., закореня св. прх. остир. 1. Правя
нещо да пусне корени, да се вкорени; вкоренявам.
2. прен. Правя нещо (мисъл, чувство, навик) да про¬
никне някъде дълбоко, .да се установи и затвърди;
вкоренявам. — се нпрх. 1. Пускам корени; закоре-
нявам\ вкоренявам се, 2. прен. За мисъл, чувство,
навик —- прониквам, настанявам се трайно; вкоре-
нявам се.	.	.
закорспял прил. Който е пуснал дълбоки корени, ус¬
тановил се е трайно и не се поддава на въздействие
и промяна. Закоренели навици.
закорепялосг ж. Качество на закореиял.
закостеня вам нсв., закостенея-се. нпрх. 1. Втвърдявам
се, ставам като кост. 2. прен, Замирам в дадено със¬
тояние, преставам да се развивам, променям.
закостенял прил. Който е престанал да се развива,
променя, изостанал е от времето си. Закостенеят
възгледи.	.
закостенялост ж. Качество или състояние на закосте¬
нял, пълен застой в развитието на някого или не¬
що.	*
закотвям нсв., закотвя св. прх. Закрепвам кораб или
лодка на едно място, правя да остане неподвижен
с помощта на котва. Закотвихме кораба в един не¬
познат. залив.
закотквам нсв., закйткам св. прх. 1. Започвам да кот¬
кам някого. Откога сме го закоткали да дойде с
пас. 2. С коткане залъгвам, примамвам някого;
прикотквам. Тя го закотка около себе си и му взе
имота.
закраставявам нсв., закраетавея св. нпрх. Хващам
краста; окраставявам.
закрачвам нсв., закрача св. нпрх. Започвам да крача,
да ходя; тръгвам. Той пак закрачи от единия ъгъл
на стаята до другия.
закрепвам нсв., закрея св. нпрх. Започвам да крея.
закрепвам1 нсв., закрепна св. нпрх. Заяквам, засилвам
се, възмогвам се; укрепвам.
закрепвам2, закрепявам н закрепям нсв., закрепя те.
прх. 1. Започвам да крепя нещо нли някого. 2. Нос-
тавям нещо така, че да не падне. — се нпрх. Уста¬
новявам се, задържам се здраво на едно място.
закрепостЯвам «са., закрепости св. прх. Поставям ня¬
кого в крепостно положение; поробвам. [рус.]
закрепя,	закрепявам,	закрепям	вж.
закрепвам2.
запретвам нсв., закр#там св. нпрх. Започвам да кре¬
там, тръгвам кретайки. Бабата се обърни и закрета
по пътя.	’
закрещявам нсв., закрещя св., нпрх. н прх. Започвам
да крещя.
закрея вж. закрепвам.
закривам нсв., закрия св. прх. 1. Покривам, скривам,
затулям. Тя закри лицето си с ръце. 2. Крия зад се¬
бе си, служа като прикритие за някого или нещо.
Той ме закриваше от Чужди погледи. Дървото ме
закрива. 3. Пазя, заслакям. Планината ни закрива
*	от студените ветрове. 4. Премълчавам, укривам,
прикривам. Майката закриваше недостатъците му.
5. [рус.] Обявявам нещо за завършило, приключе¬
но; прекратявам. Ще закрия заседанието, б. Започ¬
вам да крия.
закрнвявам нсв., закривя св. 1. нпрх. Започвам да кри¬
вя, да куцам. 2. прх. Извивам, изкривявам нещо на
една страна. 3. нпрх. Завивам, правя завой, изме-
•	ням посоката на движението си. — се нпрх. Започ¬
вам да се кривя (някому).
закрила ж. Зашита, покровителство, грижа за някого.
Вземам го под своя закрила. Под закрилата на за¬
кона.	* , .
закрнлник м. и закрилница ж. Защитник, покровител,
закрилям нсв., закриля св. (рядко), прх. Вардя, пазя,
защитавам, покровителствам някого,	»
закрит прил. 1, Закътан, затулен, запазен (от вятър,
чужди погледи и др.). Закрито място. 2. Който
има покрив, не е под открито небе. Прот.
о т к р и т. Закрит плувен басейн. 3. Затворен,
прекратен. Изложбата е закрита. 4. При който не
се допускат външни посетители. Закрито зседание.
закрйтие ср. 1. Място, запазено от погледа и изстрелите
на противника. 2. Безопасно място, убежище за спа¬
сяване от самолетни бомби; укритие, скривалище,
закрия вж. закривам. '
закръглен и закръглен прил. 1. Който е с кръгла, вал-
честа форма; заоблен. 2. За човек, човешко тяло —
който е възпълен, та частите му имат заоблена,
кръгла форма. 3, Който е пресметнат яли се изра¬
зява в кръгли числа. Закръглена сума, *
закръгление ср. Закръгляване, закръгляне. Бюджетни¬
те приходи се приемат с известно закръгление.
закръгленост и закръгленосг ж. Качество на закръг¬
лен. Закрьгленост на формите.
закръглявам и закръглям нсв.. закръгля св. прх. 1,
Правя нещо да стане кръгло или валчество; заоб¬
лям. 2. При изчисляване, пресмятане правя дадено
число да стане кръгло чрез прибавяне или отнемане
на единици. Числото 5.9 се закръгля на 6. 3. Правя
дадена сума или количеството, броя на нещо да
стане или да се изразява, да се представя с кръгло
число. Закръглихме сумата. Баба ми е на 73 години,
но. ги закръглява па 70. Скоро ще закръгли осемде¬
сетте. — се нпрх. 1. Ставам кръгъл. 2. Напълня-
вам, поправям се. Жената оздравя и се закръгли.
закръпка ж. разг. Кръпка.
закръствам се н закръсгям се нсв.. закръсти се св.
нпрх. 1. Започвам да се кръстя, 2. Кръстя се упори¬
то. Като се закръстили ония ми ти бабички!
закървявам 249 ♦
закръстосвам нсв., закръстбсам св.. прх, и нпрх. Започ¬
вам да кръстосвам.
закряквам нсв., закрякам св. нпрх. Започвам да кря¬
кам.
закрясквам нсв., закряскам св. нпрх. Започвам да
кряскам.	-
закуквам нсв., закукам св. 1. нпрх. Започвам да кукам.
Закукала сива кукувица. 2, прх. В израз закуква ме
кукувицата — за пръв път през годината чувам ку¬
кане на кукувица. Тая година кукувицата ме закука
с пълна торба. Според поверието както те закука
кукувицата, така ще ти върви през годината.
закуивам вж. закупува м2.
закупвач м. и закупвачка ж. Който закупува, закуп-
ва.	.
закупувам1 св, прх. Започвам да купувам. От сутрин¬
та съм закупувал книги.
закупувам2, закупаам и закупям нсв., закупя св. прх.
Купувам нещо, обикн. в голямо количество или из¬
цяло. Търговците закупуват огромни количества
■ тютюн. Едно време закупуваха житото още на зе¬
лено.
закупчик м. Длъжностно лице, което закупува стоки,
материали, суровини и др. за предприятие, учреж¬
дение, заведение. Закупчик на кооперацията, [рус.]
закусвалня ж, Заведение, където поднасят закуски,
където човек може да закуси,
закусвам нсв., закуся се., нпрх. и прх. Правя закуска,
ям на закуска. Сутрин никога на закусвам. Какво
закусихте?
закуска ж. 1. Сутрешно хранене, първо ядене през
деня. На закуска ни дават чай и сирене. 2. Леко,
малко ядене, похапране. Следобедна закуска. 3.
Храна за такова леко, малко ядене (кифла, баничка,
сандвич и др.). Всеки да си носи закуска. На много
места се продават закуски.
закуцвам нсв., закуцам св'. нпрх. Започвам да купам,
тръгвам куцайки!. Раненият войник закуца към влака.
закучвам се нсв., закача се св. ппрх. I. За кучка — за¬
почвам да се куча, да раждам. 2. само в 3 а., разг.
За някаква работа, процес — запъва се, не върви,
не става. Работата пак се закучи и ще закъснеем.
закъд4 нарч. Накъде, към коя посока, за кое място,
за къде. Закъде си се забързал?
закъдсто нарч.-сз, Накьдетю, за или към което място,
закъкрям нсв., закъкря св. нпрх. Започвам да къкря.
Огънят се засили и гърнето пак закъкра.
закълвавам нсе., закълва се., прх. и нпрх. За птица —
започвам да кълва. Кокошките лакомо запълваха
житото.	,
закълна вж. заклевам.
закълннпам нсв., закълни се. нпрх. рядко. За растение,
семе — започвам да кълня, да пускам кълнове; по-
кълнвам. На топло място картофите лесно закъл-
няват.
закЬлчвам нсе., закълча се. прх. Започвам да кълча.
Танцьорките закълчиха снага. - се нпрх. Започвам
да се кълча.
закъит ияам нсе., закънтя св. нпрх. Започвам да кънтя.
Песента закънтя е залата. .
закървввявам нсе., закървавя св. прх. Накървавявам.
Закървавили си ножовете.
закървявам нсв., закървя са. нпрх. Започвам да гървя.
Венците ми закървяха.

250 закържавявам
закържавЯвам нсв., закържавёя св„ нпрх. Заболявам и
преставам да раста, да се развивам нормално. За-
кьржавели прасета. > > Закържавяване по расте¬
нията.'
закърмвам и закърмям «се., закърмя се. прх. 1. Започ¬
вам да кърмя. Тъкмо бях закърмила детето и дой¬
доха гости. 2. Захранвам с кърма. Закърмихме те-
■ лето с траци. 3. прен. Правя някой да възприеме
нещо още в началото на развитието си, в най-ранна
възраст, Закърмиха го с духа и идеите па Възраж¬
дането.
закърмен прал. Който е вкусил или възприел нещо на
млади години, в началото на живота или на разви¬
тието си. Ботев е закърмен с духа на народната песен,
закърмя, закърмям вж. закърмвам.
закьрнявам нсв., закърнея се. нпрх. Оставам недораз¬
вит. На коня пръстите са закърнели.
закърпвам и закършим н«я., закърня св. прх. 1. Кърпя
колкого е потребно, поправям нещо с кърпене. За¬
кърших само единия чорап 2. прен. разг. Поправям,
заздравявам, закрепвам нещо донякъде, отчасти.
Закьрпих здравето. Ще закърпим работата. 3. шег.
Завличам някого, не връщам взетото назаем или
измъквам, вземам от някого нещо с измама или
нахалство.
закъртвам и закъргям нсв., аякъртя св. 1. прх. Започ¬
вам нещо да къртя. Закършихме стените на къща¬
та. 2. нпрх. жарг. Заспивам дълбоко, започвам да
спя. Той вече закърши, не го будете.
закършваи нсв., закърша св. прх, 1. Започвам да кър¬
ша. Тя закърши ръце от жалост. 2. Пречупвам не¬
що, преди да успея да го забия. Ударих, клина нак¬
риво и го закърших в дървото. О Закъртвам го
жарг. — загазвам, изпадам в трудно, безизходно
положение.
закусвам нсв,, закъсам св, 1. прх. Започвам да късам
нещо. 2. прх. Скъсвам нещо малко, от единия край
или на отделни места. Закъсах си цървулите на пе¬
тите. 3. нпрх, прен, разг, Изпадам в тежко положе¬
ние; загазвам. От ден на ден все пд закъсвам със
здравето.
закъснение ср. Идване, пристигане, поява или извър¬
шване н? нещо след определеното време; закъсня¬
ване. Влакът пристига с цял час закъснение,
закъснея вж. за к ъ с н*я вам.
закъсннтел м. спец. 1. Приспособление към машина
или механизъм, което контролира работата им,
включва ги в определено време. 2. Приспособление
в бомба за забавяне на избухването й.
закъснйтелен прил. 1. Който се отнася до закъснител.
2, спец. Който става, извършва се е все по-малка
скорост. Прот. ускорителен. Закъспител-
но движение.
закъсмявам нсв., закъснея св. нпрх. 1. Пристигам, ид¬
вам, появявам се или извършвам нещо по-късно от
определеното време. Вях закъснял само 10 минути.
2.	Забавям се, оставам някъде или върша нещо до
късно. Лягайте си рано, не закъснявайте.
закЬтан прил. Обикн. за място — който е отдалечен
и скрит, зашитен от чужди погледи, от шум, вятър
и под.; скътан, затулен, скрит. Закътано място. За¬
кътана полянка.
закЬтвам нсв., закътам св. прх. Слагам нещо на скри¬
то, закътано място; скривам, затулям, скътвам.
заля ж. 1. Голямо помещение в сграда, предназначе¬
но за събрания, концерти, спортни игри и др.; са¬
лон. Събранието е в голямата зала. В залата нас¬
тана тишина, 2. Отделна, самостоятелна сграда за
спортни игри, концерти и под. Спортна зала. [от
нем,]
залавям нсв., заловя св. прх. 1, Хващам, улавям. За¬
лових го за дрехата. Заловиха избягалия престъп¬
ник. Мечка я заловят в гората и пак се научава да
играе. 2. разг. Започвам някаква работа, дейност;
подхващам, захващам. Ще заловя търговия. Лош
път си заловил, момко! — се нпрх. Започвам да вър¬
ша нещо; захващам се. Няколко пъти се залавям с
тая работа.
залагам псе., залбжа св. прх. 1. Поставям нагодена
мрежа, въдица, клопка и под., за да се хване риба
или дивеч, мишка и др. 2. Давам или обричам имот
срещу пари и при условие, че като върна парите,
ще си освободя имота. 3. Давам или обричам като
уверение, че ще устоя на думата си или че ще стане,
както казвам. Залагам си главата, ако това не е
вярно. 4. Поставям пари или друго нещо, което щс
дам, ако загубя игра или облог, Залагам пет лева..
Момче си залага конче за петстотин, момиче зала¬
га гердан за хиляда. Нар.п.
запазвам нсв., залазя се. нпрх. Започвам да лазя, да
пълзя. Детето залази преди една седмица.
залаЙвам нсв., залая се нпрх. Започвам да лая. Разбу¬
ди се селото, залаяха псета. Ваз.
заламтявам псе., зиламтя св. нпрх. Започвам да ламтя.
заланвам нсв., залйпам св. прх. Започвам да лапам,
Замтаха качамака.
зялЯя вж. з а л а й в а м.
зялСгня вж. залягам.
заледен прил. 1. Покрит с лед. Заледено стъкло. 2.
прен, разг. Изстинал, замръзнал, премръзнал,
заледявам нсв., заледй св. прх. Превръщам в лед,
покривам с лед. Студът заледи реката. — се нпрх,
1.	Покривам се с лед. Прозорецът се е Заледил. 2.
Ставам на лед; 'замръзвам. 3, прен. Изстивам, зам¬
ръзвам, премръзвам.
залежавам нсв,, залежа св. нпрх. 1. За стока, матери¬
али — стоя дълго време непродаден или неизполз¬
ван.. 2. Лежа дълго, продължително, обикн. поради
болесг. — се нпрх. 1. Оставам да лежа дълго; изле¬
жавам се. 2. Лежа дълго болен; залежавам. 3. За
стока, материали и под. — стоя, оставам дълго
време непродаден или неизползван; залежавам,
залежал прил. Който от дълго време стои непродаден
или неизползван. Залежали стоки.
зялСжи мн. Натрупвания от руда, каменни въглища,
сол и др. под земята. Яма ли из Родопите богати
рудни залежи? [рус.]
залез м. 1. Залязваме на слънцето или месеца; заник,
заход. 2. Времето, когато залязва слънцето. Ще
тръгнем по залез. 3. прен. Упадък, замиране, отми¬
ране. Талантът му е вече на залез.
зялезен прил. рядко. Който се отнася до залез.
залепвам1 нсв., залепна св. нпрх. Оставам закрепен,
прикрепен към нещо, до което съм се допрял. Кра¬
ката залепват в гъстата кал.
залепвам2 и залепям нсв., залепя св. прх. 1. Започвам
да лепя. 2. Закрепвам, прикрепвам едно нешо към
друго с лепило или по подобен начин. 3. Замазвам,
запушвам (дупки, пукнатини и под.). Залепих бъкли¬
цата с восък. — се нпрх. 1, Прикрепвам се здраво
към нещо друго, обикн. с помощта на лепило. Мар-

ката не ще да се залепи. 2 прен. разг. неодобр. Нат¬
рапвам се някому и го следвам неотлъчно.
залесён прил. Покрит с (новонасадена) гора. Източни
Родопи са слабо залесени.
залесителен прил. Който се отнася до залесяване. За¬
лесителен пояс.
залесявам нсв., залеся св. прх. Садя дръвчета, превръ¬
щам някаква площ в гора.
залетя М вж. залетявам и залита м2.
залетявам и залитам псе.. залетя! се. нпрх. Започвам
да летя.
залетявам се и залитам се * лее., залетя се св. нпрх.
разг. 1. Спускам се, затичвам се стремително, бър¬
зо. Накъде така си' се залетял? 2. Засилвам се. За¬
летя се и прескочи оградата.
залив м. Вдадена § сушата част от море или от го¬
ляма река. Морски залив.	-
заливам нсв., залея св. прх. 1. Обливам, поливам. За¬
лей баклавата със сироп. 2. Наводнявам. Придпшяа-
та река залива полето. 3. Запоявам с разтопен ме¬
тал или друго вещество. 4. нпрх. прен. диал.
Поправям се. възстановявам здравето си. — се
нпрх. Отрупвам се с голямо количество от нещо;
наводнявам се. У лирите се заляха с народ. О Залн-
ням се от смях —смея се силно, пеудържимо.
заливосвам нсв., залявосам св. прх. диал. 1. Замазвам,
заглаждам (с вода). 2. прен. Потулвам, скривам, за¬
мазвам. Имаше нещо не за пред хора, но го заливо-
саха.
затитавнм се нсв., залиг&вя се св, нпрх. разг. Започвам
да се лигавя. Какво си се залигивил с децата?
залнзан прил. 1. Пригладен с лизане или с нещо мок¬
ро. Заприличал е на зализано коте. 2. разг. Префър-
цунен. Зализан красавец. Занизана физиономия.
залязвам псе., золнжа св. прх. 1. Започвам да лижа.
Кравата залива телето. 2. Заглаждам, приглаждам
(коса) с нещо мокро. Зализала си косата като ци-
‘ ганска булка.
залинявам нсв., залинея св. нпрх. Започвам да линея.
Залиня мома Гергана. П.Р.Сл.
з£лис м. и (рядко) ж. диал. 1. Залисия. 2. Замайване,
залисам вж. записвам,
залисан прил. Който е увлечен, чието внимание е по¬
гълнато от нещо важно или интересно; улисан.
Бяхме залисани покрай празника.
за™сапост ж. Качество или състояние на залисан,
залнсвам нсв., залисам св. прх. 1. Отвличам внимани¬
ето на някого. Залисват го другари, та не може да
си учи уроците. 2. Залъгвам, забавлявам, Какво ме
записваш с тия детинщини! — се нпрх, 1. Увличам
се, вглъбявам се в нещо, та не обръщам внимание
на нищо друго. Залисах се с тия задачки и пропус¬
нах обяда. 2. Занимавам се с някаква работа, отв¬
личам вниманието си с нещо. Човек е нещо трябва
да се записва — да му минава времето, [от гр]
залисия ж. разг. 1. Залисване, отвличане на внимани¬
ето. 2. Странична или второстепенна грижа, която
поглъща времето и вниманието. От залисии не мо¬
жем да се съберем.
залитам1 вж. залетявам.
залитам2 нсв, залети св. нпрх, 1. Губя равновесие, ка¬
то ходя; олюлявам се. Залита като пиян. 2. обикн.
нсв. прен. Залавям се ревностно с нещо; залягам,
налитам. Бива си го момчето, залита за работа. 3.
обикн. псе. прен. Стремя се, увличам се. Тъй глупе¬
цът, тъй залита да прекара добър живот. Бот.
залитам се вж. залетявам с е.
залудявам 251
залйтвам нсв., залитна св. нпрх. Залитам2 веднъж или
поединично. Пияният залитна и падна в калта. в
заличавам1 нсв., залича св. нпрх. Започвам да лича, да
сс виждам по-ясно; проличавам. Сега вече залича
каква била работата.,	*
заличавам2 нсв., залича св. прх. Пра зя нещо да прес¬
тане да личи или да съществува; изличавам. Зали¬
чих написаното. Заличавам нещо от лицето па зе¬
мята. Заличили следите от пожара.
заловя вж. залавям
залог 1 м. 1. Нешо, което някой залага, което е зало¬
жил, Срв. миза. Оставих два лева залог. Залогът
е голям. 2. Това, което е условие, предпоставка за
' (бъдещо) осъществяване, извършване на нещо. Доб¬
рата подготовка е залог за бъдещи успехи.
залог2 м. Глаголна категория, свойство на глаголните
форми да показват отношението на глаГолного ли¬
це към действието: а. Когато глаголното лице съв¬
пада с реалния вършител на действието (деятеля),
налице едеятелен залог, нанр.: Аз чета кни¬
га. Той спи на леглото. Тя сс смее. б. Когато дейс¬
твието изхожда от друг деятел и е насочено към
глаголното лице, налице естрадателен
залог, иапр .: Книгата се чете от мнозина. Писмо¬
то е написано от неизвестен човек.	1
заложа вж. залагам.
залбжба ж. Вродена способност, наклонност за твор¬
ческа дейност; дарба, надареност, талант,
заложен прил. 1. Който е поставен някъде с опреде¬
лена цел. Край брега има заложени мрежи за риба.
2.	Който е даден или оставен като залог. Заложени
пари. Заложен имот.
заложеН прил. Които отпуска заеми срещу залог. За¬
ложна къща. Заложна банка.
залджник м. и заложница ж. 1. обикн. м, Войник, ос¬
тавен под чужда власт до сключване на мир. Ние
бяхме заложници, а не пленници. 2. Лице, задържа¬
но от враждуваща сила. от противник като залог
за изпълнение на определени искания или обеща¬
ния. Цезар поискал като заложници синовете на
пленените първенци. 3. диал. Стари сват или поба-
щим (помайчима) на сватба,
зяложничсство ср. Положение на за^ложник (в I и 2
знач.).
заломотвам нсв., заломбтя св., нпрх. и прх. Започвам
да ломотя, Пияният заломоти нещо, но никой не му ”
обърна внимание.	_
залоствам и залостям нсв., залбетя са. прх._ 1. Затва¬
рям врата, вход, отвор с лост. 2. Притискам, заг ,
нездвам, затрупвам,
залдчвам нсв., залбча св. прх. Започвам да лоча. Кат- ‘
ката жадно залочи млякото.
залоявам се нсв., запоя се св. нпрх. За храна, ядене или
съд — хващам лой, покривам се с лой отгоре, по
повърхността.
зали м. Едновременен гърмеж с много пушки или то¬
пове, [рус.]
зйлпов прил. Който е във впд на залп. Залпов огън.
Залпова стрелба.
залудея вж. з а л у д я в а м.
зйлудо нарч. разг. Напразно, без полза, без резултат. „
Залудо работи, залудо не стой. Поел.
залудявам св. нпрх. Започвам да лудувам,
залудявам нсв., залудея св. нпрх.' 1. Започвам да лу-

252 залутан
1
дея. 2. Обзема ме силно желание, влечение, страст
по някого или нещо.
залутан прил. 1, Скрит, затулен, отдалечен. В една за¬
лутана местност видях диви кози. 2. Който се лута;
зареян. Бродих залутан из гората.	:
залутвам се нсв,, залитам се се. нпрх. 1. Злочзам да
се лутам. Втори път се залутваме из тоя храста¬
лак. 2. Озовавам се, попадам в непознато затънте¬
но място, обърквам се и не намирам изход; заб¬
луждавам се. Залутах се из гъсталаците. та едвам
се оправих.
залъгалка ж. Играчка или приказка, скоропоговорка
и др., с която залъгват деца.
залъгвам псе., залъжа св. прх. 1, прх. и нпрх. Започвам
да лъжа. Нашият Хитър Петър пак залага. 2. За¬
бавлявам с играчки, приказки и под. Обичам да за¬
лъгвам деца. 3. С хитрост, измама или по друг на¬
чин отвличам вниманието или отсрочвам работата.
Залъгаха го да не си иска парите. Хапнах малко,
колкото да залъжа глада. — се нпрх. Занимавам се
с нещо несериозно, губя си времето,
залък м. I. Късче хляб, колкото човек взема в уста
наведнъж; хапка, къшей. Голям залък хапни, голяма
дума не казвай! Погов. 2. прен. Храна, прехрана.
Отделям от залъка си да пестя. О Броя* залцнте.
Вземам* залъка ат устата.
залъкатушвам нсв., залъкатуша св. нпрх. Започвам да
лъкатуша.	'
залюбвам нсв., залтобя св. прх. Влюбвам се, обиквам.
Залюбил е млади Камен Цена хубавица, Ваз.
залюлявам нсв., залюлея св. прх. 1. Започвам да лю¬
лея. От един час съм го залюляла и все не заспива.
1. Правя нещо или някой да се люлее; разлюлявам,
заклащам, разклащам, Подухна вятър и залюля
камбаната. 3. прен. Определям участта, съдбата на
някого. Каквато ме е залюляла, такава ще ме до-
люлее. - се нпрх. Започвам да се люлея,
залют&я еж. залютяна м1.
залюгявам1 нсв., залнггёя и залютя св. нпрх,, обикн. в
3 л. Ставам лют, започвам да лютя. Сложих една
чушка и яденето залютя. залютява ми, залютее ми
и залютн мн нпрх. Започва да ми люти. Залютя ми
на очите. Само като близнеха чушката и ти залю¬
тява.	,
залютявам2 нсв., залютя св. прх. Правя нещо да стане
люто. да люти; подлютявам. Залютил си яденето.
залюшквам нсв., залюшкам св. прх. Започвам да
люшкам. Бързеят залюшка лодката.
залющвам нсв., зялющя св. прх. 1. Започвам да лющя.
' Всички залющиха семки. 2. Забелвам малко, от еди¬
ния край. 3. прен. Удрям силна, · шумна плесница;
зашлевям. Залющих му една по врата.
залягам 1 нсв., залегна св. нпрх. 1. Лягам ниско, обикн.
зад някакво прикритие, за да не бъда забелязан и
засегнат от неприятеля. Войниците залегнаха и от¬
криха огън. 2. прен. За думи, мисъл, идея, чувство
и др. — прониквам, обземам и оставам трайно у
някого, някъде. Тоя страх залегна дълбоко в душа¬
та му. 3. прен. Трудя се, полагам усилие, стремя
се, старая се да постигна нещо. Много заляга над
книгите, ама не му върви. 4. прен . Ставам част от
нещо, влизам в състава на нещо. Този принцип е за¬
легнал и в нашата конституция.
залягаям нсв., залягам2 св. нпрх. Започвам да лягам.
залязвам нсв., заляза св. нпрх, 1. За слънцето, месеца
— скривам се зад хоризонта (или зад облак); за¬
хождам. Прот. изгрявам. Яете слънцето ра¬
но изгрява и късно залязва. 2. прен.. Упадам, преми¬
навам, загубвам се, замирам. Славата му вече
залезе.
замазвам нсв,, замажа св. прх. 1, Започвам да мажа,
2. Запълвам, залепвам нещо чрез мазане. Замазаха
пукнатините по стените. 3. Зацапвам. 4. прен. По¬
тулвам. Замазаха някак си работата. О Замазвам
някому очите — залъгвам с хитрост, измам-
вам.	'
замазка ж. Вещество, материал, с който замазват
дупки, изровени места, пукнатини и др.	.
замайвам псе., замйя св. прх. 1, Омайвам. 2. Зашеме¬
тявам. Виното ме замая. 3. диал. Забавям, задър¬
жам. Замая ме с приказки. — се нпрх. Замая ми се
главата.
замаскйрвам псе., замаскирам св. (и нсв.) прх. С мас¬
кировка правя нещо да не личи, да не се вижда,
прикривам като с маска. Войниците бързо замаски¬
раха картечното гнездо.	.	*
замах м. 1. Силно и енергично движение с широко
опъната ръка, обикн. при удар или хвърляне; за¬
махване. 2, прен. Енергичност и широта при извър¬
шване на нещо. Той е човек със замах в работата.
замахвам1 нсв., замахам св. нпрх. Започвам да махам.
Като ме видяха, замахаха с ръце.
замйхвам2 нсв., замахва св. нпрх. Правя силно и енер¬
гично движение с опъната ръка или с нещо, което
държа, обикн. за да нанеса удар. Замахна да ме
удари. Не замахвай с тоя нож.
замайвам нсв., замацам св. прх. разг. 1. Зааочвам да
мацам. 2. Зацапвам,
замачквам нсв., замйчкам св. прх. Започвам да мач¬
кам.	’
замая ж. Замайване, омая, Пролетна замая.
замйя вж. замайвам.
замаян прил. Който е обзет, обхванат от замайване;
зашеметен. Лута се като замаян.
замаяност' ж, Състояние на замаян. Чувстваше лека
замаяност от вшюто.
замба ж. Сечиво, инструмент за прорязване на кръг¬
ли дупки в кожа, тенекия и др. [тур.]	.
замбак м. Градинска перуника, 1ris §егтап|’са..
[ар. > тур.]	-
замезвам и замезим нсв., зам&зя св. нпрх. Ям, хапвам
нещо за мезе при пиене. Пият ракия и замезват с
краставички.
заменим и замепяем прил. Който може да бъде заме¬
нен, сменен с друг; сменяем,
заменииост и заменяемост ж. Качество на заменим,
заменяем; смеияемост. .	.
замёням (и заменявам) нсв., замепй св. прх. 1. Поста¬
вям или използвам, употребявам, извършвам едно
нещо вместо друго. Смъртното наказание е заме¬
нено с доживотен затвор. Ще заменим маслото с
маргарин. Замени тази чуждица с българска дума.
2. Давам едно нещо за друго. Заменям апартамент
за лека кола. 3. Заемам мястото на друг, замествам
някого или нещо, като изпълнявам неговата рабо¬
та, задължения, функции. Нови господари ще заме¬
нят старите. Машината замени ръчния труд,
замервам и замерям нсв., замеря св. 1, прх. Започвам
да меря, да измервам. От заранта е замерил тая
нива и още не я е измерил. 2. нпрх. Започвам да ме¬
ря, да се прицелвам с пушка, пистолет и под. 3.

. прх. Хвърлям по някого камъни или нещо друго,
за да го ударя. Той ме замеря със сняг.
замёсвам и замесим нсв., замеся се. прх. 1. Започвам
да меся. 2. Омесвам, приготвям тесто за нещо. За¬
месете набързо една питка. 3. преп. Въвличам, за¬
бърквам някого в нещо. И мене ли замесихте в тая
работа?
замествам (и заместим) нсв., зомСстя св. прх. 1, Сла¬
гам или използвам, употребявам едно нещо вместо
друго. Като няма кафе, заместваме го с леблебия.
2.	Изпълнявам предназначението на друго нещо.
Картофите заместват хляба. 3. Изпълнявам вре¬
менно функциите на Друго лице. Началникът е бо¬
лен и аз го замествам.	»
заместител м. По-достъпен или по-евтин материал,,
който се употребява вместо основния, обикн. по¬
рядък и по-скъп; сурогат.
заместник м. и заместница ж. 1. Лице, което замества
друго и върши неговата работа. Заместник на на¬
чалника. 2. само м. Съставна част на сложни думи
за означаване на длъжностно лице, което е с една
■степен по-долу от друго, замества друго, напр.: за¬
местник-директор, заместник-министър, замест¬
ник-председател и под.	-
' замесгшческн прил. Който се отпася до заместник,
заместинчество ср. Служба на заместник,
заместя, заместим вж. замествам.
замеся вж. замесвам,
замета вж. замитам.	/
заметна вж. з а м я т а м1.	>
замечтавам нсв., замечтая св. нпрх. Започвам да меч¬
тая. - се нпрх. Унасям се в мечти,
замечтан прил. Който е унесен в мечти. Замечтан пог¬
лед.
замечтДност ж. Качество или състояние на замечтан,
замечтая вж. замечтавам.	1
замнвам нсв., замия св. прх. 1. Започвам да мия. 2.
Измивам леко, отгоре-отгоре, Замих пода.
замйгнам нсв., замигам св. нпрх. Започвам да мигам.
зямнжОвям нсв., зомижО св. нпрх. Затварям, притва¬
рям сй очите, за да не гледам, зажумявам.
замилвам св. прх. Започна да милвам, да галя.
зал1нн&вам нсв., замина св. 1. нпрх. Потеглям, тръг¬
вам, отивам. Влакът замина. Заминавам за чужби¬
на. 2. прх. диал. Отминавам. Заминали сме къщата.
3.	прх. диал. Надминавам, задминавам. Той ги
стигна и ги замина. 4. прх. диал. Оставям, изоста¬
вям, напускам. Не искам да замина жена, и дом. -
си нпрх. Отпътувам, отивам у дома си или там, от- ,
където съм дошъл. Нашите гости си заминаха,
замирам нсв., замра св. прх, 1. Започвам да мра‘ зау-
мирам. Добитъкът замря от лоша болест. 2. Прес¬
тавам да бъда активен, действен, започвам да упа-
дам. Движението по улиците замира. Работата
замря. 3. Заставам, оставам Напълно неподвижен.
Внезапен изстрел го накара да замре.
замирисвам нсв„ замириша св. 1. прх. Започвам да ми¬
риша нещо, да го душа. 2. нпрх. Започвам да ми¬
риша, да издавам мирис, изпълвам се с някаква ми¬
ризма, Возите замирисаха. Стаята ще замирише
на здравец. 3. нпрх. Вмирисвам се. Трупът е зами¬
рисал. 4. безл. прен. Усеща се, долавя се приближа¬
ването на нещо. Замириса на война, замирисва ми,
. замирише мя нпрх. 1. Усещам, възприемам някаква
миризма, дъх. 2. преп. Усещам, долавям приближа¬
ването на нещо.
замислен прил. Който е потънал в мисли, в размисъл.
замразявам 253
замнсленост ж. Състояние на замислен,
замислям нсв., замисля св. 1. прх. и нпрх. Започвам да
мисля. Отсега сме замислили за тая среща. 2. прх.
♦ Турям на ума си, предварително обмислям, кроя
някакъв план, подготвям осъществяването на нещо;
решавам, намислям. Селяните замислили да си ос¬
новат кооперация. Замислил е нова книга. — се нпрх.
Задълбочавам се, потъвам в мисли, отдавам се на
размисъл; умислям се.
замисъл м. 1. Онова, което някой е замислил, решил
да направи; намерение, цел. 2. Обш план на някак¬
ва работа; основна идея.	♦
замитам нсв., замета св. прх. 1. Започвам да мета. 2. С
метене премествам, откарвам нещо настрана. Не за¬
митай боклука под леглото. 3. Мета леко, отторе-от-
горе; премитам. Излезте малко да замета стаята.
замия вж. замигам.
замлатвам нсв., замлатя св. прх. Започвам да млатя,
да бия.	*
замльквам нсв., замлЬкна св. нпрх. Преставам да го¬
воря, да пея, да издавам глас.
замлАсклам нсв., замлйскам св., прх. и нпрх. Започвам
да мляскам,
замогвам се исе., замогна се св. нпрх. Ставам замо¬
жен, закрепвам материално. Едвам се бяхме замог¬
нали, когато избухна война.
замогнат прил. диал. Който се е замогнал, въздигнал
* се е материално.
замогнатост ж. Състояние на замогнат,
замджеи прил. Имотен, богат. Заможен човек. Замо¬
жен живот.
заможност ж. Качество или състояние на заможен,
замолвам нсв., замдля св. прх. 1. Започвам да моля.
От един час съм го замолил да ми услужи с тая
книга. 2, разг. Помолвам. Замоли го, дано ти услу¬
жи. — се нпрх. Започвам да се моля.
замомявам се нсв., замомея се се. нпрх. Започвам да
се момея, да се държа като мома.
замонашвам се нсв., замопаша се св. нпрх. Ставам мо¬
нах, приемам монашество.
заморйвам нсс , заморя св. прх. Докарвам, причиня¬
вам умора; уморявам, изморявам. Не карай бързо,
ще замориш конете. — се нпрх. Изморявам се, умо¬
рявам се. Замерих се от дългия път.
замотавам нсв., замотая св. прх. 1. Започвам да мотая.
2. Намотавам. 3. прен. Обърквам, забърквам, зап¬
литам. Така замотаха работата, че нищо не се раз¬
бра. - се нпрх. Заплитам се, обърквам се.
замрй вж. замирам.	.
замра звям нсв., замразя св. прх. 1. Започвам да мразя.
2* диал. Намразвам. Замразил съм го още от дете.
замразен прил. Изстуден до втвърдяване, замръзване.
Замразено месо.
замразител м. спец. Хладилник за замразяване на
продукти при температура около и под нулата;
фризср.
замразя вж. замразвам.
замразя вж. замразявам,
замразявам нсв., замразя св. прх. 1. Охлаждам, изсту¬
дявам нещо, докато се* втвърди, замръзне. 2. прен.
Оставям нещо в бездействие, прекратявам използ¬
ването или функционирането, активното съществу¬
ване на нещо. Средствата са замразени. Замразил
членството си в партията.

254 замрачавам
замрачавам нсв., зам рача св. прх. Правя нещо да ста¬
не мрачно, отнемам блясъка на нещо, загьмнявам.
Мъглите замрачават слънцето,	X
замрсжвам псе., замрёжа св, прх. 1. Поставям мрежа,
затварям нещо с мрежа. Замрежихме прозорците.
2. С кръстосан шев, плетка запълвам дупка на
плат, чорап и др.
замръзвам нсв,, замръзна св. нпрх. 1. Превръщам се
на лед. Солената вода мъчно замръзва. 2. Изстивам,
измръзва.м. Ще замръзнем в тоя змиярник. 3. прен.
Спирам, преставам да се движа, да работя, да нап¬
редвам. Стигнахме до средата на пътя и замръз¬
нахме. Само като те погледне и замръзваш на мяс¬
тото си. Странна усмивка беше замръзнала на
лицето му.
замръквам нсв., замръкна св. нпрх.. Сварва ме, заварва
ме свечеряването, мръкването, тъмнилата някъде,
обикн, извън дома или в някакво положение, със¬
тояние. Иа нивата осъмнахме, на нивата замрък¬
нахме. По-бързо, че ще замръкнем на пътя.
замра;! прил. Който не действа, не се движи, не про¬
явява живот. Замряла рабопщ.	-
замралост ж. Качество на замрял,
замучавам нсв., замучй св. нпрх, Започвам да муча.
замушвам нсв., замуша св. прх. 1. Започвам да муша.
2. разг. Вкарвам, пъхвам нещо някъде или в нещо
друго; мушвам. Замуши тая книжка в джеба си.
замъглен прил. 1. Който е покрит, обвит или изпълнен
с мъгла, прах, дим и под. 2. За стъкло, прозорец и
под. — през който не се вижда добре поради нав-
лажняване или замърсяване. Нищо че виждах през
замъглените стъкла на очилата. 3. За очи — който
ле вижда добре поради старост, насълзяване или
болка, мъка. Погледна ме със замъглените си стар?
чески очи.
замъгленост ж- Качество или състояние на замъглен,
замъглявам нсв., замъгля св. прх. 1. Покривам или из¬
пълвам с мъгла, правя нещо, да стане мъгливо, 2.
Покривам с влага или замърсявам нещо, та става
непрозрачно, мътно. Сълзи замъглиха очите му. 3.
прен. Правя нещо да стане неясно, объркано, нераз¬
бираемо. Страх замъгли съзнанието ми. — се нпрх.
I.	Покривам се или се изпълвам с мъгла. 2. Ставам
непрозрачен, мътен от влага, замърсяване и др. За¬
* мьглиха му се очите от старост. 3. прен. За съзнат
ние, разум — преставам да бъда ясен, да работя
нормално, замъглява се, замъгли се безл. Спуска се,
пада мъгла.
замъдрям се нсв., замъдря се се. нпрх. Започвам да се
мъдря. Замъдрил се като млада булка пред свекър.
замъждея вж. замъждявам.
замъждуквам нсв., замъждукам св. нпрх. Започвам да
мъждукам. Замъждукаха звезди.
замъждявам нсв., замъждея св. нпрх. Започвам да
мъждея.
замък м. I, Феодална средновековна крепост. 2. Дво¬
рец на владетелски род. Построил си къща, цял за¬
мък. [рус.}
замъквам нсв., замъкна св. прх. I. Започвам да мъкна.
Всеки ден замъкнаха черги на реката да ги перат.
Замъкнаха багажа си от квартира на квартира. 2.
С мъкнене отнасям, занасям на определено място.
Срв. домъквам, отмъкна м. Замъкне-
те чувала у дома. 3, прен. разг. Вземам нещо и не
го връщам; отмъквам. Комуто съм услужил с кни¬
ги, все ги замъква. 4. прен. разг. неодобр. Ощетявам
някого, като вземам нещо и не му го връщам; зав¬
личам. Дадох му десет лева назаем и ме замъкна.
— се нпрх. 1. Започвам да се мъкна. От сутринта
се е замъкнал по кръчмите, 2. С мъка, е мъкнене
отивам, стигам до някъде; завличам се. Бях с висо¬
ка температура, едва се замъкнах до болницата, 3,
неодобр. Отивам някъде; завличам се. Замъкпахме
се и ние на гости у съседите.
замълчавам нсв., замълча св. нпрх. 1. Преставам да
говоря, да издавам глас. 2. Не казвам, въздържам
се да кажа нещо; премълчавам,
замънквам нсв., замънкам св., нпрх. и прх. Започвам
да мънкам.
замърдвам нсв., замЬрдам св. нпрх. Започвам да мър¬
дам, да се движа.
замърквам нсв., замъркам св, нпрх. Започвам да мър¬
кам. Котката се сви край огнището и замърка.
замърлям нсв., за.мърля св.. прх. За коч, пръч — зап-
лождам, оплождам (овца, коза). — се нпрх. За овца,
коза —. заплождам се, оплождам се.
замърморвам нсв., замърморя св., нпрх. и прх. Започ¬
вам да мърморя.
замърсен прил. Който е покрит или изпълнен с нечис¬
тотии, който съдържа вредни вещества или някаква
зараза. Замърсена вода. Замърсен въздух. Раната е
замърсена.
замърсеност ж. Качество или състояние на замърсен.
Замърсеността на въздуха е голяма,
замърсител м. книж. Някой или нещо, което замър¬
сява, причинява замърсяване Заводът е голям за¬
мърсител на въздуха. Радиоактивни замърсители.
замърсявам нсв., замърся св. прх. 1. Правя нещо да
стане мръсно. Мухите замърсяват продуктите. 2.
Заразявам нещо с нечистотии, насищам с вредни
вещества и др. Внимавай да не замърсиш раната.
Заводите замърсяват водата.
замътвам1 нсв., замътя се. прх. Започвам да мътя,
направим нещо да стане мътно; размътвам. Замъ-
тихме водата. — се нпрх. Ставам мътел; размът¬
вам се.
замътвам2 нсв., замътя св. прх. 1» За птица — започ¬
вам да мътя. 2. прен. Забърквам или замислям,
подготвям нещо. — се нпрх. I. За малки птичета,
пилета — започвам да се мътя. 2. прен. разг. Започ¬
вам да се мътя, подготвям се, започвам да се из¬
вършвам, осъществявам,
замътен прил. Мътен, размътен, замъглен. Замътен
поглед. Замътено съзнание.
замязвам нсв., замйзам св. нпрх. разг. Започвам да мя-
зам; заприличвам. Обръсни се, че си замязал на поп
замяна ж. Даване или използване, извършване на ед¬
но нещо вместо друго, за друго; размяна. Напра¬
вихме замяна. О В замяна на — вместо, срещу,
замярквам се нсв., зачяркам се св. нпрх. Започвам да
се мяркам. Замяркаха се сенки по двора.
замитамi нсв., заметна св. 1- прх. Намятам. Майката
замита одеялото върху децата, Заметни добре де¬
тето да не изстине. Заметна сакото и излезе. 2.
прх. диал. Затварям, заключвам с резе. Заметни
мандалото на вратата да не влезе някой. 3. обикн.
нсв. нпрх. Куцам, накуцвам. От раната още замя-
там с единия крак. — се нпрх. За мускул, сухожи¬
лие, пръст, крайник — стърчвам се, заставам в не¬
естествено положение, придружено. е болка.
Заметна ми се кракът.

замйтвам нсв., замятам2 св. прх. Започвам да мятам.
Като замитаха ония камъни, иди се бори с тях! —
се нпрх. Започвам да се мятам, Замята се като ри¬
ба на сухо.
замяуквам нсв., замяукам й замъча св. нпрх. Започ¬
вам да мяукам, да мяута. '
занагласявам и завагласям св. прх. Започна да нагла¬
сявам, нагласям, Занаглася тамбурата момко мла¬
ди. П.П.Сл.
занадтьртвам нсв., занадзъртам св. нпрх. Започвам да
надзъртам; занадничам.
занаднйчвам нсв., занадничам се. нпрх. Започвам да
надничам; занадзъртвам.
занаднвам се св. нпрх. Започна да се надявам. От вче¬
ра съм се занадявал да дойдеш.
занапрёд нарч. В бъдеше, от сега нататък. Занапред
вие ще поемете работата.	,
занареждам св. 1. прх. Започна да редя, да нареждам.
Зачареждахме дрехите. 2. нпрх. Започна да нареж¬
дам, да заповядвам. Влезе и веднага занарежда кой
какво да прави. X нпрх. поен. Започна да нареждам,
да плача за умрял.
занасям1 нсв., занеса св. прх, 1. Нося на определено
място, различно от мястото на говорещото лице;
отнасям, Прот. донасям. Занесе ли хляба на
фурната? 2. прен. разг. Нося, донасям, съобщавам
нешо чуто или видяно, от някого казано, разказано
или извършено. — се нпрх. За превозно средство —
поднасям, поднасям се.
запасим2 нсв. прх. разг. Подигравам, шегувам се с
някого. Какво занасяш стареца? — се нпрх. 1. По¬
дигравам се, шегувам се с някого. Не се занасяй. 2.
Унасям се, изпадам в състояние на несвяст поради
преумора, при висока температура и др.
занаят м. 1. Производствена стопанска дейност, при
която преобладава ръчният труд и която се усвоява
чрез дълго и системно обучение, нанр. дърводелст¬
во, обущарство, готварство, бръснарство и др. 2.
разш. разг. Поминък, професия, работа. Това не ми
е от занаята, [ар. > тур ]
занаятчийски прил. Който се отнася до занаятчия. За¬
наятчийско сдружение.
занаятчийство ср. 1. Поминък на занаятчия. 2. събир.
Всички занаятчии в една страна, област, град и пр.
като съсловие, общност. Българското занаятчийст¬
во участва в освободителните борби.
занаятчия м. и занаятчййка ж. Човек, който упраж¬
нява някакъв занаят.
зандан м. остар. Затвор, тъмница, [перс.>тур.]
занемарен прил. Който е изоставен в немара, без гри¬
жи, без внимание и поддържане,
занемареност ж, Качество или състояние на занема¬
рен. 1
заиемарОва.м нсв., занемаря св. прх. Изоставям в нема-
ра, преставам да поддържам, д. се грижа за нещо.
Занемарих си уроците.
запемявам псе., занемОя св. нпрх. Преставам да гово¬
ря, ставам като ням.
занеса вж. занасям.
занесен прил. Блъснат, смахнат, извеян.
запесеност ж. Качество или състояние на занесен,
занесия ж.'разг. Закачка, шега, занасяне. Омръзнаха
й неговите занесии.
замязвам нсв., занижа св. прх. Започвам да нижа. — се
нпрх., обикн. мн. и 3 л. ед. Започваме да се нижем,
да вървим, да преминаваме един след друг.
заинк м. 1. поет. Залез. · От заник-елънце озарени,
заобйчвам 255
а леят морски ширини. Яв. 2, прен. Упадък, отслаб¬
ване, изчезване; залез.
занимавам нсв., занимая св. прх. 1. Привличам, анга¬
жирам вниманието на някого с нешо, карам го да
обърне внимание на нещо. Ще ви занимая с единва-
жен въпрос. Не ме занимавайте е глупости. Този
проблем не ме занимава. 2. само нсв. Забавлявам,
развличам. Занимавам гостите. 3. само нсв. Обуча¬
вам. — се нпрх. 1. Зает съм с някаква работа, вър¬
ша нещо (временно или като постоянна работа,
професия). С какво се занимаваш сега? Занимавай се
с поправката на машината. Занимавам се с музика.
2.	Забавлявам се, развличам се. 3. Уча, обучавам
се, провеждам учебни занятия. По физика ще се за¬
нимаваме в кабинета.
занимаака ж. разг, Нещо, с което човек се занимава,
обикн. за развлечение,
занималия ж. Помещение, стая за занимаване с уро¬
ци, за учебни занятия.
занимание ср. Работа, занятие. Учебни занимания. Ня¬
мам никакво занимание.
занимателен прил. Който привлича, ангажира внима¬
нието, служи за развлечение, забава; интересен. за¬
бавен, развлекателен.
занимателност ж. Качество на занимателен,
заннмйя вж. занимавам.
заннмлйв прил. рядко. Занимателен, развлекателен,
интересен, любопитен. Нстихнах се на една заним-
лива подробност.
запитвам нсв., запити св. прх. I. Съединявам с нит. Даве¬
те пластинки трябва да Се занитят. 2. Причуквам
върха на нит, за да съединя, да свържа два детайла-
заничам нсв. нпрх. 1. Вглеждам се внимателно. 2. Над¬
ничам. Не заничай през ключалката.
замесвам нсв., занося св. прх. 1, Започвам да нося,. да
пренасям. Отново запасихме кофите с вода. 2. За
кокошка, птица — започвам да нося, да снасям.
Кокошките запасиха от февруари.. 3. Подиосвам
(дрехи, обувки). Тези обувки съм запасил от мина¬
лата година.	«
занулявам нсв., завуля св. прх. Заземявам чрез изпол¬
зване на нулевия проводник на електрическа инста¬
лация.
занятие ср. Занимание. Учебни занятия. Провеждам
занятие. Такава е целта на занятието, [рус.]
заобикалка ж. I. Минаване по заобиколен път, отк¬
лоняване от правия, прекия* път към дадена цел; за¬
обикаляне. Ще вървим напрано, без заобикалки. 2.
прен. Непряко изказване; извъртане, усукване. Ка¬
жи го направа, без заобикалки,	.
заобик.лям нсв., заобиколй св. 1 прх. и нпрх. Започ¬
вам да обикалям. 2. нпрх. Отклонявам се от пре¬
кия, правия път, движа се встрани от правата ли¬
ния към делта. Пътят е хубав, по много заобикаля.
3.	прх. Обхождам някого или нещо. Няма да мина¬
ваме през селото, ще го заобиколим, 4. Обкръжа¬
вам, Войски заобиколиха крепостта. — се нпрх. и
възвр. Заобиколил се е с приятели и подмазвачи.
заовнкОлеи прил. Обиколен, околен, непряк. Заобикал¬
яй пътища. Кажи го по заобиколен начин.
заобнквам нся., заобйкна св. прх. Заобичвам; обиквам,
заобнчвам нсв., заобйчам св. прх. Започвам да обичам;
обиквам, заобиквам. Човек заобитва това. за което
се грижи.

256 заоблачавам	·
заоблачДвам се нсв., заоблачД се св. нпрх. За небето —
покривам се с облаци, заоблячава се, заоблачй се
безл. Става облачно, небето се покрива с облаци.
Както се заоблачава, навярно ще вали.
заоблен прил. Объл, валчест, закръглен. Заоблен ка¬
мък.	*
заббленост ж. Качество на заоблен.
заоблям нсв., заобля св. прх. разг. Правя нещо да ста¬
не обло, вадчесто; закръглям. Остава да заоблим
ръбовете на масата. — се нпрх. Ставам объл.
заоглеждам св. прх. Започвам да оглеждам. Всички за-
оглеждаха новата машина. — се нпрх. и възвр. За¬
почвам да се оглеждам. Застане пред огледалото и
се заоглежда. Излезе на улицата и се заоглежда.
заозъртвам се «се., заозъртам се св. нпрх. Започвам да
се озъртам; заоглеждам се. Излезе и се заозърта да¬
ли ще го види някой.
заопвпвам св. прх. Започвам да опипвам. Жените за-
опипваха платовете.
заопл&коам. се. прх. Започвам да оплаквам. - се нпрх.
Започвам да се оплаквам. От какво си се заоплак-
вал?	.
заоравам «се., заора св. 1. прх. Започвам да ора. От
вчера е заорал и още не може да свърши. 2. нпрх.
разг. Забивам се в нещо, обикн. в земята, подобно
на рало. Детето се спъна и заора в пясъка. Удари
го един куршум и той заора в земята.
заострен прал. Ь Който е с тънък, остър край. Заост¬
рен нос. 2. прен. Който е силно насочен към нещо,
към някаква цел. Заострено внимание. Заострена
бдителност,	.
забстреност ж. Качество или проява на заострен
(главно във 2 знач.), Политическа заостреност.
заострям нсв., заостря св, прх. 1, Започвам да остря.
От сутринта е заострил колци за ограда. 2. Нап¬
равим нещо да стане остро, с остър край; изострям.
Заостри ножа. Заострих си молива. 3. прен. Насоч¬
вам силно към нещо, в определена цел. Заострям
вниманието.
заохквям псе., заохкам се. нпрх. Започвам да охкам.
Болният се събуди и заохка.
зОлад м. 1. Една от четирите основни страни, посоки
на света — накъдето залязва слънцето. Прот.
изток Слънцето се движи от изток на запад.
От запад се задават облаци. 2. като соб. а. Евро¬
пейските страни с романо-германска култура. Гой е
получил вимето си образование на Запад, б. Запад¬
ноевропейските буржоазнодемократнчни държави,
САЩ и Канада като цяло. Западът ни изпреварва в
икономическото си развитие.
западам1 нсв,, западна св. нпрх. Започвам да губя си¬
ла, значение, влияние. След Освобождението наши¬
те подбажански градчета западнаха.
запйдвам нсв., западам2 се. нпрх. Ябълките западаха,
западен прил. 1. Който се намира на запад шш иде от
запад (в 1 знач.). Прот. и з т о ч е н. 2. Който се
отнася до, който е свързан със Запада. Западна кул¬
тура.. Западни влияния.
запйдна вж. запада м1
западнал прил. Който е загубил предишната си сила, ·
значение, влияние.
западняци ми. (западняк м) кайме. Привърженици иа
западиичеството.
зОнадшчество ср. книж. Културно-политическо тече¬
ние (в Русия през X1X в.), което признава Западна
Европа за идеал в историческото развитие,
западноевропейски прил. Който се отнася до Западна
Европа. Западноевропейска литература.
западняк м. и занаднйчка ок. 1 Човек от западните
български земи. Западняците мъчно свикват с пра¬
вилния ятов изговор. 2. разг. Човек от Западна Ев¬
ропа.
запядндппея прил. разг. Който се отнася до западняк,
запазвам нсв., запазя св. прх. 1. Пазя, предпазвам от
опасност, беда, нещастие; закрилям, защитавам, ф
Кой ще те запази от враговете? 2. Задържам, не
позволявам нещо да изчезне или да бъде увредено;
съхранявам. Запазил съм лош спомен от тази сре¬
ща. Запазих плодове за зимата. 3. Предварително
осигурявам правото за притежаване или използва¬
не на нещо. Запазете ми стая в хотела. — се нпрх..
Задържам се, оставам да съществувам, не проме¬
ням първоначалния си вид, първоначалните си ка¬
чества. Плодовете са се запазили.
зап&зен прил. 1. Който не е загубил предишните, пър¬
воначалните си добри качества, не е засегнат от
развала или поквара. Запазени плодове. Запазено
здраве, Запазени нрави. 2. Върху който предварител¬
но е осигурено право на притежаване или използ¬
ване в бъдеще. Запазено място. О Запазена марка
— търговска марка, която друг няма право да из¬
ползва. Запазен периметър*.
запазя вж. запазвам.
запалвам нсв., запаля св. прх. Предизвиквам огън, го¬
рене; правя нещо да гори или да свети. Запалвам
огън. Запалиха сламата. Запали печката. Рано за¬
палвате лампите. Запалих лулата си с прахан. 2.
прен. Силно въодушевявам някого, предизвиквам
ентусиазъм у някого. Ораторът запали слушатели¬
те. 3. разг. Пускам в действие, правя да заработи
(двигател с вътрешно горене). Запалиха колата и
потеглиха. — се нпрх. 1. Започвам да горя или да
светя, 2. прен. Обхваща ме ентусиазъм, проявявам
готовност и желание за някакво действие, работа.
Запалихме се да учим езици.
запален прил. Въодушевен, ентусиазиран. Това са най-
запалените привърженици на отбора.
запалим прил. Който (лесно) може да бъде запален.
запалителен прил. 1. Които лесно се запалва. Запали¬
телни материали. 2. Който е предназначен да за¬
радва. Запалителна бо мба. Запалителна смес. Запа¬
лителна свещ.
запалително^ ж. Качество, свойство на запалителен,
запалка ж. 1. Малък уред за получаване на огън, за
запалване (на цигари и др.). Газова запалка. Не ми
трябва кибрит, имам<запалкаг 2. Приспособление в
снаряд, мина, взрив и пр., което предизвиква експ¬
лозия; взривател.
запаля еж. запалва.и.
запалянко и запалянковец м. Страстен, запален при¬
върженик, любител на нещо. Футболни запалянков¬
ци.
запаметявам нсв., запаметя св. прх. X Задържам в па¬
метта си; запомням. · Той много лесно запаметява
всеки урок. 2. Уча наизуст. До довечера трябва да
запаметя цялото стихотворение.
запаметяващ прил. О Запаметяващо устройство — ко¬
ето служи за записване и запазване, съхранение на
информацията в електронноизчислителни машини,
системи за автоматично управление и др. Телефон
със запаметяващо устройство.

запарвам нсв., заваря св. прх. 1. Заливам с вряла вода
разсъхнал се дървен съд, за да се затегне. Запарвам
качета за сирене. 2. Заливам нещо с вряла вода, за
да омекне или да се разтвори. Запарвам царевично
брашно. Запарвам чай. - се нпрх. 1. Затоплям се, сго-
рещявам се до изпотяване. Запирих се в този ко¬
жух. Запарвам се с чай. 2. За плодове, зърнени хра¬
ни и пр. —- развалям се, загнивам от стоене на куп
или в затворено помещение. Сеното се е запарило.
запарка ж. Течност, която се получава при запарване,
обикн. на билки. Сра. отвара. Запарка от мен¬
та.
зап&с м. 1. Всичко приготвено, оставено за бъдещо
използване; резерв. Има голям запас от брашно. 2.
Плат, оставен зад шева на дреха които позволява
тя да се разшири или продължи. Остави по-голям
запас отдолу на роклята. 3. Изслужила и уволнена
от действителна служба войска. Уволнявам в запас.
Минавам в запаса. Полковник от запаса. 4. разг.
[Повикване за] временно обучение на запасни воен¬
ни лица. Отивам запас. Вече шест месеца съм за¬
пас. Викат ме запас.
записвам1 нсв., запаса св. прх. Започвам да паса.
записвам? нсв.. запаша св. прх. Поставям, завивам
около кръста си пояс, колан или прикрепвам, стя-
, гам нещо с пояс, колан; опасвам, преписвам. Голя¬
мо, мало, ставай, оръжие запасвай! Д.Чинт. Запаши
си колана. Запаши си панталоните.
запйсвам се нсв., запаса се св. нпрх. За женско живот¬
но, обикн. кобила — заплождам сс.	'
запасен прил. 1. Който се отнася до запас (в 1 знач.);
резервен. Запасни части. Запасни храни. 2. Който е
от запаса (в 3 знач.). Запасен полковник. Запасни чи¬
нове. 3. като същ. запасен м. Военнослужещ от за¬
паса.	-
запасник м. разг. Военнослужещ от запаса,
запасняшки прил. разг. Който се отнася до запасняк.
Запасняшки сбор.
запасявам нсв., запасй св. прх. Снабдявам, осигурявам
някого с нещо, което ще се използва в бъдеще. За¬
пасявам семейството си с хранителни продукти. —
се нпрх. Запасихме се с дърва.	.
запаша вж. з а п а с в а м?,
запев и запев м. 1. спец. Начало на хорова песен шш
на отделен куплет, изпълнявано от солист. 2. Запя-
ване. [рус.]	1
запек м. Трудно и нередовно ходене по голяма нужда
поради разстройство, смущение в храносмилането.
*Прот. диария, разстройство,
запека еж, заничам.
залепвам и запёпям нсв., залепя св. прх. Правя нещо
да започне да се пени, да изпуска или да се покрива
с пяна. - се нпрх. Започвам да се пеня. От сапуна
водата се запени.
запёрчвам се нсв:, заперча се св. нпрх. разг. Започвам
да се перча, да се гордея. Какво си се заперчил с
новите си дрехи?	.
запетая и запетайка ж. Препинателен знак (,) за оз¬
начаване на интонационно-синтактичното отделяне
на относително самостойни части на изречението,
както и на прости изречения в състава на сложно¬
то. О Точка* и запетая.
запечатвам нсв., запечатам и запечатя св, прх. 1. Сла¬
гам печат на нещо затворено или сгънато, така че
да не може да се отвори. Запечатвам колет. Запе¬
чатвам стая. 2. Слагам нещо в плик и То залеп¬
вам. Запечатам писмо.
запия 257
запея вж. запявам.
заливам нсв., запйя св. прх. Започвам да пия. От сут¬
ринта като запие, до вечерта не престава. — се
нпрх. Увличам се в пиене, в пиянство. Не го зная
къде се е запил.
запилявам нсв., запилея св. прх.. разг. неодобр. Слщам
някъде, неизвестно къде; захвърлям. Къде си запи¬
лял четката за обуща? — се трх. Отивам някъде
далече шш неизвестно гьде. Запиля се в чужбина и
вече не се върна.
запйпвам нсв., запипам св. прх, Започвам да пипам.
задорам1 нсв.- запера св. прх. Започвам да пера.
, запирам? нсв., запра св. 1. прх. и нпрх. прост. Спирам.
Не запирай насред пътя, че пречиш на движението.
Не запирай движението, 2. остар. Задържам, арес¬
* тувам. — се нпрх. Спирам се. По цял ден ходи, не
се запира.	)
запис м. 1. Документ, с който се изпращат пари по
пощата или телеграфически. Пощенски запис. Полу¬
чих запис от баща си. 2. Документ, с който някой
се задължава да върне взета назаем сума; полица.
Дължа по запис 50 лева. 3. Нещо записано, записан
текст, звук или образ (на грамофонна плоча, маг¬
нетофонна лента и др ). Магнитофонеп запис. 4. За¬
писване на звук или образ на грамофонна плоча,
магнитофонна лента и под. По време на запис. ■
запйсвам нсв., запиша св. прх. 1. Започвам да пиша. "
Записал писмо, но не го довършил. 2. Бележа, отбе¬
лязвам нещо на книга, правя писмени бележки. За¬
писвам народна песен. Записвам сметки. Не успях да
запиша думите ви. 3. Включвам някого шш нещо в
списък, приемам за член, ученик и пр. Записвам го
ученик. Записал я в читалището. Запиши и тази кни¬
га. — се нпрх. Включвам се в някакъв списък, в ня¬
каква група, състав, ставам член на нешо, ученик,
студент и пр. Записах се за една екскурзия.
записка Ж. 1. Кратко писмено съобщение, изложение
и пр. Докладна записка. 2. само мн. Ръкописен за¬
пис, бележки по лекция, доклад и пр. Водя си под¬
робни записки. Уча от записки. 3. само мн. рядко.
Спомени, дневник, мемоари. „Записките“ на Захари
Стоянов са ценни и като исторически документ, и
като литературна творба,
записквам нсв., зйпйокам св. нпрх. Започвам да пис¬
кам. Пилетата запискаха по майка си.
звпйтвам нсв., запйтам св. прх. 1. Започвам да питам.
Какво си ме запитал за щяло и нещяло! 2. Задавам
въпрос, питам за нещо. Ако те запита, кажи кой
си.	* ■	.
занитване ср. Действие по гл. з а п и т в а м.
залнтв&ч м. и запитвйчка ж. рядко. Лице, което пята,
запитва. Отговори по ред на всички запитвачи.
запйчам нсв., запекй св. прх. 1. Пека малко, отгоре.
Като се сварят макароните, тури ги в тава и ги
зипечи. 2. Причинявам запек. Оризът запича. —·’ се
нпрх. 1. Започвам да' се пека, пека се малко или от¬
горе. Хлябът се е запекъл. 2. Изсъхвам, засъхвам,
втвърдявам се. 3. Получавам запек. Детето пак се ,
Ь запекло. О Работата се запнча — срещат се, въз¬
никват големи пречки, не върви добре.
запиша вж. записвам.
зашшдйвам нсв., запмшй св. нпрх. Започвам да пищя.
Ударих го и той запищя.
залнн вж. з а п и в а м.
1?. Български тълковен речник

258 заплавам ·
заплавам св. нпрх. Започна да плавам; заплувам. Лод¬
ката запята към брега.
запладнявям нсв., запладня св. 1. нпрх. Започвам да
пладня, да пладнувам (главно в 3 знач.). 2. прх. Ка¬
рам, оставям стадо на сянка да пладнува. Овчарите
запладниха овцете.
заплаквам1 нсв., заплакна се. прх. 1. Започвам да
шгакпа. 2. Плакна малко, отгоро-отгоро.
запл&квам1 нсв., заплача св, нпрх. Започвам да плача.
Заплаквам от болка.
запланирам в запланувам псе. и св., прх. Включвам,
предвиждам в план. Запланувал съм да издържа
всичките си изпати.
заплАта ж. Парично възнаграждение, обикн. за ре¬
довна, по-продължителна работа. На надница ли си
ши на заплата? Получавам заплата.
заплатен прил. разг. Който се отнася до заплата. Зап¬
латен ден.
заплатя вж. заплащам.
заплаха ж. Закана да се причини някому нещо неп¬
риятно, зло и под. Не се боя от неговите заплахи.
2. Опасност, възможност за поява на нещо непри¬
ятно, лошо. Това събитие е заплаха за световния
мир.
заплАча вж. заплаквам2.	.
заплашвам нсв.. заплаша се. прх. 1. Започвам да пла¬
ша. От един месец ме е заплашил с уволнение. 2.
Изказвам заплаха, заканвам се да направя някому
нещо неприятно, някакво зло. Заплашвам дщата с
бой. Заплашва, че ще го убие. 3. Застрашавам, пред¬
ставлявам опасност, възможност за поява на нещо
неприятно, лошо. Къщата заплашва да се срути.
заплашване ср. Действие по гл. з а п л а ш в а м.
заплашителен прил. Който съдържа заплаха, закана.
Заплашителен тон. Заплашително писмо.
заплАшам нсв., заплатя св. прх. 1. Давам пари за не¬
що; плащам. Трябва да заплатиш поръчаните книги.
2, прен. Изтърпявам наказание, понасям последици¬
те от своя лоша постъпка, за сторено някому зло.
Скъпо ще ми заплатиш за всички обиди. Заплащам
с живота си.
заилеиявам нсв., запленй св. прх, поет. Покорявам ня¬
кого с красотата, с качествата си, изпълвам някого
с възторг, възхищение, очарование; очаровам,
омайвам, пленявам. Тук дойдох запленен и от сивия
ден, и от цветната майска зора. Смири. Хубостта
й го заплени.	л
заилес м. разг. Човек, който оо заплесва, глупав чо¬
век. Жена му е заплес и нищо няма да свърши.
заплесвам се нсв., заплесва се св. нпрх. Увличам се по
нешо или отклонявам вниманието си по нещо,
обикн. дребно, незначително. Заплесвам се по вит¬
рините. По коя си се заплеснал пак?
заплескнам нсв., занлескам св. прх. 1. Започвам да
плескам. 2. Зацапвам, замазвам, замацвам. Не знам
как си мазал, но всичко си заплескал.
тяилОсна се вж. заплесвам с
заплета вж. заплитам.
заплетен прил. Объркан, сложен. Това е една много
заплетеш история.
зад^Асквам псе, заллискам св., нпрх. и прх. Започвам
да плискам. Дъждът зоплиска.
зашштам нсв., заплетА св. прх. 1. Започвам да плета.
Заплела ми е тая фланела от един месец. 2. Плета,
изшштам малко от нещо, обикн. за образец. Запле¬
ти ми малко, пък аз ще си го довърша, 3, Вплитам
едно нещо в друго. Заплела си панделки в. косата.
4.	прен. Създавааи, предизвиквам	в не що;
оплитам. 5. прен. Въвличам някого, обикн. в нещо
неприятно; замесвам, забърквам. Заплели го в една
неприятна история. — се нпрх. 1, Вплитам се, омо-
тавам се в нещо, от което е трудно да се освободя.
Заплетох се в една къташ. 2. прен. разг. Обърквам
се, не мога да отговоря, обикн, поради смущение
■ или незнание; оплитам се. Заплете се като петел в
кълчища. 3. прен. разг. Намесвам се, забърквам со,
обикн. в нещо неприятно. Заплел се е в една исто¬
рия с жени, О .Заплитам конците — обърквам се.
заnлόиcдап псе., заплодя св. прх. Оплождам (животно,
добитък).
заплувам св. нпрх. Започна да плувам.. Гъската влезе
ела водата и заплува.
заплютам* и заплюя св. прх. Започна да плювам, да
плюя. И той заплюва кръв, но се изцери,
заплитам^ нсв., заплюя св. прх. Плюя върху някого
или нещо като израз на презрение, погнуса или за
да го предпазя от урочасваво. Ако го срещне, ще го
заплюе. Заплюх го в лицето.
заллющявам нсв., зишпощя св. нпрх. Започвам да плю¬
щя. Камшикът заплющя и конят тръгна. Заплющях
с камшика, заплющява, заплюти безл. Започва да
плющи. Заплющя дъжд,
заплЮя вж. заплюва м1’2.
заплясквам ксв., запляскам св., прх. и нпрх. Започвам
да пляскам. Запляскаха с ръце.
зОловед м. 1. Категорично нареждане; повеление, по¬
веля. Трябва да изпълним заповедта му. 2. Канце¬
ларски документ, подписан от началника, ръково¬
дителя на учреждение, заведение, предприятие, с
който се извършват най-важни административни
актове. Още не е подписана заповедта ти за назна¬
чение. 3. воен. Нареждане, съобщение и др. за пох¬
вала, наказание, произшествие и т.н. във войскова
част, Това е съобщено със заповед по полка, 4. Рели¬
гиозно-нравствено предписание, наставление.
О Десет божи заповеди — наставления, дадени от
Бога на Мойсей върху планината Синай.
заповеден рядко. Прил. от заповед. О Заповед¬
на книга — в която се вписват, завеждат заповедите
в учреждение, предприятие.
заповеден прил. Който изразява заповед; повелителен.
Заповеден тон. Заповедна форма.	‘
заповедник м., и заповедница ж. разг. Човек, който
обича да заповядва. Голям е заповедник, аМа няма
кой да го слуша.
зяаоведпически и заповАдшпшш прил. Който е присъщ,
характерен, свойствен на заповедник. Заповедничес¬
ка държание.	ш	.	.
. заповАдвам нсв., заповядам св. 1. прх. и нпрх. Издавам
заповед; нареждам, повелявам. Командирът заповя¬
да войниците да настъпят. 2. нпрх. Имам власт пад
някого или нещо; господствам, командвам, разпо¬
реждам се. 3. пое. заповядай!, заповядайте!, като
межд. — учтива покана, когато се поднася или
предлага нещо. Заповядайте още една чаша. Заповя¬
дай у дома. Заповядайте, влезте! '
заподозйрам нсв., заподозрА св. прх. 1. Започвам да
подозирам. 2. Обзема ме подозрение по отнюшение
на някого или нещо. Той е заподозрян в незаконно
забогатяване.
запознавам нсв., запозная св. прх. 1. Представям няко-

го някому, за да станат познати. Запознавам жена
си с другарите си. Запознах гостите си помежду
им. 2. Давшв ^як<з1ко му едентм за нещо, пр авя вяще
да стане познато, известно някому. Запознавам уче-
. ниците си със славянските литератури. Запознавам
гостите си със забележителностите на града. — се
нпрх. 1. Ставам познат с някого. Вчера се запознах
с брат ти. 2. Получавам, добивам сведения за не¬
що; опознавам. Запознайте се с тукашните усло¬
вия..
запой м. Увлечение в пиене, период на пиянство,
запдйвам вж. запоява м1*.	-
запокитвам (и залокйтям) нсв., запокитя св. прх. Зах¬
върлям, запращам.. Аз всъде бях и всичко запоки¬
тих. Яв.	’
запомням нсв., запомня св. прх. Задържам в паметта
си, Прот, забравям. Запомням урок. Запом¬
ни добре какво ти казвам.
запоявам нсв., зяпоия св. прх. Ръкополагам за свеще¬
ник, поп. — се нпрх. Ставам свещеник, поп.
запор м. спец. Възбрана, забрана някой да се разпо¬
лага с имуществото, доходите, заплатата си въз ос¬
нова на признато и определено от съда право за
вземане. Бирникът е наложил запор върху заплата¬
та му.
залбрвам нсв., запоря се. прх. Започвам да поря. Ко¬
рабът запори вълните.
запорожец м. Казак от Запорожката сеч (организация
на украинското казачество през ХУ1-ХУШ в.), .
запоря еж. запорвам.
запОствям нсв., зяпОстя св. нпрх. Започвам да постя,
запотявам се нсв., запотя се св. нпрх. Изпотявам се.
започвам нсв., започва св. 1, прх. Поставям началото
па нещо, пристъпвам към някаква работа, дейност,
залавям се за осъществяването, извършването на
нещо; почвам, начевам, захващам. Тая година за¬
почнахме жътвата по-рана. Започвам да работя. 2.
_ прх. Проявявам първи признаци на нещо. Косата
ми започна да побелява. 3, нпрх. Имам или получа¬
вам начало. Нашата улица започва от площада. Зи¬
мата започна много късно. Занятията започнаха. 4.
прх. Вземам или върша, като начало. Започнахме
учебната година с песни и игри. 5. прх. За първи път
вземам от нещо неначенато (за ядене, пиене и др.).
Скоро ще започнем новото жито. — се нпрх. Имам
или получавам начало. Борбата се започва.
запоявам1 и (разг.) запоявам нсв., запоя св. прх. 1. За .
почвам да поя. 2. Напоявам първоначално, давам
някому да вкуси, да пие нещо за първи път. Него
са го запоили с вино. > > Поезията на Ботев е за-
пойла много поколения с омраза към потисниците.
запоявам2 и (разг.) запоявам нсв., запоя св. прх. Залеп¬
вам, свързвам, съединявам метални части или
предмети с разтопен калай, с помощта на оксижен
и др.; споявам,
запра вж. Запирам,
заправнм нсв., заправя св. пр,с. Започвам да правя.
ртдавма е заправил нова къща.
занрйзвам и запразням нсв., запрйзня св. 1. прх. диал.
Започвам да празня; заизпразвам. 2. прх. диал. За¬
пълвам, заемам съд или пространство. Тези неща
запразнят цялата стая, 3. нпрх. прост. Започвам
да празнувам; запразнувам.	*
запразнувам св. прх.. Започна да празнувам; запраз-
вам.
запразням вж. запразвам.
запрйтя вж. запращам.
заприказвам 259
запр&шва.ч нсв., запраша св. 1. прх. я нпрх. Започвам
да праша. Какво си запрашил из къщи? 2. прх. Из¬
пълвам или покривам с прах; напрашвам. Този вя¬
тър ще запраши нивите. 3. нпрх. разг. Отправям се,
тръгвам бързо, побягвам нанякъде. Запраши към
полето. — се нпрх. Ставам прашен, покривам се
или се изпълвам с прах.
запрашен прил. Който е покрит или изпълнен с прах.
запр&шеност ж. Качество или състояние на запрашен.
Запрашеността па въздуха е много голяма.
запращам1 св. прх. Започна да пращам. Отдавна са ни
запращали вестници и списания.
запращам2 нсв., запратя се. прх 1..Хвърлям нещо сил¬
но и надалече. Запрати след него един камък. 2. не¬
одобр. Изпращам някого далече.
запращявам нсв., запращи св. нпрх. Започвам да пра¬
щя. Дрехата беше тясна и запращя по шевовете.
запревйвам св. прх. Започна да превивам, —* се нпрх.
Започна да се превивам. Запрееивах се от болки.
запрёгна вж. запрягам.
залраръщам св. прх. Започна да прегръщам. — се взаим.
и нпрх. Започвам да се прегръщам с някого, започваме
да се прегръщаме. Запрегръща се с гостите.
запреда вж. запридам.	*
запрежнвям св., прх. и нпрх. Започна да преживям. Во¬
ловете легнаха и запреживяха.
запрел^^ам св. прх. Започна да прелиствам,
запрелитам св. нпрх. Започна да прелитам. Отново
запрелитаха самолети.
запремятвам нсв., заиремятам св. прх. Започвам да
премятам. - се нпрх. Започвам да се премятам. Ак-
робатитг се здпремятаха.
запрепйрвам се нсв., запрени раи се св. нпрх. Започвам
да се препирам. Защо си се запрепирал, като не
знаеш как стои работата?
запретвам и запрятам нсв., запретна св. прх. Вдигам
или подгъвам, завивам, засуквам нагоре. Запрет¬
вам крачоли. - се нпрх. Залавям се здраво за работа,
запретёи прил. книж. Забранен. Запретепи удоволст¬
вия.
запретявам и запрещаем нсв., залретй св. прх. остар.
Забранявам. И запрети им ти .. над моя хладен
прах порой сълзи да леят. П.П.Сл. Тате ми запрети
да те повикам, [рус.]
запречвам нсв., запреча св. 1. нпрх. и прх. Започвам да
преча, 2. прх. Заставам като преграда или поставям
преграда, та затулям нещо, спирам минаването ня¬
къде, през нещо. Това дърво ми запречва прозореца.
Шкафовете са запречили цялата стая..
запрещИвам вж. запретявам.
запрещение ср. остар.--Забрана. Поставен под запреще¬
ние. [рус.]
запригласям св. нпрх. Започна да пригласям. Единият
запя, а другият веднага му заприглася.
запридам нсв., запреда св. прх. 1. Започвам да преда.
Запредох нова къделя. 2. Преда, изпридам малко за
образец, за начало. Мога да преда, но трябва някой
да ми запреде.
заприказвам св. прх. 1. Започна да приказвам, загова¬
рям, Той заприказва бавно· и тихо. 2. Въвличам в
разговор, накарвам някого да започне да приказва
с мене; заговарям. Той се мъчеше да го заприказва.
— се нпрх. Увличам се в приказки, в разговор (с
някого* Срещнахме се и се заприказвахме.

260 заприличвам
заприличвам нса., заприличам св. нпрх. 1. Започвам да
приличам. Синът заприличва все повече на баща си.
2. Ставам подобен, приличен на нещо; оприлича¬
’ вам се. Заприличал си на плашило.
запримчвам нсв., запрймча св. прх. 1. Залавям, завър¬
звам в примка; впримчвам. 2. Връзвам нещо (въже,
връв) на примка.
запрйшквам нсв., запрйпкам св. нпрх. Започвам да
припкам; затичвам се. Детето заприпка към майка
си. - се нпрх. Заприпквам, затичвам се.
заприщаам нсв., запршця св. прх. 1. Преграждам пътя
на някакво течение, поток, за да го спра, отклоня.
Заприщвам река Народът заприщи 'улицата. 2. Заг¬
раждам течение, за да се събере вода. Децата пак
заприщиха вир за къпане. .
запролетява се нсв., запредете се се. бе зя. Започва про¬
лет. Щом се запролети. селянинът излиза на работа
в полето.
запротестйрам св. нпрх. Започвам да протестирам,
запръжка ж. Запържена мазнина с лук, брашно, пи¬
пер и др. за прибавка към ястие. Направи запръж¬
ката на боба.	*
запръсквам нсв., запръскам св. 1. нпрх. За дъжд — за¬
почвам да пръскам. 2. прх. Започвам да пръскам
нещо. Хората вече запръскаха лозята. звпрЬсква,
запръска безл. Започва да пръска,
запръхтйвам нсв., занръхтя св. нпрх. Започвам да
пръхтя.
запрягам нсв., запретна св. прх. Впрягам. Запрягам во¬
ловете в колита. Запрегнах каруцата.
запрягам вж. запретвам.
заогтнб ср. остар. Някогашен турски стражар.
[ар· > тур,]
зашиевам нсв., звптЯсам св. прост. Задържам, обузда¬
вам, озаптявам. [от тур».]
залуквам «се., задухам св.. нпрх. и прх. Започвам да
пукам. Някъде запукаха пушки.
запускам1 и задущам1 св. прх. Започна да пускам, да
пущам.	-
запискам2 и запущам2 нея,, запусна ся. прх. Занемаря-
вам, изоставям.
запуснат прил. 1. Който е запустял, пуст, изоставен.
2. прен. За човек — който се е занемарил, запуснал,
изоставил.
зап$сяатост ж. Състояние на запуснат,	.
запуствам вж. запустява м2.
запустеете ср. книж. Пустош, пустота, и^оставеносг,
запустя вж. запустявам2.
запустявам1 нсв., запустея св. нпрх. Ставам пуст. Къ¬
щата е запустяла отдавна.
запустявам2 и запуствам нсв., запустя св. прх. Правя
нещо да стане пусто; занемарявам, разсипвам. За¬
пустиха ни селата. Запустили сте градината.
запустял прил. Изоставен, пуст. Спяхме в една запус¬
тяла воденица.
запуша вж. запушва м1^.
запушалка ж. Нещо, с което се запушва, най-вече
1ърло на стъкленица; тапа. .
запушвам1 нсв., запуша се. 1. нпрх. Започвам да пуша,
да димя. Коминът запуши. 2. нпрх. и прх. Започвам
да пуша тютюн, цигара и др. Войниците седнаха на
завет и запушиха. 3. прх. Изпълвам с пушек; зади-
мявам. — се нпрх. Изпълвам се с дим, с пушек.
запушвам2 нсв., запуша св. прх. Плътно затварям дуп¬
ка или тесен отвор, създавам шгьтна преграда в
тръба, канал и под. Запуши шишето. Запушвам си
ушите. Тръбите са запушени. — се нпрх. Запушил
мис е носът. О Запушвам устата някому —
заставям някого да млъкне. Запуши я разг. - остави,
да не говорим за това.
залутам вж, з а п у с к а м1*.
запъвам нсв., запъна св. прх. 1. нар. Подпирам, поста¬
вям пречка на нещо, за да не се движи, да не се
отваря или затваря и др. Запъни колелото. Запъвах¬
ме вратата. 2. Приготвям пушка, пищов и под. за
стрелба, като вдигам ударника, петлето. - се нпрх.
1, Говоря, произнасям думите със затруднения, па¬
узи, прекъсвания; заеквам. Запъвам се при четене. 2.
прен, Спирам сс, не вървя или не искам, отказвам
да направя нещо. Работата се запъна. Запънал се
като-магарс на мост.
запълвам нсв., запълня св. прх. Правя нещо да бъде,
да стане пълно, заемам всичкото място, простран¬
ство; изпълвам. Запълнете ямата, Леглото запълва
цялата стая.
запълзявам нсв., запълзя св. нпрх. 1. Започвам да пъл¬
зя. 2. Допълзявам.
запъна вж. запъвам.	’
запълвам нсв., запъпля св. нпрх. Започвам да пъпля,
запържвам нсв., запържа св. прх. 1.'&почвам да пър¬
жа. 2. Пържа, изпържвам нещо леко, малко. Запър-
жвам лук. Запържвам месо.
запърполвам нсв., занърполя св. нпрх. Започвам да
пърполя; запърпорвам. Подплашената птица запър-
поли с крилата си.	.
запърпорвам нсв., запърлоря св. нпрх. Започвам да
пърпоря.-
запъртък м. 1- Застаряло или неоплодено яйце, от ко¬
ето не се излюпва пиле. 2. Изобщо развалено яйце.
запърхвам мек.* зшгьрхам св. нпрх. Започвам да пър¬
хам. Птички запърхаха над главата ми. ·
запътвам ее нсв., запътя се св, нпрх. Поемам път,
тръгвам; упътвам се. Закъде си се запътил? ,	'
запъхвам нсв., задъхам св. прх. Започвам да ггъхам.
зяпъхтпвам нсв., запъхтй св. нпрх. Започвам да пъхтя.
Локомотивът запъхтя. — се нпрх. Започвам да
пъхтя, да дишам тежко от умора или напрежение.
Не бързайте, че старият лесно се запъхтява. > >
Пристигна запъхтян вестоносец.
з&пЬшквам нсв., запъшкам св. нпрх. Започвам да пъш¬
кам. Какво си запъшкал толкова?
запявам нсв., запея св.. прх. и нпрх. 1. Започвам да
пея. Кой глас ще ми викне, запее? Бот. Запявам пе¬
сен. 2. Давам тон за песен,
зар м. Кубче от дърво, кост или пластмаса с отбеля¬
зани на стените му от 1 до 6 точки, което се изпол¬
зва при различни игри или комар. О Зарът « хвър¬
лен — решението е взето, изборът е направен и
връщане назад няма. [ар. > тур.]
зара ж. диал. Далечна светлина като от пожар. От
зарата на изгрева се виждаше ясно. Ваз. !
заработвам нсв., заработя св. 1. нпрх. Започвам да ра¬
ботя. Скоро ще заработим по-добре. Новата маши¬
на няма да заработи скоро. 2. прх. (рус.] Изкарвам,
спечелвам с работа. - се нпрх. Увличам се в работа;
разработвам се.
заработка ж. Това, което някой заработва, което е
спечелено е работа. Дневна заработка. [от рус.]
заравнявам и заравним нсв., заравня св. прх. Правя
равна повърхността на нещо; изравнявам. Заравпям
леха.

заравям нсв., заровя св. прх. 1. Поставям нещо някъде
и го засипвам, затрупвам. Заровил си парите в зе¬
мята. Някои птици заравят яйцата си в пясъка. 2.
Натрупвам пръст около корена на дърво, растение.
Всяка есен заравя овощните дръвчета. 3. разг. Пог¬
ребвам. . Заровиха го млад и зелен. 4. прх. и ипрх.
Започвам да ровя. От сутринта е заровил из гра¬
дината. — се нпрх. 1, Пъхам се, влизам някъде и
бивам засипан, затрупан от нещо, покривам се с
нещо. Падна и се зарови в снега. Зиме кучето се за¬
равя в сенопго. 2. прен. Потъвам, пренасям се, уна¬
сям се. Заравям се в спомени. Заровил съм се в ра¬
бота.	«
зарад вж. заради.
зарадвам св. прх. Създавам, причинявам някому ра¬
дост. Тези думи ме зарадваха. — се нпрх. Започвам
да се радвам, обзема ме радост. Зарадвах се от те¬
зи думи.	*
зарадй и (съкр. разг.) зарад предл. Означава. 1. Пред¬
назначение или причина, Направи това заради мене.
Заради тебе закъснях. 2. Замяна; вместо. Иди зарад
мене.	’
зарОждам св. прх. Започна да раждам. Тая вишня е
зараждала още от съвсем малка. — се нпрх. Започ¬
на да се раждам.
зараждам се нсв., зародй се св. нпрх. Явявам се, поя¬
вявам се за пръв път; пораждам се, възниквам. Жи¬
вотът на земята се е зародил много отдавна.
зар&иа ж. [Причинител на] заболяване, болест, която
ос предава от един организъм на друг. Носител на
зараза. Заразата се пренася от комари. Кладенците
са източник на зараза.	>
заразглеждам св. прх. Започна да разглеждам. Зараз-
глеждаха ме с голямо внимание.
’ заразен прил. 1. Който се поражда, предизвиква от за¬
раза; инфекциозен. Заразна болест. 2. Предназначен
за болни от такава болест; инфекциозен. Заразно
отделение в болница.
заразен прил. В който или когото е проникнала зара¬
за; инфектиран. Заразени от малария. Заразена кръв.
заразепост ж, Качество шга състояние на заразен,
заразителен прил. 1. Който може да зарази, да преда¬
де зараза. Заразителна болест. 2, прен. Който лесно
сс възприема от околните; увличащ. Заразителен
смях. Заразителен пример.	·
заразителност ж. Качество на заразителен,
заразказвам св. прх. Започна да разказвам,
заразоносител м. книж. Носител на зараза,
заразпитвам се. прх. Започна да разпитвам. Какво си
ме заразпитвал?
заразправям св. прх. Започна да разправям, да разказ¬
вам. Като заразправя, няма край.
заразтребвам св. прх. Започна да разтребвам. .
заразявам нсв., зараз* св. прх. 1. Предавам зараза ня¬
кому. Болният трябва да се изолира, за да не зара¬
зява околните. 2. Слагам зараза в нещо. Неприяте¬
лят зарази всички води. 3. прен. Увличам някого,
правя някой да ми подражава в прояви, склонности
И пр. Заразявам с добрия си пример. Заразявам със
смеха си.
заран нар. 1. ж. Сутрин, утро. Всяка заран отивам на
работа. 2. като иарч. В началото на деня; сутрин.
Заран ставам много рана.	,
заран нарч. диал. Утре. Заран ще идем на нивата.
зараствам нсв., зараста и зарасна св. нпрх. 1. За рана
— заздравявам, затварям се. 2. За място — обрас-
твам. Градината с зарасла с бурени.	ί
зарив 261
заревйвам нее., заревд св. нпрх. 1. Започвам да рева,
да плача. Детето зарева. 2. Започвам сило и грубо
да викам. Онзи пак зарева.
зарево ср. Отблясък от силна, ярка светлина (при по¬
жар, изгрев или залез на слънцето и др.).
зарегистрйрвам нсв. (рядко), зарегистрирам нсв. и св.,
прх. 1. Записвам в регистър, в официален списък.
Зарегистрирах писмата във входящия дневник. 2. За¬
.	писвам предприятие, сделка и др. в официално уч¬
реждение, за да ги узаконя. Зарегистрирах фирма¬
та си. 3. прен. Отбелязвам, осъществявам.
Индустрията. зарегистрира големи успехи.
заредя ж. диал. Редуване при работа, пеене и др.;
смяна. Работим на зареда.
заредя вж. зарежда м1*.
заредувам св. прх. Започна да редувам. - се нпрх.,
обикн. мн. Започна да се редувам (с някого). Заре-
дувахме се на извора да пием.
4 зарежа вж. зарязва м^2.
зареждам1 нсв., заредя св. прх. Започвам да редя, да из¬
реждам. Че като заредиха едни имена, едни дати! -
се нпрх., обикн. мн. Започваме да се редим, Да след¬
ваме един след друг. Много празници се заредиха.
зареждам2 нсв., заредя св. прх, 1. Приготвям, натък-
мявам оръжие за изстрел. Зареждам пушка. 2. Пъл¬
ня, напълвам нещо с продукти, стока, гориво, елек¬
трическа енергия и др. Зареждам акумулатор.
Заредих автомобила с бензин. Зареждат магазини¬
те.
Зарезан м. Обикн. в съчет. Трифон Зарезан — народен
' лозарски празник (14 февруари),
зарейвам нсв., зарея св. прх. В съчет. зарейвам поглед
— започвам да гледам надалече в пространството,
без определена цел и посока. Ляга по гръб и зарейва
поглед към звездите. — се нпрх. 1. За поглед — от¬
правям се, насочвам се надалече в пространството,
без определена цел, посока. Погледът му се зарея
над върховете на дърветата. 2. Тръгвам, отивам
някъде надалече, в неопределена или неизвестна по¬
сока. Зареял се из гората. *
зарека еж. заричам.
зарешвам и заривам нсв., зареша св. прх. 1. Започвам
да реша, да вчесвам. Зарешила го е отрано, че ще
го прати на училище. 2. разг. Вчесвам, срешвам. За-
решил си косата на път.
зар^я вж. зарейвам.
зарзават м. разг. Зеленчук, (перс. > тур.)
зарзаватчАйниця ж. разг. Магазин, продавница на
зарзават.
зарзав^я^тчннеки прил. разг. Който се отнася до зарза-
ватчия,
зарзявятчия м. и зарзаватчййка ж. разг. Продавач ва
зарзават.
зарзала ж. 1. Плодно дърво от рода на сливите с ро¬
зови цветове и жълти мъхнати плодове, Ргипчв
агтешаса. 2. Плод от това дърво. Зарзалите са по-
дребни от кайсиите, {перс. > тур ] *
зарзалов прил. Който се отнася да зарзала, направен
от зарзали. Зарзалови листа. Зарзалов компот.
зарибявам нсв., зарибя св. прх. Развъждам някъде ри¬
ба, създавам условия някъде да се развъжда риба.
Зарибяване на оризищата.	*
аарнв м. диал. Второ прекопаване с обриване, загър¬
ляне на растения като царевица, слънчоглед и др.

262 заривам
I
заривам нсв., зарина и зарйя св. прх. 1. Заравям. 2, нар.
Окопавам царевица, слънчоглед, картофи и др., ка¬
то ги загърлям. ’	-
зарядавам нсв., за ридая св. нпрх. Започвам да ридая.
Не сдържа вълнението си и зарида.
зарина вж. з а р и r а м.
зарйтвам нсв., заритам св. 1. прх. и нпрх. Започвам да
ритам. Децата заритаха топките. Ляга по гръб и
заритва с крака. 2. прх. Премествам, придвижвам
нещо с ритане. Виж чак къде са заритали топката.
У. нпрх. прен. Обикн. с отрицание — премного ис¬
кам, примирам от желание за нещо. Не съм зари¬
тал за вас.
заричам нсв., зарекй св. прх. С думи, с клетви карам,
принуждвам някого да се откаже, да се отрече от .
нещо. Ще те зарека да не ходиш по кръчми. — се·
нпрх. Давам дума, заклевам се, обещавам да се от¬
кажа от нещо или от някого; отказвам се. Зарекъл
съм се да не пуша вече.	'
зария вж. заривам.
заробвам псе., зарббя св. прх. Поробвам. — се нпрх.
разг. Изпадам в робско положение, ставам като
роб.
заробувам нсв. нпрх. Започна да робувам. От дете
съм заробувал па чорбаджиите.
заробя вж. заробвам.
заровя вж. заравям.
зародиш м. книж. 1. Зачатък иа нов организъм, раз¬
вил ое от оплодено яйце; ембрион. 2. прен. Зачатъч-
но състояние, първи прояви. Лошите навици тряб-
на да се премахват още в техния зародиш, [рус.]
зарбдишея прил. книж. Който се отнася до зародиш,
който е в зародиш, в начален стадий на развитие.
Зародишно състояние.
зародя се вж. зараждам се.
зарозовявам нсв., зарозовея св. нпрх. Започвам да ста¬
вам розов; порозовявам. От тичането бузите му
зарозовяха.
заромолявам нсв., заромолй св. нпрх. Започвам да ро-
моля; заромонвам,
заромонвам нсв., зяромоня св. нпрх. Започвам да ро¬
моня; заромолявам. Чешмичката отново заромони.
заронвам нсв., зарбня св. прх. Започвам да роня. Же¬
ната заплака и сълзи зарони.
зарштгавам нсв., зароптйя св. нпрх. Започвам да роп¬
тая.	.	„
* заросявам нсв., заросй св. нпрх. За дъжд — започвам
да рося, да валя леко. Дъждът отново зароси. за-
росява, заросн безл. Започва да роси. Още от сут-
. ринта е зароешю.
зарошавйвам нсв., зарошамя св. нпрх. Започвам да
ставам рошав.
зароявам се псе., зароя се св. нпрх. Започвам да се роя.
Кошерите се зароиха.
зару.менавам1 нсв., заруменея св. нпрх. Ставам румен;
заруменявам се2. Небето зарумепя.
заруменявам2 псе., заруменя св. прх. Правя нещо да
стане румено, Заруменила страни като ябълки. На
залез слънцето заруменява облаците. — се нпрх.
Ставам румен. Зарумених се от студ.
заручааям нсв., заручй св. нпрх. Започвам да руча. Ще
се стопят снеговете, ще заручат потоци.
1арывам нсв., заръгам св. прх. разг. Започвам да ръ-
гам. Някой ме заръга в ребрата.
заръждавнвам нсв,, заръждавея. св. нпрх. 1. Започвам
да ръждавея. Желязото лесно заръждавява. 2. Ста¬
вам ръждив; ръждясвам, поръждавявам. Гвоздеите
са заръждавели,
заръка ж. Поръка, поръчение, поръчка. Изпратих го
с хиляди заръки да си пази здравето.
заръком яхвам нсв. (рядко), зарькомахам св. нпрх. За¬
почвам да ръкомахам.
заръмжявам нсв., заръмжа св. нпрх. Започвам да ръм¬
жа.
заръмявам нсв,, заръмя св. нпрх. За дъжд —-започвам
да ръмя. заръмява, заръмй безл. Започва да ръми.
Ще заръмй. Заръмя дъжд.	·
заръсвам нсв,, заръся св. 1, прх. и нпрх. Започвам да
ръся. 2. прх. Поръсвам. Заръсих двора да не се вдига
прах, заръсва, за ръси безл. Започва да ръси, да вали
леко; заросява^ заръмява. Зарьси дребен дъждец.
заръфвам нсв., заръфам св. прх. Започвам да ръфам.
Децата заръфаха печените мръвки.
заръчвам нсв., заръчам св. прх. Казвам, нареждам ня¬
кому да извърши, да направи нещо; поръчвам. За¬
ръчвам си библиотека. Заръчаха ми да ти кажа.
заря ж, 1. Светлинно оцветяване на хоризонта преди
изгрев и след залез слънце. Сутрипни зари. Вечерна
заря. 2. Светлинни лъчи. Слънчеви зари проникнаха
' в стаята. 3. воен. [Сигнал за] утринен или вечерен
сбор и проверка. 4. Военно вечерно тържество с
илюминации в чест на голям празник, [рус.]
заряд ас. 1. Определено количество избухливо вещес¬
тво, необходимо за изстрел или взрив. 2. Количес¬
твото електричество, което се съдържа в дадено тя¬
ло; товар, пълнеж. Йони е положителен заряд.
[рус·]
зарядка ж. разг. Ведрина, физзарядка. [рус.]
зарязвам! нсв., зарежа св. 1. прх. и нпрх. Правя знак *
на нещо, отбелязвам с рязане. Зарязвам на рабоиш.
2.	прх.. Започвам да режа. Кога ще зарежете лозе¬
то?
зарязвам2 нсв., зарёжа св. прх. Изоставям, напускам.
В неволя си зарязал моите братя сиромаси. Бот. За¬
режи тая работа.
заейда ж. 1. Начин на воюваке, на водене бои от раз¬
положени на скрито и удобно за неочаквано, вне¬
запно нападение срещу противника войскови части
или други лица. Правя засада. 2. Място, удобно за
засада. Убит из засада. 3. Група военни или други
лица, разположени на скрито и удобно за неочак¬
вано, внезапно нападение. Попаднахме на неприя¬
телска засада. 4. спорт. Във футбола и 'някои други
игри — нарушение, при което атакуващ играч се
намира зад или иа една линия с противниковата за¬
щита в момента на подаване на топката по посока
иа нападението, [рус.]
засаден прил. Който се отнася до засада. Засадни войс¬
ки,
зисИждим нсв., засадя св. прх. Насаждам, посаждам
(растение или определена площ с растения). Заса¬
дихме цялата нива само с картофи. Ще засадят
дръвчета от двете страни на пътя.
зисв0^и.м1 св. нпрх. Започна да светвам. Децата зас¬
ветваха с джобните си фенерчета.	·
засветвам2 нсв., засветя св. нпрх. Започвам да светя.
Очите му засветиха от радост,
зневнвам св. прх. Започвам да свивам. Засвиваха го
болки в корема. — се нпрх. Започна да се свивам.
Засвива се от болки.
засвилетелст|ву|вам св. прх. 1. Удостоверя, потвърдя

като свидетел. Той ще засвидетелства моето при¬
съствие. 2. Установя, покажа. Тоя факт е засвиде¬
телстван от много наблюдатели. 3. Изкажа, изразя
в по*осезателна форма. С подаръка ще му засвиде¬
телствам своята благодарност. *
засвИрвам нсв., засвиря св., прх. к нпрх. Започвам да
свиря. Кавалът засвири.	f
засвЦТквам нсв., засвяткам св. ппрх. Започвам да свят¬
кам. Засвяткахме с фенерчетата. Очите му зас-
вяткаха. засвИтква (се), засвятка |се] безл. Започва
да святха. Облаци покриха небето, загърмя и зас¬
вятка. Засвятка се, загърмя и рукна пороен дъжд.
засёвкн мн. нар. 1. Сватбен обред, когато сеят браш¬
но за сватбарския хляб. 2. Песни, които се пеят при
тоя обред. А момите — те играят подир дружкини
засевки. Бот.
засега нарч. За това време, в което сме. Засега всичко
върви добре.
засегна вж. засягам.
заседавам нсв. нпрх. Участвам в заседание,
заседдние ср. Събрание, съвещание на членове на ко¬
лектив за- обсъждане на нещо. Заседание на бюрото.
Заседания на Народното събрание.
заседател м. Лице, което заседава. О Съдебен* засе¬
дател.
заседателен прил. Който се отнася до заседание и за¬
седател. Заседателна залп.
засёдна еж. засядам.
зясёднал прил. При който липсва движение. Водя за¬
седнал живот.	■	·
заседавам се нсв., заседя се св. нпрх. Седя продължи¬
телно време, прекадено дълго на едно място. Мно¬
го се заседяхме, а трябваше отдавна да си вървим.
засека вж. засичам.
засекретявам нсв., засекрети св. прх. Правя нещо да
стане секретно, тайно или недостъпно за странич¬
ни, външни хора. Данните са засекретени.
заселвам нсв.,. заселя св. прх. 1. Изпълвам дадена
празна, необитаема територия с население; населя¬
вам. Славяните заселват Балканския полуостров. 2.
Премествам, установявам някого или мнозина на
ново постоянно местожителство. В Бургаско засе¬
лиха доста бежанци от Лозенградско. — се нпрх.
Установявам се на ново местожителство. Заселихме
се в Добруджа.
засёлише ср. Населено, заселено място; поселище,
заселник м. и заселница ж. Лице, което се е заселило
някъде.
заселя вж, заселвам. «
засенвам и засеним, засенчвам нсв., засеня св. прх. За¬
сенчвам. Отсечете ши окастрете дървото, че засе¬
ня прозореца.
засенчвам"нсв., засёнча св. прх. 1. Покривам със сянка,
хвърлям сянка върху нещо. Отмести се от прозо¬
реца, че ми засенчваш. 2. Закривам, затъмнявам.
Облаци засенчиха слыщепт 3. прен. Помрачавам
славата на някого, надминавам някого по слава,
достойнства, качества.
засечкя ж. 1. Неосъществяване на изстрел, отказ на
оръжие да произведе изстрел поради неизправност.
Пистолетът му направи задечка. 2. прен. Несполука
при извършването на нещо. Залови се той с дели¬
катна работа, но стана заевчка.
засея вж. засявам.
заейлвам нсв., засиля св. прх. 1. Правя нещо да стане
по-силно; усилвам, подсилвам. Трябва да засилим
позициите си. Засили мшко радиото, че не го чувам.
заскубвам 263
2. Увеличавам скоростта, бързината или размаха
на нещо, придавам начална скорост на нешо.
Шофьорът беше засилил камиона па завоя. —· се нпрх.
1. Ставам по-силен, по-здрав. 2. Впускам се, затич¬
вам се стремително. Засили се и прескочи трапа.
заеинявам нсв., засинея св. нпрх. Започвам да се синея,
да ставам син или да изпъквам със синия си цвят.
Небето засиня през облаците. Лицето му засиня от
яд.	.
засипвам1 св. прх. Започна да сипвам. Засипвахме пя¬
сък в количката.
засипвам2 нсв., заскпя1 св. прх. 1. Покривам, изпъл¬
вам, запълвам с нещо, което се сипе. Засипвам дуп¬
ките с пясък. Снегът засипа всички пътища. 2, От¬
, рупвам. Засипвам с въпроси. Засичаха ме с подаръци.
заейпя2 св. прх. Започвам да сипя. Самолетите заси¬
чаха бомби над главите ни. — се нпрх. Започвам да
се сипя. Веднага след доклада се засичаха безброй
■ въпроси.
засиромашавам нсв., засиромашея св. нпрх. Започвам
да сиромашея.
заситням нсв,, заситня св. нпрх. Започвам да-ситня, да
ходя със ентни крачки, Детето заситни пред майка
си.	·
заситя вж. засища м.
засичам псе., засека св, прх. 1. Започвам да сека. За¬
сякъл дървото и не го отсякъл. 2. Сека навътре в
нещо; всичам. Засечи гредата да я вържем. 3. разг.
Преграждам 'път, поток и др. Тоя път е засечен и
не може да се мине с кола. 4. Установявам, опре¬
делям местоположението на някого или нешо в
пространството. Радарите засякоха самолета. За¬
сичам радиостанция. 5. разг. Отбелязвам с точност
даден момент във времето. 6. диал. Пера нещо, без
да го изчистя и избеля добре. Със студена вода са¬
мо ще засечеш дрехите. 7. нпрх. Правя засечка.
Картечницата е замърсена със смазка и засича. 8.
разг. Прекъсвам някого рязко и предизвикателно,
отговарям му троснато. — се нпрх. Разяжда ми се
кожата от пот; подсичам се.
засищам нсв., заситя св. прх. Насищам, правя някой
да се чувства сит. Сладкишите засищат, но не хра¬
нят. — се нпрх. Усещам се сит; насищам се. >
засилвам нсв., засияя св. нпрх. Започвам да сияя. Ли¬
цето му засия от радост.
заскачвам нсв., заскачам св. нпрх. Започвам да ска¬
чам. Децата заскачаха около него.
заскнмтявам нсв., заскимтй св. нпрх. Започвам да
скимтя.	’
заскиттам |се1 нсв., заскитам [се) св. нпрх. Започвам да
се скитам. Заскитаха от град на град.
заскобвям и заскобйвам псе., заскдбя св. прх. 1, Свър¬
звам, съединявам със скоби. Трябва да заскобим
гредите, за да не мърдат. 2. Ограждам със скоби
нещо написано. Заскобените думи са на автора.
заскрежавам нсв., заскрежй се. прх. Покривам със
скреж. Студената мъгла заскрежи дърветата. — се
нпрх. Покривам се със скреж.
заскрнбуцвам нсв., заскрнбуцам св. нпрх. Започвам да
скрибуцам. Заскрибуцаха тежко натоварени коли.
заскриптявам нсв., зяскркптя св. нпрх. Започвам да
скриптя. Цигулките заскриптяха.
заскубвам нсв., заскубя св. прх. Започвам да скубя.
Заскубаха си косите.

264 заскучавам *
заскучавам нсв., зяскучая св. нпрх. Започвам да ску¬
чая.
засикитам «се., заонИна св. нпрх. разг. Поскъпвам.
През войната всички стоки заскьтшха.
заскъпнявам нсв., заскъпнея св. нпрх. разг. Поскъпня-
вам, поскъпвам, заскъпвам. Животът заскъпня.
заскърцвам нсв., зяскърцам св. нпрх. Започвам да
скърцам. Вратата пак заскърца. Чекръкът заскърца.
заслабвам нсв., заслабна се. нпрх. разг. Ставам по-
слаб; отслабвам.
заелаждам и засладявам нсв., заеладй св. прх. Подс¬
лаждам. — си нпрх. Ям, хапвам нещо, което ми се
услажда, което ми е вкусно.
засланянам нсв., засланя св. прх. рядко. За слана —
покривам, попарвам; осланявам. Слана заслали цве¬
тята.
заслонам и заслонявам нсв., заслоня св. прх. Турям
или скривам под заслон; затулям. Заслони лампата,
че много блести.
заследЯвам нсв., заследя се. прх. Започвам да следя,
Заследи го по петите, Заследил съм литературата
от малък.
заслепен■ прил. Който е лишен от възможността, спо¬
собността за нормално възприемане и обективна
преценка на нещата, обикн. поради силна страст,
възбуда, гняв, прекадено доверие и др. · .
заслепение и заслеплеине ср. Отсъствие, липса на въз¬
можност, способност за нормално възприемане и
обективна преценка на нещата 'поради силна
страст, възбуда, гняв, прекадено ■ доверие и др.
заслепеност ж. Качество или състояние на заслепен.
заслепявам1 нсв.. заслепея св. нпрх. Ставам като сляп.
Заслепях от силния блясък.
заслепявам2 нсв., заслепя сн. прх. 1, Правя някой да
не-вижда, да заслепее. Прожекторите го заслепиха.
2. прен. Лишавам някого от разум, от способност
за нормално възприемане и обективна преценка на
нещата. Парите заслепяват човека.
заслизам св, нпрх. Започна да слизам. Заслизахме по
стълбите.
заслон м. и (рядко) заслона ж. 1. Помещение или
място, запазено от вятър, дъжд и пр.; подслон.
Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя
пристан и заслона. Деб, 2. Планинска колиба за
временна почивка.
заслон^, заслепйвам вж. з а с л ■ а н я м.
заслуга ж. Проява, постъпка, действие, които са доп¬
ринесли полза, та предизвикват почит и признател¬
ност. Орден за гражданска заслуга. ‘
заслужа вж.	заслужавам и
заслужвам.
заслужавам нсв., заслужа св., прх. и нпрх. Имам ка¬
чество, достоен съм, доказал съм е поведението, де¬
лата, постъпките сн правото да получа някаква наг¬
рада, похвала или укор. Заслужавам награда.
Заслужаваш наказание. Той напълно е заслужил тоя
висок пост, заслужава |си] безл. Има смисъл. Не
си заслужава да се мъчи човек. Заслужава да се ви¬
ди.
заслужвам нсв., заслужа св. нпрх. 1. Започвам да слу¬
жа. Заслужил съм по железниците от млади години.
2. За куче — започвам да служа (в 5 знач.). Кучен¬
цето примига и заслужи.	.
заслужел прил. 1. Който отговаря на делата, заслуги¬
те. Заслужена похвала. Заслужено наказание. 2. ка¬
то същ. заслуженото ср. Това, което някой е заслу¬
жил. Всеки ще си получи заслуженото.
заслужил прил. 1. Който има (големи) заслуги, доп¬
ринесъл е голяма полза, та му се отдава почит и
признание. 2. Почетно звание, давано у нас след 9
септември 1944 г. на отличили се артисти, спортис¬
ти, учители и др. Заслужил майстор на спорта.
заслухтявам псе., заслухтя св. нпрх. Започвам да слух¬
тя. Заслухтя в тъмнината.
заслушвам нсв., заслушам св. прх. Започвам да слу¬
шам. Такава музика съм заслушал от малък. — се
нпрх. Увличам се, съсредоточавам се в слушане на
нещо. Заслушах се в песента на жътварките.
засмивам се нсв., засмея се св. нпрх. 1. обикн. св. За¬
почвам да се смея, избухвам в смях. Всички се зас¬
мяха, 2. обикн. нсв. Усмихвам се, придобивам ве¬
село, радостно изражение на, лицето. Поглежда го
и едва забележимо се засмива.
засмолявам нсв., засмолй св, прх. Замазвам със смола.
Засмолявам лодка,
засмуквам ксв., засмуча св. прх. 1. Започвам да смуча.
Засмукал майчино мляко. 2. Всмуквам, със смукане
поемам. Помпата засмуква течност и после я из¬
тласква навън.
засмъдйва ме нсв., засмъдн ме св. нпрх. Започва да ме
смъди. Зисмъдя ме раншна.
засмърдввам нсв., засмърдя се. нпрх. Започвам да
смърдя; завонявам. Нещо засмърдя.
засмърквам нсв., засмъркам св, прх, и нпрх. Започвам
да смъркам.
засмян прил. Който е усмихнат, с весел израз на ли¬
цето. Той е все доволен и вечно весел и засмян. Зас¬
мени лица.	,
засмятам св. прх. Започвам да смятам. Старецът при¬
седна и засмята на пръсти.	♦
заснежавам нсв., заснежа св. прх. Покривам със сняг.
Валежите заснежиха железопътните линии. Пъти¬
* щата са заснежени. — се нпрх. Покривам се със
сняг. заснежава |се|, заснежи (се) безл, Настъпва
снежно време, завалява сняг.
заснема вж. заснема м3
заснемам1 св, прх. Започна да снемам, да свалям не¬
що. Влакът спря и всички заснемаха багажа си.
заснемам2 и заснммам св. прх. Започна да снемам, да
правя снимки. Фотографите веднага защракаха,
заснимаха.
заснемам3 и заснймам нсв., заснема св. прх. 1. Правя
снимка, запечатвам на кинолента. Тези кадри са
заснети на морето. 2, спец. Правя план, скица на
сграда, местност и Др.
заснймам влс. заснема м2Л
засолйвам нсв., засоля св. прх. Посолявам, осолявам.
— сн нпрх. разг. Ям, хапвам нещо солено,
заспал прил. 1. Който вече спи. 2. прен. Който дейст¬
ва, мисли или се движи бавно, с несъобразителен
ум.
заспалост ж. Качество на заспал (във 2 знач.). ·
заспивам нсв., заспя се.·нпрх. Започвам да спя, унасям
се в сън.
зяспусквям нсв.,· заспускнм и заспущам св. прх. Започ-
, вам да спускам. — се нпрх. Привечер се заспускахме
от върха.	*
засрамвам и засрамим нсв., засрамя св. прх. Правя ня¬
кой да изпита срам, да се срамува. — се нпрх. Об¬
зема ме чувство на срам, свян, притеснение. Засра¬
мих се от чуждите хора.

засрмчйам нес., засрйчам св., прх. и нпрх. Започвам да
сричам.
застава ж. 1. Стража, пост, войскова охрана. Застава
в планината. 2. [Място, сграда, където е разполо¬
жено] гранично поделение, охраняващо определена
част от границата. Командир на застава. Нарядите
се върнаха в заставата, [рус.]
заставам1 св. нпрх. Започна да ставам. Гостът влезе
и всички заставиха на крака.
заставам2 нсв., застана св. нпрх, 1. Изправям се и стоя
на определено място, без да се движа. Войникът
застана мирно и отдаде чест. Всички застанаха на
място. 2. Заемам определено положение, поза. Зас- -
тани с гръб към вратата, Застани до прозореца.
заставям нсв., заставя св. прх. Със сила, насила накар¬
вам някого да направи нещо; принуждавам. Заста¬
вих го да си признае.
застава вж. застава м2.
застарявам нсв., застарея св. нпрх. Започвам да оста¬
рявам, остарявам малко. Кучето застаря и не е ве¬
че за лов.
застарйл прил. Който е започнал да остарява, малко
е остарял. Застарели жени.
застеля вж. застилам,
застенвам нсв., застена св. нпрх. Започвам да стена.
Болната се пробуди и пак застена.
застйвам нсв., застина се. нпрх. 1. Ставам по-студен,
изстивам малко. Времето застина, 2. прен. Заста¬
вам неподвижен, преставам да се движа. Всички
застинаха на местата си.
застягам нсв., застигла св. прх. 1. Настигам, догон¬
вам. 2. За нещо лошо, неприятно — сварвам, за¬
варвам, сполетявам. Бурята ни застигна насред
път.
застилам нсв., застеля св. прх.. Покривам нещо, някак¬
ва повърхност, разположен съм върху някаква по¬
върхност или правя нещо да покрие някаква повър¬
хност изцяло. Застлахме леглото с нов чаршаф.
Сняг застила полето. Застели масата.
зястнлка ж. рядко. Нещо изтъкано или изплетено, ко¬
' ето се застила, постила; постелка.
застина вж. застивам.
застйсквам нсв., застйскам св. прх. Започвам да стис¬
кам. Срещнаха се и си застискаха ръцете.
застоен прил. Който се отнася до застой. Застойни
времена.
застой м. Състояние на покой, отсъствие на напредък,
на движение и развитие на нещо. Навред застой,
убийствен мраз. Ваз. Застой в производството.
застоявам се нпрх, застоя се се. нпрх, 1. Стоя, оста¬
вам някъде, задържам се някъде доста време или
повече от нормалното, обикновеното. Влезе в ста¬
ята, по не се застоя много и пак излезе. Къде иде
на гости, все ще се застои. 2. прен. Стоя, оставам,
запазвам се доста време. Падна сняг, но не се зас¬
тоя. 3. прен. За стока, продукти — залежавам, 4.
прен. За въздух, вода — оставам неподвижен, прес¬
тавам да се движа, да се премествам.
Застоял прил. В който няма движение, който не се
движи от дълго време, престанал е да се движи.
Застояла вода. Застояла стока.. Водя застоял жи¬
вот.
застоялото ж. Качество или състояние на застоял,
зистранявам нсе., заетраня св. нпрх. разг. Започвам да
страня.
Загтрахбвам св. прх. 1. Правя застраховка, осигуря¬
вам някого или нещо чрез застраховка. Застрахо¬
.	заст&пвам 265
вах си къщата. 2. прен. разг. Вземам мерки, за да
предпазя някого или нещо от неприятни изненади,
от неочаквани злополуки. Никой не е застрахован
от такива грешки. — се нпрх. 1. Осигурявам се чрез
застраховка. 2 прен. разг. Вземам мерки, за да се
предпазя от непредвидени неприятности,
застраховйтел м. Лице или учреждение, институт,
който застрахова.
застрахователен прил. Който е свързан със застрахо¬
ване, който прави застраховки. Застрахователен
институт. Застрахователен агент. Застрахова¬
телно дружество.
застраховка ж. 1. Договор, съгласно който даден фи¬
нансов институт се задължава при определени ус¬
ловия, срещу редовни парични вноски да изплати
на другата страна уговорено обезщетение в случай
на загуба, злополука и др. Сключвам застраховка.
[РУС-]
застрашавам нсе.,; застраша св, прх, Представлявам
опасност за някого или нещо, задавам някому
страх; заплашвам.
застрашителен прил. Който застрашава; опасен. Епи¬
демията взема застрашителни размери,
застрашително^ ж. Качество на застрашителен,
застрелвам нсв,, застрелям св. 1. прх. Убивам с изст¬
рел. Застрелвам с пушка. 2. нпрх. Започвам да стре¬
лям.
застригвам нсв., застрйжа св. прх. Започвам да сгри-
• жа.	.	*
застроён прил. Върху който има нещо построено. Зас¬
троена площ.
застро№вам1 нсв., застроя св. прх. Слагам застройка на
ястие, обикн. супа.
застрдйвам2 вж. застроявам.
застройка ж. Разбито яйце за подправка на супа.
застроя вж. застройвам^	и
♦ застроявам.
застроявам и застройвам св., застрой св. прх. 1. Зае¬
мам, покривам с постройка дадена земна плош.
Застроявам парцел. 2. Започвам да строя,
застудйвам нсв., застудёя св. нпрх. Започвам да ста¬
вам студен, изстивам. Времето ще застудее. зас-
тудява, застудёе безл. Започва да става студено. Та¬
зи година много рало застудя.
застудявам се нпрх., застудя ее св. нпрх. Застудявам.
Времето се застуди, застудява се, застуди се безл.
Застудява. Вече се застуди.
застудяване ср. Процес, състояние по гл.
3 астудявам [се]. Очаква се застудяване
на времето.
застъпвам1 св. нпрх. Започна да стъпвам.
застъпвам2 нсв., застъпя св. прх. 1. Стъпвам с крак
върху (края на) нещо; настъпвам. Застъпи си рокля¬
та, та щеше да падне. 2. С края си стъпвам, лягам
f върху края на нещо друго. Втората дъска трябва
да застъпи първата. 3. прен. Отделям внимание на
нещо, осъществявам определена дейност, В книга¬
та му тези въпроси не са застъпени. 4. прен. Изра¬
зявам, ставам изразител или защитавам нещо (ин¬
тереси, идеи и под.). В статията си той застъпва
погрешни схващания. 5. нпрх.. {рус.] Започвам рабо¬
та, заставам на пост и пр. по реда си след някой
друг, на смяна на някой друг. —— се нпрх. 1. обикн.
, мн. С краищата си стъпваме, лягаме един върху

266 застъпник
друг. Дъските трябва да се застъпват добре. 2. Го¬
воря или действам в зашита на някого или нещо.
Застъпвам се за приятеля си.
застъпник м. и застъпница ж. 1. Човек, който се зас¬
тъпва ва някого; покровител, защитник, ходатай. 2.
спец. Лице, което защитава интересите на партия
или отделен кандидат при изборно бюро. Застъп¬
никът стои- в секцията през цялото време, докато
трае изборът.
застънническн прил. Който се отнася до застъпник,
застъпничество ср. бабата, дейност на застъпник. По¬
лучих тази работа благодарение на неговото зас¬
тъпничество.
застъпя вж. застъпва м2.
застягвам нсв. (рядко), застягам св. прх. Започвам да
стягам. Застягахме багажа. — се нпрх. Започвам
да се стягам.
засуетявам се нсв., засуетя се св. нпрх. Започвам да се
суетя.
засукан прил. 1. Извит, завит, усукан. Засукани мус¬
таци. Със засукани ръкави. 2. прен. разг,. Издокаран,
гиздав, напет. Вижте я каква е засукана!
засуквам1 нсв., засуча св. прх. 1. Завивам, усуквам. За-
суквам мустаци. 2. Запретвам, Засуквам ръкави.
засуквам2 нсв., засуча св. прх. Започвам да суча, да
бозая. Там, дето аз съм пораснал и първо мляко за¬
сукал. Бот.
засумтявам нсв., засумтя св. нпрх. Започвам да сумтя.
засука ж. Продължителна липса на дъждове; суша.
засуча1 вж. засуквам1.
засуча2 вж. засуквам2.
засуш^вам нсв., засуша св. прх. рядко. Подсушавам,
изсушавам малко. — се нпрх. За времето — става
сухо, преминава без валежи. Времето се засуши. за-
сушава се, засушй се безл. Става суша, престава да
вали. Засуши се и всичко увехна.
засушлив прил. За време, климат и пр. — който се ха¬
рактеризира с често засушаване. Засушливи райони.
засьбнрам св. прх. Започна да събирам,
засъблйчам св. прх. Започна да събличам,	-
засънувам св., нпрх. и прх. Започна да сънувам. Щом
заспя и ще засънувам.
загърбвам нсв., засърбям св. прх. Започвам да сърбам,
Турчинът засърба шумно кафето, Ваз.
засьрбява ме нсв., засърбй ме св. нпрх. Започва да ме
сърби. Засьрбя ме дясната длан ■— пари ще давам.
заеьсквам нсв., засъскам св. нпрх. Започвам да със¬
кам. Змиите засъскаха.
засъхвам нсв., засъхна св. нпрх. ■ 1. Изсъхвам малко
или по повърхността.^ Калта по дрехите му засъх¬
на. 2. Започвам да съхна. ,
засъхнал прил. Който е загубил влагата, влажността
си, който е станал сух. По дрехата му имаше за¬
съхнала кал.
засявам нсв., засея св. прх. 1, Сея, посявам нещо вър¬
ху определена площ. Засяхме двайсет декара с ко¬
ноп. 2. спец. Правя засявка . 3. Започвам да сея.
засявка ж. спец. Посявка. Присъствието на бацили се
открива най-сигурно чрез засявка. ·
засягам нсв., засегна св. прх, 1. Допирам, леко докос¬
вам. Не дава с ръка да го засегнеш 2. Удрям, зака¬
чам. поразявам. Куршумът не е засегнал сърцето.
Болестта засяга всички органи. 3. преп. Обиждам,
огорчавам. Неговото изказване силно ме засегна. 4.
прен. Разглеждам, обсъждам, споменавам (някакъв
въпрос, проблем). В статията си той засяга и въп¬
роса за класовата борба. 5. прен. Отнасям се до, за
някого или нещо, имам значение за някого или не¬
що. Тези неща не. ме засягат.. Какво те засяга мо¬
ето положение? — се нпрх. Обиждам се. Много е
чувствителен и лесно се засяга.
засядам нсв., заседна св. нпрх, 1. Заседявам се. Като
заседне някъде, не мисли за ставане. 2. За плавате¬
лен съд — опирам с дъното си върху плитчина й
оставам, заставам на място. Корабът заседна на
шишко. 3. За залък, хапка и под. — задържам се в
гърлото при хранене. Залците ми засядат в гърло¬
то. 4. За слънцето — залязвам, захождам,
затаен прил. Скрит, покрит, неизявен, едва забеле¬
жим; спотаен, стаен. Затаен страх. Слушам със за¬
таен дъх,
затананиквам нсв., затанаийкам св., прх. и нпрх. Започ¬
вам да тананикам. Затананика си някаква песничка.
затанцувам св., нпрх. и прх. Започвам да танцувам,
запитам нсв,, захапя св. прх. 1. Запушвам с тапа. 2.
жарг. Карам някого ^да замълчи, поставям го на
мястото му със сполучлив, остроумен отговор, за¬
бележка, реплика.
затаявам нсв,, затая св. прх. Правя нещо да остане
тайно, скрито, не проявявам, не изразявам някаква
своя мисъл, чувство, преживяване и под. Затаих
мъката си. — се нпрх. Скривам се, заставам скрит
някъде и преставам да се движа, не издавам при¬
съствието си. Затаихме се в гората. О Затаявам
дъх - заставам неподвижно и сдържам дишането
си, обикн. поради уплаха, за да чуя нещо и др.
затварачка ж. Уред или машина за затваряне на бу¬
тилки, буркани, консерви и др.	.
затвйрям нсв., затворя св. прх. 1. Правя врата,, прозо¬
рец, капак и под. да се приближи и да прилепне към
съответен отвор. Затвори прозореца да не духа. 2.
прен. Прекратявам работата с посетители в учрежде¬
ние, предприятие и др. Ще затваряме, време е за
обяд. 3. Оставям някого в затвор. 4. Оставям човек
или животно в помещение или в оградено място, от-
кьдего не може да се излезе. Затворихте ли овцете?
— се нпрх. 1. Усамотявам се в помещение, без да об¬
щувам с външни лица. Тримата се затворили и из¬
работиш списъка. 2. Усамотявам се, живея настрана
от обществения живот, от хората. О Затварям си ус¬
тата*. Затварям някому устата*.
затвор1 м. 1. Здание с яки стени и висока ограда, кь-
дето затварят, запират хора, лишени от свобода;
тъмница, тюрма, зандан. Затворите бяха натъпка¬
ни с боргщ за свобода. Влизам в затвора. 2. прен. На¬
казанието, което по присъда се изтърпява в такова
място. Беше осъден на 15 години затвор. Доживо¬
тен затвор.	-
затвор2 м. 1. Подвижна част от огнестрелно оръжие,
механизъм, който вкарва патрона в цевта, затваря
. цевта и изхвърля гилзата. 2. Механизъм във фотог¬
рафски апарат за дозиране времето на експониране.
3.	Подвижна част на хидротехническо съоръжение
за пълно или частично затваряне и отваряне, за ре¬
гулиране на преминаващите водни количества през
водопровод, шлюз и под. [рус.]
затворен прил. 1. През който или в който, до който
няма достъп. Прот. о т в о |) е н. Затворени про¬
зорци. Заседанието се провежда при затворени вра¬
та. Затворено общество. 2. прен. Който яе (обича
да) общува с хора. Затворен човек.

затвореност ж. Качество на затворен (главно във 2
знач). Неговата затвореност ще му пречи в живота.
затворник м, и затворничка ж. 1. Лице, което е осъ¬
дено на лишаване от свобода и се намира в затвор.
2.	прен. Човек, който няма възможност или жела¬
ние да общува, да излиза между хората или всред
природата.
затворнически и -затворнишки прал. Който се отнася
до затворник. Затворнически дрехи.	1
затвориичество ср. Живот на затворник или време,
прекарано в затвора,	,
затвори вж. затварям.
затвърдявам1 нсв., затвърдея се. нпрх. Ставам твърд;
и втвърдявам се, вкоравявам се. Ставите ми затвър-
дяха.	у
затвърдявам2 «се., затвърдй св. прх. 1, Правя нещо да
стане твърдо; втвърдявам. 2. прен. Правя нещо да
стане чрайно, стабилно, сигурно; заздравявам, ут¬
върждавам. Затвърдявам положението. Птюрдих-
ме позициите. Това затвърди убеждението ми, че
съм прав.
зптСглям нсв., затегля св. прх. Започвам да тегля; за-
дърпвам.
затегна вж. затягам,
затека вж. затича м1*2.
затека се вж. затичвам се.
затихвам* нсв., затикам св. прх. Започвам да тикам,
затихвам? нсв., затихна св. прх, Запушвам, затулвам,
затъквам.
затйлък м. Метална пластинка на задната част на
приклада на пушка.
затйрвам и затирим нсв., затиря св. прх. разг. 1.,Започ-
вам да тиря, да гоня. 2. Напъждам, прогонвам, на-
тирвам. — се нпрх. Затичвам се, затърчавам се,
спускам се. Затирих се и хванах крадеца.
затневам нсв., затисиа св. прх. Затискам веднъж или
поединично. Затиснаха ми устата с кърпа. Затис¬
нах си пръста с ръката.
затискам нсв. прх. 1. Налягам, натискам, притискам.
Дебел сняг затиска гората. 2. разг. Запушвам, зат¬
варям отвор; затъквам. Затискам си устата да не
кашлям. С какво затискате шишето?
затихвам нсв., затйхна св. нпрх. 1. За звук, глас, шум
— ставам по-тих; отслабвам, заглъхвам. Глъчката
затихна, 2. прен. Постепенно загубвам силата, ак¬
тивността си, преставам да действам, да се проявя¬
вам активно. Бурята затихна. Борбата затихва.
> > Селища със затихващи функции.	,
затичам1 нсв., затека св. нпрх. 1. Започвам да тека. За¬
валя дъжд и затекоха порои. 2. Обикн. за телесен
орган или за рана — подувам сс, подпухвам, гно-
ясвам; отичам. Окото ми е затекло. Раната ще за¬
тече.	.	»
затичам2 нсв:, затекй св. прх. разг. Заварвам, сварвам
или застягам някого някъде. Бързай да ги затечеш
у дома. Затекох ги из ття.
затичвам нсв., затичам св. нпрх. 1. Започвам да тичам.
Рукна дъжд и всички затичаха под стряхата. 2.
Отивам някъде тичешком. Затичай да извикаш май¬
ка си. Зшпичай до аптеката.
затичвам се нсв.., затмчам се и затекА се св. нпрх 1.
Спускам се тичешком. Къде се затекохте извед¬
нъж? 2. Започвам да тичам, засилвам се. Затича се
и прескочи оградата.	,
затишие су; 1. Безветрие. 2. Временно прекъсване на
шумно действие, проява. Затишие пред буря. На
бойното поле цари затишие.
затрепервам 267
зптлПчвпм нсв., затлача св. прх. Засипвам, застилам,
задръствам с тиня. Реката придойде и затлачи ли¬
вадите.
затлейвам, зятлСя вж. затлявам.
затлъстявам нсв., затлъстея св, нпрх. 1. Започвам да
тлъстея. 2. Ставам тлъст. Много си затлъстял.
затлявам и затлейвам нсв., затлея св. нпрх. Започвам
да тлея.
зптовП нарч. и нарч.-сз. По тая причина, поради това,
вследствие на това. Затова ли не идваш? Болен съм,
затова не идвам.
затоплям нсв., затопляте, прх. Правя нещо да стане
топло, правя да стане топло някому; стоплям, за¬
грявам, подгрявам. Изпий един чай да те затопли.
— се нпрх. 1. Ставам топъл, става ми топло. Ста¬
ята се затопли. Времето вече се затопля. Затоплих
се от чая. 2. безл. Става топло. Навън се затопля
затопляне ср. Процес, състояние по гл.
з а т о п л я м [с е]. Ще настъпи временно затоп¬
ляне на времето.
затопуркпам нсв., затопуркам св. нпрх. Започвам да
топуркам. Конниците затопуркаха по моста.
затормозввм1 нсв., затормозя св. прх. Започвам да
тормозя. Знаеш ли откога ме е затормозил тоя чо¬
век? [от рус,]	4
затормозвам2 и затормозявам нсв,, затормозя св. прх.
книж. Притеснявам, смущавам, преча на нормал¬
ната работа на някого, задържам, забавям или спи¬
рам иякакъв процес, работа, дейност, развитие. То¬
ва ще затормози работата ни за дълго, [от рус.]
заточа1 вж. заточвам1.
заточа2 вж. заточва м-.
заточа вж. заточа вам.
заточавам нсв., заточа св. прх. Изпращам на заточе¬
ние.	.
заточвам1 нея., заточа св. прх. 1. Започвам да точа се¬
чиво, нож, бръснач и под. 2. Точа, наточвам (леко,
малко). > > Машина за заточване на дърводелски
инструменти.	.
затбчвам2 нсв., заточа св. прх. Започвам да точа (теч¬
ност, баница). — се нпрх. 1. За гъста, лепкава теч¬
ност — започвам да се точа, да тека на бавна тънка
струя. 2. само мн. и 3 л. ед. Тръгваме да вървим на
върволица, да се точим един след друг. По пмпя се
заточиха войници.	<
заточение ср. Особено наказание, което се състои в из¬
пращане на осъдения в далечно място при непри¬
вични климатични, битови, културни и други усло¬
вия. Осъден на заточение в Сибир.	*■
затбченик м. и заточенипа ж. Човек, изпратен'на за¬
точение. Дядо ми е бил заточеник в Диарбекир.
затра ж. прост. 1. Нищо и никакъв, загубен човек.
Той е една затра, та го няма по света. 2. Работа,
която поглъща много време и труд, а малка полза
има от нея.
затраквам нсв., загракам св. нпрх. Започвам да тра¬
кам. По улицата затракаха коли. Затраках на ма¬
шината.
затревджвам нсв., затревожа св. прх. Започвам да тре¬
вожа. — се нпрх. Започвам да се тревожа,
затревявам нсв., затревй св. прх. Засявам с трева, ос¬
тавям нешо да сс покрие с трева. Затревявам лехи¬
те. Затревени площи.
затрепервам нсв., затреперя св. нпрх. Започвам да тре-

268 затрепквам
перя. Затрепериха градове и села. Гео М. Затрепе-
рах от студ.
млрепквам нсв.. затрепкам св. нпрх. Започвам да
трепкам. Птичето затрепка с криле.
затрептЯвам нсв.. затрептя св. нпрх. Започвам да треп¬
тя. Затрептяха изумруди — цяла мрежа светила.
■НЛил.
затресй вж. затрисам.
затрешявам нсв., затрещя св. нпрх. Започвам да тре¬
щя. Оръдията затрещяха.
затривам нсв., затрия св. прх. 1. Започвам да трия, Обър¬
на се и затри сълзите си. 2. прост. Загубвам, изгуб¬
вам. Гледай да не затриеш парите. 3. прен. Погуб¬
вам, убивам, унищожавам, съсипвам. Разбойници
затриха добрия човек. Гърло глава затрива. —— се
нпрх. 1. прост. Загубвам се, изгубвам се. 2. прен. разг.
Умирам, загивам, изчезвам. 3. прен. прост. Губя си
времето с нещо, работя нещо напразно, без полза,
затрисам нсв,, затреса св. прх. Започвам да треса, да
друсам, да тръскам нещо. - се нпрх. Земята извед¬
нъж се затресе. затряс* ме, затреед ме нпрх. Започ¬
ва да ме тресе; втриса ме.	k
затрия вж. затривам. .
затрогвам нсв., затрогяа се. прх. Трогвам. Тая песен
винаги ме е затрогвала. - се нпрх. Трогвам се.
затрогващ прил. Който трогва, затрогва; трогателен,
затроивам нсв., затропам св. нпрх. Започвам да тро¬
пам.	·
затрополявам нсв.. затропала св. нпрх. Започвам да
трополя. Коли затрополиха по пътя.
затруднен прил. 1. Която изпитва затруднение, 2.
Който се извършва със затруднение, с усилие. ' Зат¬
руднено дишане.
затруднение ср. 1. Пречка, спънка. Преодоляхме много
затруднения. 2. Тежко състояние, трудно, критично
положение. Изпитвам материални затруднения.
Излизам из затруднение.
затруднителен прил. Който причинява, създава зат¬
руднения. Затруднителен въпрос.
затруднявам нсв., затрудня св. прх, Създавам някому
затруднения, поставям някого в тежко положение.
Вашите въпроси .. биха затруднили и ученици от V
клас. Ваз. — се нпрх. Затруднявам се да отговоря.
затрудя се св. нпрх. Започвам да се трудя,
затрупвам нсв.. затрупам св. прх. *1. Закривам нещо,
като натрупвам върху него други неща. Затрупаха
ямата с пръст. 2. Започвам да трупам,
затръбяваи нсв.. затръбя св. нпрх. Започвам да тръбя.
Той махна С ръка и тръби затръбиха. П.П.Сл.
затрънвам нсв.. затръня св. прх. Заграждам, преграж¬
дам нещо с тръни. Затрънвам прелеза.
зягръсквам нсв.. затръскам св. прх. Започвам да тръс¬
кам. Затрьска дървото и земята се покри с ябълки.
затръшвам нсв.. затръшна св. прх. С тръшване, със
силно блъскане затварям (врата, прозорец и др.).
затръ1шшвдм нсе.. затръшкам св. прх. Започвам да
тръшкам. — се нпрх. Започвам да се тръшкам.
затръшна вж. затръшвам.
затрябвам св. нпрх. Започна да трябвам, дотрябвам
много някому (обикн. с изразено или подразбира¬
що се отрицание). Ако ти затрябвам, извикай ме.
Зитрябвали са ми твоите съвети! ,
затрясквам нсв.. затряскам св.. нпрх.. и прх. Започвам
да тряскам.
затуй нарч. Затова.
затулвам и затулям нсв.. затуля св. прх. прост. I. прх.
, и нпрх. Закривам, спирам светлината, правя да е
тъмно някому; засенчвам. Махни се. че ми зату-
ляш. Облаци затулят слънцето. 2. Запушвам, за¬
тихвам. Затули шишето. 3. Скривам, затаявам, по¬
тулям. Затулвам престъпление. .
затулвам нсв.. затупам св.. нпрх. и прх. Започвам да
.тупам. Затупаха тъпаните. Затупаха го по гърба.
затупквам нсв.. затупкам св.. нпрх. и прх. Започвам да
тупкам; затуптявам. Сърцето ми затупка.
затуптявам нсв.. затуптя св. нпрх. Започвам да туптя;
разтуптявам се. Сърцето ми затуптя силно.
затурвам и затурям нсв.. затуря св. прх. Турям нещо
не на мястото му иди между други неща, та не мо¬
же да се намери. Зйтурил съм някъде ножчето и не
мога да го намеря.
затъвам нов.. затъна св. нпрх. 1. Пропадам, навлизам
дълбоко в нещо (кал, сняг и пр.); потъвам. Колата
затъна в калта. 2. прен. Намирам се, изпадам в по¬
ложението, състоянието, означено от следващото
съществително име. Затъвам в работа. До ушите
съм затънал в дългове. ♦
затъгувам се. нпрх. Започна да тъгувам. Откога съм
затъгувал за село.
затьжавам нсв.. затьжй св. нпрх. Започвам да тъжа.
Момчето скоро затьжи за домашните си. - се нпрх.
Става ми-тъжно. Затъжих се за вас.
□втъкавам нсв.. затька св. прх. 1. Започвам да тъка.
Затънала е това платно от пролетта. 2. Тъка, из-
тъкавам малко в началото за образец. Кокто се е
затънало, така ще се и дотьче. 3. Втъкавам,
затъквам нсв.. затькиа св. прх. 1. Втъквам, забождам,
закичвам. Затъкнала си беше стрък карамфил. 2.
разг. Запушвам, затихвам. Ще му затъкна гърлото.
затъкмявам нсв.. затъкмя св. прх. Започвам да тъкмя,
да глася.
затъкна вж. з а т ък в а м.
затъмнение ср. 1. Временно закриване на Слънцето от
Луната или хвърляне на сянка от Земята върху Лу¬
ната. Слънчево затъмнение. Пълно лунно затъмне¬
ние. 2. Затъмняване на сграда, помещение чрез из-
гасване на осветлението или закриване на
прозорците, за да не влиза или излиза светлина. За¬
тъмнението на залата не е добро. 3. мед. Начална
степен на заболяване от белодробна туберкулоза.
Има леко затъмнение па белите дробове.
затъмнен вж. затъмнява м1
затъмнителев прил. Който се отнася до затъмнение
(главно във 2 знач.). Затъмнителни завеси.
затъмн&вам1 нсв.. затъмнея св. нпрх. Започвам да тъм¬
нея, ставам тъмен. Лицето му затъмня. -
затъмнявам2 нсв.. затъмня св. прх. 1. Закривам про¬
зорци на помещение, та да .не влиза или да не из¬
лиза светлина. 2. прен. Помрачавам, засеням, зату¬
лям, надминавам, превъзхождам. Той затъмни
славата на учителя си.
затъна вж. затъвам.
' затънея вж. затъиява м1
затъвтвям и затънтим нсв.. затънтя св. прх. Оставям,
правя някой или нещо да съществува, да живее в
отдалечено и скрито, забутано място, встрани от
населени места и оживени пътища. — се нпрх. Ста¬
вам затънтен.
затънтен прил. Отстранен, отдалечен от големи гра¬
дове и шумни пътища; глух. Затънтено градче.
затън^еност ж. Качество на затънтен.

I
затънтя, затънтим вж, затънтвам.
затъпёя вж, затъпявам1.
затьпйтелен прил. рядко, Затъпяващ. Затъпително вли¬
яние на булевардните романи,	<
затъпквам лее., затъпкам и затъпча св. 1. прх, и трх.
Започвам* да тъпча, да тъпкам. 2. прх. С тъпкане
набивам, вкарвам нещо навътре или запушвам,
затварям нещо. 3. прх, С тъпкане изравнявам, за¬
личавам нещо. Затъпкахме дирите си.
затъпявам1 нсв,, затънея св, трх. 1. Ставам тъп, ха¬
бен; захабявам се, изхабявам се. Ножовете са за¬
тънели, 2. прен, Ставам тъп, невъзприемчив, глу¬
пав; изтъпявам, отъпявам. Той затъня от мързел,
Съвсем си затъпял в тая провинция,
загьнявам2 нсв., затъня св, прх, 1. Правя нещо да ста¬
не тъпо, хабно; изтъпявам, отъпявам, изхабявам,
захабявам. Затъних ножа, 2. прен. Правя, ставам
причина някой да стане тъп, невъзприемчив, глу¬
пав. Игрането па карти го е затънило. — се нпрх.
Ставам тъп, хабен; изтъпявам се. Иглата се е за¬
тънила,
затъпяващ прил, Който затъпява или прави някой да
затъпее, да стане тъп, глупав. Затъпяваща скука.
затънял прил. Който е станал умствено или духовно
тъп. Затънял от пиянство, Затънели души, .
загъпялост ж, Качество на затъпял; тъпост
затъркалвям нсв,, затъркалям се. прх, Започвам да
търкалям, правя нещо да започне да се търкаля.
— се нпрх, Започвам да се търкалям,
затьрсвдм нсв,, затърся св, прх. Започвам да търся.
Откога сме те затърсили и все те няма.
зятърчйвам |се| нсв,, затърча [се| св, нпрх, разг, Затич¬
вам се.
затьтрузвам и затьтрузям нсв,, затътрузя св, прх, разг.
Започвам да тьтрузя, да мъкна. - се нпрх. Започвам
да се тьтрузя, с тътрузене тръгвам или стигам до
някъде.
затътрям нсв,, затьтря св, прх. 1. Започвам да тьтря.
2. С гьтрене отвличам, завличам нещо някъде; за-
мъквам. — се нпрх, 1. Започвам да се тьтря, да се
движа с тьтрене. Старците от рана са се затътра-
ли нататък, 2. С усилия, с мъка отивам, стигам до
някъде; замъквам се, дотътрям се. Болният едвам
се затътра до леглото.
затшхквам се нсв,, затЮхкам се св. нпрх, Започвам да ,
се тюхкам. Какво си се запиохкал и завийкал?
затягам нсв,, затегна св, прх. 1. Стягам, свързвам, за¬
копчавам. Затегни добре колана на коня, 2. Попра¬
вям, потягам, ремонтирам. Затегнаха къщата, 3.
прен, Задържам, забавям, протакам, отлагам. Той
затяга работата. 4. прен. Заздравявам, заякчавам,
засилвам. Затягам дисциплината е класа. — се
нпрх. Вървя, развивам сс тежко, не напредвам. Пре¬
говорите пак се зитегнаха.	“
заудрям св. прх. Започна да удрям,
заумйлквам се се, нпрх. Започна да се умилквам.
заумирам св. нпрх. Започна да умирам,
заупокбен прил. цьрк. Който се отнася до, който се
прави за упокой на душите на умрелите. Заупокой-
на молитва,	-
заупокбй м,, заупокойка ж. В християнските църков-
, ни обреди — молитва за душата на покойник,
зауотивам нсв., заустя св. прх, рядко. Заучавам наи¬
зуст; наизустявам.
заусуквам св. прх. Започна да усуквам. Работниците
заусукваха въжетата. Не отговори направо, а го
заусуква. — се нпрх. Започна да се усуквам.
захващам 269
зауча вж, заучавам и заучвам.
заучавам нсв., зауча, се, прх. Усвоявам чрез учене; на¬
учавам, Заучавам текста наизуст, [рус.]
забивам нсв,, зауча св, прх, Започвам да уча. Заучил
съм занаята от дете и още го уча.
заучен прил. Който е научен, усвоен автоматично, от
дълго повтаряне. Заучени фрази.
заушка и заушка ж, (заушки и заушки ми.) Вирусна
заразна болест, предимно при децата, която проти¬
ча с повишена температура, възпаление на около-
■ ушпите слюнчени жлези и др. Заушката оставя до¬
животен имунитет.
зафучавам нсв., зафуча се. нпрх, Започвам да фуча.
Бурята-зафуча. Жената се разсърди и зафуча,
захабявам нсв,, захабй св. прх, 1. Изтъпявам, затьпя-
вам острието на нож или друга сечиво; изхабявам.
2. Изцапвам, замърсявам дрехи, кърпи и др. пора¬
ди употреба. 3. Замърсявам при пране, не изпирам
добре.	.
захапвам нсв,, захапя св. прх. 1. Започвам да хапя. 2.
Хващам и стискам със зъби. Захапвам ябълка. Ку¬
чето ме захапа за крака.
захар ж. 1. ' Хранителен продукт — (бяло) кристално
вещество със сладък вкус, разтворимо във вода, ко¬
ето се добива от цвекло, тропическа тръстика и др.
Захар на бучки. Кафява захар. 2. спец., мн, захари.
Всеки от различните видове водноразтворими въг¬
лехидрати със сладък вкус. Обикновено захар, Гроз¬
дова захар, Млечна захар, [гр.]
захарен прил, 1. Направен от захар. Захарни бонбони.
Захарни изделия. 2. Свързан с производство на за¬
хар. Захарна фабрика, Захарно цвекло. О Захарен
диабет, захарна болест — болест на обмяната на ве¬
ществата, при която се увеличава концентрацията
на захар в кръвта, количеството на у раната и др. '
Захарна метла*,
захарин м, Получено по химически начин бяло крис¬
тално вещество със силно сладък вкус и без храни¬
телни свойства, заместител на захарта. Захарин
употребяват диабетиците.	·
захарнпов прил. Който се отнася до захарин, съдържа
или се състои от захарин. Захаринови таблетки,
захарница ж, Съд, в който се държи и се поднася за¬
хар.	.
захарност ж, Относителното количество захар, която
се съдържа в плод, питие и т.н. Мелнишкото грозде
има голяма захарност,
захаромер и захарометър м. Уред за измерване захар-
ността на гроздов сок и др,
захарбсам се вж. захаросвам с е.
захаросан прил. 1. Пропит, напоен със захар. Захаро¬
сани плодове. 2. Който се е захаросал. Захаросано
сладко.
захаросвам се нея., захаросам се св. нпрх. За сладко,
сироп и др. — превръщам се, ставам на кристали,
захвалвам1 нсв,, захваля св. прх. 1. Започвам да хва¬
ля. 2. Увличам се да хваля. Като захванал стоката
си, край няма!
захвалвам2 вж. з а х в а л я м.	,
захвали вж. захвалвам1 и захваля м.
захвалям и (рядко) захвалвам2 нсв., захваля св. прх,
Хваля, похвалвам, похвалявам. Не съм ти се прис¬
мивала, ами съм ти захваляла, Нар.п,
захващам нсв.. захвана св. прх. 1. Започвам, начевам.

270 захвъргам
Захващам работа. Захвана да вали. 2. Заемам. Кош¬
ницата захваща много място. 3. Завземам, заваря¬
вам. Захванали пътищата, та не може да се мине.
4.	Хващам, залавям, улавям. Захвани въжето и дър¬
пай. 5. Скачвам, съединявам. Трябва да захванем
здраво краищата. — се нпрх. 1. Залавям се, хващам
се. Захванах ее с голяма работа. 2. За нещо насаде¬
но, посадено — пускам корен, започвам да раста.
3.	разг. Влизам в спор, в конфликт с някого, започ¬
вам да нападам, да се подигравам на някого. Какво
сте се захванали със стареца?
зяхвъргам св. прх. разг. Започна да хвъргям; зяхвър
лям. Децата захвъргаха камъни подир кучето.
захвърлям1 св. прх. Започна да хвърлям. Опълченците
захвърляли телата на убитите.
захвърлям2 нсв., захвърля св. прх. 1. Хвърлям, мятам
нещо встрани или надалече. Връща се от училище
и захвърля чантата. Взе една възглавница и я за¬
хвърли по мене. 2. прен. Изоставям някого или не¬
що, преставам да се интересувам или да се грижа
за някого или нещо. Ие захвърляйте старите си
дрехи.	·
зяхвърчЯвам псе., зяхвърчй св. нпрх. Започвам да
хвърча, Захвьрчаха дребни снежинки.
зяхйлвам се нсв., захапя -се св. нпрх. 1. Започвам да сс
хиля. Той каже нещо и всички се захидват на глас.
2. Ухилвам се. Какво си се захилил като конска гла¬
ва на плет?
захнтрёя вж. захитрявам.	<
захнтрувам св. нпрх. Започна да хитрувам. Щеше уж
да признае всичко, а пак захитрува.
захитрявам нсв., захитрёя св. нпрх. Ставам хитър, за¬
почвам да хитрея. Сегашните деца по-бързо захит-
ряват.
захляднявам нсв., захляднея св. нпрх. Ставам хладен,
по-хляден; захладявам се. захладнява, захладнее
безл. Става хладно, по-хладно; захлядявя се. Вечер
обикновено захладнява.
захладявам1 и зяхлЯждам нсв., захладен св. нпрх. Ста¬
вам хладен, по-хладен; захладнявам. Времето пак
захладя, захладява, зяхляжда, захладее безл. Става
хладно; захладнява. В края на септември изведнъж
захладя.	■
захладявам2 и зяхлЯждам нсв., захладя св. прх. Правя
нещо да стане хладно или хладко. Вятърът захлади
въздуха. - се нпрх. Ставам хладен; захладявам, зах¬
ладнявам. След дъжд времето се захлажда, зях-
лядявя се, зяхлаждя се, захлади се безл.. Става
хладно. Навън изведнъж се захладй.
зяхлЯждам вж. захладявам.
зяхлЯс м. 1. Захласване, унес. Стоя в захлас и се чудя.
2. Възторг, възхищение. Гледаха в захлас величест¬
вената панорама.
зяхлЯсяам нсв., захласна св. прх. 1. Замайвам, слис-
вам. Новината съвсем го захласна. 2. Поглъщам ця¬
лото внимание на някого; унасям, увличам, Тая му¬
зика ме захласва. — се нпрх. Унасям се, увличам се
по нещо, тя не чувам и не виждам друго. Захласнах
се в работа и не забелягах кога мина денят.
захласнат прил. Който се е захласнал; замаян, унесен,
слисан. > > Всички го слушаха захласнато.
захляснатост ж. Състояние на захласнат; унесеност,
зяхлекчвам нсв., захленча св. нпрх. Започвам да хлен¬
ча. Детето захленчи за майка си.
захлнпвям нсв., зяхлилям св. нпрх. Започвам да хли¬
пам.
захлопвям1 нсв., захлопам св., нпрх. и прх. Започвам
да хлопам. Нападателите силно захлопаха на вра¬
тата.
захлопвам2 нсв,, захлбппя св. прх. Затварям с хлопяне
(врата, прозорец). Вятърът захлопна прозореца и
счупи стъклото.	,
захлупЯк м. Похлупак. -
захлупвам нсв., захлупя св. прх. 1. Покривам със зах-
лупяк; похлупвям. Захлупвай тенджерата да не се
праши. 2. Обръщам, поставям съд с дъното нагоре.
Захлупил съм кацата да се изцеди. 3. Слагам нещо
под обърнат съд. Захлупих го под паница. — се
нпрх. разг. Лягам или падам по очи, с лицето на¬
долу. Захлупила се и плаче.
зяхлупка ж. прост. Похлупак, зяхлупяк. О Търкул¬
нало* се гърнето, тя си намерило зяхлупкятя.
захлупи мн. Малък кръгъл дървен съд с похлупак зя
но*сене ня сол, сирене и др. из път или ня работя;
похлупци.
захлупя вж. захлупвам.
зЯход м. диал, поет. Залез. Слънцето клони на заход.
захождям1 нсв,, зайдя св, нпрх. разг. Зя слънцето, лу¬
ната — залязвам. О Ум* да ти зяйде.
захождам2 нсв., зяхбдя св. нпрх. 1, Започвам дя ходя.
Децата захождат към края на първата година. 2.
само псе. Вървя накриво, не по следите ня другите.
Задните колелета захождат.
зяхоквям псе., зяхбкям св. прх. Започвам дя хокам.
захрЯнвам нсв., захраня св. прх. 1. Започвам да храпя.
Захранихме добитъка на ясли още от лятото. 2.
Давам за пръв път храня ня новородено. Захранили
са ме с печена тиква.
захриптявам нсв., захриптя се. нпрх. Започвам дя
хриптя. Настина ли малко, гърдите ми захриптя-
ват.
захруивям нсв., зяхрупям св. прх. Започвам да хрупам.
Козите захрупаха младите клончета,
зяхрусквам нсв., захрускям св., прх. и нпрх. Започвам
да хрускам.	‘
захрущявам нсв., за хрущя св. нпрх. Започвам дя хру¬
щя; зяхрусквам.
захубаяявам нсв., зяхубявёя св. нпрх. Започвам дя ху¬
бавея.
захулвям нсв., зяхуля св. прх. Започвам дя хуля.
захълцвам нсв., захълцам св. нпрх, Започвам дя хъл¬
цам. Като пия студена вода, захьщвам.	.
захърквам нсв., захъркам св. нпрх. Започвам дя хър¬
кам. Легна и веднага захърка. *
зяцямбурквям нсв., зацамбуркам св., прх. и нпрх. За¬
почвам дя цямбуркям.
зацЯлвям нсв., зяцЯлям св. 1. прх. и нпрх. Започвам да
цяпям. Зацапал с четка по платното и мисли, че ри¬
сува. Зацапа бос през калта. 2. прх. Изцапвам, замър¬
сявам, зямацвям. Зацапах си пръстите с мастило.
зяцарй вж. зацарява.
зацарувам св. нпрх. Започна дя царувам,
зацарява нсв., зяцарй св. безл. Започва да цари, дя вла¬
дее, дя съществува; възцарява се. В стаята зацарй
гробна тишина.
зяцвйлвям нсв,, зацвиля св. нпрх. Започвам дя цвиля.
Конете зацвилиха.
зацвъртявям нсв., зацвъртя св. нпрх. Започвам дя
цвъртя; зяцвърчавям.
зяцвърчавям нсв., зацвърчЯ св. нпрх. Започвам дя
цвърча; зяцвъртявам.

зацелувам се. прх. Започна да целувам. Майката пре¬
гърна детето и го зацелува.
зацЗпвам псе., заценя св. прх, 1. Започвам да цепя. За¬
лепихме дървата и утре ще ги доцепим. 2. Цепвам
нешо малко, от единия край. Зацепил си дръжката
на мотиката. - се нпрх. Започвам да се цепя от ед¬
на страна. Дъската се е зацепила.
зациментйрвам псе. (рядко), зациментйрам нсв. и са.,
прх. 1. Покривам, замазвам, споявам с цимент; пи¬
гментирам. Основите трябва да се зациментират. 2.
. 'прен. книж. Споявам, заздравявам, .
зацъквам нсв., зацькам св. нпрх. Започвам да цъкам.
Часовникът удари три и отново защка тихо. Всич¬
ки зацъкаха в почуда.	.
зацърквам нсв,, зацъркам св., прх. и нпрх Започвам да
цьркам.
зшгьфтявам нсв., зацъфтя св. нпрх. Започвам да цъфтя.
Кокичето зацъфтява още през февруари.	»
зачаквам нсв., зачакам св., прх. и нпрх. Започвам да
чакам. Зачакал съм от два часа.
зачатие ср. книж. Зачеване, забременяване. Непорочно
зачатие.	·
зачатквам псе., зачаткам се. нпрх. Започвам да чат¬
кам. Конски копита зачаткаха по паважа.
зачатък м. I. Начало, наченка, заченка. Зачатъци на
нови форми. 2. Зародиш, [рус.)
зачатъчен прил. Който се отнася до зачатък; зароди¬
шен, начален. В зачатьчно състояние.
зачебръсвам псе., зачсбр^сна се. прост. Засягам, закан¬
вам нешо или някого грубо. Зачебрьсна ме е пълния
чувал, та ме събори.
зачевам нсв., зачена св, прх. и нпрх. 1. Забременявам.
Та зачела това мъжко дете. Нар.п. 2. остар. За¬
почвам, начевам.
зачегъртвам нсв., зачегъртам св.. прх. и нпрх. 1. Започ¬
вам да чегъртам, увличам се да чегъртам. Една
.мишка зачегъртала в долапа. 2. Заличавам с чегьр-
тане.
зачеквам нсв., зачекпа св. прх. Засягам с думи, докос¬
вам (в разговор, беседа и др.), Между другото за-
чекнах и тоя въпрос.
зачена вж, зачевам.
заченка ж: Начало, зачатък, заченка. Има заченки на
туберкулоза. ·
зачепкнам нсв., зачепкам св. прх. Започвам да чепкам.
От кога сте зачепкили тия вълна?
зачервен прил. Който е покрит с червенина. Зачервено
лице.
зачервенйвам нсв., зачервенея св. нпрх. Ставам червен,
румен. Доматите вече зачервеняха, — се нпрх, 1,
Ставам червен, румен. Зачервенял се в лицето като
чукундур. 2. Започвам да се червенея, изпъквам с
червения си цвят.
зачервявам нсв., зачервя св. прх. Правя нещо да стане
червено. Децата зачервиха бузите. — се нпрх.. I. За¬
почвам да ставам червен. Вишните вече се зачервя¬
ват. 2. Ставам червен или румен; изчервявам се.
Като и казахме, тя се зачерви от срам.
зачерквам нсв., зачеркна св. прх. Задрасквам, зачер¬
тавам (във 2 знач.),	*
зачернявам (се| нсв., зачерпёя (се) св. нпрх. 1. Започвам
да (се) чернея. Стопи се снегът и полето се зачерня.
2. Ставам черен; почернявам. Да ти зичернее гла¬
вата!
зачервим нсв., зачерня св. прх. 1. Правя нещо да стаие
черно. 2. прен. Причинявам някому зло, нещастие;
озлочесгявам. Тоя изедник зачерни къщата ни. — се
зачурулйквам 271
4 нпрх. 1. Изпадам в злочестина. Майката се зачерпи
заради децата си. 2. остар. Ставам калугер, пока-
лугерявам се.	.
зачерпкам (и зачерпям) нсв., зачерня се, прх. 1. Започвам
да черпя. Напил се и зачерпил всички в кръчмата. 2.
Загребвам течност със съд. Зачерпих една кофа вода.
зачертавам нсв., зачертая св. прх. 1. Започвам да чер¬
тая. Зачертал разни човечета по тетрадката си. 2.
Задрасквам, заличавам с черта; отписвам, отчисля¬
вам. Зачертавам го от списъка.
зачёсвам нсв., зачеша св. прх. 1, Започвам да чеша. 2.
рядко. Вчесвам, зарешвам, срешвам. Зачесвам си
косата. 3. прен. Нахвърлям се върху някого, започ¬
вам да го хокам или бия. Какво сте зачссали тоя
сиромах?
зачестАвам нсв., зачестй св. нпрх. 1. Започвам често да
върша нешо. Призори петлите зачестяват да
пеят. 2. Ставам по-чест. Ударите зачестиха..
зачёт м. Изпит, който се зачита (или не се зачита) за
успешно издържан, но без конкретна оценка.
зачета1 вж. зачита
зачетё2 вж. зачита м2.
зачеша вж, зачесва м.
зачислявам ?сс., зачисля св. прх. Вписвам в списък,
включвам в числото, броя, състава на нещо, Прот.
отчислявам. Зачислиха ги на храна. — се
нпрх. Записвам се някъде, включвам се в числото,
броя, състава на нещо. Зачислил се е отново в съ¬
щата партия. .	·
зачмствам нсв., зачистя св. прх. рядко. 1, Започвам да
чистя. Зачистихме в къщи за Великден. 2. Изчист¬
вам, почиствам малко, отгоре-отгоре. Трябва да за¬
чистиш двигателя.
зачитам1 нсв., зачета св, прх. Започвам да чета. Ня¬
колко пъти зачитам тая книга и все не мога да я
дочета. » се нпрх.. Увличам се да чета. Зачела се и
не идва да ядем,
зачитам2 псе., зачетй св. прх. 1. Почитам, тача. Не го
зачитат за човек. 2. Вземам под внимание, слагам
в сметката, признавам. Ще зачетем заслугите му.
зачовърквам нсв., зачовъркам се, прх. и нпрх. Започ¬
вам да човъркам. Наведе се и зачовърка нещо в мо¬
тора. Една досадна мисъл ме е зачовъркала.
зачоплям нсв., зач0пля св. прх. Започвам да чопля. ■
зачувам1 нсв., зачуя св. рядко. Чувам нещо от далеко
или неясно. Зачувам плач у съседите.
зачевам2 св. прх. нар. 1. Започвам да чувам, да пазя.
Зачувал съм това хранениче още от пелени. 2. За¬
пазвам. Господ да ги зачува!
зачудвам нсв., зачудя св. прх. Правя някой да се чуди;
удивлявам, учудвам. Гпасът му зачуди всички ни. -
се нпрх. 1. Започвам да се чудя. 2. Учудвам се.
зачуквам нсв,, зачукам св. 1. прх. и нпрх, Започвам да
чукам. Майсторите зачукаха около постройката. 2.
прх. и нпрх. Увличам се да чукам. Зачукал на вра¬
тата и не спира. 3. прх. Забивам с чукане. Зачукай
добре гвоздея.
зачулвам нсв,, зачуля св. прх. Покривам с чул.
зачумвсвам св., прх. и нпрх. Започна да чумосвам.
зачупвам нсв., зяч|пя св. прх. Започвам да чупя. На¬
пиха се и зачупиха чашите.
зачурулйквам нг*., зачурулнкам св. .нпрх. (и прх.) За¬
почвам да чуруликам. Настана пролет и славейче¬
тата зачуруликаха.	.

272 зач^я	'
зачуи вж. 1 а ч у в а м*.
зяшдвям св. нпрх. Болният отново зашава,
зашарвам нсв., зашаря св., прх. и нпрх. Започвам да
шаря, Заишрват яйцата е разни шарки. Погледът
му зашари към прозорците на вагона,
зашегувам се св. нпрх, Започна да се шегувам,
зашеметявам нсв., зашеметя св. прх. Причинявам ше¬
мет; замайвам. Виното, лесно ме зашеметява, — се
нпрх. Изпадам в шемет; замайвам се. Зашемети ми
се главата от учене.
зашеовам нсв., зашепна св., прх. и нпрх. Започвам да
шепна; зашептявам. . Той се приближи и й зашепна
нещо на ухото.
зашептявам нсв., зашептя св,, прх. и нпрх. Започвам да
шептя; зашепвам.
зашетвам нсв., зашетам се. нпрх. Започвам да шетам.
Домакинята зашета около гостите.
зашибвам нсв., зашивам св, прх. Започвам да шибам.
Коларят зашиба конете с камшика.
зашивам нсв., зашйя св. прх, 1. Прикрепвам с шиене
едно нещо за друго. Зашивам копче на дреха. 2.
Поправям с шиене. Дай да ти зашият разпраната
обувка. 3. Затварям с шиене. Лекарят заши раната
на болния. 4. Започвам да шия.
зашнлвам нсв., зашйля св. прх„ Изшилвам, заострям.
зашАлеа прил. Заострен като шило или като конус. За¬
шият каменист връх. '
зашнрвам се нсв., зашйря се св. нпрх. Започвам да се
ширя. Затирил се в чуждата къща. ’
зашмфрбвам нсв. я св., прх. Записвам текст с помощта
на шифър; закодирвам.
зяппшлкявявам нсв, зяшншкявея св. нпрх. Започвам да
шишкавея; напълиявам, затлъстявам.
зашия вж. зашивам.
зашлёвим нсв., зашлёвя св. прх. разг. Удрям плесница.
Ако не млъкнеш, ще те зашлевя. Зашлевих му един
шамар.	*
зашляйваи се нсв., зашлдя се св. нпрх. Чакат да се
мръкне и се зашляйват по улиците.
зашлйпвам нсв., зашлялам св., прх. и нпрх. Започвам
да шляпам. Детето зашляпа из калта,
зашляя се вж. зашляйнам се.
зашумвам и зашумям нсв., зашумя св. прх. Покривам
с разлистени клони или с едър буренак. Зашумихме
кръстците на нивата, — се нпрх. Покривам се с
шума, с листа.
зашумолявам нсв., зашумоля св. нпрх. Започвам да
шумоля. Трепетликата зашумолява от най-лек
ветрец.	f
зашумя вж. зашумвам.
зашумя вж. зашумявам.	-	·
зашумявам нсв., зашумй св. нпрх. Започвам да шумя.
Гора зашуми, вятър повее. Бот.
зашуртявам нсв., зашуртя св. нпрх. Започвам да шур¬
тя. Заваля дъжд и капчуците зашуртяха,
зашушвам нсв., зашушна св., нпрх. и прх. Започвам да
шушна.
зашушуквам нсв,, зашушукам св., нпрх. и прх. Започ¬
вам да шушукам.
зашапуквям нсв., зашапукам св. нпрх. Започвам да ща¬
пукам.
защипвам нсв., зашила св. прх. 1. Започвам да щипя.,
2. Хващам с шмпци. 3. разг. Вземам с два или три -
пръста малко от вешо (сол, брашно и под.).
защита ж. 1. Запазване, предпазване от опасност, бе¬
да, неприятност и пр., отстояване на нечии права
или на правилността, истинността на нещо; отбра¬
на, закрила. Търся защита. Средство за защита.
Обявявам се в защита па интересите на работни¬
ците. Защита на дисертация. 2. прен. Това, което
служи за отбрана, за предпазване от опасност, бе¬
да, неприятност. Чистата съвест е най-добрата за¬
щита срещу всяка клевета. 3. юр. Адвокат или ад¬
вокати, които са упълномощени да защитават
подсъдим в съда. Защитата поиска да бъдат разпи¬
тани нови свидетели. 4. спорт. Част от футболен,
баскетболен или друг отбор, чиято задача е да па- .
зи, да отбранява собственото поле, врата и пр. Го¬
лът е по вина па защитата.	.
защитавам и защищавам нсв., защитя св. прх. 1. Запаз¬
вам, предпазвам от опасност, беда, нещастие и пр.;
отбранявам. Защитавам крепост. Да защитим ро¬
дината си. 2. Застъпвам се за някого или нещо, от¬
стоявам нечии права или правилността, истинност¬
та на нешо; закрилям. Майката винаги защитава
децата. Той добре защити убежденията си. Защи¬
тавам дисертация. 3. юр. Действам, говоря като за¬
щитник (във 2 знач.). Защитавам дело.
защитен прил. Който се отнася до защита, служи за
защита. Защитни мерки. Защитни съоръжения. За¬
щитно облекло. Защитна игра.
защитен прил. За който е осигурена защита, който е
предпазен от опасност, беда, нещастие и пр.
защят0кост ж. Качество на защитен. Законът осигу¬
рява максимална защитеност на гражданина.
защитим прил. Който (лесно) може да бъде защитен,
защитник м., зящйтвичка и защитници ж. 1. Който за¬
щитава, брани някого или нещо, отстоява нещо. За¬
щитник на крепост. Защитник на слабите. 2. Адво¬
кат, който защитава, брани нечии интереси при
съдебен процес; защита. Моят защитник е добър.
3. спорт. Спортист, играч от зашитата (в 4 знач.).
защитя, защнщОвам вж. защитавам.
защо нарч. I. Поради какво, по каква причина. Защо
ми се сърдиш? 2. За какво, с каква цел, предназна¬
чение. Защо ме търсиш? Защо ти е това?
защбто сз. По тая причина, с тая цел; понеже, че.. Ка¬
за го, защото е глупав. Отсъствах, защото бях бо¬
лен.	Л	.
защраквам нсв., защракам св., прх. и нпрх. Защрака с
пушката.
защриховам нсв. и св., прх. Запълвам или означавам
с щриха. Съответната област защриховайте на
картата с червено.
защурвам се нсв,, защурам се св. итрх. 1. Започвам да
се щурам. 2. прен. Забърквам се.
защурйвам нсв., зашурёя св. нпрх. Започвам да щурея,
защъквам нсв., защъкям св. нпрх. Започвам да щъкам.
Оправи се времето и селяните защъкаха по полето.
заЮздвам нсв., заЮздя св. прх. Поставям юзда на кон.
заявител м. и заявйтелка ж. Лице, което съобщава,
заявява нещо или предявява права върху нешо. ·
заявка ж. 1. Официално искане за пари, материали и
др., отправено до учреждение, предприятие и под.
Направих заявка за канцеларски материали. 2. Пис¬
мен документ, с който се прави такова искане,
заявление ср, Писмена (или устна) молба до учрежде- '
ние, предприятие и под. Заявление за работа. Пода¬
дох заявление за отпуск.
заявявам нсв,, заявИ св. прх. Казвам официално, съоб¬
щавам. Вчера заявих, че напускам службата.

заядлив прил. 1. Който обича да се заяжда. Заядлив
човек, 2* Който дразни, предизвиква. Заядливи 'ду¬
ми.
заядливост ж. Качество на заядлив.
заяждам нсв., заям се, прх. 1. Започвам да ям, да
ядосвам, дразня, безпокоя, преследвам някого. За¬
ядоха човека и не го оставят на мира. 2, разг.
Ядосвам, дразня, безпокоя някого. Не го заяждай.
3. нпрх. За (част на) машина, механизъм — преста¬
вам да се движа (свободно), движа се трудно, с пре¬
късване. Колелото заяжда. 4. Започвам да ям. За¬
ядохме печеното агне. — се нпрх. Враждувам,
карам се с някого, ядосвам, дразня някого. Не жи¬
веят като добри съседи, а само се заяждат.
заяздвам нсв., занздя се., прх. и нпрх. Започвам да яз¬
дя. Заяздил е коне от детинство.	,
заеквам нсв., заякна св. нпрх. 1. Ставам як, силен,
здрав; засилвам се. От работата ръцете ми заяк¬
наха. Бях на почивка и заякнах. 2. разг. Ставам го¬
лям; пораствам. Децата, им заякнаха. Като заяк¬
нат, дръвчетата ще дадат плод.
заякчавям нсв,, заякча се. прх. Правя нещо да стане
яко, здраво; затягам, заздравявам, укрепвам, Зали¬
чавам основи. Заякчихме връзките си с народа.
заям вж. заяждам.
зван прил. 1. Когото са поканили, повикали; канен.
Звани гости. Мнозина са звани. малцина са избрани,
2. стария. Определен, избран, предопределен за не¬
що; призван. О Звани н незванн — канени и нека-
нени, достойни и недостойни,
звание ср. 1. Официално дадено име по професия,
длъжност, квалификация или като отличие за приз¬
нати заслуги или .качества, достойнства. Звание
„майстор на спорта". Науно звание. Офицерски
звания. 2. остар. Съсловно положение, чин. Събра¬
ха се хора от разни звания, [рус.]
звагелен прил. грам. О Звателна форма — форма на
съществителните имена, с която се означава обръ¬
щение към съответното лице или предмет, напр.:
Човече, дай от хляба; Иване, ела тук; Горо ле, горо
зелена!
звезда ж. 1. астрон. Небесно тяло от силно нажежени
тазове, със собствена светлина. С невъоръжено око
се виждат около 6000 звезди. Слънцето е звезда. 2,
Небесно тяло, което сс вижда нощем като трептя¬
ща светла точка. Настане вечер, месец изгрее, звез¬
ди обсипят свода небесен. Бот. 3. Предмет или
изображение, което наподобява такова тяло. Пето¬
. лъчна звезда. На пагоните му има три звезди. 4.
прен. Съдба, щастие, сполука. Родил се е под щас¬
тлива звезда. 5. прен..Много талантлива и известна,
забележителна, знаменита личност; знаменитост.
Филмова звезда. Футболни звезди.
звездел м. 1» Вид ливадна детелина. От звездела ста¬
ва хубаво сено. 2. Жълта люцерна. 3. Род многого¬
дишни тревисти растения с красиви цветове, Aster;
димитровче.
звСздсн прил. Който с4 отнася до звезда (главно в 1
и 2 зная.). Звездна карта. Звездна нощ. Звездно небе.
Звезден дъжд. Звездна величина. О Звезден миг (час)
— миг, час на най-голямо изпитание или успех, на
върховно щастие, подем. .
звездоброец м. остар. 1. Астролог. 2. Астроном,
звездобрдмство ср. остар, 1. Астрология. 2. Астроно¬
мия.
звездовиден прил. Който има вил на звезда; звездооб¬
разен. Звездовидна значка. Звездовидни украшения.
18. Български тълковен речник
звукозапис 273
звездообразен прил. Звездовиден,
звездопоклонство ср. книж. Религиозен култ към звез¬
дите.	,	.
звек м. Силен, отсечен звън, звъитеж от удар на ме¬
тални предмети.
звСкям нсв. нпрх. Издавам звек. Звскат робските ве¬
риги. Н.Хр.
звёквам нсв., звекна св. нпрх. Звекам веднъж или по¬
единично. В джоба му звекнаха пари. ,
звенар м. и звенарка ж. Член на бившия политически
съюз „Звено“ (съществувал до 19 февруари 1949).
звенарски прил. Който се отнася до звенар.
звено ср. 1. Брънка, халка като съставна част от ве¬
рига. 2. Относително самостоятелна съставна част
от дадено цяло, от някакъв процес. Производстве¬
ната практика е важно звено в учебния процес. 3.
Неголяма производствена или организационна еди¬
ница. Растенисвъдната бригада се състои от чети¬
ри звена, [рус.]
звенови прил. Който се отнася до звено (в 3 знач.).
Звеново съвещание. Звепови ръководител.	„
звеновпд м. и знепонодка ж. Ръководител на звено (в
3 знач.).
зверилник м. и зверилница ж. 1, Помещение, където
има затворени диви зверове. 2. прен. неодобр. По¬
мещение, в което много хора вдигат голям шум.
зверовйт прил. рядко. Зверски, подобен или присьщ на
звяр. Зверовито лице. Зверовит глас.	,
зверолоиец м. Ловец на зверове.
звероподобен прил. Който е подобен на звяр; жесток,
зъл, страшен. Звероподобно същество.
звероукротител м. и звероукротитедка ж. Лице, което
укротява, дресира и разиграва зверове, обикя. в
иирК.	" ·
зверски прил. 1. Който се отнася до звяр. Зверска ко¬
жа, Зверски рев. Зверска бърлога. 2. прен. Жесток,
нечовечен. Зверско убийство, Зверски поглед. 3. прен.
Който се проявява с много голяма сила, в много
висока степен; страшен, страхотен, ужасен. Зверски
апетит. Зверски усилия.
зверство ср. 1. Жестокост, сеирепост. 2. Жестока, сви¬
репа постъпка, проява. Зверства на фашизма.
зверче ср. Умал. от з вя р; дребно диво животно,
зяерщниа ж. рядко. Зверство, жестокост,
зверя се нсв. нпрх. разг. Чудя се, мая се, удивявам се,
гледам учудено.
звонков прил. остар. В съчет. звонкови пари — моне¬
ти. [от рус.]
звук, -Ьт, ми. звуци и звукове, м, 1. Физическо явле¬
ние, механични трептения и вълни с различна чес¬
тота, които ее разпространяват в газове, течности
и твърди тела и се възприемат от ухото на човека
и животните. Скорост ма звука. Не се чува никакъв
звук. Звуци неясни долитат до мене. 2. стесн. Такъв
звук с определена честота, който сс възприема като
мелодичен тон. Прот. ш у м. 3. ез. Най-малкият
членоразделен елемент на речта. Преминаване на
звука [о] в [у]. О Музикален звук — тон.
звуков прил. I. Който се отнася до звук. Звукова въл¬
на. 2. Който произвежда или възпроизвежда звук,
звуци. Звуков апарат. Звуков филм. 3. Който се със¬
тои от звуци. Звуков сигнал.
звукозаглушнтел м. Шумозаглушител,
звукозапис м. 1, Записване на звук (реч, музика и др.)

274 звукозаписен
върху магнетофонна лента, грамофонна плоча и
др. 2. Запасана по такъв начин реч, музикално про¬
изведение и др. (	-
звукозаписен прил. Който се отнася до 'звукозапис,
служи за звукозапис. Звукозаписна техника. Звуко¬
записно студио.
звукопз-олагор м. спец. Материал, който е лош про¬
водник на звука и се използва за звукоизолация.
звукоизолаиионсн прил. спец. Който се отнася до зву¬
коизолация. Звукоизолационни материали. Матери¬
али с добри звукоизолационни свойства.
звукоизолация ж. спец. 1. Защита, предпазване, изо¬
лиране на жилищни, работни и др. помещения,
сгради и под. от вредни шумове, звуци. 2. Матери¬
али, средства, съоръжения, чрез които се осъщест¬
вява такава защита,
звуконмс м. Свързване на външната, звуковата страна
на речта със съдържанието чрез подбор на особени
думи и звукосъчетания. Поезията на Яворов се от¬
личава със своя звукопис.
звукоподражание ср. 1. Условно възпроизвеждане на
природни шумове и звуци със средствата на човеш¬
ката реч. 2. ез. Образуване на думи или самите ду¬
ми, чиято звукова форма наподобява означаваните
предмети и явления, напр. ку-ку, мяу, кудкудякам
и пр.
звукоподражателен прил. Който се отнася до звуко¬
подражание. Звукоподражателна дума. Звукоподра¬
жателни междуметия.
звукопроводен прил. Който притежава способност да
провежда, предава звука.
звукопроводност ж. спец. Свойство на тяло, вещество,
среда да провежда, предава звука. Водата има по-
голяма звукопроводност от въздуха.
звукосъчетОшме ср. Съчетание от звукове на човешка¬
та реч.
звуча псе. нпрх. 1. Издавам звук. Камертонът звучи.
Камбаните звучат. 2. За звук — чувам се, разнасям
се. По нивите звучат песни. 3. Изпълнен съм· със
звукове; кънтя. Паркът звучи от младежки смях.
4.	пп^ен. Зз ччветто или /д>рга «хдлневнн прояяв — до¬
лавям се, проявявам се, проличавам. В гласа му
звучеше тревога.
звучен прил. Който звучи приятно и силно. Прот.
беззвучен, глух. 'Звучен глас. Звучен
смях. О Звучна съгласна ез. - съгласна, при чието
учлекяване вземат участие гласните струни·
звучене и (книж.) звучение ср. Действие по гл.
звуча.
звучност ж. Качество на звучен,
звън, -ът м. 1. Ясен, отчетлив звук от удар върху ме¬
тален или стъклен предмет. Камбанен звън. Звън на
шпори. Звън на чаши. 2. Силен, отчетлив звук, ка-
къвто произвеждат някои апарати, уреди като теле¬
фон, часовник л др. Телефонен звън.
звънар м. и звънарка ж. Черковен служител, който
бие камбана; клисар, [рус.]
звънаршша ж. остар. Камбанария, [от рус.]
звънкам псе., звънна св. ппрх. Звъня веднъж или пое¬
динично. Звънни му по телефона.
-звънец .и. 1. Метална направа с форма на обърната
чаша със закрепено в дъното подвижно езиче, което
при удряне о стените произвежда звън. Училии(ек
звънец. Медни звънци. Овен със звънец на шията. 2.
Механичен или електрически уред, който произвеж¬
да трептящ, вибриращ звук. Електрически звънец 3.
Звуков сигнал, даван с такьа уред. Не чух звънеца.
Бие вторият звънец. О Водолазен звънец —— специ¬
ален съд с форма на звънец (камбана), използван
за спускане и работа под водата,
звъника ж. Жълт кантарион.
звънкам нсв- ппрх. Издавам звън, звъня поединично,
звънлАв прил. 1. Който издава звън. Звънливи чаши, 2.
Който наподобява звън, който звучл ясно и силещ;
звънък. Звънлив глас.
зоъниήоятг ж. Качество на звънлив,
звънна еж. з в ъ н в а м.
звънтеж м. Звънтене, издаване на звън.
звънтя нсв. ппрх. Издавам или произвеждам остър и
отсечен звън. Чашата звънти при удар. Звънтя с
шпорите.	'
твълняр м. и звънчарка ж. 1. Добиче, животно със
звънец. 2. обикн. лс Занаттчия, който прави звънци,
звънчарскн Прил. от з в ъ н т а р, Звънчарска чар-
шия.
□въжарство ср. Занаят, занятие на звънчар.
звънче ср. 1. Малък звънец, Звън па сребърни звънчета.
1. Род треви Сатрапа, много от които са декора¬
тивни; камбанка.	*
звънчев прил. Който се отнася до (електрически) звъ¬
нец. Звънчева инсталация. Звънчева жица.
звъuтеоHден прил. Който има форма на звънче. Звън-
чевидни цветове.
звънък прил. Звънлив. Какво звънко гласче има това
дете!
звъня нсв,. ппрх. 1. Произвеждам звън със звънец.
Виж кой звъни на вратата. 2. Издавам звън. Звъне- *
цът звъни. Телефонът звъни. Будилникът звъни,
звяр м. 1. Диво хищно животно.: Вълкът е страшен
звяр. 2. Животно изобщо. Подплашен звяр тръне не
гледа. 3, прен. Зъл, лош, свиреп човек. Той се показа
същински звяр.
здаине ср. Масивна, голяма сграда, постройка. Ка¬
менно здание. Високи здания.
здрав прил. 1. Който има добро здраве, който не е
* засегнат от болест, нараняване и др. Прот.
б о ле н. Здраво дете. Здраво сърце„ Очите ти са
здрави. Имам здрави нерви. В здраво тяло — здрав
дух. 2. Който е присъщ на такъв човек, който е из¬
раз, проява на здраве. Здрав вид. 3. Полезен за
здравето. Здрав въздух. Здрава храна. 4. Който е в
пълна изправност, не е засегнат от повреда, разру¬
шение и под. Моторът е здрав. Здрав плет. Чора¬
пите са здрави. 5. На който или когото може да се
разчита, който не се поддава на увлечения и край¬
ности. Здрави сили в обществото. Здрав усет. 6. Як,
силен. Здрава глава. Здрав мост. ч	*
здравата нарч. разг. Силно, много, във висока сте¬
пен; здраво. Хвана ме здравата. Нахраних се здра¬
вата. Здравата се уплаших. -
здраве ср. Нормално, добро състояние и развитие на
жив организъм. Срв. болест. Пазя си здраве¬
то. Това ми пречи на здравето. Крепко здраве. Как
сте със здравето' Голо здраве — жива болест. По¬
тов. О Вземам здравето някому — съсипвам
го от бой. Здраве да е — не е толкова голяма бе¬
дата (като утеха при несполука). Здраве желая (же¬
лаем)! — военен отговор при поздрав „Здравейте!"
Имаш много здраве разг. — съвсем не е така, не си
прав, имаш грешка. Много здраве на Някого
— пожелание за добро здраве (поздрав чрез трето

лице). На здраве! —пожелание, поздрав за добро
здраве (обикн. при пиене или когато някой кихне);
наздраве.
здравёй, здравейте межд. Поздрав, обикн. при среща,
съдържащ пожелание за добро здраве; здрасти,
здравен прил. Който се отнася до здраве. Здравна
просвета. Здравна служба. ■
здравенйчък прил. Умал. от з д р а в, обшш. в здрав-
здравеннчък разг. — напълно, съвсем здрав,
здравеняк м. и здравевячка ж. разг. Як, силен и здрав
човек.
здравеопазване ср. [Организирана система от] грижи
и мерки за опазване здравето на хората, ·	,
здравец м. Планинско и градинско растение с широки
ароматни листа, които остават зелени и през зима¬
та, Оегашшп. Късайте бръшлян и здравец, плетете
венци и китки. Вот.
здравецов Прил от з д р а в е ц. Здравецови листа.
здраннн& ж. Качество на здрав; якост. Здравина на
плат.
здравйсвам нсв., здрависам св. прх. разг, рядко. Позд¬
равявам някого, обикн. с ръкостискане. — се нпрх.
Поздравявам се с някого, поздравяваме се чрез ръ¬
костискане, кимване с глава и пр.
здравица ж. остар. Наздравица. Да пием здравица за
младоженците.
здравнчък прил. Умал. от 3 д р а в. Здравичко ни е
детето.
здравни па ж. рядко. Място за лечение и укрепване на
здравето.	►
здраво Нари. от з д р а в; със сила, силно, яко или
във висока степен, много. Дръж се здраво. Здраво
ни вързаха. Загазихме здраво. .
здравомйслещ прил. книж. Който разсъждава трезво,
правилно.
здравословен прил. Който се отнася до здравето или съ¬
държа условия за добро здраве; хигиеничен. Здравос¬
ловен климат. Уволних се по здравословни причини.
здравословност ж. Качество и състояние на здравос¬
ловен.
здрасти межд. разг. Здравей.
здрач м. 1. Полумрак, сумрак. Вечерний здрач вълшеб¬
но було мята над дол, над лес. Ваз. 2. Времето, ко¬
гато настъпва полумрак; привечер. Върнаха се от
града по здрач.
здрачава се нсв., здрачи се св. безл. Настава здрач,
мръква сс.
здрачевина ж. Лек здрач.
здрачен прил. Изпълнен със здрач; полумрачен, сум¬
рачен. Здрачни небеса.
зеблен Прил. от з е б л о. Зеблен чувал.	г
зеблд ср. Груба конопена тъкан, от която се правят
чували, сламеници и др. [тур.]
зебра ж. 1. Диво африканско животно, подобно на
магаре, с шарки на светли и тъмни ивици, Ецииз
геЬга. 2. разг. Отбелязано, маркирано с успоредни
беля ивици място за пресичане на улица, път; пе¬
шеходна пътека, [афр.]
зев м. 1. Празнина, цепнатина в нещо; отвор. Между
дъските има зев, през който можеш да си провреш
ръката. 2. ез. Хиатус.
зевзёк м. разг. Смешник, шегобиец, духовит човек,
[тур,]
зевзеклък м. разг. 1. Поведение на зевзек. 2, Шега,
смехория, проява на зевзек. Омръзнаха ми зевзеклъ-
ците му.
зевзепжи прил. разг. Който се отнася до зевзек.
зеленЯсвам 275
зенвам нсв., зейна и зина св, нпрх. 1. Отварям си ши¬
роко устата. Зини д!.ти видя гърлото. 2. прен. За
дупка, отвор, врата, прозорец и под. — отварям се,
стоя отворен. Пред нас зейна тъмната дупка на пе-
щершпа. Зинал е гроб, за кого ли изровен. П.П.Сл.
3. прен. разг. Гледам, поглеждам втренчено; зяп-
вам. Каква сте зинали по мене? 4. прен. разг. Вик-
вам силно, заговорвам на висок глас. Всички ще
зейнат срещу мене.
зелвам се нсв., зелна се св. нпрх. 1. Изпъквам, откро¬
явам се със зеления си цвят. Широко поле се зелна
пред очите ни, 2. Раззеленявам се. Гората вече се е
зелнала.
зеле ср. 1. Зеленчуково растение със сбити на кълбо
листа, Вгайвзса сарПаШ. Прясно зеле. Кисело зеле. 2.
Ястие със зеле. Дайте ми една порция зеле.
О Цветно* зеле.	.
зелев прил. Който се отнася до зеле, получен е. от зе¬
ле. Зелев сок. Зелеви листа.
зелен прил. 1. Който има цвят на прясна трева, млади
листа на църво и под. Зелена ливада, 2. Покрит със
свежи листа, трева. Гора зелена. 3. Който не е уз¬
рял. Зелено грозде. 4. прен. Млад и неопитен. Зелен
си още за тая работа! 4. като същ. зелено ср. Зелен
цвят, нещо с такъв цвят. Зеленото успокоява очите.
О Зелен камък*. Зелен кон —, а. нар. Бял или свет¬
лосив кон с редки и дребни тъмни петна. б. рядко.
Своеобразен,	неразбран	човек. На	зелено
продавам, купувам, изяждам
и пр. — а. Преди оше да е узряло, когато е още на
нивата (обикн. за жито) · б. Изобщо предварително.
Пращам за зелен хайвер*.
зеленея [сс] нсв. нпрх. Лича, изпъкващ със зеления си
цвят. Нивите се зеленеят. Нещо зеленее на прозоре¬
ца.
зеленика ж. Име на няколко вида вечнозелени расте¬
ния, напр. чимшир.
зеленикав прил. Който има цвят, близък до зеления;
въззелен. Зеленикав плат. Зеленикава вода.
зеленило ж. прост. 1. Недозрели плодове или зелен
зеленчук (като ягорида, лапад и др · ). 2. Нещо с
много зелен цвят.
зеленина ж. 1. Свежа зелена растителност. Дворът е
потънал в зеленина. Украсили стаята със зеленина.
2. Качество на зелен; зелен цвят.
зеленичар м. Който изкупува земеделска продукция
на зелено.
зеленнчарство ср. [Спекулативно] закупуване на земе¬
делски произведения на зелено,
зеления ж. диал. Белег от зелена трева, който се пос¬
тавя обикн. по средата па навита на кросно основа
за тъкане. О Стигам до зеленката — свършвам по¬
ловината или по-голямата част от някаква работа,
зеленчук .и. [Всеки от различните видове] градински
растения, които се готвят за храна или се ядат на
. салата, напр. зеле, лук, чушки, домати, краставици,
картофи.'
зеленчуков прил. Който се отнася до зеленчук. Зелен¬
чукова градина.
зеленчукопроизводител м. книж. Производител на зе¬
ленчук; градинар.
зеленясвам псе., зеленясам св. нпрх. 1. За меден пред¬
мет, съд — покривам сс със зелен меден окис. Ко¬
телът е зеленясал. 2. Придобивам зелен цвят, пок-

276 зёлка
рнвам се със зелени водорасли, плесен, мъх, Зеле-
нясапо блато. Зеленясало сирене.	*
з&лка ж. Отделна глава зеле.
зелник м. Баница със зеленчук: спанак, лапад, кисе¬
лец, зеле, цвеклови листа и др, Луд изяжда и два
зелника,, по-луд който му ги дава. Поел.	♦
зёмим нсв., земи св. прх. Вземам,
земевладелец м. книж. Частен собственик на (големи
участъци) земя.
земевладёлски прил. Който се отнася до земевладе¬
лец.
земевладёние ср. 1. Владеене, притежаване на (големи
участъци) земя. Едро земевладение. 2. рядко. Голям
полски имот в частно владение.
земедёлец м. 1, Селянин шш изобщо човек, който се
занимава със земеделие. 2. Член на Българския зе¬
меделски народен съюз.
земедёлие ср. Обработване на земята за отглеждане
на култ-урни растения. Занимава се със земеделие.
земеделски прил. Който се отнася до земеделец или
земеделие. Земеделска задруга. Земеделска машина.
Земеделска партия.	.
земекооач м. и земекопёчка ж. спец. 1, Работник по ♦
земни изкопи. 2. Машина за изкопни работи в
строителството и в минното дело.
земекбпен прил. спец. Който се отнася до, който е
свързан с копаене на земя, пръст, Земекопни маши¬
ни.
земемер и землемер м. Специалист по земемерство,
земемёряс и землемёрие ср. Земемерство,
земемсрски и землемсрски прил, Който сс1отнася до
земемерство или до земемер, Земемерскц участък.
Землемерски уреди.	,
земемёрство и землемерство ср. Измерване на земни
площи, височини и др. с научна и стопанска цел.
зёмеи прил. Който се отнася до земя (главно в 1 — 3
знач.). Земна кора. Земно кълбо. Земна ос. Земен на¬
сип. Земни площи. О Земна ябълка — растение от
рода на слънчогледа с подобни на картофи грудки
по корена, НебатЪш ШЫегояиБ.	-
земетресение ср. и земетръс м. Разтърсване, раздвиж¬
ване на земната кора, предизвикано от разместване
на земните пластове. Силно земетресение. Епицен¬
тър на земетресение.
земетръсен прил. Който се отнася до земетресение. Зе¬
метръсна област. Земетръсна зона.
землемер... вж. земемерппр.
землен прил. 1. Който е от земя, от пръст. Землен под,
Землен насип. 2. Който се отнася до земя (главно в
3 знач.). Землен участък.
зёмлест прил. Който съдържа земя, пръст или е подо¬
бен на земя. Землеста нива. Землеста маса.
земтйст прил. Който е като земя (обикн. за цвят). Ли¬
цето му доби землист цвят.
землище ср. Цялата околност на едно селище, която
е под негово административно управление. В зем¬
лището на селото има манастир.
землищен прил. Който се отнася до землище,
земляк м. и землянка ж. Всеки от кората от един й
същи край, от едно село или град по отношение на
останалите (когато са на друго място). Оказаха се
земляци и се■ разприказваха. Тя ми е землянка, [рус.]
землянка ж. Жилище, помещение в земята. Войници¬
те прекарваха почивките си в землянката, (рус.]
землячески и землйшкк прил. Който се отнася до зем¬
ляк. Земляческа среща.
землячество ср. събир. Всичка земляци като общност.
Организира се среща на търновското землячество в
София.	■
землянка вж. земляк.
земляшки вж. землячески.
земноводен прил. спец. 1. Който живее или расте на
суша и във вода. Жабата е земноводно животно.
Земноводни растения. 2. като същ. земноводни мн.
(земноводно ср,) зоол. Клас гръбначни, които при¬
тежават белезите и на водните, и на сухоземните
животни.
земенет м. и земсйстка ж. Член на ЗМС (Земеделски
младежки съюз, съществувал от 1921 до 19-47 г.).
земя ж. 1· Планетата, па която живеем. Земята се
върти около Слънцето. 2. Твърдата повърхност, на
която стоим. Падна на земята. Стъпил здраво на
земята. 3. Горният слой на земната кора; почва,
пръст. Рохкава земя. Копая земя. 4. Суша. Лодка¬
та спря на брега и ние слязохме на земята. 5. Стра¬
на,- област, държава. Балкански земи. Откриватели
на далечни земи. 6. Полски имот. Той няма много
земя. Няма кой да работи земята.
зенит м. книж. 1. Най-високата точка в небесната
сфера, която се намира над главата на наблюдате¬
ля. Слънцето е на зенита. 2. прен. Най-висша, най-
висока точка в проявата, развитието на нещо; кул¬
минация, апогей. Той е в зенита на славата си. [от
ар]	.
зенитен прил. 1. книж. Който се отнася до зенит (в 1
знач.). Зенитно разстояние, 2. воен. КоЙто стреля
по летящи, въздушни цели; противовъздушен. Зе¬
нитно оръдие. Зенитна артилерия.
зенитчик м. воен.. Войник от зенитна артилерия, [рус.] -
зеница ж. Кръгче в средата на окото, през което вли¬
зат светлинните лъчи; гледец. Разширени зеници.
О Като зеницата на окото — внимателно, нежно,
грижливо. Лазя го като зетщата на окото си.
зер част, разг, 1. За усилване при потвърждаване, съ¬
гласие, одобрение. - Истина ли е това? - Истина,
зер! 2. За израз на учудване, изненада или възраже¬
ние; нима. Зер ти не можеш? [перс. > тур.]
зестра ж. Всичко, което донася на мъжа си жената,
когато се жени. Мома с голяма зестра.	-
зет м, Мъж на дъщеря, сестра или на близко роднин¬
ско момиче по отношение на другите членове на се¬
мейството. Събрали се зетьове и шуреи. Зет като
мед. Приведен* зет.
зетьов прил.. Който се отнася до зет. Дойдоха ни на
гости и зетьови роднини.	,
зефйр м. 1, Лек, тих, приятен ветрец. Зефир ме гали и
милува. 2. Вид тънка памучна материя, употребява¬
на обикновено за мъжки ризи. [гр.]	,
зефврен прил. 1, Който се отнася до зефир. Зефирен
лъх. Зефирна прохлада. 2. Направен от зефир (във 2
знач.). Зефирена риза.
зехтин м. 1, Дървено, маслиново масло. 2. диал.
Слънчогледово масло; олио. [ар. > тур.]
зехтинен прил. Който се отнася до зехтин, Зехтинено
петно.	.
зея нсв. нпрх. 1. Стоя„съм с отворени уста; зяпам. Де¬
тето има сливици, та все зее. 2. За дупка, отвор,
врата, прозорец и под. — съм, стоя (широко) отво¬
рен. Вратата зее. Под краката ни зееше пропаст,
3. прен. разг. неодобр. Викам, говоря или пея силно,
с пълен глас.

зигзаг м. Начупена линия с остри поврати; криволи¬
ца. Движи се на зигзаг, [фр.]
зигзаговиден и знгзагообрйзеи прил. Който има вид на
начупена линия, става на зйгзаг. Зигзагообразно
движение, > > Змията се движи зигзаговидно.
знд, -ът м. Камеина или тухлена стена. Дворът е ог¬
раден с висок зид.
зидам нсв. прх. Градя, строя нещо от камъни или тух- *
ли, обикн. слепени с вар. Зидам основите на къща.
Зидам стена.
зидар м. Работник, който зида. Майстор зидар.
О Свободни зидари книж. — франкмасони.
зидария ж. I. Тухлен или каменен градеж. 2. Мате¬
риалът на такъв градеж.
зидарски прил. Който се отнася до зидар. Зидарски
отвее. Зидарско скеле. ·
зидарство ср. Работа, занятие на зидар,
зилове мн. (зил м.) прост. Чинели, [тур.]
зима ж. Едно от четирите годишни времена, когато
е най-студено и дните са най-къси. Студена и снеж¬
на зима. Сурова зима.
зиме нарч. Зимно време, през зимата. Дете без дреха,
зиме без хляб не тръгвай!
зимен прил. Който се отнася до зима, свързан е със
зимата. Зимен ден. Зимна вечер. Зимно палто. Зимен
спорт. О Зимен сън*.
знмзелен м. Градинско и диво растение с полегнало
стъбло, вечнозелени листа и едри сини цветове,
УШеа.
зймннк м. Помещение под земята, обикн. под сграда;
изба, мазе. Слезни в зимника да изнесеш дърва.
зимнина и зимнина ж. Хранителни продукти, приготве¬
ни за през зимата; зимовшце. Приготвих си зимнина.
зимница ж. Есенница. Зимницата изкласи.
знмнйчен прил. Който се отнася до зимник. Зимнична
врата.
зимовипа ж. Зимнина, зимовшце.	.
знмбвище ср. 1. Зимнина. Трябва навреме да си наба¬
вим зимовище. 2. Място за зимуване,
зиморничав и зиморничав прил. Който не издържа на
студ, болезнено понася студа. Зиморничаво дете.
знмбрничавост и знморличааост ж. Качество на зи¬
морничав, зиморничав.	ч
зимувам нсв. нпрх. Прекарвам зимата. Прелетните
птици зимуват в топлите страни.	,
зимъс и зимъска нарч. разг. През изтеклата или пред¬
стоящата зима. Зимъс беше много студено. Ще има
с какво да се топлим зимъска.	·	,
зина вж. з е й в а м.
зйркя ж. Място, дупка, през която може да се вижда;
разтрога, цепнатина, прознрка. *
зифт (и дзифт) м. Черна земна смола; асфалт. Залепи
лодката със зифт. [ар. > тур.)
злак м. 1. Свежо, зелено тревисто растение. 2. събир.
Зелени тревисти растения, зеленина. По ливади зла¬
ка млади росен лей брилянт сълза. Яв.
злат прил. остар. поет. Златен. Доде проси, злати ус¬
та носи. Погов.
златйр м. и златарка ж. 1. Занаятчия, който изработ¬
ва златни н сребърни накити. 2. Търговец на златни
и сребърни предмети; бижутер,	β
злат Орница ж. Работилница за златарски изделия,
златарски прил. Който се отнася до златар. Златарски
везни. Златарска работилница.
златарство ср. Занаят на златар,
златен прил. I. Направен от злато. Златен пръстен.
Златна монета. 2. С цвят на злато. Златни ниви.
златя 277
3. преп. Много ценен, прекрасен, скъп. Златно вре¬
ме. Златен занаят. 4. преп. Сръчен, майсторски, та¬
лантлив. Златни ръце. Златно перо. 5. Изчисляван в
. злато. Златен еталон. Златна валута. О Злятея
век книж. а. В представите на древните народи —
най-ранният период от съществуването на света,
когато хората са били подобни на боговете и не
познавали грижи и огорчения, б. преп. Време на
разцвет на науката, изкуството и културата, в.
преп. Щастливо време. Златен телец*. Златна мла¬
деж — ласкателен епитет на младежта. Златна
сватба — [семейно празненство по случай] петдесе¬
та годишнина на Съпружески живот. Златна среда
(средина) — средно положение и най-добър ва¬
риант между две крайности. Златни ги уста — за
одобрение на това, което някой казва. Златна
треска*.	.
златист прил. 1. Който по цвят и блясък прилича на
злато. Златиста коса. Златисти ниви. 2. Като със¬
тавна част на сложни думи, напр.: златистожълт.
златистокафяв, златисторус.
златка ж. Дребен горски хищник с ценна кожа,
МиМеЮ martes.
златно- Съставна част на сложни думи със значение
„златен, златист, със златиста отсянка“,, напр.:
златножълт, зпатпочервен и под.
злйто ср. 1. Химически елемент Аи — много скъп ко¬
вък благороден метал със светложълт цвят. Пръс¬
тен от злато. 2. само ед. събир. Пари или скъпо¬
ценни предмети, изработени от този метал. Злато
има много, има още да сдобие. Ваз. 3. прен. разг.
Нещо изключително хубаво, ценно, доброкачестве¬
но или изключително добър, благороден човек. То¬
ва сякаш не е жито, тш злато. Злато човек.
злато- Съставна част на сложни думи със значение
„златен, златист, направен от злато“, напр.: злато-
добив, златопръст, златозарен, златорог, злато-
търсач и под.	’
златокос прил. Който има светлоруса, златиста коса.
Златокосо момиче.	*
златокрнл прил. поет. Който има златни "зли златис¬
ти крила.
златолйст прил. поет. Който има златножълти листа.
Златолиста есен.
златоносен прил. Който съдържа, носи злато. Злато¬
носен пясък.
златопёрка ж. Епитет на риба със златни, златисти
перки.
златорбг м. 1. Епитет на месец в първа и последна
четвърт, когато се вижда половинката от лунния
диск. 2. книж. Златен рог на изобилието. -
ЗлатострУй м. Сборник от избрани слова на Йоан
Златоуст.
златоткан и златотъкан прил. Който е с втъкани злат¬
ни нншки. Златоткана мантия.	*	ф
златотьрсач м. Който търси злато, златни залежи за
добиване на злато.
златоуст прил. старин. 1. Който има златни уста, го¬
вори сладкодумно и увлекателно. 2. Епитет, проз¬
вище на цариградския епископ и виден църковен
деец Йоан, представител на гръцкото красноречие
(около 350—407 г.).
златя нсв. прх.. нар. Позлатявам. Кой ти злати крила
до рамена, кой ти сребри нозе до колене? Нар.п,
I

278 злачен
злйнен прил. Покрит със злак, със зеленина. Злачни ни¬
ви.
зле нарч. Не както трябва; недобре, лошо. Ти постъп¬
ваш зле. Той учи зле.
злепоставям нсв., злепоставя св. прх. Излагам някого,
представям го зле пред други; компрометирам.
злина ж. 1. Качество на зъл. Прот. д о б р о т а,
добрина. 2. Зло. Злините го бързо налетяха.
Ваз.
зло ср. 1. Лоша, вредна, отрицателна проява. Борба
със злото. Не му искам ни доброто, ни злото. 2.
Беда, нещастие. Умът не види добро ли. зло ли нас¬
реща иде. Бот. Зло ме сполетя. Ела. зло, че без тебе
по-зло. Зло да те забрави!
зло- Съставна част на сложни думи със значение „зло,
зле или лош, зъл, неприятен“, напр.: зложешпелен,
зломишлен, злояд, злощастен, злокачествен, злопо¬
лучен, злоезичен и под.
злоба ж. Чувство на омраза или недоброжедателст-
во, придружено от особена раздразненост. Изпит¬
вам злоба към някого. Задъхвам се от злоба. О Зло¬
ба па деля — нещо, което занимава и вълнува
обществото в даден момент,
злобар м. и злобарка ж. разг. Човек, който проявява
злоба, злобен човек.
злобен прил. 1. За човек — който е по природа или в
момента обзет от злоба. 2. Който е израз, проява
на злоба. Злобна усмивка. Злобен поглед.
злобея нсв. нпрх. разг. Изпитвам или проявявам зло¬
ба.
злобив и злоб.игв прил. рядко. Злобен,
злобност ж. Качество на злобен,
злободневен прил, Който вълнува, интересува общес¬
твото в даден момент; актуален. Злободневен въп¬
рос.
злободневна ж. 1. Бележка във вестник по злободне¬
вен въпрос, 2. Самият злободневен въпрос.
зловещ прил. 1. Който вещае, предвещава зло. Злове¬
що предчувствие. Зловеща птица. 2. Ужасен, потре¬
саващ. Зловеща картина.
зловйдя се нсв. нпрх. Пораждам, предизвиквам недоб-
рожелателно чувство, недоволство, завист у няко¬
го, Зловидят му се моите успехи, зловида ми се
нпрх. Изпитвам недоволство, завист, гледам недоб-
рожелателно, осъдително на нещо. Злоеидяло се ня¬
кому, че е прокопсал един сиромах.
зловолие ср. книж. Зложелателство.	* ’
зловонен прил. Който изпуща лоша, противна мириз¬
ма. Зловонни изпарения.
здовоине ср. Лоша, отвратителна миризма; смрад.
Въздухът е изпълнен със зловония.
зловреден прил. Който причинява вреда; вреден. Злов¬
редна пропаганда.
злпвредност ж. Качество на зловреден.
злодей и злодеец ,и., злодёйка ж. Който върши или е
извършил злодеяние; престъпник. Злодеят е хванат
на местопрестъплението.
злодейски прил. Който се отнася до, който е присъщ
на злодей. Злодейско убийство. Злодейски план.
Убит от злодейска ръка.
хюдейство ср. Проява на злодей; злодеяние, престъп¬
ление.	♦
злодейст|ву|вам псе. нпрх. Върша злодеяния, проявя¬
вам се като злодей.
злодеяние ср. Злодейство, жестоко престъпление. В
града ни е извършено нечувано злодеяние.
злодумен прил. Злоезичен, злословен.
злодумство ср. Злоезичие, злословие.
злоезичен прил. Който има зъл език, който (обича да)
злослови.
злосзМчмс ср. Качество или проява на злоезичен,
склонност да се говори лошо за другите, да се
злослови.
злосзйчнмк м. и злоезйчница ж. Човек, който (обича
да) злослови.
зложелянне ср. книж. Желаене зло на другите; зложе¬
лателство.
зложелател м. и .злоякетДтелка ж. Човек, който желае
. зло другиму. Прот. добро желаттел.
Имаш един опасен зложелател.	„
зложелателен прил. Който съдържа или изразява зло-
желание, зложелателство; злонамерен. Прот.
доброжелателен, д оброна-
■ мерен. Зложелателни намерения. Зложелател-
на критика..
зложелателски прил. Който е присъщ на зложелател.
зложелателство ср. Качество, склонност или проява
на зложелател. Това се дължи на зложелателство.
зложелателст]ву]вам нсв. нпрх. книж. Проявявам зло-
желателство,
злокачествен прил. Твърде опасен, лош. Злокачестве¬
ни болест. Злокачествени последици. О Злокачест¬
вен тумор — който расте бързо, разрушава тъкани¬
те и се пренася по кръвта и лимфата в други части
на организма.
злокачественост ж. Свойство на злокачествен,
злокоба ж. 1. Нещо, което предвещава, прокобява
зло, беда. 2. Предвещаване, прокобяване на зло, бе-.
да.
злокобен прил. Който предвещава, нося зло, беда, не¬
щастие или внушава чувство на тревога, страха зло¬
вещ. Злокобна вест. Злокобна личност. Злокобна ти¬
шина. .
злокобносст ж. Качество на злокобен.
зломИслсн прил. Който мисли, желае зло другиму.
Зломисмна жена.
зломмеленнк м. и зломисленица ж. книж. Зломислен
човек. '
зломйсленост ж. Качество на зломислен.
зломиелне ср. Зложелателство, зложелание.
злонамерен прил. Който има, който е със зли намере¬
ния. Прот. добронамернн. Злонамерена
постъпка. Злонамерени планове. Злонамерен човек.
злонамереник м. и злонамереннца ж. рядко. Злонаме¬
рен човек.	'
злонамереност ж. Качество на злонамерен, проява на
лоши, зли намерения. Злонамереността на постъп¬
ката тук е очевидна.	-
злонравен прил. Който има зъл или лош нрав, харак¬
тер. Злонравен човек.
злонравие ср. Качество на злонравен; злонравност.
злонравносг ж. рядко. Злонравие.
злопаметен прил. Който помни и не прощава лошото,
което му е сторено. Много злопаметен човек.
злонаметност ж. Качество на злопаметен; злопаметс-
тво. Това е направено от злопаметност.
злопаметство ср. Злопаметност.
злополука ж. Нещастен случай, причинен от непред¬
видени външни обстоятелства, придружен с човеш¬
ки жертви или наранявания. Трамвайна злополука.
Трудова злополука. Застраховка срещу злополука.

злополучен прил. 1. Неуспешен, несполучлив, свързан
със загуби, разочарования и неприятни преживява¬
ния. Злополучен край. Злополучни опити. 2. остар.
Злощастен, нещастен, несретен. Злополучен човек.
злополучие ср. Злополука.
злополучиост ж. 1. Качество на злополучен. 2. Злопо¬
лучие, злополука,
злорад прил. Който изпитва или изразява радост, за¬
доволство от чуждо нещастие. Злорад човек. Злора¬
да усмивка.
злораден прил. рядко. Злорад.
злор&дост ж. 1. Качество иа злорад. 2. Злорадство,
злорадство ср. [Проява на] радост, задоволство от
чуждо нещастие, беда, неуспех, ·
Злорадст|ву|вам псе. ипрх. Изпитвам или проявявам
злорадство.
злоречйв прил. Който говори лошо за другите, който
злослови. Злоречиви съседи.
злоречйвост ж. Качество на злоречив; злоречие, злос¬
ловие.	.
злоречие ср. Злоречивост. злордовие.
злословен прил. книж. Който има характер на злос¬
ловие; клеветнически, язвителен.
злословие ср. 1. Нещо лошо, злобно, казано по адрес
на някого. Пуснати са в ход разни злословия от
страна на враговете му. 2. Склонност към злосло-
вене; злоречие.
злослови нея. нпрх. Говоря злословия, със зла умисъл
казвам нещо лошо за някого,
злост ж. Силна злоба, враждебно, неприязнено чувс-
тво'към някого. Изпълнен със злост.
злостен прил. Който проявява злост, изпълнен със
злост. Злостен враг. Злостни нападки. Злостна кле¬
вета.	I
злосторен прил. Който върши или е свързан с вършене
на зло; пакостен, злотворен. Отвели тогава злодея
злосторен. Валц.
злосторник м. и злосторница ж. Който върши или е
извършил зло, който е . причинил щета, пакост;
престъпник, злодей, пакостник,
злосторнича нсв. нпрх. книж. Върша злосторства.
злостбрпическп прил. Който е присъщ на злосторник,
злосторннчество ср. Поведение или проява, постъпка,
дело на злосторник. Осъден за зяосторничество.
злосторство ср. книж. Злосторнячество,
злосърдечеи прил. рядко. Който е със зло сърце; жес¬
ток. Злосърдечен човек.
злосърдечне ср. Качество или проява на човек със зло
сърце.
злбта ж. Основна парична единица в Полша, [пол.]
злотвбреп прил. Който твори, върши или причинява
зло, води към зло; злосторен, зловреден. Злотворна
постъпка. Злотворно влияние.
злотвбретво ср. книж. Поведение или проява на злот-
ворник, вършене на зло, на зли ни; злосторннчество,
злосторство, злочинегво.
злоумишлен прил. Който се върши или е извършен със
зла умисъл. Злоумишлено престъпление.
злоупотреба ж. Незаконно присвояване на нещо или
използване иа право или възможност с користна
цел. Върша злоупотреби. Осъден за злоупотреби.
Злоупотреба с власт.
злоупотребявам нсв., злоупотребя св. нпрх. (и прх.) Вър¬
ша, извършвам злоупотреба. Злоупотребил голямо
сума. Злоупотребявам с търпението на другите.
зло^ст прил. Злословен, злоезичен, злоречйв,
злочест прил. Който е сполетян от зло, който има зла
змияр 279
участ или е изпълнен със злини, беди, несполуки;
злощастен, нещастен. Злочесто сираче. Злочест жи¬
вот. Злочеста съдба.
злочеетен прил. рядко. Злочест.	»
злочеетие ср. Лош. дял, зла съдба, тежка участ на чо-
. века в живота.
злочестинй ж. 1. Зла чест, зла съдба; злочеетие, нес-
рета. Живея в злочестина. 2. Беда, нещастие. Спо¬
летя ме голяма злочестина.
злочестите м. и злочСстницо ж. Злочест човек; нещас¬
тник, несретник.	*
злочйнство ср. Злосторство.	-
злоч^ст^у^м псе. нпрх. Върша злочинства; злос¬
торнича.
злошастен прил. Който има зла съдба или с изпълнен
със злини, нещастия; злочест, нещастен. Злощастен
човек. Злощастен край.
злошастне ср. Нещастие, злочестина. Злощастието на
този човек е голямо.
злояд прил. Който е прядирчив при ядене и яде мал¬
ко. Злоядо дете:
злъч ж. 1. Злоба, омраза, язвителност; -жлъч. Всяка
твоя дума диша ненавист и злъч. 2. Жлъч, жлъчка
(във 2 знач.).,
злъчен прил. 1. Който е пропит, изпълнен със злъч;
злобен, яден, язвителен. Злъчни думи. 2. Който се
отнася’до злъчка; жлъчен,
з-тъчка ж. Жлъчка.
зльчниет ж. Качество на злъчен; жлъчност, злобност,
язвителност.
змеев и змейов прил. Който се отнася до змей, който
е на змей. Змеева грамада. Змеево кладенче. Змейова
сватба.
змссвйден прил. Който е подобен, има вид на змей.
Змеевидна светкавица.
змейца ж. Женски змей или жена на змей (в 1 знач,).
змеи м. I. Митологично крилато чудовище с тяло на
змия (или на човек); дракон, хала. Огнен змей. Змей
горянин. Мене ме, мамо, змей либи. Нар.п. 2. прен..
Много силно и бързо животно; хала. Виждаш ли
ги тез змейове — каза Кольо и посочи конете си.
Йов. 3. диал. Детско хвърчило,
змСйио м. нар. поет. Змей (в 1 знач. ).
змейов вж. змеев.
змСйски прил. Който се отнася до змей. Змсйско свър-
’ талище.
змиевиден прил. Приличен, подобен на змия. Змиевид¬
на тръба. Змиевидни клони.
Змийски прил. Който се отнася до змия, който е от
или на змия. Змийска дупка.. Змийска отрова.
О Змийско грозде — отровно, растение с червени
сочни зърна, Агиттасииа^т.
змнйче ср. Малка змия.
змиорка ж. Риба, подобна външно на змия, Ап^иШа
уи1ваг1а.
змия ж. t Влечуго с дълго извиващо се тяло, без кра¬
ка. Змиите биват отровни и неотровпи. Водна змия.
Смокът е вид змия. 2. прен. Коварен, зъл човек.
. О Бълвам* змии и (ушери. Гърмяща’ змия. Змия в
пазва — човек, комуто правиш добро, а той ти
мисли и ти отвръща със зло.
змияр м. Човек, който лови или отглежда змии.
О Орел змияр — вид дневна граблива птица, коя¬
то сс храни със змии, СйсаеШз баШсиз.

280 змиярник	*
змиярник м. 1· Място, където се въдят змии. 2. прен.
Студено помещение.
знаен прил. Който е познат, известен. Знаен е Лазо по
' света — черен изедник и в кръвта. Яв,
знайно Нарч. от з н а е н, обикя. като сказ. опред.
— за означаване, че нещо се знае, известно е на
всички.
зник м. 1. Материален обект, поставен или използван
като условен представител на друг предмет, явле¬
ние, свойство, действие или събитие, за съобщаване
на информация за предмет, явление, свойство и пр.
Писмен знак. Препинателен знак. Пътни знаци. 2.
Сигнал. Дава# знак с ръка (свирка, флаг). 3. Израз,
Приемете това като знак на уважение. Кимвам с
глава в знак на съгласие. 4. Символ. На чела им лъв¬
ски знаци, в очите им плам. Ваз. О Воден* знак.
Под знака на н е що — ръководен, напътстван от
нещо.	·
знаков Прил. от з н а к. Знаков характер на езика.
Знакови сиетеми.
знам вж. зная.
знаме ср. 1. Платно с определен цвят или цветове,
служещо като емблема на държава или организа¬
ция; флаг. Национално знаме. Бойни знамена. 2.
прен. Символ, лозунг, ръководна идея. Свободата е
наше знаме в борбата. О Вдигам* бяло знаме,
знаменЯтел м, мат. Делител в проста дроб, числото
под дробната черта. Срв. числител. В дроб¬
та 3/4 знаменшпел е числото четири. О Подвеж¬
дам (привеждам, слагам) под общ знаменател — а.
мат. Изравнявам знаменателите на дроби при из¬
вършване на действията събиране и изваждане, б.
книж. Уеднаквявам, изравнявам различни неща в
някакво отношение.
знаменателен прил. книж. Който знаменува нещо, има
важно, съществено значение, смисъл; значителен,
важен. Знаменателни думи. Знаменателно събитие.
знаменателиосг ж, Качество на знаменателен,
знименен прил. Който се отнася до знаме,
знамение ср. [Природно] явление, което се възприема,
тълкува като знак за бъдещи изключителни съби¬
тия или природни бедствия; личба, поличба, пред¬
знаменование. О Знамение на времето — явление,
характерно за дадена епоха. Кръстно знамение ста¬
рши — кръстен знак, кръстене,
знаменит прил. Широко известен; прочут, прославен.
Знаменит учен.
знамеинтост ж. 1. Качество на знаменит. Знамени¬
тостта му расте от година на година. 2. Знаменит
♦ човек. Той е голяма знаменитост.
знаменосец м. 1. Лице, което носи знамето на войско¬
ва част, чета и др. Знаменосец на полка. 2. прен.
Който е начело на някакво обществено движение.
Зтменосец в борбата за мир.
зшмеиувам нсв. прх. Означавам, доказвам. Това отк¬
ритие знаменува нов етап в науката.
знание ср. 1. Това, което се знае, което е известно, ко¬
ето е достигнато в резултат на известна познава¬
телна дейност. 2. Наука изобщо. Тази област на
знанието е твърде интересна.
знатен прил. 1. Виден, издигнат в някоя област на об¬
ществения. живот (наука, изкуство, труд). Знатен
учен. Знатни гости. Зншпен работник. 1. Който
принадлежи към привилегированите съсловия, кой¬
то е известен, прочут, издигнат по род, богатство,
обществено положение. Знатен род. Знатни велмо¬
жи.
зиатност ж. Качество на знатен.
знахар м. и знахарка ж. Народен лечител; врач, баяч.
[рус.]
знахарство ср. Занятие на знахар.	*
знача нсв., прх. и нпрх. Имам някакво значение, сми¬
съл, съдържание, означавам нещо. Какво значи рус¬
ката дума спор? Какво тук значи някаква си
личност? Вапц. значи безл., обикн. вметн. За озна¬
чаване на извод, заключение, следствие. Значи има¬
те право. Ти значи не ми вярваш. Така значи?!
значение ср. 1. Смисъл, съдържание. Значението на
тая дума е обидно. Думите имдт обикновено повече
от едно значение. Не разбирам значението на този
жест. 2. Стойност, ценност, важност. Значението
на тоя празник е общоизвестно. Неговото значение
намаля. Това няма значение за мене. О Няма зна¬
чение — нищо от това, работата не се променя,
значи вж. знача.
значим прил. книж. Който има достатъчна или голя¬
ма. стойност; значителен, важен. Обществено значи¬
мо дело. [рус.]	.
значимост ж. книж.. Качество на значим; важност. Не
момее да разбере значимостта на събитието, [рус.]
значителен прил. Който е голям по размери или ко¬
личество, който има голямо значение, висока стой¬
ност. Значителен принос в науката. Значителна су¬
ма.
зиачнтелност ж.' Качество на значителен,
значка ж. Малък знак във вид на украшение, обющ.
от метал, което се носи на дреха или шапка, за да
Показва професия, работа, отличие, чин или при¬
надлежност на лицето към някаква организация и
др. Туристическа значка. Бригадирска значка. [от
рус-]
значкйст .и. и значинс-тка ж. Лице, което е носител на
значка като почетно отличие,
знйя и знам нсв. прх. 1. Имам знание, сведение или ‘
разбиране за нещо, осведомен съм за нещо; позна¬
вам, разбирам. Знам, че си дошъл. Знае много ези¬
ци. 2. Мога, умея. Зная да пиша и чета. Знаят да
готвят. 3. Познавам. Не знаеш ли директора? 4.
Помня. Да знае Мара кога е кумувала. 5. Зачитам,
съблюдавам. Не знае що е почивка. Не знаят ни
ден, ни нощ, ни празник, ни делник. знае се безл. Из¬
вестно е, има сведение. Не се знае кога ще се вър¬
нат. О Бог знае разг. — за означаване, че никой
не знае нещо или че нещо става, проявява се в мно¬
го висока степен. Все това (едно, едната) сн зная —
поддържам или повтарям непрекъснато едно и съ¬
що нещо. Едио баба знае, едно бае — за човек, кой¬
то упорито говори или върши едно и също, неза¬
висимо от съветите или забележките, които му се
правят. Зная две* н двеста. Знае сн мястото — имам
представа, съзнание за себе си, за възможностите
си и не се стремя към нешо, което не ми приляга.
Не заая срам — нямам срам, не се срамувам. Не
ща н да заая — не ме е грижа, не ме интересува,
звоея прил. Горещ, топъл. Знойни дни настъпиха. Зной¬
но лято.
зной м. Суха лятна жега; горещина. Над равнината
затрептя зной.
зоб ж. Зърнена храна (ечемик, овес) за тревопасен до¬
битък.
зббам нсв. прх. Зобя. Зобам грозде.

зШвам нсв., зобна св. прх. Зобя, зобам веднъж или по¬
единично, по малко. Зобнах си череши в градината.
зббннца ж. Торба, в която се дава зоб на кон.
зобя нсв. прх. Ям нещо зърно по зърно; зобам,
зобя нсв. прх. Давам зоб, храня добиче със зоб. Тряб¬
ва да зобим конете.	-
зов, -ът м. Призив, повикване, покана, възвание. От¬
правих зов към съвестта на Великите сили. Вий в
други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за бор¬
ба. Ваз.
зов& нсв. прх. 1. Отправям зов, викам някого. Напраз¬
но зовяха, никой не се вслуша в техните гласове. 2,
Каня; приемам някого; призовавам. Зова свидетели.
- Зова гости. 3. остар. Наричам (по име). Зоват го
Мишока.	'
зограф м. остар. Иконописец. Атонски зограф. Зогра¬
фи от самоковската школа, [гр.]
зографисвам нсв., зографисам св. прх. остар. Рисувам,
изобразявам, изписвам икона или храм с икони.
Кой е зографисал тая черква?
зографски прил. остар. Който се отнася до зограф.
Зографски занаят.
зографство ср. остар. Занятие на зограф; иконопист¬
во.	- .
зодиак м. книж. 1. Въображаем небесен пояс, в който
са разположени дванайсетте съзвездия, през които
минава видимото годишно движение на Слънцето,
а също па Луната и на основните планети. 2. Фи¬
гура или диаграма, представяща този пояс, разде¬
лен на 12 еднакви части, или знаци, носещи името
на съответното съзвездие, [гр.]
зодиакален Прил. от з о д и а х. О Зодиакален знак
— всеки от дванайсетте сектора на зодиака, предс¬
тавени с отделни символи, знаци и използвани в ас¬
трологията 1 прн обясняваие събитията от земния
, живот и за предсказване на човешката съдба. Зоди¬
акална светлина — слабо сияние върху нощното- не¬
бе, видимо на запад непосредствено след залез
слънце и на изток непосредствено преди изгрев. Зо¬
диакално съзвездие — всяко от дванайсетте съзвез¬
дия, през които преминава Слънцето при видимото
си годишно движение.
зддня ж. 1. Зодиакално съзвездие, 2. Всеки от зодиа¬
калните знаци от гледна точка на приписваното им
по правилата на астрологията значение за събити¬
ята от земния живот и за човешката съдба. Водил
се под зодията на Овена. Той е от зодия Овен. Та¬
кава му е зодията. 3. разг, Своеобразен, странен
човек. Тоя е голяма зодия, [гр.]
зокум м. прост. Олеандър, [ар. > тур.]	. л
зола ж. диал. Пепелива вода за пране и за сапун; лу¬
га.	-
золи мн. (зол м.) спец. Колоидни разтвори, [кем.]
з^на ж. Затворено в определени граници пространст¬
во, територия, район, характеризиращи се с общи
признаци, черти. Зона■ на военни действия. Неутрал-
* на зона. Гранична зона. Индустриална зона. Зона на
влияние, [гр.]
зонален прил. книж. Който се отнася до зона или се
намира в определена зона. Зонални езици. Зонален
турнир.
топов Прил. от з о и а. Зонови първенства. Зотова за¬
щита [в колективните спортни- игри],	.
зоолог м. Специалист по зоология,
зоологUчен и зоологически прил. Който се отнася до
зоология. Зоологическа градина. Зоологичен инсти¬
тут.
зрение 281
зоология ж. Наука за животните, [гр.]	»
зооложки прил. Зоологнчен, зоологически. Зооложки
проучвания.
зооморфнзьм м. книж. В митологията — представяне
на боговете във вид, с качества и черти на животни,
1<°Г П?.]	■
зоопарк м, Зоологическа градина. [’рус.<гр. + англ,]
зоотехник м. и зоотехничка ж. Специалист по зоотех¬
ника.
зоотехника ж. Наука и практика за отглеждане на до¬
машни животни, [гр.]	,	,
зоотехнически прил. Който се отнася до зоотехника.
Зоотехнически факултет. Зоотехнически правим
зор м. разг. 1. Принуда, насилие. Не са видели още
зор. 2. Усилие, труд, мъка. Голям зор си дадох. 3.
Нужда, потреба. Види се, че има зор, та бърза. 4.
Горещо желание, бързане в изпълнението на не¬
що; йастояване, Това му е зорът/ О Зор ми (ме)
е — интересува ме, интересувам сс от някого или
нещо. Много ли ти е зор за него? Хич да не ти е
зор!	С триста зора разг. — много трудно,
[перс. >тур>.]
зорй ж. 1. Утринна румена светлина при разсъмване.
Зората се появяваше. 2. само мн., в съчет. с предл.
Ранно утро, разсъмване. Станахме е зори. Шета
от зори до късна вечер.
зори [се] нсв. безл. (и в 3 л.) Зазорява, разсъмва се.
Зората зори. Навън се зори.
зорлеи и зорле|м| нарч. прост. Със зор, с усилие, на¬
сила. Зорлем го изведох от къщи.
зорлня прил. неизм. Който има голям зор, нужда за
нещо. Зорлия ли си за пари?
зорпица ж. Народно название на планетата Венера —
звездата, която изгрява призори и грее сутрин до
късно; утренница. Срв. вечерница.
зорък прил. Който гледа, наблюдава или вижда доб¬
ре; буден, бдителен. Нашите бдят със зорко око.
[РУС·]
зори нсв. прх. разг. Давам зор някому, карам го да
полага големи усилия; насилвам, пазорвам.
зрак м, остар. поет. 1. Слаба светлина, разсеяни
светлинни лъчи. Пощний черен мрак отстъпва на
светливий зрак. Д.Пол. 2. Зрение. Срещнал е слепи,
дал им е зрак. Н.Лнл.
зрелище ср. 1. Случка, която събира любопитни зри¬
тели; гледка, Ти не си любител на подобни зрелища.
2.	обикн, мн. Общодостъпни забави. Хляб и зрели¬
ща! ,	а	*
зрелнщен прил. Който се отнася ло зрелище, има ка¬
чества на зрелище. Зрелшцен мач.
зрелищност ж. Качество на зрелищен.
зрелост и зрелост ж. Качество на зрял. Експортна
зрелост [на домати, плодове]. Политическа зре¬
лост. Умствена и физическа зрелост. О Восъчна*
зрелост. Свидетелство за зрелост — диплома за за¬
вършено средно образование,
зрелостен прил. Който се отнася до завършване на
средно образование; матуритетен. Зрелостен изпит.
Зрелостна комисия. Зрелостно свидетелство.
зрелостник м, зрелостничка и зрелостници ж. Който
завършва средно учебно заведение и полага зрелос¬
тен изпит; абитуриент.
зрение ср. 1. Едно от петге сетива, чрез което човек
(или животно) вижда предметите. 2- Способност за

282 зрёя	,
виждане, Зрението му е отслабнало. О Ъгъл на
зрение — ъгъл, под който се вижда нещо.
зрёя нсв. нпрх. I. За плод — ставам зрял; узрявам.
Черешите зреят към края на май. Слънце грее, нива
зрее. 2. преи. За мисъл, план, намерение и под. —
развивам се, оформям се. 3. прен. Развивам се фи¬
зически и духовно, ставам телесно или умствено
Зрял. Но ний растем, закрепваме и зреем посред по¬
жара на двубоя лих. Мл.Ис. Зрей ти. наше младо
племе. П.Р.Сл.
зрим прил. книж. Който може да се възприеме със
зрението, да се види; видим.
зрител м. и зрйтелка ж. 1. Който гледа, наблюдава
зрелище. Сам бях зрител на това необикновено съ¬
битие. 2. Който присъства на представление, спек¬
такъл, гледа телевизия и др. Зрителите в салона из
тръпнаха.	<
зрителен прил. 1. Който ее отнася до зрението. Зрите¬
лен нерв. Зрителна памет. 2. Предназначен за зри¬
тели или за наблюдаване. Зрителна зала. Зрителна
тръба. О Зрително поле — пространство, което чо¬
век обхваща с погледа си.
зрителски прил. Който се отнася до зрител. Зрителски
интерес.
зрънце ср. Умал. от з ъ р н о. В думите му няма
зрънце истина.
зрял прил. I, За шюд — който е стигнал пълното си
развитие, състояние да се събира и яде, да се упот¬
ребява. Прот, зелен. Зрели ягоди. 2. прен. Кой¬
то е израснал физически и е духовно напълно годен
за самостойна работа. Зрял човек. Зрял ум. Зряла
възраст. Полово зрял.
зрялост еж. зрелост.
зрящ прил. книж. Който вижда; окат. Слепите пома¬
гат на зрящите да се ориентират. Смири,
зубрйч м. и зубрачка ж. разг. Човек, обикн. ученик,
който зубри; кълвач.
зубря нсв.. прх и нпрх. разг. Уча механически, без ра¬
зумно усвояване на материала; кълва. Само зубри,
а нищо не разбира. [рус.]
зубър м. 1. Застрашено от изчезване чифтокопитно
животно от семейство кухороги, за което се смята,
че е предшественик на съвременното говедо, Воя
Шиш рптщешш. 2, Европейски бизон, Воз
Ьопазиз. [от рус.]
зулум м. прост. Насилие, обир, грабеж, безчинство.
Кърджалийски зулуми. Правя зулуми. [ар. > тур,]
зумер м. спец. Вид електрическо звънче с мембрана,
която бръмчи, [нем.]
зурла ж. 1. Предна част от главата на животно, къ¬
дето се намират устата и ноздрите; муцуна. Свинс¬
ка зурла. 2, прост. Зурна.
зурна ж. остар. Дървен музикален инструмент, подо¬
бен на кларнет, който издава резки, пискливи тоно¬
ве. Без зурна и тъпан сватба не бива. [перс. > тур.]
зъб, -ът м. 1. Всеки от костните израстъци в челюс¬
тите на човешка или животинска уста, с които ее
огхапва и дъвче храната. Долни зъби. Предни зъби.
Мия си зъбите. Пломбиран зъб. До очи свят, до зъби
сладост. Погов. 2. Всеки от множество, редица из¬
дължени или заострени издатъци на инструмент,
машина или друг предмет; зъбец. Зъби на брана. Зъ¬
би на трион. Зъбите па колелото са изтрити. О Да
са живи (здрави) предни тъби — въздържам се да
кажа нещо, добре че се въздържах да кажа нещо.
До зъби въоръжен неодобр. —— много добре
въоръжен, снабден с много оръжие. Държа сн ези¬
ка* зад зъбите. Зъб не обелвам — нищо не казвам,
не продумвам. Имам зъб на някого — яд
ме е на някого, мразя го и гледам да му отмъстя.
Око* за око, зъб за зъб. През зъби г о в о р я и
под. — едва-едва, неохотно и с яд. Скърцам [със]
зъби —силно съм ядосан. Стискам зъби — а. Тър¬
пя, понасям силна болка. б. Мълча, не казвам ни¬
що. Със зъби а нокти боря сей под. — ожес¬
точено, с всички сили. Точа* зъби.	*
зъбар .и. остар. Народен лечител, който вади зъби.
зъбарски прил. остар. Който се отнася до зъбар. Зъ-
барски клещи.
зъбат прил. J. Който има големи зъби; зъбест. Зъбата
жена. 2. прен. Който се зъби, който говори остро,
злобно; зъл. Остави се. той е много зъбат. О Зъ¬
бато слънце разг. — зимно слънце, което не стопля,
зъбен прил. 1. Който се отнася до зъб (в 1 знач.).
Зъбен камък. Зъбна паста. 2. Зъбчат. Зъбни колела.
О Зъбни съгласни ез. — които се учленяаат с до¬
пир на езика до предните зъби; дентални съглас¬
ни.	-
зъбер м. Гола, стръмна и заострена скала или каме¬
нист планински връх. Алпинистите се упътиха към
зъберите на планината.
зъбест прил. 1. Който има големи зъби; зъбат. 2. ряд¬
ко. Назъбен. Покривка със зъбести краища.
зъ№ц м. 1. Умал. от з ъ б; малък зъб, зъбче. 2. Остър
шип, подобен на зъб (като част от инструмент, ма¬
шина и др.). Зъбци на колело. ' Зъбци на гребен.
зъбобол м. Болка в зъбите. Страдам от зъбобол.
зъболекар м. и зъболекарка ж. Лекар, специалист по
зъболечение. Срв. стоматолог.
зъболекарски прил. Който се отнася до зъболекар. Зъ¬
болекарски кабинет.
зъболекарство ср. 1. Професия, работа, занятие на зъ¬
болекар. 2. Наука за лекуване на зъби. Срв.
стоматология.
зъболечёбеи прил. Които, се отнася до зъболечение. Зъ-
болечебен отдел.
зъболечение ср. Лекуване на бални зъби.
зъботехник м. и зъбогехнанка ж. Специалист по из¬
работване на зъбни протези, коронки, изкуствени
челюсти.
зъботехническа прил. Който се отнася до зъботехник,
зъбн&т прил. Който има зъбци; зъбен. Зъбчато колело.
О Зъбчата железница — която е с назъбена меж¬
динна релса за изкачване по стръмнина,
зъоче ср. Умал. от зъб; малък зъб.
зъбя се нсв. нпрх. 1. Показвам си зъбите. 2, прен. За¬
канвам се, настройвам се враждебно, ежа се, ръмжа
срещу нркого. Какво съм ти сторил, та ми се зъ¬
биш?
зъзна нсв, нпрх. Треперя от студ. Цяла нощ зъзнахме
под открито небе.	'
зъл прил. 1. Който изпитва злоба, който е склонен да
върши, да причинява зло. Зъл човек. Зла жена. Зло
куче. 2. В който се съдържа или който изразява
злоба, ненавист. Зла вдля. Зли чувства. Зъл поглед.
3.	Бедствен, неплодороден, лош. Зла година, нищо
не се роди. 4. Който причинява болка, страдания.
Зли мухи. Зла болест.
зълва ж. Сестра на съпруга по отношение на негова¬
та жена. Мъжът й има две сестри и тя все гледа
да угоди на зълвите си.

зълвин прил. Който се отнася до, който е на зълвата.
Зълвин син.
зьрвим нсв., зърна св. прх. Сьглеждам, забелязвам,
виждам за късо време. Зърнах го всред навалицата.
зъркели мн. разг. пренсбр. Очи, Отваряй си зъркелите!
зърна вж. з ъ р в а м.
зърпДстец м. Род храсти и малки дървета, които ви¬
реят край реки и влажни места и се използват за
дъбене, като багрила и в медицината, ЯНашпсд.
Слабителен зърнастец.	*
зърнел прил. Който е на зърна. О Зърнени култури
(храни) — култури като ж'ито, царевица, ечемик,
овес, ръж, отглеждани заради семето (зърното)
им, от което се произвежда брашно за хляб или фу¬
раж.
зърнест прил. Който има вид, форма на зърна. Получи
зърнест изрив по тялото.
,зърпист прил. 1, Който е съставен от зърна. Зърнист
минерал. 2. Който е на зърна. Зърнист град,
зърно и зърно ср. 1. Семе, плод от житни и др. рас¬
тения, съдържащ в себе си зародиш. Житни зърна.
Бобено зърно. Няколко зърна ориз. Кафе на зърна.
Гроздови зърна. 2. само ед., събир. Множество та¬
кива семена от житни растения като храна. Зърно¬
то е прибрано в хамбарите. 3, Дребен заоблен
предмет, къс от някаква материя, подобен на рас¬
тително зърно. Кехлибарени зърна. Прехвърля зър¬
ната на броеницата. 4. прен. Нещо малко, малка,
■ но същест вена частица от нешо. В това има ня¬
какво зърно истина. 5. Заоблен връх на гръд, гър¬
да. О На боб*, на зърно. Нямам ни зърно — ни¬
щичко нямам.
зърноддбив м. книж. Производство, добив на зърно,
на зърнени храни.
зърнодобйвев прил. книж. Който се отнася до зърно-
добив. Зърнодобивен район.
зърподостАвка ж. офиц. Задължително доставяне на
определено количество зърнени храни от произво¬
дителите на държавата срешу заплашане.
зърнопровзводктел м. книж. Производител на зърне¬
ни храни.
зъриопронзводйтелеи прил. книж. В който се произ¬
веждат зърнени храни. Зърнопроизводителен район.
зьрнонд м. Дребно насекомо, което яде зърната на
житните растения.
зюмбюл м. Пролетно градинско цвете е кичести, сил¬
но ароматни цветове, НуасупШиз онеШаИз; хиа-
щшт. [ар. > тур.]
зян м. прост. Загуба, щета. О Жив зян съм разг. —
в много лошо състояние съм, напълно съм загубен,
пропаднал. Ставам (отивам) зян — губя се, похабя¬
вам се, пропадам, [перс. > тур.]
зянбевам нсв., зянбсам св. прх. прост. Правя нещо зян;
похабявам.
зяпам нсв., нпрх, и прх. разг. 1, Гледам или слушам
унесено, с отворена уста. Какво зяпате, не виждате
ли, че той се шегува. 2. Гледам разсеяно, улисвам
се в гледане. ■ Зяпах по витрините. Не зяпай мухите,
а внимавай. X Държа устата си от -вирена, ■
знпач м. разг. Човек, който зяпа (в 1 и 2 знач.),
зйлвям псе., зйпна св. 1. трх. и прх. Заглеждам се уне¬
сено, с отворена уста. Всички зяпнали по мене. Как¬
во сте ме зяпнали? 2. ипрх. Отварям си широко ус¬
тата. Зяпни да ти видя езика. 0 Със зяпнали уста*,
зяпльо м. и з^шла ж. разг. 1. Който зяпа (главно в 3
знач.). 2. прен. Глупак,
зяпна вж. зя п в а м.
И
в сз. 1. Свързва еднакви части в просто изречение или
отделни прости изречения в сложно. Надойдоха
момци и девойки. Седнах на стола и се замислих. 2.
Свързва еднакви части при изреждане, като означа¬
ва последователно притуряие. И аз, и ти. и той. И
в радост, и в сълзи. 3. Присъединява изречение, в
което се посочва внезапно настъпващо, неочаквано
действие, събитие. Детето се загледало — и бух!
във водата; 4. Стои в началото на просто изрече¬
ние, когато се набляга силно върху нещо, дори. И
на ум не ми е дохождало да го питам. 5. Употре¬
бява се в началото на всяко изречение ( в библейски
стил). И да не простре някога ръката си, и да вземе
от дървото на живота, и да яде, и да бъде жив на¬
веки.
и межд. Изговаряно проточено, изразява: 1, Досада
или яд. И, колко си невъзпитан! 2. Чудене. И. колко
хубава къща!
й мест. 1. Лично мест., дат. от т я, кратка форма
срешу н е й; на нея. Кажете й да дойде. 2. Прите¬
жателно мест., кратка форма срещу неин,
нейна. нейно, нейни. Майка й и баща
и са тук. Децата й са добри.
нбис м. Прелетна блатна птица с дълги крака и дълъг *
извит клюн, почитана като .свещена птица от древ¬
ните египтяни, Ibis геН^рояа. [гр<егип.J
ибрик м. [Някогашен]'глинен или меден съд за вода
за поливане при миене, [перс.> тур.]
нбрикчия лг. разг. 1. Човек, който носи ибрика на тур¬
чин големец за измиване преди молитва. 2. прен.
презр. Низкопоклонник, мазник,
ибришим м. Тънки копринени или памучни конци,
(перс. > тур.]
нбрншимен Прил. от ибришим. Ибришимени
конци.
йва1 ж. Горско дърво от рода на върбата с широки
елипсовидни листа, ЗаИх саргеа.
йва2 ж. Край на платно по дължината на тъкането.
Заших платното откъм ивата. [от тур.]
ивер м. диал. Трески, които се отделят при сечене на
дебело дърво. О Отива на нвер — изхабява се. не
*се използва.	,
йвица ж. Дълга и тясна част или къс от някаква ма¬
терия или от нещо друго. Ивица платно. Ивица зе¬
мя. Шарки на ивици.
йвов прил. Който се отнася до ива1. Ивов клон. Ивови
листа.
нврнт м. 1. Староеврейски език, на който са написани
повечето от книгите на Стария завет. 2. Официал¬
ният държавен език на Израел, разговорен вариант .
на староеврейския език. [нем: <гр.<стевр.] .
игла ж. 1. Тънка метална пръчица, изострена откъм
единия край и с дупчица, ухо (на другия), Къжто се
адява конецът за шиене. Шевни игли. Игла за ма¬
шина. 2. прен. Бод. Сто игли за пара, 3. Метална,
дървена или пластмасова пръчица за плетене; кука,
4.	Къса (мегтлна) пръчица стъ заоосррн край. Гра¬
мофонна игла. Игла за спринцовка. 5. обикн. ми,
Тънки издължени листа на някои дървета като бор.
284 йглеп
ела и др. 6. мн. Бодли на таралеж. О Безопасна*
игла. Зад игла — вид шев. От игла до конеи — от
начало до край; всичко.
иглен прил. Който се отнася до игла (главно в 1
знач.). Иглен връх. Иглени уши.
игленик м. и игленица ж. 1. Приспособление във вид
на малка възглавничка, по която забождат игли. 2. *
Съд за държане на игли,	.
йглест прил. I, Който е покрит с остри бодли. 2. Кой¬
то прилича на игла; игловиден. .	.
иглика ж. Пролетно планинско цвете с жълти звън-
чевидни цветове, Ршпи1а §иауео1еп$.
игликов прил. Който се отнася до иглика. Игликова
поляна. Игликови корени.
иглИчиня ж. биал, Иглика.
нгловйдеи прил. Който прилича на игла; иглест. Иг¬
ловидни израстъци.
иглокож прил. Бодлокож.
иглолистен и (рядко) нглолйст прил. Чиито листа са
тесни и издължени като игли. Иглолистни расте¬
ния. Иглолистна гора.
иглотерапия ж. спец. Традиционен китайски .метод на
лечение чрез убождане със специални тънки игли в
определени точки на тялото; акупунктура.
нглннка ж. Епитет на тънка и дълга пушка. Под
байрак лични юнаци .. с иглники пушки на рамо.
Бот.
Игнажден м. Християнски празник на 20 декември,
игнорирам псе. и се., прх. книж. Съзнателно не обръ- '
щам внимание, не сс съобразявам, не зачитам ня¬
кого или нещо; пренебрегвам. [от лат.]
йго ср. Политическо или социално робство. Турско
иго.
нгрй ж. 1. Забава. развлечение. Децата цели дни
прекарват в игри. 2. Съвкупност от действия за
развлечение, подчинени на определени правила.
Спортна игра. Игра па шах. 3. Отделна завър¬
шена част от такова развлечение. Изкарахме ед¬
на игра на табла. 4. [Начин на] изпълнение на
роля в театрално представление. Майсторска
игра на артистите, 5. Предмет, с който се иг¬
рае. В магазина продават разни игри; домино,
табла, шах и др. 6. Обмислени, преднамерени
действия за постигане на някаква, обикн. скри¬
та и непочтена цел. Аз съм вън от тази игра.
Разкривам нечия игра. Мръсни игри. Политичес¬
ки игри. О Игра на думи — игрословида. Игра
иа верви — състояние на напрежение, предиз¬
виквано от непреки враждебни действия между
противници. Игра на природата — [нещо, което
представлява] отклонение от природните, фи¬
зическа норми, от нормалното,
н ■рален прил. Който се отнася до игра, служи за игра.
Игрални принадлежности. Игрално поле. Игрални
автомати. О Игрален дом — в който се играе ко¬
мар; хазартен дом. Игрален филм — в които дейс¬
тващите лица са представени от актьори. -
играло ср. нар. 1. Играчка. 2. Игрище. На лошо е мяс¬
то заспала, на самодивско играло. Нар.п. 3. Нещо
за подигравка. Игралото на естеството; животец
в една черупка.. Ст.Мих.
ягрйч м. и играчка1 ж. Участник в игра (хоро, шах¬
мат. спорт и др.).
(врачка2 ж. 1. Предмет за развлечение, забавление.
Детска играчка. 2. преп. Човек, с когото се подиг¬
рават, забавляват. Остави го, той е играчка на
всички, 3. прен. Някой или нещо, оставени на въз¬
действието на чужда воля или сила. Той е играчка
е неговите ръце. Лодката е играчка иа вълните и
ветровете.
итрпя нсв. 1. нпрх. Забавлявам се, развличам се. Де¬
цата играят. 2. нпрх. и прх. Пристъпвам и подска¬
чам според свирня или песен. Играя на хорото. Иг¬
рая ръченица. 3. нпрх. и прх. Прекарвам времето,
вземам участие в някаква игра. Играя (на) футбол.
Играя шах. Играя на карти. 4. прх. Представям на
‘ сцена, в театър. Тази вечер играят „Ревизор". 5.
прх. и нпрх. Изпълнявам театрална роля. Играя
Хамлет. Не играя в тази пиеса. 6. нпрх. Не прилеп¬
вам добре, плътно; халтав съм. Ключът играе в
бравата. Пръстенът ми играе на пръста. — си нпрх.
I. Забавлявам се, шегувам се, отнасям се лекомис¬
лено и пренебрежително към нещо или някого. 2.
Боравя, действам с нещо леко, изкусно, играе ми се
нпрх. Иска ми се да играя. <> Играе ми окото —
неволно ми потрепва веждата. Играя иа борсата —
занимавам се с купуване и препродаваме на ценни
книжа, Игран на въже — въртя, извъртам работа¬
та така, както ми изнася; хитрувам, лавирам. Иг¬
рая ио свирката (гайдата) нанякого — слу¬
шам някого, изпълнявам безпрекословно нечии
желания и заповеди. Играя иякого — мамя, разиг¬
равам, изигравам го. Играя ся с някого,
нещо-— от насям се несериозно, разпореждам сс
произволно, . без да се съобразявам с интересите,
желанията, благополучието. Играя си с огъня — ле¬
комислено се отнасям към нещо сериозно и опасно.
Както ми свирят*, така [ще] играя,
игрек м. книж. I. Название на латинската буква Y. 2.
Второ неизвестно в задача, [от фр.]
игрив прил. Непринудено палав, пъргав, весел,
игрИвост ж. Качество на игрив,
игрИще ср. Място, където се играе дадена игра.
Спортно игрище. Футболно игрище. Самодивско
игрище.
игрословне ср. и нгроелбвица ж. Шеговит израз, който
може да се разбира двояко, напр.: Петко рита в
реката и Пет корита в реката; каламбур,
игротека ж. Специално помещение, обзаведено, снаб¬
дено с необходимите (детски) игри за забава, разв¬
лечение.
игумен лг. и нгумепка ж. Монах, управител на пра¬
вославен манастир, [гр.]	.
игуменски прил. Който се отнася до игумен.
АдИ нсв. нпрх. Движа се в посока към говорещия или
към лицето, на което се говори; идвам. Ида ви на
гости, Ние идем да ви поканим. Към нас идат хора,
, — си нпрх. Идвам си. О Иде ми — обзема ме же¬
лание, изпитвам необходимост. Иде ми да го цапна.
Иде ми на плач. Иде ми иа ум|а[ — спомням си.
Иде ми отръки — умея, мога майсторски да върша
нещо. Не иде — не е редно, не е прилично. Не ми
иде — не ми прилича, подхожда.
Ида2 св. нпрх. разг. 1. Отида. Ще ида за вода. Като
идем у дома, ще ти го покажа. 2. само пое., със
следващ гл. За отричане на възможността за същес¬
твуване, изпълнение, осъществяване на действието
от втория глагол. Иди кажи после, че нс съм прав.
Иди че го убеждавай. — си нпрх. Отида си, Иди си
у дома. О Идн-дойди — донякъде, до известна сте¬
пен, горе-долу.

мдДлго м, книж. Испански благородник. [исп.]
Идвам нсв. нпрх. 1. Движа се в посока към мястото
на говорещото лице или на лицето, на което се го¬
вори. Прот. отивам. Идваме ви на помощ. Ид¬
вам при вас с добри новини. Войниците идват от
фронта. 2. Водя началото си, произхождам или се
дължа на някого или нещо, От къде идва тази зап¬
лаха? Шумът идва откъм улицата. 3. За време, се¬
зон или събитие, явление — настъпвам. Идва про¬
лет. Идват нови времена. Идва буря. — си нпрх.
Връшам се у дома или на мястото, където съм бил
по-рано; ида си. Срв. отивам с и<> Идва
мн ■— обзема ме желание, изпитвам необходимост
(да направя нещо). Идва ми умът в главата разг. —
, вразумявам се, поумнявам. Идва ми до главата —
случва ми се, сполетява ме (обикн. нещо неприят¬
но). Идва мн до гуша разг. — омръзва ми, дотяга
ми. Идва ми вагорно разг. — изпитвам затрудне¬
ние, затруднявам се. Идва ми иа ум|а] — спомням
си, хрумва ми нешо. Идва мн отръки разг. — умея,
мога да върша нещо. Идвам на себе сн — възста¬
новявам, възвръщам нормалното си състояние
(след силна умора, вълнение, уплаха или припадък),
идване ср. Действие по гл. и д в а м. На идване ще
ти се обадя.
идеДл м. 1. Висша цел. Претърпяха ли крах идеалите
на комунизма? Национални идеали. 2, Съвършено
въплъщение на нещо. Тя е негов идеал. Идеал на
. доброта. [от гр.]
идеален приЛ. 1. Който не съществува реално; въоб¬
ражаем, мислим. 2. прен. Съвършен, образцов. Иде¬
ална дисциплина. О Идеална част юр: — дял, част
от неразделен или неделим реално имот.
вдеилнзацмя ж. книж. Представяне, изобразяване на
, нещо в по-хубав вид, по-съвършено, отколкото е в
действителност; идеализиране. Идеализация на ми¬
налото.
идеализирам нсв. и се., прх. Представям, изобразявам
нещо в по-хубав _ вид, по-съвършено, отколкото е в
действителност.
идеализъм м. 1· Общо название на философските уче¬
ния, според които съзнанието, психическото, духов¬
ното е първично, а материята, природата, физичес¬
кото са вторични, производни. Прот.
материализъм. Субективен и обективен
идеализъм. Идеализмът е свързан с религията. 2.
[Склонност към] идеализиране на действителност¬
та, безкористно служене на благородни пели и въз¬
вишени идеи Бригадирите работят с голям идеа¬
лизъм. [гр,]	·	'
идеалист м. и идеалйстка ж, 1. Последовател иа иде¬
ализма (в 1 знач.). 2. Човек, който [е склонен да]
идеализира действителността, който безкористно
служи на възвишени идея, работи за осъществяване
на благородни цели.
идеалистичен и ндеалистйчески прил. Който се отнася
до идеализъм (главно в 1 знач.). Идеалистична фи¬
лософия.
идеално нарч, разг. Отлично, съвършено. Дрехата
ти стои идеално. Изпълних идеално ролята.
мде&лмост ж. книж. Качество на идеален,
идеен прил, L Който се отнася до идея, свързан е с
идея. Идейни разногласия. Идейни противници. 2.
Който е проникнат от някаква идея, който разпрос¬
транява, пропагандира някаква идея, някакъв ми¬
роглед. Идейно изкуство. Идейна литература.
О Идеен проект; идейна скица спец. — който дава.
идилйчен 285
определя общия вид на страда, постройка и др. без
подробни изчисления,
идейност ж. Качество на идеен, наличие на идеи.
Идейност в литературата. Обсъжда се въпросът за
идейността на изкуството.
иден прил. Който иде, следва непосредствено във вре¬
мето; следваш. Ще се срещнем идния понеделник.
идентификация ж. книж. Отьждествяване, уеднаквя¬
ване, идентифициране. Невъзможна е пълна иденти¬
фикация между двамата. Идентификация на тру¬
па. [лат.]
идентифицирам нсв. и се., прх. книж. Установявам
идентичността, тъждеството, пълното сходство
между лица или предмети, смятам или разпозна¬
вам някого иди нещо като идентичен, напълно ед¬
накъв с друг; отъждествявам, разпознавам. Никой
не можа да идентифицира лицето на снимката. —
се нпрх. Смятам себе си за напълно еднакъв, тъж¬
дествен или тясно свързан с друг; отъждествявам
се.
идентичен прил. книж. Досущ еднакъв, напълно схо¬
ден, тъждествен.
идентичност ж. книж. 1. Пълно сходство, еднаквост,
тьждественост. 2. Същност, качествена определе¬
ност.. Човешка и гражданска идентичност. Народ¬
ностна и верска идентичност.
идеогр^ма ж. спец. Писмен знак във вид на условно
изображение, който служи като символ, знак на по¬
нятието, предава значението, а не звуковата страна
на думата. Цифрите са идеограми. [гр.]
ндеогряфичея и идеorрафuческ■ прил. книж. Който се
отнася до идеография; идеографски.
идеография ж. спец. Идеографско писмо, [гр.]
идеогряфски прил. спец. О Идеографско писмо — пис¬
мо, което си служи с идеограми.
идеолог м. Представител и защитник на някаква иде¬
ология, автор, създател на определена система от
идеи. В. Левски е идеолог на националната револю¬
ция. [гр.]
идеологнзация ж. Идеологизмране.
ндеологвзйрам нсв. и се., прх. Подчинявам нещо иа
определена идеология, обяснявам в рамките на да¬
дена идеология.
ндеологАчеи и идеологически прил. Който се отнася до
идеология,
идеология ж. Начин на мислене, система от възгледи,
идеи, представи и понятия, присъщи на определена
социална група, класа или партия. Буржоазна иде¬
ология. Марксистка идеология, [гр.]
мдён ж. 1. Мисъл, общо понятие за даден предмет
или явление. Идея за доброто. 2. филос. В йдеалис-
тическата философия — мисловна същност, откъс¬
ната от реалния предмет и превърнала се в нещо
самостоятелно. Светът на идеите у Платон. 3. Ос¬
новен, съществен принцип на даден мироглед. Бор¬
ба за идея. Политически идеи. В името на идеята.
4. Основна, главна мимисна художежтесйо творе¬
ние. Идея на роман. Идея на картина. 5, Творческа
мисъл, намерение, план. Хрумна ми една оригинална
идея. 6. разг. Представа. Вие нямате идея какъв
живот кипи там. О Идея фикс*, .[гр.]
ид■лUчеu прил. 1. лит. Който се отнася до идилия (в
1 знач.). Идилични мотиви. 2. прен. Който е присъщ
иа идилия (във 2 знач.).; тих, безметежен, спокоен.
286 идилмчност ,	‘
естествен, щастлив. Идиличпа картина. Идилична
простота.
идилйчност ж. Качество на идиличен,
идилия ж. 1. лит. Поетична творба в стихове или
проза, която представя идеализирана картина на
тихия, спокоен, безметежен живот на обикновените
прости хора всред природата, незасегнати от циви¬
лизацията. Идиоти е писал II. Ю. Тодоров. 2. прен.,
сега обикн. ирон. Тих, спокоен, безметежен и щаст¬
лив живот, обикн. всред природата или в семейст¬
вото. Домашна идилия' [гр.]
иднбм м. и (остар ) идиома ж. ез. Устойчиво, възпро-
изводимо в речта словосъчетание, чисто единно
значение не е мотивирано от значенията на съста¬
вящите го думи и е непреводимо буквално на чужд
език, напр.: От игла до конец: Куче влачи; През куп
за грош. Срв. фразсологизъм. [гр.]
идиоматика д*с ез. Съвкупност от идиомите, идиома-
тичните изрази в даден език. Богата идиоматика.
ндиоматйчен прил. ез. Който се отнася до идиом. Иди¬
оматичен израз.
идиосинкразия ж. книж. 1. Особеност на физическото
или психическото устройство на отделен индивид
или група. 2, Изменена чувствителност на човеш¬
кия организъм към определени хранителни продук¬
ти, медикаменти и др. Срв. а л е р ги я. [от гр,]
иди0т м. и идиотка ж. 1. Човек, който страда от иди¬
отизъм (в 1 знач.). 2. прен. Тъпоумен, слабоумен
човек. [гр.]
идиотизъм м. 1. мед. Висша степен на психическа не¬
доразвитост, характеризираща се с почти пълна
липса на духовен живот; олигофрения. 2. прен. разг.
Тьпоумие, слабоумие. 3. прен. Неразумна, глупава
проява, постъпка или безмислени, неразумни думи
или мисли; глупост, безсмислица, идиотщина. [гр.]
идиотски прил. Който е присъщ на идиот. Идиотска
постъпка.
идиотщина ж. разг. 1. Идиотска постъпка, голяма
глупост; щуротия, тъпотия. 2. Слабоумие, идиоти¬
зъм (във 2 знач.).
идиш м. Разговорен език на евреите от Източна и
Средна Европа и САЩ, възникнал върху основата
на немски диалект с лексикални елементи от сла¬
вянските езици, [нем.]
йдол м. 1. Изваян образ на езическо божество за пок¬
лонение; кумир..2. прен. Предмет или човек, към
когото се отнасят с възхищение, преклонение, обо¬
жание; кумир. Той за нея е идол. [гр.]
йдолен прил. книж. Който се отнася до идол. Идолни
фигури. Идолна пластика.
йдолопоклбнник м., ндолопоклбиннца и ндоло-
поклбнннчка ж. Човек, който се покланя на идоли,
идолопоклоннически прил. Който се отнася до идола-
поклонник и до идолопоклонничество.
цдолош>кл1сжничгство ср. 1. Поклонение на идоли, (ези¬
чески) религиозен култ към идоли. 2. прен. Сляпо,
безкритично преклонение пред някого опи нещо.
ндoлofюκ.лόнсrво ср. Идолопоклонничество,
мдуш прил. Иден, следен, следващ. През идущата про¬
лет. На идущия ден. [рус.]
ижллвНинн ср. остар, книж. Разноски, изразходвани
за нещо пари, средства, [цел.]
ш предл. Означава: I, Движение от вътре навън. Из¬
важдам из земята. 2. Движение или разпръснато
разположение вътре в границите на предмета. Раз¬
несе се слух из селото. Ходя из града. Из тази гора
има много високи дървета.
из- Представка за образуване на глаголи със значе¬
ние; 1. Вършене на дадено действие докрай с обх¬
ващане на целия предмет или на всички предмети,
напр.: извършвам, изгарям, изписвам. 2. Насочване
на действието навън от някакво пространство или
среда, напр.; извеждам, изгонвам, излизам. 3. Нача¬
ло и кратност на вършене на действието, напр.; из¬
виквам, изкрясквам, изругавам. 4. Довеждане на ос¬
новното действие до резултат или придобиване на
ново качество, напр.: издирвам, измислям, избледня¬
вам. избистрям и под.	■
йзба ж. 1. Помещение в земята, под първия етаж на
къша, което се използва за стопански нужди; зим¬
ник. 2. Къща в земята; бордей. 3. Голям склад за
вина.
избавител м. и избавете лка ж. Който избавя или е
избавил някого; спасител,
избавление ср. Избавяне, спасение, освобождение,
избавям нсв, избавя се. прх. Отървавам, спасявам, ос¬
вобождавам някого (от беда, нещастие, робство).
Избави ме от смърт. Избавям от неволя. — се
ппрх. Спасявам се, освобождавам се, изтръгвам се
от опасност, беда, робство,
избаням св. прх. разг. Изкъпвам. Избанях си детето.
нзбарабанявам нсв., нзбарабаия св. нпрх. Забарабаня-
вам изведнъж и за кратко време. Нещо избарабани
по покрива.
избедиявам нсв., избеднея св. нпрх. Обеднявам.
избелвам1 нсв., избеля св. прх. Обелвам, олющвам
всичко или много неща..
избелвам2 и избялнам нсв., избеля св. прх. Правя, нап¬
равим нешо да стане бяло.
избелея вж. избелявам,
избели вж. избелвам1.
избеля2 вж. и з б е л в а м2,
избелявам нсв., избелбв св. ?трх. 1. Губя, изгубвам
цвета, баграта си. Дрехата е избелят. 2. Ставам
бял; побелявам.
избелйл прил. Който е изгубил цвета, баграта си или
е станал бял.
избен прил. Който се отнася до изба. Избени помеще¬
ния.	'
избера вж. избирам.
избелвам нсв., избеся св. прх. Беся, обесвам всички или
мнозина. Избесиха сума народ.
избивам нсв., избия св. прх. I. нещо докрай, свър¬
швам с биенето на нещо. Още ли не си избило мля¬
кото? 2. Убивам, унищожавам мнозина или всички.
Варварите избили цялото население. 3. С биене, с
удар изкарвам, изваждам. Юшн клин избива. Погов.
4. нпрх. Излила^ п опазвдм œ н а а овъвъронгта.
Пот изби по лицето му. Г1о кожата ми избиха пет¬
на. 5. нпрх. прен. Преминавам, превръщам се в не¬
що друго. Смехът м скоро ще избие на плач. избйва
ме, избие ме нпрх. Обзема ме желание, имам под¬
тик да върша нещо, да се проявя по определен на¬
чин. Избива ме на рев. О Избий см го из ума (гла¬
вата) — престани да мислиш и да се надяваш на
нещо (защото няма да стане),
избикалям нсв., избиколя св., прх. и нпрх. прост. Зао¬
бикалям.
избираем прил. Който сн избира или може, има право
да бъде избирани Избиратели и избираеми. Свобод¬
но избираема професия.	*
избирйемоет ж. 1. Право на някого да бъде избиран.
2. Качество на избираем.
избирам нсв., нзберй се. прх. 1. Измежду хора или не¬
ща вземам или давам предпочитание на онзи или
онова, което е по-хубаво, по-нужно. Избирам за¬
местник. Избирам плат за дреха. 2. Чрез гласуване
определям лице или лица за дадена длъжност, за
изпълнение на нещо. Избираме народни представи¬
тели. 3, Отделям хубаво от нехубаво или разпре¬
делям нещата според качеството и вида им; отби¬
рам, сортирам. 4. Чрез телефонен апарат задавам
цифров код за осъществяване на връзка от един те¬
лефонен пост с друг; набирам. 5. Проявявам пре¬
кадена придирчивост в избора си. Който избира —
премира, Поел.
избирател м. и избирателна ж. Лице, което (има пра¬
во да) гласува при избори.
избирателен прал. 1. Който се отнася до избори. Из- .
бирателен закон. Избирателна система. 2. Който
' има или проявява способност да избира, който е
свързан с някакъв избор, предпочитание; селекти¬
вен. Хербициди с избирателна действие. Избирател¬
но оплождане,	-
избирателност ж. Качество на избирателен (във 2
знач.); -изборност, селективиост. Избирателност
при оплождането.
избир^телски прил. Който се отнася до избирател,
избистрям «се,, избистря се. прх. Правя нещо да стане
бистро. — се нпрх. Ставам бистър. Виното не се е
още избистрило.
избйчвам псе., избива св. прх. 1. Свършвам това, което
има да се бичи. 2. С би чене изкарвам, изработвам.
На ден избичвам по 80 дъски. .
нзбйя вж. избивам	’
избледнявам нсв., избледнея св. нпрх. Ставам бледен;
побледнявам. Луната съвсем избледня.
изблейвам нсв, нз6лСя св. нпрх. Започвам изведнъж да
1 блея.
избл^щвам нсв., нзблещя св. прх. Отварям широко
(очи); опулвам, ококорвам. И двамата изблещиха
очи от изненада. — се нпрх. Отварям широко очи,
поглеждам с широко отворени очи; облещвам се.
Изблеищл се като бухал.
изблизвам нсв., изблйжя се. прх. Ближа нещо докрай,
изцяло, всичко. Изблизах меда.	.
изблик м. Внезапна, неочаквана н силна изява, проява
на чувство и под. Изблик на радост. В изблик на
откровение.
избликвам, псе., избликна св. нпрх. 1. Извирам буйно
изведнъж или на тласъци. 2. преи. За чувство и под.
— проявявам се, изявявам се неочаквано и силно.
Неудържим възторг избликна у всички. ■
изблъсквам нсв., изблъскам св. 1. прх. С блъскане из¬
карвам от вътре навън; избутвам, изтиквам, изт¬
ласквам. Изблъскахме ги от стаята, 2. нпрх. За¬
почвам изведнъж да блъскам, да тропам. Някой
изблъска силно по портата.
нзбождам псе., избода св. прх. 1. С нещо остро издъл-
бавам и изваждам нещо навън. Кой ти избоде око¬
то? 2. Бода, убождам, правя бодове или дупки на
много места. Тия рози ме избодоха. — се нпрх.
Убождам се па много места.
нзбозавам нсв., нзбозйя св. прх. Изсмуквам всичкото
мляко от гърда или виме; изпилвам.
йзбор м. 1. Избиране. Избор на ръководство. Лицата
се определят чрез избор. 2. Обилие от видове стоки
или други неща, от които може да се избира. Бо-
избутвам 287
гот избор на книги. 3. Възможност да се избира, да
се взема едно или друго решение. Нямам друг из¬
бор, освен да дойда с вас. 4. обикн. ми. Избиране
чрез гласуване на президент, народни представите¬
ли, съдии й др. Провеждам избори. Спечелихме из¬
борите.	„
изборен прил. 1. Който се отнася до избор или до из¬
бори. Изборен комитет. Изборно бюро. Изборна по¬
беда. 2. Който се заема, изпълнява по силата на из¬
бор, избори. Изборна длъжност. Изборни органи на
властта.
избори вж. избор.
изборност ж. книж. Качество на изборен, принцип на
избиране чрез гласуване (а не назначаване) на лице,
на ръководен, управителен или законодателен ор¬
ган и др. Изборност на президента и народните
представители.
избоядйсвам нсв., избоядйсам св. прх. Боядисвам всич¬
ко, докрай. Избоядисахме преждата.
избраздявам нсв., избраздя св. прх. 1. Правя бразди по
равна, гладка, чиста повърхност; набраздявам. Тег¬
лото е избриздидо лицето му. 2, Браздя всичко,
докрай. .
избран прил. Който е най-добър, превъзхожда остана¬
лите по качества, свойства, способности,
избраник м. и избраница ж. 1. Лице, което е избрапо
от даден колектив, група от хора да ги представя,
за изпълнение на определена задача. 2, Любим,
възлюбен^ годеник. 3. Изтъкнат, рядък, одарен, из¬
ключителен по способности човек. Избраник па съд¬
бата.
избралически прил. Който се отнася· до избраник,
избрйсвам нсв., избрйша св. прх. диал. Избърсвам, И
всеки дигне взор уплашен, с ръкав избрише си челото.
Яв,
изброявам и избрбждам нсв., избродя св. прх. Бродя
докрай, преминавам навсякъде в дадена област или
страна; нребродвам. И зародихме цяла Стара пла¬
нина.
избродйрвам нсв., нзбродйрам се. прх. Извезвам.
изброявам нсв., изброя св. прх. 1. Броя, преброявам
нещо докрай. Изброихме овцете. 2. Изреждам едно
след друго неща, качества, особености и пр. Избро¬
ихме всичките му достойнства и недостатъци.
избрулвам нсв,, избрали св. прх. Обрулвам. Едва изб-
рулихме орехите. Вятърът пи избрули лицата.
избръмчавам нсв., избръмча се. нпрх. Забръмчавам из¬
веднъж, неочаквано или бръмча от време на време,
избръевам нсв., избръсна св. прх. 1. Обръсвам някого
или нещо докрай, съвсем. Избръснаха си мустаци¬
те, 2. Обръсвам мнозина или всички. Избръснах це¬
лия взвод. — се вьзвр. и нпрх. Обръсвам се.
нзбрътвям нсв., избрьтвя св. прх. пренебр. Избръщоле-
вям. ·
избръщолевям нсв., избръшилевя св, прх. пренебр. Каз¬
вам, изговарям нещо безсмислено, несериозно и не¬
разбрано; избрътвям. нздърдорвам.
избумтявам нсв., тзб^мтй св. нпрх. Забумтявам извед¬
нъж, неочаквано или бумтя от време на време,
избутвам нсв., избутам св. прх. 1. С бутане изкарвам
навън иди напред; изтиквам, изтласквам, изблъск-
вам. Избутаха го напред да говори. 2. Избивам мас¬
ло от мляко в буталка. 3, прен. разг. Намирам и
изваждам нещо на открито. Избута атнякде сирене

288 йзбух
и парче сланина, 4. прен. разг. жарг, С мъка, с уси¬
лие преживявам, прекарвам някакъв период от вре¬
ме или постигам някакъв успех, успешно завърш¬
вам нещо. Избутахме някак и тая зима. Ще
избутаме и тая сесия.
йзбух м. книж. спец. Избухване, взрив, експлозия.
Избух на бомба. Силен издух разтърси земята. При
учленяване на преградните съгласни се получава из¬
бух.	.
избухам вж. избухва м23.	.
избухвам1 нсв., избухна св. трх. 1. Пуквам 'се със си¬
лен шум и полетявам във въздуха; експлодирам.
Гранатите избухват във въздуха. 2. Запалвам се,
пламвам изведнъж. Избухна огън и изчезна за миг
високата клада. П.П.Сп. 3. прен. Зараждам се, въз¬
никвам, проявявам се буйно. Избухна война. Избух¬
ват свади. 4. Давам силен, буен израз на някое чув¬
ство. Избухвам в плач.
избухвам2 нсв., избухам св. нпрх. Бухам изведнъж. Бу¬
халът избуха„
избухвам3 псе., избухам св. прх. С бухане, удряне, ту¬
пане изпирам или изтърсвам нещо от прах. Избу¬
хахме набързо всичкото пране.
избухлив прил. Който лесно избухва, лесно се запал¬
ва. Избухливи ' вещества. Много избухлив човек.
нзбухливост ж. Качество на избухлив,
избухна вж. избухвам!
избухтйвам нсв., избухтя св. нпрх. Изведнъж започвам
да бухтя, издавам кратко бухтене.
избучавам нсв., избуча св, нпрх, Забучавам изведнъж,
издавам кратко бучене.
■збрттвам нсв., избуута св. прх. разг. 1. Издънвам, про¬
бивам. Реката е издушила преградата. Ведрото е
издушено. 2. рядко. Намирам с тършуване. Откъде
си избушил тия орехи? 3. Казвам нещо неуместно;
изтърсвам,
йзбушен прил. 1. Който се отнася до избух, 2, ез. За
съгласен звук — при учленяването на който се по¬
лучава избух. Избушни са съгласните [п, б].
избуявам нсв., избуя св. нпрх. Израствам буйно на ви¬
сочина. Плевели са избуяли из нивите. Детето е из¬
буяло, но е слабо. > > Избуяли жита.
избъбрям нсв., нзбъбря св., прх. и нпрх. Изговарям,
произнасям нещо неясно, неразбрано; лробъбрям,
избърборвам.
■мбщвам нсв., мзбЪдиа св. нпрх. диал, 1. Оздравявам.
2. За болест — отминавам. Болестта му избъдна.
нзбълболвам нсв., избълболя св. I. нпрх. За река, поток
— изведнъж и за кратко започвам да бълболя. 2.
нпрх. и прх. Започвам да бълболя, промълвявам не¬
очаквано нещо тихо и неясно.,
нзбълвам св. прх. 1. С бълване изхвърлям навън. Вул¬
канът избълва огромни количества лава. 2. прен. Из¬
говарям, казвам много думи, изразяващи яд, зло¬
ба, омраза и под. Тя избълва пред стареца какво ли
не,
избърборвам нсв., азбърборя св. прх. Казвам, изгова¬
рям нещо бързо и неясно, та не се разбира,
избързвам нсв., избързам св. нпрх. 1. Ускорявам, заля¬
гам да направя нещо по-скоро, по-бързо. 2. Извър¬
швам нещо преждевременно, по-рано, отколкото
приляга. Много избързахте с тази работа. 3. Бързо
минавам напред, пред други; изпреварвам,
избърсвам нсв, избърша св. прх. 1. С бърсане изсуша¬
вам или почиствам нещо от вода, влага, прах, не¬
чистотии и др. Избърши масата. Не може да си из¬
бърше носа. 2. С бърсане отстранявам вода, влага, <
прах, нечистотии и пр, от някаква повърхност. Из¬
бърши си потта от челото. Избърсахте ли трохи¬
те от масата ?
из^^^м1 нсв., избпгам св. нпрх. Бягам надалече, на
известно разстояние от някого или нещо, напускам
някого или нещо, обикн. тайно или без разрешение.
Синът избягал от родителите си. Избягахме в го- *
рата. Избягал от затвора.	.
избягвам2 нсв., избйгна и избегна св. прх. 1. Спасявам
се, предпазвам се от нещо нежелано или неприятно,
опасно. Избягвам удара. Трябва да избегнем опас¬
ността. 2. обикн. нсв. Страна от нещо или някого,
гледам да нс попадам някъде, да не посещавам или
да не се срещам с някого или нещо; отбягвам. Щом
забогатя, започна да избягва бедните си роднини.
Избягвай шумните заведения. Избягвайте това
място. 3. обикн. нсв. Пазя се, въздържам се, гле¬
дам да не употребявам нещо; отбягвам. Не съм въз¬
държател, но избягвам вино и ракия. 4. само нсв.,
със сз. д а + гл. Въздържам се, стремя се да не
извършвам действието, означено е втория глагол;
отбягвам. Той нарочно избягва да дойде,
избялвам вж. избелвам
извадка ж. 1. Кратък текст, изваден от книга, доку¬
мент, писмо и под. и представен на друго място. 2.
Част от определено множество лица, предмети, яв¬
ления, която е подбрана с оглед на даден признак
и в някакво отношение представя цялото. Предста¬
вителна извадка.
изваждам нсв., извадя св. прх. 1. Изнасям, вадя от не¬
що. Извадих от папката документшпе и му ги да¬
дох. 2. Изтеглям, изтръгвам, изкоренявам. Извади¬
ха ми зъба. 3. Получавам, снабдявам с документ.
Извадих бирническо удостоверение. 4. Измислям,
съчинявам. Око да ти извадят, име да не ти изва¬
дят. Поел, Извадиха му прякор. 5. Добивам, про¬
извеждам, създавам, получавам. От гроздето изва¬
дихме мшисо вино и мармалад. 6. Изнасям,
изкарвам, излагам. Изваждаме всичката стока на
пазар. 7. Отделям, отлъчвам, намалявам (едно чис¬
ло с друго). От 10 като извадим 5 остават 5. 8.
разг. Изкарвам, печеля, придобивам. От занаята
си изважда хляба.
изваждане ср. 1. Действие по гл. изваждам. 2.
спец. Аритметично действие, при което по дадена
сума и едното събираемо се намира другото съби-
расмо. Прот, събиране.	.
извайвам нсв., извйя св. прх. Вая докрай, с ванне иап-
равям бюст, статуя, група. Извай от мрамор бъл-
гарский селяк. Ваз.	i
нзвалвам нсв., извалим св. прх. 1. Валям колкото е
потребно; овалвам. Изваляй кюфтетата в брашно.
2. Изцапвам, измачквам; овалвам. Извалял си нови¬
те дрехи.
извалавам се нсв., изваля се св. нпрх. Свършвам, прес¬
тавам да валя, изчерпвам се, Дъждовете се изваля¬
ха.	-
извОлям вж. нзвалвам. *
извара ж. Подобен на дребно сирене млечен продукт,
получен от варене на суроватка или от пресечено
мляко.
изварявам нсв., взвардя св. прх. разг. Издебвам. Из-
вардили са го някъде в тъмното и са го халосали.
Извардихме сгодно време.	-
нзварбн прил. Който е обработен или обеззаразен с
варене. Изварени инструменти.
изварявам нсв., изваря се. прх. 1. Преработвам чрез
варене, изпаряване; дестилирам. Изварихме сливи¬
те на ракия. 2. Варя докрай, свършвам варенето на
• нещо. 3. Обеззаразявам, дезинфекцирам чрез варе¬
не. Извариха дрехите па болния.
извая еж. извайвам.
изваяние ср. книж. Образ, изваян от глина, камък,
• бронз; скулптура.
изведа дж. извеждам.
изведнъж нари. 1. Ненадейно, неочаквано, внезапно.
Изведнъж заваля силен дъжд. 2. Бързо, скоро, зав¬
час, тутакси. Улицата се задръсти изведнъж,
изведрям се нсв., изведря се св. нпрх. За небето — из¬
чиствам се от облаци, изяснявам се, избистрям сс.
извеждам нсв., изведа се. прх. 1. Водя някого, правя
' някой да излезе от къщи или от друго затворено
място навън или до определено място; изкарвам.
Изведи децата на разходка. 2. За път, пътека —
имам определена посока, простирам се до някъде,
та правя възможно да се стигне нешо, до нещо. Та¬
зи пътека ще те. изведе право в село. 3. прен. Правя,
ставам причина някой или нещо да излезе от опре¬
делено състояние илн да стигне до определено със¬
тояние, положение. Кой ще изведе България от кри¬
зата? Това пиене няма да го изведе на добър край.
нзвезвам нсв., извеза св. прх. Веза нешо докрай, из¬
пълвам нещо с везба.*
нзверг .м. Жесток, човек, престъпник, изрод, звяр.
[рус]	·
нзверженне ср. остар. 1. Изхвърляне, изригване. 2.
Нещо изхвърлено, обикн, нещо долно, гадно, [рус,]
известен прил. 1. Знаен, познат, достъпен. Хартията
не била известна в Европа до XIII в. 2. Прославен,
прочут, именит, знаменит. 3. Някой, неопределен,
един от многото, кой да е. Известни хора се мъчат
да ми навредят. В известен смисъл това не ме ин¬
тересува. До известна степен си прав. Дай ми кни¬
гата за известно време. На известно разстояние.
известие ср. 1. Вест, повила. Какви известия имаш за
сина си? 2. Съобщение, предупреждение, писмо. По¬
лучих известие за данък. 3. Обява, обявление, разг¬
ласа, публикация. Пуснахме едно известие в печа¬
та.
известйтел м. и нзвестйтелка ж. Лице, което носи или
съобщава известия.	*
известност ж. Качество на известен. Всичко това
трябва да се приведе в известност. Известността
му бърже порасна. Ваз.
известявам нея., известя св. прх. Изпращам или дона¬
сям вест, съобщавам някому нещо, разгласявам не¬
шо. Веднага ми извести за всичко. За това ще из¬
вестим в печата.
изветрАвам нсв., изветрея св. нпрх. 1. За течност —
преминавам в газообразно състояние, изпарявам
се. 2, За спирт, парфюм, лекарство — изгубвам ка¬
чествата си (сила, миризма, вкус и· др.). Виното е
изветряло. 3. прен. Изгубвам, загубвам (част от)
/ умствените си сили, способности, обикн. поради
старост.
изветрял прил, 1. За спирт, парфюм, лекарство и др.
— който е изгубил полезните, характерните си ка¬
чества. 2. За човек — който е с отпаднали умстве¬
ни сили; оглупял, извеян, малоумен. Изветрял ста¬
рец. .
изветрялосг ж. Качество и състояние на изветрял.
извинителен 289
нэветрям нсв., изветря св. прх. Излагам нешо на въз¬
дух, на вятър, за да се освежи и прочисти, да се
освободи от прах, лоша миризма и др.; проветрим,
нзвехва вж. извяхвам.
извехтявям нсв., извехтея св. нпрх. Овехтя вам1. Дре¬
хите ми съвсем извехтяха.
извечен прил. книж. Който съществува от самото на¬
чало, открай време, от много отдавна; изначален,
изв&я вж. и з в я в в м.
извеян прил. Който не е с всичкия си ум; смахнат, из¬
ветрял.* Извеян старец.
извбшост ж. Качество на извеян; смахнатост.
нзвземам нсв., извзема св. прх. Вземам всички или
всичко докрай; изземам.
извивам нсв., нзвна св. прх, 1, Завивам, правя нещо
във вид на дъга, на колело и т.н. Извивам пръчка.
Извиха голямо хоро. 2. Извръщам, възвивам на ед¬
на или друга страна. Извих върха на. шилото. 3.
Усуквам и стягам, стискам мокри дрехи, за да се
изцедят; изстисквам, изцеждам. 4. Изкълчвам, из-
вяхвам, навяхвам. Извих му ръката. 5. нпрх. Зави¬
вам, променям посоката си или посоката на движе¬
нието си. Тук пътеката извива остро наляво. 6. прх,
и нпрх. Говоря, викам, пея или свиря провлечено,
с изменение на тона, ту високо, ту ниско. Извивам
глас. 7. прх. прен. разг. Със замах удрям, зашлевя м.
Извих му една хубава плесница. — се нпрх. 1. Вия
се, огъвам се, приемам форма на дъга или кръг.
Клоните на дървото се извиха надолу. 2. За колона,
редица, върволица от хора, коли и др. — движа се
зигзагообразно или във форма на кръг, дъга. На
площада се изви голямо хоро. 3. Издигам се, движа
се зигзагообразно, на извивки нагоре или летя на¬
високо, като описвам кръгове. Над огъня се извива¬
ше синкав дим. Над гората се изви грамаден орел.
4. За глас, пееен и под. — разнасям сс, започвяам
да се чувам, обикн. с плавно повишаване и пони¬
жаване на тона. 5. За вятър, буря — появявам се,
разразявам се.
извивка ж, 1. Извит ръб или край на нещо. 2. Завой
на път, линия и др. 3. Плавно повишаване или по¬
нижаване на глас, звук, тон.	-
извиквам нсв., извикам св. 1. нпрх. Надавам силен вик,
произнасям нешо на висок глас. Извиках от болка.
Всички извикаха от радост. 2. прх. Изговарям, про¬
изнасям високо името на някого, обикн. като про¬
верка иа присъствието, за да се обади и пр. Извик¬
ваше бавно и високо имената на наградените. 3.
прх. Повиквам, призовавам. Извикахме съседите на
помощ. Извикайте го с телеграма.
извинен прил. За който има извинение, основание, оп¬
равдание. Ученикът има само няколко извинени от¬
съствия.
извинение ср. 1. Оправдание, основание за оправдава¬
не, освобождаване от вина. Не мога да намеря ни¬
какво извинение за тази постъпка. Моля за извине¬
ние. 2. Писмо, съобщение или бележка, с която се
извиняват отсъствия на ученик и др, Дадох извине¬
нието на класната.	.	*	’
извинете вж. извинявам.	.
извиним прил. Който може да бъде извинен; извини¬
телен. Извинима постъпка.
извинителен прил. 1. Който подлежи на извинение, мо¬
же. да бъде извинен; извиним. Извърши постъпка,
19. Български тълковеи речник

290 извинявам
която не е извинителна. 2. Който носи извинение,
от конто зависи оправданието на дадена постъпка,
извиняващ. Извинителни доводи. Извинителна бе¬
лежка, Имам извинителни причини. 3. С който се
нека, моли се за извинение. Извинителни думи. Из¬
винителен тон.	■
извинявам нсв., мзвинЯ св. прх. 1. Освобождавам от
вина, оправдавам, опрощавам. Нищо не ви извиня¬
ва. Вие като че ли се опитвате да го извините. 2.
пое. извинявай, извинявайте, извинете като межд.
Формула за учтива молба да се получи извинение,
при изказване на несъгласие и др. Извинявайте за
закъснението! Извинявай, но това съвсем не е вярно.
— се нпрх. 1. Оправдавам се, разкривам основания
за свое оправдание. След това веднага му се изви¬
них. 2. За израз на оправдание, извинение; извиня¬
вай, извинявайте. Много се извинявам за закъснени¬
ето.
извирам1 нсв., извря св. нпрх. За вола, ястие и под. —
като вря на огъня, се изпарявам и намалявам. Ва¬
дата е котлето съвсем е извряла.
извирам2 нсв., извря св. нпрх. 1. За вода, река или дру¬
га течност — излизам, изтичам из земята. Река
Струма извира от Витоша. 2. прен. Излизам, поя¬
вявам се от някъде в голямо количество, в изоби¬
лие. Мравките като че ли извираха от някъде. Въп¬
росите непрекъснато извираха.	'
извисен пршк 1. Който е много висок или се намира
на голяма височина, високо над околните неща. 2.
прен. Който стои високо в духовно, нравствено от¬
ношение. Нравствено извисени личности.
извисеност ж. Качество на извисен,
извнеоко нари. Отвисоко, от горе, из висините. От ня¬
къде извисоко се появи ястреб.
извисявам нсв., извиси се. прх. 1. Издигам нависоко,
правя нещо да бъде високо. 2. прен. В съчет. с
глас — говоря, викам или пея високо, на висок
глас; повишавам. 3. прен. Издигам, правя нещо да
сс издигне па по-високо равнище на развитие, съ¬
вършенство; възвисявам. — се нпрх. В небето се из¬
висиха ракети. Като художник се извисява високо
над останалите.
извит прьи. I. Завит, изкривен във форма на дъга. 2.
Изкълчен, навехнат.
извятост ж. Качество на извит (в 1 знач.); заобленост,
закръгленост. Извитостта на брадата му придава
своеобразна хубост на лицето.
азвмшавам нсв., извиша св. прх. Извисявам. Извишил
е кула висока.
извия вж. извивам.
язялйчвам нсв., извлача св. прх:. Изработвам с влаче¬
не. До довечера ще извлачим всичката вълна.
извлек м, Продукт, който е добит, извлечен от среда¬
та, в която се съдържа. Воден извлек от смляно ка¬
фе. Студен извлек от семена от дюля.
извлека вж. извличам.
извлечение ср. Част, извадка, откъс от закон, правил¬
ник, наредба и под. Във вестника е публикувано са¬
мо едно извлечение от закона.
извличам нсв.. извлека св. прх. 1. С влачене изнасям
нещо от затворено помещение навън или от дълбо¬
ко място на пъвърхността, нагоре; изтеглям. Изв¬
лякох чува.ш чак до портата. Едва извлякоха кола¬
та от ямата. 3. Правя извадка от словесно.
музикално или др. произведение, творение. 4, До¬
бивам, получавам чрез преработка. Химиците изв¬
личат от каменните въглища ценни вещества. 5.
прен. Добивам, постигам, изтръгвам. Извличам по¬
ука. Извлякох полза..
йзвод м. I. Мисъл, мнение като резултат от размиш¬
ления или практически опит; заключение, поука.
Изводът от тия разсъждения е един: търпеливо из¬
чакване. Правя извод. До какъв извод стигнахте? 2,
Част, дял, извлечение, откъс от съчинение и др. То¬
ва не е цялото съчинение, а само извод от него, 3.
спец. Редакция на ръкописен текст, която се отли¬
чава от останалите преписи по езиковите си особе¬
ности, 4. спец. Край на електрическа верига, про¬
водник, който довежда електрическия ток до
електроуредите.
извозвам нсв., извозя св. прх. 1. С возене изкарвам
всичко, което има да се вози. Извозих тора на пи¬
вата. 2. прен. разг. Измамвам, излъгвам, пращам
някого за зелен хайвер. Той хубаво ме извози.
нзволенме ср. остар. Позволение, разрешение, съгла¬
сие, благоволение, [рус ]
изволявам псе., изволя св. нпрх, остар. Благоволявам,
позволявам, допускам.
извинявам се нсв.. извонСя се и нзвоня се св. нпрх. ряд¬
ко. Измирисвам се.
Извор м. 1. Място, където извира от земята вода; кла¬
денец. Студен извор. Минерален извор. > > Пет¬
ролни извори. 2. Начало, глава на река. Изворите на
Струма са под Черни връх. 3. прен. Писмен памет¬
ник, документ, художествени творби и др,, от кои¬
то се черпи материал за научни изследвания; източ¬
ник. Извори за историята на българския език.
Изворен прил. Който сс отнася до извор. Изворна вода.
Изворов и Изворски прил. рядко. Изворен,
изворче ср. Малък извор с вода за писнс; кладенчс.
извоювам св. (и нсв.) прх:. Придобивам, спечелвам не¬
що с борба, усилия, труд. Народът трябва сам да
извоюва свободата си.
извратен прил. 1. За чивск — който е с порочни, про¬
тивоестествени наклонности, който се отклонява
от здравата нравственост; перверзен. Извратен
тип. 2. Който с присъщ на такъв човек. Извратени
наслади. 3. прен. Изменен, прсиначсн, изопачен. Из¬
вратено тълкуване на закона.
нзвратСност ж. Качество на извратен; ненормалност,
порочност, поквара.
извратИтел м. книмс. Който извращава (учение, тео ·
рия и под.). Извратител на марксизма.
извратлив прил. Който съдържа извъртане, шикалка-
вене; уклончив. Извратлив отговор.
нзвратлмвоет ж. Качество на извратлив.
извращавам нсв., извратя св. прх. 1. Създавам у няко¬
го порочни наклонности, отклонявам го от здрава¬
та нравственост; ф покварявам, развращавам. 2. .
Обяснявам, тълкувам, представям нещо невярно,·
неточно, изопачено; преиначавам, изопачавам,
извращение ср. 1. Противоестествено, болезнено отк¬
лонение от физиологичните и нравствените норми.
Полови извращения. 2. Принципно отклонение или
невярно. изопачено обяснение, тълкуване, предста¬
вяне на учение, теория и под. Извращения на марк¬
сизма.
изврещявам нсв., изврещя св. нпрх. Издавам врясък.
Козата изврещя.
извръщам нсв., извърна св. прх. 1. Обръщам, завръ¬
щам, превръшам. Извърни си главата насам. 2.

Преиначавам, изопачавам. — сс нпрх. Обръщам се.
Извърни се на другата страна. О Извръшам колата
—	започвам да говоря съвсем друго, различно от
преди.
извря вж. извира мЛ2.
изврнквнм нсв., нзврякам св. нпрх. Започвам изведнъж
силно да врякам. Щом се роди, детето извряква.
изврЯсквам нсв., извряскам се. нпрх. Започвам извед¬
нъж силно да вряскам.
нзвъждам нсе., нзвъдя св. прх. рядко. Завьясдам, раз¬
въждам. Тая пролет извъдихме много пилета. — се
нпрх,. 1. Навъждам се, развъждам се, появявам се.
Откъде се извъдиха толкова много поети? 2, Проя¬
вявам се, изпъквам с неподозирани качества, оказ¬
вам се някакъв. Голям оратор се извьди нашият
поп.	.	►
извън предл. Означава: 1. Положение вън от граници¬
те на даден предмет. Намирам се извън града. Оти¬
вам извън града. 2. Независимо, освен. Извън запла¬
тата имаш и други доходи.
извънбрачен прил. Който съществува, става, извършва
се извън брака. Извънбрачна любов. Извънбрачни деца.
извънбюджетен прил. Който е извън бюджета, не * е
свързан с бюджета, Извънбюджетни средства.
извънградски прил. Който се намира извън града. Из¬
вънградски имот.
извънземен прил. Който не произхожда от Земята, на¬
мира се извън Земята. Извънземни цивилизации. '
извънкласен прил. Който става, извършва се извън
учебните часове, извън задължителната учебна
програма. Извънкласни занятия.
извънмерен прил. остар. Който е извън мярата, който
надхвърля определения, нормален, допустим раз¬
мер; прекомерен. Извънмерна скръб.
извъипяртиеи прил. Който не е свързан с поли тическа
партия. Извънпартийна организация. .
извънпланов прил. Който е извън плана, не е включен
в плана. Извънпланова работа..
нзвънпрограмен прил. Който става извън определената
програма. Извънпрограмни занятия.
извънреден прил. 1. Който става извън определения
ред и програма. Извънредно събрание. 2. Който е в
повече или извън определеното време и количество.
Извънреден труд. Извънредни часове. 3. Необикно¬
вен, особен, специален, изключителен. Извънреден
случай, О Извънредно положеше — особено поло¬
жение, което се въвежда в дадена страна при изк¬
лючителни обстоятелства и допуска прилагането
на специални мерки за поддържане на реда.
извънредност ж. Качествр на извънреден,
изнъневетовен прил.. книж. Който стана или се намира
извън осезаемия и видим свят; метафизичен,
извънслужебен прил.. Който става извън службата иди
не се отнася до нея. В извънслужебно време не се
приемат посетители. Извънслужебен разговор.
извънучилищен прил. Който става извън училище.
Учителите имат и извънучилищна работа.
извЬнщатен прил. Който е извън, в повече от опреде¬
ления щат; свръхщатен. Извънщатни сътрудници.
извървя вж. извървя м,
извървя вж. извървявам.
извървя вам нсв., извървя св. прх. Вървя докрай, изми¬
навам с вървене; изхождам. Извървяхме целия път.
—	се нпрх., само ми. и 3 л. ед. 'Преминаваме един
след друг, изреждаме се да вървим, да минаваме
някъде всички или мнозина. Като бях болен, всички
роднини се извървяха да ме видят.
изгарям* 291
извървим нсв., извървя св. прх. разг. Изваждам връвта
от нещо навървено; изнизвам, развървям. Трябва
да си извървям цървулите. — се нпрх. 1. За връв —
изваждам се, изнизвам се от нещо навървено. Из-
вървиха ми се цървулите. 2. само мн. и 3 л. ед. а.
Изреждаме се да ходим някъде мнозина или всички
един след друг, на върволица. Всичко живо' се из¬
върви да гледа. б. Разотиваме се, изтегляме се един
след друг, на върволица. Навалицата скоро ще се
извърви и -ще минем свободно.
навързвам нсв., навържа св. прх. 1. Връзвам всички
или мнозина. Избързаха, подкараха мъже, момци
слаби. Ваз. 2. Връзвам докрай, уработвам докрай с
връзване. Като извържем лозето, ще го прокопаем.
извърна вж. извръщам.
извъртам нсв., нпрх. и прх. Отбягвам да кажа или да
отговоря направо; усуквам, шикалкавя.
.изпъртявам нсв., извъртя св. прх. 1. Завъртявам, обръ¬
щам нещо в посока, различна от предишната, про¬
меням положението на нещо. Извъртете бъчвата,
за да маже да мине. 2. Изработвам с въртене. Из¬
въртях дълбока дупка. 3. Замахвам силно. Като из¬
въртя два пъти брадвата, ще го пресека. 4. прен.
Преиначавам, давам друг вид на нещо. Видя ли как
адвокатът извъртя работата?
мзаърша вж. извършвам,
извърша вж. извършавам.
извършавам нсв., извършен и извърша св. прх. Овър-
шавам. Извъртахме житото. Извъртахме към сто
кофи жито.
извършвам нсв., извърша се. прх. 1. Върша докрай;
свършвам. Извърших всичко възложено. 2. Напра¬
вим, изпълнявам. Голям грях си извършил.	’
извършен вж. извършавам.
извършител м. и извърнштелка ж. книж. Лице, което
извършва или е извършило нещо.
извътре нарч. От вътрешната страна, откъм вътреш¬
ността. Месото му извън, бодлите му извътре [шип¬
ка].
извивам нсв., извея св. прх 1. Вея докрай, довършвам
веенето на нещо; огвявам. Трябва да извеем боба.
2. Обикн. за вятър — с веене отнасям, правя нещо
да сс махне, да изчезне от някъде; отвявам, издух¬
вам. Вятърът извял брашното от тепсията.
извиквам нсв., извехна св. 1. нпрх. Увяхвам, повяхвам.
Цветята от ден на ден извяхват. 2. прх. Навяхвам.
Извехнах си ръката.
изгязвам псе., нзг4зя св. прх. 1. Газя докрай. Изгасих¬
ме цялото блато. 2. С газене излизам, измъквам се
от някъде. Едвам изгазих до брега. 3- Отъпквам,
смачквам, изтъпквам с газене; изпогазоам. Прибери
овцете, че изгазиха ливадата.
изгалйтвям нсв., изпялата св. прх. диал. 1, Развалям
някого, научавам го на лошо, създавам му лоши
навици; изхайлазвам. Добро беше момчето, ама го
изгалатиха другари. 2. Измамвам, изигравам.
изгдрям1 нсв., изгоря, мин. св. изгорях, св. нпрх. 1. Го¬
ря, докато изчезна или стана негоден, повреждам
се от прекадено силно нагряване. Свещта изгоря.
Тухлите на печката са изгорели. Отвори пещта да
не изгори хлябът. 2. Получавам изчервяване или
загар на кожата, обикн. под действие на слънчевите
лъчи. Бях на планина и лицето ми изгоря. 3. Измъч¬
вам се от жажда, от вътрешен огън, страдание и
292 изгарям“
др. Изгорях за водица. 4. Увяхвам или изсъхвам от
суша, пек, вятър. Ако не завали, нивите ще изгорят.
5. За ееектричческ иисстллции, ууре и под. — пов¬
реждам се, получавам повреда, прекъсване на елек¬
трическата верига поради продължителна употреба
или при протичане на ток с прекадено голяма сила.
Крушката изгоря. 6. преп. Постига ме несполука,
нещастие, неуспех. Тази работа е рискована и някой
може да изгори. 7. В някои детски игри' — отпадам,
губя право да участим по-нататък. О Изгорял съм
занякого, нещо — нямам голямо жела¬
ние, не се нуждая и не се интересувам от някого
или от нещо.
изгарям2 нсв., изгоря, мин. св. изгорих, св. прх. 1. Го¬
ря, подлагам нещо на горене или на силно нагря¬
ване, докато свърши, докато се изразходва или се
повреди, стане негодно. През зимата изгорихме 10
кола дърва. Внимавай да не изгориш хляба. Зимата
-беше, студена и изгорихме много ток. 2. Опарвам.
Изгорих си езика. 3. За слънце, жега, вятър — из¬
сушавам, правя нещо да увехне и да загине. Слън¬
цето изгори тревата. 4. За слана — попарвам. Про¬
летната слана изгаря овошките. 5. прен, Пленявам
с хубостта си, възбуждам силни чувства, пламенни
копнежи. Изгори ме, либе, умори ме!
изгаряме	ср.	1. Действие, процес по гл.
изгаря м1*2. 2 спец. Увреждане на жива тъкан,
обикн. на кожата от действието на висока темпера¬
тура, при което се получава зачервяване, образува¬
не на мехури или умъртвяване на тъканите.
мзгАсвам нсв., изгасна св. нпрх. 1. Преставам да горя
или да светя; угасвам. Изгасна и последната Звез¬
дица. 2. прен. Отпадам, отслабвам, изчезвам,
изгасявам нсв., изгясО св. прх. I. Направям нещо да
не гори или да не свети, правя да изгасне; угасявам,
загасявам. Изгасете лампите. 2, Прекратявам, пре¬
късвам работата на двигател с вътрешно горене, на
* електрически уред, машина и др, Изгаси колата.
О Изгасявам вар вж. г а с я* в а р.
нзгивам нсв., изгнна св. нпрх. 1. само мн. и 3 л. ед.
Гинем, загиваме мнозина или всички. Много народ
изгина в тая война, 2 разг. Загивам съвсем. Изги-
нах в тая жега.
■згладнявам нсв,, изгладнея св. нпрх. Ставам гладен,
огладнявам много. Изгладнял съм като вълк.	*
изгладя вж. изглаждам.
■згладявам нсв., изгладя св. прх. разг. Накарвам, при¬
нуждавам някого да гладува, правя да изгладнее;
огладявам. Изгладихте гостите с вашите приказ¬
ки.
изглаждам нсв., изгладя св. прх. 1. Уработвам нешо
с гладене, направим нещо да сгане гладко или без
гънки; оглаждам. Изгладих си панталоните. 2. прен.
Премахвам, отстранявам, заличавам щш. примиря¬
вам противоречия, вражда, лоши впечатления и
под. — се нпрх. Ставам гладък. От много работа
дръжката на секирата се е изгладила.
мзглас м. ез. Звуков гласеж на края на дума. Думи с
изглас на гласни.
озг;|>сен прил. ез. Който се отнася до изглас. Изглас-
ни съгласни.	-
изтласквам и мзглясям нсв. нпрх. ез. За дума — имам
определен гласеж в своя край.
изглед и. 1. Видима страна, външен образ, вид на не¬
що: Къщата има добър изглед. 2. Достъпно за пог¬
леда пространство; гледка, пейзаж. От прозореца се
открива великолепен изглед към Витоша. 3. прен.
Видима възможност, признак, надежда. Има изгле¬
ди утре да вали дъжд.
изглеждам1 нсв., изгледам св. прх. 1, Спирам погледа
си върху някого или нещо, поглеждам (до някакъв
" начин). Изгледа ни мълком и отмина. Изгледа го с
презрение. 2. Гледам нешо от единия до другия
край. Изгледахме цялата изложба. Изглеждат ме
от главата до петите. 3. Гледам някого, като се
отдалечава; отглеждам. Ще го изгледаш като теле
железница. 4. Отглеждам, отхранвам. Майка ми е
изгледала трима синове. — се нпрх. Уморявам се да
гледам. Очите ми се изгледаха да чакам.
изглеждам2 нсв. нпрх. Имам някакъв вид, на глед съм
някакъв или се струвам някому някакъв. Изглеж¬
даш отлично в тая дреха. Изглеждаш ми уморен.
Не ми изглеждаш добре, изглежда безл. Има изгле¬
ди (в 3 знач.), може да се допусне, предположи. Из¬
глежда. че няма да дойдат.
изгл0ждвам нсв., изглбждя св. прх. Изглозгвам. »
изглозгвзм нсв., язглозгам св. прх. Глозгам нещо док¬
рай, изяждам с глозгане; изглождвам, оглозгвам.
Кучето ще изгпозга костите. Ще те изглозгам.
изглупявам нсв., нзглупея св. нпрх. 1, Ставам (съвсем,
напълно) глупав; оглупявам. Човек като остарява,
изглупява. 2. разг. Постъпвам глупаво, извършвам
глупост; оглупявам.
изгнание ср. 1. Изгонване от родината. Цицерон бил
осъден на изгнание. 2. Състояние, положение на из¬
гнаник. Прекарал съм в изгнание 20 години, (рус.)
изгнаник м. и изгнаници ж. Човек, изгонен от роди¬
ната си.
нзгнаиичеекя прил. (и взпиаиишки) прил. Който се от¬
нася до изгнаник. Изгнанически живот.	*
изгнаиичество ср. Живот и неволя на изгнаник,
изгпйвам нсв., изгияя св. нпрх. Гния докрай, ставам
(съвсем) гнил; скапвам се.	■
изгноявам нсв., нзгноя св. прх. диал. Правя нещо да
изгние. От работа и пот съм изгнаил ризата си.
изговарям нсв.. изговоря св. прх. 1. Изказвам, изри¬
чам, произнасям. Всички изговарят името му с ува¬
жение. 2. (По определен начин] образувам, произ¬
веждам	отделен звук, сричка или дума от
човешката реч; произнасям, изричам, учленявам.
Децата не могат да изговарят съгласната [р]. Ора¬
торът изговаря неясно някои думи.
изговор м. 1. Изговаряне, произнасяне. Затруднявам
се при изговора на някои съгласни. 2. Начин на из¬
говаряне, на говорене; произношение. Литературен
изговор. Ясен и звучен изговор.
йзговорен прил. Който се отнася до изговор, произно¬
шение; ороизносителен. Изговорни форми на една и
съща дума. Изговорни стилове.
изговоря вж. изговарям.
изгода ж. Облага, полза. Материална изгода. Лична
изгода, (от рус.) ,
изгоден прил. Който носи изгода. Изгодна сделка. Из¬
годен случай. > > Продадох го твърде изгодно.
изгодност ж. Качество на изгоден,
язгбнвам нсв.у изгоня св. прх. Гоня, изпъждам навън.
Изгониха ме из къщи. Изгониха ме от работа.
изгора ж. нар.\ Любим, обичан човек; възлюбен, лю¬
бе. Никола, първа изгоро. Радо ле, моя изгоро.
изгорих м. и язгбрннца ж. нар. Изгора, любе.
мзгорй вж. изгарям.

изготвям нея., изготвя св. прх. 1. Свършвам, изразход¬
вам продукт, е който готвя. Изготвихме ориза., та
слагаме булгур. 2. Направим, изработвам, пригот¬
вям (документ, план и под - ). Трябва да изготвим
плановете и книжата.
нзгравйрвам псе. (разг. рядко), изгрявйрам се. прх. 1.
Гравирам докрай. 2. Изработвам с гравиране.
изграждам нсв.% изградя св. прх. 1. Градя, строя нещо
докрай; съграждам, построявам. Изградиха висока
стена. 1. Съм, представлявам съставна част на не¬
що, участвам в структурата на нещо. Молекулата
носи основните химически свойства на веществото,
което изгражда. Най-малките частици, от които е
изградена материята, се наричат елементарни час¬
тици. 3. прен. Създавам, сътворявам, осъществя¬
вам. Ще изградим едно ново общество.	'
и зграк вам псе., взгракам св. ппрх. Започвам, извед¬
нъж да гракам. Гарванът изгракал и сиренето пад¬
нало от човката му.
нзграчвам нсв., изграча св. нпрх. Започвам изведнъж
да грача. Миг покой — и картечница изграчи.
Мл.Ис.
изгрёбвам и изгрйбям псе., изгреба св. прх, Греба нещо
изпяло, докрай, докато се свърши. Изгребахме по-
парата и малко ни беше. >
изгрев м. 1. Изгряване на слънцето или месеца. Прот.
залез. От прозореца се вижда изгревът на слън¬
цето. 2. Времето, когато слънцето изгрява. Ще
тръгнем по изгрев. 3. Изток. Обърнете се срещу из¬
грев.
изгрея еж. изгрявам.*
нзгрнбам вж. изтребвам,
нзгрнзвам нсв., изгриза св. прх. Гриза нешо докрай,
изцяло или на много места; изяждам, трозяждам с
гризане. Мишките все са изгризали торбата.
нзгрухвам нсв., изгрухам св. 1, прх. Грухам пешо
докрай, уработвам с грухане. Изгрухайпге по-скоро
житото. 2. нпрх. Изгрухтявам, Свинята легна и из-
груха.
изгрухтявам нсв., изгрухтя св. нпрх. Започвам извед¬
нъж да грухтя. Пияният падна и изгрухтя като
свиня..
изгрявам нсв., изгрея св. нпрх. 1. За слънцето, месеца
или звезда — показвам се и започвам да грея, да
светя. Вечерницата изгрява най-рано от всички звез¬
ди. 2. прен. Появявам се с блясък. Изгряха пови ве¬
личия.
изгубвам нсв., изгубя св. прх. 1, Губя докрай, напълно;
загубвам. Изгубих вяра и надежда. 2. Изпускам или '
забравям, оставям нещо някъде несъзнателно, по
невнимание, та не мога да го намеря, открия. Вър¬
жи си ножчето, че ще го изгубиш. 3. Понасям за¬
губа (в търговия, стопанство, общество). От тая
работа много изгубих. 4. Лишавам се от близък чо¬
век или от нещо ценно. Изгубихме един добър по¬
мощник. S. Не използвам, пропускам, оставям да
изтече, протече (време, ден, час и под.) напразно,
без полза. — се нпрх. !. Изоставам или се обърк¬
вам, та не мога да намеря другари, път и др. Из¬
губих се в тъмното. 2, Скривам се, изчезвам. Река¬
та се изгубва в пясъците. 3. Съм, бавя се някъде,
без да ме знаят къде съм. Къде се изгуби толкова
време? О Изгубвам си ума*. Изгубвам и ума*, и ду¬
ма.
изгубен прил. прен. Малоценен, незначителен, глупав,
загубен. Изгубен човек. Изгубена работа.
изгубя вж. изгубвам.
издание 293
изгуквам нсв., изгукам се. нпрх. Започвам изведнъж да
гукам.	’
нзгулявам нсв., нзгуляя св. прх. Изпивам и изяждам
на гуляй, в гуляене. Изгуляваха си заплатата за
два дена и после гладуваха.
изгЬзица ж. прост. жарг. Неразумно искане или
странна измислица, нещо грозно, неестетично или
неприлично, но с претенция да бъде оригинално и
модерно. Модни изгъзици. Това са все негови изгъзи¬
ци. За изгъзииите и трябват пари.
нзгълтвам нсв., изгълтам св. прх. Гълтам изцяло, док¬
рай. Изгълтай лекарството наведнъж.
кзгълчавам нсв., изгълча св. нпрх. Започвам изведнъж
да гьлча.	.
изтърбвам нсв., мзгьрбя св. прх. Извивам нещо, правя
да стане гърбаво. — се нпрх. 1. Ставам гърбав; пре-
гьрбвам се. 2. Навеждам се напред и надолу, та ми
се издава гърбът.
изНрбен прил. 1. За човек — прегърбен, гърбав. 2.
Който е изпъкнал, с дъгообразна извивка,
изгърмявам нсв., изгърмя се, 1. нпрх. Гръмвам извед¬
нъж или в залп. Изгърмя страшна гръмотевица. 2.
прх. С гьрмене, стрелба изразходвам, свършвам
патрони, снаряди и под. Изгърмяхме си патроните.
нзгьрчавявам нсв,, изгърчавея св. нпрх. Ставам гьрчав,
слаб; измършавявам. .	.
изгътвам нсв., нзгътам св. прх. Гътам, събарям всички
или много, мнозина. Развъртя се и ни изгъта,
издавам нсв.. издйм св. прх. 1. Произвеждам, пораж¬
дам, отделям от себе си, изпущам (миризма, звук,
глас). 2. Давам, раздавам всичко. Издадох цялата
си покъщнина. 3. Показвам или поставям нещо на¬
вън, напред; подавам. Защо си издаваш корема нап-
’ ред? 4. Казвам, изговарям или написвам, подпис¬
вам (заповед, свидетелство, квитанция). 5. Върша
предателство или донос; предавам, изказвам, 6.
Изобличавам, давам да се разбере нещо скрито.
Смущението и червенината го издадоха. 7. Предп¬
риемам, осъществявам отпечатване и продажба на
книги, картини и др.; обнародвам, публикувам,
издавям нсв., издавя се. прх. С давене умъртвявам
всички или много, мнозина. Вълци издавили цялото
стадо. — се нпрх. Ще се издавите в дълбокото.
издаден прил. Който се е показал, стърчи, изпъкнал
е навън. Издаден корем. Силно издадена брадичка.
издадспост ж. 1. Качество на издаден. 2. Нещо изда¬
дено, изпъкнало; издатина. Тая издаденост трябва
да се премахне. ,	Р
издадннк м. И издалнина ж. диал. остар. Издайник, пре-
‘ дател. Издаднико Поганецо! —- дядо Анто вика. Ваз,
нздШшк м, и издййиица ж. Предател,
яздйннячески прил. Предателски.
издàйличебцво ср. 1. Предателство. 2. Донос,
издййство ср. рядко. Издайничество. На кого ръката
не благословия, а издайство извърши и гръм не стро¬
ши я. Ваз.
издалйко и нздалече нарч. 1. От далечно разстояние
или място. 2. Не направо, а с много заобикалки.
Започна да го уговаря издадеко.
издам вж. издавам.	'	.
издание ср. 1. Отделно отпечатване на книга, вестник
и др. Някои вестници излязоха във второ издание.
- 2. Всички екземпляри от такова отпечатване. Цяло¬
то издание е изчерпано.	.
ϊ

I
294 издател
издйтел м и нзд-телна ж. 1. Лице, което се занимава
с издаване на книги, списания, картини и пр. 2. ос¬
тар. Предател, издайяик..	.
изд-телски прил, Който се отнася до издател (в 1
знач.), който е свързан с издаване на книги, списа¬
ния и др. Издателска къща. Издателски коли,
издателство ср. Предприятие за издаване на книги,
списания, кгрпши н др.; книгоиздателство.
издатина ж. Издадена, изпъкнала част на нещо, напр.
на къща, бряг, земна повърхност и др., Прот.
в д а т и н а,
издатък м. Нещо малко, което се издава и стърчи на¬
вън, напр. брадавица, пъпка и др.
издебвам нсе,, издебна св. прх. 1. С дебнене дочаквам
човек шш животно, за да го уловя или нападна с
изненада; изварявам. Котката издебна мишката.
Издебнах ги и чух всичко. 2. С дебнене, наблюдение
изчаквам благоприятни обстоятелства, подходящо
време, момент. Трябва да издебнем момента за на¬
падение.
издебело нарч. С дебел глас.
издевателство ср. Жестока, унизителна разправа или
подигравка; гавра. Фашистите вършеха издевател¬
ства над населението в окупираните земи. [рус.]
издевателст|ву|вам нсв. нпрх. Върша издевателство.
издейст|ву|вам св. прх. Успявам да постигна, спечел¬
вам чрез застъпничество, ходатайство, съдействие.
Издействах ти по-добро място.
яздекламирвам нсв. (разг.), издекламирам св. прх. 1.
Декламирам нещо от начало до край. Издеклами¬
рай ни едно стихотворение. 2, прен. Казвам нещо
бързо, отчетливо или превзето като декламация.
изделие ср, Фабрично или ръчно изработен предмет,
продукт. Хлебни изделия. Кожени изделия, високо¬
качествени изделия, [рус.]
издера вж. издирам.
издж-вкиам нсв., изяж-вкам св. нпрх. Згджгвквгм из¬
веднъж или неочаквано.	-
издигам* нсв., издигна св. прх. 1. Вдигам нагоре. Из¬
дигам го пад главата си. 2. прен. Подпомагам ня¬
кого да напредне или да се замогне. Братята му
го издигнаха. 3. Изтеглям нагоре. Най-сетне издиг¬
наха камбаната. 4, Възправям нещо повалено. Ще
издигаш спопето, което е попадало. 5. Изграждам.
Брат ми издигна голяма къща. — се нпрх:. 1, Вдигам
се, движа се нагоре, нависоко. Балонът бавно се из ■
дига. 2, Раста, нависоко, имам голяма височина. В
центъра на града се издига огромна административ¬
на сграда. 3. прен. Напредвам, замогвам се, порас¬
твам в духовно отношение или заемам по-високо
обществено положение,
издигам2 св. прх. Дигам, вдигам всичко или всички.
Издигаха всичко от масата.
издишат прил. Който стои високо, над другите в ду¬
ховно или обществено отношение. Той е най-издиг-
натият човек в селото.
нздиспагина ж. Възвишение, издигнатост.
мздигнатост ж. 1. Качество на издигнат. 2. Издигна¬
ти на, възвишение.
мэтим-вам нсв., изднмя св. нпрх. разг. Изчезвам, ма¬
хам се, Докато го видиш, той издимил.
издирам нсв., издера св. прх. 1. Дера докрай.· Издра
всичките парцали за черги. 2. Изпокъсвам. Де си се
свирал, та си издрал дрехите си? 3, Издрасквам.
Бил се е, та му издрали лицето. — се нпрх. 1. Окъс-
вам се. 2. Издрасквам се. Не ходи из трънето, ще
се издереш.
издирвам и издирим псе., издиря св. прх. 1. Търся, на¬
мирам с търсене.. Издирват виновника. Издирват се
нарушителите. 2. Изследвам, проучвам. 3. Показ¬
вам се взискателен, проявявам взискателност към
някого или нещо; придирвам. Не му издирвай до■
толкова,
издирване ср. Действие по гл. издирвам. Група
за издирвания.
йздих м. I. рядко. Момент, част от процеса па диша¬
нето, при която въздухът излиза от белите дробове;
издишване. 2. остар. Въздишка,
издих-ние ср. Изпускане на въздуха из гърдите.
О Последно издихание — смърт. Ще се боря до пос¬
ледно издихание.
нздйшам1 нсв. нпрх. 1. За мях, съд, запушалка и под.
—	повреден съм или не съм затворен добре, та из¬
пускам въздух. Предната гума издиша. 2. прен.
разг. Нещо не ми е. в ред, липсва ми нещо, изгубил
съм силата еи, нямам необходимите качества. Ста¬
рият вече издиша. Тая работа нещо издиша.
кздйшвам нсв., издишам2 св.. прх и нпрх. Изкарвам
въздух из гърдите си. Прот. вдишвам. Като
вдишвам и издишвам, негцо ме боли.
издишване ср. Действие по гл. и з д и ш в а м.
нздок-рвам нсв., издокарам св. прх. разг. 1. Докарвам ‘
всичко или всички. Издокара всичките камъни за къ¬
щата. 2, Нагиздвам, наконтвам, пременявам. Май¬
ка « я беше издокарала в новите дрехи. — се нпрх.
1.	Пременнявм се. 2. Поссъпввм така, че да сс ха¬
ресам някому.
нздойвам нсв., нздоя св, прх. Доя докрай. Не съм из¬
доил още овцете.
издрасквам нсв., издрйскгм св. прх. 1. Покривам с
драскотини, дргски, черти. Издраска пода с тия
обувки. Котката му издраска лицето. Детето ще
издраска цялата книга с молива. 2. Драсвгм извед¬
нъж иля кратко о нещо. Нещо издраска на вратата.
—	се нпрх. Покривам се с драскотини; изподраск-
вам се.
м.здребнявам нсв., нздребнёя св. нпрх. 1. Ставам дре¬
бен, малък; смалявам се. Звездите като че ли изд-
ребняха. 2. Ставам дребнав, проявявам дребнавост.
Той все повече издребнява. Не издребнявий!
изврусвам нсв., надрусам св. прх. Друсам докрай,
издръжка ж. 1. Издържане, осигуряване на средства
за живот. Роднини се грижат за издръжката му. 2.
Определена сума или други средства, които (по за¬
кон) се дават на нетрудоспособни и нуждаещи се за
осигуряване нг живота, съществуването им. Разве¬
дените бащи са длъжни да плащат издръжка..
издръжлив прил. Който издържа (в I знач.); здрав, жи¬
лав, изпитан, кален. Българите са издръжлив народ.
издръжлйвост ж. Качество нг издръжлив,
яздρъяквгм нсв., издрънкам св: 1. нпрх. Дрънкам,
дръпвам изведнъж, издавам еднократен или крат¬
котраен звън: издрънч-вам. Сабята падна на земя¬
та и издрънка. Телефонът 'издрънка, 2. прх, разг.
пренебр. Изсвирвам нещо на струнен инструмент. Я
издрънкай една песен на тамбурата. 3. прх. прен.
разг, неодобр. Изговарям!, изприказвам, избръщоле-
вям, надрънквам.	·
издрънчбвам нсв,, издрълчА св. нпрх. Издавам извед¬
нъж остър и отсечен звук; издрънквгм. Издрънчаха
съдовете в кухнята.

нздръствам пев., нздръстя се. прх. диал. 1. Измъквам
(коноп, лен). 2. Избухвам, изпирам нещо на реката.
Хубаво да издръстиш чергите, че са замърсени.
издувам нсв., издуя се. прх. Надувам, правя нешо да
увеличи обема си или да изпъкне. — се нпрх. 1.
Увеличавам обема си, добивам изпъкнала или зак¬
ръглена форма, изпъквам напред. Коремът му се
изду от ядене. 2. Отичам. Изду му се бузата.
издува ме, издуе ме нпрх. Кара ме, изпитвам жела¬
ние или потребност, принуда да върша нещо. Из¬
дува Ме на смях.
издумюам нсв., издумам се. прх. Казвам с думи; изри¬
чам. И какви думи издумал пред смъртта и пред
дружина. Бот. — се нпрх. Казвам всичко, каквото
ми е на сърце. Издумах се, та ми олекна.
нздупчвам нсв., издупча се. прх. Дупча всичко, докрай,
правя дупки на много места. Все ми издупчи кожа¬
та.
издут прил. 1. Издаден нивън, напред; изпъкнал. Из¬
дут корем. 2. Валчест, кълбовиден. Издуто шише.
издутина ж. 1. Нещо издуто. 2. Оток.
издутост ж. Качество на издут,
издухвам нсв., издухам се. прх. 1. С духане изчиствам,
правя нещо да се махне от някъде, отнасям нещо
надалече. Издухай праха от масата. Вятърът из¬
духа праха от улиците. 2. Духам всичко. Вятърът
издуха листата. Течението издуха свещите.
издушИвим нсв., издуша св. прх. Душа докрай, всички;
издушвим. Вълкът влязъл в кошарата и издушил ов¬
цете.
издушвим нсв., издуша св. прост. Издушавам,
издуя вж. издувам.
издълбйвам нсв., издълбая св. прх. Изработвам, нап¬
равим с дълбаене. Издълбах дупка в земята. Издъл¬
бах надпис на камъка.	’
издълббко нари. 1. От голяма дълбочина. 2. прен. На¬
дълбоко, задълбочено, сериозно. Ще трябва да се
подхване работата издълбано.
издължавам1 нсв., мздължй св. прх. Изплащам дълг.
Издъ.кнсих му цялата сума. — се нпрх. Изплащам
дълга си, изпълнявам задължението си към някого;
наплащам се, отплищим се.
издължавам2 нсв., издължд св. прх. Правя нещо да
стане по-дълго; удължавам. — се нпрх. 1, Ставам
по-дълъг. Лицето му се издължи. 2. Израствам на
височина.	.
издължСн прил, Който е по-дълъг от обикновеното,
нормалното. Издължена шия.
издишам нсв., издъня св. прх. 1. Пробивам дъното на:
нещо; продънвам. 2. прен. жарг. Провалям някого
или нещо, поставям някого в неудобно положение,
правя да претърпи неуспех. — се нпрх. Издънихме
се· на изпита.
издънки ж. 1, Младо стъбло, покарало от корена на
дърво или растение; младочка, фиданка, филиз. 2.
прен. Потомък.	,
издънков прил. спец.Който се отнася до издънка. Из-
дънкови гори.	.
издъно нарч. Изоснова, издълбоко, изтънко. Иска да
проучи работата издъно.
издъня вж. и зд ъ нвам.
нздърдорвим нсв., издърдоря св. прх. С дърдорсне каз¬
вам, изказвам, изговарям нещо; избърборвим, из-
бръщолевям.
издържам1 нсв., издържа св., прх. и нпрх. 1. Устоявам
на неблагоприятни физически или психически въз¬
действия, на тежки условия, понасям трудности,
изжёмвам 295
болки, неудобства и под. С вяра в успеха ще издър¬
жим всички трудности. Не издържам на болка. Из¬
държахме докрай. 2. Представям се успешно, пос¬
тигам успех на изпит, състезание и под. Издържа
всички изпити с отличен. Няма да издържи на кон¬
куренцията.
издържам2 нсв. прх. Набавям, осигурявам някому
средства за съществуване, живот; поддържам, Из¬
държам семейство. — ое възвр. Издържа се с писа¬
телски труд.
издържан и издържан прил. Който има високи’качес-
тва, отговаря на определени високи изисквания или
е съобразен, изпълнен в съответствие с определени
норми, изисквания. Издържан вкус. Издържан
стил. Всичко е издържано в един модерен стил. Раз¬
казът е издържан в художествено отношение.
издържаният и издържипист ж. ' Качество на
издържан, издържан.
издърпвам нсв., издърпам св. прх. 1. С дърпане изваж¬
дам нещо от някъде или премествам, придвижвам
нешо от едно място на друго., Издърпаха кофата
от кладенеца. Издърпай го, че ще се сбият. Издър¬
пай молива от ръката му. 2. С дърпане опъвам, об¬
тягам, разтягам. Ще ти издърпат ухото. — се
нпрх. 1. С дърпане се измъквам, освобождавам от
някъде или от някого. Издърпах се от ръцете му.
2.	П рем&меам см от местеам ае незад ид ивитрсни;
отдръпвам се, изтеглям се.
издъхвам нсв., издъхна св. нпрх. Изпускам последен
дъх; умирам. Отвори очи, погледна ме някак жално
и издъхна.
надявам нсв., издяна св. прх. Изтеглям, измъквам вдя-
нат, продянат в дупка конец, връв и под.
аздятoляlрaм1 нсв., издяволея св. нпрх. Ставам хитър,
започвам да дяволувам, постъпвам дяволито.
мз дяволувам2 нсв., издяволй св. прх. разг, рядко. Из-
мсмрсм, надхитрявам, с хитрост надвивам някого.
—	се нпрх. 1. Ставам хитър или остроумен. 2. Пос¬
тъпвам дяволито. ·
нзлялвам нсв., издялам св. прх. Дялам докрай, изра¬
ботвам или уработвам нещо с дялане. Издялай
пръчката. Издялай ми някаква фигурка.
издялквам псе., издялким св. прх. Издялвим пешо
малко, дялкам нещо докрай.
издяна вж. и з д явим.
изсдасквмρсм нсв., ^еднакви св. прх. Изравнявам,
уеднаквявам.
изедник м. и из^дннди ж. Човек, който огрибви, из¬
мъчва, потиска други хори. А аз при вуйна да седя
—	при тоз сюрмашки изедник. Бот.	*
изеднически прил. Който се отнсся до изедник, при¬
същ ни изедник.
uзДдаичннтро ср. Качество или прояви, поведение нс
изедник.
нзехтявам нсв., изехтй св. нпрх:. Започвам изведнъж ди
ехтя; проехтявам.
наечивим нсв., нзечи св. нпрх. ИзехТявсм.
изжсдяявсм нсв., изжсднея св. нпрх. Ставам много жа¬
ден; ожаднявам. Изжаднях за водица.
изжСглям нсв., изжСглн св. прх. Изваждам жеглите от
ярема, зи да освободя впрегнати добичета; отжег-
лям. Прот, зижеглям.
изженъсм нсв., изжСня св. прх. Оженвам всички. Тя ве¬
че изжени дъщерите си.

296 изживявам	*
изживявам нсв., изживея св. прх. 1. Живея, прекарвам,
проживявам живота си или някаква част от него.
Можа да изживее и тази година. % Изтърпявам,
изпитвам, понасям нещо; преживявам. Изживях
големи нещастия.
изживяване ср. 1. Действие по гл. изживявам.
2 Нещо, което човек изживява, преживява; прежи¬
вяване.
изжнлвам нсв., изжнля се. прх. Жиля много, мнозина
или всички.
■зжулвам нсв., мзжуля св. прх. 1. Жуля докрай. 2. Жу¬
ля та много места. Изжулих си ръцете. 3. Одирам.
Изжули кората на дърветата.
язжънвам нсв., мзжъно св. прх. Жъна всичко, докрай;
ожънвам. Изжьтхте ли?
иззад предл. За означаване насоченост на действие,
движение, процес от място зад нещо или някого,
откъм задната страна на нещо. Луната се показа
иззад облаците. Обади се иззад къщата.
кззвъитявам нсв, иззвънтя св. нпрх. Изведнъж звън-
вом, започвам да звънтя; прозвънтя вам. Счупени
стъкла иззвъптяха в тъмнината.
нззвънявам «се., нззвъня св. нпрх. Започвам изведнъж
да звъня. Телефонът иззвъня.
иззема, изземам вж. изземвам.
язземДтелея прил. Който е определен да изземва кой¬
то се занимава с изземане. Изземателпа команда.
иззёмвом и изземам нсв., иззема св. прх. 1. Вземам,
отнемам нещо от някого, лишавам някого от нещо.
Ние не изземваме функциите на комисията. 2. Взе¬
мам принудително, отнемам от някого нещо в пол¬
за на държавата или за общо ползване; конфиску¬
вам, експроприирам. През войната изземваха храни
, от селяните. Иззеха незаконно натрупаните богат¬
ства. 3. рядко. Вземам всички неща или всичко из¬
цяло, докрай. Щом поотраснаха котетата, съседи¬
те ги иззеха.
изземване ср. Действие по гл. и з з е м в а м. Из¬
земване на незаконно притежавано оръжие.
мпйждом нсв., иззйдом св. прх. Зидам докрай, пост¬
роявам със зидане. Иззидаха вече къщата, но не са
я покрили.
кззшмувам св. нпрх, Изкарвам, прекарвам зимата, из¬
живявам зимата докрай; презимувам, Тая година
добитъкът иззимува добре.	.
мзашмАвам нсв., иззвмя св. нпрх. Иззимувам.
яззобвам нсв., вззббом и иззобя св. прх. Зобя всичко,
изцяло, докрай; озобвам. Децата иззобаха грозде¬
то.
изигравам нсв.. изигрОя св. прх. 1. Играя докрай. Изиг¬
рахме хорото. 2. Спечелвам или загубвам нешо за¬
ложено при игра. Изиграх му всичките пари. 3.
разг. Измомвом, излъгвом, изхитрям. Изигра съд¬
ружника си.
кзмскам вж. изисквам.
язвскал прил. Който се. отличава с високо качество,
съвършенство, изящество, отговаря на високи изис¬
квания; изтънчен. Изискан вкус. Изискани маниери.
Изискано облекло.
изисканост ж. Качество на изискан,
изисквам нсв., изискам св. прх. 1. Настоятелно искам,
с искане, настояване постигам нещо да ми се даде,
предостави иля извърши. Ще изискате преписката
да я изпратят веднага. 2. само нсв. Настоятелно
искам, държа, налагам спазването, съобразяването
с определени норми, правила, принципи. Доброто
приличие изисква да постъпващ така. Времето го
изисква.
изискване ср. 1, Действие по гл, и з и с к в а м. 2.
обикн. мн. Условия, норми, правила, принципи, ко¬
ито трябва да ей спазват.
изкажа вж. изказвам.	>	►
изказ м. 1. Изказване, изричаме. То това няма изказ.
2. Словесен израз; изречение.
озкАзвом нсв., изкажа св. прх. 1. Казвам нещо или
всичко докрай; изричам. 2. Издавам, обаждам. Из¬
каза го, че той е откраднал п/аритее — се нпрх. 1.
Казвам, излагам нещо докрай. 1. Говоря, излагам
мнението си по даден въпрос, обикн. пред събра¬
ние. Мнозина депутати се изказаха по повия зако¬
нопроект. О Изказвам н майчиното си мляко —
казвам, признавам си всичко, което зная.
изказване ср. 1. Действие по гл. и з к а з в а м [с е].
2. Устно изложение на мнение, съображения по да¬
ден въпрос на събрание и под. По този въпрос има¬
те много изказвания.	-	‘
нзкалвам нсв„ изколям св, прх. Калям изцяло или
много, всичко; изцапвам. — се нпрх. Изцапвам се.
изкалпазанявам нсв., язкалоазашя се, прх, Направям
някой да стане калпазанин. Не глези децата, че ще
ги изкалпазаниш. — се нпрх. Ставам калпазанин.
изкальпвам нсв., изколиш св. прх. 1. Изливам с калъп.
2. прен. Измислям, скроявам; скалъпвам. Ще му из-
калъпя такава лъжа, че ще повярва.
изколям вж. нзкалвам.
изкапвам нсв., изкопя св. 1. прх. Капя, окапвам на
много место, изцапвам с капки. Като ядеш, внима¬
вай да не изхапеш покривката. 2. нпрх. За листа,
плодове, коса — капя, окапвам, падам докрай. 3.
само мн. и 3 л. ед., нпрх. прен. Капваме, отпадаме
от умора мнозина или всички. Изкопахме от дъл¬
гото ходене. — се вьзвр. Изцалвам себе си, изцап¬
вам дрехите си с капки. Изкапал си се с блажна
боя.
изкОрвам нсв,, мзкОрам св. прх. 1. С каране правя, зас¬
тавям някого или нещо да излезе от някъде; извеж¬
дам; изгонвам. Изкараха добитъка на паша. Не мо¬
га да го изкарам от стаята. 2. Изваждам,
изтеглям. Изкараха кола от земята. 3. Карам, пре¬
возвам някого или нещо до някъде; откарвам, за¬
карвам. Трябва да изкараме малко тор на нивата..
4. Добюам, -гтроизввежтдам шш еппчелвам, пплууа-
вам нещо. Тази година изкарахме доста картофи.
Искам да изкарам някой лев. Изкарвам прехраната
си с труд. Изкарал е шестица на изпита. 5. Извър¬
швам нещо започнато, някаква работа докрай; до¬
вършвам. Капачките изкараха редовете си. 6. Пос¬
тигам успех, справям се успешно (на изпит).
Изкарах си изпитите. 7. Изтърпявам, понасям (бо¬
лест, страдание, беда); прекарвам. Изкарах много
тежък грип. О Изкарвам акъла (ума) н а
някого — силно стряскам, изплашвам някого.
Изкарвам някомунешою носа — причи¬
нявам голямо неприятност някому, отмъщавам му
за нещо.
изкарнкатурявам нсв., нзкарикатуря св. прх. Окарика-
турявам.
изкострям нсв., язкосгря св. прх. Кастря, окострям
всичко, докрай. Изкастрих дръвчетата.
изкотервом се нсв., нзкотеря се св. нпрх. Изкачвам се
с катерене. Изкатериха се навръх дървото.

изкачвам нсв., изкача св. прх, I. Качвам, изнасям не¬
що на високо. Изкачи чувала е житото до горе. 2.
Качвам се, изкачвам се на нещо стръмно, високо,
Колоездачите изкачват поредната стръмнина. — се
нпрх. Възлизам, издигам се. Изкачи се на върха на
планината.
изкЛшлям св. прх. С кашляне изкарвам нещо. Изкаш¬
ляла кръв. — се нпрх. 1. Кашлям веднъж, кратко
или преднамерено; прокашлям се. Изкашля се, за
да разберат, че е дошъл. 2. С кашляне прочиствам
гърлото си, освобождавам го от секрети или слу¬
чайно попаднали неща. Изкашляй се да ти олекне.
3.	Кашлям, докато со уеоокоя; откатнлям см.
нзквасвам нсв,, нзквася св. прх. диал. Измокрям, на¬
мокрям. наквасвам. Дъждът ни изкваси.
изквича^ам нсв., изквичЛ св. нпрх. Започвам изведнъж
да квича.
изкикОтвям се нсв., изкикотя се нсв. нпрх. Започвам
изведнъж да се кикотя.
язкилвам се нсв., язкйля се св. нпрх. Получавам кила,
херния; изсипвам се.	♦
изкАлея 1. прил. Който има кила, херния; изсипан, ки-
лав. 2. като същ. изкйлеио ср. Кила, изсипано, хер¬
ния, Нося пояс за изпилено.
нзкипявам нсв., изкнпя св. нпрх. Излизам, изливам се
из съда при варене. Млякото изкипя.
нзкирлйвям нсв., изкирливя св. прх. Направим нещо да
стане кирливо, изцапвам с кир; окирливям.
изкАсвам нсв., накисна св. прх. Кисна нещо колкото е
необходимо. Изкисвам коноп. Изкисвам солено ме¬
со.
изкисквам се нпрх., взкнекам се св. нпрх. Започвам из¬
веднъж да се кискам. Като му казах, той се изпис¬
ка.	*
изкнена вж. изкисвам.
изгасявам1 нсв., изклася св. нпрх. За житно растение
— пускам клас, израства ми клас. Ръжта вече е из-
класила. Изкпасили ниви.
изкласявам2 нсв., изклася се. нпрх.. разг. гиег. Завърш¬
вам някаква степен на училищно образование. Син
му вече изкласи.
язк^зепвам нсв., нзклбпя св. прх. 1. Изработвам с кле¬
пано; изчуквам. 2. Изострям с клепане; наклепвам.
Изклепах косата.
изклйнчвям нсв., изклинча св. нпрх. разг, неодобр. Из¬
мъквам се, освобождавам се от някаква работа, за¬
дължение без сериозни причини, основания. Изк-
линчих от работа. И да го викате, пак ще изклинчи.
изклтцйгвяд нсв., изклоиЛтя се. прх, диал. Развалям
някого, създавам му лоши навици. Добро беше
момчето, ама другарите му го изклоцатиха.
изключвам нсв., изключа св. прх. 1. Отстранявам, из¬
важдам от състава на нещо. Изключвам ученик от
гимназията. Изключвам t от партия. 2. Не допус¬
кам, смятам за невъзможно, отхвърлям, Изключ¬
вам такава възможност. Не изключвам това да е
вярно. 3, Прекъсвам, преустановявам действием на
нещо, като го отделям от общата система. Изключ¬
вам електричеството. Изключи ли печката?
изключение ср. [Нещо, което е] отклонение от общо¬
то, нормалното, типичното, обикновеното. Изклю¬
чение от правилото. Ти си едно изключение. Всички
без изключение. О По изключеняе — въпреки, неза¬
висимо от правилото, от установения ред. С изк-
лючепие на — освен, без, без да се смята,
изключело нарч. 1. Като сказ. опред. — за означаване,
/ че нещо е невъзможно, недопустимо. Изключено е
изкоренявам 297
да има хора вътре. Не е изключено утре да вали. 2.
като межд. За категоричен израз на несъгласие, за
означаване, че нещо е невъзможно, не може да съ¬
ществува или да се случи.
изключителен прил. 1. Който представлява изключе¬
ние от общите норми, правила и пр.; извънреден.
Изключителни мерки. 2. Който е необикновено го¬
лям, проявява се в особено висока степен; особен,
необикновен. Изключителна сума. Изключителна
личност. Човек с изключителни способности..
изключително нарч. 1. Само, единствено. Храня се из¬
ключително с картофи. 2. В най-висока степен. Из- '
ключително способен човек.
изключителност ж. Качество на изключителен,
изковавам нсв., изкова св. прх. 1. Изработвам с кова¬
не. Изковавам подкови. Изковах си меч. 2. прен. Съз-
, давам, осъществявам, постигам е труд и постоянс¬
тво. Сами ще изковем бъдещето си. 3. прен.
Съчинявам, създавам нова дума. Иван Богоров си
служеше с изковани от самия него думи. ,
изкозвам се псе., изкозя се св. нпрх., само мн. и 3 л.
ед. За кози — окозват се всички или много, Козици
се изкозили — все козици виторожки. Нар.п.
нlкόлвад и св., изколя св. прх. Коля всичко, всички
или много, мнозина. Изклахме всички кокошки.
изкомандувам св. нпрх. Изведнъж давам, произнасям
команда. Ротният изкомандва силно: „Стани, мир¬
но?'	-
изконен прил. книж. Който съществува от самото
начало, открай време, от много отдавна; изнача¬
лен, из вечен. Изкопно право.
изконсумирам св. прх. Консумирам нещо докрай, из¬
цяло. Изконсумирахме запасите от троим,
изконтвам нсв., из^нтя св. прх. Наконтвам. — се
възвр. Наконтвам се. Като се изкоити, не можеш
да го познаеш, че е стар.
изкоп м. Изкопано място. Изкоп за къща.
изкопавам нсв., изкопая св, прх. 1. Изривам, прекопа¬
вам известно място. Изкопах цялата градина. 2. С
копаене изравям яма, трап. Изкопавам кладенец. 3.
С копаене изваждам. Изкопах много камъни от гра¬
дината. 4. С копаене намирам, изравям. Изкопах
гърне е жълтици.
изкопаем прил. 1. Който се копае, изкопава из недрата
на земята, Изкопаеми допотопни животни. 2. като
същ.: изкопаемо ср. Съществувало В минали епохи
растение или животно, чнито вкаменели останки се
откриват в земната кора. изкопаеми мн. Изкопава¬
ни, добивани от земните недра руди, въглшца и др. ’
блата, Полезни изкопаеми.
изкопая вж. изкопавам.	-
йзкоаеп прил. Който се отнася до изкоп. И^ко^пни ра-
■ боти.	.	*
изкопчвам нсв., изкопна св. прх. разг, I. Вземам, изт¬
ръгвам нещо от ръцете на някого насила. Едва из-
копчихме ножа от ръцете му. 2. С много усилия,
с молби, настояване успявам да получа нещо от ня-
• кого. И един лев няма да изкопчиш от него. 3. прен.
С много усилия накарвам някого да проговори, да
каже, да съобщи нещо. Нищо няма да изкопиши от
пленника. '
нзктнчHHскй прил. Който ое отнася до изкопчия.
изкопния ж. Работник, който прави, копае изкопи,
изкоренявам нсв,, изкоренй св. прх. 1. Изскубвам, изг-

298 изкоригнрвам
ръгвам, изваждам нещо с корена му. Изкоренихме
тръните от нивата. 2. прен. Премахвам нещо на¬
пълно и окончателно; унищожавам. Лошите навици
трябва да се изкореняват.
изкоригнрвам нсв. (разг.), изкоригнрам св. прх, Кори¬
гирам нещо напълно, докрай. Снощи изкоригирах и
последната кола.
нзкориствам, изкориегявам и изкорнстим нсв., нз-
корйстя св. прх, книж. Неправомерно и непочтено
използвам нещо, даден факт или обстоятелство за
извличане на облага, полза за себе си. Изкорист-
вам службата. Етническите проблеми се изкорис-
тяват от политиците.
изкбрмвам и изкормим псе., изкормя св. прх. 1. Изваж¬
дам вътрешностите на заклано животно, птица, рн-
ба. Изкормете рибата да не се вмирише. 2. разг.
Разкъсвам или намушквам жертвата в коремната
област.	.
изкорубвам и изкорубим нсв, изкорубя св. прх. I. Пра¬
вя нещо да се изкриви като коруба. 2. Издълбавам,
изкопавам нещо като коруба. — се нпрх. 1. За дър¬
во, ствол — ставам корубест, хралупат. 2. За дъс¬
ка, картон и под. — изкривявам се, издувам се. Не
мокрете шперплати, че лесно се изкорубва.
изкорубен прчл. 1. Който е с коруба. 2. Който се е
изкривил, издул, изметнал.
нзкОсо нарч. По диагонал; косо.
изкосявам псе., нзкося св. прх. Окосявам. Изкосих ця¬
лата ливада.
нзкрадвам нсв., изкрада св. прх. Крада, открадвам
всичко, докрай. Съссдшпе изкрали дъските.
изкрещявам нсв., изкрещя св. нпрх. Започвам изведнъж
да крещя, извиквам сило и високо. Детето изкре¬
щя от ужас.
изкривен прил. Който не е прав или правилен, който
е извит, има крива форма или е разположен накри¬
во. Изкривена игла. Изкривено лице. > > Човек с
изкривена психика.
изкриво нарч. диал. Накриво. Оттогава все ме гледа
изкриво.
изкривявам нсв., изкривя св. прх. 1. Правя нещо да
стане криво; извивам. Изкривявам дърво. 2. прен.
Изопачавам, преиначавам. Не изкривявай думите
ми. — се нпрх. Ставам крив, извит,
нзкроявам нсв., нзкроя св. прх. 1. разг. Скроявам го¬
лямо количество, много или всичко. Изкроих вече
всичкото платно. 2, Скроявам, разкроявам.
изкрънквам нсв., изкръпкам св. прх. разг. Получавам,
сдобивам се с нещо след много и настоятелни мол¬
би; измолвам.
изкряквам нсв., изкрякам св. нпрх. Крякам, кряквам
изведнъж. Някъде изкряка жаба.
нткрясквам псе., язкряскам св. нпрх. Кряскам, кряс-
зам изведнъж. Някой изкряска и те мъъкнаха.
мзкукурйгвам мсе., изкукурйгам св. нпрх:. 1. Започвам
изведнъж да кукуригам. 2, прен. разг, Оглупявам,
изкуфявам. > > Изкукуригали старци.
изкумвам се нсв., изкумя се св. нпрх, разг- Окумвам
сс.	.
кзкуивам нсв., изкупя св. прх. I. Заслужавам прошка
чрез нещо; изкупувам. Изкупвам вината си с приз¬
нание. Изкупвам свои и чужди грехове с разкаяние.
2. Възнаграждавам, заплащам. С нищо не може да
изкупи грижите на майка си. 3, Купувам повторно,
възвръщам си нещо продадено или заложено; изку¬
пувам. Изкупвам имота си.
изкупвателен прил. Който е свързан с изкупване, из¬
купуване на селскостопанска или друга продукция.
Изкупвателна организация. Изкупвателен пункт,
йзкупен прил. Който се отнася до изкупуване; поку¬
пен. Прот. продажен. Изкупни цени на мля¬
кото.
изкупен прил. рядко. Изкупителен. Той изкупна жърт-
ва бе избран. П.П.Сл.
изкупятел м. книж. Този, който изкупва чужди грехо¬
ве или избавя, спасява някого от нещастие, беда;
избавител.
изкупителен прил. Който се отнася до изкупление или
служи за изкупление, чрез който се постига изкуп¬
ление. Изкупителна жертва.
изкупление ср. Заслужена с нещо прошка, опрощение,
избавление.
изкупувам псе., изкупя св. прх. 1. Купувам, закупувам
нещо, обикн, изцяло или в големи количества; из¬
купвам, закупувам. Частни фирми изкупуват царе¬
вицата и я препродават. 2. Изкупвам. Изкупувам
чужди грехове	<
изкупя вж. изкупвам и изкупувам,
изкусен прил. 1. Който отлично знае работата си, при¬
тежава изключително умение и сръчност; умел,
опитен. Изкусен играч. Изкусен златар. 2. Направен
с голямо умение; майсторски. Изкусна направа.
> > Изкусно угиит костюм.
нзкуснтел м. и нзкусйтелка ж. Който изкушава няко¬
го; събдазнител.
изкусителен прил. Съблазнителен. Забравеният е плод
по-изкусителен.
нзкуствеи прил. 1. Който е създаден, направен от чо¬
века по химически начин или с технически средства.
Прот. естестгвен. Изкуствен мрамор. Из¬
куствена коприна. Изкуствени зъби. Изкуствено ди¬
шане. Изкуствено хранене. Изкуствен спътник. Из¬
куствен отбор. Изкуствени цветя, 2. Пресилен,
престорен, неестествен. Изкуствена усмивка. Изкус¬
твено обвинение.
изкуственост ж. Качество на изкуствен; неестестве-
иост. Изкуственост в държането.
изкуство ср. 1. Творческа художествена дейност, ху¬
дожествено образно възпроизвеждане на действи¬
телността с помощта на звукове, цветове, форми,
движения и др. С изкуство се занимават писатели,
художници, артисти, музиканти. 2. Отделен вид
творческа художествена дейност. Изобразително из¬
куство. Пршюжно изкуство. 3. Система от правила
и методи в някой клон на практическата дейност,
Военно изкуство. Изкуство да печелиш приятели, 4.
Умение и ловкост, високо равнище на майсторство,
съвършено изпълнение на дадена работа. С изкус¬
тво печели пари. Майсторът предава своето изкус¬
тво на учениците си. О От любов към изкуството
— без всякаква користна цел, от любов към самата
работа.
изкуствовёд м. и нзкуетвоведка ж. Специалист в об¬
ластта на изкуствознанието,
изкуствоведение ср. остар. Изкуствознание,
изкуствоведскм прил. Който се отнася до изкуствовед
и изкуствоведение.
изкуствознание ср. 1. Наука за изкуството. 2. стесн.
Наука за изобразителните изкуства,
нзкусурявам нсв., изкусуря св. прх. разг. Дотъкмявам,
довършвам.

изкусявам псе., изкуси св. прх. Изкушавам.
нзкуфива.ч нсв., изкуфея св. прх. 1. Ставам кух, празен
отвътре. 2. преи. разг. грубо. Изгубвам си ума; из-
глупявам, изветрявам. > > Изкуфели старци.
изкушавам псе., изкуша се. прх. Съблазнявам; изкуся-
вам. Не ме изкушавай с цигара, че едвам съм се от¬
казах от тях. — се нпрх. Изпитвам силно желание
за нешо, поддавам се на изкушение. Изкуших се да
му съобщя пръв радостната новина..
изкушён прил. книж. Който добре знае, познава нешо,
опитен е в нещо. [от рус.]
изкушение ср. 1. Действие ио гл. и з к у ш а а а м;
изкушаване, съблазняване. 2. Силно желание за не¬
шо или поддаване на нещо желано, съблазнително;
съблазън. Не въведи нас в изкушение, ио избави ни
от лукавия. 3. Нешо, което изкушава, съблазнява;
съблазън. Много са изкушенията в тдзи свят.
изкълаавам нсв., изкълва се. прх. За птица — с къл-
ване изяждам всичко, докрай. Врабците изкълваха
трохите.
изкълчвам псе., изкълча св. прх. Причинявам размес¬
тване на костите в става една спрямо друга; изми¬
там. Паднах и си изкълчих ръката в рамото. — се
нпхр. Изкълчи ми се кракът,
изкълчване ср, Действие илд резултат от действието
по гл. изкълчвам. Изкълчването с придру¬
жено с разкъсване на тъкани.
изкълчен прил. 1. За става, крак, ръка — при който
има разместване на кости една спрямо друга. Кра¬
кът ми е изкълчен в глезена. 2, прен. разг. Изопачен,
развален, извратен,
изкълчсност ж. Качество на изкълчен,
изкъпвам нсв„ изкъпя св. прх. Измивам цялото тяло.
Майката изкъпа децата. Дъждът ни изкъпа. — се
възвр. Изкъпах се на реката.	*
изкърквам нсв.. нзкъркам св. прх,. прост. Изпивам,
изкърмвам и изкьрмям нсв., изкърма св. прх. Кърмя док¬
рай, изхранвам, отглеждам с кърмене; откьрмвам.
изкърпвам нсв., нзкърпя св. прх. Закърпвам, поправям
с кърпене. Изкърпвам обувки. Изкърпихме стените.
изкъртвам нсв., изкъртя св. прх. 1. Отделям, изваждам
ь нешо здраво прикрепено. Изкъртвам дъска от сто¬
бора, 2. Отварям с натиск. Изкъртил вратата и
влязъл. 3, Правя дупка, повреждам. Изкъртих сте¬
ната.	,	,
изкършвам нсв., нзкърша св. прх. Кърша всичко, док¬
рай.
нзкъсвам нсв., изкъсам св. прх. 1. Късам изцяло, док¬
рай, унишожавам нешо чрез късане- Детето изкъса
всички цветя. 2. Късам, скъсвам всички или много
дрехи, обувки, обикн. от дълго носене; окъсвам, из-
нокъсвам. Изкъсах си дрехите в тая гора.
изкьоравнвам нсв., изкьоравя св. прх. разг. Ослелявам,
окьоравявам.
излавям нсв., изловя св. прх. Ловя, улавям всички,
излагам нсв., изложа св. прх. 1. Поставям нешо на по¬
каз. Излагам стока. 2. Правя изложба или участ¬
вам в обша изложба (па стоки, картини и др.). 3.
Устно или писмено се изказвам но някой въпрос.
Изложих своето мнение по въпроса. 4, прен. Поста¬
вям някого в неудобно положение с думи, държане
и пр. Изложил ме е пред другарите ми. — се нпрх.
Изпадам в неудобно положение, представям се в
лоша светлина с думи, държане и пр.
излагане ср. Действие по гл. излагам [с е],
излаз м. 1. Отвор, място за излизане от някъде; из¬
ход. 2. Достъп до нешо, обикн. за море.
излитам 299
излазям вж. излизам.
извайвам нсв., нзлая св. нпрх. Залайвам изведнъж или
еднократно. Кучето из лая..
излян м.. диал. Дълбок кладенец,
излапвам нсв., излапам св. прх. С лапане изяждам,
излян вж. и з л а й в а м.
излетна се вж. издигам се.
излежавам псе., излежа св. прх. Изтърпявам наказа-
• ние, присъда в затвор. Излежах наказанието си в
Софийския затвор, -се ипрх., само нсв. 1. Дълго, ’
продължително лежа буден в леглото. Сутрин чес¬
то се излежава. 2. Лежа, нс работя, бездействам от
мързел. Обича да се излежава под дебела сянка. Хо¬
рата работят, а вие се излежавате.
излезиа вж. излизам.
излеко нарч. разг. Без голямо усилие, с лекота;-леко.
Започва излеко и постепенно уешва.
излекувам св, прх, 1. Лекувам докрай, до оздравяване,
направям да оздравее, избавям някого или нешо от
болест. 2. прен, Отучвам някого от увлечение, по¬
рок. Излекувах го от мързела^
излет м. По-дълга разходка извъп селишето, където
човек живее; екскурзия. Излет па Витоша, *
излетен прил. Който се отнася до излет. Излетен влак.
излетник м. и нзлетничка ж. Човек, който отива на
излет; екскурзиант,
излетявам вж. излитам. ’
излечнм прил. Който може да се излекува. Туберкуло¬
зата е излечима.
изливам нсв., излея св. прх. 1. Правя да излезе теч¬
ността, изпразвам течност ог съд, обикн. като го
навеждам. Изливам вода от чаша. Излей съдовете.
2. -Изработвам нешо от разтопено вешество чрез
изливането му в калъп; отливам. Изливам ключове.
> > Костюмът ти стои като излят. 3. прен. От¬
кровено изказвам, разкривам, давам израз на ня¬
какви чувства, преживявания, настроения. Изливам
мъката си. 4. прен. Струпвам, изсипвам върху ня¬
кого (гняв, яд). Излял си гнева върху него.
излизам и (диал.) излазям нсв., изляза и излезиа св.
нпрх. 1. Движа се от вътре навън, отивам вън от
нешо. Изушзам из стаята. 2. Появявам сс, показ¬
вам се. Излизам па сцената. Излезе вятър. Вестни¬
кът излиза всеки ден. 3. прен. Ставам. От този
плат ще излязат две рокли. От него нищо няма да
излезе. 4. За багра, боя — отделям се от оцветена¬
та, боядисаната материя. 5. прен. Оказвам се няка¬
къв. Три излезе голям мошеник, излиза, излезе безл.
Оказва се. Излиза, че това не е вярно. О Излизам
от строя — преставам да бъда годен за употреба,
способен за някаква работа. Излизам из (от) тър¬
пение — губя, изгубвам търпение, преставам да се
владея, разгневявам се. Излиза ми през носа — из¬
търпявам големи неприятности заради нешо.
излизане ср. Действие по гл. излиза м. Ще ти се
обадя на излизане. Днес имам излизане из града..
излйзвам нсв., излижа св. прх. 1. Олизвам, облизвам
докрай. Излйзвам чиниите. 2. Лижа докрай, с янза-
не изяждам. Кравите излизаха солта.	:
нзлинявям нсв., излииея св. нпрх. Губя. загубвам цвят ц
или свежест. > > Завесите са много шлинелц. Из· |, · ,
- линяла физиономия. Излинели думи.	1
излитам и излетйвам нсв., излетя св. нпрх. С летене (
излизам от някъде, издигам се нависоко; изхвърча-

300 излитане
вам. Ластовичките излетяха от гнездото. Самоле¬
ти днес не са излитали.
излагане ср. Действие по гл. излитам.
изличавам нсв., излича се. прх. 1. Правя, нешо да прес¬
тане да съществува, да се вижда, да личи; залича¬
вам, премахвам. Изличиха града от лицето па зе¬
мята. 2. Изтривам с гума нещо написано,
излишен прил. Който е в повече от необходимото; не¬
нужен, непотребен. Излишни храни. Излишна пред¬
пазливост. Ир бива да се харчат излишни средства
за тази цел.
нзлишесгво ср. Превишаване на естествената норма.
Излишествата в храненето са вредни.
взлнглшост ж. Качество на излишен. Излишността на
тази мярка е очевидна.
излишък м. Това, което остава, което е в повече. Бю¬
джетни излишъци.
излиЯняе ср. Откровено и пламенно изказване на лич¬
ни чувства, преживявания. Любовни излияния.
изловй вж. и з л а в· я м.
изложа вж. излагам.
изложба ж. 1, Излагане на предмети за разглеждане
от публика. Художествена изложба. Изложба на
книги. 2. Предмети, кои го се излагат. Изложбата
ще бъде пренесена в провинцията. 3. Мястото, къде¬
то е уредено такова излагане на предмети,
изложбен прил. Който се отнася до изложба. Излож¬
бен салон.	:
изложение ср. 1. Голяма изложба; панаир. Междуна¬
родно изложение. 2. Разположение на сграда, място
и др. по отношение на посоките на света. Апарта¬
ментът е с югозападно изложение. 3. Обстойно
писмено обяснение по даден въпрос; донесение. 4.
Основна част на устно или писмено съчинение, в
която се излага главното съдържание. В тази ста¬
тия уводът е по-голям от изложението.
изложйтел м. и изложйгелка ж. Този, който прави из¬
ложба или участва в изложба със свои произведе¬
ния, предмети. Поканват се изложителите да си
приберат експонатите,	,
■злоквам нсв., излокам св. прх. Излочвам. Котката
излока млякото.	.
нзломбтвам нсв., язломотя св. прх. Започвам изведнъж
да ломотя, изговарям набързо и неразбрано. Изло-
моти нещо, но не го разбрах.
излбчвам нсв., излоча св. прх. Лоча нещо докрай, из¬
пивам с лочене. Котките ще излочат млякото.
нзлупвам нсв., излупам св., нпрх. и прх. разг. Лупам
изведнъж; лупвам.
, нзлъгвам нсв., излъжа св., прх. и нпрх. I. Послужвам
си с лъжа, накарвам някого да повярва на лъжлата
ми; измамвам. Той пак излъга. Излъгаха го, че са
му купили играчка. 2. разг. Прелъстявам някого, на¬
карвам го да се влюби.
нзлъсква.м нсв., мзлЬскам св. прх, Направям лъскав,
лъскам докрай. Излъскай хубаво съдовете.
яътъсгявам нсв, взлъстй св. прх. остар. Прелъстявам.
Та че либе чест да му запази, да го некой хитро не
изяъсти. Чичо Стоян.
мзтътвам нсв., излъча св. прх. I. Отделям, освобожда¬
вам от себе си нещо (топлина, светлина, енергия и
др,). Слънцето излъчва топлина. > > Той излъчва
спокойствие и сигурност. 2. Предавам сигнал, прог¬
рама и под. по радио или телевизия. 3. За колектив.
група, общност от хора — отделям от собствения
си състав, отличавам измежду всички. Събранието
излъчи няколко комисии. В пряк двубой двамата ще
излъчат победителя.
излюпвам нсв., нзлюпя св. прх. 1. Люпя всичко, док¬
рай; излюшвам. Излюпихме всичкия грах. 2. Напра¬
вям да се появи пиленце от яйце. Квачката излюпи
ттенца. — се нпрх. Излизам, появявам се на свят
от яйце, Пиленцата се излюпиха вчера. > > Измо¬
лиха се пови богаташи.
излющвам нсв.. нзлшщя св. прх. Обелвам с лющене,
лющя докрай,	·
мзлйтам вж. излягвам.
излагам се нсв., излетна се св. нпрх. 1. Заемам легнало .
положение. Влиза и веднага се изляга на дивана. Из-
легни се хубаво. 2. само нсв. Излежавам се. По цял
, ден се излягат.
излягвам нсв., излагам св. нпрх., само мн. и 3 л. ед.
Лягаме всички или мнозина. Всички излягаха на
тревата. ·
излйза вж. излизам.
нзмЗзвзм псе., измажа св. прх. 1. Мажа докрай, пок¬
ривам с мазилка. Измазах къщата. 2. Изразходвам
с мазане. Измазах всичката вар.
измайсторявам нсв., измайсторя св. прх. Направям не¬
що умело, изкусно, майсторски. Тези дрехи са добре
измайсторени. Това сам си го измайсторих.
измйма ж. Излъгване, лъжа с користна цел. Послу¬
жил си с измама.
измЗмвзм нсв., измЗмя св. прх. 1. Послужвам си с из¬
мама, нзлъгвам с користна цел. Измамиха ме в ма¬
газина. 2. Изменям на дадено обещание, на нещо
очаквано. Измамвам съпруга (съпругата) си. 3.
Прелъстявам. Измамил една девойка. V
измамен1 прил. Който е предмет, обект на измама; из¬
лъган. Измамено дете.
измамен2 прил. Който съдържа измама. Измамни ду¬
ми. Измамни обещания.
измамлив прил. Който мами, подвежда, поражда не¬
верни представи, впечатления; измамен . Измамливи
светлини. Измамливо спокойствие.
мзмамлйвост ж. Качество на измамлив,
измЗмник м. и измамница ж. Човек, който мами, из-
мзмвз; лъжец, шарлатанин. Той е голям измамник.
нзмамническн прил. Който е свойствен, присъщ на из¬
мамник; шарлатански. Измъкна и последните й па¬
ри по измамнически начин.
измамннчество ср. Качество или проява на измамник.
Служи си с измамничество.
нзмЗмвост ж. Качество на измамен2. Измамността
на обещанията му е очевидна..	ч
измЗмя вж. измамвам.
измЗхнзт прил. диал. За лице — слзб, изпит. Лицето
на момъка беше измахнато и бледно. Ваз,
измЗцвзм нсв., измзцам св. прх. Изцапвам,
нзмЗчквзм нсв,, измЗчкзм св. прх. Мачкам, смачквам
всичко, изцяло, докрай. Измачкал тревата, дето е
лежал. Дрехите ми са измачкани от пътуването.
измежду предл. За означаване на излизане, отделяне
от дадена среда или разположение, движение меж¬
ду. множество други. Показа се измежду дървета¬
та.	■
нзмекяр|ни| м. и мзмекярка ж, разг. презр. Слуга. *
[ар.+ перс. >тур.]	"
шмекярскн прил. Който се отнася до измекяр.
нзмекярувам нсв. нпрх. Работя като измекярин; слугу¬
вам.

изменение ср. Промяна. Внасям изменения в плана.
нзменлйв прил. рядка. Който може да се изменя; из¬
меняем, изменчив, променлив.
изменливост ж. рядко. Качество на изменллв; измен¬
чивост. промешшвост.
изменник м. и изменница ж. Който е извършил измя¬
на; предател. Изменникът ще получи заслуженото
наказание. Изменник на родината.
измешшчсскн прил, Присъш на изменник. Изменничес-
ка постъпка.
изменничество ср. Поведение или проява на изменник;
предателство.	-
изменчив прил. Който лесно С изменя; непостоянен,
променлив. Изменчив характер.
изменчивост ж. Качество на изменчив; непостоянст¬
во, променливост. Изменчивост на вирусите. Из¬
менчивост на чувствата. Изменчивостта е фактор
на еволюцията.	1
изменя еж. изменям.
нзменяем прил. Който може да се изменя; променлив.
Измеиясма величина. О Измеиясмн думи грам. —
които могат да менят формата си за изразяване на
различни граматически значения, напр.: град. гра-
■ дът. градове; голям, голяма. големи; гледам, гледа¬
ме. гледах и пр.	.
измеияемост ж. Качество но изменяем; промешш-
вост. Изменяемост на окончанието. ‘
измёням нсв., измени св. 1. прх. Правя нещо до стане t
различно, внасям изменения, промени в нещо; про¬
меням. Изменям план. Изменям изглед. 2. нпрх. Из¬
вършвам измяна, нарушавам верността си към не¬
що или някого. Изменям на идеите си.
измервам нсв., измеря св. прх. С помощта на някаква ·
мярка, инструмент, уред определям размери, вели
чина или количество на нещо; меря. Измервам
температура. Измервам височина.
измервателен прил. Който служи за измерване; изме¬
рителен. Измервателни уреди.
нзмервОч лс и нзмервачка ж. Лице, което измерва не¬
що. Измерваните започнаха работа. ·
измерение ср. 1. Измерване. Направихме точни изме¬
рения. 2. Величина, която се измерва независимо от
другите. Плоскостите имат две измерения, а тела¬
та три. .	,
измерим прил. Който може да се измери. Най-малко¬
то измеримо количество.
измерймост ж. Качество на измерим,
измернтелеп прил. Който служи за измерване, свързан
е с измерване. Измерителни уреди. Измерителни
единици. Измерителна система.
измеря вж. измервам.
измервам1 нсв., нзмеся св. прх. Смесвам, омесвам, раз-
месвам. Измеси хубаво пясъка и варта. Измесихме
си книгите.	♦
измесвам2 нсв., нзмеся св. прх. Меся докрай, напълно,
всичко; омесвам. Измесих тестото. Измесих хля¬
ба,
измествам нсв., изместя св. прх. 1. Отмествам, премес¬
твам ка малко разстояние. Измести си стола да
мина. 2, Отстранявам някого или нещо и заемам
неговото място, служба и др. Изместих го от пър¬
вото място. ,
язм&я вж. из м е с в а м1*2.
йзмет м, 1. Изхвърлени непотребни неша; смет, бок¬
лук. 2. прен. презр. Морално пропаднали, напълно
безполезни, изхвърлени от обществото хора.
изметй вж. измитам.
.	нзмрьзвам 301
нзметна се вж. измятам се.
нзмёшвам нсв., измёшам св. прх. разг, Измесвам,
омешвам, — се нпрх. Из мешайте се малко е хора¬
та.	'
измивам нсв., измия св. прх. 1, Изчиствам с миене;
умивам. Измивам съдове. Измих пода. 2. Подравям,
подмивам. Реката е измила брега. О Измивам сн
ръцете*.
изминавам нсв., измина св. 1. прх. Преминавам даде¬
но разстояние^ минавам от една точка до друга.
Измитх няколко километра. Самолетът изминава
това разстояние за два часа. 2. нпрх. За период от
време — протичам. Изминаха няколко часа.
измирам нсв,, измра св. нпрх., само мн. и 3 л. ед.
Мрем, умираме всички или много, мнозина. Овце¬
те му измряха от глад, Измират като мухй.
измирясвам се нсв., нзмирйша се св. нпрх. Преставам
да мириша, губя миризмата си поради изветряне,
изветряване. Дрехите ми още не могат да се изми-
ришат от нафталина.
измислица ж. Нещо измислено, недействително или
изопачено. Не вярвам на измислици.
измислям нсв., измисля св. прх. 1. С мислене стигам
до някаква идея, до решение на някакъв проблем.
Измислих нов начин па работа. 2. Съчинявам. Из¬
мислих една приказка. 3. разг. Откривам, изнами-
рам, изобретявам нещо. Кой е измислил радиото?
4.	Сзтиам до шпсаака шклът,	или иззкзвдм
някакво твърдение, конто не отразяват действител¬
ността, не са реални; фантазирам. Стига си измис¬
лял. Това не е вярно, той го е измислил. — сн нпрх.
разг. Фантазирам,
измитам нсв., нзметО св. прх:. 1. С метене изчиствам
нещо, оостранявам боклука, мръсотията от нещо.
Изметох стаята. Изметох боклука от стаята. 2.
С метене изкарвам, изваждам нещо. Този боклук
изметох изпод леглото. 3. преп. презр. Изгонвам,
прогонвам, изпъждам. — се нпрх. презр. Излизам; ♦
напускам, махам се. Измитай се по-скоро оттук!
измишльотина ж. разг. презр. Нелепа, глупава * измис¬
лица. Не- слушай измишльотините на тези народни
врагове.
измия вж. измивам.
измокрям нсв., измокря св. прх. Мокря докрай, всичко;
намокрям. Измокрих си дрехите.
измолвам нсв., измоля св. прх.· Получавам, придоби¬
вам, спечелвам нещо с молба; изпросвам. Едвам из¬
молих малко, мляко за децата.
изморен прил. Който е обхванат от умора; уморен,
изморителен прил. Уморителен. *
изморявам нсв., изморя св. прх. 1. Причинявам умора;
уморявам. Изморил си коня. Измори работниците.
2. Моря, причинявам смърт на мнозина, много или
всички. Епидемията измори много свят. Сушата *
измори добитъка. — се нпрх. Уморявам се. Измо¬
рих се от тежкия път.	.
нзмотАвам нсв., измотая св. прх. Мотая, намотавам
всичко докрай. Измотах всичката прежда.
измра вж. измирам.
нзмразявам псе., нзмразя св. прх. Правя или допускам
нещо да измръзне или да замръзне. Студовете из-
мразиха някои дръвчета. Из мразихме си цветята.
измръзнам нсв., измръзна св. нпрх. 1. Повреждам се,
загивам от студ. Тая зима измръзнаха много дърве-

302 измръзване
та. 2. Изстивам силно, става ми много студено.
Измръзнах навън и сега не мога да се стопля,
измръзване ср. Повреждане, увреждане на тялото или
негова част от силен студ.
измръзнал прил. Повреден, увреден или загинал от
студ. Измръзнало дърво. Измръзнала ръка.
нзмучавам «се., измуча се. ипрх. Замучавам изведнъж,
измъднам нсв., измъдя се. прх. прост. С удар повреж¬
дам някому мъдете. — се нпрх. Изкилвам се. Ие
вдигай толкова тежко, че ще се измъдиш.
язмъдрям «се., измъдря св. прх., обикн. шег. С мъдре¬
не, мъдруване измислям. Това ли можа да измъд-
риш? — се нпрх. Появявам се, изправям се, заста¬
вам сериозен. Измъдрил се като булка пред ку.и,
нзмъдя вж. и з м ъ д в ам.
измъквам «св., измъкна св. прх. 1. Изваждам чрез тег¬
лене; изтеглям. Измъквам колата из калта. 2. прен,
С мъка, с усилие или насила извеждам някого от
някъде; извличам. Не може човек да го измъкне от
къщи.. 3. Изваждам. Измъкна от джоба си един го-
лнм шоколад. 4. прен. С усилие или по нечестен на¬
чин, с насилие вземам, успявам да получа от няко¬
го нешо. По никакъв начин не можеш да измъкнеш
толкова пари от него. — се нпрх. Излизам незабе¬
лязано, скришом. Измъквам се от събрание.
нзмьнквам нсв., измънкам св. прх. Изговарям неясно,
с мънканс. Измънка нещо, но не го разбрахме.
измърморвам нсв., измърморя св., прх. и нпрх. Замър-
морвам изведнъж, изговарям нещо с мърморене.,
нзмърсявам псе.., нзмърся св. прх, Направям нещо да
стане мръсно; изцапвам. Измърсих дрехите си.
измършявявам нсв., измьршавея св. нпрх. Ставам мър¬
шав; отслабвам. Защо си измършавнл толкова?
измътвам «се., нзмътя се. прх. Излюпвам е мътене.
Квачката излюпи пиленца. — се нпрх. Измъпшха се
пиленца.
измЬчвам нсв., измъча св. прх, Подлагам на мъки,
причинявам някому физически или душевни мъки,
страдания, изпитания, трудности. Измъчихме доби¬
тъка с това бързане. Направил признания, за да не
го измъчват повече, — сс нпрх. Изпитвам физическа
или душевна мъка, страдание, умора. Измъчих се с
тази задача.	,
измъчен прил. 1. Който дълго се е мъчил и страдал.
Измъчена женица. 2. Който изразява мъка, страда¬
ние, безсилие. Измъчено лице. Измъчен глас. 3. прен.
Който е направен, осъществен или постигнат труд¬
но, с голямо усилие, с мъка. Измъчен стих. Измъ¬
чена победа.
измъченост ж. Качество или състояние на измъчен,
измяна ж. 1. Нарушаване на верността към някого
или нещо. Измяна на идеята. Държавни измяна. 2.
стесн. Изневяра.
измитам ее нсв., измётна се св. нпрх. 1. Изкривявам се,
изкорубвам сс. Дъската се е изметнала от влагата
или от слънцето. 2. прен. Отказвам се от нещо вече
уговорено, решено, обещано; отмятам се. 3. разг.
Раждам се подобен на някого; мятам се. Изметнал
се е на баща си.
из.мяуквач нсв., измяукам св. нпрх. Започвам извед¬
нъж да мяукам; измяучаам.
нзмяучвам нсв., измяуча св. нпрх. Започвам изведнъж
да мяуча; измяукзам,
и -задрасквам нсв., шиядраскам и изналрйшя св. прх.
Надрасквам докрай, всичко или много; изпонадрас-
квам. Изнадраскал е тетрадките си,
изнаизлйзам нсв. и св., нзиаихляза св. нпрх., само мн.
и 3 л. ед. Излизаме мнозина или всички; изпокаиз-
лизам. Щом свирна тръбата, всички изнаизлязоха
от окопите.
изналягвам нсв, изпалягам св., само мн. и 3 л. ед. На¬
лягаме мнозина или всички; изпоналягвам. Изиаля-
гахме под сенките край реката.
изнамирам нсв., изнамеря св. прх. 1. Създавам, изоб¬
ретявам, измислям нещо ново в областта на наука¬
та, техниката, културата. Изнамирам нов апарат. 2,
разг. Намирам, изваждам от някъде нешо забута¬
но. Откъде си изнамерил сега тази шапка?
нзнапред нарч. разг. Предварително, от по-рано.
изнаедждам нсв., нзиясадй св. прх. Насаждам всичко,
много или на много места,
изнасея вж. изнасявам. ’
изнасилвам нсв., изнасиля св. прх. I. Принуждавам, ч
насила карам някого да извърши нещо. Изнасилили
го да се подпише. 2. Насила, с насилие, по престъ¬
пен начин осъществявам полов акт (с жена, моми¬
че).
изнаейчам нсв., изнасека св. прх. Насичам докрай, на¬
сичам много или всичко.
изиасявам нсв., нзвасея св. прх. Насявам всичко, док¬
рай. Ще изнасеем цялото поле с царевица.	■
изнасям нсв., изнеса св. прх. 1. Нося навън. Прот.
внасям. Момичето изнесе боклука. 2. Изпра¬
щам стоки в друга страна за продажба. България
изнася хранителни стоки. 3. прен. Имам дял в осъ¬
ществяването на нещо, изнършвам (най-важната
част) от някаква работа. Те изнесоха тежестта на
борбата. 4. Съобщавам нещо публично, правя не¬
що достояние на всички. Ще изнесем истината за
. този■ случай. 5. Говоря или чета лекция, доклад, бе¬
седа и под. пред публика, аудитория. Ще изнесе
сказка. — се нпрх. Напускам жилище, за да се пре¬
неса е друго. Прот, нанасям се.
изнАся мн псе., изнесе ми св. нпрх. Имам полза, в мой
интерес е, иде ми на сметка; отърва ми.
нзнатрошавим нсв,, нзна троша св. прх. НДтрошавам
докрай, натрошавам много или всичко,
изначален прил. книж. Който съществува от самото
начало, от най-старо време; изконен, [рус.]
язнашарвам нсв., изнашаря св. прх. Нашарвам докрай,
нашарвам много или всичко. Изнашариха великден¬
ските яйца.
взнашнвам нсв., изаашня св. прх. Шия, ушивам много
или колкото трябва; нашивам. Стегнаха се и изпа¬
тиха дрешки на децата.
^невернше м. и изневёрннца ж. разг. Човек, които е
изневерил или изневерява.
изневерявам нсв,, изневеря св. нпрх. 1, Преставам да
бъда верен някому или на нещо, нарушавам обеща¬
нието си за вярност. Той изневери на общото дело.
Не изневерявай на принципите си. 2. стесн. Осъщес¬
твявам любовна връзка извън брака или извън
признатите, утвърдени, постоянни любовни отно¬
шения. Тя изневери на мъжа си и беше наказана. 3.
За памет, зрение, слух и под. — не действам, не
функционирам нормално, не изпълнявам функции¬
те си.
изневиделица нарч. разг. Ненадейно, внезапно и без да
е ясно откъде, незабелязано. Появи се като изневи¬
делица.
шзuевйра ж. Нарушаване па обещание за вярност.

осъществява не на любовна връзка извън брака или
извън признати, утвърдени, постоянни любовни от¬
ношения. Съдът го призна за виновен поради изневя¬
ра.
взнежвам нов., нзнежа се. прх, Правя някого нежен.
деликатен, чувствителен към настинка и болести.
Много изнежихме това дете! — се ипрх. Ставам
нежен, чувствителен, особено към промени на вре¬
мето. Тая година много ее изнежих, та твърде лес¬
но настивам,
нзнежсн прил. Който е (станал) прекадено нежен и
чувствителен, без физическа издръжливост, та лес¬
но се разболява. И заежени деца.
нзнеженост ж. Качество на изнежен.
изнембга ж. Състояние на отпадналост, липса на си¬
ла; изнемощялост. Отпусна ръце в изиемога.
изнемогвам нсв., изнемогма се. нпрх. 1. Нямам сила,
отпадам физически, преставам да мога; изнемошя-
вам. Те вече изнемогваха в борби с вълните, 2. Стра¬
дам физически или здравословно. Народът изне¬
могва.
нзнемошявам нсв., изнемощея се. нпрх. Губя мощ, ста¬
вам немощен, отслабвам; изнемогвам. Организмът
му изнемощя от недостатъчна храна.
изнемощял прил. Койт о е изгубил мощ, станал е не¬
мощен; отслабнал, отпаднал. Изнемощял от ста¬
рост. Изнемощели от непосилен труд.
изпсмшйлост Ж. Качество или състояние на изнемо¬
щял.
изненада ж. 1. Нещо, което е станало неочаквано, без
да е предвидено. Плениха пи с изненада. 2, Впечат¬
ление, чувство, породено от нещо, което е станало
Изчаквано, непредвидено. Изненадата от това съ¬
битие беше голяма.
язпенадвам нсв., изнел^дам св. прх. Предизвиквам у
някого изненада, правя нещо не очаквано от дру¬
гите, явявам се пред някого внезапно, ненадейно.
Изненада ме тази негова постъпка. Вчера ни изне¬
надаха гости,	’
изнервен прил. Който е обзет от нервна възбуда, кой¬
то лесно сс нервира, дразни. Децата днес са много
изнервени.
изнервям нсв., изнервя св. прх. Системно и продължи¬
телно дразня, нервирам някого, нравя някой да бъ¬
де нервен, раздразнителен, Шумът ме изнервя.
изнеса вж. изнасям..
изнизвам нсв., изнижа св. прх. Освобождавам, изваж¬
дам нещо нанизано. Изниза броеницата. — се нпрх.
1.	Освсбождавдм се, падам, излизам от оа-м, юьдетд
съм бил нанизан. Броеницата се скъса и зърната се
изнизаха. 2. само мп. и 3 л. ед., разг. Излизаме, на¬
пускаме някое място мнозина или всички, обикн. в
редида един след друг. 3. разг. Незабелязано, скри¬
шом напускам някое място; измъквам сс. 4. прен.
За време, дни, години и под. — изминавам, отми¬
навам, протичам. Изнизаха се отпускайте дни.
изниквам псе., изникна св. нпрх. 1. Пониквам. Изник¬
наха първите цветенца. Изникнаха му зъбчета. 2.
разг. Показвам се, появявам се неочаквано, извед¬
нъж. Ти пък ортъде изникна?
изнйшвсм нсв., изпищя св. прх. Вадя нишки ОТ тъкан;
разнищвам. Изниищх чергата.
мзиово нари. Отново, отначало, открай, пак, повтор¬
но. Започнете изково!
износ м. Изнасяне на стоки за продажба в друга стра¬
на или област; експорт. Износът трябва да бъде по-
гο.ι ям от вноса.
изоблекй 303
износвам нсв,, износя св. прх. 1. Нося облекло и обув¬
ки докрай, докато овехтеят или се скъсат.· Тя износ¬
ва дрехите на по-галямата си сестра. Износих всич¬
ко каквото имах. 2. За бременна жена или животно
—	нося, задържам плода в утробата си докрай, до
нормалното за раждане време, — се нпрх, I. За дре¬
хи и обувки — ставам негоден за употреба след
дълго носене. 2. За машини, машинни части и под.
—	изхабявам се, ставам негоден за работа поради
продължителна употреба.
износване ср. Действие или процес по гл,
и з н о с в а м [с е]. Износване на плода. Преж¬
девременно износване.	·
износен прил. Който се отнсся до износ; експортен.
Прот*. вносен. Износни стоки. Износно-вносна
търговия,
износен прил. Който отговаря на интересите на няко¬
го; приемлив. Износни условия. Износна цена. ■
износен2 прил. Който е изхабен от дълго носене или
употреба. Износена дреха. Износени машини.
износеност ж. Качество на износен2; изхабеност,
износител м. и износителка ж. Който прави износ; ек¬
спортьор. Износител па тютюни. Държава износи¬
телка.
износя вж. износвам.
изнудвам нсв,, из^дя св, прх.. Чрез заплаха за разгла¬
сяване на злепоставящи, излагащи, опозоряващи '
някого обстоятелства, сведения факти и под. при¬
нуждавам го да постъпи по определен начин, да
направи нещо. Изнудвам някого за пари. Знаят
много неща за миналото му и го изнудват.
изнудван м. и изнудвачка ж. Лице, което изнудва ня¬
кого.
тзпyдвсчески прил. Който се отнася до изнудвач, Из-
нудваческу похват.	.
изнудвачество ср. Поведение или проява, постъпка на
изнудвал.	,
изнудя вж. изнудвам.
изнурен прил. книж. Съсипан от работа или грижи;
изтощен, уморен. > > Имаш изнурен вид.
изнуренобг ж. книж. Качество на изнурен,
изнурителен прил. книж. Който изнурява; изтощи зе¬
лен.
нзпурявам нсв., изнуря св. прх, книж. Съсипвам от
умора; преуморявам, изтощавам. Нехигиеничният
труд бързо изнурАва. — се нпрх. Съсипвам се от
умора; изтощавам се.
нзо- Съставна част на сложни думи със значение „ед¬
накъв,
подобен“, налр.: изобари, изоглоса, изомери, изомор¬
фен, изоморфизъм, изотермия, изотопи и пр. [гр.)
^зобика-лям псе., изобпкодя св. прх. разг. 1. Заобика¬
лям. Изобиколихме голямото блата. 2. Обикалям,
посещавам много места, страни й под. Изобиколих
«съчки европейски държави.
изобилен прил. Който е в много голямо количество,
среща се, намира се в изобилие; обилен,
изобилие ср. Наличие на много голямо количество от
нещо; обилие, богатство, многотия.
изобмлмобг ж. Качество на изобилен; изобилие.
изобилствам нсв, нпрх. Намирам се в изобилие, в
много голямо количество· В страни с повишено про¬
изводство продуктите изобилстват.
нзобдека вж. изоблича м.

304 изобличавам
изобличавам нсв., изоблича св. прх. Посочвам, изтък¬
вам. с доказателства грешките или престъпленията
на някого, Крадецът беше хванат и изобличен.
изоблмчвм нея., изоблекк св. прх. Обличам мнозина
или всички. Изоблякоха хората, а нас оставиха със
старото.
изобличеше ср. 1. Действие по гл. и з о б л и ч а;
изобличаване, разобличаване. 2. Дума, израз или
действие, с които някой някого изобличава,
изоблич^тел м. и изобличителна ж. Човек, който
изобличава.
изобличителен прил, Който служи за изобличение,
чрез който се изобличава, Изобличителни докумен¬
ти.	»
изображение ср. Образ, картина върху книга, платно
или друга материя. Държавният герб съдържа
изображение на лъв,
изобразител прил. книж. Лице, което изобразява нещо
със средствата на литературата и изкуството. Изоб¬
разител на народните борби за свобода.
изобрязйтелев прил. Който се отнася до изобразяване,
пресъздаване на действителността в художествени
образи, който служи за изобразяване, чрез който се
създават образи. Тропите са изобрзителни худо¬
жествени средства. О Изобразителни изкуства —
общо название на живопис, графика, скулптура и
архитектура, [рус.]
нзобразйтелност ж. ■ книж. Качество на изобразите¬
лен; образност, живост, картинност.
изобразявам псе., изобразй св. прх. Представям, пре¬
създавам нещо във форма на образ, като го опис¬
вам пластично със средствата на изкуството. Писа¬
телите изобразяват живота със средствата на
литературата.
изобретател м. и изобретателна ж. Лице, което изоб¬
ретява, изнамира нещо. Изобретател на парната
машина.
изобретателен прил.. Който е присъщ па изобретател,
който притежава способността да изобретява.
Изобретателен ум.
изобретателност ж. Качество на изобретателен. Той
се отличава с голяма изобретателност. .
изобретателство ср Дейност или проява на изобрета¬
тел. Да насърчаваме рациоишшзаторството, изобре¬
тателството и новаторството.
изобретение ср. 1. Изиамиране, изобретяване. Намира¬
ме се в епоха на изобретения. 2. Изобретен пред¬
мет. Това, което виждате, е ново изобретение.
изобретЯвам нсв., изобретя св. прх. В резултат на твор¬
чески усилия създавам, изработвам нещо, обикн.
апарат, машина и под., което не е съществувало
по-рано; изнамирам, Изобретявам нова машина.
нзббшо нарч. 1. Обшо взето, в най-общ смисъл или
във всяко отношение, пря всички случаи; въобще.
Изобщо през месеца имаше малко валежи. 2. В от¬
рицателно изречение: никак, съвсем. Това изобщо не
ме интересува.
изоглавен пршн прост. Буен, непокорен, с лоши нави¬
ци. Тичат като изоглавени.
июг.лявям нсв., изоглави св. прх. прост. 1. Свалям юз¬
дата, оглавника на добиче. Изоглавих коня да попа-
се. 2, прен. Ставам причина някой да се изоглави.
Не глези детето, ще го изоглавиш. — се ттрх. 1. За
животно, добиче — измъквам се от оглавника, от
юздата. Кучето се изоглави и побягна. 2. прен При¬
добивам лоши навици, ставам непокорен. Децата
са се изоглавили.	.
изогдоса ж. ез. Нанесена върхУ географска карта ли¬
ния, която показва, отразява териториалното разп¬
ространение на дадено езиково явление,
изографисвам нсв., изографисам св. прх. остар. Зогра¬
фисвам.
избколо нарч. диал. Наоколо. Минахме изоколо да не
ни усетят кучетата.
изолатор м. 1. Вещество, което изолира. Гумата е до¬
бър изолатор. 2. Приспособление от порцелан,
стъкло или бакелит във вид на чашка, подложка за
изолиране и механично закрепване иа електрически
проводници под напрежение.	'	.
изолаторен прил, Които се отнася до изолатор, служи
за изолиране (на електрически проводници), Изола-
торни чаши.
изолационен прил. Който се отнася до изолация, който
изолира, служи за изолиране. Изолационна полити¬
ка. Изолационни материали, Изолационно помеще¬
ние.
изолационизъм м, книж. Политика на изолиране на
собствената страна, на отказ от намеса в междуна¬
родните отношения и конфликти,
изолация ж. 1. Отделяне, откъсване от другите, от за¬
обикалящата среда; уединение, усамотяване. Поли¬
тика на изолация, 2. Отделяне на електрически про¬
водник от околните предмети с помощта на
изолатор.	*
изолирам нсв. и св., прх. 1. Отделям от заобикалящата
среда, обстановка. Изолираха го от останалия
сеят. 2. Поставям отделно, като не допускам досег
с други. Изолирам заразно болен. 3. Ограждам, от¬
делям нещо от заобикалящата го среда с изолатор,
с лош проводник на звук, топлина, електричество.
> > Изолиран проводник. 4. спец. Отделям, обосо¬
бявам нешо от някакво вещество, среда, където то
се намира. Изолиран е вирусът, който предизвиква
това заболяване, [от лат.]
изолирбанд м. Напоена с каучук или катран лента за
изолиране на електрически проводници, [нем.]
нзомерен прил. хим. Който се отнася до изомери. Изо¬
мерий свойства. Изомерии съединения.
изомери мн. (нзомер м.) хим. Съединения, които имат
еднакъв състав и молекулно тегло, но сс различа¬
ват помежду си по строежа иа молекулите и по фи¬
зическите и химическите си свойства, [от нем.сгр.]
изопачавам нсв., изопача св. прх. Представям нещо на¬
опаки, в изкривен, неточен вид; преиначавам. Изо¬
пачавам фактите, Той е изопачил всичко, което е
t чул
изопачен прил. Който е представен наопаки, в непра¬
вилна, изкривена форма или съдържание. Изопаче¬
ни факти. Изопачен текст. В изопачен вид.
нзопаченост ж. Качество на изопачен. Изопачсиост на
образите.	<
изопвам нсв., изопна св. прх. разг. Изпъвам, разпъвам,
обтягам. Покривката трябва да се изопне, — се
нпрх. Изтягам се, изпъвам сс, опъвам се, Обича да
се изопне но леглото.
* изоравам нсв., изора св. прх. 1. Свършвам оран, ора
много илн всичко, докрай. Изора ли вчера? Изора¬
ха цялото поле. 2. При оране, с оране изравям не¬
що из земята. Изораха някакви кости. ·
изоставам нсв., изостана св. нпрх. I. Оставам назад,
движа сс или върша, извършвам нещо по-бавно от'

другите или в сравнение с предвиденото, заплану¬
ваното. Да поспрем. че другите доста изостанаха.
Много изостанах с работата. 2. Оставам в същото
положение, състояние. Много книги изостанаха неп¬
родадени.
изоставаш прил. Който изостава. Изоставащи учени¬
ци.
изоставен прил. 1, Който или когото са изоставили
без внимание, грижи; занемарен. Изоставено лозе.
Изоставена къща. Изоставени деца. 2./Пренебрег-
нат, останал самотен. Изоставена жена.
изоставям нсс^ изоставя св. прх. Напускам, зарязвам
някого или нещо, оставям някого или нещо без
внимание, преставам да използвам и да се грижа
за нещо. Изоставих тоя проект. Изоставих се¬
мейството си. — се вьзвр. Преставам да се грижа
за себе си, за външността си; занемарявам се. Съв¬
сем се е изоставил, дори не се бръсне вече.
изостана вж. изоставам.
изостанал прил. Който е останал назад в развитието
си. Изостанало селско сопанство.
изостаналост ж. Качество на изостанал. Умствена
изостаналост. Икономическа и културна изостана¬
лост.
изострен прил. 1. Направен да стане остър. Изострен
кол. Изострена брадва. 2. Остър, заострен. Изост¬
рен нос. Изострен връх. 3. прен. Който се отличава
с по-голяма напрегнатост и съсредоточеност, проя¬
вява се в по-висока степен. Изострен слух. Изост¬
рено внимание. Изострена бдителност. Изострена
чувствителност. Изострена класова борба.
нзостреиост ж. Качество на изострен (главно в 3
знач.),
избстрям нсв,, изостря св. прх. 1. Правя, направям не¬
що да стане остро; наострям, източвам, изтънявам.
Изострям молив. Изострете ножовете. 2. прен.
Увеличавам напрегнатостта и съсредоточеността
на нещо, правя нещо да се проявява по-силно, в по-
висока степен. Това ще изостри вниманието му. Съ¬
битията изостриха кризата. Гладът изостри бол¬
ките в стомаха ми. — се нпрх. 1. Ставам остър. 2.
прен. Ставам напрегнат, започвам да се проявявам
по-силно, в по-висока степен или с по-голяма ост¬
рота. Обстановкита на Балканите се изостря.
изотвъд нарч. прост. Откъм отвъдната страна. Какво
има изотвъд видимото пространство?
изотвън нарч. прост. Откъм външната страна; отвън,
Изот вън къщата изглежда добро.
нзотвътре нарч. Откъм вътрешната страна; отвътре.
Изотвътре страните на съда са влажни.
нзотгбре нарч. прост. Откъм юрната страна. Вижда¬
ха се да слизат изотгоре бавно по пътечката.
изотдалеко. изотдалече и изотдалеч нарч. прост. От¬
към далечно място; отдалеко, отдалече. Те идат
изотдалеч. Много изотдалеко започна разговора.
изотдйре нарч. прост. Изотзад. А след всички, изотди-
ре, се влачеше умореното куче.	*
изотдолу нарч. прост. Откъм долната страна; отдолу.
Изотдолу, покрай селото, се вдига гъст облак прах.
изотзад и (прост.) язотзаде нарч. Откъм задната
страна; отзад, изотдире. Ти стой изотзад.
нзотднен прил. Който се отнася до изотоп. Изотопна
лаборатория. Изотопно лечение.
изотопи мн. (изотоп м.) Атоми на един и същ хими¬
чен елемент с еднакъв брой протони и различен
■ брой неутрони в ядрото, с еднакви химически, но
различни физически свойства. Природният уран
20 . БьЛ1фХЯИ тъ.1кпвсп реч пик
«	изпедепсвам 305
има три изотопа. Радиоактивен изотоп, [от гр.]
изотпред парч. прост. Откъм предната страна; отпред.
Изотпред рокл/ипа ти изглежда по-дълга.
изотсам нарч. прост. Откъм отсамната страна; отсам.
Мини изотсам.
изоттам нарч. прост, Откъм оттатъшната страна;
изоттатък, оттам. И изотсам, и изоттам — все св¬
илата картина.	*
изоттатък парч. прост. Изоттам.
изохквам нсв., изохкам св. нпрх. Заохквам изведнъж,
охкам веднъж или еднократно. Някой изохка е
тъмнината. > > Изохкването се повтори.
изпадам1 нсв., изпадна св. нпрх. I. Падам из нещо или
от някъде. Кърпата му изпаднала от джоба. 2.
прен. Отслабвам, изнемощявам. Изпаднал е от бо¬
лест, та едва ходи. 3. прен. Изгубвам си имота,
- осиромашавам. 4. прен. Озовавам се в някакво,
обикн. лошо положение. Изпадам в беда.
изпЗдвам нсв., изпадам2 св. нпрх., само мн. и 3 л. ед.
Падаме мнозина или всички, изцяло . Зъбите ми из¬
падаха.	-
изпаднал прил. Койчо е налегнат, сполетян от беда,
останал е без средства и живее в нужда. О (Каю^|
изпаднал германец разг. — за човек с лош външен
вид, в окаяно състояние, измъчен, който се скита '
бездомен, живее в нужда.	*
изпапвам нсв., изпапам св. прх. дет. ►Изяждам. Изпи¬
пай си кифяичкати.	·■
нзнпрвам* нсв., нзпйря св. прх. Обливам, заливам с
*	вряла вода или поставям нещо на гореща пара, за
да го изчистя, обеззаразя; попарвам. Изпарвам дре¬
хи.
изпарвам2 нсв., изпаря св. прх. разг. Опарвам, изга¬
рям. — се нпрх. Опарвам се.
изпарение ср. 1. Изпаряване. 2. обикн. мн. Пари, кои¬
то се отделят при нагряване на вода и други теч-
•	ности. Смрадпи изпарения. Вредни изпарения.
изпарител м. техп. 1. Апарат за изпаряване на теч¬
ности. 2. Уред за измерване количеството на изпа¬
рена от почвата или от водна повърхност вода.
изпаря вж. изпарвам1'2.
изпаря вж. изпарявам. .
изпарявам нсв., нзиарй св. прх. Правя нещо да се пре¬
върне в пара. — се нпрх. I. Превръщам се в пара.
2.	прей. разг. Отнети ам бирзъ, махам ае, изчизвам.
Щом започна болт, той веднага се изпари. Надеж¬
дите ни за оправяне се изпаряват.
изпаряем прил. спец. Който може (лесно) да се изпа¬
рява.
юпаряемост ж. спец. Качество на изпаряем.
изпасвам1 нсв., нзпаей св. прх. 1. За тревопасно живот¬
но — паса нещо изцяло, докрай, изяждам с пасене;
опасвам1. Овцете изпиели овеса. 2, За молци, гъсе¬
ници и др. — изяждам, повреждам в голяма степен.
Проветри и прибери дрехите, че ще ги изпасат мол¬
ци. 3. С паша, с пасене изхранвам, отглеждам. По
тия рудини овчарите изпасват грамадни стада.
пзпасвям2 нсв., изпаша св. прх. прост. Удрям силно с
пръчка, ремък, камшик и под,
изнашам [си] и изпитвам |сн| нсв., изпатя (си] св. нпрх.
Претърпявам някаква беда; пострадвам. Той зле си
изпати.	’
изпедепсвам нсв., изпедёнсам св. прх. разг. шег, 1, Изу¬
чавам, научавам нещо много добре. Изпедепсал е

306 изпека
занаята. 2, Научавам, обучавам някого на нещо,
обикн. лошо.
изпека вж. изпичам.
изпепелявам «се., изпепеля св. прх. I. Изгарям нещо
до основи, превръщам в пепел, унищожавам. 2.
прен. Съвсем измъчвам, изтощавам·. Страстта го
изпепели.
изпера вж. изпирам.
изпечен прил. 1. Който е печен достатъчно; опечен.
Изпечен хляб. 2. прен. Който е придобил голяма
опитност, умение, майсторство в нещо; опитен,
обигран. Изпечен работник. Изпечен мошеник.
изпея вж. и з п я'в а м,
изпивам нея., изпия св. прх. I. Пия нещо докрай, пия
всичко. Изпил виното. 2. прен. Правя някой да ста¬
не слаб, немощен, вземам му силата; изсмуквам,
изтощавам, болестта го е изпила.
нзпикавам «се., изпикая св. прх. С пнкаене^изхвърлям,
изкарвам из организма. — се нпрх. Изхвърлям, из¬
карвам събралата се урина докрай,
изпилвам и нзннлявам «се,, изпиля св. прх. Пиля док¬
рай, уработвам с пнлене.
напипвам псе., изпипам св. прх. Изработвам нещо съ¬
вършено, във всички подробности. Шивачът добре
е изпипал палтото. Всичко е идеално изпипано.
изпирам «09,, изпера св. прх. Пера докрай, колкото е
нужно; опирам. Изпра дрехите в три води.
изписвам нсе.., изпиша св. прх. 1. Пиша, написвам, на¬
черта вам буква, знак, дума и под. Калиграфът из¬
писва буквите бавно и вниматемю. 2. Изпълвам,
покривам нещо с писмо, с писмени знаци. Изписах
тетрадката. 3. С писане свършвам, изчерпвам не¬
шо. Изписах два молива. 4. Изрисувам, нарисувам.
Ръката е изписана много внимателно. 5. Правя пис¬
мена заявка, поръчка за доставяне на нещо, обикн.
от друго място. Изписах си книги, от чужбина. 6.
Изключвам, заличавам нещо от някакъв списък
или го означавам, отбелязвам като употребено, из¬
разходвано. 7. Освобождавам (излекуван) пациент
от болнично заведение. — се нпрх. 1. За преживя¬
ване, душевно състояние, чувство — проличавам,
отразявам се, изразявам се (в очите, на лицето). 2.
За молив, перо и под. — свършвам, изчерпвам се
от писане. 3, За писател — изчерпвам сс, преставам
да творя, да създавам (оригинални) произведения.
нзпйсквам нсв., изпискам св. нпрх. Изведнъж издавам
писък; прнпнсквам.	’
Изпит м. Проверка и преценяване на знания, умения
н способности. Зрелостен изпит. Изпит по мате¬
матика. Явявам се на изпит. Пропадам на изпит.
нзпкг прил. С отслабнало лице, изсъхнал, измършавял
от болест или неволя Изпити и бледи в порутен
бордей те пият. Яв.
изпитам вж. изпитван.
изнйпн прил. Който има голям опит, проверен е в
практиката, доказал е качествата, достойнствата
сн. Изпитан боец. Изпитано средство.
изпитание ср. 1. Житейска несгода, трудност като про¬
верка на характера, твърдостта, издръжливостта и
предаността на някого. Той бе преживял много из¬
питания. 2. Проверка, изпробване. Изпитание на
машина.
нзштател прил. Лице, което изпробва, изпитва някак¬
ва машина, механизъм. Летец изпитател.
изпитателен прил. 1. Който се отнася до, който е свър¬
зан с изпитване, изпробване, проверка. Изпитате¬
лен срок. Изпитателен полет. 2. За поглед — който
иска, насочен е да проникне, да долови нещо скри¬
то. [рус.]	.	<·
изпитвам нсв., изпитам св. прх. I. Подлагам на изпит,
проверявам и преценявам знанията, уменията и
способностите на някого. Изпитвам студенти. 2.
Проверявам, изпробвам в действие качествата,
пригодността на нещо. Изпитвам мотор. 3. Чувст¬
вам, преживявам. Изпитвам радост. Изпитвам
страх.
йзпнтеи прил. Който се отнася до изпит. Изпитна ко¬
мисия. Изпитна сесия.
нзпнтнН ж. остар. поет. Изпитание/ Издържахме на
тежки изпитни.
изпичам нсв., изпека св. прх. 1. Пека нещо, докато ста¬
не готово, годно за ядене. Изпечи месото добре.
Изпича на ден по сто хляба. 2. С печене правя нещо
да стане твърдо, кораво. Изпичам тухла. 3. прен.
Научавам, усвоявам нещо добре, усъвършенствам
се в нещо, Изпекох занаята. 4. прен. Подготвям,
уреждам, нагласявам нещо добре; опичам. Добре
изпекоха работата. — се нпрх. 1. Пека се, докато
стана готов, годен за ядене. 2. Ставам опитен, ус¬
воявам нещо добре, приучвам се да върша нещо
както трябва.
изпиша вж. изписвам.
изпищявам нсв., изпищя се. нпрх. Започвам изведнъж
да пищя; изпнскзам,
нзпНя вж. изпи в а м.
изплавам св. нпрх. С плаване излизам; изплувам. Из¬
плавах на брега.
нзпяавям «се., нзплавя св. прх. Оплавям, изплаквам.
Отиват на реката да изплават дрехите.
изплаквам1 нсв., изплакна се. прх. Плакна докрай, из¬
цяло нлн всичко; оплаквам. Изплакнах -сдавете.
О Изплаквам сн очите разг. — получавам удовол¬
ствие, наслаждение, като гледам, виждам нещо ху¬
баво.
изплДквам2 нсв., изплача св. 1. нпрх. Запдаквам извед¬
нъж; проплаквам. Жената изплака. 2. прх. прен. [С
плач] изказвам, изразявам страдание, болка, мъка.
— се нпрх. разг. С плач изказвам болките, неволята
сн. О Изплаквам сн очнте — плача много,
изплакна вж. изплаквам!
изплатя вж. изплащам.
изпл0ча вж. изплаква м2,
изплашвам нсв., изплаша св. прх. Внушавам някому
страх, правя, ставам причина някой да нзпнта
страх; уплашвам. Бомбите затрещяха и ни изпла¬
шиха. — се нпрх. Обзема ме страх, уплаха; уплаш¬
вам се.
изплащам нсв., изплатя св. прх, 1. Плащам на части,
на срокове. Ще изплаща апартамента още три го¬
дини. 2. Плащам вснчко дължимо, плащам изцяло,
докрай; издължавам се. Още не съм изплатил ста¬
рия дълг.
нзплашапе ср. Действие по гл. изплащам.
О На изплащане — при условие купеното да се
плаща на части на срокове. Купих мебели на изп¬
лащане.
изплевявам и нзплевнм нсв., нзнлевя св. прх. Плевя
всичко, докрай; оплевявам.
язплёзвам нсв., изплезя се. прх. В съчет. с език —
изваждам езика от устата сн, — се нпрх. 1. Изваж¬
дам си езнка навън, 2, Показвам сн езика някому.

! обикн. като израз на подигравка шш шеговито пре-
♦	дизвикателство. О Изшшзвим език разг. — измо-
j рявам се, преуморявам се от тежка работа, дълго
*	ходене и др.	-
|	мзплесвим се нсв., нзплСсии се се. ипрх. 1. Хлъзгам се.
I та се отмествам, отивам встрани или падам. 2,
прен. Избягвам от някакво задължение; изключ¬
вам, изплъзвам се.
,	нзгылаквэм нсв., изплёскам се. прх. Изцапвам, нинип-
вам; оплескаем,	*
|	нзплесиа се еж. изплесвам се.
изплета вж. изплитам.
пзплещвам нсв., нзилСщя св. прх. разг. неодобр. Казвам
изведнъж нещо не на място; изплямпвим.
изплйсквим нсв., изплискам св. прх. С плискане разли¬
вам, изливам. — се нпрх. Разливам, се, изливам се
. с плискане. Водата от съдовете се е изплискала.
изплитам нбв., и.зплетИ св. прх. С плетене изработвам;
оплитам. Изплетох си пуловер.
изплувам св. нпрх. 1. С плуване излизам; изплавам.
Едва изплувах на брега. Нещо изплува на повърх¬
ността на водата. 2. прен. Появявам се, показвам
се, ставам виден, забележим, осезаем. Слънцето из¬
плува иззад облаците. В съзнанието ми изплуваха
спомени.
изплъзвам се нсв., пзп.тьзпа се св. нпрх. 1. С плъзгане
. излизам, измъквам сс или изпадам от някъде, не се
задържам. Сапунът ми се изплъзна из ръцете. 2.
разг. Излизам, измъквам се от някъде, без да ме
видят, забележат; изхлузвам се. 3. прен. Успявам да
се отърва, да избягам от някаква работа; изклинч-
аам,
изплювам нсв., изплюя св. прх. С плюене, плюване из- ·
* хвърлям. Изпиой костилката. О Изплювам камъ¬
чето — преставам да мълча, казвам нещо, което
(дълго) съм скривал.
мзшлЬаквам нсв., изплЮскам св. прх. неодобр. Изяж¬
дам или изпивам. Кога изплюскахте боба? Скрий
ракията, че той я изплюсква на бърза ръка.
изплющявим нея., изплющя св. нпрх. Заплющявим из¬
веднъж. Камшикът изплющя и конете литнаха.
изплюя вж. изплюва м-
изплЯмпвам нсв,, взплЯмпам св. прх. Казвам изведнъж
нешо не на място; изплещвам.
изплясквам нсв., изпляскам св. нпрх. Започвам за
пляскам изведнъж. Той изпляска с ръце.
нзпо Представка за образуване на глаголи, означава¬
щи, че действието засяга много или всички обекти
или се извършва, изтърпява от много, мнозина или
всички, напр.: изпоболявам се, изпобърквам, изпогаз-
вам, изпогубвам, изпозабравям, изпоплашвам, изпо-
разваяям и пр.	‘
изпЫю.лшзам |се] нсв., изпо6олСя [се] св. нпрх., само
мн. и 3 л. ед. Поболяваме, разболяваме сс всички
щш мнозина. Изпоболяхме се от малария.
изпобърквам нсв., изпобъркам св. прх. Обърквам мно¬
го или всичко. Изпобъркахте сметките~
изповед ж. 1. църк. Съобщаване, признание, покаяние
за извършени грехове пред свещеник, духовно лице.
Изповедта е едно от седемте тайнства на църква¬
та. 2. Пълно и откровено изложение, разкриване
на мисли, чувства^ разбирания.
изповедалня и изповедня ж, Място в църква за изпо¬
вед, изповядване.	·
изповедание ср. Религия, вероизповедание,
нзповеден прил. Който е присъщ на изповед, има ха¬
рактер на изповед. Изповеден тон.
изпокалвам 307
изповедник м. и (рядко) ниювСлмнци ж. I, само м,
църк. Свещеник, пред когото се изповядват. 2 Бли¬
зък човек, пред когото някой разкрива своите мис¬
ли, чувства, преживявания,	.
изповСдня вж. изповедалня.
изповехна вж. и з п о в я х в а м.
изповядвам нсв., изповядам ся. прх. 1. Излагам, съоб¬
щавам откровено провиненията са или своите мис¬
ли, чувства, преживявания. Изповядай ми какво ти
тежи на душата. 2. църк. За свещеник, духовно ли¬
це — изслушвам, приемам изповед. Поп Еньо беше
млад поп и не изповядваше. Ваз. 3, Приемам, при¬
върженик сьм на някоя религия, учение, възгледи и
др. Каква вяра изповядвате? — се нпрх. 1. Призна¬
вам греховете си пред духовно лице, правя изповед.
2. Разкривам пред някого своите чувства, преживя¬
вания, мисли, разбирания.
изповядвам нсв., изповСхни св. нпрх. Увяхвам, повях-
вам много, увяхваме много, мнозина или всички.
Цветята изповяхнаха от жегата,
изпогИзвам нсв., изпогИзй св. прх. С газене смачквам,
стъпквам много или всичко. Минали през ливадата
и изпогазили тревата.	(	ф
изногарям1 нсв., изпогорй, мия. св. изпогорйх, св, прх.
Горя, изгарям голямо количество или всичко, Из¬
погорихме гората да се топлим.
изпогарям2 нсв., изпогоря, мин. св. изпогорях, св. нпрх.
Изгарям много, на много места или във висока
степен, изгаряме мнозина или всички. Изпогорях на
тоя пек.
идни'йвам псе., изпотила св. нпрх. 1. само мн. и 3. л.
ед. Загиваме мнозина или всички. Колко народ из-
погина през войните! 2. разг. Изтърпявам, понасям
големи трудности, мъки, страдания. Изпогинахме
от работа. Ще изпогипете на тоя вятър,
изпогоря вж. и з π о г а р я м12,
изпогубвам нсв., изпогубя св. прх. 1. Губя, изгубвам
много или всичко; ризгубвим. Изпогубих ключовете
от всички шкафове, 2. Погубвам мнозина или всич-
' ки. Тези кръвопийци изпогубиха света.
изп^д предл. За означаване, че нещо става, извършва
сс в посока навън от място, което се намира под.
нещо друго. Измъкна се изпод леглото О Изпод
вежди гледам и под. — скришом, крадешком
или намръщено, сърдито,
изподерй вж. изподирам,
изподйр и нзподнре нарч. прост. 1. Отзад, изотзад. 2,
После, отпосле.
изподирам псе., нзподерй св. прх. Издирам много или
всичко. Изподрах си дрехите в тая гора. > > Ви¬
соко над изподраните червени знамена бич от пур¬
пурни пламъци вей. Гео М.
изподрисквам псе., изподраскам и изподрйщя св. прх.
Драскам много, всичко или всички. Котката из-
подраскала детето.
изпожйлиам нсв., изпожйля св, прх. За пчела, оса —
• жиля, ужилвам на много места или мнозина. Не
бъркай в кошера, че те изпожилват пчелите.
изпозибривям нсв., изпозибрйвя св. прх. Забравям мно¬
го неща или всичко, съвсем забравям, Знаех много
приказки, но съм ги изпозабравил.
изпокилвим нсв., изаокИлям св. прх. разг. Калям, из-
калвам много неща или всичко. Изпокаляхте ми
чергите с мръсните си обуща.

308 изпокапвам
нзпокапвам нсв., изпохапя св. 1. прх. Капя, окапвам,
накапвам нещо на много места или всичко, всички.
Изпохапа си дрехите с манджа. 2., нпрх,, само ми.
и 3 л. ед. Капваме, окапваме много, мнозина или
всички. Листата на дърветата изпохапаха. Изпоха¬
пахме от умора.
мзпокАрвам се нсв., изпокарам се се. нпрх. Карам се,
скарвам се с мнозина или всички. Изпокарах се с
колегите си.
изпокривям нсв., изпокрия св. прх. Скривам много,
мнозина или всички: Спекулантите ще изпокрият
храните. — се нпрх., само ми. и 3 л. ед. Крием се,
скриваме се мнозина или всички. Изпокрихме се из
гората.
нзаокършвам нсв., нзпокърша св. прх. Кърша, окърш-
вам нещо много, съвсем, окършвам много неща
или всичко. Вятърът изпокьрши гората. — се нпрх.
Ябълката ще се изпокьрши от плод.
излокъсвям нсв., изпокъсам св. прх. 1. Късам, скъсвам,
окъсвам нещо на много места, окъсвам много или
всички. Изпокъсал си дрехите. 2. Късам, откъсвам
много или всички. Изпокъса цветята в градината.
— се нпрх. Дрехите му се изпокъсаха.
използваем прил. Който може да бъде използван,
използваемост ж. Качество на използваем.
използвач м. и използвания ж. Човек, които по непоч¬
тен начин използва другите, за да извлича облаги
за себе си,
изпёлз|у|вам нея. и св., прх. Употребявам, служа си с
нещо, извличам полза от нещо или от някого. Мо¬
же ли да използвам вашия телефон? Това не се из¬
ползва за храна. Използват го за работа.
изполица ж. Вид аренда, арендни отношения, при
които (обикновено) половината добив от нива, гра¬
дина и пр. се взема от притежателя, собственика, а
другата половина остава за работника. Раздал си
нивите на изполица, а той лежи под сенките, Взе¬
мам па изполица.
изполичар м. и изполнчДрка ж. Човек, които взема и
работи нещо иа изполица.
изполнчарскн прил. Който се отнася до изполичар.
Изполичарски труд.
мзполячарство ср. Работа, поминък на изполичар,
кзполомйвам псе., изполомй се. прх. книж. Издочуп-
вам, изпотроша вам. Бурята изполоми гората.
нзпольгвам нсв., нзполъжа св. прх, разг. Лъжа, излъг-
вам мнозина или всички.
изполАтвам нсв., изполягам св. нпрх. разг. Изионаляг-
вам.
мзпомачквам нсв,, изпомачкам св. прх. разг. Мачкам,
нзмачквам нещо много или много неща, всичко.
Изпомачкахме си дрехите.
нзпомеждУ предл. прост. Измежду, всред. Изпомежду
нас никой не е против това предложение..
язобшшам нсв., напомпам св. прх. С помпа, с помпане
изтеглям, изсмуквам, изкарвам навън вода или
друга течност.
нътназрясквам нсв., изпит драскам и нзлонадращи св.
прх. разг. Надрасквам много неща или всичко, над-
расквам на много места или изцяло. Изпонадраска-
ли стените.
ишомадупчвам нсв, нзпоиадупча св. прх. разг, Надуп-
чвам много кеша, всичко или нещо на много места.
Куршуми итонадупчиха стените.
из попаизлизам нсв., нзпоняиълязя св. нпрх., само мн. и
3 я. ед. Излизаме мнозина или всички,
нзпонакЧсвам нсв., нзпонакъсам св. прх. разг. Накъс¬
вам много, всичко или нещо на много места,
изпоналишам нсв., изпоналягам св. нпрх., само мн, и
3 л. ед. разг. Лягаме, налягваме мнозина или всич¬
ки. Изпоналягахме на тревата.
нзпоналН^ам се нсв., изпонапйя се св. нпрх, само мн. и
3 л. ед, разг. Напиваме се мнозина или всички,
изпонаправям нсв., нзпонаправя св. прх. разг. Напра¬
вим много неща или голямо количество от нещо. .
Хората изпонаправиха големи къщи.
изпопаейчам нсв., изпоиасека св. прх. разг. Насичам
много, всичко или нещо на много места,
канонадая-м псе., изпогёдам св. нпрх., само мн. и 3 л.
ед. разг. Падаме мнозина, всички или много, в го¬
лямо количество. Тръснах дървото и ябълките изне¬
надаха.
нзиоилашвам нсв., напоилата св. прх, разг. Изплаш¬
вам много, мнозина или всички. Изпоплашихме де¬
цата с тия гърмежи. — се нпрх., обикн. мн. и 3
а. ед. Изплашваме се мнозина или вцички.
нзпоразболявам се нсв., изпоразболея се св. нпрх., само
мн. и 3 л. ед., разг. Разболяваме се мнозина или
всички,	-
нзпоразв&лям нсв., нзпорязвалй св. прх. разг. Развалям
много, всичко. — се нпрх. Машините се изпоразва-
лиха до една.
взпбртвам нсв., изпортя се. прх. разг. Развалям, поха¬
бявам. Идеята била изпортена от недалновидни хо¬
ра. [рус.| ·
нзпорязвам нсв., изпорежа св. прх. разг. Порязвам,
нарязвам, орязвам много или всички, порязвам на
много места. Изпорязах си пръстите.
изпосквам нсв., изпоскям и изпощя св. прх. Пощя всич¬
ко, докрай.
изп^1ал^ам нсв., изпосталеа св. нпрх. Отслабвам
много, ставам мършав, постал; измършавявам. Той
яздеше една изпосталяла кобила.
изпосьбарям нсв., изпосъборя св. прх. разг. Събарям
много, всичко,
изпотен прил. 1. Който е покрит или пропит с пот. 2.
Който е покрит с влага, с втечнени водни пари. Ни¬
що не· се вижда през изпотените стъкла на прозоре¬
ца. „	ι
нзпотрошавам нсв., изпотроша св. прх. разг. Триша,
стришавам много, всичко. Не остана здрава чиния
—	всичко изпотроши. — се нпрх. Всички съдове се
изпотрошиха.
изпогънквам нсв., изпотъпча св. прх. Тъпча, стъпквам
много неща или всичко. Изпотъпкаха тревата.
изпотявам нсв., изпотя св. прх, 1. Причинявам отделя¬
не на пот, правя някой да се покрие е пот. 2, Правя
нещо да се покрие с влага от втечнени водни пари.
—	се нпрх. 1. Избива ме пот, покривам се с пот.
Изпотих се от притеснение. 2. Покривам се с влага
от втечнени пари. Прозорците на кухнята се изпо-
, тиха.
изпохяпвам нсв., изпохапя се. прх. разг. Хапя, ухапвам
много, мнозина или всички, ухапвам на много мес¬
та. Изпохапаха ни комари.
нзпохарчлям исв., нзпохарча св, прх. разг, Харча, по-
харчвам много или всичко,
издонапвам нсв., нтпоцапам св. прх. разг. Изцапвам
много неща или всичко, изцапвам нещо на много
места.
изпочупвам лее., изпочупя св. прх. разг. Чупя, счупвам

много или всичко. Изпочупили са прозорците. — се
нпрх. Стъклата се изпочупиха от взрива.	,
взиоДждам псе., изпоям св. прх. разг. 1. Ям, изяждам
много неща или всичко. Изпоядоха кокошките в се¬
лото. 2. За молци — прояждам дреха, кожух и др.
на много места. Молци изпоядоха шубата. 3. Ухап¬
вам па много места; изпохапвам. Изпоядоха ме ко¬
мари.	*
изправен1 прил. Който стои или се намира в отвесно
положение.
изправен2 прил. 1. Точен, редовен, грижлив, старате¬
лен. Като отговорник той е много изправен. 2. Кой¬
то е в ред, отговаря на определени изисквания и с
в състояние да работи, да действа според предназ¬
начението си. Документите му са изправни. Маши¬
ната е изправна, [рус.] - 1	*	‘
изправител м. техн. Токоизправител,
изправителен прил. Който е свързан с превъзпитаваме,
изправяне на лица с лошо поведение, на провинени
липа; поправителен. Изправителен дом. Изправи¬
телни мерки.
изправност ж. Качество на изправен2. Документите
ми са в изправност. Отговарям за изправността на
машините.
изправям нсс^ пзпрйвя св. прх. 1. Поставям нещо лег¬
нало да стои право, променям положението на не¬
що от хоризонтално-в отвесно. Изправи всички кни¬
ги на тази лавица. 2. Правя нещо криво, изкривено
да стане право. Изправям ръб. Изправям игла за
плетене. 3. Заставям някого да стои прав заради
някакво провинение. 4. Оправям, намествам навех¬
ната или изкълчена става. 5. прен. Превъзпитавам,
отучвам някого от лоши навици, вкарвам го в пра¬
вия път; поправям. — се мрх. Ставам, заставам
прав. Изправих се и застанах мирно. Косите ми се
изправиха.
нзпражнёния мн. (изпражнение ср.) Непотребни, неиз¬
ползвани, неоползотворени от организма твърди
вещества, които се изхвърлят през задния проход
на човек или животно; екскремеити, лайка,
изпразвам нсв., изпразня св. прх. 1. Правя нещо да ста¬
не празно, като изваждам съдържанието му. Изп¬
разнихме джобовете си. 2. а. Изваждам патрона от
натрош-шка на огнестрелно оръжие, б. Гръмвам,
произвеждам изстрел. Исках да изпразня пушката
си по тях. 3. Изпивам (съдържанието на чаша, бу¬
тилка и под.). Изпразнихме набързо чашите. 4. Ос¬
вобождавам, напускам, изоставям (място, служба,
квартира); опразвам. Ще изпразните къщата още
днес. — се нпрх. 1. Ставам празен, свободен. 2. За
мъж или мъжко животно — изхвърлям семенна
течност.
изпразване ср. 1. Действие по гл. и з п р а з в а м.
2. Еякулапия. .
изпраксам се вж. изпраксвам с с.
изпрйсан прил. разг. Който има голям, достатъчен
опит, отличава се с голямо умение; изкусен .
изпрЯксвам се пев., нзпраксам се св. нпрх. разг. Доби¬
вам опит, умение, ставам изкусен майстор в нещо.
[от гр.]	·
изпра еквам нсв., нзпрЯскам св. прх. и нпрх. Праскам
изведнъж. *	,
изпратя вж. изпращам.
ншр;ашвам нсв., изпраща св. прх. 1. Покривам някого
или нещо с прах; напрашпам. 2. Напрашвам мно¬
зина или всички.
изпращам псе., изпратя св. прх. 1. Давам нещо да бъде
изпрёчвам 309
занесено, откарано, доставено някому или някъде;
пращам. Чака да му изпратите писмо и пари. Изп¬
ращам колет. 2. Карам някого, поръчвам някому
да отиде някъде, за да свърши нещо; пращам. Из¬
прати го за хляб. 3, Придружавам гост до някъде,
когато си отива; изпровождам. Изпратих гостите
до спирката на автобуса. 4. Съпровождам, придру¬
жавам до гара, пристанище й под. някого, който
заминава, за да се сбогуваме. 5. Придружавам по¬
койник до гроба, присъствам на нечие погребение;
погребвам. Миналия месец изпратиха стария, 6.
Накарваха, заставям някого да се махне, да не ми
пречи; отпращам. Той може да те изпрати много '
рязко.	’
изпращач м. и изпращачкя ж. 1. Човек, който изпра¬
ща нещо по поща, влак и др.; подател. 2. Човек,
който изпраща някого (на дълъг път). Прот.
■	пос р е щ ач.
изпращйвам нсв., изпращя св. нпрх. Започвам изведнъж
да пращя. Огънят изпращя.
изпреваря ж. рядко. Изпреварване; надпревара,
изпреварвам и изпреварим нсв., изпреваря св. прх. 1.
Минавам, излизам по-напред, пред някого при дви¬
жение; задминавам. Няколко коли вече ни изпрева¬
риха. 2. Извършвам, осъществявам някакво дейст¬
вие или ставам, извършвам се преди или по-бързо
от някой друг, нещо друго. Единият посегнал към
оръжието, но другият го изпреварил. Не изпревар¬
вай събитията. 3. Пререждам,
изпревървявам се нсв,, изпревървя се св. нпрх., само
дгм. и 3 л. ед. разг. Вървим, преминаваме един след
друг мнозина иди всички; изпровървявам се. Цяло
село се изпревървя да го види.
изпреварвам се псе., изпревървя се се. нпрх., само мн,
и 3 л. ед. прост, Превървяме се мнозина или всич¬
ки; изпревървям се, изпревървявам се. Цяло село се
изпревърви да го види. *
изпревървя се еж. изпревървям се.
изпревървя се еж. изпревървявам с е.
из превързвам нсв., нзиревържа св, прх. Превързвам
мнозина или всички. t
нзарё|Т1а вж, изпрягам.
изпреда вж, и зпр и д ам.
изпреди нарч. ’(и предл.) диал. По-рано, преди, отпре¬
ди. Изпреди той не туряше капка в устата си.
щзпрекопавам нсв., нзпрекопая св. прх. разг, Прекопа-
■	вам много или всичко.
изиремёстиам нсв., мзпреместя св. прх. разг. Премест¬
вам много неща или всичко,	‘
изпрела двам се нсв., ^преиздам се св. нпрх. диал. На¬
дявам се, очаквам дълго, напрегнато и мъчително,
изпренасям нсе., изпрелсеа св. прх. разг. Пренасям
много 'неща или всичко.
нзпреписвям нсв., изпрел йша св. прх. разг. Преписвам
мною или всичко.
изпречвам нсв., изпреча св. прх. 1. Поставям нещо
пред някого или пред друго нещо, за да създам
спънка, пречка, препятствие; препречвам. 2. Изпра¬
вям, издигам нещо, правя някой да застане, ' да се
изправи пред някого или нещо (за да бъде видян,
забелязан). Изпречиха пред пас едно високо момче.
— се нпрх. Заставам, появявам се пред някого или
нещо. Нещо се изпречи на пътя ми. Все тази кар¬
тина сс изпречва пред очите ми.

310 изпридам
нзпрндам нсв., изпредй св. прх. Преда докрай, всичко,
уработвам с предене. Изпредохме вълна за чорапи
на всички. ,
изприказвам нсв., изприкОжа св. прх. разг. Казвам
много неща или всичко. — се ипрх. Говоря, приказ¬
вам до свършване, изказвам всичко. Най-сетне,
след като сс изприказваха, разделиха се.
изприпквам псе., нзпрйшкам св. нпрх. С припкане сти¬
гам, отивам до някъде; изтичвам. Изприпкай до
чешмата за пряспа вода.
нзпрнгсснявам нсв., излритесня св. прх. разг. Притес¬
нявам много, в много висока степен. — се нпрх..
Притеснявам се много, обзема ме голямо притес¬
нение. Много закъсняхме, нашите вече са се изпри-
теснили.
изпрйщвам се псе., изпрнщя се св. нпрх. Покривам се
с пришки. Хванала дула вретено, та н се изприщили
ръцете.
изпробвам нея. и св., прх. 1. Проверявам, установявам
състоянието, годността, възможностите на нещо да
работи, дейст ва, функционира според предназначе¬
нието си. Автомобилите се изпробват и върху лоши
пътища. 2. Правя проба на дреха, проверявам дали
е според ръста ми, стои ли ми добре,
изпроводя вж. изпровождам.
изпроводяк м. 1. Прощаване, раздяла, сбогуване, ко¬
гато някой тръгва на далечен път. На изпроводяк
той ме почерпи. 2. остар. Подарък в пари, който
тръгващият на далечен път дава на изпращачите,
изпровождам нсв., изпроводя св. прх. 1. Съпровождам,
придружавам донякъде гост, когато си отива, или
някого, който заминава. 2. нар. Изпращам някому
нещо по някой друг. Изпроводих му дрехи и храна.
изпровървявам се нсв., нзпровървя се св. нпрх., само
*	ми. и 3 л. ед. разг. Вървим, преминаваме някъде
един след друг, в редица мнозина или всички; изп-
ревървявам се.
изпровървям се нсв., нзпровървя се св. нпрх., само ми.
и 3 л. ед. прост. Провървяме се мнозина или всич¬
ки. Изпрозърви се цяло село. за да види госта.
нзпровървя се вж. изпровървям сс.
нзпровървя се вж. изпровървявам се.
.	нзпродавам нсв., нзпродам св. прх. Продавам, разпро¬
давам много, всичко. Изпродадох си и книгите.
I	взлродупчвам мсв., нзнродупча се. прх, разг. Продулп-
вам много неща или всичко, продупчвам нещо на
много места. Куршумите бяха изпродупчили тма-
' рипапш.
изпробвам нсв., изпрося св. прх. С просене добивам не¬
що. Изпросих си от момите тези цветя.
мзпростея вж. изпростявам.
взпросгшзам нсв., йзпросгива св. нпрх., само мн. и 3 д.
ед. разг. Простиваме мнозина вли всички,
изпро^* дявам се нсв., изироттудя се св. нпрх., само
мн. и За. ед. разг. Простудяваме се мнозина или
всички.	♦
изпростявам нсв., тиростея св. нпрх. разг. Ставам
прост; опростявам,
изпрося вж. нзпросвам.
язпрчнттм нсв., изпрочета св. прх. разг. Прочитам
много, всичко или всички (книги, вестници, статии
И Т.Н,).
излружвам нсв., нзпружа св, прх. разг. Просвам, прос¬
тирам, протягам. Итружил си краката досред стая¬
та. — се нпрх. Изпружил се па леглото и заспал.
изпръквам нсв., изпръкна св. нпрх. прост. Показвам
се, появявам се, изниквам изведнъж; пръквам се.
изпрьсвам псе., нзпр^сна св. ппрх. разг. За око — из¬
лизам из орбитата. Очите да ми, лельо, изпръснат!
Нар.п.	·
нзпръсквам нсв., изпръскам св. прх. 1. Напръсквам,
опръсквам с капки вода, кал и пр. Едип автомобил
ме изпръска. 2. Пръскам, напръсквам изцяло, док¬
рай. Итръскихте ли лозето?	'
изпръсна вж, изпръсвам.
нзпр^Ьхвам псе., изпръхна св. нпрх. 1. Изсъхвам, та се
сипя или роня. Земята е изпръхнала. > > Из пръх¬
нал 'хляб. 2. За кожа, лице — засъхвам и се покри¬
вам с лишеи. От вятъра лицето ми изпръхна.
нзпръэтявам нсв., изпръхтя св. нпрх. За кои — запръх-
тявам изведнъж. Конят изпръхтя бодро.
изпрягам нсв., изпрегна се. прх. 1. Освобождавам
впрегнато животно, добиче от ярема. Изпрегни во¬
ловете и ги напой. 1. Освобождавам кола, плуг и
под. от впрегнатия добитък. Изпрегна колата нас¬
ред пътя.
изпсувам св. 1. нпрх. Изведнъж започвам да псувам,
изричам псувня. Ядоса се и изпсува, 2. прх. Напсу¬
вам някого, мнозина или всички,
изпъквам нсв., изпукам св. разг. 1. нпрх. и прх, Изгър¬
мявам. Изпукаха няколко пушки. Изпукахме си
патроните. 2. нпрх., само аш. и 3 а. ед. презр. Из¬
мираме. Докато богатите се наканят, сиромасите
ще изпукат. 3, прх. презр. Изпивам или изяждам
много, всичко, Докато се обърна, те изпукали
ракията. '
изпулвам нсв., изпуля св. прх. разг. Ококорвам, об-
лещвам, изблещвам (очи); опулвам. — се нпрх.
Ококорвам се. Какво си се изпулил насреща ми?
изпускам и изпущям нсв., изпусни св. прх. 1. Оставям
да падне на земята нещо, което съм държал. Из¬
пуснах сапуна. 2. Оставям да се освободи, да се
отърве, да се измъкне от ръцете ми някой или не¬
що, което съм държал. Бях уловил шареното петле,
но го изпуснах. 3. прх. и нпрх. За съд, вместилище
— не съм добре затворен, пробит съм, та давам
възможност на това, което се вмества, съдържа, да
излиза. Предната гума на колата изпуска. 4. От де¬
лям от себе си; издавам, пущам. Кремъкът при удар
с огниво изпуща искри. 5. Не успявам да се възпол¬
звам от нещо, оставям нещо да отмине, да преми¬
не, без да го използвам; пропускам. Изпуснахте
удобния момент. Изпусна влака. — се нпрх. Невол¬
но, несъзнателно, без да искам казвам или извър¬
швам нещо, което не бива, не трябва да се казва,
върши.
изпускател м. техн. Съоръжение за изпускане на вода
от водоеми.
изпускателен прил. техн. Който се отнася до изпуска¬
тел.	*
нзнухвам нсв., язпухам св. прх. Изтупвам килим, дре¬
хи и др. от прах; опухвам:
нзпухтявам нсв., нзпухтя св. нпрх. Започвам изведнъж,
ненадейно да пухтя.
нзпушвам нсв., изпуша св. прх. 1. Пуша цигара, лула
докрай, свършвам нещо с пушене. Изпушихме му
цигарите. 2. Запушвам, затулям много или всички
дупки, пукнатини и под. Наесен изпушваме всички
цепнатини по вратите и прозорците.
изпушквам нсв., нзпушкам св. разг. 1. нпрх. Пушкам
изведнъж; изгърмявам. 2. прх. С пушкане нзразход-

вам, изчерпвам. Изпушкал си барута, 3. прх. С
пушкаке избивам. Изпушкал мишо дивеч.
изпъвам «се., изпъна се, прх. Изтеглям, обтягам, опъ¬
вам нещо, за да се удължи или изправи. Всички из¬
пъват шии да видят по-добре, — се нпрх. Опъвам
се. изтягам се. Легни и се изпъни хубаво.
изяждам нсвч изпъдя са. прх. I. Правя някой да се
отдалечи, карам, заставям някого или нещо да се
махне, да напусне дадена място; отстранявам, про¬
пъждам, изгонвам. Изпъди децата да играят на
двора. Изпъдиха го от селото. 2. Лишавам от ра¬
бота, уволнявам от служба. Чорбаджията изпъдил
и тоя ратай/
изпъквам нсв., изпЬкна се. нпрх. 1. Издавам се, изли¬
зам напред, навън или над някаква повърхност; из¬
дувам се. Очите му са изпъкнали. 2. прен. Хвърлям
се в очи, проявявам сс с нещо пред други, над дру¬
ги. Изпъква навсякъде с любовта си към потиснати¬
те.	9
изггакнал прил. Който -с излязъл, издал се е напред
или нагоре; издут. Изпъкнали очи. О Двойно иззи¬
дала леща - леща, която е издута от двете страни,
из1^1^|^2а^1О(сг ж. 1. Качество на изпъкнал. Очила с го¬
ляма изпъкналост. 2, Изпъкнало място; издутина,
подутост. На челото си има голяма изпъкналост.
изпивам и изпълним нсв., изпълня се. прх. 1. Нали¬
вам, насипвам или наслагвам в нещо толкова, кол¬
кото то може да побере. Изпълнила гардероба си с
дрехи. 2. Слагам, турям, внасям, нареждам някъде
много неща, стоки, материали. Изпълниха дюкяна
със стока. 3. само мн. и 3 л. ед. Събираме се, струп¬
ваме се, дохождаме мнозина на дадено място. На
' неговите сказки народът винаги изпълваше салона.
Гости изпълниха къщата. 4. Запушвам, затъквам
дупки и цепнатини. Изпълни всички пролуки на вра¬
тата. за да не зее. 5, Навършвам определена въз¬
раст, определен брой години. На Коледа изпълних
12 години. 6. прен. За мисъл, чувство, настроение и
под. — обземам, обхващам някого (или нещо) из¬
цяло. Радост изпълни сърцето ми. — се нпрх. Из¬
пълних се с уважение към този човек.
изпълзявам псе., изпълзя св. нпрх. 1. С пълзене изли¬
зам от затворено място навъп. Змията бавно изпъл¬
зя изпод камъка. 2. Придвижвам сс, достигам с пъл¬
зене до определено място. С голяма предпазливост
изпълзяхме до телепата мрежа.
изпълком м. Изпълнителен комитет, [съкр-]
изпълнение ср. I. Осъществяване, извършване на нещо
в съгласие с някаква заповед, желание; план. проект
и т.н. Хубав план, но лошо изпълнение. Загинал в из¬
пълнение на служебния си дълг. 2. Възпроизвеждане,
пресъздаване на сценичен образ, на литературно
или музикално произведение, обикн. пред публика.
Певицата даде рядко по красота изпълнение.
изпълним прил. Който може да се изпълни, да се осъ¬
ществи. Този план е изпълним.
изпълнител м. и изпълнителка ж. !. Този, който из¬
вършва, осъществява нещо в съгласие с някаква за¬
повед, желание, план, проект. Ние сме изпълнители
на стопанския план. Изпълнители на чужда воля. 2.
Липе, което изпълнява, възпроизвежда литературно
или музикално произведение, пресъздава някакъв
образ. Изпълнители на литературно-музикалната
програма са само деца.
изпълнителен1 прил.. Който изпълнява, осъществява
пост попе ното от законите. Изпълнителна власт.
\> Изпълнителен лист юр. — писмен документ на
изработвам 311
съда, въз основа на който се изпълняват влезли в
сила решения, присъди и др. съдебни постановле¬
ния.
изпълнителен2 прил. Който съвестно върши работата
си, който изпълнява заповедите на началниците си
и разпорежда ни ята на закони, правилници, устави
и т.н.; редовен, послушен, добросъвестен. Изпълни¬
телен служител. Изпълнителен ученик.
изпълнителност ж. Качество на изпълнителен2; редов¬
ност, послушносг. добросъвестност.
изпълнителски прил. Който се отнася до изпълнител.
Артист с висока изпълнителска култура.
изпълнявам псе., изпълня св. прх. 1. Осъществявам, из¬
вършвам нешо в съгласие с дадена заповед, жела¬
ние, план, проект и т.н. Ще изпълним предсрочно
петгодишния стопански план. Изпълнявам заповед.
Изпълних вашето желание. 2. Възпроизвеждам ли¬
тературно или музикално произведение, пресъзда¬
вам някакъв образ, обикн, пред публика. Няма кои
да изпълни ролята па Бай Ганъо. 3. Спазвам строго
наредби, правилници, устави и т.н. Изпълнявам
всички изисквания на закона.
изпълним вж. изпълвам,
изпъна вж. изпъвам.
нзпъплям нея., изпъпля св. нпрх, 1. С пъплене излизам
от закрито, затулено място; изпълзявам. 2, Изкач¬
вам се с пъплене на високо. Едва изпъплихме на вър¬
ха.	«
изпърво к изпьрвом нирч. нар. Отначало; отпървом.
изпържвам нсв., изпържа св. прх. Приготвям с пърже¬
не, пържа всичко или нещо изцяло, докрай. Изпър¬
жиха ми яйца. Най-напред се изпържева лукът.
изиързалвам нсв., изпьрзалям св. прх. разг. Измампам,
изигравам.	■
изпърлям нсй., изпърля св. прх. Пърля нещо изцяло,
докрай, пърля всичко или всички; опърлям. — се
нпрх. Доближавам, приближавам се до пламък, та
ми пригаря косата, космите или кожата,
изпъстрям нсв., изпъстря св. прх. 1, Направям нещо да
стане пъстро; нашарвам. Есента изпъстри гората.
2. Пъстря нещо докрай, пъстря много яли всички
неша, които са за пъстренс. За Великден изпъстрих¬
ме много яйца. — се нпрх. Ставам пъстър. Ливади¬
те се изпъстриха с цветя.
изпъквам нсв., изпича св. прх. Издавам, изнасям нап¬
ред (гърди, корем). > > Той вървеше с изпъчени гър¬
ди. — се кпрх. Издавам гърдите, корема си напред,
изпъшквам нсв., изпъшкам се. нпрх. Пъшкам изведнъж
и поединично. Раненият изпъшка болезнено.
изпивам нсв,, изпея св. прх. 1. Пея нещо изцяло, док¬
рай. Я изпейте „Хаджи Димитър'*. 2. прен. разг.
Казвам, разказвам или прочитам нещо бързо, без
запъване и без грешки. О Изпивам си песента; пе¬
сента ми е изпята разг. — изживял съм си живота,
свършено е с мене.
изработвам и изработвам нсв., изработя и изработя св.
прх. 1. Свършвам, направям, изпълнявам това, ко¬
ето трябва да се работи. Изработихме частта си
навреме. 2. С работа направям, създавам нещо, ня¬
какъв предмет. От тази кожа той ще изработи чу¬
десни обувки. 3. Изкарвам, извършвам определена
работа за дадено време. В седмицата изработваме
три костюма. 4. С работа изплащам дълг или
заем; отработвам. Утре ще изработим на съседа

312 изработка
това, което той ни работи вчера. Изработих си
борча. 5. С работа печеля, изкарвам, добивам. През
лятото изработвам доста пари.
изработка ж. 1. Изработване. Много скъпо вземат за
изработката. Договор за изработка. 2. Начин на
изработване. Майсторска изработка. 3. Обем на
извършена работа, количество произведена продук¬
ция.
изработя и изработя вж. изработвам,
изравнявам нсв., изравни св. прх. 1. Правя дадена по¬
върхност, площ да стане равна, гладка. Трябва да
изравниш тази леха. 2. Правя ръбовете, страните
или краищата на даден предмет равни. 3. Правя
два и повече предмета да бъдат с еднакви размери.
Двете поли на палтото трябва да се изравнят. 4.
Нареждам лица или предмети на една линия, на ед¬
накво разстояние и т.я. Изравнете книгите на тази
полица. 5, Напълвам съд догоре, точно до ръба. Ка¬
то мериш житото, изршштий кривата добре. —
се нпрх, Ставам равен, еднакъв или на една линия
с друг. Изравних се с първите. Двете величини се
изравниха. Условията се изравниха.
нзрйвям лее., изровя св. прх. 1. С ровене правя яма,
дупка, ров; изкопавам. 2. С ровене изваждам от зе¬
мята нещо зарито или израсло там. От всяко гнез¬
до изровихме по четири кила картофи. 3. С тъжене,
ровене намирам нешо (иенно). затрупано с други,
обикн. ненужни, непотребни неща. Из тия купища
изрових две редки книги. 4. Рия, ровя безразборно,
га повреждам (ниви, градини и т.н.). Свинете изро¬
вили съвсем градината.
изр&двям се св. нпрх. разг. Зарадвам се силно, извед¬
нъж.
израелец м. и израелка ж. Гражданин на Израел,
израелски прил. Който се отнася до Израел.
израждам1 нсе., изродя св. прх. Присъствам и пома¬
гам при раждане, осъществявам раждането (на чо¬
век или животно). [!]	.
израждам2 нсв., изродя св. прх. Правя някой или нещо
да се изроди. — се нпрх. 1. Губя от физическите и
нравствените качества на своя род, придобивам по¬
лоши качества, които предавам на поколенията. 2.
За растение — започвам да давам по-малко и по-
долен, по-лошокачествен плод. 3. прен. Променям
се в нещо по-лошо, като изменям същността, ха¬
рактера си, особеностите си. Спорът се изроди в
словесна война и размяна на грубости.
тзрàждане1 ср. Действие по гл. и з р а ж д а м1 [!]
израждане2 ср. Влошаване на качествата на организ¬
мите в сравнение с предишните поколения, загуб¬
ване на по-висшите физически или психически спо¬
собности.	'	*
изражёиие ср. 1. Израз па лице, от който се чете ду¬
шевно състояние, мимика, гримаса. Той каза това
с особено изражение на лицето. 2. остар. Словесен
израз, фраза.
израз м. 1. Съчетание от думи за изказване на мисли,
чувства, желания; изречение, фраза. 2. Начин, по
който се изразява едно лице. Г.П.Стаматов има
стегнат израз. 3. Изявяване, проява на чувства,
вълнения и др. Тези сълзи са израз на радост. Израз
на почит. 4. Изглед на лице, от който се чете вът¬
решно преживяване; изражение. С израз на уплаха.
5. мшп. Зина илл зррпн оо знаци, коотт оонаааввт,
представят някаква величина, количество. Алгебри¬
чен израз.
изразен прил. Който се отнася до израз; йзказен.
изразител м. и изразителна ж. Лице, което дава из¬
раз, изразява своите или на други хора мисли, чув¬
ства, интереси и т.н. Ставам изразител на чувст¬
вата. които вълнуват всички присъстващи.	*
изразителен прил. 1. Който изразява добре това, което
човек иска да каже; образен, жив, фигуративен. *Той
си служи винаги с изразителен език. 2. Който дос¬
татъчно ясно и силно изразява, показва душевните
качества на човека или някакво чувство, настрое¬
ние, желание и т.н. Изразително лице. Изразителен
поглед. Изразителен жест.	'
изразителност ж. Качество на изразителен,
изразходвам нсв. и се,* изразходя св. (рядко), прх.
Употребявам, използвам нещо с някаква цел, за не¬
що. Изразходвахме много пари за лекарства. Кого¬
то работи, човек изразходва много енергия.
изразявам нсв., изрази св. прх. I. Със средствата на
езика изказвам мисъл, чувство, желание. Ие знам
как да изразя това, що чувствам в момента. 2. С
жестове, мимика, възклици давам израз, изява на
чувства, преживявания, настроения. С тези възгласи
народът изразява своята благодарност към освобо¬
дителите. — се нпрх. 1. Проявявам се. В какво се
изразява обичта ви към него? 2. С думи, изрази пре¬
давам, изказвам мисли, чувства, желания н др. Той
се изразява винаги така неясно.
израилтянин м. и израиттянка ж. 1. остар. Евреин. 2.
Човек, който изповядва израилтянството; юдей,
[чуж.]
тзраиттЯнскт прил. 1. остар. Еврейски. 2. Които се от¬
нася до израилтянство ( във 2 знач.).
и^рaи.ттЯнство ср. 1. събир, остар. Еврейство. 2. Ев¬
рейско вероизповедание; юдаизъм.
изранявам нсв., изравя св. прх. 1. Образувам, причи¬
нявам. рани на много места по тялото. Обувката
ми израни крака, 2. Ранявам мнозина или всички,
израствам нсв,, израсна и израста св. нпрх. 1. Изник¬
вам от земята. Той израсна кичест явор, а до него
аз калина, П.П.Сл. На гроба ми трева ще израсте.
2. Достигам с растеж известна височина; пораст¬
вам. Синът израсъл по-висок от баща си. 3. прен.
Издигам ее в политическо, идейно, научно или кул¬
турно отношение. В организацията той израсна
много. 4, Прекарвам детството и младините си. Из¬
расъл съм на село. 5. Прораствам, пониквам. Кар¬
тофите ще израстат в зимнина. 6. прх. - разг.
Обикн. за дете — пораствам, ставам по-голям, та
дрехите и обувките ми омаляват. ■ 7. прх. диал.
Обикн. за дете — с порастването си заличавам ра¬
на или белег. Тоя белег няма да ти остане, скоро
ще го израстеш. 8. прх диал. Гледам, отглеждам
дете да порасне. Това ли зи е синчето? Кога го из¬
растохте толкова голямо?
йзрастен прил. диал. Висок на ръст; растовит. Дъщеря
ти е израстна за годините си.
израстък м. 1. Външен орган на животно или расте¬
ние (мустачки, пипала, бодли), който служи за за¬
лавяне, защита и др. 2. Издънка от корена, стъбло¬
то или от семе на растение. 3. Ненормално,
болестно образуване, нарастване на тъкан по тяло¬
то на човек, животно или растение; нарастък.
кзрббрям нсв., язрёбря св. прх. прост. Удрям някого
силно, обикн. с пръчка, тояга. — се нпрх.. 1. Заша¬
вам на ребро, напряко, завъртян наляво или надяс-

но. 2, Заемам заплашителна поза. Като се изребри-
ао онова дете!
нзревавам нсв., изрева св. нпрх. Започвам изведнъж да
рева.
изредя вж. изреждам,
изрежа еж. изрязвам.
изреждам нсв., изредя св. прх. 1. Върша, извършвам
някакво действие, напр. посещавам, черпя, изпит¬
вам, ръкувам се, бия и т.н., което засяга поред мно¬
зина, много неща или всички. Изредих с бъклицата
всички гости. 2. Разказ вам . излагам, съобщавам,
споменавам много нсша поред. Сега ще почне да
изрежда къде е ходил през войната. — се нпрх., са¬
мо мн. и 3 л. ед. Вършим нещо един след друг мно¬
зина или всички. Изредихме се един по един на чу¬
чура.
йзрез м. 1. Изрязана част от нешо, обикн. за потреба;
изрезка. 2. Изрязано място на плат, хартия, дъска
и под. Тук ще направим изрез за шията, а тук за
ръцете. Рокля с голям изрез на плещите. 3. геом.
Сектор. 1
нзр&ика ж. Изрязано късче или тясна ивииа от нещо,
обикн. като отпадък. С тия изрезки си подпалваме
печката. '
изрека вж. из р й ч а м.
нзревдосвам нсв., изрендбсам св. прх. разг. Рендосвам
много или всички. Изрендосахме дъските.
нзр&вам и нзрёшвам нсв., изреша св. прх. Реша док¬
рай, с ресане изчиствам (коса, козина); изчесвам.
Вземи гребена да изрешим биволите.
пресявам нсв., нзреся се. нпрх. 1, Пускам реса. Оре¬
хите вече изресиха. 2. Оиадва ми ресата или цве¬
тът, без да вържа плод. Нарязано лозе лесно изре-
сява.	,	,
изречение ср. Съчетание от думи, което изразява ми¬
съл, чувство или желание. О Главно* (подчинено*)
изречение. Просто изречение — което има само едно
сказуемо. Сложно изречение — което се състои от
две или повече прости.
изреченски прил. грам. Който се отнася до изречение.
Изреченска интонация.	·
нзреша, нзрешвам вж. и зр е с в а м.
изрив м. Дребни пъпки или подутини по кожата при
някои болести; обрив.
изривам нсв,, изрила св; прх. 1. Рина, изхвърлям с ло¬
пата или нещо подобно. Всеки ден изриваме тора
от обора. 2. прен. разг. Изпъждам, изхвърлям гру¬
бо. — сс нпрх. 1. Явява ми се изрив по кожата; об¬
ривам се. 2. разг. Махам сс, пръждосвам се; уривам
се.	*
изрйгвам нсв., изригна св. 1. нпрх. За лава, газ, огън,
вода и под. — избликвам, излизам от някъде със
сила, шумно и нависоко. Изригват потоци лава. 2.
прх. За вулкан и под. — изхвърлям лава, газове,
вода и др. 3. прх. прен. Говоря, изговарям много
неща буйно и неудържимо. Мунчо изриеш ., една
колосална· попръжня. Ваз.
придавам мсв., изридая св. нпрх. Започвам изведнъж
да ридая. На съседния гроб някой изрида.
изрисувам св. прх. Изобразявам с рисуване; изписвам.
Изрисувал я като жива.
изригвам нсв., изритам св. прх. 1. Изкарвам нещо с ри-
тане. Изритай топката от локвата. 2. прен. Изгон¬
вам, изпъждам грубо.
изричам нсв., изрека св. прх. Изговарям, издумвам,
произнасям. Дорде си това изрече, ето сеймени дой¬
доха. Нар.п.
изряден 313
изричен прил. Специален, нарочен, категоричен и ясен,
недвусмислен. Има изрична заповед за това. Полу¬
чих изрична покача да отида.
пробвам нсв., нзробя св, прх. нар. Поробвам всички
или мнозина. До три града били изродили, та кара¬
ха три синджира роби. Нар.п.	f
нзробувам се. прх. разг. Прекарвам като роб, с робу-
ване спечелвам нещо. Изробувал двайсет години, до¬
вито спечели това. Тия пари съм ги изробувал,
нзробя вж. изробвам.
изровя вж. изравям.
изрод м. 1. Изродено същество. 2. Необикновено гро¬
зен човек; страшилище. 3. Извратен, изключително
жесток или малоумен човек; чудовище, звяр.
изроден прил. Който е загубил от положителните ка¬
чества на своя род и е придобил по-лоши, ненор¬
мални качества,
изродя вж. израждам.
язрбнвам нсв., изроня св. прх. 1. Събарям, смъквам
зърната, класовете, листата (на 1розде, царевица,
цвете и др.). 2. Направям на трохи. Изронил си хля¬
ба. 3. Роня докрай, уработвам нещо с ронене; орон-
вам. Изронихме кукуруза. 4. Повреждам, счупвам
зъбците на зъбно колело и под.	-
нзроявам нсв., нзроя св. прх. Роя много или всички
(кошери). — се нпрх., само мн. и 3 л. ед. За кошер,
пчели и под. — роя се докрай, излитам на рояк.
нзругавам нсв., изругая св. нпрх. Започвам изведнъж и
силно да ругая.
изрусявам* нсв., нзрусея св. нпрх. 1. Ставам рус. На бе¬
бетата косата лесно изрусява. 2. рядко. Изгубвам
цвета си, ставам безцветно светъл; избелявам. Един
господин е жълта изрусяла шапка па глава. Ваз.
изрусявам2 нсв., изрусят св. прх. Правя да стане рус,
светъл (обикн. за коса). Слънцето ми е изрусило ко¬
сата. — се ‘възвр. Много жени се изрусяват.
нзручавам нсв., нзруча св. нпрх. Започвам изведнъж да
руча. Изведнъж изруча гайда.
нзручвам исе„ нзручам се. прх. диал. Изяждам,
нзръкоплясквам нсв., изръкопляскам св. нпрх. Започ¬
вам изведнъж и за кратко да ръкопляскам. Орато¬
рът свърши и неколцина му изръкопляскаха.
изръмжавам нсв., изръмжа св. нпрх. Започвам извед¬
нъж да ръмжа. Кучето изръмжа и се озъби.
изръсвам нсв., изръся се. прх. 1. Ръся поред всички,
докрай. 2. разг. Изпускам, изтървавам нешо, без да
забележа. Изръсил съм си парите. — се нпрх. жарг. '
разг. Похарчвам определено количество или много
пари. Изръсих се със стотина лева.
нзръфам вж. из р ъ фв а м.
изръфан прил. Оръфан. Дрехите му са изръфани като
калугерско расо.
нзръфвам псе., нзръфам св. прх. Ръфам изцяло, док¬
рай. Кучетата изръфали месото.
изръпе нарч. разг. Направо с ръце, не от земята. Тези
ябълки са брани изръце.	*
нзръчквам нсв., язръчкам св. прх. С ръчкане изкарвам,
изваждам, .избутвам. Змията се скри под камък, та
едвам я изръчкахме. Изръчкай го от леглото.
изръшвам нсв., нзръшна св. прх. разг. Обикалям, об¬
хождам. Ами аз що свят съм тръшнал. А.Конст.
изряден прил. 1. Добър, доброкачествен. Изрядна сто¬
ка. 2. Който спазва реда, поддържа добър ред; бе¬
зупречен, Изрядна жена. [рус.]

314 изридко
изрядно нари. От време на време, нарядко. Изрядно
ни идва на гости.
изрязвам нсв., изрежа св. прх. 1. Режа, та отстранявам
излишното (на лозе, дръвчета, нокти, коса, рана и
др.); изсичам, подрязвам. 2. Отстранявам с опера¬
ция. Изрязали са му язвата. 3. Режа навътре, та из¬
важдам част от плат, хартия, дърво и под. 4. Из¬
работвам с рязане или дълбана. Изрязвам надпис. -
Ще си изрежа мжици. 5. Развалям, повреждам с
рязане. Защо сте изрязали чиновете? б. Изчиствам
с рязане. Изрязахме трънето от нивата.
изсвирвам и нзсвйрям нсв., изсвиря св. 1. прх. Изпъл¬
нявам музикално произведение на инструмент или
с уста. Ще ви изсвиря на кавал една песен. 1. нпрх.
Започвам изведнъж да свиря. Вятърът често изс¬
вирваше в комина. 3, нпрх. Изсвирквам. Изсвирих
му, ала той не ме чу. 4. прх. рядко. Спечелвам със
свирене. Свирил свирец та изсвирил мажа мома
черноока. Нар.п.
изсвирквам нсв., изсвйркам св. нпрх. Свиркам извед¬
нъж или поединично. Ще му изсвиркам, та дано
чуе.
изсвиря, изсвйрям вж. изсвирвам.	·
изсека вж. изсичам.	,
изсеквам нсв., нзсекна св. прх. 1. С духане изчиствам,
очиствам нос от сополи. 2. остар. Почиствам об-
горелия фитил на свещ, лампа, кандило. — се. нпрх.
С духане очиствам носа си.	Л
изселвам нсв., изселя св. прх. Принуждавам, заставям
някого да напусне мястото, където живее, и да се
засели другаде. Гърците изселиха българите от
Тракия. Изселиха го от столицата. — се нпрх. На¬
пускам мястото, където живея, за да отида другаде,
изселник м. и изсёлиица ж. Човек, който се е изселил;
преселник, емигрант·.
мзселннческн прил. Който се отнася до изселник, до
изселване. Изсетическа спогодба между България и
Турция.
изселя вж, изселвам
нзейя вж. и з с я в а м.
изенвявам нсв., нзсивея св. нпрх. Ставам (съвсем) сив.
Косата ми изсивя за няколко месеца.
изенлвам се нсв., изейля се се. нпрх. 1. Затичвам се,
засилвам се. 2. прен, разг. Надценявам възможнос¬
тите си, залавям се с непосилни неща.
изсипан прил. Който страда от херния; изкилен, килав.
изсипвам нсв., изсипя св. прх. 1. Сипвам от съда навън
или в друг съд. Изсипваме житото от чувалите.
2. Разсипвам. Кой е изсипал брашното? 3. Изливам,
разливам. Изсипи водата от чашата да ти сипя ви¬
но. - се нпрх. 1. Получавам херния; изкцлвам се. Из¬
сипах се от вдигане на тежко. -2. Появява ми се
изрив. Детето се изсипа от шарка. 3. Роня се,
пръскам се.
изсмпваие ср. 1. Действие по гл. изсипвам [с е].
2- Херния, кила.
нземтням нсв., язейтня св. 1. прх. Ситня нещо докрай,
изправям, надробявам на ситно; наситням. 2. нпрх.
Изминавам, преминавам със ситни крачки,
изсичам нсв.. изсека св. прх. 1. Отсичам всички или
много. Изсякоха гората. 2. Изработвам със сечене
или дялане. Някой е изсякъл стъпала в скалата.
изскачам нсв.. изскоча св, нпрх. 1. Скачам навън, из¬
лизам със скок. Жабата изскочи из локвата 2. Из¬
лизам бързо. Щом се затули учителката, децата
изскачат нивън да играят, 3. Показвам се ненадей¬
но, излизам наяве. Което не ти трябва, то изскача
пред очите ти. 4. разг. Изпадам от мястото си. Ако
изскочи една бурмичка, цялата машина ще спре.
нзск0квам нсв., нзекбкна св. нпрх,. Изскачам от време
на време.
изскоча вж. изскачам.
нзекрнбуцви.м нсв., шекрибуцам св, 1. нпрх. Започвам
изведнъж да скрибуцам. По пътя изскрибуцаха ко¬
ла. 2. прх.. пренебр. Изсвирвам небрежно или как да
е, лошо. Често ни изскрибуцва по нещо на цигулка.
изскрнгттянам нсв., нзекриптя св. нпрх. Започвам извед¬
нъж да скриптя.
изскубвам1 нсв., изскубна и изекубн1 св. прх. 1. С дър¬
пане, теглене изваждам е корените растение, косъм,
зъб и под; отскубвам. Изскубах няколко стръкчета
лук. 2. С усилие, с дърпане вземам нещо, обикн. от
ръцете на някого; изтръгвам. Изскубна тоягата от
ръцете ми и замахна, 3. прен. остар. Отървавам,
спасявам; изтръгвам. Няма вече кой да те изскубне
от беда, — се нпрх, L За растение, дърво и под. ■■—
измъквам се, излизам заедно с корените. 2. С уси¬
лие, с дърпане се отделям, откъсвам, обикн, от ръ¬
цете на някого . Изскубна се от ръцете ни и полетя
> навън. 3. прен. Отървавам се, спасявам се, избавям
се, освобождавам се. Изскубнах се за малко.
изскубвам2 нсв., язекубя2 св. прх, Скубя докрай или
много, всичко. Изскубах всичкия шибой.
взскърцвач нсв., изекърцам св. нпрх. Започвам извед¬
нъж да скърцам, скърцам веднъж или поединично;
скръцвам. Заръждавялата врата тежко изскърца.
Като им изскърцам със зъби, ще се умирят.
изследвам нсв. и св., прх. Изучавам, проучвам под¬
робно с наблюдения, опити, разпитване и др. На¬
шите рудни залежи тепърва ще се изследват. Ще
изследвам случая и ще докладвам. Трябва да му се
изследва кръвта.
изследване ср. 1. Действие по гл. и з с л е д в а м
Изследване на кръвта. 2. Научно съчинение, в което
сс изследва някой въпрос.
изследван м. и изследвачка ж. Лице, което изследва,
проучва нещо; изследовател,
изследовател м. и изследователя а ж. Лице, което из¬
следва нещо, занимава се с научни изследвания, из¬
следван. [рус,]
изследователски прил. Който се отнася до изследова¬
тел и до изследване. Изследователски институт.
нзеледовйтелство ср. Дейност, занимание на изследо¬
вател.	’	.
нзелугувам нсв. и св. 1. нпрх. Слугувам докрай, изкар¬
вам в слугуваяе. Изслугува да Димитровден. 2. Спе¬
челвам, изкарвам със слугуване,
мзслужвам нсв., изслужа св. 1. нпрх. Служа докрай, до
уговорения срок. 2. прх. Прекарвам на служба (оп¬
ределено време); прослужвам. Изслужил съм вече
10 години. 3. прх. Спечелвам със служене-
изслушвам нсв± изслушам св. прх. 1. Слушам нещо
докрай. Изслушах речта му внимателно. 2. Слу¬
шам всички яли мнозина. Трябва да изслушвам раз¬
лични оплаквания. Не можах да изслушам всички
оратори,
изсмивам се нсв., изсмСя се св. нпрх. 1. Присмивам се
явно. Ше ти се изсмеят в очите. 2. Засмивам се
изведнъж, започвам изведнъж да сс емся. Каза един
виц и пръв се изсмя.
изсмуквам нсв,, изсмуча св. прх. 1. Смуча всичко, док'-

г
J рай. Детето изсмука цял биберон мляко. 2, преп. не¬
;	одобр. Изпивам. Изсмукаха всичката ракия. 3. прен.
;	Вземам, отнемам силата, здравето на някого. Тая
. северна стая ще те изсмуче. 4. прен. Смуча, експ¬
лоатирам докрай. Господарите изсмукват и послед¬
!	ните сили на работника, О Изсмуквам из пръстите*
(	си.
’	нзсмър дявам се псе., нзсмърдй се се. нпрх. Измирис-
вам ое. Изнесохме кацата да се изсмърди.
, изсмърквам псе., нзсмъркам се. прх. Сбъркам или пия
докрай. Още не съм изсмъркал енфието. Като за¬
, легне, изсмърква цяло ведро вино.
нзсре.д предл. Из средата на нещо, измежду. Изсред
'	планината изтича буйна рекичка.	*
г	нзстенвам нсв., изстена се. нпрх. Започвам изведнъж
да стена; простенвам. Някой изстена задавено в
' тъмнината.
, изстивам нсв., изстина се., нпрх. 1. Ставам студен. Ид¬
вай да ядем, че гозбата изстива. 2. Простудявам
се. Завий се добре да не изстинеш. 3. преп. Изгубвам
желание за нещо, ставам равнодушен, безразличен
към нещо; охладнявам, Сърцето ми вече е изстина¬
ло. Обичаше я много. но вече изстина към нея.
изстйнка мс. Настинка, простуда.
изстисквам нсв., изстискам св, прх. Със стискане из¬
карвам вода, сок, масло от нещо. Изстискай пра¬
нето. Изстисквам сок от лимони. О Като изстис¬
кан лимон разг. — много изморен, изтощен (съм),
изстрелвам нсв., изстрадам св. прх. и нпрх. Изкарвам
нещо в страдание, преживявам, изтърпявам страда¬
ние, добивам, спечелвам нещо със страдания. Мно¬
го съм изстрадал. Изстрадали сме свободата си.
йзстрел м. I. Гръмване, гръм от огнестрелно оръжие.
Чуха се единични пушечни изстрели. 2. Разстояние,
което изминава изстрелян куршум, снаряд, грана¬
та. Врагът беше на един изстрел от нас. 3. Изстре¬
лян куршум или граната. Един изстрел го засегна в
гърдите, [от рус.]
изстрёлвдм нсв., изстрелям се. прх. 1. Давам, произ¬
веждам изстрел, с огнестрелно оръжие изхвърлям
куршум, снаряд и под. Изстреляхме два снаряда
точно в целта. 2. Със специално устройство изх¬
върлям, изпращам в космическото пространство.
, Изстрелян е нов спътник на Земята. 3. Със стрелба
изразходвам много или всички (патрони, гранати и
под.). Изстреляхме си патроните.
нзетрйгвам нсв., изстрйжа св. прх. Стрижа всички или
много. Каракачаните много рало си изстригват ов¬
цете.
изетруговам св. прх. Изработвам на струт. Ще ти из-
стругова една голяма бъклица.
изстудявам псе., изстудй св. прх. 1. Правя нещо да из¬
стине, да стане студено. Трябва да изстудим раки¬
ята. 2. Простудявам, — се нпрх. 1. Ставам студен.
2. Простудявам се, настивам,
изстъпвам се нсв., изстъпя се ся. нпрх. Излизам нап¬
ред, пред другите и заставам изправен, за да ме ви¬
дят и чуят добре. И недорекъл. напред се изстъпи.
П.П.Сл.
изстъпление* ср. 1, Състояние на крайна възбуда. Из¬
падна в изстъпление. 2. обикн. ми. Действия, пос¬
тъпки, извършени в такова състояние; насилие, из¬
девателство. Башибозуците извършили страшни
изстъпления.
изстЪр^ам нсв., изстържа св. прх, 1. Изчиствам със
стъргане от кал, ръжда и др. 2. Със стъргане изг¬
лаждам дърво, камък, метал. 3, Стривам, направим
изтека 315
на дребни късчета, на стърготини. Изстържи тази
рнпа.
изсуквам1 нсв., изсича се. прх. 1. Суча, усуквам док¬
рай. Изсукахме основата, сега сучем вътъка. 2. Из¬
работвам със сукане. На село изсукват свещи на ръ¬
ка.	*■
изсуквам2 нсв., изсуча св. прх. Суча определено коли¬
чество или всичко; избозавам.
изсулвам нсв., изсуля св. нпрх. разг. Свалям, сне¬
мам, смъквам (дреха и под.). — се нпрх. I, За дреха
и под. — смъквам се, свличам сс, падам. Пелерин-
ката се изсули от гърба й. Ваз. 2. неодобр. Излизам,
измъквам се.
изсумтйвам нсв., нзсумтй св. нпрх, Засумтявам извед¬
нъж. Старецът изсумтя и пак задряма.
нзсурвоквам лее., нзсурвДкам св. прх. Сурвакам док¬
рай, сурвакам мнозина или всички.
изсуча вж. изсуква м’1,
изсушавам нсв., изсуша св. прх. 1. Суша колкото е
потребно. Изсушихте ли гръстите? 2. прен. Суша
докрай, направим някой да отслабне, да изсъхне.
Болестта съвсем го изсуши.
нзсъбарям нсв., нзсъббря св. прх. Събарям всичко,
всички или много; изпосъбарям. Вятърът ще изсъ-
бори кръстците по нивите.
нзеърбвам нсв., изсърбам св. прх. Сърбам всичко, док¬
рай. Изсърбай си кафето, докато не е изстинало.
нзсЬсквам нсв., изсъскам св. нпрх. Засъсквам извед¬
нъж, съскам от време на време. Змията си вдигна
главата и изсъска.
изсъхвам нсв., изсъхна св. нпрх. I. Ставам (съвсем)
сух. Дрехите скоро ще изсъхнат. 2. За растение —
преставам да раста и загивам поради липса на вла¬
га. 3. Обикн. за крайник — ставам сух, безжизнен,
неподвижен, обикн. поради болест. 4. прен. Отслаб¬
вам, измършавявам.
изсявам нсв., изсСя св. прх, Сея всичкото, докрай, кол¬
кото е определено,	_
изтйкам вж. източвам.
изтаманявам нсв., изтаманя св. прх. прост. Дотъкмя-
вам според нещо друго; изравнявам, натаманявам.
Като поплета още малко, ще изтаманя чорапите.
изтананиквам нсв., нзтананикям св., прх. и нпрх. Из¬
пълнявам мелодия с тананикане, затананиквам из-
■ веднъж. Изтананикай ми оная песен.
язтанцувам со. прх. Изигравам танц или балет. Пусни
грамофона да изтанцуваме нещо.
нзтапям вж. изтопявам.
изтаяа.ам нсв., нзтая св. трх. За течност — просмук¬
вам се докрай през стените на съд. Стомната е не¬
допечена, та водата изтаява,
изтеглям нсв., изтСгля св, прх. 1. Тегля навън, с тег¬
лене изваждам; издърпвам, измъквам. Изтегли чек¬
меджето. След раняване ме изтеглиха от бойната
линия. 2. Тегля нещо да стане по-дълго или тънко.
3. ηреп. Преживяввм а^мгто;!^^епеелем, изсгратвам.
Колко мъки, колко тегло съм изтеглила с него! —
се нпрх. Израствам тънък и висок, Виж го какъв се
е изтеглил като въ/^^л^ш!
изтегна вж, и з т я г а м.
изтезавам нсв. прх. Измъчвам (главно телесно),
изтезание ср. Измъчване, мъчение. Подлагам на изте¬
зания, Морално изтезание.
изтека вж. изтичам.

316 изтерзавам	·
изтерз^вам нсв., изтерзая св. прх. Измъчвам душевно.
[РУС.]
изтерзан прил. Който е преживял големи ду шевни мъ¬
ки, терзания.
изтиквам нсв., изтикам се. прх. 1. С тикане изкарвам
навън. Изтикаха го из кръчмата. 2. С тикане прид¬
вижвам колкото трябва, Изтиках бюрото до прозо¬
реца.	,
нзтнмарявам нея., изтичаря св прх. прост, 1. Тимаря
докрай. Поръча му да изтимари коня добре. 2. Уд¬
рям, набивам.
нзтйпосвам нсв., изтипосам св. прх, разг. Представям,
изобразявам някого, показвам го в неблагоприят¬
на, отрицателна светлина.
нзтйрвам и изтирям нсв., изтйря св. прх. диал. Изгон¬
вам. изпъждам. Баща им ги изтирил из къщата.
нзтяхо нарч. С тих глас, без много шум; тихичко.
изтичам вж. изтичвам.
изтичам2 псе., изтека св. ппрх. 1. Извирам. Река Искър
изтича от Рила. 2. разг. За слънцето —— изгрявам.
Слънцето още не е изтекло. 3. Тека докрай, изли¬
зам навън от някакъв съд и под,; изливам се. Во¬
дата изтекла от бурето. 4. прен. За сведения, ин¬
формация — излизам, ставам известен извън
определен кръг от хора, обикн. в нарушение на
правилата. 5. прен. За време — изминавам, преми¬
навам, свършвам се. Ваканцията изтече. О Изти¬
чат ми очите — повреждат се, преуморяват се от
плач или много работа.
изтичвам нсв., изтичам св, нпрх. 1. Изминавам извес¬
тно разстояние, отивам до някъде с тичане. Изти-
’ чай до фурната за хляб. 2. Излизам от някъде бе-
жешком, с тичане, Той изтича от къщи гологлав.и
бос.
изтласквам нсв., изтласкам св. прх. 1. С тласкане из¬
карвам някого или нещо навън; изблъсквам, избут¬
вам, изтиквам. Изтласкаха го из салона. 2. С тлас¬
кане придвижвам, отстранявам някого или нещо.
Навалицата мс изтласка до оградата.
нзтл^вам нсв,, изтлея св. нпрх. Тлея докрай, изцяло.
Дървата в печката са изпиели. Който веднъж те
погледне, той вечно жалее, че не може под твоите
сенки да изтлее. Л.Кар.	-
Изток м. 1. Една от четирите основни страни, посоки
на света, от където изгрява слънцето. Прот.
запад. 2. като соб. Страни, области, народи,
разположени в тая посока, специално страните от
Азия, североизточна Африка и югоизточна Европа;
Ориент. О Близък* изток. Далечен* изток,
изтепорчвям се нсв., нзтопорча се се. нпрх. прост. Зас¬
тавам ненадейно прав пред някого. Изтопорчил се
като върлина пред мене.
юпголурквам нсв., язтопуркам св. нпрх, разг. Затопур-
квам изведнъж, с топуркане преминавам или оти¬
вам до някъде.
потопявам я (разг.) итгапям нсв,, изтопя св. прх. Топя
докрай. Децата изтапили шарената сол.
изюрмозвам нсв., изтормозя св. прх, Тормозя, създа¬
вам неприятности, измъчвам продължително, до
грайна степен, [от рус.)
нзточвам1 нсв., източа св. прх. Точа1 докрай; наточ¬
вам, изострям. Дадох му да източи мотиката.
изгонвам* и (разг.) мзтакям нсв., източа св. прх. Точа-
докрай, с точене изливам (някаква течност) или из¬
теглям, издължавам, изтънявам нещо. Източвам
водата от бурето. Ще източа два килограма копри¬
на. — се нпрх. Тая навалица има да се. изтака цял '
час. Момчето се източи на височина, но е слабичко,
източеп прил. 1. Който се отнася до изток, произлиза
от изток. Движим се в източна посока. Източен вя¬
тър. 2. Който се отнася до, който е свойствен на
Изтока. Източни нрави. О Източен въпрос — а,
испь Политически проблем, свързан с разпадането
на Османската империя от края на XVIII до нача¬
лото на XX в, и борбата на Великите сили за раз¬
деляне на нейните владения, б. разг. Много труден
за разрешаване въпрос, проблем, който занимава
много хора и е предмет на продължително обсъж¬
дане, внимание.
източник м, 1. Лице или предмет, от който се извли¬
чат сведения. Зная това от най-достоверен източ¬
ник. Източници за българската история. 2, диал.
Кладенец, извор,
източно- Съставна част на сложни думи със значение,
„който се отнася до източната част на нещо“,
напр.; източноазиатски, изтпчнобалкански, източ-
нобългарски, източноевропейски, източноправосла¬
вен.
изтощавам нсв,, изтощя се, прх. Намалявам, отнемам
мощта, силата на някого или нещо; изхабявам, из¬
черпвам. Иска да го изтощи. Загаси фенерчето, че *
ще изтощиш бдтерията. — се нпрх. 1. Изчерпвам
се. Силите са му изтощени, 2. Загубвам физически¬
те или психическите си сили; отслабвам,	*
изтощён прил. Изчерпан, изхабен, отслабнал. Тя е съв¬
сем изтощена жена,
изтощёние ср. Изтощаване, състояние на изтощен,
изтощеиосг ж. Качество шш състояние на изтощен;
слабост, безсилие, немощ.
язтощйтелеи прил. Който докарва изтощение; изнури¬
телен. Изтощителен труд.
изтощя вж. изтощавам.	.
изтравниче ср. Дребна папрат по скали, камъни или
зидове, Аврюшшп tnchomarn$.
изтравям нсв., изтрбвя се. прх. Тровя докрай, тровя
много, мнозина или всички, Изтроеили рибата в
реката.
нзтранвам нсв., изтрая св., прх. и нпрх. Трая докрай,
до определено време, колкото трябва; издържам,
изтърпявам. Дали ще може да изтрае до утре?
нзтранвам псе., нзтрЛкам св. нпрх. Затраквам извед¬
нъж. Пушкате изтракаха и скоро се разнесе залп.
изтребвам нсв., изтребя св. прх. 1. Требя докрай; из¬
бивам, изморвам. Тоя прах ще изтреби всичките
насекоми. 2. Изсичам, унищожавам (гора или друга
растителност).
изтребител м. и изтребйте.тка ж. 1, Този, който изт¬
ребва, унищожава нещо. Прилепът е изтребител на
комарите. 2. само м. Лек и бърз самолет за прес¬
ледване и унищожаване на други самолети. Изтре¬
бители охраняват ядрото бомбардировачи.
изтребителен прил. Който изтребва; унищожителен,
убийствен. Картечниците започнаха изтребителен
огън.	-	1	'
изтребление ср. Унищожение,
изтребя вж. изтребвам.
«^резвнте! м. Заведение за принудително задържане
иа нарушаващи обществения ред пияни хора до из-
трезняването им; отрезвител.
изтрезн^елен прил. Който се отнася до uэтрствнтсл.
Изтрезвшпе.шо отделение.

нзтрешйвам нсв., изтрезнея св. нпрх. Ставам трезвен,
преставам да съм пиян. Тоя пияница никога не из-
трезнява.
изтрепвам нсв., нзтрепя се. прх. прост. 1. Избивам. Та
па ми изтрепа до триста върли душмани. Нар.п. 2.
прен. Уморявам, преуморявам от ходене или рабо¬
та. Далеко беше, па и тъмно, та все си изтропах
краката. - се ппрх. Уморявам се, преуморявам се.
Потрепваме се от работа
изтреса еж. и з т р и с а м.
нзтрешявам	изтрещя се. нпрх.. Изведнъж, внезап¬
но издавам трясък. Като изтрещяха оръдията, ние
се снишихме в рова.
изтривалка ж. 1. Парцал или друго пешо за изтрива¬
не, бърсане; бърсалка. 2. Желязно или друго прис¬
пособление, подставка пред входни врати за изтри¬
ване на обувките от кал.	,
изтривам нсв., изтрия се. прх. 1. С триене изчиствам
нещо докрай, колкото трябва; избърсвам. Изтрий¬
те черната дъска, 2. С триене махвам, отстранявам
нещо написано; изличавам, заличавам. 3. С триене .
премахвам или повреждам, изхабявам, износвам
горен пласт или повърхност на вещо. Изтриха пра¬
га ма вратата ми. — се нпрх. 1. Износвам се, из- '
хабявам се от триене, употреба; изтърквам се. 2.
прен. За думи, фрази — изтърквам се.
мзтрйсям нсв., изтреса св. разг. Изтърсвам, .
изтрит прил. X Който е изличен или отстранен, пов¬
реден, изхабен от триене; изтъркан. Дрехите му са
. съвсем изтрити. 2. прен. Изтъркан (във 2 знач.). Из¬
трити фрази.
кзтрйвя. вж. изтравям.
нзтрдп^ам нсв., изтропам св. нпрх. Изведнъж и кратко
тропам; троггвам, почуквам. Нещо изтропа на та- -
вана и децата се притаиха.
изтроп^явнм нсв., изтропаш св. нпрх. Затрополявам
изведнъж, издавам тропот. Коли изтрополяха по
улицата. ' ,
язтрошавам нсв., нзтрошй св. прх. Троша докрай,
всичко; изпотрошавам, изчупвам. Тя е изтрошила
чашите.
изтръбявам нсв., изтръбя св. нпрх. Затръбявам извед¬
нъж, изсвирвам с тръба.	«	»
изтръгвам нсв., изтръгна св. прх. 1. Със сила изтеглям,
изваждам; изскубвам. Изтръгнаха му зъба без бол¬
ки. 2. прен.. С усилие или принуда получавам, доби¬
вам нещо (сведение, показание и ‘под.). Ни думичка
не можа да изтръгне от тях. 3. прен. Отървавам,
спасявам. —| се нпрх. Измъквам се, изскубвам се.
. Изтръгна ми се из ръцете.	*
изтръпвам нсв., изтръпна св. нпрх. 1. За тялото или ,
негова част — схващам се, ставам неподвижен,
обхващат ме ситни тръпки и сърбеж. Не мога да
стана, че ми е изтръпнал кракът. 2. прен, Обзема
ме силно смущение или страх, вдървявам се от
уплаха. Като го видях, че се е качил на дървото,
изтръпнах.
изтръпнал прил. Който се е схванал, вцепенил се е,
станал е неподвижен от умора, страх, силно вълне¬
ние и под.
нзгрΓъпιίа'лосг ж. Състояние на изтръпнал,
нзтръсквам нсв., изтръскам св, прх. Изтърсвам (в 1
знач.). Изтръскай покривката на масата.
изтръшквам нсв., изтръшкам св. прх. Тръшкам, пова¬
лям на земята много или всички,
нзтумбвам нссч изтумбя св, прх. прост. Изтърбушвам,
изкормвам.
2
изтъпявам 317
нзту^1аи прил, разг. жарг. Добре, хубаво облечен; из¬
докаран.
изтупвам нсв., взтупам св. прх. 1. С тупане отстраня¬
вам праха от нещо. Изтупвам черга. 2. разг. жарг.
Обличам някого добре, хубаво; издокарвам. — се
нпрх. разг. жарг. Обличам се, добре, хубаво. Изту-
пахме се за празника.
нзтурвам и изтурям нсв., рзтурн св. прх. Изпразвам не¬
що, изваждам съдържимото от някой съд. Изтури
кошницата с гроздето! — се нпрх. диал. 1. За жена
— помятам. Дай й да си хапне, че да не се изтури.
2. Изсипвам се, изкилвам се.
нзтурчвам нсв., изтурча св. прх. Турча, потурчвам док¬
рай, всички. Пашата минал по тия места и изтур-
чил населението.
нзтуря, нзтурям вж. нзтурвам. ‘
изтъкЯвам нсв., изтъка св. прх. 1. Тъка докрай, с тъ¬
кане изработвам. Ще изтъка на момичето за пос¬
телки и кърпи. 2. прен. Създавам, изграждам, уст¬
ройвам, Изтъкал е цяла мрежа от шпиони.
изтъквам нсв., изтъкна св. прх. Изкарвам нещо на
видно, на предно място, правя нещо да се открои,
да изпъкне. Той го изтъкна пред обществото. Тряб¬
ва да ви изтъкна и това обстоятелство.
изтъкмйвам нсв., изтъкмя св. прх. Тъкмя докрай; на¬
реждам, подреждам. Докато не изтъкми всичко, ня¬
ма да се венчае.
изтъкна вж. изтъквам. ,
изтъкнат прил. Който стои на предно, на високо мяс¬
то по значение, качества, достойнства. Изтъкнат
профсъюзен деец. Изтъкнат писател.
изтълкувам св. прх. I. Тълкувам изцяло, докрай. Ста¬
рецът й изтълкува съня. 2. Разбирам, възприемам,
схващам. Не се знае как ще го изтълкуват.
изтънея вж. изтънява м*.
изгънко нари. 1. С тънък глас. 2. Подробно, изчерпа¬
телно, с внимание и вещина; потънко.
изтънявам нсв., изтънча св. прх. 1. Правя нещо да ста¬
не тънко; изтънявам. 2. прен. Правя някого съвър¬
шен в обноски, фин, деликатен. — се нпрх. Ставам
изтънчен.	*
изтънчен прил. Който е съвършен в обноски; фин, де¬
ликатен,
изтънченост ж. Качество на изтънчен.
изтънявам1 нсв., изтънея се. нпрх. 1, Ставам телесно
тънък; отслабвам. Вратът му е изтънял, не ще да
е добре, 2. прен. разг. Ставам материално слаб, не¬
мощен. Много е изтънял, та едва ли ще може да
посрещне тия разноски.
изтънявам2 нсв., изтъня св. прх. Правя нещо да стане
тънко. Трябва да изтъниш дъската още малко.
изтъпанчвям се нсв., нтгапанча се св. нпрх. разг, нео¬
добр. Заставам, изправям · се пред някого или пред
нещо, за да бъда забелязан, да ми се обърне вни¬
мание.
изтъп^я вж. изтъпявам1.
нзтъпквам нсв,, нзтъпча св. прх. Стъпквам навред или
всичко. Изтъпкаха тревата.
изтъпявам1 нсв., изтъпея св. нпрх. разг. Ставам тъп,
невъзприемчив, глупав; затъпявам, отъпявам, оглу¬
пявам. Изтъняха от безделие. Изтънях от изнена¬
да.
изтъпявам2 нсв., изтъпя св. прх. Правя нещо да стане
тъпо, хабно; затъпявам, отъпявам, изхабявам. Из-

318 изтърбушвам
тъпил си ми брадвата. — се нпрх. Ставам тъп.
Ножчето ми се е изтънило.
нзгърбушвам нсв., изтърбуша св. прх. 1. Изкарвам
тьрбуха на животно или човек; изкормим. 2. Разпа¬
рям, пробивам нешо и изваждам вътрешните му
части, пълнежа.
изтървавам «се., изтърва се. прх. Изпускам. Изтървах
чашата. Изтървах влака. Изтървахме момента.
Изтървахте нещо много интересно. — се нпрх. Не
съобразявам и без да искам казвам нли извършвам
нещо, което не е трябвало да говоря или да върша;
изпускам се. Изтървах се, та му казах. О Изтър¬
вавам му края*. Изтървавам юздите — не мога вече
да се справя с положението,	,
изтъркал вам нсв., изтъркалям се. прх. 1. Изкарвам с
търкаляне. Изтъркаляхме буретата на улицата. 2,
Събарям, повалям, тръшкам (много, мнозина или
всички); натъркалвам, отъркалвам. +
изтъркам вж. изтъ.рквам.
изтъркал прил. 1. Изтрит, изжулен чрез търкане. Дъс¬
ченият под бе изтъркан с керемида. 2. Изхабен от
употреба, износен, изтрит. Имаше доста чист, но
изтъркан балтон. 3. прен. Обикновен, много упот¬
ребяван, банален. Изтъркани фризи.
изтъркаиост ж. Качество на изтъркан.
изтърквам нсв., изтъркам св. прх. Изтривам, изжул-
вам. — се ппрх. 1. Изхабявам се, износвам се. 2.
прен. Обикн. за думи, фрази — от прекадена упот¬
реба губя, загубвам оригиналността си, ставам бе¬
зинтересен, банален.
изтъркблвам нсв., изтърколя св. прх. Изгьркалвам,
изтърпявам нсв., изтърпя св. прх. 1. Търпя докрай;
претърпявам, изтрайнам. Не изтърпя мъките и ум¬
ря. 2. Понасям. Изтърпя наказанието си. ,
изтърсак м. Последно дете в семейството.
изтърсвам нсв., изтърся св. прх. 1. Треса, търся, клатя
силно във въздуха черга, одеяло, покривка и под.,
с тръскане правя да изпада от тях прахът и др. Из¬
търсих чергите. 2. Изсипвам. Върна се от воденица
и изтърси брашното в хамбара. 3. По невнимание,
без да забележа оставям нещо да падне, та го за¬
губвам. Изтърсил е кесията някъде по пътя. 4. Из¬
килвам. Внимавай да не го изтърсиш., 5, Поставям
нещо някъде изведнъж, неочаквано. Изтърсих му
паршпе на масата. 6. Казвам нещо не на място. Из¬
търси една, дето не е за пред хора. — се нпрх. 1.
Явявам се, идвам някъде неочаквано или без да
съм канен, без да съм желан. Изтърси се като из¬
невиделица. 2. Изведнъж и неочаквано, обикн, със
сила падам. Подхлъзна се и се изтърси на леда.
изтьрчавам нсв., изтърча се. нпрх. разг. Изтичвам. Из¬
търчах и го хванах.
язтършувам св. прх. разг. Прегьршуаам. Изтършувах
цялата къща.
итгьгразва.м нсе., нзтьгразя св. прх. Изгътрям, изтът-
рузвам.
нггьтрузвам нсв., изтътрузя св. прх. Изтътрям, изгьт-
развам.
ипътрям нсв., изтъттря св. прх. Изкарвам, извличам
с тътрене.
излагам нсв., изтегна св. прх. 1. Издърпвам надлъж, с
дърпане, теглене удължавам; изтеглям. Изтягам
тел. 2. Правя тялото или част от тялото ми да се
простре в пялата ся дължина; опъвам. Изтягам
шия. Изтегна си краката па леглото. — œ ипрх. 1.
Опъвам си тялото, обикн. в легнало положение;
протягам се. След ядене обичам да се изтегна на
тревата под някоя сянка. 2. обикн. нсв. Лежа, из¬
лежавам се. Изтягам се сутрин в леглото.
изувам нсв., из^я се. прх. прост, Събувам,
изумен прил. 1. Силно учуден; смаян. 2. Лишен от спо¬
собността да мисли, да разсъждава нормално по¬
ради силно преживяване, душевно разстройство,
изумея вж.. изумявам1.
изумителен прил, Който буди изумление; необикно¬
вен, удивителен. Изумителна сила. Движи се с изу-
мшпелна скорост.
изумление ср. Изключително голямо, необикновено
учудване, удивление, От изумление не можа нищо
да каже.
изумруд м. Прозрачен скъпоценен камък с наситен зе¬
лен цвят; смарагд. [гр.> перс. >тур.] ’
изумруден прил. 1. Който е направен е изумруд.
Изумруден пръстен. 2. Който е присъщ или е подо¬
бен на изумруд, главно по цвят. Изумрудени очи.
изумявай нсв., изумея св. нпрх. 1. Отслабвам в умст¬
вено отношение; оглупявам. Изумял от старост.
2. Изпадам в изумившее, еилносе учудвам, смсй-
вам, удивявам, загубвам способността си да раз¬
съждавам. Изумях от изненада.
изумявам!2 нсв., изумй св, прх. 1. Възбуждам у някого
изумление; смайвам, поразявам. Изумиха ме бързи¬
те му успехи. 2. Излиза ми от ума; забравям. Изу¬
мих да му кажа. ■— се нпрх. Изпадам в изумление,
силно се учудвам; смайвам се. Изумих се, като го
видях тук
нзустявам нсв., язустй св. прх. Наизустявам,
изуча вж. изучавам и изуч^ам.
изучавам нсв., изула св, прх. 1. Получавам знания и
сръчности, постигам нещо чрез учене. Изучавам за¬
наят. 2, Посредством наблюдения, опи ги, съпоста¬
вяне и пр. получавам знание за нещо; проучвам, из¬
следвам. Изучавам болест.	3. Наблюдавам,
разглеждам някого или нещо, за да го опозная и
разбера. Изучих града. Изучавам живота. '
нзучвам нсв., изуча св. прх. 1. разг. Изучавам. 2. Уча
докрай, научавам. 3. Поддържам, издържам някого
да учи.	,
изуя вж. изувам.
изфабрикувам се. прх. Фабрикувам изцяло, докрай.
Пак са изфабрикували някакво обвинение срещу те¬
бе-,
нзфнрясвам .нсв., изфирясам св. нпрх. 1. Излизам на
фира, извегряаам, изпарявам се. 2. прен, Изчезвам,
махвам се, изгубвам се. Къде изфиряса този човек?
изфукнам се нсв., изфукам се св. нпрх. разг, неодобр.
Похвалвам се, проявявам самохвалство.
азфучавам нсв., изфуча се. нпрх. Зафучавам изведнъж,
неочаквано.
нзфъфлям нсв., нзфъфля св■, прх. и нпрх. Изговарям,
казвам нешо с фъфлене; измънквам.
изхабен прил. 1. Който е станал хабен, тъп. Ножът е
изхабен, не реже. 2. Който е развален, станал е не¬
годен за употреба. Тези кибритени клечки са изха¬
бени. 3. прен. За човек — който е загубил, изразход¬
вал е физическата и духовната си сила, комуто
липсва жизненост,
изхабеност ж. Качество на изхабен,
изхабявам нсв., изхабя св. прх. 1. Правя нещо да стане
хабно, тъпо. Изхабявам нож. Ще ми изхабиш игла¬
та. 2. Повреждам, правя нещо да стане негодно

(поради невнимание, небрежност, неумение или
прекадена употреба), Шивачът ми изхаби плата.
Изхабих си нервите. 3, прен. Изразходвам, употре-
бямм напразно; прахосвам, пропилявам. Изхабих¬
ме сума време и нерви. Изхабих си силите в тая
безсмислена борба. — се нпрх. 1. Ставам тъп, хабен;
затъпявам1. 2. Повреждам се, ставам негоден (по¬
ради дълга, прекадена, употреба). Машините ще се
изхабят. Нервите ми се изхабиха.
изхаилазвам нсв., нзхайлазя св. прх. Правя някой да
станс хайлазин, безделник, негодник. — се нпрх.
Ставам хайлазин.
нзхяйманявам нсв., юхянманя св, прх. Правя някого
хаймана. — се нпрх. Ставам хаймана.
изхАйтвам нсв., изхайтя св. прх. Правя някой да стане
хайта; разхайтвам, — се нпрх. Ставам хайта; раз-
хайтвам се.
изхапвам нсв., изхапя св. прх. Ухапвам на много мес¬
та, мнозина или всички. Изхапаха ни бълхи.
язхарчвам нсв., изхарча св. прх. 1. Изразходвам, пр-
харчвам (пари). Изхарчих парите за пиене. 2. Свър¬
швам, изразходвам нещо. Изхарчихме брашното. 3.
Продавам дадена стока докрай,
изхвръквам' нсв., изхвръкна св. нпрх. I. Излизам с
хвърчене, летене; излитам. Канарчето изхвръкна от
‘ кафеза. 2. прен. С голяма бързина излизам от ня¬
къде или се отделям от нещо; излитам, изхвърча¬
вам. Чух шум и веднага изхвръкнах на двора.
изхвърлям нсв., изхвърля св. прх. 1. Хвърлям навън.
Изхвърлиха цветята през прозореца. 2. прен. Из¬
пъждам, отстранявам, изключвам. Изхвърлихме го
от организацията. 3. Пушам, изпущам, отделям от
себе си. — се нпрх. разг. Говоря или върша нещо,
постъпвам с преувеличение и самохвалстзо. Не се
изхвърляй много е покупките.
изхвърчавам нсв., изхвърча св. нпрх. Изхвръквам.
изхнтрея вж. изхитрявам1.
изхнтря вж. изХИТ])ЯМ.
изхитрй вж. изхитрява м2.'
изхитрявам1 нсв., изхнтрея св. нпрх. Ставам хитър,
проявявам хитрост.
изхитрявам2 нсв., изхитря св. прх. рядко. Изхитрям. ·—
се нпрх. Изхитрявам1.
изхитрям нсв., изхи гря св. прх. С хитрост постигам не¬
що; надхитрям, измамвам. — се нпрх. Ставам хи¬
тър, постъпвам хитро; изхитрявам!
нзхленчвам псе., изхленча св. нпрх:. Изведнъж издавам
хленч.
изхлйпвам нсв., изхлипам св. нпрх, Изведнъж започ¬
вам да хлипам; изхълцвам.
изхлузвам нсв., изхлузя св. прх. Смъквам, свалям,
свличам, обикн. нещо облечено, обуто. — се нпрх.
1. Смъквам се, свличам се, измъквам се или падам
от някъде (с хлъзгане). Обувката се изхлузи от кра¬
ка ми. 2. Измъквам се, излизам от някъде, без да
ме забележат.
изход м. 1- Място, през което се излиза. Прот.
вход. Главен изход. Страничен изход. Авариен
изход. 2. прен„ [Начин за] излизане от затруднение,
разреШаване на труден проблем. Ще се намери из¬
ход от кризата. Спасителен изход. 3. прен. Резул¬
тат, завършък, развръзка, край. Изход на болест.
Изход на сражение.
изходатайст[ву|вям св. прх. Издействам, добивам,
постигам чрез застъпничество, ходатайство. Изхо-
датайствах ти служба.
изходен прил. I. През който се излиза, който служи'
измерим 319
за изход. Изходна врата. 2. От който се тръгва или
започва някаква работа, действие, който е в осно¬
вата на някакво производство, развитие и пр. Из¬
ходен пункт. Изходна позиция. Изходни суровини. 3.
Който е свързан с излизане от някъде. Изходна ви¬
за.
изходя вж. изхождам.	'
изходящ прил. 1. Който излиза от някъде, води навън;
изходен. Прот. в х о д я щ. 2. канц. Който се от¬
нася до изпращани или издавани от канцелария, уч¬
реждение писма, книжа, документи. Изходящ но¬
мер . Изходящ дневник.
изхбждам нсв., изходя св. 1. прх. Обикалям нешо пе¬
ша; извървявам. Изходих целия град, докато го на¬
меря. 2. нпрх. прен. Имам за източник; произхож¬
дам. Новините изхождат от меродавно лице. 3.
нпрх. прен. Имам за основа, основавам се, ръково¬
дя се от нешо. Изхождам от досегашния си опит.
изхождам се нсв., изходя се св. нпрх. Ходя, отивам по
I оляма нужда.
изхбквам нсв., изхокам се. 1. прх. Нахоквам. 2. нпрх.
Започвам изведнъж да хокам; извиквам, изругавам.
Някой изхока по кучето.
изхранвам нсв., изхраня св. прх. 1, Храня някого, оси¬
гурявам, грижа се за прехраната на някого докрай,
колкото трябва. Тая земя не може да пи изхрани.
Вдовицата с мъка изхрани трите си деца. 2. Отг¬
леждам. Изхранвам прасе.	-
изхрачвам нсв., изхрача св. прх. С храчене изхвърляй.
Изхрачвам кръв. — се нпрх. Изхвърлям храчка, про¬
чиствам гърлото' си с храчене.
изхрунвам нсв., изхруиам св. прх. Изяждам с хрупане;
охрупвам. Козата изхрупа младите клончета.
изхрусквам нсв,, изхрускам св. 1. нпрх. Изведнъж зах-
русквам, издавам кратък хрускав звук. Камъкът из-
хруска под колелото. 2. прх. Изяждам с хрускан е;
охрусквам. Детето изхруска бонбона.
изхрущявам нсв., изхрушя св. нпрх. Започвам извед¬
нъж и неочаквано да хрущя,
изхълцвам нсв., изхълцам св. нпрх. Изведнъж захълц-
нам, задшаквам с хълцане; захлипвам.
нзхърквам нсв., изхъркам св. нпрх. Изведнъж захърк-
вам, хъркам веднъж или поединично. Един от зас¬
палите изхърка силно.
изцапвам псе., изцапам св, прх. Замърсявам, зацапвам
всичко, изцяло. Изцапвам си ръцете.
изцвйлвам нсв., изцвнля св. нпрх. Занвилвам изведнъж,
цвиля веднъж или поединично. Жребецът изцвили.
изцеждам нсв., изцедя св. прх. 1, Изстисквам. Изцеди
лимона. 2. Източвам, правя да изтече или изпивам
докрай. Изцедил шишето, Изцедихме винцето.
изцеление ср. остар. Оздравяване, излекуване. Полу¬
чавам изцеление.
изиелнм прил. остар. Излечим, изиерим.
нзцелнтел м. и нзиелнтелка ж. Който изцеляпа.
изцелувам св. прх. Целувам всички или много, мнози¬
на. Булката изцелува ръка ни всички сватове и ку¬
мове.	*
. пзцелявам нсв., изцелй се. прх. остар. Излекувам, .из¬
церявам.
нзцепвам нсв., нзцёпя св. прх. Цепя колкото трябва,
всичко, докрай.
нзцерйм прил. Който може да се изцери; изпечи м, из¬
целим. Изцерима болест.

320 изцерявам
изцерявам нсс.^ изпера св. прх. 1. Излекувам. Изцеря¬
вам болен. 2. преп. Огучвам от нещо лошо. Ще го
изцерим от тоя навик.
нзцйбрям се нсе., нщнбря се са. нпрх. диал, Побледня¬
вам, изгубвам цвета, руменината си, отслабвам.
■зпжлшм нея., нщйкля св. прх. Цикля нещо изцяло,
докрай.
взцмцвам нсв., нзцйцям св. прх. Избозавам, изсуквам,
изцъклен прил. Който има стъклено-студен блясък,
изцъклям нсв., изцъкля се. прх, Придавам стъклено-
студен блясък на нещо. О Изцъклям очи — а. Гле¬
дам с широко отворени и безизразни, със стъкле¬
но-студен блясък очи. Какво си ги изцъклил? б.
Умирам. — се нпрх. 1. Получавам, придобивам
стъклено-студен блясък. Небето се е изцъклило. 2.
прен. Гледам с широко отворени очи.
■зцърквам псе., нзцьркам ся. прх. С· църканс изваж¬
дам, изкарвам нещо докрай. Изцьрквам млякото
от кравата.
изцяло нарч. Наггьлно, съвсем, без остатък. Платих
му изцяло поръчката.	.	.
изчадие ср, 1. остар. Дете, рожба. 2. старай. Самос¬
тоятелно или в съчет. изчадие елово (бееовско) —
зъл, жесток и неприятен, отвратителен човек; из¬
род, изверг. [uun.J
изчаквам нсв., изчакам св. прх. 1, Чакам докрай, пре¬
карвам в чакане определено време. 2. Чакам, за¬
държам се, стоя в очакване нещо да свърши или да
- стане, да се случи. Изчаквам да престане дъждът.
Изчаквам удобния момент.
' изчаквйтслеи прил. Който е свързан с изчакване. Из-
чаквателла тактика.
мзч0ичвам се нсв., изчаича се св. нпрх. жарг. Проме¬
ням се, отклонявам се от нормалното и ставам неп¬
риемливо странен, особен, необикновен,
изчаичеи прил. жарг. Който е неприемливо странен,
особен, необикновен.
взч&тквам нсв., нзчаткам св. нпрх. Зачатквам извед¬
нъж. Изчаткаха пушки.
нзчегъртвам нсв., нзчегЪртам св. прх. I. С чегъртане
отстранявам шш заличавам нещо. Изчегъртай кал¬
та от подметките си. Нагарът мъчно се изчегърт-
ва. 2. С чегъртане изписвам, изобразявам; надраск-
вам. На камъка някой е изчегъртал звезда и надпис.
мзчёзвам нсе., изчезна св. нпрх. 1. Преставам да съ¬
ществувам, изгубвам ее. Болката изчезна. 2. прен.
Скривам се от погледа, загубвам се. Влакът изчез¬
на в завоя. 3. преп. Пропадам без вест. Търси се из¬
чезнало дете,
нзчёпкиам нсв., нзченкам св. прх. 1. Чепкам докрай. 2.
Изтръгвам, отделям с чепкаме,
изчервявам се нсв., изчервя се св. нпрх. Ставам червен;
почервенявам, червя се.
■тчёриям нсв., изчерпя св. прх. Намазвам, нацапвам с
черно; начерням. Детето си е изчерпило ръцете.
изчерпам вж. изчерпвам.
■ изчерпателен прил. Който изчерпва, обхваща нещо из¬
цяло, докрай; подробен, пълен, обстоен. Изчерпа¬
телен отговор. Бях изчерпателен при отговора па
този въпрос. > > Отговаряй изчерпателно.
изчерпателност ж. Качество на изчерпателен. Докла¬
дът се отличава с изчерпателност.
изчерпвам нсв., изчерпи и изчерпам св. прх. I. Израз¬
ходвам всичко, докрай; свършвам. Всички запаси са
изчерпани. 2. Казвам, излагам, съобщавам всичко
по дадена тема, въпрос. Въпросът е изчерпан. 3. Об¬
хващам, включвам цялото съдържание, обем на не¬
що, Това не изчерпва всички възможности. 4. Про¬
давам, разпродавам всички бройки, цялото
количество от нещо. Речникът е вече изчерпан. 5.
Черпя течност из нещо; изгребвам. Изчерпвам вода
с помпа. — се нпрх. Свършвам, свършвам се. Кни¬
гата вече се е изчерпала.
изчер'тавам нсв., нзчертая св. прх. Чертая колкото
трябва, колкото е определено, всичкото, Изчертах
цели два листа.
изчесвам нсв,, изчета св. прх. 1. Чеша колкото трябва,
с чесане изчиствам, очиствам кон, вол и др.; омес¬
вам. 2. С чесане изваждам нещо от коса, косми, ко¬
зина,
изчета вж. н з ч и т а м.
изчетквам нсв., изчеткам се. прх. С четкане изчиствам,
почиствам дреха, шапка, обувки и под. от прах, кал
и пр. Тя изчетка дрехите.
нзчёша вж. изчесвам.
изчисление ср. Определяне, установяване чрез броене
или чрез аритметични действия с числа количгство-
то, броя, стойността и т.н. на нещо; пресмятане, из¬
числяване, Правя изчисление. Математически из¬
числения. Сложни изчисления. Изчисление на
заплатите. Това изчисление не е вярно.
изчислителен прил. Който се отнася до изчисление, из¬
вършва изчисления. Изчислителни машини. Изчис¬
лителен център,
изчислявам нсв., изчисля св. прх. Определям, устано¬
вявам чрез смятане, пресмятане; пресмятам. Изчис¬
лявам общия доход. Изчислявам успех на ученик.
изчиствам псе,, изчистя св. прх. 1. Чистя докрай, нап¬
равям нещо да бъде чисто. Изчисти дрехите. 2.
прен. Премахвам, изтребвам. Изчистих дървеници¬
те. ,
изчйтам нсе., нзчегй св. прх. Прочи там всичко, докрай
или колкото е определено. Изчетох всичко, което
ми беше под ръка.	.
• изчовърквам нсв., изчовъркам св. прх. Изваждам с чо¬
въркане; изчоплям,
изчоплям нсв., изчопля св. прх. Изваждам е чоплене;
изчовърквам.
изчуквам нсв., изпукам св. прх. 1. Правя, изработвам
нещо от метал с коване, чукане. Изчутам ваза от
гилза. 2. Изваждам с чукане. Изпукал болта. 3.
разг. Печеля, спечелвам с чукане, с работа. Какво-
то изчука — изпука. Погов.
изкупвам нсв., изчупя св. прх. Счупвам всичко. Изчу-
пил чашите. — се нпрх. прост. Излюпвам се.
изчурулйкаши нсв., изчуруликам св. нпрх. Изведнъж и
кратко чуруликам. Едно птиче изчурулика и отле¬
тя.
изчу^^ам нсв., язч^цкам св. прх. Д. Чушкам колкото
трябва, колкото е определено или всичкото, Изчуш-
ках грах за едно варене. 2. прен. разг„ Изпъждам,
изгонвам.
нзшарвам нсв., нзшаря са. прх. Шаря, нашарвам кол-
кото е определено или всичко, докрай,
изшептявам нсв., нзшептА св., нпрх. и прх. Започвам
изведнъж да шептя, изговарям нещо шепнешком.
нзшетвам нсв., нзшетам св. прх. 1. Шетам докрай,
свършвам да шетам; ошетвам. 2. разг. Извървявам,
обхождам много места или дадено място докрай,
изцяло; изръшвам. Изшетал е ця.ш Европа.
язшивам псе., кзшйи св. прх. 1. Шия, ушивам колкото

е определено или всичко. Изших якичките. 2. Из¬
возвам, избро дирам. По ръба ще изшиеш звездички
с цветни конци. 3. С шиене изразходвам материали.
Изших червените конци.
изшнлвам нсв., нзшйля се. прх. Правя, направям остър
връх на нещо: изострям, заострям.
нзшилен прил. Който е с остър връх; заострен.
юшумолявам нсв., нзшумолй св. нпрх. Зашумолявам
изведнъж и за кратко. Полъхна вятър и дърветата
изшумоллха.	·
нзшътквам нсв., изшьткам св. нпрх. Шъткам извед¬
нъж.	.
нзшавям нсв., нзщРвя се. прх. Щавя докрай, всичко
'или колкото е определено.
изщипвам нсв., взщНпя св. прх. Щипя иа много места
или много, мнозина. всички.
изшрОквам нсв., изшрАкам св. нпрх. Щракам изведнъж
или кратко, поединично. Изщрака с пръсти. ,
изшуквам нсв., мзщукпа св. нпрх. разг. Изчезвам, за¬
губвам се неочаквано; щуквам. изш^ква мн,
иштукие мм нпрх. Забравям нешо, избягва ми из
ума, не мота в момента да се сетя.
нзЮдвам нсв., нз1одя св. прх. остар. диал. 1. Излъгвам,
измамвам. Внимавай да не те изюди Тоя шмекер.
• 2. Развращавам, покварявам. 3. В съчет. с лице,
очи, уста — изкривявам, разкривявам, обикн.
от болка, физическо страдание.
изюдеи прил. остар. диал. 1, Обикн. за лице — разк¬
ривен, обезобразен (от физическа болка). Иабучени-
те глави на бунтовниците бяха с изюдени лица. 2.
Развратен, покварен, '
изго леност ;ис. Качество на изюден.
изява ж. Даване външен израз на нещо; изявяване,
проява. Изява на братска дружба..
нзявйтлен прил. грам. С който се означава действие
в неговото реално осъществяване, съобщава се за
наблюдавано от говорещото лице действие, а не се
пита или заповядва; разказен, Изявително наклоне¬
ние. Изявителни глаголни форми.
изявление ср. Съобщение, обяснение, разяснение. Пра¬
вя изявление. Изявление на говорителя на правител¬
ството.
изявйвам нсв., изявя св. прх. Изказвам нещо пред ня¬
кого, давам израз на нещо; изразявам. Изявявам
желание..
изяждам нсв., изям св. прх. 1. Ям нешо докрай, изця-
- ло, напълно, до свършване. Изядох си храната.
Изяждам ябълка. 2. Прояждам на много места.
Молците са изяли дрехите. 3. прен: Пропилявам
материални средства, обикн. за ядене и пиене, за
охолен живот; прахосвам, изхарчвам. Изяде на ба¬
ща си имота. 4. прен. Понасям, изтърпявам наказа¬
ние или обида. Завчера една плесница аз изядох, ’
Ваз. 5. прен. Причинявам някому голямо зло; уни¬
щожавам. Изяде ме. — се нпрх. разг. Силно се из¬
мъчвам от яд, завист, ревност и пр.
изяснеше ср. Действие или резултат по гл.
изясня; изясняване. Въпросът върви към пълно
изяснение. Тези изяснения са достатъчни.
изяените^юн прил. Който съдържа изяснение, има за
цел да изясни; обяснителен, пояснителен, разясни¬
телен, Изясните та бележка.
нзясяйтеляост ж. Качество на изяснитолон.
изяснявам нсв., изясня сн. прх. Правя нещо да стане
)сио, разбрано, да се разбере; обяснявам, поясня¬
вам. — се нпрх. 1. Ставам ясен, обикн. с помощта
на нойн факти и обяснения, пояснения. Работата
21. fivu арелм 1 и [Кожи речни·
икономичност
се изясни. 2. За небе, време — ставам ясен, чист,
без облаци. Времето се изясни. Небето сс изясни.
изяснява се, изясни се безл. Става ясно, без облани.
Като се изясни, ще тръгнем.
изящен прил. Изтънчено красив; грациозен. Изящна
фигура. Изящен стил. О Изящна литература (сло¬
весност) — художествена литература. Изящни из¬
куства — изкуства, главно рисуване, скулптура, ар¬
хитектура.
изящество ср. Изтънчена красота; изящност. Изящес¬
тво на израза..	*
изящност ж. Качество на изящен; изящество. Изящ¬
ност на маниерите. Изящност на фигурата.
икебана ж. [Традиционно японско] изкуство за напра¬
ва на букети и подреждане на цветя във ваза. [яп.]
икиндия ж. нар, 1, Време между пладне и залез слън¬
це, около 4 'часа следобед. Това се случи по икиндия.
2. 3 афака,ко ето то правили това вр смс.[тур.]
икона ж. Изображение на божество или светец, пред¬
мет на религиозно поклонение и почитание у хрис¬
тияните. [гр.]
иконоборец м. Последовател на иконоборството,	г
иконобдрегво ср. Обществено и религиозно движение
[във Византия през VIII-ХХ в,], насочено срещу кул¬
та, почитането на иконите,
нконоборчески прил. Който се отнася до иконоборец
и иконоборство. Иконоборчески настроения.
иконограф м. Иконописец, зограф, [гр.]
иконография ж. 1. Рисуване на икони и религиозни
сцени върху дърво, платно, стена; иконопис. 2. са¬
мо ед. събир. Определена съвкупност, множество от
икони. 3. спец. Установени правила за изобразяване
на определен сюжет или лице. [от гр.]
кконотрафски прил. Който се отнася до иконограф и
до иконография. Иконографски принципи. Иконог¬
рафски канон.	.
икопом лс. и икономка ж. 1. Лице, което управлява
стопанство или домакинство. Иконом на манастир.
2. Званиа на снещееиес дългоггогннна^а/жба.бгр.]
икономика ж. 1. Народното стопанство на дадена
страна или негова част, система на обществено
производство, разпределение и потребление. Капи¬
талистическа икономика. Социалистическа иконо¬
мика. Развита икономика. Икономиката на страна¬
та е в упадък. 2. Наука за народното стопанство и
за отделните му отрасли. Икономика на промишле¬
ността. Икономика на селското стопанство, [гр.]
икономисвам нсв., икономНсрм св. прх. Правя, осъщес¬
твявам икономия; спестявам. Икономисвам сурови¬
ни и енергия. Икономисал съм доста материали.
Икономисвам сили. О Икономисвам истината разг.
— не казвам цялата истина, послъгвам. [гр.]
икономист м^. и нкономисгкр ж. Специалист по ико¬
номика, по стопански, икономически науки,
икономичен прил. Който прави икономии, който е
свързан с икономия, с малки разходи; пестелив·, ев¬
тин. 'Икономична жена. Икономичен живот. Иконо¬
мична квартира. Икономичен двигател.
икономически пр^1л. Които се отнася до икономика;
народностопански, стопански. Икономически жи¬
вот. Икономически причини. Икономическа криза. "
Икономическа политика. Икономически институт,
нкономнч^ю^ ж. Качество на икономичен; спестов¬
ност, пестеливост.

322 икономия	*
икономия ж. 1. Пестеливо изразходване на средства,
материали, енергия и пр. Правя икономия. Иконо¬
мия на суровини и енергия. 2. Спестени средства,
материали и пр, О Политическа икономия — наука
за производствените отношения и икономическите
закони на обществото, [гр.]
иконопис ж. 1, Рисуване на икони; иконография. 2.
Стил и особеност на икони, византийска иконопис.
иконописен прил. Който се отнася до иконопис,
иконописец м. Художник, който рисува икони; иконог¬
раф, зограф.
иконопиство ср. 1. Изкуство на иконописец. 2. Занятие
на иконописец.
нкоиопоклопник и нконопоклонец м. Човек, който по¬
чита и се покланя на иконите; иконопочитател.
Прог. иконоборец.	*
иконипоклонство ср. Почитане и поклонение на ико¬
ните; иконопочитане, иконопочитание.	Прот.
иконоборство.
иконопочитане и иконопочитание ср. Иконопоклонст-
во.
иконопошитагел м. Иконопоклонник.
иконостас м. 1. Поставка за икони и кандило вкъщи.
2. Преграда между дутара и мястото то молещите
се, по която се нареждат икони. Резбояан дървен
иконостас, [гр.]
нкра ж. диал. Хайвер.	'
нкрач м. прост. Почит, чест. Правя икрам на някого.
[ар. > тур]	,
влач м. прост. Лекарство, лек, цяр. [ар. > тур.]
или сз. Означава; 1. Замяна. Аз. или ти. Днес ши ут¬
ре. 2. Пояснении. Предикат или сказуемо. 3. Присъ¬
единяване. По къщи, дворове, улици или мегдани [т.е.
и мегдани]. 4. Изреждане на възможности, всяка от
които изключва другите. Ши аз, или ти, или той.
илик м. Обшит, поръбен прорез на дреха, в който
влиза копчи, [тур.]
Илйндин м. 1. Народен и църковен празник на 20
юли, 2. прен. Илинденско въстание,
илинденски прил. Който си отнася до Илинден.
О Илинденско (Илиидаιιска**Пиеабиауанска) въста¬
ние — нацианарноосвабадителна въстание на бъл¬
гарите от Македония и Одринска Тракия (1903 г.).
иловица ж. Жилава глинеста почва,
илоти ,ин. (нлот м.) 1. книж. Покореното и поробено,
закрепостило към замята земеделско население на
древна Спарта. 2. прен. Безправен човек; роб. [от
n»]J
илюзнонан прил. Който си отнася до илюзия и до
илюзионизъм. Илюзионно изкуство.
н^рюзианйзъм м. Вид цирково изкуство, основано вър¬
ху умението с помощта на сръчност, специални
похвати и апаратура да се създава впечатление за
вършини на чудеса.
ичюзноцнет м. Цирков артист, фокусник, който вла¬
дее изкуството на илюзионизма.
илюзия ж. 1. Измама на сетивата, изопачено възпри¬
емани на действителността. 2. прен. Напразна на¬
дежда, мичта, която ни можи да се сбъдни. Живдя с
илюзии. [фр.]	’
илюзорен прил. Въображаем, недействителен, неосъ¬
ществим. измамлив. Илюзорни мечпш.
мfЮзOииаст ж. Качество на илюзорен. Илзозорпост
ин мечтите.
илюмиnàгаи м. 1. Плътно затварящ си кръгъл прозо¬
рец с дабаπо.стъкла на външните стени на кораб,
самолет, космически апарат и др· 2. Специалист по
илюминации, [фр. <лат.]
илюминация ж. Силно, ярко осветяване на улици,
сгради и др. по случай някакво тържество, [от лат·.]
илюмшШрам нсв. и св., прх. Правя илюминация, осве¬
тявам тържаствииа.
илюстративен прил. Който сс отнася до илюстрация,
служи за илюстрация. Илюстративен материал.
Илюстративни примери в речник.
илюстиатйвнасг ж. Качество на илюстративен,
илюстратор м. и илюстраторка ж. Художник, който
илюстрира книга.
илюстрация ж. 1. Свързано с текста изображении (ри¬
сунка, снимка, карта, схема и др.), което нагледно
представя, обяснява или допълва съдържанието на
книга, вестник, списании и пр. Книга с илюстрации.
2,, прен. нагледно предстдсяке, абяcнcниeJаrIидo-
пълване на някаква мисъл, текст с помощта на
изображения, конкретни примири, случки, анекдоти
и т.н.; илюстриране. За илюстрация на тази мисъл
ще приведа следния случай. 3. Изработвани или
снабдяване на книга, списание, вестник и др. с кар¬
тини, скици, винетки; илюстрирани, [лат.]
илюстрирам нсв, и св., прх. 1, Снабдявам книга, текст
с илюстрации. Илюстрирам книга. 2. прен. Поясня¬
вам нагледно. Ще илюстрирам казаното с един при¬
мер.
илюстриран и илюстрован прил. Който и снабден с
илюстрации. Илюстровано списание.
им мест. 1. Лично мест., дат. от т и, кратка форма
срещу т я м, на т я. х. Кажете u,w, че съм тук.
Дадох им наставления. 2. Притежателно мест.,
кратка форма срещу техен, тяхна,
тяхно, техни. Къщата ии е просторна. Ам¬
бициите им са големи. -
яма вж. имам.
имагинерен прил. Който е възможен само в мисълта,
въображението; въображаем, нереален. Имагинерна
величина, [фр.]
нмажинизъм м. Формалистично упадъчно течении в
литературата, възникнало в английската поезия в
началото на XX в., което изхожда от идеята, чи ли¬
тературното творчество се състои в самоцелни, не¬
зависими от съдържанието и един от друг словесни
образи, [от фр.]
нмажиннет м. Привърженик на имажинизма,
имам нсв. прх. 1. Притежавам, разполагам с нещо.
Имащ ли тая книга? Ако имам време, ще дойда. 2.
Извършил съм нещо. Имам заслуги. Имате греш¬
ка. Баща ми имаше дългове. 3. Смятам, мисля.
Имам те за най-близък, има безл. 1, Намира се, съ¬
ществува. В гората има разни животни. Има ли
смисъл да се мъчиш? Има ли къде да живееш? 2. При
числ. — за означавани, че нищо не е по-малко от
посоченото чрез числителното. Има две години, от-
както съм тук. 3. В съчет, с д а + гл. — за обра¬
зувани на бъдеще време. Много има да патиш.
О |Да] имащ да вземаш разг. — за израз на несъг¬
ласие, отказ. Да сн имаме уважението разг. — за из¬
раз на възражение, несъгласие с нещо. Имя време
— за означаване, че нищо, някаква работа можи да
почака, да се отложи, не й е дошло времето. Имало
идно дреме — като начало на народните приказки,
за означаване, чи някой някога с жнвял, нещо е съ¬
ществувало. Има мегдан разг. — за означаване, чи

е възможно или има време вещо да стане, да се
осъществи. Имам зъб някому — настроен съм
лошо, враждебно към някого. Има място з а
нещо — възможно е, има условия нещо да ста¬
не, да се осъществи. Има-няма; я има, я няма — за
означаване на приблизителност при съобщаване на
някакъв малък брой, количество- Събраха се има-
няма десет човека. Имам предвид — съобразявам
се, вземам под внимание нещо. Имай предвид, че не
си сам. Имам пръст в н е що — замесен съм, взел
съм участие в нещо. Имам работа — зает съм.
Имам сметка — в мой интерес е. Има си хас*. Има
хляб* в н е щ о, н я к о го. Имаш много здраве
разг. грубо — за израз на възражение, за означава¬
не, че някой не е прав или нещо няма да стане така,
какго някой желае или предполага. Ще имаш да
вземаш разг. грубо — при отказ, за означаване, че
йещо няма да стане или някой няма да получи же¬
ланото от него.
имам (и имамин) м. I. Мохамедански духовник. 2.
Виеше духовно лице у мюсюлманите. 3. Титла на
някои мюсюлмански владетели, [от ар.]
имамбаялдъ ср. Ястие от сини домати с лук и чесън
и с много зехтин· [от тур.]
имамин вж. имам.
имане ср. 1. Съкровище, главно под форма на златни
пари и скъпоценни предмети. 2. Закопано и забра¬
вено съкровище в земята. Търси имане. 3. Имущес¬
тво, в пари, земя, добитък, стока и пр. Добра жена
е и от имане по-добра.
иманентен прил. Вътрешно присъщ, произтичащ от
природата на предмета или явлението; постоянен.
Иманентен признак, [лат.]
иманяр м. и иманярка ж. 1, Който търси закопано
имане. 2. разг. Който ламти за богатство, за зест¬
ра.
нмаиярскн прил. Който се отнася до иманяр (в 1
знач.).
иманярство ср. Занятие, дейност на иманяр (в 1 знач.).
йме ср. 1. Отличително название на човек, животно и
др. 2. прен. Известност. Той има голямо име. 3.
грам. Категория думи, които означават предмети,
качества, числа. Съществително име. Прилагателно
име. Числително име. О В името иа предл. — въз
основа на, заради. В името на закона. В името па
свободата. ,
нм&л м. Дребен полупаразитен храст по едри дървета.
Бял имел, Vlscum. Черен имел, когашЬ.из.
имен и йменен прил. Който се отнася до име, свързан
с име. Именен списък. Едносъстаено именно изрече¬
ние. О Имен (именен) ден — Хилендарски празник
на светец или църковно събитие, който пръстените
с това име почитат и за свои празник,
имение ср. Голям поземлен имот.
именит крил. Известен, прочут, с голямо име. Именит
учен. Именит художник.
именителен прил. грам. О Именителен падеж — който
е свързан с изразяване на подлога в изречението (в
/ съвременния български език главно при местоиме-
иията), напр.: Той е студент. Те работят.
ямеинтост ж. I. Качество на именит. 2. Именит, про¬
чут, известен човек; знаменитост.
именник м. 1, канц. Формуляр, в който дадено лице
вписва някои основни данни за себе си. 2. Списък
иа имена, ръкописен паметник с имена и биографии
на владетели. Именник иа българските ханове.
именник2 м. и именницаЧовек иа имения си ден.
императив 323
Кой е днес именник? Вчера бях именник и имах мно¬
го гости.
именно нарч. 1. Тъкмо, точно. Искам да разгледам
именно този въпрос. Именно с вас трябва да говоря.
2, За посочване, въвеждане на конкретно изброява¬
* не или изясняване. По този въпрос са издадени ня¬
колко книги, а именно:... В това време, а именно към
десет часа...
именувам нсв. прх. 1. Давам име; наричам, наимену¬
вам, кръщавам. 2. Казвам, произнасям името па
някого или нещо; назовавам. Как го именуват? —
се нпрх. Казвам се; наричам се. Как се именуваш?
нменуем прич., като прил. книж. Който се именува;
именуван, наричан, назоваван,
именгк м. и именника ж. 1. разг. Съименник. Ние с
него сме именяци. 2. рядко. Именник2. Кой е днес
именяк?	'	'
имигрант м. и кмюграитка ж. Чужденец, който се е
поселил в дадена страна на постоянно местожи¬
телство. Срв..е м и г р а н т. [лат.]
имиграция ж. 1. Влизане, преселване на чужденци в
дадена страна на постоянно местожителство; «миг¬
риране. 2. събир. Съвкупност, множество, общност
на имигрантите в дадена страна, [лат.]
имшририм нсв. и св., нпрх. Влизам,, заселвам се на
постоянно местожителство -в чужда страна. Срв.
емигрирам.
Амидж м. нов. Понятие, представа за някого или нещо
в обществото, в съзнанието на хората; образ, об¬
лик. [англ.]
имитативен прил, книж. Подражателен, Имитатив/ш
движения, [лат.] *
имитатор м. и нмитâτорка ж. 1, Който има способ¬
ност да възпроизвежда точно, да подражава, 2.
Който се занимава с имитация,
имитация ж. 1. Точно, възпроизвеждане, подражание;
имитиране. 2. [Вещ, предмет, изработен чрез] под¬
правяне, фалшифициране, имитиране на друг ори¬
гинален и ценен предмет. Имитация на мрамор. То¬
ва не е злато, а имитация, [лат.]
имитирам нсв. и св., прх. 1- Гочно възпроизвеждам,
подражавам изкусно. Имитирам движения и глас.
Не ме имитирай! 2. а. Изработвам, произвеждам
някаква вещ, предмет, материал по подобие на
друг. Имитирам мрамор, б. За вещ. предмет, мате¬
риал — наподобявам, приличам на друг, без да
притежавам основните му качества, свойства. Нап¬
равено от пластмаса, която имитира дърво.
«мобилизация ж. мед. Обездвижване, поставяне в непод¬
вижност (обикн, на част сгт тялото, крайник), [лат.]
«мобилизирам нсв. и св., прх. мед. Обездвижвам, пос¬
тавям (част от тялото) е неподвижност,
имортела ж. книж. Двете бекемъртпнче.
имот м. 1. Имущество. 2. Земя, къща, стока, пари.
Полски имот. Движими и недвижими имоти. Дър¬
жавен имот. Народен имот.
имотен прил, 1. Който има (доста) имот; заможен.
Имотен човек. 2. Който се отнася до имот. Имот¬
на състояние. Имотни облаги.
имотност ж. Качество на имотен.
императив м. 1. книж. Безусловно налагащо се изис¬
кване, Нравствен императив. Категоричен импера¬
тив: Императиви па времето. 2. грам. Повелително
наклонение, [лат.]	в

324 императивен
императивен прил. 1. книж. Който се налага безуслов¬
но; задължителен, заповеден. 2. грам. Който се от¬
нася до повелително наклонение; заповеден. Импе¬
ративни форми.
’ им^ратнвност ж. книж. Качество на императивен (в
I знач.).
император м. 1. Най-висока монархическа титла. 2.
Монарх, който носи такава титла, [лат.]
императорски прил. Който се отнася до император.
императрица ж. 1. Жена император. 2. Съпруга на
император.
империализъм м. Политика на непрекъснато разширя¬
ване властта на дадена нация над други страни и
народи чрез завладяване на нови територии или ус¬
тановяване на икономическо и политическо господ¬
ство. [лат.]
империалист м. Представител на империализма.
имоеркалнстичев и империалистически прил. Присъщ,
свойствен на империализъм или на империалист.
Империалистичт политика. Империалистически
войни.
империя ж. 1. Голяма монархическа държава, чийто
владетел се нарича император. Римска империя. 2,
Голяма колониална държава. Британска империя.
[лат.]
имперски прил. Който се отнася до империя. Имперс¬
ки съд. Имперски амбиции.
ймперфект м. грам. Минало несвършено време, [лат.]
ймперфектеп прил. грам. Който се отнася до импер¬
фект. Имперфектно действие.
имперфективен прил. грам. Който се отнася до несвър¬
шения вид на глагола. Имперфективно глаголно
действие. Имперфективен вид на глагола.
нмплантйння ж. спец. 1. При висшите бозайници и чо¬
века - въвеждане, присаждане на зародиш в матка¬
та. 2. рядко. Трансплантация, [от лат.]
имплицитен прил„ книж. Кбйто не е изразен явно, а се
подразбира. Прот. експлицитен. [от лат.]
импозантен прил. книж. Който прави силно впечатле¬
ние с външния си вид и големина; внушителен, ог¬
ромен. Импозантна манифестация, [фр.]
нмлозантност ж. книж. Качество на импозантен; вну-
шителност. Импозантност на гледката.
нмпонйрам нсв. нпрх. Правя силно и приятно впечат¬
ление, внушавам уважение, предразполагам в своя
полза. Импонирам па другите с осведомеността си.
[лат.]
импорт м. Внос на стоки от чужбина. Прот.
е к с п о ’р- т. [лат.]
импортем прил. Който се отнася до импорт; вносен.
Импортни стоки. Импортна търговия.
ямпортъ0р м. Вносител, [фр ]	♦
импотентен прил. 1. Който страда от полово безсилие.
Срв. фригиден. 2. прен. книж. Който няма
сила. способност (да направи нещо), [лат ]
импотентност ж. Качество на импотентен.
импотенция ж. мед. Полово безсилие,
импрегнирам нсв. и сн., прх. Напоявам, пропивам не¬
що с вещество, което го прави да не пропуска вода
или да не гние. Импрегнирам траверси. > > Имп¬
регниран плат, [от лат.]
импресарио м. Лице, което по професия се занимава
с уреждане на концерти и представления. [ит.]'
импросярски прил. Който се отнася до импресарио.
Импресарска дейност. Импресарска фирма.
импресионизъм м. Течение в изкуството от края на
XIX и началото на XX в., което се стреми Към неп-
редвзето отразяване на реалния свят, към най-тън¬
ко възпроизвеждане на субективни впечатления,
преживявания, настроения, [фр.]
импресионист м. и импресиоинспка ж.t Последовател,
представител на импресионизма, *
импресионистичен и м]тпресиоJиmегMческн прил. Свойст¬
вен на импресионизма или на импресионист. Имп¬
ресионистично творчество.
импресия ж. 1. книж. Впе*чатле»ше. 2. спец. Произведе-,
ние на изкуството, в което са изобразени, предадени
лични преживявания и настроения, което се отличава
с пряко емоционално въздействие, [от лат.]
нмпрнме ср. Тънък копринен плат с отпечатани шар¬
ки. [фр.]
нмпримёп прил. Направен от имнриме. Импримена
рокля.
имлровн^зятор м. и импровмзяторка ж. Който [умее да]
импровизира, [ит.]
импровизаторски прил. Присъщ на импровизатор. Им-
провизаторска дарба.
импровизация ж. 1. Съчиняване, творчество в момен¬
та на изпълнението, без предварителна подготовка.
2. Твореире.иеорба, създадена нмвмента на нзпъл-
нениего. Свиря импровизация, [ит.]
импровизирам нсв. и се., прх. и нпрх. 1, Съчинявам,
творя в момента на изпълнението, без предварител¬
на подготовка. 2. Уреждам, осъществявам нещо без
предварителна подготовка. 3. Говоря измислици;
фантазирам.	.
импровизиран прил. Който е съчинен, сътворен или ор¬
ганизиран в момента на изпълнението, осъществя¬
ването, без предварителна подготовка. Импровизи¬
рано стихотворение. Импровизирана разходка.
импулс м. Подбуда, подтик, тласък. Външен импулс.
Вътрешен импулс. Импулс за работа. Електрически
импулс, [лат·.]
импулсен прил. книж. Който се отнася да импулс.
Импулсна лампа.
нмпулейвем прил. Склонен да действа под влияние на
първата подбуда, на импулс,
импулеирям нсв. и св.. прх. Подбуждам, подтиквам.
Импулсир&и някого с достойния си пример.
имунен прил. Който се отнася до имунинет. Имунна
система на организма. Имунни серуми. Имунна не¬
достатъчност .
имунизация ж. Създаване на имунитет но изкуствен
начин; имунизиране, [лат.]
имунизирам нсв. я св.. прх. 1. Правя организъм певъз-
приемчив за известни заразни болести. 2. прен. Съз-
э давам безопасност, сигурност, защитеност от вся¬
какъв вид опасности изобщо,
имунитет м. 1. мед. Невъзприемчивост на организма
по отношение на заразни болести или някои отро¬
ви. 2. спец. Изключване, защита от действието на
някои закони, прилагано по отношение на лица с
особено обществено положение. Депутатски иму¬
нитет. Дипломатически имунитет, [от пат· ]
имунология ж. Наука за имунитета при живите орга¬
низми.
имуществен прил. Който се отнася до имущество, соб¬
ственост. Имуществени отношения. Имуществени
права. Имуществен ценз.
имущество ср. Всичко, което притежава в материален
или стопански смисъл едно физическо яли юриди-
ческо лице. Движимо и недвижимо имущество.
Частно и държавно имущество, [рус.]
инак в иначе нарч, 1. По друг, другия начин. Това
трябва да се направи иначе, 2. като сз. В противен
случай. Ще дойдеш или иначе и аз няма да отида.
О Така или иначе; тъй яли ннак разг. — независи¬
мо от всичко, непременно, бездруго.
ниякомнслещ прил. Който мисли по друг, различен
начин, който проявява несъгласие. влиза в проти¬
воречие с господстващата в дадено общество иде¬
ология- [от рус.]	t
ипакомислие ср. Проява на инакомислещ, несъгласие
с господстващата в дадено общество идеология,
инакъв, инаква, Апакво, мн. инакви мест. Показател¬
но мест. за качество — не такъв, а друг, различен.
Тази машина е по-ипаква от другата, Такъв или ина¬
къв, все едно.
инат м. разг. 1. Безсмислена упоритост. Правя инат.
Магарешки инат. 2. като прил. неизм. Упорит,
опърничав. Остави го, той е инат човек. [ар. > тур.]
ннатлнв прил. Който често се инати, проявява склоя-
‘ ност да се инати.	■
тlпaтчHйскп прил. прост. Присъщ на инатчия.
тпатчΠя м. и н«атчй|яка ж. прост. Който има или
проявява инат; безсмислено упорит. Голям инат-
чия. [ар. > тур.]
инатя се нсв. нпрх. разг. Упорствам безсмислено, про¬
явявам инат. Стига си се инатил.	'
иначе вж. инак.
инвАзия ж. книж. Нашествие, нападение, [.лат.]
иначемАслещ прил. Инакомислещ. Няма търпимост
към ииачемислещите хора.
инвалид м. Който е загубил способност за работа по¬
ради нараняване (особено на война), болест, ста¬
рост и пр. [лат.]	.
инвалиден прил. Който се отнася до инвалид. Инва¬
лидна пенсия. Инвалиден дом. Инвалидна количка.
инвалидност ж. Качество на инвалид, нарушаване на
здравето и загуба на способността за работа, труд.
Определени са три категории инвалидност.
инварная ж. и шшарианта ж. книж. Елемент, вели¬
чина, която остава постошша, неизменна при опре¬
делено преобразуване на променливите., [фр.]
ишгариаятен прил. книж. Който се отнася до инва¬
риант. .	,
инвариАнтност ж. книж. Качество на инвариантен.
инвентар м. Съвкупност от движимостите на стопан¬
ство, учреждение, канцелария и др. Земеделски ин¬
вентар. [лат.]
инвентарен прил. Който се отнася до инвентар. Инвен¬
тарна книга. Инвентарен номер.
инвентари зяционен прил. Конго се, отнася до инвента¬
ризация.
инвентаризация ж. Периодично описване и проверка
на наличността на притежавания инвентар в пред-
.приятие, учреждение и пр.; инвентаризиране, [лат.]
инвентаризирам нсв. и се., прх:. Правя инвентаризация,
съставям инвентарен опис. ,
к^шв^|р:ия ж. I. книж. Обратен ред, обръщане, промя¬
на в реда на нещо. Инверсия на стойностите. 2, ез.
лшп, Изменение на обикновения ред на думите в
изречението, налр.: гора зелена, [лат.]
инвестирам нсв. и св., прх. Влагам капитал в предпри¬
ятие, имот и пр. Държавата е инвестирала големи
средства в строежи, [от лат'.]
инвеститор м. и инвеститорка ж. Който прави или е
направил инвестиции.
индив||ду&лност 325
инвеститорски прил. Който се отнася до инвеститор.
Инвеститорски контрол.
инвестиционен прил. Който се отнася до инвестиция,
предназначен е за инвестиции. Инвестиционна бан¬
ка.
инвестиция ж. 1. Влагане на капитал в предприятие.
2.	които сс вложении иннестпррни в н^
що. [лат.]
индекс м. 1. книж. Показалец, списък на имена, наз¬
вания, цени и т.н. 2. мат. Числов или буквен пока¬
зател, който се поставя в долната или горната част
на математически израз. 3. Числов показател, кой¬
то изразява, обикн. в проценти, последователните
количествени изменения на дадено икономическо
явление. Индекс на поскъпването през годината.
[лат.]	‘
индексация ж. Индексиране. Система за индексация
на доходите.
индексирам нсв. и св., прх. 1. Съставям индекс, включ¬
вам нещо в някакъв индекс (в 1 знач.). 2. Устано¬
вявам индекса (в 3 знач.) и определям, изчислявам
количествената характеристика на дадено явление
върху основата на дадения индекс.	«
ин.детермшпиъм м. Идеалистичсско философско уче¬
ние, което отрича причинността и закономерността
В природата и признава абсолютна свобода на во¬
лята. [лат.]
ющетерминйст м. Последовател на индстерминизма.
индианец м. и индианка ж. Човек от коренното чер-
венокожо население на Америка.
индиански прил. Който .се отнася до индианец, до ко¬
ренното червенокожб население на Америка, Инди¬
ански езици.
индивид м. 1. Всеки отделно съществуващ организъм
от кой да е род или вид. 2. Отделен човек, личност,
[лат.] ,
индивидуален прил. 1. Свойствен на определен, самос¬
тойно съществуваш индивид. 2. Който се отнася до
отделно лице; личен.
индивидуализация ж. Отделяне на личност или инди¬
вид по отличителните им свойства, изтъкване на
особеностите на всеки индивид.
тндтвтдуалт]Tрам нсв. и св„ прх. 1. Представям, изоб¬
разявам някого, обикн. литературен герой, с 'него¬
вите индивидуални, отличителни черти, качества,
свойства. 2. Осъществявам индивидуален подход,
съобразявам нещо с индивида, по отношение на
който то се прилага, осъществява.
индивидуализъм м. I- Възглед, който противопоставя
интересите на отделната личност на обществените
интереси. 2. Стремеж към изява на собствената
личност, налагане на иΠJBтдуалпосττа в противо¬
поставяне на обществото, на колектива. 3. Идеа¬
листично разбиране я обяснение на обществените
явления и процеси като резултат от дейността на *
отделни личности, [лат.]
индивидуалист м. и нпд^^AтαyaлΠгтка ж. 1, Привърже¬
ник на индивидуализма. 2, Лице, което проявява
индивидуализъм в поведението, постъпките си.
тпдпаидуалистΠчсп и т[ιдп!втдуалlιстпчс€кт прил. Кой¬
то се отнася до индивидуализъм или до индивиду¬
алист. Индивидуалистинни идеи. Индиввдушшстични
прояви,
индивидуалност ж. Съвкупност от характерни черти,

326 индиго
качества, свойства, присъщи на даден индивид, ко¬
ито го отличават от останалите индивиди. Творчес¬
ка индивидуалност.	.
индиго ср. 1. Растение от рода Indigofera и добивана¬
та от него синя боя. 2. Тънка хартия с нанесено от
едната й страна синьо или черно восъчно багрило,
с помощта на която се правят преписи, копия, от¬
печатъци от това, което се пише с ръка или на ма¬
шина. [исп.]
индиец м. и индийка ж. Лице от населението на Ин¬
дия, гражданин на Индия.
индИйски прил. Който се отнася до Индия и до ин¬
диец. Индийски езици. Индийска култура. О Ин¬
дийско орехче — мускатно орехче.
индикатив м. грам. Изявително наклонение, [от лат.]
индикативен Прил. от индикатив.
индикатор м. 1. спец. Измерителен уред, устройство
или някакво вещество, които установяват, опреде¬
' лят, измерват, показват наличието и количеството,
интензивността на нещо. Лакмусът се използва ка¬
то индикатор в лабораторната практика 2. книж.
разш. Показател, [нем.]
индикаторен прил. книж. Който сс отнася до индика¬
тор и индикация.
индикация ж. книж. спец. 1. Показател. 2. Установя¬
ване, показване, измерване. 3. Показание, [от лат.]
миднкт м. ист. Петнайсетгодишен период, цикъд по
старото (църковно) леточисление. [лат.]	,
индиректен прил. Непряк, косвен. Индиректна стрел¬
ба. Индиректно осветление, [лйт .]
индиферентен прил. Който не показва интерес към не¬
що; безразличен, равнодушен, безучастен, [лат.]
иидифсрентност ж. Качество на индиферентен; равно¬
душие, безразличие, безучастност.
нлдоевронейски прил. Който се отнася до племената в
народите, които населяват по-голямата част от Ев¬
ропа и Азия и говорят сродни езици. О Индоевро¬
пейски езици — едно от най-големите езикови се¬
мейства, Към което принадлежат славянските,
балтийските, германските, келтеките, италийските,
романските и др, групи езици, произлезли от общ
лраезик.
ипдршие ср. Саксийно цвете с дълбоко врязани силно
ароматни листа, Peiargotuum гозеиш. Сладкото ми¬
рише па индрише. [перс.тур.]
ннлумтъм... вж. хиндуизъми пр.
индуктивен прил. Който се отнася до индукция, изве^
ден е по индукция. Индуктивен метод. Индуктивно
умозаключение, [яат'.]
индукционен прил. Който се отнася до индукция (във
2 знач.). Индукционен ток.	'
индукция ж. 1. Форма на мислене, при която общите
закони, правила, положения се извеждат от частни
случаи. 2. физ. Възбуждане на електрическа или
магнитна енергия под влияние на електрически
уред или магнит, [лат.]
индулгенция ж. Свидетелство за опрощаване на гре¬
ховете, издавано от католическата църква срещу
заплащане, [лат.]
иклус м. и индуска ж. 1. Индиец. 2. Хиидуист.
нидускм прил. Който се отнася до индус.
индустриален прил. Който се отнася до индустрия.
Индустриално предприятие. Индустриален град..
индустриалец м. Лице, което развива индустрия, соб¬
ственик на индустриално предприятие; фабрикант,
индустриализация ж. Развиване на индустрия, въвеж¬
дане на едра машинна техника в народното стопан¬
ство (на дадена страна); индустриализиране, [лат.]
индустриализирам нсв. и св., прх. Правя, осъществя¬
вам индустриализация, въвеждам ,едра машинна
техника в (даден клон на) стопанството. Ще индус¬
триализираме земеделието.
индустрия ж. Дял от стопанството, в който чрез едра
машинна техника в големи фабрики и заводи се
произвеждат стоки за пазара; промишленост.
О Тежка индустрия — която произвежда оръдия и
средства за производство, [лат.]
индуцнрам нсв. и св., прх. физ. Възбуждам електричес¬
ка или магнитна енергия под влияние на магнитно
поле.
йией м. диал. Скреж (по дървета, клони и др.).
инертен прил. 1. физ. Който се отнася до инерция, *
притежава инерция. 2. хим. Който не проявява ни¬
каква химическа активност или проявява химическа
активност само при специални условия. Инертни
газове. Инертни материали. 3. прен. Който не про¬
явява активност, оставя се да бъде движен, ръково¬
ден; безлеен. В работата си е. доста инертен. [лат,]
инертност ж. Качество на инертен,
инерционен прил. физ. Който се отнася до инерция (в
I знач,). Инерционни сили.
инёрция ж. 1. физ. Свойство на телата да запазват
състоянието си на покой или на равномерно право¬
линейно движение при отсъствие на външна сила,
която да променя това тяхно състояние. Инерция
на покой. Колата се движи по инерция. Набирам
инерция. 2. прен. Отсъствие, липса на активност;
бездейност, неподвижност, недеятелност. О По
инерция — безсъзнателно, по навик, неволно, [лат.]
инжектирам нсв. и се., прх. 1. Правя инжекция. Ще го
инжектирам. Инжектираха му инсулин. 2. прен.
разг. Подбуждам, дразня, подстрекавам някого.
Постоянно го инжектира против всички ни.
инжекция ж. 1. Впръскване на (лекарствена) течност
в тялото на човек или животно. Той бе спасен с ин¬
жекции. 2. Лекарство, специално дозирано и пред¬
назначено за впръскване. Купете още две инжекции.
3. разг. Спригпиовца. [от лт т.]
инженер м. и (разг.) инженерна ж. Лице с виеше тех¬
ническо образование, специалист в областта на
строителството, конструиране и работа с машини,
съоръжения, апарати и др. Строителен инженер.
Минен инженер. Инженер-химик, [фр.]
инженерен прил. Който се отнася до инженер, свързан
е с работата на инженер; технически. Инженерни
кадри. Инженерни войски.
инженеринг м. Съвкупност от инженерни дейности за
практическо приложение на научни принципи при
проектирането, конструирането и управлението на
икономически ефективни стопански и др. обекти,
[от амгл.]
инженерингов Прил. от и и ж е н е р и н г. Инже¬
нерингова дейност. Инженерингова фирма.
аиженерски прил. Който се отнася до инженер. Инже-
нерска длъжност. Инженерска служба.
инженерство ср. 1. Наука или професия, работа на
ипженер. 2. Учреждение или сграда за инженерска
служба. Всеки ден съм в инженерството.
ишшиал м. Начална буква на име. Подписва се само
с инициали, [лат.]
инициатива ж. 1. Първа крачка, подтик за извършва-

не на някаква работа; начинание, почин. По негова
инициатива се свика това събрание. 2. Ръководеща
роля в някаква съвместна работа, действия. Иници¬
ативата премина в наши ръце. 3. Идея, замисъл а
способност за самостойни действия; предприемчи¬
вост. Той е пълен с инициативи, [от лат1.]
инициативен прил, 1. Който е взел почин, заел се е с
организирането и осъществяването на нещо. Ини¬
циативен комитет. 2. Който е богат с инициативи;
предприемчив.
инициативност ж. Качество на инициативен; предпри¬
емчивост. -
инициатор м. и инншааторка ж. Лице или група лица,
организация, институция, на които принадлежи
инициативата за нещо. Кои са инициаторите на
. стачката?	s
шпщндторски прил. Който се отнася до инициатор,
иннцмйрам нсв. и св., прх. Започвам, предприемам,
слагам начало на нещо. [антл. < от лат.]
инкасатор ж. и ннкасйторка ж. Длъжностно лице, ко¬
ето събира, инкасира дължими суми за наем, услу¬
ги, застраховка, абонамент и пр.
инкасаторски прил. Който се отнася до инкасатор. Ин¬
касаторска служба.
инкасирам нсв. и св., прх. Приемам, събирам дължими
на учреждението суми за наем, услуги, застраховка,
абонамент и пр. [от ит.]
инкасо ср. спец. Получаване на суми по полици, чеко¬
ве и друти документи по нареждане на доверителя',
[ит.]	*
ннквизНрам нсв„ и .св., прх. Измъчвам, изтезавам,
инквизитор м. и кнквизиторка ж. 1. Който инквизира;
жесток, безсърдечен човек. През войната немците
се проявиха като големи инквизитори, 2. ист. Член
на инквизицията (в 1 знач.). Великият инквизитор
в Испания..
инквнзнторски прил. Който се отнася до инквизитор,
инквизиционен прил. Който се отнася до инквизиция.
Инквизиционен разпит.
инквизиция ж. 1. Някогашен католически духовен съд
над еретиците и други неугодни на църквата лица.
2. Разследване на провинени чрез изтезания, мъче¬
ния. 3. прен. Голямо мъчение, изтезание, [лат.]
инкогнито 1. нарч. Без да се предявява име, чин или
обществено положение, тайно. 2. ср. Прекарване,
пребиваване под измислено име. Моето инкогнито
свърши, [лат.]
инкриминирам нсв. и св., прх. книж. Предявявам ня¬
кому обвинение в нещо, приписвам някому вина.
> > Списък па инкриминирани книги, [от лат,|
инкрустация ж, 1, [Декоративно приложно изкуство
за] украсяване на изделия от дърво, камък, кост и
др. с врязани в тях ухрасни елементи от друг ма¬
териал (зДато, сребро, седеф и др.), 2. Направена
по такъв начин украса. Кутия със златни инкруста¬
ции. [лат.]	~
инкрустирам нсв. и св., прх. Правя, -извършвам, поста¬
вям инкрустация.
инкубатор м. 1. Уред, апарат за изкуствено излюпва¬
не на пилета от яйца. 2. прен. Място или среда за
бързо и в голямо количество, в голям брой зараж¬
дане, възникване и развитие на нещо. Инкубатор па
идеи. [лат.]
мнкубаии0нен прил. Който се отнася до инкубация.
О Инкубационен период — а. мед. Периодът от за¬
мразяването до проявата на болестта, б. Времето,
необходимо за развитие на зародиша в яйцето.
инспирирам 327
инкубация ж. 1. Изкуствено излюпване на пилета в
инкубатор. 2. мед. Времето от заразяването до по¬
явата на първите симптоми на болестта, [лат.]
иновационен прил. книж. Който се отнася до инова¬
ция. Иновационни процеси.
иновация ж. книж. Промяна, изменение, нововъведе¬
ние. [от лат]
нноверец м. остар. Човек от друго вероизповедание;
друговерец,
инбк м. Монах, калугер, [цел.]
инопланетянин м. книж. Разумно същество, въобра¬
жаем представител на цивилизация от друга плане¬
та.
иноплеменен прил. остар. Друюплсменен, чуждопле-
менен.
ипорбден прил. остар. Който е от друг род, принад¬
лежи към друг народ.
ииородец м. остар. Човек, който е от друг род, на¬
родност, народ.
иносказйние ср. книж. Алегория,
иносказ&телен прил. Алегоричен, алегорически,
иностранен прил. остар. Чуждестранен,
йнсайд м. спорт, остар. Във футбола и хокея — стра¬
ничен нападател, разположен между крилото и цен¬
тралния нападател, [англ.]
инсск!и мн. (инсект Л!.) книж. Насекоми, [лат.]
ннсектгомДтщ мн. (инсектицид /и.) Отровни химически
препарати за унищожаване на насекоми,
кнеигнии мн. (инейгния ж.) книж. Външни, материал¬
ни знаци, символи на висша власт или белег за дос¬
тойнство, звание, напр. корона, скиптър, жезъл и
пр. [лат.]
ииеннуатор м. и иненцуаторка ж. Лице, което си слу¬
жи с инсинуация.	,
инсинуация ж. Лукава измислица, пакостно внушение,
обикн. с цел да се оклевети или опозори някой; кле¬
вета, интрига, [лат.]
ннеинунрам нсв. и ся., нпрх. рядко. Върша, правя ин¬
синуация; клеветя, интригантствам.
инспектирам нсв. и св., прх, Осъществявам, провеждам
надзор, проверявам правилността на действията,
дейността на държавни и обществени служители;
надзиравам, [от лат.]
инспектор м. и инспекторка ж. Служебно лице, на ко¬
ето е възложен надзорът върху работата на хора в
кръга на неговата специалност; надзорник. Учили¬
щен инспектор. Финансов инспектор, [лат,]
инспекторат м. 1. Служба за надзор, инспектиране на
някаква работа, дейност. 2. събир. Всички инспекто¬
ри в дадено учреждение, ведомство,
инспёкторски прил. Който се отнася до инспектор,
инспекторство ерг Звание и служба, работа на инспек¬
тор.
инспекционен прил. Който се отнася до инспекция. Ин¬
спекционна обиколка.
инспекция ж. !. Дейност на инспектор. Отиде по ин¬
спекция. 2. Надзор или проверка, преглед над из¬
вършена или извършваща се работа. Ще предизвика
обща инспекция по тия дела. 3. Учреждение, което
осъществява надзор над определени обществени
функции. Училищна инспекция, [лат,]
инспирирам нсв. и св., прх. Вдъхновявам, подстрека¬
вам, подсторвам, подтиквам някого към нешо. Кой
инспирира тези изстъпления? [от лат.]

328 инсталатор
инсталатор м. Лице, което прави инсталация, което
инсталира пещо. [фр.]
ппсталаторскп прил. Който се отнася до инсталатор,
инсталационен прил.	Който се отнася до инста¬
лация. Инсталационна мрежа.
инсталация ж. 1. Снабдяване, обзавеждане на сграда
или предприятие с уреди, машини, съоръжения и
пр.; инсталиране. 2. Сбор, система от машини, уре¬
ди, съоръжения и средства за определена работа,
дейност, производство. Електрическа инсталация.
Алармена инсталация, [фр. ]
инсталирам нсв. и св., прх. 1. Построявам инсталация
(водопроводна, газова, електрическа). 2. Поставям
уред, машина, предмет и др. па трайно място; на¬
мествам, монтирам.
инстанция ж. Учреждение, което представлява степен
'В системата от подчинени един па друг оргапи в
администрацията, съдебното ведомство, професио¬
налните организации и др. Ще подам заявление до
по-горна инстанция, [лат.]
инстинкт м. Вродена, независима от опита способност
па човека и животните да извършват биологически
полезни за индивида и потомството му действия;
пагон. Инстинкт за самосъхранение. Груби инстин¬
кти. [лат.]
инспшктйвеп прил. Обусловен от инстинкта; несъзна¬
телен. Инстинктивно поведение. Инстинктивни
действия.
институт м. 1. Специализирано виеше или полувисше
учебно заведение за подготовка па специалисти в
опрелена област. Учшпелски институт. Институт
за усъвършенстване на учителите. 2. Академично
учреждение за паучни изследвания в определена об¬
ласт. Институт за български език. 3. Институция,
[от лат.]
институтски прил. Конто се отнася до институт. Инс¬
титутско ръководство.
институция ж. 1. Установепост, нещо установено в
правен, морален, социален или държавен смисъл.
Нтиите институции имат народен характер. 2.
Учреждение, институт, [лат.]	.
инструктаж м. 1. Давапе на инструкция; инструктира¬
не. Инструктаж на агитаторите. Редовен инст¬
руктаж. 2, Инструкция. Добре обмислен инструк¬
таж. Неправилен инструктаж.
инструктивен прил. Който съдържа или дава инструк¬
ции. Инструктивно събрание.
инструктирам нсв. и св., прх. Давам инструкции,
инструктор м. и нветрукторка ж. Лице, което инст¬
руктира, дава инструкции пякому. Партиен инст¬
руктор. Инструктор в курсове за шофьори. [лат.]
ниструкторскн прил, Който се отнася до инструктор,
Инструкторски кадри.
инструкция ж. Указания или наредба за извършване
на някаква дейност, за изпълнение па някаква зада¬
ча; наставления, упътване. Получихме нови инст¬
рукции за изпълнение на задачата. [лат.]
инструмент м. 1. [Ръчен] уред за извършване па някак¬
ва работа. Хирургически инструменти. Кутия за
инструменти. 2. стесн. Уред, апарат за произвеж¬
дане па музикални звуци (напр. пиано, цигулка, ка¬
вал, барабан и пр . ). Музикални инструменти. Иа
какъв инструмент свириш? [лат.]
шклгрумеитйшен прил. 1. Който служи за направа на
инструменти. Инструментална стомана. 2. За му¬
зика и под. — който се изпълнява на музикален ин¬
струмент. Прот. вокален.
инструменталист м. и иисгрументгалнстка ж. Музи¬
кант, който свири на инструмент,
инструментарий и инструментариум м. събир. Съвкуп¬
ност, сбор от (необходимите за извършване на да¬
дена работа) инструменти, [нем.]
инструментация ж. спец. Оркестрация.
’ илструме1гтПрам нсв. и св., прх. спец. Оркестрирам.
инсулин м. Хормон, който се изработва от панкреаса и
регулира въглехидратната обмяна в организма, [лат.]
инсулт м. Остро нарушение па мозъчното кръвообра¬
щение, коего води до загуба па съзнание и парали¬
за. [от лат.]
ннецеппрам нсв. и св., прх. 1. Приспособявам литера¬
турно произведение та доставяне па сцепа. 2. прен.
Организирам, уреждам, нагласявам извършването,
осъществяването па нещо привидно или по непоч¬
тен пачии с цел да се заблуди или злепостави ня¬
кой. Инсценираха стари политически трикове. Про¬
цесите бяха инсценираки. [от пем. < лат. + гр.]
инсценировка ж. Ипсцепирапе.
интарзия ж. спец. Вид инкрусгация — украса на дър¬
вен предмет с вкопани изрезки или фигурки от дър¬
во с друг цвят: [от ит.]
интегрален прил. книж. Който с неразделно свързан
в едпо цяло, който е неделима част от цялото; це¬
локупен, цялостен, едипеп. Интегрална схема.
[лат.]
яιггсграцяόпсн прил. книж. Който се отпася до интег¬
рация. Интеграционни процеси.
интеграция ж. книж. Обединяване, сливане, свързване
в едпо цяло, присъединяване към дадено цяло; ин¬
тегриране. Икономическа интеграция. [от лат·.]
иптегрйрам нсв. и св.. прх. Обединявам, сливам, свър¬
звам в едно цяло, присъединявам към дадено цяло.
— се нпрх. Обединявам се, свързвам се, сливам се
с друг. ■
интелект м. Съвкупност от мяелягслнягс и позпава-
гелпиге способности на човека; интелигентност,
ум, разум, разсъдък. Интелектът има голямо зна¬
чение за успехите на индивида, [лат.]
интелектуален прил. Който се отпася до интелект; ум¬
ствен, духовеп. Интелектуален живот. Интелек¬
туално развитие.
интелектуалец м. и интелектуална ж. Човек, който се
занимава (предимно) с интелектуален, умствен
труд; иптелигепт. Интелектуалецът е творец на ду¬
ховност.	*
интелектуализации ж. Интелектуализпрапе. Интелек¬
туализация на поезията.
и^електуализпрам нсв. и св.. прх. Придавам интелек¬
туален, разсьдъчен характер па пещо, увеличавам
ролята па мисълта, интелекта в дадепа дейност. —
се нпрх. Придобивам интелектуален, разсьдъчен,
мисловен характер.
^п^1е^^1ктуа^зъм м. книж. Философска теория, която
приписва решаваща роля на интелекта в процеса на
познанието за сметка па опита, практическата дей¬
ност; рационализъм.
интелигент м. Човек от интелигенцията, япгслягспген
човек; интелектуалец.
иитслнгСптсп прил. 1. Който принадлежи към интели¬
генцията; образован, просветен, културен, с духов¬
ни интереси. 2. Който има подвижен и гъвкав ум,
който е с развит интелект.

интелигентност ж. Качество на интелигентен. Природ¬
на интел игентност.
интелигентски прил. Който се отнася до интелигент
шш до интелигенция. Интелигентски индивидуали¬
зъм.	-
интелигенции ж. Обществена група, съсловие на инте¬
лектуалци, хора на умствения труд с познания и
интереси в различните области на науката, изкуст¬
вото, културата, [рус. <лат.]	-
интендант м. Длъжностно лице във войскат а, на което
е възложено снабдяването и с храна, облекло, сна¬
ряжение и боеприпаси, [фр.].
интендантски прил. Който се отнася до интендант и
до интендантство. Интендантски складове.
интендантство ср. Войскова част или служба, на която
е възложено снабдяването на войската с храна, об¬
лекло, снаряжение и боеприпаси,
интензивен прил, 1. Напрегнат, усилен. Интензивна ра¬
бота. Интензивен курс. Интензивно лечение. 2,
стесн. Който се отличава с По-висока производи¬
телност и по-бързи резултати. Срв. екстен¬
зивен. Интензивно земеделие. Интензивни кул¬
тури. [от лат'.]
интензивност ж. Качество на интензивен. Интензив¬
ност на труда.
интензитет м. книж. Интензивност, сила. [нем.]
интензификация ж. Увеличаване на силата, интензив¬
ността на нещо. Интензификация на селското сто¬
панство. [от фр.]	„
интензифицирам нсв. и се., прх. книж. Осъществявам
интензификация, правя нещо да бЪде интензивно,
интер- Съставна част на сложни думи със значение
„между, взаимно, заедно“ шш „международен“,
напр.: интердисциплинарен, интернационален, интер¬
парламентарен шш интербригадист, интервизия,
интерпол и под. [лат,]	,
интербригядист м. и иитербрш'ядйстка ж. Участник в
международна антифашистка бригада през време
на гражданска та война в Испания,
интервал м. 1- Разстояние в пространството или вре¬
мето между две точки . или две явления; междина,
промеждутък. 2. муз. Разлика по височина между
два едновременно или последователно произведени
звука, [лат.]
интервеннрам нсв. и св., нпрх. Правя интервенция,
интервент м. Който организира и осъществява интер¬
венция, участник в интервенция, [лат.]
внтервёнтскн прил. Който се отнася до интервент. Ин¬
тервентски войски.
интервенция ж. 1. Военна намеса на една държава във
вътрешните работи на друга държава. 2. разш.
книж. Намеса (обикн. за хирургическа операция),
[лат,]
интервю' ср. 1. Предназначен за публикуване в печата
или по радиото или телевизията разговор на жур¬
налист с важна, известна личност. Давам интервю.
Вземам интервю. 2. разш. Беседа, събеседване, раз¬
говор. [англ.]
интервюирам нс«. и ся., прх. Провеждам интервю, взе¬
мам интервю. Ще интервюирам министъра във връз¬
ка с най-новите събития.
интерес м. 1, Познавателна нагласа, насоченост на
вниманието, на възприятия, мисли, емоции и т.н,
към предмети и явления от действителността, кои¬
то са значими за дадената личност. Слушам с ин¬
терес. 2. Влечение към нещо. Ти не проявяваш ин¬
терес към театъра. 3. Полза, изгода, облага;
1
интернационалист 329
Нямам интерес от тая работа. 4. Извоювано или
предполагаемо право. Ще браним своите законни
интереси. [от лат,]
интересен прил. Който възбужда интерес (в 1 и 2
знач.); занимателен, любопитен, увлекателен. Ин¬
тересна книга. 2. разг. Чудноват^ особен. Ти си ин¬
тересен човек!
интересувам нсв. прх. Привличам вниманието, въз¬
буждам, предизвиквам нечий интерес. Виждам, че
той те интересува. — се нпрх. Проявявам интерес;
любопитствам. Тя се интересува от много неща.
интересува ме нпрх. Имам, проявявам интерес, ин¬
тересувам се. Хич не ме интересува!
нптереечия м. и ннтересчйй1ка ж. разг. Човек, който се
ръководи само от собствените си интереси, във
всичко търси изгода, полза за себе си.
интериор м. [Архитектурно и художествено оформле¬
ние на] вътрешната част, пространство на жилище,
сграда, [фр.]	,
интермедни ж. Малка пиеса, комична сценка с музика
и пеене, която се изпълнява в театъра (ХУ1-ХУШ
в.) между действията на главната пиеса, [лат.]
интермецо ср. муз. 1. Кратък музикален откъс, който
се изпълнява между основните части на симфонич¬
на творба. 2. Кратка инструментална пиеса с такъв
характер- [нт.]	т
интернат м. 1. Общежитие за учениците при учебно
заведение. 2. Учебно заведение с пансион за учени¬
ците. [лат.]
интернационал м. 1. Всяка от няколкото международ¬
ни социалистически организации, създадени в края
на XIX и началото на XX в. О Първи интернацио¬
нал — създаден от Маркс и Енгелс, за да обедини
профсъюзите от всичка страна (1864-1876). Вторя
(социалистически) интернационал — основан през
1889г.,' за да обедини социалистическите партии в
света. Трети (комунистически) интернационал — ор¬
ганизиран през 1919 г., за да координира дейността
на комунистическото движение в евбта; Коминтерн.
2. като соб. Революционна песен, * създадена от’
френските работници Й. Потне (текст) и П. Дегей¬
тер (музика), възприемана от различни синдикални
н комунистически движения като химн на светов¬
ния пролетариат, [фр.]
интернационален прил. Международен. Интернацио¬
нална бригада.
интернационализация ж. 1. Признаване интернацио¬
налния характер на нещо. 2, Предоставяне по до¬
говор правото на всички държави да се ползват на
равни начала от дадена територия, пристанище, ре¬
ка и пр.	.
нгτерияциoиaлизирам нсв. и св., прх. Придавам между¬
народен характер на нещо, правя, обявявам нещо
за интернационално, международно. — се нпрх.
■Придобивам интернационален характер, ставам
международен. Конфликтът може да се интернаци¬
онализира.
интернационализъм м. 1. Състояние .или качество на
нещо да има интернационален характер. 2, Теория
и практика, политически принцип и движение за
единство, разбирателство и сътрудничество между
всички страни и народи.	4
интернационалист м. и яrτеpπaшiolιa.лиcгκа ж. При-,
върженик на интернационализма (във 2 знач.).

330 интернационалистически
шггернапноналнстйческн прил. книж. Който се отнася
до интернационалист и до интернационализъм. Ин¬
тернационалистически отношения.	·
интернационалното ж. Качество на интернационален,
интерниран нсв. и св.. прх. Заставям някого в изпъл¬
нение на наказателна или предпазна мярка да на¬
пусне местожителството си и да се засели в посо¬
чено му място, [от лат.]
интернист м. Лекар, специалист по вътрешни болести,
[от лат.]
интерпарламентарен прил. Който съществува или кой¬
то засяга, който се отнася до парламентите па две
или повече страни; междупарламенгарен. О Интер¬
парламентарен съюз — международна организация,
която обединява парламентите на отделни държа¬
ви, основана през 1888 г. [от фр.]
ши српелация ж, книж. Писмено парламентарно пи¬
тане до правителството или до отделен министър,
подкрепено е подписите на неколцина депутати.
[лат.]
иитернелйрам нсв. и св,, прх. книж. Правя интерпела-
ция.
интсрщретатор м. и интерпрттаторка ж. Лице, което
интерпретира, дава интерпретация на нещо.
интерпретация ж. книж. 1. Разясняване на съдържа¬
нието и смисъла на текст или друго нещо; тълку¬
ване, обяснение. 2. Изпълнение по определен на¬
чин на литературно или музикално произведение,
[лат.]	.
иптсрпретаторски прил. книж. Който се отнася до ин¬
терпретатор и интерпретация. Интерпретаторско
изкуство.
интерпретирам нсв. и св., прх. книж. Правя интерпрета¬
ция. Интерпретирам текст. Интерпретирам роля.
нптсрфсрениия ж. физ. Взаимно усилване или отслаб¬
ване на звукови, светлинни и други вълни при сре¬
щане или кръстосване, [от лат.]
интерферон м. спец. Защитно белтъчно вещество, кое¬
то се изработва от клетките на бозайници и птици
при заразяване с вируси, [от лат.]
шггерфикс м. ез. Афикс, който свързва две прости ос¬
нови в една сложна; съединителна морфема, [лат.]
шгтмзйп м. остар. Общински данък за издаден доку¬
мент при продажба на добитък, [ар. >тур.]
шгтнзйпен прил. остар. Който се отнася до интизап.
интимен прш. 1. Който се отнася до областта на дъл¬
боко личното; съкровен. Интимна лирика. Интим¬
на мисъл: 2. Който е в близки връзки или в тясна
дружба е някого; близък, задушевен. Интимна при¬
ятелка. 3. Свойски, домашен, задушевен. Ще бъдем
в интимна обстановка, [лат.]
интимнича нсв. нпрх. Отнасям се към някого като към
близък, свой, прекадено свойски. Обича да интим¬
ничи е всскиго.
интимност ж. 1. Качество на интимен. 2. Близко от¬
ношение. интимни връзки. Интимността между
тях скоро се изпари. 3. Нещо, което с от интимно
естес^т во, проява на голяма близост. Ще ти доверя
една своя интимност. Ие си позволявай интимнос¬
ти..
шггнфй ж. диа.ь прост. О Вземам нитифа — съвет¬
вам се, вземам под внимание, поучавам се от ня¬
кого. [ар. > тур.]
интоксикация ж. .мед. Отравяне на организма с вка-'
рани отвън или образувани в самия него отрови,
нuтоιιацuouен прил. Който сс отнася до интонация.
Иптоиационна система на езика.
интонация ж. Ритмико-мелодична страна на речта, ко¬
ято зависи от повишението и понижението на тона
на произнасянето. Въпроситета интонация, [лат.]
интрига ж. 1. Скрито, коварно действие, насочено
към достигане на користни, осъдителни или прес¬
тъпни цели. 2. В драма или повсствоватслно творе¬
ние (роман, повест и др.) —- моменти от развоя на
действието, които придават повишен интерес, бу->
дят любопитството на зрителя или читателя. 3,
Любовна връзка, [фр.]
интригант м.. и интри^антия ж. Лице, което постоянно
си служи с интриги (в 1 знач.),.
иuτрнгЯнтскн прил. Който се отнася до интригант. Ин-
тригантски похвати.
интригантство ср. Поведение или проява, постъпка на
интригант,
югrplнгàιuгсτ|ву]вaм нсв, нпрх. Създавам интриги, слу¬
жа си с интриги; интригувам,
интригувам нсв, 1. нпрх. Пускам в ход интриги; инт-
ригантствувам. 2. прх. Заинтересувам някого, въз¬
буждам нечие любопитство.
интродукция ж. 1. муз. Кратко музикално встъпле¬
ние, което предхожда основната част на соната,
симфония, опера. 2. разги. книж. Встъпление, въве¬
дение, увод. [лат.]
ннτросuектuвеu прил. книж. Който се отнася до, койт о
е основан на интроспекция,
интроспекция ж. 1. книж. Самонаблюдение. 2. спец.
Метод за изследване психическия живот на човека
чрез самонаблюдение. [лат.]
интуитивен прил, Основан на интуиция,
интуиция ж. 1. Метод на познание, който се състои в
непосредствено и внезапно вникване в истината, в
’съшносття на дадено явление без помощта на ло¬
гическото мислене. 2. Прозрение, усет, предчувст¬
вие, догадка, [лат.]	.
иифавт м. Всеки от синовете на испанския или порту¬
галския крал, с изключение на престолонаследника;
принц [исп.]	г	’
инфаига ж. Дъщеря на испанския или португалския
крал. [исп.]
инфантилен прил. книж. Недоразвит, с признаци, ка¬
чества на дете. [от фр.]	1
нuфаuтuлHзъм м. книж. Качество или състояние на
инфантилен, недоразвитост, която се характеризира
съе запазване у възрастния на физически или ду¬
шевни черти, присъщи на детето, [от лат.]
инфаркт м мед. Огнище на умъртвяване на тъкан в
даден орган поради прекратяване на кръвоснабдя-
вянсто при спазъм или запушване на кръвоносен
съд. Инфаркт на сърдечния мускул. Инфаркт на бе¬
лия дроб. Получавам инфаркт, [лат.]
инфарктен прил. Който сс отнася до инфаркт. Инфар¬
ктно състояние.
инфектирам нсв. и св., прх. Причинявам инфекция;
заразявам. — се нпрх. Заразявам сс. Една замър¬
сена раничка може лесно да се инфектира, [от
лат.]
инфекциозен прил. Който сс отнася до инфекция; за¬
разен. Инфекциозна болест.
инфекциозното ж. Качество на инфекциозен; зараз¬
ното.	*
н^^ноисн прил. Който се отнася до инфекция,
инфекция ж. Проникване в тялото на човека и живот-

ните на микроби, които причиняват болест; зараза,
• заразяване, [лат.]	»
ннфйкс м. ез. Афикс, който се вмъква вътре в корена;
вставка. [лат,]
инфитграт м. мед. Местно уплътнение и увеличаване
обема на тъкан в резултат на проникнало и засед¬
нало в тях чуждо вещество (клетъчни елементи,
кръв, лимфа).	*
инфилтрация ж. 1. книж. Инфилтриране. 2. мед. Про¬
никване и засядане на чуждо вещество (клетъчни ■
елементи, кръв, лимфа) в телесна тъкан, в резултат
на което става уплътняване и увеличаване на обема
й. [от лат·.]
внфнлтрйрам нсв. и се., прх. книж. 1. Правя теч¬
ност или газ да проникне, да сс просмуче през
пореста, шуплеста среда. 2. прх. и нпрх. Про¬
никвам, просмуквам се през пореста, шуплеста
среда. 3. прен. Правя някой или нещо (напр.
войска) тайно, скришом, нелегално да проник¬
не, да навлезе на територията, в средата на
противника. ■— се нпрх. Прониквам, просмук¬
вам се. [от фр.]
кнфиннтнв м. Неопределена глаголна форма, която
означава действието, без да посочва връзката му
със субекта, т.е. .без значение за лице, число и вре¬
ме; неопределиз-елно наклонение. Загубата на ин¬
финитива е една от характерните черти на ново*
българския език, [лат.]
инфиннгавен прил. Който се отнася или е свързан с
инфинитив. Инфинитивна основа. Инфитттвно
окончание.
инфлационен прил. Който се отнася до инфлация,
инфлация ж. Прекомерно увеличаване на количество¬
то пуснати в обръщение книжни пари свръх потреб¬
ностите на стопанския оборот и във връзка е това
бързото им обезценяване, [лат.]
инфлуенца ж. остар. Грип. [ит,]
информативен прил. Който информира; осведомите¬
лен. Информативна среща.
информатика ж. Наука за общите свойства на инфор¬
мацията, за нейното създаване, преобразуване, нат¬
рупване, предаване и използване,
информатор м. и информяторка ж. .Лице, което дава
информация; осведомител.
информационен прил. Който се отнася до информация;
. осведомителен. Информационна служба. Информа¬
ционен бюлетин. '
информация ж. 1. Предадено или получено съобще -
ние, сведение, знание за някого или нещо. Тази -
агенция винаги дава точна информация. Нямам ин¬
формация. Получавам информация 2. Служба, коя¬
то дава такива сведения. На информацията ще ви
кажат кога пристига влакът. 3. спец. Сведения,
знания за предметите и процесите в света, възпри¬
емани, натрупвани и предавани от човека, от спе¬
циални устройства и др. Теория па информацията.
Генетична информация. Носител на информация,
Количество информация. [лат.] *
информирам нсв. и се., прх. Давам информация, осве¬
домявам. -— се нпрх. Получавам информация, све¬
дения за нещо.
информирай прил. Осведомен,
информираност ж. Осведоменост,
иифра- Съставна част на сложни думи със значение
,дюд*\ напр.; инфразвук, инфрачервен, инфраструк¬
тура и др. [яат ]
инфразвук м. Механични вълни с честота под 16 треп¬
. иригация 331
тения в секунда, които не се възприемат от човеш¬
кото ухо.
инфраструктура ж. Съвкупност, система от отрасли и
материални средства, които обслужват производс¬
твото и осигуряват условия за функциониране на
обществото, напр. пътища, съобщения, наука, об¬
разование и др. β
инфрачервен прил. <> Инфрачервени лъчи — невидимо
електромагнитно лъчение, чийто основен източник
1 са нагретите тела.
инфузория ж. Микроскопично низше животно, [лат.] ·
инхалатор м. Прибор, апарат за лекуване чрез инха¬
лация.
инхалация ж. Вдишване с лечебна цел на пари, газове
и прахообразни вещества, [лат]
инцидент м. Неприятна или нежелана случка, [лат.]
инциденте· прил. Случаен. Инцидентна среща.
инч м. Мярка за дължина, главно в Англия и САЩ,
равна на 1/12 част от фута или на 2,54 см. [англ.]
ипотека ж. 1, Заем, отпуснат срещу залог на недви¬
жим имот, който се оставя във владение на длъж¬
ника без право да се разпорежда с него. Плащам
ипотека. 2. Залагане на имот срещу заем при таки¬
ва условия. Къщата е под ипотека.
иIιuтеkàрt· прил. Ипотечен. Ипотекарен заем. Ипоте-
карна банка.
ипотекирам нсв. и се., прх. Сключвам ипотечен заем,
залагам недвижим имот срещу заем. ·
ипотечен прил. Който се отнася до ипотека. Ипотечна
вноска.
нпuхuпдрHк м. и ипохондричка ж. Човек, който стра¬
да от ипохондрия.
ипохондрия и (книж. спец.) хипохондрия ж. мед, Уг¬
нетено състояние на духа, мрачно настроение, свър- '
зано с болезнен страх от заболявания, съществува¬
щи в разстроеното въображение на човека, [гр.]
нирит м. Бойно отровно вещество, което предизвиква
обрив по кожата и общо отравяне на организма; -
горчичен газ. [от фр, соб.]
ирационален прил. 1. книж. Който е недостъпен за ра¬
ционалното познание, който противоречи на разу¬
ма и логиката, изляза извън границите на разума.
2. мат, Нссъиз.мер·м· [от лат.]
ирационалйзъм м. книж. 1. Обшо название на идеа¬
листически течения във философията, отричащи
възможностите на разума в процеса на познанието, ·
. в основата на което поставят непосредственото съ¬
зерцание, интуицията, инстинктите, вярата н др.
Прот. рационализъм. 2. Отношение
към света, което не се опира върху разума, в осно¬
вата на което стоят «рационални начала. 3. Отри¬
цание на научното логическо познание,
ирациo·àл·исτ ж. Качество на ира^^але^
и реален прил. книж. Нереален, недействителен,
иреалност ж. книж. Качество на и реален,
ир^иги^е^ прил. книж. Който не вярва в никакъв
бог; безбожен, [от лат]	-
иригатор м. Уред за впръскване на течност, за проми¬
ване на вътрешни органи на тялото, за клизми щ
др. [лат.]
иригационен прил. спец. Конто се отнася до, който е
предназначен за иригация; напоителен, оросителей.
Иригационни канали.
иригация ж. спец. 1. Орuсява·е.д^апuява·е на безвод-

I
332 иридий
ни обработваеми земи чрез система от канали. 2.
мед. Промиване на вътрешни органи чрез струя от
някаква течност. [лат.]	*
ирадив м. Химически елемент 1г — много твърд и
крехък, химически устойчив метал, който се упот¬
ребява главно в сплави с платина, [лат.]
ирис м. Предна оцветена част на окото, в чиято среда,
се намира зеницата; гледец. [гр.]
иронизирам нсв. и се., прх. Служа си с ирония, отна¬
сям се към някого или нещо с ирония, с тънка по¬
дигравка.
ироничен и нронмчески прил. Който съдържа, изразява
ирония. Ироничен поглед. Иронична усмивка.
ирония ж. 1, лит. Стилистичен похват, чрез който ня¬
- кой или нещо се отрича или осмива под формата
на привидно, престорено съгласие, одобрение, пох¬
вала, напр.: — Невеста имам работна, на ден си
нишка теглеше, а па в неделя къделя. Нар.п. 2. Тън¬
ка подигравка, прикрита чрез сериозна форма на
израза. О Ирония на съдбата — подигравка на съд¬
бата, странна, непонятна и неприятна за някого
' случайност, [гр.]
мсиот м. Растение джинджифил, [от тур.]
* исихазъм м. книж. Средновековно мистично религи¬
озно учение, чиито последователи се надявали да
постигнат общуване, единение с Бога чрез пълно
мълчание и самовглъбяване в уединение, [гр.]
нскхасг м. книж. Последовател на исихазма,
иск м. юр. Заявление, молба до съд за разрешаване
на някакъв спор, за защита на гражданско право,
интерес. Граждански иск, Предявявам иск,
йскам нсв. прх. 1. Имам желание, охота, чувствам
г нужда от нешо. Искам да пия вода. Искам хляб. 2.
1 Имам намерение, каня се да направя нещо. Тия дни
искам да отида на излет. 3. Настоявам за нещо;
изисквам. Туй го искам, не се моля! Ваз. 4. Изявя¬
вам съгласие, скланям. Искаш ли да те заведа на
разходка? 5. Стремя се да получа. Иска ми да му
дам нещо. иска ми се нпрх. Имам желание; ще ми
се. Искаше ми се да отида на театър. О Без да
[си] искам - неволно, несъзнателно. Искам думата
— желая да говоря, да сс изкажа (на събрание и
пр.). Искам ръката нанятого — правя пред,
ложение на жена за женитба. Искам сметка
някому — държа някой да отговаря за дела¬
та, постъпките си.
исков прил. Който се отнася до иск. Искова молба..
искра и искра ж. 1. Най-малка светеща частица от
нещо, което гори. Искри от огън. Електрическа ис¬
кра. 2. прен. Нещо, което може да възплакени. И
хвърляше тайно през мрака тогаз^най-първата иск¬
ра в народната свяст. Ваз. 3. Най-малка блестяща
частичка. Елмазени искри, 4. прен. Внезапна поразя¬
ваща промяна на нещо, особен блясък. Искри от
остроумие. 5. прен. Зачатък па някакво чувство,
4 способност. Искра от талант. О Искри мн изска¬
чат (излизат) из очите — виждам искри, светли пет¬
на, обикн. поради силна болка от удар по лицето,
главата.
искреи прил. I. Който изразява истинските си чувства
и мисли; чистосърдечен, откровен. Искрен човек. 2.
В който са изразени истински чувства и мисли. Ис-
крена благодарност. Искрени отношения.
искреност ж. Качество на искрен.
искрнст прил. рядко. 1. Който изпуска искри. Искрист
елмаз. 2. прен. Изразителен, ярък. Искристи слова.
йскров прил. Който се отнася до искра. В двигатели¬
те с вътрешно горене възпламеняването е искрово
или чрез компресия.
искрометен прил. 1. Който изпуска искри; искрящ. Ис¬
крометно вино. 2. прен. Блестящ, искрящ,
искря нсв. нпрх. 1.· За огън и под. — изпускам, изх¬
върлям искри. 2. прен. Блестя, сияя, светя. Очите й
искрят от радост.
искрящ прил. Който изпуска искри или излъчва свет¬
лина, блясък, отблясъци. Искрящ сняг.
искърски прил. Който се отнася до река Искър. Ис¬
кърски пролом. Сиво искърско говедо,
ислям м. Една от най-широко разпространените ре¬
лигии в света, главно в Близкия изток, в Средна
Азия и Северна Африка, която е основана през VII
в. върху учението на пророка Мохамед и проповяд¬
ва вярата в един бог (Аллах); мохамеданство, мю¬
сюлманство. [от ар.]
ислямязаимя - ж. Ислямизиране. .
ислямнзнрам нсв. и св., прх. Правя някой да приеме
исляма, да стане мюсюлманин, мохамеданин.
>	Ислямизирано население.
ислямски Прил. Който се отнася до исляма. Ислямски
фупдаментализъм. Ислямски свят. Ислямски страни.
нслямство ср. I, Ислямска религия. 2. събир. Всички
хора, които изповядват исляма; мохамеданство,
мюсюлманство.
нсо ср. Пригласяне в черковно пеене, обикн. с равен
тон. О Държа исо — а. Пригласям в черковно пе¬
ене. б. разг. Пригласям някому, съгласявам се, пос¬
лушно изпълнявам нечия воля. [нгр,]
испанец м. и испанка ж. Лице от основното население
на Испания, гражданин на Испания,
испански прил. Който се отнася до Испания и до ис¬
панец. О Испанска болест разг. — грип, който вър¬
лувал към края на Първата световна война. Испан¬
ска муха — а. Насекомо ЬуПа че^^еагопа, хоето
съдържа отровно вещество, използвано в медици¬
ната. б. Препарат с възбудително действие, което
се получава от това насекомо,
исполин м. I. Баснословен, митичен човек с огромен
ръст; великан, гигант. 2. прен. Велик човек, гений.
Исполин на мисълта.
исполинскн прил. Който се отнася до исполин; необик¬
новено голям, огромен, гигантски. Исполински
ръст. Исполински сшш.
истерик м. и истеричка ж. 1. Болен от истерия. 2.
прен. неодобр. Човек, който е склонен да изпада в
състояние на крайна възбуда, който губи самооб¬
ладание и контрол върху постъпките си, който лес¬
но избухва.
истерика и (книж. спец.) хнетсрмка ж. 1. Истерич¬
на криза, нервен припадък, който се изразява в
пристъпи на неконтролирано редуване на смях
и сълзи; истерия. 2. прен. неодобр. Състояние на
крайна нервна възбуда и напрегнатост, отсъст¬
вие на самообладание и. контрол върху поведе¬
нието, проява на неразумни действия и постъп¬
ки. [гр.]
нстерйчей и (книж. спец.) хнетерняен прил. 1, мед. Кой¬
то се отнася до истерия, който страда от истерия
или се дължн на истерия. Хистеричен припадък.
>	Хистерично болни. 2. прен. неодобр. Който се от¬
личава с крайна нервна възбуденост и напрегна¬
тост, с отсъствие на самообладание и контрол аър-
ху поведението. Истерични крясъци. Истерична су¬
етня.
йсоерйческн и (книж, спец.) хнстернчески прил. Исте¬
ричен.
истеричка еж. истерик.
истерия и (книж. спец.) хистсрия ж. 1. мед. Вид нев¬
роза, нервно-психическо заболяване, което се ха¬
рактеризира с болезнена раздразнителност и въоб¬
ражаеми преживявания и се проявява понякога с
конвулсивни припадъци, и сълзи. 2. прен. неодобр.
Крайно възбудено нервно състояние, напрегнатост и
припряност, която води до загубване на самооблада¬
ние и неразумни постъпки. Военна истерия. [гр.]
истина ж. 1. Идеал на познанието, който се състои в
правилно отражение на обективната действител¬
ност. Стремеж към истина, красота и добро. Абсо-
лютнатц истина. 2. Това, което съответства, отго¬
варя на действителността, на фактите. Разкривам
истината. Казвам истината. 3. Твърдение, положе¬
ние, съждение, основано на житейски опит. Стара
истина.
истинен прил. 1. Който се отнася до истина, съответ¬
ства на истината или съдържа истина. Истинно зна¬
ние. 2, Истински, действителен.
истинност ж. Качество на истинен. Никой не се е съм¬
нявал в истинността на съобщението,
нстняолгобнв прил. книж. Който обича истината,
истинолюбие ср. книж. Любов към истината,
йстинската нарч. разг. Истински, непресоорепо, не на
шега. Заплака истинската.
истински прил. Действителен, несъмнен, неиз%тслен.
Истинска случка. Истински герой.
историзъм м. Исторически подход, разглеждане и
обяснение на природните и обществените явления
в процеса на тяхното възникване и развитие, във
връзка с конкретните исторически условия,
историк м. и историчка ж. 1. Учен, който работи в
областта на петорната. 2. Учител или студент по
история.
историко- Съставна част на сложли думи със значение
„исторически, който се отнася до историята на не¬
що“, напр.: историко-географски, историкоматери¬
алистически, историко-филологически н др.
историограф м. 1. Специалист по историография. 2.
Историк, [гр.]
историография ж. 1. Наука за историята, за развити¬
ето на историческите знания. 2. История на изуча¬
ването на даден проблем. 3. История, историческа
наука, [гр.]
историографски прил. Койч о се отнася до историогра¬
фия. Историографски проучвания.
историци зъм м. книж. Пресилен интерес, увлечение в
използване на историята и исторически факти при
обсъждане и обяснение на политически, културни,
литературни и др, проблеми,
историчен прил. Съответстващ на историческите фак¬
ти, исторически точен, правилен,
исторически прил. 1. Който се отнася до история (в 1
и 2 знач.). Исторически сведения. Историческа нау¬
ка. Исторически метод. 2. Който се намира в об¬
сега на историята. Прот. предистории е¬
с к и.	доисторически.	3. Който
съществува в действителността; реален, действите¬
лен, неизмислен. Историческа личност. 4, Който е
със сюжет от историята. Исторически роман. 5.
Който се опира на историята като метод на изслед¬
ване. Исторически материализъм. 6, Важен за исто-
ищёц 333
рията, забележителен. Историческо събитие. О Се¬
гашно историческо време грим. — сегашно време,
което се използва за предаване на минали дейст¬
вия.
истормчка вж. историк,
исторйчност ж. Качество на историчен.
история ж. 1- Наука за миналото на народите. 2. На¬
ука за миналото на някоя област от природата или
културата. Естествена история. История на лите¬
ратурата. История на българския език. 3. Разказ.
Той обича да слуша истории. 4. разг. Случай, прик- ,
лючение, обикн. неприятни. Замесен е в някаква не¬
чиста история. 5. Нещо, което вече не съществува,
не се използва или повече не ни интересува. Избо¬
рите . са вече история, [гр.]
истукйн м. Идол (в 1 знач,), кумир. <> Стоя като нс-
тукан — неподвижно и безизразно, бесмислено,
безучастно.	'	.
иехеммчен прил. Който се отнася до иехемия, Исхе-
мична болест на. сърцето.
мсхПмия ж. мед. Местно, локално малокръвие, ане¬
мия на отделен орган или участък от тялото при .
намаляване или спиране притока на артериална
кръв. [от гр.]
италианец м. и нталнанка ж. Лице от основното на¬
селение на Италия, гражданин на Италия,
италиански прил. Който се отнася до Италия и до
италианец..
италййски прил. Който се отнася до древна.Италия и
нейните народи. О Италнйски езнцн — група езици
от индоеврспейсксто езиково семейство, един от
които е латинският.
их межд. 1. За израз на недоволство, досада. Их,
Стойчо, какъв си — измачка ми шамията! Е.Пел.
2. За иирра на ррдоот, възроор. Их. да знаеш кклка ’*
ми е драго!
нха межд. Псдвитване, когато се играе хоро; иху,
иху-ху,	t
нхонорЯъър м. Хищно морско влечуго- с тяло на риба,
обитавало през мезозойската ера.
нxτнолOг м. Специалист по ихтиология.
ихтиологня ж. Наука за рибите,
иху и йху-xÿ межд, Подвиване при игра на хоро;
иха.
ичкнн ж. прост. Питие. О Тънка ичкия — фино пи¬
тие. [тур.]
иш межд. Вик за отпъждане на кокошки или други
птици; къш.
ишиЯс м. Невралгично или възпалително заболяване
на седалищния аерв, което се характеризира с бол¬
ки в областта на кръста, бедрото и стъпалото, [от
гр.]
йшвам исв., йшпа св. прх. Ишкам веднъж или поеди¬
нично. Ишни кокошките да не кълват житото. .
ишкам нсе., прх. и нпрх. Викам „иш“, та отпъждам ,
кокошки или други птици.
ишлеме ср. спец. Занаятчийска или индустриална об¬
работка на чужд материал, производство на изде¬
лия с материал на клиента. О Работя ишлеме — с
материал на клиента, [тур,]
шцйх м. прост. 1. Желание, охота за нещо. Нямам
ищах за нищо. 2. рядко. Апетит, [ар. > тур.]
ищец м. и шццЯ ж. юр. Физическо или юридическо ли¬
, це, което предявява иск. Прот. ответния.

й
йезуит... вж. е з у и т и т.н.
йерарх м. книж. Свещенослужител, който яма епис¬
копски сан; владика, митрополит, [гр.)
йерархичен и йерархически прил. Който се отнася до
иерархия. Йерархическа стълба.
йерархия ж. 1. Разположение на частите, елементите
на нешо по степен на важност. сила и под. 2, Стъл¬
бица, последователен ред от степени и длъжности
във ведомство, учреждение и под. Военна йерархия.
Служебна йерархия, [гр.]
йерей м. църк. У православните християни — свеще¬
ник, поя. [гр.)
йерейски прил. църк. Който се отнася до йерей.
Нероглифеи и йероглйфеки прил. Който се отнася до
йероглифи. Йероглифно писмо.	.
йероглифи мн. (йероглиф м.) 1. Фигурни писмени
знаци от .идеографското писмо, главно в древ¬
ния Египет, с които се означават цели думи (по¬
нятия) или отделни срички и звукове на речта
2. преи. Загадъчни, неразбираеми или нечетливи
писмени знаци. Не мога да ти разчета йерогли¬
фите . [гр,]
йеромонах м. У православните християни — монах,
калугер със сан на свещеник. Аз, Паисия, йеромонах
в проигумен Хилендарски, събрах и написах.
йОга м. 1. само ед. печл. Хийдуистка система за ме¬
дитация и самоконтрол, съвкупност от упражнения,
насочени към постигане на пълна власт над психи¬
ческото и физиологическото състояние на организ¬
ма, на самопознание и освобождение от веригите
на чувствения свят. 2. Човек, който практикува йо¬
га (в 1 знач.). [санскр]
йогистки прил. Който се отнася до йога. Йогистки уп¬
ражнения. '	‘
йод м. 1. Химически елемент J — металоид, сивочер-
ни кристали със специфична миризма. Йодът е сил¬
но отровен. 2, разг. Йодна тинктура. Намажи го с
йод. [гр.]
йоден и йодов прил. Който се отнася до йод, съдържа
йод. Йодни съединения. О Йодна (йодова) тинктура
— пет- или дееетлроцентов разтвор на йод в спирт,
който се. използва в медицината.
Йодирам нсв. и св., прх. Намазвам или насищам с йод,
> > ' Йодирана сол.
йодов вж. йоден.	'
йодофбрм м. Вид йодно съединение — жълтеникав
прах със силна миризма, употребяван като проти¬
возаразно средство.
йоз м. диал. Вид въздребен дъб с гъсто космати клон¬
ки, Cuercus риЫесепз; космат дъб.
Вок част. прост. Не. [тур.]
йон м. физ. Електрически заредена частица, получена
при приемане или отдаване на електрони от атоми
или групи от атоми, [гр. ]
йонен прил.. спец. Който се отнася до йон. Йонна те¬
рапия.
й^жнзяцнонпн прил. спец. Който се отнася до йониза-
аия.' Йонизациопен ток. Йонизацио/та камера.
йонизяияя ж. физ. Явление, при което под действие
на външна причина атомите и молекулите на ве¬
ществото се превръщат в йони. *
йонизирам нсв. и св., прх, спец. Превръщам атомите
и молекулите на дадено вещество в йони. — се
нпрх.
йоносфера ж. Горните слоеве на атмосферата на ви¬
сочина от 80 до 1000 км, където газовете се нами¬
рат в частично йонизирано състояние,
йонотерапия ж. спец. Лечение чрез въвеждане на йони
в организма при вдишване на йонизиран въздух
или чрез йонофореза.
йопофорёза ж. спец, Въвеждане на лекарствени ве¬
щества през кожата или слизестата обвивка с по¬
мощта на постоянен галваничен ток. [от гр.]
йот м. 1. Название на ‘десетата буква j от латинската
азбука. 2, Средноезична звучна съгласна Щ, образу¬
ваща съчетания от типа на ай, ой, ей или йа, йо и
т, н. [от гр.]
нбта ж. Буква (, в гръцката азбука, използвана и в
* кирилицата до XJX в. О Ни (пито) на йота — ни¬
как, ни най-малко. Не отстъпвам нито на йота.
[гр) *
йотация ж. ез. Произнасяне на звук йот пред гласна,
йотувам нсв. и св., прх. Изговарям (дадена) гласна с
йот пред нея.	,
к
ка сз. диал. Като, когато, щом. Ка препаше шарена
престилка, ка нарами кривак дреновица. Е.Пел. Я те
сакам. ка що сака поле дъжд у суша. Е.Пел. [съкр.
от к' а то]	4
кааз^ вж. каза.	4
каба 'прил. неизм. прост. Дебел, но неизпечен, мек, ме-
кушав, нестегиат. Каба картон. Каба човек, [тур.] ’
кабОла ж. Еврейско религиозно-мистично учение! ос¬
новано върху езотерична интерпретация на свеще¬
ните еврейски писания, широко разпространено в
средновековна Европа, [евр.]
кабалйстнка ж. Практическо приложение на кабалата
— мистично тълкуване на букви и цифри, смесица
- от религия, философия и магия,
кабалнстйчея н кабалнстйческн прил. Който се отнася
до кабала и кабалистика; тайнствен, религиозно-
магь осни чески.	-
кабар м. и (разг.) кабарка ж. Късо гвоздейче с ши¬
рока плоска глава. Закови календара с кабари. 1. Къ¬
со едроглаво гвоздейче за подкпваване на обуща,
[тур·]	t	.
кабардйсвам нсв., кабарднсам св. нпрх. прост. Увели¬
чавам, уголемявам обема си при ферментация; на¬
бъбвам, бухвам, шупвам. Тестото е кабардисаяо.
[от тур.]
кабаре ср. [Нощно] увеселително заведение, ресторант
с развлекателна програма, където се свири, пее и ‘
танцува, [фр.]
кабаретен прил. 1, Който се отнася до кабаре. Каба¬
ретна певица. 2- преп. Несериозен, лек, леконравен.
Кабаретна любов.	»

кабарче ср. Умал. от к а б a р.	,
каблхёт м. прост. Вина, провинение, [ар. > тур.]
кабахатлйя прил. неизм. прост. Който има кабахат;
виновен.
кабел м. Един илн няколко изолирани електрически
проводници в обща защитна обвивка. Подводен ка¬
бел. Коаксиален кабел. Силов кабел, [хол.]
' кабелен прил. Който се отнася до кабел. Кабелна ли¬
ния. Кабелна телевизия.
кабза ж. 1, остар. Капсула на стара пушка или пи¬
щов. 2. Книжно кръгче като конфета с избухливо
вещество, което при удар гръмва. Купил на детето
си тиховче и кабзи. [ лат.]
кабйл нари. прост. Възможно, може. О Не е кабнл
— не е възможно, [ар. > тур.]
кабина ж. Помещение, стаичка за един или двама ду¬
ши в параход, баня, за телефонни разговори, за ки¬
нооператор и др. Телефонна кабина. Шофьорска ка¬
бина. [фр . ]
кабинет м. 1. Стая за делова или научна, писмена ра¬
бота. Директорски кабинет. Писателят работи в
кабинета си. 2. Стая, където преглежда и лекува ле¬
кар, зъболекар. 3. Учебна стая, специално обзаве¬
дена за провеждане на занятия по даден предмет.
Кабинет по физика. 4. Всичките министри на една
държава; министерски съвет, правителство, [фр.]
кабинетен прил. 1. Който се отнася до кабинет (главно
в 1 и 4 знач.), Кабинетни занимания. Кабинетна
криза. 2. прен. Който е откъснат от живота, от жи¬
вата действителност. Кабинетен учен.
каблограма ж. Телеграма, предадена по подводен ка¬
бел за свръзка.
каботаж м. книж. Крайбрежно корабоплаване. [фр.]
каботажен прил. Който се отнася до каботаж. Кораб
за каботажно плаване.
кабрнолет м. 1. Подобна на файтон лека конска кола
с яйове. 2. Тип лек автомобил с подвижен покрив.
[ит. > фр.]
кавак м. диал. Топола, [тур.]
кавал м. Традиционен духов музикален инструмент
от дърво. Кавалът е овчарска свирка, [тур.]
кавалджйя м. Свирец на кавал.
кавалер м. 1, Учтив, почтен и доблестен човек. Бъди
кавалер и признай всичко. 2. [Млад] мъж по отноше¬
ние на дами. Пътувах с един млад господин, .любе¬
зен кавалер. Ваз. Кавалерът ми ме изостави. 3. Мъ¬
жът от танцуваща двойка. 4. Носител на орден.
[ФР-]Л	·
кавалерийски прил. Който се отнася до кавалерия; ко¬
нен. Кавалерийска атака.
кавалерист м. Войник от кавалерия; конник,
кавалерия ж. Конна войска; конница, [фр.]
кавалерски прил. Който се отнася до кавалер, присъщ
на кавалер,
кавалерство ср. Обноски, поведение, държане на ка¬
валер; рицарство, благородство.
кавалерст|ву|вам нсв. нпрх. Постъпвам, държа се като
кавалер, придружавам жена, дама и й оказвам по¬
мощ, внимание, грижа се за нея. Тя го помоли тази
вечер да а кавалерствува.
кавалкяда ж. 1. Шествие, върволица Ьт конници. 2.
разш. Шествие, върволица, [фр]
каватйна ж. муз. Неголяма оперна ария, обикн. с ли¬
ри ко-повествува телен характер. (ит.|	-	·
кавга ж. разг. Караница, крамола, свада, [тур.]
кавгалжня м. и кавгаджмйка ж. разг. Човек, който
често прави кавги, който обича да ое кара.
кадрйл 335
каверна ж. мед. Кухина, празнина в белия дроб, об¬
разувана от туберкулозно изгннване. [лат.]
кавички мн. Двоен препинателен знак („“) за ограж¬
дане на пряка реч, цитирани чужди думи, при наз¬
вания на паметници, музеи, театри, заглавия на съ¬
чинения и др., за израз на недоверие към чужди
твърдения, за придаване ироничен смисъл на нещо
и т.н. [рус.]
кавхан м. Висша административна и военна титла у
прабългарите.
кавърдневам нсв., кавърднеам св. прх. прост. Пържа
месо, лук и др. [тур.]
кавърмй ж. разг. Ястие от късчета пържено месо.
[ТУР-]
кад, -ът м. диал. Дим, пушек, кадеж. Пчелата не бяга
от меда, ами от када. Поел, ч
кадайф м. 1. Сухи тестени конци за сладкиш. 2. Слад¬
киш от такива конци, изпечени с масло и орехи и
залети със сироп. [ар. > тур.]
кадйнс м. книж. Размер, размереност, ритъм, [фр.]
кадангирам нсв. и св., прх. и нпрх. Пазя размереност
в реч, в движения и др. > > Каданепрана реч.
кадастрален прил. спец. Който се отнася до, който е
свързан с кадастър. Кадастрален план.
кадастром м. Специална бяла и плътна хартия за чер¬
тежи. [от фр.]
кадастър м. спец. Събрани и систематизирани сведе
ния, план и оценка на определени земни обекти,
обикн. на земите и местата на дадено селище. По¬
землен кадастър. Воден кадастър, [фр. <гр.]
надёж м. 1. Образуване' и разнасяне на пушек, дим.
2. Дим, пушек, кад, чад.
кадём м. прост. Щастливо начало, успех, щастие, до¬
карано от външно въздействие. Полей вода пред не¬
го за кадем. [ар. > тур.]
кадемлйя прил, неизм. прост. Който носи успех, щас¬
тие, късмет.	4
кадет1 м. книж. Член на буржоазната Конституцин-
но-демократическа партия в дореволюционна Ру¬
сия. [рус.]
кад'т2 м. Младеж, който учи във военно училище.
[фр-1	’	.	,
кадетскм1 прил. книж. Който се отнася до кадет1.
кадетски2 прил. Който се отнася до кадет2. Кадетски
корпус.
кадийски прил. Който се отнася до кадия,
кадилница ж. Пръстен или металически съд, в който
слагат жар и тамян, та кадят; кадило, кашшлнипа.
кадйло ср. Кадилница.
кадифе ср. Копринен, памучен или вълнен плат, от
едната страна гладък, а от другата с гъсти косми-
ци; велур, плюш. [ар. >тур]	»
кадифен прил. 1. Направен от кадифе. Кадифена рок¬
ля. 2. прен. Мек, нежен, внимателен, добър. Кади¬
фен глас. Кадифени ръкавици.	-
кадйя м. Духовно лице от мюсюлманите, което из¬
пълнява служба на светски съдия. Криво седи, право
съди, стар кадия. П.П.Сл. [ар, > тур.] .
кадмий м. Химически елемент Сд — сребристобял
мек и ковък метал, който се използва в атомната
енергетика, за защитни покрития и др. [лат.]
кёдри вж. кадър2.
кадрил м. 1. Вид танц с няколко двойки, конто си
разменят състава. 2. прен. разг. Голямо и безраз-

336 kàgpo
* борно разместване, смяна на местата на служители,
чиновници и др. Съдийски кадрил. [фр.]
кадро ср. разг. Портрет, снимка. Ще ви извадя на кад¬
ра. [ит.]
кйдров и [рус.) кадрова прил. Които се отнася до ка¬
дър2, кадри. Кадрова политики.
кадровик м. и кадровнчка ж. Началник или служещ
в отдел кадри.
кадъна ж. Туркиня, ханъма, була. [тур.]	»
кадънка ж. 1. Градинско цвете с тъмножълти мириз¬
ливи цветове, което цъфти към края на лятото,
Таее1ез ра!и!а. 2. диал. Название на някои цветя с
ярки цветове. 3. Птичка щиглец,.
кадънски прил. Който се отнася до кадъна. Кадънски
дрехи.
\ кадър1 м. Изображение, образ на даден обект или не¬
гова част върху фотографска лента или хартия, на
кинолента или на телевизионния екран, [фр.]
кйдър2 м. 1. сьбир. Постоянен мирновременен състав
на войскова част. 2. обикн. мн. а. Основен състав
от работници и служещи в дадено учреждение,
предприятие, професионална или партийна органи¬
зация и др. Партийни кадри. б. Квалифициран пер¬
сонал. Кадрите решават всичко. 3. сама мн. разг,
остар. Служба в учреждение или предприятие, ко¬
ято проучва личния състав и дава мнение за него.
Отдел кадри. Началник кадри.
кадърен прил. разг. Способен, годен. Кадърен работ¬
ник. Не е кадърен сам да свърши нищо. [ар. > тур.]
кадърност ж. Качество на кадърен; способност, год¬
ност.
' кадя нсв. 1. нпрх. Издавам дим; пуша, димя. Печката
кади. 2. нпрх. и прх. Извършвам религиозен обред
с кадилница, в която гори тамян. 3. прен. разг.
Опушвам, почерням с дим. Много кадиш стаята с
лулата си. О Кадя тамян някому — умилк-
вам се около някого и го лаская, ласкателно пре¬
възнасям някого.
кДжа вж. к а*з в а м.
каза и къъзЪ ж. Административно-териториална еди¬
ница в Османската империя, подразделений на сан¬
джак; околия, [ар.>тур.]
казак м. 1, През стари времена в Русия и Украйна —
член на община от свободни заселници в покрай¬
нините на държавата (на Дон, в Запорожието и
др.), които участват в защитата на държавните гра¬
ници. 2. Селянин, потомък на тези заселници, или
войник от воински части, съставени от такива за¬
селници. 3. прен. прост. Руски войник, русин, [рус.]
казйв м. Голям котел за варене на ракия, за готвене
на войници и др. [тур.]
казанджийскн прил. Който се отнася до казанджия.
Казанджийски чук.
казалджййство ср. Занятие и поминък на казанджия.
казанджия м. и казанджийка ж. 1. Котлар. медникар,
майстор на казани. 2. Съдържател на казан за ва¬
рене на ракия.
казанче ср, Умая. от к а з а н О Тоалетно казанче
— специален съд, устройство за промиване на тоа¬
летна.	.
казарма ж. 1, Сграда, постоянно жилище за войници.
2, преп. Голяма, обширна къща, сгрсда. [ит.>р>с.]
казармен прил. Който сс отнася до казарма. Казармен
ред. Казармена дисцитшта.
казачество ср. Общество, общност от казаци (част от
населението на Русия и Украйна около реките Дон,
Кубан и Терек).
казачка ж. Жена или дъщеря на казак,
казачок м. Народен руски танц с постепенно засилва¬
що се темпо, с много кляканс а подскачане, [рус,]
казашки прил. Който се отнася до казак. Казашка
войска. Казашка сабя. О Казашки бодил — край¬
пътно растение с по три жълти бодила при дръж¬
ката на листа, ХапШшт spinosurn.
казвам псе,, кажа св. прх. I. Говоря, думам. Всички
казват: глад ще стане, скъпия голяма. Ваз. 2, Раз¬
казвам, разправям, приказвам. Бабо, казвай ни при¬
казки. 3. Наричам, именувам, назовавам. Как те
казват? 4. Съобщавам, известявам, обаждам. За
станалото веднага казах па брата си. 5. обикн. св.
нпрх. разг. Заплашвам с наказание за непокорство,
немирство н т. н. Ще ти кажа аз на тебе! 6. На¬
реждам, разпореждам, заповядвам. Казвам ви да
мълчите! 7, Произнасям, изговарям, наизустявам.
Кажи урока. Кажи едно стихотворение. 8. разг.
Намислям, решавам; река. Ако кажа, може и ди не
куцам. — се нпрх. Имам някакво име; наричам се,
именувам се. Как се казваш? О Здраве му кажи!
разг. —- възклицание за израз иа учудване или
одобрение, възхищение от нещо. Пийнахме си —
здраве му кажи! Кажи го разг, вмети. — горе-долу,
приблизително, почти. Кажи-речи — приблизител¬
но, почти, то се вика. Така да се каже — всъщ¬
ност, в действителност,
кязенн м. Белтъчно вещество, което е главна съставна
част на изварата и сиренето и се използва за про¬
изводство на пластмаси, лакове и др. [лат.]
казино ср. Добре уредено кафене или ресторант, осо¬
бено в приморски градове, [ит.]
казионен прил., 1. Който се плаща от държавната хаз¬
на, принадлежи на държавата. Казионна квартира.
Казионно имущество. 2. неодобр. Назначен и под¬
държан от държавната власт. Казионна организа¬
ция. [рус,]
казма ж. прост. Права лопата за копаене; лизгар,
бел. [тур.]
казуйст м. и кязуйстка ж. 1. Лице, което е вещо в
казуистиката (в I и 2 знач.). 2. неодобр. Който си
служи с казуистика (в 3 знач,). '
казуистика ж. 1. юр. Разглеждане и решаване на от¬
делните юридически случаи от гледна точка на об¬
щите статии на закона. 2. кпиж, Подвеждане на
частни случаи под общата догма като похват на
средновековната схоластика и богословие. 3. прен.
Ловкост и извратливост при доказване на нещо,
обикн. иа лъжливи или съмнителни положения, [от
лат.]
казунстячен и казунстйчески прил. Който се отнася
до казуистика (обикн. в 3 знач.). Казуистически
тънкости.	-
казус м. 1. Случай, обикн. сложен, заплетен или нео¬
бикновен, смешен. 2. юр. [Сложно, заплетено] дело.
[лат.]
казън ж. старт. Наказание, цосичане, умъртвяване,
екзекуция. Моята казън са дните предишни. Деб.
кайк м. прост. Лодка, ладия, члун. [тур.]
канкчйя м. прост. Лодкар.
каял прил. неизм. разг. Който е склонен, съгласен,
койтр одобрява. Не ставам каил. [ар. > гур,]
кя>ш м. разг. Ремък, колан. О Опъвам (тегля) каиша
— мъча се, върша тежка работа, [тур.]	,

каишка ж. Къса к тясна, обикн. кожена лента, ивица
за закрепване, привързване на нещо. Каишка за ча¬
совник. Каишка па сандал.
кайзер1 м. ист. Германски (или австрийски) импера¬
тор. [нем. < лат*.]
кайзер2 м. Свинско пушено месо, оваляно в червен *
. пипер, [от геогр, соб-]	'
кайма ж. Ситно смляно или накълцано месо.
[ар. > тур.]
канм&к м. 1. Жълтеникава маслена съставка, която се
събира, натрупва като кожеста покривка по повър¬
хността на варено мляко. 2. Пяна отгоре на кафе.
3. преен Наи-хуУааата чаат на нещо. Каймсак на об¬
ществото. [тур.]
каймак-амиш] м. ист. Околийски управител в Турско.
[ар>^р>]	.
кяймаклйя прил. неизм. разг. Който има каймак. Кафе ‘
каймахяия.
кайме ср. прост. Банкнота, [ар. > тур.]
кайсйев и кайейен прил.. Който се отнася до кайсия,
направен от кайсии. Кайсиен мармалад.
кайсия ж. Зарзала с по-едри плодове и обикн. със
сладки ядки в костилката, [тур.]
как нарч. 1. По какъв начин. Как стана това?? —; Не
знам как стана това. 2. В какво положение. Как си?
Как е работата? Как са по село? 3. Какво. Ти как
мислиш по тая работа? 4. Колко много, до каква
степен. Отечество любезно, как хубаво си ти! Ваз.
5. Кгакто Прави ш зидаш' 6. ккто ммжд. Зз израа
на почуда и възмущение. Как, това е невъзможно!
' О Как да е — безразлично по какъв начин, неза¬
висимо как, криво-ляво. Как-как — на всяка цена,
по всякакъв начин. Как се казваш? — какво е името
ти? Няма как — няма друг начин, невъзможно е да
не стане,
кТкт ж. 1. По-стара сестра. Тук ли е кака ти? 2. По¬
стара сродница. 3. Изобщо по-възрастно момиче
или жена. Кака Гинка..
какавида ж. -Завита в пашкул гъсеница или червен,
от коиго се развива пеперуда, [от гр.]
ктктлТшкт ж. диал. Кочан от царевица, обикн. оро-
неиа.	■
ктктнйжт нсв. нпрх. 1. За кокошка — издавам едно¬
образни и продължителни звуци. 2. прен. разг. по¬
дигр. Говоря продължително и еднообразно,
какао ср. 1. Прах от смлени зърна, семена от вечно¬
зеленото тропическо дърво ТЬеоЬгоша стсто, който
се използва главно за шоколад. 2. Питие, пригот¬
вено от такъв прах. Чаша горещо какао.
[мсп.<мексик]	,	*
какаов прил. 1. В съчет. какаово дърво — вечнозелено
тропическо дърво ТЬеоЬгоша стсто. 2, Който се от¬
нася до това дърво или до какао. Какаова планта¬
ция. Какаово масло. Какаови зърна. Какаов цвят.
какво вж. какъв,
каквбто вж. к а к ъ в т о.
кТкин прил. 1. Който се отнася до, който е на кака.
Това е какиният дом. Какина работа! 2. прил. и ка¬
то същ. Гальовно обръщение към по-малък брат
или сестра зли изобщо към по-малко дете. Какво
ти е. какиното? 3, като същ. кТкини мн. Домът и
семейството на кака. Ходих у какини.
какофоничен прил. Който се отнася до какофония,
какофония ж. 1. Лошо съчетание от звукове; небла¬
гозвучие. 2. прен. Бъркотия, неразбория.	·
както нарч.-сз. Относително наречие за начин, въвеж¬
да подчинени обстоятелствени изречения за начин.
калабалък 337
Постъпи както намериш за добре. Живеем. както
можем. Както са дошли. така ще си отидат.
кактус м. Южно растение с дебели месести листа с
' бодли, [гр.]	*
какъв, каква, какво, мн. какви мест. I. Във функция
на прил. 1. Въпросително мест. за питане относно
качеството, характера или вида на лице или пред¬
мет. Какъв е този човек? Каква е къщата? Какви
книги имате? Какво е времето навън? 2. Във възк-
лицателно изречение — за изтъкване на висока сте¬
пен иа някакво качество или за израз на учудване,
недоумение. Какъв позор! Каква гледка! 3. като сз.
Въвежда подчинени допълнителни, определителни
или подложни изречения. Не разбрах каква е тази
книга. Интересно е какви хора ще дойдат. II, Във
функция на същ.: какво ср.-1. Въпросително мест.
за питане относно предмет, действие, събитие, яв¬
ление; що. Какво е това? Какво желаете? С какво
ще пътуваме? Какво ти е? 2. като сз. Въвежда под¬
чинени допълнителни, определителни и подложни
изречения. Кажете какво ви тревожи. Не ме инте¬
ресува това, какво мислите по въпроса. Ясно е киква
очакват хората. III. като нарч. разг. Защо. — Да
го върнем ли? — Какво ще го връщаме, нека си върви!
О Какво да е — независимо, безразлично какво;
каквото и да е. Какъв да е — някакъв, безразлично
какъв; каюьвто и да е.
какъвто, каквато, каквбто, мн. каквйто мест. I. Във
функция на прил. 1. Относително мест. — въвежда
подчинено определително изречение за поясняване,
уточняване качеството на нещо. Купил си калпак,
какъвто никой не е носил. Тя е пак хубава, каквато
си беше, Какъвто юнакът, такава и момата. Той
прояви доблест, от каквато се нуждаем всички. 2.
Въвежда подчинено изречение, чрез което дадено
качество се представя като основание, причина за
възникване на някакво действие. Какъвто съм нес¬
ръчен, ще взема да счупя нещо. П. Във функция на
същ.: каквото ср. Въвежда подчинени изречения: а.
Определителни. Казах му всичко. каквото го инте¬
ресуваше. Каквото повикало. такова се обадило, По¬
гов, б. Допълнителни. Дай му каквото иска. Да
приказва кой каквото иска. в. Подложни. Каквото
направиш, все ще е добре, г, разг. За начин и причи¬
на, Каквото сме се събрали. ще ни изловят като
пилци. д. Вметнато изречение, с което. се изразява
собствено или чуждо мнение, съображение във
връзка с действието в главното изречение. Май.
каквото гледам, всички сме гладни. О Каквото а да
е; . какаото и да било — нещо, безразлично какво.
безсилни сме да направим каквото и да било. Какъв¬
, то и да е; какъвто и да било - някакъв, безразлично
какъв.
кал ж. и (остар. прост.) м. I. Ктшт от пръст, размита
или размекната с вода. Колко съм газил калта из
улиците! 2. Утайка от нещо; труптйнт. Винена кал.
3. Гъсто моъсно вно-ветво т^с^д нокпттвушите и
др. Ушна* кал. 4. прен. Нравствен упадък, падение.
Той затъна в калта. О Лечебна кал — сивочерна
до черна мека маса от органични и неорганични
вещества с лечебни свойства. Правя* кал. Хвърлям*
кал.
кала вж. калия.	- '
калабалък м. Навалица, множество, [ар.>тур.]
22 Ь».и»1рс<и 1ь.кпвсн речни*
1

338 калаен
калаен прил. Който е направен от калай.
калаи м. 1. Химически елемент Sn — сребристобял
мек и разтеглив метал, който се използва за пок¬
ритие на медни съдове, в сплави и др, 2. прен. раз?.
Скарване, мъмрене, накокване. Ще ям довечера ху¬
бав калай, [тур.]
калайджин м. и калайджийка ж. Занаятчия, който ка-
лайдисва съдове. Върти се като калайджия.
калайднсвам «се., калайднсам св. прх. 1. Покривам
(меден съд) с тънък пласт калай. 2. прен. разг. Мъм¬
ря, хокам, съдя някого,
каламбур м. Игрословие, игрословица. [фр.]
калвиннзъм м. Основано от Ж. Калвин реформацион-
но християнско течение, разновидност па протес¬
тантството.
калвнннст м. и калвинйсика ж. Човек, който изповяд¬
ва калвинизма, последовател на Калвин.
калдъръм м. Каменна настилка на двор, улица или
път. |гр.>тгур«)
калё ср. Крепост, твърдина. О Кале съм разг. —
много съм добре, [ар. > тур]
калёвра ж. остар. Плитка кожена обувка; пантоф,
[гр·]
калейдоскоп м. 1. Тръба с продълговати огледала из-
вътре и поставени на края пъстри стъкълца, камъ¬
чета, книжки и др., които се виждат в хубави пра¬
вилни звезди. 2. прен. Бързо сменящи се събития,
впечатления или представи, [гр.]
калейдоскопичен прил. Който се отнася до калейдос¬
коп.
калено м. диал. Съпруг на тетка или леля; вуйчо, сва¬
ко, тетин. [от гр.]
кал,м м. 1. прост. Молив. 2, [Тръстикова] цев за на¬
виване прежда за тъкане, 3. спец. Клонче с пъпка
за присаждане, О Не ме лови (хваща) калемът —
не влизам в списъка. Тегля калема — правя сметка,
пресмятам,	изчислявам. Тегля калема н а
нещо — слагам край на нещо, зачертавам.
^Р-^ур!	‘
кален1 прил. Направен от пръст, глина; пръстен, гли¬
нен. Калени паници.
кален2 прил. 1. Който е покрит с кал. Тази улица е
винаги кама. 2. Който е изпръскан или изцапан с
кал. Кални обуща. Мокър и кален. 3. прен. Нечист,
мръсен, долен, непочтен. О Калии бани — бани с
използване на лечебна кал. -
кален прал. Ί. Обработен чрез закаляване; закален. 2.
прен. Който е свикнал, който издържа на несгоди и
неудобства; изпечен, трениран, издръжлив. Кален
борец за правда и свобода,
календар м. 1. Таблица или книга с изброени в пос¬
ледователен ред дните в годината заедно с различ¬
ни астрономически сведения, празници, историчес¬
ки дати, годишнини и др. 2. Система, начин на
броене на дните в голината. Юлиански календар.
Григориански календар. [от лат.]
календарен прил. Който се отнася до календар. Кален¬
дарна година.	.
калеядарскя Прил. от к а л е н д а р. Ксиендарски
празник.
кя-крка ж. и килерче ср. Макара. Макаричка за конци
(в шевна машина); калурче. [от гр . ]
калесам еж. калесвам.
колесар >м. я кялесарка ж. диал. Калесник.
калесвам нсв* колёсам се. прх. нар. Каня, поканвам,
повиквам, главно гости за годеж или сватба, [от
гр.]
калеска ж. диал. 1. Калесване, покана. 2. Нещо мзп-
ратено за покана, напр. бъклица с вино, зърно ка¬
рамфил и др.
калесник м. и кялесимца ж. Човек, който калесва, ка¬
ни гости за годеж, сватба.
кален м. прост. 1. Дълъг плетен или шит чорап без стъ¬
пало. 2. Чорап. 3, само мн. кОлци. Потури, [от лат.]
калибрирам (и калнбровам) псе. и се., прх. 1. Сорти¬
рам, избирам еднакви но форма и големина неща,
предмети, обикн. зърна, семена, плодове, > > Ка¬
либриране на семената. 2. Придавам на нещо необ¬
ходимия калибър. > > Калибрована стомана.
калибър м. 1. Ширина на цевта на огнестрелно оръ¬
жие или дебелина на куршум, граната. 2. Размер,
форма, фасон на еднородни предмети. Чаши от
различен калибър. 3. Измерителен инструмент за
проверка на размерите и формата на даден пред¬
мет, изделие, [фр.]
калнграф м. и калнграфка ж. Краснописец. [гр.]
калиграфен прил. Написан калиграфски; краснописен.
Калиграфен надпис.
каляграфнрам нсв. и св., прх. Изписвам букви калиг¬
рафски, красиво и художествено,
калиграфня ж. Красиво и художествено писане на
букви; краснопие. [гр.]
калжрафски (и калюрафАчески) прил. Който се отна¬
ся до калиграф и до калиграфия. Калиграфско пис¬
мо.	"
калиев прил. Който се отнася до, който съдържа ка¬
лий. Калиева основа. Калиеви торове.
калий м. Химически елемент К — сребристобял лей
и мек метал, среща сс само в съединения, [ар.]
калилка ж. 1. Каляване, закаляване на метал; закал¬
ка. 2. Вещество, среда, в която се извършва закаля¬
ване.	·	.
калнмавка ж. Черна цилиндрична шапка на правос¬
лавен свещеник или калугер, [от гр.]
каляна1 ж. 1, Дребно горско дърво с кичести като на
бъз бели цветове и хубави гроздовидни червени
плодове, VibumiHn ори!иБ. 2. Офика.
калила2 ж. нар. По-млада от мъжа зълва, която сна¬
хата е заварила в семейството мома.
калинка ж. 1. Умил. от к а л и н а1^. 2. Шаферка.
3. Нагекомо калинка-ма-шнка. 4. Цветв те в ма к.
калинка-малнвка ж. Дребно твърдокрило насекомо,
червено, със 7 тъмни точици, . СоссшеПа
зер1ешрипс1а1а; божа кравица.
калинов прил. Който се отнася до, който е от дърво
калипа. Отвара от калинови кори.
калшце ср. [Място с] много, голяма кал. Децата оби¬
чат да газят из калищата.
кАлия (и кАла) ж. Парниково цвете с едри фуниевид-
ни бели цветове, С.а11а аесЬюрюа. Букет от калии.
[гр.>лат.]	.
к^лка ж. ез. Дума или израз, образувани по образец
на съответни думи или изрази от чужд език чрез
буквален превод на съставните им части със съот¬
ветни думи или морфеми в родния език, напр.: ви¬
сокоговорител от нем. ЬаШъргесЬег; съединението
прави силата от фр. Гишоп fait la Гогсе. [фр.]
калкан м. 1. Права сляпа стена на сграда, без врати
и прозорци, на границата откъм друг парцел. 2.
Морска риба с плоско елипсовидно тяло, ВоИш
П^с^^о^И^из. [тур.]

калкнрам нсв. и св., прх. Създавам дума или израз по
образец на дадена дума или израз от чужд език
чрез буквален превод на съставните им части със
съответните морфеми или думи в родния език,
' > > Някои български думи са образувани чрез кал-
кирапе.
калкулатор м. Машина за автоматично извършване
на алгоритмични операции, на аритметични дейст¬
вия, изчисления. Електронен калкулатор. Джобен
калкулатор, [нем., англ.]
* калкулация ж. търг, Калкулиране, изчисляване на
покупната и продажната цена на стока,
калкулирам нсе. и се., прх. търг. Изчислявам, пресмя¬
там цената на стока, [нем., фр.<лат,]
калм&рн мн. (калмар лп) Главоноги мекотели с тор-
педовпдна форма на тялото, ТеитЬо^йеа.
к&лшпс м. Дъговидна покривка над колелото на фай¬
тон, автомобил, велосипед, която пази да не пръска
нагоре кал.
калолечебен прил. Който се отнася до калолечение.
Калолечебна станция. Каяолечебни находища. Кало-
лечебни процедури..	.
калолечение ср. Лекуване с лечебна кал, на кални ба¬
ни.	-	.*
каломел м. спец. Живачен хлорид — бяло и без вкус,
слабо разтворимо във вода съединение, което се из¬
ползва в	медицината	като очистително.
[фр. < лат. < гр.]
калориен прил. Калоричен.
калорийност ж. Качество на калориен; калоричност,
калориметьр м. Уред за измерване количеството топ¬
лина, което се отделя или поглъща при даден про¬
цес.
калорифер .и. Устройство, апарат за затопляне на
въздуха, за отопление на помещения. [фр.<лат. +
гр.]
калорйчен прил. 1. Който се отнася до калории, до за-,
топляне или охлаждане. Хладилни инсталации,сраз¬
лична калорична мощност. 2, За гориво или храна
— който развива, освобождава определено (голя¬
мо) количество топлина, калории. Ниско калорични
въглища. Високо калорична храна.
калоричност ж. Качество на калоричен; калорийност.
Слаба калоричност на храната.
калория ж. 1. спец. Единица мярка за количество топ¬
лина. 2. Мярка за топлина или енергия, _ която про¬
извежда храната при усвояването а от организма,
3. само мн .разг. КоКачество то гшина, която то ос¬
вобождава при горене. Лигнитните въглища разви¬
ват > по-малко калории, [лат.]
калофер м. с калоферче ср. Ароматно градинско цве¬
те, СЬгузапИЬеетшп ЬаЫтйа.
калпав прил. разг. Лош, негоден, недобър. Калпав чо¬
век. Стоката му е калпава, [от тур.]
калпазанин м. и калпазанка ж. разг. Калпав човек;
непрокопсаник, нехранимайко, хаймана, негодник,
калпазанки прил. разг, Присъщ на калпазанин,
калпазаншнна ж. разг. Поведение или проява, пос¬
тъпка на калпазанин.
калпак м. Шапка от несгригана кожа; гугла, [тур,]
каишакчййнмца ж. Работилница за калпаци; кожухар-
ница.
калпакчийски прил. Който се отнася до калпакчия,
калпакчия м. Шапкар, който шие, изработва калпаци. t
калтак м. прост, жарг. Долен, непочтен. човек, [от
тур.]
калташки прил. Който е присъщ на калтак.
кам 339
• *
калугер м. и калугерка ж. [Православен или като-
лишки] монах, инок. [гр.]
калугерица ж. I. Калугерка. 2. Прелетна птица със
заострен качул на тила, УапеПиз спзШиз; попаднй-
ка.
калугерски прил. Който се отнася до калугер; мона¬
шески. Калугерско расо.
калугеря нсе. прх. рядко. Покалугерявам. — се трх.
Покалугерявам се, ставам калугер. Или се млад
жени, или се млад калугери. Погов.
калъфче ср. Книжна тръбяца или макара с навит на
нея конец; калерче. [от гр.]
калушарн мн. (калушёр м.) диал. Участници в русал-
ските игри; русалии. [от гр.]
калушарски прил. Който се отнася до калушари.
кйлфа м. Занаятчийски помощник, занаятчия, преди
да е станал майстор, [ар. > тур.]
калфенскя прил. Който се отнася до калфа. Калфенски
труд. „
кОлцс вж. к а л е ц.
калциев прил. Който се отнася до, който съдържа кал¬
ций. Калциеви соли. Калциеви торове.
кОлцсй м. Химически елемент Са — сребристобял ме¬
тал, който се среща само в съединения, намира се
в състава на варовити скали, морската вода, кости¬
те и др. [лат.]
калцшшрам нсе. и св., прх. спец. Нагрявам или изпи¬
чам някакво вещество с цел обезводняване или дру¬
ги физико^имически промени,
калшшйрав прил. спец. Който е обезводнен, изсушен
или в друго отношение променен чрез нагряване.
О Ка.щннмрана сода — натриев карбонат №2СОз,
бяло прахообразно вещество, което се използва в
производството на сода за хляб, стъкло, детерген-
ти, сапун и др.; сода за пране,
калцирам [се| нсе. и св., нпрх. За телесен орган или
част — пропивам се с варовито вещество, втвърдя¬
вам се. Каверната в белия дроб вече се калцира.
калцит м. спец. Калциев карбонат като минерал,
обикн. на прозрачни кристали,
калцун м. диал, I. Подобна на ботуш висока обувка
от аба. 2. Дълъг вълнен мъжки чорап, [от ит.]
калъп м. I. Издялано като стъпало дърво за правене
на обувки. Няма толкова големи калъпи като тво¬
ите крака. 2. Изобщо твърда форма, по която се
прави или излива нещо; модел, шаблон. Калъп за
свещи. 3. Подобна на тухличка форма, която дават
на. някои изделия като сапун, мая и др. Калъп са¬
пун. Калъп масло, [гр.тур.]
калъпи нсе. прх. 1. Изливам, изработвам на калъп. 2.
разг. Скалъпвам.
калъф м. и калъфка ж. I. Кутия за държане, пазене
на определен предмет, напр. очила, цигулка и под.
2. Обвивка за аеше, ушута апопед д ормрма му,
напр. за възглавница, канапе и др. [тур.]
калъч м. с калъчка ж. Извита сабя. [тур,]
калявам нсе., каля св. прх. Закалявам. Калявам сто¬
мана. Калявам волята си. Организацията се е кали¬
ла в борбите за свобода.
калям нсе. прх. 1. Цапам с кал. Внимавай да не си ка¬
ляш обущата. 2, прен. Петня, позоря,
каляска ж. Луксозен файтон, [рус,]
кам нарч. диал. Къде, где. Кам сега такива хора.
Т.Г.Вл,
*

340 кама
кама ж. 1. Двуостър нож, предназначен главно за
. ъушкгне.Нараниха ме с кама. 2. Клин за цепене на
дърва, камъни и др. [тур.]	,
камара ж. 1. Парламент, народно събрание. 2. Всяка
от двете съставни части на парламента в някои
страни; палата, 3. Изборно учреждение, което ръ¬
ководи или подпомага развитието на търговия, ин¬
дустрия, занаяти, изкуство и др. Търговска камара.
Камара на културата. О Горна камара — част от
двукамарен законодателен орган, парламент, която
е по-малка и по-малко представителна; сенат.
Доляа камара — част от двукамарен парламент, в
която е съсредоточена законодателната власт и се
отличава с пълна изборност на членовете,
[лат.сгрк]
камара ж. Куп, грамада. В Двора има цяла камара
дърва.	.
камарила ж. Придворна клика, група любимци на
царстваща особа, които влияят зле на - държавните
работи, упражняват пакостно влияние върху управ¬
лението на страната заради лична изгода. Дворцова
камарила, [исп.]
камара псе. прх. Трупам на камара, «
к&матен прил. прост. 1. Хубав. 2. Сръчен, способен,
[от гр-]	·
к&мба ж. Едра топчеста чушка, обикн, за туршия,
камбана ж. Голям звънец. Черковна камбана. Камба¬
ните бият. О Водолазна* камбана. [ит,>гр.]
камбанария ж. Черковна кула с камбани; звънариица,
камбанен Лрил. от к а м б а н а. Камбанен звън.
камбанка ж. 1. Умал- от к а м б а н а. 2. Звънче
(във 2 знач.).	■
камбиален1 прил. спец. Който сс отнася до камбий.
Камбиални клетки.	-
камбнален2 прил, спец. Който се отнася до камбао.
Камбиален курс на банката.
камбий и камбиум м. спец. Образувателна гькан в ко¬
рена и стъблото главно на многогодишните расте¬
ния, която осигурява нарастването им на дебелина,
при което се образуват годишните пръстени, [лат.]
кДмбно ср. спец, 1, Платежни средства (менителници,
чекове, банкноти и др. ценни книжа) а чужда валу¬
та. 2. Доплащане за превод на пари. < j една дър¬
жава в друга. 3. Курс на чуждите валули на мест-,
ния пазар, [ит.]
кямбулеш м. Растение слез.
камгарен прил. 1. Който е направен, изработен от ху¬
бава, дълговлакнеста вълна. Камгарен плат. 2.
Който е свързан с изработване на прежда или плат
от такава вълна, [от нем.]
кам&лнн ж. Род вечнозелени дървета или храсти с ед¬
ри листа и красиви цветове, СатлеПа. [фр. от соб.]
камен м. стария. Камък. Обичам те, роден език, ту
гъвкав, ту твърд като камен елмазен. Ваз. О Ка¬
мен преткновения — спънка, пречка; препьникамък.
каменар м. Който кърти, добива, обработва или про¬
дава камъни.
каменарски прил. Който се отнася до каменар. О Ка¬
менарски барут — смес от сяра. селитра и дървени
въгдиша; димен барут. Каменарски чук — голям и
тежък. .
каменарство ср. Занятие и поминък на каменар,
каменен прил. Който е от камък или като камък. Ка¬
менна стъ.ша. Каменни блокове. Каменна кариера.
О Каменей век; каменна епоха — далечно предис-
торическо време, когато човечеството познавало
само каменни оръдия на труда и сечива. Каменна
река — морени. Каменна сол — изкопаема от земя¬
та готварска сол. Каменни въглнша — изкопаеми
от земята въглиша.	,
каменея нсв. нпрх. Ставам като камък твърд, студен
и безчувствен; вцепенявам се. Сърцето на човек ка¬
менее от тия жестокости.	.
кямеийна ж. Вид керамика — твърда, плъзна и неп¬
розрачна, химически устойчива материя, подобна
на фарфор.
камеийнов прил. Който се отнася до каменина, напра¬
вен от каменина. Каменинови тръби. Камениновй
пещ.	'
каменист прил. По който, в който има много камъни;
каменлив. Каменисти върхове. Каменист път. Ка¬
мениста почва..
каменлив прил. Покрит с камъни; каменист. Каменли¬
во място.	·
каменовъглен прил. Който се отнася до каменни въг-
лища. Каменовъглена мина. Каменовъглено производ¬
ство, Каменовъглен катран.
каменоделец м. Лице, което обработва камъни; каме¬
нар.
каменоделие ср. Камеподелство.
камеиоделски прил. Който се отнася до каменоделец,
каменоде^лство ср. [Изкусна] обработка на камък, за¬
нятие на каменоделец; камсноделие.
каменоломен прил. 1, Който се отнася до добиване на
камъни. Каменоломна кариера. 2. [рус.} като същ. ка-
менолбмна ж. Място, където се добиват камъни,
камеполомец м. Каменар,
каменоломна вж. каменоломни.	-
каменотрошбчка ж. Машина за трошене, надробява¬
не на камъни за строеж или настилка,
камера ж. 1. Отделно помещение със специално пред¬
назначение. 2. Затворено пространство в машина,
прибор и под, Горивна камера. Камера на фотоапа¬
рат. 3. Устройство, апарат за снимане на после¬
дователни кадри с изображения на обекта а различ¬
ни фази на неговото движение. Телевизионни
камери. 4. Част от домашен хладилник или цял
хладилен апарат за замразяване на продукти,
[лат. < гр.]
камерен прил. 1. Който се отнася до камера. Камерна
пещ. 2. За изкуство, главно музика — който е пред¬
назначен за малко помещение и отбрана публика.
Камерен концерт. Камерна музика.
камериер м. и камериерка ж. Прислужник (прислуж¬
ница), ксйто се грижи за реда и чистотата в стаите
на хотел или в частен дом. [фр,]
камертон м. Музикален уред, обикн. стоманена плас¬
тинка във вид на вилка, който издава определен
тон, та по него изпълнителите настройват инстру¬
ментите или гласовете си. [гр.]
камея ж. [Украшение във вид на] изпъкнало изобра¬
жение върху цветен скъпоценен или полускъпоценен
камък. [фр. <игг]	_
камизбла ж. Къса долна женска дреха без ръкави,
обикн. от трико, [фр.]
камизолка ж. 1. Умал. от к ами з о л а. 2. Къса
долна детска дрешка от трико,
камикадзе м. Летец от японската авиация през Вто¬
рата световна война, който съзнателно отивал на
смърт заедно с атакуващия целта самолет; жива
торпила, [яп.]

камила ж. Едро чифтокопитно животно с дълга шия,
с една иди две гърбици, което в одомашнено със¬
тояние се използва за впрягане или товарене, а съ¬
що като източник на вълна, мляко и месо. [гр.]
камнлар м. Човек, който кара камили, стопанин на
камили. О Я камилата, я камиларя — не се · знае
какво ще стане, кой ще загуби и кой ще спечели,
камилски прил. Който се отнася до камила. Камилска
. вълна. Камилско мляко. Камилски керван. О Ка¬
милска птица — щраус. Камилска стъпка — цвете
водна лилия.
камнляк м. диал. Растение слез.
кампна ж. Открита печка в стая, помещение, която
топли непосредствено с огъня на запаленото в нея
гориво, [от гр.]
камион м. Товарен автомобил, [фр.]
камионен прил. Който се отнася до камион. Камионен
превоз.
камионетка ж. Малък' камион.
кймо нарч. старин. диал. Къде, къде е. Камо грядеши.
господи? О Камо ли сз. — в сложни съчинени про¬
тивоположни изречения свързва изречения, изразя¬
ващи две възможности, първата от които се отрича
и с това се засилва отрицанието на втората, напр.!
Не искам да го видя. камо ли да му говоря.
Камора ж. Подобна на мафията терористична орга- *
низания, създадена в Южна Италия в началото на
Х1Х в. [ит,]
кампаниен прил. 1. Който се отнася до кампания. 2.
Който се извършва не планово и ритмично, а през
определено време бързо и напрегнато, обикн. за
догонвана на пропуснато време,
кампанийност ж. Система, стил на работа, при която
нешо се върши не организирано н ритмично, а през
«определени периоди набързо и напрегнато,
кампания ж. 1. Военен поход или серия, поредица от
военни операции. 2. Напрегната, интензивна дей¬
ност за изпълнение на някаква задача, за извърш¬
ване на определена обществена, политическа или
стопанска работа. Избирателна кампания. Жътвена
кампания. [фр.]
камуфлаж м. 1. воен. Начин за маскиране, за скриване
на хора и предмети от погледа на противника чрез
уподобяването им на околната среда. 2, разш. Мас¬
кировка, прикриване изобщо. Всичко това се върши
за камуфлаж. [фр.]
камуфляжей прил. Който се отнася до камуфлаж, слу¬
жи за камуфлаж. Камуфлажна пелерина.
камуфлнрам псе. И св. прх.. книж. Скривам, прикри¬
вам с камуфлаж; .маскирам. > > Камуфлирана
проституция.	,
камфор м. Летливо кристално вещество с особена
силна миризма, което се получава от камфоровото
дърво или по синтетичен · път и се използва в меди¬
цината, в производството на пластмаси, лакове, ек¬
сплозиви и др. [лат.<ар.]	■
камфоров и к£мфорен прил. Който се отнася до кам¬
фор. Камфоров спирт. Кимфорово масло. О Кам¬
форово дърво — вечнозелено лаврово дърво
Сшпашюпит сатрЬога, от което се получава кам¬
фор.	.
камшик м. [Дървена] пръчка с привързана на едяния
н край връв от преплетени кожени ивици за удряне,
на коне нли изобщо за бой; бич. [тюрк.]
камък. мм. камъни м. 1. само ед. Твърда и чуплива
маса от минерален произход, широко разпростра¬
нена по земята и в земната кора; скала. 2. Отделен
кан^л 341
къс от такава маса. Децата се замерват с камъни.
Стените са от огромни камъни. 3. Къс от такава
маса, по определен начин оформен и със специално
предназначение. Воденичен камък. 4. спец. Затвърде-
ли минерални образувания в някои телесни органи.
Камък в бъбреците. О Адски* камък. Зелен камък
— железен сулфат, употребяван за обеззаразяване
на семена. Камък ми лежи на сърцето — тежко ми
е, мъчно ми е. Котлен* камък. Краеъгълен* камък.
Не оставям камък на (върху) камък — разрушавам
всичко, из основи. Пробен* камък. Син камък —
меден сулфат, употребяван за пръскане на лозя. Те¬
зи камъни в моята градина се хвърлят*. Търся* под
дърво и камък. Удрям на камък — запъвам се, спи¬
рам, не вървя. Философски* камък.
камънак м. 1. събир. Много камъни на едно място, 2.
Каменливо място.
камъче ср. Умал. от к а м ъ к; малък камък, дребно
изделие от камък. Камъчета за запалки. О Изплю¬
вам* камъчето.	.
камъш ат. Високо многогодишно тревисто растение,
което вирее по плитчините на застояли или бавно
течащи води, Sein)из. [тур.]'
камъшен прил. Който се отнася до камъш, напразен
е от камъш. Камьшено кошче.
камъшит м. Материал от камъш, който се използва
в строителството или за изработване на рогозки,
кошници, дамски чанти и др. изделия,
камъшйтов Прил. от к а м ъ ш и т. Камъшитови из¬
делия.
кана ж. Съд за течности, подобен на голяма чаша с
дръжка, [нем.]	'
канава ж. 1. Рядко и грубо [конопено] платно за везба,
нашиване. 2. прен. Основна, главна линия в развити¬
ето на художествено произведение. Върху · тази прос¬
та канава е построена фабулата на романа. [фр.]
канава^ ж. Твърда мрежеста тъкан за подложка на
дрехи, [ит.]
канавка ж. 1. Изкоп отстрани на път, шосе. 2. Изоб¬
що тесен изкоп, [рус.]	'
канадец м. и канадка1 ж. Човек, който е роден или
живее в Канада, гражданин на Канада.
каи&дка2 ж. Вид къса връхна зимна дреха, обикн. с
качулка.
канадски прил. Който се отнася до Канада. Канадско
правителство. О Канадска борба — състезание по
сила на ръцете между двама човека по определени
правила. Канадска топола —— вид Ф^орасх-яша то¬
пола.	' .
канал м. 1. Тръба или изкоп за отвеждане на дъждов¬
на или нечиста вода. 2. Изкуствено прокопана река
или воден път. Напоителен канал. 3. Тръба, цев,
маркуч и др., по които се прекарва някаква теч¬
ност. 4. В човешки и животински организъм — тръ-
бица, през която минава някакво вещество, теч¬
ност. Пикочен канал. 5. прен.	Установен
последователен ред през различни инстанции в уч¬
реждение, военна част и т.н. Преписката не мина по
канала. а беше докладвана направо на министъра. 6.
прен. Таен съобщителен път за превеждане на неле¬
гални и революционери, за контрабанда и др. 7.
спец. Приспособление. съоръжение във вид на из¬
коп за удобна работа при преглед и ремонт на дол¬
ната част на автомобили, [лат.]

342 канален
каийлек прил. Който се отнася до канал. Канални во¬
ди. Напоителна канална мрежа. О По налален ред
— по установения ред, нанто е установено (в даде¬
но учреждение, канцелария и под.),
канализационен прил. Който се отнася до канализа¬
ция.
канализация ж. 1. Канализиране. 2. Мрежа, система
от канали в населено място или сграда, обикн. за
оттичане на нечисти, отпадни води.
канализирам нсв. и се., прх. 1, Прокарвам канали,
снабдявам населено място или сграда с мрежа от
канали. 2. прен. Вкарвам, насочвам в правилен и
желан път.
канйлия м. и ж. Обиден-епитет с различни отсенки;
негодник, мошеник, вагабонтин, скот, куче. [ит.]
канап м. Дебел и здрав конопен или книжен конец,
връв, [гр.]
канапе ср, Дълъг тапициран стол за сядане и лягане;
кушетка, диван, софа. [фр.]
канален прил. Който се отнася до канап, направен от
канап. Канапепа мрежа.
канара ж. Стръмна остра скала; зъбер. [перс.>тур.]
канарнст прил. Който е с много канари; скалист,
кацарски прил. рядко. Който се отнася до канарче,
канарче ср. Малка пойна птичка, зеленикава до жъл¬
та, която у нас живее при домашни условия в клет¬
ка, Беппиз сапапа, [от геогр.]
канаста ж. Игра на карти с двама до шест участника,
с две колоди карти. [исп. < лат·]	.
канат м. и каната ж. 1. Кепенк. 2. Дъсчена ритла на
кола. [тур.]	*	,
кангал м. Вързоп, връзка, сноп (от лико, канап, тел
и др.). [тур.]
каодела ж. физ. Основна единица за измерване ин¬
тензивността на светлина, излъчвана от даден из¬
точник. Срв, свещ, [лат.]
кандслабър м. книж. Свещник е няколко рамена,
[лат.]
канджа ж. прост. Кука, въдица, [тур.]
кандидат м. и кандидатка ж. 1. Който иска да го из¬
берат, назначат или приемат на работа, служба, в
учебно заведение и под. За това място има много
кандидати. 2. Който иска да се жени. Кандидат за
женитба. 3. Първа съставна част на сложни думи
със значение „кандидат за нещо или предварителна,
по-ниска степен на нешо; стажант“, напр.: канди¬
дат-офицер, капдидат-унител, кандидат-член и под.
О Кандидат на науютте — научна степен, по-ниска
от доктор, [.лат.]
кандидатирам нсв. в св., прх. Представям някого за
кандидат. — се нпрх. Представям се като кандидат,
изявявам желание да ме изберат или назначат. Ще
се кандидатира за народен представител.
кандидатски прил. Който се отнася до кандидат,
кандидате! |ву|вам нсв. нпрх. Бивам кандидат, давам,
представям кандидатурата си за неща; кандидати¬
рам се. Цяла година кандидатствам и есе не ме наз¬
начават. Ще кандидатствам в университета. *
кандидатура ж. Изявено желание от някого за изби¬
ране, назначаване, женитба и под. Поставям (от¬
теглям) кандидатурата си. Неговата кандидатура
няма да се обсъжда.
кандилка ж. Многогодишно декоративно растение с
увиснали цветове, Aquitain..
кандилкам псе. прх. Клатя, люлея бавно насам-на 1 гам.
— се нпрх. 1. Клатя се, люлея се насам-натам. 2.
Вървя, движа се, като се клатя, люлея,
кандйлница ж. прост. Кадилница,
кандило ср. Малък съд със зехтин и фитил, светило,
което се пали пред икона, в черква или на гроб, [от
гр.]	,
кандисвам нсв., канднеам св. нпрх. разг. 1. Скланям,
съгласявам се. Тя се сърди, но скоро ще кандиса. 2.
Примирявам се, задоволявам се. [тур,]
кандърдйсвам нсв., кандърдисам св. прх. разг. При-
думвам, скланям, увещавам. Кандърдисвах го да
дойде с нас. [тур.] ■
канела1 ж. Приспособление за пускане и спиране на
вода или друга течност от водопровод или съд;
кран. Дървена канела за бъчва, [ит.]
канела2 ж. Жълтеникавокафява кора от южно дърво
Стпааютшп, която, изсушена и смляна, се употре¬
бява като подправка, [ит.]	.
канален прил. Който е с цвят или миризма на канела2.
О Канелени горски - почви — почви с червеникав
цвят, образувани в условията на засушлив климат
със средиземноморско влияние под листопадни ши¬
роколистни гори.
канибал м. книж. Човекоядец, людоед. [исп.<амер.]
канибализъм м. и каннСалство ср. книж. 1. Човекояд-
ство, людоедство. 2. спец. При животните — изяж¬
дане на животни, индивиди от съшия вид. 3. прен.
Зверство, жестокост.
канибалски прил. Който се отнася до канибал, присъщ
на канибал. Канибалска постъпка.
кання ж. прост. Ножница, капия, [от тур ]
канкан м. Френски, първоначално бален, а по-късно
оперетен и кабаретен танц с характерно високо из¬
хвърляне на краката, [фр.]
канон м. 1. Църковно правило, закон. 2. разш. Изоб¬
що правило, закон, главно в областта на изкуство¬
то. 3. Хвалебна песен в чест на светец. 4. Църковно
наказание. [гр]	-
канонада ж. Продължителна артилерийска стрелба.
[<№-]
канонерка ж. Малък военен брониран кораб с арти¬
лерийски оръдия от среден калибър, който действа
в плитки води в близост до брега, [фр,]
калонизâцля ж. Канонизиране, провъзгласяване за
светец.
канонизирам нсв. и св., прх. 1. Провъзгласявам за све¬
тец. 2. прен. Превръщам нещо в неотменимо, абсо¬
лютно задължително правило, закон, [от гр.]
каноник м. 1. Сборник от църковни песни, канони. 2,
Католически и англикански духовник в катедрала,
канонйст м. Познавач на църковното право, [гр,]
канонйчеи и канонически прил. Който се отнася до ка¬
нон (главно в 1 знач.), който е съгласуван с кано¬
ните, с църковните правила. Канонично право-
кански нарч. разг. Силно, отчаяно, до бога (викам,
пищя, оплаквам се). Населението беше писнало кан¬
ски от кърджалии и даалии.
кант м. Цветен шнур, обшивка по краищата или ше¬
вовете на формено облекло. Зелена фуражка с бели
кантове. [нем.]
кантар м. Уред за мерене на тежест, тегло; теглилка,
[лат. > гр. > ар. > тур.]
кангарджййски прил. Който се отнася до кантарджия.
кантарджия м. и кантарджйнка ж. 1. Майстор, който
прави кантари. 2. Лице, което мери с кантар, чиято
работа е да мери с кантар.

кантарион м, Обикн. в съчет.: Жълт кантарион —
многогодишно лековито тревисто растение с жълти
до оранжеви цветове, Нурелсит. Червен кантарион
— едногодишно или двугодишно лековито тревис¬
то растение с розовочервени цветове, СсШаипшп
итЬеПаПпа; трескавите, [лат.]
кантата ж. Голямо музикално произведение за со¬
листи, хор и оркестър, [ит.]
кшггпднец м. Последовател па Кант и на кантианег-
ВОТО. ’
кантнйпскм прил. Който се отнася до кантианец и до
кантианство.	,
кантианство ср. Философско учение на И. Кант (1724¬
1804) и неговите последователи, което признава
обективното съществуване на нещата, но ги обявя¬
ва за непознаваеми. *	·
кантилена ж. книж. 1. Средновековна западноевропейска
лирико-епична пеоен. 2. Напевна мелодия, [ит.]
кантон м. 1- Малка къща на пазач по шосе или желе¬
зопътна линия. 2. Административно-териториална
федеративна единица в Швейцария. 3. Избирателен
окръг във Франция, [фр.]
каитонален прил. Който се отнася до кантон (във 2 и
3 знач.). Кантонални избори. Кантонсьгно управле¬
ние.
кантонер м. Лице, което надзирава, пази и се грижи
за поддържането на участък от железопътна линия
или шосе, [фр.]
кангтонёрка1 ж. Жена кантонер или жена на кантонер.
каитоверка2 ж. Тесен висок шкаф за книжа, докумен¬
ти, който се затваря отпред с рулетка,
кантора ж. Работно помещение, писалище. Търговска
кантора. Адвокатска кантора, [фр.]
кану ср. Лека спортна лодка със заострени краища и
единично свободно, неприкрепено “ гребло,
[англ. < исп. < амер.]
кннуйст м. и кануйстка ж. Спортист, който кара ка¬
ну.
канцеларнст м. и каниелирйстка ж. Лице, което ра¬
боти в канцелария, което разбира от канцеларски
работи, от канцеларски ред.	·
канцелария ж. 1. .Отдел в учреждение, предприятие,
който се занимава със служебната кореспонденция,
текущата документация и др. 2. разг. Служебно по¬
мещение. Съвещанието ще бъде в канцеларията.
[лат.]	*
канцеларски прил. Който се отнася до, който е при¬
същ на канцелария. Канцеларски работници. Канце¬
ларски материали, Канцеларски стил.
канцелярщина ж. неодобр. Придържане о много кан¬
целарски формалности, което забавя работата; бю¬
рократизъм.
канцерогенен прил. книж. Който може (при определе¬
ни условия) да предизвиква рак. Канцерогенни ве¬
щества.. [от лат. + гр.]
канцлер м. Глава на правителството, министър-пред¬
седател в Германия и Австрия, [нем.]
канцлерски прил. Който се отнася до канцлер,	'
канцона ж. Вокална пиеса за един глас с акомпани¬
мент, която запазва национален колорит в мелоди¬
ята или ритъма, [ит;]	,
кйнче ср. 1. Метална чаша с дръжка. Алуминиева кан¬
че. 2. Метален съд за хранй. Войнишко канче'
каньон м. Тясна и дълбока речна доляна, с почти от¬
весни склонове, [от исп .]	.
каня нсв. прх. 1. Викам, зова някого на гости, сватба,
угошенне. Всеки четвъртък кани гости. 2. Подтик¬
капиляр 343
вам, приканвам. Кани ги постоянно да ядат, да се
не срамуват. 3. Предлагам. Канят го е тяхната
роднина, но той я не иска. - се нпрх. I. Възнамеря¬
вам. Каня се да ти гостувам. 2. Заплашвам някого.
Зле му се кани.
каняк м. Птица МеорЬгоп ргеспор(ет8. Пищи като
каняк.
каолин м. Вид бяла пръст, от която се добива, полу¬
чава порцелан, [кит.]
каолинов прил. Който се отнася до каолин,
кйпа ж. прост. Шапка. Има ли глава — триста капи.
[лат.]
капНк м. 1. Направа, приспособление, с което сс зат¬
варя, покрива отвор на съд, вместилище и др. Ка¬
пак на тенджера. Прозорците имат капаци. Капак
на автомобил. Джебове с капаци. 2. преп. Завършек
на нещо. О Турих му капак — завърших го напъл¬
но. Кои е капаци — за глупав, ограничен, праволи¬
неен човек, [тур.]
капан м. 1. Уред за ловене на животни. Капан за миш¬
ки. 2. прен. Клопка, уловка, измама. О Влизам
(хващам се) в капана — ставам жертва на хитра из¬
мама, изпадам, попадам в неприятно положение.
[1УР-]
капандура ж. Прозорче на таванско помещение, [от
тур.]
кап£нче ср. 1, Умал. от к а п а н, 2. жарг. Малко
ресторантче, кръчмичка, бар.
капарйрам нсв. и св„ прх. Давам предплата, капаро за
нещо. Спазарихме и капарирахме къщата.
кИпиро ср. Част от уговорената цена, дадена като за¬
лог, че сделката ще бъде изпълнена. Дадохме вече
и капаро, как ще се отказваш! [ит.]
капацитет м. 1. Лице, което познава вещо даден въп¬
рос или наука. Той е голям капацитет в строител¬
ното дело. 2. Вместимост, обем. 3. Мощност, сила.
Капацитетът на тая машини не е голям. 4. Про¬
изводствен размер. Капацитетът на индустрията
не отговаря на нарасналите нужди., [лат. > нем .]	‘
капацитетен прил. Който се отнася до капацитет,
капачка ж. 1. Малък капак. Капачки за буркани. 2.
Плоска триъгълна кост, разположена' отпред на ко¬
ленната става.
кИпвам нсв., кИпна се. 1. нпрх. Капя, падам на капки
веднъж или поединично. От челото ми капнаха ня¬
колко капки пот. Отдавна не е валяло — не капва
пито капка. 2. прх. Капя, изливам нещо ни капки,
с прекъсване, от време на време. Капни ми капки в
очите. 3. нпрх. Изтощавам се, изморявам се, отпа¬
дам физически. Вечер се прибираше капнала от умо¬
ра.
канела1 ж. остар. Шапка с периферия. Всякога ми
сваля капела, когато ме срещне. Виз. [ит.]
кипели2 ж. 1. Малка католическа черква; параклис. 2.
Малък черковен хор. 3. Голям, предимно хоров из¬
пълнителски състав, [лит . ]
канелмайстор м. Ръководител, диригент на хор или
оркестър, предимно военен, [нем.]
капелник м. разг. Капелмийстор.
капиляр м. 1. Тръбица с много тесен вътрешен канил.
2., обикн. мн. Най-тесните кръвоносни съдове, кои¬
то свързват кръвта с тъканите или я провеждат от
крайните разклонения на артериите към вените. За¬
пушване на капилярите, [лат.]

I
344 капилярен
капилярен прил. Който се отнася до капиляр. Капи¬
лярни съдове. Капилярна система.
капнлярност ж. Свойство на течностите да се издигат в
по капилярите.
капмсгра ж. диал. Оглавник за говедо или бивол с ве¬
рижен повод, [гр.]
капитал м. 1. Богатство във форма на пари и друга
собственост, съвкупност от средства за производс- \
тво, които в процеса на производството чрез експ¬
лоатация на наемен труд носят печалба, присвоява?
• на от капиталиста. 2. - само	ед.	събир.
Притежателите на средствата за производство като
обществена група, съсловие, класа; буржоазия. 3.
Имущество, имот, собственост. Целият му капи¬
тал беше пласиран в банките. 4. [Голяма] сума па¬
ри, Той участваше в предприятието с голям капи¬
тал. 5. Паричка сума, вложена в креритио
учреждение или предоставена на частно лице, за
разлика от лихвите; главница. Живея само от лих¬
вите, капитала не закачам. 6. прен. Ценност, дос¬
тояние. Трудолюбието и честността са неговият
единствен капитал. О Правя капитал о т н е щ о
— използвам в своя полза, за своя изгода. Не прави
капитал от пропуските на другите, [от лат*}
капитален прил. книж. Много важен, значителен, съ¬
ществен, основен. Капитален въпрос. Капитална
грешка. Капитален труд. Капитален ремонт.
Ь Капитални вложения — разходи за създаване на
нови и реконструиране на съществуващи предприя¬
тия, съоръжения. Капитално строителство -— нзг-
раждане на нови предприятия, съоръжения, жилищ¬
ни сгради и др.	л
капитализация ж. 1. Превръщане на бездоходни цен¬
ности в оборотен капитал. Капитализация на инвен¬
тара. 2, Прибавяне на лихвите към капитала, глав-
I ницата. Капитализация на част от лихвата.
капитализирам псе. и сз., прх. Извършвам капитали¬
зация, превръщам в капитал. — се нсв. Превръщам
се в капитал, прибавям се към капитала, главница¬
та. Лихвите се капитализират.
капитализъм м. 1, Икономическа система, която се
характеризира със свободен пазар, частна собстве¬
ност върху основните средства, за производство и
експлоатация на наемен труд от страна на капита¬
ла. 2. Обществен строй, основан върху такава сис¬
тема. [лат.]
капиталист м. и (рядко) каоитаЛ^cгоа ж. Представи¬
. тел на буржоазията, собственик на средства за про¬
изводство, който присвоява печалбата, реализирана
от експлоатацията на наемен труд.
капиталистически прил. Който се отнася до капита-,
лист и до капитализъм. Капиталистически строй.
Капиталистически свят. Капиталистическо произ¬
водство.
капиталовложение ср. Капитал, средства, вложени в
предприятие, стопанска дейност и др.
капнталовложнтел м. и капиталовложителка ж. Ли¬
це, което влага капитал в банка, предприятие и др.
капитал м. 1. Офицер от войската или полицията е
чия по-нисък от майор и по-висок от лейтенант. 2.
Командир на кораб. Тук се слуша мойта воля, аз
съм капитан. Ваз. Капитан за далечно плаване. 3.
Водач на спортен отбор, [от лат.]
капитански прил. Който се отнася до капитан. Капи¬
тански чин. Капитански пагони. Капитански мос¬
тик. Капитанска, лента.
кашгганство ср. Служба, положение иа капитан,
капитанша ж. разг. Жена на капитан (главно в 1 и 2
знач.). [рус.]	.
калнтел м. архит. Горната разширена и украсена
част на колона, [лат.]
капитулант м. и капитулантка ж. Човек, (ойто бързо
и без борба капитулира, който лесно отстъпва пред
трудностите. *
кашггулйитски прил. Който се отнася до капитулант.
Капитулантски настроения-
капнтул&нтетво ср. Поведение, становище, разбиране
на капитулант.	*
капитулация ж. I. Прекратяване въоръжената съпро¬
тива на една от воюващите страни пря условия,
продиктувани от противника или съгласно прегово¬
ри. Безусловна капитулация. 2. прен. Признаване на
собственото безсилие, отказ от продължаване на
някаква борба, от защита на възгледите си и под.
[лат.]
капитулирам нсв. и св., нпрх. 1. Слагам оръжие и се
предавам. 2. прен. Признавам се за победен, над¬
вит, отстъпвам пред нечия воля, искане. Не можа
повече да издържи пред него и капитулира.
калнчвам нсв., капиима св. прх. Рязко, изведнъж катур-
вам, повалям, събарям нещо. Бурята е капичнала
тук-там дебело дърво. П,Ю.Тод.-&з да искам ка-
пичнах чашите - се нпрх. Катурвам се, повалям се.
капйчкам нсв. прх. Премятам, катурвам. — се взаим..
' и нпрх. Две паленца се гонят и боричкат. ръмжат
и джавкат, дърпат се, капичкат. П.П.Сл.
капишон и капюшон м. остар. Качулка, пришита към
яката на горна дреха. Наметало с капишон, [фр.]
кашпде ср. Езически храм с идоли, [тюрк.]
капия ж. разг, 1. Врата, вратня. 2. Ножница. Тури но¬
жа в капията! 3. Вид месеста чушка с конична фор¬
ма. 4. При игра на табла — два или повече пула
на едно място, на едно поле. Хващам капия. 5.
жарг. разг. Интересен, странен, смешен човек. Тоя
е голяма капия, [тур.]
капка ж. 1, Много малка частица от течност, обикн.
със закръглена, сферична форма. Капки пот се сти¬
чат по лицето му. Ще вземате по 10 капки от ле¬
карството преди ядене. Приличат си като две капки
вода. Капка по капка вир става. Погов. 2. само мн.
Течно лекарство, което се взема на такива малки
части. Капки за очи. 3. прен. Твърде, съвсем малко
количество от нещо. Нямаме капка вино. Няма ли
у_ тебе капка милост към тия деца? О Като капка
— хубав, свеж (обикн. за младо момиче). Минавам
между капките — успявам да се промъкна незабе¬
лязан или без да бъда засегнат от нещо неприятно.
На капки — с дребни кръгли като точки шарки от
друг цвят. Басма на капки.
кОпков прил, рядко. Който се отнася до капка. Зара¬
зяването става по капков път.
капкомер м. Къса стъклена тръбичка, обикн. с гумено
мехурче на единия край за отмерване, отброяване
на капки течност, главно лекарство; гутатор, шшет-
ка.	*	«
каола ж. Стоманен обръч с жлеб, на който се закреп¬
ват- гумите на велосипед, [тур.]
канладневкм нсв., каплядйсам св. прх. прост. Слагам
подплата на нещо. Капладисаха дрехата с кожи.
капна вж. капвам.
капо парч. разг. При някои игри на карти; без пито
1
едно вземане, без нито една ръка. Играй внимател¬
но, да не станеш капо. [фр.]
капот м. остар. Презерватив, [фр.] *
капра ж. Предната седалка на кабриолет, файтон и
под., където седя возачът. [от ит.]
каприз м. Прищявка, немотивирано искане. Проявя¬
ва капризи. Задоволявам нечии капризи. [фр ,]
капризен прил, 1. Който често или постоянно проявя¬
ва капризи. Капризна жена. 2. Които е породен от
каприз или сам представлява каприз. Капризна мол¬
ба.
капрйзннча нсв. нпрх. Проявявам капризи. Разглезили
са го, та постоянно капризничи.
капризност ж. Качество на капризен,
калрячно и капрдчо ср. Виртуозно инструментално
музикално произведение в свободна форма и с при¬
чудлива смяна на настроението, [ит.]
капсула ‘ ж. 1. Херметически затворен съд, вместили¬
ще. Капсула с радиоактивно вещество. 2. Разтвори¬
ма обвивка за отделна доза течно или прахообраз¬
но лекарство, което се взема вътрешно. 3.
Тънкостенно метално цнлиндьрче или калпаче в ·
артилерийски снаряди, патрони, гранати и др., ко¬
ето сс възпламенява при удар и предизвиква избух¬
ването на заряда. 4. Отделяема част от самолет
или космически летателен апарат, предназначена за
спускане върху Земята или на друго небесно тяло,
[фр.],	■
капсулйрам и капсуловам нсв. и св., прх. Затварям в
капсула, като в капсула. — се ■ нпрх. Затварям се
(като) в капсула.
каптаж м. 1. Съоръжение за улавяне, хващане и съ¬
биране на подземни води,, нефт, газ и извеждането
им на повърхността. 2. Каптиране, [фр.]
каптирам нсв. и св., прх. Улавям и събирам подземни
води, нефт или газ чрез каптаж.
кал^г 1. межд. Във възклицание — за означаване, че
някой е напълно изтощен, разбит, унищожен или се
желае неговият край, гибел, смърт. Хитлер капут !
2.	м. жарг. презр. Жалък, нищожен^ пропаднал чо¬
век. [нем, <фр]
капущШ м. 1. Член на католически монашески орден,
клон на ордена на францисканците, 2. зоол. Дълго-
опашата маймуна, обитаваша тропическите гори
• на Централна и Южна Америка, [ит.]
капуцинер м. Капуцин. '	"	‘	.
калуцннеки прил. Който сс отнася до капуцин, свойс¬
твен на капупин,
капчест прил. Който е на капки, има форма на капка.
Тъмни се мъгли дигнаха, капчесто кърве закопа.
Нар.п.
калч^к м. 1. Дъждовна или снежна вода, която капе
от стряха. 2. Място, където капят капките от стря¬
хата.
кяпклден вж. капишон.
кОня псе. нпрх. (и прх.) 1. Падам на капки. От челото
ми капеше пот. Сълзите капеха като град. 2. Про¬
пускам през себе си течност, вода. Покривът капе.
3.	За листа, плод, коса и под. — падам, опадвам.
Взе да ми капе косата. 4. прх. Изливам или нали¬
вам нешо на капки. Капя му капки в очите. 5. безл.
Вали, пада на капки, по малко. Прибирайте, се, че
почва да капе. От тавана капе. О Ако не тече, капе
— има малки, но постоянни приходи. Мед* ми кепе
от устата.
кара прил. неизм. нар. Черен (обнин, като епитет в
състава на сложни названия и лични имена или на-
карам 345
то съставна част на сложни думи, напр.: кара асма.
Кара Танас, Кара Кольо, карагьоз), [тур.]
карабина ж. Лека и къса бойна пушка, [фр.]
карабинер м. 1. Лице, което е въоръжено с карабина
(войник, стражар, митнически пазач или чиновник).
2.	В Италия н някои други страни — жаадарме-
рист.	■ ·
караван&1 ж. Малък луксозен туристически фургон,
който се прикачва към лек автомобил и се използва
като жилище, [англ. < перс.]
каравана2 ж. Голям разлит съд. [чуж.]
кврагьбз м. 1. Вид риба, която живее в Черно и Азов-
ско море и хвърля хайвера си в река Дунав; скум¬
рия. 2. диал. остар. Представление, представяне на
смешни сценки с кукли. 3. прил. неизм. прост. Чер¬
ноок. [тур.]	.
карагьозчня м. прост. 1. Човек, който разиграва кук¬
ли. 2. прел. Фокусник, хитрец, актьор,
карадженка ж. диал. 1. Вид синя слива. 2. Малка во¬
деница. [тур.]
каракачани ми. (каракачАнин .и. и каракачапка ж.)
Малобройно балканско племе, което говори стари¬
нен гръцки диалект и се занимава с високопланин¬
ско овцевъдство; куцовласи. Каракачаните имат
особена носия, [от тур.]
каракачански прил. Който се отнася до каракачани.
Каракачанска носия..
караконджо и караконджул м. Измислено, въобража¬
емо същество — зъл нощен дух, нещо като вампир
или таласъм, който върлува главно от Коледа до
Водици, [от тур.]
каракуца ж. Род сладководни шаранови риби,
Сагазвше. Сребриста каракуда. [?от гр.]
каракул м. 1. Порода средноазнатски овце с груба
вълна, от чиято агнета се получават скъпи кожи. 2.
Скъпи кожи с къса къдрава вълна, които се полу¬
чават от тази порода агнета; астраган, [от геогр.
соб.]
каракулскн прил. Който се отнася до каракул. Кара-
кулска порода овце.
карам нсв. 1. прх. Направлявам, насочвам движението
на някого или нешо, подканвам или заставям няко¬
го или нешо да върви пред мене. Прот. водя. Ти
ли го караш- или той те води? Карам овцете на па¬
ша. 2. прх. Управлявам, контролирам движението
на превозно средство и под., с което се движа, на
което се возя. Карам автомобил. Можеш ли да ка¬
раш ски? 3. прх. Вървя, движа се в някаква посока
(оОнкн. с превозно средство). Ще караме все покрай .
реката. Карайте есе направо! 4. прх. Возя, превоз¬
вам, Влаковете карат пътници и товари. Карат ви
един камион въглища. 5. прх. Правя нешо да се дви¬
жи, да работи, привеждам в движение. Водата кара
воденицата. 6. прх. прен. Подтиквам или принужда¬
вам някога, ставам причина някой да прави нешо.
Кират ме да работя. Това го кара да беснее. Не ме
карай да те чакам. Какво те кара да мислиш така?
7. нпрх. и прх, прен. разг. Живея, съществувам, в
някакво състояние съм или постъпвам по някакъв
начин. Докога ще караме без осветление? Всеки я
кара канта си знае. Повече не можем да караме по
стария начин. Жената кара лека бременност.' 8.
нпрх. и безл. прен. разг. Трая, продължавам. Ако ка¬
ра така още една седмица, загубени сме. Тия дрехи
346 карам се
ще карат барем пет години. Болестта няма да кара
дълго. Вече кара втора седмица, откакто сме тук.
9. прр. прен. разг. Навлязъл съм и продължавам да
бъда в определена алървът. Детето и кара пета го¬
дина. 10. прх. прен. разг. Уча, следвам. Сега карам
десети клас. Карам шофьорски курсове. О Карай да
върви разг. — за израз на безразличие и незаинте¬
ресованост, като подкана да не се обръща внима¬
ние на нищо и да се постъпва според собственото
желание, предпочитание. Карай си колата (количка¬
та) разг. — гледай си работата, махай се. Кара ме
—	изпитвам вътрешен подтик, подбуда или склон¬
ност към някакво действие, преминаване в дадено
състояние. Кара ме па сън. Карам |я| през просото
—	върша пешо небрежно и без да се съобразявам
е определени правила, норми, изисквания. Нн се во¬
дя*, ни се карам.
карам се нсв. нпрх. 1. Укорявам някого, обикн. на ви¬
сок глас; хокам, гълча. Свекървата по цял ден се ка¬
ра. Не закъснявай, че ще ти се карат. 2, Намирам
се във враждебни отношения с някого. Тия две села
дълго време се караха за мерата.
карамбёл м. 1, В игра на билярд — удар със своята
топка в няколко чужди. 2. Билярдна игра с три топ¬
ки. 3. прен. Сблъскване, [фр,]
карамел м. 1. Кафява печена захар за сладкиши. Крем
с карамел. 2. Бонбони от такава захар, [фр·]
карамелей прил. Направен с карамел. Карамелена
торта.
карамелизирам исв. и св, прх. Превръщам (захар) в
карамел. > > Карамелизирана захар.
карамфил м. 1. Ароматно градинско (и диво] двете,
Dianlh^. Бели карамфили. Див карамфил. 2. Суше¬
ни цветни пъпки от южно дърво СагуорауИцз
аготабюиз, употребявани за подправка и лекарство,
[ар. > тур.]
карамфилов прил. Който се отнася до карамфил. Ка¬
рамфилов букет. Карамфилово масло.
караница ж. Действие по гл. к а р а м се; крамо¬
ла, свада. Започнаха една караница, та събраха съ¬
седите.
карантина ж. 1. Временно принудително изолиране
на хора, животни, стоки и др,, които са или е въз¬
можно да бъдат носители на заразни болести. На¬
мирам се под карантина. 2. Санитарен пункт за
преглед на хора, животни, стоки и др., идващи от
места, където има някаква епидемия, [фр.]
карантинен прш Който е свързан с карантина. Каран¬
тинен срок. Карантинно свидетелство.
карантинирам нсв. и св., прх. Поставям под каранти¬
на.	,
карантия ж. Вътрешности, глави и крака от животни
за приготвяне на ястия, [от тур.]
карйт м. 1. Единица мярка за тегло на скъпоценни ка¬
мъни. равна на 205 милиграма. 2. Мярка за опре¬
деляне съдържанието на чисто злато в сплави, рав¬
на на 1/24 част от масата на сплавта,
[фр. < ар·^ гр>-]
карате ср. 1. Японска система за самозащита без оръ¬
жие. Срв. с а м, б о. 2, Вид спортна борба, в която
се прилагат похватите, хватките от тази система,
[яп]
кара гнет м. Спортист, който сс занимава с карате,
караул м. Ь Въоръжена охрана на важни обекти в ка¬
зарма, банки, складове и лр. Смяна па караула. По¬
четен караул. 2. Служба, задължение на такава ох¬
рана. Стоя на караул, [рус. < тюрк.]
караулен прил. Който се отнася до караул. Караулно
помещение. Караулен началник. Караулна служба.
караулна ж. разг. Будка, караулно помещение за .ча¬
совия на пост.
карауля нсв. нпрх. Изпълнявам служба на караул,
стоя на караул; пазя, охранявам,
карафа вж. г а р а ф а.
kаоашйъаям нсв., каращиеам св. прх. разг. Смесвам,
размивам.
карбй ж. Караница, кавга. У тях всеки ден има кир- ί
оа.
карбамид м. Безцветни кристали, продукт на обмяна¬
та на белтъчните вещества при повечето животни,
който се използва за получаване на лекарства,
пластмаси, торове и др. Карбамидът е първото по¬
лучено по синтетичен път органично съединение.
[лат.+ гр.]
карбамиден Прил, от карбамид.
карбид м. 1. спец. Химическо съединение на въглерод
с метал. Железен карбид. Метални карбиди. 2,
стесн. разг. Калциев карбид, от който се получава
газ ацетилен, [лат. + гр.]
карбйден и карбйтен прил. Който се отнася до карбид
(главно във 2 знач.). Карбиден прах. Карбитна лам¬
па.
карбйтка ж. разг. Карбидна лампа,
карбол мс 1,. Вид киселина — твърд безцветен крис¬
тален продукт, който се получава по синтетичен
път или се извлича от каменовъглената смола; фе¬
нол, карболова киселина. 2. Три- до рстпрдцснтов
разтвор на карболовата киселина, който се изпол¬
зва за дезинфекция, [лат.]
карболов прил. Който се отнася до карбол. Карболова
киселина. Карболов разтвор.
карбонари мн. ист. Членове на тайна революционна
организация в Италия, която в началото на X1X в.
се бори за национално освобождение, [от ит.]
карбонат м. хим. Сол на въглената киселина, [от лат.]
карбонатем Прил. от карбоатт., Карбонатни
скали.
карборунд м. Много твърдо кристално вещество, съ¬
единение на въглерод с кремък, което се използва
като суровина за огнеупорни материали, за шлифо¬
ване, точене и др. [чуж-търг. марка]
карбуратор м. Уред в двигателите с вътрешно горене,
който образува газообразна горивна смес от въз¬
дух и пари на бензиновото гориво, [фр.]
карго ср. Корабен товар, [исп.]
кардан м. Шарнирен механизъм за предаване на вър¬
теливо движение от един вал на друг при изменящ
се ъгъл на взаимното им разположение [ит. от
соб]
карданен Прил. от кардан. Карданен механизъм.
Карданна ос. '
кардинал м. Католически духовник, най-висш след па¬
пата. Папата се избира измежду кардиналите.
1лат.]
кардинален прил. книж. Най-главен, основен. Карди-
налеп въпрос. Кардинални промени.
каоднралъки прил. Който се отнася до кардинал. Кар *
диналска мантия.
кардиографа ж. спец. Графическо изображение па ра¬
ботата на сърцето, Срв. елсктронар-
диограма. [гр.]

кардиограф м. спец. Уред за записване, регистриране
работата на сърцето- Срв. електрокар-
д и о г р а ф. [гр.] '
кардиолог м. и кардиолбжка ж. Лекар, специалист по
кардиология, по сърдечносъдови заболявания. [гр]
кардиологичен и кардиологически прил.. Който се от¬
нася до кардиолог и до кардиология. Кардиологи¬
чен кабинет.
кардиология ж. Дял от медицината, който изучава
строежа, функционирането и заболяванията на сър¬
дечносъдовата система, [гр,]
кардирам псе. и се., прх, Разчесвам, развласвам па¬
мучни или вълнени плетива и тъкани, за да грачат
мека и пухкава повърхност. Дадох да ми кардират
пуловера, [фр.]
кардиран прил. За тъкан* плат, плетиво — който е с
мека пухкава повърхност, получена след кардиране,
. Кардирано шалче. Кардирани одеяла. Велурът е кар¬
дирана тъкан. .	'
каре ср. 1. Квадрат, четириъгълник, обикн. като шар¬
ка на плат. Рокля на сиви и черни карета. 2. Чети¬
риъгълен военен строй. Войниците застанаха в ка¬
ре. 3. остар. Везан четириъгълен плат за украса. По
стените имаше накачени ковъорчета и карета. 4.
спец. Месо, главно свинско, около долната част на
гръбнака, между ребрата и кръста. Свинско каре за¬
душено. 5. разг. Четирима участници в някои видо¬
ве игра на карти (покер, бридж, белот и др.) или
самата игра. Постоянният човек в карето бе .. до¬
макинът. П.Веж. 6. разг. Четири еднакви карти в
ръцете на един играч. Изтеглил каре аса. 7. Място
в книга, вестник и др., където се дават сведения за
издателството, автора и другите участници в осъ¬
ществяването на изданието, [фр.]
карез м. прост. Яд, злоба. Той ми гони карез.
. [ар. <тур.]
карета ж. Луксозен файтон, [ит.]
карибски прил. Който се отнася до, който е свързан с
групата индиански народи, племена (кариби), насе¬
лявали северните части на Южна Америка. Кариб¬
ски езици. Карибско море. [исп.<амер.]
кариёр м. Най-бърз конски бяг. В бесен кариер се по¬
насят. Йов. Препускам в кариер. [фр.]	·
кариера1 ж. Място, откъдето се вадят камъни, чакъл,
пясък и под. [фр.]	*
кариера2 ж. 1. Избрана професия, занятие, поприще.
Научна кариера. Артистична кариера. 2. Успех в
професията, спечелване на положение в обществото
или на служебно поприще. Правя кариера, 3. Дип¬
ломатическа служба. Дипломат от кариерата. [фр.]
кариернзъм м. Домогване на кариерист,
кариерист м. и карнерйстка ж. Човек, който мисли и
действа от гледище само на своята кариера, за да
се издигне в службата си. Той е такъв кариерист,
че не се спира пред нищо, за да се хареса на начал¬
ството си.
карнеристйчеи прил. Който е присъщ на кариерист,
кариес м. спец. Разпространено заболяване па зъбите,
при коего се разрушават твърдите тъкани и се об¬
разуват кухини, [мат.]
карикатура ж. 1. Рисунка, изображение, в което съзна¬
телно са подчертани, преувеличени или изопачени ха¬
рактерни черти или особености на обекта, за да сс
постигне комичен или сатиричен ефект. Срв.
ш а р ж. Илия Ьсшков е майстор на карикатурата.
2. прен. Смешно, гротескно подобие на нещо. [ит ,]
карикатурен прил, 1. Който се отнася до карикатура.
карт 347
Карикатурна изложба. Карикатурно творчество. 2.
Присъщ на карикатура; смешен, изопачен, нелеп.
Карикатурен вид.
карикатурист м. и карнкатурйстка ж. Художник, кой¬
то рисува, създава карикатури,
карикатурност ж. Качество на карикатурен,
карикатури нсв. прх. Правя някого смешен, като го
представям в карикатурен вид. Не искам да ме ка¬
рикатуриш с това облекло.
карнока ж. остар. 1. Панделка за превързваме на
женска коса. 2. Вид брошка с висулка. 3. Малка ку¬
тийка с 8 цигари, [чуж.]
карирам псе. и св., прх. Правя, разчертавам, разделям ,
на квадратчета, на правоъгълни фигури. [исм.<фр.]
кариран прил. Който е на карета (в 1 знач.), на квад¬
ратчета. Кариран плат. Карирана рокля. Тетрадка с
карирани листове.	1
кйрма ж. книж. Основно понятие на хиидуизма н бу¬
дизма — сумата, съвкупността от извършеното от
всяко живо същество, определяща характера на но¬
вото му раждане, на прераждането му; съдба, [от
санскр.]	'
кармин м, 1. Наситено червен цвят. 2. Червено багри¬
ло, което се получава от самките на тропическите
насекоми ОасСуюр’шз соссия; кърмъз. 3. Вид черви¬
ло за устни. [фр. <ар.+ лат*.]	*
кармйнен и карминов прил. 1. Тъмночервен. 2. Начер-
вен с кармин. Карминени успиш.
карнавал м. Масов народен празник на открито, съп¬
роводен с улични шествия, танци, маскарад и др,,
първоначално главно в романските страни, през
сирната неделя, [ит.]
карнавален прил. Който е свързан с карнавал; Карна¬
вални игри. Карнавално шествие.
карначе ср. 1. Късче тънък салам, печен на скара. 2.
диал. Кебапче, [рум.]	*
карнет л< и карнетка ж. остар. 1, Малък бележник С
листа за късане. 2. трамвайна карта за няколко
курса, [фр.]	·
каро, мн. кара, ср. Карта за игра с червени четири¬
ъгълни знаци. Каро асо. Карите са коз. [фр .]
каросерия и (прост.) кароцерня ж. 1. Конструкция, тя¬
ло на автомобила без двигателя и холерата. 2.
Частта от автомобила, в която се настаняват път¬
ници й товари, [фр.]
каротин м. спец. Жълтооранжев до червен въглеводо¬
род, който се среща като пигмент в много расте¬
ния, а в животинския организъм се превръща във
витамин А. [нем,]
карп м. диал. 1. Риба шаран. 2. Голям трион за двама
души. [лат.]
кярпа ж. диал. Скала, зъбер. Реката шумеше долу
нейде в бездната, депю се гушеха под карпи манас¬
тирските кубета. Ваз. [лат,]
карпуз м. диал. Любеница, диня. [перс, > тур.]
карст м. спец. Съвкупност от природни явления и
форми (пещери, въртопи, понори и др.), резултат
от разтварянето на варовици, мрамори, гипс, ка¬
менна сол и др. под въздействието на природни во¬
ди. [от геогр. соб.]
карстов прил, спец. Който се отнася до карст. Карс¬
тов извор. Карстови води. Карстови явления,	·
карт м, Малолитражен състезателен автомобил с оп¬
ростена конструкция, без купе, [англ.]

348 карта
кДрта ж. 1. Чертеж, изображение па земната повър¬
хност, на небесно тяло или иа звездного небе. Кар¬
та на България. Физическа карта, Политическа
карта. Историческа карта. Карта на луната. Кар¬
та на пътищата. 2, Неголям правоъгълен къс
плътна хартия, картон или пластмаса с различно
предназначение, напр. за отворени писма, покани,
за удостоверяване на самоличност и др. Карта за
пътуване. Пощенска карта. Абонаментна карта.
Читателска карта. Карта за почивка. 3. обикн.
ми. Комплект правоъгълни късчета от плътна хар¬
тия, картон или пластмаса, които са с нарисувани
върху тях цифри, знаци и фигури и се употребяват
за различни игри или-за предсказване, врачуване,
Карти за бридж. Играя па карти. Раздавам карти¬
те. Върви ми на карти. 4 О Играя с открити карти
— действам открито, не скривам плановете и наме¬
ренията си. Лична карта — свидетелство, документ
за самоличност. Откривам картите си — започвам
да действам открито, разкривам плановете и наме¬
ренията си. Поставям (слагам) н е щ о иа карта —
рискувам нещо с надежда, очакване за отплата, об¬
лаги, успех. Членска карта — документ за членство
в партия, организация и под. (ит. < гр.]
картаджня м. разг. Картоиграч.
карта;! м, диал. Вид лешояд, УиНиг тйпасЬиз [тур. ]'
картблаши м. книж. Неограничено пълномощие, пъл¬
на свобода и право за действие. Давам картбланш
някому. Получавам картбланш. [фр.]
картел м. Форма на монополистично обединение,
съюз на предприемачи, които се договарят за регу¬
лиране обема на производството, условията на
продажба на продукцията, за цените и др. с оглед
увеличаване на печалбите, но при запазване на про¬
изводствена и търговска самостоятелност, [фр .]
картелмрам се псе, и св., нпрх. Влизам в състава на
картел, обединявам се с други в картел,
картёч м. воен. Артилерийски снаряд за близка стрел¬
ба, напълнен с куршуми, [нем. < ит.]
картечар м. Войник, който обслужва картечница,
картечарскн прил. Който се отнася до картечар.
картечен прил. Който се отнася до картеч и до кар¬
течница. Картечен огън. О Картечен пистолет —
автомат.
картечница ж. Автоматично скорострелно оръжие с
патрони като на пушка. Лека картечница. Тежка
картечница. О Като картечница говори —
много бързо и отсечено.
картина ж. 1. Художествена, рисунка. Художникът
рисува картини. Картина от известен майстор. 2.
Изглед от природата; гледка. Как твоите картини
меняват се омайно. Ваз. 3. Поетическо изображение
на битови сцени, особени положения и др. Картини
на народния бит. 4. Част от действие на драма или
опера, обикн. сьс смяна на декорите. Драма в. 12
картини. 5. разг. Общо положение, състояние на не¬
що, обикн. като предмет на словесно изображение,
представяне. Картина на боя в съвременната война.
Ясна ли ти е картината? 6, За някой или нещо, ко¬
ето поразява, предизвиква възвишение с красотата
си. Както беше застанала — картина! [ит.> рус]
кйртимг м, Вид автомобилен спорт, състезание с кар-
тове. [англ.]
картинен прил. 1. Който е предназначен за картина,
картини. Картинна галерия. 2. Ясен, образен, наг¬
ледно-изразителен. Картинен стил. Картинно опи¬
сание. 3, Който прави впечатление със своята вън¬
шност, достоен за изображение на картина; красив.
Картинна поза.	,
картинка ж. 1. Умал. от к а р т и н а. 2. Илюстра¬
ция. Книжка с картинки. 3. преи. За нещо хубаво,
очарователно. Какво хубаво момиче — картинка!
Ь Внимавам в картинката! разг, — израз на запла¬
ха, предупреждение,
картмппост ж. Качество на картинен (във 2 и 3 знач ).
Партийност на стила.	«
картичка ж. Отворено писмо, обикн. с някакъв изг-,
лед. Пощенска картичка. Илюстрована картичка.
О Визитна* картичка.
картограф м. и картография ж. Специалист но кар¬
тография.
картографнчеп и картографнческн прил. Картографс¬
ки.
картография ж. Наука и практика за съставяне на ге¬
ографски карти, [гр.]	,
картографски прил. Който се отнася до картограф или
картография. Картографски институт.
картоиграч м. Човек, който (обича да) играе на карти;
картадяшя.
картен м. 1. Дебела, плътна и твърда хартия, която
се използва за чертежи, подвързия, опаковки и др.
2. Мукава. а. 3. ормуляр, р който со	опре¬
делени · сведения, данни. Болничен картон.
О Жълт* (червеи*) картон, [фр.]
картонаж м. Производство на картонени, мукавени
изделия или самите изделия (кутии, папки и др.).
[ФР·]	’
картонажен прил. Който се отнася до картонаж. Кар¬
тонажна работилница.
картонен прил. Който е направен от мукава, от кар¬
тон. Картонена кутия. О Картонени кули — нещо
съвсем нетрайно.
картонче ср. Малък, обикн. правоъгълен къс от дебе¬
ла плътна хартия или картон с различно предназ¬
начение.
картоп м. Растение снежна китка, [тур.]
картотека ж. 1. Систематично подредена сбирка от
картони, коиго съдържат определени сведения от
справочен, поверителен или отчетен характер. 2.
Специални кутии за пазене на такива картони, [гр.]
картотекирам нсв. и св., прх. 1. Внасям, вписвам из¬
вестни факти, наблюдения и пр. в картотека. 2. Ре¬
гистрирам.
картотечен прил, Който се отнася до картотека. Кар¬
тотечна кутия. Картотечен каталог. Картотечен
номер.
картоф м. 1. Едногодишно растение, което образува
в земята грудки, употребявани за храна, Sclnum
luterosum. Картофите растат най-добре в песъчли¬
ва. почва. 2. Самата грудка като хранителен про¬
дукт. Беля картофи. Варени картофи. [нсм.<ит.]
картофен прил. Който се отнася до картофи или е
направен от картофи. Картофена нива. Картофена
яхния.
картофище ср. Нива, засадена с картофи,
каруца ж. 1. Проста конска кола, главно за товар;
талига. Докарахме цяла каруца тикви. Пътувам с
каруца. 2. спец. Железопътен вагон, [ит. > рум.]
каруцар м. Човек, който кара каруца; колар, талигар.
каруцарски прил. Който се отнася до каруцар,
карфиол м. Вид зеленчук от рода на зелето, ,на който

се ядат цветните пъпки; . цветно зеле, Brassûd
ЪЯгубя. [ит. >нем.]	щ
карфица ж. Малка игла с главичка на тъпия край,
употребявана за прикрепване. Забоди цветето с
карфица, [нгр.]
карцер м. 1. Малко, тясно помещение за кратковре¬
менно, обикн. поединично затваряне на провинили
се затворници. 2. Арест (в казарма). Наказан с 3
дни карцер, [лат.] '	·
карцйрам нсв. и св., прх. Затварям в карцер. За всяко
грубо нарушение директорът карцира затворниците.
каса ж. 1. Чекмедже, сандък или шкаф за пазене на
пари и ценности. Огнеупорна каса. 2, Машина в ма¬
газин, с която маркират получените пари и издават
бележка. 3. Помещение, отделение в, предприятие
или учреждение, където се приемат, пазят и изпла¬
щат пари. Театрална каса. Парите ще си получите
на касата. 4. Паричната наличност в предприятие
или учреждение. Касата е в изправност. 5. Взаи¬
моспомагателно кредитно сдружение. Учителска
каса. 6. спец. Чекмедже с преградки за букви. На¬
бирам от каса. 7. Дървено или пластмасово сандъ-
че за пренасяне на стока. Докараха две каси бира.
[ит.]
касае се вж. касая.
касапин м. 1. Човек, който по занаят, професия коли .
добитък и продава месо; месар. 2. прсн. Кръвник,
главорез, [ар. > тур.]
касапница ж. 1. разг. Кланица. 2. остар. Месарница,
месопродавница. 3. прен. Масово избиване, умърт¬
вяване на хора; клане. Войната се превърна в истин¬
ска касапница.
касапски прил. Който се отнася до касапин. Касапски
занаят. Касапски нож.
касационен прил. Който се отнася до касация. О Ка¬
сационен съд — върховен съд, най-висша съдебна
инстанция. Касационна молба — молба до по-висо¬
ка съдебна инстанция за преразглеждане и отмяна
на влезли в сила съдебни решения и присъди,
касацня ж, 1. Преразглеждане и отмяна на съдебно
' решение от по-висша съдебна инстанция. 2. Обявя¬
ване на избори за недействителни поради наруша¬
ване на конституцията или на избирателния закон.
3.	ро^аг. Каааццонен съд. Ще оожаавам делото в кк-
сацията. [от лат.]
кцсЦя нсв.-прх. Засягам, отнасям се до някого или не¬
що. Това не касае никого от нас. касае се безл. От¬
нася се, засяга. За какво се касае? [Шрус.]	,
касета и касетка ж. 1. Малка металическа кутия за
пазене на пари и скъпоценности. Парите си държи
в касетка. 2. Свътонъпронопцъма плоска металичес¬
ка кутия, в която се държат светлочувствителни
фотографски материали. 3. Устройство във вид на
затворена плоска кутия, в която се помества маг¬
нитна лента за записване, и възпроизвеждане иа
звук или образ. Магнитофон с касети. 4. Сандъче
за пазене и превозване на плодове и зеленчуци, по-
голямо от щайга. Купих две касетки ябълки. [фр.]
касиер м. и касиерка ж. Лице, което завежда касата
на предприятие, учреждение, организация. Касие¬
рът изплаща заплати.
кцъяерске прил. Който се отнася до касиер,
касисрство ср. Работа, служба на касиер,
касирам нсв. и св., прх. 1. Не одобрявам, отменям съ¬
дебно решение или присъда, издадени от по-долна
съдебна инстанция. 2. Не одобрявам, обявявам да¬
ден избор за недействителен поради нсрсдовности
кат1 349
при произвеждането му. Подавам касационна мол¬
ба. Ако не ме оправдае· съдът, ще касирам делото.
касис м. 1- Дребен градински храст с черни сочни зър¬
нести плодове, Rites шдгигт; черно френско грозде.
2, Плодът на този храст. Вино от касис. [фр.]
касичка ж. Специална кутия за събиране, спестяване
на дребни суми. Детска спестовна касичка.
каска ж. Металическа шапка, която предпазва от на¬
ранявания в главата; шлем. Войник с каска. Мото¬
циклетист с каска. [фр.]
каскада ж. t. Група водноелектрически централи,
разположени една след друга на един и същи по¬
ток. 2. Акробатичен трик, имитиращ падане на зе¬
мята, главно в циркови комедийни номера. 3. [Из¬
' пълнение на] сложни н опасни номера, трикове при
сниманю на филми, изискващи специална техничес¬
ка и спортна подготовка 4. В оперетата — бърз
танц, съпроводен с пеене, [фр.]
каскадьбр м. Дубльор на филмов артист, изпълняващ
сложни и опасни трикове, каскади,	г
каскет м. Мъжка шапка от , плат с козирка. Спортен
каскет. [фр.]
касов прил. Който се отнася до каса. Касова налич¬
ност. Касова операция. Касова книга. Касови филми.
касоразбивач м. Краден, който разбива, отваря желез¬
ни каси.
каста ж. 1. Всяка от четирите основни и множество
други групи, класи, на които традиционно се дели
хиндуис^™ общество, строго обособени по про¬
изход, занятие и привилегии на членовете им. Кас¬
та на брамини. 2. прен. Всяка затворена обществена
група, пазеща строго своята обособеност, затворе¬
ност и сдъловео привилегии. Дворянска каста. Дво¬
рецът се стремеше да направи офицерството истин¬
ска каста. [порт.]
кастанети мн. Ударен музикален инструмент — зак¬
репени на пръстите на ръцете дървени плочки, с ко¬
нто се трака в ритъма на танца; чампари. [исп.]
кастелаи м. Надзорник, управител на замък през
средните векове предимно в Западна Европа, [лат.]
кЦстов прил. Който се отнася до каста, присъщ на
каста. Кастово разделение на обществото. Костови
предразсъдъци. Кастово неравенство.
кастор м. Дебел вълнен плат, от който правят обикн.
зимни мъжки палта и шапки, [гр.]
кастрен прил. Който сс отнася до кастор, направен
от кастор. Касторено палто.
кастрат м. книж. 1. Кастриран, скопен човек; скопец,
евнух. 2. Скопено, кастрирано животно,
кастрация ж. книж. Скопяване. Кастрация на свине.
[лат.]
кастреж м. Кастрене. Кастреж на клони. Закъсняхме,
но ще има кастреж у дома,
кастрирам нсв. и св., прх. книж. Сколявам.> > Кас¬
триран кон.
кастрон м. 1. Голяма паница, обикн. порцеланова или
. емайлирана. 2. Металическа паница. [рум.<фр.]
кастря нсв. прх, 1. Режа, подрязвам клоните на дърво,
израстъци на пръчка и под. Всяка гСвлет кастря
дърветата. 2. прен. разг. Карам се някому, хокам
строго, съдя. Ако го срещна, пак ще го кастря, дето
не си гледа уроците.
кат1 м. разг. 1. Етаж. Къща на два ката. 2. Слой,
пласт, ред. Сгъни платното на четири ката. 3.
I

350 кат2	'
Комплект дрехи. Колко ката горни и долни дрехи
имаш? [тур.]
кат2 предл. и сз., диал. и поет. Като. Но кажи какво
да правя, кат ме си. майко, родила със сърце мъжко,
юнашко, Бот.
кЛта неизм. нар. В съчет. със същ. за време, всеки·. Ка¬
та ден. Ката вечер, [гр.]
катаболнтьм м. спец. Метаболичен процес на разла¬
гане, разпадане на сложните химически съедине¬
ния в организма. Прот. а н а 6 о л и з ъ м. [от
гр.] ’
кДтяджия м. разг. Полицейски служител от КАТ
[Контрол па автомобилния транспорт].
катадневен прил. разг. Всекидневен.
катаклизъм м. кпиж. Рязка и разрушителна промяна
в природата или обществото. Социални катаклиз¬
ми. il-р.]
катакомба ж. 1. Подземие. подземна пещера. 2. мн.
Система от подземни зали. галерии и заплетени хо¬
дове под някои градове. [иг.<лат. <гр]
каталепсия ж. спец. Вдървявано на тялото, пълна за¬
губа на волеви движения, изпадане в неподвижно
състояние. [гр.]
каталеткю1н ж, нар. Жена или женско животно. до¬
биче. което ражда всяка година.
каталнза ж. книж. Забавяне или ускоряване на хими¬
ческа реакция под влияние на катализатор. [гр.]
катализатор м. хим. Вещество. което ускорява или за¬
бавя дадена химическа реакция. без да взема учас¬
тие в нея. Положителни и отрицателни катшшза-
тори. [от гр.]
каталнтйчеп прил. книж. Който се отнася до катали¬
за. Каталитична реакция. Вещества с каталипшчни
свойства.
каталйг м. 1. Списък на книги в библиотека. Азбучен
каталог. Систематичен каталог. 2. Списък яа му¬
зейни или изложбени предмети. Каталог на карти¬
ните в Общата изложба. 3. Книга. брошура със
списък на книги. музейни предмети и пр. Каталог
на издателство, [гр.]
каталогизации ж. Съставяне на каталог, вписване,
включвало в каталог. Каталогизация на книги.
каталогизирам нсв. и св., ^рх. Включвам в каталог,
описвам във форма на каталог. Трябва да катало¬
гизираме музейните предмети. Каталогизирах нови¬
те книги.
каталожен прил. Който се отнася до каталог. Ката¬
ложна работа. Каталожен номер.
кагалясвам нсв., каталйсам св. нпрх. разг. Уморявам
се много. капвам. премалявам от умора. Каталя-
сал съм от работа. Каталясвам за сън. [от гр.]
катамаран м. Плавателен съд с два успоредно разпо¬
ложени корпуса и обща платформа. [тамил.]
каташец м. разг. Катинар [ит.]
катяпулг м. (и кятапулта ж.) 1. Древна метателна
бойна машина. 2. Устройство в летателен апарат
за аварийно автоматично изхвърляне на пилотска¬
та седалка заедно с летеца и с парашут за спускане.
[лат. < гр.]
катапултйрам нсв. и св., прх. Изхвърлям с помощта
на каталулт.
катар м. спец. Възпаление на слизестата пипа на да¬
ден орган. специално на носа и;ги на гърлото. Ка¬
тар в стомаха, [гр.]
катаракт м. книж. Широк водопад с малка височина.
Известни са катарактите на река Нил. [гр.]
катарЯкта ж. мед, Потъмняване на гледеца. на очна¬
та леща; перде. [гр.]
катарален прил. Свързан с катар. Катарално възпале¬
ние.
* катарЯма ж. Тока. преждило. закопчалка на колан.
ремък. обуща. [рум.]
катарзис м. книж. 1. В учението на Аристотел — ду¬
шевно пречистване под въздействие на трагедията.
2. Особена форма на трагизъиз, който не потиска
със своята безизходност. а оказва просвстляващо.
освобождаващо въздействие. [гр.]
катари мн. ист. Богомили в Италия и Германия. [гр.]
катастрофа ж, 1. Неочаквано нещастие. бедствие. съ¬
битие е трагични последици. Железопътна катаст¬
рофа. Семейна катастрофа. 2. лит. Развръзка. осо¬
бено в класическата трагедия. [гр.]
катастрофален прил. Който сс отнася до катастрофа.
причинява катастрофа; гибелен. съсипателен. Ка¬
тастрофално наводнение. Катастрофално спадане
па цените.
катастрофАл^юст ж. книж. Качество на катастрофа¬
лен.
катастрофирам нсв. и св, нпрх. 1. За превозно средс¬
тво — ставам участник в катастрофа. сполетява ме
• бедствие. съсипвам се при злополука. 2. Посград-
вам при катастрофа с превозно средство. Катаст¬
рофирал със самолет и загинал.
катастрофАчеп прил. книж. Който се отнася до катас¬
трофа. присъщ е на катастрофа; катастрофален.
катафалка ж. Погребална кола. [ит.]
категоризация ж. Категоризиране. Категоризация па
почвите,
категоризирам псе. и св., прх. Определям категорията
на нещо. подреждам по категории; класифицирам.
категоричен и категорически прил. Решителен. ясен.
окончателен. Категоричен отговор. Категорично
искане. Категорична заповед. О Категоричен импе¬
ратив — задължителен нравствен закон (в етиката
на Кант). на който всички хора трябва да се под¬
чиняват.
категорйчност ж. Качество на категоричен; решител¬
ност. безусловност.
ка торрия ж. 1. Пределно широко понятие. в което
се отразяват най-общите и съществени свойства.
признаци. връзки и отношения на предметите и яв¬
ленията от обективния свят. Философски категории
са понятията .„материя“ „движение“, „пространс¬
тво" и др. Всяка наука има своя система от кате¬
гории. Икономически категории. 2. Разред. група от
предмети. явления. лица и др.. обединени от няка¬
къв общ признак. с еднаква качествена характерис¬
тика. Хората се делят на две категории — добри и
лоши. Той е от категорията на богатите. Ресто¬
рант първа категория. О Граматическа категория
— съвкупност от еднородни граматически значе¬
ния. Значенията на отделните падежи се обединя¬
ват в категорията падеж. Граматически катего¬
рии на глагола, [гр.]
катедра ж. 1. Поставена върху подиум специална ма¬
са за учител. оратор. проповедник. Качвам се на ка¬
тедрата. 2. Научно-организационна единила във
виеше учебно заведение. обединение на професорс-
ко-преподавателския състав на една или няколко
свързани научни дисциплини. 3. Длъжност на епис¬
коп. който управлява епархия. [гр.]	.

катедрала ж. Главна, съборна черква в голям град,
където служи местният митрополит. Катедралата
„Св. Неделя".
катедрален прал. Който се отнася до катедрала. Ка¬
тедрален храм.
катедрен прил. Който се отнася до катедра. Катедрен
катер м. 1. Неголям пътнически или товарен кораб за
близки разстояния. 2. Малък боен кораб, за специ¬
ални цели. Торпеден катер. Патрулен катер: [хол.]
катерач м. 1. Човек, който се катери, който притежа¬
ва умения и способности да се катери. 2. разг. Ал¬
пинист.
катерица и (умал.) катеричка ж. Малко горско жи¬
вотно с дълга рунтава опашка, което живее по дър¬
ветата и се храни с лешници, орехи и пр., Sauras
v^lgaris.
катерили (и катерички) прил. Който се отнася до ка¬
терица. Катерина опашка. Катеричина дупка.
катерлив прил. 1. За птици, животни — който се ка¬
тери по дърветата, където живее или се храни. 2.
За човек — който обича да се катери ио дървета.
3. спец. За застение — — йто то ста, ра звива се на -
горе, като се прилепва, закрепва се към дървета
шш други опори чрез бодли, придатъчни корени
или мустачки. Бръшлянът е катерливо растение.
катеря се нсв, нпрх. 1. Качвам се, издигам се, като се
захващам с ръце и крака. Децата ее катерят по
дърветата. Алпинистите се катерят по скалите. 2.
Вървя, изкачвам се по нещо стръмно, обикн. с уси¬
лие. Катеря се по Витоша.
катет м. геом. Всяка от двете страни на правоъгълен
триъгълник, които образуват правия ъгъл. Срв.
х и п о т е н у з а. [гр.] ·	.
катетър м. мед. Тръбичка, която се вмъква в телесна
кухина или канал, обикн. за вкарване ва лекарство
шги за изтегляне на някаква течност. Не може да
пикае без катетър, [гр.]
катехизис м. Кратко изложение на християнското ве¬
роучение във форма на въпроси и отговори, [гр.]
катйл|нн] м. разг. презр. Престъпник, убиец,
[ар. > тур.]	.
катинар м. Подвижно приспособление за заключване
на врата, ковчег и др.; кофар, катанен. [гр.]
като 1. предл. Означава сравнение, съпоставяне. Той
е като баща си. Пее хубаво като майка си. Всички
стояха като омагьосани. Тя не мисли като него. 2.
сз. Подчинителен съюз за време, означава: а. Че
действието на глагола в подчиненото изречение се
извършва едновременно с действието на глагола в
главното. Като върви, като върви, жално, милва
плаче. Нар.п. б. Че действието на глагола в глав¬
ното изречение става непосредствено след извърш¬
ване на действието на глагола в подчиненото изре¬
чение. Като се изправи, рече. Като помисли малко,
заговори бързо, отсечено. О Като че [ли] — а. част.
За изразяване на предположение, привидност; ся¬
каш. Ние като че ли се познаваме, б. сз. Въвежда
подчинено обстоятелствено изречение за сравнение.
Ката че ли са братя, така си приличат. Всичко *
стана някак много лесно, като че някаква неведома
сила му помагаше.	.
катод м. спец. 1. Отрицателен полюс на галванически
елемент или батерия. 2. Електрод в електрически
уреди и електронни устройства, който е свързан с
отрицателния полюс на източника на електрически
ток. Прот. анод, [гр.]
катър 351
катоден прил. спец. Който се отнася до катод. Катод¬
ни лъчи.
католик м. и католичка ж. Човек, който изповядва
католицизма, [гр.]	*'
католицизъм м. I. Вероизповедание на западната
християнска църква, чийто глава е лапата. 2. Уче¬
ние на католическата църква,
католически и католмшкн прил. Който се отнася до
католик и до католицизъм, който е характерен,
свойствен на католицизма. Католически свещеник.
Католигики храм.
католичество ср. I. Католицизъм. 2. събир, Всички ка¬
толици като общност.
каторга ж. 1. а. Вид наказание, при което се съчетава
лишаването от свобода с особено строг режим и
тежка принудителна работа. Изпратен на каторга
в Сибир. б. Място, където сс изтърпява такова на¬
казание. 2. прен. Крайно тежки условия на живот.
Това не е живот, а каторга, [рус. < нгр.]
каторжен прил. 1, Който се отнася до каторга. Ка¬
торжен затвор. 2. прен. Непоносимо тежък, тру¬
ден, мъчителен. Каторжни условия. Каторжен
труд.
каторжник м., каторжница и катпржннчка ж. Човек, *
който е осъден на каторга, който пребивава в ка¬
торга.
каторжническн прил. Който се отнася до каторжник,
каторжничество ср. Време, прекарано в каторга, жи¬
вот на каторжник.
катран м. 1, Гъста и мазна черна течност, добивана
чрез суха дестилация на дърва или каменни въгли-
ша. Каменовъглен катран. Мажа с катран ос на
волска кола. Черен като катран. 2. прен. нар. Пъ¬
къл, ад. [ар. > тур.]	’
катранджйя м. Производител или продавач на хат-
ран.	.
катранен прил. 1. Който се отнася до катрап. Катра¬
нена миризма. Катранено буре. 2. Направен от кат¬
ран или примесен с катран. Катранен сапун.
катранин прил. Изцапан или смесен с катран,
катраннк м. 1. Малък съд за катран, който се окачва
на колата; катраница. Ей, бойно, ще загубиш кат-
ранина! Е.Пел. 2. прен. Човек, който се влачи подир
други, върви по чуждо внушение-
катраннка ж. Вид див пелин, АгГсгп15|’а саг^прЬогаШ.
катраница ж. Катраник (в I знач.).
катракосвам нсв., катранбсам св. прх. диал. Изцапвам
или намазвам с катран.
катуи м. 1. Циганска палатка или няколко палатки
извън населено място, които служат за подслон на
цигани чергари. 2. събир. Циганите, които обитават
такъв стан. [рум.]
катуийр м. и катупарка ж. Скитник циганин, *който
живее в катун. Скитниците катунари ще стануват
тука стан. П.П.Сл.	’
катуиарски прил. Който се отнася до катунар, Кату-
нарски живот.
катурвам нсв., катурна св. прх. Катурям веднъж или
поединично. И малкият камък· може да катурне
. колата.
катурям нсв., катуря св. прх. Събарям, повалям, пре¬
обръщам.
катър м. Домашно животно, приплод от магарида и
жребец. Срв. м у л е. [тур.]

352 катьрски
катьрски прил. Който сс отнася до катър. Катьрски
инат. -
катюша ж. [Народно название на] особен вид реак¬
тивен миномет, използван от Съветската армия
през Втората световна война, който изстрелва ед¬
новременно голям брой мини. |рус от соб.]
каубой и (остар.) ковбдй м. Наемен пастир, главно в
западните части на Съединените щати, който из¬
пълнява длъжността, задълженията си на кон.
[англ.]
каубойски и (остар.) ковбойски прил. Който се отнася
до каубой (ковбой). Каубойски филми.
кауза ж. книж. 1. Общо дело, идея, интерес. Боря се
за свята кауза. Национална кауза. 2. Причина, [лат.]
каузОлен прил. книж. Причинен. Каузална връзка.
каузйлност ж. книж. Причинна връзка между явлени¬
ята; причинност.
каустик неизм. О Сода каустик — индустриална нат¬
риева основа, сода за сапун, [гр.]
кйучук и каучук м. Еластичен материал, смолисто
вещество, което се добива чрез коагулация на сока
на някои южни дървета или по синтетичен път и от
който чрез вулканизация се произвежда гума.
[фр. < амер.]
каучуков прил. 1. Който се отнася до каучук. Каучу¬
ково дърво. Каучукова фабрика. 2, Който е направен
от каучук. Каучукова топка. Каучукови изделия.
каучуконбсеи прил. За растение — от който се добива,
получава каучук.
кауш м. остар. прост. Отделно помещение в затвор;
килия, [тур.]
кафё ср. 1. Род вечнозелени тропически и субтропи¬
чески храсти и ниски дървета с костилков плод с
две семена, от които се приготвя ароматно и осве¬
жаващо питие, СоАеа. .2. Зърна от тези растения,
обикн. изпечени и смлени, от които се приготвя пи¬
тие. Бразилско кафе. Кафе на зърна. Мелнична за ка¬
фе. 3. Ароматно, освежаващо и тонизиращо питие,
което се приготвя от такива изпечени и смлени зър¬
на. Варя кафе. Пия кафе с мляко. Горчиво кафе. 4.
Кафене, [ар.]	,
кафеварка ж. Уред, прибор за варене на кафе.
кафеджийски прил. Който се отнася до кафеджия или
до кафене,,
кафеджия м. и кафеджйнка ж. 1. Човек, които при¬
готвя а продава кафе в кафене. 2. Човек, който
обича и пие кафе. Той е голям кафеджия.
кафеджйнегво ср. Занятие на кафеджия (в ! знач.).
кафеен прил. Който се отнася до кафе. Кафеена план¬
тация. Кафеена реколта. Кафеен магазин.
кафез м. I. Клетка за птици или други животни. Ка¬
нарче в кафез. 2. Сандък от летви с широки разт-
рози за превоз иа зеленчук и плодове. Докараха
три кафеза спанак. 3. прен. жарг. , Затвор,
{ар. >.тур.]	'
кафен прил. 1. Предназначен за ка<Ю- Кафени чашки..
Кафена лъжичка. 2. разг. Кафяв,
кафекё ср. Заведение, в което се приготвя и поднася
кафе, чай и др. Играят табла в кофенето,	,
кафеийк м. и кафениче ср. Малък металически съд с
дълга дръжка за варене на кафе.
кафеникав прил.. С цвят, близък до кафявия,
кафе-сладкарница ж. Заведение, което е едновремен¬
но кафене и сладкарница.
кафе-шантан м. остар. Шантан.
кафтап м. Дълга връхна мъжка дреха, употребявана
в близкоизточните страни, [перс.]
кафяв прил. Който има цвят на печено кафе, между
жълт и черен; кестеняв, шоколаден, кафен, О Ка¬
фяво гниене*.
кахла ж. Изпечена, обикн. глазирана и боядисана ке¬
рамична плочка за облицоване на печки или стени,
за подставкй и др. [нем.]	♦
кйхлеп прил. Който е облицован с кахли, с керамични
плочки. Кахлепа печка.
кахър м. разг. Грижа, безпокойство, скръб, печал.
О Бял кахър — дребна, несъществена неприят¬
ност, на която не бива да сс обръща прекадено вни-
' мание. [ар. > тур.]	т
кахърен прил. разг. Тъжен, угрижен, замислен,
кяхъря се псе. нпрх. разг. Грижа се, безпокоя се, за¬
мислям се, опечалявам се.
кйца ж. Голям дървен, почти цилиндричен съд от
стегнати с обръчи дъги и с едно дъно. ЧСаца със зе¬
ле. О Каца без дъно — за нещо, което трудно се
пълни, 'запълва. '	-	»
кацам нсв. нпрх. 1. За птица или насекомо — спирам
да хвърча, да летя и заставам, стъпвам някъде, вър¬
ху нещо. Враните кацат по дърветата. Мухата ка¬
ца и на роза, и на лайно. 2. За самолет или друг
летателен апарат — спускам се надолу и заставам -
върху земята или върху друга повърхност. Прот.
излитам. Самолетът каца на пистата.
кацане ср. Действие по гл. к а ц а м. Принудително
кацане на самолета. Меко кацане на луната.
кацар м Занаятчия, който прави каци; бъчвар.
кацарска прил. Който се отнася до кацар. Кацарска
работилница.
кацДрство ср. Занятие на кацар.
качвам исв., кацна св. нпрх. I. Кацам веднъж или по¬
единично. Една муха кацна на носа му. Самолетът
още не е кацнал на летището. 2. прен. Качвам се,
заставам, намирам се на високо. Селото е кацнало
на една голяма височина.
кача вж. качвам.
качамак м. Варено тесто от царевично брашно; ма-
малига. Ядохме горещ качамак. Качамак със сирене
и масло, О Още много качамак има да ям — още
съм много млад и неопитен, [тур,]
качамАчеи прил. Който се отнася до качамак. Качама-
чена поп ара.
качамнлка ж. 1. Изгладено дърво, с което бъркат ка¬
чамак. 2. дйал. Дърво, за което са заловени тегли¬
чите на конска кола. 3. диал. Дървен подопашннк
на кон шш магаре.
качвам нсв., качй св. прх. 1. Дигам, вдигам на по-ви¬
соко. Качвам на тавана. Качвам керемиди на покри¬
ва. 2. Слагам, турям на по-високо място. Качвам
на кон. Качвам детето на стола. 3. Слагам нещо
или настанявам някого в превозно средство. Кач¬
вам пощата иа самолет. Качвам товар на параход
Изпратих гостите и ги качих на влака. 4. Увелича¬
вам (цена). — се нпрх. I. Повдигам се, издигам се
на нещо по-високо. Качвам се на петия етаж*. Кач¬
вам се на дърво. Качихме се на Витоша. 2, Влизам,
настанявам се в превозно средство. Качвам се на
влак. Качих се в трамвая. 3. За цена — увеличавам
се, ставам по-висок. Цепите се качват. О Качвам
се на главата някому — правя с някого как¬
аото си искам, карам го да изпълнява всичките ми
желания, прищевки и пр.

каче ср. Малка каца. Каче със сирене.
к&чествея прил. 1. Който се отнася до качество. Ка¬
чествена разлика. В качествено отношение. На доб¬
ро качествено равнище. 2. Който има високи качес¬
тва. Качествени стоки. О Качествено прилагателно
‘ — което означава признак на предмета непосредс¬
твено, не като отношение към друг предмет,
качественик м; Човек, който работи качествено, про¬
извежда качествени стоки.
качествепост ж. Белег, особеност на качествен (във 2
знач.),
качество ср. 1, само ед. Съществена определеност на
обекта, съвкупност от съществените свойства, осо¬
бености, които отличават един предмет или явле¬
ние от останалите. 2. Характерна черта, отличите¬
лен белег, особеност на нещо. Дивите цветя имат
едни качества, а градинските — други. Положител¬
ни и отрицателни качества. Лични качества. Мо¬
рални качества. 3. Положително свойство, черта,
особеност; достойнство. Прот. недоста¬
тък. Нямаш качества за ръководител. 4. само ед.
Степен на ценност, пригодност на нещо. Високо ка¬
чество. Ниско качество. Цигари първо качество.
О В качеството си иа предл. - като. Говоря в качес¬
твото си на народен избраник.
качул м. 1. Снопчс пера, които стърчат на главата на
птица; чучул, качулка. 2. Щръкнал израстък на гла¬
вата на животно (петел, змия и др.).
качулат прил. Който има качул. Качулата кокошка.
<> Качулата змия — усойница,
качулест прил. Качулат.
качулка ж. 1. Мека островърха шапка, която обикн.
е прикрепена като част от връхна дреха, покрива
пялата глава и предпазва от вятър, дъжд и студ. 2.
Чучул, качул. О След дъжд* качулка,
каша ж. 1. Ястие, при^отвено от запържено и гъсто
сварено брашно с гъби, месо « др. Варя каша. Ка¬
ша с гъби. 2. Мека, водниста и безформена маса от
някакво вещество. Ягодите са презрели и ще ста¬
' пат на каша. Хартиена каша. 3, прен. Бъркотия, не¬
разбория. Ще стане голяма каша, О Парен* каша
духа.
каш& ж. Вид мек вълнен плат за палта, [чуж.]
кашав прил. 1. Който е рядък, мек като каша; кашкав.
Сиренето е кашаео. 2. прен. Мек, слаб, неиздръж--
лнв; кашкав.
кашавар м. остар. Готвач на войници, работници и
ДР- [рус]	’
каиишог м. Подобен на кит едър морски бозайник с
огромна глава, РЬуяеГег салотоп. [фр.]
кашер м. спец. Храна, приготвена и поднесена според
еврейските обичаи и закони, [евр.]
кашйрам нсв. и св„ прх. 1. При игра на покер — сме¬
ням по-малко карти отколкото трябва, за да укрия
какво имам. 2. спец. Подлепям картон или мукава
и от опакото, за да не се измята. (фр.]
кашкав прил, Мек или размачкан като каша; кашав.
Кашкав хляб.
кашкяв Ал м. Вид твърдо овчо сирене на пити. Бал¬
кански кашкавал, [от ит.]
кишкавалджинскн прил. Който се отнася до кашка-
валджия и кашкавал. Кашкавалджииско масло.
кашкавялджна м. Специалист по приготвяне на каш¬
кавал.
кашкавален прил. Който· се отнася до кашкавал, при¬
еми на кашкавал или направен от кашкавал, *
кашлица ж. 1. Рязко и силно, придружено от харак-
квадрифония 353
терен шум изтласкване на въздух от белите дробо¬
ве, предизвикано обикн. от раздразнение на диха¬
телните органи. Суха кашлица. 2. Заболяване, при
което се кашля. Страдам от кашлица. О Магареш¬
ка* кашлица.	’
кашлнчав прил. Който страда от кашлица,
кОшлям нсв. т\рх, 1. Силно и с характерен шум изт¬
ласквам въздух от белите дробове, обикн. поради
раздразване на дихателните органи. Кашлям силно.
2.	(Сгррдам от ккюлца (във 2 зина.). Настипаа е и
кашля. О Кашлям кръв — изхвърлям кръв при
кашлица.
кашмйр м. прост. Присмех, срам. Станахме за каш¬
мер. [ар. > тур . ]
кашмйр м. Мек, фин вълнен или памучен плат. Пола
от кашмйр. [от геогр. соб.]
кашм^йрен прил. Направен от кашмйр. Кашмирена по¬
ла,
кашмнрекн Прил. от К а ш м и р. Кашмирска коза.
кашон м. Голяма картонена кутия, [ит.]
кайта ж. Отделно помещение, стая за пътници или
за членове на екипажа на параход, [хол.]
каяк м. Лека спортна лодка с място за сядане и със
свободно, нелрикрепено весло. Едноместен каяк.
[англ. < ескимоски]
каякйр м. Спортист, който кара каяк.
кСя се нсв. нпрх. Съжалявам, изказвам съжаление за
нещо сторено, за някаква грешка или грях; разкай¬
вам се. Ще се каеш. но ще бъде късно.
каяфет м. остар. Вид, изглед, състояние на човек,
[ар. > тур.]	.
квадрант м. 1. мат. Сектор от кръга с централен ъгъл
90°. 2. Старинен ъгломерен астрономически уред.
[лат.]
квадрат м. 1. спец. Равностранен правоъгълник. 2.
Фигура, форма, шарка във виц на равностранен
правоъгълник. 3. мат. Втора степен на число, про¬
изведение от умножаването на дадено число само
на себе си. Квадратът на три е девет. 4. разг.
Квадратен метър. Колко квадрата е тази стая? 5.
спец. Единица мярка в типографията, равна на 48
пункта. О На квадрат — а. На втора степен, ум¬
ножено само на себе .си. Две на квадрат е равно на
четири. б. разг. В много висока степен. Мошеник на
квадрат, [лат,]
квадратен прил, 1. Който има форма на квадрат.
Стаята е квадратна. 2. Който се отнася до квад¬
рат (в 3 знач,). Квадратно уравнение. Квадратен ко¬
, рен. 3. Който служи като мярка за измерване на
плош. Квадратен метър. Квадратни мерни единици.
квадратура ж. Величина, размер на площ, повърх¬
ност, измерена в квадратни единици. Квадратура¬
та на двора е триста метра. О- Квадратура на
кръга —- а. Известна задача на античната матема¬
тика, за която е доказано, че няма решение, б. прен.
Изобщо задача без решение, неразрешима задача,
проблем.
квадрилион м. 1. Числото Ю*>, равно на милион ми¬
лиарда или на хиляда трилиона. 2. По немската
система - числото 1024, равно на милион трилиона.
[Фр-]
квадрифонйчев прил. Който се отнася до квадрифо-
ния. Квадрифоничен запис. .
квадр^ифония ж. спец. Записване и възпроизвеждане
23 Ьь.н арсти гьткокеи речник

354 квази-
на звук по четири канала за получаване на впечат¬
ление, представа за пространственото разположе¬
ние яа звукоизточниците. [от лат + гр.]
квази- Съставна част на сложни думи със значение
„мним, лъжлив, неистински“, напр.: квазинаучен,
квазичастица и др. Срв. п с ев д о-, л ъ ж с-,
[лат.]	·
квакам нсв. нпрх. За жаба — издавам характерния си
глас, звук „ква-ква";'крякам. Жабите квакат.
кваквам нсв., кванта св. нпрх. Квакам веднъж или по¬
единично.	’
квакерн мн. (квакер м.) Члепове на християнска секта
Дружество на приятелите, основана в Англия през
XVII в., които отричат църковната организация,
църковните тайнства и обреди и проповядват паци-
физъм. [англ .]
квалификационен прил. Който се отнася до квалифи¬
кация. Квалификационни курсове. Ква^1ификационен
мач.
квалификация ж. 1. Характеристика на предмет или
явление, определяне на качествата, достойнствата
на някого или нещо. 2. Степен, равнище на профе¬
сионална подготовка, подготвеност за определен
вид труд. Специалист с висока квалификация. Пови¬
шаване па квалификацията. 3, Професия, специал¬
ност. Придобивам квалификация. 4. спорт. Проше*-
ка, състезание за определяне по-нататъшните
участници в дадена спортна надпревара.
квалифицирам нсв. и св.. прх. 1. Характеризирам, оп¬
ределям качествата, достойнствата на някого или
нещо. Как ще квалифицирате подобна постъпка? 2.
Подготвям професионално, правя някого годен,
способен за някаква работа, служба, пост. [лат.]
квалифициран прил. Който е с висока квалификация;
опитен. Високо квалифицирана интелигенция.
О Квалифицирано мнозинство — определено по
споразумение, обикн. на две трети или три четвър¬
ти от гласувалите. Квалифициран труд — за който
се изисква специална и продължителна подготовка,
квант м. физ. Най-малкото количество, с което може
да се изменя дискретна по своята природа физичес- ’
ка величина (действие, енергия и др.). [нем. <лат.]
кваятитет м. ез. Във фонетиката — дължина. Квалти-
тет на гласни. [нем. < лат ]
квантов прил. спец. Който се отнася до квант. Кван¬
това механика. Квантова химия. Квантов генера¬
тор..
кварта ж. 1. спец. Интервал от четири степени в то-
новата стълбица. 2. При игра на карти — четири
последователни карти от един цвят, напр. 7, 8, 9,
10. [лат.]	,
квартал м. 1. Поляма, относително самостоятелна,
обособена част от селище, обикн. в покрайнините.
Квартал ..Христо Смирненски“ в София. 2. Част от
селище, заградена между четири улици, [от лат.]
квартален прил. Който се отнася до квартал. Квар¬
тални организация. О Квартален отговорник (съкр.
квартален м.) — полицейски служител, отговорен
за даден район, квартал.
кяар героя м. и квартеронка ж. Човек, у когото 1/4 от
наследствените белези са от негроидиата раса, по¬
томък от мулат и представител на европидната ра¬
са. [исп.]
квартет м. 1. Музикално произведение за четири гла¬
са или инструмента. 2. Четирима изпълнители на
специални музикални творби. Български струнен
квартет. [ит.]
квартетен прил.. Който се отнася до квартет,
квартира ж. 1. Жилище под наем или за временно
пребиваване. Живея на квартира. Сменям кварти¬
рата. Къде си на квартира? 2. Временно местопре¬
биваване на войскова част. Полкът е на квартира
в няколко села. О Плавна квартира ·—■ местопреби¬
ваване на главнокомандващ с щаба му. [нем.]	’
квартирант м. и квартирантка ж. Наемател на квар¬
тира. В тази стая живеят квартиранты.
квартлрантски прил. Който се отнася до квартирант.
квартирен прил, Който се отнася до квартира. Квар¬
тирен въпрос. Квартирна криза. О Квартирни пари
(съкр. квартирни мн.) — командировъчни пари за
квартира, за хотел.
квартирувам нсв. нпрх. 1. Живея на квартира·. Тук
квартируват няколко семейства. 2. Временно пре¬
бивавам. Квартирувам у роднини.
кварто ср. спец. 1. Размер на страница, получен при
сгъване на лист печатарска хартия на четири. 2.
Формат на книга с такъв размер страници, [лат,]
кварц м. I. Минерал силициев двуокис, един от най-
широко разпространените в земната кора. 2, разг.
Лечебно облъчване с кварцова лампа, [от пол.]
кварцов прил. Образуван от кварц или съдържащ
кварц. Кварцов пясък. Кварцово стъкло. О Кварцо¬
ва лампа — специална електрическа лампа с живач¬
ни пари за лечебно облъчване,
квИрн нсв. прх. рядко, Повреждам, развалям, развра¬
щавам.	;
квас, -ът м. 1. Култура от микроскопични гъбички,
която предизвиква ферментация. Замесвам хляб с
квас. 2. Вид безалкохолно разхладително питие.
квасен1 прил. Който е приготван с квас, с подкваса.
Квасено мляко.
квасен2 прил. Който се отнася до квас. Квасни гъбички.
квИсник м. нар, Хляб, замесен с квас; кисел хляб.
квася нсв. прх. 1. Поставям квас, приготвям, получа¬
вам нов продукт с помощта на квас. Квася мляко.
2. Мокря леко. Квася си ръцете.
кватернер м. спец. Геологичен период от неозойската
ера, който се отличава с развитие на съвременния
растителен и животински свят и поява на човека;
четвъртичен период, [от лат.]	.
квачка ж. 1. Кокошка, която мъти или води измъте-
ии пиленца; клочка. 2. като соб.. обикн. чя. ■— съз¬
вездието Плеяди.
квестор м. 1. ист. В древния Рим — длъжностно ли¬
це, помощник на консулите във финансовите и съ¬
дебните дела. 2. В някои парламенти — народен
представител, депутат или длъжностно лице, което
брои гласовете и се грижи за реда по време на за-
седа!шя. 3. Лице, чиято длъжност е да следи за ре¬
да и дисциплината при провеждане на писмен из¬
пит. [лат.]
кв&торски прил. Който се отнася до квестор. Квес-
торски задължения.	.
квесту ра ж. книж. 1. Длъжност и пълномощия на
квестор. 2. Канцелария на квестор, [от лат.]
кви и кпнк межд. За наподобяваме или възпроизвеж¬
дане на характерния остър, писклив глас на прасе
или куче.
квиквам нсв., квикна св. нпрх: Квича веднъж или по¬
единично. Прасето квикна.
ктшта ж. I. спец. Интервал от пет степени в тонова-

та стълбица. 2. При игра на карти — пет последо¬
вателни карти от един цвят. [лат.]
квннтОл м. Френска търговска мярка за тежина от 50
или 100 килограма, [фр.]
квинтесенция ж. книж. Основна същност, нещо най-
съществено. Квинтесенцията на марксизма- е диа¬
лектиката. [лат.]
квинтет м. 1. Музикално произведение за пет гласа
или пет инструмент а. 2. Ансамбъл от петима музи¬
канти. [ит.]	-
квит нари. разг. Обикн. като сказ. опред. — за озна¬
чаване, че сметките, отношенията между двама чо¬
века, две страни са изяснени, взаимните задълже¬
ния и претенции са изравнена. Той те удари, ти го
удари — вече сте квит. Сега сме квит. [фр.]
квитанционен прил, Който се -отнася до. квитанция.
Квитанционна книга. Квитанционен кочан.
квитанция ж. Официална разписка за получена сума
или - друго нешо. О Отрязвам квитанцията
някому разг. — рязко и категорично отказвам
някому нешо, прекратявам връзките, отношенията
си с някого, [ит.]
квича нсв. нпрх. За прасе или куче — издавам харак¬
терен остър, писклив глас, звук. Прасетата са
гладни и квичат.
кв0рум м. Необходим минимален брой присъстващи,
. за да се смята дадено събрание за законно. Има
кворум. Събранието се отлага поради липса на кво¬
рум. [лат.]
квбта ж. книж. Количество, част, дял, процент, нор¬
ма за нещо, което се допуска, разпределя, произ¬
вежда и нр. Експортна квота, [лат.]
кебап м. 1. Неголеми късове печено на шиш месо. 2.
Вид ястие с дребни късове месо; таскебап.
[»р- > тур]
кебапче ср. Продълговата форма от смляно, кълцано
месо, изпечено на скара.
кебапчийница ж. Заведение, в което се приготвят и
поднасят кебапчета.-	.
кебапчия м. и кебапчЩка ж. Човек, който приготвя
и продава кебапчета.
кегел м. спец. Височина, големина на печатарски буле¬
ви в пунктове. Нонпареят е печатарски шрифт с
кегел 6 пункта. [нем.]
кегелбан м. Място, съоръжение, уредено за игра с
кегли. [нем.]
кОгла ж. 1. Изрязано на струг дървено сгьлбче с фор¬
ма па бутилка, което се използва в игра на кегли.
2.	мн. Игра, при която такива стьлбчета, по опре¬
делен начин подредени, се събарят с топка; боу¬
линг. [нем.]
кадров прил. Който се отнася до кедър. Кедрова гора.
Кедрово дърво.	*	-
кедър м. Едро иглолистно дърво от семейство боро¬
ви, Себгив. Атласки кедър. Хималайски кедър,
О Ливански кедър — а. Високо вечнозелено дърво
от Мала Азия с къси тъмни игли и ароматна твър¬
да дървесина, Себгцз libani. б. креп. Бележита лич¬
ност, голям творец. И нашето време има своите ли¬
вански кедри. П.П.Сл . [гр.]
кбкан прил. диал. Слаб, мършав, сух, Кежава месна.
Кежави сливи.
кей м. 1. Място в пристанище, където спират кора¬
бите. 2. Крайбрежен булевард, [фр.]
кейк (и кекс) м. Вид печен тестен сладкиш с яйца,
, масло и др. [англ ]
кекав прил. разг. Слаб, слабоват, безсилен. Кекано дете.
кентавър 355
кекавост ж. разг, Качество на кекав.
кскернна и кекерана ж. Звукоподражателен епитет на
жаба. Жаба кекерица.
кеклнк м. Подобна на яребица планинска птица,
СассаЫз Бахара. [тур.]
кекс еж. кейк.
кел, -ят (и -ът) м, Заразна кожна болсСт, главно по
окосмената част на главата. О Кипва мн келят —
обхваща ме гняв, разгневявам се. [перс. > тур.]
кела еж. к е л я.
келяв еж. келяв.
келемё ср. 1. диал. Изоставена, необработена нива. 2.
розг. презр. Келеш, [от тур.]
келепйр м. прост. Придобиване на нещо безплатно
или на безценица; аванта. Тук има голям келепйр.
[тур]	'
келепирджнйетво ср. прост. Качество или проява на
келепирджия.	.	,
келепирджйя м. и келепирджийка ж. прост. Човек,
който, обича келепира, който се стреми да получава
даром или на безценица.
келёш м. разг. 1. Прозвище на келяв. 2. презр. Нераз¬
бран, опърничав и незначителен човек; келеме. От
такъв келеш ли се плашили? [тур.]
келешл&к м. разг. Качество или проява на келеш (във
2 знач.); неразбранщина, своенравие.
кёдка ж. диал. Келя. „
келнер м. и . кёлнерка ж. Сервитьор, [нем.]
келнерскн прил. Който се отнася до келнер. Келнерско
възнаграждение.
келти мн. (келт м.) Индоевропейски племена, които
някога населявали земите на днешна Франция,
Белгия, Швейцария, а по-късно се разселили на
Британските острови, в северна Испания и др.; га¬
ли.
келтеки Прил. от к е л т и. О Келтскя езици — клон
от ивдоевропейските езици, които се говорят на
Британските острови и във Франция,
келчо ср. разг. 1, Келяв човек. 2. презр. Нищо и ни¬
какъв, дребен, незначителен човек,
келя и кела ж. прост. Развредена или засъхнала рана
върху кожата.'
келяв и келяв прил. 1. прост. Покрит с кел или с кели.
2.	разг. За местност — по който има· слаба или
дребна растителност. О Келав габър — вид храс¬
товиден габър; свинак.
кемане ср. 1. остар. Цигулка, гъдулка, 2, прен., шег.
Глава. Цапнах го по кемането.	* *
кемер м. остар. 1. Кожен пояс за пазене и носене на
пари. Кемер жълтици. 2. Свод, дъговиден покрив.
3.	Полица над отвора на камина, [перс, > тур.]
кенар м. Надлъжна ивица от коприна или по-дебела
прежда в домашно платно, [перс. > тур.]
кенарен прил. Който има кенар. Кенарена риза.
кенгуру ср. Австралийски двуутробен бозайник е мно¬
го дълги и силни задни крака. [англ. < австрал.] ‘
кенб ср. Изшита или изплетена украса по краищата
на женски ризи, забрадки, сукмани и др. [ар. >тур.]
кеневнр м. Рядко платно от конопен дреб; зебло.
[тур.]
кенеф м. прост. жарг. грубо. Отходно място; клозет,
нужник, [ар. > тур.]
кензам нсв. нпрх. жарг. грубо. Ходя по голяма нужда,
кентавър м. книж. У старите гърци — митическо съ-

356 кепазЯ
щество с глава и ръце на човек и тяло и крака на
кон. [гр.]
кепазя нсв. прх. разг. Срамя, опозорявам, загрозявам.
Няма да му позволя да ме кепази с такива постъп¬
ки. [от тур.]
к$ое ср. 1. Военна шапка без козирка. 2. Барета,
кепёнк м. остар. Дъсчен капак на прозорец, обикн. на
дюкян, работилница и др, Кепещщите са затворени.
[тур.]
кепчб ср. диал. Металическа чаша с дълга дръжка,
[перс. > тур.]	·
кёра и керка ж. диал. Дъщеря, щерка.
керамик м. Майстор на керамични изделия, [ι-р.]
* керамика ж. 1. Всеки от различните видове твърд,
чуплив, устойчив на огън и корозия материал, по¬
лучен от изпичане на глина и други минерални до¬
бавки. 2. събир. Предмети, направени от такъв ма¬
териал, от изпечена глина. 3. Вид приложно
изкуство, художествено грънчарство. [гр.]
керамичен прил. Който се отнася до керамика. Кера¬
мични изделия. Керамичен завод.
керван м. Обоз, върволица от натоварени животни
(камили, мулета и др.) или коли. О Кучетата лаят,
керванът см върви — дребните заяждания и нападки
не спират вървежа, развитието на нещата, «
[перс. > тур.]
кервамджнйка ж. 1. Жена керванджия. 2. като соб.
нар. Название на аоройцата, която показва пътя
или времето за тръгване на керваните,	-
керванджййски прил. Който се отнася до керванджия
или до керван.
керванджия м. Човек, който пътува в керван,
кервнз м. Целина, [тур.]
. керемида ж.. 1. Изпечена глинена плоча, обикн. слабо
извита, за покрив на къщи и други сгради. 2, Циг-
ла. [гр.]	*	.
керемйдеа прил. 1. Който се отнася до керемида. Ке¬
ремиден покрив. 2. Който има цвят на печена кере¬
мида; кафявочервен.
керемидчнйшша ж. Работилница за производство на
керемиди,
^ремн^ч^ м. и керемвдчийка ж. Занаятчия, работ¬
ник, който произвежда или продава керемиди,
керкенез м. Граблива птица, вид сокол, Ра1со
ипппс11из. [тур.]
к4рин прил, диал. Който се отнася до, който е на кера.
О ^рн^ око — растение слетикоса. Керияо ухо —
дребна гъба с червена вдлъбната гугла, расте по из¬
гнили клони, РеХка аигапйса; бабино ухо.
кероейя м. Течно гориво, продукт от преработката на
нефта, което се използва за трактори и реактивни
двигатели, за битови нужди и др. [гр.]
кероcйнов прил. Който се отнася до керосин. Кероси-
нова лампа.
кесар м. ист. Цар, император, владетел, [лат. > гр.]
кесарев прил. Който е на кесар. О Божието Богу, кеса¬
ревото кесарю— всеки получава онова, което му се
полага. Кесарево сечение	— иезарово сечение,
кеседжня м. Човек, който убива хора и ги обира;
кръвник, разбойник, харамия, [тур.]
ккнм иарч. прост. Сметнато общо, без да се брои
или мери всяка част поотделно. О Едно към кеснм
разг. — приблизително, неточно, произволно. Гово¬
ри едно към кесим. [тур.]
кесия ж. 1. остар. Малка торбичка от кожа или плат
за държане, носене на пари. Пъта кесия с пари.
Разположил се като пет пари в кесия. 2. разг. Плик
(във 2 знач.). В голямата кесия има брашно. а в
малката захар. [тур.]
кСстсн м. Дърво Сазшпеа уезса и плодът му. О Див
(конски) кестен — горско и парково дърво с плодо¬
ве като кестен, АевсЩия Нуррос^апигт. [от гр.]
кСстсики ж. Вид бяла тиква с пръхкаво месо,
СисигЬпа пахота,
ксстснон прил. Който се отнася до кестен. Кестенова
гора.	*
кестеняв прил. Който има кафяв цвят като плода на
кестен. Кестеняви очи. Кестенява коса.
к&тен прил. Който е изработен, направен от вид фина
памучна трикотажна тъкан. Кетен комбинезон.
[нем.]
кеф м. разг. Добро настроение, удоволствие. Не съм
в кеф. Правя си кефа. Кеф ми е да го гледам. [от
ар]
кефал м. Вид риба, която се въди в Черно и Среди¬
земно море, но навлиза и в реките, Ми|П сарНо, .
[гр·]
кефва мя нсв., кефне ми св. трх. разг. Идва ми нас¬
троение, хрумва ми, поисква ми. се (да направя не¬
що). Кефнало му сега да работи.	·
кефлия прил. неизм. разг. 1, Който е в добро настро¬
ение, в кеф. Остави го сега, че не е кефлия. 2. Леко .
пиян, пийнал. Снощи го видях кефлия.
кефне ми вж. к е ф в а ми.
кехай м. остар. 1. Селски глашатай. Кехая вика из
село. 2. Главатар на овчари. 3. Надзирател,
[перс. > тур.]	-
кехлибар м. Изкопаема вкаменяла смола от някогаш¬
ни иглолистни дървета, употребявана за украше¬
ния, украса; янтар. [перс. > тур.)
кехлибарен прил. 1. Който се отнася до кехлибар, нап¬
равен от кехлибар. Кехлибарена броеница. 2. Който
има цвят на кехлибар, обикн. восъчножълт. Кехли¬
барено грозде.
кСцонс мн. (кец м.) Платнени спортни обувки с гумена
подметка. Срв. маратонки, [англ.]
кеч м. Вид свободна борба, [англ.]
кече ср. Плъст, плястена черга, [тур.]
кечуп и кечъп м. Пикантна подправка, вид сос от до¬
мати, гъби, оцет и др. [англ. < малайски]
ккшкн иарч. прост. По-добре би било, дано. Кешки
да бях на твоите години. Ксшки да не се върне. .
l·*^, > тур.)	.
ки част. диал. Добавя се в края- на отрицателни из¬
рази, обикн. при спокоен разговор, без да придава
някакво особено значение. Не знам ки... Не си сто¬
ка да тръгне човек с тебе ки... Е.Пел. Кобилата не
е човек да каже ки... Йов. [тур.]
кибернетик м. и кибернетична ж. Специалист по ки¬
бернетика.
кибернетика ж. Наука за общите закономерности на
процесите на управление, за получаване, преработ¬
ка и предаване на информация в машините, живите ч
организми и обществото, [гр.]
кибернетичен Прил. огκйбeрцeτиra. Човеш¬
кият мозък е вид кибернетична система.
ццбцк м разг. Човек, който седи, стои да гледа игра¬
чи на табла, карти и др. Кибиците само да гледат
и да не се обаждат. [нем.] .
кцбеча нсв. тгрх. Стоя и гледам, зяпам·
кибрит м. Средство за получаване на огън — най-чес-
то специална кутийка с дървени клечки, покрити на
единия край със смес, която се запалва при триене.
Дайте кибрит да запалим огъня. Изхабих няколко
клечки кибрит. [ар. >тур.]
кибритен прил. Който се отнася до кибрит. Кибритена
кутия. Кибритени клечки. Кибритена фабрика.
кибритлия прил. неизм. разг. Който лесно кипва, сър¬
' ди се, избухва. Не бива, да си толкава кибритлия.
кибуц м. Форма на колективно стопанство в Израел,
където много хора живеят и работят заедно, [свр.]
кйвам нсв. нпрх. Кимам. ’
кйввам нсв., кйвна св. нпрх. Кимвам. Кивнах му и той
веднага разбра.
кйвн ср. 1. Бягаша птица от рода Ар1епх с недораз¬
вити криле, рехава перушина и дълга тънка човка,
обитаваща Нова Зеландия. 2. Пълзящо азиатско
растение Асбшйа сШпспзяз с мъхнат ядивсн плод.
[англ. <маори (Нова Зеландия)]
кивот м. кпиж. 1. Ковчег за мъртъвци. 2. Старозавет-
ният ковчег от дърво и злато, й който се пазели
скрижалите с десетте Божи заповеди, [гр.]
кнвря |се] нсв. нпрх. диал. Плача, хленча; цивря. Де¬
тето по цял ден-се киври.
кий м. диал. Тояга, сопа. О За какъв кий е това? —
казва се за нещо безполезно, което* за нищо не слу¬
жи.
кика ж, остар. Дълго снопче неоетригана коса на
главата; перчем.
кнкнмори ж. разг. Стара, грозна или изобщо против¬
на жена. [от рус.]
кикот ли. Висок, пресекли» и глуповат, неприличен
смях. От стаята на момичетата се чува кикот.
кикотя се нсв. нпрх. Смея се високо, пресекливо и
глуповато, неприлично. Стига си се кикотил.
кил м. тец. Най-долната заострена надлъжла част на
кораб или лодка, [нем.]
кила ж. Болест изсипване, херния, [гр.]	·
кйлав прил.. Изсипан, страдащ от херния. Много баби
- килаво дете. Поел.
кнлавост ж. Качество, състояние на килав.	*
кмлвам нсв., кйлна св. прх, Накланям, накривявам, от¬
мятам. Кипвам шапка. — се нпрх. Накланям се или
политам встрани или назад. Шапката му се е кил-
паяа.	’	>
килвЗтер м. спец. Следа върху водната повърхност,
оставена от движещ се плавателен съд. [хол.]
килвйтереи прил. Който се отнася до килватер. Кил-
ватерпа струя. Килватерен строй.
килер м. Малка стаичка за склад на всякакви домаш¬
ни предмети, [гр.]
килйеи Прил. от к и л и я. Килиен живот. О Килий¬
но училище —- някогашно училище при манастир
или в дома на самия учител,
кялййка ж. 1. Умил. от к и л и я. 2. Отделна прег¬
рада на пчелна пита.
килим м. Дебела цветна тъкан, обикн. ръчна, която
се употребява за постилка на под, украса на стена
н др. Пиротски килим. Персийски килим.
[перс. > тур.}
килимар м. и килимарка ж. Лице, което произвежда
или продава килими.
килимарскн прил. Който се отнася до кшшмар.
килимарство ср. Занятие и поминък на килимар.
килимче ср. Умеси от к и Л и м; малък килим,
килия ж. 1. Монашеско жилище, стая на монах или
монахиня в манастир. 2. Малко затворническо по¬
мещение. 3. Всяка, от отделните прегради, кутийки.
кинескоп 357
от които са изградени пчелните пити. [гр. <лат.]
кйлна еж. к и л в а м.	,
кило ср. разг. Килограм. Две кила царевица за едно
кило жито.
кило- Съставна част на сложни думи със, значение
„хиляда“, напр.: киловат, килограм, килокалория.
километър, килотон и под. [гр. >фр.]	·
* киловат м. спец. Единица за мощност, равна на 1000
вата. '
киловатчас м. спец. Широко използвана единица за
изразходване на електрическа енергия — количест¬
во енергия, която се развива от сила, мощност един
киловат, действаща в продължение на един час,
килограм м. Мярка за тежина, равна на 1000 грама;
кило. [гр.]	*
километраж м. 1. Дължина на (изминат) път в кило¬
метри. 2. разг. Уред за измерване на изминатия път
в километри.
километражен прил. Който се отнася до километраж,
километричен и кялометрпческн прил. 1. Който се из¬
мерва в километри. Километрически разстояния. 2.
прен. Много, прекадено дълъг. Километрични опаш¬
ки за хляб. Километрична реч.	.
'километър м. Мярка за дължина, равна на 1000 мет¬
ра.
килоти вж. кюлоти.
ким м. Подобно на кимион растение, чиито семена се
използват за подправка, Сагиш сапл. [от ар.]
кимам нсв. нпрх. Давам някому знак с движение на
главата. Какво ми кимаш?
. кимвам нсв., кимна св. нпрх. Кимам веднъж или пое¬
динично, с еднократно движение на главата. Кимни
му да тръгне. Кимвам му за поздрав.
кнмиби м. 1. Растение Сшпйпип сутшит, чиито семе¬
на се използват в народната медицина, за подправ¬
ка, в парфюмерийната промишленост и др. 2. Се¬
мената на това растение, [от ар.] ’	,
кимна вж. кимвам.
кимоно ср. Подобна на халат японска (домашна) дре¬
ха с много широки ръкави, [яп.]
кина нсв, прх. диал. Късам. Детето много кине дрехи¬
те.
кйнаджия м, и кйладжипка ж. разг. 1. Човек, който
обича да ходи на кино, 2. нов. Кинематографист,
работник в киното.	.
кинематограф м, 1. Апарат за фотографиране и възп¬
роизвеждане на предмети и лица в движение; кино-
апарат, кинокамера, 2. Кино (в I знач.). 3. остар.
Кинотеатър, [гр.]
кинематографист м. и кинематографйетка . ж. Човек,
който се занимава с кинематография.
кинематографичен и кинематографическн прил. 1. Кой¬
то се отнася до кинематограф; кинематографски.
Ктемитографичсн салон. 2. прен. Бърз, внезапен,
ненадеен в промените.
кинематография ж. 1. Киноизкуство, кино. 2. Част от
културата, културна и стопанска дейност за създа¬
ване, производство на филми и тяхното разпрост¬
ранение, представяне пред зрители. Българска кине- ,
матография. [от гр.]	,
кинематографски прил. Който се отнася до кинематог¬
раф и кинематография. »
кинескоп м. Част от телевизионен приемник — елек¬
троннолъчева тръба, която преобразува приетите

358 кинетика
електрически сигнали в изображение върху екран,
[от гр.]
кинетика ж. спец. Дял от механиката, обединяващ
статиката и динамиката, [гр.]
кинетичен прил. Който е свързан с движение, който се
отнася до движението. Кинетична енергия.
кинефнкация ж. Създаване, изграждане на материал¬
на база за показване, прожектиране на филми пред
публика.
кянефицйрам исв. и св„ прх. Снабдявам дадено насе¬
лено място или страна с материална база, условия
за показване, прожектиране на филми, Всички села
са кинефицирани. ·
кинжал м. книж. Кама, ханджар. [рус. <ар.]
кинкалерия ж. Търговска стока от мъниста, гребени,
карфици, копчета и под. Търгувам с галантерия и
кинкалерия, [фр.]
кймо ср. 1. само ед. Киноизкуство, кинематография.
Българското кино се развива добре. 2. Кинотеатър,
киносалон. В кое кино дават този филм? 3. Киноп¬
редставление, филм. Отивам на кино. О Оттам на
кино разг. — пропадам. Всичко отиде на кино.
[съкр. от кинематограф]
кино- Съставна част на сложни думи със значение
„кино“* напр.: киноапарат, киноартист, киноекран,
кинозала, кинокомедия, кинолюбител, киноман, ки-
нопредставлеиие, кинопрожекция, кинорежисьор, ки¬
носалон, киносценарий, кинофестивал, киноцентър и
под. [от гр.]
киноаляр&т м. Апарат за прожектиране на филми,
киноартист м. и киноартистка ж. Артист, който се
снима, изпълнява роля в киното.
киновар лъ Цинобър . [гр.]
кинозвезда ж. Киноартист или киноартистка с голя¬
ма известност.
киноижуство ср. Вид изкуство, създаване на художес¬
твен образ на действителността със средствата на
кинематографа; кинематография, кино.
кинокамера лг. Камера за снимане на филми, на пос¬
ледователно редуващи се с определена честота от¬
делни снимки върху движеща се лента, които при ’
прожекция се възпроизвеждат като движещ се
обект.
кннологня ж. Дял от зоологията, наука за кучетата,
[от гр.]	_
книолйжки прил. Който се отнася до кинология. Ки- *
иоложка изложба.
кнномеханик м. Лице, което прожектира филми; ки¬
нооператор.
кинооверйтор м. 1. Лице, което снима филми. 2. Ки¬
номеханик.
кннопрглед м. Кратък филм за политически, стопан¬
ски. културни, спортни и др. събития, който се про¬
жектира арсди главния филм.
кянопрелегавленне ср. Представление, прожектиране
на филм.
киносалон м. Кинотеатър.
кинотеатър м. Помещение, зала за прожектиране на
филми [гр}
книги мн. [кмет м. и книга ж.) жарг. Пари, лева. Кол¬
ко кияти Раде за тона? — Два кинта.
кипарис м. Вечнозелено иглолистно дърво или храст
от рода Сиргеззиз. Кипарисът у нас е декоративно
<ур«о. [гр.j
кипарйсов прил. Който се отнася до кипарис. Кипари¬
сови клони. Кипарисова алея.
кйпвам нсв., кипна се. 1- нпрх. Започвам да кипя. Мля¬
кото кипна. 2. прх. Направям нещо да закипи. Кип¬
нах млякото. 3. нпрх. прен. Избухвам от гняв, Гой
кипна неочаквано.
кипеж м. 1, Кипене (на вода или друга течност). 2.
прен. Оживена, бурна, стремителна дейност. В ки¬
пежа на борбата.
кнпене ср, 1. Действие по гл. к и п я; врене. 2. спец.
Буйно изпаряване на течност с отделяне на мехур¬
чета пара от вътрешността й. Температура на ки¬
пене.
кипна вж, кипвам.
кйпря нсв. прх. Глася, гиздя, докарвам, разхубавявам.
— се 1. вьзвр. Глася се, гиздя се. 2. нпрх. Ходя
кръшно и напето, държа се така, че да се харесам.
киньр прил. нар. Красив, строен и напет; гиздав. Кип¬
ри моми.
кипя нсв. нпрх. 1. За вода или друга течност — въл¬
нувам се, клокоча поради бурно изпаряване с отде¬
ляне на мехурчета пара от вътрешността на теч¬
ността [при нагряване). Водата кипи при ‘ /00
градуса. Чаят кипи. 2. За вино и под. — ферменти¬
рам. 3. За мляко и под. —— увеличавам обема си,
надигам се (при загряване). 4. прен. За работа,
труд, чувство и др. — протичам, осъществявам се
бързо, напрегнато, с пълна сила. Работата кипеше
в цязшта фабрика. Кипи усилен труд. В душата ми
кипи гняв. 5, прен. Изпитвам, обзет съм от силно
чувство. Кипя от гняв. 6. прен. Изпълнен съм с не¬
що, проявявам нещо в изобилие. Училището кипе¬
ше от живот. кипи ми нпрх. разг. Силно се ядос¬
вам, разгневен съм.
кир1 ж. разг. Нечистотия от пот и прах по тялото
или по дрехите. Едва изпрах кирта от ризата му.
■ [ТУР-]
кир2 м. остар. Господин. Кир Рачо теглел назад.
П.Р.Сл. [гр.]	-
кираджийски прил. Който се отнася до кираджия или
до кираджийство. Кираджийски кон.
кираджнметво ср. Занятие на кираджия (в 1 знач.).
кираджия м. и кнраджнйка ж. разг. 1. Превозвач на
стоки срешу заплащане. 2. остар. Наемател, квар¬
тирант. [от ар. > тур.]
кирилица ж. Една от двете старобългарски азбуки,
възникнала главно върху основата на гръцкото ус¬
тавно писмо, с която днес си служат българи, руси,
сърби, украинци, белоруси и др. Орв. гла¬
голица.
кирилски прил. Който се отнася до кирилицата, напи¬
сан с кирилица. Кирилска буква. Кирилски ръкопис.
Кирилски паметници.
кирия ж, остар. 1. Наем за жилище или друго поме¬
щение. Плащам кирия. Живеем под кирия. 2. Запла¬
щане за превоз на стока или пътници. Ще се возим
двама, та да си помагаме т кирията. 3. Превоз на
стока или пътници. Тръгнал с каруцата по кирия.
О Къде е Киро иа кирия разг. — за изтъкване, под¬
чертаване липсата на сметка, изгода от някаква ра¬
бота. [ар. > тур.]
кирка ж. Инструмент за изкопни работи, за копаене
иа твърда, камениста почна, за тръни, корени и
под. [рус.]	.
кирлив прил. разг. Мръсен, покрит с кир. Кирлива яка.
Кирлив врат. О Изваждам (изкарвам, показвам)
кирливите ризи на някого — разобличавам

г
I
някого, разкривам нечии слабости или мръсни, не-
•	чисти дела, непочтени постъпки.	,
?	кирливя нсв.щрх. разг. Мърся, цапам, покривам с кир.
кирпич м. Испечена тухла. [перс. > тур.]
’ кирпичен прил. Направен от кирпич. Кирпичена стена.
’ кйсел прил. 1. Който има вкус на оцет, лимон или не-
1 дозрели плодове. Кисело грозде. Зелените плодове
имат кисел вкус. 2. Който е приготвен със саламу¬
ра или е ферментирал. Кисели краставички. Кисело
’ зеле. 3, За тесто, хляб — замесен, приготвен с квас.
4.	прен. Намръщен, недоволен! сърсдет» с ло шо нас¬
троение. Много си кисел днес. 5. спец., Кайто про¬
меня синия лакмус в червен; киселинен. Кисела ре-
( акция. 6. спец. За почви — кайта има свойството
да поддържа повишена концентрация на водородни
йани в почвения разтвор. О Виното е кисела —
възглас, подкана към младажеинци или годеници
да се целунат пред гостите. Кисела мляко — наци¬
онален хранителен продукт с приятен кисел вкус и
гъста гладка консистенция, получен чрез фермента¬
ция на краве, овче или 'биволско мляка пад въз-
дейстеието^на определен вид бактерии,
кисел м. Вид желирано нишестена ястие от плодов
сок, мляко и др. [рус.]
киселец м. Ливадно растение със стрелковидно под¬
рязани листа и приятно кисел вкус, Китех асеюза.
Чорба от киселец. Зелник с киселец.
киселея нсв. нпрх. Имам кисел вкус. Виното киселее.
киселее ми нпрх Усещам кисел вкус . Киселее ми в
устата.
киселина ж. 1. Качество на кисел. Този оцет има по-
слаба киселина. 2. Химическо съединение с кисел
вкус, променящо синия лакмус в червен. Солна ки¬
селина. Сярна киселина. Лимонена киселина.
киселинен прил. Които се отнася да киселина (главно
във 2 знач.). Киселинни съединения. Киселинни дъж¬
дове. Киселинни свойства.
киселинност ж. спец. Качество на почвите да бъдат
кисели.
кйсе.лиця ж. 1. Дива ябълка с кисели пладаве шш са¬
мият плод. Гнили киселици. 2. прен. Намръщен, не¬
доволен, сърдит човек.
кйсепсчък прил. Умал. ат кисел; малко, лека ки¬
сел.	■	*
кискам се нсв. нпрх. Обикн. за дете, момиче — смея
се в захлас, весело, с тънък, пресеклив смях; хихи-
кам, кикатя се.
кйс-кйс межд. За наподобяваме, възпроизвеждане на
тънък, пресеклив, обикн. детски, момичешки смях.
кислород м. Химически елемент О — газ без цвят и
мирис, съставна част на въздуха, участва в проце¬
сите на горенето и дишането,
кислороден прил. Кайто се отнася до кислород, съ¬
държа кисларад. Кислородни съединения. Кислоро¬
ден глад. О Кислородна вада — трипроцентав ва¬
ден разтвор на водороден прекис. безцветна
течност, употребявана за промивка на рани, за.
гаргара и др.
кисна нсв. 1. прх. Тапя нещо в течност па-дълга вре¬
ме; накисвам, мокря. Кисна си краката в гореща во¬
да. 2. нпрх. Стоя продължителна натопен в течност.
Платът кисна цяла нощ във вода. 3. нпрх. прен. Пре¬
карвам дълго време някъде, обикн. в безделие; без
работа. Но цял ден кисне в кафенето.
киега ж. спец. Ь Патологична образувание, кухина
в тъкан или орган, изпълнена с течност и други ма¬
терии; циста. 2. Мехур, [гр.]
китя 359
кит1 м. 1. Всеки ат различните видаве едри морски
бозайници от разред Сетасеа с рибаобразна форма,
някои от каита достигат на дължина да 33 м и на
тежина да 150 т. 2, прен. Главна или единствена
опара на нещо (от старинната представа, че Земята
се крепи върху три кита), [гр.]
кит2 м. Втъкани в основата ресни ат дебела прежда
или сепредеса вълна. Китът на този губер е от
непредена вълна.
кит3 диал. Сняг по клоните на дърветата. Дърветата
са патегнали от кит.
кит4 м. Лесно втвърдяващ се течен или пластичен ма¬
териал, кайто се използва за залепване, за запълва¬
не на вдлъбнатини и дупки и др. [нем.]	,
китаец м. и китайка ж. Чавек от основното население
на Китай.
китайски прил. Кайта се отнася да китаец или до Ки¬
тай. Китайски език. Китайски народ. О Китайска
стена прен. — непроходима, непроницаема прегра¬
да. Китайско сребра — сплав алпака,
китара ж. Струнен музикален инструмент с плоска
резонаторна кутия във форма на цифрата 8 и стру¬
ни, коита се дърпат или удрят с пръсти. Свиря на
китара. Класическа китара. Електрическа китара.
[гр·]
китарен Прил. от к и т а р а. Китарен оркестър.
китарист .и. и китарйстка ж. Музикант, кайта свири
• на китара.
кител м. Лятна бяла офицерска куртка, [рус. < нем ]
китен1 прил. Който прилича на китка, хубав е като
китка. Китна градица. Китно цвете. Китна пролет.
Китна долина.
китен2 прил. нар. 1. Койта е накичен, натруфен, пре¬
менен. Китени сватове. 2. Къдрав. Син китен сук¬
ман.
китен3 прил. нар, Кайто е с втъкани дълги ресни. Ки¬
тено чердже.
китеник м. 1, Дебела вълнена завивка или покривка с
втъкани дълги ресни; губер, халище. 2. Къдрав сук¬
ман.
китило ср. нар. Иещо, с което човек се китк. На ху¬
бава мома не й трябва китило и гиздило.
. китка ж. 1. Снапче цветя, подредени и свързани в ед¬
на; букет. Берете бръшлян и здравец, плетете венци
и китки. Бот. 2. Снопче стръкове ат зеленчукови
растения, свързани в една; връзка. Китка магданоз.
3.	Няколко храсра тлидирвета, нзриснализиедно,
на купчина. 4. Част от ръката ат основата на пръс¬
тите до ставата или самата става. 5, прен. Сбирка
от народни песни и мелодии,	'
кипни г прил. диал. Кичест, китен. Китнат босилек.
китов Прил. от к и т1 Китова мас.
китоловен прил. 'Кайто е свързан с лов на китове. Ки¬
толовен корав.
китоловец м. Ловец на китове.
китя нсв. прх. 1. Забождам, турям някому китка, ук¬
расявам някага или неша с китка, цвете, зеленина
или с друга украшение; кича, гиздя. Майката кити
детето си. 2. Правя нещо да бъде китно, красиво.
Цъфналите дървета китят градината. 3. Правя
китка, събирам в дитка илн подреждам нещо в кйт-
ка. Цвете берат, китки китят. Иар.п. — се възвр.
Слагам па главата или по дрехите си цветя и други
украси, украшения. *

360 кйфла
кнфля ж. Малко бяло хлебче за закуска с форма на
полумесец, топче и др. [от нем.]
кифладжия м. и кнфладжмйка ж. Човек, който прави
или продава кифли.
кихавица ж. 1, Кихване, кихане. Чу се силна кихавица.
2.	Често, проддължтгелно кихане. Хвана ме кшхаав-
ца.
кихам псе, нпрх. Със тилно и рязко, експлозивно.дви-
' жение, причинено от раздразване на нотната лига¬
вица, изтласквам въздух през нота и устата и про¬
извеждам характерен шум, звук. Застана на
течение и започна да кихаш.
кйхвам нсв., кйхна св. нпрх. Кихам веднъж или пое¬
динично.	.
кич м. Претенциозно, но повърхностно, банално и
обикн. сладникаво-сантиментално изкуство; безвку¬
сица. Кичът е псевдоизкуство. [нем.]
кича нсв. прх. Китя, украсявам. Плетете венци и кит¬
ки — да кичим глави и пушки! Бот. — се възвр. Гиз¬
дя се, труфя се. Обича да се кичи с такова прозвище.
кйчест прал. За дърво — който се разклонява широко,
който има голяма и бухлата корона. Кичесто дър¬
во. Кичест явор.	.
кичур м. 1. Грозд, чепка, китка. Кичур череши. 2.
Снопче шнурове, конци, нишки, свързани в единия
край и свободни от другия. 3. Снопче коса; къдри¬
ца.
киша ж. Продължително дъждовно време; мокрота,
влага. Каква досадна киша е днес! *
кйшав прил. Който е свързан с киша, през който мно^
го вали. Тоя месец беше много^кшиав.	-
клавесин м. Старинен клавишно-струнен музикален
инструмент, [фр.]
клавиатура ж. Редица, система от клавиши или коп¬
чета на музикален инструмент, пишеща или изчис¬
лителна машина и др. [лат.]
клавир м. книж. Пиано или роял. [нем. < лат.]
клавирен прил. Който се отнася до клавир. Клавирен
концерт. Клавирна музика. .	х
клавиш м. Подвижна пластинка или копче, които се
натискат или удрят с пръст за получаване на звук,
за привеждане в действие на музикален инстру¬
мент (пиано, акордеон), на пишеща или изчисли¬
телна машина и др. [рус. < пол. < лат.]
клада1 ж. Голям куп дърва за изгаряне на мъртъвци
или на осъдени на смърт. Жертвени клади. Колко
безименни мъченици изгоряха на кладата!
клада2 ж. диал. Голям, едър труп на паднало в гора¬
та дърво. Ивер от клада далеч не пада. Поел.
кладА нсв. прх. 1, Поставям, подреждам по определен
начин неща на куп. Клада снопи. 2. В съчет. с
огън — натрупвам, подреждам дърва или други
горивни материали и ги запалвам,
кладенец м. 1, Извор с вода за пиене. Чучурите на
кладенците звънливо шуртяха. Ваз. 2. Изкопана в
земята дълбока дупка, шахта за 'събиране на под¬
почвена вода, кояго се изважда, извлича с кофа или
помпа; излак, геран, бунар. 3. прен. остар. Приве-
черно събиране на моми и момци около селски
кладенец. Дъще, взеха ти главата кладенците и хо-
ра/та. Яв. 4. Шахта. Петролни кладенци. О От де¬
вет* кладенеца йода докарвам,
клйдемче ср. Малък кладенец (в 1 знач.), Снощи си ази
замръкнах .. при хайдушкото кладенче. Нар.п.
кладенчов прил. Който се отнася до кладенец, кладен¬
че. Разбира ти свиня от кладенчова вода. Поел.
кладнмиа (и кладешинда) ж. Я дивна гъба, отгоре бя¬
ла, отдолу жълта, която расте по загнили трупи.
Аванса ргипи1из.	-
кладня и кладня ж. Голям продълговат куп от снопи,
сено, слама, шума и под.
клайстср м. спец. Лепило за хартия от сварено с вода
брашно или нишесте, [нем.]	·
клаксон м.. Механически уред или електрическо уст¬
ройство за звукова сигнализация на автомобил или
мотоциклет, [англ.]
клакьор м. книж. Лице, нарочно наето да аплодира
шумно, да ръкопляска на представление, концерт и
пр., за да се симулира успех на изпълнителя, [фр.]
кламер м. Щипка от извит тел за прихващане на
книжни листа, [нем,]
клан м. 1. Родова община у шотландци и ирландци
2. рааш. Ррд иля групп родсствниши о обединен и
от стопански, обществени, политически и др. връз¬
ки. [англ.]	’
клане ср. 1. Действие по гл. кол я. 2. Кърваво по¬
тушаване на народно движение, масово избиване.
Баташко клане.
кланица ж. Заведение за клане на добитък: скотобой-
на, касапница.
кланичен прил. Който се отнася до кланица. Кланичен
контрол. Кланично месо. Кланично тегло.
кланям се нсв. нпрх. Правя поклон, свеждам глава за
поздрав и в знак на уважение. Щом влезе в салона,
започне да се кланя на всички страни.
клапа ж. Подвижна запушалка на помпа, духало и
др., която пропуска въздух или течност само в една
посока; клапан. Клапа на мях:. СЬрдечни клапи.
' Предпазителни клапи. Клапи на флейта. [нем.]
клапан м. Затварящо устройство за течности в газове;
клапа. Клапани на автомобил. [нем.]
кларвбт м. Дървен духов музикален инструмент с
клапи. [фр. < ит,]
кларнетнет м. и кларнетистка ж. Музикант, който
свири на кларнет. <
клас1, -ът м. Плодни зърна или цветове е къси дръж¬
ки, разположени околовръст по върха на стъблото
на тревисто растение. Житен клас. Натежали кла¬
сове,
клас2, -ът м. I. Степен в училищния курс на обучение
с продължителност една година. Буквар за първи
кшс. Учебник за десети клас. 2. Постоянна група
ученици, които в продължение на една година се
обучават по единна програма; паралелка. Ученик
от Хб клас. 3. Стая, в която се провеждат учебни
занятия в училище; класна стая. 4. В някои специ¬
ални учебни заведения (художествена академия,
консерватория и др.) — група учащи се по даден
предмет или под ръководството на определен пре¬
подавател. Клас по пиано. Класът на .4. Стоянов
има продукция. 5. Съвкупност, разред, група пред¬
мети или явления, притежаващи общи признаци, б.
спец. В систематиката на организмите — една от
висшите категории, обединяваща родствени разре¬
ди животни И растения. Бозайниците са .най-висш
клас гръбначни животни. [лат.]
класа ж. 1. Голяма група хора с еднакво положение
в системата на общественото производство и с ед¬
накви икономически интереси. Работническа класа.
2. Рааррд ккаегорря пъгнниееск ввгопн, паарххо^н
каюти и др. в зависимост от удобствата, които пре-

доставят. Пътувам във вагон първа класа. 3. прен.
Равнище, степен, качество, достойнство. О От кла¬
са — голям, изтъкнат, изключителен. Футболист
от класа. Мошеник от класа, [лат.]	*
клосОт прил. Клосест, класовит. Класата пшеница.
класация ж. Подреждане, степенуване, класиране по
определени показатели, качества. Седмична класа¬
ция на песни.
класен1 1. Прил. от к л а с2 (във 2 и 3 знач.). Класна
стая. Класни занятия. 2. като същ.: класен м. и
класна ж. Класен ръководител, класно ср. Класно
упражнение. О Класен ръководител (наставник) —
учител, който ръководи, комуто е възложено да от¬
говаря за обучението и възпитанието на определен
клас. Класно упражнение (класна работа) — писмена
работа в училище за проверка и оценка на знания¬
та,
клОсен2 прил. Кбйто е от висока класа (в 3 знач.). Кла¬
сен футболист.
клосест прил. За растение — който е с едри гласове;
класат,
класик м. 1, Велик представител па науката, изкуст¬
вото и литературата, чшгго произведения са об¬
щопризнат образец. Вазов е класик на българската
литература. Класици на марксизма. 2. Лице с кла¬
сическо образование, специалист по класическа фш
лология. [лат.]	*
класика ж. Образцови, общопризнати и с непреходна
ценност произведения на литературата, изкуството
и науката.
класирам нсв. и се., прх. Поставям в определен клас,
давам степен, подреждам по старшинство, качест¬
во, ценност, достойнство; степенувам. Класираха го
по новите щатни таблици. .— се шгрх. Заемам оп¬
ределено място по старшинство, качество, ценност,
достойнство. Нашите състезатели се класираха на
второ място.
класификация ж, 1. Разпределяне на предмети, явле¬
ния и понятия по отдели, разреди и класове в за¬
висимост от общите им признаци. 2. Система, по
която се разпределят предметите или понятията от
известна област1 на отдели, разреди и класове. Кла¬
сификация на народните песни, [лат.]
класифицирам нсв. и св., прх. Подреждам систематич¬
но, правя разпределение на нешо в отдели, разреди,
класове. Трябваше да класифицира всички приведени
данни.
класицизъм м. 1, Течение В литературата и изкуство¬
то,. зародило се във Франция през XVH в. и разп¬
ространило се в Западна Европа и Русия, което се
характеризира със спазване на правилата на антич¬
ната поетика и с преобладаване на антични мотиви.
2. Обр&юватватеа еастема, в основата на ко это те¬
жи изучаването на древните езици и култури, [лат.]
клосйчески прил. 1. Който е присъщ, свойствен на
класик или е създаден от класик, признат е за об¬
разцов, съвършен. Класически труд. Класически ав¬
тори. Руска класическа литература. 2. Присъщ,
свойствен на сторите гърци и римляни; античен. 3.
Който е свързан с античните езици и литератури и
с тяхното изучаване. Класически езици. Класическо
образование. Класическа филология. 4. Типичен, об¬
разцов. Класически пример за това е нашата стра¬
на.
клиентка ж. Жена класик.
класов прил Който се отнася до класа. Класово об¬
щество. Класови противоречия. Класова борба.
клек2 361
к^1я^^овадев прил. Който има форма на житен клас.
Класовидни съцветия.
клосовит прил. Зо растение — който има много кла¬
сове; класат, клосест.	·
клОсовост ж.. Качество или проява на класов,
кля^соосъзнат прил. книж. Обикн. за работник — кой¬
то има съзнание за класовата си принадлежност и
интереси; ^о^съд^тс^^
клосоосъзиОтотг ж. книж. Качество но класоосъзнат;
класосъзнотелност.	*
класосъзпотслсн прил. Клосоосъзнот.
клососъзнателност ж. Клосоосъзиотост.
класьор м. 1. Шкаф с прегради за класиране, подреж¬
дане но документи. 2. Специална попко зо подреж¬
дане и пазене но пощенски марки, документи и др.
[фр-1
клася нсв. нпрх. Зо житно растение — пуском, обра¬
зувам клос. Ръжта скоро ще класи.
клотешком и клатеш^™ нарч. С клатене, клатейки
сс. Вървя клатешком.
клатушкам нсв. прх. Клотя, люлся (с размах). Не кла¬
тушкай ведрото, че ще го разлееш. — се нпрх. 1.
Клотя се, люлея се носам-котом. 2. Вървя клотеш-
ком. Пияният се, клатушкаше из пътя.
клатя нсв. прх. Движа нещо или някого посом-поmом,
без да го отделям от мястото му. Вятърът клати
клоните. Не клатете масата. Интересът клати
феса. Погов. О За тоя, дето клати гората — но вя¬
търа, напразно, залудо. Клатя глава — изразявам
недоволство или задоволство. Клотя си краката —
седя без робота, нищо не вършо. Клатят ми се кро-
кота —■ положението ми е несигурно, нестабилно.
Клотя шапко някому — зачитам някого, изра¬
зявам уважението си пред някого, докарвам се пред
някого.
клОузо ж. Член от договор, уговорка. Нашият дого¬
вор не съдържа подобни клаузи, [лат.]
клатптк м. Някогашно дълга връхна дрехо от дома¬
шен шаяк; доломо, късаче.
клевета ж. Лъжливо съобщение зо някого, направено
с цел до го очерни, изложи. Клеветата е сестра на
подлостта.
клеветник м. и клевСтницо ж. Човек, който клевети.
Светът е пълен с лъжци и клеветници.	*
клевСтнически прил. Който се отнася до клеветник
или до клевета. Клеветнически похват. Клеветни¬
ческа кампания. Клеветнически слухове.
клеветничество ср. Прояво но клеветник,
клеветя нсв. прх. 1. Козвом клевета, служа си с кле¬
вета по отношение но някого. 2. разг. Изказвам не¬
чия вино, съобщавам зо стореното от някого нещо ι
лошо, зо до му навредя. Никой друг не знаеше, че *
съм счупил прозореца. а ти отиваш да ме клеветиш.
клей м. I. Дървесно смоло, лепило от смола. 2. Тут¬
кал,	,
клеймб ср. 1. Печат или знок от нажежено желязо;
домго. 2. Печот. Редовният запие трябва да има
клеймо. 3. прен. Петно, позор, [рус.] *
клеймй нсв. прх. Изобличавам, нападам, жигосвом,
хуля. Той не се бои да клейми и свои колеги.
клек1 м. Високопланински иглолистен храст или по¬
легнало дърво от рода но боро, Pin us цюШапо (Р.
rnuglms).
клек2 м. спец. Клекнало положение.

362 клёка
1 -
клека ж. диал. Клекав човек.
клСквв прил. ризг. Слаб, неиздръжлив. Клепани крака.
Клекава дете.
клекаш м. събир. Гъсталак, гора от клек.
клеквам нсв., клекна се. нпрх, Клякам веднъж или по¬
единично.
клёкяа вж. к л е к в а м, к л я к а м.	.
клекнал прил. В съчет. клекнало положеше — когато,
при което човек клечи.
клеков прил. Който се отнася до клек1. Клекови пръч¬
ки. ■
клема ж. техн. Дребен детайл, справа за свързване,
съединяване на проводници, [нем.]
клен1 м. Дърво с едри, дълбоко врязани длановидни
листа, Асег сатрсзГв.
клен2 м. Речна риба, докъм 25 см дължина, с жълти
коремни перки, Squats Юисазсш; речен кефал. '
кленаза ж. диал. Челик (във 2 и 3 знач.)
кленов прил. Конто се отнася до клен1. Кленова гора.
Кленови листа.
клепален прил. Който се отнася до клепало. Клепален
звън. О Клепално време остар. — привечер, когато
бис клепалото.
клепало ср. Окачена дървена или желязна дъска, коя¬
то удрят вместо черковна камбана. Клепалото бие.
кланям нсв. прх. диал. КлеПя. Страхувал се е. че някой
ще вземе да го клепа.
клепарсст прил. диал. Клепоух. Клепареста свиня.
клепач м. I. Подвижна кожица, която покрива окото*
отвън. Горен клепач. Зачервени клепачи, 2. Клепка,
мигла. Тя има дълги клепачи.
клСпввм нсв., клепна се. нпрх. 1. Увисвам, клюмвам.
Ушите ти сякаш са клепнали. 2. прост. Мигвам.
Гледа те и не клепеа с очи. 3. Зв клепало — клепя,
бия веднъж или поединично. Клепна за вечерня.
клепе ср. спец. Взидано, вградено в стената късо дър¬
вено трупче, за което се заковава рамката на врата
или прозорец.
клепка ж. Космици по края на клепача; ресници, миг¬
ли. С черни очи еленови, с дълги клепки босилкови.
Нар.п,
клепна вж. клепвам.
клеаоух прил. Който е ’с клепнали, увиснали уши; кле-
парест. Клепоухо магаре. '
клептоман м. и клептомания ж. книж._ Човек, конто
страда от клептомания.
клептомания ж. книж. Болезнено влечение към краж¬
ба. [гр1	■	-
клеия псе. 1. прх. С чукане изтънявам острилото на
сечиво, ръбовете на воденичен камък я др. Клепя
■ коса. Воденичарят си клепеше камъка. 2. прх. Бия
клепало. Клисарят клепе за умряло. 3. нпрх. За кле¬
пало — бия, издавам звук. 4. нпрх.. диал. За щърк
•— тракам с клюна си. 5. прх. прен. Клеветя. Тя са¬
мо митка из село и клепе хората.
клерикал м. книж. Деец, привърженик на клерикализ¬
ма.
клерикален прил. книж. Конто се отнася до клерикал
и клерикализъм.
клернка.Шзъм м. книж, Консервативно политическо
течение, което се стреми да наложи първенствува-
ша роля на религията и църквата в обществено-по¬
литическия и културния живот (на дадрна страна),
(фр ·< гр · 1	.
клет прил. 1. Нещастен, злочест. Клетият, какво му
дойде до главата! 2. Прокълнат, зъл, лош. Продаде
ни предател клет. Яв.
клетва ж. 1. Проклятие, проклинане. Да те стигне
майчина клетва! 2. Тържествено уверение, подкре¬
пено, обвързано с нещо свещено, авторитетно; за¬
ричаме, оброк. Дал съм клетва за вярност към ро¬
дината.
клетвен прил. Който се отнася до клетва. Клетвени
думи. Клетвен лист. Клетвена декларация.
клгтвонцрушенне ср. Нарушаване на клетва,
клетвенирушител м. и KJlетпопaру^Шгeлκа ж. Човек,
конто нарушава клетвата, която е дал; клетвопрес-
тъпник.
клетвоирестъпинк м. и клетвопрестъпинца ж. Човек,
конто е престъпил дадена клетва; клствопаруши-
тел,
клетка ж. 1. Затворено помещение, оградено с мре¬
жа, решетка, пръти и под., където държат птици
или диви животни; кафез. Звяр в клетка. Клетка за
канарчета. 2. биол. Нан-малката съставна част, ос¬
новна жизнена единица на животински или растть
телен организъм. Жива клетка. Кръвни клетки. Раз¬
множение на клетките.	„
клетник м. и клетница ж. Клет, окаян човек; нещас¬
тник.
клетъчен прил. Конто се отнася до клетка (във 2
знач.). Клетъчна структура. Клетъчна обвивка.
клсчВ нсв. нпрх. Съм, намирам се в положение с под¬
гънати крака, но без да сядам на земята. Деца кле¬
чат край брега на реката.
клечав прил. За коноп, лен — конто има клечки,
клечешком и клечеш^Дта нарч. С подгънати крака, в
клекнало положение. Работя клечешком. Плевим
клечешката.
клСчкв ж. 1. Малка, обикн. суха пръчка от дърво.
Събрахме клечки за огъня. 2. Специално оформено
късче дърво с определено предназначение. Клечки
. за зъби. Кибритена клечка. О (Голяма) клечка разг.
ироп. -— човек с високо обществено положение,
клСщи и клешн мн. Железен уред, инструмент, конто
служи за залавяне на предмети, изтегляне на гвоз¬
деи и др. Плоски клещи. Зъболекарски клещи,
клсясвам нсв. нпрх. 1. Превръщам се, ставам на клен;
вклеявам се. 2. За машина, механизъм — покривам
се, зацапвам се с клен.
клиСнт м. и клиентка ж. 1. Купувач, посетител на ма¬
газин, работилница, заведение и под. Клиент на
бръснарница.. Редовен клиент. 2. Довереник на адво¬
кат. [дат.]
клиентела ж. събир. Всички клиенти на магазин, за¬
ведение и под.
клизма ж. Вкарване на течност в правото черво за
прочистване, профилактика и лечение, [гр.]
клик м. старин. Вик, зов. Пратете ми клик на вашия
звучен и кръшен език. Ваз. И няма да чуват „ за
помощ синовна всегдашния к.вик. Яв.
клика ж. Политическа, финансова или др. групиров¬
ка от хора, обединили се за постигане на користни
или непочтени цели; шанка. Кликата на царедвор-
ците извърши големи престъпления, [фр.]
клниакс м. мед. Климактериум,
климактериум и климактерин м. мед. Период на фи¬
зиологическа промяна в организма, която сс състои
в постепенно отслабване на половите функции; ме¬
нопауза, критическа възраст, [ι-р.]
климам нея. нпрх. разг. 1. Клатя се, люлея се. 2. Без-

съзнателно, непроизволно клатя главата или туло¬
вището си, обикн. поради умора. Умирен клима цял
ден е колата.
климат м. Съвкупност от метеорологични явления,
условия, с които се характеризира дадена географ¬
ска област или цялата Земя, Климатът на България
се променя, [гр.]
климатичен и климатически прил. Който се отнася до
климат. Климатични промени. Климатична инста¬
лация..
клнматолагин ж. книж. 1. Наука за климата. 2. Дял
от медицинската наука, в който се изучава влияни¬
ето на климатичните фактори върху човешкия ор¬
ганизъм.
клймвам нсе., клймна св. нпрх. Навеждам се, наклоня¬
вам се на една страна. Къщата е малко климнала.
Теглилката климна.
климйя ж. Четвъртито дърво, вкарано отстрани на
стола на волска кола, за да подпира ритлите или
товара, [от гр.] -
клин м. 1. Късо дърво или желязо С плоско заострен
край за цепене на дърва, затягане на съединени час¬
ти и др. Цепя трупи с железни клинове. Правеше
клинове, та затягаше ралото. 2. диал. Голям гвоз¬
дей. 3. Клиновидно парче плат, вшито в дреха,
обикн. под мишницата. 4, Вид дълги панталони със
стеснени долу крачоли. 5. прен, Войскова част,
вмъкнала се дълбоко в неприятелски фронт. 6.
спец. Растение клинавче, сграбиче. О Клин клин из¬
бива — едно зло се премахва със също такова зло.
Клин чорба — вид чорба от зеленчук с масло,
брашно, сирене, но без месо. Нн в клин, ни в ръкав
/ — съвсем неуместно.
клйнав прил. нар. 1. Който е болен от клине. Детето
е клинаво. 2. Определение в състава на названията
на някои билки, с които лекуват болестта клине.
Клиника трева. Клинав бурен.
клинавче ср. Род треви и полухрасти, някои от които
са фуражни, Askagalus; сграбиче. О С.ладколнетио
клинавче — многогодишно тревисто растение с
разклонено полегнало стъбло и жълтозелени цвето¬
ве, което се използва в народната медицина, А.
д1усурЬу11оз.
клине мн. нар. Название на няколко вида болки, глав¬
но отдолу на корема и слабините.	1
клйнец м. 1. Гвоздей за подкова. 2. разш. диал. Гвоз¬
дей. О Кова клинци разг. — треперя от студ. *
клиника ж. 1. Болница е легла. 2. Отдел от универ¬
ситетска болница, която е в същото време и място
за практика на студенти по медицина и за научни
изследвания, [гр.]	*
клиничен и клинически прил. Който се отнася до кли¬
ника. Клинично лечение. Клинически изследвания.
О Клинична смърт — краткотрайно състояние, при
което отсъстват видими признаци на живот, но . се
запазват обменните процеси в тъканите,
клйикер м. спец. Тухла или паве от препечена до вка-
меняване глина, [англ.]
клинкеров прил. Който се отнася до, който се състои
от клинкер, Клинкеров паваж,
клинообразен и клиновиден прил. Който има вид, фор¬
ма на клин (в I знач.). Клинообразно писмо. Клино¬
видна изрезка.
клинопмс м. Писменост, в която буквите са съчетания
от клиновидни чертици и която се употребява у
древните перси, асирийиите и др.
клнпоцйсеп прил. Който се отнася до клинопяс.
клокотлйв 363
клинч м. спец. Забранено от правилата взаимно зах¬
ващане на двамата противници в бокса, [англ.]
клйнча нсв. нпрх. разг. Извъртам, отбягвам да поема
отговорност, да изпълня определено задължение.
Ти пак почваш да клинчиш!
клиня нсв. прх. диал. Затягам нещо с клинове; заклин-
вам.
клиня нсв. нпрх. нар. Покълнвам. Бобът вече е клинил.
клинав прил. диал. Слаб, клекав, недъгав, Кога беше
нужно — хром, и сляп, и клипав. Ваз.
клилс м. 1. Обеца, която се закрепва чрез защипване.
2.	Самото приспособление за защипване, [анг л.]
клир м, 1. Православно духовенство. Патриархът. и
неговият клир бързаха към осветения двор. Ст.За-
гор. 2. Място в черква, където стоят псалтовете;
клирос. [нгр.]
клиринг м. спец. I. Система или спогодба за безна¬
лично разплащане при международни търговски
операции, което се осъществява с помощта на бан¬
ките или на специални разчетни палати. 2. Система
на външна търговия, при която двете търгуващи
страни предварително определят количеството, ка- '
чеството, цените и т.н. на предвидените за размяна
стоки, [англ.]
клирингов прил. Който се отнася до клиринг. Клирин¬
гова спогодба. Клирингови сделки.
> клирос м. остар. Клир (във 2 знач,). [нгр.^]
илмсав прил. 1. За хляб — недоизпечен или нешупнал;
тестяв, длетав. 2.· За глина, пръст, кал — лепкав,
клисавица ж. диал. Лепкава, глинеста пръст или поч¬
ва.	.
Елнсавост ж. Качество на клисав.
клисар м. и клйсарка ж. Черковен слуга, [гр.]
клисарски прил. Който се отнася до клисар, ■
клисура ж. Планинска теснина. Селото е разположе¬
но в една клисура. [лат. >нгр.]
клйчна ж. рядко. Заглавна дума в речник; заглавка.
клише ср. I. Изрязана на метал или дърво рисунка за
отпечатване или възпроизведена по химически на¬
чин рисунка върху метална плоча. 2. прен. Готова
стереотипна фраза, установен начин на изразяване;
шаблон, [фр.]
клиширам нсв. и св.. прх. Приготвям, изработвам кли¬
ше, Дадох портретите да ги клишират.
клоака ж. 1. Помийна яма, канал, в който сс изтичат
нечистотии. 2. тец. При някои риби, всички земно¬
водни, птици и др. — разширение на крайната част
на правото черво, което е общ изход за червата и
за пикочно-половите органи. Храносмилателната
система на птиците завършва с клоака. 3. прен. Не¬
. що крайно отвратително, мръсно място, безнравс¬
твена среда и пр. [от лат.]
клозёт м. Нужник, тоалетна, [англ. < лат.]
клозетен Прил. от к л о з е т. О Клоззена чиния —
фаянсово приспособление за сядане при ходене по
нужда. Клозстно казанче*, .
клокам нсв. нпрх. диал. Клокоча. Буйно се лее Лудата
Яна,... мъти се. стене, до дъно. клона. Ваз.	*
клоквам нсв., клекна св. нпрх. диал. Започвам да кло¬
кам, да клокоча; кипвам.
клбкот м. Клоко^сне, клокочене, плисък. Глухият
клокот на реката лелееше.моят полусън. Яв..
клоконлJпв прил. нар. Който клокоти. Клокотливи реч¬
ни струи.

364 клокОтя
клокйтя и клокоча нсв. нпрх. 1. За течност — тека или
вря, та се чува шум, произвеждам шум. Реката ти¬
хо клскоти. На огнището клокочеше котел с вода.
2.	прен. Вря, кипя, вълнувам се. Младо е момчето,
кръвта му клокоти. Е.Пел.
клон м, 1. Голям страничен израстък от стъблото на
дърво. 2. прен. Всяка относително самостоятелна
част от нещо основно: дял, отдел. 3. прен. Самост
тоятелно, обособено отделение на голямо култур¬
но, стопанско или друго учреждение; филиал. Мес¬
тен клон на БНБ.
клонат прил. нар. Клонест.
клонест прил. Който е с много или големи клони;
клонат. Клонесто дърво.	t
клониране ср, спец. По безполов път създаване на по¬
томство от единичен растителен или животински
организъм, [от англ.]
клоня нсв. нпрх. 1. Насочвам се, вървя, движа се в да¬
дена посока. Слънцето клони на залез. 2. прен. На¬
сочвам се, имам или проявявам предпочитание към
ф нещо или някого. Той клони повече към народните
врагове.
клбпам нсв. 1. нпрх, и прх: Удрям, чукам, звъня, хло¬
пам. 2. нпрх:, За квачка — крякам с особен глас
(когато се кани да мъти или води измъчени пилен¬
ца); клоча, 3. прх. прен. прост. Клеветя, клепя,
клбпвам нсв., клопня св. 1. прх. и нпрх. Клопам вед¬
нъж или поединично, от време на време. 2. нпрх:,
диал. Започвам да вря с шум; клоквам, кипвам.
Щом клопне водата. свали я от огъня,
клопка ж. 1. Приспособление или място, устроено'
така, че попадналият в него да се окаже хванат; ка¬
пан, примка. 2. прен,. Онова, чрез което някой може
да бъде надхитрен, измамен, хванат. Попаднал е
клопка.
клбнна еж. к л о н в а м.
клопотйр м. Хлопатар. Крава с клопотар. Звънтеж на
хлопатари,
клоун м. Цирков смешник, палячо, шут. [англ.]
клоунада ж. Цирков жанр, комично представление с
участие на клоуни, [от рус.]
клбча нсв. нпрх. диал. 1. За квачка — клопам. 2. Кло¬
коча. Баричката тихо клочи, вечно нещо си мълви.
Ваз,
клбчкя ж. диал. Квачка. Ще седи вътре като клочка
на полога си. Йов.
клош 1. прил. неизм. За палто или пола — който е
широк, разширен в долния край като камбана. 2,
м. Пола или палто, разширено в долния край във
вид на камбана, [фр.] .
клуб м. 1. Дружество, обединяващо хора от опреде¬
лен социален кръг, професия и т.н., които се съби¬
рат обикн. всеки ден за разговор, четене на вестни¬
ци, игра на шах, карти и др. 2. Помещение, където
се събират хора от определен кръг. професия, по¬
литическа партия и др. Спортен клуб. Офицерски
клуб. [англ.)
клубен1 прил. Който се отнася до клуб. Клубна при-
шюлежнлст.
клубен2 м. книж. Грудка, [рус.]
клуп м. 1, Колелце от несгегната при връзване част
- от въже, връв, конец. Оставихме клуп на въжето
да вкараме върлината. 2, Примка за бесене. Ще му
метнат клупа иа шията, 3. Бримка при плетене*,
Не изпущай клупове. 4. диал. Стара панта иа врата
или прозорец. Скърца като немазтш клупове. 5.
прен. Начин на развързване, за разрешаване на не¬
що заплетено и сложно; цака. Тая работа клуп ня¬
ма. Намерихме му клупа. О Връзвам на клуп —
връзвам така, че при дърпане на единия край лесно
се развързва.
клъбцё ср. Умал. от к ъ л б о.
клъввам нсв., клъвна св. прх. 1, За птица — кълва вед¬
нъж или поединично. 2. За змия — хапвам; клъц-
вам. 3. прен. Оскърбявам с остри, хапливи думи. 4.
прен. разг. Присвоявам (обществено) благо. 5.
прен. разг. Хващам сс на въдицата, подвеждам се,
повярвам.
клъцвам нсв., клъцна св. прост. Кълцам малко, вед¬
нъж или поединично; чуквам, клъввам,' ухапвам.
Клъцнах го с пръст по челото. Пиленцето клъцна
зрънцето. Змията го клъцна.
кльопам нсв., прх. й нпрх:. жарг. Ям, храня се.
кльолйчка ж. жарг. Ям, храня се,
кльощав прил. разг. За човек или добиче — сух, слаб,
мършав.
клюв м. книж. Клюн, човка.
клюка ж. Недоброжелателен, злонамерен слух за ня¬
кого, който се разпространява въз основа на невер¬
ни, неточни и измислени сведения. Пренасям клюки.
Занимавам се с клюки.
клюкар м. и клюкйрка ж. Човек, който клюкарегва.
клюкарскн прил. Който се отнася до клюка и до клю¬
кар. Клюкарски брътвежи.	-
клюкарство ср. Занимание, проява на клюкар.
клюкàрст[ну]вам нсв. нпрх. Занимавам се с клюки,
разпространявам клюки.	*
кшомам нсв. нпрх. Клатя или отпускам надолу глава
при дрямка, от умора; климам,
клю.мвам нсв., клюмна св. нпрх. 4. Клюмам веднъж
или поединично, отпускам глава при дрямка, от
умора. 2. За растение — увяхвам и се отпускам,
увисвам надолу. Листата на дърветата клюмнаха.
3.	прен. Отпускам се, отпадам духам,
клюя м. Човка.
клЛнест прил. Подобен на клюн. Толям и клюнест
нос.
клюся ж. диал. 1. Клопка, капан от две железни дъги
с пружипа, обикн. за по-едри животни. 2. Нещо теж¬
ко, привързано за крака на добиче като спъвало,
ключ м. 1. Металическо приспособление за затваряне
и отваряне на брави, катинари и др. Секретен
ключ. Връзка ключове. Ключове от автомобил. 2.
Инструмент за завиване и отвиване на гайки, бол¬
тове. Гаечен ключ. френски' ключ. Тръбен ключ. 3.
Прекъсвач на електрически ток, уред за включване
* и изключване иа електрически уреди, лампи и под.
4.	прен. Условна система за означаване на букви,
цифри в под., върху основата на която е възможно
разчитането на даден шифрован текст. 5. прен. То¬
ва, чрез което нещо може да се обясни, разбере. В
това е ключът на загадката. 6. муз. Знак в начало¬
то на петαлиинетα, който показва значението на
нотите. О Държа под ключ някого, нещо
— държа заключено, ограничавам достъпа до нешо
или някого,
ключалка ж. 1. Металически уред, приспособление
към врата за заключване. 2. Дупка за ключ в брава,
ключар м и ключарка ж. Лице, което държи ключо¬
вете (в 1 знач.) от нещо. Ключар на склад. Райски
ключар.

клЮчица ж. Дълга извита кост, която съединява ра¬
мото с гръдната кост.
ключов прил. 1. Който се отнася до ключ. 2. прен.
Най-важен, най-съществен, решаващ. Ключови от¬
расли е икономиката. Ключова позиция..
клякам нсо.. клекна св. нпрх. 1. Подгъвам си коленете-
и се снишавам, без да седна. 2. прен. Отпадам, из¬
. немощявам, съвсем изгубвам сила. Старият съвсем
клекна. 3. За четириного животно — сядам на зад¬
ните си крака.	·
кмет м. Председател, ръководител на община. Кмет
на София. Селски кмет. Кметовете се избират пря¬
ко от населението,
кметйца ж. Жена кмет или жена на кмет.	’ „
кметов прие. 1. Който се отнася до, който е на кмет.
2.	като тыц. кмеговн мн. Домът ъ семействотв та
кмета. Заведоха го да гостува у кметови.
кметски прил. Който се отнася до кмет. Кметски из¬
бори. Кметски наместник.
кметство ср. I* Общинско управление, община. Тоя
документ ще си извадиш от кметството. 2. Длъж¬
ност, служба на кмет.
• кмстУвам нсв. нпрх. Стоя кмет, изпълнявам длъжност,
служба на кмет.	·
кнез м. ист. В миналата1 главно в Северозападна
България — селски първенец, кмет, старейшина, из¬
бран от населението.
кпвсст м. Название на.парламента в Израел,
книга ж. 1. Научно или литературно произведение,
отпечатано отделно. Книгата му излезе в ново из¬
дание. 2. Печатно произведение с броширани или
подвързани листове. Чета книга. 3. Голяма тетрад¬
ка, обикн. със специално разграфени листове за
вписване на различни сведения, данни. Касова кни¬
га. Инвентарна книга. 4, Голям дял от литературно
произведение, което включва няколко глави. 5.
разг. Хартия. 6. остар. Книжовна осведоменост,
грамотност, ученост. Книга знам дълбока . Ваз. 7.
мн..	та иара. 8. слес-Третрят дтл ят
стомаха на преживно животно, О Ценна’ книга,
оиигаовивu м. Лице, чийто занаят е да подвързва кни¬
ги; подвързван.	.
книговезки прил. Който се отнася до книговезец и до
онигаввзство. Книговезко платно. Книговезки услу¬
ги.
книговезница ж. Работилница за подвързване на кни¬
ги,
онигаоезстоа ср. Занятие па оIшгавезеu; подвързвачес-
тво.
книговодител м. и оннгавoдитeлκа ж. Който завежда,
води счетоводни книги; счетоводител,
книговодство ср. Сметководство, счетоводство,
ORигоиидàвале ср. Издаване, отпечатване на книги,
кнιнгoцздàнет м. Лице, което се занимава с издаване
на книги и други печатни произведения,
онигаиздàтелскн прил. Който се отнася до книгоизда¬
тел. Кшгоиздателско предприятие.
книгоиздателство ср. Издателство, предприятие за из¬
даване на книги.
книгообмен м. Взаимна размяна на книги, обикн.
между институции, учреждения от различни държа¬
ви.
онм'oπeчàτапв ср. 1. Печатане и издаване на книги. 2.
Техническият процес на печатане на текст върху
Хартия. Това е било ак^е преди изнамиране на книго¬
печатането.
кикг опне м. Списък на книги и статии, публику вааш
коагулация 365
през определен период от време или посветени на
известен въпрос; библиография. Седмичен кпигопис.
коигаоИсвн прил. Библиографии. Книгописни бележки.
книгохранилище ср. 1. Библиотека. 2. Помещение за
пазене на книги; книжен склад,
книжа мн. събир. Писмени документи от официален
характер. Бюрото му беше отрупано с книжа.
О Ценни* книжа.
кнмжЭр м. и книжарка ж. Който държи или работи в
книжарница.-
княжарнниа ж. Продавница на книги и писмени при¬
надлежности.	·
книжарски прил. Който се отнася до книжар и кни¬
жарница. Книжарски стоки. .
онижOрвтоо ср. Професия на книжар.
книжен прил. 1. Който е направен от хартия, книга (в
5 знач.). Книжни чували. Книжен канап. 2. Който се
отнася до книга (в 1 знач.). Книжна търговия. 3. За
човек ·— възпитан по книги и чужд на практическия
живот. 4. Който е почерпан, получен от книги, а не
от живота; теоретичен, отвлечен. Книжна мъдрост.
Книжни знания. 5. Който е свойствен само на пис¬
мено изложение, в противоположност на говорима
реч. О Книжен плъх пренебр. — човек, който пре¬
кадено много се знимава сучене, с четене на кяи1Н-
книжка ж. 1. Умал. от к н и г а (в 1 и 2 знач.); мал¬
ка книга. Детска книжка. 2. Название на различни '
официални документи във вид на малка тетрадка
или няколко заедно подшити листове. Ученическа
книжка. Спестовна книжка. Членска книжка.
Шофьорска книжка. 3. Отделеп брой от списание,
книжник м. 1. църк. Познавач на свещените книги.
Книжници и фарисеи. 2. стария. Книжовник,
книжнина ж. Съвкупност от творения на човешкия
дух, изразени чрез писмено слово; писменост, лите¬
ратура.	.
книжност ж. Превалена привързаност' към книги, към
книжни, теоретични знания,
книжовен прил. 1. Който се отнася до книжнина; ли¬
тературен. Българско книжовно дружество. 2. ос¬
тар. Начетен. О Книжовен език — обработена
форма на общонародния език, която притежава
единна и задължителна писмено закрепена норма·
книжовник м. Човек, който се занимава с книги и пи¬
- ше книги; писател, литератор,
книжовност ж. 1. Качество на книжовен. 2. Книжни¬
на, писменост, литература. С книжовността, таз
сила нова. съдбините си поднови! Сг.Мих.
княгиня ж. Жена или дъщеря на княз.
княжески прил. Който се отнася до княз, който при¬
надлежи или е присъщ на княз. Княжеска титла.
Княжески указ.	'	-
княжество ср. Държава или област, управлявана от
княз.	,
княз м. 1. В* миналото у славяните и някои неславян- -
ски народи — владетел, ръководител на държава.
2. разш. Наачльши, управите, воож. 3. Дмрркавве
глава на Княжество България (1878-1908). Княз
Александър Батенберг. 4. Член на царското семейс¬
тво; принц.
кпдзуоам нсв. нпрх. Живея и управлявам в качество¬
то си на княз,
коагулация ж. спец. Слепване на частици, главно в
колоидни разтвори, което води до образуване на

366 коагулирам
утайка или гея. Пресичането на млякото е вид ко¬
агулация. [лат.]
коагулирам нсв. и се., нпрх. За течност, разтвор —
подлагам се на коагулация, превръщам се в мека,
полутвърда маса.	'	>
коаксиален прил. спец. В съчет. коаксиален кабел —
високочестотен двупроводен телефонен, телеграфен
или телевизионен кабел, в който единият провод¬
ник във вид на металическа мрежа обхваща другия
проводник, [лат.]
коалирам се нсв. и се., нпрх. Влизам в коалиция,
коалиционен прил_ Който сс отнася до коалиция. Ко¬
алиционно правителство.	,
коалиция ж. 1, Обединение на доброволни начала за
достигане на общи цели. 2. Временна спогодба .
между политически партии за съвместно образува¬
не на правителство и за участие в него. 3. Полити¬
чески съюз между две или повече държави против
общ враг. [лат.]	*■
коафьбр м. Майстор, който прави прически; фризьор.
[Фр·]	♦
коафЮра ж. [Модна женска] прическа. [фр.]
коба ж. нар. Прокоба. Каква коба ми кобиш?
кобалт м. 1. .Химически елемент Со — сребърнобял
ковък метал от групата на желязото в никела, кой¬
то се използва за .специални сплави, -'стомани и др.
2. Вид син цвят. [нем.]
кобалтов прил. 1. Който се отнася до кобалт (в 1
знач.), който съдържа кобалт. Кобалтови руди. 2.
Който мма яркосин цвят.
кебеп прил. Който коби, прокобява, предвещава нещо
лошо; злокобен, зловещ. Родино, кобни сънища жи¬
вяла. Н.Лил.
кобила ж. 1. Женската на кон. Две кобили в една тор¬
ба не зобят. Погов. 2. прен. разг. Едра и груба же-
• на. Под лъга го тая кобила, та се ожени за нея.
О Която кобила се хване, тя вършее — който се
намери под ръка, него товарят с работа. Ожребили*
ми са се кобилите. Орташка* кобила. Пуснал черве¬
ната* кобила. Роднини по бялата кобила — съвсем
далечни или изобщо никакви роднили,
кобйлешки прил. Който се отнася до кобила, получен
от кобила. Кобилешко мляко.
кобилица ж. 1. Извито дърво с длабове или куки иа
двата края за носене на рамо на тежки неща,
обикн. котли, менци с вода. 2. В някои механизми
— детайл с форма на лост с опорна точка между
приложните точки иа силите (напр. при везни, пар¬
ни машини и др.). 3. Приспособление за вадене во¬
да от дълбок кладенец — подвижно закрепен върху
чаталест стълб дълъг прът и закачена на него кофа;
геранило. О Дошла с кобилица — ще има раждане,
та вика баба да бабува. Ще играе кобилицата — ще
го бие жена му.	«
кобйлски прил. Кобнлешки.
кобра ж. Различни видове силно отровни змии от ро¬
да №]а, обитаващи Африка и Южна Азия, някои
от които при раздразване разширяват шията си във
вид на гугла, [порт,]
кобур м. 1. Кожен калъф за пистолет, револвер. 2.
Кожена чанта, прикрепена към предната част на ка¬
валерийско седло, [тур.]
коб* нсв. прх. Предсказвам, предричам нещо лошо;
прокобявам.
ковй нсв. прх. 1. Удрям с чук желязо или друг метал,
за да му придам желана форма. Кова желязо. 2.
Вбивам, забивам с удряне, с чукане. Кова гвоздеи.
3.	Поставям пожови на добъиче; полковаввам Коев
кон. О Кова клинци*.
кован прил.. Който е изработен на ръка от метал или
е украсен с метални части (чрез коване). Кован гер-
дан. Ковани гривни.. Кован кривак. О Ковано желязо
— ръчно изработени от желязо художествени изде¬
лия и предмети за бита.	.
коварен прил. 1. Който върши зло под прикритието
на показно доброжелателство. Коварен враг. 2.
Който е извършен с измама, под прикритието на
‘измамно доброжелателство. Коварно убийство,
коварност ж. Качество на коварен.
коварство ср. 1. Особенюс^ черта от 'характера на ко¬
варен човек. Коварството му пролича веднага. 2.
Постъпка, поведение, проява на коварен човек,
ковач м. I. Човек, който кове желязо, който изработ¬
ва сечива и предмети за бита от желязо; железар.
2.	Човек, който кове, лодковава добитък; подковач.
3.	прен. Който твори, изработва, създава нещо. Все¬
ки е ковач на своето щастие.
ковйчество ср. Занятие, поминък на ковач; железарст-
во.
ковачница ж. Работилница на ковач; железарията .
ковашки прил. Който се отнася до ковач или до ко¬
вачница; железарски. Ковашки мях. Ковашки цех.
ковб^н, ковбойскн еж. каубой, каубой¬
ски.
ковкоет ж. Качество на ковък. Ковкост на металите.
ковлВдя нсв. прх. диал. Клеветя, [от тур.]
ковчег м. 1. Скован шш сглобен от дъски съд за дре-.
хи, брашно вг др.; ракла, сандък. Ковчег с брашно.
Шарени ковчези. 2. Скован от дъски сандък за пог¬
ребване на мъртвец. Черната пръст по ковчега защ¬
рака. П.П.Сл, 3. диал. Предпазна ограда отгоре на
кладенец. 4. остар. Каса за обществени пари. Об¬
щински ковчег. Военен ковчег, О Ноев* ковчег,
ковчежник м. 1. Касиер във войскова част. 2. остар.
Касиер в кивчежничество.	,
кnачежаичестав ср. остар. Местен клон на Народната
банка в първите десетилетия след Освобождението,
ковък прил, Който лесно се кове. Ковко желязо.
ковьор м. Килимче или пъстра везана покривка за ук¬
раса на стена, [от рус.)
кога 1. нарч. В кое време. Кога ще дойдеш? 2. нарч.-сз.
разг. Когато. Ще узнаеш. кога му дойде времето. 3.
сз. диал. Като, щом. Кога не знаеш, да си мълчиш.
когйто 1. нарч.-сз. В онова време, за което е ставало
или става дума. Когато ти отиваше, аз се връщах.
Когато ме повикат, ще дойда. 2. сз. дим. Като,
щом. Когато не си виновен, защо не се оправдаваш?
когашен прил. При питане от кога, от кое време е ня¬
- кой или нешо. Когашен е този хляб?
коои:ггиаен прил. спец. Познавателен. Когнитивна пси¬
хология. [от лат'.]
кого Мест., вин. от ко й (само за лица от мъжки
пол). Кого попитахте? От кого взехте книгата и
на кого я дадохте?. Не зная кого да помоля. Въпро¬
сът сега е кой кого. Разпитва де кого види. Не мо¬
жеш да разчиташ на кого да е.
когбто Мест., вин, от к о й т о (само за лица от
мъжки пол). Ето го човека, когото търсим, Питай
де ко<гото срещнеш. Ие можеш да разчиташ на ко¬
гото и да било.
код м. 1. Съвкупност от знаци и система от правила

за предаване, обработка и запазване на информа¬
ция. Телеграфен код. Цифров код. 2. Система от
знаци, букви и др., на които се приписва определе¬
но значение за шифроване на текст при тайна ко¬
респонденция; шифър. О Генетичен код — присъ¬
ща на живите организми единна система за „запис“
на наследствена информация в молекулите на нук¬
леиновите киселини, [фр.]
кодеин ит Алкалоиден наркотик, който се получава от
опиум или (морфин и се използва като лекарство
против кашлица, болкоуспокояващо и др. [гр.]
кодекс м. I. Сборник от закони, систематизиран за¬
конодателен акт, регулиращ определена област от
обществените отношения. Наказателен кодекс. Ко¬
декс на труда. 2. прен. Съвкупност от правила,
убеждения или норми на действие, поведение. Мо¬
рален кодекс. [лат.]
коджа нарч. прост. Много, доста, [тур .]
кодирам нсв. и св., прх. Пиша, записвам с помощта
на код; закодирам, шифровам,	-
кодификационен прил. книж. Който се отнася до ко¬
дификация. Кодификационна комисия.
кодификация ж. {..книж. Кодифициране. 2. юр. Сис¬
тематизация иа държавните закони по отрасли на
правото, обикн. с преразглеждане на съществува¬
щите и отмяна на остарелите законови норми,
[лат.] *
кодифицирам нсв. и св., прх. I. книж. Подреждам, сис¬
тематизирам. 2. юр. Осъществявам, извършвам ко¬
дификация (във 2 знач.), събирам и подреждам, сис¬
тематизирам в кодекс.
кодов прил. Който се отнася до код. Кодово название.
кодбш м. жарг..прост. Шега, подигравка. Не си прави
кодош. [от тур.]
кодбша нсв. прх. жарг. прост. Задявам, подигравам.
.Всички го кодошат. — се нпрх. Подигравам се.
коефициент м. спец. I. Число, числов множител в ал¬
гебричен израз*. 2. Величина, която определя, харак¬
теризира количествено дадено свойство на физичес¬
ко тяло или явление. Коефициент на
' интелигентност. О Коефициент на полезно дейст¬
вие (съкр. кпд) — величина, която показва каква
част от поглъщаната от даден механизъм енергия
се превръща в полезна работа, [лат.]
кожа ж. I. Външна обвивка на човешко или животин¬
ско тяло. Кожата предпазва организма от нараня¬
ване. Напукала ми се е кожата на ръцете. 2. Одра¬
на, смъкната от тялото на животно такава обвивка,
в суров или обработен вид. От едно агне две кожи
не биват. Обуща от телешка кожа. 3. Тънка, въз-
твърда покривка на някои ' плодове. О Влизам
някому йод кожата — спечелвам напълно не¬
чие доверие, подчинявам го на волята си и опреде¬
лям поведението, постъпките му. Излизам из кожа¬
та сн — губя търпение и самообладание. Кожа и
кости съм — съвсем слаб, мършав съм. Одрал съм
кожата някому — досущ, напълно приличам
на някого, наследил съм пълна прилика с някого.
Одрал е кожата на баща си. Ще му одера (смъкна,
свлека) кожата — ще го бия силно, жестоко,
кожар м. Занаятчия, който обработва кожи за обувки,
седла и др.
кожарски прил, Който се отнася до Кожар. Кожарски
произведения. Кожарска фабрика.
кожарство ср. Занятие на кожар.
кожен1 прил. Който се отнася до кожа (в 1 знач.).
Кожни болести. Кожна клиника. Кожен лекар.
. козирог 367
кожен2 прил. Който е направен от кожа. Кожени ръ¬
кавици, Кожено палто.
кожест прил. Който прилича на кожа или е покрит с
кожа (в 3 знач.). Кожести листа. Кожеста люспа.
Прилепът има кожести криле
кожодер м. презр. .Човек, който безмилостно ограбва,
експлоатира чужд зруд.
кожодерство ср. Проява или поведение на кожодер.
кожух м. 1. Зимна дреха от кожа с космите; шуба.
Овчи кожух. 2, прен. разг. Кожа с гъсти косми на
гърба на животно. Вълкът има топъл кожух.
кожухар м. Занаятчия, който обработва животински
кожи с косми, та шие и продава кожуси, шапки и
под.
кожухарпица ж. Работилница на кожухар.
кожухарски прил. Който се отнася до кожухар. Кожу¬
харски магазин.
кожухарство ср. Занятие на кожухар.
коз м. 1. Карта за игра от онази боя, която в дадения
случай се признава за най-силна и бие всяка карта
от останалите бои. Купата е коз. Дай си коза, 2.
прен. Средство, ход в борба, спор, съдебен процес
и др., който се пази и в случай на нужда може да
даде превес над противната страна. Той пусна в ход
. последния си коз. Давам някому коз в ръцете, [чуж.]
коза ж. Домашно рогато животно от рода Сагра, го¬
лямо колкото овца, но с остра козина. 2. спорт.
Гимнастически уред за прескачане. О Всяка коза
за свои крак |внси) — всеки отговаря за себе си. Ди¬
ва коза ‘— вид коза с извити назад рога, живее по
високите части на планините, СареНа гиршагра. От
стара коза яре — опитен, осведомен и хитър човек,
козар м. и козарка ж. Човек, който пасе кози.
козарски прил. Който се отнася до козар. Козарски но-
гавици..
козарство ср. Занятие и поминък на козар.,
козевъдство ср. Отглеждане, развъждане на кози.
козёл м. 1, Мъжкият на коза. 2. прен. шег. Човек с
дълга остра брада. О Козел отпушения старин.—
човек, върху когото стоварват чужда вина, отго¬
ворност.	♦
козен прил. диал. Направен от козя кожа или козина.
Козена торба. Козени наколенници.	-
козешки прил, Кози. Козешка кожа,
кози прил. Който се отнася до коза. Кози уши. Козе
мляко. Козя пъстърма. О Козя брада — подобно
на киселец растение с по-дребни, отдолу нишковид¬
но нацепени листа, Китех асеЮзеИа. Козя пътека
— тясна и непристъпна планинска пътека. На сто
вълци кози крак — ядачи много, храна малко,
козина ж. I. Козя вълна. 2. Космите, с които е пок¬
рито тялото на животните. Вълкът козината си ме¬
ни, ала нрава никога. Поел.
козинар м. Занаятчия, който обработва козина, та
прави торби, върви, въжета.; мутафчия.
козинарство ср. Занятие на козинар.
козкпяв прил. Който е направен от козина (в ! знач -).
Козиняв чувал. Козинява връв.
козирка ж. 1, Къс от -кожа или картон във форма на
полукръг, пришит на предната част на фуражка или
каскет. 2. Предпазен навес на сгради и спортни съ¬
оръжения. Под козирката на стадиона, [от рус.]
козирог м. 1. Див планински козел е големи рога,
Сагра |Ьех. 2. като соб. Зодиакално съзвездие и зо-

368 козирувам
диакалсн знак, зодия на м. декември. О Тропик* на
'Козирога.
козирувам нсв·. нпрх. По военному отдавам чест, като
поставям ръка до козирката.
козл$ ср. Малкото на коза; яре.
козметика ж. 1. Вещества за поддържане и подобря¬
ване състоянието на кожата, за разхубавяване най-
вече на лицето (крем, пудра и др.). 2. Изкуство за
употребата на тия вешества. [гр . ]
козметичен и козметнческн прил. Който се отнася до
козметика. Козметичен салон. Козметични средст¬
ва.
кбзнв мн. Тайни, зли, коварни замисли, насочени про- ‘
тив някого, [рус.]
козунак м. Вид тестен сладкиш, приготвен с мая, яй¬
ца, мляко и захар, който се прави обикновено за
Великден, [гр. >рум.]
козуначен прил. Който се отнася до козунак. Козунач¬
но тесто. Козуначна мая.
кбзя нсв. прх. разг. При игра на карти — вземам с
коз; цакам.
кбзяк м. Черга от козина (в 1 знач.).
кбзя се нсв. нпрх. 1. За коза — раждам яре, козле. Ко¬
зите се козят по-късно от овцете. 2. За яре; козле
— раждам се.
конло ср. 1. Род тревисти растения от семейство жит¬
ни, с разперена метлица, Бпра. Лазарките си оки¬
чили главите с коило. 2, диал. Нсразработено поле,,
обрасло с едра трева. 3. прен. Несгригала и невчс-
сана коса на момче или мъж. Като идеш войник, ще
ти острижат коилото.
кон, коя, коС, мн. кой мест. 1. Въпросително мест.,
като същ. или прил. — в пряк въпрос, питане за
неизвестно лице или предмет. Кой ме търси? Коя
книга искаш? От кое село си? Кой би помислил за
него това? На кой чин седиш? 2. като сз.: а. Въвежда
подчинено допълнително изречение непряк въпрос.
Знаеш ли кой ме е търсил? Няма кой да ми помогне.
Кажете кои какво иска. б, В ролята на относително
мест.: който. Кой кон се хване, той вършее. Кой
където свари, там да седне. Да се оправя кой как
може. Кой каквото иска, ще го получи. О Кос как
разг. — как да е. Кой да с — неопределено, неза¬
висимо или безразлично кой, някой от многото. Аз
не съм кой да е. Кой зиае! разг. — възклицание за
израз на съмнение, учудване или за означаване, че
нсщо с неизвестно, нс сс знас. — Ще дойдеш ли? —
Кой знае. Кой знае дали ще осъмнем! Кой зиае
какво, какъв, к о г а, къдеи под. — за
учудване или отрицание, че нсщо сс проявява, съ¬
ществува в особено висока, но неопределена стспсн.
Не г кой знае какво. Кой знае къде е отишъл! Кой
от кой — в конструкция със следваща сравнителна
стспен на прилагателно имс: за означаване на осо¬
бено висока степсн в проявата на дадено качество
у две или повече липа или предмети. Кой от кой
по-глупав. [Вж. също к о г о, к о м у]
който, който, което, мн. който мест. 1. Относително
мест. — въвежда подчинени определителни изрече¬
ния, в които замества думата от главното изрсчс-
иис, към която се отнася. Ето един човек, който не
забравя стореното му добро. Простете ми грешка¬
та. конто неволно сторих. 2. Въвежда подчинено
педложно изречение, в което изпълнява служба на
подлог с обобщено изречение (в сентенции, посло¬
вици и поговорки). Който не работи, не трябва да
яде. Който вади нож, от нож умира. 3. само ср.
коСто. Въвежда подчинено определително изрече¬
ние, в косто представя цялото съдържание на глав¬
ното изречение. Казах му да напусне, което много
го засегна. О Конго я да с; който и да било — ня¬
кой, безразлично кой. [Вж. също когото,
комуто)
кок м. Женска коса, навита като топка отгоре или от¬
зад на главата, [фр.]
кока ж. Тропически южноамерикански храст, чиито
листа съдържат кокаин и други алкалоиди,
НгуШгохуюп соса. [исп. <амер.]
кокаин м. Алкалоид, който сс съдържа в листата на
коката, има възбудителни и упойни свойства и сс
употребява като наркотик и болкоуспокоявашо
средство в медицината, [исп.]
кокаинйзъм м. книж. Болезнено влечение, пристрас¬
тяване към употреба на кокаин.	*
кокаинов прил. Който се отнася до кокаин. Кокйшюв
храст.
кока-кола ж. Вид тонизиращо безалкохолно питие,
[англ.]
кдкал м. 1. Кост. 2. прен. Материална облага или ра¬
бота, служба за леко и охолно преживяване. Доко¬
пах голям кокал. Отнеха му кокала. Тлъст кокал.
О Глозгам (гриза) кокалите на някого —
одумвам някого, злословя по нечий адрсс. Ножът
с опрял (допрял) до кокала — положението е ста¬
нало нетърпимо, [нгр,]
кокалса прил. Който сс отнася до кокал, направен от
кокал; костсн. Кокалена дръжка.
кокалест прил. Който е с големи, сдри, яки кокали.
Тя беше около шестдесетгодишна жена, висока, ко¬
калеста. Ваз.
кбкалчс ср. 1. Умал. от к о х а л. ?. разг, Глсзсн на
крака. 3. диал. А шик за игра.
кокарда ж. Малък знак от метал, кожа или плат с
националните цветове, който сс носи отпред на
шапка от военни и граждански лица. [фр.]
кокСтен прил. 1. Гиздав, хубав, спретнат. Кокетна ви¬
ла. 2. Който се стреми да сс хареса; кокетлив,
кокетирам нсв. нпрх. Кокетиича.
кок&гка ж. Жена, която чрсз поведението, проявите,
постъпките или облеклото си сс стрсми да се ха¬
реса на мъжете, [фр.]	.
кокетлив прил. Който проявява кокетство; кокетен,
кокетливост ж. Поведение, държане на кокетлив,
кок^пшча нсв. нпрх. 1. За жена — държа се като кокет¬
ка. 2. прен. Излагам на показ нсщо като свое дос¬
тойнство с цел да възбудя интереса на околните,
кокетство ср. Качество на кокетен, поведение, държа¬
не или проява на кокетка.
кокили мн. Два пръта с разклонения или прибавени
стъпала за краката, за да се ходи на известна ви¬
сочина от земята във вода или кал; щулци.
кокиче ср. Най-ранното нашенско пролетно цвете с
бели звънчсвидни цветове, Оа1ап1Ки$ гпуаНз,
кокйчсв прил. Който се отнася до кокиче. Кокичева
луковица.
кокячка ж. диал, Костилка, [от гр]
коклюш м. Магарешка кашлица, [фр .]
коколя сс нсв. нпрх., диал. Пуля сс, коноря се.
кокона ж. Госпожа, господарка, докарана жсна
(обикн. в ироничен, подигравателен смисъл). Очи
па икона, акъл на кокона.

кокорчя се нсв. нпрх. разг. !· Перя се, разперям се,
надувам се. Кок арии се като пуяк. 2. Г ордея се, пъ¬
ча се, показвам се; ■ кокоря се. Той обича да се ко¬
* корчи пред момите. ♦
кокоря се нсв. -нпрх. 1. Пуля се, блещя се. 2. Кокорчн
се. .
кокосов прил. О Кокосова палми — тропическо дър¬
во, Сосок пшлГегн. Кокосов орех — плод на коко¬
совата палма. Кокосово масло — маоло от кокосо¬
вия орех. [от исп.]
кокотка ж. Жена с леко поведение, развратна жена.
Юр-]	,
кокошИр м. й кокошарка ж. 1. Човек, който отглежда
или продава кокошки. 2. Кокошкар,
кокошарник м. Помещение за отглеждане на кокош¬
ки.
кокоши прил. Който се отнася до кокошка, който е от .
или на кокошка. Кокоши яйца. Кокоша мас. Кокоша
болест. О Кокоша слепота — недостатък на зрени¬
ето, слабо виждане привечер; кокошничавост. Ко¬
коша тръп — вид брадавица. Ял е кокоши крак —
не може да пази тайна.
' кокошйиец м. и кокошинка ж. Подобно на бълха па¬
разитно животно по кокошки и други домашни и
* диви птици, Мепороп раШбшп; кокоша въшка,
кокошка ж. 1. Най-разпространената по нас домаш¬
на птица, Ga111nH. Чуждата кокошка по-едри яйца
, снася. Поел. 2. прен. разг. пренебр. [Глупава] жена.
. 3. диал. Орехова ядка, извадена цяла. 4. диал. Съб¬
рани накуп краищата на петте пръста на ръката.
Студено ми е, та не мога да направя кокошка. О В
тоя дом кокошка пее — жената заповядва и се на¬
лага, Дива кокошка — а Птица лещарка, б. Птица
фазан. Като мокра кокошка разг. шег. — жалък, с
жалък вид. Лягам сн с кокошките — много рано,
щом се мръкне.
кокошкар м. и кокошкарка ж. презр. I. Който краде
кокошки или изобщо дребни неща, занимава се е
дребни кражби. 2. Страхливец, бъзльо. Вие не сте.
юнаци, а кокошкари.
кокошкарски прил. Който се отнася до кокошкар,
кокошкарство ср. презр. Поведение шш проява на ко¬
кошкар,
кокошничав прил. Които страда от кокоша слепота,
кокошничавост ж. Кокоша слепота,
кокошов прил. Обикн. като същ. кок0шови ми. спец.
— разред птици с къси криле, към който принадле¬
жи домашната кокошка, а също фазани, глухари,
яребици и др.
кокс м. Твърдо въглеродно вещество, което се добива
от черни каменни въглища, торф и др. и се изпол¬
зва за гориво, [нем., англ.] »
кокснги з м. Вид глухарче, което в корените си съдър¬
жа каучук, [рус. < тюрк.]
коксов прил. Който сс отнася до кокс. Коксови пещи.
Коксово производство. Коксов газ.
коксувам псе. прх. Превръщам каменни въглища, ,
торф или нефтени остатъци в кокс. Не всички въг¬
лища се коксуват,
коктёйл м. 1, Питие от прясно смесени спиртни на¬
. питки с добавяне на захар, подправки, плодове и
др. 2 Вид прием, тържество или приятелско съби¬
ране с поднасяне на закуски и напитки. 3. прен.
Пъстра смесица, [англ.]
кол м. 1. Право, заострено откъм единия край дърво
за забиване в земята. 2. Забито в земята дърво със
заострен връх, на каквото някога са набивали хора
колар 369
за наказание. Тоз хайдутин, що го любиш, на кол
утре да го видиш·. Бот. О Не ще побия кол - няма
да живея вечно. Нямам побит кол ]в земята] -— ня¬
мам никакъв имот. Хора от кол и въже*,
кола ж. (и мн.) 1. Превозно средство с колелета. Вол¬
ски кола. Впрягай колстиг да вървим. 2. само ж. Мо¬
торно превозно средство на четири колелета; авто¬
мобил, Лека кола. Товарна кола. Пътувахме с кола.
3.	Товар колкото кара една кола. Купихме две кола
\ дърва. Събра се две коли багаж. 4. като соб. Колата
— съзвездие Голямата или Малката мечка.
кола1 ж. Част от книга, образувана при сгъване на
лист печатарска хартия, върху който са отпечатани
4,	8, 16, 32 н т.н. страници. Печатна кола. В книга¬
та липсва една кола. Книгата е от 20 колИ. О Ав¬
торска коля — текст от 20 000 печатни знака иля
12 стандартни машинописни страници, [гр.]
кола2 ж. 1. Скорбяла на бучки или на прах, употре¬
бявана за гладене на дрехи и за лепило. 2. Лепило
от скорбяла, [гр.]	1
колабйрам нсв. и св.^ нпрх. 1. мед. Припадам, загуб¬
вам съзнание поради внезапно смущение в кръво¬
обращението, загуба на кръв и др. 2. прен. Падам,
пропадам, срутвам се, сгромолясвам се. [от лат.]
колабор&тор м. и колаборОторка ж. книж. Сътруд¬
ник, обикн. в лабораторна, научна или книжовна
работа, [лат.]
колаборацконнзъм м. книж. Поведение или проява на
колаборационист, сътрудничество с окупаторите на
собствената страна.
колаборационист м. книж. Помощник и сътрудник на
окупаторите на родината; изменник, [лат.]
колабораднонйсткн прил. книж. Който се отнася до ’
калаборационист и колаборациойизъм.
колабораиия ж. книж. Сътрудничество, задружна ра¬
бота, обикн. в областта на науката,
колаген м. спец. Белтъчно вещество, което съставя ос¬
новата на съединителната тъкан у животните, [от гр.]
колагёнен и колагёнов прил. Който се отнася до кола¬
ген, Колагенови влакна. Колагенен крем.
колаж ' м. спец. 1. В изобразителното изкуство и фо¬
тографията — техника, която се състои в полепва¬
не, наслагване върху някаква основа на различни
по цвят и фактура материали. 2, Картина, компо¬
зиция, художествено произведение, създадено по
този начин, [фр.]
колИй м. разг. Ннчин на постъпване зн успешно из¬
вършване на нещо, за разрешаване ни някакъв
проблем; способ, средство, леснотия. На тази ра¬
бота аз знам какъв е колаят. Ще му намерим колая.
[тур.]	*	,
колак м. Кравай, колач!
колан м. Кожена шш други здрава ивица за описване, ’
стягане или за украса; ремък, пренаеха. О Стягам
|сн] колана — намалявам яденето, не си дояждам,
правя икономия ни храни, [тур.]
кблапс м. 1. мед. Внезапно припадане, загубване ни
съзнание поради смущение в кръвообращението,
загуби ни кръв и др. 2. прен. Падине, пропадане,
срутване, сгромолясване. [лат.]
колИр м. 1. Човек, който кири пътници мли стока с
коли, който работи с кола; каруцар, файтонджия.
2. Занняттпи, ккотт праав или поораив (авосск) пко
ли.	·
Ъми преси тъягонен речник

370 коларница
коларница ж. Работилница за (волски) коли.
коларски прил. 1. Който се отнася до колар или при -
надлежи на колар. Коларски сечива. 2. Който се от¬
нася до (волски) кола или е предназначен за кола.
Коларски път. .	'
коларство ср. Занятие, поминък на колар.
коластра ж. Първото мляко, гъста жълтеникава мле¬
коподобна течност, която отделят млечните жлези
на бозайниците и жената в края на бременността и
през първите дни след раждането. [от лат.]
колан1 м. Специален обреден хляб, който се меси за
празници и други случаи; кравай, погача, колак.
колан2 м. Човек, който коли добитък за месо,
колба ж. Кълбовидна огнеупорна стъкленица за хи¬
мически опити, [нем.]
колбас вж. колбаси.
колбасар м. и колбасарка ж. Човек, който прави или
продава колбаси.
колбасарница ж. 1. Работилница, фабрика за колбаси.
2. Магазин за колбаси.
колбасарски прил. Който се отнася до колбасар. Кол¬
басарски магазин.
колбасен прил:. Който се отнася до колбас, колбаси,
колбаси ми. (колбас м. и колбаса ж.) Месни изделия
като салам, шунка, луканка и под. [рус.]
колбасница ж. Продавшща на колбаси; колбасарни¬
ца.
колебание ср. Действие, поведение или състояние по 1
гл. к о л е б а я се. Проява на колебание, Тем¬
пературни колебания, [рус.]
колебая се псе. ппрх. 1. Проявявам нерешителност, не
съм в състояние да взема решение, да направя из¬
бор между две или повече възможни действия; дво¬
умя се. Гой се колебаеше още да приеме ли предло¬
жението. 2. За цени, температура и др. — движа
се между определени граници. Температурата му
се колебае от 36 до 39 градуса. 3. За махало, стрел¬
ка и др. — движа сс насам-натам. [рус.]
колеблив прил. 1. Който се колебае или се двоуми;
несмел, нерешителен, неустаноэен. 2. Който съдър¬
жа или изразява колебание, ’
колеблнвост ж. Качество на колеблив човек; нереши¬
телност, неустановеност.
колёга м. (и ж.) и колёжка ж! Другар по работа,
служба, занятие, учение, [лаг.]
колегиален прил. Който съществува, става, извършва
се между колеги или е присъщ, задължителен за ко¬
леги. Колегиални отношения. Колегиална постъпка.
Колегиална етика.
колегиалност ж. Отношение на другарство, взаимно
зачитане и уважение между колеги,
колегиум м. и колегия ж. събир. 1. Група лица, обра¬
зуващи някакъв административен, съвещателен шга
разпоредителен орган, изпълняващи определена об¬
ща работа. Адвокатска колегия. Редакционна коле¬
гия. Учителска колегия. Решение на колегиума на
министерството. 2. Всички избиратели в дадена
административна единица. Избирателна колегия.
[лат.]
Кбдеда ж. Народно название на християнския праз¬
ник Рождество Христово (25 декември), свързан и
с много обичаи, вярвания и пожелания за благо¬
денствие през настъпващата година; Божич. Чести¬
та Коледа! О Дядо Коледа — в детските предста¬
ви и вярвания: човек, който на Бъдни вечер разнася
подаръци на децата.
коледар м. Момък, конто заедно с другари ходи на
Коледа от къща на къща, пее коледни песни и казва
благословии, за което стопаните го даряват,
коледареки прил.. Който се отнася до коледар. Коле-
дарска дружина. Коледарски песни.
коледен прил. Който се отнася до Коледа, Коледни
обичаи. Коледна трапеза.	я
коледувам нсв. нпрх. Участвам в коледарска дружина,
която спохожда на Коледа стопаните, пее песни и
казва благословии.
коледуване ср. Действие по гл. коледу^вам;
един от народните коледни обичаи,
колеж м. Средно или виеше учебно заведение в някои
западноевропейски страни, в Америка и др. [фр.]
колежашнн м. и колежанка ж. Възпитаник на колеж,
колежка вж. колега.
колектив м. Група лица, свързани с обща работа. Ав¬
торски колектив. Работнически колектив. [лат.]
колективен прил. Който сс отнася до колектив или
който е съставен, образуван, изработен от колек¬
тив, от много лица; задружен, общ. Колективен ’
труд. Колективен трудов договор.
колективизация ж. Обединяване в колективи; колек-
тивизиране. Колективизация на селското стопанст¬
во.	.
колектнвизнрам нсв. и св., прх. Обединявам в колек¬
тиви, подчинявам на колективен принцип на рабо¬
та.
колектяяизъм м. Принцип на колективност, колектив¬
но начало на труд, владение и др.
колективйст м. и колективйстка ж. Който приема и
работи за приложението на колективи ма.
колективност ж. Качество на колективен; задруж-
ност, сборност, общност. Колективност на труда.
колектор м. спец. I. Широк главен канал или вмести¬
лище за събиране и отвеждане на водите от кана¬
лизация, отводнявани площи д др. 2. Част от елек¬
трически генератор, която превръща променливия
ток в прав. 3, Събирач на природонаучни обекти
(минерали, растения, животни.) [лат.]
колекторен прил. Който се отнася до колектор. Колек¬
торна машина.
колекционер м. и колекционёрка ж. книж. Лице, кое¬
то събира, подрежда и пази ценни и редки предме¬
ти; събирач. Колекционер на картини. [от лат.]
колекционерски прил. Който се отнася до колекцио¬
нер. Колекционерска страст.
колекционёрегво ср: Страст към колекциониране, дей¬
ност, занимание на колекционер,
колекционирам псе. и се., прх. Събирам, подреждам и
пазя редки и ценни предмети (като любимо зани-
( манис, за развлечение или за изучаване, изследва¬
не). Колекционирам пощенски марки.
колСкция ж. Сбнрка от някакви, обикн. редки и ценни
еднородни предмети. Колекция от марки. Колекция
от стари оръжия. [лат.]
колелб ср. 1. Приспособление, устройство с кръгла
форма, което е нагласено да се върти около мина- „
ваща през центъра му ос и се използва за улесня¬
ване движението на превозни средства, в машини и
др. Зъбчато колело. Колело на каруца. 2. разг. Вело¬
сипед. 3. Окръжност, кръг. Децата насядаха на по¬
ляната на колело. О Виенско* колело. Грънчарско*
колело. Пето колело — твърде малко полезен член,
излишен човек. .

колендро и колендро ср. Тревисто полско растение с
неприятна миризма, ВТога radians. [гр.]
коленен Прил. от к о л я н о. Коленна става. Коле¬
нен рефлекс.
коленича нсв. и се., нпрх. Заставам на колене,
коленонреклбнен прил. Който става, извършва се или
с свързан с падане на колене пред някого; смирен,
почтителен, унизителен. Коленопреклонна молба.
коленопреклоино Нарч. отколенопрекло-
н е н; смирено, почтително, унизително, робски,
коленце ср. 1, Умал. от к о л я н о. 1 Пръстеновид¬
но надебсление по стъблото на някои растения; въ¬
зел,
коленчат прил. спец. За ос, лост, тръба и пр. — който
е извит, с форма на коляно,
коленчест прил. Който има коленца (във 2 зная.). Ко-
леннесто стъбло. Коленчеста тръба.
колесар м. и колесарка ж. Кола с две колела; колес-
кнк. О Предна колесарка — предница, предна част
на кола с двете предни колела. .Задна колесарка —
задната част на кола.
колесник м. 1, диал. Колесар. 2. спец. Приспособле¬
ние, конструкции с колелета за излитане и кацане
на самолет.
колесница ж. 1. Особена кола у древните гърци и
римляни за битки, надбягвания и пр. 2. Колесник*
колесар, колесарка.
колет м. Вързоп, пакет, който се изпраща по пощата.
Пощенски колет. Получавам колет, [от фр.]
колетен прил. Който се отнася до колет. Колетна ек¬
спедиция. Колетна пратка.
колец м. Кол.
колиба ж. 1, Заслон, подслон от пръти, вършини, шу¬
ма и под., обикя. в лозе, града на и др. 2. Малка
проста къща, направена от лек материал. Разтуря
къща, прави колиба. 3. само мн. Населено място от
пръснати на далечни разстояния една от друга от¬
делни къщи шш малки групи от къщи в планинс¬
ките краиша на България.
кол^ар^н м. и колнбарка ж. 1. Жител на населено
място колиби. 2. Човек, който живее в колиба,
колибарски прил. Който се отнася до колибар. Коли-
барски живот.
колибри ср. (и мн.) Най-дребната, разпространена
главно в Южна Америка (тропическа) бързолетна
птица с пъстри пера и тънка дълга човка, ТгосЬйиа.
[исп. < амер.]
коливо ср. диал. Варено жито за помен на умрели.
<> Ще хапна и о? неговото коливо — ще дочакам
да го видя мъртъв, [гр.]
колие ср. Огърлица, [фр.]	.
колИзия ж. книж. Стълкновение, сблъскване на про¬
тивоположни сили, стремежи, интереси. Социални и
нравствени колизии, [лат.]
колики мн. (кдлика ж.) 1. Остри болки, бодежи в ко¬
ремната област. 2. Силна, остра коремна болка при
кърмачета, предизвикана обикн. от натрупване на
газове в стомаха и червата, [гр,]
колит л*. спец, Възпаление на дебелото черво- [гр .]
количествен прил. Който се отнася до количество. Ко¬
личествен анализ. Количествена разлика. Количест¬
вени изменения. -
количество ср. 1. спец. Категория, която отразява
свойството на пешата да бъд$т измервани, харак¬
теризира предметите и явленията от гледна точка
на величина, обем, число. 2, Величина, брой, раз¬
мер. Голямо количество гласове. Незначително ко¬
.	колониален^ 371
личество земя. Не е тожова важно количеството,
колкото качеството.
количка ж. Малка кола за превозване на товари, ка¬
рана обикн. с ръце. Изкарах петдесет колички
пръст.
количкйр м. 1. Човек, който работи с количка. 2. Ам¬
булантен продавач с количка,
ко.ткав, коткана, кблкаво, мн. колкавн мест. разг.
Колчав.
колко нарч. 1. Какво количество, какъв брой. Колко
. пари искаш? Не знам на колко години е. 2. С каква
сила, в каква степен, размер. Колко съм го.молил,
но не дава! Колко е дълбок този вир? Не мога да ти
кажа колко време гце се забавя. 3. като сз. Колкото.
Донеси колко можеш. О Колко-годе — поне мал¬
ко, но да не е никак; що-годе.
колкото нарч.-сз. В такова количество, брой, степен,
размер и т.п., за каквото е ставало, става или ще
става дума, Донесох колкото ми поръчахте. Колко¬
то повече работиш, толкова пд майстор ставаш,
коловоз м. 1. Улей, бразда в пътя. направена от ко¬
. делата на кола. 2. Път, по който може да минат
: кола;· коларски път. 3. Релсов път, железопътна ли¬
ния, обикн. в района на гара. Влакът ще спре на
втория коловоз, 4. диал. Растение гръмотрьн.
колода ж. Пълно тесте карти за игра. [рус.]
колодр^м м. Спортно съоръжение, стадион с писта за
колоездачни надбягвания, състезания,
колоездач м. и колоездачна ж. 1. Лице, което язди,
кара, вози се на колело; велосипедист. 2. стесн.
Спортист, който се занимава е колоездене,
колоездачен прил. Който се отнася до колоездач
(главно във 2 знач.), Колоездачно надбягване.
колоездене ср. Вид спорт, надбягване с велосипеди,
колоИд м. спец. Вещество, високодисперсна система
от дребни частици в единна среда, които не се ута¬
яват бързо и не се пропускат от животинските н
растителните ципи, мембрани, [гр.]*
колоиден Прил. от колоид, Колоидна химия.
О Колоиден разтвор; колоидна система — колоид,
колоквиум м, книж. 1. Предварителен университетски
изпит във ввд на разговор, беседа между професор
и студент. 2. Научно събрание с обсъждане на док¬
лади по определена тема, [лат.]
колона ж. 1. архит. Цилиндиричен стълб с основа и
капител. Египетска колона. 2. Стълбеп от напечата¬
ни редове във вестник, списание или книга. 3, Вид
строй, при който войници, ученици, спортисти и пр.
се нареждат един след друг, Стройте се в колона
по двама. Партизанска колона. О Пета колона —
привърженици и агенти ва врага в собствената
страна, [фр.]
колонада ж. 1. Редица колони в преддверие или в за¬
ла, храм и т,н. 2. Коридор или алея, образувана от
колони, [от фр.]
колониал м. остар. 1. събир. Стоки, внесени от коло¬
ниите (в 1 знач.), особено от тропическите страни
(какао, кафе, чай, подправки и др,), както и бакал¬
ски стоки изобшо (захар, ориз, сапун и т.н.). 2. Ма¬
газин с такива стоки.
колониален* прил. Който се отнася до колония (в 1
знач.). Колониална политика. Колониални войски.
Колониални владения.
колониален2 прил. остар. Който се отнася до коло-

3ΊΊ колонизатор
ниал. Колониални стоки. Колониален магазин. ♦
колоиизатор м. 1. Който завоюва чужда страна или
област и я превръща в свое владение, колония. 2.
Който се заселва или организира заселване на хора
в чужди или пустеещи земи, който създава коло¬
ния.
калоннз&горски при а. Който се отнася до колониза¬
тор. Колонизаторска политика.
колонизация ж. 1. Насилствено завоюване и превръ¬
щане на чужда страна в колония. 2. Създаване на
колония, заселване на хора в завоювана чужда
страна или в пустеещи земи.
колопнзирам нсв. и се., прх. 1. Насилствено завоювам
и превръщам в колония чужда страна или област.
2. Създавани к окюшни.засайтам се шшорганизирара
, заселване на хора в завоювана страна или в пусте¬
ещи земи.	4
колонист м. и колонистка ж. I. Преселници, засел¬
ници в завоювана страна или в пустеещи земи.
Първите колониста в Канада са французи, 2. Човек,
който почива в летовище, в лятна колония,
колония ж. 1. Област или страна, завоювана, завла¬
дяна и експлоатирана от друга държава. 2. Грула,
съвкупност, множество от хора, които са се засели¬
ли в друга сграна, област, град. Чешката колония
в София е мъюбройна. 3. Летовище за деца, учени¬
ци и др., както и самите летуващи; почивна стан¬
ция. [лат.]	*
колорадски прил. О Колсрадски бръмбар :— дребно
насекомо на жълти и черни ивици, вредител по кар-
тофовите растения, Ьср^Пагва бесетй1пеа(а. [англ.
от соб,]
колоратура ж. спец. Звукова украса, извивка па во¬
кална партия или песен, [лат.]
колоратурен прил. Който е свързан с колоратури или
има качества и е предназначен за изпълнение на ко-
лорат-ури. Колоратурно сопрана.
колорист м. и колорйстка ж. Живописец, който добре
смесва и използва боите.
колорит м. 1. . спец. Общ характер на съчетаване на
цветовете, багрите в произведение на изобразител¬
ните· изкуства (картина, цветна графика, рисунка и
др.). 2. Цялостно своеобразие, съвкупност от осо¬
беностите на епоха, местност и др. Национален ко¬
лорит пи българската литература. 3. прен. Живо¬
писност в литературен стил. [лат.]
колоритен прил. 1. Който с богато обагрен, с майс-
' торско използване на боите. 2. прен. Живописен,
картинен, ярък (за стил, поетично изображение).
Колоритна реч. 3. прен. разг. Интересен, странен.
Колоритна личност.
колорйгност ж. Качество на колоритен; обагреност,
живописност, картииносг.
колос м. Някой или нещо с огромни размери, с изк¬
лючително значение, значимост (по името на нспо-
лннската бронзова статуя на древногръцкия бог
Аполон, издигната на о. Родос), [от гр.)
колосален прил. Който е с необикновено големи раз¬
мери; великански, исполински, гигантски. Колоса¬
лен успех. Колосални промени.
колосиям леи., колосам се. прх. Гладя яки, маншети,
ризи и др., натопени в кола, та след изглаждането
да станат корави. > > Колосана яка.
колофон м. Полупрозрачно жълто до жълтокафяво
крехко вещество, получено при дестилация на смо¬
ла ст иглолистни дървета, с което се натриват лъ¬
кове на струнни инструменти, [гр.]
колхоз м. Колективно селскостопанско предприятие в
Съветския съюз. [рус.]
колхозен прил. Който ее отнася до колхоз.
колхозник м. и колхозника ж. Член на колхоз,
колца ми. разг. I. Умал. от к о л а. 2. Детска играчка
във вид па кола.
колцина мест. Въпросително мест. за питане относно
броя на мъже или мъже и жени: колко души. Кол¬
цина познават пътя? Колцина от присъстващите са
служши войници? Колцина учени има в комисията?
кблчав, колчава, колчаво, мн. к0лчавн, мест. разг. I.
Въпросително мест. за питане относно размера, го¬
лемината на нещо; колко голям. Кончав син имаш?
Колчава ти е заплатата? 2. Във заклинателно из¬
речение — за израз на учудване, недоумение от раз¬
мера, големината на нещо. Я, колчав бръмбар! 3.
като сз. Въвежда подчинено допълнително или оп¬
ределително изречение. Попитай го колчава му е
заплатата.
колчан м. [Някогашна] чанта или кутия за стрели, но¬
сена закачена през рамо; стрелник. [рус. <тюрк.]
кйлчем нарч.-сз. разг. Винаги когато, колкото пъти.
Колчем тук самичък влезна, сладки мисли ме увли¬
чат. Ваз, Колчем те потърся у вас, все те няма.
коля нсв, прх. Прерязвам гърлото или отрязвам гла¬
вата на животно или човек. На Гергьовден се коли
агне. О Аз кола, аз беся — аз съм пълен господар,
от мене зависи всичко, имам власт да направя
всичко.
колОно ср. 1. Ставата на крака, дето се съединява пи¬
щялът с бедрото. 2. прен. Произход, поколение,
род, влака. Тя не е от благородно коляно. Ваз. 3.
Чупка, извивка под прав ъгъл във водопроводни и
други тръби или технически детайл с такава форма.
4.	Чучка в стъблото на растение (ет рода на хво¬
щовите и др.). О До девето* коляно гоня,
преследвам. Доеглукът* ми е на коляно,
колинов Прил. от к о л я н о. О Колянов вал техн.
- вал, който има няколко колена [в 3 знач,).
кома ж. мед. Състояние на пълно безсъзнание с про¬
дължителна трайност, [гр.]
комай нарч. диал. Почти, приблизително, май, като
че, като че ли. Комай имаш право.
команда ж. 1. Кратка устна заповед с установена
форма, обикн. за изпълнение от войници. Даде се
команда за стрелба. При команда „Мирно!“ всички
застават неподвижно. 2. Управление, командване.
Под чия команда са тези хора? 3. Малка войскова
част, поделение със специално предназначение. 4.
Група от хора, компания. Боса* команда. Разпасана
команда. < Пожарна команда — служба за гасене
на пожари [фр. ]	<
командаря нсв. прх. прост. Командвам, ръководя,
разпореждам се.
команден прил. Който се отнася до команда. Коман¬
ден пункт. Командно място. Команден състав на
войската.
командир м. Началник на войскова част или на друга
група от хора. ·	‘
командировам нсв. и се., прх. Изпращам длъжностно
лице по служебна· работа, обикн. в друго селище
или друга страна,	,
командировка .*?, 1. Изпращане на длъжностно лице
за изпълнение на служебна работа, обнкн. в друго

L
селище или друга страна. 2. Служебна работа, чи-
, ето изпълнение е свързано с пътуване в друго сели-
I ще или страна. Получих командировка. 3. Пътуване
1 в друго селище или страна за изпълнение на слу-
f жебна работа. Отивам в командировка.
. командировъчен прил.. 1. Който се отнася до команди¬
ровка. Командировъчна заповед. Командировъчни па-
^и. 2. като същ. командироиаши мп. Пари, които се
дават за път, храна и квартира по време на коман-
’ дировка.
командирски прил. Който се отнася до командир. Ко¬
мандирска длъжност.	,
командитен прил. спец. <С Командитно дружество —
сдружение, при което част от съдружниците отго¬
варят неограничено, а другите само в рамките на
внесения от тях капитал, [фр.]
командосн мн. (командос м.) Членове на малки бойни
отреди със специално предназначение (десантни,
разузнавателни, за борба с тероризма и др.).
[аитл. <исп.]
команд)у|вам псе. 1. нпрх. Давам команда, заповяд¬
вам гласно. 2. прх. Стоя начело като командир на
войскова единица. Той командва батарея.) 3. прх.
Заповядвам, разпореждам се, налагам се на други.
Него никой не може да го командва.	♦
комаид|у|вапе ср. 1. Действие по гл. к о м а н -
д [у] в а м. 2. Главно ръководство, генерален щаб
на въоръжените' сили на една държава или на голя¬
ма военна единица. Нашето командване имало све¬
дения, че противникът ще започне оттегляне.
комар1 м. Дребно хапливо двукрило насекомо с тън¬
ки дълги крака, Си1ех. Малариен комар (АпорИе^).
комар2 м. Игра с карти, зарове, рулетка и др., при
която се залагат пари и успехът не зависи от уме¬
нието на играча, а само от случайността, [ар. > тур.]
комарджййннца ж. Заведение, където се играе комар.
То не бяха кафенета, а същински ком ардж ийници!
комарджяйски прил. Който се отнася до комарджия.
комарджйн м. и комарджййка ж. Чонек, който играе
на комар.
комасацибнен прил. Който се отнася до комасация,
Комасщионен план.
комасация ж. спец. Групиране й разпределяне на пол- *
ските имоти на дадено село така, че земята на един
■ооственик да бъде събрана на едно място, [лат.|
комясярам нсв. й св., прх. Правя комасация.
комйт м. Вьзголям къс хляб. Изядох цял комат, та
не съм гладен, [нгр.|
комбайн м. 1. Земеделска машина, която едновремен¬
но жъне я вършее или събира царевица, слънчог¬
лед, цвекло и др. 2. Сложна машина, машинен аг¬
регат, който извършва работата на няколко
машини едновременно. [англ.|
комбайнер м. и комбайиерка ж. Лице, което управля¬
ва комбайн, работи с комбайн (главно в | знач.).
кСмСн ср. (и като прил.) Вид лек пътнически автомо¬
бил с багажник вътре, зад задната седалка. ^съкр.
от комбинация]
комбина ж. жарг. разг. Комбинация (във 2 знач.).
комСяибт м. Комбинирано индустриално предприя¬
тие, къдсто продуктите от един отдел служат като
суровина или полуфабрикат в друг отдел, [лат.|
комСиивтор м. Лице, което (умее да) прави комбина¬
ции (във 2 знач.). [нем., рус. < от лат.|
комбинаторен прил. ез. Който зависи от дистрибуция¬
та, взаимното разположение на езиковите елемен¬
ти. Комбиниторпц звукови промени.
комерчески 373
комбинациолен прил. Който се отнася до комбинация,
комбинация ж. 1. Съединение, съчетание на еднород¬
ни или разнородни предмети, неша, елементи, пос¬
тавени в известен ред. Комбинацията от тези цве¬
тове е много сполучлива. 2. прен. Предварителни
съображения, сметки, планове и действия за извър¬
шване, осъществяване на нещо, [лат.|
комбипезйн м. 1. Долна женска дреха, обикн. пристег¬
ната в кръста, та замества елече и фуста. 2. Работ¬
на дреха за шофьори, механици и др., която пред¬
ставлява комбинация от горна част и панталон.
(Фр·]
комбинирам нсв. и св., прх. 1. Съчетавам, съединявам,
свързвам няколко неща в едно. 2. прен..Съобразя¬
вам, правя план. кроя.
комедиант м. и комедиантка ж. 1. Актьор, конто иг¬
рае комични ропи или изобщо роля в комедия; ко¬
мик, смешник. 2. прен. Човек, който е неискрен към
другите, който се преструва; лицемер,
комедия ж. 1. Драматически произведение е весел сю¬
жет, в което се изобразяват смешните страни на
бита и на хората, осмиват се техните недостатъци»
2. прен. Нещо смешно, забаввго. Станн псочакваан
една комедия. 3. прен. Преструвка, превземка, до¬
карване. Не прави комедии! О Комедия дел арте;
комедия ва маските — народен драматичен театър
в Италия през XVI—XVIII в. с постоянни герои,
•[rpj ,
комендант м. 1, Офицер, който командва войските
на укрепено място иди селище във време ва война:
2. Офицеи.ко ίττο сс грижизи редр и ди ахигошнаин
па военни части и селище, за гарнизонната служба,
караулите и т.н. [фр. >рус.|
комендантски прил. Който се отнася до комендант
или до комендантство. Комендантски органи. Ко¬
мендантски час.
комендантство ср. 1. Учреждение, възглавявано от ко¬
мендант (във 2 знач.). 2. Служба на комендант, ко¬
мендантски пост. 3. Седалище на комендант (във 2
знач.) и неговите органи,
комендатура ж. Комендантство, [от нем.> рус.|
коментар м. Обяснителни бележки, сCясйCйис, тълку¬
ване на нешо (текст, събитие и др.). Прави комен¬
тар на събитията през седмицата. Текстът на пис¬
мото не се нуждае от коментар. [ла'^
коментарии мп. 1. Пояснения, тълкувания. 2, Разиск¬
вания.	.
коментатор м. и кnмсйсаmсрка ж. Лице, което обяс¬
нява текст на научно нли художествено произведе¬
ние, закон и др. или коментира, прави преценка в
печата, по радиото или телевизията на политичес¬
ки, културни и други събития. Спортен комента¬
тор.
ксмснтассрски прил. Който се отнася до коментатор,
коментирам нсв. и св., прх, Обяснявам, тълкувам текст
на художествено или научно произведение, закон и
т.н. или обсъждам, правя преценка на политически,
културни и др. факти и събития,
комерсиален прил. книж. Който се отнася до търго¬
вия,' свързан е с търговия или е насочен към полу¬
чаване на печалба; комерчески, търговски, [ос фр.|
комерчески прил. книж. Търговски, спекулантсх^ спе¬
кулативен. Не се занимавам с комерчески сделки, [от
лат.) *

374 комета
♦
комета ж. Небесно тяло, което има вид на мъглява
звезда и светлинна ивица във вид на опашка, движи
се по много издължена елиптична орбита и се по¬
явява много рядко на небосклона; опашата звезда,
Халеева комета, [гр,]
комИзъм м. книж. Комична, смешна страна на нещо.
Тя не долавяше комизма на положението. [от гр ]
комИк м. и комичка ж. 1. Писател, автор на комедии,
2. Актьор, комуто се удават, който играе комични
роли. 3· Смешник. Иванов е голям комик и ще ни
разсмива, [от гр.]
комикс м. Малка книжка с поредица от рисунки и
кратки текстове, образуващи свързан разказ, [англ.]
комин м. 1. Отвор, канал в стените на жилище от ог¬
нището 'нагоре, през който излиза димът. Трябваше
да се прочисти коминът. 2. Издадената над покрива
, част от такъв канал. Коминът се е съборил от зе¬
метресението.
комниочистач м. Човек, члйто занаят, работа е да
чисти комини. Черен като комипочистач.
коминочистачен и коминочистгячески нрил. Които се
отнася до коминочистач.	‘
Коминтерн м. Комунистически интернационал. ι
комисар м. и комнеарка ж. 1. Общински или държа¬
вен чиновник при някои служби, главно по снабдя¬
ването. 2. В Съветския съюз — ръководно лице с
обществено-политически, административни и др. .
функции. О Военен комисар — политически ръко¬
водител на войскова част в Съветската армия. На¬
роден комисар — член на правителството в Съвет¬
ския съюз (до 1946). [лат.]
комисариат м. Учреждение, начело на което стои ко¬
мисар. [фр. <лат.[
коммсарски нрил. Който се Отнася до комисар. Коми-
сарски органи.
комисарство ср. 1. Комисариат. 2. Служба, работа,
дейност на комисар.	(
комнсиона ж. Възнаграждение за услуга с посредни¬
чество при някаква работа, сделка, главно търгов¬
ска; комисионна. Ако ми намериш сериозен купуван.
ще получиш 5% комисиона. [фр. <от лат.]
комисионен прил. 1. Който сс отнася до. комясиона.
Комисионна продажба. Комисионна търговия. 2. ка¬
то същ. комисионна ж. Комисиона.
комисионер м. и комиснонерка ж. Посредник (лице
или фирма) в търговски или други сделки, на който
се плаща комясиона.
комнснонерски прил. Който се отнася до комисионер.
Комисиоперско възнаграждение.
комисионерство ср. Работа, занятие на комисионер,
комисии ж. Няколко човека, избрани или назначени
да извършат съвместно някаква работа. Изпитна
комисия. Парламентарна комисия. [лат.]
комИта м. 1. Участник в българското националноос-
вободителио революционно движение през турско¬
то робство; комитаджия. 2. разш. Въстаник, бун¬
товник. [от нт.]
комйтаджммски прил. Който се отнася до комита¬
джия.
комйгаджнйспю ср. Дейност на комита; комитаджи-
лък.
комитаджил м м. Комитаджийство, Това писмо мири¬
ше на комитаджияък. Ваз,-
комигаджия м. и комятаджийка ж. Комита,
комитет м. Колективен орган, изпълняващ някаква
държавна или обществена ръководна работа. Бла¬
готворителен комитет. Революционен комитет.
Изпълнителен комитет. Изборен комитет. [фр.]
комитетски прил. Който се отнася до комитет. Коми¬
тетски куриер. Комитетски дела.
комичен прил. 1. Който съдържа комизъм. Стана едно
комично недоразумение. 2. Комически. Комичен те¬
. атър. 3. Смешен. В това няма нищо комично,
комически прил. Който се отнася до комедия или до
комик. Комически герой.
комичка вЬю комик.
комнчцост ж. Качество на комичен, комична страна
на нещо; комизъм. Напразно се смеете —тук няма
никаква комичпост.
комка ж. нар. Църковно причастие, [лат.]
комкйвам нв., комкам нсв. и св.. прх. нар. Причастя-
вам. — се нпрх. Причастявам се, Няма кой да ни
комкава. че попът се е комкал в кръчмата.
комоннга ж. Полско тревисто растение с високо стъб¬
ло и струпани на тънки гроздчета жълти или бели
цветове, МеШогиз,
компактен прил. Сбит, гъст, плътен. Компактна маса.
[лат.]
компактност ж: Качество или състояние на компак¬
тен.
компания ж. 1. Дружина, другарско общество. Весела
компания. Имам си компания. 2. Съдружие, сдруже¬
ние с търговска, индустриална или друга цел. Чуж¬
ди компании са експлоатирали нашите природни бо¬
гатства. О Правя компания някому — съм,
стоя заедно с някого, за да го забавлявам, [ит.]
компаньон м. и компаньонка ж. 1. Член на компания
(в 1 знач.); другар, сътрапезник. 2. Човек, който е
добър събеседник, умее да създава приятна обста¬
новка, добро настроение в компания,
комоаньонски прил. Който се отнася до компаньон,
компаратнв м. ез. Сравнителна степен, [лат.]
комоаративев прил. ез. Който се отнася до компаратнв.
компартия ж. Комунистическа партия,
компас м. 1, Уред за определяне на земните посоки.
■ 2. спец. Ръчен словослагателски уред за набиране,
О Без компас — без определена посока, [ит.]
«компендиум м. книж. Съкратено, сбито изложение на
някаква наука, [лат.]
компенсаторен прил. книж. Който е свързан с компен¬
сация, осъществява компенсация; Човешкият орга¬
низъм има огромни компенсаторни възможности.
компенсационен прил. Който се отнася до компенса-
' ция, става чрез компенсация или служи за компен¬
сация. Компенсационна сдежа. Компенсационна
програма.
компенсация ж. книж. 1, Замяна на едно нещо с не¬
говата равноценност; възмездие. 2. Уравновесяване
на загуба с печалба, на зло с добро и т.н. 3. Раз¬
мяна на стока за стока. Срещу изнесените тютюни
ще внесем за компенсация машини. [лат,]
компенсирам нсв. и се., прх. 1. Правя компенсация;
обезщетявам, разменям, покривам. 2, Уравновеся-
вам загуба с печалба, зло с добро и под, Неговото
трудолюбие компенсира другите му слабости.
компетентен прил. книж. 1. Който има узаконено пра¬
во или власт да се произнася .шо -някои въпроси.
Компетентни органи. Компетентно лице. 2, Който
е добре запознат, осведомен, с необходимите зна¬
ния по даден 'въпрос; вещ, сведущ. Той е компетен¬
тен по финансови въпроси. ]от лат.]

компетентност ж, книж. 1. Вещина, осведоменост по
даден въирос, в дадена област. Не се съмнявам в
• компетентността му по обсъждания проблем, На¬
учна компетентност. 2. Компетенция (в 1 знач.).
компетенция ж. книж. 1. Узаконено право или власт,
кръг от права и пълномощия на лице или институ¬
ция. Решаването на вашия проблем е в компетенци¬
ите на съда. Какви са компетенциите на прокурату¬
рата? 2. Компетентност (в 1 знач.).
компила*! ивен прил. книж. Който има качества, белези
на компилация. Компилятивен труд.
компилатор м. и компилаторка ж. книж. Лице, което
компилира, което върши, създава компилации,
компилаторски прил, книж. Присъщ на компилатор,
компиляторен ср. книж. Работа, дейност на компи¬
латор.
компилация ж. 1. Съставяне, създаване на научно или
друго съчинение чрез заимстване на части от други
съчинения без самостоятелна обработка на извори¬
те. 2. Работа, съчинение, съставено по такъв начин.
Тази книга е явна компилация, [лат.]
компилирам нсв. и св.. прх. Правя, върша, създавам
компилация.
комплекс м. 1. Съвкупност от предмети, действия, яв¬
ления яли свойства, образуващи едно цяло. Комп¬
лекс от представи. 2. Група от големи, обикн. жи¬
лищни сгради; квартал. Жилищен комплекс. 3. спец
Съвкупност от потиснати, изтласкаш* в областта
на подсъзнателното идеи, представи, влечения, ко¬
ито налагат определен начин на мислене, поведение
на дадена личност. Комплекс за малоценност. Еди¬
ное комплекс. Ймам комплекси, [лат.]
комплексен прил. Който се отнася до комплекс (глав¬
но в 1 и 2 знач.). Комплексна бригада. Комплексна
механизация. Комплексно класиране. Комплексна
личност.
комплекейрая прил. разг. Който има комплекси (в 3
знач.), Комплексирани личности.
комплёкт м, Пълен сбор, състав от всички спадащи
към дадено нешо части. Комплект инструменти.
Два комплекта белъо. [лат.]	.
комплектен прил. Който се отнася до комплект; пъ¬
лен, попълнен. Комплектен сервиз. .
комплектувам нсв. и св., ррх. Съставям, образувам
комплект, събирам в комплект,
компликйцня ж. книж. Усложнение, объркване, зат¬
руднение. [яат.]	·	'
комплимент м. Похвални думи, любезна похвала за
качествата на някого. Правя някому комплимент.
Благодаря за комплимента. [от фр.]
комплицирам нсв. и св., прх. книж. Усложнявам, обър¬
квам, затруднявам. > > Положението, е доста
комплицирано.
комплот м. книж. Престъпен заговор срещу някого.
[Фр-] .
композирам нсв. и св., прх. 1. Съчинявам, създавам
музикално произведение; компонирам, 2. Съста¬
вям. сглобявам. Още не са композирали влака. [лат.]
композитен прил. спец. Който се отнася до композити.
Комиозитни материали.
комшизюти мн. (композит м.) спец. Материали от ме¬
тална или неметална основа със заложени в тях
усилващи елементи; композиционни материали.
Железобетонът е първообраз на съвременните ком¬
позити. [от лат.]
композитор м. и комиизйторка ж. Автор на музикал¬
но произведение; компоиист. [лат . ]
КОМСОМОЛ 375
композйторскн прил. Присъщ на композитор. Компо¬
зиторски талант..
композиционен прил. 1, Който се отнася до компози¬
ция (главно във 2 знач.). Романът е безупречен в
композиционно отношение. 2. Композитен. Компо¬
зиционни материали.
композиция ж. 1. Строеж, устройство, вътрешна ор¬
ганизация на частите на нещо, Композицията на
речта трябва да бъде жива и естествена. 2. Процес
и теория на съчиняване, създаване на музикални
произведения, както и самата музикална творба. 3.
Вагоните, от които е съставен влак. [лат.]
компонёнт м. Съставна част на нещо. [лат.]
компонентен прил. Който се отнася до компоаент.
Компонентен анализ.
компонирам нсв, и св., прх. Композирам (в 1 знач.).
[лат.]^ ·
компонйст м. и компоийстка ж. Композитор, [от лат.]
компост м. Смес от разлагащи се органични вещества
от растителен и животински произход, отпадъци от
селското стопанство и промишлеността и др.,.из-
ползвана за наторяване, [англ., нем.]
компостъор м. Уред, приспособление, апарат за кон¬
тролно пробиване, продупчване на пътнически би¬
лети, чекове и други документи, [фр.]
компот м. Варени плодове д подсладен сок. [фр]
компрес м. Намокрена с вода или друга течност плът¬
на превръзка на болно място. Загряващ компрес.
[лат.]	*	t	■
компресия ж. техн. Сгъстяване па горивните газове
в цилиндъра на мотор с вътрешно горене, на въз¬
духа в компресор и др. [лат . ]
компресор м; спец. Машина за сгъстяване на въздух,
газове или пара. [лат.]
компресорен Прил. от компресор. Компре¬
сорни масла. Компресорен чук.
компромат м. нов. Компрометиращ, злепоставящ ня¬
кого факт, документ, сведение,
компрометирам нсв. и св., прх. Излагам, злепоставям.
Неговата грешка компрометира всички ни. [от фр.]
компромис м. книж. 1. Спогодба с взаимни о/стъпки.
Работата ще се уреди с известен компромис и от
двама ви. 1. Действие или постъпка, която човек
върши заради облаги или по принуда въпреки вът¬
решното си несъгласие, Колко ли компромиси със съ¬
вестта си е направил, докато се докопа до тоя
пост! [фр.]
компромисен прил. книж. Който съдържа компромис
(в 1 знач.). Компромисно решение. Компромисен ва¬
риант.
компютризация ж. книж. Снабдяване с компютри,
внедряване и използване на компютри в някакъв
процес, дейност. Компютризация на производстве¬
ния процес. Компютризация на обучението.
компютризирам нсв, и св., прх. Осъществявам ком¬
пютризация. ·
компютър м. Електронна машина, която с висока ско¬
рост извършва математически и логически опера¬
ции или събира и обработва информация, [англ.]
компютърен Прил. от компютър. Компю¬
търна техника. Компютърна обработка на данни.
Компютърна грамотност.
комсомол м. Комунистическа младежка организация,
[от рус., съкр. от Комунистически младежки съюз]

376 комсомОлец
комсомолец м. и комсомблка ж. Член на комсомола. ,
[рус·].
комсомолски прил. Койго се отнася до комсомол и до
комсомолец. Комсомолска организация.
кому Мест., дат. от к о й, кое (само за лица).
Кому ги разправяш? Кому даде книгата? Не зная
кому да помагам.
комуна ж. 1. Колектив от лица, обединили се за съв¬
местен живот с общност на имота и труда. 2. През
средните векове в Европа — градска община, полу¬
чила право на самоуправление. 3. Днес в Италия,
Франция и др. — община. 4. У нас преди 9. IX.
1944 — община, в която мнозинството от избра¬
ните съветници били комунисти. Първа Самоковска
комуна. О Парижка комуна — първата пролетарс¬
ка революция и правителство на работниците в Па¬
риж през 1871 г. [фр.]
комунален прил. Които се отнася до комуна (главно
в 1 и 3 знач.) или до общественото стопанство; об¬
щински, обществен. Комунални избори, Комунално
строителство. Комунални услуги.
комунар м. и комунарка ж. Участник в Парижката
комуна.
комуннзйрам нсв. и св.. прх. Правя някого комунист
или въвеждам комунистически ред, внедрявам ко¬
мунистическо съзнание.
комунизъм м, 1. Бъдещ обществен строй, който се ха¬
рактеризира с липса на класи, с обществена собст¬
веност върху средствата за производство и условия
за всестранно развитие на всеки човек и на общес¬
твото като цяло. 2. Марксистко-ленинско ученйе за
общите закономерности, пътищата и формите на
класовата борба, за социалистическата революция
и построяването на такова общество. Научен кому¬
низъм. [от лат .]	*
комуникативен прил. книж. 1. Който е склонен към
комуникация, общуване; общителен. 2, Който се .
отнася до комуникация (в 1 знач.); комуникацио¬
нен. Комуникативна функция на езика, [от фр.]
комуникационен прил. Който се отнася до комуника¬
ция, служи за комуникация; съобщителен, комуни¬
кативен. Комуникационни линии. Комуникационни
средства. Комуникационен спътник.
комуникация ж. книж. 1. Общуване, предаване на ин¬
формация от човек на човек, от едно същество на
друго. Средства за масова комуникация. 2. обикн..
мн. Съобщитеити нредртва тпътища, железлишцпо-
щи, телефони и под.); съобщения, [лат.]	'
комунист м. и комуинетка ж. Последовател иа кому¬
низма, член на комунистическа партия,
комунистически прил. Който се отнася до комунизъм..
Комунистическа партия. Комунистически интерна¬
ционал. Комунистически строй. Комунистическа
идеология.
комутатор м. техн. Апарат, уред за включване, изк¬
лючване, превключване на части от тлтктричтаxа
верига, за ръчно свързване на телефонни номера и
под.; превключвател. ]лат.]
комуто Мест., дат. от к о Й т о (само за лица от
мъжки пол). Не ти, комуто се клинят калугери и
попове. Бот. Помолиш ли човека, комуто си· оал па¬
рите?
комфорт м. книж. I. Съвкупност от домашни н жи¬
тейски, битови удобства. Който е свикнал с ком¬
форт, мъчно може да живее на село. 2. Състояние,
когато човек е освободен от тревога, напрежение,
болка, страдание и под. Душевен комфорт,, [англ.]
комфортен прил. Който се отнася до комфорт, съдър¬
жа комфорт. Комфортно жилище,
комшйискн прил. разг. Съседски,
комшййспво ср. разг. Съседство; комшулук.
комшия м. и комшийка ж. разг. Съсед, [тур.]
комшулук м. I. диал. Вратичка между съседски дво¬
рове. Минах през комшулука. 2. прост. Съседство.
Да не развалим комшулука. [тур .]	·
комюнике ср. Официално (правителствено) съобще¬
ние. [фр.]
кон м. 1. Едро еднокопитно домашно животно за ез¬
да И впрягане. Коня води, пеша ходи. 2. В шахмата
—	фигура (с форма на конска глава), която се дви¬
жи през две квадратчета хоризонтално и едно вер¬
тикално или през две вертикално и едно хоризон¬
тално. О Не си оставям* коня в реката. Отиде коня
в реката — за означаване, че нешо е безвъзвратно
загубено. Разигравам“ си коня. Речен* кон. Трай,
коньо, за Зелена трева — ироничен отговор, когато
съветват някого да търпи и да чака нещо по-добро,
за което няма реални изгледи да стане, да се осъ¬
ществи скоро иди изобщо. Троянски“ кои.
конак м, 1. остар. Място за нощуване и почивка;
стан. 2. В турско време — учреждение! кметство,
околийско или полицейско управление. Чорбаджи,
викат те в конака. 3. Богат мюсюлмански дом. жи¬
лище. [тур.]
конашки прил. Който се отнася до конак,
конвейер м. Заводско транспортно съоръжение във
вид на непрекъснато движеща се затворена лента
за пренасяне на товари, материали или части, де¬
тайли и др. за обработка, сглобяване и пр.; транс¬
портьор. [англ.]
конвейерен прил. Който се отнася до конвейер. Конве-
йерна верига.
конвент м. 1. книж. Събрание, законодателен орган.
2. ист. Във Фршция — рр^волюпиотняо събрание,
което провъзгласило републиката, осъдило на
смърт Людовик XVI и установило диктатурата на
якобинците, [лат.]	.
конвенционален прил. 1. Който произтича от конвен¬
ция. Конвенционална спогодба, 2. Общоприет, усло¬
вен. Конвенционално оръжие,
конвенция ж. Международен договор или спогодба
по някой специален въпрос. Европейска конвенция
за правата на човека, [лат .]
конвтрсиоитн прил. книж. Който се отнася до конвер¬
сия. Копверсионен заем.
конверсия ж. книж. Преобразуване, превръщане, из¬
менение, промяна. Конверсия на валута. Конверсия
на промишлени предприятия. О Конверсия на заем
—	промяна в условията на предишен държавен
заем, която засяга процента или срока за'погасява-
не. Промишлена конверсия — преминаване на граж¬
дански предприятия към военно производство или
обратно, [лат.]
конвертирам нсв. и св., прх. Извършвам конверсия;
превръщам, преобразувам, обменям,
конвертируем прил. Който подлежи на конверсия, мо¬
же да бъде превърнат, разменен, обменен. О Кон¬
вертируема валута — която свободно се обменя
срещу друга залута.
конвертируемост ж. Качество на конвертируем. Кон¬
вертируемост на валутата.

конвоирам нсв. н се., прх. Придружавам за охрана, [от
фр·]
конвой м. 1. Попътна стража. Левски бил изпратен от
Търново с усилен конвой. 2. Въоръжени кораби или
самолети, които охраняват други, невъоръжени ко¬
раба или самолети, [фр.]
конвулсивен прил. Който се отнася до конвулсия,
придружен е с конвулсии. Конвулсивен плач. ‘
конвулсия ж. Неволно болезнено гърлене; гърч, спа¬
зъм. [лат.]
контениалеи прил. книж. Сроден по дух, ум, талант.
Конгениален превод, [лат]	*
конгенналност ж. книж. Качество на конгениален.
конгломерат м. 1, спец. Скала от слепени, споени по-
дребни заоблени камъни. 2. прен. книж. Смес, ме¬
ханично свързване в едно цяло, където личи всеки
отделен елемент, [лат.]
конгрегйцня ж. Братство, обединение на католишки
църковни общини, [лат.]
конгрёс м. 1. Събор на делегати от съюз или партия,
където преценяват дейността през изтекъл период
от време, избират управа, обсъждат разни въпроси,
вземат решения и под. 2. Събор на хора с еднакви
научни или професионални влечения. 3. Законода¬
телен орган на САЩ и някои други страни, [лат.]
конгресен прил. Който се отнася до конгрес. Конгрес¬
но решение.	·
конгресйст м. и кпнтреейстка ж. Участник в конгрес,
конгресмен м. Член на (долната камара на) Конгреса
на САЩ. 1
кондензатор м. спец. 1. Устройство от два (или пове¬
че) електрода, разделени с диелектрик, което се из¬
ползва за временно натрупване на електричен за¬
ряд. 2. Апарат за кондензиране на пара. [лат.]
кондензаторен прил. Който се отнася до кондензатор.
Кондензаторен двигател.
кондензационен прил. Който се отнася до кондензация,
кондензация ж. 1. книж. Сгъстяване, натрупване. 2,
спец. Преминаване на вещество от газообразно или
парообразно в течно или твърдо състояние. Конден¬
зация на водни пари. [лат.]
кондензирам нсв. и св., прх, Сгъстявам, натрупвам, [от
лат.]
кондика ж. остар. Книга, в която се вписват по-за-
бележителните факти из живота на черква, учили¬
ще, обшина и под. Манастирска кондика. [лат. >гр.]
кондиционер м. Апарат за кондициониране на въздуха
в затворено пространство, помещение,
кондиционирам нсв. и св., прх. 1. Привеждам стоки,
продукти и изделия в съответствие с установени
норми, изисквания. 2. Създавам благоприятна въз¬
душна среда в затворени помещения, транспортни ,
средства и др. [нем. < яат.]
кондйцин ж. 1. спец. Условия, норми, изисквания, на
които дадена стока, продукт трябва да отговаря. 2.
ютж. Физическо състояние, [лат.]
кондом м. рядко. Презерватив, [англ.]
коидоминиум м. спец. Съвместно владение от две или
повече държави на някаква територия, [лат.]
кондор и кондор м. Подобна на орел много едра юж¬
ноамериканска птица, която се храни главно с мър¬
ша. [исп.<амер.]
ковдуктор м. и кондукторка ж. Служител в железни¬
ца, трамвай, автобус, който проверява или издава
билети на пътниците, [лат.]
коидукггорскм прил. Който се отнася до кондуктор.
коиевъд[ец| м. Човек, който развъжда коне.
конкуренция 377
коневъдеа прил. Който се отнася до, който е предназ¬
начен за развъждане на коне. Конекъдна станция.
коневъдски прил. Който се отнася до коневъд.
коневодство ср. Развъждане на коне.
конезавод м. Място, заведение, където развъждат ко¬
не.
конекрадец м. Крадец на коне. Цигани конекрадци.
конекрОдство ср. Кражба на коне. Осъден за конекрад-
ство.	·
конен прил. Който се отнася до кон, който е свързан
с коне. Конен полк. Конна полиция. Конни състеза¬
ния. Конен спорт.
колец1 м. Пресукана нишка за шиене,, плетене и др.
Памучен конец. Вълнен конец. Хирургически конци..
О Дърпам конците — направлявам, насочвам, ръ¬
ководя нещо, обикн. тайно, незабелязано. Обърк¬
вам конците — обърквам се, заплитам се. От игла*
до конец. По конец — идеално право, по права ли¬
ния. Съшит (шит) с бели конци — за думи, твър¬
дения и под., в които . лъжата, измамата е прикрита
неумело, та личи.	»
конец2 м. старин. Край, свършек. Най-после отдъхна
и рече: „Конец!" Ваз,
конзола ж. спец. Подпора на издадена част от сграда
(еркер, балкон и др.) [фр.]
коннчея и конически прил. Конусовиден, конусообра¬
зен.
коикордат м. Спогодба между изпаднал в несъстоя¬
телност, неплатежоспособен търговец и неговите
кредитори, с която се определят срокове за издъл¬
жаване. Предпазен коикордат. [лат.]
конкретен прил. 1. Достъпен за сетивата; предметен,
осезаем. Прот. отвлечен, абстрак¬
тен. Конкретните облаги са, че има храна и об¬
лекло. 2. Точен, определен, лесноразбираем. Конк¬
ретен пример. Кажи нещо по-конкретно по въпроса.
[лат.]	.
конкретизация ж. Конкретизиране. Конкретизация на
исканията.	Л
конкретизирам нсв. и св., прх. Правя нещо да стане
конкретно, определено; уточнявам. Конкретизирай
си желанията. — се трх. Изразявам се конкретно,
по-конкретно.
конкрётност ж. Качество на конкретен,
конкубинат м, книж. Незаконно съжителство, съпру¬
жески връзки без законен брак. [лат . ]
конкурент м. и конкурентка ж. 1. Който конкурира
някого с цената на стока или труд, услуга. Искат
много, защото няма конкуренти.. 2. Изобщо съпер¬
ник. Той е единствен лекар в селото и само врачки¬
те са .му конкуренти, [лат.]
конкурентен прил. Който конкурира другите, който с
цената или качеството си прави конкуренция. Кон- <
курентни цени.	t
конкурентоспособен прил. Койго може да конкурира
по качество или цена. Нашите тютюни са конку¬
рентоспособни..
конкуреитоспособиост ж. Качество на конкурснтоспо-
. собен.	*
конкуренция ж. 1. Конкурираме, съперничество. На
международните пазари има голяма конкуренция.
Нелоялна конкуренция. 2. прен. разг. Лицата, които
се конкурират; конкуренти. Купуваме от конкурен¬
цията. [лат.]

378 конкурирам
конкурирам нсв. и св., прх. 1. Предлагам по-евтина
или по-качествена стока в сравнение с други. Коо¬
перациите конкурират частните търговци. 2. Из¬
пъквам, налагам се с по-добри качества или по-нис¬
ки цени в сравнение с други; съпернича. Нашите
стоки успешно конкурират вносните. — се нпрх. В
отношение на конкуренция, състезание, съперничес¬
тво съм с някого, изпъквам с по-високите си качес¬
тва по отношение на друг. [лат.]
конкурс м. Състезание, съревнование за определяне
на най-добрите, най-достойнитс по знания, опит¬
ност, красота и др. Обявявам конкурс. Явявам се на
конкурс за работа. В университета се влиза с кон¬
, курс. [пат.] ,	’	*
конкурсен прил. Който се отнася до конкурс. Конкур¬
сна комисия. Конкурсен изпит.
конник м. Лице, което язди кон; ездач,
конница ж. Конна войска; кавалерия,
коннишки прил. Който се отнася до конница или до
конник.
коноп м. 1. Културно растение, от чието лико правят
конци, въжета, платна и др., СаппаЫэ заЦуа; гръс¬
ти. 2. Обработено лико от това растение; кълчища,
конопен прил. Направен от коноп. Конопено платно.
конопище ср. Нива е коноп; гръстелник.
консеквентен прил.. книж. Последователен, [лат.]
конссквСнтност ж. книж. Последователност,
конееквепция ж. книж.. Последица, заключение, [лат.]
консенсус м. книж. Обгцо съгласие, до което се стига
без формално гласуване, при отсъствие на обявено
възражение (обикн. на международни конференции,
преговори и под.), [лат,]
. консерва ж. 1. Запазен за по-дълго време хранителен
продукт, обикн. в херметически затворен съд. Зе¬
ленчукови консерви. 2. Херметически затворен съд
със запазен за дьлго време хранителен продукт. Ку¬
пих две консерви риба. [фр.]
консервант м. спец. Антисептично вещество със стери¬
лизиращо действие, което се използва при консер¬
виране на хранителни продукти, в медицината и др.
[от лат'.]	.
* консервативен прил. 1. Който държи на стария, същес¬
твуващия ред и обичаи и е противник на новото и
прогресивното, на големите и резки промени, пре¬
образования. Консервативни възгледи. 2. За полити¬
ческа партия, идеи и под. — който е противник на
големи и резки обществени промени, [лат.]
консервативност ж. Качество али поведение, дейност
на консервативен.
консерватизъм м. книж. Стремеж към запазване на
стария, съществуващия ред и обичаи, противопос¬
тавяне на новото и прогресивното, на големите и
резки промени, [от лат.]
консерватор м. и консерватория ж. 1. Консервативен
човек, поддръжник на стария, съществуващия ред и
обичаи. Баща ми е голям консерватор и не се раз¬
бираме. 2. Член на консервативна политическа пар¬
ти*. [лат.]
консерватория ж. Виеше музикално училище. [лат.]
консерва ■ горски прил. Който ое отнася до консерватор,
консеряаторство ср. Качество, наклонност или поведе¬
ние на консерватор.
консервация ж. 1, книж. Запазване, съхранение. 2. спец.
Запазване на ценни вещи, предмети и материали
чрез специална обработка, съхраняване при подхо¬
дящи условия и пр. 3. Временно спиране на даден
процес, действие и под.; замразяване, [от лат.]
консервен прил. Който се отнася до консерва, пред¬
назначен е за консервиране. Консервна кутия. Кон¬
сервна фабрика.
консервирам нсв. и св., прх. Запазвам за’по-дълго вре¬
ме, правя на консерва, [от фр.]
коиоигнaциOиен прил. спец. Който се отнася до консиг¬
нация, Консигнационна сметка.
.консигнация ж. Опис на оставени за продан стоки.
О На консигнация ■— при условие продавачът да
изплати стоката на производителя или ангросиста,
след като я продаде, [лат.]
конейлиум м. спец. Консулт, [лат.]
консистенцня ж. книж. Състояние на подвижност,
степен на плътност, гъстота на пластични, полутеч¬
ни и течни вещества, [лат]
консистория ж. спец. 1. Съвет на висши духовни лица
(протестантски свещеници или католишки кардина¬
ли). 2. Вероизповедна община, [лат.)
кднеки прил. 1. Който те отнася до кон. Конско седт
Конски зъби. 2. В съчет. конско евангетае (съкр. конско
ср.) — мъмрене, хохане, Ще му чета едно конско дове¬
чера. О Конска муха*. Конска сила*. Конски кестен —
див кестен. На конска Великден разг. — никога, *
консолидация ж. 1. книж. Затвърдяване, заздравява¬
не, закрепване, сплотяване. 2. спец. Кредитна опе- -
рация, която превръща краткосрочни и летящи
държавни дългове в дългосрочни, [лат*.]
консолидирам псе. и св., прх.. Правя, осъществявам
консолидация.
консонанс м. муз. Благозвучно съчетание на два или
повече едновременно звучащи тона. Прот.
дисонанс, [фр. <лат.]
консонант м. ез. Съгласен звук; съгласна, [лат.]
консонантен прил, ез. Койго се отнася до консонант.
О Консоналтно писмо — което съдържа знаци, бук¬
ви само за съгласните звукове.
коясонантйзъм м. ез. Система на съгласните звукове
в дадеп език. [лат.]
консорциум м. Временно сдружение, обединение на
банки, търговски или промишлени предприятия,
компании за извършване на определени едрома-
щабни операции (една от формите на капиталисти¬
ческия монопол), [лат.]
, конспект м. 1. Кратко, сбито и прегледно изложение
на известна научна материя за изпит. 2. Въпросник
(за изпит), [лат.]
конспектен Прил. от конспект; стегнат, сбит,
прегледен. Конспектпо изложение.
конспсктн^н прил. Който е присъщ на конспект; кра¬
тък, сбит, прегледен.
консиектнрам нсв. и св., прх. Правя конспект, запис¬
вам нещо в кратка, сбита и прегледна форма. Коп-
спектирам лекция.
конспиративен прил. Който се отнася до конспирация;
таен, затворнически. Конспиративна дейност. *
конспиратор м. и коиснирДторка ж. Участник в кон¬
спирация.
конспирации ж. 1. Тайно сдружение за борба и за сва¬
ляне на установена власт. 2. Система и методи, ко¬
ито сс прилагат от нелегална организация за запаз¬
ване в тайна на нейната дейност и дейността на
нейните членове, [лат.]
конспирирам псе. нпрх. Участвам, в конспирация, про¬
явявам се, действам като конспиратор.

константа ж, мат. Постоянна величина, [лат.]
константен прил. спец. Постоянен, непроменлив. Кон¬
стантна величина.	.
констЪнтност ж. спец. Качество на константен; посто¬
янство. непромснливост.
констатация ж. книж. Установяване, [.лат.]
констативен прил. Който е свързан с констатация, с
* който нещо сс констатира. Констативен протокол.
констатирам нсв. и св., прх, Установявам някакъв
факт, наличието на нещо. Инспекторът не конста¬
тира никакви нарушения.
констелйция ж. спец. Разположение на небесните тела
едно към друго, [лат.]
констнпация ж. мед. Запек, [от лат.]
конституирам нсв. и св., прх. книж. Съставям, учредя¬
вам, установявам. Новата управа на дружеството
биде конституирана, [от лат.]	"
конституционализъм м. спец. 1, Учение за конституци¬
ята като основен инструмент на политическо уп¬
равление. 2. Привързаност към такава форма на
управление, [от лат.]
конституционалист м. и конституционалистка ж. 1.
Познавач на конституционното право, на учението
за конституционното управление. 2. Привърженик
на конституционализма (във 2 знач.).
конституционен прил. Който се отнася до конституция
или се основава на конституцията. Конституционно
управление. Конституционно право. Конституцион¬
на монархия:
конституция ж. 1. Основен закон, определящ общес¬
твеното и държавното устройство, реда и принци¬
пите на изграждане органите на властта, правата и
задълженията на гражданите.	2. спец. Строеж,
структура (на организмите на животните и човека),
[лат.]
консгруйрам нсв. и св.; прх. книж. Построявам, съз¬
давам, съставям (някаква конструкция), [от лат..]
конструктивен прил. книж. 1. Който се отнася до кон¬
струкция. 2. Който служи за или благоприятства,
подпомага създаването, изграждането на нещо;
плодотворен, творчески, градивен. Конструктивна
работа. Конструктивна критика.	’
конструктор м. и консТруторка ж. 1. Който се за¬
нимава с построяване, конструиране на машини и
уреди. Конструкторите създадоха различни видове
самолети, 2. Изобретател. 3* Детска игра — комп¬
лект детайли, от които може да се построяват мо¬
дели на различни сгради, машини, съоръжения
конструкторски прил. Който се отнася до конструк¬
тор. Конструкторски курс. Конструкторско бюро.
конструкция ж. 1. Строеж, построение. 2. Телосложе¬
ние. 3. ез. Синтактично цяло, образувано от свър¬
зани в речта езикови единици с определени грама¬
тични свойства, [лат.]	■
консул м. 1. Представител на една държава, който за¬
щитава търговските и други интереси на своята
страна и на нейните поданици в чужбина. 2. ист.
Всеки от двамата най-висши служители на репуб¬
ликата в стария Рим, избирани за една година,
[лат]
консулски прил. Който се отнася до консул,
консулство ср. 1. Служба и достойнство на консул, 2.
Учреждение, а което работи консул,
консулт м. спец. Съвещание на лекари за определяне
на диагнозата и лечението на болен; консилиум.
[лат.]
консултант м. спец. 1, Лекар, който участва а консулт.
контённер 379
2. Спещ^гишст, ко йто това въвсти и заключения ио
въпроси от специалността си.
консултантски прил. Който се отнася до консултант,
консултативен прил. книж. Съвещателен, Консулта¬
тивен орган, '	,	·
консултационен прил. Които сс отнася до консулта¬
ция. Консултационно бюро.
консултация ж. книж. 1. Съвещание на специалисти
по определен въпрос, проблем. 2. Мнение, съвет на
вещо лице по специален въпрос. Необходима ми е
вашата консултация. 3. Учреждение или колегия от
специалисти, където се дават компетентни съвети.
Юридическа консултация. 4. Медицинско заведение
за здравно обслужване на бременни, родилки и
малки деца. Женска консултация. Детска консул¬
тация. 5. Допълнителна преподавателска помощ за
- ученик, [лат.]
консултирам нсв. и св.. книж. 1. лрх.^Цавам консулта¬
ция, съвет; съветвам. 2. нпрх. Консултирам се. —
се нпрх. Питам за съвет, съветвам се. Консултирай
се с лекар,
консумативен прил. Който е свързан с консумация,
консумиране или е предназначен за консумация,
изразходване, потребление. Консумативно общест¬
во. Кинсумитинни разноски. Консумативни матери¬
али. ’
консуматор м. и консуматорка ж. Този, който израз¬
ходва, употребява, консумира; потребител. Про¬
мишлеността е основен консуматор на електрое¬
нергия..
консумация ж. Потребление, изразходване (на храни¬
телни продукти, материали, енергия и др.). Увели¬
чава се консумацията на кафе. [лат.]
консумирам нсв. и св., прх. книж. 1. Използвам, упот¬
ребявам, изразходвам (хранителни продукти, мате¬
риали, енергия и др.). През лятото се консумират
много разхладителни напитки.. 2. юр. Извършвам,
осъществявам. Престъплението е консумирано.
конт м. Наследствена благородния^^ титла във
Франция, по-ниска от дук; граф. [фр.]
контакт м. 1. книж. Допир, сношение, съприкоснове¬
ние. Нямам контакт с външния свят. 2. спец. До¬
пир на два проводника, при който токът преминава
от единия в другия. 3. Приспособление, устройство
за включване на уреди, апарати и други потребите¬
ли на електроенергия към мрежата. Стенни кон¬
такти. Няма контакт за радиото. [лат.]
контактен Прил, от к о н т а к т. Контактен човек.
Контактен ключ. О Контактна мрежа — система
от проводници и поддържащи съоръжения за снаб¬
дяване с електроенергия на електрически превозни
средства. Контактни лещи — фини лещи за кориги¬
ране на зрението, които се поставят под клепачите,
контактувам нсв. нпрх. Осъществявам контакт, връзка
с някого или нешо. Не контактувам с такива хора.
кантαкгъДр м. и коlгтакΊъарка ж. Който осъществява
контакт, влиза в контакт с някого или нещо.
контаминация ж, ез. Начин за образуване на нови ду¬
ми и изрази по пътя на (погрешно) смесване, обе¬
диняване нъ вече съществуващи думи или изрази,
напр.: аз искам + иска ми се >аз ми се иска. [лат.]
конте ср. разг. Човек, който много обича да се конти,
да се гизди. [ит.]
контейнер м. Резервоар, съд, вместилище, [англ,]

380 контёкст	·
контекст м. 1. ез. а. Завършен в смислово отношение
откъс от писмена или устна реч, позволяващ да се
установи значението иа влизаща в неговия състав
дума или израз. б. Лингвистично обкръжение, усло¬
вия на употреба на дадена езикова единица в речта.
2. разш. книж. Обстановко, условля,обсооятелттваш
при които даден речев акт или събитие изобщо се
осъществява, извършва, [лат.]
контекстов прил. Който се отнася до контекст.
контекстуален прил. ез. Който зависи, определя се от
контекста. Контекстуално значение на думата.
контеся ж. Жена на конт; графиня. [фр.]
контестация о. книо. Оспорване на решение или из¬
бор. Във връзка с неговия избор не е направена ни¬
каква контестация. [лат.]
кооттстнрсм нсв. и св., прх. Правя контестация, оспор¬
вам дадено решение или избор.
кботтшкя а контТшко прил. разг. Който се отнася до
конте. Контешки дрехи.
контингент м. книо. 1. Съответен числен състав от
хора, които образуват еднородна група. Контин¬
гент от работници. X Пртдтлно количество стока
за определени цели. Контингент руда за износ.
[лст.)	·
континент м. Всеки от основните, нсй-големо дяловт
зтмна суша, заобиколени напълно или в до-голя-
мата си част от морета н океани; материк. Конти-
< нентите са Европа, Азия, Северна и Юона Амери¬
ка, Африка, Австралия, Антарктида, [лат.]
континентален прил. Който ст отнсся до континент.
Континентален климат.
контиш м. остар. Горна,	до пояса дрюха; сал¬
тамарка. [от тур.)
кбнтра1 нарч. 1. разг. Против, срещу. Каквото и да
предлооиш, той е винаги контра. 2. спец. При ня¬
кои игри на карти — двойно и всичко в полза на
тоя, който птчтло огрстс, [лат,]
контра2 о. 1. Приспособление на някои машини и
мотори, което можт да им дава обратен ход или
да служи като спирачка. Велосипед с контра. 2.
Повторно бръснене в обратна посока. 3. Трета о
заключителна игра на табла, билярд о др., когато
слтд първите двт резултатът т равен. 4. разг. нео¬
добр. Контрсртволюционтр. О Контрата остава у
мтит — върху мтне ст струпват неприятните после¬
дици, аз изпитвам, търпя неприятностите от нещо.
контра- Съставна част, представка за изразяване нс
противодействие, противоположност, противопос¬
тавяне по отношение на съдържанието на втората
част на думата, напр.: контраатака, контрабанда,
контранастъпление, контраудар и под. Срв.
п р о т и в о-. [лат.]
контраадмирал .и. Първа степен на воинско звание,
чин от висшия офицерски състав във военния флот,
ло-ннтка от вицеадмирал, [от фр.]
кбнтрсс.гг м. Най-нисък женски глас, [ит.]
контраатака ж. Атака, която ст извършва от отбра¬
няващата сс страна; контрана(лъш1снит. Ротата
мина в контраатака, [фр.]
контраатакувам нсв. о св., прх. и нпрх. Извършвам
контраатака.
контрабанда ж. 1. Скришно, тайно пренасяне през
държавната граница на забранени стоки или с цел
да ст избегне плащането нс мито. 2, Самата стока,
пренесена По такъв начин. О Минавам контрабан¬
да разг. — моновсм незабелязан, [от,]
контрабанден прил. Който ст отнася до контрабанда.
Доставил е стоката по контрабанден начин.
контрабандист м. о контрсбсоднтткс о. Лице, което
-се занимава с контрабанда,	-
контрабас м. Нсй-големоят по-размер о с нсй-носкс
звучност лъков музикален инструмент с форма на
цигулка, [ит.|
контрсбссвст м. о конгрс6сснсткс о. Музикант, кой¬
то свири на контрабас.
контрагент м. спец. Лице, учреждение шш предприя¬
тие, котто сключва договор като страна; партньор,
[лст.]
контрадикторен прил. спец. Противоречащ. Контра¬
дикторны понятия.
контрадикция о. спец. Логическо противоречиво съж¬
дение, изказване, нарушаващо законите нс формал¬
ната логика, [лст,]
контракт м. книо. Писмен договор, [лст.]
контрсктспт м. спец. Който сключва контракт,
колтрсктСцоя о. спец. Сключване нс договор,
контрсктувсм нсв. и св., прх. Сключвам с някого до¬
говор, наемам, уславям, задължавам някого чрез
контракт.
.контракция о. 1. книо. Свиване, стягане, съкращава¬
не. 2. спец. Скъсяване и удебеляване нс действащ
мускул. 3. ез. Скъсяване на дума шш озраз порсдо
сливане, стягане нс звукове, [лст.] t
контрамярка о. книо. Протовомярка, Трябва да се
вземат бързи контрамерки, за да се удари врагът.
коптрсиастъиленое ср. Настъпление, подготвено о
осъществено от отбраняващата се страна в отговор
нс настъпление на противника; контраатака, конт- *
рсофснзива. противоудар.
контрсофанзмвс о. Контрснсстъплепие, противоудар,
кбнгрспревр^т м. Преврат срещу по-рсно извършен
преврат.
контрапункт м. муз. 1. Вод многогласие в музиката,
основано върху едновременно хармонично съчета¬
ване и развитие нс две оло няколко самостоятелно
мелодично линоо; полифония. 2. Полифонично съ¬
четаване нс мелодии. 3. Мелодия, контрастираща
на основната тема о звучаща едновременно с нтя.
[нем. ^лат.]
контраразузнаване ср. Отдел на рсзузнавстелшс служ¬
ба за борба т разузнаването нс противника,
кOдгрсревовю)цоOιιтπ прил. Който се отнсся до контрс-
ртволюция. -
кOιгтрсртвовюцооптр м. о кàrrтрсртволюuпоιièркс о.
Лице, което е противник нс дсдтна революция, ак¬
тивно противодейства на дадена революция,
кό}rтрсреволΠхшя о. Активно противодействие нс дсденс
революция, борбс зс унищожаване нс нейнотт заво¬
евания, за възстановяване нс предишния ред. [фр.]
контраст м. Рязка противоположност, различие меж¬
ду сравнявано, съпоставяни неща. [фр.]
контрастен прил. Който е рязко противоположен, раз¬
личен от друг, с който се сравнява, съпоставя. Кон¬
трастни цветове.
контрастирам нсв. нпрх. Представлявам рязка проти¬
воположност, солно се различавам ог друг. Фигу¬
рата контрастира на общия фон.
конграитпгнвеп прил. книо. Който се отнсся до кон¬
трацепция; противозачатъчен
контрсцТпцоя о. мед. Предпазване от забременяване
чрез изкуствено средства, [от лст.]

контрибуцией прил. Който се отнася до контрибу¬
ция,
контрибуция ж. Следвоенно обезщетение в пари и ма¬
териални ценности, наложено от победители на по¬
бедени. [лат.]
контрол м. Наблюдение, надзор и проверка върху
дейността, работата или развитието на някого или
нещо. Упражнявам контрол върху поведението на
учениците. Обществен контрол. Контрол върху ка¬
чеството. [фр.]
корггтрбла ж. 1. Орган или лице, което упражнява кон¬
трол. 2. Място в учреждение, предприятие, където
се осъществява контрол. 3. Част от билет за кино,
театър и др., с която се удостоверява, че билетът
не е използван. 4. разг. Контрол,	.
контролен прил. Който се отнася до контрол, който-
контролира, осъществява контрол. Контролен ор¬
ган. Контролен билет. Контролна клапа. О Конт¬
ролна работа (съкр. контролно ср.) — писмена рабо¬
та за проверка на знанията в училище, Контролен
пакет от акция — определен брой акиии, даващи
възможност на притежателя им да контролира да¬
дено акционерно дружество.
контролирам нсв. и св., прх. 1. Проверявам, преглеж¬
дам. 2. Наглеждам, надзиравам. Децата трябва да
бъдат контролирани постоянно.	.
контрольдр м. и контрольорка ж. Лице, което извър¬
шва контрол. Контрольор по бюджета, [фр.]
контролерски прил. Който се отнася до контрольор,
коитузвам нсв., контузи св. прх. Натъртвам, причиня¬
вам контузия, - се нпрх. Получавам контузия. Кон¬
тузил се е при сблъскване с противников играч.
контузия ж. Увреждане, нараняване на органи или
- 'тъкани, обикн. при удар със или о тъп предмет,
[лат.]
контузя вж. коитузвам.	л
контур, контура вж. контури.
контурен прил. Който се отнася до контури. Силуе¬
тът е контурно изображение. О Контурна карта —
на която са нанесени само очертанията на географ¬
ските обекти.
контури мн. (контур м. и контура ж.) Очертание, очер¬
таваща линия. Дал е портрета само в контури. [фр.]
кбнтя нсв. прх.. разг. Обличам някого хубаво, с хубави
дрехи; гиздя, — се възвр. и нпрх. Обличам се хуба-
. во; гиздя се.
конус.м. спец. Геометрично тяло, получено при вър¬
тене на правоъгълен триъгълник около един от ка¬
тетите му. [лат.<гр]
кбнусен Прил. от к о н у с. Конусни сечения. Конусна
повърхнина.
конусовидни прил. Който има вид, форма на конус,
' прилича на конус. Конусовидни могилки.
конусообразен прил. Който наподобява конус; коки-
чен, конически.
коифедерален прил. Който се отнася до конфедерация.
Коифедерално устройство.
конфедеративен прил. Който се отнася до, който е
свойствен, присъщ на конфедерация. Конфедерати¬
вен смет.
конфедерация ж. 1. Политически съюз между няколко
държави, които запазват вътрешната си независи¬
мост, но имат известни общи учреждения. Идея за
конфедерация па балканските народи. 2. Съюз на
обществени организации. Конфедерация на незави¬
симите синдикати. Конфедерация на труда, [от
лат,|	,
конфузя 381
конфекционен прил. Който се отнася до конфекция,
конфекция ж. Готови дрехи, изработени по стандар¬
тни размери, а не по поръчка на клиентите. [от фр.]
конферанс м. 1. Естраден жанр — обявяване, предс¬
тавяне и коментиране на номерата в естрадно пред¬
ставление, концерт и др, 2. остар. Сказка, беседа,
[фр·]
конферансие ср. Артист, който съобщава номерата от
програмата на концерт, естрадни представления
или занимава публиката през алтрактите. [фр.]
конференция ж. Събрание, съвещание на . упълномо¬
щени и компетентни лица за решаване на между¬
държавни, политически, научни и др. въпроси. Сто¬
панска конференция. Научна конференция, [от лат.]
конфернрам нсв. и св., нпрх. рядко. Разговарям, бесед¬
вам, обсъждам, съвещавам се. [от фр.]
конфдти мн. (конфета ж) Дребни разноцветни и разно-
формени, обикн. кръгли хартиени отрезки, с които
при забавления хората се обринват взаимно, [ит.]
конфигурация ж. Външно очертание или взаимно раз¬
положение на предмети или на техни части, [лат.]
конфиденциален прил.. книж, Поверителен, секретен.
Конфиденциален разговор, [фр.]	*
конфирмацня ж. 1. книж. Утвърждаване на съдебна
присъда, 2. църк. У католици и протестанти — пър¬
во лричасл яване, обред, с който подрастващите се
приемат за пълноправни членове на своята църква,
[лат.]	·
конфиск^ц^^н прил. Който се отнася до конфиска¬
ция. Конфискационно дело.
конфискация ж. Принудително и безвъзмездно иззем¬
ване на частна собственост, имущество в полза на
държавата. Всичко придобито по незаконен начин
подлежи на конфискация. [лат.]
конфискувам нсв. и св., прх. 1. Изземвам частна соб¬
ственост в полза на държавата. 2. Изземвам от
продажба (вестник, недоброкачествена стока) по
нареждане на съответната власт,
конфитюр м. Сладко от плодове, варени със захар и
вещества, които образуват желе. [фр.]
конфликт м. книж. 1. Противоречие, спречкване. 2.
Сблъсък, сблъскване. Военен конфликт, [лат.]
конфликтен прил. Който се отнася до конфликт. Кон¬
фликтна личност. Конфликтен район.
конформизъм м. книж. Пасивно и безпринципно въз¬
приемане и приспособяване към съществуващ ред,
към господстващи възгледи в др.; приспособ енчес-
тво, опортюнизъм. [лат.]
коиформйст м. и конф^рмЙ1сткя ж. Човек, който про¬
явява конформизъм; приспособенец, нагаждал,
опортюнист.	#
конфронтация ж. книж. Противопоставяне, сблъсък,
стълкновение, конфликт.
конфронтирам се нсв. и св,ппрх. книж. Влизам в кон¬
фронтация, противоречие, конфликт с някого;
сблъсквам се.
конфуз м. 1. Остро мъмрене, поерамяне, 2, Неловко
положение, объркване, смущение; конфузия, [от
лат.]
конфузен Прил. от к о н ф у з. Конфузно положение.
конфузия ж. Смущение, неповкост, неловко положе¬
ние.
конфузя нсв, прх. Укорявам, мъмря някого, та го
обърквам, засрамвам.

382 концентрат
концентрат м. спец. 1. Прочистена и сгъстена маса
от някое вещество. Рудни концентрати. Концент¬
рат от сливи. 2. стесн. Високоалкохолно питие,
[лат.]
концентрационен прил. Който се отнася до концентра¬
ция, предназначен е за концентрация. <> Концент¬
рационен лагер*.
концентрация ж. 1. Събиране на едно място; съсре¬
доточаване. Концентрация на капитал. 2. Сгъстява¬
, не, насищане. [лат.]
концентрирам нсв. и св„ прх. 1. Събирам на едно мяс¬
то; съсредоточавам. Неприятелят концентрира си¬
лите си за решителен удар. 2. Сгъстявам, насищам.
> > Концентриран разтвор.
концентричен прил. 1. Който има общ център с други.
Прот. ексцентричен. Концентрични ок¬
ръжности. 2. Който е насочен от външността към
центъра. Концентричен удар, [лат.]
концептуален прил, книж. Който се отнася до концеп¬
ция.	»
концепция ж, книж. Схващане, разбиране, идея или
система от възгледи, Погрешна концепция за по-на¬
татъшното развитие на страната, [лат.]
концерн м. Монополистично обединение, обикн. вър¬
ху основата на обща финансова зависимост, на
предприятия от различни отрасли, с единно рькоь
водство и най-висока степен на концентрация на ка¬
питала и производството. [лат.]
концерт м. 1. Публично изпълнение на музикални
творби, на естрадни, балетни и др. номера по оп¬
ределена програма. 2. Музикална творба за оркес¬
тър и един или повече солиращи инструменти,
[лат.]
концертен прил. Който се отнася до концерт. Концер¬
тна програма. Концертна зала. Концертен подиум..
концёртмайетор м. 1. Първи цигулар, солист на сим¬
фоничен или оперен оркестър. 2. Водач на група
струнни инструменти.
концесионен прил. Които се отнася до концесия. Кон¬
цесионни условия,
концесионер м, Лице, което е получило концесия (в 1
знач.). [фр.]
концесия ж. 1. спец. Договор, с който държавата пре¬
доставя на частен предприемач или чуждестранна
фирма промишлени предприятия, участъци земя и
др. за експлоатация при определени условия. 2. Са¬
мото предприятие, организирано върху основата на
такъв договор. 3. книж. Отстъпка. По този въпрос
никакви концесии не са възможни. [лат.]
кбнцлшер м. Място, къде го задържат политически
провинени лица, военнопленници и др.; концентра¬
ционен лагер, [нем.]
концлагерист м. и коннлатернстка ж. Лице, което е
(било) задържано в концлагер,
конче ср. Умал. от кон; малкото на кон. О Водно
конче зоол. — всяко от множество видове едри на¬
секоми от разред Ос опаса с дълги и тесни ципести
криле, широко разпространени край водоемите,
кончйня ж. старин. Смърт, край.
кончов м. диал. Горнище на обувка или чорап,
конюнктйв м. ез. Подчннително наклонение, [от лат.]
конюнктнва ж. спец. Тънка, прозрачна слизеста шта,
която покрива вътрешната страна на клепачите и
предната част на очната ябълка, [лат.]
конюнктивит м. мед. Възпаление, възпалително забо¬
ляване на конюнктивата, [лат.]
конюнктура ж. книж. Съвкупност от обстоятелства и
условия, конкретно състояние, положение на нещата
в дадена страна или област на живота. Икономическа
конюнктура. Международна конюнктура, [лат.]
конюнктурен прил. книж. Който се отнася до конюн¬
ктура. По конюнктурни съображения.
конюшня ж. Обор за коне.
коняк м. Спиртно питие с кехлибаренозлатист цвят и
сложен аромат, получено от винен дестилат, [от
фр. соб.]
коняр м. 1. Човек, който се занимава с отглеждане на
коне. 2. Човек, който пасе коне или се грижи за
чужди коне.
копярски прил. Който се отнася до коняр. Кон преки
път.
конячен прил. Който се отнася до копяк. Конячепа бу¬
тилка. Конячна фабрика. Копячна есенция.
кооператив м. Кооперация.
кооперативен прил. Който се отнаоя до кооператив,
кооперация. Кооперативен магазин. Кооперативна
собственост.
кооператор .и. и кооператора ж. Член на кооперация,
коопер&торскк прил. Който се отнася до кооператор,
присъщ на кооператор.
кооперация ж. 1. Съдружие на хора за съвместна ра¬
бота. Производителна кооперация. Потребителна
кооперация. 2. разг. Съпритежателски дом. Живее в
една голяма кооперация. [лат.]
кооперирам нсв. и се., прх. Сдружавам хора за съвмес¬
тна работа, образувам кооперация. — се тпрх.
обикн. мн. и 3 л. ед. Сдружаваме се в кооперация,
образуваме кооперация.
кооптацня ж. книж. Попълване на изборен ръководен
орган с нови членове, без да се питат избирателите,
[лат]	-	’
кооотирам нсв. и св., прх. книж. Правя някого член
на изборен ръководен орган чрез кооптация.
координатен прил. Който се отнася до координати.
Координатни от. О Координатна система мат. —
взаимно перпендикулярни прави линии, с които се
определя положението на точка върху права, по¬
върхнина или в пространството,
координати мн. (координата ж.) 1. мат. Величини,
числа, с които се определя положението на точка
върху линия, повърхност или в пространството. 2.
.само мн. разг. Местоположение, адрес. Не му зная
координатите, [лат.]
коордннаци0нен прил. Който се отнася до координа¬
ция, който осъществява координация. Координацио¬
нен съвет.
координация ж. книж. Съгласуване. Срв. с у б -
орди нация, [лат.]
координирам нсв. и св., прх. книж. Съгласувам^ Тряб¬
ва да координира действията на всички участници.
координиран прил. книж. Съгласуван, Координирани
действия. > > Действат координирано.
копа ж. Голям, висок и закръглен куп сено.
копан ж. Копане, прекопаване на нива, градина, лозе
и под. Отиваме на копан.
копане ср. Копаене, прекопаване.
копаня ж. Широк и плитък съд от издълбано дърво.
Дадох на козата цяла копаня трици.
копач м. и вшшчка ж. 1. Работник, който копае. 2.
обикн. ж. диал. Подобна на търнокоп дълга и тяс¬
на мотика,
копая исв. прх. 1. Правя дупка, яма в земята, в дърва
или другаде, обикк. с помощта на инструмент. Ко¬
пая дупка. Копая кладенец. 2. Обработвам земята с
мотика, лопата и пр.; разкопавам, окопавам. Копая
лозе. Копая царевицата. 3, Изваждам из или зара¬
вям във земята. Копая въглища. Къде си копаеш па¬
рите? О Копая гроб някому — готвя някому
смърт, гледам да го унищожа, да го съсипя. «
кбпвям нсв., кбипа св. прх. Копая малко, веднъж или
поединично.
кбпе ср. диал. Плътни и право стъбло на лук, лоза,
стар киселей и др.
копейка ж. [Малка монета, равна на] една стотна
част от рублата, [рус,]
копеле ср. разг. 1. Извънбрачно дете. 2. Ругателно,
обидно название, епитет на малко момче, млад
мъж.
копен м. Голям, кръгъл и островръх‘куп снопи, на¬
редени с класа навътре.
копие1 ср. 1, Вид старинно метателно или пронизва¬
що оръжие — дървен прът с остър връх от камък,
кост или желязо. 2. спорт. Лекоатлетически уред за
хвърляне — дървен или метален прът с определена
дължина и остър връх.
кбпие2 ср. 1. Нещо, което представлява точно възпро¬
извеждане на друго. Срв. оригинал. Копие
от картина. Синът е копие на баща си. 2. Точен
препис от оригинал. Копие от заявление. 3. Снимка,
получена от негатив; позитив. От всяка снимка из¬
важдам по две копия^ за проба, [лат.]
копиевнден прил. Който е тесен и дълъг, приличен по
форма на копие1. Копиевидни листа.
кониендсец м. остар. 1. Войник, въоръжен с копие! 2.
Лице, което носи копията на воин; оръженосец.
копирам псе. и се., прх. 1. Правя копие или точен пре¬
пис от нещо; прекопавам. Копирам картина. Ко¬
пирам снимка. 2- Подражавам. Копират френската
мода.
копирен прил. Който служи за копиране. Копирна пре¬
са. Копирно мастило. Копирна техника. О Копирна
хартия — индиго.
копнтев прил. Който има копита. Коттию животно.
копйпшк м Растение из влажни сенчести гори, с едри
бъбрековидни листа и тъмночервени цветове,
Азагнт еигораешп.
копито ср. Рогово образуване в края на краката у ня¬
кои бозайници. Лодкоеавам копитата на кон.
копка ж. Малка яма, дупка в земята, направена
обикн. с едно колване, забиване на инструмента.
Първа копка,
копня вж. к о □ в а м.
копнеж м. Силно желание, жажда, стремеж към нещо,
копнённе ср. поет. Копнеж.
копнея псе. нпрх. Силно желая, жадувам, стремя се
към нещо далечно, трудно постижимо. Сърцето ми
копнее за ласка. Копнея по любимото момиче.
копой м. 1. Ловно куче. 2. прен. Доверено лице, което
следи и донася на началника или на господаря си;
доносник, шпионин, [рум.]
конра ж. Сухата вътрешна част на кокосовия орех,
от която се получава кокосово масло, [исп, <мала¬
ялам]
копрАля ж. Дълъг оратси остен, на дебелия край с
лопатка за почистване на ралото,
коприва ж. 1. Растение с парливи власинки по стъб¬
лото и листата, Цгиса. 2. Ястие (каша или чорба)
от листата на това растение. Коприна носи, коприва
корабоплавател 383
яде. < Мъртва коприва — няколко вида бурени от
семейство устноцветни, ЬатШт.
копривак м. Място, обрасло с коприва.
копрйвен1 прил. Направен от коприва. Копринена гоз¬
ба. Копривенс брашно.
копринен2 прил. Причинен от коприва, О Копривиа
треска — болестно състояние на кожата, при което
се появяват обриви, придружени със сърбежи,
игбсапа; уртикария.	ь
коприна ж. 1. Лъскави нишки, които се получават от
пашкули на копринената буба; свила. Точа коприна.
2. Тъкан, плат от такива нишки. Риза от коприна.
копрннар м. н копрннарка ж. Човек, който произвеж¬
да или продава коприна; свилар.
копрннарски прил. Който се отнася до копринар.
копринарство ср. Производство и обработване на коп¬
рина, занятие на копринар, Занимава се с коприкар-
ство.
копринен прил. 1. Направен от коприна. Копринен
плат. Копринена рокля. 2. прен. Който е като коп¬
рина, с блясък на коприна. Копринена коса. О Коп¬
ринена буба — гъсеница на копринената леперуда.
Копринена пеперуда — род пеперуди (ВошЬух), ня¬
кои от които, главно В. шоп, се отглеждат за коп¬
рина.
коптор м. 1. Малка ехлупена къща; колиба. 2. диал.
Зидана печка, пещ.
копулация ж. спец. 1. Полово сношение, свързване на
два индивида при полов акт. 2. стесн. Полов про¬
цес, сливане на две полови клетки (при низшите ор¬
ганизми). [лат.]
копче ср. 1. Приспособление вън вид на колелце или
с друга форма, пришито на дреха, за да я държи
прибрана. Копче за палто. Секретно копче. Приши¬
вам копче. 2. Бутон на електрически звънец, радио¬
апарат и под. Натисни копчето, [тур.]
копчелък м. остар. Цепка на панталони,
копър м. Градинско растение с тънки перести листа и
силна миризма, употребявано за подправка,
АпеШит йгауео1епз.
копърка ж. Вид дребна морска риба; цаца.
кора ж. 1. Външен покривен пласт на дървета и пло¬
дове, който може да се отделя. Кората на бука е
гладка. Кора на лимон. Дебела кора. 2. Външен твърд
слой. Кора на хляб. Земна кора. 3. Тънък лист разто¬
чено тесто. Кори за баница. 4. Външен картон на под¬
вързана книга; корица. Прочетох книгата от кора до
кора. О Подлагам динена* кора.
кораб1 м. 1. Голям плавателен съд за превозване на
пътници, товари и др. Транспортни кораби. Боен ко¬
раб. Речни кораби. 2. Летателен апарат. Космически
кораб. О Въздушен кораб — дирижабъл, цепелин.
кораб2 м. диал. Голям продълговат дървен съд, в кой¬
то се превозва и мачка грозде,
кбрабен прил. Който се отнася до кораб*. Корабни
платна. Крайна въже.
корабокрушенец м. 1. Човек, който е претърпял кора¬
бокрушение. 2. прен. Човек, който е претърпял го¬
лямо нещастие или разочарование в живота,
корабокрушение ср. Повреда и потъване на кораб,
корабоплаване ср. Плаване с кораби. Речно корабопла¬
ване. -	·
корабонлннАтел м. Лице, което участва в плаване с
кораб; мореплавател.

384 корабоплавателен	.
корабоплавателен прил. Който се отнася до корабоп¬
лаване и до корабоплавател. Корабоплавателно
дружество.
кораборемонтен прил. 'Който се отнася до ремонт на
корабц.
корабостроене ср. Строене, строителство на кораби;
корабостроителство,
корабостроител м. Специалист по строителство на ко¬
раби, който строи кораби.
корабостроителен прил. Който сД отнася до строене,
строителство иа кораби и други плавателни съдове.
Корабостроителен завод.
корабостроителница ж. Корабостроително предприя¬
тие.
корабостроителство ср. Строене, строителство на ко¬
раби и други плавателни съдове,
кор&в прил. I. Който е устойчив, не се поддава на на¬
тиск, удар, огъване; твърд. Прот. мек. Кораво
дърво. Корава възглавница. Корав хляб, 2. прен. Кой¬
то е физически и психически издръжлив, който не
се поддава лесно на чувсрва, вълнения. Корав човек.
Човек с кораво сърце.	-
коравея нсв. трх. Ставам корав; твърдея, вкоравявам се.
коравина ж. Качество на корав; коравост. Проявява
коравина.
коравост ж. Качество на корав; коравина.
коравскъ>рд&чен прил. Който има кораво сърце; без¬
сърдечен, безчувствен.
коравосърдёчносг ж. Качество на коравосърдечен.
корал м. 1, обикн. мн. Неподвижни морски животни
(полипи), повечето от които живеят на големи ко¬
лонии и скелетите им образуват острови и рифове.
2. Ярозов илибял слалообразенмате-
риал от такива скелети, който се използва за нап¬
рава на бижута, украшения, [гр.]
коралов прил. 1. Който е направен от корал (въз 2
знач.). Коралова брошка. 2. Който е възникнал, из¬
граден от корали (в 1 знач.). Коралов остров. Кора¬
лови рифове. 3. прен. Който е с червен цвят на ко¬
рал. Коралови устни.
Корйи м. Основната свещена книга на исляма, [ар.]
кбрда ж. 1. Жица на музикален инструмент; струна.
2. Здрааа нншшк нши танно въже с ррзличнн пред¬
назначение (за въдици, при тренировка на кане и
др·). [лат* <П>.]
кордебалет м. Балетни артисти, изпълняващи масови
танци и сцени, [фр.]
кордела ж. Панделка. Момиче с червена кордела на
главата, [ит.]
кордбв м. 1. о стар. Верига, верижка. 2. Редица, вери¬
га от войници, полицаи и др., разположени, за да
преграждат пътя на неприятел, да пазят реда и пр.
Кордон войници охраняваше сградата на министер¬
ството. [фр.]
коректен прил. книж. 1. Правилен, образцов, безуко¬
рен. Коректно държане. 2. Тактичен, вежлив. Ко¬
ректен спрямо всички. Коректен човек, [от лат.]
коректив м. книж. Мерило за правилност, (фр .]
коректност ж. книж. Качество или проява иа корек¬
тен. Коректност в отношенията.	·
коректор м. и коректора ж. Лице, което оправя
грешки, допусна ги, при набор на текст. [лат·!
коректора прил. Кон го се -отнася до коректор- Ко-
ректарска грешка.	*
коректорс^о ср. Занятие, работа на коректор,
коректура ж. 1. Поправка на грешки, допуснати при
набор на текст. Правя коректура. Първа коректура.
2. Отпетечк ок отбнан арκгд,въpвy койко ne нанн-
сят поправки. Получавам коректури, [лат.]
коректурен прил. Който се отнася до коректура. Ко-
ректурен знак.
корекция ж. книж. Пойравка, промяна. Внцсям ко¬
рекция е текста. Корекция на закон. Корекция на
зрението. Извърши се корекция на реката, [лат.]
корелативен прил. книж. Съ□тпосигелдн.
Причина меле дствиеа корелативни
понятия, [лат.]
корелация ж. книж. Съотношение, взаимовръзка и
взаимозависимост между предмети, явления и по¬
нятия. [лат.]
корем м. Част от тялото па човек или животно, която
се намира между гърдите и краката; коремна кухи¬
на, Пускам корем. На гол корем пищови. Погов.
коремен прил. Който се отнася до корема. Коремна
кухина. Коремна обвивка. Болки в коремната об¬
ласт. Коремна операция. О Коремен тиф — остра
заразна болест, която се пренася от мухите или с
храна, вода и др. и протича □'висока температура
и дребни кожни изриви. Коремио возлрзаре (съкр.
коремно ср,у вид гимнастическо упражнение на ви¬
силка.	-	♦
коремест прил. Който има голям корем; кормест.
коремница ж. спец. Ципа, която покрива отвътре ко¬
ремната кухина у гръбначните и човека; коремна
обвивка.	4
кбрен м. 1. Подземна част на растение, чрез която то
се прикрепва към почвата и смуче вода и хранител¬
ни вещества, Бурята изкърти дървото с корена..
Дълбок корен. Вретеновиден корен. 2. Вътрешна,
враснала в тялото част на зъб, косъм, нокът. Зъб с
два корена. 3. прен. Произход, начало, основа. Ко¬
рените на българския народ са в дълбоката древ¬
ност. Нашият корен е селски. Коренът ни е от Доб¬
руджа. Къде е коренът на злото? 4. грам. Основна
част на дума, без представки и наставки. 5. мат.
Число, което, умножено само на себе си определен
брой пъти, има за произведение даденото число.
Корен квадратен от четири е две. О Дърво без ко¬
рен — а. За самолет или кораб, които нямат опора
в земята, та е опасно човек да се качва на тях. б.
За човек без дом, без семейство. На корена [му] ря¬
па* сея. От (из) корен; с корена — напълно, изцяло,
съвсем (изтръгвам, унищожавам). Пускам корен —
застоявам се, задържам се дълго на ддJPo,мясго.
Хващам корен — а. За растение — вкоренявам се.
б. Зз човве — засееяввм се нняъде, yуτтсрвввaм сс
за дълго.
коренак м. събир. Много корени на едно място,
коренен прил. 1. Огорсйвремдшдр, изначален, основен.
Коренно население. Коренен жител. 2. Който засяга
нещо из основи; съществен, радикален. Коренни
преобразования. 3. спец. Който се отнася до корея
(в 4 И 5 знач.). Коренен показател. Коренни власин¬
ки. О Коренни езици — в които думите съвпадат с
корена.
коренаст пршг. Който има много корени,
корените ср. 1. Множество корени иа едно растение.
2. спес. Вин.по добно на на ркн дрдрe^lнo
стъбло на многогодишни тревисти растения, от ко¬
ето сс образуват надземни стъбла-
коренов Прил. отк о р е и (обикн. в 1 и 4 знач.). Ко-

рснови власинки, Кореново налягане. Коренова глас¬
на.
кореношлод м. спец. Дебела подземна месеста част на
някои растения, която се образува от разрастване
на главния корен и се използва за храна.
кореноплоден прил. За растение — чиито надебелени
корени се използват за храна, напр. морков, цвек¬
ло.	,
коренувам нсв. и св.. прх. мат. Извършвам действие
коренуване.
кореиувапе ср. мат. Действие, обратно на степенува¬
нето — намиране на основата по дадени показател
. и степен, подкоренна величина.
кореняк м. и коревячка ж. Стар, открайвремешен жи¬
тел. Прот. пресели и-к, пришълец.
Кореняк софиянец.
коренй се нсв. нпрх. Имам корен, причина, основание
(в нещо). В мързела се коренят много пороци.
кореняшкн прил. Който сс отнася до кореняк. Коре-
нягика махала.
кореспондент м.* и коресппндё|нтка ж. 1. Сътрудник на
вестник или на друго периодично издание, На радио
или телевизия, който изпраща дописки, съобщения;
дописник. Специален кореспондент на Българската
телевизия в Москва. 2. Лице, което съчинява или
превежда писма в учреждение, търговска къща и
др. Кореспондент на френски. [от лат·.]
кореспонденте^ прил. Който става чрез кореспонден¬
ция, е писма. Кореспондентно изучаваме на език. Ко~
респондентен курс. Кореспондентен шах.
кореспондентски прил. Който се отнася до кореспон¬
дент. Кореспондентска карта.
кореспонденция ж. 1. Оперативен публицистичен
жанр — кратко съобщение, бележка във вестник
или списание за станало събитие; дописка. Корес¬
понденция от Москва. 2. Писма, пощенски пратки.
Проста кореспонденция. Правителствена кореспон¬
денция. 3. Писмовна връзка между лица шш учреж¬
дения. Аз съм в постоянна кореспонденция с него.
Кореспонденция на френски. [лат.]
кореспондирам нсв. нпрх. 1. Намирам се в преписка,
осъществявам писмовна връзка с някого; пиша си.
Кореспондирам с брат си. 2. Имам връзка, отноше¬
ние или прилика, съответствие с някого или нещо.
корняцдьр м. Едногодишно тревисто растение, от чи¬
ито семена се получават етерични масла, използва¬
ни в парфюмерията, консервната промишленост,
народната медицина и др., Сопапбгиш заПущп
[nai·.]	·
коригирам, нсв. и св., прх. 1. Внасям поправка; попра¬
вям. Коригирам отношението си към някого. Кори¬
гирам стрелба. 2. Поправям грешки в набран за от¬
печатване текст, правя коректура. Коригирам на
шпалти. — се нпрх. Поправям собствена грешка.
Извинете. ще трябва да се коригирам. [лат.]
корида ж. Бой с бикове (в Испания и някои страни
на Латинска Америка) . [исп.]
коридор м. Продълговато помещение в къща, сграда,
откъдето се влиза в стаите на етажа, [фр.]
коридорен прил. Който се отнася до коридор. Кори-
дорна врата.
корист ж. I. Изгода, материална облага. Помагам на
приятеля си*без всякаква корист. 2. Жажда за пари,
за материална облага,
користен прил. 1. Основан на корист, Движен от ко¬
ристни подбуди. 2. Користолюбив. Користен чинов¬
ник.
25 Български тълковен речник
корниз 385
користотобен м. и корнстолюбка ж. Користолюбив
човек.
користолюбив прил. Който проявява стремеж към ма¬
териални облаги и изгоди. Користолюбив човек.
користошюбне ср. Качество шш проява на користодю-
бив, стремеж към материално облагодетелстване.
Проявява навсякъде користо пюбието си.
корпан м. и коритана ж. цар. Момък шш момиче
„под корито“.
коритар м. и корит&рка ж. Човек, който прави (дъл¬
бани) корита. Циганин коритар. .
корита реки прил. Който се отнася до коритар. Кори¬
' тарска тесла.
корито ср. 1. Голям плитък съд, направен от дърво,
камък или тенекия, който служи за пране или за
хранене на добитък. Накисни дрехите в коритото.
2. Дъно, вдлвдлгатшта, из-ллбано нтястя, където те¬
че река, поток; легло. Коритото на река Искър е
песъчливо. О Под корито момък; момиче
нар. —· който има неженен по-стар брат или сестра,
та не може да се заергенее, замомее.
корифей м. книж. Бележит представител на йаука, из¬
куство или политическа дейност, [гр.]
корица ж. 1. Заглавен лист, страница на книга. Вън¬
шна корица. Вътрешна корица. 2. Външен лист на
книга, тетрадка и пр. Твърди корици. Меки корици.
Корица от художник. 3. Умал. от ко р а; коричка.
Дай ми корица хлебец.
коричка ж. Умал. от к о р а; корица,
кория ж. остар. Малка гора. Кравите пасат в кори¬
ята. [тур.]
корк м. Лека гъбовидна наслойка по кората на някои
видове средиземноморски дъб, от която се правят
запушалки и други предмети, [от лат.]
к0рков прил. Който се отнася до корк, налравен от
корк. Коркова тапа. О Корков дъб — вечнозелен
средиземноморски дъб (Зиегсиз.виЬег, от кората на
който се добива корк.
к0рмест прил. разг. Коремест, мешест.
кормилен прил. Който се отнася до кормило. Кормил¬
но колело.
кормило ср. 1. Приспособление, с което се направлява
автомобил, велосипед, параход, самолет и др. Дър¬
жа здраво кормилото. 2. прен. Управление, власт.
Държавното кормило се намира в здрави ръце.
кормувам нсв. нпрх. Управлявам моторно превозно
средство, автомобил; шофирам. > > Вземам уроци.
по кормуване.	‘
кормчия м. Лице, което държи кормилото и направ¬
лява лодка или кораб.
кормя нсв. прх. Разпарям корема, за да извадя вътреш¬
ностите на риба, заклано животно и др. Кормя агне.
' корнер и кбриър м. Във футбола — удар от ъгъла на
игрището, с който се наказва отборът, изкарал топ¬
ката извън игралното поле през линията откъм
собствената си врата; ъглов удар. [англ.]
корнет1 м. остар. Най-нисък офицерски чин в конни¬
ците на някои армии, [фр.]
корист2 м. Духов музикален инструмент с форма на
рог. [фр.]
корниз м. 1. Архитектурно украшение на сграда —
тясна и дълга издатина под стряхата или под и над
прозорците. 2. Украсена дървена шш метална пръч¬
ка, на която се заканват завеси в стая. [ит.]
I

.386 корнишони
корнишонн мн. (корвишон м.) Дребни краставички, ко¬
ито се използват за мариноване, [фр.]
корнър аж. ко р н е р.
корозионен прил. Който се отнася до корозия, Коро-
зионна среда.	.
корозирам нсв. и св., нпрх. Подлагам сс на корозия,
корозия ж. спец. 1. Разрушаване, разяждане на мета¬
лите под химическото въздействие на средата. 2.
Разрушаване, разтваряне на скалите под въздейст¬
вие иа водата. [лат.]	■
корона ж. 1. Подобен на шапка скъпоценен накит за
глава — знак иа власт у монарси и висши духов¬
ници. Царска корона. Герб с корона. 2. прен. Мо¬
нарх, монархическа власт. Престъпленията на ко¬
роната са скрити. 3. прен. Символ, знак на победа,
чест, отличие, достойнство. Води се борба за шах¬
матната корона. 4. Горната част на дърво, която
се образува от всички клони. Оформям короната
на дърво, [лат.}	.
коронация ж. Тържествена церемония, при която сс
слага корона на стъпваш на престола нов владетел,
монарх, [лат.] .
коронен прил. 1. Който се отнася до корона. 2. В стра¬
ни с монархическо управление —държавен, казио¬
нен. 3. прен. За роля, изпълнение и под. — най-до¬
бър, най-сполучлив, особено успешен. Това е
коронният му номер. О Коронен съвет — назначен,
свикан от монарха съвет.
коронка ж. Метална обвивка на повреден зъб, която
го предпазва от разваляне. Златна коронка.
короновам нсв. прх. Коронясвам,
короновал прил. Над който- е извършена коронация.
Коронован владетел.
коронясвам нсв., коронясам св. прх. Извършвам коро¬
нация, възлагам корона върху главата на стъпваш
иа престола владетел, монарх, Петър бил тържес¬
твено коронясан за цар.
корояд м. Дребна буболечка, чиито ларви изгризват
характерни ходове в кората или стъблото на дър¬
ветата.
корпоративен прил. Който се отнася до корпорация.
Корпоративен дух. Корпоративни говори. Корпора¬
тивни интереси.
корпорация ж. Група хора, обединени от обши про¬
фесионални или съсловни интереси. Студентска
корпорация. [лат.]
корпус м. 1. Туловище на човек или животно. 2. Ос¬
новен детайл, тяло на машина, механизъм, апарат
и др., в който се монтират останалите части. Кор¬
пус на кораб. 3. Сбор от лица с еднаква специал¬
ност или служебно положение. Дипломатически
корпус. Офицерски корпус. 4. воен. Съединение от
няколко дивизии. 5. Съвкупност, множество, сбир¬
ка от думи, текстове, информационен материал и
под.; масив, [лат.]
корпусен прил. Който се отнася до корпус. Корпусен
командир.
корсаж ж. 1. Част от женската рокля от шията до
кръста. 2. Женска фланелка с къси ръкави, [фр.]
корсар м. Морски разбойник; пират, [ит.]
корсарскм прил. Който се отнася до корсар. Корсарски
упраб.
корсет м. 1. Широк платнен пояс с напречни метали¬
чески пластинки, конто служи за стягане иа корема
2. Сппццаллн банддж за изкривен гръбначчя стълб.
[Фр-]
корт л. спорт. Игрище за тенис, [англ.]
кортеж м. Тържествено шествие, [фр.]
кбртик м. Къс и тесен нож, който носят офицерите от
морските и въздушните войски, [рус.] *
коруба ж. 1. Голяма празнина в ствола на дърво, об¬
разувана след нзгниване на сърцевината; хралупа.
2. Дърво в тскааа пр азразча.
корубест прил. 1. В който има коруба. Корубесто дър¬
во. 2. Извит, изкривен, издут, с форма на коруба.
Казан с корубесто дъно.	-
корумпирам нсв. и св., прх. Покварявам, развращавам
някого, обикн. политически деец или длъжностно
лице чрез даване на подкупи и други материални
облаги. — се трх. Поддавам се на корупция, ста¬
вам корумпиран, [от лат.]
корумпиран прил. Развратен, покварен, подкупен. Ко¬
румпирани политици. ‘
корунд м. Много твърд минерал, прозрачните разно-:
видности на който са скъпоценни камъни (сапфир,
рубин или	топгаз	стгоред	оцветяването),
[нем. < сан^р.]	>
корупция ж. Обществена развала, поквара, подкупни-
чсство. [лат.]
коря нсв. прх. 1, Карам се, укорявам, мъмря някого,
Майката кори сина си, но той не слуша. 2. Говоря
за някого или за нещо лоши, укорни думи. Прот.
х в а л я. Едни го корят, а други го хвалят.
кос м. Средно голяма прелетна пойна птица с тъмни
пера, която живее в гористи местности, лозя и пар¬
кове, Тигбиз шеги1к; черен дрозд.
кос прил. Наклонен, полегат, [рус.]	р
коса1 ж. Космите по главата на човек. Жена с дълга
коса. Вчесвам си косата. Руси коси. О Хващаме се
за косите — скарваме се, сбиваме се.
косР2 ж. Прикрепено на дълга дръжка земеделско се¬
чиво за рязане на трева. Въртял съм косата цял
ден. О Косата удря о камък— спъва се работата.
Косата на смъртта — смърт, гибел,
косРт м. Дунавска и блатна риба със сплеснато тяло,
остър корем и костеливо месо, АЬгрпИз ЬаПегиз.
косач м. Човек, който коси. Из ливадите пристъпваха
бавно косачи,
косачка ж Машина за косене. Самоходна косачка.
косвен прил. Който се осъществява или действа не
пряко, ^посредно, а по околен път; непряк. Косве¬
ни доказателства. Косвена причина. > > Това зася¬
га косвено и мене. О Косвена (непряка*) реч. Косвен
данък — конто в крайна сметка се изплаща от пот¬
ребителите на произведените или внесени стоки
чрез повишените цени. Косвен' (непряк*) въпрос.
Косвен падеж грам. — всеки падеж освен именител¬
ния. Косвено (непряко*) допълнение, [рус.]
косеканс м. мат. Тригонометрична функция — отно¬
шение на хипо'тсн^^^тр към противолежащия на да¬
дения ъгъл катет, [лат.]
косер м. нар. 1. Крив сърповиден лозарски нож. 2.
Сърповидно сечиво на дълга дръжка за рязане на
тръне.
косило ср. Дръжка на коса2. Косилото е дълго към 1,5
м.
косинус м. мшп. Тригонометрична функция —- отно¬
шение на прилежащия към дадения ъгъл катет към
хипотенузата. [лат.]
коейгба ж. 1. Косене на трева, сено; сенокос. Тия дни
сме заети с коситба. 2. Времето, когато косят ли-

вадите. Зарзалите зреят по коситба.
коснчннк1 м. нар. Изплетена женска коса, понякога с
прикачени нанизи, стари монети или други украси;
плитка. Стига ми това, що имам: таз огърлица мъ¬
ниста и този плетен косичник. П.Р.Сл.
косичник2 м. Различни видове, главно многогодишни
треви (фуражни, плевели и др.), виреещи по влажни
места, .ГипсиБ; дзука, шавар.
коскоджа и кдскоджамитн прил, неизм. прост. Твърде
голям, твърде много, [тур , ]
космат прил. 1. Който е обрасъл с косми; рунтав, въл-
нест, влакнест. Космати гърди. 2. Който е с щрък¬
нали, неприглодеки косми; рошав, рунтав. Косма¬
ти вежди.
космётост ж. Качество на космат,	..
космест прил. 1. Космат, рунтав. 2. Който е подобен
на косми.
коемйчен и космически прил. 1. Който се отнася до
космоса, до световното пространство. Космически
явления. Космичен кораб. Космическо право. Кос-
мична медицина. Космическа ракета. 2. прен. Изк¬
лючително голям, огромен, грандиозен. Космичес¬
ки темпове. О Космични лъчи — електрически
натоварени частици с голяма енергия, идващи от
междузвездното пространство, [гр,]
космогоннчен и космогонически прил. книж. Които се
отнася до космогония. Космогонични хипотези,
космогоння ж. Дял от астрономията, наука за произ¬
хода на света, за еволюцията на вселената, [гр.]
космодрум м. Площадка с комплекс от съоръжения,
оборудване за изпращане на летателни апарати в ’
космоса, [гр.]
космологичен и космологически прил. Който се отнася
до космология.	.
космология ж. Наука за космоса, за вселената като
единно цяло, представа за произхода и устройство¬
то на света. [гр.]	ф
космонавт м. и космонавти» ж. Лице, което участва
в космически полет, което лети в космоса; астро¬
навт. [гр.]	’
космонавтика ж. Теория и практика на летенето в
космоса; астронавтика, [гр.]
космополит м. и космополитка ж. 1. Привърженик,
пропагандатор на космополитизма. 2. Човек, който
живее като гражданин на света, който навсякъде се
чувства у дома си. [гр.]
космополитен и космополйтскн прил. Който сс отнася
до космополит. Космополитен град.
космополитизъм м. 1. Идеология, според която човек
е гражданин на света, която отрича държавния су¬
веренитет и проповядва отказ от национални тра¬
диции и култура, от патриотизма. 2. Качество или
поведение на космополит, [гр.]	-
космополитичен и космополитически прил. Който се
отнася до космополитизъм. Космополитически въз?
глгди.	,
космос м. книж. Свят, вселена. [гр.]
косо нарч. Полегато, наклонено. Слънчевите лъчи па¬
даха косо. [рус,]
косов прил, Който се отнася до птицата кос. Косови
яйца.
косопОд м. Частично или цялостно падане, окопвоне
на косото, Аюрссш.
косопос м. Заразна кожно болест, главно у деца, коя¬
то причинява опадване но космите тук-том по гла¬
вата, Тпео 1оп$игопз.
кост ж. Твърда, не огъваща се част, елемент от ске¬
котак 387
лета но човек или животно; кокал. О Кожа* и кос¬
ти. Намествам* костите. Слоново* кост.
костелив прил. 1. Който има много кости. Костелива
риба. 2. Мършав, с издадени кости; кокалест. Кос¬
теливо лице. 3. Зо орех — с твърдо и прилепнало
до ядката черупка, то мъчно се чисти. О Костелив
орех разг. — о. Трудно разрешим проблем, б. Упо¬
рит, опак човек.	ф
костеливост ж. Качество но костелив.
кбстен1 прил. Който е направен от кост; коколен. Кос-
тени копчета. Костено ножче.
костен2 прил. 1. Който се съдържа в костите или е по¬
лучен от кости. Костен мозък. Костно вещество.
Костни въглища. 2. Който се отнася до костите.
Костна болест.
костенурка ж. Четириного животно, покрито отгоре
и отдолу с роговидни похлупки, ТеБШбо.
костилка ж. Твърдо част във вътрешността но пло¬
дове (напр. череша, сдово), където се намира семе¬
то, ядката; кокичко.
костнлков прил. Който се отнася до костилка. Кос-
тилкови плодове.
костница ж. Гробница, хранилище, където прибират
и пазят кости но загинали в бой или при друг осо¬
бен случай.
кост[у]вом нсв. нпрх.. Имам цена, струвам. Колко ще
ни коства тази екскурзия? Тая грешка скъпо щс ни
коства. Нищо не ми коства да му помогна.
[яем. < ла.т.]
костуем прил. О Костуемо цена ■— колкото струва но
продавача или производителя; себестойност,
костур м. Сладководно риба от разред костурови,
дълго до 40-50 см, Регсо fluvîatilis.
костура ж. 1. Вид извито джобно ножче. 2. Старо из¬
хабено ножче, тъп нож.
кост^ров Прил. от к о с т у р. О Костурови риби (и
съкр. костурови мп.) Разред костни риби с множес¬
тво видове (костур, паламуд, сафрид, лефер, бяло
риба и др.) и важно място в риболова, РепГоптеа.
костюм м. 1. Кбмплскт горни дрехи, който се състои
от сако и панталон или сако и поло, подходящо
комбинирани по материя и цвят. Мъжки костюм.
Дамски костюм. Плат за костюм. 2. разш. Горно
облекло. Работен костюм. О Бански костюм —
специално леко облекло зо къпане но открито, [фр.]
костюмирам нсв. и св., прх. Обличам с театрално или
москородно облекло, [фр.]
косъм м. 1. Тънък нишковиден израстък по кожата но
човек идо животно; влакно. Опадаха ми космите по
главата. 2. събир. Космите, с които е покрито тя¬
лото но животно; козина. Кон със сив косъм. Лъскав
косъм. О Вися на косъм — едвам се крепя, нами¬
рам се пред голямо опасност. Заглаждам* косъма.
Но косъм — о. Без малко до стане, до се случи. б.
Съвсем наблизо, непосредствено до нещо. Не ми е
чист* косъмът. Цепя косъма но две разг. — скъпер¬
ник съм, проявявам скъперничество.	♦
кося нсв, прх, 1. Режа трева с косо. 2. Ядосвам, силно
дразня, тровя с думи. — се нпрх. Ядосвам се, тровя
се. Ех, не се коси, невясто. П.П.Сл.
кото ж.. спец. Издигнато местност, височина за ори¬
ентиране при военни действия или топографски из¬
мервания. [фр.]	'
котак м. Котарак.	'

J
388 котана	.
Г
котйнв ж. Котка (обикн. като олицетворен образ в
приказки и поговорки). Скочи котака, хвана гриза¬
на.
котангенс м. мат. Тригонометрична функция — от¬
ношение на прилежащия на дадения ъгъл катет към
противолежащня. (лат.)
котарак м. Самец, мъжкият на котка; котак, '
котва ж. 1. Железен уред, приспособление с извити
заострени краища, прикрепено на дълго въже или
верига, което се спуска на дъното о.т плавателен
съд, за да го задържа на място. 2. Късче меко же¬
лязо, привличано ог полюсите на магнит. О Вди¬
гам котва — отплавам, отпътувам, потеглям. Хвър¬
лям (пускам) котва — спирам, установявам се
някъде за по-дълго.
котвен прил. Който се отнася до котва. Котвена вери¬
га.
коте и кот& ср. Малкото на котка,. малка котка.
О Нямам дете, нямам коте — нямам семейни гри¬
жи и задължения.
котел м. 1. Кръгъл дълбок меден съд за носене и заг¬
ряване на вода, отгоре открит и с по връзло; мед¬
ник. 2. Затворен цилиндричен съд, в който ври вода
за парни машини. Парен котел.
котелен прил, спец. Който се отнася до парен котел.
Котелно отделение.
котелка ж. I. Малък войнишки метален съд за храяа.
2.	Вил дтъгбооа тенщкера с повръъло за нооснс нн
храна, (от рус.]
^Отен прил. За котка и някои други животни — който
е с плод в утробата; скотен. '	.
котернен прил, книж. Който се отнася до котерия, с
качества на котерия. Котерийно управление. Коте-
рийни борби.
кагернHоа<сг ж. книж. Качества или проява на коте-
риен.	♦
котернст м. кпиж. Член, привърженик на котерия.
когерня ж. книж. Група, кръг от лица, преследващи
обща користна цел. [фр.]
котешки прил. Който се отнася до котка. Котешка
опашка. Котешки стъпки. О Котешка трева — рас¬
тение валериана; коча билка,
котило ср. 1. Раждане, котене, потекло, пасмина. Те
са все от едно котило. 2. Скривалище, свърталище
на зайци, мишки, вълци и под. Вълчо котило. 3.
прен. Изобщо свърталище, бърлога. И Фенер, коти¬
ло на ехидна раса. Ваз.
котирам нсв. и св., прх. Определям продажна, борсова
цена на стоки или ценни книжа, валута. — се нпрх.
1. Намирам сс в	2. Имам сшпхделлю
цена (за стоки, валута и др.). 3. прен. Имам една
шш друга цена, оценка от страна на дадено общес¬
тво., [фр,]	,
котировка ж. I. Котиране. Котировката на акциите
варира около номшшла. 2. Включване на ценни кни¬
жа в листата на борсовите курсове.
котка ж. 1, Домашно животно, което лови мишки,
ΡΊΐβ Фотезбса. Който не храни котка, ще храни
мишки. 2, обикн. мп. спец. Семейство хищни бозай¬
ници с гъвкаво тяло, Рейбае. 3. прен. Различни уре¬
ди и приспособления, които напомнят донейде нок-
тест котешкй крак и обикн. служат като помощно
средство при катерене, изкачване. Зимно време пла-
нинарите връзват на обущата си котки.- О Котка
по гърба сн не пада — за виновен, който все памира
начин да се оправдае. Мнлава мн котка път — не
ми върви работата, претърпявам неуспех, явява се
неочаквана спънка. Сговаряме се като куче а котка
ирон.— постоянно се караме,
коткам нсв. прх. 1. Отнасям се любезно и внимателно
към някого, за да го разположа към себе си. Кум
ли ще го правиш, та го коткаш толкова? 2. Забав¬
лявам, записвам. Баба ми много умееше да ни кот¬
ка и залъгва.	.
котлар м. Занаятчия, който произвежда, поправя или
продава котли и други медни съдове; медникар, ба-
кърджия.	*
когларски прил. Който се отнася до котлар. Котлар-
ски сечива.
коварство ср. Работа, занятие на котлар; медникар-
ство.
котле ср. Малък котел; менче, бакърче.
котлен прил. С цвят на зеленясал меден съд, От яд
стана синя котлена. О Котлен камък — твърда ва¬
ровита утайка по стените на съд, в който вря ва¬
ровита вода. Софийската вода не дава котлен ка¬
. мък.
котленка ж. разг. Дълбок съд с дръжка за носене на
течности, храна.
котлет м. Пържола с ребро, [фр.]
котловярка ж. Забито на огнище чепато дърво, на ко¬
ето окачват котел, котле.
котлона прил. Обикн. в съчет. котлова храна — която
е от общия войнишки казан. Зачислиха ги на кот¬
лова храна.	.
котловвдй ж. Вдлъбнато поле между планини.
котлон м. 1. Домакински уред за готвене с електри-
, чески нагряваща се плоча. 2- Електрически нагрява¬
ща се плоча като част от готварска печка. 3. остар.
Вид малка готварска печка за дървени въ^лнща, от¬
крита отгоре. [рум^от унг.]
котлонче ср. Умал. от к о т л о н; малък котлон,
котлясвам [се| нсв., котлясам (се) се. нпрх. За ястие
развалям се и ставам отровен от дълго стоене в не-
калайдисан меден съд.	\
котя се нсв. нпрх. 1. За котка, заек и др. — раждам,
добивам котета. 2. За коте, зайче и др. — раждам
се. 3. прен. неодобр. презр. Раждам, раждам се
(обикн. много, В голям брой). Котят се като зайци
и мрат като мухи,	*
кофа ж. 1. Ламаринен или пластмасов съд за носене
на вода и др., с вместимост около 10 литра. 2. Съд
за вадене на вода от кладенец; кутел, ведро. 3. Съд
и мярка за зърнени храни към 15 кг; крина. [ит.,
рум.<ар.]	·
кофЯр м. Катинар, катанец. [чуж.]
кофеин м. Алкалоид, който се намира в кафето и чая.
[нем.]
кбфнчка ж. Умал. от к о ф а. Детска кофичка. Ко-
‘ фички за мляко.
кофраж м. Скована или нагодена от дъски форма, в
която се излива бетон [фр.]
кофрОжен прил. Който се отнася до кофраж,
кофражйсг м. и кофражйспка ж. Работник, който пра¬
ви, изработва кофраж.
к0ф ги жарг. разг. I. нарч., обикн. като сказ, опред.
Лошо, неприятно, непочтено. Чувствам се много
кофти. 2. прил. Лош, неприятен, непочтен, недоб¬
рокачествен. Кофти работа,. Кофти човек. Стока¬
та е кофти. [от тур.]
. кофтя нсв. прх. Лъжа, мамя, изигравам.

кохбрта ок. 1. ист. Пехотно отделение в древнорим-
ската войска» една десета част от легион. 2. прен.
Група, множество от хора, обединени от обши
идеи или лея. [от лат·.]
коце ср. разг. жарг. Коцкар.
кдцкар м. 1. разг. Развратник, женкар. 2. остар. Не¬
възпитан човек, уличник.	.
коикарски прил. Който се отнася до коцкар. Коцкарс-
ка постъпка.
коцкярство ср. Качество или поведение на коцкар.
коцкарувам нсв. нпрх. разг. Проявявам се, постъпвам
като коцкар (главно в I знач.); развратнича,
коч м. Нескопен овен. [тур ]
кочйи м. 1, Твърда хрупкава средна част, стъбло на
зеле, маруля и др. 2. Царевичен плод със или без
зърната; какалашка, кулен. 3. Изобщо хрупкав
плод (земна ябълка, гуляя] или дебело тревисто
стъбло (на царевица, слънчоглед и др.). 4. а. Съши¬
ти или слепени като тефтерче разписки, квитанции,
билети и под. б. Остатъкът от такова тефтерче,
след като се откъснат десните половинки на листа¬
та.
кочаней прил. Който се отнася до кочан (главно в 4
знач.). Кочанна разписка. Кочаней билет.
кочанея нсв. нпрх. Вдървявам се, вцепенявам се (от
студ. страх и др.); вкочанявам се.
кбчн1 прил. Който се отнася до коч.
кочн2 прил. диал. Котешки. О Коча билка — растение
валериана; котешка трева. ■
кочина ж. 1. Помещение за свине; свинарник. 2. прен.
Тясно и мръсно, неподредено жилище,
кочйя ж. 1. Покривало на (волски, конски) кола от
платнище или черга; чергило. 2. Кола е такова пок¬
ривало. 3. Изобщо кола, колесница. С трясъка рой
налетяха стихии, змееве, змеици с златни кочии.
П.П.Сл. [унг.]
кочияш м. Човек, който кара файтон; возач, файтон-
джия. [унг.]	*
кош м. 1. Изплетен от пръчки съд е различна големи¬
на н форма. Донесох един кош гъста. 2. Изградено
от пръти (и измазано с кал) помещение за зърнени
храни. 3, Дъсчен съд над воденичен камък, където
сипват мливото. 4. спорт. я. Закрепен към специал¬
но табло метален хрът ,със свободно висяща от не¬
го мрежнчка, където се хвърля топката в баскет¬
бола. б. Резултатно, точно попадение при игра на
е баскетбол. 5. прен. прост. Затвор, дранголник. За
пит работа ще полежи е коша. О Гръден* кош.
кошара ж. Заградено място за добитък, главно за ов¬
це. Ако има в кошарата, ще има и в попарата.
кошер м. Подобен на къщичка сандък или кошерище
с пчели. 2. Семейство от пчели, които живеят в
един кошер.
кошерище ср. Кръгъл островръх кош за жилище на
пчели или за хвашанс на рояци,	’	.
кошмар м. 1. Тежък безпокоен сън с мъчителни виде¬
ния; мора. 2. прен. Тежка преживелица, мъчителна
тревога, [фр.]
кошмарен прил. Който се отнася до кошмар, свързан
с кошмар; мъчителен, противен. Кошмарен съм.
Кошмарна нощ. Кошмарен спомен.
кбшпик м. прост. Голяма кошница. Изядохме цял
кошник грозде!
кбшнина ж. Изплетен от пръчки или дървени ленти
съд, обикн. с повръзло за носене. На прехвалени
ягоди голяма кошница не носи! О .Плета (оплитам)
си .кошницата — уреждам собствената си работа.
кр^ен 389
кошничар м. и кошнячарка ж. Човек, който плете и
продава кошници.
кошничарски прил. Който се отнася до кошничар.
Кошничарска върба.
кошничарство ср. Работа, занятие на кошничар,
кошута ж. Самка на елен.
кошутина ж. Тревисто горско растение с червеника¬
во-бели цветове и приятна миризма, МеНиш
теНззорЬуИиш .	,	*
кошче ср. 1. Умал. от к о ш. 2. Специален съд за от¬
падъци, боклук (на обществени места). 3. Специал¬
но, обикн. плетено от пръчки легло за бебе, пеле¬
наче.	-
кощрява ж. Едра трева с грапави листа и четинести
класове, расте като плевел по ниви и орници,
БеЦ^па уегйсШЫа.
кощунствен прил. Който съдържа кощунство. Кощун¬
ствени думи. Кощунствена постъпка.
кощунство ср. Подигравка, гавра с нещо, дълбоко по¬
читано от всички; светотатство. Кощунство с па¬
метта на героите.
кощунст|ву]вам нсв. нпрх. Върша кощунство ,
коя вж. к о Й.
крава ж. Женско говедо. О Дойна* крава,
кравай м. Обреден хляб с дупка на средата; колак.
Комуто си кумувал, от него чакай кравай..
кравар м. н краварка ж. Който гледа, отглежда или
използва крави.
кравариик м. (и кравар1шца ж.) Голям обор за крави,
краварски прил. Който се отнася до кравар,
краварство ср. Занятие, работа на кравар.
кравеферма ж. Ферма за отглеждане на крави, *
кравешки прил. Който се отнася до крава, който е от
‘ или на крава; говежди, крави. Кравешко мляко.
Кравешки рога.
крави прил. Кравешки, говежди. Краве мляко. Краве
масло.
кравина и кравнчка ж. Умал. от к р а в а. О Божа*
нравила (кравнчка).
крагуй м. Птица сокол или ястреб,
крагуяр м. В средновековна България — лице, което
дресирало соколи и придружавало царя, когато
отивал на лов; соколкик.
крада нсв. прх. Вземам, присвоявам нещо чуждо без
знанието н съгласието на притежателя му.
краден прил. Който е взет без знанието и съгласието
на притежателя му, придобит _е по непочтен начин.
На битака се продават крадени неща.
крадец м. Който върши кражба, конто краде,
крадешкдм и кравешката нари. Тихо и скришно като
при кражба. Приближих се крадешком и надникнах
през прозореца.	,	’
крадла вж. к р а д л ь о.
крадлив прил. 1. Който обича да краде, който има
слабост към кражба. Крадлива жена. Крадливо пле-
‘ ме. 2. Който става, върши се крадешком. Котката
пристъпваше с крадливи стъпки. ,
крадлйвост ж. Качество на крадлив,
крйдльо м. и крадла ж. Крадлив човек,
краен прил. 1. Който се намира на края, в края на
нещо; последен, отдалечен. Живеем в крайната къ¬
ща. Краен квартал. 2. Който се отнася до края на
определен отрязък от време; последен. Днес е край¬
ният срок. 3. Който се отнася до края на действие,

390 краесловен .
'процес; окончателен, последен. Крайна цел. Краен
резултат. 4. Който се проявява в най-голяма, най-
висока степен; извънреден, изключителен. Крайна
нужда. Крайна нищета. Крайни мерки. Краен реак¬
ционер. О В краен случай — щом не може иначе,
като наложено изключение. Крайно време е — нас¬
тъпило е времето, срокът нещо да стане, да се из¬
върши.
краесловен прил. ез. С който завършва дума, който се
намира в краесловието. Краесловна гласна. Краес¬
ловна сричка.
краесловие ср. ез. Край, завършък на дума.
краестншие ср. спец. Край, завършък на отделен стих
в стихотворение.
краешннк и крайшннк м. Къс, парче от края на хляб,
пита и др.
краеЬгьлен и крайъгълен прил. 6 Краеъгьлен (крайъ¬
гълен) камък — основа на нещо, негова най-важна,
най-съществена част.
кражба ж. Незаконно присвояване, вземане яа чужда
вещ. Обвиняват го в кражба.
краище ср. 1. Област, покрайнина. Кюстендилско кра¬
ище. 2. Местност, където свършва планина; поли на
планина. Лозето ни е на краището.
край м. 1. Място, където свършва (или започва) едно
нещо; предел. Тук е креят на града. Захвани пак от
края. Разправих ти всичко от край до край. 2. Да¬
лечна, най-отдалечена от средата част на нещо.
Хващам тоягата за тънкия край. 3. Покрайнини на
населено място. Живеем в горния край на селото. 4.
Област, околност. По нашия край имат друга но-
• сия. 5. Отечество, родна земя. О. роден край/ б. Вре¬
ме, когато свършва нещо; свършък. На края на ме¬
сеца правим равносметка. 7. Начин, по който
свършва нещо; развръзка, завършък, заключение.
Тъжна история с весел край. 8. като межд. Възкли¬
цание за означаване, че нещо е свършило или тряб¬
ва да свърши. Край! Повече не искам да те слушам.
О Виждам дебелия край разг. - усещам, разбирам,
осъзнавам опасността от сериозни проблеми, труд¬
' ности, строги мерки и наказания срещу себе си. В
края на краищата — като заключение, резултат от
всичко; в крайна сметка. Връзвам (свързвам) двата
края — живея, преживявам някак с оскъдни средс¬
тва. Едва връзваме двата края. Изтървавам |му|
края разг. — изгубвам контрола над нещо, обърк¬
вам се, не мога да се оправя. Не е край — нс е
възможно. Кабил ни край не е на хубаво да води тая
хубост,. П.П.Сл. Обръщам дебелия (другия) край
разг. — започвам да действам строго, да прилагам
строги мерки, наказания, бой. Отпускам (отпущам)
му края разг. — преставам да изпълнявам задълже¬
нията си, започвам да живея нашироко и лекомис¬
лено, без да се интересувам от нищо.
край предл. Означава близко съседство. Седни край
огъня. Кавал свири на поляна, на поляна край горица.
Бог.
крайбрежен прил. Който се намира на крайбрежието,
край морски или речен бряг. Крайбрежни пясъци.
крайбрежие ср. Място, местност в непосредствена
близост до морски или речен бряг. Черноморско
крайбрежие.
крайградски прил. Койго се намира в близост до гра¬
да.
крайдунавски прил. Който се намира близо до река
Дунав. Крайдунавски села.
крайморски прил. Който се намира край море. Край¬
морски град.
крайненеи м. Човек, който живее в края, на края на
град, село, област.
крайник м. Крайна част от тялото, крак шш ръка. Ко¬
лят ме крайниците.
крайност ж. Крайна, извънредна или прекалена сте¬
пен на нещо. Изпадам в крайност. От една край¬
ност в друга.
крайпЬтен прил. Който се намира край път, в непос¬
редствена близост до път*. Крайпътни заведения.
крайречен прил. Който се намира край река, в близост
до река. Крайречно езеро.
крайселски прил. Който ее намира край село, в бли¬
зост· до село или в края на селото. Крайселски къ¬
щи.
крайцер м. Голям и бързоходен военен кораб, [нем.]
крайшннк вж. краешник.
крайъгълен вж. к р а е ъ т ъ л е н.
крак м. 1. Долен крайник на човек или животно, с
който стъпва и ходи. Настъпи го с крак. Конят на¬
куцва с десния преден крак. 2. Долна издадена част,
подставка, на която се опира стол, маса, легло и
др. Столче с три крака. О В крак съм с н е щ о
— съгласувам поведението, действията си с нещо,
без да изпреварвам или изоставам. Трябва да сме
в крак с времето. Всяка коза* за свой крак виси.
Вървя в крак с н я к о го; вървим в крак — вървя
(вървим) с еднаква стъпка, едновременно с левия
или десния крак (обикн. при маршируване). До
крак — всички до един (избивам, унищожавам).
Дървен крак — протеза. Не подвивам* (подгъвам)
крак. Оставам без крака - преуморявам се от ходе¬
не или стоене. На крак (крака) —1 а. Прав, без да
сядам или без да лягам. Изкарах грипа на крака. б.
Сам, лично (идвам, отивам при някого). Стъпвам
здраво на краката си — ставам силен и независим,
замогвам се. Тръгвам в крак прен. — присъединя¬
вам се, приобщавам се. Турям (слагам)
някому крак — спъвам, препъвам,	-
крал м. и кралица ж. 1, Титла на монарх. 2. прен.
Крупен или най-виден, изтъкнат, важен, главен
представител на някой клон от производството,
търговията, спорта и пр, Крал на стоманата. На¬
ричат го крал на футбола.
кралимарковски прил. 1. Присъщ, свойствен на Крали
Марко. 2. прен. Извънредно голям. С кралимарков-
ски стъпки.	*
кралски прил. Който се отнася до крал или принад¬
лежи на крал. Кралски дворец.
кралство ср. Монархическа държава, начело на която
стои крал.
крамолА ж. 1. Свада, караница. 2. Бунт, вълнение,
крамолен прил. Който се отнася до крамола. Шумни
и крамолни събрания ставаха пред кръчмите. Ваз.
Крамолни викове.
край1 м. Приспособление за пускане и спиране на во- ♦
да или друга течност в чешма, водопровод, чайник
и др.; канела, [рус. < хол.]	.
кран2 м. Машина за вдигане и преместване па тежес¬
ти, Пристанищен кран. Товароподемен кран. [нем.]
кранист м. и краимстка ж. Лице, което работи на
кран2; крановик,	·
кранов Прил. от к р а н2.
крановик м. и криповйчка ж. Кранист.	.

кранта ж. 1. Мършав, дръглив кон. 2. прен. разг, пре¬
небр. Едър, кокалест и тромав човек.
крантав прил. Мършав, дръглив.
красавец м. и красавица ж. 1. Красив човек. 2. разш..
Нещо красиво (животно или предмет).
красен прил. Хубав, гиздав, красив. Ела ме, майко,
прегърни и в красно чело целуни. Бот.
красив прил. 1. Който се нрави, харесва се на зрението
< и слуха, който предизвиква приятни естетически
усещания; хубав, красен. Красива местност. Краси¬
во цвете. Красива жена. Красив гмс. 2. прен. Поч-
' тен, нравствен, благороден. Красиви обноски. Пос¬
тъпката му не беше красива. > > Не постъпват
красиво.	*	'
краска ж. 1. остар. Цвят, багра, боя. 2. само мн.
прен. Начин на виждане, оценка и представяне, опи¬
сание на нещата. Той ми представи работата в
много черни краски, [рус.]
краснол^ прил. Който има красно, красиво лице.
Краснолика девойка.
краснопйс м. 1. Красив почерк, красиво писане с ръка;
калиграфия. Напиши го ти, че не ме бива в красио-
писа. 2. Учебен предмет по красиво писане. И в
гимназията би трябвало да се учи краснопис.
краснописен прил. Написан красиво, с хубав почерк;
кадиграфски· Краснописно заявление.
краснопнсец м. и краснопнскя ж. Лице, което пише
красиво, с хубав почерк; калиграф.
красноречив прил. 1. Който умее да говори хубаво и
‘ увлекателно; сладкодумен. Красноречив оратор. 2.
прен. Който изтъква, показва нещо ясно, недвус¬
мислено и убедително. Красноречиво доказателст¬
во. Фактите, са красноречиви.
красноречзйвосг ж. Качество на красноречив,
краснорёчме ср. Умение, изкуство, дарба да се говори
хубаво и увлекателно; сладкодумство.
красота ж. 1. Качество на красив; хубост. Красотата
на полето ме вдъхновява. 2. Нещо много красиво.
Погледни каква красота се разстила пред нас! При
всеки поглед нови — по-нови красоти. В аз.
краста ж. 1. Прилепчива, заразна кожна болест, при¬
чинявана от паразитиратц в роговия слой на кожа¬
та кърлеж и придружена със силен сърбеж, Subies;
шута. 2. прен. Лош и трудноизлечим навик. Пуше¬
нето е страшна краста. О Намесвам* ся крастата,
крастав прил. Болен от краста; шугав. О Крастава
жаба - вид сухоземна жаба с издутини по кожата и
с отровпа слуз. Краставите магарета* през девет ба¬
ира се подушват.
краставея нсв. трх, Ставам крастав, хваща ме крас¬
та.
краставица ж. 1. Едногодишно зеленчуково растение
с продълговат месест плод, Сисшшз забчиз, 2. Пло¬
дът на това растение, който се използва за храна.
3.	само нмн ккат межд, разг. За израз на недовол¬
ство, несъгласие или пренебрежително отношение,
презрение. О Дивя краставица — многогодишно
тревисто растение, едър бурен по песъчливи места
и изкопи, главно по черноморското крайбрежие, с
продълговат като краставица плод, който при про¬
биване църка сок и семенца, ЕсЬаИит е^епиш;
църкало. Краставици на търкалета разг. — глупос»
ти, несериозни неща.
казагзвнчàр м. и краставнчарка ж. Производител и
продавач на краставици. О На крaсгаоачaа краста¬
вици продавам разг. — давам съвети на опитен чо¬
век, опитвам се да излъжа или смая по-опитния.
крачка 391
краставичен прил. Който е получен, добит от краста¬
вици. Краставичен сок. Краставично семе. Краста¬
вичен крем.
крася нсв. прх. Правя нещо или някого да бъде кра¬
сив, придавам хубав внд; гиздя, разхубавявам, ук¬
расявам. Не дрехата краси човека, а човек краси
дрехата.
кратен прил. О Кратно число — което се дели без ос¬
татък на друго число. Числото 10 е кратно на 5 и
на 2. [рус.]	.
кратер м. 1. Отвор или конусовидна вдлъбнатина на
вулкан- 2. Украсен с рисунки керамичен или мета¬
лен античен съд с форма на чаша или камбана, с
две дръжки. [гр.]
кратка, кратко вж. кратък.
кратковременен прил. Който трае, продължава кратко
време; кратък, краткотраен. Кратковременно зати- «
шие.
каагк()βаeоeааосг ж. Качество на кратковременен;
краткост, краткотрайно^. Всички предвиждаха
кретковременността на тая необмислена мярка.
краткосрочен прил. Който има кратък, непродължите¬
лен или недалечен срок. Краткосрочен заем.
краткост ж. Качество на кратък,
краткотраен прил. Който трае кратко време; непро¬
дължителен, кратковременен. Краткотраен дъжд.
каатквграааваг ж. Качество па краткотраен,
кратуна ж. 1. Градинско растение с подобен на кълбо
или бутилка кух плод, употребяван като съд за гре¬
бане или носене на вода. 2. укор. Глава; тиква, Как¬
во ще бъде? Недоумява кратуна проста. Я в. О Не
било в тикви*, та в кратуни,
кратък прил. 1. Който трае, продължава малко вре¬
ме; къс, непродължителен. Кратък срок. Зрмните
дни са много кратки. По кратката процедура. 2.
Малък па дължина; къс. По най-краткия път. 3.
Сбит, малък по обем. Кратък разказ. 4. Дъгичка-
та на буква й. О „И“ с кратка; и-кратко — наз¬
вание на буква й. Кратък член грам, — определи¬
телен член -а,	-я, с който завършват
съществителните и прилагателните имена в пози¬
ция на пряко и непряко допълнение,
крах м. Провал, поражение, пълен неуспех. Полити¬
ката на фашизма претърпя крах. Борсов крах.
[нем.]
крача нсв. нпрх. Правя крачки, ходя, вървя, движа сс
(обикн. с отмерени и по-едри крачки). Той крачеше
замислен.
крачвям нсв., крачна св., прх. и нпрх. разг. Правя, нап¬
равим крачка, крача веднъж или поединично. Крач-
вам встрани. Крачни две крачки и ела. — сс нпрх.
Правя по-едра, дълга крачка. Като се крачне два
пъти и ще те настигне.
краче ср. 1. Умал. от к р а к. 2. Пънче (на гъба). 3.
Столче (на чаша).
крачен прил. Който се привежда в действие, в движе¬
ние с крака. Крачна машина. Крачно управление.
Крачка ж. 1. Разстояние между краката при едно
пристъпване при ходене. Самю една крачка го деле¬
ше орг пропастта, 2. Движение, придвижване, пре¬
местване на краката при ходене. Бодра крачка. 3.
прен- Действие, проява, постъпка; стъпка. Всяка
крачка напред е успех за нас. О Крачка по крачка
— постепенно и упорито.

392 крачкомёр
крачкомер м. Подобен на джобен часовник уред, кой¬
то отбелязва и брои крачките на пешеходец,
крачол м. Долната част на панталони, потури и под.,
която обхваща крака. Тесни крачоли. Дълги крачоли.
креатура ж. книж. неодобр. Незначителна личност,
издигнала се благодарение на чуждо покровителст¬
во. Той е жалка креатура на една умираща класа.
[лат.]
креват ж. Подвижно дървено шш желязно легло.{гр.]
креватен прил. Който се отнася до креват,
креватче ср. Умал. от креват; малък креват.
Детско креватче.
крдда ж. 1. Бял рондив минерал — калциев карбо¬
нат, от който се прави тебешир. 2, Молив или прах
от въглен за рисуване. Рисунка с креда. 3. Вид бял
или цветен тебешир, който е напразен от мек талк
и се използва от шивачите при кроене. 4. Трети,
последен период от мезозойската ера. [лат.>нем.]
крёден прил. Който се отнася до креда (главно в
знач Креден период.	-
крёдиг м. 1. Доверие към купувач, че след известно
време ще заплати взетата стока. 2. прен. Зачитане,
уважение, доверие, добро име. Политически кре¬
дит. 3. Определена в бюджета сума, в пределите на
която се разрешават разходи за дадена цел. Креди¬
тът за екскурзии е изчерпан. 4. спец. Сумата, която
една банка определя да отпусне някому срещу га¬
ранция. Нашето предприятие има кредит във всич¬
ки банки. 5. спец. Дясната страна на счетоводния
баланс или счетоводните сметки. Прот. дебит,
[лат.]
кредитен прил. Който се отнася до кредит. Кредитни
операции. Кредитно писмо. Кредитна карта.
кредитирам нсв. и св„ прх. Давам, предоставям кре¬
дит. Нашето предприятие ще кредитира строежи¬
те.
кредитор м. и кредиторка ж. Лице или учреждение,
което кредитира, дава кредит. Някои финансово мо¬
гъщи държави искат да станат кредиторки на све¬
та. [лат.]
кредиторскн прил. Който се отнася до кредитор,
кредитоспособен прил. спец. Способен да оправдае
кредита, който му се отпуска или оказва. Молите¬
лят е кредитоспособен.
кредитоспособност ж.- Качество на кредитоспособен,
кредо ср. книж. Верую, [лат.]
крез м. книж. Много, изключително богат човек,
притежател на несметни богатства (по името на
лидийския цар Крез), [гр.]
крезовеки прил. книж. За богатство, пари -=- огромен,
несметно голям, [от соб.]
крекинг м. спец. Преработване на нефт н нефтени
продукти за получаване ва бензин, [англ.]
крекна вж. к р я к в а м.
крем1 м. 1, Цвете бял крия; лилия. 2 Цвете перуника;
тъжек.	♦
крем* м. 1. Мек като каша сладкиш. Пасти с крем.
2. Маашо ввщееттв с рааличеи слълтш за мазане иа
кожата; помада. Крем за лице. 3. Мека фина боя за
обуща, [фр,]
кремав прил. Бледожълт с портокалов оцвет. Кремава
рокля, [от фр,]	’
крематбриум м. Място, пеш или сграда за извършва¬
не на кремация. [лат.]
кремация ж. книж. Изгаряне телата на мъртъвци.
[лат.]
кремярам нсв. и св„ прх. Извършвам кремация, под¬
лагам на кремация.
кремък м. Плътна минерална маса със сивожълт до
черен цвят, много твърд камък, който изпуша иск¬
ри при удар. О Здрав като кремък — много здрав,
силен, С кремък дера някого — жестоко на¬
казвам, изтезавам,
кремъклййка ж. Стара пушка кремъклия.
кремъклия прил. неизм. Който се запалва с кремъчна
запалка. Кремъклия пищов.
крСмъчсн прил. 1, Който съдържа кремък. Кремъчни
скали. 2. Направен от кремък. Кремъчеп нож. Кре¬
мъчна запалка. О Кремъчни водорасли — тип ед¬
ноклетъчни· водорасли с твърда хитинова обвивка,
пропита с кремъчно вещество,
кренвирш м. Вид тънък салам от ситно смляно месо, ♦
който се вари. Кренвирши с горчица, [нем.]
креозбт м. Жълтеникава маслена течност с остра неп¬
риятна миризма, която се получава при суха дести¬
лация на букова дървесина и се използва в техни¬
ката. [фр.<п>-]
креол м. и креолка ж. 1. Потомък на първите евро¬
пейски колонизатори в Южна Америка, главно от
испански произход. 2. Човек от смесен произход,
от бяла и цветна раса, [исп.]
креблеки прил. Който се отнася до креоли, О Крео.т-
ски език — смесен език, образуван от взаимодейс¬
твието на езиците на живеещи в постоянен контакт
общности.	'
крей м. Тънък, почти прозрачен ситно набръчкан
плат, обикн. черен, за жалейка, [фр.]
крепдешнн м. Тънко, но плътно копринено платно.
Рокля от крепдешин. [фр.]
крепмрам нсв. и се., прх. Бърча, набръчквам плат или
хартия, та става като креп. > > Крепирана хартия.
крешЗггеп м. и крешгтпелка ж. Който крепи някого или
нещо. Той му е благодарен като на свой крепител.
крепко Нарч. от к р е п > к.
крепкост ж. книж. Свойство на крепък; сила, здрави¬
на, твърдост.
крепна нсв. нпрх. Ставам по-крепък, по-як, по-силен,
по-здрав. Да крепне дружбата между славянските
народи! [рус.]
крепон м. Вид тънък памучен плат. [фр.]
крепост ж. I. Оградено с яки стени, ровове и др. от¬
бранителни съоръжения населено място или опре¬
делена територия. 2. Укрепена постройка; укрепле¬
ние. О Летяща крепост — някогашен тежък, силно
въоръжен бомбардировач.
крепостен1 прил.. Който се отнася до крепост. Крепос¬
тни стени. Крепостни оръдия.
крепостен* прил. Отнасящ се до или присъщ па общес¬
твения строй, при кой - го селянинът е прикрепен към
земята и е лично зависим от феодала, помешчика.
Крепостно право. Крепостен селянин. О Крепостен
акт — документ за притежаване на недвижим
имот; нотариален акт. [рус.]
крепостник м. Крепостен селянин,
крепоспшчество ср. ист. Обществено устройство,
главно в царска Русия, при което селянинът е прик¬
репен към земята и лично зависим от дворянина
помешчик.
крепък прил. Твърд, здрав, силен. Крепка десница.
Крепък сън. Крепък ствол. Крепко вино.
крепя нсв. прх. Подпирам някого или нещо да не пад-

не, да не се събори. Той ще крепи колата от дол¬
ната страна. — се нпрх. 1. Подпирам се, придър¬
жам се. 2. разг. Обикн. за стар или болнав човек —
имам още сили, не съм съвсем зле; държа се. Кре¬
пиш ли се още, старче?
креслив прил. 1, Рязък и неприятен за ухото. Креслив
глас. 2. Който много кряска. Кресливо дете. Крес¬
лива птица. 3. прен. Който прави силно, но непри¬
ятно впечатление. Креслива реклама. Кресливи цве¬
тове.
кресливост ж. Качество на креслив.
кресло ср. Широк и удобен стол с подлорхи за ръцете.
Той беше тъй дребен на ръст, че потъваше в крес¬
лото. Първите кресла в партера бнха заети от вид¬
ни особи. О Министерско кресло — министерски
пост. [рус.]
креслъо м. и кр&ла ж. Креслив човек. Къщата вди¬
гаш на глава, креслъо такъв!
кресна вж. к р я с в а м.'
кресчёндо (и крешёндо) нари. муз. Все по-силно, с пос¬
тепенно нарастване на силата на звука, [ит.]
кретам нсв. нпрх. 1. Движа се бавно н с явна мъка, с
усилия; тьтря се. Видях го да крета по улицата. 2.
прен. Влача трудно съществуване. Кретах в много
несносни условия на живот.
кретеп м. книж. Малоумен човек яли телесен изрод.
[фр-1,
кретенизъм м. книж. I. Заболяване, което се отличава
със задържане на физическото и психическото раз¬
витие, стигащо до слабоумие. 2, прен. Малоумие,
тъпо умие, тъпота, [фр.]
кретенскн прил. книж. Който се отнася до кретен,
кретон м. Плътна памучна тъкан с цветни шарки, Ко¬
ято се използва за тапициране на мебели, драперия
И др. [фр.]
крехкост ж. Качество на крехък. '
крехчиН ж. Крехко месо. Дадоха ми малко крехчнна,
а повече кокали.
крехък прил. I. Конто нс може да се огъва, не е жи¬
лав, а се троши; чуплив, трошлив. Стъклото е
крехко. 2. прен. Нежен, слаб, неустойчив. Крехко
здраве. 3. За храна, плод и др. — който лесно се
дъвче, нс е твърд или жилав. Крехки репички.
О Крехко месо — без тлъстииа и жили; крехчина.
кречетало ср. 1. Дръвце, което се удря о воденичния
камък и леко разклаща коша над него, та зърната
падат между камъните и се мелят. 2. Детска играч-
■	ка, която издава шум като воденично кречетало, 3.
прен. Човек, който много говори. Съседката е
страшно кречетало.
кречетя нсв. нпрх. 1. За воденично кречетало — тра¬
кам, издавам шум. 2. прен. Дърдоря, говоря много,
бързо и на висок глас. Кречети като воденица.
крещй нсв. нпрх. Издавам силен и неприятен глас.
Тя не пее; ами крещи. 2. Говоря, викам високо; ка¬
рам се. Чорбаджийката пак ще започне да крещи.
крещящ прил. 1. За звук, глас —■ висок, остър, непри¬
ятен. 2. прен. За цвят, външен вид и под. ;— много
ярък, дразнещ. Крещящи тонове. Крещяща външ¬
ност. 3. прен. Очебиен, силно изразен, остър; bv
пиещ. Крещяща нужда. Крещяща несправедливост.
.крея нсв. нпрх. Слабея, отпадам от болест или скръб;
линея, чезна. Къде се дяна мъжка сила, та крея аз
от ден на ден, Яв.
крив прил. 1. Който не е прав; извит. Крива линия.
Криво дърво. 1. Неправилен, несиметричен, разкри-
■	вен. Криво гърне. Криви очи. 3. Който има очевиден
криволйча 393
телесен недостатък, напр. гърбав, куц, кривокрак.
4.	Полегат, нана]онсн./7пктюпъе ерши 5.13 иноден,
провинен. Кой ти е крив, като си див? 6. Погрешен.
Крива ти е сметката. 7. Който нс води към добро
или към желаната цел. Из крив път си тръгнал. 8. *
Сърдит, опак. Ей че крив човек. 9. като същ. крива
ж. а. Крива линия. б. Линия, която изобразява по¬
вишаването или понижаването на нещо, развитието
на някакъв процес. Кривата на производителност¬
та сочи застой. О Криво гърло — дихателно гър¬
ло. Стоварвам· кривите дърва н а (върху)
някого — прехвърлям вината, изкарвам няко¬
го виновен.
кривак м. Яка тежка тояга за бой, обикн. с надебелен
и закривен край; сопа.	.	*
кривача ж. диал. 1. Дланите на двете ръце, долепени
и извити като паничка. . Направи кривача да ти сипя
вода. 2. Вид голяма дървена лъжица за гребане на
брашно, жито и под. 3. Количество, колкото се по¬
бира в двете ръце или в такава лъжица, гребалка.
Тя загреба цяла кривача брашно.
крйввам нсв., кривна се. 1. нпрх. Кривя, завивам из¬
веднъж, веднъж или поединично. Неочаквано тя
кривна вдясно. 2. прх. Наклонявам, отмествам нас¬
трани и надолу; накривявам.
крввла ж. Неправда, неистина, лъжа. Прот.
правда. Светьт още служи не на правдата, а
- на кривдата.	*	,
крнвее ми нсв. нпрх. Криво ми е, става ми криво, неп¬
риятно, мъчно. Днес през целия ден ми кривее.
кривина ж. 1. Нещо криво, закривена, крива част на
нещо. 2. Извит път, завой.
кривила ж. нар, Кривина, кривда, вина.
кривна еж. к р и в в а м.
криво нарч. 1. Извито, наклонено, не право. Криво се¬
ди, право съди, стар кадия. П.П.Сл. 2. Неправилно,
погрешно, несправедливо. Криво съдиш ти! Не ме
разбирай криво. 3. С укор, неодобрение или съжале¬
ние. Не ме гледай така криво. О Криво-ляво —
както и да е, както може, горе-долу. Криво мн е —
изпитвам неприятно чувство, чувствам се обиден,
мъчно ми е.	■
кривоглед гфил. На когото очите не гледат направо,
в една и съща посока; кривоок, разкоглед.
кривогледство ср. 1. Качество на кривоглед. 2. прен.
Неправилно отношение, изопачено виждане, разби¬
ране по някакъв въпрос, особено в областта на иде¬
ологията. Идеологическо кривогледство.	'
кривокрАк прил. Който има криви крака; кривоног.
Кривокрака жаба.	.
крнвол м. диал. 1. Криво дърво. 2. Завой на път; кри¬
вина.
крнволвп&н прил. Който се движи по крива линия,
представлява крива линия. Криволинейна траекто¬
рия.
криволица ж. 1. Крива черта, линия; извивка. Какви
са тия криволици, дето ги пишеш? 2, обикн. мн. По¬
редица, последователност от завои, извивки на път
или река. Пътят изглеждаше надолу като тънка
криволица.
криволича нсв. нпрх. 1. Вървя, движа се не направо, а
като извивам ту на една, ту на друга страна. Кола¬
та криволичеше непрекъснато. 2. За път, река —
правя много криволици, завои.

394 криволя
криволя исв. нпрх. Криволича,
кривоног прил. Кривокрак.
криноОк прил. Кривоглед.	,
криворазбран прил. Който е разбран, изтълкуван неп¬
равилно, погрешно; лъжлив, фалшив, неистински.
Криворазбрана цивилизация.
крйвчо м. 1. Крив, разкривен човек. 2. преп. Неспра¬
ведлив, виновен човек. О Прав си, крнвно разг. —
казва се на някого, който се мисли за прав, а всъщ¬
ност не е.
кривя нсв. 1. нпрх. Завивам, не вървя в права посока.
Пътечката криви надолу. 2. нпрх. Куцам. Конят
криви с двата краки. 3. прх. Извивам, правя нещо
да стане криво. Криви си очите. Недей да кривиш
иглите. 4. прх. рядко. Виня, обвинявам. — се нпрх.
1.	Ставам крив, извивам се, изкривявам се. Крака¬
та му се кривят от тежестта. 2. Говоря с прес¬
трувки, разгалено. Бъди сериозен, не се криви. 3.
Плезя се, правя гримаси. Що ми се кривиш?
О Кривя сн душата разг. — скривам истината, изо¬
пачавам, лъжа.
криеница ж. Детска игра, при която един жуми, до¬
като другите се скрият, след което той ги търси;
жмичка. Децата играеха в градината на криеница.
криза ж. 1. Повратна точка в развитието на нещо,
тежко преходно състояние. 2. Затруднително, тежко
положение, влошено състояние на нещо. Икономи¬
ческа криза.. Стопанска криза. Правителствена кри¬
за. Парламентарна криза. Поради кризита много
търговци затвориха дюкяните. 3. Остра липса, не¬
достиг на нещо. Жилищна криза. 4. мед. Остра, ряз¬
ка промяна, обикн. влошаване в протичането на ня¬
какво .заболяване. Болният е в криза» 5. прен.
Напрегнато положение, силно разстройство. Ду¬
шевна криза, [гр .]
кризисен прил. Който се отнася до криза, през който
има криза. Кризисен период. Кризисно състояние.
крик м. Уред с витла или лостове за повдигане на
автомобили и други тежки предмети, [фр.]
крикет м. Вид спортна игра с малка топка, която иг¬
рачите удрят с плоски дървени бухалки, [англ.]
крилат прил. 1. Който има крила. Кршшти птици. Кри¬
лати ракети. 2. преп. Окрилен, вдъхновен, свободен.
Крилати блянове. О Крилати думи; крилата мисъл
(фраза) — сполучливи, получили широко разпростра¬
нение и често цитирани думи, изрази, мисли-
крилатка ж. спец. Снабдени с криловидни прирастъ-
ци семена на някои дървета като клен, явор и др.
крило ср. 1. Орган за хвърчеие у птици, насекоми и
др. Кршт на пеперуда. Орелът размахва кршге. При¬
лепът има големи кожести криле. 2. Подобна на
такъв орган част в разни уреди, машини. Крило на
самолет. Крило на мелница. 3, Странична пристрой¬
ка към здание, част от здание. В лявото крило па
Университета. 4. Всяка от подвижните части, с ко¬
нто нещо се затваря (напр. врата, прозорец, гарде¬
роб). Затвори дясното крило на гардероба. 5. спорт.
Краен страничен нападател във футболен, хокеен
или друг отбор. Дясно и ляво крило. 6. Групировка
в състава на политическа партия, орг анизация. Ля¬
во крило на лейбъристите. 7. прен. Закрила. Ала за
клети аормаси крило бе Чавдар вотода. Вот.
О Давам крила — подтиквам, правя някой да
действа самостоятелно, енергично, уверено. Под¬
рязвам крилата на някого —лишавам го от
възможността да действа самостоятелно, енергич¬
но, уверено.
крнловйден прил. Който по вид или разположение на¬
помня птиче крило.
крилце ср. У .мал. от к р и л о. Птичето потрепва с
крилца. О Има от крилце перце — има известно ос¬
нование, не е току-така,
криминале ср. жарг. разг. Криминално произведение
(роман, разказ, филм).
криминален прил. 1. Който се отнася до, който е свър¬
зан с углавни престъпления. Криминален случай.
Криминален съд. Криминална литература. Кримина¬
лен филм. 2. Углавно престъпен. Криминален прес¬
тъпник. Криминален затворник. [лат.]
криминалист ж. Специалист по криминалистика,
криминалистика ж. Отдел от правната наука, които
се занимава с методите за разследване на углавни
престъпления. '
кримшналнстнчен прил. Който се отнася до кримина¬
листика.
криминология ж. Наука, която изучава престъпност¬
та, причините и начините за борба с нея.
кримка ж. 1. Вид стара бойна пушка. 2. прен. Стар и
опитен или отживял времето си, изостанал човек.
Тоя доктор ли намери, тая кримка!
крин м. 1. спец. Род едногодишни тревисти растения
Шит. 2. Цвете бял крин; Петров кръст. О Бял
крин — градинско цвете с едри снежнобели арома¬
тични цветове, Шит сапсйбит; крем, бял крем,
лилия, бяла лилия, [гр.]	*
крйна ж. Дървен цилиндричен съд, обикн. като мярка
за житни храни (около 15 килограма или два ши¬
ника).
крнполнн м. Опъната на обръчи широка дамска пола,
която е била на мода в средата на XIX в. {фр.]
крипта ж. Подземно помещение със сводове, обикн.
под храм, църква, използвано като място за погре¬
бения. В криптата на храм-паметника „Александър
Невски“ се излагат стари икони. [лат. <гр.]
криптография ж. книж. Тайнопис. [гр.]
кринтографскн прил. книж. Който се отнася до крип¬
тография.
крнлтбн м. Химически елемент Кг — инертен газ с
белезникав цвят, който се използва в луминесцент¬
ни лампи. [лат. <гр.]	.
криптонов Прил. от к р и п т р н. Криптоиови лам¬
пи.
кристал м. 1. спец. Твърдо или течно тяло с форма
на симетричен многостенник, чиито части (атоми,
молекули) са разположени в определен, периоди¬
чески повтарящ се ред. Готварската сол образува
кубични, кристали. Ледени кристали. Симетрия па
кристалите. 2. Вид висококачествено фино стъкло
с голяма прозрачност и особен блясък. Чаши от
кристал. 3. прен. Нещо идеално чисто, светло,
прозрачно. О Планински кристал — минерал, без¬
цветна прозрачна разновидност на кристалите на
кварца, [гр.]
кристален прил. 1. Който се отнася до кристал, който
има вид или качества на кристал. Кристална фор¬
ма. Кристално стъкло. 2. преп. Чист, ясен, прозра¬
чен. Кристален въздух. > > Кристално бистра во¬
да. О Кристална вода спец. — която се съдържи в
кристалите. Кристална решетка — периодически
повтарящо се пространствено разположение на йо¬
ните, атомите или .молекулите в кристала.

кристализация ж. Създаваме, образуване на кристали.
кристализирам нсв. и се., нпрх, 1. За разтвор или теч¬
ност — превръщам се в кристали, получавам крис¬
тална форма. Солта кристализира на кубчета. 2.
прен. За мисъл, идея и др. — добивам определена
и трайна форма. Нашите знания кристализирам в
понятия за нещата и явленията. 3. прен. шег. Сил¬
но изстивам, става ми студено. Без отопление ще
кристализираме от студ.
крнсталография ж. Наука за кристалите, за тяхното
образуване, строеж и свойства, [гр.]	.
критерий м. книж. Мерило за оценка, признак, въз ос¬
нова на който неодо се оценява, определя, класифи¬
цира. Човешката практика е критерий за истина¬
та. [гр.]	·	,
критик м. и■ критична ж. 1. Лице, което се занимава
с критика, което тълкува и оценява художествени
произведения. Литературен критик. Художествен
критик. Театрален критик. Музикална крптичка. 2.
Човек, който критикува, който подлага на критика,
на отрицателна оценка някого или нещо. Критик на
робовладелското общество.
критика ж. 1. Разбор, обсъждане, тълкуване на ху¬
дожествено произведение е цел да се направи оцен¬
ка. Литературна критика. Обективна критика. 2.
разг. Посочване на недостатъци, отрицателно съж¬
дение за някого или нещо, Все той ще прави кри¬
тика. 3. Обсъждане, анализ и оценка на нещо, на
извършена работа. Критика и самокритика. Конс¬
труктивна критика. О Не търпи критика; под вся¬
каква критика — за нещо или някой, който е мно¬
го лош, не задоволява и най-ниските изисквания,
[гр-1 _
критикар м. разг. неодобр. Дребнав и недобросъвестен
критик. И нас да пази господ от такива критикари
като туй магаре. П.Р.Сл,
крнтикарскн прил. разг, неодобр. Който се отнася до
критикар.
критнкарство ср. разг, неодобр. Дейност, проява на
критикар.
крнтнкарст[ву]вам псе. тгрх. разг, неодобр. Занимавам
се с критнкарство.
критикувам нсв. прх. Правя критика, подлагам никого
или нещо на критика. Критикува дейността на ръ¬
ководството.
критицйзъм м. книж. 1. Критично отношение към не¬
щата. Проявява критицизъм към всяка нова теория.
2.	спец. Философското учение на Кант и неговите
последователи, което подлага на критика познава¬
телната способност на човека и отрича познавае¬
мостта на обективния свят.
критичен прил. 1. Който се отнася до критика или е
свойствен на критика, основан е на критика или съ¬
държа критика. Критични отзиви. Критичен отдел
в списание. Критични издания. 2. Който е склонен
шш притежава способността да критикува, който
предявява високи изисквания към нещата и посочва
техните слабости и недостатъци. Ученият трябва
да бъде много критичен. 3, Който е свойствен на
криза, свързан с криза; опасен, тежък, съдбоносен.
Критичен момент.. Положението на съпротивата
бе доста критично. О Критична маса — минимал¬
на маса от определено вещество, осигуряваща под¬
държането на ядрена верижна реакция.
критически прил. Критичен (главно в 3 знач.). Поло¬
жението е критическо. О Критическа възраст —
климактериум.
кротувам 395
критичност ж. ί. Качество на критичен (във 2 знач.),
критично отношение към действителността. Него¬
вият дух се отличаваше с голяма критичност. 2.
Сериозност, опасност, съдбовност. Критичност на
момента.
крншом нарч. рядко. Тайно, скришом,
крия нсв. прх. 1. Поставям нещо или някого на място,
където не може да бъде видяно или намерено, за
да бъде запазено; аардя, пазя. Крия пари е чекме¬
джето. Крият престъпника у дома си. Крие лицето
си. 2. Старая сс, правя нещо да не стане известно;
тая. Крие резултата от избора. — се нпрх. Старая ж
се да не бъда видян или намерен, да се завардя, да
се запазя. Крия се от хората. Крия се под дърво от
дъжд.	*
кроёж м. 1. Кроене на дрехи. Ателие за кроеж и шев.
2. прен. Замисъл, намерение, план. Ние не знаехме
какви кроежи имаше противникът.	.
кройка ж. 1. Книжна изрезка или чертеж, по който
кроят нещо; терк. 2. Начин, по който е скроено не¬
що.	.
крокет1 м. Спортна игра с дървени топки, при която
всеки от участниците прекарва през поредица от
вратички своята топка чрез удари с дървено чукче
с дълга дръжка, [англ.]
крокетн мн. (крокет2 м.) Ядене, ястие от изпържени в
мазнина ,тоочета от смляно месо, риба, кашкавал,
зеленчуци и лр., обикн. панирани, [от фр.]
крокмач .и. прост. Ядиво от сгъстено па каша, под¬
солено и подсирено овче мляко, [от тур]
крокодил м. Голямо земноводно влечуго от рода на',
гущерите с твърди плочки по кожата, което живее
. а тропически реки, Стособйив. [гр.]
крокодилски прил. Който се отнася до крокодил, при¬
същ на крокодил. Крокодилска кожа. О Крокодил¬
ски плач; крокодилски сълзя — лицемерен плач
(сълзи).
кромък, Вид обработена кожа за обувки, [от гр.]
кромид м. Обикновен лук, червен лук, АПшт сера.
[нгр.]
кромов прил. Който се отнася до кром, който е от
кром.
крона ж. Основна парична единица в някои европейс¬
ки страни, [нем.]
.крос м. Спортно надбягване на дълго разстояние,
обикн. по затворен маршрут или по пресечена мес¬
тност. [англ.]
кросно ср. Част от домашен тъкачен стан — дебело
обло дърво, на което се навива основата или нать-
каният материал. О Изтъкавам си Блатното — рнт-
вам кросното — възползвам се от нечия помощ или'
услуга, без да сс отблагодаря, без да проявя бла¬
годарност за това.
крбеов прил. Който се отнася до крос. Кросово трасе.
Кросов мотоциклет.
кротал м. книж. Гърмяща змия. [гр.]
крдтвам се нсв., кротна се св. нпрх. Заставам кротко,
неподвижно някъде, обикн. седнал или легнал.
Всички са се кротнали пред телевизорите.
кротост ж. Качество или проява на кротък. Действай
с кротост и повече ще успееш. Лицето му излъчва
кротост.
кротувам нсв. нпрх. Стоя кротко: мирувам. Пред
строгия учител децата кротуват.

396 крОтък ■
кротък прил. Мирен, спокоен, сдържан, тих, неподви¬
жен. Кротък човек, Кротък и Дълбок сън.
кроул м. спорт. Най-бърз и широко разпространен
начин, стил на плуване, при който ръцете последо¬
вателно се изнасят над водата и напред, [англ.]
крошб ср. спорт. В бокса — удар отляво или отдясно
със свита ръка. [фр.]
кроЯ нсв. прх. 1. Разрязвам плат, кожа и под. на пред¬
варително определени по форма и размер късове за
ушиване, направа на дрехи, обуща и др. 2. прен.
Обмислям, пресмятам. как да се извърши нещо;
планирам. Кроя планове. Кроят ми някакъв номер.
крояч м. и кроячка ж. 1. Лице, което крои (и шие)
дрехи, обуща и др. 2. остар. Шивач (на дрехи),
кроячески прил. Който се отнася до крояч. Крояческо
ателие.	Л
кроячество ср. Работа, занятие на крояч,
кроячшща ж. Работилница на крояч; ппввачшща.
круп м. Тежка заразна болест — дифтерийно възпа¬
ление на гърлото, придружено с дрезгава кашлица,
[англ.]
крупа1 ж. Голяма буца каменна сол.
крупа2 ж. Задна'част на тялото, корпуса на животно,
главно кон. (от фр.]
крупен прил. Едър, голям, 'грамаден, значителен.
Крупно предприятие. Крупен успех.
крулиб ср. Лице, което ръководи играта в игрален
дом, събира заложените паря и дава печалбите.
[фр-1
крут прил. Обикновено в сьчет. крута мярка — суро¬
ва, строга мярка [!!рус,]
кр^ша ж. 1. Широко разпространено овощно дърво с
гладки листа и боли цветове, както и неговият <
плод, обикн. със заоблена конусовидна форма,
Finis сотташз, Който седи под крушата, той яде
круши. Крушата не пада далеч от корена. Поел. 2.
Предмет, изделие с форма на круша. Боксова кру¬
ша. О До кривата круша разг. — доникъде, до ни¬
кое място (не съм стигнал), твърде малко (съм *
свършил). Обирам ся крушите разг. грубо — тръг¬
вам си, отивам си, махам се.
крушак м. Място, обрасло с (диви) круши,
крушар м. и крушарка ж. Човек, който произвежда
или продава круши,	.
крушёние ср. книж. Гибел, провал, поражение, пълна
загуба на нещо. Крушение на всички надежди, [рус.]
крушка ж. 1. Малка круша. 2. Електрическа лампа —
издута затворена стъкленица с тънки жички в нея,
които светят при нажежаване. О Има си крушка
опашка — има си нещо причина и връзка с други
неша, не е току-така.
крушов прил. Който се отнася до круша. Крушово дър¬
во. Крушов компот. Крушово листо.
крушоемден прил. Който има вид, форма на плод кру¬
ша.
крушовица ж. Ракия от круши.
кръв ж. 1. Червена течна тъкан, която се движи в ар¬
териите и вените, изпълва кръвоносната система на
животните я човека. 2, прен. Нрав, темперамент.
Човек с вуйна кръв. 3. прен. Род, родство, коляно.
Те са от еона кръв. < В кръвта ми е н е що —
имам го по природа, наследство. До последна кап¬
ка кръв — до последна възможност. Кръвта вода
ве става — родство никога не се забравя. На кръв
— ожесточено, злобно. Гледа ме на кръв. Смия*
кръв.
кръвен прил. Който се отнася до кръв. Кръвен серум.
Кръвни телца. Кръвно налягане. Кръвна група.
О Бели кръвни телца*. Кръвен враг — неприми¬
рим, свиреп враг. Кръвна въшка — дребно паразит¬
но насекомо по стъблата и издънките на ябълките,
Епо^та 1ап1есгип. Кръвна' обида — силна, дълбока .
обида. Кръвно дело книж. — изключително, жизне-
по важно дело. Кръвно отмъщение — убийство като
отмъщение за убит роднина. Кръвно родство —
родство по произход, а не по сватовство. .Чернени
кръвни телца*.
кръвен прил. диал. Дебел, пълен, охранен,
кръвник м. Кръвожаден, жесток човек; убиец, кръво¬
пиец, кръволок.	,
кръаиння ж. Глоба, откуп (в турско време) за извър¬
шено убийство.
кръвнина ж. Убийство, проливане на кръв, кръвопро¬
литие. Тежка кръвнина паднала на цариградски дру¬
мища. Нар.п.
кръвнйшки прил. Който е присъщ, свойствен на кръв¬
ник. Кръвнишки поглед.
кръводарител м. и кръводарйтелка ж. Човек, който
дарява кръв, доброволно дава от кръвта си за ле¬
чебни цели.	.
кръводарявам нсв. · нпрх. Дарявам кръв, давам от
кръвта си за лечебни цели.
кръводаряване ср. Даряване, даване на кръв за лечеб¬
ни цели.
кръвожаден прил. 1. Хищен, Кръвожаден звяр. 2. прен.
Крайно жесток, свиреп. Кръвожадни врагове. Кръво¬
жаден поглед.
кръвожадност ж. Качество на кръвожаден,
кръвоизлив м. Изтичане на кръв от кръвоносни съдо¬
ве навън или вътре в тялото, в телесните кухини.
Мозъчен кръвоизлив.
кръвоизлиянне ср. Кръвоизлив.
кръволок м. Човек, който върши или подбужда към
кръвопролитие; кръвник, убиец. Тиранин кръволок.
кръвоабчен прил. Който Се отнася дб, който е присъщ
на кръволок. Живяхме под гнета ш кръволочен
враг. П.П.Сл.
кръвоносен прил. През който тече, движи се кръвта в
тялото. Кръвоносна система. Кръвоносни съдове.
кръвообращение ср. Движение на кръвта в кръвонос¬
ната система, обусловено главно от работата на
сърцето.
кръвопиец м. Кръвник.	.
кръвопреливане ср. Преливане на кръв, внасяне на
кръв в кръвоносната система на- човек (направо от
друг човек или от предварително събрана кръв),
крънопролятен прил. При който се пролива кръв, ста¬
ва кръвопролитие. Кръвопролитна битка.
кръвопролитие ср. Проливане на кръв, убийство на
много хора.	*
кръвопускане ср. Извличане на кръв от тялото е ле¬
чебна цел.
кръвосмешение ср. Полова връзка -между лица, конто
са в толкова близко кръвно родство, че бракът
между тях е забранен от закона и обичаите, ’
кръвоспиращ прил. Който служи за спиране на кръв,
на кръвотечение. Кръвоспираща превръзка.
кръвотечение ср. Изтичане на кръв от кръвоносни -съ¬
дове. Кръвотечение от носа. Средства за спиране на
кръвотечението. О Месечно кръвотечение —- менс¬
труация.

кръвохрачене ср. Отделяне на кръв в храчките (при
туберкулоза на белия дроб, на гърлото и др.).
кръвйсвам нсс^ кръвясам св. нпрх. За очи — зачервя¬
вам се от придошла кръв, наливам се с кръв.
кръг, -ът м.1. Част от равнина, плоскост, заобиколе¬
на от окръжност. 2. Предмет с такава форма. 3.
Крива затворена линия или движение по такава ли¬
ния. Птицата направи два-три кръга и кацна. 4.
прен. Област, сфера, съвкупност (от явления, неща).
Това не влиза в кръга на моите задължения. 5. Съв¬
купност, група от хора, обединени от общи соци¬
ални, културни, битови и др. интереси, връзки. В
тесен семеен кръг. В интимен кръг. 6. обикн. мн.
Обособена обществена или професионална група
от хора. Политически кръгове. 7. спорт. Етап от
състезание между няколко участници по системата
всеки срещу всеки, включваш максималния брой
едновременно възможни срещи. Започва вторият
кръг от шампионата по футбол. <> Полярен* кръг.
Порочен (омагьосан) кръг — безизходно положение,
състояние, при което дадена причина поражда след¬
ствие, пораждащо на свой ред първоначалната при¬
чина.
кръглолнк прил. Който има кръгло лице.
кръгов прил. Който се отнася до кръг или който се
върти, движи се в кръг. Кръгово движение. Кръгова
отбрана.	’
кръговрат м. 1. Кръгово движение. 2. Непрекъснат раз¬
вой с постоянно възвръщане към изходната точка,
кръгозор м. 1. Цялото видимо около наблюдателя
пространство, до крайните му предели, до хоризон¬
та. 2. прен. Обем, широта ва интереси, познания.
Умствен кръгозор.	♦
кръгом 1. межд. Военна команда за обръщане в по¬
лукръг назад. 2. нарч. В полукръг назад, в обратна
посока. Обръщам се кръгом. О Кръгом марш! -
команда за обръщане и продължаване на марши¬
- ровката в обратна посока,
кръгообразен прил. Който прилича на кръг.
кръгообрашйнме ср. Процес, който завършва с възвръ¬
щане към изходното положение или към началната
форма.
кръгосветски прил. книж. Околосветски. Кръгосветско
пътешествие.
кръгъл прил. 1, Който има форма на кръг или на къл¬
бо. Кръгло лице. Кръгъл прозорец. 2. Приблизителен,
без дробни единици. Кръгли числа. Кръгла сметка.
3.	Пълен, окончателен, съвършен. Кръгълнлвежа.
Кръгла глупост. О Кръгла маса —- политическа
или научна конференция, дискусия, в която всички
участници са равнопоставени. Кръгъл сирак*,
кръжец м. Кръжок.
кръжило ср. 1. Рамка за картина, обикн. с кръгла фор¬
ма. 2. Пергел.	'
кръжбк м. Кръг от хора, сдружени за обща дейност,
за научни и други занимания; кръжец. Литерату¬
рен кръжок. [рус.]	*
кръжбчен прил. Който се отнася до кръжок. Кръжочни
занимания.
кр^йч^к м. и кръжочничка ж. Член На кръжок.
крздшам нсв.. пръкна св. нпрх. Къркам веднъж шш%о-
единично. Не кръкнали петлите първи .. на крак е
той. Яв.
кръмен прил. Който се отнася до кърма, служи за кър¬
ма (в 1 знач.). Кръмно цвекло. Кръмни единици.
крънкам нсв. прх. разг. Настоятелно и досадно моля
някого за нещо, измолвам нещо от някого.
кръстопът 397
кръпка ж. Неголям къс, парче плат или кожа, при¬
шито на скъсано място. Стара дреха е нови кръпки
закърпена. О Кръпка до кръпка — съвсем износен,
съдран,	,	·
кръст м. 1. Фигура от две пресечени под прав ъгъл
черти, линии. 2. Отвесна черта, пресечена към гор¬
ния й край с друга по-къса черта — символ на
християнство или смърт. 3. Предмет с такава фор¬
ма. Каменни кръстове. Надгробен кръст. Златен
кръст. 4. прен. Тежка съдба, житейска мъка, стра¬
дание. Тежи ми, боже. кръстът на живота.
Ст.Мих. 5. Християнски знак, който се прави с до¬
косване с десница на челото, корема и дясната и
лявата част на гърдите. Правя кръст. Вдигнал ръка
за кръст. 6. Орден с форма на кръст. Кръст за
храброст. 7. Долният край на гръбнака с тазовите
кости и съответната част от тялото. Боли ме кръс¬
тът. Прехванах го през кръста. О Петров кръст —
растение бял крил. Поставям (слагам, турям, тегля)
кръст на нещо — заличавам, премахвам не¬
що, скъсвам с нещо, смятам го за загубено, про¬
паднало. Пречупен кръст — свастика. Удар под
кръста; удрям под кръста — [служа си с] непозво¬
лено, непочтено средство (при борба, спор). Чер¬
вен* кръст.
кръетйт прил. нар. 1. Който има вид на кръст; кръс-
товидеи. Меч с кръстата дръжка. Кръстат бод. 2.
Четвъртит, квадратен. Орахме на кръстатата пива.
3. За чорйк — нниск и дебел. ССтннал е к/рътаат/
ът ядене. 4. За дърво — кичссто, клонесто. Там
има дърво кръстато.
кръстячка ж. разг. Приспособление, справя от свър¬
зани иа кръст две къси дървени летвички с различ¬
но предназначение.
кръсгеи1 прил. 1. Когото са кръстили, над когото к
извършен християнският обред кръщение; христия¬
нин. 2. прен. разг. Добър, човечен, разбран . Наме¬
риха се кръстени хора, та ми помогнаха.
кръстен2 прил. Който ск отнася до кръст (главно във
2, 3 а 5 знач.). Кръстно мъчение. Кръстен знак.
Кръстни прешлени.
кръстбц м. Купчина от наредени на кръст един въз
друг определен брои житни снопове. Правя снопите
на кръстци.
кръстител м. църк. Епитет на св. Йоан Предтеча.
кръстник м. и кръстница ж. 1. Който е държал някого
при кръщаването му. 2. Който к кумувал някому,
кум.
Кръстовдея м. Църковен празник на 14 септември.
кръстовйден ср. Който има вид, форма на кръст (в 1
знач.). Кръстовидни шарки.	*
кръстоносен прил. О Кръстоносен поход — а. Всеки
от големите военни походи, организирани от за¬
падноевропейските феодали и католическата църк¬
ва през Х1-ХИ1 в. под лозунга за освобождаване на
Божи гроб и светите места от неверниците, б. прен.
Непримирима организирана борба против някого
или нещо.
кръстоносец м. 1. Участник в кръстоносен поход
[участниците в който носели на гърба ’на връхните
сн дрехи зашит кръст от плат]. 2. зоол. Вид паяк
със светъл кръстовйден белег на гърба, Ере1га
diad£en&.	,
кръстопът м. Място, където се кръстосват, пресичат

398 кръстосан
*
пътища; кръстовище. О На кръстопът — в състоя¬
ние на раздвоение, съмнение, колебание какво да се
прави, какъв път да се избере.
кръстосан прил. Който е с форма на кръст, при който
две или повече неша се кръстосват, пресичат.
О Кръстосан огън — а. Стрелба от две страни под
ъгъл. б. прен. Нападки едновременно от различни
страни. Кръстосано опрашване спец. — пренасяне на
прашец от един цвят върху близалцето на друг.
Кръстосан разпит спец. — при който въпросите се
' задават от няколко лица или с цел да се съпоставят
новите с по-рано дадени отговори.
кръстосвам нсв., кръстосам св. 1. прх. Слагам, преп¬
речвам нешо на кръст. Кръстосай дъските. 2. прх.
и нпрх. Пресичам нещо, преминавам през нещо на
кръст. Кръстоса през улицата. 3. прх. Ходя, изхож¬
дам, пропътувам. Той е кръстосал целия свят. 4.
прх. и нпрх. Скитам се, шляя се насам-натам без
работа. Кръстосва, пътищата. 5. прх. спец. Нагаж¬
дам, правя да се оплодят животни или растения от
различни видове. — се нпрх, само ми. и 3 л. ед. 1.
Намираме се или заставаме, разполагаме се на
кръст, напряко един към друг. Ръцете им се кръс¬
тосаха. 2. прен. Обикн. за интереси — сближаваме
се, влизаме в противоречие помежду си. Интереси¬
те им се кръстосаха. О Кръстосвам ръце — нищо
не работя, стоя без работа; кръстя ръце. Кръстос¬
ваме си шпагите-.
кръстосван1 м. Голям и бърз военен кораб; крайцер.*
кръстосван2 м. и кръстосвайки ж. спец. Работник,
който прави кръстоски, който кръстосва растения
или животни.
кръстоска ж. спец. 1. Кръстосване на растения или
животни (по кръстосв ам в 5 знач.). 2. Жи¬
вотно или растеше, получено чрез кръстосване;
хибрид. Теле кръстоска. Кръстоска от бяло и чер¬
вено грозде.'
кръстословица ж. Вид задача и забавна игра, при ко¬
ято фигура от квадратчета се попълва с букви, та
се образуват кръстосващи се думи; ребус. Съста¬
вям кръстословици. Решавам кръстословица.
кръстоцветен прил. О Кръстоцветни растения (съкр.
кръстоцветни мн.) — семейство двусемеделни рас¬
тения с цветче от 4 кръстовидно разположени вен¬
чета, СгщгГегае. Зелето, ряпата и хрянът са кръс¬
тоцветни растения.
кръстя1 еж. кръщавам
кръстя2 нсв. прх. 1. Правя кръстен - знак над някого
шш нещо; прекръствам. Бащата кръсти детето. 2.
Слагам нещо на кръст. О Кръстя ръце — стоя без
работа; кръстосвам ръце. — се нпрх. 1. Правя кръст
(в 5 знач.). Бабите се кръстеха пред иконите. 2.
прен. остар. Уверявам, твърдя, кълна се (като пра¬
вя кръст). О Да се кръстиш; седни, па се кръсти —
да се чудиш и маеш. Намерил съм черква да се
кръстя — попаднал съм на неподходящи хора или
условия, излъгал съм се в сметките, в очакванията
си.
кръчма ж. 1. Заведение, в което се продават и се
пият спиртни питиета (вино, ракия и др.}. Селска
кръчма. 1. прен. Помериха, обикн, при търговски
сделка от страиага, която печели. У него остана
кръчмата.
кръчмар м. и кръчмарка ж. Лице, косто държи кръч¬
ма, съдържател на кръчма. О Правя сметка без
кръчмаря — кроя, замислям нещо, но без да се съ¬
образявам, без да вземам под внимание хората и
обстоятелствата, от които то зависи,
кръчмарски прил. Който се отнася до кръчма или до
< кръчмар. Кръчмарски сметки.
кръчмарегво ср. Занятие на кръчмар.
кръчмарунам нсв. нпрх. Държа кръчма, кръчмар съм,
занимавам се с кръчмарство.
кръшкам нсв., кръшна св. нпрх. разг. 1. Тръгвам из¬
веднъж в друга посока; възвивам. 2. прен. Кръшкам
веднъж или поединично. ’
кръшен прил. Който се огъва, извива, кърши; извит, е
извивки. Чевръст и кръшен танец като вихър се из¬
ви. «П.П.Сл. Кръшна снага. Кръшна песен.
кръшкам нсв, нпрх. разг. 1. Отбягвам да извърша въз¬
ложената ми работа или други задължения; клинча.
2. Изнезеряврм (на съпруга, съпрутатг си ).
кръшкач м. и кръшкачки ж, разг. Човек, който (оби¬
ча да) кръшка (в 1 знач.).
кръщавам нсв., кръстя св. прх. 1. Извършвам кръще¬
ние, 2. Бивам кръстник някому. 3. Давам някому
име. Кръстили го на дядо му, О Кръщавам вннииш
разг. — фалшифицирам го, наливам в него вода.
кръщава ж. разг. Кръщение, кръщене,
кръщелен прил. О Кръщелно нме — което е дадено
при кръщението; лично, малко име. Кръщелно сви¬
детелство — свидетелство за кръщение,
кръщелник м. и кръщелница ж. 1. Човек, когото кръ¬
щават. 2. Кръстеният по отношение на кръстника
(в 1 знач.); кумец. Той ми е кръщелник.
кръщене ср. Кръщение и обредна гощавка след него;
кръщавка.	*
кръщение ср. Християнски обред, при който дават
име на дете.
крякам нсв. нпрх, 1. За жалба или птица — издавам
особен остър и отсечен вик, Жабите крякат на су¬
ша. 2. пренг пренебр. Карам се, крещя. Стига си-
крякал!	’
кряквам нсв.. крепна св. нпрх. Крякам веднъж или по¬
единично.
крясвим нсв.. кресна св. нпрх. Кряскам веднъж или по¬
единично.	,
кряскам нсв. нпрх. Издавам крясък, викам високо. Не -
ми кряскай!
крйсък м. Силен и остър, резлив глас, издивин от чо¬
век или птица.	*
ксендз м. книж. Полски католически свещеник.
[рус. < пол.]
ксрнофелия ж. кпиж- Чуждопоклонство. [от гр.]
ксенофобия ж. книж. Омраза към чужденците и всич¬
ко чуждо, [от гр.]
ксерокопие ср. Копие от план, скица', текст и под.,
направено ни ксерокс.
ксерокс м. Фотокопирни машини зи размножаване ни
планове, скици, текстове и др. [англ.<гр.|
ксилофон м. Ударен музикален инструмент с 3-4 реда
дървени блокчета, върху които се удря с дървени
или костени пилки, [гр.]
ктитор м. остар. Основател, дарител на храм, манас¬
тир, болница и др. фр.]
куб м. 1. Геометрично тяло, правилен много^стен, ог¬
раничен от шест квадрати. 2. мат. Произведение ни
три еднакви ^множители, трета степен ни дадено
число. О На куб — на трета степен, [от гр.]
кубатура ж. Обем в кубически единици,	,
кубе ср. Купол, свод. Кубета на черква, [ар. > тур.]

кубизъм м. книж. Упадъчно' формалистично течение
в изкуството, главно в живописта, където предме¬
тите се изобразяват разложени на най-прости гео¬
метрични фигури (куб, пирамида, сфера и др.). [от
гр.]
кубик м. Кубически метър. Два кубика дърва.
кубйнец м. и кубинка ж. Лппе от населението на Ку¬
ба, гражданин на Куба.
кубически и кубичен прил. 1. Който има форма на куб.
Кубични кристали. 2. Който служи като мярка за
обем, за вместимост. Кубически метър.
кубче ср. Умал. от к у б.
куверт м. 1. Прибори за хранене за едно лице (в рес¬
торант и под.). 2. Задължителна начална сума, ко¬
ято се заплаща за един човек в ресторант, обикн.
за банкет и под. [фр.]	я
кувёрта ж. Най-горното широко и открито място на
параход; палуба, [фр.]
кукергОра ж. Горна покривка на легло или маса.
[фр·]
кугуар м. Американски хищник от рода на котките;
пума. [амер.]*
кудкудяк межд. За наподобявана, възпроизвеждане
на кокоше крякане при снасяне на яйце,. Кудкудяк,
днеска снесох, утре .пак!
кудкудякам и кудкудяча псе. нпрх, За кокошка — из¬
давам особено крякане при снасяне на яйце.
кудя псе, прх. диал. поет, 1. Говоря за някого лошо;
коря, осъждам. 2. Гоня, пъдя, пропъждам; прокуж-
дам. Среднощний ми сън не куди. Деб.
кука ж. 1. Дървена или желязна закривена и заост¬
рена на края пръчка. 2, Игла за плетене. 3. прен.
разг. Заядлив човек; драка. 4. прен. жарг. разг. Ци¬
вилен полицейски служител, шпионин, доносник,
кукам нсв. нпрх. За кукувица — издавам характерния
си глас. Кукувица кука на зелена бука.
куквам нсв., кукна се. нпрх. Кукам веднъж или пое¬
динично.
куквам се нсв., кукна се св. нпрх. разг. Настанявам се,
намествам се, заставам някъде,	.
кукери мн. (кукер м.) Маскирани и костюмирани
участници в обредни игри, които се изпълняват
напролет около Заговезни за здраве и плодородие,
кукерски прил. Който се отнася до кукери. Кукерски
игри. Кукерска маска.
кукест прил. Който е с кука или има форма ня кука.
Репеят има кукести семена.
кукла ж. 1. Детска играчка като човече или животно.
Момиченцата си играят с кукли, 2. Привързана и
управлявана с конци човешка фигура за особен дет¬
ски театър; марионетка. 3. прен. Високопоставен, но
безличен и несамостоятелен човек. Кралят бил са¬
мо кукла в ръцете на придворните. 4. Пременена,
наконтеяа жена или момиче. Отвънка кукла, от¬
вътре панукла. [лат. > нгр,]
куклен прил. Който се отнася до кукла. О Куклен те¬
атър — в който действащите лица са кукли (във 2
знач.) вместо живи актьори; марионетен театър,
кукленски прил. Който е присъщ на кукла. Кукленска
красота.	’
кукловбд м. а кукловбдка ж. Актьор в куклен теа¬
тър, който работи с куклите, води куклите,
куклпвбдетво ср. Професия, занятие, изкуство на кук¬
ловод.
ку-клукс-клан м. Тайна терористична расистка орга¬
низация в Съединените щати.
куклукскланов и куклуксклановскк прил. Който се от-
кулйси 399
*
нася до ку-клукс-клан, който е присъщ на ку-клукс-
клан.
куклуксклановец м. Член на ку-клукс-клан.
кукна вж. куквам.
кукна се вж. куквам се.'
куко ср, разг. 1. Кукувица. 2. Глуповат, смахнат чо¬
век. О Каквото куко, таквоз и пнпе — какъвто еди¬
ният (конто хвали), такъв и другият (когото хва¬
лят).
куков Прил. от к у к о. 0> Ни куково лято разг. —
никога.	φ
куковден м. Обикн. в съчет. На куковден — никога;
на куково лято.	*
куку межд. За наподобяване, възпроизвеждане глас
на кукувица.
кукувам нсв. нпрх. разг. Водя самотен живот. Стига
е стояла да кукува сама в къщи. П.Ю.Тод.
кукувица ж. 1. Сива прелетна горска птипа, която из¬
дава глас „куку“ н спася яйцата си в чужди гнезда,
СисШщ сапогщ. 2. прен. Самотен човек. О Изпила
ми е кукувица умв — станал съм глупав, оглупял
съм.
кукувиче ср. Умал. от куку вица; малка куку¬
вица, малкото на кукувица,
кукувичи и кукувичеи прил. Конто се отнася до куку¬
вица или принадлежи на кукувица. Кукувичо яйце.
кукумявка ж. 1. Нощна граблива птица с бухлата
глава, А^епе поста. 2. прен. презр. Грозна жена.
кукурйгам нсв. нпрх. За петел — издавам характерния
си, специфичен глас „кукуригу“.
кукурйгу межд. За наподобяване, възпроизвеждане
гласа на петел, когато пее.
кукуруз м. Царевица.
кукурузеи прил. Царевичен. Кукурузено брашна. Куку-
рузни зърна.
кукурузище ср. Нива, засадена с кукуруз.
кукурузник м. Хляб от кукурузено брашно; просеник.
Децата му ядяха кукурузник. Л.Кар,
кукурузокомбанп м, Камбайн за бране на царевица,
кукурузороначка ж. Машина за ровене на кукуруз,
царевица.
кукурузяк м, събир. диал. Царевичак.
кукуряк м. Ранно пролетно растение с твърди перести
листа и едри бледозелени цветове, НеПеЬопш
о<!огиз
кула ж. Тясна висока сграда, обикн. каменна и укре-
. пена. [ар. > тур.]
кулак м. Заможен, богат селски стопанин, който екс¬
плоатира чужд труд. [рус.]
кулачка ж. Жена [на] кулак.
кулачество ср. Съсловие на кулаци. Борба с кулачес-
твото.
кулашкн прил. Който се отнася до кулак. Кулашко
съсловие.
кулеи м. диал. Царевичен кочан със зърната,
кулест прил. За кон — който е с жълтеникав, светло-
ръждив косъм,
кули м. Носач, возач или изобщо черноработник в
страните от Далечния изток, [инд.]
кулинарен прил. книж. Готварски. Кулинарно изкуст¬
во, О Кулинарен магазин — в който . се продават
полуготови или готови продукти за храна, [от лат.]
кулиси мн. (кулиса ж.) Подвижни стени, поставени на
сцената като странична декорация. О Зяд кулисите

400 кулминационен
— а. Зад сцената, б. прен. Тайно, негласно, [фр.]
кулминаииднен прил. книж. Който се отнася до кул¬
минация. Кулминационна точка, [от лат.]
кулминация ж. книж.' Най-висока, връхна точка, сте¬
пен в развитието на нещо. [лат.]
кулоарее прил. книж. Който се отнася до кулоари,
става в кулоарите.
кулоари мн. книж. Помещения, обикн. в парламент,
разположени вън от заседателната зала, които слу¬
жат за почивка, размяна на мнения и др. [фр.]
кулокран м. техн. Товароподемен кран, чиято основ¬
на част е метална конструкция във вид на кула.
кулба м. спец. Единица за измерване на количеството
електричество, електрически заряд, [от фр. соб.]
култ м. книж. 1, Религиозна обредност. 2, прен. Прек¬
лонение, извънредно уважение, което се оказва на
някое лице или предмет. Култ към героите. Изди¬
гам в култ. Култ към личността на никого, [лат.]
култиватор м. Земеделско оръдие,, подобно на плуг и
на брана, с което се разбива и разрохква земята,
[от лат.]
култивирам нсв. и се., прх. 1. Обработвам, разрохквам
почвата с култиватор. 2. Обработвам, засявам, от¬
глеждам (цветя, посеви). 3. прен. книж. Насаждам,
развивам, създавам. Култивирам добродетели, [от
лат.]	’
култов прил. Който се отнася до култ (в 1 знач.). Кул¬
тови предмети. Култови празници.
култовскн прил. Който се отнася до култ (във 2 знач,).
Култовски период.
култура ж. 1. Съвкупност от материални и духовни
придобивки, създадени от човечеството в процеса
на неговата обществено-историческа практика. Ма¬
териална култура. Духовна култура. 2. Наличност
от познания, степен на развитие изобщо или в от¬
делна област. Музикална култура. Обща култура.
Култура на речта. 3. Отглеждане на някои расте¬
ния. Култура на лозата. 4. Самите отглеждани рас¬
тения; посев, разсад. Тютюнева култура. Техничес¬
ки култури. 5. биол. Лабораторно отглеждани
микроорганизми, [лат,]
културен прил. 1. Който се отнася до култура, свързан
е с културата (в 1 знач,). Културен център. Култур¬
ни ценности. 2. Който притежава култура, в който
има култура. Културен човек. Културно поведение.
. Културно обслужване. 3. Който се отглежда или
обработва от човека. Културни растения. Култу¬
рен слой на почвата.
културнзъм м. Система от упражнения и спортна дис¬
циплина за развиване мускулатурата на тялото,
[фр-1	>
културйст м. а културнстка ж. Лице, което се зани¬
мава е културнзъм.	,
културно- Съставна част на сложни думи със значение
„културен, отнасящ се до култура“, напр.: култур¬
но-битов, културновъзпитателен, културно-исто¬
рически, културно-масов. кумпурно-пплитически,
културно-просветен.
кулгурноироснётиик м. и ку.ттуриопросветиичка ж.
Лице, което ръководи културно-просветната рабо¬
та в аредприятие, организация и др.
Културност ж. Качество на културен,
кудтургрегер м. книж., обикн. ирон. Разпространител,
носител на култура, [нем]
култуча нсв. прх. спец. Премахвам страничните лето¬
расли на някои растения за по-добро използване на
хранителните вещества от плодовете по централно¬
то стъбло.
кум, -ът м. и кумй ж. Който венчава или е венчал
някого; кръстник. Стои като пред кум. Пред кум
се вода не гази. О Право, куме, [та| в очи — безце-
ремонно, напра во към целта,	■	·
к^ма м. О Кума Лиса*.
куманн мм. Тюркски номадски племена, които през
Х1-ХШ в. населявали степите между Дунав и Волга
и извършвали нападения срещу България и Визан¬
тия.	'
кумец м. и кумица ж. 1. Лице по отношение на кума
и кумата, които са го венчали. 2. Кръщелник.
кумир к. книж. 1. Статуя шш образ на езическо бо¬
жество; идол. 2. прен- Нещо, което човек боготво¬
ри, служи му и му се покланя. И глава ний няма да
сложим пред страсти и светски кумири. Бот. ■
кумйс м. Питие от ферментирало кобилско мляко,
[рус. < тюрк.]
кумичеие ср. Стар народен обичаи, който се изпълня¬
ва на Връбница от всички девойки, които са паза¬
рували, и е придружен с много песни и танци,
кумов прил. Който се отнася до кум. Венчай, куме,
венчай, люто не проклинай, че кумова клетва стига
и разсипва. Нар.п. О Кумова слама — съзвездието
Млечен път. От кумова срама — заради приличие,
от срам пред хората.
кумство ср. 1. Кумуване. 2. Роднинство по кумуванс.
Имат нещо кумство или сватовство.
кумувам нсв. нпрх. Кум съм, изпълнявам роля на кум
(при венчавка).
кумулативен прил. книж. Който се отнася до, които е
свързан с кумулация. Кумулативно действие. Куму¬
лативно гласуване. Кумулативен ефект, [от лат.]
кумулация ж. книж. Натрупване, концентрация, уве¬
личение.	.
кумчо м. [В обръщение към] кум. О Кумчо Вълчо*,
кумя се нсв. нпрх. разг. I. Стоя неподвижен и важен
като кум на сватба; мъдря се, 2. Стоя сМирено и
мълчаливо, с глуповат израз на лицето,
кунка ж. дет. Ръка, ръчица. Дай кунка да те водя.
куо м. 1. Значително количество от нещо, натрупано
на едно място. Куп пясък. 2. Много предмети на
едно място, обикн. един въз друг. Куп камъни. Ку¬
пове с книги. 3. Значително множество. Куп въпроси.
Купища хора. О През куп за грош — как да е, на
едро, небрежно, надве-натри.
купа ж. I. Дълбока полукръгла паница. 2. Съд за
поднасяне на сладко. 3. Карта за игра с червени
сърцевидни знаци. 4, Художествено изработен съд,
ваза или друг предмет, обикн. от ценен материал,
които се връчват на победител в спортно или друго
състезание, [фр.]
купаж м. спец. Смесване на различни сортове вина за
получаване на по-добро качество, [фр.]
купё ср. 1. Отделение в железопътен вагон за няколко
пътници. 2. Малък закрит пътнически автомобил с
определена форма. 3. Затвореното пространство на
такъв автомобил, предназначено за пътниците, [фр.]
купел ж. Съд, в който кръщават деца,
купешки прил. разг. 1. Който е купен, а не произведен
у дома. Прот. домашен. Купешки хляб. Ку-
пешко платно. 2, прен. За думи, приказки и под. —
който е взет от по-висок стил и е малко превзет,
неприсъщ на лицето, което ги употребява.
купище ср. 1. Куп. 2. Място, където се хвърля смет;
бунище. Всеки петел на купището си пее.
куплет м. 1. Група от стихове, които образуват отно¬
сително самостоятелна и завършена част от песен,
стихотворение и са свързани чрез рима, ритъм и
интонация; строфа, 2. мн. Естрадна или циркови
песнички със злободневно съдържание, [фр.]
куплетист м. и куплетистка ж. Автор или изпълнител
на циркови или кабаретни куплети,
куплунг м. техн. Съединителен, свързващ детайл,
[нем.]	*
купол м. и купола ж. Заоблен, с форма ва полукълбо
покрив; кубе, свод, [ит.]
купон м. 1. Отрязък от ценни книжа. 2. разг. Продо¬
волствена карта. Хлябът е· с купони. 3. разг. Мла¬
дежко увеселение, забава, [фр.]
купонен прил. Който е свързан с купони, с продовол¬
ствени карти. Купонна система.
купувам нсв., купя се. прх. 1. Получавам нещо срещу
пари или друго разменно средство. 2. прен. разг.
Възприемам, научавам, узнавам,
купув&ч м. и купувачка ж. Лице, което купува (в 1
знач.) нещо. Прот. продавач.
купчина ж. Неголям куп (в 1 и 2 знач,).
кугоора ж. спец. 1. Съкращение, направено в оконча¬
телен текст. 2. Номинална стойност, отбелязана на
банкноти и ценни книжа, 3. Паричен знак или цен¬
на книга с отбелязана номинална стойност, [фр.]
купя еж. купувам.
курабия ж. Тестен и възсух сладкиш, обикн. вън вид
на мъничка кръгла пита. [ар. > тур.]
кураж м. Мъжество, смелост, решителност, [фр.]
куражлия прил. неизм. Който има кураж, проявява ку¬
раж; смел, храбър.
кураре ср. Отрова, която се получава от пякои южно¬
американски растения-, [порт., исп.омер.]
куратор м. спец. 1* Назначен от съда попечител, нас¬
тойник, който бди за интересите на малолетен, не¬
дееспособен. 2. Назначен от съда чиновник по не¬
състоятелност, който управлява имуществото на
несъстоятелен длъжник, [лат.]
курбан м. I, Жертвоприношение и обредна гощавка
във връзка с даден обет, на семеен или селски праз¬
ник; оброк. 2. Животно, заклано за такова жерт¬
воприношение, гощавка. 3, прен. Жертва,
[ар. > тур.]
курва ж. разг. презр. Развратна жена, проститутка.
курвдр)[ин| м. разг. Развратен мъж.
курвАрсгво ср. разг, Поведение, деяние на курва, кур-
вар.	’
курдйсвам псе., курднеям се. прх:. разг. 1. Натъкмя-
яам, нагласявам, навивам нешо да работи. Курди-
сах часовника. 2. Турям, нагласявам, настанявам.
Курдисала стан да тъче. - се нпрх. шег. Настанявам
се, разполагам се, сядам някъде удобно, [от тур.]
курешка ж. Птиче изпражнение,
куриёр м. и курнерка ж. Преносвач на кореспонден¬
ция или други известия, [фр.]
куриерски прил. Който се отнася до куриер. Куриерски
услуги.
курибз м. книж. 1, Любопитна и смешна случка или
обстоятелство. 2. Нещо рядко и забавно, [фр.]
куриозен, прил. книж. Който буди любопитство със
забавната си необикновеност.
куриозиост ж. книж. Качество на куриозен,
куркам нсв. нпрх. За черва — издавам характерен
шум, обикн. при глад. Червата ми куркат от глад.
кусвам 401
куриоз прил. неизм. разг. Горделив, надут, дързък.
[тур.]	-
кураазлък м. разг. Качество или проява на курназ;
горделивост, надутост, дързост·,
курннк м. Помещение за кокошки: кокошарник,
курорт м. 1. Местност или селище с удобна, подходя¬
ща за летуване и почивка природа, с условия за ле¬
куване; леговище. 2. Почивка, летуване, [нем.]
курортен прил. Който се отнася до курорт. Курортен
град. Курортна местност.
курортист м. и курортисте* ж. Човек, който е на ку¬
рорт; летовник.
курс м. 1. Определен път, отделно пътуване. С тия
гуми-колата ще изкара още няколко курса. 2. Посо¬
ка, насока на движение, развитие, политика и др.
Взехме курс на североизток. Официален курс ма по¬
литиката. 3. Закръглена, относително завършека и
самостоятелна част от някакво обучение или друга
дейност. Завърших първия курс. Студент от четвър¬
ти курс. 4. Посетителите на учебен курс, курсисти.
Целият курс е на екскурзия. 5. Учебник по някой
предмет, по дадена учебна дисциплина. Курс по фи¬
зика. Кратък курс. 6. Стойността на една валута по
отношение на друга или цената, по която в даден
момент се оценяват, продават и купуват акции я
други ценни книжа, Курсът на лева се покачва.
[лат.]
курсант м. Възпитаник на военно училище. [от лат,]
курейв м. Печатарски букви, прилични на ръкописни. ’
Примерите в тълковния речник са дадени с курсив.
[от лат.]
курсивсн прил. Който се отнася до курсив. Курсист
букви.
курсист м. и курсистка ж. Лице, което посещава,
следва някакъв курс (в 3 знач.),
курсов прил. Който се отнася до курс (главно в 3 и 4
. знач.). Курсов отговорник. Курсова работа. '
куртизанка ж. книж. Лсконравна жена от по-виеше
общество, [фр.]	’
куртка ж. Късо мъжко палто със затворена яка, как-
вито носят военни, ученици и др. [рус. < лат.]
куртоазен прил. книж. Който се отнася до куртоазия,
в който има куртоазия.
куртоазия ж. книж. Изтънчена учтивост и любезност
в държане, обноски към някого, [фр.]
куртулйсвам нсв., куртулнсам се. прх. прост. Отърва¬
вам, избавям. — се нпрх. [тур.]
куршум м. 1. Част от патрона — късче олово с опре¬
делена форма, което излита при изстрел и поразява
целта. Прониза го вражески куршум. Не го лови
куршум. 2. остар. Олово. Като куршум пада на сър¬
цето. Л.Кар. О Куршум на дявола в ушите — да
не чуе дяволът, да спи зло под камък. С едни кур¬
шум два заека удрям — с едно усилие, дейст-
' вие или средство постигам две цели, двойна обла¬
га. [тур.]
курш^мен прил. I. рядко. Който се отнася до куршум
(в 1 знач.). 2. остар. Който е направен от олово;
оловен. · Куршумен покрив. 3. Който е с цвят на оло¬
во; оловноенв, сив. Куршуменото небе се изясни,
кусам нсв. прх, Ям, храня се с лъжица; сърбам. Кусам
чорба.	.
кусвам нсв.. кусна св. прх. I. Кусам веднъж или пое¬
динично. Кусни си още една лъжичка супа. 2. Хап-
Бъл* преки тълковен речник

402 кускус
вам или пийвам малко; вкусвал!. Изобщо не куснах
от яденето.
кускус м. Тестено вариво на зърна, приготвено от
грис, брашно и яйца. [тур.]
кУсна еж. к у с в а м.
кустря псе. прх. диал. Подсторвам, изкушавам.
кусур м. разг. 1. Недостатък. Човек без кусури няма.
Това да му е кусурът. 2. Недостиг. 3. Остатък.
О Връзвам кусур някому — намирам, посоч¬
вам, изтъквам нечий недостатък, вина; виня,-обви-
нявам. Това му беше кусурът - не стигат другите
неприятности, та ето още една! [тур.]
кусурлйя поил. неизм. разг. Който има кусур, недос¬
татък, който е с недостиг.
кутел м. диал. 1. Голям дървен или каменен съд за
чукане на сол, жито и др, 2. Гаванка за чукане на
чесън и др. 3. Дървена кофа на кладенец, излак. 4.
Дървена гребалка. 5. Най-малък съд и мярка за
зърнени храни (докъм половин шиник),
кутийка ж. Умал. от к у т и я; малка кутия,
кутнкула ж. спец. Тънка кожеста обвивка върху лис¬
тата и други органи на растенията, [лат.] β
кутия ж. Неголям съд от картон, тенекия, дърво и
др., обикн. с капак. Кутия с цигари. Кибритена ку¬
тия. Пощенска кутия. О Черна* кутия, [тур.]
кутре ср. разг. Най-малкият пръст на ръката или кра¬
ка, Иа крака си никак не усещам кутрето. В. Петр.
кутре ср. разг. Малко куче; кученце,
кутсуз и кутсузлйя крил. неизм. прост. 1, Който носи
неуспех. Кутсуз среща.. 2. Който не може да успее;
нещастен. Кутсуз човек, [тур.]
кутсузин м. прост. Кутсуз човек,
куфалница ж. разг. ирон. Празна, изкуфяла глава, [от
гр.]
куфар м. Голям съд от кожа, картон, дърво и др, за
носене на багаж при пътуване. О Стягам си куфа¬
рите — готвя се да заминавам, да отпътувам, [от
нем, > рум.]
куфарче ср. 1. Умал. от к у ф а р.. 2. Специална пра¬
воъгълна ръчна чанта с твърди стени. Дипломати¬
ческо куфарче.
кух прил. 1. Незапълнен, празен нзвътре. Кухо дърво.
2. прен. Безссъдържателен, лишен от ссмплът Кухи
фрази, [от гр.]
кухинй ж. Празнина в нещо. Телесни кухини.
кухненски прил. Който се отнася до кухня. Кухненски
нож. Кухненски бокс.	'
кухия ж. 1. Помещение за готвене; готварница. Жи¬
веем в две стаи и кухня. 2. Заведение, където се
приготвя и раздава храна. Обществена кухня. Дет¬
ска кухня. 3. Подбор на ястия и начин на пригот¬
вянето им, типични за отделен човек или съсловие,
народ. Не мога да понасям английска кухня.
[лат. > нем. > рус.]
кухорбги мн. спец. Семейство чифтокопитни прежив¬
ни бозайници, в което се включват говеда, кози, ов¬
це и антилопи.
куц прил. Който куца (в 1 знач.); хром. .
куцам нея. нпрх, 1. Ходя неправо, кривя поради скъ¬
сяване или болест на крак. 2. прен. Имам недоста¬
тъци. непълноценен съм в известно отношение. Зна¬
нията му к у грип. Всяко сравнение куца.
куцешком и куцешката нарч. С куцане, куцайки. Бях
ранен в крака и вървях куцешком.
куцовласи мн. (куцовлйк м.) Каракачани.
куцовлашкн прил. Който се отнася до куцовласи; ка¬
ракачански. Куцовлашка вълна.
куча се нсв. нпрх.. 1. За кучка — раждам малки. Куч¬
ката скоро ще се кучи. 2. За малкото на кучка —
раждам се.	|
куче ср. 1, Домашно животно от семейство хищни бо¬
зайници, което лае и често се използва като пазач
на дома и имота, Сашз farniMaris; пес, псе. Овчарско
куче. Доени кучета. Зло куче стадо пази. 2. прен. ' ·
Зъл, заядлив човек. Нали го знаеш какво е куче.
О Върви ми като на бясно куче тоягите — не ми
върви, случват ми се все лоши неща. Вярно куче ·
нанякого — послушно оръдие, верен слуга.
Куче влачи |,диря няма] — казва се, когато няма
контрол и отговорност за нищо, никой не държи
сметка. Кучетата лаят, керванът* см върви. Мене
кучета ме яли — като оплакване, че някой е пре¬
небрегнат, изоставен. На мъртво (умряло) куче нож
вадя — проявявам смелост тогава, когато вече ня¬
ма нужда или никак не е опасно. Свършил я като
кучето на нивата — нишо полезно не направил. Се¬
ло без кучета — място, колектив, общество, където
може да се вършат нередни неща безнаказано. Сля¬
по* куче. Храни куче да те лае — казва се, когато
за направено добро ти се отвръща, отплаща със
зло.
кучеглав прил. спец. О Кучеглавн маймуни — семейс¬
тво тесноноси маймуни/обитаващи главно тропи- ;
ческите гори на Африка и Азия. «
кучен прил. За кучка, вълчица, лисица — който е с
плод в утробата си; скучен.
Кучешки прил. Който се отнася до куче; псешки, кучи. * ·
Кучешки лай. Кучешка колиба. О Кучешки зъби —
които се намират между резците и кътниците. Ку- »
чешки дрян — горски храст, Согпиэ запушила. Ку- t
чешки живот — лош, нещастен, бедствен. Червено
кучешко грозде — растение разводник. Черно ку- ι
чешко грозде —- отровен бурен с черни топчести i
зърна, 5о1апиш шдгит,	|
кучи прил. Кучешки, Кучи лай. О Кучи дрян — горс¬
ки храст с бели гроздовидни съцвегия, Пусзтлат
уи!§аге. Кучи син руг. — проклетник, негодник
(обикн. в обръщение).	■
кучка ж. 1. Женско куче. 2. прен. Зла жена. 3. прен. !
Развратница. 4. Название на някои стари стопански
. уреди и приспособления, напр. дървена спирачка на 1
кола, дърво за усукване на въжета, за стягане на
снопи в др.	I
кучкар м. разг. 1. Човек, който развъжда, отглежда 1
или обучава, дресира кучета. 2. Който лови и изт¬
ребва безстопанствени кучета,	;
кучкарник м. Помещение, колиба за куче, кучета,
кушетка ж. Единично легло иа пружини, [фр.]
кулш ж. прост. Бяг, препускане, надпрепускване с
добиче за езда. Магарешка кушия. [тур.]
къде нарч. 1. Към кое място, в коя посока. Къде но¬
сиш това дете? Къде отиваш? 2. На кое място; де,
где. Къде е другият младеж? Ваз. Ах, къде е моят
роден край? Деб. Къде си, вярна ти любов народна?
Д.Чинт. 3. За сравняване и изтъкване на несъмнени
предимства на едло нещо пред друго. Къде са не- .
гостоприемни българите! А.Конст. 4. диал. За приб¬
лизителна мярка при определяне на време и място; г
приблизително, около, към. Снегът къде пладне г
престана. Ваз. Той беше човек къде четирийсет го- ι
дини. Ваз. Тя учитежтвуваше в едно далечно село
ι

къде Черно море. чак. Вги. 5. диал Като предл. — в
посока към; към. Двата хъша станаха и потеглиха
къде вратата. Ваз. Ще дойда къде вас. Йов. 6. За
израз на несъгласие и съмнение; как, как така. Къде
ми е останало време за такива работи! П.Веж. Къде
ти рано! Е.Пел. 7. За означаване на неопределе¬
ност; някъде. Той става даскал — къде за ден, къде
за два, къде от. ден до пладне. П.П.Сл. А старите
баби, къде край топлата камина, къде край изпот¬
рошения прозорец, ще разправят на внучетата си
обикновената приказка. Смирн. О Къде да е —
безразлично на кое място, все едно къде. От къде
на къде — поради каква причина, защо (с отсянка
на възражение, несъгласие).
къделя ж. Определено количество извлачена вълна
шш памук, коноп, лен. пригласено да се постави на
хурка за предене. Изпредох две къдели.
където нарч.-сз. 1. Относително наречие в подчинени
обстоятелствени изречения за място и за посока на
движение; гдето, дето. Не мога весел да свиря та-
мо, където дрънчат окови. Ваз. Ще се махна, където
ми видят очите. 2. Относително наречие в подчи¬
нени определителни изречения със значение на
дето, к о йт о, щ о. На събранието беше и учи¬
телят, където живее у леля ти.. О Където и да е
— безразлично къде, някъде.
къдешен прил. При питане от кое място по произход
е някой или нешо. Вие къдешен сте?
къдра ж. 1. Къдрица. Косата му е навита на къдри.
2, мн. Къдрава коса. Буйни къдри. Руси къдри.
къдрав прил\ 1. За коса или козина — който е навит
на къдри, къдрици. Буйна къдрава коса. 2. Който
има коса или козина на къдри; къдрокос. Черно
къдраво куче.
къдрица ж. Снопче коса, завита естествено или изкус¬
твено на колело, на пръстен. Буйната й коса пада¬
ше на хубави къдрици върху челото и раменете.
къдрокос прил. Който е е къдрава коса. Къдрокосо де¬
те,
къдря нсв. прх. Правя коса да бъде навита на къдри¬
ци.	I
къклица ж. 1. Едногодишно растение, главно из по¬
севите, с червени цветове и черни отровни семена,
Аигсозеппта §И11а£о. 2. Семената на това расте¬
ние.
къкличав прил. За житни храни или посеви — в който
има примес от къклица. Къкличаво жито. Къклича-
ва нива.	,
къкря нсв. нпрх. Вря леко с равномерен шум. Котле¬
то кькреше на огъня. Яденето се оставя да къкри
на тих огън.
кълбест прил. Който е подобен на· кълбо. Кълбести
облаци.
кълбо ср. 1. мн. к ъ л б а. а. Геометрично тяло с
крива повърхност, всички точки на която са еднак¬
во отдалечени от центъра; сфера, глобус. Земно къл¬
бо. б. Тяло, предмет с подобна форма. Таралежът
се сви на кълбо. Локомотивът бъма кълба дим. 2.
мн. къ'лбета. Навита на валмо прежда или
конци, Изплетох две кълбета прежда.
кълбовиден прил. Който има вид, форма на кълбо.
Кълбовидна мълния.	.
кълва нсв. прх. 1. За птица — а. Вземам с човката
си зърна или друга храна и я гълтам. Пшетата
кълват просо. б. Чукам, удрям, бия нещо или няко¬
го с човка. Квачката кълве ярките. 2. прен, разг.
Зубря. Кълвеш ли, кълвеш ли уроците?
кънД 403
кълвач м. 1. Катерлива птица, която кълве по дърве¬
тата и се храни с червеи изпод кората, Рюиз. 2.
прен. разг. Зубрач.
кълвачка ж. разг. Зубрачка.
кълка ж. Горната част .на крака — от трупа до ко¬
ляното; бедро.
кълколя нсв. нпрх. За течност — издавам шум като
при изтичане из съд с тясно гърло или без отдуш¬
ник; клокотя.
кьл-къл межд. За наподобяване, възпроизвеждане на
звук. шум от изливане, изтичане на вода, вино, ра¬
кия и т.н. от бъклица, пшше и под. Надигна бъкли¬
цата и къл-къл-къл! — колкото можа.
кълн м. Стръкче, което излиза от семето, когато про¬
раства.
кълна нсв. прх. Изразявам гласно пожелание да спо¬
лети някого нещастие. Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда. Бот, — се нпрх. 1. Давам
клетва, тържествено обещавам, че ще изпълня не¬
що; задължавам се, обещавам. Кълна се да служа
вярна на своя народ. 2. Обвързвам се с клетва, че
това, което казвам, е вярно. Кълна се, че всичко то¬
ва е истина.
кълна нсв. нпрх. За семе, растение — пущам кълн,
прораствам, пониквам. Това жито не може да къл¬
ни.
кълняемост ж. Възможност, способност на семе да
кълни.	<
кълцам нсв. прх. прост. 1. Чукам, обикн. за да стрия,
смачкам нещо. 'Кълцам пипер. Кълцам жито. 2. За
птица — кълва. 3. прен. Засягам някого, ухапвам,
бодвам с остра дума. Ти обичаш да го кълцаш за
някогашните му грешки. О Кълцам сол* ня глава¬
та.
кълча нсв. прх. 1. Измествам, размествам член на тя¬
лото, една кост спрямо друга в ставата; изкълчвам.
В борбата той кълчи ръце и пръсти, 2. Извивам се,
кълча се (в дадена част на тялото). — се нпрх. Вър¬
тя се, кривя се правя движения, при които изпък¬
ват някои части на тялото. Кълчи се като гювендия.
кълчища мн. Влакнеста част от стъблото на коноп,
обработена и приготвена за предене. О Заплитам
(оплитам) се като петел (пиле) в кълчища — забър¬
квам се, обърквам се, изпадам в безизходно поло¬
жение.
кълчищен прил. Направен от кълчища; конопен. Къл¬
чищна риза.
към и (разг.) кьмто предл. Означава: 1. Посока на
движение или действие, при което нс се достига
предметът като крайна цел. Вървим към върха.
Приближаваме към гората. Гледам към града. 2.
прен. За отношения и чувства между хората; спряг
мо, по отношение на. Отнасяха се добре към мене.
Обърнах се към представителя на властта. Милост
към падналия. 3. Близост по място. Живея към Рус¬
кия паметник. 4. Приблизителност по време, коли¬
чество, брой, размер; около. Към 5 часа. Към края
на седмицата. Събраха се към 100 души.
къмпинг м. Специално обзаведено място за лагерува¬
не на открито в палатки или за временно пребива¬
ване при автомобилен туризъм, [англ.]
кънй ж. Червеникавокафява боя за коса, приготвена
от стрити на прах листа на южно растение
Ьа^^Боша юелшз. [ар, > тур . ]

404 кънвам
кънвам нсв.. кьнна св. нпрх. Прокънтя вам, проехтя¬
, вам. Залата кьнна от звънливия й глас.
кънки мн. (кънка ж.) 1. Метални приспособления или
специални обувки с плъзгачи, които се закрепват на
краката за пързаляме върху лед. 2. В сьчет. ролкови
(летим) кънки — които са с малки колелца за пър¬
заляно, возене върху твърда и гладка повърхност,
[от рус.]
кьвкьбр м. и кънкьорка ж. Човек, който се пързаля
на кънки.
кьнна вж. кънвам.
къносвам нсв., къносам св. прх. Боядисвам с къпа. Къ¬
носвам си косата.
кьнтбж м. Кънтене, бумтене, бумтеж, ехтеж. '
кънтя нсв. ю\рх. 1. За пространство, помещение —
. звуча, изпълнен съм с отразени звукове, със звучни
»	гласове, песни; еча. Салонът кънтеше от ясните
' гласчета на децата. 2. За глас, звук — разнасям се,
нося се; ехтя. Бодрата песен на бригадата кънтеше
из улиците на града.	*
къпАлея прил. Предназначен за къпане; бански,
къпалия ж. Място с басейн, душове и др. приспособ¬
ления, където се къпят; баня,
къпина ж. 1. Бодлив пълзящ храст с черни сочни пло¬
дове, ИиЬшз. Нивата обрасла с тръне и къпини. 2.
Плодовете на този храст. Мармалад от къпини.
къпинак м. 1. Място, обрасло с къпини. 2. събир.
Много къпини, израсли на едно място. Едва се про¬
мъкнахме през къпинака.
кълкнов прил. Направен от къпини (във 2 знач.). Къ-
пиново вино.	~
кыгиии мн. (кытънА ж.) диал. Теглилка, везни с коби¬
лица и две блюда; терезия.
къпя нсв. прх. Мия, измивам някого целия, потопявам
някого или нещо във вода, за да го измия. — се
вьзвр. и нпрх. 1, Мия цялото си тяло, потопявам
се, заливам се с вода, за да се измия. 2. Плувам,
гмуркам се в басейн, вир и под., обикн. за да се
разхладя.
кър м. прост, Пространството вън от населеното
място; поле. Проклети кърища! Ваз. [тур.]
кървав прил. 1. Покрит, изцапан, напръскан е кръв.
Кървава риза. 2. Който е свързан с проливане на
кръв, с убийства, раняване; кръвопролитен. Кървав
бой. Кървава разправа. 3. Който има цвят на кръв;
тъмночервен, пурпурен. Морава звезда кървава. Кър¬
вава заря. О Кървави сълзи — горчиви, горещи
сълзи, които се проливат от дълбоко наранено сър¬
не.
кървавица ж. Колбас от дебелите свински черва, ко¬
ито се пълнят с късчета дроб, месо и др.
кървавй нсв. прх. Покривам, обагрям, папам с кръв.
— се вьзвр. Изцапвам се с кръв.
кървя нсв. нпрх. За рапа, наранено място — пускам
кръв. Раната кърви. Венците му кървят.
кърджалии мн. (кърджалия м.) ист. Размирни турски
войници, които в края на XVIII и началото на XIX
В. върлували по балканските земи. [тур.]
кърджалийски прил. Който се отнася до кърджалии.
Кърджалийска орда. Кърджалийски времена.
кьржа ж. прост. Кир. Ризата му е само кържа.
кържав прил. прост. Кирлив.
кърмим нсв. 1. нпрх. диал. За птица, доба и др. — из¬
давам гърлен звук; крякам. 2. прх. прен. прост. Ям
и пия шумно, гълтам, като издавам особен гърлен
звук. Къркай, душо, благина! 3. прх. прен. разг. Пия,
пиянствам. Започнал е много да кърка.
кьркйч м. разг. Човек, който много пие; пияница.
' къркоря нсв. нпрх. Издавам шум, който напомня хър¬
кане; куркам. Къркорят ми червата.
кърлеж^ м. 1- Дребно ракообразно животно, което се
впива в кожата на добитъка и смуче кръв, 1хобез
псшив. 2. прен. Потосмукач, паразит.
кЪрлеж2 м. Маслодайно и декоративно растение, от
чиито подобни на боб зърна се добива рициново
масло, Юсшив eommuius.
кърмя1 ж. 1. Храна за добитък — ярма, трици със
сол и др. 2, Млякото, с което майка кърми детето
си; майчино мляко.
кърма2 ж. Задна част на кораб, където се намират
системите за управление.	‘ -
кърмаче ср. Дете, което още бозае; бебе, бозайниче,
сукалче.
кърмачка ж. 1. Жена, майка, която кърми. 2. Жена,
която кърми чуждо дете; дойка.
кърмилка ж. 1. Храна за добитък; кърма1, кърмило.
2. Хранилка; кърмило.
кърмило ср. 1. Храна за добитък — ярма, трици и др.;
кърма, кърмилка. 2. Съд, корито, където се насипва
храна за добитъка; кърмилка.
кьрмъз м. остар. Кармин, [ар. > тур.]
кърмъзен прил. остар. Карминен.
кърмя нсв. прх. I. За майка, кърмачка — давам на де¬
те да бозае; доя. 2. Давам храна на добитък,
кърпя и кърпя нсв. прх. Режа, кастря клоните на дър¬
во. Всяка година кърпим черниците и пак им израс¬
тват клони.
кърпа ж. 1. Четвъртит къс платно с различна голе¬
мина, вид и предназначение; пош, пешкир, ръченик.
Носна кърпа. Кърпа за лице. Кърпи за ядене. Кърпа
за глава. Черна кърпа. 2. спец. Тлъста обвивка око¬
ло червата на животно; було, мрежа. О Работата
е в кърпа вързана — работата е напълно уредена,
съвсем готова, сигурна.
кърпач м. Обущар или шивач, който кърпи скъсани
обувки или дрехи. '
кърлеж м. 1· Зашиване на съдрано място на дреха,
обувка и др. с кръпка. 2. Премахване, отстраня¬
ване на малки повреди на къща или друга пост¬
ройка; поправяне, потягане, ремонт, Кърпеж къща
крепи.
кърпйкожух м. Есенно мораво цвете, подобно на мин¬
зухар, СоюМсига аишппа!; есенен минзухар, мразо-
вец. *
кърпя нсв. прх. 1. Зашивам скъсана или разпрана дре¬
ха, чорап и др.; поправям, оправям. 2. Отстранявам
малки повреди, извършвам дребни поправки на къ¬
ща или друга постройка; поправям, потягам. 3.
прен. разг. Трудно, с много усилия, едва поддър- j
жам, осигурявам (материалното си положение, съ- |
ществуване).	’
кьркердарйш] м. ист. Началник на селска и полска
стража в турско време. [перс. > тур.]	|
кьрски прил. прост. Който е във връзка с къра, с по- ι
лето, с нивите; полски. Кърска работа.	i
кърт м. Къртица. Рови като кърт.	’
къртица ж. Дребен насекомояден бозайник, който
живее в земята, Та1ра еигораеа.	ί
къртичн прил. Който се отнася до къртица. Къртичи
дупки.	1
кьртнчшш ж. Купчина пръст, изровена от къртица.	I
1

къртовскн прил. За работа, труд — тежък, дълъг и
упорит. Чака ни кьртовска работа. *'
къртя нсв. 1. прх. Отделям, откъсвам, отпарям нешо
заковано, затегнато, сраснало. Къртя дъски от ог¬
радата. Те къртеха камъни за строеж. 2. нпрх,
жарг. разг. Спя дълбоко,
кърчДг м. диал. Стомна.	-
кърша нсв. прх. 1. Чупя, късам, насичам клони от
дърво, храст или цветя и др. Ой ви вази, триста
души, есе ергени, есе юнаци, хем кършете, хем ло¬
мете, а по-много миришете. Нар.п. 2. Вия, изви¬
вам, въртя (снага при ходене, глас при пеене, хоро
и т.н.); чупя. Кърши тънка снага. Слушай славеи
сладкогласни как си кърши песента. Ас.Бос.
къс м. 1. Дял, част от нешо, отделена от цялото; пар¬
че. Къс месо. Къс сланина. 2. Цялост, единица, която
с други единици влиза в по-голяма цялост. Кутия
цигари от 20 къса.
къс прил. 1. Който е с малки размери на дължина;
кратък. Къса пола. Къса коса. Къси панталонки. Този
панталон ми е къс. Бегач на къси разстояния. Това
е най-късият път до селото. 2. Който трае малко
време; кратък. Къс срок. През зимата дните са къ¬
си. 3. прен. Сбит, стегнат, лаконичен. Къса реч. Къс
доклад. О Къса памет — слаба, която не задържа
за дълго време. Късо съединение (и съкр. късо ср.
разг.) — злополучно, нежелано съединяване полю¬
сите на източник на електрически ток чрез провод¬
ник с ниско съпротивление, без включен консума¬
тор във веригата.	·>
късам нсв. прх. 1. Правя нешо на късове, на парчета;
дера, ръфам. Не късай тези писма. 2. Бера плодове
от дърво, цветя в градина и т.н. Късайте бръшлян
и здравец. БоТ. 3. Чрез носене, употребяване хабя
дрехи, обувки и др.; дера. Той къса обувките много
бързо. 4. прен. Поставям слаба бележка, оценка на
изпит. Професорът изобщо не къса. — се нпрх. 1. За
дреха, обувка, въже и др. — износвам се, хаби се
или ставам на парчета от носене, употреба и др. 2.
прен. разг. Ядосвам сс, сърдя се, гневя се много
силно. Късам се от яд. 3, След друг глагол и съюз
т а — означава, че действието на първия глагол се
върши, осъществява усилёно, във висока степен. Ре¬
ве, та се къса. Лъже, та се къса.
късй че ср. диал. Някогашна горна вълнена дреха до¬
към коленете.
късен прил. 1. Който се е забавил и се появява, извър¬
шва се, става след определеното, нормалното, оби¬
чайното време. Прот. р а н, р а н е н. Късни гос¬
ти . Късна вечеря. Късни пилета.. Късни плодове.
Късни цветя. 2. Който е към своя край или се от¬
нася до края на някакъв период от време. Прот.
ранен. Късна есен. През късните часове на деня.
Това е късен етап в развитието на България.
късмет м. разг. 1. Щастие, доброчестлна. Роди ме, ма¬
мо, с късмет, че ме хвърли на смет. Имал си къс¬
мет. 2. Това, което е предопределила на човек съд- ф
бата; дял, участ. Последният късмет сега за теб
остана. П.П.Сл. [ар. > тур.]	* т
късмеглййка ж. разг. Късметлия жена.
късметлйя прил. неизм. разг. 1. Който има късмет.
Късметлии хора. Винаги е бил късметлия. 2. като
същ. м. Човек с късмет; честит човек, щастливец.
късно нарч. Към края на определен период или след
определеното, обичайно или очаквано време. Прот.
р а н о. Лягам късно и ставам рано. Работи до
късно през нощта. По-добре късно, отколкото нико¬
къщица 405
га. Късно е, магазините са затворили. Идваш най-
късно от всички. О По-късно — по-нататък, в по¬
следващ момент. Елате по-късно. Най-късно — не
по-късно от. Ще бъде готово най-късно утре.
късназреен прил. За плод — който узрява късно.
Прот. ранозреен. Къснозрейно грозде.
къснозрейка ж. Къснозреен плод.'
късоглед прил. 1. Който вижда добре само отблизо.
2. прен. Непрозорлив, непредвид^тив. Късогледа по¬
литика.
късогледство ср. 1, Недостатък на зрението, при кой¬
то човек вижда добре само отблизо. 2, прен. Качес¬
тво или проява на човек, който не схваща, не съ¬
образява, не предвижда; несъобразителност,
непрозорливост, непредвидлиност. Политическо къ¬
согледство.
късокрак прил. Който е с къси крака,
късометражен прил. За кинофилм — който има малка
дължина. Прот. пълнометражен.
късопаметен прил. Който не помни добре, бързо заб¬
равя.
късота ж. Качество на къс; краткост, сгегнатост. Къ¬
сата на стила.	*
късоум прил. Който няма достатъчно ум; възглупав.
кът м. 1. Отстранено, затулено място в къша; ъгъл.
За младите е пътят, за старите — кътът. 2. Скри¬
то, непристъпно място в природата, настрана от се¬
ла и ггъпииа. Ден депувам кътища потайни, нощ но¬
щувам пътища незнайни. Яв.
кът прил. неизм. прост. Оскъден, недостатъчен. Кар¬
тофите тази година бяха кът. [ар. > тур.]
кътам нсв. прх. 1. разг, Прибирам, поставям нещата
па скрито място; крия, скътвам. 2, диал. Върша не¬
що, работя, шетам.	*
кътвам нсв., кътна св. прх. диал. Барам, пипам, местя,
безпокоя.
кътен прил. О Кътен зъб — кътник,
къткам нсв. прх. Мамя, викам кокошки,
кът-кът межд. Вик за мамене, примамване на ко¬
кошки.
кътиа вж. к ъ т в а м.	,
кътник м. Зъб с широка плоскост, който е разполо¬
жен в задната част на челюстта и е предназначен
за дъвкане.
къч м. 1. диал. Задница на кон или магаре. 2. разг.
Ритаяе на кои или магаре с изхвърляне задницата
нагоре. О Хвърлям къч — за кон нли магаре: ри¬
там, като изхвърлям задницата си нагоре, [тур.]
кът межд. Вик за пъдене, отпъждане на кокошки или
изобщо птици.
къшей м. Неголям къс хляб; залък, хапка,
къшла ж. диал. Зимна кошара за овце. [тур.]
къща, мн. кЬщи и (събир. разг.) къщя, ж. 1. Сграда,
постройка, в която живеят хора. Двуетажна къща.
2. прен. -Дом, семейство, домакинство. В тази къща
нищо не е наред, Тръгнал по къщята. Камен няма в
мойта къща зет да се натика. Ваз, 3. Предприятие.
Търговска къща. Издателска къща. Модна къща.
О В къщи — в своята къща, у дома; вкъщи. Лятна
къща — вила.
къшеи прил. Който е свързан с къщата; домашен.
Къщната работа не се свършва. Къщна врата. ’
къщица и къщичка ж. Умал. от к ъ щ а; малка къ¬
ща.

406 къщбвен
къщовен прил. Който обича да се грижи за дом и къ¬
ща. Къщовна домакиня.
къшовник м. и кьщовшща ж. Който се грижи и гледа
добре къща, който върти и реди къща с любов; до-
мовник. Започнаха за зимнина да готвят от овреме
юяцотници стопани. П.П.Сл.
къаювничество ср. Качество или проява на к ъщов-·
ник. Цялото й къщовничестви е е готвенето.
къшурка ж. Умал. от к ъ ni а; малка къща. Бяла
спретната къщурка.
къщя вж. къща.
кьопав прш. разг. 1. Куц. Събрали се кьорави и кьопа-
ви. 2. прен. Несръчен, непохватен. Много си кьопав
« ръцете, [от рум] ’
кьопоолу ср. разг. Вид салата от печени патладжани
с чесън и други подправки; зелен хайвер, [тур.]
кьончи м. разг. Кьопав, куц човек.
кьорав прил. разг. 1. Слял. Кьорав ли си, та не видиш
къде стъпваш? 2. При отрицание — за засилване на
отрицанието. за подчертаване на пълното отсъст¬
вие па означения с определяемо™ съществително
обект. Там няма кьорав човек. 3. като същ. кьораво
ср. Леко, без труд спечелена, получена облага. Ня¬
ма вече кьораво. О Кьорава неделя (сряда) — вж.
сляп. Кьораво и сакато; куцо и кьораво разг. —
всички без подбор. Кьораво пладне разг. — следо¬
бедна закуска. Удрям* кьоравото, [от гур.]
кьбркют<к неизм. Обикн, в сьчет. кьоркютук пиян —
мъртво пиян. [тур]
кьорсокак м. прост. Задънена, сляпа улица, [от тур]
кьорфишек м. разг. 1, Ракета за ефект. 2. прен. Блъф,
измама, лъжа. [тур.]
кьорчо м. разг. 1. Кьорав човек; слепец. 2. Презрител¬
но обръщение към някого. Къде се губиш бе, къорчо?
кьбсая прил. Комуто не растат брада и мустаци. Кьо-
сав мъж. ,	i	'
кьосй ср. Възрастен мъж, комуто не растат брада и
мустаци, [перс. > тур]
кьотёк м. прост. Бой. Ще яде кьотек. [тур ·]
кьоше ср. разг, Кът, ъгъл. [тур.]
кьошк м. остар. I, Отворена и покрита отгоре предна
част на къща. 2. Лека дървена постройка в градина,
лозе и др.; павилион, [тур.]
кюлаф и кюлнф ж. остар. Фуниевидна островърха
шапка. О, Кроя (скроявам) кюлаф някому —
изигравам, мамя, измамвам. [перс. > тур.]
кюлбти и (разг.) кнлоти мн. Трикотажни женски или
детски долни гащи. [фр · ]
юолчЗ ср. Топка, пръчка, къс от претопен, излят ме¬
тал. Злато на кюлчета, [ар. > тур]
кю.мЗД ср. прост. Печка, обикн. ламаринена.
, [перс. > тур]
кюмюр м. прост. Въглища^тур.]
юомюрджййски прил. прост. Въглищарски.
кюмюрджня м. и кюмюрджнйка ж. прост. Вылшцар.
Кога стана кюмюрджия. кога му почерня вратът?
кюнец м. Ламаринена тръба за свързване на печката
с комина. Прал кюнец. Крив юонец. [от тур.]
кюя м, диал. Делва, О Всичко (всички) в един кюп
слагам — без да се прави разлика, всички или
всичко заедно, [тур.]
кюре м. Католически свещеник във Франция, Белгия
и някои други страни, [фр.]
кюрк м. остар. Кожух, шуба. [гур.]
кюркчйя м. остар. Кожухар.
кюртаж м. спец. Изчистване, изстьргване с хирурги¬
ческа лопатка на гноясала рана, матка и др. [фр.]
кюртйрам нсв. и се., прх. Извършвам кюртаж, подла¬
гам на кюртаж.
кюсвам нсв., кюспа св. прх, диал. Кюскам веднъж или
поединично,
кюскам нсв. прх. Удрям, блъскам с глава. ,
кюспе ср. Останки, остатъци от маслодайни семена
след изстискване на маслото. Кюспето се използва
за фураж, [тур.]	‘
кютюк и кютук м. прост. 1. Пън, дънер. 2. прен. Тъп,
недодялан човек; дръвник, [разг.]
кютя [си] нсв. нпрх. разг. Седя си мирно и тихо; кро¬
тувам, мълча. Хората си кютят по, домовете.
кюфтй ср. Пържена или печена питка от мляно месо.
[перс. > тур.]	.	*
кючек м. Подобна на ръченица турска игра, ориен¬
талски танц. [тур.]
кяр м. прост. Печалба, облага, [перс. > тур.]
кяря нсв. прх. прост. Имам, получавам кяр; печеля.
Какво кяриш от всичко това?
л
ла ср. муз. Музикален звук, шеста степен от музикал¬
ната гама, бележен още с А. [ит.]
лабав прил. прост. Хлабав. О Няма лабано! разг. —
възклицание за означаване, че нещата са сериозни,
всичко се върши както трябва, не се правят никакви
отстъпки, компромиси.
лабиален прил. ез. За звук от човешката реч — който
се учленява с участие па устните; устнен, бърнен.
Лабиални са съгласните [б], [п], [м]. [лат.]
лабнализацня ж. ез. Изговор с издадени напред и за¬
кръглени устни, [лат,]
лабилен прил. кпиж. Неустойчив, колеблив. Лабилни
основи. Лабилна почва. Лабилна нервна система·
[лат.]
лабилност ж. книж. Качество на лабилен. Лабилност .
на характера.
лабиоденталек прил. ез. За звук — който се учленява
при образуване на тесен проход между долната ус¬
тна и горните резци, [от лат.]
лабирйнт м. I. В древността в Гърция и Египет —
сграда с множество сложни, объркани ходници, ст-
кьдето било трудно да се намери изход. 2. Сложна
конструкция от преплетени ходове. 3. прен. Място,
в което човек трудно се ориентира. Лабиринт от
криви улички. По цели часове се скитам из лабирин¬
та на букака. Ваз. 4. прен. -Нещо много сложно,
объркано. Оплетен в лабиринта на своята филосо¬
фия, Х.Рус. 5. спец. Вътрешно ухо. [гр.]
лаборант м. и лабораиткя ж· Научно-технически по¬
мощник в лаборатория или аптека, [лат.]
лаборантски прил. Който се отнася до лаборант,
лабораторен прил. Който се отнася до лаборатория.
Лабораторно изследване. Лабораторни уреди.
лаборатория ж. Специално обзаведено помещение за

научни, производствени и учебни опити, експери¬
менти, изследвания. Химическа лаборатория. Фоне¬
тична лаборатория. Университетски лаборатории.
[лат.] .
лява ж. Разтопено земно вещество, което се изхвърля
от вулкан. Огнена лава. [ит.]
лавандула ж. Род средиземноморски храсти и полу-
храсти от семейство устноцветяи, от които се по¬
лучават масла, използвани в парфюмерията и ме¬
дицината, ЬауапёиЬа. [ит.]
лавандулов Прил. от л а в а н д у л а. Лавандулов
спирт.
лаввам цев., лавна се. трр. За куче — започвам да
лая, лая веднъж или поединично.
лавина ж. 1. Грамада сняг, която се свлича по пла¬
нински склон. 2. прел. Грамадна, неудържима сила,
която помита всичко по пътя си. [от лат.]
лавинообразен прил. Подобен на лавина. > > Греш¬
ките растат лавинообразно.
лавирам нсв. нпрх. 1, Управлявам с лъкатушене кораб
при неблагоприятни Ветрове или за избягване на
подводни камъни, плитчини и др. 2. прен. Нагаж¬
дам се ту насам, ту нататък според условията, за¬
обикалям пречки, избягвам сблъсъци и конфликти,
[от хол.]	♦
лавица ж. 1. Полица, рафт. Прегледай книгите на гор¬
ната лавица. 2. остар. Дъска за сядане; пейка, ска¬
мейка. Бяха се наредили отвън пред кръчмата на ла¬
вицата. П.Ю.Тод.
лавка ж. Продавница, магазинче към казарма, учи¬
лище и под. [рус.]
лавкаджия м. и лавкаджинкя ж. Съдържател на лав¬
ка или продавач в лазка,
лавна еж. л а в в а м.	4
лавра ж. Голям православен привилегирован манас¬
тир- [гр-]
лаври вж. лавър.
лавров прил. Който се отнася до лавър, лаври. Лавров
венец. О Лаврово дърво — лавър,
лавроиосен прил.. книж. Който е увенчан с лаври.
Химни пеем за юнаци лавроноспи. Ваз.
лавроносец м. книж. Поет или победител, увенчан с
лаври.
лавър, ми. лаври, м. 1, Вечнозелено средиземноморс¬
ко дърво с продълговати ароматни листа, Ьаигив
поЬШх; дафина, дафиново дърво. 2. мн. Клонки от
такова дърво, с които увенчават поети, победители
и др. 3. мн. прен. Успех, победа, слава. О Почивам
(заспивам) па лаврите си — отпускам се след пос¬
тигнати успехи, [лат.]
лагер1 м. 1. Стан на войскова, част, обикн. вън от на¬
селено място. Укрепен лагер. Полкът е на лагер. 2.
Почивна станция с леки постройки или палатки.
Детски лазер. Живеем на лагер. 3. Концлагер. 4.
прен. Обществено-политическа групировка. Силите
от лагера на мира растат. Разногласията между
двата лагера намаляват. О Концентрационен лагер
— концлагер, [нем,]	'	-
лйгер2 м. спец. Подложка, опора на въртяща се ос.
Изяли са се лагерите, затова играе оста. Сачмени
лагери, [нем.]
лагсрент прил. Който се отнася до лагер1. Лагерен
живот. Лагерна обстановка. Лагерен огън. Лагерно
противопоставяне.
лагерен2 прил. Който се отнася до лагер2 Лагерни ка¬
пачки,
лагерйег м. и лагерметка ж: Концлагерист.
'	лазя 407
лагерник м. и лагерничка ж. Човек, който е на лагер1,
прекарва на лагер (главно във 2 знач},
лагерувач нсв. нпрх. Съм, живея, прекарвам на лагер1
(в 1 и 2 знач .); станувам.
лагуна ж. 1. Плитко блато край нисък морски бряг.
2. Водите между остров и заобикаляш го коралов
риф. [ит.]
лад м. муз. Система от тонове, организирани по ви¬
сочина. поставени в определено отношение на ус¬
тойчивост и неустойчивост един към друг и спрямо
един устойчив основен тон, наречен тоника. [рус.]
лада ж. Момиче, което ладува, участва в обичая ла¬
дуване.
ладанки мн. нар. Новогодишен обичай ладуване,
ладия ж. Малка лодка. Вземи ме, лодкаръо, в своята
ладия лека, Багр.
ладняр м. Лодкар,
ладов прил, Който се отнася до лад.
ладувам нсв. нпрх. нар. Извършвам или участвам в
обичая ладуване или ладанки.	■	-
ладуване ср. 1- Стар новогодишен народен обичай,
изпълняван от девойки, които потапят пръстените
или китките си в мълчана вода и по тях гадаят за
занятието и качествата на бъдещия жених. 2. Сват¬
бен обичай в някои краища да изнасят китка на из¬
вора в деня преди венчав^та; наливат вода, разли¬
ват я и на три пъти я носят вкъщи.
Лазар м. 1. Лазаровден Ще си дойдем ма Лазар. 2.
Обичай лазаруване.
лазарет м. Малка болница към военна част. [от рус,]
лазаретен и лазаретски прил. Който се отнася до ла¬
зарет. Лазаретен персонал.
Лазарнца ж. Лазаровден.
лйзарка ж. Момиче, което лазарува.
лазарник м. шег. Година от възрастта на човек. Ста¬
нал е вече на трийсет лазарника,
Лазаровден м. Общобългарски празник, който се
празнува в събота преди Връбница, една седмица
преди Великден, Лазар, Ла.зарнца.
лазарскн прил. Който се отнася до Лазаровден.
О Лазарскн песни — пролетни народни песни, ко¬
ито се пеят на Лазаровден.
лазарувам нсв. нпрх. Участвам в обичая Лазар, лаза¬
руване.
лазаруване ср- Стар народен обичай на .Лазаровден,
при който девойки в невестинска премяна обхож -
дат домовете, играят и пеят песни за любов и же¬
нитба, за здраве и благополучие.
лазер м. Устройство за получаване на извънредно ин¬
тензивни и концентрирано насочени снопове от свет¬
. линни лъчи, което намира широко приложение в на¬
учните изследвания, техниката, медицината и др. [от
англ.]
лазерен прил. Който се отнася до лазер. Лазерен лъч.
Лазерна хирургия. ‘
лазешком и лазешката парч. С лазене; пълзешком,
пълзешката. Войниците настъпваха лазешком.
лазур м. поет. 1. Светлосин, небесносин цвят; синева,
синина. 2. прен. Синьо ясно небе; небеса, [лат. <ар.]
лазурен прил. поет. Небесносин. Поклон на теб, при-
родо, на твоя свод лазурен. Ваз.
л4зя нсв. нпрх. 1. За насекомо — движа се, ходя с
всичките си крака, крайници; пълзя. Мравка лази по
гърба ми. 2. Движа се. ходя на ръце и крака, полег-

408 лаик ■'	'	·
над над земята пълзя. Детето започна да лази, 3.
Катеря се с ръце и крака. 4. прен. Движа се много
бавно. Лазим към върха.	1	’ -
лаик м. Недостатъчно посветен (във вяра, наука или
изкуство); оглашен, любител, дилетант. [гр.]
ланческн прил. Присъщ на лаик.
лай м. Глас, който издава куче, когато преследва или
усети противник.
лайвам м?*., лайна св. нпрх. За куче — започвам да
лая, лая откъслечно; лаввам. *
лайка ж. Растение лайкучка. Лечебна лайка.
лайкучка ж. Растение с бели листенца около цвета н
силно изпъкнала жълта среда, Ма^сапа; лайка,
лайна вж. л а н в а м,
лайнар м. вулг. Епитет за изразяване на крайно отри¬
цателно и презрително отношение към някого,
лайневя нея. прх, Далам, мърся с лайна,
лайнен прил. Който се отнася до лайна, покрит, изца¬
пан с лайна.
лайнер м. Голям бързоходен океански параход, [антд.]
лайиб ср. Изпражнение, главно на едро тревопасно
животно. Говеждо лайно.
лайстна ж. Тясна дървена или метална лента, с която
се опасва, обшива някакъв предмет, напр. лека ко¬
ла, обикн. за украса, [яем.]
лайтмотив м. 1. Основна, повтаряща се мелодия в му¬
зикално творение. 2. прен. Основна, водеща мисъл,
клея. [нем.]	.
лак м. 1. Смола, разтворена в спирт, терпентин и др.,
с която се придава лъскавина или се закрепва боята
на предметите. Бои и лакове Лак за нокти. 2. разг.
Вид лакирана кожа за обувки, колани и др. [от инд.]
лакёй м, I. Придворен или домашен прислужник е
особено старинно облекло. 2. прен. Раболепен чо- '
' век; блюдолизец. [исп.]
лакёйиича нсв. нпрх. Постъпвам, държа се като лакей
‘ (въз 2 знач,); угоднича, раболепнича, блюдолизни-
ча,
лакейски прил. Който се отнася до лакей, присъщ на
лакей.
лакейство ср. Държание и постъпка иа лакей (във 2
знач.).
лакерда ж. Вид риба — едър тлъст паламуд, обикн.
нарязан и осолен, [гр.]
лякйрам нсв. и св., прх. 1. Покривам, намазвам нещо
с лак, за да добие лъскавина. Лакирах паркета. Же¬
ните лакират ноктите си. 2. прен. У красявам, иде¬
ализирам. Лакирам действителността.
лакировка ж. 1. Лакиране. Лакировка на мебели. 2.
Слой лак върху нещо. Внимавай да не ожулиш яа-
кировката. '
лакмус м. спец. Синя растителна багра, която от ки¬
селини става червена, а от основи — отново синя.
[лат.]	.	'
лакмусов прил. спец. Който съдържа лакмус. Лакму-
сояа хартия.
лаков Прил. от л а к. Лаково покритие. Лакови бои.
лаком прил, 1. Който яде или пие много и с голяма
стръв. 2. прен. Който ламти да има, да обсеби мно¬
го; алчен, ненаситен. Лаком за пари.
лакомец м. и лакомия ж. Лаком, ненаситен човек или
животно.
лакомия ж. разг. Лакомство (в 1 знач.). Лакомия —
поразия.
лакомите м. и лакомница ж. Лакомец.
лакомство ср. I. Качество или проява, постъпка на
лаком; ненаситност, алчност, лакомия, лакомщина.
2. Нещо много апетитно, вкусно за ядене. Халва,
, локум и други лакомства.	.
лакомщина ж. разг. Лакомия, лакомство. ·
лакоми се нсв. нпрх. Проявявам лакомия, бивам ла¬
ком. Който се лакоми за чуждото. губи своето.
лакоийзъм м. 1. Краткост и яснота в изразяване на
мисълта. 2. Кратък и съдържателен израз, напр.:
Дойдох, видях,, победих, [от гр.]
лаконичен и лаконАческн прил. За реч, израз и под. —
кратък, сбит, но изразителен. Лаконичен отговор.
лакта ж. 1· Вид бонбони. 2. Вид топено сирене, [от
лат.]
лакташяонен прил. книж. Който се Отнася до лакта¬
ция. Лактационен период.
лактация ж. книж. Образуване и отделяне на мляко
от млечните жлези у бозайниците и човека, [лат .]
лактоза ж. спец. Органично съединение — кристално
вещество, по-малко сладко от обикновената захар,
което се съдържа в млякото, [от лат.]	, '	*
лакърдия ж. прост. Дума, приказка, [тур.]
лакът м. 1. 'Средната става на ръката. Ударих си ла¬
кътя. Пробивам си път с лакти. 2. Част от ръкав,
която съвпада с това място на ръката. Дреха с
протрити лакти. 3. Стара мярка за дължина —
около I аршин или 65 см. Изтъках трийсет лакти
платно.
лДкътеи прил. Който се отнася до лакът. Лакътни
кост.
лал» м. разг. Шут, смешник, шегаджия. Какво се пра¬
виш на лава! [от гр.]
лаладжнискн прил. разг. Присъщ на лаладжия. Лала-
джийски шеги.
лаладашнство ср. разг. Държане или постъпка на ла¬
ладжия.	'	♦
лаладжия м. и лйладжийка ж. разг. Лада; смешник,
бърборко, шегаджия. [гр.>тур.]
лале ср. Градинско или диво цвете с едър чашковиден
цвят навръх стъблото, ТиНра. [перс. > тур.]
лалугер м. Полски гризач, подобен на плъх, който ро¬
ви дупки из нивята и се храня с треви и житни рас¬
тения, $регтпрЬу1и$ сШНнз; суек.
лалутеров и лалугерекм прил. Който се отнася до ла¬
лугер. Лалугерска дупка.
лама1 ж. книж. Подобно на сърна южноамериканско
животно с хубава мека вълна. [исп. <амер.]	.
лама2 м. книж. Нудистки монах от Тибет или Мон¬
голия. [от тибет.]
ламаизъм м. книж. Разновидност на будизма, рели¬
гия на Тибет и Монголия,	*
ламарина ж. Дебело желязно тенеке. Поцинкована' ла¬
марина. [от лат.]
ламаринен и ламаринов прил. Които се отнася до ла¬
марина, направен от ламарина. Ламаринен покрив,
ла.мба ж. прост. Лампа (в 1 знач.). Газена ламба.
л1мбеи прил. прост. Който се отнася до ламба. Лам-
бено шише.	*	т
ламе ср. Памучен или копринен плат с лъскава метали-
зирана (златна или сребърна) нишка. Рокля от ламе.
[Фр-1
ламкам нсв. прх. нар. Посягам да захапя, да хвана с
уста люлеещо се парче халва или яйце на обичая
ламканица. Ламкайте. деца. халата.
лймкапе ср. нар. 1. Действие по гл. л а м к а м. 2,
Ламканица.

ламканнпа ж. нар, Народен обичай на Сирни заговез-
ни, при който люлеят завързано на конец парче
халва или варено яйце и сс надпреварват кой да го
хване с уста.	.	.
лампа ж. 1. Уред, прибор За осветление или нагрява¬
ме с газ, електричество и др. Газена лампа. Настол¬
на лампа. Спиртна лампа. 2. спец. Електронна лам¬
па. О Електронна лампа спец. — вакуумен шш
изпълнен с разреден газ уред във внд на стъклена
тръба, който се използва в радиотехниката, елект¬
рониката и др. [от гр.]
лампада ж. книж. Светилник, факел, [гр.]
ламоазн · ми. (лампаз м.) Широки цветни пришивки
надлъж по външния шев на панталоните на висши
или генералщабни офицери. [фр . >рус.]
лампен прил. 1. Предназначен за лампа. Лампепо ши¬
ше. 2. Който произлиза от лампа. Лампена светли¬
на.
ламперия ж. Дървена облицовка, обшивка на долна¬
та част извътре на стена- [от фр.]
лампион м. 1. Книжен или стъклен цветен фенер за
илюминации и увеселения. 2. Подвижна електри¬
ческа лампа на стоика с голям абажур, [фр.]
лЯмпов Прил. от л а м п а. Лампов радиоприемник.
ламтёж м. Действие по гл. л а м т я; ламтене. Лам-
теж за слава и богатство.	-
ламтя нсв. нпрх. Изпитвам, проявявам силно желание
за нещо. Едип ламти за слава, друг — за богатст¬
во.
лОмя и ламй ж. 1. Приказно чудовище без определен
образ — нещо като грамаден змей. Не е било тъм¬
на мъгла ; най е било сура ламя. Нар.п. 2. пран.
Страшно ненаситен човек или добиче. Нашите во¬
лове ядат като лами. [гр.]
ландб ср. книж. Вид колесница е еднакви насрещни
седала и двоен сгъваем покрив, [фр.]
ландшафт м. книж. 1. Вид на земната повърхност.
Швейцария има планински ландшафт. Степен ланд¬
шафт.. 2. Гледка, пейзаж, [нем.]	.
лДиец м. Верижка за часовник, [рум.]
ляши нарч. разг. Миналата година. Лапи ме излъга и
сега не ти вярвам.
ланолин м, спец. Бледожьттеннкава мазнина от овча въл¬
на, която служи за помада и лекарство, [фр.<от лат-.]
ланолйнов прил. Който се отнася до ланолин, съдържа ,
ланолин. Ланолйнов крем.
лансирам нсв. и	прх. 1. Изкарвам на показ, изла¬
гам на обществено внимание. · Приятелите му го
лансират като голям художник. 2. Пускам в обра¬
щение, изказвам. Лансирам идея. — се нпрх. Изли¬
зам пред обществото, показвам се често, [фр.]
лански прил. Който е от лани; миналогодишен, лан-
шен,
ланцйт м. спец. Двуостро лекарско ножче с копиеви¬
ден връх. [от фр.]	.
ланцетовиден прил. С форма на ланцет. Лаицетовидни
листа.	*
лайнен прил. Лански. Грижа ме е за него, колкото за
ланшния сняг.	„
лап межд. Обикн, като сказ. — за означаване на бър¬
зо лапанс, лапване, Разиграл се котаракът и лап
тая мишка, лап оная, докато ги довършил.
лапа ж. 1. Китка, ходило на животински некопитен
крак. Мечешки лапи. 2. прен. Голяма човешка длан.
Баща ми с лапи загрубели показваше ми да кося.
Хр.Рад, Живота със грубите лапи че лични аз пак ще
обичам. Ванц. [рус.]
ласкател 409
лапа ж. Гъста каша за налагане на болно място. Ла¬
па от парени трици. [тур.]
. лапавица ж. Вятър със сняг в дъжд. Как ще пътуваш
в тая лапавица? Мига като куче на лапавица.
лапад м. Ядивно полско растение от рода на киселеца
с едри продълговати листа, Яитех; щавел. [гр.]
лападов прил. Които е от лапад. Лападова чорба.
лапам нсв. 1. прх. Гълтам лакомо, големи хапки, без
да ги дъвча много. Лапам мръвките. Лапам .като
гладен. 2. прх. прен. Извличам големи и непочтени
облаги. Лапа от общината. Г.Карасл. 3. нпрх. прен.
разг. Вярвам на лъжи, не се досещам, че ме лъжаг. .
Той ги занася, а те лапат. О Лапам мухите — за¬
нимавам се с празни работи, с глупости,
лапацало ср. нар. Бърборко, дърдорко, плямпало,
лапвам нсв., лайна св. 1. прх. Лапам веднъж или пое¬
динично. Голям залък яапни, голяма дума не казвай.
Погов. 2. нпрх. разг. Влюбвам се. О Лапвам въди¬
цата*.
лапест прил. Конто има големи лапи. ·
лапидарен прил. книж. Сбит я изразителен, Лапидареп
стил. [от лат.]
ляга 1а вж. лапвам.	*
лапннмухя м. и ж. разг. презр. Глупав, наивен човек;
глупак, хапльо, лапнишаран,
лапнишаран м. разг. презр. Групак, хапльо; лапниму-
ха.
лапсус м. книж. Грешка, неволно опущение, [лат.]
лапчун м. Висока до над глезените обувка от аба или
мека кожа (нещо средно между калцук и терлик].
Изути по лапчунщ старците .. насядаха по възглав¬
ниците. Йов.	.
ларва ж. спец. 1. Начален стадий в развитието на ня¬
кои животни, зародиш със самостоятелен начин на
живот, 2. Безкрила, подобна на червей форма на.
новоизлюпено насекомо преди метаморфозата; ли¬
чинка. Ларви на комара, [лат.]
ларвен прил. Който се отнася до ларва. Ларвено раз¬
витие. Ларвен стадий.
лпрго1 муз, 1. нарч. Бавно, тържествено (като указа¬
ние за темпото на изпълнение на музикално произ¬
ведение). 2. ср. а. Най-бавно темпо в музиката, с
което се изпълняват произведения с величаво-тър¬
жествен или траурен характер, б. Музикална пиеса
или част от музикално произведение с такова тем¬
по. [ит.]
ларго2 ср. Широко градско пространство във вид на
алея, разширена част от улица, [от ит.]
ларж прил. Щедър, с широка ръка. Не си много ларж.
[Фр-],	‘
ларингит м. мед. Възпалително заболяване на ларин¬
кса.
ларинголог м. Лекар, специалист по гьрлени болести,
ларинкс м. спец. Гръклян, дихателно гърло, (гр.)
ласка ж. 1. Проявена към някого нежност; любезно
отнасяне. Сирашко детство без бащина ласка и
майчина милувка. 2. Милувка, прегръдка. Любовни
ласки.	-	.
ласкав прил. Любезен, приветлив, насърчителен. Ка¬
зах им няколко ласкави думи.
ласкавост ж. Любезност, приветливоет,
ласкател м. и ласкателна ж. Човек, който ласкае (в
1 и 2 зпач.); лъстец. угодник*- Богат ли ги, не мо¬
жеш да се отървеш от ласкатели.

410 ласкателен
ласкателен прил. 1. Който ласкае (в 1 и 2 знач.), който
съдържа ласкателство. Ласкателни думи. Ласка¬
телни обноски: 2. Любезен, насърчителен. Ласкате¬
лен отзив.
ласкОтелност ж. Качество на ласкателен.
ляскателски прил. Присъщ на ласкател. Ласкателеки
думи.
ласкателство ср, Ласкаене, подмилкване, угодничество.
лаская нсв. прх. 1. Говоря някому приятни думи,
обикн. преувеличени или неверни хвалби, за да спе¬
челя облаги. 2. Нарочно преувеличавам добрите ка¬
чества на някого; превъзнасям. Способен е човекът,
но вие много го ласкаете. 3. Бивам нежен я ласкав
към някого; милвам, коткам. — се нпрх. 1. Мил¬
вам се, умилквам се. Нали е момиченце — още от¬
сега се ласкае. 2. Изпитвам приятно чувство, при¬
ятно ми е. Лаская се от мисълта, че хората ме
уважават. О Това ме ласкае — повишава моето
самочувствие,
лйсо ср. Въже с примка, която се мята и се затяга
около шията при улавяне на диви животни, [исп.]
ластар м. 1. Лозови пипала, мустачета. 2. Зелена,
крехка и приятна за ядене лозова пръчка. 3. Издън¬
ка от дърво; младок, [тр.]
ластик м. 1. Еластична гумена, каучукова нишка или лен¬
та. 2. Разтеглила тъкан във вид на шнур, лента с втъ¬
кани еластични гумени нишки. Плосък ластик. Объл
ластик за гащета. Ластици за чорапи. 3. Вид разтег¬
лила плетка по края на чорапи, пуловери и др.
[Р2ум<фр.<п>]
ластичен прил. Който има ластик или е изплетен като
ластик. Ластична плетка. Ластично трико.
ластовица и лястовица ж. Малка прелетна шина — г
черна, с ръждива гушка и раздвоена опашка,
Ниипбо гизйса. Една ластовица пролет не прави.
Поел. О Турска* ластовица,
ластовичен и листивнчсн прил. Ластовичи. Ластовичии
крилца.	г
ластовичи и лястовичи прил. Който се отнася до лас¬
товица, лястовица. Ластовиче гнездо.
ластуна ж. Стъбло на тиква, любеница, кратуна и
под.; вреж. Ластуии много, тикви малко.
латекс и латекс м. 1. Млечният гъст сок на някои рас¬
тения и дървета, който коагулира при допир с въз¬
духа. 2, Водна емулсия от дребни каучукови или ·
пластмасови частици, която œ използва за боядис¬
ване, импрегниране на тъкани, като лепило и др.
(лат.]	.	-
латексов и латексов Прил. от л а т е к с. Латексови
бои.
латентен прил. книж. Който не се поддава на наблю¬
дение; скрит, непроявея. Латентни сили. Латентна
енергия. Латентно състояние. [лат.]
латентносг ж. книж. Качество на латентен,
лятер&теи прил. 1. книж. Страничен. 2. ез. За съгласен
звук — при учленяването на който се образуват
проходи за преминаване на излишната струя встра¬
ни от образуваната от езика преграда, [от лат.]
латерна ж. Сандък с механизъм, които при въртене
свири определени мелодии, [лат.]
лятернаджия м. и латернаджнйка ж. Човек, който
свири с латерна. Ще ги видиш около латериаджии-
те с папагали, които вадят билетчета с късмет.
Йов.
латинизирам псе. и св., прх. книж. Придавам на нешо
латински облик или култура. Старият Рим се е
стремял да латинизира покорените народи.
латиннзъм м. книж. 1. Особеност на латинския език.
2.	Езикова заемка от латински,
лашинет м. и латииистка ж. Познавач на латинския
език, книжнина и култура,	.
латиница' ж. Латинска азбука.
латинка ж. Градинско цвете с едри^свеглооранжеви ·
ароматни цветове, Тгораеоюш rnajus.
латински прил. 1. Който се отнася до езика и писме¬
ността на древния Рим. Латински език. Латинска
азбука. 2. иет. Който се отнася до католическа Ев¬
ропа. Латински народи. О Латинска Америка —
Южна Америка, чието население говори испански
или португалски език.
латйнци и лигш1н мн. (латйнец м.) ист. 1. Жители на
областта Лациум в древна Италия. 2. Жители на
католическа Западна Европа. Латинци кръстоносци.
латифундАст м. книж. Собственик на латифундия. .
латифундия ж. книж. Голям поземлен имот, обши¬
рен чифлик, главно в древния Рим и в редица стра¬
ни на Латинска Америка, [лат.]
лауреат м. и лауреатка ж. Лице, удостоено с висока
награда за проява в художествена литература, на¬
ука, изкуство, стопански живот и др. Лауреат на
Нобелова награда, [лат.]
лаф м. разг. Дума, слово, приказка. Стана лаф за не¬
го, та се сетих да те попитам, [перс. > тур.]
лафет м. Колесник на артилерийско оръдие. Ковчегът
с тялото на покойника бе поставен на лафет, [фр.]
лафмухабет м. разг. Лек, забавен разговор, ,
лафя нсв. нпрх. разг. Водя лек, забавен разговор. Те
обичаха да си лафят.
лачен прил. Направен от лакирана кожа. Лачени обув¬
ки.
лашвам нсв., лашна св. прх. разг. 1. Лашкам веднъж
или поединично. Лашни дървото насам. 2. прен.
Тиквам, забулвам някого в далечно и неудобно
място, Лашнаха ме в. едно затънтено село.
лашкам нсв. прх. разг. Тикам, бутам, отмествам нещо
тежко, обикн. със сила и замах. Лашкам вагони. Не
лашкайте гардероба.
лашна еж. л а ш в а м.	,
лая нсв, 1. ппрх. и прх. За куче — издавам лай или
нападам някого с лай. Кучето лае по цяла нощ. Ку¬
че, което не знае да лае, само вкарва вълка в коша¬
рата. Поел. 2. прх. прен. Нападам някого с думи,
карам се някому. Колко хора са ме лаяли! О Лая
на аба — заяждам се напразно, неоснователно. Хра¬
ни куче* да те лае.
ле част. Употребява се след обръщение, главно в на-
I родни песни. Горо ле. горо зелена, Майко ле, божке
ле.
лебед м. Едра бяла водна птица с много дълга шия,
Судлиз оЮг.
лебедка ж. Механизъм за повдигане на товари, със¬
тоящ се от барабан и навиващо се върху него въже.
[рус.]	,
лебедов прил. Който се отнася до лебед. Лебедово езе¬
ро. О Лебедова песен — последна, предсмъртна пе¬
сен или творба, проява. Лебедова шия — стройна в
грациозно извита шия.	·
лебервурст м. Вид мек салам от смлян дроб и слани¬
на. [нем.]
леберкез м. Вид колбас от мляно месо, свински черен
дроб и сланина, [нем.] .

леблебия ж. Печен нахут за приядка или като замес¬
тител на кафе. [тур.]
лев .и. 1. Основна парична единица на България. Ле¬
вът е въведен през 1Н80 г. Колко лева струна това?
F 2. остар. Лъв.
левак м. и левйчкя ж. I. Човек, които хшица и рабо¬
ти повече с лявата ръка. 2. прен. Несръчен човек.
Ех че си левак!
левашки прил. Който се отнася до левак,
леващина ж. Качество на левак,
левга ж. Мярка за разстояние, около 4 км. О Мор¬
ска левга — мярка за разстояние, равна на 5555 м.
[лат.] '
левент м. Строен, едър и силен мъж, обикн. младеж,
[ит,]
левеитски прил. Присъщ на левент. Левеитски вид.
лекентстио ср. Юначество.
леви вж. ляв.	►
левйт м. книж. 1. Староеврейски свещенослужител от
. по-долен чии. 2. Наслов на третата книга от Биб¬
лията. [евр.]	*
левитация ж. книж. В идеите и представите на спи-
ритистите — преодоляване на гравитацията и изди¬
гане, повдигане на тяло само със силата на човеш¬
ката воля, без прилагане на физическа сила. [от
лат.]	.
левйиа ж. 1. Лявата ръка. 2. Политически леви силя
в обществото, в даден парламент или в отделна
партия, съсловие и др, Прот, десница. Леви¬
цата има мнозинство в парламента,
левич&р м. и левичарка ж. 1. Левак (в 1 знач.). 2. Чо¬
век с леви политически разбирания. 3. Левосектант.
левичарски прил. Който се отнася до левичар (във 2
и 3 знач.).
левичарство ср. Качество или поведение, проява на
левичар (във 2 и 3 знач.). Той е бил винаги известен
със своето левичарство.
левка ж. диал. Част от волска кола — криво дърво,
което свързва върха на климията с края на оста.
левкемия ж. спец. Болестно увеличаване броя на лев-.
копитите в кръвта, причинено от разрастване на
органите, които ги произвеждат, [от лат.]
левкоцити мн. (левкоцит м.) спец. Безцветни подвижни
клетки на кръвта, изпълняващи защитни функции в
организма; бели кръвни клетки (телца), [от гр.]
левов прил. Който се отнася до лев. Левова равнос¬
тойност.
леворда ж. Горско луковично растение с широки лис¬
та, които имат миризма на чесън и се ядат като
салата, АШшп игатищ,
леворък прил. рядко. Левак.
левогектант м. Представител на крайно ляво, догма¬
тично течение в теорията и практиката на комунис¬
тическа партия.
лево1векта11тски прил. Който се отнася до левосектант ’
и до левосектантство. Левосектантски курс.
лейосежтйнтство ср. Крайно ляво, догматично течение
в теорията и практиката на комунистическа партия,
левски прил. остар. Лъвски. На чела им левски знаци,
в очите им плам. Ваз.
Летален прил. 1. Законен. Придобил е имота по легален
начин. 2. Открит, явен. [лат.]	·
легализация ж. Узаконяване, легализиране, [лат.]
легализирам псе. и св., прх. 1. Правя нещо да стане
легално, законно, явно. 2. Придавам законна сила,
, удостоверявам действителността, законността на
нещо, обикн, документ. Изпратих дипломата си в
легитимен 411
министерството, за да я легализират. — сс трх.
Ставам легален, придобивам легален характер,
легалиост ж. Качество и състояние иа легален. Тс не
признават никаква легалиост в борбата. *
легато ср. нар. 1. Място, където някой лежи. 2. Гнез¬
до. 3. Полог. 4. Дупкуна заяр; леговище
легат м. 1. Представител, пратеник на папата в чужда
държава със специална мисия. Срв. нунций. 2.
ист. В древния Рим — помощник-военачалник или
посланик за преговори и мир. [лат.]
легато ср. муз. Свързано изпълнение на няколко зву¬
ка, плавен преход от един зэук към друг, което в
* нотното писмо се отбелязва с дъгичка. Прот.
с т а н т о о. [ит.]
легацибиен ж. Който се отнася до легация, числи се
към легация. Легационеп секретар. Легационен съ¬
ветник.
легация ж. 1. Канцеларията на дипломатически пред¬
ставител в чужбина. Нашата легация в Париж оп¬
роверга това съобщение. 2. Сградата, където се по¬
мещава такава канцелария, [лат.]
леген м. Метален съд за миене и за пране. Натопи
кърпите в легена! [гр.]	*
легенда ж. 1. Литературно произведение или разказ за
исторически събития, в което действителността е
примесена и украсена с чудновати измислици; сказа¬
ние, предание. Легенди при Царевец. Ваз. 2. преи. Не¬
що невероятно; измислица . 3. Обяснение на условни¬
те знаци на географска карта, диаграма и под. [лат.]
легендарен прил. 1. Който се отнася до легенда, при¬
същ е на легенда; приказен, чутовен. Легендарни
сюжети. 2. прен. Необикновен, приказен, чутовеп.
Легендарен герой.
легендарност ж. Качество на легендарен,
легеиче ср. Умал.. от л е г е н; малък леген. О Бъб¬
речно легенче анат. — фуниеобразиа кухина в бъб¬
река, непосредствено свързана е пикочния канал.
легион м. 1. ист. Основна войскова единица в древния
Рим (от 3000 до 6000 души). Римски легиони. 2.
Войскова формация в някои страни. Доброволчески
легион. 3. Съкратено название на съществувалата
преди 9.IX. 1944 г. профашистка младежка органи¬
зация Съюз на българските национални легиони. 4.
прен. Голямо, берчисоенг множество от хора или
животни, [лат.]
легионер1 м. 1. Боец от легион (в 1 и 2 знач.), 2.
Участник в легия; легист.
легионер2 м. и легноиерка ж. Член на организацията
Съюз на българските национални легиони преди
9. IX. 1944.	.
легионерски прил. Който се отнася до легионер1-2,
легмрам нсв. и св., прх. спец. Добавям технически чис¬
ти елементи (метали или сплави) към метал или
сплав за получаване на сплав с определени качест¬
ва, свойства, [нем.]
легйран прил. Който е получен чрез легиране. Легира-
иа стомана.
летает лг Участник в легия; легионер.	'
легитимация ж. I. Легитимиране, 2. остар. Свидетел¬
ство, документ за самоличност, [яат.]
легитимен прил. книж. Който има законно право, съ¬
ществува или действа в съгласие, в съответствие
със закона; законен, законосъобразен. Народът из¬
воюва своите легитимни права. Легитимна власт.

412 легитимирам се
легитимирам се нсв. и св., нпрх. 1» Установявам, удос¬
товерявам самоличността си с документ, чрез по¬
казване на легитимация. 2. Ставам легитимен, при- k
добивам легитимност.
легитимност ж. Качество на легитимен.
легия ж. Доброволчески отред преди Освобождение¬
то. Белградската легия па Раковски, [лат.]
леглб ср. 1. Вид мебел, приспособление от дърво, же¬
лязо и др. за спане; креват. одър. Дървено легло.
Тясно легло. В хотела няма свободни легла. Оправи
леглото! 2. Място за лежане, за спане. 3. Гнездо. 4.
Място, където кокошки носят яйта; полог. 5. Дуп¬
ка, гьдето живее звяр; леговище. 6. Корито на река.
летва вж. лягам.
легнал прил. 1. Който лежи. 2. В съчет. в легнало по¬
ложение — опрян с цялото си тяло, по цялата си
дължина хоризонтално върху нещо. Мога да спя са¬
мо в легнало положение.
леговище ср. 1. Място за лягане. 2. Легло на диво жи¬
вотно.
лед, -ът м.. Твърдо кристално състояние на водата;
замръзнала, вода. През зимата езерото се покрива
с лед. Ледовете се топят.
леден прил. 1. Който е от лед или е покрит с лед, Ле¬
дена покривка. Ледени върхове. Ледена пързалка. 2.
Който е много студен, като лед. Водата е ледена.
Ледена пот изби по челото му. 3. прен. Безучастен,
равнодушен, враждебен. Ледено спокойствие. Леден
поглед.
леденея нсв. нпрх. Втвърдявам се като лед, вкочаняс¬
вам от студ или страх; замръзвам,
леденинй ж. книж. Студенина, безучастие, равноду¬
шие.
лёдв вж. лейди.
лёдник м. Подвижна ледена маса във високите пла¬
нини или в полярните области; глетчерч-
лСдников прил. Който се отнася до ледник. Ледникови
долини. Ледпикова дейност. Ледников период.
ледници ж. 1. Място, където се запазва лед за през
лятото. 2. преп. Студено помещение. Стаята му е
същинска ледници.
ледовйт прил. 1. Покрит с лед. Северен ледовит океан.
2. Много студен.
ледоразбнвач м. Мощен плавателен съд за трошене
на ледената кора и поддържане н.а корабоплаване¬
то в полярните морета.	.
лежй нсв. нпрх. 1. За човек или животно — съм, на¬
мирам се в хоризонтално положение, опрян с цяло¬
то си тяло върху нещо. Срв. с т о я, с е д я. Ле¬
жа по гръб. Работниците лежат под дървото на
сянка. Бебето лежи в количка. 2. За предмет —на¬
мирам се в хоризонтално положение с широката си
част върху нещо. Книгата лежи на масата. 3. На¬
мирам се, разположен съм някъде, върху нещо. Го .
леми предни сняг лежат върху пътя. Гъста мъгла
лежи върху земята. Селото лежи от двете страни
на пътя. 4. Намирам се, съществувам някъде скрит
или неизползваем, неподвижен. Огромни богатства
лежат в земните недра. Парите му лежат в бой¬
ката. В складовете лежат стоки за милиони. 5. Бо¬
ледувам. Лежах цял месец от пневмония. И тя ле¬
жа от новата болест. 6, Изтърпявам присъда,
наказание в затвор. За това престъпление ще лежи
мие десет години. 7. прен. Съм, намирам се, дейс¬
твам като фактор, причина. В' основата на всичко
лежи неговото трудолюбие. О Неде» лежа ма това
ухо*.
лежачка ж. разг. Лежане, мързелуване, *
лежешком и лежешкйта нари. В легнало положение.
Обичам да чета лежешком. Стрелба лежешком.-
лезя се нсв. нпрх. разг. Плезя се.
лейбгвардёец м. Който, служи в лейбгвардия.
лейбгварденски прил. Който се отнася до лейбгвардия.
Лейбгвардейски полк.
лейбгвардия ж. В монархически държави — привиле¬
гирована войскова част, една от задачите на която
е да пази, да охранява монарха и неговото семейс¬
тво. [нем. > рус.]
лейбъриет м и лейбъристка ж. Член или привърже¬
ник на лейбъристка партия, [англ.]
лейбъристки прил. 1. В съчет, лейбъристка партия —
която претендира да защитава иптересите на ра¬
ботниците в рамките на буржоазното общество. 2.
Който се отнася до такава партия. Лейбъристко
правителство. Лейбъристка политика. Лейбъристки
вестници.	■
лейди и лели ж. 1. Съпруга на лорд. 2. Високопоста¬
вена дама, жена с високо положение в обществото,
с добро образование и изискано държане, маниери,
[англ.]
лейка ж. Съд с решетка за разпръскване на водата
при поливане па цветя, зеленчуци и др.
лейкопласт м. Платнена лепенка за закрепване пре¬
връзки на рани и др. [от лат.]	1
лёйтенант м. Военнослужещ с втори поред офицерски |
чин. О Младши лейтенант — военнослужещ С пър- 1
ви, най-нисък офицерски чин. Старши лейтеиант —	<
военнослужещ с трети поред офицерски чин, между .
лейтенант и капитан, [рус. < нем. < фр.]
лейтенантски прил. Който се отнася до лейтенант.
Лейтенантски пагони. Лейтенаптско звание.	1
лек1, -ът м. 1. Средство за лекуване; цяр, лекарство. <
Всяка болест има лек, но да го знае човек. Ако има
век, ще има и лек. 2. прен. Средство, начин за раз¬
решаване на някакъв проблем, за преодоляване или 1
отстраняване на трудностите, мъчнотиите. На тая |
работа « знам лека. О Нямам и за лек — нямам 1
никак. Поне за лек — поне мъничко.	'
лек2 м. Парична единица на Албания.	1
лек3 прил. 1, Който има малка тежина. Прот.
тежък. Лек товар. Леки и тежки метали. Леко ’
като перо. 2. Лесен. Лека работа. Лек живот. Лека
смърт. 3. Слаб, едва забележим. Лек шум. Леко за- 1
боляваме. Лека руменина покри лицето й. 4. Пъргав, ’
лекоподвижен. Леки стъпки. 5. прен. За човек — ле¬
комислен, повърхностен. 6. прен.. За морал, нрав, J
поведение и под. който не отговаря на опреде- 1
лени изисквания, норми. Жена с леко поведение. Ле- ,
ки нрави. 7. В поздрави и пожелания като лека ι
нощ, лек път, лекаработа —	|
приятен, лесен, добър. О Издам лека ръка — а. Ра- *
ботя сръчно и свършвам бързо и лесно каквото	]
захвана, б. Имам късмет, върви ми и всяко нещо,	*
което започвам, се върши леко, с успех. Лека атле- >
тика*. Лека жена развратна, леконравна. Лека .
• кола — пътнически автомобил с малко места. Лека ,
му пръст — пожелание при заравяне на покойник в ’♦
гроба.	*
лека-полека нарч. Бавно, постепенно, неусетно; поле-
ка-лека. Лека-полека стигнахме далеко. Ще привик¬
неш лека-полека.

лекар м, и лекарка ж. Който е завършил виеше об¬
разование по медицина и е придобил право да ле¬
кува болни. Водиха болното и при лекари, но не по¬
могна, О Ветеринарен* лекар.
лекарски прил. Който се отнася до лекар. Лекарски
преглед. По лекарско предписание.
лекарствен прил. Който се отнася до лекарство. свър¬
зан е с лекарство. Лекарствени растения. Лекарс¬
твено отравяне.
лекарствения м. Сборник с описание на лекарства и
рецепти за тяхното приложение.
лекарство ср. Вещество, което се използва като лечеб¬
но средство. Предписаха ли на болния някакво ле¬
карство? Отварата е домашно приготвено лекарс¬
тво.
леке ср. 1. Петно от изцапано. Дрехата му е само ле¬
кета. 2. прен.. Срам, укор. Какво леке му сложи дъ¬
щеря му! 3. прен. презр. Нахален, долен човек. Той
е, голямо леке. [перс. > тур.]
леко нарч. 1. С лекота, полека. Стъпвам леко. Реката *
шумеше леко. 2. Лесно, неусетно. Изкарах изпита
много леко. 3. Кротко, нежно. Погали го леко по
главата. 4. Необмислено, незадълбочено, безраз¬
съдно. Много леко гледаш на положението. Не се
отнасяй леко към болестта. О. Леко ми е на душа¬
та — приятно ми е, спокоен съм.
лекоатлет м. и лекоятл&ткя ж. Спортист, който се за¬
нимава с лека атлетика.
лекоатлетнчен и лекоатлетически прил. Който се отна¬
ся до лека атлетка. '
лековерен прил» Който се оставя да бъде лесно убеден,
да повярва в нещо.
лековёрне ср. Качество или състояние на лековерен.
Той се отнася към всичко с едно почти престъпно
лековерие.	♦	,
лековёрност ж. Качество на лековерен.
лековит прил. Който има свойство да лекува, та се
приготовлява от него лек, лекарство. Лековити
билки.
лековйгост ж. Качество па лековит,
леководолаз м. Водолаз, който е екипиран само с ди¬
хателен апарат, гумена маска и плавници-
леководолязен Прил. от леководолаз. Леко-
водолазен спорт.	г
лскокрйл прил. Който има тънки, леки крила. Леко-
крили пеперуди.
лекомислен прил. 1. За човек — който не обмисля
много какво върши и не устоява винаги на реше¬
нията си; вятърничав, несериозен. Лекомислен мла¬
деж. 2. За постъпка, действие, проява — който не
е достатъчно обмислен. Лекомислена любов.
лекомнелеш^' ж. Качество на лекомислен. Вярваш
му, защото не познаваш неговата лекомисленост.
лекомислие ср. Качество или проява на лекомислен.
Проявих лекомислие. Пострадахме от неговото ле¬
комислие.
леконравен прил. Който е с леки, покварени нрави.
Леконравни жени,
леконравие ср. Качество шш проява на леконравен.
лекоподвнжен прил. Който се движи без усилие, лесно
и бързо. Лекоподвижна кола.
лскоιιодвlKжкост ж. Качество на лекоподвижен.
леност ж. Качество на лек; лекота,
лекота ж. 1. Свойство, качество на лек, 2. прен. Ле¬
комислие. О С лекота — а. Лесно, без особени ви¬
дими усилия или затруднения. Реши задачите с ле¬
кота. С каква лекота вдигна огромната тежест! б.
лелея 413
Несериозно, лекомислено, без тревоги н притесне¬
ния. Гледа на живота с лекота.
лекотоварен прил. Конто се отнася до, предназначен
е за леки товари. Лекотоварен автомобил.
лекоумси прил. Глупав, прекадено доверчив,
леко^мие ср. Качество шш проява на лекоумен.
лексика ж. Съвкупност от думите на даден език, в
творенията на писател и т.н.; речник. Изследване
върху лексиката на Вазов, [гр.]
лексикален прил. Който се отнася до лексиката, реч¬
ника; речников. Лексикални материали. Лексикален
състав.
лексикограф м. и лек^снкогрйфка ж. Специалист по
лексикография, автор, съставител на речник,
лексико^-рафня ж. 1. Дял от езикознанието, който се
занимава с теорията-и практиката на съставяне на
речници. 2. стесн. Изработване, съставяне на реч- .
ници.
лексикографски прил. Който се отнася до лексикограф
и до лексикография. Лексикографска теория. Лек- ι
сикографски център.
лексиколог м. и лекенколожка ж. Специалист по <
лексикология.
лексикологнчеи прил. Лексиколожкя.
лексикология ж. Дял от езикознанието, който изуча·
ва речниковия 'състав на езика,
лексиколджки прил. Който сс отнася до лексикология.
Лексиколожки изследвания.
лекснкби м. остар. Речник, [гр,]
лектор м. и лекторка ж. 1. Лице, което изнася лек¬
ция. 2, Лице, което чете лекции в учебно заведение,
без да е редовен преподавател. Частен лектор. Хо¬
норуван лектор. 3. Преподавател по чужд език във
виеше училище. Лектор по руски. [лат.]
лекторат м. Служба, институция, свързана с работа
на лектор (в 3 знач,), с преподаване и изучаване на
чужди езици. Лекторат по чужди езици към БАН.
В много чужди университети има лекторати по
български език. [от лат.]	'
лектория ж. 1. Служба или организация, която уреж¬
да публични лекции. Здравна лектория. 2. Помеще¬
ние за публични лекции. Постоянна лектория,
лекторски прил. Който се отнася до лектор. Лектор¬
ска група. Лекторско възнаграждение.
лекувам нсв. прх. 1. Давам на болен лекарство или по
друг начин правя да оздравее; церя, леча. Лекуваха
ме с билки.. Лекувам с инжекции. 2. прен. Отстраня¬
вам някой недостатък. Лекувам злото.
лекционен прил. Който се отнася до лекция. Лекционен
метод. Лекционна зала.
лекция ж. 1. Научен материал, който се чете пред
слушатели на един път, за около един час. Публич¬
на лекция. 2. Учебен час във виеше или средно учи¬
лище. Отивам па лекции. [лат.]
леле межд. нар. 1. За израз на учудване или съжале¬
ние; ох, олеле. Леле. какъв дебел сняг е наваляло!
Леле аз сиромах! 2. като част. За усилване при об¬
ръщение. Леле мале! Леле моя ти Пирин планина!
Яв.
лелскам нсв. нпрх. нар. Викам постоянно леле; оплак¬
вам се, вайкам се. Какво само ходиш по двора и ле¬
ле кош?
лелея псе. нпрх. поет. 1. Имам, пазя нежно и гриж¬
ливо, тая в душата си. Докле е младост, златно

414 лелин
слънце грей, сърцето златни блянове лелей. П.П.Сл,
2.	рядко. Люлея, милвам, галя. Вълшебната флейта
лелее мистичната сънна гора. Смири. Долът пак за¬
мълча, лелеян от приспивната песен на поточето.
Х.Рус.	α
лелин прил. 1. Който е на леля. Ходихме на лелиното
лозе. 2. като същ. лелини мн. Домът и семейството
на леля. Бях у лелини па гости.
лелин м. диал. Мъж на леля; вуйчо.
л^лса ж. 1. Умал. от л е л я. 2. разг. Изобщо въз¬
растна жена (но не бабичка). Питайте тая лелка.
3,	Жена от помощния персонал в детска градина,
леля ж. 1. Сестра на бащата или на майката. 2.
[Обикн. в обръщение към] по-възрастна жена.
лемеж м. Основна работна част на плуга, която пори
земята; палешник, ралник.
лемури мн, (лемур м.) Полумаймуни, [от лат.]
лен* м. 1. Тревисто растение с влакнодайно стъбло,
Linurn и$1йаи&51гти1п. 2. Текстилен материал от
влакната на това растение. Покривка от лен.
лен2 ж. остар. Мързел, леност. Лен го е да се пом¬
ръдне.
лен* м. книж. Поземлено владение при феодализма;
феод. [нем.]
ленен* прил. Който е направен или получен от лен1.
Ленено платно. Ленено масло.
лёнеи2 прил. книж. Който се отнася до лея*. Ленно
владение. Османска лепна система.
ленив прил. Който не обича да работи; мързелив. На¬
карай ленивия на работа, та да те научи на ум.
ленивец1 м. (и ленйвка ж.) Ленив човек; мързеливец.
ленивец2 м. зоол. Южноамерикански бозайник, който
живее по дърветата и се отличава с бавни движе-
' ния. Вгайурш или СЬоюериз.
лёнкнец м. Последовател па Ленин и на ленинизма,
ленинизъм м. Учението на В. И. Ленин, по-нататъшно
развитие на марксизма и теория на пролетарската
революция.
ленински прил. Който се отнася до Ленин и до лени¬
низма.
лСижис ср. Място, засято е лен.
леноиронзводйтел м. Производител на лен.
ленопроизводство ср. Производство на лен.
леност ж. Липса на желание и готовност за работа,
труд; мързел. Леността е майка на всички пороци.
лента ж. Ивица от плат, хартия или друга сгъваема
материя; панделка, кордела. Цветна лента. Книж¬
ни ленти. Филмова лента. Магнитофонна лента.
О Картечна лента — ивица, в която са наредени
патроните за картечница. Прерязвам лентата — при
съответна церемония пускам в експлоатация сто¬
пански обект, откривам паметник и под. [от лат·.]
лентов прил. Лентоввден. Лентов трион.
лентовиден прил. Който има вид, форма на лента.
Лентов идни изрезки. Лентовидна тения.	·
лентьо м. рядко. Лентяй, мързеливец, мръзлъо. Ста¬
вай, лентьо, стига! Я в.	4
лентяи м. и лентяйка ж. Ленивец, мързеливец, [рус.]
лептайсни прил. Конто се отнася до лентяй. Лентяйс-
кц живот.
лентяйстао ср. Качество или поведение) проява на
лентяй: мързел, мързелуване, безделие.
лекι я&ст|ву|вам нсв. нпрх., книж. Мързелувам, бездел-
* нича.
лен5 се нсв. нпрх. Не обичам да работя, проявявам
леност.	,
леопярд м. Хищник от рода на котките с пъстра на
петна кожа, който живее из топлите области на
Африка и Азия, Pdis рагйия; пантера, [гр.]
леопардов прил. Който се отнася до леопард. Леопар¬
дова кожа.	,
лев прил. диал. 1. Хубав, красив, гиздав. Лепа девойка.
2. Добър, харен. Лепа работа.
лепвам псе., летя св. прх. 1. Лепя веднъж или поеди¬
нично. Лепни марката. 2. разг. Удрям, цапвам,
плесвам. Ще му лепна една плесница,
леп&к м . 1. Мазилка за стена (от вар, глина и др.).
Лепежът не държи. 2. рядко. Лепене. Занимавам се
с лепеж.	j
лепенка ж. Пластинка, изрезка от мека материя, ко- ,
ято е залепена или е предназначена за залепване, за ,
изкърпване чрез лепеж и др. Каучукова лепенка.
Книжни лепенки.	«	’ |
лепет м. дишг. Несвързана, пеясна или недоразвита ,·
(детска) реч. Неразбран лепет. Детински лепет.
лспСтя нсв. нпрх. 1. За дете — произнасям звукове в‘ j
срички, преди да съм проговорил, 2. Говоря неяс- (
но, неразбрано.	·.	I
лепило ср. Каша ст смола или скорбяла, брашно, тут- <
кал, каучук и др,, която прикрепва трайно едно не- ·
що към друго. Книговезко лепило. Канцеларско ле¬
пило.
лейка ж. 1. Растение с дълго лепкаво стъбло и бели
цветчета, Oalîinn араппе. 2. Название на някои рас- ■*
тения като репей, кощрява, гергьовка. 3. разг. Нат¬
рапчив човек, от когото е трудно да се откъснеш, >
да се освободиш. Той е голяма лепка.
лСпкив прил. Който лепне, който ре лепи; леплив. Леп¬
кава пръст.
лепкавина ж. Лепкавост.
лСпкявост ж. Качество на лепкав.
леплив прил. Който има свойство да лепне; лепкав.
лепливост ж. Качество на леплив; лепкавост. ■
.лепна* вж. лепвам.
лепна2 нсв, нпрх. Лепя се, залепвам се, прикрепвам се
към нещо друго (като с лепило),
лСност и лепота ж. диал. Хубост, гиздавост.	<
лепра ж. мед. Проказа, [гр.]
лепрозен прил. мед. Който се отнася до лепра; прока¬
жен. > > Лепрозно болни.
лепта ж. 1. Малък паричен дар за обществена полза,
с благотворителна цел. 2. Гръцка парична единица,
1/100 от драхмата, [гр.]
леотонен Прил. от л е п т о н. Лептонен заряд.
лентови мн. (лептон м.) физ. Най-леки елементарни
частици, [от гр.]
лепя нсв. прх. 1. Прикрепвам с лепило едно нещо към
друго. Лепя афиши. 2. Измазвам стена или плет 'с
глина, пръст. 3. Поправям нещо, отстранявам пов¬
реда, запушвам чрез лепене. Лепят пролуките в
хамбара. Лепя галоши. Лепя автомобилна гумс^.
лес, -ът м. книж. поет. Гора.	1
леса ж. Плетена от гънки пръти четвъртита плоскост	J
за различни стопански цели (ограда, кош на волски -
кола, риболов и др.).
лесбийка ж. Жена, която проявява полово влечение .
към друта жена. [от гр. соб.]	w
лесбийскн прил. Който се отнася до лесбийка. Лес-
О^1^^^ка любов.
лесбийство ср. Хомосексуална полова връзка, полови
отношения между жени.

лесен прил. Който става без голямо усилие, мъка,
труд; лек. Лесна работа. Лесно разрешение. О Ле- -
сен човек — разбран. Лесеи път — по който лесно
се пътува.
лесйст прил. рядко. Горист. Лесисти хълмове.
леска ж. Горски храст или дребно дърво, чийто плод
е орехче, лешник, който се яде, Согуюз ауеПапа. От
леската се плетат кошници.
лесков прил. Който се отнася до леска. Лескова горич¬
ка. Лескови пръти. Лескова тояга..	<
лесковина ж. Лескова пръчка, тояга, клон,
леснинД ж. 1. Лесен начин за извършване на нещо.
Търся му леспината. Намерил му леснипата. 2.
Уменине, ловкост, лекота. Работя с леснина.'
лесничем м. Началник на лесничейство. Без разреше¬
ние на леспичея никой нс може да сече дърва, [рус.]
леснмчёйски прил. Който се отнася до лесничей и до
лесничейство. Лесничейски участък.
лесничейство ср. Учреждение за надзор и целесъобраз¬
но, закономерно използване на горите в определен
район.
лесно нари. 1. Без мъка, без труд и усилие. Лесно го
убедих. Всичка се нареди лесно. 2. Бързо, неусетно.
Де-гиди млади години, колко се лесно минахте.
Нар.п. 3. Като сказ. олред. — за означаване, че не¬
що става, извършва се без мъка, усилие, труд или
че някой не изпитна мъка, не полага усилия. Лесно -
е да се каже. Лесно ти е на тебе! О Не ми увира*
лесно главата.
леснота ж. Леснина (главно във 2 знач.). Говоря с лес¬
ното.
лесистая ж. разг. 1. Леснота, леснина. 2. Лесен жи¬
вот.	’	-
лесовъд м. и лесовъдна ж. Лице, което се занимава с
лесовъдство, специалист по горско дело. По обра¬
зование е лесовъд.
лесовъден и лесовъдски прил. Който се отнася до ле¬
совъдство. Лесовъден факултет. Лесовъдно стопан¬
ство.
лесовъдство ср. 1. Наука за запазване и използване на
горите. Следвам лесовъдство. 2. Отглеждане и из¬
ползване на горите. Препитава се с лесовъдство.
лесозащита ж. книж. Съвкупност* система от мерки
за опазване на горите.
лесозащитен прил. 1. Който се отнася до лесозащита,
до защита на гората. Лесозащитни мероприятия. 2.
Който се отнася до засаждане яа гори за защита
на земеделски райони от сухи ветрове и други ло¬
ши атмосферни влияния. Лесозащитен пояс. [рус.]
лесопарк м. книж. Гора в близост до населено място,
която се използва като парк.
лесостеп м. спец. Природна зона в умерения пояс на
Северното полукълбо, преходна между степта и го¬
рата. [рус.)	,
лесостёпен прил. Който се отнася до лесостеп.
лесотехнически прил. Който се отнася до, който е
свързан с горското стопанство и дървопреработва¬
телната промишленост. Лесотехнически институт.
лесотундра ж. спец. Природна зона в Северното по¬
лукълбо, преходна между гарата и тундрата. [рус.]
лест ж. книж. оапар. Угодническа, лицемерна възх¬
вала. възхищение. Тогава поисках от него .. да чуя
за себе си хвала и лест. П.П.Сл. [рус]
лбегвяна ж. 1. диал. Стълба, 2. остар. Нотна стълби¬
ца.
лестя нсв. прх. диал. 1. Оказвам голямо внимание;
угаждам. 2. Обичам, покровителствувам.
летучка 415
лет м. Летеж, полет (главно в народни песни),
лет -ален прш спец.. Смъртен, смъртоносен. Летален
изход. Летална доза. [лат.]
летаргичен и летаргйческн прил. Който се отнася до
летаргия, предизвикан от летаргия. Летаргичен сън.
Летаргичен енцефалит.
летаргия ж. 1. Болестно състояние, което се характе¬
ризира с дълбок и продължителен сън. Болният
прекара в летаргия цял месец. 2. прен. Бездействие,
застой, инертност, [гр.]
летателен прил. Който се отнася до летене, който слу¬
жи или е предназначен за летене. Летателна маши¬
на. Летателни способности. Летателна програма.
лётва ж. Дълга и тясна дъска. Ограда от летви.
О Вдигам* летвата.	*
лбте нарч. През лятото, лятно време. Зиме без хляб.
'яете без дреха не ходи.
летеж м. 1. Летене, полет. 2. Начин на летене. Орелът
се познава по летежа.
летен прил. Който се отнася до лятото, свързан е с
лятото. Летен ден. Лятна ваканция.
летец м. Човек, който (умее да) управлява самолет;
авиатор.
летище ср. Място със специални съоръжения за изли¬
тане и кацане на самолети; аерогара, аеродрум.
летищен Прил. от л е т и щ е. Летищни съоръжения·.
Летищна такса.	’
летлив прил. Който лесно се изпарява или излита.
Летлива течност. Летливи газове. '
летлнвост ж. Качество на летлив,
лстннца ж„ 1, Вид жито, което сс сее през пролетта.
2. мн. Изобщо пролетни посеви; пролетници,
лёто ср. книж. Година. За многая лета! [цел.]
летоброёне и летоброепие ср. Система, по която се
броят (отбелязват подред) годините, като за нача¬
ло се взема някое важно събитие; леточислсние.
Християнско летоброене. Мохамеданско летоброе¬
не.
летовище ср. 1. Специално уредено място (сграда,
етап и пр.) за летуване, почивка. Морско летовище.
Студентско летовище. 2. Селище, местност, където
се летува; ку рорт.	,	„
летбвмщея прил. Който се отнася до летовище; курор¬
тен.
летовник м. и летовиичка ж. Човек, който' летува; ку¬
рортист,
летопис м. Списък на исторически събития и случки,
направен от техен съвременник; хроника,
летописен прил. Който се отнася до летопис, който
дава исторически сведения; исторически. Летописна
бележка.
летописец м. Съставител на· летопис,
леторасъл (и летораст) м: Израсло за една година
клонче, стрък на дърво- или лоза. Безплодни лепю-
раеди. Очиствам излишните леторасли.
леточисление ср. Летоброене. ·
летувам нсв. нпрх. 1. Прекарвам лятната си почивка
някъде всред природата или на летовище. Минала¬
та година летувахме на море. 2. Прекарвам лятото.
Говедата летуват в планината.
летучка ж. канц. Кратко събрание, съвещание за реша¬
ване на неотложни задачи, съставяне на план за ра¬
ботата през деня, обсъждане брой на вестник и др.
[!рус.]	' ■

416 летя
летя нсв. нпрх. 1. Нося се бързо и леко из въздуха;
хвърча, Ластовичкапш лети над реката. Самолети
летят над града. Снежинки летят из въздуха.
Трески летяха на всички страни. 2. прен. Движа се
много бързо. Влакът летеше в нощния мрак. Коне¬
те летят подплашени. 3. прен. За времето — мина¬
вам бързо, неусетно. Дните летят, срокът набли¬
жава, 4. За листа, цветове, коса — опадвам, капя.
5. прен. За мисъл, дух — иося се, пренасям се ня¬
къде. Мисълта /ли все лети кьл родния край,
летящ прил. I. Който лети, може да лети. 2. Бързо-
подвижен. Летящ отред. О Летяща крепост*. Ле¬
тяща чиния -— неидентифициран * летящ обект
(НЛО), описван обикновено като светещо ' тяло с
форма на диск. Летящ старт — а. спорт. Старт,
при който състезателите пресичат стартовата линия
с пълна скорост, б. прен. Всяко бързо начало,
лефер м. Дребна черноморска .пасажна риба,
Тетпосюп &ltato. [нгр.]
лехй ж, 1. Ограничено и Оформено четириъгълно
място, пространство а градина, засадено с нещо.
Цветни лехи. Лехи с лук. 2. остар. Част от нива,
когато се оре, обикн. четвърт декар или 8 бразди.
Изорах две лехи и седнах да похапна.
лехУса ж. прост. Родилка, [гр.]
лечй нсв. прх. Лекувам- церя. Леча си раните. Първа¬
та тъга остава — нищо нея не лечи. К.Хр.
лечебен прил. Който се отнася до лекуване, който е
предназначен или служи за лекуване, лечение. Ле¬
чебни средства. Лечебна кал. Лечебна физкултура.
Лечебно заведение. С лечебна цел..
лечёбиик м. Книга с общодостъпни сведения за леку¬
ване на различни болести. t
лечебница ж. Заведение за лекуване на приходящи
болни и за даване на първа помощ; амбулатория..
Ветеринарна лечебница.
лечебност ж. Качество, свойство на лечебен. Лечеб-
ността на хинина отдавна е доказана.
лечение ср. Лекуване. Амбулаторно лечение.
лечител м. и лечителна ж. Човек (лекар или врач),
който лекува. Народни лечители.
леш м. Мърша. [перс. > тур.]
лёшник м. Плод на леска. Чупя лешници. Два лешника
на един орех надвиват. Поел.
лешников прил. Който се отнася до лешник. Лешнико¬
ва черупка.
лешнмкотрошачка ж. книж. Клещи за трошене на
лешници.
лешояд м. Птица от рода на орлите, която се храни
главно с мърша. В България има четири вида лешо¬
яди: белоглав лешояд (Оурв fulvus), черен лешояд
или картал (Acgypîus тюпасНиБ), малък или египет¬
ски лешояд (№еорЪгоп регепор(егив) и брадат ле¬
шояд (СураеШз ЪагЪаШв).
леша1 ж. 1. Бобово растение с плоски кръгли зърна,
beos езси1еп1а. 2. Плодът на това растение. О Оби¬
чам го като лица на Великден — никак не го оби¬
чам. Продавам се за паница леща — отказвам се от
своите, изневерявам заради нищожна облага. *
леща2 ж. Прозрачно тяло от стъкло, пластмаса, и др. с
изпъкншш или вдлъбнати повърхности, през което лъ¬
чите се пречупват така, че се събират или разсейват.
Оптически лещи. Леща на окото. О Контактна* леша.
лещак м. сьбир. Храсталак, гъсталак от лески.
лещйрка ж. Горска птица от рода на кокошките.
Те(гао Ъопаша; дива кокошка. Лов на лещарки.
л&цеи прил. Който се отнася до лещи1. Лещена чорба.
Лещено зърно.
лещенка ж, Детска болест варицела.
лешо виден прил. Който има форма на лещено зърно,
лея ж. Парична единица на Румъния.
лея нсв. прх. 1. Изработвам нещо от разтопен метал,
восък и др. Лея куршуми. Лея свещи. 2. Правя нещо
да тече, да се излива. 3. прен. За светлина, аромат
и ПОД. — излъчвам, разпръсквам. Звездите леят
светлина, — се нпрх. 1. Тека, изтичам обилно; про¬
ливам се. Струите на потока се леят. Кръв се лее.
2. прен. За светлина, аромат — излъчвам се, разп¬
ръсквам се, разнасям се. О Лея кръв — а. Убивам.
*	б. Лея кръвта си. Лея кръвта си — бия се, участвам
в битка, жертвам живота си. Лея сълзи — плана (с
много сълзи).	*	'
лёян вж. л я т.
леяр м. и леярка ж. Работник, който лее предмети от
разтопен метал.
леярен прил. Който се отнася до леене на предмети
от разтопен метал, восък и др. Леярна пещ. Леярен
завод.	.
леярна ж. Зала шш отделение в завод, където леят.
леярница ж. Леярска работилница,
леярски прил. Който се отнася до леяр или до леярс¬
тво. Леярски отдел. Леярска пръст.
леярство ср. Професия, работа на леяр. Уча леярство.
ли част. 1. Въпросителна частица в пряк или непряк
въпрос. Далеко ли е Цариград? Не зная ще дойде ли
навреме. 2. За усилване: а. При въпросителна дума.
Защо ли се бавят тези хора? б. Между повторени
форми на един и същ глагол. И слънцето пак пече
ли — пече. Бот. 3. като сз. а. Въвежда условни и
условно-отстьпителни изречения. Канят ли те, яж.
Почне ли да застудява, птиците отлитат, б. Раз¬
делителен съюз — свързва взаимно изключващи се
по съдържание синтактични единици, Не зная кога
да замина — утре ли. вдругиден ли?
ливни мн. (лиана ж.) Висщи се и пълзящи растения с
дълго дървенисто стъбло, които · виреят главно в
тропическите гори. [фр.]	*
лиандро ср. Олеандър, [ит.]
либе и лЮбе ср. I. Лицето, което някой или някоя лю¬
би; любовник, любовница, изгора. Имаш ли си ли¬
бе, ши да ти стана? Нар.п. 2. Главно в песни: съп-
•	руг, съпруга.
"либела ж. 1. спец. Уред за определяне на водоравно
положение; терезия. 2. зоол. Насекомо водно конче.
[лат-]	.	■
либерал м. I. Свободолюбив и свободомислещ човек,
който проявява търпимост, толерантност към въз¬
’ гледите и поведението на другите. Той е голям ли¬
берал. 2. помит. Привърженик на либерализма (в t
знач.). 3. Член на либерална партия. В борбите око¬
ло Търновската конституция либералите се разде¬
лят на две групи, [от лат.]
либерален прил. 1, Който се отличава със свободомис¬
лие и проявява търпимост, толерантност към възг¬
ледите и поведението на другите. Той е много либе¬
рален човек. 2 В който се съдържа или който е
проява на свободомислие и търпимост, толерант¬
ност към чуждите възгледи и поведение. Либерален
подход. Либерални схващания за брака. 3. полит.
Който е свързан с либерализъм, който проповядва
и работи за свобода иа личността,· за реформи и

демократично устройство на обществото. Либерсбг-
, на партия. Либерален вестник.
либерализация ж. Либерализиране. Либерализация на
цените.	~
лнбералпзйрам псе. я се., прх. Предоставям, давам по-
голяма свобода на нещо, оставям нещо да същест¬
вува, да сс развива без строги ограничения.
либерализъм м. 1. Качество или проява на либерален
човек. 2. полит. Система от политически възгледи
и дейегвия за реформи н демократично устройство
на обществото. 3. [Прекадена] търпимост. толеран¬
тност към неприемливи идеи, действия, постъпки,
поведение. [от лат.]
либерялнича псе. нпрх. 1. Показвам, демонстрирам, из¬
мамно позирам с либерализъм (във 2 знач.). 2. Про¬
явявам снизходителност, прекадена търпимост към
неприемливи идеи, действия, постъпки, поведение,
лнберйлност ж. Качество на либерален-
лнбералскн прил. Който се отнася до либерал,
либидо ср. Полово влечение, [лат.]
лнбретнег м. и либретйс|кя ж. Автор на либрето,
либрето ср. Текст на голямо музикално-драматично
произведение — опера или оперета, [ит.]
лйбя псе. прх. диал. Любя.
ливада ж. 1. Земна площ, обрасла с трева, която
обикновено се коси за сено. Естествена ливада. Из¬
куствена ливада. 2. прен. разг. Глупав, неопитен, зе¬
лен човек, [нгр.]
лнваде ср. сьбир. нар. Много Ливади на едно място,
обширно пространство, обрасло с трева. Росно ли-
ваде е' за коситба — и без коситба вехне сиротно.
П.П.Сл. ’
ливаден и ливадски прил. Който расте или живее по
ливади. Ливадно сено. Ливадски цветя. Ливаден ска¬
калец.
ливакто ср. остар. 1. Благовонно масло от растени¬
ето лавандула. 2. разш. Парфюм, [от ит.]
лйввам нсв., ливна св. 1. прх. Лея, изливам веднъж
или поединично. Ливни две-три кофи вода на цветя¬
та. 2. прх. и нпрх. Почвам да лея, да изливам или
да се изливам, лнвва, ливне безл. Започва да се лее.
Изведнъж ливна дъжд.
пивница ж. Свещоливница.
липбевам нсв., ливосам св. прх. диал. Замазвам, пок¬
ривам С' тънък пласт от нешо рядко; заглаждам.
Ливосай хляба. Трябва да ливосаме пода.
ливрея ж. книж. Официална лакейска дреха, обикн.
обшита с галони, [фр.]
лига1 ж. 1. Гъста и обилна слюнка. Гърлото ми се
пълни с лиги. 2. Потекла, проточила се от устата
слюнка. Обърши си лигите. 3. прен. разг, презр. Ли¬
гав човек; лигльо. О Точа лиги; текат ми лигите —
много ми се иска нещо.	л
лй1^2 ж. книж. Дружество, съюз, обединение с об-,
ществено-политическщ културни и др. цели. Лига
па говорещите английски. Футболна лига. [фр.]
лигав прил. 1. Който отделя лига или е покрит е ли¬
гавица (в 1 знач.). Лигава ципа. Лигава кожа. 2. Ко¬
муто често текат лиги. Лигаво дете. 3. прен. Слаб,
безформен, Лигава вълна. 4. прен. Неприятно любе¬
зен, превзет или несполучливо духовит. Лигав чо¬
век. Лигави шеги.
лигавен м. диал. Гол охлюв.
лигавица ж. Органическо вещество, подобно на лига;
слуз.
лигавица ж. Слузеста обвивка, която покрива отвът¬
ре някои органи у животните и човека.
ликвидатор 417
лигавник м. Малка престилка около шията на дете за
предпазване на дрехите му от изцапване с лиги и
храна; лигавче.
лнгавост ж. Качество на лигав,
лигавче ср. Лигавник.
лмгавщнпа ж. неодобр. Лигаво поведение, постъпка,
приказка.	.
лю-авя нсв. прх. Цапам, мокря нещо с лига, със слюн¬
ки. Детето лигави куклата. — се нпрх. 1. Текат ми
лиги от устата. 2, прен, Приказвам глупости, държа
се неприятно любезно или превзето, несериозно.
Стига си се лигавил!
лигатура ж. 1. спец. Две или повече букви, предста¬
вени чрез един писмен знак. 2. муз. а. Група ноти,
които е предвидено да се изпълняват като една
фраза. б. Графичен знак, дъгичка, с която се озна¬
чава такава фраза, [лат.]
лигльо м. и лнгла ж. презр. Човек, който се лигави,
лигав човек.
лигнин м. 1. Превързочен’материал, получен от дър¬
весина; книжен памук. 2. спец. Органично вещество,
което заедно с целулозата се съдържа в дървесина¬
та на растенията, [от лат.]	♦
лигнйнов прил. Който се отнася до лигнин, състои се
или е направен от лигнин.
ляжнт м. Вид кафяви каменни въглища с неголяма
калоричност, [от лат.]
лигнитен прил. Който се отнася до лигнит. Лигнитни
въглища. Лигнитни залежи.
лидер ле. и лйдерка ж. Водач, ръководител (на поли¬
тическа партия, организация, група и др .), Лидер на
опозицията в парламента. [англ.]
.л^дерскн прил. Който се отнася до лидер,
лидерство ср. Положение или дейност на лидер,
лижа нсв. прх. 1. Допирам, докосвам и привличам
езика си по нещо; ближа. Лижа захар. Овцата ли¬
же сол. 2. прен. За пламък и др. — докосвам, обх¬
ващам. Огшшите езици лижат съседната къща.
О Лижа някому ръцете (краката) — подма з-
вам се, унижавам се пред някого,
литвам нсв., лйзка св. прх. Лижа веднъж или поеди¬
нично. Кучето го лизна по ръката.
лизгар м. Права желязна лопата за копаене; бел, каз-
ма. [гр.]
лИзинг м. търг. Форма на дългосрочна аренда, даване
под наем на сгради, машини, съоръжения и др. сре¬
щу предварително определена вноска, [англ.]
лкзингов Прил. от лизинг. Лизингова дейност.
лизна еж. л н з в а м.	*
лизол м. Дезинфекционна маслена течност, [гр. + лат.]
лик, -ът м. 1. Лице, образ на човек. Скръбен лик.
> > Свети лунний лик студен. К.Хр. 2. прен. Фи¬
зически и 'духовен облик на човек. В това писмо се
отразява истинският му лик. 3. Изображение, пор¬
трет. Степите са покрити с ликове на заслужили
хора.
лИка ж, остар. Лице, лик, образ. Тя носеше майчини¬
те си очи и майчината си лика. Т.Г.Вл. Под тази
лика моминска сърце юнашко почива. П.Р.Сл. О Ли¬
ка-прилика — които напълно си приличат, които са
един за друг.
ликвндйтор м. 1. Служебно липе, което осъществява
ликвидация (в 1 знач.). 2. Който ликвидира, унищо¬
жава нещо.
23. Бъларски гълкомм< речник

418 ликвидаторски
ликвидаторски прил. Който се отнася до ликвидатор,
ликвидационен прил. Който се отнася до ликвидация,
който извършва ликвидация или който е свързан с
ликвидирането на нещо. Ликвидационна комисия.
Ликвидационен срок. Ликвидационна изпитна сесия,
ликвидация ж. 1. спец. Прекратяване дейността на
(търговско) предприятие или учреждение и обръща¬
не на имуществото му в пари. Дружество е ликви¬
дация. 2. Премахване, унищожаване на нещо; лик¬
видиране. Ликвидация на неграмотноспипа. [лат.]
ликвиден прил. спец. Който може да бъде реализиран,
превърнат в пари. Ликвидни средства, [от лат.]
ликвидирам нсв. и се. 1. прх. Извършвам ликвидация,
прекратявам дейността на (търговско) предприятие.
2. нпрх., с предл. с. Прекратявам съществуването
на нещо или преустановявам някаква дейност. Със
спорта вече напълно съм ликвидирал. 3. прх. Унищо¬
жавам, премахвам. Неграмотността трябва да бъ¬
де ликвидирана.
лйквидност ж. спец. 1. Качество на ликвиден, въз¬
можност за превръщане на определени средства в
пари. 2. Качество или състояние на някой или нещо
да притежава пари или ценности, които лесно мо¬
гат да бъдат превърнати в пари. Ликвидност на
банките.
лико и лико ср. 1. Жилест пласт между стъблото и ко¬
рата на дървй, който се използва като материал за
връзване. Липово лико. Вържи го с лико. 2. Рафия.
ликов прил. .Който се отнася до лико, направен от ли¬
ко. Ликова кошница. Ликови влакна.
ликтор м. книж. Телохранител на римските държавници,
койго носел снопче пръчки с брадвичка в тях. [лат.]
лйкторски прил, Който се отнася до ликтор. Ликтор¬
ска секира,.
ликувам нсв. нпрх. Тържествувам, проявявам радост
или възторг с викове, шумни веселби и др. След по¬
бедата цял народ ликува. Ликува буйний Рим.
ликьбр м, Силно спиртно питие, подсладено и подп¬
равено с миризливи прибавки, [фр.]
ликьорен прил. Който се отнася до ликьор. Ликъорен
сервиз. Ликьорена есенция,	,
лилНв прил. Светломорав, червеникавосин. Лилава
рокля. Лшшви цветя. [фр.]	„
лнлиев прил, книж. Който *се отнася до лилия.
лилиеиветеи прил. спец. О Лнлнецветни растения
(съкр. лнлнецветни мн.) — семейство едносемеделии
растения, най-често треви, които обикн. имат луко¬
вица или подземна грудка, напр. лук, лале, синчец,
лилипут м. книж. Много малък на ръст човек; джу¬
дже, пигмей. [чуж.]
лилипутски Прил. от лилипут; много малък.
ля;шя ж. Високо растение от рода на луковичните с
бели цветове и силна приятна миризма, ЬШигт
сап<Ф<дигт; крем. О Водна лилия — водно растение
с бели или жълти цветове, Nyrnphaea а1Ьа.
лямаи м. Образувал при устието на река залив от
морски наноси, [гр,]
лжмНнсн Прил. от ли м а и. Лимапна кал.
лимба ж. Кичур коса, къдрица, пусната над челото,
[рум.]
лямец м. Вид жито, което сега по-малко се сее,
ТпИсигп $ре11а.
ляммг м. книж. Пределна норма, граница. Лимит на
веществените разходи. Кредитен лимит. [лат.]
лимитен прил. Който се отнася до лимит, който е оп¬
ределен и не може да бъде надвишен. Лимитна су¬
ма. Лимитни бюджетни кредити.
лимитирам нсв. и св., прх. Определям, установявам
лимит; ограничавам.	*
лимон м. 1. Средиземноморско вечнозелено дърво със
сочни кисели плодове, Сйгив Ншоп. 2. Плодът на
това растение. О Изстискан лимон прен. разг. —
изтощен, изчерпал всичките си сили човек.
[перс. > гр.]
лимонада ж. Разхладително питие, приготвено от (га¬
зирана) вода, плодова есенция и захар, [ит. > фр;]
лнмонйдаджня м. разг. Производител или продавач
на лимонада.
лимон&ден прил. Който се отнася до лимонада. Лимо¬
надено шише.
лимонен прил. 1. Който се отнася до лимон; лимонов,
Лимонена есенция. 2. За цвят — бледожълт, като
кората на лимон. О Лимонена киселина — бяло
кристално вещество с кисел вкус, което се използва
в медицината, хранителната промишленост и др.
лимонов прил. Който се отнася до лимон; лимонен.
Лимонов сок. Лимонови кори,
лимонтузу ср. 1. Лимонена киселина. 2. [Неправилно
търговско название на] винена киселина, [гр. + тур.]
лкмонче ср. 1. Умал. от л я м о н. 2. Маточина,
лимузина ж, Вид покрит лек автомобил. Откъм бу¬
леварда се зададе разкошна лимузина- [фр.]
лАмфа ж. Прозрачна безцветна до възжълта течност,
която се движи в организма по определени пътища
и осъществява обмена на вещества между кръвта и
тъканите, [лат.]
лимфен и лимфатнчеа прил. Който сс отнася до лим¬
фа. Лимфна система. Лимфни възли. Лимфни вени.
лин1 диал. Голям дървен съд, в който се прекарва и
тъпче грозде за вино; кораб, [от нгр.]
лил^ м. Сладководна риба от рода на шараните,
Ттса 1пса.	'
лингвафбн м. спец. Серия, комплект грамофонни пло¬
чи или магнитофонни ленти с пълен курс по няка¬
къв чужд език. [лат. + гр.]
лннгвнет м. и лишвйстка ж. книж. Езиковед,
лингвистика ж. юшж. Наука за езика; езикознание.
Описателна лингвистика. Пршюжна лингвистика.
лингвистичен и лннгвистНческн прил. книж. 1. Който
се отнася до лингвистика; езиковедски. Лингвистич¬
но проучване. 2. Който се отнася до езика; езиков.
Лингвистични явления.
лияеал м. спец. Линия за чертаене, обикн. с обозначе¬
ни сантиметри и с прав ъгъл. [от лат·,]
линСсн прил. 1. Който се измерва или се отнася до из¬
мерване, служи за измерване на дължина; надлъ¬
жен. Десет линейни метра тръба, 2. За военен ко¬
раб — голям и тежко въоръжен,
линееяе ср. спец. Смяна на телесната покривка (кожа,
пера, косми] при животните, свързано обикн. със
сезонните промени.
линейка ж. Специално пригодена кола за превозване
на болни и ранени. Санитарна линейка, [лат. > рус.]
линея нсв. нпрх. 1. Отпадам, слабея, вехна. Той бе почнал
да линее от ,. невярна болест. Е.Пел. 2, Губя свежия
си цвят; бледнея. Житата линееха, сгърчени от жарта
на страхотната суша. И-Бур. 3. спец. За животно —
сменям си кожата, перата, козината, обикн. напролет,
лнннраи прил. За хартия и под. — който е с черти,
линии за по-удобно писане,
линия ж. 1. Реална или мислена черта, която съеди-

няви две точки или е граница от пресичането на две
повърхнини. Права линия. Линия на хоризонта. 2.
Черта, прекарана по някаква повърхност. Чертая
линия. Гадая по линиите на ръката. 3, Права и
гладка дървена, метална или пластмасова дъсчица,
пластинка с деления, обикн. в сантиметри, която
служи за чертасне или за измерване. 4. Специален
железен път за движение на влакове и трамваи. Же¬
лезопътна линия. Трамвайна линия. Линия София —
Варна. 5. Черта, която определя пространство, ви¬
сочина и пр. Гранична линия. Линия на вечните сне¬
гове. 6. прен. Направление, начин на действие, на
поведение. Партийна линия. Линия на поведение. 7.
Последователен ред от предци или потомци. Родс¬
тво по пряка лщшя. По бащина (майчина) линия.
О По Лтшюта на най-малкото съпротивление — по
най-лекия начин, в посоката, където има най-малко
пречки. По някаква линия [рус.] — по опре¬
делен път, начин. Действувам по професионална ли¬
ния. Назначил го по роднинска линия. По служебна
линия, [от лат.]
линолеум м. Вид дебела подова настилка от полимер¬
ни материали върху грубо зебло. [от лат.]
линотйп м. спец. Вид печатарска машина, която отли¬
ва редове и букви; линотипна машина, [лат. + гр.)
линотииен прил. спец. Който сс отнася до линотип.
Линотипен набор. Линотипна машина.
линотилер (и линотнпьор) м. спец. Линотипист,
линотипист м. и линотипистка ж. спец. Словослагател,
който работи на линотип.	.
линотипни ж. спец. Печатарски набор с линотип.
линотМлкя ж. Линотипна печатарска машина,
линч м. Линчуване, [от англ. соб.]
лннчУвам псе. и св., прх. Наказвам без съд, чрез само¬
волна жестока разправа. В Съединените щати лин-
чували негри.
лштй ж. Дърво с широки, отдолу сиво-мъхнати лис¬
та и дребни ароматни цветове, ТШа, Пред прозор¬
чето ухаят пак липите. Смири,
липак м. 1. Място, обрасло с липи. 2. събир. Много
липи на едно място, липова гора.
липов прил. Който се отнася до липа. Липов цвят. Ли¬
пово лико. Липова гора. Липов чай.
липса ж. Нямане, отсъствие. Поради липса на кафе ще
ви черпя с бонбони, [гр.]
липсвам нсв., лИпсам св. нпрх. 1, само псе. Не същес¬
твувам, няма ме, отсъствам. На дрехата ти липс¬
ват две копчета. На пазара нищо не липсва. Кой
липсва? 2. обикн. св. Изгубвам се, пропадам, прес¬
тавам да съществувам, да съм налице. Вижте да
не е линеала някоя овца. липсва ми нпрх. 1. Изпит¬
вам, усещам отсъствието, липсата на нещо желано
или нужно, потребно. Не си отивай, много ще ми
липсваш. Липсва ми спокойствие. 2. Лишен съм от
определено качество, свойство. Липсва ми решител¬
ност.	,
лира* ж. 1. Древен струнен музикален инструмент с
три до осем струни, които първоначално били опъ¬
вани на рамка от волски рога. 2. прен. Символ на
поетично творчество и вдъхновение. Сърцето си ве¬
че казахме с печалните наши две лири. Бот. 3. Извит
железен прът, приспособление, чрез което трамваят
се свързва с електрическата мрежа, [гр.]
лира2 ж. 1. Основна парична единица на Великобри¬
тания, Италия, Турция и някои други страни. 2. ос¬
тар. Турена жълтица, [ит.] '*	,
лиризъм м. Качество или състояние на лиричен, ,при¬
лист 419
също на лириката настроение; прочу вствсност, за¬
душевност.
лирик м. н лирична ж. Лирически поет.
лирика ж. Поезия, в която преобладават чувства.
IrpJ	ж
лирико-епичен и лнрйко-епически прил. Който съединя¬
ва емоционалността и стихотворната форма на ли¬
риката със сюжетността на епоса; лиро-епкчен.
лиричен и лирически прил. 1. Който се отнася до ли¬
рика. Лирически поет. Лирично стихотворение. 2.
Пропит с нежни чувства; емоционален, прочувст¬
вен. Лиричен тон. Лирическо настроение. 3. муз.
Мек и нежен. Прот. драматични. Лири¬
чен тенор.	*—
лирнчност ж. Качество на лиричен; нежна прочувст-
веност, задушевност.
лйро-епичен и лйро-епнческн прил. Лирико-епичен,
пие прил. 1. Който няма коса или косми. Лисо теме.
2, Който има светло петно на челото. Лисо куче.
Лиси биволи..
лиса и лнсана ж. Гальовно название, име на лисицата
като олицетворен образ, главно в басни и детски
приказки, често в съчет. Кума Лиса. Срещ¬
нали се Кума Лиса и Кумчо Вълчо.
ляеансий ср. Френска университетска титла, по-ниска
от доктор, [фр.]
писвам нсв., лисна св. прх. Лискам веднъж или поеди¬
нично.
лисниа ж. Голо, лисо място на главата,
лисИцн ж. 1. Хищно животно от' рода на кучето, с го¬
ляма рунтава опашка, Сап15 уи1ре$. 2. Обработена
кожа от такова животно. Сложила на шията си две
лисици. 3. прен. Лукав човек; хитрец. Той е лисица
— ще те изхитри. 4. мн, диал. Две криви плоски
дървета, които съединяват задната колесарка на
волска кола с разтоката. О Дера лисици разг. —
повръщам, бълвам. Минава ми лисица път — не ми
върви, не успявам, претърпявам неуспех,
лиемчар м. 1. Ловец на лисици. 2. Ловно куче, което
гони лисици.	'
лиейчи прил. Който се отнася до лисица, който е на
лисица или е получен от лисица. Лисича дупка. Ли¬
сичи опашка. Лисича физиономия..
лиейчина ж. диал. Пролетно горско цвете с подземни
грудки, перести листа и бели или морави гроздо¬
видни съцветия, Согубайз.
лиска ж. 1. Тв>рда жилава глина. 2. Останало мйлко
парче, тънка плочипа сапун,
лискам нсв. прх. Със замах изхвърлям, изливам из¬
веднъж вода или друга течност; плискам. Не лискай
водата, че ще ни трябва.
лисна еж. л и с в а м.
лист м. 1. Орган за дишане и фотосинтеза на расте¬
нията, обикн. плосък и зелен; шумка, листо. Лозов
л лист! Мъхнати листа. Треперя като лист. 2. Пра¬
воъгълен къс хартия като част от книга, тетрадка
или взет отделно. Тетрадка с двайсет листа. Нма
изпаднали листове от книгата, 3. Тънък и широк
пласт от нещо, напр. метал, шперплат, тесто и др.
О Болничен лист — формуляр, в който се вписва
анамнезата, диагнозата, лекуването на болния и
др. Изпълнителен' лист. Обръщам другия лист —
, започвам да действам по друг, по-строг начин. От¬
крит лист — документ за право на влизане в заб-

420 листа	,
ранена гранична зона. Пътен лист — документ с
данни за курса на превозно средство.
листа ж. 1. Списък (с имената на лица или предмети).
Той е включен в листата на опозицията. Кой води
листата? 2. Списък на ястия и питиета в заведение
за хранене. О Цивилна* листа. [нгр.<ит.< герм.]
листак м. сьбир. Много листа (в ! знач.); шума, шу¬
мак.
листАт прил. Листнат.	»
■ лиственица ж. Иглолистно дърво от семейство боро¬
ви с опадащи през зимата листа, със здрава н трай¬
на дървесина, Ьапх. {рус.]
листен прил. Който се отнася до лист (в 1 знач.). Лис¬
тна дръжка. Листни въшки.
листнат прил., Който има много листа (в 1 знач.). Лис-
тнати клони.
листник м. диал. Куп от насечени и изсъхнали лист-
нати клони, обикн. дъбови, за храна на добитъка
през зимата.	*
листо ср. Лист (в 1 и 2 знач.). Янка през гора вървеше.
с крушово листо свиреше. Нар.п.	■
листовиден прил. Който има вид на лист от широко¬
листно растение. Листовидни украшения.
листовка ж. Печатен лист със злободневно (полити¬
ческо) съдържание.
лнсгогАд м. 1. Сезонно падане, окапване на листата
на дърветата. 2. Времето, когато листата на дърве¬
тата падат, окапват.
ллстопадси прил. За дървета я храсти — чиито листа
падат, окапват и се сменят ежегодно. Прот.
вечнозелен.
лисугер м. 1. Мъжкият на лисица. 2. прен. разг. Лукав
и противен човек.	*
лят прил. 1, За плат — тънък й рядък, получен от
единично сплитане на основни и вътъчни нишки.
Лито платно. 2. диал. За цвете — което е с рядко
венче. 3. като същ. литд ср. Вид сплитка в тъкачес¬
твото, при която се сплитат единично основни и
вътъчни нишки.	*
литАвър м. Вид тъпан от метално полукълбо с една
кожа. [гр.]
лнтак м. нар. Традиционна теснопола горна женска
дреха, обикн. от домашен вълнен плат; сукман,
питайки мн. стария. Дълга проточена молитва, [гр.]
литвам «се., лйтпа св. нпрх. Спускам се да летя; по¬
литам.	.
литератор м. и лнтераторка ж. Лице, което се зани¬
мава с литература, главно с критика и история на
литературата.
лнттераторскн прил. Който се отнася до литератор,
литераторство ср. разг. Дейност, работа на литератор,
литератора ж. I. Художествена книжнина, писмено н
печатно художествено словесно творчество. Люби¬
тел на литературата. 2. Критика и история на ху¬
дожествената книжнина. Учебник по литература. 3.
Съвкупност от всичко писано (и печатано) у даден
народ през известна епоха. Старобългарска литера¬
тура. 4. Всичко писано и печатано по даден въпрос.
Марксическа литература. Проучих цмлапиг литера¬
тура по въпроса, [лат.]	,
литературен прил'. 1. Който се отнася до литература,
който е свързан е литературата (главно в 1 и 2
знач.). Литературна история. Литературна крити¬
ка. Литературни източници. Литературни среди.
Литературен кръжок. 2. Който отговаря на изиск¬
ванията на литературния език. Литературен израз.
Литературна норма. О Литературен език — кни¬
жовен език.	’
литературное Съставна част на сложни думи със зна¬
чение „литературен“, наир.: литературноисторичес¬
ки, литературнокрипшчески, литературно-музика¬
лен, литературнохудожествен.	*
литературност ж. Качество на литературен (присъщо
повече на литературата, отколкото на живота). В
с(пила му се чувствува литературност.
литературовед м. книж. Специалист, който се занима¬
ва с литературознание, с теория и история на худо¬
жествената литература.
литературоведски прил. книж. Който се отнася до ли¬
тературовед и до литературознание.	·
литературознание ср. книж. Наука за художествената
литература. ‘
лйтнев Прил. от литий. Литиеви руди.
лйтнй м. Химически елемент Ы — лек сребристобял
метал, който се използва в металургията, ядрената
енергетика и др. [от гр.]
лития ж. остар. Църковен молебен на открито,
обикн. за дъжд, плодородие* и под. [гр.]
литна вж. литвам..,	*	’
литограф м. Лице, което се занимава е литография. ■
лигографев прил. Който се отнася до литография; ли¬
тографски.
литографирам нсв. и се., прх. Отпечатвам с литогра¬
фия.
литография ж. 1. Начин на печатане, отпечатване на
картини, плакати и под. с особен камък или мета¬
лен лист, върху който предварително се рисуаат, 2.
Отпечатана по такъв начин картина. Цветни литог¬
рафии. 3. Предприятие, работилница, където рабо¬
тят литографски отпечатъци, [гр . ]
литографски прил. Който се отнася до литография,
свързан е с литография. Литографско мастило. Ли¬
тографски портрет.
литосфера ж. спец. Горната твърда обвивка на Земя¬
та. [от гр.]
литотя ж. спец. I. Стилистичен похват, при който
чрез отричане на даден признак се постига отсла¬
бено утвърждване на противоположния, напр.: не
без колебания вм. „с много колебания1', небезизвес¬
тен вм. „прочут“ и под. 2. Съзнателно преумаля-
ване. Срв. хипербола. [гр.]	, -
литра ж. остар. Стара мярка за тежина, равна на
четвърт ока, 100 драма или около 320 грама. Из¬
пихме по една литра вино. [гр.]
лнтрАж м. 1. Количество, обем в литри. 2. спец. Ра¬
ботен обем на цилиндрите на двигател с вътрешно
горене.
лигургнчев прил. Богослужебен. Литургична книжнина.
литургия ж. Главна християнска църковна служба, [гр.]
литър м. Общоупотребявана мярка за обем, вмести¬
мост (на течности), равна на 1000 кубически санти¬
метра. Един литър вода тежи един килограм.
[фр. < гр.}
лифт м. Транспортна линия по стоманени въжета за
стръмни места; въжена линия, [англ.]
лйфтен и лифтов прил. Който се отнася до лифт. Лиф-
тна станция,	.
лих прил. нар. поет. 1. Опак, лош, неразбран. Лих
старец. 2. Неприятен, мъчителен. Лихи спомени. 3. >
Лют, яростен. И както стръвен вълк ши пък вятър
лих... П.П.Сл/

лйхва ж. t. Възнаграждение, което се заплаша за ус¬
луга с пари, за използване на чужд паричен или
стоков капитал. Давам пари под лихва. Лихвата е
5% годишно. 2. Допълнително, плащане за неплатен
навреме данък или друга вноска. Закъснелите, данъ¬
ци се събират с 1% месечна лихва. О С лихвата
плащам, връщами под. разг. — много
по-тежко, в по-висока степен отмъщавам някому,
отвръщам за сторено зло.
лнхвар|нн| м. и лихварка ж. Лице, което дава цари
* под лихва. Стар болярин — зъл лихварин. Яв.
лнхварскн прил. Който се отнася до лихвар. Лихварс-
ка къща.	-
лихварство ср. Занятие на лихвар,
лихвен прил. Който се отнася до лихва. Лихвен про¬
цент. Лихвена сметка.
лихвоносен прил. Кой * то носи лихва. Лихвоносни обли-
< гации.
лихонмец м. стария. Алчен лихвар, който взема пре¬
кадено голяма лихва,
лмхонмство ср. старин. Алчно лихварство.
лице ср. 1. Предната част на главата, където са уста¬
та, носът, очите и кдято изразява умствено или ду¬
шевно състояние на човек. Румено лице. Мия си ли¬
цето. Весело лице. Умно лице. По' лицето те
познавам, че лъжеш. 2. Отделен човек, личност.
Търси те едно непознато лице. Длъжностно лице.
Официални лица. Подставено лице. 3. Предна или
външна страна на нещо. Къща с хубава лице. Мяс¬
тото не е голямо, но е с лице на две улици. 4. По-
хубавата страна на плат или плетиво, обработена
страна на кожа, картон и др. Прот. опако,
г р ъ б. Лицето на плата е избеляло. Обърни риза¬
та на лице. 5. грам. Граматична категория, включ¬
ваща три групи местоименни форми и съответните
глаголи и окончания, които показват дали се отнася
за онзи, който говори (1-во лице), комуто говорят
(2-ро лице) или за който, когото се говори (3-то ли¬
це). О В лицето — направо, открито. Казах му го
в лицето. В лицето на — в някого, нещо. В лицето
на Иван имаш добър приятел. Как нмаш лице! —
как не те е срам! Лице с (в) лице — непосредствено
един срещу друг. Физическо* лице. Юридическо* ли¬
це.
лицев прил. 1. Който се намира на предната страна,
част на главата. Лицеви кости. Лицев нерв. 2. Който
се отнася до лице (в 3 и 4 знач.). Обърни плата от¬
към лицевата страна. <> Лииева опора — гимнас¬
тическо упражнение за развиване мускулите на ръ¬
цете:
лнцейст м. и лицеистка ж. Ученик в лицей-
лицей м. Средно или пол увиеше училище (в някои за¬
падни страни), [гр.]
лицсйскн прил. Който се -отнася до лицей,
лицемер м. и лицемерна ж. Лицемерен човек,
лицемерен прил. 1. Който с изпълнен с лицемерие,
проявява лицемерие: двуличеи. Лицемерен приятел.
2. Който е проява на лицемерие, съдържа лицеме¬
рие, Лицемерни сълзи.	*
лицемерие ср. Преструваме за угода пред някого, вън¬
шна проява на доброта и любезност, зад които се
крие злонамереност; двуличие, лицемерство.
лнпемерноет ж. Качество на лицемерен. Всички разб¬
раха лицемернастта на думите му.
лицемерен и прил. Който се отнася до лицемер, при¬
' същ е на лицемер. Лицемереха постъпка.
линемёрство ср. Л ицемерие.
лишей 421
лицемерст|ву]вам нсв. нпрх. Проявявам лицемерие; ли¬
цемеря.
лицемеря нсв. нпрх. Проявявам лицемерие; лицемерс-
твувам.
лиценз м. (и лянеизия ж.) 1. Разрешение да се изпол¬
зва или произвежда чуждо патентовано изобрете¬
ние. Латентен лиценз. 2. Документ, разрешение за
внос или износ на определена стока, [от лат]
лицензен прил. Който се отнася до лиценз. Лицензна
търговия.
лицензнонен Прил. от ли ц е и зия. Лицензионен
договор.
лицензия вж. лиценз.	♦ *
лкцепрнятен прил. Угоднически, пристрастен,
лицепрнятме ср. Угодничество пред някой силен и вли¬
ятелен. Той се е съгласил само от лицеприятие.
[РУС-] <
лицеnрйяτст[ву|вам нсв. нпрх. Проявявам лицеприя¬
тие; угоднича. f	,
лича нсв. прх. рядко. Трия, бърша, та премахвам не¬
що написано.
личй нсв. нпрх. Виждам се, познавам се, правя впечат¬
ление, бия на очи. Нашата униформа най-много ли¬
чеше в навалицата, личй безл.. Вижда се, ясно е, бие
на очи. Личи, че сте роднини. Болен си бил, но не
ти личи.
лйчба ж. Знамение, предзнаменование, знак, поличба.
Кучето вие по цяла нощ — това е лоша личба.
личен прил. 1. Бележит, виден, прочут, издигннт. Оти¬
дохме при най-личния човек в селото. 2. Хубав, гиз¬
дав, строен. Лична мома. 3, Който се върши от са¬
мия човек. Лично участие, Личен пример. 4. Който
принадлежи или се отнася до някоя личност, до
частно лице, Личен имот. Лична карта. Лично име.
5. Който става между човек и човее,. между отдел¬
ни лица; частен. Лични връзки. Лично познанство. 6-
грам. Който се отнася до лице (в 5 знач.). Лично
окончание. Лични глаголни форми. О Личен състав
;—служителите и работниците в дадено учрежде¬
ние, предприятие като цяло. Лично местоимение
грам. — с което се заместват названия на лица,
предмети и други същини.
личинка и (разг.) личинка ж. книж. Ларва, червейче.
[РУС·]	'
лично нарч. 1. С участие на самия човек, на самото
лице. Разговарял съм лично с него. 2. От своя стра¬
на, като частно лице. Лично аз съм съгласен.
личност ж. Отделен човек, особа, лице. Непозната
личност. Свобода на личността. 2. .Човек като но¬
сител на определени нравствени черти. Съмнителна
личност. О Юридическа* личност,
лйчностен прил. Който се отнася до личност,
лиша вж. лишавам.
лишав прил. рядко. Покрит с лишеи (в I знач.); пър-
шив.	»
лишавам нсв,, лиша св. прх. Отнемам някому нещо,
правя някой да престане да има, да притежава не¬
що, Лишават ме от свобода. Ще ви лишат от не¬
' законно придобитите богатства. — се нпрх. Оста¬
вам без нещо, търпя липсата, отсъствието на нещо,
отказвам се от нещо, което съм имал. Лишавам се
от всички удоволствия. Не искам да се лишавам от
нищо.
лишей м. 1, Вид кожна болест, главно по лицето,

422 лйшен
Impatigo; пършей. 2. бот. Низше растение по камъ¬
ни, дървета и др., обикн. с форма на люспи или
влакна, Lichncs.
лишен прил. Непотребен, излишен, <> За лишеи път —
за сетен, последен път.	4
лишён прил. Комуто е отнето нещо, хогото са лишили
от нещо. Лишен от граждански права.
лишение ср. Липса или недостиг, лишаване от необ¬
ходимите за живот неща; беднота, оскъдица. Жи¬
веел» в големи лишения.
лоб м. I. Човешки череп. 2. Чело.
лобен прил. Който се отнася до лоб; черепен, челен.
Лобни кости. О Лобно място — мястото, където ня¬
кой е загинал; голгота. Лобното място на Ботев.
лоби ср. Група от частни лица, обединени' от общ
стремеж към оказване на влияние върху законода¬
телните органи на държавата в полза на едно или
друго решение. Частният бизнес има свое лоби в
парламента, [англ.]
лобйст м. Лице, което участва в лоби, работи за оказ¬
ване на влияние върху законодателите за вземане
на едно или друго решение в полза на някого, на ,
нечии интереси, [от англ,]
лобода ж. Градинско растение или див бурен с бле-
дозелени заострени листа, употребявани за готвене, ♦
Л1пр1ех· Зелник с лобода, -	‘
лободов Прил. от л о б о д а. Лободова чорба.
лобут м. остар. Бой като наказание. Превод, за който
и лобут да ми се пада. Бот. [тур.]
лов, -ът м. I. Ловене, убиване на дивеч. Ловът на зай¬
ци е забранен. 2. Дивеч или риба като предмет, ,
обект на ловене. Тая година има добър лов. 3. Убит
или хванат дивеч, риба. Върнахме се с богат лов.
О Лов на вещици*.
ловджийски прил., Който се отнася до лов или до ло¬
вец; ловен. Ловджийско куче. Ловджийски барут.
Ловджийска страст. О Ловджийски приказки —
изпълнени с лъжи и хвалби,
ловджйнство ср. Занятие на ловджия. Остави се от
това пусто ловджййство!
ловджия м. и ловджийка ж. разг. Ловец,
ловен прил. I. Който се' отнася до лов или до ловец;
ловджийски. Ловна организация. Ловен сезон. Ловна
дружинка. 2. Който е предназначен за лов; лов¬
джийски. Ловна пушка..
ловец «. Човек, който се занимава с лов; ловджия,
ловнтба ж. Ловене на дивеч, риба и др.; лов.
ловкост ж. Качество или проява на ловък; сръчност.
С каква ловкост върти чука!
ловувам нсв. нпрх. Ходя на лов, занимавам се с лов.
ловък прил. I. Конто хваща или върши нещо с уме¬
ние, изкусно; сръчен, похватен. Ловък играч. 2. Кой¬
то се върши изкусно, с умение я пъргавина. Ловък
скок. Ловко извъртане, [рус.]
ловя нсв. прх. I. Поемам и задържам нешо с ръка.
уста, мрежа, клонка и др.; хващам, улавям. Котка¬
та лови мишки. Отиваме да. ловим риба. 2. Прес¬
ледвам и убивам дивеч; ловувам, бия. — се нпрх.
Хващам се.
логаритмичен и логарнггиическм прил. Който се отнася
до логаритъм. Логаритмични таблици. О Логарит¬
мична линийка — сметачна линийка,
лм аритмувам нсв. прх. Извършвам действие логарит-
муване, намирам логаритъм.
логаритмувапе ср. мат. Действие, което се състои в
намиране на логаритъм.
логарйтьм м. мат. Показател на степента, на която
трябва да се повдигне определено число, за да се
получи друго дадено число. Десетични логаритми.
[гр·]
логика ж. I. Философска наука, която изучава зако¬
ните на мисленето. 2. прен. Смисъл, последовател¬
ност, здрав разум. В това няма никаква логика.
О Диалектнческа логика —■ наука за законите и
формите на отражение на обективния свят в мис¬
ленето. Математическа (символна) логика — дял от
математиката, логика, която сс развива с матема¬
тически методи и средства. Формална логика — на¬
ука за формите на мисленето без оглед на конкрет¬
ното съдържание на съжденията, умозаключениям
и понятията.	*
логичен прил. Който е в съгласие с логиката (във 2
знач,); смислен, последователен, закономерен. Ло- *
гична последица.
логически прил. Който се отнася до логика (в I знач.).
Логически закони. О Логическо ударение — прокзно-
сигеяно отделяне, подчертаване на дадена дума в из¬
речението за усилване на смисловата й натовареност,
логичност ж. Качество на логичен; смисленост, пос¬
ледователност.
логбй м. ‘Грети кон, впрегнат отстрани край другите .
в кола. [от унт.]
логопед м. Специалист по логопедия.
логопеличен и логопедйческн прил. Който се отнася до
логопедия.
логопедия ж. Дял от дефектологията, който се зани¬
мава с недостатъците на говора и методите за тях¬
ното предотвратяване шш отстраняване, [от гр.]
лбден м. I. Власат и непромокаем вълнен плат. 2. Вид
горна дреха от такъв плат. [нем.]
лодка ж. Неголям плавателен съд за превозване на
хора и товари; ладия. Лодка с весла. Моторна лод¬
ка.
лодкар м. и лодкарка ж. Човек, който кара лодка,
лодкарскн прил. Който се отнася до лодкар,
лодкарство ср. Работа, занятие на лодкар.
лодос м. диал. Топъл южен вятър; южняк, развигор.
[от гр.]	.
лоен и лоев прил. Направен от лой. Лоена свещ.
лбжа1 ж. Отделено като стаичка или балкон място
за няколко души зрители в театър, парламент,
спортно игрище и др. Журналистическа ложа.
О Масонска* ложа. [фр.]
ложа2 ж. Дървена част.на пушка под цевта, [рус.]
ложе1 ср. нар. Плацента. Падна ли ложето па крава¬
та?
ложе2 ср. книж. Легло. Брачно ложе. [рус.]
лоза ж. I. Културно растение, което ражда грозде,
Vitis ¥1пТега. 2. Лозница. Седяхме бод лозата на
шарена сянка. О Дива лоза — а. Декоративен пъл¬
зящ храст с гъсти, едри, лъскави длановидни листа,
Лтре1ор515 цшициеЮНа. б. Храст повет.
лозар м. и лозарка ж. Човек, който обработва лозе.
лозарски прил. Който се отнася до лозар или до ло¬
зарство. Лозарски ножици. Лозарско село.
лозарство ср. Занятие на лозар, обработване на лозя.
Занимавам се с лозарство.
лозе, мн. лозета и (събир.) лозя, ср. Място, засадено
с лози. Лозето не ще молитва. а мотика. Погов.
О Намирам се в небрано лозе — изпадам в неудоб¬
но, неблагоприятно, безизходно положение. Не мн

трябва (що ми трябва) на баир лозе — не искам да
си създавам ядове, неприятности с нещо несигурно,
главоболно.
лозина ж. Тънко пълзящо стъбло; ластуна.
лозйнка ж. 1. Лозова пръчка. 2, Шарка за украса аа
книга; винетка.
лозвйиа ж. Дълга и разклонена лоза, издигната на
подставка; асма. '
лозов прил. Който се добива от лотза или расте на
лоза. Лозови листа. Лозова пръчка.
лозунг м. Кратък израз, който изказва и внушава ня¬
коя ръководна идея или задача на дадено време,
напр.: Смърт на фашизма! Напред към социализъм!
Строим и бдим! [нем.]
лозй вж. лозе.
лой ж. Сурова или претопена тлъстина от говедо, ов¬
ца, коза и др.
локйл м. остар. Питейно или увеселително заведение.
|нем. < фр.]
локален прил. книж. Който се намира или засяга са¬
мо определено място, но не и дадена цялост; мес¬
тен. Локално възпаление на белия дроб. Локален
патриотизъм, [лат,]
локализация ж. книж. Локализиране,
локализирам нсв. и св., прх. книж. 1. Ограничавам не¬
що по място, не давам да се разпространи. С това
лекарство, ако не премахнем заразата, поне ще я
локализираме. 2. Отцасям нещо към определено
място, свързвам го с определено място, поставям
, го в определени граници, [фр.]
лбкям нсв. прх. разг. Лоча.
локанта ж, остар < Гостилница, [от ит.]	,
локйтор м. спец. Устройство за определяне мястото
на различни обекти в пространството с помощта на
сигнал, [от лат.]	,
лбкаут м. книж. Затваряне на предприятие и уволня¬
ване на работниците от страна работодателя като
средство за принуждаването им да приемат негови¬
те условия или да променят своите, |англ,]	ч
локйцяя ж. спец. Определяне местоположението на
някакъв обект с помощта на отразен сигнал. Звуко¬
ва локация. [лат.]
локва ж. 1. Неголям трап, вдлъбнатина в земята,
пълна с мътна вода. Дъждовна локва. Газя из лок¬
вите. 2. прен. Голямо количество разлята течност.
Локви кръв.
локмаруху ср. остар. Лекарство против стомашни
болки, приготвено от две части спирт и една част
етер. [ар. > тур.]
локомобил м. Подвижна парна машина, обикн. за
вършачка. [фр. < от лат.]
локомотив м. Теглителна транспортна машина на ко¬
пелета, пригодена да се движи по релсов път, пред¬
назначена да тегли вагони. Парен локомотив.
[фр,<от лат.]
локомотивен прил. Който се отнася до локомотив. Ло¬
комотивен парк. Локомотивен машинист.
локум м. Сладкиш от нишесте, захар и подправки,
обикн. иа правоъгълни късчета. Локум с бадеми-
Черпиха ме един локум. О Разтягам локуми разг.
— говоря многословно и без съдържателно,
[ар. > тур.]
локумеи прил. Който се отнася до локум. Локумена
фабрика.	.	>
лом1 ял. Железен прът за къртене на камъни; лост.
лом2 м. спец.. Неравна повърхност при ломене на ме¬
тал, минерал и под. Мидест лом. Черупест лом.
лотария 423
лом&тя нсв., нпрх. и прх. Говоря неясно, неразбрано
или казвам нещо по такъв начин; брьтвя, бърбори,
бръщолевя, дърдоря. По цял ден дечурлигата ломо-
тят. Не можеш да разбереш какво ломоти.
ломя нсв. прх. нар. Чупя, троша, кърша. Вятър ломи
клоните. Деверът ломи погачата.
лонгоз м. Гъста крайречна гора. [гр.]
лоно ср. старин. Вътрешност, недра, пазви. О В ло¬
ното на нещо книж. — някъде, всред нещо,
където човек може да се чувства приютен, защитен.
В лоното на природата. В лоното на църквата. _
лопата ж. 1. Железен или дървен инструмент на
дръжка с широка плоскост, с който се копае, рие,
гребе, бърка и пр. Права лопата. Хлебарска лопата.
Копая е лопата. 2. Весло, гребло за лодка, О С ло¬
пата да ги рииеш разг. — много са, има ги в изо¬
билие.
лопатар1 м. Човек, който работи с лопата. Изхвърлят
.. лопатарите чакъл. Ас. Бос.
лопатар2 м. 1. Подобно на елен горско животно със
. сплескани като лопати рога, Раша vulgaris. 2. По¬
добна на гъска прелетна блатна птица с плосък, на
края широк като лопата клюн, Р1а1а1еа 1еисо2осПа.
лопатарест прил. диал. Широк като лопата. Лопата-
рести крака.
лопатйрам нсв. и св., прх, Обръщам с лопата (склади¬
рани зърнени храни, разорана пръст и др.),
лопйтка ж. 1. Умил. от л о п а т а. 2. Широка ра¬
менна кост, за която е прикрепена ръката; плешка,
лоп&тьчен прил. спец. Който е свързан с лопата, в кой¬
то основен работен орган са по определен начин
разположени лопатки, перки. Турбината е вид лопа-
тъчпа машина,
' лопен и лопян м. Едър бурен със сиви мъхнати листа
и жълти гроздовидни съцветия, УегЬаБсиш
бЬаряГопле.
лдпух м. 1. Растение с големи сърцевидни листа,
ТгасЬу51етоп опеп1а1е. 2. Название и на някои дру¬
ги растения.
лдпуш м. Растение репей,
лошш вж. лопен.
лорд м. Висша дворянска титла в Англия. Камара на
лордовете, [англ.]
лорнет м. книж. Сгъваеми очила с дръжка, [фр.]
лос м. книж, Подобно на елен диво животно с широ-
• ки разклонени рога, Сеп/из актъ. [рус . ]
лосидн м. Козметична течност за почистване и осве¬
жаване на кожата или косата. [фр.]
лост м. 1. Здрав железен или дървен прът, който се
използва за копаене, къртене или за повдигане, от¬
местване на нещо. 2. спец. Прост механизъм, прис¬
пособление във вид на твърд, обикн, метален прът,
опрян в една своя точка, който служи за повдигане
на голяма тежина чрез малка сила. Лост от първи
(втори) род. 3. прен. Двигател, средство за извър¬
шване на нещо. Тая идея щяла да послужи като
лост за издигане на човечеството. 4, Железен прът
за подпиране, залостване (на врата). 5. Гимнасти¬
чески уред висилка.	'
лостов Прил. от л о с т. Лостов механизъм. Лостова
система.
лотариен прил. Който се отнася до лотария. Лотариен
билет.
лотария ж. Разиграване на парични или предметни

424 лотос
награди по предварително продадени билети с но¬
мера. [от ит.]
лотос м. Юж^ю водно растение с красиви едри цвето-
ве· ['р-]
лбцман м. Лице, което добре познава дадей воден път
и длъжността му е да превежда през него плавател¬
ни съдове; пилот (в 3 знач,)· [нем. < кол·]
лоча нсв. прх. 1. За животно — поемам с езика си теч¬
ност или водно ядиво, за да го погълна; локам.
Покрито малко котки го не лочат. Поел. 2· прен.
разг. Пия.
лош прил. 1. Зъл, проклет. Прот. добър. Лош чо¬
век. Лоши думи. Лош нрав. 1. Недоброкачествен, не¬
годен, развален, противен. Лоша стока. Лоша хра¬
на. Лошо настроение. 3. Крайно незадоволителен.
Лошо изпълнение. Лош отговор [на ученик при из¬
пит]. 4· За време — дъждовно, студено или изобщо
неприятно. 5. За болест — тежък, опасен. О Лоша
пъпка — болест синя пъпка. Лоша тм е работата —
положението ти е опасно,
лбшав прил. разг. Лош.
лошавнна ж. Качество на лош, лошав; лошота, ло¬
шотия.
лошо ср. Лоша постъпка или проява. На сърце добър,
па се лошо прави. Е.Пел. Лошото бързо идва.
лошо Нарч. от лош. Лошо светът е устроен! Вани.
Ударих се много лошо. О Лошо ми е— болен съм,
боли ме, мъка ми е.
лошокачествен прил, Който е с лошо качество; недоб¬
рокачествен.
лошокачественост ж. Свойство на лошокачествен. .
• лошота ж. Качество или проява на лош; лошотия,
лошотия ж, 1. Лошо качество или проява; проклетия.
Изпълнен е с лошотии. 2. Нещо лошо; пакост, не¬
. щастие. Претеглихме много лошотии.
лоялен прил. 1. Който спазва установените в дадено
' място и време закони и обществени норми. 2. Ве¬
рен, почтен, добросъвестен към някого или нещо.
[англ.]
лоялност ж. Качество на лоялен. Молим го да прояви
лоялност.
лоясвам псе., лоясам св. нпрх. 1. Покривам се с лой.
2. Затлъстявам.
луб м. Кръг от извита тънка дъска за обиколка на
решето, шиник, воденичен камък н под.
лугА ж. 1. Пепелива вода, която се използва за пране
или в производството на сапун; зола. 2. Отпадъчна
вода при производство на сапун,
лутав прил. Който има неприятен блудкав вкус на лу¬
га или сапун. Основата е химическо съединение с лу-
, гав вкус. < Лугава сода — сода за миене и пране,
лутачжа ж. Висок бодлив бурен, Офзасиз.
луд прил. 1. Който страда от нервно, психическо раз¬
стройство: умопобьркан. И лудият бяга от пияния.
Погов. Луд за връзване. Правя се на луд. Всеки си е
башка луд. 2. Който не е с всичкия си ум и постъп¬
ва неразумно, необмислено, непредпазливо; безу¬
мен, смахнат, налудничав. Луд ли си, та постъпваш
така? Не съм луд да му вярвам. Тичам като луд. 3.
Немирен, палав, буен. Много е луд в игрите. 4.
разг. Който е в голямо количество или се проявява
с голяма сила, във висока степен. Това струва луди
пари. Луд смях. Лудо же.шние. Театърът пожъна
луд успех, О Луда глава — буен, немирен и смел
до бсзразсъдство човек. Луда краставица — расте¬
ние ЕсЬаНшп е1аа1пит. Луда работя — необмислена
постъпка, Лудо биле — растение беладона; старо
биле. Лудо просо — растение Бе1аНа ёсптат'са. Луд
съм по някого.нещо — силно съм при¬
вързан, много обичам или харесвам, влюбен сьм.
лудата нарч. Лудешком, лудешката,
лудетина м. и ж. Буен, палав, необуздан младеж; не¬
мирник, лудньо. -
лудешката вж. л у д. е ш к о м.
лудешки1 прил. Който е присъщ на луд; безумен, не¬
обмислен, необуздан, блъснат, урбулешки. Лудешко
настроение. Лудешки смях. Лудешка бързина.
лудешки2 нарч. По луд, буен начин. Тичам лудешки.
лудешкбм и лудешката нарч. Лудешки2,
лудей нсв. нпрх: 1. Проявявам се като луд; беенувам.
Като почне да лудее, всички бягат от него. 2. Вър¬
ша своеволия или немирства; буйствам. Децата лу¬
деят по поляната. 3, Горя от желание, страстно
копнея, луд съм по някого или нещо. Тя ме иска,
аз по нея мир не зная, луд лудея. Яв.
лудница ж. 1. Болница или подслон за луди. Отка¬
раха го е лудницата. 2. прен, Място, където се вди¬
га голям шум или има неразбория. Тоя панаир е
цям лудница.
лудньо м. Лудетина.
лфдо1 нарч. Буйно, бясно. Бурята лудо вилнее. Конят
лудо препуска.
лудо2 ср. нар. Млад и буен човек. Вземи ме, лудо, взе¬
ми ме, младо. О Лудо-младо — млад, буен човек;
младеж.	»	-
лудория ж. Луда, необмислена работа или буйна ше¬
га. Хлапашки лудории. Направил си една лудория.
лудост ж. 1. Състояние или постъпка на луд; умо¬
помрачение, безумие. Буйна лудост, Бясна лудост.
Кротка лудост. 2. Необмислена постъпка, лудория.
Каква е тая лудост от тебе?	-
лудувам нсв. нпрх. 1. Лудея, 2. За дете — играя буйно,
лук м. 1. Зеленчуково растение с едри луковици и ку¬
' хи тръбовидни пера, АШит; кромид, червен лук. 2.
диал. Чесън. О Бял* лук. Гарвански* лук. Газя
, (сгазвам) лука — върша, извършвам непозволени
неща. Ни лук ял, пя |на| лук мирисал разг. — за
човек, койзо се преструва, че нищо не знае, нищо
t не е правил. Червен* лук.	.	·
лукав прил. 1. Който действа Скрито и със зла уми¬
съл; злонамерено двуличен, Предателят е винаги
лукав. 2. Игрив, дяволит. 3. като същ, лукавият м.
Прозвище, име на дявола. О От лукаваго книж. —
от дявола (обикн. за ненужно мъдруване и излишно
усложняване на нещата],
лукавост ж. Качество на лукав,
дукавство ср. Качество или проява на лукав; хитрост,
коварство. Врагът си служи с лукавства.
.лунавсτ|ву]нам нсв. нпрх. книж. Постъпвам лукаво,
нечестно.
лукавщнва ж. Качество или проява на лукав; лука-
■ вост, лукавство.
луканка ж. Вил колбас в дебело черво, обикн. сух и
приплескат.
л^ков прил. Който се отнася до лук. Луково семе. Лу¬
кови пера. Лукова глава. О Лукова глава прен. —
за незначителен, неуваждван човек; нищожество,
луковица' ж. 1. Надебелено и покрито с месести люспи
. подземно стъбло на някои растения. 2. Глава лук.
луковичен Прил. от луковица. О Луковично
растение — което има луковица.	,

лукс1 м. 1. Разкошна обстановка, висша степен на
разкош и удобство, комфорт (в материален и духо¬
вен смисъл). Автомобилът днес не е лукс, а необхо¬
димост. Не мога да си позволя лукса да го крити¬
кувам. 2. Най-висока категория на магазин,
ресторант, транспортни средства и др. Категория
лукс. [лат.]	*
лукс2 м. спец. Единица мярка за осветление, освете¬
ност. [лат.]
луксозен прил. Който се отнася до лукс5 Луксозни
предмети. Луксозно заведение. Луксозен живот.
лула ж. 1. Прибор за пушене— крива тръба с раз¬
. шнрение в единия край, където се слага тютюнът.
Пуша с лула. Дай да си запаля лулата. 2. Тръба на
казан за ракия. О Пе го бръсна за лула тютюн —
никак не го зачитам. Не струва ии лула тютюн —
нишо не струва, [перс. > тур.)
лулйчкн ж. (лулнчка ж.) Едногодишни или многого¬
дишни треви, Етапа.
лумбаго ср. Болезнено възпалително заболяване на
мускулите в поясната област, [лат.]	ф
лумб&лен прил. мед. Който се отнася до пояса, пояс-
‘ ната област, [от лат.)
лумвам нсв., лумна св. нпрх. За огън, пламък, светли¬
на — избухвам изведнъж, пламвам буйно,
лумыпйл м. Вид сънотворно средство, [от лат.)
луминесцентен прил. Който е свързан с луминссцен-
ция. Луминесцентно осветление. Луминесцентна
лампа.	;
луминесцендия ж. Излъчване на светлика, светене,
предизвикано от· някакъв източник на енергия и нс
обусловено от нагряване на веществата; студено
светене, [лат.]
ломкам нсв. разг. 1. прх. и нпрх. Удрям, блъскам (с
постници). 2. нпрх. Издавам силен глух звук.
лумпен м. Нехранимайко, дрипльо, безделник, вага-
боитии, [пем.]
лумпенизнрам нсв. и св., прх. Правя, превръщам няко¬
го в лумпен. — се нпрх. Превръщам се в лумпен,
ставам лумпен.
лумпенпролетариат м. книж. Декласиран слой хора,
скъсали с производството (престъпници, скитници
и под.) [нем.]
лунА ж. 1. Месецът като небесно тяло. Грей замисле¬
но луната. Яв. 2. спец. Спътник на · планета. Плане¬
тата Юпитер има 4 луни.
. луна ж. Луничка. ·
лунав прил. Луничав. Лукаво лице.
лунапарк м. Градина или друго място на открито с
люлки, въртележки, спортни стрелбища и други
средства за игра и развлечение, [пем.]
лупатйзъм л<. Нервна болест, при която човек ходи,
говори и върши различни неща във време на сън и
без да съзнава; сомнамбулизъм. [лат,]	ι
лунатик м. и луъатйчкя ж. Човек, който сграда от
лунатизъм; сомнамбул.
лунен прил. Който се отнася до луна. Лунна нощ. Лун¬
но затъмнение.
луппчав прил. Който има лунички по кожата; лунав.
луничка ж. Жълтеникаво петънце по кожата на лице¬
то или ръцете па човека; луна.
лук межд. За наподобяване, възпроизвеждане на
звук, шум от удряне или падане,
лупа ок. Увеличително стъкло; леща2. О Под (през,
с) луна — с най-големи подробности, внимателно
и придирчиво (гледам, разглеждам и пр.). [фр.]
л^лам нсв. прх, разг. Удрям, блъскам, тупам, бия.
лъжа 425
лупвам нсв., лупиа св. разг. 1. прх. Лупам веднъж или
поединично. 2. нпрх. Падам, тупвам на земята из¬
веднъж.
лупина ж. Едро кръмно растение от семейство бобо¬
ви с длановиднн листа, Ьиршиз. [от лат.]
лупинг м. Премятане във въздуха със самолет. Правя
лупинги, [англ.]
лунна еж. л у а в а м.	*
лустро ср. 1. Лъскавина. 2. Мас за лъскане, главно на
обувки. 3. прен. пренебр. Външен блясък, обикн. без
съответно вътрешно съдържание, [ит.]
лустросвам нсв., лустросам св. прх. Лъскам с лустро,
придавам блясък, лъскавина.
лутам се нсв. нпрх. 1. Ходя безцелно нагоре-надолу;
бродя, скитам. Лутам се из полето. 2. Ходя из за-,
тънтено място и не намирам път; блуждая. Цяла
нощ се лутахме в непроходимата гора. 3. Търся
дълго, мъча се да намеря някого или нещо. Кажи
ми точния адрес, да не се лутам напразно.
лутаинца ж. 1. Безцелно ходене, скитане из непознато
място. 2. Несигурност, безпътица.	,
лутеран (и лютеран) м. Лице, което изповядва луте-
ранството.
лутеранка (и лютеранка) ж. Жена лутеран.
лутерански (и лютерански) прил. Който се отнася до
лутеран и лутеранство. Лутеранска черква.
лутерЛвство (и лютеранство) ср. Протестантско веро¬
изповедание, основано върху учението на Мартин
Лутер (немски реформатор, 1483—1546).
лутьр м. 1. Обработена кожа от видра. Палто от лу-
тър. 2. Плат за горни дрехи, който имитира такава
кожа. [фр.]	.
луфт м. Пролука, разстояние, хлабина (обикн. между
детайли, части 'на механизъм, машина), [нем.]
луч' м. остар. Лъч.
луча нсв., нпрх. и прх. 1. Меря, целя. Той вече знае
добре да лучи. 2. Сполучвам. .	ф
луча ж. стария. Лъч.
лучец прил. Който се отнася до лук, направен с лук. '
Лучена яхния.
лученица ж. Ядене, лютеница с лук.
лучец м. Умал. от лук.
лучкам нсв. нпрх. Правя догадки; гадая,
лучник м. диал. Зелник с лук.	.
лъв, -ът м. 1. Едър хищник от рода на котките, със
сиво-жълта гладка козина, РаЩЬега (РеПз) 1ео, Кръ¬
вожаден лъв. Лъв в клетка. 2. прен. Юначен, хра¬
бър, сърцат човек. О, лъвове балкански/ 3. като соб.
Зодиакално съзвездие и зодиакален знак, зодия на
м. юли.
лън^ца ж. Женската на лъв.
лъвов прил. рядко. Който е на лъв; лъвски. Лъвова ус¬
та. „Лъвов мост“.
лъвски прил. Който се отнася до лъв. Лъвска грива.
Лъвска кожа. Лъвски скок. Лъвски пай9.
лъвче ср. 1. Умал. от л ъ в; малкото на лъв. 2. Фи¬
гура, изображение на лъв, обикн. като значка, от¬
личителен знак. Калпак с лъвче.
лъг, -ът м. диал. 1. Ливада. 2, Ниско място, което мо¬
же да се напоява с вода. 3. Малка горичка на влаж¬
ни места из ливадите.
лъгдтя нсв., нпрх. и прх, неодобр. Лъжа. Пак се опит¬
ват да ни лъготят. ’
лъжа псе. 1. нпрх. Съзнателно казвам нещо неистин-

426 лъжа
ско, говоря лъжи. Съдиите раздраха, че той лъже.
2. прх. Измамвам, изневерявам. Ние му се доверих¬
ме, а той ии лъжеше непрекъснато, 3. прх. Залъг¬
вам, залисвам. Лъжи го с тази дрънкалка, докато
заспи! — се нпрх. 1. Имам невярна представа, неп¬
равилно мнение за нещо, правя неверни заключе¬
ния; мамя се, заблуждавам се. Ако се не лъжа, вие
сте ми познати. 2, Залисвам се, залъгвам се. Цял
ден се блъскаме и лъжем с тоеа-онова. 3. обикн,
мн„ нар. Любя се, в любовни отношения съм с ня¬
кого. Лъгаха се две години.
лъжа ж. 1. Неистина, измислица. На лъжата крака¬
та са къси, Поел. Явна лъжа, 2. Измама, подлост,
изневяра. Царство на лъжи.
лъже- Съставна част на сложни думи със значение
„мним, лъжлив, неистински“, напр.: лъжедемокра-
ция, лъжекласицизъм. лъженаука, лъжепатриот, лъ-
жепророк, льжесвидетел и под. Срв, к в а з и-,
п с е в д о-.	г
лъжепророк м. Неистински, самозван или набеден
пророк.
лъжесвид^тел м. и лъжесвидетелка ж. Лице, което лъ-
ж*есвидетелствува.
лъжесвидётелски прил. Който се отнася до лъжесви-
детел. Лъжесвидетелски показания.
лъжесвидетелство ср. Даване на лъжливи показания
(прел съда).	ι
лъжесвядетелст|ву|вам псе. нпрх. Давам лъжливи, не¬
верни показания (обикн. пред съд). Който, лъжесви-
детелствува, се наказва най-строго.
лъжец м. и лъжкйня ж. Човек, който лъже,
лъжикерван м. нар. Звезда, която изгрява преди зор¬
ницата.
лъжниа ж. 1. Прибор за хранене, за слагане на течно
ядене в устата или за бъркане, готвене и др. Дър¬
вена лъжица. Облизвам лъжицата. 2. Количество от
нещо, колкото се побира в такъв прибор. Гребнах
си една лъжица мед. По супена лъжица три пъти на
ден. О Не е лъжица за моите уста — за нещо, което
надминава силите и способностите ми.
лъжнчАр м. я лъжнчАрка ж. Човек, който изработва
н продава (дървени) лъжици.
лъжичка ж. 1. Малка лъжица, обикн. за чан, кафе,
сладко, 2. Ямичка при долния край на гръдната
кост. Заболя ме под лъжичката. О На час по лъ¬
жичка — на малки дози, по мъничко,
лъжмчник м. Кошче или дървена кутийка, в която
стоят лъжиците,
лъжквнн вж. лъжец.
лъжлив прил. 1. Който лъже, мами, измамна. Лъжли¬
вият мъчно се поправя. Лъжливи приказки. 2. Неис¬
тинен, подправен, фалшифициран. Лъжлив доку¬
мент.
лъжли вост ж. Качество на лъжлив,
лъжльо м. и лъжла ж. Лъжец.
лъжовен прил. нар. поет. 1. Който лъже или съдържа
лъжа. Тона е таи: лъжовно, и другош ме е лъгало.
Нар.п. Лъжовна клетва. 2. Нетраен, суетен. Лъжовен
свят.
лъжбвност ж. Качество на лъжовен,
лък, -ът м. 1. Пръчка с обтегнати конски косми, за
свирене на струнен инструмент. 2. Древно, първо¬
битно оръжие от извито гъвкаво дърво, стегнато с
тетива за мятане, хвърляне на стрели. Състезания
по стрелба с лък, 3. Дръндарски уред за разбиване
на памук, ярина, вълна.
лъка ж. Място, покрай което извива река, обикн.
влажно и с добра паша.	'	■
лъкатуша нсв, нпрх. Криволича, извивам. Пътят лъ- 1
катуши из стръмнината.	j
лъкатушен прил. Който лъкатуши, извива насам-на-
там. Ей, речице лъкагкутпа, прп къде течеш? Баз.
лъков прил. За струнен музикален инструмент — на
който се свири с лък.	‘
лъковйден прил. Който има форма на лък, на дъга.
Сводът е лъковйден.	9
лъсвам1 нсв., лъсна се. нпрх. 1. Лъскам1 веднъж или . ,
поединично. Пред нас лъсна езерото. 2. прен. Ста¬
вам явен, показвам се изведнъж, неочаквано, Бед-
натията ни лъсна.	,
лъсвам2 нсв., лъсна' св. прх. Лъскам2 веднъж или пое- ■
динично. Лъсни ми ботушите,
лъскав прил. 1. Който блести, лъщи. Лъскаво огледа¬
ло. 2. Изгладен. Лъскава повърхност. 3, прен. жарг.	.
Красив, хубав.	'	ι
льскавниа ж. Качество на лъскав. Лъскавина на обуща.
лъскам1 нсв. нпрх. Блестя, лъщя. Ботушите му лъс¬
кат като стъкло.
лъскам2 нсв. прх. Правя нещо да стане лъскаво. Лъс¬
кам обувки.	.
Льскач м. жарг. Хубавец,	.
льст ж. 1. Ласкателство. 2. Измама,
льстец м. книж. остар. Ласкател,	·	’
лъстйв прил. книж. Който проявява или .съдържа
лъст; ласкателен, съблазнителен. Лъстиви думи.
лъстя нсв, прх. Блазня, мамя, прелъгвам, съблазня¬
вам, лаская, подмазвам се някому.
лъх, -ът м. 1. Тих повей на вятъра; полъх. Срещу ни
идеше лъх от гората. 2. Вълна от въздух. Горещ
лъх нахлу от пещта.
лъхам нсв., нпрх. и прх, 1. За вятър, въздух — повя¬
вам, духам леко и приятно (върху някого или не¬
що). Лъха топла струя въздух. Откъм гората лъ- *
хаше хлад. Нека малко те лъхне вятърът. 2. нпрх.,
с предл. н а. Имам дъх, мириша на нещо.
льхвам нсв., лъхна св., нпрх. и прх. Лъхам веднъж шти
поединично, с прекъсване. Лъхна м? студен вятър.
лъхтя нсв. нпрх. Лъхам малко по-силно. От избата '
лъхти влага.	, z
лъч, -ът м. 1. Ивица, тънко снопче светлина. През
пролуките проникват бледи мчи. Слънчеви лъчи. 2.
прен. Проблясък, Лъч на надежда. 3. обикн. мн.
спец. Въображаема линия на разпространение на
някаква енергия, поток във вид на сноп частици на
някаква енергия. Лазерен лъч. Топлинни лъчи. Рент¬
генови лъчи. 4. спец. Права линия, ограничена от ед¬
ната страна.
лъча нсв. прх. Разделям, отделям. Лъча овци от кози.
Лъча дете от майка.
лъчев прил. Който е свързан е радиоактивни лъчи.
Лъчева болест.
лъчевиден прил. книж. Който има правя разклонения, ,
подобно на лъчи от светилник. Листа с лъчевидно
жилкуване.
лъчевица ж. Жълтозелено плаващо растение в засто¬
яли води, прилично на лещени зърна, Тетппа ттог;
жабуняк.	·
лъчезйрен прил. поет. 1. Който изпуска лъчи, изпъл¬
нен е с блясък, сияние; лъчист, блестящ, 2. прен.
Конто е изпълнен с радост, израз е на радост. Лъ¬
чезарен вид, Лъчезарна усмивка. Лъчезарни мисли.

лъчезарност ж, Качество на лъчезарен,
лъчеизпускане ср. Изпускане да лъчи (от светещ или
тогпьл предмет).
лъчение ср. спец. Излъчване, радиация. Ядрено лъче¬
ние.	.
лъчест прил. Който има форма на лъчи, кръстосващи
се в една точка, Лъчеста симетрия.
лъчист прил. 1, Който е във форма на лъчи или из-
• пуска лъчи, свързан е с лъчи. Лъчиста енергия. Лъ¬
чиста светлина. Лъчисто отопление. 2. прен. Обикн.
за очи, поглед — който е изпълнен с вътрешно си¬
яние; лъчезарен. Лъчист поглед.
лъшй нсв. нпрх. разг. Отразявам светлина, издавам
блясък; блестя. Не всичко, що лъщи, е злато.
льЛльо м. разг, презр. Глуповат, простоват и неопра-
вен човек.	4
лъос м. Мека и ронлива, слабо споена еднородна пра¬
ховидна скална порода с бледожълт цвят. Дунавс¬
ката равнина е покрита с дебел пласт льос. [нем.]
льбелв прил. Който се отнася до льос. Льосово плато.
льбхман м. разг. презр. Висок, отпуснат и възглупав
човек; дангалак, повлекан.
лГобав прил. остар. Мил, приятен, обичен. Детенце
хубаво, пиленце любаво. Д.Габе. Хубава си, мила
мон, любава си. Ян.
любвеобилен прил. 1, Който е способен силно да оби¬
ча, който носи голяма обич в сърцето см. 2. Който
проявява голяма любезност,
любвеобйлност ж. Качество на любвеобилен,
лЮбе вж. л и (5 с.
любезен прил. 1· Който е приятен в обноските си,
предразполага към себе си; мил, учтив, приветлив.
И сега той се показа особено любезен. Яв. 2. остар.
Мил, любим, скъп. Отечество любезно, как хубаво
си ти! Ваз. 3. В обръщение, като обръщение — дра¬
ги, скъпи (обикн. в ироничен смисъл). Любезни раз¬
поредителю/
любёзнича нсв. нпрх. Проявявам любезност,
любезност ж. 1, Качество или постъпка на любезен.
2. Любезни думи; комплимент. Наговориха си куп
любезности.
любеница ж. диал. Диня (в 1 знач.).
любепичар м. диал. Продавач на любеници,
любеничен прил. диал. Който се отнася до любеница;
динен. Любеничена кора.
.тюбика ж. диал. Градинска или дива теменуга,
любещ прил. Който силно обича някого. Любеща май¬
ка. Твой любещ съпруг. ·,
любим прил. 1, Който е предмет, обект на любов или
обич, който силно се нрави някому. Любима жена.
Любимо ястие. Любими книги. Любима песен. 2. ка¬
то същ. любим м. и любима ж. Човек, когото някой
обича, в когото някой е влюбен. Твоята любима те
очаква. Моят любим закъсня,
любимец м. и любимка ж. Любим човек или друго
същество (обичано и предпочитано пред останали¬
те). Всеобщ любимец. Домашни любимци. .
любител м. и любйте.лка ж. 1. Който има склонност
или пристрастие към нещо. Любител на музиката.
2, Който проявява склонност и се занимава с нещо,
без да прани от него професия; аматьор, дилетант.
Любители артисти.
любителски прил. Който се отнася до любител. Лю¬
бителски театър.
люббв ж. 1. Чувство на привързаност към някого или
нещо; обич. Любов към отечеството. Любов към
човека. Майчина любов. 2. Чувство на привърза-
люлка 427
носп,. симпатия, основана на полово влечение. Женя
се по любов. Обяснявам се е любов. Стара любов
ръжда не хваща, 3, разг. Човек, който е обект на
такава привързаност. Той е моята голяма любов. 4.
Склонност, влечение към нещо. Любов към изкуст¬
вото. О Правя любов — върша, участвам в полов
акт.
любовен прил. Който се отнася до любов. Любовно
чувство. Любовна среща. Любовна мъка. Любовен
период.
любовник м. 1. нар. Обичан, любим или любещ мъж.
2. Мъж по отношение на жена, с която се намира
в извънбрачна любовна връзка. 3. разг. Любовчия.
любовница ж. 1. нар. Обичана, любима или любеща
жена. 2. Жена по отношение на мъж, с когото се
намира в извънбрачна^юбовна връзка,
любовчйя м. и любовчййкя ж. разг. Лице, което често
и фриволно влиза в любовни връзки, отношения,
любознателен прил. Който се стреми към придобива¬
не на нови знания. Баща, му, макар прост медникар,
бил любознателен човек.
любознателност ж. Качество на любознателен,
любопитен прил. 1. Който изйитва и проявява жела¬
ние, стремеж, страст да узнае или разберенещо, да
види нещо новопоявило се. Около локомобила има¬
ше много любопитни. Йов. 2. Който изразява или,
предизвиква, възбужда любопитство. Любопитен
поглед. Любопитен случай.
любопитно нарч. 1. С любопитство. Виж как любо¬
питно пи разглеждат. 2. Като схаз. опред, — за оз¬
начаване, че нещо представлява интерес и поражда
любопитство, че някой изпитва любопитство. Лю¬
бопитно ми е да разбера как ще свърши всичко това.
любопитство ср. Стремеж, страст да се узнае или раз¬
бере нещо, да се види нещо новопоявило се. Мъчи
го любопитство.
любогштст[ву]вам нсв. нпрх. Проявявам любопитство,
любувам се нсв. шгрх. Разглеждам нещо, като изпит¬
вам удоволствие. Любувам се на природата.
лтЪбя нсв. прх. 1. Изпитвам любов (в I знач); обичам.
Отечество мило любя. Бот, 2. Изпитвам любов
(във 2 знач.). — се взаим. и нпрх. Правя любов.
- люде мн. Хора.
людоед м. 1. Дивак, който употребява за храна чо¬
вешко месо; канибал. 2. прен. Крайно жесток човек,
людоедски прил. Който е присъщ, свойствен на лю¬
доед; канибалски.	’
людоедство ср. 1. Употреба на човешко месо за хра¬
на; канибализъм. 2· прен. Крайна жестокост,
людски прил. 1. Човешки, хорски. Людски работи. 2.
диал. Чужд, не свой. Да й рекат людски хора: „Хай¬
дутин родила1*. Ваз.	-
люк м. Затварящ се с капак овален отвор на палу¬
бата на кораб, в танк, в стена на парен котел и др.
[хол.] .
люлея нсв. прх. 1. Клатя в люлка. Люлея детето. 2.
Клатя, движа насам-натам. Вятърът люлее клони¬
те. 3. прен. Приспивам. Ьедний народе, кой те в таз
робска люлка люлее? Бот.
люлка ж. 1, Легло, приспособено за тю леене на мал¬
ки деца. 2. прен. Най-ранна възраст. От люлката
да гроба. 3. прен. Място на произход. Люлка на чо¬
вешката цивилизация. 4. Приспособление за люлее¬
не (от дъски, въже и др.).

428 люлчен
люлчен и лШлчин Прил. от люлка. 0 Люлчена
(люлчина) песен — приспивна десен за дете а люл¬
ка. .
люляк м. Планински или градински храст с лилави,
червен» или бели благоуханни гроздовидни съцвс-
тия, 5упп§а vulgaris. [от ар.)
люляков прил. Който се отнася до люляк. Люляково
дръвче. Люляков аромат,.
люпилня ж. Помещение или приспособление за лю¬
. пене (на яйца, бубено семе и др.). Инкубаторът е
вид люпилня.	’
лютило ср. 1. Гнездо, където са люпят пилета. 2.
Всички излюпени наведнъж пилета,
лютя нов. прх. 1, За птица — мътя. Кукувицата не лю-
пи пилци. 2. Беля, лющя, къртя, Люпя семки. Люпя
стена. Люпя кора па дърво.*— се нпрх. Излизам, По¬
явявам се на свят от яйце; излюпвам се. Пиленцата
започват да се люпят. .
люсвам нсв.. люспа св. прх. прост. 1. Люскам веднъж
или поединично. Люснах му една плесница. 1. жарг.
Изпивам. Люснахме по една ракия.
люскам нсв. прх. прост, Удрям, пляскам. По цял ден
люскат картите.	‘	*
люспа еж. люсвам.
люспа ж. 1. Рогова пластинка по кожата на риби,
змии и др. Обелих люспите па шарана. 2. Кожеста
обвивка на плода на някои растения; шлюпка. 0г-
рухай житото да му паднат люспите.
люспест прил. 1. Покрит с люспи. Люспеста кожа.
Люспести зърна. 2. Който прилича на люспа. Люс¬
пести листа, Люспест израстък.
лют прил. 1. За чушки, пипер, лук и под. ——? който
действа върху органите на вкуса и обонянието, вър¬
ху лигавицата на очите и др., като причинява остро
неприятно усешане; лютив. Люти пиперки. Люта
гозба. 2. Който има парлив вкус като спирт, сода
каустик и др. Люта ракия. Лют сапун. 3. прен.
Буен, свиреп, зъл. Люти душмани. Лют звяр. 4. За
човек — гневлив, избухлив, сприхав. 5. За камък,
стомана и под, — твърд и чуплив. О Люта зима
— много студена, мразовята. Люта змия — отров¬
на змия. Люта раня — която мъчно заздравява.
Люти клетви — злобни, жестоки клетви,
лютеница ж. 1. Каша от люти червени чушки с други
примеси. Кебапчета с лютеница. 2. Ястие лютика,
лютеран... вж. лутеран и пр.	a
лютив прил. Лют (в 1 зиач.). Гозбата беше много лю¬
тива.
лютмвмнА и лютИвост ж. Качество на лютив,
лю^а ж. Ястие от счукан Лук шгн чушки с разни
- примеси; лютеница.
лютиков прил. спец О Лютиковн растения (ськр.
лютиковн мн.) — група растения с остър, обшгн.
лют вкус, напр. кукуряк, лютиче, самокитка, Никои
от които причиняват отравяния, ЯапшпсШасеае.
лютя мн вж. лютя.
люпинй ж. 1, Лют вкус; лютивина. 2. Качество на
лют.
лкггвца ж. диал. 1. Гъба, вид млечница с лютив мле¬
чен сок, Басипия р|рсга1из. 2. Люта, силна ракия.
3. Лкла, отрювю нашя (усоусица или пепепянля).
лютиче ср. Растение по влажни тревисти места с дъл¬
боко врязани листа и жълти цветове, Капипсгйиз.
ляггнчияа ж. Бурен по влажни места и край води, с
продълговати листа и . червеникави гроздовидни
съцветия, Ро^опигт Ьг6гор1 рег.
лютия ж. Старинен струнен музикален инструмент,
близък по звучене до китара, [рус. < пол. < ар.]
лютост ж. рядко. 1. Лютина, лютивина. 2, преп. Ядо¬
витост, гняв.
лютя нсв. прх. 1. Правя нещо да бъде, да стане люто.
Недей да лютиш яденето. 2. прен. Сърдя, ядосвам.
Защо го лютиш? — се нпрх. Сърдя се, ядосвам се.
лютя нсв. нпрх. 1. За чушки, пипер, лук, спирт и др.
— лют съм и причинявам специфично остро, пар¬
ливо усещане, главно върху органите на вкуса н ли¬
гавицата. Пиперката люти. 2, За дим и под. — ос¬
тро, неприятно дразня очите и носа. Димът люти
на очите. лютя ми нсв. нпрх. Изпитвам остро, пар¬
ливо (и неприятно) усещане, причинено от нещо
люто (чушки, пипер, лук, спирт, дим и др.). От ци¬
гарите ми люти на очите.	■
люцерна ж. Висока трева от рода на детелината, ко¬
ято се сее в изкуствени ливади за фураж и се коси
няколко пъти годишно, Меб)са§о БаДуа. [нем.,
фр.>рус.]	„
люцернов прил. Който се отнася до люцерна. Люцер-
ново семе. Люцернови посеви.	‘
люшвам «се., люшна св. прх. 1» Люшкам веднъж или
поединично. 2. прост. Удрям, шляпвам; люсвам.
люшкам нсв. прх. Люлея, клатя насам-натам. .
люшканица ж. Люшкане, клатене, люлеене.,
люшна вж. люшвам.	,
лющилитЕ м. Селскостопанско оръдие за подметка на
стърнища и разрохкване на почвата,	1
лющя нсв. прх. Отделям, махам, очиствам люспата,
кожата, кората от нещо; беля, люпя. Лющя орехи.
Лющя мазилката па стената. — се нпрх. За кожа,
кора, мазилка и др. — беля се и опадвам. Стени¬
те се лющят.	*
ляв прил. 1. Който е откъм тая страна па тялото, на-
къдего е наклонено, където се намира с по-голяма-
та си част сърцето, Прот, десен. Лява ръка. Ля¬
во око. Ляв фланг. Лява страна. 2. преп. Който е
свързан с идеята за социално равенство в общест¬
вото, който проповядва тази идея и се бори за ней¬
ното осъществяване чрез реформи или революция,
в защита на интересите на работниците и безимот¬
ните. Прот. десен. Лява партия. Леви течения.
Леви убеждения. О С две леви ръце разг. — много
несръчен, непохватен. ,
лягам нсв., легна св. нпрх. 1. Заемам хоризонтално по¬
ложение, опрян с цялото си тяло върху нещо. Лег¬
нах на леглото. Лягайте в тревата. Лягам по гръб.
2. Заемам положение за сън, приготвям се да спя.
Рано лягай. рано ставай. Снощи легнах късно. 3. За
дреха или друг предмет — прилепвам, стоя добре.
/Дъските на пода не са легнали добре. 4. За житни
растения, трева и др. — навеждам се и прилепвам
до земята. От много киша нивите са легнали. — си
нпрх. Заемам положение за сън, приготвям се да
спя. Децата вече са си легнала. О Лягам болен —
хваща ме болест, заболявам тежко,
лястовица вж. ластовица.
лят и леян прил. Който е получен, направен, израбо- ■
тен чрез леене. Лети бронзови звънци.
лятна, лятно вж. летен.
лято ср. Едно от четирите годишни времена, когато
е най-топло и дните са най-дълги. Знойно ля^т^о. Две
лета не съм ходил на почивка. О На куково* лято.
Сиромя^о лято нар. — топлит? дни след Димит¬
ровден. Циганско лято нар. — топлите дни в края
на есента или в началото на зимата.
лотос и лятоска нарц. През изтеклото, миналото шш
предстоящото, бъдещото лято. Сега е още пролет,
но лятос ще се къпем в реката. На тази нива лятос
имаше слънчоглед.
лйтошен прил. Който се отнася до миналото лято.
Лятошните горещини бяха големи.
ма част. разг. При обръщение към жена, обикн. с из¬
вестно усилване. Кога порасна, ма Цвето, вчера бе¬
ше дете! Е.Пел. Марийке ми! Мале ма!
мааве ср. Турска песен или мелодия с извивки.
(ар. > тур]
мавзолей м. Голям надгробен паметник, обикн. във
вид на архитектурна постройка. Мавзолей на Геор¬
ги Димитров. (от гр. соб.]	-
маври мн. (мавър м.) Название на няколко различни
племена: в. В древността — коренното население
на северозападна Африка. б. Мюсюлманите на Пи-
ренейския полуостров след завоюването му от ара¬
бите. в. Арабите мюсюлмани в Северна Африка.
[лат. < гр.]
мавританец м. и Мавритания1 лс. Човек от основното
население на Мавритания, гражданин на Маврита¬
ния.
мавританка2 ж. Жена от маврите,
мавритйнски прил. 1, Който се отнася до Мавритания.
2.	Който се отнася до маврите, до тяхната култура.
Мавритански стил.	,
мавруд м. 1. Вид черно винарско грозде с едри топ-
чести зърна. 2. Вино от такова грозде, (нгр J
маг м. юшж. 1. Дрсвнолерсийски, индийски или хал¬
дейски жрец. 2. Вълшебник, който владее тайната
на магията. 3. Фокусния. (перогр.]
магазин м. 1. Покрито помещение за продажба на
стоки; дюкян. Железарски магазин. Магазинът е
отворен. 2. спец. Горна част на кошер, където са
наредени питите, в които пчелите трупат мед. 3.
спец. Място, част на пушка, пистолет, където се
поставят патроните. О Универсален магазин — в
които се продават най-разнообразни стоки, (от ар.]
мягазин&ж м. Такса за престой и пазене на стока или
пратка в магазия, (фр.]	*
магазинен прил. 1. Който се отнася до магазин (в 1
знач.). 2. Който има магазин (във 2 и 3 знач.). Ма¬
газинен кошер. Магазинна пушка.	.
магазинер м. и магазинёрка лс. 1. Служещ, на когото
е поверен склад или магазия. Магазиперът прие
стоката и издаде разписка. 2. Продавач в магазин,
магазииёрски прил. Който се отнася до магазинер.
Магазинерска длъжност.
магазия ж. 1. Склад, помещение за пазене на стоки
или пратки (при митница, железопътна станция и
др.). 2. остар. Търговски магазин или склад. Син
на -, търговец, той беше зарязал тайно магазията
на баща си. Ваз. {от ар.]
.	магистратура 429
мятан м. Уред, машина за чистене на памук от семе¬
ната. Валцов-маган. (от гр.]
маганя нсв. прх. Чистя памук от семената (с маган).
магаре ср. 1. Домашно животно, подобно иа кон, ио
по-дребно и с дълги уши, Еяиив азшиз Бий самара,
да се сеща магарето. 2. прен. Упорит, лош или
изобщо омразен човек. Отче духовниче, изповядай
това магаре! Ваз. Незван гост — готово магаре.
Погов. Магаре недно! 3. При момчешки игри — он¬
зи от участниците, когото яздят шш прескачат. 4.
Четиринога дървена подложка за рязане на дърва
с ръчен трион, за повдигане на корито с пране, за
просто дъсчено легло и под. 5. Подложка под стру¬
ните на цигулка, гусла и под. О Атовете се ритат,
магаретата теглят — големците се карат, бедните
страдат. Краставите магарета през девет баира се
подушват — хора с еднакви слабости обичат да се
събират. На две магарета сламата не може да раз¬
дели — съвсем е неспособен, бездарен, глупав.
магаретар м. Човек, който кара или пасе магарета,
магарешки прил. Който се отнася до магаре (в I и 2
знач.). Магарешки инат. О Магарешка кашлица —
остра заразна детска болест с тежка кашлица; кок¬
люш. Магарешки бодил (трън) — едър бодлив бу¬
рен с моравочервени цветове, Оагбииз. Магарешки
рай остар. шег. — затвор.
магарещина и магарещина ж. Лошо, неприлично, осъ-
■ дателно, „достойно за магаре“ държане, поведение
или постъпка; магария. Ти му говориш с човещина,
той ти отвръща с магарещина.
магарйна ж. I. Женското на магаре. 2· прен. руг. За
израз на лошо, неодобрително и презрително отно¬
шение към жена,
магарйя ж. Магарешка работа, лоша, неприлична и
осъдителна проява, постъпка; магарещина. Напра¬
вил сума магарии.
магданоз м. Градинско растение, което служи за подп¬
равка на гозби, Ре1гозе1'ш^т ваПтат; мерудня. (гр.]
магданозлня прил. неизм. Който е сготвен, приготвен
с много магданоз, Агнешко магданозлия.
мягданбзен ' и магданозов прил. Който се отнася до
магданоз Магданозови корени.
магер м. Манастирски готвач, (гр.]
магернниа ж. Манастирска готварница,
магерекн прил. Който се отнася до магер,
магеря нсв.-прх. Правя, върша нещо, обикн. как да е;
майсторя. Какво магериш, майсторе?
магйзъм м. книж. Боравене с магии.	.
магистрала ж. 1. Главната линия, основна част от съ¬
общително или снабдително съоръжение (път, же¬
лезопътна линия, водопровод и под.). Водна магис¬
трала. Железопътни магистрали. 2. стесн. Широк,
главен автомобилен път. (лат.]
магистрален прил. Който се отнася до магистрала.
Магистрална линия. Магистрален водопровод.
магистрат м. 1. ист. В древния Рим — лице, което
. заема висока държавна служба.. 2. книж. Държавен
служител, длъжностно лице с административни или
съдебни пълномощия, (лат,]
магистратура ж. 1. ист. В древния Рим — висшите
държавни длъжности и липата, които ги заемат. 2.
книж. Цялата съвкупност, система от държавните,
главно съдебни чиновници. 3. Работа, дейност или
длъжност на магистрат, (лат.] ■

I
430 магистър
магйстър м. Университетска титла, научна степен, по-
ниска от доктор, [лат.]
магистърски Прил. отмагнстър. Магистърска
степен.
магически и магичен прил. Който се отнася до магия;
вълшебен, чародеен. Майстори на магическото из- '
куство. О Магически фенер — някогашен оптичен
уред за прожектиране на светливи образи, нарису¬
вани на стъкло.
магия ж. I. Съвкупност, сбор от действия, заклина¬
ния и обреди, които според религиозно-мистичните
представи имат силата да предизвикват свръхестес¬
твено въздействие върху хора, животни и природни
явления; вълшебство, чародейство. Тя вика скри¬
шом врачки, прави магия, Е.Пел. Не вярвай, сестро,
на магии и на други такива дяволски работи.
Т.Г.Вл. 2. Фокус, фокусничество. 3. прен. Обаяние,
красота, пленителност. Магия на поезията и музи¬
ката. 4. прен. Непонятно явление, чудо. Магиите
на науката. О Бяла магия — която се правн за
добро, с добри цели, за лекуване и под. Черна ма¬
гия — която уж се прави с помощта на дявола или
на зли сили. [гр.]
мйгма ж. спец. Разтопена огнетечна маса под земната
кора. [гр.]	.	.
магматнчен и магмен Прил. от м а г м а. Магмени
скали. Магматичен произход.
магнат м. 1. Крупен капиталист. Финансови магнати.
2.	ист. Някогашен богат, едър земевладелец.
[нем.<от дат,]	..
магнезиев прил. Който се отнася до магнезий, Магне¬
зиеви соли. Магнезиева лента. Магнезиев блясък.
магнезий м. Химически елемент Mg — лек сребърно-
бял метал, който гори с ослепителен блясък, [гр.]
магнет м. 1. разг, Магнитофон, 2. спец. Магнето. [фр.]
магнетмзйрам и мапшгнзирам нсв. и се., прх. Намаг-
нетизирам, намагнитвам.
магнетизъм м. 1, Свойство на някои тела да привли¬
чат желязо или магнитна стрелка. Земен магнети¬
зъм. Естествен магнетизъм. 2. Дял от физиката —
наука за магнитната сила и явления. 3. прен. Сила
на привличане, въздействие. Магнетизъм на пари¬
те.
магнетит м. Черна желязна руда, която често има ес¬
тествен магнетизъм.
магнетичен и магнетически прил. 1. Магнитен. Магне¬
тична сила. 2. Който се отнася до магнетизъм (в 3
знач.). Магнетична личност.	,
магнето ср. спец. Генератор на променлив ток за за¬
палване на горивната смес в цилиндрите на двига¬
тели с вътрешно торене, [англ.]
магнетофон, магнетофонен вж. магнитофон,
магнитофоннн.
магнит м. Тяло (къс желязна руда или предварително
намапштено парче стомала), което привлича желя¬
зото и някои други материали. [нг>р.|
магнитен прил. Който се отнася до магнит или има
свойства на магнит. Магнитно притегляне. Маг¬
нитни бури. Магнитна лента. О Магнитно поле —
пространството, в което се проявява действието на
мшнитната сила. Магнитна стрелка — тънка на-
магнетизирана стоманена стрелка, поставена на
върха на игла. показваща север и юг.
матшгтttгйpaм вж. магнетизирам.
магнитофон х магнетофон м. Апарат, . с помощта на «
който върху магнитна лента се записва звук (говор,
музика и др.) и се възпроизвежда,
матнвтофόнен и магнетофонен прил. Който се отнася
до магнитофон. Магнитофонна лента. Магнитофо-
нен запис.
мягннтуд м. спец. Величина, определяща интензив- 1
ността, силата на земетресение, -измерена със сеиз¬
мограф. [фр.<от лат.]	■
магноляев прил, Който се отнася до магнолия.
О Мапюлнево дърво — магнолия.
магнолия ж. Градински храст с едри и ароматни цве¬
тове, подобни на роза. [от фр. соб.] -	'
мягьбевам нсв., магъдсам св. прх. 1. Правя магии на !
някого или на нещо. 2. прен. Обайвам, привличам, j
очаровам; омагьосвам. Бойка бе магъосала сърцето
му. Е.Пел.	!
магьосник м. и магьосница ж. 1. Който прави магии,
който врачува; вражалец, чародей, вълшебник. 2.	,
прен. Който със силата на словото, с лична красота
или други достойнства привлича, обайва, прелъстя¬
ва. 3. прен. Голям, необикновен, изключителен
майстор в някоя област.	|
магьоснически прил. Който се отнася до магьосник,
магьосничество ср. Дейност или сила на магьосник,
мадам ж. Самостоятелно или при име — вежливо
обръщение или в състава на името, като израз на
почит, уважение към омъжена жена (в някои евро¬
пейски страни), [фр.]	*
мадама ж. 1. жарг. Модерна и привлекателна, инте- 1
ресна млада жена. 2. остар. подигр. Женена жена
от градска среда; госпожа, кокона, Мадамата още
не е видяла как се жъне. [фр.]	' .
мад^н м, остар. Пеш за топене на желязна руда,
[ар. > тур.]
мадейра ж. книж. Вино от остров Мадейра или от
същия тип.	*
маджари мн, (маджарин м. и маджарка ж.) Унгарци.
ΒήΝ
мадж&рскн прил. Който се отнася до маджари,
маджун м. 1, Тсстовидно вещество, смес ‘от безир или
ленено масло с винервайс за подлепване стъкла на
прозорци, пукнатини по дъски и др. 2. диал. Пет¬
мез. [ар. > тур.]
маджунйрам псе. и св., прх. Подлепвам с маджун (в 1	1
знач.). Трябва да маджунираме прозорците.
мадона ж. 1. Богородица (у католиците). 2. ирон. Не¬
порочна дева. [ит.]
мадригал м. книж. Късо лирическо любовно стихот-
. ворение с игриво, шеговито съдържание, [фр . ]
маестро м. 1. Прозвище на изтъкнат творец в музи¬
ката. 2. Шеговито обръщение към човек на изкуст¬
вото, главно музикант или художник, [ит.]	t
мЯжя нсв. прх. 1. Покривам нещо с тънък слой теч¬
ност или. каша. Мажа колата с катран. Мазахте
ли пушките? 2. Излепвам, покривам стена с хоро¬
сан, кал, глина. Майсторите вече мажат фасада¬
та. 3. обл. Варосвам, баданосвам. От две години не
сме мазали стаята. 4. Натривам лицето или ко¬
жата с някакво вещество. С тоя мехлем ще мажеш
болния крак. 5. прен. Потвърждавам някоя лъжа.
Един лъже, а друг маже. 6. прен. Докарвам се,
угоднича пред някого. Отпреде ти глади, маже,
отзаде ти гроб копае.
маждрак м. Бойно копие. Маждраци им .. като честа
гора. Нар.п. [ар. > тур.]
мажбр м. муз. Музикален строй, който се отличава с

тържествено, бодро, радостно звучене. Прот.
минор, [фр., ит.<лат.]
мажорен прил. 1. муз, Който се отнася до мажор. Ма¬
жорна гама. 2. прен. Бодър, радостен, мъжествен.
Прот. м и и о р е в. Мажорна настроение.
мажоритарен прил. книж. О Мажоритарна избирател¬
на система — а. При която за избран се смята кан¬
дидатът, получил най-голям брой гласове, б. При
която под внимание се вземат само гласовете за
кандидата, получил най-голям брой гласове, [фр.]
маза ж. 1. Склад за търговска стока. 2. Изба, мазе.
[ар. > тур.]
мазач м. и мазачка ж. Който маже, който прави ле¬
пеж на къща. ‘
мЯзвям псе., мазна се. прх. Мажа веднъж нли поеди¬
нично. Мазни още масълце на хляба.
мазё ср. Зимник, изба. Зимнината се държи в мазето.
,[тур]
мазен прил. 1. Който съдържа (много) мазнина; тлъст.
Мазна баница. 2. Нацапан, покрит с мазнина или
кир. Мазен каскет. Мазна яка. 3. Който може да
се маже; лепкав. Мазна кал. Мазна вар. 4. прен.
Който се докарва, угодничи или изразява угодни¬
чество. Мазен търговец. Мазен глас. Мазна усмив¬
ка. О Мазна Гана разг. — мазник,
мазилка ж. Пласт от хоросан, цимент, глина, пръст
със слама и под., с който се покрива зид, стена на
къща и др.; лепеж. Тук мазилката съвсем е изпада¬
ла.
мазило ср. нар. Помада, крем. На хубава мома не й
трябва мазило и белило.
мазна вж. ма з в а м.
мазник м. и мазнйца ж. Човек, който се докарва с
приятни и угодни думи и дела пред силни и богати,
за да спечели благоволение; угодник, лицемер,
мазнинй ж. Неразтворимо във вода органично вещес¬
тво, важна съставна част на животинските и расти¬
телните тъкани. Животински мазнини. Растителна
мазнина. Богати на мазнини са семената на някои
растения.	*
мазно нарч. 1. Нарч. от ма з е н (главно в 4 знач.).
Гледайте го как мазно се усмихва. 2. разг. Гладко,
леко, без спънки, без друсане. Работата върви маз¬
но. Колата вози мазно.
мЯзня се нсв. нпрх. Докарвам се, угоднича с думи и
дела пред по-силния; лицемеря, преструвам се.
мазол м. Надебелена и затвърдяла от триене кожа,
главно по ръцете и пръстите на краката; елин, шия.
Излязоха ми мазоли по краката. Боли ме мазолът.
< Настъпвам някого но мазола — засягам го на
болното му място, [рус.]
мазолест ирил. Покрит с мазоли; загрубял, слинест.
Мазолести ръце. у
мазохизъм м. 1, спец. Форма на полова извратеност,
при която човек получава удовлетворение, наслада
само при понасяне на физическа болка и морално
унижение, причинявани му от партньора. 2. книж.
Изпитване от някого на наслада, удовлетворение
при подлагането му на унижение, малтретиране,
измъчване. Срв. с а д из ъ м. [от соб.]
мазохист м. книж. Лице, което страда от мазохизъм.
мазохиегичеи прил. книж. Който се отнася до мазо¬
хизъм.	>
мазохистки прил. юшж. Който се отнася до мазохйст.
мазурка ж. 1. Полски народен (и салонен) танц, по¬
добен на нашата ръченица. 2. Музика за такъв
танц. [пол.]
майно 431
мазут м. Петролен продукт, по-гъст от бензина и газ¬
та, употребя кан като гориво и за получаване на
смазочни масла, [от ар. >рус.]	*
май м. Петият месец от годината. Май е най-хуба¬
вият пролетен месец. О Първи май — междунаро¬
ден ден на труда и на работническата солидарност,
[лат.]
май част. За изразяване ва предположение, несигур¬
ност; изглежда, като че ли, комай, сякаш. Това май
няма да стане. [рум.]
майка ж. 1. Жена по отношение на своите деца. Май¬
ка на две деца. Многодетни майки. 2. Само нечл.
или с притежателно мест. — моята майка или
майката на някого; мама. Майка скоро ще дойде.
Къде е майка ти? 3. Свекърва или тъща (по отно¬
шение на снахата или зетя). 4. Почетно, уважител¬
но обръщение към стара жена. От кос село си. май¬
ко? 5. Женско животно с малки рожби. Дайте на
котката мляко — тя е майка. 6. Едра женска пче¬
ла, която снася яйца; матка, царица. 7. Главна, ос¬
новна сума на дълг или заем; главница. 8. диал.
Глава на река. 9. преп. Това, от което произлизат
други неща; причина. Леността е майка на всички
пороци. ' О Баща си н майка си искам,
струвам — прекадено много, прекадено скъ¬
по (искам, струвам). Майка му стара; майка му меч¬
ка разг, грубо — за израз на учудване или досада,
недоволство. Това му е майката — това е най-важ-
всто, най-еъщесτвснстс, решаващото, Работа му е
майката.	'
мЯйкин прил. 1. рядко. Майчин, мамин. 2, като същ.
мангани мн. Домът и семейството на майката
(обикн. за женена дъщеря). Кръстаница отиваше да
се оплаква ,, у маШини си. Йов.
маймуна ж. 1. Четириног бозайник, който от всички
животни е най-близък до човека по строежа на тя¬
лото си. Човекоподобна маймуни. Широконоси май¬
муни. 2. прен. Човек, който подражава безсмислено
на другите. 3. прен. Подвижен и весел човек, който
с движения и гримаси разсмива околните. 4. прен.
Грозен човек; грозотия, [ар. > тур J	.
маймунка ж. 1. Умал. от м а й м у н а; малка май¬
муна (главно в 1 знач.). 2. разг. шег. Раница, пара- .
шут или друго нещо, което се носи на гръб.
маймуиджилък м. разг, неодобр. Поведение или проя¬
ва на човек, който подражава безсмислено на дру¬
гите или с движения и гримаси разсмива околните.
Стига с твоите маймунджилъци.
маймунскя прил. Който се отнася до маймуна. Маи-
мунски навици.
маймунеше ср. Качество или проява на маймуна (във
2 и 3 знач,); маймуншипа, маймуиджилък.
маймуншина ж. Маймунс^о, маймуиджилък.
майна[ прил, ( и като същ. ж.) прост. Майчина.
О Манната те (му, ви и пр.) грубо — лека ругатня,
псувня. Майната му грубо — не ме интересува, не *
искам да знам. На майната си грубо — някъде мно¬
го далече. Тегля една майна някому грубо —
псувам, напсувам някого.
майна2 ж. жарг. Обръщение между младежи.
мАйнаЗ межд. При товарене и разтоварване иа кора¬
би — команда „спускай, надолу!“ Прот. вира,
[ит.]
майно ж. (зват.) нар. Обръщение към майката; ма-

432 майолика
мо, майко, мале, е ти га чаечушайна ле. ее кур¬
шум пропей над село... Бот*.
майслмкй ж. Вид богато украсена художествена кера¬
мика с непрозрачна глазура, [ит.]
майонеза ж. Гъст сос от жълтъци, растително масло,
лимонов сок и др, [фр.]
* майбр1 м. Офицер с чин между капитан и подполков¬
ник. [лат.]
майор2 и майорем прал. спец. За някои комбинации от
карти — който съдържа асо. Терца майора. Петде¬
сет майорно, [лат.]
майорат м. книж. Система на наследяване и други
привилегии, с които в някои общества се ползва
първородният син; първоролство. [нем.<от лят.)
майбрен вж. майор2.
майорка ж. 1, Жена майор. 2. Жена на майор; майор¬
ша.	*	·
майорски прил. Който се отнася до майор. Майорски
пагони.
майбрша ж. разг. Жена на майор; майорка. [рус.]
майски прил. Който се отнася до месец май, който е
присъщ на май или съществува, става през май.
Майски дъждове. О Майски бръмбар — неголям
бръмбар, който обикновено се явява през май,
Ме1о1ол1йа.
майстор м. и майсторка ж. 1. Опитен, изкусен човек,
който владее добре професията си или някое изкус¬
тво. Майстор на перото. Майстор на спорта. 2. За¬
наятчия с право да работи самостоятелно и да обу¬
чава чираци. Майстор шивач. 3. разг. Зидар,
строителен работник. О Намирам сн майстора —
попадам на по-силен или по-опитен, по-способен
човек, та си получавам заслуженото. Няма го майс¬
торя разг, — не бива, не съм съгласен, няма да
станс, [от лат. >нсм.]
майстория ж. 1. Умение да се направи нещо добре, из¬
кусно; майсторство, майсторлък. Тук майсторията е
да знаеш кога да изтеглиш желязото ат огъня. 2.
Изделие, вещ,, направена изкусно, майсторски,
майсторлък м. разг. Майсторство,
майсторски прил. Който се отнася до майстор. Майс¬
торска изработка, О Майсторско свидетелство —
документ, свидетелство за правоспособност на
майстор занаятчия,
майсторство ср. 1. Умение, изкуство, сръчност на
майстор; майсторлък. 2. Положение, достойнство,
степен, ранг на майстор в занаятчийската йерархия.
Майсторството не се добива лесно.
майсторя нсв. прх.. Правя, изработвам нещо, в което
влагам майсторство, умение и сръчност на майс¬
тор. Какво майсториш там?	'
мяйтЯп м. разг. Духовита закачка, подигравка,,шега.
Подбив. Ти си правиш майтап с мене. [перс. >туф.]
майтяпосвам псс^ маЙталбсам св. прх. прост. Подиг¬
равам, майтапя. ’	-
майтапчийска прил. Който се отнася до майтапчия,
майтапчия м. и майтапчййка ж. разг. Човек, който
обича да се шегува, да се майтапи; шегаджия,
майтапя и майтапя нсв. прх. разг. Закачам, подигравам,
подхвърлям шеги и глуми до адрес на някого. — се
нпрх. Шегувам сс, подигравам се, закачам се е няко¬
го.
майче ср. I. Ума.*. от м а й к а. Моето майке е най-
добричко. 2. Галено обръщение гьм майка.
майчин прил. I. Който принадлежи на майка. Майчин
имот. Майчини скути. 2. Който изхожда от майка
или се отнася до майка. Майчина благословия. Май¬
чини грижи. О Майчин дом остар. — родилен дом,
Майчин лист — шушулки от южен храст, употребя¬
вани като слабително средство, РоНсиЦ зеппае . Си¬
не майчин разг. — неодобрително или укорно обръ¬
щение към някого. Ще изкажа (призная) и
майчиното си мляко — ще призная всичко, до най-
малките подробности.
майчиния ж. Имот или наследство от майка. *
майчинска прил. Който сс отнася до майка, присъщ
на (добра) майка. Майчински надбавки. Майчинска
любов. Майчински съвет. Майчинско чувство.
майчинство ср. Качество, състояние, положение или
досгойпство на жената да бъде майка. Защита на
майчинството. Отпуск по майчинство. Тя има пра¬
во да се гордее със своето майчинство.
майчица ж. 1. Умал. гал. от м а й к а (главно във 2
знач. ). Мале, мила майчице, златна моя сенчице.
. t П.Р,Сл. 2. Само зват. мАЙчице като межд. — въз¬
клицание при внезапна болка, мъка, уплаха и под.
манчичка ж. диал. Дъщеря, която много прилича на
майка си; мамнуша.
мак м. Градинско или полско цвете с едри, обикн. ·
червени цветове, Рарауег,
макадам м. спец. Пътна настилка от едри камъни, пя- *
сък и свързващи материали, [англ, от соб,]
макадамов Прил. от м а к а д а м. Макадамов път. ,
макак м. Вид маймуна със среден ръст и силно изда¬
дена муцуна, обитаваща топлите страни на Азия и
Африка, [фр.]
макАр част. 1. Поне. Кажи макар една дума. 2. За
израз на пожелание или възражение. Да се не види
макар. ' О Макар че; макар |«1 да сз. — ако я да,
при все че, въпреки че. Ще го направя, макар че не
е мое задължение, [нгр.]
макара ж. 1. Дървено или метално колело с жлеб, по
който се прокарва връв или въже за вдигане на те¬
жести; скрипец. 2. Дървена цев с издадени краища,
на която се навиват конци. [ар. > тур.] ·
макаронен Прил. от макарони. Макаронени из¬
делия..	,
макарони мн. (макарон /и.) Хранителен продукт във
вид на изсушени кухи пръчици от тесто, конто се
варят, [ит.]	.
македонец м. и македонка ж. 1. Българин от област- ‘
та Македония. 2. Лице от населението на област
Македония. 3. Гражданин на Република Македо¬
ния. ·
македон^ъм м. Формулирана а края на XIX в. идея
за пропагандиране и създаване на македонска на¬
родност, на македонско народностно съзнание
всред определена част от етническите българи в
Македония.	-
македонски прил. Който се отнася до Македония и
македонец. Македонски диалекти на българския
език. Македонски песни.
макет м. 1. Модел на постройка, театрална сцена и
др. в умален вид. 2. В издателската работа — пред¬
варителен образец на книга, списание, кола и пр.
[Фр-]
мнквявслигъм м. книж. 1. Политическа доктрина,
според която са позволени всички средства за пос¬
тигане на политическата дел. 2. Политически дейс¬
твия, основани на коварство, вероломство, наси¬
лие. [от ит. соб.]

мАков прил. Който произхожда от мак или се отнася
до мак. Маково семе. Маков чай. Макови ниви.
макро- Съставна част иа сложни думи, з които озна¬
чава „голям, с огромни размери; свързан с изуча¬
ване на големи обекти, величини", напр.: макроико-
комически, макрокосмос,	макромолекула,
микроскопичен, макроструктура и под. [гр.]
макрокосмос м. Големият свят, който заобикаля чо¬
века; вселена. Прот. ми к р о к о с м о с. [гр.]
мАкси прил. неизм. За нещо, което е определено по-
голямо, по-дълго о.т друтите от същия вид (обикн.
за дрехи). Прот. мини. Макси пола. Макси мода.
[от лат.]
максима ж. Мъдра мисъл, основен принцип или пра¬
вило на поведение, изразени в най-кратка форма,
[лат.]^
максимален прил. Най-голям, иай-висбк, краен, после¬
ден. Максимална температура. Прот·. мини¬
мален. [лат.]
макснмалйст м. и максималистка ж. Който иска, стре¬
ми се към най-многото, най-високото, крайното, .
максимум 1. нарч. Възможно най-много, във възмож¬
но най-висока степен. Направих максимум усилия.
Възможни са две. максимум три решения. 2. м. Въз¬
можно най-голямото количество, брой, степен.
Стигнахме максимума. Програма максимум. Тем¬
пературите достигнаха максимума за този период.
Прот. минимум, [лат.]
макулатура ж. спец. В печатарството — неясна, изца¬
пана печатна.кола или лист. [лат.]
мал прил. диал. Малък. Мала мома двори мела. Мала гра¬
динка. О Мало н голямо — млади и стари, всички,
мал м. остар. Имот, земя, стока. О Не е мал разг.
— не е добър, не го бива. [ар. > тур.]
малага ж. Гъсто вино със сладка жилка от околност¬
та на град. Малага в Испания или подобен тип.
малайски щщл. О Малайски архипелаг — група ост¬
рови в Индийски и Тихи океан. Малайски език —
език на един от народите на Малайския полуост¬
ров, други части от Малайзия и Индонезия,
малак м. и малаче ер. диал. Малкото на биволица,
[тур.]	·
малакоф м. остар. Старинна рокля с обръчи, та стои
издута, [от фр. соб.]
маламашка ж. спец. Зидарски инструмент — дъсчица
С дръжка за подравняване, изг лаждане на прясна
мазилка.
маламен прил. остар. Златен яли позлатен. Маламен
пръстен, [гр.]
маларйеи и маларнчен прил. Който се отнася до ма¬
лария. Малариен комар. Маларийно област. >>
Маларийно болни.	.
малария ж. Болест на кръвта, която се разпространя¬
ва от комари и се проявява в периодично повтаря¬
щи се пристъпи на треска, [ит.]
малахит м. Ярко зелен до черен минерал, който се из¬
ползва като източник на мед и за украшения, [гр.]
малахитов прил. Който се отнася до малахит.
малаче еж. малак.
малаялам м. Дравидски език, който се говори по юго¬
западното крайбрежие на Индия. '
мАле Зват. от м а й к а; мамо. Ти ли си, мале, тъй
жално пели? Бот.
малебй ср. Нишестено сладко, полято със сироп,
[ар. > тур.]
малея псе. нпрх. разг. 1. Ставам малък, 2, Изглеждам
(някому) малък. Малееш ми.
маловдден 433
малина1 ж. 1. Планински храст с мъхнати отдолу листа
й с червени сочни и ароматни плодове, КиЬш (баеш.
2.	Плодът на това растение. Сироп огп малини.
малина2 диал. 1. Втора зълва, заварена като мома, по-
млада от калина. 2. Изобщо по-млада роднина на
мъжа, заварена като мома.
малинак и малинаж м. 1. Място, обрасло или засаде¬
- но с малини. 2. събир. Много малини, израсли или
засадени на едно място.
малинар м. и малинарка ж. Човек, който бере или
продава малини.
малинов Прил. от м а л и на. Малинов сироп. Мали¬
нов цвят..
малиновка ж. Ракия, ликьор с малинов сок.
малина ж. 1, Голям дървен чук. 2. Бухалка за пране.
3.	Тепавичен чук.
малко1 нарч. 1. В ограничено или недостатъчно коли¬
чество, брой. Прот. . много. Малко хора го поз¬
нават. Тези пари са малко. Дават ни твърде малко
храна. Малко време остава до тръгването на влака..
2.	В ограничена, ниска степен, Прот, м н о ,г о. Аз
малко разбирам от вашата работа. Малко ме ин¬
тересуват. тези .неща. Малко го познавам. Най-мал¬
ко той има право да ме поучава. Това ни най-малко
не ме интересува. Станало е малко преди полунощ.
3.	В някакво, неопределено количество или степен.
Имам малко пари, но няма да стигнат. Имайте
малко търпение. Дайте ми малко хлебец. Човек
трябва да има малко достойнство. Елате малко по-
късно, 4. като същ. ср.: а. Нещо, което е в ограни¬
чено количество. Доволен съм и от малко, б. Малък
отрязък, малка продължителност от време. Остани
за малко. Преди малко. След малко. О Без малко;
за малко — за означаване, че нещо е шяло да се
осъществи, било е пред непосредствено осъществя¬
ване; насмалко, едва не. Без малко да 'падна. За
малко да извикам. Малко-много разг. — малко или
много, в някаква степен, независимо колко. Малко-
много, оцениха те вее пак. Малко нещо разг. — В
известен смисъл, в някаква степен. Той е малко не¬
що художник. Малко но малко постепенно, ле¬
ка-полека. Малко по малко, ще се оправим. От мал¬
ко малко — съвсем малко, в най-ниска степен.
- Трябва поне от малко малко да разбираш.
мДлки2 ср. Наскоро родено или излюпено същество
(дете, животинче, птиче). Женската със своите мал¬
ки стои в гнездото.
мало- Съставна част на сложни думи със значение
„малък или малко, в малко количество или брой,
в малка степен“, напр.: малоброен, маловажен, ма¬
лодушен, малоимотен, малолетен, маломерен, мало¬
ценен и под.
малоброен прил. Който сс състои от малко единици,
от малък брой неща; малочислен. Малобройна тъл¬
па.	*
малобройност ж. Качество на малоброен; малочисле-
ност.
маловажен прил. Който няма ' голямо значение; незна¬
чителен. Маловажна грешка.
маловАжност ж. Качество на маловажен,
маловерен прил. Който малко вярва, не вярва твърдо
в нещо.
маловоден прил. Който има малко вода. Маловодна
река.	)
28 Бъл fi реки I ь,1 ГОвсн речных

*
434 маловодие
маловодие ср. Липса на достатъчно вода,
маловодност ж. Качество на маловоден,
малограможев прил. Който се отнася до малки по гра-
маж неща, който е с по-малък грамаж от нормал¬
ното, определеното. Малограмажни порции.
малограмотен прил. Който знае слабо да чете ж пише;
сдабограмотен, полуграмотен.
малограмотное! ж. Качество на малограмотен. >
малодоходен прил. Който донася малък доход. Мало¬
доходен имот.
малодушен прил. Слабоволен, неустойчив, нерешите¬
лен, страхлив.
малодушие ср. Безволие, нерешителност, страхлиэосг.
Той прояви малодушие пред опасността.
малоимотен прил. Който има малко имот. Малоимот¬
ни селяни.
малокалибрен прил. Който е с малък калибър. Мало¬
калибрена пушка.	г
малокръвен прил. Който страда от малокръвие; ане¬
мичен.
малокрьвие ср. Намалено количество на червените
кръвни телца в кръвта; анемия,
малокръвност ж. Качество на малокръвен.
малокултуреи прил. 1. За човек — който има слаба,
ниска култура; некултурен. 2. За народ — конто се
намира на ниска, начална степен на развитие; изос¬
танал.
малолетен прил, Който нс с достигнал установената от
закона възраст, която му. дава права и задължения.
Срв. непълнолетни. Малолетен престъп¬
ник.	,
малолетие ср. Малолетство,
малолётност ж. Качество на малолетен,
малолетство ср. Състояние, положение на малолетен;
„ малолетие. Малолетството му ще продължи още
две години.
мало;ιвтрйжев прил. 1. Който е с малка вместимост,
малък литраж. Малолитражии съдове. 2. Който е с
цилиндри с малък работен обем и изразходва мал¬
ко гориво. Малолитражен автомобил.
малолюден прил. Който се състои от малко хора.
Прот. многолюден. Малолюдно събра¬
ние.
маломерен прил. Който е с по-малки размери от ус¬
тановените със закон или от обичайните, нормал¬
ните.
маломерност ж. Качество на маломерен,
маломощен прил. Който е с малка сила, мощ.
малоиаддавам нсв. нпрх. остар. Предлагам да извър¬
ша или да доставя нещо на по-нисха цена от опре¬
делената (при търгове),
маловаддâваве ср. остар. Действие по гл. м а л о -
наддавам.
малотраен прил. Който има малка, ограничена трай¬
ност; краткотраен. Малотрайни предмети.
малоумен прил. Който е е ограничени умствени спо¬
собности; недоразвит умствено, слабоумен,
малоумие ср. Състояние на малоумен; малоумност.
малоумност ж. Качество на малоумен; недоразви¬
тост, ограниченост.
малоценен прил. Който има ниска цена или не изпъква
с особени достойнства, не привлича внимание; не¬
значителен, маловажен. Малоценни предмети.
малоценност ж. Качество на малоценен. Най-голяма-
та му слабост е чувството му за малоценност.
малочислев прил. Малоброен. Малочислени стада.
’ малочйсленост ж. Качество на малочислен.
мйлтер м. Мазилка от вар и пясък; хоросан, [нсм.]
малтийски прил. Който се отнася до, който е присъщ
шш принадлежи на остров Малта,
малтбза ж. спец. Органично съединение, вид захар —
безцветно кристално вещество, по-малко сладко от
обикновената захар; малцова (сладова) захар, [от
англ.]
малтретирам нсв. и се,, прх. Отнасям се зле към ня¬
кого, който е във властта ми; гнетя, измъчвам, из¬
тезавам. [фр.)	ч
малтуснЗнец м. книж. Последовател на малт^усианст-
вото.	‘
малтусийнски прил. книж. Който се отнася до малту-
сианството. ,	.
малтуснанство ср. спец. Теория, създадена от английс- '
кия икономист Т. Малтус, според която нищетата
в обществото се обуславя от действието на закона
за абсолютна пренаселеност на Земята, от обстоя¬
телството, че броят на населението расте по-бързо
от количеството на средствата за съществуване,
[фр.]	*
малц м. спец. Ечемичен слад за бира и др. [нем.]
малцина мест. Малко на брой мъже или мъже и же¬
ни. Малцина граждани изпълняват добросъвестно |
* това задължение.	;
малцинствен прил. Който е свързан или има някакво
отношение към етнически малцинства. Малцинст- ■
вен въпрос.	*	;
малцинство ср. 1. По-малкият брой лица в събрание, 4
заседание и т.н., когато по даден въпрос присъст- ;
ващите се разделят. Прот. мнозинство. j
Малцинството ще се подчини на решението на мно- ,
зинството. 2. Етническа група в дадена държава, -
различна от основното население по произход, език
и т.н. Национално малцинство.
м&лцов прил. Който съдържа малц. Малцова боза.
Малцови бонбони. Малцова захар.	t
малчуган м. Малко момче; хлапак, хлапе,
малшанс м. Лош, неблагоприятен случай, лош къс- ·
мет. [фр.]	«
мйлък прил, 1. Незначителен по размери или ло прос¬
транството, което заема. Прот. голям. Малка .■
къща. Малка градина. 2. Млад, невръстен. Малки
деца. Ти си още малък за тия работя. 3. Незначи- -
телен по брой; малоброен. Малко стадо. Малко се¬
мейство. 4. Неважен, второстепенен, дребен, ни- -
щожен. Това са малки работи. Малък писател.
О Ер' малък. Малка Коледа нар. — денят пред
Коледа. Малък пръст — крайният най-къс и най- *
тънък пръст на ръка или крак; кутре. Малък Сеч- <
ко*.
мама ж. I. Моята майка, майка ми. Така ме е учила '·>
мама. 2. рядко. Изобщо майка. Повикай мама си. ·
мамалига ж. Качамак.	1
мамарец м. диал. Водна ракообразна животинка, 4
Оаштагиз ри1 ех.	♦
мамец м. 1. спец. Дява патица, вързана край блато '
или река, за да подмамва прелитащите диви пати¬
ци; миоре. 2. диал. Пружина. 3. диал. Подпорка на
клопка.	.
мамин прил. 1. Който принадлежи на мама. Мамина
забрадка. 2. гал. Обичан, скъп, свиден, ненагледен.
Ела си, мамин сине. 3. като същ.: маминият м.,	.
мамината ж., маминото ср., мамините мн. гал. Об-

ръщение на майка към детето, децата си. Какао ис¬
каш. маминото? мамини мн. Домът и семейството
на мама .(за женен син или дъщеря, които живеят
, отделно).
мамннка ж. 1, Умал. от м ама. 2. диал. Майка на
майката, баба от майчина страна.
мамнца и мамка ж. прост. Умал. от м а м а (само
в псувни, ругатни).
мамлнв прил. 1. Измамлив, лъжовен. 2. Примамлив,
привлекателен.	.
мамкуша ж. диал. Майчичка.
мамби м. и мамбна ж. книж. 1. В християнските цър¬
ковни текстове — зъл дух, лъжлив бог, олицетво¬
ряващ срсбролюбието и скъперничеството. 2. нео¬
добр. Материално благо получис, богатство, имот,
► пари. [евр.]
мамбит м. Допотопно хоботно животно от рода на
слоновете, но с много по-големи размери, Е1ерНав
рпгш§ет115. [чуж.]	'	·
мамонтов Прил. от м а м о н т. О Мамонтово дър¬
во — секвоя.
мамул м. диал. 1. Царевичен плод на кочана. 2. Изоб¬
що царевица, кукуруз. [ар. > тур..]
Мамулен прил. диал. Който се отнася до мамул; царе-
• вичен, кукурузен. Мамулено брашно.
мам^т м. Мамонт. [чуж.]
мамя нсв. прх. 1. Лъжа, заблуждавам някого. 2. За¬
лъгвам, ‘привиквам животни или птици, като им
» подавам или подхвърлям храна. 3. Изневерявам,
като нарушавам любовна дума или брачна клет¬
ва.	"
ман& ж. 1. Гъбна болест, която поразява лозята и ня¬
кои други растения, обикн. след валеж. 2, Втвърдял
сладък сок по листата на някои дървета,
манажбр (и менажер) м. Лице, което организира кон-
[	церти, спектакли или спортни състезания, което ръ-
? ководи подготовката и професионалния живот,
грижи се за интересите на артист, спортист или от¬
бор. [фр-J
ι манйра ж. диал. Брадва, секира. [от иг.)
ι манастир м. Уединено общежитие на монаси или мо¬
нахини; обител, [гр.]
; манастирище ср. Място, където някога е имало манас¬
тир.
I манастирски прил. Който се отнася до манастир. Под
манастирската лоза, Е.Пел.
манатдрка ж. Я дивна гъба, отгоре червеникава, от¬
долу мътнобяла, Bdctus ебиЛз. [от тур.]
манаф|нн] м. 1. Турчин от някои области на Мала
Азия. 2. прост. Развратник, полово извратен човек.
[ТУР-]
манафски прил. Който се отнася до мана фин,
маш'&л м. Разлат съд, в който се слагат и разгарят
. дървени въглища за огрев; жарник. [ар. > тур.]
манган м. Химически елемент Мп — сребристобял
твърд и чуплив метал, който се употребява в мета¬
лургията, медицината и др. [лат.]
манганов прил. Конто се отнася до манган, съдържа
манган. Манганов двуокис. Манганови руди.
мангйзи мн. жарг. Пари. [циг.]
манго* м. и манговица ж, шег. Циганин, циганка.
]ииг.]	I
манго2 ср. 1. Азиатско вечнозелено тропическо дърво
със сладки ароматни плодове. Плодът на това дър¬
во. [порт. < малайски]
мангров прил_ О Мангровн гори — нискостеблени
вечнозелени тропически гори по ниски блатисти
маневрирам 435
морски брегове, които са в обсега на приливите,
[англ. спорт. <амер.]	,
маигьр м. остар. Някогашна дребна медна монета.
О Не струвам пукнат* мангьр, [тур.]
манда, ж. диал. 1. Бивол. Докарай мандите да ги
поим. 2. прен. Много бавен човек или животно.
Страшна си малда/'[тур.]
мандало ср. Заключалка на врата, [тур.]
мандарин м. Висш китайски сановник от времето на
феодализма, |порт/<санскр. ]	.
мандарина ж. Подобен на портокал южеи плод, по-
дребен и малко сплеснат, [исп.]
маядоринов прил. Конто се отнася до мандарина.
Мандарипови кори..
мандарйнски прил. Който се отнася до мандарин.
О Мандарински китайски език -— национален език
на Китай, основан върху основния диалект, който
се говори в областта около Пекин.
мандат м. 1. Пълномощие с възложена задача. Имам
мандат да представлявам нашето дружество. 2.
Звание и достойнство на народен представител. На¬
родното събрание отне мандата на някои депутати.
[лат.]
мандатен прил. Който се отнася до мандат. Мандатна
комисия.
мандать0р м. (и мандатьорка ж.) 1. Пълномощник,
довереник. Поканени сме да изпратим свой ман-
датьор на конференцията. 2. Пратеник за водене на
преговори, [фр.]
мяндахерцам нсв. прх, разг. Движа, клатя бавно и ле¬
ниво. Докога ще мандахерцаш тая преписка? — се
ппрх. Движа се бавно, едвам; клатушкам се.
манджа ж. разг. Гозба, ястие. Дай ми малко манджа
да си доям хляба. [ит.<тур.]
мандолина ж. Струнен музикален инструмент без лък
и с крушовидна форма, [ит.]
мандра ж. I. Място, обикн. в планина, където ,се доят -
овцете и се преработва млякото; бачия, 2. Работил¬
ница за преработка на мляко, за производство на
масло, сирене, кашкавал.
мандраджийски прил. 1. Който се отнася до мандра,
произведен в мандра. - Мандраджийско сирене. 2.
Който се отнася до мандраджия.
мандраджийство ср. Занятие, поминък на мандра-
джия.
мЙндраджня м. 1. Съдържател на мандра. 2. Работник
в мандра.
мандърсам нсв. прх. прост. Движа наеам-натам; клатя,
люлея. — се трх. Движа се насам-натам; клатя се,
люлея ее.
маневри ж. 1, Предвижване, премесгване на вагони,
локомотив или дяла композиция в района на желе¬
зопътна гара. Линията е затворена, че правят ма¬
невра. 2. прен. Ловко, сръчно, хитро действие. 3. мн.
Бойни упражнения на войски в мирно време, [от
Фр]
маневрен прил. 1. Който се отнася до маневра, пред¬
назначен за маневра. Маневрен локомотив. Манев¬
рени патрони. 2. Който има способност леко и бър¬
зо да сменя посоката на движението си.
маневрирам нсв. и св., нпрх. 1. За локомотив, влак —
правя маневра. Тренът маневрирал да влезе в друга
линия. А-Конст. 2. прен. Лавирам. Опита се да ма¬
неврира в спора, но безуспешно.

436 мансврист
маяеврйст м. Лице, което извършва маневра ( в 1
знач.).
манеж м. 1. Оградено място за конна езда. 2. Пло¬
щадка в цирк, на която се дават представления,
[фр.]
манекен м. 1. Фигура от дърво или пластмаса с фор- .
ма на човешко тяло в естествен ръст за премерване
или излагане, показване на дрехи. ,2. Лице, което
облича и показва нови модели облекла на ревю, из¬
ложба и др. 3. прен. Бездеен човек, фигурант. [фр.]'
манекенка ж. Жена манекен (във 2 знач.).
манерка ж. Походен метален съд за вода с вмести¬
мост към I литър; матерка. [пол. > рус.]
маниак м. и манначка ж. Човек, който страда от ма7
ния, обхванат е от мания. [гр. > фр,]
маниакален прил. Който се отнася до мания. Маниа¬
кална ■ страст. Маниакален тип. > > Маниакална-
депресивна психоза.
маннакалност ж. Качество или състояние на маниа¬
кален.
маннйческн и мани&шк· прил. Присъщ на маниак. Ма-
ниаческо пеене.
манначестоо ср. Качество или постъпка на маниак.
Неговото маниачество е нетърпимо.
миннИчки еж. маниак.
маннвела ж. Инструмент, уред във вид на пречупен
под прав ъгъл лост за придаване въртеливо движе¬
ние на нещо, за задвижване на мотор и под. [фр.]
маниер м. 1. Начин на работа, действие; похват, 2. мн.
Обноски. Какви са тия маниери! [фр.]
маннбреи прил. Който се отличава с прекадено внима¬
ние към маниерите, прекалява с употребата на оп¬
ределен маниер, лишен е от естественост, неприну¬
деност; неестествен, превзет. Матерен стил. > >
Държи се маниерно.
маммерннча псе. нпрх. Държа се маниерно, превзето,
неестествено.
мяниерност ж. Качество или проява на маниерсн.
маникюр м. Специална грижа за пръстите на ръцете,
подрязване, чистене и лакиране на ноктите, [фр.]
маннкюрист м. и мнннкюрнстка ж. Лице, което (по
занятие, професия) прави маникюр,
манила ж. Подобни на коноп дълги лъскави влакна
от стъблото на южно растение Миза 1ех1Шь [чуж.
от соб.]
манипулйтор м. и манипулатори» ж. Лице; което ма¬
нипулира, върши манипулация, *
машшулащюнен прил. Който се отнася до манипула¬
ция. Манипулационен процес.
манипулация ж. 1. Движение, работа, боравене с ръ¬
цете за изпълнение на определена задача; манипу¬
лиране, боравене. Тютюните изискват продължи¬
телна манипулация. Ъ въздействие по хитър и
нечестен начин върху някого или нещо за постигане
на определена цел. [лат.]
манипулирам нсв. и св. I. нпрх. Работя, боравя с някой
уред или машина. Има машина, но не може да ма¬
нипулира с нея. 2. прх. Обработвам с ръце. 3. прх.
прен. По хитър и нечестен начин въздействам върху
нягого иди нещо за постигане на определена цел.
[от лат,]
манифактура ж. 1. книж. Етап в развитието на про¬
изводството и тип предприятие, което се отличава
с разделение а коопериране на труда върху основа¬
та на ръчна, занаятчийска техника. 2. сьбир. а. Ръч¬
но изработени платове и платна, б. Изобщо тъка¬
ни, конци, дантели и под. [лат.]
манифактурен прил. Който се отнася до манифактура.
Манифактурно производство. Манифактурни сто¬
ки. Манифактурен магазин.
манифактурйст м. и маннфактурйстка ж. Производи¬
тел или продавач на манифактура.
манифест м. 1. Тържествено писмено обръщение на
държавен глава или правителство към народа със съ¬
общение за важно събитие; прокламация, 2. Полити¬
ческо възвание към обществото с програмен харак¬
тер. Комунистически манифест на Маркс и Енгелс.
[лат.]	,
манифестант м. и маинфоттантка. ж. Лице, което ма¬
нифестира, участва в манифестация. Улиците бяха
пълни с манифестанти.
манифестация ж. 1. Многолюдно шествие за израз на
искания, чувства, настроения. 2. Открито изразява¬
не, показване, заявяване на чувства, настроения и
др. [лат.]
манифестирам нсв. и се. 2. нпрх. Участвам в манифес¬
тация (в 1 знач.). 2. прх. Отрито заявявам, изразя¬
вам, показвам своите чувства, настроения, възгледи
и др. [от лат“.]	*	,
.маннхёи мн. (маннхен л<) ист. Привърженици, после¬
дователи на манихейството.
манихёйскн прил., ист. Който се отнася до манихейс¬
тво и до манихеи.	‘	·
манихейство ср. ист. Една от многото християнски
ереси в миналото, разпространена в България глав¬
но към XII в. и послужила като основа на павли-
кянството и богомилството. [от соб.]
мИния ж. 1. Душевно разстройство, при което човек
си е втьлпил нещо. Тя страда от мания, че е болна.
2.	Прекален до болезненост стремеж, прекадена
страст към нещо. Той има мания да държи речи,
[гр.]
маикирам нсв. и св., нпрх. Отбягвам да изпълня за¬
дълженията си; клинча. Който манкира от ■ работа,
ще бъде уволнен, [от фр.]
мамкьор м, и манкьбрка ж. Човек, който манкира.
ЕФр-1 '	.
манлихёра и манлихерка ж. Вид стара бойна пушка,
[от нем. соб.]
машшхеров прил. Който се отнася до манлихера, пред- .
назначен е за манлихера, Манлихеровц патрони.
мИнна ж. книж. Храна, която евреите получили по
чудотворен начин от небето по време на странст¬
ването им в пустинята. О Манна небесна — нещо
ценно, което човек получава неочаквано, [евр.]
манометър м. техн. Уред за измерване налягането на
газ или течност в затворен съд, пространство. [гр.]
манбевам нсв., маябсам св. прх. За мана—- попарвам,
повреждам, поразявам (растения, зеленчуци). Лозя¬
та са маносани. — се нпрх. За растения, зеленчуци
— -заболявам, повреждам се от мана.
мансарда ж. Жилищно помещение под самия покрив
на висока къща. Ателието му е на мансардата.
[фр. от соб.]
мансарден прил. Който се отнася до мансарда. Ман¬
сарден етаж. Мансардна стая.
манталитет м. Сбор от мисловни качества, мироглед
и начин на мислене, обусловени от социалните ус¬
ловия и културното равнище на човека; мислов-
ност. Буржоазен манталитет. Даскалски мантали¬
тет, [фр.]	■
I
матки ж. Широко наметало, което се облича върху
* други дрехи, [гр.]
манто ср. Горна дамска дреха с широки ръкави, [фр.]
манту ср. мед. Проба за установяване на туберкулоз¬
на инфекция, заболяване, [от фр. соб.]
маншет м. Подгънат край на ръкав (на риза палто н
др.) или на крачол, [фр.]
маншон м. Част от дамския тоалет — подобна на
калпак отворена от двете страни торбичка от кожа
или плат за топлене на ръцете, [фр.]
ма раба еж. м е р ха б а.
марабу ср. зоол. Голйма африканска птица от рода на
щърковете, която се храни с мърша. [фр.<ар.]
м. книж. Упадък на жизнената дейност на
организма, свързан с почти пълно изтощение и
прекратяване на психическата дейност, [гр.]
марангоз м. остар. Дърворезбар. [ит.]
марапя ж. 1. Въздушни вълни, които видимо" трептят над
земя, сгради и предмети в горещи дни. 2. Жега, пек.
марат0н м. 1. Спортна дисциплина — бягане на най-
дългото в официални състезания разстояние от
42,195 км, 2, прен. Всяка надпревара на дълго раз¬
стояние или в някаква продължителна работа, дей¬
ност. Плувен маратон, [от гр. соб]
маратонец м. Участник в маратоп (в 1 зпач,).
маратонки мн. (маратонка ж.) Вид спортни обувки с
гумена подметка.
маратонски прил. Който се отнася до маратон. Мара¬
тонско бягане.
маргарин м. Твърда мазнина за готвене, получена от
говежда или овча лой, мляко, растителни масла и
под. Готвят с маргарин. Маргаринът е заместител
на маслото.· [фр. <гр>.]
, маргарйт и Маргарит м. Бисер. Жълти жълтт/и да ни¬
жеш и ситен дребен маргарит. Нар.п. [гр .]
маргярйтка ж. Полско цвете, подобно на лайкучка,
но доста по-едро. с право и неразклонено стъбло,
СЬгувапГЬетит leucanthemum.
маргаритов Прил. от м а р г а р и т. Маргаритова
огърлица.
маргинален прил. 1. спец. Който е напечатан или на¬
писан по страничните полета на лист, страница.
Маргинални бележки. 2. прен. книж. Страничен, не¬
съществен, маловажен, [от лат.]
марлй ж. 1. прост. Останала непродадена или негод¬
на стока. 2. разг. Ругателен епитет за бавен, мързе¬
лив. несръчен човек, [тур.]	·
м&рен прил. диал. Възтопъл, малко топъл (главно за
вода). Март вода.
марй част. нар. За усилване при обръщение, главно
към жена. Мари моме. малка моме.
марнз. м. прост. жарг. Бой. Ядоха добър мариз,
[ар. > тур.]	‘
мярйзя нсв. прх. прост, •жарг. Бия.
Марина ж. книж. Морски флот. [ит.]
маринйта ж. I. Сос, приготвен от оцет, растително
масло, чесън и др. 2. Течност от вода, оцет, расти¬
телно масло и подправки за запазване, консервира¬
не на риба, зеленчуци и др. [ит.]
маринист м. и мярнинстка ж. Художник, който рисува
море. [от лат4.]
мариновам нсв. н се., прх. Подправям или запазвам
ядиво с марината. > > Мариновани гъби с оцет.
Кюфтета мариновани, [ит. > рус.]
марионстеп прил. Който сс отнася до марионетка, със¬
тавен от марионетки. Мариоиетен театър. Марио¬
нетка правителство.
маркосъбирач 437
марионетка ж. 1. Вид подвижна кукла за детски теа¬
тър. 2. прен. Човек, който действа по чуждо внуше¬
ние, изпълнява чужда воля. [фр.]
марихуана ж. Изсушени цветове и листа на индийски ко¬
ноп, използвани като наркотик. Срв. хашиш, [исп,]
марка ж. 1. Малко книжно листче с изображения,
надпис и цена, което се залепва върху писма, доку¬
менти, заявления. Пощенска марка. Таксова марка.
2. Търговски или фабричен знак, название на изде¬
лие, стока. Каква марка е часовникът? X Малка ме¬
тална или пластмасова плочка като условен знак за
отчитане при плащания, за платен данък, акциз и
др. 4. Основна парична единица в някои страни.
Германски марки. 5. разг. Спъване, препъване,
обикн. при игра на футбол. О Запазена* марка.
Слагам (турям) марка — спъвам, препъвам. Тър¬
говска (фабрична) марка — име, знак, с който пред¬
приятие, фирма или лице означава стоката, която
произвежда, [нем.]
маркаджннеки прил. раз?.. Който се отнася до марка-
джия.
маркаджинство ср. разг. Събиране и търговия с по¬
щенски марки; филателия.
маркаджня м. (и маркаджнйка ж.) разг. Марколюби-
тел, маркосъбирач', филателист.
маркграф м. Някогашен немски владетел на погра¬
нична област, [нем.]	.
маркграфство ср. Владение или достойнство на марк¬
граф.
маркер м. 1. Нещо, което маркира, отбелязва, служи
като отличителен, разграничителен белег. 2. Вид
фломастер с дебел писец, [англ.]
маркетинг м. Система от методи и средства, функции
и дейности за изследване на пазара, организиране
на дадена производствена или търговска дейност в
съответствие с изискванията на пазара, [англ.]
маркетингов прил. Който се отнася до маркетинг.
Маркетингово ■ проучване.	-
маркиз м. Френски благородник с титла между коггт
и дук. [фр.]
маркизи ж. Жена или дьщеря на маркиз,
маркизът м. Вид тънко (памучно) платно за женски
. дрехи, [фр.]	,
маркирам нсв. и св., прх. 1. Отбелязвам, означавам не¬
що с белег, знак, марка. Маркирам път. Маркирах¬
ме всички вързопи. 2. Отбелязвам в сметката на кел¬
нер или продавач. Маркирай пет лева за четвъртаt
маса!
маркировка ж. 1- Маркиране, отбелязване. 2. Знаци,
с които нещо е маркирано, отбелязано. Хоризон¬
тална пътна маркировка.
марков прил. 1. Който се отнася до марка. 2 спец. За
стока — който има белег, знак за своя произход и
за определено васоко качество. Български моркови
вина.	·
марколюбйтел м. и маркплюбнтелтка ж. Лице, което
събира, прави колекция от пощенски марки за свое
удоволствие; маркосъбирач, филателист.
марколюбйтелски прил, Който се отнася до марколю-
бител; филателен. Марко любителско списание.
марколюбителстио ср. Занятие, занимание на тцкрко-
любител.	■	<
маркосъбир£ч м. Лице, което събира, колекционира
пощенски маркн; марколюбител, филателист.

438 марксизъм
марксизъм м Учението на Маркс и Енгелс — система от
икономически и политически възгледи за развитие на
обществото от капитализъм към социализъм и кому-
ниьм. Марксизмът е мироглед на работническата
класа.	( t
марксизъм-ленинизъм м. Марксизъм, продължен и
разработен от Ленин, включваш идеята за импери¬
ализма като последен стадий на капитализма и те¬
орията за пролетарската революция,
марксист м. и марксистка ж. Привърженик, последо¬
вател на марксизма. Той е виден марксист.
марксистки и маркенчески прил. Който се отнася до
- марксист и до марксизъм. Марксистки кръжок.
Марксическа литература,
марксистко-ленински прил. Който се отнася до маркси¬
зъм-ленинизъм.
марксист-ленинец м. Привърженик, последовател на
марксизма-ленинизма,
маркенчески вж. марксистки,
маркуч м. Гумена или пластмасова гъвкава тръба за
течности или газове. Претакат виното с маркуч.
[перс. > тур.]
марлен Прил:. от м а р ля. Марлена превръзка.
. марля ж. Мека н рядка памучна тъкан за превързва¬
на на рани. [фр.>рус.]
мармалад м. Каша от варени (и подсладени) плодове.
Мармалад от сливи. [фр. < порт.]
мармаладов и мармаладен прил.. Който се отнася до
мармалад. Мармаладови бонбони.
мародёр м. 1, Лице, което обира, ограбва ранените и
убитите по бойното поле или мирното население в
район на военни действия. Фашистки мародери. 2.
прен. презр. Лице, което използва затрудненото, бе¬
зизходно положение на хората за лични облаги, за
трупане на печалби, [фр,]
мародерски прил. Който се отнася до мародер,
мародерство ср. Действие, постъпка, поведение на ма¬
родер. Черната борса е чисто мародерство.
мародерст|ву|вям нсв. нпрх. Върша, занимавам се с
мародерство.
марокен м. 1. Фина мека кожа, употребявана главно
за подвързия на книги. 2. Вид плътна тъкан от из¬
куствена коприна, [фр. от соб.]
Марс1 м. 1. Най-близката до Земята планета от
Слънчевата система. 2. В римската митология —
бог на войната, [лат.]
марс2 м Отделна игра на табла, която се брои двой¬
но. [тур-]
мароканци мн. (мярсн^иец м. и марсианка ж.) Въобра¬
жаеми човекоподобни жители на планетата Марс.
Марсилеза ж. Революционна песен, съчинена по вре¬
ме на Великата френска революция, държавен химн
на Фракция, [фр.]
марсилски прил. О Марсилска керемида — вид плос¬
ка керемида; цигла. [от фр. соб.]
март м. Третият месец от годината, [лат.]
мартеници мн. (мартеница ж.) Различни видове висул¬
ки, главно от бели и червени конци, които хората
си връзват ао традиция на 1 март с пожелания за
здраве.
мяртсннчкм мн. (мдртеничка ж.) Мартеници,
мартенов прил. спец. О Мартенова пеш — металур¬
гична пеш за преработка на чугуна в стомана, [от
фр. соб] ,
мартенски прил. Който се отнася до месец март, кой¬
то е присъщ на март или съществува, става през
март. Мартенско време. Мартенско слънце. ’
мартйня ср. Коктейл, който обикн. се прави от някол- j
ко части джин и една част вермут, [неизв.]
мартинка ж. Вид стара бойна пушка, [от соб.]	,
мартиролдг м. книж. Списък на мъченици или сбор- ι
ник от техни жития, [гр.]	!
маруля ж. Градинско растение ЬясШся хайуа, употре¬
бявано за салата, [гр,]	.
марципан м. Твърд сладкиш, подобен на шоколад.
Фруктов марципан, [нем. < ит. <ар.]
марш м. 1. Войнишки ход под такт и в строй. 2. По- |
ход. Достигнахме с усилен марш. 3. Музикално
произведение с отчетлив ритъм, предназначено да
се изпълнява при маршировка или друго колектив¬
но шествие. Военни маршове. Погребален марш. |
Сватбен марш. [фр.]	|
марш межд. 1. Команда, заповед за тръгване. Ходом
марш! Бегом марш! Кръгом марш! 2. Груба заповед
към някого да напусне, да се махне. Марш оттук!
маршал м. 1. Офицер е чин по-горен от генерал (в ня- .
кои страни). 2. Началник на дворец, [фр.]	,
маршалски прил. Който се отнася до маршал. Мар- |
шалски жезъл.	‘
марширЛвка ж. Маршируване. [фр. > рус.]	»
марширувам нсв. нпрх. Обикн. за войник, войници —
вървя с отсечена, отмерена стъпка,	»
маршов прил. Който се отнася до марш, присъщ на
марш. Маршова стъпка. Маршова песен.	ι
маршрут м. Предварително набелязан, определен път
за движение, пътуване на някого или нещо. Потег¬
лихме с маршрут София — Княжево — Черни връх ♦
— хижа Алеко и обратно. Туристически маршрути. *
[нем.]
маршрутен Прил. от маршрут. Маршрутно .
такси. Маршрутна карта.
маря нсв. нпрх. рядко. Грижа се, залягам (само в от¬
рицание). Той хич не мари за работата си.
мас ж. Топена (или сурова) мазнина от свиня, птица
и др. животни. Свинска мас. Готвя с мас. Мажа се
със заегика мас.
мясЯ ж. Покъщнина, мебел, която се състои от плос¬
ка, равна повърхност върху крака. Маса за хранене.
О Кръгла* маса. На зелената маса — пред съда
или на мирни преговори, [рум.]	-
маса2 ж. 11 Вещество, материя без определена форма,
във вид на гъста или полутечна смес. Хартиена ма¬
са. Земна маса. 2. Множество, голям брой, огромно
количество, Натрупали са се маса нерешени въпрФЬи.
' Маса народ. 3. обикн. мн. Широките кръгове от на¬
селението; народ. Масите се вълнуват. 4. спец. Фи¬
зическа величина, една от основните характеристи- 1
ки на материята, определяща нейните инертни и
гравитационни свойства, [лат.]	1
масаж м. Разтривка на тялото като лечебно средство.	1
[ФР-]	j
масажирам нсв. и св., прх. Правя масаж. Ходя да ми ’
масажират ръката	·
масажист м. и масажистка ж. Човек, който прави ма¬
саж. Със спортистите има масажист.
масал м. прост. Забавен разказ, анекдот. Нямат ра¬
бота и по цял ден си разправят масали. [ар. > тур.]
мясят м. Стоманен уред за наточване, изглаждане на ,
ножове, [тур.]
маейв м. 1. Голямо и плътно планинско възвишение.
Рило-Родопски масив. 2. Съвкупност от еднотипни

величина, голям брой, количество от еднородни не¬
. ша. Горски масиви. Масив от данни, [фр.]
масивен прил. Едър, плътен, здрав, тежък. Масивни
сграда. Човек с масивна фигура.
масивност ж. Качество на масивен,
масиран прил. Съсредоточен, концентриран, мощен.
Масиран натиск. Масиран кръвоизлив.
маска ж. 1. Покривка за лице от кожа, картон. плат
и др., която наподобява човешко животинско
лице. 2. Маскиран човек. Срещнахме много маски.
3.	Лице, нзриз на нинеио. Тозтактьоромаинтерее-
на маска. 4. преи. Престорен, лицемерен телесен
или духовен образ. Под маската на благодетел оби¬
раше народа. 5. Уред, приспособление, което се пос¬
тавя на лицето за предпазване от вредни газове и
др.; противогаз. Газова маска. О Свалям (смъквам)
маската някому — разобличавам го. [фр.]
маскира ж. разг. Безобразник, безсрамник. <> Мат в
маскара — за срам и присмех. Направих го мат к
маскара. [ар. > тур.]
маскарад м. 1. Забава, бал на маскирани. 2. прен.
Фалшиво, неискрено поведение, действие; притвор¬
' ство, измама, [фр . ]
маскарадев прил. Който се отнася до маскарад, пред¬
назначен за маскарад. Маскараден костюм.
маскарлък м. разг. Постъпка на маскара; безобразие,
безочливост. [тур.]	■
маскаря нсв. прх. разг. Срамя, излагам на присмех,
позоря. Тази жена маскари цялата ни кооперация.
маскирам нсв. и св., прх. 1. Слагам някому маска (в
1 знач.). 2. воен. Прикривам от погледа на неприя¬
теля. Маскират оръдията с клони и зеленина. — се
възвр. 1. Слагам на лицето си маска. 2. Прикривам
се от погледа на неприятеля, правя да не бъда за¬
белязан. [от фр.]
маскировка ж. 1. Маскиране. 2. Това, с което някой
или нещо се маскира. -
маскировъчен прил. Който се отнася до маскировка,
служи за маскировка. Маскировъчни материали.
Маскировъчно облекло.
маслйр м. и масларка ж. Производител или търговец
па масло.
масларски прил. Който се отнася до маслар, Маслар¬
ски кантар различно мери.	.
масларство ср. Производство шги търговия с масло,
маслен прил. Който се отнася до масло, който съдър¬
жа масло или е направен от масло. Маслена тор¬
та. Сиренето е много маслено. Маслен филтър.
Маслена помпа. О Маслени бои -— които са при¬
готвени с растително масло,
масленица ж, Съд за машинно масло, за смазване на
машини.
масленост ж. Относително количество масло, което
се съдържа в мляко, сирене, семена и др. Балканс¬
кият кашкавал има по-голяма масленост.
маслина ж. 1. Южноевропейско дърво с маслодайни
плодове, от които добиват зехтин, О1еа еигораеа. 2.
Плод от това дърво.
маслинен и маслинов прил. Който се отнася до масли¬
на. Маслинова горичка, О Маслинен цвят — тъм¬
нозелен с кафяв оцвет. Маслиново клонче — символ
на мир.
маслйпка ж. Умал, от м а с л и н а (главно във 2
знач,.).
мнеJlИисв вж. маслинен.
масло и масло ср. 1. Хранителен продукт — полу¬
твърдо вещество, което се добива чрез биене на
мастнлем 439
мляко. Краве масло. Филия с масло. 2. Мазно ве¬
щество, добивано от някои растения. Дървено мас¬
ло. Слънчогледово масло. Розово масло. 3. Мазно ве¬
щество от минерален произход. Земно масло.
Машинно масло. Смазочни масла. Подово масло.
О Върви ми по мед* н масло. Наливам (долнвам)
масло в огъня — подклаждам или засилвам няка¬
къв конфликт. Светявам (светя) маслото н а
някого ■— убивам някого,
маслобойна ж. Работилница или фабрика, където до¬
биват растително масло от семена, [рус.]
масловкн мн. (масловка ж.) Два вида гъби. които се
срещат в иглолистните гори, ВоюШз 1и1еи5 и В.
§гапи!а№.
маслодаен прил. От който се добива масло. Слънчог¬
ледът е маслодайно растение.
маслодайиост ж. Качество на маслодаен,
маслосв&т м. Църковно тайнство освещаване на слей.
мясльонка ж. Масленица, [рус.]
масмедии мн. (масмедия ж.) Средства за масово ос¬
ведомяване; медии, [от англ . ]
масов прил. 1. Който се извършва от много хора, в
който участват много хора или е присъщ на много
хора, на големи маси от хора. Масов излет. Масови
сцени. Масови песни. Масова култура. 2. Който се
произвежда или разпространява в голямо колнчес--
тво й е предназначен за голям брой хора. Масов *
тираж. Масово производство, [от фр.|
ма^внз^^я ж. Масовизиране.
масовизирам нсе. и св,, прх. Правя нещо да стане ма¬
сово.
масовик м. и масовачка ж. Ръководител, организатор
на масови политически, културни, спортни и др.
прояви, [рус.]	*
масовост ж. Качество ца масов,
масон м. Последовател на масонство™, член на ма¬
сонска ложа; франкмасон. [фр.]
масонски прил. Който се отнася до масон. О Масон-
‘ ска ложа — местен клон от масонска организация,
масонство ср. 1. Международно религиозно-етическо
движение, възникнало през XV111 в. в Англия, чии-
то проповеди за нравствено самсусъвършелстване
са свързани със специална обредност и тайнстве¬
ност. 2. събир. Масоните като общност,
масраф м. разг. Разноски, разход. О Надвивам на
масрафа ся — спечелвам достатъчно, имам доста¬
тъчно средства, за да задоволя всичките си потреб¬
ности. [ар. > тур.]
масрафлйн прил. неизм. разг. Който струва много,
свързан е с голям масраф.
маст1 вж. м а с т и.
маст2 ж. диал. Багра, багрилка, боя.
мастен прил. спец. Който се отнася до масти. Мастни
жлези. Мастни съединения.
маели мн. (маст ж.) спец. Животински мазнини,
мастика ж. 1. Благоуханна хмола, която се получава
от вид дребно вечнозелено средиземноморско дър¬
во Pistects 1епЙ5сиз. 2. Виcoκсaлксхсллс питие, вид
ракия, подправена с такава смола и анасон, [гр.]
мастйков прил. Който се отнася до мастика,
мастилен прил, 1. Който се отнася до мастило, пред¬
назначен е или е получен от мастило. Мастилено
шише. Мастилени петна. 2. За цвят — тъмновиоле-
тов.

440 мастилница
мастилница ж. Съд, в който се налива мастило за пи¬
. сане н се топи писалката. Металическа мастимш-
Ца.
мастило ср. Черна или с друг цвят течност за писане
с ръка или за печатане на книги. Печатарско мас¬
тило. Черно и червено мастило.
мастит* пран. книж. С внушителна външност и висо¬
ки нравствени качества; виден, крупен, многоува¬
жаван. Мастит учен. Мастит старец.
мастит2 м. мед. Възпаление на млечната жлеза (у же¬
ната и бозайниците), [гр.]	♦	~
мастодонт м. зоол. Грамадно допотопно животно, по¬
добно на слон. [гр.]
мастурбация ж. книж. Онанизъм, ръкоблудие. [от
лат.]
масур м. нар. 1. Тръба, цев. 2. Цев за навиване, на¬
сукваме на нишки при тъкане. 3, Царевичен плод
със зърната, [ар. > тур.]	,	.
масълце и масълце ср. Умал. от масло.
мат м. В шахмата — положение, при което няма из¬
ход, не съществува възможност за защита на ата¬
кувания цар. След осем хода му дадох мат. [перс.]
матадор м, Бикоборец, който нанася последния,
смъртен удар на бика. [исп.] '	.
математизация ж. Въвеждане, внедряване, широко
приложение на математиката. Математизация на
науките.
математик м. и математйчка ж. 1. Учен, който се за¬
нимава с математика. 2. Човек, комуто се удава
математика.
математика ж. Наука за количествените отношения и
пространствените форми на реалния свят. [гр.]
математнчен и математически прил. Който се отнася
до математик и до математика. Математическа
точност. Математичен ум. О Математическа ло¬
гика*.
матер ж. диал. Майка,	*	,
мйтерен прил. Майчин. Матерен език.
материал м. 1. Вещество или предмети, неща, които
служат за производство, изработване на нещо. Дър¬
вен материал. Строителни материали. Суровини и
материали. Превързочни материали. 2. Събрани до¬
кументи, текстове и под. във връзка с някакъв въп¬
рос. Материали за служебно ползване. Материали
по делото. 3. Информация, предварителни идеи и
пр. като основа за научно, публицистично или
друго съчинение. Имам достатъчно материал за
една статия. 4. Статия или друго съчинение във
вестник, списание и под. [лат.]
материален прил. 1. Който се отнася до материал (в
1 знач.); веществен. Материален израз на благодар¬
ност. 2. Който се отнася до доход, имот, условия
на живеене. Той е в лошо материално положение.
Материални облаги. О Материална база — съвкуп¬
ност от материали, средства за извършване на не¬
що.
матершшнзжниа ж. Материализиране,
материализирам нсв. и св., прх. Превръщам нещо в
материален, реален факт, придавам материална,
предметна форма на нешо. — се нпрх. Ставам,
превръщам се в реален факт, придобивам матери¬
ална форма.
материализъм м. 1. филос. Основно философско уче¬
ние, според което материята е първична и същест¬
вува обективно и независимо от съзнанието. Прот.
идеализъм. Стихиен (наивен) материали¬
зъм. Диалектически материализъм. 2. разг. Подчер¬
тано корисголюбиво, егоистично поведение или от¬
ношение към света, в основата на което е
материалният интерес. Води се от груб материали¬
зъм.	-
матерналнст м. и матсриалйстки ж. 1. Привърженик
на материализма, на материалистическото учение.
2. прен. разг, Користолюбив човек, за когото най-
важни са материалните облаги, чието поведение се
определя от материалния интерес,
материалистйчен и материалистически прил. Който е
свойствен на материалист или на материализма ка¬
то учение. Материалистическо обяснение на исто¬
рическото развитие.	·	4
материалност ж. Качество на материален,
материк м. Континент. Европейски материк, [рус.]
мятерниеки прил. книж. Майчински,
матерннегво ср. книж. Майчинство,	*
материя ж. 1. филос. Обективната реалност, която съ¬
ществува независимо от човешкото съзнание и се
отразява в него. 2. Вещество, от което се състоят
нещата; материал. 3. Плат, тъкан (за облекло и
др.). Тази материя на вид е хубава, но не е здрава.
4.	Сыгаржаниа, фа кти и и нанка на препреавано уче¬
ние или произведение. В тоя урок се изнесе доста
непозната материя. [лат.]
материя ж. разг. Манерка, .
мат и маскара аж. м а с к а р а.
матние ср. Дневно театрално или музикално предс¬
тавление. [фр.]
матирам1 нсв. и се., прх. Правя нещо да стане матово.
Матирам стъюш.
матирам2 нсв. и св., прх. При игра на шах — давам
мат, побеждавам с мат*.
матниа ж. диал. 1. Майчица. 2, Матка на кошер, 3.
Корито на река.
матка ж. 1. Женски детероден орган в който се раз¬
вива зародишът. 2. Майката на пчелно семейство,
едра пчела, която снася яйцата. 3. Корито на река.
мнткНп м. Ръчен дърводелски уред, на който се слага
свредел за пробиване на дупки. [ар. > тур.]
матов прил. Мътен, усπъскао, полупрозрачен. Матова
светлина. Матово стъкло. Матови крушки. [от ар.]
маточен прил. Който се отнася до матка (в 1 знач.).
Маточно възпаление.
маточина ж. Горски или градински бурен е подобни
на коприва писта и приятна лимонова миризма,
МеНзка о^^паНз; лимонче.
маточник м. спец. Място с насаждения за производс¬
тво на посадъчен материал (семена, разсад, калеми
.н др·).
матрак м. Пружинена подставка на легло, вид дюшек
с пружини, [ар. > тур.]
матруаpхàлеу прил. книж. Който е свойствен на мат¬
риархат. Матриархална организация.
магрнархат м. книж. Форма на първобитна родова
организация, при която майката или изобщо жена¬
та има дървеуствуващв положение поради главна¬
та й роля в производството. Сра. патриар¬
хат. [от пат. + гр.]
матрица ж. 1. Калъп за изливане на печатарски бук¬
ва, пари и др. 2. Дълбока печатарска форма, по ко¬
ято се отпива, изработва стереотип, [фр.]
матричен прил. Който се отнася до матрица. Матри¬
чен принтер.	\
матрбна ж. юшж. 1. Благородна омъжена римлянка
в по-напреднала възраст, 2. креп. Почтена,’ с добро
обществено положение жена. [лат.)
матрос м. Морях, флотски войник, [хол.]
матроски прил. Който се отнася до матрос. Матроска
шапка.
матрьошка ж. Куха дървена кукла с овална форма, в
която се поместват други такива по-малки кукли.
[РУС.]
матура ж. Изпит, който се полага при завършване на
средно училище; зрелостен изпит, [лат.]
матуритетен прил. 1. По който се произвежда изпит. -
Матуритетен предмет. 2. Който се отнася до ма¬
тура. Матуритетен изпит.
м&узер м. 1. Система огнестрелно оръжие (пистолет,
пушка и др.). 2. Вид военен пистолет, [от нем. соб.]
мИузерки ж. Вид бойна пушка,
маузеров прил. Който се отнася до маузер или мау-
зерка. Маузерови патрони.
мафноз м. Мафиот.
мафиозен прил. Мафиотски.	1	*
мафиот м. Член на мафия; мафиоз.
мафиотски прил. Който се отнася до мафиот и до ма¬
фия; мафиозен. Мафиотско свърталище.	‘
мафия ж. 1. Тайна терористична организация в Си¬
цилия, започнала да действа в началото на XIX в.
2. Всяка организация, която използва престъпни,
терористични методи и средства за контролиране
на определена област от живота на обществото. 3.
прен. разг. Разбойническа шайка. [ит.] ~
мах м. Замахване, замах.
махагон м. Американско тропическо дърво с ценна
червеникава дървесина, от косто се изработват ме¬
бели. [амер.]
михигднов нрил. Които се отнася до махагон. Маха¬
гонов цвят.
махала ж. 1. Част от селище; квартал, махла. Жи¬
веем е горната махала. 2. Малко отдалечено сели¬
ще; колиби, [ар.> тур.]
махалаии ж. разг. неодобр. Махлейка (във 2 знач.).
михиленец м. я махалёнки ж. 1. Човек, който живее
в махала (във 2 знач.). 2. Съмахаленец. 3. само ж.,
неодобр. Махленка, махалана.
махаленскя Прил. от м а х а л а; махленски,
михИлки ж. 1. Голямо вретено за груба прежда, це¬
нени парцали и под. 2. диал. Точилка за тестени ко¬
ри.	4
махИло ср. Люлеещо се тяло, окачено на тънка нишка
или пръчка в неподвижна точка. Степен часовник с
махало.	t
махалуши ж. диал. неодобр. Махленка, махаленка,
махалана.	·
махам нсв. 1. прх. и нпрх. Движа нещо напред-назад
или нагоре-надолу в пространството, често като
знак на нещо или за изразни нещо. Махам с ръка.
Махам си краката. Птицата маха с криле. Махай
му да спре колата. Маха като кон над празни ясли.
2. прх. Премествам, отстранявам нещо или някого
от дадено място. Махам си обувките. Защо махаш
превръзките? Не махай камъните от пътя. Махат
го от тоя пост. 3, прх. Отказвам се от нещо, прес¬
тавам да правя нещо. Ще махам цигарите. 4. прх.
диал. Преда на махалка. '— се нпрх. 1. Отмествам
се. 2. Изчезвам, 3, Отказвам се. Махай се от тая
работа.
миханИ ж, разг. О Намирам махана — изказвам не¬
одобрение, посочвам недостатък, [от тур.]
машина 441
миханджия м. я маханджяйка ж. разг. Който намира
махана. Тя е голяма махапджийка, не можеш да й
угодиш с нищо.
махараджа м. книж. Велик индийски княз. [санскр.]
махвам нсв., махна се., прх. и нпрх. Махам веднъж
или поединично. Махни с ръка да спрат. Махнахме
за довиждане. Махни това от очите ми. Махни пи¬
енето. — се нпрх. Махни се от главата ми.
михлИ ж. разг. Махала (обикг. в 1 знач.). Тук се съ¬
бират жените от махлата на приказки.
михленеп м. и махленка ж. разг. 1. Махаленец; маха-
ленка. 2. само ж> неодобр.· Жена, която скита из
махлига и се занимава с клюки и сплегни; махален¬
ка, махалана, махалуша.
махленски прил. разг. Който се отнася до махла; ма-
халенски. Махленски клюки. Махленска клнжарка.
О Махленско свидетелство —документ, подписал
’ от съседи или ськварталци, с който се удостоверява
' нещо за дадено лице.	-
махмуднв ж. Стара турска жълтица [по името на сул-
4 тан Махмуд].
махмурлия прил. неизм, разг. 1. Недостатъчно изтрез¬
нял. 2. Сънен, [ар. > тур.] ■
махмурлук м. разг. Замаяност, неразположение при
непълно изтрезняване след пиянство,
мИхни вж. махвам. /
маховик м. Голямо и тежко колело на двигател, [рус.]
махорка ж. 1. Вид по-долнокачествен тютюн,
№сойапи гигпса, 2. разг. Изобщо долнокачествен
тютюн, [рус.]
мац межд. Вик за примамване на котка,
мИца ж. дет. Котка. ,
мИцам нсв. прх. разг. 1. Цапам, калям. 2. Боядисвам,
рисувам небрежно, как да е. — се възвр. и нпрх. 1,
Цапам се, калям се. 2. · неодобр. Белосвам се, чер-
восвам се.	.
мицвам нсв., мйцни св. прх. разг. 1. Мацам веднъж или
поединично. 2. Удрям, цапвам. Мацни го в устата
да млъкне.
мИце ср. и мацка ж. жарг. Младо, привлекателно и
модерно облечено момиче, жени.
мач м. Спортно състезание между двама или повече
спортисти, отбори. Футболен мач.. Волейболен мач.
Боксов мач. Мач за шахматната корона. [англ.]
мИчка ж. диал. Котки.
мИчким нсв. прх. 1. Натискам, притискам, стискам не¬
що да се смаже. Мачкам грозде. 2. С натискане,
стискане правя нещо да стине неравно, негладко.
Мачкаш ми дрехите. 3. прен. Притискам, потискам,
гнетя. Мачка го, та не му дава да диша.
мачкотя нсв. прх. разг. Мачкам грубо или продължи¬
телно. Стига си мачкотил детето.
мачок м. диал., Котарак.
мАчта ж. Отвесна греди ни кориб зи опъване на плат¬
ната. [хол. > рус.]	,
маши ж. 1. Щипди за ловене на огън или нещо горе¬
що. 2. спец. Щипци зи къдрене на коса. 3. прен. Чо¬
век, който е оръдие ни чужди интереси. Сиромах ли
си.., все на другите маша в ръцете ще си. Е.Пел.
[тур.]	4
машилла и машала межд. остар. Възклицание зи из¬
раз на възхищение и похвали; браво. [ар. > тур.]
маши мн. диал. Миши (в 1 знач.).
машина ж. 1. Уред, устройство, механизъм от лосто-

442 машинален
ве, колелета и др., който извършва някаква работа.
Шевна машина. Парна машина. 2. разг. Отделен, оп¬
ределен вид такова устройство, механизъм. Текс¬
тът е написан на машина. Шие на машина. 3. прен.
Служба, организация, която работи, действа съгла¬
сувано, като едно цяло. Държавна машина. Военна
машина, [фр. <гр J
маншнйлен прил. Който действа като машина, който
става без участие на съзнанието, мисълта; автома¬
тичен, механичен, несъзнателен. Машинална дейст¬
вие.	’
машннашосг ж. Качество на машинален,
машинария ж. разг. 1. Машина, 2. събир. Сбор, мно¬
жество от машини или машинни части,
машинация ж. Хитро скроена игра за подмамване,
измама. Служи си с най-различни машинации.
машинен Прил. от м а ш и н а. Машинен парк. Ма¬
шинно отделение. Машинна част. Машинно, масло.
Машинен инженер. Машинна обработка. '
машниерня ж. Части на машина, механизъм или раз¬
лични машини за обща работа,
машнннйция ж. Снабдяване с машини, използване на
машини за определена работа, производство,
машинизирам псе. и се., прх. Снабдявам с машини,
прилагам машини в определена работа, производ¬
ство.
машинист м. и машинистка ж. 1. Човек, който работи
с машина, управлява машина. 2. стесн. Човек, кой¬
то управлява, кара локомотив.
машинка ж. Умал. от м а ш и н а; малка машина.
Машинка за месо. Машинка за подстригване.
машинно-тракторен прил. Които се отнася до земедел¬
ски машини и трактори. О Машинно-тракторна
станция — предприятие, което обслужва земеделс¬
ките стопанства с машини и трактори.	.
машинозиание ср. Дял от техниката — наука за уст¬
ройството и работата на машините,	·
машинопис м. 1. Писане на машина. Курсове по маши¬
нопис. 2. Нещо написано на машина, а не на ръка.
Представих му чист машинопис.
машинописен прил. Който се отнася до машинопис,
който е писан на машина. Машинописен текст.
Машинописна грешка. Машинописни екземпляри.
машинописец м. и машинописка ж. Човек, който пи¬
ше на машина.
машиностроене ср. [Промишлен отрасъл, свързан с)
производство на машини.
машиностройтел м. Специалист по машиностроене,
работник в областта на машиностроенето.
машиностроителен прил. Който се отнася до, който е
свързан с машиностроене. Машиностроителен за¬
вод. Машиностроителни кадри.
мащаб м. I. Отношението между умалени разстояния
и размери в карти и чертежи към техните действи¬
телни величини. Карта с мащаб 1:5000. 2. Мярка.
Вноски в ограничен мащаб. 3. Обхват, размах. Мир¬
ната акция взема световен мащаб, [нем.]
мащабен прил. 1. Който се отнася до мащаб. 2. прен.
Който е с голям обхват, размах. Мащабни опера¬
ции. О Мащабна линия — която се използва за на¬
насяне и отчитане на дължини,
мащерка ж. Нискорасла билка със силен дъх, ТЬутил
мгруИогит; бабина душица,
мащеха ж. 1. Несъшинска майка, втора жена на ба¬
щата. Имам си майка мащеха. Нар.п. 2. прен. Кой¬
то сс отнася към някого враждебно, без грижи и
любов. Едному майка, другиму мащеха.
мйшинскн прил. Който се отнася до мащеха, присъщ
на мащеха. Мащинско гледане не е майчино.
мая нсв. прх. 1. Бавя, въртя, задържам. 2. Залисвам. За¬
що маеш човека, та не може да си гледа работата.
— се нпрх. 1* Бавя се, закъснявам. 2. Разтакавам сс,
скитам безцелно. Цял ден се мае из улиците. 3. За¬
лисвам се, губя много време. 4. Чудя се, размишля¬
вам. Аз се чудя и се мая как да хвана три славея.
■ Нар.п,
мая ж. 1. Фабричен квас за козунаци, хляб и др. 2.
Изобщо квас, подкваса. 3. Сирище, [перс, > тур.]
майк м. Крайбрежна кула, от която .се дават светлин¬
ни сигнали на кораби; фар. [рус.]
маясЬл м. Болест хемороиди, [ар. > тур.]
маясълйв прил. рядко. Който има маясъл,
маясълче и маясълнвче ср. нар. Название на различни
билки, които се употребяват в народната медицина
като средство против маясъл.	*
ме мест. Лично мест., вин. от а з, кратка форма сре¬
щу м е н е. Замолиха ме да държа реч. Чакай ме.
Мене никой не ме познава.
мебели мн. (мебел ж.. обшен, еъбир.) Едра покъщнина
като легла, столове, маси, бюфети, гардероби и др.
Купили са си все нови мебели, [от лат.]
мебелен прил. Който се отнася до мебел, мебели. Ме¬
белна работилница. Мебелен магазин. '	.
мебелирам нсв, и се., прх..Снабдявам, обзавеждам с
мебели. > > Мебелирана стая.
мебелировка ж. I. Мебелиране. 2. Всички мебели в
едно жилище или отделна стая.
мебелист м. Дърводелец, майстор, който изработва
мебели.
мега- Съставна част на сложни думи със значение: а.
„голям, силен“, надр.: мегалим, мегафон и под. б.
„милион пъти по-голям от изходната мерна едини¬
ца“, напр.: мегабайт, мегават, мегатон, мегахерц
и под. [гр.]
мегаломан м. и мегаломания - ж. книж. Човек, който
е обзет от мегаломания.
мегаломания ж. книж. Особена душевна болест, при
която човек се смята за велик, има мания за вели¬
чие. [гр.]
мегаломански прил. Който се отнася до мегаломан,
мегафон м. Фуниеобразен механичен или електроакус-
тичен уред за насочване и усилване на звука при
говорене; рупор, [о гр.]
мегдДп м,- 1. Площад; стъгда. 2. Широко място.
О Деля мегдан с някого — съперник съм му.
Има мегдан — има възможност, може. Излизам на
мегдан — излизам наяве, разкривам се.
мед1, -ът м. Сладко вещество, което пчелите изработ¬
ват от сока на цветовете. О Върви |ми] по мед и
масло — става, извършва се много добре, леко, без
пречки и затруднения. Мед ми капе на сърцето —
много ми е приятно. Мед ми капе от устата — мно¬
го съм сладкодумен, говоря много хубави неща.
мед2 ж. Химически елемент Си — мек и ковък чер¬
веникав метал; бакър.
медал м. Възпоменателен металически знак, който сс
дава във връзка с някое важно събитие или като
награда за заслуга. Носител на златен медал от
олимпийски игри. Сребърен медал. О Обратна стра¬
на на медала —— другата, обнкн. лоша, отрицателна
страна на нещо. [фр. < ит.]

медалист м. и медалистка ж. Лице, което е получило,
наградено е с медал. Медалист от световното пър¬
венство.
медалъон м. 1. Слаби изпъкнал образ в кръгъл или
- овален фон. 2. Подобна рамка за поставяне на пор-
третче. На шията й висеше златен медалъон. [ит.]
медар м. Производител и продавач на пчелен мед.
медарски прил. Който сс отнася до медар.
мвдярство ср. Занятие на медар.
меден1 прил. 1. Който се отнася до мед1. Медена пи¬
та. Медена ракия. Медено каче. 2. прен, За звук,
глас — мелодичен, приятен; сладък. Глас имам ме¬
. ден загорски. Бот·. О Меден кавал — сладкогласен,
е с който се свири хубаво. Меден месец — първият
месец след женитбата.
меден2 прил. Който се отнася до мед2. Медна руда.
Медни находища. Медни съдове. Медна жица.
меджидйя ле. Стара сребърна турска монета на стой¬
ност 20 гроша, [от стб.]
меджлис м. 1. Съвет, събрание, съдилище (в турско
време). 2. Име на парламента в Турция, [ар. > тур.]
медиана ж. спец. Права линия в триъгъл^гик, която
* съединява средата на една страна с насрещния й
връх. [лат.]
медик м . и медйчка ж. 1. Лекар. 2. Студент по меди¬
цина. [лат.]
медикамент м. Лекарство, цяр. [лат.]
медикаментозен прил. Лекарствен, причинен от лекар¬
ство.	·
медитация ж. книж. Медитираме, [лат.]
медитирам нсв. нпрх. книж. Съсредоточанам внимани¬
ето си върху единствено нещо и освобождавам съз¬
нанието си от други мисли, обикн, по религиозни
причини или за постигане на душевно спокойствие,
равновесие.
медиум м. Ь У спиритис*гите — лице, за което се вяр¬
ва, че притежава способност да влиза във връзка
със света на духовете, да бъде посредник между
живите хора и духовете на мъртвите. 2. грам. Осо¬
бен среден залог на глагола в някои езици, [лат.]
медмцйня ж. Наука и практическа дейност за запаз¬
ване и укрепване здравето на човека, за лекуване
на болестите и за предпазване от тях. [лат.]
медицински прил. Който се отнася до медицина. Ме¬
дицински инструменти. Бърза медицинска помощ.
Медицинско образование. О Медицинска сестра*.
Медицинско свидетелство (съкр. медицинско ср.) —
официален документ за здравословно състояние,
медия ж. Средство за (масово) осведомяване. Елект¬
ронни медии, [от лат.]	,
мСдник м. Меден котел. Изпуснах бели медници от ра¬
мо. П.П.Сл.
медникар м. Занаятчия, който прави съдове от мед;
котлар, бакърджия.	-
медмикарски прил. Който се отнася до медникар и
медникарство.
медммκàрствα ср. Занятие, поминък на медникар.
медов прил. рядко. Който се отнася до мед1
медовина ж. I. Питие от размит с вода мед. 2. По¬
добно на вино спиртно питие от мед,
медоносен прил. От който пчелите събират нектар, цветен
прашец и др. за изработка на мед Медоносни растения.
медоречйв прил. остар. Сладкодумеп.
мелреей ср Религиозно мюсюлманско училище,
[ар. > тур.]
медуза ж. Мешесто -морска животно с форма на ку¬
пол и пипала на долната му страна, [гр ]
междуосие 443
медун м. 1. Мечок. 2. прен. Пълен, едър човек. 3. прен
Сърдит, навъсен човек.
межда ж. Мястото, линията, която разделя два полс¬
ки имота; слог, граница, синор. Дели ни само една
межда с него.
междина ж, Празно място между Две неша, Тия меж¬
дини в хамбара трябва да се запушат.
междинен прил. Който се намира между две неща.
Междинно разстояние. Междинна гара.
между предл. 1. За означаване, че нещо разделя или
свързва в пространството или във времето два
предмета или действия, намира се, съществува в
пространството или във времето от едно нещо до
друго. Между двете села не минава път. Пътеката
между къщата и кладенеца е тясна. Между двете
стаи има врата. Седни между нас двамата. Между
чука и наковалнята. Това стана между / и 2 часа.
2. За означаване на положение всред множество от
предмети или части на сборен предмет, в еднород¬
на среда, Между житото има къклица. Движа се,
между хората. Документа открих между книгите
си. 3, За означаване па отношения, засягащи две
или повече лица или предмети. Между тях възник¬
на спор. Полемика между учени. Между нас тайни
няма. Можем да избираме между влак и самолет.
О Между другото — покрай, заедно с всичко оста¬
нало. Между другото стана дума и за вас. Между
вас казано; между нас да св остане разг. — за нещо,
което не бива да се разпространява, да се узнае от
другиго. Между прочем — впрочем, обаче. Това,
между прочем, не е твоя работа.
между- Съставна част на сложни думи със значение
„между“, напр.: междуведомствен, междузвезден,
междуклетъчен, междупарламентарен, междупра¬
вителствен, междурелсов, междуселищен и др.
междуведомствен прил. Който спа на, осъществява се
или съществува между различни ведомства, има
отношение към различни ведомства, учреждения.
Междуведомствена комисия,
междувременно нарч. Във времето между някакви две
събития, през това време. Междувременно хората
напуснаха залата.
междуградски прил. Който става или се намира меж¬
ду градове. Междуградски телефонен разговор.
междудържавен прил. Който засяга, свързва две или
повече държави. Междудържавни спогодби. Меж¬
дудържавни отношения.
междуклетъчен прил. Който става, извършва се или се
намира между клетките на организъм. Междукле¬
тъчно вещество.
междуляине ср. Пространство между две линии. Фя се
пише в първото междулипие на петолшшето.
междуметие ср. грам. Част на речта, категория думи,
които непосредствено изразяват чувства, волеизяв¬
ления или наподобяват природни и животински
звуци, гласове, [рус.]
международен прил. 1. Който е разпространен всред
няколко или всички народи; интернационален.
Международен език. 2. Който засяга или съществу¬
ва, става, извършва се между два или повече наро¬
ди. Международен път. Международни отношения.
Международна солидарност. Международно право.
междуосие ср. спец. Пространство между двете оси на
кола, обикн. вагон.

444 междуоеобен
междуособеи прил. Характерен за междуособица.
Междуособни войни.
междуособица ж. Вътрешна размирица, смут, война
в една държава.
междупланетен прил. Който се намира, иди се извър¬
шва между планетите. Междупланетно пространс¬
тво. Между планетни съобщения.
междуребрен прил. Който се намира между ребрата.
Междуребрени мускули.	*	’
междуредие ср. Разстояние, пространство между два
съседни реда.
междурёдов прил. Който се намира или се извършва
между съседни редове. Междуредова обработка на
почвата.	;
междурелсов прил. Който се намира или става между
двете релси на железопътна или трамвайна линия,
междуречие ср. Пространството между две реки.
междуселски прил. Който се намира или става между се¬
ла. Междуселски път. Междуселски разпри за земя.
междусъюзнически прил. Който се извършва между
съюзници, Междусъюзнически договор. Междусъюз¬
ническа война.
междуийрствне ср. 1, Период между две царувания,
- когато престолът не с зает. 2. прен. разг. Период от
напускането на един началник, надзорник и пр. до
встъпването в длъжност на друг. Ще използвам
междуцарствиегпо за почивка.
междучасие ср. Почивка между два~ последователни
учебни часа в училище.
мезб ср. Нещо за хапване при пиене на спиртни на¬
питки. Туршията е добро мезе за ракия. О Вземам*
нв (за) мезе.
мезозойски прил. <> Мезозойска ера геол, — трета ера
(след палеозойската) от геологичната история на
Земята, която се характеризира с господство на ги¬
гантски влечуги (динозаври, ихгиозаври и др.). [от
гр.]
мезонет м. Двуетажен апартамент (в жилищен блок),
[от фр.]
мек прил. 1. Който нс оказва голяма съпротива, леко
мени формата си при натиск, удар, огъване, пипа¬
не. Прот. твърд. Мека глина. Мека възглавница.
Меко жемзо. Меко дърво. Мека кожа. Мек плат. ‘
Мека коса. Мека мебел. Хлябът е мек. 2. За цвят, '
светлина, звук и др. — който не дразни, който е
приятен, приемлив за сетивата. Меки тонове. Мека
светлина. Меки цигари. 3. За време, климат и под.
— който не е много студен, суров. Меко време. Зи¬
мата беше мека. 4. За вода — който не съдържа
или съдържа малко варовик и измива добре. 5.
прен. Който лесно отстъпва, лишен е от грубост;
кротък, отстъпчив. Мек човек. Мек характер. б. ез.
Който се учленява или е свързан с учленяване в
средната част на небцето. Меки съгласни звукове.
О Мека оран — единица мярка за извършена ра¬
бота при обработка на почвата. Мека подвързия —
подвързия на книга от тънък, мек картон. Мека ,
шапка — мъжка филцова шапка с широка перифе¬
рия. Меко кацане — кацане на самолет или косми¬
чески апарат с минимална или нулева скорост,
мекерС ср. разг. Подлец, мазник, подлизурка.
[ар. > тур.]	·
мекица ж. Изпържен в растително масло къс от квас¬
но тесто, [ар. > тур.]
мекнчар м. и мекнчарка ж. Човек, който прави или
продава мекици.	,
мекичарница ж. Заведение, където правят и продават
мекици.	.
мекнш м. Вид дребен явор, Асег Шапсиш.
меко Норч. от м е к. Говоря меко. Колата вози много
меко. О Меко казано — казано внимателно, по де¬
ликатен начин, без да се посочва действителната
природа на нешо. Меко казано, това не е вярно.
меконебеи прил. ез. Който се образува, учленява в об- |
ластта на мекото небце; веларен. *
мекост ж. Качество на мек. Мекост в отношенията
с подчинените.	-
мекосьрдечеи прил. Който има меко, добро сьрце; ми¬
лостив. Прот. кора&осърдечен.
мекотело < ср. 1. обикн. мн.. зоол. Тип животни с тяло |
без костна система, покрито обшш. с варовикова
черупка. 2. прен. Безхарактерен човек, който лесно ,
се нагажда към силните на деня.	|
мексиканец м. ' и мексиканка ж. Лице от основното
население на Мексико, гражданин на Мексико,
мексикански прил. Който се отнася до Мексико и до
мексиканец. Мексикански танци. Мексикански съе- ,
динени щати.	|
мекушав прил. Който е слаб физически и душевно, не <
може да понася физически или душевни страдания. .
Мекушаво дете. Мекушав мъж.	I
мекушавосг ж. Качество на мекушав. Той проявява (
голяма мекушавост в отношенията с подчинените «
си.
_ меланж м. 1. Кафе с мляко. 2. За плат — със смесени 4
тъмни и светли нишки,
меланхблен прил. Меланхоличен.
меланхолии м. и меланхоличка ж. 1. Човек, който «
страда от меланхолия. 2. Човек с меланхоличен
темперамент.
меланхоличен и мелавхолически прил. Т. Който проя- <
вява меланхолия. Меланхоличен човек. Меланхоли¬
чен характер. 2. Който навява, поражда меланхо¬
лия; тъжен, унил. Меланхолична	музика.
’ Меланхоличен пейзаж. О Меланхоличен темпера¬
мент '— който съответства на слаб тип нервна сис¬
тема, отличава се с повишена чувствителност и сла¬
ба активност, с бавни и отпуснати движения и
ниска издръжливост	>
меланхолии ж. 1, Униние, отпадналост, тъжно наст¬
роение. Изпадам в меланхолия. 2^-Вид душевна бо¬
лест, която се проявява в безпричинно потиснато
4 състояние н отслабване на всички функции. Страда
от меланхолия, [гр. 1
меласа ж. Тъмнокафява гъста течност — страничен
продукт при производството на захар, който се из¬
ползва за получаване на спирт, хлебна .мая и др. '
[нсп. <гр.]	,	г
меласов прил. Който се отнася до меласа, направен
от меласа. Меласов спирт.
мел^чка ж. Уред, машина за мелене,
мелба ж. Десерт от сладолед с крем и плодове, [ог
соб.]
меле *ср. Безредно струпване на много хора на едно
място (обшш. при някои спортни игри, главно фут¬
бол). [от фр.] '
мелез м. Живо същество, рожба от кръстосване на ,
две породи или раси. [ар. > тур.]	‘
мелморагйвеu прил. Който се отнася до мелиорация,
служи за мелиорация. Мелиоративни съоръжения.
мелиорация ж. Основно подобрение на земи за земе-

делне чрез пресушаване на блата, коригиране на ре¬
ки, прокарване на напоителни канали и пр. [лат.]
мслниа ж. нар. Дървен уред за очистване на коноп
или лен от паздера; мъналка.
мелница ж. 1. Специално здание с машини за мелене
на брашно; воденица. Валцова мелница. Вятърна
мелница. 2. Машина или уред за стриване на твър¬
ди вещества, материали на прах. Мелница за кафе.
мелничар м. и мелинчарка ж. 1. Собственик на мел¬
ница. 2. Работник е-мелница; воденичар,
мелничарски прил. Който се отнася до мелничар, при¬
същ на мелничар. Мелничарски занаят.
мелничарство ср. Занятие, поминък на мелничар,
мелничен прил. Предназначен за мелница; воденичен.
Мелничен камък.
мелодика ж. книж. Мелодичен строеж на музикално
или стихотворно произведение. Мелодика на стиха.
мелодичен прил. В който има мелодия, който е прия¬
тен за слуха; благозвучен. Мелодична песен. Мело¬
дичен глас.
мелодйчност ж. Качество на мелодичен; благозвуч¬
ност, благозвучие. Мелодйчност в изпълнението.
Мелодичност на стиха.
мелодия ж. Последователно свързани звуци, които
образуват благозвучно музикално единство; мотив,
напев, [гр.]	.
мелодрОма ж. книж. 1. Драма с музикален съпровод.
2. прен. Неестествено изразяване на чувства, което
предизвиква смях.	.
мелодраматнзъм м. Проява на преувеличена, излишна
емоционалност или сантименталност с комичен
ефект.
мелодраматичен прил. Който е преувеличено, излишно
емоционален или сантиментален, като в мелодра¬
ма. Мелодраматичен сюжет,	.
м&ля нсв. прх. 1, Стривам жито, царевица, други зър¬
на или твърди вещества на брашно или на прах.
Меля жито. Меля кафе. 2. За стомах — преработ¬
вам погълнатата храна. 3. прх. и нпрх. прен. Говоря
много и безсмислено. Устата му непрекъснато ме¬
ле.
мембрана ж. 1. спец. Ципа. 2. Тънка трептяща плас¬
тинка на телефон, радио, грамофон и др. [лат.].
мемойр м. 1. обйкн. мн. Литературно произведение, в
което се предават спомени за минали събития шш
за видни липа; спомени. 2. остар. Писмено изложе¬
ние по обществен или политически въпрос, изпра¬
тено до отговорно, управляващо лице. Срв. ме-*
морандум. [фр.]
мемоарен прил. Който се отнася до мемоар или до ме¬
моари, Мемоарна литература.
мемойрн еж. мемоар,
мемоарйст м. Автор на мемоари,
меморандум м. книж. 1. Дипломати чески документ, в
който е изложена същността на обсъждани въпро¬
си, позицията на правителството на дадена държа¬
ва по важен международен проблем. 2. Докладна
записка, декларация, [лат.]
мемор нал м. книж. Архитектурно съоръжение за уве¬
ковечаваме спомена, паметта за някакво събитие
или личност; паметник, [ит.]
мемориален Прил. отм е м ори а л. Мемориален
комплекс. Мемориална плоча.
мен вж. мене.
мена ж. диал. 1. Първа размяна на дарове при годеж;
малък годеж. 2. Изобщо размяна, замяна; трампа.
менажёр еж. м а н а ж е р.
менуст 445
»
менажёрия ж. 1, Сбирка от диви животни в клетка,
които сс показват срещу заплащане или се дреси¬
рат за прелет авлешя в цирк. Цирк с менажерия. 2.
прен. Група хора, които крещят или викат силно и
неразбрано. Това не са ученици, а менажерия, [фр .]
менгеме ср. Уред за стягане, за закрепване на детайли
за обработка; стискало, преса, [гр.]
мёне и (съкр., разг. и поет.) мея мест. Лично мест.,
вин. и дат. от а з. Мене ли търсиш? Мене издраха.
На мене не ми се харесва тона. А ти, що си в мене,
боже — мен в сърцето и в душата. Бот,
менеж м. диал. Годеж.
менза ж. Студентска кооперативна гостилница, сту¬
дентски стол. Студентите се хранят в мензата.
[лат.]
мензис м. Менструация, [лат.]
мензура и мйнзура ж. Съд във вид на висока чаша с
деления за определяне, измерване на малки обеми
. течност или газ. [лат.]
мёниджмънт м. Ръководство, управление на стопанска
дейност, на отделна стопанска единица, [англ.]
мениджър м. Стопански ръководител, организатор на
определена стопанска дейност. Срв. м а на *
яс е р. [англ.]
менингит м. Възпаление на мозъчната ципа. [гр.]
меннск|ус| м. анат. Чифтни сърповидни хрущяли, ко¬
ито обслужват съединяването на костите в колен¬
ната става, [гр.]	*
менйтба ж. Промяна, изменение [специално на фор¬
мата на думите].
менителници ж. Вид полица, ценна книга, с която ед¬
на страна нарежда на друга страна да плати опре¬
делена сума на трета страна или на приносителя,
менлйв прил. Който (често) се мени.
менопауза ж. мед. Време, период след климактериу¬
ма, след окончателното спиране на менструацията,
[от лат..]
менструален (и менструационен) прил. Който сс отнася
до менструация. Менструален период.
менструация ж. Всекимесечно маточно кръвотечение
у 'жените; мензис, [лат.]	_
мента1 ж. Растение с дребни цветчега и приятен мирис,
което се употребява в медицината, МепШа. [лат.]
мента2 ж. разг. 1. Лъжа, измама. 2. Лъжец, измам¬
ник, несериозен човек, [от тур.] *
ментов Прил. от м е н т а1. Ментови бонбони. Мен¬
това есенция,
ментовка ж. Подсладена ракия с ментова есенция,
ментол м. Органично съединение, главна съставна
.част на ментовото масло, [лат.]
ментолов прил. Който се отнася до ментол, съдържа
ментол. Ментолов вазелин:	·
ментор м. книж. Надзирател, покровител, ръководи¬
тел, възпитател, [от гр. соб.]
менторски прил, книж. Който е присъщ на ментор;
над^ено-покровителствен, нравоучителен, поучите¬
лен. Менторски съвети. Менторски тон.
мситбсвам нсв,, ментбсам св. прх. разг. Мснтя.
ментърджия м. и меитърджянка ж. разг. Лъжец, из¬
мамник, търчи-лъжи. [от тур.]
ментя нсв. прх. разг. Лъжа, лъготя, мамя.
менует м. I. Изпълняван по двойки, с много поклони
и реверанси плавен старинен френски танц. 2. Му¬
зикално произведение в ритъма на този танц. [фр.]

446 менци
меним мн. нар. Медни котли; медници,	-
меншевйзъм м. Течение в руската социалдемокрация
преди Октомврийската революция, противопоста¬
вено на болшевизма, [рус.]
меншевйк м. Привърженик на меншевизма, член на
останалата в малцинство част от РСДРП през
1903 г.	.
меншевйшки прил. Който се отнася до меншевйк и
меншевйзъм.
меишниство ср. Малцинство. [Прус.]
меню ср. 1. Списък на ястията, които се предлагат,
поднасят за закуска, обяд, вечеря. 2. Самите ястия,
които се предлагат или поднасят, [фр.]	,
меня и меиявам нсв. прх. 1. Замествам едно нещо с
друго, на мястото на едно нешо поставям или взе¬
мам друго; сменявам. Той често мени приятелите
си. Вълкът козината си мени, нрава си не мени.
Поел. 2. Правя нещо да придобие друг вид, форма.
Наблюдавам го как мени цвета па лицето си.
мера ж. Свободна общинска земя за пасище,
[ар.->тур.]
мерак м. Силно желание, страст, грижа. Имам мерак
за учене. Мерак ми е да стана учител, Работи с
мерак. О Хвърлям мерак на нещо — харес¬
вам нещо.
мераклнйски прил. Който се отнася до мераклия. Ме-
раклииска работа. > > Гледа я мераклийски.
меракллйн м. и мераклййка ж. разг. Човек, който има
мерак за нещо, който върши всичко с мерак. Ме¬
раклия е за гуляй в мъжка компания. Мераклия съм
да видя какво ще стане. Майсторът е голям мерак¬
лия. [от тур.]
мерач м. 1. Човек, който иещо мери, измерва; измер¬
ван. 2. воен. Войник от прислугата на артилерийско
оръдие, който се прицелва; стрелец·	<
мёргел м, спец. Глинест варовик, използван в керами¬
ката, за производство на цимент и др. [нем.]
мерджан м. остар. Корал. [ар. > тур.]	.
мерен1 прил. 1. Равномерен, ритмичен. Мерни стъпки.
Мерни звукове. 2. Който служи за мерене, измерва¬
не на нещо. Мерна единица. Мерни числа. Мерни
прибори.
мерен2 прил. лит. О Мерена реч — стихотворна реч,
изградена върху основата на определена мярка
(брои на сричките в стиха, място или брой на уда¬
рените срички и др.).
мержелея се нсв. нпрх. Неясно се очертавам* мяркам
се в далечината или в тъмнината,
мерзавец м. и мерзавка ж. Човек, който върши отв¬
ратителни, подли, долни неща, мерзости, [рус.]
мерзавскн прил:. Който е присъщ иа мерзавец,	-
мерзавщшш ж. Качество или постъпка на мерзавец,
мерзост ж. Действие, постъпка или израз, които бу-.
дят отвращение. Върши мерзости по опшашеиие на
брат си. [рус,]
мертьк прил. Отвратителен, гаден, долен. Мерака пос¬
тъпка.,
меридиан м. Мислена линия, която опасва земята, ка¬
то минава през полюсите. Срв, паралел,
{лат.]	.
мериднаиен и меридиаиов прил. Конто се отнася до
меридиан.
мерн,1ка ж. нар. 1. Мярка, мерило. 2. Предмет, с кой¬
то се мери, напр. метър, метални грамове и др.
мерйло ср. Това, което служи за основа при оценка,
измерване или сравнение; мярка, критерий. Учти¬
востта е мерило за културата на човека.
меринб ср. 1. Фина мека вълна от мериносова овца.
2. Тъкан или плетиво от такава вълна, [от исп.]
мернндс м. Порода испанска овца с дълга, тънка и ме¬
ка вълна, [исп.]	»	,
мериносов и мерипосен прил. Който се отнася до ме¬
ринос. Мериносова овца. Мериносна вълна.
мерителен прил. рядко. Който се отнася до, който слу¬
жи за измерване; измервателен- Мерителни съдове.
меркантилен прил, 1. Характерен за меркантилизма (в
I знач.). Меркантилпа система. 2. Сметкаджийски,
търгашески. Меркантилни прояви, [фр.]
меркантилйзъм м. 1. ист. Икономическа теория и по¬
литика от времето на ранния капитализъм (XVII—
XVIII в.), които се изразяват в активна намеса на
държавата в стопанския живот в интерес на търгов¬
ската буржоазия. 2. Сметкаджийство, гьргашсство,
стремеж към материални изгоди,	♦
меркантилист м. ист. Привърженик на меркантилиз¬
ма (в 1 знач.).
меркантнлност ж. Качество на меркантйлен.
* мерлуза ж. Вид. океанска риба, която се използва за
храна, Сабиз тееНисшБ. [ит.]
мермер м. нар. Мрамор, [от гр.] *
мерчерен прил. нар. Мраморен.
мерник „и. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, с
помощта на което става примерването, прицелвайсто,
Поправям си мерника. Висок мерник. Нисък мерник. 2.
прен. шег. Мерило, критерий. О Вдигам мерника —
ставам по-взискателен, повишавам изискванията си.
à Вдигам мерника някому — насочвам внимание¬
то си към някого с лоши намерения,	.
меродавен прил. Авторитетен, отговорен, достоверен.
Новината е от меродавен източник.
меродйвност ж. Качество на меродавен,
меродня вж. ме р у д и я.	.
мероприятие ср. Предприятие, начинание, планиран
почин. Провеждам мероприятие. [рус.]
_ мерсеризация ж. спец. Обработка на памучна прежда <
или тъкан, за да получи копринен блясък, мекост и ι
здравина, [от фр. соб -]	I
мерсернзйрам нсв. и св,, прх. Подлагам на мерсернза-
ция,	·
мерсеризираи прил. О Мерсеризuраи памук — памук с
копринен блясък,
мерси межд. Благодаря, [фр.]	4
мертек м. Тънка греда за строеж, [тур ,]
мерудня и меродня ж. 1. Миризлива растителна под- *
правка за ястия. 2. Магданоз. 3. Шарена сол, О Ни *
всяко гърне мерудия — за човек, който се меси във *
всичко,	4
мёрхаба и мараба межд. разг. Поздрав, който се из¬
ползва на шега вместо „добър ден“ или „здравей“, ,
[ар. > тур.]	«	'
меря1 нсв. прх. 1. Определям, установявам размер, го- 4
лемина, количество на нещо; измервам. Меря с ме- 4
тър. Меря с кантар. Меря дължината на стаята. Ί
Меря плата на педи. 2. Пробвам дреха или обувки.
— се 1. възвр. Меря себе си. Меря се да видя дали 1
съм наддал. 2. нпрх. Сравнявам се с някого в някак- 1
во отношение. С него по нищо не можеш да се ме¬
риш. О Меря ск думите — внимавам добре какво
говоря. Меря със свой аршин — прилагам своя мяр- *
ка. Меря със същата мярка — отнасям се, постъп¬
вам така, както се отнасят, постъпват с мене.

меря2 нсв. 1. нпрх, и прх. Стремя се, мъча се да ударя,
да улуча нешо с оръжие, камък или друг предмет;
целя. Едно мери, друго удря. 2. нпрх. За огнестрелно
оръжие — имам определена (добра или лоша)
стрелба. Тая пушка не мери добре. — се нпрх. Целя
се, прицелвам се.
меса ж. 1. Католическа литургия. 2. Религиозно му¬
зикално произведение за солисти, хор и орган (или
оркестър) върху текст от католическа литургия,
[лат.]
месйл м. 1. Покривка, с която завиват тесто, хляб да
втаса. 2. Домашна постилка за трапеза, [от лат.]
месар м, и месарка1 ж. 1. Човек, който продава месо.
*	2. разг. Човек, който много обича да яде месо,
месарка2 ж. Вид муха. която снася яйцата си по месо,
Saгcophаgа.
месарница ж. Магазин, в който се продава месо.
месарски прил. Който се отнася до месар. Месарски
магазин.
месач м. и месачка ж. Човек, който меси хляб (като
занятие, професия).
месен прил. Който е направен от месо, съдържа месо.
Месна храна. Месни произведения. Месна консерва.
О Месни заговезпн — когато се заговява от месо;
месопусгна неделя.
месест прил. 1. Който има месо, състои се от месо (в
1, 2 и 4 знач,). Куршумът е попаднал в месеста
част. Месеста част пй плод. Месести листа. 2. Пъ¬
лен, дебел. Месесто лице. Месести ръце.
месец м. 1. Всяка от дванайсетте части, на които е
разделена годината (според Григорианския кален¬
дар). Всеки месец получавам заплата. Януари е пър¬
вият месец на годината. Месец май. 2. Време, пе¬
риод от трийсет дни. Той живя там общо два
месеш. 3. Луна; месечина. Ясен месец свети на не¬
бето.	‘	_
месечен прил. Който се отнася до месец (главно в I и
2 знач.), който става всеки месец. Месечна заплата.
Месечен наем.	’
месечина и месечина ж. 1. Луна, месец. 2. Лунна свет¬
лина, времето, когато луната грее. Ще пътуваме по
месечина.	,	’
месечника и месечника ж. У мая. от месечина.
Изгреяла месечника,
месечко м. Месец, луна (като олицетворен образ в
песни и приказки). Бройно месечко.. месечко, като
ми грееш високо, видиш ли село Ворован? Нар.п.
месечник м. Периодично издание, което излиза всеки
Мсссц.
меснанизъм м. книж. Месианство.
месиански прил. Който се отнася до месия и до меси-
аиство.
месианство ср. книж. 1. Религиозна вяра в идването
на месия, спасител, избавител. 2. Вяра в предопре-
делеността на даден човек или народ да изпълни
важна, спасителна роля в живота на човечеството,
[от свр.]
месинг м. Жълта сплав от мед (60—70%) и цинк; пи¬
ринч. [нем.]
месингов прил. Който е направен от месинг. Месинго¬
ви тръби.	.
месия м. 1. В някои религии, главно в юдаизма и
християнството — изпратен от Бога очакван спаси¬
тел. 2. разш. Спасител, избавител, [евр.]
мешат прил. Месест. Меснати устни, Меспат нос.
Месната чушки.
месишш мн. нар. Времето, дните от Коледа до сирнииа.
место имёние 447
месо ср. 1. Част от тялото на убито животно, съставена
главно от мускули и употребявана за храна. Днес за
обед имаме печено месо. Говеждо месо. Свинско месо.
Бяло месо. 2. Меката подкожна част от тялото на
човек или животно, съставена главно от мускули, ко¬
ито покриват костите. 3. мн. Ония части от човеш¬
кото тяло, които обикновено са покрити. Така се е
окъсал, че му се виждат месата. 4. Меката подкож¬
на част на плода. Месо на круша. О Пушечно месо
— войска, войнишка маса, която воюва за чужди ин¬
тереси. Стрелям вя месо — към струпани и незащи¬
тени хора.
месодаен прил. спец, За животни, добитък — от който
СС добива месо. Месодайни свине.
месодайност ж. Качество на месодаен, .	*
месодобив- м. спец. Добиване на месо от животни, до¬
битък.
месодобйвен прил. спец. Който се отнася до месодо¬
бив. Месодобивна промишленост.
месокомбинат м. Комбинат за месни произведения,
месомелачка ж. Машинка за мелене, смилане на ме¬
со.
месопрерабдтване ср. и месопреработка ж. Преработ¬
ване на месо.
месопреработвателен прил. Който се отнася до, който
е свързан с преработване на месо. Месопреработва-
телно предприятие,
мееопрод&вец м. Продавач на месо; месар.
месопродёвница ж. Магазин за продажба на месо; ме¬
сарница.
месопуст м. Запосгване, заговява не от месо.
месонустен прил. Който се отнася до месопуст.
О Месопусгна неделя — неделята преди сирница,
когато се заговява от месо; Месни заговезни,
месоснабдйтелен прил. Който се отнася до месоснаб-
дяване. "
месоснабдяваме ср. Снабдяване с месо.
месоцснгр^ля ж. Предприятие за преработка и търго¬
вия с месо и месии произведения,
месояден прил. За животно — който се храни изклю¬
чително с месо (лъв, вълк, куче, хиена и др.).
месоядец м. разг. Човек, който обича да яде месо; ме-
сар,
местен прил. 1. Който се отнася само за част от нешо;
локален. Прот. общ. Местно явление. Местна
упойка. 2. Който е характерен, свойствен, присъщ
само на определена област от държавата. Местно
самоуправление. Местни данъци. Местни обичаи. 3.
Който произхожда или е произведен в дадена об¬
ласт или страна, не е дошъл или донесен, внесен
отвън; тукашен. Прот. вносен, чуждо¬
земен. Местен жител, Местно производство.
Местни вина. 4. грам. В съчет. местен падеж —
(друго название на) предложен падеж,
местенце ср. Умал. от м я с т о. Топло местенце.
местност ж. Място, известно определено пространст¬
во от земната повърхност. Красива местност. От¬
крита местност. Планинска местност, [рус.]
место вж. място.
местожителство ср. Селище, място, където постоянно
живее или временно пребивава дадено лице.
местойменен прил. Който, се отнася до местоимение.
Местоименно склонение. Местоименни наречия.
месгоямённе ср. грам. Част на речта, категория думи.

448 местоназначение
които заместват име ·—— съществително, прилага¬
телно или числително, напр.: а з, т е б е, м о й,
тоя, кой, който, някой, няколко.
Според значението си местоименията се делят ма
лични, притежателни, възвратни, показателни, въп¬
росителни, относителни, неопредслителни, отрица¬
телни, обобщителии.	*
местоназначение ср. Място, където някой или нещо
трябва да отиде или да бъде изпратен, доставен,
местонахождение ср. Място, където някой йлн нещо
се намира, [рус.]
местоположение ср. Разположение на селище, географ¬
ско положение. София има отлично местоположе¬
ние.
местонребшвйване ср. Селище, място, където някой
пребивава за известно време,
местопрестъпление ср. Място, където е извършено ня¬
какво престъпление. Извършителят в заловен на
местопрестъплението.
местопроизшествие ср. Място, на което е станало ня¬
какво произшествие,
месторождение ср. Селище, място, където някой се е
родил.
мЗстя нсв. прх. Променям мястото на нещо или няко¬
го; премествам. Местя масата. Местя книги. Мес¬
тя сина си от едно училище в друго. — се трх. 1.
Сменям мястото си, преминавам от едно място на
друго. Местя се на светло до прозореца. 2. Сменям
жилището или местожителството си; премествам
се. Местя се в ново жилище. Местя се· от Варна в
София,
месчинЯ и (умал.) месчинка ж. Месо без кости и без
тлъстина; крехчина.
меся нсв, прх. 1. С бъркане и мачкане правя тесто,
приготвям хляб от брашно, вода и др. Меся хляб.
Меся питка. 2. Бъркам, мачкам нещо гъсто. Ще ме¬
сим глината, докато стане жилава. 3. прен. Правя
някого участник в нещо; замесвам, намесвам. Не
ме меси в твоите афери. 4. нар. Смесвам, размес-
вам. Меся овци и кози. — се нпрх. Вземам участие
в нещо; бъркам се. В такива работи не се меся. Не
ми се меси в работата.	'
мета нсв. прх. Чистя, почиствам, бърша с метла. От
два дена не съм мела стаята.
метаболизъм м. спец. Обмяна на веществата, сбор от
физически и химически процеси, насочени към под¬
държане живота на организма, [от гр.]
метаболнчен прал. спец. Който се отнася до метабо¬
лизъм, Дишането е метаболичен процес.
метаезик м. спец. Език, съвкупност от езикови средс¬
тва, с помощта на които се описва даден друг език,
' език обект.	*
метал м. Химически просто вещество или сплав като
желязо, мед, олово, бронз и др., което се отличава
със специфичен блясък, ковкост и е добър провод¬
ник на топлината и електричеството. О Благород¬
ни* метали. Презреният метал ирон. — пари. Цвет¬
ни* метали. Черни* метали, [от гр.]
метален прил. 1. Който е направен от метал или съ¬
държа метал. Метална плоча. Метални окиси. 2.
Който е присъщ, свойствен на метал; металически.
Метален бласък. 3. Който се отнася до метал. Ме¬
тална индустрия.
метализаимя ж. спец. Образуване на метално покри¬
тие, покриване на метални и други изделия, пред¬
мети с тънък метален слой.
металнзнрам нсв. и св.г прх. Извършвам метализация.
> > Метализирани тъкани.
металйк м. Металоработник.
металпчески и металичен прил. Метален (в 1 и 2
знач.). Металически пари. Металичен звук.
металодобив м. Добиване, добив на метали,
металодобивеи прил. Който се отнася до металодо-
бив, свързан е с добиване на метали. Металодобив-
на промишленост.
металонди мн, (метялойд м.) спец. [Остаряло название
ка] немстали. [гр.]
металокерамика ж. спец. [Остаряло название на] пра-,
хова металургия.	.
металолеяр м. Работник, който лсс метали,
металолеяртица ж. Предприятие, където леят метали,
металообрабдтване ср. Обработване, обработка на ме¬
талите.
мета^юобработвдтелен прил. Който се отнася до мета¬
лообработване.	·
металообработващ прил. Който е предназначен, който
служи за обработване на метали. .
металоработник м. Работник в металната индустрия;
металик.
металорежещ прил. Който ое отнася до обработка на
, метали чрез рязане. Металорежеща машина. Ме-,
талорежещи инструменти.
металург м. Специалист по металургия, работник в
областта на металургията.
металургичен и металургнчееки прил. Който се отнася
до металургия. Металургичен завод.
металургия ж. Промишлено добиване и първична об¬
работка на металите, [от гр.]
метаморфоза ж. 1. спец. Превръщане на даден орга¬
низъм от един външен вид в друг, рязко изменение
в строежа и функциите,. поведението на развиващо
се животно. Превръщането иа поповата лъжичка в
жаба е вид метаморфоза. 2. прен. книж. Основна,
пълна промяна, [гр.]
метан1 м. хим. Безцветен газ, въглеводород, който се
образува в дъното на блата, рудници и др,; блатен
таз, [от гр.]
метан2 м. Нисък поклон (при молитва или пред голе¬
мец). Не пречупва се гръбнака от един учтив метан.
Ваз. [гр.]	, ‘
метанол м. спец. Метилов спирт, метилов алкохол,
метястЯзя мн. (метастаза ж.) Вторично огнище на за¬
боляване (тумор, гнойник), което възниква чрез
пренасяне на микроби или туморнн клетки по лим¬
фните и кръвоносните съдове; разсейки. [от гр.]
метатезя ж. ез. Разместване, взаимна размяна на мес¬
тата на звукове или срички в думата, напр. трелина
вм. пелерина, върба, но Връбница; премет. [гр.]
метателен прил. Който едужи за мятане. Метателно
оръдие.
метафизик м. книж. Лице, което се занимава с мета¬
физика.	,
метафизика ж. книж.Л. Философска наука за недос¬
тъпните за опита принципи па битието. 2. Проти¬
воположен на диа лектиката метод, начин на мисле¬
не, който разглежда явленията като изолирани,
независещи едно от друго, неизменни и неподвиж¬
ни. 3. прен. Спекулативна философия, умозрително,
отвлечено и мъгляво, неясно размишление, [гр - ]
метафизичен и метафизически прил, книж. Които се
отнася до метафизика.

метафора ж. Вид троп — пренос на названието на
предмет, явление или действие върху друг предмет,
явление или действие върху основата на подобие,
сходство, напр.: Ала за клети сюрмаси кряло бе
Чавдар войвода. Бот.; желязна воля; грамотни миш-
ци и др, [гр.]
метафоричен прил. Който съдържа метафора, свързан
е с метафора; преносен, образей. Метафорична
употреба на думите.
метач м. и метачка ж. Работник, който мете улици,
учреждения и под.
метеж м. Размирица, бунт, смут,
метежен прил. Размирен, тревожен, смутен. Метежни
дни.	*
метежник м. и метежница ж. Който вдига или учас¬
тва в метеж; размирник, бунтовник,
метежпическн прил. Който се отнася до метежник,
* мет&кничество ср. Проява, дейност на метежник, ’
метеор м. 1. Движешо се в междупланетното прост¬
ранство каменно тяло С малки размери, което при
навлизането си във високите слоеве на земната ат¬
мосфера изгаря и образува краткотрайна светеша
линия; падаща звезда. 2. Светлинното явление,
краткотрайната светеша линия, която образува та¬
кова тяло при навлизането си в земната атмосфера.
[гр-1
метебрен Прил. от м с т е о р. Метеорно тяло.
. метеорйт м. Метеор, който пада на земята,
метеоролог м. Специалист по метеорология,
метеорологичен и метеорологически прил. Който се от¬
нася до метеорология. Метеорологична служба.
метеорология ж. Наука за земната атмосфера и про¬
тичащите в нея процеси и яйления като вятър, об¬
лаци, дъжд, гръмотевици и под. [гр.]
метеоролбжки прил. Метеорологичен.
метйл1 м. 1. Паразит, който се развива в черния дроб
на овце и друг добитък, Distimurn Ьерайсшп. 2. Бо¬
лест, причинена от тоя паразит»
метил2 м. хим. Едновалентен органичен радикал СНз.
[гр1
метилов прил. хим. О Метилов спирт (алкохол) —
най-прост спирт, безцветна отровна течност с пар¬
лив вкус и миризма на обикновен спирт; метанол,
дървесен спирт.
мепшяв прил. Разяден, поразен от метил или болен
от метил. Метиляв дроб. Метилява овца.
метилясвам нсв., метилясам св. нпрх. Заболявам от
метил.
метис м. и метиска ж. 1. Потомък на родители, които
принадлежат към различни раси. 2. стесн. Потомък
от бракове между европейци и червенокожи инди¬
анци, [фр.]
метла ж. 1. Домакинска вещ, справа от свързани
стъбла на някои растения, с която се почиства и съ¬
бира смет. 2. бот. Тревисто растение, от Което пра¬
вят обикновените метли, БогяЬиш vulgaire. О За¬
харна метля — растение, от чийто сладък сок
варят петмез, Бо^Ьщт вассЬага1шп. Ще играе мет¬
лата разг. — а. Някого ще го изгонят, изпъдят от
някъде, б. шег. Някой ще яде бой, ще го бис жена
му.
метлйр м. и метларка ж. Производител иди продавач
на метли. ■
метлйка ж. Дърво бреза.
метлица ж. 1. Умил. от м е т л а; метличка. 2. спец.
Вид гроздовидно съцвстис, като напр. при ечемик,
риган и др.
метричен 449
метличина ж. Полско цвете с тъмносини цветове, ко¬
ето расте главно нз житата, Сепиипа суапиз; син¬
чец.
метличка ж. Умал. от м е т л а; малка метла, мет¬
. лица.
метлея се нсв. нпрх. разг. Ходя безцелно насам-натам;
мотая се, скитам, миткам,
м&гна еж. мятам.
метод м. Начин, подход за теоретическо изследване
или практическо осъществяване, извършване на не¬
що. Диалектически метод. Сравнително-историчес¬
ки метод. Колективен метод на работа, [гр.]
метбда ж. остар. Метод. Взаимоучитеяна метода.
методик м. и методична ж. 1. Специалист или препо¬
давател, който има добър метод на работа или въз¬
питание. 2. Специалист по методика (във 2 знач.).
методика ж. 1. Съвкупност от методи и похвати за
обучение или за практическо извършване, осъщест¬
вяване на нещо. 2. Наука за методите на препода¬
ване на даден учебен предмет. Методика на обуче¬
нието по български език. [гр.]
методист м. и методистка ж. 1. Методик. 2. Член на
протестантска християнска църква, възникнала в
Англия и разпространена в САЩ и Канада, в която
ударението се поставя върху строгата дисциплина
и точното, методично изпълнение на църковните
' обреди.
методистки прил. Който се отнася до методист (във 2
знач,). Методистки пастор.
методйчен и методически прил. 1. Който става по
строго определен ред, план, метод; последователен,
систематичен, обмислен, планомерен, Методично
настъпление. 2. Който има добър метод, работи
системно, по план. Методичен агитатор. 3. Който
се отнася до методика. Методически изисквания, >
методична еж. методик.
методичност ж. Качество или проява на методичен;
последователност, системност, обмисленост.
методологичен и методологически прил. Който се от¬
нася до методология. Методологичен семинар.
методология ж. 1. Система от принципи и средства
' за организиране и провеждане на дадена научна
или практическа дейност. 2. Наука за основните
принципи и средства на научното познание, [гр.]
метоннмйчен прил. Който се отнася до метонимия.
Метонимичен пренос на названието.
метонимия ж. Вид троп — пренос на названието от
един предмет, явление или действие върху друг
предмет, явление или действие на основата на
пространствена, временна, причинна или друга об¬
стоятелствена връзка между тях, напр.: кесия вм.
пари, чета Вазов вм. съчиненията на Вазов и под.
[гр.]
метох м. Клон от манастир, манастирски имот със
сгради в населено място, [гр.]
метраж м. Дължина в метра, [фр.]
метранпаж м. Печатарски работник, който връзва
набраното в страници, [фр.]
метр&а ж. Държанка, наложница, [фр.]
метрика ж. 1, лит. а. Дял от стихосложението, наука
за стихотворните размери, б. Строеж на стиха от
гледна точка на размера. 2. муз. [Учение за] реду¬
ване на силни и слаби времена в такта, [гр.]
метричен прил. Който се отнася до метрика или до
29. Ъъ.ццрски тълковен речник

450 метрически
метър. Метрична стъпка. О Метрична система —
десетична мерна система, която има за единица
дължина метъра и за единица тегло килограма,
метрёчески прил. О Метрическо стихосложение — в
което по определен начин сс редуват дълги и крат¬
ки срички. Метрическа книга — в която свещеници¬
те записват раждалия, венчавки и умирания.
метро ср. Подземна железница .в голям град. [фр.]
метров прил. 1. Който е дълъг един метър. Хлебарите
горят метрови дърпа. 2. Съставна част на прилага¬
телни имена и съчетания за означаване на размер,
дължина в метри, папр.: двуметров, двайсет и пет
метров.
метрологичен прил. Който се отнася до метрология.
Национален метрологичен център.
метрология ж. Наука за измерителните единици, сис¬
теми, еталони. [гр.]
метроном м. Уред с махало за отмерване на еднакви
по продължителност кратки промеждутъци от вре¬
ме и определяне темпото на изпълнение на музи¬
кално произведение или гимнастическо упражне¬
ние. [гр·]	.
метрополия ж. 1. Страна, държава спрямо колониите
й. 2. Столица или изобщо главен град спрямо про¬
винцията или по-малките селища, [гр.]
мСтчик м. спец. Инструмент за нарязване на вътреш¬
на винтова резба. Срв. п л а ш к а. [рус.]
метър1 м. 1. Общоупотребима мярка за дължина, рав¬
на на 100 сантиметра. Четири крачки са равни на
около три метра. 2. Уред, прибор за измерване,
обикн. във вид на дървена, метална или пластма¬
сова линия, пръчка или лента от платно, пластмаса
и др. с такава дължина и деления за сантиметри и
милиметри. Дървен метър. Сгъваем метър. Шиваш¬
ки метър. 3. разг. Квадратен метър. Мястото е
около 200 метра. О Квадратен* метър. Кубически*
метър. Линеен* метър.	-
метър2 м. При някои игри на карти, обикн. в съчет.
минавам метър — играя коз, когато не съм в със¬
тояние да отговоря на искания цвят. О Минавам
метър разг. — отървавам се леко, спасявам се от
нещо неприятно.	,
механа ж. Кръчма. [перс. >'г/р.1	.
механджийски прил. Който се отнася до механджия;
кръчмарски.
механджия м. и мехалджнвка ж. Кръчмар.
механизатор м. и механизагорка ж. Работник, който
борави със земеделски и други селскостопански ма¬
шини.
механизаторски прил. Който се отнася до механиза¬
тор.	·
механизация ж. Въвеждане на машини в производст¬
вения процес, замяна на физическия труд с маши¬
ни. Механизация на земеделието,
механизирам нсв. и св., прх. 1. Въвеждам машини, из¬
ползвам машини в даден производствен процес, в
производството на нешо. 2. Правя нсщо да се из¬
вършва механично, машинално, без участие на съз¬
нанието. Механизирах движенията си. — се ипрх.
Ставам механичен (в 3 знач . ), действам или се из¬
вършвам механично, машинално, без участие на
съзнанието.
механизъм м. 1. Свързани помежду си части на ма¬
шина или уред, които го привеждат в движение,
Часовников механизъм. 2. прен. Вътрешен строеж на
нешо, съвкупност от закономерности, определящи
реда на извършването, осъществяването на някаква
дейност, процес.	♦
механик м. Техник или работник, който се занимава с
използване, поддържане и поправки на машини, [гр.]
механика ж. 1. Дял от физиката — наука за силите,
равновесието и движенията на телата. 2. Дял от
техниката, който се занимава с приложение на за¬
коните на тази наука в решаването на практически
задачи. Строителна механика. О Фина* механика.
[гр-1
механичен и механически прил. 1. Които е основан на
законите на .механиката. Механично въздействие. 2.
Който става, извършва се чрез механизъм; маши¬
нен. Механично промиване. Механична преработка.
3. лрен. Които не е свързър ан с ссзнъннетс, из вир-
шва се без участие на съзнанието; машинален, Ме¬
ханическо заучаване. Механически движения.
мехлем м. Лековита кашица за мазане и налагане на
рани. (ар. > тур.]
мехушко ж. 1, диал, Пашкул (на копринената пеперу¬
да). 2. Тревисто растение из сенчести храсталаци и
редки гори, край синори и лозя, с плод червена яго¬
да, скрита в голям жълточервен мехур, РЬузайз
аПекклцр,
мехур м. 1. Кълбеста торбичка от ципа или друго
тънко вещество, изпълнена с въздух, течност и под.
Плавателен мехур на риба. Пикочен мехур. 2, Бо¬
лезнена кълбовидна подутина под кожата, изпълне¬
на с лимфа или гной. Излязоха ми мехури по 'кра¬
ката. 3. Кълбо от въздух или друг газ в течност.
О Сапунен* мехур.
мехурка ж, Водно растение без корени, с жълти съц-
вегня и ситно перести листа, по които има мехур¬
чета за улавяне на насекоми, ШпсиЬпа.
мёца и мецОна ж. Гальовно название, име на мечка
като олицетворен образ, главно в басни и детски
приказки, често в съчет. БабаМеца. Мари
мецо мецано, руното ти непрано. „
мецОнии и меиании м. Полуетаж над партера па висо¬
ко къща. [ит. > нем.]
меценОт м. Богат и щедър покровител на изкуствата
и науката, [лат. от соб.]
меценатски прил. Който се отнася до меценат,
меценатство ср. Щедро покровителство на изкуствата
и науките.
мбцосопрДно ср. (и мёцосооран м.) 1. Женски певчески
глас със средна височина, среден между сопрано и
контраа^а^ 2. прен. Певица с такъв глас. [ит.]
мёцосопранов прил. Който се отнася до не^^ирано.
меч м. 1. Старинно бойно оръжие — дълъг и прав,
обикн. двуостър нож. 2. прен. Символ на война и
боен подвиг. О Дамоклев* меч.
мёче и мечй ср. 1. Улшл. от м е ч к а; малкото на
мечка. Черно мече — гърбът му се пече. Гат. 2, Ва¬
ляк с мека влакнеста повърхност за мазане, боядис¬
ване на стени и др.
мечёт м. Джамия, [от ар.]	·
мечешки прил. Който се отнася до мечка; мечи. Ме¬
чешка дупка. Мечешко месо. О Мечешка услуга
която причинява пакост, вреда, а не добро,
мСчи прил. Мечешки. О Меча пита — пролетно гор¬
ско цвете РЫтолапа оШстНк. Меча стъпка — рас¬
тение девесил. Мечо грозде — дребен вечнозелен
пълзящ храст, който се използва като билка,
Аксtoзшрhуюх uv^^ur«>1; дива боровинка.
«

мёчмн и мечкян крил. Които принадлежи на мечка.
О Мечин ден нар. — денят 30 ноември.
мечка ж. 1. Най-едрият нашенски горски звяр. Ursus
arctos; медун. 2. прен. Едър. тежко подвижен и не¬
похватен човек. Станал си цяла мечка! О Бяла
мечка — едър звяр в полярните крайбрежия. Ussus
mirnisnius. Мечка страх, мене ве! — окуражаване
пред опасност или мъчнотия. Мечката наред играе
— за израз на увереност, че това, което става у съ¬
седите. ще дойде, ще се случи и при нас. Не ми
трябва (що ми трябва) от мечка ремък (ремнк, ре-
мичка) — не искам да се залавям с такава опасна
и мъчна работа. Ще те гази мечка — ще ядеш бой,
ще патиш.
мечкар м. и мечкарка ж. Който води и разиграва
мечка.	,
мечкйрекн прил. Който се отнася до мечкар.
мечовйден прил. Който има форма на меч, който е дъ¬
лъг и заострен като нож, меч. Мечовидии листа.
мечок м, Мъжкият на мечка; медун.
мечоШкец м. 1. Някогашен воин, въоръжен с меч. 2.
зоол. Едра морска риба с подобен на меч израстък
на горната челюст.
мечтй ж. 1. Онова, за косто човек мечтае; блян. Меч¬
тата му беше да стане летец. 2. Мечтаене, мечта¬
ние. Виждам те унесена в мечти. П.П.Сл.
мечтание ср. Действие по гл. м е ч т а я; мечта,
мечтател м. и мечтателна ж. Който обича или е
склонен да мечтае, конто лесно се унася в мечти,
мечтателен прил. 1. Който е склонен към мечтаене,
обхванат от мечти. Мечтателна девойка. 2. Който
изразява мечти. Мечтателен поглед.
мечnanелносn ж. Качество или наклонност на мечта¬
телен.
мечтателски прил. Който се отнася до мечтател. Меч-
тателски унес.
мечтателство ср. Качество или проява на мечтател,
мечтая нсв. нпрх. 1. Унасям се в мечти, мисля си за
нещо хубаво, приятно и сякаш го виждам във въ¬
ображението си; бленувам. Мечтаех щастие, слава
да видим двама. Бот. 2. Имам голямо желание, ко¬
ето не съм уверен дали ще постигна,
мешава ж. диал. I. Бъркотия. 2. Участие, намеса.
Имаш ли мешава в тая работа?
мешам нсв, прх. разг. Бъркам, меся, смесвам. —— се
нпрх. Меся се, вземам участие, .
мешан прил. Който се състои, който е смес, смесица от
различни неща. Мешана салата. О Мешана скара —
ястие, порция от кебапчета, шишчета, кюфтета,
меше ср. 1. Умал. от м я х, 2. Корем, мешина.
мСшсст прил. 1. Който има голям мях; коремест. 2.
Издут като мях. Мешесто шише. 3. като същ.
мСшссти мн. (мСшссто ср.) зоол. Тип безгръбначни
животни,
мешйн м. Щавена овча кожа за леки обувки, подплата
на обувки и др. [перс. > тур,]
мешила ж. разг. Корем; мях. Кован колан на гола ме¬
шана. Нар.п.
мешинен прил. Който е направен от мешин. Мешинени
пантофи.
ми1 мест. 1. Лично мест.. дат. от а з, кратка форма
срещу на мене. Кажи ми. Дайте ми. На мене
ми се спи. 2. Притежателно мест., кратка форма
срещу мой, моя, моемой. Врат ми и мал¬
ката ми сестра.	*
мн2 ср. муз. Музикален звук, трета степен от музи¬
калната гама, бележен още с Е. [ит.]
*	мйжав 451
миазми мн. (миазма ж.) [Остаряло понятие за] неп¬
риятни и вредни, отровни изпарения, продукти на
гниене, които уж са причинители на заразни забо¬
левания. [гр.]
мивка ж. 1. Умивалник. 2. Място и съоръжения за
миене на автомобили и др.
миг, -ът м. 1. Време докато мигне човек. Нещо блесна
,за миг и изчезна. 2. Съвсем кратко време; момент,
мигновение. В тоя миг всички чакаме с нетърпение.
О Мнг-два — съвсем кратко време, малка продъл¬
жителност от време.
мигам нсв. нпрх. I. Съзнателно или несъзнателно зат¬
варям очи и веднага пак ги отварям. 2. рядко. Сми¬
гам, намигам. Мигам му да .иалчи, ама той не раз¬
бира. 3. За светлина, лампа, звезда и под. — ту
усилвам, ту намалявам (или прекратявам) светене¬
то си, О Не ми мига окото*,
мигар нарч. разг. Нима. Мигар не знаеш? [от гр.]
мигач м. разг. Странична сигнална лампа на авто¬
мобил. О Давам мигач — сигнализирам, давам
светлинен сигнал за посоката на движение,
мигвам нсв., мйгна св. нпрх. 1. Мигам веднъж или по¬
единично. Гледа ме, без да мигне. Като ти мигна,
тръгваш. 2. разг. Затварям очи за сън; заспивам. По
цели нощи не мигвам. Тая нощ не съм мигнал.
О Без да ми мигне окото*. Няма да ми мигне око¬
то*.
мйгла1 ж. Ресница на око; клепка. Нона поотпущаше
клепачите си с дълги черни мигли. Йов.
мйгльо м, и мигла2 ж. Човек, който постоянно, неп¬
рекъснато мига.
мигна вж. мигвам.
мигновСн прил. Който трае или става за един миг, за
много, изключитело кратко време. Мигновена реак¬
ция,
мигповСнис ср. Миг.
мигом нарч. За миг, в миГ, мигновено, моментално,
миграционен прил. Който се отнася до миграция. Миг¬
рационни процеси.	.
ми 'рация ж. книж. Предвижване, преместване, пре¬
селване на хора, животни, птици и др. от една
страна или област в друга. Миграция на птиците.
Миграция на капитала, [лат.]
мигрена ж. Периодично повтарящи се пристъпи на
главоболие, обикн. в едната половина на главата,
[фр.гр,]	·
мигрйрам нсв. н св., нпрх. Предвижвам се, премествам
се, преселвам се от една страна или област в друга,
мйда ж. 1. Водно безгръбначно животно, затворено
в две черупки. МуШиз ебийз. 2. спец. Всяко от мно¬
жеството видове мекотели от класа ЕашеШЬгапсй1а,
чието тяло е покрито с две симетрично разположе¬
ни черупки. 3- спец. Обикн в съчет. ушна мида —
външната част на ухото; външно ухо, раковина,
миден Прил. от м и л а. Мидена черупка.
миловиден и мндообразен прил. Конго има вид на
мида или на мидена черупка,
мйегц прил. Който има свойството, способността да из¬
мива. Миещи препарати. О Мнсгца мечка ·— вид
енот.
мижа нсв. нпрх, 1. Държа си очите затворени или по¬
луотворени; жумя. 2. За светилник, лампа — светя
слабо, не светя добре; мъждея, мъждукам,
мйжав прил. I. Който е със свити, полузатворени очи.

452 мижешком ·	*
2. За свегилник, лампа, фенер — който издава сла¬
ба, неравномерна светлина; мъжделвв. 3. прен.
презр. Малък, дребен, незначителен, невзрачен. Ми¬
жала работа*	'
мижешком и мяжешката нарч. Със затворени очи; жу-
мешком. Рекъл да мине моста мижешком.
мижитуркя ж. и м. разг. Дребнав, незначителен и
плах човек; шушумига. Тая мижитурка нищо няма
да направи.
мвжитурскя прил. разг. Който се отнася до мижитур¬
ка. Мижитурска работа.
мижитурщина ж. разг. Качество или проява на мижи¬
турка. От неговата мижитурщина не може да се
очаква нищо свяЬтно.	'
миза ж. Заложени пари, ставка при игра на карти, ру¬
летка и др.; залог, [фр.]
мизансцен м. (и мизансцена ж.) Разположение на ак¬
тьорите един спрямо друг и по отношение на ма¬
териалната обстановка на сцената в даден момент
от спектакъла, (от фр.]
мизантроп м. и мизантропия ж. Човекомразец. [гр.]
мизантропия ж. Омраза, ненавист към хората и от¬
чуждение от тях; човеконенависгничество.
мнзантропскя прил. Който се отнася до мизантроп,
мизерен прил. 1, Жалък, окаян, беден. Мизерен жи¬
вот. Мизерна заплата. 2. Недостоен, подъл, отвра¬
тителен. Мизерна постъпка, [лат.]
мизерия ж. 1, Бедност, немотия, окаяност. Работни¬
ците тънат в мизерия. 2. прен. Долна, недостойна,
отвратителна постъпка; низост. Кой ли е направил
тоя мизерия? [лат.]
мизерник м. и мизерниця ж. Човек, който върши ми¬
зерии (във 2 знач.); долен човек, подлец,
мвзёрност ж. Качество или състояние на мизерен.
ммзерст|ву]вям нсв. нпрх. Живея в мизерия, в немотия,
мйзи мн. Древни племена, населявали северозападна¬
та част на Балканския полуостров,.
мизйец м. и мизййка ж. Българин от Мизия, от Се¬
верна България.	■
мизинец м. диил. Малкият пръст на ръката; кутре,
ммкбзи ж. спец. Заболяване, предизвикано от пара¬
зитни гъбички в организма, [от гр.]
миколбгяя ж. Наука за гъбите, [гр.]	*
мнкро- Съставна част на сложни думи за означаване
на: ». “милионна част от изходната, основната еди¬
ница“, напр.: микрометър, б. „малък размер на не¬
що или изучаване, измерване на малки неща, вели¬
чини“,	напр.:	микроанализ:,	микробиология,
микроелектроника, микроклимат, микрокосмос,
микроскоп, микрофилм и под. Прот. макро-.
[гр-1
микроб м. Микроорганизъм, [гр.]
микробен прил. Който се отнася до микроб,
микробиолог м. и мнкробволожка ж. Специалист по
микробиология.
имкробнмммйчш и мифмбнюлягйчески прил. Който се от¬
нася до микробиология. Микробиологичен институт.
микробиология ж. Наука, която изучава микроорга¬
низмите. [от гр.]	*
микробус м. Малък автобус.
микровълнов прил. техн. Който се отнася до електро¬
магнитни вълни с много малка дължина в свръхви¬
сока честота, използвани в съобщителната техника,
в радарни устройства, нагревателни уреди н др.
Микровълнова печка. Микровълнова терапия.
микроелемент м. Химически елемент, намиращ се в
растенията, животните и микроорганизмите в твър¬
де малки количества, [от гр. + лат.]
микрокосмос ж. 1. Малък свят или същество по от¬
ношение на друго, нссравнено по-голямо от него,
напр. човекът спрямо вселената, атомът спрямо чо¬
века. 2. Свят на малките величини, на атомите.
Прот. макрокосмос, [гр.]	✓
микрометър м. 1. Единица за дължина, равна на една
милионна част от метъра; микрон. 2. Инструмент,
уред за определяне на линейни размери с висока
точност, [гр.]	♦
микрон м. Микрометър (в 1 знач.).	\
мнкронен Прил. от микрон. Микронни размери..
микроорганизъм м. Дребен, обикн. микроскопичен
растителен или животински организъм; микроб.
' (гр.]
микроскоп м. Уред за получаване на увеличено изобра¬
жение на наблюдавани обекти, невидими с невъоръже¬
но око. Оптичен микроскоп. Електронен микроскоп.
[гр-1 ·	.	■	'
микроскопичен и микроскопически прил. 1. Който мо¬
же да се види само с микроскоп. Микроскопична гъ¬
бичка^. 2. шег. Твърде, прекадено малък. Микроско¬
пична порция.	.	.
микрофилм м. Копие на документ, ръкопис, книга,
чертеж и др., направено върху фото- или кинолента
с много голямо умаляване.
микрофон м. Уред, който превръща звуковите трепте¬
ния в електрически вълни за предаване на големи
разстояния яли за усилване, [гр.]
микроязовйр м. Малък язовир.
миксер м. [Домакински] уред за смесване или разби¬
ване на яйца и други хранителни продукти, за при¬
готвяне на коктейли и др. [англ.]
мил прил,. 1, Обичен, драг, любим, симпатичен. Мили
сипко! Мили спомени. 2. За когото човек тъгува;
скъп, свиден. Аз зная, майко,, мил съм ти, че може
млад да загина. Бот. 3. Който доставя удоволствие
или будн добри чувства, като го гледа човек; при¬
ятен. Много мило дете. 4. като същ. мил м. и мила
ж. Любим човек; изгора, либе. Получи се писмо от
твоята мила. О Давам мило н драго — давам, го¬
тов съм да жертвувам всичко (заради нещо). Правя
миля очн някому — мъча се да се харесам, до¬
карвам се пред някого, умилквам се.
мйлвам нсв.- прх. Гладя някого или нещо с ръка като
израз на обич и нежност; галя. Милвам котката.
милёл· ж. неизм. книж. Госпожа, обикн. като почти¬
телно обръщение към знатна английска дама.
[фр.англ.]
мнл£я нсв. нпрх. Изпитвам милост към някого иди не¬
що, мило ми обичам или тъгувам за някого или
за нещо. Пък тогаз и сам ще запея — що любя и
за що милея. Бот. Никой не милее за общото. >
мили- Съставна част на сложни думи, означаващи
мерни единици, равни на 1Д000 част от изходната,
основната мерна единица, напр.: милиграм, милили-
тър, милиметър и др. [от лат’.]
милиард м. Числото 1 θ0θ 000 Οθ0, равно на хиляда
• милиона; билион, [фр.]
милиарден 1. Числ. ред. от м и л и ар д. 2. като
прил.: а. В съчет. с част — който е милиард пъ¬
ти по малък от цялото, б. Който възлиза на ми¬
лиард, изчислява се с милиарди. Милиардни суми.
Милиарден бюджет. Милиардно богатство.

милиардер м. и милнардёрка ж. Човек, който прите¬
жава богатство, възлизащо на милиард, милиарди.
[ΦΝ	,
милиардерски прил. Който се отнася до милиардер.
мил^рам м. Една хилядна част от грама.
мнлмл|йгьр м. Една хилядна част от литъра.
милиметров прил. Който се отнася до милиметър,
който се измерва в милиметри. Милиметрова хар¬
тия.
милиметър м. Една хилядна част от ' метъра,
милинка ж. Вид кифла с масло и сирене, обикн. като
част от по-голяма пита.
милион м. Числото 1 000 000, разно на хиляда хиля¬
ди. 2. прен.. Множество, безкрайно количество, изк¬
лючително голям брой. Λ^ίΛ^ι/он пъти му е казвал.
1Фр·]	.
мнлибнен 1. Числ. ред. от милион. Влиза мили¬
онният посетител на изложбата. 2. като прил.: а.
В сьчет. с част — който е милион пъти по-ма¬
лък от цялото. Микронът представлява милионна
част от метъра. б. Който има, съдържа милион
единици, изчислява се с милиони. Милионно богат¬
ство. Милионен град.	♦
милионер м. а милионерка ж. Човек, който притежава
богатство, възлизащо на милион, милиони,
мнлнонёрски прил. Който се отнася до милионер, Ми-
лионерски привички.	.
милитаризация ж. Въвеждане, осъществяване на ми-
литаризъм; милитаризиране,
милитаризирам нсв. и се., прх. Въвеждам, осъществя¬
вам милитаризъм, подчинявам дадено общество,
страна на военни разпоредби и закони, поставям
под военно управление. През войната властите ми¬
литаризираха много граждански органи.
мялятаризъм м. Политика на въоръжаване и подго¬
товка за война, политическо господство на военщи-
ната и подчиняваие на стопанството на дадена
страна на военни разпоредби и закони, [от лат.]
мнлнтарнст м. Привърженик или проводник ва мили-
таризъм.
милитаристнчея и мнлитармстйческн прил. Който се
отнася до милитарист и до милитаризъм. Милита-
ристични планове.
милиционер м. и милицяонерка ж. остар. Служител,
обикн. униформен, в милиция (във 2 знач.).
милиционерски прил. остар. Който се отнася до мили¬
ционер. Милиционерски пост.
милиция ж. 1. Създадена от недържавна институция
военизирана организация или опълченска, добро¬
волческа военна част, свиквана и използвана от
държавна или друга законна власт прй извънредни
обстоятелства. 2. Орган на изпълнителната власт в
някои страни, чиято задача е да пази обществения
ред, безопасността на гражданите и тяхното иму¬
щество. Срв. полиция, [лат.]
мйлнчък прил. Умал. от мил. Какво миличко детен¬
це! Какво желаеш, миличък?
мило Нарч. от мил. Как мило ме гледаш! О Мило
ми е — а- Жално, тъжно ми е. б. Драго, приятно
ми е.
миловиден прил. Мил на вид; приятен. Миловидно лице.
мнловйдиост ж. Качество на миловиден,
ммлозлйв прил. рядко. Милостив, жалостив, състрада¬
телен.
милозлйвост ж. рядко. Качество на милозлив.
милолик прил. Който има милоч приятно Лице. Мило¬
лика девойка.
мйна 453
мнлорд м. неизм. книж, Почтително обръщение към
английски благородник, лорд, съдия, [фр, < англ.)
милосерден прил. остар. Милосърден, [рус.]
милост ж. 1. Благосклонно, милосърдно отношение.
Покажете милост към прегрешилите. 2. Помилва¬
не. Те се молеха за милост. 3. Жалост, тъга, скръб,
състрадание. Всички други измряха, само ней оста¬
на да му бере милостите. 4. остар. За почтително
или иронично назоваване или в обръщение към ня¬
кого, обикн. в съчет. с мест., напр: Ваша ми¬
лост — Вие; негова милост — той,
и под. Ваша милост как сте?	,
милостив прил. Който проявява, оказва милост; доб¬
рожелателен, благосклонен, състрадателен. Милос¬
тив човек. Милостиво сърце.
милостиня ж, Подаяние, което се дава на бедни и
нуждаещи се. Прося милостиня. Давам милостиня.
Приемам милостиня.
милосърден прил. Който проявява милосърдие или е
проява на милосърдие. О Милосърдна сестра ос-
тар. — медицинска сестра’,
милосърдие ср. Чувство или проява на състрадание,
готовност да се окаже помощ на нуждаещи се или
да се опрости наказание на виновен,
милувам нсв. прх. Милвам,
милувка ж. Милване, галене, ласка. Майчина милув¬
ка.
миля ж. Мярка за дължина, разстояние, равна на
1609 м. О Морска миля — мярка за дължина, рав¬
на на 1852 м. [от лат.]
ммм м. Актьор, който 'играе в пантомима, [от гр.]
иямавс м. събир. спец. Артисти, които в дадено пред-
сгавление изпълняват второстепенни, спомагателни
роли в масови сцени без думи. [рус.]
мимика ж. 1. Движение на лицевите мускули като из¬
раз на душевни състояния. 2. Изкуство да се изра¬
зяват мисли и чувства с движения на лицевите мус¬
кули и със съответни жестове. [ф]
мнмйкрня ж. 1. биол. Полезно за дадения вид живот¬
ни сходство по цвят и форма с други животни, рас¬
тения или предмети от околната среда, придобито
чрез естествения отбор, 2. прен. книж. Защитно из¬
менение, приспособяване към условията, средата.
Политическа мимикрия, [гр.]
мямйчески прил. Който се отнася до мимика. Мими¬
чески движения.	.
мимо нарч. остар. Извън, независимо, освен, покрай.
Извършил го мимо волята си.
мимоза ж. Тропическо растение от семейство бобо¬
ви с особено чувствителни при допир листа,
Мппоза ри<Нса. [ipj
мимолетен прил. Който отминава бързо; скоропрехо¬
ден. Мимолетна слава.
мимохбдом нарч. Минавайки покрай, между другото,
пътьом. Мимоходом ще се отбия при него. Мимо¬
ходом засегна и тоя въпрос.
мина1 ж. 1· Производствено предприятие за добиване
на руда, каменни въглища и др. 2. Рудник (в 1
знач.), [фр.]	-	*
мина2 ж. 1. Зареден със силно избухливо вещество
снаряд, който се поставя в земята или под водата.
2. Голям избухлив снаряд, който се изхвърля от
уред. 3. Плаващ и самодвижещ се снаряд; торпедо.
[фр.]

I
454 мина
мина3 ж. рядко. Движение на лицето като израз на
някакво чувство; гримаса. [фр.]
минавам «се,, мина се. нпрх. (и прх.) 1. Вървя, движа
се покрай някого или нещо, през нещо. Вчера ми¬
нахме покрай лозето. Не минавайте през ливадата,
2, За път, пътека — вървя, водя. Тоя път минава
през селото. 3. прх. и нпрх:. Вървя от едно място до
друго; преминавам, прекосявам. Мина на другия
бряг на реката. Минахме реката по моста. 4. За
време и под. — изтичам, преминавам, свършвам.
Годините минават. 5. За болест и под. — свърш¬
вам, преставам, махвам се. Мина му ангината. 6.
прх. Прекарвам, запълвам (време, дни и под.). Как
минаваш дните си? 7. Ставам притежание на друг.
• Моят имот мина в негови ръце. 8. прх. Стигам и
отминавам. Отдавна минахме селото. 9. С предл.
з а. Съм някакъв в съзнанието, представите на ня¬
кого, на другите. Минава за прогресивен човек. 10.
прх. разг. Излъгвам, измамвам. Пак го минаха при
плащането. — се нпрх. разг. Оставям се да ме из¬
лъжат, да ме измамят, позволявам да бъда ощетен.
О Минава ми котка* път. Минава ми през ума*,
минал прил. 1. Който е бил или е станал по-рано. Срв.
сегашен, бъдещ. Мшшло величие. Мина/ш
събития. 2. За година, месец, седмица, зима, лято
и др. — който е бил непосредствено преди сегаш¬
ния, Не съм го виждал от миналата година. Мина¬
лия месец ходих на село. О Минало свършено* (нес¬
вършено*) време.
минало ср. Време, случки и събития, които са бшш
по-рано, преди настоящето. Срв. бъдеще.
Близко минало. Далечно минало. Миналото се заб¬
равя. В миналото.
миналогодишен прил. Който е от миналата година, от¬
нася се до миналата година; лански, ланшен. Ми¬
налогодишна реколта.
минаре ср. Кула на джамия, на която има викало, [от ар.]
миндер м. Тесен одър край стена, покрит с черги и
възглавници, където се сяда или лежи. О Слагам
(турям) под миндера —- захвърлям нещо, оставям го
без внимание (обикн. за заявление, оплакване, мол¬
ба). [тур.]
мнндерлък м. Издигнато място край стена, обикн. от
дъски, което се застила и служи за сядане,
миней м. църк. Книга с църковни четива за всеки ден
през месеца,.[гр.]
минен5 прил. Който се отнася до мина5. Минна злопо¬
лука. Минен инженер. Минно дело.
мннеа2 прил. Който се отнася до мина2 . Минни поле¬
та. Минни. заграждения.
минерал м. Сравнително еднородно по химически и
физически свойства неорганично тяло, вещество,
влизащо в състава на земната кора и обикн. пред¬
мет на добиване като полезно изкопаемо, [лат.]
минерален прил. Който се отнася до минерал, който
съдържа минерали. Минерални богатства. Мине¬
рални торове. Минерални масла. Минерална вода.
Минерални извори. Минерални бани.
минерализация ж. спец. 1. Процес на образуване на
минерали, превръщане в минерали. 2. Насищане с
минерали.
минерализирам нсв. н св., прх. 1. Превръщам в мине¬
рал, причинявам възникване на минерал. 2. Наси¬
щам с минерали.
мннералог м. и минераложка ж. Специалист по мине¬
ралогия.
минералогичен и минералогически прил. Който се от¬
нася до минералогия,
минералогия ж. Наука за минералите,
минераложки прил. Който се отнася до минералог и
минералогия.	·
минзухар м, Пролетно или есенно полско цвете с жъл¬
ти, сини или пъстри чашковидни цветове, Сгосиз.
мини 1. прил. неизм. Който е доста по-малък от дру¬
гите от същия вид (обикн. за дрехи). Мини мода. По¬
лата й е доста мини. 2. Като съставна част па слож¬
ни думи със значение “който е малък, значително
по-малък от другите от същия вид“, напр.: мипикал-
кулатор, мипиком/иотър, минилампа, мшшпола и под.
[чуж·]
миннапЪр м. Модел, образец на нешо в умален вид. *
[Фр·] ,
миниатюра ж. 1. Живописно изображение за украса
или илюстрация в средновековен ръкопис. 2. Малък
акварел или друго произведение на живописта, из¬
работено с точност и изящество. 3. Малко по обем
литературно, музикално или драматично произве¬
дение. Театър на миниатюрата. 4. Миниатюр, [ит,]
миниатюрен прил. Който се отнася до миниатюр и
миниатюра; съвсем малък, дребен. Миниатюрен
нож. Миниатюрна къща. Миниатюрни рисунки. ·
миниатюрист м. Художник, автор на миниатюри,
мнниатюрност ж. Качество на миниатюрен,
миннв вж. миниум.
минимален прил. Възможно най-малък, по-малък от
всички. Прот. максимални. Минимална
цена. Минимални изисквания, [лат.]
мнннмалвзирам нсв. и св.. прх. Свеждам нещо до ми¬
нимум, до възможно най-пнека степен или коли¬
чество.
минммалйст м. книж. Който се задоволява с най-мал¬
кото (от прекадена предпазливост, боязливост, не- .
решителност). Прот. максималист.
минимум м. 1. Възможно най-малкото количество,
брой, степен. Минимумът на температурите в Бъл¬
гария. Програма минимум. Жизнен минимум. Соци¬
ален минимум. 2. Съвкупност, количество знания, J
задължителни за даден специалист, и съответните
изпити за проверка. Технически минимум. Канди¬
датски минимум. 3. като нарч. Възможно най-мал¬
ко, във възможно най-малка, най-ниска степен. То- ι
‘ ва струва минимум два лева. [лат.]	1
минирам нсв. и се., прх. 1. Поставям взривни мини за
охрана. Пътят и мостовете са минирани. 2. прен.
Подготвям, предизвиквам, причинявам неуспех, -
провал, поражение на нещо. Враговете на мира се 1
опитват да минират преговорите.
министерски прил. Който се отнася до министър или
до министерство. Министерски пост. Министерска
криза, О Министерски съвет — съвет на министри¬
те. Министерско кресло*.
министерство ср. 1. Централно правителствено учреж¬
дение, което ръководи отделен клон от държавното
управление. Министерство на външните работи. 2.
Сграда, в която се помещава такова учреждение.
Живея до самото министерство.
мииястершя ж. разг. Жена на министър/ [рус.]
министър ас. Член на правителство, който е начело на
някое министерство или без портфейл, [от лат4.]
министър-пред гадател м. Председател на министерски (
съвет; премиер.

мн1П^(сгьрп|^дседателскн прил. Който се отнася до ми¬
нистър- председател.
миниум и мМиШ м. спец. Вид оловен окис — оранже-
вочервен прах, употребяван като основна боя за
железни предмети, [лат.]
миномет м. воен. Минохвъргачка, [рус.]
миномётен Прил. от м и н о м е т. Минометен огън.
мннонбсен прил, Приспособен да носи мини. Миноно-
сен кораб,
мннондсец м. Малък бързоходен военен кораб за на¬
падение с мини.
минор и миньор м. муз. Музикален строй, който се от¬
личава с тъжно, печално, меланхолно звучене.
Прот. м а ж о р. [ит,, фр.слат.]
мило рен и миньорен прил. 1. муз. Който се отнася до
минор, Минорни тонове* Мшюрна гама. 2. прен. Тъ¬
жен, печален, меланхолен. Миньорно настроение.
минохвъргач м. Лице, което обслужва минохвъргачка-
минохвъргачен прил. Който се отнася до минохвъргач
и до минохвъргачка. Минохвъргачно отделение.
минохвъргачка ж. Артилерийско оръжие за стрелба с
мини; миномет.
минувам нсв. нпрх. (и прх.) Минавам.
минувач м. и минувачка ж. Човек, които минава по
\ пътя. Случайни минувачи.
минус м. 1. Математически знак (—) за означаване на
действие изваждане или на отрицателна величина,
напр.: 2 — 1 = I. 2. Отрицателна величина. Минус
на минус дава плюс. 3. като предл. За означаване, че
дадена величина се изважда от друга. Две минус ед¬
но равно на едно. 4. прен. Недостатък, слабост, В
тяхната работа всички съзряха един минус. [лат . ]
минута ж. 1, Мярка за време, равна на 1/60 част от
часа. Минутата има 60 секунди. 2. прен. Много
кратък период от време. 3. спец. Мярка за дъги и
ъгли, равна на 1/60 част от градуса. О На минута¬
та — а. В уреченото време (с точност до минута),
-б. Веднага, незабавно. Готов е да се яви на мину¬
тата. [лат.]
минутен прил. 1. Който се отнася до минута. Минутна
стрелка на часовника. 2. Краткотраен. Минутни
удоволствия.
минц м. Ъстар. Някогашна австрийска златна монета,
^^см,]	1
мнньон м. и (умал.) миньднче ср. Дребно и миловидно
момиче, девойка, жена. [от фр.]
миньдр1 м. Работник, копач в мина; рудничар, [фр .]
миньор2 вж. минор.
миньорен вж. м и н о р е н.
миньорски прил. Който се отнася до миньор1. Миньор¬
ска лампа.
миньорство ср. 1. Работа, занятие па миньор1; рудни-
чарство. 2. събир. Миньорите като общност, съсло¬
вие.
миокардит м. мед. Възпаление на сърдечния мускул,
[гр.]
миома ж. спец. Доброкачествен тумор от мускулни
тъкани, [от гр.]
миорй ср. Птица мамец. [от ар. > тур.]
мир1 -1т м. 1. Покой, спокойствие, тишина; мира.
Ако искаш мир, стой си в манастир. 2. Липса на
вражди и раздори; сговор, съгласие, разбирателст¬
во, Живеем в мир и любов. 3. Липса на война. Борба
за запазване на мира. 4. Окончателно прекрат яване
на една война. Сключвам мир.
мир2, -ът м. старин. поет. Свят, светски живот. Тряб¬
ва да забрави греховния мир. Ваз.
.	мироздание 455
мира ж. нар. Мир, спокойствие. Не ми дават мира,
Оставете го на мира. Нямам мира от тях.
мираж м. 1. Оптично явление, обикн. в пустините, при
което вследствие на физическите свойства на ат¬
мосферата се виждат мнимите изображения на
предмета, които реално са зад хоризонта. . 2. прен.
Нещо нереално, призрачно, илюзорно; призрак,
илюзия. Щастието е един мираж, [фр.]
миражен прил. Който се отнася до мираж,
мнраз м. нар. Имот или наследство от родителите иа
жената. Тая нива ми е мираз. [ар. >тур.]
мирен прил. 1. Тих, спокоен, послушен. Днес той е
много мирен. 2. Който е в защита на мира, срещу
войната; миролюбив. Мирна политика, 3. През кой¬
то няма война. Мирни години. Мирен период.
О Мирец договор - с който се сключва мир.
миризлив прил. Който мирише, който има приятен
шш неприятен дъх, миризма. Увиха китка мириз¬
лива от здравец и от росен, и от клас на нива. Ваз.
Миризливо сирене,
миризма ж. 1. Свойство на веществата, което се въз¬
приема с обонянието, с носа. 'Приятна миризма на
кафе. Тежка миризма на пържено. 2. обикн. мн.
‘ ра? Подправка за ядене, [от гр.]
мирис м. Миризма.
мирнсане ср. Действие по гл. м и ри ш а. О Не съм
цвете* за мирисане.
мириша нсв. 1. нпрх. Имам или издавам, изпускам ми¬
ризма. Цветята миришат. Месото е развалено и
мирише. 2. прх. Възприемам с обонянието, усещам
някаква миризма. Мириша цветето, мирише ми
нпрх. 1. Усещам някаква миризма. Мирише ми на
бензин. 2. прен. Усещам, струва ми се, че нещо, ня¬
какво събитие наближава. Мирише ми на война.
мирйше безл. Мирише на скандал.' О Ни лук* ял, ми
[на] лук мирисал- Устата ми мирише на мляко*,
мирно нарч. 1. Тихо, спокойно кротко. Децата си се¬
дят мирно и кротко, Деца, стойте мирно! 2. като
межд. [Военна] команда, при която сс застава не¬
подвижно, с изпънато тяло.	Срв.
свободно.
мирновременен прил. Който се отнася до, който е при¬
същ на мирно време, когато няма войни. Мирнов¬
ременно производство. Мирновременни цени.
миро ср. Светено благовогшо масло за християнски
пъркоини обреди, [гр.]	*
миров прил. книж. Световен, всемирен. Не съм причас¬
тен аз към мировия хор. Ваз. Мирова слава. ,0 Ми¬
рова скръб — песимистично умонастроение в за¬
падноевропейската художествена литература от
края на XVIII и началото на XIX в., породено от
кризата в ренесансовия хуманизъм, израз на тра¬
гичните противоречия между личността и устройс¬
твото на света.
мирова прил. остар. О Мирови съдия; мирови съдили¬
ща — които разглеждали дребни граждански дела
и правонарушения.
мировъзрение ср. книж. Мироглед, [рус.]
мироглед м. Система от възгледи за природата, об¬
ществото И човешкото мислене; светоглед. Марк¬
систко-ленински мироглед. Научен мироглед.
мирогледеи прил. Който се отнася до мироглед. Ми-
• рогледна система, Мирогледни противоречия.
' мироздание ср. книж. Вселена, [цел.]

456 миролюбец
мнролюбец м. и мнрошббка ж. Които е привърженик
на мира, работи и се бори за мир.
" миролюбив прил. 1. Който обича мира, стремя се към
съгласие, не е склонен към вражди, спорове, война.
Миролюбив човек. Миролюбив народ. 2. Който е ос¬
нован на миролюбие, в който има миролюбив. Ми¬
' ролюбиеа политика. Миролюбиви намерения.
мяролюбквост ж, Качество на миролюбив,
миролюбие ср. Желание, стремеж към запазване на
мира в съгласието. Проявявам миролюбие.
, мироносиц мл остар. Човек, който носи мир. .
миронбенц* ж. 1. цьрк. Жена, която носи миро. 2. шег.
Клюкарка.
"	мнропомйзаи прил. 1. Който е помазан с миро. 2. прен.
Който е изпратен или посочен от Бога, който е
привилегирован или е избран за високи дела.
миропомазвам нсв., мирооомйжа св. прх. цьрк. Помаз-
■ вам е миро; миросвам.
миропомазваме ср. Действие по гл. миропо¬
мазвам; църковно тайнство — обред, който сс
състои в кръстообразно намазване на младенец
след кръщение или на цар при коронясване,
миросвам нсв., мирдеам св. прх., цьрк. Миропомазвам,
мнрптвлреи прил. книж. Който носи мир, спокойствие,
допринася за запазване на мира.
мнротворец м. и миротворна ж. Човек, който създава
мир и спокойствие, бори се за запазваме на мира.
. мнротеàреки прил. Който се отнася до миротворец.
мирски прил. стария. Светски. Прот. църко¬
вен. Мирски дела.
мирта ж. и мирт м. Вечнозелен южен храст с дребни
благовонни листа, Myrtus сопшшЫз. [гр. < перс.]
миртов прил. Който се отнася до мирта. Миртови
клончета.
мирувам нсв. нпрх. Стоя шш седя мирно. Децата ми¬
руваха .
мири нсв. прх.. нар. I. Помирявам. 2. Утешавам. — сс
нпрх. Помирявам се, примирявам се.
мирянин м. я миряика ж. цьрк. Светско лице. Прот.
духовник.
мирянски прил.. остар. Светски, мирски. Мирянски съд.
мирясвам -нсв., мирясам св. нпрх. Ставам мирен, утих-
вам, укротявам се. Деца, няма ли да мирясате най-
сетне?
мис ж. I. книж. Госпожица (за назовазане или в об¬
ръщение, обикн. пред име, в англоезичните страни).
2. Девойка, която е определена, избрана за най-го-
ляма хубавица на курорт, селище, страна и пр.
Конкурс за мис България. Мис Варна, [англ.]
мисионёр м. и мнеиоперка ж. 1. Лице, което изпълня¬
ва някаква мисия. 2. стесн. Лице, което е изпратено
от църквата за религиозна пропаганда всред друго¬
верци. [фр.]
мисионерски прил. Който се отнася до мисионер. Ми¬
сионерско училище.
мвен^^|рство ср. Дейност на мисионер, .
миейр м. диал. Царевица, кукуруз. [ар. > тур.]
мнсирк* ж. диал. Пуйка.
мисис ж. книж. Госпожа (титла за назоваване или в
обръщение гьм омъжена жена, обикн. пред името,
в англоезичните страни), [англ.]	*
мисия ж. 1. Определена задача, поръчка. Възложиха
му важна мисия. Мисията беше добре изпълнена. 2.
Историческа роля на деец или обществена група.
Работническата партия ще изпълни своята мисия,
• 3. Дипломатическо представителство, което няма
ранг на посолство. 4. Чужда делегация със специ¬
ална цел. 5, Мисионерска делегация, [лат.]
мискет м. 1. Вид ароматно грозде. 2. Вино, направено
от такова грозде, [ар. > тур.]
мнекетов прил. Който се отнася до мискет, произве¬
ден от мискет. Мискетово вино.
мжжАш(нн| м. и мискинка ж. прост. укор. Отвратите¬
лен, гаден, мръсен човек, [ар, > тур.]
мнекинлък м. прост. Проява на мискинин.
мнекмвжкн прил. прост. Който се отнася до мискинин,
присъщ на мискинин.
маслен прил, 1. Който става в мислите, но е пеизка-
зан. Мислена дейност. 2. Въображаем. Мислен об¬
раз. Мислена линия,	*
мислене ср. 1, Действие по гл. мисля. От много
мислене полза няма. 2. спец. Висша степен на човеш¬
кото познание, процес на отражение на обективната
действителност. Мозъкът е орган на човешкото мис¬
лене.
мислено нарч. С мисълта, с въображението. Аз мисле¬
но го виждах на този връх. Ваз.
мислещ прил. Който има способност или навик да
мисли, да размисля. Мислещо същество..
мислим прил. 1. Който може да се помисли, да си го
представим; възможен, допустим. Прот.
немислим. Мислимо ли е това. 2. Въобра¬
жаем; мислен. Мислима граница.
мислител м. Човек с проявени способности за дълбо¬
ко, оригинално мислене, който разсъждава над
важни, философски въпроси; философ,
мисловен прил. Който се отнася до мислене, който е
свързан с мисълта, с разсъдъка; разсъдъчсн. Мис¬
ловна дейност.
мисл^вкост ж. Сбор от мисловни качества и привич¬
ки на ума; манталитет.
мйсля нсв. нпрх. 1. Работя с ума, правя предположе¬
ния и изводи; разсъждавам. Правилно мислиш. 2.
Имам мнение; преценявам. Какво мислиш по тоя
въпрос? 3. Напрягам ум в определена насока, стре¬
мя се умствено да си уясня нещо. Дълго мислих над
задачата. 4. Имам желание или намерение; тъкмя,
каня се. Мисля да отида на разходка. 5. нпрх. и прх.
Грижа се, безпокоя се за някого или за нещо. Май¬
ката непрекъснато мисли за децата си. Ще се опра¬
вя, недей да ме мислиш. 6. прх. Имам мнение, смя¬
там някого за някакъв. Мислех го за по-умен. — се
възвр. Смятам се, имам някакво мнение за себе си.
Мисли се за непогрешим. О Мисли му; да му мис¬
лиш — закана за наказание, отплата. Мисля д<о>]ю
(зло) някому — желая, пожелавам някому
, добро (зло).
мистериозен прил. Тайнствен, загадъчен. Мистериозно
изчезване.
мистернозност ж. Тайнственост, загадъчност,
мистерия ж. 1. обикн. ми. У някои антични средизем¬
номорски народи — религиозни учения или тайни
религиозни обреди, до които се допускат само пос¬
ветени. 2. Средновековна драма с верски мотив и
действащи лица божества. 3. Нещо тайнствено, за¬
гадъчно, неразгадана тайна. Тази случка за мене
остава и досега една мистерия, [гр.]
мистик м. Лице, което е склонно към мистицизъм или
е привърженик на мистични учения,
мистика ж. 1. Вяра в свръхестественото, във възмож- .
ността за непосредствено общуване на човека с въ-

ображаеми нематериални сили, с някакъв отвъден
свят. 2. Нещо тайнствено, загадъчно, необяснимо,
[гр·]
мистификатор м. книлс. Лице, косто се занимава с
мистификация, прави мистификация.
мистификация ж. Преднамерена измама или заблуда
за шега или с користна цел. Литературна мисти¬
фикация.
мистнфицйрам нсв. и св., прх. книж. Правя мистифи¬
кация. Той е мистифицирал тоя текст.
мистицизъм м. Склонност към мистика, проява на
мистика. Религиозен мистицизъм.
мистичен прил. 1. Който се отнася до мистик и до
мистика. Мистична теория. Мистична секта. 2.
Който е изпълнен с мистика, в който има нещо
тайнствено, загадъчно, неразбираемо, нереално.
Поезията му има мистичен характер. Мистичен
ужас.
мистичност ж. Качество на мистичен; тайнственост,
загадъчност.	,
мистрия ж. Зидарски инструмент за гребане и размаз-
ване на хоросан, (гр.]
мистър м Господин (титла, обикн. пред име, за веж¬
ливо назоваване или в обръщение към мъж в анг-
лоезичните страни), [англ.]
мисъл ж. 1. Дейност на ума; мислене. Цялата човеш¬
ка култура е резултат на човешката мисъл. 2. Про¬
дукт от дейността на разума, на мисленето, раз¬
съждението; идея. Интересна мисъл. Няма нито
една шсьл в главата ми. 3. Това, което изпълва съз¬
нанието, занимава ума. Ляга и става с мисъл за
тях. 4. Мнение, гледище, становище. Моята мисъл
е, че тоя въпрос се нуждае от всестранно разглеж¬
дане.' 5. Намерение, кроеж, Имам такава мисъл.
мит, -Ьт м. 1. Старинно народно сказание за природ¬
ни явления, богове и герои, отразяващо представи¬
те на древните народи за света. Старогръцки мито¬
ве и легенди. 2. прен. Измислица, легенда. Рухва
митът за превъзходството на тази раса. [гр.]
митар м. 1. Бирник (в евангелска Юдея). 2. прен.
Грешник, [цел.]
митарство ср. 1. Страдание, мъка, изпитание. Минах- „
ме през много митарства. 2. обикн- мн. Скитания,
съпроводени с лишения, беди.
митарст[ву]вам нсв. нпрх. 1. Изпитвам, подлагам се на
мъки, страдания. 2. Скитам, подлагайки се на стра¬
дания, мъки, лишения.
митинг м. Многолюдно събрание с оратори за обсъж¬
дане и преценка на въпроси, които вълнуват общес¬
твото. Състоя се многохиляден митинг, [англ.]
митянгаджннски прил. неодобр. Който се отнася до
митингаджия.
митИнгаджия м. неодобр. Участник в митинг,
мнтнигов прил. Който се отнася до митинг,
митичен и митически прил. Който се отнася до мит.
Митичен герой. Митически песни. Митически об¬
раз.
миткало ср. Човек, който митка. Не я ли знаеш какво
е миткало!	*
миткам нсв. нпрх. разг. Ходя насам-натам без работа;
скитам се, шляя се.
митница ж. Държавно учреждение, което осъществя¬
ва надзор над внасяните и изнасяните стоки и съ¬
бира митата върху тях.
митничар м. Служител в митница, ‘	,
мнтничарски прил. Който се отнася до митничар и
митница, Митничарски преглед.
. мншничен 457
митичен и митнически прил. Който се отнася до мит¬
ница. Митническа тарифа. Митнически власти.
Митническа декларация.
митб ср. Налог, вид косвен данък, с който се облагат
вносни или износни стоки при преминаването им
през границата. Вносни мита. Износни мита.
<> Съдебни мита — съдебни разноски,
митолог м. Изследвач в областта на митологията,
.мнтологема ж. книж. Митичен, митологичен мотив,
[гл.]	.
митолоппйрам нсв. и св., прх. Създавам митове, прев-
‘ ръщам нещо в мит.
митологичен и мигологнчески прил. 1, Който се отнася
до митология. Митологичен речник. 2. Легендарен,
баснословен.
митология ж. 1. Съвкупност от митове, от оказания
за божества и герои. Славянска митология. Гръика
митология. 2. Наука за митовете, [гр.]
мятотворчество ср. Създаване на митове,
митра ж. Владишка корона,
мнтрополйт м. Висш православен духовник, който уп¬
равлява епархия, [нгр.]
митрополитски прил. Който се отнася до митрополит.
Митрополитски сан. Митрополитски престол.
митрополия ж. Седалище и канцелария на митропо¬
лит. [гр,]	♦
Мнхаля м. разг. О Гоня Мнхаля — залавям се с без¬
полезни работи, търся непостижимото. Имам да
• дявам иа Мнхаля — не съм с всичкия си, хлопа ми
дъската, [от гр.]
мнцел м. спец. Вегетативно тяло на гъбите, което се
развива в субстрата (почвата и др.). [нем. <гр.]
мичман м. Офицер с най-нисък чин във военния флот,
[англ.]	,
мнчманскн прил. Който сс отнася до мичман,
мишелов м. Едра граблива птица, ВШео v^gaas.
мпнелбвка ж. Клопка, капан за мишки,
мншембр м. и мишеморка ж. Арсеник (като отрова за
мишки).
мил^на ж. 1. Предмет със специална форма или
изображение, което служи като цел при. учебна,
тренировъчна или спортна стрелба. 2. прен. Някой
или нещо, срещу когото или което са насочени оп¬
ределени враждебни действия, нападки,
[рус. < перс.]
мИши (н мншнн) прш. Който ое отнася до мишка, кой¬
то е от или на мишка. Миши уши. Миша опашка.
<> Миша дупка*. Навирам* в миша дупка,
мНшка ж. 1. Дребен гризач с остра муцуна и дълга
опашка, Миз. Домашна мишка. Полска мишка. Бе¬
ден като църковна мишка. Който не храт котка,
ще храни мишки. 2. диал. Мишница. О Мокър като
мишка — съвсем мокър.
мишкувам нсв. нпрх. диал. Търся, ровя, където има не¬
що скрито. Кой е мишкуеал из долапа?
мишлё ср. Малка мишка,	*
мнш-маш м. 1. Нещо объркано, разбъркано, хаотично. 2.
Вид ястие — пържени яйца със сирене, чушки И лук.
’ [нем.]	-
мишница ж. Част от ръката от рамото до лакътя, О Под
мишница — между >отшниш^та и тялото, гръдния кош.
Две дини под една мишница не се носят. Послов.
мйпшичеп прил. Който се отнася до мишница, Миш-
ничен мускул.	-

458 мишйк
f
мишОк м. 1. Увел. от мишка; едра мишка. 2.
Мъжкият на мишка.	'
мйшца ж. нар. Мускул. Здрави миищи.	*
мия нсв. прх. Обливам, потапям нещо във вода или
друга течност и го търкам, за да стане чисто. Мил
си ръцете. Мия чинии. — се възвр. Мия лицето или
ръцете си. Мих се със сапун.
миЯлен прил. Които се отнася до миене, служи за ми¬
ене; миячен. Миялни машини.	.
миЯлня ж. Място или машина за миене.	'
минци мн. (ммяк м.) Жители на говорна област, къде¬
то вместо н р е казват мия. Баща ми е от дебър-
ските мияци.
мияч м. и миячка ж. Работник, кой то мие нешо (по¬
дове, стълбища, съдове и др.).
млад прил. 1. Който е роден или поникнал, израсъл
неотдавна, който не е голям по възраст. Прот.
с т а р. Млад мъж. Младо момиче. Млади хора.
Млади животни. Млада гора. Млада шума. 2. Кой¬
то се отнася до, който е присъщ на такъв човек,
животно или растение. Човек с младо лице. Млад
глас. В млада възраст. Сърцето му е младо. На
млади годшш. 3. Който е създаден, образуван или
е възникнал неотдавна. България е млада страна.
Българските планини са сравнително млади.
О Млада невеста (булка) — която наскоро се е
омъжила. Млад войник — новобранец. Старо и
младо — всички.
младеж1 ж. сьбир. Младо поколение, млади хора.
Златна младеж.
младеж2 м. .Млад човек; юноша, момък.
младёжкв прил. 1, Който се състои от младежи. Мла¬
дежка бригада. 2. Който е като у младеж, който е
присъщ, характерен за младежта. Младежко лице.
Младежки възторг.
младенец м. Новородено дете. Спи Като младенец.
младенчески прил. 1. Който се отнася до младенец,
свойствен или присъщ на малко дете. Младенческа
възраст. 2. Младежки.
младёя нсв, нпрх. 1. Ставам млад, подмладявам се. 2.
Изглеждам млад.
младина ж. Младост. Бабина младина въз баир зали¬
чава. Погов. О На младини — на млади години,
през време на младостта.
младоженец м. и младоженка ж. Човек, когато се
жени или наскоро след женитбата,
младожеискн прил. Който се отнася до младоженци,
младок м. 1. Младо дръвче. 2. Нов клон, покарал от
дънера на дърво; издънка. 3. прен. разг. Млад мъж;
момък, момче.	-
младолйк прил. Който има младо лице, който изглеж¬
да по-млад, отколкото е всъщност,
младолйкост ж. Качество на младолйк.
младост ж. 1. Възраст след детството до завършване
на телесното развитие. Това е от времето на наша¬
та младост. 2. Качество на млад. Докле е младост,
леко път се ходи. П.П.Сл.
младбчка ж. Младо дърво или израстък от дънера
на дърво; издънка, младок,
мля ши· прил. 1. Който е по-млад по служба или по-
нисък по звание, чин, длъжност, служебно положе¬
ние. Младши научен сътрудник. Младши сержант.
Младши лейтенант. 2. За означаване на по-младия
от хора с еднакви имена, обикн. на син по отноше¬
ние на бащата. Срв. старши, [рус.]
млДка ж. Мочурливо място, мочур,
млат м. диал. Голям железен чук.
млатвам нсв., млатня се. прх. Удрям, млатя веднъж
или поединично. Млатни му един по гърба.
млатя нсв. прх. диал. 1. Бия, блъскам, удрям. Не за¬
качай детето, че баща му ще те млати. 2. Бруля.
Млатя орехи.
млекар м. и млек£рка ж. Човек, който произвежда
или продава мляко,	.
млекарница ж. Продавница на мляко,
млекарски прил. Който се отнася до млекар. Млекар¬
ски съдове.
млекёрство ср. Занятие, поминък на млекар.
млек*0 вж. мляко.
млекодаен прил. За добитък — който дава мляко;
млечен. Млекодайно стадо.
млекодибмв м. Добиване, добив на мляко. През зима¬
та млекодобивът намалява.
млекодобивен прил. Който се отнася до млекодобнв.
млекомер м. Уред за измерване гъстотата на мляко¬
то.
млекоиадой м. Количество на надбеното мляко,
млеконнтаещ прил. 1. За животно — който храни мал¬
ките си е мляко. 2. като същ. млекопитаещо ср. Бо¬
зайник. [рус.]
млекопреработвателен прил. Който се отнася до пре¬
работване преработка на мляко. Млекопреработва¬
телни предприятия.
млекоцентрала ж. Предприятие за преработка и тър¬
говия с мляко и млечни произведения,
млекце ср. Умал. от м л я к о.
млёчен прил. 1. Който е добит от мляко или е при¬
готвен с мляко. Млечни произведения. Млечен шо¬
колад. 2. Подобен на мляко. Млечен сок. Млечна
белота. 3. Който се съдържа в млякото. Млечна за¬
хар. 4. За добиче — който дава (много) мляко; мле-
кодаен, доен. Млечна крава. О Млечен път книж.
—	най-голямото съзвездие, което в ясни нощи се
вижда като светла ивица по небето; кумова слама.
Млечна киселина — безцветна гъста течност, която
се, получава при ферментация на някои захари или
се образува в мускулите при умора, Млечни жлези
—	органи у бозайниците и жената, в които се об¬
разува мляко за хранене на новородените. Млечни
зъби — първите зъби на децата, които после падат
и се заместват с постоянни.
млечице ср. Умал. ог м л я к о; млекце. <> Пчелно
млечице — изработвано от пчелите млечнобяло же-
леподобно вещество, което се използва като лечеб¬
но средство.
млечка ж. Растение, чието стъбло и листа при откъс¬
ване изпущат бял сок, ЕирЬогШа; млечок.	,
млечница ж. 1, Ястие от подсладено мляко с яйиа. 2.
Ястие от мляко с ориз; сутляш. 3. Ядивна горска
гъба, Гас1апу$.
млечнобял прил. Чийто бял цвят напомня мляко.
Млечнобяла мъгла. Млечнобели стъкла.
мл^чност ж. Качество, на млечно добиче да дава по- ‘
вече или по-малко мляко,
млечбк м. Растение млечха.
млнвар м. Човек, който е закарал на воденица, мел¬
ница нещо да меле.
мливарскя прил.. Който се отнася до мливар. .итвшр-
- ски коли.
млнвен прил. спец. Който се отнася до м. ишо. М.швна
такса. Мливно право.

млИво ср. Зърнена храна, закарана на мелница да се
меле. ,
млин м, диал. Баница. От просо млин се не прави.
млък межд. Остра, категорична заповед към някого
да престане да говори или да вика, плаче, шуми.
млъквам нсв., млъкна св. нпрх. Преставам да говоря,
да викам, да издавам шум.
мляко и млеко ср. 1. Бяла хранителна течност, която
отделят млечните жлези на жените и самките на
бозайниците след раждане за изхранване на малки¬
те. Майчино мляко. Млякото на козата е подобно
на майчиното. 2. Такава течност, издоена от живот¬
ните и използвана за храна. Краве мляко. Прясно
мляко. 3. прен. , Подобен на това мляко бял расти¬
телен сок. О Кисело* мляко. Миришат ми устата на
мляко — млад, недорасъл и неопитен съм. От пиле
(птичка) мляко — всичко каквото поискаш, потьр-
ι сми (има). В тоя магазин ще намериш от пиле мля¬
ко. Ще изкажа и майчиното* си мляко,
млнсвам нсв., млйсна се., прх. и нпрх. Мляскам вед¬
нъж или поединично,
мляскам нсв. 1. нпрх. При ядене издавам особен шум
с -езика и устните си. 2. прх. разг. Целувам с шум.
Стига си мляскала детето!	,
мляска еж, м л я с в а м. .
млящн нсв.. нпрх. и прх. Мляскам,	*
мнемдника Ас. книхс. Съвкупност от правила и похва¬
ти за улесняване, облекчаване запомнянето на не¬
що, на по-голям брой сведения, факти чрез предна¬
мерено създавани смислови връзки, асоциации;
мнемотехника. [гр.]
мнемоничен и мнемонически прил. книж. Който се от¬
нася до мнемоника. Мнемонически таблици.
мнемотехника ж. книж. Мнемоника.
мнёние ср. 1. Определена мисъл или възглед за нещо.
• Ценно мнение. Искрено мнение. Според моето мне¬
ние. Кажи си мнението. 2. Преценха за характера
и качествата на лица шш предмети. Имам високо
мнение за него. О ' Обществено мнение — съждение
на обществото за нещо.
мним прил. Привиден, неистински, фалшив. Мним бо¬
лен. [рус.]
мнителен прил* Болезнено подозрителен. Той е страш¬
но мнителен, [рус.]
мнятелност ж. Качество на мнителен.
мнЗго нарч. 1. В голямо количество, в голям брой.
Прот. малко. Много хора. Много пари. Много
сняг наваля. Много радости и много мъка. Много
пъти. 1 В голяма, висока степен; твърде. Той е
много умен и много си разбира от работата. Много
ме боли глава. Много малко са добрите хора. Не ми
харесваш много. Много съжалявам. Много ти бла¬
годаря., О За много години". Много добър — оценка .
за успех в училшцс, по-ниска от отличен
(п е т по шестобална система). Много здраве —
при изпращане поздрав на някого по друг човек.
Много здраве на брат ти! Много ти здраве; имаш
много здраве — за израз на възражение, несъгласие:
съвсем не е така, имаш трешка. Най-много да —
в най-лошия (най-добрия) случай, нищо повече от
това. Най-много да те накажат,
много- Съставна част на сложни думи със значение
„много, голям брой, във висока степен“, напр.:
многоадресен, многоброен, многовалентен, многове¬
ковен, многострадален и под. Срв. поля·.
многобоец м. Спортист, който се занимава с много¬
бой, участва в многобой,
многодетен 459
миогоббжяе ср. Религиозна система, която признава
много богове; политеизъм.
многобой м. спорт. Спортна дисциплина, включваща
няколко упражнения, или състезание по няколко
вида спорт. Този гимнастик спечели златен медал
на висилка и второ място в многобоя.
многобрачен прил. книж. Който се отнася до много¬
брачие, свързан е с много бракове; полигамен.
Прот. еднобрачеи.
многобрачие ср. книж. Форма на брак и семейство,
при която един мъж се свързва с много жени или
една жена — с много мъже; полигамия,
многоброен прил. Който се състои от голям брой еди¬
ници; многочислен. Многобройиа тълпа, мно
гобрбйност ж, Качество на многоброен,
многовековен прил. Който трае, продължава, същест¬
вува много векове. Многовековни борби.
многоглагблст^у^ам нсв. нпрх. книж. Говоря много,
дълго и безсъдържателно.
мнпгоглясен прил. Който се състои от много гласове.
Многословен шум. Многогласно пеене.
многогласие ср. муз. Музикален строй, при който се
съчетават едновременно няколко гласа. Срв. по¬
лифония, контрапункт. .
многогодишен прил. Който живее или трае, продължа¬
ва много години. Многогодишна служба. Многого¬
дишно растение.
многодетен прил. Който има много деца. Многодетна
майка. Многодетни семейства.
многодетство ср. Раждане и отглеждане на много де¬
ца от едни родители.
многоезичен прил. 1. Който използва много езици, в
който се чуват много езици. Многоезична тълпа.
Многоезичен град. 2. Който-е написан на няколко
езика. Многоезични надписи. Многоезичен речник.
многоетажен прил. Който е на много етажи, има мно¬
го етажи, Многоетажна сграда.
многоженство ср. Брачна система, която позволява на
мъжа да има повече от една жена. Прот. мно¬
го мъ ж и е, многомъжество.
Срв. полигамия.
многознаеш прил. 1. Който много знае. 2. ирон. Който
се мъчи да покаже, че знае много шш всичко,
многозпгиЬшк м. и многознайница ж. ирон. Човек,
който се мъчи да покаже, че знае много или всичко,
многозначен прил. 1. Койго се състои от много знаци,
цифри; многоцифрен. Многозначни числа. 2. Който
има повече от едно значение. Многозначна дума.
многозначителен прил. Който загатва за нещо важно,
съществено, значително. Многозначителен поглед.
миогозпИчиост ж. Качество на многозначен. Много¬
значност на думите.
многпклегъчен прил. спец. Който се състои от много
клетки. О Многоклетъчин организми ( съкр. мно-
гоклётьчпи ми.) — организми, които се състоят от
, множество клетки, изграждащи тъкани и органи с
различни функции.
многократен прил. Който се повтаря, става много пъ¬
ти. Многократно четене. Многократни напомняния.
Многократно повторение.
многократност ж. Качество на многократен,
многолетен прил. Който има много години или трае
много години; многогодишен, дългогодишен, дъл-
1 голетен.

460 многолётие
многолетне ср. Дълголетие.
многолёпшк м. и многол&пшца ж. Дълголетник. -
многолйк прил. Който се състои от множество лица
или има много и различни лица, образи. Многолика
тълпа. Животът е многолик.
многолйкост ж. Качество на многолик. Животът раз¬
крива многоликостта си.
многолюден прил. 1. В който има много хора. Много¬
люден град. 2. Който се състоя от много хора. Мно¬
голюдно събрание. «
многолюдиост ж. Качество на многолюден,
многоместен прил. Който е с много места, има места
за много хора. Многоместен автомобил.
многомъжне и мвогомъжество ср. Брачна система. ко¬
ято позволява на жената да има повече от един
мъж; полиандрия. Срв. полигамия,
многоженство.
многоножки мн. (многоножка ж.) Членестоноги без¬
. гръбначни животни, които имат по чифт крака иа
всяко (без последното) членче от тялото си,
Мупаробн.
многообещаващ прил. От хойто се очакват добри ре¬
зултати, който е свързан с големи надежди за ус¬
пех. Многообещаващ млад специалист.
многообразен прил. Който има- множество видове и
форми, Прот. еднообразе.. Многообраз¬
на дейност.	*
многообразие ср. Качество или проява на многообра¬
зен.	>
многоочакван прил. Който е очакван много, с нетър¬
пение. Многоочакван гост.
многопартиен прил. Който се отнася до много партии,
който се състои от много партии. Многопартийна
• система.	.
многословен прил. 1. Който много говори, който си .
служи с много думи- Многословен автор. 2. Който
е изразен с повече думи, отколкото е потребно,
многословно ср. Излишество от думи.
многослόвеоcτ ж. Качество на многословен,
многосричен прил. Който се състои от много срички.
Многосрична дума.
миогостеблен (и многоегъблен) прил. За растение —
който е с много стъбла на един корен,
многостён м. спец. Геометрично тяло, ограниченно
със стени равниш™ многоъгълници; полиедър.
многостёнея прил. Който има много стени. Много-
стешщ призма.	‘
многострадален прил. Който е преживял много стра¬
дания. Многострадалната Геновева. Многострада¬
лен народ.
многостранен прил. 1. Който има много страни. Мно¬
гостранна призма. 2. Който се отнася до няколко
страни, участници в нещо. Многостранна среща.
Многостранен договор. 3. прен. Който има много и
различни, разнообразни страни, качества, особенос¬
ти. Многостранни интереси.
многостйблен вж. миогостеблни.
многотиражки прил. Който излиза в голям тираж.
Многотиражно издание.
многотиражка ж. Печатен вестник на предприятие,
ведомство, който се издава в значителен тираж,
|рус.|
многотия ж. разг. Наличие на голям брой, голямо ко¬
личество от вещо.
многотомен прил. За съчинение, издание — който съ¬
държа, състои се от голям брой томове. Много¬
томно издание на Вазов. Многотомна енциклопедия.
многоточие ср. Препинателен знак от три последова¬
телно разположени точки (...), с който се отбелязва
’незавършеност на израза.
миоготърпелйв прил. Който е много търпелив, има го¬
лямо търпение и търпи, понася много,
многоуважаван прил. Който заслужава голямо уваже¬
ние, комуто се оказва голямо уважение, почит,
многоуважаем прил. Който заслужава голямо уваже¬
ние, ползва се с голяма почит (обикн. в обръще¬
ние).	ф
многохиляден прил. Който се състои от много хиляди
(хора). "	.
многоцветен прил. Който има много цветове, багри.
Многоцветна илюстрация. Многоцветен печат.
меогûцефрее прил. За число — който е означен с по¬
вече от две цифри; многозначен,	.
многочислен-прил. Многоброен, Многочислена челяд.
многочйсленост ж. Качество на многочислен; много-
бройност. .	-
мвогочлев м. мат. Алгебричен израз, който предста¬
вя сума или разлика от няколко едночлена.
многочленен прил. Който се състои от много членове..
Многочленно семейство.	.	*
многоъгълен прил. Който има много ъгли.
многоъ1ъ>.1ннк м. тец. Геометрична фигура върху
плоскост, ограничена от затворена начупена линия.
множА нсв. прх. Увеличавам количеството, броя на
нещо. С труд и постоянство множал дадените му
жълтици. — се нпрх. Увеличавам сс, умножавам се,
размножавам се. Множат се успехите ни·.
множествен прил. Който се отнася до множество. О Мно¬
жествено чиаю грам. граматическа категория, която
показва, че става дума за много предмети, липа.
множество ср. 1. Голям брой, голямо количество от
нещо. Натрупа се огромно множество от факти..
1. стесн. Голям брой, голямо количество хора.
Множеството го повлече със себе си. 3. епец. Съв¬
купност от елементи, обединени по някакъв приз¬
нак. Теория на множествата.
-множимо ср. мат. При действие умножение — число¬
то, което се умножава, [рус.]
множител м. мат. При действие умножение — число¬
то, е което се умножава, [рус.]
множко нарч. разг. У мая. от м н о г о. Днес порабо¬
тихме множко.
мнозина мест. Много, голям брой хора (мъже или
мъже и жени). Прог. малцина. Мнозина
знаят това.
мнозинство ср. По-голямата част, по-големият брой
оУ дадена група, множество от хора, разделени по
схващания, при гласуване и др.; болшинство. Прот.
малцинств., О Абсолютно мнозинство —
което обхваща повече от половината участвали в
дадено гласуване. Обикновено (относително) мнозин¬
ство — което надвишава поотделно всички остана¬
ли групи подадени гласове при дадена гласуване,
без да обхваща задължително повече от половинн-
. та гласували. Квалифицирано мнозинство — при ко¬
ето необходимият брой гласове се определя за все¬
ки отделен случай, напр. 2/3 от всички гласували,
мобилен прил. книж. Подвижен, способен за бързо
придвижване или действие, [лат.]
мобилизационен прил. Който се отнася до мобилиза¬
ция. Мобилизационен план. '
k

мобилизация ж. 1. воен. Привеждане на войска от
мирновременно състояние в състояние на готов¬
ност за военни действия. 2. прен. Привеждане на
някого или нещо в активно състояние за извършва¬
не на нещо, за изпълнение на някаква задача. Мо¬
билизация на обществените сили. [фр.]
мобилизирам нсв. и се., прх. Правя мобилизация, под¬
лагам на мобилизация. Мобилизираха целия набор.
—	се нпрх. Не мога да се мобилизирам за работа.
мобилност ж. книж. Качество на мобилен.
мдга нсв. нпрх. 1. Имам способност или умение, в със¬
тояние съм, имам сила да направя нещо. Мога да
работя. Мога да чета. Не мога да плувам. Можеш
ли да направиш това? Какво можеш? 2. Имам пра¬
во, позволено ми е, не съм възпрепятстван. Мога
ли да отсъствам от събранието? Мога ли да седна?
, 3. мбже безл. Възможно е, позволено е, допустимо
е. Може ли да вляза? Какво може да се случи? Не
може да се чака повече. О Може би — навярно,
вероятно, има възможност. Ще дойдеш ли? — Мо¬
же би.	*
могила ж. Малко естествено или изкуствено земно
възвишение. Тракийски могили. О Братска могила
—	общ гроб на едновремепло, заедно загинали
войници, въстаници и др. О На вили* и могили.
могйлен Прил. от м о г и л а. Могилни некрополи.
могъщ прил. Които има голяма сила или власт; мо¬
щен. Могъщ владетел. Могъщи народи.
могъществен прил. Силен, влиятелен, властен,
могъщество ср. Голяма сила, влияние, власт,
мода ж. Господство в дадено време на едни или дру¬
ги вкусове, предпочитания или външни форми в
предметите на бита, най-вече в облеклото.
модаджня м. и модаджийка ж. разг. Който обича да
носи модни дрехи,	'
модален прил. спец. Който се отнася до модалност.
Модални глаголи. Модална логика, [от лат.]
модИлност ж. 1. грам. Граматическа категория, изра¬
зяваща отношението на говорещия към съдържани¬
ето на изказването, ни съобщението към обектив¬
ната реалност, което се изразява чрез наклонението
на глагола, интонацията, вметнатите думи и др. 2.
спец. В логиката — характеристика на съждението
от гледна точка на изказваната в него достовер¬
ност, т. е. в зависимост от това, дали се утвържда¬
ва възможността, действителността или необходи¬
мостта на нещо.
модел м. 1. Образец, образцов екземпляр от някакво
изделие. 2. Възпроизвеждане на предмет в умален
1 или увеличен вид. 3· Геометричен чертеж, схема
или описание на някакво физическо или друго яв¬
ление или процес. Математически модел. 4. В
изобразителното изкуство ·— жив човек като пред¬
мет за рисуване или моделиране. 5. Лице, което е
ангажирано да облича и представя дрехи, облекло;
манекен. 6. Определен вид, стил, конструкция на ·
дадено изделие. Колата му е последен модел. Стар
модел, [фр.]	-	.
моделен прил., Който се отнася до модел,
моделиер м. и моделиерка ж. Лице, което прави мо¬
дели на нови изделия, обикн. дрехи и обувки,
моделирам нсв. и св., прх: 1. Създавам скулптурно
изображение, обикн. от -глина. 2. Създавам, изра¬
ботвам модел (в 1 и 3 знач.).	,
мбден прил. Който се отнася до мода, който е в съ¬
ответствие с модата. Модни дрехи:
модерАто муз. 1. нарч. Умерено, по-бавно от алегрето
мозайкаджия 461
и по-бързо от анданте (като указание за темпо, с
което се изпълнява музикално произведение). 2. ср.
Умерено темпо, средно между алегрето и анданте.
[ит.]
модёрен прил. 1- Който съответства на вкусовете на
най-новото време. 2. Нов, съвременен. Модерна ли¬
тература. 3. Моден.
модернизация ж. Модернизиране. Модернизация на
производството.	;
модернизирам нсв. и св., прх. Придавам на нещо съв¬
ременен облик, вид, характер; осъвременявам,
модернизъм м. книж. Общо название на течения в из¬
куството и литературата през XX в., за които е ха¬
рактерно скъсване с традициите на реализма, отри¬
чане на традиционните форми и немотивирано,
' самоцелно експершиеьггаторство. [фр.]
модернист м. Последовател на модернизма,
модерниетичея прил. Който се отнася до модернизъм
и модернист.
модист м. я модясткя ж. Специалист, майстор, който
изработва, създава модни облекла,
модификация ж. книж. 1. Видоизменение, малка про¬
мяна, която не засяга същността. 2. Модел от гру¬
па, семейство еднотипни машини, апарати, съоръ¬
жения, който сс отличава несъществено от
основния модел, [от лат.]
модифицирам нсв. и св., прх. книж. Видоизменям,
модност ж. Качество на моден,
модробк прил. поет. Синеок.	.
модул м. 1. Унифициран възел, компонент от по-го-
.ляма конструкция, оформен като самостоятелно
изделие и изпълняващ определена функция. 2. Със¬
тавна част от космически кораб, пригодена за из¬
вършване на самостоятелен полет. 3. мат. Назва¬
ние на важен коефициент или величина. Модул в
архитектурата, Модул на зъбно колело, [от лат·.]
модулации ж. 1, книж. Плавно, закономерно измене¬
ние, промяна в дадена състояние. 2. муз. Преход от
един музикален строй в друг, промяна на тонал¬
ността. [лат.]
модулен Прил. от м о д у л. ·
модулирам нсв. и ся. 1. книж. а. прх. Предизвиквам,
осъществявам модулация, б. нпрх. Търпя, подлагам
се на модулация. 2. нпрх. муз. Преминавам от една
тоналност в друга,
модус м. книж. Начин, способ, [лат.]
модър прил. поет. Син. Модри небеса.
моему вж. мой.
мбже вж. м о г а.
мозанчен прил. 1. Който се отнася до мозайка, който
има вид на мозайка. Мозаична настилка. Мозаична
живопис. 2. прен. Смесен, съставен от разнородни
елементи. Мозаичен състав. '
мозайка ж. I. Художествена украса, изображение или
орнамент от скрепени помежду си разноцветни ка- г
мъчета или късчета цветно стъкло. 2. Вид гладка
подова настилка в коридори, вестибюли, бани и
т.н. от скрепени с цимент камъчета. 3. Детска игра
от множество различни елементи, които се подреж-
. дат по определен начин и образуват фигури. 4.
прен. Пъстра смес от разнородни елементи. 5. спец.
Вирусно заболяване по растенията, [фр. < ит.]
мозайкаджия м. Строителен работник, който прави
мозайка (във 2 знач, ).	„	.

462 мозък
мозък м. 1. Разположен в черепа а гръбначния стълб
централен орган на нервната ситема у гръбначните
животни и човека, съставен от нервни клетки и
влакна, в койго се осъществява интерпретацията на
всички нервни импулси, координирането и контро¬
лът върху цялостната дейност на организма, емо¬
циите и мисълта. Главен мозък. Гръбначен мозък.- 2.
прен. Ум, умствени способности. 3. Меко мазно ве¬
щество, съдържащо се в кухината на костите. Кос¬
тен мозък. О До мозъка ня костите — напълно,
съвсем, до най-вътрешната част. Измокрих се до
мозъка на костите,	*
мдзъчсн прил. Който се отнася до мозък. Мозъчни
центрове. Мозъчен удар.
мой» моя, мое, ми. мби мест. 1, Притежателно мест.
за ] л. ед. — който принадлежи, изхожда или по
друг подобен начин се отнася до лицето, което го¬
вори. Моята шапка. По моя заповед. По мой вкус.
2. като тьи/. моста ята-, мдсто ср. Това, коеко мисзш,
желае, върши или притежава лицето, което говори.
Моята никъде л няма. Моето не се губи. О Мой
човек! — фамилиарпо обръщение. О, мой човек, как
си? Ей, мой човек, как се казваш? По моему — спо¬
ред мене или както аз знам, мисля, правя,
мбйрн мн. (мойра ж.) В гръцката митология — трите
богини на съдбата. Срв. парк и.,[гр.]
мокасини мн. (мокасин м) Вид меки обувки, [от амер.]
мокет м. Вид мека подова настилка, подобна на ки¬
лим. [фр.]
мокрее мя нсв. ппрх. Усещам мокрота.
мокрица ж. Дребна ракообразна животинка по влаж¬
ни места, Ошзсиз тигапдо.
мокрота ж. 1. Състояние на мокър. 2. Изобилно съдър¬
жание на влага в нещо (във въздуха, в помещение и
др-)·
мокря нсв. прх. Правя нещо да стане мокро, влажно.
Мокря си косата.
мокър прил. Който е облят, полят или пропит с вода
или друга течност. Масата е мокра. Земята е мок¬
ра от дъжда. Мокри дрехи. Мокри стени - О Мокър
от дъжд се ие бои погов. — който вече е пострадал,
тон няма от какво да се бои, няма какво повече да
му се случи.
молбй ж. 1. Израз на желание, искане да се извърши
нещо, да се задоволи някаква потребност, нужда на
този, които моли. Имам една молба. Обръщам се с
молба към някого. По негова молба. 2. Писмено за¬
явление по официално установена форма; проше¬
ние. Подадох молба в съда.
молберт м. спец. Триножник, подставка за закрепване
на рамка с платно или дъска, върху които худож¬
ник рисува. [нем. >рус.]
молебен м. Кратка черковна служба за израз на бла¬
годарност или с молба за здраве, благополучие и
др. Благодарствен молебен.
молебствне ср. 1. Молебен. 2. Молене, умолявшие.
[рус)
молекула ж. Най-малката частица на веществото, ко¬
ято запазва, притежава основните му химически
свойства. Молекулата се състои от атоми. [лат,]
молекулен и [рус.J молекулярен прил. Който се отнася
до молекула. Молекулно тегло.
молеисвам нсв., молепсам се. прх. диал. Заразявам с
болест. 1η>.]
молец м. Малка пеперуда, чиито ларви прояждат въл¬
нени тъкани и кожи, ТтеареШопеЙа. Дрехата е
проядена от молци. Средство против молци.
молив а молив м. Средство, уред за писане или рису¬
ване, който се състои от тънка пръчица графит или
а суха боя в дървена или метална обвивка. Черен мо¬
лив. Цветни моливи. Химически молив. [нгр.]
мблнвен и молииеи прил. Който се отнася до молив.
Моливна фабрика.	'
молитва ж. 1. Обръщение на вярващи с молба към
Бога или към светците, 2, Установен текст за тако¬
ва обръщение. Господпята молитва.
молИтвсн прил. Който се отнася до молитва, свързан
е с молитва. Молитвен дом. Молитвено настрое¬
ние.	'
молитвеник м. Сборник от молитви.
молител м. и "молйтелка ж. 1. Човек, който моли. 2.
Лице, което подава молба (във 2 знач.).
молла м. Мюсюлмански религиозен служител- или съ¬
дия. [ар. > тур.]
Молох м. книж. 1. Божество у древните финикийци,
картагенци и др,, на което принасяли човешки жер¬
тви. 2. прен. Страшна, ненаситна сила, която изис¬
ква човешки жертви, [от евр. соб.]
молбха ж. диал. 1. Цвете мушкато, 2. Растение слез.
[игр-]
молуски и молюски мн. (молуска и молюска ж.) спец.
Мекотели, [от лат.]
мбля нсв. 1. прх. и нпрх. Обръщам се с молба, с думи
увещавам, скланям някого да извърши желаното от
мене. Аз го моля да ми прости. Молехме за пощада.
Не моли, а настоява. 2. само I л., като межд,; я.
За израз на молба или в учтива покана. Моля те
да ми простиш! Моля, седнете! б. За израз на въп¬
рос или недоумение. Това е новият ви началник. -
Моля? в. В отговор на изказана благодарност.
Много ви благодаря за услугата. —- Моля. — се
ппрх. 1. Обръщам се с молба. Ще се моля на наши¬
те да ме пуснат. 2. Произнасям, отправям молит¬
ва. О Моля ти (ви) се — а. За израз на молба. Мо¬
ля ви се, не ми се сърдете! б. За израз на учудване,
недоумение или възражение, недоволство,
молясвам нсв., молясам св. нпрх. За тъкани, дрехи и
под. — събирам молци.
мома ж. 1. Голямо момиче, станало на възраст за
женене; девойка. 2. Неженена жена. 3. Девствена
жена; момиче. О Старя мома — жена, останала не¬
омъжена над обичайната за женитба възраст,
момент м. 1. Много кратък период, откъс от време;
миг. Ще пристигне всеки момент. Видях го в пос¬
ледния момент. 2. Определено време, някакъв етап
в историята, от развитието яа нещо. Важни момен¬
ти от българската история. 3. Обстоятелство, съп¬
ровождащо условие. Важен момент при горенето е
отделянето на вода. [лат.]
моментален прил. Който трае само един момент, из¬
вършва се за много кратко време; мигновен.
О Моментална снимка (фотография) — която се
промива и копира много бързо, за кратко време,
моментално Нари. от мбменталнн; веднага,
незабавно, за един миг. Появи се и изчезна момен¬
тално.
момёнтен прил. Който се отнася до, който е свързан
с даден момент; кратък, преходен. Моментно увле¬
чение. Моментни настроения.	-
момёя се нсв. нпрх. Държа се, показвам се като мома
за женене.

момин прил. 1. Кой го е от или на мома, предназначен
е за мома. Момина китка. Момини двори. 2. като
същ. момини мп. Домът, семейството или роднини¬
те на момата при сватбата й. О Момина сълза —
пролетно цвете с дребни бели ароматни цветчета,
СодуаИаНа та)аПз. Момино сърце — градинско цве¬
те. с розовочервени сърцевидни цветчета, £11е1у1га;
дамско сърце. Момино хоро — което се играе в мо¬
миния дом в навечерието на сватбата й.
момински прил. Който се отнася до мома, присъщ на
мома. Моминско лице. Момински чувства.
момипство ср. 1. Годините, времето, състоянието, в
което жената прекарва като мома, Моминството й
е преминало е безгрижие. 2. Моминско целомъдрие;
девственост. Там [на моминския кладенец] се Ма¬
рийка окъпа, моминството й се повърна. Нар.п.
момица ж. Було с ядки, на което са прикрепени чер¬
вата и други вътрешности на животно (употребява¬
но като закуска на скара).
момиче ср. 1. Женска рожба. Срв. момче. Роди им
се момиче. 2. Мома, девойка, неженена жена. Мо¬
миче, малък днаоло, не ми задавай ядове. Нар.п.
момиченце ср. Умил. от м о ми ч е.
момичешки прил. Конго се отнася до момиче, присъщ
на момиче. Момичешки игри.
момко м, поет. Момък.
момков прил. 1. Който се отнася до момък, който е
от или на мОмЪк, предназначен е за момък. 2. като
същ. момкови мн. Домът, семейството или родни¬
ните на момъка при сватбата му. О Момкова съл¬
за — пролетно цвете из храсти и гори с извито
стъбло и бели увиснали цветове без миризма,
Ро^опаНгт.
момувам псе. нпрх. Държа сс, живея, прекарвам като
мома, в състояние съм на мома за женитба,
момчаи прил. нар. Обикн. в съчет. момчана рожба :—
мъжко дете, момче.
момче ср, 1. Мъжка рожба, дете от мъжки пол. Срв.
момиче. 2. Момък, млад мъж, младеж, ерген,
момченце ср. У мая от м о м ч е.
момчетия мп. събир. Дружина, група момчета, младе¬
жи, юноши. Събрали се момчетия и отишли да се
къпят в реката.	.
момчешки прил. Който се отнася до момче, присъщ
на момче, младеж. Момчешка работа,
момчурляк м. нар. Голямо, поотрасло момче,
момък м. 1. Млад мъж, младеж, момче, неженен мъж,
ерген. 2. Млад мъж, който се жени, встъпва в брак;
младоженец. Сватбата се пренася вече у момъка.
монарх м. Доживотен и наследствен държавен глава.
монархнзъм м. 1. Система на управление начело с мо¬
нарх; монархия. 2. Политическо течение в защита
яа монархията, привързаност към монархическа
форма на управление.	.
монархист м. и монархнстка ж. Привърженик на мо¬
нархическо управление.
монархйстки прил. Който се отнася до монархист,
монархически прил. Който се отнася до монархия,
свойствен на монархия.
монИрхии ж. Форма на държавно устройство и управ¬
ление, при което върховната власт е в ръцете на
монарх. О Конституцнониа монархия — при която
властта на монарха е ограничена от парламент, без
съгласието на който не може да се издават закони.
Гр]
монархофашйзъм м. Политическо устройство на об¬
•	моиографйчен 463
ществото, система на управление, при която се съ¬
четават монархията с фашистка диктатура-
монархофашист м. Лице, което пропагандира или осъ¬
ществява монархофашйзъм.
монархофаишеткн прил. Който се отнася до монархо¬
фашист и монархофашйзъм. Монархофашистка
власт.
монаршескя прил. Който се отнася до монарх, свързан
е с монарх. Монаршеско благоволение.
монах м, и монахиня ж. Лице, което се е отказало от
светски живот и се е отдало на религиозна служба;
калугер, инок. [гр.]
монашески прил. Свойствен, принадлежащ или пред¬
назначен за монах; калугерски, иночески.
монашество ср. 1. Състояние, положение, достойнство
на монах. Той приел монашество в Рилския манас¬
тир. 2. събир. Сбор, съвкупност от (всички) монаси
като съсловие.
мпнголомден прил. книж. О Монголоидна раса — ед¬
на от трите големи човешки раси, разпространена
в Азия и Америка, отличаваща се с нисък ръст,
жълтеникава кожа, слабо окосмяване на тялото,
прави черни коси и др.	.
монета ж. Метален паричен знак; пара. О Вземам за
чиста* монета.
монетарен прил. книж. Който се отнася до пари. Мо¬
нетарна система. [от лат.]
монетарница ж. Монетен двор.	.
монетен прил. Който се отнася до монета, монети.
Монетно обращение. <> Монетен двор — предприя¬
тие, където се секат, изработват монети, медали и
др.; монетарница.	’
монизъм м. книж. Философско течение, което призна¬
ва едно начало на света — материя или дух. Прот.
д у а л и з ъ м. [гр.]
моникс м 1. Вид билярдна игра върху маса с дупки.
2.	Маса за такава игра. [от соб.]
моийст м. и монйстка ж. книж. Привърженик на мо¬
низма.	*
монистйчен прил. книж. Който се отнася до монизъм,
монйтор м. 1. Уред за наблюдение и контрол върху
параметри, показатели, които трябва да се поддър¬
жат в определени граници. 2, Устройство във вид
на обикновен телевизионен приемник за контроли¬
ране качеството на изображението и избор на из¬
лъчвания образ от страна на работещите в телеви¬
зионно студио. 3. Част от компютъра — подобно
на малък телевизор устройство със светещ екран¬
на който се наблюдават извършваните с компютъ¬
ра операции. 4. Брониран военен кораб с мощна
артилерия, предназначен за военни действия в реки
или до морския бряг. [англ. < от лат.]
моно- Съставна част на сложни думи със значение
„един, единичен“, напр,: моногамен,, моногамия, мо¬
нокъл. монолитен, монолог, монотеизъм, монотонен
и под. Прот. поли-; срв. едно,, [от гр.]
моногймеи прил. книж. Който се отнася до монога¬
мия; еднобрачен, Прот. политаме н.
моногамия ж. книж. Еднобрачие. Прот. поли¬
гамия. [гр.]
монограм м. Знак нли плетеница от инициали на соб¬
ствено име или име на учреждение, училище и т.н.
ΓΡ·]
монографачен прил. Който се отнася до монография

i
464 монография
или има характер на монография. Монографично
изследване, [гр.]	\
монография ж. Научна работа, цялостно задълбочено
изследване на определен кръг от въпроси, на даде¬
' на тема. {гр.}
монокъл м. Кръгло оптическо стъкло, което се изпол¬
зва като очила само за едното око. [фр. <гр.+ лат,]
монолит м. 1. Цял. едносьставен къс скала. 2. Нещо
изсечено от един, единен къс камък. [гр.]
монолитен прил. 1. Който представлява монолит или е
, като монолит; единен, цялостен, едносьставен, едно-
ставен. Монолитна колона. Монолитни конструкции.
2 преп. Сплотен, единен, здрав. Монолитно единст¬
во.
монолбг м. 1, Дълга реч, продължително говорене,
насочено към самия себе си или към слушатели, но
без диалог. 2. Сцена или къс от драматично съчи¬
неше, където говори само едно лице. [гр.]
монологичен и монологИческн прил. Който се отнася
до, който е присъщ· на монолог. О Монологична
форма — форма на изложение, при която говори
едно лице.
монопол м. 1. Изключително право върху определен
вид стопанска или друга дейност. Държавата има
монопол върху търговията със спиртни напитки. 2.
Крупно капиталистическо обединение, възникнало
в резултат на концентрация на капитала и произ¬
водството. [гр.]
монолблен прил. Който се отнася до монопол. Моно¬
полна печалба. Монополни цени.	-
монополизирам нсв. и се., прх. Установявам монопол
върху дадена стопанска или друга дейност. Държа¬
вата е монополизирала външната търговия.
монополист м. 1. Лице или страна, която се ползва с
изключително право върху определен вид стопанс¬
ка или друга дейност. 2. Крупен капиталист,
монополистичен и монополистически прил. Който се
отнася до монопол и монополист, който е основан
върху принципите на монопола. Монополистичен
капитализъм,.
монорелсов прил. При който движението се осъщест¬
вява само върху една, единична релса. Монорелсов
път.	,
монотеизъм м. книж. Еднооожге. Прот. п о л и -
т е и з ъ м. [гр.]	♦
мовотейст м. и мон<^'тед1стка ж. Привърженик, после¬
довател на монотеизма.
монотеястмчея прил. Който се отнася до монотеизъм.
Монотеистични нехристиянски религии.
монотонен прил. 1. Който е с еднакъв, равен глас или
тон. Монотонно четене. 2. прен. Еднакъв, еднооб¬
разен, скучен. Монотонен пейзаж, [гр.]
монотонност ж. 1. Качество на монотонен. 2. Еднак¬
вост, еднообразие, скука.
мовохромятйчеи прил. книж. Едноцветен; монохро¬
мен. Прот. полихроматичен. Мони¬
тор с монохроматична изображение.	■
монохромен прил. 1. Монохроматичен. 2, разг. Черно-
бял.
монтаж м. 1. Сглобяване и наместване, поставяне на
конструкция, съоръжения, машини и под, 2. Изкус¬
твено съчетаване, комбиниране на изображения във
фотографията. 3, Част от работата върху кино¬
филм, технически я творчески процес, при който се
свързват отделните заснети фрагменти в единно ця¬
ло.. [фр.]
монтажен Прил. от м о н т а ж. Монтажни работи..
Монтажна бригада, Монтажно отделение.
монтажист м. и мо1гтяжйггка ж. Лице, което осъщес¬
твява монтаж (главно в 3 знач.).
монтажник м. Лице, което монтира машини и съоръ¬
жения.
монтирам нсв. и св., прх. Правя, -извършвам монтаж,
монтьор м. Работник, техник, който се занимава с
монтаж н поправка, ремонт на машини, [фр.]
моитьореки прил. Който се отнася до монтьор,
могтьорстви ср. Специалност, занятие на монтьор,
монумент м. книж. Паметник, [лат.]	-
монументален прил. книж. Който има вид, внушител-
ност и значение на паметник; величав, траен. Мо¬
нументална сграда. Монументално изкуство, [лат.]
монументалист ж. Качество на монументален; вели¬
чавост, внушител^ост.	,
могс м. Порода дребни кучета с намръщена, набръч¬
кала муцуна, [нем.]
мор м. Заразна смъртоносна болест или природно
бедствие, от което в дадена област мрат голям
брой хора или животни. Мор по добитъка. През
войната имаше глад и мор.
мора ж, 1. Мъчителен сън с потискащи видения; кош¬
мар. 2. прен. Тежко преживяване,, мъка.
морав 1, прил. Виолетов, лилав, т-еменужен. Носът му
е станал морав от пиене. Морав патладжан. 2. ка¬
то същ. м. прост. Патладжан. О Мораво рогче —
отровна микроскопична гъбичка по някон $ини
растения, от която зърната им стават морави,
С1ау1сер5 ригригеа.
морава ж. Място, покрито с млада зелена трева,
морявиия ж. Качество на морав,
морал м. 1. Съвкупност от норми, правила, които ре¬
гулират, определят поведението на членовете на да¬
дено общество; нравственост. Буржоазен морал. 2.
Духовни и душевни качества, норми на поведение
на отделния човек; нравственост. Човек без морал.
Какъв морал има този човек? О Чета морал
някому разг. — поучавам, наставлявам го.
[лат.]
морален прил. 1. Който се отнася до морал. Морален
кодекс на съвременния човек. 2. Който има висок
морал, който е съобразен с морала; нравствен. Мо¬
рален човек. Морално поведение. 3. Който има връз¬
ка или отношение към духовния и интелектуалния
живот на човека. Морални подбуди.
морализатор м. и мираиизйторка ж. 1. Който чрез
слово упражнява въздействие в морално отноше¬
ние. 2. Който обича да чете досадни уроци по мо¬
рал.
морализагорски прил. Който се отнася до морализа¬
тор. Морализаторскц тон.
моралнзйрам нсв. и св., нпрх. 1. Упражнявам със слово
въздействие в морално отношение; възпитавам. 2.
ирон. Чета досадни уроци по морал, разсъждавам
лицемерно по въпроси от морално естество,
моралист м. н моралнегка ж. Който проповядва и
учи на морални правила; нравоучител.
моралгстйчен прил. Който се отнася до моралист,
моралност ж. Качество на морален; нравственост,
мораториум м. 1. спец. Отлагане гли отсрочка на пла¬
тежи при особени случаи като война, стопански
кризи и др. 2. разш. Прекратяване или отлагане на
извършването на дадено действие, на осъществява-

нето или съществуването на нещо. Едностранен мо¬
раториум върху опитите с ядрено оръжие, [лат.]
морЗч м. Резсне.
морбили ср. Вирусна заразна болест, която протича с
повишена температура, кашлица и кожен изрив;
дребна шарка, брусница. [лат.]
мбрга ж. Отделение, помещение в болница, където се
оставят временно телата на неизвестни мъртъвци
или за аутопсия, [фр.]
мбрда ж. Мутра, муцуна, лице. Цапнах го по морда¬
та. [рус.]
морб ср. 1. Обширна част от повърхнината на земно¬
то кълбо, покрита с дълбока солена вода. Бурно
море. Град край морето. 2. прен. Голямо количест¬
во от отделни предмети или същества, хора и др.,
събрани на едно място. На пазара е море от зелен¬
чук и плодове. Море от хора. О Капка в морето —
нищожен, незначителен принос. Морето мн е до ко¬
лене — струва ми се, че всичко е лесно, не виждам
пречки и затруднения. Правя в морето дупка — ни¬
що не правя.
море част. 1, нар. В обръщение (за усилване). Море
лудо, море младо, стига оди по горите. К.Хр. 2..
разг. За усилване при заплаха, закана или възраже¬
ние. Море ще те науча аз тебе!
морен прил. Уморен. Морни работници. Конете са
морни.	*
морена прил. Ивица грамадни каменни блокове, смък-
‘ нати от ледници; каменна река. [фр.]
мореплаване ср. Далечно пътуване по море с големи
плавателни съдове; корабоплаване.
мореплавател м. и мореплавателна ж. Лице, което
участва в мореплаване (като професия, с открива¬
телска цел и др;). Финикийците са били добри мо¬
реплаватели. ·
мореплавателен и мореплавателски прил. Който се от¬
нася до мореплавател и до мореплаване,
морж м. 1. Обитаващ северните морета едър бозай¬
ник, чиитп крайници са се превърнали в плавници,
а горните кучешки зъби в дълги бивни, ОбоЬаепик
гоэшагия. 2. прен. Човек, който се занимава с къпа¬
не и плуване през зимата на открито, [рус. < фин.]
мбржпв прил. Който се отнася до морж, който при¬
надлежи на морж или е добит ат морж. Моржови
зъби.
мбрзов прил. О Морзова азбука — код, в който всяка
буква или знак е представен чрез специална комби¬
нация от точки и тирета и се използва в морзовия
. телеграфен апарат. Морзов апарат — телеграфен
апарат за предаване и приемане на съобщения с по¬
мощта на морзовата азбука, чрез предаване и при¬
емане на кратки и удължени електрически сигнали
(точки и тирета), [от соб.]
морков м. Двугодишно градинско растение и него¬
вият оранжевочервен кореногшод, който се използ¬
ва за храна, Баиси$ сапПа.
мбрковен прил. Който се отнася до морков, направен
е от или с моркови. Морковеп сок.
мормони ми. (мормон м.) Членове на религиозна сек¬
та, основана в началото на XIX в. в САЩ, чието
вероучение е смесица от християнство, ислям, бу¬
дизъм и др. [англ. от соб.]
мОршщи мн. Студени тръпки по тялото. Морници ме
побиха.	’	*
морски прил. Който се отнася до море. Морска вода.
Морски бряг, Морски пейзаж. О Морска болест —
болестно състояние със стомашни смущения и пов-
московчанин 465
ръщаие. причинено от вълнението при пътуване по
море. Морска звезда — бодлокожо морско живот¬
но със звездовидно тяло. Морска пнна — пемза.
Морска сол — сол, добивана от изпаряване на мор¬
ска вода. Морска трева — лентовидни листа на
морско растение 2оБ1еа шаппа, употребявани за
подплънка на меки мебели и др. Морски драно»*.
Морски таралеж — бодлокожо животно с почти
сферично тяло, покрито с варовит скелет и дълги
бодли. Морско свинче*.
мортира ж. Късо оръдие от голям калибър за близка
стрелба, [хол. > лат.]
мор^к м 1. диал. Стар, изтощен вол или бивол. 2.
жарг. Баща. [арм. < тур.]
моруна ж. Голяма хрущялна риба, от която се доби¬
ва черен хайвер, Аарепзег Ьи$о.
морунпв прил. Който се отнася до моруна, добива се
от моруна, Морупов хайвер. Моруново масло.
морфема ж. ез. Минимална значеща част в състава
на думата (корен, представка, наставка, окончание),
[от гр.]
морфемен прил. ез. Който се отнася до морфема.
Морфемен анализ.	,
морфий и морфин м. Алкалоид, който сс добива от
маков сок и сйужи като наркотично средство в ме¬
дицината. [гр.]
морфинизъм м. Болезнена склонност, пристрастеност
към употреба на опиум, .	'
марфиийст м. и морфинистка ж. Човек, който страда
от морфинизъм.
морфологичен и морфологически прил. Който се отна¬
ся до морфология. Морфологичен разбор. Морфоло¬
гичен анализ. О Морфологичен правопис — при
който съставните части на думите (корен, творни-
ца, окончание) се пишат навсякъде еднакво, неза¬
висимо от съседните им звукове.	·
морфология ж. 1. В естествената история — наука за
формата и строежа на растенията и животните. 2.
В граматиката — наука за формите на думите и
тяхното изменение, [гр.]
морфонолдгня ж. Дял от езикознанието, който изуча¬
ва връзките между морфологията и фонетиката. из¬
ползването на фонологиили средства за целите на
морфологията, [гр.]
моря нсв. прх. 1. Предизвиквам, причинявам умора;
отрудвам. Много ме мори носенето на вода. 2.
Причинявам смърт на мнозина, предизвиквам мор.
Да го проводи з Цариград, в Цариград мори чумата.
Нар.п. 3. Създавам, причинявам някому мъка,
страдания, поставям някого в тежко положение.
Ой, девойко, що ме мориш? Нар.п. — се нпрх. По¬
лагам усилия, изразходвам сили, изморявам се.
моряк м. 1. Човек, който по работа и специалност е
свързан с морето, който служи във флота. 2. спец.
Лице с най-нисък чин във военен или търговски
• флот; матрос.
морншки прил. Който се отпася до моряк. Моряшка
униформа.	*
москйтн мн. Папатаци, [исп.]
москбвец м. 1. Московчанин. 2. нар. Русин. Московци¬
те ни донесоха свободата.
московски прил. Който се отнася до Москва.
московчанин м. и московчанка ж. Жител на град
Москва.	*
30. Български тълковен речник

I
466 мост
мост м. 1. Постройка, съоръжение, което съединява,
свързва две точки, разделени от река, дол, пропаст
и др. Дървен мост. Каменен мост. Въжен мост. 2.
В зъболекарството — метална връзка между два
зъба, за която се прикрепват изкуствени зъби. 3.
спорт. Гимнастическо упражнение, при което тяло¬
то, опряно ма дланите и ходилата, заема дъгооб¬
разно положение с корема нагоре. 4. Съобщителна
връзка между две точки в пространството с помощ¬
та на самолети, радиовълни и др. Телевизионен
мост. Въздушен мост. О Ставам мост няко¬
му — оставям се да бъда използван за постигане
на чужди користни цели.	·
мостик м. спец. Издигнато място на кораб, където
стои капитанът или дежурният наблюдател, [рус.]
мостов и [рус.] мостови прил. Който се отнася до мост
(в 1 знач.). Мостови съоръжения. Мостова охрана.
мбстра ж. Отделна бройка шш малко количество от
дадена стока, което се представя като образец, мо¬
дел преди сключване на сделка, [ит.]
мострен прил. Който се отнася до мостра, служи за
мостра или е образуван от мостри. Мострена рек¬
лама. О Мострен панаир — на който се излагат
мостри и се сключват сделки,
мотам нея. прх. разг. Мотая. — се нпрх. Мотая се.
мотан псе. прх. 1. Навивам конец, нишка, прежда на
кълбо, цев, мотовилка и др. 2. Клатя, треса, махам.
Конят мотае глава. 3. Разтакавам, размайвам, ба¬
вя някого или нещо. Защо той мотае тази работа?
—	се нпрх. Въртя се, щурам се, бавя се, мая се. По
цял ден се мотае из къщи.
мотйл м. Крайпътен хотел с паркинги и други заве¬
дения за обслужване на моторизирани пътници,
[англ.]	z
могна м. 1. Повод, подтик, основание за извършване
на нещо, за някакво действие, постъпка. Нямаш
сериозни мотиви да се отказваш. 2. спец. Повтарящ
се тематичен елемент в художествено или литера¬
турно произведение. Любовен мотив. Природата
като мотив в поезията. Граждански мотиви в по¬
езията на Пенчо Славейков. 3. муз. Кратка, относи¬
телно завършена повтаряща се фраза в музикална
композиция. 4. В бродерия, дърворезба и под. —
фигура, образ, рисунка, които се повтарят, [фр.]
мотивация ж. книж. Съвкупност от мотиви, стимули,
които определят, обуславят дадена човешка дей¬
ност, поведение, [фр.]
мотивирам нсв. и се., прх. I. Привеждам, посочвам
мотивите, давам обяснение за някакво решение,
действие, постъпка. Можеш ли да мотивираш пос¬
тъпките си? Искам да мотивирам своето предло¬
жение. 2. Стимулирам, давам повод, основание,
подтик за някакво решение, действие, постъпка.
—	се нпрх. Привеждам доводи в подкрепа на не¬
що, обяснявам мотивите за дадено поведение,
действие, постъпка.
мотивировка ж. 1. Изложение на основания, мотиви.
Убедите.та мотивировка. 2. Мотивация. Психоло¬
гическа мотивировка.
мотика ж. Ръчно земеделско сечиво за копаене. Ло¬
зето не ще молитва, иска мотика. Пбгоа. Рало и .
мотика хранят цял свят.
моткам се нсв. нпрх. разг. Мотая се, могам се.
мото ср. Кратко изречение, цитат, афоризъм в нача¬
лото на съчинение или на'отделна глава, чрез кой¬
то авторът изяснява или загатва своя замисъл, сво¬
ята идея. [ит.]
мотовили мн. шег. Дълги крака. Прибери си мотови-
лите.
мотовилка ж. Къса дървена пръчка с чатал на единия
край и напречна дъсчица на другия, която служи за
намотаване на прежда,	.
мотокар м. Автокар, [англ.]
мотолеая нсв., прх. и нпрх:. разг. 1. Говоря неясно, не¬
определено, забъркано. Какво мотолевиш под носа
си? 2. Работя небрежно и без ред.
мотопед м. Малък, лек мотоциклет, който може да се
кара < с крака посредством педали, [от .иото(шк-
лет) + (велоси)и«Ч
мотор м, 1, Двигател с вътрешно горене или с елект¬
ричество. Бензинов мотор. Автомобилен мотор. 2.
• разг. Мотоциклет, [лат.]	‘
моторен прил. 1. Който се отнася до мотор. Моторна'
мелница. Моторна лодка. Моторни превозни средства.
Моторни масла. 2. спец. Във физиологията — двигате- ·
лен.	’	.
моторетка ж. разг, Лек мотоциклет,
моторизирам нсв. и св,, прх. Снабдявам с мотори и
моторни коли, > > Моторизирана пехота. Мото¬
ризирани части.
моторист м. и моторйстка ж. 1. Техних, който борави
с мотори. 2. Мотоциклетист,
моторница ж. Моторна лодка,	,
мотоциклет м. Подобно на велосипед моторно пре¬
возно средство. [лат.+ гр]
мотоциклетен прил. Който се отнася до мотоциклет.
Мотоциклетна гума. Мотоциклетни .състезания.
мотоциклетизъм м. Мотоциклетен · спорт, надбягване
с мотоциклети.	.
мотоциклетист м. и мотоциклетйстка ж. Лице, което
кара, язди мотоциклет,
могоийкъл м. Мотоциклет,
мотриса ж. 1. Трамвайна кола с мотор, двигател. 2.
Железопътен вагон с мотор, двигател (за обслуж¬
ване на близки станции), [фр,]
мохамеданин м. и мохамеданка ж. Човек, който из¬
повядва мохамеданството; мюсюлманин,
мохамеданскм прил. Който се отнася до мохамеданин
и до мохамеданство; мюсюлмански, ислямски. Мо-
хамедански празник,	'
мохамеданство ср. Религия, основана от Мохамед
(571—637); мюсюлманство, ислям,
мохер м. I. Вълна от ангорска коза. 2. Плат от такава
вълна, [англ, < ар.]	.
мохикОн м , обикн. мн. Унищожени от завоевателите
индиански племена в Северно Америка. О Пое- ‘
ледгшят мохикан — последен представител в някоя
област, в някакво отношение (по заглавието на ро- 1
мана „Последният мохикан“ от Ф. Купър). [омер.] 1
мочегбнен прил. Който усилва отделянето но урина. *
Мочегонно средство, [рус.]	1
мочур м. Блатисто, влажно място, покрито с трева; ·
тресавище, млака.	j
мочурище ср. Мочурливо място.
мочурлив прил. 1, Блатист, вложен, с плитко подпоч- |
вена вода. Мочурлива поляна. 2. За време — мокър, ·
. дъждовит, кишав, Мочурлива пролет..	’
мошеник м. и мошенника ж. Човек, който лъже, за да 1
извлича облаги; измамник, [рус.]	*
мошеннчески прил. Който се отнася до мошеник и мо- .
шеничество, присъщ но мошеник; измомнически. ί
I

мошеничество ср. Проява иа мошеник; измама, злоу¬
потреба.
мошёймчест|ву|вам нсв. нпрх. Върша мошеничества.
мошия ж. Голямо земеделско стопанство в Румъния;
чифлик, [рум.]
мощ ж. Сила, здравина, могъщество, власт,
мощен прил. Силен, як, могъщ. Мощен глас. Мощен
двигател.
мощи мн, 1. Изсъхнало тяло или останки от тялото
на светец. 2. прен. Мършав, сух човек,
мбшност ж. 1. Качеств0 на мощен. 2. спец. Физическа
величина, която ое‘ измерва с количеството работа,
извършена за единица време. Моторът на колата
е с голяма мощност.
МОЯ, моята еж. мои.	-
мра нсв. нпрх. 1. Преставам да живея, да съм жив;
умирам. Кокошките мрат от някаква болест. Хо¬
рата мрат като мухи. 2. Страдам, мъча се жесто¬
ко поради лишения, лоши условия и др. Мре от
глад, но не прекланя глава. Мрат от студ. 3. прен.
Силно желая някого или нещо, много ми сс иска
да го имам. Тя мре за него.
мравешки прил. Който е присъщ на мравка. Мравешки
труд.
мрави прил. Мравчи. Мрави яйца. Мраве жилище.
мравка ж. Дребно ципокрило насекомо, което живее
на големи колонии, Ропшса. О Лазят ме мравки
разг. — побиват ме тръпки. На мравката път нравя
(струвам, чиня) — кротък, смирен човек съм.
мравояд м. Американски тропически бозайник от се¬
мейство МугпихбрЪаордае, който няма зъби и се
храни с мравки и термити,
мравуняк м. 1. Сложно устроено жилище на мравки.
2,	Всички мравки, които живеят в такова жилище,
3,	прен. Струпване на много хора или други живи
същества на едно място; гъмжило.
мравче» прил. О Мравчена киселина — безцветна теч¬
ност с остра миризма, която се среща в природно
състояние в мравките и се използва при багрене, в
кожарството, медицината и др.
мравчи прил. Който се отнася до мравка; мрави.
Мравчо гнездо. Мравчи яйца.
мраз м. Голям студ, много студено време, при което
всичко мръзне.
мр&зен прил. нар. Много студен. Мразна вада. Мразни
тръпки.	.
Мр&ювец м. Цвете кърпикпжух, есенен минзухар.
мразовиш ж. диал, Мразовито време,
мразовйт прил. 1. Крайно студен, пропит с мраз. Мра-
зовита нощ. Мразовита зима. 2. Който докарва
мраз. Мразовйт вятър.
мразовнтост ж. Качество на мразовйт.
. мразоустойчйв прил. книж. Който издържа на голям
студ; студоустойчив. Мразоустойчиви растения.
мразоустойчнвост ж. книж. Качество на мразоустой¬
чив; студоустойчивост.
мрази нсв., прх. и нпрх. Изпитвам омраза, враждебно
чувство към някого или нещо. Прот. обичам,
любя. Като брата си да станат — силно да лю¬
бят и мразят. Бот. Мразя подлеците.
мрак м. 1. Отсъствие, липса на светлина; тъмнина. Гои
беше мрак и нищо не се виждаше. А.Карал. 2. прен. Не¬
вежество, робство, страдание. И хвърляше тайно през
мрака тогаз най-пьрвата искра в народната свяст. Ваз.
мракобёсие ср. Възгледи и поведение, действия, проя¬
ви, враждебни на прогреса, свободата, науката и
културата. Фашистко мракобесие.
мрйзльо 467
мракобеенше м. и мракооесница ж, Враг на просвета,
свобода и прогресивно развитие; реакционер, рет¬
роград. [от рус.]	.
мракобёсннчески прил. Свойствен на мракобесник.
Мракобеснически режим. '
мракобесничеетво ср. Качество или проява, действие
на мракобесник.
мрамор м. 1, Различно оцветен, много удобен за из¬
глаждане камък с варовит състав, който се употре¬
бява в архитектурата и скулптурата. 2. Предмет,
изделие, скулптурно произведение и др. от мрамор.
Неговите мрамори се отличават с много тънка из¬
работка. [от гр.]
мраморен прил, Който се отнася до мрамор, направен
е от мрамор. Мраморен бюст. Мраморни стъпала.
мрача нсв. прх. 1. Правя нещо или някой да бъде мра¬
чен; потъмнявам, помрачавам. 2. прен. Натъжа вам,
наскърбявам, изпълвам душата с мрак. От таз бе¬
да ще ме мрачи пак спомен. П.Р.Сл. мрачи безл.
Сгьмва се, смрачава се.
мрачевй ж. рядко. Мрак, тъмнина; мрачина,
мрачен прил. 1. В който липсва светлина, който е
покрит, забулен с мрак; тъмен, непрогледен. Мрач¬
но подземие. Мрачна бездна. 2, прен. Неясен, нераз¬
бираем, безпросветен. Мрачни мисли. Мрачни слова.
3. преп. Нерадодош, не чале^ скръбен.	пог¬
лед. Мрачна поезия..	.
мрачина ж. Мрак, тъмнина; мрачева,	t
мрачност ж. Качество на мрачен.
мрежа1 ж. 1. Тъкан от преплетени и завързани нишки
с големи отвори, дупки. Мрежа за коса. 2. Торба
от такава тъкан, обикн. за пазаруване, за носене на
покупки. 3, Приспособление от преплетени и скре¬
пени с възли нишки за ловене на риба. 4. Система
от пътища, железопътни линии, канали и др. Желе¬
зопътна мрежа. Електрическа мрежа. Мрежа от .
напоителни канали. 5. Система от еднородни учреж¬
дения, заведения и под. Училищна мрежа. Търговс¬
ка мрежа. О Телеяа мрежа — а. Препятствия от
преплетена бодлива тел за защита на окопи и дру¬
ги военни обекти, б. Изделие, справа от преплетени .
телени нишки за ограда на дворове, градини И ПОД.
мрежа2 нсв. прх. С плетене или шиене преплитам,
кръстосвам нишки, конци, та запълвам дупка на
дреха, чорап и под.; замрежвам. Мрежа скъсани чо¬
рапи. — се нпрх. За очи — виждам неясно, замъг¬
лено като през мрежа. О Мрежи ми се пред очите
— виждам неясно, замъглено като през мрежа,
мрежест прил. Подобен на мрежа, със строеж на мре¬
жа. Мрежеста тъкан. Мрежести листа.
мрежовиден прил. Който е с преплетени и кръстосани
линии или жилки, та прилича на мрежа.
мрежокрйл прил. Който има мрежовидни крила. Мре¬
' жокрило насекомо.
мрепб ср. Действие по гл. мра.	’
мръвка ж. Малък къс месо,
мръдвам нсв., мръдна св. 1. нпрх. и прх. Мърдам вед¬
нъж или поединично, мърдам леко. Никой не мръд-
ва от мястото си. Мръдни си багажа малко по-на¬
татък. 2. нпрх. разг. Отивам, отскачам от време на
време за малко някъде или при някого. Вечер мръд¬
вам за малко до кафенето. 3. нпрх. разг. Полудя¬
вам, откачам. О Не сн мръдвам пръста*,
мръзльо м. и мръзла ж. укор. Мързелив човек; мър-

468 мръзна	t
зеливец, ленивец, лентьо. У, какъв си мръзлъо!
мртъш псе. нпрх. 1. Стоя на студено, търпя студ; сти¬
ка, изстивам. Мръзнахме цели два часа на гарата.
2. За вода и други течности —» превръщам се в лед;
замръзвам. Водата в кладенеца не мръзне.
мръква |се| нсв., мръкне [се] сн. безл. Пада мрак, става
тъмно, настъпва нощ. През гони се мръква късно.
мръкнало ср. Времето, когато се мръква, след настъп¬
ване на вечерта. Стигнахме в село по мръкнало,
мрънкам нсв, 1. нпрх. и прх. Говоря или чета (нещо)
неясно, неразбрано; мърморя, мотолевя. Попът си
нещо мрънка. ала никой го не слуша. 2. Продължи¬
телно хленча пред някого за нещо. . На, стига си ми
мрънкал!
мръсен прил. 1. Който е покрит с нещо нечисто, по
който или в който има нечистотии; изцапан, ока¬
лян, нечист, кирлив. Мръсни ръце. Мръсни дрехи,. 2,
прен. Неприличен, безпътен, срамен. Говори мръсни
приказки, 3, прен. Долей, низък, непочтен, отврати¬
телен, страшен. Мързелът е страшен, мръсен блуд с
живота и с ума- Ваз. Мръсен живот. Мръсна рабо¬
та. 4. като същ. мръсни ср. Място или нещо, където
има нечистотии, което е изцапано. Не стой на
мръсното.	.
'мръсник м. и мръсница ж. 1. Човек, който не държи
чисто, замърсява наоколо си. 2. Човек, който вър¬
ши неприлични, срамни или долни, отвратителни,
непочтени неща.
мръсно Нарч. от мръсен. Постъпваш мръсно.
' Гледа ме мръсно. > > Като сказ. опред.— за оз¬
начаване, че някъде има мръсотия, че е изцапано.
Тя държи мръсно в къщага си. В стаята е доста
мръсно.
мръсотия и мърсотия ж. 1. Нешо мръсно, някакъв
мръсен, нечист предмет. 2. Мръсна, долна, непоч¬
тена постъпка; гнусота, мърсота. Този мръсник мо¬
же да ти направи някоя мръсотия.
мръстя се нсв. нпрх. За риба — хвърлям си хайвера,
та мъжките го оплождат.
мрЬщя нсв. прх. В съчет. с чело, вежди — сви¬
вам, бърча, събирам, обикн. в израз на яд, гняв, не¬
доволство. — се нпрх. 1. Бърча чело, събирам веж¬
ди като израз на яд, гняв, недоволство; чумеря се,
въся се, цупя се. 2. прен. За време — заоблачава се,
притъмнява, готви се да вали.
мрака ж. Речна риба със заострена глава и четири къ¬
си мустачета, ВагЬиз ЬагЬиз,
му мест. 1. Лично мест,, дат. от т ой, т о, кратка
форма срешу нему. Дадох му книгата. Викни ку¬
чето и му дай хляб. 2. Притежателно мест., кратка
форма срещу негов, негов а,,негово,
негови. Новата му книга е интересна. Думите
му бяха ясни. Майка му е учителка. Дядо му е бо¬
лен.
муден прил. Който работи или се движи бавно, поле¬
ка; бавен, тежък. Много е муден в работата. -
мудност ж. Качество на муден,
мужнк м. Руски (крепостен) селянин, [рус.]
муза ж. 1. В гръцката митология — всяка от деветте
богини, покровителки на науките и изкуствата.
К.шо е муза ма историята.. 2. прен. Източник на
вдъхновение, олицетворен обикн. в образа на жена.
[Г»]	|
музеен прил. Който се отнася до музей, който принад¬
лежи или е предназначен за музей. Музейни пред¬
мети. Музеен експонат. Музеен работник.
музея м. Обществено учреждение, място или сграда, !
където се пазят старини, произведения на изкуство¬
то, научни сбирки, лични вещи и произведения на
забележителни личности, образци на занаятчийско *
и индустриално производство и др. Археологически ,
музей. Търговско-промишлен музей. Музей Иван Ва¬
зов. [гр.]
музика ж. 1. Изкуство, което изразява настроение, '
чувства и идеи чрез ритмически и интонационно 1
организирани звукове; тоново изкуство. Учител по !
музика. 2. Произведенията на това изкуство. Оби- <
чам да слушам музика. Забавна музика. Народна ,
музика. 3. Оркестър, обикн. от духови инструменти. 1
Военна музика. Музиката засвири. 4. прен. Всеки ес¬
тетически приятен звук или съчетание, комбинация |
от звукове; благозвучие, мелодия. Омайваше- ни му-	ι
зикагпа на тези стихове. [гр.|
музикален прил. 1 Който има някаква връзка или от¬
ношение към музиката. Музикално творение. Музи¬
кално училище. Музикален магазин. Музикален кри- \
тик. 2. Който обича и цени музиката, който има
усет и любов към музиката. Тя не пее, нито свири,
но е много музикална.	~
музнкалност ж. Качество на музикален (във 2 знач.).
музикант м. и музнкаиткя ж. 1. Който се занимава
с музика, който има за специалност музиката. 2.	,
Който свири на някакъв музикален инструмент, 1
музикантски прил. Който се отнася до музикант. Му¬
зикантска рота. .
музнковёд м. и музиковедка ж. Специалист по музи- .
кознание; музиколог.
* музюсоведски прил. Който се отнася до музнковед, .
който е свързан с музикознание. Музиковедскц из-
емдвания.	’
ваукознание ср. Наука за музиката,
музиколог м. и музиколожка ж. Музиковед.
мукава ж. Дебел картон за кутии, корици па подвър¬
зия и др. [ар. > тур.]	ι
мукавен прил. Който се отнася до мукава, направен е
от мукава или е предназначен за производство на 1
мукава. Мукавена кутия. Мукшита фабрика.
мукает прил. неизм. разг. Обикн. в съчет. съм (ставам)
мукает — наканвам се, намирам време и проявя¬
вам готовност, желание да направя, да се заема с
нещо. [ар. > тур.]
мукам нсв. нпрх. Муча. '
' муквам нсв., пукна св. нпрх. Муча веднъж шти поеди¬
нично, с прекъсване.	_
мулат м. и мулатка ж. 1. Човек, на когото единият
от родителите е бял, а другият негър. 2. Всеки чо- ·
век със смесена европидна и негроидна наследстве¬
ност. [исп.]
муле ср. 1. Домашно животно, приплод от кобила и
магарешки жребец. Срв. к а г ъ р. 2. прен. подигр.
Глуповат, глупав човек, [от лат.]	.
мулетйр м. и мулетарка ж. Човек, който кара или се >
грижи за муле, мулета,
мулетарскя прил. Който се отнася до мулетар.
мулги- Съставна част на сложни думи със значение
„много, многократно и под.“, напр,: мултимшшс-
нер, мултипликатор, мултипликация и др. [от лат·.]	:
мултпмнлнояер м. Лице, което притежава многомили- ΐ
онно богатство. .	’
мулти^.л^атнвен прил. книж. Който се отнася до
мулттотпикация и мултиплициране, който има *

К
склонност или способност към увеличаване·, умно¬
, жаване.
мултипликационен прил. спец. Който се отнася до мул-
типликация (главно във 2 знач.). Мултипликационен
филм.
мултиплнкаиня ж. 1. юшж. Увеличаване, умножаване
броя, количеството на нещо. 2. спец. В киното —
заснемане на последователни фази от движението
на рисувани или обемни фигури, в резултат на ко¬
ето при гледане се създава илюзия за движение;
анимация, [лат,]
мултиплицирам псе. и св., прх. юшж. Увеличавам, ум¬
ножавам броя, количеството на нещо.
мумия ж. 1. Тяло на човек или животно, запазено
след смъртта чрез балсамиране (практикувано
главно от старите египтяни). 2. прен. Сухо, слабо,
изпито липе, което’е неподвижно, безстрастно, не
се променя, [ар.]
мундир м. Вид горна офицерска дреха, обшш. по-дъл¬
га от куртка, [рус. <нем.]
мундщук м. 1. Край на духов музикален инструмент,
до който се долепят устните за свирене. 2. Картонена
или коркова тръбичка от единия край на цигара. 3.
Метална част на юзда, която стои в устата на коня,
[нем.]
муниции ^н. воен. Бойни припаси — патрони, гранати,
мини, бомби и пр. [фр.]
муницнонен прил. Който се отнася до муниции. Муни-
ционен склад.
мура* - акт. Вид планински бор. О Била мура, Рши5
реисе. Черна *гуря, Ртиз leucodermis.
мура2 ж. Четвърти дял от стомаха на преживни жи¬
вотни; сирище, шерден.
мурафет м. разг. Умение, майсторство, изкуство,
[ар. > тур.]
мургав прил. За [лице и кожа на] човек — възтъмен,
‘ черен; смугъл. Мургав момък.
мургавина ж. Качество на мургав; смуглост.
мусака ж. Ястие от кълцано месо с картофи или сини
домати, запечено на фурна, [тур.]
муселин м. Вид тънка тъкан за женски дрехи, кърпич¬
ки и др. [фр. от соб.)
муселннов прил. Който се отнася до муселин, напра¬
вен от муселин.
муска ж. Сгъната книжка или предмет с написани
върху него молитви и заклинания, който се аоси до
тялото като средство за предпазване от нещастие,
беда; амулет, талисман, [ар. > тур ]
мускал м. Съвсем мъничко стъкълце за розово масло.
Ще дам и на госпожата един мускал масло.
’ А.Конст. [ар. > тур . ]	,
мускат м. 1. Вечнозелено тропическо дърво с бели
цветове и месест плод, Муп^йса Гга^апз; мускато¬
во дърво. 2. Ароматно семе от плода на това дър¬
во, употребявано за подправка, като лекарство и в
парфюмерията. 3. Грозде мискет, [фр. <лат\]
мускАтеи в мускйтов Прил. от м у с к а т. Мускато¬
во дърво. Мускатово вино. О Мускатио (мускатово)
орехче — мускат (във 2 знач.); индийско орехче,
мускёт м. Старовремска тежка пушка, с която се
стреля от подставка. [ит.]
мускетар м. 1. Средновековен пехотен войник, въоръ¬
жен с мускет. 2, Френски дворянин на служба в
кралската гвардия. Тримата мускетари.
мускетарски прил. Който се отнася до мускетар,
мускул м. Мека тъкан в тялото на човека и животни¬
те, която е активна част на двигателния апарат;
муу 469
мишца. Болят ме мускулите па краката от много
ходене. О Двуглав* мускул, [лат.]
мускулатура ж. Съвкупност от мускулите на тялото
или на отделен орган. Развита мускулатура, [лат.]
мускулен прил. Който се отнася до мускул. Мускулни
влакна. Мускулен ревматизъм. Мускулна треска.
мускулест прил. Който е с добре развити мускули.
Мускулести ръце.
мускус м. Силно миризливо вещество, което се отде¬
ля от специални жлези у някои животни и от някои
растения и се използва в парфюмерията,
[пат.<а1нскр.]
мускусен Прил. от м у с х у С. Мускусни жлези.
О Мускусен бик — едро чифтокопитно животно от
семейство кухороги с дълга и груба козина, което
обитава Северна Канада и Гренландия, издава ми¬
ризма на мускус, Ок1Ьоз шозсЬаШз.
мусон м. Вятър в тропическите области, който пери¬
одически сменя посоката си според годишните вре¬
мена: лете духа от морето към сушата, а зиме —
обратно. [фр.<ар.]
мусбнен ил. от м у-с он. Мусонен климат?
мустАк м. 1. Дълги косми по горната устна на мъже.
Прошарени мустаци. 2. Дълги щръкнали косми по
устните на животни. 3. Пипало около устата на ри¬
ба, рак и др. О За мустака съм разг. — зле съм,
загазил съм. Смея се под мустак — едвам се усмих¬
вам, смея се леко и подигравателно, [гр.]
мустакат прил. 1. Който има (големи) мустаци. Муста¬
ката баба, 2. прен. Възрастен. Имам вече мустакат
син.	*	’
мустачец м. рядко. Умал. от м у с т а к.
мустачкн мн. 1, Умал. от м у о т а ц и- Младеж с
едва поболи му стачки. 2. Тънки израстъци, пипала
на растение. Бръшлянът се залавя с мустачките си
по стените.
муся нсв. прх. Въся, мръщя. Защо си мусиш лицето?
—- се нпрх. Въся се, мръщя се, изразявам недовол¬
ство.
мутагепн мн. спец. Фактори, които предизвикват му¬
тация. [от лат. + гр.]
мутанти мн. (мутант м.) спец. Наследствено изменени
форми на даден организъм, отличаващи се с някак¬
во отклонение, резултат на мутация, [от лат.]
мутафчийски прил. остар. Който се отнася дп мутаф-
Чия. . ·
мутафчня м. остар. Кози нар. [перс. > тур ]
мутаuиoиеи прил. спец. Който се отнася до мутация.
Мутационна теория. г
мутация ж. спец. 1. Промяна, изменение на гласа у
подрастващите с настъпване на полова зрялост. 2.
Внезапно възникнало естествено или по изкуствен
път предизвикано изменение в наследствените
свойства на организма. [лАт.]
мутвАк м. диая. Кухня (в селска къща); . хашево.
[ар. > тур.]
мутирам нсв. и сс„ нпрх. За човешки глас — променям
се с преминаването от детска в зряла възраст. Гла¬
сът на момичетата мутира по-рано, стколкото на
момчетата. [от лат.]
мутра ж. 1. Грозно, неприятно лице. 2. Гримаса, фи¬
зиономия. Като направи една кисела мутра! [гр.]
муу межд. За наподобяваме, възпроизвеждане муче-
нсто на говедо.

470 муфа
муфа ж. техн.. Конструктивен елемент за свързване
на водопроводни и други тръби, кабели и ар. [нем,]
муфта разг. 1. нарч. Даром, безплатно и незаслужено;
аванта. Ходя по роднини и приятели, та се храня
муфта. 2, ж. Нещо получено даром, с нахалство
или хитрост. Има пари да си купи, а търси все муф-
тата. [от перс.]
муфтаджнйски прил. разг. Който се отнася до муфта-
джня; авантаджиАскн.
муфтаджня м. и муфтаджийка ж. разг. Човек, който
винаги се стреми да получи нещо муфта; аванта¬
джия.
муха ж. 1. Дребно двукрило насекомо Миэса
йотсзбса, твърде разпространено из човешките жи¬
лища. През лятото има много мухи. Трупат се ка¬
то мухи на мед. 2» Изобщо дребно двукрило насе¬
комо. О Влязла ми е някаква муха в главата -—
' наумил съм си нешо, втьлпила ми се е някаква ми¬
съл, идея. Като муха без глава ходя — без да
зная какво правя. Конска муха — паразитно двук¬
рило насекомо, косто смуче кръв от коне и други
животни. Муха да бръмне, ще се чуе — много е ти¬
хо. Пускам мухата някому — втълпявам ня¬
кому нещо, раздразвам, насъсквам го.
мухабет м. разг. Лек, забавен, приятелски разговор.
Събираме се на мухабет. [ар. > тур.]	► ,
мухльо м. и мухла ж. Бъзглупав, стеснителен и изоб¬
що безличен човек.	·■
мухлясвам лее., мухлясам св. нпрх. Хващам мухъл;
плесснясвам. Царевицата е влажна и ще мухляса.
мухоловка ж. Приспособление за ловене на мухи
(наггр. намазана с лепливо вещество хартия, напоен
' с отрова картон и под.).
мухоморка ж. Всяка от няколкотс- вида силно отров¬
ни гъби от рода Атапйа. Бяла (зелена, червена)
мухоморка.	-
мухтар м. ист. Българин, представител на селото,
кмет на община в турско време; старейшина.
[ар. > тур.]
мухъл м. Плесен. Кацата мирише на мухъл. Всичко с
тая плажна изба е покрито с мухъл.
муцуна ж. 1 < Животински уста и челюсти. Свинска
муцуна.. 2. Изобщо уста и лице. Не те ли е срам да
. си показваш муцуната? [гр.]
мучй нсв. нпрх. За говедо — издавам характерния си
проточен звук, глас. Кравите мучат в обора.
муша нсв. прх. 1. Бода, ръгам. 2. Вкарвам, пъхам.
— се нпрх. Въвирам се, завирам се, пъхам се. Къде
се мушиш из навалицата?	-
мушама ж. 1. Платно, напоено с непромокаемо ве¬
щество като гума, блажна боя, восък. 2. Горна гу¬
мирана дреха. 3. Пластир за рани. [ар. >тур]
муша мСн прил. Който с направен от мушама (в 1
знач>. Мушамена чанта. Мушамена покривка.
мушвям нсв., мушна св. прх. Муша, мушкам веднъж
или поединично. Мушна го с ножа.
мушика ж. 1.	дървдядд. Дъгите са проядени от
мушика и не зшдцржат. 2. Мска сърцевина на дърво,
мушит рьл м. я мушйтръиче ср. Дребна птичка от раз¬
ред врабчови, най-малката птица в България; орех¬
че.
мушица ж. I. Умил. от му х а. 2. Изобщо дребно
хвъркато насекомо. Влезе ми някаква мушица в око¬
то. 3. прен. Кротък, тих човск.
мушка ж. Издатина на края на цсвта на ръчно огнес¬
трелно оръжие, която служи за прицслваке. Всяка
пушка си има мушка. О Взсмям* на мушка. На
мушката съм — съм, ставам обСкт на преследване,
гонене от страна на някого, [рус.]
мушкам нсв. прх, 1. Ръгам с нсщо остро; бода, муша.
2, Вкарвам, бутам, завирам. — се нпрх. Въвирам
се, провирам сс между хора или предмети,
мушканниа ж. Мушкапс, ръганс,
мушкато ср. Саксийно цвете Pélargonium с подобна на
здравец миризма и червени, розови или бсли цве¬
тове; молоха, стамболски здравец, [от лат.] .
мушморок м. разг. 1. Скрит, потаен човск. От тоя
мушморок нищо няма да узнаеш. 2. Привидно скро¬
мен и свит човск, който сс мушка навред. От тоя
мушморок нищо не може да се укрие.
мушмула ж, 1. Храст или невисоко дърво Мсзрйиз с
костилков плод с тръпчив вкус. 2. Плодът на този
храст (дърво), [тур,]	4	·
мушна вж. м у ш в а м.
► мъглА ж. 1. Водна пара ниско из въздуха, която из¬
глежда като облак. От мъгла не се вижда на две
крачки. Ходя като в мъгла. 2, прен. Нещо, което
прсчи да виждаме или разбираме ясно; неяснота,
тъмнина. Мъгла ми е пред очите. О Вятър* и мъг¬
ла,	'
мъглИв прил. 1. В който има, който е изпълнен с мъг-
, ла или се състои от мъгла. Мъгливи дни. Мъглива
есен. Мъглив дол. 2. прен. Неясен, неточен, неопре¬
делен; мъгляв. Мъгливи фрази.
мъгливост ж. Качество на мъглив, '
мъгловйдсн прил. Подобен на мъгла. Из въздуха се но¬
сят мьгловидни изпарения.
мъгловат прил. Мъглив. А то [нсбсто] е сиво, мъгло-
вито. Яв. Мьгловит ден.	,
мъгляв прил. 1. Неясен, неточен, неопределен, нераз¬
бираем; мъглив. Мисълта ти е мъглява. Мъгляви
фрази. 2. Мъглив (в 1 знач.).
мъглявина ж. Мъглявост, мъгла. 2. спец, Космически
обскт с размити очертания (огромни облаци от
разредени газове и праховидна материя или звезд¬
ни системи); небулоза.
мъглявост ж. 1. Качество на мъгляв. 2. Лска мъгла,
мъглявина.	.
мъгли сс нсв. нпрх. Покривам сс с мъгла, ставам мъг¬
лив. Времето взе да се мъгли, мъгли се безл. Става
мъгливо, мрачи се.
мъдрСц м. 1. Човек с голяма мъдрост, знание н опит.
Почитам тихия труд на мъдреца. Ваз. 2. Най-вът¬
решен кътник, който израства късно и нс сс мени.
Още не са му израсли мъдреци.
мъдрея нсв. нпрх. Ставам мъдър Човек, докато оста¬
рее, все мъдрее.
мъдрост ж. 1. Качество на мъдър. 2. Дълбок спокоен
ум и житейска опитност; благоразумие. 3. Мъдро
изречение, мъдра мисъл. Народната мъдрост гласи,
че гарван гарвану око не вади.
мъдрувам нсв. нпрх, Мисля, умувам, размишлявам за¬
дълбочено, Дълго мъдрувахме, но не стигнахме до
J решение на въпроса.
мъдря се нсв. нпрх. Стоя с важен и ссриозсн вид. Мъд¬
ри се като млада булка пред свекър.
мъдър прил. 2. Който притежава много познания,
опитност и дълбок ум; благоразумен. Повикаха и
дядо Антона, че е човек стар и мъдър като Соло¬
мона. Ваз. Докато мъдрите се намъдруват, лудите
се налудуват. Посл. 2. В конто сс съдържа мъдрост
/

или е израз на мъдрост, Мъдър съвет. Мъдра поли¬
тика,
мъж, -Ът м. 1. Човек от противоположния на жената
пол. У дома сме трима мъже и две жени. 2. Човек
от мъжки пол на зряла възраст. Не е дете, ами *
мустакат мъж. 3. прен. Храбър, силен, мъжествен *
човек. Бъди мъж и се дръж! 4, Съпруг. Моят мъж
е на работа. -
мъжа нсв. прх. рядко. Женя, омъжвам (мома, жена).
Щом ще мъжиш дъщеря си, ти си вече баба.
мъжата м. Едър, снажен мъж; юначага, левент,
мъжделйв прил. Който не свети ясно, а мъждее,
мъжделявост ж. Качество на мъжделия.
мъждея нсе. нпрх. Светя слабо, неясно. Кандилото ед¬
ва мъждее.
мъждШ прил. Мъжделив.
мъждрян м. Вид по-дребен ясен с бели кичуроли цве¬
тове, Ргахшия огаиз; мъжки ясен, бял ясен.
мъждрянов Прил. от м ъ ж д р я н. Мъждряпови ко¬
ри.	.	· -
мъждукам нсв. нпрх. 1. Едвам светя, тлея. 2. прен.
Проявявам съвсем слаби признаци на живот и
дейност.
мъждя «се. нпрх. Мъждея,
мъжеложец м, книж. Хомосексуалист, педераст,
мъжеложство ср. книж. Хомосексуализъм, педерас¬
тия.	4	-
мьжемрдзкя ж. Жена, която мрази мъжете,
мъжествен прил. Който има силно проявени мъжки
качества; юначен, мъжки.	,
мъжественост ж. Качество на мъжествен; мъжество,
юначество.
мъжество ср. Мъжественост, юнащина, юначество.
мъжеубййсгво ср. книж. Убийство на съпруг от съп¬
ругата. Даяаидите били наказани зо мъжеубийство.
мъжеубнйпа ж. книж, Жена, която е убила мъжа си.
мъжец м. Заостреният край на мекото небце в дъното
на устната кухина. О Вдигам мъжеца някому
разг. — измамвам го.
мъжкар м. Мъж шш мъжко животно; самец.
мьжкярЗиа ж. Жена с мъжки черти, характер и пох¬
ват; мъжкарка. *
мьжкарка ж. Мъжкарана.
мъжкарски прил. Който се отнася до мъжкар,
мъжки прил, 1. Противоположен на женски. Мъжко
теле. Мъжка лисица. 2, Който е присъщ на мъж (в
1 и 2 знач.) Мъжки глас. 3. Силен, юначен, мъжес¬
твен. Кат си ме, майко, родила със сърце мъжко,
юнашко. Бот. 4. Който е предназначен за мъже или
се върши от мъже. Мъжки дрехи. Мъжки спортове.
Това е мъжка работа. 3. Който е съставен от мъже.
Мъжки хор. Мъжки отбор. О Мъжка Гана разг.
— мъжкарана. Мъжка рима*. Мъжки род грам. —
граматичен род, който се открива с думата
един. Мъжки ясен — дърво мъждрян.	ч
мъжов прил. Който принадлежи на мъжа, на съпруга.
Тая рокля си направих от мъжовата ми дреха.
мъзгй ж. 1. Сокът под кората на дърво, Дорде върба
мъзга пуска, дорде листе зеленеят. Нар.п. 2. прен.
Жизнени сокове, буйна кръв и младост,
мъздЛ ж. старин. Възмездие. Всеки ще получи мъзда
на делата си„
мъздруга ж. Вид сладководна шаранова риба,
Сеи^с^ Шия; дойда.
мъка ж. 1. Остра душевна (или телесна) болка. Мъка
ми е на душата. 2, Тегло, теглило. Да ме знаеш,
мале, па каква съм мъка, мъка и неволя! Нар.п. 3.
мънкам 471
Усилие, напрежение. С мъка стигнахме навреме. 4.
Измъчване, изтезание. Окован и кървав, апостолът
беше на мъки подвъргнат ужасни. Ваз. 5, Ад, пъгьл.
Грешниците ще отидат на оня свят в мъката.
О Танталови“ мъки.
мъкна нсв. прх. 1. Влача, влека. 2, Нося с мъка, с уси¬
лие. Мъкнем по цял ден пълни чували. — се нпрх.
Движа се бавно, трудно, едвам; влача се.
мълва ж. 1. Непроверени и обикновено преувеличени
сведения, които се предават устно- всред хората;
слух. И тъмна мълва се мълви зарад тях. П.П.Сл.
2. Глъчка, караница.	.
мълвя нсв., нпрх. и прх. Говоря, приказвам, обикн. ти¬
хо. Майката мълвеше: „Чедо, не се бои.1* Ваз.
мълком нарч. С мълчание; тихо, мълчаливо, мълчеш¬
ком,
мълкохап прил. нар. 1. Обнкн. за куче — който сс спус¬
ка и хапе мълчаливо, без да лае. 2. прен. Който мъл¬
чаливо пакости шш с малко думи тежко обижда,
мьлннен прил. Който се отнася до мълния. Мълниен■
отблясък. Мълнийиа бързина.
. мълниеносен прил. 1. Гръмоносен. 2. Светкавичен.
Мълниеносен удар.
мълния ж. Освобождаване на атмосферно електри¬
чество във въздуха, което предизвиква огнен зигзаг
и гръм.
мьлч4 нсв. нпрх. 1. Не говоря, не произнасям звукове.
Мълчете да не ни чуят. 2. Понасям укори и неп¬
равди, без да възразявам. Като е богат, няма да
му мълча! 3. Пазя тайна. Ще ти доверя нещо, но да
мълчиш. 4. Не отговарям на писмо. Писах му, а
той два месеца мълча.
мълчалив прил. 1. Който много мълчи, не обича да
говори, Прот. приказлив. 2. Който е изра¬
зен не с думи, а по друг начин. Мълчалив отговор.
Мълчалива молба.
мълчаливец м. Мълчалив човек,
мьлчаливост ж. Качество на мълчалив (в 1 знач.).
мълчание ср. .Действие по гл. м ъ л ч а; безмълвие,
тишина.
мълчешкбм и мълчешката нарч. С мълчание, без да се
говори, без да се издава звук; мълком, мълчаливо,
мъмрене ср. 1. Действие по гл. м ъ м р я; бърборене,
мърморене, укоряване. 2 Най-лекото партийно или
друго обществено наказание. Строго мъмрене.
мъмря нсв. 1. нпрх. и прх. Бърборя, мърморя. Мъмри
нещо на носа си, 2. прх. Коря, укорявам, натяквам,
гълча, карам се. Бързам да не закъснея, че пак ще
ме мъмрят.
мъна нсв. прх. С мелица отделям влакната от паздера
на лен или коноп,
мънвлкв ж. Мелица.
мъник м. Мъниче, Това куче не е младо, ама е мъник.
мънистен прил. Който се отнася до мънисто, направен
от мъниста. Мънистена огърличка.
мънисто ср. Пробито зърно от цветно стъкло, кехли¬
бар и др. за броепица шш накит; синци. Стига ми
това, що имам: таз огърлица мъниста. П.Р.Сл.
мъниче ср.-Куче от дребна порода; мъник.
мъничък прил. разг. Умал. гал. от м а л ъ к, Ти ми
си, синко, едничък, едничък още мъничък, Бот.
мънкам нсв. нпрх. (и прх.) I. Говоря неразбрано, не¬
ясно. 2. Говоря несмело и запънато, със заекване.
Уплашил се и едвам мънка.

472 мърва
мърва ж. диал. Гореща пепел и дребна жар. Изпекох¬
ме картофите в мъреата.
мЪрдам нсв. 1. нпрх. Движа се на място; шавам. Не
мърдайте, че ще ни фотографират. Листата на
дърветата не мърдат. 2. нпрх. Помествам се, пре¬
мествам се, сменям мястото си. От тук не мърдам.
Стой, не мърдай. 3. прх. Клатя, движа, местя нещо,
Защо мърдаш детето, като спи? 4. нпрх. прен. Ходя
по крив и непочтен път. — се нпрх. разг. Движа се,
шавам, мърдам (в 1 знач.).- О Не мм мърда
нещо разг. — съвсем, напълно сигурно е, че не¬
що ще ми се случи, нещо ще получа. Първото мяс¬
то не им мърда.
мързел м. Липса на желание и готовност за работа;
леност. Обхваща ме мързел.
мързелан м. и мързелива ж. Мързеливец,
мързелановски прил. Присъщ на мързелан.
мързелив прил. Който е обхванат от мързел, не про¬
явява желание и готовност за работа; ленив,
мързеливец м. и мързеливия ж. Мързелив човек; ле¬
нивец, мързелан.
мързеливост ж. Качество на мързелив; ленивост.
мързелувам нсв. нпрх. Мързи ме и стоя без работа, не
проявявам желание и готовност за работа,
мързи ме нсв. нпрх. Изпитвам мързел, нямам желание
и готовност за работа, действие,
мъркам нсв. нпрх. 1. За котка — издавам тихи и рав¬
номерни, монотонни звуци; преда. 2. С приглушен
глас, полугласно изказвам недоволство,
мърльо ли и мърла ж. Несръчен и мръсен, неуреден
човек,	ι
мърляв прил. разг. Мръсен, неуреден. Заприличал си на
мърляво коте.
мърда нсв. прх. За коч, пръч — оплождам, загшождам
(овца, коза). — ее нпрх. За овца, коза — оплождам
се.
мърлям нсв. прх. разг. Мърся, цапам. Не си мърляй
дрехите.
мърляч м. разг, презр. Несръчен човек, цеумел, лош
работник или занаятчия. Тия мърлячи само изхабя¬
ват материал.	'
мърморко м. Човек, които все мърмори н е недово¬
лен. На този мърморко никой не може да угоди.
мърморковщнна ж. Качество или проява на мърмор¬
ко.
мърморя нсв. нпрх. 1, Говоря неясно и неразбрано. 2.
Продължително ή досадно изказвам, изразявам не¬
доволство, неодобрение, укор.
мьрсота ж. Мръсотия,
мърсогвя вж. мръсотия.
мърсувам нсв. нпрх. 1· Върша мръсни, срамни работи.
2. Крада, тършувам.
мърся нсв. прх. 1. Правя нещо да стане мръсно; ца¬
пам. 2. прен. Петня, позоря, скверня,
мъртвея м. 1. Умрял човек; покойник. Мъртъвците ги
погребват. 2. Погребение. По улицата минава мър¬
твец.	.
мъртвешки прил. Който се отнася до мъртвец, присъщ
ка мъртвец Мъртвешка бледника. Нита надежда
от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди.
Бот. О Мъртвешка главя — голяма нощна пеперу¬
да АсЬетопба атгоров. Мъртвешка тишина — пъл¬
на, абсолютна тишина,
мъртвея нсв. нпрх. рядко. Ставам напълно бездесн, не
проявявам признаци на живот; замирам, вцепеня¬
вам се.
мъртвило ср. Отсъствие, липса на (буен) живот, на
оживление; замрялост, безжизненост.
мъртвннА ж. Качество или състояние на мъртъв,
, мъртвоок прил. С очи като на мъртвец, с мъртви очи.
мъртвопиян прил. Пиян до самозабрава,
мъртвороден прил. Който е роден мъртъв, умрял е
преди раждането. V 1	'
мъртъв прил. I. Който е умрял, лишен е от живот, не
, е повече жив. Прот. жив. Този човек е мъртъв.
Мъртво тяло. 2. Който не съществува активно, не
действа, не е в употреба, в сила. Мъртви езици.
Мъртъв капитал. 3. Който изобщо не притежава
качеството да бъде жив. Мъртва природа. 4. прен
В който няма живот, оживление, движение. През
нощта улиците са мъртви. Зимата е мъртъв сезон.
О Мъртва коприва ■— растение от рода Larntom,
чиито листа приличат на коприва, но не парят. '
Мъртва кост — твърд нарастък по тялото,
* ОапдИоп аШетота. Мъртва точка — а. техн. Всяка
от двете крайни точки на движението на' бутало
или лост на работещ двигател, б. Момент на пълен
застой, липса на движение. Мъртва тишина; мъртво
мълчание — пълна, абсолютна тишина, мълчанце.
Мъртво вълнение — дълги полегати вълни при без¬
ветрие.
мърцйвя разг. 1. ж. Добиче, което е умряло, без да
, го заколят, та не му ядат месото. 2. нарч. Безпо¬
лезно, напразно. Така мърцина влачен ден за ден.
П.Р.Сл. Животът му е минал мърцина. О Умирам
мърцина — не юнашки, а без борба, като добиче,
мърша ж. 1. Умряло животно; леш, дръглаш. 2. прен.
Слабо, дръгливо животно, добиче. Няма стадо без
мърша. Погов. 3. прен. Безжизнен, недеятелен човек
или общество. Не сме народ, а мърша — хора, дето
нищо не щат да вършат. П.Р.Сл. 4. Растение от ро¬
да на лободата с неприятна миризма, СЬепоройшт *
уиКапа.
' мършав прил. 1. Който е сух тялом, без тлъстина и с
■ малко месо; слаб, гьрчав, дръглив. Мършава жена.
Мършав кон. 2. прен. Несъществен, незначителен,
мършавея нсв. нпрх. Ставам мършав; слабея, гърча-
вея.
мършавияа и мършавост ж. Качество на мършав (в 1
. знач.); слабост, гърчавина.
мършояд ju. Мършоя^ец.
мърmоидеи прил. Който яде мърша. Сура ламя мър-
шоядна. Нар.п.
мършойдец м. Животно, което яде мърша; мършояд.
мъска ж. диал. Муле, катър.
мъст1 ж. Отмъщение. Мъст, мъст кръвнишка жаду¬
ват души. Яв. Жаден за мъст.
мъст2 ж. Пресен гроздов сок; шира. [от лат*.]
мъстйтелев прил. рядко. Отмъстите;лен,
мъстя нсв. нпрх. Отмъщавам.
мътеж м. 1. Действие по гл. м ъ т я. 2. Нещо размъ- .
тено; мътилка. Защо ми даваш да пия тоя мътеж?
мътен прил. 1. За вода или друга течност — в конто
е размесено нещо, та е непрозрачен. Прот. бис¬
тър. Мътна вода. Мътен порой. Виното е мътно.
'	2. Който е загубил блясъка н прозрачността си,
през който не се вижда ясно. Мътно стъкло. Мътни
очи. 3. За светлина — слаб, неясен, блед. 4. прен.
Който е помрачен, загубил е яснотата, отчетли¬
востта си. Мътен поглед. Мътен спомен. Мътно
съзнание. 5. прен. Объркан, неясен, размирен. Мът-
4

*
пи времена. О В мътна вода риба ловя — използ¬
вам някакво затруднено или объркано положение
за свои облаги.
мътеница ж. 1. Остатък от мляко, на което е взето
1 маслото. Който се е парил от прясно мляко, той
духа и мътеница. 2. Кисело мляко, разбито с вода;
.айран. 3. Изобщо мътна течност.
мътилка ж. 1. Мътна течност. На дъното остава ви¬
наги мътилка. 2. прен. Нещо объркано, неясно.
ι мп>телю ср, 1. Място, където птици мътят яйцд. 2. Пи¬
ленцата, излюпени наведнъж от една птица; люпи-
ло. Тия пилета са от едно мътило.
мътмляк м, разг. Съвсем мътна течност. На дъното
на бъчвата е останал само мътиляк.
мътя1 псе. прх. 1. Правя нещо да стане мътно,
обикн. като го разбърквам. Мътиш ми вадата. 2,
прен. Смущавам, обърквам, вълнувам. Където
' отиде, все мъти умовете на хората. О Мътя во¬
дата някому — преча му, обърквам му ра¬
ботата.
мътя2 нсв. прх. 1. За птица — лежа върху яйцата си,
за да се излюпят пиленца. Кокошката мъти три
седмици. 2. прен. Кроя, замислям, правя нещо, чий¬
то резултат още не се вижда, Те нещо мътят, та
да видим какво ще излезе. О Мъти се нещо — става
нещо, но още не е ясно какво.
.мъх, -ът м. 1. Дребно спорово растение, което вирее
по влажни места, дървета и камъни, Миасш. Зелен
мъх. Постилка от сухи листа и мъх. 2. Тънки дреб¬
ни косми. По брадата си още има мъх,
мъхест прил. Мъхнат. Мъхест плат.
мъхнат прил. Който е покрит или обрасъл с мъх.
Мъхнати листа. Мъхнат плат. Мъхнато лице.
мъхов прил. Който сс отнася до мъх (в 1 знач.). Мъ¬
хови спори. Мъхова постилка.
мъцам нсв. трх. диал. Издавам особен звук, без да си
отварям устата. Мъца като ням. Детето често мъ¬
ца на сън. .
м!ча нсв. прх. 1. Причинявам някому мъка, страда¬
ние, правя някой да изпитва мъка, да страда. В
затвора го мъчеха да издаде другарите си. 2. Не да¬
вам някому спокойствие, мир. От месец време ме
мъчи да му дам пари. Мъчи го съвестта. — се нпрх.
1. Изпитвам мъка; страдам. Мъчим се от жажда
и горещина. 2. Правя усилие, старая се да извърша,
да направя нещо. Мъчих се да науча урока наизуст.
Мъча се да си спомня нещо.
мъчен прил. Който става с мъка, с труд, с усилие.
Прот. лесен. Мъчна работа.
мъчение ср. 1. Действие по гл. м ъ ч а; измъчване,
мъчене, изтезание. Там трябваше 'да изтърпи
страшни мъчения* 2. Мъка, тегло,
мъченик м. и мъченица ж. 1. Човек, който е понесъл
мъчения и смърт за някоя идея. 2. Човек, който во¬
ди труден, пълен с мъки и лишения живот,
мъченически и мъчешшкн прил. Който се отнася до
мъченик, който е присъщ на мъченик. Мъченически
живот.	■ t
мъченичество ср. Мъченически живот, състояние на
мъченик.
мъчепйшкн вж. мъченически.
мъчйдише ср. разг. Място, където се изтърпяват мъ¬
чения. То не бе училище, а същинско мъчилище.
мъчител м. и мъчителна ж. Този, който мъчи, изте¬
зава някого.
мъчителен прил. 1. Който причинява, предизвиква мъ¬
ка. Мъчителна гледка. 2. Труден, бавен, продължи-
мярка 473
телец Това беше най-мъчителното време в неговото
развитие.
мъчителскн прил. Който се отнася до мъчител,
мъчно I. Нарч. от м ъ ч е н. Мъчно се работи е нсс-
говорни хора. 2. Като сказ. опрел. — за означаване,
че някой изпитва мъка, обхванат е от мъка. Мъчно
ми е за децата.
мъчнотия ж. Нещо, което се преодолява много труд¬
но, с много мъка и усилия; трудност, затруднение,
пречка. В живота си ще срещнеш много мъчнотии.
мнидЮр|ю|| м. ист. В Османска Турция — управител
на околия, нахия. [ар. >тур.]
мюезнн м. Викач, който приканва мюсюлманите на
молитва, обикн. ,от минаре. [ар. > тур.]
мюзевйр|ив| м. прост. Клюкар. [ар. > тур,]
мюзевирлък м. прост. Клюкарство.
мюзякхдл м. Увеселително заведение или театрално
представление с лека, развлекателна програма от
музикални, балетни, циркови и други номера,
[англ.] ф
мюзикъл м. Музикална пиеса или филм, сценично му¬
зикално произведение, предимно с комедиен харак¬
тер, в което има елементи на оперета, естрада, ба¬
лет. [англ.]
мюрд ср. Миоре. [тур.]
мюсюлманин м. и мюсюлманка ж. Мохамеданин, *
[ар. > тур.]	.
мюсюлмански прил. Мохамедански, ислямски,
мюсюлманство ср. ' Мохамеданство. ислям,
мюфтийски прил. Които се отнася до мюфтия.
<0 Мюфтийски съд — който разглежда и решава
дела между мохамедани въз основа на верския за¬
кон.
мюфтййство ср. Служба и канцелария на мюфтия.
О Главно мюфтийство — служба и канцелария на
главния мюфтия и върховна инстанция на мюф¬
тийски съдилища. ,
мюфтия м, Виеше духовно лице у мюсюлманите, поз¬
навач и тълкувател на мюсюлманския религиозен
закон, който произнася присъди върху основата на
шериата. [ар. >тур.]
мющерня м. и мющернйса ж. прост. Купувач, клиент.
Той ми е мющерия. [ар, >тур.]
мйзам нсв. нпрх. разг. Приличам. Това на нищо не мя-
за. [от нгр.]
мякам нсв. нпрх. разг. Мяукам, мяуча,
мяна ж. нар. 1, Замяна, размяна. Мяна бих сторил
мило за драго. Ян. 2. Обредна размяна на пръстени;
годеж.
мяра ж. I. Единица за определяне на количество, сте¬
пен, интензивност; мерило, мярка. С каквато мяра
, мериш, с такава ще ти отмерят, 2. Съд за мерене
на течности и насипни вещества, зърнени храни,
както и съответното количество. Дадох му три ме- .
ри жито. 3. Мярка (в 4 знач ,). Пия с мяра. 4. Фи¬
лософска* категория, отразяваща единството между
количествената и качествената характеристика, оп¬
ределеност на обекта. О Без мяра — прекадено
много.
мярвам нсс.в мярна св. прх, Мяркам веднъж или пое¬
динично. Мярнах го всред навалицата. — се нпрх.
Мяркам се веднъж шга поединично. Озове се в чер¬
ква, мерне се в седянка. Ваз.
мярка ж. 1, Единица за определяне на количество,
474 мяркам	,
степен, интензивност; мяра. Порите са всеобща
мярка за богатство. Метърът е мярка за дължина.
Мярка за вместимост, .Всичко мерят с една мярка.
2. Уред, средство за мерене. Мерки и теглилки. 3.
Размери, Шивачът му взе мярка за сако. Сакото е
направено по мярка. 4. Разумно и целесъобразно ко¬
личество или степен, предел в проявата или същес¬
твуването на нещо. Мярка във всичко е най-добро.
Яж и пий с мярка. Чувство за мярка. 5. Преднаме¬
рено действие за постигане, осъществяване на ня¬
каква цел. Правителството взема бързи мерки за
ликвидиране на безработицата. Законни мерки.
Строги мерки срещу хулиганството. .О Вземам*
мярката някому.
мяркам нсе. прх. 1. Забелязвам, виждам за късо време
нещо или някого. Тия дни не съм го мяркал. 2. Мис¬
ля, възнамерявам, кроя. Мяркам до напролет да за¬
мина. — се нпрх. Явявам се, показвам се за малко
и пак се скривам; веезам се, вестя вам се. Много
рядко се мяркаш към нас.	t
мЯсто и место ср. 1. Пространство, което се заема или
би могло да се заеме от някакъв предмет, тяло.
Масата заема много място. Има място и за мене.
Няма място да се обърне човек. Направете ми мяс¬
то. 2. Пространство, позиция, които се заемат от
някого или от нешо постоянно или по право. Не¬
говото място не е тук. Върнете книгите на места¬
та им. Седнете по местата си. 3. Пространство,
което е определено или приспособено да се заеме
от едно лице като пътник или зрител. Местата в
салона са близо петстотин. Колата има пет мес¬
та. Това е мястото на шофьора. Билет със запазе¬
но място. 4. Пространство или положение, точка а
пространството, където нещо се върши, става.
Сборно място. На мястото на събитието. Ранен е
на няколко места. 5. Положение, позиция в живота,
обществото (дом, семейство, работа, служба). На¬
мерила е добро място, да кротува. Ожениха дъщеря
си на добро място. Вакантни места. Новина от
най-високо място. 6. Географски район, част от
земната повърхност. Гористо място. Стръмни мес¬
та Птиците отлитат към топлите места. 7.
Недвижим имот, земя в селище. Дворно място.
Местата в града поскъпват. 8. Определена част от
литературно или музикално произведение. Четене¬
то беше прекъснато на най-интересното място, 9.
Положение, позиция, което някой или нещо заема
всред подобните си, по отношение на другите. Заех
трето място в класирането. Какво е мястото на
тази книга в българската литература? О Болно
място — слаба, уязвима страна на някого или не¬
що. Дойде ми (идва ми) сърце на място — става ми
драго, успокоявам сс. Има място — възможно е,
допустимо е. Лобно* място. На едно място — не¬
подвижно, без мърдане. На места — тук-там, не
навсякъде. На място1 — изведнъж, без да мръдне.
Убили го на място. На място2 — какъвто трябва,
как то подобава. Човек на място. Казвам нещо съв¬
сем на място. На и е ч и е масто — вместо, в по¬
ложението (на някого). На твое място не бих се
съгласил. Населено* място. Не ме сдържа (свърта) ва
едно място — нямам търпение. Нямам място — не
съм възможен, допустим. Това няма място в нашия
живот. Отивам иа (до) едно(то| място — отивам до
тоалетна, по нужда. Отходно* място. Падна ми сър¬
не ва място — става ми драго, успокоявам се. Пос¬
тавям (турям) н я к ого на мястото му — давам
някому заслуженото. По места ~ по периферията,
по отделни организации, не в центъра. Топло място
— добра служба, работа. Хващам място — влизам
в работа, давам резултат, постигам целта си. Тво¬
ите думи няма да хванат място.	■
мятам нсв., метна св. прх. 1. Хвърлям. Мятам диск. Де¬
цата мятат камъни. 2. Повалям с мятане на земята.
3. ПсофРлтм гпкостияам Метни драит да ссхнапт
Метни връз мене и одеялото. 4. Слагам нещо в пещ.
Сега мятат хляба във фурната. 5. прен. Излъгвам, из-
мамвам. — се нпрх. 1. Хвърлям се в сън или от болки.
Метна се като заклан. 2. Възсядам, яхвам мигновено.
Мята се на коня и изчезва. 3. Приличам по рождение,
по наследство на някого. Метнал се е устат на леля
си.
мяу межд. За наподобяване, възпроизвеждане глас на
котка.
мяукам нсв. нпрх. За котка — издавам характерния си
глас, звук; мяуча.	*
мяуча нсв. нпрх. Мяукам.
мях, мехът м. 1. Одрана животинска кожа, пригодена
и използвана като торба. Хубаво сирене в кучешки
мях не се държи. 2. Кожено духало за огън. Коваш¬
ки мях. 3. Корем, търбух. Отпуснал мях като чор- *
баджия.
н
на* предл. Означава: 1. Притежателно отношение. Къ¬
щата е на баща ми. Цветът на липата. Рог на вол.
2. Отношение към деятел или причина за нешо.
Трудът на работника. Песен на славей. Плод на дъл¬
ги усилия. Жертва на дълга. 3. След съществителни,
образувани от преходни глаголи: отношение към
обекта на действието. Изпълнение на плана. Поправ¬
ка на грешките. Писане на писма. 4. Отношение на
човек към имот, служба и под. Стопанин на доби¬
тък. Съдържател на заведение. Секретар на органи¬
зация. Началник па отдел. Командир на полк. 5, Да¬
телно отношение. Давам на всички. Кажете и на
другите. 6. Отношение към мястото, където става
или се намира нещо или някой. Седя на стол.
Орахме· на нивата. Мухата кацна на носа му. Из¬
лязохме на двора. 7. Отношение към място или об¬
ласт като обект на някаква дейност. Постъпих на
служба. Стоим на стража. Ходих на разходка.
Вчера бях на лов. 8. Отношение към опорна точка.
Виси на косъм. Стоя на пръсти. 9. Отношение към
време, когато става нещо. Иа другия ден. На стари
години. 10. Отношение към обстоятелство. Вземи
лекарството на гладно сърце. Обмисли всичко на
пресен ум. 11. Отношение към обект, където се смя¬
та, че е съсредоточено нещо. Мъка му е на сърцето.
Леко ти е на душата. Тежи ми на съвестта. 12.
Отношение към средство, оръдие на дейност. Свиря
на тамбура. Работя на струг. Пиша на машина.

Играем си на орехи. 13. Отношение към начина, по
който сгаиа нещо. Казах го на шега. Свил се на къл¬
бо. 14. Отношение към вида, качеството, мярката н
др„ по които става.нещо. Щедър на думи. Хубав на
глед. Млад па години. Продават на кубик. Меря на
аршин. Деля на две. Умножено на три. 15. Отноше¬
ние към изглед, желание, наклонност за нещо. Това
е на добро. На бира ли сте или на вино? 16. Отно¬
шение към език и под. Сказка на руски език. Книга
на френски. 17. диал. Отношение на сравнение; като.
Треперя на лист. Горя на огън.
иа2 част. разг. 1. Ето, това е. На какво трябва да пра¬
виш. 2. Вземи! На ти пари да си купиш тетрадка.
На ви мойта книга — тя е вам завет. Ваз. 3. Ето
ти, не шеш ли. Здрав беше до вчера, ама па!
на- Представка за образуване на глаголи със значе¬
ние: 1, Изчерпване на действието или извършване '
на действието за ,обхващане на определено, обикн.
голямо количество от обекти, напр.: набивам, насе¬
лявам. нахранвам, нарязвам, наготвям', насъбирам,
падовеждам, накупувам. 2. Осъществяване шш из¬
търпяване на действието до естествения му предел,
във висока степен или до насита, напр.: напивам, се,
нахранвам се, наяждам се, наспивам се, намъчвам
се. натърпявам <се. нарадвим се, наигравам се. 3.
Осъществяване или проява на действието в слаба
степен или от време на време, напр.: навонявим, на¬
мирисвам, наболявам, 4. Насочване на действието
за проникване, влизане или вкарване на нещо,
напр.: навлизам, нъхълтвам, иамъквам се, натиквам.
5. Извършване на де йстйисти та пръв път по поно¬
шение на нещо лалαчалеоо, нарушаване целосгта на
нещо, напр.: напивам, накапвам, начупвам.
наекъам нсв., макам св. прх. дет. Насирам, по^рам.
— се нпрх. Насирам се, по^рам се, Детето се е
наакало.
набавям нсв., набавя св. прх. Правя да има каквото е
необходимо, задоволявам нуждите от нещо; доста¬
вям, снабдявам. Набавили му достатъчно храна за
път.
набагрям нсв., набагря св. прх. 1, Багря всичко; набо-
ядисвам. 2. Нацапвам нещо с боя.
набарвам нсв.. набарам св, прх. разг. 1. Намирам, от¬
кривам някого с баране, пипане; напипвам. Едва на-
барах в тъмнината кибрита. 2. Намирам, сварвам,
сварвам, Набарах го в кръчмата.
нАбег м. Внезапно и енергично крαокотрейна нападе¬
ние, нахлуване, [рус.]
набеден прил. 1. Когото са набедили, незаслужено об¬
винен. 2. преп. Незаслужено провъзгласен или приз¬
нат за някакъв. Набеден поет. Набедена артистка.
набедреннк м. 1. остар. Част от военно облекло на
рицар, ноаоа покрива бедрото. 2, спец. Част от све¬
щенически одежди — четириъгълен плат, окачен
отстрани на дясното бедро. '
набедявам и набе^ава™ нсв., набедя св. прх. Неосно¬
вателно, несправедливо виня, обвинявам някого за
нещо; ианлевтояъам. Набедили прислужника, че е
откраднал парите.
небeждаъам еж. набедявам.
набивам1 нсв., набеля св. прх. Беля, с белене очист¬
вам определено ноличаства, обикн. голямо. Набе¬
лихме цяла паница картофи.
набелвам2 нсв., набеля са. прх. Намазвам с белило.
Набелила си лицето. — се вьзвр. Намазвам се с бе¬
лило.
набележа еж. набелязвам.
наближавам 475
набе-лосвам нсв., небаласαм св. прх. Белосвам много
или изцяло, докрай,
набеля вж. н а б е л в а м!Л
набелязвам нсв., набележа· св. прх. 1. Бележа, отбеляз¬
вам, слагам знак на нейцо. 2. Бележа, аобалазъем
всичко или много. 3. Спирам вниманието си на ня¬
кого или нещо; избирам. Той го е вече набелязал.
Кого сте набелязали за тая служба?
набера вж. набирам.
набедявам се нсв., набеслея се св. нпрх. Беснея до на¬
сита.
набивам нсв., набия св. прх. 1. Чрез биене, удряне
вкарвам, втиквам нещо навътре. Набивам в земята
кол. 2. Наковавам. Наби по гредата пирони. 3. Бия
нещо, за да се стегне. Наби обръчите на качето. 4.
Натъртвам. Ходи бос, та си набил краката. 5. Бия
много или налната трябва, наказвам с бой. Баща
му така· го наби, че ще има да помни. — се нпрх. 1.
Натрапвам се, налагам се, Набива се на погледа.
Набива ми се в очите. 2. Набождам се. Набил се на
пирон. 3, Натъртвам се. Краката ми се набиха от
ходене. О Набивам на кол — небaждем, набучвам,
намушвам някого на кол, за да се мъчи. Набивам
някому нещов главата — повтарям ня¬
кому нещо много пъти, за да го разбере или запом¬
ни.
набирам нсв., набера св. прх. 1. Чрез бране струпвам
нешо някъде. Набрал череши в кошницата. 2. Съби¬
рам, свиквам. Тръгнали да набират доброволци. 3.
Натрупвам. Набрал о много имот и стока. 4. спец..
Подреждам печатарски букви и знаци в текст. Кни¬
гата вече е набрана. 5. Правя плат на гънки; набър-
чвам, Горе полата да бъде набрана. 6. Задавам циф¬
ровия код, номера за осъществяване на връзка от
един телефонен пост с друг; избирам. Набрал съм
погрешен номер и ми се обади непознат глас. 7.
нпрх. За рана и др. — загноявам, гноясвам, отичам.
Пръстът ми е-набрал. та не мога да хвана нищо.
—	се нпрх. 1. Натрупвам се, събирам се в голямо
калочастъа, ставаме много. Набра се доста публи¬
ка. 2. Нагърчвам се, ставам на гънки.
избивαоалан прил. спец. В съчет. лебоpaтелле сметка
—	в която се отчита нαбирелато на приходи по
държавния бюджет.
набит прил. 1. Гъст, плътен. Набито платно. 2. На¬
тъпкан, утъпкан, Набит път. Набита торба, 3. За
човек, тяло, фигура — къс и широк, здрав, муску¬
лест. 4. Натъртен. О Набито око — одоона, вещо.
набЛоосо ж. Кеча€оъа на набит,
набйчвам псе., набйча св. прх. Бича нещо изцяло, бича
определено нолочасоъо или всичко. Набичихме гре¬
дата. Набичили са три кубика дъски.
набия вж. набивам.'
набляжвам нсв., наблйжя св. прх. Направим нещо да*
соена блажно. — се 1. възвр. Нацапвам се с блаж¬
но. 2. нпрх. Започвам да блажа, облажвам се. 3.
нпрх. Блажа до насита.	>
наблегна вж. наблягам.
паблейвам се нсв., паблдя се св. нпрх. Блея до насита,
наближа вж. наблизвам.
наближа вж. наближавам.
наближавам нсв,, наближа св. 1. прх, и нпрх. Идвам
или отивам в посока към, близо до някого или не¬
що; приближавам. Наближаваме града. 2. нпрх. За

476 наблйзвам
време, срок, събитие — ставам по-близък, идвам
близко; приближавам. Наближава обяд. Ваканция¬
та наближава. Наближава есента.
наблйзвам цев., наближа се. прх. С близане' набърк¬
вам, начевам нещо. Котката е наблизала млякото.
наблйзвам се «се., наближа се се. ипрх. ( Ближа до на¬
сита.
наблизо и наблйзко нарч. Недалече, близо до. Заста¬
нах наблизо и чул всичко. Бях съвсем наблйзко.
наблъсквам «се., наблъскам се. прх. 1. С блъскане илн
« натискане вкарвам, нат иквам нешо някъде. Циган¬
ката наблъска всичко в торбата. Наблъскаха ни в
стаята. 2. Напълвам добре. Наблъскай печката с
дърва, че да се стоплим.
наблюдавам нсв. прх. I. Следя внимателно с очи ня¬
кого или нешо. Наблюдавам как играят децата.
Той ме е наблюдавал отдалече. 2. Разглеждам вни¬
мателно. Наблюдавам чрез микроскоп. 3. Следя за
нечии действия, поведение. Полицията го наблюда¬
ва.	.
наблюдател м. и наблюдателка ж. 1. Лице, което наб¬
людава, чиято длъжност е да наблюдава. През
войната бях наблюдател на батареята. 2. Зрител.
наблюдателей прил. I. Който умее добре да наблюда- ,
. ва и да забелязва; внимателен, бдителен. Наблюда¬
телен писател. Наблюдателно око. 2. Който служи
* за наблюдение, от който се наблюдава. Наблюда¬
телен пункт.	(
наблюдателница ж. Място, от гьдето се наблюдава,
където се правят (научни) наблюдения. Метеороло¬
гическа наблюдателница.	*
наблюдателност ж. Качество на наблюдателен, спо¬
собност да се наблюдава, да се улавят особености¬
те на нещата и явленията.
наблюдение ср. 1. Наблюдаване. Нравя наблюдения. 2.
Резултат, опит от наблюдаване. Имам богати наб¬
людения. 3. Надзор, следене. Под наблюдение съм.
наблягам нсв., паблеепа св. 1, прх..Натискам, налягам
'нещо повалено. Набляга го да легне по гръб. 2. нпрх.
прен. Настоявам. Набляга тая работа да се свърши
в най-скоро време. 3. нпрх. Обръшам особено вни¬
мание върху нещо; подчертавам. Помня, че много
наблягаше на това. .	*
вябодй вж. набождам.
вабблка ж. диал. Вилица.
наббждам «се., набода св. прх. (и нпрх.) 1. Бода на
много места; падупчвам. Ще му набода езика с иг¬
ла, ако говори лоши думи. 2. Вземам нещо, като го
намушвам. Набождам сено с вила. Набождам
мръвка с вилица. 3. Ранявам с нещо остро; промуш¬
вам, намушвам. Набождам с нож. Набодох си ръ¬
ката на тия трънаци. 4. нпрх. Започвам да раста;
пониквам. Тревата е набола. Момче с едва наболи
мустаци. — се нпрх. Ранявам се, наранявам се на
нешо остро. Набодох се на един гвоздеи.
набожен прил. Който ревностно изпълнява предписа¬
нията на някоя религия.
набожност ж. Качество на набожен. Набожността е
особено силна у старите хора.
набозйвам се нсв., набозйя се са. нпрх. Бозая до наси- 4
та; напипвам се. Детето се набоза и заспа.
набоклучвам ися., набоклуча св. прх. Правя боклук,
разхвърлям отпадъци. Ял дини и набоклучил ця.шта
стая.
набпледувам се св. нпрх. разг. Боледувам много, про¬
дължително време, до насита. Наболедувахме се
тая зима.	.
ваболявам и (разг.) наболвам нсв., набо.лёя и паболя
св, нпрх. За орган, часг от тялото — боля малко,
леко или за кратко време, от време на време; яо-
болявам. Когато времето се разваля, ставите за¬
почват да наболяват. наболява ме и наболва ме - _
нсв., наболйе ме и наболй ме св, нпрх. Боли ме мал¬
ко, леко или за кратко време, от време на време.
Наболяват ме коленете. О Наболяло ми е — на¬
събрала ми се е болка, мъка.
наболял прил. Който е насъбрал много болка, много
е страдал. Наболяла душа. Наболяло сърце. О На¬
болял въпрос,— който изисква бързо разрешаване.
набор1 м. 1. Родените през една и съща година мъже,
които се свикват на военна служба едновременно.
Войник от 42 набор. 1. прен. разг. Връстник. Здрас¬
ти, наборе!	,
набор2 м. спец. 1. Набиране, подреждане на печатар¬
ски букви и знаци в текст. Книгата е дадена за на¬
бор. 2. Текст от подредени за печат букви и знаци.
Наборът на книгата-не се пази.
набор3 м. Набран на малки, дребни гънки плат, .
обикн. като част от дреха. Блуза с набор.
паборен1 прил. Който се отнася до набор1. Наборна
комисия. Наборна войска.
наборен2 прил. Който се отнася до набор2. Наборен
цех.
набояднсвам нсв., пабояднеам св. прх. разг. Боядисвам
много или изцяло, докрай. Тая година набоядисах-
ме доста яйца.	*
набраздявам псе., набраздя св. прх. 1. Прокарвам
много бразди, изоравам на бразди. Набраздявам ’
нива. 2. прен. Покривам с бръчки, набръчквам. Ли¬
цето му е набраздено от тежък труд и грижи..
— се нпрх. Ставам на бразди. Лицето му се е наб¬
раздило.
набран 1. Лрич. мин. страд. от н а б е р а. 2. прил.
Сбръчкан, набръчкан, нагънат,
набрашненям нсв., набрашненя св. прх. Набрашнявам.
Набрашпенила си е престижата.
набрашнйвам нсв., набрашнй св, прх. Напрашвам, по¬
сипвам с брашно.	-	, 1
наброявам нсв., иаброн св. 1, прх. Броя, давам някому
определена сума пари. Наброил му парите и взел '
стоката. 2, само нсв., нпрх. Имам, обхващам, съ- ‘·
държам определен брои, съм на брой. София вече
наброява повече от един милион жители.	’
набрулвам н аабрулям нсв., набруля св. прх. 1, С бру-
лене свалям известно количество плодове от дърво.
Набрулих една шапка орехи, 2. Бруля продължител¬
но. Вятърът ги набрули добре по лицата.	'
набръствам нсв., иабръстя св. прх. Нахранвам добиче
с бръст. Набръстихте ли козите? — се нпрх. За до¬
биче — нахранвам се с бръст.
набръташ* нсв., набрьгвн св. прх. Набрьщолевям.
набръчкан прил. Който е (станал) на бръчки. Набръч¬
кано лице.
набръчквам нсв., набръчкам св. прх. 1. Правя бръчки,
гънки по нещо; нагъвам. Набръчкал си постелката.
2. Покривам с бръчки, правя да се покрие с бръчки.
Набръчквам чело. — се нпрх. Ставам на бръчки,
покривам се с бръчки. Кожата му се набръчка.
набрьщолевям нсв., набръщолевя св. прх;. разг. Наго¬
варям, наприказвам много безсмислени неща, глу¬
пости; набрътвям, надрънквам.

избутвам псе., набутам св. прх. 1. Вкарвам с бутане;
натиквам. Набутай цялата тапа. Набутай всичко
в чекмеджето. 2. разг. Намирам, напипвам нешо
на скрито място. Набутах сладкото и го изядох.
иабухвам1 нсв., набухам св. прх. 1. Наблъсквам, на¬
бутвам. Набуха торбата с брашно. 2. Набивам, на-
тупвам. Набухай го, да те помни.
набухвам? нсв., избухна св. нпрх. Набъбвам, шупвам,
бухвам. Тестото набухва и става поресто. *
набулвам нсв., набуча св. прх. 1. Правя нещо да бъде
прободено и закрепено на нещо остро; набождам.
Враговете пабучили главата му на кол. 2. С натиск
или удар правя нещо твърдо и остро да проникне,
. да влезе в нещо друго; забивам, набивам. Ще набу-
ча тия колове за ограда. Набучих свещичките в
тортата.	*
набъбвам нсв., набъбна се. нпрх. Увеличавам обема си,
издувам се. Дъската е набъбнала от дъжда. Ръцете
й са набъбнали от пране. Тестото набъбва.
набъбнал прил. Който е с увеличен обем, размер. На¬
бъбнали вени.
набъбналост ж. 1. Качество на набъбнал. 2. Набъбна¬
ло място. '
набъбрям нсв., набъбря св. прх. разг. С бъбрене наго¬
варям, наприказвам; набърборвам. Какво ти набъб-
ри тая бъбрица? — се нпрх. Бъбря до насита; кап-,
риказвам се, набърборвам се.
набърббрвям нсв., нвбърббря св. прх. разг. С бърборене
наговарям, наприказвам; набъбрям. Набърбори ми
един куп глупости. — се нпрх. Бърборя до насита;
набъбрям се.
набърделкн и набърдели мн. Част от тъкачен стан, къ¬
дето се слага, закрепва бърдото,
набързо и вабърже нарч. Без бавене, за кратко време.
Заминах набързо, та не можах да ти се обадя. Хап¬
на набърже и излезе,
набърквам нсв., иабъркам св. прх. 1. Бъркам в нещо,
та го начевам, вземам от нещо пръв. Не набърквай
млякото, докато е топло, че ще пусне вода. Набър-
кал сладкото. 2. Замесвам, намесвам (някого в не¬
що). Не ме набърквай във вашите разпри, — се нпрх.
Вземам участие, намесвам се. Във всяка разпра и
той ще се набърка.
иабърчвам нсв., иабърча св. прх. Набръчквам. Набърч-
вам чело.	»
набъхтвам нсв., набЪхтя св. прх. прост. Набивам, на¬
чупвам.
навадя вж. н а в а ж д а м^2.
кaвβждам1 нсв., навАдя се. прх. Наизваждам. Навадих¬
ме цяла кола картофи. Навадил играчки и ги сло¬
жил пред децата.
наваждам? нсв., навади св. прх. Поливам, напоявам
градина, ливада и др., като пускам да тече в тях
вода, обикн, по вади. ♦	.
наваксвам нсв., наваксам св, 1. нпрх. Смогвам да за¬
доволя някакви изисквания, нужди и пр. Цял ден
работя- и пак ие мога да наваксам. Не може да на¬
вакса ни с дрехи, ни с обувки. 2. Допълним нещо
пропуснато, изгубено. Трудно е да наваксаш всички
пропуснати уроци.
павалнца ж. Много хора, събрани, струпани на едно
място; тълпа, блъсканица, калабалък. Из улицата
има голяма навалица.■ Измъквам се из навалицата.
иавалявам нсв., павалА св. 1. нпрх. За дъжд, сняг —
валя, падам и се натрупвам, събирам се (в някакво,
обикн, голямо количество). За една нощ наваля дос¬
та сняг. 2. прх. За дъжд, сняг — като валя, покри¬
навечСрям 477
вам или намокрям някого или нещо. Скрий книгата
да не я навали снегът. Бях без чадър и ме наваля.
иавалям нсв., наваля св. диал. Ь прх. Изкривявам, на¬
клонявам встрани. Трябва да навалиш клона вдясно.
2. нпрх. Започвам да слизам, да се спущам. Минах¬
ме планината и напалихме към селото. 3. нпрх. Ра¬
ботя усилено, правя усилия да свърша нещо. Жъни,
поваляй, невесто, нивата да дожънеме. Нар.п.
навапсвам нсв,, ваавнеам св. прх. диал: Вапсам много
или изцяло, докрай; набоядиевам.
наварявам нсв., няваря св. прх. Сварявам много. Цял
котел царевица са навирили. — се нпрх. Увеличавам
обема си при варене; навирам. Оризът много се на-
варява, сложи по-малко.
наведа вж, навеждам.
наведен прил, разг. Наклонен.	,
наведнъж нарч. На един път. Трябва да изпиеш лекар¬
ството наведнъж.
навеждам нсв., наведа св. прх. 1. Свивам, прегъвам,
свалям надолу. Навеждам клон. Навеждам глава
от срам. 2. Насочвам някого, ставам причина ня¬
кой да стигне до някаква мисъл, идея и под. Това
го навежда на мисълта да му напише писмо. 3. ряд¬
ко. Причинявам, внушавам. Навеждам ужас с раз¬
казите си. — се нпрх. Превивам се надолу. Наведе
се и му целуна ръка.
навей и навей м. Далечен спомен, далечно влияние.
Това са навеи от отдавнашни преживявания.
навейн^чав прил, нар. Непостоянен, прихаатничав,
сприхав; начасничав. Навейничава жена,
кавβйкнчaJнucт ж. нар. Качество на навейннчав.
навеки нарч. Завинаги, за вечни времена. Ще ти бъда
навеки признателен.
наверев нарч. разг. Накриво, напряко; на верев,
вавОс м. Покрив върху стълбове или други подпори;
сушина, заслон, сайвант. Прибери колата под наве¬
са. [рус,]
навесиам нсв., нав&ся св. прх. Веся, окачвам да висят
много неша. Навесил дрипи по цялата стая.
навесен прил. спец. За селскостопански машини —
който няма собствена ходова част, монтиран е към
трактора и се управлява чрез система от механизми
за спускане, вдигане и др. Срв, прикачен,
[от рус.]
навестявам нсв,, навестя св. прх. Посещавам, отивам
на гости; спохождам. Ако ми остане време, ще те «
навестя. (рус.)	.
навеся вж. навесвам.	*
навети мн. Клевети, лъжливи обвинения. Вражески
навети, [рус.]
наветреп прил. спец. Който е обърнат срещу вятъра.
Прот. подветрен. Наветрен склон.
навехна вж. н а вя х в а м.
навечер нарч. нар. Утре вечер, на следващата вечер.
Навечер ще се видим пак.
навечервям се нсв., навечерям се св. нпрх. Свършвам
да вечерям, нахранвам се на вечеря» Като се наве¬
черят, веднага си лягат. Можа ли да се навечеряш
е толкова хляб?
навечерие ср. 1. Вечерта преди даден, определен ден.
Тръгнахме в навечерието па празника. 2. прен. Мно¬
го близко» непосредствено преди нещо да стане. В
навечерието на великите събития.
навечерям се вж. навечервам се.,

478 навея
навея вж. навявам.
вавземам и навзймам нсв., навзема св. прх. Вземам
много неща. Защо си навзел толкова багаж?
навивам нсв., навия св. прх. X. Чрез въртене събирам
на едно; намотавам. Навивам прежда. 2. Чрез вър-
"тене стягам пружина, която задвижва даден меха¬
низъм; гурдисвам. Навивам часовник. 3. С въртене
вкарвам или затягам винт, гайка, болт; завивам. 4.
Вия много или определен брой, количество. Навих¬
ме доста венци. 5. разг. Навяхвам, изкълчвам. На¬
вих си крака. 6. разг. Уговарям, убеждавам, Навиха
ме да отидем на кино. — се нпрх. 1. Вия се, извивам
се на спирала, на кръгове. Змията се е навила на
кълбо. 2. разг. Съгласявам се. Навих се да отида с
него. О Навивам си на пръст нещо — втълпя¬
вам си нещо и го повтарям непрекъснато,
навивка ж. 1. разг. Навиване, убеждаване, уговаряне.
2. спец, Намотка, Електрическата бобина се състои
от навивки изолиран проводник.
навигатор м. спец. 1. Лице, което определя пътя, ръ¬
ководи движението на параход, самолет и др. 2.
Апаратура, устройство, което определя и контро¬
лира пътя на параход, самолет и др. Електронен
навигатор, [лат,]
вявнгаторскв прил. Който се отнася до навигатор,
навигационен прил. Който се отнася до навигация,
свързан е с навигация. Навигационен сезон.. Навига¬
ционни уреди. Навигационна карта.
навштйцня ж. книж. 1. Корабоплаване. През зимата
спира всяка навигация по Дунава. 2. Период от вре¬
ме, през който е възможно корабоплаването. Отк¬
риване на навигацията по Дунава, 3. Изкуство и на¬
ука за управление, водене на кораб или самолет,
[лат.]	■ -
навйждам нсв., вавндя св. прх. Посещавам, спохож-
дам, навестявам. Докато бях болен, приятелите ме
навиждаха.
навик м. 1, Умение и склонност за извършване на оп¬
ределено действие, доведено до автоматизъм в ре¬
зултат на многократно съзнателно повторение.
Имам навик да ставам рано. Няма навик да се тру¬
ди. По силата на навика. По навик. 2. Това, което
човек върши по силата на умение и склонност, при¬
добит от многократно съзнателно повторение.
Откажи се от лошите си навици.
навиквам1 нсв„ навикам се. прх. 1. Карам се някому;
нахоквам. наругавам. Чорбаджията постоянно на¬
виква ратаите. 2. Обвинявам някого в нещо; на-
беждавам. Навыкши са го. че е мързелив. 3. Повик¬
вам мнозина. Навикал гости всякакви. — се нпрх.
Викам до насита.
навиквам2 нсв., навикна св. нпрх. Придобивам навик;
привиквам. Навикнах да пуша.
иавилиявам се нсв., няиилн£я се св.нпрх. Вилнея до на¬
сита. Бурята се навилия и отмина.
мавмлшг м. диал. I. Сено колкого може да се вдигне
на едии път с вила. 2. Копа сено.
навирам1 нсв., навра св. прх. 1. Пъхам, вмъквам няко¬
го или иешо някъде, в нещо тясно; въвирам. Наври
му главата в торбата. 2. Обличам или обувам не¬
що, обикн. набързо и небрежно. Наврях си панта¬
лоните и излязох. — се нпрх. 1. Пъхам се, влизам
В нещо тясно; завирам се. Наврял се в дупката. 2.
Отивам някъде или вземам участие в пещо, без да
съм поканен, желан. Не се навирай при богатите,
О Навирам н я к о г о в миша дупка (в кози рог,
в кучи гъз) — нахоквам или наказвам някого, от¬
мъщавам някому, като го поставям в крайно зат¬
руднено, безизходно положение. Навирам ня¬
кому нещов очите (под носа) — настойчиво
соча някому нещо, занимавам някого с нещо. Неп¬
рекъснато ми навира в очите старите си заслуги.
Навирам сн носа — проявявам неуместно и досадно
.любопитство, намесвам се в чужди работи. Нави-
'рам се в очите нанятого — а. Изпъквам, за¬
белязвам се, очебиен съм (обикн. за предмет), б.
Постоянно и настойчиво занимавам някого, прив¬
личам нечие внимание. Защо все се навираш в очите
на началниците? Навирам се между шамарите —
отивам там, където е опасно и може да пострадам,
сам си създавам неприятности.
навирам2 нсв., навря св. нпрх. За боб, ориз и под. —
увеличавам обема си при варене; наварявам се.
павйрвам и навирим нсв., павира св. прх. Вдигам наго¬
ре, изправям. Детето навири тоягата като знаме.
Навирих стомната да пия. О Навирвам глава —
t преставам да се покорявам, да слушам. Навирвам
нос — а. Възгордявам се. б. Разсърдвам се.
павневам исв., иавнепа св. нпрх. [Започвам да] вися,
спускам се надолу. Тежки гроздове нависнаха по ло¬
зите.	*
навия вж. навивам.
аавкарвам нсв., назкарам св. прх. Вкарвам много.
Навкарал овцете в кошарата..	ф
навлажнявам1 нсв., навлажиея св. нпрх. Ставам вла¬
жен. Стените навлажняха.
, навлажнявам2 нсв., навлажня св. прх. Правя нещо да
стане влажно. Трябва да навлажниш плата, за да
го огладиш добре. — се нпрх. Ставам влажен. Сте¬
ните се навлажниха.
навлек м. разг. презр. Неканен и нежелан гбст; нат¬
рапник, натурник,
шшлекй вж. навличам.	1
• навлйзам1 нсв., навляза св. нпрх. Влизам навътре, В
стаята навлезе дим. Навлязохме в гората. > >
Навлязохме в нов етап от развитието си.
вйвлизам2 нсв. и се., навляза св. нпрх., само ми. и 3 л.
ед. Влизаме мнозина или ввтички. В оргашимпцияпа
навлязоха всякакви хора.
навличам нсв., навлекй св. прх. 1. Донасям, натруп¬
вам, като влека. Реката навлече пясък и засипа из¬
копаното. 2. Предизвиквам, докарвам върху себе си
нещо неприятно, лошо. Навличам върху себе си на¬
родното презрение, 3, Обличам нешо набърже или
небрежно. Навлякох си палтото и изскочих на ули¬
цата. — се нпрх. 1. Обличам тежка дреха или мно¬
го дрехи. Какво си се навлякъл с тоя кожух, като
че ли е януари. 2. разг. неодобр, Влизам, намъквам
се. Всички се навлякоха в стаята.	’
иавло ср. търг. Такса за превоз на стока (по море);
фрахт. Наелото по железниците се събира от изп¬
ращача. [гр,]
вавлйза вж. навлизам.
навнДсям цев., навнеей св. прх. Внасям много неща, го¬
лямо количество или всичко. Бършете си обувките,
че ще навнесете кал!
наводнение ср. Природно бедствие или произшествие,
при което се залива с вода голямо пространство,
площ. Пострадал от наводнение.
наводнявам нсв., наводня Ьв. прх. I. Заливам, покри¬
вам нещо с вода. Реката придоиде и наводни града,
\

2. прен. а. Изпълвам, отрупвам някакво пространс¬
тво с голямо количество от нешо, Наводниха паза¬
ра с плодове. 0- За голямо множество от нешо,
обикн. стока — изпълвам, отрупвам някакво прос¬
транство. Евтина стока наводни българския пазар.
навозвам нсв., навозя се. прх. 1. Возя много, достатъч¬
но, 2. С возене докарвам до някъде. — се нпрх. Во¬
зя се до насита.
навой м. 1. Дълга ивица плат, която се навива около
крака под коляното, за да го предпазва от студ, 2.
мн. Навуща.
павонявам нсв., навонея св. нпрх. 1. обикн. нсв. Воня,
вонея по малко, леко; намирисвам. Това сирене на-
вонява. 2. обикн. св. Започвам да вонея, да мириша.
Месото е навоняло.
навосчвям нсв., навосча св. 'прх. Напоявам, 'пропивам
или натривам с восък. Навосчен конец.
навра вж. навира м*.
навред нари. На всички места; навсякъде. Обиколих
навред, но нищо не намерих.
навреждам нсв., навредя св. 1. нпрх. Причинявам вре¬
да; напакостявам. Лесно може да ми навреди. 2.
прх. Развреждам (рана).
навременен прил, Който става навреме, извършва се,
когато е' необходимо. Навременна помощ. Навре¬
менна мярка.
иавремени нарч,, нар. От време на време, понякога,
навременност ж. Качество на навременен. Убеден съм
в навременността на взетите мерки.
навременявам нсв., навремепя св1 нпрх, нар. За бремен¬
на жена — идва ми време да раждам. Жена му е
навременила.
навремявам нсв., навремя св. нпрх. диал. Навременя¬
вам.
навръх нарч. 1. Горе на самия връх, на най-високата
част на нещо. Навръх камбанарията. 2. На самия
ден (обикн. за голям празник). Ботев е роден навръх
Коледа,
навръшам нсв. (и се.), навърна св. прх. 1. Връщам много
неша, Навъриаха. ми стоката. 2. нар. Връщам, завръ¬
щам (стадо, добиче). Навръщай овцете от нивата.
навряквам се нсв., накруткам се св. нпрх. Врякам до на¬
сита.	-
наврйсквам се псе., навряскам се св. нпрх. Вряскам до
насита.
павря вж. навира м2.
навсъде нарч. остар. поет. Навсякъде, навред-
навсякъде нарч. На всяко място, по всички места;
навред, навсъде, всякъде. Търсих го навсякъде. Нав¬
сякъде съм готов да отида.
навуща ми. (навуще ср.) Четвъртити късове от дебел
вълнен плат или кожа, с които се увиват краката
от стъпалата до коленете при носене на цървули.
Бели навуща с черни върви,	■
нявъждям нсв., навъдя св. прх. Завьждам в голямо
количество. Кога сте навъдили толкова кокош¬
ки? — се нпрх. Въдя сс, завъждам се в голямо ко¬
личество.
иавъзбог нарч. Нагоре, нависоко, гьм небето; на въз¬
бог. Орелът се издига иавъзбог.
навън и навънка нарч. 1. В пространството, което е
извън, отвъд стените на дадено помещение или зат¬
ворено място; отвън. Прот. вътре. Навън вали
дъжд. 2. В посока към външността, към простран¬
ството извън нещо. Прот. навътре. Обърни
кожуха с вълната навън. Вратата се отваря навън.
нав^рвям нсв., навърая св. прх, 1. Нанизвам нещо на
нагаждан 479
връв или конец, подреждам, разполагам много не¬
ща едно след друго. Навървям пиперки за сушене. 2.
Прокарвам през нещо връв, конец. — се нпрх. За
множество хора, животни и др. — подреждаме се
или вървим един след друг в редица,
нааъргалвам нсв., навърталям св. прх. Въргалям мно¬
го, мнозина или всички; на търкал вам. — се нпрх.
Навъргаляхме се на тревата,
навързвам нсв., навържа св, прх. Връзвам много, мно¬
зина или всички.
аавърлувам се св. нпрх. Върлувам до насита,
навърна вж. и а в р ъ ш а м.
навъртам и навършвам нсв., навъртя св. прх. 1. На¬
вивам, вкарвам с въртене. 2. С въртене извършвам,
осъществявам нещо. Колоездачите навъртяха пове¬
че от сто километра.
навъртам се нсв., навъртя се св. нпрх. Държа се наб¬
лизо, обикалям, често се явявам на дадено място.
Навъртай се около паметника. ·
навБруньам вж. навъртам.
навърша вж. навършвам,
навърша вж. навъртана м.
навършавам нсв., навърша и навършел св. прх. Върша,
овършавам, с вършене добивам известно количест¬
во зърно. Навъртаха сто кофи жито.
навършвам нсв., навърша св. прх. Изпълвам, приключ¬
вам, ставам на определена възраст. Навършвам де¬
сет години.
накъсвам и навъсим нсв., навъся св. прх. Намръщвам.
Навъсил вежди. — се нпрх. Намръщвам се, начу-
мервам се. Какво си се навъсил? Небето се навъси.
навъсел прил. Намръщен. Омръзна ми да го гледам все
навъсен.
навъсеност ж. Качество на навъсен,
навъся, навъсим вж. н а в ъ с ва м.
навътре нарч. 1. На (голямо) разстояние от мястото
на проникването или влизането, във вътрешността.
Скрил се навътре в гартпа. Отплувахме навътре в
морето. 2. По посока към вътрешността. Прот.
п а в ъ н. Прозорецът се отваря навътре. О Взе¬
мам* навътре,	.
навйвам нсв., навея св. прх. 1. За вятър — нося, дона¬
сям, докарвам, натрупвам (сняг, дъжд и др.). Вятъ¬
рът навява сняг през комина. Бурята е навяла ог¬
ромни преспи. 2. прен. Причинявам, докарвам,
внушавам. Този случай ми навява тъжни мисли.
навява, навее безл. Духа, вее и носи, натрупва, вкар¬
ва сняг, дъжд и др. През счупения прозорец навява
сняг. През нощта е навяло дълбоки преспи.
навярно нарч.- обикн. вмети. За израз на увереност
или предположение; по всяка вероятност, вероятно.
Навярно ще успееш.
навяхвам нсв., навехна св. прх. Изкълчвам става. кост.
Навехнал си ръката,
нагаждам и нагодйвам нсв., нагодй св. прх. Наглася¬
вам, приспособявам. Нагаждам живота си· към ус¬
ловията, Цифрите може да се нагодяват. — се
нпрх. 1. Приспособявам се. Окото се нагажда към
светлината. 2. неодобр. Определям поведението си
според обстоятелствата и с оглед на лична полза,
изгода. Нагажда се към властта.
иягнждНч м. Човек, който се нагажда, приспособява
се към условията, обстоятелствата заради лична
изгода; приспособенец.

480 нагаждачество
нагаждачество ср. Поведение или проява на нагаждан,
нагазвам нсв,, нагазя са. 1. нпрх. Навлизам с газене.
Нагазвам в калта. 2. ипрх. прен. Навлизам в някак¬
ва област. Не нагазвай в политиката. 3. прх. прост.
Започвам да газя, с газене натискам, притискам, '
мачкам; настъпвам. Внимавай да не нагазиш цвете¬
то. 4. прен. разг, За болест, беда н под. — връхли¬
там, сполитам. Ще ни нагази пак грипът.
нагайка ж. Кожен бич, камшик от ремъци, [рус.]
оагалвам се нсв., нагалн се св. нпрх. Галя сс или галя
някого или нещо до насита.	'
наган м. Вид револвер от края на XIX в. [от белг.
соб.]
нагар м. I. Слой от полепнали сажди, недогорели ве¬
щества по стените на горивни камери, огнестрелно
оръжие и под. В цевта на пушката се образува на¬
. гар. 2. Овъглен *край на фитил, свещ. [рус.]
нагарчам и иагорчавам нсв., нагорча св. нпрх. 1. само
нсв. Горча малко, имам слабо горчив вкус. Масло¬
то нагарча. 2. рядко. Започвам да горча, ставам
горчив, нагарча ми, нагорчава ми нсв., нагорий мн
св. нпрх. Усещам леко горчив вкус, става ми леко
горчиво. От лекарството като че ли ми нагорчава
в устата.. Докато да преглътна хапа. малко ми на¬
горча.	■
нагарям вж. наторявам,
нагдето нарч.-сз. Накъдето.
нагйзвам нсв., нагона св. нпрх. Пропивам се от влага,
вода; намокрям се, накисвам. С нагизнали крака
вървяхме цял ден.
иагиздвам и нагодим- нсв., нагйтдя св. прх. Направям,
нагъкмивам нещо или някой да стане гиздав; укра¬
сявам, разкрасявам, накитвам. — се вьзвр. и нпрх.
Обличам се хубаво, украсявам, се. Много се е наго¬
дила,	■
н&лаиа нарч. нар. О Излизам наглава с някого
— справям се, преодолявам съпротивата' или уио-
ритостта, вироглавството на някого. Упорит човек,
не се излиза наглава с него.
наглядувам се св. нпрх. Гладувам много, доста, Наг-
ладувах се през студентските си години.
нагласа ж. I. Уговорка, сговор. 2. Построение. 3 ,
спец. 3 психологията — състояние на насоченост,
предразположеност на субекта към определена ак¬
тивност, поведение в дадена ситуация. Нямам наг¬
ласа за учене. Вътрешна нагласа.
нагласявам и нагласям нсв., наглася св. прх. 1. Нареж¬
дам, иатькмявам, устройвам нещо да стане. Нагла¬
сихме да отидем на лов. 2. Нагиздям, натруфим.
Момите нагласяват невестата и пеят. 3. Пригот¬
вям музикален инструмент за свирене. рогласи си
цигулката! — се 1. нпрх. Приготвям се, подготвям
се, иатькмявам се. Нагласявам ' се да тръгна. 2.
вьзвр. и нпрх, Нагяздвам се, натруфя м се.
наглед м. рядко. Зрителна представа, видим образ.
Яркост на погледите?.. Асоциация на нагледате.
наглед нарч. Както изглежда, както се струва на чо¬
век, погледнато отстрани, отвън. Фигурите наглед
са еднакви. Това само наглед е така.
нагледам се вж. наглеждаме^
иагледвам вж. наглеждам.
нагледвач м. в иагледвачка ж, Човек, който наглеж¬
да. Не съм доволен от такава нагледпачка.
нагледен прил. I. Достъпен за непосредствено наблю¬
дение и разбиране; очевиден, убедителен. Нагледен
пример. Нагледна агитация. 2. Който е свързан с
показване или служи за показване. Обучението се
води по нагледната метода. О Нагледни помагала
(пособия, материали, средства) — карти, модели и
др., които -се използват в процеса на преподаване,
обучение.	·	*	<
вагл&д1(о:г ж. Качество на нагледен,
наглеждам и (разг.) пагледвам нсв. прх. Гледам, на¬
блюдавам, следя или полагам грижи за някого или
за нещо. Наглеждай и моя багаж. Наглеждай де¬
цата, докато се върна.
наглёждам се лее., нагледам се св. нпрх. Гледам до на¬
сита, насищам се да гледам. Не мога да й се наг¬
ледам.	*
наглезвам се нсв., наглезя се св. нпрх. Глезя се до на¬
сита.
наглост ж. Качество или проява на нагъл; крайно на¬
халство. Тогава той прояви голяма наглост, [рус.]
нагмечвам нсв., нагмеча св, разг. Гмеча колкото тряб¬
ва или много, докрай,
нагнетй вж. н а г н и т а м.
нагнетявам нсв., нагнетя св. прх. 1. Вкарвам въздух,
газове в затворен съд, пространство под налягане.
2, прен. Създавам или усилвам (напрежение и под.),
нш нйвам псв, наглйм св. нпрх. Започвам да гния, гния
малко, отчаст и; зашивам. Ябълките са нагпили.
напипам псе., нашета св, прх. Гнета, напълвам плът¬
но, докрай; натъпквам. Нагнети възглавницата със
слама.
нагноявам нсв., нагноя св. нпрх. За рана цирей — бе¬
ра, набирам гной; забирам, гноясаам. Раната е
нагноила.
наговарям нсв., наговоря св. прх. 1. С говорене изказ¬
вам, издумвам много. Наговорих му, киквото ми
беше на сърцето. 2. Уговарям, придумвам някого
да извърши нещо. Наговорил го да заведе дело про¬
тив нас.
нагодила нарч. разг. Догодина,
нагодя вж. нагаждам.	.
иа^олемявам нсв., нагонемёя св. нпрх. Ставам голям.
Прот. намалявам. Денят наголемя.
нагон м. кпиж. Инстинкт. Полов нагон.
натривам нсв., нагбня св. прх, 1. С гонене вкарвам в
нещо, 2. Напъждам, натирвам.
нагбре и нанагдре нарч. 1. Към по-голяма височина в ‘
отвесна посока. Вдигам ръката си нагоре. 2. Към
по-високи места, ’в посокагобратна на течението на
водите, яа река. Нагоре към върха. Я^. 3. прен. По¬
вече, в по-висока степен. Апартаментът му е от
сто квадрата нагоре. От лъв* нагоре. О Нагорен ia-
долу — в различни посоки; нзсам-натам. Лутам се
нагоре-надолу.	,
нагорен н нанагорен прил. Който е с наклон или с по¬
сока нагоре, към по-високо. Прот. на долен.
О Нагорно мя е; идва ми (дохожда ми) нагорно
разг. — трудна ми е, става ми трудно,
паторет^Φвам нсв., нагорещя св. прх. Правя нещо да
стане горещо; нажежавам. — се трх. Печката се
нагорещи.
нагорнище и нанагортшще ср. Място, което е с наклон
нагоре, по което се отива нагоре. Колата трудно
ще се изкачи по това нагорнище.
вагорчавам вж. нагарчам.
наторявам и нагарям псе., нагоря св. прх. С горене
приготвям доста, много или колкото трябва. Наго¬
рихме цяла кола дървени въглища.	-

I
ι
ι
I
ι
иагоенодарувам се св. нпрх. Гоедодарувам много, до
насита.
пагостувам се св. нпрх. Гостувам докрай, до насита,
вагостявам нсв., нагостя св. прх. Гощавам някого до
насита, колкото трябва.
нагбтвям нсв., наготвя св. прх. Готвя, сготвям много
* или колкото трябва (ястия, гозби). Наготвих ман¬
джи всякакви. Нар.п.
наготово нарч. Без да съм положил труд, усилия за
нещо. Ям наготово. Получавам наготово. Никой
няма да ни даде наготово.
иатощавам! нсв., нагостя св. прх, Нагостявам.
иагощавам2 и нагостя св. прх. Гостя, гощавам мнози¬
на или .-.всички.
пагпявам нсв., нагоя св. прх. 1, Угоявам. 2. Угоявам
много, голям брой,
награбвам нсв., награбя св. прх. 1. Грабвам, сграбч¬
вам. Награби я и я разцелува. 2. Грабя, грабвам
много; доста. Беше награбил чужд имот. Награбва-
ха камъни и започваха да хвърлят.
награда. ж. Неща, което се дава някому за заслуга
или за добре извършена работа. Парична награда.
Държавна награда. Получавам награда, [рус.]
награден Прил. от н а г ,р а д а. Награден фонд.
награжддвам нсв., наградя св. прх. Давам някому наг¬
рада. Награждавам с орден.
натрапвам нсв., натракам св, прх. Натрапвам. Като ме
награкаха, не можах да откажа.	«
награмадявам нсв., награмадя св. прх. Натрупвам,
струпвам на грамада.
награфявам нсв., награфя св. прх. Начертавам графи;
разграфявам. Награфих няколко страници от тет¬
радката.
натрапвам нсв., награча св. прх. За много, мнозина —
струпваме се, натрупваме ее около някого, нахвър¬
ляме се шумно върху някого или нещо; награквам.
нагребвам в натривам нсв., нагреба св. прх. Греба мно¬
го, доста. Колко крипи жито нагребахте?
нагревател м. Уред за нагряване. Електрически нагре¬
вател.	·
нагревателен прил. Който служи за нагряване, който
е свързан с нагревател. Нагревателни уреди.
нагрея вж. нагрявам.
нагрнбам вж. нагреб вам. *
нагрйзвам нсв., нагрнзй св. прх. Гриза от нещо цяло,
начевам с гриза не. Мишка е нагризала хляба.
нагрозявам нсв., нагрозя св. прх, нар. Намразвам ня¬
кого, започвам да го гледам с лошо око, става ми
противен.
нагрубявам нсв., нагрубя св. прх. Отнасям се грубо,
проявявам грубост до отношение на някого; оскър¬
бявам, обиждам. Той много ме нагруби, [рус,]
нагрузка ж. Заетост, натовареност с работа, задълже¬
ния. [!рус.]	,
нагрухвам нсв., нагрухам св. прх. Грухам определено
количество, обикн. много. Нагрухах цяла торба
жито.	*
нагръдки ми. 1. Горна предна част на риЗа или самос¬
тоятелна част от облеклото, която покрива гърди¬
те. 2. Украса, шита с цветни конци на .горната
предна част на риза,
нагръдник м. 1. Част от облеклото, обикн. специално
ушит къс бяла тъкан, която се закрепва на врата и
покрива гърдите. Колосан нагръдник. 2, Част от ха-
мута, която опира на гърдите на коня.
иагръшам псе., накЪрня св. прх. разг. Нападам, втур¬
вам се към някого или нещо. *
над 481
нагрявам нсв., нагрея св. прх. Направям нешо да стане
топло или горещо; напичам, Нагрявам на огъня из¬
стиналите си крака.
иягрявка ж. Загряване с лечебна цел. Правят му наг¬
рееш. с кварцова лампа.
нагугуквам се нсв., нагугукам се се. нпрх. Нагуквам
се.
нагуквам се нсв., наганам се св, нпрх, Гукам до насн-
* та.
натушвям се нсв., нагушя се се. нпрх. 1. Сгушвам се,
притискам се. Децата, се нагушиха около майка си.
’ 2. Гуша се до насита.
нагъвам нсв., наъна св. прх. 1. Правя, направям нешо
да стане на гънки. Нагъвам ламарина. 2. Правя не¬
що (плат, хартия, дрехи и под.) на два или повече
ката; сгъвам, надиплям. Нагънах прането. 3. прен.
разг. Принуждавам, .заставям някого да направи
нещо. Нагънали го да подпише полица. 4, прен. разг.
Ям лакомо; лапам. Нагъвай топлия хляб. — се
нпрх. Ставам на гънки.
иагьделйчквам нсв., пягъделйчкам св. прх. Гъделич-
кам много, докрай.
нагъзвам се нсв,, нагьзя се св. нпрх. вулг. Надупвам
се.
нагъл прил. книж. Крайно нахален, безочлив. Нагъл
човек. Нагла постъпка, [рус.]
нагьлтвам нсв., нагълтам св. прх. Гълтам нещо изця¬
ло, напълно, докрай; поглъщам. Боата пагълтва
жертвите си цели. Нагълтах вода. — се нпрх. Гъл¬
там до насита или в голямо количество. Нагълтах
се с лекарства. Нагълтахме се с прах.
нагълчавам нсв., нагьлчд св. прх. Гълча някого много;
нахоквам. — се нпрх. Гълча до насита,
нагъна вж. нагъвам.
иагьрбвам и нагърбим нсв., нагърбя св. прх. 1. Вземам,
натоварвам нещо на гърба си. Нагърбихме чували¬
те и тръгнахме, 2. прен. Натоварвам някого, въз¬
лагам му някаква работа. — се нпрх. 1. Изгърбиам
се, прегьрбвам се. 2. прен. Наемам се да върша не¬
що. Не бивашеда ее нагърбваш с тая тежка зада¬
ча.
иагърмявам се нсв., нагьрмя се св. нпрх. Гърмя до на¬
сита.
вятърна вж. нагръщам.
натъртвам нсв., нагьрча св. прх. 1. Правя, направям
. нешо да стане на гънки, бръчки; набръчквам. 1,
прен. разг. Оказвам силен натиск върху някого,
принуждавам го да извърши нещо; нагъвам. — се
нпрх. Ставам на гънки, на бръчки; набръчквам се.
нагъсто нарч. На малки интервали, промеждутъци в
пространството или Във времето; начесто. Дръвче¬
тата са засадени много нагъсто.
пнътвам нсв., нагъгам св. прх. разг. Гътам много,
мнозина или всички; насъбарям, натръшквам. Бу¬
рята пагъта много дървета.
над предл. Означава: 1. За място — отгоре, на по-ви¬
соко. Прот. п о д. Месецът се показа над облаците.
Камъкът мина над главата ми. Стоя над водата.
Орел се вие над поле широко. 2. За количество —
повече от. Чаках над три часа. Тук има над десет
коли сено. 3. За превъзходство — повече, в по-висо¬
ка степен от. Юнак над юнаци. С дарби и труд той
се издигна над всички. 4. Отношение към предмета,
обекта nâ някаква дейност, действие. Работя над
31. Българее» тълковен речник

482 над
I
нов научен труд. Насилие над личността. Майката
трепери над децата си.
над- L Глаголна представка за образуване на глаголи
със значение: 1. Вземане на връх, проява на превъз¬
ходство над някого или нещо, изпреварване някого
в работа, действие или качество, извършване на не¬
що по-добре, по-бързо или в по-висока степен от
друг, напр.: надбягвам, надвивам, подвиквам, надде¬
лявам, надживявам, ниджънвам, пидлъгвам, надпре¬
варвам, надсвирвам. надхвърлям, надхитрявам и
под. 2. Извършване на действие в повече, в по-ви¬
сока степен, отколкото трябва, отколкото е опреде¬
лено или заслужава, напр,: надброявам, надвземам,
надвнасям, наддавам, надценявам и под. 3. Извърш¬
ване на действие над нещо друго или върху горната
страна, част на нещо, напр.: надвесвам, надзъртам,,
надниквам. надписвам и под. 4. Извършване, осъ-
щесгвяване на действие' по отношение на някого
или нешо, което засяга никого или нещо, напр.:
надзиравам, надсмивам се и под. И. Именна предс¬
тавка, с която се образуват прилагателни имена със
значение: I. Който се намира, разположен е по-ви¬
соко, по-горе от нещо, който, има по-голяма висо¬
чина от нещо, напр.: надбедрен, надбъбречен, над¬
звезден,	надколен^н,	надморски, надоблачен.
надопашен, надочен и под. 2. Който се намира, раз¬
положен е върху нещо, на повърхността на нещо,
напр.: надводен, надгробен, надземен, подпочвен, над-
хрилен и под. 3. Който е или се извършва в повече
от определеното количество, размер, норма, напр.:
наднормен, надпланов. 4. Който стои по-високо от
нещо, който не е свързан, не зависи от нещо, напр.:
падкласоЪ, надпартиен, надвластен.
надавам нсс., надям св. прх. 1. Давам много, в изоби¬
лие. Нададоха ми поръчки. 2. прх. и ппрх. Приши¬
вам парче плат шш изплнтам допълнително брим¬
ки към нещо, за да стане по-дълго или по-широко.
О Надавам вик — започвам да викам; извиквам.
Надавам ухо*.
надалеко нарч. Надалече. Свири леко, а се чуе надале¬
ко. П.П.Сл.
надалече и (съкр.) надялёч нарч. На далечно разстоя¬
ние, на далечно място. Тихо гръм последен заглъхва
негде надалече. Яв. Забягнал надалече. Не виждам
надалече.
надали част. За израз на съмнение; едва. ли. Тая вечер
. той надаат ще дойде,
надам вж. надавам.
надам се нсв. нпрх. диал. Надявам се. Като седи Рада,
на кого се нада.
надарен прал. 1 Който има, комуто е дадено някакво
качество, способност. Надарен с необикновена сила.
Надарен с практичен ум. 2. Който има дарба, при¬
тежава големи способности. Надарен актьор. Из¬
ключително надарена личност.
иидареност ж. Качество на надарен,
надарйвам нсв., надаря св. прх. 1. Давам дар, дарявам
мнозина иди всички. Пусна момата свободно и на¬
дари я богато. П.Р.Сл. 2. Давам дарба, правя ня¬
кой да има дарба, способност. Природата го е на¬
дарила с голям ум.
надбавка ж. Добавка към заплата или възнагражде¬
ние. Хлебни надбавки, [рус.]
иадборвам нсв., надборя св. прх. Надвивам в борба.
надброявам нсв., надброя св. прх. 1, Изброявам нещо
повече, отколкото е 2. Наброявам, с броене давам
повече от определеното, необходимото,
надбъбречен прил. спец. О Надбъбречна жлеза — жле¬
за с вътрешна секреция, разположена върху горна¬
та част на бъбрека.	■'
надбързвам нсв., надбързам св. прх. разг. Надпревара
вам, надбягвам. — се нпрх. Надпреварвам се, над¬
бягвам се.
надбягвам нсв,, надбйгям св. прх. Надминавам, изпре¬
варвам с бягане, надвивам в бягане. Той ме надбя-
га. — се нпрх. Състезавам се в скорост, бързина
или издръжливост на бягане, езда, каране на авто¬
мобил, велосипед и др. Надбягват се с коне.
надбягване ср. Състезание в скорост, бързина или в
издръжливост на бягане, езда, каране на автомо-
. бил, велосипед и др. Конни надбягвания.. Автомо¬
билни надбягвания. Колоездачни надбягвания.
надварвам и надвЯрям нсв., надвйря св. прх. разг. Над¬
вивам, надминавам по бързина; надбързвам, изпре¬
варвам. Успя ли да го надвариш?
надве нарч. На две части или на два дяла. Раздели
всичко надве и ще хвърлим жребие, О Надвс-нагри
— небрежно, как да е, през куп за грош. Работата
е извършена надве-натри.	·	k
надвёсвам нсв,- надвеся св. прх. Поставям нещо или
някого да се подава, да виси над друго. Не надвес¬
вай детето над прозорец — се нпрх. Заставам,
стоя издаден или вися, увисвам над нещо.
нЯдвечер нарч. Във времето преди свечеряване, малко
преди да настане вечер; привечер. Надвечер почва
да духа хладен вятър.
надвечерен прил. Привечерен.
надвземам и нядвзймам нсв„ надвзема св. прх. Вземам
повече, отколкото трябва. При плащането той е
надвзел стотина лева.	*
надвзимам вж. надвземам.
надвивам нсв., надвия св. прх. Вземам надмощие; по¬
беждавам, преодолявам. Надвихме всички мъчно¬
тии. Два лешника на един орех надвиват. Поел.
О Надвивам иа масрифа" си.
надниквам нсв., надвикам св. прх! Вземам надмощие,
надвивам във викане, с гласа си заглушавам гласа
на друг, други. Какъвто е гърлест, ще надвика всич¬
ки. — се нпрх. Надпреварвам се, състезавам се с ня¬
кого във викане.	-
надвисвам нсв., надвисна св. тпрх. Вися, увисвам над
нещо. Надвисвам над пропаст. > > Над главата
му е надвиснала беда.
надвишавам нсв., надвиша св. прх. Издигам се по-ви¬
соко от някого или нещо; превъзхождам, надмина¬
вам, превишавам. Той го надвишава по ум и воля.
надвия вж. надвивам. '
вадвлястев прил. рядко. Който има власт, който влас¬
тва над нещо шш над всичко, над който няма
власт; всевластен. Някакъв фалшив, неоправдан, ала
надвластен срам стягаше гърлото му. Йов,
вядвлЯствмк м. и вадвластница ж. поет. Този, който
има власт над нещо или над всичко. По бащин край
надвластница тъга въстава — за да ме отново
пак замай. П.П.Сл.
надвнасям нсв., надвнеса св. прх. Внасям повече (па¬
ри), отколкото трябва. Надвнесената сума ще ви се
върне.
надвпдеп прил. Който се намира или става над вода¬
та. Прот, подводен. Надводна част на ко¬
раб.

надаръшам нсс., надвърна св. прх. Връщам повече, от¬
колкото трябва. Да продадем вакли овни, да ти вър¬
нем и надвърнем. Нар.п.
надгов&рям нсв,, надговбря св. прх. Наддумвам, над-
приказвам.	,
надгрея вж. надгрявам.
надгробен прил. Който се намира или става нрд гроб,
на гроб. Надгробен камък. Надгробен надпис.
0 Надгробни песни — които се пеят при погребе¬
ние. Надгробно слово (реч) — което се произнася
при погребение.
надгрявам нсв., надгрея св. прх. Надминавам, надви¬
вам в греене, светене. Слънцето е надгреяла, месеца
е надсветила. Нар.п.
паддавам нсв., наддам св^ t. прх. и нпрх. Давам пове-
- че, отколкото трябва. Дал съм и дори съм наддал.
2. само нсв., нпрх. Участвам в търг, при който пе¬
чели оня от участниците, който е предложил най-
висока цена. За тази картина наддаваха само няко-
ло човека. 3. прх. и нпрх. Ставам по-тежък, добавям
към теглото си. Наддал съм два килограма.
наддаване ср. Действие по гл. наддавам, Ня¬
ма да взема участие в наддаването.
надделявам нсв., надделея св., прх. и нпрх. Надвивам,
побеждавам. Нас неволи надделяха. П.Р.Сл. В този
спор никой няма да надделее.
наддумвам нсе., наддумам св, !прх. Надприказвам,
надговарям. Никой не може да я наддума. Наддума
учените. Ваз. — се нпрх. Водя спор, мъча се с думи
да надвия някого; надпирам се, споря-
■аде иарч. разг. Накъде.
нядебелй прил. Който е по-дебел от обикновеното,
нормалното или в сравнение с нещо друго,
надебелёние ср. По-дебела, надебелена част на нещо.
Грудките представляват месесто падебеление на
стъблото или корените.
надебелявай1 нсв., надебелея се. нпрх. Ставам дебел, пъ¬
лен; изпълнявам. Много е надебеляяа през лятото,
надебелявам* нсе., падебеля св. прх. Правя нещо да
стане по-дебело; удебелявам. Надебели чертата.
надежда ж. Очакване, че нещо желано, добро, хубаво
съществува или ще стане, ще се осъществи. Надеж¬
дата крепи човека. Погов. Нямам никаква надежда,
че това ще стане. О Храня надежда — надявам се,
живея е надежда:
надежден прил, Който внушава доверие, на който йли
когото може да се вярва; верен, сигурен. Надежден
приятел, Надеждна опора.
надеждност ж. Качество на надежден,
наденица ж. Сух или суров колбас в по-тънко черво.
Свински наденици.
вадерй вж. на д и р а м.
надето нарч.-сз. Накъдето.
каден се нсв. нпрх. нар. Надявам се.
наджявквам се нсв., паджавкам се св. нпрх. Джавкам
много, до насита. .	,
надживявам нсв., надживЕя св. прх. 1. Живея по-дълго
от другиго, оставам жив след смъртта на някого.
Надживял всичките си връстници. 2, Преодолявам,
издигам се над (предразсъдък и под,),
наджънвам нсв., надигна ев. прх. Жъна повече от ня¬
кого, надминавам някого по жънене. — се нпрх., са¬
мо нсв. Надпреварвам се с някого по жънене.
надзвезден прил. поет, Който се намира над звездите,
Надзвездният всемир. Надзвездни висини.
иедзЕмам и наданмам нсв., подзема св, прх. Надвзе¬
мам.
надлежен 483
надземен прил. Който е над земята. Прот. подзе¬
мен. Надземен етаж.
надзиравам нсв. прх. Наглеждам, наблюдавам някого
или нешо, за което нося отговорност. Надзирава
група работници.
надзирател м. и надзвратетка ж. Лице, което има
служба да надзирава, да наглежда, да наблюдава
нещо. Надзирател на пансион. Болничен надзирател.
падзпрàтелекп прил. Който се отнася до надзирател,
надзирателегво ср. Длъжност, работа на надзирател,
надзор м. Надзираване, наглеждане, наблюдение над
някого или нещо заради грижа или контрол. Меди¬
цински надзор. Съдебен надзор. Упражнявам надзор.
Оставям някого без надзор.
надзорен прил. Който се отнася до надзор, който уп¬
ражнява надзор. Надзорен съвет. Надзорни кадри.
надзорник м. и надзоршша ж. 1. Надзирател. 2. Тех¬
ническо лице, служител в телефонни, телеграфни и
др. служби, който надзирава, следи за работата и
поддържането на съответните съоръжениа-
падзорничееки прил. Който се отнася до надзорник,
нsдзόрпичеегво ср. Длъжност, работа на надзорник,
надзървам псе., надзърна св. нпрх. Надзъртам веднъж
или поединично; надниквам,
надзъртам нсв. нпрх. Надничам, поглеждам през или
над нещо за кратко време и с любопитство. Какво
надзърташ над стобора?	*
палпвЯвам се нсв,, надивя се св. нпрх. Дивя се много,
до насита; начудвам се.
надигам нсв,, надигна св, прх. Издигам, повдигам, по¬
качвам. Надигна го да го вкара по-лесно във фурго¬
на. — се нпрх, 1. Движа се, премествам се или по¬
раствам, нараствам в посока нагоре; вдигам се,
издигам се. От дола се надигаше синкава мъгла.
Млякото, се надигна. 2. От свито, легнало или сед-·
нало положение ставам, изправям се. Надигна се
бавно и седна в леглото. 3. преп. разг. Гордея се,
големея се, надувам се. Що ми се надига, като го
знам кой е.
надигравам нсв., надиграя св. прх. Надвивам, побеж¬
давам в игра (обикн, на хоро). Тебе никой не може
да надиграе.
падпмЯвам нсв,, надвий св. прх. Изпълвам или покри¬
вам с дим; одимявам, накадявам. Стига сте пуши¬
ли. надимихте стаята.
надАплям нсв., надипля св. прх. 1. Сгъвам, нагъвам
материя или дрехи на дишти. 2. Нареждам на плас¬
тове. Надиплихме тютюна.
иадйрам нсв., надера св. прх. 1. Дера нещо на много
места; накъсвам. 2. Дера известно количество от
нещо. Надрала парцали за черга.
надн^е нарч. разг. Назад,
надшивам се нсв., надншам се св. нпрх. Дишам много,
продължително- до насита. Надишах се чист въздух
в планината.
надклАсов прил. Който стои над класите, не е свързан
с класите в обществото. Езикът е надкласово явле¬
ние. Съществува ли надкласово изкуство?
падклàсовоет ж. Качество на надкласов.
надколЕнеи прил. Който е над коляното, в долната
част на бедрото. Надколенни връзки за чорапи. '
пядкоремЕп прил. Койро е над корема. Болки в надко-
ремната област.	-
надлЕжен прил, книж. Подходящ, съответствуващ- за-

ι
484 надлежно
дължителен. По надлежния ред. В надлежния срок,
[рус.]	.
надлежно нарч. книж. Както трябва, по надлежния
ред. Документът е надлежно заверен, [рус.]
надлез м. Мост над път или железопътна линия. Срв.
подлез.
иадлъгвам нсв., надлъжа. се. прх. Надвивам, надмина¬
вам някого в лъгане, — се нпрх., само нсв. Надпре¬
варвам се с някого в лъгане. Дълго се надлъгваха,
но сякаш никой не успя да надлъже другия.
нодлъж нарч. Откъм дължината, по дължината; на¬
дълго. О Надлъж и ношнр — по всички посоки, без
ограничение, навред. Изходих Балкана надлъж и на-
шир.
нодлъжа вж. надлъгвам.	т
надлъжен прил. Който е откъм дългата страна, по
дължината. Надлъжен разрез.	.
надменен прил. Високомерен, надут, горд. Тай бе пре-
калено надменен. > > Държи се надменно, [рус.]
надменност ж. Качество на надменен,	-
надминавам нсв., надмина св. прх. 1. Настигам и из¬
преварвам някого, излизам напред, оставям го след
себе си в ходене, тичане или друга работа, дейност.
Иа петата минута той го беше вече надминал.
Подмина ме по ръст. 2. Превъзхождам или изпре¬
варвам някого, по-високо съм от някого по някакви
качества. Ученикът надмина учителя си. Надминава
всички по подлост.	·
нодмогвом нсв., надмогна св. прх. Надделявам, полу-'
чавом надмощие, надвивам. Ние ще надмогнем
всички пречки за доброто на народа. Надмогнах бол¬
ката.	.	*
надморска прил. О Надморска височина — височина
по отношение на морското равнище.
надмощие ср. По-голяма мощ, сила у някого в срав¬
нение с друг; превъзходство, превес. В сражението
нашите имаха надмощие. За определено надмощие е
■ още рано да се говори.
яаднасям нсв., наднеса св. прх. Навеждам над нещо.
Поднесъл глава над прозореца. — се нпрх. Заставам,
навеждам се над нещо.
надниквам нсв.. надникна св. нпрх. Надничам веднъж
или поединично, за кратко. Току надникна от про¬
зорчето.
надмина ж. Възнаграждение за един ден работа. На
надница ли си или на заплата?
надничам нсв. нпрх. Гледам скришом през дупка, про¬
лука, открехната врата и под.; назъртам. Някой
наднича през ключалката.	■
надничар м. и ^аднн^^рка ж. Работник, комуто се
пия та за извършена дневна работа, който работи
на надница.
наднича реки прил. Който се отнася до надничар,
надннчарсгво ср. Работа, положение на надничар,
нддннчен прил. Който се отнася до надница. О Над¬
нича блок — система, която определя размера на
надниците.
наднормен прил. Който надхвърля, превишава устано¬
вената норма. Наднормено производство. Наднор¬
мено възнаграждение. Наднормено тегло.
яадобрувам се св. нпрх. нар. Добрувам много, до во¬
ля. до ншдота. Земи го за мъж, за да се надпбруваш.
надовлйчам нсв., наловлекй св. прх. раз?. Довличам
много, доста. Надовлякоха дърва от гората. — се
нпрх., само мн. и 3 л. ед. неодобр. Довличамс сс
мнозина или всички; надомъквам се.
надои м. Количество надоено мляко; млеко надой.
нодбйвам вж. напоявам.
надойда вж. надохождам.
надокйрвам нсв., надокОром св. прх; Докарвам доста,
много. Иадокораха любеници и пъпеши за цяла сед¬
мица.	*
надйлен и нанадолен прил. Който е с наклон или в по¬
сока надолу, към по-ниско. Прот- нагорен,
надолнище и ноналол нище ср, Място, което е с наклон
надолу, по което се отива надолу, към ниското.
Прот. нагорнище. Спускаме се по надолни¬
щето.	.
надолу и нон^дблу нарч. 1. Към по-ниско място. Под¬
хлъзнах се надолу. 2. Към земята, към пода. Свел *
глава надолу. 3. По посока, накъдето тече реката,
водите. Отиде надолу към пазара. 4. нар. На юг,
към южните страни. Щъркелите отлетяха надолу,
5. преп. По-малко, в п о-но^ка^гпте^.ёГрк	офи¬
цери от полковник надолу. О Обръщом с главото
. надолу — о. Обърквом вопълно, б. Променям из¬
цяло, С голавато надолу — ноопоки. Всичко е тръг¬
нало с главата надолу.
нодомен прил.. Обикн. за работа — който се върши у
ι домо. > > Работя Надомно.
нодбмпмк м. и нодбмпичко ж. Работник, който вър¬
ши, из пълното възложената му от предприятие ра¬
ботя вкъщи, у дома. [рус.]
нодомЬквам нсв., подо.мЬкно св. прх. Доносям, домък-
вом доста неща; надонасям. Надо мъкнаха разни
книги. — се нпрх., само мн. и 3 л. ед., неодобр. До-
мъквоме се мнозина; надовличам се.
подонасям нсв,, нодвнесО св, прх. Донасям доста нещо.
Надонесоха разни стари мебели.
нодохождом и надохОждом нсв., нодойдо св. нпрх., со-
мо мн. и 3 л. ед. Дохождоме мнозина. На събора
надойдоха от всички краища на околията. Надойде
цялата рода.
нодоявам и нодбйвам нсв., надоя св. прх, 1. Доя извес¬
тно количество, колкото трябва. Надвих ведро мля¬
ко, 2. Кърмя достатъчно, колкото е нужно; накър¬
мим. Не е надоила детето..	, г
надпортйен прил. Който стои нод партиите, не зависи
от никоя портия. Може ли да бъде надпартийно из¬
куството? Надпартийни институции.
надпея вж. надпява* м. *
нодппвам нсв., нодтая св. прх.· Пия повече от някого,
надминовам, надвивам го по питае. : С последната
чашка си решил да ме надпиеш. — се нпрх., само псе.
Състезавам се па пиене, Утре ще сс надпиваме с него.
нодпнрам се нсв. нпрх,. разг. Препиром сс, ноддумва.м
се, водя спор.	*
надпис м. 1. Нещо написано на външната, горната
страна на предмет. Надпис на плика. 2. Старинен
текст, обикн. върху камък. Старобългарски надписи.
надписаом нсв., нодпиша св. прх, I. Нописвам нешо,
обикн. име или адрес отгоре, но външната строна
но предмет. Надпиши плика. Надписах си тетрад¬
ките. 2. Нописвам нещо в повече от необходимото,
вписвам в сметка повече от действителното, обикн.
с користна цел. Келнерът пак поиска да надпише.
надпия еж. надпявам,
нядплйвам св. прх. Нодплувом.
надплйяов прил. Конто нодвишава, който е в повече
от предвиденото по плона; свръхплонов. Надплано-
ви печалби.

надилощам псе., надплатя св., прх. и нпрх. Плащам
над определената цена,· плащам повече, отколкото
е нужно. Той се е вече разплатил, та дори и надп¬
латил.	,
надплувам св. прх. Надминавам, изпреварвам, побеж¬
давам някого в плуване.
надпревара ж. Състезание, надпреварваие. Благород¬
на надпревара. О В надпревара — бързо и безреп- ’
но, изпреварвайки се един друг. Г(морят в надпре¬
вара.
надпреварвам и надпреварим ксв., надпреваря св. прх.
Надминавам някого, излизам по-напред от някого
при ходене, тичане или в друга работа, успявам да
извърша нещо по-бързо, преди някой друг. Те не
можеха да го надпреварят в тичане. — се нпрх.,
само нсв. Състезавам се с някого, стремя се да пре¬
варя, да надмина някого по бързина в ходене, ти¬
чане или друга работа.
надпрепуаквом нсв., нодпрепуеком св. прх. Надмина¬
вам, изпреварвам, побеждавам някого в препуска¬
не. —. — серх..само нсв.	м. На Тодсо
ровден младежите се надпрепуекват.
нодприказвом нее. ш св., нодпрнкйжо св. прх. Надвивам
някого с приказки, приказвам повече от някого;
наддумвам, надговарям. Никой не може да го на-
дприказва. -— се нпрх., само нсв. Надпреварвам се,
състезавам се с някого в приказки; яоддумвом се.
надпявам нсв., надпея св. прх. Надвивам, побеждавам
някого в пеене, пея повече или по-добре от някого.
Ще го надпее и ще вземе наградата. — се нпрх., са¬
мо нсв. Надпреварвам се, състезавам се с някого в
пеене. Вие сте решили тук да се надпявате!
надработвам и надрОбогвам нсв., надраббтя и надрОбо-
тя св. прх. Работя по-добре или повече от някого,
надпреварвам, надминавам някого в работа, — се
нпрх., само псе. Надпреварвам се, състезавам се с
някого в работа.
иодрасквам нсв., надраскам и иадрОщя св. прх. 1. Пок¬
ривам нещо с черти, резки, дроскяници. Стената е
надраскана по цялата й дължина. 2. разг. Но писвам
нещо* набързо и небрежно шш неумело. Писмото е
надраскано като с клечка.
нодрОством нсв., нодрОсиа и надросто св. прх. Раста
по-високо от някого, надминавам някого по ръст.
Надрасте и баща си, и майка си.
нодрОшя вж. иодрастсвам.	ч
нодребнявом нсв., нодребно св. прх, Правя, напро вям
нещо но дребни късове; надробявом, наситням,
оадрёдеи прил. книж. 1. Който е разположен над пис¬
мен, графичен ред. Надредни знаци. 2. Която е ог
непосредствено по-горна степен до отношение на
доден класификационен ред. Прог. п о д р е -
ден.	-	‘
нодремвом се, нодремя се вж. нодрямвам
с е.
нодробявом нсв., надробя св. прх. 1. Провя, нопровям
нещо но дребни късове; ногрошовам. 2. С дробене
приготвям: Каквото си надробил, това ще сърбаш.
Погов, ф
нодругарувам се св. нпрх. Другарувам с някого до на¬
сита.	.
яодр$свам нсв., надрусам св. прх. 1. Друсам доста,
много или колкото трябва. 2. С друсоне събарям,
свалям известно количество (плодове); нагръсквам.
Надрусахте ли сливи?
^лрънквом нсв., надръиком св. прх. Дрънкам доста, с
дрънкане наговарям. Надръика куп ^глупости.
.	надУлвам 485
подрямвам се и подремвам се нсв., надр&мя се св. нпрх.
Дремя достатъчно, до насита. Надрямах се из пъ¬
тя.
падевнрвам нсв., нодевнря св. прх. Свиря по-добре или
. повече ог някого, надвивам някого в свирене. — се
нпрх., само нсв. Надпреварвам се с някого в свире¬
не. Иска да се надсвирваме.
надскОчом1 нсв., надскоча св. прх. 1. Скачам по-добре,
по-високо или по-далече от някого, надвивам няко¬
го в скачане; надскачвам. 2. Скачам над или през
нещо, по-високо от нешо. Можеш ли да надскочиш
стената? 3. прен. Надвишавам, надхвърлям дадено
. граница, предел. Цените надскочиха очакваното.
—	се нпрх., само нсв. Надпреварвам се с някого в
скачане.
надскОчвам нсв., надскОчом2 св. прх. Надвивам някого
в скачане.
Нодскоквом нсв., нядекОкна св. прх. разг. Надскачом.
надслов м. Заглавие, наслов.	.
надсмивам се нсв., надсмея се св. нпрх. Смея се, прис¬
мивам се, подигравам се някому. Надсмива се над
глупостта му.
надстроечеи прил. Който се отнася до надстройка (във
2 знач.). Падстросчни явления, [рус.]
надстройвам вж. надстройвам,
надстройка ж. I. Чост от сграда, постройка, съоръ¬
жение и др., която е построена върху друга, основ¬
на част. Гардероб с надстройка. 2, полит. Съвкуп¬
ност ог политически, правни, религиозни,
художествени и философски възгледи ка общество¬
то н съответстващите им учреждения, институции.
Срв. база. Изкуството е част от надстройка¬
та.
надстроявам и надстройвам нсв., надстрой св. прх.
Строя над друг строеж.
нодтичвом нсв., надтичом св. прх. Изпреварвам с ти¬
чане, надвивам някого в тичане; надбягвам. — се
нпрх., само нсв. Състезавам се в тичане; надбягвам
се.
нодувом ндв., аодуя св. прх. 1, Изпълвам с въздух. На¬
дувам мехур. 2. Опъвам, разпъвам (платна). Вятъ¬
рът наду платното на лодката. 3. Духам в нешо, с
духане свиря. Я надуй, дядо, кавала! Бот. 4. прен.
разг. Увеличавам обема или силата на нешо, преу- .
величавом нешо. Надуват цените. — се нпрх. I, Из¬
пълвам се с въздух. Балонът се наду. 2. Увеличавам
обема си; издувам се, подувам се. 3. прен. разг. Го¬
лемея се, гордея сс. И той есе ми се надува! 4. прен.
Сърдя се, мръшя се. Оттогава се е надул, та не
искам да говоря с него. О Надувам гайдата*,
иадувоем и надувен прил. Който се изпълва с въздух
чрез надуване. Надувна лодка. Надуваем дюшек.
над^мвам нсв., надумам св. прх. 1. Казвам, наговарям
някому много думи, неша, обикн. неприятни. На¬
думах му всичко. 2. Скланям към нещо някого; по-
дучвам, подстрекавам. Надумах го да дойде у нас.
—	се нпрх. Наговарям се, сговорям се, додумвам .
се.
иодумквам нсв., модемном св. прх. разг. Натъпквам.
—	се възвр. Наяждам се много; натъпквам се. .
нодумкн ми. (вадумка ж.) нар. Обидни, неприятни ду¬
ми, които се казват някому.
надупвом се нсв., нядупя се св. нпрх. Заставам приве¬
ден с издаден задник. .

486 надупчвам
падупчвам нея, вадупча св, прх. Дупча доста, направям
много дупки на нещо. Сипатщата го надупчила.
вадут прил. 1. Който с изпълнен с въздух или с друго
нещо, та е увеличил обема си; подпухнал, дебел, из¬
дут, подут. Надуто място. Надут мехур. 2. прен.
Навъсен, горд, надменен. Надут човек. > > Дър¬
жи се надуто.
иадутост ж. Качество на надут,
издухвам псе., надухам се. прх. I. За вятър — духам
много някого, причинявам някому простуда; про¬
духвам. 2. Вкарвам с духане. Ще надухаш прах в
машинката.
надушвам нсв., надуша св. прх. 1. Усещам, улавям,
възприемам дъх, миризма; подушвам. Кучето на¬
души заека. 2, прен. Познавам, досещам се по леки
признаци. Надуших, че тук ще има сватба.
надхвърлям нсв., надхвърля св. прх. 1. Хвърлям по-
добре или по-далече от друг, надминавам някого в
* хвърляне. 2. прен. Надминавам, преминавам, прех¬
върлям. Машинистът надхвърли нормата е 20%.
Той е надхвърлил петдесетте.	·
надхитрявам и надхитрям нсв., надхйтря и надхитря
св. прх. Оказвам се по-хитър, с хитрост побежда¬
вам. изигравам, измамвам някого. Хитър Петър
надхитрил Настрадин Ходжа. — се ппрх, само нсв.
Меря силите си с някого в хитрост.	·
надценка ж. Добавка, увеличение към обикновената,
нормалната цена иа нещо. Всички стоки тук се
продават с надценка..
надценявам нсв., надценя св. прх. Оценявам нещо по-
високо от действителната му стойност, значение.
Надцених възможностите си.
надълбавам нсв., издълбая св. прх. Дълбая, издължа¬
вам нещо на много места.
надълбоко парч. 1. В дълбоко място, на голяма дъл¬
бочина или към вътрешността на нещо. Надълбоко
е земята се крият огромни богатства. 2. прен. За¬
дълбочено. О Вземам* нещо надълбоко.
надълго нарч. I. По дължината, откъм дългата страна
на нещо. Разрежи плата надълго. 2. По дълъг,
пространен начин. О Надълго в нашироко — под¬
робно, обширно, с подробности. Надълго и наширо¬
ко ни разказа своята история. '
. надънвам нсв., надьпя св. прх. разг. Наблъсквам, на¬
тъпквам (с ядене), — се нпрх. Натъпквам се (с ядене
или пиене).
иадървям нсв., иадьрвя св. прх. разг. Правя, направям
нещо да стане твърдо, кораво, да стърчи изправе¬
но. — се нпрх. 1. Ставам твърд, корав, щръквам
нагоре. 2.. прен. Разсърдвам се, намръщвам се, на-·
дувам се.	-
мадърдорва.м нсв., надърдоря св. прх. Дърдоря много,
С дърдоренс казвам, наприказвам много неща.
— се нпрх. Дърдоря до насита; напрнказвам се.
надъхвам нсв., надъхам св. прх. 1. Дъхам връз нещо.
Надъхай огледалото, за да се покрие с пара. 2. прен.
Внушавам някому мисли, идеи, настроения; подст¬
рекавам, подсторвам, Нидъхали са го с идеите на
фашизма,
вадя нсв. разг. Донаждам, снаждам, наставям,
надявам нсв., надяна св. прх. 1. Набождам, промуш¬
вам, турям, въвирам. Надянал торбата на прът. 2.
Обличам, обувам. — се нпрх. Набождам се, намуш¬
кам се.	·
надявам се нсв, нпрх. 1, Имам надежда, очаквам нещо
и вярвам, чс то ще стане. Надявам се, че ще замина
заедно с вас. 2. Разчитам, уповавам се иа някого
или нещо. Надявай се па Бога. 3- нар. Очаквам ня¬
кого да дойде, О Да ве му се надяваш разг. — за
означаване, че някой е извършил нещо изненадва¬
що, неочаквано.
надяждам нсв., надям св. прх. Надминавам, надвивам
някого в ядене. — се нпрх., само нсв. Състезавам
се с някого в ядене.	-
надялвам нсв„ надялам св. прх. 1. Дялам нещо на
много места. 2. С дялане направям, приготвям из¬
вестно количество от нешо. Надялай трески за под¬
палки.
надялквам нсв., надАлкам св. прх. 1. Дялкам нещо на
много места. 2. С дялкане направям, приготвям из;
вестно количество от нещо. Нсдялках трески кол-
ката за едно палене.
надяна вж. надявам.
надясно нарч. 1. В дясна посока, накъм дясна страна;
вдясно. Прот. наляво. Обърни се надясно. Пог¬
ледни надясно. Надясно от нас се вижда малка хи¬
жа. 2. като межд. Команда за обръщане на 90 гра¬
дуса в дясна посока.
наедно нарч. разг. Вкупом, заедно. Те влязоха наедно.
наеднъж нарч. разг. Наведнъж, отведнъж,
наедрАвам нсв., наедрея св. нпрх. Ставам .по-едър; на¬
раствам.
наежвем нсв., наежа св. прх. 1, За животно — правя
да настръхне, да щръкне козината, перушината ми
като бодлите на еж. 2. прен. Насъсквам. — се нпрх.
1.	Настръхва ми козината, перушината. 2. За кос¬
ми, козина, перушина — изправям се, щръквам (ка¬
то бодлите на еж). 3. прен. Настройвам се враждеб- .
но, готвя се да се нахвърля върху някого. Цялото
«село се е наежшю против него.
наежен прил. Който се е наежил; настръхнал.'
наеженост ж. Качество на наежен. ’
наелектризнрам нсв. и св., прх. 1. Насищам, зареждам
дадено тяло с електричество. 2. прен. Силно въз¬
буждам, създавам състояние на напрегнатост,
наем м. Заплащане за временно използване на нещо
(квартира, уред и др.). Давам под наем. Вземам под
наем. О Живея под наем — в чужда къща срещу
заплащане.
наймам нсв., наема св. прх. 1. Вземам нещо под наем.
Наемам стая. 2. Вземам някого на (временна) ра¬
бота срещу заплащане. Наемам работници. — се
нпрх. 1. Приемам, епазарявам се да върша някаква
(временна) работа срещу заплащане. 2. Заемам се,
залавям се, нагърбвам се с извършването на нещо.
Не се наемам да отговоря па този въпрос.
наемател м. и наематсзка ж. 1. Човек, който живее
под наем; квартирант. 2. Човек, който е взел нещо
под наем.
ваемателски прил. Който се отнася до наемател,
наемел, прил. Който продава труда си срещу запла- '
щане, комуто се заплаща за извършване на опреде¬
лена работа. Наемен работник. Наемна войска. На¬
емен убиец. О Наемен труд — труд на наемен
работник.	*
наёмник м. и паемнииа ж. 1. Човек, който извършва
определена работа срешу заплащане. 2. прен. Лице,
което защитава чужди интереси от користни съоб¬
ражения. Наемници па буржоазията.
прил. Който се отнася до наемник. На¬
емнически труд.

наемничество ср. 1. Състояние, положение на наемник.
2.	сьбир. Всички наемници като съсловие.
наемодател м, и иаемодателка ж. Лице, което дава
имот под наем.
наемодателски прил. Който се отнася до наемодател.
наергенувам се св. нпрх. Ергенувам доста, до воля.
наесен и наесен нарч. През идната есен, през есента.
Пилците наесен се броят.
нает прил. Който е взет под наем.
нажабурвам се и нажабУрнм се псе., нажабуря се се.
> нпрх. Напълвам устата си с вода или друга течност
и шумно я движа, за да се изплакне вътрешността,
нажадувам се св, нпрх. Жадувам много, продължител¬
но време.
нажален прил. Който е обзет от жал; натъжен, опеча¬
лен,
нажаленост ж. Състояние на нажален,
нажялйвям нсс,у нажали св. прх. Правя някой да бъде
жален, предизвиквам у някого жал; натъжавам.
—	се нпрх. Обзема ме жал; натъжавам се.
нажежавам нсв., нажежа св. прх. 1. Нагрявам силно;
нагорещявам. Нажежавам желязото до бяло. 2.
прен. Създавам, предизвиквам силна възбуда, нап¬
регнатост. — се нпрх. 1. Нагрявам се силно, ставам
Горещ. Въздухът се е нажежил. 2. прен. Изпълвам
се с възбуда, напрегнатост. Атмосферата в залата
се нажежи до краен предел.
нажежен прил. 1, Който е много силно нагрят; наго¬
рещен, Нажежено желязо, 2. прен. Който е изпъл¬
нен с възбуда, напрежение,
изживявам се нсв., наживея се св. нпрх. 1. Живея дъл¬
го, насищам се да живея, 2. Прекарвам живота си
или част от него добре, хубаво, насищам се на жи¬
вота,
важйлвам нсв., нажйля св. прх. Жиля, ужилвам мно¬
зина или на много места. *
нажулвям нсв., нажуля св. прх. 1. Жуля колкото трябва,
докрай; натърквам, натривам. Нажулих му врата
със сняг. 2. прен. Нахоквам някого, скарвам му се ос¬
тро, натривам му носа. Така го нажулих, че има да
ме помни. — се нпрх. разг. Силно се напивам,
нажънвам нсв., н^къна св. прх,- Жъна известно коли¬
чество.
нязЯд нарч.. 1. Обратно на посоката, която сочи лице¬
то или в която нормално се извършва движението.
Прот. напред. Връщам се назад. Влакът тръг¬
на назад. Обърни се назад. Не поглеждам назад> 2.
На или в посока към задно място. Седнахме много
назад в салона. 3. разг. Обратно. Пари назад не се
връщат. 4. Като сказ. опред. — за означаване, че
някой или нещо изостава. Часовникът ми е назад.
Много съм назад с работата. 5. като межд. Коман¬
да, заповед към някого да се върне, да сс отдръпне.
Назад! Ще стрелям., О Вземам си думите назад —
отричам сс от това, което съм казал (обикн. като
извинение). Назад-папред — ту в една, ту в друга
посока; напред-назад, насам-натам.
назадничав прил. Който изостава или е изостанал в
развитието и възгледите си; ретрограден. Прот.
напредничав.
назяднwчaвüсτ ж. Качество на назадничав; ретроград¬
ство, ретроградност.	‘
назаем нарч. Под формата на заем; на заем. Вземам
пари назаем. О Не вземам* уста назаем,
назален прил. спец. За звукове от речта или за изговор
—	носов. Назални гласни. Назален призвук. [лат.]
иазалаост ж. спец. Качество на назален; носовост.
наивен 487
название ср. Словесно обозначение на предмети или
явления; име, заглавие, наименование, (рус .]
наздраве межд. Поздрав, пожелание за добро здраве,
обикн. при почерпка, при ядене и пиене и др.
наздравея прил. О Наздравна чаша —- чаша за пиене
при наздравица.
наздравица ж. Думи, които се казват, преди да се пие
за здраве, щастие и успех на някого; тост. Пия на¬
здравица.
наздраве нарч. рядко. С положителност, сигурно. Уве¬
рен съм наздраве, че аз нямам врагове. Ваз.
паземен прил.. Който е на земята, върху земната по¬
върхност. Наземни наблюдателни средства.
наземн нарч.. нар. На земята, долу. Той тръшна про¬
тивника си низеми.
нязндЯвям нсв. прх. книж. Поучавам, напътствам,
назидание ср. книж. Поука, урок. Неговият пример
може да служи за назидание.
назидателен прил.. книж. В който се съдържа назида¬
ние, който може да служи за назидание; поучите¬
лен. Назидателен тон.
назидателност ж. Качество на назидателен; поучител-
ност.
нязлъндйсвям се нсв. нпрх. разг. Не. се съгласявам,
опирам се, противя се, дърпам се. [перс. > тур.]
назнайвям нсв. прх. Зная нещо малко, в известна сте¬
пен, отчасти. Назнайеах някои неща, но пе беше дос¬
татъчно.
назначавам нсв., назнача св. прх. 1. Определям, поста¬
вям официална на работа, служба. Назначиха го
учител. 2. Уговарям, определям, насрочвам. Назна¬
чиха ми среща.
назначение ср. 1. Назначаване. 2. Документ, заповед
за назначаване (на работа, служба), 3. остар. Пред¬
назначение.
назобвам вж. назобявам.
назобвам ее псе., назобам се и назобя се св. нпрх. разг.
Зобам, зобя до насита. Назобах се грозде.
назобАвам и яаз0бвам псе., назобя св. прх, Нахранвам
добитък със зоб, зобя до насита.
Наставам нсв., назова ,св. прх. 1. Давам име, название,
прозвище; наричам, наименувам, 2, Произнасям,
казвам името на някого или нещо. Той назова всич¬
ки по име.
нязорвям нсв., назбря св. прх, разг. Давам някому зор;
насилвам, принуждавам. Назориха ме да кажа и аз
казах.
назрявам нсв., назрея св. нпрх. 1. Започвам да зрея,
ставам зрял; узрявам. 2. За събитие, въпрос, проб¬
лем, нужда и пол. — в процес на възникване, поява
съм, приближавам се, ставам неизбежен. Назрява
страшен скандал.
назрял прил. Насъщен, навременен, актуален. Назрял
въпрос.
назубрям нсв., назубря св, прх. Заучавам нещо без раз¬
биране, механично. Назубрил си урока, [рус.]
назъбвам нсв., назъби св. прх. Правя зъбци на нещо.
назъбен прил. Който е със зъбци. Назъбено колело.
назървам нсв., назърна св. нпрх. разг, Назъртам вед¬
нъж или поединично; надниквам,	-
назъртам нсв. нпрх. разг. Гледам, поглеждам ,през
дупка, пролука и под.; надничам,
наивен прил. 1. Простодушен, детски откровен, без-
хитростен. 2. Лековерен. [фр.]	,

488 наивнзъм
ванвйзъм м. книж. Качество или проява на наивен;
наивност.
наивистнчен прил. книж. Който се отнася до ниива* '
зъм. Нашистична живопис.
наивнтёт м. книж. Наивност, [нем..]
намвка ж. Наивна жена (обикн. като героиня в дра¬
ма).
наивник м. и наивница ж. Наивен човек.
наивност ж. Качество или проява на наивен.
натгршвдм се нсв,, нангрИя се св. нпрх. Играя до воля,
до насита. Децата се наиграха. -
нянз|в1ждам нсв., нанзвйдя св. прх. Вадя, изваждам
много неша или всичко. -
нинзвеждам нсв., ниизведИ св. прх. Извеждам много,
мнозина или всички. -	'
ванзвличим нсв., маизвлека св. прх. Извличам много
или мнозина, всички. Наизвлякоха на двора дрехи,
мебели — какво ли не!
наизлизам нсв., ваизляза св. нпрх., само мн. и 3 л. ед.
Излизаме мнозина, голям брой или всички. Жени¬
те наизлязоха на улиците. Наизлезе сумати народ.
иаизнасям нсв; нанзиесй св. прх. Изнасям много неща
или всичко, всички.
цинзскИчвам нсв., на^зскИчим и наизскоча св. нпрх., са¬
мо мн. и 3 л. ед. Изскачаме мнозина или всички.
Ще наизскачаме през прозореца.
наизуст нарч. По памет, без да се гледа в книга. Каз¬
вам стихотворение наизуст. Уча нещо наизуст.
О Говоря наизуст разг. — произволно, без необхо¬
димите факти и доказателства. .	-
наизустявам нсв., наизустя св. прх. Научавам или каз¬
вам нещо наизуст; наустявим.
наименование ср. Име, название.
наименувам нсв. и се., прх. Давам име; наричам. на¬
зовавам.
данник и найначе нарч. разг. В онази, в другата посока
или по друг начин. Прот. н а т а к а. Обърни се
нашите.
наистина нарч. За означаване, че нещо отговаря на ис¬
тината, на действителността. Наистина бил назна¬
чен.	,	,
най част. За образуване на превъзходна степен при
прилагателни имена и наречия, а също при същес¬
твителни, глаголи и предложни групи, напр.: най-
добър, най-добре, най обичам, най юнак и др.
О Най-вече — преди всичко, в най-висока степен,
предимно. Интересува ме най-вече здравето му.
аИйда се. прх. нар. Намеря. Не можах да го найда.
найлон м. Синтетична материя, от която се правят
текстилни влакна, мушами и др. изделия, [англ.]
найлонов прил. Който се отнася до найлон, направен
от найлон. Найлонови чорапи.	-
■Ий-иИче нарч. остар. Най-много, най-вече, особено.
k Със силните най-паче всякога съгласен бях. Ваз.
жисадявам нсв., иакялй св. прх. нар. Напълвам с ка-
деж, пушек, дим; напушяам, надимявам, окадявам.
накИжа еж. наказвам.
наказание ср. I. Отплата, възмездие за сторена ’ вина
или престъпление. Ще получиш заслуженото нака¬
зание. Наложиха му наказание. Смъртно наказание.
2. разг. Мъка, тегло. Да изслушам сказката му бе¬
ше цяло наказание за мене.
наказателен прил. I. спец. Който се отнася до наказа-
• ния по държавното право; углавен. Наказателен
закон. Наказателно съдопроизводство. Наказателно
дело. Наказателна отговорност. 2. Който служи за
наказание. Наказателни мерки. О Наказателен
удир спорт. — в някои игри с топка; извънреден
удар с топката срещу страната, която е нарушила
правилата.	,
никИзвим1 нсв., накИжи св. прх. Налагам наказание.
Наказвам немирник. Направи това, че ще те нака¬
жат. — се нпрх. Понасям мъка, тегло; страдам.
Наказахме се през войната.
никИзвам2 нсв., никижи св: прх. Казвам много неща,
наприказвам, наговарям. Наказах му всичко, па ако
ще, да се сърди.
наказуем прил. книж. Който подлежи на наказание,
за който се налага наказание според закона. Наша- *
зуеми деяния, [рус.]	)
наказуемост ж. книж. Качество на наказуем.
никАлвам нсв., накилям св. прх. Нацапвам, изцапвам
с кил; окалвим, из калвам.
иакилявим нсв,, накаля св. прх. Нагрявам, нажежавам
нещо до висока температура. Заобиколихме напале¬
ната до червено печка.
накИлям вж. накалвам.
иакимирявам нсв., викимиря св. прх. Натрупвам нещо
ни камари.
никИни ж. нар, Никинвине, желание, готовност ди се
извърши нещо. Добрата накана е без покана.
накапвам нсв., накИня св. прх. Киця, поканваме мнози¬
на. — се нпрх. Натькмявам се, нагласявам се, ре¬
шавам, намислям. Наканих се да му ида на гости.
накапвам1 нсв., накИля св. прх. 1. Покривим, напръск¬
вам нещо с капки. Накапаха му дрехите с восък. 2.
Наливам течност на капки.
накапвам2 нсв., напИля св. нпрх. 1. сам’о мн. и 3 л. ед.
За листа, плодове — падаме в голямо количество.
2. обшш. безл. За вода или други течност — пади
ни капки и се събира, натрупва в голямо количест¬
во. Накапало е цяла локва вино.
накарвам нсв., никИрам св. прх. 1. Принуждавам, зас¬
тавям или скланям, убеждавам някого да извърши,
да направи нещо. Накарах го да се залови за рабо¬
та. 2. Вкарвам или докарвам много, голямо коли¬
чество или всичко, всички. Накара добитъка в обо¬
ра. Накараха тухли за цяла къща,
иакИстрям нсв., иакИстря св. прх. 1. Окастрям много,
доста. 2. прен. Скарвам се някому остро, нахоквам
някого; скистрям. Добре го накастрих.
на^атервам сс нсв., никитёря се св. нпрх., само м^<^. и .
3 л. ед. Покитервиме се някъде мнозина или всички.
Деца се· бяха покатерили по дърветата..	t
накитранявам нсв., иикатраня св. прх. Намазвам, на¬
палвам нещо с катран.	. г
накатурвам нсв., никитуря се. прх. Катуриам, събарям
много неща илл мнозина.·	:
накахърявам нсв., накахБря _ св. прх. разг. Правя някой
да стане кихърен. — се нпрх. Ставам кихърен; уг-
рижвам се, замислям се, опечалявам се.
накИцвам нсв., накИцам св. нпрх., само ^н., и 3 л. ед.
Обикн. за тинш — кацаме много на едно място.
На плета накацаха врабчета.
ник^чввм нев., изкИчи и накинИ ся. прх. 1. Кичвим
много, мнозина или всички. Накачихме ги по коли¬
те и тръгнахме. 2. Окачвам, заканвам много неща
или Всичко. Накачихме си дрехите по стените.
— се нпрх., само мн. и 3 ед. Качваме, се мнозина
или всички. Накачихме се по дърветата.
накачулвим нсв., вαкачуля св. прх. 1. Поставям, турям

на нешо качулка, турям нещо като качулка. 2.
Струпваме се, натрупваме се върху някого или не¬
шо. — се нпрх.' само мн. и 3 л. ед. Струпваме се,
натрупваме се нагъсто един над друг.
наквасвам нсв., наквася се. прх. 1. Потопявам във во¬
да или поливам, намокрям нешо с вода или друга
течност. Дъждът хубаво ни накваси. Наквасих си ус¬
тата с глътка вино, 2. Подквасвам много, доста,
накнкбтвам се нсв., накикптя се св. нпрх. Кикотя се,
смея се много, до насита. '
иакнп м. спец. Твърд налеп по сгените на съд, в който
ври варовита вода; котлен камък, [рус.]
накнпн ми еж. накипява ми.
накйпрям нсс., накйпря св. прх. Накичвам, нагиздвам,
разхубавявам. — се вьзвр. Нагиздвам се, накичвам
се, разхубавявам се.
накипява мн ясе., накнпй мн св. нпрх. Събира се, нат¬
рупва сс в душата ми, обзема ме мъка, обида, гняв,
негодувание и под..
накирливявам и накнрлйаям нсв., пакирливя св. прх.
Правя нешо да се замърси, да се покрие с кир;
окирливявам.
накисвам нсв., накисва се. прх. 1. Оставям, поставям'
нешо да кисне във вода или в друга течност. На¬
киснах цървулите да омекнат. Накисвам пране. 2.
разг. Злепоставям някого, създавам му неприятнос¬
ти; натопявам.
аакиселйнам нсв., накиселея св. нпрх. 1. само нсв.
Имам слабо кисел вкус. Виното накиселява. 2. По¬
лучавам, придобивам кисел вкус. Виното накиселя.
накйсквам се нсв., накискам се св. нпрх. Кискам се до
насита.
. накиспя вж. накисвам.
накит м. Нешо, което служи за украса; украшение.
Накит има три върви жълтици.
накйтвам нсв., накитя св. прх. Накичвам.
накнхвам се нсв., накйхам се св. нпрх. Кихам много^
до насита.
накичвам нсв., накича св. прх. Натъкмявам нешо или
някого с украшения, правя нешо шш някой да бъде
гиздав, хубав. Накичена като млада булка.
паклаждам нсв., пакладй св, прх. 1. Натрупвам дърва,
въглиша и ги запалвам. Наклаждам огън, 2. На¬
реждам, натъкмявам снопи на колен, на кладия. Да
накладем снопите, че ще вали. О Наклаждам селян¬
ка — събирам, уреждам (около предварително нак¬
ладен огън).	.
накланям вж. наклонявам.
наклеввтявам нсв., наклеветя св. прх. Изказвам клеве!-
та, с клевета обвинявам, злепоставям някого; на-
беждавам, наковлаждам.
наклейвам нсв., наклея св. прх. Налепим нешо с клей,
' намазвам с клей. .
наклепвам и наклепям нсв., наклепя св. прх. 1. С кле-
пане наострям изхабено сечиво. 2. прен. разг. На¬
хоквам, сгьлчавам, смъмрям строго някого. 3. прен.
разг. Наклеветявам. Наклепах го пред баща му.
наклон м. 1. Повърхност, разположена под остър
ъгъл към хоризонта; надолнишв, склон. 2. Положе¬
ние между отвее и хоризонтал. Покрив с голям нак¬
лон.	I	'
наклонен1 и наклонен прал. Наведен, полегат, стръ¬
мен. О По наклонената плоскост*,
наклонен2 прал. Който има, проявява готовност да из¬
върши нешо или да се съгласи с нешо; склонен. Той
е наклонен да приеме предложението при тези усло¬
вия. (рус.]
накраднам 489
наклонение ср. грам. Глаголна категория, която раз¬
крива отношението на говорешото лице към гла¬
голното действие. О Изивително наклонение — оз¬
начава действието в	неговото	реално
осъшествяване, напр.: Той пише. Повелително нак¬
лонение — чрез което говорешото лице изразява
• молба, заповед или подбуда за извършване на
действието, напр.: Пиши! Преизказно наклонепте —
означава, че говорешият съобшава нешо според ду¬
мите на друго лице, напр.: Той пишел. Условно нак¬
лонение — означава действие, което се представя
като евентуално възможно във връзка с някакво ус¬
ловие, напр.: Бих писал..
наклонност ж. Естествено влечение у човека към оп¬
ределена дейност или прояви. Тя има наклонност
към живопис. Лоши наклонности.
наклонявам и нняланим нсв., наклоня св. прх. Проме¬
ням положението на нешо от право, отвесно в на¬
ведено; навеждам. Наклони глава.
накляквам нсвх наклякам св, нпрх., само мн. и 3 а. ед.
Клякаме мнозина или всички,
накметуввм се св, нпрх, Кметувам дълго, достатъчно,
до воля.	*	’
наковОвам' нсв., накова св. прх. 1. Кова гвоздеи, клин¬
ци и под. много, достатъчно, колкото трябва. 2.
Чукам, удрям пирон, клип и др„ за да влезе добре,
да се затегне закованото.
наковалня ж. 1. Специална желязна подложка, на ко¬
ято коват, изковават желязо, железни предмети. 2.
анат. Една от трите костички, които предават
трептенията от тъпанчето на вътрешното ухо.
< Между чука* и наковалнята,
наковлаждам нсв., наковлйдя св. прх. диал. Наклеветя¬
вам, набеждавам някого.
накокошннвам се нсв., накокошяня се св. нпрх. диал.
Напервам се, възгордявам се.
пакйлвам нсв., наколя св. прх. Коля, заколвам опре¬
делено количество или много,
наколен прил. О Наколни жилиша — които са пост¬
роени върху колове, забити в плитки заливи, езера
и др.
наколеничвам нсв., маколенмча св, нпрх. Заставам на
колене,
наколенка ж. Наколенник (в 1 знач.).
-ваколённик м. 1. Специална дебела г и плътна превръз¬
ка върху коляното за предпазване от удар, нараня¬
ване при някои спортни игри. 2. Част от среднове¬
ковни бойни доспехи, която служи за предпазване
на коляното. 3. нар. Ногавица.
наколя вж. н а к о л в а м.
наконечник г м. Накрайник. Наконечник на стрела.
[рус·]
накоптвам нсв., иакбнтя св. прх. Обличам хубаво,
спретнато; нагиздвам. Наконтила дъщеря си като
кукла. — се възвр. Обличам се хубаво, спретнато.
Докато не се наконти, пред хора не излиза.
наковавам нсв., накопая св. прх. Копая, изкопавам
известно количество, колкото трябва (пръст, глина,
чакъл и др>.).
накосявам нсв., накося св. прх. Кося известно количес¬
тво, колкото трябва (трева). Иакосих колкото да
нахраня воловете. '
накрйдвам нсв., накрада св. прх. Крада известно коли¬
чество или много, — се нпрх. Крада до насита, на-

490 накрай	·
сншам се да крада. Тия хора не се накрадоха.
накрай 1. предл. Означава близост до границите на
предмета, без да се излиза от него. Накрай село, 2.
нарч. Най-после, най-подир; накрая. О Накрай све¬
та — много далече.
накрайник м. Неголям, обикн. островръх предмет,
приспособление, което се закрепва към края на
друг предмет като негова част; наконечник,
накрай нарч. Стоешком, без сядане, откраки. Нямаше
свободни столове, та изслушахме доклада накрак.
накратко нарч. С малко думи или за малко време.
Разказах накратко случилото се.
накрехвам нсв., накрехна св. прх. Накривявам (калпак,
шапка); подкрехвам. Накрехнал калпак над ухо.
накрещявам се нсв., накрещя се св. нпрх. Крещя, викам
до насита.
♦ иакрнвее ми вж. накривява мн.
накриво нарч, 1. Не в праза посока, а с отклонение
встрани, надолу или нагоре. Прот. н а п р а в о.
Шапката си носи накриво. Пиронът се заби накриво.
2 прен. С лошо, недобро чувство, с недобро око,
От известно време тя ме гледа накриво.
накривявам псе., накривя св. прх. Измествам нещо от
право положение в наведено; навеждам, накланям.
> > Тръгнал с накривен калпак. О Накривявам си
шапката (калпака, капата) — преставам да се тре¬
вожа, започвам да живея лек, безгрижен живот. Ще
накривиш някому разг. ирон, — никого нс мо¬
жеш да засегнеш или да му причиниш неприятност
с действията, постъпките си.
иакрнвйва ми нсв., иакрнвее ми св. нпрх. Става ми кри¬
во, неприятно, мъчно; докривява ми, домъчнява
ми. Нещо пак му е накривяло, та търси да си го
изкара някому.
накротувам се св. нпрх. Кротувам дълго, до воля.
вакройвам нсв., накрой се. прх. Кроя, скроявам много
или колкото трябва.
накръст нарч. Кръстосано, кръстообразно, подобно
на кръст. Задрасках страницата с две черти нак¬
ръст.
накръстосвам нсв., накръстосам св. прх. Кръстосвам,
препречвам накръст много неща,
накръчмарувам се св. нпрх. Кръчмарувам до насита,
какрнквам се нсв., накрякам се се. нпрх. За птица, "жа¬
ба и др. — крякам до насита,
накрисквам се нсв., някрискам се св. нпрх. Кряскам до
насита.
накудкудяквам се нсв., накуткуеякам се се. нпрх. За
кокошка — кудкудякам до насита.
нак^п нарч. 1. На едно място, във вид на куп, купчи¬
на. Събрахме всичко накуп. 2. Всички заедно, ведно,
вкупом.
накуиувам нсв., накупя св. прх. Купувам много или
всичко какаото трябва. Климе беше отишел .. да на¬
купи премени. Ваз.
иакусвам нсв., накуся св. прх. диал. Хапвам от нещо
малко, за да го опитам. О Не ми се накусва — не
ми се иска да го вкуся.
накуцвам нсв. нпрх. Куцам малко, леко. Конят накуц¬
ва, та не го пресилвай,
накъде нарч. I.. Към кое място, в коя посока. Накъде
сте се запътили? 2. като сз. разг. Накъдето. Ще за¬
бягна накъде ми очи видят.
накъдето нарч.-сз. Въвежда лодч, обстоятелствено из¬
речение за място: към което място, в която посока.
Води ни накъдето щеш. Накъдето се обърнеш, пълно
с хора.
накъдрям нсв., накъдря св. прх. Направям коса да бъ¬
де къдрава или на вълни.
накълванам нсв., накълвй св. прх. 1. За птица -— с къл-
ване наяждам нещо неначенато, повреждам с къл-
ване. Враните са накълвали слънчогледа. 2. прен.
разг. Назубрям. Накълвах урока. — ее нпрх. Кълва
до насита, нахранвам се с кълване. Кокошките се
накълваха.
накълцвам псе., накълцам св. прх. С кълцане насит¬
ням, надробявам. Трябва да накълцам сол.
накъм и (разг.) накъмто предл. По посока на, в посока
към. Избяга накъм гората.
пакървавйвам нсв., накървавя св. прх. Покривам, оп-
ръсквам, нацапвам нещо с кръв, правя нещо да ста¬
не кърваво; окървавявам.
изкърпвам се нсв., накъркам се св. нпрх; разг. Напи¬
вам се. Снощи се бяха накъркали здравата.
накърмим и накърмвам нсв., накърмя св. прх. 1. Кърмя
добитък колкото трябва, охранвам с кърма. 2. Да¬
вам на дете да се набозае^надоявам.
накърнявам нсв., накърня св. прх. 1. Отчупвам от не¬
що късче или вземам малко, та нарушавам целост¬
та му;, нащърбявам. 2. прен. Засягам или уронвам
достойнството, честта на някого. Той е с накърнено
достойнство.
накърпвам нсв., накърня св. прх. 1, С кърпене попра¬
вям; закърпвам. 2. Кърпя, закърпвам известно ко¬
личество, много. Накърних цял куп чорапи.
накъртвам нсв., накьртя ее. прх. Къртя, с къртене до¬
бивам много, доста, колкото е необходимо. Накър-
тиха цял вагон камъни.
накършвам нсв., нак-Ърша св. прх, Кърша известно ко¬
личество, доста, много. Децата ще накършат вър¬
бови вейки.
накъсвам нсв., накъсам ее. прх. 1. Направям нещо на
късове или скъсвам на много места; надирам, над-
робявам. Накъсах го на парчета и го изгорих. 1. Къ¬
сам, с късане набирам доста, много или колкото е
необходимо (плодове, цветя). Накъсахме цветя за
венец.
накъсо нарч. Накратко, сбито, стегнато. Накъсо, той
е човек, които заслужава доверие.
налав ям нсв., наловя се. прх. Хващам, улавям много,
доста, известно количество. Наловихме и малко ри¬
ба. — се нпрх., само мп. и 3 л. ед. Хващаме се, ула¬
вяме се много, мнозина или всички. Наловихме се
на хорото.	‘
налОгам нсв., налджа св. прх. 1. Слагам, поставям
много неща на пластове едно върху друго, обикн.
а съд. Налагам зеле [в каца, за да стане кисело].
Налагам сирене [в съд със саламура]. 2. Поставям,
турям нещо (компрес, лапи, мехлем и др.) за лек
върху болно място, рана и т.н. Наложиха му рана¬
та с жиловлек. 3. Насаждам (в 3 знач.). 4. Насила
осъществявам, правя да се осъществи това, което
искам, желая. Налагам волята си. Наложих му да
замине. Обстоятелствата ми налагат да остана.
5. В ггомсттиита — ем^слин постааям еед-н фииууа
върху друга. 6. Определям, правя някой да изплати
или изтърпи (глоба, наказание). Налагам глоба. На¬
ложих му наказание. 7. Бия, наказвам с бой. За то¬
ва провинение хубаво ме наложиха. — се нпрх. 1.
Правя да стане» да се осъществи това, което аз ис¬
кам, желая, въпреки неодобрението или възражени-

ето на другите. Той винаги се налага, 2. Придоби¬
вам известност, утвърждавам се в някоя област.
Той бързо се наложи като специалист. 3. безл. Не¬
обходимо е, неизбежно е, не може да се отмени,
трябва. Налага се да тръгнем веднага. Това се на¬
лага от обстоятелствата.
нагазвам псе., налазя се. прх. Обикн. за насекоми, в
голям брой — лазя, полазвам по нещо. Налазили
го гъсеници.
налайвам се нсв., налая се св. нпрх. Лая до насита,
налапвам нсв., налапам се. прх. Лапвам, поемам в ус¬
тата си нещо по-едро, някакъв цял къс. Налапах го¬
лямо парче халва. — се нпрх. Нахранвам се с лапа-
не, лапам до насита. О Налайвам въдицата разг.
— а. Оставям се да бъда подмамен, изигран, излъ¬
ган. б. Влюбвам се.
налбант[ив| м. Ковач, който поставя подкови и пло¬
чи на коне, волове и др.; подкован. [ар.+
перс. >тур.]	·
налбантница ж. Работилница, където подковават до¬
битък; подкованнина.
налбантскн прил. Който се отнася до налбантин.
налегна вж. налягам.
належавам нсв., належа св. прх. нар. Лягам, лежа вър¬
ху нещо пръв, преди други да са лежали. Де да е
сянка дебела, българки да й належат. Нар.п. — се
нпрх. Лежа до насита. През ваканцията поне се на¬
лежах.
належащ прил. книж. Който е много важен, без който
не може или който иска бързо решаване; наложи¬
телен. Разрешението на въпроса е належащо.
налеп м. Вещество, което ое образува или полепна по
стените на нещо, по лигавиците в устата, гърлото
и др. Отвътре чайникът се покрива с кафяв налеп.
Докторът взе налеп от гърлото и го изпрати за из¬
следване.
налёнвам и налепим нсв., налепя св, прх. Залепвам из¬
вестно количество, колкото е нужно, много. Нале¬
пиха удостоверението с токсови марки.
валето нари. диал. През другото, идното лято. Нале-
то пак ще ходя на бани.
полетявам вж. налитам.
налея вж. наливам.
нали част. 1. Въпросителна частица, с която се изра¬
зява очакване на положителен отговор, потвържда¬
ване на нещо или обяснение на нещо. Нали ти ка¬
зах? Нали знаеш къде живеем. Ще дойдеш довечера,
нали? 2. За потвърждаване или изтъкване на нещо
известно или -за израз на съгласие при отговор. На¬
ли е майка, грижи се за децата си.
наливам нсв., налея св. прх. Пълня, напълвам съд с
течност. 0- .налейте, ще да пия. Бот. — се нпрх. 1.
Пия много, прекомерно. По цял ден се налива е вино
и ракия. 2. разг. Напълвам се, пълнея, едрея, дебе¬
лея. Нека повали, та да се налее зърното. Виж как¬
ва се е наляла! О Наливам вода в н е ч и я воде¬
ница разг.	— подпомагам, служа на чужди
интереси. Наливам масло в огъня — подтиквам,
подклаждам някаква караница, вражда. Налива ми
се сърцето — боли ме, става ми мъчно. Наливат ми
се очите — идва ми да заплача,
наливен прил. За течни стоки, обикн. напитки — който
не е в бутилки, а се налива в съдове на кудузача,
Наливно вино. Наливно олио..
наянгавям нсв., налигавя св. прх. Нацапвам с лиги;
олигавям. Детето ще налигави играчката.
палйзвам нсв., налижа св. прх. Начевам или замърся¬
налудност 491
вам нещо с лизане. Котката е нализала сиренето.
— се нпрх. 1. Лижа до насита. Овцете се нализаха
със сол. 2. разг. неодобр. Напивам се. Нализал се
здравата.
налисквам нсв., валйскам св. прх. Наплисквам. Налис-
кай биволите, че им е горещо.
иалАтам и налетмвам нсв., налетя св. нпрх. 1. Спущам
се бързо, стремително върху някого или нещо. 2,
Стремя се към нещо, отдавам се на нещо, което ми
допада. Той все налита на бой. 3. Попадам, сполита
ме нещо. Налетях на тегло.	4
налице1 нарч. Като сказ. опред. — за означаване, че
някой или нещо съществува, намира се, присъства
на определено място. Всички поканени са налице.
Парите са налице.
налице2 нарч. С лицевата страна навън, откъм лице¬
вата страна. Прот. наопаки. Обърни дрехата
налице.	.
наличен прил. Който не е изразходван и се намира на
разположение, който е налице. Налични материали.
Налични количества, [рус.]
наличие ср. Съществуване, присъствие, пребиваване
на нещо на разположение, налице; наличност.
Прот. отсъствие, липса.
наличност ж. 1. Сбор от всичко, което не е изразход¬
вано и е налице, на разположение. Предадох цяла¬
та наличност от пари и материали. 2. Наличие.
Какво имате в наличност? О Касова наличност —
пари и ценности, които се намират в една каса в
даден момент, [рус.]
наловя вж. на л а в я м.	.
налог м. Вид такса, определена със закон,
наложа вж. налагам.
наложен прил. спец. О Наложен платеж — форма на
заплащане на цената, стойността на доставката на
стока или пощенска пратка от страна на получате¬
ля.
наложителен прил. Такъв, без който не може да мине;
належащ, задължителен, необходим. Заминаването
му е наложително,
наложница ж. Любовница, незаконна жена, държан¬
ка. [рус.]	'	.
налоквам нсв., налокам св. прх. Налочаам. — се нпрх.
Налочвам се.
налсмCтвам нсв., валсмCтя св. прх. Ломотя много, с
пометене наговарям. Какво ти наломоти оная бъб¬
рица? — се нпрх. Ломотя до насита,
паломявам нсв., наломн св. прх. Ломя известно коли¬
чество, колкото трябва. Наломих три кубика камъ¬
ни.	.	.
налочвам нсв., налоча св. прх. Начевам нещо с лочене,
с лочене замърсявам. Кучето налочило котлето с
мляко. — се нпрх. Лоча до насита,
налуден прил, книж. спец. Обикн. в съчет. налуднги
яден — които са свързани с неправилно отразяване
на обективната действителност и с непоколебима
убеденост в нещо, неподатливост към критика.
налудничав прил. 1. Който е леко луд, не е с всичкия
си ум; смахнат, пернат. 2. Който е проява, израз на
лека лудост. Налудничави идеи.
налудлмчавост ж. Качество на налудничав; смахна-
тост, лернатост.
налудвсcт ж. книж. спец. Неправилно отражение на
обективната действителност, свързано с непсксле-
/

492 налудувам
бима убеденост и неподатливост към критика. На-
лудчост за величие.	'
налудувам се св. нпрх. Лудувам до насита. Децата се
налудуваха и заспаха.	.	.
налучвам нсв., налучя св. прх. Налучквам,
налучквам нсв., налучкам св. прх. 1. С догадки, пред¬
положения, лучканс опитвам или успявам да отгат¬
на, да разкрия, да узная нещо, някаква истина. 2.
Случайно, с лутане намирам, откривам. Едва на¬
лучкахме пътя.
налче ср. Дъговидна . желязна пластинка, която се за¬
ковава на тока на обувка, за да го предпазва от из¬
триване. [ар. > тур.]
налъми мн. (налъм м.) Дървени чехли, обшш. прихва¬
нати отгоре само с ремък. Налъми за баня.
[ар. > тур]	'
нялюбвям се нсв., налюбя се св. нпрх. Любя, любя се
до насита,	.	·
на любувам се св. нпрх. Любувам се до насита. Налю-
Ьувахме се на прекрасни гледки. '
налюбя се вж. налюбвам се.
налюлявям се нсв., налюлСя се св. нпрх, Люлея се про¬
дължително, до насита,
иалюпвам нсв., налюпя св. прх. Люпя известно коли¬
чество. Налюпихме един куп липови кори.
иалюсквям се нсв., налюскам се св. нпрх. разг. Нали¬
вам се,
налютйвам* нсв., иалютея св. нпрх. 1. Лютя леко, мал¬
ко или започвам да лютя. Пиперките налютяват.
, 2. прен. Обхваща ме яд, започвам да се гневя, на-
лкггявя мн, налютее мн нпрх. Люти ми леко, започ¬
ва леко да ми лютя.
натютявам2 нсв., налютя св. прх. Правя нещо да стане
тото, лютиво; залютявам, подлютявам. —- се нпрх.
Сърдя се, хваща ме яд, гневя се. Всички са се налю-
тили.
наляво нарч. 1- В лява посока, накъм лява страна.
Прот. надясно. Обърнете се наляво. Ще зави¬
ете наляво. 2. като межд, Команда за обръщане на
90 градуса в лява посока.
налягам1 нсв., налегна св. прх. 1. Натискам.- Налегни
добре дръжката. 2. Напъвам. Нощес нещо налегна
вратата. 3, Нападам, връхлитам, явявам се в го¬
лямо множество. Налегнали са ни мишки. 4. Дохож¬
да ми нещо до главата, постига ме. Налегна ни си¬
ромашия. 5. прен. Натискам, --залягам нещо да
стане; упражнявам натиск, влияние.
налягам2 вж. налягвам	* *
налягане ср. Силата, с която едно тяло натиска пред-.
мелите под иди около него; натиск. Атмосферно-
налягане. Водно налягане. Налягане на газовете.
надЪвам нсв., цал&нм св. нпрх., само мн. и 3 л. ед. Ля¬
гаме мнозина или всички. Налягахме на тревата.
нам мест. Лично мест., дат. от ние; на нас, ни.
Нам не пи трябват мързеливи хора. Кажете и нам
новината. Един завет оставили са нам дедите.
иамягиетнзирам и намапштвзырам нсв. и св., прх. При¬
давам иа желязо или стомана магнитни свойства;
магнегизирам, намагнитвам.
нама^тиам нсв., намалили св. прх. Намагнетизирам.
оам^-м^нзИ^ам вж. намагнетвзирам.
намажа вж. намазвам.
намаз м. Мюсюлмански религиозен обред — всекид¬
невно петкратно богослужение с четене на откъси
от Корана, предхождано от обредно измиване. Ве-
.черен намаз, [перс.]	1 »
намазвам нсв., намажа св. 1. прх. Мажа нещо изцяло,
докрай. Намажи си филия с масло. Намазвам си
обувките. 2. нпрх. прен. разг. Възползвам се, полу¬
чавам някаква облага, полза. О Намазвам въжето
— обесват ме.	'
намаление ср. 1. Действие по гл. н а м а л я; нама¬
ляване. 2. Резултат от това действие. Намаление на
цените. О Използвам намалението разг. —.възпол¬
звам се от някакво благоприятно обстоятелство за
лична облага.	‘	-
намалявам* нсв., намалея се. нпрх. Ставам по-малък;
смалявам се. През декември дните най-много нама¬
ляват. Болките намаляха.	*
намалявам2 нсв., намаля св. прх. Правя нещо да стане
по-малко; смалявам. Намалявам скоростта.
иамацвам псе., намацам св. прх. Мацам, нещо изцяло,
докрай; изцапвам, иацапвам, измацвам.
памачквам нсв., памЯчкам св. прх. -1. Мачкам доста,
колкото трябва, докрай. 2. Уработвам с мачкане.
Намачкайте хубаво гроздето.
намек м. Намекване, загатванс. Прави ми намек да му
- помогна. Разбрах- му намека, [рус.]
намеквам псе., намекна св., прх. и нпрх. Загатвам, под¬
хвърлям, казвам за досещане. Той ми намекна за
старите сметки, [рус.]	.
намеля вж. н а м и д а м.
намерение ср. Мисъл и желание да сс направи нещо;
замисъл, план, тъкмеж. Имам намерение да си ходя.
Добри намерения. Постигнахте ли наремепието си?
намсрки нарч. разг. Както дойде, както се случи, без
определен план; напосоки, наслуки. Отворих книга¬
та намерки.	♦
намеря вж. намирам.
намеса ж. Вземане на участие, включване в някаква
работа, дейност с цел да се въздейства, да сс про¬
мени нещо; вмешателство, намесване. Външна на¬
меса. Чужда намеса. Бърза намеса. Военна намеса.
Хирургическа намеса.
намесвам нсв., намеся св. прх. 1. Забърквам, вплитам
някого в някоя неприятна работа. Защо ще намесва
и мене в техните разпри? 2. Смесвам, примесвам.
Отведи си овцете да не ги намесим с нашите. 3.
Омесвам много хляб. — се нпрх. 1. Отивам, заста¬
вам при другите. Намесих се в тъмата. 2. Вземам
-участие, действам заедно с другите. Той не се наме-
* си в разговора.
намествам и намСстнм нсв., наместя св. прх. Слагам
на съответно място; натъкмявам. Намести ли бага¬
жа? — сс нпрх. Заемам място, сядам, разполагам
се. Който е дошъл по-рано, той се е наместил.
. О Намествам костите на някого — наби¬
вам, налагам някого добре.
нАмесгн нарч. диал. На някоя места, тук-там. Житото
намести е полегнало.
наместник м. и наместилия ж. Заместник. О Архие-
, рсйски наместник — свещеник, комутр с възложено
в някоя случат да замества владиката. Кметски на¬
местник — представител на изпълнителната власт
в сслищс, където няма община,
наместнически прил. Който сс отнася до наместник.
Иоместническа длъжност.	,
наместничество ср. Учреждение и служба на намест¬
ник.
наместо нарч. Вместо. Наместо да стоиш празен, ра¬
боти нещо.
. iiiih 'iii.·

намёстям вж. намествам.
намеся вж. намесвам»
намета вж. н а м и г а м,
наметало ср, Горна дреха, която не се обляча, а само
се намята на раменете; пелерина,
наметка ж. Наметало.	"
наметна вж. н а м я т а м.
нвмсчтавам се «се., яамечтая се св. нпрх. Мечтая до
насята, до воля. Нека мечтае, да се намечтае.
намЯгам нсв. нпрх. Мягам, обякн, с едното око, та да¬
вам някому знак; смягам.
намйгвам нсв., намягна св- нпрх. Намягам веднъж яля
поедянячно. Намигнах му да мълчи.
намилам псе., намеля се. прх. Меля, смялам доста,
много яля колкото трябва. Намляхте ли брашно за
всички?	■
нам анодам нсв., намяна св. нпрх. Мянавам, отбявам е
се за кратко време някъде, пря някого; спохождам,
навестявам. Ходих по друга работа, та рекох да на¬
мина и при вас.
намярам «се., намеря св. прх. 1. Открявам, натъквам
се, попадам на нещо случайно яля което търся, към
което се стремя. Тези пари намерих на улицата. Ня¬
ма да намериш това, което търсиш. В гората на¬
мерихме гъби. Намерих си работа. В това не нами¬
рам нищо лошо. Какво интересно намираш в този
човек? 2. Заварвам някого яля нещо някъде яля в
някакво положение, състояняе. Наперих вратата
отворена. Намерих го в лошо настроение. 3. Споля-
там, постягам. Къде ви намери бурята? 4. прен.
Мясля, смятам, преценявам, струва мя се. Нами¬
рам. чч е време да тръгвам. Намериха го за вино¬
вен. Правете кикто намерите за добре. Лекарят на¬
мира състоянието му за безнадеждно. 5. В съчет, с
отвлеченя същ, като язраз, отражение,
прием, пряяожение, смърт,
спасение, съчувстяиеидр. означа¬
ва: язвършване, осъществяване яля язтърпяване на
действяето, означено със съществителното. Този
факт не е намерил отражение в доклада на комиси¬
ята. Намерих спасение при приятели. Не намираме
съчувствие. Не намерих кураж да му се обадя..
•— се нпрх. 1. само нсв. Съм, разположен съм, съ¬
ществувам на определено място яля в дадено със¬
тояняе, положеняе. България се намира в Европа.
Къде се намира този град? Намирам се в отчаяние.
2, само св. Попадам, озовавам се на някое място,
случвам се някъде. Изведнъж се намерих на Луна¬
та. 3. безл. Има, съществува, среща се. На пазара
не се намира нищо. Купи хляб да се намира. О Къде
се намяраш! — като укор я закана към някой, който
се държя непрялячно, вършя своеволяя. Колкото
да се намярам на работа — върша нещо маловажно,
несъществено. Намярам се в чудо — язпадам в теж¬
ко положеняе, обърквам се Намярам сн майстора
— попадам на някой по-вещ, по-ояяген яля такъв,
който ще ме поставя на мястото мя, ще ме накаже.
Не мога да ся намеря място — непрекъснато се двя-
жа, не се спярам (порадя сялна тревога, вълненяе
яля радост). Сега ля намеря? — укор към някой,
който е язбрал неподходящ момент за нещо,
намярясвам нсв., вамнрйша св. 1. нпрх., обякн. нсв.
Мяряша леко, яздавам слаба мярязма. Виното на¬
мирисва на мухъл. 2. прх. Усещам, улавям мярязма,
установявам нещо с мярясане; надушвам. Старият
ще намирише, че сме пили. намярясва мя, вамярнше
мя нпрх, 1. 'Мяряше мя леко. Намирисва ми па ка¬
иамъквам 493
фе. 2. Усещам, предчувствам, струна мя се, че нещо
ше се случя. Намирисва ми на бой.
намяслям нсв., намясля св. прх. 1. Идва мя ка ум.
скроявам мяслено. Намислих какво да им кажа. 2.
Измяслям, помяслям. Намисли си едно число. 3.
Мясля, възнамерявам, решавам. Намислил съм да
се женя.	*
намятам нсв., намета св. прх. Събярам яля вкарвам с
метене; смятам. Намети плявата в сламника.
намнтквам се нсв., намнткам се св. нпрх. разг. Мяткам
. до воля.
намлагвам нсв., намлйтя св. диал. 1. Набявам, натуп-
вам. 2. Набрулвам.
намножавам нсв.; намножа св. прх. Направям да стане
по-много; умножавам. — се нпрх. Увелячавам се на
брой.
намокрям нсв., намбкря св. прх. Направям нешо да
стане мокро; наквасвам, Дъждът ни намокри до
кости. — се нпрх. Ставам мокър. Паднах във вода¬
та и се намокрих.
камомувам се св, нпрх. Момувам до насята,
намордняк м. Мрежа от ремък яля тел във вяд на
кошнячка, която се поставя на устата на куче яля
друго жявотно. На хапливо куче се слага намордник:.
[РУС.]	,
намотавам нсв., намотая св. прх. Мотая нещо докрай,
с мотаене уработвам определено колячество яля
много. Намотай преждата на мотовилката. На¬
мотахме десетина кълбета.
намотка ж. 1. Една обяколка на жяца, конец я под.
върху някакъв предмет. 2. Намотаня жяця на елек-
тротехняческя уред.	*
намразвам нсв., намразя св. прх. Обзема ме омраза,
започвам да мразя някого яля нещо; възненавяж-
дам. Намразих го заради подлостта му.
намръзвам се нсв., намръзна се св, нпрх. Стоя дълго
време на студено, язтърпявам много студ; яастуду-
вам се.	·
намръщвам нсв., намръщя св, прх. Прядавам сърдят,
мрачен, недоволен яля загряжен язраз на ляцето
.ся; навъсвам, намусвам, начумервам. Намръщил
очи. — се нпрх. 1. Прядавам ся сърдят, мрачен,, не¬
доволен яля загряжен язраз; навъсвам се, начумер¬
вам се. ’ 2. прен. За планяна, небе, време — покря-
вам се с мъгля яля облаця, ставам мрачен,
непряветен. Небето се намръщи.
намръщен прил. Със сърдят, недоволен яля загряжен
язраз на ляцето; начумерен, навъсен,	*
намрЬи(еност ж. Състояняе я проява на намръщен,
намусвам се псе., намуся се св. нпрх. Навъсвам се,
намръщвам се.
намусен прил. Който е свял чело я веждя в язраз на
k недоволство, загряженост; намръщен, навъсен,
иамусеяосг ж. Състояняе на намусен,
намеся се вж. намусвам се.
камушвам нсв,, намуша се. прх. 1. Напълвам, набож¬
дам. Къде си намушил колчетата? 2. Муша много
яля мнозяна. Глиганът намушил кучетата.	.
намушквам нсв., намушкам св. прх. Мушкам много
яля мнозяна. Скарали се и го намушкал с нож.
нямъдруавм се св. нпрх. Мъдрувам до насята. Докато
мъдрите се на мъдруват, лудите се налудуват. Поел.
намъкнем нсв., намъкна св. прх. 1. С мъкнене вкарвам,
внасям някъде нещо. 2. С мъкнене донасям язвест-

494 намЪрдвам
. но количество, много; надомъквам, иадовличам. 3.
Обличам, навличам. Като намъкне кожуха есента,
не го оставя до пролетта, — се нпрх. 1. Влизам,
вмъквам се някъде с усилие или където съм неже¬
лан, неканен. 2. Обличам се в много дрехи,
намърдвам нсв., намърдам се, прх. диал. Вкарвам, на-
тгьхвам. Иамърдай здраво кола в дупката. — се
нпрх. неодобр. Завирам се, въвирам се, настанявам
се. Пак се е иамърдал па хубава работа. .
намърморвам се лее., иамърморя се св. нпрх. Мърморя
до насита.
намърсувам се св. нпрх. Мърсувам много, до воля.
вамърсявам нсв., иамърсА св. прх. Измърсявам, омър¬
сявам.	4
намъчвам се псе., намъча се св. нпрх. Мъча сс, измъч¬
вам се много, дълго време. Наиъчих се да те ча¬
кам.
иамяра ж. нар. Намиране или нещо намерено. Да му
опустее памярата! <> За намяра — да се намира в
запас, да го има.
намАсто нарч. Без промяна на мястото, без премест¬
ване, придвижване. Марширувам намясто.
намятам1 нсв., наметна св. прх. Мятам нещо отгоре
си, без да го обличам. Наметни ми кожуха, че ще
излизам. — се нпрх:. Мятам нещо отгоре си, без да
се обличам.
намятвам нсв., намятай св. прх. Мятам много, мно¬
зина или всички. Намятаха хляба във фурната.
— се нпрх., само мн. и 3 л. ед. Мятаме се мнозина
или всички. Намятахме се в камиона и потеглихме.
нанагбре вж. нагоре.	*
нанагорен вж. нагорен.
нанагАринше вж. нагорнище. »
нанадолен вж. н а д о л е н.
наналолнтте вж. надолнище,
ванадолу вж. надолу.
нанасям вж. насам.
нанАсм нсв., нанеса св. прх. 1. Внасям нещо някъде (в
голямо количество). Нанесох дървата. 2. За река,
поток — донасям и наслагвам пясък, чакъл и др.
3. Озиачавам. елг^^ля'лазв нещо на плам, на рта и
т.н. 4. Причинявам, правя. Той ше нанесе много
вреди. — се нпрх. Внасям багажа си, настанявам се
(в ново жилище).
намятам вж. натам.
нане м. диал. 1, Бате, байчо. Ей нане. къде си тръгнал?
2. Прозвище на селянин от Софийско, Радомирско
и др.г Нане Стоичко.
шшейде нарч. разг. Нанякъде,
нанеса вж. нанасям,
напя межд. Припев за приспиване на дете: спи! Наш
ми нани, детенце.	>
наниз м. 1. Дребни едпороднн предмети (мъниста,
чушки и др.), през които е прокарана връв; низа. 2.
Огърлица. Назтз жълтици.
намязвам нсв., нанижа св. прх, 1. Нижа известно коли¬
чество или всичко. Обрахме тютюна и го нанизах¬
ме. 2. Набождам, намушвам на нещо остро,
наникъде и (разг.) наинаде нарч. В никоя, никаква по¬
сока. Наникъде не тръгвам!
нанкам нсв. нпрх. дет. Спя.
наново нарч. Отново, пак. Да ги преброим наново.
нанос м. Довлечени от река, поток и натрупани пръст,
тиня, пясък. [рус.]
износвам се нсв., нанося се св. нпрх. Нося до насита
(дрехи, накити и др.). Не наноси ли се, Кольо, сре¬
бърни пищови, Нар.п. ,
наносен Прил. от нанос. Напоени пластове. На¬
поени почви.
нанося се' вж. наносвам се.
нанякъде нарч. В някоя, неопределена и неизвестна
посока. Отишъл е нанякъде.
наобикалям нсв., наобиколя св. прх; 1, Посещавам,
отивам да навидя, През ден, през два наобикаляйте
лозето. 2. само мн. и За. ед. Заставаме от всички
страни на някого или нещо; заобикалям. Наобико¬
лихме подплашения кон и го хванахме. — се нпрх.
Имам на разположение, държа около себе си; зао¬
бикалям се, обкръжавам се. Царят се е наобиколил
с коварни и продажни съветници.
наобличам нсв., наоблекА св. прх. 1. Обличам много
неша. 2. Обличам мнозина,
наобядвам се св. нпрх, Нахранвам се, наяждам се на
обяд. Като се наобядваме, пак ще работим.
иаокачвам нсв., наокачА св. прх.. Окачвам много неща
или на различни места. Наокачил дрехите си по *
всички куки и гвоздеи.
наокбло нарч. Около, покрай, от всички страни на
някого или нещо. Тук наоколо няма вода За пиене.
надпаки нарч. 1. На, откъм обратната страна . Обул си
единия чорап наопаки. 2. Обратно ча това, което е
или трябва да бъде. Какаото му кажа, все наопаки
върши.
наооичам нсв., наопекА св. прх. Пека, опичам известно
количество, много.
мавравам нсв., наора св. прх. Изоравам много.
наДстрям нсв., иабетря св. прх. 1. Остря колкото е пот¬
ребно; изострям, наточвам. Наострих ножа като
бръснач. 2. прен. Насьсквам, подсторвам. Жена му
го е наострила да се кара с роднините. — се нпрх.
Ставам раздразнителен и заядлив. О Наострям
уши — слушам, заслушвам се напрегнато, с внима¬
ние.
наочниця мн, (навянни м.) Кожени похлупки, капаци,
които се слагат -на очите на кон, за да не гледа, да
не вижда встрани.	-	■	(
напял м. рядко. Нападане, нападение.
нападам1 нсв., ванадия св. прх. 1. Спускам се, нахвър¬
лям се върху някого или нещо, за да върша наси¬
лие; връхлитам. Нападнали го разбойници. Внимавай
да не те нападнат кучета. 2. Започвам пръв война,
бой, борба. 3. прен. Задявам, нахвърлям се върху
някого с думи; укорявам, обвинявам. Защо ме на¬
падаш, нам сме приятели?
нападам2 вж. н а п а д в ам.
нападател м. и нападателна ж. 1. Лице или страна,
която напада, която първа започва война, бой. бор¬
ба. 2. спорт. Състезател, спортист, който участва в
нападението на своя отбор,
нападателен прил. Който напада, който се отнася до
нападение, склонен е към нападение; настъпателен,
агресивен. Прот. отбранителен. Напа- *
дателна война.
нападАтелност ж. Качество на нападателен. В постъп¬
ката ми няма никаква нападателност.
нападателски прил. Който се отнася до нападател, .
присъщ е на нападател.
напАдвам псе., напАдам св. нпрх., само мн. и 3 л. ед.
Падаме много, мнозина или всички. Нападали са
много ябълки. Нападахме от дървото като круши.
пяпадение ср. I. Действие по гл. н а п а д а м: насо-

чено срещу някого или нещо действие за насилие,
унищожаване, ограбване и под.; настъпление, на¬
пор, напад. Градските стени са служили за отбра¬
на срещу вражеско нападение. Внезапно нападение. 2.
спорт. Част от футболен, баскетболен или друг от¬
бор, която има главно нападателни функции.
нападки мн. (нападка ж.) Нахвърляне с укорни думи,
обвинения срещу някого. Не обръщай внимание на
неговите нападки, [рус.]
нападна вж. нападам.
напазарувам св. прх. Пазарувам много неща или кол¬
кото трябва; накупувам. Напазарувах каквото ми
трябваше.
напакостявам псе., напакостя св. нпрх, Направям, при¬
чинявам пакост. Наводнението много ни напакости.
напалвам нсв., напаля св. прх. 1. Запалвам, наклаждам
(огън). Напалете огън да опечем лова. Напалих печ¬
ката. 2. С огън нагорещявам фурна, пещ, та я под¬
готвям за печене.. Напалихме фурната и сложихме
хляба. 3. Паля, запалвам много. Напалили свещи по
гробовете като на задушница.
напалм м. спец. Пихтиесто лепливо запалително ве¬
щество от каучук, бензин, алуминиеви соли и др.,
употребявано за военни цели. [англ.]
напалмов Лрил. от напалм. Напалмови бомби.
напалвам се св. нпрх. Палувам до насита; наигравам
се; Детето се напалува и заспа.
напйля вж. напалвам.
напипвам се нсв., налапам се св. нпрх. дет. .Нахранвам
се, наяждам се,
напйрвам нсв., напЯря св. прх. 1. Паря, поставям нещо
на пара или в гореща вода колкото трябва, паря
докрай. 2. Жаря, ожарвам някого с коприва. — се
нпрх. 1, Седя на пара. 2, прен. П острадиам. Нипа-
рена е, че е чедо изгубила.
наларфюмярвам нсв., напарфюмирам св. прх. Напръс¬
квам с парфюм, парфюмирам колкото трябва.
напасвам1 нсв., напаса св. прх. Паса добитък до наси¬
та. Децата са нанасяй овцете. — се нпрх. За добиче,
добитък — паса до насита. Кравите се напасоха и
легнаха да преживят.
напасвам2 нсв., напасна св. прх. Правя нещо да пасне,
да прилегне добре, да прилепне към другб.
напаст ж. Беда, злина, нещастие. Скакалците са го-
•ляма напаст. Напаст божия.
напущам се нсв., напатя се св. нпрх. Патя, страдам
много, доста. Напатихме се през войната.
напев м. Мелодия, песен, [рус.]	,	.
напевен прил. Проточен и звучен като песен; мелоди¬
чен. Напевна команда. Напевен глас.
напёвност ж. Качество на напевен,
напека вж. н а п и ч а м.
напера вж. напира м1..
напервам се нсв., наперя се св. нпрх. Ставам наперен,
започвам да се държа напето, гордо, надуто,
наг!ррдап1нам нсв., напердаша св. прх. Пердаша, бия
някого много, колкото трябва или пердаша мнози¬
на, всички; набивам, натулвам.
иапбрен прил. Надут, горд, изправен, вирнат. > > Хо¬
ди наперено.	*
напереносг ж. Качество или състояние на наперен,
наперчвам се нсв., напёрча се св. нпрх. разг, 1. Перча
се до насита. 2. Напервам се, възгордявам се, на¬
дувам се.
напет прил. Строен, хубав, красив. Напета девойка.
нап&гост ж. Качество или състояние на напет; строй-
пост, хубост.
наплатЯ се 495
напечатвам нсв., напечатам (и напечатя) св. прх. Печа¬
там докрай; отпечатвам. Напечата нова книга.
напечелвам нсв,, напечеля св. прх. Печеля много, доста;
спечелвам. Да напечеля мощи имане. Нар.п. — се
нпрх. Печеля до насита, насищам се да печеля,
напивам нсв., напия св. прх. 1, Пия, отпивам малко от
нещо пълно, неначенато. Гостите само напиха чаши¬
те си. 2. Давам някому да се напие, да стане пиян;
напоявам, напойвам. — се нпрх. 1, Пия до насита,
доката утоля жаждата си. Напих се със студена вода.
Конете се напиха. 2. Пия до опиване, ставам пиян.
Напил се е, та не може да ходи. 3. Поемам влага,
вода. Във вода дъската се напива и набъбва.
напйвка ж. рядко. 1. Действие по гл. н а п и в а м.
2. Напитка. 3. Наздравица. Кървава да вдигна напие¬
ха, от коя и любов немее. Бот.	.
напикавам нсв., напикая се. прх. Пикая върху нещо, та
го измокрям. — се нпрх. Пикая в дрехите или пос¬
телките си; попикавам се,
напипвам нсв., напипам св. прх. 1. Намирам, откривам
нещо чрез пипане. 2. Спипвам, сварвам, хващам.
Напипах го натясно.
напирам1 нсв,, напера св. прх. 1. Извършвам първото
пране. Само ще напера дрехите и ще ги оставя да
киснат. 2. Изпирам известно количество, много.
Напрала е цяла камара дрехи.
напирам2 нсв., напра се. нпрх. 1. Натискам, бутам,
наблягам. Напира да отвори насила. 2. Настъпвам,
напредвам със сила. Тълпата· напира да влезе. 3.
прен. За чувство, желание — стремя се да се проявя.
Радост напира в гърдите им. 4, Настоявам. На то¬
ва напираха много.
написвам нсв,, напиша св. прх. Пиша изцяло, докрай,
свършвам с писането на нещо. Написах си името.
Написвам формулата на черната дъска.
напйоквам се нсв,, иапйскам се се. нпрх. Пискам до на¬
сита, до воля.
напитка ж. Течност за пиене; питие. Разхладителни на¬
питки, Спиртни напитки, безалкохолни напитки.
[РУС.]
напйчам нсв., напека св. прх. 1. Пека, опичам, изпичам
много. Напекла хляб за цяла седмица. 2. Нагрявам.
Напекох си гърба на слъ/ще. Слънцето ми напече гър¬
ба.. 3. нпрх., само 3 л. и безл. [Обикн. за слънцето] -
—- пече, грее силно. 4. диал. Сварявам, изварявам,
с варене добивам. Напекли буре ракия. — се нпрх.
Сгрявам се, стоплям се. Напекох се добре. Земята
се е напекла.	*
напиша вж. написвам.	*
напищявам се нсв„ напшця се св. нпрх. Пищя до воля,
до насита. Ше пищи и ще се напищи.
напйя вж. напивам.
напиянст|ву]вам се св. нпрх. Пиянствам до Воля.
напладнувам се св. нпрх. Свършвам да пладнувам,
пладнувам докрай, до насита,	.
наплаквам се нсв., напяача се св. нпрх. Плача много,
до насита; наревавам се. Нстлака се и му олекна.
напластявам нсв., напластя св. прх. Слагам едно връз
друго, на пластове. Отивам да напластя сеното.
— се нпрх. Натрупвам се на пластове; наслоявам
се,
и^плат м. Всяка от шестте части, от които се състои
дървеният кръг на колелото.
наплатя се вж. наплащам се.

496 наплача се
напл-чя се еж. н а п л а «в а м се.
нашп-швам исв., наплаша св. прх. Всявам, внушавам
постоянен страх у някого. Наплашил ги е, та не
смеят да му кажат нищо. — се нпрх. Обзема ме
(траен, постоянен) страх.	1
наплашен прил. Който е придобил, който има траен,
постоянен страх (от нещо). Не можеш да очакваш
активност от тези наплашени хора.
наплашеност ж. Състояние на наплашен,
наолйщам се нсв., надлатя се св. нпрх. Плащам, изп¬
лащам докрай, уреждам си дълговете, сметките с
някого.
наплесквам1 нсв., напл&жам св. прх. Нацапв-м, оп-
лесквам. Наплескал си е дрехите с кал, — се нпрх.
Нацапвам се.	*
наолесквам1 нсв., наплескам св. прх. неодобр. Нагова¬
рям, налриказвам (глупости и др.); нсплешвсм.
Наплеска му ги щ очите.
наплСсквсм? нсв., наплескам се; прх. Набивам с плес¬
* ници; нашляпаам.
изплета вж. напдитам.
яаплетка ж. Нещо, коего е наплетено, което е наста¬
вено, добавено с наплитане,
наплСшвсм нсв., наплещя св. разг. неодобр. Наговарям,
наприказвам, нсдърдорвам; н-плесквам. Наплещи-
ла е всякакви глупости. — се нпрх. Плещя до наси¬
та.
нашит м. Прииждащо или надошло, насъбрало се
множество. Какъв е тоя наплив от хора! [рус.]
* наплисквам нсв., наплнсксм св. прх. С плискане намок¬
рям, обливам с вода. Ноплискай биволите, че е го¬
ляма жега.
наплйтам нсв., нанлетй св. прх. 1. Наработвсм много
плетиво. 2. Наставям плетено на плетено, с плетене
поправям. Ноплита пети на чорапи. 3. Сплитам.
Наплитам коса па момиче.
яяплйтък м. остар. Сплетена чужда коса, която се
привързва към своя.
наллодявам нсв., ияплодй св. прх. 1, Н-р-жд-м. Ноп-
лодила е куп деца. 2. Развъждам. — се нпрх. Разм¬
ножавам се, развъждам се.
нятшювам нсв., наплЮя св. прх. 1. Плюя върху някого
или нещо; оплювам. 2. За муха — снасям яйцата
си върху нещо, изцапвам, замърсявам нещо; оплю¬
вам. Мухите са поплюли месото.
иаплюнчвам нсв., нашлояча св. прх, Намокрям с
джонка. Наплюнчи молива.
щщпюсквам се нсв., иашиоск-м се св. нпрх. разг. презр.
1. На-хрнввм се, нняяжам сеьмнго, до ннситт; нн-
тъпквам се, надънвам се, яспасиквсм се. 2. Напи¬
вам се много.
. нашноя вж. на п л го в, - м.
наплямпвам нсв., наплямпам св. прх. разг. пренебр. На¬
говарям, н-приказвам, надърдорвам, нсдрънквам.
— се нпрх. Плямпам до насита; н-приказвам се, на-
дърдорв-м се.
шшпя-1ш-м нсв., мадияск-м св. прх. С пляскане наби¬
вам, напсрдашвнм; нашпяпвам.
наподобявам нсв., наподоби св. 1, прх. и нпрх., само
нсв. Приличам, подобен съм на нешо или на няко¬
го. Този облак наподобява камила. 2. прх. Правя не¬
що да прилича на друго; имитирам. Наподобява
гласа ни жена.
напоен прил. 1. Който е погълнал, поел течност или
. влага, 2. прен. Надъхан. Напоени с омраза и презре¬
ние.	t
напоителен прил. Който напоява или служи за напоя¬
ване. Напоителен дъжд. Напоителни канали.
напой м. диал, Място на река, поток, където поят до¬
битъка; водопой.
иапойвсм вж. напоявам,	L
напокон и пСпокон нарч. нар. Сетне, подир, н-й-подир.
Дълго се дърпаше, но напокон се съгласи.
нанилеон м. Стара златна монета на стойност 20
франка, [от фр. соб.]
няполейнкя мн. Дълги долни гащи. [от соб.]
наполовйпа и наполовин нарч. На две равни части.
Разчупи питата наполовина.
напомпителен прил. С който нешо се напомня. Напом-
нително писмо.
напбмням нсв., напомня ся. 1. прх. Извиквам в нечия
памет нещо познато, известно; припомням, спом¬
ням. Напомниха му, че по-рано е говорил съвсем дру¬
го^. Напомниха му стари грехове. 2. нпрх. и прх. Ба¬
наните нс вкус напомнят пъпеш,
напомпвам нсв., н-помп-м се. прх. Помпам докрай,
колкото трябва; напомпам. Напомпайте гумите на
колелото.
напомпам нсв, н-помня св. прх. Н-помпв-м,
яяпoпlьa^жвaм нея., н-попърж-м св. прх. прост. Напсу¬
вам. ,
напор м. Действие по гл. н а п и р а'м; натиск, на¬
пън, въздействие. Извършил е престъплението под,
напора на страстите.
напорв-м нсв., н-пОря св. прх. Поря изцяло, докрай
или нс много мест-.
яаnόаея Прил. от напор. Напорът води.
нанорист прил. Настойчив, решителен, енергичен.
ПРУС·!
н-поркв-м нсв., шш0р1кам св. прх. прост. жарг. Напи¬
вам, иапойвам. — се нпрх. Напивам се.
нспослёдък нарч. В последно време. Напоследък взе да
линее,.	*	*
напосОки нарч. Както сс случи, както дойде, както ми
хрумне; нсмсрки. Казах го напосоки. Скитаме напо¬
соки.	*
н-постня-м исв., валостСля св. прх. Постилам много.
Напостлаха черги и килими.
напоявам и иапойвсм нсв., напоя св. прх. 1. Давам ня¬
кому да пие до насита, докато сс напис. Напоихте
ли конете? 2. Пускам вода в нива, градина, ливада;
поливам, навеждам. 3. За рска йпи дъжд — с води¬
те си поя полс, ниви и др. — сс нпрх. Попивам, пог¬
лъщам, насищам сс с вода, влага, миризма и др.
Земята се е напоила хубаво.
напр- вж. н - п и р а-м?
н-права ж. 1. Работа, изделие. Фина направа. 2. Из¬
работка, начин на изработване, напр-вяне. Такава
направа другаде не ще намериш.	*	.
яαпаавлеяис ср. 1. Посока, насока. В какво направление
се движим? 2. Идсйнс насока, обществено, научно
или друго течение. Литературни направления, [рус.]
направлявам нсв, прх. Насочвам, напътвам, [рус.]
напр-но нарч. 1. В права посока, в посока напред. Ка¬
ркай направо. Вървете напрано, а след това наляво. 2.
Бсз заобикаляне или отклонявснс, бсз междинни
състояния, фази. Отиваме направо у дома. Назначи¬
ха го направо за директор. Седнахме направо на зе¬
мята. 3. прен. Бсз заобикалки и извъртане, точно
на цспта. Кажете направо какво искате. 4. като
част. рйзг. Наистина, действително, бсз съмнение.

Той е направо мръсник. Това е напрано катастрофа.
направим нсв., напрани се. прх. 1. Правя нещо докрай,
довършвам, свършвам правенето па пещо; изработ¬
вам. Направихте ли къщата? Ще ти направя шарена
хурка. 2. Правя, ставам причина пещо да възникне,
да се осъществи, да има някаква последица, резул¬
тат; извършвам, сторвам. Някой е направил грешка.
Не съм решил, не съм го направил. Кой направи да
ме накажат? 3. Правя, ставам причина Някой да
стане някакъв, различен от преди. Направиха ме чи¬
новник. , Ще го направя за смях пред хората. 4. разг.
Навършвам, изпълвам (определена възраст). Нап¬
равил е вече десет години. — се нпрх. 1. Ставам,
превръщам се. Направил се на маскара. 2. Престру¬
вам се на някакъв. Ще се направя на долен. О Нап¬
равим главата разг. — напивам се.
напразен прил. 1. Който е без полза, напусто извър¬
шен. Напразни усилия. 2. Неоснователен, безпред¬
метен. Напразен страх. > > Напразно се безпокои¬
те.	V
папрасквам нсв., напраскам св. прх. разг. 1. Набивам,
набъхтвам, натупвам. 2. Напълвам, натъпквам. 3.
Праскам на много места; напуквам, нацепвам.
— се нпрх. 1. Нахранвам се, натъпквам се много.
. Напрасках се с грозде. 2. Праскам се па много мес¬
та; напуквам се, нацепвам се.
■ напрйтя вж. напращат,.
паорашвам нсв., напраща св. прх. Покривам, посип¬
вам, замърсявам с прах. Вятърът е напрашил вода¬
' та.	*	■
напращам нсв., напратя св. прх. 1. Пращам много.
Напрати му подаръци, 2. диал. С баяне пращам,
причинявам някому нещо. Тая вещица му е напра-
тила лошотията.	·
яапращявам нсв., напращя св. нпрх. 1. Напълним се до
пръскане, до вкоравяване. Вимето па кравата е
напращяло от мляко. 2. прен. Пълен съм с нещо.
Напращял е от здраве. ,
напрегна вж. напрягам.
напрегнат прил. 1. Изпънат, обтегнат. Напрегнати
мускули. 2. прен. Усилен, стремителен, съсредото¬
чен. Напрегнато внимание. Напрегнат поглед. На¬
прегната работа.	.	*
напрегнатост ж. Състояние на напрегнат,
напред нарч. 1. Накъдето сочи лицето, предната- част
на нещо. Прот, назад. Гледай напред. Върви
напред. 2. Към или в началото, към предната част
на нещо, пред някого или нещо. Аз ще вървя напред,
а вие след мене. В театъра винаги сядам напред. 3.
Обпкн. степенувано — по-рано, първо, преди, пре¬
ди това, предварително. Напред ще дадеш, после ще
вземеш. Нека по-напред да се нахраним. Най-напред
ми отгговори на въпроса. 4. Като сказ. опред. — за
означаване, че някой или нещо бърза, избързва. Ча¬
совникът ми е напред. 5, като межд. Подкана за
енергично действие, команда за поход, нападение и
др. В атака напред! Смело напред! О За напред —
за в бъдеще; занапред. Напред-иязяд — ту в една,
ту в друга посока; назад-напред, насам-натам.
папреда вж. и а п р и д а м.
напредвам нсв., напредна св. нпрх. 1. Вървя напред.
Нашите войски напредват, 2. прен. Преуспявам,
развивам сс. Напредна в занаята си.
папрёдпал прил. Който е напред, пред другите в раз¬
витието си или във времето. Напреднали страни.
Човек а напреднала възраст.
папредпичав прил. Който е изпреварил другите в сво-
напрягам 497
ето' развитие и във възгледите си. който се стреми
към развитие и движение напред или отразява, из¬
разява стремежа към движение и развитие напред;
прогресивен. Напредничава интелигенция. Напред¬
ничави идеи. Прот. изостаиадназйд-
н и ч а в.	*
папредпичавост ж. Качество на напредничав,
напредък м. Вървепе, развитие напред, преуспяване,
успех; прогрес. Работата не отбелязва никакъв нап¬
редък. Напредък в науката. Културен напредък.
напрежение ср. 1. Състояние на напрегнат, напрегната
работа, дейност; напън, усилие. Мускулно напреже¬
ние. Нервно напрежение. Напрежението расте.
Напрежение в работата. Държа някого в напреже¬
ние. 2, спец. Разлика между потенциалите между
две точки на електрическата верига, измервана във
волтове; волтаж. Ток с високо напрежение, [рус.]
напреки парч. Напряко.
папрёчвам нсв., напреча св. прх. Слагам нещо или
много неща напряко; накръстосвам, препречвам.
Напречил пръти да не се минава.
, напречен и напречел прил. 1. Който е перпендикулярен
към дългата страна. Прот. надлъжен. Нап¬
речно сечение. Напречен разрез на стъблото. 2. Кой¬
то е поставен, разположен напряко. Напречни греди.
Напречна пътека.
иапрйдам нсв., изпреда св. прх. Преда, изпридам из¬
вестно количество, доста. Напрела е три вретена
прежда.
поприказвам нсв. и са., наприкажа св. прх. Казвам ня¬
кому много, всичко. — се чпрх. Приказвам до на¬
сята, до воля.
валрнличвам псе. нпрх^разг. Приличам малко, доней¬
де па някого. Неприлични малко па леля си.
например парч. 1. Взето като пример, за образец, за
илюстрация или уточняване. Предпочитам зеленчу¬
ка, например доматите, лука, зелето. Някои същес¬
твителни от среден род окончават на и, например
такси. 2. Като вметн. дума — да речем. ето. Аз
например съм ходил там.
наприиасям нсв., папринеса св. прх. Принасям много,
доста. Наприиесъл е за ядене какво ли не.
напрйпквям се . лее,, иапрнпкам се св. нпрх. Припкам до
■ воля. Учителката пусна децата, та се наприпкаха.
напролет и напролет нари. През идната, настъпващата
пролет. Напролет ще насадим още дръвчета.
напростйрам нсв. и св., папростра св. прх. Простирам
много, всичко. Перачката папростря всичкото пра¬
не.
напротив нарч., обикн. вметн. Обратно, наопаки. Нап¬
ротив, той има право, а не ти. -
напръсквам нсв., напръскам св. прх. Пръскам докрай,
колкото трябва, намокрям или изцапвам с пръска¬
не. Напръскахме лозето. Мина цола и ме напръска с
кал.
напръстник и напръстник м. 1. Твърда, обнкн. метална
шапчица, която се надява на пръст, та се натиска
иглата при шиепе. 2. бот. Целебно и отровно рас¬
тение, Digitalîs; бесеп буреп, беспиче.
напрягам нсв., напрегна св. прх. Правя пещо да бъде '
напрегнато, полагам усилия да повиша работата,
дейността, проявата па нещо; напъвам. Напрягам
мускули. Напряга сили да стане. Напрягам волята
си. — се нпрх. Полагам усилия, мъча се.
32 Български тълкоиеи речник

498 напряко	*	.
напряко нарч, I. По ширината, перпендикулярно на
дългата страна на нещо; напреки. Оставил колата
напряко па пътя. Налягахме напряко на кревата. 2.
За път, пътека, разстояние — без заобикаляне, на¬
право; пряко. Минахме напряко през гората. ·
напсувам се., прх. и ипрх. 1. Казвам по отношение на
някого, наругавам някого с мръсни, неприлични ду¬
ми; напопържвам. Напсувал го на майка. 2. диал.
Нахоквам, навиквам, наругавам.
напудрям нсв., напудря св. прх. Намазвам с пудра,
нааук нари. и като предл. За зло, на инат, Всичко вър¬
ши напук. Ще да пия напук врагу. Бот.
напукан прил. Който е с пукнатини, грапавини. Ръце¬
те му са груби и напукани.
напуквам нсв., напукам се. прх. 1. Правя, направим
пукнатина на нешо; попуквам. 2. Пукам много. На¬
пукала съм пуканки. — се нпрх. Пукам сс на много
места; попуквам се. От сушата земята се е напу¬
кала.
напускам1 и напущам1 псе., напусна св. прх. Излизам
от някъде или оставям, изоставям някого, преста¬
вам да бъда някъде или с някого. Напуснал дом и
жена, па тръгнал да скита по света. — се нпрх. 1,
Изоставям се, немаря за себе си. 2. Развеждам се,
напусквам псе., напускам2 и напущам2 се. прх. Пускам
много, доста. Децата напущаха книжки по пода.
напустеннк м. и напустеница ж, нар. Напуснат, изос¬
тавен от съпругата си мъж или напусната, изоста¬
вена от съпруга си жена.
напусто нари. нар. Напразно, залудо. Напусто бих.
тон дълъг път.
напуквам псе., нанухам се. прх. разг. Набивам, натуп¬
вам.	'
валушвам нсв., иануша св. прх. Турям нещо на пушек,
напълвам с пушек; опушвам, надимявам, Напуш-
вам кошера с пчелите..	(
иалушва ме нсв., папуши ме св. нпрх. Само в съчет.
намушка ме смях — досмешава ме, става ми смеш¬
но, обзема ме пристъп от смях.
напушвам се1 нсв., на пуша се св. нпрх. Пуша много,
до насита.	>	'
напушвам се2 нсв., напуша се св. нпрх. разг. Навъсвам
се, начумервам се, ставам ядосан.	к
напущам1* вж. напуска м1 и напус¬
к в а м.
напъвам нсв., напъна св. прх. Насилвам, бутам, натис¬
кам. — се нпрх, Силя се, напрягам се. Напънала се
тишината, та родила мишка. Погов.
изпъждам нсв., напъдя св. прх. разг. 1. Изпъждам, из¬
гонвам. Напъди си гостите. 2. С пъдене накарвам
да върви нанякъде, към определено място. Нагоди¬
ха стоката в гората.
напълвам и напълним псе., напълня св. прх. Пълня
докрай; изпълвам, запълвам. Напълнете чашите.
Гостите напълниха всички стаи.
напълнея вж. изпълнявам. ·
напълно нари. Докрай, съвсем, изцяло. Напълно по
мярката. Работата е напълно свършена. Това е на¬
пълно вярно.
ншгълин вж. напълвам.
няиъликвам нсв., напълнея ся. нпрх. Ставам пълен, де¬
бел; надебелявам. Който много яде. напълнява.
Малко е напълняла.
напълним еж. напълвам.
напън м. 1, Мускулно усилие; напъване. 2. прен. На¬
прягане на физически или духовни сили, Послед¬
ният напън вече е настал. Ваз.
напъна вж. напъвам.	"
напълвам нсв., напЬпя св. нпрх. За дърво, цвете — пус¬
кам пъпка, пъпки. Дърветата напъпиха.
напържвам нсв., наяържа се. прх. Пържа, с пържене
приготвям доста, много, голямо количество, Защо
си напържила толкова много картофи?
надьрзалям се се. нпрх. Пързалям сс до насита,
папьсгрям нсв., изпъстря св. прх. Направим нещо да
стане пъстро; изпъстрям, нашарвам. Есента напъс-
три гората.
напътвам нсв., напатя de, прх. 1. Посочвам, показвам
пътя някому; упътвам. 2, прен. Поучавам, възпита¬
вам. ръководя.. Напътвам детето към добри дела.
иалътствеи прил. Който служи за напътствие. Напът-
ствепа реч.
напътствие ср. Съвет, указание, думи, с които някой
някого учи как да постъпва, за да яма успех, да из¬
върши нешо. Давам напътствия. Напътствие към
младежта.	~
напьтст(ву|вам нсв. прх. Давам напътствие. Майката
постоянно напътстваше децата си.
напътувам се св. нпрх. Пътувам много, до насита.. То¬
ва лято се напътувах с автомобил.
напътя вж. напътвам	*
надъхвам нсв., напъхам св. прх. Пъхам всичко или пъ¬
хам нешо изцяло, докрай; натъпквам, наслагвам,
натурям. Напъхах цялата тапа. Напъхах дрехите в
куфара. Напъха парите в пазвата. — се нпрх. Вли¬
зам, вмъквам се някъде, обикн. с усилие или където
не съм желан.
излъчвам се нсв., напъча се се. нпрх. разг. Излъчвам
се, надувам се.
калявам |си| псе. ипрх. Пея [си] тихо, еднообразно; та¬
наникам-	'	*
пар1 м. 1. Вечнозелен южен храст или малко дърво
Ришса £гапа!ит с плодове с твърда червеникава ко¬
ра, изпълнени със сочни червени зърна. 2. Плодът
на това дърво, [перс.]
нар2 вж. нарове.
иаработцам нсв., паработя св. прх. С работене напра¬
вим, произвеждам, свършвам известно количество,
много. — се нпрх. Работя много, насищам се да ра¬
ботя. И аз ако не се поработих тая година!
наравно нарч. На еднаква височина, степен, еднакво с
някой друг. По височина е наравно с баща си. Ста¬
рецът работи наравно със синовете си. Двата отбо¬
ра завършиха наравно.
парадвам се св, нпрх. Радвам се -много, до насита.
Майката не може да се порадва на децата си.
нареждам нсв., народя св. прх. Раждам много. Майка
му е народила пет деца,
наррмвам нсв., нарамя св. прх, Слагам нещо на рамо, та
го нося. Нарамва едно дърво и го занася. Аз вече пушка
нарамих. Бот. — се нпрх. Заемам се, нагърбвам се с
нещо. Нарамил се е с издръжката на братята си
наранявам нсв., нараня св. прх. 1. Направям, нанасям
рана; ранявам. По невнимание нараних другаря си.
2. прен. Засягам дъдЬoво, обиждад, о сгрявам.
Твоите думи го нараниха тежко.
нараствам нсв^ нарасна и нараста св. нпрх. Ставам по-
голям, увеличавам се по количество, ръст, обем;
пораствам. През зимата дните започват да нарас¬
тват. Градът бързо, нарасна. Богатството му на¬
расна. <

нярйстък м. Болестна подутина, ненормално увеличе¬
ние по някоя част на животински организъм или
растение; израстък.
наргилй ср, Ориенталски прибор за пушене, при който
димът минава през стъкленица с вода. [перс. >тур.]
наревйвам се нсв., нарева се св. нпрх. Рева много, до
насита; наплаквам се.
наред нарч, 1. В един ред, последователно един след
друг, без изключение. Ще ходим наред по къщите.
Ръкувах се с всички наред. Чети наред. Карай наред.
Чакаме вече дни наред. 2. Един до друг, в една ре¬
дица, заедно, еднакво. Вървя наред с него. Копая на¬
ред с другите. Наред с всичко съм и танцьор. 3. Ка¬
то сказ. опред. — за означаване, че някой или нещо
е добре, както трябва. Всичко е наред. Ти не си на¬
ред.
наредба.ж. 1. Вещите, предметите, с които вътре е
наредено едно жилище, учреждение, заведение и
пр.; мебелировка. В нашата къща наредбата е
скромна. 2. Упътване, указание, ‘нареждане за начи¬
на, по който задължително трябва да се върши не¬
що. Наредба за движението на моторните превозни
средства. Издавам наредба. Не спазвам наредбата.
наредй вж. нареждам,
нарежа еж. нарязвам.
нареждам нсв., наредя се. прх. 1. Слагам неща в из¬
вестен ред. Нареждам дърва. Нареждам учениците
по височина. 2. Слагам всичко на мястото му; раз-
требвам. Нареждам стая. 3. Издавам наредба, по¬
ръчвам, заповядвам. Министерството нарежда
учебните занятия да започнат по-рано. Наредих
утре да дойде кола. 4. ттрх. С плачевен глас, бавно
и напевно разказвам за живота и достойнствата на
умрял. Стара майка плаче и нарежда за сина си.
— се ипрх. 1, Заставам в някакъв ред, редица. На¬
реждам се до войниците си. Наредих се на опашка¬
та за хляб. 2. Настанявам се, обзавеждам дома,
домакинството си добре. 3. разг. Приспособявам се
към обстоятелствата, създавам, осигурявам си доб-
. ря условия за живот. За няколко години уут да се
нареди. Някои хора умеят да се нареждат..
нареждане ср. 1. Действие но гл. нареждам. 2.
Заповед, разпореждане. Получавам нареждания от
началството.
иарез м. Спираловиден улей на винт, витло; резба,
нарекА вж. наричам.
наречие1 ср. Съвкупност от местни говори, конто
имат общи черти; диалект. В западното българско
наречие ятовата гласна се изговаря като [е].
наречие3 ср. грам. Неизменяема част на речта, категог
рия думи, които означават признак на действие или
на качество, свойство. Наречие за време. Наречие за
място.
наречием прил. Който се отнася до наречие2, Наречий-
ни образувания.
наречняца ж. диал. Орисница,
нари мн. Нарове, [рус.]
нарнвам псе., нараня и нарйя се. прх. 1. С риене из¬
важдам или събирам, вземам. Наричах една кола
картофи. Наричах една лопата пръст. 2. Напълвам
•с риене* заравям, заривам. Наричах ямата зад къ¬
щата.
нарисувам се. прх. Възпроизвеждам, изобразявам не¬
що чрез рисуване, рисувам нещо докрай. Нарисувах
един портрет.
марйтаам нсв., наритам се..прх. 1. Набивам с ритане,
ритам много или мнозина. Хубаво ме наритаха. 2.
нарбден 499
С ритане, с ритници втиквам, наблъсквам. Нари¬
тай пръстта в ямата. — се трх. Ритам много, до
насита. Остави детето да се нарита.
нарицателен прил, грам. О Нарицателно име — общо
име, с което се назовават, наричат класове едно¬
родни предмети. Срв. собствено име.
Къща е нарицателно име. Името му е станало
нарицателно.
наричам нсв., нарекй св. прх. 1. Давам име; именувам,
назовавам. Нарекох сина си Иван. 2. Произнасям,
казвам името на някого или нещо; назовавам. На¬
ричам нещата със собствените им имена. 3. Пред¬
назначавам нещо за някого. Този подарък е наречен
за тебе. ' 4. Определям, предсказвам бъдещето.
Орисницата се спря и започна да нарича. 5. Оплак¬
вам умрял с говорене; нареждам. От гроб на гроб
. ходи, нарича и плаче... П.П.Сл. — се нпрх. 1. Име¬
нувам се, казвам се, името ми е. Наричам се Иван
Стоянов. 2. Намирам повод да отида някъде; на¬
капвам се. Нарекох се най-сетне да дойда да ви ви¬
дя. О Така нареченият —· при посочване, спомена¬
ване на името, названието на нещо или някого,
понякога с израз на ирония или отрицателно отно¬
шение. Обсъжда се така нареченият източен въп¬
рос. Стана дума и за така наречените „демокра¬
ти“.
нария вж. н а р и в а м.
наркбза ж. Предизвикано с помощта яа наркотични
средства обезболяване. състоятше на изкуствен сън,
на частично или пълно 'изгубване на съзнание;
упойка, кр.]
наркоман м. и наркомОнка ж. Лице, което страда от
наркомания,
наркомания ж. Болестпо състояние на пристрастяване
към употреба на наркотични вещества, [гр.]
наркотик м. Вещество, което упойва, което има качес¬
твото да предизвиква наркоза. Опиумът е силен
наркотик. [от гр.]
наркотичен и наркотйчески прил. Който се отнася до
наркотик, който упойва. Наркотични вещества.
наробувам се св. нпрх. Робувам много, докато ми до¬
тегне.
нарове и нйри мн. (нар м) Голямо просто легло от
наредени* закрепени върху подставки дъски, обикн.
в туристическа хижа, казарма и др. [рус.]
нардд м. 1. Всички граждани на една страна, цялото
население, обединено политически в една държава;
народност, нация. Такава е волята на българския
народ. 2. Обикновените хора, основната маса от на¬
селението в противоположност на богатите или на
онезн, които го ръководят, управляват. Народът
ще вземе решаването на съдбата си в свои ръце. Ще
получи подкрепата на народа. Стига ми тая награ¬
да да каже нявга народът... Бот. 3. сьбир. Много
хора, множество от човеци. На улицата има много
народ.	·
нареден прил. 1. Който се отнася до народ (в 1 и 2
знач.). Българско народно творчество. Народни пес¬
ни и приказки. Народна медицина. Народни бунтове.
Народен представител. 2. Който е тясно свързан с
народа по своите качества, свойства, интереси или
чрез дейност, прояви и др. Вазов е истински наро¬
ден поет. Народен човек. Цени народни. 3. В състава
на наименования на учреждения, институции и др.

. 500 народник
Българска народна банка. О Народно събрание —
висшият изборен законодателен орган на Републи¬
ка България.	J	.
народник м. кпиж. Последовател на народничеството.
народнически прал. кпиж. Присъщ на народничество¬
то. Народническо движение.	·	.
иярбдпичестао ср. Обществено-политическо движение
на радикалната интелигенция в Русия през втората
половина на XIX в., изразяващо интересите на
дребните производители и селяните, пренесено в
’ България през 90-те години на същия век. [рус.]
народнодемократичен и народнодемократически прил.
Който се отнася до „народна демокрация““. Народ¬
нодемократичен строй.
нарбдиооевооодятслсн и народоосвободителсн прил.
Който се отнася до народно освобождение, до ос¬
вобождение, освобождаване на народа; национал-
ноосвободителен. Народноосвобюдителни борби.
народност ж. 1. само ед. Принадлежност към даден ‘
народ; националност. По народност съм българин.
2. Народна самобитност, съвкупност от черти,
свойства на даден народ. 3. Исторически възникна¬
ла общност от хора, свързани по произход, език,
обичаи, територия и др.
народностен прил. Който сс отнася до (дадена) народ¬
ност, който е свойствен, характерен за даден народ,
народност; национален. Народностен дух.
народностопански прил. Който се отнася до народно
стопанство. Народностопански план.
народник м. Привърженик, член на някогашната На¬
родна партия, наречена иародняшка.
народняшки прил. Който се отнася до народняк, който
е свързан с някогашната Народна партия — кон¬
сервативна буржоазна политическа партия в Бълга-.
рия от края на X1X и началото на XX в., наречена
народняшка. Народняшки режим.
народовластие ср. Форма на държавно управление,
политическо устройство на обществото, при което
властта произтича от народа, намира се в ръцете
на народа; демокрация.
иарпдлвлястник .и Привърженик на народовластието.
Тай е убеден мародовластник.
народовлясшнчески прил. Който се отнася до наро-
довластник. Народовластническо управление,
няр^пдαaлàснилчеснlвα ср. Движение за даване на власт¬
та в ръцете на народа.
народолюб^ прил. Който обича народа си.
народонаселевне ср. Населението на една страна, [рус.]
иародооснαбαдлтелeи вж. народноосво-
бодителеи.
народеше м. Етнография,
народописен прил. Етнографски.
народонодезея прил. Който е полезен, принася полза
на народа. Народополсзен труд.
иа родоаснходог м. Специалист по народопсихология,
човек, който се занимава с изучаване особеностите
на народния дух, е психическите особености на да¬
дено общество, на даден народ,
sарαдолслхαлбfwя ж. I. Дял от социалната психоло¬
гия, който изучава особеностите на народния дух,
психическия строй и психическите процеси в рамки¬
те на дадено общество, на даден народ. 2. Народен
дух, психически особености на дадено общество, на
даден народ.
изродения ж. Етнография.
нярaдaУчеи прил. Етнографски. Народоучпо дружест¬
во.	*	-
народя вж. и а р а ж д а м.
царствам нсв., нарови св. прх. Роня, aрaивам опреде¬
. лено количество или доста, много. Наронихме ца¬
ревица за кокошките,
наросявам нсв., иарося св. прх. 1. Напръсквам с вода;
< навлажнявам, оросявам. Нароси спанака да не увях¬
ва. Дъждът бе слаб и само нароси праха. 2. Покри¬
вам с роса. Тоя сутрин тревата беше наросепа,
—· се възвр, и нпрх. Покривам се, намокрям се с ро¬
са. Не минавай през тревата, ще се нарасти.
нарамвам нсв., нароча се. прх. 1. Смятам някого за из¬
вършител (на нещо лошо); обвинявам. Нарочили го,
■ че е счупил стъклото. 2. Изкарвам някому лошо
име, обявявам го за лош. Внимавай да не те наро¬
чат. .
нарочен1 прил. Който е aиределеи с известна цел, не
случаен; специален. Нарочен пратеник. Нарочно
пребиване по радиото.
нарочен2 прил. Когото са нарочили, га го смятат за
виновен. Тя е нарочена от всички.
нарочно нарч, С определена цел или намерение. Дой¬
дох нарочно тук.
нАртнка ж. Притвор, [гр.]
наругавам нсв., наруган св. прх. Рузая много, доста.
Наругах го и го изгоних.
нарушавам нсв., наруша св. прх. 1. Прекратявам, пре¬
късвам, смущавам. Нарушавам спокойствието си.
Няколко изстрела нарушиха нощната тишина. 2.
Престьпвам, не спазвам, Нарушавам клетва.. Нару¬
шил е закона.	.
нарушение ср. 1. Прекратяване, преписване, смущава¬
не. Нарушение на спокойствието. 2. Престъпване,
, неспазване. Всяко нарушение на закона се наказва.
нарушител м. и наруша^т^^пка ж. Лице, което върши
нарушение* Нарушителите на правилника се глобя¬
ват.	-
нарцис м. 1. Пролетно градинско цвете с бели или
• жълти цветове, Nardss^. 2. прен. Влюбен в себе
си човек, [от гр.]
паринеизъм м. книж. Прекадена влюбено^ в самия
себе си, възхищение от самия себе си; самовлюбе-
нaсн.
наръбвам нсв., няръбя св. прх. Поръбвам. Наръби ли
ризата?
няръгвам нсв., наръгам се. прх. 1. Набождам с нещо
остро; намушвам. Наръга другаря си с нож. 2. разг.
Натиквам, вкарвам. Наръга го в миша дупка.	■
наръка ж. нар-. Заръка, поръка. Слушаше наръките на
майка си. Г.Карасл.
иаръкàвшщи мн. (наръкйвинк м.) Подвижни ръкави,
които се турят върху ръкавите на дрехата; ръкаве¬
ли.
наръкя нарч. нар. 1. Подръка, наблизо. Сложи кошни¬
цата до тебе, та да ти е наръки, ако потрябва. 2.
Удобно, лесно. Ще хвана е дясната ръка, че ми е'
’ по-паръки.
наръсвам нсв., наръся св. прх. 1. Напръсквам с-вода.
Наръси пода, преди да метеш! 2. Посипвам, поръс¬
вам. Наръсвам тортата с орехи. Наръсвам дрехите
- с нафталин.
наръфвам нсв., наръфам се. прх. Начевам или разкъс¬
вам нещо с ръфане. Кучето ми е паръфало обувка¬
та.	’
нарьч м, Количество дърва, сено и пр., което човек
/

може да обхване и носи с двете си ръце. Донеси
един паръч дърва.
наръчен прал. диал. Удобен, лесен за работа, бораве¬
не.
наръчен прил. 1. Подръчен. Строя с наръчни матери¬
али. Наръчни средства. 2. За книга. справочник и
под. — малък по обем, удобен за бърза справка.
Наръчен речник. Наръчни помагала. 3. рядко. Който
се държи в ръка. Палитрата е наръчна дъсчица.
наръчник м. Книга с основни или най-лужни сведения
в дадена област; справочник, наръчно помагало.
Строителен наръчник. Правописен и правоговорен
наръчник.
наряд м. 1, Официално разпореждане, предписание за
производство на определено количество предмети,
материали и пр. Давам наряд на фабриките. Зана¬
ятчийската кооперация изпълни наряда си. 2. воен.
Изпълнение на особени задължения или служба.
Наряд съм в готварницата. Нося наряд, 0 По на¬
ряд — по особен ред за получаване, изпълнение и
др. Купувам обувки по наряд. Отивам караул по на¬
ряд. [рус.]
наряден прил. Който се отнася до наряд, който е раз¬
пределен или получен по наряд. Нарядна стока.
Наряден плат.
нарйдко нарч. Което не става често, а от време на
време.
нарязвам псе., нарежа св. прх. 1. Режа, е рязане нап¬
равим нещо на части, на парчета. Нарязвам хляб.
Нарязвам дърва. 2. Чрез рязане нарушавам, разва¬
лям целостта на нещо. Кой е нарязал питата каш¬
кавал? Детето е нарязало масата. 3. Правя, напра¬
вим нарез, резба. Нарязвам винт. —— ос нпрх. разг.
Напивам сс. Нарязал се като казак.
нас мест. Лично меет., вия, от ние. Повикаха и
нас. Дойде ред и за зае. О Оо »шс — — нашите
места, из нашия край. У нас — а. В нашия дом,
семейство, б. В нашата държава или общество,
насаждам нсв., насадя св. прх. 1. Заравям, поставям в
земята семе или растение да расте; посаждам. На¬
саждам цвете. Насаждам разсад. 2. Садя много
или изцяло, докрай, свършвам да садя. Насадихме
градината. 3. Поставям птица да мъти. Насаждам
кокошка. 4. прен. Разпространявам, внедрявам. На¬
саждам заблуди. Насаждам добри чувства. О На¬
саждам на пачи* яйца.
насаждение ср. [Площ, участък с] изкуствено насадени
дървета или други растения. Трайни насаждения.
насам и (разг.) нанасям нарч. 1. В посока към мене,
към моята или нашата страна, по тия места. Прот.
натам. Дойди насам. Какво търсиш насам? 2.
разг. Досега, докъм сегашния момент. О Насам-
яатам; иасам-иататък — ту в една, ту в друга по¬
’ сока, в различни посоки; нагоре-надолу. Ходи иа-
сам-натам по стаята.
насамё нарч. Без други лица, без свидетели.' Искам да
си поговорим насаме.
иасапунвам нсв., иасан^ия св. прх. Насапунисвам.
насапуннсвям нсв., насанунИсам св. прх. Натривам със
сапун; насзпунвам. Насапунисах си главата.
насапуня вж. иасапуивам.
насбйрам нсв., насбера св. прх. Насъбирам.
нясвЯлям нсв. и се., насваля св, прх. Свалям много не-
ша или всичко. Насвалихмс всички картини от сте¬
ните.	*
нзсваряаам нсв., насваря св. прх. Сварявам много, го¬
лямо количество; изварявам.
‘	насилие 501
иасветлявам нсв., нясвегля св. прх. Нагорешявам ме¬
тал до светло, до побеляване. Като насветлиш доб¬
ре желязото, лесно се заварява.	*
наеветувям се св. нпрх. Светувам, живея до насита;
наживявам се, надобрувам се.
иасвйвам нсв., насвйя св. прх. 1. Свивам много, доста,
Насвиха цигари и запушиха. 2. прен. Принуждавам,
насилвам някого. Насвили го близките му и той се
съгласил.
насвйрвам се нсв., насвнря се св. нпрх. Свиря до наси¬
та, Докато не се насвири, не иде да яде,
насвйя еж. н а с в ив а м.
иаеялйчам нсв., насвлекя св. прх. Свличам много не¬
ща, събирам, натрупвам чрез свличане. Насвлякъл
камъните по брега.. Ще иасвлечем цяла камара дър¬
ва.	‘
иаевHтниам се нсв., насвяткам се св. нпрх. разг. Напи¬
вам се.
несгода нарч. разг. Удобно, наръки. Тук ми е насгода
край печката. Дойде ми насгода.
Наседсикувам се св. нпрх. Седенкувам до насита,
наседявам се нсв., наседй се св. нпрх. Седя до насита,
насека вж. насичам,
насекомо ср. Дребно животно с членести крака и тя¬
ло, напр. муха, лчйла, мравка, комар,
насекомояден прил. книж. Който се храни с насекоми.
Насекомоядни растения.	~
населвам нсв., населя св. прх. Правя дадено място, ра¬
йон да има население, жители, обитатели; засел¬
вам. Правителството населвало плодородните мес¬
та с турци.
населен прил. Койчо има население, жители, обитате¬
ли; обитаем, заселен. О Населено място — град
или село, селище.
населёше ср* Хора, които населяват, обитават дадена
, земя, област, селище. Градско население. Поминък
на населението.
населеност ж. Гъстата на населението. Странджанс¬
кият край има слаба населеност.
населя вж. населвам.
населявам нсв. прх. Живея (постоянно) в някое място,
бивам тамошен жител; обитавам,
насера се вж. касирам се. *
насетне нарч. След това, после, нататък. Какво стана
от този момент насетне?
насея вж. н а е я в а м.
насила нарч. С насилие, принудително. Насила ме до¬
караха тук.	*
наейлвам и наейлям нсв., насиля св. прх. 1. Прилагам
насилие, заставям, принуждавам някого чрез сала
или заплаха да извърши нещо. Насилиха ме да оти¬
да с тях. 2, рядко. Изнасилвам. 3. Употребявам,
прилагам , физическа сила, натиск върху нещо. Не
насилвай ключалката, че ще я повредиш. — се нпрх.
1, Правя усилие над себе си, с усилие преодолявам
нещо у себе си. Ако не си гладен, пе се насилвай, 2.
Напрягам се, напъвам се. Насилих се и избутах ко¬
лата.
нясИлсн прил. Който става нлн е извършен с усилие, *
насила, по принуда. Насилена усмивка..	. .
насилие ср. 1. Прилагане, употреба на груба физичес¬
ка сила. натиск по ' отношение на някого, за па бъ¬
де принуден да напрани нещо. Взеха ми парите с
насилие. По тялото па умрелия личат следи от на-

502 насилник
си-ие. 2. Груба сила, приложена вместо сръчност,
умение, вещина. Вратата е отворена с насилие.
насилник м. и насилница ж. Който върши насилие,
насилнически прил. Който се отнася до насилник.
насилствен прил. Който става чрез насилие; принуди¬
телен. Насилствени мерки. О Насилствена смърт —
причинена от насилие; убийство.
насиля вж. насилвам.
иасшшам лее., насиня св. прх. Правя, направям нещо '
да станс синьо; посинвам. Прането се насипва със
синка. Насиних му задника от бой.
насинявам псе., наситен св. нпрх. Ставам син; посиня¬
вам.	■
насип м. 1. Натрупана пръст, пясък и др., за да се
подравни или издигне мястото. 2. Изкуствено зем¬
но възвишение за железопътна линия, укрепване и
под.	‘	.
насипвам нсв., насипя се. прх. 1. Сипвам колкото тряб¬
ва. Насипах ви гозбата. 2. .Сипвам доста, много.
Насипи му торбата с брашно. 3. Засипвам. При на¬
воднение реката насилва нивите с пясък. 4. Правя ’
насип. Трябва да насипем двора..
насинен Прил. от насип. Насипни строителни ра¬
боти.
насилен прил. За стоки, продукти и др. — който се на¬
сипва, свързан е е насипване. Насипна сол. В насип¬
но състояние.
касирам псе,, насера св. нпрх. грубо. Сера върху не¬
що, та го изцапвам; посирам. — се нпрх. Сера в
. дрехите или в постелките си.
насита ж. Състояние, когато някой се е наситил, на¬
пълно е задоволен откъм храна, питие, удоволствие
и др. Ядох до насита.
наситен прил. 1. В който се съдържа голямо количес¬
тво от нещо. Въздухът е наситен с благоухания.
Наситени цветове. 2. прен. Богат със съдържание.
Наситена реч. О Наситен разтвор — който съдър¬
жа пределно количество разтворено вещество,
наситеност ж. Състояние на наситен, степен, до която
нещо е наситено.
наситням нсв., наситня св. прх. Направям нещо да ста¬
не ситно; надребнявам, надробявам. Много си trn-
ситнил въглищата.
наситя вж. насищам.
насичам псе,, пасека св. прх. 1. Сека доста или колко¬
то е потребно. Насякохме дърва за зимата. 2. Сека
на късове или на много места. Насечи дървото на
парчета.
наейшам нсв., наситя св, прх. 1. Направям някой да
стане сит, да се нахрани или напие достатъчно.
,. Тлъстата храна лесни насища. 2. Задоволявам оп¬
ределена потребност, нужда, желание. Наситиха ме
с приказки. Не можеш да наситиш любопитството
му. Пазарът е наситен със стока. 3. Вкарвам ня¬
какво вещество в друго колкото може да се поеме.
Насищам вода с въгледвуокис. — се ипрх. 1. Утоля¬
вам глада или жаждата си, ставам сит. 2. прен. За¬
доволявам нуждите и желанията си, преставам да
желая нешо. Наситих се на имане. Няма да му се
наситя скоро. 3. Ставам наситен,
наскача вж. н а с к а ч е а м*.
наскачам вж. наскачва м2,
наскДчнам1 нсв., наскача св. прх. Скачвам, съединявам
много неща. За няколко дена ще наскачам тръбите.
насочвам2 нсв., наскачам и наскоча св. нпрх., само
мн. и 3 л, ед. Скачаме мнозина или всички. Всички
наскачаха от леглата. Жабите наскачаха в блато¬
то.
наскачвам се лед., наскйчам се св. нпрх. Скачам до на¬
сита. Сватбарите вече се наскачаха.
наскимтйвам се нсв., ннекнмтя се св. нпрх. Скимтя, до¬
като ми омръзне, насищам се да скимтя. Остави
детето да се наскимти.
наскитвам се нсв., наскйтам се св. нпрх. Скитам до на¬
сита.	V
наскоквам нсв., наск^кна и наскоча св. нпрх. 1. Попа¬
дам ненадейно на нещо, обикн. неприятно; натък¬
вам се. Тръгнах за сърни, наскочих на мечка. 2. само
мн. и 3 л. ед. Идваме, пристигаме, налитаме мно¬
зина. А ти га чуеш майно льо, че куршум пропей над
село и момци вече наскочат... Бот.
наскбро нари. 1. Преди малко време; неотдавна. Нас¬
коро го виждах. 2. Подир малко, не след много, не
много време (след нещо). Ще гледам да се върна
наскоро. Това се случи наскоро след срещата ни.
наскубвам нсв., иаскубя св. прх. Скубя доста или кол¬
кото е потребно. Наскубах цял кош лук.
наскърСйтелеп прил. Който наскърбява. Получил е
наскьрбително известие.
наскърбявам нсв, наскърбя св. прх. Правя, направям,
ставам причина някой да скърби, докарвам скръб
някому; натъжавам, опечалявам. Смъртта на май¬
ка ми много ме наскърби. — се нпрх. Става ми
скръбно; натъжавам се. Виж как се наскърби от ду¬
мите ти.
наслагам вж. наслагва м1-2.
наслагвам1 и наслагам нсв. прх. Наслоявам, наплас¬
тявам, натрупвам. — се нпрх. Наслоявам се, нап¬
ластявам се, натрупвам се. Прахът се иас.шгва вър¬
ху мебелите.	.
наслагвам2 нсв., наслагам и няслджа св. прх. 1. Сла¬
гам много неща или голямо количество от нещо,
> Наслагахме книгите върху масата. Наслагаха ядене
и пиене. 2. Слагам на различни места. Къде си нас¬
лагал книгите? -
наслада ж. Голямо удоволствие от нещо хубаво или
приятно; иаслажденне. Хубавата музика ми доста¬
вя висиш наслада.
наслаждавам псе., насладя св. прх. Доставям, причи¬
нявам наслада. Славеите ни наслаждават с песни¬
те си. —1 се нпрх. Изпитвам наслада, любувам се.
Насладихме се от прекрасните гледки. Наслажда¬
вам се на природата.
наслаждение ср. Най-висока степен на чувствено, ду¬
шевно или умствено удоволствие; наслада.	,
наслДимм нсв., наслонй св. прх. Облягам, възела ням.
наследие ср. книж. Наследство, [рус .]
наследник м. и наследница ж. 1. Лице, което получава
или има право да получи наследство. Срв. *
наследодател. Наследниците ще пропи¬
леят натрупаното богатство. 2. прен. Човек, кой¬
то продължава нечие дело. Ботев е наследник на
Каравелов.
пяследническм и иаследпишки прил. Който се отнася
до наследник. Паследнически имот. Насяедническо
дело.
наследодател м. и наследодатели» ж. книж. Лице,
което оставя наследство. Според волята на наследо¬
дателя имотът трябва да сс разпредели поравно.
наследствен прил. 1, Който е наследен, получен е като
наследство. Наследствен имот. Наследствени пра¬
1
ва. 2. Който се предава от родители на деца. Нас¬
ледствена болест.. 3. КоЙти се отнася до наследст¬
во, до наследяване. Наследствено право.
пяслсдстнсиост ж. 1. Способност на живите организ¬
ми да предават своите характерни особености на
потомството. 2. Здравни качества и особености в
състоянието на организма, които се предават от
родителите на децата. Човек с обременена* наслед¬
ственост.
наследство ср. 1, Имот, който след смъртта на собс¬
твеника преминава във впадение на неговите нас¬
ледници по закон или по завещание. Бащино нас¬
ледство. 2. прен. Културни и други придобивки,
състояние на нещата, останало от предишни епохи,
народи или поколения; наследие. Културно наслед¬
ство. Нашият език е ценно наследство от деди и
прадеди.
наследявам нсв.. наследя св. прх. 1. Получавам като
наследство. Наследил сам две ниви и една ливада. 2.
Идвам след някого, замествам го и продължавам
делото му. След смъртта на Левски не се намери
кой да го наследи достойно. 3. Имам, получавам по
рождейие телесните или душевните качества, какви¬
, то са имали родителите ми. Наследил ораторските
дарби на баща си.
наслйзам нсв. и св.. насляза св. нпрх.. само мн. и 3
а. сд. Сли:лше мнозина нливиивки.
яаслов м. Надпис в началото на съчинение или на от¬
делна негова част, който насочва към съдържание¬
то; надслов, заглавие,
наслоение ср. Наслойка, [рус.]
насложа вж. наслагвам2,
наслойка ж. 1, Нещо наслоено, наложено на пласт.
Геологически наслойки. 2. прен. Следи от чужда или
далечна по време култура, залегнали в живота, ези¬
ка, съзнанието и т.н. на даден народ. В нашите об¬
реди има наслойки от различни религии.
наслоявам нсв.. наслоя св. прх. Наслагвам на слоеве;
напластявам. — се нпрх. Наслагвам се на слоеве;
напластявам се.
наслугувам се св. нпрх. Слугувам достатъчно, докато
ми омръзне.
наслужвам се нсв.. наслужа се св. нпрх. Служа доста¬
тъчно, до насита.
наслука и наслуки пари. Както се случи, без предва¬
рително обмисляне. Кажи ми едно число наслука.
Тръгнах наслуки из гората. Стрелям наслуки.
наслушаам се нсв.. наслушам се св. нпрх. Слушам до
насита. Отивам на концерт да се наслушам на ху¬
бава музика. Наслушах се на различни оплаквания.
иаслюнчвам нсв., наслюнча св. прх. Намокрям със
слюнка; наплюнчвам.
насляза вж. наслйзам.	'
насмалко нари. разг. Без малко, едва не. Подхлъзна се
и насмалко да падне. »
насмета вж. на с м и т а м,
насмешка ж. Шеговита подигравка; присмех, [рус,]
насмешлив прил. Шеговито-подигравателен, Говореше
ни с насмешлив тон.
насмешливост ж. Качество или проява на насмешлив.
Вашата насмешливост започва да ме дразни.
наемен се вж. насмивамс е1А
изсмивам ее1 нсв.. нясмДя се са. нпрх. Смея се до на¬
сита.
насминам се2 нсв.. насмся сс св. нпрх. 1. Смея се леко
■ и подигравателно; надсмивам се, присмивам сс. Не
ми се ниемитай. че и у вас ще се случи същото. 2.
иаспротй 503
Усмихвам се леко. Какво има, та сте се наемели
всички?
няемштям нсв.. насмета св. прх. 1 . Събирам нещо с ме¬
тене; смитам. Насмети трохите и ги дай па пиле¬
тата. 2. разг. Нападам, подгонвам, прогонвам. Ку¬
четата насметоха вълка.
пасмогвам нсв.. наембгна св. нпрх. Успявам да върша
нещо достатъчно бързо, да се справя с нещо труд¬
но, мъчно; смогвам. Едва насмогва да си изхрани
децата.	4
насмоливим нсв.. насмоля св. прх. Намазвам със смо¬
ла. Насмоляват коловете. за да не гният.
^вдухвам се нсв.. насмуча се св. нпрх.. 1. Смуча до
насита. Детето се насмука с мляко и заспа. 2. разг.
Напивам се.
насмъдява ме нсв.. насмъдн ме св. нпрх. Смъди ме ле¬
ко или от време на време.
насмърдявам нсв. нпрх. Смърдя леко, издавам слаба
неприятна миризма; навонявам.
насмърквам се нсв. насмъркам се св. нпрх. 1. Смъркам
дс насита. 2. прен. разг. Напивам се; напуквам се.
ιIаснoнянао нсв.. наснова св. прх. Снова, със сноване
приготвям основа за тъкан изцяло, докрай. Насно¬
вахте ли платното?
насока ж. 1. Посока, направление. Дали са ви погреш¬
на насока. 2. Път на развитие, област на дейност.
Продължавай в същата насока. 3. Обществено дви¬
жение главно в областта на изкуство, идеи и под.;
течение. Символизмът като литературна насока е
вече изживян.
насолтам нсв.. насолй св. прх. 1. Соля докрай, колко¬
то е потребно. Насоаих зелето. 2. прен. разг. На-
хоквам, Добре го посолих! ..
насополпβяо псе.. на^п^твя св. прх. Изцапвам със
сополи. Насополивил си всички кърпички.
насочвам нсв·., насоча св. прх. 1. Давам насока, показ¬
вам някому накъде дя върви. Съседите ме насочиха
към вас. 2. прен. Давам разяснения, казвам някому
. какво да прави, как да действа. Непрекъснато ме
насочват и поучават. 3. .Правя нещо да има опре¬
делена посока, да сс движи към някаква цел или да
се развива по определен начин. Насочвам оръдие.
Насочвам водна струя. Насочвам вниманието си
към нещо. Срещу кого е насочена вашата критика?
Насочих разговора към друга тема. — се нпрх. 1.
Отправям се, тръгвам в определена посока. Само¬
летът се насочи па запад. 2. Избирам, възприемам
или получавам някаква посока, цел на поведение,
действие, развитие. Разговорът се насочи към поли¬
тиката. Той се насочи към научна работа. Правилно
си се насочил.
насдчен прил. Който има определена насока, *цел.
Идейно насочена творба.
иасбченост ж. Качество на насочен. Идейна насоче¬
ност на литературата.
паси^нам се нсв.. наспя се св. нпрх. Спя достатъчно,
до насита. Легии си рано, за да се наспиш добре.
наспоред предл. разг. Според; спроти, наспроти. Нас-
поред работата и възнаграждението.
наспор^ам нсв., няспоря се. прх. Правя, направям да *
се роди, да има много, в изобилие. О Да наедорн
господ! — да има, да се роди много. Наспорил бог
— има, намира се достатъчно, в изобилие,
наспроти предл,, разг. 1. Срещу, спроти. Застани пасп-

504 наспусквам
роти мене. 2. В сравнение със. Наспроти вчера днес
изработихме повече.
наспусквам псе., паспусъам и наслушам се. прх. Спус¬
кам много, в голямо количество,
наспя се вж, наспивам се.
насред преди. На средата, но средата на нещо; всред.
Насред село гайда свири.
насреща 1. нарч. Към или на страната, която е срещу
нас. Погледни насреща. Живеят в къщята насреща.
2. като предл., обнкн. с лично мест. в дат. За озна¬
чаване на посока към някого, нещо. Насреща ни ду¬
хаше лек ветрец. Насреща им вървяха войниците.
О Аз съм насреща разг. — аз отговарям, поемам
отговорността за нещо. Излизам .насреща
някому разг. — разправям се, боря се с няко¬
го.
насрещен прал. 1. Който се намира насреща; отсре¬
щен. Попитайте в насрещния магазин. 2. Който
иде, движи се срещу някого или нещо. Насрещно
течение. Насрещен вятър, 3. Който, се дава или взе¬
ма срещу нещо друго, извършва се в замяна на
друго. Насрещни сделки. О Насрещен план — соб¬
ствен план на отделното предприятие, колектив и
пр., по-голям от задължителния общодържавен
план,
·„ насрочвам нсв., насроча се. прх. Определям дата, срок
за извършване на нещо. Насрочвам събрание.
наставам1 нсв., настана св. ипрх. Идвам, настъпвам.
Настане вечер — месец изгрее. Бот.
наставам2 св. ппррх само мн. и 3 л. ед. Ставаме, изп¬
равяме се па крака всички шш миозина. Слушате¬
лите наставаха и забързаха към изхода.
настОвен прил. Към който .е присъединена, добавена
недостигаща част.
наставка ж. I. Нещо, което сс наставя, което е нас¬
тавено. Ръкавите му са окъсели, та ще им пришием
наставки. 1. грам. Словообразоватслна част на ду¬
мата, творница, която стои слсд корена. Срв.
представка.
наставление ср. Съвет, поучение, упътване. Бащински
наставления. Наставления за употребата на нещо).
наставлявам нсв. прх. Поучавам, съветвам, упътвам,
давам наставления.	.
наставник .и. и наставница ж. Лице, което наставлява
някого, което съветва и дава поучения. Нямам
чужда от такива наставници. О Класен/ настав¬
ник.
наставнически и насгавнишки прил. Който се отнася
до наставник. Наставнически съвети. Наставнишки
тон.
наставничество ср. Дейност или звание на наставник.
Под вашето мъдро наставничество.
наставям нсв., наставя св. прх. Добавям, присъединя¬
вам недостигаща част, увеличавам нещо до нужна¬
та дължина илн ширина. Стълбата е къса, та
трябва да п наставяме.	’
настана вж. настава м1
настанявам ш-в., настаня св. прх. 1. Нареждам, натък-
мявам някого на работа или прехрана & семейство,
при удобства и под. Настаниха го на добра служба
Щом настаня децата във влака, ще се върна. 2. Пос¬
тавям, оставям нещо някъде за по-дълго време.
Настанете вършачкапш под сушиш — се ппрх. 1.
Заемам някакво, обикн. седнало положение. 2. Раз¬
полагам се да живея някъде, заселвам се. Наста¬
нихте ли се в новата къща? 3. Нареждам се. Гледай
да се настаниш добре.
настъпя вж, настилам. -	-	.
настивам нсв., настина св* нпрх. Заболявам от просту¬
да; простудявам се, простивам. Завивай се добре да
. не настинеш. На влажна сянка човек неусетно нас¬
тива.
настигам нсв., настигна св: прх. В движение или рабо¬
та напредвам по-бързо от друг, който е бил преди
мене, та го доближавам, приближавам. Върнете
вие, аз ще ви настигна.
настилам лее.., пастели св. прх. 1- Постилам много не¬
ща, на широко пространство. Настлаха ни черги и
рогозки да спим. 2. Покривам с пласт от нещо. Пъ¬
теките ще цаетелем с пясък. 3. Правя настилка (па
улица, шосе, площад). Още ли настилат улиг/ата
пред вас? .	.	-
настилка ж. 1. Пласт от нещо настлано. Настилка
от стича. 2. Камъни, пясък, бетон, асфалт и др., с
които се покрива, настила улица, шосе, площад.
Пътна настилка. Вървете по настшгката.	■·
настина вж. настивам.
пастинка ж. Простуда.
наетиеквам нсв., настискам св. прх. Със стискане на-
цеждам.
настинка ж. Течност, която съдържа екстракт от на¬
киснати в нея вещества, главно билки, [рус,] .
настойник м. и настойница ж. Лице, което е опреде¬
лено да се грижи за някого и да отговаря пред учи¬
лищните а други власти за поведението, постъпки¬
те му (обикн, за малолетни и ученици като
. заместник на родителите им); попечител, опекун,
настойнически и	прил. Който се отнася
до настойник. Настойнически задължения. Настой¬
нически съвет.
настойничество ср. Работа, длъжност на настойник.
Тя завърши гимназия, стана пълнолетна и моето
настойничество свърши.
настойчив прил. 1. Който много настоява; упорит.
Настойчив началник. 2. Настоятелен, наложителен.
Настойчива молба.
настОйчивост ж. Качество, или проява на настойчив.
Отстъпвам пред твокгца настойчивост.	.
настолен прил. 1. Който е предназначен да стои на ма¬
са· Настолна лампа. 2, Кой то се използва постоян¬
но, винаги може да потрябва; наръчен. Настолна
книга, [рус.]
настоявам нсв., настоя св. нпрх. Упорито искам да се
изпълни нещо, не отстъпвам от желанието, предло- 1
жението си. Настоявам да направим проверка. Той
настоя и ние се съгласихме,
настоявам се нсв., настоя се св. нпрх. Стоя до насита,
докато ми омръзне.
настоятел м. и настоятелна ж. Член на настоятелст¬
во.	(	.
настоятелен прил. 1. Който съдържа или изразява нас¬
тояване; настойчив. Настоятелна покана. 2, Много
наложителен. Имам настоятелна нужда от пари.
[РУС·]	■
настоятелност ж. Качество на настоятелен,
настоятелствен прил. Който се отцася до настоятелс¬
тво. Настоятелствено събрание.
настоятелство ср. 1. Колективен изборен орган, който
реди, управлява имуществените дела, домакинските *
работи на училище или черква (събиране на пари,
назначаване на учители и др.). Черковно настоя-

телство. 2. Управа на дружество или организация,
настоящ прил. 1. Който съществува или се извършва
сега; сегашен. Срв. минал, б и a lu, бъ¬
дещ. Настоящи задачи. Бивши и настоящи вели¬
чия. 2. Който е пред говорещия или слушащия,
който е предмет на внимание; този, даденият. Нас¬
тоящото писмо. Изпращам настоящата статия за
печат. [рус.]
настояще ср. Сегашното, днешното време, съвремен¬
ната действителност. Срв. минало, 6 ъде-
щ е. Настоящето ни задоволява, [рус.]
настрадвам се нсв., настрядам се св, нпрх. Страдам
доста, изстрадвам много неща; намьчвам се. Тази
жена се настрада.	’
настрана и настрани нарч. Не съвсем близо, по-далеч,
не тук. Стойте настрана! Държи, се настрана от
всички културни прояви. О Шегата* настрана,
настрежвам се нсв., настрежа се св. нпрх. разг. Наст¬
ръхвам.
настрйгвам нсв„ настрижа св. прх. 1. Стрижа, остриг¬
вам известно количество или много. Настригахме
много вълна, 2. Стрижа някого или нещо малко, от¬
части.
настроение ср. 1. Психическо, емоционално, душевно
състояние; разположение. Добро настроение. Лошо
настроение. 2. Добро психическо състояние, жела¬
ние, склонност към нещо. Той е в настроение. Няма
‘настроение, остави го!
настройвам нсв., пастрдя св. прх. 1. Обтягам струните
на музикален инструмент, за да се получи опреде¬
лена височина на звука. Настроиха цигулката. 2.
Привеждам апарат, машина, съоръжение в необхо¬
димото техническо състояние за нормална работа.
Настройвам радиоприемник. 3. Довеждам в (опре¬
делено) настроение. Песента и възгласите ни наст¬
роиха. 4. Внушавам някому определени чувства и
мисли по отношение на другиго. Враговете наст¬
ройват всички срещу нас. — се нпрх. Обхваща ме
някакво настроение или определено отношение към
някого или нещо. Вече съм се настроил да ходя на
кино.	’
настройка ж. Настройване.
настройчик м. и настройчица ж. Майстор, специа¬
лист, който настройва музикален инструмент, апа¬
рат и др.	~	-
настроя вж. настройвам.
настроя вж. настроя вам.
настройвам нсв., настроя св. прх. Строя, построявам
много.
настръхвам нсв., пастръхиа св, нпрх. 1. За коса, косми,
козина и под. — щръквам, изправям се; наежвам
се. Косата ми настръхна от страх. 2. Щръква, из¬
правя ми се косата, козината, космите. Настръхнах
от студ. 3. нрен. Обхваща ме силен страх, ужас.
Настръхнах при вида на това злодеяние. 4. прен.
Обхваща, обзема ме силно чувство на омраза, неп¬
риязън към някого или нещо, проявявам готовност,
склонност към враждебни действия, бой. Целият
свят е настръхнал. Народите настръхнаха един сре¬
щу друг.
настръхнал прил. 1. За коса, косми, козина и под.
— който е щръкнал, изправил се е нагоре; наежен.
2. Който е с щръкнала, изправена коса, козина и
под. 3. прен, Който е обхванат, обзет от силно чув¬
ство на страх, омраза или враждебност,
настудувам се св. нпрх. Студувам много,
ижсгьпйгелен прил. Който върви напред, който нас¬
насън 505
тъпва, напада или е готов да нападне, който е свър¬
зан с нападение; нападателен. Прот. отбра¬
нителен, отстъпателеи. Настъ¬
пателни и отбранителни войни. Настъпателни
действия. Много е настъпателен.
пастъпателност ж. Качество или проява на настъпа¬
телен.
настъпвам! нсв.. настъпя св. прх. Стъпвам върху няко¬
го или нещо. Настъпиха ме в трамвая. О Настъп¬
вам н я к о г о по мазола*.
настъпвам2 нсв.. настъпи св.нпрх. За време, състояние,
събитие — дохождам, идвам, наставам. Настъпи
часът за раздяла. Настъпва ден за разплата. Про¬
летта вече настъпи.
настъпвам3 нсв., настъпя св. нпрх. Движа сс, напред¬
вам в посока към противника с цел да го нападна,
да му нанеса удар. Прот. отстъпвам. На¬
шите войски настъпват.
настъпление ср. Движение, напредване по посока на
целта с намерение да нападна, да нанеса удар. Нас¬
тъпление срещу реакционните сили.
настъпя вж. настъпва м1·2»3.
настървен прил. 1. Който проявява силно желание,
» стремеж към нещо. 2. Ожесточен, злобен, яростен.
Настървен лай.
настървение ср. Ожесточение, озлобление; настърве¬
ност. Нахвърлиха се с настървение срещу противни¬
ка.
настървеност ж. Качество или проява на настървен;
настървение.
настървянам нсв., настървя св. прх. Възбуждам ярост,
ожесточение, подбуждам към ревностно изпълне¬
ние на нещо, към активно действие, обикн. враж¬
дебно, неприятелско. — се нпрх. 1. Обхваща ме
ярост, ожесточение, силна страст към някакво дейс¬
твие, обикн. враждебно. 2. Пристрастявам се към
нещо, обикн. към някаква храна. Тая мечка се е
настървила на човешко месо. ►
настьргвам нсв., насгържа св. прх. 1. Стържа, със
• стъргане приготвям, уработвам доста. Настъргали
ябълки за щрудел. 2. Повреждам чрез стъргане,
насуквам нсв., насуча св. прх. Суча, със сукане пригот¬
вям доста, колкото трябва. Насуках три вретена.
насуквам се нсв., насуча се св. нпрх. Набозавам се.
цасушавам нсв., насуша св. прх. Суша. изсушавам дос¬
та, приготвям със сушене. Насушихме ошав за зи¬
мата.	'
насъбарям нсв., иасъббря се. прх. Събарям много,
мнозина или всички.
насьбйрам нсв., насъбера св. прх. Събирам доста, мно¬
го. Насъбрах хубави книги. — се нпрх., само мн. и
3 л. ед. Събираме се много, мнозина или всички,
определено количество. Насъбра се народ.
насъблйчам нсв., насъблек& св. прх. Събличам доста.
Насьблякоха палта и кожуси.	-
пасъбдря вж. насъбарям.
пасълзяпам нсв., насълзя св. прх. Правя, ставащ при¬
чина някой да сс насълзи; просълзявам. Неговата
реч нисълзр всички слушатели. — се нпрх. I. За очи
- напълвам се със сълзи . При тоя спомен очите му
се насълзиха. 2. Напълват ми се очите със сълзи;
просълзявам се.
насън и насъне нарч. По време на сън, на спане. И
дене, и насъне мисли все за него.

506 насьрбвам
насърбвам се нсв., изсърбам се св. нпрх. 1. Сърбам
, лоста, със сърбане ям или пия до насита. Насърба
се чорбица. 2. разг. Напивам се; изсмуквам се. Бил
е на гости и се е насьрбал.
насърчавам нсв., насърча св. прх. 1. Внушавам някому
смелост и сила да извърши нещо; поощрявам, оку¬
ражавам. 2. Със съдействие или одобрение подпо¬
магам да се прояви или развие нещо. Да насърча¬
ваме труда и постоянството.
насърчение ср. 1. Насърчаване, поощряване.' Най-голя-
. мо насърчение получихме от братските славянски
народи. 2. Нещо, което насърчава, служи за насър¬
чаване. Това е истинско насърчение.
насърчнтел м. и насърчителна ж. Който насърчава.
Великите дейци за благото на народите са наши на-
сьрчители в борбата.
насърчителен прил. Който има качество да насърчава.
Насърчителна постъпка. Насърчителен пример.
насьсквам нсв., насъскам св. прх. 1. Със съскане, ви¬
кове, движения насочвам, правя куче да се нахвър¬
ли срещу някого или нещо. Насъскаха кучетата
срещу мене. 2. прен. Внушавам някому омраза, под¬
буждам, подстрекавам някого да направи другиму
зло. Реакционните среди насъскват към война.
иасъсквач м. Човек, който насъсква, подбужда . към
нещо; подбудител, подстрекател.
насъщен прил. книж. Който има важно значение, бе¬
зусловно необходим за живота. Насъщният хляб.
насъщност ж. книж. Безусловна необходимост и важ¬
ност.
наейвам нсв., насея св. прх. Сея доста, много или всич¬
ко. Насях всичките си ниви. Вече насях каквото
трябваше.
насилвам нсв., насядам св. нпрх., само мн, и 3 л. ед. Ся¬
даме мнозина или всички. Насядахме по тревата.
натакп и натъй нарч. разг. В тази посока или по този
начин. Прот. н а и н а ч е.
натЗм и (разг.) наяатйм нарч. В посока от говорещия
към определено ло-отдалечено място, на по-отда-
лечено място; нататък. Прот. насам. Вървете
натам и ще го намерите.
натаманявам нсв., натаманя св. прх. Направим нещо
да е както трябва; нагласявам, натъкмявам.
натаяцувам се св. нпрх. Танцувам до насита,
натйоям вж. натопя вам.	«
натаралянкяам ее нсв., натаралянкам се св. нпрх. разг.
Напивам се.	‘
нататък нарч. 1. Натам. Нататък нейде има облаци.
Върви нататък. 2, По-късно, след момента на гово¬
ренето или друг посочен момент. Разкажи какво
стана по-нататък. О И така' нататък,
нататъшен прил. I. Който се намира, чието място е
нататък. Нататъшните ниви са поузрели. 2. Който
става, извършва се по-късно, по-сетне; сетнешен.
Как се развиха по-нататъшните събития?
натегвам нсв., натш на св. нпрх. Натежавам. Натегна
ми главата. Когата натегна наляво.
изтеглям нсв.. иатегля св. прх. 1. Тегля, меря, премер-
вам определено количество, много. Натеглих де¬
сетки кила круши. 2. Тегля, опъвам много. Натег-
лиха ли ви ушите?
изтеглям се нсв., натбгля се св. нпрх. Тегля, претеглям
доста; намъчвам се. Натеглих се в този изоставен
край,	'
натёгна вж. натегва’м и н а т я га м.
изтегнат прил. Свързан с взаимно недоверие; напрег-.
наг, обтегнат, недружелюбен. Натегнатр отноше¬
ния.	*	·
натегнатост ж. Състояние или проява на изтегнат,
натежавам нсв.. натежа се. нпрх. 1, Увеличавам тегло¬
то си, ставам по-тежък. Момчето порасна и нате¬
жа. Крушата натежа и падна. 2. Накланям се в
посока към по-тежката си страна. Никъде натежа¬
ват везните? 3. За глава, крака, очи— ставам теж-
коподвижен, отпускам се от умора. Краката ми на¬
тежаха. натежава ми, натежй ми нпрх. Става ми
тежко; дотежава ми.
натёка вж. н а т и ч а м.
натиквам нсв., иатйкам св. прх. 1. С тикане, бързо и
грубо вкарвам някого или нещо някъде. Натика го
в комина. Натика го в тинята. 2. прен. Вкарвам ня¬
кого или нещо някъде насила. Ще го натикам в
затвора, Натика му разни знания в главата. — се
нпрх. Вмъквам се, намъквам се. О Натиквам (на¬
вирам*) в миша дупка.
иатйрвам и натйрям нсв., иатйря св, прх. Напъждам,
изпъждам, прогонвам. След два месеца го помири¬
ха.
патневам нсв., натисна св. прх. Натискам веднъж или
поединично. Натисни копчето. Натисни го малко и
ще отстъпи.
натиск м. 1. Наблягане, налягане. 2. прен. Принуда
към нещо; давление. Някои страни упражняват *
икономически и политически натиск върху малките
народи.
натискам нсв. прх. I. Налягам, притискам, гнетя. На¬
тискам копчето. 2. прен. Принуждавам, заставям
някого със сила да извърши нещо; нагъвам,. Натис¬
кат ме да им дам три назаем. — се нпрх. разг. 1.
Натискам някого или нещо с тялото си. Я не се на¬
тискай! 2. прен. Стремя се към нещо, проявявам
силно желание да имам, да получа нещо, да се вре¬
дя някъде, за нещо. Всички се натискат за тая
служба. 3. грубо. За любовници, любовна двойка
—целувам се, прегръщам се с някого,
натйчам нсв., натека св. нпрх. За цешо, което тече —
набира се, събира се определено количество, доста.
През нощта ще натече цяла кофа. изтича [се), на-
течй |се] безл. Набира се, събира се, като тече. Под
бъчвата е натекло цяла локва вино.
наточвам се нсв., натйчам се св. нпрх. Тичам много,
до насита. Натичахме се из полето.
натласквам нсв., иатласкам св. прх. Тласкам докрай,
с тласкане вкарвам; натиквам, наблъсквам. Нат-
ласкаха ги в една тясна стая.
иатлачвам нсв., нятлача св. прх. Настилам нещо с кал,
тиня, нанос; затлачвам. Реката е натлачила долния
край на ливадата.	.
натоварвам и натоварим нсв., натоваря св. прх. 1. Ту¬
рям върху някого или нещо товар, давам някому *
да носи нещо тежко. Натовари ме като магаре. 2, ф
прен. Възлагам, предоставям на някого или нещо *
извършването на някаква работа, изпълнението на
някаква задача. Натоварваме го със специата ми¬
сия. Машините не са достатъчно! натоварени. — се
нпрх. Заемам се е (прекадено много) работа.
натоварен прил. 1. Върху който има товар. Натоварен
кон. 2. прен. На когото е възложено извършването
на някаква работа, изпълнениего на някаква зада¬
ча. Натоварен със задачи. Машините са много на¬
товарени.

натовареност ж. Състояние на натоварен, степен на
заетост. Служебна натовареност.
натоваря, наговарям вж. натоварвам.
натоплям нсв., натопля св. прх. Топля колкото е нуж¬
но, досга. Натоплиха стаята добре.
натопорвам нсв., натопоря св. прх. прост. Направям
нещо да щръкне, да стои изправено. — се нпрх. 1.
Щръквам, заставам прав, изправен. 2. прен. Разсър-
двам се, намръшвам се.
нагопйрчинм нея., натопбрча се. прх. Натопорвам. —
се нпрх. Натопорвам се.
натопявам1 нсв., натопя св. прх. 1. Поставям нещо в
течност; потопявам. Натопих цветята във вода. 2.
Намокрям. Натопих залъка си. 3. прен. разг. Чрез
клевета или измама направям някой да пострада,
да бъде несправедливо обвинен или наказан. Нато¬
пиха ме приятелите ми. .
натоплям3 нсв., натопй св. прх. Топя, стопявам опре¬
делено количество или много. Тая. година натопих¬
ме доста мас. .
наторявам нсв., наторя св. прх. Торя доста, докрай.
Наториха нивите.
натиквам1 нсв., наточа св. прх. Точа някакво сечиво
докрай, колкото трябва; наострям, изострям. На¬
точихме ножовете. О Наточвам си зъбите — при¬
готвям се за апетитно ядене.
наточвам2 нсв., наточа св. прх. 1. Точа от някаква теч¬
ност определено количество, доста. Наточи чаша
бира. 2. С точене приготвям, направям определено
количество кори, (за баница). Наточихме кори за
две баници. ’
натравим нсв., иатрдви св. прх. Правя, напрайям някой
да погълне нещо отровно, причинявам заболяване,
увреждане на организма чрез отрова. — се възвр.
Натровил се е с някаква храна.	х
натрапвам нсв., натракам св. прх. 1. Написвам нещо
на машина, обикн. Набързо и небрежно. Натракай
една молба за отпуска. 2. С тракане наброявам па¬
. ри иля нареждам нещо. Натракаха пуловете по
таблата.
натрапвам нсв., натрапя св. прх. Заставям някого да
приеме нешо или някого против волята, желанието
си; налагам. — се нпрх. 1. С нахалство налагам
присъствието си някъде, където не ме искат; натур-
вам се. Той не обича да се натрапва. 2- За мисъл,
чувство —’ появявам се, идвам в съзнанието против
волята на човека.
натрапчив прил. Който се натрапва; натрапчив, нат-
ратлничав. Натраплиеа мисъл. Натраплшва жена.
натрапчивост ж. Качество на натраплив; натрапчи¬
вост, натралничавост.
натрапник м. и натрапница ж. Човек, който се нат¬
рапва; нахалник, натурник.	·
натрашшчав прил. Натраплив, натрапчив,
натрапнн^гавост ж. Натрапливост, натрапчивост,
натрдпинческн прил. Свойствен на натрапник·
н^грапни’^|^(сгво ср. Поведение или проява на натрап¬
ник.
натрапчив прил. Натраплив; натрапничав.
натрапчивост ж. Качество на натрапчив; натрапли-
вост.
натрапя вж. натрапвам.	,
нагреса вж. н а т ри с а м,
нагри вж. надве.
натривам нсв., натрия св. прх. 1. Трия, разтривам дос¬
та, колкото трябва. Ще те натрия добре. 2. Трия,
с триене намазвам колкото трябва или изцяло, док¬
иатурализация 507
рай. Натрий главата си със сапун. Натрий място¬
то с йод. О Натривам някому лоса — нахок-
вам, наругавам някого, поставям го на мястото му.
натривка ж. Натриване с лечебна цел.
натриев прил. Който се отнася до натрий. Натриева
сол. О Натриев бикарбонат*,
натрий м. Химически елемент Na — лек и мек метал,
който много лесно се окислява, |лат.)
натрйсам нсв., натреса св. прх. разг. неодобр. Давам,
оставям, налагам някому нещо против желанието,
волята му. Ще се опитат да ни потресат своите
възгледи. — се нпрх. Натрапвам се. Снощи ми се
потресоха нови гости.
натрия вж. натривам.
натропвам се нсв., натрупам се св. нпрх. 1. Тропам, чу¬
кам до воля. 2, прен. Тропам, играя хоро до насита,
натрбвя вж. н в т р а вя м.
натроша вам нсв., натрошй св. прх. Троша много или
изцяло, докрай. Натрошиха всичките орехи.
натрупвам нсв., натрупам св. нпрх. 1, Поставям, струп¬
вам много неща на едно място, на куп, на грамада. «
Натрупаха камъни. 2. прен. Събирам, придобивам,
спечелвам в голямо количество. Натрупаха капи¬
тали. Натрупа голям запас от наблюдения. — се
нпрх., обикн. мп. и 3 л. ед. Трупаме се, събираме се
много, голям брой или мнозина на едно място.
Натрупахме се пред вратата,
натруфен прил. Накичен, нагизден, наконген. Натру¬
фена жена. |от гр.]
натруфеноет ж. Състояние на натруфен,
натруфом нсв., натруфя св, прх. Труфя докрай; нагиз-
двам, накичвам. Натруфил жена си и я води на по¬
каз.
иятръсквям нсв., натръекам св. прх. С тръскане сва¬
лям, тръскам определено количество или много.
Натръскахме круши.
натръшквам нсв,, натръшкам св. прх. Тръшкам, съба¬
рям много, мнозина или всички. В борбата ги пат-
ръшкаха до един. Натръшка ни грипът. — се нпрх.,
само .мн. и З л. ед. Тръшкаме се много, мнозина
или всички. Натръшкаха се всички в леглата.
иатрясквам се нсв., натряскам се се, нпрх. разг. Напи¬
вам се много.
начупвам нсв., натупам св. прх. Тупам доста; набивам.
Майката натупа децата.
натура ж. I. Природа, естество, организъм, физика.
Той си е слабичък по натура. 2. прен. Характер. 3.
Явленията, предметите от реалния свят като обект
на изобразяване в изкуството. Художникът рисува
от натура. 4. остар. Природа, .естество, целият ма¬
териален свят. О Плащане в натура — заплащане
на вещ чрез вещ или чрез труд, работа, |лат.]
натурален прил. 1. Който е извлечен от природата, по¬
лучен, произведен е от природни продукти, без
подправки. Натурални вина. 2. За плащания, данъ¬
ци и под, — който става, осъществява се в натура,
със стоки и продукти. О [Затворено] натурално сто¬
панство — което произвежда не за пазара, а само
за задоволяване на собствените потребности.
натуралнзация ж. спец. 1. Приспособяване към чужда
обстановка, към начина на живот в друга страна,
при други условия. 2, Даване на гражданство, по¬
данство на лице, което не е гражданин, поданик на
дадената страна по рождение, |от лат.]

508 натурализирам	.
натурализирам нсв. и св., прх, книж. I. Давам граж¬
данство, поданство на чужденец. 2, Правя някой
или нещо да се приспособи към живота в друга
страна, към условията на друг район на земята. —
се нпрх. 1. Приемам чуждо поданство. 2* Приспо¬
собявам се към условията на живот в друга страна,
в нов район на света.
натурализиран прил. 1. Който се е приспособил към
начина на живот, към условията в друга страна,
друг район на света. 2. Който е получил чуждо
' гражданство, поданство.
натурализъм м. 1. Течение в литературата и изкуство¬
то. през последната третина на XJX в., което се
стреми към обективно, точно и безстрастно изоб¬
разяване на действителността, без обобщение и ти¬
пизация. 2. Философско направление, подобно на
вулгарния материализъм, според което обществе¬
ните явления и развитието на обществото се опре¬
делят от природни фактори — климатични усло¬
вия, географска среда, биологични и расови
( особености на хората и др. [от лат]
иатуралйсг м. и натуралистка ж. X Привърженик,
последовател на натурализма във философията, ли¬
тературата и изкуството. 2. Естественик, природо-
изследовател. ,
натуралистичен прил. Който сс отнася до, които е
присъщ на натурализма. Натуралист и чеи метод,
натурвам1 нсв. и иатурнм* псе. и св., иатуря св. прх. Ту¬
рям известно количество шпи много; наслагвам. На-
туряй дрехите в куфара. Не ноту/май всичко накуп.
натурвам2 и натурям2 нсв., натури св. прх. диал. Нат¬
рапвам. — се нпрх. Натрапвам се.
натурйзъм м. спец. Хигиенна система за оздравяване
на тялото и духа чрез максимално приближаване
до природата, е къпане, спорт и др. на открито и
без облекло. Нудизмът е част от натуризма. [от
лат]
натурйст м. Човек, който практикува, занимава се с
натурйзъм.
аатурнмк м. диал. Натрапник.
натуркица ж. диал. 1. Натрапница. 2. Пристанала,
прнстануша,
яатурфнлософ м. Привърженик, последовател на на-
турфилософията.
иатурфилософня ж. спец. Исторически първата форма
на философията, умозрително философско учение
за природата в нейната цялост, чието разбиране,
обяснение често има фантастичен характер.
πагурфилuсбфскн прил. Който се отнася до натурфи¬
лософия.
ватуршчмк м. и натуршчнца ж. спец. Лице, което сре¬
шу заплащане позира на’ художник или скулптор;
модел, [рус.]
иатуря, натурам вж. н а т у р в а м12.
шлугвам се нсв., натугам се св. нпрх. Ставам готов,
свършвам нешо след дълго тутане. свършвам да се
тупам; натуткяам се, Докато се патуташ, слънцето
ще зайде..	'	-
иатутквам се нсв., натуткям се св. нпрх. Натутвам се.
шатъгувам се св. нпрх. Тъгувам много, доста,
иатъдмва паря. рядко. Насам, «някъде насам,
натъжавам нсв., натъжа св. прх. Докарвам, причиня¬
вам някому тъга, опечалявам. — се нпрх. Обзема
ме тъга; опечалявам се.
нагъй вж. н а т а к а.
натъкавам нсв., патъкй св. прх. Тъка, изтъкавам дос¬
та. Натъка много метри платно.
натъквам нсв,, натъкна се. прх. Набивам, набождам.
Натъквам па шиш. Натъкнаха го на кол. - се нпрх.
1.	Движейки се, неочаквана идвам в досег с нещо.
В тъмнината се натъкнах на камък. 2. прен. Нео¬
чаквано откривам нещо, срещам Се с нещо. При ан¬
кетата се натъкнах на едно важно обстоятелство.
натъкмявам нсв., натъкмя св. прх. 1. Привеждам в
ред; подреждам. 2. Подготвям, нагласявам. 3. Нас¬
танявам. 4. Направям да е тъкмо колкото трябва.
Натъкмих му парите. 5. Придобивам нужното за
стопанството, за живота си. Натъкмихме си зимни¬
на.	*
натъпквам нсв., натъпча св. прх. 1. С тъпчене, ς натиск
вкарвам нещо някъде. Натъпках го в калта. На¬
тъпках дрехите в раницата. 2. С тъпчене, е натиск
напълвам нещо докрай, колкото може да побере.
Натъпчете раницата с храна. 3. Накарвам някого
да погълне прекалено много храна, лекарства и др.
4. Тъпча, пазя мякогго шии нещо	колкото
трябва. Децата ще ме натъпчат и настинката ще
ми мине. — се нпрх. Ям, наяждам се много, до пре¬
сищане.
натъркалвам нсв., патъркалям св. прх. 1. С търкаляне
докарвам някъде, на някое място много неща. На-
търкаляха бъчви на площада. 2. Събарям, повалям
много неща или мнозина. — се нпрх., само мн. и 3
л. ед. 1. Лягаме, налягваме мнозина или всички;
натръшквамс се. Натърколяхме- се направа на тре¬
вата. 2. За валчести предмети — намираме се или
се появяваме някъде в голямо количество, много,
натърквам нсв., изтъркам св. прх. Натривам,
иатърколвам и натърколявам нсв., натърколя св. прх.
Натъркалвам.
изтърпявам се нсв., натъртя се св. нпрх. Търпя, изтър¬
пявам много; настрадвам се, натеглям се. Натър-
пяла се е с тоя мъж.	.
натъртвам и (рядко) натъртим нсв., натъртя св. прх. 1.
Удрям или натискам о твърд предмет, та повреж¬
дам, без да има външна рана. Натъртих си ръката.
2.	прен. Наблягам върху това, което казвам. — Пи¬
ша един роман — каза Кандов, като натьртяше на
всяка дума. Ваз. Забранено е! — натърти пазачът.
натъртен прил. 1. Пострадал или повреден от натър¬
тване. Натъртени ябълки. 2. прен. На който се наб¬
ляга или с който се наблагя, подчертава. Натъртен
отговор.	.	.	,
натъртя, натъртям вж. натъртвам,
ватърчавам се нсв., нагърча се св. нпрх. Търча до на- ’
сита, до воля; натичвам се.	,
натътрузвам нсв., натътрузя св. прх. разг. Надомък-
аам. Натътрузили сте всякакви джунджурии.
нятюрел м. книмс. Природна същност, естествена -нак¬
лонност, душевна или умствена нагласа на човек,
обикн. творец, [фр.]
натюрморт м. Рисунка, картина, изобразяваща нежи¬
ви предмети (плодове, цветя, убит дивеч и др.).
[фр.]
ватягам нсв., нателна св. прх. Опъвам, изпъвам, обтя¬
гам, заТягам. Натегпа лъка и пусна стрелата. На¬
пипам обуща на калъп. Патегни гайките. '—■ се
нпрх. жарг. Полагам прека'лсво големи усилия,
старая се да угодя, да се харесам някому или за да
постигна нещо. Натяга се за директорското мяс-
' то.	’

натяквам нсв., натяква св. нпрх. Говоря, казвам няко¬
му нещо с укор, напомням му за някакво задълже¬
ние, провинение и 'под. Все ми натяква, че съм про¬
дал къщата.
натякване ср. Действие по гл. н а т я к в а м. До¬
сажда ми с неговите натяквания.
натясно нарч. В затруднено или безизходно положе¬
ние. Хванаха ме натясно
наужкнм нарч. разг. Привидно, като на шега; на уж¬
ким.	.	· ’*
на^ка ж. 1. Дейност за изработване и теоретическа
систематизация на обективни знания за действител¬
ността, както и резултатите от тази дейност, съв¬
купността от получени знания. Напред! Науката е
* слънце. Ст.Мих. 2. Отделен, относително самостоя¬
телен клон, дял от тази дейност и съответната сума
от знания за определена част от природата шш об¬
ществото. Наука за витамините. Финансови науки.
3. диал. П оука, урок. То в а да ти биде за наука. 4.
диал. Навик. Има наука, има и отука.
науковед м. Специалист но наукознаяие.
науковедски прил. Който се отнася до науковед и на-
укознание. Науковедски изследвания.
иаукознанне ср. Научна дисциплина, изучаваща зако¬
номерностите на функциониране и развитие на на-1
. уката.
ааум нарч! На ума си, без говорене и писане. Смятам *
наум.. Чети наум, че ме смущаваш.
наумявам нсв,, наумй св. прх. 1. Решавам, намислям
да направя нещо. Какво си наумил сега? — Бях на¬
умил да те повикам. 2. Припомням, спомням, на¬
помням. Наумявай ми по-често какво съм ти обе¬
щал. 3. . Приличам на нещо шш някого;
наподобявам. Това ми наумява нашия край, нашите
ниви. — ся нпрх. Намислям, замислям, решавам;
наумявам. Никой не знае какво си е наумил тоя чо¬
век.
науст нарч. остар. Наизуст.	,
наусгншш ж. Църковната книга часослов, която едно
време изучавали наизуст.
иаустявам нсв., наустя св. прх. остар. Наизустявам.
научавам и (остар.) ваучвам нсв., науча св. прх. 1. Изу¬
чавам, запомням добре. Научил занаята. 2. Усвоя-'
вам, запомням нещо наизуст. Научи ли стихотво¬
рението? 3. Показвам някому, давам някому
знания и умения как трябва да прави нещо. 4. Да¬
вам някому ум, съветвам го каво да прави. 5. Уз¬
навам. Научих, че си се оженил. — сс нпрх. 1. С
учение добивам знания. 2, Гледам, слушам какво
прави друг, та го правя и аз. 3. Узнавам. Научих
се, че сте щели да отидете на село. 4. Приучвам се,
свиквам. О Ще го науча разг. — ще му дам да раз¬
бере, ще го накажа.
научен прил. 1. Който се отнася до наука,' който е
свързан с науката. Научна работа. Научни изслед¬
вания. Научен институт. 2. Който е в съгласие с
науката, изграден е върху принципите на науката.
О Научна фантастика*.
научно- Съставна част на сложни думи със значение
„научен“, напр.: научноатеиетичен, научноекспери-
мептален, иаучноизпитателен, научноизследовател¬
ски, научноопитен, научнопопулярен, научнопракти¬
чески, научнотеоретичен, научно-технически,
научно-художествен и др.
научноизследователски прил. кпиж. Който се отнася
до научни изследвания. Научноизследователски ин¬
ститут.
нахалник 509
\
научнопопулярен прцл. Който се отнася до популярен,
общодостъпен начин ка излагане на научни знания,
въпроси, проблеми. Научнопопулярна литература.
научпост ж. Качество на научен,
научно-технически прил. Научен и технически. Научно-
техническа революция.
пaучпoфанτастΠчен прил. Който се отнася до научна
фантастика. Научнофантастична литература.
наушници мн. (наушник м.) 1. Топля зимни похлупим
за ушите. 2. Част от (кожена) зимна шапка, която
може да покрива ушите. Шапка с наушници. 3. Слу¬
шалки, приспособление за слушане, което се зак¬
репва на ушите.
изфабрикувам св. прх. Фабрикувам много, доста,
нафйрквам се нсв., нафйркам се св. нпрх. жарг. Нали¬
вам се.
нафора ж. събир. Малки късчета осветен, благословен
хляб, който вярващите християни приемат като
причастие, [гр.]
нафрУсквам нсв., нафрУскам св. прх, прост. Напълвам,
натъпквам. Нафраскахме раницата с храна.
нафта ж. Петролен продукт, безцветна летлива теч¬
ност, която се използва като гориво за дизелови
двигатели, като разтворител й др.; газьол.
[персс > гр.]	*
нафталин м. Бяло кристално вещество със специфична
остра миризма, което се получава от каменовъглен
катран или нефт и се употребява в техниката и ме¬
дицината, за предпазване от молци и др. [от гр.]
нафталинов и пафталйнеи прил. Който се отнася до
нафталин. Нафталинова миризма·.
нафтов Прил. от н а ф т а. Нафтова печка.
нафукян прил. разг. Който проявява, демонстрира ви¬
соко самочувствие; наперен,
^фупйвам нсв., на фулея се. нпрх. прост. Настръхвам
нли посинявам, зачервявам се, обикн. от студ.
нафунял прил. прост, Който е настръхнал и посинял,
зачервен от студ. Пътниците дойдоха иафунели от
студ.
нахайдутуввм се св. нпрх. Хайдутувам много, до на¬
сита.
нахайлазувам се св. нпрх. разг. Хайлазувам до насита,
пахяΠмапÿнам се св. нпрх.. разг. Хайманувам до наси¬
та,
налапам еж. пахаквам.
нахакан прил, разг. Самоуверен, наперен, дързък,
■ > > Държи се много нахокано,	-
нахА^н^т ж. разг. Качество на нахакан.	*
нахаквам нсв., нахакам св. прх. разг. Грубо, със сила
нахвърлям, наблъсквам или вкарвам някого или не¬
що някъде. Нахакай дървата под сушината. Нахо¬
ках всичко в торбата. — се нпрх, 1. Удрям се о *
нещо грубо, със сила. 2. Влизам, вмъквам се някъде
със сила или където е опасно, лошо за самия мене.
иахакерс нарч. прост. Напразно, залудо, [от ар > -тур.]
нахУл м. разг. Нахалник.
нахУлен прил. 1. Който проявява досадна, безсрамна
настойчивост и неуважение, незачитане към други¬
те при преследване на собствените си цели н инте¬
реси; безочлив. Нахални хора. 2. Конто е, присъщ
на такъв човек нли е проява на такива качества, в
който има нахалство. Нахална усмивка. Нахално
поведение, [рус.]
нахалник м. и нахУлница ж. Нахален човек.

510 нах&лност
нахйлност 'ж. Качество или проява на нахален; нахал¬
ство.
няхЯлос и нахалост нарч. Напразно, напусто. Трудът
ми няма да отиде нахалост.
нахалство ср. Качество или поведение, проява на на¬
хален.
нахйлст|ву|вам нсв, нпрх. Постъпвам нахално, проявя¬
вам нахалство.'
пахаиням нсв., на капя се. прх. 1. Хапя много, на мно¬
го места. 2, Отхапзам, с хапане откъсвам част от
нещо яеначенато.
нахвалвам и мшхвалям нсв., махвала св. прх. Хваля
много. Много си ме похвалил пред гостите. Майка
ми много те е харесала, не може да те нахвали. —
се нпрх. Хваля се, похвалвам се много. .
мшхвйшам нсв. и св., махвана св. прх. Хващам, улавям
много, мнозина. — се нпрх. 1. само мн. и 3 л. ед.
Хващаме се мнозина или всички (един за друг или
за нещо). Момите се. иахаащаха па хорото. 2. Зае¬
мам се, наемам се, Иахващам се да свърша тая ра¬
бота.
нахвъргам псе. и св., прх. Нахвърлям.
нахвърлям нсв. и се., нахвърля св. прх. 1. Хвърлям
много неща или всичко. 2. прен. В основни линии
и набързо набелязвам, екипирам, съчинявам нещо
‘ (съчинение, план, проект и др.). — се нпрх. 1. само
мн. и 3 а. ед. Хвърляме се мнозина или всички.
Всички се нъхвърляхр в реката. 2. Втурвам се, спус¬
кам се върху някого или нещо; нападам, връхли¬
там. 3. Хвърлям до насита,
нахйлвам се нсв., яяхйля се се. нпрх. разг. 1. Ухилнам
се, захилвам се. 2. Хиля се много, до насита, ·
нахйя ж. I, ист. Най-малката административна об¬
ласт в Турско. 2. остар. Област, [ар. > тур .]
нахл£ичвам се нсв., нахленча се св. нпрх. Хленча до
воля.
нахлувам нсв,, нахлуя св, нпрх. 1. За вода шш друга
течност, за въздух, звук и др. — влизам, навлизам
в голямо количество или стремително, изведнъж.
От двора водата нахлу в зимнина. В стаята нахлу
свеж въздух. 2. прен. Влизам, вмъквам се някъде
стремително или влизаме мнозина, в множество.
През 1285 г. кълчищата на Ногая нахлули в Бълга¬
рия. 3. прен. За мисли, спомени и под. — възник¬
вам, появявам се внезапно и в голямо количество.
Тъжни спомени нахлуха в главата ми. Бот.
нахлузвам нсв., нахлузя св. прх. Турям, надявам, нав¬
личам с усилие. Нахлузи му шапката.	,
махлупвам нсв., нахлупя се. прх. Турям шапка или не¬
що друго на главата си така, че да дойде ниско над.
очите. Над вежди рунтави нахлупил сив калпак..
П.П.Сл.	'
нахлуя вж. нахлува м.
находище ср. Място, където се намират минерални и .
други природни блага. Находище па каменни въгли¬
ща. Рудно находище.
находка ж. I. Интересна, ценна или полезна вещ, ко¬
ято някой е намерил, открил. 2. прен. Сполучливо,
интересно хрумване, мисъл, идея или откритие.
1>ус.]_
находчив прил. 1. Който бързо съобразява и намира
сполучливо решение, изход от всяко положение; съ¬
образителен, 2. Който е резултат на еъобразител-
ност, ка способност, умение да се намира подходя¬
що решение на всеки труден въпрос, проблем. На¬
ходчив отговор.	■
находчивост ж. Качество на находчив,
нахождам се нсв., нахддя се св. нпрх. Ходя до насита.
Находих се като ерген.
нахбнквам се нсв., нахонкам се св, нпрх. Хойкам до
насита.
нахбквам нсв., нахбкам св. прх. Хокам някого много;
навиквам, наругавам. Аз хубаво го нахоках,
иахранвам нсе., нахраня св. прх. Храня някого или не¬
що колкото трябва, до насита,
нах$т м. 1. Едногодишно бобово растение с плод
шушулка с едно или повече зърна, Сюег апсПпиш.
2. Плодът, зърната на това растение. Срв.
леблебия, [перс. > тур.]
пахълтвам нсв., нахълтам св. нпрх. Влизам, навлизам
някъде внезапно, стремително; нахлувам (във 2
знач.). Нахълтали посред нощ в дома му.
нахърквам се нсв., нахъркам се св. нпрх. Хъркам 'мно¬
го, до насита.
напалвам нсв,, нацОлам св. прх. 1. Направим нещо да
стане нечисто, цапам докрай; наплесквам, накап¬
вам, оцапвам. Ницапал дрехите си с кал. 2. прен.
Казвам, наговарям за някого недобри, лоши неща;
очерням. Ей че бяха те нацепели! А.Конст.
нацарувам се св. нпрх. Царувам продължително, до
воля.	’	-
нацвъквам нсв,, нацвъкам св. прх. За птица - изцап¬
вам, изцапвам с курешки; оцвъквам.
навеждам нсв., нацедя св. прх. Цедя. с цедеие събирам
известно количество или много,
нацелувам св. прх. 1. Целувам много пъти. 2. Целувам
мнозина. — се нпрх. Целувам, целувам се до насита,
нашепвам нсв., нацепя св. прх, Цепя нещо изцяло, док -
рай, цепя известно количество или много. Нщ/епих
платното. Нацепих дърва. — сс нпрх. Цепя се, цеп-
вам сс на много места; напуквам се. Мушамата се
е нацепила.
иацйзъм м. Германски фашизъм; националсоциали¬
зъм.
няционален прил. Който се отнася до (отделна) нация.
Национален празник. Национални интереси. Нацио¬
нални групи. Национална черта па характера. Наци¬
онално знаме.
национализация ж. Национализиране. Национализация
на фабриките.
национализирам нсв. и св., прх. Превръщам частна
собственост в държавна. Новата власт национали¬
зира фабриките.
национализъм м. 1. Чувство за принадлежност към
определена нация и нейната култура, на преклоне¬
ние и любов към собствената страна и своя народ;
патриотизъм. 2, Реакционна идеология и политика,
свързани с признаване и проповядване превъзходс¬
твото на една нация над друга, с разпалване на на¬
ционална вражда и потисничество,
националист м. и нащижалиеска ж. Привърженик па
национализма (главно във 2 знач.).
иационалистйчеи и националистически прил. Който се
отнася до национализъм (главно във 2 знач.). На¬
ционалистична политика.
национйлноосвободктелей прил. Който се отнася до ос-'
вобождаване на дадена нация, народ от робство и
зависимост; народоосвободителен. Националноосво-
бодителни борби.
нациииалност ж. 1. Народност, По националност съм
българин. 2. Качество на национален.

паиион&чсощиа.ипьм м. Нанизъм.
наиионалсоциалнстнчески прил. Нацистки,
нацист м. и нацистка ж. Привърженик иа нацизма;
германски фашист.
нацистки прил. Който се отнася до нацист и до нацизъм.
наинцвам се нсв., нацйцам се св. нпрх. Набозавам се,
насуквам се.
нация ж. 1. Исторически създала се голяма и устой¬
чива общност от хора, обединени от общност на
територията и икономическия живот, на историята,
езика и културата. Българска нация. 2. Народ, дър¬
жава. Организация на обединените нации, [лат.]
наиупяам се нсв., нацупя се св. нпрх. Навъсвам се, нам¬
ръщвам се, проявявам недоволство,
няцупен прил. Намръщен, навъсен, недоволен. •
наиьрквам нсв., ваиъркам св. прх. 1. С църкане впръс¬
квам, напръсквам, наливам известно количество от
някаква течност. 2. Надоявам, издоявам малко.
нацъфтявам нсв., нацъфтя св. нпрх. Цъфтя в голямо
количество; разцъфтявам. Нацъфтяха вишните.
През май нацъфтяват всякакви цветя.	.
нацело нарч. Не на части, на късове. Дадох му десет
лева нацяло.
начален прил. Който е в началото, който се отнася до
началото. Начален период. Начална буква. Начална
скорост. О Начален удар спорт. — удар по топка¬
та, с който започва играта (във футбола, волейбола
и др.). Начално образование (учнлшце) — първата
степен на образование (училище), включваща три
или четири класа.	-
началник м. Лице, което заема ръководна служба,
стои начело. Началник на канцелария. Началник на
отделение, > > Като съставна част на сложни съ¬
ществителни имена, напр.: началник-влак, начал¬
ник-щаб и др.
началнически прил. 1. Който се отнася до началник,
който е на началник. Началническа длъжност. 2.
Който е присъщ на началник, изпълнен със съзна¬
ние за важност; властен, строг. Начситически вид.
Началнически тон.
пачАлпичка ж. разг. 1. Жената на 'началник. 2. Жена
началник,	’
начало ср. 1. Това, с което нещо започва, първият мо¬
мент или първите моменти от процес, действие или
явление, което трае във ‘ времето. Прот. край.
Началото на трето действие. Начало на урок. Вся¬
ко начало е трудно. В началото беше словото. От
начало до край. 2. Същност, изходна точка, първоп¬
ричина. Страх от бога било начало на всяка мъд¬
рост. Бог, 3. Основно положение, принцип. За на¬
чала., убеждения в препирня не влизам аз. Ваз.
О По начало — поначало,
началство ср. 1. събир. Всички началници като цяло.
2. разг. Началник. Не съм получил разрешение от
началството. 3. рядко. Началническа длъжност; ръ¬
ководство, ръководене.
иaчâлcτ|ву|вам нсв. нпрх. Началник съм, изпълнявам
служба на началник,
начасаичав прил. разг. Прихватничав.
начевам нсв., начена се. 1. прх. и нпрх. Почвам, започ¬
вам. 2. прх. Започвам да употребявам или да ям от
нещо, вземам за първи път от нещо. Наченахме но¬
вото жито.
начеващ прил. Който току-що започва някаква дей¬
ност, работа; начинаещ.
начёло нарч. На първо място, пред всички. Застанах
начело. Тръгнах с музиката начело.
начленявам 511
наченки мн. (наченка ж.) Първи прояви на нещо; за¬
родиш, зачатък. Наченки на туберкулоза.
начепквам нсв,, вачёпкам св. прх. Чепкам известно ко¬
личество, много.
изчервявам нсв, начервй се. прх, 1. Намазвам някого
или нещо с червено, с червена боя. 2. Намазвам с
червило. Жената начерви бузите си. — се възвр. На¬
мазвам се с червило.
начбрням нсв., начервя св. прх. 1, Намазвам с черна
.боя, направям нещо да стане черно; почерням. 2.
прен. Наговарям лоши неща за някого, злепоставям
го с думи; очерням.
начерпвам нсв., начерни св. прх. Нагребвам. Начерпих
вода да напоя конете.	♦
начертавам нсв., начертан св. прх. Чертая нешо изпя¬
ло, докрай, направям чертеж. Начертай две успо¬
редни прави,
начертание ср. Графическо изображение на нешо, ри¬
сунка в контури. Начертанието на фигурата е неп¬
равилно.
начертан вж. начертавам.
намесвам нсв., начеша св. прх, 1. Чеша изцяло, докрай
или много, мнозина. 2. прен. Набивам, набъхтвам.
О Начесвам си крастата — задоволявам някоя
своя страст или слабост,
начесто нарч. На малки интервали от време или мяс-
, то; нагъсто. Прот. а р я д к о.' Срещаме се на-
често. Много начесто си засадил дръвчетата.
начет м. Установен незаконен преразход или дефицит
в сметките на материално отговорно лице, който
подлежи на възстановяване, [рус.]
начета вж. н а ч и т а. м.
начетен прил. Който е чел много, има много знания;
образован. Той е много начетен човек.
начетеност ж. Качество на начетен,
начеша вж. начесвам.
начин м. Един или друг похват в работата за дости¬
гане на някаква цел; способ. Начин на производст¬
во. Начин на употреба. По този начин няма да ус¬
пееш. По същия начин. О Няма начин — не може,
не е възможно. По втория начин — незаконно, с на¬
рушаване на установения ред. По никакъв начин —
никак, в никакъв случай,
начинаещ прил. Начеващ, [рус.]
начинание ср. Започнато, предприето дело; почин,
инициатива. Полезно начинание.
начинателен прил. грам. Който означава начало на
действие. Иачинателен глагол.
начннателност ж. грам. Качество на иачинателен.
начислявам нсв., начисля св. прх. Изчислявайки доба¬
вям, прибавим към нещо, определям възнагражде¬
ние и под. Този месец са ми начислили няколко лева
повече, [рус.]	*
начитам нсв., начета св. прх. 1. Установявам незаконен
преразход или дефицит в сметките на материално
отюворно лице. При ревизията го начели с голяма
сума. 2. нар. Наброявам. Начетох му на ръка 1000
лева, — се нпрх. 1. Чета много, до насита. 2. Прочи¬
там много неща и придобивам обширни познания,
иa'членИвам нсв., начленя св. прх. Правя нешо да ста¬
не, да се раздели на обособени, относително самос¬
тоятелни части, членове, сегменти. — се нпрх. Ста¬
вам. разделям се на обособени, относително
самостоятелни части, членове, сегменти.

512 начоголвам
аачогблвам и начошолявам нсв., начоголя св. прх., само
мн. и 5 л. ед., диал. Наобикаляме, натрупваме св
около някого, нахвърляме се върху някого. Начого-
лиха ме децата.
начдплям нсе., начопля се. прх, С чоплене накърнявам
целостта или увреждам, повреждам нещо. Внима¬
вай да не начоплиш раната.
начудвам се «ся., начадя се се. нпрх. Чудя се много,
до насита. О Не мога да се пачудя — чудя се мно¬
го я не проумявам, не разбирам. Да се не начуднш
разг. — казва се за нещо странно, удивително.
начупвам нсе., напукам св. прх, 1. Чукам, кова, с чукане
шшравям нещо да отиде навътре; наковавам, наби¬
вам. Напуквам клечки на обущата. Почуквам обръчи¬
те на кацата. 2, Троша, чупя много, доста; натро-
шавам, начупвам. Начукал орехи. Начукай сол.
начумервам нсв., начумеря св. прх. Навъсвам, намръщ¬
вам. Начумерил вежди. ·— се нпрх. Сбръчквам чело
и вежди, придавам си сърдит, мрачен, недоволен
израз; навъсвам се, намръщвам ое,
начумерен пршг. Навъсещ намръщен,
начумерено^ ж. Качество на начумерен,
начумеря вж. начумервам.
начупвам нсе., начупя св. прх. 1. Чупя, троша на части.
Начупихме буцата сол. 2. Чупя известно количест¬
во; натрошавам. Начупих съчки за огьия. 3. Чупя от
нещо неначеиато. Децата начуниЛи хляба,. 4. Правя
нещо да стане, да бъде на чупки, — се нпрх. I. Чу¬
дя се, ставам на части, т. парчета; 2. Ставам на
чупки. Косата му се е начупила. .
начупен прил. Който с на чупки. Крива начупена линия.
Начупен таван.
начурулйквам се нсе., пачурулнкам се св. нпрх. Чуру-,
лнкам до воля, много.
еачушквам нсе., начушкам св. прх. Чушкам известно
количество. Начушкай грах за едно варене.
наш, наша, наше, мн, наши чест. 1, Притежателно
мест. за / л. мн. — който принадлежи, изхожда или
по друг подобен начин се отнася до лидата, от име¬
то на които се говори, включително говорещото
лице. Наш дом. Наша къща. Нашето село. В наше
време. Той пътува с нашия влак. 2. като същ: наша¬
та ж., нашето ср. Това, което мислим, желаем, вър¬
шим или притежаваме ние. Тя нашата свърши. На¬
шето не се губи. Искаме нашата да бъде. нашите
мн. Родителите ни или нашето семейство, близки,
сънародници или съмишленици. Нашите не са вкъ¬
щи. Хайде нашите! О По нашему — според нас или
както ние знаем, мислим, правим,
нашарвам н нашарим нсе., нашйря св. прх. Изписвам,
покривам нещо с шарки; украсявам,
нашенец м. и мйшенка ж. 1. Който е от нашата стра¬
на, отечество; с^ьотечественик, сънародник. 2. Кой¬
то е от нашето село или град, от нашия край.
нашенски прил. 1. Който се отнася до иас. Нашенски
работи. 2. Който изхожда от нашите места. Нашен¬
ска вълна. 3. като същ. вашенско ср. Нашият край.
област, страна.	*
нашёпвам нсе., нашепва св. прх. Шепна някому нещо
на ухото, казвам, съобщавам нещо с шепот,
нашественик м. Народ, войска, противник, който из¬
вършва нашествие.
нашествие ср. Нахлуване на неприятел. Вражеско на¬
шествие.
ншиётдам се нсе., нашетам се св: нпрх. Шетам много,
до насита.
нашпбвам нсе„ иашйбам св, прх;. Шибам много, доста¬
тъчно, Нишибах го хубаво.	*	’	·
иашнвам нсе., нашия св. прх. 1. Шия, с шиене изработ¬
вам много неща. 2. Пришивам. 3. нар. Веза, броди¬
рам. — се нпрх. Шия до воля.
нашиела ж. 1, Зашита върху ръкав иля пагон ивица
от някаква материя за означаване на военно звание
или чин. 2. нар. Зашита или извезана върху облекло
украса. .	,
напиши м. 1. Ремък или верига за шията на куче. 2.
. Нещо пришито на дреха около шията,
иашнр нарч. Откъм широката страна, по ширината на
нещо. О, Надлъж* н нашяр.
нашнрвам се нсе., нашнря се. се. нпрх. Наживявам се
нашироко', ширя се до насита,
ваширбко нарч, 1. По ширината, откъм широката
страна. Обърни масата нашироко. 2- На голяма ши¬
рина, в големи размери, на много места. Язовирът
се е разстлал нашироко. Това трябва- да се разясни
нашироко всред хората. 3. Подробно, с подробнос¬
ти. Разказах му нашироко всичките си патила. 4.
прен, Охолно, без ограничения и притеснения. Хар¬
ча нашироко. Живея нашироко. О Надълго* и наши¬
роко.	’
нашнря се вж. н а ш и - р в а м с е. .	«
нашите вж. наш.
нашия вж. н а ш и в а м. .	·
нашлянвам се псе., нашляя се св. нпрх. Шляя се до на¬
сита. Нашляхме се из улиците.
нашлйпвам нсе., пашлянам св. прх, Набивам някого с
плесници; наплясквам.
иашмулвам псе., наигмулн св. диал. Набирам (плодове)
набързо, заедно с шумата.
нашумявам нсе., нашумя св. нпрх. Предизвиквам мно¬
го шум, голям интерес, ставам много известен,
обикн. за кратко време. Името му нашумя във връз¬
ка с някакъв скандал. Тази случка нашумя доста
навремето.
нашумял прил. Който е добил голяма известност, пре¬
дизвикал е голям интерес в обществото, обикн.
временно. Нашумяла книга. Нашумели въпроси,
нашурквам се нсе., нашуркам се се. нпрх. дет. Напи¬
кавам се.	.
нашушуквам се нсе., нашушукам се св. нпрх. Шушукам
Много, до насита.
иашъпвам нсе., нашипва се. прх. Нашепвам,
ншцавям нсе., нащавя св. прх. Щавя, с щавене уработ¬
вам много.
нащипвам нсе., нащйпя се. прх. 1. Щипя много, доста
или мнозина. 2. Щипвам, отщипвам от нещо вена-
ченато. Някой е нащипал питката.
нащрек нарч. В съчет. нащрек съм; стоя нащрек —
проявявам напрегнато внимание, за да не стане, да
не се случи нещо лошо, за да се избегне възможна
опасност.
ващр-ъквам нсе., шнцръкла св. нпрх. За коса, козина —
настръхвам.
нащърбен прил. 1. От който е отчупена малка част,
станал е щьрб. 2. За луната — която е започнала
да намалява след пълнолуние.
нащърбявам нсе., нащърбя св. прх. Направям нещо да
стане щърбо, с щърбел. Нащърбила си чашата.
наяве нарч. 1. Явно, открито, не скришно. 2. В будно
състояние, нс в сън. И наяве, и насън ти си все пред
мен. П.П.Сл· Ф Изваждам наяве — иа открито, на

бял свят. Излизам наяве — ставам явен, известен
на всички.	*
наяден прил. От който малко е отхапано, ядено.
О Наяден зъб — повреден, с дупка в него.
паядка ж. нар. Наяждане, насищане с ядене. Ковкото
и да ядеш от това, паядка няма.
наяждам нсв., еанм св. прх. Отхапвам, изяждам малко
от нещо неначенато. — се нпрх. Ям до насита; иах-
ранвам се. С това човек не може да се наяде.
наяздвам се нсв., наяздя се св. нпрх. Яздя много, до
насита, до воля.
паяквам нсв., ваяния св. нпрх. Ставам як, силен; заяк¬
вам.
наям вж. наяждам.
наясно нарч. Без неясноти или съмнения. Кажи му
всичко, та да сме наясно по въпроса. ■
не част. I. Самостоятелно — за отрицателен отго¬
вор. Ще дойдеш ли! — Не. 2. Без ударение, пред
сказусмото — отрича цялото изречение. Не позна¬
вам такъв човек. Не мога да отида с тях. Не виж¬
дам нищо. 3. Под ударение — отрича само думата,
пред която стои. Той е не добър, а отличен работ¬
ник. Не брат, а братовчед. Не допускам, а съм си¬
гурен. Не без основание казвам това. Не малко хора
мислят така. Ще тръгна не по-рано от тебе. Това
ще стане не преди изпита. 4. В конструкции със съ¬
поставителния съюз ами — за изтъкване, под¬
чертаване високата степен на нещо. Мошеник не,
ами мошеник. 5. След въпросителни наречия как,
защо — при отговор с подчертаване на потвър¬
ждение, съгласие. Ще дойдеш ли? — Защо не! 6.
След въпросителни местоимения и наречия като
какъв, кон, къде (понякога заедно с час¬
тицата л и), на които придава обобщителен сми¬
съл. Чувал съм какви ли не истории. Дошли са хора
от къде [ли] не. 7. Между повторени имена, глаго¬
ли и наречия — за означаване на условие, което не
е достатъчно, за да се предотврати действието в
следващото изречение. Тъмно не тъмно, трябва да
вървя. Срам не срам, ще помоля за малко хляб.
О Едва ли ие — почти. Как не! — в никакъв слу¬
чай. Не ти е работа разг. — за изразяване на задо¬
волство, възхищение или недоволство, възмущение.
Не щеш ли — за означаване, че нещо става изне¬
надващо, неочаквано. Съвсем не — никак, ни най-
малко,
не- Представка, с която се образуват думи, чието зна¬
чение е противоположно на значението на изходна¬
та дума или представлява отрицание па значението
на изходната дума, но без положително изразяване
на противоположно на изходната дума значение,
напр.: неблагодарен, невнимателен, недоверие, не¬
щастие, неприлично, непослушен или невисок, него¬
лям, недобър, нелош, немалко и т.н,
неактуален прил. Който нс е актуален, който е изгу¬
бил актуалност. Неактуален въпрос.
неакуратен прил. Който не е акуратен; неизправен,
небрежен.
неакуратност ж. Качество на неакуратен.
неандсргален м. Изкопаем човек от ранния и средния
палеолит,' чиято връзка със съвременния човек не е
изяснена, [от нем. соб · ]
неандерталски прил. О Неандерталски човек спец. —
неандерталец.
небе, мн. (обикн. поет, я в същия смисъл) небеса, ср.
1. Видимото като свои	над етмята,
където наблюдаваме да се движат облаците, откъ-
неблагонадежден 513
дето светят слънцето, луната и звездите; небосвод.
Синьо небе. Лазурни небеса. Небето се е изцъклило.
Разликата е колкото от земята до небето. 2. В ре¬
лигиозно-митичните представи на хората — място,
където обитават Бог, ангелите и душите на правед¬
ните. О До небесата хваля, превъз¬
насям, крещя — извънредно много, силно,
прекадено. Като гръм от ясно небе — съвсем нео¬
чаквано, крайно изненадващо. Като че съм паднал
от небето; от небето ли ся паднал — за прекалено
наивен човек, който ие познава живота, проявява
. пълна неосведоменост и пита за общоизвестни не¬
ща. На седмото (деветото) небе съм — много съм
щастлив. Под небето — по света. Под открито небе
— навън, на открито, без покрив.
небелен1 прил. От който не е махната обвивката, ко¬
рата, яе е обелен. Неделени картофи.
не^лен2 прил. Който не е избелван. Набелено платно.
небен прил. ез. Който се учленява при небцето. Небни
съгласни.	*
небеса вж. небе.
небесеп прил, 1. Който се отнася до небето. Звезди об¬
сипят свода небесен. Бот. 2. Като цвета на небето;
ясносин, лазурен. 3. Астрономически. Небесна ме¬
ханика. 4. В религиозните представи — който се на¬
мира на небето като местопребиваване на Бога.
Царство* небесно. 5. прен. Прекрасен, възхитителен,
неб&снюсгш прил. Син като небето; ясносин.'
небетшекер м. Вид· захар на едри кристали. [ар. +
перс. > тур,]
небивал прил. Конто не се е случвал; необикновен, ря¬
дък. Небивал студ. Започна небивало строителство
в нашата страна.
небивалица ж. Нещо небивало, невероятно, измисле¬
но; измислица. Разправя небивалици.
иебйл прил. рядко, Небивал. Разказват сс били и це¬
дили истории. О Било* и небило.
небит прил. 1, Когото не са били, който не е ял бой.
За един бит двама небити дават. Поел. 2. За мляко,
сирене — който не е обезмаслен.
небитйе ср, книж. Отсъствие, липса на живот, на би¬
тие. [рус,]
неблаговиден прил. Който не с привлекателен, няма
привлекателен вид.	.
неб.шговйдност ж. Качество на неблаговиден,
неблаговьзпнтан прил. Който не умее да се държи
добре в обществото.
неблатовъзойтаност ж. Качество или проява на •неб-
лаговъзпитан.
неблагодарен прил. 1. Който не изпитва и не проявява,
не изразява благодарност, признателност. 2. Който
не оправдава положените усилия. Черен, неблагода¬
рен труд. Неблагодарна тема.
неблагодйринк м. и неблатодОфяяая ж. Човек, който
не изпитва и не проявява благодарност-
неблагодарност ж. Качество или проява на неблаго¬
дарен, отсъствие на благодарност; непризнател¬
ност.
неблагозвучен прил. Който не звучи приятно,
неблагозвучие ср. Нехармонично съчетание на звуко¬
ве.	*
неблагонадежден прил. 1. Който не внушава достатъч¬
но доверие, на когото не може да се разчита. 2.
стесм. Който не се ползва с доверието на властта.
31. Български тълковен речник

514 неблагонадеждност
неблагонадеждност ж. Качество на неблагонадежден,
неблагонамерен прил. Който няма добри намерения;
нсдобронамсрен.
неблагонамереност ж. Качество на неблагонамерен;
^добронамереност.
неблагополучен прил. Който е съпроводен с нещастие
или неуспех. ,	4
неблагополучие ср. Неблагополучно събитие, положе¬
ние на неблагополучен; неуспех, несполука,
неблагопрнлйчен прил. Неприличен.
неблагщфиличке ср. Проява на неблагоприличен.
неблагоприятен прил. 1. Който не допринася, не пома¬
га за нещо. Неблагоприятна почва. Неблагоприятен
вятър. 2, Лощ, отрицателен. Неблагоприятни отзи¬
ви. ■
неблагоразумен прил. Който постъпва или се извърш¬
ва против здравия разум, в противоречие със здра¬
вия разум. Неблагоразумен човек. Неблагоразумия
постъпка.
неблагоразумие ср. Проява на неблагоразумен,
неблагоразумносг ж. Качество на неблагоразумен.
неблагороден прил. 1. Който не принадлежи към знат¬
но съсловие. 2. Който постъпва или се извършва
под влияние на долни подбуди. Неблагороден човек.
неблагосклонен прил. Който не е разположен в полза
на някого.
неблагосклонноет ж. Качество или проява на небла¬
госклонен.
неблаготворен прил. Който не е благотворен; небла¬
гоприятен, вреден. Неблаготворно влияние.
неблагоустроен прил, Който не е добре устроен, ли¬
шен е от благоустройство,
неблагоустроеносг ж. Качество, състояние на небла¬
гоустроен.
неблагочесггйв прил. Който не е благочестив; безбо¬
жен, безнравствен, нечестив,
небо и небб ср. диал. Небе, И дълго гледа към небото.
Яв.
небоеспособен прил. Който е изгубил или оше не е
придобил боеспособност. Ротата е небоеспособна.
ж. Качество, състояние на небоеспо¬
собен.
небосвод м. Небе.
небосклон м. Част от небето над хоризонта,
небостъргач м. Многоетажна сграда с много голяма
височина.
небран прил. За нива, лозе, градина — чийто плод още
не е обран. Небрано лозе. О Намирам се в небрано
лозе*.
небрежен прил. 1. Който се отнася без нужната грижа
и внимание към работата, задълженията си. Той е
крайно небрежен. 2. Който е извършен без нужната
грижа и внимание. Небрежна работа,
небрежно Нари. от небрежен без необходи¬
мата сериозност, грижа и внимание. Работиш мно¬
го небрежно. Махна небрежно с ръка и отмина.
небрежност ж. Качество или проява на небрежен,
небръснат прил. Който не се е бръснал скоро, та е об¬
расъл с брада. Но ходи небръснат на работа.
вебулбза ж. спец. Мъглявина (във 2 знай.), [лат.}
неби ср. Горната вътрешна част на'устата, която има
сводеста форма. Боли го небцето,
невалиден прил. Който не е валиден, няма валидност.
Договорът е вече невалиден. Невалиден документ,
невалйдност ж. Качество на невалиден,
неведа ж..поет. Незнание, нссъзнаване.
неведёние ср. книж. Незнание, неосведоменост. По
тоя въпрос са го държали в пълно неведение,
неведнъж нарч. Много пъти.
неведом прил. книж. Незнаен, неизвестен, тайнствен,
непонятен. Неведома сила.
невеж прил. Който няма никакви познания, не знае
нищо; невежествен, Невежи хора.
надёжа м. Човек, който няма знания, не е образован;
профан. Управляват ни невежи.
невежествен прил. Който се отличава с невежество,
проявява невежество или е плод на невежество. Не¬
вежествен човек. Невежествен доклад.
нев£жественост ж. Качество на невежествен,
невежество ср. I. Липса на знания; простотия, негра¬
мотност. Той блесна със своето невежество. 2. разг.
Невеж, невежествен човек.
невежлив прил. Който е с недобри, лоши обноски; не¬
учтив,
невежливост ж. Качество или проява на невежлйв.
невен и невян м. Градинско цвете с жълтооранжеви
цветове, Са1епби1а оШсшаНз.	-	,
неверен прил. 1. Който не съответства на действител¬
ността; погрешен, лъжлив, Неверни сведения. Неве¬
рен отговор. 2, Който изневерява, не устоява на да¬
дена дума, на поети задължения, обещания.
Неверен мъж. Невпрпа жена. Неверен приятел,
О Невярна болест нар. — при която болният изг¬
лежда външно здрав, та^Ь трудно да се определи и
лекува; коварна болест. Тома неверни разг. — чо¬
век, който проявява недоверие, когото е трудно да
убедиш в нешо.
неверие ср. Липса на вяра в нещо или в някого,
невёрник м. и неверница ж. 1. Друговерец, иповерец
или нехристиянин. Неверници люти земя ни стори¬
ли я плен и пожар. Ваз. 2. Човек, който проявява
недоверие, не вярва на други. Дружки неверници,
змейно ме люби. П.П.Сл.
невероятен прил. 1. Който изглежда невъзможен, не е
за вярване. Разказа ми една невероятна история. 2.
Изключителен, извънредно голям. Самолетът се е
движел с невероятна бързина. Невероятна сша.
невертяшост ж. Качество на невероятен,
неверующ прил. остар. Невярващ, безбожник,
невесел прил. 1. Който не е весел, радостен, комуто
липсва веселост. 2. В който има или който буди,
причинява тъга, нерадост. Мъгливи, невесели дойдо¬
ха дни. П.П.Сл.
^веселост ж. Качество или състояние на невесел·
невеста и невяста ж. 1. Булка в деня на сватбата и
наскоро след това. Вчера съм дошла млада невеста.
Нар.п. 2. Изобщо млада жена; булка. Добър ви ден,
моми и невести. 3. Снаха спрямо по-старите члено¬
ве на семейството и рода. *
невестин прил. Който принадлежи на невеста,
невестински прил. Който се отнася до невеста (в 1
зпач.). Невестинска премяна. Невестинско було. ■
невестулка ж. Дребен хищен бозайник с тънко гъвка¬
во тяло и ръждива козина, Miistda nivalis.
иевешёствен прил. Духовен, нематериален, .
невещёственост ж. Качество на цеβещее гвен.
невзискателеи прил. Който не с взискателен, не изис¬
ква, не придиря; непридирчив. [рус.]
иeвэиcκйтелноеτ ле. Качество на ^взискателен.
невзрачен прил. Който е дрёбен, незначителен, с неп¬
ривлекателна външност; неугледен.
\

иевзрачпост ж. Качество на невзрачен.
невидёлица ж. Само в съчет. от (из) кевнделица — не¬
надейно, неочаквано, незнайно от къде.
иевйден и невидян прил. разг. Невиждан. Чудо невидено.
невидим прил. Който не може да бъде видян,
невидймка ж. Приказна шапчица, която прави тоя,
който я носи, невидим,	<
невидимост ж. Състояние на невидим,
невиждан прил. Какъвто не с виждан преди; много го¬
лям, необикновен, изключителен. Падна невиждан
сняг.
невинен прил. 1. Който няма вина; невиновен. Аз съм
невинен! 2, Чистосърдечен, простодушен. Невинну
дете. 3, Девствен. Невинен юноша.
невинност ж. Качество на невинен,
невиновен прил. книж. Който няма вина; невинен,
невинбвност. ж. книж. Качество на невиновен.
О Презумпция зя веаниовност — принцип, съгласно
който човек е невинен до доказване на обратното,
невменяем прил. 1. юр. Който не може да бъде отго¬
ворен за делата, постъпките си (поради умствена
недоразвитост, душевно разстройство и др.). 2.
разг. Побъркан, луд, ненормален, [рус.]
невменяемост ж. Качество на невменяем,
певмешателство ср. Отказ от намеса в работата на
другите.
невнимание ср. 1. Липса на внимание; разсеяност. 2.
Липса на уважение, зачитане към някого. Това нев¬
нимание към госта с нищо не се оправдава.
невнимателен прил. 1. Който не е внимателен. 2. Кой¬
то не е учтив, не зачита другите,
невнямателиост ж. Качество на невнимателен; невни¬
мание.
невнятен прил. книж. Който не се чува или не се раз¬
бира добре. Невнятни думи. [рус.]
неволен прил. спец. Койтр става без участие на воля¬
та. Неволеви мускулни съкращения.
неволен прил. 1. Който страда от, някаква неволя, те¬
жест, болест и др. Станала трудна, неволна, мъжка
е рожба добила. Нар.п. 2. Който се извършва без
участие на волята, без да иска човек; безсъзнателен.
Неволна грешка.	.
неволник м. и неволница ж. 1. Човек, който е в нево¬
ля, който тегли, понася страдания; нещастник,
страдалец, мъченик. И поменах горката си невес¬
та,.., неволница злочеста, как тегли от безжалос¬
тни сърца. П.Р.Сл. 2. Който ,е лишен от свобода;
затворник, осъден, роб.
нсволнкшки прил. Който се отнася до неволник,
невблно нарч. Без участие на волята, без да е съзнавал
или искал човек; несъзнателно. Неволно отбих се
във божия храм. Ваз.
неволя ж. Тежко положение, причинено от материал¬
ни или морални несгоди; нещастие, беда, страда¬
ние. В тъги, в неволи младост минува. Бот. Зла не¬
воля. О По неволя — без да искам, против
желанието ми. Направих разходка по неволя,
невразумителен прил. Който не е вразумителен.
невразумигелност ж. Качество на невразумйтелен.
невралгичен прил. Който се дължи на невралгия или
е във връзка с невралгия. О Невралгична точка
книж. — място, където най-пряко и чувствително
се засягат достойнството, интересите и сигурността
на лице, колектив или народ,
неврйлгия ж. Нервно страдание с пристъпи на болка
по дължината на някой нерв или разклоненията му.
[от гр.]
невъзмутимост 515
неврастеник м. и иеврастенйчка ж. Лице, което сграда
от неврастения,
иевра(т^(Я|йДен прил. Който се отнася до неврастеник
или неврастения, раздразнителен,
неврастения ж. Вид невроза, която се проявява с на¬
рушение на съня, умора и намалена работоспособ¬
ност, повишена раздразнителност и др. [гр]
невреднм прил. Който е неповреден, незасегнат. Той
излезе от пожарищата здрав и невредим.
невредкмост ж. Състояние на невредим.
неврелн-некипели мн. разг. Празни, несериозни думи,
приказки, на които не може да се вярва, не трябва
да се обръща внимание. Стига сте дрънкали невре-
ли-некипели!
неврит м. спец. Възпаление на нерв. [от гр.]
невроза ж. Функционално заболяване на нервната
система без анатомични промени, предизвикано от
силни преживявания, психична преумора и др. [гр.]
невролеитицн мн. (невролеп^шк м.) спец. Вещества, ко¬
ито заглушават психическата възбуденост, намаля¬
ват психическото напрежение, [от гр.]
невролог м. Специалист по неврология,
неврологичен прил. Който се отнася до неврология,
неврология ж. Медицинска наука за функционирането
и разстройствата на нервната система, [гр.]
неврои àï м. спец. Лице, което страда от нервно разс¬
тройство.
иевропятолог м.. Специалист по невропатология.
не в ро^талО^и ж. Медицинска наука за нервните за-
болявания и тяхното лечение,
невротязация ж. Невротизиране,
невротизмрам нсв. и се., прх. Причинявам, предизвик¬
вам нервна възбуда, невроза. - се нпрх. Изпадам в
състояние на нервна възбуда, заболявам от невро¬
за.
невротнк м. Човек, който е болен от невроза,
невротичен прил. Който се отнася до невротйк и до
невроза. Невротично психическо развитие.
невръстен прил. Който е още съвсем млад, малък, в
детска възраст, Невръстни деца.
невъзвратим прил. Който не може да се върне, да се
възстанови. Невъзвратима загуба,
нсвъзвратимосг ж. Състояние, положение на невъзв¬
ратим.
невъзвращенец м. и невъзвращенка ж. Който е напус¬
нал родината си и не желае да се върне,
невъздържан пршг. 1. Който не може да се въздържа,
не владее чувствата си; буен, раздразнителен, из¬
бухлив. Невъздържан човек. 2. Който е проява на
такъв човек, койтО нс се възпира, не се ограничава.
Невъздържани викове.	.
невъздържаност ж. Качество или проява на невъздър¬
жан.
невъзмбжен прил. 1. Който не може да се осъществи,
да се изпълни, да стане действителност. 2. Който
не може да се търпи, да се понася, с когото не мо¬
же да се живее и работи. Той е невъзможен човек.
невъзможност ж. Състояние на невъзможен, отсъст¬
вие на възможност. Намирам се в невъзможност да
ти помогна.
невъзмутим прил. Който не се смущава, не се вълнува,
изпълнен е със самообладание. Невъзмутим човек.
невъзмутймост ж. Качество и състояние на невъзму¬
тим.

516 невъзпитан
вевъзпйтан прил. Който е без възпитание, има лошо
възпитание; груб, неучтив, некултурен.	■
невъзпитание ср. Качество, състояние шш проява на
невъзпитан; невьзпитаност.	*
вевъзпйтаносг ж. Качество на невъзпитан.
невъзприемчив прил. Който не сс поддава на възпита¬
ние, не възприема лесно знания или положителни
навици.
не възприемчив ост ж. Качество на невъзприемчив.
невъобразим прил. 1. Който човек не може да си пред¬
стави, да си въобрази, 2. Много голям. Вдигна се
невъобразим шум..
невъоръжен прил, Който е без оръжие. О С невъоръ¬
жено око — без микроскоп или телескоп; с просто
око.	.	.
невам част. диал. Може, може би, като че ли. Те не- .
вям ще додат вече.
невян вж. н е в е и.
иеввра ж. книж. Съмнение, колебание, несигурност,
недоверие.
невярващ м. Човек, който не вярна в съществуването
на бог; неверующ, безбожник,
невярпост ж. Качество на неверен,
невяста вж. невеста.
нега ж. Нежност, блаженство, наслаждение. (рус.]
негасем прил. О Негасена вар — бяло, твърдо и силно
хигроскопично вещество, получено при изпичане на
някои видове скали, от което след обработка с вода
се получава гасена вар.
негатив м. 1. Фотографско изображение, в което свет¬
лите части на снетия обект са предадени като тъм¬
ни, а тъмните — като светли. Прот. позитив.*
2. Фотограсфжа лента или шлака с такова изобра¬
жение. [от лат.] .	Г
негативен прил. 1. Който се отнася до негатив. 2.
книж. Отрицателен. Прот. позитивен.
негативизъм м. книж. I. Поведение, което се отличава
с упорито и необосновано противене, отхвърляне
на всякакви нареждания, предложения, съвети и др.
2. Отрицателно отношение, начин на мислене, ко¬
гато се отричат или поставят под съмнение тради-
, ционните норми и ценности, ■
иегатнвност ж. Качество на негативен,
вегде вж. нейде.’
негласен прил. 1· Необявен предварително; таен,
скрит. Негласно участие в сдежите. 2. Който става
без предварително уговаряне; мълчалив, доброво¬
лен. Негласно споразумение.
петли част. диал. Може би, навярно,
неглиже нарч. Свободно, небрежно, без докарване,
както се държи човек у дома си. Извинете, че съм
така неглиже, [фр.]	t
иеглижйрам нсв. и св., прх. Не обръщам (достатъчно)
внимание; пренебрегвам, не зачитам,
него мест. Лично мест., вин. от той и от ■ т о.
Нега питай, не мене. Баща му е тук, кажи на него.
Вземи книгата от него. Него го няма. О Него ден
диал. — [в] тоя ден. Него ден валя дъжд.
негов, негова, негово, мн. нагони мест. 1. Притежател¬
но мсст. за 3 л. ед. Който принадлежи или по друг
подобен начин се отнася до лицето, за което се го¬
вори (трето граматическо лице в мъжки или среден
род). Негов син, Негова дъщеря. Негово дете. Дай
играчките на детето. те са негови. 2. като същ.
неговата ж. Това, което той или то иска, върши
или е свързано с ■ нето. Всеки иска да бъде неговата.
Неговата не е за завиждане.
негоден прил. Който не струва, не е годен да се из¬
ползва, да се употреби; лош, повреден, развален,
изхабен, (рус,]
негодник м. и негодница ж. Долен, подъл човек,
негбдност ж. Качество на негоден,
негодувам нея. нпрх. Изпитвам недоволство, яд от не¬
що или изразявам негодувание, възмущавам се,
протестирам срещу някого или нещо.
негодувание ср. Недоволство, възмущение, яд, гняв.
негодяй м. Негодник, [рус.]
неголям прил. Сравнително малък. Получих една не¬
голяма сума.
негостолюбив прил. Който не е гостолюбив, не обича
да (посреща) гости; негостоприемен. Негостолюби¬
во село. Ваз.
негостолюбивост ж. Качество на негостолюбив,
негостоприемен прил. Който не е гостоприемен; негос- ш
толюбив.
негостоприемно?!' ж. Качество на негостоприемен; не-
гостоприемство.
негостоприемство ср. Качество или проява на негос¬
топриемен; негостоприемност,	.
неграмотен прил. 1. Който не знае, не може да чете и
да пише. 2. прен. За текст, реч — който е изпълнен
с правописни или езикови грешки. Неграмотен док¬
лад. Неграмотна реч. 3. Незапознат, неосведомен,
непросветен в дадена област. Политически неграмо¬
тен.
веграмотник м. разг. пренебр. Неграмотен човек,
неграмотност ж. Качество и състояние на неграмотен.
Политическа неграмотност.
пегройдеп прил. книж. .О Негрондпа раса — една от ■
трите големи човешки раси, представена главно в
Африка, Азия и Австралия, отличаваща се с тъмна
кожа, къдрава коса, щирок и слабо изпъкнал нос и
др.
нёгър м. и н^гърка ж'. Човек от негроидната раса.
[исп. < лат.]
аегьрскн прил. Който се отнася до негър. Негърска
музика.
недавна и недавно нарч. Неотдавна, [рус.]
недйвившен прил. Неотдавнашен,
недалеко и недалече нарч. На сравнително близко раз¬
стояние; близо,	.
недалечен прил. 1. Който сс намира на сравнително
близко разстояние. Живея в едно недалечно село.
Недалечно пътуване. 2. Който е сравнително близък
по време, който е станал или ще стане наскоро.
Спомени от недалечното минало. В недалечно бъде¬
ще.
недалновиден прил. Който не може да предвижда, да
съобразява отнапред. -	·
кедалновΠдкосг ж. Качество на недалновиден, ’
недвижим прил. Който не може да променя мястото
си, не може да се движи. Къщата и нивите са нед¬
вижим имот.	‘
недвижимост ж. I. Качество на недвижим, 2, Недви¬
жимо имущество. От недвижим и стите ми остана
само една ливада
недвусмислен прил. Който не оставя или не възбужда
съмнение или колебание; определен, ясен, категори¬
чен. Недвусмислен отговор.	*
недвусмисленост ж, Качество на недвусмислен; опре¬
деленост, яснота, категоричност.

нсдеен прил. Който не е деен; пасивен.
недееспособен прил. 1. Който не е способен за дейст¬
вие и за работа. 2. юр. Който няма качества да бъ¬
де носител на права и задължения; неправоспосо¬
бен.
недееспособност ж. Качество на недееспособен,
недей, мн. недейте, гл., пое. от някогашен гл. де я,
като част. 1. Самостоятелно — за изразяване на
забрана шш молба да не се извърши някакво дейс¬
твие. Да дойда ли с тебе? — Недей. 2. Пред глагол
в неопределена форма или със сз. д а — за обра¬
зуване на отрицателно повелително наклонение.
Недей говори с него по този въпрос. Деца. недейте
пя. Недей да ми се сърдиш.
недействителен прил. Който не е действителен; неис¬
тински, подправен, лъжлив, фалшив.
неделен прил. Който се отнася до деня неделя. Недел¬
на почивка. Неделна разходка.
неделен прил. Който още не е делен между тези, Кои¬
то имат право. Неделен имот.
неделикатен прил. 1. Който не е деликатен, не проя¬
вява деликатност; груб, невежлив. 2, Нескромен,
,	нетактичен.· Неделикатен въпрос. Неделикатно за¬
гатваме.
неделикпгност ж. Качество на неделикатен,
неделим прил. Който не може да се дели на части или
да се отдели. Неделимо цяло. Неделима част от не¬
що.
неделимост ж. Качество на неделим,
неделя ж. 1. Последният ден от седмицата, през кой¬
то се празнува. В неделя ходим на екскурзия. 2.
разг. Седмица. Две недели има откак е във гроба.
Ваз.
• недей и ннеден прил. нар. Обикн. като приложение -
за израз на отрицателно отношение, на негодува¬
ние, възмущение от някой, който ни сърди или
дразни, който прави или е направил нещо лошо.
Защо не внимаваш, пакостнико недни. Ах ти, пакос¬
тнико нцедни! Да пукне макар вещицата му недна!
Мулето медно — пак е направило Някоя глупост!
О По ннедво време — в неудобно, неподходящо
време.
недеятелен прил. Който не е деятелен,
недеятелност ж. Качество и състояние на недеятелен.
недискретен прил. Който не е дискретен (обикн. във 2
знач.).
^дискретност ж. Качество на недискретен.
недисциплиниран прил. Който не е дисциплинирал, не
се подчинява, не спазва определения ред и правила;
неизпълвптелен, непокорен, вироглав,
недисциплинираност ж. Качество на недисциплиниран;
неизпълнителност, нспокорносг, зироглавство.
^диференциран прил. книж. Който не е диференци¬
ран, разчленен, който е единен, еднакъв за всички,
независимо от условията, обстоятелствата. Недифе-
ренциран подход.
недобор м. Данъци, дългове и др. вземания, които не
са постъпили в касата на държавата, на банка,
предприятие и т.н.
недобре нари. 1. Зле, лошо, Чувствам се недобре. 2. В
недостатъчна степен, не както трябва; слабо, непъл¬
но. Недобре прикрита омраза.
иедоброжелятел м. и нед^брожелателня ж. Човек,
които не желае доброто някому, който проявява
лошо, враждебно отношение към някого; зложела¬
тел.	-
недоброжелателеи прил, 1. Който проявява враждеб-
недодяляиост 517
«
ност, лоши чувства към някого. 2. Който съдържа,
изразява вражда. Недоброжелателен, поглед.
недоброжелателност ж. Качество на недоброжелате¬
лен.
недоброкачествен прил. Който не е от добро качество.
Недоброкачествена стока.
недоброкачественост ж. Отсъствие, липса на добро
качество; лошокачественост.	·
«добронамерен прил. Който има недобри, лоши наме¬
рения; неблагонамерен.
«добронамереност ж. Качество на «добронамерен;
неблагонамереност. *
недобросъвестен прил. Който не е добросъвестен. Не¬
добросъвестен ученик. Недобросъвестна постъпка.
недобросъвестност ж. Качество на недобросъвестен,
недобър прил. Лош. И недобър гореше плам в очи му.
П.П.Сл. Тук става нещо недобро.
недоварен прил. Който не е достатъчно, колкото тряб¬
ва сварен; недоврял. Месото е недоварено.
недоварявам нсв., недоваря св. прх. Не варя достатъч¬
но, докрай, оставям нещо не напълно сварено. Гла¬
ден недоварява.
недоверие ср. Отсъствие, липса на доверие; съмнение,
колебание, подозрение. Гледам с недоверие.
недоверчив прил. 1. Който проявява недоверие, не се
доверява лесно на дру1ите. 2. Конто изразява недо¬
верие. Недоверчив поглед.
недоверчивост ж. Качество на недоверчив,
недовйждам нсв., недовидя св. 1. само нсв., нпрх. Не
виждам достатъчно добре. Почнах да недовиждам.
2. прх. Не успявам да видя нещо, не виждам нещо
добре, обикн. поради невнимание; недоглеждам,
недоволен прил. Който не е доволен от нещо или от
някого.
недоволник м. и иeдовόлиuця ж. Човек, у когото не¬
доволството е често или трайно чувство,
недоволство ср. Състояние или чувство на недоволен,
отсъствие, липса на удовлетворение, задоволство
от някого или нещо, проява на отрицателно отно¬
шение към някого или нещо.
кедовдлст|ву|вам нсв. трх. Проявявам недоволство.
От какво недоволствате?
недоврял прил. Който не е доврял, не е сварен напъл-
‘ но; недоварен.
недовършен прил. Който не е довършен, не е приел
окончателен вид.
недовършеност ж. Състояние на недовършен,
недогледен прил. диал. поет. Необгледен, необозрим.
И белий сняг на недогледни степи обагри кървава ро¬
са. Смирн.
недоглеждам нсв., недоглеждам св. прх. Не виждам, не
забелязвам нещо нужно, правя грешки поради нев¬
нимателно гледане; недовиждам. Недогледая някои
правописни грешки.
недоглеждаме ср, Действие	по гл.. н е д о-
г л е ж д а м. По недоглеждаме съм· взел чужда
шапка. Политическо недоглеждаме.
недодялан прил. 1. Който не е додялан, не е издялан док¬
рай. Недодялана сапа. 2. прен. Който не е изработен
добре и майсторски; груб. Недодялани дрехи. Недодя¬
лана картина. 3. прен. Невъзпитан, некултурен, груб,
дебелашки. Недодялан човек. Недодялани обноски.
недодялано^ ж. Качество на недодялан. Неговата
недодялансст дразни. „	.

518 недозрЯл
недозрял прил. 1. Който не е напълно узрял; зелен, ки¬
сел. 2. прен. Който не е достигнал физическа или
духовна зрялост; недоразвит, неоформен, недоучен.
недонзказан прил. Който не е изказан докрай, останал
е нсизказан. Недо изказана мисъл.
педонзказаност ж, Качество на нсдонзказан.
недоизказвам нсв., недоизкйжа св. прх. Не изказвам
докрай това, което съм започнал да казвам,
недоимък м. Недостиг, липса, дефицит, [рус.] „
недоказан прил. Който не е подкрепен с достатъчно и
убедителни доказателства. Недоказано обвинение.
недоказаност ок. Качество на недоказан. О По недо¬
казаното — поради липса, отсъствие на достатъчно
доказателства.	j
недоказуем прил. Конто не може да бъде доказан. Не-
доказуеми твърдения.
недокоснат прил. Който не е докоснат, не е засегнат
или повлиян от някого или нещо; непокътнат, не¬
засегнат, цял. Яденето е останало недокоснато. Не¬
докоснат от времето и от културата.
недоловим прил. Който е толкова слабо проявен, че
не може да се долови, да се чуе, види, възприеме,
схване/ Недоловими звукове. Недоловима отсенка.
недолюбвам нсв. прх. разг. Изпитвам лошо чувство,
неприязън, недоброжелателство към някого или не¬
що. Нашите хора недолюбват новостите.
недомислие прил. рядко. Който не обмисля нещата
добре, докрай.
недомислие ср. Необмислено докрай решение, постъп¬
ка, изказване и др.; глупост,
недомлъвка ж. Нсдоизказана или едва загатната ми¬
съл; неясно, смътно изказване,
недоносен прил. 1. Който е роден преждевременно.
Недоносено дете. 2. прен Който не е достатъчно
добре обмислен или е направен набързо, несполуч¬
ливо. Недоносена идея,
недонбече ср. 1. Недоносено, преждевременно родено
дете. 2. прен. Нещо, което не е достатъчно добре об¬
мислено. което е направено набързо, несполучливо.
недооценка ж. книж. Подценяване- [рус.]
кедооценявам нсв., недооценй св. прх. Подценявам.
[РУС-]
недопёчен прил. Който не е опечен достатъчно, колко-
то трябва. Агнешкото е недопечено.
недопустим прил. Който не се допуска от здравия ра¬
зум,, смята се за невъзможен. 2. Който не е позво¬
лен. Недопустима дързост.	’
недопустимост ж. Качество на недопустим, ’
недоразвит прил. 1. Който не е достигнал пълно раз¬
витие, Недоразвити цветове. 2. Който има недоста¬
тък в развитието си; недъгав, дефектен. Недоразвит
умствено.	л
недоразвитост ж. Качество на недоразвит,
недоразумение ср. 1, Погрешно, неточно разбиране;
грешка. Това се дължи на недоразумение. Станало
е недоразумение. 2. Спречкване, несъгласие, породе¬
но от взаимно неразбиране, Недоразуменията
трябва да се изгладят. ,
недорасъл прил. Който не е достигнал нормалния
ръст за възрастта си; недоразвит,
недосегаем прил. Който не може да бъде достигнат,
досегнат или засегнат, уязвен. Недосегаема височи¬
на. Управниците станаха непогрешими и недосегае¬
ми същества.
недосегаемото ж. Качество или положение на недосе¬
гаем.
недосетлйв прил. Който не се досеща навреме; несъ-
образителен.
недосетлйвоет ж. Качество на недосетлнв; несъобра-
зитедност.
недостАтък м. 1. Телесна или душевна повреда на чо¬
век; недъг, болест. 2. Незавършеност, непълнота*
несъвършенство, дефект на произведение, изделие,
предмет.
недостатъчен прил. Който е по-малък или по-малко от
необходимото по брой, количество, степен. Недос¬
татъчни средства. Сумите, с които разполагаме,
са недостатъчни.	.
недостатъчност ж. Качество на недостатъчен. О Сър·; „
дечиа недостатъчност спец. — сърдечен порок поро¬
ди непълно затваряне на клапите, ’
недостиг м. Липса, недоимък, дефицит,
аедостижйм прил. Който не може да се достигне; не¬
постижим. Блян недостижим.
недостижимого ж. Качество на недостижим; непости¬
жимост. -
недостоверен прил. Който не е достоверен, на който
не може да се вярва. Недостоверни сведения.
недостоверного ж. Качество на недостоверен,
недостоен прил. 1. Който няма достойнство, не е дос¬
тоен зо нещо. Народ- такъв, за друго недостоен.
П.Р.Сл. 2. Непристоен, неприличен, непочтен, до¬
лен. Недостойно държане.
недостъпен прил. До когото или до който няма дос¬
тъп, който не е достъпен. Недостъпни скалисти вър¬
хове. Недостъпна хубавица.
недостъпност ж. Качество на недостъпен,
недоумение ср. Състояние на непълно разбиране н
съмнение, колебание; смайване, изумление; изнена-
■ да, почуда.
недоумявам нсв. нпрх. Не съм в състояние до разбе- .
ра напълно, да схвана достатъчно добре, та се чу¬
дя.
недоучен прил. Който е учил малко, донякъде, но не
достатъчно, не е завършил учението си.
недоученост ж. Качество на недоучен.
недохранвам нсв, прх. Храня недостатъчно, храня по-
малко, отколкото е необходимо. Те редовно недох-
ранват децата си. - се нпрх. Храня се недостатъчно;
яедояждам си.
недохранване ср. Недостатъчно хранене, непълно за¬
доволяване на потребността от храна; недояждане.
недочувам псе., недочуя св. I. само нсв., нпрх. Не чу¬
вам достатъчно добре. 2, прх. Не успявам да чуя
нещо достатъчно добре.	,
недояждам си нсв. нпрх. Храня се нсдостотъчно, не за¬
доволявам глада си,, ям по-малко, отколкото тряб¬
ва; недохранвам сс.
недояждане ср. Недохранване. Децата се разболяха
от недояждане.
недра мн. Вътрешност, глъбини, утроба, лоно. ' В нед¬
рата на Родопите. Ваз. Земни недра.
недраг прил. 1. Който не е (достатъчно) драг. 2, Не¬
радостен. Да ходим, да се скитаме немили, клети,
недраги. Бот. '	-
недружелюбен прил. Който не е дружелюбен, който е
леко враждебен, неприязнен, Изгледа ме с недруже¬
любен поглед. „	*
недружелюбного ж. Качество на недружелюбен,
недъг м. 1, Телесен или душевен недостатък. Имам
тоя недъг от дълги години. 2. Болест. 3. прен. Не-

достатьк, слабост, порок. Бори се срещу недъзите
на обществото.
недъгав прил. 1. Който има недъг. 2. Слаб, болнав,
хилав.
недъгавост ж. Качество, състояние на недъгав,
пеедин числ. Мнозина, много, Неедин ме е питал. Не-
едип път съм ти казвал.
нееднаквост ж. Качество на нееднакъв; различие, не¬
равенство.
нееднакъв прил. Който е с известна разлика, нс е (на¬
пълно) еднакъв с друг. Едни и същи ябълки имат
нееднакъв вкус.	’
нееднозн^чен прил. Който има повече от едно значе¬
ние, от един смисъл. Нееднозначен отговор.
нееднократен прил. Който става, повтаря се повече от
един, но не съвсем много пъти. Нееднократни посе¬
щения.
нееднократно нарч. Няколко, много пъти. Нееднок¬
ратно го подканвахме.
нееднороден прил. Който не е еднороден, Срв.
разнороден. Нееднородна среда.
неекспедктйвен прил. Който не проявява достатъчно
бързина, експедитивност в извършването на нешо.
неестествен прил. Който не е естествен (в 3 и 4 знач.); из¬
куствен, подправен, пресилен, престорен, превзет. Не¬
естествен цвят на кожата. Неестествена усмивка.
неестественост ж. Качество на неестествен. В думите
и държането му се долавя неестественост.
неестетйчен прил. Който нс е естетичен; неизящен,
некрасив,
неефективен прил. Който не е ефективен, от който ня¬
ма ефект, последица, резултат; неефикасен. Неефек¬
тивни методи на ръководство.
неефикасен прил. Който не е ефикасен, не действа ус¬
пешно, не води до резултат. Неефикасни средства.
Неефикасен контрол.
нежа нсв. прх. рядко. Изнежвам. — се нпрх. Държа се
нежно, тальсвнс. [рус.]
нежелан прил. Когото не желаят или не са желали.
Нежелани гости. Нежелана бременност.
нежелание ср. Липса на желание. Работя с нежелание.
нежел&телен прил. Който не може да бъде желан, за
който няма основания да бъде желан. Нежелател-
■ пи последици. Принуден съм да прибягна до нежела¬
телни средства.
нежели сз. остар. Отколжото, вместо. По-добре глад,
нежели жажда.	t
нежен прил. 1. Който е изпълнен с обич, който проя¬
вява грижи и внимание, държи се ласкаво към ня¬
кого. Изглежда груб. но е много нежен баща и съп¬
руг. 2. Мек, тънък, деликатен. 3. Слаб, крехък.
О Нежният пол — жените,
неженен прил. Който не се'е женил, не е встъпвал в
брак. Отдолу идат три млади, три млади и неже¬
нени. Нар.п.
нежнзкерадостен прил. Който не е жизнерадостен;
унил.
нежизнеспособен прил. книж. Който не е жизнеспосо¬
бен, няма сила, способност да живее, да се развива,
Нежизнеспособен организъм.
нежизнеспособност ж. Качество на нежизнеспособен,
нежннча нсв. нпрх. Отнасям се, държа се (подчертано)
нежно с някого, [рус.]
нёжност ж. Качество на нежен (главно в 1 знач.); лю¬
безност, чувствителност, внимание,
незабявец прил. Който става, извършва се бързо, без
бавене. Незабавен отговор.
незаконност 519
незабавно нари. Бързо, веднага. И да се върнеш неза¬
бавно.
незабележим прил. Който не може да сс забележи. Из¬
глежда, че има някаква незабележима разлика.
незабслежнтелен прил. Кой го не се отличава с нешо
особено, не изпъква всред другите,
незабелязан прил. Който или когото не са забелязали.
Открихме една незабелязана грешка.,
незабелязано нари. Без да се забелязва, без да прави
впечатление. Промъквам се незабелязано. Времето
тече незабелязано,
незабравим прил!. Който не може да се забрави, който
оставя дълбоко впечатление. Незабравими спомени.
незабравка ж. Полско цвете с дребнички цветове, от¬
начало розови, после светлосини, МуосоПо ра1и51пв.
незавиден прил. Лош, непривлекателен, жалък, който
не може да породи завист. Изпаднал в незавидно по¬
ложение. Играе твърде незавидна роля. [рус.]
независещ прил. Който не зависи от някого или нешо.
Повредата е станала по„ независещи от шофьора
причини.
незавйсим прил, Който с напълно свободен, самосто¬
ятелен, нс зависи от други, Свободна и независима
държава. Независим характер.
независимо нарч. Без зависимост от някого или от не¬
що; самостоятелно, свободно, Живея независимо.
О Независимо от предл. — без да се взема под вни¬
мание; въпреки. Това става независимо от мене.
Независимо че сз. — въпреки, макар че. Ще дойда,
независимо че съм уморен.
незавИсимост ж. Качество или състояние на незави¬
сим, отсъствие на зависимост; свобода, самостоя¬
телност. Национална независимост.
незавършен прил. Който не е завършен; недовършен.
Незавършена постройка.
незавършеиост ж. Качество на незавършен,
незадоволен прил. Който не е задоволен, не се е задо¬
волил от нешо. Незадоволени хора. Незадоволени
амбиции.
нeзадсвслèнссτ ж. Качество или състояние на незадо¬
волен.	♦
незадоволителен прил. Който не задоволява; недоста¬
тъчен, неудовлетворителен, Храната ни е незадово¬
лителна . Незадоволителен отговор.
незадължителен прил. Който не е задължителен, може
и да не се направи. Присъствието ви е желателно,
но незадължително.
незает прил. Който е свободен, не е зает; вакантен.
Незаети места.
незаинтересован прил. 1. Който не е заинтересован,
който няма материален интерес. 2. Който не проя¬
вява интерес, внимание, влечение към нешо. 3. Без¬
пристрастен.
незаинтересованост ж. Качество или проява на неза¬
интересован.
незаконен прил. 1. Конто нарушава законите или про¬
излизащите от тях наредби; противозаконен. Неза¬
конно арестуване. 2. Който не се основава на някой
закон или наредба. Незаконно присвояване на безс¬
топанствена земя. О Незаконен брак — който не
е оформен от гражданска или черковна власт. Не¬
законно дете — рожба от незаконен брак, от извън¬
брачна връзка.
незаконност ж. 1. Качество на незаконен; противоза-

520 незаконороден
конност. В какво се състои незаконността па извър¬
шеното деяние? 2. Липса на законност; беззаконие,
незаконороден прил. Конто е роден от незаконен брак.
незаконосъобразен прил. Който не е законосъобразен,
не е съобразен със законите.
незаличим прил. Който не може да бъде заличен, да
бъде унищожен. Незаличими 'впечатления. Незали¬
чими следи.
незаменим прил. Който няма равен на себе си и не мо¬
же да бъде заменен от друг, с друг. Изгубихме не¬
заменим другар. Незаменими хора няма.	-
незапдмнен прил. Какъвто не се помни да е имало ня¬
кога; небивал. То беше една незапомнена суша.
О От незапомнени времена (години) — много от¬
давна, от далечна старина, от памтивека.
незасегнат прил. Който не е засегнат от нещо; невре¬
дим, Къщата^ е останала иесасегната от бомбарди¬
ровките. (
незаслужен прил. Получен без съответна заслуга или
вина. Незаслужена награда. Незаслужено наказа¬
ние.
везасъхнял прил. Който не е засъхнал; влажен, мокър.
Незасъхнали сълзи.
иезатдплен прил. За стая, помещение — който не се
отоплява., Спим е незшпиплена стая.
незащитен прил. Който е оставен без защита; безза¬
щитен.	'
мезвал прил. 1 Който е дошъл без покана; неканен.
Незвап гост — готово магаре. 2. прен. Недостоен,
неспособен. Едип незван всред толкова призвани.
Ст.Чил.	·
нездрав прил. 1. Който не е напълно здрав, не е добре
със здравето; болнав. 2. Който разколебава общес¬
твения морал или вяра. Нездрави настроения.
нездравословен прил. За климат, храна и др. — който
не действа, не влияе добре на здравето,
иездравослбвност ж. Качество на нездравословен, ·
неземен прил. поет. Необикновен, изключителен. Не¬
земна радост. Неземна красота.
везйблем прил. старин. Здрав, непоклатим, непоколе¬
бим. Незиблеми основи.
иезлобнв прил. У когото няма злоба; простодушен,
беззлобен.
незлобйпосг ок. Качество на незлобив; простодушие,
незнаен прил. 1. Неизвестен. скрит, потаен. В незнаен
ден, в незнаен час. 2. прен. Необикновен, небивал.
. То беше едно незнаТшо тържество. О Незнаен воин
- колективен образ на загинали за родината воини.
незнанве ср. Отсъствие, липса на знание; неосведоме¬
ност, невежество. >
незначителен прил. 1. Твърде малък. Незначителна су¬
ма. 2. Маловажен. Незначително събитие.
незначителност ж. Качество на незначителен,
ветрим прил. кпиж. Невидим, тайнствен.
незрял прил. 1. Който не е (напълно, съвсем) зрял; не¬
дозрял. 2. прен. Който е твърде млад и неопитен
или е дрисъш на такъв човек. Не зрет мисли.
везрящ прил. книж. Който е лишен от зрение; сляп.
нея еж. ней
неидентифициран прил. Обикн. в съчет. неидентифици¬
ран летящ обект — който не е опознат. разпознат,
идентифициран.
неизбежен прил. Който не може да се избегне, да се
отклони. Неизбежна гибел. Войната е неизбежна.
неизбежност ж. Качество на неизбежен. Всички виж¬
даха неизбежността на войната.
некзбрбден прил. Който е много голям. обширен, та
не може да се изброди; неязбродим. Неизбродни го¬
ри.
неизбродим прил. Койчо не може да се изброди; неиз-
броден, обширен, просторен. Неизбродими пущина¬
ци. .	'	■
неизброим прил. Който не може да се изброи; безб¬
роен, неизчислим. Неизброимо множество пчели.
неизвестен прил. 1. Който, когото не знаем или не сме
чували за него; непознат, незнаен. Спомена едно не¬
известно село, дето живеел, 2. Който не се ползва
с известност в обществото. Той е много добър лекар.
но още неизвестен. 3. катО същ. неизвестно ср. мат.
Число, величина, която търсим да определим.
Уравнение с две неизвестни.
неизвестност ж. Качество или състояние на неизвес¬
тен, отсъствие, липса на известност. О Намирам се
в неизвестност — не ме знаят, не се знае къде съм.
нсизвинСн прил. КОйто е останал без извинение, за
който няма уважителна причина. Неизвинено отсъс¬
твие.
неизвшшм прил. За който няма извинение; непростим.
Неизвинима грешка.
леизвннйгелен прил. Който не може да- служи за изви¬
нение. Отсъствал по неизвинителни причини.
неизгладим прил. Който не може да се изглади, да се
заличи из паметта; незабравим, неизличим. Войнал
та остави неизгладими следи у всички пи.
неизгледеи прил. Който не може да сс изгледа с око;
обширен, необозрим. Неизгледни простори.
неизгоден прил. Койт о не носи изгода, а вреда, загуба.
Неизгоден договор. Аз съм в неизгодно положение.
неиздържан и неиздържан прил. Който не е издържан,
не отговаря на определени изисквания, норми. Тази
сграда е неиздържана в стилово отношение.
иеюдържаност и иеиздьржаност ж. Качество на неиз¬
държан.	.
неизнекан прил. Който не е изискан; неизтънчен. неи¬
зящен. Неизискан вкус. Неизискани маниери.
иеизказан прил 1. Който не е изказан, не е изречен;
нензречен. Неизказана мисъл. Неизказапи думи. 2.
Неизразим (във 2 знач.). Неизказана скръб го обх¬
вана. > > На душата му е неизказано хубаво.
неизкореним прил. Който не може да се изкорени или
поправи. Неизкореним недостатък.
иеизлечйм прил. Който не може да се излекува; неиз-
целим. неизцерим. Неизлечима болест.,
неизлечимост ж. Качество на неизлечим. Неизлечи-
мостта на болестта не е доказана.	‘
неизличим прил. Който не може да сс изличи (от па¬
метта); незабравим, неизгладим.
неизмёнен прил. 1. Който е все един и същ, не се из¬
меня; постоянен. Неизменна величина. 2. Без който
не може, който е винаги някъде или с някого; не¬
избежен. Неизменен другар. Срещнах го на улицата
— с неизменния бастун. >> Той е неизменно с нас.
неизменим прил. Който не може да се измени; непро¬
меним.
неизменност ж. Качество на неизменен,
неизменяем прил. Който не (може да) се изменя.
О Нсйзмсвясмн думи грам. — които имат една-
единствена форма и при различни положения в из¬
раза не се изменят, каквито са наречията, между¬
метията, частиците и др., напр.: добре (съм), добре
(бяхме).

λ
неизменяемост ж. Качество на неизменяем.
неизмерим прил. Който е толкова голям, че ие може
да се измери; огромен, грамаден. Неизмеримо коли¬
чество,
неизмеримото ж. Качество на неизмерим,
веизповедйм прил, цьрк. Неизвестен, неведом, непости¬
жим. Неизповедими са пътищата господни.
неизползваем прил. Който не се използва не може да
бъде използван. Поради влагата помещенията са
неизползваеми..	.
неизправен прил. 1. Нередовен. небрежен в работата и
задълженията си. Неизправен чиновник. 2. Развален,
повреден, неточен, Неизправни часовници.
нен:зпрёвно1ст ж. Качество ва неизправен; нередов¬
ност, неточност, повреда. Закъсняхме поради неизп¬
равност па двигателя.
неизпълнение ср. Отсъствие, липса на изпълнение, на
осъществяване, извършване на нещо замислено, же¬
лано, заповядано. Неизпълнение на план. Неизпълне¬
ние на заповед.
неизпълним прил, Който не може да се изпълни, да се
направи. Неизпълнима задача.
иеизпълнймост ж. Невъзможност да се изпълни нещо.
неизиълнйтелеп прил. Който не изпълнява възложена¬
та му работа.
немзнълнйтел1юст ж. Качество на неизпълнителсн.
неизразим прил. 1, Който не може да се изрази (с ду¬
ми); неизказан, неизречен. 2. За скръб, мъка, радост
— много силен, дълбок.
неизразителен прил. Който не е изразителен, не при¬
тежава изразителност. Неизразително лице. Неизра¬
зителен глас.
неазразителносг ж. Качество на неизразителен,
неизречен прил. Неизказан, Неизречени думи,
неизследван прил. Който не е изследван. Неизследван
въпрос.
нензтошен прил. Който не е изтощен,
нензтошеност ж. Качество на неиптщен.
нензтощим прил. Който нс се изтощава, не може да се
изтощи. Неизтощима енергия.
нензтощимост ж. Качество на неизтощим.
неизтребйм прил.' Който не може да бъде изтребен,
' унищожен.
немзхолен прил. Неизбродим, неизброден. Неизходни
гъсталаци.
нензцелнм прил. Неизмерим, неизлечим,
неизцерим прил. Неизлечим, неизцелим.
нензцерймост ж. Качество на неизцерим; неизлечи¬
мост.
неизчерпаем прил.. Който не може да бъде изчерпан:
Неизчерпаема енергия. Неизчерпаеми запаси.
неизчерпаемото ж. Качество на неизчерпаем,
неизчерпателен прил. Които не изчерпва, не засяга, не
разглежда всичко по даден въпрос. Неизчерпателпи
сведения.
неизчислим прил. I. Който не може да се изчисли. Не-
изчислщш величина. 2. Неизброим, безброен,
иензяеннм прил. Който не може да се изясни; необяс¬
ним.
неикопомйчеп прил. Който не е икономичен; разточи¬
телен.	.
неимоверен прил. Който се проявява в изключително
висока -степен; невероятен. Неимоверни студове.
> > Неимоверно високи печалби.
неимоверното ж, Невероятност.	,
нёки, ненла, нейно, мн. нёйнн мест. 1. Притежателно
мсст. за 3 л. ед. — който принадлежи, изхожда или
неколкомилионея 521
' по друг подобен начин се отнася до лицето, за ко¬
ето се говори (когато е жена или трето граматичес¬
ко лице в женски род). Пристигна леля ти и ней¬
ният син. Обичам гората и нейната прохлада.
* Учебниците са нейни. 2. като същ. нейната ж.„
нейното ср. Това, което мисли, желае, върши или
притежава тя (лицето, за което се говори, когато
то е жена или трето граматическо лице в женски
род). И нейната не е лесна.
неинтелмгентен прил. Който не с интелигентен, не сс
отличава с (достатъчно) интелигентност. Нсинтели-
гентна физиономия.
• нешггересен прил. Който не е интересен, не възбужда
интерес; безинтересен.
нейскрев прил. Който не е искрен. Неискрени уверения.
Неискрен човек.
неискреност ж. Качество на неискрен.
неистинен прил. Който не отговаря на истината,
вейстински прил. Който не е истински; лъжлив, несъ-
щински.
неистов прил. книж. Необикновено силен в проявата
си. Неистов вой. > > Крещят неистово.
вей и н&н мест. Лично мест., дат. от тя (сосгар. сре¬
щу н а н е я). Кажете и пей да знае. Ней се въз¬
лага да предаде писмото.
нейде и негде нарч. Някъде. Жетварка пее нейде в по¬
лето·. Бот. Зареял се нейде по света.
нёйсе част. разг. За изразяване на съгласие, удовлет¬
ворение или примирение, снизхождение. Трябва да
ви съставя акт, но нейсе, от мене да мине. Йов. Го¬
лям дъжд ни пра, ама нейсе, [от тур.]
нека и (разг. и поет.) нек част. За израз на пожела¬
ние, настояване, подкана или съгласие, одобрение.
Лъжата нека бъде с мяра. Яв. Нека влязат всички.
Нека е хаирлия!
некадърен прил, I. Който няма сили, не е кадърен;
слаб, немощен. Некадърен старец. 2. Който е лишеи
от способност, не е кадърен, способен за някаква 1
работа; негоден, неспособен. Некадърни художници.
некадърник м. и некадърница ж. Некадърен, лишен от
способности, дарба човек,
некадърното ж. Качество на некадърен,
иеканен прил. 1. Който не е канен. 2, Нежелан, нелю¬
бим, Неканени гости.
некачествен прил. Който няма добро качество, който
е с лошо качество. Некачествена продукция.
неквалифициран прил. Който не е квалифициран, кой¬
то няма или не изисква висока квалификация. ‘Нек¬
валифицирана работна ръка. Неквалифициран труд.
иеколко- Съставна част на сложни думи със значение
„няколко", . напр.: неколкогодишеп, неколкодневен,
неколкократен и под.	·
неколкоголишен прил. Който е па няколко години или
продължава няколко години. Плод на иеколкогоди-
шен труд. ‘
неколкодневен прил. Който е на няколко дена или
продължава няколко дена. Неколкодневна почивка.
неколкократен прил. Който се повтаря няколко пъти.
Неколкократно повторение. > > Неколкократно
по-голяма сила.
н^олж^^есечен прил. Който е на няколко месеца или
продължава няколко мсссцо. Неколкомесечен престой.
псколкомилисшец прил. Който се състои от няколко
милионо. Неколкомилионно богатство.

522 неколкоминУтен
неколкомииутен прил. Който продължава няколко ми¬
нути, Пеколкомипутен разговор. '
некшгкостотки чися. Неопределен брой, приблизител¬
но между 400—500 и 1000. На площада са се събрали
„ некоякостотин човека.
неколкохйляден прил. Който се състои от няколко хи¬
ляди. Неко.тохют^дио множество,
иеколкочасев прил. Който продължава няколко часа.
неколцина мест. Няколко души мъже или мъже и же¬
ни.
некомпетёмтен прил. Който не е компетентен,
некомпетентност ж. Качество па некомпетентен.
нскоорднннран прил. Несъгласуван, Некоординирани
движения.
некоректен прил. Който не е коректен. Некоректни
отношения.	л
некоректност ж. Качество на некоректен.
некоромован прил. Над когото не е извършена коро-
нацня. Некоронован княз. > > Бетховен е некороно-
вай цар на музиката.
нскрасйв прил. Койго не е красив. Некрасива външ-
г ност. Некрасива постъпка..
некролог м. 1. Скръбна вест за умрял; жалейка. По
стените са нелепени некролози. 2. Кратка статия за
виден покойник, в която се изтъкват делото и зас¬
лугите му. [гр.]
некрбпол м. кпиж. Гробища на древен град. [гр.]
некрофйлня ж. /скиис Болезнено, често еротично вле¬
чение към мъртви тела. [гр.]
нектар м. I. В гръцката и римската митология — пи¬
тие на боговете. 2. Сладък сок, който се образува
в цвета на някои растения. Пчелите събират нек¬
тар. 3. Неразредено питие от смлени плодове. Нек¬
тар от кайсии, [гр.]
некултурен прил. 1. Който не е културен, комуто или
на който липсва култура, изостанал е в културно
отношение; див, просташки. Некултурни хора. Не¬
културно поведение. Некултурна страна. > > Дър¬
жи се некултурно. 2. Който не се обработва от чо¬
века; див.
некултурност ж. Качество, състояние или поведение
на некултурен.
нелегйтен прил. 1. Който съществува, извършва се
скрито и противозаконно, в нарушение на закона.
Нелегална литература. Нелегална печатница. Неле¬
гална квартира. 2. като същ. нелегален м. Лице, ко¬
ето се преследва от властта и действа, работи скри¬
то, тайно.
нелегалност ж. Положение, състояние на нелегален.
Минавам в нелегалност.	-
нелеп прил. Конго противоречи на здравия разум;
глупав, безсмислен. Нелепа смърт.
нелешша ж. Нелепост, глупост. Една ли жилава неле¬
пица светят преглътнал е до днес? Смирн.
нелепост ж. 1. Качество на нелеп. 2. Нещо нелепо.
Говори нелепости.	*
нелицеириятен прил. книж. Откровен, искрен, безприс¬
трастен. Нелицеприятна критика. [рус.]
нелйчен прил. грам. Който не притежава граматично
значение за липе. Причастията са нелични глаголни
форми.	’
нелбвко I. Нирч. от неловък. Пипам неловко. 2.
Като сказ. опреш — за означаване, че съществува
или от някого се изпитва неудобство, притеснение.
Неловко ми е. Чувствам се неловко.
неловкост ж. Качество и проява на неловък,
неловък прил. 1. Който не е ловък; несръчен, непох¬
ватен. Неловки движения. 2. Неудобен, притесните¬
лен. Изпаднах в неловко положение.
нелогичен прил. Който не е логичен, противоречи на
логиката.
нелогйчност ж. Качество на нелогичен. ·
аелош прил. Който не е лош, сравнително добър. Той
■ е един нелош човек:..	,
нелоялен "прил. Който не е лоялен, който нарушава
приетите закони и норми на обществени отноше¬
ния, поведение. Нелоялна конкуренция.
нелоялност ж. Качество или проява на нелоялен,
нелюбезен прил. Който не е любезен,
немайкъде нарч. Само в съчет.: До немай-къде — в
извънредно висока, най-висока, крайна степен. Жи¬
веехме до немай-къде зле. От немаи-къде — по не¬
воля, поради липса на друга възможност. Дадох му
заем от немай-къде.
немаловОжен прил. Сравнително, доста важен, същес¬
твен.
немагьк прил. Сравнително, доста голям; значителен,
нем&ра ж. Отсъствие, липса на грижа, залягане за не¬
що; нехайство.
немарлив прил. Който не е внимателен, който нехае,
немарливост ж. Качество или проява на немарлив,
немаря нсв. нпрх. Отнасям се към нещо с пренебреже¬
ние, без внимание, върша нещо немарливо, нехай¬
но. Немаря за работата си.
немачкаем прил. Обикн. за плат — който не се мачка,
немеилнв прил, Който не се изменя; неизменяем. Съ¬
юзите са неменливи думи.
немерен прил. лит. Обикн. в съчет. пемер-спа реч —
реч, художествено слово без подчертана ритмич¬
ност; праза.
неметали мн. (пеметал м.) спец. Химически елементи,
които се отличават с ниска електро- и топлопрово-
димост; металоиди.	.*	'
немец м. и немкння ж. Човек от основното население
на Германия и Австрия.
нсмСя нсв. нпрх. Стоя ням, не говоря. И немеем, и се
смеем пред народни свети жертви. Бот.
немил прил. Обикн. в сьчет. немняи-недрйги — който
не е мил, драг някому, който няма дом и близки,
та се скита по чужди врати, по чужди страни.. Да
Ходим, да се скитаме немили, клети, недраги! Бот.
И скитам се аз тук немил-педраг. П.П.Сл.
немилост ж. Състояние, положение, при което човек
изпитва, търпи лошо, враждебно отношение към
себе си от страна на някой, който има власт над
него. Изпадам в немилост.
немилостив прил. Който не е милостив, който не про¬
явява милост; жесток, безжалостен,
неминуем прил. Който е неизбежен, ше стане непре¬
менно. Победата пад врага е неминуема. > > Това
неминуемо ще стане.
немирен прил. Който не е мирен, не мирува; палав.
Немирни деца.
немирник м. и немирница ж. Немирен човек, обикн.
дете; пакостник, лудетина,
немирство ср. Проява на немирник.
кемйрст|ву|вам нсв. нпрх. Проявявам немирство, вър¬
ша лудории; палувам.	♦
немислим прил. Който не можем да си представим;
невъзможен. Немислими условия.
немит прил. Който не е измит. Немити съдове.	*

нсмкння вж. немец.
неморален прил. Който не е морален, който нарушава
моралните норми; аморален, безнравствен. Немо¬
рално поведение.
немота ж. Неспособност да сс говори,
немотен прил. диал. Беден, безимотен.
немотия ж. 1. Сиромашия, беднотия. 2. събир. Бедни
хора; беднота, беднотия.
немощ ж. Отсъствие на мощ; слабост, болезненост. ■
Обзе го немощ и не можа да се помръдне.
немощен прил. Слаб, болен.
немощност ж. Качество или състояние на немощен,
* немски прил. Който се отнася до немец и до немкиня;
германски (в 1 знач.). Немски език. О Немско гроз¬
де — бодлив храст . с плод възкисела едра ягода,
както и самият плод, Kibas £гозш1апа; цариградско
грозде^	*
немтур м. диал, Мълчалив, навъсен, необщителен чо¬
век.	.
нему мест. Лично мсст„, дат. от той и т о; на
иего. Нему се молят всички.
ненавиждам псе. прх. Изпитвам ненавист, силно мра¬
зя.
ненавист ж. Силна омраза: Изпитвам ненавист към
предателите.
ненавистен прил. Който внушава, буди ненавист към
себе си; омразен.
ненавистник м. и пенавистница ж. Човек, който е из ’
пълнен с ненавист, който желае зло някому,
ненавременен прил. Който става в неудобно, неподхо¬
дящо време. Ненавременна намеса.
неиавр&мениост ж. Качество на ненавременен,
ненагледен прил. Хубав, красив, любим,
ненадеен прил. Който става неочаквано, изведнъж. Не¬
надейно нападение. > > Нападнаха ни ненадейно.
ненадежден прил. На който или когото човек не може
да се надява, да разчита. Ненадежден човек.
ненадёждност ж. Качество на ненадежден,
ненадейност ж. Качество на ненадеен,
ненадминат прил. Които е пръв в някакво отношение,
няма равен на себе си. Ненадминат майстор на сло¬
вото.
ненаказуем при.г книж. Който не подлеящ на наказа¬
ние, не се наказва. Ненаказуемо деяние.
ненаказуемост ж. книж. Качества на ненаказуем,
пепакърпеп прил. Цял, цялостен, неначенат.
ненакърним прил. Който не може да бъде накърнен,
нарушен, засегнат,
нснакърнймост ж, Качество на ненакърним,
ненамеса ж. книж. Отказ, въздържане от намеса, от
участие в нешо. Договор за ненамеса.
ненападение ср. Обикн. в съчет. договор за ненападение
—	договор между две или повече .страни да не се
нападат помежду си,
непаинт прил. От който никой не е пил. О Света вода
недопита ироп. — за човек, който се представя за
напълно невинен, чист.	’	.
непаредèп прил. Който не е нареден· .
ненарушим прил. Който не може да се наруши, разва¬
ли, смути. Ненарушимо спокойствие,
ненаселен прил. Който не е населен, в който няма на¬
селение, обитатели. Ненаселен район.
пепасΠлне ср. Отсъствие, липса на насилие.
ненаситен’ прил. Който не е наситен докрай, не се е
наситил. Неттситени цветове. О Ненаситен разтвор
—	в, който кαпцейrрацнята на разтвореното вещес¬
тво е сравнително ниска и може да се поеме още.
необработен 523
ненаситен2 прил. 1. Койго нс се насища с ядене я пи¬
ене, не може да се насити. Пътниците чувстваха
ненаситен глад. Ненаситно гърло. 2. прен. Койт о не
се насища, не се задоволява с това, което има. Не¬
наситна жажда за имот. Ненаситно честогюбие,
ненаситник м. и пепасигпнця ж. Ненаситен човек; ла-
кαмйнк, лакомец.
пепасйтпaсг ж. Качество на ненаситен2,
ненаучен прил. Който не е съобразен с постиженията
и изискванията, принципите на науката. Ненаучен
подход. Ненаучно обяснение.
нснаучност ж. Качество на ненаучен. #
^наче^^^-г прил. Който е цял, не е наченат; непокътнат,
ненормален прил. 1. Който се отклонява от нормата,
от нормалното; аномален, анормален, необичаен.
Ненормални атмосферни явления. 2. Душевно бо-
леп, психически разстроен; побъркан. 3. като същ.
Луд човек.
ненормално^ ж. Качество на ненормален,
ненужен прил. Който не е нужен, не трябва, не е по¬
лезен. Ненужна вещ. Ненужни съвети.
необвързан прил. Който не е обвързан, свободен е от
(някакви) задължения. Движение на необвързаните
страни.
неoбвързаιlaсτ ж. Качество или състояние на необвър¬
зан.	.
необгледен прил. Който не може да бъде обхванат с
поглед; необозрим, просторен. Необгледни поляни.
необезпокояван прил. Когото никой или нищо не обез¬
покоява, не смущава; несмущаван,
необикновен прил. 1. Който се среща рядко, отличава
се от обикновеното, нормалното, та прави силно
впечатление. Необикновен човек. Необикновена кра¬
сота, 2. Извънреден, изключителен. Необикновена
словоохотливост.
необитаем прил. Който не е зает или населен от хора.
Необитаема къща. Необитаеми пространства. Не¬
обитаем остров.
необитаемост ж. Качество или състояние на необи¬
таем.
необичаен прил. Изключителен, поразителен. Необи¬
чайни прояви на щедрост.
пеoбпчàΠност ж. Качество или проява на необичаен,
пеόбпчеп прил. Необичлив. Необично дете.	/
пеoбнчлΠв прил. Който не е обичлив, не буди чувство
на обич към себе си; необичен.
необлагаем прил. книж. Който не подлежи на облага¬
не (с данъци). Необлагаем минимум. *
необлечен прил. 1. Който не е облечен; гол. Видяха не¬
облечени хора. 2. Лошо облечей.
необмислен прил. Който не е обмислен. Необмислена
постъпка.
необмйслено^ ж. Качество или проява на йеобмнс-
' лен.
необозрим прил. Който не може да се обзре, да се об¬
хване с поглед; необгледен, необхватен, обширен,
просторен. Необозрими пространства.
необорим прил. Който не може да се отрече, отхвърли,
обори. Необорими доказателства.
необоснован прил. Който няма достатъчно основания
или нс е подкрепен с убедителни доводи, доказа¬
телства. Необосновани обвинения.
необработен прил. Който не е обработен. Необработе¬
ни земи. Необработена кожа.

524 пеобразован	.
необразован прил. Който няма (достатъчно) образова¬
ние.
нсобразованост ж, Качество на необразован,
необратим прил. Който не може да бъде върнат, обър¬
нат назад. Необратим процес,
необратимост ж. Качество на необратим.
необуздан прил. 1. Който не се подчинява; своеволен.
Необуздано дете. 2. Който не може да бъде задър¬
жан; буен, неедържан. Необуздан гняв.
иеобузданост ж. Качество или проява на необуздан,
иеобусловен прил. Който не е обусловен. не зависи от
нишо.	*	«.
необусловйност ж. Качество на иеобусловен.
необут прил. Който не е обут; бос. Беднякът гол и не¬
обут не вижда повече пари. Смири.
необучен прил. Който не е обучен, научен на нешо.
Необучена армия.
необхватен прил. Който е много голям по размери;
необятен. Необхватни пространства.
неопходтност ж. Качество на необхватен.
необходим прил. Без който не може, от който има
нужда; нужен, потребен. Необходимо условие. Необ¬
ходима мярка.
необходимост ж. Качество или състояние на необ¬
ходим; потребност, нужда. Необходимостта от
храни е голяма. Предмети от първа необходимост.
Жизнена необходимост. ■	■
‘ необиувпелен прил. Който не обича да общува и стра¬
ни от хората. Необщителен човек.
необшнтелност ж. Качество или лроява на необшигс-
лен.
необясним прил,. Който не може да бъде обяснен. Не¬
обясним страх.
необятен прил. Който е много голям по размери; не¬
обхватен. Необятни простори.
необятност ж. Качество на необятен.
■ неограничен прил. 1. Който не е ограничен от нншо.
Неограничена власт. Фирма с неограничена отговор¬
ност на съдружниците. 2. прен. Безкрайно голям.
Неограничени възможности.
неограначеност ж. Качество на неограничен.
неодобрение ср. Отрицателна оценка. отрицателно от¬
ношение. Изказвам неодобрение. Отнасям се с нео¬
добрение.
неодобрителен прил. Който изразява неодобрение. Не¬
одобрителен поглед.
неодушевен прил. Който не се отнася. не принадлежи
към живата природа. Неодушевени предмети.
неoдушенёuоcτ ж. Качество на неодушевен.
игодилам прил. 1. Който не е одялан. не е гладък. Не-
одялана тояга. 2. прен. Груб. непохватен. тромав.
глупав; недодялан. Неодялан човек.
неодйлалоет ж. Качество на неодялан.
нвживен прил. Който нс е оживен; тих. безшумен. Не-
оживепа улица.
веозаглавеж прил. Който е без заглавие. Неозаглавено
• стихотворение.
иеозбнскн прил. спец. О Неозонска ера геол. — най-
новата ера в геологичната история на Земята. през
която се извършва активно нагъване на земните
пластове. животните и растенията са подобни на
съвременните и се появяват и първите примитивни
хора. {от гр.)
веок^чесгайм прил. Който е толкова лош. че не може
да бъде окачествен. оценен. Неокачествима постъпка.
неокончателен прил. Който не е окончателен. после¬
ден. напълно установен; временен. Неокончателен
отговор. Неокончателно решение.	«
неолйт м. спец. Последният период от каменния век.
Срв. -п а л е о л и т. [гр.}	·
неолитен прил. спец. Който се отнася до неолита. Не¬
олитни оръдия.
неологйзъм м. книж. Нова. скоро появила се дума в
езика. [гр.]
неомъжен прил. За жена. девойка — която не е омъ-
. жена.
неон м. Химически елемент Ne — благороден. инер¬
тен газ. който се използва в луминесцентни лампи.
[гр·]	'
неонов прил. Който се отнася до неон. Неонова лампа.
Неонова светлина.
неопетнен прил. Който не е опетнен. не е опозорен.
Човек с неопетнена съвест.
пеописуем прил. Който е толкова голям. силен; че не
може да се опише. да се изрази с думи; неизразим.
Неописуем ужас.
неопитен прил. Който няма опит; несвикнал. неумел.
Неопитен играч.
неопилносг ж. Качество на неопитен. липса на опит
у някого; неумелост. неподготвеност.
неоправдан прил. Който не може да се оправдае. да
бъде извинен. Неоправдано закъснение. Неоправдани
разходи. > > Неоправдано големи разходи.
доопределён прил. Който не е точно определен. Неоп¬
ределен отговор. За неопределено време. О Неопре¬
делена глаголна форма грам. — която не носи ин¬
формация за въргиител на глаголното действие.
Мтмяло неопределено време грам. — означава дейс¬
твие. което е вършено или извършено преди мо¬
мента на говоренето. по без сведение за свързаност
с определен минал ориенташюнен момент.
неопределёност ж. Качество на неопределен.
неопределим прил. Който не може да бъде определен.
Неопределима величина.
неппределнтелен прил. грам. О Неопределнтелно мес¬
тоимение — което замества названието на неопре¬
делен обект (лице или предмет) или на неопределен
качествен или количествен признак. напр.: някои.
нещо, някакъв, няколко. Неопределнтелно наклонение
— инфинитив. Неонределптелню наречие —- което
замества название на неопределено обстоятелство
за място. време или начин. напр.: някъде, някога,
, някак. Неопределйтелен член — който сс употребя¬
ва при назоваване на непознати или за първи нът
' споменати предмети. обекти.	·
неопровержим прил. Който не може да бъде опровер¬
ган; безспорен. неоспорим. Неопровержим факт.
Неопровержими доказателства.
' неорганизиран прил. Който пе е организиран. Неорга¬
низиран турист.
неорганизираност ж. Качество на неорганизиран.
неорганичен и неорганйчески прил. 1. Който не произ¬
хожда от живо. органическо същество. 2. Който се
отнася до неживата природа. Неорганична химия.
неосведомен прил- Който не е (добре) осведомен.
неосведоменост ж. Отсъствие. липса на осведоменост.
неосезаем прил. 1. Който не може да се усети. възп¬
риеме с осезанието. 2. прен. Много малък. незначи¬
телен. Неосезаема разлика.
неоснователен прил. Който е лишен от основание. Не¬
основателен страх.	’	-

кеосновдтелност ж. Липса на основание, качество на
неоснователен.
неоспорим прил. Който не може да се оспори. Неоспо¬
рим факт. Неоспоримо право.
пеоспорнмосг ж. Качество на неоспорим,
неосъзнат прил. 1. Който не е осъзнат, разбран, схва¬
нат, почувствван. Неосъзнат страх. Неосъзната ви¬
на. 2. Който не се е осъзнал. Неосъзнати слоеве от
населението.	*	-
неосъществим щщл. Койчо не може да се осъществи.
Неосъществим плам.
неосъшествйиост ж. Качество на неосъществим, от¬
съствие на възможност за осъществяване.
неотвратим прил. Неизбежен· [рус.]
неотвратимост ж. Неизбежност,
неотдавна парч. В близкото минало, наскоро. Дошъл
неотдавна..
неотдавнашен прил. Който е станал неотдавна; скоро¬
шен. Неотдавнашно минало.	*
неотделим прил. Който не може да се отдели,
неотемея прил. Който не може да се отнеме. Неотем¬
но право.
неотзивчив прил. Който не се отзовава, не проявява
съчувствие, а остава безучастен.
неотзивчйвост ж. Качество на неотзивчив.
неотклонен прил. Който не допуска или от който не
се допуска отклонение. Неотклонна цел.
неотклонение ср. Обикн, в съчет. мярка за неотклоне¬
ние адм. — чрез която се осигурява присъствието,
прави се невъзможно отклоняването на някого от
съдебна отговорност.
неотклонни прил. Който не може да бъде отклонен;
постоянен.
пеотк^йнно нари. Без какаото и да е отклонение; нап-
* раво. Войските бавно, но неотклонно се движат
напред.
неотколе нари. диал. Неотдавна, наскоро,
неоткблешеа прил. диш. Неотдавнашен,
неотложен прил. Който не търпи отлагане. Неотлож¬
на задача.	.
неотлъчен прил. Който не се отлъчва, не се отделя,
постоянно сс намира някъде. Неотлъчен другар.
неотлъчно Нарч. от н е о т л ъ ч е н. Следвам няко¬
го неотлъчно.
неотменим прил. Който не може да бъде отменен. Не¬
отменим закон. Неотменимо право.
неотменямоет ж. Качество на неотменим, -
неотразим прил. 1. Който не може да бъде отразен,
съпротивата или възражението срещу който са не¬
възможни. Неотразима атака.. Неотразими аргу¬
менти. 2. преп. Който покорява, завладява, обайва.
Неотразим хубавец. > > Неотразимо привлекате¬
лен.
неотслабващ прил. Който не отслабва, не намалява.
Неотслабващо внимание. Неотслабващ интерес. С
неотслабваща сила.
неотстъпен прил. От който човек не се отказва, от кой¬
то не отстъпва; постоянен. Да види свободна Бълга¬
рия — това беше неотменната му мисъл. Ваз.
леотстъпчнв прил. Който не обича да прави отстъпки.
Неотстъпчив човек.
неотстъпчивост ж. Качество на неотстъпчив.
неофициален прил. Който няма официален характер.
Неофициален източник. Неофициално лице.
неоформен прил. Който не е добил окончателната си
форма, окончателния ся вид. '
неоформёност ж. Качество на неоформен.
,	непозволен 525
неохота ж. Липса на охота, желание; нежелание. Из¬
морен от вчера, Янко вървеше, с неохота. Е.Слан.
(рус·!
неохотно нарч. Без желание, охота. Той отговаряше
неохотно на въпросите ми. [рус.]
неоценим прил. Който има извънредно голяма цена,
висока стойност; много ценен. Неоценима помощ.
неочакван прил. Който не е очакван, непредвиден, не¬
надеен. Неочакаи обрат. Неочаквана среща.
неочакваност ж. Качество на неочакван,
непйсаи прил. Който съществува по обичай, който не
е официално установен. Неписани правила на учти¬
вост.	'
неплатежоспособен прил. Който не е в състояние да
плаща задълженията си.
неплатежоспособност ж. Качество на неплатежоспосо¬
бен.
неплатен прил. Който не е заплатен или не се зап¬
лаща. Неплатен дълг. О Неплатен отпуск — от¬
пуск, през време на който лицето не получава
заплата.
неплодороден прил. 1. Който не дава плод. Неплодо¬
родии земи. 2. През който няма плодородие. Неп-
• лодородна година.
иеплодор0дне ср. Отсъствие на плодородие,
неплодор^дност ж. Качество на неплодороден.
непобедим прил. Който нс може да бъде победен. Бъл¬
гарите са народ силен и непобедим. В.Друм.
яеппбедймост ж. Качество на непобедим,
неповторим прил. Който е единствен по рода си, не
може да се повтори; единствен, изключителен. Не¬
повторим случай.
неповторимост ж. Качество на неповторим,
непогрешим прил. Който никога нс греши,
.нено! решимост ж. Качество на непогрешим,
неподатлив прил. Който не се поддава на влияние, на
въздействие.
^податливост ж. Качество на неподатлив,
неподвижен прил. 1. Който не се движи. Стои непод¬
вижен и ням като статуя. Йов. 2. Който не обича
да се движи. Неподвижен човек.
неподвижност ж. Качество на неподвижен,
неподготвен прил. Който не е (добре, достатъчно] под¬
готвен.
неподготвеност ж. Качество на неподготвен,
иеподкован прил. Който не е подкован,
неподкупен прил. Който не може да бъде подкупен;
честен. Неподкупен служител.
непо^дкуиност ж. Качество на неподкупен,
неподозиран прил. За който не се е подозирало, пред¬
полагало, че съществува; неочакван. Идеха му не¬
подозирани и от него самия сили. Йов.
неподправен прил. Който не е подправен, по един или ♦
друг начин променен, изменен или фалшифициран;
чист, истински, естествен. Неподправена истина. Не¬
подправена хубост.
неподражаем прил. Който не може да бъде наподобен;
изключителен. Неподражаем смешник. ’
неподходящ прил. Който нс отговаря, не съответства
на известни изисквания. Неподходящи условия.
[рус.!	~
неподчинение ср. Отсъствие на подчинение, отказ от
подчиняване. Гражданско неподчинение.
непозволен прил. Който не с позволен, противоречи на

526 непознаваем
определени правила, закони, обичаи. С непозволени
средства. По непозволен начин.
непознаваем прил, ктше. Който е недостъпен за поз¬
нанието. Светът не е непознаваем,
непоз1ыг прил. 1. Който не е познат, известен някому,
който се появява или става за пръв път. Търси ви един
непознат човек. В текста има непознати думи. Не¬
позната мелодия. 2. като същ. непознат м., непозната
ж. Непознат човек. Разговарях с един непознат.
ненокварсн прил. Който не е покварен. Непокварепи
нрави.
нелоквареност ж. Качество на непокварен.
непоклатим прил. 1. Който не може да бъде поклатен,
разклатен, помръднат. Непоклатим като скала. 2.
прен. Който не може да бъде разколебан; твърд,
здрав, непоколебим. Непоклатима вяра в доброто.
непоклатймост ж. Качество на непоклатим,
непоколебим прил. Който не може да бъде разколе¬
бан. Непоколебима увереност. Непоколебимо спо¬
койствие.	.
непоколебимост ж. Качество на непоколебим,
непокорен прил. Който не се покорява. Непокорен син.
Непокорен народ,
непокорност ж. Качество на непокорен,	<
непокорство ср. Качество или проява на непокорен,
непокътнат прил. Който не е покътнат,. чиято цялост
никак не е засегната; цял, цялостен, здрав, неначе-
нат. Непокътната сила,
непоносим прил. Който много трудно се понася. Не¬
поносим човек. Горещината бе станала непоносима.
Д-Дим.	-
непоносимост ж. 1. Качество на непоносим. 2. Отсъс¬
твие, липса на поносимост. Непоносимост към ня¬
кои лекарства.	■.
непонятен прил. Неразбираем, неразбран, неясен, [рус.]
непоправим прил. 1. Който не може да бъде поправен.
Непоправима грешка. 2. прен. Вечен, постоянен, не¬
изменен. Непоправим оптимист.	‘
нелоправймост ж. Качество на непоправим,
непопулярен прил. Който не е популярен, няма широ¬
ка известност или не се ползва със симпатиите,
одобрението на обществото. Непопулярен артист.
Непопулярни мерки на правителството.
непопулярност ж. Качество на непопулярен,
непорочен прил. Който не е порочен, който няма или
не е свързан с пороци; невинен, чист, девствен. Не¬
порочна дева. Непорочно минало.
непорбчност ж, Качество на непорочен,
непорядъчен прил. Който не е порядъчен, не отговаря
на нормите за ред и приличие. Непорядъчен човек.
Непорядъчно поведение.	,
непорядъчиост ж. Качество или проява на- непорядъ¬
чен.	,
непосветен прил. книж. Който нс е посветен в нещо,
запознат с нещо. Непосветен в тайната.
непосилен прил. Който не е по силите на някого; мно¬
го тежък. Непосилен труд. Непосилна задача.
непоследователен прил. Който не проявява последова¬
телност. Непоследователен човек.
непоследователност ж. Качество или проява на непос¬
ледователен.
непослушание ср. Качество или проява на непослушен;
непокорство. Тя рядко пропята непослуишние. На¬
казан за непослушание.
непослушен прил. Който не е послушен, не ее покоря-
■ ва и не изпълнява волята, заповедите или съветите
на другите; непокорен. Непослушно момче.
непослушник м. и непослушница ж. Непослушен чо¬
век, обикн. дете; палавник, немирник,
непослушност ж. Качество на непослушен,	,
неподреден прил. Който иде, следва или се намира
веднага след някой друг, без да има между тях тре¬
ти; пряк, най-близък, непосредствен. Иванови са ни
пепосредии съседи. Непосреден началник. НепЬсредни
впечатления.	„
пепосрелност ж. Качество на непосреден.
пеппсрёдствен прил. 1. Непосреден. 2..прен. Който пос¬
тъпва под натиска на вътрешни влечения или се
дължи на вътрешни подбуди. Непосредствена нату¬
ра. Непосредствено чувство.	f
непссредствепост ж. Качество на непосредствен. Не¬
посредственост на чувството.
непостижим прил. 1. Който не може да се постигне, да
се осъществи. 2. прен. Който не може да бъде раз¬
бран, недостъпен е за човешкия разум; необясним, ,
непонятен.
непостижимое? ж. Качество на непостижим,
непостоянен прил. Който не е постоянен, не е траен,
често се мени; колеблив, променлив. Непостоянна
работа. Непостоянно време. Непостоянен харак¬
тер.
непостоянство ср. Качество на непостоянен; колебли-
вост, промешшвост. Непостоянство на характера.
ф иепотвърден прил. Който не е потвърден, за който ня¬
ма потвърждение. Нспотвърдсни сведения.
непотизьм м. книж. Служебно, по служебна линия об¬
лагодетелстване на роднини и близки; семействе-
ност, шуробаджанащина, [от лат’]
непотребен прил. Който не е потребен за нищо; нену¬
жен, излишен. Непотребни вещи.
непотребност ж. Качество на непотребен. '
непохватен прил. Който не е похватен, лишен е от
сръчност, умение да извърши някаква работа; нес¬
ръчен. Непохватен човек.
непохвпткост ж Качество на непохватен,
непочтен прил. Който не е почтен, лишен е от почте¬
ност. Непочтен човек. Непочтена постъпка.
непочтепост ж. Качество на непочтен,
непочтителен прил. Който не проявява или е лишен от
почтителност, от уважение към някого или нещо.
Непочтителен младеж. Непочтително държане.
непочтителност ж. Качество или проява на непочти¬
телен,	’	_
неправ прил. Който не е прав, който мисли или пос¬
тъпва погрешно. В този случай ти беше неправ.
неправда ж. Проява на несправедливост, погазване
на справедливостта; беззаконие, насилие, В живо¬
та се вършат много неправди спрямо слабите.
неправдоподобен прил. Който не е правдоподобен, не
изглежда достатъчно близък до истината, не отго¬
варя на действителността. Неправдоподобно твър¬
дение. Неправдоподобна история.	,
неправдоподобност ж. Качество на неправдоподобен,
иеправедев прил. Който не, е праведен, който наруша¬
ва църковните норми и религиозния морал; грешен,
греховен. Неправеден живот.
непрдаедпик .и. и неправедпица ж. остар. Грешник,
неправилен прил. Който се отклонява от нормите и не
отговаря на установените правила. Неправилно раз¬
витие. Неправилна форма, Неправилен израз. Непра¬
вилна дроб*

неправилност ж. Качество на неправилен,
неправомерен прил. книж. Който не е съобразен със
законите; незаконен. Неправомерна постъпка. Неп¬
равомерно действие.
неправомерност ж. Качество на неправомерен,
неправоспособен прил. книж. Който не е правоспосо¬
бен, не му е признато качеството яа има права и
да носи отговорност, няма право да упражнява да¬
дена професия въпреки подготовката му. Неправос¬
пособно лице. Неправоспособен юрист. Неправоспо¬
собен шофьор.
неправоспособиост ж. книж. Качество на неправоспо¬
собен.
неправота ж. Качество на неправ.
непразен прил. За жена или женско животно — с плод
в утробата; труден. 4
непран прил. Който не е изпран. Ходи с непрана риза.
непревзёт прил. В чието държане няма надутост, ви¬
сокомерие, принуденост;прост, естествен, неприну¬
ден. .
пепревзетост ж. Качество на непревзет; естественост,
непосредственост, непринуденост, простота,
непревзе.маем прил. Който не може да се превземе.
Непревземаема крепост.
непреводйм прил. Който не може да бъде преведен на
друг език.
неярегледен прил. За изложение, схема, таблица и др.
— който е лишен от прегледност и яснота; запле¬
тен, сложен, неясен,
непретледност ж. Качество на непрогледен; сложност,
заплетеност, неяснота.
пенреднйден прил. Който не е предвиден; неочакван,
ненадеен. Непредвиден случай.. Непредвидени обсто¬
ятелства.
непредвидим прил. Който не може да бъде предвиден;
непредсказуем. Непредвидими обстоятелства,
непр^двидимост ж. Качество на непредвидим.
непрeдвндлнвr прил. Който не може да предвижда, да
съобразява; несъобразителен. Непредвидлив ръково-
' дител,
ненредвидлйвост прил. Качество на непредвидлив.
нспр^еделси прил. грам. За глагол — чието значение из¬
ключва наличието на вътрешен предел, граница на
действието, напр.: гледам, гранича, дебна, дремя,
дължа., лудувам, епн и под.
непреднамерен прил. книж. Който се извършва без
предварително обмисляне, без умисъл: несъзнате¬
лен, неумишлен. Непреднамерена обида.
непреднамереност книж. Качество на непреднаме¬
рен. Непредпамерепост на постъпката,
непредотвратим прил. Който не може да бъде предот¬
вратен. Непредотвратими загуби.
непредпазлив прил. Който не е предпазлив, който не
проявява или не е проява на предпазливост,
непредпазливост ж. Качество проява на непред¬
пазлив.
непредсказуем прил. Който не може да бъде предска¬
зан; непредвидим. Непредсказуеми събития.
неп редубеден прил. Който не се основава или не е из¬
граден върху предубеждение. Непредубеден критик.
Иепредубедено от ношение.
^предубеденост ж. Качество на непредубеден.
нспрежалйм прил. За когото много скърбят и не могат
да го прежалят.
непреклонен прил. Който не се огъва под натиска на
различни въздействия, молби и пр.; твърд, непоко¬
лебим. Непреклонна воля.
непризнат 527
непреклонност ж. Качество на непреклонен,
непрекъснат прил. 1. Който се простира без прекъсва¬
не, без междини. Непрекъсната върволица. 2. Който
трае, съществува във времето без спиране, прекъс¬
ване; непрестанен. Непрекъсната работа. Непрекъс-
напш болки, > > Гоборя непрекъснато.
непрекъсиатот ж. Качество на непрекъснат,
непременно нарч. При всички условия, въпреки всякак¬
ви пречки; безусловно. Ще дойда непременно.
непреодолим прил. Който не може да бъде преодолян,
не може да му се противопостави нищо; силен, мо¬
щен, непобедим. Непреодолими пречки. Непреодоли¬
ми обстоятелства. ,	-
непреодолимост ж Качество на непреодолим, *
непресеклив прил. Който не пресеква, трае продължител¬
но без прекъсване; непрестанен. Непресеклш извор.
непрестанен прил. Който не престава никога; безкраен,
всегдашен, вечен. Непрестанни грижи.
пепресторен прил. В който няма лицемерие, преструв¬
ки; искрен, непревзет. Непресторена радост.
ненрестореност ж. Качество на непрееторен.
непресьхващ прил. Който никога не пресъхва, не се из¬
черпва. Непрссъхващ извор па богатство. *
Непретенциозен прил. 1. Непридирчив. Непретенциозен
човек, 2. Който о без претенции за значение, важ¬
ност, изключителност. Непретенциозен разказ.
непреходен прил. 1. книж. Който не преминава, нс из¬
чезва, не умира; траен, вечен. Непреходна слава. 2.
грам. За глагол — който не може да има пряко до¬
пълнение, чието действие не прехожда, не премина¬
ва пряко и изцяло от деятеля върху друг предмет,
напр.: стоя, вървя, лежа, седя, спя, мълча, гордея .
се, съмнявам се.
непреходпост ж. Качество на непреходен,
непринётеп прил. Който не проявява или не изразява
разположение, внимание, радушнбет; студен, рав¬
нодушен, безразличен, неприветлив. Неприветен
поглед. Неприветна обстановка, 4
неприветлив прил. Неприветен.
непркветлйвост ж. Качество на неприветлив: непри¬
ветност.
неириветност ж. Качество на неприветен.
непрквнкнал прил. Който не е привикнал на нещо, пе
се е приспособил към дадена обстановка, среда, ус¬
ловия и пр. Непривикнал па физически труд.
непривичен прил. С който някой не е привикнал, който
е неприсъщ, несвойствен, необичаен за някого или
за нещо. Непривична роля.	.
непривлекателен прил. Който не е привлекателен; гро¬
зен, некрасив. Непривлекателна външност.	'
непривлекателност ж. Качествениа непривлекателен, ф
непригоден прил. Който няма необходимите качества
да бъде използван за определена цел. Машината е
непригодна за тук.
непригодност ж. Качество на непригоден,
непридирчив прил. Който не е придирчив, не лриднря
много; непретенциозен. Непридирчива публика.
непридирчивоег ж. Качество на непридирчив.
неприемлив прил. Който не може да се приеме, е кой¬
то човек не може да се съгласи. Неприемливи усло¬
вия. Неприемливо предложение.
непркемлнвоет ж. Качество на неприемлив,
непризнат прил. Който не с получил (общо) призна¬
ние. Непризнат талант.

528 непризнателен
иепрнзнАтелен прил. Който не изпитва и не изразява
признание, признателност; неблагодарен. Непризна¬
телен син. ·	.	·
непризнателност ж. Качество или проява на не приз¬
нателен; неблагодариост.
неприкосновен прил. 1. Който с напълно защитен, вър¬
ху който не може да посегне никой. Личността на
гражданина е неприкосновена. 2. Който се пази за в
крайна нужда. Неприкосновен запас.
неприкосновеност ж, Качество на неприкосновен,
неприкрит прил. Който се представя в истинския си
вид; нелицемерен, откровен, искрен.
исприкритост ж. Качество на неприкрит,
неприличен прил. Който не отговаря или противоречи
на правилата за ред и приличие, приети в дадена
среда. Неприятна постъпка. Неприличен жест.
иелрнлйчне ср. Нарушаване на приличието, неприлич¬
на проява, постъпка. *
неприличного ж. Качество на неприличен,
неприложим прил. Който не може да се приложи, не
намира приложение. Неприложимо правшо Непри¬
ложима теория.
неприложимост ж. Качество на неприложим,
непримирим прил, 1. Който не се примирява, не е скло¬
нен на никакви отстъпки, споразумения й под. Неп¬
римирими врагове, 2. Който не допуска, при който
е изключено всякакво съгласие, компромис, поми¬
рение. Непримирима вражда. Непримирими проти¬
воречия.
непримиримост ж. Качество на непримирим,
непринуден прил. При който отсъства натегнатост,
принуда, усилие; прост, естествен, свободен. Непри¬
нуден разговор. Непринудени движения.	'
непринуденост ж. Качество ка непринуден,
нелрисгюсобеи л/и/н.^ойто не се е приспособил. ,
непрнспасобеиогг ж. Качество на неприспоеобен. .
непрнсиособнм прил. Конто не може да се приспособи·
н^ирмсит?о6й.,м<^сг ж. Качество на неприспособим.
непристоен прил. Неприличен, невъзпитан; безсрамен.
Непристоен език. Непристойно държане, [рус.]
непр1нсг0йност ж. Качество или проява на непристоен,
неирнстъпен прил. 1. Който е много труден за изкач¬
ване; стръмен, върл. Непристъпен· връх. 2. Който се
отбранява добре от защитниците си. Непристъпни
позиции. 3. За човек — до когото мъчно може да се
добере някой; високомерен, надменен, строг, недос¬
тъпен, Непристъпен големец.
непристъпност ж. Качество на непристъпен,
неприсъствен прил. Обикн. в съчет. неприсъствен ден —
през който държавните и обществените учреждения
не работят. .
яеприсьш прил. Несвойствен.
непрнтпорен прил. книж. Лишен от прнтворство, прес¬
трувка, лицемерие; естествен, искрен. Непритворна
скръб. [рус.]
непричастен прил. книж. Който не е причастен, не взе¬
ма участие, не е замесен в нещо. Той е непричастен
в тази афера, [рус . ]
неприязнен прил. книж. Който съдържа или изразява
неприязън; иедоброжелателен, враждебен. Неприяз¬
нена отношение. Неприязнен поглед.
н^лр^^з^н^гт ж. книж. Качество или проява на неп¬
риязнен,
неприязън ж. Враждебно отношение към някого или
към нещо; враждебност, недоброжслателство, ом¬
раза. Дълбока неприязън, [рус.]
неприятел м. и непри^телка ж. 1. Човек, който се от¬
нася враждебно към някого или нещо; враг, Той
има доста неприятели. 2. само м. Всяка от (двете)
воюващи страни; противник, враг. Неприятелят
отстъпи пред нашия устрем,
неприятелски прил. Който се отнася до ( неприятел.
Неприятелски отношения. Неприятелски позиции.
неприятен прйл. Който не се харесва, който буди неу¬
доволствие; противен. Неприятен човек. Неприятно
. положение. Неприятна миризма. > > Стана ми
много неприятно.
иепрнйпнпет ж. Неприятна случка, събитие или пре¬
живяване. Имах вчера малка неприятност. Той ми
създава доста неприятности.
непробиваем прил. Който не може да се пробие. Неп¬
робиваема стена.
непробуден прил. Обикн. в съчет. непробуден сън —— от
който човек не може лесно да се пробуди,
нелроверён прил. Който не е проверен. Непроверени
данни.
непрогледен прил. За мрак, тъмнина, мъгла и под. —
в който не се вижда, през който погледът не може
да проникне.	'
непродължителен прил. Който не продължава много;
краткотраен. /бзля непродължителен дъжд.
непродължителното ж. Качество на непродължителен,
непрознреи прил. Непрогледен, непрозрачен,
непрозрачен прил. Който не е прозрачен, който' не
пропуска през себе си светлина и през който и не
- се вижда.
непрозрачност ж. Качество на непрозрачен,
непроизводителен прил: Който не произвежда (доста-
‘ тъчно) стопански блага. Непроизводителен труд.
непроизводителност ж. Качество на непроизводите¬
лен. >	'	.	-
непроизволен прил, спец. Който става независимо от
волята и съзнанието на човека. Непроизволни дви¬
жения.
непрокопсан прил. раз?. Който води нереден н несре-
тен живот. *
непрокопсаник М. и пепрокопсапица ж. разг. Непро-
копсан човек.	‘	♦
непроменен прил. Който не се е променил. Въпреки го¬
дините вижда ми се непроменен.
непромокаем прил. Който не пропуска вода или влага.
Непромокаема материя. Непромокаеми дрехи.
непроницаем прил. 1. Който не пропуска през себе си
(вода, светлина, звук). Непроницаема преграда. 2.
прен. Недостъпен за ума или погледа. Непроницае¬
ма тайна.
непроницаемото ж. Качество на непроницаем,
непропусклив прил. Който не пропуска, има качество^
то да не пропуска (вода, въздух и др.). Непропуск¬
лив земей пласт..
непросветен прил. поет. Тъмен, мрачен, безпросветен.
Непросветпа нощ.
непросветен прил. Който не е просветен; необразован,
непросветеното. ж. Качество на непросветен,
непростим прил. Който ле може да се прости, да бъде
простен. Непростима грешка.
непростителен прил. остар. Непростим, [рус,]
иелротмвене ср. Отсъствие на противене, съпротива,
съпротиалениие. Лев Толстой проповядва непроти-
вене на злото д насилие.
непроходим прил. По който е трудно или невъзможно

1
да се ходи, да се премине. Този път е непроходим.
Непроходима гора.
непроходимост ж. Качество на непроходим,
непряк прил. Който не е пряк, не се осъществява или
нс действа пряко, непосредио върху някого или не¬
що; косвен. Непреки обвинения. О Непряка (косве¬
на) реч — чужда реч, която се възпроизвежда не
дословно, а само по смисъл, и заедно с авторовата
реч образува сложно изречение. Непряк (косвен)
въпрос грам. — който е изразен в непряка реч, чрез
подчинено допълнително изречение. Непряко (кос¬
вено) допълнение грам. — което означава предмет,
засегнат непряко (косвено) от глаголно действие.
непукйзъм м. жарг. разг. Пълно отсъствие, липса у
някого на вълнение, тревога, безпокойство за нещо.
непукнст м. жарг. разг. Човек, който нс се вълнува,
тревожи, безпокои за нищо.
непълен прил. Който не е пълен, цял, завършен. Не¬
пълна чаша. Непълен работен ден. Непълни данни.
< Непълен член*.
непълнолетен прил. Който не е навършил пълнолетие,
не с пълнолетен.
непълнолетие ср. Качество или състояние на непълно¬
летен.
негтыноправен прил. Който не е пълноправен, който
няма пълни нрава. Непълноправеп член на общест¬
вото.
непълнота ж. Липса на пълнота, качество или състо¬
яние на непълен. В отчета има непълноти.
непълноценен прил. Който не е пълноценен, не прите¬
жава необходимите качества. Непълноценна храна.
Болният е непълноценен работник.
неработен прил. Който не е свързан с работа, в който
не се работи. Неработен ден.
неработоспособен прил. Който не е способен да рабо¬
ти, да се труди; нетрудоспособен,
неработоспособност ж. Качество на неработоспосо¬
бен; нетрудоспособност.
неравен прил. 1. Грапав, с негладка повърхност. Нера¬
вен път. 2. Който няма равни качества с някой
друг; нееднакъв. Той бе неравен по сила на против¬
ника си. 3. Който става между нееднакви по сила
противници, Неравен бой.
неравенство ср. 1. Отсъствие, липса на равенство. Не¬
равенство на половете. 2. мат. Алгебричен израз,
в който се утвърждава, че дадена величина е но-го-
ляма или по-малка от друга величина,
неравномерен прил. Който не е равномерен; нееднакъв.
Неравномерно разпределение иа благата.
неравиомерност ж. Качество на неравномерен,
неравноправен прил.. Който няма, не притежава равни
права с друг, с другите. Хората са неравноправни,
неравноправни ср. Отсъствие, липса на равноправие,
неравност ж. 1. Качество на неравен. 2. Неравно мяс¬
то. Неравности по пътя.
нерад прил. поет. Нерадостен. Познавам своя път не¬
рад. Деб. Нерад живот.	.
нерддост ж. поет. Отсъствие, липса на радост; тъга.
Сън сънувах ой перадост, опустяла младост. Яв.
нерадостен прил. Който е лишен от радости; тъжен,
печален, нерад.
нерязОив^ем прил. Който не може да се разбие, Не-
разбиваема крепост.
неразбираем прил. Който нс може да се разбере. Не¬
разбираеми думи.	♦
неразбиране ср. Отсъствие, липса на разбиране. Идея¬
та беше посрещната с неразбиране.
, 34. Български тълковен речник	.
нервен 529
неразбория ж. Отсъствие на ред в нещо. През време
на метежа в града владееше пълна неразбория.
неразбран прил. I. Конто не е разбран или е труден
. за разбиране; неразбираем. Урокът е много неразб¬
ран. 2. Който не разбира от дума. не се стоваря с
другите. Неразбран човек.
неразбранщипа ж. Качество на неразбран (във 2
знач.).
неразвит прил. Който не се е развил,
неразвитост ж. Качество на неразвит,
неразгадаем прил. Който не може да се разгадае, да
бъде разгадан.
неразговорлИв прил. Който не е разговорлив, ие обича
да разговаря.
неразделен прил. 1. обикн. мн. Които не се делят един
от друг или много често се срещат и общуват по¬
между си; неразлучен, неотлъчен. Неразделни дру¬
гари. 2. Неделим.
неразделен прил. Който не е разделен. Неразделено
наследство.	“	*
неразделеност ж. Качество на неразделен,
неразд^лмс!* ж. Качество на неразделен,
неразличим прил. Който не може да се различи,
неразлъчев прил. Който никога не се отлъчва от друг,
чиито части не се отделят една от друга. Език и
мислене се намират в неразлъчно единство,
иеразлЬчносг ж. Качество на неразлъчен, *
неразположен при/, Който изпитва неразположение.
Вчера бях малко неразположен от настинката. От
оная случка те бяха неразположени към мене.
неразположение ср. 1. Леко влошено здравословно
състояние. 2. Недружелюбно отношение към няко¬
го.
псразположеност ж. Качество или състояние на нераз¬
положен.
неразпоредйтелев прил. Конто няма умение да се раз¬
порежда.
йеpазIюредйτелносτ ж. Качество на неразпоредите-
лен.
неразпространение ср. Отсъствие на разпространение,
ограничение върху разпространяването на нещо.
Договор за неразпространение на ядреното оръжие.
неразрешим прил. Който не може да се разреши. Не¬
разрешима загадка. Неразрешими проблеми. *
неразривен прил. Който не може да бъде разкъсан, ра¬
зединен, разрушен; силен, здрав, нерушим. Нераз¬
ривни връзки. [!рус.]
неразрушим прил. Конто не може да се разруши,
неразсъдлнв прил, Който не е разсъдлив,
неразтворим прил. Който не може да се разтваря (в
дадена течност), да образува разтвор.
неразумен прил. 1. Който ве притежава (достатъчно)
разум йли не се води от здравия разум. Неразумно
дете. 2. Който нс с извършен разумно. Неразумна
постъпка.
неразумност ж. Качество на неразумен,
нерационален прил. Който не е рационален; неразумно
обоснован, нецелесъобразен,
нерв вж. нерви.
нерватура ж. рпец. Жилкуване (на растителен лист),
нервен прил. 1. Който се отнася до нерви, нерв (в I
знач , ). Нервна система. Нервно вещество. Нервни
болести. 2. Болезнено възбудим; раздразнителен,
неспокоен. Нервни хора. Нервни движения.

530 нерви
нерви ми. (нерв м.) I. Свързани с главния или с гръб¬
начния мозък нишковидни разклонения, чрез които
мозъкът управлява функциите на организма. Очен
нерв. Болни нерви. 2. Жилки на растителен лист. 3.,
само мн. разг. Нервно раздразнение или разстройс¬
тво. Това са само нерви. Страдам от нерви.. 4. само
ед. разг. Живост, жизненост, бодро настроение. Не¬
говото участие внася нерв в работата. В романа
има нерв О Дебели нерви разг. — за спокоен, не¬
възмутим човек. Късам си нервите ·—. много се
дразня, ядосвам.	.
нервирам нсв. и св., прх. Довеждам някого в нервна
възбуда; дразня, ядосвам. — се нпрх. Дразня се,
ядосвам се.
нёрвнича нсв. нпрх. Проявявам нервност. Не мога да
го гледам като первничи.
первност ж. Качество или проява на нервен (във 2
знач.), състояние на нервна възбуда,
кервбзеи прил. 1, мед. Лесно дразним или възбудим;
нервен. 2. остар. Нервен (във 2 знач.). Нервозна
жена. 3. разг. Обикн. за кюфтета, кебапчета —
лют, силно подлютен.
нервб^ност ж. Качество на лервозен (главно в I и 2
знач.); нервен.	*
нереален прил. Който не е реален. Нереален свят. Не¬
реални планове.
нерегулиран прил. Който не е регулиран. Нерегулирано
кръстовии/е.	►
нереден прил. Който не е реден и не бива да става, да
се допуска. Нередни прояви.
нередност ж. 1. Качество «а нереден. 2. Нещо неред¬
но, нарушаване на приетия ред; провинение, безза¬
коние. Изкореняване на нередностите.
вередбвен прил. 1. Който не става, не се извършва ре¬
довно или по определения ред. Нередовни занятия.
Нередовно хранене. Водя нередовен живот. 2. Който
не отговаря на определени изисквания. Нередовни
документи. Нередовен учител.
нередовност ж. Качество на нередовен, отсъствие на
ред.	*
нерез м. Нескопена мъжка свиня за разплод,
нерентабилен прил. Който не е рентабилен, не носи
приход. Нерентабилно предприятие.
нестабилност ж. Качество на нерентабилен. .
нерешен прил. Който не е решен. Нерешени проблеми.
нерешителен прил. Който не е решителен, лишен е от
решителност; колеблив.
нерешителност ж. Качество на нерешителен,
неритмичен прил. Който не е ритмичен, не става рит¬
мично. Неритмично снабдяване.
неритмичност' ж. Качество на неритмичен,
нероден прил. Който не е роден. О Неродена мома —
в приказките; чудно хубава мома, която не е от
майка родена.
неруден прил. Само в съчет. нерудни изкопаеми спец.
— добивани от земята материали, които не са ру¬
ди, нанр. глина, каолин, пясък, [рус.]
иерушйм прил, Който не може да се развали, разруши;
вечен. Нерушима дружба.
неръждаем прил. Неръждясващ. Неръждаема стомана.
дертъждясваш прил. Който не ръждясва, не хваща ръж¬
да; неръждаем.
неръкотворен прил. поет. Който не е направен от чо¬
вешка ръка. Неръкотворен паметник..
иерядко нарч, Сравнително, доста често.	'
нерядък прил. Който не е рядък. Нередки посещения.
Нерядък разтвор.	*
нес прил. неизм. разг. За кафе или чай — който е във ►
вид на разтворими гранули или прах. Кафето е
пес. [съкр. от н е с к а ф е]
несамосгоем прил. Несамостоятелен.
несамостоятелен прил. Който нс е самостоятелен, кой¬
то се влияе от другите.
несамостоятелност ж. Качество на несамостоятелен,
несбъднат прил. Който не се е сбъднал; непостигнат,
неосъществен. Несбъднати мечти.
несвестен прил. Който не е в пълно съзнание или е
свързан с такова състояние, върши се в такова със- ‘
тояние. Щастье не достигнах в несвестния си бяг,
Ваз. Несвестни приказки.
несвойствен прил. Конто не е свойствен, присъщ, ха¬
рактерен за някого или нещо* неприсъщ. Заличава
се е несвойствени па природата му неща.
несвързан прил, 1. Който не е свързан с нещо. 2. За
говор, мисли — в който няма вътрешна връзка и
смисъл. Несвързани думи.. > > Говори несвързано.
нссвързано^ ж. Качество на несвързан,
несвършен прил. Който не е свършен, не е доведен до
край. О Минало несвършено време грам. — означа¬
ва действие, което е съвременно по отношение на
минал ориентационен момент, напр.; По това вре¬
ме той четеше. Несвършен вид*,
несвършежост ж. Качество па несвършен. х
несвяст ж. Загуба на свяст·, на съзнание. Изпадна в
несвяст,.
несговор прил. Отсъствие на сговор; раздор, караница,
песговорсн прил. Който нс'е сговорен, който не проя¬
вява или в който няма сговор. Несговорна дружина.
несговорлнв прил. Несговорчив. .
• lIсстовбрпосг ж. I. Качество на несговорен; несговор¬
чивост. 2. Отсъствие на сговорност; несговор.
несговорчив прил. Който не се стоваря, не се погажда
с другите; яесговорлив, наговорен.
псстоворчHвосг ж. Качество на несговорчив; несго-
Борност.
несгода ж. Отсъствие, липса на сгода, на удобство;
неудобство, мъчнотия. Преодоляхме всички несгоди.
несгбден прил. разг. Неудобен,
негодност ж. разг, Качество на несгоден,
неедържан прил. Който не е сдържан, който се проя¬
вява буйно. Неедържан смях.
«ссдържаност ж. Качество или проява на неедържан.
несериозен прил. Който не е сериозен, който не проя¬
вява или в който отсъства сериозност. Несериозен
човек. Несериозна работа.
«ссериозност ж. Качество на несериозен,
нссссСр м. книж. Комплект принадлежности, инстру¬
менти за тоалет, шиене и др., обикн. в малка кутия,
чантичка, [фр.]
несигурен прил. Който не е сигурен; колеблив, съмни¬
телен. Несигурен успех.	■
несигурност ж. Качество на несигурен.	<
несиметричен прил. Който не е симетричен, в който
няма симетрия; асиметричен.	·
«симпатичен прил. Който не е симпатичен, не буди
симпатия. Срв. антипатичен.
нсснст-Смсн прил. Който не е системен, в който няма
система; безсистемен.
нескафе ср. Кафе във вид на гранули или прах, които
се разтварят е гореща вода или мляко, [от тьр|.
марка]	-

несклинен прил. рядко. Който не е склонен, не проя¬
вява склонност, съгласие (да възприеме или извър¬
ши нещо).
несклонйм прил..Който не може да бъде склонён, уго¬
ворен, увещан (да възприеме или извърши нещо);
упорит.	.
, несююннмост ж. Качество на несклоним.
несклонност ж. рядко. Качество на несклонен.
нссклон яем пршн грам. Който нс може да се скланя.
Несклоняемо съществително. Несклоняемо прилага¬
телно.
нескончаем прил. Който не свършва, няма край; безк¬
раен, безконечен. Те водят нескончаеми препирни.
[рус.]	_
нескопеи прил. Който не е скопен.’ Нескопена свиня.
нескопосан прил. разг,. Неугледен, нескопосен. Неско¬
посана работа.
не^^пове»! прил. разг. 1. Несръчен. Нескопосна дома¬
киня. 2. Който е направен неумело, несръчно; неуг¬
леден, нескопосан. Нескопосни дрехи. Нескопосна
работа. 3. рядко. Който не спазва ред и приличие.
Нескопосни младежи.
нескопосник ,1/. и пескопоснииа ж. разг. Нескопосен
човек. .Нашият нескопосник пак закъсня.
нескАпосност ж. Качество на пескоnосен.
нескрйт прил. Открит, явен. Гледа ме с нескрита ом¬
раза.
нескромен прил. 1. Който е лишен от скромност. 2.
Нетактичен, неделикатен. Нескромен въпрос. 3, Ли¬
шен от срам. Нескромен поглед.
нескромност ж. Качество на нескромен,
несломпм прил. Който не може да бъде сломен, над¬
вит. Несломима воля.
неслука ж. нар. Несполука, неуспех,
нссмсл прил. Който не е смел; плах, боязлив. ;
несмелост ж. Качество на несмел; боязливост.
несменяем прил. Който не се сменя; постоянен,
несменяемост ж. Качество на несменяем,
несметен прил. Който е толкова голям, чс нс може да
се сметне, изброи, изчисли; неизброим, огромен.
Несметни богатства.
нссмплясм прил. 1. Обикн. за храна — който не може
да се смеле в стомаха. 2. прен. Който не се възпри¬
ема. Несмилаема духовна храна.
несмвлаемост ж. Качество на несммлаем.
несмислен прил. 1. Неразумен, глупав, безсмислен. 2.
Необмислен.	β
несмислепосτ ж. Качество на несмислен,
несмущаван прил. Който или когото никой или нищо
не смущава, не обезпокоява; необезпокояван,
несносен прил. Който не е сносен, не може да се по¬
нася; лош, непоносим, нетърпим. Несносен харак¬
тер. Несносен живот.	-
неспазване ср. Отказ ох спазване на нещо. Наказан за
неспазване на закона..
неспасяем прил. Който не може да бъде спасен .
неспйр нари. поет. Без спиране; неспирно, безспир.
Вятърът фучи неспир.
неспирен прил. Който не спира, нс престава; безспи¬
рен.
несподелен прил. Който не е сроделен с други, от
друг. Несподелена скръб. Несподелена любов.
неспокбеи прил. Който няма спокойствие, обзет е от
безпокойство.
неспокойствие ср. Отсъствие, липса на спокойствие;
тревога, смущение, неспокойство, безпокойствие.
неспокойство ср. Неспокойствие, безпокойство,
нестроеви 531
несполука ж. Липса на сполука; неуспех. Той е пре¬
живял много несполуки, ала те че са сломили духа
му.
несполучлив прил. Който е свързан с несполука, с не¬
успех. Несполучлив опит. Несполучлив отговор.
πесπолучлмπоcт ж. Качество на несполучлив,
неспорен прил. Който не спори. Нсспорпа работа. Нес¬
порна храна.
^спортсменски прил. Който не е спортсменски. Нес-
портсменска постъпка.
неспособен прил. 1. Който няма, лишен е от способ¬
ности, дарби; негоден, некадърен. Неспособен ле¬
кар. 2. Който не е в състояние, не може или не е
склонен да извърши нещо. Той е неспособен па та¬
кава низост. Неспособен на саможертва.
неспос0б|1ост ж. Качество на неспособен,
несправедлив прил. Който нс с* справедлив,
несправедливост ж. 1, Качество на несправедлив. 2.
Постъпка на несправедлив,
несправяне ср. Отсъствие, липса на справяне (с нещо).
Уволнен е поради несправяне с работата.
неспретнат прил. Който нс е спретнат; нечист, непод¬
реден, отпуснат.
неспрётнатост ж. Качество на неспретнат.
несравнен прил. Несравним, превъзходен. Мое. ясно,
несравнено цвете, смъртта покоси те с ледена^ръка.
П.Р.Сл, > > Той стои несравнено по-високо. Иов.
несравненют ж. Качество на несравнен.
несравним прил. 1. обикн ми Които са до такава сте¬
пен различни, че не може да бъдат· сравнявани по¬
между си. Това са несравними неща. Несравними ве¬
личини, 2. Който е над всички, няма равен на себе
си; безподобен, ненадминат. Несравним поет.
несравнймост ж. Качество на несравним,
песрёта ж. нар. Злочестина, злощастие, нещастие,
негретен прил. Комуто не върви в живота; злочест, не¬
щастен.
несретник м. и неср^тнииа ж. Несретен човек,
несръчен.прил. Който не притежава и не проявява
сръчност, вещина, умение,	,
несръчност ж. Качество на несръчен,
нестабилен прил. Който не е стабилен, в който няма
стабилност. Нестабилен човек. Нестабилна иконо¬
мика.
нестабилност ж. Качество на нестабилен,
нестандартен прил. Който не е стандартен, не оттова-
ря на определен стандарт. Нестандартен подход.
Нестандартно мислене.	‘
нестесπяван прил. Когото никой или нищо не стесня¬
ва.
несгипар м. "1 пестимарка ж. Човек, който играе бос
върху жарава като част от старинен народен оби¬
чай, [от нгр.]
псстпllàрскu прил. Който се отнася до песгuпар. Нес-
тинарски танц. Нестинарска мелодия.	-
нсстннарсгво ср. Старинен народен обнчан, поддър¬
жан само в района на Странджа, при който играчи
нестинари изпълняват танц върху жарава,
нестихващ прил. Който це стихва. Нестихващи овации.
нестроевак м. Лице, което носи военна служба на
нестроева длъжност.
нестроеви прил. Който носи или се отнася до военна
служба вън от строя, в стопанското обслужване на
войската. Нестроева длъжност. Нестроеви офицери.

532 нестроен
нестроен прил. 1. Лишен от стройност, 2. Разстроен,
дезорганизиран. Нестройни редици.
вестройносг ж. Качество на нестроен,
несходен прил. Който няма сходство, прилика с дру¬
гите или с друго нещо.
несходност ж. Качество на несходен
несходство ср. Отсъствие, липса на сходство, прилика,
несъбираем прил. Който не може да се събере, да се
вземе от длъжниците. Несъбираеми вземания.
несъвместим прил. Който не може да съществува съв¬
местно, заедно с нещо друго. Несъвместими поня¬
тия. Това е несъвместимо с моето човешко дос¬
тойнство.
несъвместимост ж. Качество на несъвместим, отсъст¬
вие на съвместимост. Несъвместимост ма характе¬
ри.	.
несъвпадение ср. Отсъствие, липса на съвпадение. Не¬
съвпадение па възгледи.
несъвършён прил. Който не е съвършен,
несъвършенство ср. Отсъствие, липса на съвършенст¬
во; недостатък.
несъгласен прил. Който не е съгласен с някого, не спо¬
деля нечие мнение или възглед,
несъгласие ср. Липса на съгласие,
весъгласуваи прил. Който не е съгласуван (с нещо).
Несъгласувани действия.	,
несъгласуваност ж. Отсъствие, липса на съгласува¬
ност.	■ ■
несъгласуем прил. Който не може да се съгласува с
нещо.
несъгласуемосг ж. Качество на несъгласуем.
несьзнаван прил. спец. 1. За психични процеси, състо¬
яния и др. — който не е представен в съзнанието
на субекта. 2. като същ. нетъшаваио ср. Съвкупност
от психични процеси, състояния и др., които не са
представени в съзнанието на субекта.	·*
несъзнателен прил. Който не с съзнателен. '
несъзнателност ж.. Качество на несъзнателен. ■
иесьизмерим прил. 1. Който не може да бъде мерен с
мярката на нещо друго. Несьизмерими величини. 2.
прен. Който няма нищо общо, не може да бъде
сравняван с нещо друго; несравним; Несьизмерими
понятия.
иесъизмерниост ж. Качество на несъизмерим,
неськрушни прил. Който не може да бъде съкрушен,
сломен; твърд, устойчив. Несъкрушима воля. Несък-
рушима вяра.
весъкрушниост ж. Качество на песъкрушим. .
несъмнен прил. В който не може да има съмнение; си¬
гурен, безспорен. Несъмнена истина.
весьмнено^ ж. Качество на несъмнен,
несъобразен прил. Който противоречи на здравия сми¬
съл; безсмислен.
несъобразен прил. Който не е съобразен, не е поставен
в съответствие, съгласие с нешо. Несъобразен със за¬
кона. Несъобразена скорост.
иесьобразеност ж. Качество на несъобразен,
натьобрязителеи прил. Който не е съобразителен, не
проявява съобразително^.
■есьобразятелиост ж. Качество на несъобразителсн.
несъобразност ж. Качество на несъобразен,
несъответен прил. Който не съответства, не отговаря
на нещо. Думите са несъответни на делата му,
несъответствие ср. Липса на съответствие, на съгласу¬
ваност, Несъответствие на силите.
несъразмерен прил. Който не е съразмерен.	;
несъразмерност ж. Липса на съразмерност. .
несъстоятелен прил, 1. Който не е в състояние да пла- '
ща задълженията си; неплатежоспособен. Несъсто¬
ятелен длъжник. 2. Неподкрепен с достатъчно до¬
казателства; неприемлив, неубедителен.
Несъстоятелни твърдения.	►
несъстоятелност ж. Качество или положение на не¬
състоятелен.	’
несъществен прил. Лишен от съществено значение;
второстепенен, маловажен,
несъществено?! ж. Качество на несъществен,
несъществуващ прил. Който не съществува. Несъщес¬
твуваща вина. ‘	.
нетактичен прил. Който не е тактичен, който не про¬
явява или в който няма такт, тактичност. 'Нетак¬
тичен човек. Нетактичен въпрос.
петактйчност ж. Качество или проява на нетактичен.
нетен Прил. отнето. Нетно тегло. Нетен приход.
нетипичен прил. Който не е типичен. Нетипичен слу- .
чай.	.
нетленен прил. 1. Който не подлежи на тление, гниене.
2. прен. Вечен. Нетленна слава.	%
нсто ср. 1. Чисто тегло на стока, без опаковката. 2.
Чиста сума (цена, доход и под.) след приспадане на
удръжки, разходи и др. Срв. б р у т о, т а р а.
[ит.]
нетолерЯнтен прил. Който не е толерантен. Нетоле-
раптна постъпка.	1
нетолерантност ж. Качество или проява на нетоле-
рантен.	’	ç
неточен прил. Който не е точен. Неточен изстрел.
неточност ж. 1. Качество на неточен. 2. Нещо неточ¬
но; грешка, неправилност.	<
нетраен прие. Който не е траен. Нетрайни храни.
нетрЯнно^ ж. Качество на нетраен.
' нетрезв и нетрезвен прил. Който не е трезв, трезвен;
пиян. Престъплението е извършено в нетрезво със¬
тояние.
нетрудов прил. Който не е получен, спечелен с личен
труд. Нетрудови доходи.	*
нетрудоспособен прил. Неработоспособен,
нетрудоспособност ж. Неработоспособност,
нетърпелив прил. Който не е търпелив, няма търпение,
нетвриеайвост ж. Качество на нетърпелив,
нетърпение ср. Липса на търпение.	_	_
нетърпим прил. Който не може да бъде търпян; непо¬
носим. Нетърпим човек. Нетърпима болка.	-
нетърпимост ж. I. Липса на търпимост; нетолерант¬
ност. Нетърпимост към чуждите недостатъци. 2.
Качество на нетърпим.
неубедителен прил. Който не убеждава, не е убедите¬
лен. Неубедителни аргументи. > > Говориш неубе¬
дително.
неубедЯтелност ж. Качество на неубедителен,
неуважение прил. Отсъствие, липса на уважение; не¬
почтителност, пренебрежение,
неуважителен прил. Който не може или не трябва да
се уважи; неоснователен. Неуважителни причини.
нeуважHτе.^иосτ ж. Качество на неуважителен,
неуверен прил. Който не е уверен, който е лишен от
увереност. Неуверен в себе си човек. Неуверен глас.
> > Говори неуверено.
неувереност ж. Качество на неуверен, липса на увере¬
ност. В думите му се долавя неувереност. Неувере-
! пост в утрешния ден.

неувяхващ прил. книж. Който не увяхва, не се забра¬
вя, не отслабва. Неувяхваща слава. Неувяхващи спо¬
мени.
неугасващ прил. книж. Който не угасва, не намалява.
Неугасващ факел. Неугасваща вяра.
неугаснм прил. Който не може да се угаси, да намалее
яли да изчезне. Неугасима жажда. Неугасим жар.
неугледен прил. Който няма хубав в приятен вид, не
е достатъчно угледен. Неугледна къща.
неугледност ж. Качество на неугледен.
неугйда ж. Отсъствие, лнпса па угода, състояние на
неудовлетворение, недоволство от нещо. За моя не-
угода все тъй ще се случи.
неугоден прил. Който не ви е по угодата, не е такъв,
какъвто го искаме. Неугодна компания.
пеугодлост ж. Качество на неугоден.
неударен прил. ез. За гласен звук или сричка — който
не е под ударение.* Неударените гласни се редуци¬
рат.
неудача ж. Несполука, неуспех, нЬсрета. [!рус,]
неудйчен прил. Несполучлив, неуспешен, злополучен.
Неудачен опит. [!рус,]
неудачник м. и неудачница ж. Човек, комуто не вър¬
ви, който търпи неуспехи, неудачи; несретник.
неудббен прил. 1. Който не е удобен, с който човек не
може да си служи леко и приятно, без затруднение.
Неудобно жилище. Събота' е неудобен ден за събра¬
ния. 2. Който създава, поражда, причинява непри¬
ятно усещане, притеснение. Задаваш ми неудобен
въпрос.
неудобно 1. Нарч. от неудобен. Седнал си
много неудобно. 2. Като сказ. опрел. — за означа¬
ване, че съществува или че някой изпитва неудобс¬
тво, притеснение, срам. Не ти ли е неудобно да лъ¬
жеш?
пеудббиост ж. Качество на неудобен,
неудобство ср. 1. Отсъствие, липса или недостиг на
удобство. Работили сме при големи неудобства. 2.
Стеснение, притеснение, срам. Изпитвам неудобст¬
во.	'	;
неудовлетворен прил. Който нс е удовлетворен, не е
получил удовлетворение. Неудовлетворено любо¬
питство.
.неудовлетвореност ж. Качество или състояние на не¬
удовлетворен.
неудовлетворителен прил. Незадоволителен, [рус.]
неудоволствие ср. Неприятно усещане от нещо, липса
на удоволствие; отегчение, досада,
неудържим прил. Който яс може ' да се удържи, да бъ¬
де овладян. Неудържима сила. Положението е не¬
удържимо.
неузнаваем прил. Толкова променен, та едва може да
се познае. Улицата е станала неузнаваема.
неуя1анаемост ж. Качество на неузнаваем. Изменил
си се до иеузнавдемост.
неузрял прил. Недостатъчно зрял; въззелен, Иеузрели
плодове.
не$к прил. Който не е учил; необразован, неграмотен.
Неук човек. Неук народ. Неуки родители.
неукрепнал прил. Който не е укрепнал, не е достатъч¬
но здрав, силен, стабилен. Неукрепнало стопанст¬
во. Неукрепнал глас.	*
неукрепиалост ж. Качество на неукрепнал,
неукротим прил. Който не може (лесно) да бъде укро¬
тен; буен, неудържим. Неукротима ярост. Неукро¬
тимо желание.
неукротймост ж. Качество на неукротим.
неуредиост 533
неулегнал прил. Който не е улегнал, не е станал спо¬
коен, разсъдлив, уталожен. Неулегнал човек, Неу¬
легнал нрав.
пеулегналост ж. Качество на неулегнал.
неуловим прил. 1. Който не може да бъде уловен, хва¬
нат. 2. прен. Когото човек не може (лселю) хш на¬
мери, да открие, да се срещне с него. Откакто се
ожени, той етапа неуловими. 3. прен. Незабележим,
недоловим. Неуловима разлика. Неуловими бръчки
по лицето.
неумел прил.. 1, Който нс умее, не притежава умение,
сръчност; несръчен, Неумел човек. 2. Извършен без
умение; несръчен. Неумело движение. Неумело ръ¬
ководство.	,	·
пеумелост ж. Качество или проява на неумел,
неумение ср. Отсъствие, липса на умение; несръчност,
неопитност.
неумерен прил. Които нс спазва или при който не е
спазена нужната мярка. Неумерени хвалби.
неумереност ж. Качество на неумерен,
неуместен прил. Който нс с уместен, не отговаря на
дадена обстановка; неподходящ, неудобен. Неумес¬
тна забележка. Неуместно застъпничество. Неу¬
местна шега.	'
^уместност ж. Качество на неуместен,
неуметен прил. диал. Който нс умее; неумел, несръчен,
неопитен. Неуметпи домакини,
неумишлен прил. Който е извършен без умисъл; несъз¬
нателен. Неумишлена грешка.
неумолим прил. 1. Който нс може да бъде трогнат.,
повлиян от молби; непреклонен, твърд, Неумолим
човек. Съдбата е >неумолима. С неумолим глас. 2.
Който не може да бъде променен, отменен. Неумо¬
лими природни закони.
неумолнмост ж. Качество или проява на неумолим,
неуморен прил. 1. Който не се уморява. Неуморен ра¬
ботник. 2. Който се върши неспирно, напрегнато,
без умора. Неуморен труд. Неуморни грижи. г
неуморим ' прил. Неуморен. Неуморими борци за мир.
Неуморимо упорство.	,
неуморймост ж. Качество на неуморим,
неупотребйм прил. Който не (може да) се употребява.
Неупотребими вещи.
неупотребителен прил. Който е вън от употреба| не се
употребява. Нсупотребителии думи.
неуправня ж. рядко. Липса на управия; безредие, бър¬
котия. Защо такеиз кеуправия царува па земята
тук? Ваз.
неуправляем прил. Конто не може да бъде управля¬
ван, не подлежи на ръководство, управление. Неуп¬
равляем процес.
неуравновесен прил. кпиж. Който няма душевно рав¬
новесие; неспокоен, колеблив. Неуравновесен ха¬
рактер.
неуравновесеност ж. книж. Качество на неуравнове¬
сен..
неуреден прил. Който не поддържа ред. Неуредна до¬
макиня.
неуреден прил. Който не е уреден. Имаме неуредени
сметки,	,	4
неуреденоег ж. Качество на неуреден,
неуредица ж. Отсъствие, липса на ред, порядък. Неу¬
редица в къщи. Селски неуредици.	4
неуредиост ж. Качество на неуреден. -

ι
534 неурожаен
неурожаен прил. книж. Неплодороден. Неурожайна
гоДина. [!рус.]
неурожай м. книж. Неплодородие, [!рус.]
неусетен прил. Който едва се усеща; лек, лесен. Неу¬
сетен товар. Неусетно пътуване.
неусетно Нарч. от неусетен; леко, незабеляза¬
на. Увлечени в разговор, стигнахме неусетно. Жи¬
вотът тече неусетно.	*
неуспех м. Отсъствие, липса на успех; несполука. Ра¬
ботата претърпя неуспех. Неуспехи в живота,
неуспешен прил. Който не постига успех; несполучлив.
Неуспешни опити.
неустановен прил. Конто не е установен, постоянен.
Човек с неустановен характер.
неустбйка ж. 1. Неспазване на поето задължение. Не¬
устойка в работата. 2. Глоба за такова неспазване.
Плащам неустойка,
неустрашим прил. Когото не могат да изплашат; без¬
страшен. смел. Неустрашим борец.
неустраш^мост ж. Качество на неустрашим; безстра-
шие, смелост,
неутешен прил, Неутешим, безутешен. Неутешна
скръб.
неутешим прил. За който или когото няма утеха; бе¬
зутешен, неутешен. Неутешима печал. Неутешима¬
та майка се съсипа от скръб.
неутешймост ж. Качество, състояние на неутешим,
неутолим прил. Който не може да се утоли, да се на¬
сити. Неутолима жажда. Неутолимо желание.
неуточнен прил. Който не е уточнен. Неуточнени дан¬
ни.
неутрален прил., 1* Който не поддържа никоя от спо¬
рещите или враждуващи страни. Неутрален наблю¬
дател. 2. Който пази неутралитет. Неутрална дър¬
жава. 3. спец. В химията — който не дава нито
кисела, нито рсновна реакция. Неутрални соли. Не¬
утрален разтвор. О Неутрална зона — област, те¬
ритория, която не принадлежи на никоя от вражду¬
ващите страни, не може да бъде място на военни
действия, [лат.]	,
неутрализация ж. Неутрализиране. Неутрализация н
стомашните киселини. Неутрализация на фонологи¬
чески опозиции.
неутрализирам псе. и св., прх. Правя нещо да стане
неутрално, лишавам нещо от неговия ефект или
специфични качества посредством нещо с обратен
ефект или качества.
неутралитет м. Ненамеса във война или в чужди раз¬
при и препирни. Пазя неутралитет.
неутралност ж. Качество на неутрален,
неутрон м. спец. Електрически неутрална елементарна
частица, [от лат.]
неутроаея Прил. огнеутр-ои. Неутронна бомба.
Нсутронно оръжие.	·
неучтив прил. Който не е учтив. Хората са неучтиви.
Неучтива постъпка.
неучтивоет ж. Качество или проява на неучтив,
неуязвим прил. Който не може да бъде уязвен, комуто
не може да се напакости. В тая крепост ние сме
неуязвими.	,
неуязвимост ж. Качество на неуязвим,
нефея прил. диал. Нсфелеи, иефелмт. Нефела работа.
мйфЬлам нсв. нпрх. диал. 1. Болнав, немощен съм, не
ме бива. Детето нещо, нефела* 2. Не струвам, не
съм добър или подходящ, некачествен съм. Стока¬
та ти нефела. Церово дърво нефела за греди, [от
. нгр.]	■
нефелен и нефелит прил. диал. 1. Болнав, немощен.
Нещо съм нефелит. 2. Недоброкачествен, негоден,
неподходящ. Стоката му е нефелпа.	.
нефрйР м. спец. Възпаление на бъбреците, [от гр.]
нефрит? л<. Минерал със зелен или сивобял до бял
цвят — полускъпоценен камък, от който се изра¬
ботват разни предмети и украшения, [гр.]
нефт м. Петрол- [перс. > рус.]
нефтен прил. Петролен. Нефтени находища. Нефтени
рафинерии.
вефто- Съставна част иа сложни думи със значение
„който се отнася до нефт, свързан с нефт“, напр.:
нефтодобив, нефтодобивен, нефтопреработвателен,
нефтопровод, нефтопродукт, нефтохимия и др.
нехаен прил, 1. Който нехае, нс обръща впимаиие на
нещо; небрежен, безгрижен. Нехайна стопанка. Не¬
хаен към облеклото си. 2. Който съдържа или из-
‘ разява нехаене, незачитане, небрежност. Нехайно
държание. Нехаен поглед.
вехавинк м. и нехайница ж. Нехаен човек. Нехайник
някой млад извиваше с цафарата си медна. П.П.Сл.
нехайност ж. Качество на нехаен,
нехайство ср. Качество или проява на нехаен; небреж¬
ност, разсеяност, безгрижие. Престъпно нехайство.
иехярмонйчен прил. Който не е .хармоничен, в който
няма хармония. Нехармонично развшпие. Нехармо-
ничен брак.
нехая нсв, нпрх. Не обръщам внимание, не искам да
знам, не ме е грижа. Едно ридае, друго нехае. Нехая
за нищо.
мохшдеешчен прил. Който не е хигиеничен, не е доста¬
тъчно чист или по друг начин е вреден за здраве¬
то. Нехигиенично жилище.
нехигненнчнαст ж. Качество на нехигиеничен,
нехранимяйка, нехранимайко и нехранимайковец м.
Човек без почтена работа и поминък; безделник,
вагабонтин. Синовете.му излязоха нехранимайков¬
ци. -
нехуманен прил. Който не е хуманен; нечовечен, без¬
човечен. Нехуманна постъпка.
нецелесъобразен прил. Който не е целесъобразен, кой¬
то е в противоречие с определена цел.
нецензурен прил. Неприличен за пред общество; цини¬
чен. Нецензурни думи. Нецензурна шега.
непёнзурноет ж. 1. Качество на нецензурен. 2. разг.
Нешо нецензурно. Стига нецензурности!
нeцившlнзaван прил. Който не е (достатъчно) цивили¬
зован, не е на равнището на съвременната цивили¬
зация; некултурен. Нецивилизовани общества.
нечакан прил. Когото не са чакали, не са се надявали
да дойде; неочакван. Нечакан гост.
нечестен прил. Който не е честен; непочтен. Нечестна
постъпка. > > Постъпваш нечестно.	,
нечестив прил. 1. Който отрича, нарушава или сквер¬
ни Христовата вяра и морал; безчестен, грешен,
неблагочестив. Нечестиви агарянци. Нечестива ду¬
ша. Нечестив дух, 2. Непочтен, безчестен. Нечести¬
ви сделки. 3. като същ. нечестивият м. Дяволът, са¬
таната.
нечестивец прил. Нечестив човек,
нечестйвост ж. Качество или проява на нечестив,
нечфлиост ж. Качество на нечестен; непочтенaсг,
нечетен прил. 1. Многоброен, безброен, безчетен. Не¬
четно богатство. Нечетна рат. 2. За число — кой-

то не се дели на две без остатък; тек. Четни и не¬
четни номера.	.
нечетдйв прил. Който мътно се чете, разчита. Нечет¬
ливо писмо. Нечетлив подпис.
нечетлйвогт ж. Качество на нечетлив.
н&шм, нечия, нечие, мн. нечии мест. Неопределнтелно
мест. за означаване на неопределена или неизвестна
принадлежност; неопределено, неизвестно шш без¬
различно чий. Взел съм нечия чужда шапка..
нечист прил. 1. Който не е чист. Нечисти дрехи. 2.
прен. Непочтен, нечестен. Нечиста работа. Нечис¬
та съвест. О Нечиста сила — зъл дух, дявол,
нечистоплътен прил. 1. Който нс е чистоплътен, не
държи чисто тялото си, не се мие и къпе; мръсен,
нечист, 2. прен. Който е нечист в душевно, нравст¬
вено отношение.
нечистоплътиост ж. Качество на нечистоплътен,
нечистотАя ж. Нещо нечисто; мръсотия. Ушите му са
пълни с нечистотии.
нечuфтокопHтен прил. спец. Обикн. в съчет. иечифтоко-
пятни животни (като същ. нечифтокошгпш мн.) —
разред бозайници с по едно копито на всеки крак;
еднокопитен. Конят е нечифтокдпитно животно.
нечленоразделен прил. спец. Който нс е членоразделен.
Нечленоразделни Звуци.
нсчовСчсн прил. Който е лишен от човещина; безчове¬
чен. Нечовечно поведение. *
нечовешки прил. 1. В който няма, който е лишен от
човещина, човечност. Нечовешко отношение. 2,
Който надминава човешките сили и възможности;
изключително голям. Нечовешки усилия. Нечовешка
мъка. 3. Който не е присъщ на човек, не напомня
човек (а животно или нещо друго). Нечовешки звук.
Нечовешка настървеност.
нечуван прил. За какъвто не се е чувало досега, какъв¬
то не е имало; небивал, изключителен, нечут, не¬
виждан, Нечувано богатство. Нечуван успех. Нечу¬
вано злодеяние.
нечувствителен прил. Който е лишен от чувствител¬
ност. Нечувствителна кожа.
нечувствйтелност ж. Качество на нечувствителен,
нечут прил. 11 Нечуван, небивал, невиждан. Нечути
тегла. Нечут подвиг. 2.. Който не се чува; съвсем
тих. Под нея листец закъснял се отрони — невиден,
нечут. К.Хр, Нечути стъпки.
нещастен прил. 1. Който нс е щастлив, който търпи,
изпитва, преживява нещастие; злочест, Злощастен.
Сираците са нещастни деца. 2. Който е изпълнен с
нещастия, който носи, причинява или изразява не¬
щастие. Нещастна година. Нещастна съдба. Нещас¬
тен случай. Нещастна любов. Имам нещастен вид.
нешастие ср. 1. Тежко душевно състояние на вътреш¬
на неудовлетвореност, на болка и страдание. Никой
не може да разбере докрай нещастието на сираче¬
то. Не се радвай на чуждото нещастие. 2. Случка,
събитие, което причинява страдание; беда, злополу¬
ка, Стана голямо нещастие. Животът ми е пълен с
нещастия. О Зн нещастие — за жалост, за съжале¬
ние.
нещастник м. и нещастница ж. 1. Нещастен, злочест
човек. 2. разг. Жалък, нищожен, незначителен чо¬
век.
нещатен прил. Койго не е щатен, не е предвиден,
включен в щата1. Нещатен сътрудник на полиция¬
та.
нСщичко ср. Умал, от н е щ о. Има ли нещичко за
хапване?	'
нивелирам 535
псщнцС ср. разг. Умал. от н е щ а; нещо дребно, нез¬
начително. Случват се странни нещица.
нещо1 ср. 1. Вещ, предмет, обикн. дребен. Ивапчо Йо¬
тата не е нещо, а человече дребно, сивооко. Ваз. А
тез витрини са отрупани с безброй жадували неща.
Смирн. 2. Явление, случка, обстоятелство. Стана
негио неочаквано. Това нещо ми дава кураж. 3. Не¬
познат или неопределен предмет, Дайте нещо за
* ядене. Вътре има нещо скрито. 4. Новина, съобще¬
ние. Кажи нещо. Научих нещо ново. О В реда на
нещата — както е редно, както обикновено става.
От нищо* нещо.
нещо2 нарч. разг. Малко, донякъде, до известна сте¬
пен. Нещо съм болен. Зимата бе нещо суха. Нещо
съм неспокоен. О Нещо като — подобно донякъде,
приблизително такъв. Подкара нещо като песен.
Главата му е нещо като,кринау
нещяло вж. щ я л о-н е щ я л о.
нея мест. Лично мест., вин. от т я, И без нея ще ми¬
нем. Нея никой не я пита. Дай го на нея.
неявяване ср. Неосъшествяване на действието по гл.
явявам се; отсъствие. Делото се отложи по¬
ради неявяване на свидетелите.
неясен прил. 1. Който не се вижда, възприема доста¬
тъчно ясно, отчетливо. Неясни очертания. 2. Който
не може да се възприеме, осъзнае, разбере доста¬
тъчно ясно. Отвлечени и неясни въпроси. Неясна ми¬
съл. Неясна тревога.
неясност ж. 1. Качество на неясен. 2. Неяснота,
неяснота ж. Нещо неясно, мъчноразбираемо. В думи¬
те му има неяснота. Неяснота на образите.
ни1 част. 1. За подчертано отричане на нещо (при
друго отрицание) или за отрицателна заповед, заб¬
рана; нито. Той не каза ни дума повече. Няма ни
сянка от съмнение. Ни дума повече! 2. Като сз„ пов¬
торено — за свързване на равноправни части на из¬
речението или на равноправни изречения. Той ни
чете, ни пише. Не виждам ни тебе, ни него. Бях ни
жив. ни умрял. О Ни лук* ял, ни (на] лук ьпфнсал.
Ни рак*, ни риба.	*
ни2 мест. 1. Лично мест., вин. от н и е, кратка форма
срещу нас. Нас не ни обичат. Повикайте ни и ние
ще дойдем. 2. Лично мест., дат. от н и е, кратка
форма срещу н а м, н а нас. Кажи ни къде си
бил. Дайте ни съвет. 3. Притежателно мест., кратка
форма срещу на ш, н а ш а, н а ш е, н а ш и.
Къщата ни е голяма. Това са всичките ни пари.
н^ва, мн. ниви и (събир.) нивя, ж. 1. Пространство
земя, обикн. извън населено място, което орат и за¬
сяват, Морен орачът на нивата сееше. Ваз. 2. По¬
сев. Зелени ниви. О Свършил я като кучето* на ни¬
вата.
нявга нарч. нар. Никога. Нивга Цековата щерка няма
той да вземе! Ваз.
нивелацuόuсн прил. спец. Който се отнася до нивела-
ция, до нивелиране. Нивелационни планове.
нмвелация ж. спец. Нивелиране,
нивелДчен прил. спец. Който служи за нивелиране. Ни-
велачни измервания. Нивелачна точка.
нивелир .и. спец. 1. Оптически уред за нивелиране. 2.
Либела, терезия. (от фр.]
нивелирам псе. и св., прх. 1. спец. Определям височи¬
ната на различни точки от земната повърхност, 2. '
Правя нещо да бъде във водоравно, хоризонтално

536 пиво
положение. Нивелирам кантар. 3. прен. книж. Из¬
равнявам, пренебрегвам различията, поставям на «
еднакво равнище различни неща.
ниво ср. 1, Степен на височина, издигнатост на нещо
равно; равнище. Водно ниво. Речното ниво спада, 2.
Степен на обществено развитие и култура; равни¬
ще. Социално ниво. Културно пиво. Жизнено ниво.
Рфр.]	.
нивя вж. нива.	«
нигде вж. нийде.	* *
ние и (в мерена реч) ний мест. Лично мест. за 1 л.
мн., имен. — употребява се от говорещия за озна¬
чаване на две или повече лица, включително себе
си. Ние сме принизели. Ние е него разговаряме. Ний
идеме помощ на теб да дадем! П.П.Сл. {Сра.;
н а с, н и, н а м]
ннеден вж. н е д е н.
Шока нсв. прх. 1- Прокарвам конец, връв, тел, пръчка
и под. през еднообразни предмети. Нижа мъниста.
Низахте ли тютюна? 2, прен. Правя редица, после¬
дователност от еднородни неща. Нижа песни. — се
нпрх., само мн. и 3 л. ед. Нареждаме се и вървим,
минаваме, точим се един след друг. Неусетно се ни¬
жат дните.	'*
инз1 м. 1. Наниз, низа, редица .> Дребните пиперки па
една тояга низ до низ наредих. Е.Пел. 2. прен. Ре¬
дица, поредица, множество от еднакви, еднородни
предмети, явления, неща. Низ жълтици. Низ от
имена. Низ от факти.	_
низ2 предл. нар. Из, през, по. Вървяхме низ гората. - ‘
низи ж, Нещо нанизано на отделна връв или изпле¬
тено на венец; наниз, низ, плетеница. Низа тютюн.
Низа лук.
тнзмм|ш1] м. ист. Войник от редовната турска войска.
[ар. > тур.]	·	■	■
(шзверпвам «се., низвергна св. прх. книж. Изпъждам,
свалям; низвъргвам. Низвергнаха го от трона, [цел.]
низвержение ср. книж. Низвергване. Низвержение от
сан.	·	»
ннзвъргвам нсв., ннзвъргна св. прх. 1, нар. Хвърлям от .
високо. 2. книж. Низвергвам. Низвъргпат дух.
низина ж. 1. Равнинен участък от земната кора с ви¬
сочина до 200 м над морското равнище. Речна ни¬
зина, Тракийска низина. 2. обикн. мн., прен. Бедните
или непросветени слоеве на обществото. Израснал
в низините. Издигнеш се от народните низини, [рус.]
июмоооклбиетво ср. книж. Раболепие, [рус.]
низов прил, Който е свързан непосредствено с хората,
с народа по места. Низова организация. Низов пе¬
чат. [рус ]
иизост ж. Качество или постъпка на низък; безчестие,
галост, подлост.
низходящ прил. Който има посока на движение или
развитие от по-висока към по-ниска степен, който
слиза, намалява, отслабва. Прот. възходящ.
Низходяща градация. Роднинство по низходяща ли¬
ния. [рус.]	.
низш и ииеш прил. 1. Който се намира на ниска или
най-ниска степен на развитие. Низши растения.
Низши организми. 2. Който заема ниско или най-
долно, последно място в някакъв ред, в социална
или административна йерархия. Низш, персонал.
Низши служители. Нисша степен на развитие,
Прот. висш, [рус.]
низък прил. Безчестен, долен, недостоен, подъл. Нижа
твар. Низка постъпка. Низка душа.
ний вж. ние.
нийде и нигде нарч. нар. Никъде. Нямам си нийде ни¬
кого.	·
нйкак нарч. 1. Ни най-малко. Никак не го познавам.
Никак не искам да закъснявам. 2. По никакъв начин.
Никак Не може да се поправи.
никаквец м. и никаквица ж. Долен, негоден, нищо¬
жен човек. Оставете го тоя никаквец, за нищо не
го бива!
нйкакъв, никаква, някакво, мн. никакви мест. 1. От-·
рицателно мест. за признаци, с което сезасилва от¬
ричането в отрицателни изречения; нито такъв, ни¬
. то друг, нито какъвто и да било. Нямам никаква
възможност. Не чул никакъв шум. 2. като прил. Ни¬
щожен, долен. Ех че си и ти.един никакъв! 0 В ни¬
какъв случай — за означаване, че нещо е напълно
изключено, невъзможно, недопустимо. Нищо* н ни¬
какъв. Няма ме (не се виждам) никакъв — никъде
не може да ме намери човек,
ииквам нов., никна св, нпрх. диал. Никна, пониквам,
ничам. Нивите са никнали.	■	-
никел м. Химически елемент N1 — сребристобял
твърд и ковък метал, устойчив на атмосферни вли¬
яния, широко приложим в техниката, [нем . ]
никелирам лее. и св., прх.. Покривам нещо с тънък
пласт никел.
никелировка ж. 1. Никелиране. 2. Никелово покритие,
пласт върху някакъв предмет.	· .
никелов прил. Който се отнася до никел, койго съдър¬
жа или е направен от никел. Никелови монети. Ни¬
келови соли. Никелова руда. Никелови сплави.
нлкна1 нсв. нпрх. I. За растения, пера, косми, зъби —
• пробивам почвата или кожата и се показвам навън;
ничам, пониквам. Тревата никне. На детето ник¬
. пат зъби. Дето кракът му стъпи, там трева не ник¬
не. 2. прен. Появявам се бързо и в голямо количех·,
тво, в изобилие. Жилищата никнат като гъби след
дъжд. О Дето ме не сееш*, там никна.
никна2 вж. н и к в а м.
никога нарч. В никое време; нивга. Никога не ще заб¬
равя добрината ти. Не си ли ходил никога па лов?
О Като никога разг. — за означаване, подчертава¬
не, че нещо става, извършва се за първи път, по
изключение. Веднъж като никога се залови и той
за работа.	-	.
ннкогаш нарч. разг. Никога.
никого мест. Отрицателно мест., вин. от н н к о й (са¬
мо за лица). Не познавам никого. От никого не се боя.
О Нямам си нийде никого — нямам близък човек,
никой, никоя, никое, мн. никои мест. 1- Отрицателно
мест., като същ., само за лица — нито един човек.
Къде им е гробът днес никой не знай. П.П.Сл. 2. ка¬
то прил. Нито един, нито който и да бил, В никое
царство не тече мед и масло. А.Стр. Никой път не
съм го видял сърдит. В никоя градина няма такива
цветя. О По никое време — в неудобно, неподхо¬
дящо време. [Вж. съшо: никого, никому]
нйколко мест. Отрицателно - мест. .за количество,
брой — нито едид. — Колко пари даде за тил гъби?
— Нйколко; набрах си ги.
никому мест. Отрицателно мест., дат. от ни к о й
(само за лица). Никому не вярвам.	..
никотин м. Алкалоид, който се съдържа в листата и
семената на тютюна — силно отровно за нервната
система вещество, [фр. от соб,]

никотинов прил. Който се отнася до никотин. Нико¬
тинов състав. Никотиново отравяне.
Никулден м. Народен и църковен празник на 6 декем¬
ври.
инкулденски Прил, от Н и к у л д е н.
никъде нарч. На никое място; нийде, нигде. Той никъ¬
де не се отби, никъде не се спря. Йов. Така няма да
стигнем, до никъде. Пътища за никъде.
ннмй част. За питане, придружено с известна почуда,
недоволство или недоумение. Нима не знаете? Ни¬
ма това е всичко? Нима той ви е помогнал нещо?
— Татко ти е много доволен от тебе. — Нима!?
нимб м. и нимба ж. книж. Сияние около главата на
светец; ореол, [лат..]
нимфа ж. 1. В старата гръцка и римска митология -
женско полубожество, подобно на самодива, което
живее в планини, гори, реки и извори и олицетво-
. рява някаква природна сила, 2. прен. поет. Хубава,
красива жена. (от гр.] „
нимфоманки ж. книж. Болезнено повишена полова
възбудимост у жената, (гр.]
нимфоманка ж. книж. Жена, която страда от нимфо¬
мания.
доне иарч. стария. Сега. Жар кой ти гледа мине —· ни¬
вята са узрели. Ваз.
шлел м. техн. Съединителен елемент — кухо тяло с
(външна) резба от двата края за свързване на тръби
и под. [англ.]
мйрвам |се| псе., нирна |се] се, нпрх, диал. поет. Нир-
кам (се) веднъж или поединично; гмуркам се.
нирвана ж. книж. Блажено състояние на душата, ос¬
вобождаване от всякакви житейски грижи и жела¬
ния. Като в нирвана някаква блажена да се прена¬
сям с цялата вселена. К.Вел. [санскр.]
ннркам нсв. нпрх. диал. поет. Гмуркам се. Ето 'и дру¬
ги. навлезли е вирът, ниркат и пляскат водата.
П.П.Сл.
ниско нарч. I. Близо до земята, до пода. Настовычки-.
. те хвърчат ниско над реката. 2. Със слаб глас; ти¬
хо, полека. Много ниско говориш, та не те чувам.
ниско- Съставна част на сложни думи, които- означа¬
ват, че нешо има малка височина, намира се на
- ниско място или има ниско обществено положение,
проявява се в слаба степен или е в малко количес¬
тво, напр.: нискокалоричен, нискоорбиталеп, нископ¬
латен, нископроизводителен,' нискорастящ, нискос¬
тоящ, нискостеблен.	й
пискорАсъл прил. За растение· — който не израства
или не е израсъл високо. Нискорасло дърво.
нискостеблен и нискостъблен прил. Който има ниско
стъбло. Нискостеблени дървета,
шсчний ж. Ниска местност; низина,
нисш вж. низш.
писък прил. 1. Който има малка височина, къс е в от¬
весна посока; невисок. Нисък човек. Ниско дърво.
Ниски хълмове. 2. Който се намира по-долу от
околните предмети. 3. Близък по височина до мор¬
ското равнише. 4. муз. За глас, звук - а. Конто се
произвежда от колебания, трептения с малка често¬
та; дебел. Прот. висо кЛ Тих, слаб. О Ниска
цена — малка, евтина,
нит м. Вид (къс) гвоздей, метална пръчка, която се
вкарва в дупка и се зачуква от двете страни, та съ¬
единява метални пластинки, детайли, [нем.] '
нйто част. 1. За подчертано отричане на нешо .(при
• друго отрицание) или за отрицателна заповед, заб¬
рана; ни. Не казах нито дума. Нямам пито лев. Ни-
нишесте 537
то крачка назад! Нито дума повече! 2. Като сз.,
повторено — за свързване на равноправни части на
изречението или на равноправни изречения, еднак¬
во отречени. Нито ми пушка дотегна, пито ми пъ¬
тя омръзна. Нар.л, Нито ти си прав, нито той. Не
познавам нито единия, нито другия.
нитрати мп. (нитрат м.) спец. Соля на азотната кисе¬
лина, използвани за наторяване, в производството
на взривни вещества и др. Калиев нитрат, [от гр.]
нигритн мн. (шлгрит ле) Соли на азотнстата киселина,
която се използват в хранителната промишленост,
медицината и др. [от гр,]
нитроглицерин м. спец. Съединение на азотната кисе¬
лина с глицерин — масловидна избухлива течност,
от която правят динамит. ,
нитроцедулбзй ж. спец. Целулозни нитрати — безц¬
ветно влакнесто вещество, което е получено при
преработка на целулозата с концентрирана азотна
и сярна киселина и се използва за производство на
целулоид, лакове, бездимен барут и др.
нихилизъм м. книж. 1. Пълен скептицизъм и безус¬
ловно отричане на общоприетите ценности. Нацио¬
нален нихилизъм. 2. Течение всред руската интели¬
генция през 60-те и 70-те години на XIX в.,
отнасящо се отрицателно към традициите и устои¬
те на дворянското общество и към крепостничест-
вото. [от лат..]
нихилист м. и нихилйстка ж. книж. 1. Човек, който
. се отнася към всичко скептично, с ннхн.лзъм. 2. Ли¬
це, което изповядва нихилизма, последовател на
нихилизма (във 2 знач.). [от лат.]
нихилистичен и нихилистмчески прил. Който се отнася
до нихилизъм (главно в I знач,). Нихилистично от¬
ношение.	*	‘
ницшеанец м. и шише^нка ж, книж. Привърженик на
ницшеанството.
ниlπueàиски прил,. книж. Който се отнася до иигχIreа-
* нец и ницшеанство.
ницше&нство ср. книж. Учение, което се основава вър¬
ху реакционните тенденции в идеите на Фр. Ницше
и проповядва краен индивидуализъм, култ към
„свръхчовека“ и презрение към масите,
нячам нсв. нпрх. диал. Никна, пониквам, раста, Перу¬
ника ничаше, момите я беряха. Нар.л. Ничат му
зъби.
ничии, ничия, ничие, мн ничии мест. Който ке принад¬
лежи или нс изхожда от никого. Ничие робство не
търпим. Ще бъдеш моя или ничия! Направих го без
ничия помощ.
ничком нарч. С лице към земята; по очи. Прот.
възнак. Лежа ничком. Паднал ничком,
ниша ж. 1. Вдлъбнатина в стена за поставяне на ста¬
туя, ваза или някаква покъщнина като легло, уми¬
валник и др. 2. прен. Подходящо място, простран¬
ство, позиция и под. [фр,]
нишадър м. Химическа сол амониев хлорид, употре¬
бявана в техниката, народната медицина и др.
.[ар. > тур.]
нишадъреп прил. Който се отнася до нишадър, съдър¬
жа нишадър. Нишадъреп разтвор. ■
нишан м. остар. I, Знак, белег. 2. Изкуствена цел за
стрелба; мишена, [перс, > тур.]
нишесте ср. 1. спец. Безцветно минронриеталио вещес¬
тво, широко разпространен продукт на фотосните-

538 нишестен
зата, което се натрупва в плодовете, семената и ко¬
рените на растенията и е основен въглехидрат в
храната на животните и човека; скорбяла. 2. Хра¬
нителен продукт, който се произвежда ат това ве¬
щество във вид на бял аморфен прах без вкус.
[перс.]
нишестен прил. Който съдържа нишесте или е напра¬
вен от нишесте. Нишестено лепило. Нишестен крем.
нишка ж. 1. Тънко изпреден конец, обикн. в тъкан,
за тъкан; жица. Оправям нишките. Завързвам ниш¬
ка. 2. прен. Нещо, което напомня такава шипка.
Нишки по корена. О Като червена шайка — за ми¬
съл, идея, която изпъква ясно, отчетливо й преми¬
нава през някакъв разговор, съчинение и под. Ниш¬
ката на Ариадна книж. — за нещо, което помага
да се излезе от заплетено, трудно положение [от
древногръцкия мит за Ариадна, дала на Тезей къл¬
бо конци, за да излезе от лабиринта],
нишковиден прил. Който има вид, прилича на нишка.
Нишковидни водорасли.
нищ прил. стария. Беден. Елате всички нищи, прока-
жени, проклети! Т.Тр. По-нищ и от просяк. Нищ
духом.	.
ншцелкн мн. (имщелка ж.) Част от тъкачния стан, ко¬
. ято дърпа нагоре и надолу нишките на основата,
та заплита вътъка.	*
шпцста ж. Бедност, сиромашия, мизерия. Ний рас¬
тем в нищета. Смирн. Жертви на нищетата. Ду¬
ховна нищета.
нищичко ср. Умал. от и и що; съвсем нищо. Нищич¬
ко не ми дадоха. Нищичко не разбирам.
нИщо ср. 1. Нещо, което го няма, не съществува. Тър¬
сихме навред, но нищо не намерихме. — Има ли не¬
що вътре? — Няма нищо. 2. като прил. Съвсем ма¬
лък или нищожен. Нищо човечец. Нищо работа, а
толкова ни забави. 3. В отговор — като възраже¬
ние, за означаване, че нещо е без особено значение,
не заслужава голямо внимание. О За анщо па света
— в никакъв случай. Като [едното] нищо разг. —
много лесно, без усилие или колебание.. Нищо и ни¬
какъв — съвсем малък, незначителен, нищожен.
Нищо и никакъв човек. Няма ми нищо — здрав съм,
чувствам се добре, не съм пострадал. Нищо не ста¬
на (не излезе) — не стана както го очаквах. Нищо
от това — за означаване, че нещо е без особено
значение, не вреди, не пречи. Нншо подобно — за
категорично отричане на нещо: съвсем не е така, не
е вярно. От нищо нещо — за означаване, че от нез¬
начителна, несъществена причина е станало, въз¬
никнало нещо сериозно, важно, .
шшкожвв прил. 1. Извънредно малък, дребен, незначите¬
лен във физически или морален смисъл. Нищожно раз¬
стояние. Нищожна су.ид, Нищожен човек. Орелът
съгледа гадинка нищожна, гърбата, рогата. Ст.Мих. 2.
юр. Който няма валидност; невалиден, [рус.]
нищожество ср. книж, I. Качество или положение,
състояние на нищожен [човек]. Не виждаш ли сво¬
ето нищожество? Издигнат от нищожеството, от
тинята благодарение на случайни обстоятелства.
А .Конст. 2. Нищожен, жалък човек или друго съ¬
щество. Оставете го — той е нищожество.
нищожност ж. книж. Качество на нищожен.
ниши нсв. прх. Вадя, издърпвам нишките на тъкан;
разнищвам.
но сз. Означава: 1. Противопоставяне, когато съдър¬
жанието на втората част обезсилва казаното в пър¬
вата; ала, а, ама. Искат, но не могат. Учих го, по
не го научих. 2. Добавяне на нова мисъл, повече
или по-малко противоположна на предишната. Ху¬
баво, но скъпо. Изгледа ме с плах, но весел поглед.
Ходих там, но не го видях.
нобелнет м. Лауреат, носител на Нобелова награда,
пббелов прил. Който се отнася до А. Нобел, шведски
химик, изобретател и индустриалец, основател на
фондация, от която се раздават награди за изклю¬
чителни достижения в областта на литературата,
науката и борбата за мир. Нобелова фондация. Но¬
белова награда. Нобелов комитет. Нобелови лауре¬
ати.
нов прил, 1. Който е направен, купен, станал, явил сс
е или е възникнал неотдавна или за пръв път.
Прот. стар. Нова къща. Нови обуща. Нов вест¬
' пик. Нова мода. 2. Който е запазил първоначалния
си вид, не се е изхабил. Прот. вехт. Дрехите ми
са отдавнашни, но още нови, 3. Който се е явил след
някой предшественик, на мястото на друг. Нов учи¬
тел. Нова квартира. О Нещо ново — някаква но¬
вина. Нова година — в. Първият ден от годината
(1 януари), б. Празник през нощта срещу този ден.
Нов завбт*. Новият свит — Америка. Нов ред*. По
новому — по новия начин; поновому.	·
новак м. Човек, който отскоро се е заловил с някаква
работа н още не я е усвоил добре,
новатор м. и ^айторка ж. Човек, който внася нещо
ново и полезно в някоя област. Новатори в произ¬
водството. Новатор в изкуството, [лат.]
новаторски прил. Който се отнася до новатор. Нова¬
торска поезия.
новаторство ср. 1. Дейност на новатор. 2. Нещо пαвα,-
наскоро въведено, главно в обществения живот и
производството.
повела ж. Средно по обем белетристично произведе¬
ние, преходна форма между разказ и повест, [ит.]
нaвелHcτ м. и новелшстка ж. Автор на новели,
новенн1!^ прши Умал. от н о в, обикн. в съчет. иов-
пaвепм■fък — напълно, съвсем нов. Шапката ми е
нова-новеничка.
новина ж. 1. Неотдавна, наскоро направено съобще¬
ние, известие за нещо ново; вест. Чухте ли новина¬
та? Има ли новини? Радостна новина. 2. нар. Ново¬
луние, Насадих кокошката по новина,
но винар м. Вестникар, журналист, който събира и съ¬
общава новини във вестник или по радиото и теле¬
визията.	.
новинарски прил. Който се отнася до новинар. Нови¬
нарски екип на телевизията. Международен нови¬
нарски бюлетин. Новинарско радио.	*	.
вaвннàрствa ср. Професия, работа на новинар.
ново- Съставна част на сложни думи със значение
„нов, скорошен, неотдавнашен4', напр.: нанобюга-
таш, нововъведен,‘ новопристигнал И нод.
новобогаташ м. Човек, който е забогатял наскоро и
обикн. по на почтен начин. През войната се навъди¬
ха много новобогаташи.
пaвобol·аI■ашкн прил. Който се отнася до нαвαбога-
таш. Новобогаташка къща.
новобранец м. I. Младеж, наскоро повикан на военна
служба. 2. Войник през първата година на службата
му [по отношение на старите войници), .
πaвоaрâπскπ прил. Който се отнася до новобранец.
Новобранска вечер. Новобранскц дружини.

иовобранстоо ср. Положение на новобранец или вре¬
мето, когато някой е новобранец. Бяха приятели
още от новобрапството си.
новобрачен прил, 1. Който наскоро е встъпил в брак.
Новобрачна двойка. 2. Който се отнася до лица, нас¬
коро встъпили в брак. Новобрачен заем. 3. като
същ. новобрачни мн. Младоженци. Новобрачните за¬
минаха на сватбено пътешествие, [рус.]
новобългарски прил. книж. Който се отнася до тре¬
тия; най-новия период рт развитието на българския
език, писменост , и култура (от XV в, насам). Ново¬
български език. Срв.: старобългарски,
. средиоб1>лтаркки.
нововъведен прил. Който наскоро е въведен в общес¬
твения живот или в производството. Нововъведени
правила.	*
нововъведёние ср. Нещо ново, неотдавна въведено в
употреба. Нововъведения в земеделието.
новогодишен прил. Който се отнася до Нова година.
Новогодишна елха. Новогодишни подаръци.
новогръцки прил. Който се отнася До съвременна Гър¬
ция. Новогръцки език. Новогръцка литература.
новодомцн мн. (новодбмец м. и новодбмка ле . ) 1. Хо¬
ра, които влизат в нов дом, които се заселват в но¬
во жилище. 2. Съпружеска двойка, която наскоро е
създала свой дом.
новодошъл прил. Който е дошъл наскоро, неотдавна.
Новодошлите гости нямаше къде да седнат.
новозаветен прил. Който се отнася до Новия завет.
Новазаветни книги.
новозает прил, Който е зает отскоро, неотдавна. Но-
возаети земи.	*
новоизбран прил. Който е избран наскоро или след ня¬
кой друг. Новоизбраният председател.	*	.
новоиздаден прил. Който е издаден наскоро или отно¬
во. Новоиздаден учебник.	.
повоuзсовап прил. Който е изкован, създаден наскоро,
Новоизковани думи.
повоизл^зъл прил. За печатно произведение — наско¬
ро, току-що излязъл от печат. Новоизлязла книга.
повоизнечео прил. Който наскоро е изпекъл занаята
или отскоро се проявява в някое поприще. Новоиз-
печен майстор. Новоизпечени дипломати.
новолуние ср. 1. Лунна фаза, при която на мръкване
луната се вижда с форма на сърп, като обърнато
С; нов месец, новина. 2. Времето, когато има така¬
ва луна,
новомоден прил. Направен по новата, последна мода.
Новомоден костюм.	.
новому вж. нов.
новоназначен прил. Който е назначен наскоро или
след някой друг. Новоназначен директор.
новооткрит прил. Който току-що или съвсем отскоро
е открит. Новооткрит магазин.
новопокръстен прил. Който се е покръстил наскоро,
новопостроен прил. Който е построен наскоро иди от¬
ново. Това е новопостроената църква.
новоредне ср. Нов ред в писмен текст; абзац,
новороден прил. Който току-що или съвсем наскоро е
родей. Новородено дете.
новост ж. I. Нещо, което по-рано не е било известно,
не е било изобретено. 2. Скоро получено сведение
или съобщение за нещо; новина,
нога, мн. нозе, ж Крак. Падна в нозете и. О Ня бой-
ия йога — в пълна бойна готовност. На нозе — ’
прав, изправен на крака. Ня равня нога — при рав¬
ни условия; равностойно. На широка нога
нокът 539
живея — нашироко, богато, охолно. При нозе!
—	[военна команда за заемане на] положение, при
което пушката се поставя с приклада до десния
крак.
нш-авнин мн. (ногавниа ж.) нар. Ярешка или козя ко¬
жа, която пастирите привързват отпред иа краката
си, за да се предпазват ог тръне, бодливи храсти н
др.; наколенници.
Нбев прил. Който се отнася до Ной. О Ноев ковчег
—	а. В библейската митология — плавателният
съд, в който праведникът Ной по заповед на Βυι-а
спасил хората и животните от всемирния потоп. б.
разг. Натъпкано с хора или животни помещение.
ноември м. Единайсетият месец от годината, [лат.]
ноемврийски прил. Който се отнася до месец ноември,
който е присъщ на ноември или съществува, става
през ноември. Ноемврийски ден.
нож м. 1, Инструмент, сечиво за рязане, мушкано и
др., което се състои от острие и дръжка. Кухненски
нож. Нож за хляб. Касапски нож. Остър нож.
Който вади нож, от нож умира. Поел, 2. спец. Ре¬
жеща част на инструмент, машина. О На нож
посрещам, приемам — враждебно,
недоброжелателно. На нож съм с н я к о г о разг.
—	в много лоши отношения съм. Ножът е опрял до
кокала*. Под нож прекарвам, мина¬
вам — обезглавявам, посичам или бивам обезг¬
лавен, посечен.
ножар ж. Човек, който изработва или продава ножо- .
ве.
ножарски прил. Който се отнася до ножар и кожарс¬
тво. Ножарска работилница.
пожарство ср. Занятие на ножар,
ножици мн. и ножица ж. 1. Инструмент, сечиво за ря¬
зане на платно, хартия и под., което се състои от
две кръстосани острия, съединени по средата. Ши¬
вашка ножица. Овощарски ножици. 2, спорт. Скок
с последователно изхвърляне на краката (подобно
на отваряне и затваряне на ножица). 3. преи. Рязка
. разлика, разминаване между степента, величината
на две неша. Ножица между приходи и разходи.
ножница ж. Кожен, дървен или метален калъф за са¬
бя, кама, нож и др.
ножовка ж. Трионче за рязане на метал, [рус.]
иожче ср. Умая. от нож; малък нож, О Джобно
(джебно) ножче — малък сгъваем нож за носене в
джоб. Ножче за бръснене — изострена от двата
края стоманена пластинка, която се поставя в са¬
мобръсначка и служи за бръснене,
нбздря ж. Всеки от двата външни отвори на носа.
нозе вж. нога.
нбкаут м. спорт. В бокса — силен удар, след който
противникът не е в състояние да се възстанови за
определено време и да продължи борбата. Победа
с нокаут. [англ,]
нокаутйрям св. прх. Побеждавам някого с нокаут. Но-
каутира противника си още в първия рунд.
нбкдауя м. спорт. В бокса — положение, при което
след получен удар боксьорът временно не е в със¬
, тояние да продължи борбата, [англ.]
иактЮрно ср. муз. Късо музикално произведение,
обикн. за пиано, с лиричен характер, [ит.]
нокът м. 1. Твърда рогова покривка на горния край
на човешки пръст. Режа си ноктите. Лак за нокти.

540 номади
2.	Остър рогов израстък в края на пръстите на пти¬
ци и други животни. Орлови нокти. Дрвще с нокти.
Показвам ноктите си, О Давам и калта под нок¬
тите си — давам всичко каквото имам. Със зъби* и
нокти.
помади мн. (номад м.) Племе или народ, който води
скитнишки живот, придвижва се от място на място
с цялото си имущество; скитници, чергари, [гр,]
номИдскв прил. книж. Който се отнася до номади,
който води скитнишки живот. Ипмадски племена.
номенклатура ж. 1. Сбор, съвкупност, система от
имена, названия, термини в дадена* област на нау¬
ката, техниката щти производството. Това е цялата
номенклатура па нашето производство. 2. съдир.
[Група, съсловие от] номенклатурни служители,
кадри, [лат.]
номенклатурен Прил. от номенклатура.
Номенклатурен списък. О Номенклатурни кадри
(служители) — работници, служители, които се наз¬
начават или утвърждават персонално от по-висша
инстанция.
номер м. 1. Число, числително бройно или редно, ко¬
ето посочва, означава мястото на предмет в поре¬
дица от еднородни предмети. Стая номер 15. Учи¬
телят изпитва номер втори. Изходящ номер па
писмо. Улица Речка номер 30. Телефонен номер. 2.
Число, което определя, посочва големината, разме¬
ра на облекло, обувки и пр. Кой номер обувки но¬
сиш? 3> Самостойна част от сборен спектакъл, кон¬
церт и др. Следва номерът на клоуните. 4. разг.
Хитро замислена постъпка, действие, обикн. насо¬
чено срешу някого, с подигравателен или шеговит
характер. Скроиха му хубав номер. Тези номера тук
не минават, [лат. > фр. > рус.]
номератор м. спец. 1. Апарат, който свързва отделни
постове от телефонна мрежа на учреждение, селище
и др. 2. Приспособление при електрически звънец,
косто отбелязва номерата на стаите, откъдето се
звъни. 3. Прибор, с който се отпечатват поредните
номера на билети, купони, писма и др.
номерация ж. Цифрово означаване на еднородни
предмети, поставени в последователен ред; номери¬
ране, Статиите в списанието имат самостойна но¬
мерация.
номерирам нсв. и св., прх. Означавам, отбелязвам с
цифра поредното място на всеки от множество, по¬
редица, последователен ред от еднородни предме¬
ти.	‘
но минал м. Номинална стойност, [фр.]
номинален прил. Който съществува само по име, кой¬
то само по име е някакъв; формален. Номинален
директор. О Номинална стойност (цена) — която е
означена върху дадена ценна книга, монета или
върху книжните пари. [от лат.]
номинализъм м. спец. Философско учение, според ко¬
ето общите понятия (универсалните) нямат онтоло¬
гично значение, а съществуват само в мисленето,
като имена на единичните предмети. Срв.
р е а ли з ъ м. (от лат.]
яоммиатйв м. грам. Именителен падеж, [лат.]
аомямятйвеи прил. грам. Който се отнася до номина¬
тив.
номинация ж. книж. Номиниране.
номинирам псе. и св., прх. Официално представям,
предлагам някого за избор за даден пост, отличие,
награда и под. [Нот англ,]
комокандн м. книж· В старобългарската литература
— сборник от църковни закони, заети ог визан¬
тийското църковно право, [гр,]
нонпарей м. спец. Печатарски шрифт, с два пункта по-
дребен от петит. [фр.]	.
нонстоп нарч. Непрекъснато, без спиране. [англ.]
ноосфера ж. спец. Сфера на .взаимодействие между
природата и обществото, нов, висш стадий на би¬
осферата, свързан с възникването и развитието на
човечеството, [от гр.)
норка ж. 1. Дребен хишен бозайник от семейство по¬
рови, който се лови или се отглежда заради ценна¬
та му кожа с гъста, тъмна и лъскава козина,
• 1лнгео1а (МиМе1а). 2. Кожа от такова животно,
[рус·]
порма ж. 1. Правило, изискване, ред, установени със
закон или с друг държавен акт или пък признати в ·
обичаи и обиход за задължителни. Правна норма.
Морална порма. Езикова норма. Това не е норма, а
изключение. 2. Установена мярка, размер, количес¬
тво или средна големина на нещо. Норма на дневна
изработка. По тежина детето е под нормата.
О Норма на печалба — величина, която отразява
съотношението между чистия доход и съвкупните
разходи по производството · на даден вид продук¬
ция. [лат.]
нормален прил. 1. Който отговаря на дадена норма;
правилен, редовен, обикновен. При нормални усло¬
вия. Нормална температура. Нормално развитие. 2.
За човек — здрав	психически.	Прот.
ненермален, побъркан,	>
нормализирам нсв. и св., прх. Правя нещо да стане
нормално, в съответствие с определена норма. —
се ппрх. Ставам нормален, възстановявам нормал¬
ното си състояние.
нормалпост ж. Качество на нормален,
норматив прил. Показател за нормите, в съответствие
с които нещо се произвежда, извършва/осъшествя-
ва.
нормативен прил. 1. Който описва, отразява или оп¬
ределя и налага нормите, правилата за нещо. Нор¬
мативен речник. Нормативен акт. Нормаптвни до¬
кументи. 2, Който се отнася до норматив.
Нормативна база.,	-
нормирам нсв. и св., прх. Определям, ограничавам не¬
що с норма. Нормирам цените.
нормиран прил. Който е определен, ограничен с нор¬
ма. Нормиран наем.	,	,
нормировка ж. Нормиране. Нормировка на цените.
нос, -ът м. 1. Орган на обонянието у хора и животни.
Гърбав нос. Тече ми кръв от носа. Носът ми е запу¬
шен. 2. Предна, заострена част на кораб, лодка и
др. .3. Остро вдадена в морето суша. О Вири* (на-
внрвам, навирим*) нос. Водя някого за носа
’ разг.	— налагам му волята си. Изкарвам
яякомунещо през носа разг. - създавам го¬
леми неприятности, отмъщавам някому за нещо.
Излиза ми през носа разг. —нещо ми донася голе¬
ми неприятности, плащам си скъпо заради нещо.
Клюмвам (увесвам, провесвам) нос разг. — отчай¬
вам се, изпадам в лошо настроение. Натривам
някому носа — скарвам се някому, нахоквам
го. Не виждам по-далече от носа сн —· ограшшен
съм, забелязвам само това, което ме засяга пряко
и отблизо. Под носа нанякого разг. - за не-

що, което е или става, извършва се в непосредстве¬
на близост до някого. Показвам си поса разг. —
излизам, появявам се (някъде). Не съм си показвал
, носа цял ден. Пъхам (завирам) си носа някъде
разг. неодобр. — меся се в нещо, в нечия работа.
носач ,^лг (н носАчка1 ж.) Работник, който носи, пре¬
нася някакъв багаж, товар; хамалин.
носачка2 ж. Кокошка, която носи, снася (много) яй¬
ца.
нбсеи1 прил. Който се отнася до нос (в 1 знач.). Носни
дупки. Носна кухина. Носна кърпичка, Срв.
носов.
носен1 прил: За дрехи, обувки и под. — който са но¬
сили, употребявали известно време; употребяван,
ноейлка ж. 1. Приспособление за пренасяне на бол¬
ни, ранени или умрели хора. Санитарна носилка. 2.
Приспособление за носене на товари. Носилка за
тухли.
носило ср. рядко. Носилка (главно във 2 знач.).
носйгел м. и носителка ж. книж. 1. Който носи ня¬
какво отличие, награден е с орден, звание и под.
Носител на орден, Турнир на носителите на нацио¬
нални купи. 2. Който има, притежава определени
качества, който е изразител на нещо. Носите Ли на
нови идеи. 3. Разпространител (на зараза, болест).
Носители на опасния вирус. 4. Физическо *тяло, вър¬
ху което се записва и съхранява информация.
носия ж. Народно облекло с характерните особенос¬
ти и отлики за дадена област. Брезнишка носим. На¬
ционална носия,
носле ср. Умал. от н о с; малък нос.
нослив прил. За домашна птица —■ който носи много
яйца. Носливи кокошки.
носливост ж. Качество на нослив. Увеличаване носли-
востта на кокошките.
носов прил. 1, Който се отнася до нос (в 1 и 2 знач.).
Носов нерв. Носова част на кораб. 2. За говор или
звук от човешката реч — при чието учленяване вьз-
' душната струя минава и през носа; назален. Носови
гласни. Носов призвук. Носово произношение. -
носовка ж. ез. Носова гласна. О Голяма носовка’ —
старобългарската носова гласна Лч. Малка носов¬
ка -— старобългарската носова гласна А.
носовост ж. Качество иа носов (във 2 знач.), носово
произношение; назалност. ‘	*
носор0г м. Едро тревопасно животно в тропическите
области с един или два рога отпред над устата,
ШЫпосегоз.	,
посталгичев прил. Който се отнася до носталгия. Нос¬
талгични настроения.
носталгия ж. книж, Тъга по родината (у човек, който
се намира в чужбина), [гр.]
нося нсв. прх. 1. Държа нещо в ръце, в някакъв съд
или на гръб, на рамо и се движа с него. Носн дърва.
Нося вода с кофи. Цял ден носихме чували. 2. Имам
у себе си. Носиш ли пари? Той носи сърце юнашко,
3,	Обличам или обувам, употребявам (за облекло,
обувки). Дядо ми косеше потури, а баба ми сукман.
4.	За река, вятър — влача, докарвам. Потокът носи
едър пясък. Вятърът носи прах, 5. прен. Причиня¬
вам, докарвам. Какво ми носи утрешният ден? Тя
сякаш ми носи щастие. 6. прен. разг. Доноснича. 7,
За птица — отделям от организма си яйца. През
пролетта кокошките носят всеки ден. 8. За жена
или женско животнч — развива се плод в утробата
ми. Свинята носи 4 месеца. — се нпрх. 1. Ходя,
обикн. безцелно. Къде се носиш из полето? 2. За
нощен 541
дим, облаци, кораб и др. — движа сс из простора.
И корабът се носи леко с попътни тихи ветрове. Яв.
3. За мълъа, нозина, neœn. зв ух — разпроррсшя-
вам се, разнасям сс. 4. разг. Обличам сс, поддър¬
жам облеклото, външния си зид по определен на¬
чин. Носи се много спретнато. О Какво те носн
насам? — защо идеш, какво те накара да дойдеш?
Нося много здраве на някого — поздравя¬
вам някого 'от името иа друг, от друго място. Нося
нечие име —наречен съм, кръстен съм яа няко-
► го. Носн някакъв характер (признак) — имам.
^гта1 ж. 1. Графичен белег, знак за отбелязване на
музикален звук или самият звук. 2. само мн. Текст
на музикално произведение. Свиря по ноти. 3. прен.
Смислова или емоционална отсянка в речта; нотка.
О Като по ноти разг. — гладко, без запъване (го¬
воря). [лат.]	,
нбта2 ж. Официално писмено дипломатическо обръ¬
щение на едно правителство към друго. О Вербал¬
на* нота. [лат.]
нотабили мн. (зоτàбзл лт) остар. Знатни и богати хо¬
ра. [лат.]	.
нотариален прил. Който се отнася до заверка и офор¬
мяне на документи и юридически актове. Нотари¬
ален акт. > > Нотариално заверен препис.
нотариус м. Длъжностно съдебно лице, което се зани¬
мава със заверка и оформяне на документи и юри¬
дически активе, [лат.]	■
нотация ж. книж. Наставление, укор. Няма да ми че¬
теш нотации! [лат.]
нотен прил. Който сс отнася до нота! Нотно пеене.
Нотна тетрадка.
оогйрал нсв. и св., прх. Записвам мелодия или песен
с ноти.
нотификация ж. спец. 1. Уведомяване на една държа¬
ва от друга за позициите й по един или друг меж¬
дународен проблем. 2. Уведомяване притежателя
на полица за нейното протестиране, [от лат*.]
нотифицирам нсв. и чсв., прх. книж. Официално обявя¬
вам, правя нещо известно чрез нота2; уведомявам,
' съобщавам.
нотка ж. Смислова или емоционална отсянка в речта
или в поведението; нота1 (в 3 знач.). Нотки. па не¬
одобрение. Песимистична нотка.
но^реи прил. книж. КойтО е общоизвестен и няма
нужда дй сс доказва, Ноторен факт. [лат.]
нощ ж. Времето от мръкваме до съмване, от вечер до
сутрин. Прот. ден. Три дни и три нощи. През нощ¬
та. Миналата нощ. О Дълбока нощ — късно през
нощта. Лека нощ — поздрав, пожелание вечер пре¬
ди сън, преди лягане. /
нощвй мн. Корите, в Което се меси хляб. Вече не се
меси хляб в нощви.
нощем нарч. През нощта. Прибира се само нощем за
спане.
нощен прил. Който ее отнася до, който е свързан с
нощ. Нощна тъмнина. Нощен труд. Нощна смяна.
Нощен пазач. Нощна аптека. Нощна птица.
О Нощно бденне — църковна служба през нощта.
Нощно време — през нощта, нощем. Работя нощно
време. Нощно гърне — преносим съд за ходене по
нужда; цукало. Нощно шкафче (нощна масичка) —
шкафче, масичка до легло за необходими тоалетни
и други принадоежностт.

542 нощес	.
нощес нари, 1. През изтеклата, миналата нощ. Ношес
вадя проливен дъжд. 2. През нощта, която настъпва.
Нощес ще бъде много студено.
нощеска нарч. разг. Нощес.
вощешен прил. Който е станал през миналата нощ.
нощница мс. Дълга риза за спане.
нощувам нсв. нпрх. Прекарвам нощта; преспивам. По
залез слънце пътниците се спряха в едно село. за да
нощуват. Ваз.	_	„
нощувка ж. 1. Прекарване на нощта; нощуване, прес-
пиване. Една вечер при землянките спря на нощувка
голям обоз. Йоз. Колко струва една нощувка в хо¬
тела? 2. Такса за нощуване в хотел, туристическа
хижа и др. Срв. д е н у в к а,
нрав м. 1. Сбор от душевните качества, особености на
човек; характер. Човек с весел и буен нрав. Такъв му
е нравът. 2. само мн. Установени, общоприети оби¬
чан, навици и норми на поведение в дадено общес¬
тво. Селски прави. Такива са нравите на големия
град. Той .. носи със себе си своя атмосфера, свои
нрави. А.Конст.
нравоучение ср. книж. 1. Учение за нравствеността. 2.
Поучаване, наставление за добро държане, поведе¬
ние, постъпване.
нравоучителен прил, книж. Който се отнася до нразо-
учение, съдържа нравоучение. Нравоучителпа бесе¬
да. Нравоучителен тон.
нравствен прил. 1. Който има високи духовни качест¬
ва; морален. Прот. безнравстеен. Нрав¬
ствена личност. 2. Който се отнася до вътрешния,
духовния живот на човека. Нравствена сила, Нрав¬
ствено удовлетворение. 3. Който се отнася до нра¬
вите, до нравствеността. Нравствена философия.
нравственост ж. 1. Сбор от норми, които определят
поведението на човека в обществото; морал. 2. Са¬
мото поведение на човека в обществото; морал.
Човек с висока нравственост.
нравя се нсв. нпрх. По вкуса съм на някого; харесвам
се, допадам. Сигурна съм, че му се нравя, нрави ми
се нсв. нпрх. Харесвам, харесва ми. Не ми се нрави
вашата позиция. Ако ви се нрави, да посвирим огце.
нута ж. Вид сипкава бяла халва с орехи, [фр.] .
нудизъм м. книж. Теория и практика, култ към ходе¬
не и спортуване без облекло на открито, със здра¬
вословна цел. Срв. н а т у р и з ъ м. [от лат,]
нудист м. и нудистка ж. Лице, което проповядва или
практикува нудизъм.
нудистка прил. Който се отнася до нудист и нудизъм.
Нудистки тшжове.
и|дя псе. прх. рядко. Принуждавам, карам, заставям.
Нудиш ме да излъжа. Ваз.
нужда ж. 1. Потребност, необходимост. Той чувству¬
ваше нужда да поучи тия прости хора. Йов. Там
имало нужда от работници. Т.Г.Вл. Домакински ’
нужди. Парични нужди. 2. Липса на необходимото;
бедност. Израсъл в нужда. О Голяма (малка) нужда
—- изхвърляне иа изпражнения (урина) от тялото. Хо¬
дя оо нужда — изхвърлям изпражнения и урина -
нуждаещ сс прил. Който се нуждае, има нужда от не¬
що.
иуждАя се нсв. нпрх. Имам нужда. Нуждая се от по¬
мощ, от пари.	'	"
нужен прил. 1. От който има нужда; потребен. Нужни
ми са. пари за път. 2. Какъвто трябва, очаква се да
бъде. Дисциплината не е на нужната висота.
нужник м. прост. Клозет, тоалетна,
н^ла ж. 1. Число и цифра 0. Нула цяло и три десети
(0,3), Резултатът е три на нула (3:0). Нула на нула.
Нула внимание. 2. Граница между положителни и
отрицателни величини, между топлина и студ и лр.
Пет градуса под нулата. 3. прел. разг. Съвсем нез¬
начителен, нишожен човек. Като общественик той
е една голяма нула. О Абсолютна нула спец. — гра¬
ница на най-ниска температура, при която вещест¬
вата притежават минимална енергия (—273Д6°С).
За аула време разг. — мигновено, моментално, из¬
ключително бързо, [лат.]
нулев прил. Който се отнася до нула или е равен на
нула. Нулева граница. Нулев резултат. Нулев про¬
водник.	*
нумизматик м, и нумизматична ж. Лице, което се за¬
нимава с нумизматика.	/
нумизматика ж. спегу Изучаване и колекциониране на
монети, медали и др. [от лат. < гр.]
нумизматичен и нумизматйчески прил- Който се отнася
до нумизматик и до нумизматика. Нумизматична
сбирка. Нумизматическс дружество.
нанкам нсв. нпрх. дет. Спя.
нунций м. книж. Постоянен дипломатически предста¬
вител на папата в някоя държава; папски посланик.
Срв. легат, [лат.]
нурвам се нсв., нурна се св. нпрх. Нуркам се веднъж
или поединично; гмурвам се.	·
куркам се нсв. нпрх. Гмуркам се.
нурна се вж. нурвам ее.	,
цутрня ж. Едър гризач от Южна Америка, Муоса^Мог
соурш, който се цени заради кожата му; блатен бо¬
бър, [от исп.]
нюанс м. книж. Малка, едва забележима разновид¬
ност на багра или звук, мисъл, значение и под.; от¬
сенка. [фр.]
нюансирам нсв. и се., прх. книж. Слагам, поставям
нюанс, разграничавам нюанси; отсенянам.
нюансиран прил. Който има нюанси, разграничен е с
нюанс. Богато нюансирана мисъл.
нюх м. 1. Обоняние. Остър нюх. 2. прен. Усет, преду¬
сещане. Политически нюх. [рус.]
нюшкам нсв. прх. дцал. Възприемам с обоняние; ду¬
ша, мириша. Кучето нещо шашки из тревата.
нявга нарч. нар. Някога. Едничка искра нявга може
пожар да вдигне до небето. Ваз.
нявгашен прил. нар. Някогашен,
нйкак нарч. По някакъв начин, неизвестно как, в из¬
вестен смисъл. Ще се оправим някак. Работата ня¬
как си не спореше. Говориш някак неясно.
някакъв, някаква, нйкакво, мн. никакви мест. Неоп-
ределително мест. — за означаване на неопределе¬
но или неизвестно качество; неопределено, неизвес¬
тно или безразлично какъв. Чух някакъв шум. Търси
те някакъв си Петров. Продал се за някакви си
трийсет сребърника.
някога нарч. 1. В отдалечено минало, отдавна. Имаше
някога и такива хора. 2. В неопределено бъдеще.
Ще бъде някога и това. 3. В неопределено време,
безразлично кога; понякога. Случва се някога да ме
нахранят.
някогаш нарч. разг. Някога.
някогашен прил. Който е от някога. Някогашна мода,
някого мест. Неопределително мест., вин. от
някой (само за лица). Срещнал някого и го за¬
питал.

някой, нЯкоя, някое, ми. някоя мост. t. Неопределим
телио мест. — за означаване на неопределено, не¬
известно или безразлично кое лице или предмет.
Някой чука на вратата. Ще дойде някой от тях.
Дайте ми някоя от вашите книги. Някои хора не
са разбрали нищо. Па някое време. 2. Обикн. 'в съ¬
чет. някой и друг — за означаване на неопределено,
но сравнително малко количество, брой. Ще се ви¬
дим след някой и друг ден. Искам да спечеля някой
лев. О Някое [си] време разг. — доста късно. Ста*
на някое си време. [Вж. също: някого,
някому]
няколко мест. Неопределително мест. за означаване
на неопределен, обикн. малък брой, приблизително
между 5 и 10. Похарчих няколко лева. Свършихме
работата за няколко дена. Събрахме се няколко ду¬
ши.
някому мест. Неопределително мест., дат. от
н яко й (само за лица). Казахте ли някому за
случилото се?
нйкъде нарч. 1. На някое място, неизвестно, неопре¬
делено или безразлично къде. Има ли някъде вода?
Тук някъде живее той. Да отидем някъде другаде.
Идвам от някъде си. 2. прен. разг. Приблизително
или неопределено точно кога или колко, в каква
степен. Ще се срещнем някъде между два и три ча¬
са.	■	‘
някъдешен прил. 1. Дошъл или докаран от някъде, от
неизвестно място. Дошли някъдешпи търговци и до¬
карали някъдешна стока. 2. Който се намира някъде
далече. Оженил се в някъдешио село.
ням прил. 1. Конто не може да говори, да издава чо¬
вешки глас, Ням като риба. Глухи и неми, 2. Безг¬
ласен, без говорене. Ням отговор. Нямо съгласие.
3. прен. Тих, беззмъгввгн Неми прооп^е^^и^.
няма нсв, безл. 1. Не се намира, нс съществува, не е
налице. Тогава още нямаше радио. В магазините ня¬
ма нищо. Няма смисъл да работим. Няма съмнение,
че това ще стане. Няма ми парите. Часовника ми
го няма. Него го няма у дома. Няма къде да се оти¬
де. 2, При числ. — за означаване, че нещо е по-мал¬
ко от посоченото с числителното. Няма и два ме¬
сеца, откакто съм се върнал. 3. В съчет. с д а + гл.
—	за образуване на отрицателно бъдеще време.
Няма да дойде. Няма да ви молим. О Няма го
майстора*. Няма зашо! — отговор йри изказана
благодарност. Няма значение разг.. — в отговор: не
е съществено, не обръщай внимание. Няма как
разг, —д за израз на примирение с нещо. Няма и ня¬
ма разг. — за подчертаване [продължителността
на] липсата на нещо.	t ,
нямам нсв. прх. 1, Не разполагам с нещо, не владея,
не притежавам нещо. Прот. имам. Нямам пари.
Нямам жилище. Нямам родители. Нямам време. 2.
Не съм свързан със, не ми е присъщо нещо (пред¬
мет, действие, състояние, признак, качество), Къща¬
та няма прозорци. Тази риба няма кости. Днес ня¬
мам работа. Нямам вина, Нямам грижи. Нямам
вяра в нищо. Нямам намерение. Нямам какво да ка¬
жа, О Да ш нямаме такива! разг. —като забрана,
предупреждение да не се върши нещо.
нямане ср. Състояние по гл. н ям а, н я ма м. Та¬
кова нямане никога не е имало. О От нямане па...
—	поради отсъствие, липса (на нещо).
няика ж. нар. Гърда, бозка на жена; цица, цицка. Коя
ли бе тая баснословна нянка, що откърми тоя дивен
исполин? Ваз,-
о
о1 предл. Означава: 1. Досягане, докосване до Повър¬
хността на предмет; до, в. Ударила се коса о камък.
Опрях се о стената. 2. Прикрепване, обхващане,
увиване за или около предмета. Вързах коня о кола.
Държи се за мене като слепец о тояга.
о межд. 1. За израз на силно чувство или за усилва¬
не в риторичен въпрос, обръщение, при молба, за-
повей и др. О, брате, помогни ми. О, синко, ти си
ми утеха. О, колко е хубава тази страна! О, пак
лъжеш! О, не говори така! 2. Обикн. удължено —
за израз на изненада, уплаха или болка, страдание.
О, ужас! 3. За израз на категоричност при потвър¬
ждение или отрицание. О. да! О, не!
о- Представка за образуване на глаголи със значение:
1.	Завършване ва действието, довеждане на дейст¬
вието до .резултат, напр.: обесвам, овърша вам, ог¬
рабвам, огризвам, оглаждам, омесвам, опирам,
ощипвам и под. 2. Придобиване или придаване на
качество, означено от произвеждащата основа,
напр.: обеднявам, облагородявам, обуржоазявам се,
овехтявам, огладиявам, одрипавявам, оживявам, оз-
верявам, оздравявам, озлобявам се, озлочестявам и
под. 3. Разпростиране на действието върху целия
обект или върху множество обекти, напр.: обелвам,
обирам, оглозгвам, одирам, осолявам, ощавям и
под. 3. Придаване на квалификация на обекта в съ¬
ответствие със значението на произвеждащата ос¬
нова, напр.: облажавам, обожавам, оприличавам,
отъждествявам, оценявам, окарикатурявам.
оИгням' нсв., оИгяя се. прх. За овца — раждам агне;
обагням. — се нпрх. I. За овца — раждам; обагням
се. 2: Зи агне — раждам се; обагням се.
оИзис м. 1. Място всред пустиня с вода и растител¬
ност. 2. прен. Тих пр иветен кът всред неприветна
околност. [ip.]
оазисен прил. Който се отнася до оазис. Оазисна рас¬
тителност.
об- Представка за образуване на глаголи, означаващи
действие, което обхваща обекта от всички страни,
разпространява се по повърхността на предмета
или засяга последователно множество от предмети,
напр.: обкичвам, облъчвам, обгарям, обхождам и
под.
обагням нсв., о6Игпя се. прх. Оагням. — се нпрх. Оаг-
ням се.	-
обагрям нсв., обагря се. прх. 1. Покривам с багри, с
пъстри цветове; нашарвам. Есента обагри гората.
* 2. Оцветявам с червена, кървава боя. Зората обагри
небето. Кръвта му обагри снега.
обаея прил. рядко. Който обайва; омаен. Никъде .. не
съм виждал село, загнездено в по-обайна местност.
Ваз.
обаждам нсв., обадя се. прх. 1. Съобщавам някому не¬
що, известявам. Обаждам, че няма да дойда. Оба¬
дил на роднините си, че ще ее жени. 2. Известявам,
съобщавам, донасям за извършено престъпление,
нарушение. Обаждам е полицията за кражба. Де¬
журният обади на учителя всички немирници. — се
нпрх. 1. Отговарям на повикване, отзовавам се на

544 обайвам	·
запитваш* Обаждам се по телефона, Чуках, но ни¬
кой не се обади. Какаото повикало, такова се обади¬
ло. 2. Извиквам, казвам нещо, без да ме питат; взе¬
мам думата. Някой от тъ,тата се обади. След
речта му се обадиха само двама-трима. 3. Известя¬
вам за себе си. Ще се обадя с писмо. Минах край
тях и му се обадих. *	<	,
обайвам нсв., обая св. прх. Покорявам, спечелвам ня¬
кого със свое изключително качество, проява; оча¬
ровам, пленявам. Обайвам слушателите с глосо си.
Подвигът на Ботев обайва младежта,
обаче сз. Означава противопоставяне; но, пък. Той за¬
мина, обаче се надявам да се върне. Щях да дойда,
обаче дъждът ми попречи.
обая вж. о б а й в а м.
обаяние ср. Покоряващо влияние, въздействие; очаро¬
вание. Намирам се под обаянието на музиката.
обаятелен прил. Който обайва, пълен с обаяние; оча¬
рователен, привлекателен. Обаятелен човек. Обая¬
телна музика.
обаятелност ж. Качество на обаятелен; очаровател-
ност.
обваравам нсв., обваря св. прх. Сварявам малко или
набързо; обиварявам. Обварявам яйца.
обвенчавам нсв., обвепчдя и обвенчёя св. прх. поет.
Увенчавам. С венец от рози чело ще обвемчея.
П.П.Сл.
обвесвам нсв., обв&ся св. ' прх. Отпускам, лрозесвам,
увесвам. Петър обвеси глава и дългите 'му уши ся¬
каш клепнаха. П.Ю.Тод. Бързо се мярна полякът с
обвесена през рама пушка. Е.Пел.
обвйтреи прил. Загорял, загрубял от вятъра. Обветре¬
но лице.
обвея вж. об вя в а м.	.
обвивам нсв., обвия св. прх. Омотавам около нещо,
покривам нещо от всички страни; завивам. Обви ръ¬
цете си около шията му. Обвивам книга.
обвивен прил, Който служи за обвиване, загъване. Об¬
вивна хартия. ,	.
обвивка ж. Хартия, кора и пр„ която покрива нещо
отвсякъде. Обвивка на плод.
обвинение ср. 1. Обвиняване някого В нещо. Поддър¬
жам обвинението. Оттеглям обвинението си. 2,
Вина, която се приписва някому. Срещу вас има
тежко обвинение. 3. юр. Прокурор, обвинител в съ¬
дебен процес. Свидетел на обвинението.
обвинйтел м. и обвинйгелка ж. I. Който обвинява. 2.
Пице, което поддържа обвинение пред съдебни ор¬
гани, в съдебен процес; прокурор. Държавен обви¬
нител.
обвинителен прил. Който съдържа обвинение. ' Обвини¬
телна реч. Обвинителен акт.	,
обвинявам нсв., обвиня св. прх. 1. Смятам някого за
виновен, възбуждам преследване срещу някого. Об¬
виняват го в убийство. Прокурорът обвинява. 2.
Осъждам, укорявам. Обвинявам родителите му, че
не са го възпитали. 4
обвиняем м, и обвиняема ж. юр, Пице, което се обви¬
нява в престъпление; подсъдим. Разпитът на об¬
виняемия започна.
обвия вж, обвивам.
обвързан прил. Който е лишен от свобода на дейст¬
вие, има определени задължения, свързан е с няко¬
го или с вещо; ангажиран, задължен.
обвързаност ж. Качество или положение на обвързан,
обвързвам нсв., обвържа се. прх. 1. Обвивам, омота-
ван наоколо, връзвам нещо отвсякъде; овързвам.
Обвързвам главата си с кърпа. 2. прен. Лишавам ня¬
кого от свобода на действие, заставям го да дейс¬
тва по определен начин; заангажирам, задължавам.
Обвързвам с договор. Семейството обвързва. — се
нпрх, Не искам да се обвързвам с обещания.
обвивам нсв., обвёя св. прх. поет. 1. Облъхвам. Обвя
ме лъх — и колко благ! — лъхът на пашата приро¬
да. Ваз. 2. прен. Обхващам. Сън морен обвея несет-
но дружините бойни. Хр.Яс.
обга ж. диал. Разточена кора за баница,
обгазйяам нсв., обгазя св. прх. Насищам с газ, подла¬
гам на влияние, въздействие на газове. Местност¬
та е обгазепа.
обгарям* и обгорявам нсв., обгоря св. прх. Горя нещо
от всички страни, подлагам на действието на огън
отвсякъде. Обгарям дърво. Обгарям игла. Обгорих
си ръката.
обгарям2 и обгор^вям нсв., обгорй св. трх. Горя, из¬
гарям по повърхността, получавам изгаряне отвся¬
къде. Книгата само обгоря. От пожара обгоряха
двама войника.
обгербвам нсв. и св., прх. Облепвам с гербови марки.
обглеждам нсв., ебгледам св. прх. Разглеждам внима¬
телно от всички страни; оглеждам.
обгоря1», обгор^вам вж. обгарям.
обграждам нсв., обградя св. прх. Заобикалям от всички
страни; ограждам. Войска обгради селото. Високи
планини обграждат летовището.
обгръщам нсв., обгърна св. прх. 1. Обхващам от всич¬
ки страни. Пламък обгърна голямото здание. 2..
прен. Обхващам цс поглед или мисъл нещо обшир¬
но. Не мога да обгърна целия простор.
обдарявам нсв., обдаря св. прх,. нар. Давам дар, правя
подарък; надарявам. Невестата обдари богато ку¬
ма и кумата.
обдялвам нсв., обдялам св. прх. Обработвам с дялане;
одя_л нам.	♦
обед вж. обяд.	’	-
обеден прил. Който се отнася до, който е свързан с
обед, обяд. Обедно меню, Обедна почивка. Обедна
смяна. Обедно слънце.
обединен прил. Който образува, представлява едно ця¬
ло, съществува в единство. Обединена болница. Обе¬
динени усилия. Организация на обединените нации.
обединение ср. 1. Обединяване, съединяване, сплотява¬
не, 2. Обединени, свързани в едно, в организация
или дружество много участници. Кооперацията е
обединение на икономически слабите.
обединител м. и обедганнгелка ж. Който обединява,
обединителен прил. Който служи за обединяване. Обе¬
динителен център. Обединително звено. Обедшште-
лен конгрес.
обединявам нсв., обединя св. прх. Събирам в едно.
Обединявам всички обществени сили. Обединявам
организации в съюз. — се нпрх. Влизам в същз, об¬
разувам единство, едно цяло заедно с друг. Слаби¬
те се обединяват. а «
обеднявам1 нсв,, обеднея св. трх. 1. Ставам беден;
осиромашавам. Прот. забогатявам. Се¬
ляните все повече обедняват. 2, прен. Губя, загуб¬
вам част от състава или свойствата си. Почвата
обеднява. Езикът не е обеднял.
о-беднявам2 нсв., обедня св. прх. Правя нещо да стане
по-бедно. Прот. обогатявам. Избягване-

X
то на народните думи обедняла книжовния език,
обез- Сложна представка ’ за образуване на глаголи,
означаващи отнемане на нещо, лишаване от нещо,
напр.: обезболявам, обезверя вам, обезглавявам,
обеззаразявам, обезлюдявам, обезсилвам, обезцветя-
вам и др.	’
обезателен прил. Неизбежен, задължителен, необхо¬
дим. > > Обезателно ще дойда. [!рус,]
обезболявам нсв., обезболя св. прх. Премахвам усеща¬
нето за болка, правя нещо да не боли.
обезболяване ср, Действие по , гл. обез-
б о л я в а м.	'	*
обезболяващ прил. Който служи за обезболяване.
' Обезболяващ спирт.
обезбългарявам нсв., обезбългаря св, прх. Правя нещо
българско да загуби българския си характер и на¬
селение. Турските и гръцките власти обезбългариха
Южна Тракия.	,
обезверен прил, Който е престанал да вярва к да сс
надява, загубил е вярата, доверието си в нещо.
обезвсрявам нсв., обезверя св. прх. Ставам причина ня¬
кой да нс вярва, лишавам някого от вяра, от дове¬
рие. - се нпрх.
обезводнявам нсв., обезводня св. прх. Отнемам водата
на нещо, правя вещо да остане без вода, влага. -
се нпрх. Организмът му се е обезводнил.	,
обезвредявам и обезвреждам нсв., обезвредя св. прх.
Лишавам от способност да вреди, правя безвреден.
Обезвреждам бомба. Обезвредявам въоръжен прес¬
тъпник,
обезглавявам нсв., обезглавя св. прх. 1. Убивам чрез
отсичане на главата. Французите обезглавиха Лю¬
довик XVI. 2. прен. Лишавам от ръководство, Обез¬
главявам организация..
обездвижвам нсв., обездввжа св. прх. Правя някой или
нещо да престане да се движи, да стане неподви¬
жен. - се нпрх. Преставам да се движа, ставам не¬
подвижен. Хората много се обездвижиха.
обездка ж. спец. Обяздване, приучване на кон към ез¬
да. [рус.]
обездомён прил. Който е лишен от дом, останал е без
дом.
обеззаразйтел м. спец. Някой или нещо, който извър¬
шва или служи за обеззаразяване,
обеззаразйтелен прил. Който е свързан с обеззаразя¬
ване, служи за обеззаразяване. Озонът има обезза-
разителни свойства.	·
обеззаразявам нсв., обеззаразя св. прх. Унищожавам
зараза; дезинфекцирам. Обеззаразявам облекло.
обеззаразяващ прил. Който унищожава, отстранява
зараза; дезинфекционен. Обеззаразяващо вещество.
обезземляаам нсв., обезземля св. прх. Лишавам от ра¬
ботна земя.
обезкосмйвам нсв., обезкосмй св. прх) Отстранявам,
премахвам косми, лишавам нещо от косми,
обезкостявам нсв., обезкостй св. прх. Отстранявам
костите (от месо за храна). > > Обезкостено месо.
обезкръвАвам нсв., обезкръвя се. прх. книж. Унищо¬
жавам жизнените сили на някого или нещо. [от
РУС.)	t
обезкуражавам нсв., обекуража св. прх. Лишавам ня¬
кого от кураж, от увереност в себе си. Несполуките
не го обезкуражиха.
обезлесявам нсв., обезлеся св. прх. Премахвам, унищо¬
жавам горите, лишавам нещо от гори. Обезлесихме
планините.
обезлАствам и обезлйстям нсв., обезлмегя св. прх. Ли-
35. Български тълковен речни*
'	' обезпокоЯвам 545
шавам от листа, унищожавам, премахвам листата
на нещо, Гъсеници обезлистиха дърветата.
обезлнстйтел м. спец. Дефолиант.
обезличавам нсв., обезлнчй св. прх. Правя безличен,
унищожавам личните качества, индивидуалните
черти. - се нпрх. Ставам безличен, губя личните си
качества, индивидуалните си черти.
обезлюдявам1 нсв., обезлюдил св, нпрх. Ставам безлю¬
ден, оставам без хора, без население. Селата обез-
_ людяват, Улиците рано обезлюдяха.
обезлюдявам2 нсв., обезлюдя св, прх. Унищожавам
ели изгонвам хората, населението от дадено място,
облаНт. Немският фашизъм искаше да обезлюди
* славянските земи.
обезмаслен прил. От който е извлечено, отнето масло¬
то. Прот. пълномаслен. Обезмаслено
мляко. Обезмаслено сирене.
обезмаслявам нсв., обезмасля св. прх. Отнемам, извли¬
чам маслото от мляко.
обезмирмсвам нсв., обезмирйша св. прх. Обезмирися-
вам.	-
обезмирней тел м. Вещество, препарат за обезмирися-
ване; дезодорант.
обез.мнриейвам нсв., обезмиркея св. прх, Премахвам,
отнемам (лошата) миризма на нещо, правя да не
мирише,
©безнггйвам нсв., обезмнтя св. прх. Освобождавам не¬
що от митница, след като заплащам митото. Обсз-
митявам пратка от чужбина.
обезпадеждавам и обезнадеждвам нсв., обезиадеждй св.
прх, Отнемам надеждата, лишавам някого от на¬
дежда. Тревожните слухове лесно обезнадеждават
страхливците. се нпрх. Губя надежда,
обезнаследявам нсв., обез^олеля св. прх. Лишавам ня¬
кого от правото на наследство,
обезобразявам нсв., обезобразя св. прх. Развалям обра¬
за, естествения външен вид. Шаркдта обезобрази
лицето на момичето. С поправките обезобрази ху¬
бавата сграда.
обезопасявам нсв., обезопаей св. прх. Правя нещо да
стане безопасно или да не бъде застрашено от
опасност.
обезоръжавам нсв,, обезоръжй св. прх. 1. Вземам, от¬
немам оръжието на някого. Обезоръжавам прес¬
тъпник. Пленените войници бяха обезоръжени. 2.
прен. Отнемам някому възможността или желание¬
то за противодействие, съпротива, възражение. С
доводите си обезоръжи напълно своите противници.
обезпечавам нсв., обезпеча св. прх. Осигурявам. Той
работи цял живот, за да обезпечи синовете си. Пра¬
вителството обезпечи свободата на изборите.
Обезпечавам фабриката с въглища.
обезпечен прил. Осигурен. Обезпечен живот. Обезпе¬
чени старини.
обезпечение ср. Обезпечаване, осигуряване,
обезпеченост ж. Качество на обезпечен,
обезшгодявам нсв., обезплодя св. прх. Правя безпло¬
ден, лишавам от възможност да опледява или да
се оплодява,	.	<
обезпокоителен прил. Който обезпокоява; тревожен.
Обезпокоителни признаци. Обезпокоителен сигнал.
обезпокоявам нсв., обезпокоя св. прх. Причинявам без¬
покойство, нарушавам » спокойствието; смущавам,
тревожа. Извинете, че ви обезпокоих. — се нпрх.

546 обезправен
Обзема ме безпокойство. Обезпокоих се за децата.
обезправён прил. Който е лишен от права. Обезправе-
ни хора,
обезлравявам псе., обезправЯ се. прх. Лишавам някого
от права.
обезпрашавам и обезпрашиам нсв., обезпраша св. прх.
Отделям, отстранявам твърди частици, прах от
въздуха.	•	·
обезсилвам н обезсилим псе., обезсиля св. прх. Лиша¬
вам от сила, от валидност. Тези думи го обезсилиха.
Обезсилвам документ.
обезславям псе., обезславя св. прх. Лишавам от слава.
- се нпрх. Лишавам се от слава, оставам без слава,
обезсмислям псе., обезсмисля св. прх. Правя нещо да
загуби смисъла си, да стане безсмислено. Това обез¬
смисля целия ми живот.
обезсмъртявам нсв., обезсмъртй са. прх. Правя някой
да стане безсмъртен. Тоя подвиг обезсмъртява чо¬
века. — се нпрх. Ставам безсмъртен.
обезсолявям1 нсв., обезсолен св. нпрх. Ставам безсо¬
лен. О Солта е обезсоляла книж. — наставниците,
учителите не стоят твърдо на своя пост.
обезсоливам2 нсв., обезсоля св. прх. Отнемам, отстраня¬
вам солта на нещо, изкисвам нещо да стане безсол¬
но. Рибата е много солена, трябва да я обезсолим.
обезсърчавам нсв., обезсърча св, прх. Лишавам от сме¬
лост, от мъжество. Несполуките не бива да те обез¬
сърчават.	■ .
обезсърчителен прил. Който обезсърчава. Обезсърчи¬
телни известия.	·
обезумявам нсв, обезумея св. нпрх. Загубвам разсъ¬
дък. Обезумял от, страх,	.
обезформйвам я обезформям нсв., обезформя св. прх.
Правя нещо да стане безформено, да загуби фор¬
мата си. Много бързо си обезформил обущапш. — се
нпрх. Ставам безформен.
обезщетявам нсв., обезцветя св. прх, Правя нещо да
стане безцветно. Обезиветявам плат. — се нпрх.
Загубвам цвета си. Блузата се е обезщетила.
обезценен прил. Който е с намалена цена, стойност;
преоценен, малоценен. Обезценени стоки. '
обезценявам нсв., обезценя св. прх. Лишавам от цена,
от стойност, правя малоценен. Инфлацията обезце¬
нява парите. — се нпрх. Ставам малоценен, загуб¬
вам цената, стойността си. Трудът в това общество
се обезценява.
обезчестявам нсв., обезчестя св. прх. Отнемам честта,
лишавам от девственост; озлочестявам.
обезщетение ср. Парична сума или нещо друго, което
се дава някому за нанесени или претърпени щети.
Служещ, уволнен не по свое желание ши вина, по¬
лучава обезщетение.
обезщетявам нсв., обезщетй св. прх. Давам обезщете¬
ние.
о^жт м. 1. Във философията — това, което същест¬
вува вън от човека и неговото съзнание, към което
е насочена познавателната и предметно-практичес¬
ката дейност на човека. Срв. с у б е к т. 2. Явле¬
ние, предмет, към който е насочена някаква човеш¬
ка дейност, Обект на проучване. Обект на грижи.
Обект на внимание. 3. Предприятие, учреждение
или място на някаква дейност. Строителен обект.
Военни обекти. 4. грам. Допълнение, [лат.]
обектив м. спец. Съставена от една или повече лещи
част от оптически уред, която е насочена към обек¬
та, към наблюдавания предмет. Обектив на микро-
коп. Обектив на фотографски апарат. Срв.
окуляр.	'	„	.,
обективен прил. 1. Който съществува вън и независи¬
мо от съзнанието на човека. Прот. субек¬
тивен. Обективна действителност, Обективна
истина. Обективни причини. Обективни условия. 2.
Който съответства на действителността, не се оп¬
ределя или це се влияе от лични пристрастия; · без¬
пристрастен, справедлив. Обективна критика.
Обективна преценка. Съдията не е обективен.
О Обективен идеализъм — който , смята за първо-
основа на света някакво всеобщо духовно начало
(„идея“, „световен разум“ и под.),
обективизнрау и обектнвирам нсв. и св., прх. Предста¬
вям, изразявам в обективна, достъпна за възприе¬
мане форма,	-	/
обектнвйзъм м. филос. Привидна обективност в изу¬
чаването и оценката на нещата, на явленията в об¬
ществения живот.
обектнвирам вж. обективизирам.
обектнвнетнчен прил. книж. Който сс отнася до обек-
тивизьм, който се отличава с обективизъм.
обективност ж. Качество на обективен. Обективност
на истината. Обективност на съдиите.
обелвам нсв., обеля св, прх. Махам обвивката, кората,
черупката на нещо. · Обели ми една ябълка. Обелих
картофите. О Зъб* не обелвам,
обелиск м. Паметник във вид на висока четиристенна
колона със заострен като пирамида връх. [от гр]
обелки мн. (обелка ж.) разг. Това, което се отстраня¬
ва при очистване, обелване кората, кожата, обвив¬
ката на картофи, ябълки, царевица и др.
обеля вж. обелвал..	,
обем м. 1. Величина, размер на пространството, зат¬
ворено между стените на едно тяло и измерено в
кубически единици. Обем на призма. Обем на стая.
2.	прен. Размер, количество или съдържание на не¬
що. Обем на промишлената продукция. Обем на по¬
' нятие. Обем на знания.
обемам нсв., обема св. прх. Обхващам вътре в себе си.
Големият съд обема м много, и малко.
обемен прил. 1. Който се отнася до обем. Обемен ко¬
ефициент на разширението. Обемна маса. Обемно
тегло. 2. Обемист.
обемист' прил. Който има голям обем- Обемиста ку¬
тия. Обемисто съчинение.
обемност ж. Качество на обемен,
обер- Съставна част на сложни думи със значение .то-
рен,· главен“, напр.: оберкелнер, оберлихт, обертон
и под. [нем.]	'	. _	;
обера вж. обирам.
оберкелнер м. Главен келнер, [нем.]
оберлихт м. Прозорец или остъклена част на покрива
за проникване на светлина отгоре, [нем.]
дбертон м. Тон, който звучи едновременно с даден ос¬
новен тон и е по-висок от него. [нем.] .	,
оберъчка ж. Дърводелско сечиво, инструмент за из-
дялване, оглаждане във вид на голям нож е две
* дръжки.
обесвам нсв., обеся св. прх. 1. Умъртвявам, лишавам
от живот чрез бесене. Обесиха го на най-близкото
дърво. > > Осъден на смърт чрез обесване. 2. разг.
Окачвам нещо да виси; увесвам.
обёсиик м. Обесен човек. На дървото се люшкаше
един обесепик.	'
J

обесннк м. и обёсяиця ж. разг. Пакостник, немирник,
безделник. Станал е страшен обесник.
обескнческя и обесиншкн прил. разг. Присъщ на обес¬
ник. Върши обеснически работи.
обеся вж. обесвам
обет м. Тържествено обещание, поемане на някакво
► задължение. Давам обет за вярна служба на наро¬
да. Обет за безбрачие.
обетован прил. стария. Обешан. О Обетована земя
(край) - а. Според Библията — земята Ханаан, ко¬
ято Бог обещал на Аврам и неговите наследници,
б. прен. Зеем, край, страна, къъегт има изоб^тие оо
блага или където някой очаква да получи щастие.
Кога ли ще посетя отново този обетован земен
кът?
обеца и обица ж, Накит, който се носи закачен на
ухото. О Обеца ва ухото разг. — урок, поука, ко¬
ято трябва да се помни. Нека да ти е за обеца на
ухото.
обещавам нсв., обещая св. прх. 1. Правя, давам обе¬
щание. Обещавам да бъда точен. Обещавам ти, че
скоро ще се върна. Обещаваш, а не изпълняваш. 2.
само нсв. Внушавам надежда за нещо. Времето
обещава да е добро.
обещаващ прил.. Който обещава (във 2 знач.), дава на¬
дежди за пешо. Обещаващ млад музикант.
обещание ср. Изречени или написани думи, с които
някой се задължава да извърши или да не върши
нешо, да даде нещо и др. Чакам да изпълниш обе¬
щанието си. ·
обещая вж. обещавам.
обжалвам нсв. и се., прх. Обръщам се към по-висша
* инстанция с молба за ревизиране на присъда, от
която не съм доволен. Обжалвам присъда.
обжарвам нсв., обжари св. прх, Обгарям, [рус.)
обзавеждам нсв., обзаведа св. прх. Снабдявам с необ¬
ходимите неща за живеене или за работа. Обзавеж¬
дам домакинство. Обзавеждам жилшце. Обзавеж¬
дам работилница. — се нпрх. Набавям си
необходимите неща за живеене или за работа. Об¬
заведохме се добре.
обзалагам се нсв., обзаложа се св. нпрх. Правя облог, '
хващам се иа бас. Обзалагам се, че той ще постиг¬
не нов рекорд. Хайде да се обзаложим. На пари ли .
се обзаложихте?
обземам (и обзймам) нсв., обзема св. прх. Обхващам.
Пламъци обзеха къщата. Съмнение обзема душата
ми. обзема ме, об^ма ме, обземе ме нпрх. Обхваща
ме. Обзема ме съмнение. Обзе ме ужас.
обзорам нсв., обзра и обозра св. прх. рядко. Обхващам
с поглед, с взор; обглеждам.	-
обзор м. 1. Общ преглед. Критичен обзор. Обзор на съ¬
битията. 2. воен. Възможност да се наблюдава да¬
дено пространство. Позицията ни има добър обзор.
обзра вж. о б з и р а м,
обнварявам нсв., обиваря св. прх. разг. Обварявам,
сварявам. Обиварявам яйца.
обигравам нсв., обиграя св. прх, Правя някой свободно
и добре да върши нещо, да стане опитен, сръчен,
изкусен в нещо, обикн. в някаква игра. Треньорът
обиграва нов отбор. — се нпрх. Свиквам свободно
и добре да боравя с нещо, ставам опитен, сръчен,
изкусен в нещо.
обигран прил. Който е свикнал свободно да борави с
нещо, станал е опитен, сръчен, изкусен в нещо. Той
е добре обигран в партийните въпроси. Отборът ни
е добре обигран. .
обнрник 547
обиграя вж. обигравам.	'
обида ж. 1. Душевна болка, чувство на огорчение,
причинено от несправедливо, незаслужено накърня¬
ване на честта, достойнството на човека, Нанасям
обида на някого. Непоносима обида. 2. Действие или
думи, с които несправедливо, незаслужено се на¬
кърнява честта, достойнството на човека. Служа си
с обиди.
обида вж. о б и ж д а м3
обиден1 прил. Който е претърпял обида, изпитва оби¬
да. Тя н обидена от тази наша постъпка. .Той ми е
обиден.
обиден2 прил.. Крито причинява обида. Обидна постъп¬
ка. Обидни думи.
обидийв прил. Който лесно се обижда. Не бива да си
толкова обидчив.
обидчивост ж. Качество на обидчив.
обиждам1 нсв., обидя св. прх. Причинявам някому
обида. Не съм искал да го обидя. Защо ме обиждаш?
- се нпрх. Изпитвам обида, чувствам се обиден. Не
бива да се обиждаш от думите ми.
обиждам2 нсв., обида св. прх. нар. Обхождам, навестя¬
вам. Подранил стопанин в поле да иде, поле и ниви
сам да обиде. П.П.Сл,
обикалям нсв., обиколя св., прх. и нпрх. 1. Ходя, ми¬
навам около нещо. Обикалям около къщата. Река¬
та обикаля града. 2, Обхождам, посещавам различ¬
ни места. Обикаля кръчмите. Обиколих целия град.
обиквам нсв., обикна св. прх. Изпълвам се с чувство
на обич, започвам да обичам. Обикнах го изведнъж.
обикновен прил. Който се среща, става, случва се най-
често и е като другите, не се различава от преоб¬
ладаващия тип. Обикновен човек. Обикновени впе¬
чатления. Обикновен начин на работа.
обиколен прил. Който обикаля, който е свързан с оби-
калние. Обиколен път. Обиколен билет за пътуване,
обиколка ж. 1. Минаване около нещо, обхождане на
различни места; обикаляне. Направихме една оби¬
колка на парка. Заминавам по обиколка на обектите
из страната. 2. Дължина на линията, която опасва
отвън едно тяло. Гръдна обиколка.
обиколя вж. обикалям.
обикрачвам нсе., оби^^а св. прх. разг, Обкращам,
обгръщам нещо с крака; обкрачвам. Какво си овик-
рачил стола?	.
обилен прил. Изобилен. Обилен плод. Обилна храна,
обилие ср. Изобилие.
обир м. 1. Кражба, при която се вземат, задигат мно¬
го неща. Нощес е извършен обир на един магазин. 2.
прен. Незаконно вземане, иапр. чрез прекадено ви¬
соки цени. Това е същински обир!	,
обирам нсв., обера св. прх. Върша обир, Неизвестен
крадец е обрал една къща. Търговци обират народа.
О Обирам точките разг. — заслужавам най-висока
оценка, спечелвам в някакво състезание, борба,
конкуренция.
обирам м. и ббнрàчκй ж. рядко. Обирджия^.
обирджийски прил. разг. Който се отнася до обир-
джия.
ббзаджИHсриб ср. разг. Поведение щщ проява, постъп¬
ка на обирджия; б6зрнзчеσтвб.
обирджия м. разг. Лице, което върши обир, обира ня¬
кого злз нещо.
обнрннк м^. и обнрннпа ж. рядко. Обирджия, обиран,
548 обирпнчески
обКрническм и обмрнкшкн прил. Обирджийски. Обирни-
чески начин на действие.
обнрничсстао ср. рядко. Обирджийство. Това е същин¬
ско обирничество!
обиск м. Служебен оглед, преглед на някого или нещо
в търсене на скрити или незаконно притежавани не¬
ща. Извършен е обиск в дома на Арестувания, [рус.]
обискирам нсв. и се., прх. Извършвам обиск. Залове¬
ният престъпник е бил веднага обискиран. .
обистрям нсв., обйстря св. прх. Избистрям. Всекиднев¬
ната дружба обистряше погледа му за много неща.
Г.Карасл. — се нпрх. Избистрям се. Водата се
обистри.
обитбвам нсв., нпрх. и прх. Живея постоянно някъде,
имам за постоянно местожителство. Те обитават
планините.
обитаем прил. В който някоя живее, който е годен за,
живеене. Тия места са напълно обитаеми.
обитаемост ж. Качество на обитаем,
обиталище ср. книж. Място за живеене; жилище, оби¬
тел.
обитйтел м. и обитОтелка ж. Животно или човек, кой¬
то обитава, живее постоянно някъде. Обитателите
на тая пещера са били предисторични люде.
обитапгеш^ки прил.. Който се отнася до обитател,
обител ж. 1· стария. Манастир. ,2. книж. Обиталище,
жилище.
обнхбд м. Всекидневна употреба. Новите банкноти са
пуснати в обиход. [Трус.]	.
обнходеи прил. Който се среща или употребява често
във всекидневния живот. Думата стана обиходна.
обица вж. обеца.
обич ж. 1. Приятно чувство на нежност и привърза- *
ност към някого или нещо. Бащино наследство у не¬
го е обичта към всичко достойно за обич. П.П.Сл.
Другарска обич. Синовна обич. 2. Любов. Китка се
дава за обич. П.Р.Сл. Ивка му даде клетва за вечна
обич. Е.Пел.	1
обмчйея прил. Който е по обичая, който е станал при¬
вичен, обикновен. Направихте ли си обичайната
разходка? Обичайни явления. О Обичайно право —
утвърдени от държавата съвкупност от пранила за
поведение, оформени в процеса на дълготрайното
им фактическо прилагане като, неписан обичай в
обществото.
обичай м. Стар общоприет навик, установен по тра¬
диция и вкоренен дълбоко в бита на хората. Гер-
гъовденски обичай.
обичам нсв. прх. 1. Изпитвам, чувствам обич към няко¬
го или нещо. Обичам децата си. Обичай своята ро¬
дина. 2. Имам влечение към нещо. Обичам музиката.
3.	Прнитан No< е хд. праав нещо, юпиттам удоволс¬
твие. Обичам да чета романи. Той не обича да го пре¬
късват, когото говори. 4. Ям или пия с удоволствие,
с наслада. Обичате ли домати? Децата много оби¬
чат сладолед. О Какво |ше] обичате? — какво иска¬
те, какво ще поръчате? Както обичате — както ви е
удобно, както ви харесва, обичаме се взаим. 1. Свър¬
зват пя обич и добри чувства, изпитваме обич един
гьм друг. 2. Свързва ни взаимна любов.
Мнчен прил. Който има качество да бъде обичан;
обичлив. Обично дете. Не е хубавица, но е обична.,
обичен прил, Когото обичат, който е обичан от няко¬
го; любим.
обичкй мн. Саксийно цвете с подобни на обеци уоис-
' нали цветове, Ршйша
обичлив прил. Който буди към себе си чувство на
обич; мил, обичен. Обичливо дете.- ·
обичлив^т ж. Качество на обичлив,
обичниче ср. 1. Горско или полско растение от люля¬
ковите с лилави цветове, ТЬаПсДи^гт. 2. Название и
на някои други растения, като напр. невен,
обкйтвям нсв., обкйтя св. прх. Обкичвам. Обкити ця¬
лата стая.
обкйчвам нсв., обкйча св. прх. Кича нещо от всички
страни, отвсякъде. Момите обкичват със зеленина
избраното за пеперуда девойче.
обкова ж. Златна или сребърна украса, с която се об¬
кована някой предмет.
обновявам нсв., обковй св. прх. Кова наоколо, около
нешо, с коване обвивам, покривам нещо, обикн. с
метал: Обковават сандъците с ламарина.
обконавам нсв., обкопан св. прх. Копая наоколо, около
нещо.
обкрйчвам нсв., обкрйч^ св. прх. Обикрачвам.
обкръжавам нсв., обкръжй св. прх. 1. Заграждам, ог¬
раждам някого или нещо отвсякъде; заобикалям.
•	Войскитеобкръжиха крепостта. 2. Намирам се от
всички страни наоколо, около нещо. Цъфнали виш¬
ни обкръжават къщата. — се нпрх. Създавам, изг¬
раждам около себе си кръг от определени хора или
*	неща; заобикалям се. Обкръжил се е с негодници. ·
обкръжение ср. 1. воен. Обсада. Попаднахме в обкръ¬
жение. 2. Хора или предмети, които обкръжават,
намират се постоянно около някого или нещо. Той
е от най-близкото обкръжение па шефа.
облага ж. Полза, изгода, печалба. Тази служба не ми
' дава никакви облаги..
облагйем прил. Който се облага с данък. Облагаеми
имоти. Облагаем доход.	9
облагам нсв., обложа св. прх. 1. Полагам, турям наог
коло, покривам нещо отвсякъде. Облагам съда е ва¬
та. 2. Задължавам да се заплати от някого или във
връзка с нещо известна сума (като данък, мито и
др.). Обложили са го с данък. С данък се облагат
всички доходи. — се нпрх. 1. Покривам се с нещо.
. Езикът му се е обложил. 2. Правя облог, обзалагам
се. Обложил се за голяма сума,
облагане ср. Действие по гл. о б л а г а м -и
облагаме е. Данъчно облагане. Прогресивно
облагане.	,
лблагвдèтелст[вд]вам нсв. и св., прх. Създавам благоп-
, риятни условия за някого, правя някой да получи'
някаква облага. Законът облагодетелствува спеку¬
лантите. — се нпрх. Получавам облаги, създавам
благоприятни д-совтя за себе си.	?
облагородявам нсв., облагородя св. прх. 1. Издигам в
морално отношение, правя някой да стане рв-бла-
городен, по-възвишен, по-добър. Трудът облагоро¬
дява човека. Музиката облагородява. 2. Подобря¬
вам рода, сорта или качеството на нещо.
Облагородявам лоза.
обладавам нсв., обладйя св. прх. книж. 1. само нсв. Дър¬
жа нещо в своя собственост или имам, притежавам
някакво качество, солйстов. Обладавали голям та¬
лант. 2. За чувство, мисъл — обхващам, обземам.
Обладан е от няк^акъв зъл дух« 3. За мъж — осъщес¬
твявам полов акт, имам като жена, любовница,
обладание ср. Притежание и ползване н^ нещо. Обла¬
данието на подземни богатства е факт от голямо
значение.

обладател м. книж. Който обладава нещо; владетел,
обладая вж. обладавам.
облажа вж. облажвам.	►
облажавам лее. прх. Мисля някого за блажён, честит, ’
сърадвам или завиждам някому за нещо добро. Об¬
лажавам те, че можа да видиш тая красива стра¬
на!	.
облажвам нсв., облажа св. прх. 1. Давам на някого,
който пости, да яде блажна храна. Облажихте ме
в последния ден на постите, 2. Слагам мазнина в
храна. Дай една лъжица мас да облажим храната.
— се нпрх. 1. Приемам, ям блажна храна, след като
съм постил. Облажих се с червено яйце. 2. Получа¬
вам някаква облага, печалба,
облизвам нсв., облазя св. прх. Лазя върху някого или
нещо отвсякъде, по цялото му тяло, повърхност;
полазвам. Облазиха ме буболечки. Облазиха ме
тръпки.	'	’
облак м. 1. Множество от сгъстени високо във възду¬
ха водни пари. Черни облаци надвиснаха над плани¬
ната. Зададе се облак тъмен. 2. прен. Гъста маса от
летящи частици. Облаци от прах. О Живея в обла¬
ците — далеч съм от действителния свят.
облакътявам се нсв., облакътя се св. нпрх. Облягам се,
подпирам се с лакът на нещо. Облакътил се па про¬
зореца и гледа навън.	.
област ж. 1. Част от държава, страна или простран¬
ство. Погранична област. Полярна област. 2. Адми¬
нистративно-териториална единица. Софийска об¬
ласт. 3. Зона, пояс. В областта на бора и к пъи. 4
Място с околните му части. В обмстта на устна¬
та кухина. 5. прен. Клон от наука, изкуство, техни¬
ка или друга човешка дейност. Работи в областта
на езикознанието.
областен прил. Който се отнася до област (главно във
2 знач.). Областен град. Областно учреждение. Об¬
ластен управител.
облачен прил. Покрит или изпълнен с облаци. Облач¬
но небе. Облачен ден.
облачност ж. 1. Качество на облачен. 2. Съвкупност
от облаци в дадено време. Разкъсана облачност.
Купеста облачност.	*
облегало ср. и облегалка ж. Задна илн странична част
на мебел, която служи за облагане. Стол с облега¬
ло.	.	■
облегна вж. облягам,
облека вж. обличам.
облекло ср. събир. Изработени във форма на тъкана,
плетена или кожена материя неща, с които човек се
облича, покрива тялото си; дрехи. Горно и долно об¬
лекло. Облеклото на старите българи. Родопско об¬
лекло. Готово облекло.	.
облекчавам нсв., облекча св. прх. Правя нещо да олек¬
не, да стане по-малко тежко или трудно за някого,
да се върши или понася по-леко и безболезнено.
Облекчавам работата му. Това облекчава вината
му. Лекарството ще облекчи мъките му. — се
нпрх. 1. Става ми по-леко, започвам да се чувствам
по-добре нравствено или физически. 2. Изхождам
се.	,
облекчение ср. По-леко, по-свободно, по-приятно със¬
тояние. В международните отношения неминуемо
ще настане облекчение.
облекчителен прил. Който причинява, поражда лекота
или е резултат на лекота, облекчение. Облекчител¬
на въздишка.
облепвам и облепям нсв., облепя св. прх. Лепя, с лепе¬
,	облягам 549
не покривам лещо от всички страни. Облепили ко¬
лоните на театъра с афиши.
облещяам нсв., облещя св. прх. В съчет. сочи — от¬
варям широко; опулвам. — се нпрх. Гледам с ши¬
роко отворени очи; опулвам се.
обливам нсв., облея св. прх. 1, Поливам нешо от
всички страни. Облей съда с гореща вода! 2. За вода,
пот, сълзи и др. — покривам, намокрям нещо от¬
всякъде. Смути се, обля го студена пот.
облигационен прил.. Който с свързан с облигация. Об¬
лигационен заем. О Облигационно право — което
урежда взаимните задължения в вземания.
облигация ж. Вид ценна книга, която дава право на
притежателя й да получи в определен срок номи¬
налната стойност и съответна лихва, [лат.]
облизвам нсв., оближа св. прх. Прекарвам езика си по
повърхността на нещо, обирам нещо с език. Обли¬
зах лъжицата. Оближи меда. — се 1. възвр. и нпрх.
Облизвам себе си, прекарвам език по устните или
около устата си. Котката се облизва. 2. нпрх. прен.
Предвкусвам някакво удоволствие, очаквам да по¬
луча нещо много вкусно или силно желано. О Об¬
лизвам си пръстите'.
облик м. книж. Вид, форма, очертание. Кризата при¬
ема нов облик.
облицовам нсв. и се., прх. Правя облицовка, покривам
нещо с облицовка.
облицовка ж. Пласт от сравнително тънки камъни
или плочи, с които се покриват стените на сграда.
Облицовка от мек варовик, [рус.]
облицовъчен прил. спец. Който служи за облицовка.
Облицовъчни материали..
обличам нсв., облека св. прх. 1. Турям дреха, облекло
на тялото, покривам тялото с дрехи, облекло. Об¬
лечи кожуха. Облякох детето. 2. прен. Покривам
нещо като с облекло. Обличам копчета. — се възвр.
и нпрх. Турям, навличам на тялото си, покривам
тялото си с дреха, облекло. Обличай се, че е студе¬
но! Тя се облича хубаво. О Обличам н я к о г ос
власт (доверие) — давам, гласувам някому власт,
доверие.
облог м. Уговорка между двама души или две страни
във връзка с различните им твърдения за нещо,
-според която този, който се окаже неправ, ще из¬
пълни определено задължение към другия; бас.
Хващам се на облог. Ще загубиш облога.
облбжа вж. облагам.
облбжка ж. Хартиена или от друга тънка материя
обвивка на книга, [рус.]
облдмък м. и обломка ж. рядко. Отломък.
бблост ж. Качество на объл.
облъхвам нсв., облъхна св. прх. Обгръщам с лъх, лъ¬
хам върху някого или нешо. Облъхна ни вечерна
прохлада.
облъчвам нсв., облъча св. прх. Подлагам нещо на въз¬
действието на лъчи, на някакво излъчване. Облъч¬
вам с кварцова лампа.	"
ббля нсв. прх. Правя нешо да стане обло; заоблям,
облягам нсв., облегна св. прх. Възсланям, подпирам
едно нещо на друго. Облягам си главата на прозо¬
реца. — се нпрх. 1. Опирам се, възсланям се на не¬
ща. Облегна се на дръжката. 2. прен. Уповавам се,
надявам се, намирам опора у някого. Облягат се
на него да ги издържа.

550 обмен
ф
обмён м Обмяна, размяна. Търговски обмен, [рус.]
обменен крил. Който се отнася до обмяна. Обменни
бюра за валута. Обменни процеси в организма.
обменям нсв., обмен» се. прх. Давам нещо, като в за¬
мяна получавам друго, равноценно нему. Обменям
имоти. Обменят пари. Обменяме опит.
обмислям нсв., обмисля се. прх. Мисля върху нещо
всестранно; премислям, размислям, обсъждам. ■ Об¬
мислихме работата добре и тогава решихме да
действаме.> > > Предварително обмислен отговор.
обмитявам нсв., обмитя св. прх. Облагам стока с мито
при преминаване на митническата граница. На гра¬
ницата обмитяват всички закупени в чужбина пред¬
мети.
обмяна ж. Даване някакъв предмет и получаване в
замяна на друг, обикн. равноценен. Парична обмя¬
на. О Обмяна на веществата спец. — комплекс, сбор
от физически и химични процеси, насочени към са-
моизграждане и самообновяване на организма.
обнадеждавам и обиадёжлвам нсв., обнвдежд» св. прх.
Вдъхвам надежда. Войводата обнадежди борците.
— се нпрх. Получавам, придобивам (нова) надежда,
започвам да имам надежда,
обнародвам нсв, и св., прх. Обявявам, довеждам нещо
до всеобщо знание, правя да се разгласи печатно;
публикувам. Обнародвам документи. Обнародвам
статия. Законите се обнародват в „Държавен вес¬
тник".	■
обиязвам нсв., обннжа св. прх. Нанизвам наоколо, от
всички страни, с нещо нанизано обграждам, окръ¬
жавам.
обнова ж. Промяна с внасяне на нещо ново; обнов¬
ление,
обновител м. и обновйтелка ж. Този или това, което
обновява, внася нещо ново.
обновйтелен прил. Който обновява, свързан е с обно¬
ва. Обновителни процеси.
обновление ср. Обнова,	,ш
обновявам нея., обнов» ся. прх. Променям с внасяне
на нещо ново. — се нпрх. Ставам нов, придобивам
нови черти, свойства.
обноски мн. Начин на поведение, постъпване ио отно¬
шение на другите. Човек с изтънчени обноски.
обобщавам нсв., обобщя св: прх. книж. 1, Изразявам
в обша форма, като правя изводи от отделни наб¬
людения, факти. 2. Придавам общо значение на не¬
що единично.	.
обобщение ср. книж. Процес на мислено обединяване
на общите свойства на предмети и явления от да¬
дена група, общ извод върху основата на отделни
наблюдения, факти. Неправыми обобщения.
обобш<есгй»ва.м «се., обобществя св. прх. книж. Прев¬
ръщам нещо лично или частно в обществено или
сливам в едно множест во раздробени, единични не¬
ща (стопансхи обекти, производствени процеси н
др.). > > Обобществен труд. Обобществяване на
средствата за производство.
обобшйтелен прил, книж. Който обобщава, служи за
обобщение. Обобщшпелен извод. Обобщителен док¬
лад. < Обобшителми местонмения грам, — които
служат за обобщено означаване на отделните пред¬
мети или лица от дадено множество, ва признаците
или на количеството, броя на нещо, напр.: всеки,
всичко, всички, всякакъв.
ч
обобщя еж. обобщавам.
обогатен прил. спец. Който е получеи в резултат на
w обогатяване (главно в 4 знач. ^обогачя-
• в а м). Обогатен уран.
обогатителен прил. Който се отнася до или служи за
преработка яа полезни изкопаеми и -отстраняване
от тях на скални и други примеси. Обогатителна
фабрика.
обогатявам нсв., обогатя се. прх. 1. Правя някого бо¬
гат. 2. Увеличавам, умножавам броя на ценните
придобивки, притежания на нещо. Обогатявам биб¬
лиотеката с нови книги. 3. Увеличавам, разширя¬
вам, правя по-съдържателен. Обогатявам знанията
си. 4. Преработвам руди, въглища и под., като от¬
странявам скалните и други примеси.
обоготворяпам нсв,, обоготворя св. прх. книж. Възди¬
гам, възвеличавам някого или нещо като божество;
боготворя, обожествявам.
ободрителен прил. Който вдъхва бодрост. Ободрител¬
ни думи.
ободрявам нсв., ободря св. прх. Вдъхвам бодрост.
Пролетта не го зарадва и не го ободри. Йов. Кафе¬
то ободрява.	*	.	,
обожавам нсв. прх. 1, Обожествявам. Славяните са
обожавали реките, езерата, горите. 2. Изпитвам
силно чувство на обич, преклонение пред някого.
Той я обожава.
обожйем прил. книж. Когото обичат силно,
обожател .и.' 1. книж. Човек, който обожава, боготво¬
ри, прекланя се пред някого или нещо. Обожател
на природата. 2. Мъж; който обича, влюбен е в ня¬
коя жена. Дъщеря му има много обожатели.
обожателка ж. Жена по отношение на мъжа, когото
обича, в когото е влюбена,
обожесгвйвам нсв., обожеетвя св, прх. Признавам,
приписвам божествена, свръхестествена сила на
някого или нещо, имам го като божество,
оббз м. Група товарни животни и превозни средства,
които носят храни, облекло, палатки и др. за войс¬
кова част. [рус.]	·
оббзен прил. 1. Който се отнася до обоз. Обозна ка¬
руца. Обозни кервани. 2. като същ. оббзен м. Войник
от обоза. Пътувах с двама обозни.
обозначавам нсв., обознач» св. прх. Поставям знак, бе¬
лежка на нещо; отбелязвам, означавам. Мястото
е обозначено.
обозначение ср. Знак, чрез който нещо е отбелязано.
обозр» вж, о б з и р а м.
обозрепие ср. книж. Преглед, обзор. [!рус.]
обозрим прил. Който може да се обзре, да се обхване.
с поглед, да се види. В обозримо бъдеще.
обомсг м. Музикант, който свири на обой.
оббй м. Дървен духов музикален инструмент, по ви¬
сочина на тона среден-между флейта и кларнет.
[фр*1
обоняние ср. Едно от петте сетива, с което се долавят
и разпознават миризми. Орган на обонянието е но¬
сът. Ловните кучета имат тънко, обоняние.
обонятелен прил. Който ей отнася до обоняние. Обо¬
нятелен нерв. Обонятелни органи.
обор м. Сграда, ограда за едър добитък,
□баракям се нсв., обор^вя се св. нпрх. Идвам на себе
си, съвземам се, окопитвам се. „Че много съм спал!"
— рече Тарас, като се оборави след един дълбок сън.
Н.Бончев (прев.),
оборвам нсв., оборя св. прх, 1. Повалям противника на
земята при борба, вземам надмощие в борбата;

надвивам, събарям. 2. прен. Доказвам неверността
на нечии твърдения, възгледи. Оборихме всичките
им обвинения.
оборка ж. Почистване на двор, помещение и др. [рус.]
оборот м. 1. Превръщане, движение на парични сред¬
ства и стоки. Оборот на капитала. Данък върху обо-
■рота. 2. Сума, получена от продажбите през даден
период от време. Годишен оборот. Днес оборотът
е малък. 3. Обръщане, завъртане на машинна част.
Моторът прави 300 оборота в минута, [рус.]
оборотен прил. Който се отнася до оборот (в 1 и 2
знач.). Оборотни средства, Оборотна ведомост.
О Оборотен капитал - частта от производителния
капитал, която се изразходва за работна сила и су¬
рови материали.
оборски Прил. от о бор. Оборско врата. О Оборс¬
ка тор — органичен тор, образуван от извержени-
ята на животните и от постелката им.
оборудвам псе. и св., прх. спец. Снабдявам, обзавеж¬
дам с необходимите уреди, машини, инструменти и
др.; съоръжавам, [рус. ]
оборудване ср. спец. 1. Действие по гл. обо¬
рудвам; съоръжаване. 2. Уреди, машини и ин¬
струменти, с които се снабдява, обзавежда произ¬
водствено предприятие, учреждение и др, [рус.]
оббря вж. оборвам.
обосея вж. обосявам.
обосновавам нсв,, обоснова св. прх. книж. Подкрепям "
с убедителни основания, доказателства. Обоснова¬
вам твърденията си. — се нпрх. Обосновавам сво¬
ите идеи, мисли, твърдения,
обоснован прил. книж. Подкрепен с убедителни осно¬
вания, доказателства. Обосновано мнение. Обвинени¬
ята ви не са обосновани.
обоснованост ж. книж. Качество на обоснован,
обособен прил. книж. 1. Който се отделя, изпъква
всред друтите, който е относително самостоятелно
оформен. Обособена планинска верига. 2. грам. За
част на изречението — който се отличава с инто-
национна отделеност и смислова самостоятелност.
Обособени части на изречението. Обособено опреде¬
ление.	*
обособеност ж. книж. Качество на обособен,
обособявам нсв., обособй св. прх. книж. Отделям от
нещо общо, поставям в особено, отделно положе-
пие. — се нпрх. Отделям се от нещо общо, поста¬
вям се в особено, отделно положение, като относи¬
телно самостоятелна единица. Те се обособиха в
отделно дружество.	*
обосявам нсв., обосея св, тпрх. 1. Оставам бос, без
обуща, цървули и под., обикн. поради скъсване, из¬
носване, 2, За добиче — падат ми подковите, оста¬
, вам без подкови. Волът е обосял. 3. прен. Обедня¬
вам, осиромашаваам . През войната оголяхме и
обосяхме.
обработваем прил. Който може да се обработва. Об¬
работваема зеуя.
обработвам нсв., обработя св. прх. 1. Чрез работа под¬
готвям, оформям. Обработвам земя.. Обработвам
кожи. 2. Правя нещо по-сьвьршено, привеждам в
завършен вид. Обработвам статия. 3. разг. Въз¬
действам върху някого в желаната от мене посока,*
правя някой да възприеме мои възгледи, схваща¬
ния.
обработка ж. Обработване.
• обрадвам нсв. и св., прх. нар. Зарадвам. — се тпрх.
Зарадвам сс. Обрадвал се като сираче на слънце.
обраствам’ 551
ббраз м. 1. Външен вид, облик на нещо. По свой образ
и подобие. Видях образа си в огледалото. 2. Пред¬
ната част на главата на човек; лице. 3. остар. Изоб¬
ражение, портрет. 4. спец. Отражение иа обекта в
съзнанието на човека. 5. Жива, нагледна представа
за нещо. Образ на врага. Нов образ на България пред
' света. 6. В изкуството и литературата — обобщено
художествено отражение на действителността във
формата на конкретно, индивидуално явление. По¬
етът и художникът мислят с образи. Образ на на¬
рода във „Война и мир“, 7. Лице, характер, герой в
художествено произведение. Образ на революционе¬
ра в „Под игото“ 8. Дума или израз, употребени в
преносно значение, които пораждат в съзнанието
жива, нагледна представа за нещо.
образ м. диал. Буза. Червени образи.
образен прил. Който съдържа образ, изобилства с об¬
рази (главно в 6 и 8 знач.). Образен стил. Образна
реч. Образно мислене. О Образно писмо — система
за предаване на съобщения чрез образи, рисунки на
предметите; пиктографско писмо,
образец м. 1. Предмет, изделие или част от някакво
вещество, които дават представа за цялото или по
които се създават, изработват подобни, аналогични
, на тях предмети, изделия. Подава се молба по об¬
* разец. Скални образци. Почвени образци. 2. Нешо съ¬
вършено, на което може или трябва да се подража¬
ва. Левски е образец на нравствена чистота. Ваз.
Имам го за образец.
ббрязшнгг ж. Качество на образен. Образност на ху-
• дожествения стил.
образовам нсв. прх, Давам образование,
образован прил. Който е получил (широко) образова¬
ние. Образован човек.
образование ср. 1. Обучение, придобиване на знания.
Министерство на образованието. 2. Сбор от зна¬
ния, степен на научна подготовка, получена чрез
системно обучение. Първоначално образование.
Имам университетско образование.	t
образованост ж. Качество на образован,
образователен прил. Който се отнася до образование
или служи за образование. Образователна система.
Образователен метод. Образователен ценз.
образувам нсв. и св., прх. 1. Създавам, произвеждам,
давам начало на нещо. При нагряване въглеродът
образува въглероден окис. 2. Заедно с други правя
нещо цяло, влизам в състава на нещо. Събраха се
много хора и образуваха цял митинг. 3, Съставям,
основавам, учредявам нещо. — се нпрх. Създавам
се, възниквам. При понижаване на температурата
се образуват слани.
образувателен прил. спец. Който е свързан с образува¬
не, служи за образуване на нещо. О Образува гелна
тъкан — растителна тъкан от дребни клетки, които
непрекъснато се делят и образуват клетки за оста¬
налите тъкани. Камбият е образувателна тъкан в
корена и стъблото на многогодишни растения. .
образцов прил, Който е съвършен и може да служи
като образец, като пример. Образцова работа. Об¬
разцово творение на изкуството.
обрамчвам нсв., обрймча св., прх. Вземам нещо през
рамо. Обрамчих торбата и тръгнах.
обраствам нсв., обрасна и обраста св. нпрх. 1. Покри¬
вам се с трева или с друго растение, цвете. Дворът

552 обрат
е обрасъл с бурени. 2, Покривам се с косми. Обрасъл
с брада.
обрйт м. 1. Рязко изменение в хода, развитието или
състоянието на нещо. Настъпи обрат в работата.
Пълен обрат. 2. спец. Начин на словесен израз, осо¬
бено построение на речта. Книжни обрати на реч¬
та,
обратен прил. 1. Който се намира или се движи, раз¬
вива се, става в посока, противоположна на първо¬
началната, предишната. Движим се в обратна по¬
сока. Обратна страна на медала. Обратна поща.
Писмо с обратна разписка. Ще се върнем по обрат¬
ния път. 2. Който е напълно различен, противопо¬
ложен на друг. Получава се обратен резултат. Об¬
ратен · смисъл. О Обратна връзка спец. —
въздействие на резултата от функционирането на
дадена система върху характера на по-нататъшното
функциониране на същата система,
обратим прил. Който може да бъде върнат, обърнат,
насочен обратно.
обратно нарч. 1. В обратна посока; назад. До Черни
връх и обратно. 2. Противно, противоположно, съв¬
сем иначе. Аз мисля обратно. Обратно на очаква¬
нията.	л -
обратиооропорцяона^ен прил. Обратно пропорциона¬
лен. ·	.
обращаемост ж. спец. Качество, състояние на · нещо да
бъде в обращение. Обращаемост на капиталите.
обращение ср. 1. Форма на движение, на размяна на
стоки и пари чрез покупко-продажба. Парично об¬
ращение. Обращение на стоки. Пускам нови пари в
обращение. 2. разш. разг. Действие, употреба. Това
отдавна е излязло от обращение.
обред м. Действие или съвкупност от действия със
строго установена форма и начин на извършване, в
които се въплътяват определени религиозни предс¬
тави или народни вярвания. Черковен обред. Сват¬
бени обреди. ‘
обреден прил. Свързан с обред. Обредни песни. Обред¬
ни хлябове.
обредност ж. 1. Качество на обреден. 2. Съвкупност,
система от обреди,
обрека вж. обрязвам.
обрезаине ср. църк. Обрязване (като религиозен об¬
ред;.	*
обрезки мн. (обрезка ж.) Късчета, ивици от нещо об-
рязаяо; изрезки. Обрезки от Хартия.
обрек* вж. обричам.
обременен прил. 1. Който е натоварен, върху когото
тежи бремето на затруднения, мъчнотии, отговор¬
ности и др. Обременен е голямо семейство. 2. прен.
Болнав, недъгав или негоден по наследство. О Чо¬
век с обременена наследственост —г- който по нас¬
ледство е недъгав- болнав, с дефекти, недостатъци,
обременителен прил. Който носи много затруднения,
мъчнотии.
обременявам псе., обремен* св. прх. Създавам някому
затруднения, мъчнотии, неудобства. Не искам да
те обременявам със свои работи.
обречен прил. 1. Обещан. Книгата е обречена другиму.
Обречен на Нога. 2. По силата на вътрешни причи¬
ни изправен пред крушение, гибел. Каквото и да
правиш, ти си обречен!
обречеиост ж. Състояние на обречен.
обрив м. Пъпки, притки, с които *се покрива кожата
на човека при някон болести,
обрывам нсв., обрала св. прх. Заривам наоколо, нарп-
. вам пръст около нещо. Обринах дънерите на ябъл¬
ките. Обричах картофите.	♦
обривам се нсв., обрана се се. нпрх. Получавам обрив;
изривам се. Обринах се от слънцето.
обрнвен прил, спец. Който причинява обрив. Обривни
газове,
обрйсвам нсв., обрйша се. прх. диал. Обърсвам; изб-
рисвам.
обрисувам нсв. и св., прх. Описвам, представям, рису¬
вам нещо с думи. С малко думи той обрисува ис¬
тинското положение.
обричам нсв., обрека св. прх. 1. Обещавам. Обрекъл
съм го на Бога. 2. Пр^вя, ставам причина някой или
нещо да изтърпи, да го сполети нещо. Обричат го
на явна смърт. — се възвр. 1. Давам обет, обещание
да извърша нещо, да принадлежа някому или на
' нещо. Обрекъл съм се на Бога. 2. Сам ставам при¬
чина да изтърпя, да ме сполети нещо, поставям се
. в неблагоприятно положение. Обричаш се на мъки
и тегла. Обрекох се на тегловен живот.
обрйша еж. обрйсвам.
оброк м. 1. Обещание, обет, обикн. с религиозен или
.суеверен характер. Дал съм оброк да харижа овен
на манастира. 2. Църковна и обредна- служба на
определен празник. На Петровден имаме оброк. 3,
Оброчище.
обронвам нсв., обрйшт св. прх. Изпускам или правя не¬
що да се откъсне, да падне; отронвам. Ником уник-
на, сълзи оброни. Нар.п. О Обронвам глава — на¬
веждам, свеждам, наклонявам глава,
обрбчеп прил, Който се отнася до оброк, Оорочно аг¬
не. О Оброчпи плочки — антични каменни или гли¬
нени плочки с релефно изображение на божество,
оброчище ср. 1. Място, където някога е имало черква.-
2. Място, където правят служба оброк,
обругавам нсв., обругая св. прх. книж. Ругая, наруга-
вам.
обрулвам нсв., обруля св. прх. 1. Бруля докрай, напъл¬
но. Обрулихте ли ореха? 2. За вятър — бруля мно¬
го, напълно, съвсем. Вятърът ми обрули ушите.
обрус м, диал. Кърпа за лице и за ръце; ръченик, пеш¬
кир.	.
обручавам нсв., обруча св. прх. църк. Извършвам об¬
реда обручение.
обручение ср, църк. Първата част на обреден черковен
брак, когато се разменят пръстените да младожен-
. ците.	,
обръгвам псе., обръгна св. нпрх. Привиквам да пона¬
сям тегло, мъки, неприятности. Обръгнахме вече на
* теглото.	..
обръжйвам нсв., обръж* св. прх. остар. поет. Въоръ¬
жавам. > > Гърмят барабани, тръбите тръбят и
бърза обръжен мой милий па път. П.П.Сл. — се
възвр. Въоръжавам се.
обръсвам нсв., обръсна св. прх. 1. Бръсна някого док¬
рай, изцяло. 2. прен. Продавам някому нещо на
много висока цена, излъгвам го при продажбата;
обирам, оскубвам. Добре са те обръснали! -— се 1.
възвр. Бръсна, обръсвам себе си. 2. нпрх. Бивам
бръснат, обръснат от някого,
обръсквам нсв., обръскам св. прх. Измитам, изчиствам
нещо чрез бръскане. · Обръсна надве-иатри пред пор¬
тата и свърши.
обръсна вж. обръсвам. .

ббръч м. Дървена или желязна ивица във вид на ок¬
ръжност за стягане на каца, бъчва и др. От старо
дърво обръч не става. Поел. Нощес се скъсал един
обръч па бурето и виното изтекло. Е.Пел.
обръщам нсв., обърна се. прх. 1. Променям положени¬
ето на нещо, като долната част или долната страна
поставям отгоре; прекатурвам. Наяде ли се свиня¬
та обръща коритото. 2. Променяем положението
на нещо чрез завъртане спрямо друг предмет или
спрямо човек. Обърна лице към слънцето. 3, Проме-
. ням посока на движение встрани или назад; зави¬
вам, връщам. Веднага обърна коня и хайде в село! 4,
Изваждам вътрешната страна на дреха, чорап, ръ¬
кав и т.н. отгоре, отвън. Селяните бяха обърнали
кожусите си, защото валеше дъжд. 5. Подновявам
дреха, като вътрешната страна на плата се извади
отвън. Бедният се радва на дрехата си два пъти —
когото е нова и когато я обърне. 6. Променям по¬
ложението на отделен лист хартия или лист от кни¬
га, за да чета и на другата страна; прелиствам. Той
не чете, а само обръща листовете. 7. прен. При
действие, работа, процес и т.н. — преминавам от
едно състояние към друго или от един етап в друг.
После го обърнахме на вино. До довечера ще го обър¬
не на сняг. 8. прен. Представям нещата не такива,
каквито са; изопачавам, изкривявам. Тя обърна ра¬
ботата в негова полза. — се нпрх. 1. Извивам гла¬
ва, за да погледна някого или нещо^Обърни се и му
кажи. 2. Превръщам се, заставам на другата, про¬
тивоположната си страна. Обърни се на гърба си.
Обръщам се по гръб. 3. Променям се, ставам на не¬
що; превръщам се. Обърна се на прах. О. Обръщам
внимание на н Я к о г. о нещо — насочвам,
съсредоточавам вниманието си, проявявам интерес
към някого или нещо. Обръщам нечие внимание
— привличам, насочвам нечие внимание към нещо
или към себе си. Обръщам гръб разг. — преставам
да се интересувам от някого или нещо, показвам
безразличието си към някого или нещо. Обръщам
дебелия (другия) край*.	·	'
обръщателен прил. те хи. Който служи за обръщане.
Обръщатедна плоча.	‘
обръщение ср. 1. Дума, с която говорещият се обръща
към лицето, на което говори, напр.: Иване, ела тук!
Обръщението се отделя съсззе^^етая. 2. Призив,
възвание към някого по важен обществен въпрос.
Обръщение ни правителството към народа. Подпи¬
сахме обръщение към президента.	*
обривам нсв., обрежа св. прх» 1. Режа краищата на не¬
що, чрез рязане изравнявам, оформям нещо. Той
грижливо обряза оръфаните си ръкави. 2. Кастря -
дръвчета, храеш, жив плет. 3. Отрязвам кожата,
покриваща края на мъжкия полов член (като рели¬
гиозен обред главно у евреи н мохамедани),
обрязване ср. Действие по гл. о б р я з в а м (и ка·
то религиозен обред).
обсада ж. Действие на войска, която обгражда насе¬
лено място или крепост с цел да ги превземе.
<> Вдигам обсада — прекъсвам обсадата на нещо
и се оттеглям, без да съм го превзел.
обсаден прил. Който е свързан със или е предназначен
за обсада. Обсадно положение. Обсадна артилерия.
обсаждам нсв., обсадя св. прх. Обграждам с войска на-
■ селено място или крепост с цел да ги превзема, зав¬
ладея.	·
обсебвам и обсебим нсв., обсебя св. прх. 1. Вземам не¬
що за себе си, обикн. насила или без съгласието на
обстрёл 553
собственика; присвоявам. Обсебил е всички ръковод¬
ни длъжности. 2. Обземам, обхващам. Обсебила го
е нова идея.
ббсег м. Пространство, област, в която се простира
нечия власт, сила, влияние или се проявява някой
със своята дейност; обхват. Обсег на действие.
обсегиа вж. о б с я г а м.
обсека еж, о 5 с и ч а м.
обсерватория ж. Научно учреждение и специално об¬
заведена сграда за системни астрономически, мете¬
орологически и др. наблюдения. Астрономическа
обсерватория, [лат.]
обсипвам и обскпям нсв,, обсипя св. прх: 1. Покривам
дадена площ, повърхност с нещо, което се сипе, ро¬
ни, иле с пъпки, петна, точки и др.; поръсвам. Нас¬
тане вечер, месец изгрее — звезди обсипят свода не¬
бесен. Бот. 2. прен. Давам или хвърлям някому
• много неща, в изобилие; отрупвам. Обсипаха ме с
подаръци и любезности. О Обсипвам е въпроси —
поставям, задавам много въпроси някому,
обенчам нсв., обсека се. прх. Сека нещо наоколо, отв¬
сякъде. Обсечи вършините на падналото дърво,
обскурант м. и обскурйнгка ж. книж. Противник на
просвещение, поддръжник на невежество; мрако-
беспик. [лат.]
обскураптйзъм м. книж. Крайно враждебно отноше¬
ние към просветата и прогреса, поддържане на не¬
вежеството в обществото; мракобесие,
обследвам нсв. и се., прх. Проучвам, проверявам.
[!р>с.]	.
обслужвам нсв., обслужа св. прх. 1. Работя, грижа се
за задоволяване на потребностите, желанията и по¬
ръчките на клиенти, купувачи и пр. 2. Управлявам,
ръководя нещо, извършвам, изпълнявам определе¬
ни действия във връзка с експлоатацията, функци¬
онирането на нещо, [рус,]	·
обслужване ср. Действие по гл. обслужвам
(главно в 1 знач.). Културно обслужване. Медицин¬
ско обслужване.
обсолявам нсв,, обсоля св. прх. Посолявам, осолявам
нещо отвън, отгоре. Обсоли добре рибиците.
обстяпбвка ж, 1. Покъщнина, мебелировка н други
условия в жилшце, при които човек живее или ра¬
боти. Добра обстановка за работа. 2. прен, Поло¬
жение, условия. Обстановката е тревожна,
обстоев прил. Подробен, изчерпателен, пълен. Обс¬
тоен доклад.
обстбйпосг ж. Качество на обстоен,
обстоятелствен прил. 1. Който се отнася до обстоя¬
телство. 2, грам. Който с свързан с поясняване на
сказуемото в изречението откъм място, време, на¬
чин, причина и др. Обстоятелственото пояснение
е второстепенна част на изречението. Подчинено
обстоятелствено изречение. Обстоятелствени съ¬
юзи. Наречието изпълнява обстоятелствени функ¬
. ции.
обстоятелство ср. 1. Нещо (факт, явление и др.), което
съпътства, съпровожда извършването, осъществя¬
ването на някакво действие, явление. Действам спо¬
ред обстоятелствата. 2. грам. Обстоятелствено
пояснение, О Смекчаващи* (отегчаващи*) вината
обстоятелства.
обстрел м. 1. Стрелба, обстрелване. Под обстрела на
противника. 2. Пространство, което може да бъде

554 обстрелвам
.обстрелвано, поразявано от дадено място, позиция.
Тази позиция има добър обстрел.
обстрелвам нсв., обстрелям св. прх. воен. Подлагам на
обстрел, стрелям по някаква цел, обект. Обстрел¬
ват града с оръдия.	,
обструкция ж. книж. Вид протест, начин на борба
чрез създаване на пречки в работата на политичес¬
ки събрания, дружествени заседания и т.н. с произ¬
насяне на дълги речи, тропане и шум, напускане на
заседанието и др. [лат.)	-
обсушавам нсв., обсуша св. прх. Суша, изсушавам не¬
шо по повърхността.
обсъждам нсв., обсъдя св; прх. Мисля, разсъждавам
всестранно върху факт, събитие, въпрос и др.; обмис¬
лям, преценявам. Трябва да обсъдим този въпрос.
обсъхвам нсв., обсъхиа се. нпрх. Съхна, изсъхвам по
повърхността. Измих ябълките и ги оставих да об-
съхиат.
обсяга.м нсв., обсегна св. прх. рядко. Обхващам,
обтака.м и обточвам нсв., обтбча св. прх. Обшивам
дреха по ръба с гайтан, ширит, кожа и др. Джубе-
то и беше обточено с лисича кожа.
обтегна вж. обтягам.
обтегнат прил. Който е свързан с някакво напрежение,
с взаимно недоверие и неприязън. Обтегнати нер¬
ви. Обтегнати отношения.
обтекаем прил.. За форма на автомобил, самолет, лод¬
ка и под. — който е свръзан със, който осигурява
най-малко съпротивление при движението на даде¬
но тяло във въздушна или водна среда,,
обтекаемост ж. Качество на обтекаем,
обт&аам нсв., обтесам св. прх. Тесам, отесвам нешо
наоколо, по повърхността.	·
обтока ж. Дълга ивица от някакава материя, с която
се обточва нещо. Сукман със сърмена обтока.
обтбча, обтбчвам вж. о б т а к а м.
обтягам нсв., обтегна св. прх. Тегля нещо от различни
страни, за да стои опънато. Обтягам жица. Обтя¬
гам кожа. — се нпрх. 1. Опъвам се, изпъвам се. 2.
Лягам, просвам се с цялата си дължина; изтягам
се. Обтегна се на тревата и заспа.
обувалка ж. Прибор, приспособление за по-лесно
обулане на обувка.
обувам нсв., обуя св. прх. 1. Обличам, поставям на тя¬
лото си от кръста надолу дреха, която обхваща
краката, напр. панталони, гащи и под. 2. Поставям,
надявам на краката си обувки, ботуши, чорапи и
под. — се възвр. Обличам, надявам на тялото си от
кръста надолу· или на краката си панталони, гащи,
чорапи, обувки и под. .
обувен прил. Който се отнася до обувки, предназначен
е за обувки. Обувни материали. Обувен завод.
обувки мн. (обувка ж.) Изделие от кожа или друга
материя, обикн. с твърда подметка, което се надява
и се носи на краката, за да ги предпазва от студ,
влага, или нараняване; обуща. Кожени обувки. Ла¬
чени обувки. Гумени обувки.	*
обуздавам нсв., обуздая св. прх. Сдържам, укротявам,
усмирявам някого 'или нещо. Тълпата трудно ще
бъбе обуздана. Обуздайте гнева си. — се възвр.Сдър¬
жам се, усмирявам се, укротявам сс	♦
обуржоазшам нсв., обуржоазД св. прх. Придавам бур¬
жоазен вид и характер. « се нпрх. Придобивам
буржоазен вид и характер, ставам буржоа.
обуславям нсв., обусловя св. прх, Съм, ставам условие
или причина за съществуването или появата, въз¬
никването на нещо; определям. Успехите ни се
обуславят от добрата предварителна подготовка.
[РУС-]
обусловен прил. Който е в зависимост, определя се от
нещо друго.
обусловеност ж. Качество, свойство на обусловен. '
Явленията в природата и обществото са във връзка
и взаимна обусловеност.
обучавам нсв., обуча св. прх. Уча, научавам някого на
нещо, правя някой да усвои определени знания и
умения. Обучавам младите войници.
обучен прил. Който е усвоил определена система, съв¬
купност от знания и умения. Добре обучени войски.
обучение ср. Системно преподаване, дейност за усво¬
яване на определени знания и умения от някого.
Обучение по български език. Военно обучение. Задоч¬
но обучение. Безплатно обучение.
обуща мн. (обущьк м. разг.) Обувки, обикн. от кожа
и с твърди подметки. Мъжки обуща. Боя за обуща.
обущар м. Занаятчия, който прави или поправя обув¬
ки, обуща.
обущарница ж. Работилница на обущар.
обущарски прил. Който се отнася до обущар. Обущар¬
ски чук.
обущарство ср. Занятие на обущар,
обущък вж. обуща.
обуя вж. обувам.
обхвана вж. обхващам.
обхват м. Пространство, кръг, област па действие,
влияние или проява на нещо; обсег. Нощно нападе¬
ние с ограничен обхват. Широк обхват.
обхващам нсв., обхвана св. прх. I. Хващам някого или
нещо от всички страни, отвсякъде; обгръщам. Се¬
деше, обхванал коленете си с ръце. 2. Включвам не¬
що в границите си, разпространявам действието,
влиянието си върху нещо или някого. Пожарът об¬
хвана къщата. Погледът му обхвана цялото поле.
Разяснителната работа трябва да обхване всички.
обхваща ме, обхване ме нпрх·. В съчет. с
чувство, гняв, съмнение и <под. —
започвам да изпитвам (чувство, гняв, съмнение и
т.н.); обзема ме. Обхвана ме страх.
обход м. 1. воен. Обхождане, заобикаляне на против¬
ника, за да се обкръжи или за нападение във фланг
или в тил.-2. Подвижна стража, на която се пове¬
рява да обхожда определени места или пространс¬
тво. Нощен обход.
обхбден Прил. от о б х о д, Обходни маневри. Об¬
ходно движение.
обхождам нсв., обходя св. прх. 1. Ходя на много мес¬
та, кръстосвам, преброждам, обикалям навсякъде.
2.	Спохождам няхого; навестявам, посвещавам, на-
минавам. 3. Изпреварвам някого, заобикалям, зад¬
минавам при движение или по служба,
обш^твам нсв., обшетам св. прх. нар. Обикалям, об¬
хождам. Обшетахме гори и планини.
обшивам нсв., обшия св. прх. Шия нещо по храя, по
ръба; обтакам, поръбвам.
обшивка ж. Материалът, с който е обшито нещо, Ла¬
маринена обшивка на покрив. ‘
обширен прил. 1. Който се простира на голяма площ;
просторен, пространен, широк. Обширни владения.
2, прен. Дълъг, подробен, изчерпателен, обстоен.
Обширно изложение. Обширен доклад.
обтйрност ж. Качество на обширен.

обшия еж. о б ш и в а м.
общ прил. 1. Който принадлежи на две и повече лица.
Къщата е обща па тримата братя. 2. Такъв, в кой¬
то участват мнозина; задружен. Обща дело. Вдигна
се общ смях.. 3, Който събира, обединява мислите,
чувствата, желанията и т.н. на цялото общество, на
цял народ; народен, национален, 4. Който е свър¬
зан със плн има отношение към цялото човечество;
всеобщ, универсален. 5, Който се среща много, кой¬
то има широко разпространение, който става често.
Общо явление. Обща болест, б. прен. Който засяга
въпрос, тема и пр. без задълбочаване и конкретни
подробности, отгоре-отгоре; повърхностен, неза-
дьлбочен. Изложението му беше много общо. 7. ка¬
то същ. общо ср. Това5 което се отнася, присъщо е
или обединява двама или повече човека, две или
повече неща. Какво общо имаш с тия хора ? Нямам
нищо общо с него. Кое е общото между тези две
неща? О На общо основание - без изключение, без
предпочитание за някого, еднакво за всички. Приет
е в университета на общо основание. Общ рабошнк
- които е без специалност, за извършване на вся¬
каква физическа работа. Общи приказки (фрази) —
които са без конкретно значение, съдържание.
общежитие ср. 1. Сбор от лица, множество от хора,
коиго живеят заедно, съвместно и имат обшо иму¬
щество; общество, общност. Гражданското общес- '
тво е общежитие на равноправни и свободни хора,
2. Сградата, помещението, в което живеят хората
от такава общност. Студентско общежитие.
общежитиеа прил, Който се отнася до общежитие. Об¬
щежитиен манастир.
общение ср. остар. Общуване.
обществен прил. 1, Който се отнася до обществото,
който става, съществува или е свързан с общество¬
то. Обществено развитие. Обществен ред. Общест¬
вени отношения. Обществен живот. Обществени
борби. Обществен дълг. На обществени начала. Чо¬
векът е обществено животно. 2. Който принадлежи z
на цялото общество. Обществен имот. Обществена
собственост. Обществени сгради. Обществени сред¬
ства за производство. 3. Който е предназначен за
всички, за използване от цялото общество. Общес¬
твена баня. Обществена пералня. Обществени сто¬
лове. Заведение за обществено хранене. 4. Който
произтича от обществото. Обществено мнение. Об¬
ществен контрол. Обществено порицание. Общест¬
вен надзор.	'
общественик м. и общественичка ж. Лице, което се
занимава с обществена работа, дейност,
общественополёзен прил. Който е полезен за общест¬
вото. Общественополезен труд.
обществено-политически прил. Обществен и политичес¬
ки. Обществено-политическа дейност.
общественост ж. Общество или определена част от об¬
ществото. Театрална общественост. Българската об¬
щественост проявява интерес към този проблем,
обществ^ ср. 1. Исторически възникнала, оформила се
съвкупност от хора, обединени от определени про¬
изводствени отношения. Първобитно общество. Фе¬
одално общество. 2. Кръг, група от хора, обединени
от общ произход, работа, интереси и др. Човек от
висшето общество. Отбрано общество. Попаднах в
обществото на образовани хора. 3, Съвместно пре¬
биваване, общуване с някого. Не ми е приятно в
неговото общество. Избягвам обществото на таки¬
ва хора.
общопартиен 555
общннй ж. 1, Административна единица от едно или
няколко населени места, ръководена от общински
съвет. Софийска община. 2. Сграда, помещение, в
което работи управлението на една община; кмет¬
ство. 3. Общност от хора в голям град, които имат
еднакъв национален произход, език, материални и
духовни интереси. Енрейска община, 4. Политическа
и стопанска общност у първобитните славяни и
други народи.
обшинйр м. Член на общински съвет, управа, ·
общинен прил. Който се отнася до община (в 4 знач.).
Общинен строй.
общински прил. Който се отнася до община (в I и 2
знач.). Общински съвет. Общински бюджет. Общин¬
ска управа.
общителен прил. Който обича да обшува с хора, кой¬
то винаги търси общество. Общителен човек.
общителност ж. Качество на общителен,
общност ж. 1, Качество на предмет, имущество и т.н.
да бъде общ. Общност на имота. 2. Сбор, множес¬
тво от хора, които живеят заедно или имат нещо, t
което ги свързва; колектив, общество, общежитие,
ббщо нарч, Заедно, задружно, с общи усилия. Рабо¬
тим общо. О Общо взето — без да се гледат под¬
робностите и изключенията, Работите, общо взе¬
то, са добре.
общо Съставна част на сложни думи със значение
„общ“, напр.: общоармейски, общобалкански, общо¬
държавен, общоевропейски, общопризнат, общосла¬
вянски, общочовешки и др.
общеармейски прил. Общовойскови,
общобалкански прил. Който е общ за балканските на¬
роди или държави. Общобалкански интереси. Общо-
балкански езикови особености.
общовойсковй прил. Който е общ за цялата войска;
общоармейски. Общовойскова болница.
общоградски прил. Който е общ за цял град. Общог¬
радски митинг.
общоделец м. Привърженик, последовател на общо-
делството...
обшоделски прил. Който се отнася до общоделец и *
общоделство. ,
общоделство ср. Течение в българското работническо
движение и в БРСДП в началото на XX в., което
се отличава с отказ от революция и революционна
' борба и проповядва идеята за класово сътрудничес¬
тво. [по името на сп. „Общо дело“]
общодостъпен прил» Който е достъпен за всички. Об¬
щодостъпни цени.
общодоспъшост ж. Качество на общодостъпен,
общодържавен прил. Който е общ за цяла държава.
Общодържавни интереси. Общодържавен стопански
план.
общоевропейски прил. Който е общ за цяла Европа,
общоизвестен прил. Който с известен на мнозина или
на всички. Общоизвестен факт.
общоизвестност ж. Качество на общоизвестен,
обнщнарпден прил. Който ое отнася до или е свързан
със, който принадлежи или е предназначен за цял
народ. Общонародни интереси. Общонароден имот,
общообразователен прил. Който дава общо, а нс спе¬
циално образование. Общообразователно училище.
Общообразователни предмети.
общопартиен прил. Който се отнася до цяла партия,

556 общополезен	t
'	I
общ е за цяла партия. Общопартийна дискусия.
общополезен прил. Който е полезен за всички. Общо¬
полезна дейност.
общоприет прил. Който е приет от всичка; установен,
общопризнат. Общоприета теория. Общоприет
правопис.
общопрн&госг ж. Качество на общоприет,
общопризнат прил. Който е признат от цялото общес¬
тво, от всички; общоприет. Общопризнат ръководи¬
тел на страната.
общосёлски прил. Който е общ за цяло село, за всички
селяни. Общоселско събрание.
общославянски прил. Който е общ за всички славяни.
Общославянски събор. Общославянска солидарност.
общоупотребнтелен прил. Който е приет в употреба от
всички. Общоупотребително наименование.
общоупотребвтелност ж. Качество на общеупотреби¬
телен.
общочовешки прил. Който се отнася до цялото чове¬
чество. Общочовешки идеи Общочовешка култура.
общувам псе. нпрх. Поддържам връзка, срещам се
(често) с някого. Затворил се е и не общува с нико¬
го . > > Средства за общуване между хората.
объл прил, 1. Който има крива повърхност, бсз какъв¬
то и да е ръб; валчест. Сферата и яйцето са обли
тела. Объл камък. 2. Кръгъл, закръглен. Обло лице.
объркам вж. обърквам.	·
объркан прил. 1. Който е в безпорядък; заплетен.
Объркана работа. Объркан разказ. 2. Който не знае
какво да прави, как да постъпи. Много съм объркан.
Имам объркан вид.	'	*
обърканост ж: Качество или състояние на объркан,
обърквам нсв., объркам св. прх. I. Размесвам две и по¬
вече неща в едно; смесвам, бъркам. 2. Правя някой
, да сгреши, да се заплете. — се нпрх. Заплитам се,
правя грешка и не мога да се оправя. Тръгнах през
гората и се обърках. Смутих се, обърках се и не мо¬
жах да кажа нищо.
обърна вж. обръщам.
обърсвам лее., обърша св, прх. 1. С триене, бърсане
отнемам мокротата от повърхността на нещо, та
го правя сухо; избърсвам. Чакай да те обърша. 2.
С триене, бърсане отстранявам прах, кал и други
нечистотии от мебели, книги и т.н.; избърсвам. —
се възвр. С бърсане отстранявам от себе си мокро¬
та, прах и др. О Обърсвям шамар разг. — шама-
роевам.
объхтвам нсв., объхтя св. прх. Бъхтя нещо или някого
продължително, много, докрай. ■
обява ж. Съобщение, известие за нещо, което се пра¬
ви достояние на широк кръг от хора, обикн. чрез
вестници, радио и телевизия; обявление, реклама.
Вестниците печатат много обяви.
обявление ср. Обява.	♦
обявявам нсв., обявЯ се. прх. 1. Правя, направим нещо
да стане явно за всички; съобщавам. Утре ще обя¬
вя решението си. 2. Провъзгласявам официално
(война, примирие и др.).
обяд и обед м. 1. Основно хранене, обикн. към среда¬
та на деня. Време е за обяд, Какво ще ядем нй обяд?
Официален обяд. Давам обяд в чест на някого.<2
Храна, приготвена за такова ядене. Обядът е го¬
тов. 3. Пладне. По обяд. В 4 часа след обед.
обядвам нсв., нпрх. и прх. Ям обяд, храня се на обяд.
Отивам да обядвам. Днес обядвахме боб със зеле.
обяждам нсв., обем св. прх. Ям, изяждам нещо око¬
ловръст, от всички страни; оглозгвам, огризвам,
обйзаност ж. Задължение. [Трус.]	;
обяздвам нсв., обяздя св. прх. 1. Качвам се на кон да
го яздя. 2. Приучвам кон да се язди.
обйм вж. обяждам.
обяснеше ср. I. Действие по гл. о б я с н я. 2. Пис¬
мено или устно оправдание. Ако закъснея, ще тряб¬
ва пак да пиша обяснения. Давам обяснение. 3. Раз- „
говор за обясняване, изясняване на нещо.
Изглежда, че е имал обяснение с жена си. 4. Приз¬
нание в любов.
обясним прил. Който (лесно) може да се обясни. Обяс¬
нимо е неговото мълчание.
обяснителен прил. Който служи да обясни нещо; по¬
яснителен, тълковен. Обяснителна таблица. Обяс¬
нителни бележки. т
обяснявам нсв., обяснй св. прх. Правя нещо да стане
ясно и разбрано, помагам някому да разбере нещо;
пояснявам, тълкувам. Обяснявам им устройството
на машината. Обясни ми какво правиш. Обясни ми
защо направи това! — се нпрх. 1. Изказвам мисълта
си по-ясно; изяснявам се. 2. обикн. мн. Разговаряме
с някого, за да се изглади, отстрани някакво недо¬
разумение. — си прх. Става ми ясно, разбирам. Как
си обясняваш поведението му? О Обяснявам се в
любов — казвам, признавам някому, че го обичам,
че съм влюбен в него.	·
обятия мн. Прегръдка. О С отворени обятня
посрещам, приемам — сърдечно, с
голяма радост и готовност,	·	·
обяхвам лее., обяхам св. прх. Обяздвам. Дойде време
кон да се обяха. Нар.п.	·
овакантявам нсв., овакантя св. прх. книж. Освобожда¬
вам място за служба. .	.
овйл м. Елипсовидно, яйцевидно очертание или фор¬
ма. Хубав овал на лицето, [фр.]
овДлвам нсв., овалям св. прх. 1. Валям изцяло, докрай
или колкото е потребно, обработвам с валяне. Къс¬
четата месо се овалват в брашно. Тръшни го и го
оваляй в калта, 2 прост. Измърсявам, изцапвам.
Внимавай да не си оваляш дрехите. -— се нпрх. За
дреха — изцапвам се, измърсявам се.
овален прил. С елипсовидна* или яйцевидна форма.
Овален прозорец. Овална рамка. Овална форма, [фр.]
овяляост ж. Качество на овален,	,
овалям вж. овалвам.
оваляй прил. прост. Обикн. за дреха — изцапан, из-
'мъреен (от много носене).	'
овации мн. (овация ж.) книж. Продължителни възгла¬
си и ръкопляскалия като израз на възторжено
одобрение и приветствие.
овдовявам нсв., овдовея св. нпрх. 1. Ставам вдовец
или вдовица. 2. прен. За учреждение, предприятие,
епархия — оставам без титулярен ръководител, на¬
чалник, владика и под.
овея м. 1. Мъжкият на овца. Срв. к о ч. 2. като соб. ,
Зодиакално съзвездие и зодиакален знак, зодия на ,
м. март.
дверлок (и 0верлог) м. Вид (машинен) шев за поръб-
ване, обшиване краищата на плат. [от англ.
очегЮск:]
ов& м. Житно растение, употребявано главно за хра¬
на на добитъка, Ауепа яайча.
овесен прил. Който е получен от овес. Овесена плява.
Овесени ядки.

т овесище ср. Нива е овес, обикн. след пожънвянсто.
овехт&вям1 нсв., овсхтСя св. нпрх. Ставам вехт; извсх-
тявам,	.
овехтявам2 нсв., овехтя св. прх. ^Направям нещо да
стане вехто. Много скоро си овехтил новите обуща.
овехтял прил. Който е станал вехт. Овехтели Дрехи.
овея вж. овявам.
овйкгвам нсв., овйкам св. прх. 1. разг. С викове огла¬
сям. 2. Нахоквам, навиквам.	’
овладявам нсв., овладея св. прх. 1. Завладявам. Чор¬
баджиите са овладели селото. 2. прен. Усвоявам,
изучавам нещо, научавам се да си служа с нещо
добре. Бойците овладяват оръжието. Овладявам
нова професия, 3. прен. Обуздавам, сдържам, поста¬
вям под свой контрол. Овладейте нервите си. Ов¬
ладяхме положението, овладява ме, овладсс ме
нпрх. Обхваща ме, обзема ме. Овладя ме страх. —
се нпрх. Сдържам се, запазвам самообладание. Не
се овладях и го наругах.
овлажнявам1 нсв., овлажнен св. нпрх. Ставам влажен.
Прибери солта на сухо да не овлажнее.
овлажнявам2 нсв., овлажня св. прх. Намокрям леко;
< навлажнявам. Овлажни дрехите, преди да ги гла¬
диш.
овластйвам нсв., овластя се. книж. Давам някому
власт, сила, право да извърши нещо. Не съм овлас¬
тен да решавам такива въпроси,
овласйвам нсв., овласА св. прх. Правя нещо да се пок¬
рие с влас, да стане власато — се нпрх. Покривам
се с влас, ставам власат. При тепане вълнените тъ¬
кани се овласяеат и уплътняват.	„
овл&чнам нсв., овлача св. прх.· Уработвам с влачене;
извлачвам. Тая вечер овлачиха доста вълна,
бвнсшка прил. 1. Който се отнася до овен. Овнешки
рог. Овнешка кожа. 2. като същ. овнешко ср. Ов-
. неипсо месо или ястие от такова месо. Овнешко с
картофи. ,
бвод и 0въд м. Вид едра муха, която снася яйцата си
в тялото на добитъка. Оводът бива говежди, конски
и овчи. Срв. въгарец, щръклнца
оводнАвам нсв., оводня св, прх. Снабдявам с вода,
вкарвам, въвеждам вода някъде или в нещо.
овбшка ж. 1. Дърво, което ражда овощие. Овошките
са натегнали от плод. 2. Овощие, плод. Дай нещо
овошка да хапнем.
овощар м. и овошарка ж. Производител ши прода¬
вач на овощия,
овошарски прил. Които се отнася до овощар. Овощар-
ска ножица. ■
овощарство ср. Дял от растениевъдството, отглежда¬
не на овощни растения за производство на плодо¬
ве.
овощен прил, 1. В който има овошки. Овощна градина.
. 2. Който ражда овощия. Овощно дърво. 3. Който се
съдържа в овощия. Овощен сок. О Овощна захар
— фруктоза.
овощие ср. Ядивен плод на някои дървета като ябъл¬
ки, круши, череши, сливи, дюли и др.; овошка,
оврОг м. Дол със стръмни брегове,
овреме нарч. нар. Навреме, без закъснение. Пристиг¬
нахме овреме,
овейга ж. Едра ливадна трева с разперена метлица
от класове, В^г^тш.	-
овца ж, 1. Домашно животно, което дава вълна, Оч15.
2. прен. Кротък и възглупав човек. Той е цяла овца.
овцевъд и овцевъдец м. Човек, който отглежда овце;
овчар.
оглаждам 557
овисвъдски прил. Който сс отнася до овцевъд и овце¬
въдство.	*
овцевъдство ср. Развъждане, отглеждане на овце; ов-
чарегво.
овчар м. 1. Човек, който пасе овце. 2 Овцевъд. По
котленския край всички са овчари.
овчарка ж. 1. Жсна овчар. 2. Съпруга на овчар.
овчарски прил. Който се отнася до овчар, свързан е с
овчар. Овчарска кошара. Овчарски кривак. О Ов¬
чарска торбичка — род тревисти растения, широко
разпространени като бурени и плевели из ниви, ли¬
вади и пасища, СарвеНа Ьигяа раягопя. Овчарски
скок спорт. — висок скок с помощта на специален
дълъг прът. Овчарско куче — порода силно куче,
което пази стадото от вълци,
овчарство ср, 1. Занятие на овчар. 2. Отглеждане на
овце; овцевъдство.
овчедушсн прил. Покорен, безропотен и глупав като
овца.
овчсдушие ср. Качество или проява на овчедушен.
овчи прил. 1. Който е получен от овца или е направен
от материали, получени от овца. Овче мляко. Овчо
сирене. Овча кожа. Овчи кожух. 2, Който се състои >
от овце или с предназначен за овце. Овче стадо.
Овча кошара. 3. прен. презр. Който с присъщ на по¬
корен, кротък н възглупав като овца човек. Овча
* доброто. «
овъглёп прил. Който с станал на въглен
овъглявам нсв., овъглй св. прх. Правя, направям нсщо
да се превърне на въглен. — се нпрх. Превръщам
се, ставам на въглен,	ч
бвъд вж. о в о д.
' овързвам нсв., ов^ржа се. прх. I. Връзвам някого или
нещо отвсякъде, от всички страни. Овържи кишника
с тел да не се продъни. Овързах раната с бинтове,
2. прен. Обвързвам (във 2 знач.),
овършанам нсв., овърша и овършея св. прх. Вършея
определено количество или всичко, докрай. Овър¬
шахте ли ечемика?
овъшкавявам нсв., овъшкався св. нпрх. Ставам въш¬
кав.
овявам нсв., овбя св. прх. Вея, отвявам нсщо изцяло,
докрай. Овявахме житото с лопати.
опивам нсв., отйзя св. прх. Утъпквам, стъпквам, сгаз-
вам.	«
огйзвам нсв., опитна св. нпрх. Подгизвам, прогизвам .
През зимата огизва цялата степа.
оглавпнк м. Приспособление от ремък или въже, ко¬
ето се надява на главата на добиче, за да го водят.
Срв. капистра.	.
оглавявам нсв., оглавя св. прх. Стоя начело; ръководя,
възглавявам. Партията оглавява борбата на селя¬
ните.	,
огладнявам нсв., огладнСя се. нпрх. Ставам гладен.
Огладнял· като вълк.	·
огладя вж. оглаждам.	*	-
огладя вж. огладявам.
огладявам нсв., огладя св, прх. нар. Държа, оставям
някого гладен, правя да отслабне от глад. Слагай¬
те да ядем, че огладихме гостите. Огладили сте·
, стоката.
оглаждам псе., огладя св. прх. 1. Направям нсщо да
станс тладко; изглаждам. 2. Гладя плат, дрех'а и
под. изцяло, докрай; изглаждам.

I
558 огласявам
огласявам и огласям нсв., оглася св. прх. 1, Изпълвам
някакво пространство със силни гласове, звуци.
Детски смях огласи поляната. Птичи песни огла¬
сят гората. 2. Прочитам на глас, известявам, обя¬
вявам публично. Огласена бе декларация на прави¬
телството. > > Тези сведения не подлежат на
огласяване.
*оглашев прил. 1. църк. Ннвъзпрпол напълно християн¬
ската вяра. Които сте оглашени, излезте! 2. книж.
Недостатъчно усвоил нещо.
оглед м. 1. Оглеждане, разглеждане на нещо. 2. спец.
Следствено действие, коего се състои в изследване
мястото на престъпление, веществените доказател¬
ства н др. Съдът отива на оглед. Оглед на трупа.
3.	нар. Сгпедъ. О Без оглед на прС. — —з да се
гледа, без да се взема под внимание. С оглед на
, предл. — като се има предвид, във връзка със.
огледални прил. 1. Който се отнася до огледало, свър¬
зан е с огледало. Огледална зала. Огледален телес¬
коп. 2. Гладък и блестящ като огледало. Огледална
повърхност. Дърветата се отразяват в огледални¬
те води на езерото. > > Огледално гладка повърх¬
ност
огледало ерг Амалгамирано стъкло или полирана
гладка повърхност, която отразява предметите. Ог¬
леждам се в огледалото. Вдлъбнато огледало. Из¬
пъкнало огледало. Огледало за обратно, виждане.
огледам вж, оглеждам.	♦
оглёдннк м. и сглвдпица ж. диал. Сгледпик, сватов-
ник, годежар.
оглеждам нсв., огледам св. прх. 1. Гледам Нешо от
всички страни, като се стремя да видя, забележа
всичко. 2. Избирам. Оглеждам мома. Оглеждам
стока,. — се 1, възвр. Гледам себе си, образа си в
огледало шш друго нещо. 2. нпрх. Отразявам.се в
огледало, вода и под. Дърветата се оглеждат в
езерото. 3. нпрх. Гледам внимателно наоколо си.
Огледай се и тогава премини.
оглождврм нсв., оглёждя св. прх. Оглозгвам.
оглозгвам нсв., оглозгам св, прх, Глозгам докрай, с
глозгане изяждам, обирам всичко около, върху не¬
що. Оглозгайте кокалите.	■
оглупявам нсв., оглупея св. нпрх. Ставам глупав.
оглушавам1 нсв., оглуша са. прх. 1. Направям някой
да стане глух, да не чува. 2. Правя нещо да не се
чува; заглушавам. Шумът на мотора оглушаваше
думите ни.
оглушавам? нсв., оглушея св. нпрх. Ставам глух, прес¬
тавам да чувам.	х
оглушителен прил. За шум, звук, трясък, глас — из-·
въпро^о силен.
оглушителност ж. Качество на оглушителен,
оглушки мн. О Правя са оглушки разг. — правя се,
че ие чувам, не обръщам внимание на това, което
ми се казва или сам виждам.
мпнДюрец м. Пожарникар.
οι леви прил. воен. Който е свързан с огън, стрелба.
Огнева мощ. О Огнева линия (огнена точка) —
място на бойното поле, откъдсто се води стрелба,
1рус-1
отнедишащ прил. книж. поет. Който издишва, изриг¬
ва огън, Огнедишащи чудовища.
Отни прил. 1. Който се състои от огьн, от пламък.
Огнени езици. Огнена преграда. 2. В който горя
огън. Огнена пещ. 3. прен. Горещ като огън; пламе¬
нен, буен. Огнено слово. Огнен поглед,
огнеопасен прил. Който лесно се запалва, възпламеня¬
ва.	,
огнопоклонинк м. и огвепоклошопа ж. книж. Който
се покланя на огъня като па божество. Последова¬
телите на Заратустра са огнепоклонници.
сгнспоκлàшιнчнствс ср. Религиозно преклонение пред
огъня като първобитна форма на сбожоствяваnе на
природата.
^еп^^ачка ж. Военна машина за пръскане на ог¬
нена смсс към противника; огнехвъргачка,
огнестрелен прил. I. Който стреля, изстрелва снаряд,
куршум и под. чрез възпламеняване на барут или
друго избухливо вещество. Огнестрелно оръжие. 2.
Който е причинен от такова оръжие. Огнестрелна
рана.
огиетНчнн прил. Който наподобява, прилича на огне¬
на, пламтяща течност. Лавата е огнетечна маса,
която се изхвърля от вулкан.
огнеупорни прил. Който не гори и не се поврежда от
огън. Огнеупорна каса. Огнеупорна глина.
огнехвъргачка ж. Огндпрьскачка. Танкова огнехвър¬
гачка.
огиино ср. Стоманен уред за хващане на огьн с кре¬
мък и прахан.
огн^вче ср. Дребно растение по пиви и стърнища,
АпаёаШБ агудтшв.
огвнца ж. нар. Болест, напр. тифус, малария, пневмо¬
ния и под., придружена с висока температура, си¬
лен огън; треска.	-
опшгяв прил. Болен от огница. *	·
огипче ср. Растение със силна приятна миризма,
СЬ е-поро^т Ьодп5.
огишце ср. 1. Място или приспособление в дом, локо¬
мотив и др., където се кладе, гори огън. 2. прен.
Дом, жилище. Та сърце, майко, не трае да гледа
турчин че бесней над бащино ми огнище. Бот. 3.
Място, където е кладен огън и има пепел и изгас¬
нали въглени. Намерихме край пътя готово огнище.
4.	прен. Мямо, широко колколк тпшщи. Снегът ът
е разтопил на отделни огнища. 5. прен. Място, от-
къднтс се разпространява или където се задържа
пещо, напр. просвета, зараза. 6. диал. Купчина из¬
расли едно до друго растения. 7. диал. Корените
на лоза, царовида и някои други растения,
огняр м. и огняри* ж. Човек, който пали и поддържа
огъна ла локомотив, парно отопление и др. *
прил. Който се отнася до огняр. Огпярска
лопата.
оголвам нсв., оголя св. прх. 1. Събличам до голо. 2.
Махам дрехата или завивката. Не дърпай одеялото,
че ми оголваш гърба. 3, Остригвам ниско. Оголили
са ти главата. 4, Свалом, махам обвивката, пок¬
ривката па нещо. > > Оголен проводник. 5. Обезле¬
сявам. 6. прен. Отнемам някому всичкия имот и па¬
ри; ограбвам, обирам. Оголиха ни тия кърджалии
проклети!	.
оголовам нсв., оголва св. нпрх. 1. Ставам гол, оставам
без облекло или бнз коса, листа, трева, дървота и
под. Главата му е оголяла. Дърветата оголяха. 2.
Оставам бнз облекло, износвам си дрнхитн и номам
други. Децата им са оголели и обосели. 3. прен.
Обеднявам, оскрсмршавам.
огорчавам нсв., огорча св. прх. Причинявам някому
огорчение. Тая печална вест огорчи всички.
огорчвние ср. Душевна болка, мъка, причинена от по¬
* ' «

• каква несправедливост, неприятност; обида,
ограбвам нсс,, ограбя се. прх. Грабя докрай, до свър¬
шен;'обирам.	*
ограда ж. Стена или плет, стобор, бодлива тел, тръ¬
ни и др., поставени около нещо, за да го пазят,
предпазват.
ограден прил. Който се отнася до ограда. Оградна
мрежа. Оградна стена.	‘
ограждам нсв., оградя св.. прх. Поставям ограда, зао¬
бикалям нещо с ограда. Огражда ливадата да не
влиза добитък.
огражданявам1 нсв., ограждайся св. ипрх. рядко. Ог-
ражданявам се, погражданявам се.
огражданявам2 нсв., ограждана св. прх. рядко. Пограж-
данявам, — се нпрх. Погражданявам се.
ограмотявам нсв., ограмотЯ св. прх. Правя някого гра¬
мотен, уча го на четмо и писмо. — се нпрх. и възвр.
Уча се на четмо и писмо, ставам грамотен
ограничавам нсв., огранича св. прх. 1. Турям граница
на нещо, определям до къде да бъде. Ограничихме
мястото, дето ще копаем. 2. Възпирам, попречвам
нещо да става извън дадени размери, Ограничавай
разходите. Това лекарство само ограничава болест¬
та. 3, Намалявам свободата и възможностите. Ро¬
дителите му много го ограничават. — се възвр. Ог¬
раничавам действията н проявите си, задоволявам
се с малко. .
ограничен прил. 1. Който с определен с граници, на
който са наложени ограничения. Ограничена свобо¬
да. 2, преи. Малък, незначителен, недостатъчен.
Разполагам с ограничено време и средства. Човек с
ограничени възможности. 3. прен. Който е с недос¬
татъчни умствени способности, комуто липсват ин¬
тереси и разбиране на нещата. Той е много ограни¬
чен човек. О С ограничена отговорност
дружество, фирма — в който съдруж¬
ниците отговарят за общите задължения до разме¬
ра на своя дял.	’
ограничение ср. Действие по гл. ограничавам (във 2 и
3 знач.). Налагам ограничения.
ограниченост ж. Качество на ограничен (във 2 и 3
знач.). Умствена ограниченост.	-
ограничител м. Нещо, което ограничава, приспособ¬
ление за ограничаване.
ограничителен прил. Който ограничава. Ограничител¬
на линия. Ограничителни мерки.
огребвам и огрйбам нсв., огреба св. прх. Греба докрай,
до изчерпване; изтребвам. Огребах попарата.
бгрев м. Отбпление, отопляване, Купил дърва за огрев.
огрея вж. огрявам.
огрйбам еж. огребвам.
огрйбка ж. Желязна лопатка, с която се огребва, ос¬
търгва нещо, обикн, тесто в нощви.
огризвам нсв., огриза св. прх. С гризане обиждам, до¬
яждам нещо; оглозгвам. Огризал е и кокалите.
огрйзки мн. (огрйзка ж.) Остатъци от нещо ядено,
гризано. За него останаха огризките.
огромен прил. Много голям (по размери, количество,
значение). Огромен завод. Огромна сума. Огромно
мнозинство. Огромна разлика.
огрбмност ж. Качество на огромен.
огрубявам нсв., огрубея св. нпрх. Ставам груб; загру¬
бявам. Огрубели му ръцете от работа.
шт^убя^}^2 нсв. огрубя св. прх. 1. Правя нещо или ня¬
кой да стане груб. Трудът ни огрубява. 2. Предста¬
вям нешо в груб вид. Нарочно огрубявам нещата.
огрухвам нсв., огрухам св. прх. Грухам известно коли-
одера 559
чсство или всичко. Огрухай два-три снопа от ново¬
то жито.
огрявам нсв., огрея св. прх. I. Осветявам. Лампата ог¬
ряваше лицето му. 2. Приближавам, турям нещо
(обикн, ръце, крака) близо до огън да ос стопли.
Огрей си ръцете. 3. нпрх. За небесно светило — по¬
явявам ое, започвам да грея, да светя; изгрявам,
огрява ме, огрее ме нпрх, разг. Успявам, сполучвам
в нещо, случва ми се нещо хубаво, приятно, жела¬
но. Няма да те огрее.
огъвам нсв,, огъна св. прх. 1, Правя нещо да стане във
вид на дъга; извивам, превивам. Не огъвай пръчка¬
та. 2. прен. Принуждавам някого, правя да отстъ¬
пи, да прояви слабост, безсилие. Трудностите го
огънаха. — се нпрх. I. Извивам се, ставам на дъга.
2. прен. Отстъпвам, проявявам слабост, не устоя¬
вам; поддавам се. Огънахме се пред трудностите.
бгън м. 1. Нажежени светещи газове, които се отделят
при горене; пламък. Огънят обхвана и съседната
къща, 2. Нарочно натрупани, подредени и запалени
дърва, въглшда и под., които отделят топлина,
пламък и дим. Запалвам огън. Накладохме огън.
Поддържам огъня. Лумват лагерни огньове. 3.
Стрелба. Артилерийски огън. Картечен огън. Отк¬
ривам огън срещу някого. 4. Висока телесна темпе¬
ратура. Детето е в огън. 5. прен. Страст, жар. Го¬
вори с огън. -О Бенгалски* огън. Бълвам огън и
жулел — говоря остри думи и обвинения; ругая, ху¬
ля, клеветя; Наливам масло* в огъня. Огън гори на
главата ми — имам много грижи и неприятности.
Огън да ме (те, го...) гори — клетва, пожелание към
някого да го сполети нещастие. Пека* ва огън
някого. Пека се* на огън. С огън и меч — на¬
силствено, с жестокости,
огъна вж. огъвам.
огърбавяяам нсв., огърбавея св. нпрх. Ставам гърбав,
огЬрлне ср. нар, 1. Пришивка на дреха около гърлото,
шията. Риза с огърлие. 2. Огърлица,
огърлица и огърлица ж. Украшение, накит за носене
на шия. Тя има наниз, скъпи огърлици. Ваз.
бда ж. книж. Лирическо произведение, чието основно
чувство е възторг, породен от" нещо величаво, [гр.]
одалиска ж. Наложница (у някои източни народи).
[от тур.]
одарен прил. Надарен, даронит.
одарявам нсв., одаря св. прх. нар. Давам дар на мно¬
зина или всички; надарявам.
одая ж. прост. 1. Стая. 2. Помещение, къдсто отся¬
дат пътници в някои -села. [тур.]
ддве нарч. На две, от два ката; двойно. Сгъна одеяло¬
то одве. Усучи канапа одве!
одебелявам нсв., одебеля св. прх. нар. Направям нещо
по-дебело, отколкото трябва. Одебелила си конеца.
Срв. удебелявам.
одеве нарч. разг. Преди немного време, преди малко.
Одеве беше тук. Одеве ти казах.
одевешен прил. разг. Който е от одеве, който е бил
или е станал одеве. Къде изчезна одевешнето мом¬
че? Забрави одевешната случка!
одёжда ж. 1. Свещеническа служебна дреха. 2. обикн.
мп. старин. ТрДре хибл^ьлк^; одеяние.
одеколдн м. Разреден и ароматизиран спирт. След
бръснене си слага одеколон, [фр.]
одери вж, одирам.

560 одеяло	-
одеало ср. Завивка от дебела вълнена или памучна тъ¬
кан. Войнишко одеяло.
одеяние ср. старт. Облекло, одежди. О В Адамюво*
одеяние.
оджак м. диал. Огнище с комин, [тур.] \	*
одимялам псе., одимя се. прх. Надимявам,чокадявам.
одирам нсв., одера се. прх. Дера докрай, изцяло. Иска
да одере от една овца две кожи.
одисея ж. книж. Дълго пътуване, странстване с мно¬
го приключения или изобщо приключение, жнтейсг
ки път. Разправи ми одисеята си. [от гр. соб.]
одобрение ср. Действие по гл. о д о б р я. Той тряб-
ι ва да даде своето одобрение.
одобрителен прил. С който се одобрява нещо, който
съдържа одобрение. Одобрителен отговор.
> > Изказвам се одобрително.
одобрявам нсв., одобря св. прх. Признавам, обявявам
нещо за добро, уместно. Не одобрявам постъпките
му. .
одомапшявам нсв., одомашня св. прх. книж. Превръ¬
щам диво животно или растение в домашно; опи¬
томявам. Най-рано е одомашнено кучето. > > При
одомагиняване животните и растенията се изме- '
пят.
одрасквам нсв., одраскам и одращя· св. прх. Правя, ос¬
тавям драскотини по нещо. Котето одраска дете¬
то.	*
одремвам се и одрямвам се нсв., оаремя се св. нпрх. 1. ,
Унасям се в дрямка, изпадам в сънливост, 2. прен. '
Унивам, обезсърчавам се.
одрилавявам нсв., одрнпавея св. нпрх. Ставам дрипав.
Дрехите му се изпокъсаха, съвсем одрипавя.
одрусвам нсв., одрусам св. прх. Друсам докрай, съба¬
рям с друсане. Одрусахме джанката, .
одрътвам нсв., одръгна се. прх, прост. Дръгна докрай,
дръгна известно количество или всичко. Ще одръг-
■ нем кълчищата.
. одумвам нсв., одумам св. прх. Говоря за някого лоши
работи; злословя. Тръгнал да одумва съседите.
одумвдч м. и одумвачка ж. Човек, който одумва ня¬
кого; клюкар, одумник.
одумжи мн. КлЮки, злословия по адрес на някого. Не
слушай хорски одумки.
одумник м. и одумница ж. нар. Одумвач.
одухвам нсв., одухам св. прх. С духане очиствам, от-
махвам нещо от някъде; издухвам. Вятърът одуха
листата по земята,
одухотворен прил. Който е изпълнен с дух, с богата
душевност или изразява, показва наличие на богата
душевност, Одухотворено лице.
одухотвореност ж. Качество на одухотворен,
одухотворявам нсв., одухотворя се. прх. 1. Придавам
на нещо дух, вътрешно облагородявам. 2, Прида- ■
вам, приписвам на природата или на животни вис¬
ши духовни качества, способности, присъщи на чо¬
века.
одушевен прил. Който има душа, притежава качества
на живо същество. Одушевени и неодушевени пред¬
мети.
одушевеност ж. Качество на одушевен,
одушевйвам нсв., одушевй св. прх. Придавам на нещо
душа, приписвам му качества иа живо същество-
одьжлявам се нсв., олъждя се св. нпрх. За времето — ,
ставам дъжделив, дъждовят,	·
бдър м. 1. Голяма и широка лавица вкъщи за спане
’ и сядане. Пуснали го под одъра, той се качил на одъ¬
ра. 2. Дървено легло; креват. О Смъртен одър —
място, хъдето някой умира,
одържавявам нсв., одържавя св. прх. Правя нещо да
стане държавно, собственост на държавата.
> > Одържавени имоти.
одързостявам нсв., одьрзостя св. прх. Давам, внуша¬
вам, вдъхвам някому дързост; насърчавам. — се
нпрх. Осмелявам се, проявявам дързост.
одьрпвам нсв., одърпам св. прх. Окъсвам, покъсвам.
— се нпрх. Окъсвам се, ставам дрипав,
одъртявам нсв., одьртея св. нпрх. нар. Ставам дърт;
остарявам. Одъртяха и двамата, та не ги бива за
работа.
одялвам нсв., одялам се. прх. 1, Дялам докрай. 2. Дя¬
лам нещо околовръст.
ожадиявам нсв., ожаднея св. нпрх. Ставам жаден, за¬
почвам да изпитвам жажда. Ожаднях за вода.
ожалвям нсв., ожаля св. прх. 1. Жаля докрай. 2. Оп¬
лаквам. 3. Окайвам, Изпаднал с, та да го ожалиш.
ожарвам нсв., ожаря св. прх. рядко. Жаря изцяло, док¬
рай.	·
ожег м. диал. Ръжен.
ожелвам1 нсв,, ожеиа св. прх. Ожънвам.	,
оженвам2 нсв., оженя св. прх. Свързвам мъж и жена
чрез брак, правя някой да встъпи в брак. Ожених
сина, ожених и дъщехтв. — се нпрх. Встъпвам в.
брак. Оженила се е за богат мъж.
ожесточавам нсв., ожесточй св. прх, Правя някой да
стане жесток, зъл, яростен. Като му говориш, още
повече го ожесточаваш. — се нпрх. Ставам жесток,
* зъл, яростен. След всяко поражение фашистите
още повече се ожесточаваха, [рус.] -
ожесточен прил. Който е станал жесток, зъл, яростен.
Ожесточена борба. Ожесточен спор. Ожесточен
пощада му не рачех. П.Р.Сл, > > Спорят ожесто¬
чено.
ожесточение ср. Състояние или проява на ожесточен.
Ожесточение е овладяло цялата тълпа. Спорят с
ожесточение.	-	ч
ожесточеност ж. Състояние на ожесточен,	„
оживСн прил. 1. Който е възвърнат към живот. 2, Кой¬
то е с повишено настроение, изпълнен е с живот, с
жизненост. 3. По който има, става голямо движе¬
ние. Оживена улица. > > Всички говореха оживено.
ожмвёност ж. Състояние на оживен (във 2 и 3 знач.).
Оживеност цареше по улиците.
оживея еж. оживявам. ι
ожнвнтелея прил. рядко. Живителен,
оживление ср. Състояние на раздвижване, на усилена
дейност или на повишено настроение. Всред публи¬
ката настана оживление.
оживотворявам нсв., оживотворя св. прх. Придавам,
вдъхвам на нещо живот, правя го като живо. Слън¬
цето оживотворява природата.
оживявам1 нсв., оживея св. нпрх. 1. Ставам (отново)
жив. Направеният от глина човек оживял. 2. Оста¬
вам жив, избягвам смъртта. Бях тежко болен, но
оживях. 3. прен. Изпъквам живо, ярко, изглеждам
като жив (в съзнанието, въображението на човек).
Стари събития оживяват пред очите ми. О Ожи¬
вява мя на сърцето разг. — много силно харесвам
и желая, искам нещо, непрекъснато мисля за него.
оживявам2 нсв., оживя св. прх. 1. Правя някой или не¬
що да се изпълни с живот, дейност, настроение, да
стане по-живо, по-жизнено. Децата оживиха къща-

пих. Кафето ще го оживи. 2. Правя нешо да изпък¬
не по-живо, ярко, да изглежда като живо (в съзна¬
нието, въображението на някого). Неговите разкази
оживиха в паметта ми картините на това сраже¬
ние. 3. рядко. Съживявам. — се нпрх. Ставам ожи¬
вен, изпълвам се с живот, движение, настроение.
Улиците се оживиха. Лицето му се оживява.
ожндйвам псе. прх. книж. Очаквам, надявам сс. Но
всуе той блага ожидава. К.Вел. [рус.]
ожидаем прил. книж. Очакван. Не намерих ожидаеми-
‘те удобства. Ваз.
ожндам нсв. прх. нар. Надявам се, очаквам с голямо
желание, силно желая. Там. де ожида робът конец
на черни дни. Ваз. Добитъкът ожида зелена паша.
ожидание ср. книж. Очакване, надежда.
ожребвам и ожрёбям нсв., ожребя св. прх. За кобила
— раждам жребче, — се нпрх. 1. За кобила — раж¬
дам. 2. За жребче, конче — раждам се, О Ожреби-
ли ми се се кобилите разг. — много съм радостен,
ожулвам нсв., ожуля св. прх. Повреждам, наранявам
нещо с жуленс, протривам, обелвам. Коравата яка
му ожули врата. Ожулвам стената.
ожъднйвам нсв., ожъдпея св. нпрх. Ожаднявам.
ожълтяввм нсв., ожьлтй св. прх. Правя, направям не¬
що да стане жълто; пожълтявам. Детето пак е
ожълтило пелените.
ожънвам нсв., ожъна св. прх. Жъна известно количес¬
тво или всичко, свършвам да жъна. Днес ожънахме
20 декара.	·
озаглавявам нсв., озаглавя св. прх. Слагам заглавие
на нещо. Озаглавявам статия.	*
озадачавам нсе., озадача св. прх:. Обърквам и затруд¬
нявам, поставям в недоумение, Неговото мълчание
ме озадачава. — се нпрх. Изпадам в недоумение,
озадачен прил. Който се намира в недоумение; сму¬
тен, объркан, затруднен. Бащата е озадачен от по¬
ведението на сина си.
озадачснос? ж. Състояние на озадачен,
озаптяаам нсв., озаптя св. прх. разг. Усмирявам, обуз¬
давам, затварям; залтневам.
озарение ср. Действие по гл. о з а р я.
озарявам нсв., озаря св. прх. 1, Осветявам, заливам с
ярка светлина. Последните лъчи на слънцето озари¬
ха върха на планината. Пламъци озариха небето. 2.
прен. Правя да заблести, за засияе. Усмивка озари
тъмното му лице. 3. прен. За мисъл, идея и под. —
появявам се, възниквам в нечие съзнание. Озари го
нова идея. Озари ме една гениална мисъл.
озверен прил. Който е изпаднал в състояние на разя¬
рен звяр; озверял. Озверени башибозуци колят мир¬
ното население.
озверявам1 нсв., озверен св, нпрх. Ставам свиреп като
звяр, губя човешките си качества, изпадам в бяс.
Хората са озверели от глад.
озверявам2 нсв., озверя св. прх. Правя някой да стане
като звяр, да изгуби човешките си качества, докар¬
вам го в бяс. Кръвта на детето го озвери и той се
спусна срещу нападателите. Богатството озверява
човека. — се нпрх. Ставам като звяр, -ожесточавам
. се.
озверял прил. Озверен. Озверели тълпи.
озвучавам нсв., озвучй св. прх. Правя нещо да има
звук, снабдявам със звук или със средства за прие¬
мане и възпроизвеждане на звук, на музика и го¬
вор. Озвучавам- филм. Озвучавам салон. *	♦
оздравея вж. оздравявам1,
оздравйтелсн прил. Който цели да подобри здравето,
озЪбвам се 561
да премахне някои опасности за здравето. Оздрави¬
телни мерки,
оздравявам' нсв,, оздравея св. нпрх. Ставам здрав, из¬
лекувам се, изцерявам се от болест. Беше болен, но
оздравя.
оздравявам2 нсв., оздравя св. прх. книж. ], Правя ня¬
кого здрав; изцерявам, излекувам. 2. Правя нещо .
да стане здравословно, отстранявам вредните за
здравето страни, качества, свойства на нещо. Гри¬
жи за оздравяване на жизнената среда.
озеленявам нсв., озеленя св. прх. Покривам с жива зе¬
ленина, насаждам дървета или посявам трева,
оземлявам нсв., оземля св. прх. Давам някому работна
земя.
ознмче ср. диал. Едногодишно теле.
озирам се нсв., озра се св. нпрх. рядко. Оглеждам се,
озъртам ее, взирам се. Озирам се къде да мина.
озлобен прил. Злобно настроен, който изпитва злоба.
Озлобен човек.
озлобенне и озлоблёние ср. книж. Състояние Или про¬
ява на озлобен, проявяване на злоба; настървеност.
Противникът с озлобление налиташе от всички
страни.
озлобеяост ж. Качество или състояние на озлобен,
озлобление вж. озлобени е.
озлобявам нсв., озлобя св. прх. Предизвиквам, възбуж¬
дам злоба, зли чувства у някого. Гладът озлобява
човека. — се нпрх. Ставам злобен, обземат ме зли
чувства. Хората са се озлобили.	·
озлочестявам нсв., озлочестя св. прх. Правя някого
злочест, нещастен. Тоя изедник колко майки е озло¬
честил!
ознаменувам нсв. и св., прх. Тържествено отбелязвам,
отпразнувам. Ознаменуваха празника на труда с
манифестации.	'
означавам нсв., означа св. прх. 1. Поставям знак; от¬
белязвам, Означавам мястото, където ще се копае.
2. само нсв. Белег, знак съм на нещо; показвам, из¬
разявам. Червените бузи пе винаги означават добро
здраве.
означёкше ср. Белег, знак.
озобвам нсв., озобам и озобя св. прх. Иззобвам. Конят
озова ечемика. Децата озоваха гроздето.
озовавам се нсв., озова се св. нпрх. Попадам, намирам
се, оказвам се. Незабелязано се озовахме в края на
града. Озове се в село. мерне се в седянка. Ваз.
озон м. Бледосинкав газ, особена форма на кислорода
със специфична остра миризма, който се образува
в атмосферата по време на буря и има обеззарази-
телни свойства, [от гр,]
озонатор м. спец. I. Уред за озониране на въздуха и
водата. 2. Апарат за промишлено получаване на
озон.
озонен и озонов прил. Който се отнася до озон. Озонен
слой па атмосферата.
озонирам нсв. и св., прх. 1. Превръщам кислорода В
озон. 2. Обогатявам въздуха е-озон, обеззаразявам
въздуха или водата с озон. Озониран въздух.
озорвам нсв., лзорн се. прх. разг. Затруднявам, преу¬
морявам. Тая работа ще ни озори. Не озорвай ко¬
нете. — се нпрх. Затруднявам се, преуморявам се.
Озорих се, докато свърша.
озрй се вж. озирам се.
озъбвам се нсв., озъбя се св. нпрх. 1. Показвам си зъ-
36. Български тълковен речник

562 озървам се
бите. Кучето озъбено ръмжеше. 2. прен. Засмивам
се. Той застана срещу тя и се озъби до ушите. 3.
прен. Противя се, карам се, изразявам недоволство*
то си. Синът се озъби на баща си.
озървам се нсв., озърна се св. нпрх. Озъртам се веднъж
-или поединично. Излезе, озърна се и тръгна спокой¬
но. ’	*
озъртам се нсв. нпрх. Гледам внимателно наоколо,
търся е поглед; ознрам се, оглеждам се. Не се озър¬
тай, а върви напрано.	♦.
ой межд. За израз на учудване, болка. Ой, колко ху¬
баво! Ой, много боли!	‘
ок м. Част от конска кола — дълго дърво за управ-’
ление и спиране на колата, от двете страни на ко¬
ето се впрягат конете, [тур.]	-
ока ж. Стара мярка за тежина, равна на 1283 тр. Ку¬
пил една ока сол. [тур.]
окаднвам нсв., окадя се. прх. 1. Почерням, зацапвам
с дим; опушвам. Окадих стената със свещта. 2.
Почиствам, обеззаразявам с дим от сяра. Окадиха
бъчвите. , .	-
оказвам нсв,, окажа св. прх. В съчет. е някои същест¬
вителни имена означава: проявявам, осъществявам
действие по значението на съществителното. Оказ¬
вам внимание. Оказвам помощ. Оказвам съпротива.
оказвам се нсв., окажа се св. нпрх. 1. Установява се,
става ясно, че нещо е налице, намира ее, съществу¬
ва някъде. Парите се оказаха на мястото си. В ка¬
сата се оказаха съвсем малко пари. 2. Попадам ня¬
къде, на някое място (обикн. неочаквано,
изненадващо); озовавам се. Оказах се на някаква
непозната улица. 3. Става ясно, установява се, раз¬
крива се, че някой или нещо е някакъв, има някакво
качество. ТоЦ се оказа. истински мръсник. 4. безл.
Става ясно, известно, установява се. Оказа се, че
сме роднини. После се оказа, че бил сгрешил..
оказион м. Покупко-продажба на единични, случайни
или употребявани вещи, предмети, стоки, [фр.]
оказионен прил. Който се отнася до оказион, свързан
е с покупко-продажба на единични, случайни или
употребявани вещи, предмети, стоки. Оказионен
магазин. Оказионна продажба.
окайвам нсв., окая св. прх. Изпитвам или изразявам
жал към някого; съжалявам, оплаквам, ожалвам.
Окаяха горко Цена и съдбата й клета. Ваз. Окай-
вам младините си.	~
окайване ср. Действие по гл. о к а й в а м. Тоя чо¬
век е за окайване.
оказвам нсв., окалям св. прх. Нацапвам с кал. Окалях
пода.	.
окаллазамявам нсв., окалпазаня св. прх. разг. Правя
някой да сгине калпазанин; изкалпазаиявам, разва¬
лям, повреждам. Ще окалпазани доброто дете. —
се нпрх. Ставам калпазанин,
окалям вж. о к а л в а м.
окамене.<юст ж. Вкаменелост.
окамшявам нсв., окамеиёя се. нпрх. 1. Ставам на ка¬
мък. Недостатъчно окаменели въглшца.. 2. прен.
Ставам неспособен да се· движа; вцепенявам се, вка-
меняпам се. Окаменях от ужас.
окаийца ж. Съд за течност с вместимост I ока (или
1 литър).
окапаам* нсв., окапя св. нпрх. 1. За плод, лист — от¬
късвам се от дървото и падам. Сливите окапаха.
От сушата листата на липите съхнат и окапват.
2. прен. Развалям се, изгниоам, скапвам,се. Окапид
от тежката болест.
окйлвам2 нсв., окаля св. прх. Накапвам с нещо. Някой
ми е окапал дрехата с восък.
окапя яж. о к а п в а м1 *2
окарякатурявам нсв., окарикатуря св. прх.. Представям
в карикатурен, смешен вид,- Той е в. състояние да »
окарикатури всяка идея.
окарнна ж. Глинен или металически духов инстру¬
мент с ферма на продълговато яйце, който по звук
наподобява флейтата· [ит.]
окастрям нсв., окастря св. прх. 1. Отсичам, отрязвам
клони на дърво, за да го намаля или оформя; об-
рязвам. 2. прен. Намалявам нещо, като отнемам,
отрязвам части от него, силно съкращавам нещо.
Неприятелите искаха да окастрят българските зе¬
ми. Окастрили са му статията.
окат прил. разг. 1. Който има очи. Оката гадинка. 2.
Който вижда, който не е сляп. Нали си окат, ще го *
видиш. Събрали се един сляп и един окат.
окача вж. окачвал,,
окачалка ж. Закачалка,
окачвам и окачам нсв., окача св. прх. 1. Поставям,
прикрепим нещо така, че долният му край да виси
свободно. Окачвам картини по стената. Окачвам
дреха в гардероба. Окачвам звънец на животно. 2.
Издигам, изнасям и поставям нещо на по-високо
място; качвам. Окачи го на колата.
окачествявам нсв,, окачествя св. прх. Давам оценка,
преценка на нещо, на някаква проява; оценявам. Не
намирам думи да окачествя снощното му държане.
окашлнм се нсв. и св., нпрх. Кашлям, изкашлям се,
обикн. за да дам знак за присъствието си. Я виж
кой се окишля навън. Окашляй се, па тогава влизай.
окая вж. о х а й в а м.
окаян прил. Нещастен, злочест, жалък. Бях е окаяно
състояние.
окаяник м. и окаяница ж. Окаян човек,
окаяност ж. Състояние на окаян,
океан м. 1. Обикн. в съчет. Световен океан г— водната
обвивка, цялото водно пространство на Земята, 2. Вся¬
ка от четирите части на Световния океан, разделен от
континентите, напр.: Атлантически океан, [ι-р.]
океанограф м. Специалист по океанография,
океанография ж. Наука за физическите и химическите
процеси в Световния океан.
океаногрДфскн прил. Който се отнася до океанограф
и океанография.
океанолог м. и океано ложка ж. Специалист по океа¬
нология.
океанология ж. Съвкупност от научни дисциплини,
изучаващи Световния океан; океанография,
океанолджка прил. Който се отнася до, който е свър¬
зан с океанолог и океанология, Оксаноложки изс¬
ледвания. Океаноложка експедиция.
океански прил. 1. Присъщ, свойствен на океан. Океан¬
ски вълни* 2. Предназначен за плаване по океани.
Океански параход.	.
бкей разг. 1. межд. За израз на одобрение, съгласие,
разрешение. 2. като нари. Добре, нормално. Всичко
' е окей. [!англ-]	<
окекавявам нсв., окекявёя св. нпрх. разг. Ставам ке-
кав, слабоват, некадърен,
окелавйвам нсв., окелавея св, нпрх. Окелявявам.
окелявявам нсв., окелянея св. нпрх. Ставам келяв, хва¬
ща ме кел, покривам се с кели.

океназявам нсв., окепазя се. прх. прост. 1. Осрамвам,
опозорявам някого. Окепазихме човека. 2. Разва¬
лям, загрозявам. Окепазиха ми Дрехите.
окирлняййам н окпрлйвям нсв., окирлпвя св- прх. За¬
мърсявам. измърсявам, покривам с кир; пакирливя-
вам. Много си окирливил Дрехите.
окис м. спец. Химическо съединение на дадено вещес¬
тво с кислород. Железен окис. Азотен окис.
окйсвам нсв., окйсна св. нпрх. Кисна продължително
време, напоявам се, просмуквам се с влага, вода в
др. Отспах в пот.
окисление ср. спец. Химически процес. при който ня¬
какво вещество се съединява с кислорода и се по¬
лучава окис.	■
окислител м. спец. Вещество, което окислява, причи¬
нява окисление. Озонът е еДин от най-силните окис¬
лители.
окислителен прил. спец. Който се отнася до окисление.
Окислителен процес, Чрез Дишането се извършва
окислително разгражДане на сложни органични ве¬
щества.	.
окислявам нсв., окисля св. прх. Подлагам на окисле¬
ние, причинявам образуване на окис. Влагата окис¬
лява желязото. — се нпрх. Подлагам се на окисле¬
ние.	.
окйсна вж. окйсвам.
окйтвам нсв., окйтя св. прх. Окичвам,
окйчвам нсв., окича св. прх. Украсявам нещо или ня¬
кого, поставям върху нещо или някого цветя или
други предмети за украса. Окичи гроба на своя Дру¬
гар с цветя.
оклеветявам нсв., оклеветй св. прх, Наговарям клевети
срещу някого; наклеветявам. Незаслужено са го ок¬
леветили.
оклеймявам нсв., оклеймя св. прх. Осрамвам, очерням,
опозорявам.	-
окльощавявам нсв., окльощавея св. нпрх. разг. Ставам
кльощав; измършавявам.
оклюмал прил. Омърлушен, посърнал,
оклюмвам нсв., оклюмам и оклюмна св. нпрх. 1. От¬
пускам се, изгубвам бодрост, изпадам в лошо нас¬
троение. Оклюмахме от умора. 2. Изгубвам све¬
жест, навеждам се надолу. Цветята са оклюмнали.
око ср. 1. Орган на зрението, който при човека и ня¬
кои животни се състои от кълбо (очна ябълка),
свързано чрез специален нерв с главния мозък. Ви¬
Дях го с очите си. Хубави очи. Очите му се напъл¬
ниха със сълзи. Тъжни очи. Гарван гарвану око не
ваДи. Поел. Око Да виДи, ръка Да пипне. Погов. 2.
Поглед, зрение. Има вярно око. 3. спец. Централна
част на тайфун, ураган, циклон, където времето е
тихо и ясно. 4. спец. Растителна пъпка или вдлъб¬
натината, в която тя се намира, О Без да ми мигне
окото — хладнокръвно и решително, без колеба¬
ние, съмнение или страх. Бия на очи разг.. — изпък¬
вам, правя билно впечатление. Бода в очите — а.
Натрапвам се на вниманието (на някего). б. Непри¬
ятен съм някому, дразня го с присъствието си. Вадя
някому очите — ядосвам, дразня някого с
присъствието си. Вадя си очите разг. — изморявам
си очите с някаква работа, свързана с напрегнато
взиране. Вадят сн очите — карат се. Вземам очите
на някого — много се харервам, пленявам
някого с хубостта, красотата си. Влизам
н я к ом у в очите — бивам забелязан, натрап¬
вам се на нечие внимание, та създавам омраза, неп¬
риязън към себе си. В очите на някого —
окопавам 563
явно, открито, напрано, без заобикалки (казвам, го¬
воря, присмивам се и др.). Гледам с добро око
някого, нещо — имам хубаво мнение, от¬
насям се добре, благосклонно към някого или ие-
. шо. Гледам с лошо око някого, и е ш о —
имам лошо мнение, отнасям се зле към някого или
нешо. Гледам с четири очн разг. — а. Действам
много внимателно, предпазливо, б. Очаквам с го¬
лямо желание и нетърпение да стане, да се случи
нешо. Гледам язнод око — гледам враждебно, не¬
одобрително, подозрително. Грабвам очите разг. —
силно, неотразимо привличам вниманието, смай¬
вам с красотата или с блясъка си, Държа код око
— непрекъснато и зорко наблюдавам, следя. Замаз¬
вам очн разг. — залъгвам. [Колкото] аи очи разг. —
привидно, колкото да се даде вид, че се върши то¬
ва, което е необходимо. Затварям очн — а. Заспи¬
вам. б. Умирам. Затварям сн очите за. пред
н е щ о'разг, — правя се, преструвам сс, че не за¬
белязвам. За черните очн на някого —
обикн. в отрицание, за означаване, че нещо не се
прави просто така, а поради заинтересованост. Иг¬
раят ми очите разг. — обикн. за,жена: гледам пре¬
дизвикателно, с кокетство. Изплаквам (оплаквам)
си очите разг. — гледам с наслаждение, с удоволс¬
твие нешо хубаво. Имам някого ня око —
преследвам някого. Като зеницата* на окото. Ко¬
тешко око спец. — отражателно стъкло, което се
използва като пътен знак или ее закрепва на зад¬
ната част на автомобил, мотоциклет и др. Ловя
(хващам*) окото. На око разг. — без специални уре¬
ди, прибори (меря, определям големината и др.).
На четири очн - насаме с някого, между двама чо¬
века. Не мн мига (трепва) окото — не се страхувам,
не се тревожа, Не ми го хващат очите — не го ха¬
ресвам. Нямам очи занещо — не притежавам
способността да виждам, да възприемам и оценя¬
вам нещо. Нямам очи — срамувам се. Обръщам очн
Диал. — умирам. Око за око, зъб за зъб — за оз¬
начаване, че виновникът трябва да изтърпи за на¬
казание същото страдание, каквото е причинил
другиму. Остават ми очите висшо — много ха¬
ресвам, възхитен съм от нещо и силно желая да Го
имам, да го притежавам. Отварям очи — събуждам
се. Отварям някому очите — помагам му да
види истината, да престане да се заблуждава. От¬
варям ся очите — внимавам. Очн в очн — пряко,
непосредствено елин срещу друг. Пада мн в очите
разг. — разочаровам се, преставам да имам добро
мнение за вякого или нещо. Правя мили очя
някому разг.— лаская някого, старая се да му
угодя. Пълни окото (очите) ианякого разг. —
доставям удоволствие, харесвам се с външния си
вид. С невъоръжено* око. Сляпо око — всяка от две¬
те странични части на главата на човек, разполо¬
жени над линията от окото до ухото; слепоочие.
Тигрово* око- Турям око н а в е щ о — поставям
си нещо за цел. Хвърлям [едно] око — поглеждам
бегло, преглеждам набързо. Хвърлям око н а
нещо, някого — а. Харесвам някого или
нещо и желая да го имам б. Насочвам вниманието
си към някого или нещо, имам някакво намерение
по отношение на нещо. Хвърлям* се в очи.
оковЯвам нсв., окова св. прх. 1. Поставям в окови.
ι

564 окови
> > Окован и хвърлен в тъмница. 2. Обковавам. 3.
прен. Стеснявам, лишавам от свобода.
окОвв мн, 1. Железни гривни, съединени с верига, ко¬
ито се поставят на ръцете и краката на затворник;
белезници, вериги. Поставен в окови. 2. прен. Това.
което сковава свободата; гнет. Разкъсвам оковите
на робството.
окбзвам нсв., окозя се. прх. За коза — раждам яре,
козле. Козата окози две козлета. — се нпрх. 1. За
коза —— раждам. Козите са се окозили. 2. За яре,
козле :— раждам се. Кога се е окозшо това яре?
окозен прил. диал. За човек — с буден ум, нрав; хитър,
остроумен, наперен.	♦
ококорвам нсв., ококоря се. прх. Изблещвам, опулвам,
облещвам. Ококорвам очи. — се нпрх. 1, Изблещ-
вам се, широко отварям очи. 2. Държа се важно;
надувам се, перя се, иапервам се.
ококорен прил. 1. Изблешен, опулен. 2. Наперен,
ококбрчвам се «се., ококорча се се. нпрх. Ококорвам
се,
ококоря вж. ококорвам,
околен прил. 1. Който се намира наблизо, наоколо
или в околността. Околните села са прочути със
своите лозя. 2. Който минава около нещо, а не нап¬
раво; страничен. Получих сведенията по околен
път.	t
околийски прил. Който се отнася до околия. Околийс¬
ки град. Околийска управа. Околийски съвет.
окАлия ж. Административно-териториална единица,
включваща определен брой селища, общини,
околност ж. Местността, територията, която се нами¬
ра непосредствено окоЛо дадено място или геог¬
рафски обект. В околностите на града,
Аколо преда. Означава; 1. Обкръжаване, обикаляме.
Реката тече около града. Децата се събраха около
учителката. Пътуване около света. ■ 2. прен. Във
връзка със. Новини около най-новите сьб1и^1^.я. 3.
Положение в разни точки на обкръжаващото прос¬
транство. Около селото има много изворчета. На¬
въртай се около мене. 4* Приблизителност. Ще про¬
дължи около пет часа. Ела около пет часа. Около
пет метра. 5. като нарч. рядко. Наоколо. Самотен
гроб в самотен кът — пустиня около немее.
П.П.Сл,	-	‘
околовръст нарч. 1. По околните места, от всички
страни, наоколо. Околовръст селото е заобиколено
с гора. 2. По обиколката на нешо. Дървото има три
метра околовръст.	'
околовръстен прил. Който минава околовръст, около
нещо. Околовръстна железница. Околовръстен път.
околозАмея прил. Който става или се намира около
земята. Околоземна орбита.
око^гашюлен прил. спец. В който се развива плодът,
зародишът, който е около плода. Околоплоден ме¬
хур, Околоплодш обвивки,
околосветски прил. Който обикаля, който става около
света. Околосветско пътешествие.
околАцика ж. Част от шапка, обикн. фуражка, барета
или каскет, която непосредствено обхваща главата.
Офицерска шапка с червена околошка. [от рус.)
око.тчест прил. Кръгъл, закръглен. Околчеапа полян¬
ка. ,
окомер м. спец. Способност да се определя разстоя-
м нието на око, без измервателни прибори.
окомАрен прил. О Окомерна снимка спец. — снимка,
скица на местност, направена на око.
окончавам нсв. нпрх. 1. Имам определено граматичес¬
ко окончание. Съществителните от среден род
окончават в единствено число на -о или -е. 2. Завър¬
швам. Думата гост окончава на [т].
окончАние ср. 1. грам. Краесловна морфема, която
• има определено граматично значение, изразява
синтактичните отношения на думата към другите
думи в словосъчетанието и изречението; флексия. В
думата градове окончанието -ове означава
ргпожествено число“. Падежни окончания. Нулево
■ окончание. 2. В съчет. нервни окончания спец. — об¬
разувания в крайната част на нервната клетка, ко¬
ито служат за приемане или предаване на инфор¬
мация.	,	-
окончателен прил. Последен и напълно установен.
Окончателен резултат. Окончателно мнение.
> > Разделиха се окончателно.
окАп м, 1, воен. Изкоп в земята с насип отпред за зак-
ритие от куршуми. · 2. Изкопан ров около нещо за
ограда.	*
окопавам нсв., окопАя св. прх. 1. С копаене обработ¬
вам почвата около растение за разрохкване, за по¬
' добро поглъщане и запазване на влагата. Окопавам
картофи. 2. Преграждам, ограждам с окоп, ров.
Окопахме лагера. Окопавам· палатка. — се нпрх.
Правя окоп за собствена защита,
окопвачка ж. Селскостопанска машина за окопааане
на йочвата.	’
окопен прил. 1. За растение — който се окопава (ца¬
ревица, картофи, боб и др.). Окопни култури. 2.
Който е свързан с окопи или служи за копаене, пра¬
вене на окопи. Окопна война. Окопни инструменти.
окошггвам се псе., окопитя се св. нпрх. Съвземам се,
опомням се, оборавям се, идвам на себе си. Още не
се е окопитил от нещастието.
окосмен прил. По който растат косми, покрит е с кос¬
ми. Окосмени части на тялото.
окосмявам нсв., окосмя св. прх. Правя нещо или някой
да се покрие с косми, — се нпрх. Покривам се с
косми.
окостенявам нсв., окостенАя св. нпрх. Вкостенявам се,
закостенявам.
окоетенял прил. Закостенял. .	,
окостенялост ж. Състояние илн качество на окосте-
нял; закостенялост. >
скосявам нсв.,' окося св. прх. Кося нещо изцяло, док¬
рай или колкото трябва. Окосих ливадата.
окотвам нсв., окотя св. прх. За котка или друго дребно
животно — раждам малки. Котката окотила че¬
тири котета, — се нпрх. 1. За котка — раждам.
Котката скоро ще се окоти. 2. За коте или друго
малко животно — раждам се. Кога са се окотили
тия зайчета?
окочанявам нсв., окочапея св. нпрх. Вкочанявам се,
вкочанясвам. Ръцете му окочаняха от студ.
окошарвам нсв., окошарн св. прх. разг. Затварям,
вкарвам в затвора.	-
окрадвам нсв., окрада св. .прх. 1. Обирам, ограбвам
някого. Преди няколко дни ги окрали. 2. Крада, оби¬
рам много неща или всичко. Окрадоха книгите от
библиотеката,
окрайпша ж. 1. По^анична област. 2. Крайна част
на населено място. Пролетариатът живее по >ок-
райнините на градовете.
окраска ж. Шарка, багра, [рус.]

окраставявам нсв., окраставен св, нпрх. Ставам крас¬
тав; ошугавявам.	,
окрявявам1 нсн., окрявёя се. нпрх:. Ставам крив, вино¬
вен някому, започват да ме гледат накриво. Със
своята откровеност окривях на всички.
окрнвявам2 псе., окривя св. прх. нар. Изкарвам някого -
крив, виновен; обвинявам. Все мене окривяват за
всичко.	„
окрилен прил. Който е изпълнен със 'сила, смелост и
надежда; въодушевен.	*	.
окрнлепоет ж. Качество на окрилен.
окрИлим и окрилйвам нсв., окриля се. прх. Давам.
вдъхвам смелост и сила; насърчавам, въодушевя¬
вам. Мисълта за нароДното щастие ни окриля в
борбата.
бкроп вж. у к р о п.	*
окрушшвам нсв., окрупия св. прх. Уедрявам,
Икргьг м. 1, Административно-териториална единица,
която обхваща няколко околии. 2. Голяма терито¬
риална единица. Революционен окръг.
окръглям и окръглявам нсв., окрьглн се. прх. Закръг¬
лям, закръглявам. Окръглете сумата. — се нпрх.
Закръглям сс.	.
окръжавам нсв., окръжа св. прх. Заобикалям, обкръ¬
жавам. Дървета окръжаваха къщата.
’ окръжен прил. Който се отнася до окръг. Окръжен
град. Окръжен център.
окръжие ср. 1 Териториална единица, област, от ко¬
ято се събират, набират войници. 2. Военноадми¬
нистративно учреждение, което води наборни спи¬
съци за такава област.
ι окръжно ср. адм. Писмо, писмено разпореждане, кое¬
* то се разпраща до всички подведомствени учрежде¬
ния и клонове. Получихме ново окръжно.
окръжност ж. геом. Крива затворена линия, всички
точки на която са еднакво отдалечени от центъра,
оксИд м. спец. Окис. [фр,<гр>.]
оксндация ж. спец. Повърхностно окисляване на ме¬
талите, обработка на повърхността на металните
излелия, която ги предпазва от корозия и им при¬
дава красив външен вид; оксидиране,
оксидирам нсв. и св., прх. спец. Извършвам, подлагам
на оксндация. > > Оксидиране на бронзови изделия.
[от грк]	-
оксижён м. 1, техн. Уред за заваряване на метали с
помошта на горливи газове (водород, ацетилен,
смес от ацетилен и кислород и др.), 2. разг. Кисло¬
родна вода, употребявана за изрусяване на коса
или за дезинфекция, [фр. < гр,]
окснжё^в^ен и окснженов прил. Който се отнася до ок¬
сижен.
оксижеийрам нсв. и св.. прх. спец. 1. Запоявам метални
части с оксижен. 2. Изрусявам коса с кислородна
вода. > > Оксиженираиа коса.
оксиженйст м. и оксиженжстка ж. Лице, което работи
с оксижен.
окснжеиов вж. оксиженен. '
окснморон м. лит. Стилистична фигура, която се със¬
тои в съчетаване, свързване на привидно несъвмес¬
тими, логически изключващи се думи и понятия,
напр.г Звънка бе и плаха тишината. Деб. [гр.]
оксфорд м. Вид памучен плат. [от англ. соб.]
окт&ва ж. 1. муз. Тонов интервал, който обхваща
осем степени. 2. муз. Осма тонова степен, звучаща
сходно с първата, но в по-висок регистър. 3. лит.
■ Стихотворна строфа, съставена от осем ямбически
стиха, римувани по специална схема, [лат.]
.	окъпвам 565
октЯи м. спец. Органично съединение, безцветна теч¬
ност, която се съдържа в нефта и бензина, [от гр.]
октанов Прил. от ок т а н. О Октаново число спец.
- условен показател за аятидсгонацяоняиге свойст¬
ва на горивата за двигатели с вътрешно горене,
октет м. спец. 1. Музикално произведение за осем из¬
пълнители. 2. Ансамбъл от осем изпълнители,
[ит. < лат.]	.
октоедьр м. спец. Осмостен. [гр.]
октойх м. Черковно-богослужебна книга с песнопения
на осем гласа, [гр.]
октомври м. Десетият месец от годината, [лат·.]
октомврийски прил. Който се отнася до месец октом¬
ври, който е присъщ на октомври или съществува,
става през октомври. Октомврийско време.
октопИд м. Морско главоного мекотело с осем пипа¬
ла; [гр,]
окулИст м. и окулйстка ж. книж. Лекар по очни бо¬
лести. [лат.]
окултен прил: книж. Който се отнася до окултизъм.
Окултна философия. Окултни сили.
окултизъм м, книж. Мистично учение за свръхестест¬
веното, вяра в съществуване на тайнствени, скрити
сили в човека и природата, достъпни само за изб-<
рани, посветени, [от лат.]
окултйст м. и окултйстка ж. Последовател на окул-
тнзма.
окуляр м. Част от оптически уред, която е откъм око¬
то на наблюдаващия. Прог. обектив, [лат.]
окумвам се псе., окумя се св. нпрх. Изправям се и стоя
мълчаливо и смирено пред някого. Окумил се като
млада булка.
окупяпт м. книж. Лице, което върши окупация,
окупйтор м. и окупаторка ж. Който върши окупация,
който държи под окупация, обикн. с военна сила.
окупационен прил. Който се отнася до окупация. Оку¬
пационни войски.	г
окупация ж. Насилствено заемане и задържане на ня¬
какъв обект, обикн. чужда територия. Държа под
окупация. Окупация на сграда,, [лат.]
окупирам нсв. и св., прх. 1. Върша, извършвам окупа¬
ция. Противникът окупирал някои области. Стачку¬
ващите студенти окупирали университета. 2. разг.
Заемам. Учениците окупираха всички места в залата.
окуражавам нсв., окуража св. прх. Вдъхвам смелост,
кураж; насърчавам. Първите резултати ни окура¬
жават много. — се нпрх. Добивам смелост, кураж,
окуражйтелеп прил. Който вдъхва смелост, кураж. Ре¬
зултатите са окуражителни.
окуцявам нсв., окупея св. нпрх. Ставам куц. Окуцнх с
левия крак.
окучвам нсв., окуча св. прх. За кучка, вълчица — раж¬
дам малки. — се нпрх. 1. За кучка, вълчица — раж¬
дам. Кучката се окучи. 2. За кученце, вълче — раж¬
дам се. Дето се окучило, там се научило. Поел.
окьлвавам нсв., окълва св, прх. Изкълвавам. Кокош¬
ките окълваха царевицата.
окълциам нсв., окълцам св. прх. Кълцам нещо отстра¬
ни, с кълцане орязвам; накълцвам. Окълца всички
изсъхнали клони на ябълката.
окъпвам нсв., окЬпя св, прх. 1. Къпя изцяло, докрай;
изкъпвам. Днес ще окъпем децата. 2. прен. Обливам
с вода; измокрям. Дъждът пи окъпа. — се възвр. и
нпрх. Паднах и се окъпах в локвата.

566 окървавявам
окървавявам нсв., окървавя св. прх. Покривам, нацап¬
вам, напръсквам с кръв; накървавявам. > > Окър-
вавеп нож.
окърпвам нсв,, окърпя св. прх. Закърпвам, Трябва да
им окърпя дрехите.
окършвам нсв., окърша св. прх. 1. Кърша докрай, в
разни места, наоколо. 2. Кърша, строшавам, счуп¬
вам, почупвам. Окършиха и клоните на овошките.
окъсан прил. 1. За дреха — който е скъсан на много
места. Окъсано палто. 2. Който е в скъсани, много
износени дрехи. Не ходй окъсан.
окъсаам нсв.» окъсам св. прх. 1. Късам много или
всички (листа, клончета, цветя и под.); пзпокъсвам.
Окъсали листата на дървото. Децата окъсаха хуба¬
вите цветя, 2. Износвам до скъсване. Окъсах всич¬
ките си дрехи. — се нпрх. 1. За дреха — скъсвам се
на много места; одрипавявам. 2. Износвам дрехите
си до скъсване, скъсват мм се дрехите от употреба.
През войната съвсем се окъсахме?
онъснявам нсв., окъснея св. нпрх. разг. Закъснявам.
Тая сутрин той окъсня.
окъсявам1 нсв., окъ-сёя св. нпрх. Ставам къс. Панта¬
лоните му окъсяха.
окъсявам2 нсв., окъся св. прх. Правя нещо пъ-късо от-
колкото трябва. Шивачът й окъсил полата. .
окьоравявам1 нсв., окьоравея св. нпрх. разг. Ослепя-
вам1. Конят е окьоравял.
окьоравявам2 нсв., окьоравя св. прх. разг. Ослепявам2.
С тая пръчка ще окьоравиш някого.
олапоам псе., олИдим св. прх. разг, Излапвам. Олапа
благината.	,
олеандър м. Вечнозелен храст или малко дърво, кои¬
то в България се отглеждат като декоративни,
№пшл о1еапс1ег; зокум, лиандро. [ит.]
олевялам нсв., олевея св. нпрх. Ставам политически
ляв. Масите олевпват.
олеквам нсв., олекна св. нпрх. Ставам по-лек. Свалиха
чувалите и колата олекна, олёква мн, олёкне ми
нпрх. Става ми леко, добре, успокоявам се. Изпих
лекарството и ми олекна. Олекна ми на душата.
олекотявам нсв., олекотя св. прх. Правя нещо да стане
по-леко, да олекне, > · > Олекотени конструкции.
длелс межд. За израз на болка, страх, нещастие, из¬
ненада и пр.; ой, ох, леле. Олеле, мамо, пребиха ме!
Олеле, какво ни чака!
олелия ж. нар. Шум с викове „олеле“; врява, глъч, ка¬
раница. Откъм мегдана се вдигна страшна олелия.
олспвам и олепцм нсв., олевя се. прх. Покривам нещо
с лепене, лепя отвсякъде, по цялата повърхност; об¬
лепвам, Олепихме. стоборите с възвания,
оливам нсв., олея св. прх. Поливам, заливам с (много)
вода или друга течност. Оляха градината. Оляха
покривката с вино. — се нпрх. жарг. разг. Прекаля¬
вам в нещо, та се излагам, изпадам в неудобно по¬
ложение.
оливия ж. остар. Олио. [от лат.]	.
олшавям нсв., олигавя св. прх. Покривам, намокрям,
напалвам с лиги или слюнка; налигавям. Детето
си олигави дрешките. Олигави му бузите. — се
вьзвр. Детето се олигави.	t
олигархичен и олигархически прил. книж. Който се от¬
нася до олигархия, присъщ е на олигархия. Олигар¬
хичен начин на управление.
олигархия ж. книж, 1. Политическо и икономическо
господство на едно малцинство ог аристократи
или богаташи. 2. събир. Малобройна група, съсло¬
вие от аристократи или богаташи, които осъщес¬
твяват политическо и икономическо господство в
дадено общество. Финансова олигархия. 3. Държа¬
вен строй с такова управление. Древногръцка оли¬
гархия. [гр.]
олигофрен м. Лице, което страда от олигофрения,
олигофрения ж, спец. Умствена недоразвитост; слабо¬
умие, малоумие. Идиотизмът е най-тежка степен
на олигофрения, [от гр.]	·
однзвам псе., олйжа св. прх. 1. Обирам нещо с езика
си, лижа нещо докрай; облизвам, изблизвам. Кот¬
ката близа млякото. 2. Лижа нещо изцяло, докрай,
очиствам пещо с лизане. Котката опиза чинията.
Кравата олиза телето си.
олимпиада ж. 1. Игри-състезания в древна Гърция,
устройвани като всенародно тържество на всеки че¬
тири години. 2- Международни спортни състезания
по подобие на античните, [гр ]
олнмпйец м. 1. В древногръцката митология — всеки
от дванайсетте главни богове, които живеели на
. планината Олимп. 2. прен. Величаво-спокоен, горд
и * невъзмутим човек. 3. Участник, състезател в
олимпиада. Българските олимпийци се представиха
достойно.	.	.
олимпийка ж. Жена олимпмец (главно в 3 знач.).
олимпийски прил. 1. Който се отнася до Олимп или
до олимпиада. Олимпийски богове. Олимпийски
шампион.. 2. прен. Величествен, ненарушим, невъз¬
мутим. Олимпийско спокойствие. О Олимпийска
игри — олимпиада.	,
бляо ср. 1. Масло от слънчоглед или други растения,
употребявано за храна. Ошгата с олио. 2. остар,
Маслиново масло; зехтин, [ит.1
одисея вж. о л и е я ва м.
олйеквам нсв.., олискам св. прх, Намокрям с лискане;
ошшсквам, наплисквам.
рлисявам нсв., олисея св, нпрх. Оплешивявам.
юлихвявам нсв., олихвй св. прх. Начислявам лихва
върху дадена сума. В края на годината се ояихвч-
ват всички влогове. — се нпрх. За сума, заем, влог
— увеличавам се с начислената, натрупана лихва,
олицетворение ср. книж. 1. Действие по гл.
олицетворя; олицетворяване. 2. Въплъще¬
ние на природни стихии и явления в образ на живо
същество. Славянският езически бог Оветовит бил
олицетворение на светлината. 3. Въплъщение на ня¬
каква идея или понятие в човешка личност, Тар¬
тюф е олицетворение на лицемерието. 4, спец. По¬
етическа фигура, похват, при който на неодушевени
предмети, животни и природни явления се припис¬
ват човешки качества. Срв. персонифи¬
кация.	ф
олицетворявам нсв,, олицетворя св. прх. книж. 1, Пред- ь
ставям нещо в образа на лице, на живо същество.
Поетът е олицетворил природните стихии. 2. Съм,
представлявам олицетворение на нещо. Той оли¬
цетворява човешката алчност.
оловен прил. 1. Който съдържа олово. Оловна руда.
Оловен окис. 2. Който е направен от олово. Оловна
тръба. 3. Който е свързан с добиване, производст¬
во на олово. Оловен зрвод. 4, прен. Който е с цвят
или тежина на олово. Оловни облаци.
олово ср. Химически елемент РЬ — тежък я мек
синъосив метал. *
олбквам нсв., олбкам св. прх. Олочвям.

олбчвам нсв., олоча се. прх. Излочвам. Котките оло-
чиха млякото.	*
олтар м. Издигнато и преградено място в предната
част на черква, където сс намира престолът за ли¬
тургия. [от лат·.]	·
олтарен прил. Който се отнася до олтар.
олук м. Водосточна тръба. [тур.]
олупвам нсв,, олупя св. прх. разг. Олюпвам, обелвам.
Олупи кората на дървото. Олупиха три кош иаре-
вица.
олюлявам нсв,, олюлея св. прх. Бутам да се люлее; за-
люлявгм, полюлявам. — се шрх. Политам насам-
натам, нс мога да се държа прав на краката си. Пи¬
яният се олюля и падна.
олюпвам псе., олюпя св. прх. Махам, отстранявам,
свалям покривката, обвивката на нещо; обелвам.
Олюпихме по една шепа семки,
олющвам нсв., олющя св. прх. 1. Очиствам от люспи,
от шушулки и др. 2, Отдиргм при триене външния
пласт на нещо. Мина покрай стената и я олющи.
ом м. спец. Единица за електрическо съпротивление,
[нем. от соб.]
омаганявам нсв., омаганй се. прх. Маганя изцяло, док¬
рай, уработвам на маган.
омагьосай прил. Комуто е направена магия, който е
под влиянието на магия. О Омагьосан кръг*,
омагьдсвам псе., омагьосам св. прх. 1. Направям ня¬
кому или на нещо магия. Вещицата омагьосала дър-
варчето. 2. прен. Омайвам, обайвам.
омаен прил. Който е в състояние да омае; пленителен.
Омайни пейзажи. Омайно биле.
омазвам нсв., омажа св. прх. 1. Нацапвам, изцапвам с
нещо блажно или мазно. Омазах си дрехите със
смазка. 2. Мажа нещо изцяло, докрай; измачкам,
намазвам. Омазахте ли къщата?
омайвам нсв., омая со. прх. Правя някой да се замае,
да се забрави от възхищение, завладявам чувствата
и мислите му; очаровам, пленявам, зашеметявам.
Дивните планински красоти го омаяха. Тя сякаш го
омая с изкуството си.
омайница ж. Жена, която омайва,
омайниче ср. Планинско или полско цвете с едри чер¬
вени или златистожълти цветове, Ссшп.
омалСм вж. смалявам.
омаловажавам нсв., омаловажй св. прх. Смятам нсщо
за по-малко важно, отколкото е, недооценявам
важността на нещо; пренебрегвам, подценявам. Не
е правилно да омаловажаваме тия събития.
омяломощавам нсв., пмаломрщя св. прх. Направям ня¬
кой да изгуби мощта, силата си. Единият борец
омаломощи противника си и го повали на земята.
омаломощявям. нсв., омаломощСя сс. нпрх. Изгубвам
силата си, ставам слаб; отпадам. От старост ома-
ломощя.	*
омалявам1 нсв., омалея св, нпрх. За дрсхи, обувки —
ставам малък (за някого). Обувките-ми омаляха.
омалявам2 нсв., омаля св. прх. Правя, направям нещо
по-малко, отколкото трябва да >бъдс. Шивачът ми
омали костюма.
омГй м. Едро тревисто растение от сложноцветните с
широко заострени листа и сдри жълти цветове, по¬
добни на маргаритка, 1пи1а Ьс1етиш.
омар м. Голям морски рак от рода на дссетоногнте,
Ношашк v^gans. [фр.]
омаскарявам псе., омаскаря св. прх. разг, Посрамвам,
опозорявам, оскандглявам. Омаскариха го, но зас¬
лужава.
омотйвам 567
омаслявам нсв., омаслй св. прх. Намазвам нсщо с
масло. Детайлите трябва хубаво да се омаслят.
омаслявям нсв., омаслява св. прх. прост. Изпгпвям,
. омазвам с масло, с нещо мазно. Омаслявах си ръ¬
цете.
омеквам нсв., омйцам св. прх. Мацам нешо изпяло,
докрай; намацвгм, замайвам, нацапвам. Омацал е
цялата маса.
омачквам нсв., омГчкям св. прх. Мачкам напълно, из¬
цяло; смачквам. Омачкали сте костюма.
омая ж. книж. 1. Замайване, шемет. Пролетна омая.
2.	прен. Прелест, красота. Наслаждава се на омая-
та на лунните нощи.
омая вж. омайвам.
омСга ж. Последната буква,, от гръцката азбука.
О Алфа* и омега. От алфа* до омега, [гр.]
омСквам нсв., омСкнг св. нпрх. 1. Ставам по-мек. На¬
мокри хляба с вода и го повий да омекне. 2. Зг вре¬
ме, климат — затоплям се, ставам по-мек. 3. прен.
Ставам отстъпчив; укротявам се. Беше непреклонен,
но вече е взел да омеква.
омекотявам нсв., омекотя св. прх. Омекчавам, смекча¬
вам. Неговата намеса ще омекоти донякъде страс¬
тите.
омекчГвгм нсв., омекна св. прх. Правя нсщо дг стане
по-меко; смекчавам. Омекчавам глината. — се нпрх.
СГавам по-мск; смекчавам се. В източните български
говори съгласните пред [е] и [и] се омекчават.
омекчСиие ср. Смекчени е, смекчаване,
омерзение ср. книж. Чувство на погнуса, отвращение
към някого или нещо. С любов и омерзение. [рус.]
омерзителен прил. Който се отнася до омерзение, по¬
ражда омерзение. Омерзително за човека състоя¬
ние.
омСсвам нсв., омёся св. прх. Меся изцяло, докрай.
Омесихте ли хляба? .
омстГ вж. ом и т а м.
омСшвгм нсв., омСшам св. прх. разг. Смесвам, размсс-
вгм, обърквам. О Омеишаме си шапките* (капите),
омше-тюка ж. книж. Богословска дисциплина за чер¬
ковните проповеди, [гр.]
омаровенн прил. книж. 1. Присъщ на древногръцкия
поет Омир. Омировски сравнения. 2. прен. Тържест¬
вено спичсн.
омйтгм нсв., ометГ св. прх. 1. С метене почиствам, из¬
чиствам; помитам, измитам. Ометох двора. 2. прен.
Вземам, обирам или изяждам всичко. Омете яде¬
нето. Омете чинията. — сс нпрх. разг. Махам се,
пръждосвам се. Хайде, омитай се оттук!
омлСт м. Вид ястис от пържени яйца. [фр.]
όмччбуе м. остар. Голяма пътническа кола за редов¬
но съобщение между отделни пунктове, [лгт.]
емеШмч мн, (емочHм м.) ез. Думи, еднакви по форма,
но с различно значение, напр. к о с а зг косене и
к о с г на човск, [гр.]
омонймсн прил. Който сс σ тнася до σмσчими и омо¬
нимия. Омонимен речник.
емσнЧмия ж. ез. Звукова еднаквост нг думи при раз¬
лично значение.	’
омотанам нсв., омотая св. прх. 1. Намотавам около
чещσ. Омотал го около кръста си. 2. прен. Запли¬
там, забърквам, обърквам някого. — сс нпрх. Зап¬
литам се, обърквам се. Омотал се като пиле в къл¬
чища.	k

568 омраза
, , . · *
омраза ж. Чувство на силна вражда и зложелателст¬
во; ненавист.	.	к .
омразен прил. Който внушава' или изразява омраза..
Омразно лице. Омразни думи. О Омразно биле —
билка, която врачки дават да се пие или носи, за
да се породи омраза.	.
омразник м, и омразница ж. 1, Човек, който внушава
омраза. 2. Който предизвиква омраза между други
хора.
омразниче ср. Сравнително рядко растение от грапа¬
волистните с космати листа и стъбло, Опсата,
омразявам нсв., омразй св. прх. 1. Правя нешо или ня¬
кой да се намрази, да стане омразен. 2. Правя ня¬
кои да се намразят; смразявам..
смрачавам нсв., омрача св. прх. 1. Правя, направям
нещо да стане мрачно, тъмно; затъмнявам. 2. прен.
Помрачавам (във 2 знач.).
омрьзвам нсв., омръзна св. нпрх. Ставам досаден, про¬
тивен, причинявам отегчение; дотягам, опротивя-
вам. Така ти съвсем ще омръзнеш на хората. Ом¬
ръзна ми тази еднообразна храна, омразна ми,
омръзне мм нпрх. Дотяга ми, става ми тягостно, до¬
садно, противно. Омръзна ми да ходя и да дохож¬
дам.	, .
омъжвам нсв., омъжа св. прх. книж. Оженвам, задо-
мявам мома, жена. —— се нпрх. За мома, жена —
оженвам се, встъпвам в брак.
омъжен прил. За жена — която е встъпила в брак, ко¬
ято има мъж. Срв. женен.
омъквам нсв., омъкна се. прх. Смъквам, отвличам
всичко (листа, плодове и под.) от нещо.
омънвам нсв., омъна св. прх- Мъна всичко, уработвам
с мънене. Днес ще< омънем гръстите.
омърлям св. прх, разг. Измърсявам, изцапвам, поха¬
бявам. ♦
омърсявам нсв., омърся св. прх. 1. Направям нещо да
стане мръсно; измърсявам, изцапвам. 2. прен. Опет-
нявам, осквернявам. 3. диал. Давам някому да яде
блажно през пости.
омьршавявам нсв., омършався св. нпрх. Измършавя-
вам.
он, он&, оно, мн. онй мест. диал. Той, тя, то, те.
онагледйвам нсв., онаглед^ св. прх. Пояснявам нешо
чрез нагледни средства, правя нещо да стане дос¬
тъпно, ясно чрез непосредствено наблюдение. Онаг-
ледпвам лекция (урок). k
оназ Мест., ськр. (разг. з поет.) от о вази.’ Като
оназ вечерница в небото, една бе в село Ралица де¬
войка. П.П.Сл.
оназгодишсн прил. Миналогодишен,
онази вж. онзи.	.
оиака нари. нар. По онзи, по другия начин; инак, ина¬
че. Прот. т а к а. Не така, а опака. Така или опа¬
ка, все ми е едно.
онакъв, онакава, овакбва, мн. онакива мест. Показа¬
телно мест. за посочване качество на отдалечен
предмет — който е като онзи. Прот., такъв;
срв. и и а к ъ в. Не такъв, а онакъв.
онанизъм м. книж. Изкуствено, без Полов акт възбуж¬
дане на половите органи (до оргазъм); ръкоблудзе,
мастурбация, (от соб.]
озан^ям нсв. нпрх. Върша, практикувам онанизъм,
о^к^снявам нсв., онасловя св. прх. книж. Озаглавя¬
вам.	*	ф
онбашия м. ист. В турско време — полицейски начал¬
ник в малък град или началник на военна група от
10 души. [тур.]
ондулация ж. Правене косите на вълни; ондулиране,
къдрене, [фр.]	’
ондулнрам псе. и св., прх. Правя нечия коса на яълкз;
къдря.
овевнпйвцм нсв., ш^иня св. прх. книж. Снемам вината
от някого, изкарвам някого невинен; оправдавам.
онез Мест., ськр. (разг. и поет.) от о н е ,з и.
онези еж. онзи.
онемявам нсв., онемея св. нпрх. 1. Ставам ням, загуб¬
вам способност да говоря. 2. Внезапно млъквам,
преставам да говоря.
онепраадОвам нсв., онеправдая св. прх. Постъпвам нес¬
праведливо спрямо някого, нарушавам нечии пра¬
ва, причинявам му неправда,
онеправдан прил. По отношение на който са постъпи¬
ли несправедливо, комуто са отнели правата, при¬
чинили са му неправда. Онеправдани слоеве от на¬
селението. .
онзи, онази, онова, мн. онези и бня, оная, онова, мн. .
ония мест. Показателно мест. за посочване на от¬
далечени, далечни лица или предмети. Прот.
т о з и, т о я. Живеем в онази къща. Помити ли
оная люта зима? Онова беше друго. Онзи човек пак
е дошъл. О На овя свят*. Онзи (оня) ден — денят
преди вчера; завчера, онзиден. Оня ми ти —-за из¬
раз на почуда, възхищение или недоволство. Като
се развикала онази ми ти жена. Зачуруликаха ония
ми ти птички. [Срв.: оназ, онез, оного-
в а, оногози, онуй]
онзиден нарч, В деня преди вчерашния; завчера, онзи
ден. Срв. вдругиден. Това се случи не вчера,
а онзиден..	‘
бнзиденшен прил. Които е от онзиден, който е станал,
случил се е онзиден; завчерашен. Онзидетиен вест¬
ник.	· 4
дникс м. спец. Минерал, разновидност на ахат, с ре- 4
дуване на светли н тъмни пластове, [гр.]	*
ония вж. о к-з и, о н я.
онколог м. Специалист по онкология,
онкологичен и ониолотичесии прил. Който се отнася до
онкология. Онкологичен институт.
онкология ж. 1. Дял от медицината, който се зани-
, мава с>с същността на туморите и тяхното лече¬
ние. 2. Медицинско заведение за лекуване на рако¬
ви заболявалия, [от гр.]
бно мест. стария. Само в съчст. во (във) време оно
<	— някога, много отдавна. ■
онбждам нсв., онбдя нсв. и св., прх. прост. Правя, вър¬
ша нещо; таковам. Какво онождаш там? Трябва да
онодем колата насам. Оноди ми едно кафе.
оиомАстшка ж, 1. Съвкупност от собствените имена в
даден език. 2. Дял от лексикологията, в който се
разглеждат, изучават собствените имена. Срв.
антропонимия, топоникипя,
хидропимия. [гр.]
оиомастичеи прил. Който се отнася до ономастика.
Ономастични изследвания. - -	,
ояоматопея ж, спец. Звукоподражание. [гр.]
онтогенеза ж. спец. Идзоздуилното развитие на орга¬
низма. Срв. филогенеза, [гр.]
онтогенегйчен прил. спец. Който се отнася до онтоге¬
неза.
онтологйчея и онтологйческн прил. спец: Който се от¬
нася до онтология.	. .

I онтология ж. Дял от философията — учение за бити¬
ето, неговата структура и закономерности, [гр.].
онуй мест. Онова.
оня, оная, онова, ония вж. онзи.
опадам* псе., опадна св. мпрх. Опадвам.
опадвам нсв., опадам2 св. нпрх. За листа, цвете, плод,
косми —— отделям се от дръжката или от корена си;
окаовам. Опадаха листата. Косата му съвсем опа¬
дало..	’	■
опадлмв прал. книж. За листа — който опадва, окапва
през определен сезон ва годината,
о^звам нсв., опазя св. прх. Пазя до определено време
или докрай. Опазих децата от зараза. О Боже опа¬
зи! разг. — дано не се случва, дано не стане. Опазил
ме бог (господ)! — за израз на опасение от нешо
неприятно или за иронично отрицание, отхвърляне
на нещо.
опазване ср. Действие по гл. о п а з в а м. Опазване
*	на околната среда,
опак прил. 1. Който не се съгласява с никого, не одоб-
♦	рява нищо, противи се, дърпа се; неразбран, опър-
ничав, своенравен. Опак човек. Опако добиче. 2. Об¬
ратен, противоположен. От опаката страна на
плата. Хванал си тоягата от опакия край.. О Опак
свят — общество от опаки хора. Опака работа —
която дава обратни и нежелани резултати, ,
опаки ср. Опако. Взирай се.м европейския живот, дано
му видиш лицето, стига ти се е навирало туй пусто
опаки. А.Конст
опако ср. Обратната страна на нешо. Прот. лице.
Удрям с опакото на ръката.
бпаков прил. Който ое отнася ‘до опако. Прот.
4 лицев. Опакова плетка.
опаковам нсв. и св., прх. Затъвам, увивам нещо, правя
го па пакет. Опаковах си багажа.	.
опаковка ж. 1. Опаковане. 2. Онова, е което се увива,
. затъва; обвивка.
опаковъчен прил. Който опакова или служи за опаков¬
ка. Опаковъчни материали. Опаковъчен цех.
опйл м. Прозрачен, обикн. млечнозеленикав скъпоце¬
нен камък с приятна игра на отблясъци. Пръстен с
опал, [лат. ссамкжр.]	-
овалвам нсв., опаля св. прх. 1. Обгарям повърхността
на нещо. 2. Напалвам (във 2 знач.). Опалихме пещта.
опалйя ж. нар. Епитет на нещо, неприятно или хуба¬
во, от което човек се учудва. Сладка била тая опа¬
лил!	„
опытов прил. 1. Направен с опал. Опалов пръстен. 2.
С цвят на опал.	'	,
опаля вж. о п а л в а м.
опавдизвам нсв., оплидизя св. прх. жарг. Затварям,
вкарвам в павдиза. .
опалвам нсв., опалам св. прх., дет. и разг. Изяждам;
излапвам. Опапаха му париците.
опарвам нсв., опаря св. прх. С οι ън или с нещо горе¬
що, парливо засягам кожата, та причинявам непри¬
ятно усещане, болка. Опарих ръката си на печката.
Опарвам с коприва. — се 1. възвр. Жегвам сс с нещо
горещо, парливо. Опарих се с цигара, 2. нпрх. Жегва
ме нещо горещо, парливо по кожата и ми причи¬
нява болка. Влязох в копривата и се опарих. 3. нпрх.
прен. Случва ми се, преживявам някаква беда, неп¬
риятност, зло. Който се занимава с политика, мо¬
же и да се опари.
опарен прил. Които е болезнено засегнат от нещо,
преживял е някаква беда. Бяга от мене като опа¬
рен.
опашкарство 569
опаричвам се псе., онярйча се св. нпрх, разг. Сдобивам
се с пари, придобивам пари.
опаря вж. опарвам.
опасвам* нсв., опасд св. прх. За животно — с пасене
изяждам трева, растение и др. Конете опасоха ли¬
вадата. Молците опасоха кожуха.
опасвам2 нсв,, опаша св. прх. 1. Завивам, увивам около
кръста си пояс, колаи и др. или прикрепвам, стягам
нещо е пояс, колан; запасвам. Опаши си колана. 2.
Увивам сс около някого или нещо, обвивам, обх¬
ващам, обикалям нещо отвсякъде, от всички стра¬
ни. Шарен пояс опасва кръста му. Дълъг ров опасва
крепостта. — се възвр. Завивам пояс, колан около
кръста си; запасвам се, препасвам се.
опасен прил. Който съдържа в себе си, носи опасност.
Опасен противник. Опасна болест.
опасение ср. Страх <з нещо, съзнание или предусещане
за опасност. Имате ли някакви опасения? Изказвам
опасенията си. Твоите опасения останаха напразни.
опасно 1. Нари. от о п а с е н. Движим се опасно
бързо. 2. Като сказ. опред. — за означаване, че има,
съществува опасност. Опасно е да се говори така
Внимание, опасно за живота!
оайсност ж. Възможност или вероятност да се случи
нещо лошо, някаква беда, нещастие. Отечеството
е в опасност. Опасност от войнам. Няма опасност
да вали. Излагам се на опасност.
опасявам се нсв. нпрх. Боя се, безпокоя се, чувствам
опасност. Опасявам се да не заплиска дъжд.
опачйна ж. нар. Опак нрав, качество или проява на
опак човек; опърничавост, своенравие. От опачина
го направи.
опаша вж. опасва м2
опашат прил. Който има опашка. Опашати земновод¬
ни. О Опашата звезда — комета.Опашата лъжа —
много голяма лъжа,.
опашен прил.. Който се отнася до опашка. Опашни
прешлени.
опашка ж. 1. Израстък, придатък, обикн. подвижен,
на задната част на тялото или изобщо задна стес¬
нена част на тялото на животните. Дълга опашка.
Кучето върти опашка, Опашка на риба. 2, У птици¬
те — дълги пера на задния край на тялото. Паунова
опашка. 3, Последните, рудиментарни прешлени на
гръбначния стълб у човека. Натъртих си опашка¬
та. 4. Задна част на летателен апарат. В опашката
на самолета. 5. Задна, крайна част на редица, вър¬
волица от хора, животни или предмети. В опашка¬
. та на шествието. Опашка на влак. 6. Задна, крайна,
обикн. издължена част на нещо. Опашка па комета.
7. Бвървониа, реддца о о хоор> засттнали в оочаквие
пред каса, магазин и под. Нареждам се на опашка.
' Чакам на опашка за билети. 8. Дръжката, па която
се крепи лист или плод. Берете черешите с опаш¬
ките. О Въртя опашка разг. — умилквам се. Има
сн крушката опашка разг. *— това, което се говори,
казва, има своето основание. Подвивам (свивам)
опашка разг, —■ уплашвам се, признавам се за по¬
беден, оттеглям се.
опашкдр м. и опашкарка ж. Човек, който изостава от
другите в някоя работа, който е последен в нещо
или се намира в опашката.на събитията.
опашкарство ср. Изоставане от другите, участие в ня¬
каква работа, дейност „на опашката“.

570 оиёка	,
опека ж. Грижа, защита и контрол, отговорност за
някого, обикн. малолетни сираци шш недъгави хо¬
ра. Поставям някого под нечия опека. Намирам се
под нечия опека.
опека вж. опинам. *
опекун м. и опекунка ж. Лице, на което е поверена
опека над някого.
олекувски прил. Който се отнася до опекун.
опекунство ср. Длъжност или поведение, дейност на
опекун; попечителство. Омръзна ми неговото опе-
кунстао.
опекунст|ву|вам нсв. ипрх. Осъществявам опека, дър¬
жа се, действам като опекун.	-
опелб ср. Черковен обред при погребение,
овепелявам нсв., опепеля св. д^х.-Напрашвам, овалвам
в пепел.
опера ж. 1, Музикално-драматическо произведение,
предназначено да се изпълнява на спена от артисти
певци и оркестър. 2, Оперен театър или трупа, [ит.]
опера вж. опарам.
оперативен прил. 1. воен. Който сс отнася до военно
действие, операция. Началник на оперативно отде¬
ление. Оперативен щаб. Оперативна задача. 2. мед.
Който се отнася до хирургическа операция. Опера¬
тивна намеса. 3. Който набелязва начина на дейс¬
твие или се отнася до практическо, непосредствено
и бързо, своевременно осъществяване на нещо.
Оперативен план. Оперативна памет на компютъра.
4. Който е оттоворен за практтгчжооо (осщееств-
ване на нещо, който умело и бързо извършва, осъ¬
ществява нешо; деен. Оперативен работник. Опера¬
тивно ръководство.
оперативност ж. шшж. Качество на оперативен (в 4
знач.). Необходима е по-голяма оперативност в ра¬
ботата.
оператор м. 1. Лице, което извършва определена про¬
изводствена дейност, операция, обикн. с някаква
машина, апарат и под. 2. Кинооператор. [лат.]
операторски прил. Който се отнася до оператор,
операционен, прил. 1. Който се отнася до хирургическа
операция, предназначен е за операции. Операционна
зала. Операционна маса. 2. Който се отнася до сто¬
панска, счетоводна или военна операция. Операци¬
онна бележка. Операционен план. 3. като същ. опе¬
рационна ж. Помещение в болница или клиника,
предназначено за хирургически операции,
операции ж. 1. мед. Разрязване или пробождане, из¬
рязване на част а тялото на човек или животно с
лечебна или диагностична цел. Операцияна сърце¬
то. Подлагам се на операция. 2. воен. Действие на
войскова единица с определена цел. 3. стои. Покуп¬
ко-продажба на стоки, ценпи книжа и др. Финансо¬
ва операция. 4. Отразяване на търговска или парич¬
на сделка в счетоводните книги на предприятието.
Счетоводна операция, [лат.] -
опервам се нсв., оперя ее ся. нпрх. 1. За птица — израс¬
тват ми пера, покривам се с перушина; оперушинвам
се, 2. прен. Заставам или се държа дръзко, самоуве¬
рено; ококорвам се, надувам се, напервам се.
опердашвам нсв,, оперлнша св. прх. 1. Набивам, налер-
дашаам някого. 2. спец. Пердаша^ измазвам мазил¬
ка докрай. 3, прен. Изяждам нещо или свършвам
някаква работа набързо и изцяло, докрай. Докато
отида, те опердашили яденето.
оперен прил. Който се. отнася до опера. Оперен хор.
Оперна певица.	,
оперен прил. Който има представителна външност и
се държи самоуверено, дръзко; докаран, надут, на¬
перен.
оперение ср. книж. Пера, перушина, с която е покрито,
тялото на птиците. Папагалите имшп различно опе¬
рение. [рус.]
опереност ж. Качество и състояние на оперен; наду¬
тост, напереност, представителност,
оперета ж, 1. Вид комическа опера, която се отличава
с редуване на пеене и разговор, с лека забавна му¬
зика и карикатурно или сатирическо съдържание. 2.
Театрален състав, който играе оперети, [ит.]
оперетен прил. Който се отнася до оперета. Оперетен
артист. Оперетен театър.
оперирам нсв. и св. 1. прх. Правя, извършвам хирур¬
гическа операция. Оперираха го от язва. 2. нпрх.
Действам, боравя в дадена област, върша опера¬
ции, сделки. Науката оперира с абстрактни идеи.
Оперирам с числа.
оперушйивам се нсв., оперушйия се св. нпрх. За птица
—	покривам се с перушина; опервам се.
опёря се вж. опервам с е. *
опетнявам псе., опетня св. прх. Петня, осрамвам, опо¬
зорявам някого, окалвам честта, достойнството
или името му.	.
опечален прил. Който изпитва печал; тъжен, натъжен.
Опечалено събрание.	.
оденэддоач нсв.. опечаля св. прх. Възбуждам у някого
печал, скръб; наскърбявам, натъжавам.	’
опечен прил, За хляб и др. — изпечен. О Работата е
опечена — за нещо, което е готово или е подготве¬
но добре, което със ситурност ще стане,
опея- вж. опявам.
опиат м. 1. Всеки от различните успокоителни нарко¬
тици, съдържащи опиум или някой от неговите де¬
ривати. .2. Всяко вещество, което успокоява или
приспива, [от лат.]	L
опивам нсв., опия св. прх.4 1. Напивам някого, давам
му да пие, докато стане пиян. 2. За спиртно питие
—	имам свойството да направя някого пиян, ста¬
вам причина някой да се напие. 3. прен. Замайвам,
обайвам, пленявам с хубост, красота, ухание и т.н.
—	се нпрх, 1. Ставам пиян. Които не пие, не се опи¬
ва, Послов. 2. Опиянявам се, замайвам се, захлас-
вам се, изпадам в опиянение, възторг. Опивам се
от собственото си красноречие.
оииея прил. Който сс отнася до опий, опиумен. Тежък
опиев сън.	,
0пия м. Опиум.
опипвам псе., опиля се. прх. Оглаждам с пила; изпил¬
вам,
опинци и опенки мп. (опнняо .«,) диал. Цървули,
опинчар м. Човек, който прави и продава опинци;
църяулджия.
опипвам нсв., опипам св. прх. 1. Пипам нещо отвсякъ¬
де, от всички страни. 2'. прен.. Проверявам внима¬
телно, предпазливо, отдалече; разузнавам, разуча¬
вам, сондирам. Опипвам почвата.
опипом нарч. С пипане, пилнешком, пипнегюата.
опйрвм1 нсв., опера св. прх. Пера нещо изцяло, докрай,
пера всичко; изпирам, О Опирам пешкира разг. —
понасям, изтърпявам лошите последици, наказани¬
ето за нещо, обикн. извършено от друг.
опирам2 нсв., опра св. 1- прх, и нпрх, Досягам до нешо;
достигам, допирам. Като застане прав, с главата

см опира До горния праг на вратата. 2. нпрх. Дос¬
тигам до нещо твърдо, което пречи на по-нататъш¬
ното проникване. Колът опря в камък. 3. прх. Въз¬
правям нещо до стена, зид, дърво и др.; присланям,
подпирам, — се нпрх. 1. Облягам се, допирам се,
крепя се о нещо или о някого. 2. прен. Облягам се,
уповавам се на някого или на нещо; надявам се, на¬
мирам подкрепа, сила, помощ. 3. прен. Противо¬
поставям се, противя се, не се поддавам на някого
или на нещо. Тая работа му се опря. Нищо не мо¬
же Да му се опре.
бпис м. 1, Списък на книги или предмети, на доку¬
менти и книжа, обикн. при сдаване и приемане на
имущество, склад, библиотека и др. 2. Описване на
вещи и ценности, което прави съдия-изпълнител на
неизправен длъжник по искане на кредитор,
описан прил. спец. Който е начертан около друга фи¬
гура. Прот, вписан. Описана окръжност.
описание ср. Съчинение или част от съчинение, където
се изреждат белезите на предмет или външни черти
на лице.
описателен прил. Който се отнася до описание, който
съдържа или е присъщ на описание. Описателен
похват. Описателно съчинение.
описвам нсв., опиша се. прх. 1. Излагам, представям
нещо чрез подробен писмен или устен разказ. Опи-'
ши ми вчерашната случка. 2. Прав* системно пис¬
мено изложение на нещо с научна цел. Описал е
роДния си говор. 3. Правя списък на вещи, предме¬
ти. Описаха цялото му имущество. 4. Правя някак¬
во движение, с движението си очертавам някаква
линия, фигура. Самолетът описа голям кръг и кац¬
на на летището. 5. спец. Начертавам геометрична
фигура около друга фигура.
ошгт м. 1. Изпитване, проверка на предмет, апарат и
др. относно здравина, годност, манипулация в т.н.;
проба. 2. Извършване на определени действия с
предмети или живи организми с цел да се потвър¬
ди, провери някаква истина или предположение,
твърдение. Правят се опити върху мишки. 3. само
еД. Съвкупност от позналия и умения, придобити
чрез продължителна практика и боравене в дадена
област. Личен опит. Жизнен опит. От опит зная.
4. Действие, насочено *тъм псслигане ига някаква
цел, осъществяване на нещо. Опит за летене. Нап¬
равиха опит за бягство.
опитвам псе., опйтам св. прх. 1. Хапвам или пия от
нещо, за да узная, разбера, проверя какво е на вкус.
Опитайте това вино. 2. Проверявам качествата на
нещо или възможността за нещо. Опитай воДата
Да не е много гореща. Да опитаме Да.ш ще стигне
платното. 3. нпрх. Правя опити или усилие за ня¬
какво действие, за извършване на нещо. Много пъ¬
ти съм опитвал Да ги помиря. — се нпрх. Правя
опит или усилие за нещо, Опитах се Да прескоча
ограДата.
0витен прил. 1. Който има опит (в 3 знач,); сръчен,
' ловък, изкусен. Опитен майстор. Опитна ръка. 2.
Който е свързан с опити или е предназначен за
опити. Опитна станция. Опитно поле. Опитни жи¬
вотни. 1
бпитност ж. Качество на опитен (в 1 знач.); сръчност,
умение, майсторство,
опитомявам нсв., опитомя св. прх. 1. Превръщам диво
животно в питомно; одомашнявам. 2. прен. Правя
някого ло-културен, да умее да общува и да се дър-
• жи добре с хората.
,	опленявам 571
опиум м. 1. Наркотично вещество, алкалоид, който се
добива от втвърден маков сок. 2. прен. Нещо, което
замъглява, опиянява съзнанието, [гр.]
дпиумея прил. Конто се отнася до опиум; опиев.
опичам нсв., опекО св. прх. 1. Пека нещо докрай, кол¬
кото трябва, докото стонс готово. Опекохме хляба.
2.	Обгарям на слънце кожата на лице, ръце и т.н.;
изгарям. 3. прен. Изучавам, усвоявам добре няка¬
къв занаят, умение, похват. Опекъл си занаята. —
се нпрх. Хлябът се опече. Опекохме се на това слън¬
це. <> Опичам си ума — благоразумен съм, внима¬
вам, обмислям всичко добре.
опиша еж. описвам.
опшцявом нсв., опищя св. прх. разг. Огласям с пищене;
оревовом.
опия вж. опивам.
опиянение ср. 1. Въздействие от нещо, което опива, за-
майво, унася. 2. Състояние от таково въздействие.
3.	прен. Състояние на омая, очарование от нешо.
опияннтелен прил. Който опиянява.
опиянчвам се нсв., опиянча се св. нпрх. разг. Ставам
пияница, пропивам се.
опиянявам нсв., опияня се. прх. 1. Правя някого пиян;
опивам. 2. прен. Правя някой до се замае, унесе,
очарова от нещо; омайвам, очаровам. — се нпрх.
Изпадам в опиянение.
оплйвям нсв., оплАвя св. прх. Плавя нещо изцяло, док¬
рай или много нещт, всичко; изпловям, изплаквам,
оплаквам.
оплаквам1 нсв., оплАкна се. прх. Изплаквам. СъДовете
не са измити, а са само оплакнати. О Оплаквам си
гърлото (устата) — пийвам малко, наквасвам си
гърлото. Слаба работа, отче, колкото Да си оплак¬
не човек устата. Е.Пел.
оплаквам2 нсв., оплача се. прх. Плочо от скръб за ня¬
кого или за нещо, окайвам с плач. Оплакаха покой¬
ника и го погребаха. Ще оплакваш млаДините си. —
се нпрх. Изказвам мъките или недоволство'то, него¬
дуванието си от някого или от нещо. Тя се оплаква
от свекърва си. Оплаках се преД началника. О Жив
да го оплачеш — изпаднал е в крайно лошо, пла¬
чевно положение.
оплАкване1 ср. Действие по гл. о п л о к в о м1; из¬
плакване.
оплакваш^?, ср. 1. Действие по гл. о п л о к в а м2,
оплаквам се. 2. Устно или писмено възра¬
жение, протест във връзка с някаква нередност, нес¬
праведливост; жалба.
оплаквателен прил. Който е предназначен, служи зо
оплакване. Оплаквателно бюро. Оплаквателпа кни¬
га.
оплаквачка ж. Жена, която оплаква мъртвец; тъжач-
ка.
оплакна1 вж. оплаква м1
оплача вж. оплаква м2.
оплевявом и оплевям нсв., оплевя св. прх. Плевя нещо
изцяло, докрай, с плевене очиствам, прочиствам;
изплевявам.	-
оплезвам нсв,, оплезя св, прх. Изплезвом. — се нпрх.
Показвам си езика, обикн. за да се кривя някому,
да го дразня. Тя се обърна и закачливо му се оплези.
Е.Пел. О Оплезвам език разг. — изморявам се,
много съм изморен.
опленявам нсв., опЛеня св. прх. ряДко. Пленя, пленя-

572 оплесквам	·
вам, ограбвам много илй всичко в дадено място,
област, страна.
сплесквам нея., оплескам ся. прх. 1. Плескам, цапам,
нацапвам ' нещо напълно, докрай; наплесквам. Дру¬
жините наши, оплескани с кьрви, пушкат и отблъс-
, кват без сигнал, без ред. Ваз. 2. ризг. Изяждам не¬
що докрай, напълно; ошпосксвдъ^, изплюсквам.
О Оплескахмс я! разг, — объркахме, забъркахме
работата, залазихме.
оплетй вж, оплитам.	*
оплешивявам нсв., оплешивея св. нпрх. Ставам пле¬
шив, скапва ми косата; олисявам.
оплнсквам нсв., оплискам св, прх. Намокрям с плиска¬
не; нашшсквам, олйсквам.
оплитам нсв,, оплета св. прх.. 1. Плета нещо изцяло,
докрай; изплнтам. Оплете ли пуловера? 2. Плета не¬
що околовръст, ограждам, покривам с нещо плете¬
но, с плетка. Оплитам дамаджана. 3. Правя две
или повече неща да сс объркат, да се заплетат едно
в друго. Оплетохме конците. 4. прен. Обърквам ня¬
кого илн го въвличам, замесвам в нещо неприятно.
— се нпрх. 1. Вплитам се, заплитам се в нешо дру¬
го, заплитаме се един в друг. Конците се оплетоха,
2. прен, Обърквам се.
оплодотворителей прил. книж. Който оплодотворява.
оплодотворявам нсв., оплодотворй св. прх. 1. Правя,
направям нешо да дава плод, да стане плодоносно,
плодотворно. 2. прен. Предизвиквам творческа де¬
ятелност и продуктивност у поет, художник и др.
Това силно преживяване се оказа оплодотворяващо,
оплождам и оплодявам нсв., оплодя св. прх. Правя да
се завърже или да се зачене плод у растение или
животно; заплождам.
оплувам нсв., оллуя се. нпрх. 1. От дълго стоене па
едно място започвам да се разлагам, да гния. Да
оплуеш в тъмница! 2. прен. Седя, прекарвам, кисна
продължително на едно място. Оплул е по кръчми¬
те.	■
опшювам нсв., ошпоя св. прх. L Плювам, плюя върху
нещо, покривам го с плконка. 2. прен. Обсипвам ня¬
кого е хули, клевети, ругатни с цел да го осрамя,
опозоря. Отиоха го в печата. 3. За мухи — покри¬
вам, замърсявам нещо със следи от снесени яйца.
Портретът беше избелял и оплют от мухи.
ошпосквам нсв., ошвбекам св..прх. разг. презр. Изп¬
люсквам.	·
ошпоя вж. о п л ю в а м.
ошшчкосвам нсв., оплячкбсям св. прх, Плячхосвам
много или всичко, плячкосвам изцяло, докрай.
оповестявам нсв., оповестя св. прх. Правя нещо да ста¬
не известно на мнозина; съобщавам, известявам,
разгласявам, Събранието беше оповестено своевре¬
менно.	’	,
опожарявам нее., опожарй се. прх. Подлагам на огън,
е огън, с пожар унищожавам стока, къщи, селища
и др. Врагът опожарява цели села,
енюзшдюиея прил. 1. КоЙто се отнася до политическа
опозиция, свързан е с опозицията. Опозиционни пар¬
тии, Опозиционен печат. 2. Който се противопоста¬
вя, не се съгласява с определено становище или ре¬
шение; враждебен, непримирим. Това решение на
настоятелството ще създаде опозшионш настрое-
• нши между чл^нм^евпепаард^^у^ж^тт^тт.
ооозяциоиер м. и опознцнонёркя ж, 1, Член на опози¬
ционна партия, привърженик на опозицията. 2. Ли¬
це, косто се противопоставя на определено стано¬
вище или решеше на ръководно тяло и др.
опозицжш£]мска прил. Който се отнася до опозицио-
нер;
опозиция ж. 1. книж, Противопоставяне, противосто¬
ене. 2 Противопоставяне, несъгласие с определени
становища, решения, предложения. Той винаги пра¬
ви опозиция на настоятелствените начиншшя. 3,
Политическа партия или организирана група, когго
се противопоставя на мнозинството, на управлява¬
щата група или партия, на правителството. Депу¬
тат от опозицията, [фр.]
опознавам псе., опозная св. прх. Запознавам се добре
с някого или нещо, узнавам, научавам достатъчно
за някого .йли нещо. Докато учителят ни опознае,
те го преместиха,	■
опозпявателен прил. Който служи за опознаване, раз¬
познаване. Опознавателни знаци,
опозорйтел м. книж. Който позори, опозорява няко¬
го. Опозорители на българския народ.
опозорявам псе,, опозорй св, прх, Излитам някого или
нещо пред хората, навличам позор върху някого
или нещо; осрамвам, опетнявам. Този мръсник опо¬
зори момичето.	‘
оползотворявам нсв., оползотворя св. прх. Използвам,
извличам полза от нещо, обикн. смятано за непот¬
ребно. Оползотворявам отпадъците.
оп0мням нсв., опомня св, прх. Правя' някой да дойде
на себе си; свестявам.— се нпрх. Идвам на себе си;
свестявам се.
опонент м. и опонентка ж. Лице, което опонира,
ононирам нсв, и св., нпрх. книж. Противопоставям се
с думи, изтъквам противоположни доводи; възра¬
зявам. [от лат.]	„
опипвам нсв,, опбпя св. прх. Запопвам. — се нпрх. Ста¬
вам поп; запопвам се,
опора ж. 1. Място, предмет, на който може да се сло¬
жи или да се закрепи нещо. 2. Сила, на която се
осланя човек; подкрепа. О Лицева” опора,
опорен прил, Който служи за опора (в 1 знач.). Опорна
точка,.	'
опорочавам нсв., опороча св. прх. 1. Направям някой
да стане порочен; похабявам. Лошият пример лесно
опорочава човека. 2. Направям нещо да стане нере- ф
- довно или неправилно; развалям. Намесата на по¬
лицията опорочи избора.
□порлошнъм м. книж, Приспособяване към условия¬
та на момента заради задоволяване на временни
интереси, жертване на основни принципи заради
временни облаги; съглашателство, безпринципност,
приспособенчество. [фр. < лат.]
опортюнист м. и опортюннетка ж. книж. Лице, което
се приспособява към условията на момента, което
потъпква принципите си заради лични облаги а ин¬
тереси; сьглашатсл.	.
опортюнистичен и иниргюнистпчески прил. книж. Кой¬
то се отнася до опортюнист и опортюнизъм; съг-
лашателски. Опортюнистична политика. Опортю-
нистически партии.	t .
опосквам нсв., опоскям св. прх. 1. Поскам, пощя док¬
рай; опощвам. 2, Постепенно изчерпвам, изразход¬
вам нещо изцяло, докрай. Държавата е опоскана.
опошляапм нсв., опошля св. прх.■ Направям нещо да
стане пошло, просташко. Такива долни хора опош-
ляват и най-благородпотр п^^ш^^амие, [рус.]
опощвам нсв., опбщя св. прх. Пощя докрай; опосквам.

ctipà вж. опирам,
оправя ж. Оправия; управа, управия,
оправдавам нсв., оправдая св. прх. I. Освобождавам
от обвинение, признавам някого за невинен. Съдът
оправда подсъдимия. 2. Освобождавам от отговор¬
, ност, Ще оправдая извършените разходи с редовни
разписки. 3, Доказвам на дело, че заслужавам по¬
лученото. Управниците не оправдаха доверието на ·
народа, — се нпрх. Говоря или действам, за да до¬
кажа, че съм прав, че имам или съм имал право,
оправдан прил. Който може да се оправдае, за който
има основание. Закъснението му е оправдано. Оп¬
* равдана гордост. >> Не е оправдано да се правят
такива грешки.
оправдание ср. 1. Действие по гл. о п р а в д а я;
оправдаване. 2. Присъда; според която обвиняе¬
мият не е виновен. 3. Думи, постъпка или докумен¬
та, с които човек доказва, че е прав, че е постъпил
правилно. ·
оправдателен прил. Който оправдава (в I и 2 знач.).
Оправдателна присъда. Оправдателни документи.
оправдая вж. оправдавам.
бправен прил. нар. 1, Който е в ред, който не причи-
' нява объркване и мъчнотии. Оправен път. Оправна
работа. 2. Който създава и поддържа ред, който
лесно се оправя, справя с всичко; уреден. . Оправен
човек. Оправна жена.
оправия ж. нар. Домашен или обществен ред; поря-
‘ дък, оправа, управия.	,
оправям нсв., оправя св. прх. 1. Турям нещо (облекло,
покъщнина, жилище и др.) в нужния ред. Оправи си
връзката. Трябва да оправим леглата. 2. Отстраня¬
вам грешка, обърканост, неяснота и под. Оправих¬
ме си сметките. 3. Решавам нечии проблеми или
искания, нареждам кой какво да върши. Оправете
работниците да не чакат напразно. 4. Посочвам ня¬
кому пътя, посоката. Бях се забъркал, та един пас¬
тир ме оправи. 5. Привеждам нещо в нормално със¬
тояние. Оправихте ли часовника? 6. Принуждавам
някого към редовност и послушание; вразумявам.
Тебе само тоягата ще те оправи!·— се нпрх. 1. По¬
емам определен път или работа, справям се с това,
което върша. Как се оправяш на новото работно
място? 2. Възвръщам се към нормално състояние,
ставам нормален. Нещата скоро няма да се опра¬
вят. Часовникът ми се е оправил. 3. Отказвам се от
лоши навици. 4. За времето — става хубаво. 5. На-
пълнявам, поправям се.
опразвам нсв., опразня св. прх. 1. Направям нещо да
стане празно; изпразвам. 2. Отстранявам се, осво¬
бождавам нещо от присъствието си. Налагат ми да
опразня жилището.	'
опрасвам нсв., опрася св. прх. За свиня — раждам пра¬
сета. — се нпрх. I. За свиня — раждам. Свинята се
опраси. 2. За прасе — раждам се. Тия прасета се
.опрасиха преди месец.
опрашвам нсв., опраша св. прх. 1. Покривам с прах;
налрашвам, изпрашвам. 2-Пренасям цветен пра¬
шец от тичинките до близалцето или семепъпката
на растение.
опрашване ср. 1. Действие по гл. опрашвам (в
1. знач.);напнашваие, изпрапшане. 2 спец. Пред¬
шестващ оплождането процес на пренасяне на ти-
чинков прашец до женските размножителна органи
на растението. Кръстосано опрашване.
опреда вж. о п р и д а м.
определен прил. 1. Точно установен; дадея. Винаги го
опрймчвам 573
срещам в определено време. Получавам определена
заплата. 2. Какъвто се предполага че е, какъвто
изобщо бива; известен. При определени условия. В
определени случаи. 3. Който не поражда колебание;
ясен. Той даде определен отговор.·4. Явен, очевиден,
безспорен. О Определена глаголив форма — която
носи информация за вършител на действието,
определение ср. 1. Словесен израз, който разкрива
същността на едно понятие; дефиниция. 2- грам
Пояснение на коя да е част на изречението, изразе¬
на чрез съществително име. 3, юр. Решение на съд,
взето във връзка с някой частен въпрос. Съдебно оп¬
ределение.
определено Нарч. от определен; категорично,
ясно. Определено смятам, че това не е вярно. Кажи
ми определено какво мислиш.
определеност ж. I. Ясност, точност. 2 ез. Грамати¬
ческа категория, която е свързана с представяне на
нещата като известни, познати, определени с по-
■ мощта на определителен член.	t
определим прил. Който може да се определи,
определетел м. Книга с указания, ръководство за оп¬
ределяне по вид на растения, минерали, насекоми
и под. Илюстрован определител на гъбите.
определителен прил. грам. О Определителен член —
който се употребява при назовавана на познати шш
споменати вече предмети, обекти. Подчинено опре-
• делително изречение — което пояснява име или мес-
тонмение в главното изречение или се отнася към
цялото главно изречение, натр,*. Върви по пътя,, кой¬
то си избрал. Ето нещо, което не харесвам. Запо¬
вядаха ми да дойда, което ме смути.
определям нсв., определя св. прх. 1. Посочвам, означа¬
вам точно (време, място, количество, качество). 2,
Посочвам, изяснявам към кой вид или категория
спада нещо (болест, растение, животно, минерал).
3.	Изчшчишам, препресгам м аз мер, не на, данън и
др.). 4. Отпускам, нареждам да се дава (заплата,
пенсия). 5. Решавам да се наложи (наказание, мярка
за неотклонение). — се нпрх. Вземам решение, оп¬
ределям позицията, поведението си или отношени¬
ето си към някого или нещо.
определящ . прил. Важен, съществен, решителен. Опре¬
делящ фактор.	*
опрееяЯтелея прил. Който опреснява. ОпреснитеАни
курсове.
опреснявам нсв., опреснЯ св. прх. 1. Направям нещо да
стане прясно, свежо; освежавам. Летните дъждове
опресняват въздуха. 2. прен. Припомням, възстано¬
вявам, освежавам стари знания, умения, навици,
опрйдам нсв., опреда св. прх. Преда определено коли¬
чество или всичко, уработвам, изработвам с преде¬
не; изпридам.
оприличавам нсв., оприлича св. прх. 1. Правя някой
или нещо да прилича на друт, друго. Тоя калпак те
оприличава на дядо ти. 2. Смятам, струва ми се или
казвам, заявявам, че някой шш нещо прилича на
• друг, лруго; уподобявам. Варлаам го оприличил на
Тотя войвода. Ваз. 3. Гледам едно нещо, а ми се
струва, че е друго; припознавам се. То било мъж,
пък аз го оприличих на жена.
опрймчвам нсв., опрймча св. прх. 1. Овързвам с прим¬
ки. Като впримчиш добре вързопа, никога няма да
падне. 2. Хващам в примка; впримчвам.

5Ί4 опровергавам
опровергавам нсв., опровергая се. прх. Доказвам, че да¬
дено твърдение е невярно. Опитват се да опровер¬
гаят думите ми. Самият живот ще те опровергае.
опровержение ср. I. Отричане истинността на нещо ка- .
зано. 2. Съобщение, с което се опровергава нещо.
Телеграфната агенция даде опровержение на тези
клевети. (	.
опропастявам нсв., опропастя св. прх. Съсипвам, по¬
губвам нещо, разоравам някого или нещо.
опростдчвам нсв., опростачв св. прх. 1. Направям нешо *
да стане просташко. Циганските банди опростач-
еат и най-хубавата мелодия. 2, Направям някого
да стане (като) простак. — се ипрх. Ставам прос-
. так, придобивам просташки черти.
опростен прил, Който е направен по-прост, по-лсссн
за разбиране или за извършване.
опростёнчески прил. Който е свързан с прекадено и не¬
оправдано опростяване на нещата; опростителски.
опростенчество ср. Прекадено и неоправдано опростя¬
ване на нещата; опростителство,
опростёя вж. опростявам1,
опростмтелен прил. Който води към опрощаване. Оп-
■ растителна молитва..
опростигелски прил. Опростенчески. Опростителски
подход към проблемите.	.
опросгителство ср. Опростенчество. Вулгарно опрос-
тителство.
опростя1 еж. опростав ak м2,
опростя2 вж. опрощавам.
опростявам1 нсв., опростея св, ипрх. Ставам прост,
глупав, необразован. Съвсем ще опростееш, ако не
четеш.
опростявам2 нсв., опростя св. прх. Правя, направям не¬
що да стане по-просто. Прог. усложня¬
вам.
опротнвйвгач нсв., опротивея св. нпрх. Ставам проти¬
вен (някому). Откакто легна болен, опротивя на
всички.
( опрощйвам нсв., опростя св. прх. Прощавам (грехове
или дълг).	,
ι опрощение ср. Прощаване, прошка, опрощаване (на
' грехове или дълг).
опружвам нсв., опружа св, прх. диал. Протягам, изд-
ружвам. Опружил крака,
впръсквам нсв., опръскам св. прх. Изпилвам или на¬
мокрям с пръскане; изпръсквам, напръсквам,
опръстенявам псе., опръстеня св. прх. спец. Прикреп¬
вам пластинка като пръстен с надпис на крака на
прелетна птица, за да може да се проследява дви¬
жението й,
ощгьхеам нсв., опръхва св, нпрх. Ставам пръхкав; из-
пръхвам. Остави хляба да опръхне, па тогава ще го
ядем.
оирятен прил. воен. Добре подреден и облечен. Опря¬
тен войник, [рус,]
олрягност ж. Качество на опрятен.
оптатйи м. грам. Желателно наклонение, [лат.]
оптик м. 1. Физик, който се занимава с оптика. 2.
Производител или продавач на очила и други оп¬
тически уреди.
блтнкя ж. I, спец. Дял от физиката — наука за свет¬
лината и зрението. 2. събир. Съвкупност, сбор, сис¬
тема от оптически уреди и апарати. 3, Магазин за
очила, [гр.]
оптимален прил. книж. Най-добър, благоприятен, на¬
пълно съответстващ на желаното. Оптимални усло¬
вия. Оптимална температура. Оптимален брой.
■ [лйт.]
оптимизъм м. 1. спец. Философски възглед, схващане,
че в света господства положителното начало, че
всичко е добро и се развива към по-добро. 2. Ду¬
шевна .нагласа да се вижда хубавото и доброто в
живота, наличие или проява на вяра а бъдещето.
Прот. песимизъм, [от лат.]	,
оптимист .и. и оптимистка ж. 1. Привърженик на оп¬
тимизма във философията. 2. Човек, който проявя¬
ва оптимизъм. Той е оптимист и не допуска нищо
лошо.
оптимистичен и оптимистически прил. Който се отнася
до оптимист и до оптимизъм. Оптимистично нас¬
троение.
оптичен и оптически прил. Който се отнася до оптика;
зрителен. Оптическо стъкло. Оптически звукозапис.
0 Оптически прибори — прибори (телескоп, мик¬
роскоп, фотографски апарати и др.), чието устройс¬
тво се основава върху свойствата на светлината.
Оптическа измама — а Погрешна представа за го¬
лемина, форма, цвят, разположение и пр. на пред¬
метите поради физиологически и психически причи¬
ни. б. Мираж.	’
опунтвам се нсв., опуйча се се. нпрх. разг. Вземам вид
на глупав (като пуйка).	.
опудоам нсв., опуля св..прх. В съчет. с о ч и —— от¬
варям гн широко, та сякаш изпъкват навън; око-
корвам. — се нпрх. Гледам с широко отворени очи.
Опулила се въз мене.
опулен прил. 1. За очи — които са широко отворени,
та сякаш са изпъкнали, 2. Който е с широко отво¬
рени, изпъкнали очи.
йпус м. 1.' книж. Труд, произведение, съчинение. 2.
спец. Отделно музикално произведение, означено с
пореден номер, [лат,]	* ,
опускай и опущам нсв., опасна и спуща се. прх. прост.
Изпускам, изпушам. Опуснах чантата на земята.
' Ще опуснеш работата. Опущихме влака.
опустея вж. опустявам.
опустошавам нсв., опустоша св. прх. Унищожавам не¬
що напълно, направям да стане пусто, като пус¬
тош, пустиня. Врагът опустошава страната.. Вре¬
дители опустошиха земеделските култури.
опустошение ср. Действие, проява ' или резултат от
действие по гл, опустоша; разрушете, изт¬
ребление. Наводнението причини опустошение на се¬
лища и земеделски култури.
опустошителен прил. Който причинява опустошение.
Опустошителен пожар.
опустявам псе., опустея св. нпрх. Ставам пуст; запус-^
тявам. Опустя цъфтящата долина след жестоката
битка. 0 Да опустее! (клетва) — за израз на отри¬
цателно,, осъдително отношение към някого или не¬
що.
опухвам нсв., оп^хам св. прх. I. Пухам докрай; изтър¬
свам. 2. разг. Набивам. Опухаха го добре.
опушвай1 нсв., опуша св. прх. 1. Обработвам нещо с
пушек, с дим, обикн. за да го консервирам. Опу¬
шихме свинския бут. Опуших кошера. 2. Изпълвам
с дим, с пушек. Опушихме стаята с цигарите си.
опушвам2 нсв., опушна се. прх. остар. Опушквам.
Опушнахме един карловец. Ваз.
опушквам нсв,, опушкам се. прх. остар. Застрелвам (с
пушка или друго огнестрелно оръжие).

опуша, опушам вж. о п у с к а м,
опущёние ср. Пропускане по недоглеждане; грешка,
пропуск. Работиш ли разсеяно, опущенията са не¬
избежни. [от рус.] „
опъвам нсв., опъна св. прх, 1, Тегля нещо, за да се по¬
лучи, да стои в права линия или гладка повърх¬
ност. Опъни въжето. Опъни хубаво чаршафите. 2.
За тялото или негова част —— държа прав, изправен;
протягам. Опъни си краката. 3. само нсв. прен. Вър¬
ша, извършвам тежка работа. Все тя опъва вкъщи.
— се нпрх. 1. Стоя, заставам или лягам прав, изп¬
равен. Опъна се на леглото и заспа. 2. прен. Противя
се, не се съгласявам; инатя се. Не се опъвай, а тръг¬
вай по-скоро. О Опъвам каиша*,
опълчвам нсв., опълча св. прх. Пра'вя някой да се про¬
тивопостави силно срещу някого или нещо. Безраз¬
борните арести опълчиха цяло село против власт¬
та. М.Марч. — се нпрх. Заставам, вдигам се
против някого или нещо. Колониалните народи се
отливат срещу угнетителите си.
опълченец м. 1. Български доброволец, взел участие в
Освободителната война 1877—1878 г. 2. Войник от
опълчението.
опълчение ср. 1. Войскова част, съставена от добро¬
волци в помощ на редовната армия. 2, Резервни
части, съставени от лица, надхвърлили определе¬
ната за редовната войска възраст. Мобилизираха и
опълчението.	·
опълченски прил. Който се отнася до опълченец и
опълчение. Опълченска рота.
опън м. спец. Действие на надлъжни по отношение на
обекта и насочени навън енли.
опъна вж. опъвам.
оиьржвам нсв., опьржа св. прх. Приготвям с пържене;
изпържвам. Опържиха за ядене яйца. *	■
опърлям «се., опърля св. прх. 1. Пърля нешо докрай.
Опърлихте ли прасето? 2. Приближавам нещо до
пламък, та пригаря. Ще ми опърлиш мустаците с
тоя кибрит. 3. За слънце, вятър — обгарям, пре¬
журим, правя да изпръхне, да загрубее. Слънцето
му опърлило бузите.
опърпнчав прил. Който се противопоставя на всичко;
опак, несговорен, своенравен. Опърничава жена.
опървичавост ж. Качество на опърничав. Заради тая
й опърничавост никой не я иска.
опърпам вж. опърпвам.
опърпан прил. 1. За дреха и под. — дрипав. Облякъл
• едно опърпано палто. 2. Който е облечен с такава
дреха. Опърпано циганче.	♦*
опърпвам «се., опърпам св. прх, Направим нещо на
дрипи; окъсвам. Децата ми опърпаха книгите. — се
нпрх. Ставам дрипав, опърпан; одрипавявам.
опявам нсв., опея св. прх. 1. За свещеник — чета мо¬
литви над мъртвец, извършвам черковен обред при
погребение. 2. разг, неодобр. Дотягам някому с нас¬
тоятелно искане и повтаряне. Стига си ми опявал!
ора нсв. прх. Обработвам с рало или плуг земя за по¬
сев. Ора с трактор. О Дяволът ни оре, ни копае
(поел.) — лесно може да стане, да се случи беда,
нещастие. Орала мухата на вола па рогата — за чо¬
век, който се врежда между работниците, а нищо
не е работил,	*
оракул м. книж. Жрец, който предсказва, отгатва бъ¬
дещето; прорицател, предсказател. Оракулът пред¬
сказал. че Едип ще убие баща си. [лат.]
оракулски прил. Който се отнася до оракул. Оракул¬
ски жезъл. Оракулско предсказание. ‘
'	организатор 575
ор&лсн прил. книж. Който се отнася до уста- свързан
с с устата; устен, [лат.]
орбло ср. диал. Рало.
бран ж. 1. Обработване на земята с рало или плуг;
оране. Мъжете отидоха на оран. 2. Изорано, разо¬
рано място. Не минавайте през оранта.
орангутш м. 1. Голяма човекоподобна маймуна. 2.
прен. Груб, първобитен, грозен човек. Същински
орангутан е. [малайски]	·
оранжада ж. Безалкохолно питие от газирана вода,
портокалов сок и захар, [от фр.]
оранжев прил. Който има цвят на портокал; портока¬
лов. Оранжево знаме, [от фр .]
оранжериен и оранжериен прил. Който се отнася до
оранжерия. Оранжерийно производство на зеленчуци.
оранжерия ж. Остъклено помещение за отглеждане на
цветя, разсад, зеленчуци и др. при подходящи ус¬
ловия. [фр.]
ороген прил. нар. Който е предназначен за оране.
Оратни волове. Оратен ярем.
орбтор л<. и сраторка ж. 1. Лице, което има дарба и
умение да говори красноречиво. Най-великите ора¬
тори на древността са Демостеп и Цицерон. 2. Чо¬
век, който говори, произнася реч; говорител. По за¬
конопроекта са се изказали няколко оратори, [лат.] -
оратория ж. муз. Тържествено-религиозна музикална
творба за хор, солисти певци и оркестър, [лат.]
ораторски прил. Който се отнася до оратор, присъщ
е на оратор. Ораторски похвати. Ораторска реч,
ораторство ср. 1. Проява на оратор. 2. Красноречие,
орбторст|ву]вам нсв. нпрх. ирон. Държа реч, проявя¬
вам се като оратор.
орач м. Човек, който оре. Морен орачът на нивата
сееше. Ваз.	,	,
орбита ж. книж. 1. Пътят, по който дадено небесно
тяло (планета, неин спътник или космически лета¬
телен апарат) се движи по отношение на друго не¬
бесно тяло. 2. Пътят ьа което и да е зяло, движещо
се в силовото поле на друго зяло. 3. прен. Сфера
на действие, влияние или контрол. 4. Костната ку¬
хина, в която се помества окото. Очите му са
хлътнали в орбитите, [лат.]
орбитален Прил. от орбит а. Орбитална станция,
оргазмен и оргазмов прил. Който се отнася до орга¬
зъм.
оргазъм м. книж. Най-висока степен на физиоло^-
ческа възбуда и сладострастно усещане в края на
полов акт . [от гр.]
орган1 м. 1. Част от з ялото на човек, животно или
растение с определена служба. Окото е орган за .
гледане. 2. Периодично печатно издание. Статия¬
та е поместена в печатния орган на партията. 3.
Учреждение или админиегративна служба със своя
‘задача в обществения живот. Административни ор¬
гани, Органи на властта, [гр.]
орган2 м. Най-големият духов музикален инструмент
с клавиатура, при който звукът се извлича от*ме-
тални или дървени тръби с помощта на сгъстен
въздух, [гр.]	.
0ргапец1 прил. книж. Който се отнася до о р г а н'.
оргавен2 вж. о р г а н о в. .
'организатор м. и оргяиитяторкя ж. Който (умее да)
организира нещо. Той е организатор на бунта. До¬
бър организатор.	>

576 организаторски
организаторски прил. Който се ютнася до организатор,
присъщ е на организатор. Организаторски способ¬
ности.	,
организационен прал. Който се отнася до организация.
Организационна дейност. Организационен живот.
организация ж. 1. Строеж, структура на нещо, начин
на свързване, съединяване на частите, елементите в
дадена цялост, система. Умствена и телесна орга¬
низация на човека. 2. Група хора, обединени с обща
програма, цел и задачи. Васил Левски е създател на
Вътрешната революционна организация. 3. Отделна
местна единица като колективен член на партия.
Първични партийни организации. 4. Организиране.
Организацията на тържеството беше добра. [|р.]
организирам нсв. и св., прх. Поставям в ред, уреждам,
натъкмявам, устройвам някаква дейност, обшност
от хора, предприятие и др. Кай е организирал бун¬
та? — се нпрх. I. Влизам в организация, събираме,
обединяваме се в организация. Ако се организира¬
ме, ще бъдем силни. 2. Натъкмявам, подреждам,
поставям в ред работите си, създавам си план и ред
за работа.	.
организиран прил. L Който е по определен начин уре¬
ден, устроен, който има определена организация.
Организирала борба. Организирани действия. Високо
организирана материя. 2. Който действа по опреде¬
лен план, ред; дисциплиниран. Той е много органи¬
, . заран човек, 3. Конто е включен в организация, *
член е на организация.
организираност ж. Свойство на организиран, наличие
на организация в нещо. Силата на пролетариата е
в неговата организираност.
организъм м. 1. Съвкупност от частите, органите на
човешко, животинско или растително тяло. Отс¬
лабване на организма. 2. Живо същество: човек, жи- <
вотно или растение. Висиш организми. Едноклетъ¬
чен организъм, [от гр.]	.
оргаяйет м. и оргяпиепка ж. Музикант, който свири ■
на орган. Черковен органист.
органичен и органически прил. 1. Който се отнася до
организъм, който с присъщ или произхожда от рас¬
тителния или животинския свят. Прот.
неорганичен, минерален. Орга¬
нични торове, Органични частици. Органичен фос¬
фор. Органичен произход. 2. За съединение, вещест¬
во — който съдържа въглерод. Органични киселини.
,	3. Койтт се оттнея дд веещесва, съеддиннии, съддъ-
жащи въглерод. Органичен синтез. Органична хи¬
мия. 4. Който н свързан с организъм, с вътрешните
органи на човек или животно- Органични уврежда- -
ния. Органични теории за устройство на общество¬
то. 5. Който н присъщ на самия организъм или е
свързан, произтича от вътрешната природа, от
същността на личността. Изпитвам органично отв¬
ращение към такива хора. 6. Който е тясно и нераз-
. делно свързан с пешо, обусловен е от цялостната
структура, от същността на нещо. Това е органична
чист от цялото съчинение. О Органически устав —
тсеовне, устройствен закон (спец. на някогашна Из¬
точна Румелия); конституция. Органично стъкло —
безцветен, прозрачен твърд материал, който се по¬
лучава върху основата на органични полимери и
служи като заместител на силикатного стъкло; *
плексиглас.
органично . и органически Нарц. ~ от прил,
органичен, органически. Орга¬
нично свързани неща.
йρгаете и дрга^вен прил. Който се отнася до
о р г а н2.	·	'
трга!ιтлептичее прил. спец. Който се отнася до свойс¬
твото на телата да въздействат върху сетивните ор¬
гани, [от гр.]
ор^а^Ичен прш. книж. Който се отнася до оргия
(главно в 1 знач.).
оргия ж. 1, обикн. мн. В древността — тайни обреди
и празненства в чест на някои богове (Деметра,
Бакхус и др.), съпроводени- обикновено с песни,
. танци, пиршества и др. 2. прен, Буйно, разпуснато
пиршество. Спи морен сън душа след оргия безпът¬
на. Яв. [гр.]	.
брда ж. 1. Обединение, съюз на племена под ханска
власт у тюркс^а-монголски народи 2. Безредна, не¬
организирана тълпа. Турски орди ни нападаха.
[тюрк. > рус.]
орден м. 1. Метална значка във вид на звезда, кръст и
др., която се дава за заслуги. Орден за храброст. 2.
Общество от католически монаси, средновековни ри-
■ цари и др. с особен правилник и отличителни знаци.
Орден на домтиканците. Рицарски орден, [лаг. > нем.]
орденоносец м. и орденоноска ж. Човек или организа¬
ция, наградени с орден.	.
ордер м. спец. Счетоводен документ за изплащане на
суми, за отчитане на операции. Приходен касов ор¬
дер. , [фр.]	·
ординарен прил. 1. Редовен, нормален, 2. остар. Обик¬
новен, банален; ординерен. [пат.>рус.]	.
ордниарец м. остар. Войник, придаден за лични услу¬
ги на офицер; ееçттвтй. [лат. > рус.]
трдuеàτа ж. мат. 1. Координата, която определя по¬
ложението на точка върху равнината като разсто¬
яние до абсцисната ос, измерено по перпендикуля¬
ра към нея, успоредно на ординатната ос. 2.
Ордннатна ос. [лат.[
ординатен Прил отордина.та. О Ордннатна
ос мат. — вертикалната права в правоъгълна ко¬
ординатна система, по ттетшееие на която се оп¬
ределят, измерват абсиисите.	■
ординатор м. Лекуващ лекар в болнично заведение,
т който работи под ръководството на завеждащ от¬
деление. [лат.]
ординерен прил. книж. Обикновен, прост, банален,
тривиален; ординарен. [фр.<лат.]	4
ордьовър м. Закуска за възбуждане на апетита; пре-
дястие. [от фр.]
оревавам нсв., орева св. прх. 1. Огласям, огласявам с
рев. 2. Оплаквам, окайвам. Орева мъжа си от сър¬
це. О Оревавам орталъка разг. — рева много, сил¬
но, та ме чуват надалече.	-
оредявам нсв., оредея св. нпрх. Ставам рядък. Бойните
редици оредяват. Косата ми оредя.
орежа вж. орязвам	.	-
орезшшвам нсв., орезиля св. прх. Правя, направям ня¬
кого резил; излагам, опозорявам. — се нпрх. Ста¬
вам резил; излагам се.
орел м. Едра граблива птица, Aqui1â. О Гологлав*
орел. Скален (скалист) орел — най-големият нашен¬
ска орел, тъмнокафяв с реждиетжълτа глава,
Ацийа сЬгузасЮ».
орелёф м. Скулптурно изображение върху плосък
фон, при конто фигурата изпъква с повече от поло¬
вината на своя обем. Срв. барелеф, [фр.]

брей прил. Обикн. за земя — която се оре, обработва,
ореол м. 1. Златисто сияние, рисувано около главите
на образи по икони. 2. прен. Слава. Ореол на безс¬
мъртие. [фр.]
йрех м. 1. Едро клонесто дърво с ценна дървесина и
плодове, покрити с твърда овална черупка, Juglà^
гефа. 2. Плодът на това дърво. Чупя орехи. Който
■ има прът, той яде орехи. Поел. О Играя си на оре¬
хи разг. — занимавам се с детински, несериозни ра¬
боти. Костелив* орех.
орехов и орехов прил. 1. Който сс отнася до орех
(дърво яли плод). Орехови ядки. Орехова сянка.
Орехови насаждения. 2. Който е направен от орех.
г Орехов фурнир. Орехови сладки. 3. Който има цвят
на орехова дървесина; кафяв,
ореховка ж. Сух сладкиш от орехови ядки, яйца и за¬
хар.
орехче1 ср. Умал. от о р е х. О Мускатно* (индийс¬
ко) орехче.
орехче2 ср. Птица мушитрънче.
орешак м. 1. Място с много орехови дървета. 2. са¬
би/?. Много орехови дървета на едно място,
орешарка ж. Птица сокерица.
орйпзвм се нсв., орнгна се св. ппрх. Изкарвам (шумно)
през устата си въздух от стомаха. Не е прилично да
се аригваш.
оригни&л м. 1. Първообраз, първоначален вариант ва
нешо, обикн. документ или произведение на изкуст¬
вото, излязло изпод ръцете на истинския си създател,
творец, автор, а не копие, препис, дубликат или
фалшификат. Оригиналът на картината се пази в На- ‘
ционаяната художествена галерия. Оригинал на дип¬
лома. 2. прен. разг. Странен, чудат човек; чудак. Ста¬
рецът е голям оригинал. О В (от) оригинал — на или
от езика, на който нещо е написано, сътворено. Чета
„Хамлет4“ в оригинал. Превод от оригинала. [лат.]
оригинален прил. 1. Първообразен, първоначален, из¬
' лязъл изпод ръцете на истинския си създател, тво¬
рец, автор. Оригинална картина. Оригинален ръко¬
пис. 2. Който се отличава с неповторимост, който
не е заимстван, копиран от друг или преведен, не е
направен по подражание на нещо друго; самобитен.
Оригинален труд. Оригинална идея. 3. разг. Своеоб-
. разен, необикновен, неподправен, странен. Ориги¬
нално облекло. Оригинална хубост.
орнтинАлнича нсв. ппрх. Съзнателно привличам върху
себе си вниманието на околните със странности в
идеи, държане, облекло и пр. Обича да оригиналнц-
чи пред момичетата.
оригиналност ж. Качество на оригинален. Оригинал¬
ността на картината е съмнителна. Оригиналност
в облеклото.
органа се вж. орнтвам с е.
Ориент м. книж. [Страните от] източната част на све¬
та, главно Азия, а също югоизточна Европа и се¬
вероизточна Африка; Изток. Авицена бил един от
най-просветените умове ни Ориента, [лат.]
ориенталеи м. и ориегг1лка ж. Човек от Ориента,
обикн. като носител на отрицателни качества, с
ниска материална култура и низки страсти.
орнеггалнзъм м. Особеност, качество на ориенталец.
Проявява ориентализъм в постъпките си.
ориенталист м. и орне1нга1Й1стка ж, Специалист по
ориенталистика.
орниггалйстика ж. Съвкупност от науки за езиците,
историята и културата на Ориента, на народите от
Изтока.
оризище 577
орне1пйлсКн прил. Който се отнася до Ориента, който
е присъщ, характерен за Ориента н за ориенталци-
те. Ориенталска мелодия. Ориенталски килим. Ори¬
енталски възглед. Ориенталска леност. О Ориен¬
талски тютюн — всеки от различните сортове
дребнолист тютюн с ценни качества,
ориегтàлшгга ж. неодобр. Особеност, качество или про¬
ява, присъщи на ориенталец, на хората от Ориента,
оргсгтацгбгег прил. Който се отнася до ориентация,
служи за ориентация. Ориептациопна дейност. Ори-
ентационен момент.
ориентация ж. 1. Определяне, установяване или зна¬
ние за собственото положение, място в простран¬
ството по отношение на страните на света и на сре¬
дата, обкръжението; ориентиране, ориентировка.
Загуба па ориентация. 2. Разположение, насоченост
на нещо по отношение на страните ва света или на
друго нещо. 3. прен. Осведоменост, познаване на
нещата и способност за оправяне в дадена област,
ситуация, проблем. 4. прен. Определена насоченост
или насочване на интересите ц дейността на някого
или нещо; ориентировка. Ориентация на външната
политика, [от лат.]
ориентир м. Нещо, по което някой или нещо се ори¬
ентира. Това дърво ще ти служи за ориентир.
[рус. < от лат.]	·
ориентирам нсв. и св., прх. 1. Помагам някому, давам
възможност някому или на нещо да определи по¬
ложението, мястото си в пространството, в дадена
местност или посоката на движение. 2. Поставям,
разполагам нещо по определен начин по отноше¬
ние на страните на света или на друго нещо. Ори¬
ентирам карта. 3. прен. Помагам някому да се за¬
познае С нещо; осведомявам. По тоя въпрос той ще
ви ориентира най-добре. 4. прен. Направлявам, на¬
сочвам. Ориентирам интересите си. Ориентирам
външната си търговия към източните пазари. — се
нпрх. 1. Определям местоположението си. Ориенти¬
рам се с компас. Той лесно се ориентира в гората.
2. Осведоомяваам ех, запознавам се в обши черти.
. Трябва да се ориентираш добре в политиката на
страната.
ориентиран прил. Който е (добре) осведомен, запознат
с нещо, в областта на нещо.
ориентиране ср. Действие по гл. ориентирам
[с е]. Способност за ориентиране. Спортно ориен¬
тиране, Състезания по ориентиране.
ориентировка ж. Ориентация, ориентиране,
ориентировъчен прил. 1. Който се отнася до ориенти¬
ровка или до ориентация, който служи, за ориенти¬
ране. Ориентировъчен знак. Ориентировъчен реф¬
лекс. 2. Предварителен, приблизителен.
Ориентировъчен срок.
ориз м. 1. Житно растение, което вирее Във вода,
Опга sauva. 2. Зърна от това растение. Готвя ориз.
Чистя ориз. [от гр.]	* '
оризар м. Производител на ориз.
оризарски прил. Който се отнася до оризар и до ори-
зарство.
оризарство ср. Работа, поминък на оризар, производ¬
ство на ориз.
орйзен прил. Оризов. Оризена слама. Оризена брашно.
ор^нше ср, Място, където се сее ориз. Около Марица
има много оризища.
37. Български тълковен речник

I
578 оризов	«
оризов прил. 1. Който се отнася до ориз или е от ориз,
присъщ на ориз. Оризова слама. 2. Направен от
ориз. Оризово брашно.	*
орис ж. Предопределение, съдба, участ; орисия, [от
П>]	,	’	.
орнсвам нсв., орисам се. прх. Предричам, определям
бъдещето. Той е орисан щастие да не намери.
орисия ж. Орис. Като няма прокопсия, плюл съм в
тая орисия. Яв, Тежка е мойта орисия.
орйсвииа ж. Митическо същество, което предрича,
определя бъдещето; наречница. Така ме е орисала
орисницата,
оркестрант м. и оркестрантка ж. Музикант, който
свири в оркестър. Оркестрант в операта.
оркестрантски прил. Който се отнася до оркестрант,
оркестрация ж. книж. Пригаждане на музикално про¬
изведение за изпълнение от оркестър; оркестровка,
инструментация. Оркестрацията е от диригента.
оркестрирам нсв. и св., прх. Пригаждам музикална
творба за изпълнение от оркестър; инструменги-
рам. .
оркестров прил. Който се отнася до оркестър. Оркес¬
тров състав. Оркестрова музика.
оркестровка ж. книж. Оркестрация. Много сполучли¬
ва оркестровка.
оркестър м. 1. Голяма група, колектив от музиканти,
които заедно изпълняват инструментална музика
на определена съвкупност от музикални инструмен¬
ти. Струнен оркестър. Духов оркестър. Симфоничен
оркестър. 2. Непосредно пред сцената място в опе¬
рен театър, предназначено за музикантите. [гр.]
орле ср. Малкото на орел, малък, млад орел.
орлица ж. Женската на орел. Ще бъдеш ти с орел ор¬
лица. Яв.	■	'	·	·
орл0в и дрлов прил. Присъщ, свойствен на орел. Ор¬
лов поглед. Орлово перо. О Орлова^папрат — ши¬
роко разпространено многогодишно тревисто рас¬
тение, вид папрат с дълбоко коренище и високи
красиви листа, ПепсНшп ачиШпшп. Орлов нос —
гърбав, извит навън нос. Орлов поглед —* силен
поглед, който вижда много далече, *	*
орляк и орляк м. 1. Много птици, събрани наедно;
ято. Орляк врабчета. Орляк врани лети по полето.
2. Група военни самолети, съставена от три ята.
Командир на орляк. 3. прен. Група> множество от
хора, обикн. деца,
орнамент м. книж. Рисувано, графическо или скулптур¬
но украшение, което се състои от стилизирани гео¬
метрически фигури, растения и животни; плетеница.
Книга с орнаменти. Растителен орнамент, [лат.]
орнаментОлен прил. Орнаментен, [рус. < от лат·.]
ориаментацня ж. книж. 1. Орнаментиране, орнамен¬
тировка. 2. Орнаментика, орнаментировка. k
орнаментен прил. Който се отнася до орнамент, има ,
качества на орнамент; орнаментов, орнаментален,
декоративен.
орнаментика ж. книж. 1. Съвкупност от орнаментови
елементи в дадено произведение или предмет. 2.
Изкуство на орнамента, на израбог ването и прила¬
гането на орнамента.
орнаментирам нсв. и св., прх. книж. Снабдявам, пок¬
ривам с орнаменти.
орнаментировка ж. книж. 1, Орнаментиране, орна¬
ментация. 2. Орнаментика, орнаментация.
орйамеитов прил. Който се отнася до орнамент; орна¬
ментен.	"
орнитолог м. Специалист по орнитология,
орнитология ж. Наука за птиците, [гр.]	,
оршгтолбжки прил. Който се отнася до орнитолог и
орнитология.
орница ж. Неорана, необработвана от 2 — 3 години
нива.	ь
орография ж. спец. Отдел на физическата география,
в който се изучава релефът на земната повърхност,
[гр.]	'
орографски прил. спец. Който се отнася до орография..
оронвам нсв., орсня св. прх. Отделям зърната от клас,
грозд, кочан и под. Оронвам жито. Оронвам гроз¬
де. Оронвам царевица. — се тпрх. За зърната на жи¬
то, царевица* грозде и под, — опадвам,
оросйтелен прил. Който се отнася до оросяване, пред¬
назначен за оросяване. Оросйтелен канап. Ороси-
телни мероприятия. .
оросявам нсв., орося св. прх, I. Напръсквам, намокрям
като с роса; наросявам. Пот ороси челото му. Кръв
ороси земята. 2. Изкуствено навлажнявам, напоя¬
вам земна повърхност, почва, обикн. чрез дъждо-
вални машини, съоръжения. 3. спец. Снабдявам, на¬
сищам даден орган, част от тялото, тъкан с кръв.
Мозъкът не се оросява добре.
оросяване ср. Действие по гл. о р о с я в а м. Оро¬
сяване на почвата. Лошо оросяване на крайниците.
ортэк м. разг. Съдружник, [тур.]
орталък м. прост. Множество хора, тълпа, всички и
всичко наоколо. Изпокраде ор талька. Сбиха се и
събраха орталъка. Ореваха орталька. [тур.]
орташкн прил, разг. Общ, съдружнически. Орташка
къща. Орташка месо и кучетата Го не ядат.
О Орташка кобила — зле, немарливо поддържан
общ имот,
ортпграфии ж. книж. Правопис, [ιρ.)
ортографскн прил. книж. Правописен,
ортодокс м. книж. Човек с ортодоксални възгледи,
ортодоксален прил. книж. 1. Който е приет и утвър¬
ден като правилен, който строго и неотклонно се
придържа към дадено учение; правоверен. Орто¬
доксални възгледи. Ортодоксален комунист. 2. Пра¬
вославен. [от гр.]	_ ,
ортодоксалност ж. Качество на ортодоксален,
органичен прил.. книж. Правоговорен. Ортоепични
правила.	*
ортоспня ж. книж. Правоговор. [гр.]
ортоклаз м. спец. Минерал от групата на фелдшпати-
те, с широко приложение в стъкларската и кера¬
мичната промишленост, [от гр .]
ортопед и ортопедяст лг, спец. 1. Специалист по орто¬
педия. Лекар ортопедист. 2. Майстор, който изра¬
ботва ортопедически средства,
ортопедичен и ортопедически прил. спец. Който се от¬
нася до ортопед и до ортопедия. Ортопедична кли¬
ника. Ортопедически средства.
ортопедия ж. спец. Дял от медицината, който изучава
заболяванията на опорно-двигателния апарат, на
болестните изкривявания на гръбначен стълб, ръце,
крака й др. и се занимава с тяхното (хирургическо)
лечение, [гр.]
орхидея ж. Тропическо растение с красиви цветове,
ОгсЬш 1айГойа. [гр.]
оръдёен прил. Който се отнася до артилерийско оръ¬
дие. Оръдеен огън. Оръдеен командир. Оръдейна
стрелба.

оръдие ср. 1. Техническо приспособление, с чиято по¬
мощ се извършва някаква работа или действие. Зе¬
меделски оръдия и машини. В социалистическото об¬
щество оръдията за производство са общи. 2.
• Голямо огнестрелно оръжие; топ. Артилерийско
оръдие. Изкараха оръдията на позиция. 3. прен. Кой¬
то действа по чужда воля и в чужда полза. Оръдие
на врага. Послушно оръдие.
оръжеен 1. прил. Който служи за изработване или
поправяне на оръжие. Оръжейна работилница. 2.
като същ. оръжейна ж. Работилница, в която поп¬
равят оръжие.	»
оръжейник м. 1. Човек, който произвеждат или попра¬
вя оръжие. 2. Лице, което се грижи за изправността
на оръжието във войскова част.
оръженосец м. 1. ист. Кой!о носи някому оръжието.
2.	прен. Предан помощник.
оръжие ср. 1. Средство за нападение или защита от
нападател. Огнестрелно оръжие. Бойно оръжие. Бо¬
ря се с оръжие в ръка. 2. Вид войска според основ¬
ните бойни средства. В какъв род оръжие си слу¬
жил? 3. прен. Средство за борба. Вестникът е силно
оръжие. О Хладно* оръжие.
оръфам вж. о р ъ ф в а м.	>
оръфан прил. За дреха — скъсан, окъсан. разкъсан,
обики. по краищата. Ходи с оръфани панталони.-
оръфвам исв.. оръфан се. прх. Окъсвам. разкъсвам не¬
* що. обикн. по краищата. чрез дърпане. търкане.
Оръфах си крачолите. — се нпрх. Окъсвам се. раз¬
късвам се. Сакото ми се е оръфало.
орязвам нсв., орежа св. нпрх. 1, Намалявам. съкраща¬
вам нешо чрез рязане. Орязвам нокти. Филмът е
орязан. 2. Изрязвам повърхността. Орязвам кората
на хляб. 3. Изрязвам всичко. Орязвам изсъхналите
клони.	·
ос ж. 1. Обработено дълго дърво или метал. на чии-
то краиша се слагат главини на колела. за да се
въртят. Ос на кола. Автомобилна ос. 2. Мислена
права линия. която минава вътре в някакво тяло.
около която дадено тяло се върти или която раз¬
деля дадено тяло на равни помежду си части . Ос
на кристал. Земна ос. Оптическа ос. Ос на симет¬
рия. 3. Главна насока. Ос на улица.
ося ж. 1. Хищно ципокрило насекомо. което жили ка¬
то пчела. Уекра. Ужили ме една оса. 2. прен. Зъл.
заядлив човек.	-
осакатявам! нсв., осакатея св. нпрх. Ставам сакат.
Счупих си крака и ме е страх да не осакатея.
осакатявам2 нсв., осакатя св. прх. 1. Правя нещо или
някой да стане сакат. да осакатее. Удари кучето по
крака и го осакати: 2. прен. Развалям. повреждам
нещо. правя го негодно. непълноценно.
осанка ж. Външен вид. начин па държане на тялото.
Величествена осанка. Горда осанка.
манна църк. 1. межд. Молитвен възглас за израз на
преклонение и възхвала. обикн. към Бога. 2. като
същ. ж. Преклонение. възхвала. О Пея осшша
някому — изразявам преклонение. превъзна¬
сям. възхвалявам. [евр.]	’
осяпунйвям нсв.у осапуия св. прх. спец. Превръщам
мазнина в сапун.	'
осапуняване ср. Действие или процес по гл.
осапуиянам; процес на взаимодействие
между основи и мазнини за получаване на сапун.
осведомен прил. 1. Който има сведения. разполага със
сведения по даден въпрос; информиран. Осведомен
източник. 2. Който има обширни познания.
осветлявам 579
осведоменост ж. Качество на беведомен. наличност
на сведения. знания. Добра осведоменост.
осведомнтел м. и осведомителна ж. Лице. което осве¬
домява; информатор.	t
осведомителен прил. Който се отнася до осведомява¬
не. служи за осведомяване; информационен. Осве¬
домителен бюлетин. Осведомителен характер.
осведомявам нсв., осведомя св. прх. Давам сведения.
известявам; информирам. Осведомявам за състоя¬
нието на времето. Осведомявам за произшествия.
> > Средства за масово осведомяване. — се нпрх.
Получавам сведения. Осведомих се за състоянието
на болния.
освежавам нсв., освежд св. прх. Правя нещо да стане
свежо; опреснявам. Дъждът освежи въздуха. По¬
чивката в планината ни освежи. Освежих си знани¬
ята. — се нпрх. Ставам свеж. Въздухът се освежи. >
освежителен прил. Който освежава. Освежителен въз¬
дух. Освежителна почивка.
освён предл. С изключение. вън от. в добавка. в повече.
Освен теб. мале, никого нямам. Бот. Освен заплата
той има и друг доход. О Освен ако; освен да; освен
че; освен дето; освен като сз. — въвеждат подчинени
обстоятелствени изречения за изключване. Да дойде
веднага, освен ако е болен Той не върши друго, освен
да краде. Освен дето е глупава, тя е и грозна. Освен
че греши, не се и вслушва в съвети. Освен това сз. —
въвежда присъединителни изречения.
освестявам нсв., освестя св. прЖ. Докарвам някого в
съзнание. в свяст. —; се нпрх. Идвам в съзнание;
оборавям се.
осветен1 прил. 1. На който пада светлина; озарен.
Трептят простори, осветени от първи есенни лъчи,
Н.Лил. 2. В който има светлина; Светъл. В освете¬
ната зала танцуваха. Осветени прозорци.
осветен2 прил, 1; Затвърден. узаконен. приет в общес¬
твото. Осветена традиция. Права, осветени от кон¬
ституцията. 2. Направен. станал свещен. Достой¬
ни да бъдем за, деня във кърви осветен. П.П.Сл.
осветеност ж. 1. Качество на осветен^ 2. спец. Сте¬
пен на осветяване. количество светлина върху еди¬
ница осветена повърхност. Осветеността се измер¬
ва в луксове.
осветеност2 ж. Качество на осветен2.
осветйтел м. Лице. което се грижи за осветяване на
сцената в театър. при киноснимки и под.
осветителен прил. Който служи за осветление; освет-
лителен. Осветителни лампи. Осветителна инста¬
лация. Осветителни тела.
осветление ср, 1. Осветляване. осветяване на нещо;
светлина. Дневно осветление. Изкуствено осветле¬
ние. 2. Техническо съоръжение за изкуствена свет¬
лина. Селото е с електрическо осветление. 3. Разп¬
ределение на светлини и сенки върху картина. 4.
прен. Разяснение. обяснение. Някои от въпросите се
нуждаят от осветление.
осветлйтслен прил. Осветителен. Осв&плитета мрежа.
осветлявам нсв., осветля св. прх, 1. Снабдявам нещо
със светлина. правя някъде да има светлина. освет¬
ление. да бъде светло. Градът се осветлява с елек¬
тричество. 2. прен. Изяснявам. разяснявам нещо. 3.
прен. Осведомявам някого. правя да узнае или раз¬
бере нещо. Трябва да бъде добре осветлен по този
въпрос.
1

580 осветя
/
осветя1 вж. освещавам,
осветя? вж. осветявам,
осветявам нсв., осветя св. прх. 1. За източник на свет*
лнна — давам светлина на нещо, правя да бъде
светло, да се вижда добре; огрявам. Свещта едва
осветяваше малката икона. 2. Насочвам светлина
върху нещо. Осветил пътеката с фенерчето. 3. Ос¬
вещавам.
освещОвам нсв., осветя се. прх. 1. църк. Чрез нарочни
молитви правя, направям нещо да стане свето (спо¬
ред религиозните · представи). Освещавам църква.
Освещавам вода. 2. Със специален религиозен обред
поставям началото на нещо или откривам новопос¬
троен паметник, сграда и др. 3. прен. Установявам,
утвърждавам. Освещавам в практиката.
освадетелст|ву)вам нсв. и св., прх. Преглеждам някого
и установявам, удостоверявам състоянието му чрез
свидетелство. Болният трябва да бъде освидетелс¬
тван от лекар.
освннвам все., освйия св. прх. Правя, направям нещо
да стане мръсно, гадно (като свиня),
оевврепявам нсв., освирепея се. нпрх. Ставам свиреп,
разярявам ое. През време на свадата той освирепя.
освирквам нсв., освиркам св. прх. Чрез свирене, свир¬
кане с уста или с пищялки изразявам отношението
си на неодобрение) презрение или протест към ня¬
кого или вещо. Публиката освирка изпълнителите.
освободител м. и освободителка ж. Който освобожда¬
ва или е освободил някого. Руският народ е наш
освободител. Армия освободителка.
освободителен прил. Който се отнася до освобожде¬
ние, който води към освобождение. Освободителна
война. Освободителни борби. ·
освобождавам нсв., освободя св, прх. 1. Давам някому
свобода, правя да спане свободен, независим. Руси¬
те освободиха българите от робство. 2, Пускам ня¬
кого на свобода, преставам да го държа затворен.
Някои от затворниците бяха освободени. 3. Правя
някоя или нещо да се движи свободно, отстраня¬
вам пречките, които ограничават движението му.
Освободиха затрупаните. Освободих едната си ръ¬
ка. Освободете предпазителя. 4. Давам възможност
някому да не направи, да не изпълни нещо, да не
бъде подложен на някакво неприятно или трудно
изпитание; отървавам, избавям. Освободиха ме от
изпити. Освободен е от военна служба. 5. Уволня¬
вам. Вчера ме освободиха от длъжността, която
заемах. 6. Правя, направям нещо да стане празно,
незаето, свободно. Квартирантите освобождават
стаята. Още не е освободил мястото. — се възвр.
и нпрх. Поробените ще се освободят. Освободих се
от матура.
освобождение ср. Снемане, премахване па известни ог¬
раничения' или лишения, отхвърляне на робство,
придобиване на свобода; освобождаване. Нашето
освобождение дойде от Дядо Иван. Освобождение¬
то па работниците трябва да бъде дело на самите
работници. Ленин,
0сев и йсоа прил. Който се отнася до ос. Осова линия
на път.
оседлавам нсв., оседлйя св. прх. Поставям седло на
кон или друго ездитно животно,
осезввям нсв., прх. и нпрх. Възприемам, усещам чрез
повърхността на кожата, чрез осезанието. ,
осезаем прил. 1. Който може да бъде оссзаван, да бъ-
. де възприет чрез осезанието. 2. прен. Който се въз¬
' приема ясно, който лесно се забелязва; осезателен
(във 2 знач.).
освзйвмост ж. Качество на осезаем; осезателност.
©сезоние ср. [Сетиво, способност за] усещане, възпри¬
емане чрез кожата, породено от допирането й до
предметите. Осезанието е едно от петте сетива. *
осезателен прш. 1. Който се отнася до осезанието. Осе¬
зателни органи. 2. прен. Който се възприема ясно,
който лесно се забелязва; осезаем (във 2 знач.). Да¬
доха му да разбере това по твърде осезателен начин.
осезателност ж. Качество на осезателен,
осека вж. о с и ч а м.
осеквам нсв., осекна св. прх. Изсеквам, Осекна детето
с кърпичка.
осел ас. и оелипа ж. старин. Магаре,
осем числ. Числото 8.
осем- Съставна част на сложни думи със значение
„със, от или на осем“, напр.: осемгодишен, осемме-
‘ сечен, осемчасов и др. Срв. о с м о-.
осемгодишен прил. Който е на осем години или про¬
дължава, трае осем години. ’ Осемгодишен син.
Осемгодишен период.
осемдесет числ. Числото 80.	·
освмдвсвтгодШнвн прил. Който е на 80 години или
продължава, трае 80 години.
осемдесетгодишнина ж. Годишнина на събитие, ста¬
' нало преди осемдесет години,
^^^.мх^сес^-т Числ. ред. отосемдесет.
оссмдневен и осмодневен прил. Който продължава,
трае осем дена. Осемдневен срок.
осеменявам нсв., осеменя св. прх. Оплождам добиче по
изкуствен начин. *
осемкратен и осмокрАтен прил. Който става или се
повтаря осем пъти.	.
осемнайсет и осемнадесет числ. Числото 18.
осемнайсетгодишен и осемнадесетгодишен прил. Който
е на 18 години или трае, продължава 18 години.
Осемнайсетгодишен младеж.
осемнийсетгодйшниня и осемнадесетгодишнина ж. Го¬
дишнина от събитие, станало преди 18 години,
осемнайсети и осемнадесети Числ. ред. от осем¬
найсет, осемнадесет.
• осемстотен Числ. ред. от о с е м с. т о т ин. Роден
е през хиляда и осемстотната година.
осемстотин числ. Числото 800.	*
осемстбтингодишен прил. Който е на 800 години или
продължава, трае 800 години. Осемстотингодишен
период.
осемстотингодншнина ж. Годишнина от събитие, ста¬
нало преди 800 години.
осемчасов прил. Който трае осем часа. Осемчасов ра¬
ботен ден.	*
осемчлёяеи и оемочле»еп прил. КойтО се състои от 8
члена. Осмочленно семейство. >
осен м. Дърво ясен.
осенов прил. Ясенов.
осепявам нсв., осеня св. прх. 1. За мисъл,- идея — ид¬
вам внезапно, обземам някого. Осенен съм от щас¬
тлива мисъл. 2. Появявам се върху нещо. Усмивка
осени лицето му. 3. рядко. Засеням, засенчвам, пок¬
ривам със сянка,
осВя вж. осявам.	.
йсн, бся, бсе прил. Който се отнася до оса или при¬
надлежи на оса. Осе жило. Оси рояк. <> Осе гнездо
— общество от зли, заядливи хора.

осигурен прил. 1. Който има, разполага с достатъчно
материални средства, блага, Гой е материално оси¬
гурен човек. 2. За който има пълна сигурност, който *
не подлежи на съмнение, не е изложен на опасност.
Имам осигурен доход. Животът й е осигурен.
осигурител м. и осигурителна ж. Който прави осигу¬
ровки на другите, който осигурява; застраховател.
осигурителен прил. Който се отнася до осигуряване
или до -осигуровка. Осигурителни мерки. Осигури¬
телен институт. Осигурителни вноски,
осигуровка ж. Договор с финансов институт, по си¬
лата на който дадено лице прави парични вноски,
а институтът се задължава да му заплати опреде¬
лена сума при, уговорени обстоятелства, за възста¬
новяване на понесени щети при болест, смърт, зло¬
полука н др.; застраховка. Осигуровка против
пожар. Осигуровка на посевите,	.
оенгурйвам нсв., осигурй се. прх. 1. Правя нешо да бъ¬
де напълно възможно, правя сигурно съществуване¬
то, осъществяването на нещо; обезпечавам. Държа¬
вата осигурява живота и спокойствието на всички.
Победата ни е напълно осигурена. Можеш ли да ми
осигуриш дърва за зимата? 2. Снабдявам, предоста¬
вям някому необходимите или достатъчни средства
за съществуване. Осигурявам семейството си с хра-
' на. 3. Сключвам осигуровка; застраховам,
осигуряване ср. 1. Действие по гя. осигуря-
в a ki. Програмно осигуряване на компютъра. 2.
Система от обществени механизми, институции и
средства за създаване на материлна сигурност за
всеки член на дадено общество. Социално осигуря*
. ване.
оенка. ж. диал. Дърво трепетлика,
оенков прил. диал. Трепетликов.
осял м. Тънък израстък от обвивката на зърното в
клас на житно растение. Ечемикът ' има най-дълъг
осил. л
осйлест прил. Който има осил, оешш. Осилести кла¬
сове.	■
осиновен прил. Който е приет от някого с правата на
истински, роден син (дъщеря),
осиновител м. и осиновителка ж. Човек, който осино¬
вява или е осиновил някого. Родители продават па
чужденци осиновители децата си.
осиновявам нсв., осиновя св. прх. Приемам чуждо дете
като свое, с правата на истинско, собствено дете.
осиромиш^вам1 нсв., оевромашея св. ппрх. Ставам си¬
ромах, беден; обеднявам. Осиромашахме, пропад¬
нахме, изгубихме се. Л.Кар.
осиромашавам2 нсв., осиромаша св. прх. рядко. Правя
някого сиромах, беден. Няма да ме осиромашиш с
един хляб.
осиротИвам1 нсв,, осмротёя св. нпрх. 1. Оставам сирак.
Осиротял още като дете. 2. Оставам сам, без близ¬
ки в света. Всичко, що е останало до сега в моята
осиротяла душа добро и свято — всичко е твое.
Л.Кар.	%
оснротнвам2 нсв., осиротя св. прх. рядко. Правя някой
да стане сирак, лишавам го от баща и майка,
осмчам нсв., осекА св. прх. Изсичам (ь 1 знач.). Този
храсталак трябва да го осечем.
осмивам нсв,, осмия св. прх. Обкръжавам със сияние,
обливам с ярка светлина.
оскандалявам нсв., оскандалй св. прх. Поставям няко¬
го в скандално положение, опозорявам го.
осквервекяе ср, цьрк, Опетяване, оскверняаане (на
култови предмети и действия).	·
' ослепителен 581
осквернител м. в осквернителка ж. Човек, който оск-
вернява или е осквернил нещо, който е извършил .
шш върши осквернение. ■
осквернйгелен прил. Който осквернява. Осквертигтг/ти
думи.	. ,
осквернйвам нсв., оскверня св. прх. Отнемам, наруша¬
вам, поругавам чистотата, светостта на нещо, пра¬
вя го нечисто (в преносен смисъл); одетнявам. Ос-
кверпявам някого с докосване.
оскотявам нсв., оскотея св. нпрх. Ставам като скот,
животно, загубвам човешкото у себе си. Той все по¬
вече оскотява.
оскрежавам псе., оскрежа св. прх. Покривам със
скреж, с иней. Студената мъгла апережи дървета¬
та.
оскубвам нсв., оскубя св. прх. 1. Скубя, изскубвам не¬
що (трева, косми, перушина и под.) изцяло, докрай. *
Оскубахте ли тревата? Оскубаха му брадата. 2.
Измъквам, изскубвам перата, козината на вещо.
Оскубан петел. 3. прен. Вземам от някого повече,
откоякото трябва, обикн. с измама; обирам, ограб¬
вам.	,
оскъден- прил. Който е в малко, недостатъчно коли¬
чество; беден. Прот. изобилеи. Оскъдни ♦
средства. Оскъдни сведения.
оскЬдица ж. Нямане, отсъствие, липса на нещо необ¬
ходимо; недоимък, немотия. Живеем в оскъдица.
оскъдност ж. Недостатъчност или отсъствие, липса
на нещо; оскъдица, немотия. Оскъдност на средст-
„ ва.	'
оскъпнявам нсв., оскъпнея св. рядко. Поскъпвам, пос-
къпнявам. Картофите оскъпняха.	*
оскъпявам нсв., оскъпя св. прх. Правя нещо да стане,
да излезе по-скъпо. Дългият превоз оскъпява храни¬
те.	.
оскърбятел м. и оскърбителна ж. Човек, който нанася
някому оскърбление, обида,
оскърбителен прил. Който причинява оскърбление, ‘
обида. Оскърбителни думи.
оскърбление ср. 1. Обида, унижение. Оскърбление чрез
'действие. Нанасям оскърбление. 2. Дума или пос¬
тъпка, която оскърбява.
оскърбявам псе., оскърбя св. прх. Нанасям обида, уни¬
зявам, засягам дълбоко нечие достойнство. Негова¬
та неуместна забележка можеше да оскърби всички
ни, — се нпрх. Чувствам се оскърбен,
ослабвам и ослабям нсв., оспйбя св. прх. I, Правя не¬
що или някого по-слаб, лишавам нещо или някого
от сила, мощ. Болестта доста го ослаби. Неприя¬
телят ослаби натиска. 2. Отпускам нешо, правя го
по-малко стегнато; отслабвам. Ослабвам каиша си.
Ослабям дисциплината.
ослаиявам нсв., осланя св. прх. За слана — покривам
и попарвам растенията. Слана ослани цветята, ос¬
ланяна, ослани безл. Нощес е осланило дръвчетата.
осланям се нсв. нпрх. Надявам ос, възлагам надежди
за помощ, подкрепа на някого или нещо; уповавам
се. Осланят се па чужда помощ,
ослепея вж. ослепявам.
ослепителен прюи 1, Който е много ярък, та ослепява.
Ослепителна светлина. 2. прен. Обикн. за нещо ху¬
баво, красиво — който се проявява в най-висока
‘ степен, прави много силно впечатление. Ослепител¬
на красота.

1
582 ослеШггелност
J
ослешггелност ж. Качество на ослепителен.
ослеатаам1 нсв., ослепея се. нпрх. Ставам сляп. Ще ос¬
лепееш от взиране.
ослепявам2 нсв., ослепя св. прх. 1. Причинявам Слепо¬
та, правя някого сляп. Царят заповяда да го осле¬
пиш. 2. Заслепявам. Прожекторите ме ослепиха.
ослйцт вж. о с е л.
ослушвам се нсв., ослушам се св. нпрх. Слушам, като.
очаквам да чуя нешо. Ослушва се в коридора край
вратите.
османлия м. остар. Турчин, [от тур.]
османски прил. I. Който се отнася до турската импе¬
рия и династията, основани от Осман I. Османска
империя. Османски турци. Османски турски език.' 2.
остар. Турски.	-
осмелявам се нсв,, осмеля се св. нпрх. Добивам сме¬
лост, решавам се. Осмелих се да направя това пред¬
ложение.
осмея вж. осмивам. .
бсми 1. Числ. ред. от о е е м; който идва след сед-
мия. Ученик от осми клас. 2. а. като прил, В съчет.
с ч а с т — който е осем пъти по-малък от цялото,
б. като тъис шма ма. Всяка от отеогге те вни наети,
на които е разделено дадено цяло. Ще делим на
осем и всеки ще получи по една осма.
осмивам псе., осмСя се. прх. Подлагам някого или не¬
шо ма насмешка, на присмех. Писателите осмиват
човешките недостатъци,	,
осмий м. спец. Химически елемент Os — най-тежкият,
. синкавосив, твърд и крехък метал, който се изпол¬
зва като катализатор, зт сплави и др.
осминИ ж. 1. Осма част от нешо. Ще получиш осмина
от насмдството. 2. спец. Формат на книга с размер
15—20 на 25—30 см. Голяма осмина. Малка осмина.
осмина2 числ. Осем души мъже или мъже и жени. Пе¬
тима тръгнаха, а осмина останаха.
осмислям нсв., осмисля св. прх. 1. Придавам смисъл,
значение на нешо. Децата осмислят живота на чо¬
века. 2, Разбирам, проумявам смисъла на нешо. Не
мога да осмисля случилото се.
осмйиа ж. 1. Цифра 8; осморкт. 2. Карта за игра с
осем знака. 3. Група от оаем лица или предмети.
4. Автобуса трамвай шл1 ттРоле*й^бУс с 8· Пътунам с
осмицата.	.
осмо- Съставна част на сложни думи със значение
„осми“ или „със, от или на осем“, напр.: осмоглас-
ник, осмокласен, осмостен и др. Срв. осем-.
осмоглИсиик м. книж. Църковна книга с лесни на
осем гласа; октоих.	*
осмодиСвсн вж. осемднев е н.
осмоза ж. спец. Дифузня, просмукване на течности
през полупропусклива преграда (мембрана) до из¬
равняване на концентрацията от двете страни. Ос¬
мозата е широко разпространена в живата приро- -
да. [гр. ]	,
осмокласен прил. Който ае отнася до осми. клас или
до осем класа. Осмокласно образование.
осмокласник м. и оамокл^Ас^^^чка ж. Ученик в осми
клас,
оамокрак прил. Който има осем крака,
осмоорàгеa вж, осемкратен.
осмолявам нсв., осмолй св. прх. Покривам, намазвам
със смола, зт да не прониква вода; засмоливим,
наамолявам.
оембрен прил. Който е осем пъти повече или по-голям
от нешо.	. <
осморка ж, I, Цифра 8; осмица. 2. Карта за игра с
осем знака; осмица. Купа осморка. 3. Нешо, което ·
се съатои от осем единици, елемента; осмица. 4.,
Предмет, фигура с форма на цифрата 8. Кифла ос¬
морка. 5. Последователност от завои, наподобява-
ши цифрата 8. Склонът е много стръмен и пътят
прави осморки.	·
осмостСн м. спец. Многостен с 8 стени; октоедър.
осмотачеи прил. спец. Който се отнася до осмоза. Ос-
мотично налягане.
иемочленен вж, осемчленен.
осмоъгълен прил. Който има 8 ъгъла. Осмоъгълна ос¬
нова.
осмоъгълник м. спец. Многоъгълник с 8 ъгъла,
осмуквам нсв., осмуча св. прх. Смуча, изсмуквам нешо
докрай, със смукане обирам. Осмукал кокала.
освежавам нсв., оснежТ св, прх. Покривам аъс сняг;
заснежавам. Витоша е вече оснежена. Зимата осне-
‘ жи полята.
основи ж. 1. Най-долната част на стена, сграда и
под., която е опора на цялото. Основите на къщата
са достатъчно яки. 2. прен. Главна, съшествена
чист, върху която нешо се изгражда; база, устои.
Икономическа основа ца обществото. В основата на
разказа лежи идеята за освобождение. 3. обикн.
лш,, прен. Изходни, главни положения; наттлт-
принципи. Не са усвоени основите на науката. Ос¬
нови па политическата икономия. Основи на нравс¬
твеността., 4. Опънати успоредни нишки, между
които се прокарва вътъкът при тъкане. Памучна ос¬
' нова. 5. геом. Линия или плоскост, върху която ле¬
жи дтдент геометрична фигура. Основа на триъгъл¬
ник. Основа на пирамида. 6. грам. Част от думата,
която остава след отстраняване на окончанието и
която е носител нт лексикалното значение. 7. хим.
Съединение на метал с хидроксилна група ОН, ко¬
ето има лугав вкус, променя червения лакмус в син
и с киселините образува соли. Натриева основа. 8.
мат. Числото, което се умножава само нт себе си
ори действие степенуване. О Въз основа на предл.
— означава отношение към нешо, което служи като
основа, предпоставка за нешо друго. Решението е
взето въз основа на внимателно проучване.
осиовТвам нсв., основТ св. прх. 1. Полагам основи,
поставям начало на нешо; създавам, учредявам, ус¬
тройвам. Основавам банка. Основавам вестник. 2.
книж. Правя, изграждам, създавам нешо върху ня¬
каква основа. Върху какво е основано предположени¬
ето ви? — се нпрх. Имам зт основа, изхождам от
нешо, рпирам се върху нешо. Авторът се основава
на една твърде стара теория. Науката се основава
на факти.
основание ср. Онова, което оправдава или прави раз¬
бираемо дадено явление или действие. Срв.;
повод, причина. На какво основание се
отнасяш така с подчинените си? Нямаш никакво ос¬
нование да мислиш така.
основател м. и основателка ж. Който основава нешо,
слага началото нт нешо. Димитър Благоев е осно¬
вател на Българската комунистическа партия,
основателен прил. Който има достатъчно основание;
приемлив, разумен. Основателен протест. Молба¬
та му е напълно основателна.
основателност ж. Качество на основателен; разум¬
ност, оправдано^, обоснованост.

осядвен прил. 1, Който се отнася до основа, който
служи за основа, лежи в основата на нешо. Днес
положихме основния камък на сградата. Основна
заплата, 2. прен. Главен, най-съществен, най-важен.
Основни функции на организма. Основна грешка. Ос-
поена слабост. Основен речников фонд. Основен въп¬
рос на философията. Основни аритметични дейст¬
вия. 3. Който засяга нещо изцяло, из основи;
цялостен, радикален. Основно почистване. Основна
проверка. Основна промяна. 4. грам. Който се отна¬
ся до, който е свързан с основата на думите. Ос¬
новна гласна. 5. хим. Който има качества на основа,
действа като основа. Основна реакция. < Основен
закон — конституция. Основен капитал спец. —
част от производителния капитал, която в произ¬
водствения процес пренася на части стойността си
върху произведената продукция. Основни фондове
(средства) — главна съставна част на националното
богатство, включваща средствата на труда, сградите,
съоръженията и др. Основни цветове — трите цвята
червен, зелен и син, от чието смесване се създава впе¬
чатление за бяла светлина или за всички други цве¬
тове и отсенки. Основно образование (училище) —
втора степен на образование, която включва класо¬
вете от четвърти (пети) до седми (осми).	.
основоположник м. Който полага основите, началото
на нещо; основател. Маркс и Енгелс са основопо¬
ложници на научния социализъм, [рус.] *
особа ж. книж. Важен, почтен заради възрастта или
положението си в обществото човек. С нашите ис¬
кания не бива да безпокоим такава особа. Царска
особа.
особен прил. 1. Който е по-друг, различен от остана¬
лите, не е подобен на обикновените; индивидуален,
своеобразен. Говорът му е особен. 2. Значителен,
забележителен, голям. Тази вечер се храни с особен
апетит. О Особено мнение — изразено (при гласу¬
ване) различие, частично несъгласие с мнозинство¬
то. Подписвам с особено мнение.
особено нарч. 1, Необикновено, Това ми изглежда ня¬
как особено. 2. Главно, предимно, вай-нече. Не е
позволено, особено на вас. 3. Твърде, много. Гости
бяха дошли, но не особено.
осббеност ж. Характерно, отличително качество,
свойство на нещо. Особености на говора. Национал¬
ни особености,
особняк м. и особпячка ж. разг. неодобр. Особен,
странен, своеобразен човек; чудак.
бсов вж. осев.
осолявам нсв., осолй св. прх. Турям Сол на нещо, пос¬
тавям нещо в сол или го соля отвсякъде, изцяло;
посолявам. Осолявам свинско месо.
оспорвам нсв., оспоря св. прх. Изразявам несъгласие с
някого или нещо, отхвърлям, възразявам срещу не¬
що в спор, чрез спор. Оспорвам титлата му па 1
първенец. Оспорват правото ми на избор.
осрамвам нсв., осрамя,св. прх. Празя някого за срам;
посрамвам, опозорявам. Тия нехранимайковци осра-
миха момичето. — се нпрх. Ставам за срам.
осрамо'гявам нсв., осрамотя св. прх. рядко. Осрамвам:.
осребрявам нсв., осребря св. прх. Превръщам някакво
платежно средство или документ в пари. Само бан¬
ката може да осребри такъв чек.
осреднен Прич. от о с р е д н я като прил. — който
представя, представлява средна величина, средно
положение на съвкупност, множество от величини.
Осреднени данни.
остдвям 583
осреднявам нсв., осреднй св. прх. Намирам, установя¬
вам шш определям средната стойност на дадена
съвкупност, множество от величини.
оставам нсв., остана св. нпрх. 1, Задържам се, продъл¬
жавам да стоя, да съм на същото място. Вие върве¬
те, аз оставам. Остани си на мястото. Палтото
ми остана във влака. Селото остана далеч назад. 2.
Запазвам се, продължавам да съществувам, не из¬
чезвам. От тази картина ми е останал неприятен
спомен. Ще остане белег от раната. Добре че оста¬
нахме живи. 3. Запазвам, не променям дадено със¬
тояние, положение, качество. Останах невъзмутим.
Останах с чувството, че съм прав. Останах си бе¬
ден като преди. 4. Оказвам се, изпадам в някакво,
обикн. лошо състояние, положение. Останах без
дом' и без пари. Останах смаян от попвсппа му. 5.
Оказвам се в повече, има ме налице след използва¬
нето на нещо, изтичането на някакъв срок и др. Ос¬
танаха ми пет лева. От обяда остана малко хляб.
До тръгването на влака остават пет минути, 6.
Вървя бавно, изоставам. Часовникът ми остава с
около минута. 7. разг. Не преминавам в по-горен
клас, остава, остане безл. Съществува ката послед¬
на възможност, избор или задължение. Сега остана
■да ми кажеш да си вървя, остава ми, остане ми нпрх:, "
Имам някаква възможност, избор. Какво ми оста¬
ви, и тн да ее веселя? О Малко остана разг. ■— без
малко, замилко. Малко остана да паднеш. Между
нас да сн остане; тук да си остане ■— при подчерта¬
ване, че нещо трябва да се запази в тайна. Оставам
на сухо разг. — бивам измамен, изигран; излъган
съм в очакванията си. Оставам с пръст в устата*.
оставка ж. Писмено или устно съобщение за напус¬
кане на известна длъжност. Директорът е подал ос¬
тавка. Приеха му оставката.
оставям нсв., оставя св. прх. 1: Турям нещо някъде, за
да остане на същото място, не то вземам със себе
си. Оставих там вързопите. Оставих визитната си
картичка. Остави книгата на масата. 2. Завеща¬
вам наследство. Ще остави на сина няколко декара.
3.	Напускам, отделям се от някого или нещо; за¬
рязвам, отхвърлям. Остави и втората си жена. Ос¬
тавиха и това дружество. Тя остави приятеля си.
4 Давам възможност, свобода. Не ги оставя да се
доизкажат. Остави ги да говорят. Остави го да
прави каквото иска. 5. Позволявам, предоставям,
възлагам. Остави тая работа на мене! Оставям на
ваше разположение тия документи, б. Отлагам. Не
оставяй днешната работа за утре! 7. Причинявам.
Случката оставя дълбоко впечатление. 8. Запазвам
в някакво състояние. Оставяш ме в недоумение. Ти
остави въпроса открит. 9. Заставям някого или не¬
що да се намира някъде. Остави децата при баба
им и тръгна на път. 10. Не уволнявам, държа на
служба. Оставям го на служба при мене. 11. Лиша¬
вам от неща. Оставили ги без храна. 12. Отказвам
се от нещо. Останете всяка надежда! 13. Прекра¬
тявам. Да оставим разговорите на тая тема! 14.
Не допускам в следващия, по-горен клас. Оставили
го в съшия клас. 15. Не бръсна, не стрижа, отпускам
да расте. Оставил си е коса и брада. 16. Не закачам,
не т ревожа, не занимавам. Оставете ме, моля ви.
— се : нпрх. 1. Отказвам се, отричам се. Оставих се
от пиене и пушене. 2. Не се ^протививим, 'Не се

584 остана ;
оставяй да те тъпчат. 3. обикн. ми. Напускаме се
един друг, разделяме се Оставихме се с жената,
О Не сн оставям коня в реката — умея да пазя ин¬
тересите си, успявам да запазя своето,
остана вж. оставам.
останки мн. (останка ж.) Това, което е останало от
някого или нешо съществувало преди, от нещо уни¬
щожено, разрушено. Останки от крепост. Останки
от миналото. Печално гледат тез останки прашни
Ваз. О Тленни* останки.
остарявам нсв., остарея се. нпрх. Ставам стар. Който
се гледа, доено остарява. Политиката на буржоа¬
зията остаря, Г.Кирк.
остарял прил, 1. Които е станал стар, на много годи¬
ни. Остарели хора, 2. Които се е изхабил от упот¬
реба или е излязъл от употреба, отживял е времето
си. Остарели думи. Остаряла мода,
остатък м. 1. Част от нещо, останала като излишък,
неизползвана. Остатъци от обеда. Остатъка от
сумата ще ти върна. 2. Математическа величина.
Четири се дели на две без остатък.
осгйтьчен прил. книж. Които се отнася до остатък.
Остатъчен магнетизъм.
остен м. Тояга с тънък железен бод за подкарване на
добитък.	'	’
остойностявам нсв., остойност^ се. прх. Определям
‘стойността на нещо.	*
осгорбжен прил. Внимателен, Бъди осторожен. 1рус.]
остракйзьм м. книж. Гонене, изгонване, изпъждане на
някого от дадена среда, общество, [гр.]
острец м. рядко. Острие, резец.	.
остригвам нсв., острйжа се. прх. Орязвам коса шш
вълна, козина с ножица. Острига си съвсем косата,
0стригахме овцете.
острие ср. 1. Тънката резлива част на нож или друг
режещ инструмент; резец, острец. Острие на сабя.
2. прен. Най-важният елемент на нещо, в което се
. съдържа нападка или изобличение. Острието на не¬
говия пилемичен тон страда от баналност.
острйжя вж. остригвам.
острйлка ж. Уред за острене (на моливи),
острило ср. 1. Острие, острец. 2. Уред за точене на
нож или друго сечиво.
остров м. 1. Земя, част от суша, заобиколена с вода.
2. прен. Нещо отделно, обособено, различно от за¬
обикалящите го неща. Лужичаните са малък ела-ф
вянски остров всред немското море.
островен прил. 1. Който е присъщ, свойствен на ост- -
ров. Островна флора. 2. Разположен на остров. Ос¬
тровни жители. ' *	*
островитянин м. и островитянка ж. Жител на остров,
островръх прил. Който има остър връх, Островръх
покрив. Островърха могша.
остроглав прил. Който има остра глава. Остроглави
планински върхове.
острозъб прил. Който яма остри зъби.
остронос прия. Който има остър, заострен нос. Прот.
тъпонос, чип.
остротй ж. 1, Качество на остър. Острота па нож.
Протестът им загуби своята острота. 2. прен.
Тънка и духовита закачка или шега. Пускам ост¬
роти.
остроумев прил. 1. Който има пъргав и изобретателен,
остър ум. Остроумно дете. 2. Духовит, оригина-
лен. Остроумна реч. Остроумен отговор. 3. Изкус¬
но намислен шш направен. Остроумно изобрете¬
ние.	,
остроумие ср, 1. Качество или проява на остроумен.
2. Остроумна, духовита мисъл или израз; духови¬
. тост.	,	·
остро^мнича нсв. нпрх, Мъча се да бъда остроумен, да
правя впечатление с духовитости,
осгро$мност ж. Качество на остроумен; остроумие,
остроъгълен прил. Който има (само) остри ъгли. Ос-
троъгълен триъгълник.
остря нсв. прх. Правя нешо да стане остро. Остря
нож. Острим колове.
остудявам нсв., остудя св. прх. Изстудявам, охлаж¬
дам.	’	#
остъклявам нсв., остъклй св. прх. Снабдявам нещо,
някакво помещение със стъкла, затварям, ограж¬
дам нещо със стъкла^ Всички остъклиха балконите
си.	.
остър прил. 1. Който има тънко острие, та реже. Ос¬
тър нож. 2. Който се стеснява, изтънява към края.
Остър кол.. Остра игла. Остър нос. 3. прен. Който
е силно разйит, та бързо и точно улавя, възприема
нещата. Остър ум. Остър слух. Остро зрение. 4.
прен. За звук, глас —- който е много висок, тънък,
та предизвиква неприятно физическо усещане; про-
низителен. 5. прен. Който силно дразни обонянието
шш вкуса. Остра миризма. 6. прен. За болка, студ,
вятър и под. — който поражда, причинява физичес¬
ко усещане като при убождане, порязване. 7. прен.
Който силно засяга, наранява; оскърбителен, оби¬
ден. Остри напаДки. Остра дума в сърце влиза.. Ос¬
тър език. Остра критика. 8. спец. За болест, забо¬
ляване — който се проявява изведнъж, за кратко
време. Прот. хроничен. Остър ревматизъм.
9. прен. За нещо лошо, неблагоприятно — който е
силно изразен, проявява се в много висока степен.
Остър недостиг. Остра нужда. Остър конфликт.
Остра криза. О Два остри камъка брашно не мелят
(поел.) —; за сприхави и несговорни хора, които не
могат да живеят и работят заедно. Остър завой —
който става» прави се или е направен рязко, извед¬
нъж. Остър ъгъл*.
остървев прил. книж. Яростен, настървен,
остьрвение ср. книж. Крайна ярост; настървение,
остъргвам нсв., остържа св. прх. Очиствам или оглаж¬
дам с нещо остро, със стъргане. Остъргах люспите
на рибата. Остържи си обувките от калта.
осуетявам нсв., осуетя св. прх. Правя нещо да не ста¬
не, попречвам нещо да се извърши, да се осъщест¬
ви.
осушДвам нсв,, осушя св, прх. Правя нещо да изсъхне;
изсушавам, пресушавам.
осчетоводявам нсв., осчетоводя св. прх, Отразявам
■ стопанска операция в системата на счетоводните
сметки, вписвам в счетоводна книга. Осчетоводих¬
те ли разписката? .
осъвременявам ксв., осъяременй св. прх. Придавам
съвременен вид, облик, характер на нещо, нравя не¬
що да отговаря на съвременните изисквания, усло-'
вия. Законите трябва да бъдат осъвременени.
осъдйтелеи прил. 1. Който заслужава осъждане, силно
порицание. Осъдителна постъпка. Осъдително пове¬
дение. 2. Който се отнася до осъждане, с който се
осъжда. Осъдителна присъда.
осъждам нсв., осъдя св. прх. 1. Признавам някого за
виновен и му определям наказание. Осъдиха го на

три години затвор. 2. Изказвам силно порицание.
Осъждам постъпката му. 3. Отреждам някому или
на нещо някаква участ; обричам. Всеки опит за рес¬
таврация ма старото е осъден на неуспех.
осъждане ср. 1. Съдебна присъда. 2. Силно порица¬
ние.	'
осъзнавам нсв., осъзная се. прх. Съзнателно усвоявам,
започвам да си давам сметка за нещо; разбирам,
проумявам. Осъзнах грешките си. — се нпрх. Съз¬
навам, разбирам, проумявам собственото си място,
положение.	*
осъзнат прил.. Който сс е осъзнал. _
осъзная вж. осъзнавам.
осъмвам псе., осЬмна се. нпрх. Дочаквам, стоя, нами¬
рам се някъде в момента на съмване. Осъмвам над
книгите. Пътниците осъмнаха навръх планината.
О Дя не осъмне! (клетва) — да умре- преда да се
съмне.	·
осъществим прил. Който може да се осъществи. Осъ¬
ществима идея.
осъществявам нсв., осъществя се. прх. Правя нещо да
се извърши, да стане действителност, реалност; ре¬
ализирам. Осъществих мечтите си. — се нпрх. 1.
Ставам действителност, реалност, започвам да съ¬
ществувам; реализирам се. Мечтите ми се осъщес¬
твиха. 2. Осъществявам, реализирам идеите, жела¬
нията, възможностите си; реализирам се.
осявам нсв., осея св. прх. Посипвам, - покривам нещо, ня¬
каква повърхност с множество дребни неща. Целият
двор е осят с плява. Небето е осеяно със звезди.
от предл. Означава; 1. Отделяне, отдалечаване, отмах-
ване. Излезе от стаята. Тръгвам от село. Скачам
от покрива. Слизам от тавана. 2. Произход. Те са
от столицата. Редник от втора рота. 3. Вещество,
от което е направен предметът. Статуя от бронз,
4.	Причина. Умирам сот срам. Бооен от тифус.
' Плаче от яд. 5. Големина, размер. Нива от 10 де¬
кара. Дамаджана от 5 литра. Книга от 20 коли. 6.
Посочване на начална, изходна точка във времето.
От началото на месеца. От два месеца насам. От
млади години. 7. При сравняване на един предмет с
друг. Рила е по-висока от Витоша. Най-благороден
от всинца ни. 8. Положение спрямо друг предмет.
От лявата му страна.	«
от- Представка за образуване на: I. Глаголи, които
означават: 1. Преместване или насочване на субек¬
та или обекта на действието встрани и надалеч от
определена изходна точка, напр.: отлитам, отпъ¬
тувам, откарвам, отблъсквам, отдръпвам се, отс-
качам и под. 2. Отделяне, откъсване на част от ця¬
лото или на нешо, прикрепено към нещо друго,
иалр.: отбрулвим, откъсвам, отскубвам, отлепвам,
отситам, отхапвам, отпивам и под. 3. Действие,
чрез което се постига обратното положение, състо¬
яние на нещо затворено, покрито, вързано н т.н,,
напр.: отварям, откривам, отвързвам, отбулвам,
отгръщам, отгъвам, отхлупвам и под. 4. Прекратя¬
ване, премахване на определено действие или със¬
тояние, - напр.: отболявам, отвиквам, отговяеам,
отзвучавам, отклонявам и под, 5. Извършване на
дадено действие докрай, колкото е необходимо или
. до насита, напр.; отпочивам си, отспивим си, отра¬
ботвам си, обигравам си, отевирвам си и под. П.
Прилагателни имена за означаване, посочване про¬
изхода на нещо, напр.: отглаголеп, отимемен.
шава ж, Трева, израсла през същата година на мяс¬
тото на окосената.	-
отбйй 585
отавям се нсв., отявя се св. нпрх. За трева — израст¬
вам след косене.
отбелязвям нсв., отбележа св. прх. 1. Поставям белег.
2. прен. Изтъквам, подчертавам,
отберй вж. отбирам.
отбив м. I. При плащане — задържана част от пред¬
варително уговорена, определена сума. 2. диал.
Място, където се отбива вода от река, вада; отвод,
отбивам нсв., отбия св. прх. 1. Правя пякой да се от¬
клони от пътя си, да тръгне встрани, да намине ня¬
къде. Червено мъничко царя от път отбива [ягода].
2. Насочвам встрани, променям посоката на движе¬
ние. Отбивам река. Отбивам вода. 3. При плащане
— удържам част от предварително уговореното,
определеното. 4. Спирам да давам на малко да бо-
♦ зае. Отбила детето. 5. С насрещен удар* отхвър¬
лям, насочвам в противоположна посока; оттласк-
вам, отблъсквам. Отбих топката с ръка. Отбивам
удар. Отбивам нападение. б. Отнемам от някого не¬
що, привличам го към себе си. Той му отбил кли¬
ентите. се нпрх. 1. Отклонявам се от пътя си,
тръгвам или отивам зстрани. Отбихме сс от пътя
и седнахме да починем. - 2. На минаване влизам ня-1
къде. Отбих се да го видя какво прави. Отбих се за
малко в магазина. О Отбивам военна служба —
служа във войската като задължение, дълг. Отби¬
вам грижа — извършвам нещо, изпълнявам някак¬
во задължение. Отбивам номер разг. — върша, из¬
вършвам нещо недобросъвестно, формално.
отбирам1 нсв., отбера св. прх. Вземам, отделям най¬
* доброто, най-хубавото измежду множество едно¬
родни неща; избирам. Отбрах си ябълки.
отбирам2 нсв,, нпрх. и прх. нар. Разбирам нешо, имам
знания, познания за нещо. Той не отбира от тая
работа,	*	>
отбия вж. отбивам.
отблагодарявам се нсв., отблагодаря се св. нпрх. Отп-
лащам се за оказана услуга. Аз му се отблпгодарих.
отблйзо нарч. 1. От малко, близко разстояние, Прот.
отдалече. Стреляно е отблизо. 2. В условия
на близко, непосредно общуване, връзка. Познавам
го съвсем отблизо.	_	„
отблъскам вж, отблъсквам.
отблъсвам нсв., отблъсна св. прх. Отблъсквам веднъж
или поединично. Отблъсна го и се насочи към пред¬
седателя. Отблъсна ме със своята надменност,
отблъсквам, нсв., отблескам св. прх. 1. С блъскане
отстранявам, отмествам встрани или назад; от-
‘ тласквам. Постепенно ме отблъснаха до стената.
2. Отбивам, отхвърлям нападение, заставям про¬
тивник, неприятел да отстъпи? Отблъсквам непри-
’ ‘ ятеля. 3. прен. С държането си будя неприятно
чувство, отвращение. Тя отблъсква със своята
надменност.
отблъскващ прил. Неприятен, възмутителен, отврати¬
телен. Отблъскваща външност. .
отблясък м. Сияние на отразена светлина. Вечерни
отблясъци.
отббждам нсв., отбодй св. прх. Изваждам нещо забо¬
дено.	,	,
отбой м. Сигнал, знак за отстъпление или за прекра¬
тяване на някакво действие, който се подава с тръ¬
ба, сирена и др.- О Бия отбой — а. Давам сигнал
за отстъпление шщ за прекратяване на някакво
1

586 отболявам
действие, б. преп. Отстъпвам, отказвам се от някак¬
во свое решение, мнение.
отболявам нсв., отболя св. нпрх. За орган, част от тя¬
лото — преставам да боля, да бъда източник на
болка. Раните постепенно отболяват, отболява ме,
отболи ме се. нпрх. Престава да ме боли, преставам
да изпитвам "болка (в някоя част на тялото). Гла¬
вата ме отболя,.
отбпр! м. 1. Действие по гл. о т б и р а м; подбор.
2, нар. Обикн. като приложение — това, което е от¬
брано, подбрано като най-добро, най-хубаво. Юнак
стари с отбор момци и другари. Бот. Събрали са се
есе отбор юнаци. 3. спец. Обикн. в съчет.: Естествен
отбор — природен процес, при който в борбата за
съществуване се запазват, оживяват и получават
възможност за продължение на рода най-силните и
пай-приспособсните към условията на средата ин¬
дивиди. Естественият отбор е главен фактор на
еволюцията. Изкуствен отбор — съвкупност от ме¬
тоди и средства за създаване на нови и подобрява¬
не на съществуващите породи домашни животни и
сортове културни растения, основаваща се на естсс-
. твената изменчивост на организмите.
отбор2 м. Група, определен брой спортисти, състеза¬
тели, които играят заедно, участват в състезания с
други подобни групи; тим. Футболен отбор. Волей¬
болен отбор.
отборен1 прил. Който с избран измежду други като
най-добър по качество. Отборна войска.
отборен2 прил. Който се отнася до отбор1. Отборни
състезания,
отбр^жлам нсв., отбредя св. прх. Махвам, снимам заб¬
радка; разбраждам.	>
отбран прил. 1. Който е отделен заради по-доброто си
качество. Отбрана стока,. 2. Забележителен, личен.
Все отбрани мъже.
отбрана ж. 1. Противодействие на нападение; защита.
Минавам от отбрана към нападение. 2. спорт. Част
от спортен отбор, чиято основна задача с да отб¬
ранява, да отбива нападението па противника; за¬
щита.	*
отбранителен прил. Който се отнася до отбрана, слу¬
жи за отбрана; защитен. Отбраншпелен съюз. Отб¬
ранителни функции..
отбранявам нсв., отбрани св. прх. Пазя, защитавам пе¬
що или някого, като отбивам нападение на против¬
ника. Отбранявам позиция.— се възвр. Пазя, защи¬
тавам себе си, като отбивам нападение на
противника. Градът се отбранява геройски.
отбраня еж. отбраня м.
отбраня еж. отбранявам,
отбраним нсв., отбраня св. прх. диш Запазвам, закри¬
лям нещо или някого от нападки, нападение, опас¬
ност. Отбраниха ме от кучетата. -
отброявам и отброявам нсв., отброя се. прх. С броене
отделям. Той му отброи двайсет жълтици.
отбрулвам и отбрулям нсв., отбруля св. прх. С брулене
откъсвам, свалям. Отбрулих си орехи.
отбулвам нсв., отбуля св. прх. Снемам, махвам було,
покривка; откривам.
отбутвам нсв., отбутам и отбутна св. прх. С бутане от¬
мествам. Трябва да отбутаме колата да не пречи.
Всички го отбутват.
отбягвам «се,, отбОгна св. прх. 1. обикн. нсв. Страня'
от някого, стремя се да не се срещам с него; избяг¬
вам. Той ме отбягва. 2. прх. и нпрх. Въздържам се
от извършването на нещо, стремя се, гледам да не
извърша нещо; избягвам. Отбягвам от труд. От¬
бягвам такива въпроси. . ,
отвара ж. Течност, вода, в която е варено нещо, най-
често лековити билки. ч
отварачка ж. Уред за отваряне (на консервни кутии,
буркани, бутилки и др.).	.·
отварявам нсв., отвара св. прх. 1. Варя нешо докрай,
колкото трябва; сварявам. Отвориха млякото, 2.
рядко. Разпоявам.
отварям нсв., отворя св. прх. 1, Отстранявам прегра¬
дата към вътрешността на нещо, правя възможно
движението, преминаването към вътрешността на
нещо и ат вътрешността навън. Прот. затва¬
рял.. Отварям прозорец. Отварям сандък. Отва¬
рям бутилка. Отвориха границите. 2. Разгъвам,
_ правя достъпна вътрешността на нещо сгънато, за¬
пънато, надиплено. Отворете книгите. Отворих па¬
кета. 3. Правя да започне всекидневната работа на
магазин, учреждение, предприятие ц др. Още не са
отворили магазините. 4. нпрх. разг. За магазин, уч¬
реждение, предприятие и др. — започвам всекид¬
невната си работа. Пощата отваря доста рано. 5. .
Поставям началото на някаква работа, дейност,
предприятие; откривам. Тешил- е да отвори сладкар¬
ница. 6» Поставям началото на някакъв процес, дей- *
нсст, започвам да върша нещо. Отварям война.
Отвориха разговор за модата. 7. Придавам по-ху¬
бав вид на някого или нещо, правя да изглежда
добре. Тая дреха я отваря. — се нпрх. Вратата се
отвори. Отвориха ми се очите. О Отварям апетит
— правя някой да има, да получи апетит. Отварям
въпрос — започвам, предизвиквам обсъждането на
нещо. О'тварям дума за нещо — започвам да
говоря за нещо. Отварям някому очите —-
правя, помагам му да види правилно нещата. От¬
варям си очите — внимателен съм, проявявам го¬
лямо внимание. Отварям сн работа — създавам си
работа.
отведа еж. отвеждам.
отведнъж нарч. 1. Изведнъж, внезапно. 2. На един
път; иавсднгъж.	,
отвеждам нпрх., отведа св. прх. 1. Водя някого или не¬
що другаде, в посока към отдалечено от говорещия
място; завеждам. Прот. довеждам. Отведо¬
ха децата на училище. Отвеждам конете на водо¬
пой. 2. За 1Г>т, пътека, следи и под. — простирам
се и водя, насочвам към определено място, правя
някой да стигне до определено отдалечено от гово¬
рещия място; завеждам. Пътеката ще ви отведе до
върха. 3. Изменям посоката на движение или рас¬
теж на нещо, отклонявам го в определена посока,
до определено място. От лозата се отвежда пръч¬
ка и се· заравя в земята.	< ,
отвСргнят прил. книж. Отвъргнат. [цел.]
отвСрка м. Инструмент за завиване и отвиване на
винтове, [от рус.]
отвСрстис ср. Отвор, отвърстие. [рус.]
отвСе м. Уред за определяне вертикалното положение
на нсщо, състоящ се от окачено на дълга нишка
тежко конусовидно тяло.
отвСсса прил. Който има посока, положение на сво¬
бодно отпуснат конец с окачена на долния му край
тежест; вертикален. Срв. водоравни. От¬
весни скали!.

ответ м. книж. н поет. Отговор.
ответен прил. книж. Който се отнася до ответ. От¬
ветна реакция.
ответинк м. и отвётница ж. юр. Лице, срещу което е
предявен съдебен иск. Срв. и щ е и. [рус.]
отвея еж. о г в я в а м.
отвивам все., отвия св, прх. 1, Махам,, отмахвам за¬
вивката от нещо. Отвий детето, че е много топло.
* 2. Развивам нещо намотано. Отвивай кълбото. 3.
Отвинтвам.	·	' '
отвиквам нсвч отвйкна св. 1. нпрх. Освобождавам се
от някакъв навик; отучвам се. Отвикнал съм от
полска работа. 2. прх. Отучвам някого от нещо,
правя да се освободи от някакъв навик. Трябва да
отвикнете детето да си смуче пръста.
отвинтвам нсв., отвйнтя св. прх. Отделям, изваждам
винт, като го движа по нарезите. Прот. з а в и н -
т в а м.	’	’
отвисоко нарч. 1. От високо място; от високо. Паднах
отвисоко. 2. 6 високомерие, надменност. Гледа ме
отвисоко.
отвия еж. отвивам. *
отвлекй вж. отвличам.
отвлёчен прил. 1. Който не подлежи на непосредстве¬
но възприемане със сетивата, който е получен чрез
мислено отделяне на известни свойства от конкрет¬
ните предмети; абтрактен. Отвлечени понятия.. 2.
прен. Който не е пряко, непосредствено сьвързан с
действителността, откъснат е от всекидневния чо¬
вешки опит. Отвлечени въпроси. Водим твърде от¬
влечени разговори.
отвлёчеиост ж. Качество на отвлечен,
отвличам нсв., отвлека св. прх. 1. С влачене отнасям;
завличам. Отвлечи чувала до колата. 2. Открадвам,
' насилствено * отвеждам някого шти нещо някъде.
Отвлекли дъщеря му. Отвличам самолет. 3, прен.
Отделям от каквито и да било конкретни особенос¬
ти, представям в абстрактен вид. —1 се нпрх, Отк¬
лонявам се при разговор, насочвам вниманието си
в друга посока, <> Отвличам някому внимани¬
ето — преча някому да сс съсредоточи, насочвам
вниманието му към нещо друго.
отвод! м.. 1. юр. Възражение, което се прави, за да се
отстрани някои съдия, свидетел или вещо лице по¬
ради роднинство с някоя от страните, заинтересо¬
ваност и др. 2. Подкрепено с доводи, аргументи ис¬
кане- за отмяна на предложение за избиране или
назначаване някого на някакъв пост, длъжност, ра¬
бота. Привя си отвод, [рус.]	-
отвод2 и (диал.) отвод м. 1. Клонче от дърво или ло¬
за, възвито и заровено, за да пусне корен и да се
присади. 2. диал. Отворено помещение в къща пред
другите стан; трем, пруст, язлък. 3. диал Място,
където се отбива река, вода; отбив,
отводнителен прил Който служи за отводняване. От¬
воднителни канали.
отводнявам нсв.. отводнй св. прх. Пресушавам, отвеж¬
дам водата от блатисти и влажни места чрез тръ¬
би, канали и др.	.
отвор м. Вход в нещо; дупка, цепнатина,
отворен лрнл. 1. През който може свободно да се вле¬
зе. Отворена ерата. Отворен път. 2. През който
свободно минава въздух. Отворени прозорци. 3.
Достъпен за посетители, купувачи и. под. Днес няма
отворени магазини. Музеят е отворен. 4. прен. За
човек — умен, събуден, общителен. 5. За цвят, шар¬
ка — светъл. О Отворено писмо — а. Пощенска
* втвърдявам 587
картичка без плик. б. Писмо до някого, публикува¬
но в печата. С отворени очя умирам, оти¬
ва м с и разг, — неудовлетворен, с неизпълнени
съкровени желания.
отвореност ж. Качество на отворен (в 4 и 5 знач.).
отворя вж. отварям. .
отвоювам псе. и св., прх. Придобивам, спечелвам чрез
война, борба, упорита работа. Те си отвоюваха сво¬
бодата^.
отвратен прил. Който е получил отвращение от нещо.
" Отвратен съм от поведението му.
отвратеното ж. Качество на отвратен.
отвратителен прил. Който буди отвращение. Отвра¬
тителна външност. Отвратително поведение.
> > Държи се отвратително.	г
отвратителното ж. Качество на отвратителен,
отвращавам нсв., отвратя св. прх. Будя, възбуждам "от¬
вращение у някого; погнусявам. Тая лъжа отврати
всички ни. ■— се нпрх. Изпитвам отвращение; погну¬
сявам се.	„
отвращение ср. Силно неприятно чувство/ което отб¬
лъсква човека от някого или нещо; погнуса. Изпит¬
вам отвращение.
отвред нарч. От всички страни; отвсякъде,
отврЁшам нсв., отвърна св. прх. 1. Постъпвам по от¬
ношение на някого по определен, някакъв начин в
отговор, като отплата за нещо сторено. Ще му от¬
върна кога и да е. На злото отвръща с добро, 2. От¬
говарям, отзовавам се. — Добър вечер, Иване! —
отвърна Милена. 3. Отговарям дръзко, непристойно
на по-стар или уважаван, с по-високо положение
човек; възразявам, противореча. Тя езе и да отвръ¬
ща на старите. — се нпрх. I, Преставам да имам
добри чувства към някого или нещо, преставам да
обшувам с някого, избягвам го. И Приятелите му
се отвърнаха от него. 2. За времето — променям
се от студено към топло; омеквам. По всичко личи,
че времето ще се отвърне. 3. диал. Омеквам, овлаж¬
нявам. Земята се отвърна от дъжда.
отвсъде нарч. нар. Отвсякъде.	’ _
отвсякъде нарч. От всички страни; отвред, отвсъде.
Отвсякъде идват гости. Отвсякъде е все гора.
отвъд 1. нарч. На другата страна през ограда, река,
граница и т.н,; оттатък. Утре ще минем отвъд. 2.
предл. За означаване на разположение или премес¬
тване на другата страна на нещо, през нещо. На¬
мират се отвъд планината. Отивам отвъд реката.
отвъден прил. 1. Който сс намира отвъд, на другата
страна на нещо. На отвъдния бряг па реката. 2. ка¬
то същ. отвъдното ср. Другият, задгробният живот,
свят.	1	-
отвъждам нсв,, отвъдя св. прх. Отглеждам, развъж¬
дам.
отвън и (разг.) отвънка нарч. 1. Вън от границите на
мястото, където се намира говорещият; навън. От¬
вън е много тъмно. 2. От друго мясго, от другаде
или от други страни, отдалече в посока към опре¬
делено затворено място; от вън. Машини и части
внасяме отвън. Отвън идва хладен въздух, 3. Откъм
външната страна, отгоре, извън. Къщата отвън не
е угледна.
отвъргнат прил. книж. Отхвърлен, изгонен от общес¬
твото; презрян.
втвърдявам нсв., отвърдея св. нпрх:. Ставам твърд;

588 отвързвам	'
• затвърдявам, втвърдявам се. Даваха им хляба, след
като опгвърдееше като камък.
отвързвам псе., отвържа се, нпрх. 1. Отварям, развър¬
звам нещо стегнато като вързоп, денк, бохча. От- *
вържи торбата и извади ябъжи, 2. Развързвам, ос¬
вобождавам вързано животно, човек и др.
Отвържи купето. 3. прен. Освобождавам, отпускам
мисъл, говор, език и т.н. Събраха се старите, че
като отвързаха приказките — няма край.
отвърна еж. отвръщам.
отвърстие ср. книж. Отвор, дупка в нещо; отверстие,
отвъртявам и отвъртам, отвъртвам псе., отвъртя св.
прх. Въртя нещо в обратна посока, е въртене сва¬
лям, изваждам нещо. Прот. завъртявам.
Отвърти зайката. Отвъртях крушката. — се нпрх.
Гайката се е отвъртяла.	- '
отвътре нари. 1. От вътрешността на нещо в посока
навън. Отвътре не се вижда нищо. Отвътре не се
показа никой. Прот. отвън! Откъм вътрешна¬
та страна на нещо. Отвътре къщата е измазана.
Отвътре стените са облицовани с плочки. ;
отвявам нсв., отвея св. прх. 2, За вятър — отнасям не¬
що настрана, надалече. Вятърът ми отвя шапката.
2. Отделям плявата от зърното с помощта на въз¬
душна струя (при вятър или със специални маши¬
на). Отвяха житото е веялка.	,
отгадОвам нсв., опадДя св. прх. Отгатвам,
*	отгатвам нсв., отгатва св. прх. Досещам се, намирам
отговора на нещо скрито или неясно. Отгатни къде
се е скрил.
отгатна ж. рядко. Отгатване, отговор на гатанка или
заплетен въпрос. Срв. загадка.
отгатна вж. о т г а т ’в а м.
отгдб нарч. Откъде, огде.
отгдего нарч.-сз. Откъдето, етдето.
отглагблен прил. грам. О Отглаголно съществително
— съществително, образувано от глагол, напр. че¬
тене, ходене.
бтгладк нарч. нар. От глад. Може да гладувате, ама
няма да умрете отглади. Ваз.	♦
*	отглас м. 2. Отговор на повикване или зов, реакция
на някакво действие, събитие; отзив. Дълго виках¬
ме, но не се чу никакъв отглас. 2. Отражение на -зву¬
ка прй сблъскване с преграда; отзвук, ек, ехо. 3,
грам. Промяна на кореновата гласна при образува¬
не на нови думи, напр.; тека — ток — проточа —
протичам; дъх — въздишам; степен, степенуване,
отгласям нсв., отглаей св. 1. прх. -Отразявам глас,
звук. 2. нпрх. Отеквам, — се нпрх. Давам отглас;
отеквам,	·
отглеждам нсв., отгледам св. прх. I. Гледам, грижа се
за някого, докато порасне. Тя е бездетна, но отг¬
лежда момиче на сестра си. 2. Гледам, храня, раз¬
въждам домашни животни. 3. Гледам някого, до¬
като се отдалечава; изглеждам. Когато ти се
насочи към портата, тя се спря и те отгледа.
отговарям нсв., оповбря св. прх. 2. Давам отговор, '
казвам, съобщавам нещо във връзка със зададен
въпрос, направено питане. Отговорете на зададени¬
те въпроси. Отговарям е да или н е. Отговорих
писмено. 2. Обаждам се, отзовавам се, откликвам
при повикване. Телефонът звъни, но никой не отго¬
варя. 3. Пиша някому ло повод на получено негово
писмо. Получих писмото ти и веднага отговарям.
4. Говоря, яз дезам зншпдета ти приизшзпине, на
изпит. 5. Откликвам, реагирам с думи или действие
• на нечии думи или действия. Отговорих на поздрава
му. На стрелбата отговорихме със стрелба, 6. По¬
емам, нося отговорност или получавам възмездие
за нещо. Аз отговарям за него. Пе отговарям за
последиците. Ще отговаряш за постъпките си. 7.
Съответствам, подхождам на нещо, удовлетворя¬
вам нещо. Делата не отговарят на думите. Това
не отговаря на действителността. Не отговаряха
на условията. 8. нар. Отвръщам дръзко и непочти¬
телно (на по-стар или уважаван човек). Снахата взе
много да ми отговаря. '
отговея вж. отговявам.
бтговор м. 2. Това, което казва човек, когато го пи¬
тат. Той даде отрицателен отговор. Изчерпателен
отговор. 2. Отзвук, отклик, отглас на повикване,
позоваване. Дълго викахме, но отговор не- се чу. 3.
Излагане на знания при изпит. Отговорът му беше
задоволителен. 4. Писмо, което е написано по по¬
вод на друго писмо. Писах му три пъти, но нямам
отговор. 5. Възражение, опровержение на публика¬
ция във вестник.
отговорен прил. 1. Който има право и задължение да
следи за изпълнението на нещо или за сигурността
на хора, материали, предмети и т.н. Матершто
отговорно лице. Отговорен работник. Отговорен ре¬
дактор. 2. Който има съзнание, чувство за дълг,
задължение. Той е много отговорен човек. 3. Който
е свързан с високи изисквания, с големи права и за¬
дължения; важен. Отговорна работа. Отговорна ..за¬
дача, Отговорен пост. 4. Който трябва да отгова¬
ря/ да дава обяснение, отчет за нещо станало,
обикн. лошо. Кой е отговорен за катастрофата?
отговдрннк м. и отговорввчка ж. Лице, което е поело
задължение или е назначено да следи за изпълнени¬
ето на нещо, за контрол и под. Партиен отговор¬
ник. Блокови отговорничка.
отговорно Нарч. от отговорен. Заявявам най-
отговорно, че това не е истина.
отговорност ж. Задължение на човек да отговаря.за
действията и постъпките си, за действията и пос¬
тъпките на други лица, за сигурността на хора, ма¬
териали и др. Големият пост носи и големи отго- .
ворности. Чувство за отговорност.
оповбря вж. отговарям.
отговявам нсв., отговея св. нпрх. нар. Ям за пръв път
блажно след пост. Прот. заговява м. Отзо¬
вяхме с червено яйце.	.
отгблвам нсв., отголя св. прх. Откривам, за да се по¬
каже голо място; заголвам, разгонвам,
отгонвам нсв., оттоня св. прх. Гоня, прогонвам встра¬
ни, надалеч от себе си; отпъждам,
отгоре нарч. 1. От високо, издигнато място (в посока
надолу); от горе. Гледам отгоре. Спущам се отго¬
ре. Зададоха се отгоре. 2, За положение или движе¬
ние в посока към място на, върху нещо, Тури от- .
горе камък. Стъпи отгоре на сандъка. Книгата е
отгоре на масата. 3. Откъм външната страна; на,
върху. Върху старите фрески отгоре има мазилка
и груба живопис от по-ново време. Ябълките отгоре
изглеждаха хубави. 4. За облекло — над, върху.
Отгоре въз пуловера намъкнах кожухче. 5. В повече,
като допълнение, добавка, прибавка, излишък (да¬
вам или вземам при плащане и под.). Взе ми и ня¬
колко лева отгоре, задето ме бил чакал. Да не ис¬
каш и похвала отгоре на това? О Отгоре-отгоре —
♦

I
повърхностно, небрежно, набързо. Той прочете из¬
ложението отгоре-отгоре. ‘
отграждач нсв., отградй св. прх. Махам, отмествам
ограда; разграждам. ·	.
отгрёбвям и отгрнбам . нсв, отгребй св. прх. С гребане
вземам или махвам, отстранявам част от нещо.
Отгреби малка от супата. ·
отгрйзввм нсв., отгризй св. прх. С гризане откъсвам,
отхапвам от нешо. Ядеше бавно, като отгризваше
' по малко от бучката сирене,
отгръщам нсв., отгърна св. прх. Разтварям, откривам
нещо загърнато, завито. Тя отгърна шала и видях¬
ме бледо измъчено лице. — се нпрх. За времето —
оправя се, става хубаво, престава да вали.
отгьвам нсв., отпъна се. прх. Махам обвивката на не¬
що запънато, залепено или запечатано; разгъвам.
Бавно отгъваше листовете хартия, е които бе за¬
вит подаръкът.
отгърна вж. отгръщам,	4
отдавам нсв., отдам св. прх. 1. Давам изцяло, напъл¬
но, завинаги (живот, младост, сили и др.); жертвам.
Отдадох младостта си за свободата_ на отечест¬
вото. 2. Оказвам, засвидетелствам или изтъквам
(почит, уважение и под.). Отдадоха последна почит
на героя. Отдавам заслуженото някому. 3. Обясня¬
вам със, смятам нещо за резултат, следствие от не¬
що друто. Всичко отдавам на умората. — се нпрх.
1. Увличам се в нещо, оставям се нещо да ме вла¬
дее. Отдаде се на пиянство и лек живот. Отдавам
се на мечти. 2. За жена — оставям се да бъда об¬
ладана. О Отдавам значение на нещо — смя¬
там го за важно, съществено. Отдавам чест*,
отдавна нари. 1. Преди много време. Това било от¬
давна. 2. От дълго време насам. Отдавна не сме се
виждали.	.
отдавнашен прил. 1. Които е бил отдавна; някогашен.
Отдавнашни царе. 2. Който е отпреди много време.
Отдавнашен спомен. Отдавнашна рана.
отдалёно нарч. Отдалече,
отдалёче и отдалеч нарч. 1. От далечно място. Идем
отдалече. Отдалече се чува смях. 2. В разговор за
нещо — внимателно, предпазливо, постепенно, из¬
далече. Взе да ми загатва отдалече за тоза-онова.
отдалечавам нсв., отдалеча св. прх. 1. Завеждам или из¬
пращам някого, поставям нещо далече, настрана от
себе си, от друг или от нещо друго. 2. Правя нешо
да стане, да се осъществи по-късно; забавям. Това гце
отдалечи момента на срещата ни. 3. прен. Правя .ня¬
кого чужд на някого или нещо; отчуждавам. — се
нпрх. 1. Отивам далече от нешо, отстранявам се. 2.
Преставам да съм близък с някого или нещо.
отдалечен прил. 1. Който се намира далече, на голямо
’ разстояние от някого или нещо. Отдалечени сели¬
ща. 2. Който е станал далече в миналото или ще
се говърши далече в бъдещето.
отдалечение ср. книж. Отстранение, отдалечаване, от¬
чуждаване, уединение.	*
отдалеченост ж. 1. Качество на отдалечен. Отдалече¬
ността му е пречка за общата работа. 2. Голямо
разстояние във времето. Отдалечеността на двете
събития не позволява да се свържат в някаква зави¬
симост,.	.	'
отдам вж. отдавам.
отдвоявам нсв,, отдвоя св. прх, диал. Отделям, откъс¬
вам. Ио цял ден гледа детето си и не отдвоява очи
от него.	»	4
отдё нарч. Откъде.
отдушник 589
отдел м. 1. Обособена, завършена част от. музей, из¬
ложба, библиотека, панаир и др. Нумизматичен
отдел. 2 Административна единица в министерст¬
во, дирекция и др., която обединява няколко служ¬
би, по-голяма от отделение. 3. Част от съчинение,
в която влизат няколко по-малки части. 4. Клон от
стопанско предприятие. Отдел сурови материали.
отделен прил. 1. Който не е заедно с другите; самос¬
тоен, независим, Това е отделно предприятие. 2,
Който е различен от другите; особен. Това е отде¬
лен въпрос.	1
отделен прил. Който е оставен настрана или незави¬
симо от другите. -	*
отделение ср. 1, Част от сграда, постройка. 2. Обосо¬
бена част от фабрика или друго стопанско предп¬
риятие. 3. Административна единица в министерс¬
тво, дирекция и др., по-малка от отдел и по-голяма
от служба. 4. остар. Клас в началното училище:.
отпеленюст ж. Качество на отделён; откъснатост, са¬
мотност, обособеност, уединеност.
огд(лйrгeлен прил. спец. Който служи за отделяне на
излишните вещества от жив организъм. Отдели¬
телни органи. Отделителна система.
отделно Нарч. от о т д е л е я. Живея отделно от
родителите си.
отделям нсв., отделя св, прх. 1, Вземам и турям част
от нещо настрана, отделно от цялото; отлъчвам.
Отделих тези книги за Иван. 2. Определям част от
имот на син, дъщеря и др. Ще t) отделя това, ко¬
ето й се пада. 3. Разделям хора, животни или други
неща едно от друго. Прави, струва — отдели ги.
Този хълм ни отделя от селото, 4. Слагам част ог
имота си настрана за време, когаго няма да имам;
пестя. Отделям по малко и за старини. — се нпрх.
Заживявам отделно от близките си. Синът се оже¬
ни и се отдели.
отдерД вж. о т д и р а м.
оглего нарч.-сз. Откъдето.
отдирям нсв., отдера св. прх. С дране отделям част от
платно, плат, дреха, кожа; откъсвам.	*
отдйре нарч.-разг. Отзад. Кучето ме захапа отдире.
йтднх м. Почивка, отмора. Парк за отдих и култура.
Председателят даде пет минути отдих, [рус,]
отдолу нарч. 1. От долно, по-ниско място в посока
нагоре. Прот. отгоре. Отдолу иде потеря със
седем сини байрака. Нар.п. 2. Откъм долната стра¬
на, в долната част на нещо. Листата отгоре са
гладки, отдолу мъхнати. Зимтапе дрехи са най-от¬
долу в сандъка.	. 4
отдръпвам нсв., отдръпна св. прх. С дърпане отмест¬
вам нещо настрана или отдалечавам някого от да¬
дено място; оттеглям. Отдръпнете масата до сте¬
ната. —■ се нпрх. 1. Отмествам се настрана.
Отдръпнете се да мина, 2 прен. Преставам да учас¬
твам в някаква обща работа; оттеглям се. Тя се бе
отдръпнала от движението. ‘
отдумвам се нсв., отдумам се св. нпрх. Защитавам се
с думи.
отдушник м. 1. Отвор за прочистване на въздуха В'
затворено помещение. 2. прен. Условие, повод или
възможност, средство да се излее набрана мъка,
болка, страдание или да се излезе от угнетено със¬
тояние. Тия срещи бяха отдушник за наболялата
му душа. .

590 ОТДЪН	.	■
отдън предл. книж. От дъното, дълбините на. Идем
ний отдън земята. Хр.Рад.
отдъхвам |сн| нсв.- отдъхна |см] се. нпрх. 1. Отморявам
се, почивам си. Не мога да си отдъхна от работа.
2. Поемам си дъх, успокоявам се. Отдъхнах си, ка¬
то разбрах, че всичко е наред.	*	.
отдавам нсв., отдана се. прх. 1. Отвързвам и свалям
нещо задянато. Селянката отдяна цедилиика от
гърба си. 2. Измъквам вдянат в игла конец; изда¬
вам.
отдялвам нсв., отдялам се. прх. С дялане отрязвам,
отсичам треска, сък и под. «
отдяна вж. отдявам.
отдйсио нарч. На място или в посока откъм дясната
страна. Прот. отляво. Той стоеше до тебе от¬
дясно. Идвам отдясно.
отегчавам нсв., отегча се. прх. 1. Причинявам някому
тегота, досада с присъствието, разговора си и др.
Той много ме отегчи с приказките си. 2. Отежня- ·
вам, обременявам. — се нпрх. Става ми тежко, до¬
садно. О Отегчаващи вината обстоятелства юр. —
обстоятелства, които правят вината на подсъдимия
по-тежка.	.
отегчен прил. Който изпитва или изразява отегчение.
Наблюдава събитието с отегчена физиономия.
отегчение ср. Тегота, досада, неудоволствие,
отегчителен прил. Който причинява отегчение, досада;
досаден, Отегчителни разговори.
отедиьж нарч. Отведнъж.
огежнйвам нсв., отежня св. прх. Правя нещо да. стане
по-тежко, по-трудно. Не отежнявай положението си
отекй еж. отичам.
отеквам [се| нсв., отекна |се| св. нпрх. Разнасям се,
прозвучавам нашироко, разпространявам се като
ехо; проечавам, прокънтявам. Викът отекна в тъм¬
ната нощ. Песните отекват от високите канари.
отелвам нсв., отёля св. прх. За крава, биволица, кошу¬
та — раждам теле, малко. — се нпрх. 1. За крана,
биволица — раждам. Крйаата скоро ще сс отели,
2. За теле — раждам се.	-
отеевам нсв., отесам св. прх. Тесам изцяло, докрай,
обработвам или уработвам с тесане.
стеснявам1 нсв., отеснёя се. нпрх. Ставам тесен за не¬
що или за някого; утеснявам. Пораснах и дрехите
ми отесняха.
отеснявам2 нсв., отеснй св. прх. Правя, направим нещо
така, че да бъде тясно (някому или за нещо). Ши¬
вачът ми е отеснил дрехите.
отехтйвам нсв., отехтя св. нпрх. За звук, глас — про-
насям се като ехо и постепенно заглъхвам надале¬
че. Тряска гръм и отехтя в нощта.
отец м. 1. Звание, титулуваме на православен свеще¬
ник, калугер или владика. 2. старин. Баща. 3, мн.
Деди, прадеди, предци.	*
отеческн вж. о т ч е с к и.
отечествен прил. L Който се отнася до отечеството.
Отечествен дълг. Отечествена история. 2. Конто
принадлежи иа отечеството; роден. <> Отечествен
фронт — обществено-политическа организация, съз¬
дадена през 1942 г, като обединение на антифа¬
шистките сили в България (преименувана	през
1990 г. в Отечествен съюз),
отечсственпфрднтовец м. остар. Член Отечествения
фронт.
отечественофронтовски прил. Който се отнася до Оте¬
чествения фронт,
отечество ср. Родина, татховина. Отечество любезно,
как хубаво си ти! Ваз. Обичам те, мое мило оте¬
чество. Л.Кар.
отечествознание ср. Родинознанис.
отжёглям нсв., отжёгля св. прх. Изжеглям, ё
отживелица ж. Нещо отживяло, на което е минало
времето. Царският институт бе една отживелица.
отжинявям нсв., отживея св. прх. Обикн. в съчет. от-
жнвявам времето си — преставам да бъда съвреме¬
нен, минава ми времето, остарявам. Интелигентс¬
кият индивидуализъм отживя времето си.
отжнвявам си нсв., отживея си св. нпрх. 1. Изживял
съм, преминал съм по-г олямата част от живота си.
Аз съм си отживял. 2. Живея, изживявам живота
си добре, насищам се на добър, приятен живот; из¬
живявам сс. Докато беше млад. не си ли отживя?
отживял прил. Който е прастанал да бъде съвременен,
минало му е времето, остарял, старомоден. Отжи¬
вяла система.	*
отжънвам нсв., отжъиа св. прх. Отрязвам със сърп. Да
отжънем по десетина ръкойки и тогава ще хапнем.
отзад нарч, На място зад някого или нещо, 'на или
откъм задната страна; отдире. Прот. отпред.
Седнете отзад в колата. Отзад къщата не е изма¬
зана.	«
отзярйна нарч. Тая заран; сутринта. Отзарана беше
ясно, а сега заплиска дъжд.
отзарйншен прил. разг. Който е от днес заранта; таз-
сутрешен. Хлябът е .отзараншен.
отзвук м. 1. Отразен звук, глас; ехо. 2. Идващ отда¬
лече слаб звук, глас. 3. Отклик, отзив, реакция на
някакво събитие.
отзвучавам нсв., отзвучй св. нпрх. Постепенно заглъх¬
вам, преставам да звуча, да се чувам. Отзвуча и
последният акорд.
отзсмам нсв., огама св. прх. Вземам от нещо, нама¬
лявам количеството на нещо. Отземете от браш¬
ното, че не може да се превърже торбата. — ся
нпрх. Вземам, получавам много, достатъчно. Отзе-
ха си заслуженото.
отзёя вж. ό т з я в а м,
отзив м. 1. Изказано мнение, оценка, Чух добри от¬
зиви за тебе. 2. Кратка критическа статия. 3. прен.
Отзвук, отклик. И глас искрен благороден в сърца
отзив ще намери. Бот.
отзивчив прил. Който сс отзовава със съчувствие към
другите и е готов да им помага; състрадателен.
■ Отзивчив човек. Отзивчиво сърце. ф
отзивчивост ж. Качество шш проява на отзивчив,
отзовавам нсв., отзова мг. прх. Повиквам обратно изп¬
ратено с някаква мисия лице. Правителството ще
отзове своя представител. — се нпрх. 1. Обаждам се
при повикване. Извиках. Никой не се отзова·. П.П.Сл.
2. Проявявам съчувствие или извършвам нещо,
обикн. в отговор на покана. Малцина се отзоваха на
поканата. 3. Изказвам мнение, давам отзив, *	.
отзявам нсв., отзея св. нпрх. Отварям се, открехвам се
леко или не прилягам, не прилепвам добре, не съм
напълно затворен. Подгъни завивката на детето да
не отзява. Притворете вратата, че отзява.
ота нарч. прост. 1. Защо, Оти го биеш? 2. като сз..
Зашото. Бия го, оти така трябва.
отивам нсв., отйда св. нпрх. 1. Вървя, движа се към
определена пел или в посока към дадено място, от¬
далечавайки се от мястото, където е говорещото
лице. От къде идеш и накъде отиваш? Отивам към
гарата. Отивам иа работа. Отивам за вода. Оти¬
вам войник. 2. прен. Развивам се или постъпвам по
определен начин, ставам някакъв. Работите ми не
отиват на добре. Балният отива към подобрение.
Не отивай против себе си. Вече отивам към шей¬
сетте. Вече е късно, отива към полунощ. 3. обикн.
безл. или в 3 л. [Нещо] се употребява, изразходва
се за някаква цел, поглъща се. Колко отива за една
риза? За един костюм отиват към 3 метра плат.
Два месеца време ми отиде за тая работа: 4.
обикн. в 3 а. Изчезва, разпилява се, изгубва се, съ¬
сипва се, пропада. Отидоха ми парите по адвокати.
Падне ли слана, ще отидат овошките. 5. само нсв.,
в 3 л. За дреха, начин на обличане, поведение и др.
— подхождам някому, подходящ съм за някого или
нещо, правя някой да изглежда добре. Тези дрехи
и отиват. Не ти отиват тези цветове, отива мн
нпрх. Прилича ми, подходящо е за мене, изглеждам
добре с нещо. Не ти отива да ругаеш. — си нпрх.
1. Напускам мястото, където съм, за да отида у до¬
ма си или от където съм дошъл; прибирам се, връ¬
щам се. Гостите си отидоха много рачо. Време е
да си отиване. 2. За време — свършвам, премина¬
вам. Лятото си отива. Денят си отиде. 3. прен.
Умирам. Отиде си човекът съвсем млад. О Отивам
на кино*.
отиване ср. Действие по гл. отива м. Срещнах го
на отиване към гарата,
отигрОвам нсв., отиграя св. прх. 1. Възвръщам чрез иг¬
ра нещо загубено. Няма да ти връщам парите, ами
ще ги отиграя. 2. Изигравам. — си нпрх. Играя до
насита. На сватбата си отиграхме.
отичам нсв., отека св, нпрх. Подувам се при възпале¬
ние, от наплив на кръв, гной и др. Коляното ми е
отекло.
откажа еж, отказвам
отказ м. Отказване, несъгласие. Получавам отказ.
Отказ от насилие.
отказвам нсв., отк&жа св. нпрх.. (и прх.) 1. Отговарям
отрицателно на покана, молба, искане. Поканих ги,
но те отказаха. Не ми отказвай. 2. Отричам, не
признавам. Той отказва да е бил там. — се нпрх.
Не искам да имам или да върша нещо. Отказал се
е от наследство.	'
отк&к и откакто нарч. 1. От времето, от момента, ко¬
сато. Изминаха доста години, откакто се видяхме
за последен път. 2. като сз. След като. Откак се
катурнат колата, пътища много.
откарвам нсв., откарам св. прх. Карам някого или не¬
що някъде, на друго място, различно от мястото,
където е говорещото лице, Прот. докарвам.
Откарай дървата у дома. Откарай стоката на па¬
ша.
охкат м. спец. Рязко движение, тласък назад на огнес¬
трелно оръжие при произвеждане на изстрел; рита-
ие. [рус.]
откдчвам и откйчам нсв., откачА св. прх, 1. Свалям,
освобождавам нещо закачено. 2. прен. разг. Открад¬
вам, задигам. 3. прен. разг. Спечелвам, получавам
. (с хитрост или незаслужено). Откачихме още два
, дена отпуск! 4. нпрх. прен. разг. Загубвам разсъдъка
си, говоря или върша неразумни неща, не съм с
всичкия си ум. Оставете го, той откача. Като че
ли е откачил. — се нпрх. 1. Освобождавам се от
Нещо, на което съм бил закачен. 2. прен. разг. Отър¬
вавам се, освобождавам се от някого или нещо.
открадвам 591
откачан прил. разг. Побъркан, Смахнат. Оставете я,
тя е откачена.
откашлям св. прх. С кашляне отделям, откъсвам, от¬
лепвам нещо, обикн. храчки, от гърлото си. Негцо
ме дразни в гърлото. но не мога да го откашлям.
— се нпрх. 1. С кашляне изкарвам нещо от гърлото
си; изкашлям се. 2. Кашлям, докато се успокоя.
Забрала ме е кашлица и не мога да се откашлям.
отклик м. 1. Отговор на повикване, обръщение, зов;
отзвук, отзив. 2. прен. Проява на съчувствие, израз
на чувство, отношение към нещо; отзвук, отзив. Те
[песните] жив са отклик на духа народен. Ваз.
откликвам [се] нсв., откликна [се] св. нпрх. 1, Обаждам
се, отговарям на повикване, обръщение, зов. Виках,
но никой не откликна. 2. прен, Проявявам съчувст-
■ вие, давам израз на отношението си към някого
или нещо; отзовавам се.
отклонение ср. 1. Действие по гл. о т к л о н я [с е].
2. Път, линия, която се отделя от главния път или
линия. 3. прен, Отстъпление (във 2 знач.).
отклонявам нсв., отклоню св. прх. 1. Измествам под
наклон или под ъгъл. 2. прен. Възпирам някого от
някакво действие, правя да постъпи другояче. Тряб¬
ва да го отклоните от тая прибързана женитба. 3.
прен. Отказвам, отстранявам, отблъсвам. Молих го,
но той отклони молбата ми. — се нпрх. Отделям
се от основния път или линия,
отключвам нсвл отключа св. прх. Отварям с ключ не¬
що заключено.
отковавам нсв., отковй св. прх. Отделям, отмахвам,
откъсвам нещо-заковано; разковавам. Отковавам
старите дъски от оградата. ,	.
откога нарч. От кое време, от кой момент; от кога-
Откога ме чакаш?
откогДто нарч.-сз. От косто време; откакто, от когато.
Откогато съм тук, той не е идеал.
отколе нарч. нар. поет. Отдавна,
отколешен прил. нар. Отдавнашен, .
отколкото сз. В сравнение с, нежели, но не. Предпо¬
читам да търпя глад, отколкото жажда.
откомандировам нсв. и св., прх. Прекратявам някому
командировката, връщам го обратно,
откоп&вям нсв., откопая св. прх. Изваждам с копаене,
откопча вж. откопчвам.
откопчавам нсв., откопчая и откопчен св. прх. 1. Раз¬
пускам, освобождавам от копчетата нещо закопча¬
но; разкопчавам. 2. Изваждам, освобождавам коп¬
че от дупката, илика му или разединявам частите
на закопчалка; разкопчавам. — се нпрх. Чантата
ти се е откопчала.
откопчвам нсв., откопча св. прх. С мъка, с усилие взе¬
мам, получавам нещо от някого; изкопчвам,
откопчен вж. откопчавам.	.
откос м. 1. Ивица окосено място или покосена трева
от едно минаване на косача. Широки и равни откоси,
Дебели откоси. 2. спец. Наклонена повърхност, която
ограничава насип, дига, канал и др. земни съоръже¬
ния. 3, Редица, серия изстрели, произведени от авто¬
матично оръжие при едно натискане на спусъка,
откосявам нсв., откося св. прх. Отрязвам с косене, с *
коса.
открадвам нсв., открадна и овкрадй се, прх. Извърш¬
вам кражба, вземам нещо с кражба. Откраднаха
ми парите.

592 открай
открай 1. нарч. Отначало. Разкажи ни всичко открай
докрай. 2. предл. От премного отдалечено място
или време. Дошъл съм открай свят. Така е открай
време.
откраквремешсн прил. Който е открай време, от мно¬
го отдавна, от самото начало.
открак и (нар.) откраки нарч. Както си стои човек, без
да сяда. Пихме по две-три чаши откраки.
открехвам нсв., открехна св. прх. 1. Отварям малко;
отсебвам, Открехни вратата,-че стана много топ-
до. 2. орен. жарг. разг. Осведомявам някого, науча¬
вам някого на нешо.
открйвам нсв., открия се. прх. 1. Махам покривката
на нешо, преставам да го крия; показвам. Не отк¬
ривайте лицата си! 2. Намирам, установявам нова
истина или нещо, което е съществувало в природа¬
та и обществото, но не е било известно, познато
по-рано; правя откритие. Колумб е. открил Амери¬
ка. Учените откриват нови природни закони. 3. На-
.мирам, узнавам нещо скрито или непознато. Скоро
ще открием виновниците. 4. Съобщавам, показвам
наяве тайна, заговор, престъпление и под.; разкри¬
вам. Той н разкри тайната си. 5. {рус.) Отварям за
пръв път, основавам, учредявам (заведение, излож¬
ба, училище), б. [рус.] Започвам, слагам начало на
някаква дейност (заседание, дебати, конгрес, рабо¬
тен сезон и др.). — се нпрх. 1. Показвам се, изник¬
вам пред погледа. Пред очите ни се откри простор¬
на равнина. 2. прен. Доверявам, се, изповядвам се.
, О Откривам Америка ирон. — за човек, който смя-,
та, че казва · нещо ново, а всъщност става дума за
отдавна известни неща. Откривам огън — започвам
да стрелям. Откривам сметка’,
откривател м. и открявателка ж. Човек, който е от¬
крил нещо, който е направил откритие; изобрета¬
тел.
открит прил. 1. За театър, кино, стълбище — който е
без покрив. 2. За равнина, океан, простор — който
е без ограда, без видима граница или пречка. В от¬
крито море. 3. Йезащитен, оголен (фланг, глава). 4.
прен. Нескриван, явен. Открита вражда. Ό Въпро¬
сът е открит — не е решен, подлежи на обсъждане,
Открит лист’. На открито — без покрив, направо
под небето. Под открито небе — на полето, навън,
без подслон.	.
откритие ср. Тона, което човек открива или е открил
(във 2 знач,). Законът за относителното тегло е
откритие на Архимед.
открил вж. о т к р и а а м,
откровен прил. 1. Който не крие мислите и намерени¬
ята си; искрен. Откровен човек. 2. Който не съдър¬
жа тайни мисли и намерения. Откровен разговор.
откровение ср. книж. 1. Откриваме, съобщаване на не¬
що тайно, съкровено, лично. 2. Внезапно откриване
. яа важна, голяма истина, проникновено тълкуване
иа нещо. Твоята книга бе за него същинско откро¬
вение. 3. като соб. Последната книга от Новия За¬
вет; Апокалипсис.
откровеност ж. Качество или· постъпка на откровен;
искреност,
откроявам нсв., открой св. прх. Правя нещо да изпък¬
не, да се очертае ясно. — се нпрх. Виждам сс, очер¬
тавам се ясно, изпъквам с цялата си форма. Пла¬
нините се открояват на фона на небето.
бткуп ц. 1. Откупване. 2. Пари или друга ценност, ко¬
ято се дава за откупване,	,
откупвам еж. откупувам.
оттеупвйч м. и откупвйчкя ж. Човек, който откупва
или е откупил нещо.	*	*	,
откупка ж. Откупуване или кещо откупено от излож¬
ба, разпродажба и под; Откупките на картини за¬
честиха.	■	,
откупувам и откупвам нсв., откупя св. прх. 1. Плащай,
чрез заплащане освобождавам роб, пленник, зало¬
жен имот и др. 2. Плащам на сънаследници, или
съдружници техния дял, за да го придобия, получа.
Къщата ще бъде твоя, ако откупиш идеалната част
на сестра си. 3. Купувам от изложба, разпродажба
и под. Всички картини са откупени. — се нпрх.
Плащам, за да се освободя ог някое задължение.
Навремето мнозина се откупвцха от трудова по¬
винност.	.	,
откъде 1. нарч. а. От къде, от кое място; отде. Откъде >
идеш? 6. От коя страна. Откъде е по-лек товарът? 2.
предл. диал. Откъм, от. Ида откъде гората. О От-
къде-лакъде — на какво основание, с какво право,
откъдёто нарч.-сз. От което място, от която страна;
отдето. Откъдето не се надяваш, оттам изскача
заек.
откъм предл. 1. За означаване на отношение към
обект като отправна точка на движение с опреде- ,
лена носока; от, откъде. Вятърът духа откъм поле¬
то. 2. За означаване на отношение по място, раз¬
положение на страната На посочения обект. Селото
се намира откъм планината. 3. прен. По отношение
на. Откъм парите е слабичък. ’
откърмвам и откърмям нсв., откърмя св. прх. Отхран¬
вам, отглеждам с кърмене. Коя ли бе тая баснос¬
ловна нанка, що откърми тоя дивен исполин? Ваз.
oτкъриим нсв., отк^рня св. прх. Отрязвам или отчуп-
вам, откъртвам клон на дърво, рог и под.
откъртвам нсв., откъртя св. 1. прх. Отделям, изваж·
„ дам с къртене. Някой е откъртил тухли от стена¬
' та. 2. нпрх. жарг. разг. Заспивам дълбоко,
откъртвам нсв., оикьршя св. прх. С кършене отделям;
отчупвам, Откъртих си няколко кулена. Откърти
едно клонче люляк.
откъс м. Неголяма част от литературно или музикал¬
но произведение, отделена от цялото; откъслек, из¬
вадка.
откъсвам нсв., откъсна св. прх. 1. С дърпане, късане
отделям едно нещо от друго, част от цялото. От¬
къснах си едно цвете. Откъснете си череши. Не дър¬
пай. че ще ми откъснеш копчето! Машината му от¬
къснала пръстите. 2 прен. Отделям, отдалечавам
някого от някой друг или от нещо. Откъснаха ме
от семейството ми. Никой не може да го откъсне ’
от книгите. - се нпрх. 1. Отделям сс, преставам да
бъда част от нещо или да съм прикрепен към нещо.
Откъсна ми се копчето. 2. прен. Отдалечавам се от
някого или нещо, загубвам връзката си с някого
или с нешо. Отдавна съм се откъснал от тези проб¬
леми. О Откъсва ми се от сърцето разг. — давам
нещо с голямо нежелание, с мъка (обикн. в отри- ’
цание или питане). Ще ти откъсна ушите! — ще те
накажа (за немирство).	·
откъслек м. 1. Откъсната отделна част от нещо; из¬
вадка. 2. Откъс.	4
откъслечен прил, 1. Съставен от неспоени части или
откъслеци. 2. Който не образува свързана цялост.
Откъслечен разговор.

откъслечност ж. Качество или състояние на откъсле¬
чен.	·
откъсна вж, откъсвам.	,
отлагам нс#»* отложа се. прх. Оставям изпълнението,
осъществяването на нешо за друго, п°"късно време.
Отложиха изпитите с някожо дека. Не отлагай
днешната работа за утре. . > ·> Проблемът не тър»
па отлагане.
отлагам се нсв., отложа се св. ппрх. Отделям се, ута¬
явам се и се наслагвам, натрупвам се някъде или
по нещо. По стените на лулата се отлага тютю¬
нев катран. Холестеринът се отлага по стените на
кръвоносните съдове.
отлагателен прил. книж. Който се отнася до отлагане,
чрез който нещо се отлага. Отлагателно вето.
отлежавам нсв., отлежа св. 1. нпрх. За вино, бира и
под. — престоявам определено време, докато при¬
добия необходимите · качества. Виното не е отле¬
жало. Оставете новата бира да отлежи. 2. прх.
разг. Лежа, изтърпявам наказание в затвор, отпла-
щам се за извършено престъпление; излежавам. Ще
го убия и ще го отлежа. Отлежах три години. —
сн ппрх. Лежа до насита, до воля. Това лято си от¬
лежах на плажа.
отлежал прил. За вино, бира и под. — който е прес¬
тоял определено време, та е придобил необходими¬
те добри качества. Отлежало вино.
отлёпвам и отлёпим все., отлепя св. прх. 1. Отделям
нещо залепено; разлепвам. Отлепих марките от
плика. 2, преп. разг. Отделям, отдалечавам някого
от нещо; откъсвам. Захласна се е някаква картина
и не можем да го отлепим. — се нпрх. 1. Преста¬
вам да бъда залепен; разлепвам се. Марките се от¬
лепиха и паднаха. Отлепи ми се подметката. 2.
прен. разг. Отделям се, освобождавам се от някого
или нещо. Много досаден човек, едва се отлепих от
‘ него.	·	,
отлетя, отлетйвам вж. отлитам.
отл^я вж. отливам.	»	*
отлив м. 1. Периодично отдръпване на водата от бре¬
га на открито море. Прот. п р и л и в. 2. прен.
Оттегляне или намаляване на нещо. В момента
има отлив на кандидати за работа. На приливи и
отливи.
отлйвам нсв., отлея св. прх. 1. Изливам част от нещо.
Отлей от водата. 2. Изработвам чрез изливане на
разтопена маса в калъп, форма; изливам. Тия час¬
ти ще се отлеят в леярната.
отлйвея прил. Който се отнася до отлив, отливане. ·
Оттвии блата.	(
отливка ж. Изделие, изработено чрез отливане,
дтлика ж. Белег, признак, по който едно нещо се от¬
личава от друго; разлика. Прот. п р и л и к а. Не
могат да се открият между тях никакви отлики..
отлитам и отлетйвам нсв., отлетй се. ппрх. 1. С летене
' отивам някъде. Прот. долитам. Птиците
отлитат на юг. Самолетът отлетя за София. Ще
отлетя със самолет. 2. прен. Тръгвам, отправям се,
отдалечавам се с голяма бързина. Като чу новина¬
та, отлетя като стрела. 3. За време премина¬
вам, свършвам бързо, неусетно. Лятото отлетя.
отличавам нсв., отлича св. прх. 1. Правя, установявам
разлика между две или повече неща; различавам,
Отличава доброто от лошото. 2. За черта, белег,
признак и под. — правя нещо да бъде различно от
друго, други. Какво го отличава от останалите? 3.
прен. Награждавам някого с нещо за похвала. От-
отменёиие 593
личиха го със значка. — се ппрх. 1. Имам отлика,
различен съм от другите; различавам ос. С нищо не
‘ се отличава от мене. 2. Имам, притежавам опреде¬
лено качество, характерна черта. Вълкът се отлича¬
ва с лошия си нрав. 3. обикл. св. Извършвам нещо
добро, изпъквам с превъзходството си над другите.
Отличих се в боя.	*
отличен прил. 1. Който притежава в най-висока степен
определени (положителни) качества, свойства. От¬
личен човек. В отлично настроение съм. Отличен ек¬
земпляр. 2. като същ. отличен м. Най-висока оценка
за качество или за успех в училище. Завърших с от¬
личен по математика. > > Отличен успех. Отлич¬
ни бележки.
отличСн прил. Който е изтъкнат за нещо с похвала
или награда. -	'
отличие ср. 1. Най-висока оценка за добра работа или
за успех в училище, умение. Завършил е университе¬
та с отличие. 2, Награда за добра работа, прояве¬
но усърдие. 3. остар. Разлика, отлика, ,
отличителен прил. Който служи за отлика, по който
някой нли нещо се отличава от останалите. Отли¬
чителни белези: руса коса, сини очи,
отличник м. и отлйчмичка ж. 1. Учещ се, който има
отлични оценки по всички или по повечето учебни
предмети. 2. Работник, който изпълнява отлично
задълженията си.
отлично 1. Нари. от о т л и ч е я. Говори отлично
български. Познавам отлично околността. Отлично
свършена работа. 2. като межд. За израз на пълно
одобрение и похвала. Отлично, юнаци!
отложа вж. отлагам.
отлбмвам и отломявам нсв., отломя св. прх. ютж. От¬
къртвам, откьршвам, отчупвам.
отлбмък м. и отлбмка ж. Нещо отломено, откъртено,
отчупено от цялото. Отломка, нищожна от винаги
храбър народ мъченик. Яв.
отломй, отломявам вж. отломвам.
от.тьгвам се нсв., от.тьжа се ппрх. диал.· Оправдавам
се, измислям някакво оправдание,
отлъчвам нсв., отлъча св. прх. I. Отделям, отстраня¬
вам. 2. Отбивам малко животно от майката. Агне- .
тата не са още отлъчени от майките. — се нпрх.
Отделям се, напускам (колектив, стадо и под.). Тая
овца се е отлъчила от стадото. О Отлъчвам от
църквата — провъзгласявам някого за неверник и
недостоен да бъде християнин,
отлъчка ж. Отлъчване.	,	*
отлЮбвам нсв., отлюбя ся, прх.. нар. Разлюбвам, От¬
любила терзийчето, та залюби овчарчето. Нар.п.
отляно нарч. На място или в посока откъм лявата
страна. Прот. отдясно. Застани отляво. Брой
. отляво надясно.
отмала ж. нар. Отмаляваш, слабост,
отмалнявам нсв., отмалнея се. нпрх. Отмалявам. Кра¬
ката ми отмалняха.
отмалявам нсв., отмалея св. нпрх. Изгубвам силиуе си,
усещам се съвсем слаб. От глад човек съвсем от¬
малява.
отмёхвам нсв., отмАхпа св. прх. Махам, махвам, отс¬
транявам нещо от някъде. Отмахни котлето от
■ огъня!	*
отме^нне ср. Действие или резултат по гл.
отменя; отмяна.
38. Български тълковен речник

594 отменник
отменник м. и отменниця ж. нар. поет. Човек за от¬
мяна. На мъжа си невестина, на майка му отмен-
ница,
отменям и отменявам исв., отмннй св. прх. I. Прекра¬
тявам, премахвам, спирам валидността на нещо.
Отмениха заповедта за неговото уволнение. 2. За¬
мествам някого в работа. Ела ме отмени, че вече
нямам сшю.
отмервам и отмерим нсв., отмеря св. прх. 1. С мерене
отделям част от дадено цяло, от нещо. Отмериха
му три кофи царевица. 2. прен. Правя нещо равно¬
мерно и ритмично илн внимателно, сдържано. От¬
мервам думите си. Метрономът отмерва темпото
при музикални упражнения.
отмерен прил. Който се извършва внимателно и рав¬
номерно, ритмично. Върни с отмерени крачки.
отмёрено нарч. Равномерно и ритмично. Пристъпва
отмерено. Говоря отмерено.
отмеря, отмерим еж: отмер вам.
отмелвам нсв., отместя св. прх. Местя нещо встрани
от предишното му място. Отмести камъка малко
вдясно.	‘
отмета вж. отмитам.
отметка ж. Знак, който се поставя при броене, про¬
верка и под. Като провериш сбора на цифрите, сло¬
жи отметка, [рус.]
отметна вж. отмятам1·2.
отмивам нсв., отмия св. прх: 1. С миене отстранявам
нещо; изчиствам. Едва отмих мастилото от ръка¬
та си. 2. За вода — подкопавам, изкопавам. Река¬
та отмива брега.
Оттпилявам нсв., отмилея св. нпрх. Преставам да съм
мил някому. Прот. домилявам. От.мыяха
ми старите приятели.
отминавам нсв., отмина св. прх. 1. Минавам, отивам,
по-далече, по-нататък от нещо, някаква граница.
Отминали са къщата и сега се връщат. 2. Минавам
покрай някого или нещо, без да спра, без да се оба- -
дя. Какво ни отминаваш? 3. прен. Не обръщам вни¬
мание на нещо или някого. Отминаха с мълчание
новата му книга. 4. нпрх. За болка — преставам,
изчезвам.
отмирам нсв., отмра св. нпрх. книж. Преставам да съ¬
ществувам, изчезвам. Някои стари традиции посте¬
пенно отмират.
отмнрйсвам се нсв., оттмнрйша се св. нпрх. Преставам
да мириша, да издавам миризма; намирисвам се.
отмятам иск., отмета св. прх. С метене прибирам не¬
що настрана. След ядене отмитат трохите.
отмия вж. отмивам.
отмора ж. Почивка, отдих, отморяване.
отморявам нсв., отморя св. прх. Отстранявам умора,
правя нещо или някой да стане бодър, да си въз¬
върне силите. Прот. уморяват.. Полумракът
отморява очите. — се нпрх. Възстановявам силите
я бодростта си, освобождавам се от умора, напре¬
жение; отпочивам си. Поседнахме да се отморим.
отмотавам нсв., отмотая св. прх. Развивам отчасти
или изцяло нещо намотано. Отмотай малко преж¬
да от кълбата ·
отмра еж. отмирам.
отмъквам нсв., отмъкна св. прх. 1. С мъкнене отнасям
някого или нсшо до някъде; отвличам. Едва го от¬
мъкнахме до дома му. 2. С мъкнене отмествам.
Прот. примъквам. 3. прен, Открадвам, за¬
дигам. Отмъкнаха ми чантата. — се нпрх. Отивам
някъде с усилия, с мъка.
отмъстител м. и	ж. Човек, който отмъ¬
щава.
отмъстйrгелêи прил. Който е присъщ на отмъстител.
отмъ^стйтелност ж. Качество на отмъстителен,
отмъщавам |сн] нсв., отмъстя |сн] св. нпрх. Отвръщам .
някому със зло за сторено зло. За нанесената обида
аз ще си отмъстя,^яма да му простя,
отмъщение ср. Действие по гл. о т м ъ с т я; мъст.
Не се ли боиш от отмъщение?
отмяна ж. 1. Помощ, заместване в работа, обикн. на
стар или болен човек. 2. Млад човек, който помага
някому или върши неговата работа. Ожени се, син¬
ка, доведи ми отмяна.
отмятам1 нсв., отметна св. прх. Мятам, отхвърлям не¬
що встрани или назад. Отмятам косата си. От¬
метни одеялото. — се нпрх. Не стоя на думата си,
? отричам се, отказвам се от това, което съм казал,
обещал. Отметна се от пазарлъка.
отмятам2 нсв., отметна св. прх. Слагам знак, отбеляз¬
вам, че нешо е свършено, проверено и пр. Отмет¬
ни в списъка, че съм платил. Отметнах те. [от рус.]
отнапред нарч. От по-раншно време, предварително.
Отнапред трябва да се погрижиш за зимовище.
Всичко се знае отнапред.
отнасям нсв., отнеса св. прх. 1. Нося нещо другаде, с
носене премествам на място, различно и отдалече¬
но от мястото на говорещия; занасям. Ще отнеса
нещата у вас. Отнеси писмото в пощата. > > Ми¬
сълта ми ме отнесе на село. 2. За река, вода, вятър
и под. — отвличам, завличам, премествам от едно
място на друго. Бурята отнесе покрива. 3. прен.
. Насочвам нещо някъде, поставям или определям
нещо като принадлежащо към дадена област или
кръг от явления. Отнесете въпроса до директора.
Към кой вид ще отнесем това животно? 4. прен.
Изтърпявам, понасям, сполетява ме. Ще отнесеш
боя. Отнесох два-три шамара. — се нпрх. I. Проя¬
вявам някакво отношение, държа се по определен
начии с някого, нещо. Той се отнася приятелски
към всички. 2. обикн. н 3 л. Имам връзка, свързан
съм или засягам някого или нещо. Това не се от¬
нася до тебе. 3. Обръщам се към някого за съвет,
мнение, помощ и др. По въпроса се отнесете до ди¬
ректора. 4. мат. Намирам се ’ в определено отно¬
шение. X се отнася към У както 2:3. 5. само в 3 л.
Има връзка, отношение към някого или нсшо по
място, време, принадлежност и др. [както са изтъл¬
кувани в тоя речник относителните прилагателни
имена].
отначало нарч. От началото, в началото. Отначало не
умееше, но после се научи.
отнейде и отнегде нарч. Отнякъде,
отнемам исв., отнема св. 1. Лишавам някого от нещо.
Отнеха му правото да търгува. Отнеха ми жили¬
щето. Отнемам насила. Отнемам някому думата*
2. Правя, ставам причина нещо, обикн. време, сили
и др. да бъде употребено, изразходвано. Това ще
(ни] отнеме много време,
отнеса вж. отнасям.
о-гониде и отайгде нарч. Отникъде. Отпийде помощ не
иде.	*
отникъде нарч. От никоя страна, от никое място; от
никъде. Отникъде не се вижда.
отшше нарч. старин. Отсега. Отнине ифо века.

отново нарч. Още едни път; пак, повторно. Отново се
чу вик. Започвам отново.
относителен прил. 1. Който се установява, определя в
съпоставка с нещо друго. Относителна влажност
на въздуха. 2. Който е в зависимост от останалите
неща, не е безусловен, абсолютен, неограничен.
Здравето е нещо относително. Всичко е относител¬
но. О Относително местоименне грам. — което слу-
-, жи за връзка на подчиненото изречение е главното *
и замества име или друго местоименне, напр,: кой¬
то, какъвто, чийто, където. Относително прилага¬
телно — което означава връзка, отношение по мяс¬
то, време, материя, принадлежност, напр.; горски,
пролетен, дървен, Относително тегло — коефициент,
който отразява отношението между теглото на да¬
дено вещество и същия обем стандартно вещество,
обшш. дестилирана вода за твърдите вещества и
течностите или въздух за газовете.
σι ноойтелност ж. Качество на относителен.
относително Нарч. от относителен. Прот.
абсолютнее. Това е само относително вяр¬
но/
относно предл. книж. Във връзка със, по отношение
■ на; досежно. Кажете нещо относно повдигнатия
въпрос.
отношение ср. 1. Връзка .между величини, предмети,
действия, между нещата или явленията в природа¬
та, обществото и мисленето. Какво отношение има
това към поставения въпрос? В какво отношение се
намират помежду си тези два факта? Вода и оцет
се смесват в отношение 2:1. 2. Взаимна връзка, на¬
чин на общуване. В добри отношения сме. Разва¬
лихме отношенията си. Брачни отношения, Дипло¬
матически отношения. 3. Начин на поведение, на
държане, обикн. като проява, израз на мнение или
оценка за някого или нещо. Отношението му към
жените е осъдително. Какво е отношението ти към
този човек* 4. Мнение, гледище, становище. Нямам
отношение по въпроса. 5. Гледна точка, страна, ас¬
пект. Добър е човекът, но в едно отношение не ми
харесва. В това отношение той е прав. В художес-
. твено отношение разказът е слаб. О Вземам отно¬
шение — изказвам се, изразявам становището си.
Кой ще вземе отношение по въпроса? По отношение
на предл. — за означаване на насоченост, връзка с
нещо; във връзка с,
отнякъде нарч. От някое място, ог някоя страна. От¬
някъде се зачуват стъпки.
0ток м. Подутина по тялото, обикн. поради инфек¬
ция, наплив на кръв и др.	«
отоманка ж. остар. Вид кушетка, [фр.] -
отомански прил. остар. Османски, турски. Отоманска
империя.	-
отопление ср. 1. Отопляване на помещение, затворено
пространство. 2. Приспособление, инсталация, сис¬
тема за такова отопляване. Парно отопление. Цен¬
трално отопление.
отоплителен прил. Който се отнася до отопление,
свързан е или служи за отопление. Отоплшпелна
инсталация. Отоплителни печки, Отоплителен се¬
зон.
отоплявам и отбилям нсв., отопля св. прх.. Топля, за¬
топлям вътрешно сграда шш помещение. Отопля¬
ваме с въглища. Салонът 6 добре отоплен.
отпадам нсв., отпадна св.-нпрх. 1. Губя, загубвам фи¬
зически илй душевни сили; отслабвам. Болният
бързо отпадна. Не отпадайте духам. 2. Излизам от
отпия 595
състава на нещо, преставам да съществувам яли да
участвам в нешо. Неколцина отпаднаха поради лош
успех. Отпаднахме от борбата. Този въпрос ще от¬
падне от дневния ред.
огладен прил. спец. Който отпада, който е безполезен,
неизползваем или неизползван при някакъв произ¬
водствен процес или друга човешка дейност; отпа¬
дъчен. Отпадни води.	.
отпаднал прил, Който е с намалени физически или ду¬
шевни сили, комуто липсва бодрост. Лошо ми е,
чувствам се отпаднал. Говори с отпаднал глас.
отпадналост ж. Качество или състояние на отпаднал,
отпадък м. Ненужен, негоден или малоценен остатък
от нещо, При обработката на дървото се получават
( доста отпадъци — талаш, стърготини, трески.
Вълнени отпадъци Хранителни отпадъци, Радиоак¬
тивни отпадъци.
отпадъчен прил. Който се отнася до отпадък, състоя
се от отпадъци. Отпадъчни материали.
отпарям вж. отпорвам.
отпасвам нсв., отпаша св. прх. Свалям пояс, колан, са¬
бя и под.; разпасвам. Прот. з а л а с в а м,
опасвам. Отпасвам си колана.
отпасвам сн нсв., отпасД сн св. нпрх. За добиче, живот¬
но — паса1 напасвам се до насита.	,
отпера вж. о т пир а м,
отлеч^твам1 нсв., отпечатам и отпечата св. прх. 1. Из¬
работвам с печатане, завършвам печатането на не¬
що. Отпечатахме нов афиш. Книгстга вече е отпе¬
чатана. Отпечатаха целия тираж, 2. Правя нещо
да остави следа, белег, отпечатък. Отпечатал е
пръстите си върху чашата, — се нпрх. Правя, ос¬
тавям следа върху някаква повърхност. Пръстите
ми се отпечатаха върху стъклото.
отпечатвам2 нсв., отпечатам и отиечатя св. прх. Сне¬
мам печат, отварям нещо запечатано, затворено;
разпечатвам. Отпечатвам писмо.
отпечатък м. 1. Следа, остатък от въздействието, до¬
пира на нещо * върху някаква повърхност. По книга¬
та има- отпечатъци от пръсти. 2. прен. Особеност,
отличителен белег, свидетелство за влияние и въз¬
действие. Тежкият живот е сложил отпечатък не
само върху лицето, но и върху характера му. 3. От¬
делна, оформена като самостоятелна извадка ста¬
тия от списание, част от книга и под. От всяка
статия в списанието за автора й се приготвят по
10 отпечатъка.
отлСя вж. о т п я в а м,
отпивам нсв., отпия св. прх. Пия малко, част от нещо.
Отпивам от чашата, за да не се разлее. — си нпрх.
Пия до насита, колкото искам. На сватбата си от¬
пихме.
отпнля^ам се нсв., отпилСя се св. нпрх. разг. рядко. За¬
пилявам се, махам се.
отпйрам нсв., отпера св. прх. С пране премахвам, от¬
странявам'от тъкан, плат нещо мръсно, някакво
петно. — се нпрх. Мазни петна не се отпират лес¬
но.
отписвам нсв., отийша св. прх. Заличавам някого от
списък, изваждам някого от състава на нещо. Прот.
записвам.'— се нпрх. Заличавам името си
от някакъв списък, доброволно напускам организа¬
ция, учебно заведение и пр.
отпия вж. отпивам.

596 отплавам	’
отплавам нсв. и св., нпрх. Отдалечавам се с плаване,
тръгвам, заминавам на плаване; отплувам.
отплата ж. Възмездие.	-
оп^лиш^им нсв., отплатя св. нпрх. Върша, извършвам
нещо като отплата за сторено зло или добро; отв¬
ръщам. На доброто отплащам с добро. — се нпрх.
Давам някому дължимото, издължавам се. отбла¬
годарявам се за сторено ми добро. Човек никога не
може да се отплати на родителите си. * :	>
оттп.тес м. разг. Обикн. в съчет. на отплес — с отплес-
ване встрани, не по определената посока или ли¬
ния; накриво.	·
отпл&вям нсв., отлзкпя св. прх. разг. 1. Правя нешо
да се наСочи, да отиде, да отлети настрани с хлъз¬
гане, подхлъзване. 2. преп. Занимавам някого с не¬
шо странично, отвличам вниманието на някого. ■ Не
отплесвай децата от уроците им! Нещо ме отплес- ,
на, та забравих защо съм дошъл. — се нпрх. 1. Ряз¬
ко, изведнъж сменям посоката на движението си
при подхлъзване или при удар о твърдо тяло. Кра¬
кът му се отплесна и той падна. Куршумът се от¬
плескал от стената и го наранил. 2. прен. За поглед,
мисъл и под. — насочвам се встрани. Погледът му
се оттаска към покривите на къщите. 3- прен. От¬
клонявам се от основната тема, посока на разми¬
съл; реч, изложение и под. Ораторът се отплесна
в дреболии. '■	'	~
отолитам нсв., отнета св. прх. Разплитам част от пле¬
тиво, от нещо оплетено. Отплети няколко реда от
ръкава, че е дълъг.
отплувам нсв, и св., трх. Отплавам. Параходът ще
отплува в зори.
отпбнвам вж. отпоявам.
отпбр м. Енергично противодействие, противопоста¬
вяне срешу иешо, защита срещу нападение. Наро¬
дът е готов да окаже отпор.
отпорвлм и отпйрям псе., отпоря се. прх. С порене от¬
делям нещо пришито, зашито или заковано; разпа¬
рям. Отпарям кръпка. Трябва да отпорим хастара.
— се нпрх. За нещо пришито или заковано — от¬
делям се, откъсвам се.
отпосле нарч. разг. След известно време, по-късно,
впоследствие, елед това, после. Отпосле и той се
съгласи.
отпбчвам нсв., отпочия св. нпрх. разг. Започвам,
о^лкЗ^йвам нсв., отиочйна св. шгрх. Възстановявам (на¬
пълно) силите си; отморявам се, отдъхвам, почи¬
вам, Като отпочина* ще дойда.,
отп0чиа вж. о т по ч в а м.	‘
отпоявам и отпойвям нсв., отпоя се. прх. Чрез нагря¬
ване отделям нещо запоено; разпоявам. ■, Прот.
запоявам.
отправен прил. книж. От който нещо тръгва или за¬
почва; изходен. Отправна точка, [рус.]
отпраяител м. Който отправя, изпраща нещо; изпра¬
щач, подател. Прот. приемател, полу¬
ча т е л.
отправям нсв., отправя св. прх. 1, Изпращам. Отпра¬
вям писмо. Отправям поздравителна телеграма.
Отправям получена стока. 2. Насочвам, устремя¬
вам. Отправям поглед. Отправям укори. Отправям
въпрос, — се нпрх. Отпътувам, потеглям, насочвам
се. Пристигна с влака и се отправи към дома си.
(РУС-1
отпразнувам нсв. и св., прх. Чествам, празнувам нешо
докрай. Деня на Кирил и Методий отпразнувахме
тържествено.
отпратка ж. Забележка, указание в книга, статия и
пр. за справка към определен източник; препратка,
отпращам нсв., отпратя св. прх, 1. Изпращам, Тежки¬
те случаи лекарят отпраща в болница. 2. Насочвам
читателя за справка към Някой източник. 3. разг.
Накарвам някого, правя някой нежелан да си оти¬
де, да се махне.	■
отпрегна вж. о т п р й г а м..
отпред нарч. ■ На щти откъм предната, лицевата стра¬
на, част на нещо, пред някого, или нещо. Прот.
отзад. Къщата отпред е измазана. Отпред има
- градина, а отзад — стопански двор. Излизам отп¬
ред. Вървя отпред.	’
отпреди 1. нарч. От по-рано, ог преди. 2, предл. От
преди. Калпакът му е отпреди войната.
отпрйщвам нсв., отприщя св. прх. Е Премахвам преч¬
ка, преграда по пътя на вода; отпушвам. Прот.
запрвщ в а/ м. Отприщи яза и водата спадна.
2. прен. Премахвам преградите, пречките пред не¬
що, давам свобода на проявата, развитието на не¬
що. — се нпрх. Проявявам се свободно, без зад¬
ръжки или пречки. Отприщи се радостта на
хората.
отпригам нсв., отпрбгна ся. прх. Изпрягам, разпрягам.
Отпрягам кон.
отпуск м. и бтпуска ж. 1. Освобождаване от служба,
от работа за известно време. Получавам едномесе¬
чен платен отпуск. Намирам се в отпуск. Домашен
отпуск. Излизам в отпуска. 2. само м. Край на ли¬
тургия, разпускане на черковна служба; разпус.
отпускам и отпущам нсв., отпусна св. прх. 1. Преста¬
вам да държа, да стягам нещо здраво. Държеше ме
яко, но постепенно започна да отпуска. Болките ме
отпуснаха. 2. Правя нещо да стане по-малко стег¬
нато, опънато, напрегнато; разхлабвам. Отпускам
си колана. Отпусни си мускулите. Отпусни си гла¬
са. 3. Оставям нещо да виси свободно, пускам на¬
долу. Отпущай полека въжето! Отпускам глава.
Седи с отпуснати ръце. 4. Правя нещо, обикн. дре¬
ха, да стане по-дълго или по-широко, да се удължи
или разшири. Отпусни роклята си, че ти е окъсяла.
< 5.	щхепхггавям няковму пари или др^уги
средства. Държавата отпуска кредити за строеж.
Отпускам стипендия. — се нпрх. 1. Преставам да
бъда в напрегнато, стегнато състояние. Отпусни се
и дишай спокойно. Мускулите ми се отпуснаха. 2.
Преставам да бъда здрав, енергичен, .подвижен,, за¬
губвам силите и способността си за работа, дейст¬
вие, След боледуването много се е отпуснал. Отпус¬
нали сте се и нищо не работите. Не се отпускай,
трябва да се бориш. 3, Увисвам, спускам се надолу,
обикн. поради липса на сила, жизненост, енергия.
Новината го попари и раменете му се отпуснаха. 4.
Сядам, лягам, Опирам се върху нешо, обикн. пора¬
ди умора, силно изтощение. Отпусна се на дивана
и веднага заспа. 5. Преставам да се ограничавам
или въздържам, да се притеснявам или срамувам,
започвам да се държа свободно. Постепенно всички
се отпуснаха и стана весело. Потистт човек е и
рядко се отпуска да говори пред публика. Голяма
скръндза е, но днеска нещо се е отпуснал. 6. Омек¬
вам, преставам да бъда стегнат и увеличавам обе-,
ма си. Тестото се е отпуснало. 7, За времето —
омеква, престава да бъде студено.

отпускАр м. разг. Човек, обикн. войник, който е в от¬
пуск. Влакът е пълен с отпусхари. *
отпуска реки прил. разг. Който се отнася до отпускар,
ι * Отпускарски влак.
отпусна вж. отпускам.
отпуснат прил. 1. Който не е стегнат, опънат; разхла¬
бен. Отпуснато въже. 2. Небрежен, * немарлив.
> > Ходи отпуснато..
отпуснатост ж. Качество или проява на отпуснат,
отпушвам псе,, отпуша се. прх. 1. Отварям съд с тесен
запушен отвор. Отпушихме бъчвата. Вече отпуш¬
вам третата бутилка. 2. Премахвам, отстранявам
пречка по пътя на течаща вода; отпришвам. От¬
пушвам яз. Отпушвам вода. 3. Прочиствам затво¬
рена, запушена тръба, отвор, канал и пр. Отпуш-
, вам канал. Отпушвам комин. — се нпрх. Преставам
да бъда запушен, затворен,
отпущам вж. отпускам.
отпущеине ср. църк. Опрощаване на греховете. О Ко-
■. зел* отпущения.
отпъвам нсв., отпъна се. прх. 1. нар. Отключвам, ос¬
вобождавам нещо запънато. Отпъни вратата да
'влязат. 2. прен. разг. Открадвам, отмъквам. Някой
' ми е отпънал писалката.
отпъждам нсв., отпйдя св. прх. 1. Пъдя от себе си; из¬
гонвам, прогонвам. Отпъждам мухи. 2. прен. Отс¬
транявам, съзнателно забравям. Отпъждам всички
лоши мисли.
отпъна вж. отпъвам,
отпърво и отпървом нарч. нар. Отначало; изпърво.
Оптърво не знаех да шия. но скоро се научих,
отпътувам нсв. и се., нпрх. Тръгвам на път, замина¬
вам; потеглям. Тая вечер ще отпътувам с автомо¬
бил. Влакът току-що отпътува.
отпявам нсс~, отлея св. нпрх. Повтарям след някого .
стих или строфа от песен. Аз ще пея, а ти ще от¬
пиваш.	.
отрабдтвам нсв., отработя и отработя св. прх. Отпла¬
щам се за нещо, заменям нещо с работа, с труд.
Заема ще ти отработя. Отработих си наказание- у
то.
отработил и [рус.] отраббтен прил. спец. Обикн. за га¬
зове, пара — който се изхвърля, след като е извър¬
шил определена работа.	.
отравям1 нсв., отровя св. прх. 1, Умъртвявам с отрова.
Отровила мишките'. 2. Правя нещо да стане отров¬
но, като го смесвам с отрова. Отравям водата, 3.
Причинявам болест, заболяване чрез приемане на
отровни вещества. Отравям организма си е алко-
хол.-4. прен..Причинявам неприятности, силно ядос¬
вам. Отровил радостта му. Лошият син му отравя
живота. — се възвр. и нпрх. 1. Умирам от отрова.
Ще се отровиш с тия гъби. 2. Разболявам се от не¬
добра или отровна храна. Отровили се с риба. но
. , ги спасили. 3. прен. Изживявам големи неприятнос¬
ти, силно се ядосвам.	.
отравям2 нсв., отровя св. прх. 1. Откривам нещо зат¬
рупано, обринато с пръст. Прот. заравям,
заривам. 2. Изваждам нещо из земята; изра¬
вям.
отряда ж. книж. Радост, удоволствие, утеха. Кога
увехне младостта, ще ти е споменът отрада. -
П.П.Сл. [рус.]
отраден прил. книж. Радостен, приятен. Отрадно яв¬
ление. Отраден факт. [рус.]
отражАвам вж. отразявам.
отражАтел м. спец. Предмет, приспособление, уст-
Отред 597
ройство, което отразява светлинни и топлинни лъ¬
чи, - електромагнитни вълни а др. Срв.
рефлектор, [рус.]	-
отражателен Прил. от отражател; рефлекто¬
рен. Отражателно стъкло. Отражателни призми.
отражение ср. 1, Образ на предмет в огледална повър¬
хност, Виждам отражението си във водата. 2. Връ¬
щане, отпращане на звукови вълни, -радиовълни
или светлина при среша с определена преграда об¬
ратно към средата, от която произлизат. Скалите
дават ясно отражение на звука. 3. Въздействие,
. влияние, последица. Отражение на Френската ре¬
волюция върху другите страни в Европа. 4. Способ¬
ност на съзнанието да възпроизвежда в образи ре¬
алната действителност,	’
отразйгел м. книж. Който отразява нещо.
отразявам н отражавам нсв., отразя св. прх. 1. За ог-
« ледало или друга подобна повърхност — възпроиз¬
веждам образа на някого или нещо. Огледалото
отрази бледия му лик. 2. За повърхност, преграда
— връщам, пращам в обратна посока звук, светли¬
на или радиовълни. Каменният свод отрази гласа
му. Луната отразява слънчевата светлина. Отс¬
рещните прозорци отразяват слънчевите лъчи.
> > Луната свети с отразена светлина. 3. Давам
външен израз на нещо. 4. Представям, възпроиз¬
веждам действителността в художествен образ. В
своите творби Ботев е отразил идеалите на поро¬
бения български народ. 5. рядко. Давам отпор, отб¬
лъсквам. Отразихме вражеското нападение. — се ’
нпрх. 1. Давам отражение (в 3 зиач.), оставям следа
или оказвам въздействие, влияние. Физическият
труд ти се е отразил добре. 2. Намирам външен
израз, проявявам се. Голямата радост се отразява '
в очите му.
отракап прил. разг. Който е придобил умение и спо¬
собности да се справя с нещата, да общува с хората
свободно, непринудено. Той не беше учен. но гово¬
реше хубаво, пък и отракап човек беше. Йов. .
отраквам· нсв., отрОкам св. прх. разг. Правя някой да се
отрака. Животът ще го отрока. — се нпрх. Придо¬
бивам умение и способност да се справям с нещата,
да общувам с хората свободно и непринудено,
отраио нарч. Предварително, преди обикновеното
време. Заемам място отрано. Отрано се стягам за
изпит.	’
отраслов Прил. от о т р а с ъ л.
отрАствам нсв., отрасна и отраста св. нпрх. Ставам го¬
лям, възрастен; възмъжавам, израствам. Синовете
му отраснаха. Отрасъл в бедност,
отрасъл м. Отделна, относително самостоятелна об¬
ласт от производството, науката или друга човеш¬
ка дейност. Кризата засегна всички отрасли на ин¬
дустрията, [рус.]	*	’
отреагнрам нсв. и. св., нпрх. Освобождавам се от нап¬
режението на някакъв конфликт или потиснати
емоции чрез задоволяване на потребността от из¬
разяване или действие. Някои хора отреагират с
крещепе.
бтред и отряд м. 1. Войсково поделение или въоръже¬
на група, натоварена със специална задача. Преден
отред. Партизански отряди. 2. Организирана група
от хора, които имат обща работа. Бригадирски от¬
ряд.

598 отреден	■
отреден и отряден прил. Който се отнася до отред,
отряд. Отреден командир.
отредя еж. отреждам,
отрежа вж. отрязвам. .
отреждам нсв., отредя св. прх, Определям, предназна¬
чавам, запазвам. Място. отредено за коли. Една от '
стаите е отредена за гости.
отрез м. 1. Отрезка, отрязък. 2. Част от кръг, загра¬
дена от дъга и хорда; сегмент,
отрезвеше ср. Отказване от илюзии и безплодйи меч¬
ти, врьшане към действителността; отрезвяване,
спомняне.
отрезвея еж. отрезвява м! '
отрезвйтел м. Заведение за принудително задържане
на нарушаващи обществения ред пияни хора до от;
резвяванего, изтрезняването им; изтрезвитсл, .от¬
резвително. (
отрезвителен прил. I. Който отрезвява, който прави
човек да отрезвее, да дойде на себе си. Отрезвите¬
лен душ, > > Това ще ти подейства отрезвително.
2. като същ. отрезвително ср. разг. Отрезвйтел.
отрезвявам1 нсв., отрезвея св. нпрх. Ставам трезвен,
преминава ми пиянството или увлечението; отрез-
нявам, изтрезнявам.
отрезвявам2 псе., отрезвя св.. прх. 1. Правя някой да
изтрезнее, да стане трезвен, да не е пиян. 2. прен.
Правя някой да се освободи от състояние на силна
възбуда и опиянение, да стане трезв и разсъдите-
лен. Трябва да му пиша една сериозно писмо, да го
отрезвя, Ваз.
отрезка ж. Отрязана, изрязана част от нещо; изрезка,
отрезнявам нсв., отрезвея св. нпрх. Отрезвявам!
отрекй вж. отричам.
отрепка ж. 1. диал. Дрипа, парцал. Барабар Петко с
мъжете, отрепка му на пояс. Погов. 2. прен. Ни¬
щожен, жалък, презрян човек. Отрепки на общест¬
вото.
огря нарч. На три, от три ката; тройно. У сучи конеца
отри..
отрнвам1 нсв., отрия св. прх. Изтривам, обърсвам.
Отрий си сълзите.
отрнвям2 нсв., отрила и отрия св. прх. Откривам нещо
зарито, отмахвам, отстранявам това, е кОето е за¬
рито; отравям2. Отривам жарта.
отривист прил.. книж. Рязък, отсечен. Отривист глас.
Отривисто движение. Отривист жест. [рус.]
отрнна вж. о т р и в а м2.
отритвам нсв., отрйтва св. прх. 1. рядко. С ритане ма¬
хам, отстранявам. Отритвам камък. 2. прен. Отб¬
лъсквам, отстранявам, изоставям, пренебрегвам.
Не отритвай приятелите си. > > Чувствам се от-
ритнат.
отрицание ср. I. Отричане, отхвърляне, непризнаване.
Някои стигат до пълно отрицание на постигнато¬
то. 2. Това, което представлява пълна противопо¬
ложност на нещо друго. Фашизмът е отрицание на
демокрацията. 3. грам. Дума или израз, чрез които
нещо се отрича, които придават отрицателен сми¬
съл на речта. 4. спец. Философска категория, изра¬
зяваща определен тип отношения между две после¬
дователни състояния на развиващия се обект,
който става качествено нов, друг, различен. О За¬
кон за отрицание на отрицанието филос. — един от
сновните закони на диалектиката, характеризиращ
посоката на процеса на развитие, приемствеността в
развитието на природата, обществото и мисленето,
отрицател м. и отрицателна ж. книж. 1. Човек, който
всичко отрича; скептик, 2. Който отрича някого^
или нещо.	■
отрицателен прил. I. Който изразява несъгласие, отх¬
върля молба, предложение или не потвърждава пя-
какво предположение. Прот. положите-
,л е н. Отрицателен отговор. 2. грам. Който
съдържа отрицание, чрез който нешо се отрича.
Срв. утвърдителни. Отрицателно изре¬
чение. Отрицателни частици. Отрицателни место¬
имения. 3. Който има лоши, вредни, неблагоприят¬
ни качества или свойства. Отрицателна черта на
характера. Отрицателна роля. Отрицателлн герой.
4. Който изразява неодобрение, неблагоприятно
отношение към някого или нещо. Отрицателна
критика. Отрицателен отзив. 5. мед. Който не пот¬
върждава наличието на определено заболяване,
състояние на организма. Пробата е отрицателна.
6. дщщ.КоКо е по -ма-мле ът о и се от беляевя вас
' знак (—). Отрицателно число. Отрицателни стой¬
ности, Отрицателни температури. 7. физ. Който
се отнася до вида електричество, чиято материална
форма е електронът. Отрицателен електрически
товар. Отрицателен полюс,
отрйцателиоое ж. книж. Качество на отрицателен,
отричам нсв., отрекй св.. прх. Отхвърлям това, което
се твърди; отказвам. Отричам да съм участвал в
тава дело. Отричам способностите му. — се нпрх.
1. Отхвърлям, пренебрегвам, отказвам се от нещо.
За постигане на тая цел тай е трябвало да се от¬
рече· от много житейски блага.. 2. Преставам да
признавам нещо за свое. Отричам се от показани¬
ята си. Отричам се от подписа си.
отрия^2 вж. о т р и в а м^2.
(припкам нсв., отробя св. прх. нар. Освобождавам от
робство.	- -
отрова ж. 1. Вещество, което уврежда или причинява
смърт на живите организми. Стрихиинът е силна
отрова. Цигарите са същинска отрова. 2. прен. Не¬
що, което действа убийствено на духа, което силно
измъчва, огорчава, ядосва човека. Остави таз пе¬
сен любовна, не вливай ми в сърце отрова. Бот. От¬
ровата на завистта.	*
отрбвен прил. 1. Който съдържа отрова, който може
да причини отравяне. Отровни $ъои. 2. прен. Който
е крайно неприятен, който силно измъчва и огор¬
чава, убива духа. О, махни тез думи оргрорни. Бот.
огровител м. и отровйтелка ж. Който трови, отравя
или е отровил някого или нещо. Издирва се отро-
йителят на жертвата. Отровите/т на природата.
отровност ж. Качество на отровен.
отровя^ вж. отравя м12.
отродявам нсв., отродя св. прх. 1. Скарвам, смразявам
близки роднини, правя да не живеят, да не се по¬
читат като рода. 2. Откъсвам, отчуждавам някого
от народа му. — се нпрх. 1. Загубвам роднинското
си чувство, преставам да почитам някого като род¬
нина. Вече сме се отродили с брат ми. 2. Откъсвам
се, отчуждавам се от народа си.
отрок м. 1 · обикн. ми. ист. В средновековна България
— зависими от феодала, обикн. безимотни селяни,
изпълняващи различни задължения. Болярка ни бе-
• ше майка ти и господарка, а ние — нейни отроци.
Ст.Заг. 2. старин. Новородено дете, обикн. момче;
отроче.	.

отрбнвам псе,, отрОня св. прх. 1. С ронене отделям, от¬
къртвам или оставям нещо да се откъсне, да падне.
Отроних няколко зърна и ги изядох. Дърветата от¬
рониха първите жълти листа. 2. прен. Произнасям,
казвам, издавам (дума. звук и под.). Не отронват
ни дума. — се ипрх. С ронене сс отделям, откъсвам
се и падам. Едри сълзи се отрониха от очите му.
отрОче ср. стартт. Новородено дете. Отроче от мъж¬
ки пол.
отрочески прил. Който се отнася до отрок или отроче.
Отрочески сън. Отроческа възраст,
огрбчество ср, Отроческа възраст,	,
отрбшвам «се., отроша св. прх. диал. Правя, ставам
причина някой да се измори. Ходенето ме отрощи.
— се нпрх. Изморявам се физически. Отроших се
от дългия път.	. .
отруден прил. Който много е работил, който е измо¬
рен, измъчен от тежък труд. Отрудено селячество.
Отрудени хора.
отрудвам нсеч отрудя св. прх:. Изморявам, измъчвам
някого с много труд, с работа. Много те отрудих¬
ме с нашето гостуване. — се нпрх. Изморявам се,
измъчвам се с много труд, с работа.
отрупвам нсв., отрупам св. прх. Трупам, натрупвам
много неща върху някого или нещо. Отрупаха го
С подаръци. О Отрупвам с въпроси —■ задавам ня¬
кому много въпроси.
отръки нарч, разг. Само в еъчет. нде ми отръки — мо¬
га, умея добре да правя нещо.	,
отръсквам нсв., отръекям св. прх. С тръскане правя
нещо полепнало да падне или нещо да се очисти,
да се. освободи от полепналото или натрупано вър¬
ху него. Отръскай дрехата си от снега. Вятърът
отръска снега от клоните на дърветата. — се
възвр. С тръскане се очиствам от нещо.
отряд вж. о т р е д.
отрязвам нсв., отрежа св. прх, 1. С рязане отделям.
Отрязвам парче хляб. Отрязвам клон. 2. прен.
Препречвам, преграждам. Отрязали им пътя за
отстъпление. 3. прен. Отказвам някому нешо, рязко
и категорично отхвърлям нечия молба, предложе¬
ние. Предложих й да я разходим, но тя ме отряза.
4. нпрх. прен. Отсичам (м 3 зн ач.).
отрязък м. 1. Отрязана част от нещо. Отрязък хляб.
Отрязък хартия. 2. Част от нещо с пространствена
или временна продължителност. Отрязък от пътя.
Отрязък от време. 3. Означена част от облигация,
продоволствена карта и др., срещу която се полу¬
чава нещо (лихва, стока, услуга и др.); купон, ·
отсам 1. нарч. На тая страна, откъм говорещото лице.
Прот. о т -т а м, о т т а т ъ к. Не стойте на
другия бряг, елате отсам. 2 като предл, За означа¬
ване на отношение по място — на страната откъм
говорещото лиле. Селото е отсам планината.
отсамен прил. Който сс намира отсам. Отсамната къ¬
ща изгоря. Елате на отсамната страна на улица¬
та..
отсебаам все., отсебя св. прх. нар. Леко, малко отдръп¬
вам, отдалечавам шш отварям нещо прилепнало, до¬
лепено или затворено. Отсебих сандъка от стената.
Не отсебвай вратата да не излезе котката.
отсевки мн. Отпадъци при отсяване,
отсега пари. Занапред, като се започне от сегашния
•	момент. Отсега ще се държи строга сметка за ре- .
*	давността на посещенията.	.
отседлавам нсв., отседлая св. прх. Разседлавам. От¬
седлахме конете.
отслабвам 599
отседна вж. отсядам.
отседйвам нсв., отседя св. прх. рядко. Прекарвам из¬
вестно време някъде (в седене). Отседял е наказа¬
нието си в затвора. — си нпрх. Седя до насита,-до
воля. Отседяхме си на топло край печката.
отсейвам вж. отсявам.
бтсек м. 1. Отделена или изолирана част от нещо,
напр. кораб, самолет и под. 2. геом. Отрез, сегмент,
отсека вж. отсичам.
отсенка и отсянка' ж. Малка, лека разновидност на
•	багра или звук, мисъл, значение и под.; нюанс, от¬
тенък.
отсетне нарч. След това, по-сетне, от един по-късен
момент нататък. Драматическите събития се раз¬
виха отсетне.
отсечен прил. 1, Много стръмен, отвесен. Отсечен
склон. 2. За движения или реч, говор и под. — кой¬
то става, извършва се бързо, с кратки паузи, без
плавен-преход; отривист. Отсечени движения. От¬
сечени стъпки. Отсечена команда-
'отсечка ж. геом. Ограничена от двете страни права
линия.	‘
отсея вж. отсявам.	.
отейпвам нсв., отейпя св. прх. Изсипвам част от нещо,
със сипване прехвърлям част от един съд в друг.
Отсипи от ориза.
отсичам нсв„ отсека св. прх. I. Със сечене отделям.
Отсякох клона. 2. прен. Изговарям или правя нещо
да звучи рязко и отчетливо. Продължи да говори
енергично, като отсичаше думите. 3. нпрх.. прен.
Рязко и категорично изказвам мнението, решението
си; отрязвам. — Никъде няма да ходиш! — отсече
баща ми.
отскачам исв., отскоча св. нпрх. 1. Отлитам, излитам,
бивам отхвърлен нагоре или встрани след удар, ка¬
то се удрям о нещо. Топката отскочи от стената.
Дървото е много твърдо и секирата просто отско¬
ча, 2. Скачам, отхвърлям сс рязко нагоре или
встрани. Ако не бях отскочил, колата щеше да- ме
блъсне. Скачачите обикновено отскочат с левия
крак:. 3. прен. Отивам някъде набързо и за малко
време. Ще отскоча до клуба по бърза работа. Отс¬
кочи до аптеката за нещо успокоително.
отскок м. Отскачане, скачане встрани или нагоре. Во¬
. лейболист с добър отскок. -
етакеквам нсе., отскокна се. нпрх. Отскача.м веднъж
‘ или поединично.
отскоро нарч. От преди малко време, от неотдавна. В
града съм съвсем отскоро.	·
отскорошен прил. Неотдавнашен,
отскоча вж. о т с к а-ч ам.	_
♦	отскубвам нсв., отскубна и отскубя св, прх. С дърпане,
скубане изтръгвам, измъквам. Отскубнах няколко
стръка чесън. — се нпрх. 1. Изтръгвам се, измъквам
се с дърпане, с усилие; изскубвам се. Отскубнал се
от ръцете на стражата. 2. Освобождавам се, из¬
бягвам от някакво неприятно задължение, от учас¬
тие в нещо. „	■
отслабвам1 псе., отслабна св. нпрх. 1. Губя, загубвам
от телесната си пълнота, от теглото си; измърша-
вявам. Прот. напълнявам. Отслабнал е с
един килограм. 2. Губя силата си, ставам физически,
телесно слаб; изнемощявам. Не съм тренирал и ръ¬
цете ми са отслабнали. 3. Губя силата или интен-

600 отслабвам
зивността си. Дъждът отслабна. * Очите ми са от¬
слабнали.
отслабвам2 и отслабим нсв., отслабя св. прх. 1. Нама¬
лявам силата, интензивността на нешо. Не отслаб¬
вай темпото. 2. Правя нещо да стане по-малко
стегнато, опънато; разхлабвам, разпускам. Отсла¬
би колана на коня!
отслужвам нсв., отслужа св. прх. 1. Извършвам ня¬
каква черковна служба. Попът отслужи молебен. 2,
Отбивам военна повинност. Той е отслужил и ще
се жени.
отспнвям си нсв., отспя си св. нпрх. Спя много, до на¬
сита, наспивам се. Децата си отспаха тези дни.
олгрЫв&м нсе., отсрамя св. прх. Правя вещо похвал¬
но, та избавям, спасявам близките си от срам, по¬
зор. Вратарят отби топката и отсрами целия от¬
бор. — се нпрх. Проявявам се добре в обноските
или в работата си. Домакинята добре се отсрами
пред гостите.	*
отсреща нарч. От, откъм или на другата, противопо¬
ложната, насрещната страна. Отсреща се зададоха
' двама мъже. Кой живее отсреща?	*	’
отсрещен прил. Който се намира отсреща. По отсрещ¬
ния тротоар има голямо движение.
отер0чвам нсв., отсрйча св. прх. Отлагам за време по-
късно от определения срок. Отсрочихме изпитите
с'една седмица.	.	<
отсрочка ж. Отлагане за време по-късно от опреде¬
ления срок. Получих отсрочка за плащането.
отсръбвам нсв., отсръбиа св. прх. Със сърбане отпи¬
вам,
отстивам нсв., отстйня св. нпрх. нар. 1. Преставам да
обичам, да милея за някого или за нещо. Отсти-
нал е той от нея. 2. Преставам да бъда обичан, да
бъда мил някому, Отстина ли ти бащиният дом?
Отстинаха ми от сърцето старите приятели.
отстой1 нсв. нпрх. Намирам се на някакво разстояние
от нещо. Стопанството отстои на два километра
от реката. [рус.]
отстоявам нсв., отстой2 св. прх. Защитавам. Народна¬
та власт отстоява интересите на трудещите се.
(рус.}	“
отстрана и отстрани нарч. 1. Откъм лявата или дясна¬
та страна на нещо. Ударът е нанесен отстрани. 2.
прен. От известно разстояние, без пряко участие в
нещо. Гледам отстрана. Отстрани е винаги по-лес¬
но да се говори.
отстранение ср. Отстраняване.
отстранявам нсв., отстраня св. прх. I. Отмествам, от-
махвам настрана. Отстрани го от пътя си и влезе
в стаята. 2. Махам някого от работа, длъжност,
участие в нещо. Чиновникът е бил отстранен от
служба поради немарливост. 3. Правя нещо да прес¬
тане да съществува, премахвам нещо. Отстранени са
всички пречки. — се нпрх. Отмествам се, премествам
се настрана. Отстранете се от пътя ми.
бпгтъо м. 1. Отстъпка (във 2 знач.). 2. спец. Изтегляне
вдясно на началото на ред от ръкописен или печа¬
тен текст като знак, белег за начало на нова\мисьл.
Срв . н о в р 'е д, а б з а ц. Всеки нов. ред започва
с отстъп.
огстъпатлеи прил. рядко. Който се отнася до отстъп¬
ление, свързан с с отстъпление. Прот. настъ¬
пателен. Отстьпателен бой.
отстъпвам нсв., отстъпя св. 1. нпрх. Връщам се, отмес- ,
твам се, придвижвам се назад. Той отстъпи две
крачки и се спря. Отстъпвам на заден план. След
ожесточен бой враговете бяха принудени да отстъ¬
пят. 2. прх. Преставам да стоя, да съм настъпил
нещо, освобождавам нещо, което съм настъпил.
Отстъпете чергата. 3. нпрх. Отказвам се (от мне¬
ние, убеждение и под.). Пред силните доводи на дру¬
гаря си той не можеше да не отстъпи. 4. прх. От¬
казвам се от нещо в полза на някого. Отстъпвам
ти мястото си. Няма да отстъпим пито педя бъл¬
гарска земя. 5. нпрх. Имам, притежавам дадено ка¬
чество в по-малка степен в сравнение с някой друг.
Не му отстъпвам по нищо.
отстъпятелен прил. грам. Обикн. в съчет.: Отстъиителн
но изречение — подчинено обстоятелствено изрече¬
ние, което представя определено обстоятелство, ус¬
ловие като противоречащо на действието в
главното изречение, но без да го отменя, предотв¬
ратява, напр.: Ще дойда, въпреки че съм изморен.
Отстъпятелен съюз — който въвежда подчинено
обстоятелствено изречение за отстъпване, напр.:
макар че, въпреки че, при все че и под.
отстъпка ж. I. Отказване от нещо в полза на друг.'
Правим си взаимни отстъпки. 2. Намаление, което
се прави от определената цена. Набавил книги за
■библиотеката с 10% отстъпка.
отстъпление ср. 1, Оттегляне пред настъпващ против¬
ник. . 2. прен. спец. Прекъсване на основния разказ,
отклонение от основната тема, за да се изразят
мисли и чувства, които не са свързани пряко с раз¬
витието на действието и с действащите лица. Лири¬
ческо отстъпление.
отстъпник м. и отстъпница ж. Човек, който е отстъ¬
пил, изменил е на предишните си убеждения и е ми¬
нал на страната на противника; ренегат,
отстьшгаческн прил. Свойствен на отстъпник; ренегат¬
ски.	<	-
отступничество ср. Измяна на предишни убеждения и
минаване на страната на противника; рснегатство.
отстъпчив прил. Който е готов да прави отстъпки (в
1 знач.). Отстъпчив човек.	φ
отстъпчивост ж. Качество на отстъпчив. Проявявам
отстъпчивост.
отстъпя вж. отстъп в. а м.	-
отсуквам нсв., отсуча св. прх. Отвивам, отмотавам не¬
що насукано или усукано. Отсуквам прежда.
отсъдя ж. поет. 1. Присъда. 2. Решение, определение,
отсъждам нсв,. отсъдя св., прх. я нпрх.Л. Решавам, оп¬
ределям. Нека ръководството да отсъди. Д Изда¬
вам присъда. Тежка присъда отсъждат.	.
отсърдвам се нсв., отсърдя се св. нпрх. разг. Преста¬
вам да се сърдя. Както се е разсърдил, така ще се
отсьрди.
отсъствие ср. 1. Нямане, липса. Прот. наличие.
Отсъствието на конкретни данни е съществен не¬
достатък на доклада. 2. Неявяване, неидване иа
училище, на работа и под, Прот. присъст¬
вие. Ученик може да бъде изключен за неизвинени
отсъствия. Отсъствие по болест.	-
отсъст|ву|вам нсв. нпрх. 1. Няма ме, не се намирам на
дадено място или не се явявам някъде, където се
очаква или е нормално да бъда. Прот. п р и -
съствува'м. Той отсъства от дома си. Мно¬
зина отсъстват по болест, 2. Не съществувам, не
съм налице, липсвам.
отсЬст|ву|вшц прил. 1. Който отсъства, няма го или

не се е явил там, където се очаква или е нормално
да бъде. Трябва да се направи списък на отсъства¬
щите. 2. прен. За поглед - в който няма, нс се за¬
белязва израз на мисъл, интерес; безизразен, пра¬
зен.
отелвам нсе., отсёя св. прх. Чистя, пречиствам или от¬
делям нещо, като го прекарвам през сито, решето.
Отсявам брашно. Отсявам плявата от зърното.
отейдам нсв., отседна св. 1. прх. нар. Слизам от кон.
Прот. възсядам. Не отседнал още коня до-
ралия, и заудря порти непознат делия. Яв. 2. нпрх.
Настанявам ое някъде за временен престой. Ще от¬
седна в хотел или при роднини.	,	'
отейнка вж. о т с е н к а.
оттакам вж. отточна м.
оттам нари. 1, От онова място; от там. Вчера тръг¬
нахме оттам. Оттам се открива широк простор
към долината. 2. На, откъм дутата страна; оттатък,
отвъд. Отсам е едно, а оттам друго. 3. През някое
друго, различно, отдалечено място. Прот.
о т т у к. 4. като преда. За означаване на отноше;
ние по място — на другата, противоположната
страна; оттатък, отвъд. Оттам планината е моето
село. 5. прен. Поради, вследствие на това. Оттам
дойде и бедата.
оттатък нари. и предл. Оттам (във 2 и 4 знач.). От¬
татък те чакат. Оттатък реката има градини. ■ ■
оттатъшеп прил. Който сс намира оттатък; отвъден,
оттеглям нсв., оттегля се. прх. I, С теглене премест¬
вам, отмествам назад или встрани. 2. В съчет. с
войска — правя да се отдръпне, да се придви¬
жи назад от заетите позиции. 3. прен. Вземам об¬
ратно, отказвам се от нешо. Оттеглям заявление¬
то си, Оттегям думите си. — се нпрх. 1.
Отмествам се, премествам се назад или встрани от
нещо. 2. Преставам да участвам в нещо; отстраня¬
вам сс, махвам се. Той се оттегли, преди да се взе¬
ме решение. *
оттека се вж. оттичам с е.
оттенък м. книж. Отсенка, отсянка, нюанс, [рус.}
отписвам1 нсв., оттикам и оттйкна св. прх. Оттласх-
вам, отбутвам.	-
оттйквам2 нсв., оттйкна св. прх. диал. Отпушвам, от¬
варям.
оттнкна1»2 вж. о т т и к в а м1»2.
оттичам се нсв., оттёка се св. нпрх. За вода или друга
течност — не се задържам, не се’ застоявам, изти¬
чам навън или встрани от нещо. Водата от тази
ливада лесно се оттича.
оттласкям вж. оттласквам.	·
оттласвам нсв., отписва св. прх. Оттласквам веднъж
или поединично. Опипласна го и зае неговото място.
оттласквам нсв., оттласкам св. прх. 1. С тласкане от¬
мествам встрани; отблъсквам. Мене винаги ме от-
тласкват. 2. прен. Отблъсквам, отвращавам. Той
оттласква със своето грубиянство.
оттогава нарч. От онова време; от тогава. Оттогава
той се промени.
отток м. спец. Оттичане на вода или самата вода, ко¬
ято се оттича. Обем на речния отток.
отточвам и оттакам нсв., отточа св. прх. Точа, източ¬
вам част от нещо. Отточихме от виното, ?а да не
прелива.
оттйче· прил. Който се отнася до отток и до оттича- *
не. Отнттни води. ^пит^от^а mptâa.
опрощавам и оттрШивам нсв., оттроша св. прх. Отчуп-
вам. Оттрошил е края на статуята
отцеждам 601
опгрьлвам нсв., оттръия св. прх. Оттраждам, разграж¬
дам нещо затрънено; разтрънвам. Децата са от-
трънили и са влезли в градината.
оттук и оттука нари . 1. От това място; от тук. Оттук
започва въс^ганието, Оттук се вижда най-добре. 2.
На, откъм тази страна; отсам, Прот, оттам,
оттатък. 3. През това, близкото до говоре¬
щото лице място. Не минавайте оттука. 4. прен.
Поради, вследствие на това. Оттук и причините за
неуспеха му. О Оттук нататък — от това място
или от този момент нататък. Оттук-оттам — от
различни места,	.
отелвам и оттулям нсв., отгуля св. прх. Отварям, от¬
пушвам нещо затулено. Оттули шишето. Оттул-
вам прозореца.	'
оттурям нсв., оттуря се. прх. разг. Отземам. отмах-
вам, отделям част от нещо настрана. Оттурих от
брашното и за нас.	,
оттуха ж. Разтуха.
оттушвам |си| нсв., оттуша [си| св. нпрх. разг. Изливам
мъката или гнева си,, за да ми олекне. В кръчмата
влизат да си оттушат. На него си оттушват.
отукя ж. нар. Отучване, отвикваме от нещо. Ако има
наука, има и отука. Поел.
отупвам нсв., отупам св. прх. Изчиствам с тупане; из¬
тупвам.
отучвам нсв., отуча св. прх. Заставям някого, правя
някой да отвикне, да се откаже от някой (лош) на¬
вик. Ще те отуча аз да крадеш/ — се нпрх. Изос¬
тавям някой навик; отвиквам. Отучих се да чета
лежешком.
огханвам нсв., отхапя св. прх. Откъсвам с хапане, хап¬
вам част от нещо. Отхапи си малко от кифлата.
отхвръквам нсв., отхвръкна св. .нпрх. Отскачам бързо
встрани; отлитам, отхвърчавам. Една треска от¬
хвръкна и го удари.	*
отхвърлям нсв., отхвърля св. прх. 1. Хвърлям, мятам
нещо встрани; отмятам, отблъсквам. Отхвърлих
завивките и скочих от леглото. 2. Отбивам, отб¬
лъсквам, принуждавам някого да се оттегли. Отх¬
върлихме неприятеля зад реката. 3. прен. Не одоб¬
рявам яли отричам нешо, отказвам някому нещо.
Отхвърлиха молбата ми. 4. прен. разг. Извършвам,
изработвам нещо В голям обем. Днес отхвърлихме
■ доста работа.
отхвърчавам псе., отхвърча св, нпрх. 1. Отдалечавам
се с хвърчене;. отлитам. 2. Отскачам, отлитам
встрани; отхвърчам.
отхвърчам нсв. нпрх, разг. Отскачам, отлитам настра¬
ни; отхвърчавам. От комина отхвърчат искри.
отхлупвам нсв., отхлуля св. прх. Махам похлупак, от¬
варям нещо захлупено, похлупено. Отхлупи тен¬
джерата.
‘ отходен прил. Само в съчет. отходно място книж. —
клозет, тоалетна, нужник.	,
отхождам си нсв., отходя си св. нпрх. Ходя до воля, *
до насита. Тая зима си отходих по седейки.
отхрана ж. остар. Отглеждане, възпитание. Те му да¬
доха добра, почти родителска отхрана.
отхранвам нсв,, отхраня св. прх^. Храня, отглеждам ня¬
кого или нещо, докато порасне. Пожелаха да от¬
хранят няколко сираци на загинали партизани.
отцеждам нсв., отцедй св. прх. Отделям с цедене. От¬
цеждам суроватка.

602 отцепвам
отцепвам нсв., отцепя св. прх. Отделям с цепене част
от нещо. Ще си отцепя една треска. — се нпрх. От¬
делям се от цялото, от общото. Отцепиха се от ка-
риеристични подбуди.
огцепкак м. и отцеинииа ж. неодобр. Който се отцеп¬
ва, който се дели от другите.
отцепнически прил. Който се отнася до отцепник.
отцепннчество ср. Действие, поведение на отцепник.
Отц^^1^<^(^(атото е често явление в партийния жи¬
вот .
отцепя вж. отцепвам.
отцеубйец м. книж. Убиец на своя баша.
отцеубийство ср. книж. Убийство на своя баща.
отчайвам нсв., отчая св. прх. Ставам причина, правя
някой да се отчае, докарвам някого до отчаяние.
Ти съвсем ще го отчаеш. — се нпрх. Изпадам в от¬
чаяние, в безнадеждност. Смелият не се отчайва
от несполуки.	,	\
отчасти нарч. Не напълно, не съвсем, в известна сте¬
пен; частично. Тая теория е само отчасти правдо¬
подобна.
отчая вж. отчайвам.	-
отчаян прил. 1. Който е изпаднал в отчаяние. Отчаян
човек. 2. Който е проява или израз на отчаяние,
който изразява отчаяние. Отчаяна постъпка. От¬
чаян поглед. Отчаяна съпротива. Отчаян опит за
бягство. 3. прен. Силно, безнадеждно увлечен,
пристрастен към нещо; върл. Отчаян пушач. От¬
чаян запалянко.
отчаяние ср. Състояние на безнадеждност. Отчаяние¬
то е лош съветник. Човек със здрави нерви не изпада
е отчаяние.
отчДяност ж. I. Качество или състояние на отчаян. 2,
Крайно силна проява на настървеност, храброст
или безразсъдна ярост.
бгче 1, Зват. от о т е ц. Отче дяконе. 2, ср., обикн.
ирон. Отец (свещеник или калугер). Попадийо, тук
ли е отчето?	'
отчеквам нсв., отчекна се. прх. С чекнене отделям,
разтварям или отчупвам, отчоплям, откьршвам.
Отчекнах един грозд.
отчесвам нсв., отчесна св. прх. диал. Отчеквам. Отчес-
ни ми две-три скилидки чесън.
бтческн и отечески прил. старин. Бащински. Отеческо
благоволение.
отчет м. Устно или писмено изложение, доклад за из¬
вършена работа или изпълнена задача, за осъщест¬
вени финансови операции и др. Годишен отчет.
Финансов отчет. Отчет за научна командировка.
Давам отчет на някого за поведението си. О Да¬
вам си отчет разг. — осъзнавам, разбирам. Не си
дават отчет за промените, които настанаха след
> Втората световна война:
отчетй вж. отчитам.
отчетен прил. 1. Който се отнася до отчет. Отчетно
събрание. 2. Който се отнася до време, за което се
дава отчет. Отчетен период. Отчетна година.
отчетлйв прил. Който се възприема, различава добре;
ясен. Отчетлив глас. Почеркът му е отчетлив.
> > Говоря отчетливо.
отчетливост ж. Качество на отчетлив, *
отчетник м- м отчёгнмчкя ж. Длъжностно лице, което
се занимава с отчетност (в 1 знач.).
отчетнически прил. Който се отнася до отчетник. .
атчегничка вж. отчетник,
отчетно-изборен прил. Който е отчетен и изборен.
Отчетно-изборно събрание.	,
отчетност ж. 1. Даване на отчет, отчитане по устано¬
вен начин и форма на извършена работа, осъщест¬
вени финансови операции, производствена дейност
и др. Нужна е строга отчетност. 2, Съвкупност
от оправдателни документи за финансовата или
друга дейност на учреждение, предприятие и др.
Цялата отчетност е в канцеларията.
отчисление ср. 1. Изваждане от състава на нещо, за¬
личаване от някакъв списък; отписване, уволнение. -
Прот. за ч и с л е и и е. 2. обикн. мн., спец. От¬
деляне на суми, парични средства с определено
предназначение, както и самите суми, средства.
Амортизационни отчисления, Отчисления от запла¬
тите.	'
отняслителен прил. Който се отнася до отчисление
(главно в I знач.). Отчислителна бележка.
отчислявам нсв., отчисля св. прх. 1. Преставам да чис-
• ля някого някъде, в състава на нещо, изваждам, за¬
личавам някого или нещо от някакъв списък; от¬
писвам. Отчислиха го от ротата. 2. остар.
Уволнявам. 3. спец. От дадена обща сума отделям
‘ част с определено предназначение, цел. — се нпрх.
Преставам да се числя някъде, излизам от броя,
състава, числото на нещо. Сам се отчислих от сто¬
ла им.
отчитам нсв., отчета св. прх. 1. Давам, правя отчет за
нещо. Отчетохме работата си през годината. От¬
четох цялата сума. Отчетохме неизпълнение на
плана. 2. Вземам нешо предвид, съобразявам сс с
нещо. Трябва дасе отчита и влиянието на средата.
Не отчиташ промяната в политическата обста-
. ноека. 3. За уред — отразявам, измервам, показвам.
Електромерът не отчита вярно разхода на елект-’
роенергия. — се нпрх. Давам, правя отчет. Касиерът
се отчита всяка вечер.
отчов прил. Втори, не^ъщински баща; пастрок.
отчоплим нсв., отчопля св. прх: Отделям, откъртвам
нещо с чоплене. Отчоплих парче от стената.
отчувам св. прх. нар. Отглеждам, отхранвам. Отчу-
вахме много пилета.
отчуждавам нсв., отчуждя св. прх. 1. Правя, ставам -
причина някой да прекрати близостта си с някого
или нещо, да му стане чужд. Тя го отчужди от
баща му. Това ни отчужди от природата. 2. Отне¬
мам частен имот в полза на държавата или за об¬
ществени нужди. Ще отчуждят всички къщи в тоя
квартал. — се нпрх. Прекратявам близостта си с
някого или нещо. Хората се отчуждават дори в се¬
мействата си.
отчужден прил. I. Който е отнет в полза на държава¬
та или за обществени нужди. Отчужден имот. 2.
Който се чуждее, страни от хората, избягва общес¬
твото. По природа си е такава — отчуждена от
Челия свят.
отчуждение ср. 1. Отчуждаване (във 2 знач.). Тези
имоти подлежат на отчуждение. 2. Прекратяване
или липса на близост между хората, затваряне на
човека в себе си, безразличие към света. 3. спец. Со¬
циален пропее, който се характеризира с превръща¬
не на човешката дейност и на резултата от нея в
самостоятелна, враждебна нему сила.
отчужденост ж. Качество или състояние на отчужден
(във 2 знач.).
отчуждй вж. отчуждавам.

отчупвам нсв., отчупя св. прх. Отделям нещо с чупене;
откъртвам. Отчупих си парче хляб. — се ппрх. От¬
делям се с чупене.
отшелник м. 1. Човек, който се е отрекъл от удовол¬
ствията и удобствата на света и живее в уединение,
обикн. поради религиозни подбуди; пустинник, ас¬
кет. 2. разш. Човек, които живее сам, не общува с
никого.
отшелнически и отшелнишкн прил. Свойствен на от¬
шелник. Отшелнически живот.
отшелничество ср. Отшелнически живот.
огшйвам нсв., отшйя св. прх. Отделям нещо зашито,
пришито; разшивам. Отшиха ми яката на палто¬
то.
отшумявам нсв., отшумя се. нпрх. Преставам да шумя,
постепенно преставам да се чувам; затихвам, утих-
вам. Отшумяха празничните тържества. Славата
му отшумя, [рус.]
отще ми се еж. отщява ми се.
отщйпвам нсв., отщйпя и отщЩша св. прх. Отделям,
откъсвам с щштанс. Отщипнах си няколко зърна
грозде. ·	·
опцйва ми се нсв., отий ми се св. Нпрх. Престава да
ми се ще, да ми сс иска, да ме влече нещо; омръзва
ми, опротивява ми. Като го гледам как се дърпа,
отщява ми се да го каня. На болния всичко, му се
отщява.
отъждествявам нсв., отъждествя св. прх:. Смятам две
или повече неща (лида, предмети, явления) за тъж¬
дествени, напълно еднакви; уеднаквявам, идентифи¬
цирам. — се нпрх.. Смятам себе си за напълно ед¬
накъв, тъждествен с друг; идентифицирам се.
отъмвам нсв„ отьмна се. прх. прост. 1. Изтръгвам, от¬
немам нещо от някого. Отъмнаха ми тоягата из
ръцете. 2. прен. Отървавам, спасявам. Едва ме
отъмиаха приятелите ми. — се нпрх, Изтръгам се,
отървавам се, спасявам се.
отъннвам1 нсв., отънёя св. нпрх. Ставам ’по-тъньк; из¬
тънявам, отслабвам, измършавявам. Много е отъ¬
нял след боледуването.
отьнявам2 нсв., отъня св. прх. Правя нещо да стане
по-тънко; изтънявам.
отъпявам!нсв., отънея се. нпрх. 1. Ставам тъп, хабен;
затъпявам, изхабявам се. 2. прен. Ставам тъп, глу¬
пав, невъзприемчив; затъпявам, изтъпявам. Като
чух това, отънях.
отъпявам2 нсв., отъпя св. прх. 1, Правя нещо да стане
тъпо, хабно; затъпявам, изтъпявам. 2. прен. Правя
някой да стане тъп, глупав, невъзприемчив; затъпя-
вам.
отървавам нсв., отърва св. прх. разг. 1. Спасявам, из¬
бавям. Едвам го отървахме от разбойниците.
Отървахте ме от беда. 2. Със същ, беда, на¬
казание и под. — избягвам нещо, не ме спо¬
летява. Отървах наказанието. Отървахте глобата.
Отървах куршума. — се нпрх. 1, Изтръгвам се, из¬
бавям се, спасявам се. Отървах се от преследвачи¬
те си. Отървах се от грижи. По чудо се отървахме.
2. Обикн, с предл, с и следващо същ., означаващо
нешо, което ми се е случило, което съм изтърпял
— избягвам, не ме сполетява нещо по-лошо, по-го¬
ляма беда, наказание и под. Паднах, но се отървах
само с няколко леки одрасквания, Отървахме се с
малка глоба. Леко се отървахте.
отърваваме (н отърване) ср. Действие по гЛ.
отървавам [се]. От тая болест отърване
няма.	'	.	■	*
офис 603
огйрва мн нсв. нпрх. разг. Изнася ми, харесва ми, иде
ми на сметка. Така му отърва на човека, така пра¬
ви.
отърване вж. отърваван е.
отъркалвам нсв., отъркйлям св. прх. 1. Търкалям нещо
. или някого в нещо. Отъркаляха ме в снега. 2. Из-
тьркалвам, затъркалвам. Отъркаляйте тоя камък
в дола. — се нпрх. Търкалям се в нещо. Биволите
хубаво се отъркаляха в калта.
отърквам нсв., отъркам св. прх. рядко. С търкане из¬
хабявам, повреждам, развалям; изтърквам. — се
нпрх. 1. Допирам се, докосвам се с търкане; отри-
вам се. Внимавай да не се отъркаш о стената. 2. За
плат, дреха и под. — изхабявам се, развалям се от
търкане; изтърквам се. Ръкавите му се отъркали. 3.
прен. разг. Влизам във връзка, общувам с някого,
та възприемам някои навиди, знания и пр. Личи, че
се е отъркал между учени хора.
. отърк&лвам и отъркодявам нсв.. огьркола св. прх.
Пускам или тласкам нещо да се търкаля, с гърка-
ляне премествам до някъде. Отърколих един голям
камък в дола.
отърколвам нсв,, отърк^лна и отъркуля св. нпрх. Отър-
колвам.
отърсвам нсв., отърся св. прх. С тръсване, тръскане,
разтърсване правя нещо да падне или изчиствам,
освобождавам от нещо полепнало, натрупано; из¬
търсвам, отръсквам. Отърсвам скега от вейките.
Отърсих пепелта от цигарата си. Отърси си коса¬
та от снега. — се нпрх. 1. С тръскане очиствам,
свалям от себе си прах, сняг и под. 2. прен. Изба¬
вям се, отървавам се, освобождавам се. Отърсвам
се от предубежденията си.
отърчавам нсв., отърча св. нпрх. разг. С търчане оти¬
вам; изтичвам. Той отърча на улицата. Кой ще
отърчи до магазина за един хляб?
отявлен прил, Обикн. за човек с някакво отрицателно
качество — известен, явен, открито изявен и краен,
упорит, върл. Отявлен враг на народа, [рус.]
отйждам нсв., отйм св. прх. 1. Ям, изяждам част от
нещо. 2. прен. Присвоявам част ст нещо по неспра¬
ведлив начин. Той му отяде от имота, отяжда ми
се, отяде мн се нпрх. Престава да ми се яде, отщява
ми се да ям (нещо). От тая гледка ни се отяде.
отйждам си, отям си нпрх. Ям много, до насита,
до воля. Отядохме си грозде.
офанзива ж. книж. Настъпление, нападение. Прот*.
дефанзива, [фр.]	·
офанзйвен прил. книж. Който се отнася до офанзива;
нападателен, настъпателен. Прот. д е ф а н з и ·
. в е н.	-
офенквам нсв., офейкам се, нпрх. разг. Избягвам, от¬
далечавам се, скривам се. Дошли момчета, обрали
'ябълката и офейкали, [от нгр.]
оферйрам нсв. и св., прх. спец. Давам, правя оферта;
предлагам.	.
оферта ж. спец. Формално предложение за сключване
на сделка с посочване на конкретните условия, [от
лат,]
офертен Прил. от оферта. Офертна цена.
“ офйка ж. Дребно горско и парково дърво със стру¬
пани на кичури червени плодове, Pîrus (ЗогЬив)
аисирапа; калина. [от гр.]
йфис м. Място, помещение, където се осъществява ня-

604 офисен
какъв бизнес или се извършва определена админист- -
ративна работа; служба, канцелария, кантора [англ.]
бфисен Прил, от о ф и с. Офиспо обзавеждане.
офицер м. 1- Лице от командния състав па войска, по¬
лиция или флот, 2. В шахмата — островърха фигу¬
ра, която се движи диагонално през неограничен
брой свободни квадратчета от един и същи цвят.
О Младши офицер — с чин до капитан. Старши
офицер — с чин от майор нагоре, [лат.]
офицерски прил. Който се отнася до офицер. Офицер-
ека униформа.
офицерство ср. 1. Професия, служба на офицер. 2. сь-
бир. Всички офицери, офицерите като съсловие,
офиперша ж. разг. Жена на офицер, [от рус.]
официален прил. (. Който изхожда от правителството;
правителствен. Официално лице. 2. Длъжностен,
служебен. По официален ред. 3- Формален, със спаз¬
ване на всички правила. Получих официална покана.
4. прен. Сух, прелнамермно сдържан.
официалното ж. 1. Качество на официален. 2. Офици¬
ален тон, официални изрази; формалност. Без офи-
циалности.
дфнцндз м. Вестник, който прокарва политиката на
правителството независимо дали е орган на управ¬
ляващата партия, [от лат.]
официозен прил. Който ое отнася до официоз или кой¬
то формално нс изхожда от правителството, но
прокарва негови възгледи. Официозно съобщение.
Официозен вестник.
оформен и оформен прил. 1. Който е получил шщ до¬
бил нужната форма. Оформена сграда. 2. Ясно
очертан; определен. Оформена група.
оформеното и оформеното ж. Качество на оформен,
оформление ср. 1. Оформяване, оформяне. 2. Начин,
по който нещо е оформено, форма на нещо. Худо¬
жествено оформление.	■·
оформявам и оформям нсв., оформя и оформя св. прх.
Придавам на нещо нужната форма. Оформявам
мисълта си. Оформихме договора. — се чпрх. Раз¬
вивам се, възниквам или придобивам, приемам оп¬
ределена форма. Още не се е оформил като лич¬
ност. Оформиха се две опозна групи.
офорт м. спец. 1, Гравюра върху медна или цинкова
плоча, при която рисунката се прави с игла върху
предварително нанесен защитен слой и се издълба¬
ел чрез въздействие с азотна киселина; радирунг. 2.
Отпечатък от гравирана по този начин плоча, [от
Фр-1	, ·
офсайд м. спорт, остар. Засада (в 3 знач.). О Рабо¬
тата (положението) е офсайд — положението е опас¬
но, критично, [англ.]	*	* '
офсет м. 1. Начин на печатане, вид плосък печат, при
който мастилото от печатната форма се нанася
върху хартията нс непосредствено, а чрез междинна
еластична гумена повърхност. 2. Вид лъскава хар¬
тия за илюстрации, [апгл.]
офсетеп и офсетов прил. спец. Който се отнася до оф¬
сет. Офеетен печат. Офсетна хартия.
офталмолог м. Лекар, специалист по офталмология.
©фπалмдΊбгня ж. Дял от медицината, които сс зани¬
мава с анатомията, функциите, заболяванията и ле-'
пението на окото, [от гр,]
ох межд. 1. За израз на болка или мъка, скръб, до¬
сада. Ох, за кого ли по-напред да жаля! 2. За израз
на досада, отегчение, недоволство, Ох. колко сте
ми омръзнали! 3. За израз на приятно чувство, ра¬
дост, възторг. Ох, чудна лунна нощ, чудна нощ! Ваз.
4. За из риз на налнение, на нилно но вегво^оо^що.
Ох, как съм бързал,-докато ви настигна!
охарактеризирам нсв. и св., прх. Характеризирам нещо
изцяло, докрай. -	.
охарчвам се нсв., охИрча се св. нпрх. разг. Изхарчвам,
похарчвам много или всичките си пари. Купих мно¬
го неща и доста се охарчих.
бхвам псе., охна св. нпрх. Охкам веднъж или 'поеди¬
нично. Няма да охнем пред никакви мъки човешки.
Бот. ;	'
Охкам нсв. нпрх. Викам „ох“, с викове, възгласи „ох“
изразявам болка, мъка, скръб, радост, възторг или
друго чувство. Ранените охкат и пъшкат. Всички
охкат и ахкат от възторг.	-
охлабвам и охлИбям нсв., охлабя св. прх. Правя нещо
да стане по-хлабаво; отпускам. Охтбете превръз¬
ката на раната.	’	■
охладител „и. техн. Уред, устройство, инсталация за
охлаждане. ►
охладителен прил. спец. Който служи -за охлаждане;
хладилен. Охладителна инсталация.
охладняна^ нсв., охладнея св. нпрх. Ставим хладен,
равнодушен към някого или нещо. Напоследък той
е охладнял към нея. А
охлНждам и охладявам нсв., охладя св. прх. 1. Правя
нещо да стане хладно, да изстине. Дъждът охлади
въздуха. 2. прен. Намалявам силата на някакво чув¬
ство, правя някой да станс равнодушен към някого
или нещо. Това ще охлади ентусиазма на хората.
охлузвам нсв., охлузя св. прх. I. Изтърквам, изтри¬
вам, износвам. Охлузил съм си ръкавите. 2. спец:.
Наранявам, повреждам кожата с жулене, триене.
Паднал и си охлузил лактите.
охлузване ср. Действие или резултат по гл.
о х л у з в а м. При падането съм получил охлуз¬
вания.
охлузел прил. Износен, изтъркан. Стара охлузена
шапка.
охлузя вж. охлузвам.
охлюв м. 1. Бавнопълзящо мекотело животно от клас
Са^горс^а, със спираловидна черупка (НеЙх) или
без черупка (Папах), което обитава влажни места.
2, спец. Част от вътрешното ухо, където механич¬
ните трептения се превръщат в нервни импулси,
охлювен прил. Конто се отнася до охлюв. Охлювна
черупка.
охна вж. о х в а м.
охо межд. 1. За изразяване на задоволство или го¬
товност, съгласие, потвърждение. — Отточинахте
ли, момчета? — Охо, и още как1 — Ще ви стигне
ли храната? — Охо, има да ядем и да остане, 2, За
израз на изненада, учудване или несъгласие, съмне¬
ние, подигравка, закана. Охо, май и ти Си като
другите. Охо, ти си бил голям умник, а? Охо, ти
не ме познаваш, приятелю!
охолен прил. 1. За човек — който живее в доволство
и изобилие. 2. За живот — изпълнен с доволство и
изобилие. > > Някои хора живеят доста охолно.
охолник м. и охолинца ж. Охолен човек. Има недо¬
волници, има и охолници.
охолното ж. Качество на охолен,
охблство ср. Задоволство, изобилие от материални
блага. Живея в охолство.
охота ж. 1. Склонност, желание. Нямам никаква охо-

та Да разговарям с вас. 2. стесн. Желание за ядене;
апетит. Ям с голяма охота, [рус.}
охбтсн Прил. от охота.
охдтно нарч. С охота, с готовност и желание. Поканих
ги и те охотно се съгласиха.
Дхра ж. Вид жълта багра или боя. Стените са изма¬
зани с охра. [гр.]
охрана ж. 1. Пазене, опазване, защита. Отговарям за
охрана на горите. 2. Лице или група от хора за за¬
щита, пазене на някого или нещо. Лична охрана.
Офицер от охраната, [рус.]
. охранвам нсв., - охраня ся. прх. С усилена храна правя
да надсбелее, да стане по-тлъст; угоявам. — се
нпрх. Ставам дебел, тлъст,
охранен прил. Тлъст, угоен. Охранено прасе.
охранителен прил. Който е свързан е охрана, служи за
охрана. Охранителен отред. Охранителни мерки.
охрани вж. охранвам.
охранявам нсв. прх. Служа за охрана, осъществявам
охрана; пазя, защитавам. Охранявам склада, [рус.]
охрйпвам «ее., охрйнка св. нпрх. рядко. Пресицвам,
преграквам.	. .
охруивам нсв., охрупам св. прх. Изхрупвам.
охр^еквам нсв., охрускам св. прх. Изхрусквам,
бхтнка ж. нар. Белодробна туберкулоза, [от гр -]
охтнкясвам нсв., охтикяеам св. нпрх. прост, 1. Заболя¬
вам от охтика. 2. Отслабвам, поболявам се.
бхтичав прил. нар. Болен от охтика,
охулвам нсв.. охуля св. прх. Наговарям хули за няко¬
го, обиждам, очерням с хули; похулвам.
оцОнвом нсв., оцапам св. прх. Замърсявам, изцапвам.
О Оцапахме я! разг. — объркахме работата; нага¬
зихме.
бцвет м. книж. Допълнителна багра, отсенка в цвета.
Жълто със зеленикав оцвет. .
оцветител м. Вещество, което оцветява, служи за оц¬
ветяване.	♦
оцветителен прил. Който се отнася до оцветител. Пиг¬
ментите са оцветителни вещества.
оцветявам нсв., оцветя св, прх. 1. Правя нещо да стане
цветно; обагрям. Оцветявам филм. 2. прен Прида¬
вам особена отсенка и изразителност на нещо, пра¬
вя да стане по-художествено, по цветисто. Ощетя¬
ва речта си с хубави сравнения.
оцвъквам нсв., оцвъкам св. прх. Нацвъквам.
оцеждам нсв., оцедя св. прх. Цедя бавно, постепенно
и докрай. — се нпрх. Цедя се, изтичам бавно,
оцелявам нсв., оцелея св. нпрх. Оставам цял, запазвам
се здрав и читав. Минахме през толкова премеждия
и все пак оцеляхме,	*
оценител м. и оцеиителкя ж. Длъжностно лице, което
оценява стоки, имоти и др. Той стана оценител в
митницата.
оценителен прил. Който се отнася до оценка, оценява¬
не. Оценителен протокол. Оценителна комисия.
оценка ж. 1. Изчисляване, пресмятане, определяне це¬
ната на даден предмет или стока. Правя оценка на
имот. 2. Размерът на стойността на предмет, стока
и пр. при определени условия. Емлячпа оценка. 3.
прен.. Мнение, отношение, преценка за достойнства¬
та и недостатъците на лице, произведение на изкус¬
твото и др. 4. Числов или словесен израз, с който
се измерват знанията или уменията на ученик или
студент, качеството на нещо и др.; бележка. По ма¬
тематика получава само отлични оценки»
оценъчен прил. книж. Който се отнася до оценка,
свързан е с оценка, Оценъчна комисия.
.	очевидно 605
оценйввм нсв., оценя св. прх. 1« Давам, определям це¬
на, правя оценка на нещо, Специална комисия ще
оценява имота. 2. Давам оценка, изказвам мнение
за качеството, достойнството на нещо.. Как оценя-
вата новата ми рокля? Учителят оценява писмени¬
те работи на учениците. 3. Признавам, отчитам
полезността, достойнствата на нещо. Вие не оцених¬
те неговата постъпка.
оцененявам нсв., оцепенея св. нпрх. Вдървявам се, вце¬
пенявам се. Оцепеняхме от ужас.
оцет м. Течност е кисел вкус, получена ог вторична
ферментация на спирт, вино, плодов сок и др., ко¬
ято се употребява за подправка на ястия или за
. консервиране. Винен оцет. [от дат.}
оцСтсн прил. Който се отнася до оцет. Оцетна фер¬
ментация. О Оцетна киселина — органическа кисе¬
лина с парлив кисел вкус и остра миризма, която
се съдържа в оцета.	л
ûri-клям нсв., оцъкля св. прх. разг. Обикн.' в сьчет.
оцъклим очи — а Гледам с широко отворени и без¬
изразни, със стъклсно-студен блясък очи. б. Уми-
в рам. — се нпрх. 1. Получавам, придобивам стъкле-
по-студеп блясък. Очите му се оцъклиха. Небето се
е оцъклило, 2. прен. Гледам с широко отворени очи.
3. прен. Ставдм кршшо нледен е мършрв. а
очаквам нсв, прх. 1. Чакам е нетърпение да дойде ня¬
кой при мене. Очаквам ги всеки Ден. 2. Надявам се,
иска ми се нещо до стане или предполагам, че нещо
ще се случи, ще се осъществи. Това никак не очак¬
вах от тебе.
■оливан прил. Който се очаква или предвижда, чието
настъпване се предполага. Очаквана новина.
очакване ср. Действие или състояние по гл.
очаквам. В очакване на ваканцията. Всичко е
според очакванията. Това надмина всички очаквания.
очаквателен прил. Свързан с очакване; изчаквателен.
Очаквателно положение.
очаровам нсв. и св., прх. Пораждам у някого възторг,
докарвам някого във възторг; омайвам, пленявам.
> > Очарован съм от вашата страна, [рус.]
очарование ср. Обаяние, прелест, [рус.]
очарователен прав. Омаен, обаятелен, прелестен, пле¬
нителен. Очарователна жена.
очярователност ж. Качество на очарователен; плени-
телност, омая, обаятелност.
очебйен прил. Който се хвърля в очи, който не може
да остане незабелязан; очеваден. Разликата е оче¬
бийна.	,
очебийност ж. Качество на очебиен,
очебол м. Болест в очите, очна болест,
'очеболец м. Дребно тревисто растение с 'листа, подоб¬
ни на ягодови, РогепШа; прозориче, прозорниче.
очеваден прил. 1. нар. Лош, зъл, проклет. Очевадна
жена. 2. нар. Умен, събуден, отворен, ачигьоз. 3.
разг. Съвсем явен; очебиен. Очевадна истина.
очевадния м. и очевадница ж. нар. Очеваден човек,
очевиден прил. Който, е толкова явен и убедителен, та
не се нуждае от доказване. Очевидна истина. Оче¬
виден успех.	4
очевидец м. и очевйдка ж. Човек, който е видял с
очите си някоя случка, събитие, произшествие. Раз¬
каз на очевидци. ’
очевидно Нарч. от очевиден, обикн. вметнато *
или като сказ. опред. — за израз на сигурност, ви-

606 очевидност	’
1
сока степен на вероятност, увереност в съществува¬
нето или осъществяването, извършването на нещо.
Това очевидно не е вярно.
очевидност ж. Качество на очевиден.
очсгьртвам нсе.,, очегьртам св. прх. С чегъртане ма¬
хам, отстранявам, очиствам нещо; остъргвам. *
очен прил. Който се отнася до око. Очен нерв. Очни
болести. Очна яма. Очен- лекар. О Очна ставка*.
0чсрк, мн. йчсрци и [рус.!] очерки. м. 1. Кратко худо¬
жествено-публицистично произведение, разказ за
непосредствено наблюдавани действителни лица,
явления, събития и др. Във вестника има интересен
очерк за живота на полярниците. Очерки из сто¬
личния живот. Ваз. 2. Сбито изложение на някакъв
въпрос, на някой клон на науката. Очерк на българ¬
ското езикознание.
очеркист м/Автор на очерци (в 1 знач.).
очСрням «се., очерня св. прх. 1. Нацапвам, покривам
някого или нещо с черна боя. 2. прен. С думи или
с дела посрамвам, опозорявам, обезчеетявам. Той
очерни името ми.
очертавам нов., очертая св. прх. 1. Отбелязвам с точ¬
ки, черти или знаци геометрическа фигура, тяло и
др. или набелязвам границите на някаква земна
площ. 2. прен. Правя очерк, излагам в общи черти
същественото по палена тема, въпрос; описвам, из¬
лагам. 3, Изтъквам последователно вътрешни и
външни черти на лице, особености на епоха. — се
нпрх.. 1. Появявам се, изпъквам, ставам видим като
фигура, ограничена с линия, контури. На фона на
прозореца се очерта едра човешка фигура. 2. прен;
Придобивам определен облик; оформям се. Той ве¬
че се очерта като добър ученик. 3. беля. Има изгле¬
ди за нещо, става вероятна появата, съществуване¬
то на нещо. Очертава се добра реколта. Очертава
се да имаме хубаво време.
очертание ср. Линията, с която се ограничава фигура
или тяло.	.
очёсвам нсв.., очеша св. прх. Чеша колкото е потребно,
е чесане очиствам кон, вол и др.; изчссвам.
очСтквам нсс.в очСткам св. прх. Изчетквам. Очеткай
ми палтото.	4
очеша вж. омесвам.
очила мн. Приспособление от специална рамка и за¬
крепени на нея две оптически или тъмни стъкла, ко¬
ито служат за нормализиране, на зрението или за
предпазване на очите. Очила за късогледство. За¬
щитни очила. Слънчеви очила, О Гледам през розо¬
ви очила — голям оптимист съм, виждам само ху¬
бавото, не забелязвам лошцте нсща. Гледам през
черни очила — голям песимист съм, виждам само
лошото, не забелязвам нищо хубаво, [от ит.]
очилар м. Който прави или продава очила,
очнларка ж. Вид кобра със знак като очила на врата,
Naia.
очилат прил. Който е с очила, носи очила,
очиствам нсв., очистя св. прх. 1. Чистя нещо изцяло,
напълно, докрай или колкото е потребно; изчист¬
вам. Очисти ориза! 2. Изваждам вътрешностите иа
. заклано животно; изкормвам, 'изтърбушвам. Очис¬
ти кокошката! 3. Разтребвам стая, дом; изчиствам,
ошетвам. 4, прен. разг. Премахвам, довършвам,
ликвидирам, убивам. Фашистите щяха да го очис¬
тят.
очистителен прил. 1, Който служи за очистване, който
действа пречистващо; пречистващ. 2. Който очист¬
ва, предизвиква опразване па червата. Очистител- *
но средство. 3. като същ. очистително ср. Очисти¬
телно средство; пургатив. Болният да вземе
очистително.
очистя вж. очиствам.
очовечавам (и очовёчвнм) нсв., очовеча св. прх. 1. Пра- *
вя да станс човек, превръщам в човек, придавам (
или приписвам човешки качества на нещо, Гърците
очовечават своите богове. 2, Правя някой да стане
човечен, да се издигне в нравствено отношение;
вчовсчавам. — сс нпрх. 1. Ставам, превръщам се в
човек. 2. Ставам човечен, издигам се в нравствено
отношение; вчопечавам се, Иди между хората да
се очовечиш.	_
очовечавано (и очовСчвале) ср. Действие по гл.
очовечавам [се] и очовечвам
[с е]. Процес на очовечават па маймуната.
очоллям нсв., очопля св. прх. Чопля нешо отвсякъде
или го изчоплям-напълно, докрай. Къшей по къшей
очопяих целия хляб.
очувам нсв. и св., прх. нар. 1. Опазвам, запазвам,
съхранявам. В манастирите са били очувани мно¬
жество ценни ръкописи. 2. Отхранвам, отглеждам,
възпитавам; отчувам.
очукан прил. разг. Който има лош, непривлекателен
вид; невзрачен, неугледен, смачкан,
очуквам нсв., очукам св. прх. 1. С чукане повреждам,
наранявам нещо отвсякъде. Тази делва е много очу¬
кана. 2. С чукане оронвам зърната на царевица, боб
и др. докрай, напълно, колкото трябва; очушквам,
олющвам. 3. прен. разг. Нанасям някому удари,
причинявам му злини, та го смазвам, съсипвам, оп-
ропастявам. Него съдбата го е съвсем очукала.
очупвам нсв., очупя св. прх. С чупене покрай, наоколо
накърнявам целостта на нещо.
очушквам нсв., «чушкам св. прх. Чушкам изцяло, до¬
край, оронвам с чушкана. Очушкахме боба.
ошан и оншф м. 1. Рядък компот от сливи, круши,
ябълки. 2. Нарязани и изсушени ябълки или круши,
[перс. > тур.]
ошантавйвам нсв., ошаптавСя св. нпрх. разг. Ставам
шантав.
ошашавявям1 нсв., ошашався св. нпрх. разг. Ставам
шашав.
ошашавявам2 и ошашйвям нсв., ошаш&вя св. прх. разг.
Правя някого шашав, направям да станс шашав, .
ошСтвам нсв., ошётам св. нпрх. Извършвам домакин¬
ската работа, с шстанс уреждам, подреждам (къща,
стая). Рано съм, аго, ранила, по-рано да си оше-
там. П.Р.Сл.	‘	.
ошпрочава.м1 нсв., ошироча св. прх. Правя нещо да бъ-
дс по-широко, отколкото трябва. Оширочила си ръ¬
кавите на дрехата.
оширочавам2 псе., оширочСя се. нпрх. Ставам широк.
Като ядеш по-малко, ще ти оширочеят панталони¬
те.
ошмулвам нсв., ошмуля св. прх. Шмуля всичко док¬
рай, с шмулснс смъквам, обирам; обрулвам. -Деца¬
та са ошмулили черешата.
ошутавявам нсв., ошутавСя св. нпрх. прост. Окраста-
вявам.
ошутвам нсв., ошути св. прх. Правя, направям нсщо
да станс шуто,	_	.
ошушквам нсв., ошушкам св. прх. разг. 1. Обирам до
шушка. 2. Изяждам всичко, до трошка.

падам 607
* ощавям нсв., ощ-вя св. прх, Щавя докрай, с щавене
уработвам.
ощистливявам исв., ошас1лмвй св. прх. Правя някого
щастлив,
опце парч. 1. Със значение за увеличение, добавяне към
нещо налично, съществуващо, за усилване на нещо
извършено. Всеки иска да получи още. Да изпием по
още едно чашка. Минаха още няколко минути. Пов¬
тори още веднъж. Издигнахме се още по-нагоре. По¬
чувствах се оищ по-иеудобно. Кажи му още, че съм
му сърдит. 2. За означаване, че дадено положение,
състояние или действие продължава, не се е измени¬
ло към даден, определен момент. Той още е там.
Още си малък. Тогава беше още рачо. Още петли не
са пропели. Все още нищо не се е променило. Още ли
ти е лошо? 3, като част. При обстоятелствено пояс¬
нение за време или място — за означаване, подчер¬
таване, че нешо е извършено или ще се извърши
сравнително твърде рано.* Това стана още вчера. Още
утре ще изпратя писмото. Още там му обясних
всичко. Това съм научил още в училище. 4. Със значе¬
ние на съединителен съюз: и, та, па, че, също. Ти ми
си, синко, едничък, едничък още мъничъщ Бот.
ощетявам нсв., ощетя св. прх. Причинявам някому щета.
ощипвам нсв., ощнля св. прх. 1. С щипане задявам, за-
качвам някого или причинявам някому болка, Ощи-
па детето и то се разплака. 2. Очиствам с щипане-
оскубвам. .	.	·
ощурявам нсв., ощуреа св. нпрх. Хваща ме щурота,
ставам шур. Ощурял, та се не видял! [клетва].
ощьрбавявам нсв., ощърбавея се, нпрх. Ощърбявам1.
ощърбявам* нсв., ощърбея св. нпрх. Ставам щърб;
ощьрбавявам.
ощърбявам2 нсв., ощърбя св. прх. Правя нещо шш някой
да стане щърб; нащърбявам. Ощърбих паницата.
ояждам нсв., оям св. прх. Хм пешо отвсякъде по по¬
върхността, по краищата, наоколо. Защо ояждаш
само кората на хляба? — се нпрх. 1. Ям много, пре¬
сищам се от ядене. 2. Опротивява ми нещо, което
съм ял дълго време и по много. Ояя съм се на оре¬
хи , не ми давайте* 3. само нсв., прен. Ставам при¬
дирчив, заядлив. Стана големец и почна да се ояж-
да. ояжда ми се, ояде мн се нпрх. Опротивява ми,
става ми противно нещо, което съм ял дълго време
и по много. Това месо вече ми се е ояло.
п
па сз. нар. 1. За съединяване — свързва еднакви части
на изречението или въвежда изречения, които озна¬
чават нещо ново или уточняват предходната ми¬
съл; и, и тогава, та, пък. И плеснат с ръце, па се
прегърнат. Бот. Карахме се, карахме се, па го обър¬
нахме па смях. 2, За съпоставяне и противопоста¬
вяне; а, пък, но. Врабчето е мъничко, па и то гнездо
си вие. Е.Пел. 3. като нарч. Пак, отново. Пременил
се Илия, погледнал се — па у тия. Погов.
пйберкн ми. (набсрка ж.) По-лоши, по-долнокачест-
псн и плодове, които обикн. остават необрани
след редовното, основното бране; баберки.
паберкувам исв. прх. Бера, събирам паберки. Децата
ходят да паберкуват по обраните лозя.
пяв&ж м. 1. Пътна настилка от дялани каменни бло¬
кове или специални препечени тухли. 2. остар..
Трайна пътна настилка. Бетонен паваж, [фр.]
паважен прил. Който се отнася до паваж.
пав& ср. Дялан камък или вид препечена тухла за
(улична) настилка. Сиенитови павета, [фр.]
павиан м. Тесноноса маймуна с издължена като на ку¬
че глава и ярко оцветени седалищни мазоли; ба¬
буин, песоглавец. [от нем.] ■
павилион м. 1. Неголяма, обикн. дървена сграда в
градина, йарк и под.; беседка. 2/Помешение за оп¬
ределени изложители на панаир, голяма изложба.
3. Мзалса поелтзойка	продажба на в<хсппщи, за¬
куски и др. [фр.]
павирам нсв, и св., прх. Слагам паваж, покривам с па¬
важ. Павираха улицата и вече няма кал.
п-вит м. диал, 1. Растение повет. 2. Растение хмел.
павликяни мн. (павликянин м, и лавликянка ж.) 1.
ист. Последователи на павликянството. 2. Българи
католици около Пловдив и Никопол, [от соб -]
иавликянски прил. Който се отнася до павликяни и
павликянство. Павлнкянски възгледи. Павлнкянски
селища.
павликянство ср. Средновековна християнска ерес, ос¬
нована върху дуалистичния принцип за вечна борба
между доброто и злото.
павурче ср. Някогашен малък плосък съд за ракия;
плоска.	*
паганйзъм м. книж. Езичество, многобожие, [от лат.]
папаииетичен прил. книж, Който се отнася до пагаин-
- зъм; езически.
пагвтйиия ж. спец. Номериране на страниците на кни¬
га или ръкопис, [от лат.]
нагодя ж. Будистка или хинд/истка култова сграда,
храм във вид ‘на многоетажна пирамидална кула в
Китай, Япония, Индия и др. [порт. <инд.]
пагон м. Закрепен на рамото на военна дреха знак за
чин. Генералски пагони, [рус.]
п-губа ж. рядко. Голяма вреда, загуба; разсипия, съ¬
сипия, разорение, гибел.
пагубен прил. Който се отнася до пагуба, причинява
пагуба; съкрушителеп, гибелен,
пагубния м. и пànубинца ж. Който причинява пагуба;
съсипинк.	.
пад м. Височина или наклон на спускане, падане на
водата във воденичен улей, водна електроцентрала
и др. Водата е малка, но има голям пад, та кара
воденицата. =
вйдало ср. остар. 1. Място край път, където спират
и нощуват пътници и колари; стан, конак. 2. прен.
Свърталище. Хайдушко падало.	-
п-дам нсв., падпа св. нпрх. 1. Движа се свободно на¬
долу, в носока към земята или друго небесно тяло
по силата на притеглянето. Стрелата излетя наго¬
ре, после взе да пада. Апаратът е паднал на повър¬
хността на Марс. Книгите падат от библиотека¬
та. 2. Губя равновесие, опора и се изтърсвам,
удрям се о земята, на пода. Подхлъзнах се и паднах
на леда. 3. За дъжд, сняг и под. — валя, навалявам,
В началото па зимата падпа дебел сняг. 4. За коса,
зъби, листа и др. — изтръгвам се, откъсвам се, от-
ч

608 падеж	-	ч
къртвам се от мястото, където съм закрепен. Есен
е и листата на дърветата падат. Паднаха ми зъби¬
те. 5. прен, Загивам в бой, бивам убит или ранен.
Таз, който падне е бой за свобода, той не умира,
Бот. б. За крепост, град, област, държава и др. —
бивам покорен, превзет, надвит, минавам в непри¬
ятелски ръце. 7. За цена, равнише на вода, темпе¬
ратура и др. — намалявам, ставам по-малък или
по-нисък; понижавам се, спадам. Цените паднаха
рязко. Температурите няма да паднат под нулата.
8. Увнссвм, спусккм се, смъквам се ι шддлу. Кллнн-
те на плачущата върба падат като разплетени ко¬
си. Ще ти паднат панталоните. 9. За мрак, мъГла
и под. — разполагам се, разстилам се ниско над
земята. Гъста мъгла падна над селото. 10. прен. За
вечер, нощ — настъпвам, наставам. Падна чудна
лятна нощ. Е.Пел. 11. За лъчи, светлина, поглед и
под. — насочвам се или достигам до определено
място. Светлината на лампата пада върху книгата.
Погледът ми падна върху някакъв странен предмет.
12. обикн. исв. За ударение — намирам се, имам оп¬
ределено място, позиция. Ударението пада върху
последната сричка на думата. 13. прен. За работа,
грижи, отговорност, вина и под. — стоварвам, се,
струпвам се върху някого. Грижата,, за семейство¬
то падна ииряло върху него. Върху кого ще падне ви¬
ната? 14. прен. Загубвам силата си, ставам зле, съ¬
сипвам се. Остарях и усещам как от ден на ден
падам. 15. Преставам да бъда на власт, загубвам
1 властта си. Това правителство скоро ще падне, 16.
прен. Бивам отхвърлен, отменен; отпадам. Някои
текстове от закона ще паднат. Падна и твоето,
предложение. 17. прен. разг. Имам, притежавам ня¬
какво качество, съм някакъв. Падам малко полити¬
кам. Падам си малко срамежлив. 18. прен. разг. За
някаква облага, придобивка, за нещо благоприятно
— ставам, случвам се. Всеки чака нещо да падне. И
днеска ще паднат малко парици. 19. само в 3 л.,
разг. СУава, случва се, осъществява сс. Ще падне го¬
лям бой, Там винаги пада голямо пиене и веселба.
—се нпрх. 1. Съм, случвам се (в определен момент
във времето). Нова Година се пада в четвъртък. Ко¬
га се пада имепият ми ден? 2. Намирам се, разпо¬
ложен съм или се случвам някъде или в определена
посока. Нивата се пада малко зад реката. В коя по¬
сока се пада вашето село? Бях се паднал до един
приказтв старец. 3. разг. Имам определена род¬
нинска или друга връзка с някого. Той ми се пада
вуйчо. 4. Случвам се при някого, ставам нечие при¬
тежание, собственост при жребий, лотария „„делба и
др. Голямата награда не се падна на никого. Кому
се паднаха първите два въпроса? пада ми се, падне
мв се нпрх. 1. Получавам при хвърляне на жребии
или от лотария, делба и под. Падна ми се една кар¬
тина.. На всеки сънаследник, се пада по два декара.
Падна му се добра жена. 2. Заслужавам, полага ми
се пещо. Това ти се пада. Така ти се пада. падам
си нсв., с преди, и о, разг. Харесвам, имам слабост,
предпочитание, влечение към нещо. пада се, падне
се безл. Съществува, случва се нещо като нечие пра¬
во или задължение. Падна ми се да бъда дежурен в
неделя, Все на мене се пада да ходя за вода. О Ка¬
мък мн пада на сърце4 — става ми много тежко,
мъчно,. Камък ми пада ог гърба (плещите, раменете)
'——■ изпитвам голямо облекчение, освобождавам се
от нещо тежко, неприятно. Мед (мехлем) ми пада
па сърцето — много съм доволен, става ми много
приятно. Не пада косъм от главата мн ·— оставим
повредим, не ми се случва нищо лошо, никак не
постраднам. Не вадам оо гръб (па гърба си) — умея
дп .се защитавам, не се признавам за виновен или
за победен. Не падам по-долу — не съм по-долен,
де се давам, н4 отстъпвам дякому. Падям в капана
(в клопката) — оставям сс да бъда заловен или из¬
мамен, наказал. Падам в очите на някого —
разочаровам някого, преставам да бъда уважаван,
зачитан от някого. Падам в ръцете н а
някого — а. Бивам заловен, пленен, б. Изпа¬
дам, попадам под нечия власт. Падам духом — гу¬
бя кураж, отчайвам се. Пада мя сърце на място —
напълно съм доволен, удовлетворен. Падам на ко¬
лене пред някого — признавам се за по¬
беден, унизително моля някого за нещо. Падам на
легло — разболявам сс много тежко. Падам от не¬
бето — я. Силно се изненадвам от нещо неочаква¬
но. б. Появявам се някъде съвсем неочаквано. Па¬
дат ми акциите — губя значение.
падеж’ м. ез. 1. Граматическа категория на съществи¬
телните имена, прилагателните и местоименията,
която изразява отношението на означавания пред¬
мет към други предмети, действия и признаци. 2.
Форма на съществителните имена, прилагателните
и местоименията, която изразява отношението им
към другите думи в, изречението. Прякото допълне¬
ние стои във винителеп падеж,
пад&ц2 м. Краен срок, определена дата за плащане на
заем, дълг, полица и пр.
падежен1 прил. Който се отнася до падеж1. Падежни
окончания. Падежна система.
падёжен2 прил. Който се отнася до падеж2. Падежна
дата.	■
падёцие ср. Нравствен упадък, морална провала,
падина ж. 1. Плитка долина без река. 2. Поляна меж¬
ду върхове или рътлини, валог,
падишах м. Титла на монарсите в някои страни на Близ¬
кия и Средния изток и на турските султани, [от перс.]
пёдна век. падам.
паднал 1. Прич. от падна. Паметник на паднали¬
те през войните. Паднал духом. 2. като прил. В съ¬
чет. паднала жела — която има лошо поведение,
леки нрави; леконравен.
паж м. книж, През средновековието — млад дворя-
у дан, прислужник на монарх или знатна дама. [фр.]
пажески прил. книж. Който се отнася до паж,
пазар м. 1. Място, където се продава и купува, обикн.
на открито и главно през определени дни; тържи¬
ще, пазарище. Отивам на пазара за плодове. Паза¬
рът е в центъра на града. 2. Търговска и занаят¬
чийска част на града; чаршия. Дюкянът му е всред
пазара. 3. Купуване, пазаруване. Отивам на пазар.
Чанта за пазар. 4. Цялостна система на покупко-
продажба, стокова размяна и движение на стоки 'и
капитали в определен район, отделна страна или-в
щелия свят. Главен двигател на пазара е конкурен¬
цията. Пазарът определя цените па стоките. Вът¬
решен пазар. Какви са цените на световния пазар?
5. Странн, соллст каао ммссо за ппаеммнн тсн стсои.
Империалистическите войни се водят главно за па¬
зари. [от перс.]
назарджниски прил. разг. Който се отнася до пазар-
джия. Пазарджийски приказки.
ч

пазарджня м. и пазарджмнка ж. разг. Човек, който е
ходил или отива на пазар.
пазарен прил. Който се отнася до пазар, свързан е с
пазара. Пазарен ден. Пазарни цени. Пазарна иконо-
, мика.	л
' пазарище ср. разг. Място, където става пазар; тържи--
ще, пазар.
пазарлък м. 1. Пазарене, договаряне между купувач и
продавач за условията на сделка. Направихме па¬
зарлъка. 2, преп. Преговори, уговорки. Сватбата
без пазарлък не станала. Политически пазарлъци. ·
пазарски прил. 1. .Който се отнася до пазар. Пазарско
място. Пазарски певец. 2. Който се продава на па¬
зара, купен е от пазара; купешки. Пазарска стока, '
пазарувам нсв., нпрх. и прх. Правя покупки, купувам
от пазара. Пазарувам всеки ден.. Пазарувам само в
един магазин. Какво ще пазаруваш?
пазаря нсв. и св., прх. 1. Уговарям цената и услови¬
ята на покупка. Пазарих едни волове. 2. Наемам ня¬
кого на работа. Щом се оправи времето, ще пазаря
;··.... коточу — се нпрх. 1. Уговарям се, договарям се с
няйбго за условията на някаква сделка, като насто¬
явам за по-изгодна цена. Не обичам да се пазаря.
2. Уславям се, наемам се за извършване на някаква
работа. О Така не сме се пазарили! — за израз на
неодобрение, несъгласие с постъпките на някого,
пазач м. и пазачка ж. 1. Човек, който пази нещо.
Днес ме оставиха за пазач на лозето. 2. Човек, кой¬
то по служба пази нещо чуждо или обществено.
1 Пазач на склад.
пазва ж. 1. Място между гърдите, облеклото и пояса,
където човек може да слага разни неща; пазуха.
Брал ябълки и ги слагал в пазвата си. 2. Част от
дреха, която покрива гърдите. Изцапал си си пазва¬
та. 3. бот. Вдлъбнатина между основата на лист и
стъблото. 4. обикн. мн. преп. Дълбини, недра. В
пазвите па планината. < Змия* в пазва.
пазваит|ии| м. остар. Нощен пазач. [пбре. > тур.]
паздёр м, сьбир. Оголени от влакната и обикн, натро¬
шени сухи стъбла от лен или коноп.
паздерка ж. Оголена от влакната суха конопена
пръчка.	'
пазител м. в пазителка ж. Който пази, защитава, съ¬
хранява нещо (културни ценности, традиции, зако-
' ни и под.); блюстител. Пазител на реда. Пазители-
на българския език, традиции и обичаи,
пАзуха ж. нар. Пазва. Бери ги, лудо, бери Ги, туряй
ги е дясна пазуха. Нар.п.
пйзя нсв, прх. 1. Браня, вардя, закрилям, защитавам.
Пазете ме от кучетата. 2. Полагам грижи, бдя да
не се загуби, повреди или накърни нещо; чувам,
гледам. Пази дрехите си чисти. Останах да пазя
дома. 3. разг. Крия, пестя. Не му давай пари, щом
не пази. 4. Спазвам, съблюдавам. Майка ми пази■
старите обичаи. — се нпрх. 1. Внимавам да не ми
се случи нещо лошо. Пази се да не настинеш. Пази
се от падащи предмети! 2. Сграня, отбягвам някого
шш нещо. Защо се пазите от мене? О Пази боже!
— за израз на опасение и като пожелание да не ста¬
не, да не се случи нещо лошо. Пазя леглото — ле¬
жа, не ставам, обикн. поради заболяване. Пазя ста- *
ята — не излизам (по здравословни причини). Пазя
тайиа тая, не издавам.	.
пай1 м. Припадаща се, полагаща се някому част от
нещо; дял. О Лъвски пай — най-голям дял. [тур.]
пай2 м. Вид печен сладкиш от тестени кори и пълнеж,
[англ.]
паланка 609
пайвант м. 1. Въже, С което спъват краката на хон,
когато пасе. 2. Дълго въже, с което привързват жи¬
вотно, за да има по-голяма свобода на движение,
[перс. > тур.)
пайдушки 1. прил. Обикн. в съчет. пайдушко хоро —
народно хоро в такт 5/16, играе се живо, е харак¬
терно постоянно движение на ръцете в синхрон със
стъпките. 2. като същ. пандушка|тя| ж. и
пайдушко]™] ср. Пайдушко хоро.	*
пай&ти мн. (нанета ж.) Малки блестящи кръгли плас¬
тинки за украса, които се зашиват на дреха, [фр.]
пак нарч. 1. Отново, повторно. Пак ще се опитам. 2.
Все още, въпреки това. Дадох му всичко и той пак
е недоволен.
пакет м. 1. Нещо увито, запънато или запечатано в
хартия, плат и под. Получих пакет книги. Пакет
чай. Пакет цигари. 2. Съвкупност, множество, ком¬
плект от еднородни неша. Пакет от закони, [фр.]
пакетаж м. 1. Пакетиране на стока, материали. 2. Ма¬
териал за пакетиране, [фр.]
пакетажеп прил. Който се отнася до пакетаж. Паке-
тажен цех.	,
пакетйрам нсв. и св., прх. Затъвам, завързвам в пакет,
пакост ж. 1. Повреда на покъщнина, имот и др.; вре¬
да. шета. Пуснал добитъка, та направил пакости из
нивата. 2. Злина, Наводнението причини много па¬
кости.	,	-
пакостен прил. Който върши, причинява пакост. Па¬
костна дейност.
пакостлив прил. Който пакости, склонен е Да прави
пакости. Пакостливи деца.
пакостлйвост ж. Качество на пакостлив.
пакостник м. и пакостница ж. 1. Който пакости. Вър¬
ни се: облака неверен, почакай, пакостнико черен.
Яв. 2. гал. Немирник, палавец, лудетина,
пакостннческн прил. Присъщ на пакостник. '
пАкоспшчество ср. Проява, действие на. пакостник,
пакостя нсв. нпрх. Върша, причинявам пакост; вредя,
пакт м. Международен договор, обикн. с важно по¬
литическо значение, [лат,]
палав прил. Игрив, немирен, буен. Палаво дете, [нгр.]
пАлавец м. и палавка ж. Палавник,
палав rarà· ж. Качество или проява на палав; палавост,
палавщина.	1
палавник м. и палавница ж. Палаво дете или младеж;
палавец, лудетина.
пАлавост ж. Качество на палав; палавина.
п&тавппша ж. Качество или постъпка на палав; пала-
вина, палавост.
палАдин м. Химически елемент Рб — сребристо бял
мек и пластичен метал, [от соб.]
паламарка. ж. Жьтварски прибор като дървена ръка¬
вица с кука за прихващане на повече стръкове.
Жътварки сърп пущат и захвърлят паламарки.
П.П.Сл. [от гр.]
паиамада ж. Бодлив плевел, който се въди главно по
нивите, Силиш.
паламуд1 м. Морска стадна риба от рода на скумтри-
ята, към 40 см дълга, Pa1arnis загба, [гр.]
паламуд2 м. 1. Чашки от рода на някои видове дъб,
които служат За щавене на кожи. 2. Вид дъб, който
расте в Южна Тракия, ОиегсиБ уаНопеа. [гр.]
палАидза вж. п а л а н ц а.	‘
палАнка ж, остар. Селище от градски тип без утвър-
39 Ьь.парски 1%лкоес)1 речник

610 паланца
дени административни функции. Паланките са бши
пазарни и занаятчийски средища, [от ят.]
паланца (и ояландза] ж. остар, Теглилка с блюда;
везни. [ит> тур.]	*
паласка ж. I. Войнишка чантичка за патрони; сумка.
2. Чанта за барут, куршуми и други принадлежнос¬
ти за стрелба. [ушг>тур.]
палат м. Дворец, [от лат.] '	’
палата ж. I. Голяма и монументална обществена
сграда. Съдебна палата. Панаирна полата. 2. Наз¬
вание на някои държавни учреждения. Сметна па¬
лата. 3. Всяка от двете съставни части на парла¬
мента в някои страни; камара. [от лат.]
палатален прил. ез. За звук на речта — който се учле¬
нява на предното небце; мек, смекчен. Палатални
съгласни. В съчетанията ге и ги звукът [г] е пала¬
тален. [от лат.]
палатализация ж. ез. Смекчаване на съгласните зву¬
кове.	-
палаталнзйрам нсв. и се., прх. ез. Правя да стане па-
латалсн; смекчавам. — се нпрх. Ставам палатален;
смекчавам се. Всяка съгласна пред предна гласна се
палатализира.	'
пвлвтВллост ж. ез. Качество на палатален.
пал&тка ж. Временно лятно жилище, обикн. от плат¬
нище; шатър, шатра. Цяло лято ще· живеем в па¬
латки.	- ,
палач м. I. Изпълнител на смъртни присъди; джела-
тин. 2. прен. Жесток мъчител. Страхливо вий поглед
отпущате пред близката смърт на човека, палачи!
Гео М. [рус.]
палачйнка ж. Сладкиш от тънък слой изпържено или
изпечено тесто, завито на руло с плънка от сладко.
Палачинки с конфитюр. [от лат, > рум.]
палаш м. I- Ловно куче от местна порода. 2. Пале.
палвам «се., пална се, прх. Паля веднъж или поеди¬
нично, в малко количество. Ту палват, ту загасват
свещите. Да палнем огън да се постоплим.
пале ср. 1. Куче от дребна порода; мъник. 2. Младо
недорасло куче; кутре,
пале еж. палета.	.
палеж м. Палене, подпалване.	.
палеограф м. и палеографня ж. Специалист по палео¬
графия.
палеографня ж. I. Проучване и описване на външния
вид на стари книжовни паметници. 2. Наука за
древната писменост, [гр.]	♦
палеографски прил. Който се отнася до палеографня
или до палеограф.
палеозойски прил. В съчст. палеозойска сра геол. — ед¬
на от най-старите ери в геологичната история на
Земята, която се характеризира с поява на морски
безгръбначни, примитивни риби, сухоземни расте¬
ния и др. [от гр.]
оалеолйт М. спец. Най-старият период от каменния
. век. [гр.]
налсо^-ген прил. спец. Който се отнася до палеолита.
Налеолитни оръдия.
палеонтолог м. и палеонтоложка ж. Специалист по
палеонтология,
палеонтология ж. Наука за изкопаемите вкаменелос-
ти от някогашни животни и растения, за растител¬
ния и животинския свят през минали геологични
епохи, [гр.]
палеонтоложки прил. Който се отнася до палеонтоло¬
гия или до- палеонтолог.
палета ж. и (!прост,) пале ср. Специална подставка
или съд (сандък или голяма касета, клетка) за то-
■ варене, съхраняване- и превозване на стоки, [от фр.]
палетизация ж. спец. Форма па транспортиране и съ¬
храняване на стоки С помощта на палети,
палец м. 1. Крайният дебел двуставен пръст на ръка,
или крак. 2. техн. Част, детайл от механизъм, ма¬
шина, обикн. във форма на лост. О Стискам палци
— желая, пожелавам някому успех в нещо (като
стискам по определен начин палците си в знак на
суеверно усилие да помогна),
палешншк м. Широкото остро желязо на рало, което
рови земята; ралник, лемеж,
палещ прил. Който е много горещ, -излъчва силна го¬
рещина. Под палещите лъчи на тропическото слън¬
це.
палиатнв м. книж. I. Лекарство за временно облекча¬
ване на болките, което не лекува самата болест. 2.
прен. Мярка за временно, непълно решаване на ня¬
какъв въпрос, проблем; полумярка. [от лат.]
палиативен прил. С качество на палиатив. Палиативно
лекарство. Палиативни мерки.
паликаре ср. I. Гръцки въстаник или войник. 2. по¬
дигр. Грък. [гр,]
палитра ж. 1. Наръчна дъсчица, на която художници
слагат н размесват боите, за да рисуват. 2. прен.
Съвкупност, съчетание от багри в природата или в
картина на художник, от изразни средства на тво¬
рец и др. Богата звукова палитра. [рус.<фр.]
палка ж. 1. Пръчка. Диригентска палка. 2. Специална
къса и тежка, обикн. дървена или гумена пръчка,
част от въоръжението на полицай. Полицейска пал¬
* ка. Гумени палки. [рус.]
палма ж. Тропическо или субтропическо дърво с ви¬
соко неразклонено стъбло и едри перести листа, с
голямо стопанско значение. Кокосова палма. Фиии-
ковата палма ражда фурми. О Палма ва първенс¬
тво книж. — победа, превъзходство в нещо, [лат]
палмста ж. спец. Форма на отглеждане на овощни
дървета, при която основните клони се насочват в
една обща вертикална плоскост и се избягва разви¬
тие на короната в ширина, [фр.]
палметен Прил. от п а л м е т а. Папметно ово¬
щарство.	‘	’
пВлмов прил. Който се отнася до палма (в 1 знач.].:
Палмови листа. Палмова горичка.	,
пална вж. палвам.
палто ср. I. Дълга горна дреха; балтон. Зимно палто.
2. прост. Сако, [фр.]
палуба ж. Хоризонтален! покрив или под в корпуса
на кораб. Горна палуба. [рус.]
надувам нсв. нпрх. Играя, лудувам, проявявам се като
палав. Децата палуват па двора.	*
паля нсв. прх. (и нпрх.) I. Правя нещо да започне да
гори. Паля огън. Паля свещ. Паля печката. 2. разг.
Включвам електрически източник на светлина- Не
палете лампите. 3. С огън натоплям, нагорещявам.
Палят пещта за хляб. 4. разг. Пускам в действие,
правя да заработи (двигател с вътрешна горене).
Пали колата и тръгвай. 5. За слънцето — изпускам,
излъчвам силна горещина, та горя, нагрявам. Слън¬
цето пали главите ни. б. нпрх·. разг. За двигател С
вътрешно горене — включвам се, започвам да ра¬
ботя. Колата е стара и не пали. — се нпрх. прен. I.
' Обхваща ме ентусиазъм, готовност и желание за

действие, работа. Не се паля аз по такива работи.
X Гневя се, ядосвам се. О Аз паля, аз гася разг. —
аз съм най-главен, решавам всичко. Пали ме за во¬
да разг. — кара ме, изпитвам нужда да пия вода.
палйчо ср. 1. Цирков смешник, обикн. с широки пъс¬
три дрехи и начервеио, боядисано лице. 2. Изобщо
смешник, шут. [ит.]
палячовски прил. Който е присъщ на палячо. Палячов¬
ски маниер.
□алячовщина ж. Проява па палячо.
памет ж. 1. Способност за задържане, запазване на
информация и възпроизвеждане в _ съзнанието на
възприето и преживяно, на впечатления от миналия
опит. Добра памет. Къса памет. Запечатало се е в
паметта ми. Слухова памет. Цитирам по памет.
2. спец. Устройство, част от електронноизчислител¬
на машина, където се пази информацията. 3. нар.
Ум, разум. Ако имаш памет, нямаше да вършиш
тия глупости. 4. Възпоменание, спомен за някого
или нещо. Посвещава се на светлата памет на учи¬
телите. Вечна му памет! В памет на загиналите.
паметен прил. 1. Който е много важен, значителен, та
се помни, оставил е трайна следа в съзнанието на
някого. Това е паметна дата в моя живот. Памет¬
ни дни в историята на народа. Паметни събития.
2. С който се отдава почит, предназначен е да на¬
помня, да бъде възпоменание за някого или нещо.
Паметна плоча. 3. нар. Умен, разумен. О Паметна
бележка — меморандум,
паметлйв прил. 1. Който има способност да помни. 2.
Умен, разумен; паметен. Тя е памстлива и добра в
сърцето. Ваз.
паметлнвост ж. Качество на паметлив.
паметник м. 1. Веществен образ или постройка в чест
на лице или-събитие. Паметник на незнайния войн.
2. Художествено изработен надгробен камък. 3.
Произведение на стара писменост. Глаголически па¬
метник. 4. Остатък от културата на далечно мина¬
ло. Паметник на епохата:
памид м. 1. Вид грозде с лилаво -червени зърна и тън¬
ка кожица. 2. Вино от такова грозде, [перс. > тур.]
памидоа прил. Който се отнася до памид, направен е
от памид. Памидово вино. '
пампаси мн. (лампа ж.) 1. Южноамерикански степи.
2. Растителността в степите на Южна Америка.
[исп. > амер.]	t
пампасов Прил. от пампаси.
памтнвёка нарч. О От намтивека — от незапомнени
времена, от много отдавна. Това е от памтивека
все така.
памук м. 1. Топлолюбиво влакнодайно растение
* СовБур! шп ЬегЬасешп. Памукът вирее в Югоизточ¬
на България. 2. Подобните иа вълна влакна, които
обвиват семената на това растение и сс използват
за изработване на прежда, за целулоза и др,
[перс. > тур]	’
памуклннка ж. Дреха, подпълнена с памук; ватеика.
□шмуктая прил. неизм. 1. Подпълнен е памук. 2. ос¬
тар. Памучен. ■
памукоберач м. и памукоберачка ж. Човек, който бе¬
ре памук,
памукоберйчеи прил. Който се отнася до, който е
свързан с бране на памук. Памукоберачка машина.
памуков прил. Който се отнася до растението памук.
Памуково семе.	·
шмукопредач м. и памукопредачка ж. Човек, който
преде памуг.
панамерикански 611
памукопредачен прил. Който е предназначен за преде¬
не на памук.
памукопронзводнтел м. Човек, който отглежда, произ¬
вежда памук.
памукDпрлпзвод□теле□ прил. Който е свързан С от¬
глеждане, производство на памук. Памукопроизво-
дителни райони.
памукотекстнлеи прил. Който се отнася до памучен
текстил, който е свързан с производство на памуч¬
ни тъкани и др. изделия. Памукотекстилна про¬
мишленост. t
памукотъкачен прил. Който произвежда памучни тъ¬
кани. Памукотъкачна фабрика.
памукчййски прил. Който се отнася до памукчия,
памукчия м. и памукчинка ж. Човек, който преработ¬
ва, обработва или продава памук,
пам^че ср. Пашкулче, стиска памук, обикн. за почис¬
тване, промиване на рани и др.
памучен прил. 1. Който е направен от памук. Памучен
плат. Памучна прежда. 2. Предназначен-за памук.
Памучна боя.
памфлет м. Кратко злободневно публицистично съчи¬
нение с изобличителен характер, [англ. от соб.]
памфлётен прил. Който се отнася до памфлет. Пам-
флетен стил.
памфлетнет м. Автор на памфлети.
пан м. 1. Полска, чешка и словашка форма за уважи¬
телно назовавано и обръщение, равнозначна на
г о с п о д и н. 2. Едър земевладелец, помешчик,
господар (в някогашна Полша), [пол., чеш.]
пан- Съставна част на сложни думи със значение
„всички шш всичко, цял; който се отнася до всички,
засяга или обхваща всички“, напр.: панамерикански,
панацея, пангерманизъм, пандемия, панкреас, панора¬
’ ма, панславизъм, пантеизъм, пантюркизъм и др.
[гр-1 -
панаир м. 1. Голям пазар, който обикн. става веднъж
в годината и трае няколко дни. Узунджовски па¬
наир. 2. Изложба, изложение на мостри, където се
сключват търговски сделки. Пловдивски мострен
панаир [чгр.]
панаирджийски прил, разг. Който се отнася до пана¬
ирджия и до панаир (главно в 1 знач.). Панаир¬
джийски стоки.
панаирджии м. и	ж. Участник във или
посетител на панаир. Нашите панаирджии се връ¬
щат вече.
панаирен прил. Който се отнася до панаир (главно във
2 знач.). Панаирна палата. Панаирно градче. 1
панаирски прил. Панаирен, панаирджийски,
панакода и нинакйда ж. Някогашно учебно помагало
— намазана с восък гладка дъска, върху която уче¬
ниците се учели да пишат, [гр.]
панама ж, 1. Вид лятна шапка, изплетена от гъвкава
дървесина. 2; Вид памучен или ленен плат с едра
сплитка, [от соб.]
панамен прил. Който сс отнася до панама, направен
от плат панама. Панамена покривка.
цанамер□ка□йзъм м. книж. Политическа доктрина, в
основата на която е поставена идеята за общност
на историческата съдба, икономиката и културата
на САЩ и другите страни от американския конти¬
нент.	.
панамерикански прил. Който се отнася до панамери-

612 панацея
4
канизъм или засяга всички» страни от американския
континент. Панамерикански тенденции. Панамери¬
кански спортни игри.
панацёя ж. книж. 1. Въображаемо, търсено от алхи¬
миците универсално лекарство, средство за лекува¬
не на всички болести. 2. преп. Нещо, което разре*
шава всички проблеми, затруднения, [гр.]
пангИр м. Място в черква, където се продават свещи.
(гр.]
пяигермяпнзъм м. книж. Националистическа и шови¬
нистична политическа доктрина в Германия, въз¬
никнала в края на XIX в. и проповядваща обеди¬
няването на всички немци в една държава.	·
папгермански прил. Който се отнася до пангермани¬
зъм. Папгермански съюз.
пандантив м. Накит, украшение, което сс носи на ви¬
сяща на шията верижка, [фр.]	*
панделка ж. Платнена лента; кордела. Момиченце с
■ панделка на косата, [от нем.]
пандемия ж. книж. Епидемия, която обхваша населе¬
нието на дяла област, страна или редица страни.
Епидемията от СПИН се превръща в пандемия, [от
, гр.]	'
панднз м. жарг. Затвор,
пямдншпан м. Сладкиш от изпечено рядко тесто с яй¬
Ца. [фр.]
пяндур[ин| м. Българин стражар в турско време, [от1
гр]
паидурски Прил. от па н д у рйн.
пан& I. прил. неизм. Паниран. Кашкавал пане. 2. като
същ. ср. Нешо панирано, [фр.]
панегирик м. остар. 1. Похвално слово за черковно
лице. 2. Прекадено, неоправдано възхваляване, сда-
’ рословие. [гр.]	*	ч *
панегирист .и. остар. Автор на панегирик.
панегиричен и панегнрйческн прил. остар. Който е
свойствен иа панегирик. Панегиричен тон.
палел м. и (разг.) панела ж. спец. В строителството
— конструктивен елемент, предварително израбо¬
тен детайл, част, която служи за стена, под или
покрив, обикн. от бетон, [нем.]
панелен прил. Който се отнася до панел, панела. Па¬
нелно строителство. Панелен блок.
панер м. и данеркв ж. Плитък, разпят домакински
съд или кош за дрехи и др. Непраните дрехи са в
панера. [от гр. >лат.]	-
паия ж. Полска, чешка и словашка форма за уважи¬
телно назоваване и обръщение, равнозначна на
госпожа. [пол., чеш.]	,
паника ж. Внезапен и силен, непреодолим страх. Тая
вест предизвика паника всред насъбралото се мно¬
жество. Обзе ме паника, [оt гр. соб.]
шннкьор м. и папнкъорка ж. Човек, който предизвик¬
ва, всява паника или се поддава на паника,
папикъсреки прил. Който се отнася до панлкьор. Па-
яикъорски слухове.
панюсъоснам нсв„ паиикъосам се. прх. Причинявам,
Предизвиквам паника, правя някой да изпадне в па¬
ника. — се /трх. Изпадам в паника,
панирам нсв, и св., прх. Пържа, изпържвам нещо,
предварително оваляно, в разбити яйца и галета
или брашно, [от фр.]
панихида ж. Черковна служба за помен на умрял,
[гр-]
паница ж. Разлат или дълбок глинен съд за яегие.
Изядох цяла паница боб.
панйчески прил. Който е свързан с паника, предизви¬
кан е от паника. Лопически страх. Паническо бягс-
4 тво.
панкреас м. спец. Жлеза с вътрешна и външна 'секре¬
ция, отделяща храносмилателен сок и инсулин; зад- .
стомашна жлеза, [гр.]
панкреатичен прил. спец. Който се отнася до панкреаса,
пяно ср. Част от стена или. таван, изпълнена с живо¬
писно или скулптурно изображение, [фр.]
паноптикум м. книж. Музей от восъчни фигури на бе¬
лежити личности, причудливи живи същества или
друга необичайни предмети, [гр.]
панорама ж. 1. Обширна, неограничена гледка, която
се открива пред погледа от някоя височина. Пред
моите очи се откриваше една величествена панора¬
ма. Ваз. 2. прен. Всеобхватна картина на поредица
от събития, на определена област от живота, изкус¬
твото и др. Панорама на българската литература.
3. )Жввппснн ткртгиин с голееш размери, заемаща^
цялата стена на крыла зала и с обемни предмети
на преден план, създаваща илюзията за реално
пространство, [от гр.]
панорамен Прил. от панорама. Панорамен
поглед. О Панорамен път — от който се открива»
широка панорама. Панорамно кино; панорамен
филм — широкоекранно кино с цилиндрично
вдлъбнат екран.
пансион м. 1, Дом, където живеят и се хранят ученици
и студенти. 2. Къща, където се готви храна за оп¬
ределен брой лица, които може и да не живеят там.
[фр-1
паленопей прил. Който се отнася до пансион. Пансио-
нен режим.	·
пансионер м. и пансионерка ж. Лице, което живее в
пансион.	t
нансмоиерски прил. Който се отнася до пансионер.
Пансионерски живот.
панслиянтъм .и. книж. 1. Идея, доктрина за славянско
единство. 2. стесн. Идейно-политическо движение .
от XIX и началото на XX в., насочено към държав¬
но обединение на славяните, което приемало както
реакционни, така и демократични форми,
няисияввжт м. Привърженик, последовател на пансла¬
визма.
панелавнетичеи прил. Който се отнася до панславист
и панелавизъм.
панелавннскн прил. Който се отнася до цялото славян¬
ство, до всички славянски народи; всеславянски.
пИнти1 еж. панти.
панта2 м. разг. Безделник, нехранимайко, хаймана,
[нпр.]	.
панталони мн. и панталон м. Горна мъжка дреха, ко-'
ято покрива краката и част от тялото до кръста,
[от соб,]
лантейзъм м. книж. I. Религиозно-философско учение,
според което бог и природата са едно и също и
природата е проявление на бога. 2, Обожествяване
на природата.^гр.]	■	/
nантеЛст м. и иантейстаа ж. книж. Привърженик на
пантензма.	.
п атт^^^1^«^ен прил. книж. Който се отнася до пан¬
теист и до пан^тензма, Пантеистичен възглед.
рантебв м. книж. 1. У древните гърци и римляни —
храм, посветен на всички богове. 2. събир. Всички
богове на един народ, 3, Обща гробница на беле-

жити хора. Пантеон на възрожденците 9 Русе. 4,
прен. Галерия от бележити имена, [гр.]
пантера ж. Хищно животно леопард, [гр.]
паши мн: (панта ж.) Съединени метални пластинки,
с които се прикрепват врати, прозорци, капаци и
др., та се отварят и затварят. [псм.>тур.)
пантомима ж. Театрално представление, при което за
изразни средства служат само жестът и мимиката,
[гр·]
пантоф м. Лека и плитка домашна обувка.
[рум<вем., ит.]
пантофка ж. Пантоф.
пантюркизъм м. книж. Шовинистична идея, доктрина
за обединение на всички народи, говорещи тюркски
< езици, под властта на Турция.	. .
пянтюркнет м Привърженик на пантюркизма. ’
нантюркйеткн прил. Който се отнася до пангюркист
и пантюркизъм. Пашпюркиетки настроения.
панцер и панпир м. остар. Ризница, броня, [ве>м.] .
вал м. спец. Обущарско лепило, [нем.]
папа м. Върховен глава на католишката църква.
О Не съм папа — не съм непогрешим (като папата,
за когото се смятало, че не греши]. По-голим като¬
лик съм ог папата — съм или се представям за фа¬
натичен защитник на дадена идея, голям фанатик
съм. [от гр.] ■	*
папагал ’ м. 1. Тропическа птица с ярко оцветени пера
и масивна човка със силно извита горна част. Ня¬
кои папагали са способни да имитират човешка реч
■ и други звуци и мелодии. 2. прен. Човек, който пов¬
таря наготово чужди думи и мисли, [ит.]
палагалскн прил. 1. Който се отнася до папагал, при¬
, същ е на папагал (в 1 знач.). Папагалскй човка. 2,
прен. Който ке е свързан с разбиране, който е при¬
същ на папагал {във 2 знач.), Папагалско зубрене.
папагялщина ж. Безсмислено повтаряне на чужди ду¬
ми И мисли. .
папам «се., прх. и нпрх. дет. Ям. Папай, чедо, папай
да пораснеш.
папатаци мн. (папатак .«,) Кръвосмучещи двукрили
насекоми, преносители на треска и други болести,
[лат.]
папатащиев приль Който се отнася до папатаци.
О Папатацнев! треска — вирусна заразна болест,
която протича с висока температура, главоболие,
мускулни болки.
папаи ж. 1. Пъпешово дърво. 2. Плодът на. това дър¬
во. [от исп.>амер.]
панер м. диал. Пашкулче вълна. О Направим па папер
. — разнебитвам-го. Папер не остава (няма да остане)
•от някого, нещо — загива, напълно се
унищожава, съвсем се разнебитва.
папнтъм м. книж..Папска власт, върховенство на па¬
пата; папство. [фр.<лат.]
папийонка ж. я (рядко) папнйон м. Къса вратовръзка,
която се завързва като пеперуда, [фр.]
папироса ж. остар. Цигара, [нем. > пол.]
иапирбеен прил. остар. Цигарен, Папиросен концерн.
папирус м. 1. Едро тревисто растение, от което в
древността приготовлявали материали за писане. 2.
Свитък от такъв материал, на който е написан
текст, [гр.]
патнрусеа и папирусов прил. Който е направен от па¬
пирус.
□анкет м. Привърженик на папизма.
папищаш м. презр. Католически свещеник или обик¬
новен католик.
парабола 613
пашоцашки'прил. презр. Който се отнася до папищаш.
п^пка ж. Справа, приспособление във вид на две ко¬
рици от картон, кожа и др., между които се държат
книжа, ръкописи, бележки я др. [рус. < нем,]
пйплач ж. Множество, сбирщина, тълпа,
пПно ср. дет. Хляб. О На хляба папо казва — още е
дете.
папрат м. Тревисто растение без цветове и семена, с
перести листа и спори по тях. Орлова папрат. Слад¬
ка папрат.
п&гратов прил. Който се отнася до папрат. Пипратови
листа,	*
паприкаш м. Ястие от месо й пиперки, [унг.]
папски прил. Който се отнася до папата. Папска була.
Папски престол. Папски нунций.
папетво ср. 1. Институция на папите, папска институ¬
ция. 2. Папска власт и организация; папизъм.
папук вж, п а п у ц и.	*	,
папукчйнскн прил. остар. Който се отнася до папук-
чия. Папукчийска чаршия.
папукчия м. остар. Конто прави или продава папуци;
. чехлар.	.
папуняк м. 1. Прелетна полска птица с висок разперен
качул на главата, 1/рира ерорБ; циганско петле. 2.
Птица кълвач. .	‘
папур м. Едра трева из блата и мочурища с високи
меки стъбла, от които се плетат рогозки, използват
се за уплътняване на бъчви и др., ТурЬа; рогоз, ша-
вар.
паггуреи Прил. от п а π у. р.
папуш мн. (папук м.) остар. Меки кожени обувки ка¬
то чехли,
пара ж. 1. Газообразно, въздухообразно състояние
на вода или друга течност. Водни пари. Алкохолни
пари. Водата се превръща в пара. От тенджерата
се вдига пара. 2. спец. Газообразно състояние на
всяко вещество, което при обикновени условия е
течно или твърдо. Живачни пари. О Вдигам пара
разг.. — сърдя се, карам се. Под паря съм — я. За
машина, влак и под.: готов съм да заработя, б.
разг. В напрежение съм, готов съм да започна ра¬
бота С пълна пара разг. — с голямо напрежение, с .
всички сили.
пара ж. 1. разг. Пари. Вземай парата и заминавай. 2.
Монета, Имах една сребърна пара. Стара пара. 3.
Стара парична единица, равна на 1/40 ' от гроша
или половин стотинка. Купих го за двайсет пари.
О Пет пари пе давам — не ме е грижа, не искам и
да знам. Пет пари ве струвам — нищо не струвам,
съвсем съм лош.
пара- Съставна част на сложни думи със значение „за¬
едно със, близо до, наподобяващ или подобен на,
зад, погрешно“ и др., напр.*, парабола, парадигма,.
парадокс, паралелен, паралингвистика, парапсихоло¬
гия и др. [от гр.]
парабел м. Вид пистолет, [от лат.] '
парабола1 ж. 1, мат. Незатворена крива линия, об¬
разувана при пресичането на конус с равнина, ус¬
поредна на някоя от неговите образуващи . 2. Пъ¬
тят, който изминава предмет, хвърлен под ъгъл
към хоризонта, [от гр.]
парабола2 ж. книж. Кратък иносказателен разказ с
поучителен характер. Срв. п р и т ч à, але¬
гория. [гр.]	,	-

614 параболичен
î
параболичен1 прил. Който се отнася до парабола1. Па¬
раболична орбита. Параболична антена.
параболичен2 прил. Който се отнася до парабола2.
Разкази с параболичен характер.
парщ&м м. 1. Приспособление за закриване на нещо
в стая. 2. прен. Прикритие. Той го използва за пара¬
ван. [фр.]	,
параграф м, 1. Относително завършена в смислово
отношение част от писмен текст, която се започва
на нов ред, обикн. с отстъп; абзац. Прочети втория
параграф на тази страница. 2. Относително самос¬
тоятелна, обособена в съдържателно отношение
част на закон, наредба, правилник и под., започва¬
ща на нов ред и обикновено отбелязвана със знак
§. Срв. точка, член, алинея. 3. Самият
знак §. [гр.]
□араграфнет м. и параграфнстка ж. разг. Човек, който
е добил някаква право или облага по силата на за¬
кон, въз основа на някой параграф в наредба или
правилник.
парад м. I. Тържествен преглед на войска. 2. Тържес¬
твено шествие, [фр.]
параден прил. Който се отнася до парад, предназначен
е за парад; празничен. Парадна униформа. О Пара¬
ден вход — главен, преден вход.
парадигма ж. 1, ез. Система от формите на една и
съща дума. Срв, синтагма. 2. книж. Модел,
образец, [гр.]	г .
пярадигматйчеп прил. Който се отнася до парадигма.
Парадигматични отношения.	,
парадйрам нсв. и св„ нпрх. Показвам се като на парад,
изтъквам се с нешо пред обществото; перча се, го¬
лемея се. Няма защо да пародираш със знанията си.
□аряднаст ж. Качество на параден. Тържеството ще
се проведе скромно, без парадност.
парадокс м. книж. 1. Своеобразно твърдение, мнение,
рязко отличаващо се от общоприетото и (привид¬
но) противоречащо на здравия смисъл. 2. Неочак¬
вано явление, което не отговаря на досегашните
представи, [гр,]
парадоксален прил. книж. Който се отнася до пара¬
докс, има качества на парадокс. Парадоксален при¬
мер.
парадоксалнпст ж. книж. Качество на парадоксален,
паразит м. I. Организъм, който живее по повърхност¬
та или във вътрешността на друг организъм и се
храни от соковете на неговото тяло или от съдър¬
жанието на неговата храносмилателна система, 2,
прен. Човек, който живее на чужда сметка, [гр.]
паразитен прил. Който се отнася до паразит. Пара¬
зитни червеи.
паразитизъм м. 1. спец. Съвместно съществуване на
организми от различни видове, при което единият
използва другия като среда и източник на храна. 2.
книж. прен. Съществуване, живеене на чужда смет¬
ка, от чужд труд; тунеядство,
иаразитйрам нсв. и се., нпрх. Живея, съществувам като
паразит. Тениите паразитират в храносмилателна¬
та система.
паразитология ж. Биологична наука за паразитите, за
паразитизма при организмите.
иаразйтсг[ву|вам псе. нпрх. Живея като паразит (глав¬
но във 2 знач.); паразнтирам, ·
параклис м. Малка черква без осветен престол, [гр . ]
паралел м. 1. геом. Успоредна линия. 2. геогр. Всяка
, от мислените, въображаеми линии, които опасват *
земното кълбо успоредно на екватора. Срв.
■ м е р и д в а н. 3. Съпоставяне на две неща или
липа, за да се сравнят; успоредния, Не' правя пара¬
лел между двете събития, [гр.]	,
паралелен прил. 1. Успореден. Правата АВ е паралел¬
на на СП. 2. Който става, извършва се, протича за¬
едно с друт.	‘
.паралелепнпед м. геом. Геометрично тяло, оградено
от три двойки успоредни и еднакви срещуположни
стени, [гр.]	·
паралелнзъм м. книж. 1. Постоянно, неизменно съот¬
ношение или пълно съвпадение, сходство между
две явления. 2, Съпоставяне между две явление с '
цел да се подчертае тяхното сходство или различие.
3. Стилистичен похват, при който се успоредяват и
съпоставят два образа или два синтактично еднак¬
ви израза. Образен паралелизъм. Синтактичен пар-
лелизьм. [гр.]
паралелка ж. 1. Постоянна група ученици от един и
същи клас, от една и съща степен на обучение, ко¬
ито имат еднаква програма и заемат отделна стая;
цклас2 (във 2 знач.). 2, Гимнастически уред успорсд-
ка.	.
паралелеост ж. Качество или състояние на паралелен;
успоредност.
парялелогрйм м. геом. Успоредник,
парализа ж. мед. Болест, при която някой'член или
цялото тяло се схваща и губи способност да дейс¬
тва нормално. Парализа на дясната стрина на тя¬
лото. 2. прен. Спъване, спиране дейността· па орга¬
низация, заведение, фабрика и пр. [гр.]
паралнзация ж. Парализа, парализиране,
парализирам нсв. и св., прх. 1. Предизвиквам схваща¬
не, парализа на тялото или на някой негов член. 2.
прен. Спъвам или спирам нечия дейност. Неговата
намеса ще парализира всякакъв почин. — се нпрх. f
Поразява ме, сполетява ме, засяга ме парализа,
парализиран прил. Който страда, засегнат е от пара¬
лиза; парадитик. Парализираните имат нужда от
помощ.	.
паралитик м. и паралитична ж. Човек, които е споле¬
тян от парализа (в 1 знач.).
паралитичен пршг. Който се отнася до парализа. Па¬
ралитичен удар.
паралич м. Парализа, паралнзация. О Детски пара¬
лич — вид опасна заразна болест; полиомиелит.
паралия1 ж. нар, Ниска кръгла маса за хранене; соф¬
ра. {гр.]	,
паралия2 прил. неизм. разг. Който има много пари;
богат. Който е паралия, всичко може да си купи.
параметър м. Величина, която характеризира опреде¬
лено качество, свойство, или състояние нещо
(машина, съоръжение и др.); показател. Тази маши¬
на превъзхожда вашата по всички параметри, [от
гр] ,	<
параноик м. книж. Човек, който страда от параноя.
□аранончен прил. Който се отнася до паранойк и па¬
раноя.	*
параноя ж. спец. Душевно заболяване, което се отли¬
чава с налудни идеи (за преследване, величие и др.),
йо със запазен интелект и логично мислене, [от гр]
парапет м. Ниска ограда по краищата на стълби, бал¬
кон, мост и пр., която предпазва от падане; перила.
Като минаваш по моста. дръж се за парапета.
[ит.<гр.+ лат.]

иарапскхолдгня ж. Изучаване, изследване на явления,
феномени като телепатия, ясновидство и др., които
не намират обяснение в рамките на съвременната
наука, [от гр.]
парастйс м. Панихида. [гр.]	ь
паратиф м. Заразна болест, подобна на коремен тиф.
[гр.]
параф м. Съкратен, инициален подпис, обикн. за по¬
твърждаване съдържанието на документ в канце¬
ларската практика. Слагам параф. [фр.].	,
парафин м. Прилично на восък бяло твърдо вещсесто,. '
добивано при дестилация на петрол. Свещ от пара¬
фин. [лат.]	*
парафшген прил.. Който се отнася до парафин, напра¬
вен от парафин. Парафинена свещ.
паряфинйрам нсв. и св., прх. Намазвам шш напоявам
С парафин. > > Парафинирана хартия.
парафирам нсв. и се., прх. Подписвам документ с ини¬
циали в удостоверение на това, че приемам предва¬
рително съдържанието на документа преди негово¬
то окончателно оформяне.
парафраза ж. книж. 1. Предаване на текст, на чужди
мисли, мнения, изказвания и пр. с други думи; пе¬
рифраза. 2. Музикална творба, построена на заета
тема. [ηχ] *
парафразйрам нсв. и се., прх. книж. Предавам с други
думи даден текст, чужда мисъл, изказване и пр.; пе¬
рифразирам. Обича да парафразира.
параход м. Кораб, който се движи с парен (или мо¬
торен] двигател. Речен параход. Пътнически пара¬
ход.
иараходен прил. Който сс отнася до параход, свързан
е с параходи. Параходна сирена. Параходен комин.
Параходна компания.	.
парашут .и. Приспособление във вид на голям чадър,
предназначено за забавено спускане от голяма ви¬
сочина, обикн. при скачане от самолет, спускане на
товари и др. Скачам с парашут, [фр.]
парашутен прил. Който се отнася до парашут, които
е свързан или е снабден, предназначен, осъществява
се с парашут. Парашутен скок. Паришутен плат.
Парашутна кула. Парашутна дивизия. Парашутен
десант. Парашутен спорт.
парашутизъм м. 1. Теория и практика на използване
на парашута. 2. Парашутен спорт,	,
парашутист м. и паряпутмстка ж. 1. Човек, който
(умее да] скача с парашут, който се занимава с па¬
рашутизъм. 2. Войник от парашутна войскова част.
парвам нсв., парна св. прх. Паря веднъж или поеди¬
нично. Парна ме с цигарата си.
оарвешЬ м. Малокултурен човек, издигнал се с бо¬
гатство, който се движи в аристократически среди
и се мъчи да им подражава, [фр.]
парвешошкн прил. Който се отнася до парвеню, при¬
същ на парвеню.
варвешЬщина ж. Качество или проява на парвеню..
пардесю ср. Дълго мъжко палто от по-тънка материя,
което се носи пролет и есен. Времето е топло и ще
изляза с пардесю. [фр.]
пардон межд. За израз на извинение, молба за прош¬
ка; извинявай, извинете, прощавайте, [фр.]
пареза ж. Лека или частична парализа, [от гр.]
пйрев1 прил. Който се отнася до пара, свързан е с
пара. Парен котел. Парно отопление. Парна маши¬
на. Парна баня.
парен2 прил. Който е бил облят, залят с гореща вода
или е бил засегнат от нещо горещо. С> Парен каша
’ .	пйркинеонов 615
духа — кой го е патил веднъж, той е предпазлив,
парй мп. 1· Металически или книжни знаци, които са
мярка за стойност, всеобщ еквивалент при размяна,
2. Средства, състояние, капитал. Той има пари в
банката. О Бели* пари за черин дни.
парий м. 1. Представител, члев на една от най-ниски¬
те, безправни касти в Южна Индия. 2. прен. Бед¬
няк, лишен от лрава човек от прост произход,
[инд.]
парнк м. остар. Крепостен селянин във Византия,
Ιφ·)
парирам нсв. и св., прх. книж. 1. Задържам. Парирам
действията на неприятеля. 2. Отбивам, отхвърлям.
Парирам всички нападки. [от фр,]	’ -
парнтет м. 1. спец. Съотношение между валутите ва
разни страни, изразено в злато. 2. Равно отноше¬
ние, еднакво положение, равенство, [от лат.]
парнтетен прил. книж. Койго се отнася до паритет.
На паритетни начала.
парица и паричка ж. 1. Умал. от п а р 1 2. Дребно
полско или градинско цвете с кръгли бели или ро¬
зови цветове, Ве11й регепшз.
парици и парички мн. разг. Умал. от пари. Имам
малко скътани парици. -
паричен прил. Който се отнася до пари, свързан е с
пари. Парични сметки. Парични затруднения. Па¬
рично обращение. Парична реформа.
паричка вж. парица.
парк м. 1. Голяма градина с цветя и дървета, в която
има алеи за разходка. Градски парк. Разходка в пар¬
ка. 2. Съвкупност от (еднородни] превозни средства
на предприятие или военна част. Трамваен парк. Ав¬
' томобилен парк. 3, воен. Специално приспособено и
оборудвано място в казарма за пазене, обслужване
и ремонт на артилерийска, бронетанкова и др. тех¬
ника. [англ.]
паркет м. 1. Подова настилка от малки четвъртити
дъсчици, наредени в геометрични фигури. Стая с
паркет. Чистя паркета. 2. Място за танцуване в
увеселително заведение; дансинг, 3, прен. разг. Про¬
курорска служба. Служи в паркета. [фр.]
паркетен прил. Който се отнася до паркет. Паркетна
тел. Паркетно масло. О Паркетен кавалер; паркет¬
на дама — платен танцьор на разположение за тан¬
цуване в увеселително заведение,
паркетин м. Вид смазка за излъскване на паркет,
паркетол м. Течен препарат за почистване на паркет,
паркетчня м. 1. Работник, който прави паркетни по¬
дове, поставя паркет. 2. Чистач на паркет.
Ъарки мн, (пйрка жт.) В римската митология — трите
богини, които определят съдбата на хора и богове.
Срв. м ой р и. [лат.]
паркинг м. Място за паркиране на автомобили. От¬
крит паркинг, [англ.]
паркннеонйзъм м. спец. Хронично неврологично със¬
тояние, което се отличава със скованост на муску¬
лите, с треперене и с отслабване на двигателния
контрол, [англ. от соб.]	·
впрюшеонов прил. спец. О Паркннеонова болест —
хронично прогресиращо заболяване на определени
области от главния мозък, което се характеризира
със странна стоика и положение на ръцете, скованост
на мускулите и забавени движения, частична лицева
парализа, треперене и слабост, [англ. от соб.]
I

616 паркирам	,
паркирам нсв. и св., прх. Оставям автомобил или мо¬
тоциклет за продължителен престой на определено
за такава · цел място, обнкн, на открито. Ще парки¬
раме колата в Дъното на площада.
парков прил. Който се отнася до парк. Паркова трева.
Паркови складове.
□арламД ж. разг. Външен вид, блясък, показност,
привидност. О За парлама — за показ, демонстра¬
ция. [тур.]
парламент м. Висш законодателен орган на държавата,
изцяло или отчасти изграден върху изборни начала;
народно събрание. Член на парламента. [от фр ] ■
парламентарен прил. Който се отнася до парламент;
парламентен. Парламентарно мнозинство. Парла¬
ментарни избори. Парламентарно управление. Пар¬
ламентарна република.
парламентаризъм м. Парламентарен начин на управ¬
ление, държавно устройство, при което парламен¬
тът с висш законодателен орган.
парламентарист м. 1. Привърженик на парламента¬
ризма. % Добър познавач на парламентарната фор¬
ма за управление или на парламентарните тради¬
ции. 3. Член на парламент, деятел в парламент, *
парламентен Прил. от парламент. Парламен-
тни разисквания.
парлвментьбр м. Пратеник на воюваща страна за во¬
дене на преговори с неприятеля. Дойдоха парламен-
{ тьири с бяло знаме, [фр.]
йарлнв прил. 1. Който с горещ, та пари. Засърбаха
парливото кафе. 2. Който неприятно дразни, пари
езика; лютив. Парлива чушка. 3- Който причинява
пъпчици и сърбеж по кожата. Копривата е парливо
растение. 4. прен. Който силно вълнува, предизвик¬
ва спорове, разногласия и пр. Парлив въпрос. Пар¬
ливи проблеми.
нарлнвост ж. Качество на парлив,
нармЯк м. прост, 1. Тясна дъска, летва (на ограда,
прозорец и др · ). 2. Спица на колело, [от тур.]
лармаклък м. диал. Ограда от пармаци, от летви; сто¬
бор, царапет.
оармена ж. Вид ранозрейна ябълка, [от геогр. соб.]
парня вж. п а р в а м.
Пари Яс м. книж. 1, Планина в Гърция, където според
гръцката митология обитавали бог Аполон и музи¬
те. 2. прен. Свят на поетите н поезията, [гр.]
парник м. 1. Отоплявано помещение със стъклен по¬
крив, в коего се отглеждат цветя, ранни зеленчуци
или плодове. 2. Покрита със Стъкла леха, в която
се отглежда ранен разсад.
парников прил. Който се отнася до парник, който е
свързан с парник. Парникови домати. Парниково
производство. Парников ефект.	- \
пародиен прил. Който се отнася до пародия, има
свойство на пародия. Пародиен опил. Представям
в пародиен вид.
оародйрам нсв. и се., прх. Правя пародия, представям
в пародиен вид.	·
нарбдия ж. книж, 1. Шеговито или- подигравателно
подражание на известно литературно произведение
със запазване на външните му отличителни черти.
■ Елин Пелин е написал пародия на Базовото стихо¬
творение „Отечество любезно'", 2. Външно, неспо¬
лучливо или окарикатурено подражание или подо¬
бие на нещо, [г-р.]
пароксизъм м. 1. Внезапно изостряне на болестно със¬
тояние, пристъп на болест. 2. прен. Пристъп на сил¬
на душевна възбуда, на силно чувство, напр. гняв.
Пироксизъм на отчаяние. [гр,]
парола ж. Условна тайна дума, която служи за раз¬
познаване на свои, близки и пр.; пропуск. Служи
си с парола. О Давам парола — известявам, нареж¬
дам да се започне известно действие, акция и пр.
Давам парола за общо въстание. [фр.]
пароннмн ми. (паронйм м.) ез. Близки по звуков със-
■ тав, но различни по значение думи, напр.: боксувам
— буксувам, приспивам — преспивам, [гр.]
паронймен прил. ез. Който се отнася до.пароними и
паронимия. Пиранимни двойки. Паронимен речник.
паронимия ж. ез. Звуково сходство между две или по¬
вече различни по смисъл думи, което създава усло¬
вия за неправилното им смесване в речта, [гр.]
парообрЯзен прил. Който'е във вид на пЯра.
.паропровод м. Система от тръби, през които минава
пара.	*
пяронронбден прил. Който се отнася до паропровод,*
който служи за пренасяне на пара. ,	*
нарся ж. разг. Възнаграждение на музиканти, събира¬
но от публиката. Събирам парсата. О Един бие тъ¬
пана, друг събира парсата — един върши работата,
а друг получава облагите, [ит. >тур.]
партакеши ми. (партакеш м.) разг. Дребни веши, ба¬
гаж. Домъкнаха се с всичките си партакеши.
О Вдигам (обирам) сн партакешите — отивам си,
махам се от някъде (с всичките си неща, багаж),
партенка ж. 1. Къс, парче памучен плат за увиване
на ‘стъпалата вместо чорапи. Пося партенки. 2.
прен. разг. Слух, който се пуска между войниците
в казарма, между членовете на друго общежитие
или в обществото, [рус.]
партер и партер м. 1. Приземен етаж на сграда; при¬
земие. Живея в партера. Висок партер. 2, Места в
зрителна зала, разположени хоризонтално от сце¬
ната до задната стена. 3. прен. Зрителите, които за¬
емат тези места. Партерът мълчи, галерията ръкоп¬
ляска. [фр.|	‘
пЯртерен и партерен прил. Който се отнася до партер.
Партерен етаж.	.
парти ср. Събиране на хора, обикн. с покана, за по-
черпка и развлечение, [англ.)	L
партида ж. 1. Отделна сметка в банка, данъчно и дру¬
го учреждение и пр., в която се вписват всички дъл¬
жими или внесени суми. Откривам партида. По
партидата си нищо не дължа. 2. Известно, опреде¬
лено количество еднородна стока. Получена е нова
партида чорапи. [от ит.]
партиден прил. Който се отнася до партида. Партиден
номер.
партиен прил. Който се отнася до партия (в 1 знач.). Пар¬
тийна организация. Партиен чжн. Партиен подход.
партиец зц и партийна ж. Член на партия. Стари пар¬
тийци.
партизанин м. и партизанка ж. 1. Участник в съпро¬
тивително движение, във въоръжена борба срещу
чужда окупация или установен държавен строй, уп-
* равление в дадена страна. Съюз на българските пар¬
тизани. 2. Лице, което защитава теснопартийни ин¬
тереси или използва принадлежността си към
дадена партия за лични облаги. 3. прен. остар.
Привърженик, защитник, последовател (на някаква
идея, кауза). Не съм партизанин на такива крайнос¬
ти. [фр.]

партизански при а. 1. Който се отнася до партизанин
(в 1 знач.). Партизански отред. Партизанско дви¬
жение. 2. Присъщ на партизанин (във 2 знач.); тес¬
нопартиен. Партизански прояви. Партизански ин¬
тереси. О Партизанска война — въоръжена борба,
водена от малки военни или въстани чески групи,
партшанство ср. 1. Партизанска дейност. Партизанс-
твото му беше краткотрайно. 2. събир. Всички пар¬
тизани като общност. 3. Партизанщина. .
пяртнз&мгг|ву|вам нсв. нпрх. Занимавам се с партизан¬
ство, проявявам партизанщина.
партизанщина ж. неодобр. Качество или проява, пове¬
дение на партизанин (във 2 знач.), груба проява или
борба за защита на теснопартийни интереси,
партийност ж. 1. Принадлежност към политическа
партия. 2. Проява или отстояване на партийни
схващания и идеология. Партийност в литерату¬
рата.
партитура ж. спец. Нотен запис на музикално произ¬
ведение, обикн. за голям брой изпълнители, при
който отделните партии са нанесени на отделни ре- ■
дове една под друга, [ит.]	. *
партия мс. 1. Политическа организация, която изразя¬
ва възгледите и защитава интересите на определена
социална класа, на част от обществото. 2. Част от
многогласно музикално произведение, предназначе¬
на за изпълнение от един инструмент или глас. Те-
норова партия. 3, Отделна завършена част от игра
на шах, табла и др. Партия шах. 4. остар. Канди¬
дат за женитба. Той е добра партия за нея. [от лат .]
партнерам нсв. нпрх. Участвам заедно с друг, като
партньор в дадена обща работа, дейност, игра,
партньор м. и партньорка ж. 1. Лице, което участва
заедно с друг в игра или някаква друга-дейност, ра¬
бота; съучастник, съиграч. Търся партньор за шах.
2. Другар, компаньон. Млад господин търси подхо¬
дяща партньорка. ’ [фр.]	*
партньорство ср. Съвместно участие с някого в игра
или друга дейност, работа. Съвет за социално пар¬
тньорство.
партушиия ж. разг. Стара дреха, постелка или друга
дреболия; багаж, партакеши. О Събирам си парту-
шнннте — отивам си, махам се.	,
парфюм м. Приготвена с козметична цел течност с
приятна миризма, [фр.]	.
парфюмеи прил. Който се отнася до парфюм. Парфю-
мен аромат.
парфюмериен прил. Който се отнася до парфюмерия.
Парфюмериен магазин. Парфюмерийно производство.
парфюмерист м. Производител или продавач на пар¬
фюмерия.	,	,
парфюмерия ж. 1. Сбор от ароматични и козметични
средства. Търгувам с парфюмерия. 2. Магазин или
отделен щанд в магазин, където се продават такива
ароматични и козметични средства. Паста за зъби
ще намериш във всяка парфюмерия.	. ф
парфюмирам нсв. и св., прх. Мажа, пръскам с пар¬
фюм.	‘
парцал м. 1. Неголям непотребен къс от някаква ть-'
кан или част от разкъсана дреха. Мия дъските с
парцал. 2. прен. Изтрита, стара, грозна или замър¬
сена дреха; дрипа. Няма вече да обличам този пар¬
цал. 3. прен. презр. Отрепка (във 2 знач.). О Наля¬
гам сн парцалите разг. — кротувам, стоя мирен,
мълча. Изяждам с парцалите някого разг. —
скарвам се някому, наказвам го жестоко. Събирам
сн парцалите разг. ·— тръгвам си, отивам си, мах-
пас 617
вам се от някъде. Ям някому парцалите разг.
—	заяждам се с някого, нападам го.
парцалан м. и парцалйна ж. разг. Човек, облечен в
парцали; дрипльо.
парцален прил. Направен от парцали. Парцалта чер¬
га.
парцалче прил. 1. Който е на парцали; изпокъсан.
Парцаливи дрехи. 2. Който е облечен с парцали;
окъсан; дрипав. Парцалта жена.
парцел м. н парцела ж. 1. Регулирано място, земна
площ с определени размери и граници в чертата на
селище, върху която има или може да се построи
жилище. Къщата ми е построена в средата на пар¬
цела. 2. Определена площ гора или работна земя.
При комасацията земята на един човек се събира в
1—2 по-големи парцела. [фр.]
парцелирам нсв. и св., прх. Разделям на отделни части,
парцели. > > Парцелирано място.
парцуца ж. подигр. Слаба, лошокачествена ракия;
шльокавица. [рум.]
■ парче ср. *1. Къс, част от нещо. Режа хляба на равни
парчета. Купих парче плат за пола.. Чашата стана
на парчета. Отгледал го е от парче месб. 2. Отдел¬
на бройка от няколко предмета, Багажът ми е от
три парчета. 3. Отделна музикална творба. О На
парче работя — а. С възнаграждение за всеки
изработен предмет, според извършената работа, б.
За всяко нещо поотделно, без връзка между отдел¬
ните неща и без оглед на цялото, [перс. > тур.]
паря1 нсв. прх. 1. Топя или заливам, обливам нещо с
вряла, гореща вода; попарвам, изпарвам, запарвам.
Парим трици за свинете. Парихте ли дрехите? 2.
Поставям нещо на гореща пара; изпарвам, напар-
вам. Парим сухия хляб да омекне, 3. Причинявам’
сърбеж или болка по кожата, като докосвам или
удрям по голо с коприва и под.; жаря. Майка, ти
ще те пари с копривата.
паря2 нсв. ипрх. 1. За пешо горещо — при допир при¬
чинявам болка, неприятно усещане. · Водата пари.
Кестените парят. 2. Имам остър вкус, лютя. Ра¬
* кията пари. Чушките парят на езика, но ще ги
изям. 3. За коприва и под. — причинявам сърбеж
или болка при допир по кожата. Копривата пари.
пари ми нсв. ипрх. Изпитвам болка, неприятно усе¬
щане от въздействието на нещо, което пари. Пари
ми на краката. Не обичам горещ чай, защото ми
пари на. езика.
парйсвам нсв., парясам св. прх. нар. 1. Изоставям, на¬
пускам съпруга (съпругата) си. Парясал жена си. 2.
разш. Изоставям, зарязвам нещо. Парясали лозето
си. — се нпрх., обикн. мн. За съпруг и съпруга —
напускаме се, разделяме се. [гр.]
паряеннк м. и пярясшща ж. нар. Парясан, напуснат
мъж или жена.	”
пас1 1. межд. При игра на карти — за изразяване,
означаване на отказ от участие в играта в опреде¬
лен момент, при определено раздаване. 2. като
същ. а. Отказ от участне в играта на карти в даден
момент, при определено раздаване. Обявявам пас.
б. прен. Нежелание за действие, участие в нешо.
[фр.]	,
пас2 м. спорт. Във футбола, хокея, баскетбола и пр.
—	предаване, подаване на топката от един играч
на друг. Дълъг пас. Точен пас. [англ.]

618 паса
паса псе. прх. 1. За животно — храня се с трева, като
я късам с уста от мястото, където расте. Кравата
пасе, Тая трева нищо не я пасе. 2. Водя добитък на
паша, наглеждам го, докато пасе. Пасох овци, пасох
кози. О Не паса трева разг. —— не съм глупав, раз¬
бирам.
пасаван м. книж. Презграничен пътен лист, пропуск
вместо даспорт, главно за връщане в отечеството,
[фр·]	·
пасаж м. 1. Къса тясна уличка, пешеходен преход. 2.
Част от словесно произведение (статия, книга, реч
и пр.). Ще ти прочета само един интересен пасаж·
От речта са дадени само отделни пасажи. 3. Част
от музикално произведение. Труден пасаж. 4. Голя¬
мо ято морска риба или дивеч, който се движи в
една посока. Пасаж от скумрия, [фр.]
пасажен прил. Който се отнася до пасаж (главно в 4
знач.). Пасажна рида.
пасажер м. и пасажеркя ж. остар. Лице, което пътува
с превозно средство или отсяда в хотел; пътник, [фр.]
пасажерски прил. остар. Който се отнася до пасажер;
пътнишки. Пасажерски влак.
оасатен прил. спец. Който се отпася до пасати, Пасат-
на зона.. Пасатен климат.
пасати мн. (пасёт л<) спец. Силни и устойчиви ветро¬
ве, които духат главно над океаните от югоизток и
североизток към екватора. Срв. антипаса-
т и. [нем. <хол.]	(	'
пасбище ср. Пасище, [рус.]
пасвам нсв., пасна св. I. прх. Измервам и изработвам
нещо да прилепне, да прилегне точно. Пасвай дъс¬
ката по размера. 2. нпрх. По мярка съм, прилепвам
точно, влизам добре в нещо. Камъкът не пасва. 3.
нпрх. прен. Подходящ съм, подхождам някому или
на нещо. Не си пасваме, [нем. < лат.]
пасианс м. Гадаене чрез нареждане на карти за игра.
Нареждам пасианс, [фр.]
пасив м. 1. спец. Съвкупност, сбор от всички дългове
и задължения па предприятие, учреждение. Прот.
актив. Пасивът на фирмата далеч надминава
актива. 2. прен. Съвкупност, сбор от отрицателните
страни, слабостите на нещо. Схематичното обрису¬
ване на героите е пасив на романа. 3. грам. Страда¬
телен залог. Прот, актив, [от лат..]
пасивен прил. 1. Който не проявява действеност, под¬
вижност, работливост; бездеен, недеятелен; Прот.
активен. Пасивен човек. Играя пасивна роля.
Пасивна съпротива. 2. спец. Който се отнася до па¬
сив (в 1 знач.), чийто пасив е по-голям от актива.
Пасивен ба.шнс. Пасивно салдо, 3. грам. Страдате¬
лен. Пасивни конструкции.
пасивност ж. Качество на пасивен. Лрот. актив¬
ност.	,	*
пасииок м. I. Доведен юга заварен син. 2. Осиновен
храненик,
оаснрам нсв. и св.. прх. спец. Смачквам и прекарвам
плодове, картофи и др. през цедка или специаллен
уред, за да станат на пюре, [от фр.]
пасище ср. Тревисто място, където изкарват добитъка
да пасе; пасбище.
пасищеп прил. Който е свързан с пасище. Пасищно
скотовъдство.	*
пасквил м. книж. Книга или статия, изпълнена с хули
- и клевети, [ит. от соб.|	,
-	·	ч
пасквнлен прил. Който има характер на пасквил,
пасмантериен прил. Който се отнася до пасмантерия;
реснарски. Пасмантерийна фабрика. Пасмантериен
магазин.
пасмантерия ж. събир. Ресни, гайтани, шнурове и под.
като украса за мебели, завеси, дрехи и др.; реснар-
ство. [фр.]
пасмяма ж. неодобр. 1. За лоши хора или животни —
род, порода, влака, котило. Кой го знае каква пас-
мина е. Вълчо пасмина. 2. Сбирщина от съмнителни
И опасни хора. И той е от тяхната пасмина.
пасмо ср. 1. Обработена за предене вълна, лен и др.
2. Част от навита на чиле прежда; гранка.
□дена вж. пасвам.
паспдт м. Полепнал по околните предмети брашнен
прах в мелница, [от гр.]
паспалив прил. Който е покрит с паспал. '
паспарту ср. спец. Корава хартия, върху която се ле¬
пят снимки, картини и пр. [фр.]
пастал м. спец. Снопче от подредени тютюневи листа
(в бала), [тур.]
паспорт м. К. Документ за самоличност. Личен пас¬
порт. Покажете си паспорта. 2, Документ, който
дава право за пътуване в чужда държава. Задграни¬
чен паспорт. Визирам паспорт, [фр.]
паспортен прил. Който се отнася до паспорт. Паспор-
, тен служител., Паспортно бюро. Паспортна провер¬
ка.
паст ж. старин. 1. Уста на звяр. 2. прен. Широк от¬
вор. Влязоха в зиналата паст на пещерата.
паста1 ж. Малък тестен сладкиш, обикн. с крем, шо¬
колад и др. Шоколадова паста. Паста добош. [ит.]
паста2 ж. 1. Тестообразна, кремообразна маса с раз¬
личен състав и предназначение. Зъбна паста. Паста
за лепене на метал. 2. Отделна опаковка, туба с та¬
кава маса. Купих две пасти за зъби. [ит.]
идство ср. църк. Група християни по отношение на
пастира, духовника, на когото са поверени. Срв.
енория.
пастел м. спец. 1. Мек цветен молив за рисуване. Ри¬
сувам с пастели. 2. Рисунка с такива моливи. Из¬
ложба на пастели, [ит.]
пастелен прил. 1. Който има качествата на пастел или
е направен е пастели. Пастелни моливи. Пастета
живопис. 2. За цвят, отсенка — светъл, мек, дели¬
катен. Пастелни топове.
пастет м. Хранителен продукт във вид на тестообраз¬
на маса, приготвена от месо, дроб и др. Гъши пас¬
тет. Говежди пастет, [от нем,]
пастир м. църк. Духовник по отношение на своето
паство, на вярващите, които са му поверени,
пастир м. и пастирка ж. Човек, който пасе добитък:
овчар, говедар и пр. Пастирът изкарва стадото.
пастирски Прил, от п à с т и р. Пастирска благос¬
ловия..
пастирски прил. Който се отнася до пастир. Пастир¬
ски живот.
пастор м. Протестантски свещеник, [лат.]
пасторал м. и пасторала ж. книж. 1, Литературно
произведение, в което се идеализира простият ов¬
чарски, пастирски живот. 2. Музикална творба _
(малка опера, балет или инструментална пиеса) с
идшшчни картини от селския живот и природата,
[лат.]	·
пасторален прил. Който се отнася до пасторал, харак¬
терен за пасторала. Пасторален стил. Пасторална
поезия.

ι иасгорскн прил, Който се отнася до пастор. Пастор-
г ска проповед.
пастрок м. Несъшински баща; Отчоа.
I иастря нсв. прх, нар. Пазя, запазвам, пестя. Пастря
'	бели пари за черни дни.
! пастърма ж. Осолено сушено месо. Козя пастърма.
I	(тур.)
пастьоризация ж. спец. Процес на унищожаване на
микроорганизмите, на обеззаразяване и предпазва¬
не от развала на течни хранителни продукти (мля-
f ко, плодови сокове и др.) чрез нагряване, [от фр.
соб.]
пастьоризирам псе. и се., прх. Подлагам на пастьори¬
зация. Пастьоризирам гроздов сок. Млякото се пас¬
тьоризира.	♦
пасувам нсв. нлрх. I. При игра на карти — обявявам
пас, въздържам се от игра в даден момент, при оп¬
ределено раздаване. 2. Изобщо не вземам участие
в нещо; бездействувам. [от фр.]	*
пасха ж. I. Староеврейски празник в чест на осво¬
бождението от египетско иго. 2. църк. Християнски
правник Великден, [от евр.] '	.
пасхален прил. Който се отнася до пасха. Пасхална
неделя.
пасхална ж, остар. Календарна таблица за изчисля¬
ване датата на великденските празници.
пат м. 1. В шахматната игра — позиция, при която
не е възможен следващ ход, без да се изложи иа
удар царят, и партията се смята за равна. 2. прен..
Положение в · дискусия, спор, при което по-ната¬
тъшно действие на която и да е от страните изг¬
лежда невъзможно, [фр.]	.
патагонцн мн. (патагбнец .«.) Общо название на инди¬
анците от Патагония (област в най-южните части
на Южна Америка).
патягбнскя прил. Който се отнася до Патагония и па-
тагонците.
цэтаксвам псе., патаксам са. ппрх. диал. Умирявам се,
успокоявам се, мирясвам, млъквам, [ст гр]
цйта-кктга межд. нар. За означаване иа силно и шум¬
но удряне, биене, бой.
патанйг прил. нар. За кон — който е с бели копита
или с бяла козина около копитата,
патаран м. дет. Паток,	’
пятарок м. диал. Паток.	.
ппте ср, Малкото на патица.	.
патент м. I. Защитен документ, с който се удостове¬
рява изключителното право на изобретател върху
производството, използването или продажбата на
неговото изобретение. 2. остар. Позволително за
търговия със спиртни напитки" тютюн и др. [лат.]
- патентен и патентов прил. Който сс отнася до патент.
Патентно право. Патентен закон. Патентен да¬
нък.
патентовам нсв. и са., прх. Издавам патент или полу¬
чавам, снабдявам се с патент (в 1 знач.) за нещо.
Трябва да патентоваш изобретението си.
патентован прил. 1. Който е снабден, за който е изда¬
ден патент (в I знач.). 2. прен. Нодигр. Който си
присвоява изключително право за нещо и не оставя
друг да го върши. Патентован оратор.
патерица ж. 1. Приспособление във вид на тояга с къ¬
са напречна част в горния край, която се опира в
подмишницата и служи на ранени, сакати и др. за
подпиране при ходене. Ранен е в крака, та ходи с
патерица. 2. прост. Бастун. Я ми подай патерица¬
та, синко! 3. Владишки жезъл. О На патернна разг.
патос 619
— в деня непосредствено след имения ден. Ако не
дойдеш иа самия имен ден. ела на патерица, (от гр.)
патерналйзъм м. книж. Идеологическа доктрина или
политика, практика на привидно покровителствено
отношение от страна на работодатели, владетели и
др. към социално или политически зависимите от
тях обществени групи или народи, [от лат.]
патериалистичеа прил. книж. Който се отнася до па-
тернализъм.
патетика ж. книж. Наличие, проява на патос, на па¬
тетичен тон. Държал се спокойно, без излишна па¬
тетика. '
патетичен и патетйческн прил. книж. Изпълнен с па¬
тос; въодушевен, разчувстван, пламенен. Патетич¬
но слово. Патетичен стил.
патетичност ж. книж. Качество на патетичен,
пйтешки прил.· Който се отнася до пате или патица;
пачи. Патешки крака. О Патешко ходене — с пре¬
местване на краката в ниско клекнало положение,
патил и патил прил.. 1. Който е преживял, изпатил, из¬
страдал много неща. Срещал съм много стари и па¬
тили хора. 2. като същ. патйло ср. Човек, който
много е патил, преживал е много патила. Не питай
старо (старгио), а питай патило. Погов.
патило ср. Страдание, беда, неволя. Преживях много
патила.	'	■
патина ж. Кафяв или сивозелен тънък слой от меден
окис, който сс образува върху медни или бронзови
предмети в резултат на естествено или изкуствено
окисляване, [ит.]
иагпийрам нсв. и св., прх. Покривам нещо с патина,
правя да се покрие с патина.
патица ж. Всяка от различните видове диви или одо-
машнени водоплаващи птици от семейство
АпаНпае, отличаващи се е широка плоска човка и
плавателна ципа между пръстите. Дива (блатна)
патица, Апав р1а1ууНупсИо5. Домашна патица, Апаз
, сопкмПеа.
п&тка ж. I. Патица, 2. прен. Глупак.
патладжан м. 1. Зеленчуково растение 8о1апит
Ме1оп§епа с продълговати тъмноморави плодове и
самият плод; син домат, морав. 2. диал. Домат,
[перс. > тур.]	,
патлак м. остар. прост. Пищов или револвер, [от
тур.]
п£тов прил. книж. Който се отнася до пат, Патова
ситуация.
патогенен прил. спец. Който причинява болест; более-'
тотворен. Патогенни микроби, [гр.]
паток м. Мъжкият на патица.
папка ж. и патоки мн. Слаба и с неприятен вкус ра¬
кия, която се получава в края на варенето. Срв,
първак.
патолог м. Специалист по патология,
патологичен и патологически прил. 1. Който се отнася
до патология. Паталогическа анатомия. 1. Който
представлява болезнено отклонение от нормално¬
то; болезнен., Патологично явление. Патологичен
случай
патология ж. 1. Медицинска наука, дял от медицина¬
та, който се занимава с болестните процеси и из¬
менения . в организма. 2. Болезнено, болестно отк¬
лонение от нормата, [гр.]	·	.
патос м, книж. Силно чувство, въодушевление; пла-

620 патрав
менност, ентусиазъм. Произнасям речта си с патос.
Революционен патос, [гр.]
патрав прил. диал. 1. Който е с изкривени навътре.
крака. Патраво дете. 2. За крака —■ изкривени на¬
вътре.
патрахйл м. прост. Епнтрахил.	'
натрий рх лг. 1. книж. Най-старият член по бащина ли¬
ния, глава на рода в родовото общество. 2. В пра¬
вославната църква — духовно лице с най-висок сан,
глава на автокефалната, независима църква в реди¬
ца страни. Патриарх Евтимий. Цариградски пат¬
риарх, 3. преп. Най-старият и от всички уважаван
човек, най-авторитетният представител в някоя об¬
ласт на човешката дейност, [гр.]
патриархален прил. книж. Верен на старите традиции;
старинен. Патриархални нрави. Патриархален живот.
патриархалност ж. Качество или проява на патриар¬
хален. Патриархашост на нравите.
патриархат м. книж. Последен период в развитието
на първобитнообщинния строй, който се характе¬
ризира с господстващо положение на мъжа в об¬
ществото и семейството. Срв, м а т р и а р -
• х а т. [гр.]
патриаршески прил. Който се отнася до патриарх.
Патриаршески сан. Патриаршески жезъл.
патриаршия ж. 1. Църковна област, подчинена на
патриарх. 2. Сграда, в която е седалището на пат¬
риарх. [гр.]	_
патрйка (а патрнк) м, нар. Патриарх. Родения за мо¬
тика,.. направят го и патрйка. П.Р.Сл. [гр.]
патри0т м. и патриотка ж. Човек, който обича роди¬
ната си; родолюбец, [гр.]
патриотар м. неодобр. Лице, косто е само привидно
патриот, който само параднра с патриотизъм,
патриотарски прил. Който се отнася до патриотар,.
Патриотарски речи.
патриотарство ср.· Качество или проява на патриотар.
патриотизъм м. Любов и преданост към родината; ро¬
долюбив. [гр.]
патриотичен и патриотически прил. Който е проникнат
от патриотизъм или е проява, израз на патриоти¬
зъм. Патриотични песни. Патриотични чувства.
шттвций л<. книж. В древния Рим — член на привиле¬
гированата класа; аристократ. Прот. плебей,
[лат.]	.’	-
патрон1 м. книж. 1. В древния Рим — лице, което взе¬
мало под своя закрила малоимотни граждани. 2.
преп. Покровител, застъпник, защитник. 3. Лице,
чисто име носи дадено училище, предприятие, уч-
рождение и др. [лат.]
патрон2 м. Гилза, напълнена с барут и куршум или
сачми. Боен патрон. Ловджийски патрон, [фр.]
патронаж м. книж. Покровителство от страна на ня¬
кого. Конгресът се провежда под патронажа на
президента. Социален патронаж, [фр.]
патрондаш и патронташ м. Кожен или платнен колан
с приспособления на него за носене на патрони. Чо¬
век с ловна пушка и патрондаш, [от нем.]
патронен1 прил. Който се отнася до патрон! О Пат¬
ронен празник —традиционен годишен празник на
организация, професия и под. Патронният празник
на лозарите е на 14 февруари.	·
патронен* прил. Който се отнася до патрон2. Патрон¬
ни сандъци.	,
патронник м. спец, Разширена част в началото на цев¬
та на пушка, където се вкарва патронът.
'патронташ еж. патрондаш.	/
патрул м. есен. Подвижен въоръжен отред от няколко
души за охрана, поддържане на реда или разузна¬
ване, [фр.]	' «
патрулен Прил. от п а т р у л. Патрулна двойка.
патрулирам нсв. ипрх. Изпълнявам служба на патрул.
Налага се да патрулираме по границата.
пятърдйя ж. разг. Врява. Вдигна се голяма патърдия.
[ПФ·]
петъци ми. (пятък лг) прост. Обувки, [от тур.]
пптя нсв. нпрх. Страдам, тегля. С тоя ум ще има още
много да патиш. Човек пати от главата си.
пауза ж. 1. Временно прекъсване, спиране. Работата
мина без паузи. 2. муз. Временно прекъсване на гла¬
са или тона в движението на такта. 3. муз. Специ¬
ален знак за такова прекъсване, [гр.]
паун м. Птица < с красиви пъстри пера, Рато сш^аШ
[от лат.]
паунов прил. Който се отнася до паун. Паунови пера.
Паунова опашка. О Пауново око — едра пъстра пе¬
перуда с подобни на очи шарки по крилете,
$а1игта.	> ·
паупер м. книж. Бедняк, човек без средства за същес¬
твуване. [лат.]
пауперизацня ж, книж. Масово и пълно обедняване
на народа.
паупернзъм м. книж. 1. Състояние на паупер. 2. Ма¬
сова и пълна бедност на народа поради експлоата¬
ция и безработица, [лат.]
паус м. спец. Вид копирна хартия, [нем.]	,
пяф межд. За налодобяване, възпроизвеждане на
шум, звук от кратко, енергично издишване или из- .
тласкване на въздух, дим и под.; пуф.
пафкам нсв. 1. нпрх. Кратко и енергично издишвам или
изтласквам въздух, дим и под. 2. прх. и нпрх. разг.
Пуша (цигари). И жените започнаха да пафкат.
пафти ми. (пафта ж.) Украсени метални плочи за за¬
качване, закопчаване на женски колан; чапрази.
Сребърни пафти на сърмен колан. [перс. >тур.]
пахар м. диал. 1. Паница. Пахар мляко. 2. Чаша. Лю¬
бимата, на смъртен час, му дала спомен: злат па¬
хар. А.Разцв. [рум.]
пахове мн. (нах лг.) Хълбоци, Болят ме паховете.
пацмёпт м. и пацие1гтка ж. Болен, по отношение на
заведението или на лекаря, където или при когото
се лекува. Тоя лекар има много пациенти, [лат.]	< *
пацпфнзъм м. книж. Политическо течение, доктрина
и обществено поведение, основани на възгледа, че
всяка война може и трябва да бъде избягната, ха-
• рактеризиращи се с пасивна проповед на мир. [лат.]
пацифист м. и пацифиитта ж. Привърженик на паци-
фнзма. [лат.]
пщнфHσткм прил. .Който се отнася до пацифист и па-
цифизъм. Пацифистка позиция. Пицифистки наст¬
роения.
пача ж. Традиционно ястие от варени животински,
главно свински крака, уши и глава, подправена с
чесън, хрян и др., което се поднася като топла супа
или изстудено и желирано; пихтия, Свинска пача.
[перс. > тур.]	.	. .
пачавра ж. 1. Парцал за изтриване; изтривалка, бър¬
салка. Къде си дянала пачаврата? 2. прен. презр.
Паднала жена, развратница, [тур.]	я
пйче нарч. цел, Повече, вече. И със силните най-паче
винаги съгласен бях. Ват.
ι

пЛчн прил. Патешки. Пачи яйца, О Насаждам па пачи
яйца — създавам някому големи неприятности,’
** поставям Го в трудно положение. Паче перо — пи¬
салка от перо на гъска. Пачи крак — а. Ситни
бръчки от окото към ухото, 6. Вид жълта ядивна
гъба, СагнИагеПиз а|Ьапи5. *
'■ аачка ж. 1. Малък пакет от еднородни предмети.
ι Пачка писма. Пачка банкноти. 2. Приспособление,
’ в което се поставят патрони (за пушки и под.); пъл-
♦	нител. Имах две пачки патрони, [от нем.]
паша ж. 1. Пасене. Изкарахме конете на паша. 2.
г Трева, която пасе добитъкът. Там има хубава паша, *
•	3. спец. Цветя и билки, от които пчелите събират
L	мед.	*
; паша м. . 1, Висш турски военен началник. 2, Турски
j	управител на област, [тур.]
I	паша лък м. 1. ист. Област, подведомствена на турски
паша. 2. прен. Свободен, охолен живот, Ергентк,
*	мамо, пашалък. Нар.п.
;	пашкул м. 1. Валмо от плътно сплетени тънки нишки,
ΐ с които се завива копринена буба, нредн да се пре¬
върне в какавида. Копринен пашкул. 2. Малко вал-
[ мо от сплъстена вълна или козина; фъндък. {от гр.]
;	пашкулопроизводятел м. книж. Производител на коп¬
ринени пашкули.	.
пашдв прил. Който принадлежи на паша. Пашови ха¬
реми.
пйщам нсв. остар. Патя, чувствам, изпитвам. Който
други мами, поща сам измами. П.П.Сл. ,	,
шншерка ж. Заварена или доведена дъщеря; заварени¬
ца, доведеница.
пащърмяк м. Вид зеленчук с едро месесто коренище,
Равбпаса вабча. [от лат.]	'
паяжина ж. Тънка нишка или мрежа, изплетена от
паяк. Стаята не е обитавана отдавна и е пълна с
паяжини.
паяк м. Всяко от многото видове дребни членестоно-
I ги животни с четири двойки крака, някои от които
изшитат мрежи'за улавяне на насекоми за храна,
Агапеае, АгасКшба. Някои от паяците са силно от- ■
ровни, *	t
паяков прил. Който се отнася до паяк. Паяков крак.
паякообразен 1. прил. Който прилича на паяк. 2. като
същ. паякообрАзни ми. спец. Клас членестоноги без¬
гръбначни животни, подобни на паяк, АтасЬпоМеа.
Кърлежът принадлежи към класа на паякообразни¬
те.
паянта ж. остар. Наклонено дърво, което крепи от¬
весно или водоравно гредите на сграда; подпорка..
[перс. > тур.]
паянтов прил. 1, За сграда, постройка —- който е на-
ф правен, построен от греди и паянти е лепеж. 2.
прен. разг. Нестабилен, несолиден, слаб. Паяшпова
работа.
певачкя ж. неодобр. Жена, която п.ее в увеселително
заведение.	.
певец м. 1» Човек, който пее хубаво или има пеенето
за професия. Оперен певец. 2. Поет, творец, който
възпява някого или нещо. Певец па героични подви¬
зи. 3. Който пее в черква; псалт.
певица ж. Жена певец (в 1 знач.).
певчески прил. Който се отнася до певец (в 1 знач.)
или до пеене. Певческо дружество. Певческо изкус¬
тво.
п&а ж. диал. Луничка, петънце по кожата. ‘
петяв прил. диал. Луничав.
педагог м. и педагожка ж. 1. Специалист по педаго-
псене 621
гика. Видни педагози обсъждат въпроса за възпитани¬
ето и обучението на децата. 2. Възпитател, учител,
педагогика и (остар.) педагогия ж. Наука за възпита¬
нието и обучението, образованието на децата, [гр.]
педагогичен прил. Педагогически (в 3 знач.). Педаго¬
гичен похват. Педагогично майсторство.
педагогически прил. 1. Който се отнася до педагогика,
свързан е с педагогика, възпитание. Педагогически
науки. Детска педагогическа стая. 2. Който има за
задача да подготвя учители. Педагогическа учцли-
• ще. Педагогически институт. 3. Който е в съгласие
с изискванията на педагогиката. Педагогически
такт.
педагбгия вж. педагогика.
педагожка вж. педагог.	'
педагбжкн прил. Който се отнася до педагог и педа¬
гогия.
педал м. Приспособление, част от велосипед, автомо¬
бил, машина, пиано и др., -която се движи Или на¬
тиска с крак за привеждането им в действие. На¬
тискам педала за газта. Въртя педалите. [ит.]
п^нт м. и педантка ж. Човек, който е придирчив по
отношение на дреболйите или на външната страна
на нещата, [от гр.]
псдантйзъм м. Качество или проява на педант, дреб¬
нава точност и взискателност; педантство, педан¬
тичност. Неговата взискателност стигаше до пе-
даптизьм.
педантичен прил. Който проявява или съдържа педан-
тизъм, който е свойствен на педант. Педантичен
човек. Педантично отношение.
педантичност ж. 1» Качество на педантичен. 2. Проя¬
ва па педантичен; педантйзъм.
педаттски прил. Който се отнася до педант, свойствен
на педант. ,
педантство ср. рядко. Педантйзъм.
педёпоаям нсв., педепсам св. прх. диал. Уча, обучавам
някого. Баща му добре го е педепсал. [от нгр.]
педераст м. Мъж, който проявява, върши, занимава
се с педерастия. [гр.]
педерастия ж. 1. Противоестествена полова връзка
между мъж и малко момче. 2. разш. Хомосексуална
полова връзка, полови отношения между мъже; мъ-
желожство. [от гр.]
педерасткв прил. Който се отнася до педераст и педе¬
растия.
педиатрйчен и педиатрически прил. Който сС отнася до
педиатрия. Педиатричен институт.
педиатрия ж. Дял от медицината, който изучава ана¬
томията и физиоло1ията. на детето, детските болес¬
ти и тяхното л^екуваие, [гр.]
педиатър м. Специалист по педиатрия, ‘
педикюр м. Специални грижи за стъпалата и пръстите
на краката (отстраняване на ' мазоли, почистване и
полиране на ноктите), [фр.]
яеднкюрнст м. и иеднкюрис1ка ж. Лице, което прави
педикюр като занятие, професия,
пёдя	Мярка за дължина, равна на разстоянието
между краищата на палеца и малкия пръст при раз¬
творена длан. Дълъг една педя. Педя човек, лакът
брада.	·	*
п&пе ср. 1. Действие по гл^. п е я. 2. Вокално изкуст¬
во, изкуство да се пее. 3. Това изкуство като учебен
предмет в училище. Час по пеене.

622 пеенка
□Ценка ж. разг. Учебник по пеене в училище.
иезул м. нар. 1. Място, издадено от стена пред огни¬
ще или другаде в къща. 2, Вдлъбнато място в стена
за поставяне на неголеми педмети; ниша. [гр.]
ией м. астар. Предплата, капаро. О Пей давам з а
нещо — имам силно желание, много ми се иска
нещо. [тур.]
пейзаж м. 1. Изглед на местност. Зимен пейзаж. 2.
Художествена рисунка на местност. Изложба на
пейзажи. 3. Описание на природата в поетично
произведение, [фр.]
пейзажен прил. Който се отнася до пейзаж (главно във
2 знач .). Пейзажна живопис.
пейзажист м. и пейзажистка ж. I. Художник, който
рисува пейзажи. 2. Поет, който майсторски описва,
изобразява природни картини,
пейка ж. Закрепена на колчета или на друга подстав-,
ка дъска за сядане; скамейка. Градинска пейка. Око¬
ло масите наредиха пейки и насядахме. [тур.]
нейоратйвен прил. спец. Който съдържа отрицателна
оценка или изразява неодобрително, презрително
отношение. Някои от съществителните с наставка
-ан имат пейоративен	характер,	напр.:
дебелак, парцала н, забрава н.
[от лат.]	'
пек м. Силна горещина от лъчите на слънцето; жега,
зной. Петровски пекове.
пека нсв. прх. 1, Държа нещо на огън, в пещ, за да
стане готово за ядене. Пека хляб). Пека кестени. 2.
Чрез огън, нагряване изработвам нещо, правя да
стане годно за употреба, за работа. Пека керемиди.
Пека тухли. 3, прх. и нпрх^ само в 3 л. илк безл.
[За слънцето] — грее силно; напича. И слънцето пак
пече ли — пече! Бот. Навънка страшно пече. 4. диал.
Варя. Пека ракия..— се нпрх. Излагам се на силно
слънце. О Пека на огън (ръжен, шиш) някого
— подлагам някого на изпитания, мъчения, създа¬
вам му големи иеприятности, Пека се на
някакъв огън (на шиш, иа ръжен) — изпитвам
големи неприятности, в много тежко положение,
състояние съм. Хляб се пече преп. — казва се, кога¬
- то през лятото е многоторещо и житото зрее. Яйце
ми се пече на задника — намирам се в много тежко,
затруднено положение, много съм притеснен от не¬
що.	'
пекар м. Работник, занаятчия, който само пече хляб,
ядив а и др.
пекярннца и пекарня ж. Заведение с пещ, фурна за пе¬
чене на хляб, ядива и др.
пекарекм прил. Който се отнася до пекар,
пеквам нсв., пекна св. 1. нпрх. За слънцето — започ¬
вам да пека, да грея; грейвам. 2. прх. диал. Пека
малко. Да пекнем свинско месце.
пекинез м. Порода дребни кучета от Китай, които се
отличават със сплесната муцуна, дълга козина и къ¬
си крака, [от соб,]
пекло ср. диал. Жега, пек. Цял ден работихме на пек¬
лото.
пектин м. Безцветно аморфно, лесно желиращо се ве¬
щество от растителен произход, което се използва
в медицината, за производство на желета, марма¬
лади и др. [фр.<гр.]
пектинов прил. Който се отнася до пектин, Пектинов
завод.
пелагра ж. мед. Предизвикано от недостиг или липса
на определени витамини кожно заболяване, прид¬
ружено от силни стомашно-чревни и нервни раз¬
стройства. [лат. < лат. + гр.]
пеленй ж. Правоъгълно парче плат за повиване на бе¬
бе, малко дете. Пера пелени. Смени пелените на де¬
тето. Всичко е покрито с пелена от сняг. О В пе¬
лени съм, намирам се — в съвсем
начален стадий на развитие, съществуване. От пе¬
лени — от най-ранно детство,
пеленаче ср. и (рядко) пеленак м. Дете, което е още в
пелени; бозайниче, сукалче.	е
иеленгДтор м. спец. Уред, устройство за пеленгация.
пеленгация ж. спец. Определяне посоката на движение
или разположение на даден обект с помощта на оп¬
тически, акуетически, радиотехнически и др. методи
, и средства, [от хол.]
пеленгйрам нсв. ή св., прх. спец. Извършвам, осъщес¬
твявам пеленгация, определям посоката на движе¬
ние и разположение на даден обект чрез леленга-
тор.
пелерина ж. Вид горна дреха без ръкави; наметало,
[ит.]	■	.
паллк&н м. Голяма водна птица с дълга човка и ши¬
рока разтягаща се торба под долната челюст,
Реюсапиз опосГотаНа. [гр.]
пелин м. 1. Тревист растение с приятен аромат и
силно горчив вкус, АЧеттша аЪзтЙйшт. Горчи ка¬
то пелин. Зет като мед, син като пелин. Погов. 2.
Вино, подправено с пелин; пелинаш. Газиран пелин.
пелиизш м. Вино, подправено с пелин,
пелинов прил. Който се отнася до пелин,
пелте ср. Сгъстен сок от варени плодове; желе. Пелте
от дюли. [тур.] . - ·
пелтек м. Човек, който пелтечи, заеква, [тур.]
пелтеча нсв. нпрх. Заеквам, запъвам се при говорене,
аслюр м. Тънка полупрозрачна хартия, [фр.]
пембен прил. разг. Светлочервен, бледочервец илн ро¬
зов. [перс. > тур.]
пСмзз ж. спец. Мек шуплив камък от втвърдена лава;
морска пяна. [от лат.]	4
иеналтерия ж. Очертано наказателно поле пред всяка
от вратите на футболното игрище, [от англ.]
ненпара ж. Голяма жълтица, която служи като част
от огьрлие за женски накит, [нгр.]
пенест прил. 1. Който е като пяна. Пенести вълни. 2,
Който е покрит с пяна. Пенести води.
иение ср. остар. Пеене,	,	’
лепне м. книж. Мъжки полов орган, [лат.]
пеницилин м. Вид антибиотик, който се получава от
някои видове плесени или по синтетичен път и се
използва за лечение на голям брой заболявалия и
инфекции, [от лат.]
пеницилинов прил. Който сс отнася до пеницилин. Пе¬
ницилинов завод. Пеницилинова паста.
пенкилер м. 1. остар. Лекарство за всяка болка. 2.
прен. разг., обикн. ироп. За човек, който се заема за
всяка работа, който смята, че разбира и знае всич¬
ко. [от англ.]	■
пеилйв прил. Който се пени. Пенлив сапун.
певливост ж. Качество на пенлив, ♦
пенобетон м. спец. Пек шуплив бетон с добри топло¬
изолационни свойства..	1
ценообразуващ прил. книж. Който има свойството да
прави, да образува пяна.
пенсн0нен прил. Който се отнася до пенсия. Пенсионни
фондове. Пенсионна възраст, Пенсионна книжка. -

пенсионер лъ и пенсионёрка ж. Човек, който получава
пенсия.
пенсионерски прил. Който се отнася до пенсионер,
пеисионёрство ср. 1. Качество или състояние, положе¬
ние на пенсионер. 2. събир. Пенсионерите като ця¬
лост. съсловие.
пенсионирам нсв. и св., прх. Давам, отпускам някому
'пенсия, обикн. при освобождаване от работа или
служба поради навършени години, при инвалид¬
ност и др.
пенсия ж. Редовна парична издръжка. която се изп¬
лаща от държавата или работодателя на освободе¬
ни от работа работници и служители при навърше¬
на определена възраст и трудов стаж, за особени
заслуги или поради нетрудоспособност, инвалид¬
ност и др. [лат.]
пенснё ср. Вид очила, заловени само за носа. [фр.)	-
пептамётьр м. лит. Античен стихотворен размер, по-
къс с една стъпка от хекзаметьра. [гр,] *
пентатоника ж. муз. Звукова система, изградена вър¬
ху пет звука с различна височина в границите на
октарата. Пента^ониката е характерна за китайс¬
ката и шотландската музика. [от гр.]
пеньоар м. Дълга домашна женска дреха като наме¬
тало с ръкави, [фр.]	-
иёия те. прх. Правя нещо да стане на пяна, да обра¬
зува пяна. — се нпрх. 1. 'Ставам на пяна, образувам
пяна, покривам се с пяна .-Пирата се пени. 2. прен.
разг. Сърдя се, карам се; пенявя се.
пенявя нсв. прх. прост. Пеня. — се нпрх. Пеня се. Не¬
дей да се пенятаи толкова9
пенел ж. 1. Сив прах от нещб изгоряло. Дървена пе¬
пел. Изгреби пепелта от огнището. 2, Прах. Дела¬
та се валят из пепелта по улиците. 3. прен. Съси¬
пия, развала. И стана на пепел всичко — имот,
стока, злато. Ваз. О Пепел тя иа езика — мълчи,
# не приказвай, за да не се случи, да не стане или да
ие се разчуе това, за което говориш. Посипвам си
главата с пепел — а. Разкайвам се за извършено
прегрешение, б. Скърбя, окайвам се за сполетяло
ме нещастие. Тури му пепел — не придиряй, забра¬
ви, не споменавай повече (нешо неприятно),
пепелен Прил. от пепел. Пепеяни отпадъци.
пепелив прил. 1. Напрашен, посипан с пепел. Пепелива
мръвка. 2: Направен с пепел. Пепелива вода. 3. Сив,
пепеляв.
пепелйна ж. Пепелни отпадъци от индустриални пе¬
ши.
пепелЩце ср. Място, покрито е пепел, останала от по¬
жар.
пепелник м. 1. Пепелница. 2. Разлат съд за събиране
на пепелта отдолу на печката.
.пепелница ж. Малък съд за пепел и угарки от цигари,
пепеляв прил. Сив като пепел ох огнище,
пепеляпеа ж. Отропна нашенска змия съС зигзагооб¬
разна линия надлъж по гърба и без рогче, У^рега
Ъсгиз.
пепеляшка ж. Малко момиче, което играе в пепелта
край огнището или из праха по земята. О Мара
пепеляшка — героиня от приказките, отначало
онеправдано сираче без майка, но после възнагра¬
дено.	·-
пеперуда ж. 1. Насекомо с мъхнато тяло и широки,
обикн. пъстри и хубави крила, ЬерМор^^ега. Гъсени¬
цата е ларвен стадий на пеперудата. Копринена пе¬
перуда. 2. нар. Стар народен обичай, при който мо¬
мите обкичват със зеленина едно девойче, обикалят
*	пердах 623
селото и пеят песни за дъжд; додола, 3. нар. 06-
киченото със зеленина девойче, главно действащо
лице в този обичай; додола.
пспсрударски прил. нар. Който се отнася до пеперуда
(във 2 и 3 знач.). Пеперударски песни.
пеперудоцветен прил. бот. Обикн. като същ. пеперу¬
доцветни мн. — растения, чиито цветове наподобя¬
ват пеперуди [старо название на семейство бобови],
пепиниера ж. остар. Разсадник, [фр.]
пепит м. 1, Десен, шарка на плат от дребни квадрат¬
чета или ромбчета в два цвята. 2. Плат с такъв де¬
сен. [от исп.)	-
пепитен Прил. от пепит. Пепитен костюм.
пепсин м. спец. Съставна част на стомашния сок. [гр.]
пер м. книж. Звание на френски яли английски бла¬
городник [фр.]
пера нсв. прх. 1. Чрез триене или по друг начин във
вода, с вода правя нещо (дрехи, платове и под.) да
стане чисто. Сам пера ризите си. Пера на ръка. Пе¬
ра с автоматично пералня. 2. Грижа се по този на¬
чин за чистотата на бельото, дрехите на някого.
Него го пере жена му. 3. прен. За дъжд — мокря
изобилно някого или нещо. Пра ни страшен дъжд.
перакевдё и перекенде ср. прост. 1. Полски имот в
чуждо землище или между съседни землища. 2.
прен. неодобр. Човек без определена работа и мес¬
тожителство, [ар. > тур.]	,
перален прил. Който е свързан с пране, служи за пра¬
не. Перална машина.
пералня ж. 1. Работилница, където перат . (чужди) дре¬
хи; перачница. 2. Помещение в къща, където си пе¬
рат дрехите. Апартамент с изба и пералня. 3. Пе¬
рална машина. Всичко си перем с пералнята.
перйген прил. диал. Който е предназначен, Служи за
пране. Ператен сапун.
перйтпик м. диал. Голям котел, в който се затопля во¬
да за пране.
перачка ж. Жена, която срещу заплащане перс чужди
дрехи и други неща.
перачница ж. Пералня (в 1 знач,).
перашка ж. диал. Червено шш пъстро великденско
яйце.	г
перваз м. нар. Издаден ръб или околовръстна част на
нещо. По перваза на прозореца. [перс. > тур.]
первам нсв., перна св. прх. Перкам веднъж или поеди¬
нично. Перни го с пръчката. Перни му един шамар.
перверзен прил. книж. Извратен. Перверзни типове.
Перверзен вкус. [лат.]
перверзни ж. Йгиж. Извратеност. [.лат.]
пергамент м. 1. Обработена тънка животинска кожа
като материал за писане. 2. Стара книга, писана на
такава кожа. 3, разг. Вид полупрозрачна тънка и
непромокаема хартия за печатане па документи и
луксозни издания, за опаковка и пр. [от соб.]
пергаментен й пергяментов прил. Който се отнася до
пергамент. О Пергаментова хартия — вид полуп¬
розрачна тънка и непромокаема хартия; пергамент
(в 3 знач.).
пергел м. 1. Уред за описване на окръжност, за из¬
мерване дължини на чертежи и др. 2. обикн. мн.
прен. разг. Дълги крака, [от перс.]
пердах м. 1. разг. Бой, наказание с бой. Ще ядеш пер¬
дах, 2 спец. Оглаждане на прасна мазилка на стена,
[перс. > тур.]

624 пердаша
пердаша нсв. прх. 1. разг. Бия, наказвам някого с бой.
Вчера пак го пердашиха- 2. спец. Оглаждам, изглаж¬
дам, прасна мазилка.
пердашка ж. спец. Четвъртита дъсчица с дръжка за
пердашене, оглаждане на мазилка,
пердё ср. 1. Завеса, главно на прозорец. Спускам пер¬
детата. Дръпни пердето. 2. нар, Очна болест ката¬
ракта. [перс. >тур.]
оерекеаде еж. перакенде.
перест прил. 1. Който е подобен на разхвърлени пера.
Перести облаци. 2 Врязан надълбоко и разперен.
Перести листа. 3. Пернат. Перест петел.
перигей м. спец. Най-близката до центъра на Земята
точка от лунната орбита или от орбитата на изкус¬
твен земен спътник. Прот. апогеи. [гр.]
перикардит м. мед. Възпаление на околосърдечната
торбичка, покриващата сърцето ципа. [от гр.]
перила мн. (перило ср.) Ограда и подпорка на балкон,
стълба и под.; парапет, [рус.]	.
перилен прил. Който служи, използва се за пране; пе-
ратен. Перилни препарати.	·
перйло вж. перила.
периметър м. 1. спец. а. Граница на плоска геометрич-
• на фигура, б. Дължината на тази граница; обикол¬
ка. Периметърът па триъгълника е равен на сбора
от дължините на трите му страни. Периметър на
окръжност. 2 прен. разг. Област, сфера на влияние,
дейност. Това е мой периметър. О Запазен периме¬
тър — а. Г арантирано право за разработване, екс¬
плоатация на богатствата в определена област, б.
Област, по отношение па която някой си е прис¬
воил правото на действие, влияние, [гр.]
период м. 1. Време, през косто трае известен процес,
явление. България навлиза в период на промени. 2.
ез. Сложна синтактична конструкция, която често
придобива и специфична стилистична функция. Реч-
пш'му изобилства с дълги периоди. 3, Менструация.
4. магт Грругп ппвттаяящ* се числа в Сбеккаайа де¬
сетична дроб. [гр.]
персодскавlιя ж. книж. Деление, разделяне на перио¬
ди. Периодицазия на българската литература.
периодика ж. сьбир. Периодичните издания (вестни¬
ци, списания и под.) като цяло. Не следя периоди¬
ката. ■	ι
периодичен и периодически прил. 1. Който става.· пов¬
таря се от време на време, през определени перио¬
ди. Периодични крили. Периодичните смени на пра¬
вителствата засилват безизходността. 2. За
печатно издание — който излиза през определен
интервал от време, на определени периоди. О Пе¬
риодична дроб — безкрайна десетична дроб, в която
след известен знак периодично се повтаря число
или група числа. Периодична система на химичните
елементи —- систематика на химичните елементи
въз основа иа закономерно И периодично повтаря¬
щи се техни физични и химични свойства,
периодичност ж. Качество на периодичен, повтаряне
иа нешо през определени периоди от време. Пери¬
одичност на икономическите кризи.
перипетия ж. Внезапно възникнало обстоятелство, ус¬
ложняващо и затрудняващо иещата събитие в жи¬
вота, иа човек или в развитието иа нещо. [гр.]
перископ ит. Оптичен уред, който представлява систе¬
ма ог огледала или призми и лецщ а специална
зрителна тръба за водене на наблюдение от укри¬
тие, танк, подводница и др. [от гр , ]	*
'перисталтика ж. спец. Свсвагсани движения на стени¬
те на храносмилателните органи, които улесняват
движението на храната, [гр.]
перитонит м. мед. Възпаление иа вътрешНата коремна
обвивка, [гр.]
периферен, перифериен и иернфернчен прил. Който се
отнася до периферия, намира се в периферията. Пе¬
риферна нервна система. Периферно зрение. Пери¬
ферни устройства на компютъра. t -
периферии ж. 1. Външна, крайна част на нещо (стра¬
на, област, град и др.), Прот. ц е н т ъ р. Живее
някъде из периферията на града. Това е в перифери¬
ята па моите интереси. 2. Околовръстна, обърната
навън и нагоре част на шапка, която прави сянка.
• Сомбрерото е шапка с широка периферия, [гр.]
перифраза ж. 1. лит. Обрат на речта, стилистичен
похват, който се състои в описателно означаване на
дадено понятие, предмет или явление, обикн. с цел
да .се изтъкне определено свойство, да . се изрази от¬
ношение или да се направи оценка, напр.: обятия-
та на Морфея вм. съм; авторът на „Под игото“ вм.
Иван Вазов и под. 2. книж. Парафраза. [гр.]
перифразирам нсв. и се., прх. книж. 1. Предавам, из¬
разявам нещо във форма на перифраза, чрез периф¬
раза. 2. Парафразирам. Неточно перифразирате ду¬
мите ми.
πсрсφрастйчен прил. книж. Който се отнася до пери¬
фраза, има характер на перифраза,
перка ж. 1. Външен плавателен израстък на риба. Ко¬
ремни перки. Опаилнй перка. 2. Спица на долно во¬
денично колело, където бие водата. 3. Част на па¬
раход, самолет и др., която се върти и загребва
водата или въздуха; витло, пропелер. Самолетна
перка.
перкам нсв. прх.. Удрям някого или нещо лекб или
бързо, отсечено, енергично, ,
перко м. разг. Глупав, глуповат, вятърничав човек,
перла ж. 1, Бяло или светложълто лъскаво зърно, ко¬
ето се образува в черупките на някои миди и служи
за накит; бисер, маргарит. Огърлица от перли. 2.
прен. За нешо забележително, прекрасно, най-хуба¬
во измежду подобните си. [фр.]
перлен прил. Който се отнася до перла, присъщ на
перла апи направен от перли. Перлепа огърлица.
Нерлен б.гясък.	►
аермангаиат м, хим. Сол на пермангановата кисели¬
на. О Калиев пермаз^а^^т — тьмновиолетово
кристално съединение КМпО*, което се използва
като окислител, за дезинфекция и - др. [от лат.]
перманентен прил. Непрекъснат, постоянен. Перманен¬
тно развитие, [лат.]
перманентное ж. книж. Непрекъснатост, постоянст¬
во, ,	·	„
перна вж. п е р в а м.
пернат прил. разг. Който не е с всичкия си ум; блъс¬
нат,, шантав, смахнат.
пернат прил. Който е обрасъл, покрит с пера. Пернат
дивеч.
пернишки Прил. от Перник (град до София).
Пернишки въглища. О Пернишка печка — висока
желязна печка за каменни въглища.
перо ср. 1. Всеки от множеството рогови израстъци
по кожата на птица, които покриват тялото и слу¬
жат за летене и украса. Паунови пера. Орлово перо.
Лек като перо, 2. Твърдата част на гъше или друго

перо, подрязана и нагодена за писане с мастило. 3,
ф Писалка, перодръжка. 4. Писец. Златно перо. 5.
прен, Писане, писателски труд или начин, дарба за
писане, · писателски стил. Човек на перото. Има леко
перо. 6. прен. канц, Отделна сметка в бюджет, оп¬
ределен вид приходи или разходи. Разходни пера.
Доходно перо. 7. Подобен на пгичтперо израстък,
ф напр. зелено стъбло на лук, перка на риба и др.
О Галя (гладя) с перо разг. — отнасям се към ня¬
кого изключително внимателно.
перодръжка ж. Писалка във вид на пръчка с прикре¬
пен към нея писец за писане с мастило,
перон м. Площадка за пътници и изпращачи до сама¬
та железопътна линия на гара. [фр.)
перонен прил. Който се отнася до перон. О Перонен
балет — с който се отива на перона за посрещане
или изпращане на пътници,
перпендикуляр м. геом. Права линия, която образува
ъгъл от 90° с друга права линия или плоскост·,
[лат.]
перпендикулярен прил. 1. геом. За права линия или
плоскост — който образува- ъгъл от 90° с друга
права или плоскост. 2. Отвесен,	-
перпендикулярност ж. Качество на перпендикулярен,
перпетуум-мобиле ср. книж. 1. Вечен двигател. 2 Веч¬
но движение.
персона жобтан. црон. Личност, особа. Каква важна
персона е станал! 0 Персона |ион| грата — обикн.
•в дипломацията: желано [нежелано] лице. [лат.]
персояёж м. сьбир. [Второстепенни] действащи лица в
литературно произведение, филм и др. [фр.]
персонал м. Личен състав на учреждение или предп- +
. риятие, хора, които се занимават с определен вид
работа. Технически персонал. Административен пер¬
сонал. [лат.]
персонален прил. 1. Който се отнася до персонал. 2.
книж. Личен, Персонален въпрос. О Персонален
компютър — компютър с малки размери и сравни¬
телно малки възможности, предназначен за изпол¬
зване от един чозек.
персонализнрам нсв. и св.. прх. Свързвам, обвързвам
нещо (факт, проблем и др.) с отделна личност или
личности. Персонал изирането на проблема не води
до решаването му.
персонификация ж. книж. Представяне на предмети ,
или абстрактни понятия в образа на лица; олицет¬
ворение. [лат.]	*
персонифицирам нсв. и се., прх. Олицетворявам,
перспектива ж. Н. Далечина, простор, дълбочина в
посока към хоризонта. Този хълм изглежда друг,
гледам е перспектива. 2. Изкуство да се изобрази на
рисунка предмет или сбор от предмети с оглед на
. изменените им очертания в зависимост от тяхната
отдалеченост. По правилата на перспективата. 3.
Изглед, природна картина, която се наблюдава от
някоя отдалечена точка. 4» прен. Изглед, възмож¬
ност за определено развитие или осъществяване на
нещо в бъдеще. Светли перспективи. Този проект
няма перспектива. [лат.]
перспективен прил. 1. Който се отнася до перспектива
(в 1 и 2 знач,). Перспективна скица. 3. В който има,
който съдържа перспектива (в 4 знач.). Перспекти¬
вен план. Перспективно предприятие.
пертуроация ж. книж. Смущение, разстройство в ус¬
тановения ред или ход на нещата, [лат.]
перука ж. Покривка за глава от чужда или изкустве¬
на коса. Актьорска перука. [фр. < ят,[	·
40. БълГарсКИ тълковен речник
песета 625
перукер м. и перукерка ж. Специалист по изработва¬
не или поставяне на перуки, [фр.]
перуника ж. 1. Полско и градинско цвете с високо
стъбло и нежни рехави жълти, сини нли бели цве¬
тове, 1пз; крем, ружа. 2. диал. Цвете салеп.
перунмков I. прил. Който се отнася до перуника. 2. ка¬
то същ. неруниковм мн. Оот. Семейство тревисти
‘ растения с коренище луковица или грудка, някои от
които œ използват в медицината или са декоратив¬
ни, напр. перуника, гладиола, Ыбасеае.
перушан м. разг. 1. Смахнат, пернат човек. 2. Надме¬
нен, горделив човек. [перс. > тур.]
перушина ж. сьбир. 1. Перата, с конто е покрито тя¬
лото на птица; оперение. 2. Много пера, обикн.
дребни. Перушина за възглавници.
пер ушилен прил. Направен от пера или напълнен с пе¬
ра. Перушииени възглавници.
перфект м. грам. Минало неопределено време, [от
лат,]	*	.
перфектен прил. книж. 1. Съвършен. Перфектно про¬
изношение. > > Перфектно сключен договор. 2.
Който се отнася до минало свършено време. Пер¬
фектна основа. [от лат.]	-
перфектнвеп прил. грам. Който се отнася до свърше¬
ния вид на глагола. Срв. имперфекти-
в 1 е н. [от лат.]
перфиден прил. книж. Коварен- вероломен, подъл.
Перфидни отношения. [от лат.]
перфйдност ж. книж. Веродомност, коварство,
перфокарта ж. спец. В изчислителната техника — но¬
сител на информация във вид на карта, картон с
перфорирани, пробити по определена система дуп¬
ки;	1	.
перфолента ж. спец. Носител на информация във вид
на лента с перфорирани, пробити по определена
система дупки.
перфоратор м. Уред за продупчване, главно на канце¬
ларски и търговски книжа, [лат.]
перфорация ж. книж. Перфориране, продупчване.
перфорирам нсв. и св., прх. Пробивам, продупчвам,
обикн. с перфоратор.	, .
перце ср. Умал. от п е р о; малко перо. О Има от
крилце* перце.	4
перча се нсв. нпрх. разг. Надувам се, големея се, ко-
корча се, перя се. Перчи се с успехите на сина си.
перчём м. 1. остар. Кичур дълга коса на върха на гла¬
вата у мъж. 2. Изобщо дълга коса, която обикн. се
.спуска на челото, [перс,>тур.]	,
перчемлйя прил. неизм. остар. Който има перчем. Все
юначага, все перчемлии,	'
перчо м. разг. Човек, който се перчи; перушан.
иеря се нсв. нпрх. разг. Перча се.
иес м. Голямо, едро куче; псе. Влачи се като пребит
пес.	·
песен ж. 1. Словесно-музикално произведение, което
се изпълнява от един човек юш хорово. Пея песен.
Народни песни. 2. Лирическо поетично произведе¬
. ние. Песните на Ботев. 3. Кратко музикално про¬
изведение. Шумаиова песен. О Лебедова* песен.
Стара песеи на иов глас — позната работа, отново
без полза припомняна.
песенен прил. книж. Който се отнася до песен. Песен¬
но творчество. Песенен фолклор.
песета ж. Парична единица на Испания, [исп.]

626 пёси
песи прил. Кучешки; пъси. Песя кожа.
песнмйтъм м. 1. Философски възглед, схващане, че в
света преобладава отрицателното начало, господс¬
тва злото. 2. Душевна и умствена нагласа, склон¬
ност да се вижда злото в живота, липса на вяра в
бъдещето. Прот. оптимизъм, [от лат,]
песимист м. и пееммйстка ж. Човек, който е склонен
към песимизъм, който проявява, изпитва песими¬
зъм (във 2 знач,).
песимистичен и песимистйчески прил. Който се отнася
до песимизъм, който е проникнат от песимизъм.
Песимистични възгледи.	♦
песнопение ср. старин. Църковно пеене, изпълнение на
религиозни песни. Старобългарски църковни песно¬
пения. Храмово песнопение.
песнопоец м. и песнопойка1 ж. Човек, който пее хуба- ,
во и знае много песни. Левски беше голям песно¬
поец. Ваз.
песнопойка2 ж. Сборник от песни,
песо ср. Название на паричните единици а Арженти¬
на, Куба, Мексико.
песотлавец м. 1. Маймуна павиан. 2. В приказките —
баснословно същество с тяло на човек и глава на
куче. 3. Шеговито-укорно название, давано особено
■ от баща на синовете му. Тая работа ще я свършат
моите песоглавци.
пестелив прил. 1. Който пести. Пестелива стопанка.
> > Харчете парите пестеливо. 2. Който става,
извършва се или съществува в малка, ограничена
степен или количество. Пестеливи движения.
пестеливост ж. Качество на пестелив,
пёстик м. спец. Плодник на растителен цвят. [рус.]
пестил м. Изсушена ’ на дълги ивици каша от варени
сливи. О Правя (направям) на пестил н я к о г-о
— набивам, пребивам, смазвам от бей.
[перс. > тур.]
пестнпйдн мн. (пестапид м.) Химични препарати за
унищожаване на причинителите на болести и други
вредители, неприятели на селскостопанските расте¬
ния. Инсектицидите и хербицидите са видове пести¬
циди. [от лат]	в
пестннк м. и пестнйца ж. Свита китка на ръката (като
за удар); юмрук. Бият се с постници.
пестнмчвн прил. Който се отнася до пестник; юмручен,
пестовен прил. нар. Пестелив.
пестовник м. и певтбвница ж. Пестовен човек; спес¬
товник.
пeстевиест ж. нар. Пестеливост.
пестя иск., прх. и нпрх. 1. Въздържам се от излишни
разходи на пари, материали и др.; икономисвам.
Трябва' да пестим хартията. 2. Заделям, оставям
нешо настрани, за по-късно; спестявам.,
песъклнв вж. песъчлив,
пвськлнв^^т вж. песъчливост.
песъчинка ж. Пясъчно зрънце.
песъчлйв и песъклйв прил. Който се състои от пясък
яли е примесен с много пясък. Песъчлива почва.
пecΊъчлйβесг я песъклйв^т	Качество на песъчлив,
песъклйв.
пет числ. Числото 5. Ръката има пет пръста, Пет де¬
ца. През петте години. О Пет за четири — небреж¬
но, без сметка. Пет пари* не давам,
пет- Съставна част на сложни думи (съществителни и
прилагателни имена) със значение „със, от шш на
пет“, напр.: петгодишен, петдневен, петчленен и др.
, Срв. пето-.	'
пета вж. пети.
пета ж. I. Задната част на ходило на крак. Натърти
ми се петата. 2. Задната част на обувка, чорап и
др., където стои петата на крака. Наплитам пета.
О Ахилесова*	пета. Вървя по петите н а
някого — следвам го отблизо и неотстъпно.
Въртя се па пета около ня^кого разг. —
държа се раболепно, услужвам, мъча се да угодя
някому. От главата до петите — от горе до долу,
изцяло. Плюя си на петите разг. — бягам, побягвам
бързо, махам се от някъде.
петак м. и петаче ср. Някогашна медна или никелова
монета от пет пари или две стотинки и половина.
Не струва ни петак. 4
петало ср. разг. Подкова. О Хвърлил петалата — ум¬
рял. [нгр.]
петвековен прил. Който е траял пет века. Петвековно
робство.
петгодишен прил. Който е на пет години или продъл¬
жава, трае пет години. Той има петгодишно момче.
Петгодишен план. .	.
петгодишмииа ж. Годишнина на събитие, станало
преди пет години·.
петдесет числ. 1. Числото 50. 2. само чл. Периодът от
петдесета до петдесет и девета година на всеки век
или. от живота на някого или нещо. Това са съби¬
тия от петдесетте години. Вече наближавам пет¬
десетте, О Петдесет на сто — половината от не¬
що, наполовина. Петдесет на сто съм сигурен, че
ще стане.
пеτдесетτедйшен прил. Който е на петдесет години
или продължава, трае петдесет години. Петдесет-
годишен мъж. Петдесетгодишен мир,
петдесетгодишнина ж. Годишнина на събитие, стана¬
ло преди петдесет години. Петдесетгодишнина от
смъртта на Ботев.
петдесети 1. Числ. ред. от петдесет. Отпразну¬
вах петдесетия си рожден ден. 2. Като прил., в съ-
чет. с ч а с т — който е петдесет пъти по-малък
от цялото.
петдесетина числ. Около, приблизително 50. · Похарчих
петдесетина лева,
Петдвеётнииа ж. Черковен празник на петдесетия леи
след Великден.
' петдеестолевка ,.ж. разг. Банкнота или монета от 50
лева.	.
петдневен прил. Който е на · пет дена или продължава ч
пет дена. Петдневно пътуване.	.
. петел м. Мъжкият на кокошка. Петелът кукурига.
О В тая къша петел пее — мъжът заповядва и се
ч налага. Див петел — а. Птица глухар, б. прен. Не¬
разбран, опгърничав човек. Не ми рее петелът — а.
Не ми се зачита думата, б. Не се чувствам добре.
Първи (втори) петли — първо (второ) задружно
пропиване на петлите през нощта.
петВлка ж. 1. Обшита, поръбена дупчица на дреха, в
която •влиза копче. 2. Вид копче за аба или друга дре¬
ха. 3. Обшит клуп от конец или къс материя с отвор
в средата за същата цел. 4. Петлица (във 2 знач.).
пететажен прил. Който в на пет етажа. Пететажна
къща.
пети 1. Числ. ред. от пет; ко^то идва след четвър¬
тия. Пети клас. Петият ден от седмицата е петък.
2. а. като прил. В съчет, с част — който в пет
пъти по-малък от цялото, б. като същ. пёта ж. Вся-

ка от петте равни части, на които е разделено да¬
дено цяло. Всеки ще получи по една пета от иму¬
ществото. О Пета колона*. Пето колело — малко
полезен, почти излишен човек в някой колектив,
петилетие ср. Период от пет години,
петилетка ж. 1. Петнлетие. 2. Петгодишен план. [рус.]
петйма числ. Пет- души мъже или мъже и жени. Пе¬
тима Петко не чакат. Поел,
пОтямен прил, Който копнее, жадува за нешо. Пети-
мен за блага дума, [от гр.]
оетйт .и. спец. Дребен печатарски шрифт (между гар-
монд и нонпарей). [от фр.]	\
петица ж. 1. Цифра 5; петорка. 2. Карта за игра с пет
знака. 3. Бележка, цифрова оценка за много добър
успех (по шестобална система); петорка. 4. Авто¬
бус, трамвай или тролейбус с номер 5. С петицата
се отива до Княжево.
петицнонен Прил. от4 петиция,
петиция ж. Писмена колективна молба, ■ отправена
към висша власт, [от лат.]
ПОтко м. Мъжко лично име. Петима Петко не ча¬
кат. Поел. О Барабар* Петко с мъжете. Червен
Петко шег. — вино. Разигра се Червен Петко.
петкратен и петократен прил. Който става или се пов¬
таря пет пъти.
петле ср. 1. Малък, млад петел. Перчи се като петле.
2.	Външен ударник на ловна пушка, пищов и др.
петлица ж. 1. Пришита значка на яката на унифор¬
мена дреха. 2. Обшита дупчица или клуп от конец
на левия ревер на връхна дреха за втъкване на цве¬
те; бутониера, петелка. [рус,]
петльо м. 1. Зват. от п е т е л. Кукуригу, петльо! 1.
. Петелът като герой в детските приказки,
петльов прил. Който принадлежи на петел, на петльо.
Петльов гребен.
петлйн прил. нар. О Петляно време — късно през
нощта или рано преди -зори, когато пеят петлите,
петмез м. Сварен до сгъстяване сок от грозде, захар¬
но цвекло, захарна тръстика или круши (понякога
с късчета от тиква или други плодове); рачел, ма¬
джун. [тур]
петмесечен прил. Който е на пет месеца или продъл¬
жава, трае пет месеца. Петмесечно бебе. Петмесеч¬
на командировка.
петмилиОнеи прил. 1. Който има, съдържа, състои се
от пет милиона единици, бройки. Петмилионен
град. Петмилионен заем. 2. като числ., ред. Който
има такъв пореден номер.
петминуген прил. Който продължава пет минути. Вла¬
кът има 'петминутен престои.
петнадесет... вж. петн-айсет н т.н.
петнайсет и петнадесет числ. Числото 15.
петнайсетгодишен и петнадесетгодишен прил. Който е
на 15 години или продължава, трае 15 години.
Петнайсетгодишно момче.	Пепиишсет годишна
служба.
петнайсетднёвен и петнадесетдневен прил. Който е на
15 дена или продължава 15 дена.
петнайсети и	петнадесети	Числ .	ред .	от
петнайсет, нетна д'е. с е т.
петнайсетина и петнадесетина числ. Около, приблизи¬
телно 15. Ще те потърся след петнайсетина дена.
петнист прил. Който има по себе си петна, който е
на петна (в 1 знач.). Петниста пантера. О Пет¬
нист тиф — пренасян чрез въшки тиф, един от
признаците на който е изривът по тялото на бол¬
ния на дребни червени петна.
петрограф 627
петнб ср. 1. Място, косто се отделя по цвят от оста¬
налата повърхност. Куче с бяло петно на челото.
2. Зацапано от нещо място на някаква повърхност.
Мастилени петна по покривка на маса. Мазно пет¬
но. 3. прен. Нешо, което опозорява, безчести. Леп¬
наха му едно петно. <> Бяло* петно. И на слънцето
има петна — у всекиго могат да се намерят слабос¬
ти.
петия нсв. прх. 1. рядко. Покривам нещо с нечисти
петна. 2. прен. Позоря, безчестя. Това петни добро¬
то му име.
пето- Съставна част на сложни думи със значение
„със, от или на пет“ или „пети“, напр.: петолъчка,
петоъгълен, петокнижие, петолевка, петокласен и
под. Срв. пет-.	.
петоактея прил. Който има пет акта, пет действия.
Петоактна драма.	·
петобален прил. Обикн. в съчет. петобална система —
която се състои от пет бала, пет степени на оценка
(на ученически успех): лош (1), слаб (2), среден (3),
добър (4), отличен (5). Срв. шестобалнн.
петобоец м. Спортист, който се занимава с петобой,
състезател по петобой.
петобой м. спорт. Лекоатлетически състезателен ком¬
плекс от пет вида спорт, пет дисциплини,
петокласен прил. Който се отнася до пети клас в учи¬
лище. Петокласни учебници:
петоклаеннк м. и петокласничка ж. Ученик от пети
клас.
петокнижие ср, книж. Първата част от Библията, ко¬
ято се състои от пет книги, приписвани! на Мойсей,
петократен вж. петкратен.
петолевка ж. разг. Банкнота или монета от 5 лева.
петолипие ср. Пет успоредни линии, върху които се
пише нотно писмо.
петолйстен прил. Който се състои от пет листа. Пето-
яиспщр венче.
петолъчен прил. Който има пет лъча. Петолъчна звез¬
да. .
петолъчка ж. Петолъчна звезда,
петорен прил. Който е пет пъти повече или по-голям
от нещо. Плащам в петорен размер.
петорка ж. Петица.	*’
петбрно Пари, от п е т о р е н. Цените се увеличи¬
ха петорно.
петосрйчев и нетсрйчеи прил. Който се състои от пет
срички. Петосрична дума.	,
пстостенсн и пстстйнен прил. За геометрично тяло —
който има пет стени. Иетостенна призма.
петохлебне ср. църк. Черковен обреда при който се ос¬
вещават пет хлебчета и се раздават за „бог да прос¬
ти“ или за здраве.	’
петочленен и петчленен прил. Който се състои от пет
члена. Петчленно семейство.
петоъгълен прил. Който има пет ъгъла. Петоъгълпа
фигура. .
петоъгълник м. Многоъгълник с пет ъгъла.
ПетрОвден м. Черковен и народен празник на 29 юни.
лстровка ж. Ябълка, круша или джанка, която зрее
към Петровден.
петрбвски прил. Който става или го има към Петров¬
ден. Петровски пекове. О Петровско пиле — поот-
расло пиле като курбан за Петровден,
петрограф м. Специалист по петрография.

628 петрография
' %
’	I
петрография ж. Дял от геологията, който се занимава
със състава и историята на скалите, [гр.]
петрографски прил. Който се отнася до петрография.
Петрографски проучвания.
петрол прил. 1 Гъста кафява течност, която извира
или сс извлича от недрата на земята и от която се
получават бензин, газ, нафта кдр.; нефт. 2. Газ за
лампи, [гр.]
петрдлен прил. 1, Който се отнася до петрол, съдържа
петрол или е свързан с преработката на петрол;
нефтен, Петролни извори. Петролни залежи. Пет¬
ролни рафинерии. Петролна компания. 2. Газен, га¬
зов, Петролна лампа.
петролодббив м. Добив, производство на петрол,
петролодобйвеи прил. Който се отнася дб петролодо-
бив. Петролодобивна промишленост.
петролоноейч м. Специален кораб за превоз на петрол
и петролни дестилати.
петролопровбд м. Система от тръби и съоръжения за
пренасяне на петрол от едно място на друго.
петсрйчен вж. петосричен. .	/
нететнен прил. Който се състои от пет стаи.
петстйтен Числ. ред. от петстотин,
петстотни числ. Числото 500.
петстотшвгодвдтен прил. Който е на 500 години или
продължава, трае 500 години; петвековен,
петстаггингоднишм на ж. Годишнина от събитие, ста¬
нало преди 500 години,
петуния ж. Лятно градинско и саксшшо цвете с едри
фуняевидни	ароматни	цветове, Ре1иша.
(лат. > амер.]	<
детура ж. 1. Лист от разточено тесто за баница; кора.
2. Основната част на растителен лист. [от гр.]
петчаспв прил. Който трае, продължава 5 часа. Пет-
часова смяна,
пет-шйст и пет-шестйна числ. разг. Около 5 или 6. Ще
платим по пет-шест лева.
пет-шестнма числ. разг. Пет или шест души мъже или
мъже и жени. *
петък м. Петият ден на седмицата. Сговорпи калугери
и в петък блажно ядат. Поел. О Разпети* петък.
Череп* петък.
пбъчен прил. Който е в петък, който става в петък.
Петъчен пазар./	.	- ,
нехливан|нн| м. остар. 1. Борец (в 1 знач.). 2. Силен
човек, атлет. [перс. >тур.[
пехливаллък м. остар. Проява на пехливанин; борба,
надборване, ·
пехлмвански прил. остар. Който се отнася до пехли¬
ванин,	’	' .
пехлинанство ср. Умение или проява на пехливанин,
пехота ж. Род сухопътна войска, която се бие с кар¬
течници, пушки, автомати и на малки разстояния
се придвижва пеша. Моторизирана пехота.
пехотен прил. Който се отнася до пехота. Пехотен
ПОЛК.
пехотинец м. Войник от пехотата,
оехотйнскн прил. Който се отнася до пехотинец. Пе-
хотинска униформи.
печал ж. Душевна мъка, нерадостно чувство иЛи нас¬
троение; скръб.	4 ,
печала ж. нар. Печалба.
печйлба ж. 1. Сумата, с която приходите от дадена
дейност (производство, търговия и др.) надвишават
направените разходи. Прот, загуба. Чиста пе¬
чалба. Голяма печалба. 2. прен. Полза, облага. Как¬
ва ти й печалбата, ако аз пострадам? 3. разг. Дейс¬
твие по гл. п е ч е л я; печелене, печала. Отишъл
на печалба. 4. Нещо (пари, предмети и др.), което
е предвидено ‘.за раздаване или което някому се е
паднало при лотария, томбола и др. Падна ми се
най-голямата печалба от лотарията.
печалбйр м. разг. 1. Който е отишъл някъде, обикн. в
чужда страна, да печели, на печалба; гурбетчия. 2.
неододр. Човек, който печели много или се интере¬
сува преди всичко от печалбата,
печален прил, 1. Обзет от печал. 0. скрити вопли на
печален странник. Деб. 2. Който изразява печал.
Печален поглед, 3., Който предизвиква чувство на
съжаление. Печално явление. Печални резултати.
печйт м. 1. Приспособление от метал, гума, дърво и
др, с изрязани върху-него букви и други знаци и
изображения, които могат да бъдат възпроизведе- ♦
ни чрез натискане върху хартия и под. Гумен пе¬
чат. Печат на министерството. 2. Знак, отпечатък,
оставен от такова приспособление върху документ.·
' Дез печат удостоверението е невалидно. Печатът
едва личи. 3. прен. Знак, следа от влиянието, въз¬
действието’ върху някого или нещо; отпечатък. Вре¬
мето е сложило върху него своя печат. 4. Вид, на¬
чин на възпроизвеждане на знаци, текст,
изображения и под. чрез притискане на предвари¬
телно изработени и намастилени печатни форми,
клишета и др. Дълбок печат. Висок печат. Цветен
печат. 5. Печатане. Книгата е под печат. Давам
статия за печат. 6, събир. Периодичните издания
(вестници и списания) като цяло; периодика, преса.
Печатът е велика сила. Преглед па печшпа.	ι
печйтам нсв. прх. 1, Възпроизвеждам знаци, текст,
изображения и под. върху хартия, плат и др. мате¬
риали чрез притискане към тях на предварително
изработени и намаегилени печатни форми, клишета
и др. Печатам книга. Печатам списание. 2. Помес¬
твам в печата, давам за печат, за публикуване. Той
печата стихотворенията си в литературните изда¬
ния. 3. За вестник, списание и под. — помествам па
страниците си.
печатар м. и печятарка ж. Специалист по печатно де¬
ло.
печатарски прил. Който се отнася до печатар и до пе¬
чатане. Печатарска машина. Печатарско мастило.
Печатарски работник.
печатарство ср. Занятие на печатар, печатарска дей- \
ност.
печатащ прил. Който печата, служи за печатане. Пе-
■ чатащо устройство.	’
печатен прил. Който е отпечатан или се отнася до пе¬
чат, свързан е с печат, с печатане. Печатен текст..
Печатно дело. Печатна продукция. Печатни произ¬
ведения. О Печатна грешка — грешка в печатен
текст, допусната при печатане. Печатна платка*.
Печатна форма — плоча, цилиндър и пр., върху по¬
върхността на които са нанесени печатащите еле-
■ мента. Печатни букви — които са отпечататш с ма-,
шина или ’имат такава форма, вид.
печатница ж. Предприятие, където нещо сс печата,
Държавна печатница. Печатница за битови услуги.
печеливш прил. Който печели или коси печалба. Прот.
г у б е ш, Печелившо предприятие. Печеливш би¬
лет от лотарията. Печеливши номера.	, *
печелбвнн^ м. и печеловница ж. нар. Човек, който из-

карва пари, който печели. // бащата, и синовете са'
все печеловници.
печеля псе. прх. I. Придобивам, получавам печалба.
Печеля с труд. Печеля от лотария. 2. Добивам ия-
каква облага, полза. Какво печелиш от това? 3. По¬
беждавам при битка, състезание, облог и под. Ние
печелим битката. Печеля облога. О Печеля време
— отлагам нещо, за да получа някакви изгоди,
печен прил. 1, За ястие — който е притотвен с печене.
Печени картофи. Печено агне. 2. Който е получен,
направен, изработен чрез нагряване на огън. Пече¬
ни тухли. 3. прен. разг. За човек — който притежа¬
ва достатъчно майсторство или опитност, издръж¬
ливост в нещо; изпечен. Войниците са печени
момчета. Печен кариерист. 4. като същ. печено ср.
Ястие, обикн. месо, приготвено с печене. Поднесоха
агнешко печено.	'
печеп^гш мн. (печепег м.) Народ оттюркскн произход,
който ттзез средновековието е нападал -България
или е влизал в съюз с български владетели,
вечевежки прил. Който се отнася до печенеги.
печйно ср. Месо, точено или друго нещо, което се яде
печено.
печка ж. Домакински уред, приспособление от отне -
упорни материали, в което се пали огън или се наг¬
рява с електрически ток за отопление или готвене.
Ламаринена печка. Нафтова печка, Газова печка.
Микровълнова печка. Отоплителна печка. О Гот¬
варска печка — с широка горна плоча и отвори за
съдовете, с фурна са печене и др. Пернишка* печка,
печурка ж. Ядивна гъба с бяла заоблена гугла и ро¬
зови до кафяви ресни, РзаШои,
пеш* нари. Пеша, пеши, пешком.	.
пеш2 м. Долен край на дреха, закопчаваща се отпред;
пола. [перс. > тур.]
пеша нари. С крака, без използване на превозно средс¬
тво; пеш, пецщ, пешком. До гарата ще вървим пеша,
пешак м. и пешачка ж. остар. Пешеходец,
пешеходец м. и пешеходна ж. 1. Човек, който ходи,
пътува пеша. 2, Човек, който е трениран, който
много издържа в ходене пеша. >
пёшечен прил. Който се отнася до пешка, свързан, е с
пешка. Пешечен ендшпил. ♦
□еш·1 нарч. Пеша, леш, пешком.
пеши2 прил. Който се движи, върви пеша. Пеша ко¬
манда,
пешка ж. В шахмата — фигура с най-малка сила,-
стойност, която се придвижва право напред с по
едно квадратче (или през едно при първи ход) и
взема напред по диагонала; пионка. [рус.]
пешкир м. Кърпа за лице или за. ръце. О Опирам*
пешкира. \
пешком нарч. Пеша, пеш, пеши.	V
пещ ж. 1, Домашна фурна, обикн. зидана. 2. Пост¬
ройка с голяма огнище за индустриални цели —
топене на руда, печене иа вар, тухли и др. 3. диал.
Печка. О Високи пещи — особени пещи за добива¬
не на желязо. Доменна* пещ. Рингова* пещ.
пещера ж. Дупка, празнина, издълбана в скала от
действието на водата.
пёшерем прил. Който се отнася до пещера, който е
свързан с пещера. Пещерен вход. Пещерна фауна.
Пещерна мечка. Пещерен човек. Пещерна експеди¬
ция.	,
пещерпяк м. и пещеринчка ж. Човек, който се- зани¬
мава с изследване, проучване на пещерите; спелео¬
лог.
пигмент 629
пея псе. ппрх. (и прх.) 1. Образувам с гласа ся, из¬
давам редица, последователност от звукове, свър¬
зани в мелодия, която обикн. се съпровожда с ду¬
ми. Обичам да пея. Пеели фалшиво. Пее стари
песни. 2. За птица — издавам разнообразни звукове
в приятни съчетания; чуруликам, писухам. И е рас¬
тат самички в пале цветовете, пито пеят птички
сами в пролетта. П.Р.Сп. 3. Създавам, съчинявам
поетични произведения, стихотворения, песни. Не
пей ми се! И защо ли да пея в тез годиш, аз в как¬
вито живея! П.Р.Сл. 4. За свещеник или псалт —
изпълнявам религиозна служба (литургия, треби,
молитви и др.). 5. прен. Казвам, говоря, повтарям
нещо непрекъснато, та възбуждам, предизвиквам
досада. Престани· да ми пееш все за това. Като ми
пееш, Пенке ле, кой ли те слуша? << В тая къща
петел* пее. Не мн пее петелът*,
пиапйло ср. муз. Малко пиано, [ит.]
лнапнеимо муз. 1. нарч. Много тихо, най-ттхо (при из¬
пълнение на музикален откъс). 2. ср. Част или от¬
къс от голямо музикално произведение, който се ,
изпълнява тихо, а също и самото изпълнение. Не¬
говото пианисимо тук е чудесно. [ит.]
пианист м. и пианистка ж. Музикант, който свири на
пиано.
пийно1 ср. Голям музикален инструмент с клавиши и
струни. Свиря на пиано. Акомпанимент иа пиано.
[ит.]
пиано2 муз. 1. нарч. Тихо, нежно (употребено а като
насочване за начин на изпълнение). 2. ср. Откъс,
част от музикално произведение, която се изпълня¬
ва така. [ит.]
пиаца ж. Площад 'или широка улица, къдсто застават
наемни работници, автомобили, каруци и др., та
чакат клиенти, [ит.]
пивен прил. Който се отнася до пиво или до пиене. -
Пиени дрожди.
пнвкост ж. Качество на пивък.
пивница ж. Заведение, където се поднасят за пиене
различни пития; механа, кръчма,
пиво ср. 1. Бира. 2. диал. Изобщо питие,
пивовар м. Производител на пиво, бира.
пивоварен 1, прил. Който сс отнася до производство
на пиво.- Пивоварна фабрика. 2. като същ. пивоварна
ж. Пивоварна фабрика; пивоварница·
пивоварница ж. Фабрика за пиво.	.
пивоварство ср. Производство на пиво, бира. Хмелът
илш приложение в пивоварството.
пнвък прил. За питие — който е лек и приятен на вкус.
Пивка ракия, Пивко вино. Пивка боза.	\
пшмен мн. (пнгмей м.) 1. В гръцката митология — чо¬
вешки същества с твърде малък ръст. 2. В етногра¬
фията ·— представители на негроидната раса с мно-
гц нисък ръст, обитаващи някои области на
. централна Африка и югоизточна Азия. 3. прен.
презр. Дребен, незначителен човек; нищожество, [от
Ι-р.]
пигмейски прил. Който се отнася до пигмей. Пигмейс¬
ки ръст.
пигмент м. 1. биол. Вещество, което се образува в жи-
_ вите организми и определя цвета на кожата, кос¬
мите и другите тъкани. Хемоглобинът, хлорофилът
и каротинът са пигменти е различни биологични
функции. 2. Неразтворимо във вода химично съе-

630 пигментация
динение, което придава цвят .на бои, пластмаси,
синтетични влакна и др. Минерални пигменти. При¬
родни органични пигменти, [от лат.]
пигментация ж. биол. Оцветяване иа тъканите на жи¬
вотни и растения в зависимост от натрупаните в
тях пигменти. Пигментация на кожата.
пигментен прил. Който се отнася до пигмент,
пигментирам нсв. и се., прх. Оцветявам, придавам
цвят.
пиедестал м. Каменна или бетонна основа, върху ко¬
ято се изгражда паметник, статуя, колона и др.;
подножие, [фр.]
пиелит м. мед- Възпаление на бъбречните лсгснчета.
[rp]
пиёса ж. 1. Драматично произведение, предназначено
да се представя на сцена. 2. Неголямо музикално
произведение, [фр.]	#
инета ж. 'книж. Изображение на Мария, оплакваща
тялото на мъртвия Христос, [ит.]
пиетет м. книж. Дълбоко уважение, почит, преклоне¬
. ние. [нем.]
пижама ж. Спална дреха, обикн. от памучен плат на
ивици, която се състои от горна част и панталони,
[от ИНД.]
пийвам нсв., шиша се. прх. 1. Пия от нещо малко или
набързо, пия веднъж или поединично. Пийни си, си¬
не, пийни си, мами! Л.Кар. 2. само нсв. Усл. от
пия. Пийваш ли малко винцв? . f
пик м. Връхна точка, най-висока стелей в развитието,
проявата на нещо. [фр.]
пика ж. 1. Вид копие, с което в миналото били въо¬
ръжени конните войници. 2. Една от четирите фи¬
гури в карти за игра — черна, подобна на връх на
копие. Дама пика. [фр.]
пикантен прил. 1. Който дразни и възбужда вкуса и
обонянието. Пикантна закуска. 2. прен. Който
дразни любопитството и интереса шш засяга стра¬
ни от интимния живот на човека и възбужда чувс¬
твеността. Пикантна история. Пикантна дамичка.
[Фр- .
пнкантерня ж. 1. събир. Съвкупност, множество от пи¬
кантни неща. 2, Пикаятност, нещо пикантно,
пикантност ж. 1. Качество на пикантен. 2. Нешо пи¬
кантно, възбуждащо.
пи^ао м. Лек товарен автомобил, [от англ.]
пикая нсв. нпрх. Изпущам, освобождавам се от пикоч;
уринирам.
пике ср. Вид твърдо памучно платно, [фр.]
пикст1 м. Вид игра на карти, в която участват двама.
[Фр-]
такет* м. Стачен пост, разположен в близост до ра¬
ботното място, който изразява, обяснява протеста
на стачкуващите и предотвратява с позволени сред¬
ства влизането на стачкоизмснниии. [англ,] *
пикирам1 псе. и се., нпрх. Спускам се със самолет
стръмно, почти отвесно. [фр.]
пикирам2 нсв. и св> прх. спец. Предварително, преди
основното садене разсаждам млад разсад с цел да
* бъде засилен. Пикираният разсад има добре разви¬
та коренова система, [фр.]	,
, текла еж. п и к л ь о.
пмклив прил. Който често пикае или се напикава,
пйкльо м. и текла ж. 1. Човек, обикн, дете, което се
напикава. 2. прен. Епитет за изразяване на гальов¬
но-пренебрежително или презрително отношение
към някого,
пикник м. Извънградска разходка с гощавка, закуска
на открито, всред природата, [англ.]
пиков прил, Който се отнася до пик; върхов,
школа ж. Духов музикален инструмент; малка флей¬
та. [ит.]
пиколо м. Момче за изпълнение на дребни поръчки в
хотел, ресторант и др. [ит.]
пикоч м. Жълтеникава течност, която отделят бъбре¬
ците и се изхвърля от организма; урина,
пикочен прил. Който се отнася до пикоч, свързан е с
. пикоч. Пикочен мехур. Пикочна киселина.
пикринов прил. спец. О Пикринова киселина — отровно
избухливо вещество със силно горчив вкус. [от гр.]
пиктограма ж. спец. Стилизирана рисунка като част
от образното писмо шш съвкупност от такива ри¬
сунки, предаваща определено съобщение, [от
лат. + гр,]
пиктография ж. спец. Най-старият вид писмо, в което “
чрез стилизирани рисунки се предава съдържание¬
то яа речта, без да се отразяват езиковите форми;
образно писмо.
пнктогрпфскй прил. Който се отнася до пиктография.
Пиктографско писмо.
пнкьор м. Работник, служител, който се грижи за из¬
правността на шосета, железопътни .тении, мосто¬
ве. [фр.]
пикьорскн прил. Който се отнася до пнкьор. Пикъорс-
ки участък.
пила ж. Инструмент във вид на назъбен, грапав про¬
дълговат стоманен къс за изстъргване или изглаж¬
дане на железни, дървени и други предмети. Ситна
пила. Пила за нокти.	'
пилаф м. Ядене от варен ориз, залят с масло,
[перс. > тур.]
пиле ср. 1. Малкото на кокошка. Квачката излюпи де¬
сет пилета. 2. Млада кокошка, преди да е започ¬
нала да носи яйца. 3, Дребна дива птица. Минети
гора зелена, едно ми пиле пееше. Нар.п. 4. прен.
Гальовно обръщение към скъп човек. Ела, сипко,
ела, пиле, при майка.	.
пилешки прил. Който се отнася до пиле (в 1 и 2 знач.).
Пилешки курник. Пилешко месо. Пилешка чорба.
пилея нсв, прх. 1. Пръскам нещо ситно, дребно; хвър¬
лям, сея, разпилявам? 2. прен. Харча много и без
нужда; прахосвам, разсипвам, разхищавам. — се
нпрх. Скитам се далече от дом и близки; губя се.
Къде се пилееш по цели месеци?
* пилигрим м. книж. Човек, който отива на поклонение
в свети места; поклонник, [от.лат.]
пилигримство ср. книж. Странстване по свети места;
поклонничество,
пилило ср. нар. Излюпване на пилета или всички из-
люпени заедно пилета или други животни. Тези яр¬
ки са от едно пилило.
пило ср. спец. Яйчица, личинки и какавиди на пчели
в кошер.
пилоп м. 1. Висок отвесен стълб за опора или окачва¬
не на нешо. 2. техн. Дебел отвесен стълб или греда ’ -
на мост, подпорно съоръжение и др. [от гр.]
пил^Л м. 1. Летец, който управлява самолет. 2. Лице,
което направлява, определя маршрута, посоката на
движение на други. 3. Лоцман, [фр,]
пилот2 м. спец. В строителството —- дървен, железо- ,
бетонен или стоманен стълб, който служи за укреп¬
ване при слаба земна основа, [фр.]

пилотДж м. Управляване на самолет; пилотиране.
О Висш пилотаж	изпълнение на сложни летател¬
ни фигури със самолет, [фр.]
пилотен! Прил. от пилот1.
пнл0тен2 Прил. от пило т2
пилотирам псе. и св., прх. Управлявам, насочвам дви¬
жението на самолет.
пилотка ж. 1. рядко. Жена пилот. 2. Мека военна пи¬
лотска шапка.
пилотски прил. Който се отнася до пилот! Пилотска
кабина.
пилчар м. в оял^арка ж. 1. само м. Порода ловно ку¬
че. което проследява птици; птичар. 2. Човек. който
гледа, отглежда пилета.
пнлчарняк .и. 'Помещение за отглеждане на пилета.
пиля псе. прх. Стържа, изстъргвам или изглаждам не-
„що с пила.
шшакида вж. панакида.
пинакотека ж. книж. Постоянна картинна галерия
като музей или част от музей. [гр.]
пиягвйн м. Водна птица с много къси крака, която
обитава полярните морета, Арипоб^ея работен:
j [лат.]	.
пинг-понг м. Тенис на маса. [англ.]
пиния ж. книж. Иглолистно дърво в средиземномор¬
ската област, с разперена като чадър корона, Pin из
ршеа. [ит.]
пйнта! ж. диал. Малък сплеснат пръстен или кален
съд за ракия.
пинта2 ж. Мярка за обем на течни и насипни вещес¬
тва, равна на 0,57 л (във Великобритания) и 0,47
или 0,55 л (съответно за течности и насипни вещес¬
тва в САЩ), [англ.]
пинтйя м. прост. Скъперник, [тур.)
. пинцет м. (и пинцета ж.) Малки хирургически щигши.
fopJ	.	-
пионер м. и пионерка ж. 1. Човек, който стъпва пръв
на непозната, непроучена земя, за да се засели там.
2.	прен. Човек, който проправя път па новото, но¬
ватор в някоя област. Пионери на социализма в Бъл¬
гария. 3. Член на (досегашна) детска организация у
нас; септемврийче. 4. остар. Военнослужещ от ин¬
женерните войски, [фр.]
пионерен прил. остар. Който се отнася до пионер (в 4
знач.); инженерен.
пионерски прил. Който се отнася до пионер (главно в
3 знач.). Пионерска организация.
пионерство ср. Прояви и дейност на пионер (главно
във 2 знач.).
пионерче ср. Умал. от пионер (в 3 знач.).
# пидниа ж. 1. Пешка. 2* прен. Несамостоятелен в дейс¬
твията си, слаб и незначителен човек, когото ръко¬
водят други, [от фр.]
шшав прил. нар. Пипкав (във 2 знач.). Пипава жена.^
пилаво-ст ж. нар. Пипкавост.
випалп ср. 1. Орган на низши животни, с който се за¬
лавят шш улавят храна. 2. Израстък на пълзящи
растения, с който се залавят за околните предмети.
3.	обикн. мн.. прен. Човек или организация, група
от хора, които изпълняват послушно нечия запо¬
вед, действат в услуга на някого. Той пусна веднага
пипалата си.
шшалце ср. Умал. от п и п а л о,
пипам псе. прх. 1. Хващам, докосвам нещо е пръсти,
с ръка, Не ме пипай. Не пипай книгата е мръсни ръ¬
це. 2. В тъмно търся с ръце да намеря нещо; търся.
Пипах навред, но не го намерих. 3. Задявам, зася¬
пнрамнда 631
гам, закачам някого или нещо, извършвам някакво
действие по отношение на някого или пешо. Никой
да не пипа тетрадките. 4. прен. разг. Вземам, зади¬
гам, отнасям, крада. Той почна да пипа. 5. Върша
нещо, работя. По-бърже пипай, какво се бавиш.
пипвам и се., пйпна св. прх. 1. .Пипам веднъж или пое¬
динично; докосвам, хващам. Няма да пипна вече ни¬
що негово. Пипнах ютията и се изгорих. 2. разг.
Хващам, улавям някого или нещо, което търся, го¬
ня, преследвам. Ако те пипна, ще те убия. Властта
ще пипне престъпниците, 3. прен. разг. Заразявам се,
прихващам (някаква болест). Къде пипна тоя грип?
4.	разг. Ввршш инею, раасгст (обиик^. с отррцанни).
По цял ден нищо не пипва.
пипе ср. разг. Разсъдък, ум, глава. Не му сече пипето.
пипер м. 1. Градинско зеленчуково растение с кух ме¬
сест плод, Сарьюигл. Разсадихме пипера. 2. събир.
Плодът на това растение. На пазара няма пипер. 3.
Подправка от изсушени и счукани, смлени на ситно
пиперки. Лют пипер. Червен пипер. ■ О Черен (чер) -
шшер — изсушени плодни зрънца на тропическото
растение Р]рег nigrum, които се използват (цели
или смлени на прах) като подправка в готварство¬
то.
пиперка ж. Отделен плод на растението пипер; чуш¬
ка. Люта пиперка. Пиперки пълнени. '
пиперлив прил. Пиперлия.
пнперлйя прил. неизм, разг. 1. В който има много
(лют) пипер; пиперлив, лют. 2, прен. разг. За човек
—	силно избухлив, гневлив; лют, кибритлия. 3.
прен. разг. Който съдържа тънко остроумие и изоб¬
личителен патос или засяга интимни страни от жи¬
вота. Пшерлия анекдот.
пи^рннк м. и иипCринаа ж. Съд, в който се държи
‘ пипер,
пипета и плетка ж. Тънка стъклена тръбичка е гуме¬
но мехурче на горния край, с която се взема и пус¬
ка на капки лекарство шш друга течност; капкомер,
гутатор. [фр.]
пйпка1 ж, Остра заразна болест по домашните птици
—	израстък на езика, който им пречи да кълват
храна, Нешега1 ор1 а.	♦
пйпка2 ж. разг. Ум, разсъдък, пипе. Толкова му сече *
ттката.
пипкав1 прил. За птица — който е заболял от пипка.
пйпкав2 прил. разг. Който се пипка, работи бавно; не¬
сръчен, шшав.
пй^^авост ж. Качество на пипкав2; пипавост, бавност,
папкам се нсв. нпрх. Бавя се при извършването на ня¬
коя работа; щурам, се, мая се, размайвам се.
пипва вж. п и π э а м.
□швеж м. разг. Пишсава работа; пипня.	*
пнпиeшкOм и Β^η^η^τη нари. С пипане, чрез пипане.
. В тъмното намерих вратата ттпешком.
пинии ж. разг. Пипнеж.
пн^оля нсв. разг. 1. прх. Пипам. 2. нпрх. и прх. Работя
бавно, пипкаво; пипкам се.
пилон м, диал. Пъпеш, [гр,]
шнюнест прил. диал. Който прилича (по форма) на пи-
пон. Пипонесто лице.
пир м\ Угощение, пиршество.
пирамида ж. 1. Геометрично тяло с триъгълни стени,
които се съединяват в общ връх. Шестостенна пи¬
рамида. 2. Грамаден каменен староетя^етски па-

632 пирамидален
метник с четириъгълна основа и триъгълни стени,
гробница на фараони. 3, Гимнастическа фигура от
нареденй една върху друга редици от хора, която
нагоре постепенно се стеснява. 4. Подставка, стой¬
ка за пушките в казармено помещение [ιρ.)
пирамидален прил. Който има вид на пирамида,
пирамиден прил. Който се отнася до пирамида. /
пирамидон м. Лекарство против главоболие, настинка
и ДР· НИ
пирйт м. 1. Морски разбойник; корсар. 2. преч. Лице,
което извършва нещо шш използва чуждо произве¬
дение, напр. което отпечатва и продава книга, раз¬
множава и продава видеокасети с филми, осъщест¬
вява частно радиопредаване и др., без да има
законно право за това. [гр.]	*
пиратски прил. Който се отнася до пират. Пиратски
кораб. Пиратско знаме.
пирйтство ср. Проява, дейност на пират,
пирятст(ву[вам нсе. нпрх. Подвизавам се или дейст¬
вам, постъпвам като пират.
пиргйпЦин] м. нар. Противен, омразен старец; дъртак,
пйрей а. I. спец. Род многогодишни треви от семейс¬
тво житни, някои от които са ценни фуражни рас¬
тения, А§горугшп; житняк. 2. Плевел по нивите с
остри осилести листа, А§горугшп (ТгШсшп) герепа.
[от гр,]	.
пнрймкк ж. 1. Хубава пъстра кърпа за забрадка. 2.
мн. остар. Вид туристически обувки,
пиринч м. Месинг. [перс. >тур.] ·
пирйнчев прил. Направен от пиринч; месингов,
пирит м. спец, Минерал железен сулфид, [гр.]
пиров прил. книж. Само в съчет, пирова победа—
много скъпо, с цената на огромни жертви спечеле¬
на победа, [от гр. соб ,]
пмротрафен и пнрографнчен прил. Който сс отнася до
пирография; пирографски. Пирографцчно изображе¬
ние.
пирографирам нсв. и св., прх. Рисувам, чертая с наже¬
жено острие по дърво, кожа и др. [ιρ.]
пнрографнчен вж. пирогра||)ея.
пирография ж. 1. Пирографираяе. 2, Пирографирана
рисунка, [гр.]
пирографски прил. Който се отнася до пирография,
който служи за пирографиране. Пирографски апа¬
рат.
пирожка ж. Подобно на баничка тестено ядиво. [рус.]
пироксилин м. спец. Вид нитроцелулоза леснозапа¬
лимо вещество, което се използва за производство
на бездимен барут, [гр.]
пироксилинов прил. спец. Който съдържа пироксилин,
анроман м. книж. Лице, което страда от пиромания:,
пиромания ж. книж. Болезнен, необясним стремеж
към палене, предизвикване на пожари, [от гр.]
пнрбн м. Гвоздей, [от гр.]
пирсксти ж. Железен триножник, който се слага на
огнище под съдове за готвене; саджак. [гр.]	,
пиротехник м. Лице, което по занятие, профани бо¬
рави с избухливи вещества,
пиротехника ж. Дял от техниката, който се занимава
с производство на леснозапалими и избухливи ве¬
щества и изделия като барут, бенгалски огън, бом¬
би, снаряди и под. [гр.]
пнротехничен и пиротехнически прил, Който се отнася
до пиротехника.	-
пирувам нсв. трх. Ям, пия ‘и се веселя, участвам в
пир; гуляя.	‘
пнрубт м. В балета — бързо завъртане на тялото вър¬
ху пръстите на единия крак яли във въздуха, [фр,]
пиршество ср. Тържествен пир. [рус.]
пие межд. За мамене, повикване на котка,
писалище ср. 1. Широка маса за писане; бюро. 2. По¬
мещение, където работи прошенописеп или адво¬
кат; бюро, кантора.	k
писалище-п прил. Който се отнася до писалище. Лиса-
лищпа маса.	,
пие салка ж. Прибор за ръчно писане с мастило.
О Автоматична писалка — писалка с резервоар за
мастило; стило.	.
писан прил. I. Който е отбелязан, фиксиран с писмо.
Прот. неписан. Писани закони. 2. Пъстър,
шарен. Писана стомна. > > Дете хубаво, писано
още шарено. Бот. О Гледам някого като пи¬
сано яйце разг. ·— полагам изключителни, превале¬
ни грижи (за някого]. Писано (ми] е — предопреде-
‘ лено, отредено е (от съдбата). Писано било, та ние
с тебе да се не сьбереме живи. П.П.Сл. Ако ти е
писано, ще оживееш.	>
писана< ж. разг. Галено название на котка,
писане ср. 1. Действие по га. и и ш а. 2. Учебен пред¬
мет в началните класове на училището за усвояване
на умението да се пише.	β
писание ср. Нещо написано, книга с писмо. О Свеще-
по (свето) писание — книгите на Стария и Новия
завет; Библия.
писар м. и пйсарка ж. остар. Чиновник, служител,
които преписва служебни и другц книжа,
пиеарени прил. Който се отнася до писар. Писарска
длъжност.
пйсарсгво ср. Занятие, служба на писар.	'
писпрушка м. в ж. разг, пренебр. Дребен, незначите¬
лен чиновник, служител в канцелария,
писател м, и писателка ж. Човек, който пише, създа¬
ва художествени литературни произведения. Срв.
белетр ист, поет. Съюз на българските
писатели,
писйттелски прил. Който се отнася до писател. Писа¬
телска дарба. Писателски съюз.
пнсятелство ср. Дейност и призвание на писател.
п^^1агелст|ву|вам нсв. нпрх. Занимавам се с писателет-
во, работя като писател.
пис&ч м. 1. Човек, който пише или е написал нещо
(писмо, статия, дописка и др.). Писачът на тия ре¬
дове беше свидетел на случката. 2. Бездарен шш
незначителен писател; драскач.	.	*
писвам1 мсб., пйсна св. нпрх. Пискам веднъж или пое-,
динично, почвам да пищя. Писнаха сирените, писва
мн, пйше ми нпрх. разг. Втръсва ми, омръзва ми,
дотяга ми. . Писна ми от неговите оплаквания. На
човек му писва от нахалници.	*
писвам2 нсв.. писна св. прх. 1. рядко. Пиша малко, пи¬
ша веднъж или поединично. Седнах да писна едно
писъмце. 2. само нсв. .остар. Пиша. Исак седи до
един стол и писва. В.Друм. 3. само нсв. Усл. от
пиша.
писец м. 1. а. Заострена метална пластинка за писане
С мастило; перо. б. Заострената пишеща част на
всеки прибор зй писане. 2. остар. Човек, който пи¬
ше или преписва нешо; писател, писар. Писци, про¬
фесори, софисти наричаха ни:	Д.Пол.
писня ж. Дребна морска риба с плоско тяло,
РЮигопесЮз Пезиа,

пискало ср. 1. прснебр. Човек, обикн. дете, което мно¬
го писка, реве; пискун. Не задявай това пискало, че
едвам е млъкнало. 2. Свирка с остър, резлив звук;
пискун. t
пйскам «се. нпрх. 1. Издавам писък. Пиле писка, 2.
Плана или пея с тънък резлив глас; пищя. 3. прен. *
разг. Карам се, крещя. Бързам да се прибера, че у
дома ще ми пискат. *
писклив прил. 1. За глас, звук — тънък, висок, с ка¬
чества на писък. Писклив глас. 2. Който много пис¬
ка. Пискливо дете.
пискун м. I. Свирка, която издава резлив, остър звук;
пискало. Пискун се прави от върбово клонче. 2.
Гръклян на птица. 3. прен. Пискливо дете; пискало.
От тоя пискун не можем да засНим.
пискюл м. Завързани на китка конци, ремъчки и под.
Ален фес с червен пискюл, [тур.]
писмен прил. 1. Които става с писане, чрез писмо.
Писмени връзки. Писмено съобщение. Писмен изпит.
Писмени знаци. 2. Който е написан или напечатан.
Писмена заповед. Писмен документ. Писмени па¬
метници. 3. Предназначен за писане. Писмени при¬
надлежности. 4. нар. Който може, умее да пише,
служи си с писмо; грамотен. О Писмен език —
книжовен.	<
пнсмевИ мн. остар. Писмени знаци; букви.
писменост ж. 1. Система от писмени, графични сред¬
ства за' фиксиране на устната реч и за общуване,
включааща азбуката и правописните норми. 2. Съв¬
купност от писмени произведения на някой народ
или епоха. Старобългарска писменост. 3. Книжовна
просвета; грамотност, писмо. Упадък на писменост¬
та.	,
писмо ср. 1. Лист с нещо написано на него и предназ¬
начено да се прати или предаде някому. Получих
писмото и разбрах съдържанието. Изпращам писмо
по пощата. 2. Съвкупност от писмени графични
знаци като средство за фиксиране, запазване и пре¬
даване на човешката реч, като средство за общува¬
не. Пиктографско писмо. Йвроглифно писмо. Сте¬
нографско писмо. 3. Умение, способност за писане;
грамотност. Някога тя учеше децата на четмо и
писмо. 4. остар. Почерк, начин на писане. Това е
от него — познавам по писмото. О Отворени/ пис¬
мо.	.
ппемовен прил. рядко. Който се отнася до писмо (в 1
знач.).
пнемовннк м. Книга е образци за съставяне на писма.
Любовен писмовник.
пясмоносец м. книж. Разносвач на писма; раздавач,
□ясна вж. писва м12.
писоНр м. Мъжки клозет само за малка нужда, [фр.]
листа ж. 1. Специално означена и подготвена пътека
за спортни надбягвания. Колоездачна писта. 2. Ши¬
рока ивица, площ за излитане и кацане на самоле¬
ти. 3. Ограничена ивица, част от магнитната лента,
върху която се прави даден запис. 4. като межд.
Вик за предупреждение, с който се иска освобожда¬
ване на пътя, свободен път .при пързаляне със ски,
шейни и др. [фр. <лат.]
кнетов прил. Който се отнася до писта. Пистови със¬
тезания.
пистолет м. Късо ръчно огнестрелно оръжие, при ко¬
ето патроните се поставят с пачка в дръжката. Срв.
револвер, [фр.]	ι *
пнетолетеа прил. Който се отнася до пистолет. Пис-
толетни патрони.
ПИТОН 633
г
пне^кам нсв. нпрх. Издавам тънък, тих и пресеклив
глас, писък; пиюкам. Пиленцата жално писукаха
без майка.
нисък м. 1. Остър и проиизителея звук. 2. Силен плач,
караница и др.
пвсьмцЗ ср. Умая. от писмо (в 1 знач,).
пита ж, 1, Кръгъл и възплосък хляб, обикн. домашен;
погача, турта. Ще видиш голям ден. малка пита! 2.
Нещо, подобно по форма на такъв хляб. Сирене на
буци, кашкавал на пити. 3. Обреден кравай. С чуж¬
да пита бащин помен се не прави. 4. Наредени В' ед¬
на плоскост восъчни килийки, в които пчелите съ¬
бират мед. Медени пити. О Ставам на пята —
съвсем се смачквам, сплесквам,
питам нсв. прх. 1. Поставям, задавам въпрос, обръ¬
щам се към някого с искане да ми обясни или съ¬
общи нещо, което не зная. Питай го къде е ходил.
Ще питим някого колко е часът. 2. Изпитвам (в 1
' знач.). Днес ме питаха по география. 3. Искам поз¬
воление. Не си дете да питаш майка си дали да дой¬
деш. Излязох, без да питам. 4. Искам, търся, съжа¬
лявам (за някого или нещо). Не разваляй старата
къща, че после ще питаш за нея.	·
шпане ср. 1. Действие по гл. п и т а м. С питане до
Цариград се стига. Погов. 2. спец. Обръщение на
депутат в Народното събрание към Министерския
съвет или. негов член за осведомяване; информация
по някоя страна от дейността им. О Иска ли пита¬
не; не ще питане разг. — разбира се от само себе
си.
питанка ж. разг. Въпросителна,	·
питателен прил. Който съдържа в достатъчно количес¬
тво хранителни вещества; хранителен. Питательна
храна, [рус.]
пмтателност ж, Качество на питателен; хранителност. .
питНя нсв. прх. книж. Имам, тая в душата си, изпит¬
вам, чувствам (омраза, надежда и под.); храня, ле¬
лея. [рус.]
питеен прил. Който е предназначен за пиене или е
свързан с пиене. Питейна вода. Питейно заведение.
[рус.] '	_
питекантроп м. спец. Най-древният изкопаем човек,
предшественик 'на неандерталеца. С доста белези
питекантропът се приближава до съвременните чо¬
векоподобни маймуни.
питие ср. 1. Нещо за пиене. Базата е нашенско питие.
2. стесн. Спиртна напитка — вино, ракия и др. На¬
лей ни по едно червено питие-
шггнепродНвец м. Съдържател на питиепродавница;
кръчмар.
питиепродавница ж. Заведение, където се продават
спиртни питиета; кръчма.
питка ж. Умал. от пита; малка пита.. Опекох
питка със сирене.
питомен прил. 1. Отхранван, отглеждан, обработван
от човека, Прот. див. Питомен заек. Оставил пи¬
томното, та гони дивото. Погов. 2. разг. Който е
свикнал с човешко общество; благовъзпитан.
питомец м. и питомна ж. 1. Храненик в сиропиталище
или друго подобно заведение. 2. Възпитаник, [рус.)
питомник м. спец. Разсадник или част от разсадник за
начално отглеждане на дръвчета или друг разсад.
[РУС·]	,
питон м. Вид боа — грамадна неотровна тропическа

634 пиу	’
змия, която убива жертвата си като се увива около
нея и я задушава, Pythûn геПс^111аШ5. [от гр.]
пиу межд. За наподобяване на глас, писукане на пиле
или изобщо на остър, пронизителен звук.
пиукам вж. п и ю к а м.
пихтиест прил. Които е като пихтия, има вид на пих¬
тия.
пихтия ж. нар. 1. Сгъстена, желирана течност. 2. Яс¬
тие пача. [перс. > тур.]
пихтосвам се нсв., пмхтбсам се св. нпрх. Сгъстявам се
или се съсирвам, ставам на пихтия; спихтосвам се.
пица ж. Ястие от изпечена тестена кора, покрита със
смес от доматен сос, подправки, парченца сирене, β
кашкавал, салам и др. [ит.]
пицария и пицермя ж. Заведение, където правят и про¬
дават пици. [от ит.]
пич м. вулг. 1. прост. Незаконороден син; копеле. 2.
ризи*, жарг. Момче, младеж, мъж (на когото може
да се разчита, обикн. в някакъв лош смисъл), [тур.]
пиша нсв. прх. 1. Чертая, изобразявам букви, цифри
и др. знаци, обикн. с молив или писалка. Не умея
да пиша. Пишеш много дребно. Пиши четливо. Ли¬
ша на ръка или па машина. Пиша буквата о. 2. Из¬
лагам в писмен внд мисли по някаква тема, създа¬
вам научно, поетично или музикално произведение;
съчинявам. Пиша доклад. Лиша писмо. Сега той пи¬
ше роман. Пиша поезия. 3. Сътруднича в списание
или вестник. В кой вестник пишеш? 4. Обръщам се
към някого, общувам с някого писмено, съобщавам
някому нещо с писмо. Пиша му пай-редовно. Ще му
пиша веднага да дойде. 5, Съобщавам, · изразявам не¬
- що писмено. Вестниците писаха, че войната е за¬
почнала. 6. разг. Записвам, включвам в списък, в
състава на нещо. Пиши ме и мене при другите. Пи¬
сах го за свидетел. 7. Поставям оценка, бележка на
ученик. Писаха му двойка по математика. 8. безл..
Съобщава се, казва се писмено. Във вестниците пи¬
ше, че войната е започнала. се нпрх. разг. Показ¬
вам се или смятам себе си за някакъв. И той се
пише герой. О Пише ми се н е щ о разг. — очаква
ме или някой ми готви нещо, обикн. лошо. Пиши
го бегал разг. — смятам някого или нещо за про¬
паднало, изгубено.
пмшам нсв. нпрх. дет. Пикая; пишкам.
нншен вж. пищен.
пишещ прил. Които пише или служи за писане. Пише¬
що устройство. О Пяшещи мащнна — уред с кла¬
виши за писане на печатни букви. Пишещи братя —
писатели.
пушкам нсв. нпрх. дет. Пикая; пишам.
шшжнн прил. неизм. Опитен, сръчен, изпечен. Дъщеря
ми е пишкин момиче — всичко умее. [тур.]
шшляк м. нар. 1. Дървен клин, които крепи два съ¬
седни наплата на колело. 2. Издадена част на гре¬
да, която влиза в нарочно издълбана дупка на дру¬
га греда или камък.
пишман прил. неизм. нар. 1, Който съжалява за нещо
извършено от него и е готов да се откаже. Наклала
Пенка седяпка, наклала — пишман станала. Нар.п.
%. Разкаян, разколебан или лъжлив, неистински,
престорен. Пишман патриоти. Пишман хаджия:.
[перс. > тур.]	-
пишманя ее нсв. нпрх. нар. Ставам пишман, съжаля¬
вам за нещо, което съм Сторил; разкайвам се. За
връщане лесно, но вижте отпосле сами да не се пиш-
мапиме. П.П.Сл.	»	·
Ншност вж. ц и щ но. с т.	.
□шнура и пишурка ж. диал. Дълъг улей или тръба,
през която изтича водата на изворче; чучур,
«пнща ж. старин. 1. Храна. 2. прен. Нешо, което под¬
държа и развива духовната природа на човека,
□йщен и пишен прил. Разкошен, тържествен, великоле¬
пен, надут. Пищна растителност. Пищни фрази. [от
рус.]
пшингст и пншност ж. Качество иа пишен, лишен.
пшцбв м. 1. Някогашно късо огнестрелно оръжие, ко¬
ето се пълни откъм устата на цевта и се подпалва
с кремьчен ударник или с капси. 2. остар. Писто-
, лет. [от ит.]	'	»
шпця нсв. нпрх. 1. Издавам продължителен писък. 2.
Викам, карам сс, вдигам шум.
пищял м. 1. По-дебелата кост на крака от коляното
до глезена; свирка, пищялка. 2. разш. разг. Част от
крака от коляното до глезена,
пищялка ж. 1. Свирка от дървена или друга цев; ца-
фара. 2. Пищял. Обуй дълги чорапи да не ти изсти¬
ват пищялките.	*
пнюкам и пиукам нсв. нпрх. Издавам тънък, писклив
глас като пиле. Телефонът пиукаше на заето.
пйм нсв. прх. 1. Поглъщам течност през устата. Пих
доста вода и не съм жаден. 2. Употребявам, имам
навик или наклонност да употребявам спиртни пи¬
тиета. Не пия и не пуша. Добър работник е. но мно¬
го пие. 3. прен. Поемам, всмуквам течност; попи¬
вам. Земята е суха, та пие дъжда. 4. Гълтам,
поемам лекарство. Пий си редовно хапчетата. 5. _
Казва се, когато някой произнася наздравица. Пия
за здравето на младоженците! пие ме нпрх. разг.
Боли ме, изпитвам остра болка, ·*	_
пиявица ж. 1. Воден прешленест червей Нии0о
шеНсща^Из, който смуче кръв от животните и се из- „
ползва в народната медицина. 2. прен. Алчен експ-
лоататор. 3. Растение ЬоНишЧеппЦепПнп, което се
въди из посевите.	-
пиян прил. 1, Който е с размътен ум, с отслабен са¬
моконтрол, липса на точност в движения и др. под
влияние на алкохол (вино, ракия и др.). Прот.
трезвен. Пил съм, но не съм пиян. Мъртво
пиян. Пиян човек — съдран чувал. Погов.
> > Действал е в пияно състояние. 2. прен. Обла¬
дан от радост, възторг, въодушевление. Пиян съм
аз от слойте младини. К.Хр. 3. като същ. ннян м.
Пиян човек. И лудият бяга от пияния. Поел.
пийшща м. и ж. Човек, който пиянства; алкохолик. '
пиянски прил. Присъщ на пиян човек. Пиянски глас.
Пиянска песен.	t ‘
пиянство ср. 1. Често или постоянно и неумерено 'пи¬
ене, напиване; алкохолизъм. Те пият... в пиянство
щат лесно забрави предишни неволи и днешни беди.
Яв. · 2. прен. Опиянение. Страхът е подлост, гор¬
достта — пиянство. Ваз.
тошнст[пу]вам нсв. нпрх. Отдавам се на пиянство; пия.
пияч м. и пиячка1 ж. 1- Човек, който пие, изпива по
много. 2. Пияница; къркан.	.
пиячка2 ж. разг. Пиене, спиртно питие. Пиячката е
осигурена. Дай ни още по една пиячка.
плав прил. диал. 1. Русокос и синеок. Плава мома. 2,
Който има бледи, светли багри. Плави цветя.
плавалия ж. Басейн за къпане и плаване. Лятна ша¬
валия.	*	t
плавам нсв. нпрх. 1. За тела, предмети изобщо — за-

държа м се на определено рав!шше във въздушна
или водна среда, на повърхността на течност, като
обмен, се движа заедно с движещата се течност,
въздух, газ. Прашинки плават във въздуха. Дървета
плават по течението. 2. Плувам (в 1 знач.). Мом¬
чето не умее да плава. Лебедът плава в езерото. 3.
За кораб, лодка и под. —— плувам (във 2 знач.). Ко¬
рабът плаваше под чужд флаг, 4. Пътувам по вода
с кораб, лодка и под.; плувам. 5. прен. Нося се
плавно, движа се из въздуха, в пространството;
плувам. Облаци плават по небето.
плаване ср. Действие или състояние ло гл.
плавам. Плаване на телата. Кораб за далечно
плаване. *	,
плавателен прия. Които служи за плаване. Плавател¬
на ципа. Плавателен канал. О Плавателен съд —
лодка, кораб, параход и под.	.
плаващ прил. Който плава или се движи свободно,
без ограничения. Плаващи ледове. Плаващи пясъци.
Плаващ бъбрек. Плаващ курс на лева.
плавеА м. нар. Речен нанос от клечки, листа, тиня и
под.
плавен прил. Който се движи или преминава от едно '
състояние в друго без скокове и резки преходи; пре¬
ливен. Плавно движение. Плавен говор. Плавни баг¬
ри. [рус.]
плйвка ж. Парче корк или друг лек материал, което
се прикрепва към кордата на въдица, за да показва
кога рибата кълве, захапва въдицата; плувка,
плавник м. 1. Орган на плуване у водните животни.
2. Приспособление, което се поставя на краката за
увеличаване силата на удара при плуване,
плавност ж. Качество на плавен. Плавност. па тоно¬
вете. Плавност на прехода.
плавя нсв. прх. Промивам, пречиствам с много вода.
плагиат м. книж. 1. Откъси, части или мисли, образи,
идеи и под., взети от чужда творба и представени
като свои, без посочване на източника. 2. Предста¬
вяне или издаване на чуждо произведение или час¬
ти от него като свои собствени, [от лат.]
плагиатор м. и плагиаторка ж. книж. Лице, което
върши плагиат.
плагиаторски прил. книж. Който се отнася до плаги¬
атор. ,
плагиаторство ср. книж. Проява, действие на плагиа¬
тор; плагиатство.
плагидтство ср. книж. Вършене на плагиат; платна-
торство.
плагнатст{ву]вам нсв. нпрх. Върша плагиат, предста¬
вям чужди иден, думи, съчинения като свои собст-
‘ вени.
пладне ср. 1. Средата на деня; пладнина. 2. Най-висо¬
ката точка на небето, до която се издига слънцето;
зенит, пладнина. Слънцето е на пладне. 3. диал. Юг.
Прозорците ми гледат към пладне. 4. нар. Главното
ядене през деня (и почивка след него); обед. О Ден
до пладне — кратко време,
пладнешки прил. 1. Който става, върши се или Дейст¬
ва по пладне; обеден. Пладнешка почивка. 2. прен.
' За обир, кражба, крадец, разбойник и под. — който
става, върши се или действа открито, нагло, посред
бял ден.
пладнина и аладнинё ж. нар. Пладне. Слънцето е на
пладнина. Е.Пел.
пладнище и платнище ср. Място, където пладнува до¬
битък; пладнило.	* ф
пладнувам нсв. нпрх. нар. 1. Обядвам. 2, Почивам
план 635
след пладне. 3. Прекарвам под сянка най-горешите
летни часове; пладня. Овцете пладнуват.
пладня нсв. нпрх. Пладнувам (в 3 знач.).
плаж м. 1. Нисък и покрит с пясък морски или речен
бряг, удобен за къпане. Морски плаж. 2. [Място за]
къпане и печене на слънце, обикн. край река или
море.' Отивам на плаж. Евин плаж. Смесен плаж.
[фр·]
плажен прил. Който се отнася до плаж. Плажна иви¬
ца. Плажна рокля.-
плаз м. Дървото на шейна, което се плъзга по снега,
плазма ж. спец. 1, Течната съставна част нд кръвта.
Кръвна плазма. 2. Високо йонизиран газ, който се
- състои от йони, електрони и неутрални частици. В
състояние на плазма се намира по-голямата част
от веществото на Вселената, [гр.]
плазмен прил. спец. Който се отнася до плазма. Плаз¬
мена металургия. Плазмен ракетен двигател.
плазмодии мн. (плазмодин м.) Вид най-прости едно¬
'	клетъчни организми, които паразитират в кръвта
на човека и гръбначните животни. Към плазмодии-
те се отнася причинителят на маларията.
[лат.<гр]
плака ' ж. Стъкло за фотографски негатив, [фр.]
плакОрда ж. остар. Плакат, [фр.]
плакат м. Голям лист или картон с въздействащо
изображение и кратък, предимно агитационен
текст. Манифестантите носят знамена и плакати.
Филмов плакат. Рекламен плакат. [лат.]
1 плакатен прил. 1. Който се отнася до плакат. Плакат¬
на хартия. Плакатна рисунка. 2. прен. Сух, шабло¬
нен, неизразителен. Плакатна поезия. Плакатен
стил.
плакйя ж. Вид ястие с лук,, моркови и др. Риба пла¬
хия. [гр.]
плавда нсв. прх. Мия нещо, като го обливам С вода,
без да го търкам.
плам м. поет. Пламък (главно в 3 знач.). На чело им
левски знаци, в очите им плам. Ваз.
пламвам нсв., пламна св. нпрх. 1. За огън, дърва и др.
— започвам да горя, да пламтя, обхваща ме пла¬
мък. 2. Зачервявам се от внезапен срам, вътрешен
огън и др. 3. прен. Обзема ме гняв, ярост; кипвам,
пламеней прил. 1. Горещ като пламък; огнен. 2. Който
. изпуска пламък. 3. прен.. Буен, страстен. Пламенна
любов.
пламенёя нсв. нпрх. 1, Светя като пламък. Като лъча
да пламенея — лъча на твоята зора! Хр.Рад. 2.
. прен. Зачервявам се; червенея. Бузите му тшме-
неят.
пламенност ж. Качество на пламенен,
плОмна вж. пламвам.
пламтя нсв. нпрх, Горя с пламък,
плОмък м. 1. Излъчвани от горящо тяло, предмет ог¬
нени езици, представляващи нажежени светещи га¬
зове. Смолата гори с пушлив пламък. 2. Огън, по¬
жар. Цялата покъщнина изчезна в пламъците. 3.
прен. Буйна страст, въодушевление, плам. Мен в
гърди силен пламък, яд гори. Бот. 4. Градинско цве¬
те с дребни, разположени на гроздчета огненочер¬
вени цветове, Sahia БрЮпйепБ.
план1 м. 1. Чертеж, който представя на плоскост в
умален вид някоя сграда, населено място и др.
План на сграда. 2. Кратка програма, по която човек

636 план .	*
разработва писмено съчинение или държи реч. Из¬
ложението върви по строен план. 3. Предварително
обмислен в подробности начин и ред за извършва¬
не на някоя работа. 4. Система от предварително
набелязани мероприятия в държавния и обществе¬
ния живот. Стопански план. 5. прен. Намерение.
Какви планове имаш за Днес? 6. дрея. Разстояние от
зрителите, положение спрямо наблюдаващия. На
преден план се вижда малка поляна, [лат.]
план2 м. Вид дълго дърводелско ренде, [от гр.]
планер м. Безмоторен самолет, безмоторен летателен
апарат, по-тежък от въздуха. [от фр.] *
олаяернзъм м. Безмоторно летене — вид спорт или
изкуство да се управлява безмоторен самолет.
планерист м. Човек, спортист, който практикува, за¬
нимава се с нланеризъм.	*
тапета ж. Небесно тяло, което получава светлина и
топлина от Слънцето я се движи около него. Пла¬
нети са Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, .
Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. [гр.]
планетйрен прил. Който се отнася до планета или до
* планетата Земя. В планетарен мащаб.
олапетарнй и оланетариум м. 1. [Сграда с) оптичен
уред за демонстриране на видимите движения на
небесните тела върху вътрешната повърхност па
полусфери чек купол, който представя небето. 2.
Малък механичен уред за демонстриране движени¬
ето на телата от Слънчевата система,
планетен прил. Който се отнася до планета; планета-'
рен. .	■	*	*
планимётрня ж. Дял от геометрията, в който се изу¬
чават фигури, разположени в плоскост, [лат. + гр.]
оланинд ж. 1, Голямо земно възвишение. Вила е най-
високата българска планина. Туристи се катерят по
планините. Ще почивам на планина. 2. прен. Куп,
грамада, голям брой или количество ■ от нещо; мно¬
жество. Планина от трудности трябваше да прео¬
долява.
плашшар м. и плаиннарка ж. Турист, който ходи по
високите планини.	, *
цланййарснй прил. Който се отнася до планинар. Пла-
нинарски песни.	·	.
ш1 анинярство ср. Туризъм по високи планини. '
планинец м. Човек, който е роден или живее в плани¬
на, жител на планина. В това село са придошли дос¬
та планинци.	■	»
планинец м. Вятър, който духа откъм планината. По¬
. духне ли планинецът, времето ще се развали.
плашшнст м. рядко. В който яма много планини, пок¬
рит е С планини; планински. Планиниста страна.
планински прил. Който се отнася до планина, който е
свързан с планина (по място, произход, предназна¬
чение, качество и др.). Планински масив. Планинска
верига. Планински връх. Планински курорт. Планин¬
ско пасище. Планинска страна. Планинско население.
Планинска артилерия. Планински вятър. О Пла¬
нинска болест — болестно състояние (слабост, гла¬
воболие, повръщане, смущения в психиката и др.)
“ при изкачване на високи планини, причинено от не¬
достатъчно снабдяване на тъканите и главно на мо¬
зъка с кислород.	г
„ планирам* нсв. и св., прх. 1 « Устройвам нещо по план ‘
или правя план, проект за построяване на нещо или
, за извършване на някаква дейност. Планират ули¬
ците на града. Трябва добре да планирате работата
си. 2. Възнамерявам, кроя, тъкмя нещо. Планирам ’
да застроя и това място.
планирам2 псе. нпрх. За самолет или планер -7 посте¬
пенно и плавно се спускам надолу при летене без
двигатели.	1 ■
планка ж Гладка дървена или метална летва, дъсчи¬
ца. [нем.’Сот лат.]	*	♦
планктон м. Съвкупност от организми, главно мик¬
роскопични, които населяват водните пластове и се
носят от теченията на моретата, езерата, реките.
[нем.<гр.]	·
планов прил. Който се извършва по план или се от¬
нася до план. Прот. безплаиов, н е о р ·
ганизирнн, стихиен. Планова дей¬
ност. Планово стопанство.
плановик м. Длъжностно лице в предприятие, учреж¬
дение и др., което планира работата, ι
плановост ж. Качество на планов, В работата тряб¬
ва да има плановост-	,
планомерен прил. Който се извършва по определен
план, който следва някакъв длан.
планомерност ж. Качество на планомерен,
плалоенимач м. Който снема планове на местности,
селища и пр.	*	‘
плаптятор м. н плантаторка ж. Собственик, владетел
на плантация.	‘	*
ол^пат-орскн прил. Който се отнася до плантатор.
плантация ж. 1. Едро земеделско стопанство в коло¬
нии, в което се отглеждат специални култури (за¬
харна тръстика, памук и др.). 2. Голяма площ, за¬
садена със земеделска култура, която изисква
специална обработка. [лат.]
планувам псе. и се., прх. Планирам,	-
планшет м. спец.. Равна дъска за работа на планосни-
мач, топограф и др. [фр.]
пласебо ср. спец. Неутрално вещество, което се дава
във вид на таблетки и хапчета вместо истинско ле¬
карство, обикн. на хора, които само си въобразя¬
ват, че са болни, при експерименти н др. [от лат.]
плаейрам нсв. и св„ прх. 1. Поставям нещо точно на
мястото му, на определено, подходящо място; на¬
мествам, влагам. Пласирал е капиталите си във
. фабрика. 2, Разпространявам нещо по места, разп¬
родавам (някаква стока). Пласира си стоката по се¬
лата. — се нпрх. Намирам мястото си, заставам на
подходящо място, [от фр.] .
плясмСнт м. Разпространение, пласиране. Стоката
му не намира пласмент.
пласментеп прил. Който се отнася до пласмент. Плас¬
ментен отдел.
пласт м. 1. Плътен плосък слой. от нещо. Един пласт
глина. Пласт пясък. 2. диал. Неголяма копа ■ сено.
На ливадата остана още един пласт.
пластан м. и пластачка ж. Човек, който прибира сено
от ливада.	1
пластика ж. I. Елегантност, изразителност и красота
на жестове и движения на тялото. Танци с пласти¬
ка. 2. книж. Скулптура. Малка пластика. Пластики
от- дърво, [гр.]	\
пластилин м. Смес от глина, восък и растително мас¬
ло, употребявана за моделиране, [гр.]
власпййна ж. Плосък тънък къс от твърдо вещество.
Желязна пластинка.
пластир м. Ивица плат, намазана с гъсто лепливо ве¬
щество, която се поставя на ранички, [от нем.]
пластичен и nластйчсснн прил. 1. Който се отнася до

пластика. Пластическо изкуство. 2. Който е спосо¬
бен да приема и запазва дадената му форма, Тая
глина е недостатъчно пластична. Пластични мате¬
риали. Пластичен експлозив. 3. Релефен, образен.” 4.
Който притежава красиви и гъвкави форми.
О Пластична хирургия (операция) — която е свър¬
зана с възстановяване на увредени органи или час¬
ти от тялото или с подобряване на външни форми
на тялото, лицето и др,	*
пластичност ж. Качество на пластичен.
пластмаси мн. (пластмаса ж.) Материали като ба¬
келит, целулоид, плексиглас и др„ създадени
върху основата на природни или синтетични по¬
лимери, главно от суровини като нефт, въгли¬
ща, дървесина и др., способни да приемат оп-.
ределена форма при нагряване и под налягане
и да я запазват при охлаждане, които са спо¬
лучливи заместници на метал, дърво, вълна,
коприна и др. [от гр.+ лат.]
пластмасов прил. Който се отнася до пластмаса, на¬
правен е от пластмаса, Пластмасови кончета.
пластрон м. Дантелена или платнена прибавка към
женска дреха, която се прикрепва въз гърдите, [фр.]
пласти нсв. прх. 1. Редя нещо на пластове; напластя¬
вам. 2. Прибирам скосено сено от ливада.
пласьор м. Който пласира, занимава се с пласиране
на нещо. [фр.]
плат, -ът м. 1. Тъкана материя за дрехи и др. Срв.
платно, басма. Памучен плат. Вълнен
плат. Костюмът ми е още на плат. 2. Къс такава
- материя в естествената си ширина или колкото за
* една дреха, един костюм. Дреха от два плата.
Имам два плата за панталони.
плДта ж. нар. Заплата.
платОн м. Дърво яблан, [гр,]
платОнов прил. Който е от платан.
, платеж м. Плащане. О' Наложен' платеж.
-платежен прил. Който се отнася до платеж, плащане.
Платежен баланс.
платежоспособен прил. Който може, който е в състо¬
яние да плаща.
платежоспособност ж. Качество на платежоспособен,
платен прил. На който, когото се плаща или за който
се плаща. Платен съветник. Платена реклама.
О Платен отпуск — през който човек получава
заплата.
платец м. 1. Лице, което плаща или има да плаща
някакъв дълг. Редовен платец. 2. Касиер, който из¬
плаща заплати.
платина ж. Речна риба с плоекб широко тяло и едри
' люспи, Abramis Ьгаша.
платим прил. Който се плаща или може да се плати
по определен начин. Платим в натура.
платина ж. Химически елемент Р1 —· благороден бял
метал със специална употреба в техниката, [от исп.]
платинен прил. Който е паправен от платина. Плати¬
нена коронка за зъб.
платка1 ж. Горна принадена част на рокля, блуза,
, риза и др.	■
платка1 ж.- спец. Пластина, пластинка. О Печатна
платка — изработен върху пластинка отгетинакс,
керамика и др. елемент от електронна апаратура,
при който различните проводникови линии, съпро¬
тивления, кондензатори и пр. са нанесени по фото¬
химичен или .друг начин, [от фр.]	<
платнар м. и пла шарка ж. Който тъче или продава
платно.
плач 637
. ала. нарскн прил. Който се отнася до платнар или се
' използва, служи на платнар,
плятнарство ср. Занятие и поминък на платнар. По-
минуваха главно с платнарство.
платнен прил. Който е направен от платно. Платнена
торба. Платнени обувки.
платненки мн. (платненка ж.) 1. разг. Леки платнени
обувки с гумени подметки; гуменки. 2. диал. Долни
мъжки гащи от платно.
платнище ср. Четвъртит къс непромокаем плат. Вой¬
нишко платнище,
платно ср. 1. Тънка плътна тъкан от памук, лен, ко¬
ноп шш коприна, обикн. домашна изработка. Лене¬
но платно. Кенарено платно. Лиляна платно белеше
на вардарските извори. Нар.п. 2. Голям къс от гру¬
ба и здрава материя, закрепен към мачта на плава¬
телен съд, за да го движи при вятър. Вятърът наду
платната и корабът потегли. 3. прен. Картина, ри¬
сунка (изпълнена върху ленено платно). Показани
* са и две платна па Майстора. 4. Средната част на
път, улица (между тротоарите)·
платноход м. и платноходка ж. Малък кораб или ла-
• дия с платна.	*
плато ср. Обширна възвишеност с равнинна или сла¬
бо вълниста повърхност, [фр.]
штатонизъм м. книж. 1. Идеалистическо учение на
старогръцкия философ Платон и неговите последо¬
ватели. 2. прен. Безкористно служене на възвишени
идеали. 3. прен. Чисто духовно влечение, отсъствие
на чувственост в любовта, [от гр.]
платоничен и платонически прил. книж. 1. Който прак¬
тически не се осъществява, който съществува само
като идея; отвлечен. 2, Който е чисто духовен, без
чувственост и плътски влечения. Платонична лю¬
бов. ,	·
платформа ж. 1. Въздигнато равно място пред желе¬
зопътна станция за товарене и разтоварване на сто¬
ки или за слизане и качване на пътници. 2. Пло¬
щадка на пътнически вагон. 3. Голяма конска
товарна кола с широко дъно. 4. воен. Издигната
площ за артилерийско оръдие. 5. Място в печатар¬
ска машина, където се поставя формата с буквите
за печатане. 6. прен. Програма за действие на по¬
литическа партия; група или отделна личност, [фр.]
платформен Прил. от платформа.
платя вж. плащам,
плах прил. 1. Който не проявява достатъчно смелост;
страхлив, боязлив. Плах човек. 2. Който е проява
на такъв човек, който изразява страх, боязън. Плах
поглед. Плахи думи. 3. Тих, затаен. Ти с плахи стъп¬
ки да събудиш в двора пред гостенин очакван радост
плаха. Деб.
плАхост ж. Качество или състбяние, проява на плах.
плац м. воен. Равно място за военни строеви упраж¬
нения, прегледи и паради, [нем.]
плацдарм м. воен. Територия, която една държава из-
‘ ползва като база за. подготовка на нападение срещу
друга държава, [от фр.]
плацента ж. спец. Временен орган, който сс образува
у бременни жени и у висшите бозайници за хранене
на зародиша до раждането; ложе, [лат.]	,
плач, -ът м. 1. Нечленоразделни гласови звуци, които -
човек издава при болка, страх, скръб или радост,
съпроводени със сълзи. Детски плач. Неудържим

638 плача	*	1
плач. Горестен план. > > Спира цигулката горес¬
тен плач. Смирн, 2. прен. Отделяне на капки сок
при нараняване или прорязване на растение,
плача нсв, нпрх. 1. Издавам нечленоразделни звуци и
лея, проливам сълзи от болка, страх, скръб или ра¬
дост. Децата плачат за майка си. 2. Нареждам над
умрял. 3, За лоза шш друго растение — пускам сок
при рязане или нараняване, — се нпрх, Оплаквам
се, тъжа се. Плаче се от свекърва сй. Върви се плачи
в съда. О Плача за не ш о разг. — имам наложи¬
телна нужда от нещо, Къщата плаче за ремонт.
Плача за бой разг. — заслужавам наказание,
плачевен прил. 1, Който предизвиква жалост или е
крайно незадоволителен, нищожен, Плачевна глед¬
ка. Плачевни резултати. 2. В който сс долавя плач.
Плачевен глас.
плачешкбм и влачешката нарч. С плач, плачейки, До¬
тича плачегиком при майка си.
плачеш прил. О Плачеща върба — върба с отпуснати
надолу вейки, БаНх babylonien.
плачлив прил. Който много плаче. Плачливо дете,
плачдйвост ж. Качество на плачлив,
плйчльо м. и плачла ж. Плачлив човек, обикн. дете;
ревльо/ревла,
плаша нсв. прх. 1. Внушавам някому страх. Не плаши
детето с духове и таласъми. Плашат ни с война и
глад. Нищо не ме плаши. 2. разг. Пъдя. Плаши враб¬
ците да не кълват гроздето. —. се нпрх. Изпитвам
страх; боя се. От нищо не се плаша. О Пляша гар¬
гите разг. ирон, — напразно се мъча да бъда стра¬
шен, да внуша страх някому,
плашило ср. 1. Фигура от парцали и др., обикн. напо¬
добяваща човек, която се възправя в лозе, градила
и под., за да плаши птиците. Бостанако плашило.
2. прен. Грозен или грозно облечен човек. Защо хо¬
диш- с това плашило?
плштка ж. спец. Инструмент за нарязване на външна ,
винтова резба. Срв. м е т ч и к. [рус.]
плашлив прил. Който се поддава на страх,
плашливост ж. Качество на плашлив,
плащ м. Връхна широка дреха без ръкави, която някога
носели благородници. Рицари на плаща и кинжала.
плащам нсв., платя се. прх. 1. Давам някому пари сре¬
щу нещо, което той ми е дал, или срещу услуга.
Платих си дълга. Не е ясно кой пие,, кой плаща. 2.
прен. разг.■ а. Отвръщам, отмъщавам за сторено
зло. Той ще му плати за обидата. б: Бивам нака¬
зан, получавам възмездие заради своя постъпка. Ти
ще си платиш за всичко. Ще си тгати за гяволъка.
плащаница ж. 1. Бяло платно, с което увиват мъртвец
за погребение. 2. църк. Голям къс платно, на което
е изобразено полагането на Исус Христос в 1 роба.
илащач м. Платец.
плебей м. 1. Човек от свободното, но политически
безправно население на древния Рим. Прот.
п а т риц и й. 2. Човек от простолюдието; бед¬
няк. [яат.]
плебейски прил. Който се отнася до плебей. Плебейски
произход.	,
олебисцнт м. Всенародно гласуване за решаване яа
важни въпроси; референдум, [лат.]
олебисцнген прил. Който се отнася до плебнецит или
е станал, определен е плебисцит. Пшбисцитно до¬
питване.
плеайч м. и плевачка ж. Който плеви,
плевел .и. Саморасло растение, поникнало в нива, в
цветна или зеленчукова градина наред е насадените
или посети култури.
плСвник а», и плСвня ж. Сграда, в която държат пля¬
ва, слама, сено; сламник.
плевра ж. Ципа, обвивка, която покрива белия дроб.
[гр·]	·
плеврит м. Възпаление на плеврата. Сух (воден,
гноен) плеврит.	*
'плеврйтен прил. Който се отнася др плеврит. Плев-
ритно възпаление.
плевй псе. прх. Чистя от плевели. Плевя лука, че е бу-
ренясал.
пледирам нсв. и св., прх. и нпрх. книж. С думи, с реч
доказвам, защитавам някаква кауза, обикн. пред
съда. Пледирам нашата обща кауза. Адвокатът
пледира за смъртно наказание.	t
пледоария ж. книж. Защитна реч. [от фр.]
плезя нсв. прх. В съчет. с език — показвам, из¬
важдам езика си извън устата. — се нпрх. Показвам
езика си извън устата, обикн. като закачка към ня¬
кого или за израз на пренебрежение, неодобрение,
- предизвикателство.
пл&й(б?к м. [Устройство за] възпроизвеждане на музи¬
ка или говор, предварително записани на магнито-
фонна лента, плоча и др. [англ.]
цлейбой м. Богат и безгрижен мъж, отдаден на разв¬
лечения в компания на жени, нощни клубове, зани¬
мание със спорт и под. [англ.]
плейоф м. спорт. Допълнителен мач или поредица от
мачове за определяне на победителя. [’англ.]
плексиглас м. Твърда, безцветна н прозрачна пласт¬
маса, заместител на стъклото; органично стъкло,
[англ., нем.]
племе ср. I, В докласовото общество — общност от
хора, които са свързани с родови отношения, общ
език и територия. 2. прен. Хората от определено
поколение, група или народност. Робско племе.
Страшно племе са това шофьорите.
племенен прил. 1. Който се отнася до племе. Племенен
съюз. 2. спец! Който е свързан с отглеждане, раз¬
въждане на, високопродуктивни животни, усъвър¬
шенстване на породите животни и под. Племенни
, животни. Племенно животновъдство. Племенни
разплодници.
племенник м., племенница и плёменннчка ж. 1. Син
или дъщеря на брат или* сестра; братанец, братани-
ца, сестреник, сестреняца. 2. Син или дъщеря на
близък роднина, [рус.]
плен м. Положение, състояние на човек, обикн. воин,
войник, заловен от противника и лишен от свобо¬
да; робство. Взеха в плен цялата рота. О В ален
съм на н е щ о книж. — намирам се под властта,
подчинявам се на нещо, обзет съм от нешо. В плен
съм на стари представи и разбирания.
плена ж. нар. Пукнатина, шупла в желязо, стомана,
пленДв прил. нар. Който има плени, шупли, Пленсшо
желязо.	*
пленарен прил. книж. Който се извършва при участи¬
ето на всички членове, на целия състав на дадена
организация, колективен орган и др. Пленарно за¬
седание на съвета. [от лат.]
пленер м. спец. Живопис, рисуване на открито, с въз¬
произвеждане на естественото осветление и на въз¬
душната среда, [от фр.]
пленерен Прил. от пленер. Плеиерна живопис.

пленителен прил. Който плснява, покорява със своята
хубост; омаен, очарователен.
плеиигелносг ж. Качество на пленителен,
пленник м., пленница и плепннчка ж. Лице, което сс
намира в плен.
пленническн и плешшшкм прил. Който се отнася до
пленник. Пленническо тегло. Пленнически лагер.
пленничество ср. Положение, състояние на пленник;
плен. Три години прекара в пленничество.
плеиничка вж. пленник.	.
пленнишки вж. пленнически.
пленум м. Събрание, заседание на някаква организа¬
ция в пълен състав. (лат.]
пленй1 нсв. прх. остар. поет. Пленявам. Колко ни пле¬
ни туй име свято! Ваз.
пленявам нсв., пленя2 св. прх. 1. Вземам в плен. Пле¬
ниха ги всичките при Одрин. 2. Обирам, вземам на¬
сила, плячкосвам. 3. прен. Омайвам, прелъстявам.
Тя го пленила с красотата си.
плеоназъм м. 1. Речево излишество. натрупване на из¬
лишни от смислова гледна точка, обикн. близки по
значение думи, изразяващи една и съща идея,
надр.: храбър герой, младо момче, минута време.
върни се назад и под. 2. Подобен израз, съзнателно
и умело употребен като стилистичен похват за
усилване изразителността на речта, напр.: „е мра¬
чен гроб хвърлете нея" (Ваз.), „разпускаше коси от
черен мрак" (Смирн.) и под. [гр.]
плеонастичен прил. книж. Който съдържа плеоназъм.
Плеонастичен израз. '
плесен ж. Паразитен низш организъм, вид гъбички,
които виреят на влажни и непроветриви места; му¬
хъл. Мирише на плесен. Зелена плесен,
плесенясвам нсв., плесенясам св. нпрх. Покривам се
иди се изпълвам с плесен. Хлябът е плесенясал.
плескало ср. разг. пренебр. Човек, който много плещи;
_ дърдорко, бъбрица.	t
плескам1 нсв. X. прх. Правя нещо да стане нечисто,
покривам с мръсотия; цапам, мацам. Много си
плескаш дрехите при работа. 2. нпрх. прен. пренебр.
Рисувам лошо или небрежно, неумело; цапам, ма¬
цам. Все плеска, а нищо не излиза.
плескам2 нсв. прх. Плещя. Плескаш глупости.
плескам* вж. пляскам.
плесканица вж. плясканица.
плесна вж. п ля с в.а м.
плесница ж. и плесник м. 1. Удар по бузата с отво¬
рена ръка; шамар. Удрям плесница. Залепил му
плесница. 2. прен. Обида, оскърбление, нравствен
укор. Твоите думи са плесница за него.
плет, -ът м. Ограда от сплетени, преплетени между
забити колове пръти или клонки. Дворът ни е ог¬
раден с плет. Хубав на глед като тиква на плет.
О Жив плет — ограда от израсли на гъста реди¬
ца храсти, И плет уши* има. През плет не съм виж¬
дал нещо разг. — нямам никаква представа за
нещо.
плета нсв. прх. 1. Изработвам нещо от конци, като
образувам бримки и ги съединявам. Плета чорапи.
Плета дантела. Плета мрежа. 2. Изработвам не¬
' що, като кръстосвам жилави пръчки. Плета кошни¬
ца. Плета плет, 3. По особен начин кръстосвам и
увивам, та образувам нещо цяло; сплитам. Плета
коса. Плета венец. Плета лук. 4. прен. Създавам не¬
що сложно и объркано. Плета интриги. — се нпрх.
0 Плетц си кошницата*. Плете ми се езикът ·—
пийнал съм, Та не мога добре да говоря.
плис$ 639
плетач м. и плетачна ж. Човек, който сс занимава с
плетене на дрехи, чорапи и под.
плетачен прил. Който служи за плетене. Плетачна ма¬
шина. Плетачни игли.
плетАчески прил. Който се отнася до плетач и до пле-
тачество.
плетачество ср. Работа, занятие на плетач,
плетачница ж. Работилница на плетач, за плетене на
дрехи и под.
плетен прил. Които е раправен, изработен с плетене.
Плетен стол. Плетена кошница.
плетенйца ж. 1. Нещо сплетено, направено с плетене,
преплитане; плитка, сплит. Плетеници чесън. 2. Ор¬
намент от разнообразно кръстосани, преплетени
фигури. Плетеница в старобългарски стил. 3. прен.
Нещо оплетено, преплетено, объркано. Загадъчна
плетеница от непознати думи. Плетеница от старт
улички.
плетепдчеи прил. Който се отнася от плетеница (глав¬
но във 2 знач.). Плетенични композиции.
плетиво ср. Нешо, което се плете за облекло; плетка.
Отивам на гости с плетивото си. Ръчно плетиво.
плетшце ср. Плет.
плетка ж. 1. Начин на плетене. Гъста плетка. Чорап¬
на плетка. 2. Плетиво.	.
плешив прил. 1. Комуто е окапала косата по темето;
лис. Мъжете често са плешиви. 2. Оголен от рас¬
тителност. Плешив склон.
плешивея нсв. нпрх. Ставам плешив, окапва ми коса¬
та; лисея. От млад започна да плешивее.
плешивина ж. 1. Качество на плешив; плешивост. Ня¬
ма и признак на плешивина. 2. Плешиво, голо място,.
плешивост ж. 1. Качество на плешив. Няма лек срещу
плешивостта. 2. Голо място на темето, където е
окапала косата; лисина. Плешивостта му расте,
плешка ж. Широка и плоска раменна кост заедно със
съседните мускули. Боли ме плешката. Агнешка
плешка.	-	.
плещесЧ прил. Който има широки плещи. Плещест
мъж.	в
плещи и плёщи мн, Горната част на гърба и задната
част на раменете. Удрям по плещите. О Изнасям
на плещите си— сам свършвам някаква тежка ра¬
бота.	.
□гёщя нсв., нпрх. и прх. пренебр. Говоря много, обикн.
необмислено и глупаво; дърдоря. Не бива толкова
да плещиш. Плещиш глупости.
плеяди мн. (плеяда ж.) X. В гръцката митология —
седемте дъщери на Атлант, превърнати от Зевс в
съзвездие. 2. обикн, ед. прен. Група, „съзвездие“ от
бележити дейци в някоя област. 3. като соб. астроп.
Група звезди в съзвездието Телец, шест от които
се виждат с невъоръжено око; Квачката, [от гр.
соб.]	■
плик м. 1. Правоъгълна торбичка от сгънат и залепен
книжен лист, в която се слагат писма, документи и
др. Пликове за писма. Плик с марка. Залепвам плик.
2. Торбичка, обикн. книжна, за опаковане и съхра¬
няване на стоки, за покупки и др.; кесия. Купих един
плик захар. 3. Къси кюлоти; пликчета, [от ит.]
пликчета мн. и пликче ср. Къси кюлоти,
плмсвам нсв., плисна св. прх. Плискам веднъж или по¬
единично. Плисвам вода през прозореца.	ч
плисё ср. Всяка от множество 'успоредни гънки за ук-

640 плисйрам
раса на дреха или друг плат, образуват! чрез пре¬
гъване, зашиване и гладене на плата. Едро плисе.
Пола на плисета, [фр.)
плисирам псе. и св., прх. Правя плисета. > > Плиси¬
рана пола.
плескам нсв. 1. · прх. Със замах, засилване изхвърлям
вода, та пада шумно; лискам. Не плискай вода по
пода. 2. прх. Изливам със замах вода върху някого
или нещо. Не ме плискай с вода. 3. прх. Разплиск-
вам. Внимавай да не плискаш, водата от чашата. 4.
нпрх. Удрям силно по вода, та хвърчат пръски и се
чува шум. Детето плиска в коритото. 5. нпрх. За
вода — вълнувам се и се удрям с шум о нещо;
плискам се. Морето спи, вълна не плиска. 6. нпрх.
За дъжд — вали, пада силно и шумно. — се 1.
възвр: и взаим. Децата се плискат с вода. 2. нпрх.
За вода — вълнувам се и се удрям с шум о нещо.
Сънливо плиска се вьтшта. Яв. 3. нпрх. За вода —
изливам се, излизам от съда поради люлеене; раз-
плисквам се.	*	'
плйсна вж. п л и с вам.
плисък ш. Звук от шшскане иа вода, на морски вълни,
плитка ж. 1. Коса, сплетена в едно. Момиче с плитки.
2. Нещо сплетено. сплит, венец. Плитка лук.
плитко Нарч. от плитък. Плитко скроена лъжа.
плитковбдеи прил. 1. Който се отнася до плитка води.
Плитководии водорасли, 2. Плитък. Плитководна
река.	’
плйткоскроеа прил. За лъжа, интрига и под. — който
не е достатъчно добре обмислен, та личи и лесно
може да бъде изобличен.
нлиткост ж. Качество на плитък.
плиткоумен прил. Който не се отличава с особен ум;
глупав. Плиткоумен човек.
плиткоумне ср. Качество на плиткоумен, отсъствие на
(дълбок) ум.	’
плитчина ж. Плитко място в река, море и под,
плитък прил. 1. Който има малка дълбочина. Плитка
река. Плшпка чиния. Плитка рана. 2. прен. Който е
лишен от сериозно съдържание, от дълбочина, за-
дълбоченосп Плитък ум. Плитка шега. Плитка
хитрост. .
плод, -ът м. 1. Рожба на растение, която съдържа се¬
ме. Узрял плод. Бера плодове. 2. Рожба на растение,
която се употребява за ядене; овошка. Ябълката е
вкусен и полезен плод. 3. Зародиш у човек или жи¬
вотно. Развитие на плода. 4. прен. Последица, ре¬
зултат от някакво действие, дейност. Плод на общи
усилия. О Забравен4 ллод.
плоден прил. Който дава плод (в 1 и 2 знач.). Плодно
дърво. Плодна пъпка.
плодеше м. спец. 1. Основна част от цвета на някои
растения, размножителен орган, който се превръща
в плод. 2. Долна част на пчелен кошер, където се
отглежда пилото.
олодинков прил. Който се отнася до плодник,
плодов прил. Който се отнася до плод. Плодов сироп.
Плодова ракия. Плодов червей.
плодовит прил. 1. Който дава много плод. Плодовито
дърво. Плодовита година. 2. Който ражда много-
бройно поколение и бързо се размножава. Заекът е
извънредно плодовито животно. 3. прен. Който тво¬
ри бързо и леко, създава много творби. Плодовит
писател. Плодовит учен.
плодовитост ж. Качество на плодовит. Този вид ябъл¬
ки са известни със своята плодовитост.
плодоийсея прил. 1. Който дава богат цлод; плодоро-
, ден. Плодоносна почва, 2. Който дава добър резул¬
тат, добра печалба. Плодоносен труд.
плодороден прил. Който благоприятства да се разви¬
ват растенията и да дават обилен плод. Плодородна
земя, Плодороден край. Плодородна година.
* плодородие ср. Качество, способност на земята да да¬
ва (обилен) плод. Плодородието зависи от клима¬
та.. Нашият край е прочут със своето плодородие.
плодородност ж. Качество на плодороден,
плодотвбрен прил. Който е с добри последици. Пло- ,
дотворно влияние.	-
плодотворпост ж. Качество или проява на плодотво¬
рен. Плодотворността на идеите му ще се почувс¬
тва по-късно.
плодохранянлпце ср. Помещение, в което се пазят, съх¬
раняват плодове и зеленчуци,
плодояден прил. Който се храни с плодове. Маймуни¬
те са плодоядни животни.	♦
плодя нсв. прх. рядко. Създавам, пораждам. Има не¬
що славно, що., в нас чувства силни, големи плоди.
Ваз. — се нпрх. Създавам потомство, размножавам
се, увеличавам се. Зайците се плодят много бърже.
пломба ж. 1. Плътна маса, с която се запълва наяден
зъб. Сребърна пломба. Временна пломба. 2, Оловна -
пластинка с някакъв знак (търговски печат, фабрич-
► на марка, митнически знак и пр.), която се поставя
за маркиране или запечатване, [фр.]	1
пломбирам нсв. и св., прх. Слагам пломба. Пломбира¬
ха ми зъба. Пломбиран вагон.
плбндер м. остар. Вътрешна част на кожена (футбол¬
на или волейболна) топка — гумен балон с ‘.прис¬
пособление за надуване, напомпване, [чуж.]
плоска ж. Малък плосък съд за ракия; павурче.
плоскогорие ср. книж. Плоска възвишеност; плато.
[рус.]	|	■	·
плоскодъвен прил. Който е с плоско дъно. Плоскодън-
на лодка.	β	.
плоскост ж. 1. Равна повърхност. 2. Повърхност с две'
измерения, между две точки на която може да се
прокара права, лежаща върху нея; равнина. Ъгъл,
получен от пресичането на две плоскости. О Пос¬
тавям на една плоскост — смятам за еднакви. По
наклонена плоскоег вървя, движа се —-
отивам към лошо, пропадам нравствено,
плоекдетъпте ср. спец. Трайно снижаване, изглаждане
на извивката на стъпалото; плоско стъпало, дюста-
бан.	.	'	.
плбсък прил. 1. Чиято повърхност е рапна, без изда¬
тини и вдлъбнатини. Плосък покрив. 2. Който не е
дебел, не е издут, объл. Плосък камък. Плоско ши¬
ше. Плоски червеи. 3. прен. Който е лишен от ори¬
гиналност и тадълбоченотт. безинтересен, безвку¬
сен, банален. Плоска шега. О Плоско стъпало —
което е без нормална извивка, без необходимата
вдлъбнатина; дюстабан.	*
плот м. 1. Широка хоризонтална дъска на маса или
друга плоскост, подставка, върху която се извърш¬
ва някаква работа, Срв, т е з г я х..2, диал. Плет, ,
ограда.
шюхХ ж. Особен вид широка гънка на дреха, обра¬
зувана с подгъва не и пришиване на плата в горния
* край. [от фр.]	.	,	,
плоча ж. 1; Тънка плоскост от твърдо вещество. Гро¬
бът е покрит с плоча. Бетонна плоча. Паметна пло-

ча. 2. Тънък, плосък четириъгълен къс камък, упот¬
ребяван за настилане на дворове, тротоари й пр. 3.
Диск от ебонит, пластмаса и др., върху който са
записани мелодии, реч и пр. за възпроизвеждане на
грамофон. Дългосвиреща грамофонна плоча. 4. Мал¬
ка дъска от черен камък, употребявана в миналото
при обучение по писане. Пиша на плоча. 5. Подко¬
ва, петало.	.
плдчен прил. Който е направен от плочи. Плочен пок¬
рив.	·
плбчест прил. Който е от плочи, има вид на плоча или
се цепи на плочи. Плочеста настилка.
плочка ж. 1. Умал. от п л о ч а. 2 Покрита с гла¬
зура керамична плоча, която се използва за обли¬
цовка на стени, подове. Фаянсови и теракотени
плочки. Плочки за баня, Слагам плочки.
плочннк м. Тротоар.	.
площ ж. 1. Земна или друга повърхност с определено
предназначение, цел. Обработваема площ, Застрое¬
на площ. Зелени площи. 2. мат. [Количествена ха¬
рактеристика на] част от плоскост, ограничена от
начупена или крива линия.
площад м. Голямо, равно и незастроено място в се¬
лище. Централен градски площад.
площадей прил. 1. Който се отнася до площад. 2. прен.
тренебр. Който се отнася до, който е предназначен
за широка публика, с непретенциозен вкус. Площа-
ден оратор. Площадка реч,	.
площАдка ж. 1. Неголяма хоризонтална площ, рав¬
но място на стълбище, на стръмен склон и под. На
всеки етаж има по една площадка. 2. Място е оп¬
ределено предназначение, уредено и обзаведено за
детски игри, спорт, строителство и др. Детска пло¬
щадка. Спортна площадка. Строителна площадка.
плошйдвосг ж. Качество на площаден (в 1 знач.).
плувам псе. нпрх. 1, Движа се във или по 'повърхност-
та-на водата с помощта ра ръцете и краката си, с
перки, опашка и др. Рибите плуват. Не мога да
плувам добре. Цял ден плувахме в реката. Плувам
■ по гръб. 2. За кораб, лодка и под. — движа'се със
собствена сила във или по повърхността на водата.
Подводницата плува на голяма дълбочина. Лодката
плува срещу течението. 3. Пътувам по вода с ко¬
раб, лодка и под.; плавам. 4, Плавам (в 1 знач.).
Парчета от лодката плуваха на мястото на не¬
щастието. В олиото плуват някакви прашинки. 3.
прен. Нося се плавно, движа се из въздуха, в прос¬
транството; плавам. Месецът плува по небето. 6.
Обгърнат съм, залят съм отвсякъде с нещо течно.
Яденето плува в лой. Очите й плуват в сълзи. 7.
прен., с предл. *. Имам нещо в изобилие. Той плува
в богатство.
плуване ср. 1. Действие по гл. плува м. При плу¬
ване човек се изморява много. 2. Това действие като
спортна дисциплина. Състезания по плуване. Трени¬
рам плуване.
плуввам нсв., плувна св. нпрх. 1. рядко. Понасям се с
плуване, започвам да плувам. 2. Потъвам, обливам
с в нещо. Плувнах в пот.
плувен прил. Който се отнася до плуване. Плувни със¬
тезания. Плувен басейн.
плувно м. 1. Човек, който умее добре да плува. Той е
голям плувец. 2. Състезател по плуване. Нашите
плувци спечелиха първа награда.
плувка, ж. 1. Плавка. 2. само мн. Мъжки плувни га¬
щета. На плажа всички са по плувки,
плувкшш ж. Жена плувец.
ПЛЪСТ 641
плавна еж, плуввам,
плуг м. Земеделско оръдие за орая. Оре с плуг. Трак¬
торни плугове.
плужек м. Охлюв бсз черупка; гол охлюв,
плурализъм м. 1. книж. Множественост, едновремен¬
но и равноправно съществуване и конкуренция на
различни форми на собственост и производство, на
социални интереси, политически възгледи, мнения
и др. 2. спец. Философска доктрина, според която
съществуват няколко или множество самостоятел¬
ни н независими една от друга същности или суб¬
станции на битието. Прот. м о н и з ъ м. [от лат.]
плуралистичен и плуралнстнческн прил. Който се от¬
нася до плурализъм. Плуралистична икономика. ■
плутократ м. книж. Човек, който има влияние и
власт поради своето богатство. Властта е в ръцете ’
на плутократите. [гр]
плутократйнен, плутокрагнчески и плутократскн прил,
книж, Които се отнася до плутократ и плутокра- ,
ция, характерен за плутокрацията. Плутократичес-
ко управление. Плутократска класа.
плутокраиня ж. книж. 1. Форма на управление, при
която властта е ръцете на богатите. 2. сьбир. Плу¬
тократите в Седна страна като общност, съсловие.
Плутокрацията готви нова война. te·]
плутоний м. Изкуствено получен химически елемент
Ри - силно радиоактивен и отровен сребрист метал,
който се използва като реакторно гориво и за яд¬
рено оръжие, [лат. <гр-1
плуя нсв. нпрх. 1. Гния, развалям сс. 2. прен. неодобр.
Дълго време прекарвам на едно и също място,
обикн. в бездействие; кисна. По цял дек плуг в ка¬
фенето.
плъзвам1 нсв., плъзна св. прх. Плъзгам веднъж или по¬
единично, започвам да плъзгам. Наведе се и плъзна
поглед по страницата. — се нпрх. Плъзгам се вед¬
нъж или поединично; подхлъзвам се. Плъзнах се от
една кора и паднах.
плъзвам2 нсв., штьзпа св. нпрх., само мн. и 3 л. ед. За
мнозина, множество — започваме да се движим,
k тръгваме нагоре-иадолу, в различни посоки. Мрав¬
ки плъзнаха по ръката ми. Плъзнат са по селата и
лъжат хората.
плъзган прил. Хлъзгав. Пльзгав паркет. Плъзгави
стълби.
шгьзгавост ж. Качество на шгьзгав; хлъзгавост.
плъзгам нсв. прх. Правя нещо да се движи, да се пре¬
мества по гладка повърхност, лед и под. — се нпрх.
1.	Движа се плавно по гладка повърхност, лед и
под. Шейната се плъзга по леда. 2. Губя равновесие,
устойчивост при стъпване върху гладка повърх¬
ност, лед и под; хлъзгам се, подхлъзвам се.
плъзгач м. ’ техк. Приспособление, устройство за
плъзгане, което се плъзга.
плъзна12 еж. плъзва м12.
плънка ж. Материал, който се употребява за пълне¬
не, с който се напълва нещо; пълнеж. Плънка за въз¬
главница.
плъпвам нсв., плъпва св. нпрх., само мн. и 3 л. ед. За
гъсто множество — движим се, пълзим, та изпъл¬
ваме някакво пространство; плъзвам. Плъпнахачер-
ни редици: редовни платени войници. Гео М. Плъп¬
ват като гъсенищ.
плъст ж. Подобна на тъкан дебела материя, напра-
> 4t. Български тълковен речник

642 плъстеи	·
вена от сбити къси косми. Плъст за шапки. Косата
му станала на плъст.
плЛьтея прил. Направен от плъст. Пръстена шапка.
плъстя нсв. прх. Правя нещо на плъст; сбивам.
плът ж. 1. Месната, месеста част на живо тяло. 2.
Тяло, Измъчвам плътта си. Плътта иска своето.
О Давам шат и кръв на нещо — върша, осъ¬
ществявам, създавам нещо. Добивам плът и кръв
—	приемам материална форма, добивам цялостен
и пълен вид. Една шгьт и кръв съм с някого
—	имам един и същи произход с някого. Плът от
плътта и кръв от кръвта на нещо — неотде¬
лима част от нещо съм.
плътен прил. Чиито частици са много близко или до¬
прени една до друга; гьст, сбит. Плътна· маса.
Плътно дърво. Плътни редици. ·
олътник и плътенлк м. нар. В народните поверия —
оживял и станал от гроба човек.
плътно Нарч. от п л ъ т е н; на много близко раз¬
стояние или непосредствено един до друг, без праз¬
но пространство между отделните части, елементи,
съставки. Застани плътно до стената. Натъпчи
торбата по-плътно.	,
плътност ж. 1. Качество на плътен; гъстота. Плът¬
ност на населението. 2. спец. Масата на единица
обем от дадено вещество. Плътността на водата
при 4°С се приема за единица мярка.
плътоядеи прил. Който се храни с месо на животни;
хищен. Плътопдпо животно. Плътояднд растение.
плътски прил. Който се отнася до плът; чувствен, те¬
лесен. Плътско удоволствие.
плъх м. Подобен на мишка, но много по-едър вреден
гризач, който живее в човешките жилища, храни¬
телни складове и др., Mus гаНиз. Сив плъх. Череп
плъх. Отрова за плъхове.
олъосвам нсв., пльосна св. разг. I. прх. Хвърлям щш
оставям, пускам нещо, та пада с шум. 2. нпрх.
Пльосаам се. Щом тръгне, пльосва на пода. — се
нпрх.. Падам с шум. Пльоснах се в калта.
плюи&шпк м. 1. Съд, предназначен за плюване. Пий¬
вайте в плювалник^ 2. прен, жарг. презр. Уста. Зат¬
вори си плювалника!
шиовам нсв. и плюя нсв. и св.,- плюна св. 1, нпрх. Из¬
хвърлям плюнка, слюнка, храчки из устата си. Не
плюй по пода.. Плю на ръцете си и пак завъртя чука.
2.	прх. Изхвърлям из устата си нещо, което съм
лапнал. Ям череши и плюя костилките. 3. нпрх. Из¬
разявам пренебрежение, презрение към някого или
нещо. Плюя на приятелите си. Той плю па всичко и
замина. О Плюли сме си в устата — надумали сме
се да говорим едно и също. Плюя си ва очите разг.
—	не проявявам никакъв срам, не се засрамвам.
Плюя си на петите разг. — побигвам. Плюя си иа
ръцете разг. — залавям се здраво за работа. Плюя
някому под опашката разг. — изгонвам.
плюнка ж. 1. [Изхвърлена из устата] слюнка. 2. преп.
презр. Жалък, нищожен човек,
плнжча нсв. прх. Намокрям с плюнка, слюнка. Плюп-
ча си пръстите,
плюе м, Г Математически злак { + ) за означаване иа
действие събиране или иа положителна величина.
Прот. минус, Слагам плюс. Пиши му един плюс
за добро поведение. Температурата е плюс четири
градуса. 2, като предл. За означаване, че дадена ве¬
личина се прибавя към друга. Две плюс две равно
на четири. 3. прен. Нещо в повече, предимство, по¬
ложително качество. Тая статия е голям твой
плюс. Всяко нещо има своите пмосове и минуси.
[лат.]	,	"	'
плюска ж. Малък мехур на кожата от набито или из¬
горено. От копане ръцете ми станаха на плюски.
Изгорих се и ми се дигна плюска,
плюскам нсв. прх. разг, презр. 1. Ям много и шумно;
лапам. Иа ви ядене, плюскайте! 2. Пия много.
Плюска ракия. *	*
плюскане ср. разг. 1. Действие по гл. п я ю с к а м.
Ще падне голямо плюскане. 2, Ядене, храна.
плймсканнца ж. разг, презр. Обилно ядене или пиене,
плйоськ м. рядко. Плющене.
плюш м. Тъкан, подобна на кадифе, но с по-дълги
влакна, [фр.]
плюшен прил. Който е направен от плюш, покрит с
плюш. Плюшено креем). Плюшени играчки, [фр.]
плющя нсе. нпрх. Издавам шум, подобен на длюсък
в от удар с ръка, по вода и под. Камшици плющят
по. гърба му. Знамената плющят. Дъждът пгющеше
по покрива.	-
плюя вж. п л ю в а м.
плява ж. събир. 1. Обвивки на зърната на житните
растения, обикн. примесени с дребна слама. Дворът
е посипан с плява. От лош длъжник и кош плява е
кяр. Поел. 2. Ситна слама,	‘
пляка ж. Недоброкачествен примес в каменни въгли-
ща, който слабо гори и не дава топлина,
плямпало ср. разг. Бърборко, дърдорко, дрънкало,
плямпам нсв.. прх. и нпрх. разг. Говоря празни при¬
казки; бърборя, дърдоря, дрънкам,
пляс межд. За наподобяване на звук от удар с отво¬
рена ръка по нещо меко и гладко, от удар по вода
или от удряне на водна маса о нещо.
плясвам м:в., плисна се., прх. и нпрх. Пляскам веднъж
или поединично. И плеснат с ръце, па се прегърнат.
Бот. Камъкът плесна във водата.	*
пляскам и плескам нсв. 1. нпрх. За вола* водна маса,
камшик и др. — издавам, произвеждам плясък при
падане, вълнение, удряне. Гонят се. пляскат, реват
• тъмните морски вълни. 2. прх. Удрям, бия, обикн.
, с отворена ръка, та се чува плясък. Пляскам децата
по бузите. 3. нпрх. Удрям дланите на ръцете ся ед¬
на о друга, обикн. в знак на одобрение, похвала;
ръкопляскам.
ллясканица и плесканица ж. разг. Лек бой, пляскане,
плясък м. Шум, звук от удар с отворена ръка, кам¬
шик и др. по нещо гладко и меко, от удар по вода
или от удряне на водна маса о нещо. Плясък на въл¬
ни. Плясък па знамена. Децата скачаха от брега и
с плясък падаха във вира.	,
плячка ж. 1. Вещи, имот, военни и др. материали,
придобити шш заграбени по време на война. В на¬
ши ръце падна голяма плячка.. 2, Нещо, придобито
с грабеж. 3. Животно, което друго животно напада,
улавя за храна; лов. Орелът отвисоко следи пляч¬
ката си.
плячкаджийскн прил. Характерен за плячкаджия.
плячкаджнйство ср. неодобр. Вземане на плячка (в 1 и
2 знач.); грабителство.
плячкаджия м. и плйчкаджийка ж. неодобр. Човек,
който взема плячка, който плячкосва; грабител,
плячкосвам нсв., плячкосам св. прх. Вземам плячка,
вземам, ограбвам отнякъде всичко като плячка.
Пляцкосал много неща. Шайки плячкосват селото.

пневматйчен н пневматически прил. спец. 1. Който
действа чрез сгъстен или разреден въздух. Пневма¬
тичен чук. Пневматичен пистолет. Пневматична
преса. Пневматична спирачки; 2. Който е напълнен,
изпълнен със (сгъстен) въздух. Пневматични гуми.
пневмония ж. Възпалително заболяване на белите
дробове, [ог гр.]
по предл, Означава: 1. Движение, разпръснато поло¬
жение иля контакт върху повърхност. Тичам по по¬
лето. Хвърлям по земята. Книгите бяха безредно
разпръснати по пода. Милвам по главата. Целувам
детето по бузата. Бия по гърба. 2. Разпределение.
Всички дадоха по пет лева. Във всеки клас има по
трийсет ученика. 3. Степен на облеченост, разсъб-
леченост. Стоя по риза. Ходя по чорапи. 4. Време
около някой празник или събитие. По Нова година.
По Петровдеи. По това време аз бях болен, 5,
Средство. Пращам писмо по човек. Говоря по теле¬
фона. б. Причина. Отсъствам по болест. Пропусна¬
то по невнимание. 7. Съобразяване; съобразно с,
според. Действам по заповед. Говоря по съвест.
Познах те по гласа. 8. Предназначение в рамките
на научна област. Учител по български език. Учеб¬
ник по история. Специалист по вътрешни болести.
9. След. Все по мене ли ищ ходиш? Стига си викал
по детето.
по част., За образуване на сравнителна степен при
прилагателни имена и наречия, а също при същес¬
твителни, глаголи и предложни групи, напр.: по-до¬
бър , по-добре, пд обичам, по човек е от тебе. по е
за вярване и под.
по- Представка за образуване на глаголи, които оз¬
начават: 1. Извършване на дадено действие за крат¬
ко време, от време на време или до известна сте¬
пен, . отчасти, напр.: поболедувам,	погледам,
поработвам, пописвам, посплашвам и др. 2. Прида¬
ване или придобиване на ново качество, напр.: поб¬
леднявам, почервенявам, побългарявам, погърчвам и
др. 3. Начало на някакво действие, напр.; повеж¬
дам, помъквам.
поамернкаячвам нсе., поамерикавча се. прх. Правя ня¬
кого американец, придавам някому шш на нещо
американски вид, характер; американизирам. — се
' нпрх. Придобивам американски вид, характер; аме¬
риканизирам се.
поамернкаичен прил. Който е придобил американски
вид или характер, особености; американизиран.
поанта ж. 'книж. Дума или израз, обобщаваща фраза,
обикн. в края на художествено произведение, чрез
които авторът подчертава художествената идея на
творбата си. [фр.]
побавям нсв., побавя св. прх, Бавя, забавлявам малко.
• Побави детето, докато се върна.
поб&вям се нсв., побавя се св, нпрх. Бавя се малко;' Ако.
се побавиш цще малко, тръгвам си.
побарвам нсв., побярам св. прх. 1. Барам, барвам леко.
2. само нсв. Барам, барвам от време на време. 3.
обикн. нсв, преп. Крада малко или понякога, от
време на време; покрадвам. Крият всичко от него,
понеже побарва.
ообйщим м. 1. Мъж, когото някой е приел и почита
като свой баща. 2. Основно обредно лице в тради¬
ционната българска сватба, което замества свекъра
и е главен * разпоредител на сватбата. Срв.
старисват, старойка.
победа ж. Успех, надмощие във война или в борба,
състезание изобщо. Червената армия спечели исто-
поблагодарявам 643
рическа победа над фашизма. Мачът завърши с по¬
беда на гостите. О Пирова* победа.
победен прил. Който се отнася до победа. Победна пе¬
сен. До победен край.
победен прил. Който е претърпял поражение, когото
са победили. Победен борец. > > Във всяка борба
има победители и победени.
победител м. и побслитедка ж. Този, който е спечелил
победа. Армия победителка.
победоносен прил. 1. Който завършва с победа. Побе¬
доносна война. 2. Който печели победи. Победоносна
войска.
победоносец м. старин. Този, който побеждава, носи
победа; победител. Св. Георги Победоносец.
побеждавам нсв., победя св. прх. 1. Спечелвам победа,
завършвам с успех война или изобщо борба, състе¬
зание. Побеждавам врага. Победих в борбата. 2.
прен. Преодолявам, надмогвам. Побеждавам стес¬
нението си. ’
побелвам1 нсв., побеля св. прх, Беля1 малко, за кратко
време или от време на време. Иди да побелиш кар¬
тофи.
побелвам2 нсв., побеля св. прх. Беля2 малко, за кратко
време или от време на време,
побелвамЗ нсв., побеля св. прх. Правя, направям нещо
да стане бяло, да побелее. Вятърът въртеше мок¬
рия сняг и се мъчеше да побели покривите. Е.Стан.
побелея вж. побелявам,
побеля вж. л о б е л в а м123.
побелявам нсв., побелея св. нпрх. 1. Ставам бял. Земя¬
та побеля от' сняг. 2. Косата ми става бяла. Да ос¬
тарееш, да побелееш!
побера вж, побирам.
побеседвам св. нпрх. Беседвам малко, за кратко време,
побеснявам нсв., побеснея св. нпрх. 1. Ставам бесен,
разболявам се от бяс. Кучето побесня. 2. Разярявам
се, започвам да буйствам. Побесня от яд. 3, Започ¬
вам да вдигам врява, да лудувам. Децата' пак по¬
бесняха.
побивам1 нсв., побия св. прх. Забивам, забулвам нещо,
обикн. в земята. И застана срещу изток, в земя кол
побива. Ваз. О Няма да побия кол*. Нямам побит
кол*.	■	’
побивам2 вж. побийвам.
побива ме нсв., побие ме се, нпрх. Само в съчет. поби¬
ват ме тръпки — изпитвам, усещам тръпки цо * тя¬
лото си, обикн. от студ или страх, уплаха,
побийвам и побивам2 нсв., побия св, прх. Бия малко
или от време на време. Баща ми обичаше да побива.
Майка им често ги побийва. Искам и аз да побия
това барабанче.	·
побирам нсв., побера св. прх. 1. За съд, помещение и
под. — имам определена вместимост или съдър¬
жам, вмествам в себе си; събирам. Салонът побира
500 души. Този автобус няма да ни побере. 2, Бера
малко, известно време. Забавихме се да поберем
ягоди. — се нпрх. Разполагам се, помествам се,
вмествам се в някакъв съд, помещение. Книгите не
се побраха в чантата. О Главата (умът, мозъкът)
ми ие побира нещо — не мога да го разбера,
проумея, възприема, допусна,
побия вж. побивам и-побййвам,
поблагодарявам нсв., поблагодаря св, нпрх. Изказвам
благодарност. Поблагодарих му за помощта.

644 поблазням
поблазням нсв., поблйзня се. прх. Съблазнявам, при¬
вличам, подмамвам. Какво те поблазни да отидеш
там?	V	'
побледнявам нсс., побледнев св. нпрх. Ставам бледен.
Побледнял от страх.
поблейвам нсв., соблея св. нпрх. Блея малко или от
време на време.
побленувам св. нпрх. Бленувам малко, за кратко вре¬
ме; помечтавам.
поблнзвам нсв., поблйжа св. прх. Ближа малко. Дай на
овцете да поближат сол.
поблЪсквам нсв., побльскам св. прх. Блъскам малко или
от време на време/ — се нпрх. Блъскам се малко,
побода еж. побождам.
пободвам нсв., пободна св. прх. Бодвам леко, малко
или от време на време. Пободвай воловете да вър¬
вят. победна ме, поббдве ме нпрх. Боде ме, изпит-,
вам болка леко или от време на време. Пободва ме
нещо под ребрата.
поМждам нсв., побода св. нпрх. Пониквам малко; на¬
бождам.
побозавам нсв., побозая св. прх. Бозая малко или от
време на време. Остави телето да побозае.
побдй м. Силен бой за наказание или за да се причини
болка, страдание някому. Нанасям побой. Осъден за
побой над беззащитни хора.	♦
побойник м. и побойница ж. Човек, който често учас¬
тва в бой, сриване, който нанася побой. Опасен ■ по¬
бойник. -
ооб0ивн11ески прил. Който ее отнася до побойник,
иоббйничство ср. Поведение или проява на побойник,
поболедУвам св. нпрх. Боледувам малко, известно вре¬
ме. Поболедувах два-три дена и ми премина.
поболея еж. п о б о л я в а м2.
побелявам1 и соболвам нсв., поболя св. нпрх. За орган,
част от тялото — бол» леко, за кратко време или
от време на време. Счупената ръка ме поболва. по-
болява ме и поболва ме, поболи ме нпрх. Боли ме
малко, леко или за кратко време, от време на вре¬
ме. Навехнал си си крака, та ще те поболи известно
време.	*	.
побелявам^ нсв., поболея и поболя св. прх. Ставам
причина, правя някой да се разболее; разболявам.
Докторите ме поболяха. Тези грижи го побелиха.
— се нпрх. Ставам болен; разболявам се. Поболях
се от грижи.	' -	.
□оборЯвям нсв., поборавя св. нпрх. Боравя малко. Ка¬
то поборави е новата машина, ще й научи тънкос¬
тите.	-	*
поббрвам се нсв., поббря се св. нпрх. Боря се малко
или от време на време. Хайде да се поборите.
поборник м. и поббриица ж. 1. Борец за свобода, за
осъществяване на някаква идея, цел. 2. стесн. Учас¬
тник а освободителните борби през турското робс¬
тво.
поборнически прил. Който се отнася до поборник. По¬
борническа пенсия,	.
поббрямчство ср. Дейност на поборник,
побояаам се нсв,, побоя се св. нпрх. 1. Не се решавам
от страх. Побоях се да му кажа. 2. Уплашвам се,
започвам да изпитвам еграх; убоявам се. Побоях се
и аз от него.	?	*
побратим м. 1. Човек, който има побратимство с ня¬
кого. Хайде да станем побратими. 2. Верен другар.
3. пар. Обръщение към непознат човек. Хей, побра¬
тиме, откъде идеш?
побратимен прил. Обики, мн. — между които има поб¬
ратимство. Побратимени градове.
побратимство ср. Сговор между хора да живеят като
братя, отношение между верни другари, приятели,
побратимявам нсв., побратимя св. прх. Правя някои да
бъдат побратими, да живеят в побратимство, — се *
нпрх. Ставам с някого побратим, влизам в побра¬
тимство с някого. Войници и бунтовници се побра-
тимяват. Двата града се побратимиха.
побрбдвам нсв., побродя св. нпрх. Бродя малко. Поб-
родихме из полето.
побрулвам нсв., побруля св. прх. Бруля малко. Колчем
мина през градината. все си побрулвам орехи.
побутзм св. прх. Бутам малко. Побутай количката,
докато дойде мама.
побутвам псе., побутпа св. прх." Бутам, бутвам леко
или от време на време. Някой ме побутва по ръка¬
та.
побуявам псе., побуя св. нпрх. Ставам буен, немирен,
побъбрям нсв., побъбря св., прх. и нпрх. Бъбря малко.
Нобъбрахме си за младите години.
побългарявам нсв., побългаря св. прх. 1. Правя някого^
българин. 2. Правя нещо да стане българско, при¬
' давам български облик, характер на нещо.
> > Побългарена дума.
побърборвам нсв,, побърборя св., прх. и нпрх. Бърборя
малко. Побърбори и си отиде.
побързвом нсв., побързам св. нпрх. 1. По грпасвам се,
направям усилие да извърша нещо по-бързо, по-
скоро или започвам да бързам, да вървя по-бързо.
Побързай да си купиш новата книга. Побързайте да
ни настигнете. 2. Бързам, вървя бързо малко или
от време на време.
□объркай прил. Който е душевно разстроен, не е с
всичкия си ум; луд, ненормален,
побърквам нсв., побъркам св. 1« нпрх. Бъркам в нещо
малко, за малко време. Побърка е торбата, но не
намери хляба си. 2. нпрх. Бъркам от време на вре¬
ме. Някой побърква в долапа. 3. прх. в нпрх. Поп-
речвам. Лошото време побърка на плана ни. 4. прх.
Обърквам, вземам някому ума; влудявам. Това съ¬
общение съвсем ще го побърка. — се нпрх. Загубвам
душевно равновесие; полудявам. Побъркал се от
радост.
побъхтвам нсв., побъхтя св. прх. Бъхтя малко или от
време на време. Когато бяхме деца, тате ни побъх-
птагие.—- се нпрх. Бъхтя се малко, известно време.
Побъхтах се, докато успях. .
побягнах^ нсв., побягам св. нпрх. 1, Бягам малко; по-
тичвам. Лобяга и се спря. 2. само нсв. Бягам от-вре-
ме на време. Обича да побягва от училище.
побягвам2 нсв., побягна св. нпрх. Отдалечавам се с бя¬
гане, спускам се да бягам. Побягна с всички сили„
повайквам се нсв., пованкам се св. нпрх. нар, 1. Вайкам
се малко, за известно време. · Ще се поваика и ще му
мине. 2. Вайкам се веднъж или от време на време.
Заприказвахме се и тя се повайка, че детето й е
' болно.
□овалвам нсв., повалям се. прх. Валям малко; поовал-
вам. Поваляй го в брашно.
повалявам нсв.. повалй св. нпрх. Валя малко. Дъждът
поваля и престана.	*
повалям1 нсв,, повалй се, прх:. Свалям на земята нещо
изправено. Бурята повали много дървета.
повОлям2 вж, л о в а л в а м.

новярдвям псе., попардя св. прх. Вардя малко иля от
време на време. Поварди днес лозето.
поверявам «се., яоварЯ св. прх. Варя малко,
повглождам се нсв., иовгледям се св. нпрх. Вглеждам
се малко или от време на време,
повдигам исв., довдйГна св. прх. 1. Вдигам на известна,
обикн. малка, неголяма височина. Повдигнаха кола¬
та с крик. Повдигни малко този камък. Сговорна
дружина планина повдига. Поел. 2. Изправям нещо
легнало, правя някой или нещо да се изправи, да
стане. Повдигни стола. 3. прен. Повишавам равни¬
щето, увеличавам степента, силата на нещо. По¬
вдигни 'духа на хората. Това ще ми повдигне наст¬
роението. — се нпрх. I. Изправям се, заемам
изправено или по-високо положение. Повдигна се с
мъка от леглото. Повдигни се на пръсти. 2. прен.
Разбунтувам се; вдигам се, Народът се повдигна ка¬
то един срещу потисниците. О Повдигам въпрос —
искам обяснение, отговор на нещо, правя нещо да
стане предмет на разговор,	-
повдига мя се нсв., повдигне мн се св. нпрх. Става ми
лошо, иде ми да повърна; гади ми се.
повдигателен прил. Който повдига, служи за повдига¬
не. Повдигателен кран.
поведа вж. повеждам.
поведение ср. 1. Съвкупност от действия и постъпки,
оценявани от гледна точка на установените, приети
в обществото норми и правила; държане. Лошо по¬
ведение. Ученик с примерно поведение. 2. Оценка в
училище за действията, постъпките иа ученик в съ¬
ответствие с установените норми, правила. Учител¬
. ският съвет му намали поведението, О Правя по¬
ведение — съзнателно се държа прилично и
любезно пред някого; докарвам се.
поведенчески прил.. книж. спец. Който со отнася до по¬
ведение. Поведенческа реакция. Поведенчески науки.
повеждам нсв., повода св: прх. 1. Започвам да водя,
заставам начело, ставам водач. Хвана децата и ги
поведе към училището. Няма кой да поведе младеж¬
та. Кой ще ни поведе срещу нашественика? Състе¬
зателят с жълта фланелка повежда колоната. 2.
В съчет. със ксъщ. като разговор, борба,
* война —■ започвам означеното от съществител¬
ното действие. Поведохме интересен разговор, :— се
нпрх. С предл. п о — започвам да следвам нечий
пример, да постъпвам според нечии съвети, указа¬
ния. И ти ли се поведе по неговия акъл?
повОО м. Леко повиване; полъх.	.	.
повеление ср. книж. Заповед. Според повелението на
закона.
повелйтол м. и повелнтелкя ж. книж. Този, който по¬
велява, заповядва; господар, заповедник,
повелителен прил. Който изразява или означава пове¬
ля, заповед; заповеден, Повелителен глас. Повели¬
телно наклонение*.
повЯля ж. книж. Категорична заповед, разпореждане
или настойчиво, неотменно изискване. Повеля на
закона. Повеля на природата.	*
повелявам нсв., повелЯ св. нпрх,. 1. Категорично запо¬
вядвам, налагам повеля. Разумът повелява така. 2.
Господарсгвувам, владея,
поверен вж. поверявам.
повереник м. и повереница ж. 1. Лице, грижата за ин¬
тересите на което е поверена на друго лице. Пове¬
реник на адвокат. 2. Някой, комуто нещо е поворот
но, нещо се поверява. Тоя момък беше повереник на
неговите чувства. Ваз.	.
повече 645
поверие ср. Суеверно предание,
поверителен прил. Достъпен само за доверели лица;
таен, секретен. Поверителен документ. Поверител¬
на заповед.	.	·
поверителност ж. Качество на поверителен, ’
поверявам нсв., поверя св. прх. Съобщавам или възла¬
гам с доверие. Поверявам тайна. Поверявам изпъл¬
нение на задача, > > Защитава интересите ш по¬
вереното му предприятие.	t
повеселявям1 нсв., повесолОя св.. нпрх, Ставам весел;
развеселявам со. Цветята повеселяха.
повосолявям2 нсв., повеселя св. прх. Веселя малко или
за кратко време. Хайде да ни повеселиш с шегите
си. — со нпрх. Веселя се малко, за кратко време,
Идете да се повеселите.
повосмо и иоинсмо ср. Количество извлачена вълна,
лен, коноп или памук, колкото се завързва на един
път на хурката. Повесмо кълчища.
повест ж. Художествено произведение в проза с по¬
вествователен характер, по размер по-малко от ро¬
ман.
повествование и повествувание ср. Водене на свързан
разказ за нещо. Повествованието е основен похват
на епоса.
повоствовЯтол и повесгвувДтел м. 1. Лице, което по¬
вествува, което прави, води повествование; разказ¬
вач. 2. Автор на повести.	-
повествовАтолои и повоствувятолен прил. Който се от¬
нася до повествование, чрез който се описват, раз¬
казват някакви събития; разказвателен. Повество-
вателеи стил.
повествовАтелка и повоотоувателкя ж. Жена повеет-
вовател. ■	J	'
повествовЯтелносг и повоствувятелност ж. книж: По-
вествоватолно творчество.	·
повествувам нсв., нпрх. и прх. Правя, водя повество¬
вание, разказвам подробно,
повествувание вж. повествование,
повоггвувятол вж. повествовател.
повоствуватолка вж. повествователка.
повосгвувятолцосг вж. повоствоватол-
н о с т. -
повестка ж. воен. Сигнал, който со подава четвърт
час преди вечерна проверка. Срв. заря, (рус.]
повет м. 1. Горски храст, подобен ня лозя, обикн.
преплетен по дървесни клони, с дълго жилаво стъб¬
ло и боли цветове, О1етабз уИаЪ1а; павит. 2. диал.
Хмел.
повОтнца и поийтнца ж. Дребно пълзящо полско рас¬
тение, опасен плевел с бели или бледорозови фуни-
евидни цветове, Convolvuli^ агустшк; сьвлек.
повОхна вж. повяхвам.
повехнал прил. Който о загубил свежия си вид; увех¬
нал. Повехнало лице. *
повоче нарч. 1. Сравнителна степен от м н о г о —
в по-голям брой или количество, в по-голяма сто¬
пен или за по-дълго време. Аз имам повече книги.
Той знае повече. Разсърдил се повече от друг път.
Необходимо е малко повече търпение. Осланяй се
повече на себе си, отколкото на другите. Повече ня¬
ма да чакам. Кандидатите са много повече от ос¬
вободените места, 2. като същ. По-голямо количес¬
тво или брой, по-годямата част от нещо. Повечето
от нас са занаятчии. От повече глава не бош

Γ
646 повея	*
Поел. <> В повече — по-много от предвиденото
или от колкото трябва. Тези пари са ми в повече.
Все повече |и повече| — за означавана на постепен¬
но нарастване, увеличаване, усилване. Ни повече, ни
по-малко — само и тъкмо това или толкова, нищо
друго. Повече или по-малко разг. — в една или дру¬
га степен [за посочване на някакво средно положе¬
ние}.
повея вж. повявам.
' повзйрам се нсв., повзр£ се св. ипрх. Взирам се малко
или за известно време. Ако. се повзреш, ще го забе¬
лежиш. Доста се повзирахме, докато го забелягах¬
ме.
повявам1 нсв., повия св. прх. Увивам бебе в пелени.
повивам1 нсв., повия св. прх. Издавам вой, вия малко,
за кратко време. Кучето пови и млъкна.
повявам3 нсв., повия се. прх. Извивам, огъвам, прегъ¬
вам. Не повивай пръчката много, ще се счупи.
повйвка ж. Материя за повиване, увиване на дете; пе¬
лена.
повик м. Енергичен зов. Повик за борба срещу бюрок¬
рацията.
повиквам1 нсв., повикам св. нпрх. Викам малко, за
кратко време. Ще повика малко и ще млъкне.
повиквам2 нсв., повикам св. прх. Каня, поканвам, при¬
зовавам някого (да дойде или да се обади, да отк¬
ликне); извиквам. Ще го повикам, за да му съобщя
решението ни. Повикай. го по телефона.
повикване ср. Действие по гл. повиквам,
повиквателен прил. 1. Обикн. в съчет. повиквателна за¬
повед — писмена заповед за явяване на военна
служба Или обучение. 2. като същ. повиквателна мс.
и повиквателно ср. разг. Повиквателна заповед,
повилиявам нсв., повилнея св. нпрх. 1. Започвам да
вилнея. Изведнъж повилня и хукна да бяга. 2. Вил¬
нея малко; полудувам. Ще повилнеят из градината
и ще си отидат.
повйнност ж. Задължение на гражданите да слу жат на
държавата в някое отношение. Военна повинност.
Трудова повинност..	.
повня^вам се нсв. нпрх. остар. Подчинявам се, поко¬
рявам се, послушен съм. Повинувам се на всяка не¬
гова разпоредба.
повйрам нсв., повря св. нпрх. Вря малко. Яденето
трябва още да поври.
повйсвам нсв., повнена св. нпрх. разг. Увисвам,
повнеявам нсв., повися се. нпрх. Вися малко, известно
време. Старият излезе да повиси в кафенето.
ловйгнца вж. поветица.
повишавам нсв., повиша св. прх. 1. Правя нещо да ста¬
не повече или по-високо, по-гОлямо, увеличавам си¬
лата или степента на нещо. Повишавам цените и
заплатите, Повишавам равнището на живота. По¬
вишават интереса към себе си. 2. Назначавам на
по-висока длъжност, присъждам по-високо звание,
по-горен чин. — се нпрх. Ставам повече, по-висок,
в по-висока степен. Интересът към нас се повиши.
новникнне ср. 1. Увеличаване. 2 Назначаване на по-
висока длъжност, присъждане на по-висока степен,
звание, чин. Очаква повишение.
повия вж. повива м'Д
повлек м. Пълзящо растение из храсти и сенчести ог¬
ради с едри бели фуниевидни цветове, Соггуо1уи1из
(Oalystcgia) «ершт.	,
повлека вж. повличам.
повлекан м. и повлекйна ж. разг. неодобр. Тромав и
развлечен, неспреснат човек. Какви сте понлеканов-
ци!
повлекла ср. 1. нар. Потекло, произход. 2. Нещо про¬
влечено.
повлнзам нсв., повляза св. нпрх. разг. Влизам за мал¬
ко.	„	-
повличам нсв., повлекА св. прх. 1. Започвам да влека,
да влача; помъквам, потеглям, потътрям. Повля¬
кохме колата. Конят ме повлече. 2. преп. Ставам
причина за нещо, предизвиквам появата на нещо.
Това ще повлече след себе си увеличение на цените.
3.	неодобр. Водя, повеждам някого някъде. Къде си
повлякъл децата сега? Повлякъл ми по това време
гости. — се нпрх. 1. Започвам да сс влека, да се .
, плача. Повлякох се по корем. 2. неодобр. Вървя след
някого, следвам някого в неговите (погрешни) въз¬
гледи. Повлякъл се с лоши другари. 3. неодобр. Вър¬
вя, отивам някъде. Къде си се повлякъл сега?
О Повличам крак разг. — проправям път, слагам
начало на нещо, което започват да вършат, да пов¬
тарят и други.
повлиявам нсв., повлияя св. прх. Влияя с явен резул¬
тат! Събитията повлияха на личния му живот.	*
повляза вж. повлизам.
повод1 м. Въже или ремък, с който се води добиче.
повод2 м. Нещо (обстоятелство, събитие, случка), във
връзка с което, поради което нещо се извършва,
осъществява. Срв. мотив, приятна, ос¬
но в а н и е, Арестуваха го без повод. Това не е
причината, а само повод за скандал. Имам повод да
почерпя. О По повод |на| предл. — по случай, във
връзка със, заради. Вземам думата по повод на ня¬
кои от обвиненията.
пов0звам нсв., повозя св. прх. Возя малко или от вре¬
ме на време. Повозих децата с файтон. — се нпрх.
Возя се малко. Искам да се повозя на влакчето.
повой м. Дълга тясна лента или връв за връзване на
повито бебе. О С череп повой е повиван — нещас¬
тен е.
повпЮвам ся. нпрх. Воювам малко, известно време,
поврага 1. нарч. По дяволите. Върви поврага! 2. като
межд. Махай се, не ме интересува, по дяволите,
поврят м. Прелом, рязка и основна промяна, обикн.
с насочване обратно, назад. За поорат мислят само
онези, които не могат да проумеят дълбоките со¬
циални корени на властта, Поврат в политиката.
повратен прил. Който се отнася до поврат, който е.
свързан с поврат. Повратна точка в развоя на съ¬
битията.	·
повратни ми. Обредно посещение на младоженците у
родителите на булката наскоро след сватбата. Дъ¬
щерята и зетят ни дойдоха на повратни. ф
повратлнв прил. Пъргав, подвижен, който бързо сменя
посоката на движението си.
повратлнвост ж. Качество на повратяйв. .
повреда ж. 1. Нарушаване на целостта, счупване, ко- *
, ето разваля външния вид или води до смущение,
разстройване в работата, функционирането на
уред, механизъм, апарат и под. Мебелите пристиг¬
наха с малки повреди. Има повреда в двигателя.
Повредата не е във вашия телевизор. 2. Счупване,
разкъсване, охлузване или друг вид нараняване на
тялото. Отървах се с леки телесни повреди.
повреден и повреден прил. Който има повреда. Теле¬
визорът ми е повреден.

повреждам пее., повреда и повредя ев. прх. Причиня¬
вам повреда. Децата повредили електрическата ин¬
сталация. — се нпрх. Получавам повреда. Телеви¬
зорът се е повредил.
пов реки а вж. повряквам1.
повременен прил. 1. Който се появява през определено
време; периодически. Повременно издание. 2. Който
се отнася до определен период от време. Повремен¬
но заплащане.
поврещявам нсв., поврещя св, нпрх. Врещя- малко, из¬
вестно време.
ловръзло ср. Извита дръжка за носене на котел, кош¬
ница и под.
повръщам нея., повърна св. прх. 1. Изкарвам през ус¬
тата си по1ълната храна и др.; бълвам. Детето по¬
върна всичката си храна. 2. За печка, огнище, комин
— изпускам, бълвам дим в помещението.
повря вж. п о ви р а м.
ловряквам1 нсв., поврекна св. нпрх., обикн. нсв. Врякам
по малко, от време на време. Детето повряква насън.
повряквам2 нсв., поврякям св. нпрх., обикн. св. Врякам
малко, за кратко време. Ще повряка и ще заспи.
поврясквам нсв., повряскам св. нпрх. Вряскам малко
или от време на време.
повсеместен прил. книжл Който* е разпространен на¬
всякъде. Повсеместни дъждове.
повтарач м. и повтарачка ж. Ученик, който повтаря
учебния клас; второгодник.
повтарям нсв., повторя св. прх. 1. Казвам нещо втори
път, още веднъж. Повтори какво ти казах! Колко
пъти ще ти повтарям? 2. Правя нещо за втори път.
Повтарям изпит. Повториха представлението. 3.
нпрх. нар. Женя се повторно (след овдовяване или
развод). 4. прх. и нпрх. разг. Уча отново в същия
клас (поради слаб успех).
повторен прил. Който се извършва, става отново, за
втори път. Повторна покана.
повторение ср. 1. Извършване на нешо отново, за вто¬
ри път. Повторение на уроците. Повторението е
майка на знанието. Поел. 2. Повтарящо се място
или явление. 3. спец. Стилистичен похват, който се
състои в повтаряне на едни и същи или близки по
смисъл думи и изрази, на отделни звукове или зву¬
кови съчетания. Стилът на народната песен се от¬
личава с много повторения.
повторец м. нар. Съпруг от втори брак; втори мъж.
повторителем прил. Който се повтаря, свързан е с пов¬
таряне. Повторителен изпит.
повторна и повторница ж. нар. Съпруга, жена от вто¬
ри брак; втора жена.
повторя вж, повтарям.
ловтрйса ме нсв, повтресё ме св. нпрх. Втриса ме мал¬
' ко или от време на време; поразтриса ме.
повъздишяам нсв., повъздншам св. нпрх. Въздишам
малко, за кратко време.
повъздъхвам нсв., повъздъхна св, нпрх. Въздъхвам ле¬
ко, слабо,	*
повъзмъжпвам нсв,, повъзмъжёя св. нпрх. Възмъжавам
малко, до известна степен. Це си се променил, но си
повъзмъжал.
повъзпнрам нсв., повъзпрй св. прх. Възпирам малко,
повън и повъика нарч. нар. Навън, навънка. О Изли¬
зам (ходя) повъи|ка| — ходя по нужда -	* .
повървявам нсв., повървй св. нпрх. Вървя малко; по¬
ходвам. Ще повървим пеша.
повъргалям св. прх. Въргалям малко. — се нпрх. Вър¬
галям се малко. Ловъргаляхме се в снега.
поНлвам 647
повърлувам се. нпрх. Върлувам малко, кратко време,
повърна вж. повръшам.
повъртйвам нсв., повъртй св. прх. Въртя малко, извес¬
тно време. Повъртя книгата в ръцете си и пак я
остави. — се нпрх. Въртя се малко. Колелото се по¬
въртя и спря. Повъртях се из пазара.
повърхнеи прил. О Повърхнен печат спец. — при кой¬
то печатащите елементи и местата, които не се от¬
печатват, лежат на една плоскост в печатната фор¬
ма.
повърхнина ж. 1. Повърхност. Гладка повърхнина. 2.
Площ (на географски обект). България има 111 000
кв. километра ппоърхн^ь^н^а. .
повърхнинен прил. книж. Който се отнася до повърх¬
нина; повърхностен. Повърхности сили.
повърхност ж. 1. Външна, горна страна на предмета.
Планинска повърхност. Излизам на повърхността.
2. прен. Външна видима страна на нешата за раз¬
лика от вътрешната, съществената. Погледът му се
плъзга по повърхността на събитията.
повърхностен прил. 1. Който се отнася до повърхност,
намира сс или става на повърхността; повърхнинен.
Повърхностно напрежение. Повърхностни сили. 2.
прен. Който не вниква в дълбочината, съдържание¬
то на нешата, в който няма задълбоченост. Повър¬
хностен човек. Повърхностни наблюдения. Повърх¬
ностни разсъждения.	*
повявам нсв., повея дв. нпрх. ,(и нрх.) 1. обикн. нсв. За
вятър — вея, духам леко или от време на време.
Повява утрепикът. 2. За вятър — започвам да вея.
Гора зашуми, вятър повее. БоТ. Понесъл поздрав
благ, долнякът свеж повея. П.П.Сл. 3. обикн. св.,
прх. и нпрх, Вея малко, известно време. Излезе вя¬
тър, повя малко и спря. Повей ми с ветрилото. До-
като има вятър, ще повеем боб.	„
повярвам св. прх, Започвам да вярвам, убеждавам се,
приемам нещо за истина. Повярвай ми, че съм иск-
рен. Не мога да повярвам на очите си.
повясмо вж. п о в е е м о.
повяхвам нсв., повехна св. нпрх. Увяхвам, завяхвам. *
, Цветята повехнаха. Лицето й повехна.
погаврям се нсв., погавря се св. нпрх. 1. Гавря Се мал¬
ко, известно време. 2. Извършвам гавра по отно¬
шение на някого или нещо. Погаврил се с чуждата
чест.
погадна ми се нсв., погАдн ми се св. нпрх. Повдига ми
се, става ми гадно, до повръща ми се,
погаждам и погодявам нсв., погодй св. прх. 1. Сгова-
рям, примирявам скарани и враждуващи. Отсега
нататък ще ги посаждаме. 2. разг. Устройвам ня¬
кому нещо, обикн. неочаквана и неприятна изнена¬
да, шега. Погодиха ми лош номер. ·— се нпрх. 1. Во¬
дя сговорен, добър живот с някого; сговарям се.
Погаждайте се като братя. 2. Разбирам се, спора¬
зумявам се с някого. По тоя въпрос няма да се по¬
садим.	.
погазвам нсв., погазя св. прх. 1. рядко. Стъпквам, сгаз-
вам, огазвам. Погазиха тревата. 2. прен. Пренеб¬
регвам, не зачитам, нарушавам; потъпквам. Пога¬
зиха правата на човека. Погазват законите. 3. прх.
и нпрх. Газя малко, за кратко време или от време
на време. Пусни го да погази из реиото!
погвлвам нсв., погаля св. прх. Галя веднъж или пое¬
динично; помилвам. Погалих детето по бузата.

648 поганец
поганец м. нар. 1. Друговерец, езичник. Той с погтщи
яде, пие и с тях дратува, Ваз. 2. прсн. Мръсен, от¬
вратителен човек. 3. диал. Мишка, плъх.
погански прил. нар. Който се отнася до поганец, По-
ганска вяра. О Погански (поганн) дни — времето
от Игнажден или Коледа до Водици, когато според
народните поверия върлуват нечисти духове, враж¬
дебни на човека сили.	*	*
потясвам «се., погасна св. нпрх. Постепенно преставам
да горя, да светя или да живея; зогосвом, угасвам,
> > Погаснал поглед.	)
погасим прил. спец. Който може да сс погаси. Дългът
е погасим в срок от 3 месеца.
погасигел м. спец. Който погасява дълг.
погасителен прил. спец. Който е свързан, предназначен
за погасяване на дълг. Погасителна каса.
погасна еж. погасвам.
погасявам нсв.', погася св. прх. 1. Угасявам, изгасявам.
Погасиха и последните огнища на пожара. 2. спец.
' Изплащам дълг, заем, парично задължение. Пога¬
сихме полицата. > > Погасяване на репарации.
погача ж. Безквасен пшеничен хляб; турта.
погашение ср. спец. 1. Изплащане заем, дълг, парично
задължение. Погашение на полица. 2. Вноска за из¬
плащане на дълг.
погвям нсв., погна се. прх. Започвам да гоня, спускам
се в преследване на някого; подгонвам. Кучето пог¬
нало крадеца.
погйбел ж. Остар. Гибел, загиване. Отива към погибел.
погивам нсв., погина се. нпрх. Загивам, умирам. През
двете войни много народ погина.
поппдвам и погмздям нсв., погнздя св. прх. Гиздя мал¬
ко, за кратко време. — се вьзвр. Да се погизди, до¬
като е мома. *	%
погина вж. погивам.	.	■.
пшгладувам св. нпрх. Гладувам малко, кратко време.
Ще погладувате, докато се изпече хлябът, .
ЪоглОждом нсв., поглОдя св. прх, 1. Гладя, изглаждам
малко или от време на време, Ела и ти де погладиш
с ютията. 2. обикн. св. Гладя, милвам малко, за
кратко време. Поглади го, докато заспи. 3. Гладя,
милвам веднъж или поединично, от време на вре¬
ме. Погладих детето по главата.
пбглед м. 1. Насочено зрение, еднократно или крат¬
котрайно гледане, поглеждане; взор. Погледът му
е насочен към прозореца. Срещнах неговия поглед.
Поглсдьт й го развълнува. Вперил поглед в. книгата.
Забивам поглед в земята. Хвърли един бегъл поглед
на вестника. Изгубих го от погледа си. Всички пог¬
леди са обърнати към нас. 2. Израз на очите, начин
на гледане. Втренчен поглед. Свиреп поглед. Весел
поглед. 3. прен. Цялостна представа, разбиране за
нещо; възглед. Имаш правилен поглед върху живо¬
та. По-широк поглед върху нещата. О В^двгам пог¬
лед — поглеждам нагоре. Но пръв поглед — при
първо виждане, от първо впечатление, привидно.
На пръв поглед всичко е наред. От пръв поглед —
веднага, изведнъж.
последвам1 нсв. (рядко), поглёдам св., прх. и нпрх. 1.
Гледам малко или от време на време. Остави ме
да погледам филма. Искам да погледам през прозо¬
реца. 2. Гледам, наглеждам, забавлявам малко или
от време на време. Погледай децата, докато отида
на пазар.
поглеждам и (разг.) поглёднам2 нсв., погледна св., прх,
и нпрх. 1. Насочвам погледа си (към някого или не¬
що), гледам малко или от време на време. Поглед¬
нахме за последен път родната къща. Не поглеждай
така строго. Неспокоен е и току поглежда към вра¬
тата. 2. обикн. св„ с предл. п а. Проявявам отно¬
шение към някого или нещо, оценявам по някакъв
. начин. Ти как би погледнал на такава постъпка? ;
поглезвам нсв., поглёзя св. прх. Глезя малко или от вре¬
ме иа време, понякога. Поглезкат ли те баща ти и
майка ти? — се нпрх. Детето иска да се поглези.
потлбзгвам нсв, поглозгам се. прх. Глозгам малко,
кратко време или от време на време,
поглътвам псе. прх. Гълтам, пия малко или от време
на време. Поглътвам си винце.	■
поглъщам нсв., погълна св. прх. 1. Гълтам, поемам не¬
що изцяло, гълтам определено количество. Погълна
всичко наведнъж. 2. Поемам, задържам в себе си.
Водите погълнаха лодката. Солта поглъща влагата.
Растенията поглъщат голямо количество вода. 3.
прен. Възприемам, усвоявам нещо. Поглъщат жад¬
но думите му. С интерес поглъща книгите. 4. само
в 3 а., прен. Запълвам изцяло съзнанието, ангажи¬
рам вниманието па някого; увличам. Заниманията
го погълнаха изцяло. 5. само в 3 л, прен. Ставам
причина, правя да бъдат използвани, употребени,
изразходвани средства, време, енергия и др. Война-
_ та поглъща много средства. Този труд погълнал по¬
ловината му живот.
погна еж. п о г в а м.
попювявам се нсв., погневи се св. нпрх. Гневя се мал¬
ко. Погневи се, а после му мина.
погнуса ж. Отвращение. Спомням си с погнуса за по¬
зорното минало.
потусявам нсв., погнуся св. прх, Отвращавам. Тази
постъпка ме погнуси дълбоко. — се нпрх. Изпитвам
погнуса; отвращавам се. Погнусих се от постъпка¬
та му.
ноговорвам «се,, поговоря св., прх. и нпрх. Говоря
малко, кратко време. Ела да поговорим.	·
поговорка ж. Кратък традиционен израз, който спо¬
лучливо и точно представя, описва дадено явление,
но не съдържа извод, поучение, поради което е син¬
тактично незавършен, напр.: като кучето на нива¬
та; ден до пладне; от трън, та на глог; барабар
Петко с мъжете: от стара коза яре и под. Срв.
пословица.
поговоря вж. поговорвам.
погодя, погодявам вж. п о г а ж д а м.
поголовен прил. Който засяга всички, без изключение.
Поголовна сеч. Поголовно заболяване, [рус.]
поголовие ср. спец. Общ брой глави добитък, живот¬
ни. [рус.]	·	-
погбн м. нар. Мярка за земя уврат. Три погона нивя.
ногордявам се нсв., погордёя се св. нпрх. Гордея се
малко, кратко време. Пека се погордее с чуждите
успехи. -	>	- ,	.
потривам1 нсв., погорй св. нпрх, 1, За огън, свещ и
др. —’ горя малко време. Цигарата погоря и угас¬
на. 2. прен. Обзема ме силно желание или жажда.
На тая жега човек погорява за водица. Погорях за
дружината.
погорявам2 нсв., погоря св. прх. Горя, паля нещо мал¬
ко, за кратко време. Днеска ще погорим от новите
дърва. Нека и тебе те погори слънцето.
погостуаам се. нпрх. Гостувам кратко време, за мал¬
ко. Кога ще ни погостуваш?

*	погостд св. прх. Погошавям.	_
погИвям нсс, погОтвя се прх. Готвя малко, кратко
време или от време на време. На село поготвнха
риба, ама рядко.
погошявам св. прх. Гощавам малко, за кратко време;
погостя. Ще го погощават ден-два и ще го изгонят.
*	погражданявам нсв., погражданя св. прх. Правя някого
гражданин, придавам някому или на нещо граж¬
дански, градски вид. — сс нпрх. Ставам гражданин,
придобивам градски, граждански вид по говор, об¬
лекло, държане.
пограквам нсв., потракам и пограча св. нпрх. Грача
малко, кратко шго от време ва време.
по<ранмчен прил. 1. Разположен на граница; граничен.
Погранично селище. 2. Свързан с охрана на граница;
граничен. Погранични войски.
пограча вж. пограквам.
погреб м. Склад за бойни припаси. Барутен погреб.
1 (РУС]
погребален прил. Който се отнася до погребение. По¬
гребални обичаи. Погребална колесница.
погубвам1 нсв., погреба св. прх. 1. Извършвам' обредно
заравяне, закопаваме на мъртвец. Днес погребахме
добър другар. 2. мрем. Унищожавам нещо, обричам
нещо на забрава или се отказвам от нещо, смятам
го за умряло, несъществуващо. Войната погреба мно¬
го ценности. Погребахме срамното минало.
погребвам2 нсв., погреба св., прх. и нпрх. Греба малко
или от време на време.
. погребение ср. Обредно закопаване, заравяне в гроб
останките на мъртвец. Тържествено погребение.
□огреШавам нсе., погреша св. рядко. Сгрешавам, обър¬
квам. Погрешил си сметката.
погрешен прил. Който съдържа грешка, не отговаря
ι на действителността; неправилен, грешен. Погреш¬
ни заключения. Погрешен адрес. Погрешни сведения.
погрешка ж. Случайна грешка. Убит по погрешка.
погрея вж. потривам.
погрйжвам се нсв,, погрижа се св. нпрх. Полагам, про¬
явявам грижа за някого или за нещо. Няма кой да
се погрижи за него.
погрйзвам нсв., ппгрнзя св. прх. Гриза малко, кратко
време или от време на време,	,
погрознявам нсв., погрознея св. нпрх. Ставам грозен,
погром м. 1. Разорените- съсипия, опустошение. О ме¬
сец на кръв, на подем и погром! Гео М. 2. Реакци¬
онно-шовинистично изстъпление с убийства, разо¬
рение и грабеж срещу малцинствена група от
населението на дадена страна. Противоеврейски
. погроми. Арменски погроми в Турция, [рус.] .
погрбиаджмя м. неодобр. Причинител, вършител на .
погром.
погрявам нсв., погрея св. 1. нпрх. Грея, светя малко, за
кратко време. Месечината погрея и се скри зад облак.
2.	прх. Грея, топля някого или нещо малко, за кратко
време. Погрейте краката на детето. — се възвр. и
нпрх. Грея се, топля се малко, кратко време. Погрей¬
те се но слънцето,
погубвам нсв., погубя св. прх. Причинявам пагуба, до¬
веждам някого или нещо до пагуба. Порочният му
живот го погуби,
погукпам нсв., погукам св. нпрх. Гукам малко или от
време на време,
погу.лявам нсв., погулйя св. нпрх. Гуляя малко, за
кратко време или от време на време,
погъделйчквам нсв., погъделичкам св. прх. Гъделич-
кам леко, веднъж шш от време на време. '
* поданик 649
погълна вж. поглъщам.
погЪлтам св, прх. Гълтам малко, за кратко време. По-
‘ гълтайте, деца, топла покара.
погълчйвам нсв., оогълча св., прх. я нпрх. Гълча мал¬
ко, за кратко време. Погълни го и ти. за до разбере,
че е сбъркал. Ще погълни и ще му мине.
потърмявам нсв., погърмй св. нпрх. Гърмя малко, за
кратко време или от време на време. Войниците
отидоха да погърмят. Чувате ли как псгърмява не¬
бето? .
потърчи аи нсв., потърча св. прх. Правя някого грък,
правя някой или нещо да придобие гръцки облик,
характер. — се нпрх. Ставам грък, придобивам
гръцки облик, характер.
под1 м. Долна хоризонтална част на помещение, по
която се ходи. Дъсчен под. Каменен под.	*
под2 предл. Означава.; I. Положение отдолу, по-ниско
от нещо друго. Срв, н а д, в ъ р х у. Под масата,
Под дървото. 2. Положение по-ниско и малко нас¬
трана. Под степите на крепостта. Марица извира
под връх Мусала. 3. Подчинено положение. Под
робство. Под чуждо влияние.
под- Представка за образуване +ма: I. Глаголи, които
озиачава*т I. Действие, насочено към долната стра¬
на на нещо, откъм долната страна на нешо, напр.:
подлагам, подкопавам, подрязвам, подсичам и под,
2.	Действие, насочено към постигане на определен
резултат или придобиване на определено качество,
свойство, напр.: подсилвам, подгрявам, подхранвам, .
подраствам и под, 3. Начало, започване на опреде¬
лено действие, напр,: подгонвам, подкарвам. II. Съ¬
ществителни имена за означаване на: 1. Длъжност¬
ни лица, които са с една степен по-долу от други,
заместват други, напр.: поддиректор, подпредседа¬
тел. Срв. з а м е с т й и к-< 2. Нещо, което е
съставна част и е подчинено на друго, напр.: под¬
комисия, подотдел и под.
подавам нсв., подАм св. прх. 1. Давам нещо с ръка на
близко разстояние. Подай ми чашата. 2. Издавам
навън. Подавам си главата от прозореца. 3, Давам,
предавам нещо в писмен ввд (телеграма, заявление
и под.), за да бъде изпратено или разгледано, об¬
съдено, Подавам препоръчано писмо. Подавам молба
за отпуска. Подавам оставка. 4. спорт. Във футбо¬
ла, баскетбола и др. — с хвърляне или удар насоч¬
вам топката към съиграч. — се нпрх. 1. Показвам
се, появявам се отдалече. На пътя се подадоха кон¬
ници. 2. Показвам се, излизам навън от нещо. Ри¬
зата му се подава. Тревата се подава. 3. Изкривя¬
вам се, издавам се, хлътвам. Стената се е подала,
, Таванът се е подал
подавач м. и подавачиа ж. Работник, който подава
' нещо, напр. снопи на вършачка.
оодавлнващ прил. Преобладаващ. [!от рус.]
подагра ж. Болест на обмяната на веществата, при¬
дружена с периодични остри болки в ставите, [гр.]
□одйгрен и подагрйчен прил. Който се отнася до по¬
дагра, свърза! е . с подагра. Подагрични болки.
подадвам нсв. нар. Давам по малко или от време на
време. Подадвайте на децата мед,
подадене ср. нар. Способност, дар, дарба, талант.
Има подадене до свири. Не му е подадене.
подАм вж. подавам.
поданик м. и поданица ж, Който принадлежи към да-

650 поданство	у *
<
дена държава и е подчинен на върховната й власт;
гражданин. Български поданик.
поданство ср. Положение, състояние на човек да бъде
поданик на дадена държава; гражданство, Българс¬
ко поданство. .
подарък м. Нешо, което се дава на някого доброволно
) и безвъзмездно с чувство на благодарност, обич или
почит; дар. Новогодишен подарък. Подаръци за деца.
подарявам нсс., подаря св. прх. Давам подарък, провя
подарък. Подариха ми книга.
подйтел м. и подателка ж. Лице, което изпраща пис¬
мо, телеграма, колет и под. Срв. получател.
Адрес на подателя.
податен прил. Който се отнася до способността, въз¬
можността на хората да плащат данъци. Податни
*	сили. Податни възможности.	'	·
податлйв прил. Който се поддава на въздействие, вли¬
яние. Податлив е на чуждо внушение.
податливост ж. Качество на податлив, „	.
подаяние ср. Нещо, което се дава безвъзмездно на
бедни, нетрудоспособни; милостиня. Искам право¬
то си, а не подаяние.
подбалкански прил. Който се намира между Балкана
(Стара планина) и Средна гора. Подбалкански кот¬
ловини.
1 подбегна вж. подбягвам.
*	подбел м. Растение по влажни глинести брегове със
, сърцевидни назъбени листа, отдолу еивомъхнати,
Ти58Йа@о farfara.
подбелвам нсв., подбеля св. прх. разг. Слагам на ястие
мазнина или застройка. О Подбелвам очи — изви¬
вам очи нагоре, та се вижда бялото отдолу,
подбера вж. подбирам.	♦
шбдбив м. Подигравка. <5 Вземам на подбив — подиг¬
равам се.
подбивам нсв., подбия св. прх. 1. Чукам нещо откъм
долната или отвъдната страна, Подбих гвоздея да
щ стърчи. 2. Натъртвам (при ходене). Подбихме си
краката из камънака. 3. прен. Подигравам някого.
Където мине, момите го подбиват. 4. прен. Накър¬
нявам, уронвам. Подбиват ми името. — се ипрх. 1.
Натъртват ми се краката от ходене. Подбих се, до¬
като сляза от планината. 2, прен, Подигравам се.
Бае Стоте, Стояне, не подбивай се с мене. Нар.л.
1 О Подбивам цената на нещо — предлагам
стока на по-ниска цена; конкурирам,
подбирам нсв., подбера св. прх. 1. Избирам подходя¬
що, съответно на вкуса си. Той 'си подбрал хубави
дрехи, 2. Избирам и разполагам в някакъв ред не¬
ща, които си приличат. Подбирам книги според го¬
лемината им. 3. диал. Подкарвам. Подбирам гове¬
дата. 4. диал. Подхващам, емвам, започвам да
хокам или да бия някого. Че като го подбраха!
подбираме се, подберем се трх. Събираме се да
тръгнем. Подбрахме се да идем на лозе.
подбит прил. Натъртен. Вървяхме с подбити крака.
подбия вж. подбивам.
d подббждям нсв., подбодД св. прх. Забождам, та прих¬
ващам, захващам нешо отдолу. Подбоди си крачо¬
лите, Подбожда си косата с фиби.	,	,
подбор м. 1. Избиране на най-хубавото по качество
или на най-подходящото, най-съответстващото; из¬
бор. Подбор на стока. Подбор на делегати. 2. спец.
Отбор (в 3 зиач,). Естествен подбор.	,
подборка ж. Съвкупност, множество от подбрани, из¬
брани неща.
подбрадка ж. Забрадка, чиито краища се завързват
под брадата.	·
подбрадник м. 1. Приспособление, поставяно на цигул¬
ка за по-удобно държане под брадата при свирене.
2.	Част от зимна шапка, която се спуска да топли
брадата и гушата. 3. Връзка на шапка, които се пре¬
мята под брадата. 4. Долното дърво на ярема,
подбраждам нсв., подбрадя св. прх. Турям забрадка,
като връзвам краищата й под брадата,
подбръсвам нсв., иодбръсна се. прх. Бръсна отдолу, ог
долната страна. Подбръснал си брадата.
подбуда ж. Това, което тласка, подбужда да се из¬
върши нещо; подтик. Не знам кои са подбудите му.
подбудител м. и подбудителка ж. Който подбужда
към някакво действие, за извършване на нещо.
подбудйтелен прил. Който -служи да подбужда, да
подтиква. Подбудителни причини.
подбуждам нсв., подбудя св. прх. Будя у някого жела¬
ние да направи нещо; подтиквам, насъсквам. Той го
подбудил да извърши престъплението.
подбутвам псе., подбутна св. прх. 1. Бутам, бутвам ле¬
ко или от време на време. 2. прен. разг. Подбуж¬
дам, подтиквам.
подбягвам нсв., подбёгна и подбяипа св. ипрх. 1. Бягам
малко, на -известно разстояние. 2. само нсв. Движа
се, ходя бързо, като тичам леко от време на време;
подтичвам.
подварявам нсв., подваря св. прх. Варя, сварявам до
кипване. Подварявам мляко.	~
подведа вж. подвеждам.
подведомствен прил. Който е подчинен по служба, на¬
мира се под ведомството на някого или нещо. [рус.]
подвеждам нсв., подведа св. прх. 1. Привличам,
включвам в кръга на дадени явления или лод вли¬
янието, действието на нещо. Подвеждам пад някак¬
во правило. Подвеждам под отговорност. 2. Измам¬
вам някого и го поставям в трудно, неприятно
положение. О Подвеждам под обш знаменател*,
подветрен прил. спец. Който р противоположен на
страната, от която духа вятърът, защитен е от
действието на вятъра. Прот. н а в е т р е н.
подвея вж. п о д в я в а м.
подвивам псе., подвия св. прх. Свивам, извивам, под¬
гъвам, прибирам под нещо. Подви крак и седна. Ку¬
чето подви опашка и избяга. О Не подвивам крак
разг. — непрекъснато съм зает с работа, не почи¬
вам. Подвивам (превивам*) врат. Подвивам опаш¬
ка*.	*
подвиг м. Геройско дело. Напред и все напред към под¬
визи и слана. П.П.Сл. Военен подвиг. Трудов подвиг.
пбдвнд м. Дял, част от даден вид.	*
подвиквам нсв., подвижа св. прх. Движа малко или от
време на време. —се нпрх. Движа се малко, от вре¬
ме на време.
подвижен прил. 1. Който може да бъде преместван.
, Подвижна болница. 2. Пъргав, лек в движенията си,
Подвижен човек. О Подвижен състав спец. — средс¬
тва (локомотиви, вагони, автомобили, самолети и
под,), чрез които се извършва превоз на хора и то¬
вари.	.
подвижник м. 1. г^ртк.. Който води строго аскетичен
живот. 2. прен. Който в делата си проявява герои¬
зъм, самоотверженост.
подвижнически прил. Който се отнася до подвижник.
Подвижнически живот.

подвйжнмчество ср. 1. Живот иа подвижник (в 1
знач.). 2. прен. Героизъм, самоотверженост в рабо¬
тата.
подвижност ж. Качество на подвижен.
подвизавам се псе. нпрх. Проявявам дейност, работя
в някаква област. Подвизава се в литературата.
подвиквам псе., подвикна се. нпрх. Викам, извиквам
веднъж или от време на време. Стига си подвиквал!
подпирам нея., подвра св. прх, Въвирам, пъхам нещо
отдолу, под нещо друго, Подвирам дърво под кола¬
та.
подвия вж. подвивам.
подвластен прил. Който се намира под властта на ня¬
кого или иа нещо. Срв. надвластен. Вст-
, ки са му подвластни.
подводен прил. 1. Който се намира под повърхността
на водата. Подводни камъни. 2. Който е приспосо¬
бен да действа под повърхността на водата. Под-
‘ водна лодка.
подвбдница ж. Кораб, който е приспособен да се дви¬
жи и да действа под повърхността на водата.
Атомна подводница.
подвоз м. Организирана постоянна доставка на нещо
в голямо количество чрез превозни .средства, [рус.]
подвоумйвам се нсв., подвоуми се св. нпрх. Двоумя се
малко, за кратко време, Подвоуми се. но после се
съгласи.
подвра вж. подвирам.
подвръзка ж. 1. Подвързване, подвързия. 2. Нещо за
подвързване, за връзване отдолу,
подвъргвам нсв., подвъргна св. прх. книж. Излагам,
подлагам, подхвърлям на нещо. Апостолът беше
на мъки подвъргнат. Ваз.
подвързвам нсв., подвържа се. прх. 1. Подшивам и
поставям кори, правя подвързия на книги, тетрадки
и др. 2. Обвивам коридите на книга или тетрадка
с хартия за предпазване от замърсяване, поврежда¬
не. 3. Връзвам нещо отдолу,	.
подвързвДч м. Книговезец.	'
подвързвачество ср. Книговезство.
подвързвачнкца ж. Книговезница.
подвързия ж. 1. Предпазна покривка на книга от кар¬
тон, облепен с кажа, платно или цветна хартия.
Платнена подвързия. Кожена подвързия. -Мека под¬
вързия. 2. Подвързване. Книгата трябва да се даде
на подвързия.	Л
появявам нсв., подвея св. прх. 1. За вятър — вея, раз¬
вявам нещо отдолу, откъм долния му край. Вятъ¬
рът подвява прострените чаршафи. 2- Навявам не¬
що, обикн. сняг, дъжд през пролука, отвор, под
нещо. Вятърът подвява снега под вратата.
> > Сняг подвява под вратата. 3. безл. Вее, духа
отдолу, откъм долната страна на нещо. Подвява ми
от вратата.	*	.
подгаарям се нсв., подгОвря се св. нпрх. Гавря се леко,
подигравам се, глумя се с няког ю или нешо.
подгярям1 псе., полгоря св. нпрх. Загарям, изгарям от¬
долу. Баницата е подгоряла.
оодгарям3 нсв., подгоря св. прх. Правя нещо да загори
отдолу.
подгнзвам нсв., подпвиа св. нпрх. Попивам, всмуквам,
насищам се обилно с вода; намокрям сс, накисвам.
Основите на къщата са подгизнали. Подгизнали цър¬
вули.
подгласник м., подгласница и подгласничка ж. Канди¬
дат за избиране или избрано лице, чието име стои
на второ място.	t
поддавам 651
иодголемявам се псе., подголемея ее и подголемА се се.
нпрх. Започвам да се големея, да се държа иа голя¬
мо; загодемявам се, възгордявам сс, подгордявам
се, надувам се. Много се е подголемял.
подгонвам нсв., подгоня св. прх. I. Спускам се, затич-
вам се да гоня някого; погвам. Кучето подгони
котката. 2. Накарвам, принуждавам някого иди
нещо да започне да бяга, да тича. Возачът подгони
конете. 3. прен. Започвам да преследвам някого, да
враждувам с някого. Началникът го е подгонил.
подгордявам се нсв., подгордея се св. нпрх. Възгордя¬
вам се.
подгорне ср. Област, местност под планина,
подгорчавам нсв., подгорча св. прх. Правя нещо да
стане горчиво, да горчи; загорчавам. подгорчавя
ми, подгорчн ми се. нпрх. Загорчава ми. Подгорча
ми в устата.
водгоря вж. до д г а р я м1А
подгбтвен прил. Който има (добра) подготовка, който
се е подготвил. Подготвен за изпит. За днес не съм
подготвен.
подготвителен прил. Който е свързан с подготовка.
Подготвителен клас. Подготвителна работа.
подготвям нсв., подготвя се. прх. 1. Готвя някого или
нещо предварително, глася нещо отнапред. Трябва
да подготвим всичко за жътвата. 2. Обучавам НЯ¬
КОГО, давам му необходимите знания или умения,
сръчности. Подготвям учениците за изпит. 3.
Предварително уведомявам, предупреждавам няко¬
го, та го предразполагам за по-леко възприемане
на нещо важно, сериозно или тежко, болезнено.
Тябвй да го подготвим за печалната вест. —- се
нпрх. Готвя се предварително за нещо.
подготовка ж. 1. Предварително извършени действия,
усилия, работа, необходими за осъществяването на
нещо. Огневата подготовка за атаката беше ефи¬
касна. 2. Знания, умения, опитност, получени чрез
обучение. Подготовка за изпит. С тази подготовка
той не е за тук.
подграждам нсв., нощ-радя св. прх. Изграждам зид
под стена, сграда, постройка, за да бъдат укрепени,
подсилени; подзиждам.
подгрупа ж. Подразделение, част, дял от група, Гру¬
пата е разделена на две подгрупи.
подгрявам нсв., подгрея св. прх. Стоплям, сгрявам,
загрявам нещо изстинало, обикн. гозба, ядене,
подгъв м. Подгънат и подшит, зашит край на дреха,
завеса и др. Отпусни подгъва на роклята.
подгъвам нсв., подгъна ее. прх. 1. Прегъвам и заши¬
вам края на дреха, плат, хартия и под., та се обра¬
зува ръб. 2. Свивам, сгъвам. От сутринта едва се¬
га подгъвам крака, та сядам. О Не подгъвам крак
разг. — непрекъснато съм зает с работа, не почи¬
вам.
поддавам се нсв.. поддам се св. нпрх. 1. Отстъпвам, не
устоявам пред изгодни предложения или силни уве¬
щания, молби, заплахи и др. Не се поддавам на та¬
кива обещания. 2. Изпадам под влиянието на нещо.
Всички се поддадоха на страха. 3, книж. Допускам,
давам възможност за осъществяване на определено
действие по отношение на себе си. Това не се под¬
дава на описание. 4. За стена, зид, ограда — изда¬
вам се навън, издувам се, огъвам се. Стената се е
поддала в средата.	k

1
' 652 поддиректор
поддиректор м. и пбддиректорка ж. Длъжностно лице
с една степен по-долу от директор; заместник-ди¬
ректор.
поддръжка ж. 1. Подкрепа, съдействие. Получих под¬
дръжката на всички., понеже съм прав. Поддръжка
на правителството: Морална поддръжка. 2. Под¬
държане на нещо в добро, нормално състояние. Ра¬
ботя по поддръжка на машините. '
поддръжник м. и поддръжница ж. Лице, което под¬
държа някого или нещо. Поддръжници на погрешно
мнение.	..	·
поддържам псе. прх. 1. Крепя, държа някого или нещо
отдолу да не падне; подкрепям. Поддържайте буре¬
то да го свалиш 2. Оказвам някому материална или
морална помощ, подкрепа, покровителство. Поддър¬
жам неговата кандидатура. 3. Издържам, правя раз¬
ходи за издръжката на някого, нещо. Поддържам го¬
лямо семейство. 4. Полагам грижи за запазването,
съществуването на нещо в добро, нормално състоя¬
ние. Къщапщ не се подържа. Поддържам ред в "се¬
мейството, 5. Присъединявам се към мнение, пред¬
ложение, становище, изказано в събрание и др.
Поддържам мнението на председателя.
поддържане ср. Действие по гл. п о д д ъ р ж а м.
Разноски за поддържане на сградата. Работи по
поддържане на пътищата..
подезичен прил. Който се намира под езика на човек
или животно. Подезична кост.
поденст(ву]вам св. нпрх. 1, Оказвам някакво действие,
въздействие; повлиявам, въздействувам. Успях да
му подейапвам. Лекарството скоро ще подейства.
2. Действам малко, за кратко време,
поделение ср. 1. Клон, част от предприятие, фирма и
под. с относително самостоятелни, обособени фун¬
кции; подразделение. 2. воен. Войскова част от полк
(или самостоятелен батальон) нагоре. Воетослу-
• жещ от поделението на офицера X.
под£лям нсв., поделя св. прх. Деля, разделям нещо на
части, между няколко човека. Поделихме това. що
остана от стария. Поделете си всичко поравно.
подем м. Повдигане на материални и духовни сили;
възход, възраждане, напредък, прогрес. Прот.
спад, застой. Подем на революционните си¬
ли. Стопански подем. Културен подем.
подемам нсв., подема св. прх. 1. Подхващам нещо от¬
долу, за да го вдигна, издигна; подземам. 2. Под¬
хващам нещо започнато или захващам, започвам
нещо, за да го продължа; лодземам, подкачам, на¬
чевам. А зимната буря им сякаш приглася:, и вих¬
ром подема, издига, разнася бунтовната песен ши¬
роко в света. Яв. Пак подех работата си.
подемен прил. Който е свързан с издигане нагоре или
е приспособен да издига нагоре нещо тежко. По¬
демни сили. Подемна машина. Подемен кран.
подемеше м. Подемна машина, подемно устройство,
поджшквам нсв,, подж&вкам св. нпрх. Джавкам мал¬
ко, за късо време. Ще поджавка и ще спре.
подзаглавие ср. Вторично, допълнително заглавие
към основното.
подзаконов прил. книж. Който има ло-малка сила от
закон, основава се на закона. Подзаконови актове
на Министерския съвет.
подзв&щеп прил. книж. поет. Който е под звездите.
Планини подзнезднц.
подзЗмям нсв,, подзёма св. прх. 1. Вземам и издигам,
вдигам нещо, което ми подават отдолу; . подхва¬
щам, поемам. Подземи чувала. 2. Започвам, подх- ί
вашам, подкачвам. Подзе думата най-старият ,
между тях. 3. прен: Подхващам, емвам, шегувам 1
се с някого. Подзеха я на смях. — се нпрх. Шегувам
се, подигравам се, подбивам се,
подземен прил. Конто се намира шш става на извест¬
на' дълбочина в земята, под земната повърхност.
Подземен етаж. Подземна река. Подземна желез¬
ница. Подземен трус.
подземие ср. 1. Част от хъша или постройка под рав¬
нището на земята; зимник, изба. 2. Подземно скри¬
валище или подземен ход.
подзиждам нсв., подзндам св. прх. Правя зид под сте¬
на, склон, мост и др., за да се подсилят, укрепят.
подшвявам1 нсв., подивея се. нпрх. Ставам див, като
див. Подивели културни растения. И помисли Цеко,
че е сиромах последен; той подивя и започна да ходи
наведен. Ваз.
подавявам2 нсв., подивя св. ‘прх. рядко. Правя някого
див, да стаис като див. Те го подивиха съвсем.
подйгам нсв., поднгна св. прх. Повдигна,
полнравам нсв., подиграя св. прх. Поставям някого в
смешно и неудобно за него положение, излагам, под¬
лагам го на присмех, на обидна насмешка. — се-
нпрх. Отнасям се с неуважение, отправям хапливи и
обидни шеги, насмешки към някого; присмивам се,
подбивам се. Не се подигравай със стареца.
подигравателен прил. Който съдържа подигравка, на¬
смешка. Подигравателна усмивка. Подигравателен
поглед.	'
подиграван м. и подшгравачка ж. рядко. Подигравчня.
подигравка ж. 1. Остра и обидна насмешка; присмех,
присмиване, подбив. Не мога да търпя подигравки¬
. те му. 2. Проява на пренебрежително, неуважител¬
но и обидно отношение към някого или нещо. Та¬
кова малко възнаграждение е подправка за
работника.	*
подправчня м. и поднгравчийка ж. разг. Човек, който
обича да се подиграва,
подиграя вж. подигравам^	'
подир и подйре 1. предл. Означава: 1. Движение след
някого или нещо; след, зад, по. Вървете подир него.
Тича подйре н. 2. Определяне на срок или момент
след нещо. Подир вечеря. Подир два месеца. 11. нарч.
После, след определен момент или време, по-късно.
Туй ще видим по-подир. Подйре ще уредим сметки¬
те си.
подирвам и поднрям нея., подиря св. прх. разг. 1. По-
търсвам, Подири го между своите неща.. Подирил я
у съседите. Каквото подириш, все няма. 2. Тръгвам
след някого; последвам. Гладното куче го подирило
и не се отделило от него.
подйре вж. подир.	’
подирен и подиреше» прил. 1. Който се намира или иде
подйре, отзад; следващ, иден, заден. 2. Който ста¬
ва, който се извършва след друго нещо; следващ.
3.	Който е най-накрая, след другите; последен, сет¬
нешен.
подирим вж. подирвам.
подиум дн Издигната част от пода, издигнато място
за оратори, оркестър, катедра и др.; естрада·, [лат.] *
подшивам нсв., подишам св., прх. и нпрх. Дишам мал- *
ко, за късо време. Искам да подишам чист въздух.
подкана ж. Канене, иодканване. Почвай работа без
подкана.

подканвам и подканям нсв., подканя св. прх. Подтик¬
вам, карам, насочвам някого да извърши нещо. Ие
чакай да те подканят,	,
подкарвам нсе., подкарам се. прх, I. Започвам да ка¬
рам; изкарвам. Подкараха козите на паша. 2.
обикн. нсв. Карам леко или от време на време; под¬
тиквам. Подкарвай ги да вървят. 3. разг. Започвам,
подкачвам (определена възраст). От Димитровден
е подкарал десета година.
подкастрям нсв., подкастря св. прх. Кастря дървета ■
или храсти отдолу, наколо; подрязвам.
подкАчвам и подкачам нсв., подкача се прх. разг. 1.
Заканвам, задявам, задирям, дразня някого. Прия¬
телите взеха да ме подкачат. 2. Започвам, наче¬
вам, захващам. Подкачи да чете. 3. Започвам (оп¬
ределена възраст); подкарвам. От днес подкача
осмата година.
' подкачка ж. Задявка, закачка. Тия шеговити подкачки
за миг му се сториха възможни, Е.Пел.
подквася ж. 1. Малко количество кисело мляко, кое¬
то се размива в прясно мляко, за да стане а то ки¬
село. 2, Изобщо квас, мая;'закваса. 3. прен. Възп¬
риет от околната среда и унаследен дух, нещо,
което човек наследява и развива; мая. Революцион¬
на подкваса.
подквЯсвям нсв., подквася св. прх. Размивам подкваса
във варено прясно мляко, за да стане кисело; квася.
— се нпрх. За прясно мляко — подлагам се на
млечнокисела ферментация, превръщам се в кисело
под действието на подкваса,
подкяселявам нсв., подкиселя св. прх. 1. Турям в ядене
онет или нещо друго, за да стане кисело. Подкисс- ·
лихме гювеча с ягорида. 2. разг, Подквасвам.
подкладка ж. Основа, основание, вътрешна или скри¬
та причина. Идейна подкладка. .
подклаждам нсв., подклада св. прх. 1, Паля огън в ог¬
нище и др. 2. прен. Подтиквам, подбуждам, подбут-
вам някого към нещо. Тя подклажда братята си
срещу мене.
. подкляквам нсв., подклехва св. нпрх. 1. Клякам малко
или от време на време. 2. Свивам крака при ходене,
■ не стъпвам сигурно (обикн. в напреднала възраст).
И той взе да подкляква.,
подкова ж. 1. Метална пластинка или извито в по¬
лукръг желязо, което се заковава на копитото на
впрегатен или язшгген добитък. Конска подкова.
Който жали клинеца, загубва подковата. Поел. 2,
Извита желязна ивица за токове на обуща, ботуши.
Обуща с подкови тропат като нови.
подкопавам нсв., подкова св. прх, 1. Турям, заковавам
подкова на добитък или обуща. 2. прен. а. Настрой¬
вам, наострям, подкокоросвам някого. Някой го е
подковал срещу тебе. б. Подготвям, образовам ня¬
кого идейно, политически.
подкован прил. 1. За добитък, обуща и др. — който .
има подкови. 2. Който е обкован с желязо; кован.'
Подкован кривак. 3. прен. Който е добре подготвен
в някоя област. Идейно подкован.
подкован м. Който слага подкови на добитък; нал-
баятин.
шдковачшша ж. Ковачница, налбантница.
1 подковообразен прил.. Който има вид на (конска) под¬
кова!	,
подкожен прил. Който се намира или става под кожа¬
та. Подкожен кръвоизлив. Подкожна инжекция.
подкожУрвам се нсв., подкожуря се св, нпрх. За кожа,
кора, мазилка и др. — надигам се, нагъвам се и се
полкривявам 653
ф
отлепвам; подкожушвам се. Лепежът на стената
се е подкожурил.
подкожушвам се нсв., подкож$шв се св. нпрх. Подко-
журвам се.
подкокоросвам нсв., полкокоросам се. прх. разг. Под¬
буждам, подстрекавам, насъсквам. Някой ги е под¬
' кокоросал против нас.
подкомисия ж. Част от комисия, на която се възлага
ограничена задача. Подкомисия за изборите.
подкоп м. рядко. Изкоп под нещо, обикн. за преми¬
наване. Срв. подлез.
подкопавам нсв., подкопая св. прх. 1. Колая, изкопавам
под нещо; подравям, лодривам. Реката е подкопала
брега. 2. прен. Руша. съсипвам основите на нешо;
подривам. Подкопавам авторитета на някого.
подкоремен прил. Който се намира под корема. Под-
коремна област.	'
водкоревен прил. 1. Който се намира или става под
корените на нещо. Подкоренно възпаление на челюс¬
тите. 2. мат. Който стои под знака за коренуване.
Подкоренна величина.
подкосявам нсв., подкося св. прх. 1. Прерязвам, пре¬
сичам нещо отдолу или с удар в долната част пра¬
вя нещо да падне като отрязано (с коса). Напада¬
телят беше подкосен в наказателното поле. 2.
Отнемам силите, причинявам внезапна слабост, не¬
устойчивост в краката. Зловещата новина подкоси
краката й. — се нпрх. О Краката ми се подкосяват
— обхваща ме внезапна слабост в краката, та не
мога да стоя прав.
подкрадвям се нсв., подкрадиа се св. нпрх. рядко,
Приближавам се, примъквам се тайно, крадешком.
Срв. прокрадвам с е. Подкрвднах се до
вратата, но нищо не чух..
подкрёпа ж. 1. Материални средства или действия,
постъпки, чрез които някой някому помага; под¬
дръжка. Държавата отпуска на даровитите младе¬
жи материална подкрепа. Оказвам морална подкре¬
па. 2. Довод, аргумент или доказване, придаване
убедителност на нещо. В подкрепа на твърдението
. . си той приведе много данни.	t
подкрепвам вж. подкрепям.	.■ .
подкрепителен прил. Който подкрепя. Подкрепително
питие. Подкрепителна закуска, О Подкрепителен
пункт — павилион, в който се продават закуски и
напитки.
подкрепление ср. Войскова част, която идва да под¬
крепи други войски; подкрепа,
подкрепям и подкрепвам нсв., подкрепй св. прх. 1, Под¬
пирам, подсилвам, укрепвам. Подкрепихме ограда¬
та с дървени подпори. 2. Поддържам, придържам,
прикрепвам. Подкрепете старата жена да стане.
3.	Оказвам помощ, давам подкрепа. Бях западнал,
по брат ми ме подкрепи. 4. Придавам сила, правя
да бъде силен. Подкрепи и мен ръката... Бот. Под¬
крепете пътниците с малко храна. 5. Придавам убе¬
дителност на нещо. С какво ще подкрепите своите
изводи? — се възвр, Трябва да се подкрепим с малко
чай.
' подкрдхвам нсв., подкрёхна св. прх. Накрехвам леко.
Подкрехнал калпак.
подкрнвявам и подкрйвям нсв., подкривя св. прх. Изк¬
ривявам малко. — се нпрх. 1. Изкривявам се малко.
2. прен. Подигравам се с гримаси; кривя се.

654 пддкум
пбдкум м. нар. При обредна сватба — роднина на
младоженците, който стои след кума; старойка.
Подиумът носеше бъклицата и черпеше,
подкуп м. Пари или друго, което някой дава, за да
получи незаконна или непочтена облага; рушвет.
Отишъл в затвора, понеже взел подкуп.
подкупиам нсв., подкупя св. прх. 1, Давам подкуп, спе¬
челвам някого чрез подкуп. Подкупил слугата да
шпионира господаря 'си. 2. прен. Спечелвам някого с
любезност, обещание, доброта и под. Думите му
просто ме подкупват.
подкупвач м. и полкупвячка ж. Лице, което дава под¬
куп. Докато има подкупници, ще има и подкупвачи.
подкрпаш прил. Койго има способността, силата да
примамва, привлича, печели някого с положителни¬
те си качества. Подкупваща усмивка,
подкупен прил. Който се подкупва, който приема под¬
купи. Подкупни царски съветници. Подкупни съдии.
Подкупни политици.	■
подкупите м, и подкупница ж. .Подкупен човек,
подкупннчески прил. Който се отнася до подкупник
или се състои от подкупници. Подкупническа поли¬
ция.
подιкупнпчecτло ср. Качество или проява на подкуп¬
ник, даване или вземане на подкупи. Уволнен за
подкупничество.	*
подкупност ж. Качество на подкупен,
нощкупя вж. подкупвам.
подкустрям нсв., подкустря св. прх. диал. Насъсквам,
подсторвам, подстрекавам,
подкърпвам и подкЪрпям нсв., подкърпя св. прх. 1. За¬
кърпвам малко, 2. Кърпя, закърпвам нещо отдолу
или извътре.
подкършвзм нсв., подкърша св. прх. 1. Окършвам вър¬
ховете на нещо. Лозето е избуяло, трябва да го
. подкършим. 2. нар. Започвам да кърша, да извивам
песен.	1
подкъсявам нсв., подкъсА се. прх. Направям нещо да
стане по-късо, скъсявам отдолу. Подкъсявам рокля.
—	се нпрх. Обличам се в много къса рокля, пола,
„ дреха,
подлавям нсв„ подловй св. прх. Подхващам. Подлавя-
ме нов разговор.	.
подл&гам нсв,, подложа св. прх. 1. Слагам, поставям
нещо отдолу, цод друго. На бебетата подлагат
мушама под постилката. 2. Поднасям, слагам ня¬
кому нещо, обикн. ядене. Чакаш да ти подложат
на тепсия! 3, С предл. на и същ. като
операция, изпит, критика,
съмнение и др. — извършвам, осъществя¬
вам, проявявам по отношение на някого или нешо
означеното от съществителното действие. Подло¬
жиха ме на разпит. Всичко подлагам на съмнение.
—	се нпрх. 1. Заставам отдолу под някого или не¬
що. Подложи се да стъпя на тебе. 2. Оставям се
да вършат нешо с мене. Подлагам се на операция..
—	си нпрх, разг. Ям, хапвам добре, обилно.
О Подлагам гръб — подмазвам се. Подлагам крак
някому — спъвам, Подлагам ръка — моля за
помощ, прося.	.
подлежа нсв. нпрх. Обект съм на някакво действие
или процес, трябва, задължително е или може, нор¬
мално е, предстои да стане, да се извърши, да се
осъществи определено действие е мене, по отноше¬
ние на мене. Тези войници подлежат на уволнение.
Това пе подлежи на съмнение.	*
. пддлез м^. Проход за минаване под железопътна ли¬
ния, шосе или улица, Срв. надлез.
подлепвам и подлепям нсв., подлепя св. прх. Лепя от¬
долу или на отделни -места. Дадох си галошите да
ги подлепят.	·.
пбдлее м. спец. Храсти и други дървесни видове, ко¬
ито образуват долен етаж на смесените гори. [от
РУС·]	‘	.
подлец м. Подъл човек.
подлнпам нсв., подлея св. прх. 1. Сипвам, изливам теч¬
ност под нещо или по пода, по земята. Подлей на¬
всякъде да изметеш хубаво. 2. Наливам по малко.
3.	нпрх. За съд — изпускам по малко да тече отдо¬
лу. Кацата подлива. О Подливам вода няко¬
му — развалям му работата, пбпречаам му.
подлизвам нсв., подлйжа св. нпрх. 1. За течност — при
изливане, наливане тече отвън по съда и капе. Оли¬
ото много поблизва. 2. За съд — правя така, че при
изливане, наливане течността тече отвън по стените
и капе. Паницата много подлизва. подлизва,
подлижс безл. При наливане, изливане течността те¬
че отвън по стените на съда и капе. Не сипвай нап¬
раво с гърнето, че ще подлихсе.
подлизвам се нсв., подлйжа се св. рядко. Подмазвам
се, подмилквам се, угоднича,
подлизурка м. и ж. и поллизурко м. Човек, който се
подлизва; мазник, угодник, подмазвач.
подлизурство ср. Качество или поведение, проява на
подлизурка.	.
поцлизурст|ву|вам нсв. нпрх. Проявявам се като под-
лизурка, върша подлизурство; подмазвам се, угод¬
нича.
подлнстпнк м. 1. Долна част от страницата на вест¬
ник, където се печатат по-дълги материали. 2. Ста¬
. тия или разказ, отпечатан на 'това място,
подловй вж. подлавям.
подлог м. грам. Част на изречението, чрез която се
изразява предметът на мисълта, за който се утвър¬
ждава или пита нещо.
подлбга1 ж. Къс кожа, която се поставя над продрано
място на цървул. О Ям подлогите някому —
заяждам, се с някого.
подлога2 ж. Съд. в който ходят по нужда болни на
легло.
подложа вж. подлагам.
подложен1 прил. грам. Който се отнася до подлог.
Подложна дума. Подчинено подложно изречение.
подложен2 прил. Който е поставен отдолу,
подложка ж. 1. Нещо, което се подлага под друго. 2.
спец. Растение, върху което се извършва присажда¬
не.
подлост ж. Качество или проява, постъпка на .подъл,
подлоствам нсв., подлостя св. прх. I. Слагам лост под
нещо, за да го повдигна. 2. Подпирам с лост; за-
лоствам. Подлости вратата да не влиза никой,
поддудявам1 нсв., подлудея св> нпрх. Обхваща ме лу¬
дост, буйствам като луд.
подлудявам2 нсв., подлудя св. прх. Правя, направям
някой да подлудее. Мисълта за преживяната обида
го подлудяваше.
подлучвам нсв., подлуча св. прх. Слагам на ястие лук
или стрит чесън.	♦
подлЪгвам нсв., подлежа св. прх. С хитрост или изма¬
ма накарвам някого да върви след мене или да вър¬
ши нещо, което инак йе би вършил; подмамвам,
II
I.

полъгвам. — се нпрх. Оставям се да ме подлъжат;
изкушавам се, подмамвам се.
подлютавам и подл&твам им., подлютя св. прх. 1.
Правя, направям нещо да стане люто; залютвам.
Много си подлютила боба! 2. прен. Развреждам, раз-
дразням. Подлютвам рапа (болка). — се нпрх. 1.
Става ми люто, започва да ми люти. Хапнах от
чушката и се подлютих. 2. прен. Развреждам се. Ра¬
ната се е подлютила.
подмазвам нсв., подм&жа св. прх,, 1. Мажа отдолу шти
мажа, измазвам леко, с тънък пласт. Мазилката на
стената се е оронила, та трябва да я подмажем, 2.
прен. разг. Спечелвам някого с облаги; подкупвам.
Искали да го подмажат с варена кокошка.1— се нпрх.
Държа се любезно, угоднически с някого, за да спе¬
челя благоволението му; угоднича, подмилквам се.
иодмазвач м. и подмазвачка ж. Човек, който се иод-
мазва; мазник, угодник, подлизурка.
подмамя ж. Подмамване, подмамка.
подмамвам и подмамим нсс.> подмамя се. прх, 1. Ма¬
мя, примамвам животно или човек да дойде при
мене. Подмамих котката. 2. Подлъгвам, — се
нпрх. Подлъгвам се.
подмамка ж. 1. Подмамване, 2. Средство за подмам-
ване; стръв, примaмкas
подмамя вж. подмамвам.
подмёням и подменивай нсв., подмени св. прх. Сменям,
заменям едно нещо с друго, обикн. различно по ка¬
чество, Подменям повредена вещ с нова. Трябва да
си подмениш паспорта. Подменя правилното обясне¬
ние с тенденциозна теория.
подмесвам нсв., иодмеся св. прх. Замесвам квас за
хляб.
подмествам нсв.. подместя св. прх. Помествам, пре¬
мествам леко, малко. — се нпрх. Помествам се
малко. Подмести се да седна.	,
подмета вж. подмитам.
подметка1 ж. Направена от гьон, гума и др, долна
част на обувка; ходило.
подмётка2 ж. Плитка лятна оран след ожънване на
нивите; подмятане,
подметка вж. подмята м1»,
оодмнвям нсв., подмия св. прх. 1. За вода —— подкопа¬
вам, подронвам. Брегът е ронлив,■ та реката лесно
го подмива. 2. Мия отдолу. Студено е, та не къпем
детето, а само го подмиваме.
подмйгвам нсв., подмития св. нпрх. Намигам, смигвам,
примигвам. Той ми подмигна да мълча,
водмнлквам се нсв., подмйлкна се св, нпрх. Любезнича
с някого, за да извлека облага; подмазвам се.
подмюнДнам нсв., подмина св. прх. 1. Задминавам.
Щяхме да ги подминем, по пътят се стесни. 2. Ми¬
навам покрай някого или нешо, без да го забележа
или без да му окажа необходимото или очакваното
внимание, Гледай да не си подминеш късмета.
подмитам нсв., подмета св. прх. 1. Мета, помитам ле¬
ко, отгоре-отгоре. Подметох стаята. 2. Мета, из¬
митам под нещо. Подмети под гардероба.
подмишкбсвам нсв., подмишкбсам св. прх. Вземам,
хващам или държа, нося нешо под мишница, под
мишка.
подмишница ж. Вдлъбнатина под ръката при рамото,
подмия вж. подмива м.
подмладителен прил. Подмладяващ.
подмладявам1 нсв., подмладен св. нпрх. Придобивам
по-млад ежки вид, започвам да се чувствам по-
млад; подмладявам се.
поднос 655
подмладявам2 псе., подмладя св, прх. Правя, направям
някой да сгане (като) млад. Новият живот го под¬
млади. --- се нпрх. Ставам, започвам да се чувствам
като млад, придобивам по-младежки вид.
подмладяващ прил. Който подмладява, служи за под¬
младяване; подмладитедеи. ,
подмога ж. диал. и поет, Помош, подкрепа,
подмокрим нсв., подмокря св. прх. Намокрям отдолу.
— се нпрх. Обикн. за дете — напикавам се.
подмбл и подмол м. 1- Вдлъбнатина отдолу на бряг.
Рибите се крият в подмолите. 2. Подводна скала,
аодмолен прил. Който се върши скрито, тайно и
обикн. има за цеп да навреди, да напакости; скрит,
потаен. Подмолиа организация. Подмолна дейност.
подмушвам нсв., подмуша и подмушна св. прх. 1. Му¬
ша, мушвам нешо отдолу или тайно. 2. прен. Под-
слрекавам, подбуждам.
подмъквам нсв., подмькиа св. прх. 1. Промъквам, пъх¬
вам едно нещо под друго. 2, разг. Почвам да мък¬
на, да нося; подносвам. Подм^кнал новите си дрехи.
подмяна ж. Подменяне; смяна, замяна. Моторът има
нужда от подмяна на някои части.
подмитам1 нсв., подметка св. прх. 1. Подхвърлям.
Подмятам топка. 2. прен. Казвам нещо за досеща¬
ме, подсещане, без да се изкажа ясно, докрай; за¬
гатвам, подхвърлям. Под метнаха му, че има стари
’ прегрешения,
подмитам2 нсв., подмётна св. прх. Ора стърнище, пра¬
вя подметка2.	.
поднасям нсв., поднеса св. прх. 1. Предлагам, давам в
• знак на уважение. Поднесоха му богати дарове. 2,
Нося, донасям, давам на гост или на клиент нещо
за ядене й пиене; сервирам. Поднесоха ни десерта,
3. прен. разг. Шегувам се с някого. Поднася другаря
си. — се нпрх. Шегувам се, подигравам се с някого;
занасям се. О Поднасям на тепсия*.
пддначалннк м. Лице, което е с една степен по-долу,
по-ниско от главния началник; помощник-начал¬
ник.
пддначалннческк прил. Който се отнася до подначал-
нйк.
поднебесен и (рядко) поднебен прил. поет. Който се _
намира високо над земята, под небето. Поднебесни
висоти. Поднебен мир.
поднесе вж. поднасям.
подвИкно вж. подничам.	*
по/дшик ж, нар. Традиционен, някогашен разлат гли¬
нен съд за печене на хляб, баница и др.
подничам нсв., подяикиа св. нпрх. нар. Гледам, Поглеж-
‘ дам под нещо. »	„
подновя ж, нар. 1. Нова дреха, премяна. 2. Новоро¬
дено внуче. Хайде. бабо, честита ти подноса!
подновявам нсв., подновя св. прх. 1 Правя нещо старо
да стане като ново. 2. Заменям старо с ново. Под¬
нових си съдовете. 3. Започвам да върша нещо от¬
ново. Подновиха старите разправии. — се нпрх. 1.
Възраждам се. 2. Обличам се в нови дрехи,
подножие ср. 1. Мястото под височина, възвишение.
Селото е разположено в подножието на планината.
2. Пиедестал.	*
поднбктица ж. диал. Болка под ноктите, обикн. при
измръзване.
поднос и поднос м. Плосък съд, на който слагат и
поднасят храна или питие; табла.

1
656 подноскам _
подноскам нсв., поднося се. прх. Започвам да нося, да
обличам постоянно иякоя (нова) дреха. Подносила
е новите си дрехи
подобавам нсв. нпрх. Подхождам, приличам, приля¬
гам (някому). Такива дела не подобават на хора ка¬
то тебе. подобава ми нпрх. Подхожда ми, прилича
ми, приляга ми. Ие ти подобава да се държиш та·
ка. подобАва безл. Подходящо е, прилично е, редно
е, трябва, бива. Посрещнете госта както подобава.
Дръжте се както подобава на сериозни хора,
подобаващ прил. Подходящ, съответстващ, съответен.
Посрещнахме го с подобаваща тържественост.
подббен прил. 1. Който прилича донякъде на нещо
друго; сходен, такъв. Имам подобен на този плат.
Подобни грешки не се допускат. Скоро няма да има¬
ме подобна възможност. Нтцо подобно! 2. спец, За
геометрични фигури (триъгълници, многоъгълници)
— който е еднакъв по форма с друг, независимо от
големината, размерите им.
подббие ср. 1. Прилика, сходство на подобни неща.
Няма никакво подобие между двамата. 2. Предмет, ·
който наподобява, възпроизвежда друг предмет. ,
Тази картина е подобие на другата. 3. спец. В гео¬
метрията — еднаквост, тъждество на геометрични
фигури независимо от тяхната големина. О По по¬
добие на — както, Подобно на. По свой образ я по¬
добие — както, подобно на себе си. ♦
подбб.тачен прил. 1. Който се намира или става под
облаците. Лодоблачно течение. 2. поет.· Който е,
намира се или става високо над земята, под обла¬
ците. Срв. поднебесен.
подобно Иарч. от подобен, обикн. като межд.,
в отговор — за ножелаване на същото, напр.; —
‘ Приятна вечер! — Благодаря, подобно! О Подобно
на предл. — за означаване на подобие, сходство; ка¬
то.
подобиост ж. Качество на подобен; подобие,
подобрен еж. подобрява м1.
подобрение ср. Внасяне или настъпване на нещо по-
добро; подобряване. Комисията внесе подобрения в
първоначалния план. Не чувства подобрение на здра¬
вето си.'
подобрявам се. нпрх. Добрувам известно време. При
майка си е подобрувала, тука ще се помъчи.
оодобрявам] нсв., подобрен св.-нпрх. разг. Ставам по-
добър. подобрява ми, подобрее ми нпрх. Става ми
по-добре. От лекарствата ми подобря.
подобрявам1 нсв., подобря св. прх. 1. Правя нещо да
станс по-добро. Подобрявам битовите условия. 2.
Сдобрявам, помирявам. Хайде да подобрим скара¬
ните. — се нпрх. 1. Ставам по-добър. В болницата
състоянието ми се подобри. Отношенията ни се по¬
добриха. 2. разг. Ставам по-добре, подобрява ми. .
пбдов прил. Който се отнася до под. Подово масло.
Подова настилка.
подог^ршвам нсв., подовърша св. прх. Довършвам до¬
някъде, наближавам до края. Да подовършим полс¬
ката работа, па ще ви дойдем на гости.
подозирам нсв., подозрА св. прх. Долавям, съзирам
или предполагам, имам съмнение за нещо скрито,
премълчано. Подозират ме в неискреност. Подози¬
рам, че ме лъжат.
подозрение ср. Предположение, съмнение, допускане
за наличие, съществуване на нещо скрито, премъл¬
чано или нередно. Неговото държане поражда по¬
дозрение.
подозрителен прил. 1. Който буди, поражда подозре¬
ние. Подозрителен човек. Имаш подозрителен вид.
2. Който подозира, изпитва подозрение; мнителен.
Той е толкова подозрителен, че никому не вярва.
подозрителност ж. Качество на подозрителен,
под0нда вж. подохождам.
подокарвам нсв., подокАрам св. прх. Докарвам по мал¬
ко или от време на време.
подонасям нсв., подопееа св. прх. Донасям по малко
или от време на време.
подоиАшен прил. Който е или се поставя под опашка¬
та. Подопашен ремък.	*
подохшими м. (и подопашница ж.) Ремък, прокаран
под опашката на добиче, за да придържа самара,
подопечеп 1. прил. Който е под нечия опека. Подопеч-
ни територии на ООН. 2. като същ. Лице, което е
под нечия опека.
подорАвам нсв., подора св. прх. 1. Ора нещо посято,
за да посея друго. Зимницата измръзна, та я подо-
рахме и посяхме овес. 2. Ора по малко от съседна
чужда нива; преоравам. Всяка година той ми подо-
рава нивата,
подосещам се нсв., подосСтя се св. нпрх. Досещам се
. малко,
подострям нсв., подбегря св. прх. 1. Правя нещо да бъ-
. де остро; изострям, заострям. Подострям молив. 2.
прен. Подмушвам, подкокоросвам. Подостря го да
се кара с мене.	*
подотдел м. Част от отдел.
подотчетен прил. Който се отчита, подлежи на отчи¬
тане. Срв. безотчетни. Подотчетни суми. ,
О Подотчетно лице — служебно лице, което съхра¬
нява и отчита парични средства и материални цен¬
ности. [рус,]	,
подофицер м «ден остар. Сержант. Старши подофи¬
цер.
подофицерски прил. остар. Който се отнася до подо¬
фицер; сержантски.
подоходен прил. Който е определен според размера на
дохода. Подоходен данък.
подохбждам и подохАждам нсв., подбЙда св, нпрх. До¬
хождам понякога или за кратко време,
подоч$вам нсв., подочуя св. прх. Научавам по слух
малко нещо, чувам нещо, но не съвсем добре, не ■
достатъчно сигурно. Падочул, че ще има забава.
подладам нсв., подпадна св. нпрх. рядко. Оказвам се в
дадено положение, под някакво влияние, въздейст¬
вие; попадам. Подпада под ударите на закона. .
подпАлвам нсв., подпаля св. прх. Правя нещо да започ¬
не да горя, предизвиквам огън, причинявам пожар;
запалвам. Подпалвам огън. Подпалиха му плевнята.
О Подпалвам война — предизвиквам, започвам
война. Подпалвам чертата на някого разг.
— причинявам някому голяма щета, злина, не¬
приятност.
подпалвАч м. Който подпалва нещо, причинява по¬
жар. Подпалвачи на война.
подпалвачески прил. Който се отнася до подпалвач.
Подпалваческа дейност,
подпалки мн. (додлАлка ж.) Трески, съчки и др. за
подпалване на огън. *
подпАля вж. подпалвам.
подпАсвам нсв., подпиша св. прх. 1. Мушвам, пъхам
нещо под пояса си. 2. Запасвам.
подпАска ж. нар. Плетена‘ връв за подпасване; преписка.
Г

подпиша вж. подписвам,
подпека вж. подпичам 1
подпетявам нсв., подиша св. прх. Застъпвам и подгъ¬
вам, смачквам задната част на обувка,
подпечатвам «се., подпечатам и подпечйтя се. прх.
Слагам, удрям печат под нещо написано. Подпе¬
чатвам документи..
подпИрам нсв., подпра св. прх. 1. Държа някого или
нешо да стои в определено положение, да не пада.
Подпирай баба си, а не ходи въз нея. 2. Слагам па
нешо подпора, подпорка. Подпри с нещо коша, че
ще падне. Подпри колата да не тръгне. 3. Опирам,
облягам нещо въз друго. Подпри стълбата на сте¬
ната.. 4. Залоствам. Подпри вратата с камъка. — се
нпрх. Облягам се, крепя се на нещо. Подпрял се на
рамото му.
п0дпис м. Саморъчно написано име под нещо за дос¬
товерност. Подписът му не се чете. Слагам подписа
* си Под нещо. Събирам подписи.
подпИсвам нсв., подпиша св. прх. Слагам подпис под
нещо. Подписах разписката. — ще нпрх. 1. Слагам
подписа си. Подписвам се в присъствената книга. 2.
разг. Сключвам граждански брак.
подписеи прил. Който се отнася до подпис, предназ¬
начен е за подписка. Подписеи лист. Подпиши спи-
оди.
подписка ж. 1. Събиране на суми 'чрез собственоръч¬
но вписване в списъка. Подписка за подпомагане на
пострадалите. 2» Събиране на абонати. Открита е
подписка за ново списание. 3, Събиране на подписи
в защита или против някого или нещо.. Подписка за
мир.	ι	-
подписннк м. и подписптаца ж. Абонат,
поддайгпам нсв., подпйтам св. прх. Питам внимателно,
предпазливо, със заобикалки, за да не се разбере,
че сс интересувам от нещо. Защо подпитваш дете¬
то?	*
подпичам нсв., подпекД св. прх. Пека леко; запичам,
подпиша вж. подписвам.
подпланивски прил, Който се намира в подножието на
планина. Подпланинско село.
подплата ж. Плат, материя, която се пришива отвът¬
ре на дреха за по-топло; хастар.
шщллагявам и подплашам нсв., подплатя св. прх. Пос¬
тавям подплата. Дрехата е подплатена с кожи.
ппдал&швам нсв., подплаша се. прх. Изплашвам, уп-
лашвам. Подплашиха птичките, та се разхвърчаха.
— се нпрх. Изплашвам се, уплашвам се.
подплашим вж. подплатявам.	,
подплес м. Обикн. в съчет. па подплес — косо, поле¬
гато, накриво. Стъпил на подплес и се подхлъзнал.
подплесвам нсв., поддлесиа св. прх. Подвивам, сплес-
аам върха, краищата на нещо. *
подплета вж. подп’яятаи
подплйсвам нсв., подплйсна св., прх. и ипрх. Плисвам
леко изотдолу, подплисквам веднъж или поединич¬
но.
пошолйеквом нсв. 1. прх. Плискам леко изотдолу. 2.
нпрх. За вода — плискам, плискам се леко или от
време на време.
ш>дщшсно вж. подплисвам.
под^.лйгам нсв., лодалета св. прх. Изплитам, наллитам
нешо отдолу. Подплела му петите на чорапите.
подшгЬзвом се нсв., подплъзно се св. нпрх. Подхлъзвам
се. Подхлъзна се на апълбите и падна.
подптЬика ж. Приспособление от мека материя, с ко¬
ето се подпълват дрехи, обувки и др. за удобство,
лодлъхвам 657
за предпазване от повреда Или за придаване ня же¬
лана форма.
подполковник м. Офицер с чин между майор н пол-
ковлик.
псдпслковнишιcи и лодполковняческп прил. Който се
отнася до подполковник,
подпомагам нсв., подпомогна св, прх. 1. Помагам ма¬
териално, с пари и средства. Той го подпомогна, та
завърши университети. 2. Помагам малко, частич¬
но.
подпора ж. и подпорка ж. 1. Нешо, което служи за
подпиране, укрепване. 2. преп. Подкрепа, упоаанис,
опора. Няма си подпора в живота.
подпорен прил. Който се отнася до подпора. Подпорна
стена.	* «
подпоручик м. остар. Офицерски чин, с една степен
по-нисък от поручик; лейтенант,
подпбчва ж. юшж. Земен пласт, който се намира под
горния слой'на почвата. ,
подпочвен прил. Който се намира под почвата,
подпра вж. подпирам.
подправел прил. Който не е истински, направен е по
подобие на някой друг; фалшив. Подправен пас¬
порт.
подправка ж. 1. Подправяне, фалшификация. За под-
< правка на документи виновните се наказват. 1. Не¬
що, което се слага, прибавя за придаване приятен
вкус на ястие, напр, чубрица, бахар, черен пипер и
др.
подправям нсв., подправя св. прх. 1. По незаконен на¬
чин, за измама правя, изработвам пещо по подобие
на друго и го представям за истинското, оригинал¬
ното; фалшифицирам. Подправил му подписа. 2.
Слагам подправка в ястие.
подпредседател м. и Iιспιιрeцсcдaτелко ж. Член па ръ¬
ководство, който замества председателя в опреде¬
лени случаи или в определени граници.	·	'
лодпр^твам и подпрятам нсв., подпре тпа св. прх. Зап¬
ретвам. — се нпрх, 1. Запретвам ръкавите или кра¬
чолите си. 2. преп. Залавям се енергично за някоя
работа. Подпрептал се е да спечели първенство. t
.^прозоречен прил. Който е под прозореца или на
долната част на прозореца. Подпрозоречна дъска.
подпръг м.. лодпрът и [рус.] подпруга ж. Пояс, ко¬
лан за стягане на седло, който минава под корема
на коня.
подпрятам вж, подпретвам.
подпухлам нсв., подпухна св. нпрх. Подувам се. оти¬
чам. Подпухнали му очите от спане.
подл^^на-лост ж. 1. Състояние на подпухнал. 2. Под¬
пухнало МЯСТО-	,
лодпушвам нсв., лодиуша св. 1. нпрх. За пушек — за¬
почвам да пуша, да се издигам, 2. -прх. Опушвам
отдолу.
подпълвам и подлетам нсв., подлЬгня св. прх. 1. За¬
пълвам нещо отдолу, слагам подплънка. Подпъл¬
вам рамо па дреха, 2. Залъгвам, изпълвам дупка,
ниско, място и пр. Подпълвам дупки по стена^^о^.
Подпълвам двора да не се събира вода.
ooдл1Ържвон нсв.. подпЁржа св. прх. Запържвам леко.
Подпържвам боб.
подлазам нсв., подпекла св. прх. 1, Пъхам, пъхвам
отдолу. Подтъхнах писмото под вратата. 2. преи.
Давам някому нещо тойлс- Подпъхнали му 100 лева.
42. Бынартжм гьлковд) речгнк

' 658 подпявам	1
подпявам нсв., нпрх. и прх. Пея леко, малко или от
Време на време; тананикам. -
подработвам и подработвам нсв., подработя и подрабо-
тя се. прх. Предварително обработвам, подготвям,
. Добре подриботен дневен ред.
иодработка ж. Предварителна обработка, подготов¬
ка. Подработка на въпрос.
подравнявам и подравним нсв., подравня се. прх. Пра¬
вя нещо да стане равно, хоризонтално или иа една
линия. Подравнявам двора. Подравнявам войници.
Трябва да подравниш роклята, — се нпрх. Равнявам
се, заставам в права линия, редица,
подравям нсв., подровя св. прх. I. Изравям пръстта
под нещо; подривам, подронвам, подкопавам. Ре¬
ката подрови моста. 2. прен. Разклащам, отслаб¬
вам, руша. Тези постъпки подравят доброто прия¬
телство.
подражавам нсв. нпрх. Повтарям, възпроизвеждам
точно чужди действия и постъпки, постъпвам като
някои друг. Децата подражават на родителите си.
подражание ср. 1, Наподобяване на чужд образец,
постъпване по чужд пример. Децата са склонни към
подражание. 2. Нещо, направено по образец на дру¬
го. Тая картина е подражание на италианските
майстори.
□одражател м. и подрзжателка ж. Човек, който под¬
ражава някому. Децата са големи подражатели.
подражателен прил. Който е направен цо подражание.
Подрижателна поезия.	-
подражателство ср. Проява на подражатсл, липса на
самостоятелност в поведение, работа, творчество;
подражание. .
подразбирам нсв., подразбера св. прх. Разбирам нещо,
което не е казано направо; досещам се. От думите
му подразбрах, не ще дойде.	\	·
подрязвам вж. подразням.
подраздел м. книж. Дял, част от раздел, ,
подразделение ср. 1. Част, дял от цялото, от нещо по-
голямо. 2. Във войската — организационна едини¬
ца, по-малка от батальон (рота, ескадрон, взвод,
отделение).
подразделям нсв., подразделя св. прх. Разделям част
от пяло на по-дребни части, групи. Отделните гру¬
пи подразделям на тройки. —се нпрх. За дял, част
от нещо — деля се, разделям се отново, на по-мал¬
ки части.
подразним и подрЯзвам нсв., подразня св. прх. 1. Дразня,
раздразвам леко, малко. Знаех, не това ще го подраз¬
ни. 2. обикн. св. Дразня малко, за малко. Ще го под¬
равня малко на шега. — се нпрх. Дразня се, раздраз¬
вам се леко, малко. Подразних се от думите му.
подразумявам нсв., подразумея св. прх. остар. Подраз¬
бирам.
подранявам нсв., подранй св. нпрх. 1. Ставам сутрин
рано. Който подрани, много работа свършва. 2. Ид¬
вам, пристигам рано. Малко подранихме, за влака.
подрасквам нсв., подраскам я подрашя св., прх. и нпрх.
Драскач малко или от време на време,
подраспа вж. подраствам.
подраслия м. Попска дреха, която се носи под расото,
подраст м. спец. Млада гора, израсла на мястото на
изсечена стара,
подраствам нсв., под расна и подраста св. нпрх. Израс¬
твам малко, постепенно.
яодрйезншц прил. Обикн. в съчет. подрастващо поко¬
ление — младежта, младите хора, които растат,
подрастват. > > Грижа за подрастващите.
подрйщя вж. подрасквам.
подребрен прил. Който е под ребрата. Подребреи мус¬
кул,.	-	*
подред вж. поред.
подрАден прил. книж. 1. Който е разположен под пис¬
мен, графичен ред. Подредни знаци. 2. Който е под¬
чинен по отношение на даден класификационен ред.
Срв. надреден.
подреден прил. Който е в добър ред или поддържа до¬
бър ред. Добре подредена къща. Подреден човек.
подреждам нсв., подредя св. прх. I. Редя, нареждам по
някакъв ред или както е прието, да бъде удобно
или да изглежда добре. Подреждам витрина. Под¬
реждам изложба. Подреждам ученици по чиновете.
• Подредете се по височина. 2. Снабдявам е всичко
необходимо; обзавеждам. Подреждам си къщата.
Добре е подредил стопанството си. — се нпрх. I.
Заставам я реда си, заемам определеното си място;
нареждам ое. Частите се подреждат за парад. 2,
Обзавеждам се, нареждам се. Добре се е подредил.
3. прен, ироп. Изпадам в лошо, неудобно положе¬
ние. създавам си неприятности,
подремвам и подрямвам нсв., подремя и подремна св.
нпрх. Дремя малко, за кратко време яли от време
на време. Легнах да подремя. След обед старата
’ обича да подремва.
подрывам нсв., подрйна и подрня св. прх. 1. Изривам
пръстта под нещо; подравям, подронвам, подкопа¬
вам, Водата подрива брега. 2. прен. Разклащам, от¬
слабвам, руша; подравям, подронвам. Някои се
опитват да подрииат основите на демокрацията.
подривен прил. Който е свързан с подриване, който
нанася вреда. Подривна дейност.
подрйна вж. подривам и подрнн^
вам.
подрйнвам нсв,, подрйна св. прх. 1. Рина под нещо. 2.
Чистя място, където стои добитък. Трябва да под-
рина на кравата.
подрипвам нсвп подръпна св. нпрх. Подскачам, под-
скоквам. Подрипна от радост.	л
подритвам нсв., подрйптна ре. прх. 1. Ритам леко, по
малко. Върви и подритва една празна кутия. 2. прен.
Отнасям се грубо пренебрежително, неуважително
към някого или нещо; отритвам, отблъсквам. Всеки
подритвал сирачето.
подрйя вж. подривам.
подробен прил. Който съдържа много сведения, данни
и пр. или който засяга всички части, дялове на не¬
що; обстоен, детайлен. Подробен указател. Подро¬
бен доклад. Подробно описание. Подробен анализ.
подрббност ж. Отделна, обикновено дребна част от
пялото, отделен (несъществен) момент от събитие,
произшествие, информация и пр.; дреболия, детайл.
Разказвай без излишни подробности,
подровя вж. подравям.
подронвам нсв., подроня св. прх. Подривам, подравям,
подкопавам. Водата подронва брега.. Нищо не може
да подрони авторитета му. ’
попремине ср. 1. Подобно на лайкучка растение с по-
едри жълти или бели цветове, АщЬетш* со1и1а; Бяла
Рада. 2. диал. Лайкучка.
подрывам1 нсв., подрусам св. прх. Друсам малко, за
кратко време или от време на време. Подрусай де¬
тето. докато заспи.	ι

подрУсиаМ нсе., подрусна св. прх. Друсвам леко, мал¬
ко или от време на време. Подрусна дървото и кру¬
шите паднаха.	.
подръка иарч. 1. С ръка под мишницата на другаря,
спътника; под мишка. Хванал жена си подръка. 2.
Наблизо, наръки; под ръка. Книгите ми са подръ¬
ка.	*
подръпвам нсв., подръпна св., прх. и нпрх. Дрънвам
слабо илн от време на време. Ще· окача нямата си
аз лира... нека там й ветрец струт подръпва.
П.Р.Сл.
подрънквам нсв., подрънкам св., прх. и нпрх. Дрънкам
малко, за кратко време или от време на време.
Звънчето подрънка и замлъкна.
подръпвам нсву подръпна св. прх. Дръпвам леко, мал¬
ко или от време на време. Подръпват момчето за
ушите.
подръчен прил. Който се намира под ръка, на разпо¬
ложение. Подръчни материали. ,
подрязвам нсв., подрежа св. прх. 1. Отрязвам, изряз¬
вам, намалявам отдолу. Подрязвам косата си. 2'
Изрязвам излишните клони; окастрям. Подрязвам
дърво. О Подрязвам някому крилата*.
подрямвам вж. подремвам.
по^дсвнрвам нсв., подсвирна св. нпрх. 1. Свиря, изсвир¬
вам леко; подсвирквам. Подсвирват щурци. 2.
Свирвам, изсвирвам с уста, обикн. за да дам знак,
да привлека нечие внимание. Някой ми подсвирна и
аз се обърнах.
подсвирквам нсв. нпрх. Свиря, свиркам леко или от
време на време. Някой подсвирква на улицата. — си
нпрх. Свиря, свиркам си с уста леко или от време
на време. Върви и си подсвирква.
подсека вж. по д с и ч а м.
подсекретар м. и подсекретарка ж. Пръв помощник
или заместник на секретар. Подсекретар в съвета.
подсекция ж. Отдел, част от секция,
пддсемейство ср. спец. Дял, част от систематична гру¬
па семейство.
подсещам нсв., подс&тя св. прх. 1. Припомням, напом¬
ням нещо забравено. Подсещам го, че е време да
стане. Винаги забравя, та трябва да го подсещам,
2. Навеждам на мисъл; внушавам, подсказвам. Той
ме подсети, че задачата може да се реши така.
подсигурявам нсв., подсигуря св. прх. Погрижвам се да
. има нещо па разположение, да бъде сигурно извър-,
шването, осъществяването на нещо. Подсигурих се¬
' мейството е топливо. Подсигурихме жътвата.
подейлвам нсв., подейля св. прх. Правя нешо да стане
по-силно, по-наситено и др. Подсилихме охраната.
Подсилваме почвата с торове. Подсилвам разтвор.
оодсип м. 1. Нещо подсипано. 2. остар. Барут, който
се сипва на кремъклия пушка отвън за възпламеня¬
ване.
подсилвам нсв., подсиля св. прх. Сипвам, насипвам пя¬
сък, пръст и под., за да се запълни ниско място, да
се повдигне равнището на нешо.
подейрвам нсв., подейря св. прх. Слагам сирище в мля¬
ко, за да стане на сирене.	·
подейчам нсв., подсека св. прх. Сека, отсичам нещо от¬
долу. Подсичам дърво. — се нпрх. От пот, от запар¬
ване ми се разранява кожата, където образува гън¬
ка. Пръстите на краката ми се подсякоха.
О Подсилят ми се краката — отмалявам, не мога
да се движа от уплаха, умора, пиене и пр.
иодоказвам нсв., подскажа св. прх. 1. Обяснявам, каз¬
вам някому, обикн. скришом и незабелязано, как
подсмърчам 659
да отговори на зададен въпрос. Съзнателният уче¬
ник не бива да подсказва на другарите си. 2. Навеж¬
дам на мисъл; насочвам, подсещам. Моментът ще
ни подскаже как да постъпим..
подсказван м. и подсказвайки ж. Ученик, който под¬
сказва.
подскачам нсв., подскоча св. нпрх. 1. Скачам наг оре.
• Лисицата подскочи, но не достигна гроздето. Под¬
скачам от радост. 2. Ставам, изправям се с рязко
движение, изведнъж. Подскочи като ужилен.
подскок м. Скок нагоре, във височина. Ще достигне
крушата с подскок.
подскоквам нсв., подскокна св. нпрх. Подскачам вед¬
нъж или поединично,
подскоча вж. подскачат,.
подсладен прил. Който е направен сладък чрез доба¬
вяне на захар или други подсладители. Подсладени
ракии.
подсладител м. книж. Сладко вещество, което сс из¬
ползва за подслаждане. Захаринът е най-старият
изкуствен подсладител.
подслаждам и подмладявам нсв., подсладя св. прх. 1.
Правя нещо да стане сладко. Подслаждам чай.
Подсладете ракията с мед. Подсладено питие. 2,
прел. Правя нещо да бъде приятно. Прот.
вгорчавам. Децата ми подслади са живота.
подследствен 1, прил. По отношение на когото се води
следствие. 2. като същ. м. и ж. Лице, До отношение
на което се води следствие. Прочетох показанията
на подследствения.
подслон м, 1. Покрито място; сушина. По полето ня¬
маше никакъв подслон от дъжда. 2. прен. Място за
почивка или за защита, запазване от беда, непри¬
ятност; убежище. Раненият намерил подслон при ед- ,
ни овчари.
подслонявам нсв., подслоня св. прх. Давам подслон.
Подслонявам добитъка в обора. Селото подслони
всички гости. — се нпрх. Намирам подслон. Подс¬
лоних се под едно дърво, докато премина бурята.
подслушвам нсв., подслушам св. прх. Слушам тайно,
без да ме ^забележат. Подслушвам разговор. Под¬
слушвам на вратата. Телефонните разговори се
подслушват.
подслушват-елен прил. Който е свързан с подслушване,
служи за подслушване. Подслушвателна апаратура.
подслушвйч м. и подслушаачка ж. Лице, което подс¬
лушва.
подемен се вж. подсмивам сее.
подемно м. рядко. Присмех.
подсмивам се нсв., подсмСн се св. нпрх. 1. Присмивам
се, надсмивам се, подигравам се. Лодсмяла се кука
на криво дърво. Погов. 2. Подсмихвам се. Подсми- -
вам се под мустак.
подсмихвам се нсв., ппдсмйхнй се св. нпрх. Усмихвам
ое леко; подсмивам се, Гледа децата и весело се
подсмихва.	.
подсмйрквам нсв., подсмъркня св. нпрх. Подсмърчам
веднъж или поединично.	.
подсмърчам нсв. нпрх. 1. Вдишвам силно и шумно
въздух през пълен нос. Я се осекни, стига си подс-
мърчал. 2. Плача без глас, като силно и шумно
вдишвам. Детето подсмърча, но не смее да ревне.
3. разг. Гледам отстрана нещо, което ми се иска.
Те ядат, а той подсмърча около тях.

660 подсолЯвам
подсолявам нсе.» подсолЯ св. прх. 1, Соля, посолявам.
Подсолих яденето. 2. прен. Влагам в думите си ше¬
га, остроумие и пад. Старецът подсоляваше разка¬
за си с шеговити закачки.
подставен прил. Измамно нагоден, поставен да дейс¬
тва вместо друг, за чужди интереси; неистински,
лъжлив. Действа с подставено лице. Подставен сви¬
детел.
подставка ж. Приспособление, върху което се поста¬
вя нешо; поставка. Подставка на статуя. Подстав¬
ка за саксия.
подстанция ж. Междинна електрическа или телефон¬
на станция.	*
лодстарявам нсв.» подстаря св. прх. рядко. Състаря¬
вам. Прот. подмладявам. Тъмните дрехи
л псдстаряват.
подстомашен прил. Който се намира под стомаха.
О Подстомашна жлеза — вж. задстома-
ш е н.
подсторвам нсв., подсторя св. прх. нар. Подстрекавам.
Дяволит го е подсторил.	.
подегбрннк м. и подетбршща ж. нар. Подстрекател.
подсторя вж. подсторвам.
подстрекавам нсв. прх. Подбуждам, подтиквам към
някакво действие, обикн. лошо; подсторвам. Подс¬
трекавам народа към бунт.
водстрекател м. и подcτрeιкàτe.пкя ж. Който подстре¬
кава. Империатстите са подстрекатели към война.
подстрекДгелски прил. Който е присъщ на подстрека-
тсл. Подстрекателска кампания.
подстрекателство ср. Действие, проява на подстрека-
тел
подстриг м» По-долнокачествена вълна, получена от
подстригване на овцете.
подстригвам нсв.» подстрижа св. прх. 1. Стрижа, ост¬
ригвам отдолу или отстрани. Подстригвам овце. 2.
Подравнявам, оформям или скъсявам сьс стригане
' (коса, мустаци и др.). Подстригали са те много ви¬
соко. Подстригал си мустаците. Подстригвам
храсти. 3. Постригвам. — се възвр. и нпрх. Подст¬
, ригвам косата си (сам или при бръснар, фризьор).
Иди при бръснаря да се подстрижеш.
подстрижка ж. [Начин на] подстригване; прическа,
■ фризура.
подстрбчев прил. За превод — точен, буквален, досло¬
вен. [рус.]	.
подстрючннк /а. Буквален, дословен превод,	.
подстъп м. 1. Начин на пристъпване, подхождане към
нещо; подход. Правилен подстъп към въпроса: 2.
Удобно място за минаване, приближаване към не¬
що или за нападение. Използвам подстъпите на
местността. В подстъпите на мамината.
подсуквам нсв.» подсуча св. прх. Засуквам отдолу на¬
горе. Подсуквам мустак.
подсушавам н подсушвам нсв.» подсушА св. прх. Пре¬
махвам, отстранявам влагата от нещо; изсушавам.
Подсушавам пелени.
подсъден прил. 1. Който подлежи на съдене. Подсъдна
постъпка. 2. Който подлежи на съдене от определе¬
на съдебна инстанция. Военните лица са подсъдни на
военен съд. ’	.
подсъдим 1. прил. Срещу когото се води съдебен про¬
цес. 2, като същ. подсъдим м. н подсъдима ж. Лице,
срещу което се води съдебен процес; обвиняем.
Разпит на подсъдимия. О Подсъдима скамейка —
място на подсъдимите в съдебна зала.
подсЬдност ж. 1. Качество на подсъден. 2. спец. Раз¬
деление на компетенциите на правосъдните органи
за разглеждане на дела по първа инстанция.,
подсъзнание ср. Област на неясни, не напълно осъзна¬
ти мисли, чувства, представи. Сра. несъзиа-
в а н о. Спомените дремят в подсъзнанието.
подсъзнателен прил. Който съществува в подсъзнани¬
ето или се ръководи от подсъзнанието, отнася се
до подсъзнанието. Срв. несъзнаван. Под¬
съзнателни сили. Подсъзнателна наклонност. ■
подсъзнателно Нарч. от подсъзнателен,
оодсърдвам се нсв.. подсьрдя се св. ппрх» разг. Разсърд-
вам се изведнъж, за малко или без сериозна причина.
Посъветвах го като приятел» а той се подсърди.
пбдтекст м» книж. Смисъл, съдържание, което се из¬
разява в даден текст не пряко, а се подразбира. Ка¬
къв е подтекстът на вашето изказване?
подтик м. Онова, което подтиква към работа, дей¬
ност; подбуда. Това ми даде идея и подтик да пред¬
приема едно изследване. Е.Пел. Подтик към работа.
’ подтиквам нсв., подтикна св. прх. 1. Тикам, бутам,
придвижвам малко или от време на време. Подтик¬
ни главните на огъня. 2. прен. Подбуждам, насърча¬
вам към работа, дейност. Някой го е подтикнал да
направи това нещо.
подтичвам нсв. нпрх. Тичам леко, по малко, от време
на време. Той върви» а децата подтичват след него»
за да не- изостанат.
подточка ж. Допълнителна, второстепенна точка към
основната. Планът се състои от няколко точки и
множество подточки.
подтиквам нсв.» подгькиа св. прх. Подбутвам, подтик¬
вам (главните в огъня, за да .гори по-добре); потък-
Ü3M.
подувам нсв.» подуя св. прх. Правя нещо да увеличи *
обема си, да набъбне, обикн. като се изпълни с въз¬
дух,' газове или поради някаква болестна причина.
—	се нпрх. Увеличавам обема си, набъбвам, обикн.
като се изпълвам с въздух, с газове или поради ня¬
каква болестна причина; подпухвам, отичам. Ръка-'
та ми се поду. Кравата е яла много люцерна и се е
подула.	-
подуправител м. и подуправигелка ж. Длъжностно
лице с една степен по-долу от управител, помощ¬
ник на управителя. Подуправител на Българската
народна банка.	·
подут прил. Който се е подул; подпухнал. Подуто
око. Подути крака.
подуттА ж. Подуто място, болезнен оток по тялото,
подутост ж. 1. Качество на подут. 2. Подутина.
подухвам! нсв.» подухам св.» прх. и нпрх. Духам мал¬
ко, за кратко време. Подухай огъня, докато сс раз¬
пали..
подухвам2 нсв.» подухня св.» прх. и нпрх. I. За вятър
—	вея, духам леко, от време на време или започвам
да духам. Не подухва никакъв ветрец. Вятърът по- ‘
духва клоните на дървото. Скоро ще подухпе юж¬
някът. 2» Духам, духвам леко с уста. Какво току си
подухваш на ръцете?
подуча вж. подучвам. '	-
пддучастък м. Клон, подразделение на по-голям учас¬
тък.
подучвам нсв.» подуча св. прх. Тайно уча, наговарям
някого да извърши нещо. Трябва да знаем кой го е
подучвал да се държи така. >

' подушвам нсв., подуша св. прх. 1. Усещам някаква ми¬
ризма, по миризмата откривам нещо. Кучето поду¬
ши дивеч, 2. прен. Догаждам се за нещо, узнавам,
разбирам по някакви признаци. Подушил, че ще го
накажат, 3, Душа малко, за кратко време.
0 Краставите магарета* през девет баира се по.ддтн
ват.	,
подуя вж, подува м.
подхващам псе., подхвана св. прх. 1. Хващам отдолу.
2. Пристъпвам към нещо; започвам, захващам,
подкачам. Подхващам разговор.
подхвръквам нсв., подхвръква св. нпрх. Подхвъркам
веднъж или поединично, от време на време. Враб¬
четата подхвръкват из двора. Пилето подхвръква и
кацна на плета.
подхвъркам нсв. нпрх. Хвъркам леко нагоре, от едно
място на друго; подхвьрчам. Наоколо подхвъркаха
* птички. Е.Пел.
подхвърлен прил. За дете — който е изоставен от ро¬
дителите си или е оставен така, че да го намери
някой друг. Подхвърлени деца.
подхвърлям нсв., подхвърля св. прх. L Хвърлям на
близко разстояние или на малка височина. Подхвър¬
лям топка. 2. Тайно поставям, оставям нещо, за да
• го намери друг. Подхвърлям писмо. Майка му го е
подхвърлила като пеленаче. 3. Подлагам (в 3 знач.).
Дейността на началника бе подхвърлена на строга
критика. 4. прен. Загатвам, подмятам. Подхвърлих
► му, че трябва вече сам да се грижи за себе си.
подхвьрчам нсв. нпрх. Летя, хвърча на къси разстоя¬
ния, от едно място на друго; подхвъркам. Врабче¬
тата са още малки, едва подхвърчат.	f
подхйлвям се нсв. нпрх. Усмихвам се леко и подигра¬
вателно, иронично,	* ■
подхлъзвам нсв., подхлъзна св. прх. Излъгвам, изиг¬
равам, измамвам. — се нпрх. 1. Загубвам равнове¬
сие при стъпване на хлъзгаво място. Подхлъзнах се
и паднах. 2. прен. Излъгвам се, измамвам сс. Чудно
как се е подхлъзнал да направи такова престъпление.
подход м. Начин на пристъпване или съвкупност от
похвати, начини и средства за извършване на нещо,
на общуване или въздействие върху някого. Прави¬
лен подход към работата. Индивидуален подход.
Класов подход.
подходен прил. рядко. Подходящ, съответен;
подходя еж. подхожда м2
подходящ прил. Който подхожда, удобен е, отговаря
на определени изисквания, за определена цел.
подхождам1 нсв. нпрх. Удобен съм, съотвстствувам,
отговарям на определени усдовия и изисквания;
отивам. Такава постъпка не ти подхожда.
подхождам2 нсв., подходя св. нпрх. 1. Доближавам сс,
пристъпвам към някого или нещо. Войникът е длъ¬
жен да подходи към началника си със строева стъп¬
ка. 2, прен. Постъпвам, действам, отнасям се по оп¬
ределен начин. Не умее да подхожда правилно към
работата.	s
подхранвам нсв., подхрйня св. прх. 1.' Давам допълни¬
телна или по-силна храна, подхранвам с хранител¬
ни вещества. Подхранвам кошери със захар. Подх¬
ранихме дръвчетата с тор. 2. прен. Поддържам,
' подсилвам. Подхранвам надеждите му.
подценявам нсв., подценя св. прх. Оценявам нещо по¬
долу от действителната му стойност или значение;
омаловажавам, недооценявам. Подценявам против¬
* ника си. *
подчертавам нсв., подчертая св. прх. 1. Поставям чер-
•	%	поливам 661
та под нещо написано. Подчертайте заглавието с
две черти. 2. прен. Наблягам на нещо в устна или
писмена реч. Подчертавам, че работата е твърде
отговорна.	·
подчертай прил. Който се изтъква, който изпъква; със
силата си. Проявиха подчертеш интерес към изобре¬
тението му. Подчертана сдържаност.
подчинен прил. 1. Който работи под чуждо ръководс¬
тво, изпълнява чужди заповеди. Работниците са
подчинени на работодателите си. 2. Зависим, неса¬
мостоятелен. Всичко е подчинено на една основна
цел. 3. като същ. подчинен 'м. и подчинена ж. Лице,
което работи под ръководството- или заповедите на
друг. Началникът е взискателен към подчинените
си. О Подчинено изречение грам.. — просто изрече¬
ние, което е част от сложно съставно, зависи от
главното и го пояснява.
подчинение ср. 1. Положение на подчинен. Държа го
в подчинение. 2. грам. Отношение между думите в
словосъчетанието или между частите на сложното
изречение, което се изразява в синтактична иерав-
ноправност на свързващите се елементи. Срв.
съчинени е.
подчиненост ж. Състояние на подчинен,
подчинителен прил. грам. Който се отнася до, който е
свързан с подчинение (във 2 знач.). Прот.
съчинителен. Подчинителна връзка. Под-
чипително словосъчетание. Подчинителен съюз.
подчинявам нсв., подчиня св. прх. 1. Поставям под
своя власт и ръководство. Римските императори
подчинили много народи. 2. Поставям под чужда
власт или зависимост. — се нпрх. Покорявам се,
слушам и изпълнявам без възражения. Войникът е
длъжен да се подчинява на заповедите.	'
подшешвам нсв., подшенна св. прх. Подшушвам. Кой
ти подшепна тая мисъл?	·
подшивам нсв., подшия св. прх. 1, Пришивам откъм
вътрешната страна; под^атявам, Подшивам палто
• с кожи. 2. Ушивам ръб; поръбвам. Подших си по¬
лата. 3. Пришивам колите на книга една към друга
при подвързване.
подшушвам нсв., подшушна св. прх. Казвам някому
нещо шеинешком, тайно; подшивам.
по.дЬбпче ср. Билка с тъмнорозови цветове н листа,
подобни донейде на дъбови, която кучета и котки
пасат при стомашно разстройство, Теисгшш
сЬатаебгш.
подъвквам нсв., подъвча св. прх. Дъвча малко или от
време на време.
подъл прил. 1. Който постъпва безчестно към другите.
Подъл 'човек. 2. Който съдържа, изразява подлост.
Подла постъпка. Подт измяна.
подърдбрпям нсв., подърдори св,, прх, и нпрх. Дърдоря
малко. ■	»
подържа св. прх. Държа Малко. Подръж ми чантата.
полдърля се и (разг.) подърлям се св. нпрх. Дърля се
малко. Подър.шха се, па млъкнаха.
nоlдърuuам «се., подърпам св. прх. Дърпам малко. Срв.
по»дръп ва м. ПоУрпай въжето, че се умо-
< рих.
подявам нсв., подяла св. прх. нар. Слагам, поставям
нещо някъде на скрито, та не може да се намери.
Къде подянахте ключа? — се нпрх. Съм. намирам
се или отивам, изчезвам някъде, обикн. на далечно

662 подявка
скрито, неизвестно място. Къде се подянаха те¬
зи хора?
подявка ж, нар. Втора дъщеря вкъщи, която има още
неженена по-голяма сестра и затова не се мбмес.
Събрали се моми и подевки.	.
ноляждам и (разг.) подядам нсв., подям се. прх. 1. Ям
от храната на някого, та го ощетявам. 2. За вода
— подкопавам, подрнвам отдолу. Реката е подяла
брега. 3, Закачам, ядосвам някого за негови грешки
и слабости. Стига си ме подяждал. 4. Вътрешно,
скрито разяждам, уязвявам. Тази мисъл ме надяж¬
даше дълго време.
подялба ж. Разделяне, поделяне на общ имот на час¬
ти между различни притежатели. Подялба на нас¬
ледство.
подям вж. подяждам. -
подана вж. п о д я в а м.
поеврейчвам нсв., ооеврейча св. прх. Правя някого ев¬
реин, правя някой или нещо да придобие еврейски
облик, характер. — се трх. Ставам евреин, придо¬
бивам еврейски облик, характер,
аоевропейчвам нсв., поевропсйча св. прх. Правя някого
европеец, правя някой или нещо да придобие евро¬
пейски облик, характер. — се нпрх. Ставам евро¬
пеец, придобивам европейски облик, характер.
поевтинявам1 нсв., поевтинея св. нпрх. Ставам евтин,
по-евтин. Прот. поскъпвам. Книгите поев¬
тиняха.
поевтинявам2 нсв., поевтиня св. прх. Правя нещо да
стане евтино, по-евтино. Прот, оскъпявам,
поскъпявам. Държавата поевтини много
продукти.
поединично нарч. 1. Един по един, всеки един поотдел¬
но. Влизайте поединично. Спасявайте се поединично.
2. Не наведнъж, едновременно, а едно след друго..
поезия ж. 1, Словесно художествено творчество в
стихотворна, мерена реч, Срв. проза,
белетристика. Обичам поезията на Бо-
ч тев. 2. разш. Художествена литература,' 3. прен.
Изящество и красота, качество на нещата и явле¬
нията да будят естетически чувства, преживявания;
очарование, обаяние. В тази картина има много по¬
езия. Поезия на любовта, [гр.]
поема ж. Голяма лирико-епична творба, повествува-
Телно художествено произведение в стихове, [гр.]
поемам нсв., поема св. прх. 1. Вземам нещо подадено.
Поеми куфара ми. 2. Приемам, вкарвам навътре в
себе ся. Поемам храна. Поемам въздух. 3. Задължа¬
вам се да върша нещо, натоварвам се с пешо. По¬
емам задължение. Поемам командването. Поемам
всички разноски. 4. Залавям се, започвам. Поех вед¬
нага работата си. 5. прх. и нпрх. Тръгвам. Поехме
към планината. Поехме пътя край реката. О Пое¬
мам |си| дъх — а. Вдишвам дълбоко, б. Правя
кратка почивка, за да се съвзема след тежка умора.
Поемам ръкавицата*.
поемвам нсв., поемна св. прх. рядко. Поемам веднъж
или поединично. И самодиви в бяла премяна, чудни,
прекрасни, песни поемнат. Бот.	*
поемев прил. книж. Само в съчет.: Посмля условия —
при които се поема дадена работа от предприемач,
участие в търг и под. Поемно лице юр. — което се ·
привлича от властите като свидетел при обиск,
опис на имущество и под.
поен прил, За птица — която има приятен глас и може
да пее,	.
поергенувам св. нпрх. Ергенувам малко, известно вре¬
ме.	<	t
поёт м. и поетеса ж. 1. Автор на поетически произ¬
ведения. 2. .Човек, склонен към по-дълбоки естети¬
чески преживявания, [гр ■ ]
поетизнрам псе. и св., прх. Представям в украсен, по¬
етичен вид. Той много поетизира, когато говори.
подтика ж. 1. Наука за поезията, за поетическото
творчество; теория на литературата. 2, Съвкупност
от художествени особености на един поет или ли¬
тературно течение. Поетика па Ив. Вазов. Поетика
на класицизма, [гр.]
поетичен прил. Който е присъщ на поезия, който съ¬
държа поезия. Поетично творчество. Поетична
картина.
поетически прил. Който се отнася до поезия. Поети¬
ческо творчество. Поетическа дарба.
поетйчност ж. Качество на поетичен,
пожадувам св. нпрх. Жадувам малко, кратко време,
пожалвам нсв., пожаля св. прх. (и нпрх.) 1. Проявявам
жалост, обзема ме чувство на жалост към някого.
Никой не го пожали. 2. само се., прх. и нпрх. Жаля
малко, за известно време. Жена му ще пожали и ще
и мине. 3. Става ми жал, досвидява ми (да дам, да
похарча, да пожертвам нещо). Хората няма да по¬
жалят труд и средства за такава цел.
пожалявам нсв., пожален св. прх. Пожалвам. Труд кър¬
вав, боже, поживей! Яз.
пожар м. Силен стихиен огън, който обхваща нещо и
го унищожава. В сградата избухнал пожар. Пожар
унищожи голяма част от гората.
пожарен прил. Който се отнася до пожар( Пожарен
кран. Пожарна команда*.
пожарище ср, Място, опустошено от пожар,
пожарникар м. Лице от служба за потушаване на по¬
жари; огнеборец.
пожарникарски прил. Който се отнася до пожарникар,
пожарогасител м. Уред за гасене на пожар.
пожароопасен прил. Който съдържа, кряе опасност от
пожар, може да предизвика пожар. Сградата е по¬
жароопасна.
пожелавам нсв., пожелая св. прх. 1, Идва ми, обзема
ме желание за нещо; поисквам. Не пожелавай дома
на ближния си! Ще имаш всичко, което пожелаеш.
Не пожела да говори с мене. 2. Изказвам пожела¬
ние. Пожелах му успешна дейност.
пожелапне ср. 1. Изказано желание за осъществяване,
изпълнение, сбъдване на нещо, обикн. добро, хуба¬
во. Пожелание за успешна дейност. 2. Препоръка,
предложение. Изказвам пожелание.
пожелая вж, пожелавам.
нижешям се нсв., пожепя се св. нпрх. разг. Женя сс
повторно. .
пожертвование и пожертвувание ср. книж. Извършване
на жертва, принасяне в жертва или това, което се
дава или се прави като жертва. О Волни пожертво¬
вания — суми, дадени доброволно с благотвори¬
телна цел.	.
пожертвовател и пожертвувател м. книж. Лице, което
прави, върши пожертвования,
пожертвователен и пожертвувателен прил. Който е го¬
тов, склонен да прави пожертвования. Пожертво¬
вателен човек.
пожертвователност и пожертвувателност ж. Качество
на пожертвователен.

к
пожсрт(ву|вам нсв. прх. Направям жертва, принасям
нещо в жертва. Хиляди пожертвала жшзота си в
борбата срещу фашизма.
пожертвувание... вж. пожертвование д
пр.	'■
ноживявям нсв., поживея са. нпрх. 1. Живея, прекарвам
известно време някъде. Поживях между работни-*
ците. 2. Живея добре, весело и приятно за известно
време. Не можа да поживее. На морето си пожи¬
вяхме.
поживим псе., поживя св. прх. нар. Запазвам някого
жив, давам му (дълъг) живот. Бог да те поживи.
пожйзнен прил. Който е за цял живот, продължава
през целия живот на човека, доживотен. Пожизнена
пенсия. Пожизнена рента. '	,
пожулвам нсв., пожуля се. прх. Жуля малко,
пожълтвам псе., пожълтя св. прх. П о ж ь л т я -
в а м2,
пожълтя вж. цожълт’вам.
пожълтя вж. пожълтява м2.
пожълтявам1 нсв., пожълтея се. нпрх,. Ставам жълт.
Листата пожълтяха.	'
пожълтявам2 нсв., пожълтя св. прх, Правя нещо да
стане жълто; ожълтявам, пожълтвам.
пожъпвам нсв., ножъна св. прх. 1 Ожънвам. Не успях¬
ме да пожънем нивата. 2. Жъна малко или от вре¬
ме на време. Пожъни малко, та да ти се услади
хлябът.	’
поза ж. 1. Положение на тялото. Той застана пред
апарата в сериозна поза. Стоя в неудобна поза. 2.
прен. Изкуствено, афектирано, неискрено поведе¬
ние. Това са само пози. Заема поза на обиден, [фр.]
позабавлявам св. прх. Забавлявам малко, за кратко
време. — се нпрх. Забавлявам се малко, за кратко
време.	.
позабавям нсв., позабавя св. прх. Забавям малко, за
кратко време. Те ме позабавиха на разговор. — се
нпрх:.. Забавям се малко, за кратко време,
ноздбопагява.м нсв., позабогатея св. нпрх. Обогатявам
малко.
позаболявам нсв., позя6олСя св. нпрх. Заболявам мал¬
ко, леко.
позаболява ме нсв., позаболи ме св. нпрх. Заболява ме
малко, леко или от време на време,
позабравям нсв., позабравя св. прх. Забравям малко,
отчасти или за кратко време. Позабравихме стари¬
те обичаи.	·*	t
оозабьрквам нсв., позабъркам св. прх. Забърквам мал¬
ко, леко. Позабъркай трилите за телето. Тоя въп -
* рос ме позабърка. — се нпрх. Забърквам се леко; по-
обърквам се. Учениците се позабъркаха и никой не
отговори.
позаб!рсвам нсв., позабърша св. прх. Забърсвам мал¬
ко, отчасти или набързо. Позабърсах масата.
позавёхяа вж. п о з а в я х ва м,,
позаанвам нсв., позавмя св. прх. Завивам малко. Лоза-
вийте детето.	1>
поэавиждам нсв., позавидя св. нпрх. Завиждам малко.
Позавидяха му на успехите,
позавъждам нсв., позавъдя св. прх. Завъждам малко,*
известно количество. Позавъдихме кокошки.
иозавъртявам нсв., иозавъртЗ св. прх. Завъртявам мал¬
ко или от време на време. — се нпрх.. Завъртявам
се малко или от време на време. Нозавъртя се ден-
два у дома и пак изчезна.	■
ппзавяхвам псе., позавехна св. нпрх. Завяхвам малко, ’
леко. Цветята са по'завехнали.
позалепвам 663
позагазвам нсв,, позмгрря св. нпрх. Загазвам малко, ле¬
ко.
позаг&свам нсв., позагасна св. нпрх. Загасвам малко,
не напълно. Огънят е пазагасстл. .
позагасяла* нсв., позагася св. прх. Запасявам малко,
не напълно. Позагасете огъня.
позагагвам нсв., позагатна св. прх. Загатвам малко,
леко. Той му позагатпи, че ще се жени.
позаглаждам нсв., позяглЯдя св. прх. Заглаждам мал¬
ко, отчасти. Позагладих ножа. Позагладихме рабо¬
тата. — се нпрх. Заглаждам се малко, леко. Позаг-
ладил се е, откакто се храни добре.
позаглеждям нсв., позяглСдям ся прх. Заглеждам мал¬
ко, за късо време. — се нпрх. Заглеждам се малко.
Ако се позагледаш, ще го откриеш.
позаглъхвам нсв., позаглъхна св. нпрх.. Заглъхвам мал¬
ко, отчасти.
позагнйвам нсв., позагння св. нпрх. Загнивам леко,
малко. Крушите са позагнили.
позагорчава ми нсв., позагорчи ми св. нпрх. Загорчава
ми леко, малко. Ако го сдъвчеш. ще ти позагорчй.
позагрея вж. позагрявам.
оозш рнжвам се нсв., позагрижа се св. нпрх. Загрижвам
се малко.
позагрубявам нсв., позагрубея св. нпрх. Загрубявам ле¬
ко, малко. Животът позагрубя.
лозагръщам- нсв., позогърна се. прх. Загръщам малко,
леко. — се възвр. Загръщам се малко. Позагърии се
да не настинеш.
позагрявам нсв., позагрея св., прх. и нпрх. Загрявам
малко. — се нпрх. Загрявам се малко,
позагубвам нсв,, позагубя св. прх. Загубвам малко.
позадлъжиявам нсв., позядльжиея св. нпрх. Задлъжня-
вам малко.
позадремвам и позадрймвам псе., позадремя се, нпрх.
Задремвам малко.
позаннтер^увам се св. нпрх. Заинтересувам се малко,
проявявам известен интерес за нещо определено;
• поинтересувам се.	>
позакпшлям [се] св. нпрх. Закашлям [се] малко. /
позаклашам нсв., позяклЯтя св. прх. Заклащам леко,
малко. Ако го позаклатиш, ще падне. — се нпрх.
Заклащам сс леко, малко.
позакрепвам1 нсв., позакрепна св. нпрх. Закрепвам, за¬
яквам малко; позаяквам. Детето трябва да по за¬
крепне. ■
ппзакрёпвам2 и позякрепям нсв., позакрепя св. прх. Зак¬
репвам, закрепям малко. Позакрени стълбата, да се
кача. — се нпрх. Закрепвам се малко, до известна
степен.
позакрйвам нсв., позакрня св. прх. Закривам малко,
по закръглям нсв., позакръгля св. прх. Закръглям мал¬
ко, — се нпрх. Закръглям се малко, до известна сте¬
пен. Беше на почивка и се е позакръглила.	f
позакърпвам и позакърпим ксв,, позакърпя св. Прх. За¬
кърпвам малко, донякъде или от време на време.
Ще позакърпим положението. Позакърпвам по някоя
обувка.
позакъсиИвам нсв., позякъ^нСя св. нпрх. Закъснявам
малко или понякога, Тази вечер ще позакъснея.
щ^^з^.^^^ждвам се нсв., позалежй се св. нпрх. Залежавам
се малко. Хвана ме грип и се позалежах.
позалепвам1 нсв., позалепна св. нпрх. Залепвам малко,
до известна степен.	,

664 позалепвам
позалепвам2 в оозалепям псе,, позалепя св. прх. Залеп¬
вам, залепям нещо малко. Позалепих гумите на ве¬
лосипеда.
позалисвам нсв.; нозялнсам се. прх. Залисвам малко,
за кратко време. Другарите ме позалисаха с игри.
— се нпрх. Залисвам се малко, донякъде или за из¬
вестно време. Позалисахме се с работа.
козалъгвам нсв., позалъжа се. прх. Залъгвам малко, за
кратко време. Позальгеай децата, докато се върна.,
позалюлЯвам нсв., позалюлея св. прх. Залюлявам по
малко, от време на време.
позалютявам1 нсв., позалютя и позалотСя св. нпрх.
Ставам малко лют, залютяаам малко или от време
на време, позалютявя ми, оозалютн ми, пазялютее
ми нпрх. Залютява ми малко или от време на вре¬
ме. Чушката ми позалютя, но пак я изядох.
позалютявам2 нея., позалютя св. прх. Запотявам малко,
направям леко да залюти. Позалютшт сте бобеца.
позамазвам нсв., позамджя св. прх. Замазвам малко,
позамайвам нсе., позамаи св. прх. Замайвам малко или
от време на време, — се нпрх. Замайвам се малко.
Позамаял се е от похвалите.
позамега вж. п о з а м и т а м.	♦
позамижйвам нсв., позямнжЯ св. нпрх, Замижавам мал¬
ко.	1
позамврмсвам нсв., позамириша св. нпрх. Замирисвам
малко, леко. Сиренето е позамирисало. позамирисва
ми, позамирнше ми нпрх. Замирисва ми леко, малко.
Позамириса ми на изгоряло. .	1
позамислям се нсв., позамисля се се. нпрх. Замислям
се малко,
позаммтам нсв., позамегй св. прх. Замитам малко, на¬
бързо. Чакайте да позамета стаята.
позамбгвям се нсв., позамогиа се св, нпрх. Замолвам се
малко.	.
позаморявам нсв., позаморя св. прх. Поизморявам, по-
уморявам, — се нпрх, Поизморявам се.
оозамразнвам нсв., позамразя св. прх. Замразявам
, малко, отчасти. — се нпрх. Месото в хладилника се
е позамразило.
позамръзвам нсв., позамръзна се, нпрх. Замръзвам
малко. Земята е позамрьзнала.
лозамъглявам нсв., позамъгля св, прх. Замъглявам
малко, леко. се нпрх. Стъклата на прозорците
се позамъглиха.
позамълчавам нсв., позамълча св. нпрх. Замълчавам за
малко.
иозяиемарявам нсв., позанемаря св. прх. Занемарявам .
малко. Тая година позанемарихме лозето.
позаннмавам нсв., позаннмая св. прх. Занимавам няко¬
го малко, за кратко време. Учителката влезе да по-
занимава учениците. Позанимай гостите, докато се
върна, — се нпрх. Занимавам се малко, за кратка
време. Позанимайте се с този въпрос.
иозаоблячавам се нсв., позаоблача се св. нпрх. Заобла-
чавам се малко. Небето се позаоблачи.
иозаоблям нсв., позаобля св. прх. Заоблям малко. Взе¬
ми да позаоблиш ръбовете на масата.
^тзшНггрям нсв., позабегря се. прх. Заострям малко;
поизострям. Позаостри ножовете.
□озалидам нсв., позападна св. нпрх. Западам- малко.
Грабът беше позипаднал. >
оозапйзаам нсв., дозапазя св. прх. Запазвам малко. Ча¬
дърът ме позапази от дъжда.
позапалвам нсв., позяпали св. прх. Запалвам малко
или от време на време.
позапарвам псе., позапаря св. прх. Запарвам малко, в
известна степен. Позапарих кацата. — се нпрх. За¬
парвам се малко. Царевицата се е позапарила.
позапекй вж. позапичам
позапея вж. по запявам,
позапйрам нсв., позапра св., прх. и нпрх. Поспирам.
—	се нпрх. Поспирам се. Позапря се, огледа се. и
пак тръгшг. .
позапйчам нсв,, позяпекй св. прх. Заличам малко, леко.
Позапечете месото. Оризът ще го позапече. — се
нпрх. Заничам се малко, леко. Хлябът се е позапекьл.
позаллаквам нсв., позаплача се. нпрх. Заплаквам мал¬
ко или от време на "греме.
позаплАшвам нсв., позаллаша св. прх. Заплашвам ня- ,
кого малко; посплашвам.	’
позаплитам нсв., позапя^й св.прх. Заплитам нещо до¬
някъде, малко. — се нпрх. Заплитам се малко. На
изпита се позаплетох. Езикът ми се позаплита.
позапомням нсв., позапомня св. прх. Запомням малко,
отчасти. Гледай да позапомниш какво се говори.
нозанûτявам се нсв., позапотя се св. нпрх. Запотявам
се малко, леко; поизпотявам се.	.
позалра вж. позапйрам.
позаоушвам1 нсв., позапелия се., прх. и нпрх. 1. Запуш¬
вам, задимя вам малко или от време ти време. 2.
прх. Запушвам от време на време (цигара, лула);
позапалвам.
позап$швам2 нсв., позапуша св. прх. Запушвам, затък- *
вам, запълвам нещо малко, отчасти шш набързо.
дупките.
позапъвам нсв., позапъаа се. прх. Запъвам малко.
. —се нпрх. Запъвам се малко, леко. Позапънах
се при четенето. Някои се съгласиха веднага,
други се. позапънаха.
позапълвам нсв., позапълня св. прх. Запълвам малко,
донякъде, отчасти,	*
позатЪна вж. позапъвам.	,
позапържвам нсв., оозанвржа св. прх. Запържвам мал- *
ко.	■ · '	■
поза радвам с,в. прх. Радвам, зарадвам някого малко.
Позарадвайте старите си родители.
позарйствам нсв., поза расоа и поза раста 'се. нпрх. За¬
раствам малко, отчасти. Раната ми е позарасла.
^заседавам се нсв., оазаседя се св. нпрх. Заседавам се
малко или понякога.
позаейлвам нсв., позасиля св. прх. Засилвам малко.
—	се нпрх. Вятърът се позасили.
позаейпвам нсв., позасиля св. прх. Засипвам малко, до¬
някъде, отчасти. · ' .
позаейцам нсв., позасйтя св. прх. Засищам малко, до¬
някъде, отчасти. Хлябът ме позасити. — се нпрх.
Засищам се малко, донякъде,
поза^^вам се нсв., поЗясмйя се св. нпрх. Засмивам се
слабо, малко.	*	-
оозаспИвам нсв., позаспя св. нпрх. Заспивам леко и за
малко.
позасрамиам нсв., позасрамя св. прх. Засрамвам мал¬
ко. — се нпрх. Засрамвам се малко,
позастарявам нсв,, оотастар^я св. нпрх. Застарявам
малко.
позастоявам се нсв., позастой се се. нпрх. Застоявам сс
малко или понякога.
позвсгудявам |се| нсв., нозастудея и позасгудй |се| св.
нпрх. Застудявам малко, слабо. Дните позастудя-
ха. Времето ще се позастуди.

1
позясуквам нсв., позясУча се. прх. Засуквам малко, ле¬
ко. Позасучи си ръкавите.
1юзасгьнвам нсв., позвстъпя св. прх. Застъпвам малко.
— се нпрх. Застъпвам се малко. Позастъпи се за
приятеля си.
позасушшвам се нсв., позасуша се се. нпрх. Засушавам
се малко, за известно време. Времето, ще се поза-
суши.
позасърбявя ме нсв., позасърбн ме св. нпрх. Засърбява
ме малко.
позасъхвам нсв., позвсъхна св. нпрх. Засъхвам малко.
Пътеките позасьхнаха.
по затегна вж. позат. я г в а м.·
позатихвам нсв., позатихна св. нпрх. Затихвам малко,
нозатоплнм нсв., позатдшш св. прх. Затоплям малко.
Чаят ще ни позатопли. — се нпрх. Затоплям се
малко, леко. Времето ще се позатопли.
лозатруднявам нсв., позатруднй св. прх. Затруднявам
малко, донякъде. — се нпрх. Затруднявам се малко,
донякъде. Позатрудних се с тази задача.
позатрупвам нсв., нозатрупам се. прх. Затрупвам малко.
позатъжавам се нсв., позатъжа се св. нпрх. Затъжавам
се малко.
позатъмнявам нсв., позатъмня св. прх. Затъмнявам
малко.
позатягвам нсв., позатегна св. прх. Затягам малко или
оУ време па време. Трябва да позатегнем дисципли¬
ната. *
оозахладнявам нсв., позахлзднея св. нпрх. Захладня-
вам леко, малко. Времето вече по захладил, поза-
хлалнява, поза хладнее безл. Скоро ще позахладнее.
□озахладнвам1 и позахлаждам псе., позахладея се.
нпрх. Захладявам леко, слабо; позахладнявам. Вре¬
мето позахладя. позахладява, позахлажда, поза-
хладее безл. Навън е позахладяло.
позахладявам2 и позахлаждам нсв., позахладя св. прх.
Захладявам, захлаждам нешо или някого леко, сла¬
бо. Водата ще ни пазах.тди. — се нпрх. Захладявам
се малко. След тоя дъжд времето ще се позахлади.
позапапвам нсв., аозацаоам се. прх. Зацапвам малко,
леко.
позачервявам нсв., позачервй св. прх. Зачервявам леко,
малко. Позачервих бузите. — се нпрх. Зачервявам
сс леко, малко. Позачерви се от притеснение.
позачестявам нсв., позачестя св. нпрх. Зачестявам мал¬
ко. Позачестиха кражбите.
оозачудвам нсв., яозачудя св. прх. Зачудвам леко, мал¬
ко. Тоя въпрос ме позачуди. — се нпрх. Зачудвам се
леко, малко.
позанквям нсв., позаякна св. нпрх. Заяквам малко,
позволен прил. 1. Който се допуска, за който има поз¬
воление, разрешение, съгласие. Прот. непоз¬
волен. Позволени и непозволени средства. 2. Ка¬
то сказ. опред. —· за означаване, че нещо се
допуска, за нещо има позволение, разрешение. Не
е позволено да се влиза. 3. като същ. позволено ср.,
обикн. чл. Нещо, което се допуска, за което има
позволение, разрешение. Не преминавайте граници-
‘ те на позволеното.
позволение ср. Съгласие, разрешение да се извърши
нешо. Това ще стане без тяхно позволение.
позволителен 1. прил. Който позволява, с който нещо
се позволява; разрешителен. Позволителен билет. 2
като същ. позволително ср. Писмен документ, с кой¬
то се разрешава, дава се право за извършване на
нещо; разрешително. Имам позволително да нося
оръжие.
позитивизъм 665
позволявам нсв., позволй св. прх. 1. Давам някому
право да извърши нещо; разрешавам. Прот.
забранявам. Позволих му да замине. Поз¬
волявам отпуск. 2. Давам възможност; допускам.
Здравето не ми позволява да работя много, ' поз¬
волявам си, позволя св възвр, н нпрх. Позволявам
на себе си шш поемам отговорността, осмелявам
се да извърша нешо. Вие много си позволявате. Не
си позволявай да ме наричаш така. Не мога да си
позволя такъв лукс.
позвъяяваи нсв., позвънй св. нпрх. 1. Звъня, звънвам
веднъж или поединично. Ако някой позвъни, не от-'
варяй. Ще му позвъня по телефона у дома. 2. Звъня
малко, известно време. Нека позвъни още малко. Ще
позвъни и ще спре.
п&здрав м. 1. Пожелание към някого за здраве и щас¬
тие. Много поздрави от майка ти. С поздрав: твой
Иван. 2. Израз на уважение, почит. Свали.си шап¬
ката за поздрав.
поздравителен прил. Които съдържа поздрав, поздрав¬
ление. Поздравително писмо. Поздравителна теле¬
грама.	'
поздравление ср. Приветствие, поздрав (в 1 зная.).
Моите поздравления за новия пш пост! Приемам
поздравления.
поздравявам нсвп поздравя св. прх. 1. Изпращам поз¬
драв, пожелавам някому здраве и успех. Поздрави
чичо си от мене. 2. Изказвам, изразявам радостта
си или почитта, уважението си към някого по слу¬
чай негов успех, победа или приятно събитие, праз¬
ник и др.; принегствувам, честитя. Поздравявам ви
с победата. 3. Давам израз на познанство, правя
знак за поздрав с поклащане на глава, сваляне на
шапка, отдаване на чест и др,, съпроводени поня¬
кога с думите д оброугро, добър ден,
добър вечер. добра среща,
здравей, з л р а в е й т и п пр. Винаги ме
поздравява много внимателно. — се взаим. Срещ¬
нахме се и се поздравихме.
□озеленявам нсв., позеленёв св. нпрх. Ставам зелен.
Позеленя от яд.
поземлен прил. Който е свързан с използване на земя¬
’ та. Поземлени реформи. Поземлен данък. Държавен
поземлен фонд.
позив м. 1. Зов, обръщение, призив, апел. На позива
му никой не се отзова.. 2. Печатен или ръкописен
лист хартия, който съдържа такова обръщение, зов.
Лепя позиви. Нелегален позив.
позирам нсв. нпрх. 1. Стоя в някакво положение, поза
като модел при рисуване или като обект за фотог¬
рафиране, Позирам на художник. 2 прен. Държа се
нех^^вено, не се показвам в истинската си свет¬
лина. Младежите обича/п да позират..
позмтйв м. Фотографска снимка, копие от негатив,
[лат.]	.
позитивен прил. книж. 1. Който се отнася до позитив.
2. Който е основан на реални данни, на съществу¬
ващи факти. Позитивни науки. 3. Положителен (в 1
и 2 знач.). Прот. негативен. Позитивен от¬
говор. Позитивни резултати.
позитивизъм м. книж. Философско направление, спо¬
ред което цялото истинско, положително (позитив¬
но) знание може да се получи само върху основата
на опита като сбор от възприятия, чрез синтез на
666 позитивист
постиженията на отделните специални наука и сле¬
дователно философията като отделна, самостоя¬
телна наука няма право на съществуване.
позитивист л<. и познтнвисгка ж. книж. Привърженик
на позитивизма.
позитивистичен прил. Който се отнася до позитиви¬
зъм; позитивистки.
позитивнстки прил. Който се отнася до позитивист;
позитивистичен.	-
позитрон м. спец. Античастица на електрона. [от ао-
зиг(ивен) + (е лек) тро^я]
позиционен «рил. Който се отнася до позиция (главно
в 1 и 2 знач.). Позиционна бройна система. О По¬
зиционна война — при която войските стоят дълго
време в укрепени позиции.
позиция ж. 1. Положение, разположение на нещо.. По¬
зиция на фигурите па шахматната дъска. 2. Място,
където са разположени войски при сражение, вой¬
на. Предни позиции. Ключова позиция. Артилерийска
позиция. Заемам позиция, 3. обикн. ми. Състояние,
положение на някого или нещо. Позициите ни на
пазара отслабват. 4: прен. Гледище, отношение,
становище. Каква е вашата позиция по въпроса? [от
( лат.]
позлата ж. 1. Тънък златен пласт, слой по повърх¬
ността на предмет. 2. прен. Златна багра. В пурпур
и позлата на изток буди се денят. Д.Пол,
позлатен прил. Който е с позлата. Позлатени украше¬
ния.
позлатявам нсв., позлатя св. прх. 1. Правя позлата,
покривам нещо с тънък слои злато. Позлатявам
гривна. 2. прен. поет. Придавам иа нещо златист
цвят, правя да изглежда като златно. Зората поз¬
лати небето. 3. прен. Давам, плащам някому много
пари. Ще те позлатя, ако направиш това.
позлоеловя св. нпрх. Злословя малко или кратко вре¬
ме.	-
познаваем прил. Който може да бъде познат, достъ¬
пен е за познанието. Свстът с познаваем.
познаваемост ж. Качество на познаваем. Познавае¬
мост па света.
познавам1 нсв. прх. 1. Имам знания за някого или не¬
що. Познавам много такива хора. Познаваш ли доб¬
ре работата? 2. Зная някого по лице, име, харак-
( тер, дейност и под, Познавам те още от дете. 3.
Запознат съм, поддържам връзки с някого. Позна¬
вах баща ти. Тя се прави, че не ме познава. — се
нпрх. I. Лича, проличавам. Денят се познава от
сутринта. Приятел в нужда се познава. 2. Имам
връзки е някого, знаем се един друг. Познавахме се
с брат ти.
познавам2 нсв., позная св. прх. 1. Добивам знания за
някого или нещо. Тук познах много пови работи. 2.
Узнавам, откривам някого или нещо. В навалицата
никой няма да ме познае. Познавам го по гласа. 3.
Разбирам, различавам. Хапни малко и ще познаеш
какво е. Конят' познава неопитния ездач. 4. старик.
Обладавам в полов акт. Адам позна Ева. жена си;
и тя зачена. Битие 4:1.	-
познавателен прил. Който е свързан с познание, който
дава познания, Познавателни процеси. Познавател¬
ни способности.	.
познавач м. и познавачка ж. Който добре познава не¬
що. Познавач на литературата.
познайник м. И познайница ж. Който е познат някому.
Отидоха си вече старите познайници.
познание ср. 1. Процес на отразяване на действител¬
ността в съзнанието, придобиване и натрупване на
знания за света. Теория на познанието. 2. Сбор от
знания в дадена област. Кандидатът има познания.
г/познанство ср. 1. Отношение между хора, които се
познават. Завързвам познанство с някого. 2. обикн.
мн. Кръг от познати хора. Имам много познанства.
рознит 1. прил. Който или когото, познаваме, знаем
добре; известен. Това ми е познато. Познати мес¬
та. Познат човек. 2. като същ. познат м. и позната
ж. Човек, когото някой (добре) познава и е когото
поддържа известни връзки, Срв. б л и з ъ к,
* приятел. Срещна една позната и се заприказ¬
ва. Бяхме у едни познати.,	·
позовавам се нсв., позова се св. нпрх. Опирам се, ос¬
новавам се. Позовавам се на чужди сведения.
позпр м. 1- Безчестие, срам за някого. Това поражение ♦
е истински позор за нас. 2, За израз на възмущение,
осъдително отношение към някого или нещо. По¬
зор на предателите!
позорен прил. Който се отнася до позор, съдържа или
носи, причинява позор. Позорно бягство. О На по¬
зорния стълб изправям, прикова¬
вам книж. — ка публично порицание, осъждане,
позоря нсв. прх. Навличам някому позор, покривам с
позор; безчестя, петня, опозорявам. Позори семейс¬
твото си. Опитва се да ме позори чрез вестника си.
позьбр м. и позьбрка ж. Човек, който обича да пози¬
ра, който се държи неестествено. . .	*
позьорство ср. Поведение, държане или проява на
** позьор.	*
позяпвам нсв., позяпам св., прх. и нпрх. Зяпам малко,
ч известно време. Отиде да позяпа на пазара.
понгравам нсв., поигрйя св., нпрх. и прх. Играя малко.
Децата поиграха и заспаха. Поиграхме хоро.
поизбелвам и поизбялвам нсв., понзббля св. прх. Избел¬
вам малко, до известна степен. Поизбелих платното.
поизбелявам нсв., понзбелея св. нпрх. Избелявам мал¬
ко, Роклята ми поизбеля. от слънцето.
помзбметрям нсв., помзбиетря св. прх. Избистрям мал¬
ко, донякъде. — се нпрх. Водата се е поизбистрила.
пимзбледнявам нсв., поизбледнёя св. нпрх. Избледня¬
вам малко, не съвсем. Спомените му са почзблед-
нели.	.
поизблъсквам псе., [оонзблъскам св. прх. Изблъсквам
леко, малко,, донякъде.
поизб^гвам нсв., поизб^там св. прх. Избутвам нещо’
донякъде, малко.	,
поизбързвам нсв., поязбързам св. нпрх. Избързвам
малко в нещо, с нещо. Поизбързахте с тая работа,
поизбърсвам нсв., ппнзбърша св. прх. Избърсвам леко,
малко; пообърсвам. Поизбърши си ръцете.
поизбялвам еж, поизбелвам.
иоиз веждам нсв., поизвела се. прх. Извеждам малко,
за кратко време или от време на време. Поизвеж-
а дай детето, на разходка.
поизвехтявам нсв., поизвехтея св. нпрх. Извехтявам
малко; поовехтявам. Дрехите ми са поизвехтели.
«отвръщам нсв., поизвърна св. прх. Извръщам малко,
донякъде. Поизвърна глава. — се нпрх. Извръщам
се малко, донякъде.
понзгладняввм нсв., поизгладила св. нпрх.. Изгладня-
вам малко; поогладнявам.
поизглйждам нсв., поизгладя с&. прх. Изглаждам мал¬
ко, донякъде. Поизгладих си панталоните.

пойзгл&клям нсв., ппизгледам св. прх. Изглеждам ня¬
кого или нещо малко, за кратко време. Той се обър¬
на и го -поизгледа.
понзгнйвам нсв., понзгнйя св. нпрх. Изгнивам малко.
Дървото е потзгнило.	-
’ поиздрйсквам нсв., по из драскам и понздращя св. прх.
Издрасквам малко, леко. Котето ме поиздраска.
понздьрлвам «се., поиздърпам се. прх. Издърпвам мал¬
ко. Поиздърпах чекмеджето и пъхнах книгата.
поиздялвам нсв., лоиздялям св. прх. Издялвам малко,
донякъде.
понзжаднявам нсв., понзжадися св. нпрх. Изжаднявам
малко; поожаднявам.
поизжснвам «се,, поизженя св. прх. Изженвам известна
част, не всички. — се нпрх., само мн. и 3 л. ед. Из-
женваме се, оженваме се доста, мнозина. Поизже-
ниха се доста младежи тая зима.
иоизжулвам нсв., поизжУля св, прх. Изжулвам малко
или доста, до известна степен. Поизжулих си ръце-,
те с моя куфар.
поизкйрвам нсв., поизкЯрям св. прх. Изкарвам малко,
донейде. Поизкарваш ли нещо от допълнителната
работа?
понзкЯчвам се псе,, понзкачН се св. нпрх. Изкачвам се
малко, донякъде.	>	.
оонзкашлям се нсв., поизкашля се св. нпрх. Изкашлям
се леко. Псизкашлнй се, па тогава влизай.
поизкрмвмвам нсв., понзкрнвй св. прх. Изкривявам
малко. Поизкривил си браздата.
поизкуфйвам нсв., понзкуфся св. нпрх. Изкуфявам мал¬
ко. Поизкуфял е старецът, не го слушайте.
поюкъпвам нсв., поизкъпя св. прх. Изкъпвам набързо
и отгоре-отгоре. ’
поязкърпаям нсв., лонзкърпя св. прх. Изкърпвам мал¬
ко, донякъде. Поизкърпих чорапите на децата.
□покъртвам нсв., понзкъртя св. прх. Изкъртвам мал¬
ко. Докато внесем гардероба, поизкъртихме мазил¬
ката.
поиздегна се вж. поизлягвам се.
по излежавам се нсв. я св,, нпрх. Излежавам се малко,
за известно време. Бащата е пъргав, но синът обича
да се поизлежава.
поиз/швям нсв., поизлея св, прх. Изливам малко. По¬
излей от водата, че е много.
поиздязам и поизлязвам нсв., поизля за св. нпрх. Изли¬
зам малко, за късо време или от време на време.
После .. зафаяа и да поизлязва. Т.Г.Вл. Поизлязох
да се разтъпча. Хората взеха да поизлизат.
помзлъгвям нсв., ионзлъжа св. прх. Излъгвам малко;
послъгвям. Поизлъгах го от немай-къде.
нонзтъсквам нсв., поизлъскам св. прх. Изльсквам мал¬
ко, донякъде. Чакай малко да си поизлъскам обуща¬
та.
поизлягвам се исв., понзлег^1а се св. нпрх, Излягам ее
малко, за късо време. Поизлегнахме се па тревата.
поизляза, поизлязвам вж. поизлизам.
помзмазвям нсв., поизмажа св. прх. Измазвам малко,
набързо. Трябва да поизмажем стените. *
понзмачквам нсв., понзмвчкам св. прх. Измачквам
малко. Поизмачках си дрехите.
понзменям псе., понзменя св. прх. Изменям малко, от¬
части. Потзменихме първоначалния проект.
поизмесгвам нсв., понзместя св. прх. Измествам мал¬
ко. Поизместете масата към прозореца.
по^метё вж. поизмитам.
подишам псе., понзийя св. прх. Измивам малко или
набързо.	.
понзплаквам 667
г
поизмитам нсв., поизметЯ св. прх. Измитам малко, на¬
бързо. След всяко ядене поизмитам стаята.
поизмня вж. поизмивам.
понзмокрям нсв., понзмокря св. прх. Измокрям малко.
Дъждът ще ви поизмокри.
понзморявам нсв., ноизморя св. прх. Изморявам Мал¬
ко; поуморявам. Поизморихме хлебарките. Работа¬
та ще те поизмори. — се нпрх. Изморявам се мал¬
ко, до известна степен. Поизморихме се и спряхме
да починем.
понзмръзвам нсв., поизмръзна сс. нпрх. Измръзна м
малко, не напълно. Картофите са поизмръзнали.
поизмърсявам нсе., понзмърсй се. прх. Измърсявам
малко.
покзмъчвам нсв., понзмьча св. прх. Измъчвам малко,
■— се нпрх. Измъчвам се малко, Поизмъчих се с тая
работа.
□оизнёжвам нсв., поизкежя св. прх. Изнежвам малко.
—	се нпрх. Изнежвам се малко. Поизнежили сме се
от парното отопление.	*
поизносвам «се., поизнося св. прх. Износвам малко. Ка¬
то поизнося дрехите, ще ги дам на брат си. — се
нпрх. Износвам се малко. Палтото ти се е поызно-
сило.	*
□онзостйвям нсв./поизостйия св. нпрх. Изоставам мал¬
ко. Часовникът ми е поизостапал.
поизоставям нсв., поизоставя св. прх. Изоставям, зане-
марявам малко, Поизоставих старите навици.
поизостаня вж. поизоставам.
понзострям нсв., понзостря св. прх. Изострям малко.
—	се нпрх. Изострям се малко, леко. Обстановката
се е поизостри.ш.
понзпадам1 нсв., понзн Ядня св. нпрх. Изпадам малко;
лозападам. Сега е поизпаднал, ама тогава беше пръв
чорбаджия. Т.Г.Вл.
поизпЯдвям нсв., понзийдам2 св. нпрх. Изпадам отчас¬
ти, нс напълно, Поизпадали са му зъбите.
ппизпЯрнам нсв., понзпяря сл. прх. Изпарвам малко.
Поизпарете дрехите и го прострете на слънце.
понзпарявям се нсв,, понзпаря се св. нпрх. Изпарявам
се малко, не съвсем. Водата се е поизпарила.
понзпашам [си] нсв., поизпатя [си| св. нпрх. Изпащям
си малко.
понзпека еж. до изпичам.
□оизпера вж. поизпирам.	‘
понзнивам нсв,, понзпня св. прх. Изпивам малко, до¬
някъде. Хаджи Генчо мислил да поизпие малко по¬
вече от старото винце, Л.Кар. Болестта го е поиз-
пила.	.	_
лонзпнлвам и ноизпилявам псе., поизп^ля св. прх. Из¬
пилвам малко. Поизпили ключа. та да влиза свобод¬
но.
поизпнрям нсв., поизперЯ св. прх. Изпирам малко. По¬
изорах си ризата.
ютнзпйтвам нсв,, доизпйтам св. прх. Изпитвам малко
или от време на време. Искат да пи поизпитат
какво мислим. И аз поизпитах малко страх.
поизпнчам псе., поизпекЯ се. прх. Изпичам малко, на¬
бързо. Поизпекохме картофи и хапнахме.
понзпня вж. поизнива^.
поизι□лàκвам, нсв., поизплякня св. прх. Изплаквам
малко, набързо. Поизплакпи чашите.
поиэί□Iшквяи2 нсв., понзплЯчд св., прх, и нпрх. Плача,
изплаквам малко или от време на 'време.

668 лоизплати
«
поизилатя вж. п онзплашам. ,
поизилашвам нсв., поизплаша св. прх, Изплашвам мал¬
ко; поуплашеам. Гръмотевицата ни поизплаши. — се '
ппрх. Изплашвам сс малко; поуплашзам се.
поизплащам нсв., потилата се. прх. Изплащам малко,
отчасти. Поизплаших дълговете си.
понзпльзвам се нсв., по изплъзна се св. нпрх. Изплъз¬
вам се малко. Щеката се по изплъзна от ръката ми.
поизлотявам се нея., шмзютя се св. ппрх. Изпотявам се
малко. Ще се поизпетите, докато пи настигнете.
поизправям псе., поизправи се. прх. Изправям малко,
донякъде, отчасти. Поизправете редицата. — се
, ппрх. Изправям се малко, заставам малко по-изп-
равен. Поизправи се, момче!	.	,	*
понзлразвам нсв., поизпразша се. прх. Изпразвам мал¬
ко, отчасти; поодразвам. Поизпразнихме хамбара.
поизпъвам нсв., иоизньна се. прх. Изпъвам малко. — се
ппрх. Изпъвам се малко.
пиизпьипам исв., поизиьча св. прх. Изпълвам малко.
Поизпьчих гърди. — се нпрх. Изпълвам се малко.
поизрйегвам нсв., поизраспа И ползраста св. нпрх. Из¬
раствам малко. Децата скоро ще поизрастат.
поизрежа вж. по изрязвам.
шшзрусявам1 нсв., поизрусея св. нпрх. Изрусявам мал¬
ко. Косата й почна да паизрусява.
поизрусявам- нсв., поизруся св. прх. Правя да стане
малко рус. Поизруеила косата си.
поизрежа вж. поизрязва м,"
пиизръмжавям нсв., поизръмжй св. нпрх. Изръмжавам
малко, леко. Мечката поизръмжала и пак заспала.
поизрлзвам псе., поизр^жа се. прх. Изрязвам малко.
Поизрежи си ноктите.	·
поизекубвам нсв., поизекубя св. прх. Изскубвам малко;
пооскубвам Поизекуби тревата в лозето.
поизсмуквам нсв., поизсмуча ек, прх. Изсмуквам мал¬
ко. Болестта те е поизсмукала. ι
понзетйвам нсв.. иоизстйиа св. нпрх. Изстивам малко.
Чаят е неизстинал. Поизстииах, докато ви чаках.
поизстйсквам нс , поизстИскам св. прх. Изстисквам
малко. Паизстискай дрехите от водата.
поизстудявам нсв., поизстудй св. прх. Изстудявам мал- .
ко. Поизстудете бирата.
поизсушавам нсв., поизсуша св. прх.- Изсушавам мал¬
ко, отчасти. Поизсушете си дрехите.
поизсъхвам нсв., ииизеъхиа св. нпрх. Изсъхвам малко.
Дрехите поизсъхнаха за гладене.
оомзтёглям нсв., поиэтегля св. прх. Изтеглям малко.
Поттеглих му ушите. — се ппрх. разг. Поизраст-
вам нависоко.	.
помзтепш се вж. поизтягам се.
иоиттека вж. поизтичам.
попзгйквам псе., поизтикам св. прх. Изтиквам ма^ко.
Ноизтикаха ме на заден план.	4	,
поиззичам нсв.. поизтека се. ппрх. Изтичам малко, по
малко. Виното е поизтекло от бъчвата.
поизточвам нсв., поитточа св. прх. Източвам малко.
Иоизточи чешмата да дойде студена вода. Поизто-
чете ножовете.	*
ооитрезиявам нсв., поизтрезиея са. ппрх. Изтрезиявам
малко, отчасти. Като поизтрезиее, сам ще се прибере,
поиттривам нсв., поизтрйя св. прх. Изтривам малко,
Поизтрийте си краката и влезте.
гоитпьиянам1 нсв., поилъиея св. нпрх, Изтъпявам мал¬
ко, ставам -малко по-тънък. Носът му е поизтънял.
попттьийвам2 псе., поизтъпй св. прх. Правя да стаие
малко по-тънък. Поизтънете дъската.
поизгьрквам псе., поизтъркам св. прх. Изтърквам мал¬
ко. Пойзтърках съдовете с пясък.
иоизтягвам се1 нсв., поизтягам се св. нпрх, Изтягам се
малко, известно време.	.
иинззЯ1яам се2 нсв., помийна се св. нпрх. Изтягам се
леко, малко или за малко. Поизтегнахме се на сян¬
ка да починем.	.
понзучанам св. прх. Изучавам малко, отчасти или за
известио време.
поизучвзм нсв., покзуча св. прх. Изучвам малко, доня¬
къде. Поизучих занаята, но не докрай.	-
поизхабйвам исв., поизхабя св. прх. Изхабявам иещо
малко, до известия степен. Поиз.хабил си.бръснача.
поизхарчпам псе., поизхарча св. прх. Изхарчвам мал¬
ко, известиа част. Поизхарчих от парите.
поизцапвам псе., поизцйнам св. прх. Изцапвам малко.
Поизцапах си ръцете.
поизцеждам нсв,, поиздедя св. прх.. Изцеждам малко.
Поизцедихме дрехите и ги простряхме.
поизчаквам нсв., помзчаком св. прх. Изчаквам малко,
известно време. Поизчакай да престане дъждът.
поизчервявам се нпрх., поизчервя се св. нпрх. Изчервя¬
вам се малко. Като му го казах, той се поизчерви.
поизчнетвам нсв., поизчйстя се. прх. Изчиствам, мал¬
ко, до известна степен. Поизчисти ориза и го сло¬
жи да ври.	.
поизчуквам нсв., поизчукам св. прх. Изчуквам малко,
леко. Поизчукай гвоздея от дъ^1ката.
поизяенявам нсв., поизясия св. прх. Изяснявам малко,
отчасти. Това. ще поизясни нещата. — се нпрх. и
безл. Изяснявам се малко. Времето се поизясни. Ка¬
то се поизясни, ще тръгнем.
поИлка ж. Съд с вода за поене на домашни животни.
Поилка за крави.
поило ср. 1. Каменно или дървено корито под чучур
или иа кладенец, където добитъкът пие вода. 2.
Място иа река, където поят добитък. 3. Поилка,
поймвам нсв. нпрх. разг. Имам по малко или от време
на време. Докато доех кравата, поимвах масълце,
поймва безл. Има, намира се по малко или от време
на време. У тях все поишва ракия за гости.
поименен прил. Който е направен по имена. Поименен
списък. Поименни облигации. О Поименно гласуване
‘ — при което гласуващите се извикват един по един.
поинтересувам се св. нпрх. Проявявам интерес з^ мал¬
ко или за отделен случай; позаиптересувам се.
Трябва да се поинтересуваш за здравето си. Поин¬
тересувай се за иметс на този човек.
поисквам нсв., поискам св. прх. Проявявам желание,
искам веднъж или поединично. Ако поискам, ще по¬
луча. Поискай и ще ти се даде. поисква ми се,
поиска ми се нпрх. Започва да ми се иска; приисква
ми се. Ако ти се поиска нещо, кажи.
поискване ср. Действие по гл. поисквам. Да
поискване.
поИда Л. нпрх. диал. Тръгна. Пойдохме на село. Пош¬
ла мома за вода със две стомни шарени. Нар.п.
пбшггер м. Порода ловни кучета С къса козина, обикн.
бяла е черни или кафяви петна, [англ.]
покйеи прил. църк. КоИто се отнася до покаяние. По¬
койна изповед.
покажа вж, показвам.
лбказ м. Излагане иещо наяве; показване, демонстри¬
ране. Тая работа не е за показ. Изкарвам на показ.
показалец м. 1. Вторият пръст иа ръката след палеца,

с който се сочи, Свий показалец. 2. Азбучен списък
на имена, вещи или понятия, извлечени от книга
или друго съчинение; индекс.	,	·
показалка ж. Тънка дълга пръчка, която служи за по¬
казване на географска карта, диаграма и под.
покАзш прил. спец. За лекарство или лечебно средство
— който се препоръчва за употреба, приложение
при определено заболяване.
Оказание ср., обикн. мч. 1. Сведения, разказ на оче¬
видци за някаква случка, събитие. 2. спец. Устно*
или писмено изложение на факти във връзка с
предстоящ съдебен процес. Давам показания. 3.
мед. Симптоми или заболявалия, при които се пре¬
поръчва приложението, употребата на дадено ле- *
карство. 4. Материали, данни, по които се съди за
нещо, които сочат, показват нещо. Това писмо е ве¬
че добро показание. 5. Дани за величината, количес¬
твото на нещо, измерено от съответен уред, при¬
бор. Такива са показанията на електромера.
показ&тел м. 1. Това, което показва, по което може
да се съди за състоянието, развитието на нешо, По¬
казател за културното равнище на нацията. Пока¬
зател за производителността на труда. 2. Отделна
част, елемент, страна на някаква дейност, процес.
Изпълнихме плана по всички показатели. 3. мат.
Число, цифрово или буквено означение, което по¬
казва колко пъти дадено число се умножава само
иа себе си, В израза а2 показателят е 3.
показателен прил. От който може да се съди за иещо;
характерен, типичен. О Показателно местонмение
грам. — с което се посочват предмети или призна¬
ци, напр.: тоя, онзи, такъв.
показвам псе., покажа св. прх. 1. Давам нещо да се
види, представям за разглеждане. Показвам паспор¬
та си. Покажете документите си. 2. Обръщам не¬
чие внимание върху нещо, обикн. еьс съответен -
жест; посочвам. Показах му пътя. Показа ми кар¬
тината -с очи. 3. Разяснявам някому- нещо, правя
нещо да стане ясно, разбрано. Показвам решение на
задача. Инструкторът показва как се борави с ма¬
шината. 4. Проявявам, разкривам, изваждам наяве.
Машината показва добри качества. Войниците по¬
казват чудеса от храброст. Показвам добро позна¬
ване на проблемите. 5. Давам основания за изводи;
означавам. Това показва, че ме ценят. Опитът по¬
каза кой е прав. 6. За измерителни уреди — отбе- ’
лязвам, посочвам, правя видими резултатите от ня¬
какво измерване. Това нещо показва
температурата на водата. Часовникът показва два
без пет. Какво показва електромерът? — се ш?рх.
1. Излизам, явявам се, появявам се. Той се показа
на балкона. Слънцето се показа. 2. Проявявам се,
изтъквам се. Иска да се покаже, че много знае.
О Показвам вратата*. Показвам сн носа*. Показ¬
вам ся рогата*.	-
пбказев и [рус.] показни прил. L Който служи за по¬
казване, за образец; образцов. Показен магазин.
Показна лекция. 2. Който се прави само за показ, -
за да се направи впечатление; демонстративен. По¬
казно благочестие. 3. като същ. показно ср. разг. Не¬
що, което се прави за показване, като образец,
показност ж. Качество или проява на показен,
покайвам се шв., .покая се св. нпрх. Правя покаяние,
покалугертявам нсв., покалугеря св. прх. Правя някого
калугер, постригвам някого за монах, монахиня.
Утре ще я покалугерят. Ваз. — се нпрх. Ставам
калугер, постригвам се за монах.
покнхвам 669
покана ж. 1. Предложение към някого да направи не¬
що, да участва в нещо. Отправям покана. Устна
покана. По тяхна покана. 2. Писмено известие с та¬
. кова предложение. Изпращам покана. Вход с пока¬
ни. Покана за телефонен разговор.
поканвам нсв., поканя св. прх. Отправям покана, об¬
ръщам се с покана към някого. Поканвам гости.
Поканвам на обяд. Поканвам публиката да напусне
салона. Поканен съм на сватба.
поканвам нсв., покапя сг. 1. трх. Започвам да каля
или капя по малко, от време на време. Чешмата
покрова. 2. прх. Разпръсвам капки, покривам нешо
с -капки; акапвам, накапвам. Покапах покривката.
покарвам1 нсв., покарам св. прх. 1. Карам малко или
от време на време. Дай да покарам колелото. 2.
разг. Започвам да карам; подкарвам. Покараха за¬
' държаните към ареста. 3. само нсв., диал. Карам,
насочвам овцете към стъргата за доене.
покарвам2 нсв., покарам св. нпрх. За растение, косми,
зъби и под. — израствам малко, показвам се. Ни¬
вите са покарали. Покарала му е брада. > > Едва
покарали мустаци.
покарвам се нсв., покарам се св. нпрх. Карам се малко
или от време на време.
локарв&ч м. и покарвачка ж. диал. Човек, който до¬
карва (в 3 знач.). 1
покасгрям нсв., покЛстри св. прх. Кастря нещо малко
или за кратко време.	*
покатервам се нсв.. покатеря се св. нпрх. Изкачвам се
е катерене. Покатери се на покрива.
покатерен прил. Който се е покатерил,
покачвам нсв., покача св. прх. 1. Качвам на по-високо
място; повдигам. Покачи ме на дървото. 2. прен.
Правя нещо да се повиши, да стане повече, по-ви¬
соко или по-скъпо; повишавам. Покачили цената на
стоките. Това ще покачи нивото на водата. — се
нпрх. I. Качвам се, изказвам се (върху, на нещо).
Покачих се на покрива. 2. Издигам се нагоре, пови¬
шавам се, увеличавам се. Цените се покачиха. На¬
емите се покачват.
нокашлювам [се! нсв,, покашлям [се| св. нпрх. Кашлям
от време на време, по малко,
покДя се вж. покайвам се.
покаян прил. Който се е покаял, който е направил по¬
каяние. Покаян грешник.
покаяние ср. Искрено признаване я съжаление за из¬
вършено престъпление или грях. Правя покаяние.
покДяишк ж. и покаяница ж. рядко. Човек, който се
покайва, който се е покаял.
поквара ж. Нравствена развала. Поквара на нравите.
Поквара на обществото.
покварен прил. Нравствено развален. Покварено об¬
щество. ,
поквареиост ж. Качество на покварен,
покварявам нсв., поквара св. прх. Нравствено разва-
• лям. Безделието покварява младежта. — се нпрх.
' Нравствено се развалям.	к
поквкчОвам нсв., поквича се. нпрх. Квича малко, из¬
вестно време.	-
пдкер м. Вид хазартна игра на карти, [англ.]
покневам нсв., покнена св., нпрх. и прх. Кисна малко
или от време на време. Натопих прането да покис-
не. Покиснах си краката в гореща вода.	<
покйхвам нсв., покйхам св. нпрх. Кихам малко или от

670 поклади	.
време на време. Детето покихва — навярно 'е нас¬
тинало.
поклади мн. диал. Заговезни.
покланям нсв., поклоня св. прх. I. дши. Дарявам. 2.
поет. Посвещавам. На теб, Българийо свещена, по¬
кланям песни си сега. Ваз.
покланям се нсв„ поклоня се св. нпрх. 1. Правя по¬
клон. Артистът се поклони и започна да декламира.
Покланям се учтиво. 2. само нсв. Почитам като бо¬
жество, като висша сила. Славяните били езичници
и се покланяли на дървета.
поклащам и поклатвам нсв., поклатя св. прх. 1. Клатя
леко, клатя веднъж или поединично. Вятърът пок¬
лаща дърветата. Тай поклати заканително глава. 2.
Клатя малко или от време на време. Ако поклатиш
още малко дървото, всички ябълки ще паднат. Недей
да поклатваш глава. 3- Правя нещо да помръдне,
да се помести. Кацата оеше огромна, не можах да
я поклатя. — се нпрх. 1. Клатя се леко, веднъж или
поединично. Всички пеят и се поклащат. Клоните
па дървото едва се -поклащат. 2. Клатя се малко,
известно време. Ще се поклати малко и ще спре. 3.
Помръдвам, помествам сс от някъде.
поклеквам нсв., поклекпа св. нпрх. Клякам, клеквам
малко, за кратко време. Поклекнах край огнището
да го раздухам.	'
поклечявам нсв. (рядко), поклечя св. нпрх. Клечи из¬
вестно време, малко,
поклон м. 1. Навеждане на главата или горната част
на тялото в знак на поздрав или почит. Правя пок¬
лон. Учтив поклон. Дълбок поклон. 2. преи. Сърде¬
чен, прочувствен- поздрав. Поклон на теб, природа,
създание необятно. Ваз. 3. диал. Дар, подарък,
поклыгепие ср. I. Отдаване на последна почит, проща¬
ване с покойник. Тялото на мъртвеца е изложено
за поклонение. 2. Отдаване па почит към нещо ве¬
личаво, прекрасно, свято. Поклонение на природата.
Отидоха на поклонение на Щипка. Хаджия е човек,
който е ходил на поклонение на Божигроб.
покл0ниик м, ноклошшчка и поклонница ж. 1. Човек,
който с ходил на поклонение в Йерусалим (Божиг¬
роб); хаджия. 2. Възторжен любител шш почитател
на някого или нещо. Поклонник на музиката. Пок¬
лонница па Ботев. 3. книж. Влюбен човек; обожа¬
тел. Тя има верен поклонник.
поклонничество ср. 1. Ходене на поклонение (във 2
зная.). 2. Поведение или проява на поклонник,
поклоня |се| вж. д о к л а и ям [се].
шпктяквам нсв., шжлякам св. нпрх. Клякам малко, ня¬
колко пъти или от време на време,
ппкметунам св. нпрх. Кметувам малко, известно вре¬
ме.
покоен I. прил. За човек — който е починал, умрял.
Това е спомен от покойната ми майка. 2. като същ.
покойният м. и иоиокиата ж. Покойник. Покойният
беше примерен баща и гражданин: t
покои мн. поет* Жилшшю помещение в дворец. Във
очакване зловещо оттегля се в покошпе си той.
К.Хр.	*	.
покой м. 1. Спокойствие, мир, тишина. От грижи не
зте що е сън и покой. Нищо не нарушава нощния
покой. 2, книж. Неподвижност. Абсолютен покой.
Състояние* на покой. ,
покойник м. и покойница ж. Починал, умрял човек.
Покойници, вий в други полк минахте. Ваз. О Дом
на покойника — сграда при гробища, където покой¬
- нишите се държат и се подготвят за погребение или
кремиране.
покойният, покойната вж., покоен,
пококетнрам ев. нпрх. Пококетиича.
пококетиича се. нпрх. Кокетнича, кокетирам малко,
поколебавам нсв., поколебая св. прх. Причинявам, пре¬
дизвиквам (слабо) колебание у някого; разколеба¬
вам. Неуспехите бяха поколебали неговата млада
душа. — се нпрх. Изпадам в (кратко) колебание,
Той се поколеба, но после заяви, че е готов на всич¬
ко,	'	*
поколение ср. 1. Общество, общност от хора, които
живеят в дадено време; генерация. Аз здрав съм син
на здраво поколение. Ваз. 2. Хората на приблизител¬
но еднаква възраст в дадено време; генерация. Въз¬
питател на младото поколение. Баща ми е от ста¬
рото поколение. 3, Съвкупност от хора или
животни, които наследяват родителите си в дадено
време; коляно. Народните предания минават от по¬
коление. па поколение. 4. Потомци, наследници. На¬
шите поколения ще се гордеят с нас. 5. Средна про¬
дължителност на човешки живот. Живял две
поколения. 6. Цитата съвкупност от съставните еле¬
менти да даден клас от предмети на определена
степен от тяхното развитие. Ново поколение ком¬
пютри.
покомацд|у|вам св. прх. Командвам известно време,
малко. Покомандвай взвода, докато се върна.
поконтвам нсв., поконгя св- прх. Контя малко, за из¬
вестно време. — се нпрх. Контя се малко, за извес¬
тно време, Поконтих се, докато бях ерген.
покопавам нсв., покопая св. прх* Копая малко, извес¬
тно време. Покопайте още един час.	-
покорен прил. Който се покорява; послушен, смирен.
Твой покорен син. Покорен слуга. *	,
покорен прил. Когото или който са покорили, завою¬
вали. Покорени страни.
покорнтел м. и покорйтелка ж. книж. Който е поко¬
рил някого или нещо; завоевател. Покорители на
върховете. Покорител на женските сърца.
покорност ж. Качество на покорен,
покорство ср. Пълно подчинение, послушание,
покорявам нсв,, покоря св. прх. 1. Поставям някого
> под своя власт, принуждавам го да се подчинява на
волята ми; завладявам, превземам, подчинявам.
Римляните покорили много страни. 2, прен. Прив¬
личам, спечелвам някого, направим някой да ми се
довери и да ме обича. Покорява хората е доброта-
та‘си. — се нпрх, Подчинявам се, слушам, прими¬
рявам се^ с нечия власт.
покосявам нсв., покося се. прх. 1. Кося малко, извест¬
но време или от време на време. Дий му косата да
покоси. 2. Кося нещо изцяло, докрай; окосявам. Не
можахме да покосим ливадата. 3. прен. Убивам, съ¬
барям, като че ли отрязвам с коса, Картечницата
поносила цялата група войници,
покоя се нсв. нпрх. книж. Намирам се в покой; почи¬
вам. Там се покоят останките на мъчениците. Ваз.
покрадвам нсв. прх. [Имам навик да] крада но малко
или от време на време. Гледай го в ръцете, защото
покрадва.
покрай предл, 1. Означава място на движение, нача¬
лото и краят на което не се посочват и което се
извършва успоредно по· дължината на нещо. Вър¬
вяхме бавно покрай реката. Покрай стопора. Пок-

рай гората. 2. Означава място на движение, което
се извършва в непосредствена близост до опреде¬
лен предмет или лице. Снощи минах покрай вас.
Вървях покрай тебе. Покрай вас се въртяха много
хора. 3. прен.. За означаване, че нещо се извършва
заедно, съвместно, успоредно или по причина на
* нещо друго. Покрай него ще пострадаш и ти. Пок¬
рай сухото гори и суровото. Поел.
покрайнина ж. I. Отдалечена, крайгранична област;
краище. Западни покрайнини, 2, обикн. мн. Крайни
квартали на голямо населено място; предградие.
Хора от покрайнините.	-	>
покрещявам nce.t покрещй се. прх. Крещя малко, късо
време. Оставете го да покрещи,	1
покрив м. 1. Най-горната, обикн. наклонена плоскост
на сграда, която я предпазва от дъжд и др. Кере¬
миден покрив Сламен покрив. Скосен покрив. Плосък
покрив. 2. прен. Дом, жилище. Бащин покрив. Оста¬
нахме без покрив.
покривало ср. Тъкан, предназначена за покриване на
главата или изобщо на тялото. Бяло покривало.
Конски покривала.
покрдоам нсв., покрия се, прх. 1. Турям, поставям ед¬
но нещо върху друго, та го затулвам, скривам,
предпазвам. Покрих го с одеялото. Покрийте раз¬
сада е найлон. Покривам двора с точи. Покрито
ммксо котки не го лочат.. Поел . X Правя, направям
покрив. Покрихме къщата. 3. Заемам, закривам из-
цялоо г^с^^^рзх^ькхтг^а на нешо : засттилам , Сняг покри
земята. Облаци Покриват небето. Олиото е малко,
не покрива и дъното на тигана. 4. книж. Напълно
съвпадам, еднакъв съм с друг, друго. 5. В някои
спортни игри — намирам сс постоянно, неотлъчно
до някой от противниковите играчи и не му позво¬
лявам да действа свободно. — се нпрх. Съвпадам,
напълно съм еднакъв с нещо, друго. Това не се пок¬
рива с моите представи за справедливост. О Пок¬
ривам норма — изпълнявам, извършвам нещо в съ¬
ответствие с определена норма,	изискване.
Покривям си разноските — получавам, спечелвам
от нещо толкова, колкото съм изразходвал, похар¬
чил.
покриван м. Занаятчия, който прави ламаринените
части на покрива и водостоците,
покривен прил. Който се отнася до покрив. Покривна
конструкция:
покривен прил. Които служи за покриване или като
покривка. Покривни материали. Покривна мушама.
Покривни тъкани.	4
покривка ж. 1. Нещо, обикн. тъкан, която служи за
покриване. Покривка за маса. Миндери с пъстри
покривки. 2. Завивка. Ние се простряхме на посте¬
лите си, завити добре с дебелите покривки. Ваз. 3,
Пласт, който покрива нещо. Снежна покривка. Зе¬
лена покривка от трева. ,
покритие ср. 1. Пласт, слой, който покрива нещо,
обикш за предпазване или за украса. Асфалтово
покритие. Противокорозиопно покритие. 2. спец.
Налични суми в кредитен институт, които служат
за погасяване на задължения. Чек без покритие. 3.
спец. Наличност от злато или стоки, която служи
като гаранция на паричните знаци. Златно покри¬
тие.	‘	-
покри!икувам св. прх. Критикувам малко, до известна
степен или известно време.
вокригосеменен прил. О Покритосемепни растения
бот. — най-висши представители на растителния
покупка 671
свят, при които размножителните органи са разпо¬
ложени в цвета и развиват плод с намиращи се в
него семена.
покрия вж. покривам.
покрив м. 1. Покривало, покривка. Снежен покров.
Покров от житни растения. 2. Платно, с което
покриват мъртвец; саван.
покровител м. и покровителка ж. Който оказва за¬
щита, върши покровителство; защитник. Покрови¬
тел на малките народи.
покровнтелскн прил. Който се отнася до покровител,
покровителствен прил. I. Който изразява покровителст¬
во (в 1 знач,). Покровителствен тон. X Чрез който
се проявява, осъществява покровителство, зашита.
Покровителствени мити. Срв; протскпио-
н е н.
покровителство ср. 1. Защита, оказваш на по-слаб от
по-силен или по-властен; протекция. Детето е под
мое покровителство. 2. Благоприятни условия, съз¬
давани за развитието на нещо. Покровителство на
тежката индустрия.	.
покровнтешст|ву]вам нсв. прх. книж. Оказвам покро¬
вителство,
покротУвам св. ипрх. Кротувам малко, известно вре¬
ме, Покротувайте още ден^два да видим какво ще
стане.
покруса ж. Силен душевен удар, силно душевно сът¬
ресение. Вред край мене е пустиня, вред покруса ъ,
тъга. Смирн.
покривам нсв.. покруся св. прх. Поразявам, убивам
духом; съкрушавам, сломявам. Болестта на Мария
я беше покрусила дълбоко. Д.Дим. — се нпрх. Силно
отпадам, съсипвам се духом,
покрусен прил. Убит духом; съсипан, сломен. Покру¬
сена младост. Покрусени. души.
покруся вж. покрусвам.
покръкло ср. Домашна саздърма от свински дроб,
черва п сланина.
покръствам нсв., покръстя св. прх. Правя някого хрис¬
тиянин, въвеждам го в християнството. — се нпрх.
Приемам християнството, Българите се покръстили
при цар Борис I.
покръстен прил. Който е приел християнската вяра,
станал е християнин. Покръстен татарин. Покръс¬
тена еврейка.
покръстя вж. покръства м.
покръчмарувам св. трх. Кръчмарувам малко, кратко
време.
покръшквам нсв., покръшкам св- нпрх. Кръшкам мал¬
ко шти от време на време. Той обича да покръшква.
покряквам нсв., покрякам св. нпрх. Крякам малко или
от време на време. Откъм реката покрякваха жа¬
би.
покрясквам нсв,, покрйскям се. нпрх. Кряскам малко
или от време на време.
покупагел м, и покупателна ж. остар. Купувач, [рус.]
покупателен прил. книж. Който се отнася до възмож¬
ността, способността за купуване. Покупателна си¬
ла на населението. Покупателна възможност.
покупен прил. Обикн. в съчет, покупна цена — по ко¬
ято нещо се купува. Срв. продажбея,
продажен.	а
покупка ж. 1. Купуване, закупуване. Покупка на къща.
\ 2. Нещо купено. Донесох покупките.

672 покупко-продажба	.
покупко-продажба ж. кпиж. Акт на купуване и про¬
даване. ,
покущвам нсв., покуцам сн. нпрх. Куцам малко или от
време на време.
покушение ср. Опит за убийство илн организирано
убийство. Извършено е покушение срещу императо¬
ра. [рус.]	■	. .
покълвавам нсв., покълвВ се. прх. Кълва малко, късо
време.
покълвам -ж. покллнаам.
покълна се. прх. Кълна малко, за късо време. Нека
покълне — да й мине!
покъливам и покълвам нсв., покълва се. нпрх. За семе
— пускам кълн; покълвавам.
покълвавам! нсв., покълни св, нпрх. Покъливам.
покърмям иск., покърмя сн. прх.. Кърмя малко, извес¬
тно време. Жената остави мотиката, за да покър-
ми детето.	'
покъртвам нсв., покърти св. прх. 1. Къртя малко, за
късо време или от време на време. 2. разг. Разкър-
* твам или поклащам, отмествам малко. Не можеш *
да го покъртши от мястото му. 3. прен. Предиз¬
виквам дълбока жалост, състрадание; трогвам. Раз¬
дялата на майката с децата го по кърти.
покъртеи прил. Дълбоко развълнуван, трогнат. Какъв
благороден българин! —т каза Рида покъртепа. Ваз.
покъртЪпчелен прил, Който покъртва (в 3 знач.); трога¬
телен. Покъртителна ар на.
покъртя нж. покъртвмм.	.
пюкършвам нсв., покърша св. прх. 1. Кърша малко, къ¬
со време или от време на време. 2. Изкършвам, из-.
потупвам. Покьрши цветята.
покъсвам нсв., покъсам св. прх. 1. Късам малко, из¬
вестно време или от време на време. Някой накъсва
от цветята.. 2. Скъсвам, изгъсвам,. скъсвам. При¬
бери оглавш/ка, че волът го е настъпил, ще го покъ-
са. Е.Пел . Покъсах си дрехите. ■	,	·
оокътвам нсв., попътна св. прх. Обикн. с отрицание —
засягам физически леко; пипам, допирам, побут-
вам, докосвам, задяващ. Книгите му стоят, никой
не ги е покътиал.
покъщнииа ж. сьбир. Всичко, каквото е потребно за
обзавеждане на къша за живеене; домашни вещи,
мебелировка. · ’
пол] м ]. Съвкупност от генетичните и физиологичес¬
ките особености, по които организмите се разделят
на две групи (мъжки и женски) според ролята им в
размножаването. 2. Всяка от тези две групи (мъже
и мъжки животни шш жени и женски животни). Де-,
те от мъжки пол. Лща от двата пола. О Неж- -
шият" пол.	,
пол* числ. нар. Половин. Пол ока ракия пие, пак се не
упива! Ваз. Булка, дай му пол ока вино. Йов.
’ пола ж, 1. Долният край на дреха. Запретни си пола¬
та. Палто с дълги поли. 2. Женска дреха или част
от женска дреха, която покрива, обвива тялото от
кръста надолу. Плисирана пола. Тясна пола. 3. От¬
делна част от домашно тъкана черга. Черга на три
поли.
полагаем прил., обикн. чл. Който се полага някому.
Получи ди полагаемата ти се част?
полагам нсв,, положа св. прх. 1, Поставям, слагам, ту-
f рям нещо или някого, обикн. □ легнало положение.
Полагам венец. Положиха болния па носилка. Поло¬
жих тялото си ма тревата. 2. В съчет. със същ.
като г р и ж и, изпит, старание,
усилили др. >— извършвам действието, озна¬
чено от съществителното. О Полагам клетва —
заклевам се офн^^^атп^с^».
полагам се нсв. нпрх., само в 3 л. Пада се някому, ня-
V кой има право или трябва да го получи, да го има.
Полагат му се 30 дена платен отпуск. Вземам то¬
ва, което ми се полага.
полазвам нсв.., полазя се. 1. нпрх. Лазя малко, за късо
време или от време на време; 2. прх. и нпрх. Лазя
’ по нещо; облазвам, лопъплям. По врата му беше
полазила гъсеница. Полазиха ме мравки. 3. нпрх. По¬
качвам се на стръмно място, като си служа с ръце
ή крака; покатервам се. Рояк туристи бяха полази¬
ли въз стръмната урва.
полаивам нсв., полая сн. нпрх. Лая малко яли оТ време
на време. Ще полае и ще млъкне. П.Р.Сл.
иолакамявям се нсе., полакомя се св. нпрх. Проявявам
лакомия, силно ми се приисква, дощява ми се да
имам, да получа нещо. Полакомихме се за голяма
печалба. Полакомиха Се за земя.
поламтяпам нсв., лоламтя св. нпрх. 1. Ламтя малко, за
кратко време. 2. Заламтявам.
полами и по-лапи нарч. разг. Ло-миналата година. Да¬
ни бях в четвърти клас, а полани — е трети. Това
се случи по-лани.
полански и лό-лалека прил. разг. Който се отнася до
полани, до по-миналата година. Полански събития.
полапшеп и по-лЯншеи прил. разг. Полански. По-лап-
шен боб.
полапвам псе., полВпам св. прх. Лапам малко шш от
време на време.
поласкявам нсв., полаская св. прх. 1. Доставям някому
известно удоволствие, лаская някого с нещо за оп¬
ределен случай, Вашето предложение ще го полас¬
кае. 2, Лаская някого малко, за късо време.
полая вж. полаивам.
поле ср. 1. Широко и равно място, обикн. обрасло с
трева Минали гора зелена, настало поле широко.
* Нар.п, Софийско поле. 2. Равно пространство извън
населено място, обикн. с ниви и ливади по него.
Жътварка пее нейде в полето. Вот. 3. прен. Основен
цвят, върху който е изобразено нещо; фон. Златен
*	лъв на червено поле. 4. прен. Бяла, неизписаяа част
по края на печатна яли ръкописна страница. Оста¬
' вям широко поле. 5. прен. Област, простор за дейс¬
твие, проява. Зрително поле. 6. физ. Област в прос¬
транството, обективна реалност, чрез която се
осъществява взаимодействието на телата на разс¬
тояние. Физическа поле. Магнитно поле. <> Бойно
поле — където се водят сражения,
полево прил. воен. Който е свързан с (бойно) поле. Во¬
енно-полеви съд. При полеви условия.
полевия ж. Полска мишка. Обикновена полевка.
полевъд м. Лице, което се занимава с полевъдство,
специалист по полевъдство; земеделец, растение-
въд. [!рус.]	.
п^.^|енъден прил. Който се отнася до лолевъдство; рас-
тениевъден. Ло.евъдна бригада.
полевъдство ср. Оттлеждапе на полски култури; земе¬
делие, растениевъдство. [!рус.]
*	^о.ле^'ат прил. Който с слабо наклонен, наведен. Пъ¬
тят започва да става полегат..
иолегатост ж. Качество иа полегат; слаба наклоне-
иост. ►
полегна вж. п о л я г а м, л е л я г в а м.
«

полегнал прил. Който сс е навел, наклонил оа една
4 страна. Полегнало дърво. Полегнала ограда.
поледица ж. Тънък и хлъзгав леден пласт по земята.
По улиците е поледица и мъчно се ходи.
полед&вам нсв., поледи се. прх. Покривам с лед, с по¬
ледица. Духна вятър, та поледи земята. — се тпрх.
Покривам се с тънък слой лед, с поледица.
полежявам нсв., полежД св. нпрх. Лежа малко или от
време на време. Полежахме под сянката. По-рано
често полежавах. .
полезащитен прил. спец. Който предпазва земеделски¬
те култури от сухи ветрове. Полезащитни горски
пояси.	.
. полезен прил. Който носи полза, от който има полза.
t Прот. вреден, безполезен, Полезни
животни. Полезна храна. Полезни изкопаеми. Свър¬
ших една полезна работа. Коефициент на полезно
1 „ действие.
е полёзност ж. Качество на полезен. Полезността на
това. лекарство е съмнителна,
полезрение ср. книж. Област, поле на виждане. Това
остава извън полезрението ми.
полДка нари. 1. Бавно, спокойно, без бързане, без нап¬
режение. Качвахме се към върха полека. 2. Леко,
слабо, без силнс* натискане. Потисни полека дръж¬
> ката.. Стъпвай по-полека. 3. Тихо, със слаб глас;
кротко, кротичко. Кажи му го полека, та никой да *
t не чуе. О Полека-лекя — постепенно, бавно и по¬
, продължително; лека-полека. Полека-лека, унесени в
разговор, не усетихМе как стигнахме в селото.
полекичка и полечка нарч. раз?. Умал. от
полека.	'
полекувам се. прх. Лекувам някого малко, късо време,
, полемнзйрам нсв. нпрх. Водя с някого полемика; спо¬
ря.
* полемика ж. Публичен спор, препирня при обсъждане
на обществено важни въпроси, проблемй. Водя по¬
лемика. [гр.]
полемнст м. и полемйстка ж. Човек, който (проявява
» склонност и умение да) води полемика. Черноризец
Храбър е бил ловък полемист.
полемичен прил. Който се отнася до полемика. Поле¬
мична статия.	-
пален м. спец. Цветен, тичинков прашец, [от лат·.]
. поленов Прил. от по л е н. Поленов анализ. Поле-
нови алергии.
полешшам се нсв., полепя се св. нпрх. Ставам ленив,
отдавам се на леност, леня се малко или от време
на време.	-
полепвам1 «се., полепна св. нпрх. Залепвам но повър¬
хността на нещо. Калта е полепнала по ботушите. ►
полепвам2 нсв., полепй св. прх. 1. Лепя малко, за крат¬
ко време или от време на време. 2. Лепя, облепвам
на много места. — се нпрх. Полепвам1,
полесражение ср. Място, на което става или е станало
сражение; бойно поле.
пдлет м. 1. Движение, придвижване във въздуха; ле-
I тене, прелитане, хвърчене. Кратък полет. Ще пъту-
. вам със следващия полет на същата авиокомпания,
Наблюдавахме полета на птиците. 2. прен. Порив,
увлечение, подем, летеж. Творчески полет. Полет
на фантазията.,
полетявам вж. политам.
полечка вж. полекичка.
полей вж. поливам.
полза ж. Добър, желателен резултат, последица; при¬
добивка, облага, подобрение. Прот. вреда.
.	полигон 673
Полза от науката. Съветвам те за твоя полза.
Каква полза от това! О От полза съм — полезен
съм. Вземи го, ще ти е от полза.
ползвам и ползувам нсв. прх. 1. Принасям, докарвам
полза, полезен съм някоМу. Язовирът ще ползва ця¬
лата околия. — Какво ме ползва това? 2. Служа си
с нещо, употребявам го за свря полза; използвам,
ползвам се. Аз не ползвам книги от библиотеката,
Ие ползвам никакви привилегии. — се нпрх. 1. Изв¬
личам, имам полза от нещо. Ползвам се от придо¬
бивките на културата. 2. Служа си, ,употребявам в
своята работа. Ползувам се от руски език. 3. обикн.
с предл. с. Имам, притежавам, радвам се (на нещо).
Учените се ползват с уважението на обществото.
ползване , и ползуване ср. Действие по гл.
ползвам н ползувам. Раздават зе¬
мя за лично ползване.
ползотворен прил. Който носи, създава полза. Пол¬
зотворна дейност.
ползувам |се) вж. ползвам [се],
ппязуване еж. ползване.	‘
поли мн. 1. Долна част, подножие на планина. В по¬
лите на Витоша. 2. · Периферия на шапка. Шапка с
широки поли.
полн- Съставна част на сложни думи със значение
„много, повече от един“, напр.: пплиамиден, полиан¬
дрия, поливалентен, полигамия, полиглот, нолишеи-
зъм, политехника и др. Прот. моно-; срв.
м н о г е-, [от гр.]
пплмйндрня ж. книж. Форма на групов брак, при коя¬
то една жена има няколко мъже; многомъжество.
[гр.]
поливалентен вж. вален'геи.
поливалка ж. Лейка, поливачка.
поливам нсв., полея св. прх. 1. Изливам вода или дру¬
га течност върху нещо. Полей го със сироп. 2. нпрх.
Лея, изливам някому вода от съд, за да се измие
или да мие нещо. Кой ще ми полива да се измия? 3.
Пускам, изливам вода в градинска леха, саксия и
под,, за да се напоят растенията, цветята. Полях
саксиите. Поляхме градината. Поляхте ли домати¬
те? 4. разг. Черпя, почерпвам с питие във 'връзка с
някаква придобивка или успех, сполука. Кога ще
полеем дипломата? О Поливам с вряла (студена)
вода някого — налравям нешо или казвам ня¬
кому нещо тежко, което го потриса.
поливйч м. и поливачка1 ж. Работник, който полива
градини, паркове и др.	'
поливачка2 ж. 1. Лейка, поливалка. 2. Специална ко¬
ла за поливане, миене на улици,
поливен прил. Който е свързан с поливане на земедел¬
ски култури. Поливна площ. Поливно земеделие. По¬
ливни съоръжения.
полнвка ж. Поливане, обикн. на земеделски култури.
Царевицата е на поливка.
полигавям нсв., полигйвя св. прх. Лигавя нещо малко,
за кратко време. Детето ще полигави куклата и ще .
я хвърли. — се нпрх. Лигавя се малко, за кратко
време.
полягамев прил. книж. Който се отнася до полигамия, '
полигамия ж. книж. Многобрачие, [гр.]
полнглбт м. и полиглопка ж. книж. Човек, който вла¬
дее много езици, [гр .]
полигон м. Площадка на открито за военно или спор-
45. Български тълковен речник

674 полнграфен	*
тно обучение, за изпробване на оръжия и бойна
техника и др. [гр.)	.
полагрЯ фен, полиграфичен и полиграфически при а.
Който сс отнася до полиграфия, полиграфски. По¬
лиграфични машина,
полиграфия ж. 1. Съвкупност от технически средства
за печатане на книги, вестници и т.н. 2. Отрасъл от
промишлеността за производство на печатна про¬
дукция (книги, вестници н др.). [гр.]
полиграфски при а. Подиграфеи, полиграфически,
полнёдър м, спец. Многостен. [гр.]
полнелев м, остар, Полилей, [гр.]
полиестер м. спец. Вид синтетична смола,—' полимер,
който се отличава със здравина и устойчивост на
атмосферни влияния, в смес с Вълна и памук се из¬
ползва за облекла и под. .
полиестерен прил. Който се отнася до полиестер. По¬
лиестерни влакна. Полиестерни коприни.
полиетилён м. Вид пластмаса — химически устойчив
и с високи електроизолационни свойства полимер
на етилена, с приложение в електротехниката, за
платна, тръби и др.
полиетиленов прал. Който се отнася до полиетилен;
направен от полиетилен. Полиетиленови торби.
полйзвам псе., полижа св, прх. Лижа малко, за късо
време или ог време на време,
поликлиника ж. Лечебно заведение без легла за бол¬
ните, в което работят лекари от различни специал¬
ности. [гр.]
поликлиничен прил. Който се отнася до поликлиника.
Поликлинично лекуване.
полилеи м. Висящ светилник с много лампи или све¬
щи; полиелей. [р]
полимерен прил, Който се отнася до полимери. Полит
мерни бои.
полимери мп. (полимер м.) хим. Високомолекулни съ¬
единения, вещества, чиито молекули се състоят от
голям брой еднородни, повтарящи се групи от ато¬
ми. Природни и Синтетични полимери. [гр.]
полимеризация ж. спец. Химична реакция на синтез,
получаване на полимери.	.
полиморфизъм м. спец. 1. Свойство на някои кристал¬
ни вещества да образуват в зависимост от услови¬
ята различни по кристалната си структура и други
физически свойства модификации. 2. биол. Наличие,
съществуване на рязко различаващи се индивиди,
на различни форми в границите па един и същи
вид. [гр.]
полинезмнски прил. Който се отнася до Полинезия, до
нейното население, култура, език. [от дат. + гр.]
полмнявам нсв., полинея св. нпрх. 1. Линея доста или
напълно, съвсем; побледнявам, повяхвам. Лицето
ти е полиняло. 2, За животно — сменям козината
или перушината си.
иолномяелнт м. мед. Остро вирусно заболяване, глав¬
но при депата, което поразява централната нервна
система и причинява парализа, мускулна атрофия;
детски паралич, [от гр.]
полипи ми. (полип м.) 1, зоол. Вид прикрепени мешес-
ти животни с множество пипала около устата, раз¬
положена на свободния край. 2. мед. Доброкачест¬
вен нарастък, образувание по лигавицата на носа,
червата, матката и пр. [гр.] ,
полирам и (остар.) цодировам нсв. и св., прх. Прида¬
вам огледална лъскавина на изгладен предмет чрез
натриване е масла и специални лакове. Полирам
мрамор. > > Полирани дървени мебели, [от фр.] ,
полировам вж, полирам.
полирован м. и пвлнрояачка ж. Майстор или работ¬
ник, който се занимава с полиране,
полировка ж. 1- Полиране. 2. Полирана повърхност
или лъскавият слой от специално вещество за по¬
лиране. Повреждам полировката.
. полнрбвъчен прил. Който се отнася до полировка, кой¬
то служи за полиране. Полировъчна машина,
полисемия ж. спец. Многозначност. [гр.]
полиспаст м. спец. Товароподемен механизъм — сис¬
тема от подвижни и неподвижни скрипци и прека¬
рано през тях въже. [от гр.]
полистирол м. спец. Полимер на стирола — вид плас¬
тмаса, която се използва като електроизолационен
материал, за производство на лакове и др. *
политам и полетявам нсв., полетя св. нпрх. 1. Започвам
да летя, понасям се с летене; изхвръквам, излитам.
Птиците полетяха на юг. 2. Устремявам се, спус¬
кам се. Полетяха във вихрена атака срещу врага.
Децата полетяха към майка си. Колата полетя в
пропастта. Спънах се и полетях в снега. 3, Летя
малко, за късо време. Иска ми се да полетя с балон.
политбюро ср. Политическо бюро, ръководен орган
на централния комитет на [комунистическа| партия,
полятвам нсв., политна св. нпрх. 1. Полетявам, поли¬
там изведнъж. 2. Накланям се, стремително започ¬
вам да падам; залитвам, кипвам се. Спънах се и по¬
литнах, но някой ме задържа.	·
политензъм * м. книж. Многобожие. Прот.
монотеизъм, [гр.]
пnлнтёнетHчён прил. книж. Който се отнася до поли-
теизъм·.
политемигрант м. и по^^г^емн^-рантка ж. Емигрант по¬
ради политическо преследване,
политехника ж. Виеше учебно заведение за подго¬
товка на инженери и техници, [гр.]
политехнически прил. .1. Който се отнася до политех¬
ника. 2. Който е свързан с усвояване на различни
практически знания и сръчности,
πплитзатвпрπмк м. и пплйτзатвпрпичка ж. Затворник
по политически причини, заради политическа дей¬
ност,
политизация ж. Политизиране. Политизация на об¬
ществото..	.
политизирам нсв. и св.. прх. Придавам политически
характер на нещо, правя някой или нещо да бъде
силно обвързан с политиката. — се нпрх. Повлия¬
вам се силно от политиката, обвързвам се с поли¬
тиката или започвам да се интересувам от полити¬
ка. Хората се политизираха.
политик м. 1. Човек, който се «занимава с политика;
държавник. 2. прен. Човек, който знае как да пос¬
тъпва, за да постигне нещо; тактичен човек, дипло¬
мат.
политика ж. 1. Съвкупност от действия, дейност на
обществени групи, партии и отделни личности, на
органите на държавна власт за управление, ръково¬
дене на живота на дадена страна „ Вътрешна поли¬
тика.. Външна политика. Не се занимавам с полити¬
ка.. 2. Ръководни начала, на които почива дейността
на правителство, обществена организация, партия,
учреждение или предприятие, Нашата политика се
ръководи от народните интереси. Каква е полити¬
ката ви в областта на образованието? Социална по-

>
литика. 3. прен. Начин на постъпване, поведение по
отношение на някого с оглед на постигането на .
някаква цел. О Бистря политика разг. — разгова-
. рям за политика, обсъждам политически въпроси.
Правя политика някому — старая се да угодя
някому, докарвам се пред някого. [гр.]
.	политикан м. и политиканка ж. Човек, който приказ¬
. ва за политика й се бърка в политически работи,
без да разбира много от тях.
политяканскм прил. Който се отнася до политикан.
политиканство ср. Прояви, дейност на политикан.
полятнканст|ву]вам нсв. нпрх. Занимавам се с полиги-
•	канство, проявявам се като политикан, бистря по¬
литика.	»
полнтикономия ж. Политическа икономия,
j	политинформация ж. Информация за политическото
. положение, по злободневни политически въпроси,
политйиен прил. Който умее да прави политика няко¬
му, да се справя с трудни положения; ловък, так¬
тичен, хитър.
политически прил. Който се отнася до политика (в ]
и 2 знач,), до държавно управление. Политическа
организация. Политически партии. Политически
•	права. Политически живот. Политически престъп-
.	ник. О Политическа икономия — наука за иконо-
»	миката, за производствените отношения между хо-
, рата и закономерностите на историческото
развитие иа обществото,
в политна вж. политвам.
политолог м. Специалист по политология,
политология ж. Наука за политическата организация
е и политическия живот на обществото, [от гр. ]
политотдел м. Политически отдел,
t	полйтпросветя ж. Политическа просвета,	„
политура ж. 1. Спиртен разтвор на природни смоли,
главно шеллак, за полиране на изделия от дърво.
2. Полнровка (във 2 знач,)..	1
полифонйчек прил. Който се отнася до полифония.
полифония ж. муз. Едновременно хармонично съчета¬
ване на две шш повече мелодични линии, партии;
контрапункт, [от гр.]
пдлица ж. Формена разписка за получена сума, кре- '
дитен документ, с-който човек се задължава да из¬
плати дадена сума в определен срок. Дължите ми
по полица 1000 лева. Падеж па полица.. О Застрахо¬
вателна полица — документ от застрахователен ин¬
ститут, с който се потвърждава поето задължение
към застрахованото лице за изплащане на догово¬
рена сума. Протестирам полица — предавам на съ¬
дебната власт неизплатена в определения срок по¬
лица. [ит.]
полица ж. 1. Хоризонтално закрепена дъска в долап,
, шкаф или на стека; лавица, рафт. Вдигнах хляба на
полицата. Сложи го на по-горната полица. 2. Дома¬
кинска мебел от няколко хоризонтално закрепени
дъски. Съдовете са в полицата.
' полицай м. [Униформен] плицейски служител,
полицейски прил. Който се отнася до полиция. Поли-
■ цейски участък. Полицейска униформа. О Поли¬
цейски час*.
полинёйщина ж. неодобр. Политически режим, при
който полицията играе голяма роля и върши про¬
изволи.
полиция ж. 1, Орган на държавна власт, институция,
чиято задача е да се грижи за спазване на общест¬
вения ред и законите на страната. 2. Отделна служ¬
ба. поделение на тази институция. Задържаха го в
положение 675
t	,
полицията. 3. събир. Груп^· множество полицаи.
Полицията пристигна навреме, [от лат.]
полнчава нсв., поличн св. нпрх. безл. Става явно, виж¬
да се; проличава. От думите му полича каква му е
болката.
полнчба ж. Необикновено природно явление, което
суеверните тълкуват като знак за бедствие; знаме¬
ние, предзнаменование. Поличби ли божи записваше
там? Ваз.
поличн вж. по л и ч а в а.
пиличка1 ж. Умал. от пол а. Къса поличка.
поличка2 ж. Умал. от полица; малка полица,
полк м. Самостоятелна войскова единица от три или
четири батальона. Пехотен полк. Командир на полк.
полка ж. Вид танц с бърз ритъм. [чеш. > рус.] >
полкови прил. Който се отнася до полк. Полкова кан¬
целария. Полкови командир.
полковник м. Старши офицер с чин под генерал,
полковнишки и полковинческя прил. Който се отнася
до полковник. Полковнишки пагони.
поло1 ср. спорт. 1. Игра, при която два отбора от по
трима или четирима ездачи на коне с дълги бухал¬
ки се стремят да вкарват малка дървена топка в
противниковата врата. 2. Водна топка,
[англ. < чуж.']
поло2 ср. Вид пуловер с висока яка по врата, [от
англ.]
полов прил. Който се отнася до пол1. Полов въпрос.
Полово размножаване. Полови органи. О Полов от¬
бор — особена форма на естествения отбор,
половин чел. В сьчет. със същ. — една втора част, по¬
ловина. Чакахме половин час. Изядох половин кило
‘ ябълки. След половин година. О Полосин човек
съм — много съм болен. С половип уста — неис-
крено й неохотно, само за форма. Покани ме с по¬
ловин уста.
половина ж. 1. Всяка от двете (приблизително) равни
части на нещо. Изминахме половината път. През
първата половина на месеца времето беше дъждови-
то. 2, нар. Средната част на тялото, снагата; кръст.
Тънка половина. О (Един път) и половина разг. — за
означаване, че нещо е много хубаво, с изключител¬
ни качества. Той е мъж и половина! Нежна половина
шег. — жена но отношение на мъжа си. През поло¬
вината — през средата (за нещо дълго).
половинка1 мс. 1. Умал. от половина. Поло¬
винка хляб. Половинка вино. 2. шег. Жена по отно¬
шение на мъжа си. Къде ти е половинката?
половинки мн. (половинка2 ж.) разг. Вид обувки, кои¬
то обхващат крака до глезените,
половнкчат прил. Непълен, некатегоричен, колеблив,
компромисен. Половинката решение на въпроса.
(РУС-]
половинчАтост ж. Качество на половинчат.
половини м. нар. Съд, котел, който побира- половин
ведро.
половннца ж, нар. Съд за течности, който побира по¬
ловин литър или половин ока. Дай още една полов-
иица вино.	'
облог м. 1. Място, където кокошка носи яйца или мъ¬
ти. 2. Яйце, оставено иа такова място, за да прив¬
лича кокошките да снасят там.
положа вж. полагам.
положёиие ср. 1. Състояние, в което се намира човек

676 положителен	'
. или предмет; поза. Седнало положение. Висящо по¬
ложение. 2, Място, на което нещо сс намира; мес¬
тоположение. Географско положение. 3. Състояние,
обстоятелство. Трудно положение. Международно
положение. 4. Обществено и материално състояние.
Социално положение. Имам завидно положение е
обществото. 5. Режим, установен от властта. Воен¬
но положение. 6. Формулирана мисъл, извод. Ос¬
новни положения на доклад. О Влизам я положени¬
ето на някого —- разбирам го и му
съчувствам. В положение — за жена: бременна,
трудна. В положение с ъ м — имам възможност;- в
състояние съм. При положение че — ако.	*
положителен прил. 1. Който изразява съгласие или
потвърждава някакво предположение, очакване; по¬
зитивен. Прот. отрицателен. Положите¬
лен отговор. 2. Който има добри, полезни качества
или свойства, който е полезен, желан, добър. Прот.
отрицателе*». Положително въздействие.
Положителен · герой. Играе· * положителна роля в
моя живот. 3. Който е проява на добро, благоп¬
риятно отношение към някого или нещо. Положи¬
телна критика. Положителен отзив. 4. Действите¬
лен, сигурен, безспорен, несъмнен. Положителен
факт. Положителни сведения. Положително зна¬
ние. 5. мед. Който показва наличие на определено
заболяване, състояние. Пробата е положителна.
' Положителен резултат. 6. мат. Който е по-голям
от нула и се отбелязва със знак ( + ). Положително
число, Положителни температури. 7. физ. Който
се отнася до вида електричество, чиито материални
частици са протоните и позитронитс. Положителен
товар. Положителен полюс на електрическата ве¬
рига. 8. грам. В съчет. положителна степен — основ¬
на форма на прилагателните имена и наречията,
чрез която признакът или качеството се изразяват
без сравнение с други предмети, действия или със¬
тояния; Срв. сравнителен, превъз¬
ходен.	'	-
положителност ж. Качество на положителен (главно
в 4 знач.); сигурност, несъмненост. Не мога да
твърдя с положителтст. ■
поломянам нсв., поломя св. прх. Счупвам, потулвам,
потрошалам. Бурята поломи всичко.
полонеза ж. 1. Старинен полски тържествен танц. 2.
Музикално произведение в ритъма на този танц,
(от фр.| '
полдний .и. Химически елемент Ро — мек сребристо¬
. бял метал, радиоактивен, използва се като лабора¬
торен източник на неутрони, [по лат. име на Пол¬
ша)
полоей ж. Ивица, [рус.)
облеки1 прил. Който се отнася до поле (в 1 и 2 знач.).
Полски район. Полско цвете. Полска работа. Полс¬
ка мишка. Полски култури. Полски пазач.
ийлекн2 прил. Който се отнася до Полша и по поляци.
Полски език. Полска литература.
поду- Съставна част на сложни думи със значение
„половин, наполовина или отчасти, донякъде, не
напълно“, налр.: полубожество, полувековен, полу¬
висш. полугодие, полугол, полудневен, полупрозрачен,
полутон, полушеговит и под.
иолуббг м. и полубогиня ж. книж. I. В митологията
» божество от по-нискък разред, потомък на бог
и смъртен или герой, заслужил безсмъртие чрез
подвизите си; полубожество. 2. Човек с божествени
качества, черти.	4 ■
полубожёствен прил. книж. Който се отнася до, който
е присъщ на полубог, на полубожество. Полубо- _
жествен произход.
полубожество ср. книж. Божество, което заема средно
място между богове и хора; низше божество, полу¬
бог.
иолубуден прил. Който не е съвсем, напълно буден;
полусънен.
полувек м. рядко. Половин век.	>
полувековен прил. Който е на, половин век или трае,
продължава половин век, Полувековна дейност. По¬
лувековен юбилей.
полувисш прил. За образование или образователен ин¬
ститут — който е между среден и висш.
полувиешнет м. и по.тувяешнегка ж. Човек с подувис-
■ ше образование.
полувреме ср. спорт. Завършена половина, отделна
част от състезание, която се играе определен брой
минути, напр. при .футбол, баскетбол, хокей. Пър¬
вото полувреме завърши. На полувремето резулта¬
тът беше равен.
полуглйд м. рядко. Недостатъчно, оскъдно хранене,
почти глад,
полугладен прил.' 1. Който не се е нахранил добре, ’
почти гладен. Често си лягахме полугладни. 2. Кой¬
то се. отнася до полуглад. Водим полугладно същес¬
твуване.	“
полуглас м. Тих, спокоен глас. Зачете с полуглас оно¬
ва, което беше писала. Ваз.
полугласен прил. I. Който се изговаря с полуглас. По¬
лугласно четене. 2. ез. а. За звук на речта — който
притежава едновременно качествата на гласен н
съгласен, б, като същ. полугласна ж. Полугласен
звук. Определянето на [й) като полугласна не е ли¬
шено от основания. -
полуглух прил. Който не е напълно глух.
полугодие ср. 1. Половин година или първата (втора¬
та) половина на годината; шестмесечие. 2. Половин
учебна година; семестър.
полугодишен прил. Който трае половин година, отна¬
ся се до период от половин година. Полугодишен
‘ абонамент.	►	·
полугол прил. Съвсем -леко облечен, с голи части от
тялото. На слънцето играят полуголи деца.
полуготов прил. Който е отчасти, наполовина готов.
Полуготова продукция. Полуготова храна.
полутрадскн прил. Който е само отчасти, наполовина
градски. Полуградски бит.	.
полуграждаетш м. и полугражданка ж. Човек, който
само отчасти е станал гражданин, в който има и
пещо селско.	,
полуграждански прил. Който се отнася до полуграж¬
данин.
полуграмотен прил. Който не е напълно, съвсем, дос¬
татъчно грамотен, който едва умее да чете и пише.
полуграмотност ж. Качество на полуграмотен,
полуда ж. 1. само ед. Състояние, в което човек не е
на себе си, постъпва и говори като луд; лудост, бе¬
зумство. Полудата у него не трае дълго. Влюбен до
полуда. 2. Проява, действие, постъпка на замаян,
увлечен, унесен, обзет от нещо човек. Забрави ти
онез полуди, в тез гърди веч любов не грее. Бот,
полуден м. 1. Половин (работен) ден. Трудов полуден,
Санитарен полуден. 2. остар. Пладне, юг.

I полудея вж. полудявам,
l полудив прил. Който не е напълно опитомен нли е по¬
* дивял донякъде. Не струваше да се заяда човек с
I тоя едър полудив козар. Йов.
t полудневен прил. Който продължава половин ден. По-
4	лудневна ночпйка. Полудневни учебни занятия..
*	полудрямка ж. Съвсем лека дрямка, сънен унес; по-
г	лусън.
полудявам св. нпрх. Лудувам малко, за кратко време.
Нека полудуват децата през междучасието.
>	полудявам нсв., полудея се. нпрх. Ставам (като) луд.
Полудя ли, мар Стояно, та отиваш толкоз рано?
*	Бот.	*
z	полуетаж м. Нисък междинен или тавански етаж. Срв.
1	м е ц а н и н.
[	полужив прил. Едвам жив, близък до смърт; полумър-
f	ГЬВ.	<	,
полузябрава ж. Състояние, близо до забрава, до без-
<	съзнание. Болният изпада в полузабрава.
■ полузабравен прил. Който е почти забравен, които
,	или когото едва помнят.
полузакрйт прил. Наполовина или ненапълно закрит;
полузатворен, полуоткрит. Дремеше с полузакрити
f очи.
полузатворен прил Наполовина затворен; полуотво¬
рен. Спи с полузатворени уста.	~
полузащита ж. спорт. Във футбола и др. — играчите
от средната линия, между нападението и защитата,
иолузащйтен прил. Който се отнася до полузащита.
полузащитник м. спорт. Играч от полузащитата.
полуизгннл прил. Наполовина или доста изгнил.
полуязсъхнал прил. Изсъхнал доста, донякъде, но не
напълно. Полуизсьхнали дрехи. Полуизсьхнала тре¬
ва.
полуинтелигентен прил. Не съвсем, не достатъчно ин¬
телигентен; полуобразован. Полуинтелигентни ка¬
риеристи.	_
полуинтелигенцвя ж. Съсловие, общност от полуинте¬
лигентни хора.	,
полуколониален прил. Койте се отнася до полуколо¬
ния. Полуколопиална страна.	,
полуколония ж. Страна с формална, привидна авто¬
номия, която се намира в стопанска и политическа
. зависимост от друга държава..	*	-
►	полукръг м. 1. Геометрична фигура, заградена от дъ¬
га и диаметър. 2. Половин окръжност. Децата се
наредиха в полукръг.	,
полукръгъл прил. С форма на полукръг.
.	полукултура ж. Слаба, недостатъчна или неистинска
култура.	.
оолукултурен прил. Който се отнася до полукултура
или има, притежава такава култура,
полукълбест прил. С форма на полукълбо; полусфери-
чен.
полукълбо ср. 1. Половин кълбо; полусфера. 2 Нещо,
което прилича на половин кълбо. Той на вятъра
изложи двете й полукълба задни. Ваз, Малкият мо¬
зък се състои от две полукълба. 3. Всяка от полови¬
ните на земното кълбо (на север и на юг от сква-
тора или на запад и на изток от даден меридиан).
Северно полукълбо. Източно полукълбо.
полулегален прил. Който не е напълно легален. Полу¬
легален печат.
потутβrпат прил. Който е легнал отчасти, наполови-.
на. с приповдигната горна част на тялото.
,	оолуложа ж. воен. Вдлъбнато дърво, което покрива
цевта на пушка, (рус.]
полупрозрачен 677
полумаймуни мп. (полумаймуна ж.) Разред сродни с
маймуните, живеещи по дърветата нощни бозайни¬
ци, Ргомш^ае.
полумесец м. 1. Луната през първата или четвъртата
фаза, когато се вижда половината илн по-малка
част от нея, с форма на сърп; лунен сърп. 2. Знак
с такава форма, символ на исляма, мохамеданство-
то. О Червен* полумесец.
полумёсечен прил. Който трае половин месец или се
отнася до период от половин месец. Полумесечна
ваканция. Полумесечно възнаграждение.
полумрак м. Съвсем слаба светлина, почти мрак. В
стаята цареше полумрак.
полумрачеи прил. Който не е ни го светъл, йито мрачен,
полумъртъв прил. Почти мъртъв, едвам жив; полу¬
жив.
полумярка ж. Недостатъчно силно и не постигащо
пълен резултат мероприятие, мярка; палиатив.
Преследването на пиянството с глоби е полумярка.
□солунадясво нарч. (и като межд.) [Команда за обръ¬
щане] на 45° в посока надясно,
полуняляво нарч. (и като межд.) (Команда за обръ¬
щане] на 45° в посока наляво,
полунаука ж. Непълна, несериозна наука,
полунаучен прил. С качество на полунаука.
полунощ ж. 1. Средата на нощта; среднощ. Станахме
в полунощ. 2. прен. остар. Север,
* полунйщен прил. 1, Който става или бива в полунощ;
среднощен. Полунощен час,-Полунощна служба. 2.
прен. остар. Северен. О, здравствуй ти, Русийо
мощна,... скокпи, царице полунощна. Ваз. .
полуоблечен прил. Който не е напълно облечен; полу¬
гол.
полуобработен прил. Който е обработен само отчасти,
нуждае Сс от допълнителна обработка. Полуобрабо¬
тени кожи.
. полуобразован прил. Който няма достатъчно образо¬
вание, не е достатъчно образован,
полуокръжност ж. Крива линия, която представлява
половин окръжност; полукръг.
полуосвегеп прил. Който е осветен слабо или наполо¬
вина. Полуосветена зала.
полуостров м. Част от суша, от три страни заградена
с море. Балкански полуостров.
полуостровен прил. Който С отнася до полуостров.
Полуостровна държава.
полуотворен прил. Наполовина ^отворен; полузатво¬
рен. Полуотворен прозорец.
полуофициален прил. Който е донякъде, отчасти, но не
напълно официален. Съобщение от полуофициален
източник.	л
полупиян прил. Който не е напълно пиян; полутрезвеи.
полупланински прил. Който не е съвсем, напълно пла¬
нински, който е свързан с по-ниските части на пла¬
нините. Пол^^пио^^1^ин^ско земеделие.
полупразен прил. Който е наполовина празен, ‘ не е
достатъчно пълен. Полупразна зала.
полупроводник м. .спец. Вещество, материал, чиято
електропроводимост е по-ниска от тая на металите
н по-висока, отколкото при диелектриците,
полупроводников прил. Който се отнася до полупро¬
водник. Полупроводникова техника.
полупрозрачен прил. Който не е напълно прозрачен.
’ По^уп^р^о^р^ачно стъкло.	*

678 полупряк
полупряк прил. В съчет. нолуиряка реч спец. — преда¬
ване на чужди мисли от името, чрез- глаголното
число и лице на автора разказвач.
□олулустниен прил. Който се отнася до полупустини,
има характер на полупустиня, Полупустшши облас¬
ти.
полуиуссйни мн. (полупустиня ж.) Преходни зони
между пустините и степите или между пустините и
саваните, отличаващи се със сух континентален
климат.	.
полуразрушен прил. Доста, но не напълно разрушен,
* Криехме се в една полуразрушена воденица.
полуселски прил. Който е само отчасти, до известна
степен селски.
полусериозен.л/нм. Не напълно сериозен. .
полуслял прм Който не е напълно сляп.
полуслят прил. спец. Обикн. в съчет. полуслято писане
— начин на графично представяне на някои (слож¬
ни) думи, между съставните части на конто се пише
съединителна (разделителна) чертица, напр.: замес¬
тник-директор, къща-музей, пренос-превоз, едва-ед¬
ва, кожи-речи, тик-так, по-голям, най-голнм и под.
Срв. слят, разделен.
полустйх а, и полустйшие ср, Половин спах, отделен
с пауза, напр.: Жив е той, жив е...
полусуров прил. Недостатъчно изпечен или сварен,
полусутерсн м. Сутерен, който е повече над земята,
полусутереиен прил. С качества на полусутерен. Жи¬
веем в една полусутеренна стая. ■
полусфера ж. Половин сфера; полукълбо,
полусфернчен прил. С форма на полусфера; полукъл-
бест.	‘
полусън м. Състояние, близко до сън; дрямка, полу-
дрямка.
полусънен прил. Който се намира в полусън или се от¬
нася до полусън. Полусънно състояние.
полусянка м. Лека сянка, слабо осветено място. Да
застанем на полусянка, че сме запотени.
полу-твам се нсв., полутам се св. нпрх. Лутам се малко
или от време на време. Полутахме се из. улиците
на София.
полутвърд прил. Не съвсем твърд, но не и много мек,
например като восък, масло и др.
полутечен прил. Който по качество течливост заема
междинно положение между течност и твърдо ве¬
щество.
полутон м. 1. муз. Интервал, равен на половин тон
от гамата. 2. Лек преход от светъл към по-тъмен
тон в картина.
нолутрезвен прил, Който не е напълно, съвсем трез¬
вен; полупиян.
полуфабрикат м. Фабрично изделие, предназначено за
по-нататъшна окончателна обработка,
полуфинДл м. Предпоследен кръг от спортли състеза¬
ния.	.
полуфинален прил. Който се отнася до полуфинал.
Полуфинален мач.
лoлуфпιнiа^йсг м. и нолуфнналн1етка ж. Участник в по¬
луфинал.
полухраст м. Тревисто растение по-ниско от храст, с
дървениста основна част. -	*
получавам нсв,, получа се. прх. 1. Вземам, прибирам
нещо, което ми дават или изпращат. Получавам
заплита. Получавам писмо. 2. Приемам за изпълне¬
ние, Получавам заповед. 3. Придобивам служба/по-
ложение и нр. Получавам образование. 4, Добивам,
изработвам, Получавам бензин от петрол. — се
страд. — безл. Получи се заповед.Получиха се доб¬
ри резултати, получава се, получи се безл. Става,
' явява се, излиза. Как се получи така. че всички са
доволни?	· .	.
получател м·. и получателка ж. Човек, който получава
нещо, обикн. писмо, пратка и под. Подпис на полу¬
чателя.	,
получерен] прил, За печатарски шрифт — който по
чернота е между светъл и черен. Заглавните думи е
този речник са отпечатани с получерни букви,
полушарне ср. остар. Полукълбо. Земно полушарие.
- [рус-1	.
полушеговнт прил. Нито сериозен, нито съвсем шего¬
вит. Говореше с полу шеговит тон.
полушуба вж. полушубка.
полушубка и полушуба ж. Дълга до над коленете гор¬
на зимна дреха, обикн. подплатена с кожа. [рус.]
полъгвам нсв., иолъжа св. 1. нпрх. Лъжа малко, за
кратко време или от време на време; послъгвам.
Той обича да польгва. 2. прх. Подлъгвам, подмам¬
вам. ·— се нпрх. Измамвам се, увличам се. Полъгаяа
се по лъскавите му копчета.
полъх м. Полъхванс. Полъх на вятъра. Полъх на есен¬
. та.	t
полъхвам* нсв., полъхам св. прх. Лъхам малко, за из¬
вестно време. Отвори да ни полъха вятърът.
полъхвам2 нсв., полъхна св. 1. нпрх., само в 3 л. и безл.
Лъха, лъхва леко или от време па време. Полъхва
ветрец откъм Балкана. 2. прх. Лъхам, лъхвам, об-
лъхвам малко, за кратко време. Полъхна ни мириз-
, ма на влага.
полюбвам нсв,, полЮбя се. прх. Любя по малко или
от време на време. Барем си ерген походих, хубави
моми полюбих. Нар.п.
полюбезнича св. нпрх. Любезнича малко, кратко време.
полюбопйтст[ву]вам св. нпрх. Проявявам известно, ня¬
какво любопитство. Полюбопитствах да узная как¬
во има там.
полюбувам се се. нпрх. Любувам се малко, за кратко
време. Мъглата попречи да се полюбуващ на хуба¬
вата природа.
полюбя вж. п о л ю б в а м.
полюлей м. прост. Полилей.
полюлявам нсв., полюлйя св. прх. Люлея малко или от
време на време. Полюлей детето, докато заспи.
— се нпрх. Олюлявам се.
полюс м. 1. Всяка от двете крайни точки на въобра¬
жаемата ос, около коятр се върти земното кълбо,
както и пространството около тяк. Северен полюс.
Южен полюс. 2. Край на магнитната стрелка. 3.
Всеки от двата края, двете крайни точки на магнит
или от двата извода от източник на електрически
ток. Положителен (отрицателен) полюс. 4. прен.
Противоположна точка, пълна противоположност.
/гр.]	,
нолюссн прил. Който сс отнася до полюс,
полюция ж. книж. Непроизволно, неволно изхвърля¬
не на семенна течност при мъжете по време на сън.
(от лат} *■	.
полюшвам нсв., полюшни св. прх. Люшвам леко или
от време на време.
полюшквам нсв., полюшкам св. прх. Люшкам малко
или от време на време. Като ги полюшкат вълните,
ще сее натъркалят от морската болест.

пошЬшна еж. полюшвам.
полягам и полис вам нсв., полёта се. нпрх. 1. Лягам за
/ малко, за кратко време или от време иа вргмг. Ще
полегна малко. След като се наобядват, работници¬
те полягеат. Наклонявам се, навеждам сс или се
опирам върху нещо. Оградата е полегнала. След
дъжд тревата поляга.	ч
поляк м. диал. Човек, който пази полето, нивите; пол-
ф ски пазач, пъдар. ’
поляк м. и полякиня ж. Човек от основното населе¬
ние на Полша.
I поляка ж. Неголямо равно, празно място всред гора,
на планина и др. Кавал свири на поляна, на поляна
край горица. Бот.
полянец м. и полянка ж. нар. Жител на полска об-
ί ласт. Прот. планинец.
» оолянскя прил, нар. Който се намира или расте на по¬
ляни. Полянско щете.	,	*
ф полярен прил. 1. Който се отнася до, който с свързан
със земните полюси. Полярен ден. Полярна нощ.
\ Полярен климат. ■ Полярни експедиции. 2. прен.
ф кпиж. Съвършено, напълно .противоположен. По¬
! лярни възгледи. О Полярна звезда — която изгрява
над Северния полюс, точно на север от нас.
- поляризация ж. 1. спец. Състояние или проява, въз-
г никване на полярност в дадено физическо явление.
Поляризация на светлината. 2. книж. [Състояние
на] съсредоточаване, концентрацня на групи, сили
и интереси около две противоположни или вражду¬
ващи позиции. Поляризация на политическите сили.
.	поляризирам нсв. и св., прх. книж. Причинявам, пре¬
дизвиквам поляризация. > > Поляризирана свет¬
лина. — се нпрх. Становищата се поляризират.
. полярннк м. Участник в полярна експедиция, в рабо¬
тата на полярна станция.
полярност ж. 1. спец. Качество на някои тела да имат
два полюса, способност да проявяват дадени свойс¬
тва в определени точки на повърхността си в по-
висока степен, отколкото в други, вътрешноприсъ-
шо полярно разделяне, линейно подреждане и -
насочване на дадено физическо свойство. 2. книж,
Качество на полярен, съществуване или проява на
две противоположни или враждуващи свойства,
тенденции, принципи. Полярност на възгледите.
полячка ж. остар. Полякиня.
помагало ср. Книга шш друго помощно средство, ръ¬
ководство за по-ефективно обучение; пособие.
Учебни помагала.	*
помагам нсв., помогна св. нпрх. 1. Оказвам помощ,
вземам участие в работата на някого, за да го улес¬
ня. Помагайте да ожънем нивата. 2. Давам мате¬
риална подкрепа. Помогнете на бедния! 3. 'Прина¬
сям полза, постигам резултат. Не помагат ни
молби, пи сълзи. Вземи това лекарство, то ще ти
помогне. О Помага бог*.
помагач м. и помагачка ж. Човек, който помага ня¬
кому; помощник.	ф
помагйчество ср. спец. Форма на съучастие в извърш¬
ването на дадено престъпление.	<
* помада ж. Полутвърдо миризливо масловидно ве¬
щество за мазане на кожата или косата. Намазала
се с помада, за да стане по-млада, [фр.]
помаден Прил. от *п о м а д а.
помажа вж. помазвам.	.
помазания м. и помазаннца ж. книж. Според някои
религии — човек, определен от Бога за нещо вели¬
ко.
поМенанам 679
помазвам нсв., помажа св. прх. 1. Мажа малко или от
време на време, Дай ми четката да помажа и аз.
2. църк. Извършвам религиозен обред над някого,
като го намазвам е миро (при кръщение, пред
смърт, при коронясване или в знак, че е определен
за велики дела). 3. рядко. Намазвам, измазвам.
помайвам нсв., помая св. прх. Забавям, задържам за
малко. Не го помайвайте, че го чакаме за вечеря.
’.·— се нпрх. Бавя се по малко; мотая сс. Какво се
помайваш?
помайтапвам и помайтапйва.м нсв.; помайтапя св. прх.·
разг. Майтапя някого малко, веднъж или от вре¬
ме на време. Хайде да по майтапим нашия прия-
- тел. — се нпрх. Направим си майтап с някого или
■ нещо. Човек не може да се помайтапи с тебе.
Ломайчима ж. 1. Жена, която някой е приел и почита
като своя майка. 2. Възрастна сватбарка, която за¬
мества свекървата шш домакинята на сватба,
помОк м, помакяня и помачка ж. Българин мохаме¬
данин; българомохамедангин.	<
номамвам и помамим нсв., помамя св. прх. 1. Подмам¬
вам, примамвам. Помами ги хитро и след тебе в
огъня дори без страх ще додат. Д.Деб. 2. Мамя
малко или от време ' на време. — се нпрх, Излъгвам
се, измамвам се, подлъгвам се, изкушавам се.
помена ж. диал. Помен (в 1 знач.). [рум. <бълг.]
поманиернича св. нпрх. Маниернича малко, кратко
време.	.
помярширувам се нпрх, Марширувам малко, кратко
време. Строиха войниците да помаршируват на
плаца.
помахвам нсв., помахам св. нпрх. 1. •'Махам малко,
кратко време. Изпращачите помахаха и си тръгна¬
ха. 2. Махам, махвам веднъж или поединично. Ня¬
кой ми помаха с ръка.	.
помещаем нсв., помацам се., прх. и нпрх. Мацам малко
или от време на време,
помачка вж. помак.
пом£чквам нсв., помйчкзм св. прх. Мачкам малко, от
време на време.	>	*
помашкн прил. Който се отнася до помак, принадле¬
жи на помак. Помашка къща. Помашко село. По-
матка носия.
помая вж. помайвам,
помежду 1. предл. Между (обикн. при кратките дат.
форми на личн. мест. и на възвр. лич, мест.). По¬
между тях нещо не е наред. Карат се помежду си.
Караницата помежду им е за нищо. Забутал съм го
помежду книгите. 2. като нарч. рядко. В простран¬
ството между два предмета или два момента. Ти
седни помежду. — В два или в три е срещата? —
Помежду.
помилвам нсв. (рядко), помёля св, прх. Меля малко, за
кратко време или от време на време,
помен м. 1. Традиционен обред с гощавка за помена-
ване на покойник, посветен на покойник до една го¬
дина след смъртта му; помана.	Срв.
деветмни, тре^^ини. 2. Траен спомен,
следа, останка от някого или нещо; Ще ти мине,
та и помен няма да остане,
помена еж. помепавам и помену¬
ва м.
поменавам псе., помена св. прх. 1. Споменавам. 2. По¬
менувам.

680 поменик
t
* поменик м. 1. Списък на имена, които се споменават
, за „бог да прости“ или „за здраве и спасение“. 2.
> шег. Дълъг списък с имена, заглавия и под.
поменувам нсв., помена св. прх. 1. Правя помен за по¬
койник. 2. Казвам за някого „бог да прости“ нли
„да е жив и здрав“ и под, Хапни и помени баба си
попадия. 3. Споменавам.
помёрвам нсв., померя св. нлрх. рядко. 1. Меря да уда¬
ря; примервам се, прицелвам се. 2. нар. Накапвам
се, възнамерявам, понечвам.
почесвам нсв., «омеся св. прх. 1. Меся малко. Дай аз
да помеся тестото. 2, обикн. нсв. Меся от, време
на време, понякога. Дъщерята намесваше хляб
' вместо майна си.
помествам нсв., поместя св. прх. 1. Местя, премествам,
отмествам малко. Помести стола към печката. 2.
Поставям нещо, намирам му място някъде. Колко
багаж можете да поместите в сандъка? 3- Отпе¬
чатвам нещо в книга, списание, вестник. Ще помес¬
тим стихотворението в следващия брой, — се трх.
Намирам си място, побирам се в някакво прост¬
ранство. Книгите няма да се поместят в този
шкаф.	ф
помстЯ вж. помитам.
пометна вж. п ом я т а м,	-
• помечт^вям нсв., по мечтая св. нпрх. Мечтая малко, зя
кратко време.
помешчик м, и помешчица ж. Някогашен руски земев¬
ладелец от дворянски произход, [рус.]
по.мешчиндека (и помешчншки) прил. Който се отнася
до помешчик.
помещавам се нсв. нпрх, Заемам, намирам се в някак¬
во място, помещение. Дирекцията се помещава на
долния етаж.	·
помещение ср. Сграда, стая или друго отделно, обо¬
собено място в сграда с определена цел, предназ¬
начение. Жилищно помещение. Складови помещения.
помивям нсв., помня св. прх. Мия малко, за кратко
време или от време ня време.
.помилвам нсв., помитам св. нпрх. Мигам малко или от
време на време. Вземе ли да се шегува, помилва с
лявото око.	‘	’
помиен прил. Който се отнася до помия, предназначен
за помия. Помийна яма.	,
помиж^вам нсв., помижЯ св. нпрх. Мижа малко или от
време па време,	» г
помийник м. Помийна яма..
помилвам1 нсв. и св., прх. ОпрощЯвям наказание на
осъден. Беше осъден иа пет години затвор, но лежа
три и го помилваха.
помилвам2 св. прх. Погялвам с ,ръка. Старецът по¬
милва детето. *
гомйлуй, мн. помилуйте пое. църк. Смили се, бъди ми¬
лостив. [цел.] .
□омшцквям и ооминувям нсв., помина св. трх. 1. рядко.
Наминавам, отбивам се. Утре може да помина към
вас. 2 Ж^живпрепаркалв ДсДгпомшувахме, дока¬
то беше жива. старата. — се нпрх. 1. Живея, изкар¬
вам поминъка си. 2. Умирам. Старата се помина.
поммнувка ж. диал. Поминък, прехраня. Криво-ляво
изкарваме поминувката си.
поминък м. Работя, производство, с което човек из¬
карва дохода и прехраната сн. В страната има по¬
минък за всички. .
помниъчен прил. Който се отнася до поминък. Поми-
ньчна дейност.	♦	-
помирение ср. Помиряване, възстановяване на мир и
съгласие.
ииинрниням нсв., помириша сд прх, 1. Мириша малко,
зя кратко време или от време ня време. Дай ми цве¬
тето да го помириша. Взема цветето, помирисва го
и го хвърля. 2. прен. Узнавам, разбирам нещо по
мирис или по другн признаци; надушвам, подуш-
вям. О Не съм н иомирисвял нещо — нямам ни¬
какво участие, виня или заслуга за нещо.	’
помирител м. и помирй'телка ж. Който помирява или
е помирил; примирител.
помирителен прил, Който помирява, служи за помире¬
ние. Помирителен съд,
помириша вж. помирисва м.
по мирувам св. нпрх. Мирувам малко, за кратко време.
-	Помируваите, докато са тук гостите.
помирявам нсв., помиря св. прх: Възстановявам мира
и съгласието, добрите отношения между скарани,
враждуващи; примирявам, придобрявам. — се >
нпрх. Възстановявам добрите си отношения с няко¬
го, възстановяваме миря и съгласието помежду си.
помислям нсв., помисля се. нпрх. 1. Мисля, обмислям
известно време. Ще помисля и ще ви отговоря. 2.
Идва ми някаква мисъл, минава ми през ума. Тък¬
мо си бях помислила за вас, и ви срещнах!
помисъл м. Мисъл за нещо, което човек смята дя вър¬
ши; намерение. Добри помием. Тайни помисли.
помитам нсв., помета св. прх. 1, Почиствам с метене;
измитам. Помети стаята. 2. обикн. св. Мета мал¬
ко, известно време. 3. прен. Отнасям, отвличам·,
премахвам някого или нещо бързо и насилствено.
Буря ще ги помете. Събитията ги пометоха. 4.
’ разг. Изяждам всичко, без остатък; омитям. Деца¬
та пометоха попарата.
пемйтквам нсв., помнткам св. нпрх. Миткам малко
или от време на време; поскнтвзм, пошляйнам се.
Излязох да помиткам из махалата.	s
помвшлйше ср. остар. Помисъл.
помия1 ж. 1. Вода, с която нещо е мито, та е замър¬
сена. 2. Размита във вода рядка хряна зя свине или
друг добитък. ■	■
помия2 вж. помитам.
помниче ср. Цвете незабравка.	’
помножднам нсв., помножй се. прх. рядко. Умножавам,
помня невк прх. Държа, пазя, имам нещо в паметта
си, не забравям, не съм забравил. Помниш ли. пом¬
ниш ли тихия двор? Деб. ·"	.
помогна вж. помагам.
помбзн пое. нар. Само в съчет.: Бог (боже) помози —
с божия помощ, помогни, боже. Спят ли кучета и
хора, бог помози! — хоп на двора... Яв. Помозм бог
— (традиционен, стар] поздрав към хора, които ра¬
ботят. Помози бог, жетварки. Как жътвата оти¬
ва? Ваз.	*
помблва.м нсв., помдля св. прх. Моля пякого, отлра-
-	вям молба към някого. Помолих го да ми услужи
с вестника. — се нпрх. 1. Моля се малко, за кратко
време или от време ня време, Отиде в черква да се
помоли. 2. Отправям молба. Помолй се да ти даде
вестника.
помомея се св. нпрх. Момея се малко, за кратко вре¬
ме.
помомувам св. нпрх. Момувам кратко време. Помому-
ва една година и се ожени.
Поморие ср. Местност, област край море; приморие.

помот^вам нсв., помотая св. прх. Мотая малко или от
време на време. Доста ме помотаха покрай този
документ. — се трх. Мотая се малко или от врме
на време. Помотах се из къщи, па излязох.
помохамедапчвам нсв., помохамеданча се. прх. Правя
някого мохамеданин, въвеждам го в мохамеданска-
та вяра. Някои българи насила са били помохамедан-
' чвани.
помощ ж, Онова, което се дава някому или се прани,
за да бъде някой улеснен, подкрепен, спасен. Па¬
рична помощ. Медицинска помощ. Бърза помощ.
Оказвам помощ. Викам за помощ. Идвам на помощ.
пбмощев прил. 1. Който е предназначен за помощ. По¬
мощна организация. Помощна акция. 2. Допълните-'
лен, второстепенен. Помощен персонал. Помощни
материали, Срв. спомагателен.
помощник м. 1. Човек, който помага някому. Помощ- ‘
ник на баща си. 2. Като съставна част на сложни
думи със значение “най-близък сътрудник, замест¬
ник по служба на по-висше длъжностно лице“,
напр.: помощник-аптекар, помощник-директор, по¬
мощник-командир, помощник-министър и др.
пдмна ж. Уред за изтегляне или вкарване под наля¬
гане на течност или газове. Автомобилна помпа.
Водна помпа. Ръчна помпа. [фр.]
помпам и помпя нсв. прх. 1. Работя с помпа, изтеглям
или вкарвам течност или газ с помпа. 2. Напълвам,
изпълвам нещо с газ, въздух под налягане. Помпам
гумите на колата.
помпен прил. Който се отнася до помпа. Помпена ин¬
сталация. Помпена станция.	■
помпозен прил. книж. Тържествен, надут, [фр.]
помпозност ж. Качество или проява на помпозен,
помпбп м. Рехаво топче от вълна, памук и др. за ук¬
раса на детски шайки, чехли и др. [фр,]
помпя вж.,п о м па м'
помрачавам нов., помрача св. прх. 1. рядко. Правя не-.
що да стане мрачно; затъмннвам, замрачавам. Об¬
лаци помрачиха слънцето. 2. прен. Разсейвам ра- *
достта, причинявам неприятност или тревога;
.· омрачавам. Произшествието помрачи настроение¬
то на хората.	· *
помрачение ср. Умопомрачение.
помрачнивам нсв., помрачнев св. нпрх. Ставам мрачен,
невесел, тъжен.
помръдвам нсв., помръдна св., прх. и нпрх. Мърдам,
мръдвам леко, малко или от време на време. Пом¬
ръдва. с мустак и мълчи. Лежи и не помръдва. Не
можахме да помръднем колата. — се нпрх. Мръд¬
вам, помествам се леко, малко. <> Не си помръд¬
вам пръста*.
помръзвам нсв., помръзна св. нпрх. 1. Мръзна известно
време. 2. Измръзвам, замръзвам, премръзвам. Бил
на пързалката, та е помръзнал.
помръзлица ж. диал. 1. Замръзнала почва, земя. 2.
Поледица.
помръзна вж. помръзвам.
помръквам нсв., помръкна св. нпрх. 1. Ставам тъмен,
мрачен; потъмнявам. Защо лазурни небеса помрък¬
ват.? К.Хр. 2. прен. Ставам мрачен, изпадам в
мрачно настроение. - Лицето й помръкна.
помргьщвам се нсв., помръгця се св. нпрх. Мръщя се
малко или от време на време. Ще се помръщи и ще
му мине.
□омесвам се нсв., пом^ся се св. нпрх. Муся се малко
или от време на време.
помушвам нсв., помуша св. прх. Муша малко, мушвам
*	понабАрам 681
леко или от време на време. Настинал съм, та не¬
що ме помушва под ребрата.
помушквам нсв., вомушкам св. прх. Мушкам малко
или от време на време.
помъдрувам св. ттрх. Мъдрувам известно време,
помъдрявам нсв., помъдрёя св. нпрх. Ставам мъдър
Или по-мъдър.
помъдря се св. нпрх. Мъдря се малко, за кратко вре¬
ме.	.	·
помтисвам нсв..-помъкна св. прх. 1. Започвам да мъкна;
повличам. Помъкнал е всичко със себе си. 2, Мъкна
малко, за известно време. — се нпрх. 1. Тръгвам
бавно или с усилие, едвам. 2. неодобр. Тръгвам,
упътвам се за някъде, където не съм желан,
гомълчявам нсв., помълча св. нпрх. Мълча малко,
кратко време.	.
помъмрям нсв., помъмря св., прх. и трх. Мъмря малко,
помънквам нсв., помънкам св., нпрх. и прх. Мънкам
малко, известно време.
помтьрморвам нсв,, ломърморя св., нпрх. я прх. Мърмо¬
ря малко или от време на време. Ще помърмори. па
ще му мине. '
помьртвявам нсв., помъртвея св. нпрх. Ставам като
мъртъв, добивам мъртвешки вид. Беше посърнал, с
помъртвяло синкаво лице. Йов.
помъгвам нсв., помьтя се. прх. 1. прен. Правя, напра¬
вям неща да стане мътно; размътвам. 2 прен. Пра¬
- вя нещо да стане мътно, объркано; помрачавам,
смущавам, размътвам. Душата му горест помьти.
Смири. Страхът .. помътваше разума. Йов.
ппмъгеи прил. Който е станал мътен, мрачен, обър¬
кан. Помътеп поглед.
помътнявам исв., помьтнея св. ппрх. Ставам мътен.
Водата помътня. Очите му бяха помътпели.
помътнял прил. Който е станал мътен. Гледа с помът-
нели очи.
помыв вж. п о м ъ Ύ в а ,м.
помъчвам нсв., помъча се. прх. Мъча малко, известно
време. Няма да му казваш веднага, ще го помъчиш!
— се нпрх.. Мъча се малко или от време на време.
Помъчи се да си спомниш. Помьчва се да стане, но
не успява.
помагам нсв., пометна се., прх. и нпрх. 1. Преждевре¬
менно раждам мъртво, недоносено дете. 2. Умиш¬
лено се освобождавам от плода; абортирам,
помитам се1 нсв., помогна се св. нпрх. диал. Отмятам
се (от поето задължение). Вчера обеща да даде пари,
а днес се помята, -
помитам се2 вж. помятвам с е.
помятане1 ср. Действие, резултат по гл. п о м я -
т а м1; аборт.	·
- помятане2 ср. диал. Действие по гл. п о м я т а м
е е1.	t
помятвам се нсв., пометам се св. нпрх. Мятам се, хвър¬
лям се малко шш от време на време,
□(набавим нсв., вонабавя св, прх. Набавям малко не¬
що, кос-що. Понабавихме си зимовище.
понябера еж. понабирам.
понабйвам исв., понабйя св. прх. Набивам малко. По-
набих гвоздея в стената. Иванчо пак се заиграл, но
ще го понабйн.
понабирам нсв., понабера св. 1. пр^. Набирам, натруп¬
вам малко. Отидоха да понаберат киселец. 2. нпрх.
Набирам, отичам леко, малко. Раната е понабрала.

682 лонапия.
понабин вж. п о н а б и вам.
лонабл£гна вж. по н а б л я г в а м.
поняближавам псе., понпбляжп св., прх. и нпрх. Набли¬
жавам малко. Понаближихме [до] селото. >
понаблъсквам нсв„ оонаблъскам се. прх. Наблъсквам
малко. Понабльскал си торбата с храна.
поиаблЯгвам и пояаблягам нсв., понаблегна св., прх. и
тпрх. Наблягам малко. Трябва да понаблегпеш, за
да получиш. Понаблегии върху втория въпрос.
понаМждам нсв., понабода св. прх. Набождам малко
или тук-там.	„
понабозанам се нсв., понабозая се св. нпрх. Набозавам
се малко, до известна степен. Детето се понабоза.
поваболява ме нсв. нпрх. Наболяла ме малко, от вре¬
ме на време.
понабрулвам нсв., ионабруля св. прх. Набрулвам мал¬
ко.
понабръчквам нсв., нонабръчкам св. прх. Набръчквам
малко. — се нпрх. Набръчквам се малко. Кожата
му се е понабръчкала.	■
понаб^твам нсв., аонабутам св. прх. Набутвам леко,
‘ малко. Понабутай тапата още малко.
понабъбвам нсв., понабьбна св. нпрх. Набъбвам малко.
Тестото е понабъбнало. .
аонабьрквам нсв., понябъркам св. прх. Набърквам
малко, донякъде.
понабърчвям нсв., понабърча св. прх. Набърчвам мал¬
ко; понабръчквам.
понаваксвам нее., понаваксам св. прх. Наваксвам до¬
някъде, отчасти. Понаваксахме загубеното време.
понавалявам нсв., понаваля св., нпрх. и безл. За дъжд,
сняг — наваляла известно количество. Понаваля
сняг.	*
ненавиждам нсв., понаведЯ св. прх. Навеждам доня¬
къде, малко. Понаведи клона да си откъсна чере¬
ши. — се нпрх. Навеждам се малко,
понавестявам нсв., понавести св. прх. Навестявам по¬
някога, от време на време. Попавест.чвайте ни да
не се забравим.
понянечервам се нсв., понавечерям се св, нпрх. Наве-
червам се леко, до известна степен. Понавечеряхме
се и легнахме.
понавея вж. п он а в а в а м.
гшшавнвам нсв., понавйя св. прх. Навивам донякъде
или от време на време. Понавий пружината.
понавшквам1 нсв., понавнкам св. прх. Понахоквам, дос¬
карнам се някому.
понявнквам2 псе., попавйква св. нпрх. Навиквам, свик¬
вам донякъде; посвиквам. Понавикнахме е новата
обстановка.
понавйя св. п о н а в и в а м.
ионавлажнявам нсв., нонавлажня св. прх. Навлажня¬
вам леко, малко.	*
оо^авлнзам нсв., понавлйза св. нпрх. Навлизам доня¬
къде. Понавлязохме в гората.
пмавъждам нсв., пованъдя св. прх. Навъждам малко.
Понавъдихме. зайци.
ооиавързвам нсв., понаиържа св. прх. Навързвам мал¬
ко, известен брой неща.
нонявъртам се нсв., понавъргя се св. нпрх. Навъртам
се за малко или от време на време.
понавъсвам нсв., понавъся св. прх. Навъсвам леко,
малко. Понавъсил вежди. — се нпрх. Навъсвам се
леко, малко,	,
понавявам нсв., понявСя св. прх. Навявам нешо малко
или от време на време.
полазвам нсв., понагйзя св., прх. и трх. Нагазвам
леко, малко или донякъде. Воловете понагазиха в
реката и спряха.
попагйрчам, понагарчвам и лонягорчнвам нсв., нона- ,
горнЯ св. нпрх. Нагарчам, нагорчавам леко, започ¬
вам леко да горча. Яденето е загоряло и понагарча.
понагласйвам нсв., понаглаей св. прх:. Нагласявам мал¬
ко, донякъде, до известна степен. Поиагласихме ра¬
ботата.	*
понэглСдям се вж. понаглеждам се.
понаглеждам и (разг.) понагледвам нсв. прх, Наглеж¬
дам по малко, от време на време. Лонаглеждай
огъня да не загасне.
понаглеждам се нсв., понаглСдям се св, нпрх, Наглеж¬
дам се малко, отчасти.
понагннвам нсв., понагнйя св. нпрх. Наз нивам малко.
Ябълките са попагнили. .
понаголемявам нсв., понаголемея св. нпрх. Наголемя-
вам малко. Дните понаголемяха.
понагорещявам нсв., понагорешя св. прх. Нагорещявам
леко, до известна степен. Понагорещих ютията.
—- се нпрх. Нагорещявам се малко, до известна сте¬
пен. Страстите се понагорещиха.	.
нонагорчЯвам вж. понагарча м.
понагостянам нсв., понагостя св. прх. Нагостявам мал¬
ко или от време на време. -
нонагбтвям. нсв., понагбтвя св. прх. Наготвям малко,
известно количество,
понагрея вж. понагрявам.
понагрубянам нсв., поиагрубя св. прх. Нагрубявам ле¬
ко, малко.
понагрявам нсв., понагрея св. прх. Нагрявам малко
или от време на време.
поиагьрбвам се псе., попшгьрбя се св. нпрх. 1. Нагърб-
вам се, сгьрбвам се малко; ' попрегърбвам се. 2.
прен. Нагърбвам се, натоварвам се до известна сте¬
нен, не много.
ппиагьрчнам нсв., поншърча св. прх. Нагьрчвам мал¬
ко, леко, донякъде,	-
понадебелЯвам1 нсв., понадебелея св. нпрх. Надебеля¬
вам малко, ставам малко дебел.	♦
понадебелявам2 псе., топа дебеля св. прх. Направям не¬
що да стане малко по-дебело,
понадзървам нсв., попадаърна св. нпрх. Надзървам
малко, набързо, за късо време.
понадзъртвам нсв., понадзъртам св. нпрх. Надзъртам
малко или от време на време.
понаднгам и понаднгвам псе., попадитна се. прх. Нади¬
гам леко, малко или от време на време. Понадигна
капака. Робите понадигват глави. — се нпрх. Нади¬
гам се леко, малко. Хлябът се е понадигнал.
понадняквам нсв., попадииния св. нпрх. Надниквам
малко или от време на време. Понадмикнал през
ключалката.
понадвнчвам нсв., понадннчам св. нпрх. Надничам
малко, за късо. време или от време на време:.
поиадрасквам нсв., попадраскам св. прх. Надрасквам
малко.
понадрънгвам нсв., понадр'Ьнкам св. прх. Надрънквам
някои и други неща. — се трх. Надрънквам се до
насита.	■
понадсмйвам се нсв., поняжмСя се св. нпрх. Надсми¬
вам се малко, леко.
понадупчвам нсв., ««надупча св, прх. Надулчвам мал¬
ко, тук-там,

понадУшвам псе., пои адуша се. прх. Надушвам доня¬
къде. Понадушил е накъде ще избие работата, ·
понядъхвам псе,, поиядъхам се. прх.. Надъхвам малко,
до известна степен. Понадъхали са го е нови идеи.
иинацявам се св, ипрх. Надявам се малко, за известно
време, Попадявихме се да дойдат, но ги няма.
понаедрявам псе., понаедрея се. нпрх, Наедрявам мал¬
ко. Зърната понаедряха.
попаёжвям се нея., понаежа се св. нпрх. Наежвам се
малко.
понажежавам нсв., понажежа св. прх. Нажежавам мал¬
ко; понагорещявам. —— се нпрх. Нажежавам се мал¬
ко. Обстановката се понажежи. '
поиажулвам нсв., поияжуля св, прх. Нажулвам леко,
малко. Понажулих му врата със сняг.
пнннжънвам нсв., оонажьна св. прх. Нажънвам извест¬
но количество.
поназдбам се вж. поназобвамсс.
понязобвям вж. поназобявам.
поназобвям се пев., поназобаи се и поназобя се св.
нпрх, Назобвам се малко или от време на време. '
Поназобахме се прясно грозде.
поназобявам и поназобвям нсв., поназобя св, прх. На-
зобявам малко. Поназобете коня. '
понязрявам нсв., поназрея св. нпрх. Назрявам малко,
донякъде. Щом поназреят, доматите трябва да се
берат.
поназървам нсв., поназърна св. нпрх. Назървам малко
или набързо. Поиазърнах в клуба, но не те видях.
понязъртвам нсв., поиазъртам св, н нсв., нпрх. Назър-
там малко или от време на време. Уж внимава в
урока, а все. поназърта през прозореца. Ще поназьр-
та, па ще спре.
поназяпвам се нсв., ионазяпам се св. нпрх. Назяозам се
малко, донякъде. Минахме през пазари да се пона--
зяпаме.
понангривам се нсв., понаиграя се св. нпрх. Наигравам
се донякъде, до известна степен,
нонаказвам нсв,, понвкажа св. прх. Наказвам малко,
леко. Ако те хванат,'може и да те понакажат.
нонякалвам нсв., пояякалям св. прх. Накапвам леко,
малко; понацапвам. Понакаляхме ви килима.
понакапвам нсв., понакбпя св. прх. Накапвам малко;
поокапвам. Попакапал си покривката с яхния,
понякастрям нсв., попянастря св. прх. 1. Накасгрям
малко, известно количество. Понакастрих клони. 2.
прен. Посгълчавам, понахоквам.	z
□(онаквбевам нсв., поиаквасн св. прх. Накваевам мал¬
ко; понамокрям. Дъждът ще пи понакваси.
понакНевам нсв., понакиспа св. прх. Накисвам малко,
за късо време. Понакиснете го, преди да го перете.
поиакнеел^вам нсв., понакпселея се. нпрх. Накиселя-
вам малко или започвам леко да киселея. Вчераш¬
ното ядене ми понакиселява. ,	.
понакиспа вж. понакисвам.
понакитвам нсв., понакйтя св. прх. Понакичвам,
понакичвам нсв., понакИча св. прх. Накичвам, украся¬
вам малко; понакитвам. Понакичихме стаята за
празника.	-
понакривее мн вж. понакривява м и.
понакрннявам нсв., понакривя св. прх. Накривявам
малко. Понакривил си калпака като млад момък,
понакривява мн псе,, понакрнвёе ми св. нпрх. Накривя-
в^ ми малко, става ми малко криво. Понакривя му
от несправедливите думи.
понакупвам псе., понакупя св. прх. Изкупвам малко, из¬
вестно количество. Почакупих подаръци за децата.
ι понамирйсвам 683
понякупувам св. прх. Изкупувам малко, известно ко¬
личество.
понакуцвам нсв. нпрх. Куцам, накуцвам но малко. Рав¬
ната ми оздравя, но още понакуцвам. Работата ви
понакуцва.
понакълвавам нсв., понакълвя св. прх.. Накълвавам
малко, до известна степен. Косовете са понакълвали
гроздето.	.	■
понакъливам нсв., поиакьлцам св. прх. Нагьлцвам ле¬
ко, малко.	*
понакърмвам и повакърмям* нсв., понякърмя се. прх.
Накърмвам малко. Майката понакърми детето и
го приспа.
оонакършвам нсв., понакьрна св. прх. Накършвам
малко. Понакършихме съчки за. огъня.
попакъсвам нсв,, понакъсам св. прх. Накъсвам малко.
Понакъсай лозови листа.
поналавям нсв,, поналовя св. прх. Налавям малко. По-
наловихме дивеч.
поналапвам нсв. , понал&па!и св. прх. Налапвам малко,
донякъде. — се нпрх. Налапвам се малко, до извес¬
тна степен. Поналапахме се с попара.
поналегна вж. доналягваМ.
поналеждвам се нсв.. поналежй се св. нпрх. Належавам
ее малко, донякъде. През неделята искам да се по-
палежа.	-
поналовя вж. поналавям.
^^налудувям се св. трх. Налудувам се до известна
степен. Пусни кончето да се поналудува. .
поналютявам* нсв., пошалютея св. нпрх. Налютявам
малко, леко или започвам леко да лютя. Яденето
поналютява.
nояалютЯвям2 нсв., роналютй св, прх. Налютявам,
подлютявам нещо леко, малко, поналютява мн, но-
малютН ми нпрх. Налютява ми леко, започва леко
. да ми люти.
по^^.ля^вам нсв., поналёгна св. прх. Налягам, натискам
леко или от време на време. Щом поналегнах вра¬
тата, тя се отвори.
понамИзвам нсв., понамажа св., прх. и нпрх. Намазвам
леко,* малко. Гледай да понамажееш и ти от сдел-
кшпа.	*
понамалявам1 нсв., понамалея св. нпрх. Намалявам
малко, донякъде. Дъждът понамаля.
понамалявам2 нсв., понамаля св. прх. Намалявам, нап¬
равям нещо да намалее малко. Понамалиха нормите.
понамачквам нсв., по^^^^^ач^ам св. прх. Намачквам
малко. Понамачкал си гроздето.
по^^^^вам нсв., номомекна св. нпрх. Намеквам _ леко;
позагатвам. Понамекна ми за стария дълг.
помам^лтвам нсв., понаместя се. прх. Намествам мал¬
ко, до известна степен. Понаместихме багажа в ко¬
лата.
понамйгвам нсв., поиамигна св. нпрх. Намигвам леко
или от време на време, Понамйгна ми да мълча.
Има навик да понамигва·.
nоианииàвян нсв., понамина св. нпрх. Намини вам по¬
някога или за малко. Ще понамина да видя прияте¬
лите си.
по^мирнсвам нсв., иоиамирИша св., прх. и нпрх. Нами¬
рисвам леко, малко или от време на време. Сире¬
нето ппнамирисва. понамирНсва мн, понамири^не мн 4
нпрх. Намирисва ми леко, малко. Понамирисва ми
на лъжа.	*

684 понамИслям
□отламнслям псе., понамнсля св. прх. Намислям малко,
Понамислете какво ще говорите.	<
лонамОкрнм псе., лоодм0кря Св. прх. Намокрям малка.
Дъждът ни понамокри.	* »
аонамрЯзвям нсв., помямразя св. прх. Намразвам мал¬
ко.
пояамръщвам нсв., понамръщя св. прх. Намръщвам ле¬
ко, малко. Понамръщих вежди. — се нпрх. Нам¬
ръщвам се леко, малко. Понамръщих се от болка.
□онамусвам се нсв., повамуся се се. нпрх. Намусвам се
малко.
понаобикалям нсв., понаобвколя св. прх. Наобикалям,
наминавам малко, понякога.
пованадвам1 нсв., поналядам и понапЯдна св. прх. На¬
падам някого леко, слабо или понякога. На събра¬
нието ни понападнаха за някои грешки. Лонападват
ни от време на време.
поиаладвам2 нсв., оонапЯдям2 св. нпрх. Падам, напал¬
вам малко. Духна вятър и панападаха ябълки.
поааашсостявам нсв., поналакост* св. нпрх. Напакостя-
вам малко. Студът понапакости на някои дръвче¬
та.
понаоалвам нсв., полашша св. прх. Напалвам, затоп¬
лям малко или понякога. Понапалете стаята.
поналасвам нсв., поняпаса св. прх. Напасвам малко.
Лонопасох воловете и впрегнах колата. — се нпрх.
Напасвам се малко, до известна степен. Пусни ко¬
нете да се понапасат.
понапек* вж. понапичам.	*
понапервам се нсв., понаперя се св. нпрх. Напервам се
малко. Петелът се понапери и изкукурига.
помапердашвам нсв., понаперд*ша св. прх. разг. Напер-
дашвам малко; понабивам. \
понаперя се вж. понапервам е е. ·
нонапечелиам нсв., ионапечеля св. прх. Напечелвам
малко, известно количество.,	.
по напивам се нсв., понрпня се св. нпрх. Напивам се
малко. Гостите се понапиха.	«
понаписвам нсв., повапйша св, прх. Написвам малко
или от време на време. Веднъж-дваж* годишно по-
паписва по някоя стапшйка. >
попяпйчям нсв., лонапекА св. прх. Напипам малко, из¬
вестно количество или до известна степен. Понапе-
кохме сухари. Слънцето понапече.
понапйшя вж. понаписвам.
повалня се вж. понапивам се.
понашшквам се нсв., попяплачя се св. нпрх, Изплаквам
се до известна степен. Остави го да се понаплаче,
Понаплаках се и ми поолекна.	<
попяллатя се вж. понаплащам се
паиашшча се ' вж. лонаплаквам се.
□оишппашвам нсв., поналлЙша се, прх. Наплашвам
малко; поизплашим. Бурята ни понаплаши. — се
нпрх. Наплашвам се, изплашвам се малко. Хората
са се потплашили.	!	-
помаплящзм се нсв., ооналлят* се св. нпрх. Наплащам
се донякъде, отчасти. Получих наднормено възнаг¬
раждение, та се поттлатих.
посалл&квам нсв., оонапледкам св. прх. Наплесквам
малко.	-
ооиаплета вж. понаплитам.
поиаолмиквям нсв., поняплвекам св. прх. Наплисквам
малко. Ионаплискай биволите, че е горещо.	_
помаллнтам нсв., покаплет* се. прх. Наплитам малко,
известно количество. Понаплела е дрешки за дете¬
то.
ионаилн>нчвзм нсв., понаплюнча св. прх. Наплюнчвам
малко.. Понаплюнчих си пръста.
повапоЛвам нсв., помапо* св. прх. Напоявам малко, до¬
някъде. Трябва да попапоим добитъка.
поиаправям нсв., понаправя св. прх. Направям малко
или как да е. Понаправихме това-онова, но не е дос¬
татъчно). Понаправихте ми беля,	.
понапр*швам нсв,, поналраша св, прх, Напрашвам
малко. — се нпрх. Напрашвам се леко, покривам се
малко е прах. Книгите ми се понапрашиха.
понапр&гна вж. понапрягвам.
ноняпреда вж. понапридам.
понанредвам нсв., понапредна св. нпрх. Напредвам
малко, дондкъде.
понапрйдам нсв., пояапредй св. прх. Напридам малко,
известно количество. Понапредох две вретена.
поианриказвам се св. нпрх, Налриказвам се донякъде,
поняпръсквам жв, понапрыссам св. прх. Напръсквам
леко, малко. Дъждът понапръска улиците.
понапр&гам и понапрягвам нсв., понапрегна св. прх.
Напрягам леко, малко. Понапрегни си ума. — се
нпрх. Напрягам се леко, малко. Като се понапрег-
нем, ще ги настигнем.	*
попапудрям нсв., понапудря св. прх. Напудрям леко,
малко. — се възвр. Напудрям се малко,
шшан^квам нсв.; ионапукям св. прх. Напуквам леко,
малко. — се нпрх. Напуквам се леко, малко. Земя- ■
та се е понапукала. ·	'
тшалъвам нсв. (и св.), нонаиьна св. прх. Напъвам ле¬
ко, малко илн известно време. — се нпрх. Напъвам
се леко, малко или известно време. Пональнох се.
но не можах да го помръдна.
'тюнатгйшам и понапълним нсв., понапълня св. прх. На¬
пълвам малко, донякъде. Потпълнихме съдовете и
поехме обратно.
понапълнея вж. понапълнявам.
понапълня, понапълним вж. понапъдвам.
нопнпълпяпaм нсв., понапълнея св. нпрх. Напълнявам
малко. На почивната станция децата пона^лняхв^.
понапъна вж. п о н а п ъ в а м.·
понарадвам се св. нпрх. Нарадвам ое малко, донякъде-
Дошъл в отпуска да се понарадва на децата.
понараствам нсв., пояарасна и понараста св. нпрх. На¬
раствам малко.	.
понарсвавям се нсв., нонарева се св. нпрх. Наревавам
се малко; ионаплаквам се, понавиквам се.
.понаред* вж. понареждам.
попарежа вж. понарязвам.
понареждам нсв., попаредя св. прх. Нареждам малко
или от време на време. Попаредете стаята. —; се
нпрх. Нареждам се малко, до известна степен. Пс~
наредих се на добра работа. Работата ще се пона-
реди.	'
понарнвам нсв., пюнарнпа св. прх. Наривзм малко. По^- '
наринах пясък.
шшаронвам нсв., понарбня св. прх. Наронвам малко.
Попаронил си хля^с^а.	►
понаросявам нсв., понарося св. прх. Наросявам малко.
Дъждецът поиароси тревата.	_	.
□онар^гОвам нсв., понаруг*· св. прх. Наругавам малко;
пояахоквам,	‘	,
понаръсвам нсв., попяръся св. прх, Наръсвам леко,
малко. '	‘
понарязвам нсв„ понарйжа се, прх. Нарязвам малко, ♦
Понарлзахме дърва за зимата.

понасйвдам и св., шжасадА св. прх. Насаждам малко.
Покасаднхме това-онова в градината.
пояасвйвам нсв., понасвня св. прх. Наспивам малко,
леко. Понасвиха ме и аз отстъпих.,
ппнясекЯ вж. пона>сичям.
понасея вж. понасявам.
понасНпвам «се., нои^ейля св. прх. Насипвам малко
или от време на време. Понасилих бравата и отво¬
рих. — сс нпрх. Насилвам се малко. Понасилих се
и изядох всичко:^
понасапвям нсв., вонясння св. прх. Насипвам малко.
Понасипах пясък по замръзналото.
понасНщам нсв., понасгтя св. прх. Насищам малко, до¬
някъде; позасищам. Яденето ме попасити. -— се
нпрх. Насищам се малко, донякъде. Попаситих се
на такива гледки.
поняскачвам се нсв., понаскячам се св. нпрх. Наскач-
вам се малко, донякъде. Я засвири ръченица да се
понаскачаме.	’
понаскитвам се нсв., понаскитам се св. нпрх. Насипвам
се малко, донякъде, Понаскитал се е на младини.
понаскубвам нсв., понаскубя св. прх:. Наскубвам мал¬
ко, Понаскуби тревица.
попаскърбявам нсв., поняскърбя св. прх. Насгьрбявам
леко, малко. Това съобщение ни понаскърби.
иовасстаждавам се нсв., повасладя се св. нпрх. Наслаж¬
давам се малко или за кратко време. Остави го да
се понаслаждава на морето.
понаслюячвам нсв,, пояаслЮнча св. прх. Наслюичвам
леко, малко; понашнончвам.
понаемнвам се1 нсв., понасмея се св. нпрх. Смея се,
насмивам се малко, до известна степен. Отидох на
* цирк, та се понасмях. ·
понаемнвам се2 нсв., панясмёя се св. нпрх. Насмивам
се някому леко, малко.
попасмол£вам нсв., поиясмолб св. прх. Насмолявам ле¬
ко, малко. Понасмолете коловете да не гният.
понасолявам нсв., понасоля св. прх. Насолявам малко,
до известна степен или известно количество. Пона-
солихме рибата.	.
поваспйвям се нсв., понаспя се св. нпрх. Наспивам се
малко, донякъде. Тъкмо се бях понаспал. когато ме
събудиха.	,
пояастеля вмс. пон'астилам.	-
понаетивям нсв,, повастнна св. нпрх. Настивам малко,
леко. Стоях на вятъра и попастинах.
понaстНгвαп и понастнгам нсв., понастагна св. прх.
Настигам от време на време или до известна сте¬
пен. Изостаналите взеха да ни понаспгигат.
DGнacτнлап нсв., понастеля св. прх. Настилам малко,
донякъде. Понастлаха черги за гостите,
понясгнва вж. понастивам.
понастоящем нарч. книж. Сега, в този момент, [рус.]
понастрнпвам нсв., понастража св. прх. , Настригвам
малко или известно количество. Попастригахме
доста вълна.
попасгрьхвам нсв., поиястръх^1а св. нпрх. Настръхвам
леко, малко. Косата ти е понастръхнала. Понаст- <
рьхвам, като си припомня войната.
помдогъпвам нсв., пон^стъля св. прх. Настъпвам малко
или от време на време. Понастъпиха ме на болното
място.
понастървявам се нсв., понастървя се св. нпрх. Настър-
вявам се малко, донякъде.
понастъргвам нсв,, понастьржа св: прх. Настъргвам
малко или известно количество. Поиастъргах ряпа
за салата.
понатрупвам 685
лонасуквам нсв., понасуча св. прх. Насуквам малко
или известно количество. Понасуках доста конци.
понасуквам се нсв., поняс^чя се се. нпрх. Насуквам се
малко, донякъде; понабозавам се.
понасушавам нсв., поиасуша св. прх. Насушавам малко
или известно количество. Понасушихме билки за
чай.
попасьрбвам се нсв., понасърбам се св. нпрх. Насьрб-
вам се малко, донякъде.
понясърчавам нсв., понясърча св. прх. Насърчавам
малко, в известна степен. Ако. някой го понасърчи,
ще успее.	*
нонасъсквам нсв., понасъскам св. прх. Насъсквам мал¬
ко, в известна степен.
понасявам нсв., понасея се. прх. Насявам малко, извес¬
тно количество или донякъде. Понасяхме нивите.
Ще понасеем от новите култури.
понасям нсв., понеса се. прх:. 1. Започвам да нося. Взе
детето и го понесе из стаята. Реката понесе ену¬
' пените дървета. Понесъл съм тия обуща от мина¬
лата година. 2. обикн. св. Вземам и нося, имам със
себе си. Защо си понесъл толкова багаж? 3. прен.
Търпя, издържам. Не мога да понасям безредието.
Не можа да понесе този срам. 4. прен. Вземам, по¬
емам върху себе си. Ти ще понесеш всички щети.
— се нпрх. 1. Започвам да се движа, да сс нося
• (бързо) в някаква посока. Отаддто се понесе в луд
бяг през полето. 2, прен. За звук, шум, песен, ми¬
ризма и пр. — започвам да се разпространявам, да
се разнасям. Отчаян вик се понесе над селото.
пон&ся мн «св., понесё ми св. нпрх. 1. Нрави ми сс, ха¬
ресва ми, изгодно ми е; изнася ми. Ако ти понася,
вземи го. Тая работа никак не ми понася. 2. Деаства
ми благоприятно, отразява ми се добре, здравос¬
ловно. Влагата не ми понася.
понатёпш вж. п о и а т я г в а м.
оонатежавам нсв., понатежа св. нпрх. Натежавам мал¬
ко, ставам малко по-тежък. Кокошките са понате¬
жали. Понатежаха ми годинките. понатежани ми,
понатежа ми нпрх. Натежава ми малко или от вре¬
ме на време. Понатежа ми от тия приказки.
понатиквам нсв., понатнкам св. прх. Натиквам малко,
донякъде. Понатикай парцалите в торбата.
понатисвам нсв., понатненн св. прх. Натискам, натис-
вам малко или от време на време. Като понатисна
раната, заболява ме.
понатнекам се. прх. Натискам малко, известно време,
понатоварвам нсв., поня-товдря св, прх. Натоварвам
малко, в известна степен. Понатоеариха ме с разни
задачи.	<
поватоплям «се., понатопля св. прх. Натоплям леко,
малко. Понатоплих си краката.
Duιяяτорнвяп нсв,, пояатора св, прх. Наторявам малко.
Трябва да понаторим градината.
по^ка^чвам1 нсв., попаточа св. прх. Наточвам, наост-'
рям леко, малко, Понаточи ножа.
понаточвам2 нсв., понаточа св. прх. Наточвам малко,
. известно количество. Попаточихме вино.
нонатр^ам нсв., лонатрия св. прх. Натривам леко,
малко.	убитото място с мехлем.
нонатрошавам нсв., понатроша се. прх. Натрошавам
малко или известно количество. Понатрошете су¬
хари за попара.
податрунтам нсв., понатрупам св. прх. Натрупвам мат-

686 понатупвам
ко шш известно количество, доста. Понатрупал е
парички. Снегът взе да понатрупва земята. — се
нпрх., само мн. и За. ед. Понатрупа се доста сняг.
понатупвам лее., понатупам св. прх. Натупвам, наби¬
вам леко, малко. Който не слуша, понатупеат го.
ионитьжавам «се., вонагьжа се, прх. Натьжавам леко,
малко. Понатъжи ме заминаването ти. — се нпрх,
Натьжавам се малко.
нанитъкмнвам «се., понатъкми се. прх. Натькмявам
малко, до известна степен. — се нпрх, Натъкмявам
се малко.	.
понатьпквам нсв., понитЪнча се. прх. Натъпквам мал¬
ко, до известна степен. Понатъпках пръстта около
корените. Понатъпкахме торбите.
покатягам и понатягаам нс«., нонатегна се. 1. прх. На¬
тягам леко, малко или до известна степен. Пона-
тегнете всички болтове. 2. Понатежавам.
понатиквам нсв., понагякна се. нпрх. Натяквам леко.
И па мене ми понатякнаха за тоя дълг.
понаучйвам псе., понауча св. прх. Научавам малко или
. до известна степен. Понаучих урока. И днес понау-
. пихме някои неща. — се нпрх. Научавам се малко,
до известна степен. Понаучихме се-да работим доб¬
ре.
понзд0квам нсв,, пон^дкам св. прх. Нахоквам малко;,
понаругавам.
оонахранвам нсв., попахрапя св. прх. Нахранвам до из¬
вестна степен. Лонахранихме гостите. — се възвр.
и нпрх. Нахранвам се малко, донякъде, .
* - понацанвам» нсв., понмапам св. прх. Нацапвам малко
или до известна степен,
□онацешвам нсв., понацёая св. прх. Нацепвам малко
или известно количество. Понацепете дърва· за огън.
поиацупвам се нсв., понацупя се св. нпрх. Пацупвам се
леко или от време на време.	>
цоначАло нари. Като дравило, по принцип; по начало.
3 речника поначало не се включват собствени имена.
поначервявам нсв., цоначервй св. прх. Начервявам ле¬
ко, малко. — се възвр. Младите момичета се понц-
червиха.	·
Ноначёрням псе., поначёрня св. прх. Начерням малко,
поначесвам нсв., поначёша св. прх. Начесвам леко,
малко, до известна степен. Поначеса си крастата.
поначумёрвям нсв., поначумеря се. прх. Начумервам
леко, малко; понамръщвам. — - се нпрх. Ндмръщ-
вам се леко, малко. Като чу за какво се говори, той
се поначумери.
поначупвам нсв., поначутм св. прх. Начупвам малко;
понатрошава.м.	/
понаш^^^м нсв., понашЙбям св. прх. Нишибвам мал¬
ко, до известна степен.
понащърбявам нсв., понащърбя св. прх. Нащърбявам
малко.
понаяждам се нсв., оо^юям се св. нпрх. Наяждам се до
известна степен; понахранвам се.
понаяквам нсв., понаякна св. нпрх. Наяквам малко или
до известна степен. Кончето понаякна, но още не е
за впрягане.	„
оонаям се еж, понаяждам се.
поне нарч. За логическо уточняване; означава изключ¬
ване, отказ от всичко друго, ограничаване в рамки¬
те иа посочените лица, предмети, действия, разг¬
леждани като най-малкото, което може да ее иска,
желае или даде. Да привършим попе половината, па
тогава ще почиваме. Дай ми поне пет лева. Да пий¬
нем поне водица. Като не го даваш, покажи го поне
да го видя.
понеделник ^.'Първият ден на седмицата, денят след
неделя. О Чист понеделник нар. — понеделникът
след Сирни заговезни.	,
понеделничен прил. Понеделнишки. Понеделни^ен па¬
зар;	f
nсιιедCлнuшки прил. Който се отнася до понеделник;
понеделничен. Понеделнишки грижи.
понСжс сз. За въвеждане на причинно изречение; тъй
като, защото. Понеже еи нетърпелив, не ще ти дам
веднага.
понемчвам нсв., понемча се. прх. Правя някого немец,
правя някой или нещо да придобие немски облик,
характер. Някои от западните славянски племена са
били понемчени, — се нпрх. Ставам немец, придо¬
бивам немски облик, характер.	*
понеса вж. понасям.	г
понесе мн вж. понася ми.
понечвам нсв., понеча св. нпрх. Правя движение или
проявявам йсетаяие да сторя нещо; поисквам, на¬
капвам се. Понечих да тръгна, но се спрях. Бабата
понечи да стане, но се секна. Никои не понечва да
ме спира.
пони ср. Порода дребен кон. [англ.]
понижа вж. п о н и з в а м.	«
понижа вж. понижавам.	♦
понижавам и понизйвам нсв., понижа се. прх. 1. Правя
нещо да стане по-ниско или по-малко, намалявам
■силата.	или	степента	на нещо. Прот.
повишавам. Понижавам жизненото равни¬
ще. 2. Назначавам някого от по-висока на по-ниска
длъжност, премествам- от по-висок на по-нисък
пост. — се нпрх. Ставам по-малък или по-слаб,
проявявам се в по-слаба степен. Температурите се
понижават. Настроението му се понижи. .
понижение ср.. 1. Намаляване, спадане. Понижение на
водното равнище. 2. Поставяне, преместване на по-
ниска длъжност или степен, даване на по-нисък
чин, звание, Прот. повишение.
понйзвам нсв., понижа св. прх. Нижа малко или от вре¬
ме на време. Съседите дойдоха да понижат тю¬
тюн, И аз понизвах едно време.
понинивам вж. понижавам.
поиик м. спец. Растение в вачалото на растежа му
след покъл^ането Срв. кълн. Семената кълнят
и дават пониии. '
пониквам нсв., поникна св. нпрх. Започвам да раста, да
никна. Тревата вече пониква. Поникнали му мустаци.
поничка ж. Пържена тестена закуска във вид на мал¬
ко хлебче с плънка, [от пол.]
понбвому нарч. По нов начин; по новому. Прот.
п о с т а р о м у. Гой мисли неновому, но дейст¬
ва постарому.
покор м. диал. Място, където водата сс губи в земята.
понос1 м. диал. Помен за покойник; прййос.
пон^ м, диал. Дрисък.
лондовам нсв., понбея св. прх. (и нпрх.) 1. обикн. нсв.
Нося понякога, от време на време. Бабата им по-,
носвала сушени дренки. Кокошките и през зимата
поносват, Докато пушех, поносвах огниво. 2. обикн.
св. Нося малко, за кратко време. Поносих детето
и то заспа. Понякога взема ^тето и го т^носва,
докато заспи.
поносим прил. Който (може да) се понася; търпим,
умерен. Горещината тук е все пак поносима.

поносймост ж. Качество на поносим.
понося вж. поиосвам,
понощувам се. нпрх:. Нощувам някоя и друга нощ, Не¬
ка да попощува у вас, докато му померя квартира.
поправям се нсв., покравя се св. нпрх. Дорадам на вку¬
са или желанието на някого; харесвам се. Облечи се
хубава, та да се поправиш на момите, понрапя мн
се> поправи мн се нпрх. Допада ми на вкуса; харесва
ми, Гледа, гледа и нищо не му се поправя.
понтон м, 1. Вид лодка. плавателен съд за опора на
временен мост. 2. Временен или подвижен мост от
дъски върху лодки, [фр.]
ионтднен прил. Който се отнася до понтон, Понтонен
мост.	.	-
попада ж. нар. 1. Нещо за ядене или пиене, което се
носи на родилка или на болен. Донесоха му почуда
шишенце ракия. Е.Пел. 2. Посещение при родилка
или болен на легло с такъв дар. Събрали се жените
па почуда.	.
пбнчо ср. Подобна на одеяло връхна дреха с дупка по
средата, където се промушва главата. [йен. < амер.]
ношошквам нсв., понюшкам св., прх, и нпрх. диал. Нюш¬
кам малко, известно време; подушвам, помирисвам.
Кучето понюшка следите и се спусна по тях.
понявга нарч.. нар. Понякога.
понякога нарч. От време на време, по някой път, не
винаги. Той идва понякога у нас. Срещаме се поня¬
кога па улицата, Понякога гърми и през зимата.
понякогаш нарч. обл. Понякога.
понякъде нарч. разг. Не навсякъде, а само тук-там;
нарядко. Понякъде из житото расте и ръж.
попътен прил. 1. Който лесно може да се проумее, да
бъде разбран; разбираем. Говорете на понятен
език! 2. Който се знае, та няма защо да се казва
или обяснява; известен. По понятни причини ще пре¬
мълча това. [рус.]
понятие ср. 1. Логически оформена обща мисъл за не¬
що, форма на мисленето, отразяваща съществените
свойства, връзки и отношения па предметите и яв¬
ленията, Понятието е резултат от познанието на
даден предмет или явление. Съдържание и обем на
понятието. 2. Представа, сведение, познание.
Имаш ли понятие от парна машина? Вижте пос¬
тъпките му и ще добиете понятие за него. 3. Раз¬
биране, схващане. Няма понятие от ред и чистота.
Човек с остарели понятия, [рус.]
лообагрям нсв., пообйгря св. прх. Обагрям малко, до¬
някъде. Зората почна да пообагря небето.
лообаждам се нсв.. пообадя се св, нпрх. Обаждам се
малко, от време на време, По-рано синът се поо-
баждаше, а сега никак не пише.
пообв!рзвам се нсв,, пообвържа се св. нпрх. Обвързвам
се малко, до известна степен.
пообгарям1 нсв., пообгоря се. прх. Обгарям нешо леко,
малко. Огънят го пообгори.
пообгарям2 нсв., пообгоря св. нпрх. Обгарям малко
или тук-там. Лицето му е пообгоряло.
пообелвам нсв., пообеля св. прх. Обелвам малко, до¬
някъде или известно количество, Пообелих картофи
и ги сложих в яденето.
пообера вж. пообирам.
оообещавнм нсв., пообещйя св. прх. Обещавам донякъ¬
де, не съвсем положително, категорично. Пообеща-
ха да дойдат да помагат.
нообш'рйзам се нсв., посб^рая се св. нпрх,. Обигравам
се малко, донякъде, Пообиграхме се с новата ма¬
шина.
.	*	пообтягам 687
пообнда вж. л о о 6 и ж ла м2
нообйдя вж. по обиждам1,
лообйждям1 нсв., нообйдя св, прх. Обиждам леко, мал¬
ко. Пообидихте човека е шегите си. — се нпрх. По·
обидиха се хората от вашите приказки.
нообиждам2 нсв., пообйда св. прх. диал. Обиждам, об¬
хождам, спохождам набързо или от време на вре¬
ме. Старецът тръгнал да пообиде нивите.
пообнрам нсв., пообера се. прх. Обирам донякъде, пе
напълно. Ппобрахме лозето, малко остана.
пообкшгвам нсв., пообкнтя св. прх. Пообкичвам.
пообкйчвам нсв., пообкича св. прх. Обкичвам, украся¬
вам малко, до известна степен; пообкитвам. Пооб-
кичихме елхата.	*
пооблажвам нсв., поо&лажа св. прх. Облажвам малко,
донякъде Сложи масьлце да пооблажим яденето.
— се нпрх. Ям, хапвам блажно малко или от време
на време,
пооблегна се вж. п о о б л я гв а м се,
пооблягам се.
пооблека вж. пообличам.	*
пооблекчйвам нсв., пооблекчя св. прх. Облекчавам
малко, до известна степен. Новото лекарство ме
пооблекчи. -
пооблепвам нсв., пооблепя св. прх. Облепвам малко,
донякъде: Пооблепихме ''стените с афиши.
пооблешв&ч нсв., поо блещя св. прх. Облещвам малко.
Докато се изкачим, пооб.тцихме очи. — се нпрх,
Облещвам се малко.
пообличам нсв., пооблека св, прх. Обличам малко, до
известна степен или от време на време. Натъкахме
платове да по облечем народа. £ празник пообличвам
новите дрехи. — се възвр. и нпрх. Обличам се мал¬
ко, до известна степен, как да е. или от време на
време. Пооблечи се като за пред хора.
пооблягам се и пооблягвам сс нсе., пооблегла сс св.
нпрх. Облягам се малко или от време иа ареме. По-
облегнах се на стената и се изцапах.
пообмислям нсв., пообмисля св. прх. Обмислям малко,
до известна степен. Ще пообмисля отговора и ще
ти кажа.	‘	■
поободрявям нсв., поободря се, прх. Ободрявам малко,
до известна степен или от време на време. Игрива¬
та песен поободри уморената дружина. — се нпрх.
Поободрихме се от краткия сън.
пообраствам нсв., пообрасна и пообраста св. нпрх. 06-
раствам малко, до известна степен. Обръсни се, че
си пообрасъл.
пообрёжа вж. по о б ря з в а м.
иообрулвам нсв., пообруля св. прх. Обрулвам малко, до¬
някъде. Пообрулихме орехи^1е. Вятърът ни пообрули.
пообръсвам нсв., пообр^сиа св. прх. Обръсвам малко,
набързо или как да е. Седни да те пообрьсна. — се
възвр. Обръсвам се набързо или как да е.
пообръщам и пообръщвам нсв„ пооб^рна св. прх. Об¬
ръщам леко, малко или от време на време. Пообър¬
ка книгата към светлината. — се нпрх. Обръщам
се леко или от време на време. Пообръщвай се да
следиш далече ли са другите.
пообрйзвам нсв., пообр&ка се. прх. Обрязвам малко.
Всяка пролет пообрязваме дръвчетата.
пообтягам и пообтйтвам нсв., пообт-гна св. прх. Обтя¬
гам леко, малко или от време яа време. Пообтегни
въжето, че се в отпуснало.

688 пообхождам .	* *
оообхождам лес., пообхйдя св, прх, Обхождам малко,
донякъде. Ще пообходя нивите и ливадите,
пообърквам псе., пообъркам се. прх. Обърквам малко,
донякъде. Пообъркахте ни с този въпрос. — се ипрх.
Обърквам се малко, донякъде.
пообърна еж. пообръщам.
пообъревам нсв., пообърша св. прх. Обърсвам леко, до
. известна степен. Чикайте да пообърша масата.
пообяснявам нсв., пообяспя св. прх. Обяснявам отчас¬
ти, донякъде. Пообясних им предстоящите задачи,
поовалвам псе., поовАлям св. прх. Овалвам малка. По-
оваляй парчетата риба в брашно. Поталях си бя¬
лата рокля.	,
аоовехтявам нсв., поовехтея св. нпрх. Овехтявам мал¬
ко. Дрехите ми са поовехтели.
поовлажнявам1 нсв., поовлажпея се. нпрх, · Овлажня¬
вам1 леко, малко. Солта е поовлажняла.
поовлажнявам2 нсв., поовлажня св. прх. Овлажнявам2,
намокрям нещо леко, малко; понавлажнявам.
шоогладнявам нсв., поогладнёя св. нпрх. Огладнявам
малко. Щом поогладнееш, хапни нещо.
пооглАждам нсв., пооглаля св. прх. Оглаждам малко,
до известна степен. Поогладих кърпите. ’
пооглеждам нсв., поотледам св. прх. Оглеждам малко
или от време на време. Лоогледах мястото, на не <
видях никого. — се нпрх. Оглеждам се малко или
от време на време. Проглеждай се, когато преси¬
чаш улицата.
шкл-лбзгнам нсв., пооглозгам св, прх, Оглозгвам мал¬
ко, до известна степен. Пооглозгай кокалите.
пооглупявам нсв,, пооглупея св. нпрх. Оглупявам мал¬
ко · Бабата е пооглупяла. .
пооглушавам нсв., пооглушея св. нпрх. Оглушавам
малко, донякъде. Пооглушахме от силния трясък.
поогблаам нсв., пооголм св: прх. Оголвам малко. По-
оголих си краката да почернеят.
пооголАвам нсв., иооголея св. нпрх. Оголявам малко.
Дърветата са пооголели.
поогорчавам нсв., поогорча се. прх. Огорчавам леко,
малко. Поогорчихте ме с думите си.
поограбвам нсв., поогрАба св. прх. Ограбвам малко, до
известна степен. *	. .	.
поограждам нсв., поогрядя св. прх. Ограждам малко, 1
κέικ да е.	.
поограннчАвам нсв., поогранича св. прх. Ограничавам
малко, донякъде или от време на време. Поограии-
чете другите си разходи. — се възвр. и нпрх. Огра¬
ничавам се малко, донякъде,	,
поогрявам нсв., иоогрея св., прх. и нпрх. Ог рявам мал¬
ко, до известна степеп. Поогря слънце, та ни затоп¬
ли. Може и нас да ни поогрее. —- се възвр. и нпрх.
Запали огън да се поогреем.
поогЬвам нсв., лоогъна св. прх. Огъвам леко, малко
или понякога Поогънах пръчката и я счупих. — се
нпрх. Огъвам се леко, малко. Той се поогъна от
трудностите.
поодирам нсв., поодера св. прх. Одирам малко. Поод-
рах си ръцете.
поодрАосвам нсв., поодраскам и поодращя св, прх. Од-.
расквам малко. Котката поодраска, детето.
ноодухвам нсв., ооодухам св. прх. Одухвам малко; по-
издухвам, Поодухай праха от масата,
поодъртявам нсв., шюдъртея св. нпрх. нар. Поостаря- ,
вам.
поодялвам нсв., поодялам св. прх. Одялвам малко. Г1о-
одялах тоягата.
шюжадпйвам нсв., поожаднея св. нпрх, Ожаднявам
малко; поожъднявам.
пооживявам нсв., пооживя св. прх. Оживявам, съживя¬
вам някого или нещо малко, донякъде. —— се нпрх.
Оживявам се малко, донякъде. Лицето й се поожи-
‘ ви.
потулвам нсн., поожуля св. прх, Ожулвам малко.
Обувката ми е поожулит крака.	1
поокъднявам псе., п^-^'жъднёя св. нпрх. Поожаднявам.
пов^нкам нсв., поожъиа св. прх. Ожънвам малко, до¬
някъде,
пооздачавам нсв., поозадачА св. прх. Озадачавам мал¬
ко. Първият въпрос ме поозадачи. по другите бяха
■есни,'— се нпрх. Озадачавам се малко, донякъде.
пооздравянам нсв., пооздравёя св. нпрх. Оздравянам
малко, донякъде. Щом пооздравея. ще довърша ра¬
ботата.	-
поозлобявам се нсв., поозлобй се св. нпрх. Озлобявам
сс малко. Животът стана тежък, хората се пооз-
лобиха.	' *
поозбраам нсв., поозори св. прх, Озорвам малко. Тая
работа ще ни поозори. — се нпрх. Озорвам се мал¬
ко. Поозори ме тоя изпит.	*
поозЪбван ае нсв., иоозъбя се св. нпрх. Озъбвам се
малко или от време на време. Кучето уж е кротко,
но понякога се поозъбва.	*	*
поозьрва.м се нсв., поозърна се св. нпрх. Озървам се
малко, за кратко време. Щом се поозърнеш, ще ни
видиш.	'	■
поозъртвам се нсв., поозъртам се св. нпрх. Озъртам се
малко, за кратко време или от време на време,
поокадявя.м нсв., поокадй св. прх. Окадявам малко,
Поокадихте ми стаята.
поокалвам нсв., поокалям св, прх. Окалвам малко яли
тук-там. Поотлях си обущата. —· се възвр. и нпрх.
' Окалвам се малко, донякъде. Ако не внимаваш, мо¬
же и да се поокаляш.
поокАпвам1 нсв., поокяпя се. нпрх. Окалвам, опадвам
малко или тук-там. Косата му е поопипала.
подканвам2 нсв., поокАпя св. прх. Окалвам, накапвам
леко, малко. Поокапах си дрехите.
поокастрям нсв., поокастря св. прх. Окастрям малко.
Поокастрихме др^^етата.	,
пооклюмвам нсв., пооклТбмам и поокшбмия св. нпрх. Ок-
люмвам малко. Всички бяха пооклюмали от умора.
поокопитвям се нсв., поокопитя се св. нпрх. Окопитвам
се малко, до известна стенен. Остави го да се поо¬
копити и тогава ще го питаме.	*	·
поокуражавам нсв., поокуряжА св. ипрх. Окуражавам
малко, донякъде. Думите на началника поокуражи-
ха групата. — се нпрх. Окуражавам се малхо, до¬
някъде.	t
поскъпвам нсв„ поокъпя св. прх. Окъпвам малко или
от време на време. Трябва да поокъпя детето.
— се възвр. и нпрх. Окъпвам се малко. Лете се пос¬
къпваме в реката.
поокърпвам нсв., поокърпя св. прх. Окърпвам· малко,
до известна степен; позакърпвам. Лоокърпих вехти¬
те торби.
поокЪршвам нсв., поокЪрша св. прх. Окършвам малко
или понякога. Вятърът поокърши клоните.
поокъсвам нсв., иоокЪсам св. прх. Окъсвам малко, тук-
там. Поокъсахме си дрехите из трънака.
поокъсявам1 нсв., поокъсея са, нпрх. Окъсявам малко,
ставам малко къс. Полата й е поокьсяла. 1 .

поокъсявам2 нсв., поокъся св. прх. Окъсявам малко,
направям нещо да бъде малко къср. Шивачката пак
ми е поокьсила ръкавите.
поодеквам псе., поолбкна св. нпрх. Олеквам малко, '
ставам малко по-лек. Изядохме хляба и рапицата
поолскна. Работата поояекна. поолеква мя,
иоолекие мн нпрх. Олеква ми малко, става ми мал¬
ко по-леко. Поолекна ми на сърцето.
поолющиам нсв., поолющя св. прх. Олющвам малко
или тук-там, Паднах, та си поолющих коляното.
шюмачквам кс», ноомачкам св. прх. Омачквам малко,
поомекнам нсв., поомбкна св. нпрх. Омеквам малко. ’
поомръзвам нсв., поомръзна св. нпрх. Омръзвам мал¬
ко,' до известна степен. Поомръзнах на другарите
си. поомръзвя мя, поомръзне ми нпрх. Омръзва ми
малко. донякъде. Поомръзна ми това скитане.
поомърлушвам се нсв., поомърлуша се св. нпрх. Омър-
лушвам се леко, малко.
подпалвам нсв., поопадам и поопДдпа св. нпрх. Опадам
малко или тук-там; поокапвам. Листата на дърве¬
тата поспадаха.	,
пешп^вам нсв., пооп&ля св. прх. Опалвам малко, леко,
до известна степен. Слънцето ще ни поопаяи.
4 пооларвам псе., поопаря св. прх. Опарвам леко, малко.
—	се възвр. и нпрх. Опарвам сс' леко, малко. Поо¬
ткрих се с цигарата.
поопекА вж. поопипам.
поонерй еж. поопирам. '
поопйаам нсв., иоолйя св. прх. Опивам леко, малко.
-— се нпрх. Опивам се леко. От една чашка се поопих,
поопнпвам нсв., поопипам св, прх. Опипвам малко, до¬
някъде или как да е,
поопирам1 нсв., пооперй св. прх. Опирам, изпирам мал- *
ко, до известна степен. Поопрала дрехите в студена
вода.
поопирам2 нсв., подпра св. прх. Опирам, подпирам леко,
малко. — се нпрх. Опирам ос леко, малко. Поопри се
на мене. Ще свърши работа, но първо ще се поопре.
поописвам нсв., ооопйша св. прх. Описвам малко, на¬
бързо. Те ми поописаха положението.'
ноошпвам нсв., поопнтам св. прх: Опитвам малко или
понякога. Поопитах гозбата. — се нпрх. Опитвам
се малко шш понякога. Поопитай се да станеш.
поппитпмяпам нсв., поопитомя св. прх. Опитомявам
малко, до известна степен. — се нпрх. Ставам мал¬
ко, донякъде питомен. Сърничката се поопитоми и
не бяга вече.
поопипам нсв., подиекИ св. прх. Опичам малко, до из¬
вестна степен или известно количество. — се нпрх.
Опичам се малко. Хлябът се поопече. >
поспиш* вж. п о о пи с в а м.
поопня вж. по оп и в а м.	*	*
поошлаквам* нсв., пооплОк^а св. прх. Оплаквам малко,
как да е. Пооплакна чашите с хладка вода.
пооплаквам2 нсв., поопл£ча св, прх. Оплаквам, ожал-
вам малко, — се нпрх. Оплаквам се малко. Лооп-
лакаха ми се един от друг.
поопознавам нсв., поопознЯя св, прх. Опознавам мал¬
ко, до известна степен. Учителят вече ни поопозпа.
—	се възвр. и взаим. Децата ще се поопозпаят и ще
почнат игрите.	’
поопбмпям се нсв.г поопбмяя се св. нпрх. Опомням се
до известна степен. Стига увлечения, време е да се
поопомним! .
пооправям нсв,, ооопрИвя св. прх. Оправям малко, до¬
някъде. Пооправихме грешките. — се нпрх. Опра¬
вям се малко, донякъде.
< поослабвам 689
поопрИзвам нсв., лопрязия св. прх. Опразвам малко,
донякъде. Поопразних раницата и ми олекна.
ноопра се вж. поопирам се.
поопрашвам нсв,, поопраша св. прх. Опрашвам леко,
малко, до известна степен,
поопреснявам нсв., поонреаш св. прх. Опреснявам мал¬
ко, до известна степен. Искам да поопресня знания¬
та си.	.	’
поопростявам* нсв., поопристея се. нпрх. Опростявам
малко, ставам малко по-прост.
поопростявам2 нсв., поопроста св. прх. Опростявам
малко, налравям нещо да бъде малко по-просто.
Трябва да поопростим процедурата.
поопрЬсквам нсв., поопрЬскам св. прх. Опръсквам ле¬
' ко, малко; понапръсквам. .
поопрьхвам нсв,, поопръхна св. нпрх. Опръхвам малко.
Земята поопръхна. Остави хляба да поопрьхне.
пдопулвам нсв., поопУля св. прх. Опулвам леко, малко;
пооблещвам. Поопулих очи. — се нпрх. Пооблещ-
вам се.	-
поопухвам нсв., поопухам се. прх, Опухвам малко. По-
опухай дрехите си от брашното.
поопушвам лее., поопуша св. прх. Опушвам малко,
поопъвам нсв,, лоопъиа св. прх. Опъвам малко, извес¬
тно време или от време на време. Ппопъии въжето.
Ще поопъваме още малко. — се нпрх. Опъвам се ле¬
ко, малко. Накараш ли го па работа, все ще се по-
опъне. '
пдопържвам нсв., поопържа се. прх. Опържвам малко,1
до известна степен или понякога,
подпърлям нсв., поонърля се. прх. Опърлям леко. По-
опърлих си веждите. -	·
пооравам нсв,, по^ра св. прх, I, Ора малко, известно
време. Отидохме да поорем. 2. само нсв. Ора по
малко от време на време. Докато бях на село, по-
оравах заедно с баща си.
пооредивам нсв., пооредея са. нпрх. Оредявам малко.
Косата му е пооредяла.	»
поорежа вж. по о р я з в а м.
подронвам нсв., поороне св. прх. Оронвам малко. По-
ороиили сте гроздето.
ппоръфвам нсв., пиоръфам св. прх. Оръфвам малко.
Пооръфах си ръкавите. — се нпрх. Крачолите му са
се пооръфали.
поорязвам нсв., лоорежа св. прх. Орязвам малко, до
■ известна степен. Подрязахме лозето. Ще им пооре-
жат заплатите. ·
поосвежавам нсв., поосвсжЯ св.. прх. Освеж^ам малко,
до известна степен. Дъждът поосвежи въздуха.
— ее възвр. и нпрх. Освежавам се малко. Излязохме
да се поосвежим.
поосвобождавам нсв., иаосвободя св. прх. Освобожда¬
вам малко, донякъде. — се възвр. и нпрх. Освобож¬
давам се малко или от време на време. Като се по-
освободя от друга работа, ще напиша статията.
поосека вж. тт о ос и ч а м: -
поаснромаш&вам нсв.. лоосиромашся св. нпрх. Осиро-
машавам малко. Селата бяха поосиромишели.
пооснчам нсв., поосека св. прх. Осичам малко,
пооскубвам «се., пооскубя св. прх. Оскубвам малко,
донякъде.	.
по оскърбявам нсв., пооскърбд ее. прх. Оскърбявам ле¬
ко, малко.
поослабаам и' поосл&бям нсв., поослйбя св. прх. Ослаб-
44. Бъ.патхжи тълковен речник

690 поослушвам
вам, ослабям малко; поотслабям. Поослабих прев¬
ръзката.
поослушвам се псе., поослушам се св. нпрх. Ослушвам
се малко. Поослушай се и ще чуеш далечни стъпки.
пооставям нсв., поостана се. нпрх. 1, Оставам малко,
за кратко време. Поостанах да ги чакам. 2. Пои-
зоставам. Часовникът ми поостана.
поосгОвям «се., поостявв се. прх. Оставям малко, за
кратко време или от време на време. Пооставете
багажа да си починете. Пооставяй детето само.
поостана вж. пооставам.
поост врякам нсв., поостарея св. нпрх. Остарявам мал¬
ко. Виждаш ми се поостарял.
поострйгвам нсв., поострнжа св. прх. Остригвам мал¬
ко. Поострижи тия чорли.
поостьргнам нсв., поостьржя св, прх. Остъргвам мал¬
ко, донякъде. Поостъргах калта от обущата си. .
поотбсрЯ вж. поотбмрам.
поотойвам нсв., поотбнв св. прх. Отбивам малко или
за кратко време. — се нпрх. Отбивам се, намина-
вам понякога или за кратко време. Привечер се по-
отбиват в клуба.
поотбирам нсв., поотбсрЯ ся. прх. Отбирам, отделям
малко или известно количество. Поотбрах ябълки
за гостите.	.
поотбйя вж. поотбивам.
поотбльсвам нсв., поотблъсия се. прх.. Отблъсвам, от¬
блъсквам малко.	'
поотболява ме нсв., поотболн ме св. нпрх. Отболява ме
малко или от време на нреме; попреболява ме.
поотбулвам нсв., поотбуля св. прх. Отбулвам малко
или от време на време. Щг поотбуля истината.
— се възвр. и нпрх. Отбулвам се малко или от вре¬
ме на време. Луната се поотбулва над облаците,
поотбутвам нсв., поотбутам и поотбутнн св. прх. От-
бутвам малко или понякога. ■ Поотбутайте колата
да не пречи.
поотвЯрям нсв., поотворя св. прх. Отварям малко или
за кратко време. Поотворцх вратата.
поотвея еж. п о о т вя в а м.
поотвАяам нсв., поотвйя св, прх. Отвивам малко или
от време на време. — се възвр. и нпрх. Поотвий се,
ако ти е горещо.	'
поотпнквам нсв., поотвнкия св., нпрх. и прх. Отвиквам
малко, донякъде. Лоотвикнах [го] от пушенето.
поотвйя вж. поотвивам.	«
поотвлйчям нсв., поотвлекЯ св. прх. Отвличам малко
или понякога.
поотворя вж. поотварям.	■
поотвързвам нсв., поотвържа св. прх, Отвързвам за къ¬
со време или от време на време. Поотвързвайте ра¬
ната да я лъха въздух.	*
поотвявам нсв., поэтвёя св. прх. Отвявам малко. По- .
отвяхме овеса. Вятърът е поотвял снега от пътя.
поотгатвам нсв., поотгйтвя св, прх? Отгатвам малко,
до известна степен или понякога. Те поотгатнаха
намеренията ми.
поотглйждам нсв., поотгледам св. прх. Отглеждам
малко, донякъде или понякога. Поотгледах си де¬
цата. Едно време поотглеждахме токачки.
поогдяпечЯвам нсв., поотдалечй св. прх. Отдалечавам
' малко, на известно разстояние. — се нпрх. Отдале¬
чавам се малко, яа известно разстояние. Опасност¬
та се поотданечи от нас. .
поотделно нарч. Отделно за всяко лице или предмет,
за всеки случай; поединично. Прот, заедно
Плащането на тока и парното ще стане поотделно.
поотделим нсв., поотделя св прх, Отделям понякога
или малко, известно количество. Лоотдемнй по ня¬
кой лев за лоши времена. — се нпрх. Отделям се
малко, за късо време.
поотдръпвам нсв., поотдръпвя се прх. Отдръпвам мал¬
ко или за късо време. — се нпрх. Отдръпвам ее
малко. Поотдръпнах се от политиката.
поотдьхвям |сн] нсв., поотдъхпа |си| св. нпрх. Отдъх¬
вам малко или от време на време. Оставете ме да
си поотдъхпа.
поотегчавам нсв., поотегчй св. прх. Отегчавам малко.
Тая монотонна песен ме поотегчи. — се нпрх. Отег¬
чавам се малко. Зрителите се .поотегчиха.
поотекЯ вж. п о о т и ч а м.
поогжнвявам нсв., поотживея св. нпрх. Отживявам
малко, до известна степен.	*
поотйчям исвм поотекЯ св. нпрх Отичам леко, малко.
Бузата ти е поотекла.	’
поотказвам нсв., пооткажа св. прх. Отказвам донякъде,
не напълно. Той поотказа, но може да се съгласи.
поотк^ч^ям нсв., поаткачЯ св. 1. прх. Откачвам нещо
малко, отчасти, донякъде. 2. прх. преп. Спечелвам
или открадвам, присвоявам малко или понякога. И
ние ще пооткачим нещо от печалбата. 3. нпрх. преп.
разг. Откачвам, побърквам се леко. — се нпрх. От¬
качвам се, освобождавам се малко или за кратко
време. Едва се пооткачиш от едни задължения, ид¬
ват нови.,
поотклонйвам нсв., поотклонй св. прх. Отклонявам ле¬
ко, малко. — се нпрх. Отклонявам се малко. Лоот-
клонихме се от темата.
пооткопчавам нсв., пооткопчая и поогкопчèп св. прх. От¬
копчавам малко. Пооткопчай си яката — топло е. *
поатарадвам нсв., пооткрадна св. прх. Открадвам мал¬
ко или понякога, от време на време. Всеки гледа да
пооткрадне.	·
пооткрехвам нсв,, пооткрдхня св. прх. Открехвам леко,
малко. Пооткрехнах вратата да влиза хлад.
пооткърмвам и пооткърмям лее., пооткьрмя св. прх^.
Откьрмвам донякъде. Котката пооткърми коте¬
тата и ги заря^з^а..
пооткЬсвам псе., пооткьсна св. прх. Откъсвам малко
или понякога, от време на време. Цяла еден си по-
отк^^<^1^:хме грозде от лозата. — се нпрх. Откъсвам
се, отдалечавам се малко или за кратко време. По-
откъснал съм се от тези проблеми.
поотлЯтим нсв., поотложа св. прх. Отлагам малко, за
кратко време или от време ня време, Все гледа да
поотложи работата.
поотлежавам нсв., поотлежа св. нпрх. Отлежавам мал¬
ко. Виното трябва да поотлежи, да се избистри.
поотлепвам нсв., поотлепя св. прх. Отлепвам малко.
— се нпрх. Отлепвам се малко, донякъде. Под¬
метките ми са се поотлепили.
поотлнвам нсв., поотлея св. прх. Отливам малко; по-
отсипвам. Поотлей от чашата, препълнена е,
□одтложа вж. поотлагам,
поотмалявам нсв., поо'тмалёя св. нпрх. Отмалявам
малко. Поотмалях от.умора. ’
поотмествам нсв., по^тмЁсгя св. прх. Отмествам мал¬
ко, яа късо разстояние. — се нпрх. Отмествам се
малко. Поотмести се, че ми пречиш.
поотмйвям нсв., поотмАя св. прх. Отмивам малко, до
известна степен, Поотмих мастиленото петно.

поотиннавам нсв., поотмина св,, прх. и нпрх. Отмина¬
вам малко. Поотминахме мястото и се върнахме,
поотмйя еж. поотмивам.
поотморяоам се нсв,, поотморя се се. нпрх. Отморявам
се малко; поотпочивам.
поогнасям нсв., поотнеса се, прх. Отнасям малко или
на кратко разст ояние. Пороят е поотнесъл пясъка.
Помагайте да поотнесем задницата на колата.
поотоолям «се., поот^пля св. прх. Отоплям малко; по-
затоплям. Трябва да поотоплим салона.
поотпадам нсв., поотпядна се. нпрх. Отпадам леко,
малко. Лицето ти е поотпаднало.
тюттимвам «се., * пшгтйя св. прх. Отпивам малко. По-
отпий от чашата да не се разлее. *
поотпирам нсв., поотпсра св. прх. Отпирам, изпирам
малко, до известна степен. Поотпрах петната от
кърпата.
поогпйя вж. поотпивам.
о(ютллащам се нсв., поопшатн се св. нпрх. Отшлащам
се малко, до известна степен. * Трябва да се поотп-
латим на човека за добрините му.
поотпочивам нсв., поотпочйиа св. нпрх. Отпочивам
■ малко. Седнахме да поотпочинем.
поотпрйшаам нсв., поотпрйшя св. прх. Отпришвам
малко или за късо време.
поотпускам и поотпущам «се., поотпусна св. прх. От¬
пускам малко или от време на време. Поотпускай
въжето. — се нпрх. Отпускам се малко, до извест¬
на степен. Поотпуснал се е и не работи.
поотпушвам нсв., поотпуша св. прх. Отпушвам малко.
Трябва да по отпушим канала.
поотделим1 нсв., поотревя се. прх. Отравям, откопа-
вам малко; поотрнвам. Поотровете корените. По-
отрових пясъка.
□оотравям2 нсв., поотрбвя св. прх. Тровя, отравям
малко, в слаба степен. — се вьзвр. и нпрх. Поотро-
вих се от развалена риба.
□одтрйквам се нсв., поютракам сс св. нпрх. Отраквам
се малко, донякъде. Като поработи, ще се поотра-
ка.
□оотраствам нсв., поотрасна и поотряста св. нпрх. От-
раствам малко, до известна степен. Децата ми по-
отраспаха.
поотрйжа вж. поотрязвам.
поотрезвявам1 нсв., поотрезвея св. нпрх. Отрезвявам
малко, ставам малко по-трезв, трезвен.
поотрезвявам2 нсв., поотрезвй св. прх. Отрезвявам ня¬
кого малко, до известна степен,
поотрезвявам нсв., поотрезнея се, нпрх. Отрезвявам
малко; поизтрезнява.м.	-
поотрнвам. нсв., поотрия св. прх:. Отривам, избърсвам
малко или от време на време; поизтривам. Поот¬
рий си обувките,
поотрйвам2 нсв., поотрила и поотрия св. прх. Отривам,
откопавам малко; поотравям.
поотрия вж. поотрива м1·2.
поотрбвя1 вж. поотравям1.
пвдтр0вя2 вж. поотравя м2.
поотрбнвам нсв., поотрбня св. прх. Отронвам малко
или понякога.
поотрязвам нсв., поотрежа св. прх. Отрязвам малко
или от време на време. Поотрязва си от сланинка-
та ■ и закусва.
поотейя вж. поотсявам.
поотейпвам нсв., поотейпя св. прх. Отсипвам малко.
Поотсипах от брашното.
поотскячач нсв., лпотскоча св. нпрх. Отскачам малко,
поохладпнвам 691
на известно разстояние или понякога. Топката по-
отскочи. Лоотскачаш ли до съседите?
поотскубвам нсв., поотскубя и поотскубиа св. прх. От¬
скубвам малко или понякога. Поотскубваме си пре¬
сен лук.
поотслабвам] нсв., поотслабне св. нпрх. Отслабвам
малко. След болестта поотслабнах.
поoгглàбвам2 и поотслабнм нсв., поотслабя св. прх. От¬
слабвам, отслабям нещо малко, донякъде; поослаб-
вам. Поотслабих превръзката.
ноотепйвам сн нсв., ноотспя си св. нпрх. Отспивам си
малко. Оставете го да си гюотспи.
поотсримвим се нсв., поотсрдмя се св. нпрх. Отсрамвам
се понякога или до известна степен. Поотсрамихме
се пред гостите. -
поотербчвам нсв., поотердча св. прх. Отсрочвам малко,
за известно време.
поотстъпвам нсв., поотстъпя св., прх. и нпрх. Отстъп¬
вам малко.
поотсявам нсв., поотсея св. прх. Отсявам малко или
набързо. Ще поотсеем жито за семе.
пооттеглнм нсв., пооттСгля св. прх. Оттеглям малко
или за кратко време. ·
пооттнчам се нсв., пооттека се св. нпрх. Оттичам се
малко, Водата се пооттече.
поотточвам нсв., поотточа св. прх. Отточвам малко
или от време на време, Поотточих от виното.
ноотучвам нсв., ноотучн св. прх. .Огучвам малко, до¬
някъде. Ще го поотуча от лошия навик. — се нпрх.
Отучвам се малко, донякъде. Поотучих се да спя
денем.
поотхапвам нсв·., поотхяпя св. прх. Опсапвам малко
или понякога. Поотхапвам си от геврека,
поотхвръквам нсв., поотхвръкиа св, нпрх. Отхвръквам
понякога или на известно разстояние,
поотхрянвам нсв., поотхраня св. прх. Отхранвам мал¬
ко, до известна степен.	.
поотцйждам «се., поотцедй св. прх. Отцеждам малко.
— се нпрх. Отцеждам се малко, до известна степен.
Водата се е поотцедила.
поотчуждявам нсв,, поотчуждя се. прх. Отчуждавам
малко. Това ме поотчужди от хората. — се нпрх.
Отчуждавам се малко, донякъде. Напосл^едък се по-
отчуждих от средата си.	'
поотчупвам нсв., поотчупи св. прх, Отчупвам малко
или понякога.	.
ппотънявям нсв., поогънея св. нпрх. Отънявам малко.
Дългът понаедря, вратът постъпя.
поотърквам нсв., поотъркам св, прх. Отърквам малко,
Поотъркахме и вашия праг. — се нпрх. Отърквам
се малко. Който мине, все се поотърква о стената.
Поотъркал се е между богатите.
поогЪрсвам нсв., поотърся св. прх. Отърсвам малко.
Вятърът поотърси снега от бьр1зе1тата. — се вьзвр.
и нпрх. Отърсвам се отчасти, донякъде, Поотърсих-
ме се от старите си навици,
поофбрмям и пооформявам нсв., пооформй св. прх.
Оформям до известна степен,
побхквам нсв., ппбхкам св. нпрх. Охкам малко или от
време на време. Ще поохка и ще му мине.
поохлабвам нсв., поохлйбя св. прх. Охлабвам малко.
Поохл^а^бил си дисциплината.
пм^^ладняв^м нсв., поохляднСя св. нпрх. Охладнявам
малко. Напоследък поохладнях към спорта.

692 поохлаждам
поохлДждям и поохладАвям нсв., поохладй св. прх. Ох¬
лаждам малко. .
подхранвам нсв., подхраня св. прх. Охранвам малко,
— се нпрх. Охранвам се малко. Новобогаташигпе се
поохраниха.	.
пооцапвам нсв., подцапам се. прх, Оцапвам малко или
понякога, от време на време.
подчеркам кс«„ поочерня се. прх. Очерням малко. По-
очерних си ръцете. Критиците го поочерниха.
поочиствам нсв., подчИстя се. прх. Очиствам малко, до
известна степен; поизчиствам.	.	-..
поочовечОвам нсв., поочовеча св. прх. Очовечавам мал¬
ко, донякъде. — се нпрх. Очовечавам се малко, до-
< някъде. Беше много див, но се поочовечи.
поочуквам нсв., подч^кам св. прх. Очуквам малко. По¬
очуквай сте статуйката.	*
подч^лпам нсв., поочУпя св, прх. О чулвам малко. — се
нпрх. Очупвам се малко, донякъде. Събра се с хора
и се поочупи.
поощрение ср. 1. Действие по гл. п о о щ ря; поощ¬
ряване, подбуда, насърчение. 2. Награда за поощ¬
ряване. [рус.]	·
поощрителен прил. Който поощрява, служи за поощ¬
рение. Поощрителни думи. Поощрителна премия.
поощрявам нсв., поощря се. прх. Подбуждам, насърча¬
вам към някаква дейност, [рус.]
поощърбаамшам нсв., поощьрбявгя св. нпрх. Ощърбавя-
вам малко, ставам малко щърбав; поощърбявам1.
шющърбЯвям1 нсв., подщърбея св, нпрх, Ощърбявам
малко, ставам малко щърб; поощърбавявам. Поос¬
тарях и поощърбях.	φ
поощърбявам2 нсв., подщърбЯ св, прх. Ощърбявам
малко, направим нешо да.бъде малко щърбо. Поо-
щърбих брадвата.	■
поояждам се нсв., пооям се св. нпрх. разг. Ояждам 'се
малко, до известна степен. Поояде се и взе да вири
нос.
поп м. нар. 1. Свещеник, обикн. православен. Отпус¬
нал брада като поп. Поп Богомил. Вържи попа да е
мирно селото. Поел. 2, Изобщо духовно лице. Не
ти, комуто се кланят калугери и попове, Бот. 3.
Карта за игра с фигура на брадат мъж. Поп купа.
О Като поп плащам и под. разг. — без въз¬
ражения и протести, [от гр.] ■
поп- Съставка част на сложни думи със значение „по¬
пулярен“, напр.: поп-музика, поп-певец, поп-звездя,
попарт и под. [чуж., съкр. от популярен].
полйдям1 нсв., попЯдна св. нпрх. 1. Неочаквано или не¬
волно се оказвам някъде, срещам се или се натък¬
вам на някого или нещо. Попаднахме в гъста гора.
Попаднах на добър човек. Понякога писмата попа¬
дат в чужди ръце. Попаднал в плен. 2. Улучвам при
стрелба. Попаднахме в целта, попада ми, попадне
мм нпрх. 1. Намирам или получавам нещо случай¬
но, без избор. Попадна ми някакъв стар вестник.
Вземай каквото ти попадне, 2, Случва ми се. Удряй
където ти попадне.	’
п^;ад^м2 вж. п о па д в а м2.
оодядвам2 нсв., попадам св, нпрх., само мн. и 3 л. ед.
Падаме всички, мнозина или в голямо количество.
Крушите попадаха на земята. -
попадени ср. Улучвано на целта е (огнестрелно) оръ¬
жие. Попаденията бяха точни. Нямам нито едно
попадение.
попадиин прил. Който принадлежи на попадия
попадиина ж. 1. Умал. от попадия; млада по¬
падия. 2. диал. Название на някои растения, като
лайкучка, подрумиче и др. 3. диал. Попова лъжич¬
ка.
попадия ж. Жена на поп. [от гр.]
попОлни вж,- п опадам1,
попазарувам св., нпрх. и прх. Пазарувам малко, .
попазарявам се псе., попязаря се св. нпрх. Пазаря се
малко. Попазарихме се и той отстъпи.
полазвам нсв., попазя св. прх. Пазя малко или от вре¬
ме на време. Попази къщата, докато се върна. -
попара ж. 1. Ядене от надробен хляб, сирене и др. в
' нещо течно. Попара с мляко. Дробя попара. 2, прен.
Нещо забъркано. О Дробя	(^робявам)
някому някак в. а попара разг. — при¬
чинявам неприятности, създавам объркано и непри¬
ятно положение. Сърбам (ям) нечия попара
разг. — понасям, търпя неприятности, изпатим си
лошо от някого.	,	ч
попарвам нсв., попОря св. прх. 1. Заливам нещо с вряла
вода. Попарих трици за· прасето. Попарих си крака¬
та. 2, За слана и под. — измразявам, правя нещо
да посърне, увехне. Студът попари цветята.
> > Мойта младост слана попари. Бот. 3. прен.
Причинявам някому тревога, страх, печал и правя
да посърне, да загуби бодростта си. Тая вест го по¬
пари. > > Ходи като попарен.
попарт м. Модерно, авангардистко течение в съвре¬
менното изобразително изкуство, което използва
реални предмети от бита, рекламни изображения и
др. с претенцията за общодостъпност и демократи¬
зъм. [англ.]
попасвам нсв., подаса св. прх. Паса малко или от вре¬
ме на време. Кога не е на училище, и овцете попас-
ва. Изпрегнах воловете да попасат.
полека вж. п о п и ч а м.
ноптрО св. прх. Пера малко. Ще поперем, докато има
топла вида.	■
попервам се нсв., попёря се св. нпрх. Поперчвам се.
подерчвам се нсв., поперча се се. нпрх. Перча се малко,
кратко време; поперя се.	‘
поперя се вж. попервам се.
полетявам нсв., понечела св. прх. Печеля малко, за
кратко впреме или от време на време,
попечение ср. старт. Грижа, покровителство,
попечител м. и помт>чHπтлκа ж. Настойник, опекун.
[РУС.] .	‘	,
попечителство ср. Настойничество, опекунство. Попе¬
чителство се учредява над непълнолетни.
попея вж. п о п я вам.
попивай нсв., попия св. 1. прх. (и нпрх.) За земя и др.
■— поглъщам, поемам течност в себе си. Песъчлива¬
та почва лесно попива дъждовната вода. Хартията
е лоша, много попива. 2. прх. Правя нещо да поеме,
да погълне в себе си някаква течност. Попий водата
с един парцал. 3. прх. Осушавам мастило с попива¬
телна. Попий мастилената капка да не се разцапа.
4. нпрх.Зъ течтес^ — навлазаи а нещо, поемом ас,
поглъщам се от нещо. Боята попи в дървото.
попивам2 вж. попийвам.
1.	прил. Обикн. в съчет. попивателна хар¬
тия — мека пореста хартия за попиване на написа¬
но с мастило. 2. като същ. попивателна ж. Попива¬
телна хартия.
попска ж. разг. 1. Лист попивателна хартия. 2.
Приспособление за попиване на мастило; преса.

попнйвам и попивам нсв., ппанйиа св. прх. !. Пия, пий¬
вам малко или от време яа време. Ако ти тегли
сърцето, то си попивай по малко. Л.Кар. Седим на
плажа и си попийваме лимонада. Обича да попийва
винце. 2. само псе. Пия умерено, имам известна сла¬
бост към спиртни питиета.	.
попикавам нея., попнкая св. прх. Напикавам. — се
нпрх. Напикавам се. .
попйпвам1 нсе., попивам и попиша св. прх. 1. Пипам
леко, малко или от време на време. Попипах плата
и ми се видя остър. 2. разг. Обикн. с отрицание —
работя, върша нещо; похващам. Цял ден лежи и
нищо не попипва.
попивам2 нсв. прх. Имам навик да крада, крада по
малко или от време на време; покрадвам.
попирувам се. нпрх. Пирувам малко, кратко време,
попневам нсв, попиша св. прх. Пиша малко или от
време на време. На младини пописваше и стихот¬
ворения. Седнах да попиша.
шошйсквам нсв., нонйαквм св. нпрх. Пискам малко шш
от време на време.
погонтвам нсв., попитам св. прх. Питам, задавам въп¬
рос или искам разрешение в отделен, определен
случай; запитвам. Ако те попитат, кажи им всич¬
ко. Попитай го кого търси. Никой не те попитва
какво ти е на сърцето.	*
попйчам «се., понеса св. прх. Пека малко, известно
време. Искам да попека лицето си па сяъще. — се
вьзвр. и нпрх„ Пека се малко. Нека се повече на
слънце. Хлябът трябва да се попеие още малко.
попита вж. пописвам.
попн1шманй]вам се нсв,, пан^мама се св. нпрх. Разкай¬
вам се, съжалявам за пещо.
потицявам нсв., поттцй се. нпрх. Пшця малко,
попйя вж. попивам и попий вам.
попиянст|ву|вам св. нпрх. Пиянствам малко, известно
време.	-
поплавам св. нпрх. Плавам малко, известно време,
по1пл&1ьк м. спец. Лек плаващ предмет (парче корк,
кух затворен съд и др.), който се прикрепва към въ¬
дица, служи за регулиране равнището на някаква
течност и пр. [рус.]
помак м. нар. Оплакване, жалба.
пошиОквам1 нсв., поплакпа св. прх. Плакна малко или
късо време.
поопаквам2 нсв., поплача- се; нпрх. Плача малко или
от време на време. Ще поплаче и ще му мине.
поплакна вж. поплаквам1.
поплача вж. поплаква м2
помаштам нсв., поплаша св. прх. Плаша малко или
от време на време.
попленям нсв., ооплевя св. прх. Плевя малко, кратко
време. Останаха да поплевят лук.
поплесиа. вж. поплясвам.
попчета вж. поплитам.
нонлêщвам нсв., поплёщя св. прх. Плешя малко или от
време на време.
поплив м. Фина памучна материя, употребявана обик¬
новено за мъжки ризи. [фр.]
нооливен прил. Който се отнася до поплин, направен
от поплин. Поплинепа риза.	'
□мшшеквам нсв., ппплнскам св. 1. прх. и нпрх. Плис¬
кам малко или понякога. Дъждът поплиска и спря,
2.	прх. диал. Оплисквам, наплисквам. Ще ми поп-
лискаш дрехите.	·
«оплитам нсв., поплетй св. прх. Плета малко и от вре¬
ме на време.
поподрежа 693
пош^иЬвам нсв., поплюя св. 1. нпрх. Плюя малко. %
прх. Плювам върху някого или пешо; наплювам.
Поплюй детето да не го хванат уроки. 3. прх. За
муха — покривам нещо със следи от снесени яйца .
снасям яйца в нещо, по нещо. О Не ся поплювам
— действам решително.
поплювко м. разг. презр. Страхливец или неспособен,
незначителен ограничен човек. Ех че сте поплюв-
ковци. И тоя попмовко с мене ще се мери.
поплясвам нсв., поплеспа св, прх. и нпрх. Плясвам
малко или от време на време. Поплясвам детето,
когото не слуша..
попляеквам нсв., лопляскам се., прх. и нпрх. Пляскам
малко шш от време на време. Рибите попияскват
във вира.
поаобутвам нсв., попобутна св. прх. Побутва м леко
или от време на време. Седнеш ли до него все те
попобупта.
нопобягвам нсв., поповята св. нпрх. Побягвам малко
шш от време на време.
попов прил. Който принадлежи или се полага на поп.
Попова къща. Попова щерка. Ща е попово. то е го¬
тово. Поел. О Попова лъжичка — ларвен стадий
в развитието на жабата, с опашка и без крака. По¬
пово прасе — вид насекомо, което живее в почвата
и поврежда корените на много растения,
Огу!1о1а1ра уи!двп5.
нонDвдйгам нсв., ноπoвлИnιи св. прх. Пойдигам леко,
малко. — се нпрх. Повдигам се малко,
попоглаждам нсв., попогладя св. прх. Поглаждам леко
или от време на време. Попоглажда си брадата.
попоглеждам нсв., нонoгледня св., прх. и нпрх. Пог¬
леждам малко, набързо или от време па време. Ло-
поглеждай към млякото на огъня.
ноoодвнкDам нсв., по^динкла св. нпрх. Подвиквам ле¬
ко, малко или понякога. Научил се да поподвиква на
жена си.
поподгмзвам нсв., нэнoдгизнα св. нпрх. Подгизвам мал¬
ко или от време на време.
HOlHDДΓόнвBM нсв., HOHOДΓΩBЯ св, прх. Подгонвам малко
или понякога.
ноподгр-йвам нсв., иоподгрёя св. прх. Подгрявам мал¬
ко; постоплям. ПопаОгрях яденето.
но□одконИваи нсв., понодкопαв св. прх. Подкопавам
малко. Водата е поподкопала основите.	«
поподкрёпвам и поподкрепям псе., поподкрепя св, прх.
Подкрепям малко, до известна степен. —, се нпрх.
Подкрепям се малко,
нонDдмеτà вж. п о п о д м и т а м.
нонодмвввм нсв., поподмйя св, прх, Подмиаам малко
или по; гякога, от време на време,
нонодмпгaм нсв., нонoдмега св. прх. Подмитам малко
или понякога, от време на време,
поподпйрам се и ноιIoдJlήpвам се нсв., поподпрй се св.
нпрх. Подпирам сс леко, малко или от време на
време. Раненият сс поподпираше па тоягата си,
поподшташвам нсв., понодгишшя се. прх. Подплашвам
малко. — се нпрх. Подплашвам се малко.
поподпрд се еж. поподпйрам се.	>
ногюдllÿxβaм нсв., ноподнухва св. нпрх. Подаухвам
малко, Очите м^’ са поподпухнали.	*
поподравнявам нсв., по^дравпй св. прх. Подравнявам
малко.
псппдрежа вж. поподрявв^.м.

694 поподрёмвам
поподремвам и полодрямвам нсв., поподрёмна св. нпрх.
Подремвам малко или от време на време. Бабите
стоят в черквата и псподремват. ‘
поподркгвам нсв., поподрйтна св. прх. Подритвам ле¬
ко, малко или понякога.
поподрязвам нсв., поподрежа св. прх, Подрязвам мал¬
ко. Поподрязвам си мустаците.	*
полодрямвам вж. поподремвам.
поподсказвам нсв., поподскажа св , прх. и нпрх. Под¬
сказвам малко или понякога. Като се объркам, ти
ми поподсказвай.
поподсмйвам се нсв., лоподсм.я се св. нпрх. Подсми¬
вам бе леко или ог време на време.
поподсмЪрчам св. нпрх. Подсмърчам малко, кратко
време. Погледа, поподсмърча и си отиде.
поподувам се нсв., поподуя се св. нпрх. Подувам се ле¬
ко, малко; понадуя се,	·
поподуишам нсв., поподуша се. прх. Подушвам малко;
понадушвам.
поиодхвашам нсв., шшодхвапя св. прх. Подхващам ле¬
ко. Моподхв-анаха ме да ме подпитват.
пополивам нсв., пололея св., нпрх. и прх. Поливам
малко или от време на време. Пополей ми да се из¬
мия. Трябва да пополивате дръвчетата.
напомпвам нсв., попбмпам и попомля св. прх. Помпам
малко, кратко време. Дай да попомпам, докато си
' отпочинеш.
поппна ж. виен. Покривка за кон; чул, [рус,]
понопикнам нсв., попонйкна св. нпрх. Пониквам, малко.
Тревата е попоникна/ш.	;	.
попорастнам нсв., поиорасна и попоряста св. нпрх. По¬
раствам малко.
попоствам нсв., поцостя св. нпрх. Постя малко или от
време на време. Попостихме от понеделник до съ¬
бота.
иопогявам се нсв., попотя се св. нпрх. 1. Потя се из¬
вестно време. Попотихме се над тая задача. 2.
прост. Изпотявам се, запотявам се. Ще се попотим
от тичане.	,
поиохвалвам нсв., попоюваля се. прх. Похвалвам
ко или от време на време. — се нпрх. Похвалвам
се малко или от време на време.
попощвам нсв., попощя св. прх. Пощя малко. Наведи
глава да те попощя.	.
поправач м. разг. Майстор, работник, който поправя
нещо. Поправач на велосипеди.
поправим прил. Който може да се поправи. Щетата
е поправима.
поправителен прил. 1. За изпит или изпитна сесия —
на който се явява ученик или студент, показал през
годината или на редовния изпит слаб успех. 2. Из¬
правителен. Поправителни мерки. 3. като същ. по¬
правителен м. Поправителен изпит,
поправка ж. Поправяне, отстраняване на повреда или
грешка. Нося часовника си на поправка. Поправка на
класни работи. Платих доста три за поправка на
колелото.	1
поправям нсв., поправя св. прх, 1. Отстранявам повре¬
да, възстановявам нещо повредено, развалено,
Поправям машина. Поправям обувки. Поправям къ¬
щи. 2. Привеждам в ред, отстранявам неизправ¬
ност, Поправи си връзката. 3. Посочвам или отст¬
ранявам грешка. Поправям ученически тетрадки.
Поправям събеседника си. 4. Изменям, променям не¬
*
що към по-добро, правя да стане добро. Поправям
здравето си. Поправям фшшнсовото си положение.
Поправям си поведението. > > Поправено издание.
— се нпрх. I. Изправям, отстранявам своя грешка.
Сгреши, по веднага се поправи. 2. Възстановявам
здравето си. От болестта вече напълно се поправих,
3.	разг. Напълнявам. Много се е поправил.
попребледкявам нсв., попребледнйя св. нпрх. Преблед¬
нявам леко, малко. *	’
потдоболява ме нсв., попреболи ме се. нпрх. Преболява
ме малко, отчасти. Стомахът ме попреооля.
попреброявам нсв., попреброя св. прх. Преброявам на¬
бързо, надве-натри.
попревалявам нсв., попреваля св. нпрх., обикн. в 3 л.
или безл. 1. Вали, превалява малко или от време на
време. Следобед може и да попревали. 2. Превалява,
престава да вали до известна степен, но не съвсем.
Дъждът попреваля — тръгвайте,
попреварвам и попреварям нсв., попреваря св. прх. Пре¬
варвам малко или от време на време. Съседите ни
попревариха в работата.
поир^^рянам нсв., попреваря св. прх. Преварявам'
малко. Попреварила си яйцата.
попреваря вж, попреварвам.
попреварй яж. но преварявам.
' попреварям вж. попрсварвач
попревёждам1 нсв. и св., попреяеда св. прх. Правя пре¬
вод, превеждам малко, известно време или отчасти,
донякъде, но не съвсем. Решил е това лято да поп-
ревежда от руски. Попреведи ми този текст.
попревеждам2 нсв., попреведА св, прх. Водя, превеждам
малко, донякъде. Намерете човек да ни попреведе
през гората.	,
попревшаам нсв., попревйя св. прх. Превивам малко или
от време на време. Научил се е да попревива гръбнак.
попр^анрам нсв., иопревря св. нпрх. Превирам малко.
Картофите са попреврет..
попревличам нсв., попревлекя св. прх. Превлнчам мал-
‘ ко, донякъде или как да е. Попревлякохме багажа.
попревозвам нсв. и св., попревозя се. прх. Превозвам
известно време илн малко, отчасти. Попревозихте
ли дървата?	.
попревря вж. попревирам.
попревтясвам нсв., попревтяеам св. нпрх. Превтасвам
малко. Тестото е попревгпасало.
попрегйртм* нсв., попрегорй св. нпрх. Прегарям малко.
* Печеното е попрегоряло. Кожата ми попрегоря на
слънцето.	9	-
нопрегДрям2 нсв., попреторд св. прх. Правя да прегори
малко. Попрегприх хляба.
попреглёждам нсв., попртледам св. прх. Преглеждам
малко, набързо, за кратко време или от време на
време. Лекарят попрегледа болните и си отиде.
Попреглеждай частите на машината. Искам да
попреглеждам класни упражнения.
попреглъщам и ^^нреглътвам нсв., попрегдътна св.,
прх. и нпрх. Преглъщам малко или от време на вре-
■ ме. Попреглътнах обидите.
попреговарям1 св. нпрх. Преговарям малко, провеж¬
дам кратки преговори.
попреговарям2 нсв., попреговорн св. прх. Преговарям,
правя преговор малко, за кратко, време или от вре¬
* ме на време. Ще седна да попреговарям преди изпи¬
та. Лопреговори ли си уроците? ,	>
попрегоря вж. по п р е г а р я м1·2.
попретраждам нсв., попреградя се. прх. Преграждам
малко, отчасти, донякъде.

попрегрдквям нсв., попрегрИкпа св. нпрх. Преграквам
малко. Гласът ми попрегракна.
попрегрёя вж. п о п р с гр я в ам.
попрегръшцам нсв. я св., попрегърпа св, прх. Прегръщам
малко. Попрегьрии детето.
попрегрявам нсв., попрегрея се., прх. и нпрх. Прегря¬
вам мал^о. Попрегрял си водата. Колата е попрег-
ряла.
лопрегьвам нсс^ попрегъна св. прх. Прегъвам малко.
Попрсгънал края на картата.
попрегърбвам се нсв„ попрегьрбя се св. нпрх. Прегър-
бвам се леко, малко. Попрегьрбих се от старост.
попрегърпа вж. т^опрегръщам.
попреда вж. п о п ри д а м.
поп^,^^2^:^^ам нсв., попредпагзя св. прх. Предпазвам
малко. — се нпрх. Предпазвам се малко, донякъде.
Попредпазвай се' от крадци.
попредумвам нсв., попредумам св. прх. Предумвам
малко. донякъде. Попредумаме го да дойде с нас.
попредъвквам нсв., попредъвча св. прх. Предъвквам
малко. Попредъвках хапката ц я глътнах.
попрякАлвам нсв., попрекаля се. прх. Прежалвам мал¬
ко, до известна степен.
попрежикявам нсв., попрежмвея св., прх. и нпрх, Пре¬
живявам малко или как да е.
попреживнм се. нпрх. Преживям малко. Овцете попре-
живяха и пак станаха да пасат.
попрежурям нсв. и св., нпрх. Прежурим леко или мал¬
ко, известно времё. Слънцето взе да попрежуря.
пппрргжклтяввм нсв., попр^жиггёи св. нпрх. Прежълпя-
вам леко, малко. Уплаши се и попрежълтя.
попрезрявам «се., понрезрея св. нпрх. Презрявам мал¬
ко. Ябълките са попрезрели.
попреииячавям нсв., попреииачй св. прх. Преиначавам
малко. Обичаш да попреиначаваш фактите.
поо^калйвам нсв., попрекаля св. нпрх. Прекалявам
малко. Попрекалихте с шегите.
поп^карвам нсв., попрекбрам св. прх. Прекарвам мал¬
ко, донякъде.
попрекилйвам нсв., попрекипй св. нпрх. Превалявам
малко, донякъде. Виното е попрекипяло.
иопрекопшзам нсв., попдекопая св. прх. Прекопавам
малко или набързо, как да с. Попрекопайте лозето.
попрекратявам нсв,, поп^крапя св. прх.-Прекратявам
за малко.
попрекъригвам нсв., попрекършя св. прх. Прегьршвам
малко, донякъде. Попрекършиха му ината.
попр^лежавам нсв., посрележа св, нпрх. и прх. Преле-
жавам малко, до известна степен, ·
понрелввам нсв., попрелея св,, прх. и нпрх. Преливам
малко. Котелът се напълни. и попреля. Попрелели
сте чашите.
попрелиствам нсв., попрелистя св. прх. Прелиствам
малко или понякога. Не съм чел книгата, само я
попрелистих.
попрелъгвам нсв., попрел^жа св. прх. Прелъгвам мал¬
ко.
попремалявам нсв., попре.малея св. нпрх. Премалявам
малко, попрмалява ми, попремалее ми нпрх. Према-
лява ми малко.
попремахвам нсв., попремахна св. прх. Премахвам
малко, донякъде, Попремахнахме хлебарките.
поппрмёктваи'	попремёстя св. прх. Премествам
малко. Попреместете си багажа.
лонремета вж. попремитам.
попремётка вж. попре м я х в а м,
пппремипявам нсв., попремина св., нпрх. и прх. Преми¬
попресйчям 695
навам малко, отчасти. Болката ми попремина. Бу¬
рята попремина.
попреммелям нсв., попремгсля св., прх. и нпрх. Премис¬
лям малко.
попремитам нсв., попреметй св. прх. Премитам малко,
набързо или понякога. Попремети стаята.. Трябва
да попремитаме и двора.
попремрежвам се нсв., попремрежя се св. нпрх. Пре¬
мрежвам се малко. Попремрежиха ми се очите.
Иопремълчавам нсв., попремълча св, прх. и нпрх. Пре¬
мълчавам малко или понякога,
попремйтвам нсв. и попремягам нсв. и св., попреметиа
св.t прх. Премятам малко или от време на време.
Взе книгата, попремята я в ръцете си и пак я ос¬
тави.
попрсн^сям нсв. и се., попренеса св. прх. Пренасям
малко. ·
попреобличам нсв., попреоблекЦ св. прх. Преобличам
малко или набързо. — се възвр. Преобличам се
малко или набързо,	.
вопрепека вж. пойрепияам.
попренмвям нсв., попрелия св. нпрх. Препивам малко
или понякога. Иа банкета някои попрепиха.
попрепйрам се св. нпрх. Препирам се малко, кратко
време; поспорвам.
попрепислам нсв. и св., попрелита св. прх. Преписвам
малко или понякога. Попреписал е на класното.
попреп^твам нсв., попрелитам св. прх. Препитвам мал¬
ко, кратко време. Попрелитах учениците и зададох
домашно.
полрепйчам нсв., попрепека св. прх. Препичам малко.
Хлебарят често попрепича хляба.
попретипа вж. по п р еп и с в а м. ’
попрелия вж. попрелитам,
попреправям нсв., попренравя св. прх. Преправям мал¬
ко. Попреправих си роклята.
попрепъвам нсв., попрепъла св. прх. Препъвам малко.
— се нпрх. Препъвам се малко. Попрепъвахме се
днеска из орането.	*	♦
попрепьлвам нсв., попр^ълня св. прх. Препълвам мал¬
ко. Попрепълних чашите.
попрепьна вж. попрепъвам.
попреравям нсв., попрербвя св. прх. Преравям малко.
Попреровихме пръстта около др-^^^^^г^юта.
попрередя вж. попререждам,
попрережа вж. полрерязвам.
попререждам нсв., попреред^ св. прх. Пререждам мал¬
ко. За празника ще попрередим къщата..
попреровя вж. попреравям.
попрерязвам псе., пипр^р^жа св. прх. Прерязвам мал¬
ко.
попресека вж. попреенчам.
попресёквам нсв., попресеина св, нпрх. Пресеквам мал¬
ко, за кратко време. Водата попресекна. Лете изво¬
рът попресеква. Попресекна ми желанието.
попреебя вж. попресявам.
попреейлвам нсв., πuпреёя.πя св. прх. Пресилвам малко.
Попресилих конете, Попресилваш нещата^.
попр^йпвам1 .нсв., попречилия св. нпрх. Пресилвам
малко или понякога. Гласът ми е попресипнал,
попреейцвам2 нсв. и св., иопр^^я св. прх. Пресилвам2
малко. Попресипвай от чувала в коша.
попресята вж. попресищам.
попресичам нсв., попресена св, прх. Пресичам малко.

1
с
696 попресищам	.
поиресйщам псе., попресНтя св. прх. Пресищам леко»
малко. Попресшпихме разтвора. — се нпрх. Преси¬
щам се леко, малко. Попреситих се на забавения,
попреск&иам1 св. прх. Прескачам малко, известно вре¬
ме. Тешил е днеска да попрескача оградите.
иоаржкЯчам2 и пвирлжачвам псе., яопрескбча св., прх.
и нпрх. Прескачам малко, за кратко време или· от
време на време. Той попрескача през чуждите огра¬
ди. Младите попргскачат и до нас. Попрескочете да
се видим,
оопрккдквям нсв., иопреакокна св. прх. Прсскоквям
малко, донякъде или от време на време, .	*
поорвголяяам псе., попресели св. прх. Пресолявам мал¬
ко. Попресолили сте манджата.
иопресрОлшам се нсв., оопрсграмя се св. нпрх. Пресрам-
вам се малко, до известна степен. Младата булка
се попресрами.	■
попресрочвям псе., допресроча св. прх. Пресрочвам
малко. Лопресрочих плащането,
поирмславам нсв., попретОна св. нпрх. Преставам мал¬
ко, не съвсем или от време на време. Дъждът поп-
рестана.
поирастаравам се псе., попр^^тарАя се св. нпрх. Пре-
старавам се малко.
полретарЯвам нсв., 1Ш1црегтарёя св. нпрх. Прсстарявям
малко.	·
полрнвтбрвам се нсв., попресторя се св, нпрх. Престор-
. вам се малко, за кратко време. Попресторил се на
болен.
попреттоявам нсв., попрестой св. нпрх. Престоявам
ч малко. Хлябът е попрестоял.
поорестрашЯвям се нсв., попреграшя се св. нпрх. Прес¬
трашавам се малко, донякъде.
лопресушавам нсв., попресушЯ св. прх. Пресушавам
малко, отчасти. Попресушихме блатата.	.
попресъхвам нсв,, попресъхна св. .нпрх. Пресъхвам
малко, отчасти. Кладенецът попресъхна.	.
попрютявам нсв., попресСя св. прх. Пресявам малко.
Попресях брашно. На изпита ги попресяват.
попресягам се нсв., попресСиа се се. нпрх. Лресягам сс
мялко.
попресяда ми нсв., попресСдие ми св. нпрх. Пресяда ми
малко. *	-
пллретИкам вж. по преточва м2.
поп|ргтёглям нсв., полретегля св., прх. и нпрх. Претег¬
лям малко.	·	.
попретоварвам нсв,, полретоваря св. прх. Претоварвам
малко. Пак си попретоварил колата.
пииреточвам1 нсв., попреточа св. прх. Преточвам, пре~
острям до известна степен. Попретачил си ножове¬
те. ,
иопрспичвам и пояретакям нсв., попреточа св. прх.
Преточвам, преливам малко или понякога. Попре-
точихме виното.
шшргрявам нсв., попрегрйя св. прх. Прстривям мал¬
ко. Попретрих си кожата.
попретръпвам нсв., попрсгрьпиа св.t нпрх, Прстръпвям
малко.	*
оолргърсвам нсв,, лоп^тгьрся св. прх. Претърсвам
. малко или набързо. Попретърсихме къщата.
иопретършувям св. прх. Претършувам малко, набър¬
зо. Попретьршувай долапа, все ще намериш нещо.
оолреувелячавям нсв., попреувешячД св. прх. Преувели¬
чавам малко.
лопреуморявам нсв., аопрсумори св. прх. Преуморя¬
вам малко, до известна степен. Попреуморих ко¬
нете. — се нпрх. Преуморявам се малко, '
лопрехЯивям псе., поорехаля св, прх. Прехапоам леко,
малко. Попрехапах си езика.	’
лопрехвърлям нсв. и св., полрехвърля св. 1. прх, Пре¬
хвърлям малко, отчасти или известно време. Дока¬
то почивате, попрехвърляйте камъни. Гледай да
попрехвърлиш от работата на другите. 2. прх. н
нпрх. Минавам, преминавам определена възраст,
поостарял съм. Попрехвърлил е годините. 3. нпрх.
прен. разг. Поняпивам се.
лопрсхрЯнвам нсв., попрехряпя св. прх. Прехранвам
малко, попрекалявям с храненето. Попрехраних де- .
тето.	■
попрецеждям нсв., попрене/дя св. прх. Прецеждам мал¬
ко, набързо илн от време ня време. ,	♦
попрсцьфтявам нсв., попрецъфтя св. нпрх. Прсцъфтя-
вям мялко. Липите са попрецьфтели, > > Попре-
цъфтяла младост, .
понрГявам. нсв., попреча св. нпрх. Създавам пречки,
преча нещо да стане. Болестта му попречи да за¬
мине. >
попречйствям нсв., попрелистя св. прх. Пречиствам
‘мялко, набързо или понякога,	·	,
попречупвям нсв., попречупя св. прх. Пречупвам мал¬
ко.
поп]рнЬкдам нсв., попренм св. нпрх. Преяждам малко.
Снощи попреядох и сега ми е тежко.	*
лоиркоявнм нсв., поприбавя се. прх. Прибавям малко.
nопрпбирям нсв., поприбврй св. прх. Прибирам малко,
поприболяня ме нсв., поприболи ме св. нпрх. Приболява
ме мялко. Роното ме поприболя. >	,
ппприбьрзвам нсв., поприбързам св. нпрх. Прибързвам
малко или от време на време. Поприбързаяи сте с
радостта си.	.
□□прибягвам нсв., поп риягня св. нпрх. Прибягвам
мялко или понякога. Поприбягвам и до чужда по¬
мощ.
поп^^вялява нсв., покривалй се. безл. Привалява мал¬
ко, за кратко време или от време на време. Попри-
валя ситен дъждец. През пролетта често поприва-
ляваше.
попрдоднгам нсв., попр^дАта св. прх. Привдигам
мялко. — се нпрх. Привдигам сс мялко. Едва се
попривд^них от болестта.
поорнынквам нсв., попривикиа св. нпрх. Привиквам
малко. Попривикнах с новата обстановка. .
попривличам нсв., полрквлекй св. прх. Привличам мал¬
ко.
лопривйрзвам	попривържа св. прх. Привързвам
малко, донякъде. Пдпривържи коня и го остави да
пасе. — се нпрх. Привързвам сс малко, донякъде.
Кучето се попривърза към новия си стопанин.
nопрпвършвям нсв., попривърша св. прх. Привършвам
малко, наближава дя привърша. Тия дни ще попри-
вършим работата.
поприглаждам нсв., лонритладо св. прх. Приглаждям
малко. Попригладих си косата.	·
попритлекдам нсв., попр^лСдям- св. прх. Приглеждам
малко или понякога. Поприглеждай старите..
иопритотвям нсв., попритотвя св. прх. Приготвям мал¬
ко.
попригрйвям нсв., попршрея св. 1, прх. Пригрявям ле--,
ко, малко. Попригрей яденето. 2. прх. и нпрх. За
слънцето — пригрява лско,, мялко. Попригрея ельн-
чице.	.

допродавай нсв., допродам св. 1. прх. Давам, придавам
малко. 2, мкрх. Придавам, нараствам малко. През
лятото Децата са попридали на височина.
иппрндам нсв., попредй се. прх. Преда малко или от
време иа време. Па слъичице поспала, на свещица
попрела. Погов.
попродвиаквам нсв., попридввда св. прх. Придвижвам
малко или от време на време. — се нпрх. Придвиж¬
вам се малко. „
долрндоб|рявам нсв., поиридобрй св. прх. Придобрявам
малко, донякъде. Бяха скарани, но ги попридобрихме.
попродремва мн « и попрадрямва ми се нсв., по-
придрёме ми се св. нпрх. Придремва ми се малко.
Хайде да лягаме, че ми се попридряма.
понрнд^мвам нсв., нонрндумам св. прх. Придумвам
малко. Дошла да попридума снаха си. Гледай да го
попридумаш.
поприказвам св. прх. 'Приказвам малко; поговоря.
Дойдох да поприказваме за случилото се. ,
попрыклёкна вж. поприкляквам. '
попршкиючвам нсв., поприключа св. прх. Приключвам
донякъде, , не съвсем. Поприключихме разисквания¬
та.	-
попрюкляквям нсв., нопршелёкна св. нпрх. Прнкляквам
малко, за късо време или понякога. Всички бяха поп-
риклекпали край огъня. Когато ходи, поприклякеа,
. попрткбпквам нсв.,, попршкбткам св. прх, Прикотквам
малко или понякога. Поприкоткай детето да не
плаче.
роприкрнвам нсв., попрпкрня св. прх. Прикривам мал¬
ко, отчасти. Поприкрий си главата.
попрмк^пвам и попрнкупувам нсв., поприкупя св. прх.
Прикупвам малко или от време на време. Ако не
стигне житото, ще поприкупваме.
полрялегна вж. поприлягвам.
попрвиюшава ма нсв., попрнлошее ма св. нпрх. Прило¬
шава ми леко, малко. Поприлоша ми от жегата.
поприштвам нсв., понрнлёгна св. нпрх. Прилягам за
малко или понякога. Поприлегнахме до къщата на
завет.
попрпмтгвам нсв., попримнтам и попримнгиа св. нпрх,
Примигвам леко, малко, за кратко време. Кучето
лежи на слънце и попримигва. Изобличихме го е лъ-
. жа, а той само попримигна и сс засмя.
попрнмнрявам нсв., попрнмнря св. прх. Примирявам
малко, донякъде. Карат се, но ще ги попримирим.
— се нпрх. Примирявам се малко, донякъде. Поп-
римирих се с положението.
доприи&шам се нсв., попримдлв се св. нпрх. Примол-
вам се малко. Попримолих се и ме пуснаха.
попршиыквам нсв., попряш^кна св. прх. Примъквам
малко. — се нпрх. Примъквам се леко, малко.
ао1фж>б1Ш|вам нсв., поприобщй св. прх. Приобщавам
k малко, донякъде. — се нпрх. Приобщавам се мал¬
ко, донякъде.
попрмпека вж. поприпииам. ,	*
поприпетелвам нсв., поприпечеля св., прх. и нпрх. При¬
печелвам малко или понякога,
поприпичам нсв., попрниёк& св., прх. и нпрх. 1. Припи-
лам малко или за кратко време. Поприпгкох гърба
си на слънцето. 2. безл. Припича малко, леко. Навън
поприпече и децата излязоха боси. — се нпрх. При-
пичам се малко или за кратко време, Седнах да се
поприпичам на слънце. Поприпекох се и задрямах. 4
иопрвдквам нсв., попрнпкам св. нпрх. Припкам малко
или от време на време. Изведи децата да поприп-
кат.
попрогл&кдам 697
лоприпомяям нсв., поирипвмня св. прх. Припомням
малко или понякога. Бях забравил, но той ми поп-
рипомнц. Поприпомних си младите години.
попрнпрЬквв нсв., оопрмгртмжа св. безл. Припръсква
малко. Поприпръска дъжд.
попрярюсява нсв., попрнрося св. безл. Приросява мал¬
ко. Лоприроси дъждец.
поприръмявя нсв., поприръмн св. безл. Приръмява мал¬
ко; попрнросява.	.
поприседна вж. поприсядам.
по премитам се нсв., поприсмея се св. нпрх. Присми¬
вам се малко, за кратко шш от време на време.
Поприсмяха му се на глупавите шеги.
попристъпвам и попристъпям нсв., попристъпя св. нпрх.
Пристъпвам малко, леко шш от време на време. —
Махай се! — изкрещя селянинът и попристьпи. Йов.
Оздравя и взе да попристъпва.
поприсядам нсв., попрыгуна св. нпрх. Присядам за
малко. Поприседнахме да отпочинем.
попрштшрям нсв., попритворя св. прх. Притварям мал¬
ко. Попритворих вратата.
пыпригисдом псе., попрвтисна св. прх. Притисвам леко,
малко. Попритиснах си пръста. Ще го попритиснем
и ще си признае.
^^|^1^1и^|^(^>^:ам нсв. и св., прх. 1. нсв. Притискам малко,
леко. Почнал да я попритиска и й казал, че е време
да се приберат в стаята. Й.Рад. 2. св. Притискам
малко, за кратко време.
попритисна еж. попритисвам.
попритурям нсв., попритуря св. прх. Притурям малко.
Попритурнй брашно в качама^а.	’
попрюсващам нсв., поприхвана св. прх. Прихващам
малко.
поприцелвям се нсв., поприцеля се св. нпрх. Прицелвам
се набързо, как да е. Поприцелих се и гръмнах.
ионричерня^а ми нсв., попричерн^е мя св. нпрх. Причер¬
нява мн малко,- леко. Попричерня ми на очите.
поприще ср. кииж. Област в живота, простор на дей¬
ност, работа, съществуване. Военно поприще. Учи¬
телско поприще. На попрището жизнено в средата.
поприщйва ми се нсв., поприщб мм се св. нпрх. Пришя-
ва ми се малко шш от време на време,
попри&жда ми се нсв., попрняде ми се св. нпрх. Прииж¬
да ми се малко или от време на време,
попр^л^свам нсв., поп роблесна св. нпрх. Проблясвам
малко или от време на време. Слънцето попроблес-
на през мъглата.	>
попробождам нсв,, попробода св. прх. Пробождам мал¬
ко, донякъде. Попрободох го с шилото, попробожда
ме, попрободё ме нпрх. Пробожда ме малко или по¬
някога. Попробожда ме в ребрата.
попробуждам нсв., нопробудя св. прх. Пробуждам мал*
ко, до известна степен. — се нпрх. Пробуждам сс
малко. Народът се пспробуди·.
попроветрявам нсв., попроветря св. прх. Проветрявам
малко, понякога.
попривзйквам се нсв., Πомр<оиHкмя се св. нпрх. Провик¬
вам се малко шш от време на време. Попровиквай
се да те знам къде -си.
попровървявам нсв., попровървя се. нпрх. Провървявам
малко, до известна степен. Работата попровървя.
попровървйва мн, иопровървй ми нпрх. Провървява
ми малко. Дано ти попровърви в живота,
попрогл^ждам псв„ непрогледна св. нпрх. Проглеждам

698 попродължОвам
малко или от време на време. Котещата попро-
гледнаха.
попродължйвам псе., попродължй св., прх. н нпрх, Про¬
дължавам малко, до известна степен. Попродължих
ръкавите на ризата. Заседанието ще попрадължи.
понрознрам1 нсв., попрозра се. прх. Прозирам1 малко,
донякъде. Попрозрях истината.
попрозйрам2 нсв., попрозра се. нпрх. Прозирам2 малко.
Светлината попрозира през пролуката.	’
попроменям нсв,, попроменй се. лрх. 'Променям малко,
отчасти. Попроменихме първоначалния план.
попромивам^лсв., оопромия се. прх. Промивам малко
или понякога. Лопромивай си очите с борова вода.
попромъквам се нсв., попромъкна се св. нпрх. Промък¬
вам се малко, донякъде. Попромъкнахме се през гъс¬
талака.
попрораствам нсв., полрорасиа и попрораста св. нпрх.
Прораствам малко. Картофите са попрорасли.
попросвям нсв., «опрася се. нпрх. Прося малко или от
време на време. Нали си е циганка — обича да поп-
росва.	■
попроск^бвам се нсе., попроскубя се св. нпрх. Проскуб-
вам се малко. Брадата му се е попроскубала.
попросълзйвам се нсв., попцрнсьлзя се св. нпрх. Просъл-
зявам се малко.	,
попросъхвам нсв., попросъхпа се. нпрх. Просъхвам
малко. Пътищата попросьхнаха.
попрося еж. п о п р о с в а м.,
попротегна вж. папротягвам.
понротдчвам нсв., нопротбчя се. прх. Проточвам малко ι
или понякога. Попроточихме работата. — се нпрх.
. Проточвам се малко. Събранието се попроточи.
попртггягвам и попдотягам нсв., попротегна св. прх.
Протягам малко. Попротегнах ръка и го достигнах.
— се нпрх. Протягам се малко или от време на вре¬
ме. Стане, попротегне се и се заоблича.
попроучвам нсв., попроуча св. прх. Проучвам малко,
донякъде. Трябва да попроучим въпроса.
попрочетй вж. попрочитам.
поирочйетвам нсв., попрочйстя св. прх. Прочиствам
малко или понякога. Трябва да си попрочистя биб¬
лиотеката.
попрочитам нсв., поирочетй св. прх. Чета, прочитам
малко или от време на време. Попрочитам люби¬
мите си книги. Не си е дал труд да попречете не¬
щичко от вестниците.
попрояснйвам се нсв., попроясна се св. нпрх. Проясня¬
вам се малко или понякога. Небето се попроясни.
попръжня ж. ризг. Псувня.
оопръхвам нсв., пюпръхна св, нпрх. Пърхам, пръхвам
малко, леко или от време на време. Попрьхва си
Дорчо и весет плува. К.Хр.
попски прил. 1. Който принадлежи на поп; попов.
Попски син. Попска къща. 2. Който е присъщ на
поп. Попска брада. О Попска яхния — яхния с цели
главички дребен лук.
* полетяо ср. Служба или звание на поп. Попът да си
гледа попетвото.
попувам мв, нпрх. Изпълнявам попска, свещеническа
длъжност, Попувам в село.
попукан прил. Напукай. Попукани ръце.	.
попуквам псе., попукам св. прх. Напуквам, направям
пукнатини на много места. Внимавай да не попукаш
стъклото. — се нпрх. Покривам се с пукнатини; -на¬
пуквам. се. Земята се попука. Ръцете ми се почук¬
ват от студа.
попуквам2 «се. нпрх. Пукам, издавам пукот малко, из¬
вестно време или от време на време,
популйцня ж. книж.. Относително обособена съвкуп¬
ност от индивиди (растения или животни) от опре¬
делен вид, които обитават дадена територия, об¬
ласт. [от лат.]	-
популнзъм м. книж, нов. Политически похват, начин
на политическо поведение, действие за спечелване
доверието на обществото чрез лъжливи, лицемерни
обещания и привидно, мнимо съгласие с желания¬
та,	настроенията	на хората. Срв. ,
демагогия, [от англ.]
популистки прил. Който се отнася до популнзъм, при¬
същ е на популнзъм,
популярен прил. 1. Общодостъпен. Популярна статия..
2. Който сс ползва е широка известност, със сим¬
патиите на обществото. Популярен артист. Попу- ’
лярна песен. [лат.],
популяризатор м. и популяр^заторка ж. Който популя¬
ризира, Популяризатор на нови идеи в земеделието..
по^лярнзация ж. Популяризиране,
популяризирам нсв. и св„ прх. 1. Излагам в общодос¬
тъпна форма. Популяризирам научни изводи. 2. Раз¬
пространявам нешо, правя го широко известно. По¬
пуляризирам пое вид пшеница.	.
популярност ж. 1. Общодостълност. Сказката се от¬
личава със своята популярност. 2. Широка извест¬
ност, слава. Радвам се на популярност.
попушвам нсв., попуша св., прх. и нпрх. Пуша малко
или от време па време. Попушвам кога цигара, кога
лула. Печката попушва.	..
пйпче1 ср. Умал. от п о п; малък или млад поп.
попче2 ср. Вид морска или речна риба с едра глава, ’
ОоЪ1и$.
попълвам и попълним нсв., попълня св. прх. 1. Набавям
или добавям нещо, нужното количество, за да се
получи пълен състав. Попълвам си библиотеката.
Попълниха числения състав на ротата. 2. Написвам
необходимите сведения, данни във формуляр. По¬
пълвам адресна карта. 3. Запълвам, изпълвам. По¬
пълнихме дупките по пътя.	·
шлгьлзновевие ср. Скрито намерение, скрит стремеж.
Знаем неговите попълзнонения. [рус.]
поп^зйвам псе., оопълзя св. тпрх. 1. Пълзя малко. Ще
попълзим десетина метра. 2. За насекомо, змия и
др. — запълзявам по нещо или нашироко. ГЬсеници
попълзяват по дърветата.	-
попълня, попълним вж. попълвам.
nолЬнлям нсв., попъпля св. нпрх. Започвам да пъпля;
запъплям. Попъплаха като скакалц^и.
повгържа вж. попърж1вам. ,	-
попържам нсв, прх. Псувам.
попържвям нсв., / попържа св. прх. Пържа малко или
понякога.
попързалям св. прх. Пързалям малко, известно време.
Поньрзалях го с шейната, —— се нпрх. Пързалям се
малко, кратко време.
попърхвам нсв., попържам св. нпрх. Пърхам малко или
от време на време.
лопътен прил. Обикн. в съчет. попътен вятър — който
духа по преока на пътуиането, плаването, благоп¬
риятен е за нечие плаване,
пюпьтувам св. нпрх. Пътувам малко, късо време.
попъхтявам нсв., попъхтя св. нпрх. Пъхтя малко, късо
време:.	.

попълвам се псе., потъна се св, нпрх. Пъча се малко,
кратко време шш от време на време,
попъшквам нсв., попъшкам се. нпрх. Пъшкам малко,
кратко време или от време на време.
попивам нсв., попея св., прх. и нпрх. Пея малко или от
време на време.
пор рд Дребен хищник с гъста тъмнокафява или черна
козина, който живее в близост до човешки жилища
и яде кокошки, яйца и др., Миз1е1а рЩопиз. Смьр-
ди като пор.
пора1 ж. 1. Отвор на потна жлеза по повърхността
на кожа. Човек, диша и с порите. 2. Съвсем малък
отвор, проход в някакво вещество. Водата минава
през порите на камъка, [гр.]
поря2 ж. нар. Години, възраст на човек (обикн. при
сравнение с друг). Ваща ти е на моя пора. Те са
хора наша пора.	.	.
поработвам нсв,, поработя се., прх. и нпрх. 1. Работя
малко, кратко време. Ще поработя още един час.
4 Машината поработи малко и спря. 2. само нсв. Ра¬
ботя от време на време по малко. На младини по¬
работвах и земеделие.
поравно парч. На равни части, еднакво за всеки. Ще
си разделим парите поравно.
порАдвам се. прх. Радвам малко или за късо време.
Няма тук гора да ми порадва очите. — се нпрх.
♦ Радвам се малко или за късо време. Детето се по¬
радва на играчката и я остави.
поради предл. Означава причината за извършване,
осъществяване на нещо; заради, по причина на.
Фабриката не работи поради липса на суровини.
О Поради това че сз. — въвежда подчинено обсто¬
ятелствено изречение за причина. Поради това че
съм зает, няма да дойда.
пор^:ждам1 нсв., породй св. прх. Ставам причина да
възникне нещо; причинявам. Думите му породиха
съмнение у нас. Гладът поражда недоволства.
пораждам нсв., породя св., прх. и тпрх. За жена, майка
— раждам второ, друго дете наскоро след първото,
предходното. Лами роди едно дете, сега ще пораж¬
да.
поражепсц м. Човек, който проявява пораженство,
който приема, пропагандира или се примирява с
някакво поражение.	*
поражение ср. 1, Тежка несполука при война; разгром.
Врагът търпи поражение след поражение. 2. Неспо¬
лучлив край, загуба в състезание. Лошата игра е
причина за поражението ни. 3. Болестна повреда,
последица. Инфлуенцата даде поражение в бъбреци¬
те.
порюк&ски прил. Който е свързан с поражение, който
води до поражение, Пораженски идеи. Пораженска
дейност. Пораженска позиция.
* прряжêнстир ср. Позиция или поведение, което води
към поражение, приемане, пропагандиране или
примиряване с някакво поражение,
иоразберй еж. поразбирам.
поразбйвам нсв., поразбня св. прх. Разбивам малко или
от време на време. Лоразбий жълтъците.
.поразбирам и (рагзг.) поразбйрвям нсв., поразберй св.,
прх. и нпрх. Разбирам малко, донякъде. Поразбир-
. вам ги .. тия работи. Т.Г.Вл. Поризбршс задачшпа.
поразбйя вж. поразбйвам.
□оразболявам се нсв,, поразболея се св. нпрх. Разболя¬
вам ее малко.
поразбудвам псе., поразбуля ся. прх. Разбулвам малко,
отчасти. Вятърът поразбули облаците.
поразговарям 699
ооразбутвям нсв., поразбутам се. прх. Разбутвам мал¬
ко.
поразбърквам нсв., поразбъркам се. прх. Разбърквам
малко или от време на време. Твоята нередовност
ни■ поразбърка работата. Поразбъркай кашата да не
загори.
иоразбягвам се нсв., поразбягам се св. нпрх., само мп.
и 3 л. ед. Разбягваме се малко, отчасти или поня¬
кога. Заваля дъжд и хората се поразбягаха.
поразвалям нсв., поразваля св. прх. Развалям малко.
— се трх. Развалям се малко, до известна степен.
Яденето се е поразвалило.
поразварявам се нсв., поразваря се св. нпрх. Разваря-
яам се малко. Оставих джолана да се поразвари.
поразведа вж. п о ра з в е ж д а м.
поразведрявам и поразведрям нсв., порязведря св. прх.
Разведрявам малко. Шегите на учителя поразвед-
ряха досадните часове по математика. — се нпрх.
Разведрявам се малко. Небето се поразведри. Изля¬
зох па полето да се поразведря.
по развеждам нсв., поразведа св. прх. Развеждам малко
или от време на време. Поразведоха ни из града.
поразвесел^вам нсв., поразвеселя св. прх. Развеселявам
малко. — се нпрх. Развеселявам се малко,
поразвея вж. поразвявам.
поразвйвам нсв. и св., поразвял св. прх. Развивам мал¬
ко, донякъде или известно време. Поразвихме бол¬
товете. Южнякът ще поразвие гората. — се нпрх:.
Развивам се малко. Гората се е поразвила.
поразвиделява се нсв., поразвиделн се се, безл. Разви-
делява се малко; поразсъмва се.
поразвйквам се нсв, поразвйкам се св. нпрх. Развиквам
се малко,
поразвйя вж. поразвйвам.
поразвъждам нсв., поразведа св. прх. Развъждам мал¬
ко.
поразвързвам нсв., поразвържа св. прх. Развързвам
малко.	«
поразвъртйвам и поразвьртам нсв., поразвъртя св. прх,
Развъртявам, развъртам малко. Поразвъртгте гай¬
ките. — се ттрх. Развъртявам ее малко или за
кратко време.
поразвйвам нсв., поразвея св. прх. Развявам малко.
Поразвях знамето. — се нпрх. 1. Развявам се мал¬
ко, 2. прен. разг. Походя, поскитам малко нагоре-
надолу, без работа; пошляйвам се.
поразгалвам нсв., поразваля св. прх. Разгалвам малко;
поразглезвам. Поразвалили сте децата. — се нпрх.
Разгалвам сс малко.
поразгащвам се нсв., поразгащя се св. нпрх. Разгащвам
се малко. Някои местни големци са се поразгащили.
поразглеждям нсв., поразгледам св. прх, Разглеждам
малко, набързо или от време на време,
поразглезвам нсв., поразглезя се, прх. Разглезвдм мал¬
ко. Поразглезили сте децата. — се нпрх. Разглез-
вам се малко. Децата са се поразглезили.
поразгневявам нсв., поразшевя св. прх. Разгневявам
‘ леко, малко. — се нпрх. Разгневявам се малко.
поразговарям се. нпрх. Говоря, разговарям малко.
Лоразговаряхме за положението в страната.
поразговарям2 нсв., поразговоря св. прх. Разговарям
, някого малко или понякога, Поразговори го и му
обясни. — се нпрх. Говоря, разговарям се малко с
някого. По пътя се поразговорихме.
j

700 поразголвам .
поразголвам лее., аоразголя се. прх. Разголвам малко.
Поразголих гъ шията,
поразгорещявам псе,, пвразгорещЯ се. прх. Разгорещя-
вам малко, Виното ги поразгорещи. — се нпрх. Спо¬
рът се поразгорещи.
поразгорявам сс псе., поразгорЯ се се. нпрх. Разгоря-
вам се малко. Огънят се поразгоря.
поразгрявам нсв., поразгрея се. прх. Разгрявам малко.
Поразгрей яденето. — сс нпрх. Разгрявам се малко,
поразявам нсв., иоразгЬиа се. прх. Разгъвам малко,
поразгьрдвам нсв., по разгърдя св. прх. Разгърдвам
малко. — се възвр. Разгърдвам се малко. Поразгьр-
• дцх се, че ми е топло. .
пораздразвам и пораздразпям нсв., параздразия св. прх.
Раздразвам малко. Това ще пораздразни апетита
ни.
пораздробявам нсв., ^раздробя св. прх. Раздробявам
малко.
пораздрУсвам нсв,, пораздрусам се. прх. Раздрусвам
малко. Пораздрусах го и той се събуди.
пораздумвам нсв., яораздумам св. прх. Раздумвам
малко или понякога. Пвраздумахме го да не прави
това. Ходя при старата да я пораздумвам.
пораздухвам нсв., пораадухам св. прх. Раздухвам мал¬
ко. Пораздухвам огъня, Пораздухаха враждите.
дораздьрпвам нсв., пораздърпам св. прх. Раздърпвам
малко. Пораздърпаха ми книгите.
поразенвк м. и поразеница ж. нар. Поразник, пораз¬
ница.
пораззелепявам се нсв., пираззеленя се св. нпрх. Раззе¬
ленявам се малко. Гората се пораззелени.
пораз^^вам нсв., поразнграя св. прх. Разигравам
малко или понякога. Поразиграха ме да ходя наго-
рс-падолу. — сс нпрх. Разигравам се малко.
поразителен прил. Който поразява; изумителен, нео¬
бикновен. изключителен. Поразителна памет. По¬
, разително впечатление. Поразителна прилика.
> > Двамата поразително си приличат.
. поразителн^т щ. Качество на поразителен; изумител-
ност, необикновено^, изключителност.
поразия ж. Пакост, беда, лудория. Син му пак е нап¬
равил някоя поразия. Става поразия. О На поразия
-разг. — в много висока степен. прекадено много.
поразказвам нсв. и св., по разкажа св. прх. Разказвам
малко или понякога. Поразкажи ни нещо за себе си.
поразкилвам се псе., норазкадям се св. нпрх. Разкал-
вам се малко. Улиците се поразкаляха.
поразканвам се нсв., ооразкая се св. нпрх. Разкайвам
се леко, малко. Поразкаях се за думите си.
поразкарвач нсв., поразкарам св. прх. Разкарвам мал¬
ко.
цоразкашквам се нсв., поразкашкам се св. нпрх. Раз-
кашквам се малко. Гроздето се поразкашка.
оораз^яшлям се св. нпрх. Разкашлям се малко. Пораз
кашлях се от цигарите.
ооразкая се вж. поразкайвам се.
оорязквасвям нсв., поразквася св- прх. Разкваевам
малко. Поразкяисихме си устата с рлодове.
воразкиевам нсв., по разкисна св. прх. Разкисвам мал¬
ко, донякъде. — се нпрх. Разкисвам се малко, до¬
някъде.
поразклйщам нсв., поразклатя св. прх. Разклащам
малко.
поразколебавам нсв., порззколебяя св. прх, Разколеба¬
вам малко. *— се трх. Разколебавам се малко. По-
разколебах се дали да приема.
^разкопавам нсв., ппразкопйя св. прх.' Разкопавам
малко.	'	.
пор^зкрачвам сс нсв., соразкрача се св. нпрх. Разкрач¬
вам се малко. .
поразкървавяпам «се., пор^зкървавя ся. прх. Разкър¬
вавявам малко.
поразкърша ай нсв., поразкъртя се* прх. Разкъртвам
малко.
порпзкърш^ям нсв., поразкърша св. прх. Разкършвам
малко. — се нпрх. Разкършвам се малко. Дайте
малко работа да се поразкършим.
по разкъсвам нсв., поразкъсам св. прх. Разкъсвам мал¬
ко. — се нпрх. Разкъсвам се малко. Облаците се по-
разкъсаха.
поразлистнам нсв^ горазлистя св. прх. Разлиствам
малко. — се нпрх. Разлиствам се малко. Дърветата
се поразлистиха.
пoрязJlюлΠвам нсв., иоразлюлея св. прх. Разлюлявам
малко. Вятърът поразлюля клоните.
поразлютявам се нсв., поразлютя се св. нпрх. Разлю-
тявам се малко. <	.
поразмязвам нсв., поразмажа св. прх. Размазвам мал¬
ко. Поразмажи боята равномерно.
uuρа.змêκвам нсв., поразмекна св. прх. Размеквам мал¬
ко. — ее нпрх. Размеквам се малко. Земята се. по-
размекна от дъжда. *
поразмесвам нсв. и св., поразм&я св. прх. Разчесвам
малко шш известно време. Поразмесих боите.
поразмесгвам нсв., поразмется» св. прх. Размествам
, малко. Някой му е поразместил книгите.
поразмёси вж. пор а змеева м.
поразмета вж. по размитам,
поразмн^ам нсв., поразмия св. прх. Размивам малко.
Дъждовете са поразмили мазилката.
поразмислям нсв., поразмйсля св. нпрх. Размислям
малко. Поразмисли малко и ще се съгласиш с мене.
— се нпрх. Размислям се малко. Като се поразмис-
лиш, ще разбереш грешката си.
поразмятам нсв., поразмета св. прх. Размитам малко
или от време на време. Поразмети снега да се ми¬
нава.
поразмия вж. поразмивам.
αuрaзмuτявам нсв., порязмотия св. прх. Размотавам
малко. известно време или донякъде. — се нпрх.
Размотавам се малко.
перазмръзвам се нсв., поразмръзиа се св. нпрх. Разм-
, ръзвам се малко. Земята се поразмръзна.
порязмразявам нсв., порязмразя св. прх. Размразявам
малко. Слънцето ще поразмрази поледицата. '
поразмърдвам нсв., пuразмЪрлам св. прх. Размърдвам ■
малко. Поразмърдай- си ръцете. —	нпрх. Размър-
. двам се малко..	’
поразмътвам нсв., поразмътя св. прх. Размътвам мал¬
ко. Поразмътиха ми водата.	>
поразник м. и поразница ж. Човек, който прави пора¬
зии; пакостник. злосторник, поразения Дръжте
бре. да хванем Цеко! Дръжте тоз поразник! Ваз.
αuразпнщвам нсв., поразинщя св. прх. Разнищвам мал¬
ко.
αирязигивам се нсв., поразотй^а се св. нпрх., само мн
. и 3 л. ед. Разотиваме се малко, малцина. отчасти, *
Сватбари^ле се поразотидоха.
пuрaзαàтвâм нсв., поразваля св. прх. Разпалвам малко -
или от време на време. Нацепих борина да си пораз-
палвам огъня.	..

поразпйтвам нсв., поразпитам св. прх. Разпитвам мал¬
ко.	♦
ооразплаквам нсв., порязплйча св. прх. Разплаквам.
малко. — се нпрх. Разплаквам сс малко.
поразплащам псе., поразилата св. прх. Разплащам мал¬
ко, до известна степен. — се гтрх. Разклащам сс
малко. до известна степен·	1
поразплйтам нсе., поразплета се. прх. Разплитам мал¬
ко. — се нпрх. Разплитам се малко, отчасти.
поразнравям псе., поразпрана св. прх. Разправям мал¬
ко. Той ми поразправи как е у тях.
поразпращам псе., поразпратя се. прх. Разпращам мал¬
ко. Поразпратих покани.
порази рнквзвам се се. нпрх. Разприказвам се малко.
Срамува се и мълчи, но скоро ще се поразприказва.
поразпродавам нсв., поразпродам св. прх. Разпродавам
малко. Лоразпродаде си имота.
поразлрьсвам нсв., воразпръсна св. прх. Разпръсвам
малко.
поразпускам и поразпитам нсв., поразиусиа св. прх.
Разпускам малко или от време на време.
поразпъвам псе., поразпъна св. прх. Разпъвам малко
или от време на време. Поразпъни платното.
поразпъждам нсв., поразпъдя св. прх. Разпъждам мал¬
ко. Гръмнах и поразпъдих косовете от лозеМо.
поразпъна вж. поразпъвачи.
поразработвам нсв., поразработя св. прх. Разработвам
малко. — 'се нпрх. Разработвам сс малко, донякъде.
поразравям нсв., поразрбвя св. прх. Разравям малко.
- Поразровете пепелта и ще намерите огън.
поразревйвам се нсв., поразревД се се. нпрх. Разрева-
вам се малко; поразплаквам се.
поразредя, поразредявам вж. п ор а з р е ж д а м.
поразрежа вж. поразряззам.	·
поразрёждам и порязредЗвам нсв., поразредй св. прх.
Разреждам малко. Поразредили са млякото, — се
нпрх. Разреждам се малко. Мъглата се поразреди.
поразривам нсв., поразрйна и поразрня св. прх. Разри¬
вам малко. Поразринах жарта.
порязровя вж. поразравям.	'
поразрйзвам нсв., порязрежа се. прх. Разрязвам малко,
поразсепвам нсв., поразсея св. прх. Разсейвам малко.
Това ще поразсее съмненията му. — се нпрх. Раз¬
сейвам се малко. Човек излиза на разходка, за да се
поразсее.
пораземивам нсв., поразсмея св. прх. Разсмивам мал¬
ко. Шегите ме поразсмяха. — се нпрх. Разсмивам
сс малко. *	*
поразсъждавам св. нпрх. Разсъждавам малко, извест¬
но време. Нека поразсъждаваме по въпроса заедно.
порязсьжлам нсв., поразсьдя св. нпрх. Разсъждам мал¬
ко. Като поразсъдиш, ще видиш, че съм прав.
поразсъмва се нсв., поразсъмне се св. нпрх. Разсъмва
сс малко; поразвиделява се.
поразсърднам псе.,■ поразсърдя св. прх. Разсърдвам
малко. Вашите закачки го поразсърдиха. — се нпрх.
Разсърдвам се малко. Поразсърди се човекът и си
отиде.
поразсъхвам се нсв., поразсъхва се св. нпрх. Разсъхвам
се малко. Кацата се е поразсъхпала.
поразтвйрям нсв., поразтворя св. прх. Разтварям малко
или понякога. Поразтворете вратата. Поразтва-
. ряйте прозорците. — се нпрх. Разтварям се малко,
поразтетлям нсв., поразтегля св. прх. Разтеглям малко,
□зразтегла вж. поразтягам.
норазтаква м нсв-., поразтикам св. прх. Разтиквам мал¬
ко. Поразтикар навалицата и минах.
поразхлаждам 701
по разтоварвам нсв. и поразтоварям нсв. и св.. по раз¬
товаря св. прх. Разтоварвам, разговарям малко, от¬
части или известно време. Поразтовариха вагона.
поразтопявам нсв., поразгопй св. прх. Разтопявам мал¬
ко. Слънцето поразтопи снега. — се нпрх. Разтопя¬
вам се малко.
поразтребвам нсв., иоразтребя св. прх. Разтреоаам
малко или набързо. Поразтребете стаята.
поразтревджвам нсв., поразтревожа св. прх. Разтрсвож-
вам малко. Новината ни поразтревожи. — се нпрх.
РазтревожваМ се малко.	.
поразтрепервам се нсв., поразтреперя се св. нпрх. Раз-
трепервам се леко, малко. Поразтреперах се от
студ.
поразтреса вж. поразтрисам.
поразтривам исв., поразтрйя св. прх. Разтривам малко
или от време на време. Поразтрийте болното мяс¬
то. Поразтривам си очите.	*
поразтрисам нсв., поразтреса св. прх. Разтърсвам, раз¬
трисам леко, малко. Поразтреса го да се събуди, по-
разтриса мс, поразтресе ме нпрх. Разтриса ме малко
или от време на време; повтряса ме. Уж оздравях,
пък току пак ме поразтресе.
поразтрия вж. поразтривам.
поразгръсквам нсв., поразтръскам св. прх. Разтръск-
вам малко. Каруцата ни поразтръска.
поразтушйвам нсв., поразтушй св. прх. Разтушавам
малко. — се нпрх. Разтушавам се малко, донякъде.
Излязъл да се поразтуши.
иоразтьжаввм се нсв„ лоразтъжй се св. нпрх. Разтъжа-
вам се малко. Поразтъжи се за домашните си.
порозтъпквам се нсв., поразгьпча се се. нпрх. Разтъп-
квам ее малко. Излязохме да се поразтъпчем и да
' поговорим.
пордзтърквам нсв., поразтъркам св. прх. Разтърквам
малко; поразтривам.
поразтърсвам нсв., поразтърся св. прх. Разтърсвам
малко. Поразтърсих клона и снегът падна. — се
нпрх.- Земята се поразтърси.
поразтягам нсв. и св., поразтегна св. прх. Разтягам
малко или известно време·
поразубеждавам нсв. и св., поразубедя св. прх. Разу¬
беждавам малко или известно време. Мислех да
отида, но вече ме поразубедиха. — се нпрх. Разу¬
беждавам се малко, донякъде,
поразузнавам нсв., поразузн&я св. прх. Разузнавам
малко.
поразуча1 вж. поразучавам. ■
поразуча2 вж. поразучвам.
поразучавам нсв. и св., поразуча св. прх. Разучавам
малкод Поразучих въпроса.
поръчвам нсв., поразуча св. прх. Разучвам малко, от-
„ части; поотучвам. — се нпрх. Разучвам се малко.
Научил се е, ама ще се поразучи,
порагфучёвам се нсв., поразфучй се св. нпрх. Разфуча-
вам се малко.
поразхвърлям нсв. и св., ооразхвърля св. прх. Разхвър¬
лям малко шти известно време. Поразхвърляйте
тор по лехите. Поразхвърлихме стаята да чистим.
— се нпрх. Разхвърлям се, разсъбличам се малко.
Поразхвърлете се, че тук е горещо.
поразхлйбвам нсв., пораэхлабя св. прх. Разхлабвам
малко. Поразхлабих бурмите.
поразхлаждям нсв., горазхладя св. прх. Разхлаждам

702 иоразхлёнчвам
леко, малко. Дъждът поразхлади въздуха. — се
нпрх. Разхлаждам се леко, малко. Времето се по-
разхлади,	‘
иоразхленчвам се нсв., поразхленча се се. нпрх. Разх-
ленчвам се малко.
норазхбждам нсв. н се., поразходя св. прх. Разхождам
. малко, известно време. Поразходи кучето. — се
нпрх. Разхождам се малко. Излязоха да се поразхо¬
дят.
доразцьфвам [се] нсв., поразцъфна (се| св. нпрх. Пораз-
цъфтявам. Като поразцъфнат липите, ще наберем
цвят.	»
иоразцьфтйвам |се| нсв., поразцъфтя (се| св. нпрх. Раз¬
цъфтявам малко. Розите поразцъфтяха.
поразчепквам нсв., поразчепкам св. прх. Разчепквам
малко. Поразчепкай вълната.
поразчИствам нсв.. ооразчИстя св. прх. Разчиствам
малко, известно време плп от време на време. По-
разчистихме бурените в градината.
поразчоплям нсв., соразчошш св. прх. Разчоплям мал¬
ко. Поразчоплих раната.
поразчорлям нсв., норазчбрля св. прх. Разчорлям мал¬
ко. Вятърът ме е поразчорлил. — се нпрх. Разчор¬
лям се малко. Косата ти се е поразчорлила.
поразчувам се нсв., поразчуя се св. нпрх. Разчувам се
малко. Новините се поразчуха. поразчува се, по-
разчуе се безл. Разчува се малко. Поразчу се за ус¬
пехите ви.
□оразшавам се св. нпрх, Разшавам се малко, леко.
Змията се паразитна.
поразш^твам се нсв., поразшётам сс се. нпрх. Разшет-
вам се малко. Поразшетах се из селото да свикам
хората.
поразширочавам нсв., поразширочй св. прх. разг. По-
разшпрявам.
поразшнрявам нсв., поразшнря св. прх. Разширявам
малко. Поразширих дупката. — се нпрх. Разширя¬
вам се малко.
поразшумвам се нсв., поразшумя се се. нпрх. Разшум-
вам се малко; поразлиствам се. Гората се е пораз-
шумила.	-
поразшумявам се псе., поразшумя се св. нпрх. Разшу-
. мявам се малко. Децата се поразшумяха.
поразявам нсв., поразя св. прх. 1. Нанасям поражение;
побеждавам, повреждам, засягам. Поразявам врага
си. Болестта порази и другото око. 2. Правя пора¬
зия, правя пешо да стане негодно; развалям, съсип¬
вам. Дето минат скакалци, всичко поразяват. Боя
се да не поразиш яденето. 3. прен. Силно учудвам,
описвам, произвеждам силно впечатление. Новина¬
та го порази. — се нпрх. I- Развалям се, съсипвам
се, ставам- негоден. Яденето ще се порази от горе¬
щината. 2. прен. Силно се учудвам.
поразядосвам нсв., поразядбсам св. прх. Разядосвам
малко. Децата ме поразядосаха. — се нпрх. Разя¬
досвам се малко.
поразяждам нсв., поразям св. прх. Разяждам малко.
Киселината е поразяла съда. — се нпрх. Разяждам
се малко. Тенекията се е поразяла от солта.
поразяждам се нсв., поразям се св. нпрх. Разяждам се
малко, започва малко да ми се яде. Не бях гладен,
но се поразядох,
поразяснявам нсв., норазясий св. прх. Разяснявам мал¬
ко, отчасти. Той ще ви поразяши задачите. — се
нпрх. Разяснявам се малко. Времето се поразясни.
пораствам нсв., порасна и норастй св. нпрх. 1. Раста и
ставам по-висок, издължавам се, извишавам се. Син
му много е порасъл. Пораснах колкото баща си. 2,
За растение, коса и под. — пониквам, покарвам, из¬
раствам. По двора пак порасна трева. Косата му
порасна. 3. Ставам голям, пълнолетен; възмъжа-
вам. Децата и пораснаха. .
порахатувам св. нпрх. Рахатувам малко, кратко вре¬
ме, Порахатувахме, докато бяхме сами.	,
п^рвам нсв., пдрна се. прх. Поря веднъж или поеди¬
нично; рязвам, мушвам. Порнах го с ножа.
порсвавям псе., поревй св. нпрх. Рева малко или от
време на време.
порёвка ж. нар. Пошявка. Дай на детето малко гроз¬
де за поревка.
поревп^вам св., прх. и нпрх. Ревнувам малко или късо
време.
порсвпувам нсв., поревна св. прх, нар. Харесвам, поже¬
лавам. Който я поревне, негова е. — се нпрх. Ха¬
ресвам се, понравям се някому, поревнува ми се,
порбвне ми се нпрх. Приисква ми се, дощява ми се.
поред и подред ттрч. Един след друг, всеки по "рда
си. Поред меле воденица. Няколко години поред.
пореден прил. Който следва, идва. след друг, които е
с определено място в редица, последователност от
еднакви или сходни предмети, явления. Поредно
число. Това е поредната му лъжа. О Пореден номер
— всеки от поредица номера. Слагам пореден номер
на заявление.
поредица ж. Група, редица, последователност от ед¬
накви или сходни предмети или явления; серия. Ку¬
пувам поредица марки,
поредност ж. Качество на пореден; ред, последова¬
телност. Ие е установена нередността на тези две
събития.
поредя се вж. пореждам с е.
порежа вж, порязвам.
пораждам се нсв., поредя се св. нпрх., обикн. мн. и 3
л. ед. разг. Нареждаме' се, съществуваме, появяваме
се много или мнозина един след друг. Поредиха се
сушши години.	t
порезен прил. спец. За рана — причинена от рязане,
порязване.
порекб св. нпрх. диал. Река, кажа малко, като на шега
или нерешително. Той ми порене да отидем на лов,
ама аз не се съгласих.
поресвам и порешвам нсв., пореша св. прх. Реша малко
или от време на време. Вземи гребена ра ми поре-
ишш косата.	’
пбрест прил. Който е с пори, с малки дупчици; шуп¬
лив. Порест камък. Пореста повърхност. Поресто
вещество.	.
поречие ср. Долина на река, земите по течението на
река. Поречието на Искър.,	<
дореша вж. поресвам,
порешавам св. прх. Решавам (задачи) малко, късо вре¬
ме. Порешавахме, докато се мръкна.
порешвам вж. поресвам.
обрив м. 1. Силна проява на някакво чувство, душе¬
вен подем, свързан със стремеж да се извършИ, да
се направи нещо; устрем, въодушевление. Младеж¬
ки порив. Благородни пориви. 2. Напън, напор, Порив
на вятъра, [рус.]
порйвам1 нсв., порИна св. прх. Вкиа, изривам всичко,
докрай. Иди да поринеш на добитъка. За половин час
порина снега пред къщата.

'1
порйиам2 нсв. (рядко), порйна и порйя св., прх. и нпрх.
Рина, рия малко. Вземи лопата да поринеш пясък.
поривйст приЛ. Буен, стремителен, бърз. Поривисто
движение. Поривист вятър, [рус.]
порймчвам нес., порймча св. прх. Романизирам1.
порни а еж. п о р м в а м
порвеувам се. прх. Рисувам малко, кратко време. По-
рисувал картината и я оставил.
поригвам нсв., поритам св., прх. и нпрх. Ритам малко
или от време на време. Децата се събраха да пори¬
тат топка. Пазете се, че конят поришва. Псритва
с крак.
порицавам нсв., порицая св. прх. Изказвам (силно) не¬
одобрение; осъждам. Всички порицаха постъпката
му. [рус.]
порицание ср. Осъждане, неодобрение. Заслужава по¬
рицание, Обществено порицание.
порицая еж. порицавам.
порйя вж. порива м2.
поркам нсв. прх. жарг. разг. неодобр. Пия, пиянствам.
Дай им да поркат и плюскат.
пбрна вж. п о р в а м.
порно разг. 1. ср. Порнография. 2. като прил. неизм.
Порнографски.
порнографен и порнографнчен прил. остар. Порнограф¬
ски.	■
порнография ж. Грубо и неуважително, непристойно,
цинично изобразяване, излагане, описване на поло¬
вия живот в литературата, изобразителните изкус¬
тва, театъра, киното и др. [гр.]
порнографски прил. Който се отнася до порнография.
Порнографски снимки. Порнографска литература.
поробвам нсв., поробя св. прх. 1. Превръщам някого в
(свой) роб; заробвам. Враговете поробиха младо и
старо. 2. Поставям под своя власт; подчинявам.
Империалистите искат да поробят всички народи.
Поробвам икономически. — се нпрх. Ставам като
.роб, премного се трудя; заробвам се. Поробих се с
тая тежка работа.
поробен прил. Който е изпаднал в робство^ Поробени
народи.
поробител м. н поробителка ж. книж. Който е поро¬
бил или поробва.
поробувам св. нпрх. Робувам малко, за кратко време.
Сега ние ще поцаруваме, а вие ще поробувате
порббя вж. поробвам,
пороввам нсв. (рядко), поровя св. прх. Ровя малко или
от време на време.
пордда ж. Разновидност у едни и същи животни или
растения, която се отличава с някои особени беле¬
зи; раса, сорт. Кон арабска порода. Крава искърска
порода. Порода ранни ябълки.	*
породйн прил. За дете, деца, рожби на една и съща
майха — който е роден сравнително скоро след
друг брат или сестра, които са родени наскоро
един след друг.	'
породйст прил. Който има ясно изразени признаци на
добра порода. Породиста крава.
породя вж. поражда м1·2.
пороен прил. Който се отнася до порой, подобен е на
порой; проливен. Поройни дъждове. Поройно мяс¬
то.
порозпвявам нсв., порозовея св. нпрх. Ставам розов.
Вузите й порозовяха.
пороище ср. 1. Корито на порой. 2. Място, което се
измива и отвлича от порои. Укрепване на пороища¬
та.
портупей 703
порбй м. 1. Силен воден поток след дъжд. 2. Силен
проливен дъжд,
порок м. 1, Осъдителен недостатък на характера. Пи¬
янството е страшен порок. 2. Физически недоста¬
тък. Порок на сърцето.
поронвам нсв., пороня св. прх. Роня малко или от вре¬
ме на време. Поронихме кукуруз.
пороптавам нсв., пороптая св. нпрх. Роптая малко или
от време на време.
пордчен прил. 1. Който се отнася до порок, който има
пороци или е свързан с порок; неморален, безнрав¬
ствен. Порочен човек. С порочни наклонности. Водя
порочен живот. Порочна хубост. 2. [рус.] Непра¬
вилен, Погрешен. Порочна теория. Порочна практи¬
ка, О Порочен кръг".
порочност ж. Качество на порочен. Порочността па
тази теория е очевидна.
порт м. рядко. 1. Пристанище. 2. Пристанищен град.
[лат,]
портя ж. Широка и здрава дворна врата откъм ули¬
цата. Затвори портата. О Високата порта — пра¬
вителството на Османската империя, [лат.]
портал м, 1, Широка стъклена врата от две или повече
крила между две помещения в жилище. 2. Главен
вход на голямо здание или на предприятие, казарма
и др. 3. Опорна конструкция с форма на буква П,
обикн, като част от машина, съоръжение, [лат’.)
портален Прил. от пор т а Л. Портален кран.
портативен прил. Който е удобен за носене, може да
се пренася; преносим. Портативна пишеща машина.
|фр-]
портиер м. и оортиерка ж. 1. Вратар в хотел, магазин
или друго заведение. 2. Прислужник в толяма къ¬
ща, който обикн. живее в помещение до входа и се
грижи за чистотата на стълбищата, за реда на вли¬
зане и излизане от къщата и др. |фр,]
портнерен 1. Прил. от п о р т и е р. 2. като същ.
портиериа ж. Стая, помещение за портиер,
пбртик м. Покрита външна галерия, украсена с коло¬
ни. [лат.]
портмоне ср. Кожена кесия за пари; портфейл, [фр.]
портов прил. рядко. Пристанищен,
портокал м. Сочен и ароматен плод от южно дърво,
СНгив аигапишт. [от соб.]
портокалов и портокален прил. Който се отнася до
портокал. Портокалово дърво. Портокалова кора.
Портокалово сладко.
портрёт м. 1. Фотографско, рисувано или скулптурно
изображение на човек, обикн. на лицето и част от
тялото. На стената виси портрет на Васил Левски,
Скулптурен потрет. 2. лит. Описание на лицето и
, външния вид на герой в художествено литератур¬
но произведение. 3, Кратко съчинение, в което се
представя, прави се характеристика на писател или
друга известна личност, [фр.]
портретен прил. Който се отнася до портрет. Портет-
на живопис.
портретист м. и портретйстка ж. Художник или писа¬
тел, който рисува, създава портрети,
португалец м. и португалка ж. Лице, човек от основ¬
ното население на Португалия, гражданин на Пор¬
тугалия.
портупей м. Ремък за носене на сабя или друго оръ¬
жие. [от фр.]

704 портфейл
портфейл м. 1. Малка джобна чантичка за пари и до*
кументи; портмоне. 2» Голяма чанта с прегради за
делови книжа и документи. 3. преп. Министерски
пост, длъжност. 4. спец. Съвкупност от вземания на
търговец срещу книжа или полици, пакет от ценни
книжа, които притежава даден индивид или компа¬
ния. О Министър без портфейл — министър, който
не ръководи министерство. [фр.]
портя нсв. прх. рядко. 1. Развалям, похабявам. 2.
жар?. Клеветя, доноснича, [рус,]
поруга ж. диал. Поругание. Бой и поруга не се връ¬
щат. Поел.	■	.	-
поругавам1 нсв., поругая св. прх. Подигравам се, на¬
кърнявам честта и достойнството, отнасям се грубо
оскърбително към някого или нещо; унижавам,
опозорявам, обезчестявам. Поругават народната
чест. — се ппрх. Подигравам се с нещо, грубо ос¬
кърбявам, обезчестявам. Поругал, се с народните
чувства.
порутавам2 нсв. (рядко), поругая се., прх. и нпрх.. Ругая
малко или от време на време. Поруга и млъкна.
поругание ср. Грубо оскърбително действие. Изложен
на поругание. *
поругая вж. поругава м12.	t
впрумевВвам нсв., поруменя св. нпрх. Ставам румен.
Небето на изток поруменя,	.
порусея вж. порусявам.
порусвям нсв,, норуся св. прх. Правя някого русин,
правя някой или нещо да придобие руски облик,
характер; русифицирам. > > Порусена дума. — се
нпрх. Ставам русин, придобивам руски облик, ха¬
рактер. .
порусявам нсв., порусея св. нпрх. Ставам рус; изруся¬
вам.	*
порутвам нсв., порутя св: прх. Силно повреждам сгра¬
да, къща, зид и под, — се нпрх. За сграда, къща,
зид и под. — силно се повреждам. Къщата се е по¬
рутила. > > Порутен бордей.	♦
поручик м. остар. Офицерски чин между подпоручик
и капитан, равен на старши лейтенант, |рус.]
порфйр м. спец. Твърда тъмночервена вулканична ска¬
ла, съдържаща едри червени и бели кристали, коя¬
то се полира и се използва като строителен и де¬
коративен материал. [ιρ]
порфира ж. книж. Багреница, [гр.] Л
порфнрея прил. 1. Пурпурен. Порфирна мантия. 2.
Направел от порфир. Порфирени колани.
порцелйн м. 1. Материал, който се получава чрез -из¬
пичане на каолин, кварц и др., обикн. във вид на
домакински съдове, предмети за украса и др. 2. съ¬
бир. Съдове и други изделия от такъв материал,
|ит.]	.	’
порцеланов и порцеланен прил. 1. Който е направен от
порцелан. Порцеланова чиния, 2. Който се отнася до
порцелан. Порцеланова фабрика.
порцвби м. спец. Паричен израз на дневната дажба
храна на войници и други служебни лица. [фр.]
порционен прил. спец. Който се отнася до- порцибн.
Порционни пари.
порция ж. Количество ястие от един вид за едно ли¬
це, обикн. в ресторант или стол. [фр.]	·
поръбвам и поръбим нсв., поръбя св. прх. Обшивам
или оплитам, правя ръб на штат, за да не се раз¬
нищва.	·
I	Ъ
поръждавявам нсв., поръждавбя св. нпрх. Покривам се
с ръжда; ръждясвам. Печката е поръждавяла.
но ръждясвам нсв., порьждясам св. нпрх. Ръждясвам
малко. Ножът е по ръждясал. но ще се очисти.
поръка ж. Възлагане, поръчване да се направи нещо.
. Гей има поръка да напише статия. Направих го по
ваша поръка. ,
1юръмж&вом нсв., ипръмжД се. нпрх. Ръмжа малко,
кратко време или ог време на време. Кучето по-
ръмжа и млъкна.
поръсвам нсв.,'поръся св. прх. Ръся изцяло, докрай; ца-
ръсвам. Поръсих салатите да не вехнат. Филиика¬
та се поръсва с шарена сол.
поръчвам нсв., поръчам св. прх. Казвам някому да
направи или да достави, да донесе нещо. Поръчах
да му съобщят, Поръчай по едно кафе. Ще поръчва¬
те ли нещо?
поръчение ср. книж. Възлагане на нещо, нещо възло-
* жено за изпълнение. Изпълних поръчението. Пар¬
тийно поръчение.
поръчител м. и поръчдпелка ж. Лице, което поема от¬
говорност, гарантира за някого или се задължава
да изплати дадена сума, ако не я изплати длъжни¬
кът.
поръчйтелскм Прил. отпоръ чител.
поръчителство ср. Поемане на отговорност за друг.
нсв. нпрх. книж. Съм, ставам по¬
ръчител.	1
поръчка ж. 1. Поръчване. Направих поръчка за книги.
Тук се приемат поръчки. 2. Нещо поръчано. Доне¬
соха ли поръчките? Изпълних поръчката. О По по¬
ръчка — |за изработване, изпълнение, осъществява¬
не на нещо] до специалното желание на клиента.
Шия са дрехи па поръчка. *
порьбзен прил. Който е с поря, шупли, [от нем. <фр.]
порьозност ж. Качество на порьозен. Порьозност на
тъканите.	.
поря нсв. прх. 1. Режа, разкъсвам шева на нещо заши¬
то. Поря дрехи. 2, Прорязвам, цепя. Лодката пори
вълните.	.
порядки мн. Съвкупност, сбор от установени, утвър¬
дени обичаи, правила, норми в даден колектив, об¬
щество; ред. Обществени порядки. Стари порядки.
[’-рус-]	'	■
порядък м. 1. Правилно, отговарящо на определени
изисквания разположение, състояние на вещи, пред¬
мети, действия; ред. Прот. безпорядък.
Тук владее пълен порядък. 2. Област, сфера на съ¬
ществуване или степен, количествена характеристи¬
ка на нещо. Всички заеми са от порядъка на 10 000
лева. [рус.]
порядъчен прил. Който е съобразен с изискванията за
благоприличие. Порядъчен човек. Порядъчен жи¬
вот. [рус.]
порядъчно нарч. рлзг. Доста, мяожко. Хапнахме си по¬
рядъчно.	'
порязаница ж. Тънък резен хляб; филия, 1
порязвам нсв., порежа св. прх. 1. Наранявам, разряз¬
вам с нож или друг остър предмет. Порязах си
пръста. 2. прен. разг. Причинявам някому беда, ще¬
та, неприятност. 3. Режа малко или от време на
време. Порежи с моя нож. Порязва си от салама
и посръбва винце. —— се възвр. и нпрх. Порязах се па
парче стъкло,
посад м. Растеше за посаждане.
пос&дъчен прил. спец. Предназначен за посаждане, за
разсад. Посадъчен материал, [рус.]

пскйждам нсв., посадя св. прх. 1. Поставям в земята
семе или растение, за да поникне или расте. Поса¬
дих ябълки. Тук ще посадим боб. 2. обикн. св. Садя
малко, късо време,
посберй вж. посбирам.
посбйвам псе., аосбйя се. прх. Сбивам малко, правя
нещо да е леко сбито. — се нпрх., само мн. е 5 л.
ед. Сбивам се малко, сгъстявам се, събирам се на
по-малко пространство, в по-малък размер.
посбйвам се псе., посбйя се се. ипрх. Сбивам се с ня¬
кого малко. Децата се посбиха, но възпитателната
ги укроти,
посбирам нсв. и св., посбера св. прх. разг. Лосъбирам
посбллжЗвам нсв,, посближа св. прх. Сближавам мал¬
ко, донякъде. — се трх. Сближавам се донякъде.
Посближихме се, но не станахме приятели.
посблъскаам псе., посблъскам св. прх, Сблъсквам ле¬
ко. — се взаим. и нпрх. Сблъсквам се леко. Двата
камиона се посблъскаха, но останаха здрави.
посборйчквам се нсв., посборйчкам се св. нпрх. Сборич-
квам се, сборичкваме се малко. Децата се посборич-
каха.
посбръчквам се псе., посбръчкам се се. нпрх. Сбръчк¬
вам се малко. Лицето й се е посбръчкало,
. посбугвам нсв., посбутям св. прх. Сбутвам малко. —
се взаим. й нпрх. Сбутвам се, сбутваме се малко.
Всички се посбутаха.	*
посбърчвам нсв,, посбърча св. прх, Сбърчвам малко.
Посбърчил чело.	*
посварявам нсв., посваря св. прх. Сварявам малко или
от време на време.
посвеждам нсв., посведа св. прх. Свеждам малко. Пос¬
ведох клона и откъснах череши. Засрами се и посведе
глава.
посвепнвам се нсв., посвеня се св. нпрх. Обзема ме
свян, засрамвам сс. Не се е посвенил да ограби чуж¬
дия труд.
посвесгйвам нсв., посвесте св. прх. Свестявам малко,
' донякъде. - се нпрх. Свестявам се, съвземам се мал¬
ко. Тъкмо се беше посвестил и се случи ново нещас¬
тие.
лосвствам! нсв., посветна св. ипрх. Светвам малко, за
кратко време или от време на време. Светулки пос¬
ветнат в мрака,	,	.
посвётвам2 псе., посветя св. нпрх. Светя малко, извес¬
тно време или от време на време. Ела да ми посве¬
тиш.
посветен прил. 1, Предназначен или отдаден на нещо
или някого. Посветен на боговете. Посветен на
труд. 2. Осведомен, запознат с нещо, обикн. тайно.
Посветен в тайните на науката.
посветна вж. посветна м1.
посветувам св. нпрх. Светувам малко . Нека и те да
посветуват.
посветя вж. п о с в е т в а м2.
посветй еж. посвещавам.
посвещавам нсв., посветя св. прх. 1. Предназначавам,
отдавам в чест на някого яли за нещо. Посвещавам
живота си на борба за благото на народа. Стихот¬
ворението е посветено на нея. 2. Осведомявам ня¬
кого, откривам му нещо скрито, интимно. Посве¬
щавам го в плановете си. — се нпрх. Отдавам се на
нешо. Посветих се на работата си.
посвещение ср. 1. Надпис на книга или друго съчине¬
ние с името на лицето, комуто се посвещава. 2.
Встъпителна част на поема с обръщение към лице¬
то. на което се посвещава.
45. КьнаркКи тълковен речник
• посера 705
лосвйвам нсв., посвия св. прх. Свивам малко. Посвий
си мотовилите.
посвиквам псе., посвиела св. нпрх. Свиквам малко, до¬
някъде. Посвикнах вече с новата работа.
посвйрвам нсв., посвйря св., прх. и нпрх. Свиря малко,
известно време или от време на време, ,
посвия вж. посвивам.	,
посвоему нарч. По свой начин или според желанието
си, според собствените си представи; по своему,
лосвършвам нсв., посвърша св. прх. Свършвам отчас¬
ти, донякъде. Тъкмо бях посвършил работата.
посвятквам нсе., посвяткам св. нпрх. Святкам кратко
време или от време на време. Държи фенерчето и
посвятква. посвятква |се], посвятка |се| безл. Святка
[се] кратко време щш от време на време. Гърми и
посвятква.
посгорещявам се псе., посгорещя се св. нпрх. Сгорещя-
вам се малко. Посгорещих се от оживения спор.
посготвям нсв., посгбтвя св. прх. Сготвям малко, на¬
бързо или понякога. Посгответе нещо, че съм гла¬
ден.
оосгрешйвам нсв., посгреша св. нпрх. Сгрешавам мал¬
ко. Посгреших тук-таме. но пак извърших работа¬
та добре. '	■
посгрявам нсв., посгрея св. прх. Сгрявам малко. Пос¬
грейте гозбата да ядем.	*
посгушвам се нсв., посгуша се св. ппрх. Сгушвам се
малко.
посгьлчавам нсв., цосгълчй ев. прх. Оплгчавам леко,
малко.
посгъсгявам нсв., посгьстя св. прх. Сгъстявам малко,
донякъде. Иосгъстете редиците. — се ипрх. Сгъс¬
тявам се малко, донякъде. Кашата се посгъсти.
Посгъстихме се, за да сторим място за още двама.
поедъвквам нсв., поедъвкам и поедъвча св. прх. Сдъв-
квам малко. Посдъвчете това и го глътнете.
поедЬржам нсв,, поедържй св. прх. Сдържам малко.
Посдържай си яда, когато говориш, — се нпрх.
Сдържам се малко, донякъде,
посев, мп. посеви и посеви, м. 1. Сеене, засяване. Семе
за посев. 2. обикн. мп Това, което е посято и из¬
расло. Посевите са в отлично състояние.
посевен прил. Който се отнася до посев. Посевен план.
, Посевна· площ. Посевни материали.
посегател м. и посетителка ж. Който посяга на нечие
право.	1 .	.
посегателство ср. Постъпка, действие, чрез което се
посяга на нечие право, накърняват се нечии интере¬
си. Посегателство срещу народната свобода.
посегна вж. посягам.
поседна вж. п о с я д в а м.
поседя св. нпрх. Седя малко. Той поседя и си отиде.
посека вж. п о с и ч 'а м.
поселиам се нсв., поселя се св. нпрх. Заселвам се.
поселеше ср. 1. Заселване на ново местожителство. 2.
Поселище.
поселище ср. Заселище, населено място,
поселя се вж. поселвам се.
посем-сегй нари. нар. От сега нататък; тепърва,
лосепвам нсв., посеяна св. прх. Сепвам малко или ог
време на време. Посеппаха ги последните събития.
- сс нпрх. Сепвам се малко или от време на време.
. Беше се пос^1тил1 но после пак започна по старому.
посерй еж. л о с и р а м.

706 посестрима
пос&стрима ж. 1. Която се е сговорила с друга да бъ¬
дат като сестри. 2. Близка другарка,
посестрнмство ср. Сговор, отношения, дружба между
посестрими.	"
посетител м. и посетителка ж. Лице, което посещава
някого иди иещо. Редовен посетител на театрите.
Случайни посетители. _
посещавам нсв., посетИ св. прх. 1. Отивам при някога
да го видя, да се осведомя за нещо и пр. Посеща¬
вам болен другар. 2. Отивам някъде да видя нешо.
Посеищеам музей. Посещавали театър.
посещаемост ж. Относителен брой на посещенията
някъде, честота на посещаването на дадено място.
Висока посещаемост на събранията.
посещение ср. Посещаване, отиване при някого или
някъде. Правя посещение. Официално посещение.
Приятелско посещение.
посея вж. посявам.
посивявам пее., поставя се. нпрх. Ставам сив. Посивял
от прах.
поеилен прил. книж. Който е по сшште, според силите
на някого. Да вложим посилеи труд за благото на *
отечеството си.
' посинея вж. посинявам.
посипвам нсв., посиня се. прх. Правя нещо да стане
синьо. Посиних прането със синка. Посиниха му зад¬
ника от бой.
посинявам нсв.ъ посинея св. нпрх, Ставам син. Посинял
от студ.
посиняване ср. Действие по гл. посинявам.
О До посиняване — извънредно много, в много го¬
ляма степен. Реве до посиняване.	,
посипвам нсв., посипя св. прх. Сипвам по повърхността,
покривам с нещо ситно. Посипвам торта със захар.
посирам нсв., посера св. прх. Насирам. — се нпрх. На¬
сирам се.
поейчам нсв., посекй св. прх. 1. Наранявам със сечене,
с тежко остро сечиво. 2. Избивам чрез сеч, клане.
3. Обезглавявам.
поскам нсв. прх. Пощя.
поскарвам се нсв., поскарам се св. нпрх. Скарвам се
» малко или понякога. >	„
поскачвам нсв., поскачам св. нпрх. Скачам малко или
от време на време,
поскнтвам (се| нсв., поскитам [се] св. нпрх. Скитам
малко или от време на време. Поскитах из улици¬
те, докато дойде време за влака.,
поскопфузвам нсв., посконфузя св. прх. Сконфузвам
някого малко. — се нпрх. Сконфузвам се малко.
поскубвам нсв., поскубя св. прх. Скубя малко, кратко
време или от време на време,
поскъпвам нсв., поскъпла св. нпрх. Ставам по-скъп.
Хвана студ и дървата поскъпнаха.
поскБлнявам псе., поскъпнСл св. нпрх. Поскъпвам,	,
поскьпявам нсв., поскъпО св. прх. Оскъпявам. Адми¬
нистративните разходи поскъпяват производство¬
то, — се нпрх. Скъпя се, проявявам скъперничество
в определен случай. Поскъпих се и не купих голямо¬
то радио. Селянката се поскъпи да ми даде яйцата
на тая цена.
носкърцвам нсв., поскърцам се. нпрх. Скърцам малко,
кратко време или от време на време. Поскъргщ със
зъби, па се умири. Тежко натоварените кола поскър-
цват.	*
поскъсвам нсв., поскъсам св. прх. Скъсвам малко. Де¬
тето поскъса обувките. — се нпрх. Скъсвам се мал¬
ко. Чорапите ми се носкъсаха.
поскьсявам псе., поскъся св. прх. Скъсявам малко.
Поскъсих си роклята.
поскътвам нсв., иоскътам св. прх. Скътвам малко или
от време на време. Поскътал & някоя пара.
послапяичвам нсв., пославянча св. прх. Придавам сла¬
вянски облик и характер; славянизирам. — се нпрх.
Придобивам славянски облик, характер, '
послаждам нсв. прх. диал. Ям или употребявам нещо
по малко, пестеливо, за да го · имам по-дълго време.
Наслаждай сиренето, че е дълга зимата.
послание ср. 1. Официално (писмено) обръщение към
някого по важен обществен проблем. Послание до
Великите сили. 2. преи. Основна, най-важна идея,
която някой или нещо внушава. Какво е посланието
на тази картина към зрителя? 3. прен. Учение с
важна морална и обществена стойност. 4. преи.
разг. шег. Много дълго писмо; ферман,
поел^шк м. 1. Дипломат с най-висок ранг, представи¬
тел на сяно правителство при друго. Извънреден и
пълномогщен посланик. 2. книж. Пратеник, натоварен
с някаква (важна) задача, мисия. Посланици на мира.
посланичсскн прил. Който се отнася до посланик,
посланичество ср. 1. книж. Депутация, пратенлчество.
2. Длъжност, работа, дейност на посланик,
посланника ж. Жена посланик.
после 1. нарч. 1. По-късно, след това, след известно
време; сетне. Ще ти кажа после. После всичко се
разбра. 2. разг. Освен това. После аз не мисля, че
той е виновен. 11. предл. рядко. След, подир. Знай,
че после отечеството си съм обичал най-много те¬
бе. Бот. О Най-после — а. Накрай, след всичко
друго. Пай-после и те дойдоха, б. В края на краи¬
щата. Пяма ли най-после да ми отговориш на въп¬
роса? Хора сме най-после.
послСдвям1 св. 1. прх. Започвам да следвам някого,
тръгвам да вървя след някого или нещо, да дейст¬
вам по примера на някого. Кучето последва госпо¬
даря си. Овцете ще последват пастира. Старият
умря и старата го последва. Ще последваме приме¬
ра на борците за свобода. 2. нпрх., само в 3 л. Ид¬
вам, появявам се след нещо или като следствие, ре¬
зултат от нещо. Ще последва нова заповед. От
болестта последваха други усложнения.
последвам2 св., нпрх. и прх. Следвам, уча кратко вре¬
ме. Последвах две-три години и се отказах.
последващ прил. Който следва, идва поред след няко¬
го или нещо; следващ.
послСдсн прил. 1. След който няма друг по място или
време, с който нещо се изчерпва, свършва. Стоях
последен в редицата.. И последните билети се про¬
дадоха.. Мястото ми е па последния ред. Дойдох я
последния момент. 2. Който съществува или е ста¬
нал, появил се е най-скоро, в най-близко до сегаш¬
ния момент време. През последните години. Послед¬
ни впечатления. Последни новини. Последна мода.
Последен модел. Последно издание. 3. Най-лош, най-
незначителен между други подобни, от най-лошо
качество. Живее като последния бедняк. Пе съм огп
последните хора. Тая стока е последно качество.
О В последно време*. До последна капка кръв; до
последния си дъх (миг, час) — до края па живота,
, ' до смъртта. За прьд и последен път*. Последният
мохнканТ. Последно желание; последна воля — кое¬
то се изразява, изказва преди смъртта.

последица ж~, обикн . мн. Следствие, последствие, ре¬
зултат, сетнина. Последици от войната. Болестта
даде тежки последствия.	.
последовател м. и последователна ж. Който следва
примера, делото на някого или се придържа, ръко¬
води ее от някое учение. Последователи на Ботев и
Левски,.
последователен прил. 1. Който следва» става, извърш¬
ва се по определен ред, (непрекъснато) един след
друг. Последователна смяна на деня с нощта. Чуха
се три последователни изстрела. 2. Който става, из¬
вършва се или действа по определена логика, зако¬
номерно, без вътрешни противоречия. Тази партия
е последователна в борбата си за мир и демокрация.
Бъди последователен в твърденията си. *
'последователност ж. 1. Качество на последователен.
Няма никаква последователност в разсъжденията
му. 2. Начин, ред, по който определени прояви,
действия, събития се подреждат във времето, ста¬
ват. В каква последователност се развиват събити¬
ята? 3. Съвкупност, множество от ставащи едно
след друго действия, прояви, събития; поредица.
последствие ср. Следствие от нещо; резултат, после¬
дица. Последствията могат да бъдат и неблагопри¬
ятни. О Оставям нещо без последствия — не
обръщам внимание, не зачитам, не удовлетворявам
(някаква молба, искане),
послсдък м. нар. Плацента, ложе.
после дявам нсв.. последя се. прх. рядко. I. Последвам,
заследя вам. Последиха ни още от село. 2. Следя
малко, кратко време. Кучето погледи момчето и се
върна.
послсобсдси прил. Следобеден. Послеобсден сън.
послепис м, Нещо дописано, добавено към вече завър¬
шено и подписано писмо; постскриптум,
послеслов м. и послесловие ср. Заключителни думи на
автора в края на труда му; епилог. Прот.
предисловие, предговор.
поспешен прил. Който става или е станал по-после.
Това е поелешна' работа.
пословица ж. Кратък, но синтактично завършен тра¬
диционен израз с преносно значение, в което се съ¬
държа извод, умозаключение, поучение, напр.: Цър¬
вули няма, гайда иска; Блага дума железни врата
отваря; Куче, което не знае да лае, самд вкарва въл¬
ка в кошарата. Срв. поговорка.
послбвячен прил. 1. Който е присъщ на пословица.
Пословичен израз. 2. Който е изключителен, за кой¬
то мнозина знаят и говорят. Неговата пословична
добрата спечели сърцата на всички.
посломявам исв., посломя св. прх. Сломявам малко,
до известна степен. Несполуките пое ломиха духа
му. ,	.
послужвам нсв., послужа св. нпрх. I. Служа, бивам из¬
ползван в определен случай, за дадена цел. Ще ми
послужиш за прикритие. Лекарството ми послужи
доста. 2. Служа, стоя на служба известно време.
Послужихме ден до пладне и ни уволниха. .
послухтявам нсв., поелухтн св. нпрх. Слухти малко,
кратко време. Послухтях, но нищо не се чуваше.
послушам вж. послушвам.
послушание ср. Поведение или проява, постъпка на
послушен.	-
послушвам нсв., послушам св. прх. I, Слушам малко,
известно време. Спрях се да послушам песента. Я
помълчете да послушаме кавал ли свири, моми ли
пеят. Нар.п. 2. Слушам, покорявам се в определен
посмушквам 707
. случай, изпълнявам даден съвет или заповед. Пос¬
лушах го и тръгнах. Той предупреждава, но пикай,
не го послушва.
послушен прил. Който слуша, който се покорява и из¬
пълнява чужди съвети или заповеди. Послушно де¬
те,
послушник м. и послушница ж. Който прислужва в
манастир и се готви за монах, калугер.
послушност ж. Качество на послушен,
поелъ! вам нсв., послъжа св., прх. и нпрх. Лъжа, слъг-
аам по малко или от време на време. Обича да пос-
лъгва. Послъгах ги, но нямаше как,
поемазвам нсв., посмйжа св. прх. Смазвам малко.
посмалявам нсв., посмаля се. прх. Смалявам, намаля¬
вам малко. Посмалих ръкавите, защото висяха.
О Посмали, Манго! погов. — казва се на човек,
който много лъже, силно преувеличава, говори не¬
вероятни неща. .
посмачквам исв., поемачкам св. прх. Смачквам малко.
Посманкихме гроздето. — се нпрх. Дрехите ми се
посмачкаха.
посмекчавам нсв., посмекча св. прх. Смекчавам малко.
Лекарството ще посмекчи болката.
посмСля вж. посмилам.	'
посменно нарч. рядко. На смени. Работим посменно.
1РУС-] '
посмёствам псе., иосмёетя св. прх. Смествам малко.
Посместете багажа да сложа и тоя куфар. — се
нпрх. Смествам се малко. Като дойдат ниви път¬
ници. ще се посместим.
посмета вж. посмитам.
посмешище ср. Обект на присмех, човек, комуто се по¬
диграват, присмиват. Станал е за посмешище.
посмея вж. п о с м яв а м.
□осмивам се нсв., посмСя се св. нпрх. Смея се малко
или известно време, Посмяхме се до насита.
посмйгвзм нсв., пос.мйгам и поемНгна св. нпрх. Сми¬
гам, смитвам леко, малко или от време на време.
Посмигнах му и той разбра,
посмилам нсв., посмеля св. прх. Смилам малко шш от
време на време. Посмляхме жито за през зимата.
поемнрннам нсв.. пос.мирй св. прх. Смирявам малко.
Излязох да посмиря кучетата, — се нпрх. Смиря-
зам се малко.
посмйгям нсв., посмета се. прх. -Смитам малко, набър¬
зо или от време на време, Посметох сламата.
посмрачава се псе., посмрачй се св. безл. Смрачава се
малко. Да поработим, докато се посмрачй.
посмръзвам се нсв., поомръзна се св. нпрх. Смръзвам
се леко, малко, Водата в локвата се ппемръзиа.
Поомръзнаха ми се краката.
посмрьщвам нсв., посмръщя ся. прх. Смръщвам леко,
малко; понамръшвам. Посмръщил вежди. — се
нпрх. Смръщэам се леко, малко. Гаврътна чашата
и се поемръщи.
посмуквам нсв., посиуча св. прх. Смуквам, смуча мал¬
ко или от време на време. Детето си посмука пръс¬
та и заспа.
посмутя вж. посмущава^м.
посмуча вж. посмуквам.
посмушвам нсв., посмуша ся. прх. Посмушквам.
' посмушквам исв., аосмушкам св. прх. Смушквам мал¬
ко или от време иа време. Поемушкай го да мълчи.
Посмушкпай биволите да вървят.

I
708 посмущДвам	'
посмушЯвам псе. и св., посмутя св.' прх. Смущавам
малко или от време на време. Тая вест ме посму-
ти. —- се нпрх,. Смутя се, смущавам се леко, малко.
Посмутих се пред гостите.	.
поемълва ме нсв., лосмъдне ме и носмъдй ме св. ипрх.
Смъдва ме, смъди ме леко или от време на време.
Раната ме посмъдва.	*
посмЬквям нсв., посмъкпа св. прх. Смъквам малко.
Посмькнете от товара.
поемъмрим нсв., посмъмря св. прх. Смъмрям, скарвам
се някому малко или понякога,
посмънквям нсв., посмънкнм св. прх. Смънквам малко
или от време на време. Попитахме го, а той пос-
мъяка нещо и отмина.
посмъртен прил. Който става, възниква, осъществява
се или се дава, присъжда се след смъртта на дадено
лице. Посмъртно издание на съчиненията му. Пос¬
мъртни почести. Посмъртна каса. > > Наградиха
го посмъртно.
посмилам нсв., поемёя св. нпрх. Осмелявам се, дръз¬
вам, решавам се. Кой ще посмее да ме обвини?
посмйтам св. нпрх. Смятам малко, известно време.
пкмешнШивам нсв., лоснший св. пр%. (Снишавам леко,
малко. Посншии си гласа, да не те чуват. — се
нпрх. Снишавам се малко.
пособие ср. Необходим за обучение предмет или кни¬
га., Срв. помагало, Учебни пособия. Тоя
труд служи за университетско пособие, [от рус.]
посока ж. Позиция, по отношение на която се опре¬
деля разположението или движението ра нещо, ли¬
ния, по която някой или нещо се движи или разви¬
ва. Аз тръгвам в тази посока, а ти в обратната.
Тълпата се разпръсна във всички посоки. Основни по¬
соки на света. Вървим без посока. По посока на ча¬
совниковата стрелка.
посолства ср. 1, Дипломатическо представителство
начело с посланик. 2. Сграда, в която се помещава
такова представителство,
посолявям нсв., иисолй св. прх. Соля в определена сте¬
пен, колкото трябва. Посолихме боба. Улицата е
посолена с пясък.	‘
посох м. стария. Тояга за подпираме; патерица,
посочвам нсв., посоча св. прх. Соча в определен, кон¬
кретен случай; показвам, указвам. Посочвам няко¬
му грешките. Ще ти посоча пътя. > > Ще го на¬
мерите на посочения адрес. О Посочвам вратата*
някому.»
поспадам нсв., поспадна св. нпрх. Спадам, намалявам
малко или от време на време. Водата на Дунав пос-
падна. Цените ще поспаднат.
поспялив пршг. Конто е склонен много да спи, обича
да си поспива; сънлив,
поепврвам се нсв., поспЯря се св. нпрх. Спарвам се
малко. Сеното се е поспорило.
ооспЯстрвм нс~ поспастря св. прх. Спастрям, скътвам
по малко.
иосшестявам нсв. и св., поспеет^ св. прх. Спестявам
малко, известно време шш понякога,
посисчътвам нсв., лосиечёля се. прх. Спечелвам малко
или понякога.
шнпмвам ]си] нсв., поспй [си] св. нпрх. Спя малко, из¬
вестно време или от време на време. Който винце
попива, на сокак поспива. Поел. На слънчице поспала,
на свещица попрела. Поел, Добре си поспахме.
поепнрам и поешфнам нсв., поспра св., прх. и нпрх.
Спирам малко или от време на време. Поспираха
при всяко дърво. Поспри да си отдъхнем. — се нпрх.
Спирам се малко или от време на време. Поспирва
се на всяка крачка.
посп^ашвям нсв., посплЯша св. прх. Сплашвам малко,
поех^штам нсв., поенлехй св, прх. Сплитам малко или
набързо, как да с. Посплети си косата.
посооменйвам нсв., поспомепй св, прх. 'Споменавам не¬
що набързо, като че ли случайно, покрай другото.
. Поспоменах му -за парите.	,
поспдмиям см нсв,, поспомня си св. прх. Спомням си
малко, донякъде. Я си поспомни как беше тогава.
посибрвам нсв., поспоря св. нпрх. Споря малко, кратко
време или от време на време. И с учените поспор-
вам по тия въпроси. .
поспра вж. поспирам.	·
пооправям се нсв., поспр4ва се св. нпрх. Справям се до¬
някъде, как да е. Пооправихме се с положението.
поспя вж. поспивам.
посрамвам, посрамявям и посрбмям нсв., посрамя св.
' прх. Правя някой или нещо да стане за срам; ос-
рамвам, опозорявам. Посрамиха чедото ми. Гледай
да не ни посрамиш! — се нпрх... Ставам за срам. Ня¬
ма да се посрамим.
посребрен прил. 1, Покрит със сребро. Посребрени при¬
бори. 2. С цвят на сребро. Посребрени коси. .
посребрявам1 нсв., посребрен св. нпрх. Обикн. за коса
-— побелявам, придобивам цвят на сребро.
посребрявам2 нсв., посребря св. прх. 1. Обковавам или
покривам със сребро. 2. Придавам сребърен цвят
или блясък. Луната посребри реката.	~
посред предл. В средата, до средата на дадено прост¬
ранство, време или процес; насред, всред. Застана¬
ли посред стаята. Събудих се посред нощ. Дойдоха
посред бял ден. Посред лято.	.
посредник м., посредница и посредничия ж. Който пос¬
редничи, съдейства за постигане на съгласие между
две или повече лица или страни, който свързва две
или повече страни в дадена сделка и ги улеснява,
подпомага при нейното сключване и осъществява¬
не. Търговски посредник.	.
посреднича нсв. нпрх. Върша, осъществявам посредни¬
чество.
посреднически прил. Който се отнася до посредник.
Посредническа кантора. Посреднически услуги.
посредничество ср. Участие, намеса в отношенията
между две или повече лица или страни с цел да се
улесни, подпомогне съвместната им работа, дей¬
ност или да се постигне съгласие,
посредствен прил. Не особено даровит, средно спосо¬
бен, обикновен. Посредствен художник. *
посредственост ж. 1. Качество на посредствен. 2.
преп. Посредствен човек.
посредством предл. С помощта нЯ нещо или някого;
с, чрез. Запознах се с вас посредством сипа ви. [рус.]
посресвям нсв.. посреша се. прх. Сресвам малко или
понякога. Посреща си косата.	.
поср&шам нсв., посрещна св. прх. 1. Срещам в опре¬
делен, даден случай. Посрещам гостите на врата¬
та. Посрещнах го на гарата. 2. Приемам някого,
обикн. гости на празник. Посрещнаха ни много
добре, 3. Уреждам тържество, приемам гости или
по друг начин отбелязвам някакъв празник или
друго събитие. Всички се готвят да посрещнат
Новата година, 4. прен. Приемам, възприемам (ня¬
какво събитие, факт). Как посрещнаха новината? 5.
Покривам, задоволявам (разноски, нужди, потреб¬
ности).
посрещам .и, и посрещ&чкв ж. Който посреща; срещач,
Срв. изпращач.
посрещна вж. посрещам.
посрйтвим нсв., иосрйтам св. прх. Сритвам малко или
понякога, Посритай го да се събуди. — се 1. взаим.
Сритваме се малко взаимно, един друг. Колете се
посршпаха. 2. нпрх. прен. Поскарвам се с някого.
Уж бяха приятели, по се посритаха.
посръбвам «се., посръбна св. прх. I. Сръбвам по малко
или от време на време. Лосръбва си кафето и пуши.
2.	разг. Пия, пиянствам по малко или от време на ,
време. Той обича да посрьбва. Старият пак е пос-
ръбнал.
посрЪбчвам «се., посръбча св. прх, Правя, превръщам
' някого в сърбин, придавам сръбски облия, харак¬
тер някому или на нешо; сърбизирам.
пост1 м. I. Място, където стои, за да наблюдава и
пази войник, полицай и др. Пограничен пост. Наб¬
людателен пост. Секретен пост. Заставам на пост.
2. Лицето или лицата, които стоят на такова място
н с такава цел, задача. Съобщих на поста. Смяна
на постовете. 3. прен. Отговорна длъжност. Мшшс-
. терски пост. Оставам на поста си. О Телефонен
пост — инсталиран телефонен апарат, [фр.]
пост-2 м, 1. Въздържане от блажна храна; постене.
Отдал се е на пост и молитва. 2. обикн. мн. Време,
дни, когато според някои религиозни предписания
не се яде блажно. Казват, че..6лажел с щурците
през пости. Ваз. През Великия пост не се позволява
венчаван&. Коледни пости.
пост- Съставна част на сложни думи със значение
„след (по време или но място)“, напр.: постимпре-
сионизъм, постоперативен, поапскриптум, постто¬
талитарен, постфактум и пр. [лат.]
поетнв м. нар. 1. Каменно или дървено корито под
чешма. 2. Голям дървен съд за превоз на грозде;
кораб.
поставен прил. спец. За глас — школуван, трениран,
поставка ж. Подложка'под нещо, за да го крепи; под¬
ставка.
пост авям нсв., поставя св. прх. 1. Оставям, нагаждам
нещо някъде, правя да стои на определено място с
определено предназначение, цел; турям, слагам.
Поставете книгите на масата. Поставих цветя във
вазата. Поставиха ни телефон. Поставиха го на
пост. Поставям си изкуствени зъби. 2. Правя, нап¬
равим някой или нещо да бъде, да се намира d ня¬
какво положение, състояние. Поставят ме в неу¬
добно положение.. Поставен съм на изпитание.
Поставиха го натясно. Ще го поставят на подсъди¬
мата скамейка. 3. спец. Организирам, уреждам сце¬
нична игра, изпълнението на пиеса, спектакъл, опе¬
ра и под. Кой е поставил тази пиеса в Народния
театър? 4. Написвам нешо, отбелязвам графичес¬
ки. Поставих подписа си под заявлението. Поста¬
вям точка. Постави ли дата на писмото? 5. Пред¬
лагам за решение, изпълнение, избор. Поставяте
ми трудна задача. Поставям си за цел. Поставям
въпроса на гласуване,, б. В съчет. с някои съществи¬
телни — правя, извършвам, осъществявам означе¬
ното от съществителното. Поставям диагноза. Пос¬
тавям рекорд. — се нпрх. Държа се по определен
начин, придобивам някакво положение в общество¬
то. О Поставям кръст*. Поставям па карта*. Пос¬
тавям н я к о г о на мястото му — давам някому
* постижение 709
заслуженото, вразумявам го. Поставям се яа
нечие място — представим си, чс съм в поло
жението на даден друг човек,
постйл прил. Главно за животно — мършав, дръглив. *
Впрягам два постали коня.
постамент м. спец. Каменна или бетонна подложка,
върху която е поставена статуя, колона, тежка ма¬
шина и др. [лат.]	.
постановка ж. 1. Начин, по който нещо се формули¬
ра, организира или урежда. Постановката на въп¬
роса е неправилна. 2. Сценична разработка на дра¬
матично или оперно произведение. Театрална
постановка. Нова постановка на пиесата, [рус.]
постановление ср. .1, Правителствено разпореждане,
издадено въз основа н в изпълнение на закон. Пос¬
тановление на Министерския съвет. 2. Решение на
административен или съдебен орган. Съдебно пос¬
тановление. Наказателно постановление.
постановчик м. Лице, което ръководи, осъществява
поставянето, постановката на някакъв спектакъл;
режисьор. .
постановъчеп прил. Който се отнася до постановка;
постановявам нсв., постановя св. прх. 1. Издавам пос¬
тановление. 2. Разпореждам, повелявам. Така пос¬
тановява законът.
посгаравам се нсв., постарАя се св. тпр.х. 1. Старая се
малко, в известна степен, 2. Старая се, проявявам
старание в определен случай; погрижвам се. Ще се
постарая да уредя въпроса.
постарому пари. ,По стар, някогашен начин; по старо¬
му. Тази работа не бива да върви постарому! Кара¬
ме си постарому.
обстат ж. нар. Част от нива, ивица, която жътвари
ожънват на едно минаване. Двайсет пъти вече пос¬
там подновиха. П.П.Сл.
постна вж. постигам.
постелка ж, 1. Постеля. 2. Черга н йод. за постилане
на под, миндер и пр.; постилка,
постеля ж. Нещо меко (черга, дюшек, слама и др.),
което œ постила за лягане върху него, за спане.
Мека постеля. Приготвиха за госта нова постеля.
Болен на постеля.	,
постеля вж. постилам.
постен прил. I. За храна — който не съдържа продук¬
ти от топлокръвни животни (месо, мас, мляко, мас¬
ло, сирене, яйца). Постна гозба. 2. Който нс съдър¬
жа достатъчно мазнина, тлъсти на. Постно месо. 3.
За ден — в който се пости. Сряда и петък са постни
дни. 4. Неинтересен, безцветен, сух. Речта му из¬
лезе много постна. 0 Постна боя — която не съ¬
държа масла.
постепенен прил. Който става, извършва се на степени,
без резки скокове. Постепенно развитие. Постепен¬
но повишаване на температурата. > > Постепенно
всичко ще се оправи.
постепенное! ж. Качество на постепенен,
пбетер м. нов. Плакат. [!англ.]
пости вж. пост.	.
постигам «се., постигна св. прх. Успявам, сполучвам
да направя или сдобия каквото съм искал. Пости¬
гам целта си. Постигнахме голям успех. Не пос¬
тигнахме съгласие, постига ме, постигне ме трх.
Случва ми се, сполетява ме. Постигна, ме зло,
постижение ср. Нешо постигнато, спечелено в някоя

710 постижим	· ■
област; успех. Трудови постижения. Голямо пости¬
жение.
постнжйм прил. Който може да бъде постигнат. Пос¬
тижима цел.	'
постижймост ж. Качество на постижим,
постилам нсв., постеля се. прх, 1. Разгъвам, подреж¬
дам постеля. Постлах му да си легне. Каквото си
постелеш, на такова ще легнеш. 2. Разгъвам на
пода или върху друга равна повърхност черга, ки¬
лим, рогозка, чаршаф и под, В празник постиламе
новия килим. Постели един вестник и сложи яде¬
нето. 3. Покривам нещо с платно, хартия и др.;
застилам.
постилка ж. Нещо за постилане, с което се постила;
постелка. Миндери с пъстри тъкат постилки.
ностихвам нсв., посгйхна св. нпрх. Стихвам малко, до¬
някъде. Вятърът ту постйхна, ту се засилва.
постник лп остар. Човек, който се е поселил в уеди¬
нено място и се е отдал на пост и молитви; пустин¬
ник, отшелник.
постница1 ж. Жена постник.
постница2 ж. Жилище на постник, обикн. колиба, пе¬
щера и под. .	-
постнически прил. Който се отнася до постник, при¬
същ е на постник; отшелнически. Постническо лице.
пбстнмчество ср. Поетничажи живот; отшелничество,
аскетизъм.	·
□остов и [рус.] аостовй прил. 1. Който се отнася до
пост1, който стои на пост или е предназначен за
пост. Лостова будка. Лостови войник. 2. като същ.
лостови м. Лице, което стои на пост; часови. -
постоолям нсв., претопля св. прх. Стоплям малко,
Постоплих вечерята. Постоплете си ръцете. — се
. възвр. и нпрх. Стоплям се малко, до известна сте¬
пен. Краката ми се постоплиха.	,
постоявам нсв. (рядко), постоя св. нпрх. Стоя малко,
кратко време или от време на време. Постоях на
студа и се разтреперах.	:
постоянен прил. 1. Неспирен, непрекъснат. Постоянни
грижи. 2. Дълготраен. Прот. в р е м е н е. н. На
постоянна работа съм. 3. Който се явява или става
много често. Постоянен гост.. 4. Който не се мени.
Постоянен характер. Поето шиш величина. Посто¬
янен капитал. О Постоянен ток — който не проме¬
ня посоката си.
достояпно Нарч. от постоянен; неспирно,
непрекъснато, винаги, все, много често. Постоянно
му повтарям да се пази.
постоянство ср. Качество или проява на постоянен (по
характер, поведение); последователност, твърдост,
настойчивост,
постойнсг|ву|вам нсв. нпрх. Проявявам постоянство,
постралвам нсв., пострадам св. нпрх. 1. Преживявам,
постига ме страдание шти беда, нещастие. Постра¬
дал от войната. Пострадахме от наводнение. 2. За
предмет, вещ — повреждам се, развалям се. Къща¬
та е пострадала от земетресение. 3. Страдам мал- ’
ко, кратко време. Нека пострада по чужбина, та
да му домилее родината.
посгреела вж, пострясвам.
дост-ресгант м. (и като прил. неизм. и нарч.) Начин на
получаване на писма и др. пратки, които остават в
пощенската станция до поискване от адресата, [фр.|
«остригвам нсв., шмггрмжя св. прх. Ръкополагам няко¬
го за духовник, монах, като му подрязвам косата.
> > Постриган в монашество.
постройка ж. 1. Сграда, здание. Масивна постройка.
2. Строеж, строене, строителна работа. За построй¬
ка на училището са .изразходвани много средства. 3.
Начин на подреждане и връзка между отделните
части на дадено цяло; строеж, структура,
поетроявам1 нсв., построй св. прх. Строя нещо изцяло,
докрай; изграждам. Построихме къщата. Изречени¬
ето не е построено правилно.
построявам2 нсв., построй св. прх. Строявам напълно,
докрай, поставям в строй. Построявам взвод.
пострйсвам нсв., построена св. прх. Стрясвам малко
или от време на време. —> се нпрх. Стрясвам се
малко, донякъде. Едва след болестта се пострес¬
нах.
пострясквам нсв., постряскам св. прх. Стряскам малко
или от време на време.
постскриптум м. Нещо дописано към завършено и
подписано писмо; послепис, [лат.]	·
пвстулат м. книж. Изходно положение, съждение, ко¬
сто се приема за вярно без доказателство; аксиома,
[от лат.]
ппстфИктум нарч. книж. След събитието, след като
у нещо е станало факт. [лат.]	/
постъкмявам нсв., постъкмя св. прх. Стъкмявам на¬
бързо или как да е. Постъкмих вечеря.
постъпателен прил. В съчет. постъпателно движение
спец. — преместване на тяло в пространството, при
което всички негови точки описват еднакви траек¬
тории и имат еднаква скорост и ускорение в даден
момент.
постъпвам нсв., постъпя св. нпрх. 1. Извършвам някак¬
во действие, постъпка; действам. Постъпвам пра¬
вилно. Не знае как да постъпи. 2. Влизам, зачисля¬
вам се някъде. Постъпих на служба. Постъпвам в
университета. 3. За нещо изпратено, подадено —
стигам до местоназначението, предназначението си.
Постъпило е заявление. 4. Влизам в нечие разпо¬
реждане. Сумите са постъпили в министерството.
постъпка ж. Извършено от някого действие. Обмис¬
лена постъпка. Осъдителна постъпка. О Правя пос¬
тъпки — действам, предприемам действия с опре¬
делена цел.
постъпление ср. Пари или материали, постъпили,
влезли някъде. Тоя месец постъпленията не са дос¬
татъчни.
постъпя вж. постъпвам. ,
постя нсв. нпрх. Ям само постна храна, спазвам пост
или постни дни. Прот. б л а яс а.
постигам и постягвам нсв., постегна се. прх. Стягам
малко или от време на време. Постегнахме къща¬
- та. Постегни си колана. — се възвр. и нпрх. Стягам
се малко.
посьбврам нсв., посъбера св. прх. Събирам малко или
от време на време; посбирам. Посьбрахме пари. —
се нпрх. Събирам се малко. Като се опере, платно¬
то ще се посъоере.
посъветвам св. прх. 1. Давам съвет, съветвам някого
в определен случай, по определен въпрос. Посъвет¬
вах го да замине на лечение. 2. Съветвам малко. По¬
съветвайте го и вие. — се нпрх. Поисквам съвет от
някого. Трябва да се посъветвам. с лекар.
посъвзСмям се нсв., посъвзСмя се св, нпрх. Съвземам
се малко.
посадя св. прх. нар. 1. Съдя, укорявам някого веднъж,
по определен случай. 2- Съдя, укорявам малко.

посъживявам нсв,, посьжнвя св. прх. Съживявам мал¬
ко, донякъде. Чаят ме посъжшши. — се нпрх. Съжи¬
вявам се малко.
посърбвам нсв., посърбя се. прх. Правя някого сърбин,
придавам някому или на нешо сръбски облик, ха¬
рактер; посръбчвам. — се нпрх. Ставам сърбин,
придобивам сръбски облик, характер.
посърбй ме вж. посърбява ме. *
посърбя еж. посърбвам.	.
посърбява мс нсв., посърбя ме св. нпрх. Сърби ме мал¬
ко, за кратко време яли понякога. Ще те посърбй и
ще мине.	’
посЪрвам нсв., посърна се. нпрх. 1. За растение — из¬
губвам свежестта 'и зеления си цвят; побледнявам,
повяхвам. Градината посърна от сланата. 2. Изгуб¬
вам бодрия си вид и здрав цвят; повяхвам, поблед¬
нявам, отпадам.
посърнал прил. Който е изгубил свежестта си, бодрия
си вид и естествен, здрав цвят; омърлушен, окдю-
мал, повехнал.
посьсквам псе., посъскам св. нпрх. Съскам малко нли
от време на време.
посъхвам нсв., посъхна св. нпрх. Съхна малко, кратко
време. Разхвърлих сеното да посъхне.
посявам нсв., посея св. прх. 1. Сея нещо докрай, при-
вършвам да сея. Вчера посяхме овеса. Утре ще по¬
сеем долната нива. Ί. рядко. Сея малко или от вре¬
ме на време. Реших да посея пясък за хоросан. Едно
време посявахме и лимец.
поенвка ж. спец. Микроби, поставени в благоприятна
за размножаване хранителна среда; засявка.
посягам нсв., поёття · св. нпрх. 1. Протягам ръка да
взема, да хвана нещо или да извърша нещо. Посег¬
на да вземе книгата. Детето посяга към чашата.
Посяга да бие. 2. С предл. на — бия или опитвам
да бия някого. Не посягай на децата. Ядосал се не¬
що и посегнал на жена си. 3. С предл. на — прис¬
воявам. заграбвам или се опитвам да присвоя, да
заграбя. Посягам на чужд имот.
посипвам нсв., поседна св. нпрх. Сядам за малко нли
от време на време по малко,
пот ж. Безцветна солена течност, влага, която се от¬
. деля през кожата от тялото на човека и някои жи¬
вотни, Избърсах потта от челото си. Конят е об¬
лян в пот. О С пот па челото — с голям труд, с
много усилия.
потаен прил. 1. Който не се вижда, не се знае; скрит,
потулен. Потайно място. 2. За човек — скрит,
прикрит, нс откровен. О Потайно време, потайна
' доба".
потайвам и потаявам нсв., потай св. прх. Крия, скри¬
вам, прикривам нещо; утаявам. — се нпрх. Крия се,
не сс обаждам; спотайвам се. Какво се потайваш?
потайник м. и потайница ж. Потаен, скрит човек,
потайност ж. 1. Качество на потаен. От неговата по¬
тайност нищо не може да се разбере. 2. Скрити, по¬
тайни неща; мистерии.
потанцувам св., прх. и нпрх. Танцувам малко, извест¬
но време. Пусни грамофона да потанцуваме.
потДпник м. Блатна птица гмурец,
потйлям вж. потопявам.
поташ м. спец. Калиев карбонат — бял кристален
прах, който се използва в производството на стък¬
ло, керамика, сапун и др. [нем.]
‘ потая, потаяваи вж. потайна м.
потвърдите; лен прил. С който се потвърждава нещо,
изказва се потвърждение. Потвърдително писмо.
потичам 711
‘.потвърждавам нсв., потвърдя св. прх. 1. Казвам, че то¬
ва, за което става дума, е така, че е вярно. Той пот¬
върди новината. 2. Одобрявам и давам законна или
административна сила иа присъда, решение и др. 3.
Със собственото си съществуване ‘доказвам вер¬
ността, истинността на нещо. Този факт потвърж¬
дава мошпе думи.
потвърждение ср. Действие или резултат по гл.
потвърдя; доказателство, узаконяване. За
потвърждение на думите си ще посоча някои фак¬
ти. Потвърждение на присъда.
потСглям нсв., потегля св. 1. прх. Тегля малко или от
време на време по малко. Старият учител ни по¬
тегляше ушите. 2. Започвам да тегля. 3. Тръгвам
за някъде. Потеглихме за хижата.
потбгня вж. п о т я г а м.
потека вж. потичам1,
потекло ср. Произход. Потеклото му не е известно.
потея прил. 1. Който е покрит с пот; изпотен, запотен.
Потни ръце. 2. Който е напоен, пропит с пот. Ри¬
зата му е потна. 3, Покрит с дребни капчици от
пара, изпарение. Потни стъкла. Потна чаша. 4.
Който се отнася до пот, който е от пот или отделя
пот. Потни капки. Потни жлези.
потенциал м. 1. спец. Величината на потенциалната
енергия в определена точка на пространството. 2.
• прен, книж. Съвкупност от средства, условия, въз¬
можности за извършване, осъществяване на нещо,
постигане на някаква цел. Военен потенциал. Нау¬
чен потенциал.	t
потенциален прил. книж. Който при определени усло¬
вия, обстоятелства може да се прояви; скрит. По¬
тенциална енергия. Потенциални възможности. По¬
тенциална заплаха, [лат.]	"
потенция ж. книж. Сила, възможности, [лат.]
потеря ж. Група въоръжени лица, които преследват
някого.
потир м. Металическа черковна чаша за причастие,
[игр.]
потйрвам и потирим псе., потйря св. прх. Подгонвам.
Къде си потирил децата? — се нпрх. Спускам се дд
бягам; затирвам се.
потйсва.м нсв., потисна св. прх. Потискам веднъж или
поединично, в даден случай. Успя да потисне гнева
' си. Потисна го страшна мъка.
потискам нсв. прх. 1. рядко. Натискам, притискам. 2,
прен. Притеснявам, угнетявам някого, не му позво¬
лявам да живее свободно. Заграбил е властта и по¬
тиска народа. 3. прен. Заглушавам нещо, не му поз¬
волявам свободно да се прояви. Потискат всяка
инициатива. 4. прен. Създавам у някого тежко, мъ¬
чително чувство, настроение: гнетя, угнетявам,
потънат прил. 1. Който или когото потискат, когото
са потиснали; угнетен. Потиснат народ. 2. Който
изпитва тежко, мъчително чувство; угнетен. Потис¬
нат човек. Човек с потиснато настроение.
потиснатост ж. Качество или състояние на потиснат.
Потиснатост на духа.
потисник м. и потисница ж. Който потиска; насилник,
угнетите?, тиранин.
потисинческн прил. Който се отнася до потисник,
потисничество ср. Дейност на потисник; гнет. тирания,
потихом нарч. нар. поет. Т ихо, леко. Потихом говори.
потичам1 псе., потека св. нпрх. 1. Започвам да тека.

. 712 потйчвам
Кръв потече от носа му. 2. Тека малко или от вре- ,
ме на време. Водата потече около час и пак спря.
потнчвам нсе., потичам2 се. нпрх. 1, Тичам малко или
от време на време. Изведох децата да потичат.
Сутрин потичеам по малко за здраве. 2. само псе.
Подтичвам. Кончето потичва след майка си.
пЛтник м. I. Плъстеиа постилка под седло на кон, за
да попива потта. 2. Фланелка без ръкави, която се
облича на голо.
□отбк м. 1. Малка рекичка; бара, вада. Планински по¬
ток, 2. прел. Множество от движещи се в обща по¬
сока неща или непрекъсната последователност’ от
- действия, събития. Поток от хора. Поток от думи.
потомствен прил. Който по рождение принадлежи към
определено съсловие. Потомствен аристократ.
Потомствен интелигент.
потбмство ср. сьбир. 1. Бъдни поколения, потомци.
Добро ли сме, зло ли правили, потомството пази ще
съди. Бот. 2. Деца. Той не остави потомство,
потбмък м. и потбмка ж. Чедо, рожба, обикн. като
наследник на духовните качества или на обществе¬
ното положение на родителите си. Потомък на зна¬
тен род.
потон м. остар. Таван (в 1 знач.).	,
потопен прил. остар. Който ое отнася до потон; та¬
вански.
потбннца ж. нар. Широка дебела дъска, която служи
като дъно на волска кола.	·
потоп м. 1. Според Библията — общо заливане на ця¬
лата земя от поройни дъждове и прииждане на ре-
ки.-2. прен. Голямо наводнение. <> От предп потопа
— много стар, отдавнашен, допотопен. След мене
J [ако ще| и потоп — след мене да става каквото ще.
* потбивам нсв., потбпя. се. прх. Топя малко или от вре¬
ме на време. Яде сух хлебец и си потопва в пипера.
потопявам и потапям нсз., потопя св. прх. 1. Поставям,
правя нещо или някой да потъне във вода или друга
течност. Потопих преждата в болта. 2. За вода —
преливам, прииждам, та заливам, наводнявам окол¬
ните места. Реката е потопила моста. 3. Повреж¬
дам, пробивам шш катурвам кораб, за да потъне.
Подводници потопиха неприятелския кораб. — се
нпрх. 1. Влизам, оставям се да потъна във вода или
друга течност. Потопиха се до пояс. 2. прен. Оставям
се нещо да ме обземе напълно, да ме обхване отвся¬
къде. Потопихме се в една нова обстановка, в непов¬
торимата възрожденска атмосфера.
потосмукач м. неодобр. Жесток, безмилостен експло-
ататор.	.
потосмукачен прил. Който се отнася до потосмукач.
Потосмукачпа система.
поточарка ж. Вид птица, която живее покрай потоци,
поточе ср. Умал. от п о то к; малък поток,
поточен прил. Който се отнася до поток (главно във
2 знач.). Поточна система на производство. Поточ¬
на линия.	*
оотпурн ми. муз. Музикална пиеса, китка от откъси
из различни музикални произведения. Потпури из
опери, (фр.)	-
потрайвам нсв., потрая св. нпрх. Трая малко, известно
време. Потрай до вечеряш
потракаам нсв., потракам се. нпрх. Тракам малко или
от време на време. Седнах да потракам на маши¬
ната. Нещо потраква в двигателя.
потрая вж. потрай вам.	"	’
потреба ж. 1, Нужда, необходимост. Купил си го без
потреба. 2. обикн, мн. Нужни, необходими вещи,
предмети в някаква област. Домашни потреби. Учи¬
лищни потреби.	t
потребен прил. Който трябва, от който има нужда; ну¬
жен. Потребни са двама майстори.
потребител м. и потребителна ж. Който потребява,
използва, изразходва нещо за задоволяване на оп¬
ределени нужди; консуматор, [рус.]
потребителен и потребителски прил. Който се отнася
до потребител и до потребление. Потребителна ко¬
операция. Потребителско търсене. Потребителна
стойност, [рус.)
потребица ж, нар. Погребва вещ, нещо потребно;
потреба.	*	'
потребление ср. Употребяване, използване, изразход¬
ване на нещо за определени нужди; консумация.
Стоки за широко потребление. Увеличава се потреб¬
лението на електроенергия, [рус.]
потребпост ж. Потреба, нужда. Не изпитвам потреб¬
ност от нищо.	'
погреб явам нсв. прх. Употребявам, използвам, израз¬
ходвам; консумирам. [рус.]	-
потрепвам нсв., потрепва св. нпрх. Трепвам леко или
от време на време.	-
потрепервам нсв., потреперя се. нпрх. 1- Започвам да
треперя; разтрепервам сс, раздрусвам се. Потрепер¬
вам от яд. Къщата потрепери. 2. само нсв. Треперя
от време на време.
потретквам 'нсв., потрепкам св. тпрх. Трепкам малко
или от време на време.	.
потрепна вж. потрепвам.
потрес м. 1. рядко. Разтърсване. 2. прен. Крайно сил¬
но, дълбоко вълнение; потресение. Душевен потрес.
потресА вж. потрисам.
потресаващ и (остар.) потресаюш прил. Който потри-
са, предизвиква потрес; потресен. Потресаваща но¬
вина.
потресвам вж, потрисам.
потресен прил. Който се отнася до потрес, който пре¬
дизвиква потрес. Потресно събитие. '
потресен прил. Който-изпитва потрес, който е силно
с поразен от нещо изключително. Гледахме потресе¬
ни страшната картина.
потресение ср. Потрес. Изпита потресение от среща¬
та със смъртта.
потрегвам нсв., потретя св. 1. нпрх. и прх. Казвам,
повтарям трети път. Повторих му и потретих. 2.
нпрх. Женя се за трети път. След смъртта на вто¬
рата си жена той потрети. 3. нпрх. и прх. Изобщо
правя нещо за трети път..
потрещявам нсв., потрещй св. нпрх. Трещя малко или
от време на време.
потривам нсв,, потрая св. прх. Трия малко или от вре¬
ме на време. Потрий го още, за да се лъсне добре,
О Потривам, ръце — изпитвам или изразявам за¬
доволство или злорадство.	♦
потривам се нсв. нпрх, разг. Бавя се, мотая сс, не се
залавям за главната си работа. Работете, не се
потривайте. ·
потрисам и потресвам нсв., потреса св. прх. Поразя¬
вам, разтърсвам някого, предизвиквам потрес. Не¬
бивалото злодейство ни потресе. — се нпрх. Изпит¬
вам потрес. Потресохме се. от тази жестокост.
потрйя вж. потривам.
потрепвам нсв., потрбпам се. нпрх. Тропам малко, вед-
1

нъж или от време на време. Някой потропа нс вра¬
тата. Потропвам с крак.	_
потрошавам и потрошиам нсв., потроша св. прх. 1.
Строшавам, счупвам много неща или в голяма сте¬
пен. Бурята потроши дърветата. 2. прен. разг. Из-
харчвам, изразходвам (пари, средства, материали).
Колко пари потроших само за тт!-
потрудпам се нсс., потрудя се св. нпрх. 1. Трудя се
малко, известно време или от време на време. Днес
ще се потрудим на полето. 2. Полагам известни
усилия, направим опит, помъчвам се (да направя
нещо). Потрудете се да го намерите.
потръгвам нсв., потрЪгва св. нпрх, Започвам да вървя,
да се развивам. Работата ще потръгне, потръгва
ми, потръгне мн нпрх. Започва да ми върви, да
имам успех. Потръгнало му и забогатял..
потръпвам нсв., потръпна св. нпрх. Започвам да тръп-
иа, побиват ме тръпки; потрепервам. Потръпвам
тайно, щом те изговоря аз. Ваз.
потръсквям нсв., потръгвам св. прх. Тръскам малко
или от време на време. Потръскай дървото, дано
падне нещо.
потрябвам св. нпрх. Ставам потребен, необходим;
дотрябвам, притрябвам. Като ми потрябваш, ще
' те потърся, потрябва безл. Става потребно, необ¬
ходимо. Ако потрябва, ще те повикам.
потулвам и потулям нсв,, потуля се. прх. 1. Скривам
пещо да не се вижда. Потулих сладкдто от деца¬
та. 2. Укривам, премълчавам да пе се знае или раз¬
чуе. Потулиха работата и никой нищо не разбра.
• потупвам нсв., потупам св.. прх. и нпрх. Тупам малко,
кратко време или понякога. Потупай килима, Баща
им е строг и ги потупва. Сърцето му потупва.
О Потупвам н я к о г о по рамото — а. Похвал¬
вам някого, одобрявам постъпките му. б. Проявя¬
вам снизхождение, прощавам грешките някому.
потураи м. разг. пренебр. Човек, облечен с потури;
гаддник.	- ,
потури мн. Дънести гащи, обикн. от домашен вълнен
плат. [от тур.] '
потурнак м. Християнин, който се е потурчил, приел
е мохамеданството.
потурчвам нсв., потурча св. прх. 1. Заставям, насилвам
някого, правя някой да стане турчин, да приеме мо¬
хамеданството. 2. *разг. шег. Задигам, открадвам.
Някой ми е потурчил ножчето. — се нпрх. Ставам
турчин, приемам мохамеданството.
Потушавам нсв., потушй св. прх. 1. Угасявам огън, по-
1 жар. 2. прен. Насила усмирявам, прекратявам об¬
, щесгаено вълнение, бунт и под. Въстанието беше
потушено жестоко. 3. прен. Заглушавам, потискам,
не оставям да се прояви някакво чувство, душевно
вълнение.
потъвам нсв., потъна св. нпрх, 1. Спускам се, навлизам
под повърхността на вода или друга течност, хлът¬
вам в нещо сипкаво, меко. Корабът потъна в море¬
то. Колелетата потъват в дълбоката кал. Потъ¬
нах в снега. 2. прен. Ставам невидим, незабележим,
изчезвам от погледа, отдалечавайки се в простран¬
ството, обикн. при мрак, мъгла и др. Пътникът по¬
тъна в мъглата. Самолетът се издигна и потъна в
небето. 3. прен. Изцяло бивам, ставам покрит, от¬
рупан или обхванат, заобиколен от нещо. Работни¬
ците потънаха в пот.' Раненият е потънал в кръв.
Полето потъна в зеленина. Всичко е потънало в
прах. 4. прен. Изчезвам, загубвам се. Цял ден ви
търся, хъде потънахте? 5. В сьчет. със същ. за дейс-
потътрям 713
твнс или състояние — изпяло, напълно бивам обх¬
ванат от състоянието. означено от съществително¬
то. Потънал съм в работа. Потънах· в мечти. Всич-
• ко е потънало е забрава. О Погивам » земята от
срам разг. — много се засрамвам. Потъвам |до гу¬
ша] в дългове разг. — много съм задлъжнял, имам
много, големи дългове. Потънала са ми гемиите
разг. — сполетяла ме е голяма беда, загуба, та съм
много угрижен, замислен.
лотъгувам и иогьжй св. нпрх. Тъгувам, тъжа малко,
известно време.
погъквам нсв., потъкна св. прх. Поддържам, нагаждам
(огън, главии).
потъмнявам1 нсв., потъмнея св. нпрх. 1. Ставам тъмен,
по-тъмен. Ясни Звездици в небо потъмняха. П.П.Сл.
2.	ез, . За неударените гласни звукове [е], [а], [о] —
редуцирам се, променям гласежа’ си ,в посока към
■ М М [у].
потъмнявам2 нсв., потъмня св. прх. 1. Правя пешо да
стане тъмно, по-тъмно; помрачавам. 2. ез. Изгова¬
рям неударените гласни [с], [а], [о] като [и], [ъ], [у]
редуцирам.
потъмняване ср. 1, Действие или състояние по гл.
п о т ъ м н я в а м1·2. 2. ез. Редукция (на гласни¬
те).	.
потъна еж. потъвам. *
потъико нарч. нар. Изтънко, с подробности, подроб¬
но, всестранно. Разкажи ми потъико цялата рабо¬
та.	1
потънкост ж. Тънкост, подробност.
потъпквам нсв., нотъпкам св, прх. 1, Стъпквам, отъп-
квам. нагазвам. Потъпкаха тревата. 2. прен. Поту¬
шавам, смазвам. Потъпкват всеки опит за борба.
3.	прен. Не зачитам, пренебрегвам. Той погпъпка во¬
лята ми. 4. прен. Потулвам, укривам. Потъпкаха
работата.
потърквам нсв., потъркам св, прх. Търкам малко или
понякога; потривам. Стсфчов остави книгата... по¬
търка се между веждата и ухото, па зададе..един
въпрос. Ваз. Потърквай убитото място1 за да се
разнесе съсирената кръв.
потърпевш прил. кпиж, Който е пострадал, който е
изтърпял беда, нещастие.
потърпя св. нпрх. Търпя малко, късо време. Ще нетър¬
пим един ден и без храма.
потърсвам1 нсв., потърся св. прх. 1. Търся веднъж, в
определен, даден случай. Потърсете ключа, трябва
да го намерим. Никога не му потърсват сметка. 2.
Търся малко, кратко време. Потърсихме гъби, но
нямаше.
потърсвам2 нсв., потърся св. прх. Причинявам някому,
правя някой да изпита неприятно, гадно чувство;
отвращавам, погнусявам. — се нпрх. Изпитвам
неприятно, гадно чувство; отвращавам се, погнуся¬
вам се. Потърсих се от низостта им. потърсва ми
се, потърси ми се нпрх. Става ми гадно, противно.
потърчавам нсв., потърча св. нпрх. Търча малко, крат¬
ко време или от време на време; потичвам. Потър¬
чах, докато ги настигнах.
потътрузвам нсв., нотьтрузя св. прх. Потътрям. — се
нпрх. Потътрям се.
потътрям нсв., потътря св. прх. 1. Започвам да тътря,
да влача. Потътраха багажа за гарата. 2. Премес¬
твам, отмествам с тътреие. Сандъкът е тежък, не

714 потюхквам
можем да го потътрем. 3- ТЪтря малко, кратко
време, — се ппрх. Започвам да се тътря, тръгвам
за някъде бавно, с усилие; повличам се,
пот>Ъхкнам се нсв., попюхкам се се. нпрх. Тюхкам се
малко или от време на време,
потя се нсв. ппрх. 1. Покривам се с пот, отделя се пот
от кожата ми. Болният вече почна да се поти. 2. За
прозорец, стена и др, — покривам се с капчици вла¬
га. Душно е в стаята, стъклата се потят. 3. преп.
Полагам усилие, трудя се много. Аз съм работил и *
съм се потил в Балкана. Ваз.
потягам нсв., поти на се. прх. Привеждам в ред, попра¬
вям, ремонтирам нещо овехтяло, разхлабено, повре-
’ дено. Потягаме старата къща, Потегнах колита.
поубеждЯвам нсв. и св., поубедя св. прх. Убеждавам
малко, донякъде. Поубедихме го да тръгне. — се
възвр., взаим. и нпрх.. Поубедиха се, че съм прав.
поувелмчЯвям нсв., поувелнча се. прх:. Увеличавам
малко. Поувеличихме нормата.
поувехиа вж. поувяхаам.
поувлмчям *нсв., поувлека св. прх. Увличам малко.
Книгата ме поувлече. — се нпрх. Увличам се малко
или от време на време. Д1оувлякохме се в разговори.
' ппувяхвам нсв., поувёхва св. нпрх. Увяхвам малко.
Цветето е поувехншю.
поугасвам нсв., поугасна св. нпрх. Угасвам малко, не
напълно; позагасвам.
поугасявам псе., поугася св. прх. Угасявам малко, не
напълно; позагасявам.
по^пшвам нсе., поупшя св. нпрх. Угнивам малко. Ос¬
тави крушите да поугният.
поуголемявам нсв., поуголемй- св. прх. Уголемявам
малко. k
иоугоявям нсв., поугоя св. прх. Угоявам малко, доня¬
къде. До Коледа ще поугоим прасето. — се нпрх·
Угоявам се малко, донякъде,
* поугрвжвам се нсв., поугрйжа се св. нпрх, Угрижвам се
малко. Поугрижих се, че нямам писмо от дома.
поудйрвам нсв., поударя св. прх. Ударвам, удрям леко
, или от време на време.
поудмвявам нсв., поудмвя се. прх. Удивя нам леко, мал¬
ко; поучудв^м. — се ппрх. Удивявам се малко; по-
учудвам се.
поудремвам се и поудрямвам се нсв., поудремя се св.
нпрх. Удремвам се малко. Напече ме слънце, та се
поу дрямах.
поудължавам нсв., поудължё св. прх. Удължавам мал-
« ко. Поудьлжили са ръкавите.
поузрявам нсв., иоузрея св. нпрх. Узрявам малко, Че¬
решата е поузряла.	-
поука ж. 1, Поучаване, наставление, съвет, Бащина
поука, синовни сполука. Погов. 2. Извод, заключе¬
ние, урок (от нещо станало, казано, написано). По¬
ука от историята, Извличам поука.
поукрасявам нсв., иоукрасЯ св. прх. Украсявам малко,
как да е. Поукрасихме салона.
поукренвам1 нсв., поукреина св. нпрх. Укрепвам малко.
Поукрепнах след болестта.	*
поукрепвам2 и ноукрепявам нсв., поукрепй св. прх. Ук¬
репвам, укрепявам малко или от време на време.
Поукрепихме стената.	#
поукротявям нсв,, поукротя св. прх. Укротявам малко.
Поукротиха водната стихия. — се нпрх, Укротя¬
вам се малко, донякъде. Страстите се поукротиха.
поулягвам |се| псе., поулЗгиа [се| св. нпрх.. Улягам мал¬
ко. Сеното е поулегнило.
поумпявам нсв., поумнея св. нпрх. Ставам умен; вра¬
зумявам се. С годините човек я поумиява, я оглу¬
пява. Време е да поумнеем.
поуморявам нсв., поуморя св. прх. Уморявам малко.
Работата ме поумори, — се нпрх. Уморявам се
малко. Поуморих се от пътя.
поумълчавам се Нсв., поумьлчй се св. нпрх. Умълчавам
се малко или за кратко време. Като чуха новината,
всички се поумълчаха.
ппунасям се нсв., поунесй се св. нпрх. Унасям се малко
или от време на време, Болният взе да се поунася.
поуплашвам нсв., поупляша св. прх. Уплашвам малко
или от време на време. — се нпрх. Уплашвам се
малко.
поупойвам нсв., поупоя св. прх, Упоявам малко. Вино¬
то ме поупои.
поуреждам нсв., поуредя св. прх. Уреждам малко, до¬
някъде, Лоуредихме работата.
ппускорявам нСв., поускоря св. прх. Ускорявам малко.
Поускорете крачките.
поуслушвам се нсв., поуслУшам се се. нпрх. Услушвам
се малко или от време на време,
поусмихвам се нсв., поусмихна се св. нпрх. Усмихвам
се леко, малко или от време на време,
поуспйвам се нсв., поуспя се св. нпрх. Успивам се мал¬
ко. Днес се поуспахме,	,	‘
поуспокоявам нсв., поуспокой св. прх. Успокоявам
малко. — се нпрх. Успокоявам се малко. Пийни да
се поуспокоиш,
поусьмнявам се нея., поусьмня се св. нпрх. Усъмнявам
се малко. Поусъмпих се в думите му.
поутяложвам нсв., поуталожа св, прх. Уталожвам мал¬
ко; поуспокоявам. Поуталожих си глада. — се нпрх,
Поуспокоявам се. Страстите се поуталожиха.
поутешавам нсв., поутешЯ св. прх. Утешавам малко.
— сс нпрх. Утешавам се малко, отчасти,
поутёхвам нсв., поутнхна св. нпрх. Утихвам малко.
Вятърът ту поутихва, ту пак се засилва.
иоутолявам нсв., поутоля св. прх. Утолявам малко, до¬
някъде. Поутолих си глада.
поутъпквам нсв., поутЬича св. прх. Утъпквам малко,
донякъде. Децата са поутъпкали тревата.
поухапвам нсв., поухаия св. прх. Ухапвам малко или
от време на време. Мълчи, мълчи, па току те поу-
хапе с някоя дума.	.
ноухмлвам се нсв,, поухйля се св. нпрх. Ухилвам се
малко шт от време на време.
поуча'* вж. поучавам и поучвали.
поучавам нсв., поуча св. прх. Давам някому съвети,
уча го, казвам му какво да прави,
поучвам нсв., поуча св. прх, Уча малко, известно вре¬
ме или от време на време. Поучихме си уроците и
излязохм^е.
поучение ср. 1. Поучаване, поука. 2. Съчинение, слово
в средновековната литература с назидателен харак¬
тер. „Неделникът" на Софроний Врачански съдържа
проповеди и поучения.	’
поучителен прил. 1. Който съдържа, от който може да
се извлече поука. Поучителни разкази. Поучителен
пример. 2. Който се отнася до поучение; назидате¬
лен. Поучителен ток.
поуч^^ам нсв., поучая св. прх. Учудвам леко, малко;
позачудвам, — се нпрх. Учудвам се леко, малко,
лофилосдфст[ву|вам се. нпрх. Философствам малко,
известно време.

пофучявам нсв., пофуча св. нпрх. Фуча малко, известно
време,
пофъфлювам нсв. нпрх. Фъфля малко ори говорене.
Изпаднаха ми два зъба, та пофъфлювам.
пофъфля св, прх. Фъфля малко, кратко време, с фъф¬
лене изговарям,
похёба ж, нар. Похабяване, повреда, щета.
похабен прил. Повреден, развален, станал негоден.
Похабени материали. Похабено сечиво. Похабен чо¬
век.
похабеиост ж. Качество на похабен, .
похабявам нсв., похабя св. прх. 1. Поради неумение
или невнимание направим нешо да стане негодно,
развалям или унищожавам нещо; изхабявам, съсип¬
вам. Той не е никакъв майстор, само похабява ма¬
териалите. Ще похабите цимента на дъжда. 2. За¬
хабявам, изхабявам, затъпявам (сечиво). 3. прен.
Давам лошо възпитание, създавам лоши навици у
някого. Похабиха момчето тия хаймани.
похапвам нсв., похапна св. прх. 1. Хапя, хапвам леко
или от време на време. Нещо ме похапва. 2. Хап¬
вам, ям малко, на бърза ръка или от време на време.
Похапнахме и тръгнахме. > > ирон. Ям доста,
много. Обича да си похапва.
похярчвям нсв., похарча св. прх. I. Изразходвам, из*
харчвам пари .. За него похарчих доста парици. 2.
Употребявам, изяждам, консумирам. Похарчих
всичката мас. 3. Продавам, разпродавам нещо док¬
рай, напълно. Похарчих цялата пратка за един ден.
похвала ж. Думи, с които се изказва одобрение, по¬
сочват се достойнства или се изтъкват заслуги на
някого или нещо. Заслужена похвала. .
похвалвам1 нсв., похваля св. прх: Хваля малко или от
време на време. Трябва да похвалваш стоката си
— се нпрх. Хваля се малко шш от време на време.
Обича да се похвалва.	*
похвалвам2 и похвалявам нсв., похв&ля св. прх. Изказ¬
вам похвала за някого или нещо. Няма ли кой да .
; ме похвали? Похвалих го пред момите. -— се нпрх.
Хваля се в определен, отделен случай. Похвали ми
се с новите си дрехи. Не може да се похвали с го-
■ леми успехи.
похвален прил. 1. Който заслужава похвала. Похвална
постъпка. Похвално поведение, 2. Който съдържа, из¬
казва похвала. Похвални думи. Похвална рецензия.
похв&ля12 вж. похвалва м1*
похвалявам вж. похвалва м2.
похваиа вж. п о х в а зд а м1 *
похват м. 1. Умение да се прави, да се върши нещо.
Няма никакъв похват. 2. Начин на постъпване при
някаква работа, дейност; способ, маниер. Педагоги¬
чески похват. О Стилистичен* похват.	ч
похватен прил. Който има-похват, който проявява
умение и сръчност при извършването на нещо; ло¬
вък, сръчен, изкусен.
похвётност ж. Качество на похватен; ловкост, сръч¬
ност, умелост.
похвящам1 нсв., лохвана св. прх. 1. Хващам малко, за
кратко време. Похвани ми ръката да видиш колко е
студена. Похваща печката и би топли лицето. 2,
Обикн. с отрицание — работя, върша нещо. По цял
ден нищо не похващат. Каквото похеане, добре го
прави.
похвашам2 нсв. прх. Имам навик да крада; покрад*
вам, попипвам.
похвърчавам нсв,, лохвърча св. нпрх. Хвърча малко,
известно време.
похрачвям 715
похитител м. и похнгнгелка ж. Конто похищана или
е похнтил нещо; грабител,
похнщавам нсв., лохитя св. прх. Вземам, отнемам, от¬
насям насила, с принуда; задигам, отвличам, прис¬
воявам.
похищение ср. Похищаване, вземане насила; задиганс.
отвличане, присвояване. Похищение на чужд имот.
похлёнчвам нсв., похленча св. нпрх. Хленча малко яли
от време на време.
похлопвам нсв., похлопам св., нпрх. 1. Хлопам веднъж
или поединично, от време на време, Някой похлопа
- на вратата. Една разкована дъска похлопваше от
вятъра. 2. Хлопам малко, известно време. Ще пох¬
лопа и ще спре.
похлупак м. Подвижна част на съд с широк отвор,
предназначена да го закрива, затваря; капак, захлу¬
пен, похлупка, <> Търкулнала* се тенджерата, та си
намерила похлупака. .
похлупвам нсв., похлупя св. прх. 1. Покривам, затва¬
рям с похлупак и под.; захлупвам. 2. Обръщам съд
с отвора надолу. 3. Затварям нещо под обърнат·
съд.	#	♦
похлупка ж. Похлупак; захлупка. О Търкулнало* се
гърнето, та сн намерило похлупкатя.
похлупцн мн. Захлупци.
похлупя вж. похлупвам.
поход м, 1. Продължително, далечно предвижване на
войска с учебна или бойна'задача. Дружината за-
мшш в тридневен поход. 2. Военни действия против
някого. 3. Пътешествие, пътуване, предвижване на
далечно разстояние със Спортна цел. Туристически
поход.
походатапсτ[ну|ням св. нпрх. Ходатайствам малко или
в определен случай. ’
походвам нсв., походя св. нпрх. Ходя малко или от
време на време. Слязохме от колата да походим.
Походвам и на театър, но повече ходя на кино, —
си нпрх. Ходя доста, до насита. Доста си чий похо¬
дихме по тая Стара планина. Нар.п,
походен прил. Който се отнася до поход, свързан е с
поход. Походно легло. Походна колона.
походка ' ж. Начин на ходене. Лека походка. Войнишка
походка.	,
походя вж, походвам.	.
похождение ср. Приключение, авантюра (обикн. с лю¬
бовен характер). Любовни похождения.
похонквам нсв., похбйкам св. нпрх. Хойкам малко или
от време на време; поскитвам, пошляйвам ое.
□охортувам св. прх. диал. Поприказвам, поговоря.
Посмяхме се, пехортувахме и се разотидохме.
похот ж. Силно и грубо полово влечение; страст, сла¬
дострастие, властолюбив.
похотлив прил. Който е обхванат от похот, който
проявява или изразява похот; сладострастен, влас¬
толюбив. Похотлива усмивка.	.
□охотлΠвец · м. Похотлив човек; сладострастник, слас¬
толюбец.
похотливост ж. Качество на похотлив.
иохраивам нсв., оохраня св. прх. Храня малко, извес¬
тно време или от време на време. Пратих децата
да ги похрани дядо им. На село похрашахме и свине.
□охранвам нсв., похрача св., прх. и нпрх. Храча малко
или от време на време. Бях болен, дори похрачвах
кръв.

716 похристиянчвам
похрйсти&нчвям нсв., похристиянча св. прх. Правя ня¬
кого християнин, въвеждам в християнска вяра;
покръствам.	-
похрупвам исв,, по.хрупам св., прх. и ипрх. Хрупам
малко, известно време или от време на време, Кра¬
вите похрупват тревица, Снегът похрупва под кра¬
ката ни.
похрусквам нсв., покраскам се., прх, и нпрх. Хрускам
малко, известно време или от време на време,
похулвам нсв., пох^ля се. прх. 1. Охулвам, Нахулиха
и паметта па дедите си. 2, Хуля малко, известно
време или от време на време, Ще го похулят и ще
го оставят на мира.
похълцвам нсв., оохълцам се. нпрх. Хълцам малко или
от време на време. Ще накълцаш и ще ти мше
похърквам нсв., похъркам св. нпрх. Хъркам лека, мал¬
ко идя от време на време. Спи и похърква. Повъртя
се, похърка и после заспа спохошю. ,	-
аои&лвам нсв,, поцапам св. 1. прх. Изцапвам, нацап¬
вам, опалвам, Поцапахме чаршафа. 2, прх. и нпрх,
Цапам малко или понякога. Децата отидоха да по-
цапат из калта.	v
ноцарувам св. нпрх. Царувам малко, за кратко време.
Сега ние ще поцаруваме, а вие ще поробувате.
□оцвилвам нсв., поцвнля св. нпрх. Цвиля малко или от
време на време. Кобилата поцвилва за жребчето си.
подаъртявам нсв., поцвъртй св. нпрх. Цвъртя малко,
известно време или от време на време; поцвърча-
вам.
поивърчавам нея., поцвърчй св. нпрх. Поцвъртявам.
поислувам св. прх. Целувам малко, кратко време .
поверявам нсв.. поцерй св. прх. Полекувам. Поцерихме
го с билки и баилки.	>	'
поцитапявам се лее., попитани се св. нпрх. Циганя се
малко, известно време яли в определен, отделен
случай. Поциганих се за пет лева и не купих хуба¬
вото добиче.
поцинковам нсв. и се., прх, Покривам с тънък пласт
цинк.
поцмшкбван прил. Който е покрит с тънък пласт цинк. ·
Поцинкована ламарина.	.
почаквам нсв., почакам св., прх. и нпрх:. Чакам малко,
за кратко време. Ще почакам пет минути и ще си
вървя.
поч&сов прил. кпиж. За работа, заплащане — който
става, върши се на час, по часове,
почва ж. 1. Най-горният, повърхностен рохкав слой
на земната кора, на който виреят растения. Песъч¬
лива почва. Плодородна почва. 2. прен. Основа, опо¬
ра. Не рувствам под себе си твърда почва. Губя поч¬
ва под краката си. 3. прен. Основа, причина,
подбуда. Заболяването му е на нервна почва. О На
местна почва — на място, в отделен, определен ра¬
йон, област, селище. Проблемите Се решават на
местна почва.
почвам нсв,, почна св., прх. и нпрх. Започвам. Почвам
работа. Почнах да се изморявам бързо. Така почват
всички приказки. — се нпрх. Започвам се.
почвен прил. Който се отнася по почва (э 1 знач.).
Почвени проучвания. Почвено плодородие. Почвени
зони.
оочвознанне ср. Наука за почвата,
почвообрабогвйтелен прил. Който сс отнася до обра¬
ботване на почвата. Почвообработвателеп процес.
почвообразуване ср. Образуване на почва,
пбчек м. нар. Чакане. О На почек — при условие да
се почака, да не се плати веднага,
почервенявам нсв., почервенея св. ипрх. Ставам червен.
, Почервенял като рак.	.
лочервявам нсв., почервя се. нпрх. Направям нещо да
стане червено.
почерк м. 1. Външен вид на ръкописно писмо, присъщ
на отделно лице начин на писане на буквите. Жен¬
ски почерк. Обработен почерк. 2. прен. Индивидуа-
, лен стил, начин, похват на извършване на нещо.
почернявам псе., почернея св. нпрх. Ставам черен. Лес¬
но почернявам па слънце.	.
почерням нсв., почерня св. прх. 1. Направям нещо да
стане черно. Вземи да си почерниш ботушите. 2.	'
прен. Озлочестявам, зачерням.
почерпвам и почерпим нсв., почёрпя св. прх. 1. Черпя
веднъж или поединично, в определен случай; нагос-
тявам. Почерпиха ни по една боза. 2. Загребвам, взе¬
мам, придобивам нещо, обикн, вода, суровини и
др. 3. прен. Получавам, придобивам, сдобивам се с
нещо, извличам нещо. От къде почерпихте тези
сведения?
* почерпка ж. Черпене, почерпване (с някакво питие);
почерпушка, черпня,	’
ночерпушка ж. разг. Почерпка. *
почерпя, почерням вж. почерлвам.
ночертавам нсв., почертая св. прх. Чертая малко или
за кратко време.·
почёсвам нсв., почеша ся. прх. Чеша малко, за кратко ’
време или от време на време. Почеши кравата. По¬
чесващ си главата. > > Почесвам се по главата.
почест ж. Външен израз на почит. Погребаха го с во¬
енни почести. О Вземам* за почест.
почетА] вж. почетвам и почитам1.	.
почета2 вж. почитам2.	4
почётвам, почита	и почйтвам нсв., почетА св. прх.
Чета малко, известно време или от време па време. .
Легнах, почетох и съм заспал. За разнообразие по-
читвам и стихове. По-рано почетвах латински, но
сега не ми остава време.	.
почетен прил. 1, Който заслужава почит; почтен. 2.
Чието присъствие, участие или дейност се смята, че
прави чест на околните. 3. Който служи за израз
на почит. Почетно звание. О Почетна длъжност —
кояго не е платена, не се заплаща. Почетна стража*.
иочетьк м. нар. Начало, започване,
почеша вж. почесвам.
почивам нсв., почина св. нпрх. 1, Намирам се, стоя в
покой, не правя физически усилия или нс работя,
за да ми мине умората, да възстановя силите си;
отдъхвам. Седнахме да починем. Докато почиваме,
разкажи ни някоя приказка. Цял месец съм почивал.
През лятото почиваме на планина. 2. само нсв.,
прен. Съм, лежа умрял, погребан съм. Почивайте
под тез могили ледни! Ваз. Тук почиват костшпе на
дедите ни. 3. обикн. св. Умирам. Мама почина през '
пролетта, — сн нпрх. Почивам, отдъхвам. Днес ще
си почивам. През отпуската си починах добре.
почивен прил. Предназначен за почивка. Почивен дом.
Почивни дни.
почивка ж. 1. Почиване; отмора, отдих. Спряхме ни
почивка край кладенчето. 2. Свободно от работа
време. Обедна почивка.
^днин м. Първа стъпка или идея за някоя работа; ини¬
циатива. [рус.]	,	р
ночйяа вж. почивам..

почиствам нсв,, почистя св. прх. 1. Чистя нешо изцяло,
докрай; изчиствам, очиствам. Почисти ми ботуши¬
, те. Почистихме къщата, 2. Чистя малко, известно
време или понякога. Седни да почистиш жито.
пДчят ж. 1. Чувство и убеждение, че някой или нсшо
има висока нравствена цена. Моята върховна по¬
чит към човека ме кара да изрека цялата истина.
Н.Райн. 2. Проява на такова чувство и убеждение.
Всички на крака станаха и пред белите му власи с
почит замълчаха. Ваз. Да отдадсм заслужена по¬
чит на падналите за родината. 3. Прилично, учтиво
отнасяне; зачитане, уважение. Имай почит към по-
старите.
почитаем прил. книж. Обикн. в обръщение — комуто
оказваме почит; уважаем. Почитаемо събрание!
почитам1 еж. почетна м.
почйтам? нсв., почета се. прх. 1. Изпитвам почит; тача,
ценя. Почитам тихия труд на мъдреца. Ваз. 2.
Проявявам, оказвам почит; уважавам. Бой се от
бога, почитай царя. Бот. 3, Отнасям се с почит (в
3 знач.); зачитам. Почетоха ни, посрещнаха ни доб¬
ре. 4. Спазвам, пазя, тача. Някога са почитали всич¬
ки празници и пости.
почйтан прил. Когото почитат; уважаван.
почитание ср. Проява, израз на почит, действие по гл.
почитам (главно във 2 знач.). Моите почита¬
ния!
почитйтел м. и почитателка ж. Който почита някого
или нещо; ценител, поклонник. Почитател на из¬
куството.
почивам вж. почетвам.
пбчка ж. нар. Забодена пръчка или купчина пръст ка¬
то граничен знак на ливада,
почна вж. почвам.
почовърквам нсв., почовъркам са. прх. Човъркам мал¬
ко шш от време на време.
почбплям нсв., почопля се. прх. Чопля малко ши за
кратко. ’
почтен прил. 1. Честен и добросъвестен, който заслу¬
жава почит, уважение, доверие. Почтен човек. Поч¬
тено момиче. Постъпката ти не е почтена.
> > Действам честно и почтено. 2. /рус.) Голям,
значителен. Почтена сума пари, Човек на почтена
възраст. .
почтеност ж. Качество или проява, постъпка на поч¬
тен (в 1 знач.).
почтй нарч. Току-речи, с малка разлика, приблизител¬
но, горе-долу. Бъчвата е почти празна. Изминаха
почти три години. *	<
почтйтелеи прил. Който проявява или съдържа почит.
Почтителен поздрав. > > Държа се почтително.
[рус.]
почтителност ж. Качество на почтителен..
почувст|ву|вям се. прх. Чувствам веднъж или поеди¬
нично, в отделен случай; усетя, изпитам. Не почув-
‘ ствах никакво смущение. После ще почувстваш бол¬
ката.	.
почуда ж. 1. Учудване, зачудване. 2. обикн. мн, диал.
Заболяване от лоши очи; уроки, φ	·
поч^дввм нсв., почудя св. прх. Учудвам, зачудвам. —
се нпрх, I. Учудвам се. 2. обикн. св. Чудя се малко,
за кратко. Погледаха, почудиха се и отминаха.
, почуквам1 нсв., почакам св. 1. нпрх. Чукам веднъж или
поединично, чукам малко или от време на време.
Някой почука на прозореца. Ще почука малко и ще
спре. 2. прх. Чукам малко, в даден случай или от
време на време. Почукай го по главата.
, пощаджия 717
почуквам2 нсв. прх. Чукам, работя с чукане от време
на време. Бащата бил обущар, та и синовете почук¬
вали при него.
□счупвам нсв., почупя св. прх. Начупвам, счупвам,
потрошавам. Бурята почупи дърветата.
почурулнквам нсв,, почурулйкам св. нпрх. Чуруликам
малко или от време на време,
лош м. диал. Кърпа. Мятай, момне, шарен пош — дар
от сърце кой що може. П.П.Сл. [рум.]
пошаввам1 нсв., пошавам св. нпрх. Шавам малко, за
кратко време или понякога.
пошаввам2 и пошАвнувам нсв., лошавия св. нпрх. Ша¬
вам веднъж или поединично; помръдвам. Вдървил
съм се, та не мога да пошавна.
пошегувам се св. нпрх, 1. Казвам или извършвам не¬
що на шега, шегувам се в определен случай. Той се
е пошегувал, пък ти го вземаш сериозно. 2. Шегувам
се малко, кратко време. Той обича да поприказва, да
се пошегува.	«
пошёпвям нсв., пошепна се. 1. прх. Съобщавам с ше¬
пот. Какво му пошеНна? 2. нпрх. и прх. Шепна мал¬
ко шш за кратко.
пошетвям нсв., пошетам св. нпрх. Шетам малко или за
кратко.
пошнбвям нсв., пошнбам и пошйбна св. прх. Шибам,
шибвам леко, малко или от време на време,
пошнвам нсв., лошия св. прх. 1. Шия малко или от вре¬
ме на време. 2. диал. Веза, бродирам. 3, Обшивам.
поширя се св. нпрх. Ширя се малко или за кратко вре¬
ме. Докато ви нямаше, аз се поширих сам в цялата
къща.	'	ф
пйшлост ж. книж. 1. Качество на пошъл; простащи-
на, баналност, дребнавост, безвкусица. 2, Пошла
постъпка шш дума. Не говорете пошлости. |рус.]
пошлоннам се нсв,, ношлйя се се. нпрх. Шляя се малко,
за кратко време или от време на време,
пошляпвам нсв., пошляпам и пошляпма св*, прх. и нпрх.
Шляпам, шляпвам малко, леко или от време на
време. Детето иска да пошляпа из локвите. Децата
понякога ги пошлятат.	.	,
пошляя се вж. пошляйвам се.
пошумол4Ьз;ач нсв., пошумоля св. нпрх. Шумоля малко
или за кратко.
пошумйвям нсв„ пвшумй св. нпрх. Шумя малко, за
кратко.
пошуртявам нсв., пошургя св. нпрх. Шуртя малко, за
кратко време. Пусни водата да пошурти.
оошушнам нсв., пошушна св. прх. Казвам, съобщавам
' с шушне.не; пошепвам, подшушвам .
□дшъл прил. Грубо безвкусен, лишен от оригиналност
или низък в нравствено отношение. Пошла шега.
[рус.]	·
пошв ж. 1. Учреждение, служба за изпращане на по¬
сочен адрес на писма, вестници, пари, леки товаря
и др. Ще получиш покана по пощата. Дипломати¬
ческа поща. 2, сьбир. Самите изпращани по този на¬
чин предмети, В днешната поща няма колети.
Днешната поща огце не е дошла. < Въздушна поща
— която се пренася със самолети, |от лат.]
пощадя ж. Проява на милост, състрадание и закрила
към по-слаб, въздържане, отказ от наказание, из¬
мъчване или унищожение на някого шш нещо. Ня¬
ма пощада за предателите. Моля за пощада.	<
пощвджпя м. и п0щаджяйка ж. разг. 1. Пощенски слу-

718 пощадявам	-
жител; пощенец. 2. стесн. Служител, който разнася,
доставя пошата (във 2 знач.); раздавач, пощальон,
пощадявам нсв., пощадя се. прх. 1. Давам пощада,
смилявам се, не погубвам. 2. прен. Запазвам, не
подлагам на разрушение или разхищение. Времето
не е пощадило ничия младост.
пощальон м. 1. разг. Пощенски раздавач; пощаджия.
2.	остар. Пощенски служител, който приема и из¬
праща писмата, колетите и др, в пощенска станция.
• [Фр-1
оощелйв прил, нар. Комуто се пощява да хапне или
пийне, каквото види.
пошеливост ж. нар. Качество на пощелйв,
пощё ми се вж. пощява ми се.
пощенец м. и пбщенка ж. Служител в поща, във ве¬
домството на пощите.	.	,
пбщепски прил. Който се отнася до поща, който е
свързан с ведомството на пощите. Пощенски Марки.
Пощенска такса. Пощенски раздавач, '
пощйшва.м нсв., цощнпя и пошнппа св. прх. Щипя леко,
малко или от време на време.
пощо-защо парч. нар. 1. Твърде малко, незначително.
Платиха ми пощо-защо. 2. Повърхностно, отгоре-
отгоре. Изкъпах се пощо-защо.
пощръклйиам нсв., пощръклея св. нпрх. 1. Започвам да
щръклея. Кравите пощръкляха. 2. Щръклея за крат¬
ко. Ще пощръклее и ще се умири.
пощур^вам1 нсв., пощурёя св. нпрх. Ставам (като) щур.
пошурявам2 нсв., пощуря св. прх. Направям някого да
стане (като) щур.
пощя невг прх. Търся и унищожавам паразитни живо¬
тинки, чистя някого или нещо от паразитни живо¬
тинки; поскам. Бабата накарала момичето да й по-
ще главата. — се възвр. Чистя се от животинки,
пощява ми се нсв., пощС ми се св. нпрх. Обхваща ме
желание, приисква ми се, обикн. да хапна или пий¬
на нещо, което сьм видял ши за което съм помис¬
лил. *	.
пощявка и пощянка ж. нар, 1. Случайно, внезапно по¬
явило сс желание за нещо. 2. Желание у човек да
хапне или пийне нещо; поревка. О За пощявка —
за да се задоволи и да мине някому желанието за
нещо. Да си вземе колко за пощявка.
поя нсв. прх. 1. Давам на животно да пие вода, Мом¬
чето отиде да пои воловете. 2. разг. Черпя изобил¬
но, давам някому да пие вино, ракия и др. Все той
ги пои в кръчмата. 3. рядко. Напоявам, наваждам,
поливам (ливада, градина и пр.),
поява ж. Появяване, възникване. Неговата поява пре¬
дизвикваше винаги смут,
появление ср. остар. Поява. Моето любопитство се
запали от попадението на тоя вестник. З.Ст.
появявам се нсв., появя се св. нпрх. Излизам наяве, по¬
казвам се, възниквам. На пътя се появи една жена.
По лицето ти се появяват петна.
поядвам нсв., поям св. прх. Ям малко, кратко време
или от време на време. През лятото поядохме пло¬
дове. През зимата поядвахме свинско. Поядвам си
круши.	;
поидосвам1 нсв., поядбсам св. прх. Ядосвам леко, мал¬
ко; поразсърднам. — се нпрх. Ядосвам се леко,
малко, Поядосах се. но ми мина.
поядосвам2 св. прх. Ядосвам малко, за кратко време.
Чакай да ида у съседа., да го поядосвам мамо,
Е.Пел. — се нпрх. Ядосвам се малко, известно вре¬
ме,
пояждам цев., поям св. прх. разг. Изяждам много или
всичко; изпояждам. Поядоха- хляба тия поганци!
пойздвам нсв., пояздя св. прх. Яздя малко, кратко вре¬
ме или от време на време,
поялник м. Уред, инструмент за запояване с калай.
Електрически поялник.
поям1 вж. поядвам.
поям2 вж. по я ж д а м.
пбяс м. 1. Дълъг, нарочно тъкан плат за опасване
около кръста. Аз си имам за другар на пояса остър
нож. Бот. Запасал ален пояс. 2. Ивица от плат, ко¬
жа, или друга материя за препасваие; колан, ремък.
Франките вървяха препасани с пояси от кожа и сре¬
бърни плочки. Н.Райн. 3. Средата, средната част на
тялото; кръст. 4. преи. Област, ивица от земното
кълбо, обикн. успоредна на екватора. Умерен пояс.
' Тропически пояс. 5. преп. Ивица земно пространст¬
во, обикн, с някакви насаждения. Залесителен пояс.
Защитни горски пояси. 6. диал. Род, коляно, влака.
7- диал. Небесна дъга. О До пояс — до кръста. За¬
тягам (стягам) пояса — вж. кола в. Разпасвам*
си иояса. Спасителен пояс — корков или надуваем
гумен кръг, който се нахлузва на тялото за прад-
пазванс от потъване, удавяне. Удар под пояса; уд¬
рям под пояса — вж. кръст.	г
Ооясен прил. Който се отнася до пояс (главно в 3
знач.). Болки в поясната област. Поясни прешлени.
пояснение ср. Действие или резултат по гл.
поясня. За да се разбере, трябва да дам пояс¬
нение.
пояснителен прил. Който е предназначен да поясни.
. Пояснителен пример. Пояснителни бележки.
пояснявам нсв., поясня св. прх. Излагам, описвам не¬
що с думи, за да стане ясно, да се разбере добре;
разяснявам.
пойга ж. диал. Кошара за дребен добитък,
пра- Представка за образуване на: 1. Съществителни
имена за далечно родство, през едно или повече по¬
коления, напр.: прабаба, прадядо, правнук, прароди¬
тели и под. 2. Прилагателни и съществителни име¬
на със значение „който е много стар, първоначален,
от най-дълбока древност“, напр.: прабългарски,
праславянски, прастар, прародина и под,	·
прабаба ж. Майка на бабата или на дядото. Това е
спомен от прабаба ни.
прабългарин м. и прабългарка ж\ Човек от неславяд-
ското българско племе, сложило началото на бъл¬
гарската държава при Аспарух,
прабългарски прил. Който се отнася до прабългарин.
Прабългарското знаме е конска опашка,
прав прил. 1. Който с формата или очертанието си на¬
помня опъната жица, конец. Прот. крив. Права
черта. Права линия. Право дърво. Прав пет. 2. От¬
весен, ненаклонен. Права стена. 3, Който не седи
или не лежи; изправен. Стоя прав. 4. Който отго¬
варя, не противоречи на истината или който ръз-
съждава, говори или постъпва в съответствие с
действителността и с установените норми, закони.
Прави думи. Ти не си прав. 5. прен. нар. Справедлив,
честен. Той е прав човек. 6. като същ. права ж. Пра¬
ва линия. Успоредни прави. О Вървя по правия път
— постъпвам честно, почтено. На прав път съм —
разсъждавам или действам правилно. Право че|ъ
во*. Прав ти път! разг. — върви където искаш, ни¬
кой не те спира. Прав ъгъл*. Родство по права ли-
/

пия — което е основано на произхода на едно лице
от друго (ляло — баба — син — внук),
правата нарч. разг. Обикн. при гл. казвам,
кажа — вярно, без лъжа; правичката. Кажи си
правата	-
правам м. и оравачка ж. нар. Човек, който прави. на¬
мества изкълчени стави и счупени кости.
правда лс. 1. Справедливост, законност. Умря сиро¬
мах за правда, за правда и за свобода. Бот. 2. Точно
съответствие на действителността. Житейска прав¬
да. Художествена правда.
правдив прил. 1. Истинен, верен. Правдиви думи. Прав¬
диво отражение. 2. Справедлив. Правдив народ.
правдивост ж. Качество на правдив,
правдина ж. 1. Правда, справедливост. Няма правди¬
* на на този свят. Йов. 2. само мн. Човешки права.
Потъпкаха народните правдини. Борим се за свобода
и човешки правдини.
правдолюбец ’м. Правдолюбив човек,
правдолюбив прил. 1, Който обича правдата, истина¬
та. 2. Който е израз, проява на любов към правда¬
та. Правдолюб иви съображения.	.
правдолюбйвост ж. Качество на правдолюбив.
правдолюбне ср. Любов към правдата,
правдоподобен прил. Който има вид да е близък до
• истината, да отговаря на житейската правда, на
действителността. Правдоподобно предположение.
правдоподобност ж. Качество на правдоподобен,
‘ праведен прил. 1, Който няма грехове, който е в съг-
. ласие с нормите, изискванията на религиозния мо¬
рал; безгрешен, невинен. Праведен човек. Праведна
■ душа. Праведен живот. 2. остар. Справедлив, ос¬
нователен. Праведно негодувание в очите ти аз ви¬
дех да блести. К.Хр.
пр&ведник .и. и праведница ле. Праведен човек. Прот.
грешник.
правен прил. Който се отнася до право; юридически.
Правно положение. Правни науки. Правна защита.
Правен субект.
правилен прил. 1. Който отговаря на действителност¬
та и води към желаната цел; верен, истинен. Прот.
погрешен, грешен. Правият мисъл.
Правилен път. Правилен отговор. 2. Конто отговаря
на известно правило; закономерен. Правилно разви¬
тие, Правилни глаголи. 3. Съразмерен, хармоничен..
Правилни черти на лицето. Правилен нос. 4. геом.
За многоъгълник - който е с еднакви страни и ъгли.
Правилен шестоъгълник. О Правилна дроб*, *
правилник м. Сбор от (писани) правила за осъществя¬
ването на някаква работа, дейност или за поведе¬
нието, работата на даден колектив. Правилите за
вътрешния ред. Правилник за движение по пътища¬
та. -»
• правилно 1, Нарч. от и р а в ил е н. Не говориш
правилно. Дано ме разбереш правилно. 2. Като
межд. — за израз на съгласие, одобрение: да, така
е, вярно е,
правилиост ж. Качество на правилен,
правило ср. 1. Положение, което съществува или се
извежда от закономерностите на явленията в даде¬
на област. Граматическо правило. Житейско прави¬
ло. 2. Предписание за начина на поведение, дейст¬
вие при определени обстоятелства, условия.
Правописно правило. Спазвай правилата на играта.
3.	Установен, възприет начин на поведение, дейст¬
вие при определени условия; принцип. О Златно
правило — според което човек трябва да прави на
правоверен 719
човеците онова, което би искал човеците да правят
нему [Евангелие от Матея]. По правило — обикно¬
вено, най-често. Просто тройно* правило. .
правния ж. нар. Правда. Гледал съм по божия привика
да живея. Е.Пел,
правист ж. и нравнетка ж. Лице, което е специалист
по право, занимава се с право; правник, юрист,
правителствен прил. Който се отнася до правителство.
Правителствен акт. Правителствени органи. Пра¬
вителствена криза,
правйтелство ср. Най-висш орган на изпълнителната
власт, осъществяващ управлението на държавата.
Българското правителство се оглавява от минис¬
тър-председател. Постановление на правителство¬
то.
привичката и правнико нарч. разг. Право, правата. Ка¬
жи си правичката. Нещичко ще те попитам, пра-
вичко да ми обадиш. Нар.п.
правник м. Лице, което се занимава с право; юрист.
Правникът трябва отлично да познава законите.
правняческн прил. Който се отнася до правник. Прав-
нически похвати.
правнук м. и нравнучка ле. Син или дъщеря на внук,
внучка. Доживях внуци и правнуци.
право1 ср. I, Съвкупност, система от установените в
' дадено общество правила и норми, които се под¬
държат от държавната власт и уреждат отношени¬
ята между хората и институциите в обществото,
както и науката за тези правила и норми. Граж¬
данско право. Наказателно право. Международно
право. Следвам право. Студент по право. 2. Устано¬
вена от закона и осигурена от държавата възмож-
„ ност, свобода на човека да действа, да постъпва по
определен начин. Право на живот. Право на глас.
Право на труд. Право на собственост. Избирателно
право. Авторско право. Права и задължения на
гражданите. Лишавам от права. Вещни права. 3.
Разрешение шш основание, причина за Определено
действие, за извършване на нешо. Имаш ли право
да сечеш тая гора? С какво право се месиш в чужди
работи?.Кой ти дава право да го биеш? Това е пра¬
вото на силния. Юмручно право. Запазвам си право¬
то на отговор. 4. разг. Справедливост. Къде е тук
правото?
право2 нарч, 1. Б права посока. Ходете право. 2. Нап¬
раво към целта. Тоя път води право към воденица¬
та. 3. Без уговорки или заобикалки. Казах му го
право в очите. 4. Справедливо, истински, съгласно
с правдата. Криво да седим, право да говорим.
О Право куме*, [та) в очи.
право- Съставна част на сложни думи със значение: а.
„прав, изправен“ или „правилен, истинен“, напр.:
правоъгълен, праволинеен, правоверен, православен,
правоговор, правостоящ и под. б. „който се отнася
до правото и законите“, напр.: правомерен, правосъ¬
дие, правонарушител и под.
правов прил. Който е основан върху правото, в съот¬
ветствие с правото (в 1 знач,). Правов ред. Правова
държава.
правоверен прил. 1. Който строга и неотклонно се
придържа към някоя вяра или учение; ортодокса¬
лен. Правоверен протестантин. 2. Принадлежащ
към вяра, религия, коятоь от определена, нечия
гледна точка е единствено права, истинна. 3. като

720 правовёрност
същ. Мохамеданин, мюсюлманин (обикн. от гледна
точка на мюсюлманите). Имамът призовава право¬
верните за молитва.	,
правовёрност ж. Качество на правоверен; ортодоксал-
ност.	*
правогдвор м. Установен правилен, книжовен изговор v
на думите в даден език; ортоепия.
правогбвореа прил. Който се отнася до правоговор.
Правоговорни норми. Правоговорен речник.
правозащитен прил. Който се отнася до правна защи¬
та или до защита на правата на човека. Правоза¬
щитни функции, Правозащитни органи.
правозащитник м. Който защитава човешките права,
праволинеен прил, 1. Който се движи, осъществява се
по права линия. Праволинейно движение. 2. прен.
Който действа последователно и без колебания,
който се осъществява без отклонения от правата
• линия. без криволичене и противоречия. Праволи¬
нейна мисъл. Праволинейни марксисти.	1
праволивейност ж. книж. Качество на праволинеен.
правомерен прил. Който е основан върху правото; за¬
конен. Правомерно решение.
правомерност ж. Качество на правомерен.
право.мошеп прил. книж. Който има законно право да
върши, извършва нещо. Само общото събрание е
правомощие да решава това.
правомощие ср. книж. Законно Право (за извършване
' на пещо). Служебното правителство е с ограничени
правомощия.
правонарушение ср. книж. Нарушаване, нарушение на
правото, на правовия ред, йа закона. .
правонарушител м. книж. Лице, което върши Право¬
нарушение.
правопис м. Установена система от правила, начин на
писане на думите в даден език с помощта на опре¬
делена система от графични знаци, букви. Съвре¬
менният български правопис е изграден главно върху
морфологичен принцип.
правописен прил. Който се отнася до правопис. Пра¬
вописен речник. Правописна комисия. Правописни
правила.	*
правоприемник м. книж. спец. Лице, което наследява
правата и задълженията на друго физическо или
юридическо лице.
правонропорциопйлен прил. Право пропорционален,
правораздаване ср. книж. Прилагане на правосъдието.
В правораздаването участват и съдебни заседатели.
правораздавателен прил. книж. Който е свързан с пра¬
вораздаване. Правораздавателни органи.
цравослОвен прил. Който се отнася до православие,
който е свързан с православието. Православна цър¬
ква. Православен календар. Православни празници.
православие ср. 1. Едно от главните направления в
християнството — вероизповедание, оформило се
във Византия след разпадането на Римската импе¬
рия и разпространено в източните страни, за раз¬
лика от господстващия на Запад католицизъм. 2.
Всички православни хора като цяло. Цялото пра¬
вославие е с нас.
правоспособен прил. 1, Който е придобил право да уп¬
ражнява известна професия. Правоспособен шофьор.
2, спец. Който е способен да осъществява опреде¬
лени права и да отговаря за делата, постъпките си;
дееспособен. Правоспособно лице.
правоспособност ж. Качество на правоспособен,
правостоящ прил. Който стои прав, обнкн. поради
липса на места за сядане (на представление, в пре¬
возно средство и под.).
правосуден прил. Който се отнася до правосъдие.
Правосъдии органи. Правосъдни въпроси.
правосъдие -ср, 1. Дейност на съдебните органи, съдене
съгласно законите, правото. Министерство на пра¬
восъдието. Буржоазно правосъдие. 2. събир. Система
от правосъдии органи, 3. разг. Законност, правда,
справедливост. Раздавам правоаъдие.
правела ж. Качество на прав (в 4 и 5 знач.); правил¬
ност, справедливост. Убеден съм е правотшпа на на¬
шето дело.
правоучастие ср. Право за участие в нещо. Залог за
правоучастие в доставката. Такса за правоучастие.
правоъгълен прил. Който има прав ъгъл или прави
ъгли. Правоъгълен триъгълник (четириъгълник).
правоъгълник м. Четириъгълник с прави ъгли. .
правя нсв. прх. 1. Създавам, изработвам, произвеж¬
дам нещо с работа, е труд. Правя къща. Правя
мост. Правя ограда. Правя кафе. Правя изчисления.
Ще· правя доклад. 2. Извършвам, изпълнявам някак¬
ва дейност, с действие причинявам, предизвиквам
появата на нещо, пораждам нещо. Правя гимнасти-
( ка. Правя гримаси. Правя магии. Правя опити. Пра¬
вя посещение. Ще правим сватба. Правя икономии.
Правя някому услуга. Правя състояние. Правя ше-
. ги. Правя някому смях. Правя грешки при писане.
Тай ми прави спънки. Правя дългове. Едш> говори,
друго прави. 3. Обикн. след въпрос какво за¬
нимавам се с нещо, намирам се в някакво състоя¬
ние. Какво правиш по цял.ден? Какво правят ваши¬
те? Какво прави болният? 4. Постъпвам (по
някакъв начин). Добре правиш, че си мълчиш. Той не
прави добре. Зле правиш, дето му се караш. 5, При¬
давам някому или на нещо друг вид или друго ка¬
чество, превръщам в друго състояние, в нещо дру¬
го. Тази дреха те прави по-млад. Роклята я прави
по-висока. Иска да ме прави зет. б. С предл. на —
представям или мисля някого за някакъв, държа се,
отнасям се към него по съответен начин. Правят
го на луд. Защо ме правиш на дете? Па идиот ли ме
правиш? 7. нар. Намествам изкълчени стави или
счупени кости. 8. само в 3 л. Образувам или пред¬
ставлявам нещо, имам някаква форма, впд. Шосе¬
то прави завой. 9. само в 3 л. При пресмятане —
давам някакъв резултат. Две по две прави четири.
Колко правят два килограма захар? — ее нпрх.
Преструвам ое, престорвам се. Прави се, че не ме
вижда. Правят се на разсеяни. 0 -Прави мн чест*.
Правя впечатление — привличам вниманието, хвър¬
лям се в очи. Правя въпрос — изявявам претенции,
искания или създавам проблем от нешо. Правя вя¬
тър някому — прекадено хваля някого, лаская
го. Правя изключение — не се подчинявам на даде¬
но правило. Правя кал някому разг. — напа-
костявам му. Правя капитал от нещо — от¬
давам прекадено голямо значение на нещо и го
използвам в своя полза, спекулирам с нещо. Правя
мили* очи. Правя опит — опитвам. Правя поведе¬
ние*. Правя политика*. Правя път (място) н а
някого — отдръпвам се, отстранявам се и да¬
вам възможност на друг да мине (да седне, да зас¬
тане). Правя сё на три* и полпиина. Правя си оглуш¬
ки*. Правя си устата*. Правя фасопн . Правя чест*
някому.

праг м. 1, Изпъкваща, издадена над равнището на по-
■ да долна част от рамката иа врата. Гледай да не се
спънеш о праза, 2. прен. Вход, преддверие към нещо
настъпващо. На прага на живота. Пред прага на
смъртта. 3. а. спец. Кратък речен участък с отно¬
сително голям наклон, където водата тече с голяма
бързина. Празовете на река Днепър. б. Скална из¬
. датина в речно корито. 4. спец. [Величина, опреде¬
ляща] минималната интензивност на въздействието
на даден дразнител* достатъчна да предизвика спе¬
цифична ответна реакция на организма. Праг на .
дразнене. Праг на чуване. О Горен праг — горно
дърво, горна напречна част на рамката на врата.
Прстривам прага на някого — много често
ходя у някого.
прагматизъм м. 1. спец. Направление във философия¬
та, което отрича необходимостта от познаване на
обективните закони на действителността и призна¬
ва за истина онова, което дава практически полезни
резууттпт 2. Начин на поведение или практическа
дейност, който се отличава с отричане на теорията
и с насоченост към извличане на полза, към пости¬
гане на непосредствени практически резултати. По¬
литически прагматизъм, [от гр,]	'
прагматик м. и прагматична ж. 1. Привърженик, пос¬
ледовател на прагматизма (в I знач.). 2. Прапиати-
чен човек. От прагматик се превърна в, мечтател.
Политически прагматик.
прагматика ж. спец. Дял от семиотиката, който изу¬
чава отношението между знаковите системи и су¬
бекта, който ги използва или възприема, [от гр.]
прагматичен прил. 1. Който се отнася до прагматизъм
и до прагматика; прагматически, 2. Който в рабо¬
тата, дейността си се ръководи повече от практи¬
ческите резултати и непосредствената полза при да¬
дени конкретни условия,' отколкото от обши
принципи и идеи; практичен. Прагматичен човек.
Прагматична политика..
прагматически прил. Който се отнася до прагматизъм
и до прагматика; прагматичен. Прагматическа фи¬
лософия.	,
прадед (рядко), мн. пр&дедн, м. Прадядо.
прадядо, мн. прадядовци и прадеди, м. 1. Баща на дя-
дото или на бабата. 2. Обикн. мн. прадеди - далеч¬
ни родова предшественици; деди, предни. Нашите
прадеди са обичали волния живот.
прадядов прил. 1. Който принадлежи на прадядо.
Прадядов имот. 2. Който е от времето на прадеди¬
те. Прадядоеи закони и обичаи.	,
прадедовски прил. Прадядов (във 2 знач.).
ир&език м. книж. Първоначален език, от който са. се
развили сетнешни сродни езици. Индоевропейски
праезик.	,
врйезнчен прил. книж. Който се отнася до праезик.
Праезични форми.
праз м. Вид лук с дълго цилиндрично стъбло, АШиит
роггпт. Яхния от праз. О Голям праз жарг. разг.
— за израз на пренебрежително отношение към не¬
що.
празен прил. 1. За съд, помещение, пространство - в
който няма нищо видимо, който не съдържа ншцо.
Празна чаша. Празна стая. Празно място. 2. спец,
В който или където няма никакво вещество. При¬
родата не търпи празно пространство. 3. В който
или където има малко или изобщо няма хора или
предмети, който не е (напълно) зает. Празна къща.
Магазините са празни. Улиците са празни, В ресто-
практйк 721
ранта няма прати маси. Празен лист хартия. 4.
прен. Незает, без работа. Не стойте празни, рабо¬
тете с нас. 5. прен. Безсъдържателен. без стойност.
Празни думи. Празна работа. 6. прен. Който няма,
лишен е от духовни интереси; лекомислен, ограни¬
чен- О Празня главя — глупав човек. Преливам* от
пусто в празно. С празни ръце — без да нося нещо.
празненство ср- Тържествено празнуване. Сватбено
празненство.
празник м 1. Установен от държавната власт ден, в
който не се работи; неприсъствен ден. Срв.
делник. Утре е празник, ще си отпочшнем., 2.
Ден, в който се чества някое събитие или светец.
Национален празник. Местен народен празник. Се¬
меен празник:. Коледни празници. Празник на победа¬
та. 3. [Ден на] радост, веселие, тържество. Това е
истински празник за душата ми. О Вълчи празни¬
* ци.
празника ж. 1. Незапълнено, празно място. Между
дъгите има празнини, които трябва да се запълнят. ’
2. прен. Пропуск, липса, празнота. В доклада има
много празнини.
празничен прил. 1. Който се отнася до празник, който
е свойствен на празник. Празнични дни. Празнично
настроение. 2. Който е предназначен за празник.
Празнична премяна. Срв. делничен.
празничност ж. Качество или състояние на празничен.
Чувства се празничност навсякъде. .
празногляв прил. Който е с празна глава, не обмисля
нещата; лекомислен, глупав,
празноглАвец м Празноглав човек,
празводумеи прил. Празно^ове^ Празнодумна жур¬
налистика.	*
празиодумец м. Човек, който говори празни думи,
приказки. .
празнодумство ср. Правис^ови^.
празноскитащ прил. Който се скита празен, не работи
нищо.
нразнос^ковен прил. Който говори празни, безсъдържа-
телни думи, приказки. Той е толкова празносдовен,
че дотяга.
празпостOвпе ср. 1. Празни, безсъдържътелни приказ¬
ки. 2. Говорене на празни приказки; празнодумст-
во.	>
празнотгк ж, 1, Празно, незапълнено място, простран¬
ство. 2. Недостиг, непълнота, липса. Неговата
смърт оЬтавя празнота в нашия колектив, В душа¬
та й имаше празнота.
празнувам псе. 1, прх. Чествам, прекарвам някой
празник. Празнувам рождения си ден. 2. нпрх. прен.
Тържествувам, ликувам. Празнува пак земята и не¬
бето, сияят чудно лунните т>чи. К.Хр. 3. нпрх. Не
работя, почивам след работа. Вчера беше неделя,
та празнувахме.
празня нсв. прх. Правя нещо да стане празно, изваж¬
дам или изливам съдържанието от нещо; изпраз¬
вам. Празни съдовете, че ще му трябват.
прàксторкчск и праисторически прил. Който се отнася
до праистория; предисторически. Праисторически
находки.
праистория ж. Най-стара история на човечеството, за
която няма писмени сведения; предистория,
практик м. и практична ж. Който е придобия опит¬
ност и сръчност от боравене с 'известна работа, от
46. Винарски тълковен речник

722 практика
практика. Не е учил в никакво училище, но е отличен
практик.
практика ж. 1.* Човешка дейност, насочена към пре¬
образуване на природата и обществото, осигурява¬
ща' условията за неговото съществуване и развитие^
Практиката е критерий за истина. 2. Приложение
на придобити теоретични знания в действие, в ра¬
бота, Завършил е инженерство, но не е прекарал съ¬
ответната практика. 3. прен. Умение и опитност
за прилагане на знания в работа. Има вече практи¬
ка в тая работа. 4. прен. Работа в съответпа област
за поминък. Лекар на частна практика, [гр.]
практикант м. и практик а итка ж. Който практикува,
добива практика.	-
практикувам псе., нпрх. и прх. 1. Прилагам придобити
теоретични знания на практика. 2. Упражнявам за¬
наят, професия. Била е акушерка, но сега не прак¬
тикува.
практицнзъм м. Делово, практично отношение към
работата, обикн. с елементи на тесен, ограничен
подход, главно е оглед към непосредствената пол¬
за, изгода. Груо практицнзъм.
практичен прил. 1. Който има добра практика или
умее да се справя с житейските проблеми с прес¬
метливост и използване на съществуващите бла¬
гоприятни условия, възможности. Практичен човек.·
2. Който е лесен, удобен за прилагане в работа.
Практично правило. Практично средство.
практически прил. Който се отнася до практика. Прак¬
тически упражнения по ботаника. Практическо
приложение.
практичное^ ж. Качество на практичен; умение, пох-
ватност. Той пе притежава нужната практичност.
прИмгОЬса ж. 1. Най-стара майка, майка на далечните
прадеди; Тррродитслка* 2. Прародина. Великата
руска земя е наша пра майка, оттам сме дошли ние
тук преди векове. Д.Тал.
пран Прич. страд. от п е р а, като прил. — който е
изпран; чист. Прани дрехи. Облякъл прана риза.
пранта мн. (оранта ж.) разг. Окови, вериги. [ит.тур.]
пракб ср. 1, Действие по гл. п е р а. Ръцете ми на¬
бъбнаха от пране. Сода за пране. 2. Дрехи, завивки
и др., които ше се перат или сгГ наскоро прани.
Прибери прането, че ще завали.
пранйци мн. диал. Долни дрехи, бельо.
праотец м я книж. Най-стар баща; прародител, родо-
- началник.
прйотеческн и праотческн прил. книж. Който се отнася
до праотец. Праотеческа вяра.
праотечество ср. книж. Прародина.
прапрабаба ж. Майка на прабаба или на прадядо,
праправнук .и. Син на правнук или на правнучка.
прапрадядо ср. Баща на прадядо или на прабаба,
прародина ж. Най-стара, първична родина; праотечес-
тво.
прародител м. и прйродктелка ж. Най-стар родона¬
чалник,
прародителски прил. Който е от времето на прароди¬
телите. Прародителски обичаи.
вряс межд. За наподобяване, възпроизвеждане на си¬
лен звук от удар или рчупване на нещо.
прасвам нсв., прасна св., прх. и нпрх. Праскам веднъж
или поединично. Праснах го по главата. Сухият
клон прасна и се счупи.	*
прасЗ ср. 1. Малкото на свиня. Свинята води дваной- .
сет прасета. Изцапал се като прасе. 2. разг. Пра¬
сец. Болят ме прасетата. -
црасен прил. За свиня — които е с плод в утробата;
• опрасен.
прасенце ср. Умал. от п р а с е; съвсем малко, младо
прасе. Печено прасенце,
прасец м. 1, Месеста дебелина на човешки крак под
коляното. Тръгнал по студа с голи прасци. 2. само
мн. Прасета. Приберете прасците $ кочината.
прасило ср. Отделно опрасване на свиня. Тия прасета
са дт едно прасило.
праскам нсв. 1. прх. Удрям силно; фраскам. Видиш ли
душманин, праскай го по главата. 2. прх. и нпрх. Ям
стръвно, шумно. 3. нпрх. Издавам силен шум,
обикн. при чупене, счупване или горене; пращя.
праскова ж. 1. Овощно дърво от рода на сливите със
заострени като начгьрба листа и едри, сочни мъх¬
нати плодове, .Ргипив регзюа, 2. Плодът на това
дърво. Компот от праскови.
прасна еж. п р а с в а м.
прастар м. Много отдавнашен, много стар. Прастар
обичай.	.
прася се нсв. нпрх:. 1. За свиня —- раждам прасета.
Свинята се праси по три пъти годишно. 2. За прасе
’ — раждам се.
пратеник м, цратеппчка и пратеника ж. Който е пра¬
тен с някаква задача, да извърши някаква работа.
Пратеници на правителството.
пратенияески прил. Който се отнася до пратеник,
пратепичество ср. книж. Група пратеници с обща за¬
дача; делегация, поела ни честно. Дошли пратеничес-
тва от съседни племена.
пратка ж. Нещо изпратено по поща, куриер, желез¬
ница и др. Пратка книги,. Колетна пратка.
пратя вж. пращам.
прах, -1т м. и прах, -τέ ж. 1 . Много дребни н сухи
частици от пръст, въглиша и др. Вятърът вдига об¬
лаци прах. Обърши прахта от мебелите. 2. само м.
Сухо лекарство, стрито на дребни частици. Лека- ·
рят ми предписа някакви прахове. 3. само м.. книж.
Тленни останки, тяло на покойник. Мир па твоя
прах. О Бера (събирам) прах —* стоя, намирам се
някъде в бездействие, без да бъда използван. Не да¬
вам прах да падне на (върху) някого —-
полагам изключителни, прекадени грижи за някого.
Правя на пух* н прах. Ставам на прах и пепел —
съсипвам се, разнебитвам се. Хвърлям прах в очите
н а н я к о г о — заблуждавам, прикривам истин-.
ските си намерения.
прахйвина ж. Бяла и плътна кълбовидна полска гъба,
която при узряване потъмнява, а вътрешността й
се превръща в кафяви праховидни спори, Воу'^а
ш§ге5сеп5; пърхутка. .
прахан ж. 1, Сухо влакнесто вещество от дървесна
гъба, което се слага на кремъка и се запалва от ис¬
крите на огнивото. 2. Твърда многогодишна гъба
по дървета, най-вече до стари букове, от която се
, прави прахан за хващане огън, ' РоНрогш
Готешайиз.
прахов Прил. от п р а х. О Прахова металургия —
изготвяне на машинни и др. части от метални пра¬
хове чрез пресуване.
прахоляк м. Много прах (по земята, във въздуха и
пр.). Децата играят из прахоляка.
прахообразен прил. Който е във вид на прах. Прахо¬
образно вещество. Прахообразни отрови..

прахосвам нсв., прахбсам се. прх.) 1, Харча без сметка,
за празни работи; пилея. Прахосва си тирите по гу¬
ляи. 2. Губя, не оползотворявам. Прахосахме тол¬
кова труд и време.
прахосмукачка ж. Електрически уред за чистене, изс¬
мукване на драха от помещения и мебели,
прахосник м. и прахосница ж. Човек, който прахосва
(нещо); разсипник. Бащата беше пестелив, по синът
е прахосник.
прахоснически прил. Койчо се отнася до прахосник;
разсипничество.	*
прОша нсв, 1. трх. Вдигам прах. Мети с мокра мет¬
ла, да не прашиш. 2. прх. Покривам, посипвам с
прах. Дръндар света не плаши, където седне — пра¬
ши. К.Хр.
прашасвам нсв., прашйсам св. нпрх.. Събирам прах,
покривам се с прах. Книгите му прашасват в биб¬
лиотеката. ■	'	в
прашен прил. 1. Който е покрит с прах Прашна книга.
2. Който има много прах. Прашен път. Прашен
град,
прашец м. 1, Умал. от п р а х. 2. бот. Мъжки полови
клетки у растение, които се развиват от личинките;
полен. Цветен (тичинков) прашец.
прашшиса ж. Дребна лека частица от някакво вещес¬
тво, от прах, В окото му влезе прашинка.
прашка ж. 1. Старинно примитивно оръжие във вид
на примка от оплетени върви или кожена ивица за
хвърляне на камъни. Давид излязъл срещу Голиат
само с една прашка. 2. Детска играчка, приспособ¬
ление от У-образна пръчка и завързани на двата
върха ластици с кожено парче по средата за хвър¬
ляне на малки камъчета. Деца замерват врабчета¬
та с прашка.
прПшняк м. бот. Торбичка с прашец, заловена за та-
чинковата дръжка.
прашим нсв., пратя св. прх. 1. Карам някого да отиде
някъде. Пратих момчето да донесе вода. 2. Давам
пещо с поръка.да го занесат някъде. Пращам пис¬
мо. Ще ви пратя пари. О Пращам за зелен хайвер*.
Пращам по дяволите*.
прашна ж. 1, Остатъци от ферментирало смачкано
грозде след източване на виното, от които се вари
ракия; джибри. 2. Прекипяла, ферментирала каша
от плодове за ракия.	*
пращимарка ж. диал. Гроздова ракия; джибровка.
пращя нсв. нпрх. 1. Издавам особен остър звук като
при пукване, счупване. Огънят пращи. Ледът пра¬
щи. 2. преп., с предл. о Т. За съд, помещение — пъ¬
лен, изпълнен съм до краен предел. Хамбарът пра¬
щи от жито. О Пращя от здраве разг. — много
съм здрав, имам вид на здрав човек.
пре- Представка за образуване на: I. Глаголи със зна¬
чение: 1. Довеждане до резултат, свършеност на
действието, напр.: преглътна, прежълтея, прекръс¬
тя, претърпя и под. 2. Повторно извършване на
дадено действие, осъществяване на дадено действие
отново или по нов начин, напр.: пребоядисам, прег-
ладя, прегрупирам, преиздам, препечатам, препиша,
пречертая и под. 3. Извършване на действието в
степен, ло-голяма от нормалната, определената,
напр.: прегоря, прекърмя, преселя, прехраня и под.
4.	ОсОшеститвяна на дедетсивио ирпр нянякак прпе-
транствена или времева граница, напр.: прегазвам,
прелитам, преплувам, прескачам, презимувам, пре- ’
* нощувам и под. 5. Довеждане до резултат И разп¬
ространяване на действието върху целия обект,
• преборвай 723
напр.: пребродвам, преброявам, преровя, претърсвам
и под. 6. Разделяне на засегнатия от действието
предмет на две части или нарушаване целостта на
засегнатия предмет, напр.: преградя, прекърша, пре¬
ломя, преполовя, прехапя в под. 7. Постигане на по-
висок резултат в сравнение с друг субект на същото
действие или извършване на действието преди ня¬
кой друг, напр.: преборя,, преженя, прередя и под.
8. СОсщеесвяванн ддккрП ш прюерра^^г^н, спираа
не на действието, напр.: преболедувам, преболявам,
прежалвам, пресрамвам се и под. 10. Краткотрайно
или повтарящо се действие, напр.: превалява, пре-
гърмява, преросява и под. PL Прилагателни имена
със значение за много или най-висока, висша сте¬
пен на качество, изразено с основното прилагател¬
но име, напр.: преблаг, предобър, предоволен, прескъп
и под.
преамбюл м. книж. Обща уводна част на закон, до¬
говор и под. [фр.]	·
прева^ам нсв., пребйя св., нпрх. и прх. Свършвам да
бая. Бая баба и пребая. ■
преварвам нсв., пребарам се. прх. Барам, опипвам из¬
цяло, навсякъде, докрай; обискирвам. Пребарай го
дали не носи оръжие.
пребая св. пребайва м.
пребежка ж. воен. Източване, пребя^а^ от едно
място на друго, обн^!. със залягане; прибежка.
Напредвам с пребежки.
пребедвам нсв., преболя св. прх. 1. Беля, избелвам от¬
ново или повторно. 2. Правя нещо по-бяло, откол-
кото е необходимо.
пребивавам нсв. нпрх. Съм, намирам се, прекарвам,
живея някъде, обикн. временно. В града пребивавам
от няколко дни.
пребивам нсв., пребия се. прх. 1. Бия много, смазвам
от бой. Внимавай да не обърнеш колата, че те пре¬
бивам. 2. диал. Прекъсвам, Не ме пребивай, като го¬
воря. 3. Пречупвам шш извивам върха на нещо ос¬
тро. Пребих върха на ножа, — се нпрх. Силно се
удрям, наранявам се. Подхлъзнах се и паднах, та се
пребих.
пребивание ср. остар. [Временен] престой, пребивава¬
не,	.
пребил вж. би л.
пребит Прич. от п р е б и я като прил. — който е
бит много, смазан от бой. Ходи като пребито куче.
пребия вж. пребивам.
преблаг прил, Твърде, много, извънредно благ. Преб¬
лаг баща.
пребледнявам нсв., пребледнея св, нпрх. Ставам бле¬
ден; побледнявам. Пребледнях от страх.
прйогпт прил. Много, извънредно богат,
преборвам нсв,, превозая св. прх. Бозая повече, откол¬
' кото трябва; пресуквам. Детето е пребозало.
преболедувам св., нпрх. и нпрх. Прекарвам някаква
(тежка) болест. Бях болен от пневмония, но пребо¬
ледувах. Като преболедуваш една болест, после мъч¬
но те лови.
пребива ме нсв., преболи ме св. нпрх. Престава да
ме боли; отболява ме. Главата ме преболя.
пребдрвам нсв., преборя св. прх. Надвивам в борба. —
се нпрх. 1. Боря се с някого, докато единият надвие.
Хайде да се преборим. 2. Надвивам, преодолявам в
борба. Преборихме се С трудностите, - -

724 пребоядйсвам
пребоядисвам нсв., пребоядисам се. прх. Боядисвам от¬
ново, повторно-
пребр&дка ж. Кърпа за глава у жена; забрадка. Ма¬
мите посят пребрадки при работа.
пребраждам нсв., пребрадЯ св. прх. Покривам с преб¬
радка; забраждам. Пребраждам булката.
иребртождам и прсбрбдвам нсв., пребродя св. прх. Бро¬
дя, обикалям, кръстосвам много места или нався¬
къде. Пребродих целия град да те търся.
преброител м. Лице, чиято длъжност, работа е да
брои, преброява. Преброяването се извършва от
специално подготвени преброители,
преброявам нсв., преброя св. прх. Установявам броя,
количеството на нещо- чрез броене. Преброявам на¬
селението. Преброих овцете.
пребръсквам нсв., пребрьскам св. прх. Бръскам, мета,
премитам отгоре-отгоре, набързо,
пребулвам нсв., пребуля св. прх. Покривам, забраждам
С було; забулвам. Пребулвам будка.
пребъдвам нсв., пребъда св. нпрх. Оставам навеки, за¬
винаги; никога не преставам да съществувам, не за¬
гивам. България ще пребъде!
пребърквам нсв., пребъркам св. прх. 1. Размесвам с
бъркане, е бъркалка; разбърквам. Пребъркай ядене¬
то да не загори. 2. Бъркам навсякъде, претърсвам
с бъркане. Пребъркаха ми торбата.
пребягвам нсв., пребятам и пребяпмй св. нпрх. 1. Бягам
през нещо. Прсбяга през откритото пространство.
2. Бягам, с бягане отивам набързо до някъде; из-
тичвам. Пребягай До аптеката. 3. Правя пребежки,
бягам ох едно място до друго,
пребил прил. Премного бял.
прсвОждам нсв., превала св. прх. Вадя копие от нешо,
рисувам, чертая нещо с копирен лист. Преваждам
кройка. > > Книгата се преважда на ксерокс.
превал м. Най-горно място на височина, хълм, пла¬
нина и пр,, откъдето започва наклон надолу. Ми¬
навам превал. >> В превала към нова политика.
превалява псе., превалй св. нпрх., само в 3 л. и безл.
I. Вали малко или от време на време по малко.
Всеки ден превалява по малко. Ще превалява слаб
сняг. 2. Престава, спира да вали. Ще тръгнем, като
превали.
превалявам и превЯлим нсв., преваля св. 1. прх. и нпрх.
Преминавам най-голямата височина, превала и за¬
почвам да се спускам. Превалям планината. 2. нпрх.
прен. За период или момент във времето — отми¬
навам, преминава половината или по-голямата ми
част, наближавам към края си, Зимата вече прева¬
ли. Нощта преваля, Преваля пладне.
преваляваме ср. Действие по гл. превалява.
Очакват се леки превалявания от дъжд.
превантогаен прил. книж. Предпазен. Превантивни
мерки, [фр.]
преваря ж. Надпревара. Децата се гонят е преваря.
преварвам и пр^рим нсв., преваря св., прх. и нпрх. 1.
Извършвам, свършвам нещо по-рано от друг, пре¬
ди Друг; изпреварвам. Кой превари, той товари.
Поел. 2. Идвам, отивам по-рано, преди другите.
л Тичайте направи да ги преварим.
преваря еж. преварвам,
преваря вж. преварявам.
преварявам нсв., преваря св. прх. 1. Варя, сварявам по¬
вече, отколкото е нуЛно. Гледай да не превариш яй¬
цата. 2. Варя повторно., Преварявам останалото
ядене, за да не вкисне. Преварихме ракията. 3. Обез¬
заразявам чрез варене. Преварявам вода. — се нпрх.
L Сварявам се повече, отколкото трябва. Яйцата се
превариха. 2. За мляко — пресичам се, ставам на изва¬
ра и цвик. Изтри добре съДа, да не се превари млякото.
превдрим вж. преварвам,
преведа вж. превежда м1’2Л
превеждам1 нсв., преведа св. прх. Предавам текст, реч
и пр. от един език на друг. Превеждам от руски на
български.
превеждам2 нсв., преведа св. прх. Водя през нещо.
Превеждам излетниците през гората. Преведи ста¬
реца през мостчето.
превеждам3 нсв., преведа св. прх. 1. Премествам на
служба другаде. Преведоха ме във вашия полк. 2.
Изпращам или прехвърлям парични суми. Превеж¬
дам пари по банкова сметка, {рус.]
превес м. Надмощие, предимство. В играта те имат
превес.	.
превея вж. превявам.	>
превземам и прввзимам нсв., превзема св. прх. Завла¬
дявам със сила, с бой, подчинявам на властта си.
Превзехме крепостта.
превземам се и превзймам се нсв. нпрх. Държа се не¬
естествено, искам да мина за по-изтънчен, за по¬
друг. Умният човек никога не се превзема.	'
превземи» ж. 1. обикн. мн. Неестествено държане,
превземане. Оставете тия превземка. 2, разг. Чо-
’ век, който много се превзема,
превзет прил. Който се превзема или изразява прев¬
земане. Превзета Жена. Певзет тип. Превзето
държане.
превзётост ж. Качество или проява на пре взет,
превземам [се| вж. пр е в з е м а м [с с].
превивам нсв., превия св. прх. 1. Правя нещо да стане
криво; прегъвам. Превих телта, 2. Навивам пов-
- торно, от едно на друго; пренавнвам, премотавам.
Превивам кълбо прежда. — се нпрх. Прегъвам се,
огъвам се. О Превивам гръб — работя много, не¬
, посилно. Превивам врат (шия, гръб) — покорявам
се, търпя, угоднича. Превивам врата (шията) н а
някого — накарвам някого да ми се подчини,
сломявам съпротивата му.
превирам нсв., превря св. нпрх. Вря повече, отколкото
трябва. Месото е превряло.
превишавам нсв., превишй св. прх. 1, Надминавам,
превъзхождам по височина, сила и др.; надвиша¬
вам. Превишил брата си с цяла глава, 2. Извърш¬
вам нещо повече от определеното. Редовно преви¬
шава трудовата норма. 3. Излизам извън
границите на приетото, допустимото. Превишил
властта си.
превишен прил. Който е по-голям от нормалното или
приетото, позволеното. Движи се с превишена ско¬
рост..	■
превишение ср. Действие по гл. п реви ш а (глав¬
но в 3 знач.). Превишение на власт.
превия вж. превивам,
превключвам нсв., оревклОча св. 1. прх. и нпрх.
Включвам (нещо) отново или по друг начин, от ед¬
но място на друго. Превключи на друга програма.
2. нпрх. прен. жарг. Преминавам от една тема на
разговор или размисъл върху друга.
превключвател м. техн. Апарат, уред, устройство за ,
включване и изключване, за превключване на елек¬
трическа верига; комутатор.

превлмчям нсв., превлскй св. прх. 1. Влека от едно мяс¬
то на Друго; премъквам. Превличам чувал. 2. Пре¬
, карвам брана но орано място; браносвам, Засяхме
и превлякохме нивата.
превод1 м. 1. Превеждане от един език на друг. Си-
мултанен превод. 2. Текст, предаден със средствата
на друг език. Писмен превод. Буквален превод. Зани-
* мава се с преводи.
превод2 м. 1. Преместване на служба другаде. Поис¬
ках превод. 2. Изпращане, прехвърляне на пари от
една сметка на друга, ло пощата или по банков
път. Такса за превод, [рус.]
преводач м. и преводАчка ж. Лице, което превежда от
един език на друг.
преводачески прил. Който се отнася до преводач. Пре¬
водачески хонорар.
певодачество ср. Работа, занятие на преводач. Занима¬
вам се с преводачество.
преводен прил. Който се отнася до превод! Преводна
литература.
преводен2 прил. Който се отнася до превод! Преводни
разходи. О Преводна кутия техн. — устройство за
предаване на въртеливо движение от един вал на
друг.	■
приводим прил. Който може да бъде преведен на друг
език. Мъчно преводим израз. .
превоз м. Превозване, транспорт. Автомобилен пре¬
воз. Такса за превоз.
превозвам нсв., превозя св. прх. Возя, прекарвам от ед¬
но място на друго с кола, влак, кораб и под. Пре¬
возваме стока. Превозиха войската до фронта.
превозвач м. Който превозва пътници и товари. Ави¬
окомпанията е официален превозвач на пашите
спортисти.
превозен прил. Който се отнася до превоз; транспор¬
тен. Превозни разноски. Превозен договор.
превозен прил. Обикн. в съчет. превозно средство - ко¬
ето служи за превоз на пътници и товари (кола,
влак, параход и др.). Моторни превозни средства.
преврят м. 1. Рязък прелом, промяна в развоя на ве¬
що; поврат. Преврат в науката. 2. Насилствена
смяна на управление, на държавна власт. Военен
преврат.	k
превратаджииски прил. раз?. неодобр. Който се отнася
до превратаджия. Превратаджийско правителство.
превратаджия м. разг, неодобр. Който върши или е из¬
вършил преврат (във 2 знач,), Деветоюнски превра¬
таджии.
превратен прил. 1. Непостоянен, променлив. Щастие¬
то е превратно. 2. Лъжлив, извратен. Той има прев¬
ратно понятие за чест.
превратност ж. Неочаквана рязка промяна (в живота
на хората или обществото). Превратности на съд¬
бата,
превращение ср. Промяна, изменение, превръщане.
Превращенинта на Бай Ганьо.
превръзка ж. 1. Ивица платно или друг материал за
превързване на рана, убито и пр. Слагам превръзка.
Смених превръзките. Дамски презврьзки. 2. Превър¬
зване на рана. Отивам в амбулаторията на прев¬
ръзка.	л
превръщам псе., превърна св. прх. 1. Променям едно
нещо в друг, придавам друг вид, характер или същ¬
ност на нещо. Ще превърнем пущинаците в китни
градини. 2, Обръщам, премятам, катурвам. Превър¬
нал колата насред път. — се нпрх. Ставащ друг,
променям се. Снегът се превръща на вода.
прегазвам 725
г	’
I
превря вж, превирам.
превтасввм нсв.,. превтасам се. нпрх. Втасвам повече,
отколкото е необходимо. Тестото е превтасало.
превъзмогвам нсв., превъзмогна св. прх. Преодолявам,
надвивам, справям се с нещо. Превъзмогнах всички
пречки.
превъзнасям нсв., превъзпеса св. прх. Хваля прекадено
много; възнасям. Тя превъзнася сина си до небесата.
— се нпрх. разг. Държа се неестествено, възгордя-
вам се.	,
. превъзпитавам нсв., превъзпитам св. прх. Възпитавам
отново и по друг начин.
превъзпигшше ср. Възпитаване отново, даване на дру¬
го възпитание.
превъзходен прил. 1. Който далеч надминава другите по
дадено качество, свойство; отличен. Превъзходно вре¬
ме. 2. грам. В съчет. превъзходна степей — форма на
- прилагателните имена и наречията, която се образу¬
ва с частицата н а й н означава, че назованият приз¬
нак се проявява в по-висока степен от същия признак
при всички други предмети или действия. , Л
превъзходителство ср. Титла, обръщение към високо¬
поставени лица, употребявана в дипломатическия
език.
превъзхбдство ср: Качество на някой или нещо да има
или да проявява по-добри, по-ценни качества от.
друг, ог останалите; предимство. Всички признават
неговото превъзходство.
превъзхождам нсв. прх. Имам превъзходство по отно¬
шение на друг; надминавам. Христо Ботев превъз-
. хожда всички наши поети преди Освобождението.
превъоръжавам нсв., превъоръжа св. прх. Въоръжавам
отново или с нови оръжия,
превыпльщавам и превъплътявам нсв., превъплътя св.
прх. книж. Въплътявам в нова форма, правя нещо
да се въплъти отново, в нов образ. — се нпрх. Въп¬
лътявам се в нов, друг образ, *
пр^въпльщепие ср, книж. Въплътяване, претворяване
в нов, друг образ. Актьорски превъплъщения.
превървям се нсв., превървя се св. нпрх., само мн. и 3
л. ед. разг. Вървим, преминаваме един след друг,
на върволица. Колко хора ее превърьиха през пазара!
превързвам нсв., превържа св. прх. 1. С бинт, памук и
пр. покривам и завързвам рана, болно място и под.
Превързаха раните. 2. Връзвам отново, повторно.
Превързвам багажа. 3. Връзвам нещо околовръст,
наоколо; обвързвам. Превързвам кошница..
превързочен прил. 1. Предназначен за превързване на
рани и ранени. Превързочни материали. Превързо¬
чен пункт. 2, като същ. превързочна ж. Стая, място
за превързване.	,
превърна вж. превръщам.
превъртявам и превъртам нсв., превъртя св. 1. прх. и
нпрх. Обръщам (се) с въртене. 2. нпрх. прен. разг.
Полудявам, побърквам се, изгубвам разсъдъка си;
откачам.
превивам нсв., превея св. прх. Пречиствам, Очиствам >
нещо с веене или вея, отвявам повторно. Превявам '
жито.
прегазвам нсв., прегйзя се. прх. I. Преминавам е газе¬
не. Прегазвам река. 2. Смазвам, премазвам, унищо-'
жавам с газене, при преминаване през някого или
нещо. Автомобилът прегазил една кокошка. Вра¬
жески войски прегазили страната.

726 прегарям
прегДрям1 и прегорявам нсв., прегоря св. нпрх. 1. Пов¬
реждам се от горене, огън, жега, суша. Тухлите на
печката са прегорели. Яденето прегоря. В такава
жега житата прегарят. 2. Преставам да горя.
Огънят скоро ще прегори. 3. За дойно добиче —
спира ми млякото, преставам да давам мляко. Кра¬
вата прегоря.
прегарям2 и прегорявам но?., прегоря св. прх. Повреж-
■ дам с горене, с опън, жега, пек. Прегорила е хляба.
Слънцето ми прегори кожата.
орегладнявам нсв., прегладнея св. нпрх. 1. Огладнявам
извънредно много. Дойде си от работа прегладнял.
2. Преставам да изпитвам глад (слсд силно изглад-
няване).
преглеждам нсв., преглАдя се. прх. 1. Гладя повторно.
Покривката трябва да се преглажда. 2. Изглаждам
прекадено. Прегладепи панталони.
преглас м. ез. Редуване, замяна на един гласен звук е
друг. О Ятов преглас — редуване на променливото
я с [е] при определени условия, напр.: бял — бели,
сянка — сенки.
прегласям и прегласявам нсв., преглвсй св. прх.-Нагла¬
сявам отново шш по нов начин; пренагласявам.
Прегласих багажа.
прегласям се и прегласявам се нсв., проглася се св.
нпрх. ез. Изменям гласежа си. В множествено чис¬
ло от бял [я) се преглася в [с] — бдлн.
преглед м. 1. Последователно разглеждане на много
неща. Преглед на събитията. Преглед на столичния
печат. 2. Внимателно и цялостно разглеждане, из¬
следване на някого или нешо. Медицински преглед.
Митнически преглед. Преглед на багажа. 3. Бегъл, ■
общ поглед. Преглед на книга. 4. разг, Кинопреглед.
прегледен прил. В който всичко се вижда ясно и лесно
се разбира. Прегледна таблица. Прегледна статия.
прегледност ж. Качество но прегледен,
преглеждам нсв., прегледам св. прх, I. Разглеждам
последователно много неща, проверявам или изс¬
ледвам някого или нещо с гледане, с наблюдение.
Учгителят преглежда ученически тетрадки. Лека¬
рят прегледа болния. Прегледай този ръкопис. Ме¬
ханиците преглеждат двигателя. 2. Гледам, изг¬
леждам нещо набързо, хвърлям бегъл поглед на
нещо. Прегледай книгата и ми я върни. Прегледа ли
вестниците? 3. Гледам повторно. Делото ще се
прегледа. — се нпрх. Явявам се на преглед при ле¬
кар.
преглъщам и преглътвам нсв., преглътна св., прх. и
нпрх. 1. Гълтам веднъж или поединично, с гълтане
прекарвам храна или нещо друго от устата си в
стомаха. Едва преглътнах сухия залък. Като прег¬
лъщам, гърлото ме боли. 2. прен. Приемам или из¬
търпявам, понасям нещо неприятно, примирявам
се с нещо мълчаливо, без протест. Преглътнах оби¬
дата.	*
нретоварям1 нсв., преговбря св. прх. Повтарям нещо
учено, заучено. Преговарям уроци.
преговарям2 нсв. нпрх. Водя преговори. Враждуващи¬
те страни се съгласиха да преговарят.
преговор м. Повтаряне на нешо учено, заучено. Правя
преговор по история!
преговорен прил. Който се отнася до преговор. Прего-
* порен урок.
преговори мп. Разговори между две или повече страни
за постигане на споразумение, съгласие, разбира¬
телство по даден проблем. Водя преговори. Трист¬
ранни преговори.
преговбря вж. преговаря м1
прегоря вж. прегаря м1·2.
претрупам вж. прегарям1-2.
прегрАбчвам нсв., преграбча св. прх. Сграбчвам,
преграда ж. 1. Изправена плоскост, която отделя ед¬
но място, пространство от друго. Преграда в двор.
Дъсчена преграда. 2. Пречка, спънка, препятствие.
Водата разруши всички прегради. 3. Отделна, обо¬
собена част от помещение, шкаф и под. Книгите са
в лявата преграда на шкафа.
преграден прил. 1, Който се отнася до преграда, служи
за преграда. Преградна стена. 2. ез. За звук на реч¬
та — който се образува при преодоляване на пълна
преграда в гласовия канал. Преградни в а съгласншпе
' П, б, т, д, к, г,
преграден прил. Отделен е преграда. Дворът е прегра¬
ден на две.	(	-
преграждам нсе,.,* преградя св. прх. I. Разделям с прег¬
рада, Преграждам помещение. 2. Поставям, изди¬
гам преграда, обикн, за да пресека някому пътя, да
попреча на преминаването през дадено място.
Преграждам пътя на водата.
преграквал! нсв., прегракна св. нпрх. 1. За глас·— ста¬
вам дрезгав, глух (от силно викане или поради бо¬
лест). 2. Гласът ми става дрезгав, глух.
прегракнал прил. За глас — дрезгав, глух.
орегрешивам нсв., прегрешй св. ппрх. Извършвам грях,
прегрешение.
прегрешение ср. Непозволено действие срещу някого
или срещу някакъв принцип, нарушение на опреде¬
лени морални норми; простъпка, провинение, грях.
Младежки прегрешения.
прегрея вж. прегрявам.
прегрйзвам псе., прегриза св. прх. С гризане прекъс¬
вам. Мишките прегризали ремъка.
прегрупирвам нсв., прегрупирам нсв. н св., прх. Групи¬
рам отново, по нов начин. Прегрупирвшп войските
за ново настъпление. — се нпрх., само мм. и 3 л. е&.
Групираме се наново, по нов начин. Партиите в
парламента се прегрупираха,
прегръдка ж. 1. Прегръщане. 2. обикн. мп. Място,
* пространство между гърдите и разтворени за прег¬
ръщане, обхващане ръце; обятия. Детето заспа в
прегръдките на майка си.	* '
прегръщам нсв., прегърна св. прх. Обхващам и притис¬
кам с ръце до гърдите си за израз на нежност. Май¬
ката прегърна уплашеното дете. — се взаим. и
нпрх. На раздяла се прегърнахме.
прегрявам нсв., прегрея св. прх. 1. Нагрявам повече,
отколкото трябва. Не прегрявай ютията. 2. Грея,
нагрявам повторно. 3. нпрх. Нагрявам се повече,
отколкото трябва.	.
прегъвам нсв., препъна св. прх. X. Сгъвам на две. Пре¬
гъвам лист хартия. 2. Огъвам, извивам, превивам.
— се ппрх. Огъвам се. Дръвчетата сц прегъват от
вятъра,
прегьвка ж. Място, линия, където нешо е препънато,
прегЪлтам нсв., прх. и нпрх. Преглъщам,
прегьрбвам се и прегърбим се псе,, прегърбя се св.
нпрх. 1. Навеждам се напред, та ми се издава гър¬
бът; изгърбвам се. Не се прегърбвай, ходи изправен.
ч 2, Ставам гърбав. Прегърбил се като старец. ,
прегърна вж. прегръщам.
пред предл. 1. Откъм основната, лицевата или начал-

на страна, част на нещо. Прот. з а Д: Пред къщата.
Пред мене. Това етапа пред очите ми, Запетаята
се поставя пред тази дума. 2. В непосредствена
близост по време — по-рано от настъпването, за¬
почването иа нещо; преди. Пред Нова година. Зати¬
шие пред буря. Те са пред развод. Страната е пред
катастрофа. 3. В присъствието на някого или на
нещо (като причина, предпоставка или пречка за
извършване или неизвършване на нешо, по отноше¬
ние на който някой или нещо се проявява по опре¬
делен начин). Пред мене не смее да лъже. Той не се
спира пред нищо. Равни сме пред закона. Срам ме е
пред детето. Чист съм пред съвестта си. 4. По от¬
ношение на, в съпоставка, в сравнение със. Какво е
жабата 'пред вола? Предпочитам го пред другите.
5.	По отношение на, юъм коойго е ннсочсен дадено
действие'. Обещавам пред народа. Давам отчет пред
избирателите си. Отсрамихме се пред госта.
О Вземам (имам) пред вид*. Пред вид* ва.
пред- Представка за образуване на: 1. Глаголи за оз¬
начаване на действие, което изпреварва действието
на основния глагол, напр.: предвиждам, предвкус¬
вам, предполагам, предшествам и под. 2. Прилага¬
телни имена със значение „който настъпва или съ¬
ществува, намира се непосредствено преди нещо
друго“, напр.: предвоенен, предизборен, предпланинс-
ки и под.	*	.
преда нсв, 1. прх. Усуквам, точа нишка от влакна.
Преда вълна. 2. нпрх. За котка — издавам звук, кой¬
то напомня звука на вретено, при предене; мъркам.
Котката преде.	г
предавам нсв., предам св. прх, 1. Давам, оставям нешо
в ръцете на някого; връчпам. Предавам книжата на
новия секретар. 2. Давам някому нещо,, което съм
получил от друг. Предай това писмо на съседа си.
3. Давам в разпореждане на някого; предоставям.
Предавам фабриката на новия директор, 4. казвам
някому нещо, което съм чул, научил от друг, което
са ми казали. Предаде ли му нашите поздрави? 5.
Възпроизвеждам със свои думи. Предавам съдържа¬
ние на разказ. Предавам чужда мисъл. 6. Вдъхвам,
внушавам. Предавам на младото поколение обичта
си към родината. 1. Пренасям движение, сила, енер¬
гия ‘от една част на даден механизъм към друга. 8.
За радио, телевизия — излъчвам, разпространявам,
пренасям. Радиото предава концерта. Цял ден пре¬
дават маршове, 9. Преподавам, Учителят предаде
нов урок. 10. Върша измяна, действам вероломно
срещу близък човек или против интересите на сво¬
ята страна или .среда. Той предаде другарите си. —
се нпрх. 1. Отдавам се в ръцете на властта или на
противника, оставям се да бъда хванат, задържан.
Престъпникът се предал на полицията. 2. Призна¬
вам се за победен; капитулирам. О Предавам богу
дух*. ‘
предаване ср. 1. Действие по гл. п р е д а в а м. Ме¬
ханизъм за предаване на въртеливо движение от
един вал на друг. 2. Отделна, обособена част от
програма па радио, телевизия. Спортно предаване.
предавател м. Устройство, което с помощта на анте¬
на излъчва радио- и телевизионни сигнали; радиоп¬
редавател.
предавателен прил. Който се отнася до предаване и до
предавател. Предавателен механизъм.
предавка ж. техн. Механизъм за предаване на вър¬
теливо движение от един вал на друг. Механична
. 'предавка. Ремъчна предавка.
предвечерен 727
пред&м вж. предавам.
предан прил. Изпълнен с любов и вярност към някого
или нешо. Предан другар. Предан син.
предание ср. Разказ за нещо отдавна отминало, който
се предава от поколение на поколение; легенда. На¬
родни предания.
преданост &с. Качество или проява на предан. Служи
на родината с голяма преданост.
предател м. и предателиа ж. Който върши предател¬
ство; изменник. Предател на народните интереси.
предателскн прил. Който се отнася до предател или
до предателство. Предателски доноси. Предателска
организация.
предателство ср. Вероломно действие срещу близък
човек или против сигурността и интересите на сво¬
ята страна или среда, в полза на чужди интереси;
измяна.
предате^1ст^[ву^^:ам нсв. книж. Върша предателство,
предач м. и предачка ж. Работник, който преде, кой¬
то се занимава с предене.
предачен прил. Който се отнася до предене, с който
се преде. Предачен стан.
иредйчество ср. .Работа, занятие, поминък на предач.
предйчннца ж. Работилница, фабрика или отделение
за предене.	t
предбалкДнски прил. Който се отнася до Предбалкана
(северната хълмиста или нископланинска част от
Старопланинската област).
предбрачеи прил, книж. Който става, съществува пре¬
ди брака.
предваканцибнен прил. Който съществува, става, случ¬
ва се или ее върцщ преди ваканция. Предваканцион-
ни дни. Предваканционно настроение.
предварввм и предпарнм нсв., предна ря св. прх. Избър-
звам и успявам, смогвам да направя, да извърша
нещо преди друг или преди нещо друго; изпревар¬
вам. Трябва да предварим развалянето на времето.
предвярдвам нсв., предвардя св. прх. Предпазвам, Едва
го предвардих от опасността.	·
предварителен прил. 1. Който става или се прави по-
рано. Предварителни мерки. 2. Неокончателен.
Предварителни сведения. <> Минало предварително
време грам. — което означава действие, извършено
преди определен минал момент, напр.: Когато той
ми се обади, аз вече бях изпратил писмото.
предваря, предварим вж. предварвам. ‘
предвек0вен прил. книж. Който води началото си от
преди много векове; изконен, предвечен.
предвестие ср. Явление, което предвестява нещо.
Предвестие на революционни борби.. Гъстата мъгла
е предвестие за мраз.	.
предвестник м. и предвестница ж. Който предвестява,
предвещаяа нещо. Предвестници на пролетта.
предвестявам нсв., оредвсстя св. прх. Известявам пред¬
варително, давам отрано знак, че нещо ще стане,
ще се появи; предвешавам. Кокичетата предвеетя-
ват идването на пролетта.
предвёчен прил. 1. Който съществува открай време, от
много векове. Предвечни планини. Предвечното
слънце, 2. църк. Безначален (за Бога в християнските
вярвания).
предвечерен прил. Който съществува или става преди
вечерта, който се отнася до времето преди вечерта.
Предвечерна тишина. Предвечерен здрач.

728 предвечерие
предвечерие ср. Навечерие. В предвечерието на Април¬
ското въстание,	’
предвещавам ксв± предвещая св. прх. 1. Служа като
поличба за нещо, белег, знак съм за появата, съ¬
ществуването на нещо; предвестявам. Студената
1 зима предвещава топло лято.Ί Предсказвам, пред¬
ричам.
предвзет прил. Приет педварително, произволно за
основа на нещо, основан на предубеждение; необос-
’ нован, Предвзета теория.
иредвзётост ж. Качество на предвзет,
предвид 1. преда. Предвид на, във връзка със, поради.
Предвид на изострящата се криза всички са обезпо¬
коени. 2. нари. Обикн. в съчет. имам (нямам, вземам)
предвид —' имам в ума си, съобразявам, помня;
пред вид. Когато казвам това, аз имам предвид ва¬
шето обещание.
предвидлив прил. Който може, умее да предвижда и
взема съответните ' решения, мерки. Предвидлив
стопанин.	'
предвидливост ж. Качество на предвидлив. Липсва му
предвидливост, за да бъде добър командир.
предвидя еж. предвиждам.	·
предвижвам нсв., предвйжя св. прх. Движа от едно
място на друго, през известно разстояние. Срв.
придвижвам. — се нпрх. Изминавам из¬
вестно разстояние. Предвижете се още малко нап¬
ред.	*
предвиждам нсв., предвидя св. прх. 1. Предварително,
Отрано съобразявам, разбирам, виждам развитието
или появата, настъпването на нещо. Предвиждам
хода на събитията. Предвидих, че ще стане така.
> > Предвиждане на времето. 1. Имам предвид,
вземам под внимание, предварително определям,
осигурявам нещо. Предвидил съм една сума за дреб¬
ни разходи. Законът предвижда сурово наказание.
предвкусвам нсв., предвкуси св. прх. Предварително
мислено вкусвам, усещам нещо; предусещам. Пред¬
вкусвам удоволствието от утрешния концерт.
предводител м. и предводйтелиа ж. Който предвожда;
вожд, водач. б .
предводнтелство ср. Положеше или дейност на пред¬
водител. Под предводителството на Ивайло въста¬
ниците печелят много победи.
предвоёмен прил. Който съществува, става, извършва
се преди (дадена) война, отнася се до времето пре¬
ди война. Предвоенна обстановка. Предвоенно про¬
изводство. *	‘
предвождам нсв. прх. Стоя начело и ръководя. Пред¬
вождам войски..	·	’
предговор м. Встъпителна част към книга, сборник и
пр., в която се разясняват общи въпроси за цялото
съчинение; предисловие, Срв. увод, въве¬
дение, встъпление ·
предгорие ср. 1. Място около гора, слабо обрасло с
дървета и храсти. 2. остар. Предщпанина.
предградие ср. Квартал или селище в близост до гра¬
ничната черта на (голям) град.
преддверие ср. книж. Малко помещение, място пред
основната част на храм, дворец и др. [рус.]
цред4л м. 1. Граница. Трябва да се постави предел.
Той се намира извън пределите на страната. 2. Рам¬
ка. В пределите на договора. 3. мн. Страна, мест¬
ност. Далече от родните предели..	*
пределен прил. 1. Който служи за предел, граница;
.граничен. Пределна черта. 2, прен. Който достига
възможната крайна степен. Пределни стойности.
Пределна възраст. Пределна яснота. > > Планът е
пределно прост. Пределно допустими степени на за¬
мърсяване. 3, грам. За глагол — чието значеше
предполага наличие на вътрешен предел, граница
на действието, напр.: написвом/папиша, ста¬
вам/ стана, изговарям/изговоря и под. Прот. не¬
пределен.
пределява ми нсв., пределйе ми св. нпрх. прост. Губя
търпение, не мога повече да понасям. Пределя ми
да ви слушам глупостите.
преден прил. 1. Който се намира-отпред, откъм лице¬
вата страна. Прот. заден. Предна врата. Пред¬
на редица. Предни крака. 2. прен. Изтъкнат, виден.
Предни борци. 3. прен. Заможен, богат. Те бяха
предни хора в селото. 4. Предшестващ. От предния
ден. О Да са здрави предни зъби*. Ня преден план
— пред другите, където се вижда най-добре.
предзнаменование ср. Признак, знак, белег, че нещо
може да стане, да се случи; поличба, знамение. То¬
ва е добро предзнаменование.
преди предл. 1. По-рано от даден, определен момент,
от някакво събитие; пред. Прот. след. Преди две
години. Преди Освобождението. Преди обяд. Дошъл
е преди мене. 2. прост. Пред. Застани преди мене.
О Преди време — а. Някога, по-рано, неотдавна.
Преди време всичко беше по-лесно. б. Преждевре¬
менно. Остаряла е преди време. Преди всичко — я.
Преди, по-рано от другите неща, първо. Преди
всичко нека решим тоя проблем, б. Най-вече, в най-
висока степен. Интересувам се преди всичко от це¬
ната. Аз съм преди всичко човек. Преди да сз. —■
въвежда подчинено обстоятелствено изречение и
означава, че действието на главното изречение сс
извършва по-рано от действието на подчиненото,
напр.: Върнете се, преди да е станало късно. Преди
малко — наскоро, съвсем неотдавна. Преди това
разг. — по-рано. Аз и преди това не се интересувах
от, политика.
преди нарч. Във време, което предхожда момента на
говоренето; по-рано, в миналото. Друго беше преди,
друго е сега. И преди съм ти казвал същото.
преднво ср. 1. Материал за предене. 2. Нещо, което в
момента се преде.
предивременен прил. Преждевременен,
предадеш и предидущ прил. рядко. Предходен, пред¬
шестваш.	-
предизборен прил. Който съществува, става, извършва
се преди избори. Предизборна агшпация.	»
Ц|редмзвестие ср. Предварително известие. . *
предизвестявам нсв., преднзвестй св. прх. Известявам
някого предварително. Когато наближи срокът, ще
ви предизвестя,
предизвикам еж. предизвиквам,
предизвикателен прил. Който предизвиква, дразни,
провокира. Предизвикателен тбн. Предизвикателно
поведение.	ύ ’
предизвикателство ср. Действие, което има за цел да
разсърди и да предизвика реакция, да породи кон¬
фликт, вражда. Не се поддавай на предизвикателст¬
ва.
предизвиквам нсв., предизвйкам св, прх. 1. Правя нещо
с цел, с намерение да причиня раздразнение у ня¬
кого и да получа реакция, отговор; провокирам.
Гой е виновен, задето те предизвиква. 2. Причиня-
I
ι

вам" нещо, ставам причина нещо да възникне, да се
породи. Поевтиняването предизвика общо задоволс-
. тво. Това ще предизвика скандал.	.
предикат м. спец. 1. В граматиката — сказуемо. 2. В
логиката — това, което се изказва, съобщава,. което
се твърди шш отрича в съждението за неговия су¬
бект, [от лат.]
предикативен прил. Който се отнася до преднкат. Пре¬
дикативна употреба на прилагателните. Предика¬
тивна връзка. Предикативно отношение. Предика¬
тивно словосъчетание.
преднкятйвпост ж. 1. Качество на-предикативен. 2. ез.
Предикативно отношение, връзка между подлога и
сказуемото, чрез която признакът се отнася към
предмета, изказва се някаква мисъл; сказуемосг.
Предикативността нормално се изразява чрез личен
глагол.
предимно нари. Главно, най-вече, преди всичко. От
науките му се удава предимно химията. Интересу¬
вам се предимно от театър.
предимство ср. 1. Положително качество, превъзходс¬
тво в сравнение с други; преимущество. Електри¬
ческото осветление има много предимства. 2. Пра¬
во да получа, да имам или да върша нещо преди
шш повече от другите; привилегия. Ползвам се с
предимство. Кой от двамата шофьори е с предимс¬
тво?	.
предисловие ср. 1. Уводно разяснение преди разглеж¬
дане на някой въпрос по същество. Говорете по
въпроса без предисловия. 2. остар. Предговор,
прсдисторнчен и преднсторАчески прил. Праисторичес¬
ки. Предистортески предания.
предистория ж. Нещо, което предхожда, предшества
(и обуславя или обяснява) дадена случка, събитие
или проблем. Нека да ви запозная първо с предисто¬
рията на въпроса.
предишен прил. Който е станал шш е съществувал
преди, по-рано, по-напред. Предишните възгледи по
тоя въпрос са отхвърлени.
предлагам нсв., предлджа се. прх. 1. Поднасям, слагам
нещо пред някого, давам нещо на разположение на
някого. Предложи му хляб и сол, 2. Изявявам го¬
товност да продам нещо шш да дам, да платя. Се¬
ляните предлагат пресни яйца. Предложих му де¬
сет лева, но той не се съгласи. Предложих си
услугите. 3. Казвам, излагам нещо, някакво жела¬
ние или идея, възможност .за действие, за извърш¬
ване на нещо, косто подлежи на обсъждане, одоб¬
рение или отхвърляне. Предлагам да отидем на
разходка. Предлагам да се гласува.	-
предлагане ср, 1. Действие по гл. п р е д л а г а м,
2. Изнасяне на стоки на пазара за продан. Търсене¬
то е по-галямо от предлагането.
предлог1 м. грам. Неизменяема дума, която стон пред
• граматическо име (съществително, прилагателно,
числително или местоимение), изразява синтактич¬
ната му зависимост в словосъчетанието и означава
пространствени, временни, причинни. Целеви и др.
отношения, напр, до, през, заради, без
и под. в изрази като: къщата е до реката; ще почи¬
ваме през зимата; дойдох заради него; ще излезем
без нея.
предлог2 м. Външен повод, привидна причина. Отка¬
за да дойде под предлог, че е болен.	■	♦
предложа вж. предлагам.
предложен прил. грам. Който се отнася до предлог.
Предложна функция. Предложно съчетание.
предник^ 729
О Предложен падеж — който сс употребява само
с предлози и е свързан с означаване обекта на реч¬
та, мисълта или чувството, на време и място на
действието, начин на действието и др.
предложение ср. 1. Изказано мнение, желание или
идея, възможност за действие, което подлежи на
обсъждане, одобрение или отхвърляне. Правя пред¬
ложение да прекратим разискванията. 2. Точно и
определено излагане условията за някоя сделка;
оферта. Комисията разгледа всички постъпили пред¬
ложения, 3, Изявено желание за женитба. Ходи с
дъщеря ми, но още не е направил предложение.
предложйгел м. книж. Лице, което прави предложе¬
ние (в I и 2 знач.).
предмайски прш. Който съществува или става, извър¬
шва се непосредствено преди Първи май. Пред¬
’ майско съревнование.
предмет м. 1. Материално явление, къс материя или
изделие; вещ. Неодушевен предмет. Предмети от
първа необходимост. 2. Обект, върху който е насо¬
чена мисълта или вниманието, това, което е съдър¬
жание на мисълта или върху което е насочена ня¬
каква дейност. Предмет на разговор. Предмет на
изследване, 3. Отделна учебна дисциплина. Учени¬
кът има отлични оценки по всички предмети,.
предметен прил. Който се отнася до предмет; матери¬
ален, веществен, вещен. Предметна представа.
Предметен показалец в книга. Предметни награди,.
О Предметно стъкло — стъклена плочка, върху ко¬
ято се поставят предметите, обектите за наблюде¬
ние, изследване с микроскоп,
□редмётпост ж. Качество на предметен; конкретност,
яснота. Предметност на стила. "
предм0стие ср. 1. веем. Място, позиция, обикн. на дру¬
гата страна на река или проход в зоната на про¬
тивника, откъдето той може да бъде атакуван; ба¬
за. Прекосили са реката и са установили
предмостие. П.Веж. 2. прен. Предна позиция, от ко¬
ято може да се осъществи по-нататъшно настъпле- -
ние в дадена област.
предмостов прил. О Предмостово укрепление воен. —
а. Укрепление пред мост. б. Предмостие.
предназначавам нсв., предназнача св. прх. Предвари¬
телно определям за някаква цел. Тия пари съм пред¬
назначил за телевизор.
предназпачеиие ср. Предварително определена цел,
роля, функция на нещо. Всяко колелце в машината
има свое предназначение. По предназначение.
преднамерен прил. Предварително обмислен, замис¬
лен, с някакво скрито (и не добро) намерение. Из¬
губването на документите ми се вижда преднаме¬
рено.	t
преднамереност ж. Качество на преднамерен. Тук има
явна преднамереност.
предиачергвоам нсв., предначертая св. прх. Предвари¬
телно определям, начертанам, замислям нещо. .
Всичко стана така, както го бяхме предначертали.
Нашият път е предначертан.
прбдяик.лд Предна страна, част (на дреха); предница,
преднина ж. 1. Положение по-напред от другите, из¬
преварване на другите. Един от състезателите взе
преднина. , 2. прен. По-голяма важност, по-изгодно
положение в сравнённе с друг, други; предимство,
предпочитание.	-

730 прёдница '	r
прёдница ж. 1. Предна част на кола заедно с двете
колелета. 2. Предна част от тялото на четириного
животно. 3. Предник на дреха,
предиоезичеи прил. ез. За звук от човешката реч —
който се учленява с предната част на езика. Срв.
задно езичен.
преддбед 1. м. Времето от сутринта до обед; прсдп- .
Ладне. Тоя предобед свършихме много работа. 2. ка¬
то нари. През времето от сутринта до обед. Това
не се върши предобед. Срв. следобед.
предббеден прил. Който става, върши сс предобед.
Предобеднизанятия. В предобедните часове.
предобър прш. Извънредно добър. Снаха й е добра,
та предобра.
нрёдоволен прил. Извънредно доволен. Всички оста¬
нахме прсдоволни. '
предопределен прил. Който е предварително, отнапред
определен, решен; предрешен. Изходът е предопре¬
делен.
предотпрЕделёше ср. В представите на вярващи и суе¬
верни хора — предопределеност на нещата от Бога
или от друга сила; съдба.
предопределеност ж. Качество па предопределен;
предрешеност. Специалистите по наследственост¬
та се опитват да обяснят предопределеността ни
нашите реакции. .
предопределям нсв., предопределя св. прх. Предвари¬
телно, отнапред определям, решавам; предреша-w
вам, обуславям. Победата предопредели по-сетнеш¬
ната им съдба.	♦
предосвободйтелен и предосвобожденски прил. Доосво¬
божденски. ■
предоставям псе., предоставя св. прх. Оставям на раз¬
положение или на волята на някого. Предоставям
му правото той да реши.
предостатъчен прил. Повече от достатъчен. Храната
ни е предостатъчна.
предотвратим прил. Който може да се предотврати, да
се избегне. Опасността е мъчно предотвратима.
предотвратявам нсв., предотврати св. прх. Отстраня¬
вам предварително, отнапред попречвам на нещо
да стане. Предотвратихме злото.
предохранителен прил. Предпазен, предпазителен.
Предохранителни мерки, [рус.]
предохранявам нсв., предохранй Св. прх. Предпазвам,
(рус.]	’	_
предпазвам нсв,, предпазя св. прх. 1. Пазя отна'пред,
вземам предварителни мерки да не стане нещо ло¬
шо. Предпазвай детето да не падне. 2. Пазя, закри¬
лям, ограждам. Кожухът ме предпазва от студа.
— се нпрх. Добре е човек да се предпазва.
предпазен прил. Който служи за предпазване; предпа¬
зителен.' Предпазни средства. Предпазни мерки.
Предпазна медицина..
предпазител м. 1, Приспособление на пушка, пистолет
и под., което предпазва от, чрез което се отстра¬
нява възможността за произвеждане на случаен из¬
стрел. 2. Приспособление на машина, електрическа
инсталация и др., което предпазва от повреда или
злополука. '
предпазителен прил. Който се отнася до предпазител,
който предпазва. Предпазителна клапа.
предпазлив прил. 1. Който внимава да не му се случи
нещо лошо или неочаквано, който сс предпазва.
Като работиш с взривове, бъди предпазлив. 2. Плах,
боязлив, несмел. Много е предпазлив.
предпазливост ж. Качество или проява на предпаз¬
лив,
предпазя вж. предпазвам.
предписание ср. 1. Писмена заповед, нареждане. Полу¬
. чих предписание да остана;· 2. Лекарска препоръка,
съвет, нареждане за болен. По предписание на лека¬
ря пазя стаята.	*
предписвам нсв., предпиша св. прх. 1. Нареждам, запо¬
вядвам някому нещо по служебен ред. Предписаха
ми да предам длъжността и веднага да замина. 2.
За лекар — препоръчвам лекарство, определям и
давам нареждане за начина на лекуване на болен.
Предписаха ми почивка и диета.
предпладне ср. Предобед. Лятно предпладне.
предплатена ж. Възвишение, височина близо до висо¬
ка планина.
прешплотшекн прил. Който се отнася до предплаяина.
предплата ж. 1, Предварително заплащане. Искат
наем в предплата за три месеца. 2. Предварително
платена сума; аванс. Дадох му сто лева предплата.
предплащам нсв., предплатя св. прх. Плащам предва¬
рително, от по-рано, в аванс. Предплатих поръчка¬
та. Предплащам абонамент.
предплужник м. спец. Приспособление на плуг, което
обелва горния пласт земя и го обръща на дъното
на браздата. Дълбока оран с плуг и предплужник.
предполагаем прил. За който сс предполага, че е или
може да бъде, да стане. Предполагаема причина.
Предполагаем заместник.
предполагам нсв., предположа св. 1. нпрх. и прх. Прие¬
мам, допускам, изглежда ми вероятно съществуване¬
то или появата, възшпеаането на нещо, Предполагам,
че утре ще тръгне. Кой е могъл да предположи, че ще
стане така? Да предположим, че сте прав. Човек
предполага, господ разполага. Поел. 2. [рус.] само
нсв., в 3 л. Има за условие, предпоставка; изисква.
Успехът предполага упорит труд.	*
предположение ср. Предварително мнение, догадка,
недоказана мисъл. Това е само предположение. Из¬
казаха се раз/шчни предположения,
предпоследен прил. Който е преди последния. Ще сля- *
за на предпоследната спирка.	.	.
предпоставен прил. книж. 1. Който се намира, поста¬
вен е или се появява пред или преди нещо друго.
Предпоставен определителен член. 2. За мисъл,
идея, решение — който е формулиран, приет е за
истинен предварително, без обсъждане и независи¬
мо от конкретните условия и обстоятелства. Пред¬
поставено определение. Предпоставена теза.,
предпоставеност ж. Качество на предпоставен,
предпоставка ж. 1. Предварително условие. Предпос¬
тавка за успеха. 2. спец. Всяко от двете съждения,
върху основата на коита се стяга до определено
заключение, извод. Неправилни предпоставки. ·
предпотопен прил. Който. е съществувал или се отнася
до времето преди Потопа; допотопен. Предпотопни
животни.
предпочитам нсв., предпочета св. прх. Избирам нещо,
намирам го за по-добро, повече ми се нрави от
друго. Предпочитам зима пред горещо лято. Той
предпочиташе да мълчи, вместо да лъже. > > За
предпочитане е човек да си мълчи
предпочитание ср. Предпочитане на нещо, признаване
на нешо за по-добро и по-желано в сравнение с
друго. Нямам предпочитания,

к
предпразничен при а. Който съществува или .става, вър¬
ши се пред празник, отнася се до времето преди
празник. Предпразнично настроение.
предприемам нсв., предприема св. прх. Започвам някак¬
ва (важна и голяма) работа, пристъпвам към осъ¬
ществяване на нещо. Предприемам пътешествие.
Врагът ще предприеме нападение.
. предприемач м. Частно лице или фирма, което орга-
_ низмра и извършва определена стопанска, строи¬
телна или търговска дейност съгласно сключен до¬
говор.
предприемачески прил. Който се отнася до предприе¬
мач. Предприемаческа инициатива.
предпрнемачество ср. Дейност, занятие на предприе¬
мач.
предприемчив прил. Който има, проявява склонност и
уменше* да планира и осъществява някаква работа,
дейност.
предприемчивост ж. Качество на предприемчив,
предприятие ср. 1. Стопанска, производствена или
търговска единица, учреждение със своя материал¬
на база, предмет на дейност и управление. Минно
предприятие. Производствено предприятие. Частно
предприятие. 2. Предприета, организирана и осъ¬
ществявана от някого стопанска, строителна, тър¬
говска или друга дейност. Рисковано предприятие.
предпролетен прил. Който се отнася до края на зимата
и началото на пролетта, който съществува или ста¬
ва преди настъпване на пролетта. Колко златна
светлина и предпролетна прохлада. Смирн.
предразполагам нсв., предразположа св. прх. 1. Създа¬
вам у някого настроение, наклонност към нещо,
възбуждам желание за нешо. Самото време пред¬
разполага към отпуснатост. Йов. 2. Спечелвам ня¬
кого на своя страна. С тия подаръци ще го предраз¬
положим, та да ни разкаже нещо.
предразположен прил. Който е склонен към някаква
проява или дейност, поведение, който лесно може
да заболее или да се увлече но нещо. Детето е
предразположено към туберкулоза. Предразположен
към пиянство.	'
предразположение ср. и предразположеност ж. Качес¬
тво или проява на предразположен,
предразсъдък м. Остарял и неверен, безкритично въз¬
приет възглед, превърнат в навик, норма на пове¬
дение. Буржоазен предразсъдък. Жертва на предраз¬
съдъци.	·	.	-
предреволюционен прил. Който съществува или става
преди (дадена) революция, който се отнася до вре¬
мето преди революция. Предреволюционна литера¬
тура.
предрекЛ вж. предричам.	'
предремвам и предрямвам нсв., предремя^св. нпрх. Дре¬
мя малко, за кратко време, предремва ми се и
предрямва ми се, предреме ми се нпрх. Преминава
ми дрямката, престава да ми сс дреме,
предреша вж. предрешвам.
предрешй вж. предрешавам.	1
предрешавам нсв., предреша св. прх. Решавам пешо
предварително, отнапред, още преди да е обсъдено
или осъществено. Духът на войската предреши из¬
хода на боя. Не предрешавайте въпроса,	,
предрешвам псе., предреша св. прх. Обличам някого в
други, обикн, чужди дрехи, за да не бъде разпознат.
— се възвр. и нпрх, Предрешил се като монах.
предрешен прил. Който е облякъл или е облечен в
чужди дрехи, за' да не бъде разпознат.
представителен 731
предрешен прил. Решен предварително; предопреде¬
лен.
предрешеност ж. Качество на предрешен,
предричам нсв., предрека св., прх. и нпрх. Казвам
предварително, отнапред, че нещо ще стане или как
ще стане; предсказвам. Предричам ти голям успех.
иредрймвам, предрймва ми се вж. п р е д р е м -
вам.	,
председател м. и председателка ж. 1. Лице, което во-
_ди, ръководи заседание или събрание. Председател
на общото събрание на ООН, Председател на На¬
родното събрание 2. Ръководител на организация
или учреждение, съвет, отдел, комисия и др. Пред¬
седател на дружество.
председателски прил. Които се отнася до председател.
Председателски пост.	'
председателство ср. 1. Длъжност или работа, дейност
. на председател. Събранието ще продължи под пред¬
седателството на нашия представител,- 2. сьбир.
Група председатели или председател и неговите за¬
местници като колективен ръководен орган. Има
предложение, да бъде разпуснато сегашното предсе¬
дателство.
председвтелст|ву|вам нсв., нпрх. и прх. Съм, бивам
председател, изпълнявам длъжност на председател.
Кой ще председателства заседанието?
предсеитбен прил. Който съществува, става, върши се
преди сеитба. Предсеитбена оран.
предскажа вж. предсказвам.
предсказание ср. Нещо предварително казано за това,
което може да се случи, предсказване на нещо; про¬
рочество. Предсказание за времето.
предсказател м. и прелскязате.тка ж. Който прави
предсказания; прорицател.
предоказвам нсв., предскажа св. прх. Казвам предва¬
рително, от по-рана какво ще стане, ще се случи;
предричам. Предсказвам времето. Предсказвам бъ¬
дещето.
предсказуем прил. Който може да бъде предсказан.
Прот. непредсказуем.
предсмъртен прил. Който съществува или става, вър¬
ши се преди смъртта, който се отнася до времето
, или състоянието непосредствено преди смъртта.
Предсмъртен час. Предсмъртно желание.
предсрочен прил. Който става, извършва се прели оп-
ределепия срок. Предсрочно изпълнение на плана.
представа ж. 1. Възпроизведен в съзнанието субекти¬
вен образ на по-рано възприети предмети и явле¬
ния. Зрителна представа. Асоциация на представи.
2. разг. Разбиране, знание за пешо. Той няма никак¬
ва представа за това.	.
представител м. и представителка ж. 1. Който дейст¬
ва от името на някого или на нещо. Представител
па младежта. 2. Длъжностно лице, което защитава
интересите на някоя държава в друга държава. 3,
Лице или животно, растение, предмет като носител
на общите, характерни черти на съответната кате¬
гория, разред, група, към която принадлежи. Един
от най-добрите представители на българската ин¬
телигенция. О Народен представител — член на
Народното събрание; депутат,
представителен прил. 1. Който има хубав и внушите¬
лен вид. Висок и представителен мъж. Представи¬
телно облекло. Представителна осанка. 2. Който се
732 представителност
състои от избрани представители. Представително
управление. Народното събрание е върховен предста¬
вителен орган на държавна власт. 3. Подбран и
подготвен да представя Някой колектив. Предста¬
вителен хор. Представителен отбор по ски.
представителност ж. Качество на представителен,
представятелекн прил. Който се отнася до представи¬
тел (в I и 2 знач.). Прсдставителски мандат.
представителство ср. 1. Положение, длъжност на
представител, изпълняване ролята на представител.
2. събор. Съвкупност. множество от представители.
Това зависи от решението на народното представи¬
телство. 3. Учреждение, което представя нечии ин¬
тереси. Търговско представителство.	·
представка ж. грам. Част от думата, морфема, която
се поставя пред корена и служи за образуване на¬
носи думи; префикс. Сра. наставка.
представление ср. 1. Изпълняване на драматическо
произведение, опера, циркова програма и др. или
прожектиране на филм пред публика; спектакъл.
Давам представление. 2. остар. Представа,
представлявам нсв. 1. нпрх. Съм, имам определени ка¬
чества, явявам се като нещо, някакъв. Какво предс¬
тавлява той като специалист? За него това, не
представлява трудност. 2. остар. Представям2 (в 1
знач.). Не съм го упълномощил да ме представлява.
представям1 нсв., предстоя св. прх. 1, Оставям, давам
иешо на разположение на някого. Представям до¬
кументи. Ще представя снимка. 2. Играя, изпълня¬
вам пред зрители, показвам па сцена. Довечера
представят „Иванко". 3. Запознавам някого с друг,
като го показвам, посочвам и казвам нмето му.
Позволете да ви представя нашия гост. 4. Посоч¬
вам, предлагам някого за награда или наказание и
под,- Той е представен за повишение. 5. Изобразя¬
вам, обрисувам С думи. Представиха ми положени¬
ето в много лоша светлина. —— ее нпрх. 1. Явявам
се пред някого или на определено място. Утре ще се
' представшпе на новия директор. 2. Явявам се и каз¬
вам името си, за да се запозная. 3. остар. Умирам.
— сн прх. и нпрх. Създавам си мислен образ за нещо;
въобразявам си. Представям си как ще се зарадват
у дома. Представете си какво беше някога.
предстдвям2 нсв. 1. прх. Действам от името на някого
или нещо, защитавам нечии интереси. Делегацията
представя нашето правителство. 2. нпрх. Предс¬
тавлявам (в 1 знач.). Какво представя вашата орга¬
низация? Тоя човек нищо не представя от сеое си.
предстврт^н прил. КойТо се отнася до момента, вре¬
мето непосредствено преди старт, съществува пре¬
ди старт. Предстартово състояние. Предстартова
треска.	·	, '
предстоя нсв. нпрх., обикн. в 3 л. Нещо има или тряб¬
ва да стане, да се извърши. Предстои ми дълъг път.
Предстоят важни задачи.	.	>
иредстойтел м. църк. Глава на църква,
предстоящ прил. Който предстои. Предстоящи съби¬
тия.	‘
предтеча м. Пръв деец или вестител на някое събитие;
предшественик. Йоан Кръстител е предтеча на
Исус Христос-.	.
предубеден прил. 1. Който има, или проявява преду¬
беждение. Предубеден човек. 2. Който сьдържа пре¬
дубеждение. Предубедено мнение.	.
предубеденост ж. Качество па предубеден,
предубеждение ср. Отрано съставено, предвзето отри¬
цателно мнение или отношение към някого, нещо.
Дядо поп имаше предубеждение към науката.
предуведомявам нсв., предуведомй св. прх. книж. Уве¬
домявам, известявам от по-рано, предварително;
предизвестявам. Той е бил предуведомен за това.
предугаждам псе., предугадя св. прх. Угаждам предва¬
рително; предусещам.	'
нредумвам нсв., предумам св. прх. 1. разг. С думи уго¬
варям, увещавам, убеждавам някого за нещо. Пре-
думахме го да тръгне с нас. 2. нар. Одумвам няко¬
го, злословя по нечий адрес. Събрали се да
предумват съседката си.
предумисъл м. От по-рано‘обмислено намерение. Из¬
вършвам нещо с предумисъл. ·
предумишлен прил. Извършен с предумисъл. Преду¬
мишлена постъпка. Предумишлено убийство.
предумник м. и предумнина ж. нар. Който увещава
мома от страна на момък да се вземат,
предупредителен прил. Който предупреждава или
предпазва от нещо. Предупредителен знак. Предуп¬
редителни думи.
предупреждавам нсв., предупредя св. прх. I- Известя¬
* вам, съобщавам от по-рано, обнкн. за нещо непри¬
ятно или нередно. Предупредих домтиншпе му. че
ще закъснее. 2. разг. Напомням да се внимава. Пре¬
' дупреждавам те да мълчиш. 3. книж. Изпреварвам
и попречвам нещо да стане. Предупредих удара.
предупреждение ср. 1. Предварително известие иди на¬
помняне, Дойде без предупреждение. Стреля се без
предупреждение. 2. Строга бележка като наказател¬
на мярка. Правя ти последно предупреждение.
предусещам нсв., предусетя св. прх. Предварително
усещам, разбирам алн изпитвам; предчувствам,
предугаждам. Предусещам· радостта от успеха.
предутреи прил. Предутринен. Бликаше предутрен син¬
кав здрач, Смирн.
предутрин (и предутрвна) ж. Съвсем ранно утро. Тръг¬
нахме в росни лятна предутрин.
предутринен прил. Който се отнася до предутрин. Пре- »
дутринна прохлада.	,
предучилищен прил. Който се отнася до, който е свър¬
зан с времето непосредствено преди детето да тръг¬
не на училище, да стане ученик.' Предучилищна въз¬
раст. Предучилищно възпитание. ·
предходен прил. Който предхожда, който е непосред¬
ствено преди тоя; предшествуван;, предидущ. Пред¬
ходна страница. Предходен член от закона.
предхпдник м. ц предхбдшща ж. Предшественик,
предхождам нсв. прх. Намирам се, съществувам илн
ставам, извършвам се, явявам се преди някого или
нещо; предшествувам. Чуваше се зловещ шум, ка¬
къвто предхожда бурята. Ваз.	. ·
•предни мн. книж. Прадеди.
предчувствие ср. Чувство, усещане, че нещо може да
стане, да се случи. Тежки предчувствия.
πредчУaст|ву|aим нсв. прх. Чувствам, усещам от по-ра-
но, че нещо Ще стане, ще се случи. Предчувствам
смъртта си.
предшественик м., предшественица и предшественичка
ж. Който се явява или е бил преди някой друг;
предходник. Богомилството е предшественик на ре¬
формацията.
предшествуван нсв. прх. Предхождам.
предшестIау|аяш прил. Предходен.
предъвквам нсв., предъвкан и предъвча св. прх. 1. Дъв-

ча отново, повторно. Преживните връщат храната
от стомаха в устата си и я предъвкват. 2. прен.
Казвам нещо отново, повторно, -многократно.
. Стига си предъвквал!
пр2дълъг прил. Превалено дълъг. Предълги фрази.
предявител м. и предявите лкя ж. книж. Които предя¬
вява нещо. Предявител на облигации.
предявявам нсв., предявя св. прх. книж. 1. Показвам
на официално място. Предявявам полици и докумен¬
ти. 2. Изказвам официално претенции за нещо. Ще
предявя граждански иск.
предястие ср. Лека закуска, ястие, което се поднася
преди основното ястие; ордьовър.
• прежаднявам нсв., прежаднея св. нпрх. 1. Премного
ожаднявам. 2. Преставам да изпитвам жажда, пре¬
минава ми жаждата.
срсжа.шам нсв., прежаля св. прх. 1. Преставам да жа¬
ля, не ми е вече жал, мъчно за някого или за нещо.
Ще жсьгиш, ще прежалиш, ще си найдеш друга и ще
забравиш покойната. Е.Пел. 2. разг. Давам, похар-
чвам нещо, пожертвам нещо. Няма ли да прежа¬
лиш. няколко лева за една книга? — се възвр. Реша¬
вам се аа нещо смело и опасно, без да мисля за
последиците. Прежалих се и .скочих във водата.
прежда ж, Дълга нишка като материал за тъкан или
плетиво. Вълнена прежда. Памучна прежда.
преждевременен прил. Които става шш е станал преди
определеното или обичайното време; предивреме¬
нен. Преждевременно раждане. > > Уволних се
преждевременно.
' ореждеврёменност ж. Качество на преждевременен. *
преждеговорйвш прил. (и като същ.) остар. Който е
говорил преди това. Преждеговорившите се изказа¬
ха по тоя въпрос.
преждило ср. прост. Тока, катарама, закопчалка,
прежен прил. книж. Предишен. Спомени от прежни
дни. О По прежпому — както преди, по-рано.
преж^нвам нсв., преженя св. прх. Изпреварвам с же¬
нитбата, оженвам се преди по-голяма сестра или
по-голям брат. Тая лудетина ще прежени кака си.
преживелица ж. 1. Нешо преживяно, изпитано. Весели
и тъжни преживелици. 2, Нещо останало от стари
времена, от минали епохи; отживелица. Падежни¬
те форми в днешния ни език са преживелици от
старобългарско време.
прежйвеп прил. Който преживя. Преживни животни.
преживявам нсв., преживея св., прх. и нпрх. 1. Изпит¬
вам някакво чувство, настроение. Преживях-голя¬
ма радост. Като чета, всичко преживявам. Прес¬
тани да преживяваш. 2. Участник съм, участвам в
някаква случка, събитие. Преживяхме много труд¬
ности. 3. нпрх. Живея, прекарвам живота си, поми-
нувам се. Той преживява криво-ляво. 4. Издържам,
изтърпявам (някакво нещастие, беда и под.). Тя ед¬
ва преживя нещастието си. 5. Живея повече от ня¬
кой друг, оставам жив след някого. Стир е, но мо¬
же да преживее всички ни.	,
преживяване ср. Състояние по гл. преживя¬
ва м (в 1 знач.); изпитване на някакво чувство,
настроение. ·	1
преживям нсв., прх. и нпрх. 1. За някои тревопасни жи¬
вотни — връщам храната от стомаха в устата си и
. я дъвча повторно. 2, прен. разг. Повтарям многок¬
ратно нещо казано; предъвквам. От две години все
едно и също преживяш.
преживен прил. Изпитан, почувстван през живота.
Преживяно тегло. Преживени радости.
презвитерианци 733
прежйлвам нсв., прежния св. прх. разг. За връв, въже
и под. — стягам продължително и силно, до болка.
, Раницата ми прежилва раменете.
прежулвам и врежулям нсв., прежуля св. прх. С жулене
наранявам, повреждам; прегрявам. Ремъците са му
прежулили кожата.	*
прежурим нсв., прежуря св. 1. нпрх. За слънцето —
грее, пече силно. Юнското слънце прежуря, жега
надлъж и нашир. А.Бос. 2. прх. диал. Прегарям не¬
що при печене. Прежурих баницата.
прежълнявам нсв., прежъдпея св. нпрх. Прежаднявам,
прежълтйвам нсв., прежълтея св. прх. За човек — ста¬
вам жълт, бледен; пребледнявам. Прежълтях от
уплаха. Стана му лошо, прежълтя.	.
прежипвам нсв., прежъна св. прх. Като жъна своето, пре¬
минавам междата, та ожънвам и част от съседната,
чуждата нива. Прежънали са ми две педи от нивата.
през предл. Означава: 1. Преминаване, пресичане от
единия край на предмета до другия или напряко.
През ливадата. През двора- През Балкана. През ре¬
ката. 2. Проникване, промъкване. Влязох през про¬
зореца. Пробих си път през тълпата. 3. прен. Пре-· *
живяване, прекарване изпитания. Преминах през
страшни мъки и страдания. 4, Място оттатък пред¬
мета; отвъд, оттам. През Дунава. 5. Момент или
период от време, когато става, извършва се нещо.
През 1944 година. През деня. През живота му. 6.
Прескачане, пропускане на интервали от време или
пространство. През два часа. През седмица. През
три къщи. През една улица. <> Един* през друг.
През куп* за грош. През пръсти*.
□^запасявам се нсв., презапася се св. нпрх. Запасявам
се повече, отколкото е необходимо. ·
презаписвам нсв., презапиша св. прх. Записвам отново,
повторно, правя нов запис, ново записване. Преза¬
писа осмия семестър. — се нпрх. Записвам се отно¬
во, повторно.	,
презастраховам нсв. и св., прх. Застраховам отново. —
се нпрх. 1. Застраховам се отново. 2. прен. разг. Взе¬
мам двойни, .засилени осигурителни мерки, за да се
предпазя от нещо нежелателно, неприятно,
презастраховане ср. I. Действие по гл. п р е з а с -
т р а х о в а м [с е]. 2. спец.■ Застрахователна опе¬
рация, договор между застрахователи за преотс¬
тъпване на права и задължения за преразпределяне
, на рисковете по една застраховка,
.презастрахователен прил. Който се отнася до, който е
свързан с презастраховане,
презастраховка ж. 1. Презастраховане. 2. прен. разг.
Засилени, двойни осигурителни мерки за предпаз¬
ване от нещо нежелано, неприятно,
презбалкДнски прил. Който минава през Балкана, през
. Стара планина. През6алкински линия.
презвитер м. църк. Свещеник, Презвитер Козма. [гр.]
презвитера ж. църк. Съпруга на презвитер; попадия,
[гр.]	.
презвитернанец вж. презвитериаиця.
презвнтир^нс^ прил, книж. Конто се отнася до през-
витерианци. Презвитерианска църква.
оρсзвнгсрмавсгвû ср. книж. Религиозно течение, раз¬
новидност на калвинизма в авглосзичните страни,
орсзвятсрианци ми. (презвятернанец м. и презввте-
рнапка ж.) Протестанти, които не признават епис¬
копската власт, а само сана на свещениците.	'

Ί34 презвитерски
презвитерски прил. Който се отнася до презвитер,
презглазя нарч. 1. С глава под завивката. Завил се
презглава. 2. С главата надолу. Преметнах се през-
глава. 3. прен. Много бързо, стремително и в без¬
редие, лудешки. Тичам презглава. Спуснаха се през-
глаеа.
презерватив м. Тънко гумено чорапче, което покрива
мъжкия полов орган за предпазване от забременя¬
ване или от венерически и други заразни болести;
кондом· t07 лат]	-
президёнт м. 1. Държавен глава на република. .2.
Председател, ръководител. [лат.]
президентски прил. Който се отнася до президейг.
Президентска република. Президентски избори,
президентство ср. I, Длъжност или служба, дейност па
президент. 2. Президентска институция,.
презцдёютша ж. разг. Съпруга на президент.
президиум м. 1. Колективен ръководен орган на съб¬
рание. Президиум на конгрес. Почетен президиум.
Делови президиум. 2. Постоянен ръководен орг ан на
някои учреждения, организации и др.; председател¬
ство. Президиум на Народното събрание, [лат.]
презиме ср. Име (бащино или фамилно), което се до¬
бавя към личното.
презимувам св. нпрх. Прекарвам зимата. Тая година
ще презимувиме на село.	*
презирам нсс., презрй св. прх. 1. Отнасям се с крайно
неуважение, смятам нешо или някого за жалък, до¬
' лен, недостоен. Презирам страхливците. Винаги е
' презирал подлостта. 2. Не зачитам, отнасям се· към
нещо с голямо пренебрежение, като към нещо
дребно, незначително, не заслужаващо внимание.
Презрях опасностите.
прсзморскн прил. Който сс намира отвъд морето или
идва оттам, Презморски земи. Вечер лъха презмор-
ският вятър. Багр.
презнощ 1. ж. поет. Полунощ. Вихър се кани, а през-
нощ е тъмна. П.П.Сл. 2. нарч. Посред нощ; нощем.
Тръгнахме презнощ.
презобиам нсв., презобя св. прх, Зобя повече, отколко¬
то е нужно. Не презобвай коня, че ще заболее.
презокеански прил. Който е отвъд океана или преко¬
сява океана. Презокеански параход.
презполовянам нсв., презполовя св. прх:, Преполовя-
вам.
презра вж. презирам.
пречраменен прил. Който е или се поставя на, през ра¬
мо. Презраменен ремък.
презрамки мн! (презрамка ж.) Платнени, ластични
или кожени ивици, които се слагат през раменете,
за да придържат панталони, пола, престилка и др.
презрамчвам нсв., презрамча св. прх. Поставям, премя¬
там през рамо, закачвам яа рамото си. Презрамчих
торбичката си.	.
презрение ср. Презиране, незачитане, крайно неуважи¬
телно отношение към някого или нещо. Отмина¬
вам с презрение. Отнасям се с презрение.
презрея вж. нрезрявам.
презрителен прил. Който изразява презрение. Презри¬
телна усмивка.
презръчнн^ м. диал. [Дълга] кърпа, с която прекриват
коленете си, когато сядат на софра,
прегрявам нсв., презрея св, нпрх. Узрявам повече, откол¬
кото е нужно. Доматите са презрели и ще окапят.
презрян прил. Когото презират, който буди презрение,
Яв крак, о парии презрени! Презряна твар.
презумица ж. нар. Обикн. в съчет. па презумица — без.
обмисляне, както му хрумне на човек,
презумпция ж. 1. книж. Предположение. 2. юр. Поло¬
жение, предположение, което се приема за вярно
до доказване на обратното. Презумпция за невииов-
ност. [от лат.]
преигравам нсв, пренгран св. 1. прх. Играя, изигравам
повторно. Ще преиграят мача, 2, нпрх. прен. Държа
се неестествено, преминавам мярката, прекалявам,
преизбирам нсв., преизбера св. прх. Избирам някого
повторно. Той бе преизбран за председател.
преиздЗвам нсв„ преиздам се. прх. Издавам повторно
(изчерпана книга). .
прензкпзвам нсв., яренз^жа св. прх. Употребявам лре-
изказни форми, изказвам нещо не от свое име, а по
думите на друго лице. Сегашно време се преизказеа,
за да се означи, че се предава чуждо твърдение.
преизказен прил. грам. За глаголни форми — който
означава, че говорещият съобщава нещо по думите
на друго лице. Преизказно наклонение. Преизказни
времена.
преизобйлие ср. Свръхизобилие.
прензподеи прил. книж. Който се отнася до преиспод¬
ня.
преизподня ж. книж. 1. Ад, пъкъл. 2. прен. поет. Без¬
дна, дълбочина. Аз слизам от незнайни върхове в
усоите па мрачни преизподни. Н.Лил.
преизпг&гаам нсв., преизпълня св. прх. 1. Препълвам. 2.
За душевно състояние, чувство, преживяване — об¬
земам, обхващам, изпълвам изпяло, до краен пре¬
дел някого или нещо. Животът е преизпълнен с по¬
езия - се нпрх. Изпълвам се изцяло, обзема ме
някакво състояние, чувство, преживяване. Преизпъл¬
них се с уважение към този човек.
преизпълнение- ср. Изпълнение на определеното, пред¬
виденото с излишък, в повече. Преизпъ.тение на
плана. ·
преизпълня вж. преизпълвам. z
преизпълня2 вж. пре изпълнявам,
преизпълиявам нсв., преизпълня св. прх. Изпълнявам
нещо в повече от. определеното, предвиденото. Бри¬
гадата редовно преизпълнява плана.
преименувам нсв. и св., прх. Променям името на ня¬
кого или наименованието, названието на нещо.
преимуществен прил. Който се отнася до преимущес¬
тво или има преимущество.	- '
преимуществено нарч. остар. Предимно, главно, най-
вече. Виждаме само ..някои чужди търговци, преи¬
муществено гърци. К.Вел. [рус.]	_
преимущество ср. Предимство. Машинната обработка
има големи преимущества пред ръчната, [рус.]
преиначавам нсв., прениача св. прх. Представям, изла¬
гам иначе, в друг вид; видоизменям, изопачавам,
извращавам. Не преиначавай думите му!
прекалявам нсв., прекадя св. прх. Кадя върху нещо
или около нещо. С бял тамян гроба прекадил.
П.Р.Сл.	,	,	\
прекаден прил. Който прехвърля, преминава граници¬
те на приетото, позволеното, редното, нормалното.
' Нрекален скъперник. Прекалена строгост. Препале¬
ният светец и богу не е драг. Поел.
прекадено нарч. Повече отколкото е редно, прието,
полезно. Препалено скромен.
прекагёност ж. Качество на прекален.
прекалявам нсв., прекаля св. нпрх. Върша или проявя-

вам нешо в прекадено висока степен, преминавам
границите на обикновеното, редното, нормалното
или полезното. Прекаляваш със своите искания. Не
прекалявай с пиенето.
прекарал прил. разг. Който е минал определена въз¬
раст или е вече стар, в напреднала възраст; заста¬
рял. Носеше старчески пантофи, каквито носят
всички прекарали люде, Т.Г.Вл. Прекарала мома.
прекарвам нсв., прекарам св, прх. 1- Карам нешо с
превозно средство от едно място на друго; превоз¬
вам. С камиони прекарват житото до склада. Пре¬
карах си багажа. 2. Карам или водя някого шш не¬
що през някъде. Ше прекараме колоната през
главната улица. 3. Правя нещо да мине през отвор,
теснина и под.; промушвам. Прекарай конеца през
униите на иглата. 4. Движа, правя нещо да мине по
повърхността на нешо. Изправи се и прекара ръка
по челото си. 5. Правя, изработвам път, водопро¬
вод, инсталация и др. до дадено място, Прекараха
си електричество. 6. Преминавам времето си. Къде
прекарахте отпуската? 7. Изтърпявам, изживявам
(несгоди, болест, мъки). Прекарах тежка болест. 8.
нар. Карам добиче или машина да работи повече,
отколкото бива, та причинявам преумора шш пов¬
реда. Изорах цялата нива, ама прекарах воловете'.
9. разг. грубо.М.зтзтвъм. из ма-мвам, из иираврм. 10.
нпрх. разг. Прекалявам (с ядене или писне). — се
нпрх. 1. нар. Преуморявам се. 2. разг. грубо. Излъг¬
вам се, оставям се да ме измамят, изиграят.
О Прекарвам през умя си — мисля, спомням си
последователно редица неща.
пракатёрвам се нсв., прекатеря се св- нпрх. С катерене
минавам през нещо; прекачвам се. Прекатерих се
през оградата.
пекатурвам и прекатурям нсв., прекатуря св. прх. . Об¬
ръщам с горния край надолу; преобръщам, съба¬
рям. катурвам. Прекатурил колата.
прекачвам нсв„ прекача св. прх. Качвам отново, от ед¬
но място на друго. — се нпрх. 1. Качвам се върху
нещо, та го преминавам; прекатервам се. Прекачих-
ме се през зида. 2. Качвам се от едно място, от едно
транспортно средство на друго. Прекачихме се от
автобуса на трамвай.	‘
нрекипивам нсв., прекиии св. нпрх. 1. За вино, плодова
каша и др. — кипя докрай, завършвам процеса на
кипене, на ферментация. Виното още не е прекипя-
ло. 2. Изкипявам. Млякото прекипя.
прекис м. спец. Химическо съединение, окис с най-го-
лямото възможно количество кислород, О Водоро¬
ден прекис — безцветна масловидна течност със
слаби киселинни свойства, която се използва за из¬
белване, дезинфекция и др.
преписвам псе., прекйсна св. нпрх. За тесто и др. —
втасвам повече, отколкото трябва, та ставам много
кисел; превтасвам, прокисвам.
преки се	нсв., прекиссля св. прх. Подкиселявам
повече, отколкото трябва.
ирекисна вж. прекисвам.
преклйждам нсв., прекдада св. прх. Клада повторно,
прекланям нсв., преклоня св. прх. Навеждам, превивам
надолу. Преклопих чело. — се ппрх, Навеждам се в
знак на почит юш смирение, изразявам почит, проя¬
вявам смирение, покорство, Прекланям се пред тлен¬
ните останки. О Прекланям глава — покорявам се.
преклаейрам нсв. и св., прх. Класирам отново,
преклонен прил. За възраст, години — напреднал, дос¬
та стар. Човек на преклонна възраст.
прекрачвам 735
преклонен прил. Покорен, послушен, смирен, Прекло¬
нена глава сабя я не сече. Л.Кар.
преклонение ср. Действие, проява, отношение по гл.
преклоня; дълбока почит, уважение. Благо¬
говейно преклонение.
прекланя вж. прекланям.
преко предл. и нарч, диал. Пряко, Прска море. Преко
бели Дунав. Преко сили.
прекопавам нсв., прекова св. прх. Кова нещо отново,
повторно.
прeκоиявднрбвям нсв. и св., прх. Командировам пов¬
торно.
прекомерен прил. Който надхвърля мярката, излиза
извън границите на нормалното, приетото, обикно¬
веното;' прекален, извънреден, краен. Прекомерни
искания.
прекомерно нарч. Извън мярката, повече от обикнове¬
ното, отколкото е редно и прилично. Товареха го
прекомерно с работа. Йов.
преков м. рядко. Дълъг изкоп за провеждане на вода.
Пуснаха водата па Стрема в прекопа и заляха це¬
лия Среден лъг. А.Карал.
прекопавам нсв., прекопДя св. прх. 1. Копая, разкопа¬
вам пръстта около земеделска култура. Прекопавам
лозе. Прекопаха градината. 2. Копая отново,
прекопйрвам нсв., прекопирам св. прх. Правя, напра¬
вим копие или точен препис от нещо; копирам,
ирекороевам псе., нрекордсам св. прх. разг. 1- Викам,
назовавам, именувам някого не по име, а с прякор.
Васил протестантини. Тъй ме прекоросват. Йов. 2.
Вадя някому прякор.
прегарянам нсв., прекоря св. прх■ диал. 1. Укорявам,
Тежка ми жалба дожаля, че си ме майка прекори.
Нар.п. 2. Прскоросвам.
прекъсвам вж. прекосява м1·2. .
прекоеловне ср. остар. Възражение, несъгласие,
прекословя нсв. нпрх. остар. Възразявам, противоре¬
ча.
прекосявам1 (и прекъсвам) псе., прекося св., прх. и
нпрх. Минавам косо, напряко (през някое място).
Войниците прекосяват през нивите. Прекосихме
улицата.
прекосявам2 (и прекдсвам) нсв., прекося св. прх. 1.
Прерязвам нещо с коса, сърп и под. Прекосих бу¬
рените в градината. 2. Като кося своето, премина¬
вам междата, да кося и от съседната, чуждата ли¬
вада.
прекрасен прил. 1. Който е с извънредно привлекател¬
на външност; великолепен, прелестен. Прекрасна·
гледка. 2. КойтО притежава редки вътрешни дос¬
тойнства. Прекрасен човек. 3. като същ.
прекрасно|то| ср. спец. Централна, основна естети¬
ческа категория, обединяваща явления с висша ес¬
тетическа ценност.	w
прекратявам (и прекроявам) нсв., прекратя се. прх.
Слагам край на нещо или преставам да върша не¬
що, преди то да е свършило или преди да съм го
свършил; прекъсвам, преустановявам, спирам.
Прекратявам работа. Прекратихме заседанието.
Нека прекратим този разговор.
прекрачвам нсв., прекрача св. прх. 1. Крача, крачвам
през нещо, преминавам с крачка през нещо. Прек¬
рачих прага. 2. Придвижвам се с крачки; крача,
пристъпвам. Прекрачил две-три крачки и се спънал.

736 прекратявам
3. прен. Преминавам, престъпвам известна (позво¬
лена) граница.
прекращаем вж. прекратявам.
лрекривЯвам нсв., прекрнвй св. прх. Изкривявам, зак¬
ри вявам нешо право или края на нещо. ,
прекроявам нсв., прекроя св. прх. 1. Кроя повторно не¬
» що скроено. Прекроих си старата рокля. 2. прен.
По нов начин натъкмявам, подреждам, оформям
нещо. Империя листите прекрояват картата на
света. . ■
прекръствам1 нсв., прекръстя св. прх. Правя, направям
кръстен знак над някого или нещо. Старата прек¬
ръсти детето. — се нпрх. Кръстя се веднъж или по¬
единично, иаправям кръстен знак към себе си. ’
прекръствам2 и прекръщйвам нсв., прекръстя св. прх.
Кръщавам отново, давам ново име някому или на
нещо. — се нпрх. Приемам ново име, сменям името '
СИ.	'	.
*прекУпвам вж. прекупувам.
прекупвач м. и прекушвачка ж. Който прекупува, за- ‘
нимава се с прекупуване. Срв. препрода¬
ван.
прекупувам и прекупвам нсв., прлкупя св. прх. Купувам
нещо от някого с цел да го продам. Срв. пре¬
продавам. *	1	·	*
нрекърмнам и прекърмям нсв., прекърмя св, прх. Кър¬
мя повече, отколкото трябва, прехранвам с кърма.
Прекърмила си детето.
прскършвам исв., прекърша св. прх, Счупвам, свърш¬
вам на две; пречупвам, претрошавам. О Прекърш-
вам (скършвам*) хатъра.
прекъсвам нсв,, прекъсна се. прх, (и нпрх.) 1. Раздвоя¬
вам нещо е късане, направям на късове, нарушавам
целостта на нещо тънко, дълго , и гъвкаво (конец,
жица, въже). Някой е прекъснал кабела. 2. Прекра¬
тявам някаква работа, дейност, процес, попречвам
някому да говори или да продължи мислите си.
Прекъснахме разговора. Прекъсни тока.. Не прекъс¬
вайте оратора! 3. нпрх. За работа, дейност, пропее
— преставам, спирам. При нас работата не прекъс¬
ва. > > Работи се без прекъсване. — се нпрх. Пре¬
късвам (в З.знач.). Връзката се прекъсна.
прекъсвам се нсв., прекъсна се св, нпрх. нар. Изгубвам
сили, заболява ме кръст от преумора.. Прекопайте
и тая леха — няма да се прекъснете.
прекъсвач м. техн. Приспособление, устройство за
включиане а изключване на електрическа верига;
- шалтер. Електрически прекъсвач.
прекъслечев прил. Който става, извършва се с прекъс¬
ване.	♦	■
прекъсна вж. прекъсвам.
прелйзвам нсв,, прелазя св„ прх, и нпрх. Преминавам
с лазене. ь	*
прелат м. книж. Висш католически или протестантски
духовник, напр. епископ или абат, [лат.1 .
ирележйвам нсв., прележа св. нпрх. (и прх.) 1. Прекар¬
вам известно време в лежане. Прележах цял месец
заради счупения си крак. 2. За нива, орна земя -7-
остава незасята една или две години, за да се заси¬
ля. 3. За продукти и други материали — отлежа¬
вам. 4. прх. От дълго лежане върху крак или ръка
нравя да изтръпне.
прёлез м. Място, където се преминава през железопът¬
на линия, ограда, слог и др. Железопътен пре.мз.
г
« /
прелест ж. Хубост, красота, омая, очарование, прив¬
лекателност, Китката, която направих от тях, бе
прелест. Ваз,
прёлестен прил. Хубав, красив» очарователен, омаен,
привлекателен.	ι	.
прёлет м. Преминаване с летене, прелитане от едно
място на друго. Прелет над Северния полюс. Пре¬
лет на птиците.
прблетен Прил. от пре л е т. О Прелетни птици —
които прелитат периодично от едно място на друго
според сезоните.
прелетувам св. нпрх. рядко. Прекарвам лятото. Тая
година прелетувах в Болка/Л.
ирелетяаам вж. прелитам.
преливам нсв., прелея св. 1. прх. Наливам от един съд
в друг. Прелях вода от бутилката в чашата... 2.
прх. Препълвам с течност. Не преливай чашата. 3.
прх. Правя преливна. Преливам гроб. 4. нпрх. За во¬
да, течност (или за съд, река и под.) — излизам из¬
вън съда, бреговете. Пяната прелива от чашите.
Чашата преля. Реките преляха. 5. нпрх. прен. Из¬
пълвам се, обзет съм от много силно чувство, въл¬
нение. Сърцето ми прелива от радост. Злобата пре¬
ля в душата му. 6. нпрх. Преливам се. Цветовете
преливат един в друг. — се нпрх., обикн. в 3 л. мн.
За звукове, багри, значения и под. — постепенно и
незабележимо преминават едно в друго, редуват се
без резки граниии. О Преливам кръв — внасям,
вкарвам кръв от един организъм в кръвообращени¬
ето на друг. Преливам от пусто в празао — говоря
или върша безполезни работи, без резултат*, Чаша¬
та 1на търпеиието| прелива — не сс търпи повече,
преливен прил. 1. Който се прелива. По клоните и тре- ,
вите свети в преливни багри утринна роса. И.Бур.
Преливен глас, 2. техн. Предназначен за преливане
вода от язовир в каналите. Прежени съоръжения.
предйвка ж. Обредно изливане на вино или вода над
гроб. Налей вино за преливна. О Изпил си н прелив¬
ната — премного (вино) изпил през живота си.
прелш^шик.и. Отвор на горния край на язовирна стена
за изтичане на излишната вода.
прелиствам и прелистим нсв., прелистя св. прх. Обръ¬
щам листовете на книга, вестник и др.
прелйтам и прелетивам нсв., прелетя св., нпрх. и прх.
1. С летене преминавам от едно място на друго;
прехвърквам. 2. прен. Преминавам с голяма ско¬
рост, с бърз ход или е тичане. Нещо прелетя покрай
главата ми.
прелйтвам нсв., прлйгпа св., прх. и нпрх. Прелитам
веднъж яли поединично.
проличавам и прелнчвам исв., препича св. прх. нар. Из¬
” меням лицето и външния вид; преобразявам.
Смъртта преличава човека. — се нпрх. Изменя ми
се лицето, добивам друг вид, изглед. Много си се
преличил с тия дрехи.
лр&лка ж. спец. Отвор на кошер, през който минават
пчелите.	*
прелет м. 1. Нива, оставена да прележи една-две го¬
дини без обработване. 2. Угар. ■
прелом м. Рязка промяна, 'противоположен развой;
обрат. С революцията настъпи прелом в живота на
хората, [от рус.]
преломен прил. В който става прелом. Преломен мо¬
мент. Преломни дни.	-
иреломйнам нсв., прелома се. прх. Ломя на части, на
две; пречупвам, претрошавам. Дайте на кръстница¬
та да преломи хляба.

прелъгвам нсв., йртетьжя св. прх. С хитрост, измама
или с добри думи правя, напран ям някой да се съг¬
ласи с нешо, да направя нешо; прсмамвам. Прелъ-
жи го някак да дойде с нас.
прелъстител м. и прелъстителка ж. Човек, който пре¬
лъстява; съблазните^.	'
прельстителей прил. Който (може да) прелъстява;
привлекателен, съблазнителен, лъстив. Прелъсти-
телен поглед.	·
прелъстявам нсв., прелъстя св. прх. 1. Увличам с пре¬
лестта си, възбуждам страстно влечение; пленявам,
очаровам. 2, Съблазнявам,
прелюбод£ец м. и прелюбодейка ж. Който върши или
е вършил прелюбодействнс.
прелюбодействне и прелюбодейство ср. книж, Прелю¬
бодеяние.	*
прeлюбодèHст[ву]вам нсв. нпрх. книж. Върша прелю-
бодействие, прелюбодеяние.
прелюбодеяние ср. 1. Извънбрачно полово сношение.
2. Нарушаване, нарушеше на съпружеската вяр¬
ност.	<
прелюд м. муз. 1. Уводна част, встъпление към по-го-
ляма музикална творба, 2. Сравнително кратка му¬
зикална пиеса, обикн. за пиано с оркестър, с лири¬
чен характер, [от лат'.]
прелюдия ж. 1. муз. Прелюд. Прелюдиите на Шопеп.
2. прен. Действие шш събитие, което представлява
увод, встъпление към следващо го по-голямо и по-
важно събитие, [лат.]
премазвам1 нсв., премажа св. прх. Смазвам, смачквам .
някого ели нешо, като го прегазвам яли притискам
силно; премачквам. Трамваят премаза едно куче.
премазвам2 нсв., премажа св. прх. Мажа повторно.
премИла ж. рядко, Премаляване. Тичам до премала.
□ремвлёя еж. премалявам.
нремалнявам псе., премалиея се. нпрх. Премалявам.
Премалнял от тичане.
премалявам нсв., премалИя св. нпрх. Силно отпадам,
прилошава ми или изгубвам съзнание от умора,
болка, глад и др.; премирам, премалнявам, прима-
дявам. Премалпх от глад. Премалявам от болка.
примамвам нсв., премамя се. прх. Прелъгвам.
премахвам нсв., премахна св. прх. 1, Махам напълно;
отстранявам, заличавам. Трябва да премахнем всич¬
ки следи. 2. Унищожавам, погубвам, убивам,
премачквам нсв., премачкам се. прх. 1. Мачкам, притис¬
кам силно, та обезобразявам някого или нешо,
обикн. като преминавам през него; премазвам. 2. Об¬
работвам нешо С мачкане. Премачкайте гроздето.
премеждие ср. и (остар.) премежда ж. Опасна за жи¬
вота случка, злошастно събитие, от което човек се
отървава леко или без последствие. Много премеж¬
дия минаха през главата ми.
премеля вж. дремилам.
* пременям и пременявам нсв., пременя св. прх. Обличам
в нови дрехи, с нова премяна. Майка й я премениш
с копринена рокличка. — се възвр. Обличам се в но¬
ви дрехи, с премяна. Пременил се Алия, погледнал
се — пак в тия.	.
премервам нсв., премеря св. прх. 1. С мерене опреде¬
лям размер, тегло, количество, сила; измервам.
Премери стаята. Премерих му един килограм за¬
хар, 2. Опитвам, проверявам дали нешо отговаря,
подхожда по размер някому или на нешо, за някак¬
ва цел. Премери си една от тия шапки. О Премер¬
вам силите сне някого — в състезание, борба
сравнявам силите си, боря сс с някого до победа.
47, Български тълковен речник
.	.	преминавам 737
иремёсвам нсв., премеся св. прх. I. Меся повторно.
Премесих хляба. 2. Размесвам, смесвам едно с дру¬
го. ' Да не премесят нашите овци с чуждите,
премествам (я преместим) нсв., преместя св. прх. Местя
от едно място на друго. Преместиха го от село в
' град. — се нпрх. 1. Отмествам -се, преминавам от
едно място на друго. 2. Отнвам да живея другаде.
Преместихме се в нова квартира.
премеся вж. прсмесиам.
премет м. ез. 1. Метатеза. 2. Изместване на ударени¬
ето към крайната сричка на дума, напр.: радост —
радостта, връх — върхове.
премета вж, премитам,
преметйч м. разг. Вид гълъб, който при летене, хвър-
чене се премята,	*
преметна вж. премятам.
нремиалсп 1. прил. Който се отнася до премия. Пре-
миална система. 2. като същ. премиалня мн. Суми,
които се дават като премия (за надпланова или
добре извършена работа). '	‘
премнвам нсв., премия св. прх. 1. Мия повторно. По¬
дът нс е измит добре, та ще го. премиете. 2. Мия
повече, отколкото трябва. Гледай да не се премиеш!
■ремнгвям нсв. и премигам нсв. и св., премила* св. ,
нпрх. Мигам веднъж или поединично, мигам набър¬
зо шш от време на време. Хванахме го, че краде, а
той само премига и нищо не каза.
премиен прил. Който се отнася до премия. Премийни
борсови сделки.	.
премиер м. Министър-председател. [от фр.]
премиера ж. Първо представление на драма, опера,
оперета, филм шш първо представяне на книга и
под. [фр.]
премиерен прил. Който ' се отнася до премиера. Преми¬
ерно представление. Премиерни цени.
премкерска прил. Който се отнася до премиер. Преми-
ерски пост. Премиерски съветник.
премижавам нсв., премнжИ св. нпрх, 1, Мижа известно
време. Ще премижиш, - докато премине страшното.
2. прен, Направим се, че не виждам или не разби¬
рам, не осъзнавам нешо, от което трябва да се сра¬
мувам. Колко пъти съм премижавал пред такива
работи! .	\
премил прил. Много, твърде мил. Премил човек,
премилам нсв., премИля св. прх. Меля повторни. Чер¬
ното брашно е от премлени трици.
преминавам нсв., премина св. 1, прх. и нпрх. Минавам
през нешо. Преминахме реката. Преминахме на
другия бряг. 2. прх. Извървявам, изминавам. Па час
преминавахме по пет километра. 3. нпрх. Отивам
при някого, на негова страна. Гой премина към про¬
" тивния лагер. 4. нпрх. Отдалечавам се, отминавам.
Преминаха топлите дни. 5. нпрх. Намалявам, за¬
. тихвам. Бурята премина. Болката скоро ще преми¬
не. Опасностите още не са преминали. 6. прх. и
нпрх. Прекарвам, претеглям, преживявам (болест,
тегло, живот). Преминах през големи мъки, 7, нпрх.
Протичам, извършвам се. ставам. Заседанието пре¬
минава делово. 8. нпрх, При разговор, обсъждане,
размисъл и под. — изчерпвам или изоставям даде¬
на тема и-започвам друга. Преминаваме към след¬
ващата точка от дневния ред. 9, прх. Изучавам, из-
читам, разглеждам. Преминахте ли учебния '
материал? 10. нпрх. ризг. Успешно завършвам част

738 премирам
от образованието си, получавам право да продъл¬
жа в по-горен клас, степен.· Едва преминах е пети
клас. 11. мпрх. Превръщам се в нещо друго. Дъж¬
дът премина в сняг. Количествените натрупвания
преминават в качествени изменения.
премирам1 нсв., премра св. нпрх. Страдам или се въл¬
нувам силно, до припадък; премалявам. Срв.
примирам. Премирам от болка. Премрях
от страх..
премирам2 нсв. и св, прх. Давам или определям пре¬
мия (в 1 знач.); награждавам. [от лат.]	<
премислям нсв., премисля св. 1. прх. и нпрх. Обмислям
дълбоко. Премислих и реших. 2. прх. Допускам мис¬
лено различни възможности. Какво ли не премис¬
лям за тебе, когато се забавиш! 3. нпрх. разг. Мис¬
ля, решавам по нов начин, променям мнението,
решението си.
премнт прил. разг. Който е с разводнен вкус или мно¬
го бледи цветове. Премита вино. Лицето ù е ста¬
нало като премита.	’
премитам нсв., премета св., прх. и нпрх. 1. Мета пов¬
торно. Снахата мете, свекървата напук премита.
2. Изчиствам, почиствам с метене определено мяс¬
то; измитам. Преметох двора.
премия ж. 1. Парично или материално поощрение за
особени успехи, заслуги и др., допълнително въз¬
награждение за добра работа и др. 2, Парична
вноска, която застрахованият плаща на застрахова-
телите. Застрахователна премия* 3. Сумата, с коя¬
то нещо се оценява над неговата номинална стой¬
ност. 4. Безплатно приложение; притурка. Премия
към списание „Звездицо". [лат.]
премпя вж. премивам.
премлад прил. Твърде, много млад. Излязоха премло-
ди юнаци, подмами ги птица кукувица. Нар.п.
премного нарч. Твърде, прекалено много,
премотавам нсв., премотая св. прх:. Мотая повторно, *
премрй вж. премирам1.	■
премрежвам нсв., премрежа св. прх. Покривам с мрежа
или като с мрежа, с полупрозрачна покривка. Об¬
лаци премрежват слънцето. — се нпрх. За очи, пог¬
лед — замъглявам се от нещо. премрежва ми се,
премрежи ми се нпрх. Виждам неясно като през гъс¬
та мрежа. Премрежи ми се на очите. О Премреж¬
вам очи — гледам с полузатворени клепки, .
иремртьзвам нсв., премръзна се. нпрх. 1. Измръзвам,
изстивам твърде много. Издържам студ, но ушите
ми лесно премръзват. 2. Престоявам някое време на
силен мраз. Празът като премръзне, става по-кре¬
хък.	*
премъдрост ж. книж. Висша мъдрост.
премъдър прил. Много мъдър, по-мъдър от мъдрите.
Няма да се впускам в премъдри разяснения.
премъквам нсв., премъкна св. прх. Мъкна от едно мяс-
ч то на друго, пренасям е мъкнене; превличам. При¬
мъкнахме покъщнината от единия дом в другия..
премълчавам нсв., премълча св. 1. прх. Избягвам, въз¬
държам се да кажа нещо. Много неща каза, но най-
важното премълча. 2. нпрх. Не отвръщам, когато
ме предизвикват. Тя и да гълчи, ти и премълчи.
премяна ж. Облекло, дрехи, обшга. нови или празнич¬
ни. Великденска премяна. Булчински премени. ,
премитам нсв., преметна св. прх. 1. Мятам през нещо.
Вятърът ми преметна шапката през плета. 2. Мя¬
там върху нещо. Преметнал крак връз крак. 3. Под¬
мятам и обръщам. Не премятай така детето, че
ще му се завие свят. 4. Катурвам, обръщам. Карай
бавно на завоя да не преметнеш колата. 5. Търка¬
лям, превръщам през дългата страна. Преметни
чувала насам да го хванем двама. 6. Обръщам, пре¬
листвам (страници на книга). 7- прен. разг. Излъг¬
вам, измамвам, заблуждавам. — се нпрх, 1. Падам
или се търкулвам. Ударих го, та се преметна през-
глава. 2. Превъртявам се, преобръщам се във въз¬
духа. Гълъбите обичат да се премятат.
премятане .ср. I. Действие по гл. премятам
[с е]. 2. ез. Метатеза; премет.
пренавнвам нсв., преняаия св. прх, 1. Навивам отново,
повторно. 2. Навивам повече отколкото с нормал¬
но или е необходимо.	-
пренаглаейвам и преншгласям нсв., прсишглася св. прх.
Нагласявам отново.
пренаемам нсв., пренаема св, прх. 1. Наемам не от соб¬
ственика, а от друг наемател. 2. Наемам повторно,
отново след изтичане на предходния уговорен срок.
премаемател м. а пренаемйтелка ж. Който пренаема
нещо (в 1 знач.).
преназначавам нсв., преназнача св. прх. Назначавам
отново, повторно (на съшата длъжност).
преназначение ср. Действие по гл. преназ¬
нача; преназначаване. Заповед за преназначение.
пренаселен прил. Населен повече от определена нор¬
ма, отколкото трябва; свръхнаселен,
премасс-лёине ср. Население в повече от онова, което
може да намери поминък, препитание на дадена те¬
ритория; свръхнаселение.
прснаселеност ж. Качество или състояние на пренасе¬
лен.
пренаейтен прил. Прекалено, твърде много наситен;
преситен.	„
препаейтеност ж. Качество или състояние на пренаси-
тен.
пренасям нсв., лренеей св. прх. 1. Нося през нещо, на
другата страна на нещо. Ще те пренеса през река¬
та. 2. Нося, занасям от едно място на друго. Тряб¬
ва да пренесем дървата на сушина. 3. Пиша част от
дума в края на един ред, а останалата част — в
началото на следващия. Не се пренасят части от
едносрични думи. 4. Записвам сбора от една страни¬
ца на сметководна книга в началото на следващата
страница. 5. прен. Преживявам, претърпявам нещо;
понасям. Тежко пренесе той загубата на жена си.
— се нпрх. 1. Отивам да живея в друго жилище.
Омръзна ми да се пренасям от квартира в кварти¬
ра! 2, Унасям се, захласвам се.
пренебрегвам нсв., пренебрегна св. прх. 1· Не вземам
под внимание, не зачитам. 2. Гледам високомерно
и презрително, [рус .]
пренебрежение ср. 1. Презрително и високомерно от¬
ношение. 2. Незачитане, не вземане под внимание»
[РУС]	.
пренебрежим прил, книж. Който е прекалено малък и
може да бъде пренебрегнат, да не се взема под вни¬
мание. Пренебрежими величини.
пренебрежителен прил. Който съдържа или изразява
пренебрежение. Пренебрежително усмивка.,
пренебрежйгелност ж. Качество или проява на пре¬
небрежителен. Пренебрежителна усмивка.
преневолявам нсв., преневолй св. прх. нор. Прекарвам,
преживявам в неволя, с лишения и неудобства. Ще
приневолим и тоя месец.	*

пренеса еж. пренасям.
прение ср. книж. Препирня, разискване, дебати,
преномерирам нсв. и св., прх. Номерирам отново,
пренос м. 1. Пренасяне от едно място на друго. 2.
Смстководен сбор, пренесен и записан в началото
на следваща страница на сметководна книга,
препбсвам нсв., пренбся св. прх. Нося (плода в утроба¬
та) повече, по-дълго време от нормалното.
> > Преносено бебе.
преносвач м. и преноевачка ж. Човек, които пренася
чужди вещи; носач.
преносен прил. Който се отнася до пренос, пренасяне.
Преносна такса.
преносен прил. Обикн, в съчет. преносно значение (сми¬
съл) — производно, непряко значение, което същео-.
твува наред с прякото значение на думата, мотиви¬
рано е чрез него и се поражда главно върху
основата на някакво сходство, подобие между оз¬
начаваните предмети, действия, признаци (напр.
значение „човешка глава“ при съществителното
тиква; значение „много ценен, прекрасен, скъп“
на прилагателното з л а те н в съчет. златен чо¬
век, златен занаят и под.) или поради постоянна
пространствена, временна, причинна или друга
връзка (напр. значение „дом, жилище“ на думата
огнище; „налятото в чашата“ в израза изпих
чашата; „спиртно питие, вино, ракия, пиянство“ в
израза обича чашата и под.); фигуративен, [рус.]
преносим прил. Който може да се носи, да се пренася·
от едно място на друго, Лесно преносим багаж.
преносител м. и пренмсите.лка ж. книж. 1. Който пре¬
нася нещо. 2, Който пренася зараза. Много насеко¬
ми са преносители на болести по човека и Домашни¬
те животни.
преносителю) ср. разг. Издаден от акцизните или дру¬
ги власти документ, с който се разрешава преносът
на стоки. Преносително за ракия.
прЗнос-п^воз м. [Предприятие, служба за] пренасяне
или превозване, транспортиране на стоки и матери¬
али.
пренощувам св. нпрх. Прекарвам нощта. Отбихме се
да пренощуваме в хижата.
нсв. нпрх. Имам превес, превъзходство
по брой, количество или сила. От домашните пти¬
ци преобладават кокошките. В гората преобладава
зеленият цвят. Ще преобладава слънчево време.
преобличам нсв., преоблекд се. прх. Обличам някого
повторно, наново и с други дрехи. — се възвр. и
нпрх. Обличам други дрехи; предрешвам се. Преоб¬
лякъл се да не го познаят. Преоблечи се. че си изпо¬
тен. Нямам риза да се преоблека.
Преображсне ср. нар. Празник Преображение. След
Преображене времето се обръща и заесенява.
преображение ср. 1. Промяна на образа, на външния
вид; преобразуване, метаморфоза. 2. като соб.,
църк. Християнски празник на 6 август (отбелязва
се преобразяването на Христос па планината Та-
вор).	.
преобряженскн прил. Който е свързан със, който се от¬
нася до Преображение. Илинденско-Преображепско
въстание.
преобразование ср. 1. Коренна промяна, основно пре¬
устройство; реформа. Социални преобразования. 2.
Промяна във външния вид и устройство, в реда на
нещо.
иреобразовйтел м. и преобразователна ж. Който пра¬
ви, върши преобразования; реформатор.
препарат 739
преобразувам нсв. и св., прх. Коренно променям нешо,
превръщам едно нещо в друго. Трансформаторът
преобразува променлив ток С дадено напрежение в
променлив ток с друго напрежение.
преобразувател м. Който преобразува нещо, превръ¬
ща едно нещо в друго. Преобразувател на ръжда. *
преобразявам нсв., преобразя св. прх. Променям обра¬
за, придавам Друг вид на нещо. Селото ми се видя
съвсем преобразено.
преобръщам нсв., преобърна св. прх. Обръщам, прев¬
ръщам. Преобърнах всичко, но не намерих книгата.
преобувам нсв., преобуя св. прх. Обувам отново, в дру¬
ги чорапи, обувки, гащи. Преобуй детето, че му са
мокри краката. — се възвр. и нпрх. Обувам се от¬
ново, в нови чорапи, обувки, гащи.
преобърна еж. преобръщам,
преодолёя вж. преодолявам.
преодолим прил. Който може да бъде преодолян. Пре¬
одолима пречка.
преодолявам нсв., преодолея св. прх. Проявявам сила
и надвивам някоя пречка, трудност, изпитание или
слабост, увлечение; надмогвам, превъзмогвам. Едва
преодолях тежката умора. Не мога да преодолея
' любопитството си.
преорАвям нсв., преорА св. прх. 1. Ора, изоравам пов¬
торно. 2. Изоравам част от съседска нива, та я
присвоявам. Гледа ме накриво, като че ли съм му
преорал нивата.
преориентация ж, Промяна на ориентацията, преори-
ентиране.
преориентирам нсв. и св., прх. Ориентирам наново или
в нова посока. Страната ще преориентира външната
си политика. — се нпрх. Ориентирам се в нова посо¬
ка, започвам да действам или да мисля по нов начин,
преосвещен прил. църк. Епитет на епископ,
преосвещенство ср. църк. Обръщение към виеше духов¬
но лице.
преосвидетелст[ву|вям нсв. и св.. прх. офиц. Освидетел¬
ствам отново. Болният трябва да бъде преосвиде¬
телстван от комисия.
преосигурявам нсв., лреосигуря св. прх. Осигурявам
повторно шзи във висока степен; презастраховам,
пребетрям нсв., преостря св. прх. Остря повече, откол¬
кото е нужно.
преотстъпвам нсв,, преотстъпя св. прх. Отстъпвам дру¬
гиму нещо, което съм наел, получил или придобил.
Преотстъпвам стая. Преотстъпвам подаръка.
преоценен прил. За стока — с намалена цена. Преоце¬
нени обуща.
преоценка ж. Повторна, нова оценка. Преоценка на
имот. Преоценка на културното наследство. Прео¬
ценка на ценностите.
преоценявам нсв., преоценя св. прх. 1. Правя преоцен¬
ка. Комисията преоцени къщата. 1. Намалявам це¬
ната на стока. *
преналвам нсв., препаля св. прх. Паля, напалвам пове¬
че, отколкото трябва. Препалила е пещта, та хля¬
бът е загорял,
препарат м. 1. Химически или фармацевтичен .про¬
дукт, който се употребява като лекарство, против
насекоми, за домакински нужди и пр. Перилни пре¬
парати. 2. Части от животински или растителен ор¬
ганизъм, приготвени за изследване или нагледно
обучение, [лат.]
t

/
740 препаратор	.
♦
препаратор м. и препарйторка ж. Който се 'занимава
с препариране или приготвяне на препарати,
препараторски прил, Който се отнася до препаратор. '
Препараторска лаборатория.	.	.
препарирам нсв. я св,, прх, Правя естествен и траен
модел на животно или растение, като изпълвам с
нешо кожата или го поставям в съд със специална
течпост. изсушавам и др. Претарирам птици.
■ > > Препариран гущер. — се нпрх, разг. Вцепеня¬
вам се от уплаха, изненада и пр.; гипсирам се. [от
лат.]	.
препасвам нсв., преи&иа св. прх. 1. Опасвам нешо през
средата или на кръст; превързвам. Препаши вързопа
още веднъж, 2. Навивам, увивам около тялото си;
запасвам, опасвам. Препасвам пояс. 3. Прикрепвам
към тялото си с ремък и под. Препасал сабя.
пресяека ж. Връв или ивица плат, кожа и др, за пре-
пасване.	,
препатя вж. препаша м.
препаша вж. препасвам.
препашам нсв., препята се. 1. нпрх. Патя, преживявам
много неша, претърпявам много беди, неволи,
страдания. Имаше самочувствие на патил и препа-
тил човек. В.Андр. Препатила душа. 2. прх. Изтър-.
пявам някаква беда, страдание, изпашам, изстрад-
вам. Много неща препатихме тая зима.
препекд вж. препичам,
препелица и прёлелка ж. диал. Преперица.
препенвам и препеиям нсв., препёня св. прх. Държа не¬
шо на огън, докато му спадне или изчезне пяната.
Препених сладкото. ,
преперА вж. п р е п и р а м1.	.	, .
преперица ж. Пъдпъдък; препелица.
п^ппчагвам нсв,, препечатам и препечата св.■ прх. На¬
'	печатвам отново. Препечатаха книгата.
препечен прил. 1. Който е изпечен повече от необхо¬
димото, нормалното. 2. Който е печен допълнител¬
но, за да стане хрупкав. Препечен хляб. Препечени
, филийки. О Препечена ракия — която е печена, ва¬
рена втори път.	.
препея вж. п р е п я в а м.
преливам нсв,, препия св. нпрх. Прекалявам с пиене,
пия повече, отколкото мога да понасям. Снощи е
препил, та го боли глава.
. прешпсавям нсв., препикая св. прх. Пикая върху нешо.
Кучето е препикало стената.
препилвам а препитавам нсв., препила св. прх. Преряз¬
вам с пила, с пилене или пиля, изпилвам повече от
необходимото. Препалих желязото.
препинателен прил. грам. О Препинателен знак —
писмен белег, знак (точка, запетая, точка и запетая,
въпросителна, удивителна, двоеточие, многоточие, <
тире, скоби и кавички), който е част от графичната
система на езика и отговаря на паузите и интона¬
циите при говора, дава указание за смисловото и
иптонациошго-сиитактичното разчленение на речта,
[рус·]	’	. ·
препирам нсв., препера св. прх. 1. Пера повторно. Все¬
ки ден препирам пелените. 2. Пера, изпирам (набър- ·
зо).	t
препирам2 нсв., препра св. 1, нпрх. Настоявам упорито;
припирам. 2. прх. Настойчиво карам, подканвам
някого да извърши нешо; припирам. Препираха го
да бърза.
препирам се нсв. нпрх. разг. Видя спор, препирня; спо¬
ря, карам се. Защо се препарат, като не си прав?
препирни’ мн. (препирня ж.) нар. Дрехи, пелени и др.,
които често се перат.
препирни ж. Оживен разговор, остър спор, при който
всеки държи на своето, Препирнята се разгорещи.
Водя препирня;
препис м. Нешо преписано от друго. Препис на доку¬
мент. Заверен препис. Буквален препис. Софроний
Врачански прави първия препис на Паисиевата исто¬
рия.	t
преписвам нсв., препиша св. прх. 1* Пиша, написвам
нешо отново, правя препис. Препиши домашното
на чисто. Преписах две страници. 2. Написвам и ,
представям за свое нешо, което съм видял, заимс¬
твал от друг. Който преписва на класно, ще бъде на¬
казан.	,
преписвАн м. и иреписв^чка ж. 1. Лице, което препис¬
ва някакъв текст. Софроний е първият преписван на
Паисиевата история. 2. неодобр. Някой, обикн. уче¬
ник, който преписва от другиго. В класа има някои
преписвани.
преписка ж. 1. Размяна на служебни писма по даден
въпрос или самите писма. Преписката по тоя въп¬
рос не е още завършена. Преписката се пази в дело¬
водството. 2. Размяна на писма, писмо вна връзка
с някого; кореспонденция.	’
прештгйвам се нсв. нпрх. Прехранвам се, посрешам
житейските си нужди. Препитавам се с труда си.
препЩгам вж. препитвам.
препитание ср. Прехрана.
лрепйтвам нсе., препитам св. прх. 1. Питам, изпитвам
оше веднъж, повторно. 2. Изпитвам бегло, набър¬
зо. Учителят още не е препитал всичките ученици.
препичам нсв., препека св. прх. 1. Пека повече, откол- .
кото трябва. Хлебарят е препекъл хляба. 2. Пека
повторно, втори път. Ракията е слаба, трябва да я
препечем. 3. Пека, изпичам (хляб и др.) допълни¬
телно, докато стане хрупкав. Препичам си филийки
за закуска. — се нпрх. Изпичам се повече, отколко¬
то трябва. Хлябът се е препекъл.
препиша вж. преписва ги.
препия вж. п р е п и в а м.	*
преплавам се. прх. Преплувам.
лреплОвям нсв., преп^лОвя св. прх. Плавя повторно или
докрай; премивам.	’
лреплйквам нсв., преплакна св, прх. 1. Плакна отново,
повторно, 2. Плакна нешо набързо, отгоре-отгоре.
Само е преплакнала чшщшпе, но не ги е измила. *
преплашам нсв., преплатя се. прх. разг. Сгъвам, опла¬
там през средата.
преплевям нсв., преплеин св. прх. .Плевя повторно.
Отиде в градината да преплеви лука.
преплитам нсв., преплстё св, прх. 1. Плета нешо отно¬
во, повторно. Разплетох пул^овера и го преплетох.
2. Вплитам едно нешо в друго, с плетене кръстос¬
вам няколко неша в едно. Преплитам червени шар¬
ки. Петър плет плете, по три пръта преплита [ско-
ропоговорка]. — се нпрх. 1. Кръстосвам се с нешо
друго, събираме се много неша в безредица. Ръцете
ни се преплетоха. Жиците са се преплели. 2. Ходя
насам-натам, навъртам се около някого, та преча.
Какво се преплиташ в краката ми? О Езикът мм се
прешшта — говоря със затруднение, не изговарям
ясно думите. Преплитам крака; краката мм се преп¬
литат - стъпвам несигурно, люлея се на краката си.
преплитане ср. Действие или състояние, положение по

гл. о р е п л и т а м [с е]. О Преплитане на чер¬
вата — нарушена чревща проходимост поради за¬
пушване от тумор, усукване, спазъм и др.
преплувам св. прх. С плуване преминавам. Преплувах¬
ме Дунава.
препопипям нсв., прелетия св. прх. Повивам отново.
Преповий детето, че се е подмокрило.
преповтарям мел., преповтаря св. прх. Повтарям още
веднъж. Учителят преповтори уроки.
преповторёние ср. Действие по гл. п р е п о в -
торя; преповтаряме.
, преповтаря вж. преповтарям.
преподавам нсв., преподам св. прх. По определена ме¬
тодика предавам, поднасям някому някакви знания,
правя някой да усвои определена учебна материя,
ръководя обучението по някаква учебна дисципли¬
на. Преподавам математика. Преподадоха ни нов
урок. ,
преюодзавател м. и преподавателка ж. Който препода¬
ва; учител. Преподавател по български език. Универ¬
ситетски преподаватели.
преподавателски прил. Който се отнася до преподава¬
тел. Преподавателски похват.
преподам вж. преподавам.
преподобен прил. църк. Епитет на светец от по-долен
ранг или на виеше духовно лице.
преподобие ср. щрк. Обръщение към виеше духово ли¬
це, архимандрит. Ваше преподобие.
препознАвам се псе., препозная се св. нпрх. Припозна¬
вам се.
препокривам нсв., препокрня св. прх. Покривам отно¬
во, слагам нов покрив. Препокрихме къщата. ’
преполовявам нсв., преполовя св. прх. 1. Направям не¬
що на две половини; презполовявам. Преполових
дървото. 2. Извършвам, свършвам нещо наполови¬
на, до половината. 3, Изяждам или изпивам нещо
наполовина. Преполовихме хляба още на закуска.
препоръка ж. 1. Благоприятно сведение или похвала
за някого или .за аешо. Приеха го по препоръка на
двама другари. Писмена препоръка. 2. Напътствие
или съвет да се направи нещо. Давам препоръка.
Купих коня по твоя препоръка. -
препоръчам вж. препоръчвам.
препоръчан прил. За писмо, пощенска пратка — който
е изпратен, подаден срещу разписка, за да се дос¬
тави на лицето срещу подпис,
препоръчвам нсв., препоръчам се. прх. 1 Давам добри
сведения, казвам добри думи за някого. Някой тряб¬
ва да те препоръча за тази длъжност. 2. Представям
нещо като хубаво, добро, подходящо; похвалвам.
Препоръчаха ми вашите машини. 3. Давам някому
съвет да направи, да извърши нещо. Препоръчват ми
да отида на баки. —· сс нпрх. Представям се.
препоръчйтел м. и препоръчителна ж. Който препо¬
ръчва някого.
препоръчителен прил. 1. Който служи за препоръка, с
който се дава препоръка. Препоръчително /шсмо. 2.
Който може да бъде препоръчан. Препоръчителна
библиография.	.
препсмстйлам нсв., прелост&ля св. прх. Постилам отно¬
во. Препо стлах леглото.
арепрйвкя ж. Преправяне, направяне на нещо по друг
начин; преработка. Преправка на рокля.
преправям нсв., преправя св. прх. 1. Правя, изработвам
нещо отново, по друг начин. Преправихме къщата.
Преправям си старите дрехи. 2. Поменям, изменям
или преиначавам нещо. Преправих-си гласа.
препускам 741
прелразвам нсв., препразпя св. прх. Прехвърлям от
един съд в друг, изпразвам един съд в друг. Преп¬
ратих орехите от торбата в кошницата. Препраз-
ни шишето.	’
препратка ж. I, Препращане. В този речник глаголи¬
те от свършен вид се дават отделно и с препратка
за тълкуване при съответните глаголи от несвър¬
шен вид. 2. Бележка в писмено съчинение за преп¬
ращане от един пасаж или дума към друг; отпрат-
ка.
препращам нсв., препратя св. прх. Пращам, изпращам,
насочвам от едно място на друго. Препратили съ¬
общението в София.
препрегна вж. препряа^м.
препреда вж: орепридa'м.
препредавам нсв., препредем св. прх. Предавам пов¬
торно или от един на Друг, от едно място на друго.
По редиците се препредава заповедта на командира.
преп^давател м. техн. Устройство, апарат за преп¬
редаване (на енергия, радиосигнал и др.).
препречвам нсв., препреча св. прх. Слагам, поставям
нещо напряко, обнкн> като пречка, преграда. Преп¬
речил дърво през пътя. Препречихме входа с дърве¬
та. — се нпрх. Заставам като пречка пред някого
или нещо; 6 Препречвам пътя — спирам, възпре¬
пятствам движението, преминаването на някого
или нещо.	.
препродам нсв., препреда св. прх. Пресуквам нещо пре¬
дено, преда отново.	- . *
препроводйтелен прил. офиц. Съпроводителен. Препро-
водително писмо.
препровождай нсв., препроводя св. прх. рядко. 1. Прид¬
ружавам, съпровождам. Двама войници ще препро¬
водят пратеника. 2. Препращам,
препродавам псе., препродам св. прх, Продавам нещо
купено. Купих го, за да го препродам. '
препродаван м. и препродавячка ж. Който препрода¬
ва, който се занимава е препродажба. Срв.
прекупвач.
препродажба ж. Продажба на нещо купено. Препро¬
дажба на имоти,
препродам вж. препродавам.
препрочитам нсв., препрочетя св. прх. Чета, прочитам
нещо отново, повторно. Книгите па Вазов ще се че¬
тат и препрочитат.
препр1^|^1квам нсв., препръскам ся. 1. прх. Пръскам не¬
шо повторно. Ако завали, ще трябва да препръсква-
ме лозето. 2. нпрх. За дъжд — пръска малко, за
кратко време. Дъждът препрьска и спря.
препръсква, препрьска безл. Превалява леко, малко,
за кратко време,
препрягам нсв, препрегпа св. прх. 1. Впрягам отново
или с други коне, волове. Постояхме в ханчето, до¬
като препрегпаха колата. 2. Впрягам добиче не от
тая страна, на която е свикнало. — се нпрх. За до¬
биче — впрягам се и от двете страни. Волът е стар
и не се препряга. ·
преплувам св. прх. Напсувам. *
пропуквам1 нсв., преп^кам св. нпрх. Припуквам. Пуш¬
ки препукаха.
препъвам2 нсв., препикай и преиукна св. прх. Пропук¬
вам. Препукахме леда. — се нпрх, Пропуквам се.
препускам н префтам нсв., препусна св. 1. нпрх. За кон
или друго жвотно — [спускам се да] тичам силно.

742 препусканица	'	'
бързо. Конят препуска галоп. 2. нпрх. разш. За чо¬
век (пеша, на кон или с превозно средство) — [спус¬
кам се да] тичам, движа се бързо, с всичка сила. С
каруци и коне из селото препускаха сватбари. Йов.
Пакостниците препуснаха през нивите. 3. прх. Ка¬
рам кон, друго животно или превозно средство да
се движи бързо, с всичка сила. Състезателите пре¬
пуснаха конете си.
препусканица ж. разг. Препускане, надбягване,
препусна, препущам вж. препускам,
препъвам нсв., препъна се. прх. Спъвам. —* се нпрх.
Спъвам се. Препънах се и паднах.
препълвам и препълним нсв., препълня се, прх. Пълня
до краен предел или повече, отколкото трябва. От¬
пий от чашата, че я препълних. — се нпрх. Обикн.
за съд, помещение и под. — изпълвам се до краен
предел, повече от нормалното. Салонът се препълни
с публика.
прешъпявам нсв., препълня се. нпрх. Преминавам из¬
вестно разстояние пълзешком. Пропълзяхме до око¬
пите.
препълня, препълним еж. препълвам,
препъна вж. препъвам.
препъникшмък м. Пречка, спънка, препятствие,
щргшържвам нсв., препържа се. прх. 1. Изпържвам,
опържвам. Лукът се претржва до зачервяване. 2.
Прегарям с пържене, изпържвам повече от необхо¬
димото.	.	’
препърлям нсв.. препърля св. прх. Прегарям с пърлене. -
препъвам нсв., преп^хна св. прх. С пъхане прекарвам,
промушвам нещо някъде; провирам, Препъхни ре¬
мъка през дупката.
пренявам нсв., препея св. прх. Пея някому нещо, зади-
рям го с песен (обикн. за мома и ерген, които се
обичат). „Бяла се кърпа белее, Пенко за Райка лу¬
дее'* — така го препя Цонка. Т.Г.Вл.
препявка ж. Препяване или думи, с които препяват.
Ненко след тая препявка сети, че му стана сладко
на сърцето, Т.Г.Вл.
препятствие ср. 1, Пречка, спънка. Срещам препятст¬
вие. Преодолявам всевъзможни препятствия. 2.
Преграда, пречка по път’, която спира, задържа
движението. Противотанково препятствие. 3.
спорт. Преграда, която трябва да се прескочи. Над¬
бягване с препятствия, [рус.]
прептст[ву]вам нсв. прх. книж. Преча, спъвам, задър- .
жам. [рус.]
преработвам и преработвам нсв., преработя и преработя
св. прх. 1. С работа преобразувам, обработвам не¬
що, обикн. суровина, та го правя годно за употре¬
ба. Преработвам цвекло в захар. 2- Работя, изра¬
ботвам нещо наново, повторно, та го изменям,
поправям, оправям. Преработвам статия, — се
нпрх. разг. Преуморявам се от работа,
преработвателен прил. Който е предназначен за прера¬
ботване, който е свързан с преработка на нещо.
Преработвателни предприятия..
преработка ж. 1. Производствен процес за преобра¬
зуване на суровините в годни за употреба, използ¬
ване продукти. Преработка на памук. 2. Повторна
работа, изработване за изменение, поправка, опра¬
вяне на иещо. Романът се нуждае от основна пре¬
работка.
иреравям нсв., преровя св. прх. I. Ровя, разравям нещо
изцяло, докрай или наново, повторно. 2. прен. Ровя
навсякъде, преглеждам всичко (като търся нещо).
Прерових всичките си джобове, но ключа не наме¬
рих. Прерових цялата библиотека.
прераждам се нсв., преродй се св. нпрх. 1. Според някои
религиозни учения — раждам се отново след смърт¬
та, въшгьтявам се в ново тяло. Теософите учат, че
човек се преражда. 2. прен. Коренно се.изменям, ста¬
вам съвсем друг. Нравствено се прераждам. .
прераждане ср. Действие по гл. прераждам
с е. Не вярвам в прераждането па душата.
преразкажа вж. преразказвам.
преразказ м, Преразказваме или нещо преразказано.
Кратък преразказ. Правя преразказ на художестве¬
на творба.
преразказвам нсв., преразкажа св. прх. 1. Разказвам,
предавам със свои думи нещо прочетено или чуто.
Преразказах му каквото съм прочел. 2, Разказвам
наново, повторно. Преразказвам урок,
преразпределение ср. книж, Преразпределяне,
преразпределям нсв., преразпределя св. прх. книж. Раз¬
пределям отново, по друг начин.
преразход м. Разход, който надвишава предвиденото
или обикновеното. Преразход на електрическа енер¬
гия.	'
преразходвям нсв., преразходя св. прх. Правя прераз¬
ход.
прераноинрам нсв. и св., прх. Районирам отново, по
друг начин.
прераствам нсв., прерасна и сре раста св. 1. прх. Над¬
раствам. Синът прерасте баща си. 2. [рус.) нпрх.
Развивам се, променям се и преминавам в нещо
друго. Конфликтът ще прерасне в открита война.
лрередя вж. пререждам. -
прережа вж. прерязвам.
пререждам нсв., прередя св. прх. 1. Редя отново, пов¬
торно, по друг начин. Пререждам чаши. 2. Изпре¬
варвам наредилите се, запазилите ред преди мене.
Застанали па опашка и не позволяват никой да ги
прережда.
пререкание ср. Препирня, разправия, спор, караница.
Влизам в пререкание, [рус.]	♦
пререшавам нсв., нререшй св. прх. Решавам отново и
, по друг начин нещо вече решено.
прерйпвам нсв., прернпна св., прх. и нпрх. разг, Прес¬
качам, прескоквам. Лреритах [през] плета.
прерия ж. книж. Обширна степ в средната част на
Северна Америка, [от фр.]	.
прербвя вж. преравям.'
прерогатив м, книж. Изключително право на държа¬
вен орган или длъжностно лице. Прерогативи на
държавния глава, [яат.]
преродй се вж. прераждаме е.	"
преросява нсв., прероей св., нпрх. и безл. За дъжд —
роси малко, за кратко време ♦или от време ка вре¬
ме.
преръмява нсв., преръмй св. нпрх. За дъжд — ръми
малко, за' кратко време или от време на време,
преръсввм нсв., преръся св. прх. Ръся нещо изцяло, ръ¬
ся всичко; наръсвам. Преръсвам с вода.
прерязвам нсв., прережа св. прх. С рязане разделям не¬
що на две, на части. Прерязвам дъска. Прерязвам
въже.	■
преса1 ж. I. Уред, приспособление, машина за офор¬
мяне, изработване на предмети чрез силно наляга¬
не, за изстискване на течности и др. Преса за кар¬
тофи. Преса за вино. Хидравлична преса. 2.

' Приспособление с прикрепена на него попивателна
хартия за поливане на мастило; попивка. {лат.]
преса2 ж. Периодичен печат, главно вестници; печат.
О Жълта* преса.
пресаждам исв., пресадй св. прх. Изваждам, изкопавам
растение, дърво и го насаждам наново, на друго
място.
пресвегй прил. цьрк. Епитет на някои християнски све¬
ти неща: най-свет. Пресеетата църква. Пресрета
Богородица.
пресвёгьл прил. остар. Епитет на някои високопоста¬
вени лица или монарси.
пресегна вж. пресята м.
пресёдна вж. пресядам,
лреседлив прил. За храна — който лесно пресяда. Пре-
сед/шви круши.
преседнвам нсв., преседя св. нпрх. и прх. Г. Седя, за¬
държам се, прекарвам известно време някъде (в се¬
дене). Колко пъти сме преседявали до полунощ! Пре¬
седях двайсет дена в летовището. 2. Седя,
прекарвам повече, отколкото е необходимо; прес¬
тоявам. Тестото преседя и се развали.
пресекА вж. пресичам.
□росеквам нсв,, пресёкла св. нпрх. Свършвам, спирам,
преставам (да тека, да извирам, да се чувам и пр .).
Водата пресекна. Гласът му не пресекваше по цели
дни.
пресекли» прил. Който пресекла, който е с. прекъсва¬
ния, с паузи. Пресеклива песен,	.
пресекна вж. пресекла м.
лресеку.лка ж. Обикн в съчет. на пресекулкл разг. —
с прекъсване, от време на време,
преселвам нсв., преселя св. прх. Премествам на друго
място за живеене. — се нпрх. Отивам да живея на
друго място. Преселвам се е плодороден край.
преселение ср. Преместване на друго място за живее¬
не; преселване. Велико преселение на народите.
преселник м. и преселница ж. Човек, който се е пре¬
селил от едно място на друго. Прют. коре¬
ня к. Преселник от Балкана.
преселническн й пресёлиишки прил. Който се отнася до
преселник и до преселване. Преселнически движе¬
ния. Преселнически махала.
пресен прил. 1. Обикн. за растителни и животински
продукти — който е добит, получен наскоро и е за¬
пазил свежестта си и добрите си качества. Пресни
плодове и зеленчуци. Прясно месо. Пряспа риба.
Пресни яйца. Хлябът е пресен. 2. Който е добит,
произведен наскоро и не е отлежал или не е подло¬
жен на допълнителна обработка. Прясно сирене.
Пряспа бира. Пресни и сушени плодове. 3. Който се
е появил, станал е неотдавна, наскоро; скорошен,
Пряспа рана. Пресни новини. О Пресен въздух —
чист, прохладен, незастоял. Пресен хляб; пряспа пи¬
та — пшеничен -хляб без квас. Прясно мляко — теч¬
но, неквасено.
пресечен2 прил. 1. В който се пресичат две или повече
линии. Пресечна точка. 2. Който пресича нещо, ми¬
нава през нещо. Пресечна улица.
пресечен2 прил. 1. геом. За геометрично тяло — на
който горната част е отрязана. Пресечен конус.
Пресечена пирамида. 2. За местност — който не е
равен, който е нагънат шш е прорязан от долове,
ровове, бразди и под.; просечен,
пресечка ж. 1. Точка, в която се пресичат две линии.
Пресечка на линиите А В и СВ. 2. Място, където се
пресичат две улици; кръстопът,
прескок 743
пресёя вж. пресява м1·2.
пресилвам нсе., пресиля св. прх. 1. Карам някого или
нешо да работи повече, отколкото може. пряко си¬
лите си; преуморявам, претоварвам. Пресилвам ра¬
ботник. Пресилих коня. Пресилвам мотор. 2. прен.
Преувеличавам, прекалявам. — се нпрх. Преуморя¬
вам се, претоварвам се.
пресилен прил. 1. Изтощен, отпаднал от пресилване.
Пресилени нерви. 2. прен. Преувеличен или неестес¬
твен, насила престорен. Пресилена усмивка.
□реейленост ж. Качество на пресилен,
преейля вж. пресилвам.
пресилвам1 нсв., пресипна св. нпрх. 1. За глас, говор —
ставам глух, беззвучен, дрезгав. Пих студена вода
и гласът ми пресипна. 2. Гласът ми става глух, без¬
звучен, дрезгав. Пресшгнах от викане.
преейпвам2 нсв, пресиля св. прх. Сипвам, преливам от
един съд в друг. Пресилвам брашно. Пресипах вино¬
то в каната. Пресили чашите в каната.
пресипнал прил. За глас — глух, беззвучен, дрезгав,
пресита ж. Прекадена насита; пресищане. Слушах до
пресита.
преситен прил. Прекадено наситен. Преситен от нас¬
лади. Преситен разтвор,
. пресйтеност ж. Качество или състояние на преситен,
преситя св. п р е с и щ а м.
пресичам нсв., пресек* св. прх. 1, Със сечене разделям,
правя нещо на две. Пресякох дървото. 2. Минавам
напряко, през пещо; прекосявам. Пресякох улица¬
та. Шосето пресича железопътната линия. 3. Ми¬
навам, разположен съм от единия до другия край
на някакво пространство; прекосявам. Железница
пресича цялата област. 4. Преграждам, препречвам
движението на някого или нещо. Пресякоха му пъ¬
тя за бягство. 5. Прекъсвам, прекратявам някак¬
во действие, процес. Пресичам оратор. Пресичам
игра. Не ме пресичай. 6. Спирам или предотвратя¬
вам ферментационен процес. 7. Правя мляко да
стане на извара, развалям при варене. Пресякох¬
ме млякото. — се 1. взаим. и нпрх. За линии, пъ¬
тища и под. — минавам през друг, преминаваме
един през друг в дадена точка. Успоредните прави
не се пресичат. Шосето се пресича с железопът¬
ната линия. 2. нпрх. За мляко — ставам на изва¬
ра, развалям се при варене; преварявам се. 3.
нпрх. За крака — отмаляват, подкосяват се.
О Пресича мн котка* път.
пресищам нсв., преситя св. прх. Насищам свръх мяр¬
ката, в излишък. Преситили сте разтвора, — се
нпрх, 1. Насищам се свръх мярката, в излишък. 2.
прен. Изпитвам равнодушие, безразличие към не¬
що, дотяга ми, омръзва ми нещо, което прекадено
много ийи прекадено често съм имал, получавал·.
Пресищам се от забавления.
прескачам нсв., прескоча св. 1. прх. Скачам през нещо.
Прескачам локва. 2. прх. прен. Изпускам, изоставям
част от нещо цяло. При превод прескачам трудните
места. 3, нпрх. Отивам някъде за кратко време; от¬
скачам. Прескочила е до съседите. О Прескачам
трапа — оздравявам, оставам жив след тежка бо¬
лест шш премеждие.
прескачаница ж. Игра, при която участниците взаим¬
но се прескачат; прескочикобила.
преекбк м. Прескачане, скачане през нещо.

744 прескоквам
f	.
прескоквам «се., прескДкма св., прх. и нпрх. Преска¬
чам! Прескокнах през оградата.
пресконференции ж. Среща на политически, обществе¬
ни, научни и др, дейни с представители на печата,
радиото и телевизията за официална информация
или разговор по важни обществени въпроси,
прескоча вж. прескача м.
прескочикобила ж. Игра прескачаница, ■
прёокъп крил. Премного скъп, .
преславен прил. Премного славен,
прсслап м. нар. Седловина.
преслёдвам нсв. прх. 1. Движа се след някого или не¬
що, вървя по следите му, обикн. за да го хвана, за¬
ловя, накажа н под. Преследвам крадец. Кучетата
преследват заек. 2. Проявявам враждебно отноше¬
ние към някого и му създавам неприятности и мъч¬
нотии, поддаем го иа гонение. Преследват малцин¬
ствата. Преследваха прогресивните младежи. 3.
Наказвам, боря се срещу някого или нещо. Власт¬
та преследва спекулантите. Законът преследва спе¬
кулата. 4. прен. За мисъл, идея и под. — не оставям
на мира; мъча, измъчвам. Преследва ме мисълта,
че съм сгрешил. 5, прен. Имам за цел, стремя се към
нещо, действам или допринасям за осъществяване¬
то на нещо. Той преследва лични облаги. Договорът
преследва само мирни цели.
преследвач м. и прееледвАчка ж. Конто преследва,
преслица ж. диал. Растение хвощ.
прислушвам «се., преслушам св. 1. прх. Проверявам,
изследвам състоянието на белия дроб или сърцето
чрез слушане. Лекарят ме преслуша. 2, нпрх. разг.
Прекалявам в старанието си да бъда послушен, та
правя грешка, провинявам се в нешо.
пресметлив прил. Който върши всичко със сметка, с
умисъл. Пресметливо момиче.	,
пресметливост ж. Качества На пресметлив,
пресмятам нсв., пресметна св. прх. Правя, направим
сметка; изчислявам. Пресмятам печалба.
преснимам й преснемам нсв., преснёма св. прх. 1. Сни¬
мам, фотографирам отново, повторно. 2, Правя,
снемам копие от нещо.
преснима ж. 1. Преснота. 2. Пресен продукт (мляко,
сирене, месо).
пресиовавам нсв., преснова св. прх. Снова, насновавам
нещо отново, повторно.-	<
аресновбдем прил. Сладководен. Пресноводни риби.
орссиосолен и пресносдл прил. Който скоро е сложен
в сол, скоро е насолен.
преснота ж. Качество на пресен,
преспи прил. 1. Който се отнася до преса! Пресово
отделение. 2. Изработен на преса; пресован. Пресо¬
во стъкло. Пресови цървули,
пресДвам и прееувам нсв. и св., прх. 'Стискам, стягам
е преса, обработвам, оформям с помощта на преса,
пресован л пресуадн прил. Изработен яа преса. Пресо¬
вани тухли.
пресДл м, диал. Кисело зеле; армея.
прссолёл прил. 1. На който е сложено повече сол, от¬
колкото трябва. Иресолено ядене. 2. прен. За шеги,
закачки и под, — които с прекадено солен, непри¬
личен.
- преоотяиам нсв., пресолд св. прх. Слагам повече сол,
отколкото трябва. Сложих два пъти сол на боба,
та го пресолих,
преспа вж, пряспа.	*
преспивам нсв., преспя св. нпрх. 1. Спя известно време,
докато се наспя. Като преспи, ще изтрезнее. 2. Спя
през нощта, прекарвам нощния си сън. Преспах у
приятеля си.
преспокоен прил. Напълно, съвсем спокоен, ►
преспокойно нарч. 1* Напълно, съвсем спокойно. 2.
Лесно, без проблеми, затруднения. Можеш преспо¬
койно да си вървиш.
лреспй вж. преспивам.	1
иресрамвам се и пресрамям се нсв., иреср&мя се св.
’ нпрх. Преодолявам срама си, преставам да се сра¬
мувам. Пресрамих се и я погледнах в очите.
пресрещам нсв., пресрещна св. прх. Излизам срещу ня¬
кого, явявам сс насреща му. Излез да пресрещнеш
баща си. Пресрещнал го на пътя и го убил.
пресрочвам нсв,, пресрДчя св. прх. Просрочвам. Прес¬
рочвам полица. Документите му са пресрочени.
преставам нсв,, престана св. нпрх. Прекратявам, пре¬
късвам, спирам да действам, да върша нещо. Прес¬
танах да ходя на театър. Дъждът престана. Прес¬
тавам да пея.
престар прил. Много, прекадено стар. Разказват ста¬
ри и престари истории.
престаравам се нсв., престарая се св. нпрх. Проявявам
прекадено и неуместно старание. Престаравам се в
службата.	♦
преигарявам нсв., престарея св. нпрх. Остарявам мно¬
го.
престарял прил. Много, премного остарял,
престарялост ж. Качество па престарял,
иресгёгна вж. престягам,
престёпя вж. престилам.
престиж м. Влияние и добро име, уважение, почит, е
които се ползва някой; авторитет. Държа на своя
. престиж.
престижен прил. Който се отнася до престиж. Прес¬
тижна професия. “
престйжност ж. Качество на престижен,
престилам нсв., престола св. прх. нар. 1. Покривам,
застилам с платно, кърпа и др. 2. Слагам, връзвам
престилка.
престилка ж. 1. Част от традиционната българска
женска носия във вид на правоъгълно парче плат,
което се запасва върху другите дрехи и има украс-
. ни и практически функции. 2. Вид връхна работна
дреха или правоъгълно парче плат, кожа и др., ко-.·
сто се връзва отпред, за предпазване на другите
дрехи от изцапване или скъсване,
просто муз. 1. нарч. Много бързо (като указание за
темлото, с което се изпълнява дадено музикално
произведение). 2. а. Много бързо темпо в музиката,
б. Музиузл^а пиои. или чист ст музик^икно прояз- и
ведение с такова темпо, [ит.]
престой м. Временно прекъсваме, прекратяваме па ня¬
каква работа, дейност или задържане, оставане на
едно място; престояваме. На тази гара влакът има
пет минути престой.
ирестдл м. 1. Издигнато, поставело ла високо и укра¬
сено седалище, стол ла цар, владика и др.; троп. 2.
Символ на власт на монарх. 3. църк., Четвъртита
(каменна) маса в черковен олтар,· символизираща
мястото, където Христос е бил разгшат. Свещени¬
кът коленичи пред престола.	.
престЛлел прил. Който се отнася до престол (главно
в 1 знач.). Престолна зала. <> Престолен град ос¬
тар. — столица. ·	.	.

престолнмяа ж. Престолен град. ’
престолонаследник м. и престолонаследница ж. Нас¬
ледник на престола (на владетел, монарх).
престбрвам нсв., престоря св. прх. нар. I. Превръщам,
преобразявам. Стори ме, боже, престори, на сиво,
пъстро гълъбче. Нар.п. 2. рядко. Вземам, помислям
някого за друг. Престорих го на Иван. — се нпрх.
. Давам си някакъв' вид; преструвам се. Престорил
се на луд.
преетбреи прил. Неистински, неискрен. лицемерен.
Престорена радост. Престорен плач.
престореност ж. Качество на престорен.
престоря [се) вж. п р е с т о р в а м [с е].
престоявам нсв., престоя св. нпрх. 1. Задържам се пре¬
карвам на дадено място. Престоях една седмица
край морето. 2. Обикн. за храна, продукт — стоя
известно време, обикн. цо-дълго отколкото трябва.
Крушите трябва да престоят известно време, до¬
като станат за ядене. Хлябът е престоял·.
престоял прил, Който е стоял по-дълго време от оп¬
ределеното, нормалното, допустимото. Престояло
месо.
престрашавам се нсе., престраша се св. нпрх. Преодо¬
лявам страха си; решавам се. Престрашил се и
тръгнал сам през гората.
престрелка ж. Кратък бой с огнестрелно оръжие. При
престрелката били ранени двама жандармеристи.
престрйгвам нсв., пресгрижа се. прх. 1. Стрижа пов¬
торно. 2. Стрижа повече, по-ниско.
престроявам вж. престроявам. <
" престройка ж. рядко..Строене повторно, наново.
престроявам* нсв., пресгрой св. прх. Строя, построя- .
вам повторно, наново. Престроявам стена. Прест¬
роявам изречение.	'
престроявай нсв., ирестроя св. прх. Строявам, под¬
реждам наново, по нов начин. — се нпрх. Строявам
се наново, по нов начин. Войниците се престроиха
в колона..
*	преструвам се нсв. нпрх. Придавам си (лицемерно)
друг вид, давам си вид, че върша шш изпитвам,
усещам нещо. Срв. пре сторвам с е.
Преструвам се на заспал.
преструвай м. и преструвама ж, разг. Който сс прест-
' рува. Не им вярвай на тия преструвановци!.
преструвка^ ж. Лицемерна проява на фалшиви, неис¬
тински чувства и мисли. Не вярвай на такива прес¬
трувки,
пристъпвам нсе., престъпи св, -прх. (и нпрх.) 1. Стъп¬
вам, преминавам през нешо; прекрачвам, 2. Нару¬
шавам нещо установено. Престъпвам закон. Прес-
тъпвам заповед. Престъпвам обещание.,
престъпен прил. Свързан е престъпление. Престъпна
мисъл. Престъпно деяние. Престъпен свят.
престъплёние ср. Действие, което нарушава законите
и подлежи на наказателно преследване. Извършил ,
престъпление. Углавно престъпление. ’
преступник м, престъпница и престъпничка ж. Който
е извършил престъпление.
престъпнически прил. Който се отнася до престъпник.
Престъпнитеско лице.
престъпност ж. 1. Качество на престъпен. 2. Съвкуп¬
ност, множество от престъпления. Увеличение на
престъпността след войната.	л
престъпя вж. престъпвам.
пртсгъртвам нсв., преотържа се. прх. 1. Стържа пов-
* торно. Трябва да престържем оста. 2. Стържа по¬
, вече, отколкото трябва. Внимавай да не престър-
претворявам 745
жеш кожата, че ще се скъса. 3. Протривам, пре¬
късвам със стъргане. Престъргах си кожата на ръ¬
ката.
престягам нсе., пресегна св. прх. 1. Стягам та опре¬
делено място напречно. Престягам през кръста. 1.
Стягам повече, отколкото е потребно,
пресовам вж. пресовам,
пресуван вж. пресован,
пресук м. диал. Ръчен прибор за пресукване на преж¬
да.
пресуквам1 нсв., пресича св. прх„ I. Суча, усуквам една
или повече изпредени нишки а едно за получаване
на здрав и гладък конец, връв. 2. Суча, усуквам не¬
що наново. Тази прежда трябва да се пресуква. 3,
Суча повече, отколкото е потребно. Пресукана
прежда. .
пресуквам2 нсв., пресуча св.. нпрх. и прх. Пребозавам.
Детето е пресукало. '
пресуквйч м. и пресуквания ж. Работник, който пре¬
суква прежда.
пресуча вж, пресуква м1·2.
пресушавам нсе., пресуша св. прх;. 1. Правя вещо да
стане сухо, спирам или отстранявам водата, влага¬
та от нещо. Пресушавам блато. Пресушиха вецчки
извори. 2. Суша, изсушавам нещо повече, отколкото
трябва. Гледай да не пресушиш дрехите, че ще ги
гладя. 3. прен. разг, Изпивам докрай, до дъно. Пре¬
сушихме чашите.	·
пресцентър м. Служба по печата, отдел за информа¬
ционно обслужване, за осведомяване на журналис¬
тите (при държавна или друга институция, на кон¬
ференция, конгрес и др.). В пресцентъра на
Министерския съвет,
пресъздавам нсв., пресъздам св. прх. Създавам наново,
възпроизвеждам творчески; претворявам. В „Под
игото" Вазов пресъздава народния живот и борба.
пресьрдвам ее нсв., лресърдя се св. нпрх. Преставам да
се сърдя; отсърдвам се. Пресърдих му се вече.
пресъхвам нсв., пресъхна св. нпрх. 1. Губя, изгубвам
водата или влагата си. Изворчето пресъхна. Гърло¬
* то ми пресъхна. 2. Съхна, изсъхвам повече, откол¬
кото е потребно. Сеното пресъхна.
пресявам1 нсв,, пресея св. прх. Сея, засявам повторно.
пресявам2 нсв., пресея св. прх. I. Сея, прекарвам през
сито. Пресей брашното. 2. прен. Правя подбор, от¬
делям лошото, ненужното от доброто, необходи¬
мото. Пресяха кандидатите чрез конкурс.
присягам нсв,, пресипна св. нпрх. Простирам ръка, по¬
сягам към или за нещо отдалечено. Димитре, не
пресявай пред баба си на софрата. Ваз. Я пресегни,
та ми подай ножа. — се нпрх. Простирам, протя¬
гам ръка към нещо отдалечено, посягам през нещо.
Сложете по-насам солницата, че не мога да се пре-
сягам.
пресядам нсв., преседна св. нпрх. За храна, залък —
труден съм за преглъщане, заставам, спирам на
гърлото; засядам, пресяда ми, приседне мн нпрх.
• Трудно преглъщам, не мога да преглътна нещо.
Пийнах малко водица, че ми преседяа. Да ти пресед-
не! [клетва]	’
протакам вж. ' п р е т о ч в а м2
претапям вж. претопявам.
претворявам нсв., претворя св. прх. 1. Възпроизвеж¬
дам, пресъздавам творчески. Художникът претво

. * 1 ” ·
746 претеглям
рява действителността. 2. Превръщам някаква
идея, замисъл в действителност, в реален факт; осъ¬
ществявам, превъщгъщавам. 3. нар. Преобразявам.
Претворил го на куче.	-
претеглям1 нсв., претегля св. прх. 1. разг. Премервам
тежина. Претеглихме житото. 2. прен, Преценя¬
вам. Моканиньт набързо го претегли в ума си, Йов.
претёглям2 «се., претёгля св., нпрх. и прх. Преживя¬
вам, претърпявам тегло, страдание, нещастие. Мно¬
го съм претеглила през живота си.
претегля вж. претягам. -
претекст м. Формална или измислена, недействителна
причина, мотивировка; предлог. Това е само' пре¬
текст да ми откаже, [лат.]
претендент м. и претендентка ж. Който претендира,
изявява претенции за нещо. Претендент за предсе¬
дател. Претендент за титлата.
претендирам нсв. нпрх. Изявявам претенции. Претен¬
дира да знае много. Претендира за поста директор.
претенцибзен прил. Който има или изявява, предявя¬
ва големи претенции. Претенциозен цигулар. Пре¬
тенциозна публика. Претенциозно название.
претенцмбзиост ж. Качество на претенциозен,
претенция ж. 1. Настоятелно искане, домогване до
нещо, за което някой смята, че има право. Нямам
претенция за председател. Предявявам претенции.
2.	разг. Голямо, високо мнение за себе си, за своите
качества, важност. Той има големи претенции, [лат.]
преточвам нсв., претичам св., нпрх. и прх. Преминавам
с тичане; лребягвам, Срв. йритичвам. Пре-
тичах през двора.
преткновение ср. старин. Само в съчет. камеп прегк-
новення — пречка, спънка, затруднение; препъника-
мък.
претоварвам нсв., претоваря св. прх. 1. Товаря повече
от мярката. Не претоварвайте колата. Претовари¬
ха го с работа. Ще си претовариш сърцето. 2. То¬
варя наново. Трябва да претоварваме багажа. 3.
Премествам товар от едно място на друго. Прето¬
варихме багажа на друга кола. — се нпрх, Товаря
се над мярката, работя прекадено, повече от нор¬
малното.
претопявам нсв., претопя св. прх, 1. Преработвам с то¬
пене. Претопявам руда. Претопихме сланината. 2,
Топя наново. 3. прен. Чрез пряко влияние променям
народност, характер и пр.; асимилирам. Славяните
претопили старото населете в нашите земи.
претор м. В древния Рим — виеше длъжностно лице
със съдебни и административни функции, [лат.]
преториании мн. (претормёнец м.) книж. 1. В древния
Рим — елитна гвардия на императора [първоначал¬
но лична охрана на претор]. 2. прен. Наемна войс¬
ка, опора на насилническа власт,
преторнанскн прил. книж. Който се отнася до претор
и до преторианци. Преторианска гвардия.
преточвам1 нсв., претДчя св. прх. Точа, наточвам пове¬
че, отколкото трябва; преострям. Претопил си но¬
жа, та се подвива.
ирет0чсвам2 и претОкам нсв., преточа св. прх. Точа, пре¬
ливам течност от един съд в друг или обратно в
съшия. Преточвам виното в бутилки. Претакам зе¬
ле.
претрййвам нсв., претрНя св, нпрх. нар. Изтрайвам оп¬
ределено време, докрай.
претраиввм нсв., претрепя св. прх. прост. 1. Пребивам,
утрепвам. 2. прен. Преуморявам, пресилвам. — се
нпрх. 1- Пребивам се, наранявам се. Паднах, та се
претрепах, 2. прен. Преуморявам се, пресилвам се.
3.	Полагам големи усилия да свърша, да направя
нещо. Претрепах се да те търся.	„
претреей ме вж, претриса ме.
претрйвам нсв,, претрйя св. прх. 1. Прерязвам с трион
или пила;, претърсвам. Претрих дървото. 2. Пре¬
късвам, прокъсвам, повреждам с -триене, с жулене;
претърквам, прежулвам. Ще претриеш въжето.
Претриха ми гърба в банята. О Претрйвам прага*,
претриса ме нсв., иретресё ме св. нпрх. Престава да ме
тресе. Два дни го тресе и го претресе,
претрня вж. претрйвам.
претрополявам нсв., претрополя св. нпрх. Преминавам .
(бързо) с трополсне. С шум претрополя файтон.
П.П.Сл.
претрошавам нсв., претроша св. прх. Троша, строша-
вам на две; пречупвам, прекършвам. Претрошила
ръката си. — се нпрх. Счупвам се, строшавам се на
две; пречупвам се.
претрупам вж. претрупвам.
претрупан прил. 1. На, върху който натрупани
премного неща. Претрупана трапеза. 2. Който се е
заловил с премного работа. Претрупан с работа.
3. прен. Прекадено подробен или натруфен. Прет¬
рупано описание.
претрупаност ж. Качество или състояние на претру¬
пан. Забавил се поради претрупаност в работата.
и|метрушвам нсв., претрупам св. прх. Трупам, натруп¬
вам премного неща върху нещо или някого. Прет¬
рупал си масата с книги. Претрупаха ме с работа.
иретрывям нсв., претръпна св. нпрх. 1. За крак, ръка
и др. — преставам да тръпна. Кракът ми претръп¬
на. 2. За рана, болка — преставам да боля. Раната
скоро ще претръпне. 3. прен. Свиквам, привиквам с
нещо лошо иди неприятно, преставам да се боя или
да страдам. Претръпнал съм пред всяко зло. К.Хр.
претупвам нсв., претупам св. прх. I. Тупам наново.
Чергите трябва да се претупат. 2. разг. Пребивам,
претрепвам. 3. разг. Свършвам нещо небрежно, на¬
бързо. На заседанието тоя въпрос го. претупахме
много набързо,	*
претурвям и претурнм нсв., претуря св. прх. Прекатур-
вам, преобръщам. Малкото камъче претуря кола¬
та.
претькавам нсв., претъка св. прх. Тъка повторно нещо
разтъкано.
претълкувам нсв. и св., прх. 1. Тълкувам наново, пов¬
торно. 2. Тълкувам превратно, по своему, .
претолявам нсв., претопя св. прх, Изтънявам прокале¬
но. Претънила си конеца.
претъпкан прил. В който са натъпкани, които е побрал
прекалено много неща или кора. Салонът е претъп¬
кан. Пътувам в претъпкан автобус.	· ’
иретъпквам нсв., претЪпча св. прх, 1. Натъпквам в не¬
що повече, отколкото обикновено побира. Претъп-
ках куфара с дрехи. 2. рядко. Стъпквам, стъпквам.
Влезли в градината и претъпкали лехите.
претопявам нсв., претопя св^прх. Правя, паправям не¬
що или някой да стане (съвсем) тъп. ' Срв.
притъпява.м. Претъпих ножовете. Лекар¬
ството претьпи болките.
□ретъркалвам нсв., прегьркалям св. прх. Премествам
с търкаляне. Претъркаляй бъчвата насам.
претърквам нсв., претъркам св. прх. Претрйвам. <
претъркблвам нсв., претърколя св. прх. Прстьркалвам,
претьркулвам.
претьркулвам нсв., претьркфлна св. прх. Обръшам или
.премествам с търкаляне. Хващат грамадния камък
и го претъркулват. — се нпрх. 1. Движа се с тър¬
каляне. 2. Падам надолу с главата. 3. преп. Преми¬
навам бързо, неусетно. Дните се претъркулнаха.
претърпявам псе., претърпя св. прх. 1. Търпя, изтърпя¬
вам докрай; преживявам. Претърпях голямо не¬
щастие. Ще претърпиш и тази мъка. 2. В сьчет. с
някои съш. — бивам подложен на действието, оз¬
начено със съществителното. Книгата претърпя две
издания.
претърсвам нсв., претърся св. прх. 1. Търся навсякъде.
Претърсиха цялата къща. 2. Пререждам керемиди¬
' те на покрив.
прегьршувам св. прх. Тършувам навсякъде; претърс¬
вам (в 1 знач.). Претьршувах всички долапи, докато
го намеря.
претягам нсв., претегля св. прх. Стягам, затягам мно¬
го; престягам.
преувеличавам нсв., преувелича св. прх. Придавам на
нешо по-голямо, по-сериозно значение, представям
нешо като по-голямо, по-силно, по-съществено, от¬
колкото е. Не преувеличавайте трудностите на мо¬
мента. Не преувеличавай!
преувеличение ср. Невярно представяне на нещата в
по-голям вид. Говоря ти без преувеличение.
преуголемивам нсв., ореуголемя св. прх. рядко. Преу¬
величавам.
преумиожавам нсв., преумножй св. прх. 1. книж. Твър¬
де много умножавам, увеличавам броя, количест¬
вото шш степента, силата на нешо. Тоя празник ще
умножи и преумножи любовта, ни към отечество¬
то. 2. Умножавам (дадени числа) отново, повтор¬
но.
преумора ж. Твърде голяма, прекалена умора,
преуморен прил. Премного уморен, Преуморен съм от
път.
преуморявам нсв., преуморя св. прх. Твърде, прекадено
много уморявам. Преуморих си очите от четене,
— се нпрх. Уморявам* се твърде, прекадено много.
Не бива да се преуморявате.
преуспявам нсв., преуспея св. нпрх. Имам, постигам
голям успех. Преуспявам в науките.
преустановявам нсв., преустановя св. прх. Прекратя¬
вам, прекъсвам. Занятията се преустановяват за
неопределено време.
преустройвам вж. преустроявам,
преустройство ср. Промяна в устройството, организа¬
цията на нешо; реформа, реорганизация. Преуст¬
ройство на държавния апарат.
преустройвам и преустрбйвам нсв., преустроя св. прх.
Устройвам, уреждам, подреждам наново, по друт
начин. Преустроихме цялата служба.
проучвам нсв., нреуча св. нпрх. разг. Прекалявам с уче¬
нето.
префа ж. Вид игра на карти, опростен преферанс.
префасонирам нсв. я св., прх. Променям фасона (на
шапка, дреха и др.).
префект м. Гражданска, военна или полицейска длъж¬
ност в древния Рим, във Франция и някои други *
страни, [лат.]
префежтура'ж. 1. Длъжност на префект. 2. Област, ко¬
ято управлява, или учреждение, косто възглавява
префект, [лат.]	.
преферанс м. Вид игра на карти за трима, [фр.]
прехвърлим 747
преференциален прил. книж. Който се отиася до пре¬
ференция. Преференциални мита.
преференция ж. книж. Предпочитание, предимство,
което се дава някому, обикн. в областта на търго¬
вията, бизнеса. Данъчни преференции, [от лат]
префикс и префйке м. грам. Представка, [лат.]
префиксален прил. Който се отнася до префикс и до
префиксация. Префикеално словообразуване.
префиксацня ж. грам. Образуване на нови думи с
представки, префикси.
префйнвам и префйням нсв., префния св. прх. Направим
нешо да стане (прекадено) фино шш съвършено, из- *
тънчено, нежно; изтънявам. Цивилизацията префи-
ни умовете. Ваз.
префннев прил. 1. Който е много, прекадено фин, де¬
ликатен, нежен. Прот. груб. Префинен вкус. Пре-
финени обноски. 2. Който се отличава със съвършен¬
ство в проявата на определено качество, обикн.
отрицателно. Префинен мошеник.
префйня, префйням вж. префйнвам.
префучавам нсв., префуча св. нпрх. 1. Профучавам. Ко¬
лата префуча покрай нас. 2. Свършвам да фуча. Бу¬
рята префуча.
префъраунвам нсв., префърцуня св. прх. разг. неодобр.
Прекадено издокарвам някого или нешо, правя да
изглежда неестествено, претенциозно, превзето.
Много е префърцунила детето. — се нпрх. Издокар¬
вам се прекадено, държа се неестествено, претенци¬
озно, превзето. ·
префърцунен прил. разг. неодобр. Прекадено издокаран
или с неестествено, превзето държане. Префьрцуне-
на дама.
префърпуненост ж. Качество или проява на префър-
цунен.
пре хапвам нсв., прехапя св. Прх. С хапане прекъсвам
или наранявам. Прехапах си езика.
нрехвДлвам нсв., прехвйля св. прх. Хваля твърде мно¬
го, прекадено. Прехвалиха качествата му,
прехвйлеи прил. Който или когото прекадено са хва¬
лили, похвалили. На прехвалени ягоди голяма кош¬
ница не носи. Поел.
прехвяля вж. прехвалвам.
прехвашам нсв., прехвана св. прх. 1. Хвашам, обгръ-
шам с ръце. Прехвана ме през кръста. 2. Хвашам
нешо подадено от друг. Всеки прехваща и подава на
друг, 3. спец. Пресичам пътя някому или на нешо,
спирам и задържам, хвашам нешо или някого във
време на движение. Нарушителите на въздушното
пространство са прехванати от наши самолети.
прехвръквам нсв., орехвръква св. нпрх. 1, С хвъркане,
хвърчене минавам от едно място на друго; прели¬
там. От време на време над нас прехвръкваха птици.
2. Преминавам, нося се из въздуха. .
прехвъркам нсв. нпрх. Прехвърчам,
прехвърлям нсв., прехвърля св, прх. 1. Хвърлям през
нешо. Прехвърлих топката през оградата. 2. С
хвърляне премествам от едно място на друго. До¬
като почивате, прехвърлете тия камъни. 3. Мно¬
гократно обръшам в ръцете си или променям мяс¬
тото на нешо или на множество от еднородни
предмети, неша; премятам. Докога ще прехвърляш
в ръцете си тая книга? 4. преп. Преминавам, прева¬
лим (някаква граница, предел или определена въз¬
раст). Прехвърлихме баира. Скоро ще прехвърли

748 прехвърчам
шейсетте. 5. прен. разг. Приписвам някому нещо,
предавам правото си на собственост върху друго
лице. Прехвърлил му е къщата. 6. прен. нпрх. Пре¬
калявам в нещо, обикн. в пиене, — се нпрх. 1, Прес¬
качам, преминавам през нещо високо. Прехвърлих¬
ме се през стената. 2. Премествам се, преминавам
от едно място на друго. Прехвърлям се на друга ра¬
бота.	-
прехвърчам и прехвърчавам нсв., прехвърча се. нпрх.
1.	С хвърчене преминавам от едно място на друго;
прехвръквам, прелетявам. 2. обикн. нсв. Хвърча,
нося се пасам-натам. Из въздуха прехвърчат сне¬
жинки. Студено е и прехвърча сняг.	»
прехлас м. 1. Захлас, захласване, унес. 2. Възторг, въз¬
хищение, захлас. Двамина се разхождахме в прех¬
лас из омайната градина в късния вечерен час. Ваз.
прехл£свам нсе., прехласна св. прх. Докарвам в прех¬
лас; унасям, захласвам. Разказите му ме прехлас-
ваха. Е.Стан. — се нпрх. Изпадам в прехлас. Прех¬
ласнах се да слушам.
прехласнат прил. Изпаднал в прехлас. > > Слушам'
прехласнато.
прехлвснятост ж. Състояние на прехласнат.
преход м. Е Преминаване от едно състояние в друго.
Преход от планирана към ■ пазарна икономика. Бърз
преход. 2. Преминаване от едно място на друго.
Плувен преход. Еднодневни преходи.	/
преходен и преходен прил. 1. Които се намира на пре-.
хода между две състояния. Преходен период. 2.
Който преминава бързо, не трае вечно; временен,
‘ краткотраен. Преходна слава. Всичко е преходно. 3.
грам. За глагол — чисто действие може да прохож¬
да, да преминава от деятеля върху друг предмет,
обект, който в изречението се означава с пряко до¬
пълнение, напр.: пиша [писмо], чета [книга].
. О Преходно знаме (куиа) — знак за отличие, който
се дава на първенец за времето, докато запазва
първенството.	'
преходност и орехддност ж. Качество на преходен,
прехождам нсв. нпрх. 1. Ходя, преминавам през нещо.
. Прохождам през реката. 2. Често или редовно хо¬
дя от едно място до друго и се връщам. Живея на
село, но работя е града и прехождам. Честа пре-
хождат и т донасят по нещо.
прехрана ж. 1. Прехранване. Взели са едно дете на
прехрана. 2. Храната, необходима за поддържане
на живота; препитание. Грижиш се да набавим
прехрана.
прехранвам нсв., прехраня прх. 1. Осигурявам средства
за храна на някого. Прехранвам семейството си. 2.
Храня повече, отколкото е нужно. Прехраних дете¬
то, та му е тежко. — се нпрх. Изкарвам си прех¬
раната. Прехранвам се с честен труд.
прехранвам нсв., прехршша св. нпрх. Пресилвам, прег¬
раквам. Прехрипнах от викане. Щом понастта»
гласът ми прехрипва. .
прецашам нсв., прецапам се., прх. и нпрх. Преминавам
с цапане; прегазвам, Прецапаха през локвите. Пре¬
хапахме реката.
прецедент м. Предишно, предходно действие или съ¬
битие, което може да бъде използвано като пример
или оправдание за по-късни подобни действия, съ¬
бития. Такова решение е без прецедент в нашата ис¬
тория, Създавам прецедент, [лат.]
прецеждам нсв., прецедя св. прх. Цедя нещо изцяло,
докрай.	‘	.
преценка ж. Определяне на качествата, стойността
или значението на нещо; оценка. Преценка на съби¬
тията, Обществена преценка.	.
преценявам нсв., преценя св. прх. Правя преценка; оце¬
нявам. Преценявам хората според делата им. >
прецизен прил. книж. Точен, акуратен. Прецизна рабо¬
та. Прецизен в работата си.	.
прецизирам нсв. и св.» прх. книж. Правя пещо да стане
прецизно, установявам с точност; уточнявам,
прецизност ж. книж. Качество на. прецизен; точност,
процъфтявам псе., прешьфтя се. нпрх·. Е -За цъфнало
растение — завяхват и окапват цветовете ми. Виш-
ште процъфтяха. 2, прен. Преминава ми младост¬
та; застарявам.	,
нрёча нсв. нпрх. 1. Стоя, намирам се някъде, та не мо¬
же да се минава или вижда през там. Отстранете
се от пътя, че пречите па движението. Тоя пред
мене ми пречи да виждам. 2. Смущавам, затрудня¬
вам някаква дейност. Шумът ми пречи да внимавам.
3. Не допускам нещо да· стане, спъвам· някому ра¬
ботата. Кой ти пречи да говориш? — се нпрх. Зас¬
тавам някъде, та преча; пречкам се,
пречертавам нсв., пречертая св. прх. Чертая, начерта-
вам отново. Пречертах таблицата.
пречета вж. п р е ч и т а м.
пречист прил. 1. Съвсем, напълно чист. 2. църк. Епитет-
на лица и неща от религиозния култ; безгрешен, не¬
порочен, свет.
пречиствам «се., пречистя св. прх. 1. Правя, направям
нещо да стане чисто. Пречиствам вода. БурАта пре¬
. чисти въздуха. 2. прен. Правя някого чист, освобож¬
давам го от грехове, поквара. Музиката пречиства
душата. 3. Чистя повторно. — се нпрх. Ставам
чист, освобождавам се от грехове, от лошото в ду¬
шата.
пречиствателен прил. Който служи за пречистване.
Пречиствателна станция.	.
прелйтам нсв., премета св. прх. 1. остар. Препрочитам,
2.	нар. Преброявам. _	*
пречка ж. 1. Нещо, което пречи; спънка, препятствие.
Пречка в работата. Преодолявам пречките. 2. Пос¬
тавена, закрепена напряко пръчка, летва на прозо¬
рец, врата, ограда и под.	-
пречкам се нсв. нпрх. Движа се или заставам някъде,
около някого, та преча.	,
пречуквам нсв., пречукам св. прх. 1. Наранявам или
. прекъсвам с чукане. Пречуках си пръста, 2. разг.
' Убивам, умъртвявам; причуквам, Ще го Пречукат
някоя нощ.
пречупвам нсв., пречупя -се. прх. 1. Чупя, счупвам през
средата, на две; претрошавам, прекършвам. Пречу¬
пих тоягата. 2. прен. Преодолявам, побеждавам
нравствената сила, съпротивата 1 на някого или не¬
що. Ще пречупим упорития му нрав. Няма да пре¬
чупят тоя силен човек. 3. физ. Променям посоката
на лъч, като го пропускам през себе си. Водата пре¬
чупва светлината. — се нпрх. 1. С чупене ставам на
две; счупвам се, прекършвам се. 2. прен. Не устоя¬
вам, не издържам на някакъв натиск и отстъпвам,
променям поведението, волята, характера си. Беше
силен чорек, но се пречупи.
пречупен прил. О Пречунеп кръст — свастика, *
прешквам нсв., прешмя св. прх. Шия, зашивам нещо
отново, ПОВТОрНО-	·
прешлен м. 1, Всяко от последователно разположени-

те костни или хрущялни образувания, от които е
съставен гръбначният стълб. Поясни прешлени. 2.
Коляно, става на стъблото на някои растения, 3.
Колелце отдолу на вретено, за да опъва нишката и
да усилва въртенето. Върти се като вретено с
прешлен.
прешленест прил. Който има прешлени (в 1 и 2 знач.).
Прешленеста оуашка. Прешленесто стъбло. Преш¬
ленести червеи.	,	.
прешлйка ж. диал,. Растение хвощ.
прещё ми се вж. п р е щ я в а ми се.
прещипвам нсв., прещнпна и препщпя св. прх. Прекъс¬
вам или стягам с щипане. Срв. п р и щ и п -
вам.
врещяла ми се нсв., преще ми се св. нпрх. диал. Прес-
■тава да ми се ще; отщява ми се, Срв. п р и щ я -
в а ми се.
преяждам нсв., преАм св. 1. нпрх., Ям повече от пот¬
ребното. Преядох и ми стана тежко, 2. прх. Пре¬
късвам или наранявам със зъби; прехапвам. Кучето
преяло връвта и побягнало. Преядох си езика. 3. прх.
прен. нар. Причинявам някому болка, злина; ухап¬
вам. Преяде ме ти, изгори ми душичката. Ваз,
при предл. Означава: 1. Близост по място; до. Стой
при мене. Седнал при печката. 2. В близост до ня¬
кого, в присъствието или пред погледа, под покро¬
вителството или във властта на някого. Нека да
пият при мене — да не са жъдни за вино. Ваз. А аз
при вуйча да седя, при тоз сюрмашки изедник. Бот.
3.	Принадлежност към или в състава на дадено уч¬
реждение, предприятие, в същото учреждение, пред¬
приятие и под. Той работи при нас. Имаше при вас
един касиер. Институт за български език при БАН.
4.	Посока с приближаване. Ще отида при другарите
си. Заведете детето при майка му. 5. В сравнение
, с нещо или някого. Какво съм аз при него? Това
грозде не е нищо при нашето, б. Наличие на нещо
или някого, обстоятелства, които съпътстват осъ¬
ществяването на нещо. При такова богатство ходи
като просяк. При жив баща е като сирак. При пъл¬
но мълчание. 7. По повод на, когато се появи нещо.
Изтръпвам при тая мисъл. При удобен случай. 8. В
добавка, отгоре на. О При все че сз. — въвежда
подчинено обстоятелствено изричение за отстъпва¬
не: ако и да, въпреки че.
при- Представка за образуване на глаголи със значе¬
ние за: 1. Намаляване на разстоянието между обек¬
та на действието и друг предмет или лице, васоч-
ване и доближаване или закрепване на едно нещо
към друго, напр.: приближавам, привързвам, прид¬
вижвам. придърпвам, приковавам, приласкавам, при¬
тичвам, пришивам и под. 2. Осъществяване, извър¬
шване на допълнително действие, постигане на
допълнителен резултат към нещо вече извършено,
направено, напр.: прибавям, придавам, прикупувам,
пристроявам, притурям и под. 3. Осъществяване на
внезапно и краткотрайно действие, напр.: пригърмя-
ва, припуква, припищявам и под. 4. Осъществяване
на дадено действие в по-слаба степен-, до известна
степен, напр,: привдигам се, прикляквам, присядам,
припърлям и под. 5. Израз на желание за осъщест¬
вяване на дадено действие, напр.: придрямва ми се,
приисква ми се, приписа ми се, прищява ми се и под.
б. Довеждане не лейсеъиети до дезуетал, напр.прри-
вършвам, приготвям, пришпорвам.
прищявка ж. Нешо прибавело; притурка, придавка,
добавка. Прибавка към текст.
приборостроителей 749
прибегал нсв., прИбОвя св. прх. 1. Слагам, поставям, ту¬
рям още нещо към вече съществуващото; добавям,
притурям. Прибавям сол в яденето. Прибавете оше
цимент в сместа. 2. Казвам още нещо към това, ко¬
ето аз яли някой друг вече е казал; добавям, допъл¬
вам. Към казаното ще прибавя едно пожелание.
прибежище ср. Място, където човек може да намери
водслои, помощ, защита.
нрибежка ж. Притичвай, прибягване до нещо; пре-
бежка. Войниците отстъпваха с прибежки,
прибирам нсв., приберй св. прх. 1. Вземам нещо, за да
го имам при себе си като свое или за да го поставя
на мястото му, където трябва да бъде. Прибрах па¬
рите. Прибери чашите в бюфета. Приберете чини¬
ите от масата. Прибираме овцете в кошарата.
Още не сме прибрали реколтата. 2. Давам някому
подслон, вземам го да живее при мене. Като оста¬
нал сирак, прибрал го чичо му. 3. Правя нещо разт
пръснато, проточено, разтеглено да се събере, свие,
да намали обема или дължината си; свивам, съби¬
рам. Прибирам полата си. Приберете сламата. Мо¬
мичето прибра косата си под забрадката. Прибери
си краката. 4. прея. разг. Арестувам. — се нпрх. 1.
Отивам си, връщам се у дома си. Време е да се при¬
бираме. 2. За нещо отпуснато, разпръснато, прото¬
чено’— свивам се, заемам нормалното си положе¬
ние, място. Охлювът се прибра в черупката си.
Реките се прибират в бреговете си.
приближавам нсв., прибанж^ св. 1. прх. и нпрх. Движа
се в посока към, отивам близо до някого или нещо;
наближавам. Приближаваме [до] селото. Прибли¬
жих го и го заговорих, 2. нпрх. За време, срок, съ¬
битие — идвам близко, ставам по-близък; набли¬
жавам. Празникът приближи. 3. прх. Премествам,
поставям нещо близо до друго; доближавам. Приб¬
лижих лампата до картината. — се нпрх. Прибли¬
жавам (в 1 и 2 знач.). Приближих се до прозореца.
Срокът се приближава'.
приближен трил. и като същ., обикн. мн. Който се е
сближил, близък е на богато, влиятелно, високо¬
поставено лице и се ползва с неговото доверие и
благоразположение. Президентът и приближените
му хора. Князът и приближените му отиват на
лов,
приближение ср. Малка, несъществена при определен
условия или за дадена цел неточност, неточен ре¬
зултат при сметка, изчисление, описание, чертеж и
др
приблизителен прил. Не напълно точен. Приблизител¬
на сметка.
приблизително нарч. Не съвсем точно, около. До там
има приблизително един километър. Ще стигнем
приблизително за два часа. ,
приблизителност ж. Качество на приблизителен,
прнбой м. Разбиващи се в брега морски вълни, [рус.]
прибор м. 1, Уред. апарат за извършване на някаква
работа, за измерване, контрол и др. Електроизмер-
вателен прибор. 2. обикя. мн. Комплект от принад¬
лежности, предмети с еднакво, общо приспазпачи-
ние. Прибори за хранене. Кухненски прибори.
пупOоуосдроêпе ср. Промишлено изработване на при¬
бори (в I знач.).
пунбôpocτройтелип прил. Който се отнася до прпбо-
рOCTуЮИΠC.

750 лрнбран
прибран прил. Спретнат, скромен, Прибран човек.
Прибрана мома.
прнбрежен прил. книж. Който се отнася до прибрежие,
който се намира близо до брега. Прибрежната зо¬
на на Черно море е сравнително, чиста. Прибрежии
води. '
прибрежие ср. книж. Част, ивица от воден басейн бли¬
зо до, покрай брега.
прнбълва ми се св. нпрх. Добълва ми се, доповръща
ми се.
> прибързам вж. прибързвам.
прибързан прил. 1. Който прибързва (във 2 знач.).
Прибързан човек. 2. Който сс върши или е извършен
с прекадено бързане, та е недостатъчно обмислен
или неточен, погрешен. Прибързано мнение. Прибър-.
зано решение. > > Действате много прибързано.
привързаност ж. Качество или проява на прибързан,
прибързвам нсв., прибързам св. нпрх. 1. Започвам из¬
веднъж да бързам. 2. прен. Изказвам мнение или
действам прекадено бързо и необмислено, та сгре-
шавам. Тук сте много прибързали.
ирибягвам1 нсв., прибягам св. нпрх. Бягам, тичам от
едно място до друго, приближавам тичешком, с бя¬
гане; притичвам. Вън се мяркаха сенки, прибягваха,
залягаха около кулата. Д.Тал. би могъл да прибяга
като елен до горичката. П.Веж.
прибягвам2 нсв., прибягна св. нпрх., е предл. д о,
към. Обръщам се към някого или нещо за по¬
мощ, съдействие. Прибягвам към съветите на ле¬
кар. Прибягвам към оръжие. Прибягнаха до помощ¬
та на адвокат,
прнвилйва нсв., прнвялй св. нпрх. 1. Започва изведнъж
да вали. 2. Вали по малко или от време на време,
прнвардвам нсв., прнвардя св. прх. нар. Вардя, пазя
малко или издалеко, Привардвай лозето от пакос¬
тници. — се нпрх. Проявявам известна предпазли¬
вост, вардя се малко, до известна степен. Зъл човек
е, привардвай се от него.
приватизационен прил. Конто се отнася до» приватиза¬
ция. Приватизационен закон.
приватизация ж. Превръщане на държавна, обществе¬
на собственост в частна, [от лат.]
приватизирам нсв. и св., прх. Осъществявам привати¬
зация, правя нещо да стане частна собственост.
привдитам нсв., прибягна св. прх. Вдигам малко или
постепенно. Ще се грижим за болния, докато ' го
привдигнем. — се нпрх. Вдигам се, съвземам се,
обикн. след болест,	-
приведа еж. привеждам.
приведен прил, 1, Наведен, прегърбен. Приведен над
книгата. Приведена глава. 2. За дете, син, дъщеря
- който е от предишен брак на жената по отноше¬
ние на новото и семейство; доведен. Приведен син.
О Приведен зет — който живее в семейството или
къщата на гъста си.	'
приведении м. и пряведеница ж. Приведен син, дъще¬
ря; доведеник. ·	.
привеждам нсв., приведа св. прх. 1. Наклонявам надо¬
лу; навеждам, свеждам. Приведох гръб под тежкия
товар. Снегът привежда клоните. 2. Докарвам в
някакво състояние. Привеждам в ред. Тая вест ни
приведе във възторг. 3. прен. Изтъквам, съобщавам
нещо в подкрепа на дадено твърдение. Привеждам
доводи. 4. За жена — завеждам дете, деца от пре¬
дишен брак в семейството на втория си мъж. — се
нпрх. Навеждам се, наклонявам се надолу,
правей м. диал. Място, където много дука. Прот.
завет.	*-
привет м. 1. Поздрав. Изпращам някому привет. Пос¬
рещнаха го със сърдечни привети. 2. като межд.
Възглас, е който някой някого поздравява, привст-
ствува. Привет вам. родни планини, привет вам, бъл¬
гарски долини! Ваз.	1
приптен прил. 1. Приятен, хубав; приветлив. .Прот.
н е П р и в е т е н: Денят е толкова приветен.
И.Бур. 2. Който се отнася до привет или представ¬
лява привет. Плете приветна песен волна чучулига.
Н.Лил.
приветлив прил. 1. Койго предразполага към себе си,
изпълнен е с доброжелателство. Приветлив човек.
у Приветлива усмивка. 2. Приветен. ■ Приветлив дом.
приветлиБост ж. Качество на приветлив,	*
приветност ж, Качество на приветен.
приветствен прил. Поздравителен. Приветствено сло¬
во.
приветствие ср. Поздрав, поздравление.
пряветст[пу|вам нсв. прх. Поздравявам,
привечер 1. ж. Времето (непосредствено) преди вечер¬
та. Над дворища и градини припада тиха и спокойна
лятна привечер. Г.Карасл. 2. нари. По времето (не¬
посредствено) преди вечерта; надвечер. Привечер ще
дойдем пак.
прнвечёреа прил. Който става нли се явява привечер.
Привечерен здрач. Привечерна прохлада.
прививам нсв., привия св. прх, 1. Свивам, наклонявам
към нещо. Привий клона до стъблото. 2, прен. нар.
Привличам към себе си, спечелвам на своя страна.
Тя ще привие и тоя зет, кактп приви другия. — се
нпрх. нар. Приобщавам се, привързвам се към ня¬
кого или нещо.
принаден прил. Който само изглежда, че съществува;
\ въображаем, мним. Привидна опасност. > > Бях
привидно спокоен.
привидение ср. 1. Нещо, което се привижда някому;
видение. Мъчителни привидения, 2. Образ на покой¬
ник; призрак. Окъснели селяни се разминаха като
привидения из мъглата. П.Ю.Тод.	.
привиди ми се вж. привижда ми се.
прнвйдносг ж. Качество на привиден,	’
привижда ми се нсв,, привиди ми се се. нпрх. Струва
ми се, че виждам нещо, което в действителност го
няма, не съществува. Какво, ли му се привижда, та
е толкова уплашен?
привиквам1 нсв., привикам св, 1, нпрх. Започвам извед¬
нъж да викам. Щом видя мечката, привика от
страх. 2. прх. Викам, повиквам при себе си. Приви¬
каха ме в кръчмата да се почерпим. Привикали го в
полицията.	*
привикам2 нсв„ привикна се. нпрх. Придобивам на¬
вик; свиквам, навиквам. Привикнах да ставам рано.
привилегирсЪвам нсв. и св., прх. Давам някому приви¬
легия.
привилегирован прил. Който има привилегия, който се
отнася до привилегия. Привилегировано съсловие.
Привилегировано положение.
, привилегия ж. Право или предимство, което поставя
някого . в по-благоприятно положение от другите.
Той се ползва от особени привилегии, [от лат..]
привичен прил. 1. Обикновен, обичаен. Славеят пееше
привичната си песен. 2. Който е станал навик, при¬
вичка. Привичен жест. [рус.]

привичка ж. Навик, [рус.]
привия вж. прививам.
привкус м. 1. Допълнителен, слабо доловим ограни¬
чен вкус на нещо в някакво ядене. 2. прен. Леко изя¬
вена, допълнителна и трудно определима характер¬
на черта, качество на нещо. [рус.]
привлека вж. привличам.
пр^лскателен прил. 1. Който привлича, притегля към
себе си; притегателен. Привлекателна сила. 2. прен.
Приятен, примамлив. Привлекателни думи. Привле¬
кателна външност.
привлекателност ж. Качество на привлекателен (във
2 знач.). ’
привличам нсв.. привлека св. прх:. 1. Като влека, дър¬
пам някого или нещо, правя да се приближи, да
дойде към мене; притеглям. Привлече ме към себе
си и ми съобщи новината. Магнитът привлича же¬
лязото. 2. прен. С качествата или с проявите, дейс¬
твията си спечелвам някого на своя страна, правя
някой да ми обърне внимание илл да вземе участие
в нещо. Изложбата привлича много посетители.
Иска да привлече вниманието на публиката. Какво
привлича любопитството ви? Трябва да привлечем
пови членове. 3, прен. Пробуждам у някого влече¬
ние, симпатия. Умее да привлича сърцата.
привличане ср. Действие до гл. привличам;
притегляне.
привнасям нсв., орнвнеса св. прх. Внасям свой дял към
нещо общо, сборно.
прнводнявам се нсв., приводня се св. нпрх. За, самолет,
космически или друг летателен апарат *— спускам
се и кацвам върху водна повърхност, в море.
привременен прил. остар. Временен. Привременно пра¬
вителство.
привържа вж. привързва*м.
привърженик м, привърженица и привърженичка- ж.
Който има влечение или е привързан към някого
или нещо, който подкрепя нещо; последовател.
Привърженик на смели реформи. Привърженици на
Ботев.
привързал прил. 1. Вързан за нещо. 2. прен. Който из¬
питва чувство на обич, симпатия към някого или
нещо; предан, всецяло отдаден. Тя е много привър¬
зана към мене.	*
привързаност ж. Качество на привързан (във 2 знач.)..
привързвам нсв., привържа св. прх. 1. Връзвам за, о
нещо. Привързах коня за оградата. 2. прен. Спечел¬
вам обичта и разположението на някого, правя ня¬
кой да бъде верен, предан някому или на нещо. Не¬
що особено имаше у тая жена, дето те привързва,
кара те да я обикнеш. Т.Г.Вл. — се нпрх. Ставам
предан и верен, обиквам искрено.
привършвам нсв., привърша св. 1, прх. Докарвам нещо
до края му, наближава да свърша нещо или да го
изразходвам докрай, Привършвам работата си. 2.
нпрх. Наближава да свърша, идва краят ми. Храна¬
та вече привършва,
прииждам нсв., прнгодА св. 1. прх. Натъкмявам, прис¬
пособявам нещо за някаква цел. Пригодихме кухня¬
та за спалия. 2. нпрх. диал. Правя да е удобно, при¬
ятно някому; угаждам. Пригаждам на болен. — се
нпрх. Нагаждам се, приспособявам се към определе¬
ни условия. Всяка живина се пригажда към средата..
орэтДрям1 нсв., пригоря св. нпрх. 1. Изгарям отгоре ле¬
ко, малко. Хлябът е пригорял. 2. За трева, растение,
посев — леко изгарям, иовяхвам от суша, горещи¬
на. Тревата пригоря.
.	пршърмявам 751
пригарям2 нсв., пригоря св. прх. Правя нещо да изгори,
да прегори леко отгоре. Пригорихме хляба.
пригладнявам нсв., претладиет св. нпрх. Огладнявам
малко, пригладнява ми, пригладите ми св. нпрх. За¬
почвам да изпитвам слаб глад.
пригляждам нсв., нретладя св. прх. Правя вещо да ста¬
не гладко и прилепнало. Приглади си косата.
пригласявам нсв., пригласй св. прх. рядко. Приг отвям,
натъкмявам. Пригласила вечерята на бърза ръка.
пригласям нсв. нпрх. 1. Пея заедно с друг, придружа¬
вам някого при пеене. Аз ще пея, а вие пригласяйте.
И все по-горещо дружината пее, и буря приглася с
нечувана мощ. Яв. 2. прен. неодобр. Изразявам, из¬
казвам безрезервно и безкритично одобрение, съг¬
ласие.	.
приглашенме ср. остар. Покана. [!рус.]
^нгл^ м. диал. Надзор, наглеждане, грижа. Остави¬
ла си децата без приглед.
приглеждам и приглёдвам нсв., прягледам се. прх. Гри¬
жа се за някого, помагам му; наглеждам. Аница ще
пригледа болни, ще зарадва сираци. Йов. Няма кой
да я проглежда на стари години.
прнглушанам нсв., приглушЛ св. прх. Правя нещо да
звучи или да се чува, да се усеща по-слабо, глухо;
заглушавам. Сурдинката приглушала звука. Лекарс¬
твото ще приглуши болката.
приглушён прил. Който звучи или се чува, усеща се
по-слабо, глухо. Приглушени степания. Приглушена
светлина.
прш'бден прил, Който добре става за някоя работа;
удобен, подходящ. Буковото дърво е пригодно за
шперплат.	·	*
пригоден прил. 1. Който има естествени качества за
нещо. Гъската е пригодена да плува. 2. Натъкмен,
приспособен за нещо.	.
пригодлйв прил. рядко. Койчо лесно се пригажда
пригодя вж. пригаждам.
пригор м. 1. диал. Нещо пригорено, изгоряло, Мирише
на пригор. 2. диал. Било, връх, баир, където трева¬
та, посевите лесно пригарят, изсъхват, повяхват.
Нивата е на пригор. 3. спец. Загиване или леко из¬
гаряне, повяхване, изменение на цвета на растени¬
ята поради суша, горещина или други вредни вли¬
яния. Бактериален пригор по доматите.
пригоря вж. п р и г а р л м1’2.
приготвям нсв., пригбтвя св. прх. Правя, направим не¬
що да бъде готово, изработено или под ръка. При¬
готвих си дрехи. Приготвих си багажа за пътуване.
Не можахме да приготвим зимнина. Приготви ли
си уроците? — се нпрх. Тъкмя се, ставам готов да
извърша нещо; подготвям се. Приготвих се да слу¬
шам. Пригответе се за път.
приготовление ср. Подготвителни действия за нещо;
подготовка. Последни приготовления.
приотовлявам псе. прх. остар. Приготвям,
нригрнвам нсв., пригрея св. 1. нпрх. и безл. За слънцето
— започвам изведнъж да грея. Пригря слънце и
всичко живо се размърда. 2. прх,. рядко. Подгрявам,
стоплям, сгрявам. — се нпрх. Протичам се. Приг-
рява се като гущер на припек,
пригърмявам нсв., прнгърмА св. нпрх. Загърмявам, из¬
гърмявам изведнъж и за кратко. Пригърмяха пуш¬
ки. пршгьрмява, прягърмн безл. Започва изведнъж да
гърми. Пригърмя и засвятка.

752 прид
прид м. нар. 1. Дар на булка; придан. Не искам ни
пари, ни прид, искам само момата. 2. Придавка.
Какво ще дадеш прид?
првдОвам1 нсв., придйм се. 1. прх. Към нещо дадено
или вече съществуващо давам оше малко; приба¬
вям, добавям, додавам. Ако придадеш пет лева, ще
ти продам прасето. 2. прх. Към дадено цяЛо, към
нещо по-голямо прибавям, прикрепвам друго. 3.
трх. Нараствам на височина или тегло. През пя¬
тото децата придадоха по 3-4 килограма. 4. прх.
Давам идн правя някой или нещо да придобие нови
качества или вид. Солта придава приятен вкус на
храната. Знамената придаваха празничен вид на гра¬
да. 5. прх. Правя гласът, изразът— лицето ми да по¬
лучат определен характер, качество, вид. Придавам
спокоен израз на лицето си. О Придавам значение
(важност) на н е ш о —— смятам, чс нещо има
значение, важност. Придавам си важност разг. —
държа се важно, големея се.	*
придавам2 нсв. нпрх. нар. Отивам, вървя напред. Вие
придавайте, ние ще ви стигнем, I	.
придАвка ж. нар. Нещо придадено, обикн. като пода¬
рък към купеното.	*
придаден приг. 1. Който е назначен на (временна) ра¬
бота или служба при някого. 2. Който е даден под
ведомството на някого,
придам вж. придав а м1.
придан ж. Дрехи, накити и др., които родителите дават
на дъщеря си, когато се жени; прикя, дар, прид, чеиз.
придатък м. 1. спец. Допълнителен израстък, образу¬
вание в организма без особено значеше. 2. Нешо,
което е лишено от самостоятелност, напълно е за-
.висимо от нещо друго и е прикрепено към него.
. Страната се е превърнеш в суровинен придатък на
друга държава, (рус . ]
придатъчен прил. Който е като придатък, отнася се до
придатък. Придатъчни органи.
придвижвам нсв., придвижа се. прх. Движа напред или
към нещо друго. Придвижвам войски. — се нпрх.
Вървя, движа се, отивам напред или в определена
посока. Придвижихме се пет километра на изток.
придвбрен прил. 1. Който е свързан с царски двор,
дворец, със служба в дворец; дворцов. Придворен
доставчик. Придворен лекар. 2, като същ. Лице, ко¬
ето е на служба в дворец.
придавам нсв., придебва св. прх. Издебвам. Котката
придебва една мишка.
прилагам нсв., прнднгна св. прх. Привдигам. — се
нпрх. Привдигам се. Едва се придигнах след боледу¬
ването.	·	t
придирвлм и придарям нсв, нпрх. Проявявам голяма
взискателност, имам големи изисквания, претенции
към някого или нещо, намирам недостатъци на ня¬
кого или нещо. Син ми много придирва на яденето.
Младо е, греши — какво ще му придирваш.
прндирчйв прил. Който придирва; взискателен. При¬
дирчив началник.
прялмрчжмкт ж. Качество на придирчив.
придирам вж. придирва м.
вршшхДшк ср. ез. Звук, подобен на съгласна [х], който
в някои езици се произнася след съгласни като (д],
[г], [6) или в началото на думи, започващи с гласна,
придихателен прил. ез. Който се отнася до присыха¬
ние. Придихателен звук.
придобие м. Материална придобивка; печалба, добив,
придобивам нсв., придобия св. прх. 1. Получавам или
приемам, започвам да имам ново качество, свойс¬
тво, вид. Градът придоби празничен вид. Тази дума
придоби друго значение. 2. Спечелвам, постигам.
Всичко съм придобил с труд.
придобивка ж. Нещо придобито, спечелено, постигна¬
то. Културни придобивки.
придобия вж. придобивам.
прндобрявям нсв., оридобря св. прх. Одобрявам, поми¬
рявам. Успях да ги придобря. — се нпрх. Одобрявам
се, помирявам се.
придохбждам и при дохОждам нсв., придойда св. нпрх.
За река, вода — увеличавам се и тека буйно, обикн.
след обилни валежи; прииждам. Придошъл е мътни
Искър.
придремвам и првдрямпам нсв., придрёмя св. нпрх.
Дремя, -задремвам малко, првдремва ми се,
прилрямяя ми се, придреме ми се нпрх. Наляга ме
дрямка, започва да ми се дреме; додремва ми се.
придружавам нсв., придружа св. прх. Вървя с някого,
за да му бъда другар, да го пазя, да му бъда в ус¬
луга и др. .
придружител м. и придружлелка ж. Лице, което
придружава, съпровожда някого. Децата са пъту¬
вали без придружител..	'
придр^жшпе м. и прилружпнца ж, рядко. Спътник,
другар.
прядръпивам нсв., придръикам св. нпрх. Започвам из¬
веднъж да дрънкам; придрънчавам. Придрънкаха в
• джоба ми пари..
првдрънчОвам нсв., придрънча св. нпрх. Придрънквам.
придрямвам вж. придремвам,
прндумвам нсв., придумам св. прх. 1. Уговарям, скла¬
ням; предумвам. Едва го придумах да дойде. 2.
Одумвам, злословя; предумвам. Тия клюкарки само‘
придумват хората.	*
придържам нсв,, прндържй св. прх, Държа нещо или
някого, за да не падне, да не се събори; подкрепям,
прикрепям, Придържай чувала, че много ми тежи:
— се трх. 1, Държа се о нещо, за да не падна. 2,
прен. Спазвам, съблюдавам известни правила,
принципи, изисквания, закони. Придържал съм се
винаги към истината.
придърпвам нсв., придърпам св. прх. 1, Започвам из¬
веднъж да дърпам. Конникът придърпа юздата на
коня. 2. Дърпам, с дърпане приближавам към себе
си шш ' към нещо. Придърпаха ме в стаята.
лрйдъх м. ез. Придихапие,	:
прием м. I. Тържество, тържествено посрещане на
гости в учреждение или в дома на човек с видно
обществено положение. В легацията довечера има
прием. 2. Време за приемане на посетители в учреж¬
дение. 3. прен. Начин, по който се посреща, приема,
оценява някой или нещо в дадена среда. Тоя ар¬
тист намери добър прием. 4. Приемане,
приемам нсв., приёма св. прх. 1, Вземам, получавам
нещо, което ми се дава, предлага. В магазина при¬
емат стока. Не приемам подаръци. Комисия прие
завършената сграда. Приемат се поръчки. Приех по¬
каната ви. Не приеха предложението ми. 2. Допус¬
кам някого да влезе, да постъпи, да се запише ня-
гъде, в нещо. Приеха ме в групата си. Приеха ли
те в университета? 3. За служебно или високопос¬
тавено лице, за лекар и др. — допускам при себе
си за разговор, преглед, съвет н пр. Директорът
приема от И до 13 часа. Лекарят днес не приема

4.	Полотям у дома си гости до случайиякакъв
празник. 5. За радио- или телевизионно устройство
— превръщам радиовълни в звук или образ, карти¬
на. б. Съгласявам се, скланям да направя нещо, да
изпълня някакво задължение или да заема някакъв
пост, да стана някакъв. Приех новата мисия. Няма
- да приема този пост. Приел монашество. 7, Съглаг
сявам се с нешо, намирам го за добро. Приехме ре¬
волюцията. 8. Утвърждавам» одобрявам нещо,
обикн. с гласуване. Народното събрание приема за¬
коните. Приехме отчета на директора. 9. Придо¬
бивам някакъв внд, форма, качество. Спорът прие
остър характер. 10. Обикн. с отрицание — пона¬
сям, търпя. Стомахът ми не приема алкохол.
приемател1 м. и приемйтелка ж. Който приема или
получава нещо, изпратено от друг; получател.
приемйтел2 м. Приемник2.	г
приемателен прил. Който се отнася до приемане, свър¬
зан е с приемане (на стоки, храна, материали и др.).
Приематели комисия. Приемателни пунктове.-
приёмен прил. 1, Който приема, служи за приемане.
Приемна антена. Приемно устройство. 2. Предназ-
, начен за приеми. Приемен салон. Приемна стая. 3.
Пре?з който сс приемат посетители. Приемен час.
Приемни дни. О Приемен изпит — за проверка, ус¬
тановяване подготовката, годността при приемане
в учебно заведение.	*
приемлив прил. Който може да бъде приет, с който
човек може да се съгласи. Приемливо предложение.
Приемливи условия. *
приемливост ж. Качество на приемлив. Приемливост
на предложението.
приемна ж. Помещение, стая, в която се приемат гос¬
ти, посетители. *
приёмник м. и приемница ж. 1. Лице, което приема и
продължава известна работа, дейност, служба и
т.н. 2. църк. Кръстник.
приёмитк2 м. Радио- или телевизионно устройство,
което превръща радиовълните в звук или образ; ра¬
диоприемник, телевизор.
приёмнгаество ср. книж* Положение или достойнство
на приемник1.	' '
приемственост ж. Последователност, непрекъснатост,
запазване на традицията в осъществяването, разви¬
тието на някаква дейност. Приемственост в рабо¬
тата.
приёмщик м. Лице, . което приема стоки, храни и под.
[от рус.]	.
прйесен нарч. нар. Към края на лятото и началото на
есента.	*
приживе нарч. Докато човек е още жив, през живота
му. Дядо разделил имота между синовете си още
• приживе.	.
приз м. Награда, която се присъжда на победител в
състезание, конкурс, [от фр.]
призвйн прил. книж. Който има, притежава качества,
способности за нещо голямо, предопределен е да
извърши, да осъществи някакво дело, да изпълни
някаква задача. Мнозина са звани. малцина призва¬
ни. Пося.
призвдние ср. 1. Качество или Споозбност за дадена
дейност; наклонност, дарба. Тя няма призвание за
театър. 2. Път в живота; дейност, поприще.. Наме¬
рих истинското си призвание.
прязвёздев нрил. поет. Който е много висок щги мно¬
го високо, близо до звездите. Призвездчи върхове.
приземен прил. Който е до земята, наравно със земя-
48, Биларкки гълкоаен речник
.	призов£вам 753
та. Приземен етаж. Приземни въздушни пластове.
приземие ср. Приземен етаж; партер, .
приземявам нсв.. приземя се. прх. Правя самолет или
друг летателен апарат да се спусне, да кацне на зе¬
мята. — се нпрх. За летателен апарат, летец, пара¬
шутист — спускам се, капвам на земята,
призетввм нсв., прнзётя се. прх. нар. Правя някого зет
и го оставям да живее в къщата ми. Чорбаджията
нямаше син и искаше да го призети. Е.Пел.
прйзмв м. 1. Повикване, извикване, зов. Призив за бор¬
ба. 2. остар. [рус.] Мъже, повикана или служили в
казармата едновременно; набор,
призивен и призивен прил. 1. Който призовава, с който
се зове. Призивен звук. 2. остар. Който е свързан с
призив на младежи в казармата; наборен, донабо-
- рен. Призивно свидетелство.
прнзивяосг и прнзйвпост ж. Качество на призивен.
, прнзйрам· се нсв.. призра се св. нпрх. Вглеждам ее, взи¬
рам се.	’
вризлява ми нсв., прнзлее ми св. нпрх. Става ми зле;
прилошава ми. Пребледнял си, да не ти е призяяло?
прйзма ж. 1. спец. Геометрично тяло с две еднакви и
успоредни многоъгълни основи и три или повече
страни с форма па успоредник. Шестоъгълна приз¬
ма. 2. Тяло от прозрачно вещество с такава форма.
Оптическа призма. О През призмата на — от оп¬
ределена гледна точка, от някакво гледище, [гр.]
призматичен прил. книж. Който има форма на приз¬
ма,
признавам нсв.. призная св. прх. 1. Не укривам, не от¬
ричам своя постъпка яли провинение. Признавам,
че бях забравил. Признах грешката си. 2. Съглася¬
вам се с някого, поддържам казаното от него.
Признай, че това е хубаво. 3. Приемам нещо за за¬
конно; зачитам. Признавате ли новия правилник? 4.
Ценя дарбите или заслугите на някого, оказвам по¬
чит. Докато беше жив, малцина го признаваха. 5.
нпрх. Благодарен съм, не отричам доброто. Трудиш
се. но кой ти признава. — се нпрх. Признавам (в 1
знач.). Признавам се за победен. — си нпрх. Приз¬
навам (в 1 знач.). Ще си признаеш, но ще бъде, късно.
О Признавам се в любов — казвам, заявявам ня¬
кому, че го обичам, че съм влюбен; обяснявам се в
любов.
признак м. Особеност на човек, предмет или явление,
по който нещо се познава, открива; белег, черта,
, симптом. Признаци на умора. Характерни признаци
на болестта.
. признание ср. Действие или проява по гл.
призная. Подсъдимият направи пълни призна¬
ния. Артистът се радва на обществено признание.
Любовно признание.
прнзнйт прил. Приет от мнозинството, утвърден в съз-
. нанието на обществото (като някакъв). Признат
талант. Признат водач.
прмзмйтелеа прил. Който признава и помни добрини¬
те, които му се правят; благодарен. На освободите¬
лите от признателна България.
признателност ж. Качество или проява на признате¬
лен; благодарност. Обществена признателност.
прязнйя вж. признавам.
прйзов Прил. от п ри з. Нашите състезатели заеха
призовите места.
призовавам нсв., призова св. прх. Повиквам, извиквам
• I ·

Ί54 призовка
при себе си. Призоваха ни под знамената. Призова¬
вам те за свидетел.
призЬвка ж. Писмено известие, с което някой се при¬
зовава да се яви в съда (като страна или свидетел
по дадено дело). Получих призовка като свидетел.
призори нарч. Сутрин рано, преди съмване. Станахме
призори. Пътувах цяла нощ и пристигнах призори.
призрак м. Видение, привидение. Кошмарни призраци.
Призракът на смъртта.
призрачен прил. 1. Подобен на призрак, на привиде¬
ние; лек, въздушен. Призрачни върхове. 2. Недейст¬
вителен, нереален. Призрачни надежди.	*
призрачност ж. Качество на призрачен; нереалност,
недействителност.
прииждам нсв. нпрх. 1, За река, вода, порой — придо-
.хождам. Приижда всеки ден реката, от всякьде-во-
да шуми. Н.В.Рак. > > Приижда вълната на моя¬
та скръб. Н.Лил. 2. само мн. и 3 л.ед. Идваме,
събираме се мнозина или много, голям брой. При¬
иждат гости от близките села. Навалицата при¬
ижда.
приисквам нсв., ириискам св. прх. Изведнъж и настоя¬
телно започвам да искам. Детето прииска вода.
приисква ми се, припека мн се нпрх. Явява ми се же¬
лание, започва да ми се иска нещо; пришива ми се,
дощява ми се.
прикадявам и прикОждам псе., ггикаля св. прх. Прека¬
лявам. Попът прикади трапезата.
приказ м. нар. Приказка, разказ, разказване. О За
|чудо и| приказ —— казва сс за нещо изключително,
на което се възхищават или което укоряват. То бе¬
ше сватба за чудо и приказ. Да ходи така за приказ
по света.
приказвам нсв.. нпрх. и прх. 1. Говоря, разправям.
Приказвай по-ясно. Всички приказват за него, 2. Раз¬
говарям, беседвам. Приказвахме по много въпроси.
приказен прил. 1. Присъщ, характерен за народните
приказки. Приказен сюжет. Приказен стил. При¬
казно творчество. 2. Красив, необикновен, вълше¬
бен, фантастичен. Приказен свят. Приказна страна.
Приказно богатство. > >■ Приказно красива стра¬
на.	<
прйкязка ж. 1. Разказ, обикн, пароден и безименен, в
който възможното, действителното е примесено ■ с
невъзможно, фантастично. Народни приказки. При¬
казки за деца. Фантастични приказки. 2. разг. Раз¬
говор, беседа, приказване. Прекъсна ми приказката.
Да си дойдем на приказката. О Празни приказки
разг. — безсмислени или измислени, неверни думи,
приказлив прил. Който обича да приказва, да говори
много. Приказлива жена.
прнказлввост ж. Качество ва приказлив,
щжказннк м. рядко. Автор, разказвач на приказки,
ирнказнипа ж. диал. Приказка (главно в 1 знач.).
пршкаламнсвам се нсв., прюкяламисам се св. нпрх,
прост. Присъединявам се, прилепвам се, присламч-
вам се, натрапвам се.
приканвам и приканим нсв., приканя св. прх. 1. Каля,
поканвам някого да започне, да се залови за нещо;
призовавам. Приканваме всички на борба. 2. нар.
Каня, викам някого да дойде при мене; поканвам,
приканвам нсв., приканя св. нпрх. За капки, дъжд —
започва изведнъж да капе, да вали. Прикапаха едри
капки.
прик^рвим нсв., □рнкарам св. прх. Карам, докарвам
добитък, кола и др. близо до нещо или някого, на
определено място. Прикарай овците насам. Прика¬
рай колата до багажа.	.
прикачвам нсв., прикача св. прх. Заканвам едно нещо
към друго. Ще прикачат още вагони. > > Прикачи¬
ха му и този прякор.
□рякачвач м. Работник, който прикачва вагони или
земеделски машини към локомотив, трактор и под.
ярнкачеп прил. За селскостопански машини, инвентар
— който има собствена ходова част и се прикачва
Към трактор, тегли се от коне и др. Срв. наве¬
сен. Пршачиа сеялка.
првκвияRа мн нсв., прнкиnB мн св. нпрх. Обхваща ме,
обзема ме изведнъж силен гняв, негодувание. При-
кипя ми, но се въздържах.
приклад м. Задна разширена част на пушка, автомат
и др., която служи за опора в рамото на стрелеца.
Удар с приклад, [рус.|
приклада вж. приклаждам.
прикладен прил. диал. Любезен, приветлив, общите¬
. лен. Нашенци са прикладии хора.
приклаждам нсв., приклада св. -прх. Прибавям дърва
или притъквам главни на огън.
приклекна вж. прикляквам.
приклещвам нсв., приклещя св. прх. Притискам като е
клещи; заклещвам. Приклещих му пръста във вра¬
тата.
приключвам нсв., приклЮча св, 1, прх. Довеждам да¬
дена работа, дейност до край; завършвам. Приклю¬
чихме учебната година? 2. нпрх. Свършвам, завър¬
швам. Кога приключва учебната година. 3. прх.
Правя равносметка, баланс. Прикиочвам сметки¬
те. Ще приключим годината с печалба.
приключение ср. Необикновена, необичайна случка,
обикн. неочаквана, свързана с някакво изпитание,
риск; авантюра. Приключения през войната. Пъту¬
ване с приключения.	·
приключенски прил. В който се опипват приключения,
свързан е с приключения. Прикточенска литерату¬
ра. Приключенски филм.
прикляквам нсв., приклекна св?нпрх. 1. Клякам до не¬
що. Приклекнах до огнището. 2. Клякам за малко,
за късо Време. Приклекнах да отпочина. 3. Подк-
ляквам при ходене.
приковавам нсв., прокопа св. прх. 1. Заковавам непод¬
вижно едно нещо за друго. Приковах закачалката
на стената. 2. прен. Заставям, правя някои да не
мърда, да стои като закован. Стрелбата на про¬
тивника ни прикова на място.
прмкомандировам нсв. и св., прх. Командировам вре¬
менно при някого или нещо. Прикомандироваха нов
адютант. — се нпрх. разг. Присъединявам се, за¬
лепвам се към някого, обикн, без да ме канят или
желаят,
пр^основен^ ср. книж. Допир, докосване,
прнко-тквам нсв., прнкаткам св. прх. С коткане прив¬
личам или усмирявам някого. Прикоткан децата
да не плачат,.
прикрепвам,"прикрепим и прикрепвам нсв., прикрепя
се. прх. 1. Закрепвам неподвижно едно нещо към
друго. Прикрепих жицата към стената. 2. Придър¬
жам някого или нещо да не падне. Прикрепвай ста¬
реца на поледицата.
прикривам нсв., прикрия св. прх. 1* Закривам, забул¬
вам. Прикривам си главата от силното слънце. 2.
потулвам нещо, правя да не се разбере,

узнае. Прикрихме отсъствието му. Не прикрива ра¬
зочарованието си. 3. Защитавам, предпазвам. Арти¬
лерията ще прикрива отстъплението на пехотата.
— се нпрх. 1. Скривам се, правя'да не ме видят,
забележат. Прикрих се зад дървото. 2. прен. Не по¬
казвам, правя да не се разберат истинските ми чув¬
ства, мисля, настроения. Умее да се прикрива.
прякрйт прил. 1, Който не се вижда или до който не
може да се стигне. Прикрито мляко котки не го ло¬
чат. Поел. 2. прен. Потаен, скрит. Прикрит вриг.
прикритие ср. Място или предмет, където човек може
да се укрие от поглед или нападение; закритие. Зас¬
танахме в прикритието. Колата ни служеше за
4 прикритие,	.	-
орнкрнтост ж. Качество на прикрит.
прикрйя вж. прикривам.	’	.
ирикрбтвам и прикротявам нсв., прякротя св, прх. Пра¬
вя някой да стане кротък, да се укроти. Прикроти^
децата и ги приспах. — се нпрх. Ставам кротък, ми¬
рен, заставам кротко някъде,
прикряквам нсв., прикрякам св. нпрх. Започвам извед¬
нъж силно да крякам, Като прикрякаха ония ми ти
жени/
прикривам нсв., прикука.м св. нпрх. Започвам изведнъж
да кукам.	.
пршкуп^вам и прикутаам нсв., принудя св. прх. Към ве¬
що купено купувам още, допълнително. Купих мяс¬
тото и прикупих няколко метра от съседа.
прикътвам нсв., прюкътам св. прх, 1. Поставям нещо
на скрито място; скътвам. Прикьтах парите. 2. От¬
делям нещо, поставям настрана, за да го запазя,
спестя.	'
прикя ж. Невестински дар; прид, придан. [нгр,]
прилагам нсв., приложа св. прх. 1. Слагам, турям нещо
към друго, за да го допълва, съпровожда. Прила¬
гам нужните документи. 2. Употребявам, упраж¬
нявам, служа си с нещо, Ще приложим най-строги
мерки. Приложете закона.
прилагане ср. грам. Вид синтактична връзка между
частите на словосъчетанието, при която зависимата
дума се свързва с основната само по местоположе¬
ние и смисъл, напр.: отговарям правилно, добре ка¬
зано и под. Срв. съгласуване,
управление.
прилагателно ср. и като прил. в съчет. прилагателно
име грам. Част на речта, категория думи, които оз¬
начават признак, качество или свойство на предме¬
тите и се изменят по род и число, напр.: бял (сняг),
добра (жена), вътрешно (чувство), горски (стражари)
и под, Прилагателните биват качествени и относи¬
телни.
припалвам нсв., прялазя св. нпрх. Достигам, доближа¬
вам с лазене; долазвам.	’
прмлясскавам нсв., прилаская св. прх. Отнасям се лас¬
каво с някого, проявявам нежност. Приласкав сира¬
чето.
прилёгна вж. прилягам.
притежавам нсв. нпрх. рядко. Залягам, проявявам при¬
лежание.
. прилежйнйе ср. Постоянно грижливо и добросъвестно
отнасяне към работата; усърдие. Работя с приле¬
жание.
прилежащ прил. Който е разположен, намира се в не¬
. посредствена близост до нещо; съседен.
прилежен прил. Който заляга, който проявява приле¬
жание; усърден, грижлив, ревностен. Прилежен уче¬
ник.
приличам 755
прилежиот ж. Качество на прилежен.
прилеп м. Дребно, подобно на мишка бозайно живот¬
но с големи кожести криле, УезрегбНо шиппиз.
прилёгшем1 нсв., прилепне св. нпрх. 1. Доближавам се,
допирам се плътно до нещо. Вратата не прилепва
добре. 2. Захващам се, закрепвам се трайно за нещо
друго. 3. разг. За дреха, обувка — лежа, стоя добре,
прилягам плътно към тялото.
прилепвам2 и прилепям нсв., прилепя св. прх. 1. Правя
нещо да се захване, да се закрепи трайно за нещо
друго; залепвам. 2. Плътно доближавам, допирам
нещо до нещо друго. Прилепих лицето си до стък¬
лото. — се нпрх. 1. Доближавам се, допирам се
плътно до нещо. Прилепих се до стената. 2. прен.
разг. Свиквам, привързвам се към някого или не¬
що.
прилепна вж. прилепва
прилепов прил. Който е на прилеп или от прилеп.
Прилепова мас. Пршгепови криле.
прилепчив прил. Който лесно се предава на околните;
- заразителен. Прилепчива болест. Лекарите правят
разлика между прилепчив и заразен.
прилепчйвост ж. Качество на прилепчив,
прилепя, прилепям вж. прилепва м2
прилетя, прялет4вам вж. п р и л. и т а м.
прилея вж. п р и л и в а м,
прилив м. 1. Временно, периодически повтарящо се
издигане на равнището на морето, предизвикано от
притегателните силя на Луната и Слънцето. Прот.
отлив. Приливът започва. 2. прен. Поява, идва¬
не, навлизане на нещо в голямо количество или
усилване, подем в развитието на нещо. Прилив на
туристи. Прилив на ентусиазъм. На приливи и от¬
ливи.
приливам нсв., прилея св. прх. Наливам към нещо дру¬
го; присмивам.
приливен прил. Който се отнася до прилив. Приливни
вълни. Приливни течения.
приливпо-дтливен прил. Който е свързан с приливи и
отливи. Приливно-отливии сили,
Dрилвзан прил. разг. Който е с гладко зчесана, приг¬
ладена коса. *	«	,
прйлика ж. Подобие, близост по външен вид или дру¬
ги качества. Прот. разлика, отлика.
Братя сте, а няма никаква прилика между вас.
прилика ж. нар. 1. Съобразяване с условията и нра¬
вите, умереност в постъпките; мярка, приличие.
Пийте с прилика. То бива, бива, но с прилика бива.
2. Удобен, подходящ момент/случай. Сега ли на¬
мери прилика да му кажеш! 3. Лице, което подхож¬
да за либе или за другар; лика-прилика. Не ходи с
него — той не ти е прилика!
прилистник м. бот. Дребен листовиден израстък в ос¬
новата на лист.
прилягам и прялетявам нсв., прилетя св. нпрх. Дости¬
гам е летене при нещо; долитам. Прилетели орли и
почнали да ръфат мършата.
приличам нсв. нпрх. 1, Имам сходство, подобие, при¬
лика с някого или нещо, с външния вид или с ка¬
чествата си напомням на някого или нешо. Детето
прилича на баща си. Тези ябълки приличат на дюли.
1. Обикн. за дреха, накит и под. — стоя добре ня¬
кому, отивам му. Тази рокля повече прилича на дъ¬
щеря ти. Тая шапка много ти прилича, приличам си

756 прилИчен	‘
нпрх., обикн. мн. Имам сходство с някого, има
сходство, прилика помежду ни. Той не си прилича с
брат си. Вие си приличаме, прилича ме нпрх. Под¬
ходящо е за мене, съответства на външния ми вид,
на възрастта ми и пр. Не ти прилича да се присми¬
ваш на стареца. О Това на нищо не прилича; На
какво прилича това! — за израз иа недоволство,
възмущение от нещо, за означаване, че нещо е ло¬
шо, неприлично, осъдително,
приличен прил. 1. Който прилича или напомня, близък
е по вид или други качества йа друг; подобен. Гла¬
сът му е приличен на твоя. 2. Според приличието,
съобразен с добрите нрави. Прилично държание.
Прилични обноски. 3. Не грозен, дори хубав. Тя има
прилично лице. 4. Достатъчно голям, достатъчен за
случая; задоволителен. Прилично възнаграждение.
Прилична сума.	.	*
приличие ср. 1. Външна вежливост, съгласуваност с
добрите нрави и обноски, Това го изисква приличи¬
ето. 2. Умереност, прилика. Прави какаото правиш,
но не забравяй приличието.
приличност ж. Качество на приличен,
приложа вж. прилага?..
приложен прил. Който се прилага, използва, употре¬
бява за практически нужди в живота. Приложна хи¬
мия. Приложно изкуство.	*
приложение ср. 1. Нещо приложено гьм /^^уго; при¬
турка. Безплатно приложение на вестник. Прило¬
жение: списък на изпратените книги. 2. Прилагане,
използване, употреба. Златото има твърде малко
приложение в живота. 3. грам. Второстепенна част
на изречението, вид определение — съществително
име, което се прилага към друго съществително
. име и дава ново, по-стеснено название на предме-
* та, напр.: Татунчо, страшен хайдутин, дошел на
гости при майка си. Ваз. Писател сатирик. Снага
топола.	·
. приложим прил. Който може да се прилага, да послу¬
жи, да бъде приложен,
приложимост ж. Качество на приложим,
прнлджник м., прнлДжшща и црнлДжничка ж. Худож¬
ник, който работи в областта на приложните изкус¬
тва.
прижУжнотт ж. Качество или възможност на прило¬
жен.	1	'
прилошава ми нсв., прилошее ми св. нпрх. Става ми ло¬
шо; пркздява ми. Прилоша ми от люлеенето на
лодката. ♦	.
прмлука ж. рядко. 1. Слука, случайност. 2. Случка,
приключение.
прилунявим се псе., прштушя се св. нпрх. За космически
летателен апарат или космонавт — спускам се, ка¬
цам на Луната.
прилупяване ср. Спускане, кацане на Луната,
прилучам се нсв., прилуча се св. нпрх:. рядко. Случвам
се, улучвам се, бивам някъде яли ставам случайна,
прилъгвам нсв., орнлъжа св. прх. Със залъгване и хит¬
рост привличам, накарвам някого да дойде или да
направи нещо; примамвам. Срв. пре л ъ г -
вам. Ще го прилъжем да дойде.
ирилюдявам нсв., прмлюдй св. прх. диал. Възпитавам,
Научаивам на обноски и държание пред хората,
лрнмюгйы ми нее., ор*лют& ми и прилютй мя св.
нпрх. Започва изведнъж да ми люти; залютява ми.
прилягам и прнл&вам цев., ирилёпна св. нпрх. 1. Лягам
малко, за кратко време (до някого или нещо). При-
легнах до къщата на завет. Прилягваме от време
на време. 2. Навеждам се, привеждам сс до нещо;
полягам. Тревата е. прилегнала до земята. 3. Допи¬
рам се плътно, без пролука до нещо. Похлупакът
не е прилегнал. Вратата не приляга добре. 4. обикн.
нсв., прен. Подхождам, приличам, отивам (някому).
Новите дрехи много ти притягат Той не е мъж за
тебе и мен не приляга. Ваз. прилята ми нпрх. При¬
лича ми, подхожда ми. Не ти приляга да говориш
глупости.
прима ж. муз. 1. Пръв, основен звук от музикален
звукоред, гама. 2. Първа, с най-висок звук струна
иа цигулка, виолончедо. 3. Първата партия в ан¬
самбъл, 4. прил. ж, книж. Обикн. в съчет.: Прима
балерина — примабалерина, Прима внета — от
пръв поглед, без подготовка (свиря, пея). Акомпа-
нирам [на] прима виста. (ит.]
примабалерйна ж. Първа, най-изтькната балерина в
даден състав; прима балерина, [от ит.]
прямадоня ж. книж. Най-добра певица, солистка на
даден оперен състав, която изпълнява първите ро¬
ли. [ит.]	, .	,
примДзвам .исе,, прнм&жа св, прх. рядко. Премазвам,
смазвам. Лавината примаза всичко по пътя си.
. прималя ж. Прималяване; премала,
прималея вж. п р и м а л я в а м.	.
прнмалпйвам нсв., пр^чалиеи св. нпрх. Прималявам,
премалявам. Прималнял от глад.
прималйвам нсв., прималея св. нпрх. Силно отпадам,
прилошава ми или изгубвам съзнание от умора,
болка, глад и др; премалявам, прималнявам.. В
страст сърце и прималява, Яв. прималйва ми, при¬
малее ми нпрх. Прималявам. Прималя ми от глад.
примамвам нсв., примамя св. прх. 1. С мамене привли-*
чам, правя някой или нещо да се приближи; да дой¬
де при мене; подмамвам, прилъгвам. Примамих ку¬
чето и го вързах. 1. прен. Привличам, съблазнявам
някого с нещо; прилъгвам,
примамка ж. Нещо, което служи за примамване,
примамлив прил. Който примамва; хубав, привлекате¬
лен, съблазнителен. Примамливи думи. Примамливи
обещания. Примамливи блясъци.
лримамлйвост ж. Качество на примамлив,
примами вж. примамвам.
примас м. църк. Пръв по сан и права епископ в като¬
* лическата и англиканската църква; примат, архие¬
пископ. [от лат'.]	-
примат м. 1. църк. Примас. 2. книж. Първенство, пре¬
димство. Примат на човешката свобода над всичко
останало. 3. обикн. мн., спец. Разред бозайници -
най-висшите животни, към които · се отнасят май¬
муните и човекът, [στ лат.]
пример м. 1. Нещо (явление, действие, постъпка), ко¬
ето човек има пред очи за подражание; образец.
Давам пример. Пример за подражание. Вземете
пример от по-старите. Той ми служи за пример. 2.
Отделно явление, случай, посочен да изясни някое
правило, да докаже твърдение и под. Посочи един
пример, че е така.
прямёрвнм се нсв., примёря се св. нпрх. Насочвам оръ¬
жие или удар към определена цел; прицелилм се.
примерен прил. I. Който служи или може да служи за
. пример, модел, образец. Примерен план. Примерна
таблица. 2. Който е послушен, дисциплиниран или
добър във всяко отношение. Примерен ученик. При-

мерен съпруг. 3. За поведение на ученик — отличен,
добър във всяко отношение.
прймеряо Нари. от примерен. Дръж се пример¬
но. Аз, примерно, съм против.
примес м. Вещество, прибавено и смесено с друго ве¬
щество, Пшенично брашно с примес от царевично.
примесвам псе., примеся се. прх. Слагам примес, при¬
бавям и смесвам дадено вещество към друго.
примигвам1 нсв,, примигам се. нпрх. Започвам извед¬
нъж да мигам. Нещо му стана на очите, та при¬
мига като плъх в брашно. Лампата примига и угас¬
на.
примигвам2 нсв., примигва св. нпрх. Мигам поединич¬
но и за кратко време. Напрежението на тока се ко¬
лебае и лампите току примигват.
примижявам нсв., примижа св. нпрх. Присвявам, прит¬
варям очи, гледам с полузатворени очи. Примижа-
ва като коте на припек.
примирам нсв., примра св. нпрх. 1. Ставам като умрял,
изпадам в безсъзнание; припадам, прималявам. Ка¬
то ме нападнаха кучетата, примрях от страх. 2.
Изпитвам голяма мъка, става ми много зле (от k
болка, глад и др.). Примирам за водица.
примирен прил. Който се е примирил (с положението
си, с трудностите, бедите, несправедливостите на
живота).
‘приммрёние ср. Поведение на примирен, състояние по
гл. п р в м и ря с е. Примирение със съдбата.
примиреност ж. Качество или състояние на примирен,
примиренчески прил. книж. Който е свързан с прими-
■ рение, който се примирява или в който има прими¬
рение. Примиренчески мироглед. Примиренческо от¬
ношение към недостатъците в работата, [рус.]
примиренчество ср. юшж. Позиция и поведение на
безпринципно примиряване и бездействие-
примирие ср. [Споразумение за] временно прекратява¬
не на бойните действия по време на война. Сключ¬
вам примирие.
цриммрйгел м. и примирителна ж. Който примирява;
помирител.
примирителен прил. Който съдържа Или изразява при¬
мирение, Примирително държание. Примирителен
тон.	*	-
примиригелиост ж. Качество на примирителен,
примирявам нсв., примиря св. прх. 1. Възстановявам
добрите отношения, мира и разбирателството меж¬
ду враждуващи; помирявам. 2. книж. Съгласувам
противоположни неща и явления, изглаждам или
преодолявам противоречията между нещата. 3.
Правя някой да се примири с нещо. — се нпрх. 1.
Преставам да враждувам, възстановявам добрите
си отношения с някого; помирявам се. 2. Призна¬
вам и приемам неизбежност та на нещо, понасям
без възражение и протест нещо лошо, несправедли¬
во, Тежко е. но трябва да се примирим с положе¬
нието,
примитивен прил. 1. Който се отнася до иай-раииите
етапи в развитието на човешкото общество; първо¬
битен. Примитивен човек. 2. Който ие е достатъчно
развит, който с .много прост по устройство, строеж.
Примитивна техника. Примитивни оръдия на тру¬
да. 3. Недостатъчно дълбок, прекадено опростен.
Примитивно мислене, [от лат.]
оримнтивйз^м м. книж. 1. Качество или състояние,
поведение на примитивен, прекадено опростей под¬
ход към сложни неща, 2. В изкуството — подража¬
ние на стила и формите на първобитното изкуство
принадлежност 757
и народното творчество, съзнателно връщане към
традиционното изкуство на изостанали народи,
прнмнтяпиет м. книж. Последовател яа примитивиз¬
ма в изкуството.
примигивистичеи прил. Който се отнася до примити-
визъм и до nримитивиcт. Примитивистична живо¬
пис.	*	·
пpи'ияπивпссπ ж. Качество на примитивен,
примка ж. 1. Връв или въже, нагодено лесно да се
затегне и да завърже нещо: клуп, ласо. 2. Мрежа,
уловка от връв или въже, Скроил съм му примка. 3.
Бримка на плетиво.
орямокрАва ми нсв., прнмокрее ми св. нпрх. Става ми
(изведнъж) мокро. Бях заспал на поляната, но ми
примокря. *
примолвам се нсв., примоля се св. нпрх. Моля се, по-
молвам се настоятелно. Като му се примолиш, ня¬
ма да ти откаже.
праморяе ср. рядко. Поморие, [рус.]
приморска прил. Крайморски. Приморски град.
примра вж. примирам.
примрак м. рядко. Сумрак, здрач. Дойдохме си по
примрак.
ирнмрачивам се нсв., примрачй се св. нпрх., обикн. в 3
л. Започвам да става мрачен, да се смрачавам. Не¬
бето се примрачава. примрачйва се, примрачй се
безл. Започва да става мрачно, да се смрачава,
примръква [се] нсв., црнмръкне [се] св. безл. Започва да
[се] мръква.	.
примула ж. Саксийпо цвете от рода на игликата с ки-
честя, обикн. червена цветове, Рптп1а оЪопюа
П1я1асо11е5. [лат.]
примус м. Уред за нагряване и готвене, който се със¬
той от горелка и резервоар с течно гориво и пом-
пичка. [фабрична марка лат'.]
примъквам нсв., примъкна св. прх. С мъкнене добли¬
жавам, приближавам при, към, до някого или не¬
що; привличам, притеглям. — се нпрх. Приближа¬
вам се с влачене, с мъкнене или тихо, незабелязано.
Нощ бе тъмна като рог, примъкнах се като смок.
Бот,
примърдвам нсв., примърдам св. нпрх. Започвам извед¬
нъж да мърдам; пришазам.
прнмъчнЯва ми нсв., прнмъчнес мя св. нпрх. Става ми
изведнъж мъчно, обзема ме мъка; домъчняла ми.
Като й примъчнее, ще си поплаче.
прнмёквям нсв., примакам се. нпрх. разг. Примяуквам.
□римувам нсв., примяукам И арнмнуча се. нпрх. За¬
почвам изведнъж да мяукам; примяквам. Котката
примяука, иска да излезе.
принаден прил. Който е добавен към нещо или към
който е добавена, присъединена недостигаща част;
наставен. О Принадена стойност — част от стой¬
ността на произведения продукт, която се реализи¬
ра от наемния труд и се присвоява от работодате¬
ля.
принадлежа нсв. нпрх. 1. Съм, представлявам собстве¬
ност на някого или нещо. Книгата принадлежи на
брат ми. По-рапо тия ниви принадлежаха на съсед¬
ното село. 2. Съм, представлявам част от нещо,
спадам към нещо; числя се, отнасям се. Към коя ор¬
ганизация принадлежиш?
принадлежност ж. 1. Предмет, който представлява
чист от нещо или служи, предназначен е за опреде-

758 принаждам	.
лена работа, обикн. като част от комплект. Писме¬
ни принадлежности. Тоалетни принадлежности. 2.
само. ед. Качество на някой или нещо да принад¬
лежи или да участва в нещо, да бъде част от със¬
тава на нешо. Национална принадлежност. Партий¬
на принадлежност.
прмнаждам нсв -, принадя св- прх. Наставям, удължа¬
вам. Принадих си ръкавите.
принасям нсв., прннесй св. прх. 1, Нося в посока към,
в близост до говорещото лице; донасям. Принесете
яденето па масата. 2. разг. Печеля, нося вкъщи не¬
що спечелено. Къщовшк мъж все принася в къщата.
3. Причинявам, докарвам. Принасям полза. 4. нар.
Правя принос (в 3 знач.).
принизен прал. 1. Наведен ниско. Принизено чело. 2.
Сдържан, тих. Принизен глас. 3. прен. Плах, поко¬
рен, унижен. Принизен поклон. 4. прен. Силно, пре¬
валено намален. Принизени изисквания. Принизена
бдителност..	t
принизеиост ж. Качество или състояние на принизен.
Робска принизеност.
принизявам псе., принизя св. прх. 1. Навеждам, свеж¬
дам ниско. 2. прен. Намалявам, омаловажавам,
унижавам.
привиквам нсв., принмκиа св. нпрх. Приничам веднъж
ИЛИ поединично. Проникнах да го целуна.
приличам нсв. нпрх. 1. Навеждам се, накланям се. 2.
Вглеждам се, взирам се; заничам. Какво приничаш,
като че ли ще го купуваш?
принос м. 1. Това, което отделен човек, колектив или
народ привнася, допринася към общите материал¬
' ни и духовни ценности, постижения, придобивки.
Принос към историята на работническото движе¬
ние. Научен принос. 2. нар. Донесен лодарък. Принос
на булката. 3. нар. Помен за умрял с гощавка; по¬
нос.
преносен прил. Който се отнася до принос (главно в
1 знач.), Изследването има принесен характер.
приносител м. и прннденгедха ж. Който носи със себе
си, донася писмо, бележка, пратка и под.	,
принбеннк м. и прииоеиица ж. нар. Човек, който при¬
нася у дома, в семейството си пари, храна и др.
блага; печеловник.	.
приносящ прил. и м. Който донася нещо; приносител,
нриношеине ср. стария. Дар, принос,
прйнгер м. Печатащо устройство, което пренася ком¬
пютърната информация върху хартия. Лазерни
принтери.
принтереа Прил. от принтер. Пришперна хар¬
тия.
принудя ж. Насилие над волята; принуждение. Под¬
писал по принуда.	*
принуден прил. IL Който върши нещо без желание, по
неволя. Началникът се видя принуден да отстъпи.
2, прен. Конто става без желание, насила; неестест¬
вен, насилен. Принудена усмивка. Принудена любез¬
ност.
оринудеиост ж. Качество на принуден (във 2 знач.).
принудителни прил. I, В който има, който упражнява
принуда. Принудителни мерки. 2. Постигнат чрез
принуда. Принудителен труд. Принудително съби¬
ране на задълженията.
ирянудигелиост ж. Качество на принудителен,
ирмуждяяам нсв,, принуди св, прх. Карам някого на¬
сила, правя някой да извърши нещо против волята
си; заставям. Принудиха Ме да подпиши.
принуждение ср. Принуда.
принц м. Царски или кралски син или друг близък
член от семейството на крал, цар; княз. (от лат·.]
принцеса ж. Царска или кралска дъщеря или друга
близка родственица на крал, цар.
принцип м. 1. Истина, положение, върху които е изг¬
радена дадена теория, учение. Втори принцип на
термодипамикати. 2. Вътрешно убеждение илн въз¬
глед, ръководно начало за действие, поведение. Чо-
■ век без принципи. Имам за принцип да не се меся в
чужди работи. ,3. Общ закон, основа на действието
на дадено устройство, механизъм, машина, О По
принцип — теоретически, по същество, с оглед на
най-общото, основното, главното, без да се засягат
подробностите. По принщт не .възразявам, [лат.]
прИиицнлен прил. 1. Койго се отнася до принцип, свър¬
зан е С определени принципи. Принципно решение.
Принципен въпрос. Принципни разногласия. 2. Който
се придържа към определени принципи или е изг¬
раден върху припцшш. Принципен човек. Принципна
позиция. 3. Който се отнася до най-общото, основ¬
ното, без оглед на подробностите. Постигнато е
принципно съгласие.	, ·
щринтшиалеи прил. Принципен, [рус .]
принцншйлност ж. Принципност.
приици■I]юст ж. Качество на принципен,
приоблачен прил. поет. Който е много високо, намира
се високо, до облаците, Приоблачни планини.
приобщавам нсв., приобщя св. прх. Правя някого учас¬
тник в нещо, причастен към нещо; присъединявам.
Ще те приобщим към нащата идея. — се нпрх. Ста¬
вам участник, включвам се в нещо.
приоритет м. книж. 1. Първенство по време или по
важност, предимство в откриване или осъществява¬
не на нещо. Имам приоритет. 2. Нещо, което има
предимство по важност, което заслужава внимание,
обсъждане или осъществяване преди другите.
[нем.< лат.]
приоритетен Прил. от п р и о р и т е. Т. Приоритет¬
но развитие на селското стопанство.
приохквам нсв., прибхкам св. нпрх. Започвам изведнъж
да охкам. Раненият приохка от болки.
припадам1 нсв., припадна св. нпрх. 1. Получавам при¬
падък. Припаднал на улицата. 2. разг. Идвам слу¬
чайно; допадам. Кога си припаднал насам? 3. За
мъгла, мрак — спускам се ниско. Припаднала тъм¬
на мъгла. — се нпрх. Падам сс, полагам се някому.
припадам2 вж. припалвам.
припадащ [се] прил. Който се полага, припада се ня¬
кому. Получих припадащата ми се част.
припалвам нсв., припадам св. нпрх., само мн. и 3 л. ед.
Почваме изведнъж да падаме много, мнозина или
в голямо количество. Раздрусах дървотои крушите
припадаха.
прмпйдничав прил. Който припада поради болест,
обикн. от епилепсия. О Припадн^ава болест —
епилепсия.
припадък м. 1. Внезапно изгубване на съзнание или
сила поради болест, удар, уплаха и др. Нервен при¬
падък. Епилептичен припадък. 2, прен. Силен прис¬
тъп на някакво чувство, изгубване на самооблада¬
ние. Припадък на ярост. Истерични припадъци. ,
пршпОлвам нсв., припаля св. прх. Запалвам от нещо го¬
рящо, запалено. Припалвам свещ. Дай да си припаля
цигарата от твоята.

прнпарвам нсв., прнлйря св, нпрх. Обики. с отрицание
— доближавам» приближавам се. Не смее Да прим¬
ри насам.
припйрви мн нсв., припя ри ми св. нпрх. Започва извед¬
нъж да ми пари.
припйря вж. припарвам.
припаси мн. (пр&шс м.) Запас, запаси от хранителни
продукти шш 6ой1ш материали, [рус,]
припвам нсв., припна св. нпрх. Спускам се да бягам, да
припкам; затичвам, побягвам. Децата припнаха
към реката.
припев .и. 1. Haci от песен или стихотворение —
текст, който се повтаря след всеки стих или строфа;
рефрен. 2. нар. Напевен плач над мъртвец,
припевки мн. нар. Песни, с които припяват някого,
припек м, 1. Приятно припичане на слънцето. Седне¬
те отсам, докато е припек. Седят на припек. 2.
Място, където силно пече слънцето. По тия голи
припеци нищо не вирее.
пряпекА вж. припича м. *
припечелвам нсв., припечёля св. прх. Печеля (малко
или допълнително). Той е на заплата, но припечелва
и от частна практика.
припечен прил. Който е на припек. Принечни склонове.
прип&я вж, припявам.
прилива ми се нсв., припие ми се св, нпрх. Приисква ми
се да пия; допива ми се.
прютякавам нсв., припикДм св. прх. Пикая по, върху не¬
що; препикавам, прнпикава мн се, препикае ми се св.
нпрх. Изведнъж силно ми се допикава,
пршШрям нсв., припрй св. нпрх. Упорйто, настоятелно
искам да извърша нещо, стремя се към нещо; на¬
пирам, Припира да си ходи, че е късно.
приписвам нсв., припиша св. прх. 1. Добавям още към
нещо написано. Приписах още няколко реда в пис¬
мото. 2, Отстъпвам, дарявам някому недвижим
имот с писмен документ; прехвърлям. Коткат ста¬
рия да им припише имота си. 3. прен. Казвам, твър¬
дя, че някой е извършил нещо или притежава оп¬
ределени качества. Приписват му чужди грехове.
приписка ж. Странична прибавка към текст. 4 В стари¬
те книги и ръкописи има интересни, приписки.
приписквам нсв., припискам св. нпрх. Започвам извед¬
нъж (силно) да пискам; изписквам.	-
приличам нсв., припека св. 1. нпрх, (и безл.) За слънце¬
то — грес силно. Слънцето припича на дъжд. Навън
страшно припича. 2. прх. Нагрявам нещо силно, из¬
лагам нещо срещу слънцето или до огън да се грее,
топли. Слънцето ме припече, та ми се придряма.
Припекох му краката ни огъня. 3. прх. прен. При¬
тискам, насилвам. Припекоха го да каже. — се
нпрх. Стоя на припек. Припича се като гущер.
припиша вж. приписвам.
пряшлцявам нсв., припиша св. нпрх. Започвам извед¬
нъж (силно) да пищя; приписквам, изпищявам,
припкам нсв. нпрх. ТичаМ леко, игриво. Децата прип¬
каха по зелената морава.
п^нл^яннпа ж. Припкаме, гонешща. Играят на прип-
каница. ' "
прнплаквам нсв., приплача св. нпрх. 1. Започвам из¬
веднъж (силно) да плача; приревавам. Майката
приплака над люлката на детето. 2. Примолвам
се настоятелно. Децата приплакаха да ги водя на
разходка, прншлдква мн се, приплаче ми се нпрх.
Обхваща ме, обзема ме желание да плача, вът¬
решна нужда да заплача; доплаквд ми се, прире-
вава ми се.	·
припуквам 759
припламвам нсв., припламна св. нпрх. Пламвам извед¬
нъж или от време на време.
приплача вж. приплаквам,	-
орнплесвям нсв., приплесна св. прх. Приплесквам вед¬
нъж или поединично.	■
пришгёеквам нсв., приплескам св. прх. 1. [С плескаме]
правя нещо да стане плоско, равно. Приплесках
хляба, 2. Правя, направям нещо, обикн. трева и
под. да прилепне, да прилепне (към земята). Дъж¬
дът приплеска посевите.
приплескат прил. Плосък, сплеснат. Приплескат нос.
прноликам нсв., приплети св. прх. Плета допълнително
към нещо плетено, изплетено; наплитам.
приплод м. Потомство на добитък. Свинята дава го¬
лям приплод, [рус,]
приписквам нсв., приплескам св. нпрх. Започвам из¬
веднъж и за кратко да пляскам. Нещо припляска в
тръстиките.
припна вж. припвам.
пркловдигам нсв., приповдигна св. прх. Повдигам, из¬
дигам леко, малко. Приповдигнах глава. — се нпрх.
1. Вдигам се, повдигам се леко, малко; привдигам
се. 2. прен. Съвземам се, оздравявам малко,
приповдигнат прил. 1. Тържествен, възвишен. Припов¬
дигнат стил. 2. Бодър, оживен, С приповдигнато
настроение.
приповдигнатост ж. Качество на приповдигнат,
прилоллнсвам нсв., прмподпмша св. прх. Подписвам не- .
що подписано. Секретарят подписа удостоверение¬
то и председателят го приподписа. — се нпрх. Под¬
писвам се след друг подпис,
припознавам нсв., припозная св. прх. 1. Познавам, раз¬
познавам. На снимката беше припознал себе си. 2.
Признавам, зачитам- някого или нещо. Не припоз¬
нават турските закони. Всеки дееспособен родител
може да припознае своето дете. 3. нар. Проявявам
признателност, признателен съм. Кой ти припозна¬
ва, че си му направил добро? — се нпрх. Заблужда¬
вам се, погрешно вземам някого за друг; препозна-
вам се. Не съм Иван, припознал си се.
припон м. Сплав за свързване, спояване на метални
части, [рус.]
при^мням нсв,, припомня св. прх. Помагам някому да
си спомни нещо, да го има в ума си; подсещам.
. Ако забравя, вие ми припомнете. — си нпрх. и прх.
Спомням си.
арипойвам нсв., припод св. прх. Чрез запояване закреп¬
вам, прикрепвам една метална част към друга,
припра вж. припира м.
приправка ж. Подправка за ястие, [рус.]
припр£вям нсв., приправя св. прх. Правя, направям не¬
що допълнително. Преправил е още една стая,
прннрашявам нсв,, прнпрашя св. нпрх. Започвам извед¬
нъж да пращя.
прнпръсквя нсв., припръска св. нпрх., само в 3 л. и
безл. За дъжд — започва изведнъж да пръска,
прнпрйн прил. 1. Който много бърза, припира, няма
търпение; нетърпелив. Припрян човек. 2. Който е '
бърз, неотложен или се върши набързо, с нетърпе¬
ние. Припряна работа..
припряност ж. Качество на припрян; нстърпеливост,
прябързаност, неотложност,
прмп^кпам нсв., припукам св. нпрх. Започвам внезапно
' да пукам. Припукаха пушки.

760 припушва	-	v
пршгушва ми сс псе,, припуши ми се св. нпрх. Приисква
ми се да запуша.
прнпуакам и припушам нсв., принусна св. разг. Пускам
някого някъде, при някого. Пито я пуща да дойде
у нас, мито нас припуща да отидем при нея. Йов.
припълзявам нсв., припълзн св. трх. Достигам пъл-
зешком до нещо. Войниците пропълзяха до прикри¬
тието,
припънка ж. 1. Гъба пачи крак. 2. Гъба пънчушка.
припявам нсв., припея св. 1. нпрх. Плача напевно над
мъртвец или гроб; нареждам. 2. нпрх. Пея провле¬
чено, съпровождам с песен. Псе. припява буря в по¬
лето. Ц.Церг. 3. прх. Препявам. Додяло ми е за те¬
бе момите да ме припяват, К.Хр.
пряряббтвам нсв., приработя св. прх. Работя, изработ¬
вам допълнително; доработвам,
приравнен прил. Направен или признат за равен с
друг, с друго.
приравнявам нсв., приравня св. прх. 1. Правя нещо да
стане равно с друго; изравнявам, уеднаквявам.
Приравниха заплатата му с професорската. 2. Смя¬
там някого за равен с други. — се трх. Заставам
или вървя наравно с друг; изравнявам се. ♦
прираждам нсв., природя св. прх. Раждам дете от но¬
вия си брак след родените от предишния. Едно де¬
те приведе, едно завари и още две природи.
прерасна вж. прираствам.	'
прираст м. 1. Увеличение чрез растеж. Прираст на го¬
рите. Дневен прираст на младите прасета. 2. Изоб- ·
що увеличение на големина, количество, брой. При¬
раст на населението,
прираствам нсв., прираста и прираста св. нпрх. 1 Срас¬
твам С друго, към друго. Месото не е още прирас-
нало добре. 2. Увеличавам се чрез растеж. Дървото
прираства. ·
прнрасгък м. Нещо прирасло, израснало до или към
друго. Семена с криловидни прирастъци,
признакам нсв., припва св. нпрх. 1. Започвам извед¬
нъж (силно) да рева; приплаквам. 2. Примолвам се
с рев; приплаквам. Прирева ми да й дам пари. при-
ревйвя ми се, приревД мн се трх. Приплаква ми се.
прирмгвам нсв., приритам св. нпрх. 1. Започвам извед¬
нъж да ритам. Падна на улицата и пририта. 2, прен.
Приумирам. О Не съм приригал за някого,
нещо разг. — нямам голямо желание, не ми
трябва.	,
природа ж. 1. Целият окръжаващ човека свят, всичко
съществуващо В пространството. Мъртва природа.
Жива природа. 2. Творческо начало, сила извън чо¬
века, която се разкрива в постоянно създаване и
промени. Такъв го е създала природата. 3. Мест¬
ност, гледка в пространството извън населените
места; пейзаж. Каква чудна природа се разкри пред
погледа ни! Разходка всред природата. 4. прен. Същ¬
ност, същина, устройство, характер. По природа си
е такъв. Навикът е втора природа. Не е изучена при¬
родата на това заболяване.
природен прил. 1. Който съществува в природата или
е присъщ, свойствен на природата. Природни явле¬
ния. Природни богатства. Природен газ. Природни
закони. 2, Вроден. Природна интелигентност. При¬
роден ум.
природен прил. Роден от втори брак, след доведени
иди заварени дена.. Прирадена сестра.
природозащитен прил. Който се отнася до защита,
опазване на природата. Природозащитна дейност.
природозащитния м. Човек, който се занимава с опаз¬
ване, защита на природата,	,	.
природознание ср. Съвкупност от науките за природа¬
та; естествознание.4
природоинпгтател м. книж. Който изучава природата;
естественик.
прир^,^1^^:1п^пателеи прил. книж. Който се отнася до
изучаване на природата.
природонаучен прил. Който е свързан с изучаване на
природата. Природонаучен музей.
природосъобрязен прил. Който съответства иа природ¬
ните закони, съобразен е със законите на природа¬
та. Природа съобразен начин на живот.
-природй вж. прнраждам:
приросявя нсв., приросн св. нпрх., само в 3 л. и безл.
За дъжд — започва да роси; приръсва.
приръмж&шм нсв., приръмжй св. нпрх. Започвам извед¬
нъж да ръмжа. Кучето приръмжа.
приръсва нсв., нрнръси св. нпрх., само в 3 л. и безл.
Приросява.	*
присад м. 1. Едра круша от постара местна порода.
2, диал. Изобщо присадено овощно дърво. 3. спец.
Мястото, където с присадено клонче, *
присадка ж. Клонче или стрък с пъпка от едно рас¬
тение, който се нагажда да расте на друго растение.
присаждам нсв., присадя св. прх. 1. Нагаждам клонче
или стрък с пъпка от едно растение да расте на
друго, Присаждам слива на джанка. 2, Пренасям
тъкан или орган от едно място на друго в същия
организъм или от един организъм в друг. Присади-
хи му бъбрек. Ембрионът се присажда в матката
^на жената. 3. Вкарвам ваксина в тялото иа човек
шш животно. 4. прен. Всаждам, насаждам нешо от
други нрави и кулера. ;— се нпрх. Прониквам и се
настанявам трайно. Придворното гръщо раболепет-
во се присади бляскаво и у българите. Ваз. *
присвдвам нсв., присвия св. прх. Свивам леко. Присви-
вам колена. Присвих очи. — се нпрх. Свивам се (от
болка). ‘
присвява ме нсв., присвие ме св. нпрх. Приболява ме,
заболява ме силно (обикн. за вътрешен орган).
Присви ме стомах.
присвоявам нсв., присвоя св. прх. Вземам по незаконен
и непочтен начин нещо чуждо и го правя свое; об-
1 себвам. Присвоиха ми имота.	.
пршзвятквам нсв., присввкам св. нпрх. Започвам 'из¬
веднъж да святкам, приевнтква |се], пржсвйгка [се]
безл. Започва изведнъж да святка,
приседна вж. присядам.
приставам нсв., присвий св. прх. Сипвам още към нещо
вече насипано; приливам, досипвам. Приети още
малко брашно. ' "
приейтням нсв,, приентня св. нпрх. Започвам да ситня,
да играя или да пристъпвам много ситно. Музика-
■ та стана бърза и играчите приситниха.
пршскачвам нсв., прнсквчам се. нпрх. Започвам извед¬
нъж да скачам. Сватбарите прискачаха.	’
пршммтявам нсв., прискимгй се. нпрх. Започвам из¬
веднъж да скимтя.
прискърбем прил.. книж. Който буди скръб; печален.
Прискърбен случай.
пряскърбяе ср. книж. Скръб, печал, съжаление. Узна¬
вам с прискърбие.	,
првелпмчвам се нсв., присламча се се. нпрх. ризг. нео¬
добр. Присъединявам се с някакъв умисъл; прнмг^к·

вам се. Бай Ганьо все гледа да се присламчи към ня¬
коя компания.
прислонявам и прислОням нсв., прнслоиЯ се. прх. Сла¬
гам, опирам глава, гръд о нещо (за да се предпазя,
да се скрия). А бозна утре де глава ще приело пят.
П.П.Сл. — се нпрх. Намирам подслон, заставам
плътно до нещо, за да се скрия, да се предпазя;
подслонявам се. Прислоних се до стената.
прислуга ж, 1. събир. Група слуги, прислужници.
Многобройиа прислуга. 2. Прислужваие. Квартира с
храна и прислуга. 3. събир. воен. Група войници, ко¬
ито обслужват оръдие, картечница, минохвъргачка.
прнслУжяам нсв. нпрх. 1. Изпълнявам задълженията
на слуга, на прислужник. 2. Поднасям храна, на¬
питки и др. Келнерът прислужва добре.
прислужник м.. прислужница и прислужничка ж. Лице,
което е наето за извършване на помощна домакин¬
ска работа в частен дом или за чистене, метене и
лр. в учреждение, предприятие и т.н.; слуга,
ирис пшвам нсв., прнслушам св. прх. рядко. 1. Под^слуш-
Някой т е прислушвал разговора. 2. Престуш-
к. -.ι 1. .саркт мв прериму — ■ отрх.Усоуслммам
присмех м. Подигравка, насмешка, присмивка. Нека
да ни сочат с присмехи обидни. Ваз. Станахме за
присмех.
присмехулен «рил. 'Който съдържа или изразява прис¬
мех. Присмехута рей. Присмехулни погледи. ■
присмехулно м. и присмехулна ж. Присмехулник,
присмехулник м. и присмехулница ж. 1. Човек, който
обича да се присмива, да се подиграва. 2. само м.
Вид дребна прелетна птица с жълтеникаво до сиво-
кафяво оперение.
присмехулство ср. Присмех, подигравка. Не влагам
присмехулство в тези думи. Злобни приемехулетва.
присмивам се нсв., присмея се св. нпрх. Смея се няко¬
му; надсмивам се, подигравам се. Присмяла се кука
на криво дърво. Погов.
приемника ж. рядко. Присмех, подигравка, закачка,
присмигвам нсв., прн<^1^'йиа св. нпрх. Смигвам, при¬
мигвам.
приело нарч. стария. Всякога, винаги,
приспопаметев прил. търж. За покойник — който за¬
винаги остава в паметта; незабравим. Присного-
метният владика.
присое ср. и арисон м. Място, изложено на слънце, на
припек. Прот. усое. Стадото пасе в присое.
Глъхнат горски присои.
приебен прил. Изложен на слънце, на припек; припе¬
чен. Прот. усоен. Присойно място.> Присойна
горска поляна. „
приспадам нсв., приспадна св. прх. От дадена сума из¬
важдам, спадам някаква част. Приспадам разноски¬
те. Касиерът ми приспадна всичко, което дължах.
приспивам нсв., приспя св. прх. 1. Нагаждам някого да
спи, правя да .заспи. Приспах децата. 2. Докарвам
някому сън, дрямка, правя да му се спи. Шумът па
реката ме приспива. 3. прен. Притьпявам внимани¬
ето, правя някой да не вижда, да не забелязва не¬
шо, Мелодия вълшебна » приспива мисълта. Яо.
приспива ми се, приспи ми се нпрх. Обхваща ме же¬
> лание да спя, наляга ме сън; доспива ми се.
приспивателен 1. прил. Който приспива, докарва сън;
сънотворен. Приспивателно средство. 2. като същ.
приспивателно ср. Приспивателно средство, лекарс¬
тво против безсъние. Вземам приспивателни.
приспивен прил. Който навява сън, дрямка; приспива¬
телен, Приспивна песен.
*	пристаншцен 761
• ♦
приспивна ж. рядко, Присливане. Надникне, скрий се
бледата луна; засвирили щурците на приспивка,
К.Хр.	.
приспособенец м. пеодобр. Човек, който се приспосо¬
бява, който мени възгледите и принципите си спо¬
ред обстоятелствата, [от рус.)
πpRсшосйбенiιсжл прил. неодобр. Който се отнася до
приспособенец.
ориспoсобсйнecΊlво ср. неодобр. Поведение или проява
на приспособенец.
приспособим прил. Който може да се приспособи,
приспособимост ж. Качество на приспособим, способ¬
ност за приспособяване към определени условия,
среда,
приспособителен прил. Който се отнася до приспосо¬
бяване. Приспособителни възможности на организ¬
мите.	.
приспособление ср. Предмет, уред, устройство, с по¬
мощта на което се извършва определена работа,
действие. Приспособление, за чертаене.
присиюсо^^^ам нсв., oрйслособй се. прх. Нагаждам за
определена цел, за задоволяване на дадена потреб¬
ност; пригаждам. Приспособявам училище за болни¬
ца. — се нпрх. I. Нагаждам се към средата, -към ус¬
ловията на съществуване; пригаждам , ее.
Животните се приспособяват към околната среда.
Z. неодобр. Меня принципите, възгледите и идеите
си в зависимост от обстоятелствата,
приспя вж. приспивам,
пристав ’ м. остар. Началник на полицейски участък.
О Съдебен пристав остар. -— съдия-изпълнител.
врипйвам1 нсв., пристана св. нпрх. 1. За мома, девойка
,— избягвам, отивам при любимия си да се оженя
против волята на родителите си. Ще му пристана,
ще избягам с него в планината! Йов. 2. нар. Съгла¬
сявам се, скланям. Шестима я братя не вричат —
далеко; и майка сама не пристава. П.П.Сл. Приста¬
вам на акъла на някого.	■ ·	.
приставам2 нсв., пристана св. нпрх. За плавателен съд
— спирам, заставам на котва в близост до брега, ·
в пристанище; акостирам,
приставка ж. 1. Нещо приставено, допълнително
прикрепено или приспособено, прилепено или при-
\ шито към друго. Сложиха му приставки на обуща¬
та.. Приставка към телевизор. 2. грам. Афикс,
творница.
прйставски прил. Който се отнася до пристав. Прис¬
тавени пагони.
приставим нсв., приставя св. прх. Прибавям, приши¬
вам, прикрепвам нещо за удължаване; наставям.
Приставиха ми ръкавите.
пристан м. и ж. 1, Пристанище, 2. Подслон, убежище.
. Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя
г пристан и заслона. Деб. [рус.]
пристани вж. пристава м1*.	,
пристанище ср. 1. Специално пригодено място на мор¬
ски или речен бряг, където спират плавателни съ¬
дове. Речно пристанище. 2. Град на такова място.
Бургас е черноморско пристанище. 3. прен. Място,
където дари спокойствие и мир. Диря тихо приста¬
нище.
пристанищен прил. 1. Който има пристанище. Приста¬
нищен град. 2. Който се отнася до пристанище.
Пристанищно управление.

, 762 пристануша	,
пристануша ж. Девойка, която е пристанала,
пристегна вж. пристягам.
пристигам нсв., пристигна св. нпрх. 1. Идвам, дохож¬
дам някъде, достигам местоназначението си. Прис¬
тигнах с трамвай. Влакът пристигна без закъсне¬
ние. Гостите пристигнаха. 2. Съм, бивам доставен,
докаран, донесен. Пристигна прясна стока. Прис¬
тигна писмо.
пристискам1 и лристнсвам нсв., пристпсаа св. прх.
Стискам, стисвам слабо или от време на време.
Пристисках си ръката.
прдетнсквам нсв., присоскам2 св. прх. Започвам извед¬
нъж да стискам.
пристоен прил.■ Който е в съгласие с правилата за при¬
личие; приличен. Пристойно поведение.
прнсторва ми се нсв., прнстори ми се св. нпрх. Получа¬
вам, оставам с някакво (невярно, лъжливо) впечат¬
ление; сторва ми се, изглежда ми, струва ми се.
Пристори ми се, че някой вика.
пристрастен прил. 1. Който проявява пристрастие; не-
■ обективен, несправедлив, Пристрастен човек. 2,
Който е основан на пристрастие; необективсн.
Пристрастна присъда.
пристрастен прил. Който се е пристрастил, изпитва
силно влечение, страст към нещо. Пристрастен към
алкохол.	*
ирнсграст&юст ж. Силна страст, влечение към нещо.
пристрастие ср. Несправедливо предпочитане на едно
нещо пред друго, о гсъствие на обективно отноше¬
ние. Проявявам пристрастие при решаване на спор.
пристрастявам се нсв., пристрастя се св. нпрх. Силно
се увличам, отдавам се на нещо до забрава. Прис¬
трастявам се към четене. Пристрастил се е към
алкохола.
прнстробвам вж. пристроявам.
пристройка ж. Допълнително построена, пристроена
част ог сграда.
пристроявам и пристронвам нсв., пристроя св. прх. Към
съществуваща сграда, постройка строя нещо до¬
пълнително, правя пристройка, г
пристъп м. 1. Стремително нападение; атака. Превзех¬
ме крепостта с пристъп. 2. Момент на изостряне,
усилване (на болест, чувство и под.); припадък.
Пристъп на ярост. Пристъп на кашлица.
- пристъпвам нсв., притъпя св. нпрх. 1, Движа се стъпка
по стъпка, вървя бавно. Болният едва пристъпва. 2.
Идвам близо, приближавам се. Старещт пристъпи
до сина си и го целуна. 3. Започвам, захващам да
правя нещо. Пристъпвам към строеж. Пристъпвам
към работа.
пристъпел прил. рядко. При който може да сс отиде,
до който може да се стигне; достъпен. Прот.
непристъпен.
притъпя пристъпям вж. пристъпвам,
пристягам нсв., пристегна св. прх. Притягам, стягам,
присъда ж. 1. Решение на съд по дело. Строга присъ¬
да. Смъртна присъда. Оправдатеша присъда. 2.
прен. Мнение, оценка, преценка. Чакам твоята при¬
съда.
присъединение ср. Присъединяване,
присъединителен прил. Който сс отнася до присъеди¬
нение, присъединяване. Присъединителни изречения.
присъединявам нсв., присъединя св. прх. Съединявам с
нещо друго, прибавям едно нещо към друго. При¬
съединиха съседните места към парка. — се нпрх. 1.
Съединявам се, прилепвам се, тръгвам заедно (с
друг). И той се присъедини към нашата група. 2.
прен. Съгласявам се, заставам на известна страна,
Присъединявам се към вашето мнение.
присъединяване ср. 1. Действие по гл. п р и -
с ъ е д и н я в а м [с е]. 2. грам. Добавяне на но¬
ва мисъл, част от изречение или цяло изречение, с
които се изказват допълнителни съобщения, въз¬
никнали по повод на определено предходно съоб¬
щение, напр.: Пада и умира. От дамла. Йов.
присъждам нсв., присъдя св. прх. 1. Издавам присъда,
с присъда определям нещо да се извърши или да се
даде, предаде някому. Съдът присъди лозето на
брат ми. 2. Решавам, определям, отсъждам нещо
да се даде някому. Първа премия присъдиха нему.
приспивам се нсв., ирисъни се св. нпрх. Явявам се някому
насън. Все страхотии ми се присънват. присъявя ми
се, нрисьнн ми се нпрх. Сънувам, явява ми се нещо
насън. Присънпло му се, че някой го вика.
присърбява ме нсв., присьрбй ме св. нпрх. Започва из¬
веднъж да ме сърби, сърби ме слабо или от време
на време. Лрисърбя ме ръката.	*
присърце нари. Близо до сърцето. О Вземам присърце
— силно преживявам нещо, смятам нещо за много
важно, обръщам му голямо внимание. Присърце мм
е — допада ми, харесва ми.
присъствен прил. Предназначен за изпълнение на слу¬
жебни задължения; работен. Присъствен ден.
<> Присъствена книга — в която се отбелязват при¬
съствията (на работа, на работното място),
присъствие ср. Лично пребиваване (на дадено място
или при извършването, осъществяването на нешо).
Прот. отс. ъ с т в и е. В мое присъствие. При¬
съствието на членовете е задължително. О При¬
съствие на духа — самообладание, хладнокръвие.
прнсъст|ву|вам нсв. нпрх. Намирам се, налице съм, би¬
вам някъде. Присъствам на събрате. Колко души
присъстват?
присъщ прил. Свойствен, характерен. Трудът е присъщ
на човека.
присядам нсв., приседна св. нпрх. Сядам (при някого
или до нещо) за малко. Приседнах да си почина.
□ретаАвам нсв., притая св. прх. 1, Правя нещо да стане
тихо, да не се чува. Притаявам дъх. 2. Прикривам,
потискам, спотаявам (някаква мисъл, чувство и
под.). — се нпрх. Заставам тихо, преставам да из¬
даващ какъвто я да е звук, шум; спотаявам се. При¬
таили се и чакат уговорения знак,
притварям нсв., притворя св. прх. Затварям нещо (от¬
части, донякъде, не съвсем). Притворете вратата,
че отзява. Притворих очи.
притвор м. Част от черква откъм главния, западния
вхоД, на противоположната страна на олтара,
притворство ср. остар. Преструвка, лицемерие, [рус.]
притворя вж. притварям.
притегателен прил. Който притегля, привлича към се¬
бе си. Притегателна сила.
претеглям нсв., претегля св. прх. 1. Тегля към нещо, с
теглене приближавам; привличам, примъквам. При-
теглих масата до прозореца. 2. Привличам (в 1
знач.). Магнитът притегля желязото. Земята при¬
тегля всички тела.
притегляне ср. 1. Действие по гл. п р и т е г л я м.
2, стесн. Сила, която кара телата взаимно да се
привличат, да се стремят едно към друго. Земно
притегляне. Магнитно притегляне.

притегна вж. притягам. ,	*
притежавам нсв. прх. 1. Собственик» стопанин съм на
нещо; имам. Притежавам къща. Притежавам
имот. 2. преп. Налице е, съществува у мене, присъ¬
що ми е (някакво качество, свойство, способност).
Не притежавам вашата доброта. Притежавате ли
необходимите знания?
притежание ср. Собственост, имот. Тази картина беше
негово притежание.
притежател м. и притежателна ж. Който притежава
нещо: собственик, стопанин. Притежател на имот.
притежатели» прил. грам. Който означава, изразява
отношение на притежание, принадлежност. О При¬
тежателно местоимевие — което означава принад¬
лежност към някого или нещо, напр.: мой, твой, не¬
гов, наш, ваш.	_
притека се вж. притичвам се.
притеснен прил. 1. Когото са притеснили, който е ог¬
раничен в действията и възможностите си. Мате¬
риално притеснен. 2. прен. Който е в потиснато ду¬
шевно състояние.
притеснение ср. 1. Ограничение на свободата и въз¬
можностите; гнет. 2. Силно смущение, потиснато
душевно състояние. От притеснение не мога да спя.\
притесийтел м. и притеснителна ж. Който притеснява
някого.
притеснявам нсв., притесня св, прх. 1, Ограничавам
свободата и възможностите на някого. Богатите и
силните винаги са притеснявали бедните и слабите.
2. прен. Причинявам някому тежко, мъчително ду¬
шевно състояние, силно смущение. Изпитите ме
притесняват. — се нпрх. Измъчвам се душевно,
силно се безпокоя и смущавам. Притеснявам се
пред непознати хора, Не се притеснявайте!
притйсвам нсв., притисна се. прх. Притискам веднъж
или поединично. Притиснах го с коляно до земята.
Притиснах си пръста. — се нпрх. Притисна се до
него и заплака.	*	ф
притискам нсв. прх. 1. Силно налягам, натискам нещо
отгоре или отстрани към нещо друго, стигам нещо
между два предмета. Дървото беше паднало върху
него и го притискаше към земята. 2. прен. Оказвам
силно въздействие върху някого, принуждавам, ка¬
рам го да> извърши нещо; натискам. — се нпрх.
Доближавам се плътно до някого или нещо. Дете¬
то се притиска до майка си. О Притискам до сте¬
ната някого — поставям някого в безизходно
положение, принуждавам го да признае или да при¬
еме, да се съгласи с нещо.,
оритйхвам нсв., притихна св. нпрх. Ставам тих, утих-
вам донякъде. Бурята притихна.	-
притичвам нсв., притйчнм се. нпрх. Идвам или отивам
някъде с тичане, тичешком; дотичвам, изтиквам.
Извиках децата и те веднага притичаха. Притичай
да повикаш лекар.
притичвам се и притичам се нсв,, притека се св. нпрх.
1, Идвам тичешком. Притекоха се съседите. 2. От¬
зовавам се на някаква нужда. Притичвам се па по¬
мощ.
1	^^<7X0 ж. Висока пръчка, кол и пр., около който се
увива растение. Слагат притки на боба.
' приток м. 1. Река по отношение на по-голяма река
или на морето, където се влива, Искър е приток на
Дунав, а Дунав — па Черно море. Ляв приток. Де¬
сен приток. 2. обикн. ед., прен. Прииждане, постъп¬
ление, прилив. Приток на нови членове. Приток на
пари. Приток на кръв.
ί
f
прифучавам 763'
ирнтбма ж. книж. поет. Умора, отпуснатост. В при-
тома тиха ласка ме милува. Вапц.
претрупвам нсв., претрепиа св. нпрх. Трепвам леко,
Притрепна нанейде самотна Звездица. К.Хр,
лр!нг|№первям нсв., пригреперя се. нпрх. Започвам да
треперя, зазрепервам или треперя от време на вре¬
ме. Гласът му притреперваше от страх.
притрепна вж. притрепвам. ,
притгргшам нсв., притропам св. нпрх. Започвам извед¬
нъж (силно) да тропам. Някой притропа на врата¬
та. Притропаха коне.	*
притръпвам нсв., претръпна св. нпрх. Започвам да
тръпна или тръпна от време па време.
притрябвам се. нпрх. Дотрябвам някому много или
ненадейно (често в отрицателен, обратен смисъл).
Какво съм ти притрябвал? Ако ми притрябваш, ще
те потърся. Притрябвала ми е твоята помощ!
црнтулвам и притулим нсв., притуля св. прх. разг.
Скривам, прикривам, затулвам,
прнтупвам нсв., прятупам св. нпрх. Започвам изведнъж
(силно) да тупам. Сърцето ми притупа. ' О Не е
претупало; не е притулил тъпанът разг. — не е тол¬
кова бързо, належащо, спешно,
притурвам вж. притуря м.
притурка ж. Нещо притурено; прибавка. Безплатна
притурка към списание.
нритурям и притурвам псе., притуря св. прх. Турям до¬
пълнително: прибавям.
прйтча ж. 1. Нравоучителен разказ, който се тълкува
и преносно. Евангелски притчи. 2. остар. Мъдро,
поучително изречение; пословица,
пр^гъннам нсв., притъкиа св. прх. Стъквам. Притък-
вам огън.
притъкмявам нсв., притъкмя св, прх. Приготвящ, наг¬
ласявам, иатъкмивам.· Притъкмих обед. Притъкмя¬
вам зимнина.
притъмнявам нсв., притьмнея св. нпрх. Започвам да
тъмнея, ставам тъмен, мрачен изведнъж или леко,
малко. Небето притъмня. Лицето ти е притълтя¬
ло. притъмнява ми, nригъмиее ми нпрх. 1. Става ми
тъмно прел очите, прилошава ми, започвам да губя
съзнание. 2. прен. Изгубвам самообладание, обзема
ме гняв. притъмнява, ирнтьмнее безл. Започва да сс *
стъмва, става малко тъмно. Навън притъмня.
прктъгоквам нсв., притъпча св. прх. Сбивам, притискам ле¬
ко с тъпкане. Притьпквам пръстта около коретапе.
притъпявам нсв,, притъпя св. прх, 1· Правя да стане
тъп. Притъпявам пирон. 2. прен. Правя нещо да се
проявява по-слабо. Лекарството ще притъпи болка¬
’ та. Притъпявам бдителността си.	>
притърчавам нсв., прятърча св. нпрх. Дотьрчавам, при¬
тичвам.
притягам нсв., притегна св. прх. Стягам, затягам (не¬
що отпуснато, хлабаво). Притягам ремъка.
прнумнрам св. нпрх. Става ми изведнъж много зле, за¬
почвам да умирам. ·
приумица ж. Случайнр хрумване, прищявка. Няма да
се водиш по такива приумици. Модата ни изненадва
със своите приумици.
прнучяа.м нсв., приуча св. прх. Създавам някому навик
към нещо; привиквам. Приучвам към ред.
прифучавам нсв., прифуча св. нпрх. 1· Започвам извед¬
нъж да фуча. 2. прен. Много бързо, с фучене прис¬
тигам.
4

764 прихвам
прихвам нсв., прихна се. нпрх. Избухвам в смях, за¬
, почвам изведнъж и силно да се смея; разсмивам се.
Всички прихнаха да се смеят.
прихвана еж. прихващам,
прихвана се еж. прихващам с с.
прихватлшв прил. разг. Който лесно прихваща, зара¬
зява; заразителен, прилепчив. Прихеатлива болест.
прнхватливост ж. разг, Качество на прихватлив.
прнхватничав прил. нар. Който лесно се поддава на
временни и своеобразни желания' и настроения,
който върши неочаквани и необмислени неща; на-
часничав.
прихващам «се., прихвана се. прх. 1. Хвашам, улавям
някого или нещо внимателно или за да не падне.
Прихванах пълното ведро. Подхлъзнах се. но някой
ме прихвана. 2. прен. Удържам част от дадена сума
при изплащане. Прихванаха ми аванса. 3. За болест
—	пренасям се от един болен на друг; заразявам.
Прихванала го шарка. 4. Заразявам се. Пази децата
да не прихванат болестта от съседите. прихваща
ме, прихване ме нпрх;. 1. Поддавам се на желанията
и настроенията ся, обхваща, обзема ме силно же¬
лание да върша нещо необмислено, своеобразно,
неочаквано. 2, Изпадам в раздразнение, силно се
ядосвам, разсърдвам, разгневявам. О Прихващат
ме дяволите (братята) — силно се ядосвам, разсърн
двам, разгневявам.
прихващам се нсв., прихвана се се. нпрх. За растение .
—	пускам корен, започвам да раста след пресажда-
не или разсаждане; хващам се. Дръвчетата се прих¬
ванаха.
прихлупвам а прихлупим нсв., прихлупя св. прх. 1. Зах¬
лупвам, закривам под нещо. 2. Нахлупвам ниско.
Прихлупил калпак над вежди. > > С прихлупен до
очи каскет. <
прихлупен прил. Обикн. за гьща, постройка — нисък
в неугледен, като под похлупак; схлунен,
прихлупя, прихлупим вж. прихлупвам,
прихна вж. прихвам.
приход м. Паричен доход. Прот. разход.
* приходен прил. Който се отнася до приход. Приходен
бюджет. Приходно перо. Приходен касов ордер.
приходоносен прил. Който носи приходи,
прйходо-разходеи прил. Който се отнася до приход и
разход, Приходо-разходна книга.
приходящ прил. Който не се намира постоянно някъ¬
де, а прихожда. Приходящи болни. .	Л
прихождам нсв. нпрх. Идвам често от другаде. Живее
на село, а прихожда на работа в града.
прицел м. Точка, предмет, в който някой се прицелва,
О Вземам* на прицел.
прицелвам се нсв., припели се св. нпрх. Насочвам оръ¬
жие към нещо, към някаква цел; примервам се.
Прицелих се и гръмнах.
прицелен прил. Който се отнася до прицел, в който
някой се прицелва. Прицелиш точка.
причаквам нсв., причакам св. прх. 1. Чакам някого да
дойде, да се приближи. Ергените причакват моми¬
те на кладенеца. 2. Чакам някого или нещо скрит,
за да го нападна; издебвам. Ловецът причака заека.
пречистен1 прил. грам. Който се отнася до причастие,
който е свързан с причастие*. Причастна конструк¬
ция.	*
пречистел прил. книж. Който взема участие в нещо,
има отношение към нещо. Срв. съпричас¬
тен. Не съм причастен аз към мировия хор, аз вън
съм от света. Ваз.
причастие1 ср. грам. Нслична глаголна форма С приз¬
наци на прилагателно име, напр.: пишещ, писал, пи-
шел, писан. Сегашно деятелно причастие. Страда-
телни причастия.
причастие1 ср. църк. 1. Тайнство, обред, при който
вярващите (православни) християни се приобщават
към Христос чрез приемане на осветени хляб и ви¬
но, символ на неговото тяло и кръв. 1. Осветено
вино и хляб (просфора), които приемат християни
при този обред.	.
причастник м. и причастница ж. Който е дошъл в чер¬
ква да се причастява. Пред олтара чакаха тълпа
причастница.	.
причёсспюст ж. Качество на причастен2. Отсъствие
на причастност към опита за преврат.
причастйвам нсв., причастя св. прх. църк. Давам при-
части^. извършвам над някого тайнство, обред при¬
частие; комкавам, причестявам. — се нпрх. Вземам,
приемам причасгие2; комкавам се.
причернявам нсв., причерня св. прх. Правя нещо слабо
да почервенее (при печене, пържене); зачервявам, —
се нпрх. Зачервявам се, заруменявам. Райка се при-
черви и наведе очи. Т.Г.Вл.
причернйва ми нсв., причернее ми св. нпрх. 1. Става ми
черно, тъмно пред очите; притъмнява ми. Причерня
ми от глад. 2. прен. Изгубвам самообладание или
изпадам в пълно отчаяние. Като му причернее, той
не знае какво върши.
причинам нсв., причёша се. прх. Правя прическа, приг-
лаждам, оправям коса с гребен;
причака ж. Форма, която се придава на коса чрез
примесване и подстригване; фризура, лодстрижка.
Модна прическа.
причестявам нсв., оричестя св. прх.. църк. Причастявам.
— се нпрх, Причастявам се.
прнчеиш вж. причесвам.
оричйпа ж. 1. Явление, което предхожда и задължи¬
телно поражда определено друго явление. .Срв.
следствие. Социалното неравенство е при¬
чина за класова борба. Това не е причина, а само по¬
вод за избухване на войната. 2. Основание, повод за
извършване на нещо. Уважителна причина. Смее се
без причина.	-
причинен Прил. от причина. Причинна връзка
между явленията.
причинител м. и ' нричшлйпелка ж. Който причинява,
който е причинил нещо. Коховият бацил е причини¬
тел на туберкулозата,
причинно-следствен прил. Който се отнася до причина
и следствие. Причинно-следствени връзки.
причишюст ж. книж. Връзка между явленията, при
която едното е причина за другото, поражда дуго- ·
то.
причинявам нсв., причиня се. прх. Ставам причина за
нещо, предизвиквам появата или осъществяването
на нещо. Много неприятности ми причини тая
грешка. Причинявам болка. Разрушение, причинено
от бомби.
причислявам нсв., прнчиелд се. прх. Включвам в чис¬
лото, броя, състава на нещо; отнасям. Някои при¬
числяват рака към заразните болести.
прнчува ми се нсв., причуе ми се св. нпрх. Счува ми се,
присторва ми се, че съм чул. Причу ми се, че някой
влезе.

причудлив прил. Странен, чудноват, фантастичен.
Причудлива форма. [рус.]
прнчудлйвост ж. Качество на причудлив; странност,
чудноватост.
прнчуквам псе, прнчукам се. 1. прх·. Зачуквам, закова¬
вам, приковавам, стягам (нещо разковано, разхла¬
бено). Пртуквам стол. Припуках дъгите на каца¬
та. 2. прх. Убивам, пречупвам. Мернеше ли се
мечката, щяха и нея да причукат. Г.Карасл. 3.
нпрх. Започвам изведнъж да чукам. Някой припука
на прозореца.	.
пришелец вж. пришълец.
пришелка вж. пришълка.	,
пришепввм нее., при шепиа св. прх. Шепна от близко
разстояние, на ухо; припгьпвам. Пришепшх му да
не бърза толкова.	-	β
пришествие ср. старин. Идване, появяване. О Второ
пришествие — а. В християнската митология —
второ, повторно появяване на Христос на земята в
деня на Страшния съд, за да съди всички хора за
техните грехове, б. Край на света. До второ пришес¬
твие разг. — много дълго, до неопределено далечно
време.
пришивам нсв,, пришия св. прх.. Прикрепвам нещо
чрез шиене. Пришивам кръпка. Пришивам копче.
прйшка ж. Малка зачервена пъпка по кожата на чо¬
век. Излязла му пришка на лицето.
' прншпбрвам нсв., пришпоря св. прх. 1. Удрям, смушк-
вам кон с шпори, за да го подкарам. 2. пран. разг.
Карам, принуждавам някогб да бърза, давам зор
някому,	♦
прищмолАвям нсв., прншумолЯ св. нпрх. Зашумолявам
изведнъж; изшумолявам, Нещо пришумоля в гради¬
ната.
пришумЯвам нсв., пришумя св. нпрх. Зашумявам извед¬
нъж, Пришумяха храстите около мене, гледам —
изскочи един заек. Е.Пел.
пришушвам исв., прншушна се. прх. Шушна някому не¬
що на ухото.
пришълец и пришелец м. Който е дошъл и се е заселил
ог другаде. Прот. кореняк.
пршигьлкй и пршпелкй ж. Жена пришълец.	«
пряшъпвям нсв., пргаЩлта св. прх. Пришепвам.
прЩав прил. Покрит с пришки; пъпчив. Прищаво ли¬
це.
прнще ми се вж. пришява ми се.
прещипвам нсв., прищппя и прищиппа св. прх. 1. Стис¬
кам, притискам нещо силно, като с клещи. Има
прищилон нерв. Прищипах си пръста. 2- Стискам,
пристягам нещо, та става тънко или тясно..
иршцнннат прил. Силно пристегнат, тънък (на някое
място). Тялото на осата е прищипнато. Прищипна-
то в кръста жакетче.	.
прпщряквам нсв., ирищрякам св. нпрх. Започвам извед¬
нъж да щракам. Лрищракаха пушки, прищрйква ме,
притрака ме нпрх. Изведнъж остро ме заболява.
Прищрака ме зъб.
пршцъпвам нсв., прищъпна св. прх. Притискам нещо,
та се врязва; прищипвам.
прищъпиат прил. Пршдипнат. Тялото на пчелата е
прищъпното.
прпщява ми се нсв., прпщё мп се св. нпрх. Силно ми се
дощявз; приисква ми се. Пращяло му се да се пох¬
вали. :	.
прищявка ж. Необосновано, случайно, своенравно ис¬
кане; каприз. Детински прищевки. Минутна прищяв¬
ка.
проба 765
прйщя се нсв. нпрх. Покривам се с пришки; изприш-
вам се,	*
приют м. 1. Учреждение, общежитие за отглеждане и
възпитание на сираци нлн за подслоняване на стари
и недъгави хора. Детски приют. Старчески приют.
2. прен. Подслон, прибежище, [рус.]
приютявам нсв., приютя св. прх. Давам някому приют,
подслон; подслонявам, настанявам (при себе си).
Приютявам приятел да преспи.
прияде ми се вж. прияжда ми се.
прнядка ж. нар. 1. Нещо, косто се яде при пиене на
вино, ракия и под.; мезе. 2. Нещо, което се яде след
основното ядене; десерт. Орехи за приядка.
прияжда ми се-нсв., приядё мн се св. нпрх. Приисква
ми се да ям; дояжда ми се. Проядоха ми се ябълки.
приятел м. н приятодкв ж. 1. Човек, с когото някой
поддържа отношения на взаимна близост, обич и
доверие. Стари приятели. Вярна приятелка. Прия¬
тел в нужда се познава.^1осп. 2. Човек, който жи¬
вее в близки, сърдечни отношения с някого; другар.
Заприказвахе се с приятели. 3. Който е верен и при¬
вързан към някого. Кучето е приятел на човека. 4.
Покровител или привърженик, почитател, ценител.
Приятел на животните. Приятели на мира. Прия¬
тели на книгата. 5. Лице, е което някой поддържа
интимна връзка, любовни отношения; любовник,
любовница. Имам среща с приятелката си. 6.
Обился. зват., в обръщение — за израз на иронич¬
но-пренебрежително или фамилиарно отношение.
Ти май си пийнал, приятелю. Ей, приятел, къде оти¬
ваш?
приятелски прил. Който се отнася до приятел, присъщ
на приятел (в 1 и 2 знач.). Приятелски връзки. При¬
ятелска услуга. Приятелско семейство. В приятел¬
ски кръг. > > Отнася се приятелски.
приятелство ср. Отношения, връзки между приятели
(в I, 2 и 5 знач.). Приятелство от детинство. Ще
си развалим приятелството,
приятен прил. 1. Който се харесва, доставя удоволст¬
вие, предизвиква радостно усещане. Приятен вет¬
рец. Много приятен човек. Приятна новина. Прия¬
тен вкус. Съчетавам полезното с приятното. 2,
Като възклицание, в поздрав — за израз, изказване
на добри пожелания. Приятно прекарване! Приятна
вечер! Прияпши сънища!
приятно 1. Нарч. от приятен Бях много при¬
ятно изненадан. 2. Като еказ. опред. — за означа¬
ване, че някъде нещо предизвиква, поражда прият¬
ни чувства или някой изпитва нещо приятно. У вас
е много приятно. Беше ми много приятно да се за¬
познаем. О Приятно ми е — формула за израз на
учтивост при представяне и запознаване с някого.
. при&тност ж. Леко удоволствие, задоволство, насла¬
да. Тук вътре мека топлото, приятност и нечий
шепот в странен полусън. Яв. Усещам приятност.
протпнрвам нсв. (разг.), проагитирам св. прх. Извър¬
швам агитация, чрез агитиране убеждавам някого,
спечелвам го в полза на нещо. Трябва да проагити-
раме събранието. Проагитирахме селските стопа¬
ни. Проагитираха ме да дойда с тях. .
проанализирам св. прх. Направям анализ на нещо.
Проанализирайте отношенията и връзките между
нещата.
. проба ж. 1, Изпитване, проверка, опитване. Проба на

766 пробвам
машина. Проба на лекарство, 2. Част от материал,
материя и пр., взета за образец или за анализ. Взе¬
мам проба от вино. 3. Проверка как лежи дреха, ко¬
ято се шие. Отивам на проба. Първа проба. 4. спец.
Относително -съдържание на благороден метал в
сплав. О От долна проба — негоден,«недоброкачес¬
твен, безчестен; долнопробен. Чиста проба — ис¬
тински, най-голям, в най-висока степен. Чиста про¬
ба мошеник. [лат.]
пробвам нсв. прх. Правя проба; опитвам, изпитвам,
проверявам. Пробвам машина. Пробвам клюн на
брава. Пробвам костюм.	t
пробег м. 1. Разстояние, което изминава транспортно
средство. Денонощният пробег на вагоните е увели¬
чен. 2. Спортно състезание, при което се пробягва
определено разстояние, [рус.]
пробел м. диал. Ранно утро, зора.
иробелява нсв., пробелй св. безл. диал. Зазорява се.
ирббен 1. приз. Който се отнася до проба, коИто се
прави за проба, за да се види, опита, провери нещо.
Пробен отпечатък. Пробни снимки. Пробно летене.
Пробен урок. 2. като същ. прббпа ж. Място, поме¬
щение за проба, пробване (на дрехи). О Пробен ка- -
мък -— а. Вид камък, с помощта ка който се изс¬
ледват благородните метали, б. прен. Особен
случай,или постъпка, проява, от която се съди за
качеството на нещо.
проберй еж. прибирам. -
пробив м. 1. Дупка, отвор, получен чрез пробиване.
Пробив в стената. Пробив на котел. 2. прен. Раз¬
късване на фронт, навлизане на неприятелски сили.
Пробив на фронта. 3. прен. Преодоляване на някак¬
ва пречка, преграда за постигане на дадена цел.
пробивам нсв., пробия св. прх. 1. С удари шш по друг
начин правя отвор, проход през нещо. Пробивам
дупки. Пробихме стената. Ще пробием тунел през
скалите. 2, прен. Правя, осъществявам пробив (във
2 и 3 знач.). 3. нпрх. За цирей, гноен оток — пуквам
се, отварям се, та изтича гнойта. — се нпрх. От
удар, триене, повреда получавам дупка, отвор. Дъ¬
ното на съда се е пробило. О Пробивам сн път —
а.	Минавам с усилие през нещо трудно проходимо.
б.	Издигам се, преуспявам в борба с пречки, труд¬
ности.
пробивен прил. 1. Който се отнася до пробиване, слу¬
жи за пробиване. Пробивен инструмент. Пробивна
сила на куршума. 2, прен. разг. Който проявява си¬
ла, енергия, настойчивост, който постига целта си.
Пробивен младеж.	’
пробир м. нар. Пробиране, избор. Ябълките се прода¬
ват без пробир.
пробйрам нсв., проберй св. прх. Избирам дълго и при- р
дирчиво, вземам само това, което ми харесва. Мно¬
го провираш. Провирам само зрелите круши. Който
провира, гладен умира. Поел.
пробит прил. Който има дупка от удари или повреда;
продънен. Пробита стена. Пробит съд.
пробни вж. пробивам,
проб.тёйвям нсв., проблея св. нсв. Започвам да блея или
блея поединично, от време на време,
проблем м. и проблёма ж. Сложен научен или общес¬
твен въпрос, който е обект на проучване или раз¬
решаване. Социални проблеми. Проблеми на худо¬
жественото творчество, [гр.]
проблематика ж, Съвкупност от въпроси, проблеми' в
дадена научна област. Научна проблематика.
проблематичен прил. Съмнителен, малко вероятен. Ус¬
пехът е проблематичен.
проблемен прил. Който се отнася до проблем, засяга
някакъв проблем. Проблемна статия. Докладът
има проблемен характер.
проблясвам нсв., проблесна св. нпрх, 1. Блясвам вед¬
нъж, за кратко време или от време на време; про-
■ сиявам. Звездите проблясват всред облаците. 2.
прен. За мисъл, идея и под. — проявявам се внезап¬
но, за кратко време или от време на време,
проблясва ми, проблесне ми нпрх. Нещо ми става яс¬
но изведнъж, внезапно.	-
проблясък м. 1. Внезапен и краткотраен блясък. 2.
прен. Слаба и кратка, внезапна проява на нещо.
Проблясък на съзнание.
пробна вж..а р об е н.	4
проббден прил. Обикн. за рана — който е направен с
мушкане, пробождане с нещо остро,
пробождам нсв., пробода св. прх. 1. Прокарвам през не¬
що острие, пробивам, промушвам с нещо остро;
пронизвам· Прободе го с меч. 2. За остър, островръх
предмет — минавам през нещо; пронизвам. Стрела
проводе сърцето му. 3. прен. Причинявам остра фи¬
зическа или душевна болка. Нещо ме пробожда в гър¬
дите. проббжда ме, прободё ме нпрх. Изпитвам остра
болка. От време на време ме пробожда. ...	* 4
ироббй ж. 1. спец. Инструмент за пробиване на дупки
в метал, камък и пр. 2. Пробита дупка; пробив,
пробойиа. Пробой от куршум в стените.
проббйна ж. Пробита дупка от куршум, снаряд и др.,
обикн. в корпуса на кораб, бронирана кола и под.;
пробой. Запушваме пробойните,
пробръмчавам нсв., пробрьмча св. нпрх. Започвам из¬
веднъж или от време на време (силно) да бръмча,'
преминавам с бръмчене.
пробуда ж. книж. Пробуждане, събуждане. Сладък
сън - радостна пробуда. Пробуда за нов живот.
пробуждам нсв., пробудя св. прх. 1. Вдигам от сън; съ¬
буждам, разбуждам. Пробуди ме силен трясък. 2.
прен. Правя, ставам причина да възникне или да се
съживи отново някакво чувство или спомен, правя
някой духовно да се свести, да се осъзнае. Паисие¬
вата история пробуди българския народ. — се нпрх.
1.	Вдигам се, ставам от сън; събуждам се; 2. прен. ,
За чувство, спомен и др. — проявявам се, излизам
наяве, оживявам. Пробуди се чувството му за ху¬
мор. 3. прен. Осъзнавам се, свестявам се духовно.
Народът вече се пробужда.
пробутвам нсв., пробутам св. прх. 1. С бутане прокар¬
вам през нещо. 2. прен. разг. Правя някой да мине
или да влезе някъде незабелязано и не по устано¬
вения ред. Пробутахме го без билет. 3. прен. разг.
, Давам, продавам незабелязано, по непочтен начин
нещо похабено или негодно, недоброкачествено.
Пробутват битото сирене за пълномаслено. Пробу¬
таш са ми дефектни обувки. — се нпрх. С, бутане
преминавам някъде, през нещо.
пробучавам нсв., 'пробуча св. нпрх, 1, Започвам извед-
. нъж да буча. Мудно отстрана цигулка пробуча,
П.П.Сл. 2. Преминавам с бучене,
пробъбрям нсв., пробъбри се., прх. и нпрх. Започвам да
бъбря, изговарям с бъбрене; избъбрям, пробърбор-
вам.	,
пробърборвам нсв., нробърббря св., прх. в нпрх. Про¬
бъбрям.

протърквам нсв., преобърнем св. прх. разг. Разбърквам,
размесвам с бъркане. Пробъркай яденето.	*
пробягвям1 нсв., пробягам св. прх. С бягане измина¬
вам, преминавам някакво разстояние. Пробягва ЮО
метра за 12 секунди. Ще пробяга цялото разстоя¬
ние за два часа.
пробягвам2 нсв., пробягам и пробягва се. нпрх. С бяга¬
не, бързо преминавам някъде, от едно място на
друго; пребягвам. Боси момичета пробнгват от
порта на порта. Йов. Пробягах като плъх по греда.
> > Лека усмивка пробягна по лицето й.
провйл м. 1. Пълен неуспех, проваляне на започната
работа. Претърпяха провал, 2. Издаване ва конспи¬
ративна тайна. В организацията стана провал,
[рус.]
провйла ж. остар. 1. Бездна, пропаст. Край стръмна
провала разсипана крепост днес дреме. Ваз. 2. прен.
Разваляне, съсипия. От развала към рровала. О На
провала — много, в много висока степен, невъздър¬
жано. Харчи на провала. Пият на провала.
провйлям нсв., проваля св. прх. 1 Пробивам надолу;
продънвам. Ще провалите пода. 2. прост. С въртене
пробивам дупка. 3. прен. Правя нещо да претърпи
неуспех, да пропадне. Провалиха събранието. Вни¬
мавайте да не провалиж плина. — се нпрх. 1 Про¬
бивам се надолу, продънвам се. Земята се провали
под мене. Покривът се провали. 2. Падам, пропадам
надолу. В земята да се провамаи! [клетва] 3. прен.
Претърпявам пълен неуспех; пропадам. Ораторът
' се провали.
провеждам1 нсв., проведа св. прх. 1. нар. Водя през не¬
що; превеждам. Тук помина църна арапина, та про¬
веде три синджира роби. Нар.п. 2. За тяло, вещест¬
во — пропускам през себе си електричество,
топлина, звук. > > Проводникът е метална жица
за провеждане на електричество.
провеждам2 нсв., проведа св. прх. Осъществявам, из¬
пълнявам, върша. Провеждам събрание. Проведох¬
ме сбирка, [рус.]	*
провереп прил. Чиято истинност, вярност или преда¬
ност е доказана. Проверени хора. Проверени данни.
проверител м. и проверителна ж. Който проверява,
чиято длъжност е да проверява; контрольор. Про¬
верител на мерки и теглилки.
проверителен прил. Който е свързан с проверка, служи
за проверка; контролен. Проверителен съвет.
проверка ж. Преглед с цел да се установи достовер¬
ността или наличността на нещо; проверяване, кон¬
трол. Проверка на фактите. Проверка на изпълнени¬
ето. Проверка на документите. Вечерна проверка.
проверочен прил. Който е свързан с проверка, служи
за проверка. Проверочен изпит. 'Проверочна коми¬
сия. [рус.]
проверявам нсв., проверя св. прх. Установявам налич¬
ността или достоверността, изправността на нещо;
контролирам. Проверявам знания. Проверявам ма¬
шина. ПроверявамЛилети. Проверявам има ли ток.
рровесвам нсв., провёся св. прх. Оставям нещо да внеи,
отпускам надолу. Провесил чорапите си да съхнат.
Провесих крака. Провесил глава. — се нпрх. Отпус¬
кам се, спускам се да вися надолу; увисвам. Големи
гроздове са се провесили, О Провесвам пое — изпа¬
дам в отчаяние, унивам.	-
проветрив прил. През който има въздушно течение, та
се проветрява. Проветриво помещение.
проветрявам и проветрим нсв., проветря се. прх. 1. Из¬
лагам на вятър и въздух. Проветрявам завивки. 2.
провитамини 767
Правя да влезе чист въздух в помещение. Провет¬
рявам стая.
провидение ср. В богословието, според религиозните
представи — виеше същество, бог или нег ово дейс¬
твие, върховна сила, висш разум, който ръководи,
направлява всичко в света. Очакват помощ от про¬
видението.	'
провидчески прил. книж. Който се отнася до провиж¬
даме, до виждане в бъдещето; пророчески. Провид¬
чески дар.
провиждам нсв., провидя св. 1. нпрх. Започвам да виж¬
дам; проглеждам. 2. прх. Виждам през нещо; про¬
зирам. Едва провиждам дърветата през мъглата. 3.
прен. книж. Виждам напред^ мислено си предста¬
вям бъдещето; предвиждам. — се нпрх. Виждам се.
започвам да се виждам през нещо полупрозрачно,
през някаква лека преграда. Краят на гората се
провидя.
провизии мн. Храна, хранителни продукти, запаси.
Купувам провизии, [лат.]
провизорен прил. книж. 1. Временен. Провизорни мер¬
ки. 2. Предполагаем. О Провизорни цени спец. —
които имат ориентировъчен характер и подлежат
на допълнително договаряне, [от лат.]
провиквам се нсв., провикна се св. нпрх. Викам, извик¬
вам сшгно веднъж и.ли от време на време. Като
навлизаха в гората, той отново се провикна.
провинен прил.. Който се е провинил.
провинёние ср. Нарушение на закон, правилник, уста¬
новен ред и под.; простъпка, прегрешение, вина.
Тежко провинение.
провинциален прил. 1. Който се отнася до провинция
(в 1 знач,). Провинциално управление. 2. Който се
намира в провинцията или е присъщ, свойствен па
провинция. Провинциален град. Провинциални нрави.
провипц^а^/^тъм м. 1. Действие или постъпка, начин
на мислене или поведение, присъщи на провинциа¬
лист, характерни за провинцията. 2. Дума или ези¬
кова форма, характерни за ограничена езикова об¬
ласт, неприсъщи на книжовния език.
провинциалист м. и провиншиолжстка ж. 1. Човек, кой¬
то с роден или живее в провинцията. 2. пренебр.
Простоват и неопитен човек, който не е свикнал с
живота в големия град или в столицата,
провинция ж, 1. Административно-териториална еди¬
ница в някои държави (Италия, Канада и др.). 2.
Отделна област или цялата територия на страната
. по отношение на столицата (или на друг голям ад- ,
министративен и културен център). Живее в провин¬
цията. Дълбока провинция, [от лат.]
провишявам се нсв., нровиня се св, нпрх. Извършвам
провинение, оказвам се виновен. Провиних се пред
вас.
провирам нсв., проврй св. прх. Прокарвам нещо през
(тесен) отвор, проход. Провирам глава през прозоре¬
ца. Едва проврях конеца през ушите на иглата. —
се нпрх. Промъквам се, минавам през теснина, дуп¬
ка, навалица и под. Провря се между камъните.
провйсвам нсв., проввеня св. нпрх, Отпускам се, смък¬
вам се надолу; увисвам. Жиците провисват от сне¬
га. От мустаците му са провиснали ледени висулки.
провйсвам2 нсв., ировнея св. прх. Провесвам.
провитамини мн. (провитамин м.) спец. Вещества, от
които в организма на животните и човека могат да

768 провлак	’	.
b
се образуват витамини. Каротиньт се нарича още
провитамин А. *
прбвлак м. Тясна ивица земя през морето, която
свързва две големи части суша (два материка или
полуостров с материк). Панамски провлак.
провлека вж. лровличам.
провлечен прил. Който става, извършва се или звучи
бавно; проточен. Провлечен глас. > > Говори пров¬
лечено.
■ проалнчам нсв., провлека се. прх, 1. Оставям яли пра¬
вя нещо да се влачи, да се влече. Провлякъл крачо¬
ли. 2. прен. Говоря или пея бавно, проточено. с
удължаване на звуковете. 3. прен. Извършвам нещо
бавно, за прекадено дълго време; протакам. Тая ра¬
бота я провлякохме ця.ш година. — сс нпрх. 1.
Простирам се на голямо разстояние по дължина;
проточвам се. Колоната се е провлякла на повече от
километър. 2. Преминавам, промъквам се с влаче¬
не. Змията се провмче през.пьтя.
проводимост ж. Свойство, способност на телата да
пропускат през себе си електрически ток, топлина,
звук.	/	,
проводник м. 1. Тяло, вещество, косто пропуска през
себе си топлина, електричество, звук. Дьрвото е
лош проводник на топлината. 2. Метална жица или
пластинка за провеждане на електричество. Медни
проводници. 3. прен. Посредник, агент за разпрост¬
ранение на идеи и под. Той е проводник на чужди
идеи.	-
провбдннков Прил. от пров од'ник. Преводни-
кови свойства.
провиждам нсв., проводя се. прх. нар. Изпращам. В не¬
деля да те проводя на хайдушкото сборище. Бот.
Проводиха ви известие.
провокаттюен прил. книж. Който провокира, предиз¬
виква; предизвикателен. ■
провокатор м. Който върши провокация; подстрека-
тел.
провокаторски прил. Който се отнася до провокатор.
Провокаторски действия.
превокаторство ср. Проява на провокатор; провока¬
ция, ,	-
провокац^ов^ прил. Който се отнася до провокация.
Провокационни действия.
провокация ж. I. Предизвикателство, подтикване към-
действие, обикн. с вредни, неблагоприятни последи¬
ци; подстрекателство. Не се поддавай на такава
провокация. 2. Вредителска дейност на вмъкнал се
В някаква организация таен агент, [лат.] '	.
провокирам псе. и св., прх. 1. Върша провокация (в I
знач.), предизвиквам, подбуждам някого или нещо
към някакво действие, проява, реакция. Провокирам
противника си. 2. разг. Дразня, предизвиквам,
провра вж. провирам.
провъзгласявам нсв., провъзгласи св. прх. 1. Тържест¬
вено, официално обявявам; възвестявам. Провъзгла¬
сиха началото на нова икономическа политика. 2.
Обявявам, определям някого за някакъв, припис¬
вам някому или на нещо определени качества, дос¬
тойнства. Провъзгласиха го за почетен член на дру¬
жеството.
привършам нсв., провървй св. нпрх. 1. Прохождам.
Децата провьрвяват на една година. 2, прен. За ма¬
шина, работа, дейност — започвам да се движа, да
вървя. Работата скоро ще провьрви. Машината
провьрвя. провървява мм провърви ми нпрх. Започва
да ми върви, да имам успех,
провървям се нсв., провървя се св. нпрх., само мн. и 3 .
. л. ед., разг. Минаваме мнозина един след друг, на
върволица. Провьрви се цяло село да го види.
ировъртам и превъртявам нсв., пропьртя св. прх, Про¬
бивам дупка със свредел, с въртене,
прогарям1 и прогорявам. нсв., прегоря св. прх. Правя
” дупка с горене, с въглен и др. Прогарлме дьрвото
с нажежено желязо. Прогорил си дрехата с цигара.
прогДрям2 нсв., прогоря св. нпрх. Пробивам се, полу¬
чавам дупка от огън, изгаряне. Тенджерите прего¬
ряха.	t
прогерманскн прил. Който е в полза на Германия, на
нейна страна. Прогермански политика.
пропЬвам нсв., прогвзна св. нпрх. Поемам, пропивам
се с много влага, вода; промокрям се, Прогизнал се
врьщаш. Валц. Обущата ми прогизпаха.
прогимназиален прил. Който се отнася до прогимна¬
зия. Прогимназиално образование.
прогимназия ж. Среден трикласен (четирикласен) курс
на общообразователното училище, [от гр.]
прбглас м. книж. 1. Оповестяване, известяване. 2.
Предисловие, предговор,
прогласявам псе„ проглася св, прх. Провъзгласявам,
Прогласявам вьстание. Прогласили го за цар.
проглеждам нсв., прогледам в прогледна са. нпрх. 1.
Гледам, надничам през нещо или ставам видим,
показвам се. Време дьждовно и мьгливо. По цели
. дни не проглежда никакво сльнце. Е.Пел. 2. Започ¬
вам да гледам, да виждам. Котетата прогледнаха.
Пази боже сляпо да прогледа. Погов. 3. прен. Започ¬
вам да разбирам, да проумявам нещата, ставам
. просветен. 4. прен. нар. Замогвам се, забогатявам.
Едва бяхме прогледнали и дойде войната.
проглушавам нсв,, проглуш& св. прх. 1. Притъпявам
някому слуха чрез силен шум; заглушавам, 2. прен.
С много думи, хвалби дотягам, омръзвам някому.
Проглушиха света с хвалбите си.
прогыенявам нсв., прохиевя св. прх. тьрж. Разгневя¬
вам. Прогнениха бога с нечестивите си деш. ·	♦
пропивам нсв., прошия св. нпрх. 1. Изгнивам съвсем,
напълно. Дьските прогниха. 2. прен. Съвсем се пох-
варявам, морално се разлагам; разкапвам се.
> > Прогнила империя.
прогвбза ж. Предсказание, предсказване, съждение за
развитието и състоянието на дадено явление в бъ¬
деще върху основата на -известни данни или на спе¬
циално научно изследване. Прогноза за времето.
[гр1	м
прогнозен прил. Който се отнася до прогноза. Прог¬
нозни цени.	-
прогнозирам нсв. и св., прх. Правя прогноза; предсказ-.
вам, предвиждам. Специалистите прогнозират раз¬
витието на икономиката.
лрогн0стика ж. книж. Теория и практика на прогно¬
зирането.	*
прогностичен прил. книж. Който се отнася до прогно¬
за и прогностика.	.	+
проговарям и проговбрвам нсв., проговбря св. 1. нпрх.
Започвам да говоря. Детето проговори навреме.
Ако го заплашат, ще проговори. 2. прх. и нпрх. Каз¬
вам, изговарям нещо; продумвам, Цял ден мьлчи,
дума не проговаря.
прогбнвам нсв., прогоня св. прх. 1, Гоня, изгонвам от
някъде или от себе си; пропъждам. Прогонвам неп-

риятел. 2. прен. Махам, премахвам, отстранявам.
Прогонвам черните си мисли. Вятърът прогони об¬
лаците.
прогори, прогорйвам вж. прогарям. .
програма дат, I. План за дейност, за работа. Работя
по програма. Правителството няма програма. 2.
Основни задачи и цели на политическа партия, об¬
ществена организация или деец. Политическа прог¬
рама. 3. Система от учебни -предмети или препода¬
вани дисциплини в учебно заведение и
разпределение на учебния материал по дни и часо¬
ве. Учебна програма. 4. Кратък преглед на съдър¬
жанието при театрални представления, концерти и
пр. Програма на концерт. 5. Описание на алгоритъ¬
ма за решаване на дадена задача с помощта на
компютър, [гр.]
програмен прил. Който се отнася до програма. Прог¬
рамна статия. Програмна декларация. Програмен
директор на телевизия,
програмирам нсв. и св., прх. Създавам, изработвам
програма или подчинявам работата, дейността,
функционирането на някого или нещо на определе¬
на програма. Машината е програмирана така, че
да започне работа в точно определен час.
програмиране ср. 1. Съставяне на програми за работа
с електронноизчислителни машини. 2. Дял от при¬
ложната математика, който се занимава с изучава¬
не на методите и средствата за съставяне на прог¬
рами за електронноизчислителните машини.
програмист м. Лице, което се занимава с програмира¬
не, специалист по програмиране, по съставяне на
, програми (главно в 5 знач,).	м
пршрбчвам нсв., програча св. нпрх. Надавам грак, Се¬
, гш-тогиз програчва сврака. *
прогрёс м. Движение напред, развитие в посока-към
по-висше, по-съвършено състояние; напредък.
Прот. р е г р е с. Прогрес на техниката. Човешки
прогрес. [лат,]
прогресйвен прил. 1, Който подпомага прогреса, който
сс стреми към напредък; напредничав. Прогресивен
писател. Прогресивни идеи. Пролетариатът е прог¬
ресивна класа. 2. Който постепенно се увеличава.
Прогресивно облагане. Прогресивен данък. Прогре¬
сивна парализа. 3. спец. Който става, извършва се в
посока напред. Прогресивна асимилация.
прогресйрам нсв. и св., нпрх. 1. Движа се, развивам се
напред, по пътя па прогреса. Науката прогресира.
2.	Напредвам, преуспявам, 3. Увеличавам се, засил¬
вам се. Болестта прогресира.	*
прогресиращ прил. Който бързо се увеличава, развива,
засилва. Прогресиращо обедняване ,на населението.
прогресия ж. мат. Редица, последователност от числа
или величини, които се увеличават или намаляват
по определено правило. Аритметична прогресия.
Геометрична прогресия, [лат.]
□рогризвам нсв., прогризй св. прх. С гризане прояж-
дам, продупчвам. Мишки са прогризали чувала с
брашното,	■
прогулйвам нсв., прогуляя св. прх. Изхарчвам на гу¬
ляи; прахосвам. Прогуля имота си.
прогълчДвам нсв., прогьлча св. нпрх. Започвам да гьл-
ча, преговарям с гълченс.
прогьрмявям нсв., прогърмя св. нпрх. I. Изгърмявам
изведнъж, издавам внезапно силен, гръмлив шум.
Далече някъде небето прогърмя. 2. Преминавам с
гръм, с трясък. Една празна каруца прогърмя по пъ¬
тя край нас. 3. прен. Разнасям се, прочувам се на-
продов6пст|ву|вам 769
широко. Славата му прогърмя по света, про-
гърмява, прогърми безл. Внезапно сс разнася гръм,
започва да гърми.	-
нродав- м. диал. Продаване, продажба, продан. Това
не е за продав.	*
продавам нсв., продам св. прх. 1. Давам нещо срещу
пари, срещу заплащане. Срв. купувам. Про¬
давам жито. Продадохме всичката стока. Тази
книга не се продава. 2. прен. Върша предателство по
користни подбуди, за пари. Рушители на гнет ве¬
ковен, продаде ни предател клет. Яв. — се нпрх.
Върша безчестие за материални облаги, за пари.
Продал св е на враговете. О Кому ги продаваш?
—· няма да ме излъжеш, не ти вярвам. На краста-
вияар* краставици продавам. Продавам фасони*,
продавателен 1. прил. офиц. Обикн. в съчет. продава¬
телен акт (запис, писмо) — документ, който прода¬
вачът дава на купувача при продажба на недвижим
имот или на по-скъпи движими вещи. 2. като същ.
продавателно ср. Продавателен акт.
продавач м, и продавачка ж. 1. Човек, който продава
нещо свое. 2, Служещ, работник в магазин, който
изпълнява поръчките на купувачите. Новата прода¬
вачка вече свикна с работата си.
прод&вннця ж, нар. Заведение или помещение за про¬
дажба на стоки; магазин,	'
продажба ж. 1. Даване на нещо срещу заплащане;
продаване, продан. Продажба на имот. 2. Търго¬
вия, стокооборот. Пускам в продажба.
продажбен прил. рядко. Който се отнася до продажба.
Продажбена цена,
прод&жен прил. За човек — който се продава, който
върши безчестие срещу пари. Продажни държавни¬
ци. Продажен журналист. Продажна жена.
О Продажна цена — цена, по която се гродава не¬
що. Срв. покупен, пазарен.
продажник м. и продажница ж. Продажен човек,
продажинческн прил. Който се отнася до продажник,
Продажническа политика.
продажничество ср. Качество или постъпка на про¬
дажник.
продажност ж. Качество на продажен, .
продам вж. продавам.
продав ж. Продаване, продажба. Стока за продан.
Пртдемонстрирам св. прх. Демонстрирам, показвам
изцяло, докрай,
п ролера вж. продирам.
продиктувам св. прх. Диктувам нещо изцяло, докрай.
Продиктувах задачите. Ще ви продиктувам две те¬
леграми.	■
прошфам нсв,, продера св. прх. 1. С дране правя дупка;
прокъсвам. Продрах си панталоните. 2. прен. Раз¬
дирам, процепвам. Слънцето продира облаците. Вя¬
търът продра мъглата. Викове продират нощта.
О Проднрям си гърлото — преспивам, преграквам
от много викане.
продовблетвен прил, Който се отнася до продоволст¬
вие. Продоволствен магазин. Продоволствени скла¬
дове. Продоволствена база. Продоволствени карти.
пр□д□вόлсτине ср. 1. Хранителни продукти; храна. 2.
Снабдяване с хранителни продукти. Продоволствие
на населението, [рус.]
продов0лсг[ву|вам нсв. прх. книж. Снабдявам с про¬
доволствие, с храна.
49. Български тълковен речник

/
770 продран
продран прил. 1. Пробит, прокъсан. Продрани обуща.
Продрана торба. 2, Пресипнал, дрезгав. Продрано
гърло, Продран глас,
продукт м. 1. Предмет, който е резултат на човешки
труд;' произведение, изделие. Земеделски продукт.
Фабричен продукт. 2. Плод, резултат, следствие,
последица. Този роман е продукт на дълъг труд.
Продукт на епохата. 3. Вещество, което се получа¬
ва по химически път от друго вещество. Отпадъчен
продукт.. 4. обикн. мн. Материал за храна или го¬
това храна. Хранителни продукти. Млечни продук¬
ти. [лат.]
продуктивен прил. 1. Който дава голяма продукция,
голямо количество продукти; производителен, пло¬
довит. Продуктивен добитък. Продуктивно земгде- .
лие. Продуктивен труд. Продуктивен писател. 2.
грам. С който ее образуват [повече] производни ду¬
ми. Представката по- е най-продуктивна в българс¬
кия език. Продуктивен словообразувателен модел.
продуктивност ж. Качество на продуктивен. Продук¬
тивност на труда. Млечна продуктивност на доби¬
тъка.
продукция ж. 1. само ед. Съвкупност от стоки, мате¬
риали или други ценности, резултат на производс¬
тво, на човешки труд. Фабрична продукция. Качес-
9 твена продукция. Писателска продукция. 2.
Представяне пред публика на резултатите от някак¬
ва дейност. Музикална продукция, [лат.]
продумвам нсв., продумам се. прх. Проговарям, изго-1
варям. Не продума ни дума.
продупчвам нсв., продупча св.' прх. Правя, направям
дупка в нещо; пробивам. Продупчих дъската.
продухвам нсв., продухам се. прх. 1. Отпушвам, про¬
чиствам с духане. Продухвам уши. Продухвам цига¬
ре. 2. За вятър — духам върху, през някого или не¬
що, та го прочиствам, проветрявам или
простудявам. Вятърът добре продуха дрехите.
продухвателен прил. Който е предназначен за продух¬
ване. Продухвателна помпа..
продуцент м. Лице, което организира и финансира
създаването, производството на филм, театрална
постановка и под. [от лат.]
продуцбнтски прил. Който се отнася до продуцент.
Продуцентска къща.
продълбавам нсв,, продълбая св. прх. С дълбаене пра¬
вя дупка, отвор и пр. .
продълговат прил. Който има удължена форма, който
е по-дълъг и по-тесен от обикновено; издължен,
длъгнсст. Продълговато лице. Продълговата глава.
продьлговатост ж. Качество на продълговат,
продължавам нсв., продължа св. 1. прх. Правя нещо да
станс по-дълго; удължавам. Продължавам ръкавите
на дреха. Ще продължим срока. 2. прх. Върша нещо,
без да спирам, или подновявам, подемам наново,
след спиране. Продължавайте занятията си. Утре
ще продължим разговора. Той ще продължи тради¬
циите на рода.. Продължавай нататък. 3. нпрх. За
път, време, процес и под. — вървя, трая непрекъс¬
нато яли ее подновявам след прекъсване. Пътека¬
та продължава през гората. Животът продължава.
Заседанието продължи до късно. Продължава на
следващата страница. Времето продължи да се раз¬
валя.
продължеше ср. 1. Част от нещо незавършено, което
продължава. Продължение на роман. 2 Развиване
на нещо започнато. Продължение на работата.
О В продължение на -—в течение на, през време
на. Работихме в продължение на два часа.
продължител м. и продължителна ж. Който продъл¬
жава и развива нещо започнато, съществувало или
съществуващо, Продължител на рода. Продължи¬
тел на демократични традиции.
продължителен прил. Който трае, продължава дълго;
дълъг. Продължителни разговори.
продължителност ж. Качество на нещо да продължа¬
ва, да трае определено време. Средна продължител¬
ност на живота.	,
продънвам нсв., продъня св. прх. 1. Пробивам, изби¬
вам дъното на нещо; издънвам. Продънвам кацата. ■
2. С блъскане пробивам. Продъниха вратата.
> > Трясък продъни небесния свод. Гео М. — се
нпрх. 1, Счупвам се, пробивам се, пропадам. Каца¬
та се е продънила. Таванът се продъни. 2. Падам,
пропадам в нещо пробито, продънено.
про еквам нсв., проёкма св. нпрх:. поет. Проечавам,
пронасям се. Проекта далечна песен.
проект м. 1. Разработен план за постройка, за уст¬
ройство на нещо. Проект за паметник. Идеен
проект. 2: Предварителен текст за нещо. Проект за
' резолюция. 3. Намерение. Имам проект да летувам
на море. [лат.]
проектант м. Лице, което проектира, изработва про¬
екти за строеж.
проектантски прил. Който се отнася до проектиране,
до изработване на проекти. Проектантска органи¬
зация.
проектен прил. Който се отнася до проект. Проектна
мощност. Проектна готовност.	'
проектирам нсв. и св., прх. 1. Правя, изработвам
проект (в 1 знач.). Проектирам постройка. 2. Тък¬
мя, възнамерявам, каня се. Проектирам да замина.
проекти- Съставна част на сложни думи със значение
„който представлява проект, съществува във форма
на проект“, напр.: проектодоговор, проектозакон,
проектопрограма, проекторезолюция и под.
проектодоговор м. Проект за договор,
проектопрограма: ж. Проект за програма,
проекторезолюция ж. Проект за резолюция,
проектосметен прил. спец. В сьчет. проектосметна до¬
* кументация — проекти, планове и изчисления, смет¬
ки за необходимите материали и разходи за даден
строеж.
проекцибнен прил. 1. спец. Който се отнася до проек¬
ция. Проекционна равнина. 2. Прожекционен. Проек-
ционен апарат:
проёкция ж. спец. Изображение иа тяло, на простран¬
ствена фигура върху равнина, [лат.]
проехтгаам нсв., проехтя св. нпрх. Изведнъж или за
кратко време започвам да ехтя. Проехтяха гърме¬
жи.
проечавам нсв., проеча св. нпрх. Изведнъж или за
кратко време започвам да еча. Проечава хор. Про-
ечаха камбани.
прожектирам нсв. и св., прх. Представям, показвам на
екран светливи образи или кинофилм, [от фр.]
прожектор м. Осветителен уред, който дава дълъг
сноп силна светлина, [фр.]
прожёкторен прил. Който се отнася до прожектор.
Прожектореп сноп.
прожекцмбвев прил. Който се отнася до прожекция.
О Прожекционен апарат — уред, машина за проек-

тиране, прожектиране върху екран на светли ви об¬
рази. филми; проекционея апарат,
прожекция ж. Прожектиране, представяне на филм
или светлини образи върху екран. Кога започва про¬
* жекцията?
проживявам лее., проживея св., нпрх. и прх. Живея,
прекарвам определено време в дадено място или
пра определени условия. Там щастливо проживях¬
ме цяло лято ний. П.П.Сл.
прожулвам нсв., прожгли св. прх. С жулсне наранявам,
пробивам; протривам, протърквам, прежулвам.
Прожулих си кожата,
прозя ж. 1. Литературно художествено творчество в
немерена реч; белетристика. Прот. поезия. Ху¬
дожествена проза. 2. Обикновена, всекидневна или
изобщо немерена реч, насочена главно да съобща¬
ва, информира. Научна проза. 3, прен. Делнична об¬
становка, липса на възвишени и ярки преживява¬
ния. Прозата на живота, [лат.]
прозвйзъм м. Дума или израз, характерни за всекид¬
невната или за деловата и научната реч, вмъкнати
в художествен, поетичен текст, [фр.]
прозаик м. и прозаична ж. Писател, който пише в
проза, създава проза. Прот. поет.
прозаичен и прозайческн прил. 1. Написай в проза.
Прозаично съчинение. 2. Който не е поетичен, лишен
е от образност* емодионалност. Прот. поети¬
чен. Прозаичен стил. 3. прен. Всекидневен, делни¬
чен, сух. Прозаичен живот.
прозанчвост ж. Качество на прозаичен (в 3 знач.).
Прозаичност на пейзажа..
прозвище ср. Название, име, дадено някому по негова
характерна, отличителна черта; прякор, [рус.]
прозвучавам нсв., прозвуча св. нпрх, Започвам извед¬
нъж да звуча. В тишината. прозвуча далечна песен.
прозвънтявам нсв., прозвънтя св. нпрх. Започвам да
звънтя неочаквано, изведнъж; вззвънтявам, прозвъ-
нявам.
прозвънявям нсв., прозвъня св. нпрх. Започвам да звъ¬
ня неочаквано, изведнъж; иззвънявам. Телефонът
прозвъня,.
прозелят м. книж. Нов и горещ, ревностен привърже¬
ник на религия, учение и др. [гр,}
прозелптйзъм м. книж. 1. Гореша преданост, привър¬
заност към ново учение, убеждение и др. 2. [Стре¬
меж към} привличане на нови членове, съмишлени¬
ци, привърженици,
прозея се вж. прозявам се.
прозйна се вж. п р о з я в а м с е.
прознрям1 нсв., прозра св. прх. 1. Виждам по малко
през нещо. Прозирам дъното на езерото. 2. прен.
Мислено виждам нещо, което ще стане в бъдеще;
предвиждам. Погледът му бе прозрял далече във ве¬
ковете. 3. прен. Разбирам, проумявам нещо. Проз¬
рях истината и се убедих. — се нпрх. Прозирам2.
През облаците се прозря луната. ■
прозирам^ нсв., прозра св. нпрх. 1. Виждам се през лека
преграда; провиждам се. През зелените храсти про¬
зираше реката. Под кожата му прозират сини
жилчици. 2, прен. Проличавам, показвам се невол¬
но, ставам явен. В думите му прозира гузност. 3.
За материал, материя, предмет —· полупрозрачен
съм, позволявам да се вижда през мене, Платът е
тънък и прозира.
прозйрея прил. През който прозират предметите или
явленията, Прозирна мрежа от листа. Прозирна
покривало. Прозирна мисъл.
проигравам 771
прозйрка ж. Дупка, отвор, през хойто може да се
вижда или да влиза светлина зирка.
прозйрност ж. Качество на лрознрен.
прозоднчен- прил. спец. Който се отнася до прозодия.
прозодия ж. спец. 1· Съвкупност от езиковите елемен¬
ти, които изграждат ритмико-мелодичната страна
на речта и стиха — интонация, дължина я краткост
на гласните, ударени и неударени срички и др. 2.
Дял от фонетиката или стихознанието, който изу¬
чава ритмико-мелодичната страна на речта и стиха
и изграждащите я езикови елементи, [гр.}
прозорец м. 1. Отвор в стената на сграда, през който
влиза светлина и въздух. Широки прозорци. Южен
прозорец. 2. Приспособление за затваряне на такъв
отвор. Измих прозорците. Притворете прозореца.
3.	Стъкла за такова приспособление, за затваряне
на такъв отвор. Децата счупиха прозореца. 4. прен.
Това, през което или чрез което може да сс види
или разбере нещо, да се създават или поддържат
връзки и отношения. Морето е прозорец към света.
Книгата е прозорец към света. 5. Свободно от ра¬
бота или занятия междинно време, празнина в ня¬
какво разписание, програма,
прозбречен прил. Който се отнася до прозорец (в 1 и
2 знач.). Прозоречен отвор. Прозоречна дъска. Про¬
зоречно стъкло. Прозоречна решетка.
лрозбрнче и прозорнмче ср. Растение очеболец.
прозорлив прил. Който вижда, прозира в бъдещето
или в неясната същност на сегашното. Прозорлив
политик. Прозорлив ум. Прозорливо око. Прозорливо
сърце.	.
прозорливост ж. Качество на прозорлив. Политичес¬
ка прозорливост.
прозря вж. прозира м>2.
прозрачен прил. 1. Който пропуска през себе си свет¬
лина, през който може да се види. Прозрачно стък¬
ло. Прозрачна хартия. 2. Чист, ясен. Прозрачно не¬
бе. Прозрачна вода, 3. прен. Неприкрит, явен.
Прозрачни намерения.
прозрачност ж. Качество на прозрачен,
прозрение ср. Умствено проникване в нешо. Дълбоко,
прозрение. Творческо прозрение.
прозябавам нсв. старин. Живея бездейно, воля безсъ-
държателен живот.
прознбяние ср. старин. Бездеен, безсъдържателен жи¬
вот. Не се случи никакво събитие в еднообразното
прозявайте на селцето. Ваз,
прозявам се нсв., прозея се и прозйна се св. нпрх,
Вдишвам и издишвам голямо количество въздух с
широко непроизволно отваряне на 'устата, обнкн.
при нужда от сън. Вземе ли някой да се прозява,
постилай му да спи.
прозявка ж. Непроизволно вдишване и издишване с
широко и продължително отваряне на устата. Дъл¬
бока прозявка.
прозяпвам нсв., прозйпам св. прх. Прекарвам в зяпане,
залисвам се, та пропускам нещо важно. Празяпват
дните си в дреболии. Прозяпал времето си.
прошгр1вам нсв., прошрйя св. 1. нпрх. Започвам да иг¬
рая. Оздравя му кракът и той проходи, дори проиг¬
ра. 2. нпрх. прен. Преминавам с трепет. Тръпки про¬
играваха по спокойната му душа. Д.Немир. По
лицата на слушателите проиграваше усмивка, 3.
[рус.] прх. Изгубвам в игра на комар или пропус-

ΊΊ2 проиг^мен
I
кам удобен случаи, Проиграл цялото си състояние.
Проиграха благоприятния момент.
проягумея м. Помощник на игумен, Паисий, проигу¬
мен Хилендарски.
произведя еж. произвеждам. -
произведение ср, 1. Нещо изработено, произведено; ,
изделие, продукт, продукция. Индустриални произ¬
ведения. Млечни произведения. Тестено произведе¬
ние. 2, Резултат, плод на творческа дейност, на из¬
куството; творение. Художествено произведение.
Избрани произведения на Иван Вазов, 3. мат, Чис¬
ло, получено при умножение. Произведението на
пеН по четири е двайсет.
произвеждам нсв., произведа св. прх. 1. Изработвам,
създавам на ръка или с машини някаква стока, из¬
делие, продукт. Фабриката произвежда платове. 2.
Добивам, извличам, получавам. Стопанството
произвежда триста литра мляко на ден. 3. Извър¬
швам, осъществявам. Произвеждам избори. 4, воен.
Повишавам в чин. Произведоха го капитан. 5. Пра¬
вя нещо да се появи, да възникне; причинявам, въз¬
буждам, Думите му. произведоха смях. Произвежда
добро впечатление. '	»
ороизвйд м^- книж. Нещо произведено; продукт, про¬
изведение. фабрични произведи,	*
производен прил. 1, Който не е' първичен, а е произве¬
ден, получен е като резултат, следствие от нещо
. друго. Производна величина. Производни материали.
2. ез. Който е образуван от съществуваща вече ду¬
ма, главно чрез добавяне на наставки и представки.
Производна дума. Производни глаголи,
производител м. и производителка де. Който произ¬
вежда материални блага. Земеделски производител.
производителен прил. Който произвежда, създава,
който дава (високи) резултати; продуктивен, Про-.
изводите лен	труд. Производителна дейност.
О Производителни сили — съвкупност от работна
сила и средства за производство.
производителност ж. Качество на производителен,
способност да се произвежда, твори, създава. Про¬
изводителност на труда. Висока производителност.
производствен прил. Който се отнася до производство.
Производствен план. Производствен процес. Произ¬
водствена бригада. Производствени	разходи.
О Производствена отношения — икономически от¬
ношения между хората в процеса на , общественото
производство и разпределение, основани върху
формата на собственост.	►
производственик м, произвйдстваница и производстве-
ничка де. Човек, който участва непосредствено в
производствения пропее, който произвежда матери¬
ални блага.
производство ср. 1. Стопанска дейност за създаване,
произвеждане на материални блага. Постъпих на
работа в производството. Фабрично производство.
Оръдия на производството. Производство на вьглц-
ща, 2. Произведени продукти; продукция. Произ¬
водството се увеличи с 10%. 3. Отделен вид нрб-
мшш’кисст. Автомобилно производство. 4. воен. *
Произвеждане, повишаване в чин.	,
проинвйл м. 1. Пълно отсъствие, липса на контрол и
ограничения върху действията, постъпките на няко¬
го; своеволие. Цари произвол. 2. Не ограничавано
от никого и от нишо действие; своеволие, беззако¬
ние, насилие, О На произвола на съдбата — без
надзор или помощ от някого,
произволен прил, 1. Не ограничаван от нищо и от ни¬
кого; своеволен, Произволна заповед. Произволни
наказания, 2. Взет наслуки; случаен. Произволен
ъгъл. Произволна величина. Произволна извадка. 3.
спец. Който се извършва съзнателно, с участие на
волята; преднамерен, съзнателен, волев. Произвол¬
ни движения,
произвдлтшча нсв. нпрх. Върша произволи; своеволни¬
ча. -
произлизам нсв., пронзлйза св. нпрх. 1. Водя началото
си от нещо; произтичам, произхождам. Произлизам
от бедно семейство. Думата къща произлиза от
к ъ т. 2. Случвам се, ставам, възниквам. Произля¬
зоха недоразумения. От това не произлиза нищо.
произнасям нсв., прокзнеей св. прх, I. Казвам, изричам
, (дума, слово, реч и др.). Произнесе пламенна реч. 2.
Изговарям, артикулирам, Произнася някои съгласни
меко. — се нпрх. Изказвам мнението, решението си
по даден въпрос, По този въпрос трябва да се про¬
изнесе съдът.
произпоейтелеп прил. ез. Който се отнася до произна¬
сяне, произношение. Сричката е най-малката про-
износителна единица. Произносителна норма,
произношение ср. Изговор, учленяване на звукове,
срички, думи. Меко произношение. Неясно произно¬
шение.	.
произтичам нсв., произтека св. нпрх. 1. Водя началото
си от цещо; произхождам, произлизам. 2. Явявам
се като резултат, последица от известно действие,
разсъждение н др.; дължа се. От това произтича
неговият егоизъм.
нроязхбд м. 1. Потекло, род, начало, възникване. Сел¬
ски произход. Произход на езика. 2. Начин, място,
обстоятелства, при които нещо е получено, добито;
извор, източник. Парите у него са от съмнителен
произход.
пр^зяб^ам нсв, нпрх. 1. Имам (някакъв) произход,
водя началото, потеклото си от някого или нещо.
Произхождам от работническо семейство, 2. Пред¬
ставлявам резултат, последица от нещо, дължа се
на нещо; произтичам, произлизам. Всичката злина
произхожда от невежеството.
произхождение ср. остар. Произход, потекло, род, на¬
чало.
произшествие ср. Необикновено, необичайно събитие,
обикн. с лоши, · неприятни последици; инцидент.
Животът му е пълен с произшествия. Пътнотранс¬
портно произшествие. По време на дежурството
произшествия нямаше.	’
проядоха м. рядко. Скитник, безделник, хаймана.
[РУС.]	..	.
орокйжен прил. Болен от проказа. Бягат от него ка¬
то от прокажен.	’
прокАженнк м. а прок^к^шца де. книж. Прокажен чо¬
век.	.
проказа ж. Вид тежка заразна болест, която засяга
кожата, лигавицата, периферните нерви и нр.; леп¬
ра.	*
прокАпаам нсв., прокАпя св. нпрх. 1. Започвам да капя
от или през нещо. От дъсчения покрив прокопа вода.
Ваз. 2. Започвам да пропускам вода на капки. Та¬
ванът прокопа. 3, За дъжд, течност — започвам из¬
веднъж да капя; закапвам. От небето прокопаха
няколко едри капки,
прокарвам нсв., прокАрам св. прх. 1. Правя нещо или
някои да мине през нещо тясно или през някаква
материя. Глътни малко водица да прокара сухия за¬
лък. 2. рядко. Карам, водя някого през нешо; пре¬
карвам. Прокараха ни през гората. 3. Построявам,
изработвам, инсталирам до определено място.
Прокарвам път. Прокараха водопровод. 4. Тегля,
(линия), чертая. Прокарвам права между две точки.
5. Движа, влача по нещо. Прокара рака пп ззаппте
ното си чело. 6. Пробутвам (нещо негодно или ма¬
лоценно). Гведа да си прокара стоката. 7. Правя да
се приеме някое мнение, предложение, закон и под.
Прокарвам свое схващане. Прокарват закон.
прокат м. техн. Метални изделия, получени чрез вал¬
цуване. (рус.)
прокатан прил. техн. Който се отнася до прокат, до
.^Цвалцуване. Прокатно производство. Прокшпен стан.
прокашлям се св. ппрх. Кашлям, изкашлям се веднъж
или поединично, кратко, понякога само като знак
за нещо, за да обърна вниманието на някого към
себе си. Някой се прокашля навън, отворете му.
арипмсвам нсв., прокисна св. нпрх. 1. Развалям се в ре¬
зултат на кисела ферментация; вкисвам. Яденето е
прокисиало. В горещините млякото лесно прокисва. 2,
Ставам много кисел; прекисвам. Тестото прокисна.
прокламация ж. 1. Тържествено обръщение на държа¬
вен глава шш правителство към народа за обявя¬
ване на нещо важно. 2. остар. Агитационен лист с
печатан шш ръкописен текст с политическо съдър¬
жание. Прокламация за въстание. Разнасям прокла¬
мации. [лат.]
прокламирам нсв. и св.. прх. Обявявам тържествено
някое важно решение; провъзгласявам. Проклами¬
рам въстание.
цроклевам нсв. прх. Проклинам. Ще те проклеват
след смъртта ти. '	.
проклет прил. 1. Когото проклинат или са проклели.
Проклет от майка и баща. 2. Зъл, лош, отмъстите¬
лен. Проклет човек бил вуйка ми, проклет е. майко,
казвам ти. Бот. 3. Омразен, противен. Тоя проклет
вол все в къщи се увира. Йов. 4. Палав, немирен, па¬
. костлив. Проклети деца. О Проклет да е [клетва]
— дано го сполети зло; да опустее. Проклет да е
Цеко! Ваз.
проклетяевям нсв., проис/лепиле и проклетисям св., прх.
и нпрх. нар. Кълна, проклинам! ругая, пустосвам.
■Стига си проклетисвала.
проклетия ж. L Качество или проява на проклет чо- .
век; злоба, злина, лошотия. Проклетията му е го¬
ляма. 2. Злина, беда, лошотия. С него ще влезе в
къщата ни и проклетията. 3. г.рен. Проклет, зъл,
лош човек; проклетник. Тоя е една проклетия, ос¬
“ тави го! 4. рядко. Клетва, проклятие. Щом се раз¬
сърди, бъбре проклетии. О За проклетия — за зла
чест, за нещастие. Тая нощ за проклетия ме будиха
на два пъти.
проклетник м. и проклетница м. Проклет, зъл, лош
човек. Проклетникът проклети! Не дава счупен бап!
Ваз.	.
' пронлкпттво ср. рядко. Клетва, проклинане, прокля¬
тие. Проклех и вси достойни за проклетства.
П.Р.Сл.
проклинам и (рядко) прокълнавам нсв., прокълна св.
прх. Изричам клетва, проклятие, с думи изказвам
зложеланията си срещу някого. Била е Стана без¬
детна, че я проклела майка и. Нар.п. Цял свят
проклина виновниците за войната. .
проклнтнка ж. ез. Неударена дума, която акцеятно се
прокуждам 773
слива със следващата, напр.; за кого, като някога,
не мога/ Срв , енхлитнка , [гр.]
проклятие ср. Клетва, проклинане. Проклятие, убий¬
ца, и теб да сполети! П.П.Сл. [рус, ]
прокбба ж. Предсказание, предзнаменование за беда.
нещастие; коба. Сан сънувах, сън прокоба — сънувах
си гроба. Яв.
прокобен прил. Който предсказва или предвещава не¬
що лошо; кобен. Прокобен знак не дирим в небеса.
К.Хр, Прокобни думи.
прокббннк м. и прокобншш ж. [Епитет на] който про-
кобява. Кукувицг, прокобнице, кажи ми колко години
ще живея. Е.Пел.
прокобнвам нсв., прокоба св., прх. и нпрх. Предсказ¬
вам, предвещавам нещастие; кобя.
прокомуниет^чески прил. Който е в подкрепа, в защи¬
та, в полза на комунизма. Прокомунистическо из¬
казване.
проковтролйрвам нсв. (разг.), проконтролирам св. прх.
Контролирам нешо изпяло, докрай. Проконтроли¬
рай изпълнението на задачата.
прокоп м. Дълъг изкоп за оттичане на вода; канал.
Подземен прокоп.
прокопа аям нсв., прокопая св. прх. С копаене прокар¬
вам, пробивам нещо. Прекопават тунел.
прокопсям вж. прокопсвам.
прокопсии прил. ирон. нар. Непрокопсан. Какво прави
твоят прокопсии брат?
прокопсаннк м. и оρокCосаница ж. ирон. нар. Непро-
коосаеик. Пашата прокопсаница пак се разведе.
прокопсвам нсв, првтопсзи св. нпрх. нар. 1. Обикн. с
отрицание — имам, добивам полза, облага; преус¬
пявам. С лъжа и кражба никой не е прокопсал. 2.
ирон. Нямам полза, зле съм. Прокопсаяа съм с тоя
мъж пияница, [от нгр]	*
прокопсия ж, нар. Сполука, успех. Като няма прокоп¬
сия, плюл съм в тая орисия. Яв. Видя му се прокоп¬
сията.	1	'
прокрадвам нсв., прокрадва св. прх. Промъквам кра¬
дешком. Снопи кара, прокрадва ги в тъмното като
хайдук. А-Гул. — се нпрх. 1. Промъквам се крадеш¬
ком. Прокриднах се крий зида и влязох в плевника.
2. прен. Проявявам се, забелязвам се. В думите му
се прокрадва някаква тъга,	*
прокрустов прил. книж. Само с съчет. прокрустово ло¬
же (легло) — изкуствена мярка, към която насилс¬
твено се нагаждат реалните неща (по древногръц¬
кия мит за разбойника Прокруст, който поставял
жертвите си на легло и отсичал краката им, ако
леглото се окаже късо, или ги опъвал, до като стиг¬
нат края на леглото), [от гр.]
прокуда ж. Изгонване далече от родното място; цро-
куждане, пропъждане, изгнание. Но кълни, майко,
проклинай, таз турска черна прокуда, дето нас мла¬
ди пропъди. Бот.
прокуден прил. Който е изгонен далече от родния ся
край. Прокуден в чужбина.
прокуденик м. и прокУденища ж. Прокуден човек. -
пронуждам нсв., прокудя св. прх. 1. Изгонвам някого,
заставям го да живее далече от родния край и близ¬
ките си. Цеко зли прокуди тез души, що любят, да
се скитат, да се мъчат. Ваз. 2. прен. Прогонвам,
пропъждам. Светло утро, ти прокуди всяка пара и
мъгла, Н.Лил.	-	♦

774 прокуратура
прокуратура ж. Орган на държавна власт, които бди
за спазване на законите н привлича под съд нару¬
шителите им. [лат.]	t
прокурист м. Доверен човек, пълномощник на стопан¬
ско или търговско предприятие да сключва сделки
от името и за сметка на предприятието, [лат.]
прокурор м. 1. Съдебен служител, назначено от дър¬
жавата лице, което следи за спазване, изпълнение
на законите. Главен прокурор на републиката. 2. Съ¬
дебен служител, представител на обвинението в съ¬
дебен процес; обвинител. Реч на прокурора, [лат .]
прокурорски прил. Който се отнася до прокурор. Про¬
курорска заповед. Прокурорски надзор.	,
прокълна, прокълнавам еж. проклинам,
прокълнат прил. книж. Който или когото са прокле¬
ли, над който или когото тегне проклятие; проклет,
отречен, отхвърлен. Прокьлнато място. Само же¬
ната е прокълната да носи това бреме. Прокълнат
живот мъчно се живее. К.Петк. > > Пракълнати
поети,
прокълпявам нсв., прокълни се. нпрх. За семе, картоф
и др. — пускам, изкарвам кълн; покълвам. Жито¬
то е пракълпило.
прокъатявам нсв., прокънтя св. нпрх. Изведнъж и сил¬
но започвам да кънтя; просхтявам. И в хор прокън-
тява възторжен и радостен вик. Е.Багр. Прокънтя
мощно „ура"
нрокъсан прил. Който е пробит с късане; продран.
прекъсвам нсв., прокъсам и прокЪсна св. прх. Проби¬
вам, продупчвам с късане; продирам. Прокъсал си
чорапите.
пролазвам нсв., пролазя св. 1. нпрх. Започвам да лазя,
да пълзя; пропълзявам. Детето пролази. 2. нпрх. и
прх. Преминавам лазешком по нещо, изминавам
. лазешком; пропълзявам. Някаква буболечка прола¬
зи през ръката ми. > > Пролазиха ме тръпки. Об¬
лак пролазва по челото му.
проланвам нсв., про лая св. нпрх. Започвам изведнъж
да лая, лая веднъж или поединично, от време на
време. Кучето често пролайваше. <	*
пролежйвам нсв., пролежа св. прх. 1. Прекарвам извес¬
тно време легнал, в лежане. Пролежах цял месец в
болницата. 2. Прекарвам известно време като зат¬
ворник. Пет години е пролежал в затвора.
пролет ж. Едно от четирите годипгни времена, след
зимата и преди лятото. Ранна пролет. Една ласто¬
вица пролет не прави. Поел.
пролетариат м. Класа на индустриалните наемни ра¬
ботници, лишени от капитал и средства за произ¬
водство, за които единствен източник на средства
за съществуване е работната им сила. [фр. < лат.]
пролета рязания ж. Пролетарйзиране.
пролетаризнрам нсв. и св., прх. книж. Лишавам някого
от собственост и средства за производство, превръ¬
щам го в пролетарий. — се нпрх. Ставам, превръ¬
щам се в пролетарий.
пролетарий м. 1, Лишен от собственост и средства за
производство наемен работник, който продава ра¬
ботната си сила. 2. разг. Бедняк, човек без имущес¬
тво. Той е кръгъл пролетарий. [лат.]
пролетария ж. Жена пролетарий,
пролетарски прил. Който се отнася до пролетарий или
до пролетариат. Пролетарска революция. Проле¬
тарски поет. Пролетарска солидарност.
пролетен прил. Който се отнася до пролет, свързан е
с пролетта. Пролетни цветя. Пролетен дъжд. Про¬
летно настроение.
пролАтес нари. нар. През миналата, изтеклата пролет.
Пролетес насадих дръвчета и всички се хванаха.
пролСтсшсн прил. нар. Който е от пролетес. Проле-
■ тешни пилета.	>
пролети нарч. нар. През пролетта, пролетно време.
Над тоя гроб пролети расте разкошна трева.
Е.Пел.	·♦
пролетннцн мн. (пролетница ж.) Земеделски култури,
които се сеят през пролетта; летници. Срв,
есенници, зимници.
пролетй, пролетявам вж. пролита м.
пролея вж. проливам.
пролив м. Проток. Дарданелски пролив.
проливам нсв., пролея св. прх. Правя нещо да се лее,
да тече обилно. Не проливайте излишно вода!
О Проливам кръв — убивам, върша убийство,
причинявам кръвопролитие. Проливам кръвта си —
бия се с оръжие, воювам или загивам в бой, война.
Проливам сълзи — плача,
пролйвен прил. За дъжд — силен, обилен, пороен.
пролйствам нсв., пролйстна св. нпрх. нар. поет. За дър¬
во — разлиствам се. Та що си, дъбе, зелен повехнал,
пък аз съм, дъбе, сухар пролистнал? Нар.п.
пролйтам и пролетйвам нсв., пролетя св, 1. прх. Изми¬
навам с летене. Самолетът пролетя 1000 километ¬
ра. 2, нпрх. Минавам много бързо; прелетявам,
профучавам. Кон до коня, юнак до юнака, пролетя¬
ха, стъпкаха ме в мрака. П.П.Сл. 3. нпрх. прен. Раз¬
насям се бързо. Мълвата пролетя из село.
проличавам нсв., пролича св. нпрх. 1. Започвам да ли¬
ча, да се виждам. Най-после през мъглата пролича¬
ха очертанията на хижата. 2. безл. Става ясно,
разбира се. От държането му проличава, че е гузен.
Пролича от дрехите ти къде си бил.
пролог м. книж. 1. Кратка встъпителна част на лите¬
ратурно произведение; въведение, встъпление, пре¬
дисловие. Срв. е п и л о г. 2. Сборник от къси жи¬
тия на светци в старобългарската литература, [гр.]
пролом м. 1. Теснина, проход между скали, направена
от река; дефиле. Искърски пролом. 2. С ломене нап¬
равен пробив, отвор. > >' Пролом в бъдещето.
проломбтвам нсв., проломотя св.. прх. и нпрх. Започ¬
вам да ломотя, изговарям нещо неясно, с ломоте-
нс.
проломявам нсв., проломи св. прх. Пробивам, с ломене
паправям отвор, проход, дупка през зид, стена, ска¬
ла и др,
пролука ж. 1. Продълговат отвор, тясна празнина
между неприлепнали или спукани дъски, непритво-
рена врата и др.; разтрога, прозирка. През пролу¬
ките на вратата влизаха ивици светлина. 2. прен.
Промеждутък. Няма никаква пролука в програмата
ми за днес.
промеждутък м. Междина от пространство или време;
пролука, [от рус.]
промеждутъчен прил. Който се отнася до. промежду¬
тък; междинен.	.
променлив прил. Който (лесно) се. променя; промен¬
лив. Променливо време. Променлив цвят. Променли¬
ва величина. О Променлива глаепа; променливо [я|
— гласна [я], която е наследник на старобългарска¬
та ятова гласна и при определени фонетични усло¬
вия се изменя в [е], напр.: голям — големи, верен —
вярна, сняг — снегове, Променлив ток — който пе-

риодически променя силата и посоката си на дви¬
жение.
промонлйвот ж. Качество на променлив. Променли-
вост на характера.
променлив прил. Променлив, изменчив, [рус.]
променчйвост ж. Променлйвосг, изменчивост,
променям псе., променя св. прх. 1» Правя някой или не¬
що да придобие друг вид ияи същност, да станс
различен от преди; изменям. Дрехите са те проме¬
нили много. Промених външността на къщата. Това
не променя положението. 2. Върша, използвам или
данам, вземам едно нещо вместо друго; сменям, за¬
меням. Променихме разговора. Много често проме¬
няш жиллщето. — се нпрх. Придобивам друг вид
или същност. Времената се променят и ние се про¬
меняме с тях.
пром&вам нс«.. про мСся св. прх. Смесвам, размесвам
едно нещо с друго, та едното личи повече. Проме¬
сил житото с ръж.
дромет&ев и прометеевскя прил. Който се отнася до
Прометей, характерен е за Прометей [титанът, кой¬
то откраднал огъня ог Олимп и го дал на хората],
промешвам нсв., промешам се. прх. разг. Размесвам,
разбърквам, пробърквам. Промешай яденето.
промивам нсв., промия се. прх. 1. Прекарвам вода през
нещо, за да отнесе или размие непотребните вещес¬
тва, съставки; плавя, преплавям. Промивам руда.
Промивам въглища. 2. Мм, почиствам за лечение и
дезинфекция. Промиха раната. 3. Проявявам (фо¬
тографска лента, плака и др.). Промивам филм.
О Промивам мозъка някому книж. — при¬
нуждавам някого да се откаже от. разбиранията,
възгледите си чрез постоянен силен натиск, силно
въздействие върху съзнанието му.
промивка ж. Промиване (главно във 2 знач.). Про¬
мивка на рана. *
промиокутгет м. 1, ист. [Предполагаем стадий на]
безредни, напълно свободни полови отношения
преди възникването на семейството н брака в чо¬
вешкото общество. 2. книж. неодобр. Състояние на
напълно свободни полови Отношения между често
и безразборно сменящи се партньори, [нем. < лат.]
промиелнтел м. книж. Епитет на Бога, който промис¬
ли за хората. Извикал бих отдън гърди към тоя тъ¬
мен прамислител. Яв.	,
промйслям нсв., промисли св, 1. прх. книж. Мисля, об¬
мислям нещо изцяло, докрай, от всички страни. 2.
нпрх. Мисля и радея за доброто на другите; про-
мишлявам.
промисъл м. и ж. църк. Грижа и участие на божест¬
вото към света и хората; провидение,
промйшлен прил. Индустриален. Промишлен център.
Промишлени стоки, [рус.]
- промишленик м. Индустриалец, [рус.]
промишленост ж. Индустрия. Местна промишленост. *
Лека промишленост, [рус.]
промяштйвам нсв. нпрх. 1. старин. Грижа се, мисля за
някого или за нещо. 2. книж. Мисля, обмислям
продължително, дълбоко; промйслям.
промия вж. промивам.	'
промкомбинат м. Промишлен комбинат — обедине¬
ние на предприятия, чиито производства са взаим¬
но свързани, зависими едно от друго, *
промовйрям ' нсв. . я св.. прх. книж. Промоцирам,
[нем. < лат.]	*
промокаем прил. Който пропуска вода, течност. Про¬
мокаем плат. ·
пронизвам 775
промбкрям нсв., промбкря се. прх. Намокрям дълбоко
навътре; пропивам, просмуквам. Спуканата тръба
е про мокрила цялата стена. — се нпрх. Поемам
много вода, влага, намокрям се надълбоко; дрогиз-
вам.
промоцирам нсв. и св., прх. книж. Давам, присъждам
по-висока учена степен или по-горен чин. Деканът
промоцира всички завършили.
промоция ж. книж. Официално присъждане на по-ви¬
сока учена степен или на по-горен чин. Присъствам
на промоция, [лат.]	-
промръзвам нсв., премръзна св. нпрх. Измръзвам мно¬
го, пробива мс надълбоко мраз; премръзвам.
Премръзнахме цяла нощ на открито. Люд.Ст.
промулгирам нсв. и св., прх. книж. Обнародвам дър¬
жавен акт, обикн. закон, с което той влиза в сила.
Законът още не е промулгиран. [лат.]
промучОвам нсв., промуча св. нпрх. Започвам изведнъж
да муча, муча веднъж, кратко или ог времена вре¬
ме.	.
промушвам нсв., промуша св. прх. 1. Пробождам, про¬
низвам. Промуши го с нож, 2. С мушене, гг»хане
прокарвам нещо през дупка, теснина; пропъхвам.
Едвам си промуших пръста през дупката. — се
нпрх. Промъквам се. Промуших се през навалицата.
промъквам нсв., промъкна св. прх. 1. С мъкнене про¬
карвам, пренасям едно нещо през друго. Едвам про¬
мъкнахме бъчвата през вратата, 2. Провеждам,
прокарвам, пренасям тайно или крадешком. Про¬
мъквам през границата. — се нпрх. 1. Минавам през
тесен отвор, гъсталак, навалица и др.; провирам се,
промушвам се. 2. Минавам или влизам някъде тай¬
но или крадешком. Промъкнахме се покрай неприя¬
телските постове. 3. прен. За мисъл, чувство и под.
— появявам се, възниквам неусетно; прокрадвам
се.
проютьлвявам нсв., промълвя св. прх. Изговарям, про-
думвам тихо и несмело. Не промълви пито дума.
прамьнквам нсв., промъпкам св., прх. и нпрх. Казвам,
изговарям нещо неясно, с мънкане; промърморвам.
Детето промънка нещо, но майката не го чу.
промърморвам нсв., промърморя св., прх. и нпрх. Каз¬
вам нещо неясно; промънквам. Старецът промър¬
мори нещо сърдито.
промяна ж. 1. Поява, възникване на нешо ново, раз¬
лично от предишното по вид, състояние, качество
или същност. Забелязваш ли някаква промяна? Кли¬
матични промени. Промяна в отношенията. Рязка
промяна във времето. 2. рядко. Смяна, размяна.
Промяна на местожителството.
принасям нсв., пронеся св., прх. и нпрх. За птица — за¬
почвам да нося (яйца). Щом се затопли времето,
кокошките пронасят.
пренасям се нсв., пропеей се св. нпрх. 1, С голяма бър¬
зина минавам, преминавам край някого или нещо;
, прелитам, профучавам. Над нас се пренесоха диви
гълъби. 2. прен. Разпространявам се, разнасям се ‘
бързо и надалече в пространството. Песента ще се
пронесе по гори и по долища. Бот.
пронизвам нсв., пронижа св. прх. 1. Прекарвам, про¬
карвам остър предмет, острие през нещо или няко¬
го; пробождам, промушвам. Пронизах го с първия
изстрел, 1. За остър предмет, стрела, куршум и
под. — преминавам, прониквам през нещо или ня-

776 пронизващ
кого. Неприятелски куршум прониза главата му.
Ваз. 3. прен. За звук, вятър, студ и др. — въздейс¬
твам върху тялото, сетивата и предизвиквам остро
н неприятно усещане. Студеният вятър ни прониз¬
ваше. Не пискай, че ми прониза ушите! Очите на
следователя го пронизваха. 4. прен. За болка, страх,
мисъл в под. -— обземам, засягам някого дълбоко
и остро. Страшна догадка прониза съзнанието ми.
пронизващ прил. За вятър, болка, поглед и под, _ —
който пропизва, прониква дълбоко или засяга ост¬
ро. ;	,
прокизэтелеп прил. Който пронизва слуха; резлив, ог¬
лушителен. Пронизителни писъци.
пронизнгелност ж. Качество на пронизителен.
прониквам1 нсв., проникна св. нпрх, 1. Влизам, дости¬
гам, промъквам се. Тук не прониква никакъв шум
отвън. 2. Разнасям се, разпространявам се, дости¬
гам в най-отдалечени места; пропивам, просмуквам
се. Заразата е проникнала по цялото тяло. 3. Дос¬
тигам някъде с преодоляване на пречки, спънки.
Проникнахме в най-гъстите дебри. 4. преи. Разби¬
рам, разгадавам нещо, навлизам дълбоко в същ¬
ността на нещо. — се нпрх., с предл, от, с. Обзема
ме изцяло, овладява ме, изпълва ме (някаква ми¬
съл, чувство или съзнание за нещо). Проникнал се е
от духа на новите идеи.
прониквам? нсв., проникна св. нпрх. 1. Изниквам из зе¬
мята; пониквам, докарвам. 2. Покълвам, прокълня-
вам, прораствам. Па влага и топло картофите ско¬
ро проникват. . .	'	.
проникновен прш. книж. 1. Който има способност да
прониква в същността на нещата, да ги разбира,
разгадава; прозорлив, задълбочен. Проникновена
мисъл. Проникновен ум. 2. Който е дълбоко искрен,
изпълнен е с вътрешно убеждение и вдъхновение.
Проникновен глас.	.
проникповёние ср. книж. 1, Способност за разбиране
на нещата, за проникване в същността на нещата;
прозрение. 2. Дълбока искреност, вътрешно вълне¬
ние и вдъхновение. Той говореше с проникновение.
проникновеност ж. Качество на проникновен; проник¬
новение.	'
проницаем прил. книж. През който е възможно про¬
никването на нещо, който пропуска през себе си
(светлина, вода).
проницдемост ж. книж. Качество на проницаем,
проницателен прил. книж.. Който вниква, прониква
дълбоко, който правилно и бързо схваща същина¬
та, същността на нещата; наблюдателен, прозор¬
лив, проникновен. Проницателен поглед. Проница¬
телен ум.	'	,
проam^ί^Ίrелпосτ ж. книж. Качество на проницателен;
прозорливост, проникновеност.	«
щюпонсиран прил. книж. неодобр. Явен, отявлен. Фа¬
шистите бяха прононсирани врагове на славянство¬
то. (от фр.]	♦.
прошанда ж. Разпространение и разясняване всред
обществото на някаква идея, учение, и под. Върша
пропаганда. Вражеска пропаганда, [лат.)
пропагандатор м. И пропагандатори» ж. Който се за¬
нимава с пропаганда; пропагандист, агитатор.
пролагаядДторскя прил. Който се отнася до пропаган¬
датор; пропш‘андисткя.
пр^1^;^}Ш^|дагоретво ср. Дейност на пропагандатор.
. пропаганден прил. Който се отнася до пропаганда,
служи за пропаганда. Пропаганден лист. Пропаган¬
дна дейност. Пропаганден шум.	*
пропагандирам нсв. и св., прх. Занимавам се с пропа¬
ганда, агитирам за някого или нещо, правя нещо
да бъде популярно, да има последователи и при¬
върженици.
пропагандист м. и пропягвддйсткя ж. Пропагандатор,
проп&дам нсв., пропадна св. нпрх. I. Падам надолу,
през някаква дупка, отвор, пролука. Запушете дуп¬
ките, за да не пропада зърното. Пропаднахме в яма¬
та, Водата пропада някъде в пукнатините. 2. Затъ¬
вам, хлътвам. Пропаднахме в една пряспа. 3.
Разрушавам се и падам надолу; срутвам се. Тава¬
нът е пропаднал. 4. Изгубвам се, изчезвам от очите
на близките. Къде пропадна тоя човек? 5. Претър¬
пявам неуспех, несполука; провалям се. Пропаднах
на изпита. Плановете ни пропаднаха. 6. Изгубвам
имота си, разорявам се. Залови се с търговия и съв¬
сем пропадна: 7. прен. Загубвам честта си, погубвам
се в морално, nраβетβено отношение. > > Пропад¬
нала жена.	,	*
пропан м. хим. Органично съединение — газ без цвят
и миризма, който се извлича ат природните газове
или при.преработката на нефт и се използва като
гориво, [от гр.]'	'	,
пропан-буг^н м. Смес от пропан и бутан, която се из¬
ползва като гориво за битови нужди и за двигатели
с вътрешно горене.
пропаст ж. 1. Голяма открита дълбочина, много дъл¬
боко място под стръмна скала, бряг и др.; бездна.
, Бутнали го в пропастта. > > Ний сме разделни,
дълбока пропаст ни дели. Ст.Чил. 2. прен. Гибел,
провала, съсипия. Отиваш към пропаст.
пропащам нсв., пропатя св. прх. рядко. Изпащам, пре-
пащам. Какво съм пропатил през войните!
пропедёнтика ж. книж. Уводен курс, предварително
изложение в сбита и елементарна форма на осно¬
вите на дадена наука; увод, въведение, [гр.]
пропедевтйчея прил. книж. Който се отнася до пропе¬
девтика. Пропедевтичен курс.
пропелер м. спец. Перка, витло на самолет, [от лат.]
препера вж. пропирам,
пропея вж. пропявам.
пропивай нсв., пропия се., прх. и нпрх. 1. За вода
или друга течност, миризма и др. — минавам
. през някаква материя, изпълващ някаква среда;
прониквам, просмуквам се. Влага е пропила сте¬
ните. Кръвта пропива през бинтовете. 2. прх. На¬
появам, насищам с вода или друга течност. - се ·
.нпрх. 1. Напоявам се, насищам се с нещо (вода,
влага, миризма и др.). Дрехите ми се пропиват с
миризма на тютюн. Въздухът се е пропил с дъх на
риба. 2. прен. Изпълвам се с нещо^ Пропих се с
вяра в бъдещето.
проливам2 нсв., пропия св. 1. прх. (и нпрх.) Започвам
да пия (нещо). Пропих бира. 2. прх. Похарчвам за
пиене, изразходвам, пропилявам в пиянство. Бащи¬
но ли съм пропил имане? Бот. Пропивам си заплата¬
та. — се нпрх. Ставам пияница. Добре работеше
* човекът, но емд войната се пропи.
прошикавам нсв., препикая св., прх. я нпрх, Започвам
да пикая. Пропикавам кръв.
пропилявам нсв., пропилея св. прх. Пилея, разпилявам
докрай, съсипвам имот, богатство, здраве; прахос¬
вам, пръскам, разхищавам. Пропилявам наследст¬
во. Пропилях си времето,

пропирам нсв., проперя св. прх. разг. Пера, изпирам не¬
що малко или набързо.
пропивам нсв., пропиша се., прх. в ппрх. Започвам да
пиша (за пръв път или отново, наново). Прописах
стихове. Химикалката прописа.
пропнШаам нсв„ пропищя се. трх. 1. Започвам извед¬
нъж (силно) да пищя. 2. прен. Започвам да пищя, да
се Ошак1вам от големи неправди, мъки, страдания;
прорсвавам. Де стъпела нога ми, светьт пропищяла;
иеркови, села, градища — всичко пепел става. Ваз.
пропия вж. пропива м12
проплавим нсв., проплавя св. прх. диал. Промивам.
пропуквам1 нсв., проплача св. трх. 1, Заплаквам из-
^еднъж или от време на време. Детето проплака в
люлката. 2. Започвам да плача, да се оплаквам;
прорсвавам, пропшцявам.
проплаквам2 нсв., проплаква св. прх. Плакна, изплак¬
вам малко, набързо, отгоре-отгоре. Проплаквал съ¬
довете.	’
проплачи вж. проплаква м1
проповед ж. 1. Реч, слово с религиозно-поучително
или моралистично съдържание. Държа проповед. 2.
прен. Устно или писмено разпространение на идеи,
схващания и пр.; проповядване.
проповедник м. (и проповедница ж.) 1. Който държи
проповеди, който проповядва. 2. Протестантски
свещеник; пастор.
проповёдннческя прил. Присъщ на проповедник. Гово¬
ря с проповеднически тон.
проповядвам нсв. 1. ппрх. Казвам проповед, държа
слово. 2, Излагам, разпространявам някое учение;
‘поучавам. Толстой проповядваше непротивене на
злото с насилие.
пропорционален прил. книж. Който е според дадена
пропорция; съразмерен. Пропорционално разпреде¬
ление на благата. Пропорционална избирателна сис¬
тема. О Обратно пропорционален — при които с
увеличаването на едната страна другата съответно,
съразмерно се намалява, и обратно. Право пропор¬
ционален — при който с увеличаваното или нама¬
ляването на едната страна и другата съответно, съ¬
размерно се увеличава или намалява. Право
пропорционална зависимост.
пропорционалност ж. книж. 1. Качество на пропорци¬
онален. 2. Зависимост между пропорционални ве¬
личини. .	4
пропорция ж. 1. Определено съотношение между със¬
тавните части на нещо. Варта и пясъкът се смесват
в пропорция едно към три. 2. Величина, размер и
съотношение между частите на нещо, които пораж¬
дат определено (приятно) впечатление. Пропорции
на сграда. 3. мат. Равенство между две отношения,
напр.: А:В — С;Х. [лат.]
проправям нсв., проправя се. прх. Обикн. в съчет. проп¬
равям път — минавам някъде пръв, правя път през
нещо, за да минат и други, като преодолявам преч¬
ки, спънки, мъчнотии.	,
прооращявам нсв., препращя св. нпрх. Започвам извед¬
нъж да пращя; изпращявам. Натегналият от рож¬
ба клон пропращя и се счупи.
пропивам св. 1, нпрх. Започвам да псувам. 2. прх.
Напсувам, изпсувам.
пропуквам нсв., пропукам св. прх. Пукам, пуквам не¬
що надълбоко, направям пукнатини на нещо. Про¬
пукахме леда и щяхме да се издавим. — се нпрх. По¬
лучавам дълбоки пукнатини. Земята се пропука от
сушата.
преработвам 777
пропуквам2 нсв., пропукам св. нпрх. Започвам извед¬
нъж да пукам, да гърмя, да трещя. Пропукаха пуш¬
ки. Ледът пропука под краката ни.
пропуск м. 1, Нещо пропуснато в текст, разказ, рабо¬
та и под. В работата има пропуски и недостатъци.
2. Бележка, документ, който дава право да се влиза
някъде. Покажете си пропуска. 3. Място, където се
издава такъв документ или се проверяват, пропус¬
кат се влизащите в сграда, учреждение и др. Чокай
ме на пропуска. 4. Условна тайна дума, по която се
разпознават и пропускат, допускат своите; парола.
5. оеспр. Пурзпускаате да сс шшс. Плявата е жка.
но пропуск не дава. Куршумите удрят като в скала
здрава. Ваз. [рус.]
пропускам и пропущам нсв., пропуша се. прх. 1. Оста¬
вям нещо да отмине, без да го използвам. Пропус¬
нах удобния момент. Пропущам влака. Пропуснах¬
ме срока. Не пропуска случай да ми се обади. 2. Не
направим нещо обичайно или не казвам, не напис¬
вам нещо и т.н., обикн, поради разсеяност, незна¬
ние и др. Пропускаш цели думи в писмото. Пропус¬
нах да ти разкажа една клюка. 3. Пускам да мипе
през нещо или да влезе. Пропускам гореща пара
през тръбите. 4. Не задържам, пускам през себе си.
Обущата ми пропуснаха вода. Тази материя не про¬
пуска,
пропускателен прцл. Който се отнася до пропуск (във
2, 3 и 5 знач.). Пропускателен пункт. Пропускател¬
на бележка. Пропускателна способност.
пропусклйв прил. Който пропуска, има способност,
качество да пропуска (вода, въздух и пр.). Пропус¬
кливи земни пластове.
пропусна вж. пропускам.
дропушвам нсв., пропуша св., нпрх. и прх. Започвам да
пуша (за пръв път или отново). Пропуших от мъка.
пропущам вж. пропускам.
пропъждам нсв., пропъдя св. прх. С гонене, пъдене на¬
карвам някого или нещо да се махне от някъде;
прогонвам, изпъждам.
пропълзявам нсв., пропълзи св. 1. прх. и нпрх. Изми¬
навам пълзешком, с пълзене отивам до нещо, вли¬
зам в нещо; прояазвам. 2. нпрх. Започвам да пълзя;
пролазвам.	'
пропъстрям нсв., пропъстря св. прх. Изпъстрям тух-та-
ме; прошарвам, Цъфнали макове пропъстрят зеле¬
ните ниви.	*	.
пропътувам св.-прх. 1. С пътуване изминавам опреде¬
лено разстояние или обхождам някакво място, об¬
ласт. Пропътувал съм цяла България. 2. Прекарвам
в пътуване (определено време).
пропъхвам нсв., пропъхна св. прх. Пъхам през нещо,
Прокарвам с пъхане; пропъхвам.
пропивам нсв., пропея св. 1. нпрх. я прх. Започвам да
пея (за пръв път или отново). 2, нпрх. Изкукуриг-
вам, започвам да кукуригам. Дорде петлите триж
са пропели, три пъти Янка на съд извели. Нар.п.
преработвам и преработвам нсв., проработя и прорабо¬
тя се. нпрх. Започвам да работя (за пръв пъг или
след дълго бездействие). Като останеш гладен, ще
проработиш по неволя. Тая машина няма да прора¬
боти. О Преработва ми щастието (честта, късме¬
тът) — провървява ми, започвам да имам успех, Не
ми проработи туй лято честта, че лоша сме среща
имали. П.П.Сл.	.

778 проравям
проравям нсв., проровя са. прх. Ровя през нещо, е ро-
. вене направям нещо; проравям. Къртиците пак са
преровиш ливадата.
прораствам нсв., прораспа я прорастд св. нпрх. Пускам
кълнове, листа и корени, без да съм посаден; про¬
никвам. Лукът в зимника е прорасьл,
проревавам нсв., прорева св. нпрх. 1. Запоявам да рева,
изревавам силно. Ще го бием, докато прореве. Про-
рева като заклан вол. 2. прен. Започвам да рева, да
се оплаквам; пропищявам. Селото е проревало от
тоя кмет,
прореден еж. проредявам.	v
проредй вж, прореждам.
проредявам псе., прореден св. нпрх. Ставам по-рядък,
оредявам тук-таме. Косата му е проредяла.
прорежа вж. прорязвам.
пререждам нсв., проредя св. прх. Правя, направим не¬
що да стане по-рядко. Трябва да проредим цареви¬
цата. '
прорез м. Прорязан отвор или дупка,
нрпрека вж. проричам.
проректор м. 1. Бивш ректор. 2. Заместник-ректор,
прорйвам нсв., прория се. прх. Проравям.
проридавам нсв., прорндая св. нпрх. Започвам да ри¬
дая, заридавам неволно или от време на време. Не
смееше да проговори. за да не проридае. Е.Пел.
прориц&вам нсв. нпрх. старт. Предсказвам, пророку¬
вам.
нрорнцАлище ср. книж. Древно езическо светилище с
прорицатели, Прорицалище на Аполон.
прорицание ср. старин. Предсказание, пророчество,
прорпцател м. и прорвдйтелка ж. старин. Човек, кой¬
то прорицава, предсказва бъдещето; пророк, пред¬
сказател, оракул.
прорйчам нсв., прорёка се. прх. книж. Предсказвам,
предричам. Така прорече той и те поеха..своя път
окървавен. Деб.	-·
прорйя вж. прорйвам.
проровн вж. проравям.
прорёк м. и прорйчипа ж. 1. В разните религии — чо¬
век, който говори от името на бога. Пророк Ере-
мия. Библейски пророк. 2. Който предвижда или
предсказва бъдещето; прорицател, оракул. Не съм
пророк, та да ти кажа кога ще умреш.
пророкувам нсв. нпрх. Предсказвам бъдещето; предри¬
чам, прорицавам.
пророивам нсв., прорбия св. прх. Изговарям, продум-
вам. Устата не пророниха хума дума. Е.Пел. Ех,
Родино — ще пророним, — хубава земя си ти.
Вес. Георг. О Проронвам сълза ■— заплаквам със
сълзи.
пророческа прил. Който се отнася до пророк или до
пророчество. Пророчески думи.
пророчество ср. 1, Предсказване иа бъдещето; проро¬
куване. 2. Предсказание за бъдещето! Пророчество¬
то му не се сбъдна. '
прордчест(ву|вам нсв. нпрх. книж. Проявявам се като
пророк; пророкувам, предсказвам.
оророчикя вж. пророк.
проръмжавам нсв., орорьмжД св. нпрх. Издавам кратко
ръмжене.	.
прорязвам нсв., прорёжа св. прх. 1. 'С рязапе пробивам '
нешо, изправям дупка, отвор на нещо. Прорежи
дупка във вратата. 2. прен. Като рязка, бразда, сле¬
да преминавам от единия до другия край на нешо;
просичам. Две дълбоки бръчки прорязват челото му. ’
Светкавици прорязват небето.	'
орбсба ж. остар. Устна или писмена молба. Подавам
просба.
просбопнсец м. остар. Прошснописец.
просвам нсв., просна сн. прх. 1. Оставям, поставям,
разполагам нещо върху друго в цялата му дължина
и ширина, на голямо пространство. Проснаха чер¬
- гота върху тревата. 2. Оставям или заканвам пра¬
не да съхне, като го опъвам. Изпра си ризата и я
просна на въжето. 3. Правя някой да легне или да
падне в целия си ръст. Сборихме се и той ме просна
на пода. — се нпрх. 1. Сядам или лягам небрежно
отпуснато. Проснал се на голата земя. 2. Изтягам
се в цял ръст.	'
прбсвет м. спец. [Ширина на] отвор, проход. При ате¬
росклерозата се запушва просветът на артериите.
[рус-]
просвета, ж. 1. Разпространение на знания, култура.
. Здравна просвета. Поетическа просвета на младеж¬
та. 2. Образование, обучение, просвещение. Минис¬
терство на просветата.
просветвам нсв., просветна св. нпрх. 1. Светвам веднъж *
или от време на време. Светкавици просветват по
небето. 2. Ставам по-светъл; озарявам се, просвет-
лявам. Лицето на болния просветна от радост.
просвётва ми, просветне ми нпрх. 1, Става ми по-яс¬
но, по-разбрано; изяснява мн се, Просветна ми в
главата. 2. Става ми по-леко, по-добре. Просветна
ми пред очите.
просветен прил. Който се отнася до просвета или се
занимава с просвета. Просветно движение през Въз¬
раждането. Просветни служители.. Просветно съб¬
рание. .	'
просветен прил. Който има (високо) образование, кул¬
тура; образован. Просветени хора.
просвет&ют ж. Качество на просветен,
просветител м. и просветктелка ж. Който разпростра¬
нява просвета, деец на просвещението. Братята
Кирил и Методий са славянски просветители. Борба
на просветителите за национално свестяваме.
иросветйтелен прил. Който се отнася до просветител
и до просвета; просветителски, просветен. Просве¬
тителен период в нашата история.
просветителски прил. Който се отнася до просветител.
Просветителска мисия. Софроний Врачански е про¬
дължител на просветителското дело на Паисий.
просветление ср. 1. Яснота, проясняване на съзнание¬
то. Осени го просветление. 2. Душевно успокоение,
просветлявам нсв., просветлея св. нпрх. Ставам светъл,
ясен, бистър. В сърцето му бликваше ярост, плещи¬
те му се изправяха, погледът му просветляваше.
Люд.Ст. Небето просветля,	-
просветна вж. просветвам.	'	.
просветнии м. рядко. 1. Просветен деец, работник в
областта на просветата. 2. Лице от ръководството
на дадена организация, колектив, което се занима¬
ва с културно-просветна дейност. '
просвещавам нсв., просветя св. прх. Давам някому зна¬
ния, правя някого просветен, разпространявам
просвета, култура. Просвещавам народа политичес¬
ки.
просвещенец м. Просветител.
просвещение ср. 1. остар. Просвета. 2. Течение в ли¬
тературата, изкуството и философията, отразяващо
интересите на зараждащата се буржоазия през
XVII—XIX в., което ратува за установяване „царст¬
во на разума“, за политически свободи и граждан¬
ско равенство чрез просвета а образование.
нросвнрвам «се., просвиря се. нпрх. 1. Започвам да сви¬
ря. Откога ваш Иван просвири на цигулка? Радиото
май няма да просвири. 2. Просвистявам. Куршум
просвири над главите ни. 3. прх. Свиря, изсвирвам
музикално произведение, за да го разуча. усвоя.
просвнстАвам нсв., просвисти се, нпрх. Със свистене
минавам, преминавам покрай някого . или нешо;
просвирвам. Куршуми просвистяха покрай ушите
им.	■	, ,
проседАвам нсв., проседи св. нпрх. Седя, .прекарвам в
седене някъде известно време. Цялата нощ пресе¬
дях край леглото на болния.
просек1 м. диал. Дърводелско сечиво за просичане
длабоне в греди.
просек2 вж. просях.
просека ж. Тясна ивица изсечени дървета в гора за
път, граница и пр. Представяше си всички просе¬
ки,.., през които вълците биха могли да минат.
Е.Сган. [рус.]
просека еж. просичам.
просекиня вж. просякиня.
просен1 прил. Който се отнася, до просо, които е по¬
лучен, направен от просо. Просено браито. Просени
ниви.	‘
прбсен2 прил. Получен с просене, от просия. Просени
пари.
просеяйк м. 1. Хляб от царевично брашно; кукуруз¬
ник. 2. рядко. Хляб от просо,
просеннчец прил. Който се отнася до просеник. Лросе-
ничен хляб.
просечен прил. Пресечен2 (във 2 знач.). Просечена мес¬
тност.
просяшки вж. просяшки,
просея вж. оросявам.
просител м. и просигетса ж. книж: Лице, което моли
за нещо; молител, тъжител. Просителката е бедна
жена и моли да й се отпуснат безплатно лекарст¬
ва.
просйчам нсв., просека св. прх. 1. Правя в нещо отвор
• със сечене. Просякоха леда, за да отприщят вода¬
та. 2. Прорязвам (във 2 знач.).
просия ж. Просене. Тръгнал по просия. Занимава се с
просия. Хранят се с просия.
просиявам нсв., просийя св. нпрх. 1. Ставам светъл,
озарен. Лицето му просия от радост. 2. Започвам
да сияя през нещо. Между клоните на дърветата
просияваше тясна ивица небе. Ст.Загор. 3, Блясвам,
проблясвам силно. В очите на Божана просияха из¬
дълбоко светлини. Д.Тал.
проскимтявям нсв., проскимтя се. нпрх. Надавам ским¬
тене, започвам изведнъж да скимтя. Кучето прос-
кимтя.	*■
ироскубвам нсв., проскубя св. прх: Скубя нещо тух-
там, та го разреждам, прореждам. Внимавай да не
проскубеш перата на птицата, — се нпрх. Опадва
ми тук-там косата или хозината, вълната, кожена¬
та яка се е проскубана.
прослава ж. Възхвала, възхваляване на някого или
нещо '(живот, дело, подвиг и под.). Прослава на ге¬
роите. Сърцата ни са изпълнени с прослава към Бо¬
га.
прослОвен прил. Който има голяма слава, известност;
знаменит, известен. Прославен герой
прославям нсв., прославя св. прх. 1. Правя някой или
Пресрочвам 779
нещо да добие сляза, да станс славен, известен,
прочут. С делата си те прославиха родината. 2.
Възвеличавам, възхвалявам, възпявам. Вазов прос¬
лави подвига на Шипка. — се нпрх. Ставам славен,
добивам широка слава, известност,	'
проследявам нсв., проследя св. прх. 1. Вървя някому
по следите, наблюдавам движението на някого или
нещо. Проследих го къде бяга. Полицията го прос¬
ледява и го арестува. 2. Изследвам, изучавам, наб¬
людавам нещо в процеса на неговото развитие.
Проследявам развоя на болестта.
ирсословут прил. Прочут, известен (обикн. незаслужено
или с лоша слава). Къде е прословутата ти пред¬
видливост?
прослойка ж. 1. Тънък междинен пласт, слой. Между
плочите има глинена прослойка, 2. Обществена гру¬
па, част от обществото със свои социални, профе¬
сионални и др. признали. Тук се събира интелиген¬
тната прослойка на градчето, [рус.]
прослужвам нсв,, прослужа св. прх. Прекарвам извес¬
тно време на служба. Прослужих две години войник.
прослужен прил. Обикн. за срок, време — прекаран а
служба. Прослужени години за пенсия.
прослушвам нсв,, прослушам се: 1. прх. Слушам нещо
изцяло, от начало до край; изслушвам. Прослушвам
лекции. Прослушах целия запис на разговора. 2.
нпрх. рядко. Започвам (отново) да слушам, да чу¬
вам; прочувам. Наля вода в ушите н за да прослу-
ша. Г.Краел,
просмукан прил. Пропит, напоен с нещо. Дрехите му
са просмукани от влага. «
просмуквам нсв., просмуча св. прх. Поемам нещо в се¬
бе си, попивам нещо. Земята е просмукала дъждов¬
ната вода. — се нпрх. 1. Прониквам, пропивам се
в нещо, минавам през порите на нещо. Чрез нат¬
ривки лекарството се просмуква в кожата. 2. Пое¬
мам в себе си, прониквам се, насищам се с нещо.
Материалът се е просмукал с влага.
просна вж. просвам.
проснат прил. Легнал, облегнат, изпънал се на земята.
просо и прбео ср. Житно растение с дребни зърна,
Рашсшп пиНасешп, Гладна кокошка просо сънува.
Поел. Който се бои от врабци, просо не сее. Поел.
О Карам (вървя, удрям) през просото — постъпвам
своеволно, не спазвам приличие, наредби или зако¬
ни.
просодии ж. остар. Прозодия.
проспёкт м. книж. 1. Кратко писмено или устно из¬
ложение на план за някакво предприятие или изда¬
ние. 2. Печатна реклама във форма на лист или
брошура. Рекламни проспекти, [пат.]
проелернрам нев. и св., нпрх. книж. Преуспявам, про¬
цъфтявам. (от лат.]
просперитет м. книж. Преуспяване, разцвет, благосъс¬
тояние. [лат. > нем.]
проспивам нсв., проепй св. прх. 1. Прекарвам известно
време в сън. 2. прен. Пропускам, изгубвам. Проспа
удобния случай. Проспал си младините, — се нпрх.
1.	Ставам сънлив, сънен. Проспал се е, та не му се
говори. 2. Спя известно време, та се наспивам до¬
някъде. Проспах се и главата ми мина.
просрочвам нсв., просроча се. прх. Пропускам срока,
закъснявам с изпълнението на нещо; пресрочвам.
Просрочих плащането с три дена.

780 просрочка
просрочка ж. Пропускане на срока за извършване на
нещо; просрочване.
прост1 прил. 1. Недосеглив, невъзпитан, наивен, глу-
. пав. То не е така, но на прости хора тъй се казва,
Ваз. Не го гледай, че е с цървули — той не е прост.
2.	Неучен, необразован. Простият народ има здрав
усет за хумор. Баща му нямал пари да го изучи, за¬
това е останал прост. Тя е проста, по умна. 3. ·
Обикновен, неиздитнат по служба, чин и под.
Прост работник. Прост войник. 4. Който не при¬
надлежи към аристокрацията или буржоазията, а
спада към простолюдието. Буржоазията презира
простия народ. 5. Лесен за разбиране или извърш¬
ване. Проста сметка. Прости работа. 6. Еднооб¬
разен, елементарен по състав или устройство.
Прот. сложен. Химически просто тяло. Прос-
■ иш машина. Просто устройство. 7, Обикновен, не
особено висококачествен. Прост плат. Проста ма¬
терия, Просто легло. О Проста дроб*. Проста лих¬
ва — която не сс прибавя към олихвеиата сума
след всеки лихвен срок. Просто изречение*. Просто
тройно* правило. С просто око — без микроскоп или
телескоп; с невъоръжено око. ·
прост2 прил. нар. О Да |не| тн е просто; да |не] ти са
прости — да [не] ти е простено, от, мене да мине,
подарявам ти. Да не ти е просто, дето ме излъга.
\ Да ти са прости тежки дарове.	-
простак м. и простичка ж. укор. Прост, груб, недодя¬
лан човек. От него нлма по-голям простак.
’ иростакння ж. Простачка.
простата ж. анат. Част от мъжката полова система
у човека и животните — жлеза С външна секреция,
разположена околовръст в началото на пикочния
канал. [гр.]	.	■	.
простатен прил. Който се отнася до простата. Прос¬
татна хипертрофии. О Простатна жлеза — прос¬
тата.
просташки прил. Който се отнася до простак, присъщ
е на простак. Просташка постъпка. Просташки ду¬
ми. > > Държи се просташки.
простОшниа ж. Качество или проява на простак.
Простакът не може да не покаже простащината
си.	.	>	·
простенвам нсв., простена се. нпрх. Издавам стон, сте¬
на веднъж шш от време на време. Болният просте¬
на, ,
простен нсв. нпрх. Имам прост, неугледен вид, не при¬
тежавам необходимите качества, достойнства.
простивам нсв., простина св. нпрх. Простудявам се,
настивам. Детето е изнежено и лесно простива.
простим прил. Който може да се Прости, да бъде из¬
винен; извиним. Простима грешка.
простина вж, простивам.
простирам нсв., простра св. прх. Ь Окачвам или опъ¬
вам пране, дрехи и др, да съхнат или да се провет¬
ряват, Прострях пранета. 2. Разгъвам, разпъвам
нещо и го поставям, постилам с цялата му ширина,
площ върху нещо. Простряхме платнището и на¬
сядахме да ядем. 3, прен. Събарям, повалям някого,
правя някой или нещо да падне, да се изтегне в цял
ръст. Хвана го през кръста и го простря на пода. 4.
Опъвам, протягам нещо напред или встрани или
имам, държа нещо протегпато. За сетен път прос¬
тираме ръце в окови. Яй. Легна и простря крака.
Дърветата простират клони над реката. — се
. нпрх, 1. Заемам някакво, обикн. широко простран¬
ство. Стара планина се простира от Тимок до Чер¬
но море. 2. Лягам или падам в цял ръст, изтягам
цялото си тяло върху нещо; просвам се. Спъна се и
се простря на плочата. Кучето се е простряло пред
вратата. О Простирам се според чергата си — жи¬
вея, харча според възможностите, средствата си.
просτЧтелеu прил. остар. Простим, [рус.]
проституирам нсв. нпрх. кпиж; 1, Имам поведение, во¬
дя живот на проститутка. 2. прен. Служа си с нещо
възвишено за низки, продажни цели. Проституира
с изкуството. Проституират със съвестта си.
проститутка ж. Жена, която продава тялото си, от¬
дава се на различни мъже срещу заплащане, [от >
лат,]
протпутскн прил. Който се отнася до проститутка,
проституция ж. Занятие на проститутка; проституира-
не. [лат.]	· л
простичък прил. Умал, от п р о с т; до известна сте¬
пен, не съвсем прост. Простичък, но добродушен
старец.
• просто нарч. 1, По прост, обикновен начин. Говорете
. просто и ясно. 2. като част, За ограничаване или
подчертаване, набл^ане; направо. Гладен съм,
просто умирам от глад. Беше силен и просто го
повлече със себе си. Йов. О Чисто* в просто,
простовйт прил. Простичък.
простодушен прил. Който е наивно доверчив; незло¬
бив, искрен, наивен. Простодушен човек.
простодушие ср. Качество или проява на простоду¬
шен; простодушност.	-	'
простодушност ж. Качество но простодушен; просто¬
душие.
простолюден прил. Който се отнася до простолюдие¬
то; простонароден. Простолюдми нрави.
простолюдие ср. събир. Съсловие на бедните и необ¬
разовани хора в класовото общество. Човек от
простолюдието.
простонароден прил. Който е присъщ на простия,
обикновения народ, на простолюдието. Простона¬
родни обичаи. Простонародна реч.	’
простор м. 1. Обширно, от нищо не стеснявано, не ог-
роничено пространство. Пред къщата има простор.
2. прен. Свобода, широки възможности зо дейност,
развитие, проява на нещо. Простор за дейност. 3.
нар. Опънато въже или върлино зо простиране на
дрехи, пране. Прибери прането от простора.	’
просторен прил. 1. Обширен. Просторно поле се разс¬
тилаше пред тях. 2. Голям по обем. Просторна за¬
ла.
просторечен прил. Който сс отнася до простонародна¬
та реч, до говора на простолюдието. Просторечни
са някои заемки от турски. Просторечна употреба
имат някои думи с обидно и подигравателно значе¬
ние.
просторечне ср. Говор, реч но простолюдието, на
простите и необразовани хоро в дадено · общество,
простосмъртен прил. I. Който не е забележителен с ни¬
що, не притежава изключителни качества и не ос¬
тавя трайни следи след себе си, не го очакво безс¬
мъртие; обикновен, прост. Не съм поет, нито
голям държавник, а простосмъртен гражданин. 2.
като същ. разг: Обикновен, прост човек. Това не е
за простосмъртните.
просто-сърдечен прил. 1. Който е иехрен и сърдечен,
има добро и открито сърце. Простосьрдечен човек.

X
2. Който е присъщ на такъв човек, който изразява
искреност и доброта. Простосьрдечни отношения.
Простосърдечна усмивка.
” простосърдечие ср. и простосърдёчност ле. Качество на
простосърдечен.
простота ж. I. Качество на прост (в 5 и 6 знач.).
Прот, сложност. 2. Качество или проява на
прост, добродушен, наивен човек. О, свещена прос¬
тота! ,	·
простотия ж. неодобр. 1. Качество или проява на
прост, неук, невъзпитан човек. От простотията си
пати. 2. сьбир. Множество от прости, неуки или на¬
ивни кора. Преди годиш тук беше една простотия
и дивотия.	·	*
простра вж. простирам.
пространен прил. 1. Който заема голямо пространст¬
во, простира се на голяма площ; обширен. Прост¬
ранни поля. 1. прен. За реч или писмено изложение
—· твърде дълъг и подробен. Пространен доклад.
Пространно житие.	-
пространствен прил. Който се отнася до пространство.
Пространствени измерения.	>
□ространсгееност ж. книж. Качество на пространст¬
вен.
пространство ср. I. филос. Форма на съществуване на
материята, характеризираща нейния обем и съвмес¬
тното съществуване, разположението на предмети¬
* те един до друг. 2. Включено в определени граници
място, в което може нещо да се вмести. Свободно
■ пространство. Дезвъздуишо пространство. 3. Земна
повърхност. Сушата засегна големи пространства.
прострелвам нсв., прострелям св. прх. 1. С куршум,
стрела и под. пронизвам. Простреля го в сърцето.
2. воен. Изпробвам или прочиствам (огнестрелно)
оръжие чрез стрелба.	.
простуда ж. 1. Болестно състояние, заболяване, при¬
чинено от студ, от охлаждане на организма; нас¬
тинка. 2. Прекадено и нежелателно, вредно охлаж¬
дане на организма или негова част; простудяванс.
Пази си краката от простуда.
простудявам нсв., простуди св. прх. Причинявам прос¬
туда, правя някой или нещо да заболее от просту¬
да. Ще простудите детето. Простудих си краката.
Ще си простудиш гърлото. — се нпрх. Заболявам
от простуда; настивам, простивам,
простъпка ж. Провинение, [рус.)
простя вж. прощавам.	.
просуитйвам нсв., просумтяТ св. нпрх. Започвам извед¬
нъж да сумтя; изсумтявам,
пресушавам нсв., просушй св. прх. Суша, изсушавам
леко из вътрешността или на отделни места. Вятъ¬
рът ще просуиш сеното.
прбефоря ж. Малък пшеничен хляб с изображение на
кръсг и .инициали, който се употребява при литур¬
гия за причастие, [гр.]
прдефорник м. църк. Дървен печат с кръст и инициали
* за отпечатване върху просфора,
просьлзнвам нсв., просълзя св. прх. Предизвиквам,
причинявам сълзи у някого. — се нпрх. Появяват
се сълзи в очите ми. Просълзявам се от болка. Про¬
сълзил се от умиление.	*
просьпнца ж. Сънно, полубудно състояние. Казал съм
нещо в просъпица.	1
вросЬсквам нсв.. просЬскам св. 1. нпрх. Издавам със¬
' кащ звук, започвам изведнъж да съскам. 2. прх.
прен. Казвам, изговарям нешо злобно, със съскане.
пресъхвам нсв., просъхна се. нпрх. Изсъхвам отчасти
протестантизъм 781
или на места, не навсякъде. Пътят просъхна и мо¬
же да св върви пеша.
прбея нсв. прх. 1. Моля се, протягам ръка за милос¬
тиня. Просиш като циганче. Кой проси, той носи. 2.
старин. Моля за нещо. Унизено проси мир. Ваз,
пресявам нсв., просея св. прх. Отделям чрез сеене през
нещо.	г
просяк и прбеек м. Човек, който проси и живее от по¬
даяния. Дрипав като просяк.
□росякння и просекиня ж. Жена просяк. Сляпа просл-
киня.	*
просяшки и прбеешки прил. Който се отнася до про¬
сяк. Съблечи дрехи юнашки, облечи дрехи просяшки.
Нар.п. Просяшка торба. О До просяшка тояга
стигам, докарвам — до най-голяма,
крайна бедност (стигам или докарвам някого),
протакам псе,, протбча се. прх, -1. Протягам, прости¬
. рам, опъвам. Проточил крака. 2. Съзнателно заба¬
вям; отлагам, разтакавам. Протакам дело. Прота¬
кам работа. Много протакаш. — се нпрх.
Проточвам се.
протегна вж. протягам. ф
протеже ср. Лице, което някой протежира, покрови-
телствува. Протеже е на стария шеф. Настанил
протежето си па служба, [фр.]	*
протежение ср. Дължина, разстояние, по което нещо
се простира. По цялото протежение на шосето са
насадени дръвчета. О По протежение пя предл. —
покрай. Вървяхме по протежение на реката, [рус.]
протежйрям нсв. и св., прх. Оказвам протекция; пок¬
ровителствам. Директорът го протежира. [фр.] . *
протеза ж. Изкуствена част на тяло, направена да за¬
мени загубена природна. Движи се с протеза. Зъбна
протеза, [гр.]	%,
протеини мн. (протеин м.) спец, 1. Вид прости белтъч¬
ни вещества. 2. разш. Белтъчни вещества, белтъчи¬
ни. [гр.]	»
протека вж. протичам.
протектор м. книж. 1. Покровител. 2. техн. Предпа¬
зител. [лат.]
протекторат м.	Форма на политическо господство,
сри която по-силна държава взема под свое покро¬
вителство по-слаба, като формално запазва само¬
управлението й. 2. Държава, която се намира под
I такава форма на политическа зависимост, [от лат.)
' протекционен прил. Който се отнася до протекция и
протекционизъм. Протекционни мита.
протекционизъм м. спец. Държавна търговска полити¬
ка, която насърчава развитието на националната
икономика чрез защита от чужда конкуренция чрез
високи вносни мита и др. [от лат.]
протекпнонйст м. Привърженик на протекционизма,
протеклия ж. Покровителство, закрила от страна на
* влиятелно лице или институция, [лат.]
протёст м. 1. Енергично възражение, рязко обявяване
срещу нещо. Излизам с протест. Изказвам про¬
тест. Напускам в знак на протест. 2. спец. Офици¬
ално обявяване, регистриране на неизпълнението
иа задължение по дадена полица, договор и под.
[от лат.]
протестант] ин[ м. и иротестантки ж. Човек от протес¬
тантско вероизповедание.
протестанти зъм м. книж. Обшо название на всички
християнски вероизповедания, появили се през XVI
782 протестантски
в. в Западна и Средна Европа като протест срещу
католицизма; протестантство, [от лат.]
протестантски прид. Който се отнася до протестантс¬
тво, протесгантизъм. Протестантска черква. Про¬
тестантски пастор. Протестантско вероизповеда¬
ние.
протестанте!во ср. 1- Протесгантизъм, 2. събир. Про¬
тестантите като общност,
протестен прил. Който се отнася до протест, изразява
протест (в 1 знач.). Протестна манифестация.
протестирам нсв. и ce, t. нпрх. Правя, изявявам про¬
тест. Мнозина протестираха срещу повишаването
на наемите. 2. прх. спец. Официално обявявам, ре¬
гистрирам пред съдебен орган неизпълнението на
задължение по полица, договор и др.
против предл. Означава: 1. Враждебно отношение, не¬
съгласие; срещу. Борим се против неправдата. Кой
е против мене? 2. Че нещо става, извършва се в
противоречие с друго, не е съгласувано, съобразено
с нещо друго; въпреки. Това стана против волята
му. 3. След думи като средство, ле¬
карство и под. — за избягване, отстранява¬
не, премахване. Прах против дървеници. Средство
против косопад. 4. Посока, движение, обратно на
друго движение; срещу. Плавам против течението.
5. ккто нарч. Зз израз на оохвъъляне, оориччне на
нещо, несъгласие с нещо. Аз съм против. Имате ли
нещо против? б. като същ. ср. Довод, аргумент, кой¬
, то отхвърля, отрича нещо. Ще обсъдим всички за и
против.	*
противен прил. 1. Който се намира или е насочен сре¬
щу нещо; насрещен, срещуположен, обратен. Идвам
от противния бряг на реката. 2, Обратен, напълно
различен от нещо по качество, характер, същност.
Пие сме на противното мнение. 3. Който е проти¬
вопоставен, враждебен на друг. От противния ла¬
гер. 4. Неприятен, отвратителен, гаден. Противен
човек. Противно лекарство. 5. като същ. протйвното
ср. Не това, а нещо друго, съвсем различно; обрат¬
ното. Ще се опитам да го убедя в противното. О В
противен случай — ако не стане така, както се казва
или се иска; иначе. Ще дойдеш, в противен случай
всичко пропада.
оротивене ср. Действие по гл. п р о т и в' я с е;
съпротива. Всяко противене е излишно.
противник л., противница и плооHванчка ж. 1. Всеки
от участниците в някакво състезание, борба, надп-
рeвтрн4 Съперник. Достойни противници. Противни¬
ците излязоха на ринга. Противници в играта. 2.
Който има враждебно, неприязнено отношение към
някого или нещо, който действа, бори се срещу ня¬
кого или нещо поради различни възгледи или ин¬
тереси; враг* неприятел. Политически противници.
Той е върл противник на тютюнопушенето. 3. воен.
Всяка от воюващите страни по отношение на дру¬
гата; неприятел, враг.
• противников прил. Който се отнася до противник; неп¬
риятелски, вражески.
противно 1. Нарч. от противен (главно в 4
знач.). Лекарството мирише противно. 2. Като
сказ. опред. — за означаване, че някой има непри¬
ятно, противно, отвратително усещане, чувство.
Противно ми е да го слушам. Противно ми е на
стомаха. О Противно на предл. —не както, не в
съответствие със, а тъкмо обратно. Противно на
очакванията. '
нротиво- Съставна част на сложни думи със значение
„който е насочен срещу някого или нещо, който
пречи, спъва или има враждебно, отрицателно от¬
ношение към някого шш нещо“, напр.: противоал-
кохолен, противовъздушен, противогаз, противоза¬
конен.	противонароден,	противоотрова,
противопоставям се. противоречие и · др. Срв.
а н т и-.
пр^тивоалкохолен прил. Който е насочен против алко¬
холизма, против употребата на алкохол,
противоатомен прил. Който се отнася до защита от
нападение с атомно оръжие. Противоатомна защи¬
та. Противоатомно убежище.
противоборство ср. кииж. Борба между врагове, меж¬
ду враждебни сили. Противоборство между добро
и зло.	.
прооaвоблоaeвй прил. воен. Който е устроен, предназ¬
начен за борба с бронирани части. Противоброневи
оръдия.	,
плотивобъягалcки прил. Който е настроен враждебно,
който е насочен или действа против България и
българите; антибългарски.
противовес м. Сила, действие или влияние, което се
противопоставя,, противодейства и уравновес^ва
друга сила, действие или влияние. Неговото пред¬
ложение служи като противовес на твоето. <> В
противовес на — противоположно, противно, про-
оивопоянгайки. В противовес на това становище аз
ще изляза със свое. Нищо не може да се каже в про¬
тивовес на мнението ти. [рус.]
противовъздушен прил. Който се отнася до защита
срещу нападения от въздуха. Противовъздушна от- у
. брана.
противогаз м. Противогазова маска,
протнвогазов прил. Който е предназначен, служи за
предпазване от (бойни) отровни газове,
противодействие ср. Действие, което е насочено срещу
друго действие или му пречи да се прояви, да се
развие; съпротивление, реакция. Всяко действие
има и противодействие.
плооаводèнcτ|вy]вaм нсв. нпрх. Осъществявам, оказ¬
вам противодействие.
проτиводължтвeв прил. Който е насочен .срещу държа- -
вата.
противоестествен прил. Който е. в противоречие, с ес¬
тественото, нормалното.
противозаконен прил. Който противоречи на закона.
Противозаконно действие.
противозаконност ж. 1, Качество на противозаконен.
2. Противозаконно действие, постъпка.	·
. противозачатъчен прил. книж. Който предпазва или се
отнася до предпазване от забременяване; контра¬
цептивен. Противозачатъчни средства.
• противоземетръсен прил. Който се отнася до защита,
предпазване от разрушителната сила на земетръси¬
те. Противоземетръсно строителство.	k
противоконституционен прил. Който противоречи на
конституцията. Противоконституционни закони.
противолежаш прил. Който лежи, намира се, разполо¬
жен е на противоположната страна на нещо, срещу
нещо.	-
плотивûмнянлaчea прил. Предназначен за борба про¬
тив маларията. Противомаларийна станция.
пЛOтаβомЯлка ж. Мярка за избягване, отстрапявапе
или недопускане на нещо; коитртмялкт.

противонароден прил. Който е насочен против интере¬
сите яа народа. Противонародна политика.
противообществен прил. Който е против обществото,
нарушава интересите на обществото; антисоциален,
Противообществени прояви.
противоотрова ж. Вещество, което отстранява или
прекратява действието на отрова; противоядие, ан¬
тидот.
противопож^реи прил. Предназначен за избягване на
опасност от пожар или за борба с пожари. Проти¬
вопожарни мерки. Противопожарна служба.
противопоказан прил. мед. За лекарства и лечебни про¬
цедури — чиято употреба е нежелателна, който е
вреден при определени условия. Лекарството е
противопоказано за сърдечно болни.
протнвопоказ&ние ср. 1. юр. Показание, което проти¬
воречи на показанието йа някой друг. 2. мед. Сим¬
птом или заболяване, при ксито употребата, при¬
ложението на дадено лекарство или лечебна
процедура не се препоръчват, може да бъдат вред-'
ни.
противо^лязгам нсв., противоположа св. прх. Противо¬
поставям.
противоположен прил. 1. Който се намира, разполо¬
жен е или е насочен, движи се насреща; насрещен,
отсрещен, противен, срещуположен. Противополо¬
жен бряг. В противоположна посока. 2. прен. Тъкмо
обратен, диаметрално различен. Противоположно
мнение. Противоположен възглед.
противоположност ж. 1. Качество на противоположен.
Има ли противоположност между града и селото? 2.
Човек, предмет или явление с противоположни ка¬
чества на друг човек, предмет или явление. Синът е
пълна противоположност на баща си. Единство и бор¬
ба на противоположностите. О В противоположност
аа — за разлика от, противно на.
противопоставям нсв., противопоставя св. прх. Поста¬
вям, правя някой или нещо да стои или да действа
против, срещу друг или друго, да ограничава или
спира действието на друг, друго. Яа силата на аг¬
ресора противопоставяме готовността да браним
мира, — се нпрх. Обявявам се, опълчвам се, дейст¬
вам против. Противопоставям се на всички опити
да ме подкупят.
иротиворакетеи прил. Който се отнася до защита,
предпазване от ракетно нападение,
противорелигиозен прил. Който е против религията;
антирелигиозен.
противореча нсв. нпрх. 1. Изказвам се против, не се
съгласявам с някого. Никой не смее да му противо¬
реча 2. За факт, явление — не съм в съгласие, не
съответствам па друг факт или положение. Думите
му противоречат на истината, Едното не противо¬
речи на другото. — си нпрх. 1, Говоря неща, които
взаимно се отричат, влизам в противоречие със се¬
бе си. 2. нпрх. и взаим. Намирам се в противоречие,
несъгласие, несъответствие с някого или нещо, от¬
ричаме сс един друг. Изказванията му непрекъсна¬
то си противоречат. Това твърдение си противоре¬
чи с предишното.
противоречив прил. Който съдържа противоречие (в 1
и 3 знач.). Противоречиви сведения. Противоречиви
изказвания. Противоречиви интереси.
противоречивост ж. Качество на противоречив. Про¬
тиворечивост на възгледите.
противоречие ср. 1. Несъгласуваност в мисли, изказва¬
ния и пр.; несъответствие, несъгласие. Има проти¬
прото- 783
воречия в показанията на свидетелите. Изпадам в
противоречие със себе си, 2. Мисъл, изказване или
постъпка, насочена срещу някого. Не търпи проти¬
воречия. 3, Противоположност в интересите. Про¬
тиворечия между града и селото. Класови противо¬
речия.
противосамолетен прил. Предназначен за действия
против самолети, за защита от самолетни нападе¬
ния; противовъздушен. Противосамолетно оръдие.
противостоене ср. 1. Действие или състояние по гл.
противостоя. 2. спец, Противостояние.
противостоя нсв. нпрх. 1. Стоя, намирам се срещу,
против някого шщ< нещо. 2. Изтрайвам, устоявам
срещу действието на някого или нещо. Противос¬
тоя на всички бури.
противостояние ср. спец. Положение на дадено небес¬
но тяло, диаметрално противоположно на Слънце¬
то по отношение на Земята,
противотанков прил. Който е предназначен за борба
със, за защита, предпазване от неприятелски танко¬
ве. Противотанкова артилерия.
противотежест ж. Тежест, която служи за уравновеся¬
ване действието на друга тежест или сила в рабо¬
тата на машини, механизми.
протнвотела мн. (n|р)'πrooτAпо ср.) Антитела,
противоудар м. воен. Военна операция срещу напада¬
телни действия на противника; контраатака, конт-
ранастъплсuис, контраофанзива.
противоуставен прил. Който противоречи на даден ус¬
тав. Противоуставни действия.
протквохкмвчсскк прил. Който е насочен към, пред¬
назначен е за предпазване от нападения с бойни от¬
ровни вещества. Противохимически защита.
прогивочумеа прил. Който е предназначен, служи за
борба с чумата. Противочумен серум,
противоядие ср. остар. Противоотрова,
противя се нсв. нпрх. 1. Не се съгласявам, обявявам се
против. Бащата се противи на избора на сина си. 2.
Противодействам, съпротивявам се. Ако ви хванат,
не се противете.	ф
протичам! нсв., протека св. нпрх. 1. За река, бода и
под. — минавам с течението си, тека някъде, през
нещо. Искър протича край София. Бабичката про¬
тече през градината. 2. За течност или за прахооб¬
разни и зърнести вещества — започвам да тека или
да се сипя от някъде, през нещо. От хамбара про¬
тече жито. От чешмата протече вода. 3. Започ¬
вам да тека, да пускам вода. Чешмата протече. *4.
За съд шш друг счупен, скъсан, повреден предмет
— започвам да пропускам (вода, влага, прахооб¬
разни вещества и др.). Бъчвата е протекла. Покри¬
вът протече. Обувките ми протекоха. Чувалът про¬
тече. 5. прен. Извършвам се, осъществявам се,
развивам се, преминавам. Събранието протече без
инциденти. Операцията протича нормално. Денят
ми протече интересно..
проточвам «се., протичам2 св. нпрх. Изминавам извес¬
тно разстояние тичешком.
□дотка ж. диал. 1. Малка врата на ограда между два
съседни двора. 2. Врата откъм улицата,
прото- Съставна част на сложни думи със значение
„пръв по време, примитивен“ или „пръв по значе¬
ние, главен, оригинален“, напр.: протобългари, про-
тодякон. протойерей, протоплазма, прототип и др

784 протодякон
цротодЯкон м. църк. Пръв дякон, [гр.)
протойерём м. цьрк. Старши по чии православен све¬
щеник. [гр.]
протойереНски прил. цьрк. Който сс отнася до прото¬
йерей.	*
проток м. Тясно водно пространство, което съединява .
две морета; пролив. Гибралтарски проток. ■
протокбл м. 1. Документ, който съдържа (достатъчно
пълен, подробен) запис на всичко, което се говори .
и решава в заседание; дневник. Водя протокол.
Стенографски протокол. 2. Документ* с който се
установява даден факт. Протокол на контролната
комисия. Протокол за извършено нарушение. 3. адм.
Подписан документ за постигнато споразумение
със силата на международен договор. 4. книж. Съв¬
купност от общоприети норми, правила и услов¬
ности, които се спазват от правителствата, дипло¬
матическите представителства н дипломатите в
междудържавното общуване. Облечен по протоко¬
ла. Дипломатически протокол. Завеждащ протоко¬
ла. Началник на протокола, [от гр.]
ирото^длен прил. Който се отнася до протокол. Про¬
> токолно решение. Протоколен стил, Протоколни
обноски.	1
протоколирам нсв. и св., прх. Съставям протокол,
вписвам в протокола (в 1 и 2 знач.). Комисията
протоколира своите решения. Моля думите ми да
бъдат протоколирани. .
протоколист м. Който води протокола на заседание,
протбн м. физ. Елементарна частица с положителен
електрически товар, (от гр.]	' ·
пртгонлАзма ж. биол. Основно вещество на всяка жи¬
ва клетка, [от гр.]
протон лазмен прил. биол. Който се отнася до протоп¬
лазма. Лротоплазмен състав. .
протопбп м. остар. Протойерей, [от гр.]	*
прзтопрезвйтер м. църк. Титла на главен свещеник в
катедрална черква, [гр.]
протосингел м. цьрк. Православен монах, помощник
на митрополита, [гр.]
прототип м. 1. книж. Първообраз. 2. лит. Действител¬
но лице, което даден автор е използвал при създа¬
ването на определен литературен герой; първооб¬
раз. Бенковски е прототип на Войводата в „Кървава
песен". 3. техн. Пробен образец, отделна бройка от
предвидено за по-нататъшно масово производство
изделие, [гр J
проточа вж. протакам и проточ¬
вах,.
проточвам нсвпротбча св. прх. 1. Правя нещо да се
издължи, държа нещо изпънато, опънато нагоре
или напред. Всички проточиха вратове да зяпат. 2.
Оставям или направям нещо да виси, да се влачи
или да се разпростре на голяма дължина. Защо си
проточваш пояса? Дърветата проточиха дълги сен¬
ки, Проточихме жиците покрай пътя. 3. прен. Пра¬
вя нещо да трае, да се върши прекадено дълго;
провличам, протакам. Нарочно проточват работа¬
та. 4. прен. Изговарям, произнасям бавно и пров¬
лечено, с удължаване. -— се нпрх. 1, Простирам се,
разполагам се или се опъвам, разтягам се на голя¬
ма дължина. Балканът се е проточил от единия до
другия край на България. Проточила се е огромна
опашка от коли. 2. Ставам по-дълъг, издължавам
се; източвам се. Момчето отслабна и се проточи.
3.	прен. Трая, продължавам, извършвам се препале¬
но дълго. Процесът се проточи.	'
протдчен прил. 1. Прострян, изопнат. Проточено въ¬
же. Проточени жици. 2. Бавен, провлечен. Прото¬
чен глас. Проточена песен.	.
протрдквам нсв., протрАкам св. нпрх. Изтраквам.
протрйвам нсв., протрия св. прх. 1. Прокъсвам с трие¬
, не; протърквам. Протрих. си ‘ обувките. > > С
протрити на коленете панталони. 2. Зачервявам,
наранявам при триене. Протрих си врата в банята.
— се нпрх. Прокъсвам се, наранявам се от триене.
Протриха ми се ръкавите.
прггрьб^вям нсв., протръбй св. 1. нпрх. Започвам да
тръбя, давам сигнал, известявам с тръбене. Сигна-
листът протръби за вечеря. 2. прх. прен. Разтръбя¬
вам нещо. Като научи нещо, ще го протръби по це¬
лия град.	♦
протуберансв мн. (протуберанс м.) Изригвания на ог¬
ромни маси светещи газообразни вещества, които
се наблюдават в края на слънчевия диск като об¬
разувания, изпъкналости с различна форма, [от
лат.]	*
протък м. нар. 1. Кожено решето с широки дупки. 2.
Едро сито за брашно;
протьпквам се нсв., протьпча се св. нпрх. Разгьпквам
се.	"
протърквам нсв., пролъькам св. прх. Протривам. Про-
търках си панталоните от седене.
протърсвам нсв., претърся св. прх. 1. Разтърсвам нещо
изцяло. Изведнъж нещо протърси сградата. 2 С
тръсвале, тръскане изчиствам, .	*
протягам нсв., протёгна св. прх. Простирам, издавам
навън. Детето протяга ръце към майка си. — се
нпрх. Ь.Простирам се, опъвам се напред. Една ръка
се протегна и го улови, 2, Опъвам, простирам ръка
напред, за да хвана нешо. Протегни се и откъсни
една ябълка. 3. Изпъвам се и се разкършвам, за да
се освежа. Като станс, ще се протегне веднъж-
дваж и тогава започва да се облича.
проумйвям нсв,, проумея св. прх. Разбирам. Мъчно про¬
умява.
проучвам нсв., проуча св. прх. Всестранно сс запозна¬
вам, изучавам, Проучвам въпрос. Проучвам дело.
Основно проучих книгата.
профан м. книж. Неграмотен,” необразован (в дадена
област) човек; невежа. В изкуството е пълен про¬
фан. [лат.]	1	1
' профшАция ж. книж. Профанирано. Профанация на
науката.
профанирам нсв. и св„ прх. книж. Изопачавам, извра¬
щавам нещо поради невежество, отнасям се непоч¬
тително, осквернявам и опошлявам нещо, достойно
за уважение.	*
□рофОискн прил. Който се отнася до профан,
профашнетки прил. Който е в подкрепа, в полза на
фашизма, който защитава фашизма. Прафаишстки
организации.
профгрупа ж. Най-малка организационна единица от
професионален съюз.	·	-. .
професионален прил. 1. Който се отнася до професия.
Професионални интереси. Професионална тайна. 2.
Който е превърнал известно занимание в професия.
Професионален играч. ’ Професионален крадец.
О Професионална организация — организация на
работниците, служителите под едно ведомство;
профорганизация. Професионален съюз — обедине-

ние на работници от даден клон «а производство¬
то, от дадена професионална област; профсъюз,
синдикат.
професионализъм м. 1. Качество или поведение, уме¬
ние на професионалист, професионално отношение
към работата. 2. Професионална дума или израз.
професионалист м. и професиов&лйспса ж. Човек, кой¬
то е превърнал дадено занимание в своя професия.
Прот любител, аматьор. Забранено е
на професионалисти да участват в някои състеза¬
ния.	*
професия ж. Вид трудова човешка дейност за препи¬
тание, изискваща определени теоретични знания и
* практически навици, които се придобиват в резул¬
тат на обучение и практически опит. Учител по
професия. [лат.]	,
ороф&ор м. (Лице с] най-високо научно звание на пре¬
подавател във виеше учебно заведение. Професор
по езикознание, [лат.]
□рофеспрски прил. Който се отнася до професор. Про¬
. фесорско звание.	-
профёсорггво ср. Звание, длъжност, -работа на профе¬
сор: професура,	’
професура ж. Звание и длъжност на професор; профе-
сорстао. (от нем.]
профетически прил. книж. Пророчески, [фр. <п>.]
профил м. 1, Вид, изглед на лице или предмет отст¬
рани. Срв. а н ф а с. Фотография е профил. Жена
с красив профил. 2. Сечение, разрез, обикн. вертика¬
лен, на детайл, сграда, част от местност и др. Про¬
фил на местност. 3. Форма на напречно сечение на
валцовано желязо. Железни прътове с Т-образен
профил. 4. Съвкупност от характерни черти, основ¬
на характеристика на предприятие, професия, учеб¬
но заведение и др. Курс по география с учителски
профил. Производствен профил, [фр.]
профилактика ж. 1. мед. Съвкупност от мерки за
предпазване от заболяване. 2. техн. Съвкупност от
мерки за предпазване на машини и съоръжения от
износване и повреда, [гр.]
профилактичен прил. Който се отнася до профилакти¬
ка; предпазен. Профилактична медицина. * Профи¬
лактичен преглед.
□рофaлактόрвум м, спец. Лечебно-профилактично за¬
ведение, осигуряващо медицинска помощ и почив¬
ка за укрепване здравето на предразположени или
застрашени от определени заболявания хора. [от
лат.]
профилен Прил. от п р о ф и л. О Профилно желязо
— железни прътове с определен профил, определе¬
на форма на напречно сечение,
профилйрам нсв. и св, прх. 1. Придавам определен
профил (във 2 и 3 знач.) на нещо. Профилирам же¬
лязо. 2. Определям профила на учебен курс, стопан¬
ско предприятие и под. > > Профилирано обуче¬
ние.
профкомитет м. Комитет, ръководен орган на про¬
форганизация, '	1
профорганизация ж. Професионална организация,
прбфсъбраиие ср. Събрание на профорганизация,
профгрупа.
профсъюз м. Професионален съюз, организация на
работници и служители за защита на своите профе¬
сионални н икономически, социални интереси; син¬
дикат.
профсъюзен прил. Който сс отнася до профсъюз; син¬
дикален, Профсъюзни членове, ' *
50. Български тълковен речник
процент 785
профукиям нсв., профукам св. прх. разг. Похарчвам,
пропилявам, прахосвам, Профука си заплатата.
профучавам нсв., профучй св. трх. Преминавам бър¬
зо, е фучене; префучавам. Влакът профуча.
прохвръквам нсв., прохвръкна св. нпрх. 1. Пораствам
и започвам да хвърча, научавам се да хвърча. 2.
• прен. нар. За млад човек — пораствам и възмъжа- «
вам шш се замомявам. Момичето от вчера прохв¬
ръкна. Е.Пел.	·
прохлада ж. 1. Умерен, приятен хлад. 2, Лек, приятно
хладен лъх. Тихо вее вечерна прохлада. П.П.Сл.
прохладен прил. Който съдържа или носи прохлада.
Прохладна вечер. Прохладен вятър.
прохлаждай нсв., прохладя св. прх. Изпълвам с прох¬
лада; разхлаждам. Реката прохлажда цялото поле. f
- се нпрх. Разхлаждам се
проход м. 1. Място, където може да се премине, през
където нещо преминава. При учленяване на съглас¬
ните [ф], [в] се образува тесен проход между зъбите
и долната устна. 2. Достъпно за преминаване по¬
нижение на планинско било, път за преминаване
през планинска местност. Шипченски проход. О За- 4 · ·
' деа проход — отвор на човешки илн животински
организъм, през който се изхвърлят изпражнения¬
та.	.
проходен прил. Който се отнася до проход (главно в
1 знач.). Проходно място. Проходни съгласни.
О Проходен хол — през който се минава, за да се
влезе в друга стая.	*
проходилия ж. разг. Приспособление, стоика на ко¬
лелца, която сс използва При прохождане на малки
деца; ходило, стоялка.
проходим прил. През който може да сс премине, Про¬
ходима планина. Мъчна проходима река.
проходимост ж. Качество на проходим. Слаба прохо- .
димост.	*
прохождам нсв., проходя св. нпрх. Започвам, научавам
се да ходя. Детето ви проходи ли вече?
прохортувам нсв. трх. диал. Проговарям,
продължен прил. рядко. По който има тук-там хълмо¬
ве или издатини. Прохълмена равнина.
процедирам нсв. и св.. нпрх. Действам по определен
начин, според определена процедура. Съдията е ’
процедирал правилно: .	,
процедура ж. 1. Официално, 'формално приет или ус- *
тановен ред, начин на действие при извършване на .
нещо. Процедурата за избор па ръководител е ус¬
ложнена. 2. обикн. мн. Съвкупност, поредица от
действия, мерки, мероприятия за лечение, закалява¬
не и под. Запалителни процедури. Ходя па процеду¬
ри. О По късата (кратката) процедура разг. — на- >
бързо. [лат.]	.	>
процедурен прил. Който сс отнася до процедура. Про¬
цедурен въпрос.
процеждам нсв., процедя св. 1. прх. рядко. Прецеждам.
2. прх. и нпрх. Изговарям неохотно, злобно или със
стисната уста. — се трх. 1. Прониквам, протичам
през нещо В малки количества, на капки. През сла¬
мения покрив се процежда струйка вода. 2. За свет¬
лина, мъгла и др. — преминавам, прониквам слабо,
процент м. 1. Сто тна част от дадено цяло. Увеличение
на производството с 50 процента. 2. Относителен
дял. Какъв е процентът на безработните в страна¬
та? 3. Лихва, [лат.]	*	,

786 процентен *
процентен и процентов прил. Който се отнася до про¬
цент. Процентно възнаграждение.	<
процеп м, 1. Раздвоено откъм задния край дърво, ко¬
ето съединява колата с ярема за впрягане; теглич.
2. Цепнатина, пролука в стена, врата и др. Слънце¬
то прониква през процепите.
процепиам нсв.,- процедя се. прх. 1. Разцепвам надъл¬
боко. Процепихме скалата. 2. За вик, глас — про-
насям се, нарушавам тишината. Силен вик процепи
нощта.
процес м. 1. Съвкупност от последователни действия,
' поредица от явления, смяна на състояния или етапи
от развитието на пешо. Процес на производство.
Химически процес. Учебен процес. В процеса на ра¬
ботата. 2. юр. Установен ред за разглеждане на съ¬
дебно дело. Граждански процес. 3. Съдебно дело.
Процес срещу диверсанти. [лат.]	„
процесия ж. Тържествено многолюдно шествие, [лат.]
процесор м. Основна част на компютъра, устройство,
което изпълнява посочените в дадена програма
действия, операции.	,
процесуален прил. юр. Който се отнася до процес (във
2 и 3 знач.). Процесуални въпроси. Процесуално пра¬
во.
ороцитнрам се. прх. Цитирам нещо изцяло. Ще ви про-
ццтирам съответния пасаж.
процъфтявам нсв., нроцьфтА св. нпрх. Развивам се ус¬
пешно; преуспявам. През Възраждането процъфтя¬
ват занаятите.	-
прочее 1. нарч. Обикн. вметн, — за означаване на зак¬
лючение. Черни облаци се явиха, прочее, над Огня-
новата глава. Ваз. 2. като сз. Заключителен съюз за
присъединяване на изречения, които представляват
извод рт предходното изречение; следователно, н
тъй. Успехът е сигурен. прочее трябва да тръгваме.
прочелннк м. и (диал.) прочелье ср. 1. Венец за глава,
някогашен представителен невестински накит. 2.
Венец за глава от полски цветя, ·
прочета вж. прочитам.
прбчнй, црочая, прочее, мн. прочие прил. старин. Друг.
О И прочее; и прочие [съкр. и пр.] — в края на из¬
реждане, изброяване за означаване, че то може да
се продължи; и други, и така нататък. Между про¬
яем — между другото (като вметнат израз); впро¬
чем.
прочиствам нсв., прочистя св. прх. Очиствам, изчист¬
вам основно. Прочиствам въздуха. Прочиствам ра¬
на. Прочиствам гората от вълци.
прочит м. Четене, прочитане. Тази книга не може да
се възприеме от пръв прочит. Дайте ми нещо за про¬
чит. О Кпиги за прочит разг. — художествена ли¬
тература, главно белетристика,
прочитам нсв.. прочетй св. прх;. 1. Чета изцяло, докрай.
Прочетох „Под игото". 2. разг. Броя, преброявам.
Докато прочетеш до десет, той ще дойде,
прочитен прил. разг. Обикн. в съчет. с книга,
литература — който е предназначен за
црочит, който се чете за развлечение,
прочувам нсв., прочуя св. нпрх. Започвам да чувам,
прочувам се нсв., ирочуя се св. нпрх. Ставам прочут,
известен. Прочул се е като лечител из цяла Бълга¬
рия..
прочувствен прил. 1. Проникнат от силно чувство.
Прочувствена реч. 2. Трогателен.
прочувствеиост ж. Качество на прочувствен. С каква
ррочувственост говореше!
прочит прил. Широко известен; знаменит. Прочут ге¬
рой. Прочута фабрика. Селото е прочуто с хубави¬
те си лозя.
прочуя вж. прочувам.
прочуя се вж, прочувам се.
прощавам св. нпрх. Започвам да шавам,
прошарвам нсв., прош&ря св. прх. Правя нещо да стане
шарено, пъстро, променям тук-таме цвета на нещо.
Слана прошари дърветата. Годините прошариха ко¬
сата ми. — се нпрх. 1. Променям тук-таме цвета
си, ставам шарен. Гората се е прошарила. Косата
ми взе да се прошарва. 2. стесн. За лозе, грозде —
започвам да зрея, узрявам тук-таме. Лозята се про¬
шариха.	,
прошарен прил, 1, Изпъстрен, нашарен тук-таме. Про¬
шарена гора. Прошарени от макове ниви. 2. За коса,
брада — примесен с бели косми, Прошарени мус¬
таци. ,
прошаря вж. прошарвам.
прошёние ср. остар. Писмена молба, заявление; прос-
ба, [рус.]	-	г
прошеиопйсец м. остар. Който се занимава с писане
на прошения; просбопасен, ,
прошепвам нсв., прошепна св., прх. и нпрх. Изказвам,
изговарям с шепот. Ела да ти прошепна нещо.
прошетарен прил. офщ, О Прошетарна комисия —
парламентарна комисия за разглеждане на проше¬
ния, молби.	'	■
прошетвям се нсв., прошётам се св. нпрх. Разхождам
се, разтъпквам се.
прошнвам нсв., прошня св. прх. Прокарвам шев или
конец през нещо дебело.
прошка ж. Опрощаване на вина; прощаване, извине¬
ние. Искам прошка. Моля за прошка. Давам прош¬
ка,, На заговезни по-младите от семейството искат
от по-старите прошка. Традиционната българска
сватба завършва с повратки — гостуване у родипе-
■ лите на булката „на прошка“.
прошнуровам нсв. и св., прх. Прошивам с шнур или
канап. Прошнуровам кочан с разписки.
ирошумолявам нсв., лрошумоля св. нпрх. Шумоля, из-
шумолявам неочаквано и кратко. Нещо прошумоля
в тревата,
прошушвам нсв., прошушна св., прх. и нпрх. Започвам
да шушна, с шушнене казвам нещо; прошепвам,
пошушвам.	►
прощавам нсв., простя св., прх. 1. Преставам да се сър¬
дя някому или да искам, да- търся отплата, наказа¬
ние за нечия вина, грешка, простъпка. Прощавам
ти грешката. 2. Преставам да търся дълг, отказ¬
вам се от някакво вземане; опрощавам. 3. само пое.
прощавайте] като мржд. Поздрав при раздяла; сбо¬
гом, довиждане. 4. само пое. и бъд. За израз на из¬
винение, учтива молба за извинение; извинявай, из¬
винете. Ще прощаваш, но не те познах. — се нпрх.
1.	Разделям се, сбогувам се с някого или нещо.
Простих се с другарите си. Простихме се и всеки
тръгна към дома си. 2. Разделям се с нещо, осъзна¬
вам недействителността или невъзможността, из¬
чезването на нещо. Простих се с мечтите и илю¬
зиите си.
прощален прил. Който се отнася до, който е свързан
с прощаване. Прощално слово,
пр^щалалн^^к и nрoщанулuнк м. нар. 1. Пита или ба¬
ница, която се меси, когато едно дете проходи. 2.
Народен обичай да се празнува прохождането на
дете.
прощъпулник м. Прошапалник.
пройаа ж. 1. Показване, външен израз на качество,
' състояние, чувство и др. Постъпката му е проява
на ревност. Проява на добра воля. Лежеше без ни¬
каква проява на живот. 2. Действие, постъпка. * Не¬
достойна проява. Спортни прояви.
проявител м. Разтвор за проявяване на снимки,
проявление ср. остар. Проява.
проявявам1 нсв., проявя се. прх. С действията си по¬
казвам, давам външен израз на някакво качество,
свойство, ^особеност. Проявявам смелост. Проявя¬
вам способности. — се нпрх. 1. Показвам се, изпък¬
вам с делата си. 2. За качество, свойство, състояние
и др. — получавам външен, израз, показвам се, раз¬
кривам се. Прояви се склонността му да командва.
проявявам2 нсв., проявя св. прх. Чрез химическа обра¬
ботка превръщам скрито фотографско изображение
върху фотографска лента, плака и под. във видим
образ.	. -
пройждам нсв., проям св. прх. 1. Започвам да ям за
пръв път; Болният прояде. Проядох череши. 2. Про¬
бивам, повреждам, разрушавам нещо с ядене, гри¬
зано, разяждане. Мишките са прояли дъските, Ки¬
селината ми е прояла дрехите.
прояснен прил.. Който е станал ясен, чист, светъл. Про¬
яснен небосвод. Прояснена мисъл. Прояснен поглед. .
прояснение ср. Действие или резултат по гл.
проясня се; озарение. Прояснения на мисъл¬
та.
прояснявам нсв., проясня св. прх. Правя, направим не¬
що да стане ясно. Вятърът 'проясни небето, — се
нпрх. Ставам ясен, чист. Небето се проясни. Погле¬
дът му се проясни. Мислшпе ми взеха да се прояс¬
няват.	.
пружа нсв. прх. диал. Изпъвам, обтягам. Пружа ръка.
Пружа си краката. .
пружина ж. 1. Спирално навита еластична стоманена
пръчка или тел, която възстановява първоначално¬
то си състояние, позиция след натискане шш огъ¬
ване. 2. Еластична стоманена лента, която се нави¬
ва, за да служи като двигател на механизъм.
Пружина на часовник. 3. Част от легло — правоъ¬
гълна метална рамка с опъната на нея изплетена
по определен начин телена мрежа, върху която се
поставя дюшекът, [рус.]
пружинен прчл. Който е с пружина, яма пружини.
Пружинено легло.
пружинирам нсв. нпрх. Свивам се и се разпускам, огъ¬
вам се като пружина.
прусак м. Немец от областта Прусия, обикн. като тип -
на груба сила и военщина.
прусапксн прил. Който се отнася до прусак. Пруетики
ботуш. *
пруст м. нар. 1. Открита част от къща пред другите
стаи; отвод, грем. Надлъж пред стаите имаше
пруст, обграден с дъсчени перила. Йов. 2. Коридор.
През един дълъг и тесен пруст влязохме в хубаво
наредена стая. Т.Г.Вл. 3. Широка междинна стая;
трем. Залата или по-добре широкият пруст беше ве¬
че осветен Ваз.
пръв вж. първи.	,
пръвнипа ж. нар. Първо либе.
пръдвам нсв., оръдна св. нпрх. грубо. Пърдя веднъж
или поединично.
пр^дшне ср. диал. Място, където е текла или сс е раз¬
пръсна 787
ливала река и е наслоила пясък и дребни камъни.
Нивата е на пръдище и слабо ражда.
прьдлйв прил. грубо. Който често, много пърди,
прълнй ж. грубо. Пръдване, пърдене.
пръждома ж. диал. 1. Обикни, в съчет. отивам (вървя)
в пръждоматя — отивам далече, неизвестно къде,
по дяволите. Да върви в пръждомите! 2. като нарч.
или межд. Далече, неизвестно къде, по дяволите;
поврага. Идете пръждома! Пръждома ти главата! f
пръждоспам нсв., пръждосам св. прх. разг. Изгонвам,
натирвам, пращам по дяволите. Пръждосеай го от¬
тука. — се нпрх. Отивам по дяволите; махам се,
Пръждосеай се по-скоро.
пръжка ж. Късче изпържена сланина. Ядохме кача¬
мак с пръжки.
пръквам нсв., пръкна се. прх- 1. Раждам се, пръквам
се. 2. Израствам бързо, избуявам. В купето пръкна
цяла суматоха. Н.Маранг. — се нпрх. разг. Явявам
се, появявам се, възниквам, раждам се. Избийте се,
кучета!.. По-добре е да не сте се пръкнали. Е.Пел.
Откъде се пръкна пък ти?
пръпв ам нсв., пръпна св. нпрх, нар. Впускам се, втур¬
вам се. Всичко живо прьпнало на работа. Птиците
пръпват на орляк.
пръсвам нсв., пръсна св. прх. 1. Пръскам веднъж или
поединично. Една му с билки раната върже, друга
го пръсне с вода студена. Бот. Пръснах си книгите.
2.	Спуквам, счупвам, разбивам на късове. Пръснах
стомната. Щял да си пръсне главата, — се нпрх.
Пръскам се веднъж или поединично, в даден слу¬
чай. Децата му се пръснаха по света. Балончето се
пръсна. Коремът■ ми се наду, ще се пръсне. Ще се
пръсна от мъка..	.
пръска ж. Изхвърлена, отхвръкнала настрана капка
или струйка вода, течност. Тича с плясък из локви¬
те, а под копитата му бляскат пръски. Е.Стан.
пръскалия ж. Уред за пръскане с течност,
пръскам нсв. прх, 1, Разнасям, разхвърлям шш раз¬
, гоивам множество отделни неща, предмети яли хо¬
ра на разни страни, на различни места. Пръскам си
сечивата из работилницата.. Пръскам семе. Пръс¬
кам стадо. Пръскам позиви, 2. Правя нещо да се
разпространява, да се разнася надалече. Во стаич¬
ката пръска аромат оставена от тебе китка цвете.
П.П.Сл. 3. прен. Харча много и безконтролно, не¬
обмислено; пилея, разпилявам. 4. Ръся, намокрям
тук-там с капки вода или с друга течност. Пръскам
лозе. 4. нпрх., само 3 л. и безя. За дъжд — вали
слабо. — се нпрх. 1. Разделям се, раздробявам се,
ставам на множество дребни късове, капки и под.
Близо до окопите се пръскаха мини. 2. За множество
от хора, животни шш предмети - вървим, отиваме
или заставаме на различни места, в различни посо¬
ки. Не се пръскайте, стойте около мене. Пръскаме
се във верига. Герданът. се скъса и мънистата се
пръснаха по стаята. 3. С предл, о та същ. като
мъка, яд, смяхи др. — извършвам действи¬
ето шш изпитвам в най-висока степен чувството,
означено от съществителното. Ще се пръсна от мъ¬
ка,
пръскан м. Който пръска лозе или овощни дръвчета,
нрьскйчка ж. Машина за пръскане на лозя, овощни ♦
дръвчета и др.
пръ<с1а вж. пръсвам.

788 пръст
пръст1 м. 1, Подвижна крайна част на китката на ръ¬
ката шш на стъпалото на- крака. 2. Приблизителна
мярка за дължина, равна на дебелината на един
пръст. Разстоянието между двете пръчки е около
четири пръста. О Без да си мръдна пръста — без
никакво усилие, без да съм направил нещо. Безиме¬
нен* пръст. Броя (броим) се на пръсти — съвсем мал¬
ко на брой (съм, сме). Гледам канещо през
пръсти; карам през пръсти разг. — отнасям се към
нещо небрежно, занимавам се с нещо повърхност¬
но. Голям пръст — палец. Зная (познавам) нещо
на пръсти разг. — много добре, отлично зная, поз¬
навам. Изсмуквам (смуча) н е щ о из пръстите си
разг. — измислям, съчинявам нещо без достатъчно
основания. Навивам си н е щ о на пръста разг. —
втълпявам си нещо. Не бутвам (не докосвам, закан¬
вам) С пръст някого разг. — не сторвам нищо
. лошо някому, не посягам да го бия. Не си мръдвам
(няма да си мръдна) пръста разг. — не правя, няма
да направя нищо. Поставям (слагам, турям) пръст
в раната — засягам болното място, тревогата или
мъката на някого. През пръсти разг. — небрежно,
нехайно, Гледат през пръсти на задълженията си.
Пръст божи религ. — намеса на бога Пръстите си
да оближеш разг, — за означаване, че нещо е много
вкусно. С пръст в устата оставам разг. — из¬
мамен, излъган в очакванията си (оставам). Сре¬
ден* пръст, .
пръст2 ж. Изкопана шш изровена земя. Зарових семе¬
то в пръстта. Изхвърлям пръст. О Лека му пръст
— благопожелание при споменаване на умрял. Ми¬
рише иа пръст — скоро ще умре.	=
пръстен1 м. 1. Колелце, обикн. от метал, което се но¬
си за украшение или като някакъв символ на пръс¬
тите на ръцете. Златен пръстен, Годежен пръстен.
Пръстен с рубин. 2. Метален обръч за стягане.
О Годишни пръстени — зони на нарастване, види¬
ми при напречен разрез на ствола и клоните на
дървета и храсти. В тропическите области дърве¬
тата нямат годишни пръстени.	и
пръстен2 прил. 1. Направен от пръст, от глина. Пръсте¬
на паница. 2 С цвят на пръст, земя. Пръстено лице.
пръстеновиден прил. С форма на пръстен,
пръстов прил. Който е от или на пръст1. Прьстови от¬
печатъци.
прът м. 1. Отрязано право и тънко дълго дърво; вър-
лина., Петър плет плете, по три пръта преплита.
2 Подобен по форма и размери къс от метал или
друг материал. Железен прът. *
пръхвам нсв,, пръхна св. нпрх. 1. Пърхам веднъж или
поединично. 2, рядко. Прихвам. Пръхвам да се
смея. Пръхнахме от смях. 3. рядко, Впускам се,
втурвам се да бягам. Изненаданите турци пръхват
на две страни като пилци. Яв.
. прьхкам нсв. нпрх. За кон, коза и др. — пръхтя,
пръхкав прил. Който леенб се рони, разпада, троши.
Пръхкаеа земя. Пръхкав сняг.	.
щ^иа1 вж. пръхвам.
пръхна2 нсв, нпрх. Съхна, напуквам се, ставам пръх-
кав, Земята пръхне от вятъра.
пръхтй нсв. нпрх. Обикн, за кон — силно и с харак¬
терен шум изкарвам, издухвам въздух през ноздри- '
те си.
орЛхък прил. Пръхкав.
пръч м. Мъжкият на коза; козел. Смърди като пръч.
пръчка ж. 1. Отрязано (тънко и право) клонче от дър¬
во шш храст. Върбова пръчка. Лозови пръчки. Бия с
пръчка, 2. Подобно по форма и размери изделие от
метал, пластмаса и др. Клетка от метални пръчки.
Захарна пръчка. О С магическа пръчка разг. — бър¬
зо и лесно, изведнъж.
пряк прил. 1. Които води напрано, без заобикаляне.
Пряк път. По пряка линия. 2. Който става или е
свързан направо; непосредствен. Пряк началник.
Преки ръководители. Пряк отговор. Пряко попаде¬
ние. Пряко предаване. 3. нар. . Напречен, хоризонта- *
лен. О Преки данъци — които се събират направо
от данъкоплатеца. Пряка реч ез. — чужда реч, ко¬
ято се възпроизвежда от автора на дадено съобще¬
ние или съчинение дословно. Пряк въпрос грам. —
въпросително изречение, час от пряка реч. Пряк
наследник юр. — който е в роднински връзки с нас¬
ледодателя по права линия шш е съпруг, съпруга.
• Пряко допълнение грам. — което сс свързва със ска-
зуемото без предлог и означава предмет, засегнат
пряко от глаголното действие. Пряко значение;
пряк смисъл сз. — който с непосредствено свързан ♦
с отражението на предметите и явленията от обек¬
тивната действителност в съзнанието на човека.
Срв. преноснозначение.
пряко I, нарч. 1. По права линия, без заобикаляне, по
най-късия път. Минахме пряко през гората. За по-
пряко минахме през селото. 2. Направо, без посред¬
ничеството на някого или нещо. Срв. кос¬
вено. Пряко съм заинтересован от успеха на
предприятието. П. предл. Означава преминаване,
пресичане над нещо или па другата страна на не¬
що. На Димитровден замина пряко Дунав по печал¬
ба. Е.Багр. О Пряко сили — с извънредно голямо
напрежение, усилие.
прякор м. Друго име, освен обикновеното, дадено ня¬
кому по някаква отличителна негова черта, обикн.
за присмех, подигравка; прозвище. Хаджи Генчо,
на когото прякорът е кукумявка. Л.Кар.
црям прил. Откровен, открит, искрен. Црям човек.
[рус.] ·
ирямод^шен прил. книж. Откровен, искрен. [!рус.]
прямолипеен прил. остар. Праволинеен. [!рус.]
прямота ж. Качество на прям; откровеност, искре¬
ност.
□ряиорец м. остар. Знаме.
црйспа и нр&па ж. Навят, натрупай дебел пласт сняг.
Падаха вече дълбоки снегове, натрупваха се преспи.
Е.Стиц. Затънахме в големи преспи.
псалм м. цьрк. Всяка от лиричните религиозни песни
за възхвала на Бога, събрани в псалтира; псалом.
Давидови псалми, [гр.]
псалом м. 1. стария. Псалм. 2. книж. поет. Тържес-
' твена лирична песен. [рус. <гр.]
псалт м. Черковен певец. Мънка като псалт. [гр.]
псвлтикйя ж. остар. Книга с черковни песни и ноти
за византийско пеене, [гр.]
псалтир м. Част от Библията, книга с псалми, [гр.]
псе ср. Куче, пес.	,
псевдо- Съставна част на сложни думи .със значение
„лъжлив, мним, неистински“, налр.: псевдоартроза,
псевдокласицизъм, псевдонаука, псевдоним и под.
Срв. л ъ ж е-, к в а з и-, [гр.]
псевдоним м. Измислено, несъщинско име на писател,
човек на изкуството изобщо, политик и др. Елин
Пелин е псевдоним на Димитър Иванов, [гр.]

псешкн прил. нар. Кучешки. Псешка кожа.
психиатричен прил. Който се отнася до психиатрия.
Психиатрично отделение в болница. Психиатрична
клиника.
психиатрии ле. Дял от медицината, в който се изуча¬
ват психичните заболявания и начините на лекува¬
нето ям. [гр.]	,
псяхнАтър м. Специалист по психиатрия.·
психика ж. 1. спец. Функция на мозъка, на нервната
система, чиято същност се състои в отразяване на
действителността във вид на усещания, възприятия,
представи, мисли, чувства, воля и др. и която регу¬
лира взаимодействието между организма и среда¬
та. 2. Душевен мир, душевна организация на чове¬
ка, съвкупност на неговите душевни качества. Човек
със здрава психика. > > Национална психика. [гр.]
психичен и психически прил. Който се отнася до пси¬
хиката. Психически преживявания. Психично разст¬
ройства
психо- Съставна част на сложни думи със значение
„психичен, психически, душевен“, напр.: психоана¬
лиза. психогенен, псиамингисшика, психология, пси¬
хометрия, психотерапия и под. [от гр.]
психоанализа ж. 1. Психологическо учение, яаправле-
\ ние в психологията, в основата на което се поставя
• *
изучаването на подсъзнанието, на яесъзнаваните
психични процеси. 2. Метод за лечение на невро¬
тични разстройства, който се основава върху изс¬
ледване, изясняване на труднодостъпни, несъзнава-
ни психични процеси, на съншца, фантазии,
неприемливи за съзнанието влечения, травмиращи
преживявания и др. Психоанализата е форма па
психотерапия.	.
психоаналитик м. Специалист по психоанализа,
психоаналитичен прил. Който се отнася до психоана¬
лиза. Психоаналитично лечение.	.
психогенен прил. спец. Който се поражда, възниква
под влияние, въздействие на психиката. Психогенни
заболявания.
психоза ж. 1. спец. Душевно заболяване, разстройст¬
во на психическата дейност с неправилно възприе¬
мане на действителността и неадекватно поведение.
Страхова психоза. 2. книж. Силно душевно смуще¬
ние. Масова психоза.
аснхолншгвАствда ж. Шаука за закономерностите на
пораждане и възприемане на речевите изказвания,
пснхолвнгвистйчея прил. Който се отнася до психо¬
лингвистика. .
психолог м. и психоложки ж. 1. Специалист по пси¬
хология. 2. прен. разг. Добър, тънък познавач на
човешката психика.
психологизъм м. 1. спец. Погрешна социологическа
доктрина, която свежда закономерностите на об¬
щественото развитие до законите на индивидуална¬
та и груповата психология и поведение. 2. книж.
Тънък психологичен анализ, задълбочено изобразя¬
ване на’ психологията, на душевните преживявалия
на човека в изкуството.
психологичен и психологически прил. Който се отнася
до психология. Психологически изследвания. Психо¬
логичен роман. Психологическа характеристика на
героите.
□сихолбгия ж. 1. Шаука за човешката психика, за пси¬
хическото отражение на действителността в проце¬
са на човешката дейност и в поведението на живот¬
ните. Експериментална психология. 2. Дял от тази
наука, който се занимава с определен вид човешка
птичар 789
f ·
дейност. Психология на възприятието. Патология на
обучението. Психология на рекламата. 3. Съвкупност
от психични процеси, обуславящи даден вид дейност.
Психология на труда. 4. Психика, особеност па ха¬
рактера, на поведението на отделната личност или на
даден колектив. Детска психология. [гр.]
психомоторен прил. книж. Който се отнася до психи¬
ческото регулиране на положението, Стойката на
тялото и движенията. Психомоторни процеси.
психопат м. и исихооагка ж. Психически ненормален,
душевно болен човек, особено когато е с агресивно
противообщсствено поведение.	1
психопатичен прил. книж. Който се отнася до психо* .
пат и психопатия.
психопатия ж. спец. Душевно разстройство, наруше¬
ние на взаимовръзката между емоционалната и во¬
левата сфера на личността при запазване на инте¬
лекта. [гр.]	,
психопатолог м. Специалист по психопатология.
психопатология ж. Шаука за психическите разстройс- ·
тва, за душевните болести, [гр.]	,
психотерапевт ле, Лекар, който лекува чрез психотера¬
пия, специалист по психотерапия,
пемхотералевтйчен прил. Който се отнася до психоте¬
рапевт и психотерапия. Психотерапевтичии изслед¬
вания.
психотерапия ж. Лечение с помощта па психически
методи и средства, чрез психическото въздействие
па думи и постъпки, чрез внушение, хипноза и др.
[от гр.]
психотропен прил. спец. Който стимулира или потиска
психичната дейност, влияе върху психичните проце¬
си. Наркотиците са психотропни вещества.
псовйсвам нсв., псовисам св. нпрх. прост. презр. Уми- .
рам, пуквам. Дъртият изедник псовиса. [от гр.]
псувам нсв. прх. 1. Изричам псувня по адрес на няко- .
го. А тиранинът върлува: коли, беси, бие, псува и
глоби народ поробен. Бот. Псува ме на майка. 2.
диал. Хокам, ругая.
псувня ж. Шеприлични и обидни думи, насочени към
някого или нещо.
птица ж. Двухрако крилато животно с клюн, обрасло
с пера. Домашни птици. Пойна птица. Камилска
птица. О Важна птица ирон. ■— важен човек. Каква
(що зя) птица е — какъв човек е.
птицевъд и птицевъден м. и птицевъдка ж. Човек, кой¬
то се занимава с птицевъдство,
птицевъден прил. Който се отнася до птицевъдство.
Птицевъдна ферма..
птицевъден, птицевъдка вж. п т и ц е в ъ д.
птицевъдство ср. Развъждане, отглеждане на домашни t
птици,
птнцетадател м. книж. Човек, който гадае, предсказва
по полета, летежа на птиците.	-
птицегледаш м. и птнцегледачка ж. Гледач на птици;
птицевъд:.
птицекомбинат м. Едро стопанско предприятие за
производство на яйца и птиче месо.
птицелов м. Който лови диви птици, обикн. пойни.
[РУС.]
птицепродАвец м. Продавач на птици,
птицеферма ж. Птицевъдна ферма.
птнчАр1 м, и птвчарка ж. Който гледа птици в пти-
чарник.

790 птичар
птичар2 м. Ловно куче за птици; пилчар.
птичарннк м. Помещение за птици в птицеферма,
птиче ср. I. Малкото на птица. 2. Малка птица; птич¬
ка.
птичи прил. Който се отнася до птица. Птиче гнездо.
Птичи пера. Птиче меса. Птичо ято. О От птичи
поглед (полет) — от високо.
птичка ж. Малка птица; птиче. Пъстра птичка/ Пой¬
ни птички. О От птичка мляко*.
пубертет м. книж. Полово съзряване. [лат.]
пубергёген прил. книж. Който се отнася до пубертета.
Пубертетна възраст,	■
публика ж. I. Зрители и слушатели на театрално
представление, концерт, кино, сказка и под, Публи¬
ката изпълни салона. 2. Общество от читатели или
посетители. Изложбата е отворена за публиката.
Всяка книга има своята публика. О Широка публи¬
ка — зрители н слушатели с разнороден състав, без
специална подготовка, интереси и изисквания,
[лат.]
публикация ж. 1. Публикуване, обнародване (на съчи-
* нение, обява и др.). 2. Нещо публикувана (във вес¬
тник, списание).
публикувам нсв. и св., прх. Давам гласност на съчине¬
ние или обява чрез печата, правя нещо достъпно за
публиката; обнародвам.
публицист м. и публицистка ж. Който се занимава с
публицистика; журналист.
публицистика ж. 1. Писане и издаване, публикуване
на статии и съчинения с политико-обществен харак¬
тер, обикн. в периодичния печат, насочени към пря¬
ко въздействие върху общественото мнение. 2. Съ¬
чинения с такъв характер, [от лат.]
публицистичен прил. Който* се отнася до публицисти¬
ка. Публицистичен стил.
публичен прил. 1. Дост^ьпен за обществото, за публи¬
ката. Публична лекция. Публичен търг. Процесът е
публичен. 2. Който става явно, пред хората. Пуб¬
лична обида. О Публичен дом — заведение за прос¬
титуция. Публична тайна шег. — нещо, което се
смята за тайна, но е широко известно,
публичност ж. Качество на публичен,
пуд м. Стара руска мярка за тежина, равна на 16,38
кг. [рус.<нем. <лат.]	.
пудел м. Порода дребно куче с мека къдрава козина,
[нем.]
пудинг м. Вид запечен тестен сладкиш, обикн. с ово-
щяя. [англ.]
пудра ж. Фин, леко оцветен и парфюмиран прах за
козметични или хигиенни цели. Лицето и е само
пудра. О Пудра захар — захар на прах. [фр-]
пудриера ж. Малка изящна кутийка за пудра, [фр.]
аудросвам нсв., пудросам св. прх. остар. Пудря,
пудря нсв. прх, Покривам с тънък слой пудра, слагам
пудра на нешо. Пудря си лицето. — се 1. възвр.
Слагам си пудра на лицето. 2. нпрх:. разг. Превзе¬
мам се или се подмазвам, докарвам се пред някого,
пуздра ж. разг. Мършаво постно месо, без тлъстина.
нуздрав прил. разг. Мършав, без тлъстина. Пуздраво
месо.	'	.
пуйка ж. 1. Едра домашна птица, Меюаапт §а1юрауо;
мнсирка. Печена пуйка със зеле. Глупав като пуйка.
2, прен. разг. презр. [За] глупав и надменен/ човек,
пуйче ср. Малкото иа йуйка.
пуйчи прил. Който е на или от пуйка. Пуйче месо.
Пуйчи яйца.
пук межд. За наподобяване, възпроизвеждане на звук
от счупване, пукване на нещо или на гръм от ог¬
нестрелно оръжие и под, Балончето рече ргукГ и
. се пръсна.
п^кал и пукъл м. диал. I, Растение див мак. 2. Пръс¬
тен съд за вино. 3. Бухал, кукумявка. 4. прен,
Обикн, в сравнение — човек, който гледа опулено
и мълчи. Какво, ме гледаш като пукал? Пукал та¬
къв!	f
пукало ер. 1, Тенекиено решето за печене на пуканки.
2. остар. Огнестрелно оръжие,
пукам нсв. 1. прх. Правя нещо да получи, да има пук¬
натина, цепнатина, дупка. Пукам леда. Сухият вя¬
тър пука земята. Студът пука скалите. Пукал е и
. глави побойникът! 2. прх. Правя нещо надуто, на¬
помпано да се пробие. Вече втори път му пукат
гумите на колата, 3. прх. Правя, пека пуканки. 4. -
прх. презр. Ям или пия много и лакомо. Пукайте,
господ 'да ви убие! 5. нпрх. За нешо твърдо и чупли¬
во — издавам силен и отчетлив звук при счупване;
пращя. Съчките пукат под краката им. Ледът пука.
б. нпрх. За олгнеептэелыо оръжие, бомба и под. —
гърмя. Бомбите пукат. 7. нпрх. разг. презр. Уми¬
рам. Ни оздравяват, пито пукат! — се нпрх. I. За
нещо -твърдо и чупливо, за кожа и др. — нацепвам
се, получавам пукнатини или се счупвам, пръсвам
се с трясък. Стъклото се пука от горещата вода.
Дърво и камък се пука от студ. Устните ми се пу¬
кат. 2. прен. Обикн. с предл. о ти същ; като я д,
гняв, зло ба, зависти под. — изпитвам
в най-висока степен чувството, означено от същес¬
твителното. Пукат се от мъка. Да се пукат душ¬
мани! 3. За пъпка, цвят — отварям се, разцъфтявам.
4. прее, За пролее, зоою	пооявяат сс първите ъш
признаци, току-що започвам. Пукаше се зората, ко¬
гото тръгнахме. О Де го чукаш (биеш, удряш), де
се пука (погов.) — за изненадваща, несъответна, не¬
очаквана реакция, ответ на дадено действие. Дърво
и камък се пука о т студ — много е студено.
Пука мн разг. — а. Засяга ме, грижа ми е. На тебе
пука ли ти, че те одумват? Хич не ми пука за нищо.
б. В отрицателен сепнел — малко ме е грижа, нн
искам да знам. Пука ми, че ме одумват! Пукам се
откъм гърба разг. — много силно се ядосвам. Ям,
та мн пукат ушите разг. — ям лакомо, с голям апе¬
тит.	,
пуканки мн. (пуканка ж.) Подпечени и силно разпук¬
нати царевични зърна, които се ядат направо.
пуквам нсв., пукна св. I..прх. и нпрх. Пукам веднъж
или поединично (в 1, 2, 5 и 6 знач.). Пукнах стък¬
лото. Внимавай да не пукнеш топката. Пушка пук¬
на у гора зелена. Нар.п. 2. нпрх. разг, презр. Уми-,
рам. Дано пукнеш! Не пуква проклетата вещица. —
се нпрх. I. Пукам се веднъж или поединично. Сте¬
ните се пукнаха. Пукнах се от яд. 2. За пролет, зо¬
ра — започвам. Що ми е мило и драго, че се е про¬
лет пукнала. Нарш .	■
пукнат прил. Който е с пукнатина, който е пробит.
О Не давам пукиат грош (пукната пара) разг. —
ншцо не давам, не ме интересува, напълно съм без¬
различен към някого или нещо. Не струвам пукват
грош (маигьр, пара) разг. — нищо не струвам. Ня¬
мам пукнат грош (пара) разг. — нищо · нямам,
пукнатина ж. Тесен и продълговат, дълъг отвор в не¬
що твърдо, причинен от удар, натиск, изсъхване и

др.; цепнатина, Пукнатини по сухата земя. Пукна¬
тини е леда. Ската пукнатина. .	' ,
пукниня ж. презр. Ракия или изобщо спиртно питие.
От пуста пукница не похваща работа.
пукот м. 1. Шум, звук от пропуква не. Ледът издава
пукот. 2. Трясък, пухотевица. Пукот на бомби,
пукотевнна ж. Силен шум от чести пушечни гърмежи,
от мотор и др.
пукъл вж. пукал.
пул м. 1. Кръгла плочка в шра на табла. 2. остар.
Голямо кръгло копче. [перс. > тур.]
пулверизатор м. Прибор за пръскане, разпръскване на
течност, главно одеколон във вид.на дребни като
прашец капчици. Срв. спрей.
пулвернзйрам лев. и се., прх. Разпръсквам течност във
вид на дребни като прашец капчици, [от фр.]
пуле ср. Младо, малко магаре. Бърза като пуле пред
майка си. Поел.
пулест и пуляв прил. рядко. Който е с изпъкнали, из¬
нудени очи.	,
пуловер м. Плетена дреха, обикП без ръкави, която
се носи над ризата, [англ.]
пулп м. спец. 1, Полуфабрикат от плодове или зелен¬
чуци, запазени с помощта на сериста киселина за
по-нататъшна преработка и производство на мар¬
малади, желета, конфитюри, сладка и др. 2. техн.
Смес от смлени на дребно рудни изхопаеми и вода
или друг течен разтворител за обогатяване чрез
■ флотация, [нем. <лат.]
пулпа ж. спец. Вътрешна мека тъкан на зъбите, [лат.]
пулнирам нсв. и св., прх. Правя плодове или зеленчуци
на пулп. Берем ягоди и ги пулпираме.
пулс м. 1. Ритмично свиване и разпускане на артери¬
ите според ударите на сърцето. Попипай му пулса,
Ускорен пулс. 2. прен. Ритъм, теми на движение.
Пулс на живота, [лат.]
пулсирам нсв. нпрх. За сърце, артерия —свивам се и
се разпускам ритмично; бия, туптя,
пулт м. 1. Поставка за книги, ноти и под. за по-удоб¬
но четене. Диригентски пулт. 2. Устройство, табло,
на което са монтирани приспособления за наблю¬
дение, контрол и управление на автоматизирани
енергийни, промишлени, транспортни и др. обекти,
[нем. < лат.]
пуля нсв. прх. Само в съчст. сочи — широко отва¬
рям, разтварям. — се нпрх. Пуля очи, гледам вто¬
рачено; кокоря се.
пуляв вж. п у л е с т.	„
пума ж. Американски хшцних от рода на котките,
РеН$ сопсоЮт. [исп.^ошер.]	* '
пумпал м. Детска играчка във вид на конус или къл¬
бо, която се върти около вертикалната си ос и ба¬
лансира върху заострен край.
пуиг&ш м. прост, презр. Мошеник, измамник, негод¬
ник. [рум.]
пунгня ж. ■ Кожена торбичка за тютюн или кесия за
пари, [гр. <лат.]
пункт м. 1. Точка или място в пространството с оп-
• ределено предназначение или като цел на някакво
движение, действие. Наблюдателен пункт. Сборен
пункт. Краен пункт иа експедицията. 2. Място или
учреждение, предприятие с малък обсег на дейст¬
вие, дейност. Превързочен пункт. Здравен пункт.
Подкрепителен пунхт. 3. Отделна точка или поло¬
жение, дял в закон, правилник, документ и др.;
член, параграф. В договора има един излишен пункт.
3.	Отделна единица, степен при измерване, класи-
-	пускам 791
. рале и пр. 4. спец. Единица мярка а типографията,
равна иа 0,376 мм. [лат.]
ауншйр м. Линия от разположени една до друга точ¬
ки или къси чертици, [от нем.]
пунктирам нсв. и св.. прх. книж. Очертавам линия с
точки или къси чертици.
пунктов прил. Който се отнася до определен пункт, до
малък район. Пунктови съвещания. Пунктов отго¬
ворник.
п^ктуален прил. книж. Много точен,
пунктуация ж. книж. 1. Система от правила за упот¬
реба на препинателните знаци. 2. Употреба, разпо- *
ложение на препинателните знаци (в даден текст).
3. Съвкупност от препинателни знаци, [лат.]
пункция ж. мед. Пробождане с куха игла в телесна
кухина, кръвоносен съд или орган, обикя. за извли¬
чане на течност с лечебна или диагностична цел.
[лат.]
пунш м. Подсладено питие от ром или вино с плодов
сок и други подправки, [нем. < англ. < ?инд.]
пуля ж. дет. Корем или пъп. Боли ме пупата.
пура ж. Плътно увити като вретенце тютюневи листа
за пушене, [лат.]
пургатйв м. Очистително средство; очистително, [лат.]
пургатйвея прил. Който се отнася до пургатив; очис¬
тителен.
пуризъм м. ез. Стремеж към запазване чистотата на
езика, теория и практика на очистване на езика от
излишни чужди думи и изрази. Прекален пурйзъм.
[лат.]
пурист м. Който се занимава с пуризъм, привърженик
на пуризма.
пурястячен прил. Който се отнася до пурйзъм. Пурис-
тични увлечения.	■
пуритан м. и пуританка ж, 1. книж. Привърженик на
строга нравственост. 2. Привърженик, последова¬
тел на пуританизма. [от лат.]
пу^нганйзъм м. книж. В Англия и Шотландия през
XVI и XVI! в. — религиозно-политическо протес¬
тантско движение, което е насочено срещу абсолю¬
тизма, стреми се към опростяване на религията и
очистване на остатъците от католицизма в англи-
канската църква и проповядва строга нравственост,
пуританскн прил. книж. Който се отнася до пуритан,
пуританство ср. книж. Пуритански възгледи, качество
илй поведение на пуритан,
пурпур м. поет. Ярко червен цвят. А грееше в пурпур
и злато зората. К.Хр. [от гр.]
пурпурен прил. поет. Ярко червен. Пурпурна зора.
Пурпурен залез.
пусия ж. остар. Засада, [тур.]
пускам и пущам нсв., пусна св. прх. 1. Преставам да
държа някого или нещо, давам му възможност да
се движи или да падне. Пусни ми ръката. Майката
прегърна детето и не го пуска. Самолетите пускат
бомбц. Пуснах визита на пода, 2. Позволявам няко¬
му да се движи свободно, да отиде някъде, да из¬
лезе или да влезе. Пуснах овцете на паша. Пуснат
го от затвора. Родителите му не го пускат на ек¬
скурзия. Затворили се и не пускат никого вътре. 3.
Привеждам нещо в действие, в движение. Пускам
мотор. Пускам радиото. Пускам стрела. Кой е пус¬
нал водата? Пускам в ход. 4. Правя нещо да се по¬
яви, да съществува някъде. Пускам в продажба.

I
792 пусков
. Пускам в обращение. Заводът пуска нов модел коли.
По екраните са пуснаш нов филм. 5. Оставям нещо
да расте, да ми израсне. Пускам брада. Цветето е
пуснало корени. Пуснал е корем. 6. Отделям от себе
си, Върбата пуска сок. Кремъкът пуска искри. Зми¬
ята си пусна отровата. Камък да стисна, вода ще
пусне. Поел. 7, прен. разг. Казвам, разпространявам
(слух, мълва и под,). Пуснали са слух. ■ че е бил в
затвора. Пускам шеги. — сс нпрх. 1. Преставам да
се държа за нещо. Пусна се от клона и скочи на
земята. Пуснах се от хорото. 2. Втурвам се извед¬
нъж; спускам се, впускам се. Пуснах се като орел.
О Пускам корен*. Пускам котва*. Пускам муха*.
Пускам кръв някому — а. С лечебна цел пос¬
тавям някому пиявици или го рязвам, бодвам, за
да изтече кръв и да му олекне, б. прен. Ранявам ня¬
кого. Пускам ръка разг, — по непристоен начин за¬
качам, задирям някого. Пущам фитили*.
пусков прил. I. Който служи за пускане в действие, за
включване. Пусково устройство. 2. Който предстои
да бъде пуснат в действие, който е свързан със за¬
вършване и пускане на нещо в действие. Пусков
обект. Пусков срок. [от рус.]
пусня вж. пускам.
пуст прил. 1. Който не е населен, не е обитаем, в който
няма движение и живот. Пусти гори. Пуста къща.
Улиците са пусти, 2. В който няма нищо; празен.
- Преливам от пусто в празно. 3. прен. Който е лишен
ог съдържание; празен, безсъдьржателен. Духовно
пуст човек. 4. прен. Обикн. във възклицание — а. За
израз на неодобрение или омраза, ненавист към не¬
що. Пусто тегло край няма. Защо ми са тия пусти
пари? б. За израз на почуда и възторг от нещо. Пус¬
тите ктеурци станали московци. Нар.п. Пустата
му хубавица! О Пусто да е; пусто да остане (клетва)
— да опустее, проклето да е. Пусто дърво; пуста то-
ига! разг, — укор и закана за бой.
пуста ж. Тревиста равнина, - степ в Унгария.
< [унг. < славянски] .	. ·	,
пустея исв. нпрх. Съм, стоя или ставам пуст, безлю¬
дей или неизползван, необработен. У нас пустеят
поприща просторни за волен труд. Ваз. Земите пус¬
теят.	'	*
пустеещ прил. Който пустее, стон пуст, безлюден или
необработен. Пустеещи земи.	,
пустинен прил. 1. Който е присъщ, характерен за' пус¬
тиня. Пустинна растителност. Пустинен климат.
Пустинна буря. 2. Който е безлюден, необитаем, в
които няма живот·. Пустинен остров.
пустинник м. Човек, който по религиозни подбуди се
е уединил и живее в пусто, ненаселено място; от¬
шелник, аскет. О Рак* пустинник·
пусткшшческп прил, Който се отнася до пустинник.
Пустшшически живот.
пустниничесгво ср. Живот* на пустинник; отшелничес¬
тво.
пустинножител м. остар. Пустинник,
пустиня ж. I. Обширно необитаемо безводно прост¬
ранство с оскъдна растителност или съвсем голо. 2.
прен. Изобщо безлюдно място. Горски пустини.
О Глас* в пустиня.
вустосвам нсв., пустбсам св. прх. разг. Казвам, изри¬
чам по отношение на някого или нещо клетва „Да
опустее!“, “Пусто да остане!“. ·
пустославен прил. книж. Тщеславен,
пустославие ср. книж. Тщеславие.
постословие ср. книж. Празнословие.
пустотА ж. 1. само ед. Отсъствие, липса на движение,
живот, шум. Равни двори глъхнат в странна пусто¬
та. Смирн. 2. само ед. прен. Липса на духовен жи¬
вот, на високи .стремежи; празнота. Духовна пусто¬
та. 3. рядко. Пустош, пущинак,
пустотия ж. 1. Пустота, тишина. И чифликът. и пос¬
тът бяха захвърлени в пустотията на тия полета.
Йов. 2. Пусто, безлюдно място; пущинак. Безлюдни
пустотии.
пустош ж. 1. Пусто, необитаемо място; пущинак.
Горска пустош. 2. само ед. Отсъствие, липса на
движение, живот; пустота, безлюдност. 3. само ед.
прен. Отсъствие, липса на духовен живот и интере¬
си, душевна празнота.
пусула ж. остар. 1. Далекоглед, телескоп. 2. Кратка
бележка, записка. О Сбърквам (обърквам, изпус¬
кам) пусулята — забърквам се, слисвам се.
[ит. > тур.]	-
пуф межд. За наподобяване, възпроизвеждане на шум
от енергично излизане, изпускане на силна струя
въздух или газове.
пуфкам нсв. нпрх. разг. Издавам, произвеждам шум
от енергично, на тласъци изпускане, изхвърляне на
въздух или газове. Влакчето пуфка по нагорнище¬
то,
пуфтя нсв. нпрх. Пухтя. .	t
пух1 м. Меки власинки или пера по кожата на птица.
Пух от гъски. О Правя на пух я прах — разбивам,
унищожавам, съсипвам. Ставам на пух и прах — -
бивам напълно разбит, съсипан, разнебитен.
пух2 межд. За наподобяване, възпроизвеждане на тъп
звук от удряне на яли по нещо меко.
пухам нсв. прх. 1. Удрям нещо меко, та се чува тъп
звук. Пухам възглавници. 2. Изтупвам праха от не¬
шо. Пухам черги.	'
иухвям нсв., пухна св. 1. прх. Пухам веднъж или пое¬
динично. Пухнах го по гърба. 2, нпрх. Падам, стро-
подявам се. Да не пухнеш на земята. 3, нпрх. и прх.
С шум изкарвам силна струя въздух (от гърдите
си). Зипали цигара и пухна. Ваз. Волът пухна с поз-,
дри.
пухен прил. Който се отнася до пух, направен е от пух
или с пух. Пухена възглавница. ’
пухкав прил. I. Който прилича на пух, който е мек
като пух. Пухкав сняг. Детето има пухкави ръчич¬
ки. 2. Който е покрит с пух, с нежна и мека козина
като пух. Пухкави зайчета. '
пухна вж. п у х в а м,	·
пухов прил. рядко. Пухеи. Пухов дюшек.	.
пухтй нсв. нпрх. 1. Изпускам с шум въздушна струя -
от устата си поради яд, досада или умора; пуфтя.
Защо, пухтиш? 2. За машина, двигател — при рабо¬
та издавам глух, тъп звук от ритмично изхвърляне,
изтласкване на газове. »
пуша нсв. 1. прх. Поемам през устата си дим от ци¬
гара, лула и под.· Пие кафе и пуши цигара. 2. нпрх.
Пушач съм. Благодаря, не пуша.. Дълго време пу- ,
ших, но вече не пуша. 3. трх. Изпускам пушек, дим,
когато горя; димя. Коминът пуши. Печката не е по¬
чистена и пуши. Лампата пуши. 4. прх. Консерви¬
рам е дим; опушвам. Пушим риба.
пушилка ж. Инструмент, приспособление за пушене,
опушване (на кошери).
пушàляя ж. Помещение за пушене, за пушачи.

цуш&ч м. и пушйчка ж. Който пуши тютюн, който
има навик да пуши. Страстен пушач.	“
пУшвям псе., пушна се., прх. и нпрх. остар. Пушкам
веднъж или посдютично. ·	■
пушек м. Летливи продукти на горенето с дребни час¬
тици въглен; дим. Пушек от пожари. О Пушек се
вдига	обикн. като подчинено изречение, за озна¬
чаване, че действието в главното изречение се из¬
вършва изключително напрегнато, интензивно, във
висока степен. Лъже, та пушек се вдига.
пушен прил. Консервиран с пушене, с опушване. Пу¬
шена сланина.	*
пушечен прил. Който се произвежда с пушка. Пушечни
гърмежи. Пушечна стрелба. О Пушечно месо
книж. — войници, войнишка маса, която гине за
чужди интереси.
пушилка ж. 1, Пушек. 2. Прах из въздуха. Вдигна пу¬
шилката..	-
пушка ж. Ръчно огнестрелно оръжие с дълга цев.
Ловна пушка. Бойна пушка. Иглянка пушка. Кремък-
лия пушка, Пушка бойлия. Стрелям с пушка.
пушкалка ж. Детска играчка от бъзова цев, която из¬
дава шум като лек, слаб гръм.
пушкало ср. 1. остар. Артилерийско оръдие; топ.
Пушкалата екнат. Ваз. 2, Пушкалка.
пушкам нсе., нпрх. и прх. Гърмя, стрелям' е пушка.
Дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и от¬
блъскват. Ваз.
пушлйв прил. Който гори с пушек, изпуска пушек; ди¬
мящ. Пушлив пламък.. Пушливо огнище.
пушна вж. п у ш в а м.
пущ м. разг. Развален човек, развратник, [перс. > тур .]
пущам вж. пускам.	.
пущина ж. разг. Епитет за изразяване на укорно или
ласкателно отношение към някого или нещо. Я из¬
пъди тая пущина, стига е бръмчала. Е.Пел. Бива си
я пущината, сладка е.	·
пущинак м. Пусто, необитавано място; пустош. За¬
реял се из пущинаците.
пуяк м. Мъжкият на пуйка. Надува се като пуяк.
пфуи пфю межд. За израз на недоволство, негодува¬
ние, възмущение или съжаление; тю. Пфу, дявол да
го вземе.	-	,
пчела ж. Ципокрило насекомо, което преработва
цветния нектар в мед, Арчя лссЕГега. Жили като
пчела. Отглеждам пчели.
пчелар м. и пчеларка ж. Който отглежда пчели,
пчеларник м. 1. Група кошери-с пчели; пчелин. 2. По¬
мещение, място за кошери; пчелин.
пчеларски прил. Който се отнася до пчелар. Пчеларски
инвентар.
пчеларство ср. Отглеждане на пчели,
пчелен прил. 1. Който се отнася до пчела, свързан с
отглеждане на пчели. Пчелно стопанство. Пчелно
семейство. Пчелен кошер. 2. Получен от пчели.
Пчелен мед. Пчелен восък. Пчелно млечице.
пчелни м. 1. Място, където са поставени кошери с
пчели, където се отглеждат пчели; пчеларник', пчел¬
ник. 2. Група пчелни кошери за производство на
мед; пчеларник.
пчелник м. 1. Пчелин. 2. Кошер или рояк пчели. 3.
Висок бурен, подобен на мъртва коприва,
МагтиЬшт vulgare.
- пчеловъд м. Пчелар, [от рус.]
пчеловъдеп н пчелоиъдскн прил. Който се отнася до
пчеловъд и до пчеловъдство; пчеларски,
пчеловъдство ср. Пчеларство, [от рус.] -	’
..	пъкло 793
ичелойд м. Пъстра прелетна птица, която се храни с
пчели, оси и др. насекоми, Мегорз ар1 а»ег; дъждов¬
ник.
пшеница ж. 1. Най-важното и най-много отглеждано
у нас житно растение Тпбсшп шптт; жито. 2. Ва¬
рени и подсладени пшенични зърна за помен на ум¬
рял и при други случаи; коливо.
пшеничен прил. Който се отнася до пшеница. Пшенич¬
но зърно. Пшенично брашно. Пшеничен хляб.
шит вж. ш ш т.
пъдар м. Пазач на ниви. лозя, градини и др. Вика ка¬
то пъдар. Зиме да си хлебар, дете да си пъдар. Поел.
Кметът дава, пъдарят не дава. Поел. (
пъдарскя прил. Който се отнася до пъдар. Пъдарска ,
колиба.	·'
пъдарщнна ж. остар. Възнаграждение, плата на пъ- ’
дар.	.
пъдпъдък м. Дребна прелетна полска птица със сиво- ,
кафява перушина, която обитава ливади, посеви и
др. и е ценен ловен обект, СоГипшх соШгшх; препе-
рица, препелица.	-
пъдпъдъчи прил. Който се отнася до пъдпъдък. Пъд¬
пъдъчи яйца. Пъдпъдъче гнездо.
пъдя псе. прх. Карам, принуждавам някого или нещо
да се махне от някъде. Пъдят го от къщи. Пъдя
врабците.
пъзел м. нов. Вид забавна игра, кръстословица или
играчка,· чието разрешаване или подреждането,
свързването на частите на която упражнява мисъл- ,
та или проверява знанието, еьобразителностти и
търпението на човека. [!’аигл.]
пъзлнв прил. разг. Страхлив, боязлив; бъзлив.	'
ггъъльо м. и пъзля ж. разг, презр. Страхливец.
пък1 сз. 1. За съпоставяне и противопоставяне на ед¬
накви части или на изречения, съдържащи противо¬
положни или несъвместими понятия, идеи, съобще¬
ния; а, но. Стар човек, пък глупав. Аз чета, пък той
слуша. Дай ми парите, пък приви каквото искаш.
Толкова си учил, пък не знаеш прости неща. 2. За
присъединяване на изречения или части, които раз¬
виват, допълват изказаната в предходния текст ми¬
съл. Уморих се от чакане. Пък и студено беше. 3.
В съчет. с др. съюзи, за подсилване: а пък,
или пък, но п ъ - и др. Работата е теж¬
ка, но пък ще получаваш повече. Яденето е малко,
затова пък е чудесно.	’
пък2 част. За подчертаване, изтъкване смисъла на от¬
делни думи, понякога с израз на възхищение, учуд¬
ване, изненада. Сега пък къде отиваш? Е, нека се по¬
радва пък! Как пък веднъж не се сети за мене? О Аз
(ти, той, тя...) пък! разг. — за израз на лек укор.
пъкам нсв. нпрх. разг, само мн. и З л. ед. Явяваме се,
излизаме иди се движим в голям брой, голямо коли¬
чество. Кандидатите пъкат, пъкат... Знаеш ли колко
станаха? Ст.Кост. Дървеници пъкат от леглото.
пъквам нсв., пькна св. нпрх. Показвам се, появявам се;
изпъквам. Изведнъж пъкиа пред очите ми.
пъклен прил. 1. Който се отнася до пъкъл; адски. Пък¬
лен пламък. 2. прен. Много силен, непоносим, мъ¬
чителен като в пъкъла; адски. Пъклена жега. Пък¬
лен пек. 3. прен. книж. Отвратителен, · зловещ, '
коварен, сатанински. Пъклени дела, Пъклен замисъл.
пъкло ср. диал. Пъкъл. Постлах си хубаво за пъклото.
Е.Пел. ‘	*

/
794 пъкна
пькна еж. п ъ к в а м.	.
пъкъл м. Ад преизподня; пъкло,
пйлеи прил. 1. В който е заето всичкото място. Прот.
празен. Пълна бъчва. Пълна зала. Пълен сто¬
мах. 2. В който има много неща. Пълна кесия. Пъл¬
на къща с хора. 3. Ненакърнен, цял. Пълна заплата.
Описвам пълен кръг. 4. Който обхваща или засяга
всичко от дадена област. Пълен списък. Пълно съб¬
рание на съчиненимпа. 5. прен. Който е достигнал
възможната най-висока степен, предел. Пълно съг¬
ласие. Пълна тишина. Пълен ход. 6. За човек или
част ог тялото — дебел. Пълно лице. 7. За огнест¬
релно оръжие - в който има неизгърмян патрон или
барут. Пушката е пълна. О Пълен сирак — който
е без баща и без майка; кръгъл сирак. Пълен член
грам. — определителен член -ът, -ят, с който завър¬
шват съществителните и прилагателните имена от
мъжки род в ролята на подлог, сказуемно опреде¬
ление или приложение към подлога. Пълна луна —
фаза на- луната, когато тя се вижда като пълен
кръг. С пълна пара*. С пълни шепи*.,	'
пълзач м. книж. рядко. Който пълзи по нещо. Пълза-
чи по скалите.
пълзене ср. Действие по гл. п ъ л з я; лазене.
пълзешкбм и пълзешката нарч. Чрез пълзене; патеш¬
ката, лазешком.
пълзя нсв. нпрх. 1. Движа се с влачене по корем. Зми¬
ята пълзи. Пълзяхме из тревата да се укриваме. 2.
Движа се с ръце и крака; лазя. Детето пълзи. 3. За t
насекомо или друго дребно животно с къси крака
— движа се с помощта на краката си; лазя. Гъсе¬
ница пълзи по клончето. 4. прен. Вървя, движа се,
премествам се бавно, едва-едва. Керванът пълзи по
разкаляния път. По небето пълзят черни облаци. 5.
За растение — вия се, разпростирам се по земята
или по друга повърхност.
пълзящ прил. Който пълзи, придвижва се е пълзене.
Пълзящи растения. Пълзящ кофраж,
пълковддец м. Ръководител на войски; воепачалник.
Велики пълководци,
пьлковбдческн прил. Конто се отнася до пълководец.
Пълководчески способности.
пьли&ч м. и пълничка ж. спец. Работник, който пълни
нещо (консервни кутии, цигари и др.).
пълнСж м. 1. Пълнене. 2. Вещество, материал, с който
нещо се пълни или е напълнено. С един пълнеж два
гърмежа не може. Чушки с пълнеж от боб. 3. Елек¬
трически товар, заряд. Положителен пълнеж.
пълнея нсв. нлрх. Ставам пълен, дебел, шишкав. Де¬
цата лесно отслабват и лесно пълнеят.
пълнител м. 1. Кутия с патрони, която се прикачва на
автоматично оръжие. Изпразних два пълнителя. 2.
Вътрешна част на химикалка — напълнена е хими¬
кал метална или пластмасова тръбичка с.писец на
края, която се сменя след изразходване,
пълно Нарч. от п ъ л е н, обикн. като сказ, опред. —
за означаване, че някъде нещо се намира в голямо
количество, че цялото пространство е запълнено.
На площада е пълно с хора. В стаята е пъ.то с дим.
пълно- Съставна част на сложни думи със значение
„пълен, ненакърнен, проявяващ се в най-висока сте¬
пен, до краен предел“, напр.: пълновластен, пълно¬
воден, пълнокрьвен, пълнолетен, пълнолик, пълнолу¬
ние. пълноправен. пълноценен и др.
пълновластен прил. книж. Които има пълна, неогра¬
ничена власт. Пълновластен господар.
пълновластне ср. книж. Пълна, неограничена власт,
пълноводен прил. За река, канал — който има много
вода и по който може да се плава с кораби,
пьлновбдне ср. книж. Качество или състояние на пъл¬
новоден, високо равнище на водата в река или езеро, .
пълновръстен прил. Пълнолетен,	.
пълнокрьвен прил. книж. 1. рядко. Който има силна
кръв, изобилие на кръв в съдовете на тялото, 2.
прен. Жизнен, деятелен, енергичен. Пълнокрьвен жи¬
вот. Пълнокръвна поезия.
пълнолСтсн прил. Който е достигнал пълнолетие. Пъл¬
нолетна	дъщеря,	Срв .	малолетен,
непълнолетен.
пълнолетие ср. Установена със законите възраст, ко¬
тата човек получава определени права и задълже¬
ния.	*
пълнолйк прил. Който има пълно, дебело лице.
пълнолуние ср. Време, когато луната се вижда като
пълен кръг.
пълномаслен прил. За мляко и млечни продукти —
който е със запазепа масленост, от който не е от¬
нето маслото. Пълномаслено сирене.
пълнометражен прил. За филм — който е с нормална
дължина, продължителност. Прот. късомет¬
ражен.
пълномощен прил. Който е снабден с пълномощно,
който има пълномощие. О Пълномощен министър
—— официално название на посланик в друга държа¬
ва.
пълномощие ср. Право, власт, предоставени на лице
или учреждение за извършване на определени дейс¬
твия от името на друг; мандат’. Снабден с широки
пълномощия. Превишавам пълномощията си,
пълномощник м., пълномощница и пълномощника ж.
Лице, което има пълномощно, комуто е дадено
пълномощие,	.
пълномощно ср. Писмен документ, с който се предос¬
тавя право, власт на дадено лице да действа от *
името и за сметка на друго лице. О Генерално пъл¬
номощно — което се отнася до, дава право за
сключване на всички възможни сделки, ,
пълноправен прил. Който има пълни права като всич¬
ки други. Пълноправен гражданин.
пълноправне ср. Обладаване на пълни права,
пълнота ж. Качество на пълен (главно в 4 и 6 знач.).
- Пълнота на описанието. От пълнота едвам се дви¬
жи.
пълноценен прил. Който е напълно ценен, притежава
необходимите качества, отговаря на всички изиск- *
вания, Пълноценен заместител. Пълноценна-храна.
пълеоцснеaсτ ж. Качество на пълноценен,
пълня нсв. прх. Правя нещо да стане пълно (в 1, 2 и
7 знач.). Пълня чашите. Пълня си устата. Пълня
пушка. О Пълня главата някому — поучавам
го, съветвам го.	»
пълчища мп. (пълчище ср.) неодобр. 1. Многобройна
(неприятелска) войска. 2. прен. Голямо множество
от хора или други живи същества; паплач,
пън м. 1. Дънер, останалата на корен долна част на
отсечено дърво. Конят се спъва о пъновете. 2. Къс
и дебел отрязък от дърво; труп, трупче. Подпри ко¬
лата с някой камък или пън. 3. прен. презр. Глупав,
тъп, недодялан човек.. О Като пън стои, ,
гледа, мълчии др. — неподвижно, безучас¬
тно, тъпо (стои и пр.).

пъна се нсв. нпрх. разг. Мъча се, правя усилия, напъ¬
вам се. Пънем се да докажем, чс сме достойни хора.
пънче ср. 1. Умал. ог пън; малък пън. 2. Долна, по¬
добна на стъбло част, върху която стои гуглата на
гъба; краче.
пънчушка ж. Ядивна гъба по стари пънове, стъбла и
корени с жълтеникавокафява- гугла, АгтШапа ,
тееНеа; припънка.
иьо м. 1. Малка вдлъбнатина насред корема. Разголи '
се до пъпа. 2. Орган у човека и бозайниците във вид
на черво, чрез което се храни и лиша плодът в утро¬
бата; пъпна връв. О Хвърлеи ми е пънът някъде
— най-обичам, предпочитам да стоя, да се намирам,
да прекарвам времето си (в дадено място),
пъпен Прил. от п ъ П. О Пъпна връв — пъл (във 2
знач.).
пъпеш м. Растение от рода на тиквата с голям сочен
плод, извътре кух, СисипнБ теею; пипон, диня.
пъпешов прил. Който се отнася до пъпеш. Пъпешови
кори. О Пъпешово дърво — подобно на палма тро-
'пическо дърво, което ражда големи продълговати
плодове, подобни на пъпеш, Сапса рарауа; папая,
пъпка ж. 1. Зачатък на цвят или на лист в растенията.
Цветни пъпки. Плодна пъпка. 2. Малка кръгла изда¬
тина по повърхността на нещо. 3, Подобна на зър¬
но (възпалителна) подутина, надебеляване по кожа¬
та; пришка, брадавица. Излезли му пъпки по
лицето. О Синя (лоша) пъпка — болест антракс;
въглен. ‘
ιтыпкуване ср. спец. 1. Развиване на пъпките на расте¬
нията. Период на пъпкуване. 2. Безполово размно¬
жаване при безгръбначни животни и низши расте¬
ния, при което новите организми се развиват от
подутини (пъпки) по майчиния организъм,
пъпля нсв. нпрх. 1. За насекомо — лазя, пълзя. Нещо у
. ми пъпле по носа. 2. Ходя, движа се бавно по нещо;
пълзя. Мъглите пъплят по планинските върхове. Ед¬
ва пъплем по стръмнината,
пъпчасвам нсв., пъпчасам св. нпрх. Излизат ми пъпки,
покривам се е пъпки. Лицето му е пъпчасало.
пъпчив прил. По който има пъпки (във 2 и 3 знач,).
Пъпчив нос. Пъпчиви листа. '
пъпчивост ж. Качество на пъпчив. Пъпчивост па ко¬
жата.	’
първак м. Ракия, която се отцежда в началото на из¬
варяването и е най-силна.
първаии ми. (първак2 м.) биел. Низши едноклетъчни
животни, Ргоюгоа.
първаче ср. X нар. Първо чедо па родители. 2. Пър¬
волаче.,
първен нарч. нар. 1. Първо, първом. Първен кажи кой
те праща. 2. Преди известно време, по-рано. Пър¬
вен се виждахме и той нищо не ми каза.
първенец м. 1. Човек или група от хора, колектив,
който е пръв по успех в учение, с най-добро пости¬
жение в някоя област. Първенец на випуска. Първе¬
нец в производството. Награждават първенците в
състезанието. 2. Издигнат, изтъкнат човек в сели¬
ще или област, Селски първенци. 3. Първа мъжка
рожба, пръв син.	,
първенствЛ ср, 1. Първо място, положение или състо¬
яние на първенец. Нему се пада първенството. Дър¬
жи първенството по брой на отсъствия, Състезание
за първенство. 2. Състезание, борба за първо място,
за първенство. Световно първенство по футбол.
първепетвувам и първёнст|яу|вам нсв. нпрх. кпиж. За¬
емам положение на първенец.
'	първовенчан 795
пгртвхкння ж. нар. Която ражда за пръв път.
отърви и пръв числ. 1. Който е пред или преди други
по място или време, който става, върши се или из¬
вършва нещо преди останалите. Прот.
последен. Първи номер. Том първи. Първа
рожба. Първи сняг. Ученик в първи клас. Стоях т
първия ред. Аз първи го видях. Първи впечатления.
Антим Първи. 2. като прил. прен. Който е по-добър
' или по-важен от всички, който с над всички, най-
важен от всички. Първо качество. Първа хубавица.
Първа грижа. Това е първата ми задача. Те са всред
първите хора в града. Пръв между равни. Последни¬
те ще бъдат първи. Първа награда. 3. При изрежда¬
не или съпоставяне на лица шш предмети —■ за оз¬
начаване на споменатия по-рано, преди останалите.
Това са Иван и Петър; първият е учител. 4. като
същ.: първи м. Първият ден от месеца, първо ср.
Яденето, което се поднася най-напред, преди оста¬
налите от дадено меню. О За пръв и последен път*.
Като първия човек — неумело, потруб, примитивен
начин (върша нешо). На (от) пръв поглед — а. Вед¬
нага, при първо виждане. Любов от пръв поглед, б.
Привидно, от бегли впечатления. На пръв поглед
това е така. На първо време — в началото, отна¬
чало. На първо място — преди всичко друго. От
първа необходимост — който е най-потребен, необ¬
ходим във всекидневието на човека. Първа помощ
— най-необходимите, неотложни и елементарни
мерки за спасяване на внезапно заболял или пост¬
радал, ранен. Първа ръка*. Първа цигулка*. Първи
братовчеди*. Първи петли*. Свиря първа цигулка*.
първйца нарч, нар. За пръв път. Не ми е първща.
* първичен прил. книж. 1. Който е свързан е първото
състояние на нещата; начален, изходен. Първична
форма. Първични материали. 2. Който служи за ос¬
нова на по-сложни образувания. Първична партийна
организация. Първично общество. [от рус.]
първо нарч. 1. Най-напред, в началото, преди всичко
друго. Дайте ми първо нещо да хапна, после ще гово¬
рим. 2. Като вмети, израз — за означаване, чс нещо
е на първо място в последователността на изложени¬
ето, при изброяване или по важност. Аз, първо, не ви
познавам и, второ, вие не ме интересувате. О Първо
на първо разг. — преди всичко, най-напред,
първо- Съставна част на сложни думи със значение
„пръв, за първи път“, напр.: първобрачеп, нървовен-
чан, първодивизионен, лървожрец, първоизточник,
първокласен, първостепенен, първо учител и др.
първобитен прил. X .Свързан е живота на хората в
най старо време. Първобитни нрави. Първобитно об¬
щество-. Първобитно изкуство. 2. прен. Груб, необ¬
работен, нецивилизован. Първобитни обноски. Пър¬
вобитни условия.
първобйтнообшниен прил. Обикн. в съчет. първобитно-
общнкен строй книж. — първата в историята на чо¬
вечеството социално-икономическа формация, пре¬
ди възникване на класите; първобитен комунизъм,
първобйтност ж. Качество на първобитен,
първобрачен прил. църк. Който се отнася до първи
брак.
първобългарип м. Прабългарин,
кървобългарски прил. Прабългарски,
πърRояепчàп прил. книж. Който е увенчан пръв с ко¬
рона или митра; основател на династия.
I

796 първожрёц
оьрвожрец м. и първожрнца ж. книжПърви по сан
жрец. · И дигна жезъл стирий първожрец. П.П.Сл.
Първожрица на богиня Вести.
първоизточник м. книж. Първият, началният източник
на нещо. Узнахме това от първоизточника. Първо¬
източник на всички блага е трудът.
първокласен1 прил. Който се отнася до първа класа
или е от първа класа, има най-добри, превъзходни
качества. Първокласен ресторант. Първокласен би¬
лет. Първокласен артист.
първокласен2 прил. Който се отнася до първи учили¬
щен клас. Първокласен учебник.
първокласник м. й първокласвичка ж. Ученик от пър¬
ви клас. '
първокурсиик м. и вьрнокурсвнчκа ж. Който учи в
ι . първи курс.	. .
първолаче ср. разг. Ученик от първи клас; първаче,
първом нарч. нар. Първо.
първомайски прил. Който се отнася до празника Пър¬
ви май. .	л
първомайстор м. Пръв, главен, най-изтъкнат майстор,
първоначален прил. 1. Свързан с началното състояние
на нещата. Първоначална цена. Първоначално нат-
, рупване на капшпали. 2. Начален, основен. Първона¬
чално образование.
* първообраз м. I. Ръкопис, картина, модел, произведе¬
ние, което е създадено първо, а не е препис или ко¬
пие;' оригинал. 2. Оригинален текст, от който се
превежда. 3. Прототип.
първообразен прил. Който е с качествата на първооб¬
раз; оригинален, автентичен,
ньдвооснб^я ж. книж. Основно начало, основа на
всички неща. Някои смятат интуицията за първо-
основа на творческия процес.
пьряонрестолси прил. В съчет. първопрестолен град —
първа, най-стара столица.	,
първопричина ж. Основна, най-важна, първа причина,
първоразряден прил. Който е от първи разред; първок¬
ласен, първостепенен.	.
първороден прил. Който е роден пръв в едно семейс-
’ тво. Първороден син. О Първороден грях*,
икрворддство ср. книж. 1. Качество, състояние на
първороден. 2. Някогашна система от привилегии
на първороден син; майорат. ‘Исав продал първород-
ството си на брат си Яков за питащ леща.
п^рвоевсщентак м. Първи по сан свещеник в някои ре¬
лигии; първожрец.	1
първостепенен прил. Който е от първа стенен но ка¬
чество, важност; първокласен, първокачествен. Пър¬
востепенни задачи.	1
първоучктел м.. книж. Пръв учител. Братята Кирил и
Методий са наши първоучшпели.	>
пъргав прил. 1, Подвижен, бърз, чевръст. Пъргави дви¬
жения. 2. Работлив. Пъргави хора. Пъргава булка,
3. Гъвкав, еластичен. Пъргава пръчка. Пъргава сто¬
мана.
пъргавина ж. Качество или проява на пъргав. Мла¬
дежка пъргавина. Пъргавина на газовете. При раз¬
пиляване стоманата губи пъргавшшта си. >
пъргавост мс. Качество иа пъргав.	,
пърдя нсв. нпрх. грубо. С шум изпускам чревни газове
от тялото си.	.
пържа псе. прх. Готвя, приготвям храна, ядене в съд
е нагорещена мазнина. Пържа картофи. — се нпрх.
, Готвя се, пека се в мазнина. О Пържа се на
някакъв 01 ън —* изпитвам големи мъки, в
много тежко положение съм.
пържен прил. Сготвен с пържене. Пържени яйца. Пър¬
жена риба.	.
пържбля ж. Широка изрезка от месо с ребро или пок- “
рай ребрата> която се приготвя за ядене чрез печене
или пържене; котлет. Свинска‘пържола.
пържблник л*. Електрическа скара за приготвяне, пе¬
чене на пържоли.
пързалка ж. 1· Място за пързаляне върху гладък лед
или сняг. Децата се пързалят на пързалката с шей¬
ни. 2. Приспособление с наклонена гладка плоскост
от дърво, метал и др., където децата се пързалят
седнали.
пързалям нсв, прх. 1. Правя някой или нещо да се
. придвижва с плъзгане върху гладка повърхност. 2.
Возя някого, правя някой да се плъзга с шейна, ски,
кънки върху гладък лед, сняг и под. Татко, хайде
да ни пързаляш с шейната. 3. прен. разг. Подигра¬
вам или лъжа, мамя, заблуждавам някого. — се
нпрх. 1. Плъзгам се, возя се с шейна, ски иди кънки
върху гладък лед, сняг и под. Ще се пързаляме с
шейни. 2. Губя стабилност, устойчивост, равновесие
при стъпване, ходене, движение върху гладък лед,
сняг или друга гладка, мокра или мазна повърх¬
ност. Пътищата са мокри и колите се пързалят.
пърля св. прх. 1. Обгарям на пламък. Пърля прасе,
Пърлиш ми косата с лампата. Пламъкът пърли дре¬
хите ти. 2. Силно нагрявам, пека, изсушавам.
Слънцето пърли лицата ни. >	*
пьрнар м. Вид дребен или храстовиден вечнозелен
дъб в най-южните части на страната ни, Querci^
соссТега. [тур.]
пьрпам нсв. нпрх, рядко. Пърхам, пърпоря, трепкам,
пьрполя нсв. нпрх. Пърпоря. Врабците пърполят по зе¬
мята, Много пърполиш с новата си рокля. Знамето
пърполи от вятъра.
пърпоря тв* нпрх. Издавам еднообразен пресеклив
шум, звук *с крила, с дреха и др.; пьрполя, пърхам.
Птиците пърпорят. Пламъкът в печката пърпори.
Полите на роклята й пърпорят.
пъртина ж. Пътека, отъпкана през сняг.
пърхам нсв. нпрх. I. За птица и под. — трептя, треп¬
. кам с криле и издавам специфичен лек шум. Пепе¬
» рудите пърхат около свещта. > > Сърцето ми пър¬
ха от радост. 2. За животно — с шум изкарвам
през ноздрите си въздух; пръхтя. Конят пърха с
ноздри.	.
пърхот м. Тънки люспи от горния пласт на кожата,
които се отделят по главата, *
пърхутка ж. Гъба прахавица.	*	г
пьрчов Прил. от пръч.
пЕрцовина и пърчотипа ж. нар. Неприятна миризма на
пръч. Козата мирише на много лошо — на пърчоти-
на. А.Карал,
кършен м. Кожна болест лишей; струпей. >
пъртнв прил. 1, По който има пършен. Лършиво лице.
2.	[рус.] Жалък, презрян, нищожен. Пършив имотец.
иьс м. остар. и диал. Пес.	.
пъси пршт. остар. книж. Кучешки, кучи; деен. Тоя пъ¬
си син проклети дига яд в сърце ми, Ваз,
пъстрея нсв. нпрх. 1. Ставам пъстър. Горите пъст¬
реят от есенния вятър. 2, Пъстрея се. Полето пъс¬
трее от цветя. — се нпрх. Изпъквам с пъстротата
си, с пъстрите си шарки. В градинките се пъстрееха
ярките бои на цветята. Йов.
«

пъсгрин& ок. Пъстрота, шарения.
пъстрокрнл прил. Който има пъстри крила. Пъстрок-
рила пеперуда.
пьстробк прил. Който има пъстри очи. Пъстроока мо¬
ма.
пъстрелия прил. Който е с пъстра пола. Мома'глст-
ропала. Ваз.
пъстрота ж. Качество на пъстър.	‘
пъстроцветен прил. Който има пъстри цветове. който
е пъстър на цвят; шарен, разнообразен. Пъстроц¬
ветни градини. Пъстроцветно множество.
пъструга ж. Дунавска и черноморска риба от ссетри-
> те, Аарепзег siellatus.
пъстря нсв. прх. Правя нещо да станс пъстро; шаря.
Есента пъстри гората. Пъстря яйца. „
пъстър прил. 1* Който с на дребни и добре очертани
отделни, различни багри, цветове; шарен, писан.
Пъстра везба. Пъстро платно. Пъстри цветя. Пъс¬
тра гора. 2. прен. Разнообразен, разновиден. Пъс¬
тър свят. Пъстра навалица.
пъстърва ж. 1. Риба из горното течение ва планинс¬
ките реки, с червени точки отстрани на тялото,
Тгииа Гапо; балканска пъстърва. 2. Семейство кос¬
тни риби вакпошбае, дълги до 2 м, с вретеновидно
тяло и характерна мастна перка. О Американска
пъстърва - изкуствено развъждана риба от рода на
пъстървата, без червени точки.	7
път1 (мн. пътища, пътя) м. 1. Ивица земна площ,
предназначена за ходене, пътуване, придвижване по
нея. Междуселски път. Кални пътища. Павиран
път. Два пътя. Върви по пътя. 2. стесн. Улица. Из¬
лязох на пътя, да погледам. 3» Посока юга място,
където някой минава. Пътят ми е покрай вас. Пъ¬
тят ми не е оттука. 4. Място, линия, по която
става пътуване. Морски път. Въздушен път. 5. Пъ¬
туване, ходене. Утре ме чака път. Уморихме се от
дълъг път. До там има два часа път. 6. прен. Начин,
по който се извършва или постига нещо. Добих го
по законен път. Действам по околен път, 7. Черта,
по която се разделя косата при вчесване. Вчесал се
на път. О Бия път — вървя, пътувам дълго. Вървя
си по пътя — гледам си работата, не се меся в чуж¬
ди работи. Давам път — давам възможност някому
да мине. Давам някому пътя — изпъждам го.
Железен* път. Лош (крив) път — порочен живот, не¬
почтено поведение. Добър иьт! — пожелание за ле¬
ко пътуване. Мина мм лисица* път. Оставам ва пътя
—	изпадам в тежко положение) без подслон и без
средства. Под път в> над път — а. Навсякъде, б.
Постоянно, непрекъснато.
път2 (мн. пъти) м. 1. След числ. бройно или определе¬
ния като м н о г о, ч е с т о, н я к о л к- о и др.
—	означава еднократност или повторение, множест-
веност на извършване на дадено действие. Виждал
съм ги няколко пъти. Често пъти сме говорили. Два
пъти мери, веднъж режи. Погов. 2. С числ. редно или
с показателно местоимение — означава поредпост,
определено място в поредица от действия, случки,
събития. За пръв път отивам там. Не ми е за пръв
път, О Друг ист — не сега, после или някога. Друг
път така да не правиш. Друг път ще ти обясня. Един
път — веднъж, някога. Един път се видяхме на ули¬
цата. Един път (и половина) разг. — много добър, с
изключителни качества. Някой път разг. — някога.
Ще се срещнем някой път.	*
пътевддея прил. Който сочи, показва пътя, води по
прав път. Пътеводна звезда.
пЪча 797
пътеводител м. 1. Справочник, книга със сведения за
i	пътищата и забележителните места в селище, об¬
ласт, страна. 2. рядко. Водач из път.
пътека ж. 1. Тесен път за пешеходци или животни.
Горска пътека. Стръмна пътека. 2. Тясна и дълга
постилка за под. Конопена пътека. О Козе* пътека,
пътем и пътьом нарч. разг. 1. Минавайки, на минава¬
не. Отбих се пътем у тях. 2. прен. Покрай другото,
пътен прил. 1. Който се отнася до път. Пътна настил¬
ка. Пътна мрежа.. Пътни знаци. Пътно строител¬
* ство. Пътна врата. Пътна чанта. Пътни дрехи.
Пътна помощ. Пътни разноски. 2. като същ. тътни
мн. адм. Пари за транспортни разходи на коман¬
дировано лице. О Пътен лист адм. — документ за
■	служебно пътуване на моторно превозно средство.
Пътни бележки — пътепис,
пътепис м. Съчинение, литературно произведение, в
което се описва пътуване и свързани с него впечат¬
ления, мисли, преживявания; пътни бележки,
пътеписец прил. Който сс отнася до пътепис. Пътепис- ч
на литература.
пьтепйсец м. Автор на пътепис, '
пътепоказател м. Табела или стълб със знак за показ¬
ване накъде върви, води даден път.
пътешественик м„ пътешественица и пътешктвенячка
ж. Човек, конто пътува по далечни места и страни,
пътешествие ср. Пътуване по далечни места и страни.
Морско пътешествие.	'
пътеш&т|ву]вам нсв. нпрх. Пътувам по далечни места
и страни.
пътник м, пьтвниа и пътничка ж. 1. Човек, който пъ¬
тува, Влакът е претъпкан с пътници. Превоз на път¬
ници. 2. прен. разг. Болен, болник на умиране. Той
е вече пътник, О Търговски* пътник,
пътнически и пътнишки прил. L Предназначен за път¬
" ници. Прот. товарен. Пътнически самолети.
Пътнишки вагони. 2. стесн. За влак —■ който пре¬
возва пътници и се движи по-бавно, спира на всич¬
ки гари (за разлика от бързия), 3. Който е свързан
с пътуване, използва се при пътуване; пътен. Път¬
ническо бюро. Пътнически дрехи. Пътнишки куфар.
4; Който се отнася до пътник. Пътнишки неволи.
О Пътнически чек — чек, който дадена банка про¬
дава за улеснение на пътуващо в чужбина лице и
който може да бъде обменен за съответната сума
в друга банка, хотел ит.н,	.
пътнотранспортен прил. офиц. Който се отнася до пъ-
• тен транспорт. Пътнотранспортна злополука.
пътувам 'нсв. нпрх. Минавам известно, обикновено
дълго разстояние, придвижвам се от едно място на
друго с превозно средство или пеша. Пътувахме с
автомобил. Пътувам с кон. Пътувам из страната.
п£тьом вж. пътем.
пъхам нсв. прх. Въвирам, втиквам, вкарвам, турям ие-
■	що някъде, в нещо. Пъхам хляба в торбата. — се
нпрх. Влизам, вмъквам се някъде или в нещо,
обикн. с усилие или където не ми е мястото, не съм
желан, О Пъхам ся носа*.
пъхвам нсв., пъхна св. прх. Пъхам веднъж или поеди¬
нично. Пъхни си ръцете в джобовете,
пъхтй нсв. нпрх. Дишам тежко, с шум и издълбоко.
Пъхтя от умора. Конете пъхтят. ·
пЬча нсв. прх. В съчег. с гърди, корем — из¬
давам ги напред. — се нпрх. 1. Издавам гърдите

798 пъшкам
или корема си (силно) напред. Защо се пъчиш, като
ходиш? 2, прен. Гордея се, надувам се, големя се,
пъшкам нсв. нпрх. 1. Дишам тежко, с шум, обикн. по¬
ради умора, напрежение. Биволите пъшкат в ярема.
2. Стена, охкам. Пъшкам от мъка.,
нюшггър м. Наклонена подставка за ноти, книга н
др.; пулт. [фр.]
пюре ср. Гъста еднородна каша от картофи, плодове,
зеленчуци за храна. Пюре от картофи. Грахово пю¬
ре. [фр.]
пяна ж. 1, Бяла маса от малки въздушни мехурчета,
образувана от или върху течност или полутечно ве¬
щество, обикн. при разбъркване, разклршане. Яйца¬
та се разбиват на пяна. Обирам пяната на марма¬
лада. Бирата прави пяна. 2, Слюнка с въздушни
мехурчета. От устата му тече пяна. О Морска
пяна —■ пемза. С пяна на устата — със злоба, с яд.
пясък м. 1. Зърнеста маса от дребни частици камък,
каквато се среща на морския бряг, в речните кори¬
та, пустините в др. Кварцов пясък. Вечен пясък. Си¬
тен пясък. Бъркам вар и пясък. Всред пясъците на
Сахара. 2. При бъбречнокаменна болест — утаява¬
ния във вид на дребни кристалчета., песъчинки. Пя¬
сък в бъбреците.. О Захар иа пясък — захар на
дребни зърна, кристалчета. Строя на-пясък —■ съз-
й давам нещо нетрайно.
пясъчен прил. Койта се отнася до пясък, който се със¬
тои от пясък. Пясъчни пластове. Пясъчно зърно. Пя¬
съчен часовник.
пясъчник м. Камък, образуван от слепени зрънца квар¬
цов пясък. Червен пясъчник. Едрозърнест пясъчник.
оясъчникпв прил. Който е направен или се състои от
пясъчник. Пясъчников цокъл.
Р
раб м., раба и рябмня ж. 1. стария. Човек, който се
е оставил в чужда власт, който сляпо, безропотно
н угоднически изпълнява чужда воля, роб (в 3
знач,). Покорен раб. 2. църк. Обикн в съчег. раб бо¬
жий; раба (рабыня) божия — а. Предан на Бога хрис¬
тиянин, зависещ от волята на Бога човек. б. Човек
(мъж или жена) изобщо,
раба вж. раб.
рабат м. спец. Отбив, отстъпка от продажната цена·
на стока, [нт.]
рабыня вж. раб.	·	.
рабиц м. спец. Конструкция от преплетени желез¬
ни пръчки и телена мрежа, която се използва
' като основа на мазилка при изграждане на тън¬
ки стени, декоративни тавани, сводове и под.
[от нем.]
раболепен прил. Угоднически, сервилен. Раболепна ду¬
ша. Раболепни тълпи.
раболепие ср. Рабско самоуиижение за угода на някой
силен или богат; угодничество, сервилност.
раболёпиича нсв. нпрх. Държа се раболепно, проявя¬
вам раболепие.
раболепное ж. Качество или проява на раболепен;
раболепие,
раболепст|ву|вам нсв. трх. Раболепнича.
рйбота ж. 1. Физическа или умствена дейност, с която
се произвежда, създава, твори нещо; труд. Полска
работа. Умствена работа. Къщна работа. 2. Заня¬
тие, поминък, служба, длъжност. Отивам на рабо*
та, Останаха без работа. 3, Нещо, което се прави
или е вече създадено; дело, творба. Винетките са
работа на художника Петров. 4, Начинът, по кой¬
то е извършено нещо; изпълнение, качество. Чиста
работа. Здрава работа. 5. обикн. мн, разг. Неща,
вещи, потреби, движимо имущество, дрехи, багаж.
Никой да не пипа моите работи. 6. Въпроси, инте¬
реси, отношения, дела. Това е наша работа. Минис¬
терство на вътрешните работи. 7. Задача, упраж¬
нение. Писмена работа в училище. Класна работа.
О Божа* работа. Влиза мн в работата разг, —
обикн. с отрицание или във въпрос: засяга ме, ин¬
тересува ме. Влизам в работа разг. — годен съм,
може да бъда употребен, да послужа за нешо. Вя¬
тър работа разг. — възклицание за израз на пренеб¬
режително отношение към нещо безсмислено или
със съмнителна, стойност. Гледай си работата разг.т
— а. Бъди спокоен, не се тревожи, б. Махай се, не
се меси. Голяма работа разг. — възклицание за из¬
раз на иронично-пренебрежително отношение към
нещо, което не заслужава внимание. Дяволът си ня¬
ма работа разг. — за израз на суеверно опасение,
че може да се случи нещо лошо, някаква беда. Лес¬
на работа разг. — като обещание, уверение, че нещо
ще стане, ще се осъществи. Намирам се* на работа. .
Не ми е работа; не е моя работа разг. — за означа¬
ване, че нещо не ме засяга, извършването на нещо
не е мое право или задължение. Не ми е чиста ра¬
ботата разг. — имам някаква вина, извършил съм
нещо непочтено. Не ти е работа! разг. — възклица- -
ние за израз на задоволство шш учудване от нещо.
Отварям* работа. Празна работа разг. — нещо ма¬
ловажно, което не заслужава внимание. Спукана*
мн е работата. Страшна* работа. Там е работата
разг. — при подчертаване, изтъкване в какво е съ-
’щината на нещо, кое е важното, същественото. Ху¬
бава* работа. Черна* работа. Чудна* работа,
работен прил. 1. Който се отнася до работа, свързан
е с работа или е предназначен за работа. Работно
време. Осемчасов работен ден, Работно място. Ра¬
ботна площадка. Работни дрехи. Работна сила. Ра¬
ботна ръка. Работен добитък. Работна земя. Ра- *
ботна заплата. Работно заглавие на книга. 2.
Работлив. Работца жена.	»
работилница ж. Помещение за ръчна, главно занаят¬
чийска работа; ателие. Дърводелска работилница.
работлив прил. Който много работи, обича да работи;
трудолюбив, работен, прилежен. Работлив стопанин.
ряботлнвост ж. Качество на работлив; трудолюбие,
рабдтннк м. 1. Който се занимава н се прехранва с
професионален физически или умствен труд. Фабри¬
чен работник. Умствен работник. Работник по
просветата. 2. разг. Работлив, трудолюбив човек.
Той е голям работник. 3. Нает срешу заплащане
или повикан на зареда помощник, главно за полска
работа. Ще нося храна на работниците.
работница ж. Жена работник (във 2 и 3 знам .). Снаха
мц е добра работница.

работнически прил. Който се отнася до работник (в 1
знач.). Работническа надница. Работническа пар¬
’ тия,.
раббтничестяо ср. събир..Съсловие, класа на работни¬
ци (в 1 знам.); работническа класа,
работничка ж. Жена работник (в 1 знач.). Санитарни
работнички.
работодател м. и работодатели» ж. Стопанин, собст-
■ веник на предприятие, който наема работници и из¬
ползва техния труд.
-	работодателски прил. Който се отнася до работода¬
тел.	.	-
работоспособен прил. Който е годен за работа, спосо¬
бен е да работи, да произвежда, *
работоспособност ж. Качество на работоспособен.
Човек с огромна работоспособност.
раббтя и работя нсв. нпрх. (и прх.) 1. Върша работа,
правя нещо; трудя се. Цял ден съм рабогтм на пос¬
тройката. 2. Занимавам се с нещо, имам занятие.
Баща ми работи земеделие. Какво работиш? 3. На-
-мирам се на служба или на (постоянна) работа. По-
рано работих в една кантора. 4. Използвам нещо
-	като средство за работа, служа си, боравя с нещо.
Кой може да работи с оксижен? 5. прен. разг, Съм,
бивам, намирам се в някакво положение, състоя¬
ние. Как сте у дома, какво работите? 6. За машина,
устройство или предприятие, учреждение и под. —
намирам се в действие, изпълнявам функциите,
предназначението си. Часовникът ми работи точно.
Касата работи до 14 часа. 7. прх. Обработвам (зе¬
’ мя, ниви и под.). Няма кой да работи земята.
работяга м. разг. Човек, който много работи, обича
да работи.
рабош м. Някогашно средство за мерене, водене на
сметки, отчитане и др. — малка дъсчица или дръв¬
це, върху което чрез врязва не на чертици и други
-	знаци се отбелязват сметки, дати и др.
рЛбошен Прил. от рабош. Рабощен народен ка¬
лендар.
рабски прил. Който се отнася до раб, който с свързан
със сляпо, безропотно подчинение някому, без про¬
ява на лична воля и самостоятелност. Рибско при¬
мирение. Рабско покорство.
раван м. 1. Вид гладък конски ход, по-бавен от тръс,
* при който едновременно се вдигат двата леви или
двата десни крака. 2. като нарч. С умерен гладък
ход. Конете се движат раван. [перс.>тур.]
раванлня прил. неизм. За кон — който се движи раван,
равен прил. 1. По който няма издатини или вдлъбна¬
тини. Равно поле. Равно пространство. Равна повър¬
хност. 2. Който е без наклон; водоравен. Равен
път. 3. Който е като, колкото друг по размери,
стойност, тежина, значение и т.н.; еднакъв. Той ня¬
ма равен на себе си. Всички са равни пред закона, За
равен труд равни заплати. Иа равни интервали. Ра¬
вен резултат. Равен мач. 4. Който е един и същ във
всичките си части, не се променя. Говори с равен
глас. О На равна нога*.
равен и репеи м. Подобно на репей растение с широки
накъдрени листа и рехави гроздовидни съцветии,
разпространено по високи и влажни рилски скали,
Йтсигт.	✓
равепство ср. 1. Пълна прилика, еднаквост; тъждест¬
во. Равенство на силите. 2. Положение на хората в
обществото, когато всеки има еднакви права и за¬
дължения с другите. Равенство пред закона. Равен¬
ство между мъжа и жената. Социално равенство.
равновесие 799
3.	лтам.Формула, ко ято ооразнва саиакжкпо-а меж¬
ду две величини с помощта на знак =, напр.: А **
В; 2х + 4	8. О Знак за равенство — знакът —,
равин м. Еврейски свещенослужител. Върховен равин
на Израел, [евр. > нгр.]
равнение ср. I. Подравняване, подреждане в права ре¬
дица нв строени или маршируваша хора. Спазвай¬
те равнение! 2. Следване на нечий пример. Равнение
по първите. 3. нар. Придружено с молитви подрав¬
няване гроба на покойник на 40-ия ден след смърт¬
та.	.
равнец м. Полско растение с тънко изрязали листа и
бели цветове, събрани в плоско чадърче, АсШеа
тШеГоНшп; бял равнец. О Жълт равнец — вид рав¬
нец със сбито и изпъкнало жълто съцветие, АсЬШеа
с1урео!а1а.
равини* ж. 1. Земна повърхност без планини и голе¬
ми възвишения. Дунавска равнина. 2. геом. Плос¬
кост.
равнинен и (рядко) рввпΠвcнп прил. Който е без пла¬
нини и големи възвишения. Равнинна местност.
равине межд. Команда за равнение, подравняване в.
редица на построени войници и др. [от рус.]
равнище ср. 1. Равно място; поляна, равнина. Нашето
село е на равнище. 2. прен. Хоризонтална плоскост,
определяща височината, степента на издигнатост
на нещо; ниво. Спаднало е равнището на водата. 3.
прен. Степен на важност, значимост, големина или
развитие на нещо; ниво, уровен. Равнище на работ¬
ната заплата. Културно равнище. Жизнено равни¬
ще. Преговори на високо равнище. На световно рав- ’
нище. О Нв равнище съм — в съответствие с
изискванията, в много добро състояние. Мирско
равнище -— средна височина на морето като основа,
база за измерване височината на географски обек¬
ти.
рйвио I. Нарч. от равен. Дишай спокойно и равно.
2. Като сказ. опред. — за означаване, че две неша
, са еднакви по величина, стойност, значение и пр.
Две и две е равно на четири. Това е равно на смърт,
равно- Съставна част на сложни думи със значение
„равен, еднакъв“, напр.: равнобедрен, равновесен^
равнодушен, равносилен и под.
равноапбстол м. цьрк. Епитет яа светец, провъзгласен
от църквата за равен по значение на евангелските
апостоли. Равио апостолите Кирил и Методий. .
равноапостолскн прил. Който се отнася до равноапоо
тол.	, ’	‘
равнобедрен прил. О Равнобедрен триъгълник геом. —
с две еднакви страни; равнобедреник.
равнобедреник м. геом, Равнобедрен триъгълник,
равновесен прил. Който се отнася до равновесие. Рав¬
новесно положение. О Равновесни органи — които
служат за възприемане от животните и човека на
положението на тялото им в пространството,
равновесие ср. 1. Състояние на покой, а което се на¬
мира дадено тяло под въздействието на еднакви и
противоположно насочени сили. Устойчиво равно¬
весие. 2. Положение, при което дадено тяло се кре¬
пи, не пада въпреки липсата на здрава опора. Пазя
равновесие. 3. прен. Положение, състояние на устой¬
чиво съотношение между съставните части на не¬
що, на равенство между противоположни сили или
стойности. Равновесие на силите. 4. прен. Хармо-

800 равнодейст[ву]ващ	.
нично съчетание, отсъствие на крайности, на същес¬
твени колебания в душевното състояние. Душевно
равновесие.
равнодейст|ву]вящ прил. Равен по действие на друг, на
друга сила.	.	«
равнодёнствив прил. Който се отнася до равноденст¬
вие.	,,
равноденствие ср. Време през годината, когато денят
и нощта са приблизително равни, О Пролетно рав¬
ноденствие — около 21 март, начало на пролетта.
Есенно равноденствие — около 22—23 септември,
начало на есента.
равнодушен прил. 1. Който не се вълнува, не изпитва
влечение или не проявява интерес към някого или
към нещо; безразличен, безучастен, спокоен. Равно¬
душен човек. Тя е равнодушна към тебе. 2. Който
изразява равнодушие, отсъствие на вълнение или
влечение, интерес към някого или нещо. Равноду¬
шен поглед.
равнодушие ср. Качество или състояние на равноду¬
шен, отсъствие на вълнение шги влечение, интерес
към някого или нещо; безразличие, безучастие, С
пълно равнодушие гледам на околните събития.
равнозначен прил. 1. Който има еднакво значение е
друг; равнозначещ, еднозначен. Думите брадва
и с е кир а са равнозначни. 2. Който има една¬
къв брой знакове е друг, напр. 123 и 234.
равнозначещ прил. Който има същото значение или
стойност като друг; равнозначен.
равнозначност ж. Качество на равнозначен,
равномерен прил. 1. Който е с еднакви размери, сила,
стойност и др. Равномерни части. Равномерни уда-
J ри. 2. Който става, извършва се поравно или с ед¬
наква бързина, без ускоряване или забавяне; отме¬
рен, плавен. Равномерен ход. Равномерно движение.
Равномерно дишане. Равномерно разпределение на
благата.	_
равномерно нарч. Еднакво бързо, еднакво силно или
по равно за всички.	.
равномерност ж. Качество на равномерен,
равнопоставен прил. Който е поставен наравно с друг,
има равни с друг права и задължения,
равнопоставеност ж. ■ Качество, положение на равно¬
поставен. Кръглата маса предполага равнопоставе¬
ност на всички участници.
равноправен прил. Който е с равни права, има равни
права с другите. Равноправни граждани. Равноправ¬
но участие.	■
равноправие ср. Равноправно положение, ползване с
еднакви права, наличие на равни, еднакви права за
всички; равенство.
равноправна ж. остар. Жена, която ратува за равно¬
правие на жените; хуфражетка.
раввораменен прил. спец. За лост, везни — който е с
еднакво дълги рамена.
равносилен прил. Който по значение се равнява на
друг; равнозначен, равностоен. Робството за нас е
равносилно на смърт.
равносметка ж. 1. [Установяване на] .съотношение
между приходи и разходи, окончателна обща смет¬
ка. 2. прен. Установяване на крайния резултат от
някаква дейност, работа. Правя си равносметка на
деня.	.	.
равностоен прил. Който е равен по стойност, значение,
сила с друг. Равностойни величини. Равностойни
противници.	-
равностойност ж. 1. Качество на равностоен; равно¬
ценност, равнозначност. Равностойността на про¬
тивниците е очевидна. 2. Стойност, равна на стой¬
ността на нещо друго; равноценност. .	,
равностранен прил. геом. Който има равни помежду
си страни, Равностранни многоъгълници.
равноценен прил. Който е равен по цена с друг; рав¬
ностоен. Всички получиха равноценни дялове.
равноценност ж. 1. Качество на равноценен. 2. Нешо
равноценно на друго. Равноценност на имота ще
' намериш, но на здравето — не.	'
равнй и (диал.) равня ясв. прх. . 1. Правя нещо да стане
равно, гладко; изравнявам. Равним двора. 2. Правя
две или повече неша да са равни, еднакви на тегло
или дължина, да стоят наравно. 3. нар. Правя рав¬
нение на гроб.
■равнявам нсв., равня св. прх. 1. Правя нещо или някой
да бъде равен с друг; подравнявам, изравнявам. 2.
нар. Правя равнение яа гроб. — се нпрх. 1. обикн,
нсв. Равен съм на друг по стойност, качество, ко¬
личество и др. Една половина се равнява на две чет¬
въртини. 2. Сравнявам се, меря се е някого. Надула
се жабата да се равни с вола. 3. Заставам в права
редица при строи, спазвам равнение (а 1 знач.). 4.
Следвам нечий пример, съобразявам се с някого
или нещо. Човек трябва да се равнява по първите.
рагу ср. Ястие от нарязано на дребно месо или риба
със зеленчуци, |фр.)
рад прил. нар. Доволен, радостен, благодарен. Ради
сме и на това. О На радо сърце — на драго сърце,
с готовност, с удоволствие.
рДдар м. спец. Устройство, апарат за откриване, наб¬
людаване, разпознаване и определяне мястото и
скоростта, на самолети, кораби, подводници и др.
обекти чрез отразени високочестотни радиовълни;
радиолокатор,'радиолокационна станция, [англ.]
радарен прил. Който се отнася до радар. Радарна апа¬
ратура. Радарна инсталация.	-
радвам нсв. прх. Правя някой да се радва, причиня¬
вам, доставям някому радост, удоволствие. Това
ме радва. Тази гледка не радва окото ми. — се нпрх:.
1. Изпитвам радост, бивам радостен и весел, драго
ми е. 2 книж. Ползвам се, разполагам с нещо,
имам. Радвам се на добро здраве.
радетел м. а радетелка ж. книж. Който радее за не¬
що; ревнител, Народен благодетел, за светлина ра¬
детел. П.П.Сл.	’
радея нсв. нпрх. Имам нещо присърце и полагам гри¬
жи за нешо. Радея за общото благо.
раджа м. книж. Индийски племенен княз. [санскр.]
р4ди предл. остар. За, заради. Ах, оставете ради бога
тия дивашки самохвалства. А.Конст.
радиален прил. Който е с разположение като радиус,
с форма на лъчи, излизащи от един център; лъчев,
лъчевиден. Радиални разклонения. Радиални автомо¬
билни гуми.	· ч
ради&гор м. 1. Приспособление от свързани в едно же¬
лезни тръби с различна форма, през които протича
гореща пара или вода за отопление. 2. Електрически
нагревател с подобна форма и същото предназначе¬
ние. 3. Приспособление във вид на мрежа от тънкос¬
тенни тръби, през които преминава охлаждащата
течност в автомобилен двигател, [лат.]	1
радиационен прил. Който се отнася до радиация. Ра¬
диационна защита. Радиационна генетика.
1
1
I
I
I
I

радиация ж. Излъчване, лъчеизпуеканс. Слънчева ра¬
диация, [лат.]	.
рДдмсв прил. Който се отнася до 'радий. Радиена ема¬
нация.	.
радий м. Химически елемент Ка — извънредно рядък,
силно радиоактивен сребристобял метал, който се
използва в медицината, в научни изследвания и др.
[от лат.]
райнка ж. Растение глухарче, (от лат.]
радикал1 м. 1, Привърженик на радикални мерки, на
радикални политически, социални и др. промени. 2.
Член яа радикална партия, (лат.]
радикал2 м. 1. мат. Знах за действие коренуване. 2.
хим. Устойчива група атоми в молекулата, преми¬
наващи без изменение от едно химическо съедине¬
ние в друго, напр.: N Нд> S04, ОН. [лат.]
раднкйлеп прил. 1. книж. Коренен, основен, дълбок.
Радикални мерки. Радикслна промяна. 2. попит.
Обикн. в сьчет. с партия, движение —
който проповядва или работи за коренни, основни
политически и социални промени. Радикални възг¬
леди.	*
раднкализъм м. 1. Качества или проява, поведение на
радикал! (в 1 знач.). 2. Политическа доктрина и
практика на коренни, радикални политически в со¬
циални промени.
радикулнт м. мед. Възпалително заболяване на гръб¬
начномозъчните нерви, придружено с остри болки в
гърба или врата, двигателни разстройства и др. [от
лат.] ,	-
радио ср. 1. Система, устройство за безжично преда¬
ване и приемане на звуков сигнал (музика, говор и
др.) чрез електромагнитни вълни. Връзката между
двете групи алпинисти се осъществява с радио. 2.
Институция, учреждение, което организира и осъ¬
ществява публично излъчване на програми (музика,
съобщения и др.) с помощта на електромагнитни
вълни. Държавно радио. Частно радио. Работи в
радиото. 3. Радиоапарат, радиоприемник. Пусни,
радиото, Изкиючи радиото, [от лат.]
радио- Съставна част на сложни думи със значение:
а Който сс отнася до радио, напр.: радиоапарат,
радиовръзка, радиолюбител, радиослушател, ради¬
оуредба и др. б. Който се отнася до радий, ради¬
ация, напр.: радиоактивност, радиотерапия, ради¬
охимия .
радиоабопамёнт м. Такса за право да се използва ра¬
диоприемник.	’
радиоактивен прил, Който има или проявява радиоак¬
тивност. Радиоактивни елементи.
радиоактивност ж. Свойство на ядрата на някои хи¬
мически елементи да се превръщат в ядра на други
химически елементи, при което се излъчва енергия
със силно въздействие върху околната среда, вред¬
но за живите организми,
радиоапарат м. Радиоприемник (във 2 знач.).
радиовръзки ж. Размяна на съобщения по радиото,
радиовълни мн. (радиовълна ж.) Електромагнитни
вълни с определена дължина, които служат за пре¬
насяне на информация (говор, музика, образ).
радиоговорйтел м. Говорител по радиото,
радиограма ж. Телеграма, предадена по радио,
радиозаедчник м. спец. Радиопеленгатор.	.
радиокасетофон м. Комбинация от радиоприемник и
касетофон.
радноконцерт м. Концерт, който се изпълнява пред
микрофон и се предава по радиото.
*	радиотехник 801
радиолймав ж. Електронна лампа (за радиоприем¬
ник).
радиолокатор м. спец. Радиолокационна станция; ра¬
дар.	.
радиолокаиибнея прил. спец. Който се отнася до
радиолокация. Радиолокационна станция.
радиолокация ж. спец. [Метод за] откриване на обек¬
ти с помощта на високочестотни радиовълни, чрез
радар.
радиолюбител м. и радиолюбителю ж. 1. Човек, кой¬
то обича да слуша радио, с интерес следи радиоп-
редаванията. 2. Лице, което се занимава с радио¬
техника и радиовръзка като любител, за спорт. . -
радиолюбителски прил. Който се отнася до радиолю- "
бител (главно във 2 знач.). Радиолюбителска връзка.
Радиолюбителски клуб.
радиооркестър м. Оркестър, който свири главно пред
микрофона на радио..
рйдиопеденгйтор м. спец. Приемна радиостанция с на¬
сочени антени за засичане, определяне посоката и
местоположението на «скрит радиопредавател или
друг източник на радиовълни; радиозаюечиик.
радиопиеса ж. Пиеса, предназначена за изпълнение,
предаване по радиото,
радиопредаване ср. Предаване по радиото,
радиопредавател м. Апарат, устройство за излъчване
на радиовълни, за предаване на говор, музика и др.
радиопредавателен прил. Който се отнася до радио¬
предавател. Радиопредавателна станция.
радиоприемник м. 1. Апарат за приемане на радио¬
програми; радиоапарат. 2. ризи*. Апарат, устройст¬
во за приемане на радиовълни, радиосигнали. Те¬
левизорът е вид радиоприемник.
радиопрограма ж. 1. Програма, предаване, което се
излъчва по радио. 2. Програма за предаванията на
радио през определен период от време,
радиоскйзка ж. Сказка, която се предава, излъчва по ,
радио.	»	.
радвослушОлка ж. Слушалка за радиоприемник без
високоговорител.
радиослушател м. и радиослушАтелка ж. Човек, кой¬
то слуша радио.
радиостанция ж. Станция за предаване (или приема¬
не) на радио вълни.
радиотейтър м. Театър, театрална постановка, която
се излъчва по радио.
радиотелеграма ж. Телеграма, предадена по радиоте¬
леграф.	,	<
радиотелеграф м. Телеграф, който предава и приема
съобщения по радиото, чрез радиовълни; безжичен .
телеграф.
радиотелеграфен прил. Който се отнася до радиоте- *
леграф. Радиотелеграфна' станция.
радиотелеграфист м. и радиотелеграфистка ж. Лице,
което предава или приема по радиотелеграф; ра¬
дист.	'
раднотелескоп м. спец. Устройство за приемане на
електромагнитни вълни, излъчени от космически
обекти.
радиотелефон м. Телефон, при който съобщението,
връзката се осъществява с помощта на радио,
радиотерапия ж. спец. Лекуване с радиоактивни ве¬
щества.
радиотехник м. 1. Техник, който се занимава с об-
Я. Бьлык'Л 1ЪКШП1М1 речник

802 радиотехника	,
служване и ремонт на радиоапарати. 2. Специалист
по радиотехника.
радиотехника ж, 1. Наука за радиовълните. 2. Област
от техниката, която- се занимава с изработване и
използване на апарати и системи за радиовръзка,
радиоразпръскване, телевизия и др,
радиотехнически прил. Който се отнася до радиотех- (
ннк или до радиотехника.
радиоточка ж. Отделен високоговорител като даст от
радиоуредба (в 1 знач.).
радиоуредба ж. 1. Апаратура за приемане на радио¬
програми и разпръскването им чрез система от ви¬
сокоговорители в селище, предприятие, училище и
др. 2. Комбинация от радиоприемник, грамофон и
магнетофон.	,
рйднофпкацня ж. 1. Система, мрежа от средства за
радиовръзка, за предаване и приемане на радио. 2.
Радиофициране.
радиофицирам нсв. и св., прх. Обзавеждам с радио,
създавам система от средства за радиовръзка, за
предаване и приемане на радиопрограмм.
радиохбр м. Хор, който пее главно пред микрофона
на радио.	■
рацИрунг м. спец. Офорт. [нем.]
радист м. Радиотелеграфист.
радиус м. геом. Права линия, която съединява центъ-
, ра с коя да е точка на окръжността или от повър¬
хността на кълбото, [лат.] ■ ,	1
радон м. Химически елемент Rd, еманация на радия
— безцветен, силно радиоактивен инертен газ, кой¬
то се използва в радиотерапията, в научни изслед¬
вания и др. [от лат*.]
радост ж. 1. Душевно вълнение, приятно чувство и
весело настроение от нещо хубаво, желано, добро;
драгост, удоволствие, веселие. Очите му светят '
от радост. Детски радост. 2. Нещо, което докарва
радост (сватба, дете, успех, подарък). Имаме ра¬
дост вкъщи.
радостен прил. 1. Който изпитва радост, обзет от ра¬
дост; весел, радостлив. Хората са радостни. 2.
КоНто е проява на радост, изразява радост. Радос¬
тен вик. Радостни очи. 3. Който радва, докарва ра¬
дост. Радостна новина.
радостлНв прш. рядко. Радостен.
радостно Нарч. от радостен. Децата го по¬
срещнаха радостно.
радушен прил. Непринудено любезен, услужлив нли
гостоприемен. Радушни стопани. Радушен прием.
> > Посрещнаха ни радушно.
радушие ср. н радушност ж. Качество нли проява,
постъпка на радушен.
радя псе. трх. нар. Трудя се, работя, залягам, грнжа
се; радея.
раждаемост ж. кииж. Относителен брой на раждани¬
ята в дадено време н общество. Властта поощрява
раждаемостта, Увеличение на раждаемостта.
раждам нсв., родя св. прх. 1. За жена нлн женско жи¬
вотно — добивам собствена рожба, ставам майка.
Родила е син. Скоро ще ражда. Бързата кучка слепи,
ги ражда. Поел. 2. разш. Изобщо ставам родител,
ражда мн се чедо. Ще се ожените и ще си редите
деца. 3, За дърво, растение, земя — давам плод. Зе- ,
мята е слаба и нищо ие ражда. Тая черница ражда
бели плодове. 4. прен. Правя нещо да се появи, да
възникне, давам начало на нещо; пораждам. — се
нпрх. 1. Излизам от майчина утроба, идвам, появя¬
вам се на свят. Кога си се родил? 2. Пониквам, из¬
никвам, вирея. В нашия край се ражда хубаво гроз¬
де. 3. прен. Явявам се, пораждам се, възниквам,
раз 1. нарч. Веднъж, отведнъж. 2. като числ. Еднн, ед¬
но (обикн. в съчет. раз, дв^три — прн бро¬
ене, отброяване преди извършване на нещо нлн за
отмерване на такт при маршнруване и др.). О От
раз разг. — за означаване, че нещо се извършва
бързо, без предварителна подготовка; отведнъж.
Това няма да стане от раз. Раз, два м готово — за
означаване, че - нещо се извършва или е извършено
бързо, [рус.]
раз- Представка за образуване на глаголи със значе¬
ние: 1. Започване илн осъществяване на дадено
действие с голяма сила, йнтензнвност, напр.: раз-
беснявам се, развиквам се, развилнявам се, разигра¬
вам се, разхвалвам н под. 2. Осъществяване на дейс¬
твието на основния глагол с голяма сила н
центробежно в различни посоки, напр.: разблъск-
вам. раздумвам, развявам, разгонвам, разливам, раз¬
пилявам и под. 3. Осъществяване докрай на дейст¬
вие, в резултат на което обектът се делн на части,
напр.: разграфхвим, разкроявам, разсичам, разчер-
тавам и под. 4. Осъществяване на действието на
основния глагол, довеждане на действието до ре¬
зултат, който обхваща обекта изцяло, ншгр.: раз¬
бърквам, разварявам, разгорявам, разработвам, раз-
■ хубавявам н под. 5. Изчерпване на действието,
осъществяване на действието върху вснчкн части на
обекта, напр.: разпродавам, разучавам, разграбвам и
под. б. Придобиване на качеството, означено от
произвеждащото прилагателно нлн съществнтелно-
нме, напр.: разболявам се, разхайтвам се, развоня-
вам се и под. 7. Прекратяване на действието, насоч¬
ване на действието в обратна посока, напр.: разбин-
товам,	развенчавам, развивам, развинтвам,
разглобявам, размобвам, разпопвам н под. ·
разбера вж. разбирам.
разбеснявам се нсв., разбеснея се св. нпрх. Започвам из¬
веднъж много да беснея, да лудувам; разлудувам се.
разбесувам се св. трх. За кучка, вълчица н др. — за¬
почвам да се бесувам, навлизам в любовен период,
разбивам нсв., разбия св. прх, 1. С удар правя нещо
на парчета; раздробявам, разтрошавам. Разбиваме
буците пръст. Разбихме леда. 2. С удар повреждам,
счупвам, нзкъртвам. Разбивам вратата. Разбиха
стъклото. 3. Наранявам, разкървавявам с удар.
Разбиха ми носа. Разбих си главата. 4. разг. С би¬
ене, удряне правя нещо да стане пухкаво. Разбивам
вълна. 5. Бъркам нещо снлно, докато се получи ед¬
наква смес, докато бухне. Разбивам яйца. б. Побеж¬
давам някого, нанасям му поражение. Ще разбием
неприятеля. Разбиха му войската. — се нпрх. Ста¬
вам на парчета, пръскам се, разпръсквам се прн
удар. Вълните се разбиват о брега. О Разбивам
сърцето някому — причинявам тежка болка,
мъка, страдание. Разбивам парн прост. — разменям
едри парн срещу дребни; развалям,
разбиван м. Който разбива нещо [обикн. като втора
съставна част на сложни думи като касоразбивач,
ледоразбивач].	*
разбивка ж. Разделяне, разпределение. Разбивка на
плана по тримесечия, [рус.]
раlбччтoвам нсв. н св., прх. Развързвам бинт, снемам
превръзка от рана. ,

разбираем прил. Който (лесно) може да се разбере;
разбран, понятен. Говорете на разбираем език.
разбирам нсв., разбера св. прх. I. Долавям с ум значе¬
нието, смисъла на нешо. Разбирам урока. Получих
писмото и разбрах съдържанието му. 2. Отгатвам,
досещам се, познавам. Разбра ли защо те е търси¬
ла? 3. ппрх., с предл. о т. Имам усет и познания,
' мога да ценя или да правя. Разбирам от изкуство.
Разбирти 'ли от тоя занаят? Разбира ти свиня от
кладенчова вода! 4. Отгатвам и споделям мислите,
чувствата и желанията на някого. Разбирам те, но
не мога да ти помогна. 5. Зная, владея (някакъв
език). Чужденецът не разбира български. 6. обикнт,-
св., разг. Имам облага, изпитвам удоволствие от
нешо. Нищо не разбрах от тази ваканция. 7- Усе¬
. шам, забелязвам, осъзнавам. Няма да разбереш ко¬
га ще мине времето. — се нпрх. 1. Вземам от дума,
че упорствам. Разбери се и ме остави на мира. 2.
Спогаждам се, сговарим се с някого. Напуснала мъ¬
жа си, защото. не се разбират, разбира се, разбере
се безл. 1. Става ясно. Разбра се най-после кой е ви¬
новен, 2. само нсв., вметн. и като межд. За изразя¬
ване на увереност в истинността на съобщението
или като утвърдителен отговор, за потвърждаване
на нешо. Той, разбира се. е прав. — Ще дойдеш ли?
— Разбира се! О Давам някому да |се) разбере разг.
— наказвам някого, отмъщавам му за нешо, разп¬
равям се с някого.
разбиране ср. 1, Действие по гл. разбирам
[с е]. 2. Начин, по който човек разбира нешата;
схвашане, възглед.
разбирателство ср. 1, Взаимно разбиране; сговор, съг¬
ласие. С такъв простак не можеш да имаш никакво
. разбирателство. 2. Споразумение, спогодба. Влез¬
те сами в разбирателство.
разбит прил. 1. Счупен, строшен, повреден. Разбито
стъкло. Разбита врата. Пътят е страшно разбит.
2. прен. Победен, сломен, съкрушен, съсипан. Раз¬
бита войска. Разбито сърце. Разбити мечти.
разбишквам нсв., разбншкам се. прх. прост. Разбул¬
вам, разхвърлям, разреждам. Разбишкали ми книги¬
те из стаята. Кокошките разбигикаха плявата.
разбия вж. разбивам.
разблажвам нсв., разблОжа св. прх. диал. 1. Правя,
направям нешо да стане благо, сладко. Сложи по¬
вече масло да разблажи гозбата. 2. Намокрям, раз-
квасвам яли докарвам, причинявам някому насла¬
да. Набрахме сливи да си разблажваме устата.
разблейвам нсв., разблея св. прх. Правя овца или ста¬
до да започне да блее. — се нпрх. Започвам да
блея.
разблеиувам се св, нпрх. поет. Размечтавам се.
разблуда ж. нар. Свестяване. спомняне от заблуда.
Има заблуда, има и разблуда.
разблудев прил. 1. нар. Размирен, смутен. Разблудно
време. 2, иар. Несговорен, разногласен. Разблудни
братя. 3. книж. Който се е отдал на блуд, блудст¬
во; развратен, блуден. Легенда за разблудната цар¬
киня. Деб.
разблъсквам псе., разблъскам св. прх. Блъскам на раз¬
лични страни, с блъскане отмествам, разхвърлям
мнозина или много неша, обикн. за да си пробия
път; разбутвам, разгласявам. Разблъсках навалица¬
та и минах. — се нпрх. разг. Увличам се да блъс¬
кам.	.
разбогатявам нсв., разбогатей св. нпрх. Ставам много
богат, забогатявам много.
развързвам се 803
ра1бин м. диал. Домашен тъкачеи стан. Платното ми
е още на развоя.
разбойник м. 1. Който посреша пътници нли напада
домовете им, та гн обира с насилие; грабител, бан¬
дит. 2. Изобшо крадец, обирник, злосторник.
О Пладнешка!* разбойник.
разбойнически прил. Който се отнася до разбойник.
Разбойническо свърталище.
разбойничество ср. Занятие или постъпка на разбой¬
ник.
разбоΠн)нют|ву|вам нсв. нпрх. книж. Върша разбой¬
ничество, проявявам се, постъпвам като разбойник,
разбойнншки прил. Разбойнически,
разболявам нсв., разболея св. прх. рядко. Правя някой
да сс разболее, причинявам болест някому; побеля¬
вам. — се нпрх. Ставам болен, хваша ме болест;
заболявам, поболявам се. Разболях се от мъка. Не
стой на вятъра, че ще настинеш и ще се разболееш.
разбор м. 1. Разглеждане, анализ на словесно произ¬
ведение или отделен израз, изречение откъм грама¬
тичен строеж, стил, художествени образи, идеи.
Граматичен разбор. Синтактичен разбор. Разбор на
стихотворение. 2. Вникване, обсъждане и преценка
на някаква дейност. Разбор на военните действия.
разборня ж. нар. Ред, управия. В тази къща няма раз-
бория.
разбраждам псе., разбрадя св. прх. Свалям, снемам
забрадка; отбраждам.	*
разбраздявам нсв., разбраздя св. прх. Изоравам отдел¬
ни дълбоки бразди в нива, та я разделям на лехи.
разбран прил. 1. Разбираем. Говори на разбран език.
> > Говори по-разбрано. 2. Който се разбира и сго-
варя с хората; сговорен, сговорчив.
разбръмчавам се нсв., разбръмча се св. нпрх. Започвам
(силно) да бръмча. Пчелите се разбръмчаха,
разбръшолевкм се нсв., разбръшолевя се св, нпрх, Ув¬
личам се да бръшолевя.
разбуждам нсв., разбудя св. прх. Събуждам, пробуж¬
дам, Развикал се, та разбуди цялата къща. — се
нпрх. Събуждам се, пробуждам се.
разбулвам нсв., разбуля ся, прх. 1. Снемам, свалям бу¬
лото от някого; отбулвам. 2. прен. Правя нешо да
стане явно, да го видят, узнаят, разберат всички;
разкривам. Разбулвам тайна.
разбунвам нсв., разбуня св. прх. Разбунтувам. — се
ппрх. Разбунтувам се,
разбунтувам св. прх. Накарвам, подбуждам някого да
се бунтува; размирявам, разбунвам. Дойдоха пар¬
тизани. та разбунтуваха селото. — се нпрх. Започ¬
вам .да се бунтувам.
разбутвам нсв., рнзбугам св, прх. 1. Бутам на разни
страни; разтласквам, разблъсквам. 2. Нарушавам
реда па нешо; разбърквам, разхвърлям,
разбухвам се псе., разбухам се сс. нпрх. Започвам да
бухам, увличам се да бухам,
разбушувам се св. нпрх. Започвам силно да бушувам;
разлудувам се, развълнувам се. Морето се разбушу-
ва.	*
разбъбрям се нсв., разбъбря се св. нпрх. Увличам се да
бъбря. Много се разбъбрахме, ще закъснеем.
разбълинквам нсв., разбълнйкам св. прх. Разклашам 4
течност (в съд), направям да бъдника. Не раздъл- *
никвай водата, да не се мъти.
развързвам се нсв., разбързам се св. нпрх. Започвам

804 разбърквам
много да бързам. Какво сте се разбързали, има още
време,	Е
’ разбърквам нсе., разбъркам се, прх. 1. Безразборно
размествам, променям местата на множество от
неща. Разбъркала му играчките. Някой ми е разбър¬
кал книгите, 2. Размесвам чрез бъркане. Разбъркай
яденето да не прегори! 3. Смесвам, размесвам мно¬
жество от различни шш еднородни предмети, неща,
Хубаво разбъркай картите, 4. прен. Създавам бър¬
котия, смут в нещо; обърквам. Разбъркала му ума.
разбъранквям нсв,, разбърннкам се. прх. Размествам с
бърникане; разбърквам. Разбърникал ми е всичко в
чекмеджето.	·	.
разбягвам се нсв., разбягам се св. нпрх. 1. обикн. мн.
и 3 л. ед. Бягаме на различни страня, с бягане на¬
пускаме дадено място. Изведнъж селяните се раз¬
бягаха. 2. Започвам да бягам, увличам се да бягам;
разтичвам се.
развала ж. 1. Разваляне, разтуряне, повреда. Верни
думи, вярна обич, има ли за тях развала? П.П .Сл.
Така приготвена, храната не подлежи на развала. 2.
прен. Състояние на нравствен упадък. От развала
към провала.
развален прил. 1. Разрушен, съборен, повреден, него¬
ден. Оградата е развалена. Има развалени зъби. Раз¬
валено ядене. Развалени яйца. 2. прен. Безнравствен,
развратен, покварен. Развалена жена. 3. За език,
реч — неправилен, със силно чуждо влияние. Гово¬
ри на развален български.
разваликъща ж. нар. Който прахосва, а не припечел¬
ва.	,
разваляш ж. 1. Остатък от нешо развалено, съборе¬
но; руина. Развалини от някогашни замъци. 2, прен.
Грохнал, съсипан човек.
развалям нсв., разваля св. прх. 1. Разрушавам, съба¬
рям. Развалиха му къщата, че ще прокарат улица.
2. Попречвам да стане нещо наредено; разтурям,
осуетявам. Развалиха сватбата. 3. Повреждам.
Бърникал часовника, та го развалил. Развалих си
очите. 4. Правя нещо негодно, понижавам качест¬
вото на нещо. Развалиха хляба. Развалили сте мля¬
кото. 5. Научавам някого на лошо; покварявам.
Развалиха го лоши другари. 6. Нарушавам, разст¬
ройвам. Не си разваля спокойствието. — се нпрх.
1. Разрушавам се, повреждам се, ставам негоден.
Часовникът ми се е развалил. Топло е и яденето ще
се развали. 2. За времето — става дъждовито, ло¬
шо. 3. Нарушавам се, разстройвам се. Настроение¬
то му се развали, О Развалям паря — разменям
. едри пари срещу дребни.
разварявам нсв., разваря св. прх. Варя нещо, докато
омекне съвсем или се разкашка. — се нпрх. Чрез
варене ставам мек и набъбвам; развирам се. Вари
се в пддеолена вода, за да не се развари.
разведа вж, развеждам. . 4.	-
разведен прил. Който се е развел, чийто . брак е раз¬
трогнат. Разведена,. жена.
разведрявам и разведрям нсв., разведря св. прх. Правя
нещо да стане ведро, ясно, свежо. — се нпрх, 1. За
времето, небето — разяснява се. Времето се развед¬
ри. 2. Ставам свеж, освежавам се. Идзлез малко. на¬
вън да се разведриш! .
развеждам нсв., разведа св, прх. 1. .Водя някого или
нещо насам-натам, в различни посоки, на различни
места. Разведоха ни из града. Развежда коня, че е
уморен. 2. Разтрогвам брака на съпрузи, давам раз¬
вод някому. Съдът няма да ги разведе. — се нпрх.
Прекратявам, разтрогвам брака си с някого, полу¬
чавам развод. Разведоха се преди година.
развейпрах м. 1. Лекомислен, несериозен човек. 2.
Прахосник.
развенчавам нсв., развенчая и развенчбя св. прх. 1. Ли¬
шавам някого от слава, почест. Мнозина мними ге¬
рои бяха развенчани, 2. Разтурям брак; развеждам,
развеселявам нсв., развеселя св. прх. Правя някой да
- бъде весел, предизвиквам весело състояние. Каза
няколко думи и есинки развесели. — се нпрх. Ставам
весел. Пийнахме си и се развеселихме.
разветрен прил. Разсеян, разпилян, несериозен. Раз-
ветрени младежи.
разветрям се нсе., разветря се св. нпрх. Заставам или
ходя яа открито, за да ме облъхне и освежи вятъ¬
рът. Излязохме да се разветрим.	1
развея вж. развявам.
развивам нсв., развия се. прх. 1. Отвивам, разповивам,
разгъвам. Развих детето, че му е топло. Не ме 'раз¬
вивай. студено ми е. 2, Отвьртявам, развинтвам.
Развих болтовете. 3. За пролетен вятър — правя
да се разлистят дърветата, Вятърът скоро ще раз¬
вие гората. 4. прен. Спомагам или въздействам да
се проявят умствени или телесни качества и способ¬
ности. Физкултурата развива тялото. Граматика¬
та развива ума. 5. Проявявам, осъществявам дей¬
ност. Нашата организещия . развива широка
просветна работа. Колата развива висока скорост.
6. Налагам, ргапкнявам някой въщзее ида ^исъл.'
. Развивам тема. Развих мисълта си, 7. Получавам,
придобивам някакво качество, изпадам в някакво
състояние. Болният развива пневмония. Развивам
мания за преследване. — се нпрх. 1. За растение,
пъпка — разлиствам се, ставам на лист или цвят.
Гората се развива. 2. За събитие, процес, болест —
протичам, преминавам, ставам. Как се развиват не¬
щата? 3. За -дейност, предприятие, общество и др.
— разширявам се, увеличавам се, напредвам. 4.
, Раста, израствам (физически или умствено). Дете¬
то се развива много добре. 5. За става, мускул, пъп
и др. — получавам травма от някакво напрежение,
пресилване и бол/я. Развила ми се е ръката. б. За
свиня — идва ми време за полово събиране, за оп¬
. лождане.. О Развивам знаме (байрак) — вдигам,
развявам.
развигдр м. Топъл пролетен вятър, който развива го¬
рата.	,
развцделява [се] нпрх,, развнделёе (се] и развидели |ее|
св. безл. Започва да става светло, . видело; раз¬
съмва се.	...	.
развиделяване ср. Разсъмване.
рнзвиквам се нсв., рязвйкам се св. нпрх. Започвам сил¬
но да викам, увличам се да викам. Развикаха се
всички изведнъж. Дакво си се развикал, та те слу¬
шат и съседите.
развнлпявам се . нсв., развалпёя се св. нпрх. Започвам ,
да вилнея, увличам се да вилнея, да буйствам. Раз-
вилнял се е, та всичко живо трепери от него.
развйнтвам нсв·., развинтя св. прх. разг. Развивам, раз¬
. въртянам нещо завинтено, Развинти гайките,
развинтен прил. Обикн. в съчет.- развинтена фантазия
разг. — прекадено силна, необуздана.
развирам се нсв., развря се св. нпрх. Рязварявам се. Бо¬
бът е пресен, та лесно се разбира.

развит прил, 1, Който е добре сложен физически, те¬
лесно; здрав, силен. Развит човек. Има развити
мускули. 2. Който е умствено напреднал, издигнат.
Децата им са развити. 3. Който Се намира на ви¬
сока степен на развитие. Развити страни. Развита
икономика.	■
развитие ср. Действие по гл. р а з в и я се; напре- ‘
дък, усъвършенстване. Той не подлежи на никакво
развитие.
развихрям нсв,, развихря се. прх. Правя, ставам при¬
чина нещо или някой да се развихри. — се.нпрх. L
За вихър, буря — започвам да се проявявам с ген
ляма сила. 2. преп. Започвам да се вихря, проявя¬
вам се вихрено, с голяма сила. Развихря се нова
дискусия.	f
развия вж. развивам.
развласявам и развласвам нсв., разалася се. прх. Пра¬
вя нещо (прежда, тъкан, плетиво) да има влас, да
стане власато, пухкаво; разчесвам.-
развлачвам (и развлйчам) яре., развлича- св. прх. Об¬
работвам, разтеглям с влачене. Развлачаме вълна.
Ще развлачим кълчищата.
развлека вж. развличам.
развлечен прил. Обикн. за човек — който не е доста¬
тъчно спретнато облечен или се бави, размайва при
работа. Прот. стегнат.
развлечение ср. Приятно занятие, - занимание, което
запълва свободното време и не дава на човек да
чувства, да изпитва досада; забава. Търся ризвлече-
ние. Чета леки романи за развлечение. Играем таб¬
ла само за развлечение.
развличам нсв., развлека се. прх. 1. Влека, с влачене
' нося на разни страни. Развлече сламата по целил
двор. 2. прен. Разтягам, проточвам. Развлича рабо¬
тата по месеци. 3. прен. Забавлявам, разсейвам.
Развличай го да не скучае! — се нпрх. 1. Забавлявам
се. 2. Разтакавам се, мая се.
развод1 м. Разтрогване на брак между съпрузи; бра¬
коразвод.
развод2 м. воен. Смяна на караул или часови по пос¬
товете. (рус.]	,
разводач м. 1. Екскурзовод, гид, чичероне, 2. воен.
Който извършва смяната на караула, развежда ча¬
совите по постовете,	,
разводен прил. Който се отнася до развод! бракораз¬
воден.
развбдя се вж. развеждам се.
разводних м. (и рязвблниче ср.) Отровен полухраст от
рода на кучешкото грозде с лилави цветове и алени
продълговати зърна, 5о1апшп бШсашага; червено
кучешко грозде.
разводнявам нсв., разводня св. прх. 1, Добавям вода,
правя нещо да стане воднисто; разреждам. Развод¬
нил е виното. 2. прен. Олекотявам съдържанието на
нещо чрез вмъкване н'а несъществени подробности.
Докладът е разводнен.
развоен прил. Който се отнася до развой, развитие.
Развойна дейност.	*
развбждам се нсв., развбдя се св. нпрх. За крава или
биволица — разгонвам сс, идва ми време за оплож- 1
дане. Юницата се е разводша.	,
развбзвам нсв., развозя св. прх. Разнасям, разкарвам
„ с возене. Развозва дърва по къщите.
развой м. Развиване, развитие, напредък. Развой на
науките. Следя развоя на събитията.
развонявам се нсв., развоибя се и развоня се св. нпрх.
Започвам силно да воня; разсмърдявам се.
развълнуваност 805
разврат м. 1· Полова разпуснатост. 2 Нравствена
поквара, пълно разложение на моралните опори на
обществото..
разпрател прил. Който живее в разврат, отдава се на
разврат; покварен, безпътен, безнравствен. Разв¬
ратна жена.
развратен прич. от развратя като прил. Който
се е поддал на разврат, когото са развратили. Ду¬
ши развратени, до тинята слезли. Ваз.
рязвратёност ж. Качество на развратен. [Толстой]
разкрива леността, развратенастта.. на господари¬
те. Н.Лил.	.
развратится м. и развратйтелка ж. книж. Човек, кой¬
то развращава някого. Развратител на младежта.
развратник м. и развратница ж. Развратен човек,
развратнича нсв. нпрх. книж. Отдавам се на разврат,
развратнически прил. Който се отнася до развратник,
присъщ е на развратник; безнравствен, *
развратност ж. Качество на развратен,
развращавам нсв., развратя св. прх. Нравствено разва¬
лям някого, подвеждам, изкушавам го да се подда¬
де на разврат, правя да стане развратен; локваря-
вам. Безделието развращава младежта.
развр&кдам нсв., разоредя св. прх. В съчет. с рапа
—	пипам, чопля, та я възбуждам отново,
рязврещявам се нсв., рязврегця се св. нпрх. 1. Започ¬
вам (силно) да врещя. 2 Врещя много, увличам се
да врещя.	V
развръзка ж. 1. Край, заключителна част на някакво
действие, събитие. 2. спец. Заключителна част от
сюжета на драматично или епическо произведение,
в което се разрешава, изяснява се конфликтът. Сра.
завръзка.	·
развръщам нсв., развърна св. прх. 1. Разпръсквам, раз¬
гъвам нашироко. Овчарят развърна стадото по ши¬
роката поляна. Развръщам войска. 2. разг. Връщам
всичко или всички (заеми, взети назаем неща). Раз¬
върнахме си заемите.
развря се вж. раз в и р а м’ е е
развряквям се нсв,, развряквм се св. нпрх. Започвам
(силно) да врякам, увличам се да врякам. Детето
се е разврякало.
разоряеквам се нсв., разоряскам се св, нпрх. Започвам
(силно) да вряскам, увличам се да вряскам.
развъдя ж. и разкъд м. нар. 1. Добитък, развъден и
отгледан у стопанина си, а не купен; завъда, дамаз¬
лък. 2. Разплод.
развъден прил. Който е свързан с развъждане на не¬
що. Развъдна работа. Развъдни стопанства.
развъдник м. Място, среда или предприятие, иьдето
нещо се развъжда; разплодник. Развъдник за риба.
развъждам нсв., развъдя св. прх. Въдя, завъждам нещо
да стане много на брой; размножавам. Тая пролет
развъдих много пилета. — се irnpx. - само мн. и 3 л,
ед. Въдим се, та ставаме много; размножаваме се.
развълнувам св. прх. Причинявам, докарвам вълнение
(главно в 3 знач,). Новината много ме развълнува.
—	се нпрх. Започвам да се вълнувам. Морето се
развълнува. Развълнувах се от смущение..
развълнуван прил. 1. В който има вълни, вълнение.
Развълнувано море. 2. прен. Който е в неспокойно
състояние на духа, изпитва вълнение,
развьлнуваиост ж. Състояние на развълнуван; вълне¬
ние.

806 развървявам
развървявам се псе., развървя се св. нпрх. Започвам
усилено да вървя, да ходя.
развъраям нсв., развървя св. прх. Махам, издялам
връвта на нещо; извървим.
развързвам нсв., развържа св. прх. 1. Освобождавам
от връзка, превръзка и поп. Развържи си обущата.
Развързвам рана. 2. прен, Освобождавам от ограни¬
чение, спънка, стеснение и под. Виното им развърза
езика. О Развързвам ръцете на някого,—
преставам да ограничавам, давам някому възмож¬
ност да действа свободно,	1
развърна вж. развръщам.
развъртам и развъртявам нсв., развъртя се. прх. 1,
Въртя в обратна посока нещо завъртяно, стегнато,
за да се развие или отслаби, отхлаби; отвъртявам,
отвивам. Развърти малко винта, че е протегнат. 2.
Започвам да въртя, да размахвам нещо наоколо си*
Развъртях сопата и разгоних кучетата. 3. прен.
разг. Предприемам нещо, започвам да въртя, да
върша някаква работа, дейност енергично, с голям
замах. Някои развъртяха голяма търговия. — се
► трх. 1. Започвам да върша нешо енергично, бързо,
сръчна. Развъртя се и всичко тури в ред. 2. Размах¬
вам наоколо сн нещо в ръце. Развъртя се с брадва¬
та.
развявам нсв., развея св, прх, 1. С веене разнасям, раз¬
, пшявам па разни страни. Задуха вятър и развя пра¬
ха. 2. Държа е размахвам нещо във въздуха да се
вее. Развявам знаме. — се нпрх. 1. За коса, знаме и
др. — вея се, люлея се от вятъра: Косата ми се раз¬
вява. 2. прен. Ходя нагоре-надолу, скитам. Цял ден
се развява из махалата. О Развявам |си] байрака .
разг. неодобр, — а. За жена — развратнича, б, Пра¬
вя каквото си искам, действам безогледно,
разгадавам нсв., разгадая св. прх. 1. Долавям, разби¬
рам скрития смисъл на нещо; отгатвам. Разгадах
тайните ви намерения. 2. Обяснявам нещо загадъч¬
но. Разгадай ми тоя сън.	.
разгадка ж. Разгадаване, отгатка.
разгазвям нсв., разг&зя се. прх. Размачквам с газене.
Добитъкът е разгазиа калта по улицата.
разгалвам нсв., разгаля св. прх. Разглезвам. Разгалиха
детето.	·
разгалим вж. разгонвам.	♦
разгар м. Най-висока точка в проявата на нещо, най-
нанрегнат, ‘интензивен момент в някаква работа,
дейност, процес; кипеж. Случи се в разгара на жът¬
ва, В разгара на лятото. Работата е в разгара си.
разгарям и разгорявам нсв., разгоря св. прх, 1. Правя
нещо да започне да гори, да пламне по-силно; раз¬
палвам. 2. прен. Възбуждам нещо, правя нещо да
се прояви с по-голяма сила, по-буйно. Сиренето ще
ти разгори жаждата. Не разгаряйте нови конфлик¬
ти. — се нпрх. 1, Започвам да горя силно. Огънят
се разгоря. Антрацитът мъчно се разгорява. 2. За¬
почвам да се проявявам с голяма сила, буйно. Раз¬
горя се силен спор.
разгащвам нсв., разгашя св. нпрх. 1. Свличам, смък¬
вам някому гащите донякъде. 2. прен.· Не държа
строго някого; разпускам, разхаитвам. — се нпрх*
1.	Обличам се небрежно, не достатъчно стегнато,
спретнато. 2. прен. Държа се неприлично, разпусна¬
то; разхаитвам се.
рйзгеле нарч. и межд. разг. Тъкмо навреме или на
място. Разгеле си дошъл, та да ни помогнеш
[перс. > тур.]
разглеждам нсв., разгладя св. прх. С гладене изпра¬
вям, отстранявам гънка и под.
разгласа ж. Гласно или писмено съобщение, съобща¬
ване на нещо; обява. Правя разгласа. Продажба без
разгласа.	.	-
разгласявам и разгласям нсв., разглася св. Прх. (и
нпрх:.) Съобщавам, обявявам нещо публично, давам
гласност на нещо. Разгласиха за годежа. Разгласи¬
ха програмата си по радиото.
разглеждам нсв., разгледам се. прх. 1. Гледам нещо
внимателно, от всички страни, в подробности. Раз¬
глеждам изложба. Разгледах книгата, но още не
съм я чел. 2. Запознавам се с нещо, проучвам или
обсъждам нещо. Разгледахме вашата молба. Раз¬
гледахме романа „Под игото“. Делото ще се раз¬
глежда от Върховния съд.
разглезвам нсв., разглезя св. прх. Глезя някого, та ста¬
ва своенравен, непослушен, несериозен, придирчив;
разгалвам. Разглезила сина си, а се оплаква от него.
— се нпрх. Ставам глезен; разглезен,
разглезен прил. Който е научен да го глезят, да му
угаждат, да го хвалят, да му прощават всичко,
разглезеност ж. Качество на разглезен. Той дотяга
със своята разглезеност.
разглобка ж. Разглобяване. Прот. сглобка.
разглобявам нсв., разглобя св. прх. Разединявам, отде¬
лям една от друга частите на апарат, машина, съ¬
оръжение и под., Прот. сглобявам. Разгло¬
бихме машината да я почистим.
разглобяем прил. Който Може да се разглобява. Срв.
сглобяем. Разглобяема пушка.
разгиевйвамнсв., разгневя св. прх. Предизвиквам у ня¬
кого гняв, правя да бъде гневен; разядосвам, раз-
сърдвам. — се нпрх. Ставам шевен, обзема ме
гняв.
разговарям1 псе. нпрх. Водя разговор; разговарям се.
Жените тихо разговаряха.	,
разговарям2 нсв., разговаря св. прх. 1. Подбуждам ня¬
кого да говори, да започне разговор; заговарям.
Опитай се да го разговориш. 2. Утешавам, развли¬
чам с разговор; раздумвам. Сама съм, няма кой да
ме разговори. — се нпрх. 1. Говоря, разговарям с
някого. Разговаряхме се из целия път. 2 Отпущам
се, увличам се да говоря; разприказвам се,
разговея вж. разговявам.
разговор м. Устна размяна на съобщения, мисли, чув¬
ства и пр. между двама и повече човека; беседа, ди¬
алог, Водя разговор. Влизам в разговор. Оживен
разговор. Търся тема за разговор.
разговорен прил. 1. Който се употребява само при
разговор, койтб е типичен, характерен за устната
реч. Срв. книжовен, литературен.
Разговорна дума. Разговорен език. Разговорен стил.
2, Който става, осъществява се във вид на разго¬
вор; диалогичен. Разговорна форма на урок. 3. диал.
Който предразполага към разговор,
разговорна ж. Лек, забавен разговор. Всяка вечер
приятелите се събират на разговорка.
рязговорлнв прил. Който обича да разговаря; приказ¬
лив, общителен. Разговорливо дете.
разговорлнвост ж. Качество на разговорлив; приказ-
лявост.
разговорник1 м. Практическо помагало за изучаване
на чужд език, в което се съдържат образци от раз¬
говори на определени теми.

разговорник2 м. и разговбрннца ж нар. Разговорлив
човек.
разговаря вж. разговаря м2.
рязговорност ж. Качество на разговорен.
разговявам нсв., разговея св. нпрх. Преставам да го¬
вея, да постя; отговявам, облажвам се.
разгодявам нсв., разголя св. прх. Разделям годеници,
развалям годеж. — се нпрх. Отказвам се от годеж,
връшам годеж.
разгонвам и разгалим нсв., разголя св. прх. 1. Свалям
или повдигам дреха, та се вижда част от тялото,
която обикновено е покрита. Разголвсш гърди. Не
си разгаляй гърба на слънцето. 2. Обличам леко.
Много рано разгалваш детето. 3. преп. Правя да се
вижда, излагам на показ нещо, което с било скри¬
то. — се нпрх. Обличам се леко или оставям да се
види част от тялото, която обикновено е покрита, '
разгон м. 1. Високо тревисто растение из храсталаци
и сенчести места с четириръбесго стъбло,
8сгорЬи1апа подова. 2. Название на някои растения,
като разводник, блатняк, жълтурче,
разгонвам нсв., разгоня св. прх.. Гоня, пропъждам на
разни страни; разпръсквам. Полицията разгони
стачкуващите. О Разгонвам фамилията*
н я к о 1и у.
разгонвам се нсв., разгбни се св. нпрх. За женско жи¬
вотно — идва ми време за заплождане, проявявам
нагон за покршзтие от мъжко животно. Кравата се
е разгонила.
разгонен прил. За женско животно — който е в период
на заплождане, проявява нагон за покриване от
мъжко животно.
разгоненост ж. спец. Външна проява, състояние на
разгонен.
разгонка ж. нар. 1. Според народните поверия —
’ билка, трева, която може да раздели двама влюбе¬
ни или да прогони няхое зло. 2. Название на някои
растения, като старо биле, кучешко грозде, развод¬
ник. - ·
разгореше» прил. 1. Който се е разгорещил, станал е
горещ или изпитва горещина. 2. прен. В който има,
който е свързан със силна душевна възбуда; разпа¬
лен. Водят се разгорещени спорове. > > Спорят
разгорсицено.
разгорещёност ж. Качество или състояние на разгоре¬
щен; разпаденост.
разгорещявам нсв., разгорещя св. прх. 1. Правя горещ,
загрявам силно. 2. прен. Възбуждам телесно или ду¬
шевно. Виното разгорещи още повече противниците.
—- се нпрх. 1. Става ми горещо, чувствам горещина.
От ходенето се разгорещиха бързо, 2. прен. Засил¬
вам се, усилвам се. Спорът се разгорещи. 3. прен.
Изпитвам или проявявам телесна или душевна въз¬
буда. Ораторът се разгорещи.
разгоря, разгорявам вж, разгарям.
разграбвам нсв., разграбя св. прх. 1. Ограбвам бързо
и безразборно. Башибозуците разграбили имота на
въстаналите села. 2. Вземам, купувам бързо. Ще
разграбят стоката като топъл хляб.
разграден прил. Обикн. в съчет. разграден двор — къ¬
дето няма ред, законност, ограничения.
разграждам нсв., разградя св. прх. 1. Махам, отстра¬
нявам, унищожавам оградата на нещо; отграждам.
Разграждам двор. 2- Разрушавам нещо изградено,
построено. Денем гради, нощем разгражда, 3. спец.
Разлагам нещо на съставните му части, елементи.
разграничавам нсв., разгранича св. прх. 1. Означавам,
раздавам 807
определям границата или представлявам граница
между две неща; разделям. Могилата разграничава
нивите от ливадите. 2. преп. Отделям едно нещо от
друго, определям разликата между нсшдта; разли¬
чавам. Разграничавам понятия. Разграничавам поле
на дейност. — се нпрх. Отричам, отхвърлям връз¬
ката си р някого или с нещо.
разграничение ср. Отделяне, обособяване на нещата
или определяне на границата, разликата между
тях; граница, разлика. Прокарвам разграничение
между две близки понятия.	■
разграничителен прил. Който служи за разграничение.
Разграничителен белег. Разграничителен стълб.
разграфявам нсв., разграфя се. прх. Чертая графи, раз¬
делям нещо на графи; разчертавам. Разграфявам
лист хартия.
разгребвам и разтрисам нсв., разгребй св. прх. Отстра¬
нявам, разравям с гребане. Разграбвам сняг с лопа¬
та.
разгрея еж. разгрявам.
разгрйбам вж. разгребвам.
разгром м. Пълно поражение, унищожение. Армията
претърпя разгром, [рус.]
разгромявам нсв., разгромя св. прх. Нанасям разгром;
сразявам, ськрушавам, унищожавам. Разгромихме
врага.
разгръщам нсв., разгйриа св. прх. 1. Отварям нешо
свито, затворено; разтварям. Разгръщам чувал. Раз¬
гръщам книга. 2. Разгъвам (във 2 знач.). 3. прен.
Проявявам в пълна мяра, широко развивам. Има
възможност да разгърне всичките си способности.
разгрявам нсв., разгрея св. 1. прх. Правя нещо да ста¬
не топло; затоплям, загрявам. 2. нпрх. Загрявам (в
3 знач .). — се нпрх. Разгрявам (във 2 знач.); загря¬
вам. Трябва добре да се разгреем преди мача.
разгубвам нсв., разгиба св. прх. Изгубвам много неща
или на много места; изпогубвам.
разгуквам се нсв., рязгукям се св. нпрх. Увличам се да
гукам.
разгулен прил. Който е свързан с пиянство, шумно ве¬
селие, разточителство. Разгулен живот, [рус .]
разгулявам се нсв, разгулни се св. нпрх. Увличам се
да гуляя.
разгъвам псе., разгъна св. прх. 1. Отварям нещо сгъ¬
нато, свито; разтварям. Разгъвам плат. Разгъвам
вестник. 2. Разполагам в ширина; разгръщам. Раз¬
гъвам ротата за атака. > > Разгънат строй.
разгьлчавам се нсв., разгълча се св. нпрх. рвзг. Разбъб-
рям се, развиквам се. '
разгърдвам нсв., разгърдя св. прх. Разгръщам, разтва¬
рям дрехата (на някого) отпред, на гърдите. Много
си разгърдила детето., ще настине. — се възвр. Раз-
голвам си. гърдите.
разгьрмявам се нсв., разгърна се св. нпрх. Увличам се
да гърмя, захващам да гърмя много и безразборно,
разгърна вж. разгръщам.	t
разгърнат прил. Който се развива нашироко, проявява
сс в пълна мяра. Разгърнато строителство.
раздавам псе., раздам св. прх, Давам всичкото или да¬
вам от нещо на мнозина, разпределям между мно¬
зина. Раздадох парите си. Днес раздават заплати.
Раздавам подаръци. Аз раздавам картите. Раздавам
за бог да прости. — се нпрх. 1. книж. Давам нещо
или много неща от себе си на мнозина, полагам го-

808 раздавателен
леми усилия за нешо. Артистът се раздава. 2. За
глас, звук — разнасям се, прозвучавам, прогьрмя-
вам. Раздаде се гръм. Раздадоха се одобрителни гла¬
сове. О Раздавам правосъдие — осъществявам пра¬
восъдие, съдя съгласно правото, законите, .
раздавателен прил. каиц. Който служи за раздаване.
Раздавателна книга. Раздавателна ведомост.
раздавач м. и раздавачи* ж. Пощенски служител,
който разнася кореспонденция, вестници и др.
раздалечйвам нсв., раздадена се. прх. Увеличавам раз¬
стоянието между два или повече предмета,
раздэдечёв прил,, само ми. За два или повече предме¬
та — между които има сравнително голямо разс¬
тояние. Раздалечени очи.	-
раздалеченост ж. Сравнително голямо разстояние
между два или повече предмета,
раздам вж. раздавам,
раздвижвам нсв., раздвижа св. прх. 1. Започвам да
движа, привеждам в движение. Вятърът раздвижи
водата. 2. прен. Развълнувам, възбуждам. Новина¬
та раздвижи цялото село. *
раздвижен1 прил. книж. Който се отличава с динами¬
ка, разнообразие. Фасадата на сградата е доста
раздвижена.
раздвижен2 прил. техн. Само в съчетание раздвижен
ключ — гаечен ключ с подвижни челюсти за захва¬
щане и завиване на неща с различна големина, [от
рус.]-	*
раздвнжеиост ж. Качество на раздвижен1.
раздвоен прил. 1. Който е разделен на две, състои се
от две части. Раздвоено копито. 2, прен. За човек и
неговото психическо състояние — който е с нару¬
шено единство, проявява се по два различни начи¬
на, в различни посоки. Раздвоено внимание.
раздвоение ср. 1. Раздвояване, разделяне на * две. 2.
Раздвоеност. Раздвоение на съзнанието.
раздвоеност ж. 1. Състояние, при което е нарушено
единството на някоя психична проява; раздвоение.
Раздвоеност на вниманието. Раздвоеност на лич¬
ността. 2. Душевно състояние, при което се проя¬
вяват две различни чувства,
раздвоявам нсв., раздвой св. прх. 1. Деля, разделям на
две части. Раздвоявам платното. 2. прен. Скарвам,
смразявам близки хора. 3. прен. Причинявам, по¬
раждам раздвоение, раздвоеност (у човека, на него¬
вото внимание, съзнание и др.). —.се нпрх. Изпит¬
вам раздвоение, раздвоеност, ставам раздвоен,
раздёл м. книж. Дял, отдел, [рус.]
разделен прил. Който е свързап с разделение, раздяла,
който причинява раздяла. Имаме биле разделно, ала
го скъпо даваме. Нар.п, Дошло е време разделно.
О Разделно писане спец. — при което думите в да¬
дено словосъчетание се пишат отделно една от дру-
‘ га, напр.: от горе до долу, на края, клас първенец и
под.Срв,.с лят» полуслят.
разделение ср. Разделяне, разпределение на нещо ця¬
лостно и единно между неколцина. Разделение на
труда. Разделение на властите. '
разделителен прил. книж. Който се отнася до разде¬
ляне, разграничаване или служи за разделяне. Раз¬
делителен закон. Разделителна черта. Разделителен
протокол.	.
раздёлиополов прил. биол. При който едни индивиди
произвеждат сперматозоиди, а други — яйцеклет¬
ки. Сра. двуполо в. Цветовете на дъба са
разделнополови.
разделям нсв., разделй св. прх. 1. Деля на части. Раз¬
делям хляба на четири. Разделям момчетата на
групи. 2, Разпределям между неколцина; раздавам.
Разделям хляба на всички. Разделям печалбите. 3.
Намирам се по средата, та деля нещо на две или
едно нещо от друго. Реката разделя селото на две.
4. прен. Отдсллм един от друг. Свекърввопа успп да
раздели младите. 5. прен. Нарушавам единството;
разединявам. Въпросът раздели събранието на две.
— се нпрх. 1. Деля се, разпадам се, ставам на части.
При гората пътят се разделя. Групата ни се· раз¬
дели, 2. обикн. ми. Тръгваме отделно, поотделно;
отделям се. Те се разделиха пред вратата. Разде¬
лихме се преди един час. 3. прен. Преставам да жи¬
вея заедно с някого, заживявам отделно от някого.
Съпрузите се разделиха. 4. прен. За наследници —
разделяме помежду си наследено имущество, нас¬
ледство. След смъртта на бащата синовете се раз¬
делиха. О Пътищата нн се разделят — преставаме
да бъдем заедно или да имаме обши интереси, да
бъдем единни и сговорни.
разденва се лее., раздели се св. безл. нар. Настава ден;
развиделява се, разсъмва се.
раздера вж. раздирам.
разпитвам псе. и раздйгам нсв. и св.. раздйгаа св. прх.
Дигам, вдигам няколко или много неша, обикн. за
да почистя, подредя, разтребя. Жените взеха да
раздигат трапезата..	’
раздиплям нсв., раздипля св. прх. Разгъвам, разгръ¬
щам нещо сгънато на доили; ризплащам. Раздип¬
лям чаршафа.	■
раздйрам нсв., раздера св. прх. 1. Дера. с дране нап-
равям на късове, на парчета; разкъсвам, съдирам.
Раздирам кърпа. 2. Силно, дълбоко наранявам, од¬
расквам. Кашляща раздира гърдите му. —· се нпрх.
Разкъсвам се. Раздирам се от противоречия.
раздирвам се нсв., разднря се св. нпрх. разг. Започвам
упорито да диря, да търся; разтърсвам се. Ако се
раздираш, ще го намериш.
раздор м. Вътрешна вражда в борба, липса на съгла¬
сие. Семейни раздори. Раздори между болярите от¬
слабили държавата. Сея раздори.	>
раздорник м. и раздораица ж. Който причинява раз¬
дори.
раздрйзвам и раздразним псе., раздразня св. прх. 1. С
дразнене предизвиквам нервна възбуда или недо¬
волство, гняв; разеърдвам, нервирам. Внимавай да
не раздразниш кучета. 2. Възбуждам, предизвиквам
някаква реакция, появата на нещо. Раздразним апе¬
тита. Ще раздразниш раната. Раздразниха любо- .
питството ми. — се нпрх. Разеърдвам се, нервирам
се, възбуждам се.
раздразнен и раздразнен прил. 1. Засилен, увеличен по¬
ради дразнене. Раздразнено любопитство. 2. Раз¬
сърден, ядосан, нервирай.
раздразнение ср. Състояние на нервна възбуда, недо¬
волство, яд от нещо неприятно, досадно. Говори е
раздразнение.
раздразненосг и раздразнёност ж. Качество или със¬
тояние на раздразнен.
t раздразнителен прил. Който лесно се дразни; чувстви¬
телен, нервен, избухлив. Раздразнителна дете.
раздразнителност ж. Качество на раздразнителен. Из¬
вестен е със своята раздразнителност.
раздразня, раздразним вж. раздразвам.

раздран прил. 1, Разкъсан, продран. 2. За гърло, глас
—	дрезгав, продран.
раздремвам и раздрймвам нсв., раздрёмн св. прх. Пра-
6я някой да престане да дреме, да ве му ес дреме.
—	се мдх Минава ми дрямката, престава да ми се
дреме; разсънвам се. Ще си измил очите да се раз- .
дремя.	'
раздробен прил. Разпокъсан на дребни дялове. Раздро¬
бено селско стопанство. ·
раздробеност ж. Качество на раздробен,
раздробявам нсв., раздробя се. прх. Правя, направям
на дребни късове; разпокъсвам. Раздробявам имот.
раздружавам нсв., раздружа св. прх. Развалям нечия
дружба или сдружение, съдружие от две или повече
лица, страни. — се трх. Развалям дружбата или
сдружението, съдружието си с някого. Прот.
сдружавамсс.
раздрусвам нсв., раздрусам св. прх. Друсам продължи¬
телно или силно; разклащам, разлюлявам, разтър¬
свам. Силен гръм раздруса зданието. .
раздрънкай прил. разг. Който е развален, повреден, та
много дрънка, хлопа; разхлопан. Раздрънкано пиано.
раздрънквам нсв., раздрънкам св. прх. 1. Правя нещо
* да започне да дрънка, обикн. като го разклащам.
2.	прен. Развалям, повреждам, разстройвам нещо,
та започва да дрънка, да хлопа; разхлопвам. Разд¬
рънквам пиано. Раздрънкаха ми велосипеда. 3. прен.
неодобр. Разправям, разгласявам, разказвам нещо
наляво и надясно. Раздрънка клюката по цялото се¬
ло. — се нпрх. 1. Развалям сс, повреждам се, разс¬
тройвам се, та започвам да дрънкам, да хлопам. 2,
прен. неодобр. Разприказвам се, разбъбрям се.
раздрймвам вж, раздремвам.
раздувам нсв., раздуя св. прх. 1. Правя нещо да се на¬
дуе, да увеличи обема си под напъна на въздух, газ.
2. прен. Прекомерно разширявам, преувеличавам
нещо. Раздувам нечии заслуги. Раздуват щата на
предприятието.
раздумвам нсв., раздумам св. прх.. 1. Развличам, уте¬
шавам с думи, с разговор. Няма кой да дойде да я
раздума. 2. Уговарям, убеждавам някого да се от¬
каже от ' някакво намерение; разубеждавам. Раздума
го да не ходи.	.
раздумка ж. нар. Раздумвано, разговор за утеха, раз-
туха; разговорка. Събрали се жените на раздумка.
раздут прил. Който е прекадено разширен, увеличен.
Раздут щат. Раздути сметки*
раздухвам нсв:, раздухам св. прх, 1. С духане разпи¬
лявам, разпръсквам на разни страни. Раздухвам
прашинки. 2. Усилвам огън чрез духане. Раздухай
печката. Вятърът раздухва пожара. 3. прен. Усил¬
вам, увеличавам, подстрекавам. Раздухвам омраза.
Раздухвам вражда.
раздуя вж. раздувам.	*
раздьвквам нсв., раздъвкам и раздъвча св. прх. Разд¬
робявам с дъвкане. Едва раздьвквам сухия залък.
раздърдорвам се нсв., раздърдбрн се св. нпрх. Увличам
се да дърдоря; разбъбрям се,
раздържавявам нсв., раздържазя се. прх. Превръшам
нещо от държавна в частна собственост. > > Раз¬
държавяване на някои заводи.	·
раздърпвям нсв., ряздърпям св. прх. 1. Дърпам на раз¬
ни страни. 2. С дърпане развалям външния вид на
някого шш нещо. В блъсканицата цялго раздърпа-
ха. Раздърпаха й плетената блуза. 3. Вземам или
купувам бързо и безразборно; разграбвам. Раздър-
паха стоката за един-два часа.
разигравам 809
разщявам нсв., раздана св. прх, 1 Свалям нешо задя¬
нато. 2. Изваждам нещо вдянато; изливам.
раздяла ж. Откъсване от близки, напускане на близ¬
ки; разлъка. Часът на раздяла дойде. Жива раздяла.
раздяна вж. р а з д я в а м.
разединен прил. Който не е единен, чисто единство е
нарушено, разрушено. Народът е разединен.
разединение ср. Нарушаване на единство или отсъст¬
вие, липса на единство. Внасям разединете в орга¬
низацията.
разединявам нсв., разединя св. прх. Нарушавам, разва¬
лям единство, обединение.
разезд м. воен. Неголяма група конници, изпратени
за разузнаване или охрана, [рус.]
разен вж. р а з я и
разжалвам нсв. и св., прх. воен. Лишавам някого от
военен чин и достойнство, [рус.]
разжалвам се нсв., разжаля се се. нпрх. Обзема ме
силна жал; разтъжавам се.
разженвам нсв., разженя се. прх. Развалям женитба
■ или годеж; развеждам. Цели свят бе изгорила, же¬
нените разжетла, венчаните развенчала. Нар.п, *
— се нпрх.. Напускам се със съпруга или съпругата
си; парясвам ес, развеждам се.
разжънвам се нсв., рязжъня се св. нпрх. Започвам уси¬
лено да жъна. Като се разжьна, всички ще изпрева-
р.ч.
раззаря се вж. раззорява се.
раззеленея се вж. раззеленявам се.
раззеленявам нсв., раззеленя св. прх. Правя нещо да
стане зелено, да се покрие със зеленина; разлист¬
вам. Южнякът раззелени гората.
раззеленявам се нпрх., раззеленея се и раззеленя се св.
нпрх. Ставам зелен, покривам се със зеленина; раз¬
листвам се. Гората се раззелени. ·-
раззёмам, разземвам и раззймам нсв., раззема св. прх.,
обикн. мн. и 3 л. ед. Вземаме мнозина или вземаме
всичко, колкото има; разграбвам. Имахме котенца,
* но ги раззеха съседските деца. '
раззея се вж. раззявам с е.
раззйвам и раззинвам нсв., раззйпа св. прх. Разтварям
широко (уста). Раззини си устата да ти видя гър¬
лото. ■
раззймам вж. разземам.
раззорява те и раззаря се нсв., раззорй се св. безл. За-
зорява се, разсъмва се. Когато си тръгнахме от се-
дянката, вече сб раззаряше.
раззявам се нсв., раззея се св. нпрх. Разсъхвам се или
се повреждам, та давам зев. Капакът се е раззеял
и ще влизат мишки.
разигравам нсв., разиграя св. прх. 1, Карам нещо или
някого да играе, да скача. Мечкарите разиграват
мечки. 2. прен. Създавам някому излишни неприят¬
ности и въртели; разкарвам, въртя. Разиграват ме
от канцелария на канцелария. — те нпрх. 1. Започ¬
вам да играя силно, увличам се да играя. 2. За
случка, събитие — случвам се, ставам. Всичко се ра¬
зигра пред очите ми. О Разигравам комедия —
преструвам се, държа се неискрено. Разигравам сн
коня — своеволнича, върша произволи. Разигравам
лотария (томбола) — организирам, провеждам ло¬
тария (томбола). Разигравам на лотария (томбола,'
карти) — включвам нешо или някого като печалба
в лотария, томбола, игра на карти.

810 разиодам се
разнждам се нсв., разАда се св. нпрх., само мп. и 3 л.
сд„ нар. 1. Разотиваме се, разпръсваме се. Било то
вече посред нощ, седенките се разиждат. П.Р.Сл. 2.
прен.. На различни мнения и становища сме. По
всичко се разбираме, само по тоя въпрос се разиж-
даме. 4	-
разисквам нсв. прх. Споделям, разменям мисли по ня¬
какъв въпрос, тема; разглеждам, обсъждам, дебати¬
рам. Разисквахме проекта за нов правилник.
разйскрси прил. поет. Светнал, блестящ като искри.
Разискрен поглед, Разискрени звезди,
разйскрям нсв., разнекря се, прх. поет. Правя, напра¬
вям нещо да изпуска искри, да блести, — се нпрх.
Започвам да изпускам искри. Слънцето блести и се
разискря по бисерните люспи на снега. Вес.Георг.
разкажа еж. разказвам.	.
разказ м. 1. Разказване, излагане с думи. Знам това
от разказа па един очевидец. 2. Кратко литературно
художествено произведение в проза, в което се
описва някоя случка, преживелица и др, Срв.
новела, повест, роминв. Разкази от
Елин Пелин.
разказвам нсв., разкажа св. прх. Излагам, описвам с
думи нещо видяно, чуто, преживяно или измисле¬
но; разправям. Разкажи ни една приказка.
разказвателен прил. 1. Който е свързан с разказване
или е присъщ на разказ и разказвач; повествувате-
лен, словесен. 2. грам, Разказен (във 2 знач.).
разказвач м. и разказвЯчка ж. Който (умее добре да)
разказва или (да) пише разкази,
разказен прил. I. Който се отнася до разказ. 2. грам.
С който нещо се разказва, съобщава; разказвате¬
лен, съобщителен.
разкайвам се нсе,, разкЯя се св. нпрх. 1. Съжалявам
искрено, дълбоко за лоша постъпка, действие, по¬
ведение. 2. Признавам грешките си и заявявам, че >
съжалявам за тях. v
разкОлвам нсв., разкалян св. прх. Правя нещо да ста¬
не кално. Мина черда говеда и разкаля пътя. — се*
нпрх. За земя, път — ставам кален. Когато вали\
дъжд, земята се разкигва. Улиците се разкаляха,
та не може да се ходи.
разкалугерявам нсв., разкялугер& св. прх. Лишавам от
калугерски сан; разстригвам, разЯопвам. — се нпрх.
Отказвам се от калугерския си сан.
разкалявам нсв., разкаля св. прх. Оставям силна на¬
жежена стомана да изстине бавно и 'да изгуби твър¬
достта и пъргавината си. Прот. закалявам,
разкйлям еж. разка, яв а м. '
разкАлян прил. Който се е разкалял, станал е кален.
Пътищата са разкаляни.
разкандърдйсвам нсв., разкандърдисам св. прх. разг.
Раздумвам, разубеждавам.
разкапан прил. Прогнил, разпаднал се.
рязкапаност ж. Качество или състояние на разкапан.
разкапвам се нсв., разкаля се св. нпрх. 1. Изгнивам,
разлагам се, разпадам се. 2. прен. Разлагам се, раз¬
рушавам се, пропадам. Държавата се разкапва.
разкарвам нсв., разкарам св. прх. 1. Карам, откарвам
на разни места; развозвам. Разкарвам въглища по
домовете. 2. Изгонвам, отстранявам или разпръск¬
вам, разгонвам, разтирвам. Разкарай го от тука.
Разкарайте овцете по поляната. Няма ли кой да
разкара навалицата? 3, прен. Отпращам от място
на място; разигравам, въртя. Разкарват го от гише
на гише. 4. Разширявам, разхлабвам. Разкарай дуп¬
ката да вкараме връвта. 5. прен. Правя болка^ неп¬
риятно чувство и под, да се разнесе, да мине, да
изчезне. — се нпрх, 1. Ходя насам-нататък; шляя
се. 2. Махам се от някъде. Постоях на антиката и
се разкарах. Разкарай се оттука!
разкатавам нсв., разкатая св. прх, 1, Разгъвам, раз¬
диплям. Прот. скатавам. 1 разг. Разправям
се с някого, наказвам го жестоко. О Разкатавам
фамилията* н я к о м у.
разкахърявам се нсв., рязкахъря се св. нпрх. разг. За-
грижвам се, угрижвам се.
разкЯшквам нсв., разкашкам св. прх. Направям нещо
да стане кашкаво, като каша. — се нпрх. Ставам
кашкав, като каша. Ягодите ще се разкащкат.
разкЯшлям се св. нпрх. Започвам силно и продължи¬
телно да кашлям.
разкаяние ср, Действие или състояние по гл.
разкая се!. Молитви за разкаяние. Обхвана
ме разкаяние.
разкЯянкк м. и разкйяница ж. Разкаял се грешник.
разкая се вж. разкайвам се.
разквартирувам нсв. и св., прх. Настанявам по квар¬
тири. Селото е малко и няма къде да разквартиру¬
ват войниците.
разквЯса и разквЯскя ж. [Нешо за ядене или пиене за] .
разквасване. Откъсни няколко ябълки за разкваса из
пътя.
разквЯсвам и разквасям нсв., разквЯся св. прх. Намок¬
рям, освежавам [си] устата, гърлото (с нещо сочно
или с някаква течност). Изядохме една диня да си
разквасим устата.	.
разквнчавам се нсв., разквичй се св. нпрх. Започвам
силно да квича, увличам се да квича. Някой е уда¬
рил кучето, затова се е разквичоло.
разкикбтвам се нсв., разкнкотя се св. нпрх. Започвам
_ дя. се кикотя, кикотя се силно и продължително.
Млъкнете бре, какво сте се разкикотили!
разкисвам нсе., разкисна св. прх. С киснене правя, нап¬
равям нещо да омекне или набъбне. — се нпрх. 1.
Омеквам или набъбвам, размеквам се от киснене.
Залей хляба с мляко да се разкисне. 2, прен. Обзема
ме мързел. Разкиснах се от жегата и не ми се ста¬
ва. 3. прен. Изпадам в лошо настроение; вкисвам
се, разкиселявам' се.
' разкиселйвам се нсв., разкнселя се св?нпрх. Ставам ки¬
сел, изпадам в лошо настроение; разкисвам се.
разкнхнам се нсв., рязкнхам се св. нпрх. Започвам
(силно, много) да кихам. Щом го лъхне ветрецът,
и се разкихва.
разклада еж. разхлаждам.
разклндка ж. Пропорция зя разпределяне на храната
или количеството храна^която се полага на едно
лице за определен период от време. Висока разклад-
ка. О Девета разкладка разг. — изобилна гощавка.
[РУС-]	·
разклаждам нсв., разклада св. прх. 1. Разтурям нещо
накладено, наредено. Разклаждам копен. 2. Разпал¬
вам. Разкладох огъня, Разклаждам омраза,
разклЯням се св. нпрх. Започвам да се кланям (на раз- ·
лични страни), покланям се многократно,
разклатен прил. 1. Който (е започнал да) се клати.
Разклатен зъб. 2. прен. Който не е в добро състоя¬
ние, клони към упадък; разнебитен, влошен. Разк- ι
латено здраве. -
разклЯщам нсв., разклатя св. прх. 1. Клатя на разни

страни; размърдвам. Разклати хубаво кола, па то¬
гава го дърпай нагоре. 2. прен, Причинявам отслаб¬
ване и упадък; влошавам, подкопавам. Пиянство¬
то съвсем му разклати здравето.
разклон м. Разклонение, задвояване на път.
разклонен прил. Който има (много) клонове или раз¬
клонения. Разклонено стъбло. Разклонени рога.
разклонение ср. Линия или клон,, отделен от основна¬
* та линия или стъбло. Борчетата всяка година пу¬
щат нови разклонения,
разклонител м. техн. Приспособление за разклоняване
на водопроводни тръби, електрически проводници
и др.
разклонявам нсв., разклоня св. прх. Правя линия, път,
дърво и под. да се разклони. — се нпрх. 1. За дърво
— пускам клони. Дръвчетата са нагъсто и не ще
могат да се разклонят. 2. За линия, път, река и
под. — раздвоявам се, получавам отклонения по¬
добно на дървесни клони. Отвъд моста реката се
разклонява на три.
разклбпам вж. разхлопвам.
разхлопай прил. разг. Разхлопан, раздрънкан
разклопвам псе., разклдпам св. прх. Разхлопвам, раз-
дрънквам. — се нпрх. 1. Разхлопвам се, раздрънк-
' '>вам се. 2. За кокошка — започвам да клопам, идва
ми време да мътя.
разковавам нсв.. разкова св. прх. С коване, чукане раз¬
глобявам, разделям заковани едно за друго неша;
отковавам.	-
разковниче ср. 1. Приказно растение с магическа сила,
напр, четирилистна детелина, палратов цвят и др.,
което отключва врати, открива скриТо имане, пре¬
връща желязото в злато я изобщо носи щастие. 2.
прен. Магическо средство за постигане на някаква
цел или което носи успех, щастие. 3. Подобно на
детелина растение с четириделни листа, МагеШа
' quadrifoiia.
разкокошннвам се нсв., разкокошння се св. тгрх. Раз- "
первам се, надокошинвам се. Разкокоипшил се като
пуяк.
разкол м. 1. Отстъпление от общоприета религия или
учение, отделяне от законно избраното ръководст¬
во на църква; ерес. 2. нар. Раздор, несъгласие,
разколебавам нсв., разколебая св. прх. Правя някой да
започне да се колебае, да се съмнява, обезверявам.
Бях уверен в успеха. но днешната несполука ме раз¬
колеба. — се нпрх. Започвам да се колебая, да не
съм сигурен, уверен.	_
разкйлник м. я разкблнмла ж. Привърженик яли но¬
сител на разкол (в 1 знач.); еретик,
разкбляическн и разколнмшкв прил. Който се отнася
до разколшик.
разколиичество ср. Дейност на разколник.
разкопавам нсв., разкопая св. прх. 1, Копая пръстта
около нещо, та я правя рохка или я отстранявам.
2. С копане изваждам нещо заровено, закопано; от-
копавам.
разкопки мн. Разкопаване на земята за търсене на
предмети ог древността или на изкопаеми живот¬
ни. Археологически разкопки.
разкопчавам нсв., разкопчая и разкопчая св. прх. Ос¬
вобождавам от копчетата нещо закопчано; откоп¬
чавам. — се нпрх. Разкопчавам дрехата си.
разкйш м. 1, Обилие от външни, материални белези
на богатство, великолепие, разточителство, главно
в бита. Тъне в разкош. 2. Величествена, пищна кра¬
сота. Майската природа плува в разкош.
разкървавявам 811
разкбшен прил. 1. Който е свързан с разкош, който
бие в очи с разкоша си; лишен, разточителен. Раз¬
кошен жшот. 2. Изобшо хубав, прекрасен, велико¬
лепен. Разкошна кола. Тя е разкошна момиче.
разкрасявам нсв., разкрася св. прх. Украсявам обилно,
правя нещо или някого красив. Природата е разк¬
расила тоя китен край. — се нпрх. Ставам красив;
разхубавявам се.
разкрач м. Разстоянието между единия и другия крак
при ходене, обикн. като мярка за дължина (около
70—75 см); крачка, стъпка,
разкрачвам нсв., разкрача св. прх. Разтварям краката
на нещо или някого. Не разкрачвай толкова три¬
ножника, че става нисък. — се нпрх. Разтварям кра¬
ката си, заставам с раздалечени един от друг краха.
Разкрачи се да мина под тебе.
разкрачен прил. Който е с (широко) разтворени крака.
Разкрачен стоеж. > > Разкрачен почерк.
разкрепостявам нсв., разкрепостя св. прх. 1. Освобож¬
давам от крепостна зависимост, робство. 2. прен.
Правя някого свободен, независим. > > Човек с
разкрепостен дух. [рус.)
разкрещйвам се нсв., разкрещи се се. нпрх. Започвам
силно да крещя, увличам се да крещя,	.
разкривам нсв., разкрия св. прх, 1. Откривам нещо
скрито или покрито. 2. Правя да стане известно
или достъпно нещо, което е било тайно, скрито.
Разкриха престъплението.
разкривявам нсв., разкривя св, прх. Кривя на различни
страни.	.
разкритие ср. Разкриване, разбулване на тайна, прес¬
тъпление и под.
разкритикувам св. прх. Критикувам докрай, направим
критичен анализ. Разкритикуваха цялата ни дей¬
ност.	,
разкрия вж. разкривам.	.
разкроен прил. За дреха, пола — с разширяваща се
долна част.
разкронвам нсв., разкрой св. прх. Нарязвам плат, ко¬
жа, хартия и под. на необходимите по форма и раз¬
мер части за направа, изработване на нещо. Разк¬
роих платното на ризи.
разкряквам се нсв., разкрякам се св. нпрх. Започвам
(много и силно) да крякам. Разкрпкат ли сс жаби¬
те, ще има суша.
разкрясквям се нсв,, разкряскам се св. нпрх. Започвам
(много и силно) да кряскам-
разкудкудяквам се нсв., разкудкудякам се св. нпрх. За¬
почвам (ситно и продължително) да кудкудякам.
Разкудкудякаха се кокошките.
рвзкукурн^ям се нсв., разкукуригам се св. нпрх. За¬
почвам (силно и продължително) да кукуригам.
Петлите се разкукуригаха.
разкулачвам нсв., разкулйча св. прх. книж. Правя ня¬
кой да престане да бъде кулак, като отнемам, на¬
ционализирам имота, богатството му. [рус.]
разкупувам и разкупвам нсв., разкупя св. прх., само
ми. и 3 л. ед, Купуваме мнозина или купуваме, из¬
купуваме всичкото. Имаше много яйца, но ги разку-
пиха.
разкуцвам се нсв., разкуцам се св. нпрх. Започвам
(много, усилено) да куцам. Времето с( развали и
старците се разкуцаха,
разкървавявам исв., разкървавй св. прх. Наранявам

812 разкьрвиваМ
някого или нещо, та потича кръв, правя да се пок¬
рие с кръв; разкървявам. Удари ме и ми разкървави
носа.	’
разкървявам нсв., разкървД св. прх. Разкървавявам.
разкьргвам нсв., разкъртн св. прх. Разтурям, повреж¬
дам или изваждам с къртене. Едвам разкъртих бе-
тонааС това желязо разкъртих тухлите.
разкършвам нсв., разкьрша св. прх, 1. Разчупвам, раз-
трошавам. 2. Раздвижвам (ръцете, тялото си). — се
нпрх. L Ходя, движа се кръшно. 2. Раздвижвам се
чрез физически упражнения или труд,
разкършен прил. 1. Подвижен, пъргав, кръшен. 2.
Уморен телесно или болнав,
разкЬсвам нсв., разкъсам св. прх. 1, Направям нещо
на късове, нарушавам целостта, непрекъснатостта
на нещо; раздирам. Разкъсах писмото на парчета.
Кучетата ще го разкъсат. Обсадените разкъсаха
обръча. Вятърът разкъса облаците. Не ми разкъс¬
вайте времето. 2. прен. Силно, остро измъчвам,
тревожа. Мъка разкъсва сърцето ми. — се нпрх. 1.
Ставам на части, на парчета, на късове, нарушава
се целостта ми. Книгата се разкъса. Облаците се
разкъсаха. 2. прен. Полагам много големи усилия,
изпитвам голямо напрежение. Разкъсвам се от ти¬
чане. 3. прен. Измъчвам се от противоречиви, про¬
тивоположни желания, стремежи, задължения; раз¬
двоявам се. Разкъсвам се между желанието и
дълга.
разлагам нсв., разлбжа св. прх. 1. Разделям, разлъч-
вам нещо на съставните му части. Електрическият
ток разлага водата. 2, прен. Оказвам лошо влияние
върху някого или нещо, правя да се влоши, разва¬
ли, разруши. — се нпрх. 1. Разделям се, разпадам
се на съставните си части. 2. прен. Изтиквам, разт-
лявам се, разкапвам се, разнебитвам се. Общество¬
то се разлага.
разлайвам нсв., разлая св. прх. Дразня, предизвиквам
куче да лае. — се нпрх. Започвам да лая, увличам
се да лая. Всички серазлаяха по мене. О Разлайвам
кучетата разг. — раздразвам, предизвиквам враго¬
вете, противниците си да ме ругаят,	■
рязнат прил. Плитък и широк. Разлата чиния. '
разлая вж. разлайвам.
разленнвям се нсв., разлепива се св. нпрх. Разленявам се.
разлеиявам се нсв., разлепя се св. нпрх. Обхваща ме
леност; разленнвям се, размързява ме. Напоследък
ти доста се разлени. Ст.Чил.	'	·>
разлепвам и разлепим нсв., разлепя св. прх. 1, Налеп-
вам на различни места. Разлепвам афиши, 2. Отлеп¬
вам. Разлепвай марките внимателно, да не ги пов-
- редиш.— се нпрх. Отлепвам се. „
разлетявам се вж. разпитам се. -
разлея вж. разливам.
разлив м. Място, където се разлива река. Нивата ни
е иа разлив.
разливам нсв., разлея св. прх. 1. Изливам течност от¬
части или изцяло, обихн. поради невнимание. Вни¬
мавай да не си разлееш чашата. 2. Наливам в ня¬
колко съда. Разлей вино · на гостите. 3. Лея
нашироко. Дунав разлива водите си. Акациите раз¬
ливат благовоние. — се нпрх. За река, езеро — из¬
лизам из бреговете си, та наводнявам околните
места.	*	‘
разтлгавям се нсв., разлшАвя се св. нпрх. 1. Започвам
да точа лиги или да се покривам с лига. Детето
се разлигиви. 2. прен. Започвам много да се лигавя,
• да се държа несериозно или превзето. Не мога да
го търпя, като се. разлигави.
раз. шин ж. Онова, по което се различават две неша
ИЛИ представи. Законите не правят разлика между
бедни и богати, Каква е разликата между завод и
фабрика?
разлиствам и разлистим нсв., разлисти св. прх. 1. От¬
варям, разгръщам листовете на книга, вестник. 2.
Правя нещо да се покрие с листа, зеленина. Топ¬
лият вятър разлисти гората. —? се нпрх. За дърво,
гора — пускам листа. Гората се разлисти*	·
разлнтам се и разлетявам се нсв., ^разлети се св. нпрх.
1. само мн. и 3 л. ед. С летене отивам, отдалечавам
се на разни страни. Птиците се разлетяха. 2. За¬
почвам да летя, увличам се да летя.
различавам нсв., различа св. прх. 1. Установявам не-
едиаквост между едно и друго. Трябва да различа¬
ваме волни от неволни грешки. 2. Разпознавам с
поглед или по друг начин. Сега вече го различих в
навалицата. — се нпрх. Не съм еднакъв с някого
или нещо, различен съм. Вишната се различава от
.черешата по цвят, вкус и аромат,.
разлйчен прил. 1. Който не е- еднакъв с друг, който
има свои, особени белези в сравнение е друг. Клен
и явор са различни дървета. 2. само мн. Отделен,
разнообразен, не само един. Ходим на работа в раз¬
лични дни. По тоя въпрос има различни мнения.
различие ср: Разлика.
различителен прил. По които може да се различи едно
нещо от друго, да се установи разлика. Различите¬
лен признак. Различителни белези.
разлджа вж. разлагам.	,
разложен прил. Гнил, разкапан, развален. Разложени
плодове. Разложено общество.
разложение ср. 1. Гниене, разкапване. Разложение на
органични вещества. 2, прен. Разтление, развала,
разпадане. Разложение на морала. О · Битово разло¬
жение — разврат*,
разложи!делен прил. Които причинява разложение.
Разложителен процес. Разложително влияние.
разлом м. спец. Разкъсване на земната кора със зна¬
чителни размествания на земни блокове,
разломйвам нсв., разломя се. прх. Разчупвам, разтро-
шавам.
разлудувам се се. нпрх. Започвам да лудувам, увли¬
чам се да лудувам. Децата се разлудуваха. .
разлъка ж. 1. Раздяла с близки. Ще дой0е час на сет¬
ната разлъка. 2. Живеене далеч от близки. Тук сме
в разлъка.	ф
разлъчвам нсв., разлъча се. прх. Разделям някого от
близките му.	1
разлюбвам нсв., разл^Ьбя св. прх. Преставам да любя?
да обичам някого. ПрОт. за л ' ю б в а м.
разлюлйвам нсв., разлюлен св. прх. Започвам да лю¬
лея, предизвиквам люлеене; разклащам. Земетресе¬
нието раз люля къщата.
разлютявам нсв., разлютй св. прх. Разсърдвам, ядос¬
вам силно; разядосвам, разгневявам. — се нпрх.
Ставам много лют, сърдит, гневен; разядосвам се,
разгневявам се.
разлюшквам нсв., разлюшкам св. прх. Разлюлявам.
размазвам нсв., размйжа св. прх. 1. Мажа тънък пласт
по широка повърхност. Размазвам боя. 2. Смачк¬
вам, смазвам, размачквам. Размазал дървениците
по стената.

размДйвам нсв. \прх. Бавя, разтакавам. Защо размай-
ваш работата? — се нпрх. Бавя се, ходя нагоре-на-
долу без работа; разтакавам ое. ·
размах м. 1« Широко махане, размахване, движение (с
ръка) в една или друга посока; замах, замахване. С
един размах ще отсека Дървото. 2. Максимална
дължина на разперени, разтворени криле яа птица.
Орлите са едри птици с размах на хрилете до 2,5
м. 3. прен. Широта, сила на действие, проява на не- '
що. Революционен размах.
размахвам нсв., размахам се. прх. Махам Ту в една,
ту в друга страна. Размахвам ръце. — се ппрх. 1·
Движа се със замах ту в една, ту в друга посока.
2. Започвам силно да махам, увличам се да махам.
Като се размахам със сопата, всички ще избягат.
размйцвам нсв., размацам св. прх. Мацам по всички
посоки, с мацане разнасям; разцапвам.
размачквам нсв., размачкям св. прх. 1. Мачкам на ши¬
рок пласт, с мачкане разстилам, размазвам. Раз-
мачка сирене на хляба. 2. Смачквам,
размеквам нсе., размекна св. прх. 1. Правя нещо да
стане меко, да омекне. Дъждътразмекна земята.
2. прен. Правя някой да стане прекадено чувствите-
- лен, сантиментален, нежен. — се ипрх. 1. Ставам
мег, омеквам. Земята се размекна от валежите. 2.
прен. Ставам превалено чувствителен, сантимента¬
лен, нежен.
разменен прил. Който става чрез размяна или служи
за размяна. Разменна търговия. На разменни нача¬
ла. Парите са всеобщо разменно средство. О Раз¬
менна монета книж. — някой или яешо, което се
жертва за угода на някого при сделка, преговори
между по-силни сгради.	г
разменям (и размеквам) нсв., разменя св. прх. 1. Да¬
вам едно нещо, та получавам друго. Разменям кру¬
ши за яйца. Разменихме си местата. 2. Вземам по
погрешка едно нещо вместо друго, сменям местата
на две или повече неща. Разменили ми шапката. 3.
В съчет. с думи, мисли а под. — казвам,
споделям в разговор с някого. Трябва да разменим
впечатления. О Разменям паря — а. Давам едри
пари, та получавам същата стойност в дребни, и
обратно, б. Давам една валута, та получавам дру¬
га,	·
размер м. 1. Големина, величина на нещо (в опреде¬
лена единица мярка). Глоба в троен размер. Вземе¬
те размерите на стаята. Какъв е размерът на лих¬
вата в проценти? 2. обикн. мн. Големина, сила,
степен в проявата или развитието на нещо. Въста¬
нието взе широки размери. Инфлацията достигна
страхотни размери. 3. лит. Организация на звуко¬
вия състав на поетична творба, която се определя
от броя на сричките или стъпките в един стих,
размёрвам нсв., размеря св. прх. 1. Вземам, определям
размерите на нещо; измервам. 2, С мерене разде¬
лям нещо на много части или на дялове.
размерен прил. Равномерен. Размерни стъпки,
размерна ж. Това, което се губи или пръска при раз-
мерване на голямо количество стока,
размеря вж. размервам.
разчесвам нсв., рязм&ся св. прх. 1. Смесвам, обикн.
безразборно; разбърквам. Размесих брашното с
триците. 2. Правя (тесто) на отделни хлябове,
размествам нсв., разместя св. прх. Сменям, разменям
местата на две или повече неща. Разместваме ма¬
сите. Не дава да му разместиш книгите и тетрад¬
ките.
размитам 813
размеся вж. размесвам.
разметй вж. размитам,
разчетна вж, размятвам.
размечтаеаи се нсв., размечтая се св. нпрх. Започвам
да мечтая, отдавам се на мечти; разбленувам се.
размивам нсв., размия св. прх. Разтварям в течност.
Размивам бои. 2. Отмивам. Дъждовете размиха
мазилката. — се нпрх:. 1. Разтварям се, разтопявам
се. 2. прен. Ставам неясен, неопределен, без ясни
очертания и граници.
разминава мн нсв., размине ми св. нпрх. разг. Минава
ми, престава да ме боли, да ме измъчва. Размина
ми болката.
разминавам се нсв., размива се св. нпрх. 1. Минавам
покрай някого, минаваме един до друг а противо¬
положна посока, без да се сблъскаме. На моста
свободно могат да се разминават коли. Пътят е
тесен, едва се разминахме. 2. Минавам покрай ня¬
кого или минаваме с някого на едно и също място,
но по различно време или без да се видим, без да
се срещнем. И днес пак се разминахме, не мога да
се видя с него. Разминали сме се само за няколко
минути, разминава |ми| се, размине (мн) се безл. Ми¬
нава без последица, безнаказано (за Някого). Раз¬
мина му се и тоя път. Ще ни се размине наказани¬
. ето.
разминйрам нсв. и св., прх. Отстранявам взривни ми¬
ни, освобождавам от взривни мини дадено място,
определена територия.
размйрен прил. 1. Който създава, предизвиква разми¬
рие, размирици, смут; непокорен, бунтовен, неми¬
рен. Размирни народи. 2. За време или място —
през който или в който има размирие, размирици,
смут; тревожен, неспокоен, смуте^. В размирен век
живеем. Размирен свят.
размирие ср. Нарушаване на мира и спокойствието,
създаване на вълнения, безредици; бунт, въстание,
размирица.	'	.
размирисвам нсв., размириша св. 1. прх. Правя нещо
да замирише, изпълвам с миризма. Аромати, аро¬
мати размирисват целий град. Ваз. 2, нпрх. рядко.
Размирисвам се, — се нпрх. Издавам силен мирис,
започвам да мириша, размнрйсва се, размирише се
" безл. Започва силно да мирише. Размириса се на ци-
‘ гари.
размирица ж., обикн. мн. Вълнение, безредици, крат¬
ко размирие. Тогава имаше големи размирици.
размириша вж. размирисвам.
размирник м. и размирница ж. 1. Който причинява
размирие. Размирници смущават народа. 2. Буен не¬
мирник, палавник, лудетина. Кой е най-големият
размирник в класа?
размнрявам нсв., размиря св. прх. Причинявам смут,
размирие, правя някого размирен. Дойдоха чужди-
деца, та размириха и нашите.	.
размислям нсв„ размисля св. ппрх:. 1. Мисля продъл¬
жително и вдълбочено; премислям, размишлявам.
Размислих добре и реших да действам. 2. разг. Пре¬
мислям нещо отново и променям, отказвам се от
предишното си решение, намерение. — се нпрх. От¬
давам се на мисли, на размисъл,
размисъл м. Вдълбочена мисъл, мислене върху нещо;
размишление. Отдадох се на размисли.
размйинм нсв,, разметй св. прх. 1. С метене разнасям

814 размишление
в разни посоки. Размепюх снега; Разметете насъб¬
раната смет. 2. прен., обикн. ирон. Очаквам някого
с голямо нетърпение, приготвям се да го посрещна,
размишление ср. Мисъл, размисъл. Тъжни размишле¬
ния.
размишлявам нсе. нпрх, Отдавам се на размисъл, на
размишление; размислям,	·
размйя вж. размивам.	.,	*
размлясквам се нсв., размлйскам се се. нпрх. Започвам
силно да мляскам.	*
размножавам нсв., размножа се. прх. 1. Развъждам,
разплождам. Размножавам зайци. 2. Написвам, от¬
печатвам в много екземпляри. Трябва да размно¬
жим правилника. — се нпрх. 1. Раждам, създавам
потомство; плодя се, развъждам се. 2. Увеличавам
броя, количеството си, ставам многоброен; множа
се, умножавам се.
размножаване ср. Действие по гл. размно¬
жавам^ е). Полово и безполово размножаване.
размножение ср. Размножаване.
размножителен прил. Който се отнася до размножава¬
не. Женски размножителни органи. Размножителна
’ техника.
размотавам нсв., размотЯя св. прх. 1. Развивам нешо
намотано. Размотавам кълбо. 2. разг. Мотая, раз-
майвам, разтакавам. — се нпрх. 1. За нещо навито,
намотано — развивам се. 2. разг. Размайвам се,
мотая се, бавя се, .	■
размразявам нсв., размразя св. прх. Затоплям, загря¬
вам до размекване нешо замразено. Слънцето раз¬
мрази земята. — се нпрх. Затоплям се до размек¬
ване или стопяване, преставам да съм замразеп,
замръзнал; размръзвам се. Месото от хладилника
трябва да се размрази.
размръзвам се нсв., размрьзна се св. нпрх. Размразя¬
вам се.
размъквам нсв., рязмъкна св. прх. 1 С мъкнене разна¬
сям на различни страни; развличам. 2. Раздърпвам,
развличам.
размъкнят прил. Раздьрпан, развлечен, неспретнат.
размърдвам нсв., размърдам св. прх. 1. Раздвижвам,
разклащам. Размърдай кола. 2. Накарвам, принуж¬
давам някого или нещо да се движи, да работи.
Щом дойде, ще размърда всички ни. Размърдайте си*
мозъците. — се нпрх. Раздвижвам се, заемам се за
работа. ,
размързАва ме нсв., размързй ме св. нпрх. Обхваща ме
(голям) мързел; домързява ме.
размгЦрлям се нсв., размърля се св. нпрх. За овца —
идва ми време за заплождане; разгонвам се.
размърморвам се нсв., размърморя се св. нпрх. Започ¬
вам (много) да мърморя.
размътвам псе,, размЬтя св. прх. Правя нещо да стане
мътно. Размътвам изворчето. Виното ми размъти
ума. — се нпрх. Ставам мътен. Водата се е размъ¬
тила.	'
размяна ж. Разменяне, даване на едно нещо срещу
друго, в замяна на друго. Размяна на стоки.. Раз¬
мяна на мисли.
размятвам нсв., размятам нсв. и се., раз метна св. прх.
Мятам на различни страни, в различни посоки; раз¬
хвърлям. Размятай дрехите да се проветрят. Вя¬
търът набързо размята шумата. Размяташе белия '
си като сняг кожух. Кр.Григ.
разнДсям нсв., разнеса св. прх. 1. Нося на различни
места, в различни посоки. Къде разнасяш детето?
2. Раздавам с носене на различни адреси. Разнесе
пощата. 3. прен. Разпространявам. Разтсят слухо¬
ве. 4. Пръскам безредно. Вятърът разнесе праха..
—	се нпрх. Пръскам се, разпространявам се, не ос¬
тавам на едно място. Навалицата се разнесе. Обла¬
ците се разнасят по небето. Песента се разнася из
полето. Отокът скоро ще се разнесе,
разнебювам нсв., разнебитя се. прх. Съсипвам, разва¬
лям, събарям, разрушавам напълно. Бомбардиров-
лкит? бяха разнебитили много къщи. Разнебитих си
здравето.
разнебитен прил. Съсипан, развален, разстроен. Разне¬
битена къща. Разнебитено здраве.
разнебйтеност ж. Качество на разнебитен,
разнежвам нсв., разнежа св. прх. Въздействам някому
да стане нежен, чувствителен. Музикати много ме
разнежва. — се нпрх. Ставам нежен, чувствителен,
изпадам в нежно настроение; разчувствам се. Щом
види внучето си, старецът се разнежва.
разнеса вж. разнасям. ,
разни мн., ед. (рядко) разен, разна, разно. 1. прил. Ко¬
ито са повече на брой и са различни, разнообразни
по вид, Купувах разни работи. Разни хора — разпи
вкусове.. Разен свят. 2. като същ. разни мн. Отдел,
във вестник, списание или точка от дневен ред, за¬
седание и под., посветени на различни, обикн. дреб¬
ни, случайни въпроси.
разпитвам нсв., разяйжа св. прх, 1. Изнизвам нещо на¬
низано. Разнизах броеницата. 2. прен. Съсипвам с
много работа, бой и под. Разнизаха ми кокалите.
—	се нпрх. Разкапвам се, разпадам се. Разнизах се
от умора..	'
разнищвам нсв., разнищя св. прх. 1. Изтеглям, изваж¬
дам нишките на тъкано или плетено. Разнищих чо¬
рапа. Разнищвам плат. 2. прен. Разкривам някоя
заплетена работа. 3. прен. Разсипвам, съсипвам (от
работа, бой). — се нпрх. 1. За тъкано, плетено —
разпадам се на нишки. Дрехата ми се разнищи. 2.
прен. Разкривам се, изяснявам се постепенно. Рабо¬
тата скоро ще се разнищи.
разнобагрен прил. Разноцветен, пъстър,
разновнден прил. Различен по вид; разнообразен. Раз-
новидни растения.
разновидност ж. 1. Качество на разновиден; разнооб¬
разие. 2. Нещо, което принадлежи към един и същи
вид, група с друг, други и същевременна се отли¬
чава в някакво отношение от тях; вариант,
разноглаза прил. 1. В който звучат различни гласове.
2. Несговорен, несъгласен.
разногласие ср. Липса на единство, различие в мне¬
ния, интереси и др. Между нашите страни няма
разногласия,
разноглед прил. Кривоглед, кривоок.
разпогледство ср. Качество на разноглед; кривогледс- '
тво.	"	*
разноезйчеи прил. 1. За държава, област >— чнето на¬
селение говори на различни езици. 2. В който са
застъпени различни езици. Разноезичен речник. 3,
прен. Който не е единен, в който няма съгласие, ·
единомислие. Разноезично събрание.
рязнαезйчие ср. 1. Наличие на различни езици, изпол¬
зване на различни езици в дадена общност или
страна, област. 2. прен. Несъгласие, отсъствие на
единство в мненията.
разнока-шврен прил. 1. От нееднакъв калибър. Разно-

калибрени оръдия. 2. прен. разг. Който се състои от
различни, несходни помежду си части, членове.
Разнокалибрена публика.
разнолйк прил. Който има различни лица, проявява се
по различен начин. Разнолика, нестройна душа.
Деб.	#
разномйслне ср. Липса на единство в мислите и убеж¬
денията.
разнообразен прил. 1. Нееднакъв по образ, вид или
прояви; различен. Разнообразни стоки. 2. прен. Кой¬
то се състои от различни по вид, съдържание еле¬
менти, прояви, та не омръзва, не досажда, нс дотя¬
га. Прот. еднообразен. Разнообразен
живот. Разнообразни впечатления.
разнообразие ср. 1. Качество на разнообразен. 2. Раз¬
нообразен начин на живот, множество от нсповта-
рящи се елементи в действителността. Търся разно¬
образие. Обичам разнообразието.
разнообразявам нее в разнообразя сй. прх. Правя нещо
да стане разнообразно, да де е еднообразно и до¬
садно. Разнообразявам си живота.
разно^^енен прил. Съставен от различни племена.
Разноплеменна държава.	1
разнополов прил., обикн. мн. Които са от различен
пол. Семейство с две разнополови деца.
разнороден прил. Различен по вид или състав. Разно¬
родна смес. Населението на САЩ е разнородно.
разнородност ж. Качество на разнороден,
разнос м. Разнасяне на писма, покани и под.
разносвач .и. и разносвачи а ж. Който разнася нещо
на различни места.
разносен прил. 1. Предназначен за разнос, за вписване
на разнасяни писма и документа. Разносна книга. 2.
Който се извършва чрез разнасяне, разнос. Разнос¬
на търговия,
разноски мн. Пари или други средства, които се дават
за нещо, главно за всекидневни потреби; разход.
Разноски за храна и облекло. На държавни разноски.
Вкарвам някого в разноски. Кой поема разноските
по транспорта?
разностранен прил. 1. Който има нееднакви страни.
Разностранни триъгълници. 2. прен. Който има мно¬
го страни, проявява се в различни страни и области
на живота; многостранен. Разностранни интереси.
> > Разностранно развита личност.
разностраиност ж. Качество на разностранен. Разно-
странпост на интересите.
разноцветен прил. Който има различни цветове; раз¬
нобагрен, пъстър.
разночйнцм мн. (размоиннеи м.) В Русия през XIX в. —
образовани представители от различни съсловия,
борци против самодържавието. [рус.]
разобличавам се нсв., разоблачй се св. нпрх. За небето
—- изчиствам се от облаци; изяснявам се.
разобличавам нсв., разобличй св. прх. Изобличавам,
Престъпниците трябва да бъдат разобличени.
разобличение ср. Разобличаване, изобличение,
разоблнцигел м. и разобличн^<елка ж. Който разобли-
‘ чава или е разобличил някого; изобличитсл.
рззобллцOгслсе прил. Изобличителен,
разбр м. диал. Дълбока бразда в нива за оттичане на
дъждовната вода, за граница между лехи и др.
разорйвам нсв., разорй св. прх. Изоравам целина или
неорана скоро нива. Разорахме пасищата.
разорен прил. Съсипан, разнебитен, опропастен, раз¬
рушен. Разорена къща. Разорени села.
разорение ср. Действие или резултат по гл.
разпарцалосаам 815
разоря [се]; съсипия, опропастяване, разне-
битване.
разорнтел м. юшж. Който разорява или е разорил не¬
що, някого.	*
разорятелея прил. Който докарва, причинява разоре¬
ние. Разорителни войни.
.разоръжавам нсв., разоръжй св. прх. 1, Отнемам оръ¬
жието някому; обезоръжавам. 2, Съкращавам сред¬
ствата за въоръжаване, съкращавам или унищожа¬
вам нечие въоръжение. — се нпрх. Съкращавам или
унищожавам въоръжението си.
разоръженне ср. Действие по гл. р а з о р ъ ж а
(с е], разоръжаване.
разоравам нсв., разорй св, прх. Съсипвам, опропастя-
вам, разрушавам, опустошавам. Войните разориха
много градове. Пиянството го разори. — се нпрх.
Опропастявам се, пропадам,
разотивам се нсв., разотида се св. нпрх., само мн. и 3
л. ее. Оттваме симнозиин илл всичкщооикн. в ррз-
лични посоки. Гостите се разотидоха. Тълпата се
разотива.
разочаровам нсв. и св., прх. Правя някой да изпита
огорчение, недоволство поради несбъднали се очак¬
вания, предположения, надежди. С държанието си
той ме разочарова. — се нпрх. Изпитвам разочаро¬
вание, из^мвам се в очакванията, предположени¬
ята, надеждите си.
разочарован прил. Който е изпитал или изпитва огор¬
чение, недоволство от осcбъдомли се очаквания,
предположения, надежди.
разочароваине ср. Състояние на разочарован, чувство
на огорчение, недоволство от несбъднат се очак¬
вания, предположения, надежди. Дълбоко разочаро¬
вание.	.
разпад зт 1. Разпадане, разложение. Разпад на нрави¬
те. 2. физ. В съчет радиоактивен разпад — процес,
при който ядрата на даден химически елемент се
превръщат raзнoπpoлзаолео в ядра на друг еле¬
мент.
разпадам се нсв., разпадна се св. нпрх. 1. Разбивам се,
разпръсвам сс на части. От взрива скалата се раз¬
падна. 2, прен, Разкапвам се, разлагам се, преставам
да съществувам като цялост. Организацията ни ще
се разпадне. Телефонната връзка се разпадна. 3. физ.
За [ядро на] даден химически елемент — превръ¬
щам се самопроизволно в [ядро на] друг химически
елемент. > > Уранът е краен продукт от разпада¬
нето на олово и хелий.
разпалвам нсв., разпаля св. прх. 1. Правя нещо да
пламне, да гори. Разпалвам огън. 2, прен. Привеж¬
дам в силна възбуда; разгорещявам. Разпалвам ду¬
ховете. — се нпрх, 1, Започвам да горя, да пламтя.
2* прен. Буйно се въодушевявам, ентусиазирам се.
разпален прил. Силно възбуден, разгорещен, ентусиа¬
зиран. Разпален оратор. >*> Говори разпалено.
разпалеиост ж. Качество или състояние на разпален;
възбуденост, "разгорещеност.
разкарвам нсв., разпаря се. прх. Слагам нещо на горе-
■ ща пара да омекне и набъбне. Разпорих сухия хляб.
разпарцалбсан прил. Който е [станал] на парцали, на
дрипи.
разпарцалбевам нсв., рззпзрцзлосзм св. прх. Правя не¬
що на парцали, на дрипи. — се нпрх. Ставам на
парцали. Дрехите ми се разпарцалосаха.
* *

816 разпарям
разпарям и разнйрвям нсв., разпоря св. прх, разг, 1.
Разкъсвам или разрязвам по шевовете нещо заши¬
то. 2. Разтварям с рязане, с порене. Разпрал му ко¬
рема. ’	1	,	,
разпасан1 прил. 1. Неспретнат, отпуснат, разпуснат.
Разпасана войска. Разпасана команда, %. прен. Без¬
нравствен.	'.
разпасан^ прил. За женско животно, обикн. кобила ——
който е в период на заплождане.
разпасаност ж. Качество или състояние на разпасан!
разпасвам нсв., разпаша св. прх. 1. Свалям пояс или
нешо препасано, запасано; отпасвам. Прот,
запаскам Разпаса сабя френгия. 2. прен. Да¬
вам някому прекадена свобода, волност; разгащ-
вам. Разпасали сте войниците,— сС нпрх. 1. Сва¬
лям си пояса или нещо запасано, препасано с него.
2.	прен. Проявявам прекадена свобода, отпусна-'
тост, разпуснатост. О Разпасвам си пояса — върша
своеволия и беззакония.
разпасвам се2 нсв., разпасА се се. нпрх, 1. За животно,
добиче — започвам усилено да паса. 2. За кобила
— идва ми време за заплождане,
разгонвам и разлепим нсв., разгони св. прх. Правя не¬
що на пяна шш да се покрие с ' пяна. — се нпрх. 1.
Ставам на пяна, покривам се с пяна. 2. прен. Силно
се разгневявам, започвам да се карам, да крещя,
разпервам нсв., разперя дв. прх. 1. Изправям и разтва¬
рям перата, перушината си. Пумкьт си е разперил
< опашката. 2. Разтварям, разгръщам нашироко,
встрани криле, ръце, пръсти,	*
разлердушинвам нсв., разпердушмня св. прх. 1. Про-
скубвам и разхвърлям, правя да се разхвърчат пе¬
рата на птица. 2. прен. Побеждавам, разбивам, раз¬
громявам, съсипвам, разпръсквам,
разперен прил: Който не е прибран и прилегнал; раз¬
творен, щръкнал. Разперена длан.	’	.	.
разперя вж. разпервам.
разпети и разпети прил. О Разпети петък — петъкът
преди Великден.	,
разпечйтвям1 нсв., разпечатам и разпечатя св. прх. От¬
варям нещо-'з«печатане; отпечатвам. Разпечатах
пакета.	>
разпечатвам2 нсв., разпечатам и разпечатя св. прх. От¬
печатвам, пренасям върху хартия компютърна ин¬
формация е помощта на печатащо устройство, _
разпечатка	ж. 1. Разпечатване (по гл.
разпечата м2). 2. Пренесена върху хартия
компютърна информация, отпечатана с принтер,
разпёя вж. развявам.	*
развивам се нсв., разпия се св. нпрх. Отдавам се на пи¬
ене, яа пиянство.	»
развивка ж. разг. Пиене, почерпка с алкохол в ком¬
пания.	.
разпилявам нсв., разпилея св. прх. 1. Разхвърлям, раз¬
пръсквам. Много зърно се разпилява по пътищата.
2. Харча без сметка; прахосвам. 3. спец. Развалям,
разреждам печатарски набор, като слагам буквите
по местата им в касите.
разпилян прил. 1. Разпръснат. Селото е разпиляно. 2.
прен. При който липсва ред и системност, който не
организира добре работата си. Разпилян човек.
рашис м. 1. Учебна програма, разпределете на уче¬
бен материал по шш и часове (във висши учебни
заведения). Разпие на лекции. 2. Писмено изброява¬
не, подредени по определена система данни, сведе¬
ния; график.
разписание ср. 1. График за движението на влакове,
параходи, автобуси и др. Влакът тръгна точно по
. разписание. Движи се по разписание. 2. Таблица със
сведения за времето на тръгване и пристигане на
влакове, параходи, автобуси и др.
разписвам нсв., разпиша се. прх. 1, Подписвам. 2. Пра¬
вя нещо да започне да пише, да пропише. Разпис¬
вам си химикалката, — се нпрх. 1. Подписвам се;
2. Започвам (усилено) да пиша, увличам се да пи¬
ша.	‘
разписка ж. Бележка с подпис, която служи за доку¬
мент, че нещо е получено« Разписка за получени па¬
. ри. Препоръчано писмо с обратна разписка.
разпуквам се нсв., разпискам се св. нпрх. Започвам
(силно) да пискам.
разпит м. Разпитване, задаване на въпроси на обви¬
няем или свидетел, за да се съберат сведения за не¬
що. Подлагам на разпит. Разпит на свидетели.
О Кръстосан* разпит.
разпитвам нсв., разпитам св. прх. Задавам някому въп-
ч роси, за да събера сведения, за да узная, да разбера
нещо.
разпиша вж. разпи'свам.	.
разпнщб.лвам се нсв., разпищоля се св. нпрх. разг. 1.
Разкопчавам се, разсъбличам се, оставам небрежно
облечен. 2. прен. Разпускам се, държа се прекадено
свободно, харча без сметка,
разпшпвдам се нсв., разиищя се св. нпрх. Започвам
(силно) да пищя. Жените се разпищяха.
разпия се вж. разпивам се.
разплаквам нсв., разплача св. прх. Ставам причина,
правя някои да се разплаче. Колко е майки разпла¬
кал! — се нпрх. Започвам да плача. Детето се раз¬
плака.
разплата ж. Отмъщение, възмездие. Час на разплата.
разплатя вж. р а з п л.а щ а м1
разплатя вж. раз плаща м2.
разплашам1 нсв., разплатя св. прх. Плащам, изплащам
всичко, на мнозина. — се нпрх. Уреждам си смет¬
ките и задълженията.
рязпл0щам2 нсв., разплатя св. прх. разг. Разгъвам, раз¬
диплям.
разплащателен прил. Който се отнася до разплащане,
служи за разплащане, уреждане на сметки, дългове,
плащания. Разплащателна банкова сметка.
разплесквам нсв., разплискам св. прх, С плескане, -уд¬
ряне правя нещо да стане плоско. Разплескай хляба.
разплета вж. разплитам.
разплйсквам нсв., разпискам се. прх, Плискам на раз¬
лични страни, с пляскане разливам. — се нпрх. Раз¬
ливам се с пляскане, плискам се на различни стра¬
ни. .
разплитам нсв., разплета св. прх. 1. Разпускам, разва¬
лям нещо изплетено, изтеглям нишките на нещо
плетено. Разплитам коса- Разплетох пуловера. 2.
прен. Разгадавам, проумявам, изяснявам или разре¬
шавам нещо сложно, заплетено,
разплдд м. Разплождане, развъждане, развьда. Доби¬
тък за разплод.
разплоден прил. Предназначен за разплод. Разпмден
добитък.	‘
разплодник м. 1. Място, където се отглеждат за раз¬
плод високопродуктивни чистопородни животни;
развъдник. 2, Животно за разплод. Мъжки разплод¬
ници.

рязплодЯвам и разплождам нсе., разплод* св. прх. Раз¬
въждам, размножавам. Разплодявам свине. — се
нпрх. Развъждам се, размножавам се.
разплувам се псе., раэплтя се св. гтрх. Изгнивам, раз¬
лагам се, скапвам се, сплувам се.
разллут прил. Изгпил, скапан, разложен,
разплутост ж. Качество на разплут.
разплуя се вж. разплувам се.
разплясквам се нсс„, разплискам се св. ннрх. Започвам
да пляскам, увличам се да пляскам. Какво сте се
разплискали във водата?
разпия вж. разпъвам.	<
разаовивам нсв., разповня св. прх. Махвам, свалям по¬
ви в ките на пеленаче; развиваме
разподобявам нсв., разподобя св. прх. Правя две или
повече неша да престанат да бъдат подобни едно
на друго, да си приличат, Прот. у п о д о 6 я-
в а м. — се нпрх., обикн. мн. Преставаме да бъдем
подобни един на друг.
разподобяване ср. 1. Действие или резултат по гл.
р а з п о 'д о б я в а м [се]. 2. ез. Дисимилация
(в 3 знач.).
разиодялба ж. Разделяне на нешо между мнозина;
подялба.	,
разпознавам нсв., разпозная св. прх. Познавам, разли¬
чавам, идентифицирам някого или нешо (всред
мнозина, много други).
разпокъсвам нсв., разпокъсам св. прх. Късам нешо на
много части, късове, парчета. На Берлинския конг¬
рес страната ни е разпокъсана.
разполагам1 нсв., разположа св. прх. 1. Поставям на ед¬
но или повече места; намествам. КъДе са разположе¬
ни оръдията на противника? 2. прен. Предразполагам.
— се нпрх. Заемам определено място, настанявам се
(удобно), сядам. Разположете се като у дома си.
разполагам1 нсв. нпрх., обнкн. с предл, е, 1. Имам
подръка, притежавам нешо. Разполагам с книги.
Разполагам с пари, 2. Имам под своя власт и мога
да си служа, да използвам, да се разпореждам с ня¬
кого или вешо. Не разполагам с времето си. — се
нпрх. Разпореждам се с някого или нешо, чувствам
се и постъпвам като господар. Разполага се в чуж¬
дия имот. ,
разполовявам нсв., разполопА св. прх. Разделям напо¬
ловина.
разположа вж. разполага м1
разположен прил. 1. Който е поставен, намира се на
определено място. Град София е разположен в по¬
лите на Витоша. 2. Който е в добро физическо и
душевно състояние. Сега не е разположен. 3. Готов,
настроен да извърши нешо; предразположен. Не
' съм разположен за разговори.
разположение ср. 1. Място, положение в пространст¬
вото на сграда, постройка, паметник, сетите и др.
Паметникът има лошо разположение. 2. Право,
власт да се разпорежда човек с нешо. Цялата къща
е на твое разположение. Имам на разположение два
часа. 3. Благоприятно, добро физическо и душевно
състояние. Баща му е в добро разположение. 4. Мяс¬
то, гьдето се е разположила и укрепила войскова
част. Издават разположението на ротата.
разпопвам нсв., разпбля св. прх. Лишавам свешеник от
сана му; разстригвам. — се нпрх. Отказвам се от
свешеническия си сан.
разпорвам вж. разпарям,
разпоредба ж. Заповед, която се отнася до мнозина;
разпореждане, предписание.
разпределение 817
разпоредител м. и разпоредАтелка ж. 1. Който умее
да разпорежда, да нагласява. 2. Служител в тсагьр,
кино и под., който показва местата па посетители¬
те.
разпоредителен прил. 1. Който умее да разпорежда, да
организира. Разпоредителен човек. 2. адм. Който
има право, власт да разпорежда. Разпоредително
заседание.
разпоредАтелиост ок. Качество на разпоредителен (в 1
знач.).
разпоредпяк м. и разиоред^гица ж. Който разпорежда
или се разпорежда някъде; разпоредител, ръководи¬
тел.
разпореждам мсв., разпоредя св. /трх. 1. Нареждам как
да се извърши нешо; организирам, устройвам. 2.
Нареждам, заповядвам на подчинени; предписвам,
повелявам. — се нпрх. 1. Залягам да има ред. 2. На¬
лагам волята си, държа се като господар. Разпо¬
режда се като че ли му е бащино.
разпореждане ср. Заловед/предписание. Чакам разпо¬
реждане. До второ разпореждане.
разпоря вж. разпарям,
разпостялам нсв., разпостеля св. прх. Постилам нешо
нашироко или много неша; разстилам,
разлоявам нсв., разаоя св. прх. Чрез нагряване разде¬
лям, отлепвам нешо запоено. Разпоих тенекиения
капак.	■
разпра ж. Шумен и непримирим спор, свада, кавга,
караница. С живота сме в разпра, но ти не разби¬
рай, че мразя живота. Вапц.
разправа ж. 1. Жестоко насилие над някого, главно
физическо, за наказание или принуда. Извърши се
кървава разправа с протестиращите. 2. Разпра, раз¬
правия, препирня, караница. Не тръгна той да тър¬
си гръмка слава ни в кървав бой., ни в уличт разпра¬
ва. Яв.	*
разправия ж. 1. Шумна препирня, караница; разправа.
Какви са тези разправии посред нощ? 2. Неприят¬
ност, главоболие (с някого). Ако те пусна сега, ще
си имам после разправии.	■
разправям1 нсв., разправя св. прх. 1. Разказвам, изла¬
гам, описвам с думи. Разправих му цялата работа. '
' 2. Приказвам, говоря. Не лш разправяй такива ра¬
боти. 3. разг. Турям в ред; оправям, уреждам. Раз¬
правете хората да не се бавят. — се нпрх. 1. Го¬
воря, препирам се, споря с някого. Не искам да се '
разправям повече. 2. нар. Имам работа, боравя с не¬
шо, занимавам сс с някого или с нешо. По цял ден
се разправя с децата. Не искам -да се разправям със
сметки. 3. Надвивам, побеждавам някого, уреждам
си сметките с някого. Ще се разправим и с тебе!
О Кому ги разправяш тия? — да не мислиш, че ти
. вярвам? Разправяй па старата ми шапка — лъжеш,
не ти вярвам.
разправям2 нсв., разправя св. прх. нар. Развалям, раз¬
турям нешо направено. Един прави, друг разправя.
разпран прил. Разшит, разкъсан, разпорен. О Ям като
разпран — ям много, ненаситно,
разпрашам нсв., разпрАтя се. прх. Прашам, изпрашам
мнозина или много неша на различни места. Разп¬
ратихме разузнавачи. Разпращам писма.
разпр&гна вЖ. разпрятам.
разпредА вж. разпрядам.
разпределение ср. Действие или резултат от действие-
53. Бин ирскн И. 1кони1 речник

818 разпределител	-
то по гл. р а з п р е д е л я. Разпределение на
труда. Вътрешно разпределение па жилище.
разпределител м. 1. Който разпределя. 2. спец. Уст¬
ройство, приспособление в машина, инсталация и
под. за разпределяне, насочване на вода, пара,
електричество и др. Хидравличен разпределител.
разпределителен прил. Който се отнася до разпреде¬
лител, който е предназначен за разпределяне. Раз¬
пределителен кран. Разпределително табло. Разпре¬
делителен пункт.	.
разпределям нсв., разпределя се. прх. Деля, разделям
на части между мнозина или по определен ред.
Разпределям суми. Разпределям материалите. Раз¬
пределихме си ролите.
рашредялба ж. 1, Разпределяне, разпределение. 2.
Последователно, системно подреждане по дял, се¬
мейство, род, вид; класификация.
разпречвам нсв., разпреда св. прх. Слагам, поставям
нещо напряко или много неща в различни посоки;
препречвам. Разпречили водопроводни тръби по ули¬
цата. — се , нпрх.. Заставам, където се минава, та
преча.	*	«
разнрндам нсв., разпреда св. прх. Развивам нещо из¬
предено; разсуквам.
разприказвам се нсв, и св., нпрх. Започвам да приказ¬
вам, увличам се в приказки. Разприказвали се като
на воденица.
разпродавам нсв,, разпродам св. прх, 1. Продавам на
разни лица -всичко, което имам. 2. Продавам вещи
на неизправен длъжник, за да обезпеча кредитори¬
те.	’
разпродажба ж. Продаване, продажба наведнъж на
голямо количество стоки с намалени цени, обикн.
при ликвидация, промяна в условията на пазара и
др. Сезонни разпродажби на обувки.
разпродам еж. разпродавам.
разпростирам нсз., разпростра св. прх. 1. Простирам
нашироко; разстилам. 2. прен. Правя нещо да се
разпространи, да има широк обсег. Разпростирам
влиянието си върху много хора. — се нпрх. 1. Прос¬
тирам се нашироко. 2. Имам, получавам широк об¬
сег. Докъде се разпростира влиянието му? 3. Впус¬
кам се да говоря, да разказвам нашироко, с големи
подробности.
разпространен прил. Който се среша често и на много
места. Върбата е много разпространена дърво,
разпространение ср. Действие или състояние по гл.
разпространя [ее]. Разпространение на
богомил^вото
разпростряненост ж. Качество на разпространен,
разпространител м. и разпространйтелка ж. Който
'разпространява нещо. Разпространители на слухо- „
ве. Разпространител на вестници.
разпространявам нсв., разпространя св. прх. Правя не¬
що да се разнесе нашироко, да проникне на много
места; разнасям.. Разпространявам зараза. — се
нпрх. 1. Разнасям се нашироко, прониквам, стигам
до много места. Болестта бързо се разпространи.
2. прен. остар. Разпростирам се, говоря надълго и
нашироко.
разпрощавам се нсв., разнростй се св. нпрх. рядко. Про¬
щавам се, разделям се с някого или с нещо, с мно¬
зина или с ВСИЧКИ.
разпръсвам псе., разпръсна св. прх. Разпръсквам вед¬
нъж или поединично, в отделни случаи. Полицията
разпръсна тълпата.. Вятърът ще разпръсне облаци¬
те. Тези думи разпръснаха съмненията ми. — се
нпрх. Разпръсквам се веднъж или в отделни случаи.
Тълпата се разпръсна.
разпръснем вж. разпръсква м2.
разпръсквам1 нсв. прх. 1. Пръскам нещо на много
страни; разхвърлям, разпилявам. Не разпръсквайте
пясъка! 2. Пропъждам, разгонвам хора или живот¬
ни в различни посоки. Полиция разпръсква тълпа¬
та. 3. Правя нещо да се разнесе. 4. прен. Правя не¬
що да се разсее, да изчезне. — се нпрх. 1. Пръскам
се, разпилявам се на много страни. Тълпата взе да
се разпръсква. 2. Разсейвам се, разнасям се, изчез¬
вам. Съмненията ми постепенно се разпръскват.
разпръсквам2 нсв., разпръскам св. прх. Пръскам, раз¬
пилявам нешо изцяло, докрай. Взе лопатата и раз-
пръска всичкия пясък. .
. разпръсна вж. разпръсвам.
разпръснат прил. Който е разположен йарядко един
от друг, между частите, съставките на който има
големи разстояния.
разпрятам нсв., разпрегна св. прх. 1. Освобождавам
впрегнато добиче или кола; изпрягам, отпрягам. 2.
' Разсуквам, разединявам нишките на спретнат конец,
разисувам се св. нпрх. Започвам да псувам, увличам
се да псувам.
разпуквам нсв., разпукна и разпукам св. прх. Правя не¬
що да се спука; пропуквам, разцепвам. — се нпрх.
I.	Пропуквам се, разцепвам се. 2. Разцъфвам, раз¬
цъфтявам.
разпус м. 1, Край на черковна служба. 2. остар. От¬
пуск, ваканция, почивка.
разпускам и разпущам нсв., разпусна св. прх. 1, Пус¬
кам, освобождавам насъбрали хора да се разоти¬
дат. Разпускам събрание. 2. Давам отпуск, ваканция
на ученици, студенти и др. Разпуснаха учениците за
Коледа. 3. прен. Давам някому прекадено голяма
свобода, не го държа достатъчно строго; разхайт-
вам. Не разпускай децата, че ще ти се качат на
гливата. 4. Разширявам, разхлабвам нещо стегна¬
то. Разпусни ремъка. — се нпрх. 1. Освобождавам
се от стеснение, притеснение; отпускам се. 2. Започ¬
вам да живея по-нашироко. 3. Ставам недисципли¬
ниран, занемарявам работата си. 4. За дреха, обув¬
ки и др. — разтягам се, ставам по-дълъг или
по-широк; разхлабвам се.
разпуснат прил. 1, Разхлабен, кестегкпт, неспретнат. 2.
прен. Небрежен, отпуснат, немарлив', разхайтен, не¬
дисциплиниран. Води разпуснат живот.
разпуснатост ж. Качество на разпуснат,
раздухвам се нсв., рязпухам се св. нпрх. Започвам да
пухам, увличам се да пухам; разтупвам се.
разпухтявам се нсв., разпухтя се св. нпрх. Започвам
силно да пухтя.
разпущам вж. разпускай.
разпъвам нсв., разпъна и разпия св. прх. 1, Опъвам, об¬
тягам на разни страни; разтягам. Разпъвам платно
на римка. Разпъни завесата. Разпий го! 2. прен. Под¬
лагам на мъчения; терзая, измъчвам. О Разпъвам
на кръст — а. Приковавам или привързвам на
кръст за мъчение, б. прен. Мъча, измъчвам,
разпъждам нсв., развъдя св, прх. Пъдя на различни
страни или надалече; разгонвам, разпръсквам,
рпзпьлзйвпм се нсв., разпълзя се св. нпрх. 1. Започвам
да пълзя много. 2. С пълзене се разбягвам, избяг¬
вам на различни страни. Мравките се разпълзяха,

разпъна вж. разпъвам.
разиъпвам се нсв., разпъни се св.'нпрх. За пъпка на рас¬
тение — разтварям се, разпуквам се.
разпЬтен прил. Развален, развратен, безпътен. Разпът-
на жена.
разпъхтЯвам се нсв., разтъхтй се св. нпрх. Започвам
(силно, много) да пъхтя.
разоъшквам се нсв., разпъшкам се св. нпрх. Започвам
(силно, много) да пъшкам.
развЯвам се нсв., разпея сс св. нпрх. 1. Започвам да пея
силно, увличам се да пея. Млъкнете веднага — как-
■ во сте се разпели! 2. обикн. нсв. За певец — подгот¬
вям се за основното изпълнение чрез пеене, изпява-
не на кратки откъси, фрази. > > Пра разплването
сбърка, взе една нота по-високо.
развитие ср. 1. Кръст с изображение на разпънатия
Исус. 2. Разпъване.
разработвам и разработвам нсв., разработя и разработя
св. прх. 1. Работя за пръв път нещо неработено или
занемарено. Разработвам мина. Разработихме пу¬
щинаците. 2. С продължителна работа, употреба,
използване правя нещо (инструмент, машина и др.)
да работи добре, Като разработиш цигулката, ще
добие хубав тон. 3. Правя магазин, заведение и др.
да Сработи добре, да има клиенти и оборот. 4. Ра¬
ботя, изработвам нещо изцяло, в подробности.
Разработвам интересна тема. — се нпрх. Започвам
да работя усилено, увличам се в работа,	*
разработка ж. Разработване. Разработка на проект.
разработя и разработя вж. разработвам,
разравям нсв., разровя св. прх. 1. Ровя земя, пясък и
др. на различни страни. Разровиха житото да вет¬
рее. 2. Изваждам нещо заровено; изравям. 3, Раз¬
бърквам нещо изцяло, надълбоко. Разрових всички
чекмеджета да търся.
разразявам се нсв., разразй се св. нпрх. За природна
стихия, бедствие, душевно състояние — проявявам
се с голяма сила. Разрази се страшна буря. Болка¬
та от презкивяното се разрази в хълцания и плач.
разранявам нсв., разраий св. прх. 1. Отварям рани; на¬
ранявам, изранявам. Седлото е разранило каня. 2.
Увеличавам, раздразвам съществуваща рана.
разраствам ее псе., разрасна се и разрастй се св, нпрх.
Нараствам, уголемявам се, развивам се. Болката се
разраства.	*
разревОвам се нсв., разрева се св. нпрх. Започвам да
рева; разплаквам се.
разред и разряд м. 1. Дял, отдел, категория. Работ¬
ниците получават разред според квалификацията си.
' 2. биол. В систематиката на животните и растения¬
та — група, по-голяма от семейство и по-малка от
клас. Гризачите са разред бозайници.
разреден прил. 1, Който е (направен) по-рядък по със¬
тав от нормалното, обикновеното. Разредено мля¬
ко. По-върховете въздухът е силно разреден. 2. На
който е разбъркан редът. Разредени книги по лави¬
ците.
разреденост ж. Качество на разреден. Разреденост на
въздуха..
разредител м. Разтворител за разреждане на безире-
ни, лакови и др. бои.
разредна ж. спец. Разреден шрифт, отпечатване на
текст с по-голямо разстояние между буквите в ду¬
мата или между редовете, В този речник с разредна
са отпечатани думите, към които се препраща тъл¬
куването на други думи.
разредя вж·. разрежда м1·2.
разрия 819
рязрёжа вж. разрязвам.
разреждам1 и рязредявам нсв., разредя св. прх. 1. Пра¬
вя нещо да стане по-рядко, по-малко наситено. Раз¬
реждам въздуха в затворен съд. Разредили са мля¬
кото. 2. Поставям, разполагам на по-голямо
разстояние, увеличавам разстоянието, междините
между лица или предмети. Разреждам войнишката
верига. Разредиха гората. 3. Правя нещо да става,
да се случва по-рядко. Трябва да разредим посеще¬
нията си при него. — се нпрх. 1. Заставаме, разпо¬
лагаме се на по-голямо разстояние един от друг.
Прот. сгъстявам се. 2. Ставам по-рядък,
по-малко плътен, наситен. Мъглата се е разредила.
3.	За случки, събития — стават, извършват се през
по-големи промеждутъци от време.
разреждам2 нсв., разреди св, прх. Развалям, наруша¬
вам реда на нещо; размествам, разбулвам. Разреж¬
дам книги. Някой ми е разредил сечивата.
разрез и разрез м. 1. Разрязване в една посока. Правя
разрез, Падежен разрез. 2. Фигура, плоскост, по
която е разрязан даден предмет; сечение, възраст¬
та на дървото се познава от напречния разрез. 3.
Прорез на дреха. О В разрез със — в пълно про¬
тиворечие, несъгласие. Това е в разрез с моите въз¬
гледи.
разресвам вж. разрешвам.
разреша вж. разрешвам.
разреше вж. разрешавам.
разреш<^<^1^1м нсв, разреша св. прх. 1. Давам свобода,
право за извършване на нещо; позволявам, допус¬
кам. Разрешават ми да замина. 2. Намирам реше¬
ние; решавам, отгатвам. Разреших загадката. 3.
Постигам споразумение, уреждам, намнрам изход
от нещо. Разрешихме конфликта.
разрешвам и разресвам нсв., разреша св. прх. Реша ко¬
са, брада и др., та става бухлата,
разрешен прил. За който има разрешение, който се до¬
пуска, позволява; позволен. Прот. забранни.
разрешение ср. 1. Свобода, позволение, право за дейс¬
твие, за извършване на нещо, Разрешение за от¬
пуск. Писмено разрешение. 2. Изход, завършък,
край. '
разрешителен прил. 1. Който разрешава, с който пешо
се разрешава. Разрешителен документ. Разрешите¬
лен режим за определени сделки. 2. като същ. раз- *
решително ср. Документ, с който нещо се разреша¬
ва. Разрешително за продажба на	вино.
Разрешително за износ. О Разрешителна молитва
църк, — молитва преди причастие,
р&зрив м. 1. Скъсване, разкъсване на вътрешен орган.
Разрив на сърцето. 2. прен, Прекъсване на връзки,
отношения; раздяла.
разрйвам нсв, разрйна и разрия св, прх. Разкопавам,
разравям. Разривам пръстта около дръвчетата.
раэрндавям се нсв, разридая се св. нпрх. Започвам да
ридая.
разрйна вж. разривам.
разрйпвам се нсв, разрйиам се св. нпрх. Рязскячвям се,
разигравам се.
разрывам нсв, разритам св. прх. Разгонвам или отс¬
транявам, отхвърлям някого, нещо или много неща
с ритане. — се нпрх. Започвам да ритам, увличам
се да ритам,
разрия вж.. разривам,

820 разровя .
разровя вЖ. разравям.
разрбнвам нсв., разраня св. прх. С ронене разпилявам, раз¬
пръсквам нещо. Детето разрани хляба по масата.
разрбхквам исв. прх. Правя да стане рохкав, рохък.
Разрохквам пръстта с мотика.
разрбшвам нсв., разрила се. прх. Разбърквам коси,
правя някого рошав. — се нпрх. Ставам рошав.
разруменОвам нсв., разрушена се. прх. Правя нещо или
някого румен; зачервявам. Студът разрумени лице¬
то му. — се нпрх. Ставам румен; зачервявам се.
разруха ж. Разваляне, унищожаване на нещо напра¬
вено, построено; разрушаване, разгром. Войната
носи разруха. Морална разруха.
разрушавам нсв., разруша се. прх. Развалям, съсипвам,
събарям постройка, сграда и др,; унищожавам, ра¬
зоравам. ·.
разрушение ср. 1, Действие по гл. ра sp уш .. 2.
обикн. мн, Развалини, съсипии. ;	;
разрушим прил. Които може да се руши.
разруипймост ж. Качество на разрушим,
разрушител м. Този, който руши, разрушава; руши¬
тел,	*	’
разрушителен прил. Който разрушава, конто прави *
, разрушение; унищожителен. Разрушително земет- »
ресение. Разрушителни бомби. Разрушителни сили.
разрушйтепкост ж. Качество на разрушителен,
разръфам вж. разръфвам.
разръфан прил. Разкъсан с ръфане. Пуловерът му е с
разръфани ръкави.
разръфвам нсв., разръфам св. прх. Разкъсвам с ръфане.
разряд1	м. спец. . Разреждане (по	г^.
разреждам1), О Електрически разряд физ.
— протичане на електрически ток в газова среда,
съпроводено с характерни светлинни и звукови яв-'
легшя,	’
разрйд2 вж. разред.
разрязвам нсв., разрежа св. прх. Режа на части, разде-
. лям с рязане. Разрежи ябълката.
разсад м. Поникнали от семена млади стръкове, ко¬
ито после се разсаждат.
разсадник м. X. Градина за разсад, за облагородени
видове дръвчета, цветя и под.· Овощен разсадник. 2.
1 прен. Място, средище, където се създава и от къде¬
то се разнася, разпространява нещо; огнище. Раз¬
садник на просвета.
разсаждам псе., разсадя св. прх. Садя, пресаждам мла¬
ди растения от по-гъсто на по-рядко,
разсветва |се] нсв., разсветне [се] св. безл. Става свет¬
ло; разсъмва се.	»	* ·
разсвйраа.м се нсв,, разевнря се св. нпрх. 1, Започвам
да свиря, увличам се да свиря. 2. обикн. нсв. За му- -
зикант — подготвям се за основното изпълнение
чрез свирене, изсвирване на.кратки откъси, фрази,
разсвирепявам нсв., разсвирепея св. нпрх. Ставам мно¬
го свирен.	-
разсед м. геол. Пукнатина в земната кора, разлом,1
при който една скална ивица пропада вертикално
или по стръмен наклон спрямо друга, -
разседлавам нсв, разсеялия се, прх, Снемам седло от
кон или друго ездитно животно; отседлавам.
разседлица ж. пар. Обикн. в съчет. на разседлнца
яздя — без седло.
разсейвам нсв., разсея св. прх. 1. Разсявам. 2. Разпръс¬
квам, разпилявам. 3. физ. Отклонявам във всички
посоки лъчите от насочен светлинен лъч. 4. прен.
[рус.} Правя някакво душевно състояние (мъка,
грижа, страх, съмнение и под.) да изчезне, да пре¬
мине. 5. прен. Правя някой да забрави неприятните
си мисли, преживявания, настроения. 6. прен. Отв¬
личам някому вниманието, преча му да се съсредо¬
точи; смущавам. Уличният шум много ме разсейва.
—	се нпрх. [рус.} 1. Разпръсквам се, разпилявам сс.
2.	физ. За светлинни лъчи — отклонявам се във
всички посоки. 3. прен. За мъка, грижа, страх, съм¬
нение и под. — изчезвам, преминавам. 4. прен. Ста¬
вам разсеян не мога да се съсредоточа Щом се
умори малко, и се разсейва. Не се разсейвайте. 5.
прен. Развличам се, успокоявам се. Излязох на раз¬
ходка да се разсея. ·
разсънване ср. Действие, проява по	гл.
р а з с е й в а м [с е). Разсейване на светлината.
разсейкн мн. (разсейка ж.) спец. Метастази.
разсека вж. р а з с и ч а м.
разеекретявам нсв., разсекретя св. прх. Правя нещо да
» престане да бъде секретно.	.
разселвам нсв., разселя св. прх. 1- Заселвам на разни
места. 2. Изселвам.	<
разсея дос. разсейвам и разсява м.
разсеян прил. 1. За светлина — която не е във вид на
насочен спои, чиито лъчи са насочени в различни
посоки. 2. прен. Чието внимание не е съсредоточе¬
но, който не забелязва добре какво има или какво
става наоколо му; невнимателен. Разсеяно момче.
Разсеян поглед. t
разсеяност ж. Качество или състояние на разсеян
. (главно във 2 знач.).
разсаден м. и разсвлна ж. 1. Прислужник в учрежде¬
ние. 2. Разносвач, [рус.]
разснлюгаески прил. Който се отнася до разенлея.
Разсилническа заплата.
разсип м. нар. 1. Време, косато луната започне да на¬
малява. 2. Лунна фаза след пълнолуние. 3. прен.
Развала, съсипия. 4. обикн. мн., спец. Естествени
струпвания на пясъци, чакъли и др.
разсипвам нсв., разсипя св. прх. 1. Неволно изсипвам
нещо от някъде или сипвам не където трябва, а из¬
вън; разпръсквам. Разгръщай торбата да не разси¬
пем брашното. 2. разг. Разливам. Внимавай да не
разсипеш виното. 3. прен. Прахосвам, разхищавам.
4.	прен. Съссиваам	рааввлям, р^зоря-
вам. Богат беше, но синовете му го разсипаха
—	се нпрх. 1. Изсипвам се навън от нещо. Брашно¬
то се разсипа. 2. Разливам се. Моята чаша падна и
се разсипа. 3. прен. Съсипвам се, пропадам, разора¬
вам се.
разсипен Прил. от разсип (главно в 4 знач.).
Разсипии находища.
разсипия ж. Разсипване, разхищение, съсипия,
разсипник м. и разсйпница ж. Които разсипва или е
разсипал, прахосал нещо; прахосник,
разсЯшшчеcкя прил. Който се отнася до разсипник,
разсинничество ср. Качество или поведение, проява на
разсипник.	.
разейчам нсв., разсека св, прх. Разделям на части със
сечене. Разсече тиквата на две. > > Светкавици
разсичат небето.
разскйчвам се нсв., разскачам се св. нпрх. Започвам
усилено да скачам, увличам се да скачам; разрип- ;
вам се.	'	,
разскър1тм се нсв., разскърцам се св. нпрх. Започвам .
(силно) да скърцам. Вратата пак се е разскърцала. >
I

розслабвом нсв., разслабя св. прх. 1. Отпускам нещо
стегнато, правя да стане халтаво; разхлабвам. Раз¬
слабете ми превръзката. 2, Действам слабително,
намалявам или отстранявам запек. Сливовият ком¬
пот разслабва.
разслабйтелен прил. 1. Който разслабва, действа про¬
тив запек; слабителен. Разслабителт чай. Разсла-
бителни билки. 2. като същ. разслабмтелно ср. Сред¬
ство против запек.	.	.
разслабя вж. разслабвам.
разследвам нсв. прх. Проучвам, разпитвам, изследвам.
Ще разследвам случката и тогава ще се изкажа.
разслоение ср. Действие, процес, състояние по гл.
р а з с л о я [с е]; разслояване. Класово разслое¬
ние. [рус.]	-
разслоявам нсв., разслоя св. пр$. 1. Разделям на слое¬
ве, пластове. 2. прен. Разделям обществото на со¬
циални групи, прослойки. — се нпрх. Разделям се
на слоеве, пластове или на социални групи. Общес¬
твото бързо се разслои на бедни и богати, [рус.]
разсмивам нсв., разсмея св. прх. Карам някого да ое
смее; смеша. Не ме разсмивай, не ми е до шеги!
—	се нпрх. Започвам да се смея.
разсмърдявам се нсв., разсмърдя се св. нпрх. Започвам
силно да смърдя.
рязсбл м. 1. Кисело зеле; пресол. 2. Вода с разтворена
в нея сол (за туршия, сирене и др.); саламура,
разсблница ж. диал. Зелев сок, зелева чорба,
разсополйвям се нсв., разсополйвя се св. нпрх. Започ¬
вам да се сополивя, потичат ми сополи,
рйзсоха ж. Разклонено като У дърво или друга пръч¬
ка; вилка, сохд, читал.
разсохйт прил, С форма на разсоха; вилообразен, ча-
талест. ’
разсрочвам нсв., разсроча св. прх. Разпределям извър¬
шването, изпълнението на нещо на няколко после¬
дователни срока.	.
разсрочка ж. 1. Разсрочване. 2. Всеки от поредицата
срокове за извършване, изпълнение на нешо. Изп¬
лащане па разсрочки. Ще отсрочат ши разсрочат
погасяването на задълженията.
разсгавко ж. диал. Раздяла, разлъка. Дошло е време
двама да се разставят, на разставка един другиму
• говори. Нар.п.
разставям нсв., разставя св. прх. 1. Поставям на раз¬
лични места, на разстояние едно след друго. 2.
диал. Разделям, ризлъчвам. 3. диал. Разстилам.
—	се нпрх. Разделям се, разлъчвам се.
е разстилам нсв., разстёля св, прх* Постилам или поста¬
вям нашироко; разпростирам, разставям. Разстлах
чергите по тревата. — се нпрх. 1. Разнасям се, сте¬
ля се нашироко. 2. Простирам се нашироко.
разстлан прил. Обширен, просторен,
разстояние ср. 1. Място, пространство между две точ¬
ки, два предмета; междина, дистанция. От голямо
разстояние хората изглеждат дребни. Стой на раз¬
стояние от него. Не виждам от разстояние. 2.
Промеждутък от време, времето между две съби¬
тия; интервал. В разстояние па няколко депа са
станали големи промени. 3. прен. Разлика,
разстрел м. Смъртно наказание с огнестрелно оръ¬
жие. Разстрел и длед разстрела червей. Вапц. [рус.]
разстрелвам нсв., разстрелям св. прх. 1. Изпълнявам
смъртно наказание чрез огнестрелно оръжие. 2.
Убивши с огнестрелно оръжие; застрелвам, [рус.]
розстрйгвам нсв., разсгрйжа св. прх. Отнемам духовен
сан; разпопвам.
разсЪмване 821
разстрдси прил. 1. Който е С нарушен, развален ред,
строй. Пианото е разстроено. Човек с разстроени
нерви. 2. Който е в лошо настроение. След погребе¬
нието беше много разстроен. 3. Който страда от
разстройство (в 3 знач.).
разстройвам нсв., разстроя св. прх., 1. Причинявам раз-
сройство, смущение, внасям безредие в хода, про¬
тичането, осъществяването на някакъв процес, ра¬
бота, производство и др. Това ще разстрои
плановете ни. 2. Причинявам разстройство, болез¬
нено състояние на организъм нли отделен негов
орган. 3. Докарвам в лошо настроение; смущавам,
огорчавам. 4. Развалям строя, нарушавам нормал¬
ното звучене на струнен музикален инструмент.
Прот. настройвам.
разстройство ср. 1. Нарушен ред, смущение, бъркотия.
Войната причини разстройство на целия живот. 2.
Заболяване, болезнено състояние. Нервно разст¬
рой ато. 3. Диария, дрисък. Имам разстройство.
разстроя вж. разстройвам,
разстрой вж.р аз строявам.
разстройвам нсв., разстроя св. прх. Развалям строя, ре¬
да на войска и др.
ризстудивам нсв.,* разстудя св. прх. Наливам студена
вода в гореща, та да стане хладка,
разстъпвам се нпрх., разстъпя се св. нпрх. 1. Отстъп¬
вам, отмествам се встрани, та отварям някому път.
2. прост. Розтълквам се.
разсънвам нсв., разсуча св. прх. Суча илн мотан в об¬
ратна посока нещо усукано; размотавам, развивам,
разсъбличам нсв., разсъблекй св. прх. разг. Събличам
(напълно или голямо част от дрехите, мнозина илй
всички). Разсъблякла детето да го къпе.
разсъдйтелеи прил. Който разсъждава; разсъдлив,
разсъдителпост ж. Кочество на разсъдителен; разсъд-
ливост.
разсъдлив прил. Който (умее да) разсъждава, добре
обмисля поведението си; разумен, разсъдителен.
разсъдливост ж. Качество или поведение но разсъдлив,
разсъдък м. Способност да се мисли, разсъждава; ра¬
зум, мисъл. Губя разсъдъка си.
разсЬдъчен прил. Който се относя до разсъдък, в кой¬
то разсъдъкът преобладава над чувството. Прот.
чувствен, емоционален. Разсьдъч-
но изкуство.
разсъдъчпост ж. Качество но разсъдъчгн.
разсъдя вж. разсъждам.
разсъждавам нсв. нпрх. 1. Мисля, обмислям, размиш¬
лявам, строя умозаключения. Ако разсъждаваш
правилно, ще дойдеш до същото убеждение. 2. разг.
Двоумя се, колебая се, умувам. Работата е ясна —
няма какво да разсъждаваме.
разсъждам нсв., разсъдя св. нпрх. Обмислям, размис¬
лям, разсъждавам. Ако разсъдиш добре, ще видиш,
че съм прав.
разсъждение ср. ί. Действие по гл. р о з с ъ ж¬
* д а м; розсъждавопе. 2. Логическо последовател¬
ност от мисли, която води до определено умозак¬
лючение. 3. разг. Изказване, твърдение,
разсъмва |се] нсв., разсъмне |се] св. безл. Съмва се, раз-
видслява се.
разсъмване ср. 1. Действие, процес по гл.
р а з с ъ м в а [с е]. 2. Времето, когато разсъмва.
Тръгнахме на разсъмване.
/

822 разсЪнвам
разсънвам псе, разсъня се. прх. Правя да престане да
ос спи някому. Стига си приказвал, че съвсем ще ме
разсъниш. — се ппрх. Престава да ми се спи, не из¬
питвам желание да заспя. Като се разсъни детето,
не оставя и нас да спим.
разсьннца ж. нар. Безсъние.	·
разсъня вж. разсънвам,
разсьрдвам нсв,, разсърдя св. прх. Ставам причина,
направям някой да се сърди; разядосвам. — се
нпрх. Ставам сърдит, започвам да се сърдя.
разсьхвач се нсв., разсъхна се се. нпрх. 1. За бъчва,
каца и под. — от сухота се повреждам. разхлабвам
се, та пропускам. не задържам вода. 2. прен. разг.
За нещо замислено, подготвено — осуетявам се,
развалям се,
разсйвам нсв., разсея св. прх. Сея, посявам, разпръск¬
вам на големи междини едно от друго; разсейвам.
Вятърът разсея семената навред.	'
разтакавам нсв. прх. 1. Бавя уреждането или извърш¬
ването па нещо; протакам, разтакам. 2. Бавя няко¬
го, разкарвам го от едно място на друго, правя да
си губи без полза времето; мотая, размайвам, раз¬
такам. Има да те разтакават по учрежденията,
— се 'нпрх. 1. Върша, действам съвсем бавно и без
резултат. _ Още ли се разтакаваш с тоя. списък? 1.
Ходя нагоре-надолу, губя си времето напразно;
размотавам ое, размайвам се, разтакам се.
разтакам1 нсв. прх. Разтакавам. — се нпрх. Разтака¬
вам се.
разтакам2 вж. разточвам,
разтапям вж. разтопявам.
разтварям1 нсв., разтворя св. прх. 1. Отварям широко
(врата, прозорец, уста и под .). 2. Разгъвам нещо,
опъвам настрана, раздалечавам краищата на нещо.
Разтворете книгите. Разтварям чадъра. Разтвори
ръце и прегърна детето. Птицата разтвори криле.
О Разтварям душата (сърцето) си — откривам,
разкривам чувствата и преживяванията си.
разтварям2 нсв., разтворя св. прх. 1. За течност — об¬
разувам или имам способност да образувам разт¬
вор с определено Друго вещество. Водата разтваря
соята. 2. Правя дадено вещество да се разтвори в
друго. Разтворете бучка захар в чаша вода. — се
нпрх. Размивам се, поглъщам се в течност, та сс об¬
разува еднородна смес. Соята лесно'се разтваря
във вода.
разтвор м. 1. спец. Хомогенна, обикн. течна смес от
две или повече вещества, компоненти, които са рав¬
номерно разпределени във вид на атоми, йони или
молекули. 2. Механична смес от свързващо вещес¬
тво (цимент, вар и др,), пясък и вода в определени
съотношения. Варов разтвор.
разтворим прил. Който може да се разтваря, да обра¬
зува разтвор (с определено друго вещество). Всички
соли на азотната киселина са разтворими във вода.
Разтворимо стъкло.	·
разтворимост ж. Качество на разтворим,
разтворител м. 1. Течност, която разтваря определени
газообразни, течни или твърди вещества. Водата е
неорганичен разтворител. Органични разтворители.
2, спец. Преобладаващият по обем в даден разтвор .
компонент.	,
разтворя1 вж. разтваря мк
разтворя2 вж. разтварям2.
разтег м. нар. Мярка за дължина, равна на разстоя¬
нието между дланите на опънати встрани ръце
(около метър и половина). Гърунът е дебел три
разтег а.
разтегателен прил. Който се разтяга, който увеличава
размерите си чрез разтягане. Разтегателна маса.
разтегли» прил. 1. Който се деформира, променя трай¬
но формата си при опъване. Срв. еластичен,
гъвкав, пластичен. Разтеглила кожа.
Разтегливи чорапи. 2. прен. Който може да се разби¬
ра И тълкува различно. Разтеглило понятие.
разтеглйвост ж. Качество на разтеглив.
разтеглим нсв., разтегля св. прх. С теглене, опъване
направям нещо да стане по-дълго или по-широко,
по-голямо (от обикновеното, нормалното); разпъ¬
вам, разтягам. Не слагай ръкавиците ми, че ще ги
разтеглиш. — се нпрх. Колоната се разтегш на цял
километър.
разтегна вж. разтягам.
разтека се вж. разтикам с с.
разтйквам нсв., разтикам св. прх. Разбутвам, разблъс¬
квам, разтласквам. Разтикай навалицата и излез!
разтнрвам нсв., разтиря св. прх. Разгонвам, разпръск¬
вам, натирвам. Разширил говедата из гората.
разтичам се1 нсв., разтака се св, нпрх. Тека, потичам
в разня посоки; разливам се. Млякото изкипя и се
разтече по печката.
разтичам се2 вж. разтичвам се.
разтйчвам се нсв., разтичам се св. нпрх, 1. Започвам
(усилено) да тичам. 2. прен. Започвам да ходя, да
тичам по спешна работа на различни места. Разти¬
чахме се по доктори да търсим лекове-
разтласквам нсв., разтлАскам св. прх. Тласкам на раз¬
ни страни; разбутвам, разтйквам.
рязтление ср. книж. Разложение, гниене. Нравствено
разтление.
разтлипам се нсв., разтлея се св. нпрх. книж. Разлагам
се, изгнивам, разкапвам се, изтлявам.
разтоварач м. Работник, който разтоварва (стоки, ма¬
териали).
разтоварвам и разтоварим нсв., разтоваря св. прх. 1.
Свалям товар, освобождавам нещо или някого от
товара му; стоварвам. Днес разтовариха три ваго¬
на дърва. Разтоварете стоката, 2. прен. Освобож¬
давам, облекчавам някого от работа, задължения и
др. — се нпрх. Освобождавам се, облекчавам се от
работа, задължения и др. > > Разтоварваща дие¬
та.	х
разтоварване ср. Действие по гл. р а з т о в а р-
в а м [с е].
разгока ж. Част от волска кола — дълго дърво, ко¬
ето свързва предния колесник със задния; разточ¬
ите, стьрчишка,	.
разтопявам нсв., разтопя св. прх. Превръщам нещо
замръзнало или твърдо в течност; стопявам. Раз¬
топиха олово, за да леят куршуми. — се нпрх. За
нещо замръзнало или твърдо — размеквам се или
се превръщам в течност (от топлина); стопявам се.
разточвам (и разтакам) нсв., разтдча св. прх. 1. Разви¬
вам нещо навито (връв, нишка и под.). 2. С точене
направям баница или кори за баница. 3. Удължа¬
вам волска кола по разтоката или откачвам пред¬
ния колесник от задния.
разточйтел м. и разточителна ж. Човек, който харчи
без мярка; прахосник.
разточителен прил. 1. Който харчи без мярка. Разто¬
чителен човек. 2. Който струва много, за който се

харчат много пари, средства; скъп. Разточителна
сватба.
разточителност ж. Качество на разточителен,
разточителства ср. Неоправдано, неразумно изразход¬
ване на пари или материали.
разточи гелст |ву|вам нсв. нпрх. книж. Върша разточи¬
телство.
разточник м. диал. 1. Клин, с който се закрепва зад¬
ният колесник на волска кола по разтоката. 2, Раз-
тока.
рнзтраквам нсв., разтрДкам св. прх. 1. Започвам (сил¬
но) да тракам с нещо. 2. рядко. Раздрънквам, раз¬
хлопвам. — се нпрх. Започвам (усилено) да тракам.
Какво си се разтракал с тая машина? Двигателят
се разтрака.
разтрёбвам нсв., разтрёбя св. прх. Подреждам, почис¬
твам пещо»,* поставям нещо в ред. Разтреби стая¬
та, че ще дойдат гости.
разтревожаам нсв., разтревожа се. прх. Възбуждам*
създаващ* предизвиквам у някого тревога; смуща¬
вам, изплашвам. — се нпрх. Обзема ме тревога, за¬
почвам да се тревожа. .
разтрепервам се мсв,‘разтрспсря се св. нпрх. Започвам
да треперя. Разтреперах се от студ. Ръцете му се .
разтрепераха.
разтреса вж. разтрисам.
разтресе ме вж. разтриса ме.
разтривам1 нсв., разтрия св. прх. 1. Трия нещо, докато
■стане на прах или на каша; стривам. Разтривам
„чубрица. 2. Правя разтривка. Разтриха болния с
камфоров спирт. 3. Размазвам на тънък пласт Раз¬
тривай добре боята.	.
разтривам2 нсв., разтрия св. прх. Разгубвам, изпогуб¬
ени. Разтрих си книгите.
разтривка ж. 1- Триене, търкане на кожата или на
болно място по тялото; масаж. Направете на бол¬
ния една разтривка. 1. Течно или полутечно лекар¬
ство за разтриване. Разтривка от камфоров спирт.
разтрисам нсв., разтресА св. прх. Разтърсвам, разклащам.
Гръм разтресе къщата. —се нпрх. Разтърсвам се,
разтриса ме нсв., разтресе ие св. нпрх. Започва да ме
тресе. Всеки ден по обед ме разтриса.
разтрия1* вж. разтривам^,
разтрита ж. (и разтрбг .и.) Цепнатина, зирка, пролука.
Жените изплашени гледат през разтрогите.
разтрогвам'1 псе., разтрогна св. прх. офиц. Обикн. в съ-
чет. разтрогвам брак (връзка) — прекратявам, раз¬
късвам, обявявам за недействителен; давам развод.
разтрогвам2 нсв., разтрогна св. прх. остар. Трогвам,
затрогвам, разчувствам. Песента ни разтрогна.
разтропям се вж. разтропвам е е.
разтрбпзн прил. нар. Който йма буден и подвижен ум;
отракан,
разтропвам се нсв., разтрбпям се св. нпрх. 1. Започвам
да тропам, увличам се да тропам. 2. Разигравам се,
разскачвам се.
разтрошавам нсв., разтроила св. прх. Троша нещо на
късове; разчуивам. Ризтрошиха големия камък.
разтропвам нсв., разтроя св. прх. Разделям на три час¬
ти, дяла. — се нпрх. Разделям се ставам на три
части, дяла.
разтръбявам нсв., разтрия св. прх. Шумно разглася¬
вам, правя нещо достояние на мнозина; протръбя-
вам. Гледай да не го разтръбиш веднага.
разтръгвам нсв., разтръгиа се.* прх. диал. Разделям,
разтървавам. Бяха се така счепкали, че едва ги раз-
тръгпаха.
разтърсвам 823
рязтръсквам нсв., ратгръскам св. прх. Започвам (сил¬
но) да тръскам нещо; раздрусвам, разклащам. Раз-
/пръскай дървото и ябълките ще паднат.
разтупан прил. Разтупкан, разтултяя.
разтупвам нсв., разтупам св. прх. Правя нещо да за¬
почне да тупа; разтупквам, разтуптявам. Има нещо
славно, що гордо разтупва нашите гърди. Ваз. — се
нпрх. Започвам (силно) да тупам; разтупквам се,
разтуптявам се. Сърцето ми се разтупа.	*
разтупкан прил. Обикн. за сърце — който силно туп-
ка, който се е разтугакал; разтупан, разтуптян,
разтупквам нсв., разтупкам св. прх. Правя нещо да за¬
почне да тупка; разтупвам, разтуптявам. — се нпрх.
Започвам (силно) да тупкам; разтупвам се, разтуп¬
тявам се. Сърцето ми се разтунта от радост.
разтуптявам нсв., разтуптя св. прх. Разтупвам, разтуп¬
квам. — се нпрх. Разтупвам се, разтупквам сс.
разтуптян прил. Разтупкан, разтупан.	·
разтурвам вж, разтурям.
разтурен прил. разг.' 1. Разбит, разстроен, разрушен.
Семейството му е разтурено. 2. прен. Покварен,
разпътен. Разтурена жена.
разтурям и разтурвам нсв., разтуря св. прх. 1. Разсти¬
лам, Разтури боба да съхне. 2. Разпределям. Разту¬
рили глобата по равно. 3. Разбърквам. Разтурил на
брата си книгите. 4. Развалям. Разтуриха годежа.
5.	Събарям. Искат да разтурят къщата, че е ста¬
ра. 6. Нарушавам. Дошъл 2ост, разтурил пост. 7.
Разплитам, разпущам. Разтурила коса до глезени,
8. Разнасим, прахосвасв. Луди neчелилщ мъдри рир
турили. 9. прен. Развалям, покварявам.
разтуха ж. Утеха, раздумка. Ох. не за радост, не и
за разтуха при теб ДойДох аз, бащино огнище. Ваз,
разтушавам нсв., разтупа са. прх. Намалявам, отстра¬
нявам някому скръбта; утешавам, раздумвам, за¬
радвам. Дойдохме да те разтушим. — се нпрх.
Утешавам се, успокоявам се,
разтъжавам нсв., разтъжа св. прх. Причинявам някому
тъга; опечалявам. — се нпрх. Ставам тъжен, обзема
ме тъга; домъчнява ми. Разтъжих се за татко и
майка.
разтъжен прил. нар. Който разсейва тъгите: весел.
Разтъжна песен.	-
разтъкАвам нсв., разгъна св. прх. 1. Разнищвам нещо
изтъкано. Днес тъче, утре разтъкава. 2. Тъка с
много шарки. — се нпрх. Увличам се да тъка,
разгькмявам нсв,, разтъкмя св. прх.. Развалям нещо
натъкмено. Разтъкмихме сватбата.
разтълкувам св. прх. Тълкувам изцяло, подробно;
обяснявам, разяснявам, изтълкувам,	,
разтьпквам нсв., разтъпча се. прх. Разплесквам с
тъпкане. Разтъпкаха земята. — се нпрх. Разхож¬
дам се малко, раздвижвам се. Излязох да се раз¬
тъпча.
разтървавам нсв., разтърва св. прх. 1. Разделям биещи -
се. Спусна се да разтървава Децата.. 2. Изтървавам,
пръскам, разпилявам на много места. КъДето ми¬
нал, все е разтървал жито.
разтърквам нсв., разтъркам св. прх. Разтривам! Раз-
търкай чесъна със сол. Разтърках болния крак.
разтърсвам нсв., разтърся св. прх. 1. Правя нещо да
започне (силно) да се тръска, да се тресе; раздрус-
, вам, разклащам. Разтърсвам клоните. Експлозия
разтърси къщите. 2. прен. Силно развълнувам. Това ·

824 разтЪрсвам се
събитие разтърси света. — се нпрх. Започвам да се
треса. Земята се разтърси от взривове.
разтърсвам се нсв., разтърся се ся. нпрх. Започвам уси¬
лено да търся. Като се разтърсиш, ще го намериш.
разтървавам се нсв., разгърна се св. нпрх. Разтичвам
се. Децата се разтърваха.. Разтьрчах се и уредих
всичко.	■
разпг>|рш}вам се св. нпрх. Започвам усиленд да тършу-
• вам, тършувам навсякъде.
разтягам нея., разтегна св. прх, С теглене, опъване
.правя нещо да стане по-дълго, по-широко. — се
нпрх. Ставам по-дълъг. Тоя плат не се разтяга.
О Разтягам локуми*.
разубеждавам нсв., разубедя св. прх. Отклонявам ня¬
кого от възприето убеждение, от някакво намере¬
ние; разколебавам. Не можеш да ме разубедиш в
това.	*
разуверявам нсв., разуверя св. прх. книж. С доводи ка¬
рам някого да изгуби вяра в нещо. — се нпрх. Из¬
губвам вярата, увереността си в нещо, преставам
да вярвам. ·
разузнавам нсв, разузная св. прх. Разучавам, проуч¬
вам нещо, събирам сведения за противника или за
нещо, което обикн. се пази в тайна. Изпрати вой¬
ници да разузнаят местността.	*
разузнаване ср. 1. Действие по гл. р а з у з н а¬
в а м. Изпратен на разузнаване. 2. Организация,
служба, която се занимава със събиране на повери¬
телни сведения (за противник, съперник я под.). Во¬
енно разузнаване.. Офицер от разузнаването.
разузнава тел м. 1. Рдеузнавач . 2. Вид	за ра¬
зузнаване. .	'
разузнавателен прил. Който е предназначен за разуз¬
наване, свързан е е разузнаване. Разузнавателен по¬
лет.
разузпавйч м. и разузпавйчка ж. Който се занимава
с разузнаване.	.
разузная вж. разузнавам.
разум м. 1.. Висша степен на познавателна дейност у
човека, способност за логическо и творческо мис¬
лене; ум, интелект. Това надхвърля възможностите
на човешкия разум. 2. Способност за правилна, вяр¬
на оценка на действителността; благоразумие, раз¬
съдък. Действай повече с разум. Проява на здрав
разум.
разумен прил. I. Който има разум, способност да
мислй. Човекът е разумно същество. 2. Който е на¬
дарен с разум, отличава с със здрав разум; благо¬
разумен, разсъдлив. Разумна жена. 3. Който е съ¬
образен с разума. Разумна постъпка.
разумея вж. разумявам,
разумвик м. и ралуминца ж. рядко. Който проявява
разум. Тя е маша още, но е голяма разумница.
разумност ж. Качество на разумен. В такъв случай
трябва да проявиш разумност.
разумявам нсв., разумея св., пр~х. и нпр^х. ос^^хар. ^^аз-
бирам, проумявам. Едва сега разумях какво ще пра¬
ви. разумЯва се безл. 1. Става ясно, разбира се. 2.
вметн. и като межд. Разбира се, то се знае.
разуча вж. разучавам и разучва м2.
разучавам (и разучвам) лее., разуча св. прх. Уча, изу¬
чавам, запознавам се с нещо в подробности; про¬
учвам. Разучавам плана. Разучавам песен.
разучвам1 вж, разучавам.
раз<чвам2 нсв., разуча се. прх. нар. 'Отучвам (от нещо
научено). Както си го научил, така ще го разучиш.
Имане научва, нямане разучва. — се нпрх. Отучвам
се, отказвам се или изоставям нещо научено,
разфасовам нсв. и св., прх. Предварително размервам,
подготвям (и опаковам) стока, продукт за продаж¬
ба. Месото трябва да се разфисова. [рус. < пол.]
разфасовка ж. Действие по гл. р а з ф а с о в а м;
разфасоване.
разфнлосбфст|ву1вам се св. нпрх. разг. Започвам (мно¬
го) да фнлософствам, увличам се във философства¬
не.
разформирувам и разформирам нсв. и св., прх. Разтту-
рям, разпускам, прекъсвам съществуването на
сборна единица, обикн. войскова част. Разформира¬
ха нашия полк.
разфучавам се нсв., разфуча се св. нпрх. 1. Започвам
силно да фуча. Бурята се разфуча. 2. прен. Развик-
вам се, започвам да се карам силно, ядосано,
разхОнтвам нсв., разхайтя св. прх. Правя някой да ста¬
не хайта, безделник, хаймана. — се нпрх. Ставам
хайта, безделник.
разхамтен прил. Който е станал хайта, има поведение
на хайта; разпуснат, покварен,	_	,
разхайтеност ж. Качество или поведение на хайта, на
разхайтен човек.
разхЯйтя вж. ра^хайтвам.
разхалтявям нсв., разхалтавя св. прх: Правя нещо да
стане халтаво. Нс си играй с щипките, ще ги раз-
халтав иш.
разкапвам нсв., разхапя св. нпрх. С хапане разделям
на части, на късове. Разхапи ябълката и дай на де¬
цата.	.
разхарчвам нсв., разхарча св. прх. Разпродавам, изпо-
харчвам. Ризхирчи набързо стоката. -— се нпрх. За¬
почвам да харча, увличам се да харча,.
разхвалвам и разхвалнм нсв., разхваля св. прх. разг.
Хваля, похвалвам твърде много. се нпрх. Увли¬
чам се да [се] хваля.
разхвърлям псС., разхвърля св. прх. 1. Хвърлям на
различни страни. Разхвърлил си дрсхитс по цялата
стая. 2. прх. и нпрх. дазг.Слагам, оставям различ¬
ни вещи, предмети без ред, предизвиквам безредие
(някъде, в нещо). Разхвърляш си стаята. Много
разхвърляш. 3. Разпределям. Разхвърлям данък. Раз¬
хвърлиха работата на всички. 4. разг. Разсъбличам.
— се нпрх. 1. Започвам да хвърлям, увличам се да
Хвърлям. Децата се разхвърляха и счупиха прозор¬
ците. 2. разг. Събличам се, разсъбличам сс. Нс сс
разхвърляй много, чс тук с хладно.
разхвърлян прил. Несвързан, безреден, неподреден.
Разхвърляни впечатления. Разхвърляна мисъл.
разхвърляност ж. Качество на разхърлян. Разхвърля¬
ност на образите.	„	.
разхвърчОвам се нсв., разхвърча се св. нпрх. 1 Започ¬
вам усилено да хвърча. Гълъбите сс разхвърчаха. 2. '
С хвърчене отивам, отлитам на разни страни. Раз¬
хвърчаха сс искри.	,
’ разхищавам нсв., разхитя св. прх. Разграбвам, прахос¬
вам. Безсъвестни управници разхищаваха народните
богатства. Нс разхищавай силите си. [рус.]
разхищение ср. Разграбване, прахосване,
разхлабвам нсв.,.разхл&бя св. прх. 1. Правя нещо стег¬
нато да стане хлабаво. Разхлаби на коня ремъка да¬
не го стяга. 2. Причинявам стомашно разстройст¬
во. Прясното мляко го разхлабва.
разхлабел прил. За стомах — разстроен (в 3 знач.).
/

разхлабя вж. разхлабвам.	·
разклада ж. Разхлаждане. Кисели бонбони за разклада.
разхладателен прил. Който разхлажда. Разхладитеямо
питие.
разхлаждам и рязхладявам лее., разхладЯ св. прх. 1.
Правя нещо да стане хладно, хладко. Разхлаждам
вода. Дъждът разхлаби въздуха. 2. Докарвам, при¬
чинявам някому приятен ■ хлад. Питието ще ни раз¬
хлаби. — се нпрх. 1. Ставам хладен. Времето се
разхлаби. 2. Става ми хладно, изпитвам приятен
хлад. Ще изляза да се поразхладя.
разхленчвам се нсв., разхленча се св. нпрх. Започвам
(много) да хленча.
разхлйпвам се нсв., разхлипам се св, нпрх. Започвам
(много) да хлипам; разхленчвам се. *
разхлопам вж. разхлопвам.
разхлопан прил. Който е развален, разнебитен, та
много хлопа; раздрънкан. Разхлопана талига. > >
Човек с разхлопани нерви.
разхлопвам нсв., разхлЯпам св. прх. Правя нещо да за¬
почне да хлопа. — се нпрх. 1. Започвам да хлопам.
2. Ставам разхлопан.
рйзход м. 1. Изразходване, употреба на нещо с някак¬
ва цел. Разход на въглища. Разход на електроенер¬
гии. Голям разход на сили. 2. Изразходвани, похар¬
чени пари. Прот. приход. Приходите не
покриват разходите. 3. Всичко, което се изразход¬
ва. Материални разходи.
рЯзходен прил. Който се отнася до разход. Разходен
бюджет на държавата. Разходен касов ордер.
разхбдка ж. Ходене или кратко пътуване за развле¬
чение, за отмора. Излизам на разходка. Разходка из
полето.	.
разхождам нсв., разхддя св. прх. Водя някого на раз¬
ходка. Отиде да разходи гостенката. — се нпрх.
Правя разходка. Разхождам се из парка.
рязхдквам се нсв., рязхбкам се св. нпрх. Започвам
(силно) да хокам някого; развиквам ое.
разхубавявам1 нсв., разхубавея св. нпрх. Ставам ху¬
бав, ставам по-хубав, отколкото съм бил; разхуба¬
вявам се. Като дете беше грозничка, но сега разху¬
бавя.	ч
разхубавявам2 нсв,, разхубавя св. прх. Правя нещо
или някого да изглежда хубав, по-хубав. Измазаха
къщата, та я разхубавиха. — се нпрх. Ставам ху¬
бав, по-хубав, Градината ви се разхубавила.
разхълшам се нсв., разхълцам се св. нпрх. Започвам
(усилено) да хълцам.	χ
разпалвам нсв., разпадам св. прх. Размацвам, Разцапал
боя по пода.
разцвет м. Пълно развитие, най-висока степен в раз¬
витие. Прот. упадък. Разцвет на народната
изкуство. В разцвета на силите си.
разцветка ж. Багра или съчетание от багри, обикн.
по тъкан, тапети и под. Басми, с различни разцвет-
ки. [рус.] .	.
разцийтам се нсв., разцвйля се св. нпрх. Започвам
(силно и продължително) да цвиля. Разцвшил се е,
мамо, син-зелен кон. Нар.п. '
рязцелувам св. прх. Целувам (много пъти). От радост
му иде да разцелува целия свят.
разцёнка ж. Установена цена на стоки и услуги, раз¬
мер на заплащане, (рус.)
разцевтрбвам нсв. я св., прх. I. Нарушавам правилно¬
то, устойчиво въртене на колело около оста му. 2,
" разш. Нарушавам нормалното, добро функциони¬
ране, работа на машина, апарат и др.
1	разчовърквам 825
разцепвам нсв.. разцепя св. прх. 1. С цепене направим,
раздробявам на части. Разцепвам дърво. Разцепвам
плат. 2. Пуквам, спуквам. Разцепих си веждата. 3,
прен. Нарушавам целостта, единството на нещо;
разделям. Опитват се да разцепят организацията.
— се нпрх. Организацията се разцепва.
разцеплеиие ср. Нарушение на единството, разкъсване
на целостта; разединение. Внасям разцепление.
разцепя вж. разцепвам.	-
разлкврям се нсв., разнивря се св. нпрх. разг. Разплак¬
вам се, разхленчвам се.	* ■
разцъфвам |се) нсв., разцъфва |се] св. нпрх. Разцъфтя¬
вам. Акациите се разцъфнаха.
разцъфтявам (се) нсв., разцъфтя |се[ св. нпрх. 1. За рас¬
тение, цвете — пускам цветове, покривам се с цвят.
Хризантемите разцъфтяват през есента.· 2. прен.
Ставам красив, разхубавявам се, Ожени се и раз¬
цъфтя.	«
разисквам нсв., разчекна св. прх, 1. Отварям, разтва¬
рям нещо (уста, крака) прекадено широко, до бол¬
ка. 2, Разкъсвам, разчупвам нещо с теглене встра¬
ни. О Размеквам ся устата (ченето) . — говоря
много, изморявам се да говоря,
разчепквам нсв., разчепкам св. прх. 1. Разделям слепе¬
ни, сбити влакна. Разчепквам вълна. 2, прен. Разг¬
леждам внимателно и всестранно; анализирам. Раз-
чепкахме въпроса.
рязчервявам се нсв., разчерпя се св. нпрх. Силно се из¬
червявам. Напекъл се на огъня и се разчервил като
рак.	.
разчертавам нсв., разчертая св. прх. Начертавам, на¬
насям линии, черти върху нещо. Листът е разчер¬
тан.	'	<
разчесвам нсв., разната св. прх. 1. С чесане, ресане оп¬
равям, приглаждам или направям да бухне (коса,
брада); разрешвам. 2. С чесане, драскане разранявам,
размёт м. 1. каиц. Сметка, предварителен план. Раз¬
четите за следващата година са готови. Живея по
разчет. 2. Предположение, намерение. Отивам с
разчет да се върна за вечеря. (!рус.]
разчетЯ1 вж. разчита м1.
разчета2 вж. разчита м*,
разчета вж. разчесвам.
разчиствам нсв., разчистя св. прх. 1. Премахвам, отс¬
транявам неща, които пречат; освобождавам. Раз¬
чиствам път, 2. Слагам нешо в ред, нареждам раз¬
хвърляни неща. Разчиствам маса. Разчиствам
развалини. < Разчиствам си сметките*.
разчйгам1 нсв., разчета св. прх, 1. Прочитам нещо не¬
ясно написано. Разчитам надпис. С мъка разчетох
писмото ти. 2. Чета внимателно, та вниквам в
смисъла. Не си разчел добре заповедта.
разчитам2 нсв. нпрх. Осланям се, надявам се, възла¬
гам надежди. Разчитам на собствените си сили.
Разчитам на приятеля си. Разчитам скоро да го ви-
(рус.)
разчитам3 нсв., разчета св. прх. Предварително прес¬
мятам, определям. Времето ми е разчетено до ми¬
нута, Не си разчетох добре действията.
разчленявам нсв., разчлекй св. прх. Разделям на отдел¬
ни самостойни части.
разчовърквам нсв., разчовъркам св. прх. С човъркане,
чоплене разравям, разбутвам, развалям или разра¬
нявам нешо. Разчовърквам рана.	·

826 разчоплям
разчоплям нея., разчопля се. прх. 1. С чоплене разра¬
вям, разбърквам, повреждам яли разранявам нещо.
Разчоплям рана. 2.-прен. разг. Разглеждам, обсъж¬
дам нещо в подробности; разчепквам. Разчоплихме
проблема отвсякъде.
ризчорлен прил. 1. За коса — разбъркан, чорлав. 2. ·
Който е с разбъркана, чорлава коса,
разчбрлям нея., разчорля св. прх. 1. Правя, направям
нещо или някой да стане чорлав; разрошвам. Вя¬
търът ме разчорли. Разчорлям косата си. — се
нпрх. Ставам чорлав. Брадата му се разчорлила.
рязчувам се нсв., разчуя се св. нпрх. Ставам широко
известен, разнасям се надалече. Новината бърже се
разчу из цялото село. , f
разчунст|ву1«ам нсв. и св., прх. Трогвам, затрогвам,
вълнувам. Тая песен винаги ме е разчувствала.
— се нпрх. Трогвам се, затрогвам се, умилявам се. *
разчупвам нсв., разчупя св. прх. С чупене направям на
късове; разломявам. Разчупвам хляба. *
разчуя се вж. разчу вам се.
разш&ввам нсв., разшавам св. прх. Привеждам в слабо
движение; размърдвам. — се нпрх. Започвам да ша¬
вам, да се движа леко, слабо; раздвижвам се, раз¬
мърдвам се. Детето се разшава и се събуди. Из по¬
' лета се разшаваха косачи.
разшетвам се нсв., разшетам се св. нпрх. 1. Започвам
да шетам, увличам се да шетам. Още от сутринта
жената се разшета. 2. Тръгвам да шетам, да ходя,
да скитам. Из горите се разшетаха туристи.
разшнвам нсв., разшия св. прх. Развалям шева на нещо
зашито, разединявам зашитите части на нещо; раз-
• парям. Ден гиие, два разшита. — се нпрх. 1. За нещо
зашито — разваля ми се шевът. 2. разг. Започвам
усилено да шия.
разширен прил. Който е (станал) по-широк, по-голям
от нормалното, обикновеното. Разширени вени.
Разширен стомах.
разширение ср. 1. Увеличение на ширината, обема, го¬
лемината на нещо. Разширение на шосе. Разширение
на вените. Разширение на газовете. Стремеж към
колониално разширение. 2. По-широка, разширена
част на нещо. Тръбата завършва с разширение.
разшярочавам нсв., разшироча св, прх. Разширявам,
разширявам нсв., разширя се. прх. 1. Увеличавам прос¬
транствено, правя нещо да стане по-широко, по-
■ просторно; разширочавам. Разширявам улица. Раз¬
ширявам дреха. Разширявам къща, 2. прен.
Увеличавам големината, обема или обсега на не¬
що; уголемявам, усилвам. Разширявам предприя¬
тие, Разширявам търговията. Разширявам влияни¬
ето си. Разширявам връзките си. — се нпрх. 1.
Ставам по-широк, по-голям по обем. Тук реката
се разширява. При нагряване телата се разширя¬
ват, 2. Увеличавам големината, силата или обсега
си. Връзките ми се разширяват.
разширяем прил. Който може да се разшири,
разширяемост ж. Способност за разширение,
разшифровам нсв. и св., прх. 1. Превръщам запгафро-'
ван, закодиран или стенографски текст в обикно¬
вен; дешифрирам. 2, прен. Чета, прочитам пешо не¬
ясно и нечетливо, тълкувам нещо двусмислено,
разшия вж. разшивам. -
разшумвам и разшумим нсв., разшумя св. прх. нар.
Разлиствам, раззеленявам. Вятърът скоро ще раз¬
шуми гората. — се нпрх. Разлиствам сс, раззеленя¬
вам се. Гората се разтумви по Гергьовден.
разшумявам се лев., разшумя се св. нпрх. Започвам
(силно) да шумя. Тълпата се разшумя.
разшумим вж. разшумвам.
разщръклявам се нсв., разщръклйн се св. прх. Започ¬
вам да щръклея. Говедата се разщрькляха.
разюздан прил. Разпуснат, разпасан, непокорен, свое¬
волен, безчинен, безпътен. Разюздан младеж. Ра¬
зюздан живот.
разюзданост ж. Качество или проява на разюздан,
разЮздвам нсв., разюздя св. прх. 1. рядко. Свалям юз¬
дата (на кон). 2, прен. Оставям някого да върши
каквото си иска, правя го разюздан. Внимавайте да
не разюздите млидежта.
разядка ж. нар. 1. Апетит, охота за ядене. Дайте не¬
що за разядка. 2. Нещо за ядене, което докарва апе¬
тит. Киселото зеле е добра разядка.
рйзядосвам нсв., разядосам св. прх. Правя, направям
някой да се ядоса; разсърдвам, разгневявам. Деца¬
та пак разядосаха майка си. — се нпрх. Обзема мс
яд, започвам да се ядосвам,	■
разяждам нсв., разям се. прх. 1. С ядене, гризане из-
дълбавам, прояждам нещо в различни посоки. Чер¬
веите са разяли дървото. 2. За киселина, ръжда и
под. — въздействам химически, окислявам нещо,
та го разрушавам, повреждам. Солната киселина
разяжда почти всички метали. 3. прен. Руша, уни¬
щожавам, измъчвам извъгре.	*
разяждам се нсв., разям се св. нпрх. 1. Добивам охота
за ядене, започвам (много) да ям. Хапни малко и
ще се разядеш. 2. прен. Нещо ме яде, руши, измъчва
извътре. Разяждам се.от злоба. Страната се ра¬
зяжда от вътрешни противоречия,
разярен прил. Много силно разгневен, обзет от ярост.
Разярен бик.	*
разяреност ж. Качество шш състояние на разярен,
разяря вам нсв, разяря св. прх. Силно разгневявам ня¬
кого или нещо, правя да изпадне в ярост. Разяря-
дам бик. Отказът ми го разяри. — се нпрх. Изпа¬
дам в ярост.	·
разяснеше ср. Обяснение, осветление, тълкуване на
нещо недостатъчно ясно. Давам разяснение по нова¬
та наредба.	■	-
разяснителен прил. Който има за цел да разясни, кой¬
то съдържа разяснения. Разяснителен доклад. Ра¬
зяснителна работа всред масите,
разяснявам нсв., разясня св. прх. 1. Правя небето да
стане ясно, прогонвам облаците и мъглите. Вятъ¬
рът ще разясни небето. 2. прен. Правя нещо да ста¬
не ясно, да бъде разбрано; обяснявам, тълкувам.
Разяснявам наредба. — се нпрх. За небе, кръгозор
и под. — ставам ясен, ведър, без облаци; изяснявам
се. разяснява се, разяснй сс безл. Става ясно; раз¬
ведрява се. Взе да се разяснява пред очите ми. ,
раи вж. рая.
рай м. 1. Според накои религиозни представи —
място, където живеят блажено душите на правед¬
ниците след смъртта им. Насила в рая се не влиза.
2. Прекрасна градина, в която според Библията
са живели Адам и Ева до грехопадението. Изгон¬
ване от рая. 3. прен. Особено красива местност.
През пролетта- полето е рай. 4. прен. Място, стра¬
на, където може да се живее леко и безгрижно,
където за някого или нещо съществуват отлични
условия. О Земен рай — красива местност. Мага¬
решки* рай.

рййбер м. Метална кука за затваряне на прозорци, ка¬
паци и под. [нсм.]
райграс м. Вид паркова трева, ЬоНит. [англ.]
райе ср. Надлъжна шарка, ивица на плат. Плат на ра¬
йета. [фр.]
райкин прил. О Райкин боб — вид къснозреен боб с
дълго над 2 м стъбло.
райбн м. 1. Място, пространство, в пределите на ко¬
ето се простира властта на селище, учреждение и
пр. В района на голяма София влизат всички околни
села. Казармен район. Район на болница. Район на
училище. 2. Местност, пространство, което се обо¬
собява географски, икономически и пр.; регион. Тю¬
тюневи райони. Слабопроизводителни райони. В ра¬
йона на Персийския залив. Район на действие. 3.
Част от населено място; квартал. Групите минават
по райони. [фр.]
районен прил. Който се отнася до район. Районна кон¬
ференция. Районен началник. Районни сьдюшща.
районирам нсв. и св., прх. Разделям на райони. Райо¬
нирам града..	,
райски прил. Който се отнася до рай. Райска градина.
Райско блаженство. Райски живот. > > Живеем,
райски. О Райска птица — австралийска пойна
птица с дълга бухлата, опашка, РагасИяеа араба.
Райска ябълка — дребно плодно дърво от Китай и
Япония и неговият плод, ягода с кръгла форма и
тръпчив вкус. Райски газ — безцветен газ, който
при вдишване предизвиква смях и се използва като
обезболяващо средство при някои операции,
рансъвет м. Районен общински съвет.
райх м. ист. Германската държава, империя. О Тре¬
тият райх — германската държава от 1933 до 1945 г.
рак1 (мн. раци) м. 1. Водно животно с десет крака, от
които първата двойка е с големи щипки. Раците
биват морски (Сапсег ра§иг^з) и речни (АМасиБ
’ АичяаШнн). Запъва се като рак на бързей. Погов. 2.
като соб. Зодиакално съзвездие и зодиакален знак,
зодия на М. юни. О Зная къде зимуват раците —
хитър и практичен съм, умея да извличам лесни об¬
лаги. Ни рак:» пн риба — с неопределен характер и
качества. Рак пустинник зоол. — вид дребен морски
рак, който живее в празна черупка от охлюв,
ОЮёепеБ уапапз.
рак2 м. Тежко заболяване поради развитие на злока-
ф чествсн тумор. Болен от рак. Рак в стомаха.
ракета1 Ж. 1. Снаряд, напълнен със специални смеси,
които след изстрелването се запалва и дава различ¬
но оцветен пламък и се употребява за сигнализа¬
ция, осветяване и илюминация. Трицветна ракета.
Пускам ракета. 2. Летателен апарат, устройство с
аеродинамична форма, което се движи от реакти¬
вен двигател. Междупланетпо съобщение с ракети.
Балистични ракети. Междуконтинентална ракета.
[нем.]
ракета2 ж, 1. Приспособление във вид на елипсовид¬
на рамка с мрежа от опънати найлонови нишки и
дръжка, с което се удря топката при игра на тенис
и др. 2. Хилка (за тенис на маса), [фр.]
ракетен прил. 1, Който се отнася да ракета1 (в I
зкач.). Ракетен пистолет. Ракетен сигнал. 2. Който
се отнася до, който е свързан с ракета1 (във 2
знач.). Ракетен двигател. Ракетно гориво. Ракетни
войски.
ракнджйя м. разг. 1. Производител на ракия. 2. Който
(обича да) пие ракия.
ракиен прил. Който се отнася до ракия, който е пред-
ра менен 827
назначен за ракия или е присъщ на ракия. Ракиен
казак. Ракиена чаша. Ракиена миризма. Ракиено вре¬
,	ме.
ракннка ж. Умал. от ракия.
ракита ж. Вид дребна върба с лъскави отгоре лисна
н червени жилави пръчки, употребявани в кошни¬
чарството, ЗаНх ригригеа.
ракитак м. 1. Място, обрасло с ракита. 2. съоир. Мно¬
го ракита на едно място.
ракитов прил. Направен от ракита. Ракитова кошница.
ракия ж. Силно алкохолно питие, получавано чрез
дестилация на ферментирали плодове. Гроздова ра¬
кия. Сливова ракия. Варя (пека) ракия. Върла люта
ракия. [ар. > тур.]
ракла ж. 1. Ковчег за дрехи. 2. Долап в стена за дре¬
хи, постилки, завивки. 3. Отделение, преграда в
хамбар, 4. воен. Сандък със снаряди.
*	раков прил. Който се отнася до болестта рак. Ракови
образувания. Ракова болница.
раковйдев прил. Подобен на животното рак; ракооб¬
разен.
раковина и раковина ж. книж. 1. Черупка от рак, ми¬
да, охлюв и под. Морският бряг е осеян с раковини.
2.	Предмет, който по форма наподобява, прилича
на такава черупка. Ушна- раковина. [рус.]
ракообрОзен прил. 1, Който има вид на рак; ракови¬
ден. 2. като същ. ракообразни мн. зоол. Клас членес¬
тоноги животни с хитинова обвивка, с обособени
глава, гърди и коремче и повече от 4 двойки крака,
Сг^асеа. *
ракурс м. спец. I. Положение на изобразявания в пер¬
спектива предмет или фигура със силно умаляване
на отдалечените от зрителя части. 2. Необичайна за
окото перспектива на изобразяване на предмета в
киното и фотографията, изображение на предмета
от различни гледни точки, [от фр.]
рали и рали ср. Пътно автомобилно състезание с оп¬
ределен режим на движение и голям брой кош род¬
ни пунктове, [англ. > фр.]
р&иица ж. 1, Основната част на рало, състояща се от
ръчка и плаз. Натискай ралицата. 2. Земеделско
оръдие, подобно на плуг, но без копелета и с воище
като рало. 3. Дребно лятно цвете из ниви и стър¬
нища със заострени отзад като шип лилавосини
цветчета, Ое1рр1пш1т. 4. като соб. нар. Съзвездие от
шест звезди, наредени като ралицата на рало;
Орион.
ралннк м. Основна работна част на рало, плуг — ши¬
роко остро желязо, което рови земята; лемеж, па-
лешник.	,
рало ср. I. Просто земеделско оръдие за оране, дър¬
вено с железен падешник. Рало и мотика свят хра¬
нят, Поел. 2. нар. Мярка за земя, равна на площта,
която се изорава за един ден с едно рало (около 2
декара). Всичките му ниви са пет рала. 3. нар.
Двойка, чифт. Рало волове.
рАма ж, спец. Конструктивен елемент, който служи
като основа, носеща част на транспортни машини,
возила и др. [от нем.]
*	рамазйн и рямада» м. 1. Деветият месец от мохаме-
данската лунна година, през който мюсюлманите
не ядат нищо от изгрев до залез слънце. 2, прен.
Гладуване, глад. [от ар.)
раменен прил. Свързан с рамото. Раменна кост.

828 рамка
рАмкя ж. 1. Четвъртита, овална или с друга форма
обиколка от дърво или метал, в която се поставя
или с която се' огражда нещо. Картини в хубави
рамки висят по стените. Прозорците са с железни
. рамки. Телени рамки за очила. 2. Техническо прис¬
пособление с подобна форма и предназначение, 3.
Графично изображение на правоъгълник, в който е
поместен текст или рисунка. Съобщението е помес-
' тено в рамка. Траурна рамка. 4. прен. Неща, пред¬
мети, които ограждат, обкръжават нещо. Селото е
в една рамка от планини. 5. прен. Обхват, предел,
граници, в които нещо съществува, става, развива
се, В рамките на възможното. Не се побира в тези
рамки, [нем. >рус.]	%
рамнйрам нсв. и се., прх. Поставям нещо в рамка, оп¬
ределям рамките, границите на нещо..	*
рамков Прил. от р а м к а. Рамкова конструкция..
~ Рамкова антена. Рамкова споразумение.
р&икосвям псе., рамкбсам св. прх. разг. Поставям в
рамка.	■	'
р&мо ср. 1. Част от тялото от шията до ръката. Дясно
рамо. Нося нещо на рамо. 2. спец. Част от лост от
опорната точка до приложната точка на действа¬
щата сила. О Вдигам (свивам, повдигам) рамене —
изразявам недоумение и незаинтересованост; показ¬
вам, че не зная това, коего ме питат. Дясното (ля¬
вото) рамо напред! — строева команда за тръгване,
завиване съответно наляво (надясно). На рамо —
„ [военна команда за заемане па] положение, при ко¬
ето пушката се носи подпряна на дясното рамо.
р4мпа ж. 1. Редица лампи по предния край на теат¬
рална сцена. 2. прен. Театрална сцена. 3. Издигна-
тина край железопътни гари за товарене на вагони.
[Фр-1	’
раи прил. Ранен. Рап босилек. Рано пиле рано пее.
Поел.
рДна ж. 1. Разкъсана или повредена тъкан на живо
• тяло, обикн. от ударено, порязано, загнило и пр.;
язва. Юнак без рапа не бива. 2. прен. Душевна бол¬
ка; обида. Рака от нож зараства, рана от зла дума
— никога. 3. прен. Повреда, загуба, щета в стопан¬
ския и обществения живот. Войната ни нанесе теж¬
ки рани. О Поставям (слагам) пръст* в раната,
ранг м. Чин, степен, клас, достойнство. Министерски
ранг. Капитан първи ранг. Автори от по-висок ранг.
[Фр1
ранглиста ж. Списък, в който дадено множество от
лица или предмети или явления са подредени, кла¬
сирани по определен показател, по ранг. [нем.]
рашов Прил. от ранг. Рангов списък.
рандсву ср. остар. Уговорена среща (между влюбе¬
ни), [фр.]	♦
рандеман м. спец. 1. Продуктивност, измерена като
процентно отношение на добития чист продукт от
единица суровина. 2. Производителност на машина
за единица време, [фр.]
рДнен прил. 1. Който идва, появява се или става, из¬
вършва се рано, преди определеното или обичайно
време. Прот. късен. Ранен гостенин. Ранни пло¬
дове и зеленчуци. Ранна смърт. 2. Който е в нача¬
лото си или се отнася до началото на нещо, на из¬
вестен период. Ранен следобед. В ранните часове па
деня. В ранни зори, [от рус.]	,
ранен 1, прил. Които е получил рана, има (незаздра-*
вяла) рана. Ранени войници. Де хладен ветрец повя¬
ва.... ранено сърце разтушва. Нар.п. 2, като същ. Чо-
. век, който е получил рана, има рана. Да се помогне
на ранените/
ранилйст м. Тревисто растение от семейство устно-
цветни, което се използва в медицината и като де¬
коративно, $1асйу8 оГПстайз.
ранАм прил. книж. Който лесно може да бъде нара¬
нен, засегнат, обиден, наскърбен,
ранина ж. нар. О На ранина — сутрин рано.
рйница ж. Цлатнена нли кожена торба, пригодена да
се носи на гръб. [нем. > рус.]
рано нарч., 1. Преди определеното или обичайно вре¬
ме, Довършихме работата рано и си отидохме. 2.
Сутрин, в началото на деня. Рано е Радка ранила
на бели Дунав за вода. Нар.п. 3, В началото на из¬
вестен период от време. Рано есента. 4. В сравни¬
телна или превъзходна степен — преди друг или
преди всички. Върнах се по-рано от другите.
О Най-рано — не по-рано от (даден момент). Ще
бъде готово най-рано утре. По-рано —— преди това,
преди известно време, някога. По-рано не бях ее за¬
мислял върху това. Рано е — не е дошло времето
(за нещо). Рано илн късно — някога, когато и да е,
но непременно. Рано-рано — много, твърде рано.
ранобуден прил. Който се буди и става сутрин рано.
ранобудник м. и ранобудница ж. Ранобуден човек,
ранозреен прил. Които зрее рано; раиозрял. Ранозрей-
на царевица.	\
раиозрейка ж. Ранозреен плод. Круши ранозрейки.
раиозрял прил. Ранозреен. Ранозряло грозде. Рано зре¬
ли домати.	'
раповоен прил. нар. Който започва да пее рано. Пиле
ранопойно. >
рановвккЯ ж. нар. Ранопойна птица,
ранчо ср. Стопанство, ферма, обикн. животновъдна (в
Южна Америка и САЩ), [исп.] .	*
раншен прил. Обикн. степенувано по-раншен — който
е от по-рано, станал преди; предишен. Спомнете си
по-раншните събития.
ранявам1 нсв., раня се. прх. Нанасям, причинявам ра¬
на; наранявам. Раняван съм три пъти. Раниха ме в
гърдите.	*	*
ранявам2 нсв, раня св. ипрх. Събуждам се, ставам или
върша нещо рано; подранявам. Никола, верен лю¬
бовник, рано ранява у вторник. П.Р.Сл. Рано рани
малка мома.	-	7
рапава ж. 1. мн. зоол. Род хищни морски охлюви,
Карапа. 2. Черупката на такъв охлюв. От рапана-
та се изработват сувенири, [лат.]
рапйра ж. 1. Старинно бойно оръжие, подобно на тъ¬
нък и прав меч, двуостър или само с връх за муш-
кане. 2. Фехтовално оръжие с дълго четиристенно
острие и притъпен връх. [фр.]
раоирист м. и ра^рнстка ж. Спортист, който се фех-
тува с рапйра.
раница ж. Маслодайно културно растение от рода на
ряпата с височина над един метър, эеленсзелепн
листа и кичур жълти цветове, Вга^гса пардо
оЬлГега,
раппчеп прил. Който е получен от рапица. Рапично
масло. О Рапнчен бръмбар ‘— дребно черно (или
червено) насекомо, което напада рапицата и други
кръстоцветни растения.
рапбн м. прост. Ряпа.	,	‘	'
рапорт м. Писмено или устно донесение, доклад пред
по-висша власт, [фр.]
рапортувам нсв, и се., нпрх. Давам, представям ра¬
порт; докладвам, донасям,
рапсод м. Странстващ певец в древна Гърция, изпъл¬
няващ епически песни със съпровод на лира. [гр.]
рапсодия ж. Вид музикална поема с мотиви от на¬
родни песни, [гр.]
раса ж. 1. Част от човешкия род, исторически офор¬
мила се група от хора^ които имат общи наследст¬
вени физически особености като цвят на кожата,
очите и косата, форма на черепа, дължина на тяло¬
то и др., свързани с единство на произхода и опре¬
делени географски области на разпространение. Бя¬
ла раса. Жълта раса. 2. Порода (животни). Кон от
арабска раса. [ар. > фр.]
расизъм м. 1, Реакционна ненаучна концепция за фи¬
зическа и психическа неравноцешюст на човешките
раси, за превъзходство на едни раси над други. 2.
Дискриминация и преследване на хората от друга
раса, произтичащо от такива представи и убежде¬
ния.
расист м. и расистка ж. Привърженик на расизма.
Германските расисти смятаха, че са призвани да
господстват над света.
расистки прил. Който се отнася до расист и до раси¬
зъм. Расистка теория.
расна нсв. нпрх. Раста. Раснал та пораснал..
расо ср..Черна, широка и дълга връхна дреха у пра¬
вославни духовници, [гр.]
р2сов прил. 1. Който се отнася до раса (в I знач.). Ра¬
сова теория. Расови особености. 2. От добра раса
(във 2 знач.); породист. Расови буби.
раста нсв. нпрх. 1. Ставам по-голям, увеличавам раз¬
мерите си на височина, ширина, дължина. Човек
първом расте на височина, после на широчина. Поли¬
вай дървото, ако искаш да расте. Денят расте. 2.
. Увеличавам се по брой, количество, сила. Богатс¬
твото му расте. - Расте шумът на улицата. Слава¬
та им расте. 3. За растение — показвам се из зе¬
мята, вирея, развивам се. Растат като гъби след
дъжд. Борът расте по високите места. В градинка¬
та растяха всякакви цветя. 4. За коса, зъби и под.
— никна, пониквам, появявам се и се развивам. На
детето му растат зъби. Рогата на телето растат
бавно. 5. Ставам по-голям на години. Децата рас¬
тат и грижите се увеличават. Момичето растеше
слабичко и срамежливо. 6. прен. Развивам се в ка-
‘ чествено отношение, усъвършенствам се. Човекът
учи и расте. Расте в службата. Техниката расте.
растеж м. Растене, нарастване, увеличаване. Непрекъс¬
нат растеж на производството.
растежен прил. Който се отнася до растеж. Растежен
период. Растежни хормони.
растение ср. Организъм, конто се храни направо от
почвата и въздуха, обикн. с корен, стъбло и зелени
листа. Маслодайни растения. Многогодишни расте¬
ния.
растениевъд м. Специалист по' растениевъдство,
растениевъдев прил. Който се отнася до растениевъд
и растениевъдство. Растениевъдна бригада.
растениевъдство ср. 1. Развъждане и отглеждане на
селскостопански културни растения. 2. Наука, коя¬
то се занимава с това развъждане и отглеждане.
Институт по растениевъдство, [рус.]
растителен прил. Който се отнася до растение. Расти¬
телна храна. Животински и растителен свят.
растителност ж. 1. Растенията, съвкупността от рас¬
тения, които виреят в дадена местност, област или
.	рахит 829
по цялото земно кълбо; флора. Тропическа расти¬
/ · телност. Буйна растителност. Покрай морето има
бедна растителност. 2, прен. шег. Косми по глава- '
та нли по тялото на човек. Гърдите му бяха покри¬
ти с буйна растителност.
растовйг прил. нар. Който расте бързо и изкарва на¬
високо; израстен. Израсло е дърво растовито.
рат ж. стария. 1. Война, сражение. Свирепа е рат
там кръвна, коситба косиш П.П.Сл. 2. Войска. Без¬
бройна рат.	„
ратаи м. и рятяйкння ж. Слуга за земеделска работа.
Имотът му беше голям, ратаи, му го работиха.
Кр.Григ.
ратански прил. Който се отнася до ратай. Ратайска
плата.
ратайство ср. Работа, служба, положение на ратай.
ратайст[ву|вам нсв.. нпрх. Работя, служа, поминувам ’
като ратай.
ратен прил. стария. Който се отнася до рат, военен,
боен. Ратни подвизи,
ратификационен прил. Който се отнася до ратифика¬
ция. Ратификационни документи.
ратификация ж. Утвърждаване на международен до¬
говор от висшия орган на държавна власт, което
му придава юридическа сила. [от лат.]
ратифицирам нсв. и св., прх. Извършвам ратификация;
утвърждавам.	„
ратник м. и ратнниа ж. 1. Борец за някоя идея или
обществена задача; деец, деятел. Смел ратник на
свободата. 2. старин. Воин. 3. Член на националис¬
тическата и профашистка организация „Ратник“ у
нас преди 9. 1X. 1944 г.
ратоббрен прил. старин. Войнствен. Калоян, великий
цар, вожд ратоборнш. Ваз.
• ратувам нсв. нпрх. 1. книж. Боря се, работя, действам
за нещо. Ратувахме за обединение. 2. старин. Вою¬
вам.
рафинерия ж. Инсталация, фабрика за рафиниране.
Петролни рафинерии.
рафинирам нсв. и св„ прх. Пречиствам от излишни
примеси (главно за фабрични произволи, про¬
дукти). [фр.]	.
рафиниран прил. 1.. Пречистен, освободен от излишни
примеси. Рафинирано масло. Рафинирана захар. 2,
прен. Изтънчен, изпечен. Рафиниран мошеник.
рафюшралост ж. Качество на рафиниран (главно във
2 знач.).
р^фня ж. Лико от африканска или американска пал¬
ма, с което връзват лозя, зеленчук и др. [гр.]
рафт м. Дъсчена полица на стена; лавица. Рафтове с
книги. По рафтовете са наредени най-разнообразни
стоки. [перс. > тур.]
рахат разг. 1. м. Спокойствие, безгрижие, широта.
Тук се живее на рахат. 2. прил. неизм., обикн. като
сказ. опред. Спокоен, безгрижен. Бъдете рахат —
всичко ще се нареди, [ар. > тур.)
рахатлък м. разг. Спокойствие, безгрижие; рахат.
Всеки си гледа рахатлъка. *	·
рахатувам нсв. нпрх. разг. Живея на спокойствие, на¬
широко, на рахат.
рахатяснам нсв., рахатясам св. нпрх. разг. Успокоявам
се, освобождавам се от грижи,
рахит м. Заболяване на костната система в ранна дет¬
ска възраст, омекване или изкривяване на костите

I
830 рахити зъм
поради липса на калций и витамин D в храната или
‘ недостиг на слънчева светлина, [от гр.]
рахитйзъм м. Рахит.1	·
рахитик м. и рахитична ж. Който е болен или е бо¬
ледувал от рахит.
рахитичен прил. 1. Който се отнася до рахит. 2. Който
е болен от рахит. Рахитично дете.
рационален прил. 1. книж. Който се отнася до разума
или произтича от разума; разсьдьчен. Рационална
човешка дейност. Рационално познание. 2. Разумен.
смислен, целесъобразен. Рационално използване па
суровините. Срв. ирационален. [лат.]
рационаяизйтор м. и рационалмз&порка ж. Който из¬
вършва, осъществява рационализация.
рационализаторски прил. Който се отнася до рациона¬
лизатор и рационализация. Рационализаторско
предложение.
раишонализаторство ср. Дейност, проява на рациона¬
лизатор. Рационализаторството в производството
се поощрява.
рационализация ж. [Отделен случай на] усъвършенст¬
ване на даден производствен процес, организиране
на дадена производствена дейност по вай-целесъоб-
разен, яай-съвършек начин.
рационализирам нсв. и се.. прх. Въвеждам рационали¬
зация, усъвършенствам дадена производствена или
друга дейност чрез въвеждане на най-целесъобраз¬
ни мерки и начини на работа, [от лат.]
рационализъм м. 1. спец. Течепие във философията,
което признава разума за решаващ или единствен
■ източник на дознанието. Прот. и рацио¬
нализъм: срв, емпиризъм, сен¬
с у а л и з ъ м. 2. книж. Разсъдъчпо, рационално
отношение към света.	-
рацноналйст м. и рициюиалйстка ж. книж*Привърже¬
ник на рационализма.
рационалистичен и рационалистйческн прил. Който се
отнася до рационализъм. Рационалистична филосо¬
фия.	,
рационалност ж. Качество на рационален,
рача нсв. нпрх. диал. Искам, желая. Не рачи го Рада,
че ие. й се пада.
рачел и речйл м. Петмез, маджун, [тур.]
рачешката и- рйчешки нарч. Както, подобно на рак,
като рак; назад, надирс. Работата цм върви рачеш¬
ката.
рачешки прил. Който се отнася до рак, присъщ е на
рак; рачи. Рачешки очи.
рая ж. 1. Немохамеданско население в някогашна
Турция. 2. прен. Безропотен, покорен робски народ.
Ний не. сме вече рая покорна. Ваз. 3. ми. Отделни
лица от това население, народ. Сюлейман безумний
сочи върха пак и вика: “ Търчете! Тамо са раитеГ
' Ваз.
ре ср. муз. Музикален звук, втора степен от музикал¬
ната гама, бележен още с D. [ит.]	·
ре- Представка със значение „възобновяване, повто¬
рение на действието или противоположно действие,
противодействие“, напр.: реваксинация, реекспорт,
репатрирам, репродукция, ретранслация и др. [лат,]
реабилитация ж. 1. книж. Възстановяване някому
предишното достойнство. 2, юр, Снемане на обви¬
нения и възстановяване на права чрез съд.
реабилитирам нсв. и св„ прх. 1. книж. Възстановявам
някому предишното достойнство, име, чест. 2. юр.
За съд — отхвърлям обвиненията, отменям присъ¬
дата и възстановявам правата на осъден. Ако съдът
го реабилитира, ние ще го приемем. [от лат.]
реагент м. спец. Реактив.
реагирам нсв. и се., нпрх. книж. 1. Отговарям на въз¬
действие, дразнене с някакво противодействие или
израз на чувство, проявявам отношението си към
нещо. Здравият организъм реагира против всяка за¬
раза. Ние трябва да реагираме против тая наредба.
1.	хим. Влизам в химическа реакция, във взаимо¬
действие с друго вещество, [от лат.]
реактив м. 1. спец. Вещество, което причинява опре¬
делена химическа реакция, използва се при лабора¬
торни химически анализи, за откриване, определяне
И синтез на други вещества ; реагент. 2. разг. Реак¬
тивен самолет, [от лат.]
реактивен прил. 1. спец. Който се отнася до реактив и
до реакция (в 3 — 7 знач.]. Реактивно вещество.
Депресията е вид реактивно състояние на човека. 2.
За двигател, самолет й др. — който е свързан със
създаване и използване на движеща сила от изли¬
защи с голяма скорост през специална дюза газове,
плазма, ядрени частици и др. при изгаряне на го- ‘
ривото. Реактивни самолети. Реактивна тяга. Ре¬
активно задвижване.
реактивност ж. Качество на реактивен.
реактор м. 1. Устройство, в което се осъществява уп¬
равлявана верижна реакция на делене на атомните
ядра, съпроводено от отделяне на значително коли¬
чество енергия. 2. Апарат за провеждане на хими¬
чески реакции в промишлен машаб. [от лат.]
реактореи Прил. от реактор. Реакторно гориво.
реакционен прил. Който се отнася до реакция (в 1
знач.).; назадничав, крайно консервативен. Реакцион¬
ни си1и. Реакционна теория. Реакционна политика.
реакционер м. и реакционерка ж. 1. Привърженик на
политическа реакция. 2 Човек с назадничави и про-
тивонаучни убеждения,
реакционерски прил. Присъщ на реакционер.
реакционерство ср. Качество или дейност на реакцио¬
нер,	■
рeакцнOнност прил. Качество на реакционен, ■
реакции ж. 1. Обществено движение или политически
режим, който се стреми да защити, задържи или
възстанови стария ред на нещата. Борба против фа¬
шизма и реакцията. 2. сьбир. Привържениците на
такъв режим като цяло, общност, съсловие. Реак¬
цията в някои страни надига глава. 3. Действие, ко¬
ето възниква в отговор на едно или друго въздейс¬
твие. 4, Рязка промяна, преход към
противоположно на предишното душевно или те¬
лесно състояние. След бурна радост у него настъпи
реакция. 5. - хим. Взаимодействие между вещества,
при което се получава ново съединение; процес. 6.
хим. [Кисел, основен или неутрален] характер на
химическото действие на едно вещество. Амоняч¬
ният разтвор има силна основна реакция. 7. физ.
Превръщане на атомните ядра в резултат на взаи¬
модействието помежду им или с неутрони, протони
и др. елементарни частици. Верижна ■ ядрена реак¬
ция. [лат.]	,
рейлен прил. книж. 1. Действителен, предметен, неиз- ι
мислен. Реално съществуване. Реални граници. 2. ι
Който може да се постигне и осъществи; изпълним, |
осъществим. Реален план. Реални задачи. 3. Конго
е свързан с практиката, произтича от разбирането ’

и съобразяването с условията на живота. Реална
политика. Реални облаги. 4. Който се отнася до ис¬
тинската стойност на нещо. Реални доходи. О Ре¬
ална работна заплата — изразена във формата на
количество стоки и услуги, които работникът може
да получи срещу съответната парична, номинална
работна заплати. Реално образование; реална гимна¬
зия — образование (гимназия) с превес в учебната
програма на природните и физико-математическитге^
науки и на съвременните езици, [лат.]
реализация ж. книж. Осъществяване, изпълнение,
превръщане на нещо в действителност, реалност;
реализиране. Реализация на план.
реализирам нсв. и св., прх. книж. 1, Осъществявам,
превръщам в действителност. Ще решизираме плано¬
вете си. 2. Постигам, спечелвам. От тая сделка той
реализира голяма печалба. 3. Превръщам дадена сто¬
ка, продукт в пари. — се трх. Осъществявам се, ста¬
вам реалност. Плановете ви ще се рессшзира/п.
реализъм м. 1. Ясно разбиране и съобразяване с ре¬
, алността, с условията на действителността при из¬
вършване на нещо, при определяне на поведението. «
# 2. спец. Художествен метод, направление в литера¬
турата и изкуството, отличаващо се с правдиво,
обективно отразяване на действителността. Крити¬
чески реализъм. Социалистически реализъм, [от лат.]
реалист м. и реалистка ж·. 1. Привърженик на реализ¬
ма. Писател реалист. 2. Човек, който в поведение¬
то, дейността си се съобразява с условията на дейс¬
твителността; практик.
реалистичен прил. Който се отнася до реализъм. Реа¬
листични възгледи. Реалистична картина.. Реалис¬
тично изкуство.	'
реалистйчиост ж. Качество на реалистичен,
реалия ж. книж. Предмет, вещ. [от лат·.]
реялка ж. остар Реална гимназия.
реалност ж. I. книж. Това, което съществува реално,
действително, обективно; действителност. Обектив¬
на реалност.. Между мечтата и реалността. 2. Ка¬
чество на нешо да съществува реално, обективно,
реапиматор м. Лекар, специалист по реанимация,
реанимационен прил. Който се отнася до реанимация.
Реанимационно отделение.	'
реанимация ж. мед. 1. Мерки за възвръщане към жи¬
вота, за възстановяване на рязко нарушени или
прекратени жизнено важни функции на организма.
2,	Болнично отделение за осъществяване, прилага¬
не на такива мерки, [от лат·.]	.
ребрен прил. Който се отнася до ребро. Ребрена кост.
ребрест прил. Който има големи ребра; едър, широ-
коплещсст. Ребрест мъж.
ребро ср. 1. Всяко от дванайсетте двойки дъгообразни
тънки кости, които се Съдиняват с гръбначния
стълб и образуват гръдния кош. Плаващи ребра. 2.
Извита пръчка като опорна част от някаква конст¬
рукция или елемент, детайл от нещо с подобна
форма. Радиатор с десет ребра. 3. Склон на плани¬
на. О Броят ми се ребрата — много съм мършав,
слаб. На ребро — наклонено, под Ъ1 ъл с нещо; на-
ребро. Застанал на ребро.
ребром нарч. 1. С хълбока, с ребрата напред. Промък¬
нах се ребром, 2. Без възможност да се шикалкави;
напра во, категорично. Въпросът е поставен ребром.
3.	Напряко. Сложи дъската ребром!
ребря нсв. прх.. Правя нещо да застане ребром, нак¬
риво, — се нпрх. Заставам ребром.
ребус м. I. Късо изречение, написано не с обикновени
ревизирам 831
букви, а с образи и други знани. та трябва да се
отгатва. 2. Кръстословица. 3. прен. Нещо непонят¬
но; загадъчно, [лат.]
ребърце ср. Умил. от ребро.
рея, -ът м. 1. Силен плач; реване. С рев няма да се
отървеш. 2. Силен продължителен вик яа животно.
Магарешки рев. 3. Силен дрезгав вик (на тълпа,
множество). Отвън враговете диви .. гърмяха. напи¬
ваха рев. Ваз. 4. Изобщо силен, гръмлив шум, звук.
Тамо в дън горите атонски високи. де се чува само
ревът беломорски. Ваз.
рева нсв. нпрх. 1. Плача (със силен глас). Детето рева
цяла нощ. 2. За животно издавам рев. 3. Викам
силно, продължително. Тълпите реват. 4. Издавам
силен, гръмлив шум, звук. Реката ,. ревеше гръмо-
вито. Ваз.
реваксинация ж. мед. Повторна ваксинация, [лат.]
ревалвация ж.' спец. Повишаване на централния курс
па дадена валута; ревалоризация, [от фр.]
ревалоризация ж. спец. 1, Ревалвация. 2. Възобновя¬
ване на размяната на "книжни пари срещу злато по
номинала. [фр.лат.]
реване ср. Подобен на торта сладкиш със сироп, [тур.]
реванш м. 1. Отплата, възмездие (за загуба, пораже¬
ние във война, игра и др.). Търся реванш. 2. спорт.
Повторна среша, мач, състезание. Мач реванш.
[фр J,	*	.
реваншизъм м Външна политика, насочена към ре¬
ванш чрез война (за претърпяно поражение, за въз¬
връщане на по-рано изгубени територии), [фр.]
реванширам се нсв. й св., нпрх. 1. Отплащам се, отв¬
ръщам (за доброто с добро). Искам да се реванши¬
рам за услугата. 2. Побеждавам в повторно състе¬
зание, мач, игра, след като съм бил победен,
реваишйст м. Който се стреми към реванш, проповяд¬
ва реваншизъм. . '	»
реваншйсткн прил. Който се отнася до реванш и до
реваншизъм.
реввам нсв., ревна св. нпрх. Изведнъж надавам рев или
рева от време на време. Тогава Столетов, наший
генерал, ревна гороломно,„ Ваз.
ревен вж. р а в è н.
ревер м. Подгънато на гърдите продължение о т яката
на палтото. Иа ревера си носи значка. [фр . ]
реверанс м. I. Учтив (и малко превзет) поклон, обикн.
с приклякане. 2. прен. Прекаден израз на учтивост,
[фр- 1 ь
ревсютката и ревешкбм нарч. С реване, ревейки; нла-
чешката.
ревизионен прил. Който сс отнася до ревизия (в 1
знач.). Ревизионен акт.	,
ревизиопизъм м. книж. 1. Течение в работническото
движение, което осъществява или се стреми към ре¬
визия на марксизма, на основните му положения.
2. Политика на ревизия, на изменения в поправки
в определена приета теория, доктрина, [лат . ]
ревизионнет м. книж. Пипе, което е носител или про¬
пагандатор на ревизионизъм, което осъществява
ревизионизъм.
ревизиини^т^ и ревнзмонистмчен прил. Който се отна¬
ся до ревизионист и ревизионизъм.
ревизирам нсв. и св., прх. Правя, извършвам ревизия.
Ревизирам подведомствените си служители. Реви¬
зирам собствените си възгледи.

832 ревизия
ревизия ж. 1, Проверка за установяване законността,
редовността на работата, дейността на учреждение, ·
длъжностно лице и под. Направете ревизия на ка¬
саеха., 2. книж. Преразглеждане на нещо с цел да се
направят определени изменения, поправка. Ревизия
* на мирните договори, [лат.]
ревизор м. и ревизорка ж. Служебно лице, което пра¬
ви ревизия (в 1 знач.).	*	1
ревизорски прил. Които се отнася до ревизор,
ревлйв прил. Който лесно се разревава и много реве;
плачлив.
ревльо м. и рекла ж. Ревливо дете, ревлйв човек;
плачльо.
ревматизъм м. Болест на ставите и мускулите, обикн.
придружена с остри болки. Хронически ревматизъм,
[гр.]
ревматичен прил. Който се отнася до 'ревматизъм.
Ревматични болки. '	'
ревна еж. р е в в а м.
рёвнв се нсв. нпрх. Харесвам ое, нравя се. Кому се рев¬
нат тия неща. ревне ми се нпрх. Харесва ми, нрави
ми се. Коя мома ти се ревне, нея да ти вземем.
ревийв прил. 1. Който ревнува лесно, дори без повод.
Ревнива жена. 2, нар. Който може да се ревне ня¬
кому; привлекателен,	.
ревнивец м. и ревнивия ж. Ревнив човек,
ревниви нарч. 1. С ревност. Старият съпруг ревниво
гледа младите мъже. 2» Ревностно, с усърдие. Рев¬
ниво прави откритието си.
ревнйвост ж. Качество шщ проява на ревнив (в 1
знач.).	с
ревнител м. и ревшгпелка ж. книж. Горещ застъпник
за успеха на някакво дело или предприятие; раде¬
тел. Ревнител за чистотата на езика.
рёвност ж. 1. Мъчително недоверие и съмнение в не¬
чия любов и всеотдайност. Ревността е същинска
болест. 2. Голямо залягане на работа; усърдие,
грижливост, Залови се за работа със същинска рев¬
ност.
ревностен прил. Много усърден, разпален, нрилежен.
Ревностни последователи.
ревнувам нсв., нпрх. и прх. 1. Чувствам, изпитвам рев¬
ност (в 1 знач.). Да ревнуваш значи да съзнаваш сво- ,
ето безсилие. Ревнува го от приятелите му.. 2. За¬
виждам.	*
револвер и ревдлвер м. Късо огнестрелно оръжие с
въртящ се барабан за патроните. Стрелям с револ¬
вер. [англ. < лат.]
револверен и револверен прил. Който се отнася до ре¬
волвер. Револверен изстрел. Револверни патрони.
революционен прил. Който се отнася до революция.
Революционни промени. Революционни дни.
революционер м. и революционерка ж. 1. Участник в
(политическа, социална) революция. Професионален
революционер. 2. прен. Който причинява шщ осъ¬
ществява революция, преврат в дадена област на
науката, културата, изкуството,
революционерскн прил. Който се отнася до революци¬
онер.	·
революционизирам нсв. и св., прх. Разпространявам ре¬
волюционни идеи и настроения в дадена среда,
привеждам някого или нещо в революционно със¬
тояние. Първата му задача бе да революционизира
пролетариата.
революционное! ж- Качество и състояние на револю¬
ционен.	·
революция ж. 1. Коренна социална промяна, смяна
на политическата система, обикн. чрез насилствено
преминаване на властта от една класа а друга. Бур-
жоазнодемократическа революция. Социалистичес¬
ка революция. 2. прен, Основна, често внезапна про¬
мяна в областта на наука, култура, изкуство,
Дарвинизмът бе цяла революция в естествените на-
• уки, [лат,]
ревю ср. 1. Изложба, представяне на модни дрехи с
живи манекени. 2. Театрално представление, съста¬
вено от отделни, обединени по общ смисъл сцени
или балетно-музикални откъси, [фр.]
регйл м. 1. разг. Висока бирена чаша без дръжка. 2.
спец. В печатница —. подставка за чекмеджета с
букви, [лат.]
регйлнв мн. (регАлия ж.) книж. 1. Външни белези, ат¬
рибути, символи на царска власт (корона, скиптър
и др.). 2. Отличителни знаци изобщо, [лат.]
регйта ж. спорт. [Традиционно] състезание с различ¬
ни класове плавателни съдове, гладно ветроходни
и гребни. Ветроходна регата, [ит.]
регенерат м. книж. Продукт, получен в резултат на
регенерация, [от лат.]
регенеративен прил. книж. Който се отнася до регене¬
рация.
регенерация ж. 1, книж. Възстановяване, възпроиз¬
водство на нещо, възвръщане на изходното състо¬
яние на продуктите от даден производствен процес,
химична реакция н др. Регенерация на въздуха. Ре¬
генерация на топлина. 2. биол. Възстановяване на
изгубен или повреден орган или тъкан от организ¬
ма или на цял организъм върху основата на негова
част., [лат.]
регенерирам нсв. и св., прх. книж. Извършвам регене¬
. рация, подлагам нещо на регенерация,
регёнт м. В монархическа държава — лице, което уп¬
ражнява пълномощията на държавен глава, в случа¬
ите, когато монархът е непълнолетен, при между¬
, царствие и др. [лат.]
регёнтскн прил. Който се отнася до регент- Регентски
съвет.	’ ж	.
регентство ср. 1, В монархическите държави — инсти¬
туция от едно или повече лица, упражняваща пъл¬
номощията на монарха, когато той е непълнолетен,
при междуцарствие и др. Еднолично регентство. 2.
Управление, длъжност на регент. 3. Времето, през
което трае такова управление,
регион м. книж. Област, район, [от лат*.]	‘
регионален прил. Който се отнася до регион, до от-
.делна област или няколко съседни страни; облас¬
тен, местен, районен. Регионана конференция. Реги¬
онални конфликти.
регистратор м. и ретистрЗторка ж. 1. Канцеларски
служещ, който се занимава с регистрация. 2. Който,
нещо отбелязва, регистрира,
регистр&торскн прил. Който се отнася до регистратор,
регистратура ж. Отдел в учреждение, в който се из¬
вършва регистрация.
регистрацнбнен прил. Който се отнася до регистрация.
Регистрационен талон. Регистрационен номер.
регистрация ж. 1. Регистриране, записване, отбелязва¬
не. Регистрация на граждански брак, 2. Регистрату¬
ра ч
регистрирам нсв. и св„ прх. 1, Записвам, отбелязвам в
специална книга за сведение и справка. Колата ми
не е регистрирана. 2. Отбелязвам, записвам (няка¬
къв факт). Апаратурата е регистрирала пое земен
трус. Аз само регистрирам фактите. —— се нпрх.
Явявам се пред съответната служба или длъжност¬
но лице, за да бъда записан за сведение и справка»
регйстър м. 1. [Книга с) указател, списък от някакви
данни» Регистри на гражданското състояние. Тър¬
говски регистър. 2. Степен на сила в височина на
певчески глас или музикален инструмент. 3. Прис¬
пособление за изменяне на височината, силата и
тембъра на звука в музикален инструмент. О Ре¬
гистър тон спец. — условна единица за обем, вмес¬
тимост на търговски кораб, равна на 2,83 м3 [пат.]
регл&ж м. техн. Регулиране, [фр.]
регламент м. книж. Установен ред, съвкупност от
правила за извършване, осъществяване, протичане
на някаква дейност, [фр.]
регламентация ж. Установяване на регламент, прави¬
ла за реда на извършването на нещо.
регламентирам нсв. и св., прх. Уреждам, установявам
със съответен правилник. Регламентираха отноше¬
нията между наемодатели и наематели.
реглан м. (и като прил.) спец. [Вид дреха, палто,1 при
който ръкавът продължава до яката без снаждане,
без ръб на рамото. Ръкавите са реглан. [англ.]
регрес м. книж. Възвръщане, преминаване от по-вис-
ша към по-нисша степен на развитие; упадък.
' Прот. прогрес. Съвременното изкуство по¬
казва явен регрес, [лат.]
регресивен прил. 1. книж. Упадъчен, назадничав. Ре¬
гресивно развитие. 2. спец. Който става, извършва
се в обратна посока, отпред назад или надолу; об¬
ратен, низходящ. Регресивна асимилация. О Регре¬
сивен данък — който процентно намалява с увели¬
чаване размера на облагаемия доход,
регресивното ж. книж. Качество на регресивен. ■
регресирам нсв. и св., нпрх. Търпя, изпитвам регрес,
упадък. Прот. прогресирам. .
регулатор м. спец. 1, Автоматически уред, който нап¬
равлява равномерното движение, работа на маши¬
на или апарат. 2. прен. Това, което регулира, което
внася ред в дадено движение, работа, процес, [лат.]
регулационен прил. спец. Който се отнася до регула¬
ция, О Регулационен план — който определя, уста¬
новява за дадено населено място улиците, площа¬
дите, строителните	парцели, имотната им
принадлежност и др.	*
регулация ж. книж. 1. Установяване на ред в извест¬
на работа. Регулация на движението по улиците. 2.
Установяване на правилно съотношение между час¬
тите на едно цяло. Регулация на дворно място. Ре¬
гулация на улиците в града. 3. Оправяне леговище¬
то на река. [лат.]
регулирам нсв. и св.. прх. 1. Внасям ред в някаква ра¬
бота, действие, движение, процес. Регулирам цени¬
те. Регулирам улично движение. 2. Правя някаква
машина, механизъм да работи правилно, добре,
регулировка ж. Регулиране.
регулировчик м. и регулировчици ж. Лице, обикн. по¬
лицай, който регулира уличното движение,
регулнровъчея прил. Конто се отнася до регулировка,
ред, -Ът м. 1. Разположени на една, обикн. права ли¬
ния хора, животни или предмети. Един ред брези.
Билет за място на втория ред. В строя той беше
на първия ред. 2, Разположени на една линия гра¬
фични знаци. Писмо от няколко реда. Чета между
редовете. 3. Ивица, Тъче се ред зелено, ред червено.
ред&я 833
4.	Пласт. Ред слама, рер пръст, 5. >4ножежгвоот
разположени един след друт предмети или последо¬
вателно сменяща се явления, събития; редица, по¬
редица. Изживяхме цял ред от национални катас¬
трофи. Безкраен ред. б Значителен, голям брой от
еднородни неща. За това има ред обективни причи¬
ни. 7. само ед. Време за извършване, осъществяване
или поява на нещо при наличие, спазване на опре¬
делена последователност. Пека дойде само ред до
жътва. Твой ред е да раздаваш картите. Чакам
ред. Не ми е дошъл редът. 8. само ед. Съвкупност
от правила и норми, общоприет начин на действие
или установена правилност в хода на дадена рабо¬
та или явление; закон, обичай. При такива тържес¬
тва е нужно да има ред. Такъв ред има у нас. Ще
апане както си му е редът. По законен ред. Внасям
ред. Ще го науча на ред. Вътрешен ред. 9. обикн.
мн. Състав, среда. Влезе в редовете на войската. 10.
само ед. Начин на построяване, разполагане на
предмети или явления. Шахматен ред. В обратен
ред. По азбучен ред. Боен ред. О В редя ва нещата
— за означаване, че нещо е нормално, правилно,
естествено. Дневен* ред. На дневен* ред. Нов ред —
начало на отделна, смислово обособена част от
писмен текст, което обикн. се оформя с отстъп.
Отивам си по реда — умирам,
редактирам нсв. и · св., прх. 1. Ръководя издание. Ре¬
дактирам .списание. 2. Проверявам и поправям ня¬
какъв ръкопис, текст, за да му дам окончателен
вид. Кой е редактирал резолюцията? 3. Изразявам
по друг начин, придавам друга форма на даден
словесен израз. Трябва да редактираме по-добре то¬
зи пасаж.
редактор м. и редакторка ж. .1. Лице, което редакти¬
ра нещо, което ръководи издаването на книга, спи¬
сание, вестник и др. или организира и осъществява
радио- или телевизионно предаване. Редактор на
литературно списание. Редактор в телевизията.
. Главен редактор. 2. Лице, което редактира, обра¬
ботва някакъв ръкопис, текст [лат.]
редакторски прил. Който се отнася до редактор. Ре¬
дакторски хонорар. .
редйкторство ср. Дейност, длъжност на редактор. Ре¬
дактор ството е отговорна работа..
редакционен прил. Който се отнася до редакция. Ре¬
дакционни поправки. Редакционна статия.
редакция ж. 1. Обработка я подготовка ва текст за
. обнародване. Превод под редакцията на X. У. 2. Все¬
ки от различните варианти, състояния на даден
текст. Последна редакция на „Хаджи Димитър“ от
Ботев. Новата редакция на изречението е по-добра.
3.	събир. Колегия, колектив, екип от редактори. Бе¬
лежка на редакцията. 4. Помещение, където рабо¬
ти такъв екип, където се подготвят за печат книги,
вестници, списания и др. или се подготвя, органи¬
зира дадено телевизионно или радиопредаване. Къ¬
де се намира редакцията на списание „Български
език“? [лат.]
редей прил. 1. Правилен, порядъчен, законен. Тази ра¬
бота не ми изглежда много редна. 2. В съчет. редно
чнелнтелно , — което означава, посочва реда, мяс¬
тото на даден предмет', явление и пр. в поредица
от еднородни предмети, явления,
редея нсв. нпрх. 1. Ставам по-рядък, по-малко гъст.
53 Ьыырош	речник

834 редина
Косите побеляват и редеят. 2, Намалявам по брой.
Редеят, но не отстъпват бойните редици. .
редина ж. Рядка, оредяла гора.	]
редингот м. Виц дълго докъм коленете черно мъжка
палто с два реда копчета. [фр.<англ.]
редица ж. 1. Множество от хора или предмети в ли¬
ния един до друг; ред, върволица, верига, низ, се¬
рия. Срв. колона. Бойни редици. Войниците са
строени в редици. 2. Значителен брой, множество
(от предмети, явления, случки и под.). По тоя въп¬
рос излязоха редица статии. Мога да посоча редица
примери. 3. само. мн. Състав, среда. В редиците на
трудовите хора.
рсдкозъб прил. Който има редки зъби.
редкокос прил. Който има рядка коса.
редкоднст прил. За цвете — с редки листчета на вен¬
чето. ,
редкоиръст прил. разг. Който много харчи, не е пес¬
телив, не задържа у себе си пари; широкопръст.
редник м, 1. Най-ниско военно звание. Редник в пехо¬
тата. 2. прен. Който е като всички останали, не е
изтъкнат, не заема ръководна длъжност,
редно Нарч, от реден, обикн. в съчет. редно е —
бива, подобава, прилично е. Редно ли е да има бед¬
ни и богати?
редов прил. Който става на редове, в редици. Редово
засяване. ,	.
редовен прил. 1. Който зачита реда и изпълнява за¬
дълженията си. Редовен данъкоплатец, 2. Който ня -
ма недостатъци или слабости. Редовна стока. Редо¬
вен живот. Редовен стомах. 3. Който се явява или
се извършва на определеното време. Редовно снаб¬
дяване. Редовен влак. 4..Постоянен. Редовен посети¬
тел.	.
редови прил. 1. Който не е изтъкнат, не заема ръко¬
водна длъжност, не изпълнява ръководни функции;
обикновен. Редови член на партия, 2. Който не при¬
надлежи към командния състав (на войска). Редови
бойци, [от рус.]	. ·
редовно Нарч.. от редовен - Не ходи редовно на
работа. Плтцай си редовно данъците.
редовност ж. Качество на редовен,	.
редом нарч. 1. Един до друг, непосредствено до някой
друг. Редом са насядали. 2. Наред, заедно с друг.
Редом с другите. 3. Един след друг; поред. Редом
са се поклонили. 4 Един след друг без изключение;
*	наред. Редом е ръка целувала. 5. Навсякъде. Редом
съм ходила и питала.
редосеялка ж. Земеделска машина за сеене в редове,
редувам нсв. прх. Върша нещо последователно, поред
едно след друго. През зимата редуваме ту боб, ту
зеле. , Час по час редува сватбарите с бъклицата..
— се нпрх., обикн. мн. Заменяме се, сменяме се
*	един друг последователно, при определен ред и ус¬
ловия. Редуваме се па машината.
редуване ср. 1. Действие по гл. редувам [с е]. 2.
ез. Взаимна замяна на звукове в границите на една
и съща морфема в различни думи или елов оформи,
редукционен прил. Който се отнася до редукция,
редукция ж. 1. книж. Намаление, съкращение, отс¬
лабване. 2, хии. Отнемане на кислорода или друг
съставен елемент от химическо съединение. 3. ез.
Отслабване, съкращаване на изговора на неударе-
ните гласни или промяна в изговора на неударени
гласни [е], [а], [о] ' в посока към [и], [ъ], [у]. Срв,
потъмняване, [лат.]
редут м, 1. остар. Военно укрепление, окоп със склю¬
чени страни. 2. разг. Невисок укрепен хълм.
> > Живеем на редута. Слатински редут, [фр.]
редуцирам нсв. и св„ прх. Подлагам на редукция.
—	се нпрх. Подлагам се па редукция, претърпявам
редукция.
ред^шка ж. нар, Лека епидемия,
редя нсв. прх. 1. Поставям определено множество от
предмети или лица в определен ред или в редина.
Учителката реди децата две по две. Реди си книги¬
те. 2. Тъкмя, подреждам, турям нещо в ред или
правя нещо да се развива, да протича по определен
начин. Не умее къща, да реди. Иска сам да си реди
живота. 3. разг, Изговарям, произнасям една след
друга (множество от думи). 4. прх. и нпрх. нар.
Плача над умрял или над гроб. 5. нар. Заповядвам
някому,- карам го да направи, да свърши нещо.
—	се нпрх. 1. Заставам в ред, на редица. Редя се на
опашка за билети. 2. обикн. мн. и 3 л. ед. Минаваме
или следваме много или мнозина един след друг.
реекспбрт л*. Сделка, при която закупени от друга
страна стоки се продават в трета страна без същес¬
твена преработка.
рёжа нсв. прх. 1. Деля на късове или отделям от ця¬
лото с нож, ножици, трион. Режа хляб. Днес ре¬
жат дърва. 2- Отделям, откъсвам част от нешо с
нож, ножица и др. Режа си ноктите. Започнаха да
режат лозята. Ще режат глави. 3. За сечиво —
остър съм, в състояние съм да деля, да правя нещо
на късове, на части. Ножът не реже вече. 4. Отбе¬
лязвам с резки. Режа на рабош. 5. разг. За питие
—	щипя, причинявам остро усещане на езика или
небцето. 6. прен. За вятър — предизвиквам, причи¬
нявам остро, неприятно, болезнено усещане по ко¬
жата. 7. За глас, звук — силен и остър съм, та про¬
извеждам неприятно усещане. Гласът му реже
слуха. 8. прен. Говоря някому остро, прямо и го
поставям на мястото му. Още в самото начало на
речта еи той започна да реже противниците си.
. О Режа късо (изкъсо, накъсо) — говоря кратко,
казвам направо и посъщество Режа някому
под езика — карам се, мъмря някого строго или
измъчвам, наказвам някого,
режиен прил. Обикн. в съчет. режийни разноски (разхо¬
ди) — който е свързан с управлението, с издръжка
на управленския апарат, [нем. < фр.]
режим м. 1. Вид управление, държавен строй. Личен
режим. 2. Система от правила или установени нор¬
ми, по които протича някакъв процес, осъществява
се някаква дейност. Режим на икономии. Разреши¬
телен режим за хазарта. 3. Строго определен, ус¬
тановен начин на живот. Режим на хранене. 4. Ус¬
тановен ред на работа, поведение в някои
заведения. Болничен режим. Казармен режим, [фр.]
режисирам нсв. и се., прх. 1. Изпълнявам ролята на
режисьор, ръководя подготовката и осъществяване¬
то на театрално представление, филм и др. Ще ре¬
жисира една младежка пиеса. 2. прен. Подготвям,
организирам някакво събитие, извършването на не¬
що. ф
режисиран прил. Който е предварително подготвен,,
организиран, предвиден. Режисиран жребий,
режисура ж. 1. Дейност на режисьор. 2. Режисьорско
оформление на театрално представление, филм и
под.	‘

режисьОр м. Художествен ръководител на театрална
постановка, филм и под.; постановчик, [фр.]
рсжнсьбрски прил. Който се отнася до режисьор. Ре-
жисьорска дейност.
рез м. нар. Острие (на нож). '
речника ж. 1. Малък резен, изрезка от нещо. 2. обикн.
мн. Вид сладкиш с форма на резСнчста. Лимонови
резанки.	-
резач м. и резОчко ж. 1. Който реже (дърва, лозе и
др.). 2. само ж. Машина за рязане. Моторнарезач¬
ка. .	-
резйчен прил. Който служи за рязане. Резачна машина.
резачка вж. р е з а ч.
резба ж. 1. Изрязване на различни фигури върху дър¬
во, кост и др. материали. Занимава се с резба. 2.
Художествена украса от изрязани върху дърво,
кост и др. различни фигури. 3. техн. Спираловиден
постъпателен жлеб върху цилиндрична или слабо
конична повърхност, обикн, ■ за скрепванс (при бол¬
тове, гайки и др.); нарез. Външна (вътрешна) резба.
Лява (дясна) резба.	»
резбар м Който се занимава с резба, който прави
резби (в 1 и 2 знач.).
резбарски прил. Който се отнася до резбар. Резбарски
сечива.
резбарство ср. Занятие, изкуство на резбар,
резбован прил. Който има резба, украсен е е резба.
Резбован дървен иконостас.
рез- ср. Желязна заключалка, [тур.]
рсзсд& ж. 1. Дребно къснопролетно полско цвете с
ароматни жълтозеленикави гроздовидни съцвстия,
Ксзсйа 1utea. 2. Светлозелен цвят. [фр.<лат.]
рсзедОв прил. Който е с цвят [на] резеда. Резедава рок¬
, ля.
резекия ж. Вид десертно грозде е твърди и хрупкави
продълговати зърна. [ар. < тур.]
рСзсн м. Отрязан къс хляб, овощие и др. Резен каш¬
кавал. Раздели любеницата на резени.
резсис ср. Едногодишно или многогодишно растснис
от ссмсйство сенникоцветни, от семената на косто
• сс добиват етерични масла за хранително-вкусова¬
та, фармацевтичната и парфюмерийната промиш¬
леност, РоетклЯигт чо^аге; морач. [от тур.]
резерв м. и резерва ж. 1. Нсщо, косто сс пази, задър¬
жа се за употреба при необходимост в бъдеще; за¬
пас. Резервите ни от храна са на привършване. Ва¬
лутен резерв. Разполагаме с индустриални резерви.
2. Войскова част, войска, оставена в разпореждане
. на командването за използване в кроен случай, при
необходимост, 3. Който е предвиден за допълни¬
телно включване в някаква работа или в състава на
нещо. Първа резерва. На скамейката на резервите.
4.	само ж ж oбодIï.JWИ.Bъз^ъ>pжaнoσг, съмненсе,
липса на увереност, категоричност в нсщо. Нямам
резерви по отношение на него. Съгласявам се, но с
известни резерви, О Дълбок резерв; дълбоки резер¬
ви — нещо, което е оставено за използване само в
краен случай. Скрити резерви — неизползвани из¬
точници и възможности. Трудови резерви — квали¬
фицирани работници, работна ръка. [пат.]
резерват м. кииж. Запазен район с редки животни,
растения и др, [лат1.]
резервация ж. Предварително запазване, резервиране
на места’за пътуване, в ресторант и под.	,
резервен прил. Който сс отнася до резерв, резерва; за¬
пасся, Резервни части. Резервен играч. Резервен ва¬
риант.
резонанс 835
резервирам нсв. и ся., прх. 1. Запазвам, оставям в ре¬
зерв. 2. Осигурявом правото си но притежание, по¬
нататъшно използване (чрез заявка, предварително
заплащане); запазвам. Резервирах стая в хотела.
Местата са резервирани. — сс нпрх. Въздържам сс.
резервиран прил. 1. Който има известни съмнения, ре¬
зерви, нс с категоричен, въздържа сс; сдържан, въз¬
държан. 2. Запазен (във 2 знач.),
резервираност ж. книж. Качество на резервиран (в I
знач.); въздържаност.
резервоар м. Вместилище на течности и газове; ба¬
сейн. Бензинов резервоар, [фр·]
резервоарен прил. Който сс отнася до резервоар. Ре¬
зервоарен кран.	*
резсц л, 1. Острие на сечиво; рез, острец. 2. Преден
зъб.
резигнация ж, книж. Примирение със съдбата, с по¬
ложението. [лот.]
, резндСнт м. L рядко. Който живее някъде, обитава да¬
дено място. 2. Дипломатически съветник, предста¬
вител на дадена държава при правителството на
подчинена на нея страна. 3. Таен представител на
разузнаването на-дадсна държава в друга страна
или нейна част. [от лат.]
резиденция ж. книж. Място, където постоянно преби¬
вава държавният глава, високопоставен държавен
служител и др.; седалище. О Правителствена рези¬
денция — сграда зо заседания на висши правителст¬
вени органи, зо дипломатически приеми и под. [лат.]
резил м. прост. Срам, посрамване, [ар. > тур.]
резиля нсв. прх. прост. Посрамвам някого, излагам го
на присмех, правя го за рсзил. — сс нпрх. Ставам
за срам, зо резил.
резистор м. техн. Електротехническо изделие, чисто
основно предназначение с да оказва определено ак¬
тивно съпротивление но електрическия ток; съпро¬
тивление. [англ. <лат.]
резитбо ж. [Времето, когото се извършва] рязане на
лозя илй овошни дървета.
резка вж. р я з к а.
резлив прил. 1. Който реже добре; остър, Резлив бръс¬
нач. 2. прен. За питис — който е с възкисел, щиплив
вкус. Резлива боза. 3. прен. За глас — тънък и пис¬
клив.
резл^во^ ж. Качество но резлив,
резник м. нар. Нспрскипяло, резливо вино.
резолирам нсв. и св„ прх. Поставям резолюция (във 2
зноч.). Молбата е резолирана.
резолюция ж. 1. Взето след обсъждане на дадсн въп¬
рос решение. Събранието гласува резолюция. 2.
Кратко разпореждане или решение иа длъжностно
лице, написано върху подадена молбо или друг до¬
кумент. Слагам резолюция, [лат.]
резон м. книж. Разумно основание, право, довод, ар¬
гумент. Такова действие няма никакъв резон, [фр.]
резонанс м. 1, спец. Предизвикване на трептения или
силно нарастване на трептенията у дадено тяло под
въздействие на трептения със същата честота у дру-
4 го тяло или зазвучаванс на едно тяло под влия!ше
на друго звучащо тяло. Механичен резонанс. Звуков
резонанс. 2. спец. [Способност зо) усилване звука на
музика, псссн, говор в затворено пространство, по¬
мещение, чиито стени добре отразяват звуковите
вълни. 3, прен. книж. Отглос, отзвук, [лат]

836 резонансен
резонансен Прил. от .резонанс. Резонансни
частици.
резонатор м. Кухо тяло, апарат, система, в която се
създава, възниква резонанс. Акустични резонатори.
резонаторея Прил. от резонатор. Резонатор-
на кутия.
резонен прил. книж. Основателен, разумен, обоснован.
Резонно решение.
резоннрам1 нсв, нпрх. Давам резонанс, звуча под въз¬
действието на друго звучащо тяло. [фр.] -
резонмрам? нсв. нпрх. остар, Умувам, философству-
вам. Народът не резонира, а чувствува. Ваз,
резоньбр м. 1. спец. Литературен персонаж, който не
е пряк участник в развитието на действието, а само
изразява мислите на автора, неговата оценка и от¬
ношение към събитията и действащите липа, 2.
книж. Човек, който много умува, впуска се в дълги
ф и скучни разсъждения, обикя. с нравоучителен ха¬
рактер. [фр.]	.. .
резоньорскн прил. книж. Който е свойствен на ре-
зоньор.
резоньорства ср. Поведение на резоньор, склонност
към резоиъорствале.
резонъорст|ву]вам нсв. нпрх. Умувам, впускам се в
дълги и скучни разсъждения,
резу.гтат м. 1. Това, което остава или се получава, до¬
бива се в края на някоя работа, дейност или явле¬
ние; последица. Резултат от войната. Резултат
от дълъг труд. Получи се обратен резултат. Какви
са резултатите от изборите? В резултат на това
всеки получи своето. 2. Постижение или показател
за майсторство, за съотношение на силите между
участници в дадено спортно състезание, изразен в
точки, голове и ир. Мачът завърши при равен резул¬
тат. Висок резултат. [лат.]
резултатен прил. Който дава (добър) резултат; успе¬
шен, сполучлив. Резултатни мерки.
резултатност ж. Качество на резултатен. Висока ре¬
зултатност.
резюмй ср. Кратко изложение на основното в съдър¬
жанието на нещо казано или написано. Резюмета
от речите на конгреса, [фр.]
резюмирам нсв. и	прх. Правя резюме на* нещо;
обобщавам. Резюмира съдържанието на повестта.
реимунизация ж. мед. Повторна имунизация.
рейд1 м. 1. воен. Бързо нападение, атака срещу пози¬
циите на противника, обикн. в гръб, с цел да се
причинят загуби, щети. Кавалерийски рейд. 2. Бързо
и внезапно, неочаквано посещение на дадено място
или нападение, обикн. с цел да се направи проверка
или да се отвлече, открадне нещо. [англ.] *
рейд2 м. спец. Водно пространство в близост до бре¬
га, удобно за спиране на кораби. Кораби на рейд.
[от хол.]
ремдов1 Прил, от рейд1. Рейдова бригада.
рейдов2 Прил. от р е й д2. Рейдово пространство.
рейс м. 1, Извървян от аякакво превозно средство път
между два. пункта по определен маршрут. Автобу¬
сът дневно прави пет рейса. 2. разг. Многоместен
пътнически автомобил за редовни съобщения в на¬
селено място или между селища. Пристигнах с рей¬
са. [нем.рус.]
рейсов Прил. от рейс. Рейсов автомобили Рейсов
самолет. Рейсова спирка.
рейтинг м. Място, позиция, която някой или нешо за¬
ема в дадено подреждане според оценката на качес¬
твата, достойнствата му. Висок рейтинг, (ашл.]
рекй ж. 1. Голяма маса вода, която тече в естествено
корито и се влива в море, езеро или в друга река.
’ Река Искър, Река Дунав. %. прен. Голям поток, го¬
ляма маса или множество от движещи се в една по¬
сока лица, предмети и др. Река от лава. Реки от
кърви. Реки от хора. О Каменна река — морена,
река св. прх,. 1. Кажа, изговоря, продумам. Рече ми
. нещо, но не го разбрах. 2. Отговоря. Попитай дру-
гиго. ми рече той. 3. Поръчвам, заповядвам. Рекоха
ми да остана вкъщи. 4. Намисля, наканя се. Рекох
да ви споходя. Ако рече да го направи, нищо не може
да го спре. 5. На някакво мнение съм. Какво ще ре¬
чеш, дали да отидем? 6. разг., само в 3 л. [Нещо]
издава някакъв звук, шум, трясък и под., разнася
се някакъв звук и пр. Нещо рече тряаас! и ме събу¬
ди. 7. разг.* Извършвам определено движение с ръ¬
ка, глава и др. — си нпрх. Помисля, стори ми се.
Рекохме си, мечка. О Ако е рекъл господ разг. —
ако всичко върви добре, ако нищо не попречи. Да
речем — да допуснем, да приемем. Речено*стореио
— обещаното, уговореното е осъществено или със,
сигурност ще се осъществи. Ще рече разг. — а. Зна¬
чи, означава. Какво ще рече това? б. като сз. Значи,
следователно, тоест, сиреч. Всички са тук, ще рече,
можем да започваме.	.
рекапитулация ж. 1. книж. остар. Сбито повторение
на казано. 2, търг. Проверка на търговски книги и
сметки. 3. разг. Равносметка, [лат.]
реквам нсв., рекна св. прх. разг. Казвам, продумвам,
изговарям. Не се свенуваше да рекне някому нещо ..
в очите. Т.Г.Вл,
реквием м. 1. Католическа заупокойна служба. 2. Му-
зихално произведение с траурен характер, изпълня¬
вано от хор и оркестър, [лат.]
реквизирам нсв. и св., прх. Извършвам, осъществявам
реквизиция. Комендантът .. реквизираше биволче-
гпата и телетата. Г.Карасл.
реквизит а*, спец. 1, Нербходимите за дадено театрал¬
но представление или за снимане на филм предме¬
ти. 2. Съвкупност, множество от необходимите за
дадена работа, дейност неща. [от лат.]
реквизйтор м. спец. Лице, което се грижи за реквизи¬
та. * Реквизитор в операта.
реквизиционен прил. Който се отнася до реквизиция.
Реквизиционна комисия.
реквизйция .ж. Временно отнемане или принудително
отчуждаване срещу заплащане от страна на държа¬
вата на храни, добитък и др., обикн. за нуждите на
войската във време на война, - [лат.]
рекет м. нов. Изнудване на търговци, производители
и др. от страна на престъпни групи за заплащане
на определели суми във вид на „данък охрана“,
[англ.]	'	*
рекетьор м, Лице, което се занимава с рекет,
реклама ж. 1. Мероприятие, дейност, Която има за
цел .да създаде широка известност на нещо, да
привлече купувачи към нещо. Търговска реклама. 2.
Разпространяване на положителни сведения за ня¬
кого или нещо с цел да му се създаде популярност.
Прави му голяма реклама. 3. Обява, плакат или
друго средство за разпространяване на сведения за
нещо, за привличане на купувачи към нещо. [лат.]
рекламация ж. 1. Израз на недоволство, протест; оп¬
лакване. 2. търг. Предявяване на изисквания за зап-

лащане на загуби поради долнокачествена стока,
недостатък в тегло и др, [лат.]
рекламен прил. Който се отнася до реклама. Рекламно
бюро. Статия с рекламен характер. .
рекяя вж. р е к в а м.
» рекогносцйрам нсв. и се., прх. воен. Разузнавам. Реког-
носцирам местността.	,
рекошосцнровка ж. воен. Разузнаване. Патрулът е
направил рекогносцировка на вражеската позиция.
[лат.]
рекйлгн ж. Добив от зърнени храни, плодове и др,.
за определен период от време; урожай, родитба.
Житна реколта. Богата реколта. Прибирам рекол¬
тата. Хляб от новата реколта, [фр.]
рекомендация ж. книж. Отзив за някого или нещо; *
препоръка. Оттеглям си рекомендация^^. [фр.] *
рекомендйрам нсв. и се., прх. остар. Давам рекомен¬
дация, отзив; препоръчвам,
реконструирам тих и се., прх. 1. Преустройвам. 2. Въз¬
становявам нещо в предишния му вид. [от фр.]
реконструктивен прил Който се отнася до реконструк¬
ция. Реконструктивен период в областта■ на техни¬
ката.
реконструкция ж. 1. Преустройство, преустройване,
преизграждане. Реконструкция на министерския ка¬
бинет. 2. Възстановяване на предполагаемия преди¬
шен вид на нещо.	’	„
рекоптра нарч. спец. При някои игри на карти — чет¬
ворно (вж. контра1 във 2 знач.). [от лат.]
рекбрд м. 1. В спорта — достигнат най-висок успех,
най-висок резултат в дадена дисциплина. Световен ,
рекорд по скок на височина. 2. Най-висок успех в ня¬
коя област на труда. Рекорд в добива на въглища,
О Бия (чупя, счупвам) нечий, някакъв
рекорд — надминавам нечие постижение, постигнат
по-рано резултат, предел в нещо. [англ.]	’
рекорден прил. Който се отнася до рекорд, който има
качество на рекорд. Рекордна скорост. Рекорден
брой. > > Рекордно кратки срокове.
рекордер м. спец. Записващо устройство, [англ.]
рекордьор м. и рекордьорка ж. Лице, което е поста¬
вило рекорд. Рекордьор в бягането на 100 метра.
рекрутнрам нсв. н се., прх. книж. 1. Свиквам новоб¬
ранци. 2. Привличам за участие в нещо, попълвам
състава на нещо; набирам, вербувам. Паренсов рек-
рутираше преводчици за полковете. Ваз. [от фр.]
рёктор м. 1. Ръководител на университет или друго
• виеше учебно заведение. 2. Ръководител на духовно
учебно заведение. Ректор на семинария, [лат.]
ректорат м. 1. Ръководство, управа на виеше учебно
заведение, начело с ректор. 2. Място, сграда, поме¬
щение, където се намира това' ръководство. 3. ряд¬
ко. Длъжност, служба на ректор; ректорство. [нем.]
рёкторски прил. Койго се отнася до ректор. Ректорс¬
ки кабинет.
ректорство ср. 1. Длъжност на ректор; ректорат. 2.
Времето, през което някой заема тази длъжност,
ректум м. мед1. Право черво, [лат.]
рекцня ж. ез. Управление (в 4 знач.). [лат.]
релаксация ж. 1. физ. Процес на възвръщане на да¬
дена система гъм равновесие. 2. мед. Разслабване
или рязко снижаване на тонуса, напрежението на
скелетната мускулатура. 3. книж. Отпускане, успо¬
кояване. [лат.] ·
релативев прил. книж. Относителен. Релативна стой- <
, ност. Релативна величина, [лат.]
релатнвйзъм м. Субективноидеалистическо фштософ-
■	реминисценция 837
ско учение, според което всяко познание е относи¬
телно, обективна истина не съществува и обективно
познание е невъзможно, [лат.]
релятивист м. книж. Привърженик на релативизма.
релятжвнегнче^ прил. Който се отнася до релативи-
зъм.
релативност ж. Качество на релатнвен; относител¬
ност.
реле ср. техч. Уред, устройство за автоматично включ¬
ване на електрическа верига по сигнал отвъя. [фр.]
релевантен прил. 1, книж. Значим, съществен. 2. ез.
Който служи за различаване, разграничаване на
езикови единици. Релевантен признак, [англ.]
релеф м. 1. Изпъкналост, изпъкнало изображение
върху плоскост. Керамични релефи. 2. Форма на по¬
върхността на земната кора в някое място. Планин¬
ски релеф, [фр.]
релефен прил. 1. Който е с изпъкналости. Релефна
карта. 2. прен Отчетлив, ясен. Релефен стил.
.релефносг ж. Качество на релефен, ,
религиозен прил. 1. Който се отнася до религия. Рели¬
гиозен култ. 2. Набожен. Религиозна баба.
религиозност ж. Качество на религиозен; набожност,
религия ж. 1. Система от възгледи и представи, ос¬
нована върху вярата в съществуване па свръхестес¬
твени сили, на един или много богове, който или
които са сътворили и управляват света. 2. Вероиз-
_ поведание. Християнска религия. Мохамеданска ре¬
лигия. [лат]
реликви ж. 1. Предмет, който се пази и почита като
скъп спомен. Тоя кичур коса е реликва от детинс¬
твото ми. Семейни реликви. 2. обикн. мн. Мощи.
Реликвите на св. Иван Рилски, [от лат.]
релйкт м. книж. спец. Нещо (организъм, предмет, яв¬
ление), запазено като преживелица от минали епо¬
хи. [от лат.]	-	·	.	,
реликтов Прил. от р е л и к т,
релса ж. 1, Желязна греда със специална форма,
обикн. за направа на железен път за движение на
влакове, трамваи и под. 2. само мн. Направен от
такива греди железен път. , Вагоните загърмяха вър¬
ху релсите. К.Петк. 3. само лот, прен. Път, посока.
Животът ми тръгна по нови релси, [англ.]
рёлсов прил. Който се отнася до релса, релси. Релсов
път, Релсов транспорт.	*
ремаркя ж. 1. книж. Бележка, забележка. 2. спец. Ав¬
торско пояснение в пиеса, обикн. в скоби, съдържа¬
що характеристика на обстановката, на външния
вид на действащите лица в др. [фр.]
ремаркё (и ремарке) ср. Трамвайна, автомобилна или
друга кола (вагон, каруца) без собствен двигател,
пригодена за прикачване към трамвай, автомобил
и др. Автомобил с ремарке, [фр.]
реми ср. 1. Приключване на шахматна игра без побе¬
да. 2. като нарч. Наравно, без победа. Първата пар¬
тия завърши реми. [фр.] ·
ремяк м. прост. Ремък,
ремилитарязалия ж. Ремилитаризиране.
рeмнл*гаризйрам нсв, н св., прх. Въоръжавам, мили¬
таризирам отново, подготвям отново за война, [от
лат.]
ремнвнецёЕшня ж. книж. 1. Смътен спомен, възпоме¬
нание. 2. Отзвук от чуждо творение в поезията, му¬
зиката н др. на даден автор, [лат.]

838 ремнчка	.
ремйчка ж. прост. Малък ремък; каишка. О От меч¬
ка* ремнчка.
ремонт м. Поправка, преустройство, привеждане в
годност на някакъв обект. Ремонт на сграда, [фр.]
ремонтен прил, Който се отнася до ремонт. Ремонтна
работилница. Ремонтни разходи.
ремонтирам нсв. и се., прх. Правя ремонт на нещо;
поправям. Ремонтирам машина.	*
* реморкё вж. ремарке.
Ремс м. Съкратено название на Работническия мла¬
дежки съюз (РМС) — младежка комунистическа
организация, създадена през 1928 г. .
ремсист м. и ремснстка ж. Член на РМС.	-
ремсов прил. Който се относя до РМС. Ремсова орга¬
низация. Ремсова младеж.
рёмьк м. 1. Тясна ивица от кожа или друга материя
за оп^св^не, закрепване и др. Опасвам с ремък. Ре¬
мък на пушка. 2. спец. Гъвкава безкрайно лента от
кожа, гума или гумирана тъкан за предаване на
въртеливо движение от един вал (колело) на друг
или други. О На ремък! — военно команда за
окачване пушките но рамо. Не ми трябва от мечка*
ремък (ремнчко).	,
ремъчеп прил. Който се отнася до ремък. Ремъчю ко¬
лело. Ремъчна предавка.	’
ренде ср. 1. Дърводелско сечиво за изглаждане и под¬
равняване на дърво. 2. Домакински, готварски уред
от тенеке или пластмаса с дупки или грапаво по¬
върхност за стъргане на ряпа, хрян, моркови и др.
[пере. > тур.]
рендбовам нсв., ренддеам св. прх. Обработвам, изглаж¬
дам с ренде (в 1 зноч.). Рендосвам дъска.
рендосвОн м. Работник, който рендосва.
рендосвОчиа ж. Машина за рендосване.
ренегат м. Човек, който е изменил но убежденията си,
отрекъл сс с от политическите си възгледи и е пре¬
минал на страната на противнико; отстъпник, [лот.]
ренегатски прил. Който се относя до ренегат; отстъп-
ничеош.
ренегатство ср. Поведение или проява на ренегат; от-
стъпничество.
реиесйкс м. 1. Възраждане (в 1 и 2 зноч.). 2, Архитек¬
турен стил, сменил готическия и възприел елементи
от гръцко-римската архитектура, [фр.]
ренесансов прил. Който се относя до ренесонс. Рене¬
сансов мироглед.
ренёта ж. Сорт зимни ябълки с грапава кора. [фр.]
реноме ср. книж. Репутация, име. Има лошо реноме.
[фр-]	■
реномирам нсв. и св., прх. рядко. Създавам (добро) ре¬
номе. Реномирам магазин. ’
реномиран прил. Който имо добро име, реноме; извес¬
тен. Реномирана стока. Реномирана марка.
рента ж. Доход, който се получава от недвижим
имот, ценни книжа или лихва на вложен капитал,
без влагане на труд в момента. Поземлена рента.
[нем, < фр.]
рентабилен прил. Който оправдава разходите, целесъ¬
образен от стопанско гледище; доходен, приходо¬
носен. Рентабилно предприятие.
рентабилност ж. Качество на рентабилен; доходност,
рентген м. 1. разг. Рентгенов апорот. 2. спец. Извън-
системна единица за рентгеново и гома-лъчение, [от
яем. соб.]
рентгенов Прил. от рентген. Рентгенова сним¬
ка. Рентгенов преглед. О Рентгенов апарат — апа¬
рат за (медицинско) изследване с помощта на рен¬
тгенови лъчи. Рентгенова тръба — вакуумен прибор
за получаване на рентгенови лъчи, който се изпол¬
зва в медицината, физиката, техниката и др. Рент¬
генови лъчи; рентгеново лъчение — невидими лъчи,
които проникват във веществата и имат приложе¬
ние в науката и техниката, медицината (зо наблю¬
даване и снимане вътрешностите на тялото) и др.
рентгенография ж. 1. мед. Снимане или снимка но
вътрешните части на тялото с рентгенов апарат. 2.
спец. Метод за изследване, изучаване на структура¬
та на материалите с помощта но рентгенови лъчи.
реипешо диагностика ж. Методи за диагностика чрез
наблюдение с помощта на рентгенов апарат,
рентгенолог м. Лекар или физик, специалист по рен¬
тгенология.
рентгенология ж. Учение за рентгеновите лъчи и тях¬
ното използване, приложение в медицината, техни¬
ката и др.
рентгеноскопия ж. Наблюдаване на вътрешните части
на тялото 0 рентгенов апарот,	*	*
рентгенотерапия ж. Лекуване с рентгенови лъчи.
рентен Прил. от рента. Рентен данък.
рентиер м. и рептиёрка ж., често неодобр. Човек, кой¬
то живее от рента, [фр.]
рентиерскн прил. Който се отнася до рентиер. .
рентиерегво ср. Състояние, положение на рентиер,
рентирам се нсв. нпрх. Довом доход, нося печалба. Ка¬
питалът не се рентира добре в това предприятие.
реорганизация ж. Създаване, въвеждане на нова орга¬
низация в нещо; преустройство, преобразуване. Ре¬
организация на стопанството, [лат. + гр.]
реорганиз^ом нсв. и св., прх. Организирам по нов на¬
чин; преустройвам, преобразувам. Реорганизирахме
производството.
реостат м. спец. Уред йа регулиране на силата и нап¬
режението но тока в електрическа верига чрез из¬
менение на съпротивлението, [гр.]	-
реотОн м. Метална сплав, от която се правят жици зо
електрически нагреватели. Реотан иа електрически
котлон, [фр. < гр.]
реотанов прил. Направен от реотан. Реотанова жица.
репарОции , мн. Парично или друго материално обез¬
щетение за причинени по време но война щети, на¬
ложено от победителите на победените. Комисия по
репарациите, [лат.) 1
репароционен прил. Който се отнася до репарации. Ре-
парационен дълг.	t
репарйрам нсв. и св., прх. книж. рядко. Поправям, въз¬
становявам. [от лат.]
репатрирам нсв. и св., прх. Връщам обратно в роди-,
нота им преселници, бежанци, военнопленници, [от
лат.]	'	,	.
рСпсй м. Бурен с много едри листо и сбити в топче
кукести семена, Агсбиш 1арра.
репертоОр м. 1. Сбор от пиесите, представленията, ко¬
ито се играят през доден сезон от някой театър, 2.
Ролите, номерата, които някой (артист) изпълнява.
Беден репертоар, [фр.]
репертоарен прил. Който се относя до репертоар. Ре¬
пертоарна политика.
репетиром нсв. и св. прх. Провя репетиция. Репетира¬
ме нова пиеса. Днес няма да репетираме.
репетиционен прил. Който се отнася до репетиция. Ре¬
петиционна зала.

репетиция ж. Предварително, пробно изпълнение на
театрална пиеса, кониерт н др. за разучаваме и усъ¬
вършенстване. О Генерална репетиция — последна
репетиция преди премиера, с костюми и при пъпна
обстановка, със зрители, [лат.}
рспешйж м. спорт. Допълнителна среша между вре¬
менно елиминирани състезатели за получаване пра¬
во на по-нататъшно участие в дадено състезание.
,[ΦΡ·]	·
репица ж. Подобно на рапица маслодайно, фуражно
и медоносно растение, Вга;зяка гара оКлГега.
репичен прил. Който се отнася до репица. Репично
масло. Репично семе.
репичка ж. Вид дребна ряпа за салата, КарЬапш
забуиэ га^сиЬ,
реп.чика1 ж, 1. Кратък отговор, възражение или забе¬
лежка, обикн. във връзка с казаното от оратор на
събрание й под. 2. В пиеса, спектакъл — всеки еле¬
мент от диалога, всяка фраза, която даден актьор
произнася в отговор на думите на своя паргньор.
3. муз. Повторение на музикална фраза с друг глас
- и в друга тоналност, [фр.]
реплика2 ж. спец. Репродукция, копие от произведе¬
ние на изкуството, сбикй. когато е направено от ав¬
тора на оригинала, [ит.]
репортаж ж. Журналистическо описание, отразяване
на дадено събитие, проява. Телевизионен репортаж.
[фр·],
репортажен прил. Който се отнася до репортаж. Ре¬
портажен стил,
репортер (и репортьор) м„ репортерка (и репортьорка)
ж. Журналист, който прави репортажи, който съ¬
бира и представя новините във вестник, радио или
телевизия. Телевизионен репортер, [англ.]
репортерски (и репортьйреки) прил. Който се отнася до
репортер. Репортерски бележник.
репортёрство (и репоргьНретво) ср. Професия, работа
на репортер.
репрезентативен прил. книж. Който е типичен, харак¬
терен, показателен за определено множество, кайто
представя даден клас или група от лица или пред¬
мети; представителен. Репрезентативна извадка.
[Фр.] ·
регрезентатйвност ж. Качество на репрезентативен-
репрезентирам нсв. (и са.) прх. книж. Представям,
[яем. < лат.}	*
репрессалии мн. книж. Репресивни мерки по отноше¬
ние на държава или нейните граждани в отговор на
неправилни, нротивоправни действия от нейна
страна. [ием.>рус.]
репресивен прил. книж. Който се отнася до репресия,
който има за пел да ограничи или да потисне, да
пресече нещо. Репресивни закони, [фр.]
реиресйвносг ж. Качество на репресивен,
репресия ж. книж. Грубо потискане, ограничаване със
сила на свободата на някого или нещо (от страна
на държавната власт). Прибягват до репресии. [лат.]
реприз м. и репрйза ж. 1. Повторение на част от му¬
зикално произведение, връщане към първоначална
тема. 2. спорт. Повторен удар при фехтовка. 3. В
пирка или на естрадата — кратка шеговита репли¬
ка, виц, анекдот. 4. Тъкановидно изкърпваме на -чо¬
рап, белъо и др. [фр.]
репризйрям нсв. и се., прх. Правя репризи на чорап,
.. бельо и др.	,
репродуктивен прил. книж. Който се отнася до репро¬
дукция (главно в 3 знач.); размножителен.
респиратор 839
репродукционен прил. книж. Който се отнася до реп¬
родукция. Репродукционен апарат.
репродукция ж. 1. книж. Възпроизвеждане. 2. Възп¬
роизведена картина или фотографска снимка,
Цветни репродукции. 3. Ьиол. Размножаване, [лат.]
репродуцнрам нсв. и се., прх. Правя репродукция на
нещо; възпроизвеждам.
република ж. 1. Форма на управление, държавно ус¬
тройство, при което върховната власт е в ръцете на
всички граждани и се осъществява чрез избрани от
тях за определен срок органи. Прот.
монархия. Буржоазна република. Парламен¬
тарна република. Президентска република. 2. Дър¬
жава с такава форма на управление. Република Бъл¬
гария. [лат.]
републиканец прил. Привърженик на републиканска
форма на управление. Прот. монархист.
Васил Левски е бил републиканец.
републикански прил. Който се отнася до република и
до републиканец, Републикански строй. Републикан¬
ска партия. Републиканско първенство.
репутация ж. книж. Създадено, установило се мнение
за някого или нещо; реноме, име. Човек с лоша ре¬
путация. [лат.]
репча се нсв. нпрх. разг. Перча се, пъча се; надувам
се, заплашвам. Това ли хлапе ти се репчи?
реса ж.. 1. Класче от еднополови цветове на някои
растения, като орех, върба, леска. 2. Съцветие на
лоза. 3. Влакната на царевичен кочан. 4. мн. Ресни,
реейрка ж. диал. Птица лещарка,
ресен м. диал. Градинско цвете с едри сини фуниевид-
ни цветове, Ушса.
реейст прил. Който има реса или е като реса. Ресист
мъх.	,
ресна ж. Сяопчё къси нишки за украса, които са при¬
вързани, прикрепени от единия край, а другият ви¬
си свободно. Завеса с ресни.
реснйр м. Занаятчия, който изработва ресни за мебе¬
ли, завеси и др.
' реснарски прил. Който се отнася до ресна и до реснар;
пасмантериен. Реснарски занаят.
реснарство ср. Занятие, работа на реснар, производс¬
тво на ресни; пасмантерия·
респат прил. Който има ресни.
ресница ж. 1. Умал. От р е с н а. 2, само мн. Кос-
мици по края на клепачите; клепки, мигли. Дълги
ресници.
ресор1 м. Пружина на кола, автомобил и под., която
намалява тръскането, смекчава ударите, причинени
от неравности на пътя. Ресорът е счупен и колита
не може да потегли, [фр.]
ресор2 м. Ведомство, област на дейност, боравене.
Това не е в негов ресор, [фр.]	.
ресор€ц1 Прил. от ресор! Ресорно желязо.
ресорен2 Прил. от р е с о р2. Ресорни министри.
респект м. Почит, уважение или боязън пред някого.
Внушавам респект, [фр.]
респективен прил. рядко. Съответен, надлежен, [от фр.]
респективно нарч. Съответно, надлежно,
респектирам нсв. и се. прх. 1, Внушавам респект, пра¬
вя някой да има прилично, почтително отношение,
държание. Не може да респектира учениците си. 2.
рядко. Уважавам.
респиратор м. спец. 1. Апарат за (изкуствено) дишане.

840 респираторен
2. Предпазно устройство, покриващо устата и носа
, за очистване на вдишвания въздух от вредни при-
-моси с помощта на филтри. Противопрашни ресни-
ротори. [от лат.]	,
респираторен прил. спец. Който се отнася до респира¬
ция; дихателен. Остри респираторни заЬплявапия.
респнрацая ж. спец. Дишане, [лат.] ·:
реставратор м. 1. Специалист по реставрация (в 1,
зная.). Художник реставратор. 2. Който връща или
се стреми да върне, да възстанови предишен поли¬
тически строй, династия и под. [лат.)
реставрйторски прил. Който се отнася до реставратор.
Реставраторски работи.	.
реставраторство ср. Работа, дейност на реставратор,
реставрационен прил. Който се отнася до реставрация;
възстановителен. Реставрационен процес.
реставрация ж. 1. Възстановяване на. нещо, обикн.
произведение на изкуството, в неговия предишен
вид. Реставрация на картини. 2. Възстановяване
на предишен политически строй, династия и под.
[лат.]	. -
реставрирам лее. и св.. прх. Правя, извършвам рестав¬
рация; възстановявам.
реституирам нсв. и св., прх. юр. Възстановявам, въз¬
връщал! незаконно отнето или завладяно имущест¬
во на първоначалния му собственик,
реституционен прил. книж. Който се отнася до рести¬
туция. Реституционен капитал.
реституция ж. юр. Форма на приватизация, възстано¬
вяване, връщане на дадена собственост на първона¬
чалния, предишния й собственик, [лат.]
ресто ср. 1. Остатък от дадените при плащане пари,
който се връща. Дайте ми два лева ресто! Вземете
си рестото. 2. като межд., разг. За означаване на
отказ, отрицание, възражение. Неуместно! Ресто!
Не струва! Вапц. [ит.]	*
ресторант м. Заведение, където се поднасят храна и
напитки срещу заплащане; гостилница, [фр.]	·
ресторантски прил. Който се отнася до ресторант. .
Храня се на ресторантски начала.
рестриктивен прил. книж. Ограничителен, [от фр.]
рестрнкции ж. книж. Ограничение- ограничаване, [от
лат.]
ресурси мн. Източници или запаси от суровини, мате¬
риали, средства, блага. Природни ресурси. Всички
ресурси са изчерпани. [фр.]
реся нсв. нпрх. За растение — пускам реса. Върбите
още не са ресили,
ретина ж. спец. Гъсто мрежесто разклонение на очния
нерв в дъното на окото, [лат.]
" ретйрика и риторика ж. 1. Ораторско изкуство, крас¬
норечие. 2. прен. Красива и приповдигната, надута,
но малко съдържателна реч. 3, Теория на изрази¬
телната реч, наука за ораторското изкуство. Препо¬
давател по реторика. [гр.]
реторичен и риторичен прил. 1. Който се отнася до ре¬
торика. Реторична фигура. 2. прен. Който се отли¬
чава с прекадена или излишна приповдигнатост,
надутост. Реторичен стил. О Реторичен въпрос —
стилистична фигура, при която въпросителната
форма на израза ие предполага отговор, а само за¬
силва категоричността на подразбиращото се твър¬
дение, напр.: Кой ие знай Чавдар войвода, кой не е
слушал за него? Бот.	I
рсторически и риторАческв прил. Който се отнася до
реторика; рсторичен.
реторта ж. спец. Кълбест огнеупорен лабораторен j
съд с дълго и извит о встрани гърло, който се из- !
ползва за химически опити, протичащи при силно t
нагряване, [лат.]	?	>
ретранслатор м, спец. Междинна станция за приемане
■и по-нататъшно предаване на радиосигнали.	*
ретранслацмΠиен прил. спец. Който се отнася до рет¬
рансляция.
рстранслация ж, спец. Междинно приемане, усилване
и по-нататъшно предаване на радиосигнали.
ретро- Съставна част на сложни думи със значение
„назад, отзад или към, от миналото*, напр.: рет¬
роактивен, ретрограден, ретромода, ретромузцка,
ретроспективен, ретрофлексивеп и под, [лат.]
ретрогрйд м. книж. Назадничав човек, противник на
напредъка; реакционер. [лат.]
ретрограден прил. книж. Който е свойствен на ретрог¬
рад;, назадничав, консервативен. Ретроградни възг¬
леди.	1	.
ретрогрйдмост ж. Качество на ретрограден; ретрог¬
радство.	·
ретроградство ср. книж. Качество или проява на рет¬
рограден; назадничаво^*, ретроградност.
ретроспективен прил. Който е обърнат с поглед назад,
към миналото. Ретроспективна изложба. [от лат.]
ретроспекция ж. книж. Поглед назад, разглеждане и
обсъждане на миналото, на минали събития, [от
лат4.]	*
ретуш л*. 1. Поправка, подобряване на рисунка, фо¬
тографска снимка или негатив чрез нанасяне на ле¬
ки добавки с четка или молив. 2. прен. разг. Разк¬
расяване. [фр.]
ретуширам нсв. и се., прх. 1. Правя, извършвам ретуш.
2. прен. разг. Поправям, разкрасявам, *
регушщювка ж. Ретуширане, ретуш,
рефер м. остар. Спортен съдия, арбитър, [англ.]
реферат м. 1. Кратко научно ' съобщение, доклад с
преглед на съответните източници. 2. Изложение на
съдържанието на книга, научно съчинение и лр.
[лат.]
рефератйвен прил. Който се отнася до реферат; осве¬
домителен. Рефератияен журнал.
референдум м. Допитване до народа по важен въпрос *
чрез гласуване. Провеждам референдум. [лат.]
референт м. и рефереитка ж. 1. Длъжностно лице, ко¬
ето дава мнения или прави доклади по различни
въпроси; съветник, консултант. 2. Лице, което чете
доклад; докладчик, [лат.]
референции мн. книж. 1. Сведения, отзив за качества¬
та на някого. Директорът не е дал за' него добри
референции. 2. Сведения за платежоспособността на
лице или търговска фирма, [лат.]
реферйрам1 нсв. и св., прх. Правя или изнасям рефе¬
рат; докладвам, [от нем.]	’
реферйрам2 псе. и св. прх. остар. Ръководя спортно
състезание, изпълнявам длъжността на рефер, [от
англ.]	.
реферскн прил. Остар. Който се отнася до рефер. Ре-
ферска свирка.
рефлёкс м. I, спец. Непроизволна, несъзнателна реак¬
ция на организма по отношение на дразнения от
външната или вътрешната среда, възприемаш» · и
предавани от рецепторите. Защитни рефжкси, Ус- 1
ловен рефлекс. 2. Машинално, непроизволно движе¬
ние, действие на определено външно въздействие;

реакция. Боксьор с добри рефлекси. 3. кииж. Отра¬
жение. [лат,]
рефлексен прил. спец. Който се отнася до рефлекс;
рефлексивен. Рефлексна дъга.
рефлексивен прил. книж. Който се извършва по реф¬
лекс, свързан е с рефлекс; несъзнателен, автомати¬
чен. Рефлексивни движения. *	*
рефлексия ж. книж. 1. Отражение па възприятие вър¬
ху мисълта; отзвук. 2. прен. Размишление, разми¬
съл. |лат.]	.
рефлектирам нсв. и св. 1. прх. Отразявам, връщам об¬
ратно светлина, топлина, звук. 2. нпрх. Отразявам
се, връщам се обратно. 3. обикн. нсв., трх. прен.
Разсъждавам, размислям сериозно.
рефлектор м. 1. спец. Вдлъбнато огледало за отразя¬
ване на светлинни лъчи. 2. Лампа с вдлъбнато ог¬
ледало отзад или с лупа отпред за насочване на си¬
лен сноп светлина, [лат.]	-	’
рефлекторен прил. Който се отнася до рефлектор.
Рефлекторно огледало.
рефлекторен прил. книж. Който, се отнася до рефлекс
’ и до рефлексия. Рефлекторна дъга.
реформа ж. Преобразование, преустройство, нововъ¬
ведение. Правописна реформа, [лат.] ,
реформатор м. н реформиторка ж. Който осъществява
реформа; преобразовател, обновител,
реформаторски прил. Който се отнася до реформатор.
реформаторство ср. Дейност, поведение на реформа¬
тор.
реформация ж. ист. Социалнополитическо антифео-
дално движение в Западна Европа през XV1 в„ на¬
мерило израз в религиозна борба против католи¬
ческата църква и папетвото. [пат.]
реформнзъм м. книж. Политическа доктрина, която
отхвърля революцията и пропагандира реформите
като път за развитие на обществото, [лат.]
реформирам нсв. и св., прх. Извършвам реформа, про¬
меням чрез реформа; преобразувам, обновявам.
— се нпрх. Преобразувам се, обновявам се.
реформист м. книж. Привърженик на реформизма.
рефракция ж. спец. Пречупване 'на светлинни лъчи.
[лат.]	-	·
рефрен м. книж. Стих или стихове, които се повтарят
след всяка строфа; припев, [фр.]
рехабидитётор м. и рехабилитатори:» ж. спец. Специ¬
алист по рехабилитация.
рехабвлит-ация ж. спец. Система от медицински и др.
мерки за възстановяване на трудоспособността или
- способността на човек да се самообслужва, [от лат.]
рехав прил. Който це е гъст, плътен, сбит; рядък. Ре¬
хави клони. Рехав грозд. Рехава тъкан. Рехава сян¬
ка.	*	,
рёхавост ж. Качество на рехав.
рецензент м, я реценз&гпка ж. Който рецензира нещо,
прави рецензия,
рецензёптскн прил. Който се отнася до рецензент,
рецензирам нсв. и св., прх. Правя рецензия за нещо;
преценявам, оценявам.	.
рецензия ж. Писмена оценка, отзив за книга, театрал¬
но представление, концерт и др. Положителна ре¬
цензия. [лат.]
рецепта ж. 1. Писмено нареждане на лекар до аптека
за състав и употреба на лекарство. 2. Указание за
състав и приготвяне на нещо, обикн. ястие, слад¬
киш и др. [лат.]
рецепторен Прил, от рецептор. Рецепторни
системи.	.
. рёчеи 841
рецептори ми. (рецептор м.) спец. Периферни образу¬
вания на нервната система, които приемат дразне¬
нията от външната или вътрешната среда на орга¬
низма и ги превръщат в нервни импулси, които се
предават в централната нервна система, [от лат.]
рецептура ж. спец. Наука или съвкупност от правила
за предписване и приготвяне на лекарства,
рецеотурен прил. Който се отнася до рецептура. Рецеп-
турен справочник.
рсгСнцня ж. 1. книж. Приемане, възприемане (на но¬
ва теория, художествено произведение я пр.). 2. Ад¬
министративна служба, където приемат и регистри¬
рат посетителите в хотел, голямо учреждение и др.
[от лат.]
рецесия ж. книж. Временно забавяне, застой в иконо¬
мическата активност на дадена страна, спад на про¬
изводството. [от лат.]
рецндйв м. книж. 1. Повторно заболяване от една и
съща болест. 2. Повторно извършване на престъп¬
ление от един и същи човек, [лат.]
решндивязъм м. книж. Повтаряне на престъпни дея¬
ния от ещш и съши лица. |лат.]
рецидивист м. и рецидивисти а ж. Човек, който извър¬
шва същото престъпление, за каквото вече е бил
* осъден; непоправим престъпник,	,
реципрочен прил.. спец. книж. Взаимен, съотноситслсн.
Реципрочни числа. Реципрочни сделки, [лат.]
рецитал м. 1. Художествено изпълнение, декламация
на литературни произведения пред публика. 2. Му¬
зикална програма, концерт от солист или малък
ансамбъл, [здгл.<лат.]
рецитатор м. и рецигйгорки ж. книж. Човек, който
рецитира; декламатор.
рецитация ж. книж. Художествено четене пред публи- *
ка; декламация. [лат.]
рецитирам нсв. и св., прх. Правя рецитация, чета или
казвам нещо наизуст. Ни тържеството рецитира¬
ха стихове от Ботев.	.
реч ж. 1. спец. Човешка дейност, процес на говорене,
на използване на езиковите средства за общуване,
за израз на мисли, чувства нли желания. Срв.
е з и к. 2. [Стилистическа] разновидност на общу¬
ване със средствата на езика, отличаваща се с из-·
бора на едни или други езикови средства в зависи¬
мост от условията и целите на общуването.
Разговорна реч. Характеристиката па героя се изг¬
ражда и чрез неговата реч. 3. Обширно изказване
по отделен въпрос пред слушатели; слово, сказка.
Ораторска реч. Политическа реч. Съдебна реч. 4.
Дума, изказ, изречение. Мила сестра братя засло¬
няли от зли хули, от студени речи. Нар.п, Блага
реч железни врати отваря. Поел. 5. Разговор, бе¬
седа, разискване, обяснения. Като стане за това
реч, ще обясня. О Пряка* (непряка*) реч. Части* на
речта.
речев Прил. от реч. Речево общуване. Речева дей¬
ност. Речева характеристика. Речев етикет.
речел вж. рачел.
рёчен прил. Който се отнася до река. Речен параход.
Речен пясък. Речно корито. О Речев кефал — слад¬
ководна риба от семейство шаранови с дължина до
30—40 см, живее предимно в средните течения на
реките, ЬеиазсиБ серЬа1из; клен. Речен кон — хипо¬
потам.	,

842 речитатив	* ·
речитатив м. книж. Подобно на говор пеене в опера
или оперета, [ит.]
речит^тивен прил. книж. Който има характер на речи-
'татив.
рйчннк м. 1. Сбор, съвкупност от думите, които при¬
тежава един език, диалект или с които си служи да¬
ден човек, напр. писател. Срв. с л о в и и к. Бо-
гит речник. Речникът му е беден. 2. Книга? сборник
със думи и изрази, подредени по азбучен ред или
по друг начин и придружени с обяснения за тяхно¬
то произношение, граматични форми и значение,
изтълкувани със средствата на същия език или пре¬
ведени на чужд език. Тълковен речник. Правописен
речник. Речник на езика на Христо Ботев. Синони-
мен речник. Речник на лингвистичните термини.
Речник на съкращенията в българския език. Фразео-
логичен речник. Руско-български речник.
речникар м. разг. Съставител, автор на речник; лекси¬
кограф.	'	1	,
’ речшикарскм прил. разг. Който се отнася до речникар;
лексикографски.
речшикарство ср, разг. Работа, занятие на речникар;
лексикография.
речников прил. Който се отнася до речник (главно в.
I знач.); лексикален. Речников състав. Основен реч¬
ников фонд. Речникова статия. Речникова секция.
речнишки прил. рядко. Който сс отнася до речник
(главно във 2 знач.); речников. Речнишки отдел при
БАН.
речовйт прил. Който много обича или умее да приказ¬
ва; приказлив, сладкодумен.
речовйтост ж. Качество на речовйт; приказливост,
оладкодумство;	,
реша псе. прх. Оправям коса, като прекарвам през нея
гребен; вчесвам, чеша,
реша вж. решавам.
решаван нсв., реша св. прх. 1. Вземам решение, след
обмисляне определям как да постъпя. След къса
борба той решава: по-добре един човек да загине, не¬
жели цяло село. К.Вел. 2. Търся и намирам пъг за
изясняване на заплетен въпрос, задача, кръстосло¬
вица, ребус и др. 3. За съд, събрание, колектив и
др. — определям, постановявам, отсъждам. Общо¬
то събрание реши. — се нпрх. Осмелявам се, дръз¬
вам да направя нещо.
решаващ прил. Важен, съществен, от който зависи ре¬
шаването на нещо, крайният резултат от нещо. Ре¬
шаващ фактор. Решаваща дума. Имам решаващ
глас.
решея прил. 1, Който е получил решение; определен,
- отсъден, изяснен. Сборник решени задачи. 2. Който
се е решид на нещо. Решени сме па всичко.
решйияе ср. 1, Определяпе как да сс изпълни дадено
намерение, да се приложи известна мисъл. Не стиг¬
нахме до никакво решение. Взехме решение. Проме¬
ням решението си. 2. Откриване, отгатване, разре¬
шение на задача, гатанка, ребус и т.н.; резултат,
отговор. Задачата няма решение. 3. Постановление,
определение, присъда на съд, събрание, комисия и
др. Чака се решението на съда.
решетйр м. и решет арка ж. Който прави и продава
решета.
решетест прил. Който е като решетка. Решетест про¬
зорец.
решётка ж. 1. Мрежа от кръстосани или закрепени |
една до друга железни или други пръчки. ► Решетка t
на прозорец. 2. диал, Надупчен съд за прецеждане.
Прекарах свареното през, решетка. 3. бот. Род
дребни храсти и тревисти растения от семейство
сложноцветни с едри бодливи листа, образуващи
плътна розетка, Сагйпа, от който най-разпростра-
нени у нас са обикновената решетка (С. уи1|»ап$) и
безстъблената решетка (С. асапНнГоНа), О Зад ре¬
шетките — в затвор. Кристална* решетка,
решето ср. 1. Уред с надупчено дъно за пресяване на
жито или за прецеждане. 2. прен. Нешо много на¬
дупчено. Къщата ни стана на решето. О Минал
през решето — много патил, много знае.
решетъчен прил. Който има решетка или е като ре¬
шетка, Решетъчен прозорец. Решетъчен строеж на
кристала,	-	.
решимост ж. книж. Смелост, готовност да се извьр-
I ши или понесе нещо; решителност. Проявява реши¬
мост да се бори.
решйтелен прил. 1. Който не се колебае; смел, дързък,
непоколебим. Решителен борец. 2. От който зависи
по-нататъшният развой или изход; важен, крити¬
чен, съдбоносен. Решителен момент. "5. Който не
допуска възражения или компромиси; убеден,
краен, категоричен. Решителен противник на всяка
промяна. 4. Който изразява твърдост, категорич¬
ност, непоколебимост. С решителен тон.
решителност ж. Качество на решителен; смелост, без-
сграшие, непоколебимост, твърдост, категорич¬
ност. Очите му святкаха от вълнение и решител¬
ност. Ем.Кор.
рея нсв. прх. В сьчет. рея поглед — гледам надалече
в пространството, без определена цел и посока.
—	се нпрх. 1. За поглед — отправен съм надалече
в пространството, без определена цел и посока. 2.
Вървя, движа се в неопределена или неизвестна по¬
сока, летя в пространството. Облаци" се реят по не¬
бето. По цели дни се реем из гората.
риба ж. I. Студенокръвно гръбначно животно, което
живее само във вода, диша с хриле и има пригоде¬
но за плаване тяло. Речна риба.-. Морска риба. 2. То¬
ва животно или част от него каго храна. Пържена
риба. 3. мн.у като соб. Зодиакално съзвездие и зо-
. диакален знак, зодия на м. февруари. О Бяла риба
—	вид речна риба с белезникав цвят, Ьисюрегса
запбга. Като риба във вода — много удобно, при¬
ятно, щастливо. Като риба на сухо — много зле,
неприятно, неудобно (се чувствам). Ни рак*, ни ри¬
ба, Рибата се вмирисва от главата — лошият при¬
мер, покварата започват от най-високопоставените
и отговорни лица.
рибИр1 м. и рибарка ж. 1. Който лови или продава
риба. 2. Който обича да яде риба.
• рибар2 м. 1. Подобна на щърк сива прелетна блатна
птица, Агбеа апегеа, 2. Название на някои други
птици, които се хранят с риба.	.
рибарник ж. Воден басейн, водоем за изкуствено раз¬
въждане, отглеждане на риба.
рибарница ж. Магазин, в който се продава риба.
рибарски прил. Който се отнася до риба и до рибар1.
Рибарски мрежи. Рибарска лодка. Рибарски магазин.
рибарство ср. Лов или търговия с риба.
рибарче ср. Пъстра креслива птица по речни брегове,
Аксебо 1 зрк)а.
рибен прил. Който се отнася до риба или е добит, по¬
лучен от риба. Рибена чорба. Рибни консерви. Рибно

стопанство. О Рибена кост — украсна фигура,
шарка, наподобяваща гръбнак и ребра на риба
(обикн. в изделия от дърво, при шиене, в тъкачес¬
твото и др.). Рибено масло — масло, което сс до¬
бива от черния дроб на някои северни морски риби,
главно треска (Gadtis люггЬпа). -
рибешки прил. Който се отнася до риба, който е на
риба или като у риба; риби. Рибешки перки. Рибеш¬
ки очи.
рйби прил. Който е на риба, произхожда от риба шш е
направен от риба; рибешки. Рибя кост. Рибя чорба.
рибица ж. Крехко месо надлгъж покрай ιръбнака; фи¬
ле.
рибник м. 1. Ястие от риба, печена в тава с ориз, зеле
и др. 2. Пита, която е изпечена с пълнеж, плънка
от риба. 3. Рибарник.
рибовъден прил. Който се отнася до рибовъдство,
рибовъдство ср. Изкуствено развъждане на риба.
риболбв прил. Лов на риба. Риболов по р. Дунав. Спор¬
тен риболов. Океански риболов..
риболовен прил. Който се отнася до риболов. Риболо¬
вен кораб. Риболовен сезон.
риболовец м. Които лови риба; рибар,
рнболбвски прил. Който се отнася до риболовец; ри¬
барски.	-
рнболовство ср. Лов на риба като занятие или поми¬
нък; риболов,
рибонуклеинов прил. спец. В сьчет. рибонуклеинови ки¬
селини [съкр. РНК] — високомолекулни органични
съединения, които участват в осъществяване на ге¬
нетичната информация в клетките на всички живи
организми, [от нем.]	.
риванол м. Разтворим във вола и спирт червеникаво-
кафяв кристален прах, който се използва като де¬
зинфекционно н антисептично средство, за проми,
ване на рани, за компреси и др. [лат.]
риган м. Многогодишно тревисто растение ог семейс¬
тво устноцветни, с лилаворозови цветове, което се
използва като билка, в медицината, парфюмерията
и др., Оградит уи1цаге.
ригдлвам нсв. и се.. прх.спец. Извършвам дълбока об¬
работка на почвата, ръчно или с плуг, при корто
горният пласт се заравя отдолу, а долният се из- '
важда на повърхността. Риголвам за лозе. [от рум.]
рнд, -ът м. Висока земна издигнатина; хълм, рът.
ридание ср. Предизвикан от страдание и мъка плач с
хлипане и въздишки. Глухи ридания и хълцалия из¬
пълниха тишината. Ваз.	.
ридая нсв. нпрх. Плача жално и на глас, с.хлипания
и въздишки. Нямам тото, пито мама, тато да ру¬
. гае, мама да ридае. Я^.
риж и рйжав прил. Който има жълточервен, ръждив
цвят. Рижи коси. Рижапа брада. Рижа кобила.
рйжнка ж. Ядивна горска гъба от рода млечници с
оранжева до ксрсмиденочервена повърхност,
Ьаиапив деИсЮзиз; обикновена (червена) млечница,
риза ж. 1. Тънка мъжка дреха от памук, лен, коприна
и лр., с дълги или къси ръкави, която обикн. се но¬
си над фланелка и под сако, жилетка, пуловер. Риза
с колосана яка. 2. Основна част от някогашна тра¬
диционна носия — дреха от домашно тъкано плат¬
но, обикн. бяла, която се облича направо върху тя¬
. лото; кошуля. 3. нар. Околошюден мехур. 4. диал.
Свлекло от змия. О Вземам (свличал!, смъквам) и
ризата от гърба на някого — ограбвам ня¬
кого, вземам му всичко. Изваждам кирливите* ризи.
Усмирителна* риза. .
рискувам 843
ризница ж. Предпазна дреха от металически плочки
шгш брънки, носена някога от воини и рицари; бро¬
ня. В яките ризници .. стрелите се чупеха като
стъклени. Ст.Загор.
рикошет м. Отскачане на изстрелян куршум или сна¬
ряд при удар под определен ъгъл о твърда повър¬
хност. [фр.]
рикоширам нсв. и св., нпрх. За куршум или снаряд —
отскачам, отплесвам се при удар о твърда повърх¬
ност. Куршумите .. рикошираха по стъпалата на
тясната каменна стълба. Д.Тал.
рикша ж. Лека двуколка за превозване пътници в ня¬
кои източни страни, обикн. теглена от човек, [ял.)
рило ср. Зурла, муцуна на свиня,
рима ж. Съзвучие на думи, главно в 'края на два (или
повече) стиха. О Женска рима — с ударение иа
предпоследната сричка, напр.: ъгъл — излъгал.
Мъжка рима — с ударение на крайната сричка,
напр.: дни — вълни. [фр. <гр.]
римен Прил. от рима. Римен речник.
римлянин м. и рнмлянкя ж. Жител на (древиия) Рим
или на Римската империя.
римокаголйческн прил. Който се отнася до римската
католическа църква, чийто върховен глава е папата,
римски прил. Който се отнася до древния или съвре¬
менния Рим, до историята и културата на древния
Рим Римска империя. Римска литература. Римски
папа. О Римски цифри*.	.
римувам нсв. прх. Нагласявам, намирам рими на сти¬
хове и изрази. — се нпрх. За стихове, думи. изрази
т— образувам съзвучие, съвпадам до звучене с друг.
Език се римува с велик.
рйна нсв. прх. Греба и хвърлям с лопата пръст, тор и
пр. Зиме режеше дърва и ринеше сняг. Ем.Стан.
О С лопата* да ги ринеш.
ринг м. 1. Издигната и оградена (с въжета) квадратна
площадка за боксови и други игри. Излизам на рин¬
га. 2. остар. Кух гумен кръг за игра. 3. техн. Кръг¬
ла керамична пещ с непрекъснато горене. 4. техн.
Вид предачна машина, [англ., нем.]
рингов прил. 1. Който се отнася до ринг. Рингов съдия.
2. Който има кръгла, пръстеновидна форма.
О Рингова пещ — ринг (в 3 знач.).	„
рйпам нсв. нпрх. Скачам. Рипа на хорото.
рйпвям нсв., рипна св. нпрх. Рипам веднъж или поеди¬
нично; скоквам, подскоквам. На юнашки нозе рипна
стар кадия. П.П.Сл.
рипс м. Особена тъкан на резки, с изпъкнали надлъж¬
ни или напречни нишки, [нем. < англ.]
рипсен прил. Който се отнася до рипс. Рипсени чорапи.
Рипсено сако.
рис м. Хищно горско животно от рода на котките с
пъстра кожа и кичур дълги косми на ушите, РеЙ$
1упх.
риск м. 1. Възможна опасност. Излага се на риск. 2.
Действие наслука. Ще го направя на риск. 3. Въз¬
можна загуба при търговска сделка. Ще делим рис¬
ка поравно. [фр. < ар.]
рисков Прил. от риск. Рисков капитал.
рискован и рискуван прил. Който е свързан с риск.
Рискована постъпка.
рискувам нсв. и св., прх, и нпрх. Излагам [се] на риск,
предприемам нещо, свързано с риск. Не смея да
рискувам. Рискувах живота си.

844 рискуван '	.
рискуван вж. рискован.
рисов прил. Който се отнася до рис. Рисова кожа. ·
рисувален прил. Който се отнася до рисуване, който е
предназначен за рисуване, за рисувани, Рисувално
училище. Рисувална дъска.	.
рисувам нсв, прх. 1. Изписвам, създавам с молив, пе¬
ро, креда, бои н т.н. образ, картина и др. 2. прен.
Представям нещо в образи, описвам с думи. Рисува
к бъдещето с най-светли краски.
рисуване ср. 1. Действие по гл. р и с у в а м. 2. Уче¬
бен предмет, прн който учениците се учат да рису-.
ват. Учител по рисуване.	'
рисувётелен прил. Който е свързан с рисуване или е
предназначен за рисуване. Рисувателен лист.
рисуван а* в рисуначка ж. 1. Който рисува. 2. пренебр.
„ Слаб художник. .	.
рисунка ж. Нещо нарисувано върху книга, картон,
платно и др.; образ, картина. Рисунка с молив.
рисунък м. книж. Съвкупност от линейните елементи,
очертанията на предметите, образите, фигурите в
картина независимо от колорита,
ритам нсв. 1. прх. Блъскам, удрям, тласкам с крак. Ри¬
там топка. 2, прх. разг. Играя на футбол. Децата
отидоха да ритат. 3. нпрх, Махам с крака във въз¬
духа. Бебето лежи и рита с крака. 4. прх. прен. От¬
насям се с пренебрежение, незачитане към нещо, из¬
хвърлям нещо непотребно. Изтъках си платното.
ритам ти кросното. Поел. 5. нпрх. За кон, магаре
и др. — имам навик, склонност да удрям сЪс зад¬
ните си крака, 6. нпрх. За огнестрелно оръжие —
при гърмеж, изстрел тласкам назад. О Ритам сре¬
щу ръже^а| — опълчвам се, противопоставям се на 1
силен и опасен противник.
рйташща ж. Безразборно ритане между мнозина. k
рнтанкя ми. Бебешка дрешка, подобна на чорапогащи,
рит&ч м. 1, Който (много) рита. 2. пренебр. Футбо¬
лист, ритнитопковец.	ф
рнтвам нсв., ритна св., прх. и нпрх. Ритам веднъж или
поединично. О Рнтвам камбаната разг. — умирам,
рйтлн мн. (рйтла ж.) Дъсчени или от пръти подвижни
• прегради, опрени на климиите от двете страни на
волска кола. ■ .
ритлнв прил. Който има навик да рита. Ритлив кон.
ритмика ж. 1. Наука, учение за ритъма. 2. Ритмична
организация на речта, на стиха. 3. Гимнастически
упражнения с музикален съпровод за развиване на
чувство за ритъм. *	.
ритмичен и раτмичеcкн прил. Който се отнася до ри¬
тъм, който е свързан със или е основан на ритъм.
Ритмично движение. Ритмична стъпка. > > Сърце¬
то бие ритмично,
ритмичност ж. Качество на ритмичен. Ритмичност в
производството.	,	,	’
рйтна вж. ри т в а м.	.
ритник м. Отделно ритване, удар с крак. ’	'
ритн^опка ж. разг. пренебр. Игра на футбол,
ритнитопковец м. разг. пренебр. Футболист,
рйтор м. книж. 1. У старите гърци в римляни — учи- ·
тел по красноречие. 2. Оратор, вития. [нгр.]
риторика вж. р е т о р и к а.
риторичен и риторически вж. реторичен,
реторически.
ритуал м. книж. Съвкупност от действия с определен,
установен от традицията ред я начин на извършва¬
не на пещо, обикн. с религиозен или тържествен ха¬
рактер; обред, церемония. Сватбен ритуал. Граж¬
дански ритуали. [лат.]	*
ритуйлен прил. книж. Свързан с ритуал; обреден. Ри-
■ туална зала.	*	,
ритуалност ж. книж. Качество на ритуален; обред¬
ност.	.	·
ритъм м. Равномерно редуване на определени елемен¬
ти — ударени и неударени срички в поезия, слаби
и силни тактове в музика, танц и т.н. [гр.]
рйтъмен прил. Който се отнася до ритъм. Сърдечно за¬
боляване с ршпъмни нарушения.
риф м. книж. Редица подводни скали непосредствено
под повърхността на морето. Коралов риф. [нем.]
рифов Прил. от риф.
рицар м. 1. Средновековен воин, въоръжен конник от
феодалната аристокрация. 2. преп. Смел, доблестен
защитник на слабите. 3. Мъж с изтънчени обноски
към дами; кавалер, [нем. > рус.]
рицарски прил. Който се отнася до рицар. Рицарска
чест. Рицарски доспехи.
рйцарство ср. 1. събир. Съсловие на рицари. 2. Качес¬
тво или достойнство на рицар,· сбор от рицарски
добродетели и прояви. Посветен в рицарство.
рицин м. Растение кърлеж, [гр.]
рицинов прил. Който се отнася до рицин. О Рициново
масло — гъста жълтеникава течност, която се екс¬
трахира от семената на рицина и се употребява ка-
ч то очистително в медицината, като смазочно мас¬
ло, в промишлеността и др.	»
рия нсв. прх. Копая, ровя. Волът рие земята и въз гър¬
ба му пада. Поел.
роб м. и робйия ж. 1. ист. Безправен човек, намиращ
се пбд неограничената власт на своя собственик,
господар, който го е пленил на война или го е ку¬
пил. Римски роб. Пазар на роби. Въстание на роби¬
те. 2. Човек или народ под чужда политическа
власт. Дедите ни са били роби. Робът въстана про¬
тив тираните. 3. прен. Човек, който напълно зави¬
си от някого или е във властта на някаква страст,
порок и др. Роб бях тогаз — вериги влачех. Бот.
роба ж. Дълга къщна рокля, [фр.]
робннн вж. роб.
робия ж. нар. Робство, робуваме или заробване,
робовладелец м. 1, ист. Собственик, владетел на роби
(в робовладелското общество)/2. прен. Жесток по¬
робител и ексилоататор.
робовладелски и робовладелчески прил. книж. Който
е основан, изграден върху робство. Робовладелско
общество.	*	-
робот м. 1. Автоматично устройство с външно подо¬
бие на човек, осъществяващо човекоподобни дейс¬
твия. 2. Автоматична, програмно управлявана ма¬
шина, изпълняваща операции със сложни
пространствени премествания, при опасни за чове¬
ка условия, недостъпност на обекта, и др, 3. прен.
Човек, който работи механично, без оригинална
мисъл, [чеш,]
роботизация ж. 1. Автоматизация на производството
чрез използване на промишлени роботи. 2. Превръ¬
щане на човека в робот.	-
робски прил. 1. Присъщ на роб. Робски труд. Робска
неволя. 2. Населен с роби. Робска земя.
робство ср. 1. Състояние, положение на роб; робува-
не, робия. 2. Живот под чужда политическа власт;
иго. Сълзи кървави пролива във робство мшшй наш
народ. Д.Чинт. 3. Тежък физически труд; мъка.

робувам нсв. нпрх. 1. Съм, бивам роб, намирам се в
робство, 2. Работя кОто роб, работя тежка работа
срещу малко или никакво възнаграждение. 3. прен.
Напълно, изияло съм във властта на някаква
страст, порок и под. Човек робува на предразсъдъ¬
ци.	·
ровя нсв. прх. рядко. Поробвам, заробвам. Татари зе¬
мя пленили, робили мало, голямо. Ваз.
ров м. Изровено, издълбани в земята място; яма,
трап.
ровапйк м. нар. Китеник. Дала им риза ленена, дала
им китен рованик. Нар.п.	,
ровино ж. Тясна и стръмна долчина, изровена от пла¬
нински порой; ровшде.	*
ровнчкам нсв. прх. разг., обикн. неодобр. Ровя. Рович-
кат в душите на хората.
ровйще ср. диал. Ровино.
ровкав прил. Рохков;' ровък.	4
рбвннк м. и ровиица ж. нар. Трап, в който се пазят
през зимата картофи, зеле и др.
рбвък прил. Рохък, рохкав, ровкав. Ровка земя. Ровко
яйце.
ровя нсв. прх. 1- Правя дупки или неравности, размес-
вам нещо меко, рохко, сипкаво (земя, пясък и под:.);
дълбая, копая, рия. Кокошките ровят из градина¬
та. Ровят в кофите за смет. 2. разг. Заравям, пог¬
ребвам. Кой дето умре, там го ровят. 3. Бъркам,
бърником, тършувам. Кой е ровил в сандъка ми? 4.
прен. Проявявам любопитство, занимавам сс с не¬
що скрито, тайно. Не ровете в живота на хората.
— се нпрх. 1, Пъхам се някъде, всред разни неща.
Защо, се ровиш из боклуците? 2. прен. Занимавам се
с нещо, преглеждам или чета разни неща. По цял
ден се рови из библиотеките. Ровя се в миналото.
рог м. 1, Всеки от двата твърди заострени (или разк¬
лонени) израстъци на главата на някои тревопасни
животни. Волски рог. Еленови рога. 2. Подобен из¬
растък (пипало, челюст) у някои дребни животни,
кдто охлюв, рогач и др. 3. Свирка, направена от
говежди рог или подобна по форма на рог. Боен
рог, В парахода рог изсвирва. Ваз. 4, Всеки от ня-
колкото извити заострени краища на вила. 5, Връх
на непълна месечина. Рог изви над върховете снеж¬
ни ясен месец. П.П.Сл. 6. прен. шег. Подутина по
главата от удар. О Навирам* в кози рог. Показвам
си рогата — показвам лошотията си, лошите стра¬
ни на характера си. Слагам (поставям, турям)
някому рога — а. Изневерявам на съпруга
(съпругата) си. б. Прелъстявам съпругата на няко¬
го. Тъмно като в рог — много, съвсем тъмно. Хва¬
щам бика* за рогата. ’	/
рогат прил. 1. Който има рога. Гадйнка нищожна, гър¬
бата, рогата, Сг.Мих. 2. прен. Упорит, неотстьп-
чив. 3. като същ. рогатият м., само чл. Дяволът,
рогОтка ж, спец. Вид перископ — военен далекоглед
за наблюдаване от закритие. '
рогОч м. 1. Животно елен. 2, Едър черен бръмбар с
големи като рога челюсти, Ьисапия сегчш; сечко. 3.
Вид зелен боб с тънки чушки. 4. диал. Обидно, пре¬
небрежително прозвище на прост или опак, нераз¬
бран човек. О Правя рогач — премятам се презг-
лава или заставам с краката нагоре. .
рогов прил. Който се отнася до рог или е направен от
рог. Рогов гребен. Рогови рамки за очила. Рогово ве¬
щество.
роговиден прил. Който е подобен по вид или състав
на рог. Роговйден израстък. Роговидна плочка.
родея 845
роговица ж. Прозрачна, леко изпъкнала предпазна
покривка на предната външна част на окото,
рогоз м. Папур, шавар.
рогозар м. й ротозарко ж. Производител или прода¬
вач на рогозки.
рогозйрски прил. Който се отнася до рогозар,
рогозОрствю ср. Занятие на рогозар,
рогозка ж. Изтъкана, изплетена от рогоз яли от ца¬
ревична шума, ръжени Стъбла и др. постилка, *
рогонбеец м. Мъж, чнято жена му изневерява, [рус.]
рогуша и рогушмо ж. нар. 1. Овца с рога. 2. Коза с
хубави вити рога.
рогтО мн. Срогце ср. рядко) Малки рога. Охлювът по¬
казва рогцата см.
рогче ср. Умал. от р о г. О Мораво* ршче.
род, -ът м. 1. Множество хора с общо потекло и ми¬
нало; племе. От днеска нататък българският род
история има и става народ! Ваз., 2. Съюз от род¬
нински семейства с общо стопанство, които обра¬
зуват основната обществена единица в първобитно¬
то общество. 3. Роднини по общ дядо или прадядо;
влака, рода. 4. само ед. Роднина. Род рода не храни,
тежко му който го няма. Поел. 5. Поколение, ко¬
ляно, рода. 6. Семейство, порода, произход, раса.
Мома от знатен род. 7. само ед. нар. Плод, рожба.
Цвят да има, род да няма! 8. биол. В систематиката
но животните и растенията — група, която е по-го-
лямо от вид и по-молко от семейство. Млечниците.
са род гъби от семейство Ки5§и1асеае. 9. ез. Громо-
тическа категория, отрозявощо формалното разде¬
ление на съществителните имено на групи в зави¬
симост от начина на съглосувонето им с
прилагателните имена и глаголите или от формал¬
ното изменение но прилагателните имена и някои
глаголни форми при свързването им със съответни¬
те съществителни имена, възникнало върху основа¬
та на първоначално семантично противопоставяне
по призноко „живо — неживо“ и (или) „мъжки пол
— женски пол“. Съществителното род е от
мъжки род. О От· рода ни — подобен. Род войско;
- · род оръжие — военно специалност: пехота, артиле¬
рия, конница и др. Своето рода {рус.] — особен,
своеобразен; нещо кото, един вид. Това е своего ро¬
да предателство. Човешки род — човечество,
рода ж. нар. Коляно, поколение, род. Ще го гоня до
девета рода! Босилко е личен и ударен момък, из пър¬
ви от първа е рода. П.П.Сл.
родй ж. 1. Род, роднини. Ще поканим цялата си рода
на гощавка. 2. Като сказ. опред. — за означаване,
че някой някому е роднина, с някого е в роднински
връзки. Той ми е рода по майка. Рода сме.
роден и рудОн м. 1. диал. Чекрък за предене и сукане,
пресукване. 2, диал. Приспособление, воляк за на¬
виване на въжето при вадене на водо от кладенец;
вител, чекрък. 3. техн. Мокоро, скрипец зо вдигане
на тежести, [нгр.]
родея прил. I. Свързан с ной-тясно кръвно родство;
рожден, свой, същински, Роден брат. Родна майка. 2. -
Свързан с родината и народа; отечествен. Роден език.
Родна история. 3. Чисто народен, битов. Родни оби¬
чаи. Родна песен. 4. Който става или се добива в ро¬
дината; отечествен. Родно производство. О Родее
край — а. Родно място. б. Родино, отечество. Родно
място (село, град) — където човек е роден.

846 родён
роден 1. Прич. от родя — при означаване на вре¬
мето и мястото на раждане; родом. Роден през
есента. Роден в София. 2. като крил. С вродени дар¬
би или наклонности. Родена артистка. Роден прес¬
тъпник.
родео ср. Представление, при което каубои показват
пред публика изкуството си в яздене на диви коне,
улавяне на животни с ласо и др. (исп.] -
родея се нсе. нпрх. 1, Роднина съм или се смятам за
роднина с някого. 2. преи. Близък съм, имам срод¬
ство, прилика с някого или с нещо.
родилен прил. Свързан с раждане (човешко или живо¬
тинско), Родилни мъки. О Родилен дом — заведе¬
ние, където жените раждат с акушерска помощ и
под медицински надзор. Родилна треска — възпа¬
лително заболяване след раждане или аборт, '
родилка ж. Жена, която ражда или наскоро е родила,
родина ж. 1. Страната, където човек се е родил или
огкъдето произлиза родът му; отечество, таткови-
на, роден край. Обичам, своята родина. Борим се за
родината. Тъга по родината. 2. прен. Място, от къ-
дето произлиза или е възникнало нещо. Родината
на доматите е Америка. .
родвнознЗние ср. Учебен предмет, в който се изучава
отечествена география, история, народно стопанст¬
во и др,; отечествознание.
родитба ж. Плодородие, добив на храни и плодове
(през отделна година, сезон); реколта,
родятел вж. родители. ·.	_
роднтелен прил. грам. О Родителеи падеж — който е
свързан с означаване на произход, част от цяло,
сравнение, принадлежност и др. Следи от стар ро¬
дителей падеж в съвременния български език са за¬
пазени в някои наречия, като довечеря, от^лядн, от¬
ръки, снощи. ,
родителя мн. (родител м. и роднтелка ж.) Баща и
. майка. Син на бедни родители.	·
родителски прил. Който се отнася до родител, роди¬
тели. Родителски грижи. Родителски права.
роднтелство ср. Положение, качество, достойнство на
родител. Срв. бащинство, майчин¬
ство. Родителството е насъщна човешка потреб¬
ност.	'
родйтен прил. нар. Който ражда много; плодороден.
Родитни нива.	.
родлив прил. нар. Родовит, плодовит, плодороден.
Слънцето .. свети над родливите поля. Ваз.
роднина м. и ж. Човек, с когото някои има кръвно
или сватовско родство; рода, сродник, родственик.
Той ми е роднина по майка. Гостувах у едни родни¬
ни. Твоята роднина те търси. '
роднински прил. Който се отнася до роднина или род-
нинство. Роднинско дете. Роднински връзки.
рожйиство ср. Положение, качество или отношения
на роднини.
рбдов прил. 1- Който се отнася до род. Родов строй.
Родови и видови отличия. 2. спец. Който е свързан
с раждане. Родов канал. Родови болки.
родовит прил. 1. Който дава много рожба, плод; пло¬
довит, плодотворен, родлив, родйтен. Родовити по¬
ля. 2. С голям род, с много роднини,
родопитост ж. Качество на родовит,
рододендрон м. Вечнозелен храст с лъскави кожести
листа и едри цветове, който се среша в Странджа
планина или се отглежда като декоративно стайно
и градинско растение, ИЬобобепскоп ропбсит. [гр.]
родолюбец м. й родолЮбка ж. Родолюбив човек, паг-
. риот.
родолюбив прил. Който обича народа и родината си
или е свързан с любов към народ и родина. Родо¬
любиви българи. Родолюбиви чувства.
родолюбнвост ж. Качество на родолюбив,
родолюбив ср. Любов към народ и родина; патриоти¬
зъм.	(
родом нарч. 1. По род, по произход или народност.
Нашият възрожденец Константин Огняиович е ро¬
дом сърбин. 2. По родно място; роден. Братята
Кирил и Методий са родом от Солун.
родоначалник м. (и родоначалница ж.) 1. Прадядо
(или прабаба), от които произлиза някой род. 2.
прен. Основател, основоположник. Димитър Бла¬
гоев е родоначалник на социализма в България.
родоотстъпник м, родоотстьпница и родоотстъпничка
ж. Който се отказва от род и родина, изменя на
рода или на народа си; изменник, предател,
родоотетъшшческн прил. Който се отнася до родоот-
стъпник,
родоотстгётшчество ср. Проява или поведение на ро¬
доотстъпник.
родопски прил. Който се отнася до Родопите, планина
в България и Гърция. О Родопско говедо —■ най-
стара говежда порода в България,
родопчанин м. и родопчанка ж. Човек, който е роден
или живее в Родопите,
родословен прил. Който се отнася до родословие. Ро¬
дословна книга. О Родословно дърво — схематично
изображение на родословие във вид на клонесто
дърво.
родословие ср. История на рода, на произхода на чо-
* век или биологичен вид, последователност на поко¬
ленията с оглед към някой техен представител; ге¬
неалогия. ‘
родствен прил. I. Който се отнася до родство; род¬
нински. Родствени връзки. 2. Близък, сроден, [рус.]
родственик м. и родственица ж. Роднина, [рус.]
родство ср. 1. Връзка между лица по произход на ед¬
ното от другото, от общ родоначалник или по сва¬
товство. Родство по права и съребрена линия. 2.
Близост, прилика, [рус.]
родя вж. раждам.	’
родясвам се нсвм родясам се св. нпрх. диал. I, Родея
се. С тях се родясваме по баба. 2. Сродявам се.
Както изглежда, скоро ще се родясаме.
роене ср. Действие по гл. р о я [с е],
рожба ж. I. гал. Дете, чедо. Мъжки рожби. 2. Мал¬
кото на животно или птица. 3. събир. нар. Род, ро-
дитба, плод, обйкн, на овощно дърво. От рожба
дърветата се бяха свили. 4. прен. Творение, дело,
плод. На волята рожба, на бденето плод. Ваз.
рожден прил. нар. Епитет на същински баша, майка,
син. дъщеря, брат или сестра; роден. Рожден баща. *
О Рожден део — а. Денят, когато някой се е ро¬
дил, или годишнина от този ден. б. Празник на та¬
кава годишнина. Отивам на рожден ден. .
рождение ср. Раждане.
рожденик м. и рожденица ж. Човек, когато празнува
рождения си ден. Много здраве на рожденицата.
рождествен прил. Който се отнася до Рождество; ко¬
леден, рождественски, [рус.]
рождест венски прил. Рождествен.
Рождество [Христово) ср. църк. Християнски празник

на 25 декември, който се почита като годишнина
от раждането на Христос; Коледа.
рожков м. 1. Рогов иден сладникав плод на средизем¬
номорско растение, СегаЮгма· зШяиа. 2. прост, Ох-,
люв.	.	-
роза ж. Градинско растение с кичеети ароматни цве¬
тове и бодливо като шипка стъбло, Иова
датаБеаепа; трендафил, [лат.]
розетка (и розета) ж. 1. книж. Рисувано, изваяно,
направено от ленти и др. стилизирано украшение с
форма на шипков цвят. 2. бот. Разположени в кръг
лйета на някои растения, 3. Метален пръстен, кой¬
то се поставя в дупката на стена, където влиза тръ¬
бата на печка. 4. техн. Вкопана в стената цилинд¬
рична изолационна кутия, където се разпределят
проводниците на електрическа инсталация, [фр.]
1 розмарин м. Вечнозелен средиземноморски храст от
семейство устноцветни с кожести листа и дребни
ароматни цветове, съдържащи етерично масло, ко¬
ето се използва в медицината и парфюмерията,
Когшаппиз оШстаНз. [лат.]
розмврйнов прил. Който се отнася до розмарин,
розобер м. 1. Събиране, бране на рози. 2. Време, ко¬
гато берат маслодайната роза.
розов прил. 1. Получен от маслодайна роза; гюлов. Ро¬
зово масло. Розова вода. 2, Който се отнася до роза.
Розов храст. 3, Бледочервен със слабож'ьлт оцвет.
Розова кърпичка. 4. првн. Приятен, благоприятен, в
добро състояние. Розови мечти. Положението не е
розово. О Гледам през розови очила”. Розова долина
— обобщено популярно название на Карловската
котловина и Казанлъшката котловина,
розоварен прил. Който се отнася до добиване на ро¬
зово масло чрез водна дестилация. Розоварни инс¬
талации.
розоварна и розоварница ж. Помешение с казан, инс¬
талация за добиване на розово масло,
розовея |се| нсв. нпрх. 1, Ставам розов; аорозовявам,
зарозовявам. 2, Изпъквам с розовия си цвят. При
залез облаците розовеят.
рой м. 1. Част от пчелите на кошер, излезли заедно
със старата матка да търсят ново жилище. Всяка
седмица излизат нови роеве. 2. Рояк (в 1 знач.). Рой
комари. 3. прен. Редица, множество от нещо. Рой
спомени. Рой мечти.
рок м. 1. [Съкратено от] рокендрол. 2. Като съставна
част на сложни думи със значение „рок, рокенд>(
рол“, напр: рокмузика, рокопера. [англ.]
рокада ж. 1. В шахмата — ход с царя и топ еднов¬
ременно, при което царят се премества с две квад¬
' ратчета в посока към топа, а топът се поставя на
’ най-близкото квадратче от другата страна на царя;
рокировка. 2. прен, Смяна на местата; разместване,
[от перс.]
рокендрол (и рокънрол) м. 1, Вил естрадна музика от
втората половина на XX в., включваща фолклорни
елементи, електронни ефекти и с доминираща роля
на ритъма. 2. Танц от американски произход върху
такава музика, с голяма свобода на импровизаци¬
ята и експресивност, [англ.]
рокмровкя ж. В шахмата — [извършване на] рокада,
рокля ж. Женска дреха, обшш. от раменете до под ко¬
ленете. Копринена рокля. Сватбена рокля, [от нем]
рококо ср. книж. Стил в архитектурата, мебелното и
приложното изкуство, отличаващ се с извити линии
и претрупани, главно мидообразни украшения, [фр.]
рОкфор м. Вид френско сирене със специфичен вкус и
романистика 847
миризма, прошарено със синкави ивици от плесен¬
ни гъбички, [фр.]
ролен прил. книж. спец. Който се отнася до роля. Ро-
лево поведение.
ролер м. Детска играчка във вид на велосипед с малки
копелета и дъска, на която се стъпва; тротинст,
[англ.]
ролетка ж. 1. Тясна стоманена, платнена или пласт¬
- масова лента с деления за измерване на дължини,
навита върху ролка и обикновено монтирана в зат¬
ворена кутия. 2. Навиващ се на руло капак от въл¬
нообразно нагъната ламарина за затваряне на вра¬
ти и прозорци на магазини и др. Спускам
ролетките. 3. Шкаф за книжа със сгъваем капак от
напречни летвички. [фр.]
рблка ж. 1. Свитък, навита във вид на цилиндър хар¬
тия, плат, метален лист и под.; руло. 1. Макара за
навиване на тел, филмова или магнетофонна ле^тга
и др. 3. обикн. ми. Метална или пластмасова тръ¬
бичка за навиване на коса. 4. Цилиндрично тяло,
въртящо се около реална нли въображаема ос, ко¬
ето се използва в машинни лагери, за предаване на
въртеливо движение и др. [от нем.]
р0лков Прил. от ролка. Ролкови кънки. Ролков
лагер.
роля ж. 1. Литературен образ в драматургично про¬
изведение и неговото представяне, въплъщение на
сцената, във филм и под. Играе ролята на Хамлет.
Изпълнител на главната роля. 2. Целият текст а ед¬
на пиеса, който се отнася до едно лице. Артистът
разучава ролята си. 3. прен. Вид или начин на дейс¬
твие, характер и степен на участие в нещо. Тя влезе
в ролята си на домакиня. Каква е ролята па лич¬
ността в историята? Социална роля. О Играя ро¬
ля — имам определено значение, оказвам влияние,
въздействие. Трудът играе голяма роля в живота
па човека. [фр.]
ром м. Подобно на коняк силно спиртно литне от ме¬
ласа и други отпадъчни продукти от захарна тръс¬
тика. [англ.]	,
ромйн м. 1. Голямо по обем художествено произведе¬
ние (в проза), което описва живота в най-разнооб¬
разните му прояви и дава подробна характеристика
на главните герои. 2. прен. Любовна връзка, любов¬
ни отношения между мъж и жена. - [фр.]
романизация ж. книж. Проникване и усвояване, насаж¬
дане на елементи от културата -и езика на древните
римляни всред покорените от тях народи, [от фр.]
романнзйρам] я романизувам нсв. и се., прх. книж.
Придавам римски облик на някого или нещо, осъ¬
ществявам романизация; поркмчвам.
романизйрам2 и романизмам нсв. и св., прх. книж.
Преработвам като роман, представям във форма
на роман (биографията на някого, описание на ис¬
торическо събитие и др.).	♦	.
романизйрап прил. Обработен, представен във вид на
роман. Романизирснш биография.
романизувам вж. романизира м^.
романист м. и романистка ж. Който пише романи,
автор на романи.
романйст2 и романистка ж. Специалист по романис¬
тика.
романистика ж. Съвкупност от науки за езика, исто¬
рията и културата на романските народи.

848 романс	♦
романс м. 1. пит. Кратко лирично стихотворение,
обикн. с любовен характер. 2. муз. Кратко вокално
произведение, малка песен с любовен или романти¬
чен характер, предназначена за солово изпълнение
с инструментален съпровод, [фр.]	’	ч
ромОнски прил. Които е свързан исторически, по про¬
изход и език с древния Рим. О Романски езици —
- група родствени индоевропейски езици (френски,
италиански, испански, португалски, румънски и
др.), произлезли от народния латински език. Роман¬
ски народи — които говорят романски езици. Ро¬
мански стил — стил на средновековното западноев¬
ропейско изкуство от X — XIII в„ главно в
областта на архитектурата, (от лат.]
романтизъм м. книж. I. Течение в литературата и из¬
куството, в духовния живот от края на XVIII и на¬
чалото на XIX в., което отрича каноните на класи¬
цизма и отразява жаждата за съвършенство и
обновление, стремежа на личността към безгранич¬
на свобода, отличава се с идеализация на нацио¬
налното минало и простонародния живот, с герои¬
зация на протеста и националноосвободителните
борби и изобразява идеални герои и чувства. 2
Мечтателност, чувственост, романтичност. [фр.]
романтик м. и романтичка ж. книж. 1. Привърженик,
представител на романтизма, 2. Човек с романти¬
чен, мечтателен темперамент,
романтика ж. книж. Нещо вълнуващо и прекрасно,
което съдържа или поражда възвисяващи човека
идеи и чувства. Романтик ата е сега в моторите,
които пеят във небето синьо. Валц. -
романтичен и романтически прил, книж. 1. Който е
присъщ на романтизъм, с качества на романтизъм
(в 1 знач,). Романтична поема. 2. Който се отнася
до романтика и до романтизъм (във 2 знач.), в кой¬
то има романтика. Романтична връзка. Романтич¬
но време.	.	*
романтичност ж. книж. Качество на романтичен,
ромб м. спец. Геометрична фигура, равностранен ус¬
поредник без прави ъгли. [гр.]
ромбнчеи прил. спец. Който има вид на ромб.
ромбойд м- спец. Подобна на ромб геометрична фи¬
гура, при която една от двойките успоредни страни
са по-дълги, [от гр.]
ромбомдея прил. спец. Който има вид на ромбоид,
ромеи мн. (ромей м. и ромейка ж.) ист. Византийци;
ромейци.
ромейскн прил. ист. Византийски.
• ромейци мн. (ромеец .и.) Ромеи,
рбми мн. (ром м.) Цигани, [циг. < санскр. < дравид.]
рбмеки прил. Цигански,
ромол м. Ромон,
ромо.ш нсв. нпрх. Ромоня.
ромон м. Приятен шум, шепот на листа или поточе,
дъжд и под; шумол.
ромоня нсв. тпрх. I. Издавам ромон; шумоля. 2, прен.
Говоря, приказвам тихо.
роначка ж. Машина за ронене на царевица, грозде и
др.
рбндо ср. муз. Вид музикално произведение с много¬
кратно повтаряне на основния мотив, [ит.]
роилия прил. Който лесно се рони; сипкав. В безводни
и ронливи долини. П.Р.Сл.	,	: *	,
роилнвост ж. Качество на ронлив.
роня нсв. прх. I. Троша на малки частици, на трохи.
Не яде хляба, ами само го рони. 2. Пускам нещо да
пада и да сс пръска. Роня зърна. Роня пясък. 3. От¬
делям зърната на грозд, царевица и др. — те нпрх.
1.	За жито, зърна и под. — падам, пръскам се зър¬
но по зърно. Постелете добре колата. да не се рони
житото. 2. Разпадам се на дребни частици, на тро¬
хи. Брегът се рони. Хлябът е сух и се рони. О Роня
сълзя — плача и сълзи капят от очите ми. -
рбпот м. 1. Роптание, роптаене. 2. Вик и крясък, шум;
ропотеие.
ι ропотлив прил. Който надава ропот.
ропотя псе. нпрх. Вдигам шум, тропам, викам,
роптание ср. Изказване ла недоволство; ропот.
рошим нсв. нпрх. Изказвам явно и със сърдит глас не¬
доволството си; негодувам.
рос& ж. I. Дребни капчици влага, полепени по трева,*
листа и други изстинали през лятната нощ предме¬
ти, кондензирана от водните пари във въздуха, Па¬
да роса. Росата се е вдигнала. Капки роса. 2. Изоб¬
що дребни капки или ситен дъжд.
рбееи1 прил. I. Който е покрит с роса. Росна трева. 2.
прен. Свеж. v
росен2 м. Многогодишно тревисто растение по сухи и
каменливи места, полухраст с високо стъбло, перес¬
ти листа и гроздовидно ’съцветие от бели и розови
цветове, ЕИс1агтпи§ а1Ьие; русанче, русанлийче, са¬
модивско цвете. Цъфна и росеньт, самодивско цве-
. те. Йов. Росеньт е любимото цвете на русалки и
самодиви.	' „	.
росенов прил. Който е свързан с двете росен. Росенова
китка. Росенова поляна.	·
роеийца ж. 1. Подобна на метил болест по овцете. 2.
Болест метил.
рбетбиф м. Говежда пържола, извътре малко сурова.
. [англ.]
рбетбрат м. Пържола, готвена с пържен лук. [пем.]
роей нсв. нпрх.,обикн. в 3 л. и безл. Пада роса или
дребен дъжд; ръми.	·
росянка ж. Многогодишно тревисто насекомоядно
растение, което вирее из високопланински тресави¬
ща, Огозега го1ш!сйГо!га.
рбта ж. Организационно-техническа военна единица
в пехотата и някои други родове войска, по-малка
от дружила, [рус.<нсм]
ротативен прил. книж. Който се върти или е свързан
* с въртене.. О Ротативна машина — а. Печатарска
машина с излят на въртящи се цилиндри шрифт. б.
Вид машина за хазартна игра, в която се пуска мо¬
нета и понякога се печели. [фр.[
ро тативна ж. Ротативна машина,	·	-
ротационен прил. книж. Който се отнася до ротация;
кръгов, кръговратен. Смяна на ръководителите на
ротационен принцип. Ротационен двигртел.
ротйция ж. Кръгово движение, кръговрат, [лат.]
ротен прил. Който се отнася до рота. Ротен командир.
Ротно помещение.
рдтмистьр м. остар., Капитан от конницата.
[нем. > рус.]	-	*
ротбнда ж. архит. Кръгла постройка, обикн. с купол,
опрян на колони. [ит.<лат.]	.
рбтор м. спец. Въртяща се част на електрическа ма¬
шина, парна турбина и под. Сри. с т а т о р. [от
лат.]
рохкав прил. Който е съставен от дребни и лесно от¬
делящи се една от друга частици; несбит, сипкав,
рохък. Рохкава пръст. Рохкав сняг.

рохък прил. Рохкав. О Рохко яйце — слабо изпечено
или сварено, та не се е втвърдило.
рОша нсв. прх. Правя нещо да стане рошаво. Вятърът
4 ми роши косата.
рошав прил. 1. За коса, брада — непригляден, чорлав,
щръкнал. Рошава брада. 2. Космат, вълнест, рун¬
тав. Рошаво куче. 3. С рошава коса. Рошава жена.
рошльо м. н рошла ж. Рошав човек, с рошава глава,
рой вж. р о я в а м.
роява ж. нар. 1. Бръмчене, жужене на пчели. 2. прен.
Хорски шум; гьлчава, врява,	’
роЯвам нсв., роя св. прх. Правя пчелно семейство, ко¬
шер да се рои. — се нпрх. 1. За пчелно семейство,
кошер — давам рой. Кошерите са слаби и надали
ще се роят тая година. 2. прен. Множа се, умножа¬
вам се, удвоявам се (подобно на пчелно семейство).
През тия години родът се рои два пъти. 3. само мн.,
прен. Обикн, за мисли, чувства — появявам се, въз¬
никвам, нижа се в голям брой, Роят се в главата
му мисли безброй.	'
.ройк м. 1. Гъсто множество хвъркати насекоми, глав¬
но мухи; рой. 2. Рой пчели. 3. Ято птици,
ройл м. Голямо пиано, [фр.]	*
роялът м. и роялистка ж. книж. Привърженик на
кралска власт, на монархия; монархист, легити¬
мист. [фр.]
роялйсткв прил. Който се отнася до роялист, монар¬
хически, монархистии.
руба ж. нар. 1. Облекло, дреха. 2, Момини дарове; чеиз.
В събота изпращат рубата на момата у момкови.
рубашка ж. Дълга (работническа) блуза, [рус.]
рубё ср. остар. Някогашна малка жълтица. ■
рубеола ж. мед. Доброкачествено протичаща остра
заразна болест, подобна на морбили, с обрив и ха¬
рактерно набъбване яа периферните лимфни възли,
[от лат.]
Рубикон м. книж. 1. В съчет. минавам (преминавам) Ру¬
бикон — вземам важно решение или правя важна, ре¬
шителна крачка, извършвам нещо, което после не
може да бъде променено. 2. прен. Голяма пречка или
/ важна граница, разделителна черта, [от лат. соб.,
древно име на река, която Юлии Цезар преминал с
легионите сй въпреки забраната на сената]
рубин м. Червен скъпоценен камък. Пръстен с рубин.
[нт.)
рубинен и рубинов прил. 1. Направен с рубин. 2. Кой¬
то е с цвят па рубин; червеп, огненочервен. Рубинен
блясък.	„
рубла ж. Основна парична единица в Русия и някои
др. страни от бившия Съветски съюз. [рус.]
рубрика ж. 1. Заглавие на отдел във вестник, списа¬
ние, книга. 2. Постоянен отдел с определено съдър¬
жание във вестник, списание или в програмата на
телевизия, радио, [от лат.]	.
ругател м. и ругателкя ж. Който ругае някого; хули-
тел.	-	■
ругйтелеа прил. Който съдържа ругатни; хулен. Руга-
телни думи.
ругйтелскн прил. Ругателен.
ругйтелство ср. 1. Проява на ругател; ругаене. Ласка¬
телството е низко като ругателството. Ваз. 2. Ру-
• гатня, хула. Заучават се ругателства, псувни, раз¬
меням се закани. К.Хр.
ругатнй ж. 1, Груба, неприлична и обидна дума или
израз, с които се ругае; псувня. Той не е свикнал на
ругатни. 2, Ругаене, хокане.
ругая нсв. 1. нпрх. Изричам, служа си с груби, непри¬
руквам 849
лични и обидни думи. 2, прх. Карам се грубо няко¬
му, викам срещу някого; хокам. Не ругай хората,
ами ги посъветвай.
руд прил. нар. За вълна, овца — мек, къдрав или с
мека и къдрава вълна. Рудо стадо. ,
руда и руда ж. Минерално вещество, от което се до¬
биват метали. Желязна руда. Медна руда.
рудйя вж. р о дан.
рудар м. Който копае и преработва руда.
рударски прил. Който се отнася до рудар. Рударски
чук. Рударско заселище.
рударство ср. Поминък на рудар. Рударството е било
главен поминък на някои самоковски села.
'руден прил. Който се отнася до руда, който съдържа
руда. Рудни находища. ι
рудерйлен прил. О Рудерални растения спец. — които
виреят около човешки жилища, върху необработе¬
ни, пустеещи земи. [от лат.],
рудимеиг м. книж. 1. Зачатък, начало, зачатъчно състо¬
яние на нещо. 2. биол. Недоразвит орган или остатък
от орган, изгубил предишните ся функции в процеса
. на историческото развитие на даден организъм,
напр. сляпо черво, опашка у човека и др. 3. прен. Ос¬
татък, отживелица от изчезнали явления, [от лат.]
рудиментарен прил. 1, книж. Който се намира в зача¬
тъчно състояние. 2. биол. В съчет. руднмеотарен ор¬
ган — който е закърнял, представлява остатък, сле¬
да от изчезнали при еволюцията на даден
организъм органи.
рудния ж. Планинска поляна с хубава паша; планин;
ско пасище.
рудица ж. диал. Руда овца. Стоян си стока накупи,
тия ми сиви говеда и тия руди рудшщ. Нар.п.
рудник м. 1. Отделна, обособена част от мина1. Подзе¬
мен рудник. Открит рудник. 2. Мина1 (в 1 знач.).
[рус.]	·
рудница ж. 1. Рудник 2. прен. Богат, неизчерпаем из¬
точник (на нещо). О село.ти златна рудница на пе¬
сента, на здрав народен дух. Ем.п.Дим.
рудничар м. Който работи в рудник; миньор,
рудничарски прил. Който се отнася до рудничар. Рудни-
чарски чук. Рудничарска професионална организация.
рудничен прил. Който се отнася до рудник. Руднична
галерия.■ Рудничен газ. Руднични лампи.
рудодббив м. Добив, добиване на руда.
рудодобнвен Прил. от рудодобив, Рудодо¬
бив па промишленост.
рудокопач и рудокоп м. Който копае руда; рудничар,
миньор.	.
* рудонбсеи прил. Който съдържа руда. Рудоносни зале¬
жи.
рУен прил. нар. 1. Който е започнал да зрее. Руен боб.
2.	Изобилен. Руен ее пот от челото му л^ееше. Ваз.
О Руйно вино — чисто, бистро,
руж м. Червило за устни, [фр.]
ружа ж. 1. Градинско или диво цвете с високо стъбло *
и едри цветове с къси дръжки, АИЬаеа. 2. диал. Цве¬
те роза.	'
руина ж. Развалина. От някогашните постройки са
останали само руини, [лат.]
руй м. Растение смрадлика.
руйвам нсв., руина св. нпрх. диал. Бликвам, Потичам,
рухвам.
рухвам нсв., рукна св. нпрх. 1. За вода, течност —
54 Бь.нпреки гишиеп речник .

850 рукло
бликвам, потичам буйно. Кръв рукна из носа му. 2.
прен. диал. Спускам се, втурвам се. Рукнали като
мухи на мед. 3. диал. За огън — пламвам изведнъж:.
Притурям още дърва на огъня и той руква още по-
силно. Т.Г.Вл.	■
рукло ср. диал. 1. Тълпа забързани, устремени наня¬
къде хора или животни. Вървят като стадо на рук-
ло. Погов. 2. Място на воденичен яз или вада, къ-
дего изтича навън вода.
рукна вж. р у к в а м.
рулада ж. книж. Песен или пасаж с бързо преливане
на гласа от един тон в друг. Невидими славеи ро¬
нят своите кръшни кристални рулади. Ваз. [фр.]
рулетка ж. 1. Вид хазартна игра, при която печалбата се
определя от случайното попадане на движещо се топче
върху избраното от участващия място върху въртящо
•се колело или диск. 2, Устройство за такава игра,
О Руска рулетка — опасна, фаталистична игра, при
която човек стреля в главата си с револвер, в чийто
барабан има патрон в някое от гнездата, [фр.]
рулд ср. Нещо навито. Прави си косата на руло. Ко¬
зунак на руло. [фр.]
руманя ж. диал. Обикн. в съчет. на (по) руманя — на
жътва илн изобщо на лятна полска работа в далеч¬
ни краища, обикн. в Южна България (Румелия),
румба ж. 1. Вид латиноамерикански танц, особено
популярен през двайсетте години на XX в. 2. Му¬
зика за такъв танц в 4/4 такт. [исп.]
румелийски прил. Който се отнася до Румелия (южни¬
те български земи). Румелийски полета.
румеи прил. Светлочервен, с цвета на лицето на поза-
пъхтян здрав човек. Румено лице. Румена зора. Ру¬
мени облаци.
руменец м. Руменина по бузите, [рус.]
руменея нсв. нпрх. Ставам румен или изпъквам с ру¬
менината си. Облаците руменеят от залеза.
руменина ж. Румен цвят, румена багра. На бузите ù
пламна руменина. Ст.Заг, *
румънец м. и румънка ж. Човек от основното населе¬
ние на Румъния, гражданин на Румъния.
румънски прил. Който се отнася до Румъния,
рунд м. спорт. Всяка от отделните триминутни части
на боксов мач с кратки почивки между тях. (от нем.]
рунест прил. Който има голямо руно; вълнест. Рунес-
та овца.	.
руни мн. спец. Най-древната германска писменост,
главно у скандинавските народи, [от нем]
руннчески Прил. от руни. Руническа азбука,
руно ср. Вълната от една овца, остригана и неразкъ-
сана. От една овца две руна се стрижат. О Правя
от влакното руно :— прекадено преувеличавам,
рунтав прил. Който е с гъста и дълга вълна или ко¬
зина, с гъсти и дълги косми; космат, рошав. Рун-
таво куче. Рунтави гърди. Рунтава опашка.
рунтавея нсв. нпрх. Ставам рунтав.	4
рула ж. нар. Тясна и стръмна долчина, изровена от
планинска порой.	,
р^неи, ру пк а вж. р у п ц и. „	‘
рупня ж. Основна парична единица на Индия, Пакис¬
тан и някои други страни, [санскр.]	.
рупор м. 1. Тръба с конусовидна форма, която се изпол¬
зва за насочване и усилване на звука при говор; мега¬
фон. 2 прен. Изразител на чужди мисли, идеи. [хол.]
рупорек Прил. от р у π о р.
рупски прил. Който се отнася до рупци. Рупеки говори.
Рупска носия. *
рупцн мн. (рупец м. и руина ж.) Населението из об¬
ластта Рупчос в Родопите (от Асеновград до изво¬
рите на р. Арда).
рус прил. 1. За човешка коса, брада, мустаци — све¬
тъл, бледожълт. 2, За човек — който има такава
коса; русокос. *	*
русалян мн. 1. Олицетворени демонична същества, ду¬
ши на умрели, които обитават води и горски поля¬
ни. 2. Обредни лица, които участват в русалскитс
игри; халушари. 3. Русзлски игри. [от лат.]
русалка ж. 1. В народната митология — горска или
водна самодива, която се явява главно през русал-
ската неделя. С песни живеят млади русалки. Ваз.
2.	Насекомо еднодневка; Мрени често' подрштаха
пад тихата вода да уловят някоя русалка. Ц.Гян.
3.	Вид спортна лодка за двама гребци, [от лат.]
русалски прил. Който ^се отнася до русалии и до ру¬
салка. <> Русалска неделя нар. — седмицата след
Спасовден, свързана с вярването, че тогава идват
самодиви, русалки. Русалски игри нар. ~ обредни
игри през русалската неделя, свързани с вярването,
че изпълняваните от русалките обредни танци и
действия могат да лекуват.
русалче и русалййче ср. нар. Растение росен,
русея нсв. нпрх. Ставам рус, изрусявам. Косата ми
русее от слънцето.
руейзъм м. Руска дума или израз, заети в друг език.
русин м. и рускиня ж. Човек от основното население
на Русия; руснак.
русист м. и русясгка ж. Специалист по руски език и
■литература, по русистика.
русистика ж. Руска филология, съвкупност от науки
за езика, литературата и културата на Русия, .
русифицйрам нсв. и св.. прх. книж. Порусвам.
рускиня вж. русин.
русло ср. I. Речно корито. 2. прен. Път на развитие,
посока, [рус.]	’
руснак м. и (рядко) русн&нка ж. разг. Русин,
русокос прил. Който има руса коса; рус. Русокоса де¬
войка.	*
русотй ж. Качество на рус.	-
русофйл м. и русофйлка ж. Който обича Русия и ру¬
сите, поклонник на руската политика и култура.
Прот. р у с о ф о б. Вазов беше голям русофил.
русофйлски прил. Който сс отнася до русофйл. Русо-
филски настроения.
русофйлство ср. Проява на русофйл.
русофоб м. и русбфобка ж. Който мрази Русия и ру¬
сите, противник е на всичко руско, .
русофобски прил. Който се отнася до русофоб.
русофобство ср. Проява на русофоб.
рутина и рутина ж. книж. 1. Установен, утвърден на¬
чин, ред на извършване на нещо, последователност
от обичайни и механично извършвани действия.
Даровит артист е. но в иг/юта му има твърде мно¬
го рутина. 2. Опитност, обиграност. [фр.]
рутинен прил. книж. Който се отнася до рутина (в 1
знач,); обичаен, привичен, установен. Рутинна про¬
верка на документите.	.
рутинёр м. и рутннёрка ж. книж. Консервативен, на¬
задничав човек, който се придържа догматично
към установен шаблон, ред на действие, поведение,
рутигерскн прил. книж. Който се отнася до рутинер.
рутиперство ср. Качество или проява, поведение на
рутинер.	*

рутннйран прил. Който е придобил рутина» опитност,
обиграност. Рутиниран футболист.
рУтя нсв. прх. Руша, събарям, срутвам,
рухвам нсв., рухна се. нпрх. 1. Падам тежко, с шум;
събарям се. Покривът рухна. Рухна на земята. 2.
прен. Обзема ме безсилие, обикн. поради болест,
старост, преумора. Старият съвсем е рухнал. 3.
прен. Пропадам, провалям се. Надеждите ни за не¬
що по-добро рухнаха.
рухо ср. нар. 1. Облекло, дреха. Бяло рухо. 2. Носия.
Рухото на тоя край е такова.
руча нсв. нпрх, 1. Издавам силен и глух звук. Мислиш,
че пееш, а само ручиш. 2. За вода — тека силно, та
шумя. Запустяла воденица. Суха вадата край нея не
руни. П.П.Сл.
ручам нсв. прх. диал. Ям. Сговорна дружина и в петък
блажно руча. Поел.
ручеи м. Малка бързотечна рекичка; поток. Планинс¬
ки ручеи, [рус.]
ручйло ср. Дълга тръба на гайда, с постоянно звучащ
тон.
ручок м. диал. 1. Обяд. 2. Втора закуска през големи
летни дни (към 10 часа). 3. Изобщо ядене, хранене.
рушй нсв. прх. 1. Събарям, разрушавам, рутя. Рушат
стария мост. 2. прен. Развалям, нарушавам, пре¬
махвам. Рушат стари обичаи и традиции.
руша нсв. прх. диал. Газя из дълбок сняг.
рушвет м. разг. Подкуп, [ар. > тур).]
рушветчйи м. и рушветчнйка ж. Който взема рушвет;
подкупния,
рушител м. книж. Който руши, събаря или премахва
нещо. Рушители на гнет вековен, предаде ни преда¬
тел клет. Яв.
рушнтелен прил. Който руши, който се отнася до ру¬
шител; разрушителен. Рушшпелна сила. Рушително
действие на океанските вълни.
ръб, -ът м. 1. Обшит край на дреха, материя или мяс¬
тото, където се събират, където са съединени час¬
тите на дреха я под. Убива ме ръбът на чергата. 2.
Издаден и заострен край, външна линия, получена
от събирането на две плоскости под остър ъгъл.
Ръбове на тухла. Ръб на панталон. 3. диал. Рязка,
белег от одраскване или ухапване. Има ръб на бу¬
зата.
ръбат прил. 1. Който има (много или остри) ръбове;
ръбест. Растение с ръбато стъбло. 2. прен. Груб,
опърничав, несговорчив.
ръбест прил. Ръбат, с остри издатини. На бука ръбес¬
тия ствол лозата стройна е обвила. П.П.Сл.
ръбя нсв. прх. Правя ръб, обшивам краищата на дре¬
ха или друга материя, за да не се нищи; порьбвам.
ръва и ръвам нсв. прх. нар. Ръфам.
ръгам нсв. прх. Муша, ръчках!, пъхам. Ръга воловете
С остена. Ръга го в ребрата. Ръгам с нож. Ръгай
всичко в торбата.
ръгби ср. Спортна състезателна игра между два отбо¬
ра — играе се с овална топка, която се подава с
ръце само назад, рита се с крака във всички посоки,
а целта е да сс постави зад линията на противни¬
ковата врата или с удар с крак да се прокара над
напречната греда на Н-образна врата. [англ.<соб.]
ръгбйст м. Играч на ръгби.
ръгвам нсв., ръгта св. прх. 1. Ръгам веднъж или пое¬
динично; мушвам, ръчвам, пъхвам. 2. прост. Тръг¬
вам нанякъде. Къде си ръгиал по това време?
ръдам нсв. нпрх. диал. Ридая, плача. Зави се майка, за¬
мая „ и ръда клета, та плаче. Бот. *
ръкав 851
ръж ж. Житно растение с по-високо стъбло и по-
дребни зърна от пшеницата, бесаю сегеа!е. Дай. бо¬
же, дъжд. да се роди ръж!
ръжда ж. Червеникаво кафяво вещество, което ос образу¬
ва по повърхността на железни предмети в резултат
на корозия, предизвикана от действието на кислорода
и влагата. Желязна ръжда. Чисто злато ръжда не хва¬
ща. 2. мн., споц. Разред паразитни гъби върху висши
растения, иесйпа^. 3. Заразна болест по растенията,
предизвикана от такива паразитни гъби, главно от ро¬
да РисспЛа. Черна ръжда. Кафява ръжда.
ръждавея нсв. нпрх. Ръждясвам,
ръждив прил. 1. Който е покрит с ръжда. Ръждиви
железа. 2. Който има цвят на желязна ръжда; жъл¬
точервен, риж. Ръждива козина.
ръждясвам нсв., ръждясам св. нпрх. Хвашам, покри¬
вам се с ръжда. Обръчите на бурето са ръждясали.
ръжен м. 1. Желязна лопатка, с която ринат огън, жа¬
рава; ожег. 2. Железен или дървен прът, на който
пекат набучено месо; шиш. О Пека* [се] на ръжен.
Ритам* срещу ръжен.
ръжен прил. Който е от ръж. Ръжено брашно. Ръжен
сноп.
ръженица ж. Ръжена слама или плява..
ръка ж. 1. Всеки от двата горни крайника на човешко¬
то тяло, с които се хваща и работи. Водя дете за
ръка. Нося на ръце. Око да види, ръка да пипне. Погов.
2. Шепа. Да гребна вода с ръка. 3. Почерк. Това писмо
не е негова ръка. 4. Бързина, сръчност. Има лека ръка.
5. Имоотно положеше. Срд<а ръъа чооек. 6. Кой ппъ
се върши нещо. Втора ръка копан. 7. разг. Отделно
вземане при игра на карти. Последна ръка. Нямате
повече ръце. О Вдигам ръка — давам знак, че искам
да говоря, Вдигам ръка срешу някого —
посетим да ударя, да бия. Вдигам ръка (ръце) о т
някого, нещо — отчайвам се и преставам да
се занимавам с някого, нещо. Вдигам ръце — преда¬
вам се. Горе ръцете! — заповед, команда към някого
да се предаде. Дясна ръка — пръв, най-добър по¬
мощник (съм на някого). Едно па ръка разг. — за не¬
що сигурно, безспорно. Измивам (умивам) си ръцете
книж. — отхвърлям вината от себе си, отървавам се
от отговорност, Искам ръката на девойка,
жена — правя предложение за женитба. Имам лека
ръка — каквото започна, ше върви добре, успешно.
Ни бърза ръка — набързо. На ръка — а. Лично, соб¬
ственоръчно. Дадох му писмото на ръка. б. С ръчен
труд, без машини. Носи на ръце някого — по¬
лагам прекомерни грижи. Оставям си ръцете разг,
ирон. — правя, извършвам нешо несръчно, некачест¬
вено, лошо. Плюя* си на ръцете. Подавам
някому ръка — предлагам помощ. Под ръка —
наблизо, на разположение; подръка. Подлагам ръка
— прося. Потривам* ръце. Развързвам* ръцете, Стоя
със скръстени* ръце. Сърби* ме лявата (дясната) ръка.
Сърбят ме ръцете — много ми се иска да правя, да
върша нещо. Турям ръка на нещо — вземам,
присвоявам дещо.
ръкав м. 1, Част от дреха, която покрива ръката.
Удължил ръкава на дрехата. 2. Разклонение на ре¬
ка, обикн. при устието. Дунав се влива в Черно море
през три ръкава. О Вали като аз ръкав — вали
много силно. Запретвам ръкави — залавям се сери¬
озно за работа. Ни в клин*, ни в ръкав.

852 ръкавели	,
рькав&лв мн. (рькав&ла ж.) остар. 1. Част от ръкава
на горна риза откъм китката. 2. Наръкавници.
ръкавица ж. Изплетена или ушита от плат или от ко¬
жа обвивка на долната част на ръката, обикн. до
китката. Плетени ръкавици. Кожени ръкавици..
О Поемам ръкавицата книж. — приемам покана¬
та, предизвикателството. Хвърлям ръкавицата
някому книж. — извиквам някого на двубой,
предизвиквам го за бой, борба. '
рькйткя ж. диал. Гърне в повръзло; ухатка.
рькоблудие ср. книж. Онанизъм, мастурбация,
ръководен прил. Който ръководи или служи за ръко¬
водене. Ръководно правило. Ръководни органи.
ръководител м. и ръководителка ж. Който ръководи,
управлява нещо или някого. Ръководителка на дет¬
ска градина. Научен ръководител.
ръководство ср. 1. Ръководене, напътване. Той рабо¬
ти под негово ръководство. 2. Колективен ръково¬
ден орган. Съвещание на ръководството. 3. Книга,
съчинение, практическо помагало за изучаване на
нещо или за извършване на определена дейност, за
изработване на нещо. Ръководство по химия. Ръко¬
водство по овощарство.
ръководя нсв. прх. Стоя начело и управлявам, насоч¬
вам нечия дейност, давам напътствия за работа.
Ръководя строеж. Ръководя курс, — се нпрх, Водя
се по нещо, действам в съгласие с нещо, съобразя¬
вам се с нещо; спазвам. Ръководя се от правилника.
Не се ръководя от такива съображения.
ръкоделен прил. Който се отнася до ръкоделие или
който с изработен на ръка. Ръкоделен предмет,
ръкоделие ср. 1. Ръчна работа, главно шев, плетене, бро¬
дерия. 2. Нещо изработено на ръка, главно ушито, из¬
плетено, бродирано. 3. остар. Учебен предмет за съз¬
даваме на определени трудови умения и навици.
ръкйнкя ж. Китка житни класове, обикн. колкото жът-
. варят може да обхване с ръка и да отреже наведнъж.
ръкомахам нсв. нпрх. Махам с ръка, за да изразя не¬
що, Не може да говори, без да ръкомаха.
ръкоийшеп прил. Обикн. в съчет. с бой — който се
води отблизо с мечове, ножове, саби и под. [рус.]
ръкопис м. 1. [Начин на] писане с ръка; почерк. 2.
Книга, написана на ръка. В библиотеката се пазят
много стари ръкописи. 3. Текст, написан от автора
на ръка или на машина, по който се набира и пе¬
чата съчинение. ■	*
ръкописен прил. Който се отнася до ръкопис. Ръкопи¬
сен текст. О Ръкописна буква — написана на ръка
или както се пише на ръка. Срв. печатен.
ръкопляскам нсв. нпрх. Пляскам с ръце, обикн. в знак
на одобрение, похвала. Щом артистът се яви на
сцената, почнаха да ръкопляскат.
рькооол&им нсв., ръкоположа св. прх, Въвеждам, пос¬
вещавам някого в духовен сан: дякон, свещеник и др.
ръкостискане ср. Ръкуване.
ръкохватка ж. Част от предмет, уред, прибор и пр.,
за която тон се улавя, дьржн с ръка; ръчка, дръжка,
ръкувам се нсв. и св., нпрх. Стискам някому ръката,
стискаме взаимно десните си ръце за поздрав при
среща или раздяла, за израз на благодарност, бла-
гопожелание, съболезнование и др.; здрависвам се.
Ръкувах се с всички познати.
ръкуваме ср. Действие по гл. ръкувам се; ръкостискане,
ръмеж м. Шум, който се чува, когато рьми дъжд.
ръмжа, нсв. нпрх. 1. За куче и др. — надавам сърдит
проточен и дрезгав звук. Кучето ръмжи, а не лае.
2.	прен. Изразявам, проявявам злоба, неудоволст¬
вие. Стига си ръмжал!
ръмка ж. диал. Лек краткотраен дъжд.
ръмолй нсв, нпрх., обикн. в 3 л. и безл, I. Ромоля, ро¬
моня. 2. Ръмя,
ръмя нсв. нпрх., обикн в 3 л. и безл. Вали тнхо и по мал¬
ко. Дъждът ръмеше, но ние продължихме да копаем.
ръст м. 1. Височина на човек или животно. Левски ре¬
ше на ръст среден. Нареждам учениците по ръст.
2. Големина, величина, размер В магазина има ри¬
зи от всички ръстове. 3. [Нрус.] Растеж. Ръст на
производството.	*
ръся нсв. прх. 1. Пръскам отгоре- с вода. Ръся зелен¬
чука да не вехне. 2. Посипвам отгоре с нещо дреб- «
но; посолявам. Ръся захар върху сладки. 3. Разпръс¬
квам, разсипвам нещо дребно. Ръся плява. 4. За
свещеник, поп — пръскам със осветена вода. 5.	'
’ нпрх, обикн. в 3 л. и безл. Вали слаб ситен дъжд.
Вече не вали, а само рът.
рът м. Продълговат рид; бърда, хълм.
рьтёне ср. спец. Действие по гл. р ъ тя.
рътлйиа ж. Малък рът. Селото е на гола рътлина.
рътя (и рътявам) нсв. 1. прх. Посявам на топло и по¬
ливам семена, докато поникнат. Рътя домати.. 2,
прх. Разсаждам нещо, поникнало от семе. Ти си в
градинка седеше, ран си босилек рътеше. Нар.п. 3.
нпрх. За семе или пръчки — прораствам, покълвам,
пускам корен, та ставам готов за садене, разсажда-
нс. Пиперът е рътил, време е да го садим.
ръфам нсв. прх. Късам с уста, със зъби, с клюн; ръ-
вам. Орли и гарвани да го ръфат.
ръфвам псе., ръфпа св. прх. Ръфам веднъж или поеди¬
нично.
ръчвам нсв., ръчна се. прх. Ръчкам веднъж или поеди¬
нично. Нещо ме ръчна в ребрата.
ръчен прил. 1, Който е предназначен, приспособен да
се носи на ръка или с ръка. Ръчен часовник. Ръчна
чанта. Ръчен багаж. Ръчно оръжие. 2. Който се дви¬
жи, привежда се в действие или се прави, извършва
се с ръка, а не автоматично или механизирано. Срв.
крачен. Ръчна шевна машина. Ръчна телефонна
централа. Ръчна сигнализация. 3. Който е направен,
изработен на ръка, а не с машини. Ръчен хляб. Ръчна
изработка. Ръчното производство е по-скъпо.
О Ръчна продажба — продажба на дребно, напрано
в ръцете на консуматора.
ръченик .«. Дълга домашна кърпа, обикн. с везба и
ресни на двата края.
ръченица ж. 1. Национална българска игра, танц, при
който играчите обикновено държат в ръце ръченик
и движат бързо крака под такта на музиката. Иг¬
раят ръченица. 2. Музика за такъв танц в 7/16 такт. Î
Свиря ръченица.	.	,
ръченйчен прил. спец. Който се отнася до ръченица.
Ръченични хора..
рЬчка ж. Издадена част от инструмент, уред, съд,
врата и др., за която се държи или чрез която се
привежда в действие; дръжка, ръкохватка. Въртя
ръчка. Натискам ръчката на вратата.
ръчкам нсв. прх. Бода, муша, ръгам. Ръчкам с тояга.
Ръчкай биволите да вървят по-бързо.
ръчна еж. ръчвам.	♦
ръшвам нсв., рьшиа св. нпрх. диал, Започвам да ръш-
кам, ръшкам веднъж или поединично. Заран спшне
и веднага ръшне из селото.

рынкам нсв. нпрх, диал. Ръшна1.	'
рьшна1 нсв. трх. диал, Ходя, скитам, шляя се насам-
натам, от едно място на друго. За щерка ми се же¬
ни, а ръшне след жена ми. Ал.Конст. По цял ден
' ръшнат из махалата.
ръшиа2 вж. р ъ ш в а м.
рядко нарч. Не скоро, не веднага*или наблизо едно след
, друго, а през сравнително повече място или време.
Прот. често. Рядко ходя на театър. Рядко се сре¬
щат толкова високи хора. Рядко населен район.
рядкост ж. 1. Нещо, което се среща доста нарядко/
Мечката вече е голяма рядкост. 2. Качество на ря¬
дък. Рядкост на въздуха.
рядък прил. 1. Който има сравнително големи празни¬
ни между отделните части. Рядка гора. Редки посеви.
Редки зъби. Рядка мрежа. 2. Който съдържо много.
водо или е подобен по състав, вещество но вода. Ряд¬
ко мляко. Рядък разтвор. Рядка тим. Рядка каша, 3,
Който не се намира, не се среща често или става, по¬
явява се, случва се от врСмс но време, през големи
интервали от време. Редки растения.' Рядък гост.
Редки минувачи.. Рядка стрелба. 4. преп. Изключите¬
лен, много голям. Рядка красота. О В рядка кал
(рядко лайно) камък не хвърЛяЙ — не се захващай със
сръдлив или нечестен, непочтен, долен човек, ■
рязвам нсв., рязна св. прх. 1. Режа веднъж или поеди-
' нично, рсжо малко, изправям рязко. Рязна ми ко¬
жата. 2. Отрязвам (малко, част от нещо). Рязвам
от хляба. Резни ми малко сирене.
рязка и резка ж. 1. Тясна дълго следа от рязане или -
дращене върху гладко повърхност; черга, драскоти¬
на, белег. 2. Тясна дълга ивица, черта. 3. Бръчка.
Една дълбока рязка пресичаше челото му.
рязкост ж. Качество на рязък,
рйзва вж. рязвам. ·	*
рязък прил. 1. Който се проявява с голяма сила; ос¬
тър, пронизитслен. Резки болки. 2. прен. Внезапен,
много силен. Рязко спадане на водата. 3. Който
действа неприятно но сетивата. Рязък глас. Рязка
миризма. 4. Груб, обиден. Рязък отговор, [рус,]
‘ ряпа ж. Градинско растение с едро валчесто коренище,
което сс яде сурово, Вгавлса гар^его; рапон. Вяла ря¬
па. Черна ряпа. О Ряпа да яде някой — за из¬
разяване на пренебрежително отношение, за означа¬
ване, чс някой е твърде незначителен пред друг, от
когото се възхищаваме. Сея на корена му ряпа — за¬
. лавям сс за дреболии, проявявам дребнавост, прека¬
дено придирям.
с и (пред думи със с или з, както и в случаите, ко-
• гото предлогът има собствено ударение) със, (диал.
и поет.) со предл. Означава отношение към: I. Оръ-
' дяе на действие, средство или телесен орган. Пиша
с молив. Жъна със сърп. Свиркам с уста. Прехран¬
вам се с труда си. Залъгва ме с празни приказки. 2.
Начин на действието. Плача с глас. Започна с песен,
завърши с плач. Гледам с любопитство. Слушам с
саблен 853
внимание. Изпълнихме задачата с чест. Не идвай с
празни ръце. 3. Предмет но съдържание или съвмес¬
тно състояние. Книга със стихове. Чаша с вино.
Стаята е пълна с дим. 4. Наличен признак или ка¬
чество. Старец с бяла брада. Дърво със зелени лис¬
та. 5. Облекло, покривка, принадлежност. Намет¬
нал се с кожух. Облечен със зимно палто. С торба
през рамо и с кривак в ръце. Полето е обрасло с тре¬
ва^. Земята е покрита със сняг. 6. Обект на дейност,
действие (при непреходни глаголи). Подиграват сс
с него. Занимавам се с литература. Борави с много
пари. Разполага с големи средства. Воюваме с вра¬
говете. Същото се случи и с мене. 7. Събеседник,
сътрудник, спътник, другар. Среща с другарите. .
Разговор с децата. Говорих с баща ти. Работя с
' брат ти. Седи Марко с майка да вечеря. Състеза¬
вам се с вас. Со смъртните и смцртното умира.
П.П.Сл. 8. Придружаващо действие или явление. С
настъпването на пролетта болестта премина. С
течение на времето всичко ще се уреди. Със заета-
ряването той .стана сприхав. 9. Обект па имане,
имот, богатство. Богат с овце. 10, Продължител¬
ност във времето, оценявана като голяма (в годи¬
ни, месеци, дни и пр.). Налага се да чакаме с дни.
Това ще трае с месеци. 11. Между повторени същ.
— усилване при израз на укор, недоволство, възму¬
щение от някого или нещо. Махайте се оттук,
хаймани с хаймани!	-
с-, съ- Б Представка за образуване на глаголи със
значение: 1, Завършеност, довеждане до резултат
действието на произвеждащия глагол, напр.: сваря¬
вам, сготвям, сдъвквам, скривам, строшавам, сьгре-
шавам, сътворявам и под. 2. Придобиване от субек¬
та илн обекта но действието на качество, присъщо
по' произвеждащото прилагателно или съществи¬
телно име, напр.: сгъстявам, скъсявам, смекчавам,
състарявам, свечерявам се и под. 3. Намаляване
или премахване на разстоянието, приближаване
един до друг на субектите или обектите на дейст¬
вието, обединяване в едно на две или повече неща,
напр.: сближавам, свиквам, свързвам, сглобявам,
одобрявам, сплитам, сродявам и под. 4. Извършва¬
не па действието изведнъж и с голяма сила или на¬
бързо, не много внимателно, напр.; сграбчвам,,
• сдрусвам, скалъпвам, спипвам, сръгвам и под. 5. До¬
веждане до резултат действието на произвеждащия
глагол с едновременно насочване надолу, напр.:
свличам, слизам, смъквам, стоварвам и под. П. са¬
мо съ-. Прсдставака за образуване но съществител¬
ни имена за лица, които съществуват, живеят, осъ¬
ществяват някакво действние и пр. заедно със или
подобно на друго лице, напр,: съгражданин, съидей¬
ник. съмишленик, съселянин, сътрапезник, съученик и
под.	,	-
са [произнасяно съ] Гл,, 3 л. мн. ч. сее. от с ъ м. Те
са наши гости. Дошли са днес.	,
сабахле и сабахлен нарч. прост. 1. Сутрин, заран. Са-
бахлен обикновено не ми се яде. 2. Тази сутрин или
утре сутринта..Сабах/те станах много рано. Сабахле
ще продължим работата. [ар. > тур.]
сАблен прил. 1. Който се отнася до сабя, предназначен
за сабя, Саблена капия. Саблена дръжка. 2, Напра¬
вен, извършен със сабя или като със сабя. Саблен
удар.

854 сабльор
сабльОр Мг Спортист, който се фехтува със сабя.
сабля вж, сабя.	*
сабо ср. неизм. Вид обувки върху масивна дървена
подметка или издълбани в дърво, [фр.]
саботаж м. Скрито, тайно противодействие, разстрой¬
ване на нещо чрез недобросъвестна работа, пов¬
реждане на машини, съоръжения,.сгради и др.; вре¬
дителство. Правя саботаж.	Саботаж	е
производството, [фр.]
саботажен приз. Който е свързан със саботаж. Сабо-
тажни действия.	*
саботирам нсв. и св., прх. Тайно, прикрито преча да
се извърши нещо; Върша саботаж. Враговете се
опитват да саботират мерките на властта.
саботьбр м. и саботьбрка ж. Който саботира, върши
саботаж; вредител.
саботъбрски прал. Който се отнася до саботьор. Са-
ботьорска група.
саботьбрство ср. Дейност на саботьор. Лкт на са-
ботьорство.
сабя (и сабля) ж. К Вид хладно оръжие за мушкане
и сечене — дълъг и тънък, обикн. леко извит нож,
остър откъм изпъкналата страна. 2. Вид спортно
фехтовално оръжие.	♦
савак м. диал. и спец. Подвижна дървена или метална
преграда за регулиране протичането на вода през
напоителни канали, воденични улеи, преливници и
др.; шибър, ставило. [тур.]
саван м. Бяло платно, с което прикриват или обличат
мъртвец; покров, [игр.]
савана ж. Обширна равнина в областта на тропици-
ч- ι те, покрита с висока трева и редки храсти, [исп.]
саварйиа ж. Вид тестен сладкиш със сироп, [фр.]
сйга ж. книж. 1. Древноисландско или скандинавско
сказание за исторически и легендарни събития, за
богове и герои. 2. прен. Сказание, легенда, преда¬
ние, .история. Семейна сага. [скана.]
сад м. диал. Новопосадено лозе. -
садач.лг и садачка ж. Който сади нещо.
саде нарч. остар. прост. Само. Ям саде хляб.
[перс, > тур.]
саджак м. диал. Пиростия. [тур.]
садннп ср. 1. Семе или друго нещо за садене. 2. По¬
саден зеленчук.
садизъм м. 1. спец. Извратено, ненормално полово
поведение, при което се изпитва полова възбуда и
удовлетворяване чрез измъчване или убийство на
друго лице. 2. прен. книж. Ненормална склонност
'· към жестокости, изпитване на наслада от измъчва¬
не на някого, [фр.соб.]
садило ср. и садилка ж. нар. Остро дървено или же¬
лязно колче, с което се правят дупки в земята при
разсаждане.
садина ж. 1г- Висока трева, от семейство, житни, раз¬
пространена по сухи места, ливади и пасища, с по
няколко класа на стрък, СНгусцк^оп gryllîs; черна са-
дина. 2. Място, местност, където расте такава трева:
сядйст м. и садйстка ж. книж. Човек, който проявява
садизъм·	*
садистичен и cаднcтйче€ки прил. книж. Който се отна¬
ся до садизъм. Садистични наклонности.
сядйстки прил. книж, Който се отнася до садйст.
саломазохнзъм м. спец. Извратено^ с белези еднов¬
ременно на садизъм и мазохизъм.
садукеи мн, книж. Висши духовници, членове на ев¬
рейска секта от времето на Исус Христос, които
били привърженици на писаните закони и против¬
ници на фарисеите, не вярвали в безсмъртието на
душата, [от евр.]
садя нсв. прх. I. Заравям, забождам в земята корени
или семена, за да ое развие от тях растение; посаж¬
дам, насаждам. Садя дърво. Садя цвете. Садя царе¬
вица. 2. Правя градина, бостан, лозе и пр. Садя бос¬
тан. 3. Слагам птица върху яйца, за да ги мъти.
Садя кокошка.	-
сйждн мн. (сйждя ж.) Черни прашинки, които се об¬
разуват при непълно изгаряне и обикновено полеп¬
ват по вътрешните стени на тръби, през които ми¬
нава пушек. Коминът е пълен със сажди.
саждя нсв. прх. Мажа, покривам,- черня със сажди,
сажеи м. Стара мярка за дължина, приблизително
равна на три аршина или два метра.	ф
саз1 м. диал. Название на няколко вида растения,
напр. дзука, тръстика, папур и др. [тур.] *
саз? м. Източен музикален инструмент, подобен на
мандолина, [перс. >тур.]
саздърмй ж. Нарязано па късове месо, изпържено в
лой и насипано в тулуми. Овча саздърма, [тур.]
сайбййскн прил. прост. Който се отнася до сайбия.
Две очи сайбийски струват двеста комшийски.
Поел.
сайбйа м. и сайбййка ж. прост. Собственик, стопанин.
Сайбията не пита магарето кога да го товари и по
комо. Поел. [ар. > тур ]	»
сайвант м. нар. Сушина, подслон, навес. [перс. > тур.]
сайдер м. Пенливо, газирано безалкохолно питие,
[англ.]
сак м. 1. Мрежа за риболов във вид на тясна дълга
торба. Ловя риба със сак. 2. Вил чанта за багаж (при
пътуване, за спорт, пазаруване и пр.). [евр.>гр.]
сакат прил. разг. 1, Който е с повреден крайник (ръка
или крак); хром, куц, безрък. Сакат човек. 2. прен.
Несръчен. Сакат е в ръцете. 3. прен. Несръчно нап¬
равен, недоправен. Саката работа, [ар. >тур.]
сакеларнй м. църк. Звание на православен свещеник. *
ИР-]
сако ср. Къса (мъжка) горна дреха, късо палто. Ходя
по сако. Мъжкият костюм се състои. от сакол жи¬
летка и панталон. [ит.]
сакрален прил. книж. Който ое отнася до религиозния
култ; свещен, обреден, [от лат.]
сакрамент м. 1. религ. Всяко от седемте тайнства на
църквата. 2. книж. Свещен предмет, [лат.]
сакраментАлев прил. книж. 1. Обреден, ритуален, све¬
щен. 2, прен. Осветен от традицията, заветен, свет.
[от лат·.]	,
сакейен прил. Който се отнася до саксия, който расте
в саксия. Саксийно цвете.
саксия ж. 1. Пръстен съд, в който ое сади цвете. Садя ’
цветя в саксии. 2. прен. Цвете, насадено в специален
пръстен съд. Прозорецът бе украсен със саксии.
О Расъл в саксия — отгледан с много грижи и
внимание, разгален.
саксофон м. Метален духов музикален инструмент
във вид на извита хонична тръба, близък до клар¬
нета по звук, тембър. [фр.<по соб.]
саксофоннст м. Музикант, който свири на саксофоп.
сакЬз м. оста^; Дъвка, [тур.]
сякъл межд. прост. За израз на несъгласие, противо¬
поставяне, отрицание: дума да не става, в никакъв
случай, не бива. [ар. > тур.]

са Р м. 1. Примитивно плавателно средство от свър¬
зани едно с друго дървета. 2. Плоскодънна широка
ладия, която се движи по въже, опънато между два¬
та бряга на река, и служи за пренасяне на хора, до¬
битък и др. Реката се минава със сал. [тур.]
сал2 нарч. прост. Само. Сал ти не знаеш, [тур.]
салам м. Хранителен продукт, приготвен от смляно
месо и късчета сланина, натъпкани в широко живо¬
тинско черво. Шпеков салам. О Сух салам — кой¬
то има по-голяма трайност, трае, повече, [ит.]
саламапдър м. и саламандрн ж. зоол. Дъждовник,
[гр·] _	’
сялямджнйгшца ж. разг. Магазин, в който се продава
салам; колбасница.
саламджннски прил. разг. Който се отнася до салам-
джия. Саламджийска работилница.
саламджня м. и саламджннка ж. разг. Човек, който
произвежда или продава салам; колбасар,
саламура ж. Солена вода, в която се поставя сирене,
риба, зеленчук и пр., за да 'се осоли или да се за¬
пази от разваляне; разсол. ’ Зеле в саламура, [игр.]
саламурен прил. Който се отнася до саламура. Сала¬
мурено сирене.
салата ж. 1. Студено ядене от нарязан зеленчук, под¬
правено оьс сол, оцет и растително масло, което се
поднася като прибавка към друго ядене. Салата от
марули. Салата от картофи. 2. Градински зеленчук
с крехки и сочни листа за сурово ядене, ЬасШса
ваггуа; маруля. О Руска салата — ядиво от майо¬
неза с грах, дребни късчета шунка, моркови, карто¬
фи, кисели краставици и др. Шопска салата — са¬
лата, приготвена от домати, печени чушки, кромид,
сирене и др. [ит.]
салатен прил. Който се отнася до салата, предназна¬
чен за салата. Салатена лъжица. Салатно цвекло.
салджйя ж. Който кара сал,
салдо ср. спец. Разликата между постъпленията и
разходите по дадена сметка» между дебита и кре¬
дита като показател за състоянието на отчитания
обект; остатък. Пасивно салдо, [иг.]
салеп м. 1. Полско и планинско цвете с грудки по ко¬
рена, ОгсШз; перуника. 2. Гъсто лепкаво питие, при¬
готвено от подземните грудки на това растение.
[ар.>тур).]	е
сатепчия м. Продавач на салеп (във 2 знач.).
салицил м. разг. Салицилова ,киселина, [от лат.]
салицилов прил. О Салицилова киселина — бял крис¬
тален прах, употребяван за лекарство, при консер¬
виране и др.
салкъм м. диал. Акация. Сядах под сянката на саякъ-
мите. Йов. [тур.]
салкъмен прил. диал. Който се отнася до салкъм. Сал-
къмена горичка.
салкъмов прил. диал. Салкъмен. Салкъмови храсти. ■
салгмон&иа ж. спец. Група пръчковидни бактерии, по-
вечето от които болестотворни. [от соб.]
салмонелбза ж. мед. Остра чревна инфекция, предиз¬
викана от салмонела. Епидемия от салмонелоза.
сало ср. 1. Тлъстина, натрупана около червата на жи¬
вотно или човек. Свинско сало. 2. диал. Мека тъкан
около семето на тиква, пъпеш и под.
салон м. 1. Просторно помещение за събрания, теат¬
рални представления, концерти и др.; зала. Теат¬
рален ссигон. Физкултурен салон. 2. Заведение, ате¬
лие за шев на дрехи по поръчка, за фризьорство и
др. Моден салон. Бръснарски салон. 3. Периодически
провеждаща се изложба на съвременно изкуство,
*	самар 855
главно в Париж. Есенен салон. 4. Място, зала с из¬
ложени предмети, стоки за реклама и продажба. 5,
Голяма, добре наредена стая за гости; гостна, при¬
емна. [фр,]	<
салонен прил. 1. Който се отнася до салон, предназг
начен е за салон. Салонна мебел. 2. Който е при¬
същ, характерен за светските салони; светски, арис¬
тократичен. Салонен човек. Салонни маниери.
О Салонен оркестър — малък струнен оркестър в
увеселително завсданис. Салонна музика — лека,
забавна музика. ·
салтамарка ж. Къса горна дреха, подплатена с кожа,
Жената носеше къса салтамарка с лисичи кожи.
Йов. [тур.]
салтанат м. разг. Великолепие, разкош. Обича салта¬
ната. О Продавам салтанат — показвам се богат,
[ар. > тур]
ейлто ср. В гимнастиката и акробатиката — подскок
и пълно превъртане през глава във въздуха, без
опора. Предно салто. Двойно салто. [ит.]
сйлгомортйле ср. I. Опасен акробатичен скок; смъртен
скок. 2. Салто. 3. прен. Рисковано, отчаяно дейст¬
вие. [ит.]
салфетка ж. Специално парче - плат или хартия,
обикн. с квадратна форма, което се използва за
предпазване на дрехите и чистене на ръцете и уст¬
ните сри хранене. Книжни салфетки. [ит. > рус.]
салца ж. 1. Сек на яхния, кебап, кюфтета и под.; сос.
2. Доматено пюре. [иг. <гр.]	,
салЮт м. Тържествен поздрав, отдаване чест чрез
стрелба, сваляне на знаме и пр. Топовен салют.
[Фр·]
сам1, самй, само, мн. сама прил. (и като мест.) 1.
При който, когото няма друг; самичък, самотен.
Останах сам вкъщи. Живея сам. Детето играе
самд. Сам съм. други няма. В. Левски. 2. като мест,
За посочване или подчертаване, изтъкване на лице¬
то, което върши действието. Сам не зная. Сам съм
си виновен. Тя самата си призна. 3. Без чужда по¬
мощ или външна намеса. Всичко върша сам. Авто¬
мобилът сам се движи. 4. само ил. За подчертаване,
абсолютизиране смисъла на съществителното, кое¬
то пояснява. Това е самата истина. Бях на самия
край па пропастта. 5. само чл. За означаване, че
някой или нещо е въплъщение, олицетворение на
нещо. Тя е самият сатана. Той е самата посредс¬
твеност. О От само себе св — а. Без външна на¬
меса, без действие отвън. Вратата се отвори от
само себе си. б. Без пояснение, разяснение. От само
себе си се разбира, че съм прав. Сам по себе ся — а.
Сам, без външна помощ. Нищо не става само по
себе си. б. По своята същност. Сама по себе си тя ♦
не е нищо.
сам2 нарч. разг. Насам, към мене. Ела сам. О Сам-
там — а. На едно или друго място, където попадне;
тук-там. б. Малко, отчасти, горе-долу.
самйкнтка ж. Едро високопланинско отровно цвете с
перести листа и гроздовидни съцветия, Aconîtum.
самар м. 1. Приспособление от дървени дъги, подп¬
латено с възглавнички, което се слага на гърба на
животно при товарене нли яздене. Магаре със са¬
мар. 2. Всяко подобно приспособление за леко и
удобно носене тежести на гръб. Нося тухли със са¬
мар. Хамалски самар. Раница, със самар. [от тур.]

/
856 самарджиНски
самарджйнски прил. Който се отнася до самарджия.
Самарджийски еснаф.	.
самарджия м. Който прави или продава самари. Ра¬
зиграло се магарето, че умрял самарджията. Поел. .
самарЯнин м. и самаранка ж. 1· ист, Жител на об¬
ластта Самария и древна Палестина. Притча за
милостивия самарянин. 2., Член на дружество за
подпомагане на болни и нещастни. Сестри сама-
рянки.
сйМба ж. Бразилски народен танц от негьрски произ¬
ход, въз основа на който възниква бален танц, по¬
добен на румба, но с по-бърз ритъм. [порт. < афр.]
самбйст м. Спортист, който практикува самбо.
самбо ср. спорт. Спортна борба, която се отличава с .
разнообразие от хватки, [от рус., съкр. от „самоза¬
щита без оръжие“]	·
самсннчък прил. разг. Умал. от сам, обикн. в сам-
саменичък — съвсем, напълно сам; сам-самичък,
самСц м. 1. Човек, който е сам, без близки и роднини;
единак. 2. Самотен вълк или друг хищник; единак.
з.	книж. [рус.] Мъжко животно, мъжкият на вида;
мъжкар. Ревеше един самец, останал без кошути.
Ем.Стан.	*	«
самин прил. и мести, неизм. нар. Сам, самичък. Оцелях
из боя аз самин. Н.Хрел. »	'
самишсв (рядко), самйнка, сямншко, мп. самйнкн прил.
и мест. Умал. от самин; сам, самичък. Деца¬
та са саминки вкъщи.
самвца м. и ж. диал. Сам човек. Останал съм самшщ.
самичък, самичка, самичко, мп. самички прил. и мест.
Умал. от с а м; съвсем сам. Бърза, че децата й са.
самички.
сймка и самкН ж. 1. обикн. с ударение самка книж.
[рус,] Женско животно, женски индивид; женска.
Еленът вадеше четири млади самки. Ем.Стан, 2.
обикн. с ударение самкй нар. Сама жена, без мъж
или други роднини и близки; самица.
еймо нарч. 1. Нищо друго, никои друг или по никой
друг начин освен посоченото, посочените; единстве¬
но, изключително. Ям само хляб. Пия само вода.
„ Само той ще ти помоге. Само той знае. Само от¬
тук може да се мине. Това е само началото. Мис¬
лиш само за пари. Само това не! Дойдох само за¬
щото съм обещал. 2. Не повече от посоченото
(количество, брой). Струва само пет лева. Имам
само един брат. Виждал съм го само веднъж. 3. ка¬
то част., а. За усилване и подчертаване интензив¬
ността, степента на признака, за подчертаване сми¬
съла на думите, към които се отнася. Да видиш
само колко е пораснал! Както сме закъсали, само
сме за гости! Станал е само кожа и кости,. Само
влиза и излиза, б. За израз на закана. Само да си
посмял да ме. излъжеш! Ако ми паднат, само на ар¬
тисти ще ми станат, в. При означаване, че нещо
или някой е изцяло, напълно покрит, изцапан с не¬
що. Цял съм само кал. Дворът е само слама. 4. като
сз.: а. Съпоставителен, въвежда изречение, което по
смисъл се различава от първото или му противоре¬
чи. Не е шпионин, само е голям будала. Ваз. Той е
добър, само трябва да го помолиш, б. В състава на
съотносителни съпоставителни съюзи не само — но
и,	вс само — а и, не само — имя и, които свързват
противопоставени синтактични единици и подчер¬
тават всяка от тях, Тази работа е не само тежка,
«
но и безсмислена, О Само да сз, т- въвежда подчи- 1
нено обстоятелствено изречете за условие. Само
да дойде, аз ще го науча. Само да мръднем, и ще ни
изколят. Ваз, Само да викнеш, и ще дойде. Само де¬
то сз. — въвежда противопоставително изречение с
отсянка на съжаление. Всичко беше хуоаво, само де¬
то ни откраднаха париците. Само че сз, — въвежда
съчинено противоположно изречение. Ще ти отго-
■ ' варя, само че трябва да помисля. Само [и само| да
— е една-единствена цел. Готов е на всичко, само
и само да го изберат.
само- Съставна част на сложни думи със значение
„сам“ или „във връзка със себе си, по отношение
на себе си, към себе си“, напр.: самоволен, само¬
жертва. саможив, самокритика, самообвинение, са¬
мописка, самоубивам се, самоук, самоходен и пр.
самоанализ м. книж. Анализ на собствените постъпки
и преживявания. Способен да си направи самоанализ.
самобитен прил. Който има собствен, облик, не е из¬
питал въшшш влияния; оригинален. Самобитен пи¬
сател. Самобитна култура. Самобитен развои.
самобитност ж. Качество на самобитен; оригинал¬
ност. Самобитност на езика.
самобръсначка ж. Уред, с който човек се бръсне сам.
Ножче за самобръсначка,- Електрическа самобръс¬
начка.	(
самовар м. Метален съд за въЗваряване на вода за
чай — с кран и първоначално с вътрешна тръба за
въглища. [рус.]	.
самовнла ж. Самодива. Град градила самовила.
Нар.п.	„	.
самовилскв прил. Самодивски,
самовластен прил. 1. Който нма неограничена власт;
абсолютен, авторитарен. Сомов метен господар. 2.
Който не търпи ограничения, склонен към произ¬
вол. Самовластен характер.
самовластие ср. Еднолична неограничена власт; само- '
държавие, авторитаризъм.	.
самовластии* м. Неограничен господар, властник,
еамовлюбеп прил. Който е влюбен в самия себе си.
Самов любени жени.
самовлюбеност ж. Качество на самовлюбен,	'
свмоваушавам си псе., самовнуша си св. възвр. Внуша¬
вам нещо сам на себе си. Самовнушала си, че е го¬
лям писател.
самовнушение -ср. Внушение, насочено към самия оебе
си. Лекуване чрез самовнушение.
самоволен прил. 1. Който живее напълно свободно,
неограничаван от нищо. Самоволен човек. 2, Извър¬
шен по своя воля, без необходимото разрешение.
Самоволна отльчка. > > Самоволно напуснал рабо¬
та.
самодвйжещ се прил. Самоходен,
самодеен прил. Който действа със собствени сили и
непрофесионално, който проявява самодейност. Са¬
модеен колектив. Самодеен театър.
самодеец м. и самодейка ж. Член на самодеен колек¬
тив.
самодейност ж. 1, Проява на инициатива, на личен
почин. 2. Любителска творческа работа, дейност за
организиране на забави, подготовка и изнасяне на
концерти, театрални представления и др. със .соб¬
ствени сили, без участие на професионалисти. Ху¬
дожествена самодейност.
сямод0ррн прил. Направен ръчно, при домашни усло¬
вия. Самоделно оръжие.
самодива ж. Митическо женско същество, което жи-

вее в торите а планините; самовила. И самодиви в
бяла премена .. тихо нагазят трева зелена. Ьот.
самодивски прил. Който се отнася до самодива. Са¬
модивско хоро. Самодивска поляна. О Самодивско
цвете — растение росен.	. _
самодоволен прил. 1. Който е изпълнен със задоволс¬
тво от самия себе си, любува се на самия себе си.
Самодоволен глупак. 2. Който изразява задоволство
от самия себе си. Самодовомш усмивка. ,
самодоволство · ср. Душевно състояние на самодово¬
лен човек. В черните му .. очи блестеше гордо са¬
ф модоволство. Ваз.
самодостаточен прил. книж. Достатъчен сам по себе
си.
самодьржавен прил. книж. 1. Неограничен в еднолич¬
ната си държавна власт; самовластен. 2. Който се
отнася до самодержавие. Самодържавно управле¬
ние.	,	,
- самодьржавие ср. книж:. Еднолична държавна власт,
самодържец м. книж. [Титла на] неограничен, абсо¬
лютен монарх, в чиито ръце е цялата държавна
власт.
саможёртва ж. книж. Жертвуване на самия себе си;
себежертва. Готовност за саможертва.
саможив прил. I. Който живее самотно, затворен в се¬
бе си и не (обича да) общува с хора. Даскал Сте¬
фан е саможив, бяга от хората. Д.Немир. 2. Който
се грижи само за себе си; егоист.	*
саможивец м. Саможив човек. Като всеки стар ерген
и той е саможивец.
саможивост ж. Качество, нрав на саможивец.
саможнвство ср. Проява и поведение на саможив.
самозабрава ж. 1. Най-висока степен на възбуда,
близка до загубване на съзнание. От гняв изпаднах
в самозабрава. 2. Пренебрегване на самия себе си
* (заради по-висши задачи). Работихме до самозаб¬
рава.	>	ч
самозабравен прил. Обзет от самозабрава. d
самозабравям се нсв., самозабравя се св. нпрх. 1. Из¬
падам в самозабрава. 2. Губя представа за реал¬
ността, надценявам себе си и превишавам правата
> си· Нашите властници се самозабравиха.
самозадоволявам се нсв., самозадэволй се св. нпрх. За¬
доволявам потребностите си със собствени сили и
средства.
самозадоволяване ср. Действие по гл. сам о-
задоволявамсе.
самозапазване ср. Самосъхранение,
самозапалвам се нов., самозаналя се св. Е вьзвр. Запал¬
вам самия ссбс си. Попял се с бензин и се само за¬
палил. 2. нпрх. Запалвам се, .започвам да горя без
външна намеса или без видима причина, от само
себе си. Нитроглицеринът при леко сътресение се
самозапалва.	*
самозараждам се «се., самозародя се св. нпрх. книж.
Зараждам се, възниквам произволно, без външна
причина, намеса, влияние,
самозар^ждане ср. I, книж. Действие, процес по гл.
самозараждам се. Теория за самоза-
раждане на сюжетите. 2. спец. Зараждане, възник¬
ване на живота в природата от неорганична мате-
ч рия, на живото от неживото, '
, самозащита ж. Защита на своя живот, имот или ин¬
тереси със собствени сили и средства; самоотбрана,
самозащнтавам се и самозашищавам се нсв., самоза¬
щита се св. вьзвр. Защитавам сам себе си, осъщест¬
вявам самозащита; самоотбранявам се.
самолйчеи 8 57
самозван прил. Който си присвоява чуждо йме или
звание и сам се провъзгласява за някакъв. Самозван
лекар.
самозванец м. Човек, който без основание и без право
се е провъзгласил за някакъв, присвоил си е чужда
титла, длъжност и др.
самозв&негео ср. Качество или проява на самозванец,
самоиздръжка ж. Издръжка от собствени приходи.
Предприятието е на самоиздръжка.
сямонздържам се нсв. вьзвр. Издържам сам себе си, от
собствени приходи.‘Л кадемията не е в състояние да
се самоиздържа.	.
самоизмама ж. Мамене, измама на самия себе си; са-
мооблъщение.	’
самоизмамвам се нсв., самоизмамя се св. вьзвр. Мамя,
измамвам сам себе си; самооблъщавам се.
самонзмъчвам се нсв., самомзмЬчн се св. вьзвр. Мъча,
измъчвам сам себе си.	·
самомзобличявам се иее^ сампизоблича се св. вьзвр.
Изобличавам сам себе си.
самоизобличелие ср. Изобличение, изобличаване на
самия себе си.
самонзтезавам се нсв. вьзвр. Изтезавам сам себе си;
самонзмъчвам се.	4
самонзтезаиие ср. Изтезание, изтезаване на самия се¬
бе си.
самонзтребвам се нсв.,· самопзтребя се св. 1. вьзвр. Из¬
требвам сам себе хи. 2. вмии,. само мн. Изтребва¬
ме се един друг, взаимно.
самоизтреблёнме ср. Изтребление, изтребване на са¬
мия себе си или взаимпо, един друг.
самонзтъквам се нсв., самонпъкпа се св. вьзвр. Изтък¬
вам сам себе си.
самоизтъквапе ср. Изтъкване на самия себе ся.
самовзяждам се нсв., сямоизям се св. вьзвр. и взаим.
Изяждам сам себе си, изяждаме се взаимно, по¬
между си.
самокйгка ж. 1. Цвете див карамфил. 2. Цвете сама-
китка.	-	-
Самоков м. 1. Движен от вода голям рудничарски чук.
2. Рудкичарска видня с всичките й принадлежности,
самоконтрол м. 1. Контрол над себе си. 2. Взаимен
контрол между равни.
самоконтролирам се нсв. 1, вьзвр. Контролирам сам
себе си. 2, взаим. Контролираме се един друг, вза- *
имно.
самокритика ж. Критика на собствените грешки и не¬
достатъци.
самокритикувам се нсв. вьзвр. Критикувам самия себе
сн, правя си самокритика.
самокритичен прил. Който има критично отношение
към себе си или съдържа самокритика. Самокрити-
чен^овек. Самокритично изказване.
самок рнтйчност ж. Качество на самокритичен,
самолет м. Летателен апарат с неподвижни криле,
обикн. по-тежък от въздуха, задвижван от перка или
реактивен двигател; аероплан. Пътнически самолет.
Боен самолет. Реактивен самолет, [рус. < пол.]
самолЁтен прил. Който се отнася до самолет; аероп-
ланен. Самолетен двигател,	,
самолетоносач м. Голям кораб, който носи самолети
и има платформа за излитане и кацане,
самолйчеи прил. О Самоличен портрет — портрет на
дадено лице.

858 самоличност ·
самоличност ж. Съвкупност от данни за името» въз¬
растта, месторождението, професията и други ха¬
рактерни черти иа дадено лице. Не е установена са¬
моличността на убиПшя. Документи за
самоличност. Снемам самоличност.
самошЬбец м. Си самолюбия ж.) Самолюбив човек,
самолюбив прил. Който твърде много обича и цени
'себе си, който е обзет от самолюбие,
самолюбие ср. Прекадена любов към собствената си
личност и болезнена чувствителност към оценката
на другите.
самомнение ср. Преувеличена оценка на собствената
личност, много високо мнение за себе си. ' у
самомнителен прил.. Който проявява самомнение,
снмомнителност ж. Качество или проява на самомни¬
телен.
самонаблюдавам се нсв. възвр. Наблюдавам себе си,
собственото си състояние, поведение, постъпки·
самонаблюдение ср. Наблюдение и анализ на собстве¬
ния си душевен и телесен живот,
самонадеян прил. Който е прекадено уверен в себе си,
в собствените си сили и възможности,
самонадеяност ж. Качество на самонадеян.
само наранявам се нсв., самонараня се св. възвр. Нара¬
нявам сам себе си, обикн. умишлено, за да не учас¬
твам в бой, война.
самокаствнявам се нсв., самонастаня се св. нпрх. Нас¬
танявам се някъде самоволно, без разрешение,
обикн. в някакво жилище,
самообвинение ср. Действие по гл. сам о-
обвинясс:	'	.
самообвинявам се нсв., самообвиня се св. възвр. Обви¬
нявам сам себе си.	'
самооблагане ср. Форма на участие на населението в
строителство, изграждане на обекти с местно зна¬
чение чрез доброволен труд или парични вноски,
самообладдние ср. Свойство на характера, способност
на човек да се владее, да сс сдържа,
самооблъщавам се нсв., самооблъшая се св. нпрх.
книж. Самозалъгвам се, самоизмамвам се, като си
въобразявам пешо за себе си. [от рус.]
самооблъщенне ср. книж. Самозалъгваме, самоизма¬
ма. .	*
самообразовам се нсв. и св.. въъвр. Образовам се, при¬
добивам знания и култура сам, без учители и без
посещаване на училище.
самообразован прил. Постигнал самообразование,
самообразование ср. 1. Самообразоване. 2. Научни
знания и култура, добити самостоятелно, без посе-
' щаване на училище и без учители. Политическо са¬
мообразование.	.
самообразованост ж. Качество па самообразован,
самообразователен прил. Който се отнася до самооб¬
разование.
самообслужвам се нсв., самообслужа се св. възвр. Обс¬
лужвам сам себе си, обслужвам се сам.
самообслужване ср. Действие по гл. сам о-
обслужвам се. Магазинът е на самооб¬
служване.
самоограничавам се нсв,, самоогранича се св. възвр. Ог¬
раничавам сам себе си, сам си налагам ограниче¬
ние.
самоограничение ср. Ограничение, което човек си на¬
лага сам.
самооиравдавам се нсв,, еамооправдая се св. възвр. Оп¬
равдавам сам себе си, собствените си прояви,
самооправданне ср. Оправдание на самия себе си. Как¬
во ще кажеш за самооправдание?
самоонрашвам се нсв., самоопраша се св. нпрх. За расте¬
ше — опрашвам се с прашец от собствения си цвят.
самоопрашване ср. спец. Опрашване в границите на
един цвят или на* едно растение. Прот.
кръстосано опрашване.
самоопределение ср. Действие по	гл.
самоопределя ► се; самоопределяне.
Самоопределение на малцинствата.
самоопределям се нсв., самоопределя се св. възвр. Оп¬
ределям сам своята същност или своята принад¬
лежност, мястото си в обществото и по отношение
на другите.
самоотбрана ж. Самозащита.
самоотбранявам се нсв. възвр. Самозащитавам се.
самоотвержен прил. книж. 1. Който не жали себе си,
готов е да жертва себе си за общо благо или за да
помогне другиму. 2. В който има себеотрицание.
Самоотвержена борба за свобода.
самоотверженост ж. Качество или проява на самоот¬
вержен.	’
самоотл^чвам се нсв,, самоотлйча се св., възвр. и нпрх.
Отлъчвам се, напускам самоволно, без разрешение
(служба, пост и др.).
самооглтьчка ж. Самоволно напускане на служба,
пост, задължение. Наказан за самоотлъчка.
самоотравям се нсв., самоотровя се св. възвр. Самоу¬
бивам се чрез отравяне.
самоотрека се вж. самоотричам се.
самоотрицание ср. Доброволно отричане, пренебрегва¬
не на личните си интереси,
самоотричам се нсв., самоотре^к^& се св. нпрх. Пронвн-
- вам самоотрицание.
самоотровя се вж. самоотравям се.
самопнска ж, разг. Автоматична писалка; стило.	1
самопожертвоваине и самопожертвуваше ср. Самопо-
жертвуване, саможертва, [от рус,}
само[iожерτвовàтетен и самопожертвувагелен прил.
Който е готов на саможертва или се отнася до са¬
можертва, свързан в със саможертва. Самопожер-
твувателна любов.
самопожертвователност и самопажертвувателност ж. ■
Качество на самопожертвоватслен, готовност за са¬
можертва.
самопожерт(ву]вам се нсв. а .св., възвр. Жертвам се
доброволно за някоя по-висша цел.
самопознание ср. книж. Познание, познаване на самия
себе си; себепозкание.
самопризнание ср. Признание, признаване на собстве¬
на вина шш престъпление. Обвиняемият направи
пълни самопризнания.
самоиронзвàтея прил. книж, Които става, възниква
или се върши сам по себе си, без външно въздейс¬
твие или причина.
саморазн рана ж. Действие по гл. сам о-
разправям се. Влизам в саморазправа.
Брутална саморазправа.
саморазправям се псе., саморазправя се св. нпрх. Раз¬
. правям се, карам се с някого или наказвам някого
със свои, собствени сили н средства, без да се от¬
насям до съд шш друг посредник,
саморазпускам се нсв., саморазпуска се св. възвр. За ор¬
ганизация, дружество и под. — разпускам се сам,
по своя воля; саморазтурям се.

саморазтоварвам се и саморазтоварям се псе., само раз¬
товаря се св. възвр. Разтоварвам се еам, без външна
намеса. > > Саморазтоварващи се вагони.
саморазтурвам се и саморазтурям се нсв., сяморазтуря
се св. възвр. Саморазпускам се.
саморасляк и самораслек м. Саморасло растение,
саморасъл прил. Израсъл сам, без да го сади човек,
Саморасли цветя.
самореклама ж. Реклама, рекламиране на самия себе
си-
саморбден прил. 1. Който се среща в природата в хи¬
мически чист вид. Самородки елементи. Самородни
метали. 2. прен. Който е даден от природата, който
не е придобит, научен. Самороден талант.
саморёдвост ж. Качество· на самороден.
саморъчен прил. КоЁто е изработен Или написан лич¬
но от някого, със собствената му ръка; собствено¬
ръчен. Саморъчен подпис. Саморъчно изделие.
самосвал м. Камион с механизъм, който повдига то¬
вара и го изтърсва, разтоварва, [рус,]	’
с-амосгъстяваяе ср. Сгъстяване, събиране по своя воля
. за живеене на по-малка площ, в по-малко стаи.
самосиидикален прил. жарг. разг. Който става, вър¬
ши се самостоятелно, без чужда помощ или без
връзка с други.
самоснимвчка ж. Приспособление на фотографски
апарат за автоматично снимане, без участие на чо¬
век.
сймост ж. поет. Самотност, самота. Едничка радост
в дните на самост и тъга. П.П.Сл. Подигне се в
гърдите тъга и те влече нейде на самост, А.Страш.
самостоен прил. Самостоятелен,	*
самостониост ж. Самостоятелност. Самостсйност на
простите изречения в сложното съчинено.	*
самостоятелен прил. 1. Който става, извършва се или
съществува отделно, без връзка с друг, независимо
от други. Имам самостоятелна стая,. Самостоя¬
телен живот. 2, Който се извършва, осъществява
се от някого без помощта или участието, без наме¬
сата, влиянието на друг. Самостоятелна изложба.
Самостоятелен концерт. Самостоятелно решение.
3. Който не зависи от никого, който действа и се
справя сам„ който стои на своето, без да се влияе
от другите. Самостоятелен човек.
самостоятелност ж. Качество на самостоятелен,
самосъд м. книж. Съдене на самия себе си.
самосъзнание ср. 1. Съзнание за собствените си качес¬
тва и достойнства, за мястото си в живота и об¬
ществото. Национално самосъзнание. 2. спец. Осъз¬
наване от човека на собственото си битие, на самия
себе си като индивид.	·
самосьзиателеи прил. Който има самосъзнание,
самосъхранение ср. Стремеж на всяко живо същество
да се запази като вид и индивид. Инстинкт за са¬
мосъхранение.
самота ж. 1. Отсъствие на (други) хора и изобщо жи¬
ви същества. От целия този престарял дом лъхаше
самота и запустение. Д.Тал. 2. Прекарване, живее¬
не сам, без близки и другари; уединение. Ще ми се
да се отдалеча някъде... Привикнах на тишина и са¬
мота. Ст.Загор.
самотаксувапе ср. Продупчване на билетите в трам¬
вай, автобус и под, от самите пътници. Апарит за
самотаксувапе.
самотворен прил, книж. Станал сам' по себе си; неръ¬
котворен.
самотёк м. Обикн, в съчет. на самотен — стихийно,
самохдден 859
неорганизирано, без план и без ръководство, както
се случи, [рус.]	t
самотен прил, 1. Който живее сам, прекарва в самота.
Тинка по цял ден седи самотна в къщи. Т.Г.Вл. Са¬
мотни старци. 2. Който се намира някъде сам, без
никой или нищо наоколо. Самотен гроб е самотен
кът — пустиня около немее. П.П.Сл. Самотен ос¬
тров.
* самотия ж. 1. Тежка, мъчителна самота. Дотегна ми
тая самотия. 2. Самотна местност, пущинак. Жи¬
вея в самотиите.
самотник м. и самотница ж. Самотен човек,
самбтшгескн прил. Който се· отнася до самотник,
самбтннчество ср. Положение, състояние на самотник,
самотност ж. Състояние на самотен. Наоколо царува¬
ше странна тишина и самотност. Е.Пел.
самоток м. Вино, което е отточено след прекипяване-
то и е стояло малко в пращините.
самоубивам се нсв., самоубия се св. възвр. Посягам на
живота си, лишавам се от живот,
самоубиец м. и самоубийца м. и ж. Който се е само¬
убил, сам е посег нал на живота си.
самоубийство ср. Посягане на собствения си живот,
самоубия се вж. самоубивам се.
самоуважавам се нсв. възвр. Отнасям се с уважение
към самия себе си.
самоуважение ср. Уважение към самия себе си.
самоувёрен прил. 1. Който е твърдо уверен в себе си,
в своите сили и възможности. Срв. с а м о¬
н а д е я н. 2. Който изразява, който е израз на
такава увереност. Самоуверен вид. > > Държи се
самоуверено.
самоувереност ж. Качество на самоуверен,
самоук 1. прил. Който сам, без учител или майстор е
изучил нещо. Самоука готвачка. 2. като същ. са¬
моук м. Човек, който сам е изучил нещо. Учебник
за самоуци.	>
самоулижёние ср. Унижаване на самия себе си.
самоунищожалам се нсв., самоунищожа се св. възвр, И
взаим. Унищожавам сам себе си, унищожаваме се
един друг, взаимно.
самоунищожение ср. Действие по гл. сам о-
унищожа се.
самоуправлявам се нсв. възвр, Управлявам сам ссбс
си. Общините се самоуправляват.
самоуправство ср. книж. Произвол, своеволие, [рус.]
самоуспокоение ср. книж. Действие или състояние по
гл. самоуспокоя се.
самсуспсксЯвам се нсв., самоуспокоя се св. 1. възвр.
Успокоявам сам себе си. 2. нпрх. Въобразявам си,
че съм постигнал много, че съм преодолял всички
мъчнотии.
самсусъвършèнст|ву|Raм се нсв. и св., възвр. Усъвър¬
шенствам сам себе си, със собствени сили и средс¬
тва.
самоучител м. Учебник за самоуци — по който човек
може сам, без учител да изучи нещо. Самоучител
по руски език.	*
самоучка ж. Жена самоук,
самохвалец м. Самохвалко.
самохвалко м. и самохвалка ж. Който (обича да) се
хвали, проявява самохвалство; самохвалец.
самохвалст™ ср. Прекадено хвалене на самия себе си.
самохёден прил, Който се движи, задвижва от собст-
4

860 самоходка
вен двигател. Самоходен комбайн. Самоходно оръ¬
дие.	‘	.
самоходна ж. воен. Самоходно оръдие.
самоцел ж. книж. Цел, която не води към друго, не
служи като средство за постигане на други цели.
Науката не бива да е самоцел, а средство за подоб¬
ряване на живота.	‘
самоцелен прил. С качества на самоцел. Самоцелно из¬
куство.
самочувствие (и самочувство) ср. 1. Чувство, усещане
на човек за собственото му (добро .или лошо) ду¬
шевно и физическо състояние. Повишено самочувс¬
твие. 2. стесн. Чувство, усещане за добро душевно
и физическо състояние и увереност в собствените си
сили и способности, Нямам самочувствие, .
сам-саменичък прил. разг. Сам-самичък, сам-самин.
сам-самин прил. разг. Сам-самичък, сам-саменичък.
сам-самичък прил. разг. Съвсем, напълно сам; сам-са¬
меничък, сам-самин.	‘ <
самсар м. диал. Животно бялка.	-
самсн прил. - нар. Сам, самичък. Той днес се предава
самси. Ваз. Самец го развождах из своите палати.
П.П.Сл. *	.
сам-там вж. с а м2.
самум м. книж. Горещ и сух пустинен вятър, [ар.]
самун м. разг. Кръгъл хляб шш изобщо отделен хляб.
Както беше изгладнял сега, цял самун не би му
стигнал. М.Марч. [гр. >тур.]
самур м. 1, Хищен бозайник, сибирско животно от се¬
мейство порови, със скъпа кожа, Маг1ез нЬеШпа. 2.
Кожа от това животно, [перс. > тур.]
самурай м. Член на военно-дворянска каста в Япония,
[ял.]	.
самурайски прил. Който се отнася до самурай,
самурен прил. Който е направен от самур. Самурена
яка.
самуров прил. Самуреп. Самурова кожа..
сан м. Висок обществен чин, служебно достойнство.
Епископски сап. Посвещавам в духовен сан,
сянат^рен прил. 1. Оздравителен. 2. Санаториален,
сапаторн&лен прил. Който се отнася до санаториум.
Санаториално лечение.
санаториум м. Лечебно-профилактично заведение,
обикн. на чист въздух и тишина, за лекуване главно
чрез природни и физиотерапевтични средства. Са¬
наториум за гръдоболни. [лат.]
санйция ж. книж. спец. Саниране, [от лат.]
саигвиинк м. ц сангвиничка ж. Човек със сангвиничен
темперамент.
сангвиничен прил. Обикн. в съчет. саагвнаачеа темпе¬
рамент книж. — който се отличава с живост, с бър¬
за възбудямост и смяна на емоциите; жизнерадос¬
тен, буен, весел, [лат.]
сандал1 м. Вид лятна обувка с каишки или с прорези
. отгоре за проветряване, [гр.]
сяндЯл* м. рядко. Сандалово дърво, [от гр.< санскр.]
сапдалов прил. Обикн. в съчет. сандалово дърво —
южноазиатско дърво с твърда жълтеникава аро¬
матна дървесина, 5ап1а1ига а1Ьшп.
сДвдвич м. Закуска от една шш две филийки хляб с мас¬
ло, салам и др. отгоре или между тях. [англ. от соб.]
сянджйк м. Административно-териториална единица
в Османската империя, съответстваща на окръг,
област, [тур.]
сандхй ср. ез. Позиционно обусловени звукови изме¬
нения на мястото на свързване на думите или мор¬
фемите. [санскр.]
сандък м. Дъсчен (или метален) четвъртит съд; каса,
ковчег. Сандък за дрехц. Газен синдък. [ар. > тур.]
санйрам нсв. и св„ прх. 1. мед. Оздравявам, прочист¬
вам, хигиенизирам. 2. спец. Заздравявам, укрепвам,
стабилизирам финансовото състояние на предприя¬
тие, банка или цяла държава, [нем, <лат.]
сачитяр м. и санитарка ж. 1. Лице от низшия меди¬
цински персонал, което обслужва болните и под¬
държа чистота в помещенията на. лечебно заведе¬
ние. 2. Във войската — войник, който е подготвен
да дава първа помощ иа ранените и да гй изнася
от бойното поле. [от лат.]
санитарен прил. 1. Който е свързан с чистотата и
здравето на хората, на обществото; здравен. Сани¬
тарна власт. Санитарен инспектор. Санитарен кон¬
трол. Санитарен надзор. 2. Който служи за лечебна
цел. Санитарна чанта. Санитарен влак. 3. Който е
‘ свързан със здравеопазване н лечение във войската.
Санитарна част. О Санитареи възел — съвкупност
от помещения и съоръжения за задоволяване на
здравно-хигиенните потребности на хората (бани,
клозети, умивални и др.). [от лат.]
саиита|М1с-егоеде1шиалогич1ен прил. офиц. Хигиенно-епиде¬
миологичен. Санитарно-епидемиологична станция.
сЯпким част. прост. Впрочем, така да се каже, сякаш.
Ще изкласи, сапким, ще мине в първи клас. Ваз. [тур.]
санкционирам нсв. и св., прх. книж. 1. Давам санкция;
потвърждавам, узаконявам. Народното събрание
няма да санкционира такава военна акция на Бълга¬
рия. 2. Налагам санкция, наказвам,
санкция ж. книж. 1. Потвърждение на решение, на¬
редба и пр, от по-висш орган на властта, 2. Пред¬
видено в закона наказание, [лат.]
сановник м. старин. Висш държавен чиновник ши об¬
щественик.
саискрнт м. Литературно обработена форма на древ¬
ния индийски език от индоевропейского езиково се¬
мейство, на който има запазена богата литература,
[от санскр.]
санскритски Прил. от с а н с к. рит. Санскритски
език. Сапскритска литература.
сантасе ср. Вид -игра на карти за двама души. [ит.]
еантн- Съставна част на сложни думи, означаващи
мерни единици, равни на [/100 част от основната,
изходната единица, напр.: сантиграм, сантиметър
и пр· [фр*<лат.]	-	,
сантиграм м. Мярка за тежина, равна на една стотна
от грама, [фр.]	.
сантим м. 1. разг. Сантиметър. Имот не ви давам пи¬
то сантим място. Кр.Григ. 2. остар. Стотинка.
Ще ти наброп парите до сантим. Йов.
сантимент м. рядко. Чувство, [фр.]	*
сантиментален прил. 1. Който е прекадено чувствите¬
лен, който е във властта на неясни чувства и въл¬
нения. 2. В който има, който е пропит с нежни чув¬
ства и вълнения. Сантиментални стихове, [фр.]
сан^имеиталАзъм м. кпиж. 1. Литературно течение
през XV111 и X1X в., в което преобладава изтънче¬
на чувствителност и увлечение по природните кра-
. . соти. 2. Сантименталност, чувствителност,
сантименталйст м. книж. Привърженик, последовател
на сентиментализма, [фр.] ,
саатнмеатШишча нсв. нпрх. книж. неодобр. Проявявам
Снагшиeаτалаост.

сантименталност ж. книж. Качество на сантимента¬
лен; прекадена чувствителност.
сантиметър м. 1. Мярка за дължина, равна на една
. стотна от метъра. 2. разг. Линийка или лента с от¬
белязани деления за измерване на дължини, [фр.]
сял м. Заразна, понякога смъртоносна болест по ко- *
нете, която протича с подувания, гнойници и язйи
по кожата, лигавилата на носа и дихателните пъти¬
ща. [тур.]
сапнкасвам нсв., сапик^сам св. прх. прост. Съглсждам,
съзирам. — се нпрх. Опомням се, засрамвам се. [от
гр.]	.	■	’
сапрофйтен прил. биол. Който се отнася до сапрофити,
с качества на сапрофити.	.
сапрофити мн. (сапрофит м.) биол. Растителни орга¬
низми, които живеят върху остатъци от мъртви ор¬
ганизми и се хранят с тях. [гр.]	’
сапун м. Възтвърдо мазно вещество за миене и пране,
добито от мазнини и основи. Сапун за пране. Тоа¬
летен сапун. Сода за сапун. Калъп сапун, [нгр.]
сапунар м. Който прави или продава сапун; сапун-
джия.
сапунарски прил. Който се отнася до сапунар; сапун-
джийски.
сапунарство ср. Производство на сапун, занятие и по¬
минък на сапунар.
сапунджнйница ж. Работилница за производство на
сапун.
сапунджннскм прил. Сапунарски.
сапунджня м. Сапунар.
сапунен прил. Който се отнася до сапун. Сапунена пя¬
на. Сапунен мехур. Сапунена фабрика. О Сапунена
опера — многосерийна радио- или телевизионна
пиеса със сантиментален характер, изградена върху
семейни проблеми на героите. Сапунен мехур прен.
— нещо нетрайно, краткотрайно, преходно, което
лесно се разрушава, изчезва, .	,
салуннёра и салуннерка ж. Кутийка или подставка за
сапун.	*
сапунисвам нсв., сапуннсам св. прх. 1. Натривам нещо
мокро със сапун или сапунена пяна. Сапунисвам
пране. Сапунисах си брадата. 2. прен. разг. Сгьлча-
вам, нахоквам.	4	.
сапунче ср. 1. Умал. от с а _ п у н. 2. Високо цвете с
бледорозови цветове, които се пенят при разтрива¬
не във вода, 5аропапа cfficinalis.
сапфир м. Скъпоценен камък с тъмносин цвят,
[лат. < гр.]
сапфйрен прил. 1. Който се отнася до сапфир. 2, поет.
Тъмносин.	,
сапьор м. воен» Военнослужещ от инженерна (пионер¬
ка) част. [фр.]	.
сапьорски прил. воен. Който се отнася до сапьор.
сарай м. Голяма и богато обзаведена къща на турски
. големец; палат. [От перс.]
сяралйя (и сарайлия) ж. Вита сладка баничка.
[перс. > тур.]	* *
сарайски прил. Които се отнася до сарай,
сараф[ип| м. остар. Лице, което се занимава с размя¬
на на пари и търговия със злато. [ар. > тур.]
сарафски прил. остар. Който се отнася до сарафин.
Сарафски везни.
сарацини мн. (сарацин м.) ист. Средновековно име на
арабите. [лат.<гр.<ар.]	<
сарач м. Занаятчия, който изработва изделия от де¬
бела обработена кожа (седла, хамути, юзди, църву¬
ли и др.). [ар. > тур J
сатира 861
сар£чество ср. Занятие на сарач,
сарачннца ж. Сарашка работилница; седларница.
сарашки прил. Който се отнася до сарач. Сарашка ра¬
ботилница. *	■	>
сардела ж. 1. Риба сардина. 2. Дребна риба, която се
продава консервирана в кутии. О Като сярдели
натъпкани — много нагъсто, един до друг
в тясно пространство, [ит.]
сардина ж. Дребна морска риба от семейство сслдо-
ви, разпространена в Атлантическия океан и Сре¬
диземно море, Оиреа рПЬаггбш, (от геогр. соб.]
сярдоннчеи и сардонйчески прил. книж. Злобно подиг¬
равателен, язвителен, [гр.]
сярн ср. Основна част от традиционното женско об¬
лекло в Индия — дълго парче тънък плат, което се
навива около тялото във вид на пола, а краят му
се премята през рамото или главата, [хинди]
сарказъм м. книж. Злобна, остра, силно язвителна
насмешка. Стихотворението „В механата" от Бо¬
тев е пропито със сарказъм, [гр.]
саркастичен прил. книж, Изпълнен със сарказъм; зло¬
бен, язвителен. Саркастична епиграма.
саркдма ж. мед. Злокачествен тумор от съединителна
тъкан, [гр.]
саркофаг м. книж. 1, Античен каменен гроб. 2. Гроб¬
ница. [гр.]
сарми мн. (сарма ж.) Ястие във вид на топчета от за¬
вито в зелеви или лозови листа сдробеио месо,
ориз и др. О Свивам сармите някому разг. .
— скарвам се някому остро, заставям го да се сми¬
ри, да мирува, [тур.]
сарфаладн мн. (сарфалйда ж.) Вид салам па късове
от по десетина сантиметра, [от ит.].
сатана м. 1. У израилтяни и християни — дяволът ка¬
то олицетворение на злото, противник на Бога. 2.
прен. Злобен, коварен човек, [евр.]
сатанизъм м. книж. 1. Култ към дявола, сатаната. 2.
Сатанинско чувство, отношение, проява; злост, [фр.]
сатшшискн прил. 1, Присъщ на сатана. Сатанински
смях. 2. Който се отнася до сатанизъм. Сатанински
секти.
сателит м. 1. астрон. Относително малко небесно тя¬
ло, което се движи по орбита около планета; спът- .
ник. луна. 2. Изкуствен спътник. 3. прен. Формално
независима малка държава, чиято политика е под¬
чинена на друга, по-голяма държава, [лат.]
сателитен прил. Който се отнася до сателит. Сате¬
литна антена.
сатён м. Гладко (памучно) платно, подобно на атлаз.
Сатен за хастар, [фр. < ар.]
сатепеп прил. Направен от сатен. Сатенена престилка.
сятнпирам нсв. и св., прх. спец. Изглаждам, придавам
♦ гланц, лъскавина на хартия или тъкан. [фр>нем.]
сатилйран прил. спец. Изгладен, гланциран, лъскав.
Сатинирана хартия. Сатиниран картон.
сатир и сатир м. книж. В античната митология —
горско полубожество с кози крака и рога, олицет¬
ворение на похотливост, [гр.]
сатира ж. 1 само ед, В литературата и изкуството —	?
безпощадно остро осмиване, изобличаване на гроз¬
ното в живота, на човешките слабости и пороци. 2.
Литературно произведение, в което остро се изоб¬
личават човешките и обществените слабости, не¬
достатъци, пороци, [лат.]

862 сатирик
сатирик лд Автор на сатирични произведения, *
сатиричен и сатирически прил, Свойствен' на сатира.
Сатиричен тон. Сатирично творчество. ф
сатрап ад 1. ист. Деспот, управител на провинция в
древна Персия. 2. прен. Жесток, деспотичен владе¬
тел. 3. прен. Жесток, тираничен човек, [гр. < перс.]
сатранени Прил, от с а т р а п. »
сатурналии мн. 1. В древния Рим — народни празнен¬
ства в чест на бог Сатурн, съпроводени с буйни ве¬
селия. 2. прен. Разюздани веселия, оргии, [лат.]
сатър лд Широк къс нож за ссчснс на месо, кокали и
др. [ар.> тур.]
сауна ж. Баня с горещ сух въздух, [финл.] ·
, сафари ср. Пътуване, експедиция с изследователска
или ловна цел, главно в източна или централна Аф¬
рика, [от ар.]	*
сафрид лд Подобна на скумрия морска пасажна риба,
ТгасЬигиБ ггасЬигиз» [гр.]
сахат м. прост. 1. Час. 2. Часовник. [ар.>тур.]
сахтинн ад остар. Обработена козя кожа; марокен,
шевро. [перс. > тур,]
сачма ж. 1. Дребно оловно зърно за стрелба с ловна
пушка; дробинка. 2. Метално топче за (сачмен) ла¬
гер. [тур.]
сачмен прил. Който се отнася до сачма. Сачмен лагер.
сашнсвам нсв., сащисам св. прх. прост. Забърквам,
обърквам, смайвам. Сащиса го със своите въпроси.
—	се нпрх. Обърквам се, смайвам се. [тур.]
сай ж. спец. Горната мека част па обувка. Кроим саи.
[тур.] ·
сбабвам нсв., ебабя св. прх. Сбръчквам (кожата на ръ¬
це, лице). Прането ми ебабва ръцете. — се нпрх. 1.
За кожа, лице — сбръчквам се (като у бабичка). 2.
Ставам като, заприличвам на бабичка,
сбабич^свам нсв., сбабнчАсам св. прх. Сбабвам. се
нпрх. Сбабвам се.
ебарвам нсв., ебарам св. прх. разг: Хващам, улавям
някого (изведнъж, изненадващо); спипвам. Ще те
сбират на тясно.
сберй вж. сбирам.
сбйвам нсв., сбия св. прх. Правя нещо да стане по-
плътно, да се стесни, да се събере на по-малко мяс¬
то. Може да сбие голяма част от изложението.
—	се нпрх. 1. Ставам по-плътен, сгъстявам се, съ¬
бирам се в по-малки размери. СбиШпе се малко, за
да влязат и другите. 2, Започвам да се бия е няко¬
го. Сбиха се почти без причина-
сбирам нсв., сбера св. прх. разг. Събирам. Скоро, по¬
* скоро да стана, вярна дружина да сбирам. П.Р.Сл.
сбирка ж. 1. Сбор от повече, обикн. еднородни неща.
Стихотворна сбирка. 2. Колекция. Сбирка от пепе¬
руди. 3. Събрание, сбиране.
сбирохък м. нар. Множество от насъбрани разнород¬
ни и негодни предмети; сбирщина,
сбирщина ж. разг. неодобр. 1. Група, множество от
хора, събрани случайно и без подбор. На пазара се
струпа цяла сбирщина от любопитни. 2. Сбиротък.
сбит прил. 1. Натрупан, сгъстен, плътен. Сбита нава¬
лица. 2. Изказан, изложен е малко думи; кратък,
стегнат. Сбито изложение.
сбия вж. с б и й а м.
сближавам нсв., сближа св. прх. 1. Правя две или по¬
вече неща да станат, да бъдат близко едно до дру¬
го; приближавам. Прот. раздал ечавам.
2. прен. Правя, спомагам някой да стане близък с
друг; сдружавам. Общите интереси ни сближиха.
— се нпрх. Ставам близък с някого,
сближение ср. Действие или резултат по гл.
сближа [с е].
сблъсквам нсв., сблъскам св. прх. Правя някой или не¬
що да се удари о друг' друго. Сблъскахме си глави¬
те. — се нпрх:. 1. Удрям се о нещо или някого, уд¬
ряме се един о друг (при движение). Два влака са
се сблъскали. 2. прен. Натъквам се на пречка, несго¬
да, затруднение. 3. прен. Влизам в бой, сражение,
конфликт с някого или нещо. Сблъскаха се две мощ¬
ни армии. Тук се сблъскват интересите ни.
сблъсък м. Сблъскване, стълкновение, конфликт,
сбогом 1. межд. Поздрав при раздяла (обикн, за по-
дълго време или завинаги),. 2. като същ. Обикн. в
съчет. вземам си сбогом — сбогувам се.
сбогувам се нсв. нпрх. Казвам „сбогом“, прощавам ее
с някого на тръгване. Сбогуваха се и влакът потег¬
ли.
сбор м., 1. Събрание, събор. Да чуят моми и момци
по сборове и по седейки. Бот. 2. Величина, получена
от събиране на няколко други; сума. Математи¬
чески сбор,
сббрвам псе., сббря св. прх. Започвам да боря, пребор¬
вам някого. — се нпрх. Започвам да се боря е ня¬
кого, започваме да се борим,	„
сборен прил. 1. Който се отнася до сбор, събиране,
среща Сборно място. 2. Получен от събиране на
отделни части, съставки. Сборен полк. Сборен от¬
бор. Сборна програма.	'
сборйчквам ее нсв., еборйчкам се св. нпрх. Започвам да
се боричкам с някого.	*	.
сборище ср. Място, юъдето се събират определен вид
хора. В неделя да те проводя на хайдушкото сбори¬
ще. Бот. Селско сборище на моми и ергени,
сборник м. Книга, с отделни статии, закони, разкази,
стихотворения и др. Литературен сборник.
сборувам нсв. и св., прх. Събирам числа, извършвам
действие събиране; сумирам,
сбор^щин ах. и сборника ж. Човек, конто е отишъл на
селски сбор, събор; съборянин. Весден сборяни се
шумно веселят. П.П.Сл.
сборя вж. с б о р в а м.
сбруя ж. Конски хамут. Черен кон в златна сбруя.
Люд.Ст.
сбръчкам вж. сбръчквам.
сбръчкан прил. Който е с много бръчки. Сбръчкано ли¬
це.
сбръчквам нсв., сбръчкам св. прх. Правя нешо на
бръчки; сгърчвам. Замисли се и сбръчка чело. — се
нпрх. 1. Ставам на бръчки. 2. Кожата ми става на
бръчки.	.
сбутам вж. с б у т в а м.	* * х
сбутаи прил. разг. 1. Неугледен, ехлупен, непривлека¬
телен. Сбутана къща. 2. прен. Възглупав, стесните¬
лен, необщителен. Нали си е сбутан — все не може
да се вреди.
сбутвам нсв., сбутам св. прх. 1. Бутам внезапно и бър¬
зо; смушвам. Сбутаха ме да мълча. 2. Напъхвам,
набутвам нещо някъде. — се нпрх. Започвам да се ,
' бутам с някого, започваме да се бутаме. Сбутаха
се да отворят път на манифестацията.
сбъдвам се нсв,, сбъдна се св. нпрх. Обикн. за мечта,
сън, желание — изпълнявам се, осъществявам се, <
превръщам се в действителност. Сбъднаха се наши- I
те младежки мечти.	*

обърквам нсв., сбъркам св. 1. нпрх. Греша, правя
грешка; сгрсшавам. Предупреждават ме да не сбър¬
кам. Пак сбърка в изчисленията. Няма да сбъркаш,
ако кажеш истината. 2. прх. Смесвам едно нещо с
друго, правя грешка в нещо; обърквам. Сбъркахме
пътя. — се нпрх. 1. Забърквам се, заплитам се,
обърквам се. 2. прел. Смущавам се, слисвам ое.
Сбърках се от страх.	.
сбърчвам нсв., сбърча св. прх. Сбръчквам. — се нпрх.
Сбръчквам се.
сбъхтвам нсв., сбъхтя св. прх. 1'. Бъхтя, бия нещо или
някого ненадейно и бързо. Ако не слуша, ще го
сбъхтя. 2. Сбивам. Много си сбъхтал сламата.
свада ж. Караница, препирня, глъчка, разправия,
крамола. Вода, ливада —- с комшия свада. Погов.
свядлйв прил. Който е наклонен към свади* заядлив.
Свадлива жена.	,	’
свадлявост ж. Качество на свадлив.
свЯждям нсв., сваля св. прх. Правя да възникне свада,
някой с някого да влезе в свада; скарвам, смразя¬
вам. — се нпрх. Влизам в свада с някого; скарвам
се, смразявам се. -	’♦
свако м. диал. 1. Мъж на майчина сестра; вуйчо. 2.
Мъж на сестра; зет. 3. Баджанак.
свЯлям нсв., сваля се. прх. 1. Премествам нещо от по-
високо на по-ниско. Свалям куфари. Свали багажа
от тавана! Свали летвата по-ниско! 2. Събарям,
катурвам, повалям. След дълга борба го свали на зе¬
мята. Болестта ще го свали, 3. Снемам или отказ¬
вам от някъде нещо прикрепено. Свали му юздата.
Свалила огърлицата от шията си. 4. Събличам, ма¬
хам дреха, шапка, обувки. Свали шапката и палто¬
то си! 5. прен. Карам, принуждавам някого да слезе
от превозно средство. Свали го от колата, щом е
без билет. 6. прен. Принудително отстранявам ня- ,
кого от заемана длъжност, от власт. Свалиха пра¬
вителството. 7, прен. разг. Намалявам. Свалиха це¬
ните. Свилия съм няколко килограма. 8. прен. жарг.
Ухажвам някого, правя някой да се влюби в мене,
да ми се отдаде. О Свалям някому звезди
(звездите) |от вебето| — говоря много, хваля се, да¬
вам големи обещания. Свалям шапка*.
сварвам нсв., свари св. 1, прх. Успявам да намеря ня¬
кого някъде; застилам, заварвам. Замалко щях да
не го сваря. 2. нпрх. Успявам да извърша нещо;
смогвам. Набързо сварих ди се облека.
сваря вж. сварвам.
сваря вж. сварявам.	ι \
сварявам нсв.. сваря св. прх. Варя нещо колкото тряб¬
ва, приготвям с варене. Свари ли кафето? — се
нпрх.. 1. За ястие и др. ·— увирам. 2. прен. разг. Из¬
потявам се от силна горещина,
свастика ж. 1. Кръст с равни, пречупени под прав ,
ъгъл рамена — древен религиозен символ у някои
народи. 2. Съшият кръст като държавна емблема
на фашистка Германия и знак на нацистката пар¬
тия; пречупен кръст, [санскр.]
сват м. и сватя ж. 1. Бащата и майката на женен
син или дъшеря спрямо бащата и майката на сна¬
хата или зетя. 2. Близък или далечен роднина по
женитба. Кдкво ти либе, нали ми е сватя. Сватове
сме с тях. 3. Годежар, сгледник. Босилко Радой-
кин .. допратил е китени свати. П.П.Сл. О Стари
сват — възрастен роднина на младоженците, кой¬
то се разпорежда на сватбата и носи шарена бък¬
лица; побащим. Да видим кой е кум, кой е стари
сват.
' свеждам 863
сватанЯк м. разг. Близък или далечен роднина по сва¬
товство.
свйтба ж. Брачно тържество, женитба с придружава¬
щите я обреди и веселия. Момчето ни е годено, в
неделя му е сватбата. Нар.п.
сватбар м. и сватбарка ж. Лице, което е поканено и
участва, присъства на сватба,
сватбарски прил. Който се отнася до сватбар. Сват¬
> барска китка.
сватбен прил. Който се отнася до сватба. Сватбени
обреди. Сватбено празненство. Сватбена премяна.
Сватбено пътешествие. О Сватбен период книж.
— времето, когато някои животни се оплождат,
сватбувам нсв. нпрх. 1. Участвам, присъствам на сват¬
ба. 2. За някои животни — намирам се в състояние
на разгонсност; бесувам се. Вълците свата сват,
както сватбуват кучетата — на .. бесовици. Й.Рад.
свЯтов прил. 1. Който принадлежи на сват, който сс
отнася до сват. Сватови двори. 2. като същ. сватови
мн. Домът и семейството на сват. Бях у сватови на
гости.
сватовннк м. н сватовница ж. нар. Пратеник от стра¬
на на момък да иска мома за булка; годежар,
сгледник, сват.
свЯтовски прил. Който се отнася до сват. Свищовско
родство.
сватовство ср. Роднинство, сродяване по женитба;
сватовщина. Роднини по сватовство.
свйтовщмна ж. 1. Сватовство. 2. Искане мома за бул¬
ка на някого. Дошла да прави сватовщина.
сватбсвам нсв., сватбсам св. прх. Уговарям, уреждам,
правя някой (някоя) да се ожени за някоя (някого).
Сватосват го за едно тяхно момиче, — се нпрх.
Сродявам се с някого чрез женитба на син, дъщеря
.или роднина/Яне с него.се сватосахме.
сватувам нсв. нпрх, Бивам някому сват, ходя в качес¬
твото си на сват.
сватя вж. сват.
сватА нсв. прх. диал. Сватосвам. Хайде да те сватим
за нашето момиче.
■ свиха ж. Сватя,
сведЯ вж. свеждам.
сведение ср. 1. Известие, съобщение. Получавам ценни
сведения.,2. Знание, ясна представа за нещо. 3. ми.
Познаний в някоя област,
сведоча нсв. нпрх,. остар. Свидетелствувам.
сведущ прил. Запознат, вещ, компетентен. [!рус.] ·
свеж прил. 1. Който не е загубил преспотата си, който
е с добър естествен вид. Полето е покрито със све¬
жа зеленина. Свежи цветя. 2. За въздух — чист,
прохладен. Падна чудна лятна нощ, прохладна и
свежа. Е.Пел. 3. Който е проява или белег на доб¬
ро здраве. Свежо лице. 4. прен. Който ие е изтощен,
изморен, отпаднал. Със свежи сили. 5, прен: Който
не е потъмнял, помътнял; ярък. Свежи цветове.
(РУС1
свёждям и (диал. и поет.) свождам нсв., сведЯ св. прх.
1. Навеждам, наклонявам, превивам. Спи езерото,
белостволи буки над него свождат вити гранки.
П.П.Сл. Свеждам клон. 2. диал. Събирам на едно
място. 3. прен. Приравнявам или отнасям към нещо
друго. — се нпрх. 1. Навеждам се, наклонявам се,
превивам се. 2. прен. Приемам друг вид, приравня¬
вам се, отъждествявам се с нещо друго. Въпросът

864 свежест .	·
се свежда към следното. О Свеждам глава (чело)
— а. Смирявам се, покорявам се. б. Прекланям се.
свежест ж. 1. Качество на свеж. 2. Чист, прохладен
въздух; прохлада, [рус.]
сврака ж. Подшита и оформена като отделна книжка
част от по-голяма книга или периодично издание;
Речникът ще излиза на евезки. Пета свезка.
свёкров н свекъров прил. Който се отнася до свекър,
който е на свекър. Я кажи, кажи, хубава Дойне,
свекърово си тежко имане. Нар.п. Свекров дар.
свекър м, Баща на мъжа, на съпруга по отношение
на жена му, на снахата.
свекърва ж. Майка на мъжа, на съпруга по отноше¬
ние на жена му, на снахата,
свекървин прил. Който се отнася до свекърва, който е
на свекърва. Свекървина риза. О Свекървин език —
вид отглеждан в саксии кактус,
свекъров еж. свекре в.
свенлив прил. Срамежлив. Свенливо момиче. Свенлив
поглед.	:
свенливост ж. Качество на свенлив, ’
свепувам се нсв. нпрх. нар. Свеня се, срамувам се. Не
се свенуваше да рекне някому нещо право в очите.
Т.Г.Вл.	-
свеня се псе. нпрх. Изпитвам свян, срам; срамувам се,
евенувам се. Не се свени от нищо.
сверка ж. Сверяване.	.	<
сверявам нсв., сверй св. прх. Сравнявам, съпоставям
нещо с друго, което с вярно или служи за образец.
Сверявам преписа с оригишхш. Сверявам си часовни¬
ка с радиото. О Сверявам ся часовника — уточня¬
вам възгледите и позициите си, ориентирам сс в об¬
становката. ,
свесвам нсв,, свеся св. прх. Навеждам, привеждам.
свесло ср. 1. Китка отрязани заедно с пръчките гроз¬
дове, окачени да. висят, за да се запазят по-дълго;
весло. Имаше г. грозде на свесла. А.Карал. 2. Сплит
от царевица.
свестен прил. 1. Разбран, разумен, смислен. Свестни¬
те у нас считат за луди. Бот. 2. Който е добър,
годен за нещо, добре подбран или изработен. Това
вече е свястна работа, Свястна стока.
свестна ж. .диал. Сестра на жената по отношение на
нейния мъж; балдъза.
свестявам нсв., свестй св. прх. 1· Правя някой да дой¬
де па себе си, да си възвърне съзнанието (след при¬
падък, прилоша ване). Едвам го свестиха. 2. прен.
Правя някой да се опомни, да се осъзнае, да стане
свестен. — се нпрх. 1, Идвам на себе си, в съзнание.
2 прен. Опомням се, осъзнавам се, ставам свестен,
свеся вж. с в е с в а м.
свет и (рус,] свят прил. 1. Който е свързан с бога или
с религията, който е обект на религиозна почит,
преклонение; свещен. Свято място. 2. Праведен,
’ непорочен. Свет живот. Свят човек, Свята жена.
3. прен. Най-близък до сърцето на човек; съкровен.
Свети идеали. О Светая светих — а, У старите ев¬
реи — най-святата част от йерусалимския храм, къ¬
дето се пазели скрижалите с десетте божи заповеди,
б. Нещо найсввтоо, съъоо , ъъкровено . Срв .
с в е. т й.
еоетоам нсв., светна св. 1, нпрх. Започвам да светя,
веднъж или поединично издавам, излъчвам светли¬
на за кратко време. Светни ми с фенерчето. Лам¬
пите светнаха. В тъмното цигарите* светват и
угасват. 2. прх. разг. Правя нещо да започне да
свети, включвам някаква светлина. Светни лампи¬
те. 3. прх. прен. разг. Удрям (някого) силно. Свет¬
на го по главата. 4. прх. жарг. Обяснявам някому
нещо, правя да му стане ясно. светва ми, светне мн
нпрх. Става ми светло, почувствам се облекчен,
олеква ми; просветва ми. светва [се|, светне |се]
безл, Святка веднъж или поединично. Заоблачи се,
светна и загърмя,
светейшество ср. църк. Титла на патриарх или* папа.
свет^йши прил. Църковен епитет на Свети синод,
светеи прил. Над който е извършен религиозен обред.
Светеца вода. Светепо масло. О Задържа се като
светена вода в яз — никак не се задържа, не се
свърта.
светец м. 1. Човек, провъзгласен след смъртта си за
божи угодник, комуто вярващите отдават религи¬
озна почит; светия. 2. нар. Лице от християнския
календар, смятано за покровител на жив човек,
който носи неговото име, или на черква, манастир,
оброк, еснаф и т.н. Свети Спиридон е светец на обу¬
щарите. 3. диал. Селска, еснафска или семейна го¬
щавка в чест на светеца покровител,
свети прил. Свет, свят (като епитет на Бога или на
свещите, на църквата ή църковните служби, служи¬
тели, празници и под.). Свети Иван Рилски, ' Света
Петка. Света неделя. Свето причастие. Свето
евангелие. ч> ' Света вода ненагагта*. Света Троица —
триединство на Бог Отец, Бог Син и Свети Дух;
Троица. Светя Дух — едио от лицата на Света
Троица,
^βιΉιιβΗ прил. О Светилен газ — получена при суха
дестилация на въглища смес от водород, метан и
др., която се използва за осветление и горене,
светилище ср. Сграда или място, посветено на божес¬
тво. Светшшще на Аполон. Езически светилища. ·
соетйленс м. 1. Лампа. 2. Свещник. 3, Източник на
светлина.
светило ср. 1. Нещо (слънце, месец, лампа, фар и др.),
което свети, което изпуска, излъчва светлина. Не¬
бесно светило. 2. Вещесгво, което служи за освет¬
ление (газ, масло и др.). 3. прен. Знаменит човек.
Светило на науката.	'	.
светиня ж. 1. Свето, свещено място. И никои знак,
че тука е светиня, че тук умрял герои, умрял
поет за майката робиня. Ваз. 2. Нещо, което се
почита като свето. Пазя го като светиня. О Све¬
тиня му остаря — титла на духовшш. Само кли- s
сарят узна кое иещо бе вдъхновило светиня му за
тая реч. Е.Пел.	.
светител м. църк. Висш християнски духовник с осо¬
бени заслуги към църквата,
светица ж. 1. Жена светец. 2. диал. Икона, ‘
светия _<. Светец (в 1 знач.).
светкавица ж. 1. Мигновен електрически блясък по
облачно небе, обикн. във вид иа огнен зигзаг. Ос¬
лепителна светкавица осветли мрака. Ваз. 2. Осо¬
бено бърза телеграма. 3. Фртреветкавица.
еоcтсâоичее прил. 1. Който се отнася до светкавица,
ослепителен като светкавица. Светкавичен блясък.
2.	Изключително бърз. Светкавична война. > > Ре¬
агирахме светкавично.
светлея нсв. нпрх. 1. Ставам светъл. Светлее утро,
светлей небето. Яв. 2, Изглеждам светъл, изпъквам
със светлината си. Звездите светлеят.	ι
светлик прил. рядко. 1. Светъл, светещ, бляскав. 2. В

съчет. с обра з* картина — който е въз¬
произведен на екран с проекцнонен апарат,
светлик м. поет. Светлина. Лунният светлик изписа
сенките ни по земята. Ваз.
светлНкав прил. Едвам, слабо светъл; полумрачен.
Светликави сенки.	*
светлина ж. 1. Енергия, която се излъчва от силно на¬
горещено тяло, възприема се с очите и прави окол¬
ния свит видим. Слънчева светлина. Електрическа
светлина. На дневна светлина. Пресичам на червена
светлина. 2. Осветен или светъл предмет. Светли¬
ните на прозорците. Картината е пропита със
светлина. 3. прен. Символ на просвета, мъдрост, ис¬
тина, щастие. Светлина на разума. Видях па стари
години светлина. О В някаква светлина — в елин
или друг вид, по определен начни. В светлината иа
— от определена гледна точка, с оглед или във
връзка с нещо. В светлината на най-новите данни.
Изкуствена светлина — светлина от лампа, свещ и
под. Хвърлям светлина върху нещо — ра¬
зяснявам нещо, давам възможност нещо да се ви¬
ди, да се разбере правилно.
светлинен прил. Който се отнася до светлина. Свет¬
линен лъч. Светлинни сигнали. Светлинна реклама.
Светлинен поток. О Светлинна година астрон. —
мярка за разстояние, равно на разстоянието, което
светлината изминава за една земна година,
светло Нарч, от с в е т ъ л, Очите и Гледат свет¬
ло. > > Като сказ. опред. — за означаване, че ня¬
къде има (достатъчно) светлина, че се вижда добре.
Тук е светло.
светло- Съставна част на сдожни думи: а. Прилага¬
телни имена за цвят, на които придава значение
„светъл или по-светъл от цвета, означен с основно¬
то прилагателно“, напр/ светлоален, светлобежов,
светложълт, светлозелен, светлокафяв, светломо-
рав, светлорус, светлосив, светлосин, светлочервен.
Прот. тъмно-, б. Други прилагателни имена
със значение „светъл“, напр.: светлокос. светлоок.
в. (Съществителни и прилагателни и*мена, в които
означава „светлина“, напр.: светловод, светлоносец,
светлочувствителен.
светловод м. спец. Устройство за насочено предава¬
не на светлинна енергия·— сноп стъклени проз¬
рачни нишки, по които светлината се разпростра¬
нява чрез пълно вътрешно отражение; оптичен
кабел. ♦
светловоден Прил. от светловод. Свепиювод-
ни нишки. v	■
светлозАрен прил. търж. Лъчезарен, светозарен.
Светлозарни висини. Светлозарен идеал.
светлнйзтнчинк м. спец. Източник на светлина. Слън¬
цето и звездите са естествени светлоизточници.
Изкуствен светлоизтючник.
светлокбс прил. Който има светла коса. Светлокосо
дете.	.	Р
> светлолик прил. Който има светло, ясно лице.
светлолюбив прил. спец. За растение — който обича
светлина, който вирее само -на силна светлина,
светломер м. спец. Уред за измерване, определяне яр¬
костта или осветеността на обекта при снимане.
Оптичен светломер.
светлоинсец м. книж. Носител на светлина,
светлоок прил. Който има светли очи. Светлоока де¬
войка.	4
светлост ж. 1. Качество на светъл, интензивност на
излъчена или отразена светлина; яркост. 2. остар.
свЕгъл 865
Титла на високопоставено лице. Негова светлост
князът. ф	,
светлосянка ж. спец. Разпределение, съотношение
между светли и тъмни, различни по яркост петна
като изобразително средство в живописта и графи¬
ката. .	*
светлочувствителен прил. спец. Който лесно се проме¬
ня или оцветява под влияние на светлината. Свет¬
лочувствителна хартия.
светлнчувствйтелвнсτ ж. спец. Качество на светлочув¬
ствителен.	»	·
светна вж. светвам,
светнал прил. 1. Озарен от радост. Със светнали очи.
2.	разг. Побледнял, измършавял.
свето- Съставна част на сложни думи със значение
„свят, вселена“, напр.: светоглед, светоусещане.
свето-2 Съставна част на сложни думи със значение
„свет, свят“, напр.: светогорски, светотатство. *
светйвеа прил. 1. Който става по света, в живота. Све¬
товни работи. 2. Който се разпространява по ця¬
лото земно кълбо. Световна война. Световен океан.
3.	Който обхваща всички народи на земята. Све¬
товна организация. Световна политика. Световна
литература. В световен мащаб. Срв.
глобален.	'	·
световноизвёстен прил. Известен в цял свят. Георги
Димитров е световноизвестен деец.
светоглёд м, книж. Мироглед. Материалистически
светоглед.	,
светогйрец м. Монах от Света гора. Тъй мълвеше тоз
див светогорец [Паисий] за рая негоден. Ваз.
светогорски прил. Който се отнася до Света- гора. Све¬
тогорски манастир.
светозарен прил. търж. 1. Който излъчва блясък;
светлозарен. 2. прен. Който изразява вътрешно до¬
волство. Светозарен поглед.	‘
светост и ^рус.] святост ж. Качество на свет, свят.
светотатствен прил. книж. Който съдържа светотатс¬
тво (във 2 знач.). Светотатствени думи.
светотатство ср. Л. остар. Крадене на свети неща. 2.	♦
прен. книж. Поругание над свети неща; кощунство.
светотатст^у^ам нсв. книж. Върша светотатство,
светоусещане ср. книж. Възприемане, усещане на све¬
та, отношение към света.	·
светофар м. Устройство с червени, зелени и жълти
лампи за регулиране, на уличното движение, [от
РУС.]
светофАрев Прил. от свето^)ар.
светски прил. 1, Който не е чсрковно-религиозси;
граждански, мирски. Светско образование. Светска
власт. Светско лице. 2, Който се отнася до, който
е свързан или е присъщ на добре възпитаното, из¬
тънчено виеше общество. Светско общество. Свет¬
ски маниери. Светска жена. Светска хроника.
светувам нсв. нпрх. 1. Живея, съществувам. Това ще
трае, докле свят светува. 2. Живея добре, охолно,
весело* добрувам, благоденствувам.
светулка ж. Твърдокрило насекомо, което блещука
през топлите летни нощи около жътва, Ьатр1П5
посб1цса.
св0тче и светне ср. Черковна книга с тропари, молит¬
ви и др.
светъл прил. 1. В който има светлина, та се вижда
добре. Светла стая. Светло помещение. 2. През
55. F» un а р’кн пикшит речник

866 свётя	'
'	I
време на които има светлина. Светъл ден. Светла
лунна нощ. 3. Който излъчва светлина. Светли звез- ’
ди. Светлият слънчев диск. Светъл лъч. 4. Който
има цвят, близък до белия; ясен. Светла кожа.
Светло пиво. Светли очи. 5. прен. Радостен, тържес¬
твен. Светъл празник. Светло бъдеще. 6. прен. Безу¬
корен, благороден. Светла личност. Светла памет.
Светъл образ. 7. като същ. светло ср.: а. Осветено
място, пространство. Гледах към вратата, към
светлото навън. Йов. б. Време. когато има светли-
иа, когато се вижда добре. Пристигнахме по свет¬
ло. О Светла неделя църк. — неделята, седмицата
след Възкресение.
светя нсв. нпрх. 1. За слънце, лампа и под. — излъч¬
вам или отразявам, издавам светлина. Луната све¬
ти, Лампите светят. 2. За прозорец, отвор и под,
—· осветен съм, пропускам светлина. 3. прен. Блес¬
тя, сияя (обикн. от радост). Очите ти светят. Ти
цял светиш от радост. 4. Държа светилник, та ос¬
ветявам. Вземи свещта и ела да ми светиш. 5. прен.
шег. Стоя, стърча край някого, та му досаждам.
Стига си ми светил над главата.
светя нсв. и се., прх. Освещавам. Светя вода. О Све- ..
тя маслото някому — убииам го.
светяаам нсв. прх. Светя. Или вода да светява със нис¬
ки поклони. Ваз.
свехна вж. с в я х в а м. ,
снсчерйва се нсв., свечери се св. безл. Настава вечер,
мръква се. Зиме се свечеряла рано.
свечеряване ср. 1. Процес, състояние по гл.
свечерява се. 2. Времето, когато се све-
черява. Ще се върнем на свечеряване.
свещ ж. 1. Пръчица от восък, лой, стеарин и др. с
фитил в средата, която служи за осветление. 2.
спец. Електрическа запалка на автомобилеп цилин¬
дър. 3. физ. Остаряла единица за измерване интен¬
зивността на светлината, излъчвана-от определен
източник. Срв, кан д е л а. Електрическа лампа
от 60 свещи. О Търся* със свещ.
свещАр м. Който лее или продава свещи,
свещарски прил. Който се отнася до свещар.
свещарство ср. Занятие, поминък на свещар.
свещен прил. 1. Епитет на църковни и религиозни кни¬
ги, прибори, обреди и изобщо неща, свързани с ре¬
лигиозна почит; свет. Свещено писание. Свещени съ¬
дове. 2. прен. Възвишен. Свещен завет. Свещен дълг.
свещеник м. Женен православен духовник, който има
право да служи литургия, да кръщава, венчава и
под.; йерей, поп.
свещенически прил. Койго се отнася ди свещеник; йе-
рейски. Свещенически сан.
свещеничество ср. 1. Битност, служба, звание на све¬
щеник; попетво, подуване. 2. Съсловие на свещени¬
ци.
свещенодействие ср. 1. Извършване на черковен об¬
ред; богослужение. 2. прен. книж. Извършване на
нещо с голяма сериозност и чувство на отговор¬
ност.	'	-
еяещенодейст(ву|вам нсв. нпрх. 1. Извършвам черко¬
вен обред, богослужение. 2. прен. книж. Извърш¬
вам пешо с голяма сериозност и чувство на отго¬
ворност.
свещено нач&лник м. книж. Началник, глава на църква
и на свещеници.
свещенослужител м. Лице, което -извършва богослуже¬
ние.
свещенсгво ср. 1, църк. Едно от седемте тайнства на
църквата — посвещение в духовен сан, ръкополага¬
' не на свещенослужители. 2. Сан, звание, служба на
свешеник; свещеничество.	.
свещник м. Подставка за прикрепване и палене на
.свещи.
свещолеяр м. Майстор, който лее свеши; свещар.
свещолеярннця ж. Свещоливница-
свещоливница ж. Работилница за леене, правене на
1 свещи; свещолеярница,
евнваем прил. Който може да се свива.
свива емост ж. Качество иа свиваем.
свивам нсв., свйя сА. прх. (и нпрх.) 1. Огъвам, преви¬
вам; сгъвам. Свивам обръч. Свий си пръстите. 2.
Навивам, намотавам. Свивам карта. Свивам т
кълбо. Свивам цигара, 3. Правя нещо с виене. Птич¬
ката си сви гнездо. 4. Събирам няколко нишки в
едно и ги суча. Сепвам връв. 5. Обвивам, затъвам.
Свий сиренето в книга. 6. Прибирам нещо дълго,
отпуснато. Свий си краката! 1. Сгъвам. Я свивай
байрак ти, Мануш -войвода/ 8. Стискам, събирам.
Свива устни от яд. Свивам юмрук. 9. При плетене
— -стеснявам, намалявам ширината, правя по-мал¬
ко бримки на обиколка. Сега ще почнеш да свиваш
чорапа. 10. нпрх. разг. Сменям изведнъж посоката
на движение, тръгвам в друга посока; възвивам.
Вървяха донейде по пътя, па свиха из гората. 11.
нпрх, разг. За буря, студ — проявявам се с голяма
сила, разразявам се. Сви страшен студ. 12. разг.
Открадвам. Някой ми е свил парите, свива ме, свие
ме нпрх. Боли ме, заболява ме силно, с гърчове;
присвива ме. Свива ме корем. — се нпрх. 1. Ставам
по-малък на дължина, ширина или по обем; съби¬
рам се. При изпиране платът се свива. 2. Сгъвам се,
сгушвам се. Кучето се е свило на кълбо. Свил се е
одве, 3, Навеждам се. огъвам се, изкриоявам се. От
рожба дърветата се бяха свили до земята. 4. Гърча
се, превивам се. Свивам се от болки. 5. прен. Свеня
се, срамя се. Свивам се пред кума. б. прен. разг.
Скъпя се, пестя; стискам се. Свива се да не похарчи
някой лев. 7. За буря, вихрушка — разразявам се.
Сви се буря безпощадна. Смири. <> Свива ми се ду¬
шата (сърцето) — изпитвам болка, мъка, страх.
Свивам рамене*. Свивам сармите*. Свивам св уста¬
та*. Свила се е змия в кесията му — свиди му се да
даде пари за нещо.
свввач м. спец. Уред за свиване на нещо (дъги за бъч¬
ви, спици и др.).
свивка ж. 1. Място, където нещо е свито; чупка. Тръ¬
бата се е спукала на свивката. 2. Става на ръка или
крак. 3. Място на чорап, където се стеснява,
евнвцй мн. диал. Жилите под коляното, които свиват
и изправят крака.	,
свиден прил. Мил, скъп, обичен, любим. Свидно чедо.
свидетел м. и свидетелка ж. 1. Човек, който е при¬
съствал при дадено събитие, случка, произшествие;
очевидец. Свидетел съм на важни събития. 2. юр.
Лице, което е извикано, призовано да даде показа¬
ния пред съда. Разпит на свидетелите. 3, Близко
на младоженците лице, в ' чисто присъствие и с чий¬
то подпис става сключването на гражданския брак.
О Бог ми е свидетел — за уверение, че казаното е
вярно.
свидетелски прил. Който се отнася до свидетел. Сви¬
детелски показания.

свидетелство ср. 1. Писмен документ, с който се удос¬
товерява, доказва нещо; удостоверение. Зрелостно
свидетелство. 2, Показание на свидетел. 2. Доказа¬
телство. '	.
свидегелст|ву]вам нсв, нпрх. 1. Бивам свидетел, давам
показания като свидетел. 2. Показвам нещо, дока¬
зателство съм за нещо. За това свидетелстват не¬
говите изказвания.
свиди ми се вж. свидя се.
свидла вж.. с в и д л ь о.
свидлив прил. Комуто се свиди; пестелив, стиснат.
Свидлша майка — крадливи деца. Поел.
свидливост ж. Качество на свидлив- стиснатост.
свйдльо м. и свидла ж. Свидлив човек.
свидно Нарч. от свиден, обикн. като сказ. оп-
ред. — за означаване. че някой изпитва - мъка,
жал; жал ми е, мъчно ми е. Свидно ми е за дечи¬
цата.
свидя се нсв. нпрх. Свиден, мил, скъп съм някому, та
не иска, жал му е да се лиши от мене, да ме загуби.
Парите хич не му се свидят, свиди ми се нсв. нпрх.
1.	Не ми се иска, жал ми е да се лиша от нещо, да
дам нещо. Свидеше ми се да му дам грозде. 2. Мило
ми е, мъчно ми е, жал ми е (за някого или нещо].
Свиди ми се за сирачето,
свйждам се нсв. нпрх. Срещам се с някого по предва¬
рителна уговорка,
свиждане ср. 1. Уговорена среща с някого. 2. Посеще¬
ние, навестяване на болен, войник и др., обикн. в
определейи дни и часове. Отиваме на свиждане в
болницата.
свиквам1 нсв., свикам се. прх. Чрез повикване съби¬
рам на едно място. Свиквам под знамената. Свик¬
вам митинг.
свиквам2 нсв.. свикна св. нпрх. 1. Придобивам навик.
Свикнал съм да ставам рана. 2. Приучвам се да по¬
насям някого или нещо, Човек свиква дори с бо¬
лестта си.	·
свила ж. 1. Коприна. 2. диал. Влакна на царевичен
кочан.
свилпр м- и свиларка1 ж. Който обработва или про¬
дава свила; копринар.
свиларка2 ж. Подобно на карамфил горско цвете с
бял вълнест мъх и лилаво-червени цветове, ЬусЬпЦ.
(А§гоя1^еепта) согопапа.
свила реки прил. Който се отнася до свилар. Свиларски
долап.
свилАрсгво ср. Занятие, поминък на свилар; копринар-
ство.	»	.
свален прил. Направен от свила; копринен. Свгшена
риза. Свилено платно.
свиленица ж. Риза, везана със свилени шевове,
свилот0чеп прил. спец. Който се отнася до точене на
свила. Свилоточеи басейн.
свинак м. Вид габър — храст или дърво до 12—15 м
височина, с кичести клони и твърда тежка дървеси¬
на, Сагршш опепШПз.	.
свинйр м. и свинарка ж. Който пасе илй отглежда
свине,
свинарник м. Помещение за свине; кочина,
свинарски прил. Който се отнася до свинар.
свиневъд м. и свиневъдна ж. Човек, който отглежда
свине, специалист по свиневъдство.
свиневъден прил. Който се отнася до свиневъдство.
Свиневъдна ферма..
свиневъдец м. Свиневъд,
свиневъдна вж. свиневъд.
свирка 867
свиневъдство ср. Развъждане, отглеждане на свине,
1рус·]	. .
свинеглсдач л< и свинеглед&чкя ж. Работник в сто¬
панство, който се грижи за свинете; свинар.
свинеферма ж. Ферма за развъждане и отглеждане на
свине.
свинец м. книж. остар. Куршум. Ще никнем пие:
„Хляб или свинец!“ Бот.
свинка ж. I. Женска свиня (за разплод). 2. диал. Ня¬
когашна момчешка игра с дървена топка, която ти¬
кат с тояги. О Когато (ако) влезе свинка в джамия
разг. — никога, невъзможно е.
свинопас м. Пастир на свине.
свйнски прил. 1. Който се отнася до свиня. Свинска
кочина. Свинско месо. 2. прен. неодобр. Мръсен, неп¬
риятен, противен (като свиня). 3. като същ. свинско
• ср. Свинско месо.
свйнство ср. Свинщина.
свинче ср. Умал. от с в н в я. О Морско свинче
зоол. — дребен южноамерикански бозайник от раз¬
ред гризачи с бяла или изпъстрена с черни или
ръждивокафяви петна козина, който с широко одо¬
машнен или се използва като опитно животно,
Сама рогсеПия, С. cobaya.
евйшцнна ж. 1. Мръсотия, нещо мръсно (като свиня].
2.	прен. Низка постъпка; гадост.
свиня ж. 1. Домашно животно, което се отглежда за¬
ради месото и мазнината,	ботмпса. 2. прен.
Мръсен, гаден или много дебел човек. О Дива сви¬
ня — диво горско животно, подобно на домашната
свиня, Sas зсгоГа.
свирам нсв., свра св. прх. Въвирам, пъхам. Сврял го е
някъде, та не мога да го намеря. — се нпрх. Въви¬
рам се, пъхам се.	*
свирач м, и свирачка ж. Който свири на музикален
инструмент; свирец . Свирач на тамбура. '
свйрвам нсв, свирна св, нпрх. Свиря кратко, веднъж
или поединично, с прекъсване. Свирни му да спре.
Влакът свирва и потегля.
евнрлжйя м. прост. Свирач, свирец,
свиреп прил. 1. Обзет от ярост; жесток, лют, кръво¬
жаден. Свиреп убиец. 2. Който изразява ярост, гняв.
Свиреп поглед. 2. В който има ярост, проява е на
ярост. Свирепа битка.
свирепея нсв. нпрх. Ставам свиреп, обзема ме или
проявявам свирепост.
свнрепост ж. Качество на свиреп; жестокост, ярост,
кръвожааност.
евнрепетво ср. Проява на свиреп; жестокост. Фашис¬
тите извършиха много свирепства,
свпрепст|пу|nам псе. нпрх. Проявявам се като свиреп,
постъпвам свирепо; вилнея, беснея) буйствам. Тур¬
ските башибозуци свирепствуваха, горяха, колеха.
В аз.
евнр&ц м. I. Който (умее да) свири със свирка или с
уста; свирач. Свирец свири по брега, моми скачат по
дола. Нар-п. 2. Няколко вида птици от семейство
бекасови — с дълъг клюн и здрави крака, с опъст-
рено тъмнокафяво оперение, обитаващи влажни
места, Иитепшз рИаеориз (малък свирец], N.
1епшго51пз (среден с.] и N. агциа1а (голям с.).
свирешком и саирешката нарч. Със свирене, като се
свири.
свирка ж. 1. Малък инструмент, с който се свири с

868 свиркам
духане. От всяко дърво свирка ме става. Поел. Вър¬
бова свирка. 2. Приспособление иа локомотив, па¬
раход и др. за даване на звуков сигнал; сирена. 3. '
По-дебелата кост между коляното и глезена; пи¬
щял, пищялка. О Играя* по свирката н а
някого.
свиркам нсв нпрх. Свиря с прекъсване с уста или със
свирка.	_
свирна вж. с в и р в а м.
свирня ж. разг. Свирене с уста или с музикален инс¬
трумент.
свирукам псе. нпрх. нар. Свиря леко с уста.
свирчо м. 1. Който обича да си подсвирква с уста. 2.
прен. Прост, възглупав човек. Остави ги тия свир¬
човци.
евнрчовнна ж. Растение бъз.	,
свиря нсв. нпрх, (и прх.) 1. Изпълнявам музикално
произведение, (умея да) извличам съзвучия И мело¬
дии от музикален инструмент. Свиря концерт на пи*
оно. Свиря на цигулка. 2. За музикален инструмент
. — издавам, произвеждам звукове, съзвучия, мело¬
дии. Насред село гайда свири. 3. Издавам звук, про¬
извеждам мелодия, като духам със свити, закръгле- (
ни устни. 4. Издавам продължителен еднообразен,
обикн. остър, пронизителен звук. Влакът свири. 5.
За птица, насекомо — издавам писък или цвъртеж.
Косовете свирят. 6. прен. За вятър, куршум и др.
— пищя, съскам, фуча. О Както мн свирят, така
играя — подчинявам се безпрекословно, правя то¬
ва, което ми нареждат, заповядват. Свиря първа ци¬
гулка*. .	.
свистя нсв. нпрх. За вятър или бързо летящ във въз¬
духа предмет — свиря, съскам, фуча. Вятърът свис¬
ти в комините. Куршумите свистят около него.
[РУ<с]
свит прил. 1..Сгънат, завит, прегьнат. Свит на кълбо.
2. прен. Прекадено скромен, срамежлив, стесните¬
лен. . Свит човек.
свита ж. Група кора, които придружават високопос¬
тавено лице. Свитата му цяло село не може да
смести. Ваз. [фр.]
свйтка1 ж. диал. 1. Искра. Свитки отхеърчат от
главнята. 2. Насекомо светулка.
свитка2 ж. диал. 1. Връзка, снопче. 2. Шепа. -
свитост ж. Качество на свит (във 2 знач.); стеснител¬
ност, свенливост, срамежливост.
свитък м. Голям лист писана хартия или пергамент,
свит като тръба.	’
♦ свише иарч. От горе, от небесните висини, от Бога.
ф Получил вдъхновение свише, [цел.]
свия вж. свивам.
свлачише ср. [Място на] продължително бавно свли¬
чане на земни или скални маси.
свлек- вж. свличам.
свлеклд ср. Свлечена, сменена змийска кожа; съблек¬
ло. Един смок си оставил тук свлеклото.
свличам нсв.. свлека св. прх. 1. Свалям нещо от висо¬
ко с влачене; смъквам. Полетелите от върха камъ¬
ни свличаха .. цели сипеи. Орл.Вас. С теглене свалям
, дреха или обвивка, смъквам кожа. — се нпрх. С вла-
» чене падам надолу, слизам влачешком; смъквам се.
О Свличам я ризата* от 1*>рба н а и я к о г о.
Свличам кожата* някому.	·
свободА ж. 1. Отсъствие иа ограничения, възможност
за човек или друго същество да проявява волята
си. 2. Отсъствие на принуда, ограничения в общес-
, твенс-политическия живот и дейността на дадена
класа или на отделните членове на обществото. 3.
Отсъствие на ограничения изобщо. Остави децата
да играят на свобода. Конете пасат на свобода. 4.
Състояние на човек, който не е задържан принуди¬
телно, не е затворен. Престъпниците са все още на
свобода. 5, Непринуденост, естественост, лекота на
действието (в говор, обноски и др.).'	.
своббден прил. 1. Който се радва на свобода, който
'има право и може сам да определя своето поведе¬
ние, дейност в границите на Обществения ред; неза¬
висим, неограничен. Свободен народ. Свободен чо¬
век. Свободна държава. 2. Който не е забранен или
ограничен, който става без пречки и ограничения.
Свободен достъп. Свободни цени. ' Свободен наем.
Свободна зона. Свободно, съчинение. 3. Който не е
зает с работа, разполага с време или възможност
за действие. Утре съм свободен цял следобед. Сво¬
бодни капиталт 4. За място, пространство — който
. не е запълнен, в който или на който няма нищо;
празен. Мястото е свободно. В хотела няма сво¬
бодни стаи. 5. За време — през който човек не ра¬
боти, който не е запълнен с работа. Какво правиш
през свободното си време? Имаме свободен час. 6.
Който се държи или се извършва непринудено, без
притеснение; непринуден, естествен. Свободно дър¬
жане. 7. Който не е свързан, обвързан с някакви
връзки или задължения. Ожени се, не е-вече свобо¬
ден. 8, За дреха, обувки —- който нс прилепва, не·
приляга плътно до тялото. О Вход свободен — без
заплащане. Свободеп удар — във футбола и други
игри с топка: удар по топката от статично положе¬
ние, като наказание срещу противника. Свободна
.побоя — сексуални любовни отношения, връзки, не
ограничени от нормите, условностите на брака, ре¬
лигията и др. Свободна професия — при която чо¬
век не е зависим по служба и заплата, а получава
възнаграждението си срещу вложен труд и постиг¬
нати резултати. Свободни упражнения — в гимнас¬
тиката и някои други спортове: при които има оп¬
ределена, известна свобода на избора. Свободен
ших —.при който не се спазват законите на същес¬
твуващите основни системи! стихосложение.
свободно 1. Нарч. от свободен. Движи се сво¬
бодно навсякъде из страната. Говори свободно. 11.
като межд. 1. Отговор при почукване на врата ка¬
то разрешение за влизане; влез. 2. Военна команда,
която отменя командата “мирно!“ и разрешава
стоеж с отпуснат крак.	J
свободолюбив прил. Който обича свободата и се бори
за нея. Свободолюбиви народи.
свободолюбив ср. Любов, стремеж към свобода,
свободомислещ прил. 1. Който има свободни схваща¬
* ния, не се подчинява на установени догми и шаб¬
лони. 2. Който не вярва в Бога.
свободомислие ср. 1. Независимост и свобода на мис¬
ленето, наличие на независими и свободни схваща¬
ния. 2. Безверие, безбожие, липса на вяра в Бога,
свод м. 1. Потон, извит като полусфера; купол. Небе¬
сен свод. 2. Дъговидна извивка отгоре на врата,
мост и др.; арка. Каменен свод. 3. книж. Събрани
и подредени сведения, материали, текстове; сбор¬
ник. Свод ат закони. Пълен свод на литературата
по въпроса. 4. диал. Събиране, свеждане на хора за¬
едно, за среща.
t

свбден прил. Събран от различни места, от различни
източници. Сводни документи. Сводни сведения.
Своден план. [рус.]
сводест прил. Снабден със сводове. Сводеста галерия.
свДдка ж. Документ със събрани сведения, данни.
[РУС.] ‘	.
сводник м. и сводница ж. Посредник с користна цел
за прелюбодеяния, за неморални връзки между
мъж и жена.
своднича нсв. ппрх. Улеснявам с користна цел осъщес¬
твяването на неморални полови връзки между мъ¬
же и жени.
своднически прил. Който се отнася до сводник,
сводничество ср. Проява и дейност на сводник.
сводов прил. Който се отнася до свод, който е със
сводове или е направен във вид на свод. Сводов
мост. Сводова конструкция.	<
сводовкден и сводообразен прил. Който има вид на
свод. Сводовиден мост.
своевластеп прил. Който постъпва произволно, по
прищявка.
сиоевластне ср. Проява на своевластеп човек,
своевластник м. Който упражнява своевластие.
своеволен прил. 1. Които постъпва по своя воля, как¬
то му е угодно, без да се съобразява с установения
ред и с волята и желанието на другите; непокорен,
вироглав. 2. Който се върши по своя воля, без съ¬
образяване с волята и желанието на другите; про¬
изволен.
своеволие ср. Поведение или проява, постъпка на сво¬
еволен; непокорство, вироглавство, произвол,
своеволнича нсв. ппрх. Постъпвам по своя воля, без
да се съобразявам с установения ред или с волята
и желанието на другите,
своеволност ж. Качество на своеволен,
своевременен прил. Който става тъкмо навреме, кога-
то трябва, бсз забавяне. Своевременна помощ.
■сио^|^]ре^^е^|^(осг ж. Качество на своевременен,
своето Мест., вин. и род. (остар.) от свой. Свой
своего не храни, тежко му който го няма. Поел.
О Своего рода — особен, своеобразен; един вид,
в известен смисъл, така да се каже. Беше своего ро¬
да изобретател.
своему Мест., дат. (остар.) от с в о й. О По свое¬
му —— по свой начин или според желанието си, спо¬
ред собствените са представи; посвоему.
своенравен прил. Който има особен, капризен и обикн.
упорит нрав; опърничав.
своенравве ср. Качество или проява на своенравен,
своеправиост ж. Качество на своенравен; упоритост,
опърничавост.
своеобразен прил. Който не прилича на другите, кой¬
то се различава от обикновеното; особен, ориги¬
нален, чудноват, странен. Своеобразен начин на
живот.
своеобразие ср. Качество или проява иа своеобразен,
своеобразнича нсв. нпрх. Проявявам се със своеобра¬
зия; оригиналнича. '
своеобразност ж. Качество на своеобразен,
свойца ж. рядко. Своя, не заета от чужд език дума.
* Прот. чуждица.
свой, саби, свое, мн. свбн мест. 1. Възвратно прите¬
* жателно мест. — който принадлежи, изхожда или
по друг подобен начин се отнася към граматичния
подлог в изречението. Човек трябва да уважава
своите родители. Нямам своя воля.. Той няма свое
мнение. Знай своя род и. език, 2. кпо при/..’, а. Соб-
.	свръхзвуков 869
стаен. Искам да имам свой дом. б. Своеобразен,
специфичен. Всяко нещо има своята прелест, в. Ро¬
ден, родствен, близък. Всред свои хора съм. Тук съм
свой човек. Ние сме си свои. 3, като същ.: своята ж<
*	своето ср. Нещо (мисли, желания, постъпки и др,), .
което принадлежи, изхожда или по подобен начин
се отнася към грамат ическия подлог. Ще получиш
своето. Всеки настоява на своето. Той си знае сво¬
ята. О На свой ред — а. От своя страна, б. По
реда си. На своя глава*. По своя воля — добровол¬
но, без принуда.
свойски 1. прил. Присъщ на свои, на близки хора; фа-
милиарен. Свойско отношение. 2. нарч. Свободно,
като между свои;’ фамилиарно. Държи се много
свойски.
свойствен прил. Който е в природата на някого или
нещо; присъщ.	,	.
свойство ср. 1. Отличителен белег, вътрешно качест¬
во, отлика. 2. Скрита или проявена сила на нещата,
предметите. Общи свойства на телата. Свойства
на газовете. Лечебни свойства.
свбнщива ж. 1. Характерна особеност; свойство, бе¬
лег, естество. 2. нар. Прекалена близост, фамилиар-
ност в отношенията с някого.
. садлоч ж, хулно. Долеп човек, негодник, мръсник.
[рус]	·
своя нсв. прх. 1. Държа, задържам нещо чуждо като
свое; присвоявам. Свои една наша нива. 2. Имам ка¬
то свое, собственик съм на нещо; владея, притежа¬
вам. Аз своя една трета от наследения имот,	,
свояк л«. диал. 1. Роднина, близък, свой човек. 2, Мгьж
на женина сестра; баджанак.
свра еж. свирам.
сврака ж. Креслива птица от рода на враните, синьо-
черна с бели гърди и корем, с дълга опашка, Pîca
гавбса. О Сврака ми е изпила ума (акъла, мозъка)
*	— съвсем съм оглупял.	,	.
сврача прил. Който се отнася до сврака. Свраче гнез¬
до. Сврачи яйца.
свредел м. Сечиво, с което се пробиват, превъртяват
дупки; бургия.
свръзка ж. 1. Това, с което две лица или неща се съ¬
единяват, свързват; връзка. 2. воеи. Войник на .
служба при командир за носене на заповеди и до
несения.
сврътки ж. нар. Свъртане, задържане на едно място.
Нямам сврътка.
свръх предл. Означава надминаванс, надхвърляне на
‘ някаква граница, мярка, иорма. Това е свръх силите
ни. Свръх мярката. Свръх всичко.
свръх- Съставна част на сложни думи, в които озна¬
чава надминаване, надхвърляне на определена гра¬
ница, предел, норма, напр.; свръхвисок, свръхголям,
свръхдебел, свръхестествен, свръхзвуков, свръхпечал-
ба, свръхпросодимост, свръхчовСшки и под.
свръхестествен прил. Който няма обяснение в нормал¬
ния опит и знания на човека, който не се подчинява
на съществуващите природни закони. Свръхестест¬
вени сили.	·	.
свръхеетееmвеaоет ж. Качество на свръхестествен,
свръхзвуков прил. Който превишава скороста на зву¬
ка, движи се със скорост, по-висока от скоростта
на звука. Свръхзвукова скорост. Свръхзвукови само¬
лети.	.
j

870 свръхизобилие
свръхизобилие ср. Много, необикновено голямо изо¬
билие; преизобилие.
свръхмодерен прил. Изключително модерен,
свръхмощен прил. Изключително мощен.
сврЪхнаселен прил. Пренаселен.
свръхиаселеиие ср. Пренаселение.
свръхнаселеност ж. Качество или състояние иа свръх-
населен; пренаселеност.
свръхгечалба ж. Печалба над предвиденото или за¬
конното.
свръхпланов прил. Който надвишава предвиденото по
плана; надпланов. Свръхпланова продукция,
свръхпроводнмост ж. спец. Физическо явление, при
което електрическото съпротивление на някои ве¬
щества при охлаждане под определена критична
температура се намалява до нула.
свръхпроводпнци мн. (свръхпроводими м.) Вещества,
които при определени условия преминават в състо¬
яние на свръхпроводнмост. ’
свръхпроизводство ср. Произвеждане на повече блага,
отколкото могат да бъдат консумирани.
свръхсметен прил. Който е извън предвидения кредит
по бюджета; извънреден, допълнителен.
свръхсрочен прил. Който продължава след изтичане
на задължителния срок. Свръхсрочна служба.
свръхчовек м. Според някои философски учения и
доктрини — човек, който в духовно и физическо
отношение е надминал възможностите на човешка¬
та природа и представлява качествено друго, виеше
същество, което не сс подчинява на законите на
обикновеното човешко общество,
свръхчовешки прил. Който надхвърля човешките въз¬
можности. Свръхчовешки усилия.
свръхчувствителен прил. Извънредно, прекадено чувс¬
твителен.
свръхщатен прил. Който заема служба извън опреде¬
ления щат; извънщатен.
свръщам нсв,, свърна се. нар. 1. нпрх. Правя завой,,' за¬
вивам. Свърни наляво. 2. нпрх. Отбивам се някъде; на-
минава.м. Свърнал за малко в кръчмата. 3. прх. Зав¬
ръщам, прибирам. Свърнах стадо, либе Радо.^Яв.
свързан прил. Който е във връзка с някого или нещо,
в зависимост от някого или нещо. Тези неща са
тясно свързани.
свързвам нсв., свържа се. прх. 1. Събирам две или по¬
вече неща, та ги съединявам, връзвам в едно. Свър¬
жи вършините на сноп. 2. Съединявам, скачвам кра¬
ищата на въжета, жици и др. 3. За мост, път, ,
телефонна линия и под. — осъществявам връзка,
правя възможна връзката, съобщението между две
или повече места, селища, държави. Този път ще
свърже двете села. 4. прен. Поставям две или пове¬
че лица в досег, във връзка помежду им. Свържи
ме с хората от твоята група. 5. прен. Създавам
иди поддържам близки, приятелски или делови от¬
ношения между две или повече лица. Не е ясно как¬
во ги свързва. — се нпрх. Влизам във връзка, уста¬
новявам контакт с някого. Свързахме се с него по
телефона. О Едвам свързвам двата края*. Свърз¬
вам (живота) съдбата сн с и я к ο τ' ο, нещо —
поставям живота, съдбата си във връзка с някого
или нещо, в зависимост от някого или нешо.
свързващ прил. Който свързва, служи за връзка. Свър¬
зващи вещества.
свързочен прил. воен. Който служи за установяване на
връзка, който се занимава със съобщителни връзки
между военни части чрез телефон, телеграф, радио.
Свързочен полк.
свързочник м. воен. Военнослужещ в свързочна част.
свърна вж. свръщам.
свърталище ср. неодобр. Място, къдсто се събират
(много) хора с общи склонности и интереси, обикн.
такива, които не зачитат обществения ред и зако¬
ните. Свърталище па разбойници.
свъртам нсв., свъртй св. прх. разг. 1. Задържам около
* себе си. 2. Запазвам, задържам, спестявам, Не свър¬
та пара у себе си — се нпрх. Задържам се някъде
или у някого; застоявам се.
свършвам исв., свърша св., прх. и нпрх. 1. прх. Върша,
изкарвам някаква работа, някакво действие докрай.
Ти ще свършиш тази работа. 2. прх. Направим, из¬
работвам докрай. Тази седмица ще свърша доклада.
3.	прх. Изразходвам, употребявам, консумирам
докрай.. Свършихме брашното. 4, прх. Приключвам
определена степен на образование, получавам опре¬
делено образование. Свършва за доктор. Свършил
съм гимназия. 5. нпрх:. Стигам до своя край, изчер¬
пвам се, преставам да съществувам. Пътят свърш¬
ва тук.. Филмът свърши. Хлябът скоро ще свърши.
6. нпрх. разг. Преставам да живея; умирам. Много
е зле, тази нощ ще свърши. 7. нпрх. Имам (опреде¬
лен) завършек, край; завършвам. — се нпрх. разг.
Свършвам. Парите ни се свършиха. Не се свършват
мъките. О Свършвам |с] к я к о го -— унищожа¬
вам някого, убивам го. Свършихме я! разг. — за-
газихме, в безизходно положение смс.
свършек м. Свършване, завършване, завършек, край.
Гората .. изглежда няма свършен. Ваз.
свършен прил. Който е доведен до край. О Минало
свършено време грам. — означава действие, върше¬
но в определен минал момент или период и прек¬
ратено преди момента на говоренето. Свършен
вид*. Поставям пред свършен факт някого —
'лишавам някого от възможността за избор, правя
да приеме това, което вече е факт и не може да се
промени или да се избегне,
свъсвам нея., свься св. прх. Навъсвам. Свъсил вежди..
— се нпрх. Навъсвам се.	*
свян м. Срам, стеснение. Изпитвам свян: Хора без
свян. Свян ме е.
свяст ж. Съзнание, разум, съвест. Проклех и вси дос¬
тойни за проклетства и срам и свяст притъпкали
във прах. П.Р.Сл. Хвърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст. .Ваз.
свястно нарч. Разумно, мъдро) добре.
свят1, светът м. 1. Съвкупност от всичко, което съ
щесгвува, мир, вселена. 2. Земята, на която обита¬
ва човек. Съобщи се по всички части на света. 3.
Континент или континенти. Новият свят [Амери¬
ка]. Старият свят [Азия, Африка и Европа]· 4.
Човеците, хората, човешкият род, Светът ще се
< почуди. 5. събир. Много хора, множество човеци.
Отде се взе тоя свят, това чудо. Е.Пел. О Бял
свягт разг. — добър, хубав живот. Не видях бял
свят с тоя човек. Вие* мн се свят. Виждам |бял]
свят; излизам (появявам се) на |бял] свягт — раждам
се, възниквам, появявам се. Душа* и свят ми е. Ка¬
то (със) света разг. — както или · какъвто е редно,
трябва, подобава да бъде; свестен, ‘добър. Тоя чо¬
век не е със света. На оня свят — в задгробния
живот. На тоя свят — тук на земята, между живи-

те. Хващам света — тръгвам където ми видят очи¬
те.	-
свят2 вж. свет.
святкам нсв. нпрх. Светя, издавам блясък, светлина от
време на време, на интервали; бляскам. Очите му
святкат, святка |се| безл. Има, явяват се светкави¬
ци. Навън гърми и святка.
святост вж. светост.	·	.
свяхвам нсв., сяёэша св. ппрх. Увяхвам. Гасне поглед,
свяхва бяло лице. Ц.Церк.
сгади мн се вж. с г а ж д а ми се.
сгаждам и сгоднвам нсв., сгодя се. диал. 1. прх. Нами¬
рам. заварвам, сварвам някого или нещо някъде.
Често го сгаждам заспал. Сгодихме хубави гъби. 2.
прх. Улучвам, умервам. Един орех падна и го сгоди
по главата. 3. нпрх. Сполучвам, правя или казвам
нещо уместно, добро. Която го вземе, много ще.
сгоди. Каквото и да кажа, все не мога да сгодя. Не
сгодих да купя нищо. — се нпрх. Случвам се, нами¬
рам се някъде случайно. Бях се сгодил там, когото
заваля, И аз се сгодих там, та видях всичко.
. сгаждя ми се нсв., стали мн се св. нпрх, Става ми гад¬
но, започва да ми се гади; догажда ми се.
сгазвам нсв,, сгАзя св. прх. 1. Нагазвам, стъпквам, нз-
погазвам. Сгазихте тревата. 2. прен. Улавям няко¬
го в грешка, провинение, та гб укорявам, сгьлча-
вам. Сгази ме ротният. 3. За болест, неволя —
сполитам някого. О Сгазвам лука\
стан ж. презр. Множество хора, безредно събрани;
сбирщина, паплач, тълпа. Нападнат от башнбозуш-
ката сган, Сопот биде напуснат от жителите си.
Ваз.
сгйрям и сгорАвам нсв., сторя св. прх. Горя нещо дй ста¬
, не на жар или пепел (за някаква цел). Сгорихме въл¬
на, та му наложихме раната. — се нпрх. 1. Изгарям.
Сламата изведнъж се сгоря. 2 Разгарям се, разпал¬
вам се. Като се сгори огънят, ще печем тикви.
сгащвам нсв., сгёщя св. прх. разг. Изненадвам, улавям
някого в такова място, откъдето не може да избя-
' га; загатвам. Подир малко го сгащиха на една пъ¬
тека. Ваз.
сглаб м. Става, сглоб.
огласявам нсв., сглася св. прх. нар. Нагласявам, уреж¬
дам, уговарям, стъкмявам. — се нпрх. Уговарям се,
, споразумявам се. Огласиха се, заклеха се и двамата
млади: Утре вечер от туй място — напрек през. ли¬
вади. Ваз.
сгледа ж. шр. 1. Сглеждаие, оглеждане на мома от
годежари. 2, Нагласена среща на двама млади при
друти хора да се гледат.
сглСдиик м. и сглёдняца ж. нар. Който е пратен да
сглежла мома; годежар.
оглеждам нсв., стлелам св. прх. нар. Посещавам къща
на мома за сгледа. — се взаим., обикн. мн. Гледаме
се, поглеждаме се мълком; споглеждам се.
сглоб м. 1. Съединение на две части, при което едната
влиза в другата; сглобка. 2. Костна става,
сглоба ж. нар. Сглоб, сглобка. Каквато скоба, такава
и сглоба.
сглобка ж. спец. [Начин на] съединяване, свързване,
сглобяване на машинни и др. части, елементи.
Подвижна сглобка.	,
сглобница ж. 1. диал. Вид горна женска дреха с къси
възвити ръкави. 2. нар. Епитет на сабя в народни
песни; дипленица,	.
сглобявам нсв., сглобй св. прх. Съединявам, намест-
( вам частите на машина, оръжие, кола и др. Прот,
’	сготвям 871
разглобявам Почистиха двигателя и го
сглобиха.
сглобяем прил. Който се сглобява, който е свързан със
сглобяване, монтиране на предварително изработе¬
ни части, елементи, детайли. Сглобяема къщичка.
Сглобяеми конструкции.
сглупявам нсв., оглупя св. ппрх. Постъпвам глупаво,
извършвам глупост. Сглупих, че дойдох. (рус.)
егмечвам нсв., егмеча св. прх. разг. Смачквам,
егийвам |се| нсв., егнйя (се] св. нпрх. Изгнивам, уши¬
вам, скапвам се.
стоварим нсв., сговбря св. прх. 1. Помирявам скара ни;
одобрявам. 2. Уговарям, убеждавам, увещавам.
— се нпрх. 1. Живея с някого в съгласие, в сговор.
2. Наговарям се, нагласявам се, надумвам сс.
сговор м. 1. Добри чувства и отношения, разбирател¬
ство между хора: съгласие, слога. 2. нар. Договор,
споразумение при определени условия. Троица бра¬
тя сговор сториха. Нар.п. 3. Споразумение между
родителите на момък и мома за даровете при сват¬
ба.	.
(говорен и сговорен прил. 1. Който е основан на сго¬
вор, разбирателство. Сговорна дружина планина
повдига. Поел. 2. Който живее в сговор с другите,
сговорнст м. и сгпвврйстка ж. ист. Член или привър¬
женик на политическа формация „Сговор“ („Де¬
мократически сговор“), създаден елед 9 юни 1923 г,
от най-консервативните буржоазни партии,
сговорляв прил. Който се стоваря с другите; сговор¬
чив.
сговорлйвост ж. Качество на еговорлие; сговорчи -
вост.
сговдриик м. и сговбрница ж. Посредник, който уве¬
щава родителите на пристанала мома.
сговоршии- ж. Качество на сговорел
сговорчив прил. Който живее в сговор с другите; сш-
ворлив.
сговорчйвост ж, Качество на сговорчив; сговорли-
воег.
сговоря вж. стоварим.
сгода ж. 1. разг. Удобство, добри условия. У дома
нямам сгода да работя. 2. разг. Удобен, подходящ
случай. Такъва късмет се не всякога пада на сгода.
П.П.Сл. 3. нар. Сговор, съгласие. 4. рядко. Срсдст-
. во, улеснение.
сгоден прил. разг. Удобен, подходящ. Сгодно жилище.
Ще потърся сгоден случай.
сгодСп прил. Който се е сгодил, обвързан с годеж.
сгодя1 вж. сгаждам.
сгодя2 вж. стопявам!
сгодявам1 нсв., сгодя св. прх. Годявам, обвързвам с
годеж. За кого сгодихте момата? — сс нпрх. Годя¬
вам' сс, обвързвам се с годеж.	’
сгодйвам2 вж. сгаждам.
сгоняям нсв., сгбня св. прх. С гонене докарвам, съби¬
рам добитък или дивеч на определено място; из¬
гонвам.
сгорсщявам нсв., сгорещя св. прх:. Нагорещявам, наже¬
жавам. — сс нпрх. 1. Ставам горещ; нагорещявам .
сс, нажежавам се. 2. прен. Обхваща ме силна въз- ?
буда; разгорещявам се,
сторя, сгорявам вж. с г ар я м.
сготвям нсв., сготвя св. прх. С готвене направим яс¬
тие. Месо ще намеря, по няма кой да го сготви.

•872 сграбиче
сграбиче ср. Растение клинавче.
сграбчвам нсв., сграбча св. прх. Хващам, грабвам бър¬
зо, стремително. Внезапно две сити ръце го сграб¬
чиха отзад. Ваз.	,
сграда ж. Постройка със стени и покрив; здание. Ка¬
менна сграда.
сградеп прил. Който се отнася до сграда. Сграден
фонд.
сградостроител м. Който се занимава със сградостро-
ителство, строител на сгради,
сградостройтелен прил. Който се отнася до сградо-
строителство. Сградостройтелен план.,
сградостройтелстоа ср. книж. Строеж, строителство
на сгради, главно за жилища,
ограждам нсв., сгради св. прх:. Съграждам, изграждам,
сгребвам и сгрибам нсв., огреба св. прх. С гребане съ¬
бирам на куп. Сгребете пясъка да не се пръска по
целия двор.	,	’
арешавам нсв., сгреша св. 1. прх.* и ппрх. Направим
грешка; обърквам, погрешавам. Сгрешил си смет·
ката. 2. нпрх. Провинявам се, сырешавам.
сгрея вж. сгрявам.	>	,
сгрнбам вж. сгребвам.
огризвам нсв., сгриза се. прх. Изяждам с гризане.
сгромолясвам нсв., сгромолясам св. прх. Събарям с
трясък. — се нпрх. Падам, събарям се с трясък. Ка¬
то че ли светът се сгромоляса.
сгрупйрвам нсв., сгруанрам св. прх. Събирам, подреж¬
дам на групи; групирам.	.
сгрУхвам нсв., сгрухам св. прх. С грухане обелвам
(жито, боб, грах и др,); огрухвам. — се нпрх. 1.
Грохвам, отпадам. 2. Строполявам се, падам,
сгрявам нсв., сгрЯя св. прх. Стоплям, загрявам, съгря¬
вам,
сгур ж. Сгурия.	.
сгурия ж. 1, Остатък от изгаряне на твърди горива,
главно каменни въглища. 2. Шлака. 3. Изобщо ос¬
танки от нещо изгоряло, (от гр.]
сгупгвам нсв., сгуша св. прх. Гуша, свивам, притискам
към себе си; прегръщам, Сгуши детето да не изс¬
тине. — се нпрх. 1. Свивам се на кълбо, привеждам
се, подслонявам се. 2, Заставам на скрито, затулено
място; спотаявам се, крия се.
сгъваем прил. Който може да се сгъва; свиваем. Сгъ¬
ваемо ножче. Сгъваемо легло.
сгьвдемост ж. Качество на сгъваем,
сгъвам нсв., сгъна св. прх. Правя, направям нещо да
стане одве или на повече ката, гънки; сплащам.
Сгъвам кърпа. Сгъвам на четири. — се нпрх. Прегъ¬
вам се та ставам одве или на повече ката, гънки,
сгъвам м. спец. Мускул, който сгъва дадена става.
Срв. разгъвай.
сгьлчавам нсв., сгълча св. прх. Скарвам се някому;
смъмрям, нахоквам. Сгълчах немирника. <
сгъва вж. сгъвам.
сгърбвам се нсв., сгЬрбя се св. нпрх. Ставам гърбав;
прегърбаам се, сгърбущвам се.
сгьрчвам нсв., сгърча св. прх. 1, Правя, направям не¬
що да стане на гръчки, гънки, бръчки; сбръчквам.
2. Свивам, превивам. Болката го сгърчи. — се нпрх.
1, Ставам на гръмка, гънки, бръчки. Остаря и ко¬
жата му се сгърчи. 2. Свивам се, изкривявам се,
Превивам се. Лицето му се сгърчи от болка. 3. По¬
лучавам гърч. Кракът ми се сгърчи от студеното.
сгъстим прил. Който е с увеличена гъстота или плът¬
ност. Прот, разреден. Сгъстено мляко.
Сгъстен въздух. Сгъстена програма.
сгъстител м. спец. Уред за сгъстяване, съд, в който
се натрупва и сгъстява нещо; кондензатор, ком¬
пресор.	t	*
сгъстявам нсв., сгъстй св. прх. 1. Правя нещо да стане
гъсто, по-гъсто. Много сгъстихме сладкото. 2. Уве¬
личавам налягането на въздух, газове (в затворено
пространство, съд). 3. Поставям, нареждам нагъс¬
то, по-нагъсто; сбивам, струпвам. Сгъстете редици¬
те. 4. Заставям някого да се прибере, да живее в
, по-малко жилище; стеснявам. Сгъстиха пи в две
стаи. — се нпрх. 1. Ставам по-гъст или по-нагъсто.
Сладкото се сгъсти. 2, Прибирам се да живея на
по-малко пространство, в по-малко стаи. О Сгъс¬
тявам бонге (краските) — засилвам, преувеличавам
отрицателните, мрачните страни на това, което
разказвам, изобразявам,
сдавам нсв., сдам св. прх. 1. Връщам дадени ми за
ползване, употреба вещи (военно облекло, оръжие
и др.). 2. Предавам на свой заместник (длъжност,
книжа, каса), [рус.]	„
сдавим нсв., сдавя се. прх. Започвам да давя, да душа.
Едвам избягах да не ме сдавят кучетата.
сдам вж. сдавам,
сделка ж. Тьр1 овско, банкови и пр. действие, насоче¬
но към създаване, изменение или прекратяване ва
права я задължения, напр. продажба, спазаряване,
уговорка и под, Търговска сделка, [рус.]
еджурквам нсв., едж<ркам св. прх. С джуркане разби¬
вам на каша. Бобът се сварява и се еджурква.
еднплям нсв., сдипля св. прх. Свивам на днпли; сила-
щам, сгъвам. Сдиплих дрехшпе в куфара.
сдобивам нсв., сдобия св. прх. Добивам, получавам.
Лази се да не сдобиеш някоя болест. — се нпрх. До¬
бивам, спечелвам, снабдявам се. Сдобихме се с те¬
левизор.	.
одобрявам нсв., сдобря те. прх. Помирявам скарани;
сговарям, придобрявам. —- се нпр.х. * Преставам да
се карам с някого, да се сърдя на някого, престава¬
ме да се караме.	«
сдробявам нсв., сдробя св.- прх. Направям нещо на
дребни парчета, на късове; надробявам.
сдружавам нсв., сдружа св. прх. Съдействам, спома¬
гам на някои да станат приятели, другари; сприя¬
телявам, сближавам. Нас пи сдружи общата идея.
— се нпрх. 1. Ставам другар или приятел е някого.
Сдружихме се от училище,. 2. Ставам съдружник с
някого. 3. Ставам член на дружба или сдружение,
сдружен прил. Който е член на дружба или. сдружение.
Сдружени земеделци.,	,
сдружение ср. Дружество на хора от една професия
- или близки по положение и интереси. Обущарско ’
сдружение.	'	.
сдрусвам нсв., сдр$сам св. прх. Раздрусвам силно,
едумвам се нсв., едумам се св. нпрх. Наговарям се,
споразумявам се. Сдумаха се да отидат на екскур¬
зия.
едушйвам се нсв., едуша се св. нпрх.. 1. Сближавам се,
сприятелявам се, свързвам се с някого, обикн. с не¬
почтена или конспиративна цел. Сдушили се да го
оберат. 2, Свирам се, струпвам се в тясно помеще¬
ние. И сбрани, едушени във тайни места, слушаха
със трепет. Ваз.
сдУшва.м се псе., слУша се св. нпрх., обикн. мн. и За.
ед. Обикн. за хора с еднакви, най-често отрицател-

ни качества — надушваме се, та се сближаваме, съ¬
бираме се, най-често с непочтена цел. Сдушили се
като крастави магарета.
едъвквям псе., сдъвча и сдъякам св. прх. Дъвча док¬
рай, докато,сдробя и смачкам достатъчно. Трябва
добре да сдъвкване храната. ‘
сдьрвЯвам се псе., сдървЯ се св. нпрх. Вдървявам се.
Сдърви се ст студ.
сдържам нсв,, сдържа св. прх. Въздържам, задържам,
възпирам, предпазвам. Сдържай си езика! — се
нпрх. Въздържам се, удържам се (да не направя не¬
що). Едвам се сдържах да не го ударя.
сдържан прил. 1, Който се сдържа, не дава воля на
чувствата, преживяванията си; кротък, спокоен.
Сдържан човек. 2. За чувства, страсти и под. —
.който не се проявява бурно, с голяма сила. Сдър¬
жан отговор. > > Усмихва се сдържано.
сдържаност ж. Качество на сдържан,
едьрпвам нсв., едьрпам св. прх. Започвам изведнъж
силно да дърпам някого или нещо. Кучето я сдърпа
за полата. — се нпрх. Скарвам се. сбивам се с ня¬
кого. Уж са приятели, но често се сдърпват,
сдялквам нсв., сдялкам св. прх. С дялкаие надробя-
вам, направям на трески, късове. Сдялкай една тик¬
ва и я дай на прасето.
се1 мест. Възвратно лично мест., кратка форма сре¬
щу с е б е [с и] — образува възвратни форми яа
глаголите със значение на: я. Страдателен залог,
напр.: Книгата се чете от мнозина. б. Възвратен и
взаимно възвратен залог, напр.: обличам се, къпя
се, мразим се. в. Деятелен непреходен залог, напр.:
радвам се, смея се и под.
се2 [с наблягане при изговора] мест. диал. Все1. Се е
излезло на трева; и стока, море, и мъка Нар.п.
се3 [с наблягаме при изговора] нарч. разг. Все2. От се
сърце ти се моля. Дорде човек е жив, се се учи.
сеанс м. книж. 1. Представление, спектакъл (на фо¬
кусния цирков артист и др.). 2. Действие или поре¬
дица от действия (лечебна процедура, рисуване по
„ модел, сбирка на спиритисти и др.), които се осъ¬
ществяват без прекъсване, [фр,]
себап м. остар. Добро, богоугодно дело за обществе¬
на полза. Направи кладенец край пътя за себап.
[ар. > тур]
себе вж. себе си.
ссбежертва ж. книж. Саможертва,
себелЮбец м. и себешЬбка ж. книж. Себелюбив човек;
егоист.	.
себелюбив прил. книж. Който обича изключително се¬
бе си; самолюбив, егоистичен.
себелгЬбие ср. книж. Егоизъм,
себеббич м. Себелюбив, егоизъм,
себеопазване ср. книж. Самосъхранение,
себеотрвпаняе ср. книж. 1. .Отказване от лично добру¬
ване или от живота в името на висока цел; само¬
, жертва. 2. Голяма смелост, безстрашие. *
себеотрицателен прил. книж. Който е проява на себе- (
отрицание, съдържа себеотрицание. Себеотрицог ,
телпа постъпка.	-
себеподобен прил., обикн. като същ. [Нещо или ня¬
кой], който е подобен на самия себе си, на тези,
който говори, на който се говори или за който се
говори. Общува със себеподобните си,
себепoîже|ртвувâтелев прил. книж. Самопожертвувате-
лен,	.
себепОзнание ср. Самопознание.
' себе^<^1кл0вн^1к м. книж. Който обожава сам себе си.
сегашен 873
себепоюонство ср. книж. Обожаваме на самия себе
си.
себе ся и (рядко) себе мест. Възвратно Лично мест.
— замества название на обект, който съвпада С
вършителя на действието и изпълнява служба на
пряко или непряко допълнение а изречението. Поз¬
най себе си. Ще помислим и за себе си. Говоря на
себе си. Ό Идвам (дохождам) на себе си — свестя¬
вам се, съвземам · се, добивам предишния си вид я
положение. Не съм на себе са — а. Не съм в съз¬
нание. б. Много съм ядосан, не се владея. От само*
себе си.
себестойност ж. спец. Сума на разходите, направени
за производството или осъществяването иа дадена
стока или услуга; костуема цена. Поскъпването на
горивата повишава себестойността на продукция¬
та [рус.]
себичен прил. книж. Егоистичен,
себичност ж. книж. Егоизъм, егоистичност.
себорея ж. мед. Кожно заболяване, което се отличава
с повишена секреция на мастните жлези и се изра¬
зява в поява на обриви по кожата, [от лат. + гр.]
севастокрйтор м. ист. Лице от владетелски род в
средновековна България и Византия, [гр.]
севдй ж. нар. 1. Любов. 2. Любим човек; либе, изго¬
ра. Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вай¬
ка. П.П.Сл. [ар. > тур.]
север м. 1. Една от четирите земни посоки — отляво
на обърнат към изгрев слънце човек. Прот. ю г.
Стара планина е разположена па север от София.
2. обикн. като соб. Земи, страни и морета, разпо¬
ложени на север от нас или от определена географ¬
ска ширина, отличаващи се със студен климат. Вой¬
на между Севера и Юга.
северен прил. 1. Който се намира на север. Северен по¬
люс. 2. Обърнат или насочен към север. Северен
прозорец. Северно изложение. Северни склонове на
планина. 3. Който иде от север. Северец вятър. 4.
Присъщ на, характерен за северни страни, области.
Северно сияние.
северняк1 м. и севернячка ж. 1. Жител на северна
страна, област, Прот. к> ж н я к. 2. Жител на Се¬
верна България или роден там.
северняк2 м. Студен северен вятър; горняк,
севернят^ прил. Който се отнася до северняк! Се-
верняшка носия. Северняшко хоро.
северозйпад м. Посоката между север и запад. Слив¬
ница е на северозапад от София.
северозападен прил. Свързан по нещо със северозапад.
Северозападни ветрове.	'
североизток м. Посоката между север и изток. Ловеч
е нс1 североизток от София.
североизточен прил. Свързан по нещо със североизток.
Къщата има североизточно изложение.
сега нарч. 1. В. това време, в тоя миг или час, ден,
година, когато говорим. Какво беше някогй, а какво
е сега! Часът сега е точно два. 2. Преди иля подир
малко време; доскоро, наскоро, веднага. Сега беше
тук и си отиде. Почакай малко, сега ще дойде. 3.
Тоя път, тоя ред. Много пъти си ми помагал, по¬
могни ми и сега.
сегй-засегй нарч. разг. За ограничено време около мо¬
мента на говоренето. Сега-засега всичка е наред.
сегашен прил. Който става сега иля е от сега; нас-

874 сегйз-тогйз	'
тояш- Сегашно положение. Сегашно местожителс¬
тво. О Сегашно време грам. — глаголна форма,
означаваща действие, което се върши, става в мо¬
мента на говоренето.
сегнз-тогиз нарч. разг. Понякога, от време на време,
навремени. Събираме се сегиз-тогиз.
сегйнка нарч. диал. Сегичка.
сегичка нарч. разг. Ей сега, веднага, незабавно,
сегмент м. I. книж. Дял, част. 2, геом. Част от кръг
или кълбо, ограничена съответно между дъга и ней¬
ната хорда или от сечаща кълбото плоскост. 3.
биол. Ясно диференцирана, обособена част от тяло¬
то на някои организми. 4. техн, Незатворен мета¬
лен пръстен, разположен в специална вдлъбнатина
на буталото за уплътняване· [лат.]
сегментация ж. 1, книж. Сегментирана 2. биол. Чле¬
нест строеж на организма у някои животни. 3. биол..
Деление на оплодено яйце, което води до образу¬
’ ване на зародиша, [лат.]
сегмёитен прил,. книж. Който се отнася до сегмент,
сегментйрам нсв. и св, прх. книж. Разделям, разчле¬
нявам.	»
сегре!аишонен прил. Който се отнася до сегрегация.
сегрегация ж. 1, книж. Отделяне, обособяване, изоли¬
ране. 2. Форма на расова дискриминация — насил¬
ствено отдецдне на негрите или друго цветнокожо
население от белите, забрана да живеят и работят
.заедно с тях, да посещават обществени, културни и
други заведения, предазначени за бели. [от лат.]
седалгйн м. Лекарство със седативно действие, [от
лат. + гр.]	,
седалище ср. 1. Място, където обикновено седи, на¬
мира се и упражнява дейност държавен .глава, пра¬
вителство, висш чиновник, някоя институция, тър-
, говец и др.; резиденция. 2, Нешо, на което се сяда;
седалка. Стол с продънено седалище. 3, Задна месес¬
та част у човека и някои маймуни, на която се сяда;
задник. *
седалищен прил. Който се отнася до седалище (в 3
знач,). Седалищни мускули. Седалищен нерв.
сед&лка ж. Място, подложка за сядане, напр. дъска,
пейка, столче и под.; седалище, седяло,
* седяло ср. Седалка, седалище, Седало на чин.
седатйвен прил. спец. Обикн. за лекарствени средства
— който действа успокоително на централната нер¬
вна система, [от лат.]
седеж м, Седнало положение,
седем числ. Числото 7. Седмицата има седем дена.
седем- Съставна част на сложни думи сьс значение
„със, на или от седем“, напр.: седемгодишен, седем¬
дневен и др. Срв. с е д м о-.
седемгодишен прил. 1. Който е на _седем години.
Имам седемгодишна дъщеря. 2. Който трае седем
години. Седемгодишен договор.
седемгuдцшнцца ж. Годишнина στ събитие, станало,
преди седем години.
седемдесет числ. 1. Числото 70. 2. само чл. Периодът
от седемдесетата до седемдесет и деветата година
на всеки век или от живота на някого, нешо.
седемдесетгодишен прил. Който е на седемдесет годи¬
ни или трае седемдесет години. Седемдесетгодишна
баба.
седемдесетгодшш>шна ж. Годишнина от събитие, ста¬
нало преди-70 години.
седемдесети Числ. ред. от седемдесет.
Празнува седемдесетия си рожден ден.
седемдневен и седмодневен прил. Който трае или е на
седем дена. Седемдневен срок.
седемкратен и седмократен прил. Който става или се
повтаря седем нъти.
седемнадесет, седемнадесети вж. седемнай¬
сет, седемнайсети.
седемнайсет и седемнОдесет числ. Числото 17.
седемнайсеттодншен и седемнадее-етгодйшен прил.
Който трае или е на 17 години. Седемнаисетгодиш-
но момиче.
седемнайсети и седемнадесети Числ. ред. от
седемнайсет, седемнадесет.
седемстотен Числ. ред. от седемстотин,
седемстотин числ. Числото 700,
седемцвОтен вж. седмопветен.
седеммлёнен и седмочленен прил. Който има, състои се
от седем члена. Седемчленно семейство. Седемчлен¬
на комисия.
седенкунам нсв. нпрх. нар. Седя и работя вечер до къс¬
но. Боряна е седяла, седят, седенкувала. Нар.п.
седенкяр м. и седенкярка ж^. нар. Който (обича да)
ходи на седенки.	·
седенкЗрски прил. нар. Който се отнася до седенкяр
или до седянка. Седенкярска песен.
седеф м. 1. Бяло лъскаво вещество от черупките на
някои миди, употребявано за копчета, броеници и
разни украси. Инкрустация със седеф. 2. Растение
седефче, [ар, > тур.]
седефен прил. Направен от седеф. Седефени копчета.
седефче ср. Отровно градинско и диво растение със
светлозелсни, почти сиви перести листа и силна
тежка миризма, Кд!а егауеоюпа седеф.
седешкЛм и еедешката нарч. Със седене, седнал, както
си седи. Шивачите работят седешком.
ссдимСнт м. книж. Утайка, [лат.]
иедниентапня ж. книж. Утаяване,
седиментен прил. 1. книж. Утаечен. 2. спец. В съчет.
седиментни скали — слоести скали, образувани на
повърхността на литосферата във водни басейни и
на сушата.
селнна ж. нар. Посивяла^ побеляла коса по главата,
седлар м. Който произвежда и продава седла, хаму-
ти, ремъци и под.; сарач.
седларшша ж. Работилница на седлар.
седларски прил. Който се отнася до седлар.
седларство ср. Занятие на седлар.
седлая нсв. прх. Оседлавам. Първо ми либе коня седлае
на кяр да иде на Каравлашко. Нар.п.
седло ср. 1. Извито, обикн. кожено седало за ездач,
което се привързва на конски гръб, 2. Седалка на
велосипед.
седловнна ж. Вдлъбнато като седло било на рът, ви¬
сочина; преслап.
седма вж. с е д ми.	г
седмак м. 1. Животно, добиче на седем години. 2.
Седмаче. ф
седмаче ср. Дете, родено на седмия месец от забреме¬
няването. Седмачетата обикновено остават живи. .
седми 1. Числ. ред. от седем; който идва след
шестия. На седмия ден болният се вдигна. За седми
ден от седмицата се смята неделята. 2, я. като
прил. В съчет. с част — който е седем пъти по-
малък от цялото, б. Всяка от седемте равни части,
на които е разделено дадено цяло. Четири седми
.	(417). О На седмоти небе!

седмина* ж. Една седма част от иещо; седма.
седмина2 числ. Седем души мъже или мъже и жени.
сДдмнца ж. Седем последователни дни, обикн. броени
от понеделник до неделя; неделя. През седмицата.
В края на седмицата. О Страстна* седмица,
седмица ж. 1. Цифрата 7; седморка, Напиши три сед¬
мици. 2. Карта за игра със седем знака. Седмица ка¬
ро. 3. разг. Автобус, трамвай или тролейбус с №7.
сёдмичен прил. Който се отнася до седмица. Седмичен
преглед. Седмична почивка.
седмичник м. Списание или вестник, който излиза
веднъж в седмицата. <
седмо- Съставна част на сложни думи със значение:
а. “със. от или на седем“, напр.: седмодневен, сед-
мочленен. б. “седми“, напр.: седмокласен. Срв.
седем-.
седмодневен еж. седемдневен,
седмокласен прил. Който се отнася до седми клас.
Седмокласни учебници.
седмокласник м. и седмокласница ж. Ученик от седми
клас.
ссдмокрДтен еж. седемкратнн.
седмбрен прил. Който е седем пъти повече или по-го¬
лям от нещо дадено.
седморка ж. Седмйца.
седмосвёшник м. Свещник със седем рамена,
седмоцветен и с^емивбтен прил. Който има седем
цвята. Седмоцветна дъга.	’
седмочисленици мн. Обикн. в съчет. Св. Седмочисле¬
ници — име, под което българската църква почита
общо паметта на братята Кирил и Методий и тех¬
ните петима ученици в България: Климент, Горазд,
Наум, Сава и ^нгеларий (на 27 юли).
седмочлЕвеи вж. седемчленни,
седмоъгьлен прил. Който има седем ъгъла,
седмоъгьлник м. спец. Многоъгълник със седем ъгъла,
седна вж. сядам.
седнал прил. 1. Койго седи. 2. В съчет. седнало поло¬
жение — при което туловището е опряно на долна¬
та си задна част (седалището) върху нещо.
седй нсв- нпрх. 1. Намирам се в свито положение, при
което туловището е изправено и опряно с долната
си задна част върху нещо. Седя на стол. Седяхме
на тревата. 2. Прекарвам време, бавя се, стоя. Се¬
дя замислен на пътя. Снощи седяхме до късно. 3.
диал. Живея, обитавам. Ние· седим в горния край на
селото. 4. разг. За предмет, имот и др. — има ме,
съществувам, намирам се някъде. Седи ли още во¬
деницата? Къде седят тези неща? 5. За дреха,
шапка — по мярка съм, отивам някому. Не ти се¬
дят добре тия дрехи. < Седя мирно разг. — нищо
не правя, не се намесвам. Седя на главата
някому разг. —* а. Досаждам някому с посто¬
янното си присъствие, б. Наблюдавам работата на
някого и го контролирам. Седя по турски*,
седяика ж. [Някогашна] вечерна младежка забава, къ-
дета момите работят женска работа и пеят, а мом¬
ците ги развличат с приказки и закачки. Да чуя мо¬
ми и момци по сборове и по седейки. Бот. Ходя по
седенки.
седящ прил. Който седи или прн който се седи, който
става в седнало положение. Седяща стачка.
сезирам нсв. и св., прх. книж. Обръщам се към по-вис-
ша инстанция и поставям даден въпрос за обсъж¬
дане и решение. Ще сезираме комитета с тоя въп¬
рос. [от фр.]	' t
сезон м. 1. Годишно време. Зимен сезон. 2. Изобщо
секвоя 875
част от годината, време, което е подходящо за или
се свързва с някаква работа, дейност. Театрален се¬
. зои. Футболен сезон. О Мъртъв сезон — когато не
може да се извършва някаква работа, [фр.]	"
сезбнеи прил. Който се отнася до сезон. Оранта е се¬
зонна работа. Сезонни работници. Сезонни разпро¬
дажби.
сеизмичен и сеязмйческя прил. книж. Който се отнася
до земетръс, земетресение. Сеизмичшз област. Се¬
измични вълни.
сеизмограф м. спец. Уред за отбелязване и определяне
посоката., далечината., силата и трайността на зе¬
метръс. [гр.]
сеизмолог м. Специалист по сеизмология,
сеизмология ж. Наука за земетръсите, [гр.]	.
сейр м. прост. 1. Гледане, зяпане, бездвйно наблюда¬
ване на нещо забавно. 2. Забавно, любопитно зре-
4 лище. [ар, > тур.]
сенрджня м. и сенр^^:жнйка ж. прост. Който гледа
сеир; зяпач. Сеирджии много, работници малко.
сеитба ж. 1. Сеене, засяване на ниви. Време е за се¬
итба. 2. Време за сеене, когато се сее. Разболя се
по сеитба. 3. мн. Посеви. Тази година* сеитбите са
добри.
сейтбен прил. Който се отнася до сеитба. Сеитбен се¬
зон-
сеитбообращение ср. спец. Сеитбено редуване, после¬
дователно посяване на различни земеделски култу¬
ри.
сейм м. Върховен орган на държавна власт а върхо¬
вен законодателен орган на Полша, [пол.]
сейф м. Огнеупорна каса или помещение за пазене на
ценни книжа и скъпоценности, [англ.]
сека нсв. прх. 1. Удрям с тежко остро сечиво, та пре¬
рязвам, разполовявам или направям нешо на късо¬
ве. Ще секат сливата, че не ражда. Сека дърва. 2.
За сечиво, главно брадва — остро е и може да ре¬
же. брадвата не сече. 3. Бера, събирам със сечене.
Отива да сече дърва. О Сека пари — изработвам
монети. Сече ми главата (умът) — разбирам, про¬
умявам.
секам нсв., прх. и нпрх. Удрям с огниво о кремък с
прахан, за да хвана огън.
сЕкапс м. мат. Тригонометрична функция — отноше¬
ние на хипотенузата към прилежащия към дадения
ъгъл катет, [лат.]
^се^ач1 м. Който сече дървета в гората.
сек^ч2 лт. 1. Железарско длето за сечене па желязо. 2.
обикн. мн. Ножици за рязане на тел, жици.
сЕквам1 нсв., сЕкна се. нпрх. Спирам, преставам; пре¬
суквам. Водата секна изведнъж. Дъждът секна.
сЕквам2 нсв., сЕкна св., прх. и нпрх. Секам веднъж или
* поединично. *	♦
сЕквам се нсв., сЕкна се св. нпрх. Получавам болки в
кръста поради заболяване на мускулите или изме¬
нения в гръбначния стълб, обикн. при вдигане на
тежко, резки движения и др.; усаждам се, сепвам се.
Срв. лумбаго.
секвестирам исв. и св., прх. спец. Налагам запор, пос¬
тавям под секвестър. Секвестирали му целия имот.
секвЕстър м. спец. Ограничаване правото на длъжник
да се разполага свободно с движимия си имот, на¬
лагане на запор в полза на държавата, [фр .]
секвбя ж. Голямо вечнозелено дърво от планинските

876 секира
( < * · w
райони на Калифорния (Северна Америка), високо
над 100 м, с дебел ствол и ценна дървесина; мамон¬
тово дърво, [от амер. соб.]
секира ж. Желязно сечиво с дървена дръжка за сечене
на дърва; брадва.
секирче ср. 1. Малка секира; брадвичка. 2. Тревисто
растение от семейство бобови с дълго катерливо
стъбло и редки розови или червени цветове, напом- ‘
нищи малка секира, ЬаШугш (ОгоЬиз).
секна* нсв. прх. 1. С духане чистя нос от сополи. 2.
Чистя, отстранявам обгорилата част от фитила на
лампа, свещ, кандило. — се нпрх. С духане чистя
носа си от сополи.
секна2 вж. секва м1.
секна3 вж, секвам2,	\
секна се вж. с е к в а м с е.
секрет1 м. I, Тайна, нещо скрито. Съобщиха ми под
. секрет. 2. воен. Таен, скрит пост. 3. ’ техн. Тайно,
скрито или с особен, неизвестен на непосветените
начин на действие устройство, главно за заключва¬
не. [фр.<лат,.]	„
секрет2 м. спец. Отделяно от жлезите вещество, сок с
важно биологично и физиологично значение, [от лат.]
секретар м. и секретарка ж. 1, Началник, ръководи¬
тел на канцелария. 2. Лице, което води кореспон¬
денцията, урежда служебните срещи и други дела
на ръководител, директор, началник. Секретарката
на директора ще ви определи час за среща. 3. Ръко¬
водител на обществена организация, партия. Пар¬
тиен секретар. Генерален секретар, [лат.]
секретариат м. Служба, отдел в учреждение или ор¬
ганизация с административни и организационно¬
технически функции.
секретарски прил. Който е отнася до секретар. Секре¬
тарска длъжност.
секретарство ср. Служба па секретар,
секретарст[ву|вам нсв. нпрх. Изпълнявам секретарска
- длъжност.
секрдген прил. Който се отнася до секрет1. Секретен
пост. Секретно ' донесение. Строго секретно.
О Секретна брава — която е пригодена да се зак¬
лючва и отключва само с точно определен индиви¬
дуален ключ или чрез комбинация от цифрово оз¬
начени операции. Секретен ключ — ключ за
секретна брава. Секретно копче — което се състои
от две части (с дупка и с пъпчица) и остава скрито,
при закопчаване.
секретност ж. Качество на секретен,
секреция ж. спец. Отделяне, излъчване на секрет от
жлезите. Жлези с вътрешна секреция.
секс м. Полови отношения, съвкупност -от действия
и прояви, 'свързани с удовлетворяване на половото
влечение, [лат.]
сексашйл м. Физическа привлекателност, която по¬
ражда, възбужда полово влечение у представители¬
те на противния пол. [от англ.]
сексапилен прил. Който има, притежава сексапил; сек¬
си.
сёкся прил. разг. Сексапилен.
еексолбт м- Специалист по сексология,
сексологичен прил. Който се отнася до сексология,
сексология ж. Дял от медицината, който се занимава
с проблемите на пола, изучава половия живот на
човека,
секстет м. спец. 1. Музикално произведение за шести¬
ма изпълнители. 2, Състав, ансамбъл от шестима
изпълнители на такова произведение, [от лат.]
сексуален прил. 1. Който се отнася до секс; полов.
Сексуален живот. Сексуални отношения. 2. Чувст¬
вен, сексапилен. [лат.]	*
сексуалност ж. Качество на сексуален; полова чувст¬
вителност. Повишена сексуалност.
сёкта ж. 1. Религиозна група, отделила се от господ¬
стващата църква. 2. Обособена, затворена група от
хора, обединена от тесни интереси, [лат.]
сектйнг м. И сектантка ж. 1. Член на секта.. 2. Огра¬
ничен доктринер.
сектантски прил. Който се отнася до сектант. Ссктан-
тско учение. .
сектантство ср. Проява на сектант.
сектор м. 1. геом. Част от кръг, заградена с дъга и
два радиуса; изрез. 2. воен. Част от бойно поле око¬
ло крепост. Източният сектор при Одрин. 3. Част,
подразделение, област, отрасъл. Стопански сектор.
Частен сектор, В сектора за овчарски скок. [лат.]
секунда ж. 1. Мярка за време, 1/60 част от минутата.
2, прен: Съвсем кратък период от време; миг. 3.
спец. Мярка за дъги и ъгли, равна на 1/60 част от
минутата. 4. муз. Вторият тон след основния.
. О Една секунда! — един момент, сега, веднага,
[лат.]
секундйнт м. 1. Призован уредник и свидетел на дуел.
2. Официален посредник и помощник на участника
в някои спортни състезания (бокс, шах и др.). [от
лат.]	.
секундёрен прил. книж. Вторичен, второстепенен,
[лат.]	'
секундарник м. Стрелка на часовник, която показва
секундите.	!	·
секундомер м. Уред за измерване на отрязъци от вре¬
ме в секунди и части от секундата, '
секционен прил Който се отнася до секция. Секционен
началник.	,
секция ж. 1. Подотдел в. учреждение, организация,
кош -рее, при избори и др. Избирателна секция. Реч¬
никова секция в Института за български език. 2.
Отделна, относително самостоятелна част от до¬
машна библиотека, гардероб или друго обзавежда¬
не. [лат.]	,	■
селда ж. Риба херинга, [рус.]
селективен прил. книж. Който е свързан с избиране,
подбор, селекция, със способността да се прави из¬
бор; избирателен, [от лат.]
селекnянβосn ж. 1. книж. Качество на селективен; из¬
бирателност. 2. спец. Способност на даден радио¬
приемник да отделя и улавя желания сигнал. .
селекционен прил. Който се отнася до селекция. Селек¬
ционен апарат.
селекционер м. 1. книж. Лице, което осъществява се¬
лекция, подбор, 2, спец. Който се занимава със. се¬
лекция (във 2 знач.).	,
селекциоперски прил. Който се отнася до селекционер,
селекция ж. 1. книж. Избор, подбор. 2. спец. Подоб¬
ряване па селскостопанските животни и растения
чрез подбор и кръстосване с нови видове и сортове,
[лат.] ►
селение ср. стария. Жилище. Небесни селения. .
селим м. Градинско многогодишно тревисто растение ·
с високо голо и кухо стъбло с перести листа, което
се използва за подправка на ястия, Ьех^абсшп
орешак; девесил. [ар. > тур.] .

селйтра ж. Химическа сол — натриев, калиев или
амониев нитрат. [от ит.|
сёлище ср. 1. Населено място; заселище. 2. нар. Двор¬
но място (заедно с жилище и други стопански сгра¬
ди). 3. Място, където някога е имало село.
селищен прил. Който се отнася до селище. Селищен
план. Селищно устройство.	- .
село и село ср. 1. Населено място, чиито жители се
занимават главно със земеделие и скотовъдство,
*	Село хвали, в град живей. Живея на село, 2. Жите¬
лите на такова населено място. Цяло село излезе да
посрещне гостите.	• -
селски прил. Който се отнася до (дадено) село. Селско *
училище. Селски нрави. Селско население. О Селска
работа — работа в селското стопанство. Селско
стопанство — земеделие и скотовъдство.
селскостопански прил. Които се отнася до селско сто¬
панство. Селскостопанско производство. Селскос¬
топански оръдия.
сёлсъвет м. Селски народен съвет; община,
села се нсв, нпрх. нар. Заселвам се, носелвам се. В пол¬
ските села се селят горнепци.
селйк м. и селянка ж. 1. Селянин. Селяк без отдих
труд се труди. Яв. 2. прен. Прост човек,
селяндур м. и селянд$ркя ж. презр. Селянин,
селяпдурски прил. презр. Който се отнася до селяндур.
селяндУрщинв ж. презр. Качество или поведение, пос¬
тъпка на селяндур,
селянин м. и селянка ж. 1. Жител на село. 2. Човек,
ч който е роден-а отрасъл на село,
селянйя ж. събир. пренебр. Селяни, селячество,
селячество ср. Селско население; селяни,
z селйшкя прил. пренебр. Който е свойствен на селяк, на
селянин.	*
селищния ж. пренебр. Качество или проява на селяк,
сема ж. спец. Единица значение, елементарна смисло¬
ва единица, [гр.|	. '
семантичния ж. спец. ез. Разкриване на смисъла, зна¬
) чението на дадена езикова единица.	,
*	семантика ж. спец. 1. Смислова страна, значение на
езика, на езиковите единици. 2. Дял от езикознани¬
ето, който изучава значението на езиковите едини¬
ци; семасиология. [от гр.]	-
семяптHчея и ^ишл^^есго прил. спец. Който се отнася
до семантика; смислов. Семантична структура на
думата. О Семантичен множител — сема.
семаснолбгия ж. спец. Семантика (във 2 знач.). [гр.]
семафор м. спец. 1. Сигнален стълб пред гара, който
дава знак със светлини и подвижни крила на идва¬
щите влакове дали пътят е свободен за движение.
2. Брегова светлинна инсталация за ориентация на
минаващите плавателни съдове, [гр.]
с$ме ср. 1. Покрито с обвивка зрънце от растение,
от което изниква ново растение от същия вид. До¬
матено семе. Житни семена. Семето има твърда
или месеста обвивка. 2. събир. Множество от та¬
кива зърна, предназначени обикн. за посев или за¬
саждане. Купих семе от пазара. Картофи за семе.
■ 3. сьбир. Яйца от някои насекоми. Бубено семе. 4.
разг. Сперма. 5. прен. разг. Поколение, потомст¬
во.
семедел м. бот. Първични листа и зачатък на бъдеща
пъпка в зародиша на растение,
семеен прил. 1. Който има семейство; женен. Семеен
човек. 2. Който се отнася до семейство. Семейни '
грижи. О Семейно огнище — дом,
семёнствеиост ж. неодобр. Служебно, по служебна ли¬
сёмпъл 877
ния облагодетелстване на близки я роднини; нсло-
тизъм, шуробаджанащина-
семейство ср. 1. Съпрузи с децата й най-близките род¬
нини (или само мъж и жена). Двучленно семейство.
Голямо семейство. 2 Грула от животни или птици,
състояща се от самец. самка и тяхното* потомство,
или особена група от някои животни. Семейство
мечки. Пчелно семейство. 3. биол. Систематична
група от организми, оо-голяма от род и по-маяка
от разред. Тръстиката е най-високостъблената па¬
ша трева от семейство житни. 4. ез. Група езици,
чнето сходство се обяснява с общност на произхо¬
да. Индоевропейско езиково семейство.
семеиар м. Производител или продавач на семена
(главно на цветя, треви И зеленчуци),
семеяарски прил. Който се отнася до ссменар. Семе-
нарски магазин.
семенарство ср. Занятие, поминък на семевар.
семенен прил. Който се отнася до семе (в 1 — 4 знач.).
Семенна обвивка. Семенни клетки. Семенна теч¬
ност.	,
семенници мн. (семенник м.) спец. Мъжки полови жле¬
зи у животните и човека, които произвеждат спер¬
матозоиди и мъжки полов хормон; тестиси, тести¬
кули.	,
ееиеяяк м. диал. Лук, изникнал направо от семе, а не
от арпаджик.	*
семепъпка ж. бот. Зародиш на семе у растение,
семестриален прил. Който се отнася до семестър. Се-
метриална ваканция. > > Завършил е семестриално.
семестър м. Учебно полугодие във (виеше) учебно за¬
ведение. Следвал е три семестъра история, [лат,]
семинар м. 1. Гупови практически занимания на сту¬
денти под ръководството на преподавател. Педаго¬
гически семинар. 2, Организирана сбирка, групови
' занятия за обсъждане, обмяна на идеи или повиша¬
' ване на квалификацията в дадена област, [лат.]
семинарен прил. Който се отнася до семинар. Семи¬
нарна работа.
семяяарйст м. Който учи в семинария или е завършил
. семинария.	*
семинария ж. Обикн. в съчет. духовна семинария —
средно училище за свещеници, [лат.]
семиотика ж. Наука за знаците и знаковите системи..·
[от гр.]
семиотнчен прил. Който се отнася до семиотика,
семйти мн. (семйт м.) книж. Грула източни народи от
бялата раса: араби, абисинин, древни асирийцц и
финикийци и главно евреи, [от еоб.)
сеинтйзъм м. книж. 1, Качество на семит, съвкупност
от особености на семитските народи. 2. Дума или
друга езикова единица, характерна за семитските
езици. 3. Настроение, разположение в полза на ев¬
реите. Ср». антисемитизъм* [от фр.]
семитски прил. Който се отнася до семити. Семитски
езици.	*
семка ж. 1. Отделно зрънце семе о^ някои растения,
като тиква, диня, слънчоглед, ябълка и др. Динена
семка. 2. прен. разг. Потекло, род. Такава му е сем¬
ката. 3, мн. Печено тиквено шш слънчогледово се¬
ме за ядене.	,	,
сё^аджяя м. разг. Продавач на печени семки,
с&пп>л прил. Прост, обикновен, без украси. Семпло
облекло, [фр.]

878 сенат	.
► ♦
сенат м. 1. Виеше управително тяло в стария Рим, 2.
Полуизборна законодателна камара в някои стра¬
ни; горна камара, [лат.]
сенатор м. Член на сенат, [лат.]	.	.
сенаторски прил. Който· се отнася до сенатор. Сена-
торско звание. Сенаторски избори.
севДтски прил, Който се отнася до сенат. Сенатска
комисия.	‘
сенен Прил. от се н о. Сенен прашец. О Сенна хре¬
ма — породено от свръхчувствителност към сенния
прашец по време на цъфтежа остро алергично със¬
тояние, което се характеризира с възпаление на '
носната лигавица, с хрема, кихане, пристъпи на за¬
дух и др.
сензационен прил. Който произвежда сензация. Сенза¬
ционни разкрития. Сензационен печат.
сензация ж. 1. Силно впечатление, предизвикано у об¬
ществото от някакво’ събитие. 2. Събитие, което
възбужда шум, интерес. Появяването му бе сенза¬
цията па деня. [лат.]
сензитивен прил. спец. книж. Който се отнася до въз¬
приемане със сетивата; сетивен, осезателен, чувст-
, вителен. [от лат.]
сензитйвност ж. спец. книж. Качество на сензитивен;
чувствителност,
сензор м. техн. Апарат, устройство за възприемане и
реакция на определени физически качества, величини,
сигнали като светлина, топлина, звук и пр. [от лат.]
сензорен прил. спец. 1. Който се отнася до сензор. Сен¬
зорен компютърен екран. 2. Който се отнася до се¬
тивата, усещането; сетивен,
сенна хрема вж. с е н е *н.
сенник м. 1, Лек заслон за сянка. 2. Козирка на шап¬
ка.
сенникоцветен прил. О Сенникоцветни растения бот,
— растения (напр. равнец, копър, бучиниш и др.),
чиито цветове са разположени като чадърче.
сено ср. Окоссна и изсушена трева,
сеноовл м. воен. Помещение за сено във войскова
част. [рус.] f
сенокос м. 1. Косене на сено; коситба. 2. Времето, ко¬
гато се коси сено; коситба. Ходих на село по сено¬
кос. 3. нар. Косач.	*
сенсуалйзъм м.' книж. Философско учение, което
признава усещането за единствен източник на доз¬
нанието. Срв. рационализъм, [от лат.]
сентенции ж. книж. Кратко изречение с поучителен
характер, [лат.]	,
сёнчест прил. 1. За място — където има сянка. Сен¬
чест двор. Сенчеста градина. 2. За дърво — който
прави, хвърля широка сянка, Седнахме под сенчес¬
тия орех.
сеньор1 м. ист. През средните векове в Европа —
едър земевладелец, който имал власт над живеещо¬
то в неговите владения население, [фр.]
сенъдр2 м. и сеньдра, сеньорите ж. Испанска форма за .
учтиво и уважително назоваване или обръщение,
равнозначна на господин (госпожа, госпожица),
[исп.]
сенй нсв., нпрх. и прх. рядко. Правя, хвърлям сянка;
засенчвам. Отмести се, че ми сенши.
сепаративен прил. книж. Отделен, без участието и съг¬
ласието на другите съюзници или засегнати страни.
Сепаративен мир.	,
сепара тизъм м. книж. 1. Стремеж към отделяне, обо- j
собяване; отцепничество. 2. Политическа борба за j
отделяне на дадена малцинствена група в самосто- i
ятелна държава или автономна област, [лат.]
сепаратист м. и сепаратистка ж. книж. Който пропо¬
вядва сепаратизъм, който води борба за отцепване
на дадена малцинствена група в самостоятелна
държава или автономна област; отцепник.
сепаратистки Прил, от сепаратист; отцеп¬
нически.
селарптор м. спец. 1. Апарат за отделяне една от дру¬
га на различни течности или на разпределените в
тях твърди частици, на различни зърнести вещества
и др. 2. Апарат за обогатяване на полезни изкопа- .
еми чрез разделяне на разнородните, механично
свързани в рудата компоненти, [лат.]
сепарация ж. спец. Отделяне, [лат.]
сепарЛ ср, Затулен кът· или отделна стая за посетители
в ресторант, увеселително заведение, [фр.]
сепвам нсв,- сепна се. прх. 1. Стрясвам, изкарвам вне¬
запно някого от унес. Бях задрямал и твоят вик
ме сепна. 2. прен. Въздържам, вразумявам. Сепнах
го малко, че както беше залетял/ — се нпрх. 1.
Стряскам се, излизам рязко, изведнъж от някакъв
унес. 2. прен. Опомням се, идвам па себе си.
сепия ж. 1. зоол. Морско животно — главоного ме¬
котело с тяло, подобно на торба, Зер1 а оШсша^Нз,
2. Вид тъмнокафява боя, получавана от тялото на
това животно илй по изкуствен начин, [гр.]	*
сНпсис м. мед. Тежко инфекциозно заболяване на
кръвта и организма. [гр.1	·	·	‘
септември м. Деветият месец от годината, [лат. > нгр.]
септемвриец м. Участник в революционните събития
в България през септември 1923 г.
септемврийски прил. Който се отнася до месец септем¬
ври, който е присъщ на септември или съществува,
става през септември. Септемврийски дни. Септем¬
врийско време. Септемврийски събития.
септемврийче ср. Член на бившата Димитровска пио¬
нерска организация „Септемврийче“; пионер, пио-
нерче,
септичен прил. спец. Запразен, гнилостен. О Септична
яма — съоръжение за поемане и-прочистване на от¬
падъчни води от сгради, където няма канализация,
[гр.]	·
серафйм м. Шестокрил небесен ангел от най-висш
чин. [евр.]	V	1
серафйчен и серафйческн прил, книж. Който се отнася
до серафим, присъщ на серафим по красота и чис-	'
тота.	*	1
сербез прил. неизм. прост. Смел, дързък. Много си
сербез. Сербез момиче, [перс. > тур.}	‘
сербезлък м. прост. Смелост, дързост,
сервйз м. 1. Комплект от определен брой и вид съдо¬
ве за храна или чаши. Сервиз за чай. 2. [Служба,,
предприятие за] поддържане и поправка на автомо¬
били, телевизори, часовници и др. [фр.]
сервизен прил. Който се отнася до сервиз, който слу- ;
жи за услуги и поправки. Сервизна служба. О Сер¬
визни помещения — помещения в жилище, които не
служат за спалнии, кабинети и под., напр. кухня,
баня, клозет и др.	,
сервилен прил. книж. Раболепен, угоднически. Серви¬
лен човек. [фр.]	’	·
сервклняча нсв. нпрх. книж. Раболепствам, угоднича, ·
сервйлност ж. книж. Качество на сервилен. Винаги
показва своята сервйлност.	.	,

сервирам1 нсв. и св., прх. 1. Нареждам маса за ядене.
2, Поднасям ядене, прислужвам при хранене. Сер¬
вирам обед. Келнерът сервира добре. 3. прен. разг.
Правя, поднасям (някаква изненада, обикн. непри¬
ятна). [фр.]
сервйрам2 нсв. и се,, нпрх. спорт. Изпълнявам сервис
при игра на тенис, волейбол и др.
сервис м. спорт. Начален удар, начално подаване на
топката при игра на тенис, волейбол и др. [от
англ.]
еервитУг м. юр, 1. Узаконено право за ползване на
чужд недвижим имот. 2. Ограничаване на терито¬
риалния суверенитет на една държава в полза на
друга или други, [от лат·.]
сервитутен прил·. книж. Който се отнася до сервитут.
Сервитутпо право.
сервитьор м. и сервитьорка ж. Лице, което обслужва
посетителите в ресторант, сладкарница и др.; кел-
иер. [фр.]
сергнеи прил. Който се отнася до сергия. Сергийна
търговия. Сергийно право.	*
сергия ж. Наредени дъски, маса и пр., където се из¬
лага стока за продажба на открито. Отварям сер¬
гия., Продавам иа сергия, [турJ
сердар м. остар. Главатар, войвода. Турски сердари.
[перс. > тур.]	·
серен м. 1. Образувано от секрета на мастните и пот¬
ните жлези на овцете вещество, което предпазва
вълната от вредното въздействие на дъжда и слън¬
цето. 2. Вода, в която е парена непрана вълна.
с-рен, сярна прил. Който се отнася до сяра или съдър¬
жа сяра. Серни съединения,. Серен цвят. Сярна кисе¬
лина.
серенйда ж. Любовна песен, изпълнявана нощно вре¬
ме под прозореца на любим човек, обикн. със съп¬
ровод на китара. Правя серенада, [фр.]
сержйнт м. 1. Звание от младшия команден състав на
войската и в полицията. Младши сержант. Стар¬
ши сержант. 2. Лице с такова звание, [фр.]
сержантски прил. Който се отнася до сержант. Сер- -
жантски пагони.
сериал м. Литературно или драматично произведе¬
ние, филм и др., което се създава или се публикува,
представя като поредица, серия от относително са¬
мостоятелни части. Телевизионен сериал, [англ.]
серйв прил. Който съдържа серей. Серива вълна. Сери-
ва вода.	.
сърнен прил. Който се отнася до серия или се извър¬
шва, изработва на серии. Серийно производство.
сериозен прил, 1. Значителен, важен, тежък, не повър¬
хностен, надежден. Сериозно съчинение. Сериозна
книга. Обръщам сериозно внимание. Сериозен учен.
2. Строг, не лекомислен, не шеговит, Сериозен чо¬
век. Сериозен младеж. Сериозен тон. 3, Съсредото¬
чен, замислен, невесел, тъжен. Сериозен вид. Много
е сериозен и не се усмихва. 4. Извънредно важен,
изискваш внимание, който може да има тежки пос¬
ледици. Сериозна проблема. Сериозна болест. Поло-
жеието е много сериозно. [фр. > рус.]	*
сернбзно Нарч. от сериозен. Говори сериозно!
серибзност ж.. Качество на сериозен; важност, тежест,
съсредоточеност.
серйст прил. 1. Който съдържа доста сяра. Серисти
съединения. Сериста киселина. 2. Серив. Сериста
вълна.	%
с-рия ж. 1, Група или редица предмети, напълно ед¬
накви или с много общи черти; поредица. Серия би¬
сестрински 879
лети.. Серия марки. Серия забавни филми. 2. После¬
дователен ред от неша, които образуват известна
цялост. Серия сказки. 3. разг. Всеки от поредицата
относително самостоятелни филми, образуващи
един сериал. Пропуснал съм първата серия на фил¬
ма. [лат.]
серкме ср. Вид кръгла риболовна мрежа, [от тур.}
серлнв прил. Серив.
сернист прил. О Серниста киселина хи<ц -— воден раз¬
твор на серен двуокис, H2SO3.
сероводород м. хим. Съединение на сяра и водород —
безцветен газ с миризма на развалени яйца.
серовъглерод м. хим. Съединение на сяра с въглерод
— безцветен газ с миризма на гнило кисело зеле.,
серозен прил. спец. Който се отнася до серум, който
съдържа, отделя или прилича на серум; серумен.
Серозна течност.
серология ж. спец. Дял от имунологията, наука за се¬
румите.
серпентина и серпаитипа ж. 1. Тясна и дълга цветна
книжна лента. Бой с конфети и серпенпиши. 2. Лъ-
катушен път, поредица от остри завои за по-лесно
преминаване на височина. 3. Извита, навита като
спирала тръба в машини, хладилни инсталации,
нагревателни уреди и др. [фр.]	„
серсем прост, 1. прил. неизм. Глупав, малоумен. На
серсем пиле господ му вие гнездото. Поел. 2. м.
Серсемин, [перс. > тур.]
серсемин м. Глупав, малоумен, твърдоглав човек,
серсемскн прил. прост. Глупашки.
серт прил. неизм. разг.. 1. За тютюн — остър, лют.
Прот. я в а ш. 2. прен. Твърд, суров, строг, спри¬
хав, лют. Серт човек. Много, е серт. [тур.]
сертификат м. Писмен документ, свидетелство, удос¬
товерение. [от лат.]
серум м, спец, 1. Бистра жълтеникава течност, която
се отделя при сьсирване на кръвта. 2. Лечебен пре¬
парат със защитни антитела, получен от кръвта на
предварително имунизирани животни. Противобе-
сен серум, [лат.]
серумен прил. Който се отнася до серум; серозен. Се¬
румна болест.
сесия ж. 1. Всяко от периодично повтарящи се в оп¬
ределено време заседания, събрания на организа¬
ция, законодателен орган и др. Сесия на Народното
събрание. Редовна сесия. 2. Период, време на изпити
във виеше учебно заведение. Изпитна сесия. Редов¬
на сесия. Поправителна сесия, [лат.]
сест|& ж. 1. Дъщеря спрямо останалите деца на едни
и същи родители, на един и същи баща или една и
съща майка. Брат и сестра. По-стара сестра. 2.
Помощница на лекар със специална подготовка;
медицинска сестра, милосърдна сестра. Дежурна
сестра. Превръзки и инжекции правят сестрите. 3.
Монахиня, калугерка, обикн. по отношение на дру¬
ги калугерки.
сестрин 1. прил. Който е на сестра. Сестрин мъж. Сес¬
трина къща, 2. като същ. сестрини мн. Домът и се¬
мейството на женена сестра. От сестрини идва ли
някой?
сестрннец м. Сестриник.
сестриник м. и сестриница ж. Сестрин син или дъще¬
ря; племенник, племенница,
сестрински прил. 1. Характерен, присъщ на сестра (в

880 сестрица	·	.
, 1 знач.). Сестринска обич. 2. Предназначен за сест- '
ри (във 2 знач,). Сестринско училище.	■
сестрица ж. I, Умал. от с е с т р а; сестричка. 2.
диал. Зълва, каляна (главно в обръщение). *
сестрйчка ж. Умал. от сестра; сестрица,
сетен прил. 1. Последен, краен. Виждам го за сетен
път. Работя със сетни сили. 2. Нататъшен, след¬
ващ.	.	'	■
сетер м. Порода ловни кучета с дълга козина, които
се използват за лов на пернат дивеч. Ирландски се-
тер. (англ.]
сетивен прил. Който се отнася до сетивата, свързан е
с усещането. Сетивен нерв. Сетивни органи. Сетив¬
ни измами.
сетивност ж. Качество на сетивен,	.
сетиво ср. Всяко от петте способности, функции на
човека и животните за възприемане на външния
свят: зрение, слух, обоняние, осезание, вкус.
сетне нарч. После, след това, по-късно. Първо дай,
сетне ще получиш,
сетнешен прил. Който става сетне; по-късно. Това е
' сетнешна работа.
сепшна ж. Последица, последствие, резултат,
сстрй ср. остар. Късо мъжко палто, [ар. > тур .]
сетя вж. сещам.
сефте ср. прост. 1. Първа продажба през деня, начало
на продажба. Правя сефте. 2. Парите, получени от
първата продажба. От тебе сефте, от бога бере¬
кет. 3. като нарч. За пръв път. Тая година сефте
ям череши. Сефте се вози на трамвай. [ар. > тур.]
сефтосвам нсв., сефтбсам св. прх. прост. Правя сефте
на нещо, за пръв път върша или използвам, упот¬
ребявам нещо. Сефтосахме вече череиште. Сефто-
сах обувките.	>
сецам нсв. прх. диал. Дърпам, тегля,
сецвам нсв., сецна св. прх. диал. Дръпвам. — се нпрх.
разг. Секвам се, угаждам се.	'
сеч ж. 1. Сечене, изсичане на гора. 2. Избиване е
хладно оръжие; клане. 3, Кръвопролитие сражение
с хладно оръжие. Ротите се втурнаха една срещу
друга на нож и започнаха кървава сеч. О Гола сеч
— изсичане до корен на всички дървета и храсти в
' определен горски участък.	’
сечение ср. 1. Пресичане, кръстосване. Място на сече¬
ние. Точка на сечение.. 2. Фигура, образувана при
пресичане на тяло с равнина. Квадратно сечение. 3.
■ Дебелина на тяло, обикн. проводник и под,, предс¬
тавена чрез квадратурата на такава фигура. Необ¬
ходим е проводник със сечение 2 мм, О Кесарево*
сечение.	*	·	■
сеченйна ж. нар. Място на изкоренена и разорана за
нива гора; требенина. Сеченйна къща храни,
сечиво ср. Занаятчийско или земеделско оръдие; инс¬
трумент. Земеделски сечива. Обущарски сечива.
сечище ср. 1. Горски участък, определен за изсичане.
Селско сечище. 2. Място с изсечени дървета. Изко¬
ренявам сечище.	.	·	-
Сёчко а». Обикн. в сьчет.: Голям сечко — месец яну¬
ари. Малък сечко — месец февруари.
с4чко м. Всяко от множество видове насекоми от се¬
мейство СеташЬуабае, с удължено тяло, силно раз¬
вити челюсти и дълги антени, вредители по широ¬
колистните и иглолистните дървета; рогач,
сёчиик м. диал. Дръвник (в 1 знач.).
сешавам нсв., сешй се. прх. нар. Събирам ешове, правя
двойка; чифтосвам. Сешавам обуща. Сешавам коне.
сешоар м. Уред за сушене (на коса), [фр.]
сещам нсв., сетя св. прх. нар. поет. Възприемам със
сетивата; усещам. Аз сещам през земна покривка
как слънцето божие грей, П.П.Сл. Не сещам умора.
Не сещат ни жажда, ни глад. — се нпрх. 1. Идва
•ми на ум, хрумва ми, досещам се. Сещам се как се
решава тая задача. Сетих се какво да му отговоря.
2. Припомням, спомням си нещо забравено. Сетих
' се кой ми каза.
сёя нсв, прх. 1. Хвърлям, пръскам семена в земята, за
да поникнат; засявам, насявам, посявам. Сея пше¬
ница. 2, Хвърлям семена върху определена площ,
заемам някаква площ с посев; засявам. Сея нива. 3.
*	прен. Пръскам, разпилявам по земята; посявам. Къ¬
де мине, все слама сее. 4. прен. Широко разпростра¬
нявам. Сея просвета. Сея раздори. 5. Прекарвам
през сито, за да отделя едно нещо от друго; преся¬
вам, отсявам. Сея брашно. Сея пясък. О Дето ме
не сееш, там никна — посявам се някъде неочаквано *
и обикн. без да съм желан, където не. ми е мястото.
Сея на корена му ряпа*,
сеялка ж. Машина за сеене. Конна сеялка.
сеяч м. I. Човек, който сее (семена). 2. прен. Човек,
който разпространява някакви идеи, знания й под.
сеячка ж. 1. Жена сеяч. 2. нар. Сватбарка, която сее
на засевки. 3, диал. Уред за пречистване на житни
- семена; триор.
еживявам се нсв., ежи вея се св. нпрх. От продължител¬
но живеене заедно свиквам с някого или с нещо.
си1 мест. I. Възвратно лично мест. за дат., кратка
форма срещу на себе си ·— образува възв¬
ратни глаголи и означава, че действието е насочено
в полза на вършителя, подчертава притежание или
известна сърдечност, интимност. Купих си нова кни-
- га. Приготвям си обяд. Вземам си книгата. Дай си
ми това. Нямам си нийде никого. Мисля си нещо.
Пея си. Дояждам си. Лягам си. II. Възвратно при¬
тежателно мест., кратка форма срещу свой,
с в о я, с в· о е, с в о и. Загубих шапката си. Ш.
като част. Г След неопределителни мест. и наре-
‘ чия — усилва тяхната неопределителност и им прй-
•	дава пренебрежителна отсянка. Някой си от някъде
си казал някога си. 2. На глаголи за насочено дви¬
жение придава значение “у дома, където живея пос
тоянно, откъдето съм дошъл“. Отивам си. Вървете
си. Ще си ходя. 3. Заедно с представка от — об¬
разува глаголи, които означават, че действието се
извършва до насита, напр.: отспивам си, отигравам
си.
си2 Гл., 2 л. ед, ч. сег. от с ъ м. Ти си болен. Тук ли
си? Как си?
си3 ср. лгуз Музикален звук, седма степен от музикал¬
ната гама, бележен още с Н. [ит.]
сидмски Прил. от Сиам (старо име на Тайланд):
О Сиамска котка —; вид котка със сини очи и къса
светлосива или светлокафява козина. Сиамски близ¬
наци — които са свързани по рождение в някоя
част от телата си.
сибаргт м. книж. Който живее всред разкош и изне-
женост. [от геогр. соб.]
сибаритски прил. Който се отнася до сибарит.
сибирски Прил. от Сибир. Сибирска тайга. О Сибир¬
ска язва спец. — болест антракс. Сибирски студ
разг. — много голям студ.
сив прил. 1. Който има цвят на пепел от дърва, среден
I

между черно и бяло с различни' отсснка. Сив плат.
Сива земя. Сива крава. Сиво небе. 2. За коса, брада
— прошарен. 3. прен. Който не прави впечатление,
не се отличава с нищо; обикновен, делничен, безин¬
тересен, тъжен. Сив живот, Сива действителност.
О Сиво вещество '— « Мозък (в 1 знач.). б. прен. Ум,
интелект. Сив поток книж. — множество от посред¬
ствени, естетически слаби и безинтересни произведе¬
ния на художествената литература и изкуството.
енвдя нсв. нпрх. 1. Ставам сив; посинявам. Косата ми
сивее. 2. Сивея се. От двете страни на улицата си¬
вееха сградите. Д.Добр. — се нпрх. Изглеждам сив,
изпъквам със сивия си цвят. В далечината нещо- се
сивее. Главата ти се сивее.
снвнн& ж, рядко. Сивота.	.
сивкав прил. Който има цвят, близък до сивия, слабо
сив. Сивкав плат.
сивокбс прил. С прошарено, сива коса,
сивоок прил. Със сиви очи. Сивоок момък.	,
сивото ж. Качество на сив; сивииа. Потъвам във нощ¬
та и в сивотата на стените. Н.Хрел. Измъчва ме
сивотата на ежедневието.	.
сигля ж. спец. В стенографията — силно съкратен
писмен знак, символ за означаване на цяла дума
или израз, [от лат.]
сигнал м. 1. Слухов или зрителен условен знак за пре¬
даване на съобщение, заповед и пр. на разстояние. '
Влакът даде сигнал и тръгна. Железопътен сигнал.
2. прен. Съобщение за нередност, опосност; предуп¬
реждение. Получават се сигнали за нарушения на
дисциплината. Тревожен сигнал. [лат.]
снгнйлен прил. Който се отнася до сигнал. Сигнален
фенер. Сигнална тръба. Сигнална ракета. О Втора
сигнално система — присъщо на човека система от
условнорефлекторни връзки, създадена при въз¬
действието па речеви, словесни сигнали и в пряка
връзка с първата сигнална система. Първа сигнална
система — система от условнорефлекторни връзки
в главния мозък на животните и човеко, създадена
под въздействието но конкретни дразнители от
действителен остта.
сигнализация ж. 1. Съобщение, влизане във връзка
със сигнали. Флагова сигнализация. Сигнализация
със стрелба. 2. Уредба, приспособление за даване
на сигнали. Автоматична противопожарна сигна-
, лизация. 3. Система, съвкупност от сигнали. Въвеж¬
дам нова сигнализация.
сигнализирам нсв. и св., нпрх. 1. Давам сигнал, съоб¬
щавам със сигнал. Сигнализирам със стрелба. Сиг¬
нализирам» че съм в опасност. 2. прен. Съобщавам,
давам знак за някакво нередност, опасност и под.
Ако разбера нещо, веднага ще сигнализирам.
сигнилйст м. и снгналйетка ж. Който дава, предава
сигнали. Тръбач сигнатст.
сигнатура ж. спец. Знак или номер върху библиотечна
книга, който посочва къде е наредена, [лат.]
сигнйрам нсв. я се., прх. спец. Слагам сигнатура, снаб¬
дявам библиотечно книга със сигнатура,
сйгур нари. разг. Сигурно.
сйгурен прил. 1, Който заслужава доверие, на когото
или в който може да се вярва; верен, надежден, не
, съмнителен. Сигурен човек. Сигурна защита. Сигур¬
но средство. Победата е сигурна. Стоката е на си¬
гурно място. 2. Който е уверен или изразява уве¬
реност; положителен. Сигурен съм, че ще спечеля.
Сигурен е в себе си. Можеш да бъдеш напълно сигу¬
рен. [ит. > нгр.]	·
,	снлаботоннчеп 881
и
9
сигурно нарч. 1. Уверено и твърдо, без колебание.
Върви сигурно към целта. 2. Без съмнение, положи¬
телно. Сигурно няма да го видя повече. 3. Може би,
навярно. Сигурно ще дойдат по-късно.
сигурност ж. 1, Качество но сигурен; увереност, по¬
ложителност. Твърдя със сигурност. 2, Отсъствие,
липса на опасност; безопасност. Той ще се грижи
за вашата сигурност.
сиджйм м. прост. Въже. [тур.]
сиджнмка ж. прост. Тънко въже, връв.
сне в с-не неизм. книж. Обикн. в съчет. и сне — съд¬
ружие, компания, [съкр. от съдружие]
сиенит м. Вид зърнест, сив до червеникав камък,
употребяван в строителството, [от геотр. соб.]
сиенитея и сиешятов прил. Който се отнася до сиенит,
направен от сиенит. Сиенитна настилка. Сиенитов
паметник.
сизифов прил. О Сизифов труд книж. — безконечно и
тежка, но безплодна, безрезултатна робота [по име¬
’ то на древногръцкия герой Сизиф, който бил осъ¬
ден от боговете вечно да изкачва огромен камък по
стръмна планина].	*
сикатйв м. спец. Вид масло зо бои, което изсъхва лес¬
но. [лот.]
енктир межд. вулг. Махай се, пръждосвай се, върви
по дяволите, [тур.]
ейкхи ми. (сикх м.) Последователи но' сикхизма (с
тенденция към народностна идентифвкадия), [хин¬
ди]	(
сикхизын м. Моиотенстичла хиндуистка секта, чиито
последователи са главно в щата Паяджоб (в север¬
на Индия). *
сила ж. 1. Способност да се проявява дейност, да се
работи; енергия, работоспособност. Сила на кон.
Сила на мотор. Работя с преаш сили. Юнак във
. младост и сила мъжка. Бот. 2. Напрежение, израз¬
ходване на много енергия. Затварям със сила.. Ди¬
гам със сила. 3. Физическо въздействие, насилие.
Влизам със сила. Отнемам със сила. Прилагам сила.
4, Степен на напрежение; .интензивност. Центро¬
бежна сила. Противодействие на сили. Сила на звук.
‘ Сила на светлина. Сила па ток. 5. Стенен на проя¬
ва, способност за проява, напрегнатост, въздейст¬
вие. Сила на волята. Сила на ума. Сила на изкуст¬
вото. б. Източник но енергия, на дейност, на
прояви. Водна сила. Обществена сила. 7. Влияние,
власт, авторитет. Сила на демокрацията. Сила на
социализма. 8. Значение, действие, право. Наредба
със сила на закон. Законът още е в сила. По силата
на закона. О Велика сяло — голяма държава с
признат международен авторитет. Конференция на
великите сили. Въоръжени сили — войска, армия.
Конска силя — единица мярка за мощност (на дви¬
гател, мотор). Нямам сяла — не мога, не съм в със¬
тояние, безпомощен съм. По силата во н е щ о —
породи, във връзка със, благодарение на. По салите
ми е — съответства на възможностите, на способ¬
ностите ми, в състояние съм да сс справя (с нещо).
* С всичка сила — колкото имам сила, много силно.
Със собствени сили — сам, без чуждо помощ,
силабИчеи и силабическм прил. спец. О Силабич^ко
стихосложение — което е основано върху еднакъв
брой на сричките във всеки стик. [от гр.]
смло6оΊOпιйчеи и ешшботонйчески прил. спец. О Снля-
5(), 1)1.,11 ;ЦКкИ J Ь 1К(1№’« речник

882 сил à»
ботаническо стихосложение — което се изгражда
върху закономерно редуване на (еднакъв брой) уда¬
рени и нсударени срички.
силаж м. Консервиран в ями зелен фураж. [фр. <исп.]
силажен прил. Който се отнася до силаж, предназна¬
чен за силаж. Силажна яма. Силажно хранене.
силажирам нсв. и се., прх. Приготвям силаж, прера¬
ботвам на силаж.
силажокомбайн м. Силажна машина, която коси, на¬
рязва и товари силажа в транспортно средство, .
силажорез&чка ж. Силажна -машина, която нарязва
фуража и го вкарва в силажната яма.
силен прил. 1. Който притежава голяма сила; як, мо¬
щен. Силен човек. Силен кон. Силен мотор.' Силен
\	( ток. 2. Който разполага с голяма сила; могъщ, мо¬
щен. Силна войска. Силна държава. Силен цар. 3.
Който действа с гояма сила; лют, Силна отрова..
Силна ракия.. Силна клетва. 4. Който се проявява с
голяма сила; стихиен. Силен пожар. Силен дъжд.
Силен глас. Силен вятър. 5. Който има голямо вли¬
яние, авторитет, значение. Силна партия. Силна
опозиция. 6. Важен по своето значение; убедителен.
Сшна реч. 7. Който много знае. Силен ученик, Си¬
лен студент. О Силен на деня — който е на власт
или е близък до, управляващите среди. Силна храна
— богата на хранителни вещества и витамини,
силикати мн. (силикат м.) Общо название на широко
разпространени минерали, които съдържат сили¬
ций.
силикоза ж. Професионално белодробно заболяване,
предизвикано от продължително вдишване на квар¬
цов прах при работа в рудници, тунели и др. [лат.]
силикпни мн. (силикон м.) спец. Силициево-органични
полимери, които съдържат в молекулата си атоми
на силиция въглерода, отличават сс с висока топ-,
лоустойчивост, добрй електроизолационни свойст¬
ва, пълна водонепроницаемост, физиологическа
инертност и се използват за производство на лепи¬
. ла, смазочни материали, лакове, в козметичната
хирургия и др, [от лат,]
силиконов прил. Който се отнася до силикон,
енлйииев прил. Които се отнася до силиций или съ¬
държа силиции.*
силиций м. Химически елемент Si — един от най-раз-
пространените елементи в природата, съставна част
на кремъка, пясъка и други минерали, [лат.]
ейлио Нарч. от силен. Прот. с л а (5 о, леко.
Силно привързан. Вали силно. Удрям силно.
силнотоков прил. спец. Който, се отнася до силни токо¬
ве, до ток с високо напрежение. Силнотоков завод.
силов прил. Който се отнася до сила, който е свързан
със сила. Силова линия. Силово поле. Силов похват.
силовйт прил. Нгр. Силен, Ако е сила силовата, не е
вековита. Поел.
силогизъм м. книж. Извод, умозаключение въз осно¬
ва на две съждения, [гр,]	.
силоз м. книж. 1. Голямо хранилище за зърно, браш¬
но, цимент и др. 2, Силажна яма. [исп. < гр.]
силом нарч. нар. Със сила, насила. Силом ме доведе у
вас.	*
силочйр м. Уред за измерване на физическа сила.
силуёт м. книж. 1.‘ Едноцветно плоско, контурно
изображение на човек, предмет и пр. върху по-тъ¬
мен или по-светъл фон. 2. прен. Неясно външно
очертание на нещо в тъмнина, мъгла. В мъглата
се мяркаха някакви силуети. [от фр. соб.]
силя нсв. нар. 1. прх. Карам насила, насилвам. Силят
ме да тръгна с тях. 2. нпрх. Мъча се, правя усилия;
силя се..— се 1трх. 1, Набирам сила, засилвам се.
Силя се да прескоча трапа. 2, Правя усилия, напря¬
гам сили. Силя се да бъда добър.
силих м. остар. 1. Кожен пояс с преградки за оръжие,
нож, огниво и др. Силяхите им бяха набучени с
оръжие. Ваз. 2, Оръжие, [ар. > тур.]
снмбнбзя ж. биол. Взаимнополезно продължително
съжителство на разнородни организми, [гр.]
символ м. Веществен или абстрактен знак, който слу¬
жи като основен белег за понятие, идея и пр. Сър¬
цето е символ па любов. О Символ на вярата църк.
— кратко изложение на основните християнски
догми; верую, [гр.]
символен Прил. от символ. Символна логика.
символизирам псе. и св., прх. Служа като символ, сим¬
вол съм на нещо. Знамето символизира държавна¬
та независимост.
символизъм м. 1., спец. Течение в литературата и из¬
куството'в края на XIX и началото на XX в., в
, което символът, метафоричиостта и иносказател-
ността са основно изобразително средство. 2.
книж. Символика (в 1 знач.).
символика ж. книж. I. Символно, символично значе¬
ние, смисъл на нещо. Символика на цветовете. 2.
събир. Съвкупност, система от символи. Партийна
символика.
символист ж. книж. Писател или художник, привър¬
женик на символизма.
символистичен прил. книж. Който се отнася до сим-
волизъм, присъщ на символизма. Символастична
поезия.
символичен прил. Който има значение на символ.
Символичен жест. Символично изображение. Сим¬
волично заплащаце.	·
симетричен прил. В който има симетрия; съразмерен.
Симетрична постройка. > > Симетрично разполо¬
жени здания.
симечрйчноег ж. Качество на симетричен; съразмер¬
ност. Симетричност на формите.
симетрия ж. Съразмерност на частите, пълно съот¬
ветствие между двете половини на дадено пяло по
отношение на средна, линия или център, [гр.]
симид м. Малко хлебче, приготвено от бяло брашно
със специална мая. Бял като симид. [ар. > тур ]
симндчня м. Който прави или продава симиди,
симпатизант м. Който симпатизира на някого или не¬
що; привърженик.
снмпатизйрам нсв. и св., нпрх. Имам, изпитвам сим¬
патия, разположение; съчувствам, Симпатизирам
на младежта. Симпатизирам на борците за по-до¬
бър живот.	·	.
симпатйчен прил. Който предизвиква симпатия; прия¬
тен, привлекателен, мил. Симпатичен младеж.
Симпатична старица. Симпатично семейство. Не
ми е симпатичен. О Симпатична нервна система —
част от вегетативната система, която участва в ре¬
гулиране дейността на всички вътрешни органи и
жлези. Симпатично мастило — безцветно мастило,
* което става видимо при нагряване или намазване
със специална течност.
симпатия ж. 1. Влечение, съчувствие, разположение.
Чувствам симпатия към делото на младежта. Гле¬
дам със симпатия. 2. разг. Либе, изгора, [гр.]

симпатягι м. и ж. разг. Много симпатичен човек. Го¬
лям симпатяга е. [рус.]
симпозиум м. [Международно] съвещание за обсъжда¬
не на някакъв специален, обикн. научен въпрос, [от
гр·]
симптбм м. книж. Външен признак. белег, предвест¬
ник. Симптоми на туберкулоза. Симптоми на сто¬
панска криза: [гр.]	.
симптоматичен прил. Който се отнася до симптом или
е като симптом на нещо; знаменателен, показате-
, лен. Симптоматично лечение. Симптоматични
изявления. Симптоматична реч.	-
еимулант м. и снмулантка ж. книж. Човек, който си¬
мулира (с цел да заблуди. да измами). Той не е бо¬
лен, а само еимулант.
симулация ж. книж. Симулиране, имитиране. прест¬
рувате.	♦
симулйрам нсв. и св., ипрх. (и прх.) 1. книж. Наподо¬
бявам. имитирам. 2. Преструвам се, давам вид нли
имитирам нешо. Симулира, че е глух.. Симулира
припадък. 3. стесн. разг. Преструвам се на болен,
[лат.]
• снмултапен прил. книж. Който става заедно, едновре¬
менно, успоредно с нещо друго. Симултапен пре¬
вод. [по нем., фр. <лат.]
симфоничен и симфонически прил. 1. Който има харак¬
тер на симфония (в I знач.). Симфонично произведе¬
ние. Симфонична поема. Симфонична музика. 2.
Свързан с изпълнение на големи музикални творби
за оркестър. Симфоничен оркестър. Симфоничен
концерт.
симфония. ж. 1. Голямо музикално произведение за
оркестър, обикн. съставено от 4 части. 2. прен. Хар¬
монично съчетание на множество елементи в едно
цяло, Симфония от цветове. [гр.]
син1, -ът м. 1. Мъжко чедо, мъжка рожба. Син на бед¬
ни родители. Те са баща и син. Тя има вече син за
женене. Син като пелин, зет като мед. Погов. 2.
само зват, сине, ейнко. Свойско, нежно обръщение
към дете или млад човек от страна на по-стар. ·—
Мълчи, сине. мълчи ■— казваше старецът. като
триеше сълзите му. Е.Пел. Тя на Петкана думаше:
' ■ Петкано, синто, Петкано! Нар.п. 3. прен. Рожба,
създание, потомък. Син на своето време. Волен син
на планините. О Духовен син — ученик, възпита¬
ник. Кучи* син. Мамят* син. Син човечески — Исус
Христос. Сукин* син.
син2, синя, синьо, мн. сини прил. 1. Който е с цвят на
чисто безоблачно небе, на метличина, синчец и др.;
модър. СиНя боя. Синьо море. Сини цветя. 2. като
същ. синьо ср. Такъв цвят или нещо с такъв цвят.
Облечен е в синьо. О Син домат — патладжан, Син
, камък*. Син чорап книж. — педантична, лишена от
женственост, отдадена на книжни, отвлечени инте¬
реси жена. Синя жлъчка*. Снпя китка — паразитно
растение по корените на тютюна, слънчогледа и
др., ОгоЬапсНе гатока; воловодец. Синя кръв книж.
— качество на човек от аристократичен, стар вла¬
детелски род, произход. Синя пъпка*. Сини слива —
вид обикновена слива.
синагйга ж. Еврейски молитвен дом, еврейски храм.
[гр.]	.
синап м. 1. Тревисто растение от семейство кръсто¬
цветни с дребни жълти цветове, разпространено по
ниви и орници, Si пар is аг-vcnsis. 2. Семе от това рас¬
тение, употребявано като лекарство и за приготвя¬
не на горчица; хардал. [тр.]
синигер 883
сипален и синапов прил. Който се отнася до синап, по¬
лучен е от синап или съдържа синап. Сишшто
брашно. Синапен спирт. Синапени лапи.
синджир м. Верига. Връзвам със синджир. О Синджир
мярка разг, неодобр. — а. Поредица от взаимно
свързани, обикн. непочтени дела. б. Група хора,
'тясно свързани с общо участие в непочтени дела.
[перс. > тур.]	.
еннджнреа прил. Който се отнася до синджир. Син-
джирни брънки.	*
синджирлйя прил. неизм. 1. Който има синджири или
прилича на синджир. 2. прен. За кафе, ракия и др.
— който образува венец от мехурчета околовръст
по стените на съда.
еннджйрче ср. Умал. от синджир; верижка,
синдик м. спец. Лице, натоварено от съда да се раз¬
порежда с имотите на неc■ъсτояте.лсн<,длъжник. като
се грижи за неговите интереси и за интересите на
■ кредиторите му. [гр.]	.
синдикален прил. Който се отнася до синдикат, до ра¬
ботническо професионално -движение, до професио¬
нален съюз; профсъюзен. Синдикален деец. Синди¬
кална организация.
синдикализъм м. кпцж. Синдикална дейност за защи¬
та интересите на работници, служители и др,
синдикалист м. и сииднкалмстка ж. Синдикален деец.
Опитен синдикалист,
синдикат м. 1. Професионален съюз, организация на
работниците за защита иа техните интереси пред
работодателите. 2. Вид монополно обединение, ко¬
ето осъществява цялата търговска дейност при за¬
пазване на производствената и юридическата са¬
мостоятелност на влизащите в него предприятия.
О Воден синдикат — кооперативно сдружение за
използване на води. [гр.]	,
синдром м. 1. мед. Съвкупност, група от признаци,
симптоми на дадено заболяване. 2. прен. книж.
Съвкупност от признаци, качества или явления, ха¬
рактерни за дадено общо състояние, положение, [от
гр-3
синева ж. книж. 1, Небесна синина; лазур, синевина.
Тънки облачета бяха се раздиплили високо в синева¬
та. Йов. 2. Син цвят изобщо, [рус.]
синевннй ж. Синева, лазур. Над тавите повя ветрец,
чучулига се стрелна в синевината. А.Гул. Синевина
на морето.
еннедрнбн м. книж. 1. Висш съвет на старейшините в
древна Юдея. 2. прен. Съвет, заседание, [гр.]
еннекдбхя ж. Вид метонимия, при който цялото се
• назовава с името на негова част, напр. огнище вм,
„дом, родина“ и турчин вм. „турци" в: Да гледа
турчин че бесней над бащино ми огнище. Бот. [гр,]
еннек^ра ж. книж. Добре платена длъжност без за¬
дължителна работа, [.лат.]
синекуре» прил. книж. Който има характер на синеку¬
ра. Сине к урна длъжност.
снпебк прил. Който има сини очи. Синеока девойка.
сияен вж. си н ц и.
еннйи м. нар. Синковец. Он дръпна звънецо — глоби ме
синецо. Е.Пел.
синея нсв. нпрх. Синея се. — се нпрх. Изглеждам син,
изпъквам със синия си цвят. Как чудно се синее не¬
бето тибезкрайно! Ваз.
синигер м. (и сянйгерка ж.) Всеки от различните ви-

884 снннгерскн	1
дове, с разнообразно оцветяване дребна пойна
птица от семейство Рапбае. Прокопсал като сини¬
гер в кратуна. Погов.	,
сшШгсрскн прил. Който се отнася до синигер. Сини-
герски яйца. "	,	'
синвден прил. О Синилия киселина — циановодород.
(РУС
еннйлка ж. Разтвор от синило;
синило ср. 1. Синя боя за дрехи, вълна, памук и др.
Индийско синило. 2. Синка за пране. 3. Синина (в 3
знач.).
синина ж. 1. Син цвят, сияя багра. Под нейните ръце
е златото на еньовчето ; синината на метличината.
А, Камен. 2. Лазур, синева. Небесна синина. 3.
Синьо, посиняло до тялото от удар; синяк. По кра¬
ката му1 имаше синини от ритаме.
синия ж. нар. 1. Кръгла дървена маса за ядене; пара¬
лия, софра. 2. Голяма кръгла тава. [тур.]
синка ж. 1. Синя боя за оцветяване на вода, в която
се плахнат изпрани дрехи. 2. Посинена вода с та¬
кава боя.	,
ейнкав прил, С цвят, който напомпя синия, леко син;
възсин. Вечер над градът пада синкава омара.
Н.В.Рак.	'
синкави^ ж. Синкав цвят, качество на синкав,
синкавозелен прил. Зелен със синкав оцвет.
смякаво.зелеяЯкяв прил. Синкав и зеленикав едновре¬
менно; електрих. >
ейнко вж. син1.
синковец м. нар. [За израз на лек укор или похвала
към] син или мъж изобщо. Тоя синковец ще излезе
по-голям майстор!	*	*
сннкон^а ж. и сникоп м. 1, муз. Изместване на музи¬
кално ударение от силно тактово време върху сла¬
бо. 2. ез. Изпадане на звук или група от звукове в
средата на думата. 3. мед. Внезапно спиране дей¬
ността на сърцето, [гр.]
синкопирам нсв. и се., прх. 1. муз. Променям, разно¬
образявам музикалния ритъм чрез синкопи. 2. ез.
Съкращавам чрез синкопа, изпускам звук или група
от звукове в средата на думата-
сш^крет-нзъм м. книж. 1. Слятост, неразчлененост;
присъща на първоначалното, неразвито състояние
на дадено явление, напр. на изкуството при първо-
■ битните хора (където музиката, пеенето, поезията
я танцът съществуват заедно), на психическите
функции през ранните степени от развитието на де¬
цата и др. 2. Механическо обединяване, сливане,
смесване на елементи от рαзличяиlкултовe, религи¬
озни системи, философски течения и под. [гр.]
е^нкретняен и синкретически прил. Който се отнася до
синкретизъм.
сЯнов прил. Който се отнася до син. Бащина поука, си¬
нова сполука. Поел, .
сяндве· прил. Който подобава на син или на дъщеря
към родители. Синовен дълг.
еннбд м. цьрк. Съвет от избрани владици, висша уп¬
рава на православна църква. Синодът се събра 'в пъ¬
лен състав, [гр.]
сшюдАлеи прил. Който се отнася до синод. Синодална
библиотека. О Синодални старци — членове на си¬
нод.	,
синоним м. ез. Дума с близко или напълно еднакво
значение с друга дума от същия граматичен вид,
напр.* привързаност —— обич — любов; царевица —
кукуруз — мисир. [гр-]	.
сшюоймен прил. Който се отнася до синоним и сино¬
нимия, Синонимна група. Синонимен речник. Сино-
нцмни гнезда. Синонимни конструкции.
синоиимнка ж. ез. 1. Съвкупност от синонимите в да¬
ден език. 2. Синонимия.
синонимичен прил. ез. Който се отнася до синонимика
и синонимия.
синонимия ж. ез. Еднаквост или близост по значение
между думи, морфеми, синтактични конструкции,
фразеолога чни единици, [гр.]
енноптик м. и е^^1п^1^,^1ка ж. Метеоролог, специалист
по синоптика.
синоптика ж. Дял от метеорологията, който е свър¬
зан с изучаване на атмосферните процеси и предс¬
казване на времето, [гр.]	*
сипоптйчен и синощтАчсскя прил. Който се отнася до
синоптика. Синоптични карти. Синоптишш обста¬
новка. Синоптична метеорология.
синор и синур м. 1. нар. Межда, слог, граница на
имот. Застана на синора, погледна узрялата зимни¬
ца. К.Петк, 2. прен. Предел, граница. На храброст
няма синор. Н.Райн. [гр.]	-
снпорен и еинурен прил. Който се отнася до синор. Си-
норен камък.
еннорник и ейнурник м. Вид смок, най-едрата българ¬
ска змия с' дължина около 2 м, СоюЬсг уи^и^^^з;
стрелец.	,
синтагма ж. ез. 1. Съчетание от две или повече ези¬
кови единици, разположени в линейна последова¬
телност. Предикативна синтагма. 2. Рнтмюко-инто-
национна речева единица. Срв. парадигма.
[гр-1	·
снятагматwчея прил. Който се отнася до синтагма.
Синтагматични отношения.
синтаксис м. ез. Дял от граматиката, конто разглежда
строежа на изречението и връзката между неговите
части, [гр.]
енитактйчен прил. Който се отнася до синтаксис. Син¬
. тактична служба на думите в изречението. Син¬
тактично правило.
синтез м. и синтеза ж. книж. 1. Преход от просто яли .
отделно към сложно и общо. Прот. а н а л и з. 2.
Във философията на Хегел — висша степен на раз¬
витието, свързване на противоположностите (теза и
антитеза) в ново единство. 3. Получаване на слож¬
ни химически съединения от по-прости или направо .
от основните елементи, [гр.]	1	·
синтезатор м, спец. Машина, която синтезира дадени
части, елементи в нещо цяло. *
синтезирам нсв. и се., прх. Правя, осъществявам син¬
тез, получавам чрез синтез,
сиягетЯзъм м. ез. Качество на синтетичен (в 3 знач.),
изразяване на граматични категории и синтактични
отношения между думите в изречението чрез фЬр-
мите на самите думи. Българският език се развива 4
от синтетизъм към аналитизъм.
сн^етика ж. събир. Синтетични материали или изде¬
лия от тях.
синтетйчен и епιuтетЯчсскя прил. 1. книж. Основан на
синтеза или склонен към синтеза (в 1 знач.). Син¬
тетична метода. Синтетичен ум. Прот.
аналитичен. 2. Получен чрез химическа
синтеза. Синтетичен петрол.. Синтетични влакна.
Синтетичен каучук. 3. ез. При който синтактичните
отношения между думите в изречението се изразя-

ват чрез формата иа самите думи. Синтетични ези¬
ци са старобългарски и латински. [от гр.]
синузит и сииуит м. мед. Възпалително заболяване на
лигавицата на синусите, главно на челото около
носа. [лат.]	л
сянузйтен прил. Който се отнася до синузит,
сннур... вж. синори пр.
синус м. 1. мат. Тригонометрична функция —отно¬
шение на противолежашия на дадения ъгъл катет
гьм хипотенузата. 2. обикн. мн. мед. Кухини в че¬
репните кости, главно в областта на носа. [лат.] -
ейнусен спец. Прил. от с и н у с; синусов. Синусна
функция. Синусно възпаление.
синусов прил. спец. Който се отнася до синус (главно
в 1 знач.); синусен. Синусова теорема.
сннхрбв м. Съгласуваност по време на движения,
действия, процеси; синхронизъм. Постигнат е пъ-
' лен синхрон на движенията.
синхронен прил. 1. книж. Който става едновременно с
друг или се отличава със съгласуваност по време,
в който има синхрон. Синхронен превод. Синхронни
действия. Синхронно плуване. Синхронен двигател.
2.	спец. Който се отнася до синхронни. Прот.
диахронен. Синхронно изучаване на езика. -
[от гр.]	*
синхронизатор м. Приспособление, устройство за съз-
. даване на синхрон, за синхронизиране на два или
повече процеса, действия, операции.	, v
синхронизация ж. книж. Осъществяване на синхрон,
установяване на еднсвременнсст или съгласуваност
във времето между два или повече процеса, опера¬
ции, действия.
синхронизирам нсв. и се., прх. Осъществявам синхрон,
правя два или повече процеса, операции, действия
да протичат едновременно или при определена съг¬
ласуваност във времето.
синхроайзъм книж. Съвпадение, еднаквост по време
на различни (независими едно от друго) събития
или явления; едновременно^·. [гр.]
синхронНчсп и синхронически прил. книж. Който се от¬
нася до синхронизъм и синхрония; синхронен.
синхронни ж. 1. книж. Синхронизъм, еднсзременнссг
и съгласуваност. 2. ез. Изучаване на езика от глед¬
на точка на съотношението между съставните· му
елементи в даден момент или в ограничен период
от време. 3. ез. Състояние на езика като система от
взаимосвързани и взаимно обусловени елементи в
■ определен момент . от развитието му. Срв.
диахрония, [от гр.]
скици мн. (емиец м.) Мъниста,
синчета м. разг. 1. Увел. от син. 2. Снажен мъж;
юначина, мъжага. '	.
синче ср. Умал. от син; малък, млад син. Мамини
синчета.	'
синчец м. 1. Пролетно луковично цвете с разположени
на грозд сини цветове, SeiHa folia. 2, диал. Цвете
метличина.
синьогушка ж. Подобна на славей птичка със синя гу¬
ша и гърди, ЕгпЬабиз зиеНиз.	,
сяньсзелèн прил. За цвят — смесен между син и зелен;
електрих,	*
синьор м., синьора и е^^рАва ж. Италианска форма
за учтиво и уважително назовавано или обръщение,
равнозначна на господин (госпожа, госпожица).
[ит.1
синьочервёи прил. Червен със син оцвет. ‘ Синъочервена
кръв.
сирёна 885
синя нсв. прх. I. Багря, боядисвам синьо. 2. Плакна
дрехи в синка. Изпрах дрехите, сега ще ги синя.
еннавец м. нар. Синина (в 3 знач.), синяк. Били го, та
го направили все сштвци.
синяк м. нар. Синина, синявец,
сипаница ж. нар. Болест вариола; едра шарка. Пребо¬
ледува от сипаница.	.
cипапRчив прил. нар. 1. Болен от сипаница; шаркав. 2.
С грапавини по лицето от сипаница,
сипвам нсв., сипя и сипна св. прх. 1. Наливам течност
или слагам, прехвърлям нещо зърнесто, сипливо
или полутечно в съд или па земята. Ие сипвайте
житото в чувалите. Сипаха му чаша вино. Сипнете
му още малко ядене. 2. разг. Поливам някому да се
мие. Сипвай ми да си измия ръцете.	>
сипвам се нсв., сипна се св. нпрх., обикн. м^. и 3 л. ед.
3. За мнозина, множество, навалица — събираме
ч се, струпваме се мнозина от различни страни, мес¬
та; изсипвам се. Навалицата се сипна на поляната.
2. Пръскаме се, разпръскваме се. О Зора се сипва
— зазорява се.
сипей м. Стръмен планински, склон с ронлива пръст,
пясък или дребни смъкващи се камъни. Надолу по
склоновете пороищата са изровили големи сипеи.
Йов.	.
сйшка1 ж. нар. 1. Възпаление на гърлото и пресилване
на гласа; ларингит. 2. Болест сипаница, вариола.
сипка2 ж. диал. 1. Птичка стърчиопашка. 2. Птица
дребен пъстър кълвач.	·
сипкав прил. 1, Който лесно се сипе; ронлив. Сипкава
пръст. 2. прен. За глас — прегракнал, пресипнал,
дрезгав.
сиплйв прил. Който се състои от дребни, несвързани
помежду си частици. Сипливи материали.
сипна вж. сипвам.	ь
сйша се вж. сипвам се.
сйия1 вж. сипвам.
сйпя2 нсв. прх. Правя нешо да се пръска или излива,
да пада в голямо количество. Самолети сипят бом¬
би над главите пи. > > Слънцето сипе жар. — се
нпрх. 1. Пръскам се или се изливам, падам в голя¬
мо количество. Сняг се сипе на парцали. 2. Роня се,
разпадам се на дребни частищ*. Бряг се сипе — ще
паднеш. Нар.п.	-
сирак м. Дете, човек, чшгго баща, майка, или и два¬
мата са умрели; сирота. О Кръгъл сирак	на ко¬
гото и двамата родители са умрели. '
сираче ср. Умал. от сирак,
сирачество ср. Положение, състояние на сирак,
енрашкп прил. Който се отнася до сирак, принадлежи
на сирак. Сирашко тегло.
ейрен прил. О Сирпа неделя — първата седмица от
великденските пости, когато според православния
ритуал се яде сирене, мляко и яйца, но не месо;
сирница. Сирни заговезнн — неделя вечер на оирни-
иа; сиропустна неделя.	.
сирена ж. 1. В гръцката митология — всяка от гру¬
пата морски нимфи с омайни гласове, които под-
мамвали моряците с прекрасното ся пеене, та ко¬
рабите им се разбивали в скалите, обграждащи
техния остров. 2. прен. Жена прелъстителка. 3.
Уред, който издава силен и рязък звук; сигнална
свирка на параход, фабрика, за въздушна охрана и
др. Сирените свирят тревога! [гр.]

886 снрсн&р	t
сиренар м. и енрешарка ж. Производител или прода¬
вач на сирене. Майстор сиренар.
* сиренарница ж. Заведение, където се произвежда или
продава сирене.
сиренарски прил. Който се отнася до сиренар или до
сиренарство. Сиренарски магазин.
сиренарство ср. Производство на сирене.	4
сирене1 ср. Твърд или полутвърд хранителен продукт,
получен чрез специална преработка на млякото. Би¬
то сирене. Топено сирене. Бяло сирене. Овче сирене.
сйрснс2 ср. Действие по гл. сиря.	,
сирепяв прил. прост. Който е от сирене или е пред¬
назначен за сирене. Сиреняво каче.
сиреч сз. остар. Което ше рече, с други думи, тоест.
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен. Ваз.
сирище ср. 1. Част от стомаха на агне бозайниче, с
която сирят мляко; мура. 2. Изкуствено получена
течност за същата цел. '
ейрищев Прил. от сирище. Сирищна мая.
■ ейрннца ж. Сирна неделя. -
сиромах м, и сиромахкйня ж. 1. Беден човек; бедняк.
Сиромахът на теглото с работа надвива. 2. Човек,
който е достоен за- съжаление, буди съжаление;
клетник, сирота. И покачен бе той на бесилката...
ех. сиромаха! П.П.Сл.
сиромахоми.ш мн. (сиромлхомйл .и.) Привърженици, '
последователи на сиромахомилството.	ν
сиромахомилски прил. Който се отнася до сиромахо-
мили и до сиромахомилство. Сиромахомилски дру-
жинки.
сиромахомилство ср. Българско народническо движе¬
ние от 80-те години на XIX в.
енромаш ж. събир., само чл. Сиромашко, бедняшко
съсловие; беднотия, сиромашия. Дошъл бирникът
да обира сиромашта.
снромйшество ср: Положение, състояние на сиромах;
беднотия, сиромашия.
сиромашея псе. нпрх. Ставам сиромах; беднея, осиро-
машавам. „
сиромашия ж, 1. Беднота, беднотия, сиромашество.
Сиромашия до шия, неволя до воля. 2. събир. Съсло¬
вие, общност на сиромаси; сиромаш, беднория.
сиромашии прил. X Който се отнася до сиромах, кой¬
то е на сиромах; бедняшки. Сиромашко дете. Сиро-
машки живот.. 2. Прекадено скромен или беден.
Празненството излезе много сиромашко. О Сиро¬
машко лято — топли дни през късна есен, след Ди¬
митровден.	.
сироп м. 1. Плодов сок, варен и сгъстен със захар.
Малинов сироп. 2. Питие от такъв сок, разреден с
вода или сода. 3. Гъста течност от захар, варена с
вода (и други прибавки). Сироп за баклава. 4. Под¬
сладено течно лекарство. Сироп за кашлица.
[фр.<ар.]
сяропец Прил. от сироп.
сиропиталище ср. Обществено заведение, където дават
подслон, хранят и възпитават сираци,
еиропиталишен прил. Който се отнася до сиропитали¬
ще. Сиропитаяищна сграда..
сиропуст м. цьрк. Запостване от сирене, мляко и яйца.
снроиустеи прил. О Сиропустна неделя цьрк. — сирни-
«а.	w
сйрога м. и ж. 1, Сирак, сираче, фирота Рада сираче
жално нарежда и плаче. 2. Останал без деца роди¬
тел. 3. Човек, достоен за съжаление, който буди съ¬
жаление; сиромах, клетник,
сиротен прил./Който се отнася до сирота (главно във
2 знач.), Сиротна майка и па сляпо дете се радва.
сяротйяски прил. Който се отнася до сирота; сирашки.
Сиротински сълзи.
сиротния ж. нар. Бедна жена, клетница,
ейротица ж. нар. Умал. от сирота. Майка сиро-
тица не склапя очи. Ваз.
сиря исв. прх. Слагам на мляко сирище, та да стане
на сирене; подсирвам.
систёма ж. X Натъкмена· по определен ред цялост.
Периодична система на химическите елементи. 2..
Обмислена последователност при развоя на някоя
дейност, учение и др. Планова система на производ¬
ството. Избиротелно'системо. 3. Начин на общес¬
твена управа; строй. Социалистическа система. 4.
Строеж, конструкция, модел. Машини от стара
система. 5. Съвкупност от отделни части или орга¬
ни, които схващаме като една цялост. Храносмила¬
телна система. Слънчева система. Напоителна сис¬
тема. б, разг. Редовно повтаряне, (лош) навик. У
него това е система да разкарва хората. [гр.]
систематизация ж. Систематизиране,
систематизирам нсв. и св., прх. Привеждам в ред, под¬
реждам в система (в- 1, 2 и 3 знач.).
систематика ж. книж. 1. Последователна разпоредба,
подреждане в система (в I, 2 и 5 знач.). 2. Научно
подреждане на сродни предмети или явления в сис¬
тема. Систематика на гръбначните животни. Сис¬
тематика на организмите.
систематичен и систематически прил. Извършен или
нагоден по определен план, система; системен. Сис¬
тематична таблица. Систематични нарушения.
систематически и систематично нари. разг. Редовно,
постоянно. Той систематически закъснява.
систематвчност ж. Качество на систематичен,
системен прил. Който се отнася до система, нагоден
по определена система (главно във 2 знач.); систе¬
матичен. Системен подход. Системен анализ. Сис¬
темен труд.
системност ж. Качество на системен,
сит прил. 1. Който се е нахранил, та не е гладен. Сит
на гладен вяра не хваща. Поел. 2. прен. Който дос¬
татъчно има или е изпитал нещо, та не му се иска
повече. Сит съм на такива обещания. 3. разг. За
.храна — който насища; обилен, питателен.
сигар м. и сигарка ж. Който прави и продава сита.
ситен прил. 1, Който е на малки частици; дребен.
Прот. едър. Ситен пясък, Ситно брашно. 2.
Гъст, сбит. Ситен шев. Ситно сито. 3. обикн. мн.
За множество еднородни неща — които са малки,
дребни (в сравнение с обикновеното). Ситни зъби.
Ситни деца. О Ситен дъжд — на дребни капки.
Ситно хоро — с дребни (и бързи) крачки,
сити с ж м. 1. Ситни, дребни неща или пари; дребосък,
дреболии. 2. Сйтнене.
еитноход прил. Който ходи с бързи и дребни крачки,
сйтпя и ситня нсв. X прх. Правя нещо да стане ситно;
наситням. 2. нпрх. Ходя ситно, с дребни крачки.
Двете жени ситнеха боси зад колата. Г.Карасл.
сито ср. 1. Прибор с опъната на луб ситна, гъста мре¬
жа за пресяване на брашно и др. 2. Рамка с опъна¬
та мрежа или плоскост с дупки за отделяне на ед¬
рите от дребните съставки на нещо. 3 прен.
Преграда, пречка, през която мъчно се преминава.
На изпита пресяват със ситното сито.

сйтост ж. Качество или състояние на сит. Срв,
насита. Нахраних се до ситост..
ситуативен прил. книж. Който се отнася до ситуация;
ситуационен. Ситуативен контекст.
ситуационен прил. книж. Който се Стнася до ситуация;
ситуативен. Ситуационен план.
ситуация ж. книж. Положение, разположение, състо¬
яние. [от лат.]
сифилис м. Заразна венерическа болест, която се раз¬
пространява по полов път и поразява различни час¬
ти на тялото, [лат. <соб.]
сифилитик м. и сифилитична ж. Болен от сифилис,
сифилитичен прил. Който се отнася до сифилис.
сифон м. 1. Извита тръба за преливане на течности
от по-висок съд в по-нисък. 2. Специален съд, бу¬
тилка за г 'азирана вода с приспособление за изтлас¬
кване на водата под налягането на въглеродния
двуокис. 3. Приспособление във вид на извита тръ¬
ба под умивалник, тоалетна и др., което запушва с
вода канала, [гр.]
сияен прил. Който сияе; лъчезарен. Сияйна зора. Си¬
яйно лице.
синнне ср. Светлина, блясък (обикн. гледан отдалече).
Небесно сияние. Северно сияние. ·	..
сиятелен прил. книж. Сияен. Блестящ в небето на
всегда сиятелни светила. П.Р.Сл.
снАтслство ср. книж. Титла на княз или граф (в съчет.
с мест. ваше, негово и пр.). Така заповяда
негово сиятелство князът, [рус.]
сияя нсв. нпрх. 1, Излъчвам силна светлина; блестя,
светя. Небето с чудна светлина сияй. К.Вел, 2. прен.
Изглеждам премного радостен; ликувам. Тя цяла
сияеше от радост.	<	'
сказание ср. книж, Разказ за далечни събития; леген¬
да. Четете и знайте що съм аз писал, от много ска¬
зания и книги събрал. Ваз.
сказка ж. Популярно изложение, доклад по някой
въпрос пред събрани слушатели; беседа, лекция.
' Държа сказка..
сказуемен прил. грам. Който се отнася до сказуемо;
предикативен. Сказуемно отношение. О Сказуемно
определение — второстепенна чабт на изречението
от групата на сказуемото, поясняваща подлога или
допълнението.
сказуемо ср. грам. Главна част на изречението, чрез
която признак, действие или състояние се отнася
към предмета, изразен чрез подлога; предикат.
сказ^емост ж. грам. Предикативност.
сказчик м. Който държи сказка; говорител, лектор,
оратор, [рус.]	,
скакалец м. 1. Бледозелено ливадно насекомо с дълги
и пъргави задни крака и пипала, по-дълги от тяло¬
то, Ьоси£1а здг4Н$1та. 2. Зеленикаво насекомо с ка¬
фяви петна, което цвърти като щурец, Тесйсиз
уепгилуогиз. 3. Насекомо скитник, което се движи
на безбройни рояци и причинява големи опустоше¬
ния в земеделието, РасЬуШш пн§га1опи$. Изпоядо-
ха всичко като скакалци'.
скакалецояд м. Качулата птица с черни и розови пе¬
ра, която преследва и яде скакалци (в 3 знач.),
РазЮг гезеия.
скала ж. 1. Голям, едър камък или естествена грама¬
да от едри камъни, издигащи се над земната повър¬
хност. Да помнят мене да търсят: бяло ми месо по
скали, по скали и по орляци. Бот. 2. прен. Нещо ед¬
ро, яко, непоклатимо. 3. спец. Сравнително едро
минерално тяло с характерен външен вид и вътре¬
скйра 887
шен строеж, обособено хато самостоятелна част в
земната кора.
скала ж- Стълбица, редица от последователни степе¬
ни. [лат.]
скОлеи прил. Който се отнася до скала, който се на¬
мира, вирее или живее по скали. Скални жилища.
Скални рисунки. Скални растения. О Скален орел*
Скална яребица*,
скали мп. диал. Стълби на къща. [лат. < гр.]
скалист прил. По който има много скали, покрит със
скали; каменист. Скалиста местност. Скалисти
планини. О Скалист орел*. .
скала м, 1. Кожата, която покрива горната част на
главата. 2. Тази кожа заедно с косата, която вои¬
ните от някои индиански племена смъквали от гла¬
вата на победения враг като военен трофей, {от
англ.]
скалпел д*. спец. Малък хирургически нож. [лат.]
скалнирам нсв. и св., прх. Свалям, одирам скалпа на
някого, [лат.]
скалъпвам нсв., скалъпя св. прх. 1. Правя, направим
нещо набързо, небрежно, как да е. 2. прен. Измис¬
лям, скроявам; изфабрикувам. Обвинението е ска¬
лъпено.
скамбнл м. Вид игра на карти, [ит.с^урх]
скамейка ж. Дълъг стол; пейка, чин. О От ученичес¬
ката скамейка — още като ученик, [лат. > рус.]
скандал м. 1. Шумна и непристойна разпра, караница
(с викове, ругатни, бой и др.). Семеен скандал. Пра¬
вя скандал. Напил се и вдига скандали. 2. Случай,
произшествие, събитие, което носи безчестие, срам
за участниците в- него. Политически скандал, [гр.]
скандалджия м. и скандалджйнка ж. разг. Който
(обича да] прави скандали,
скандален прил. 1. Който предизвиква скандал или
има качества на· скандал; неприличен, възмутите¬
лен. Скандална история. Скандално поведение. 2.
Който се отнася до скандал. Скандална хроника.
скандализирам нсв. а св.. прх. Смущавам, шокирам
някого, предизвиквам у някого негодувание, възму-
’ щение с непристойно, скандално поведение, постъп¬
ки. Постъпката му скандализира всички ни.
скандюшвец м. и скапдинёвка ж. Лице от скандинав¬
ските народи (шведи, норвежци, датчани и исланд-
ци).
скандинавски прил. Който се отнася до Скандинавия
(северозападните европейски страни Норвегия,
Швеция и Дания, а също и Исландия, разглеждани
като езиково и културно единство]. Скандинавски
народи. Скандинавски езици.	·
скандирам нсв. и св. прх. 1. книж. Чета стихове, като
подчертавам ритмичната им стъпка. 2. Изговарям,
произнасям нещо ритмично, в такт (обикн. дружно,
заедно с други). Младежта' скандира лозунги, [от
лат.]	.	,
скапан прил. разг. 1. Изгнил, разложен, развален. Ска¬
пани круши. 2. прен. разг. Г розен, лош, с много нис¬
ко качество. Къде намери тия скапани обувки? 3.
прен. Физически и психически преуморен, изтощен,
скапвам се нсв, скОпя се св. нпрх. 1. Изгнивам, разла¬
гам ее; сплупам се, разкапвам се. 2. прен. разг. Пре¬
уморявам се, изтощавам се, изпадам в лошо наст¬
роение.
ск&ра ж. 1. Желязна решетка върху жарава или елек-

888 скарам	*
трическя уред с подобна форма за печене, главно
. на месо. 2. прен. Печено на такава решетка или ,
електрически уред месо ' (кебапчета, дробчета и др.). .
3.	Желязна решетка под огнище на печка за почис¬
тване и за достъп на въздух до огъня, [гр.]
скарам вж. скарвам.
скДран прил. Който се е скарал с някого; сърдит. Ска¬
рани сме и не си говорим. О Скарай с истината —
който (постоянно) лъже. >	1 *
скарвам нсв., скарам св. прх. Правя някой да сс скара
ç някого, някои да се скарат. Тая клюкарка ги ска¬
ра. — се трх. 1 Карам се някому веднъж или по¬
единично, в отделен случай. Вчера той ми се скара.
2. Започвам да се карам с някого, развалям добри¬
те си отношения с някого. Щом се срещнахме, и се
скарахме. Съседите са се скарали от цяла година.
скарида ж. Дребно ракообразно морско животно със
странично сплеснато тяло, с дълги крака и опашка,
което се използва за храна. [гр.]
скарлатина ж. Остра, предимно детска заразна бо¬
лест от рода на шарките, [лат. < перс.]	*
скастрям нсв., скастра св. прх. разг. Сгьлчавам остро
някого.
скат1 м. Извншение, склон. [рус. < сканд.]
скат2 м. Всеки от различните видове дънни ахулови
риби с широко сплеснато тяло. [сканд.]
скатавам нсв., скатая св. прх. Сгъвам, натъкмявам об¬
лекло или завивки, [рус.]
скаут м. Член на международна младежкa.оргаииза-
ция за физическо и нравствено възпитание, [англ.] ,
скаутски прил. Който се отнася до скаут. Скаутска
униформа, Скаутски организации.
скафандър м. Водолазен нли космонавтски костюм.
[гр-1	·
скача вж. скачвам..	, -	.
ск&чам нсв., екдча св. нпрх. 1. Правя скок, скокове; ри¬
пам. Скача на един крак. Скочи през плета! Скачам
нависоко. Скачам от радост. 2, Хвърлям се от по-
високо място на по-ниско. Скочи от прозореца.
Скачам с парашут. 3. Изправям се, заставам на
крака с бързо, рязко движение. Чух си името и ско- '
чих. 4. прен. Увеличавам се, нараствам рязко. Це¬
ните скочиха. 5. прен. Преминавам от едно нещо
на друго. Разговорът скача от една тема на друга.
скачаниця ж. Скачане, игра на скачане. ·
скач&ч м. Спортист, който скача, практикува скачане
(на височина иди дължина). Окачани на овчарски
скок.
скачвам нсв., скача св. прх» Съединявам, свързвам
краищата на нещо. Скачвам жици. — се ттрх. Съ¬
единявам се, свързвам се с нещо друго,
скачен прил. О Скачени съдове — които са свързани
в долния си край и течността в тях се издига на
едно и също равнище.
скшлквям нсв., скашкам св. прх. Смачквам на каша.
— се шр>х. 1. Ставам на каша; смачквам се. Гроз¬
, дето се скашка. 2. прен. разг. Отпадам, отслабвам;
скапвам се.	’
стаДовам и сквасйвам нсв., сквася св. прх. Подквас-
вам. — се трх. Подквасвам се.	.
сквёреи прил. Който буди отвращение, нечист в по¬
мисли и постъпки; гнусен, гаден. Скверни думи.
сквернословие ср. книж, [Употреба, използване на]
скверни, неприлични думи.	*
сквернословя нсв. нпрх. книж. Говоря скверни неща,
употребявам непристойни, скверни изразя,
(квериннсг ж. книж. 1. Качество на скверен. 2. Сквер¬
но деяние, постъпка.
скверня нсв. прх. Замърсявам, омърсявам нещо чисто,
свето; обезчестявам, петня. Да не скверним хубост¬
та на това свето кътче.
скейтборд м. Приспособление от специална къса дъс¬
ка с две двойки малки колела, на която човек стои
,ь и се пързаля за удоволствие и спорт, [ага-л.]
скёле ср. Греди и Дъски около сграда, по които се
качват и работят зидарите, [от ит,]
скёлет м. 1* Системата от всички кости, представля¬
ващи основата на животинско или 'човешко тяло. 2.
Костите на човек или животно, прикрепени, както
са били приживе, обикн. с учебна цел. 3. прен. Мно¬
го слаб, мършав човек. 4. спец. Неподвижна рамка
на машина, сграда и под. [от гр.]
скелетен прил. Който се отнася до скелет,
скеля ж. остар. Кей, пристанище с кей. [от ит.]
скёсснс м. книж. Скептицизъм (в 1 знач.); съмнение,
недоверие, [гр.]
скептик м. 1. книж. Който гледа с недоверие, съмне¬
ние във всичко. 2. спец. Последовател, привърженик
на скептицизма (във 2 знач. ). [гр.] *
скептицизъм м. I. книж. Обща недоверчивост, съмне¬
ние във всичко. 2. спец. Философска доктрина, спо¬
ред която няма достоверно познание, [гр.]
скептичен прил. книж. Свойствен на скептик, обхва¬
нат от съмнение; неуверен.
скепцвши нсв., скеоцам св. прх. прост. Грабвам, пип¬
вам, докопвам. [от гр.]
скёрцо ср. муз. Самостоятелна музикална пиеса или
. част от по-голямо произведение в живо, стремител¬
но темпо, [ит.]-	·
скеч м. Кратка сценка или словесно описание с шего¬
вит, хумористичен характер, [англ.]
скя мн. (ска ж.) Приспособление от две дълги и плос¬
ки, с извита нагоре предна част шейнила от дърво,
пластмаса и др., които се прикрепват на краката за
ходене или пърраляне върху сняг. О Водни ски —
вид широки ски, с които човек се плъзга по водна
повърхност, теглен от моторна лодка, [норв.]
скнвам нсв. и св., прх. жарг. Гледам, виждам, [чуж.]
скн-влек м. Влек за изкачване иа скиори до началото
на пистите за спускане.
осилила и (умал.) скнлндкм ж. Дял, отделна част от
глава чесън; чесънче. [гр.]	-
скимвам псе., скимна се. нпрх. Кимвам. 7ой ми скимна
да мълча.
скимна ми нсв., скймне ми св. нпрх. Хрумва ми. Щом
му скимне, и тръгва на път.
скимна еж*, с к и м в а м.	.
скимтя нсв. нпрх. 1, За куче' — издавам особени пре-
къслечни тънки звукове на радост или недоволство.
2. прен. Плача, хленча.
скипвам нсв., скина св. прх. диал. Скъсвам,
скиор м. и скнорка ж. Който се пързаля със ски.
скиорски прил. Който се отнася до скиор. Скиорски
екип.	■
скнорство ср. Ски-спорт.	-
скиптър м. книж.- 1. Царски жезъл. 2. прен. Власт,
владичество, [гр. ]
ски-скбк м. Скок със ски от специална шанца.
ски-спорт м. Спортуване със ски.
ски-състезание ср. Състезание със ски.
скит1 м. църк. Малък самотен манастир, [нгр.]

скит2 вж. скити.	·
скиталец м, Скитник. Той беше скиталец и кат дете
прост. Ваз. [рус.]
скнтйлческя прил. Скитнишки, скитнически. Скитал¬
* чески живот.
скиталчество ср. Скитничество. Все туй скиталчество
из<път, на който не съзирам края. Яв.
скитам |се] нсв. нпрх. Ходя от едно място на друго
без цел и причина. Който пита., не скита.
скнтач м. разг. Скитник, хайта,
скИти мн. (скит · лс) ист. Древни племена, които са
живели около северните брегове на Черно море.
[[·₽♦]
скитник м. и скитница ж. Който скита. Скитниците
катунари ще стануват тука стан. П.П.Сл.
скитнически вж. с к й т ни ш к и.
скитничество ср. Скитнишки живот, ’
скИтнишки и скитнически прил. Който се отнася до
скитник. Скитнишки жи$от.
скиторя нсв. нпрх. разг. Скитам, шляя се; скитосвам.
скитосвам нсв. нпрх. разг. Скитам, скиторя. Цял ден
* е скитосвал по улиците.
скитски прил. ист. Който се отнася до скити. Скитски
нападения на Балканския полуостров.
скица ж. 1. План, чертеж на сграда, местност и др.
2. Бегла, незавършена рисунка, предварителен план
на изложение, литературен портрет и др.; очерк. 3.
прен. жарг. разг. Особен, странен човек; особняк,
чудак. Тоя е голяма скица! [нем. < ит. < гр.]
екипирам нсв. и св., прх. Правя скица. Скицирам фор¬
ма на постройка. С няколко думи скицира казаното
вече. >
скйцннк м. Блок за рисуване, за скици.
ски-шапца ж. Шанца (за ски-скокове), "
склад м. Помещение за пазене, съхраняване на стока,
храни, материали и др. Склад за въглища. Оръжеен
склад. Държа стоки на склад.
складй еж. с к л а ж д а м.
склададжмя м. разг. Съдържател на склад или лице,
което завежда склад или работи .в склад,
складирам нсв. и св., прх. 1. Слагам, помествам нещо
в склад, събирам и нареждам нешо на куп. Склади¬
райте стоката да не стои пръсната. 2. прен. Нат¬
рупвам запас от нещо (като в склад). Складирал у
дома си цял куп обуща.
складов прил. Който се отнася до склад. Складово, по¬
мещение. Складова база.
склдждам нсв., склада св. прх. Стъкмявам, наклаж-
дам, пареждам. Складох огън. Скламсдаме снопите.
скланям и склонявам нсв., склоня св. 1. прх. Навеж¬
дам, наклонявам, превивам. Скланям глава. 2. прх.
Предумвам, увещавам някого, правя да се съгласи.
Дано го склоните да остане. 3. нпрх. Предумвам се,
съгласявам се. Най-сетне, след дълги увещания,
. склони да иде отново при тях. 4. прх. грам. Изме¬
ням име (съществително, прилагателно, числително
или местоимение) по падеж и число. — се нпрх, 1.
Навеждам се, наклонявам се, 2. грам. За име — из¬
меням се по падеж и число,
склапнм нсв., склопя св. прх. Затварям плътно.
О Скланям (склопвам) очи — а. Заспивам. Майка
сиротица не скланя очи. Ваз. б. Умирам,
склербза ж. Болестно уплътняване на кръвоносните
съдове или на други Вътрешни органи, обикн. в
напреднала възраст, [гр.]
склерозен прил. Който се отнася до склероза, Склероз¬
ни изменения.
скок 889
склерозирам нсв. и св., нпрх. Заболявам от склероза,
склеротнк м. Болен от склероза,
склеротичен прил. Който се отнася до склероза й до
склеротик. Склеротични явления.
склешвам нсв., склешя св. прх. Стягам, стисвам като
е клещи.	■
склон м. Наклонена, полегата земна повърхност,
обикн. като част от планина или хълм. Ло склоно¬
вете на Стара планина са разположени хубави села.
склонен прил. Готов да се съгласи или да възприеме
нещо. Склонен е да дойде с нас.
склонение ср. грам. 1. Изменение на имената (същес¬
твителни. прилагателни, числителнн и мсстоиме-
кия) по падеж и число. 2. Начин, образец, по който
дадени групи имена се изменят,
склонност ж. Готовност, разположение или влечение
към нещо; наклонност. Той има склонност към му¬
зиката. .
склонй, склонявам вж. скланям.
склоняем прил. грам. Който може да се скланя. Скло-
няеми думи.	.
склопвам, склоня вж. с к л а п ям.
сключвам нсв., сключа св. прх. 1. Съединявам, свърз¬
вам краищата на близки предмети, неща. Сключ¬
вам вежди. 2. Съединявам краищата на нещо, та се
образува кръг, 3. нар. Привършвам, свършвам,
приключвам. 4. Формално, по определен ред уго¬
варям, установявам определени отношения. Сключ¬
вам мир. Сключвам договор. Сключвам брак. Сключ¬
вам заем.	.
склЮчен прил. Който е с допрени, съединени или
здраво свързани краища, части. Сключени вежди.
Сключени челюсти.
скоба ж. 1. Желязна пръчка със завити под прав ъгъл
заострени краища за свързване, скрепване частите
на дървена констрркцня. Съединихме гредите със
скоби. 2. Дръжка на връшнтк, капак и под. Дърпай
вратата за скобата. 3. обикн. мн. Препинателен
’ знак (),|1 или за отделяне на вметнати части или
цели вметнати изречения. Кръгли скоби. Квадратни
■ скоби. Ъглести скоби. 3, обикн. мн. Математически
знак ( ), [1 или {} за ограждане на алгебричен из¬
раз. Разкривам скоби. Изнасям общ множител пред
скоби. О Казано в скоби — покрай другото, без
тясна връзка или като пояснение към останалото,
Отварям скоби — вмъквам пояснителни думи към
основния текст,
. скобйр м. Речна риба със силно заострена глава,
НопскохЮта па$ц$.
скобел м. диал. Дърводелско сечиво оберъчка.
сковавам нсв., сковА св. прх. 1. Изработвам нещо, ка¬
то заковавам отделни части в едно. Сковах сандък.
Сковахме си колибка. 2. За студ — правя нещо да
замръзне, да се вледени. Зимата скова земята. 3.
За болест и под. —правя някой или нещо да загуби
подвижността си, да се вдърви. Ревматизмът скова
краката му. 4. прен. Спирам, потискам, парализи¬
рам някаква проява, дейност. Страх скова волята
ви. — се нпрх. Вдървявам се, вцепенявам се.
сковйн прил. Неподвижен, вдървен,
скованост ж. Неподвижност, вдървеност.
скок м. 1. Бързо и рязко изхвърляне, подхвърляне на
собственото тяло от земята или от друга опора с
използване на мускулната сила на краката. С един

I
890 скокам	·	·
скок котката улови мишката. 2. Хвърляне, свобод¬
но спускане на тялото отгоре надолу, от високо
към по-ниско място. Скокове с парашут. 3. прен.
Рязка промяна в развитието на пешо, рязко увели¬
чаване или намаляване на нещо. Скок в икопомичес-
,	• кото развитие на страната. Скок на цените. 4.
Спортна дисциплина, при която се проявява умени¬
ето, способността за изхвърляне на собственото тя¬
ло във височина или дължина с мускулната сила. на
краката или ръцете. Висок скок. Овчарски скок.
Троен скок.
скокам нсв. прх. диал, Гъделичкам,
скоквам нсвп скбкиа св. нпрх. 1« Скачам веднъж или
поединично. 2. Вдигам се изведнъж на крака, изп¬
равям се внезапно.
скоклив прил. Който много скача или се върши със
скачане. Скокливо яре, Скоклива игра.
скокльо м. и скокла ж. Който много скача; скоклив
човек. Нашият скокльо пак скъсал обущата.
скокяа вж. скоквам.	’
скокообразен прил. Който става, извършва се на ско¬
кове, със скокове. Скокообразно развитие,
скокот м. диал. Гъдел.
скокотлйв прил. диал. Който има гъдел, не търпи да
то гъдели чкат.	‘
сколАсвам нсв., сколасам св. нпрх. нар. Успявам, смог¬
вам. [от нгр.]	' .
сколуфи мн. (сколуфа ж.) Косата от двете страни на
главата между ухото и сляпото око. [перс. > тур.]
скбмнна ж. I. Болезнено изтръпване на зъбите от
ядене на кисели плодове; зазъбица. 2. Дразнене на
вкуса, апетита на човек, като гледа как други ядат
нещо примамливо, О Бера скомина — приисква ми
се пещо, което яде или има друг;-точа лиги. Правя
скомина някому — дразня някого, правя да
му се иска нещо, което ям или имам.
скомшнясвам нсв., скоминясам св. нпрх. диал. За зъби
—	изтръпвам от ядене на нещо кисело. Ядох джан¬
ки, та ми скоминясаха зъбите. -
сконтирам нсв. и св, прх. спец. 1. Изплащам или про¬
давам, осребрявам полица преди падежа й, срещу
процентна отстъпка. 2. Правя сконто.
сконто ср. спец. 1. Отбив от лихвата на платена преди
срока полица. 2. Отбив от цената на стока, платена
веднага без отсрочка. 3, разг. Изобщо отбив, отс¬
тъпка. [иг.]
сконтов прил. Който се отнася до еконто, Сконтов
процент.
сконфузвам нсв., сконфузя св. прх. Излагам, изобли¬
чавам някого, правя някой да се смути, засрами.
—	се нпрх. Засрамвам се, смущавам се. [от лат.]
скокчанне ср. старин. Край, свършек. w
скопбц м. Скопен мъж; кастрат, евнух.
скопбсам вж. скопосвам.
скопосан прил. Натъкмен, уреден, спретнат,
скопбсаннк м. и скопосанния ж. нар. Скопосан човек,
скопосвам нсв, скопбсам св. прх. нар. Направям нещо
добре; уреждам, натъкмявам. [нгр.]
скбпосен прил. нар. 1. Прибран, угледен, уреден, стег¬
нат. 2. Разбран, разумен.
скопосимк м. и екОпоеннца ж. нар. СкОпосен човек,
екбпчвам нсв., екбпча св. прх. 1. Заканвам едно нещо
С друго, свързвам като с копче; вкопчвам. Ще вкоп¬
ча двата тела. 1. Улавям здраво; вчепквам. Скопчи
го до вратата. — се нпрх. Залавям се с ръце за не¬
що, сграбчвам здраво и държа нещо.
скоп^вам нсв., скопя св. прх. Изрязвам или повреждам
половите жлези на животно или човек; кастрирам,
скор, екоря, скоро, мп. екбри прил. Който става, вър¬
ши се бързо или идва, настъпва бързо, след кратко
време. О В скоро време; » иай-скоро време — в
близко бъдеше; във възможно най-близко бъдеше.
До скоро виждане! — поздрав при раздяла, с поже¬
лание за скорошно виждане.	*
скорбелен, скорбялна прил. Който се отнася до скор¬
бяла.	-
скорбут м. мед. Болезнено подуване и кръвотечение
от венците и общо отслабване поради липса на ня¬
кои витамини в храната, [хол.]
скорбяла ж. Нишесте (в 1 знач.).
скорец м. Пойна птичка, малко по-едра от врабче, с
тъмни пера и жълтеникави капки, БШгпия уи1#яш
скоро нарч. 1. С бързина, бързо, бърже. Много скоро
свърших тая работа. Скоро да викаш лекар! 2. Не¬
много отдавна, преди малко време. Скоро се срещ¬
нахме с него. 3. Не след много време, подир малко.
Скоро ще се открият нови магазини. Няма да стане
скоро. 4. В сравн. степен — по-възможно, по-веро¬
ятно или по-точно. Ще се откаже по-скоро от жи¬
вот, отколкото от името си. Това е по-скоро една
• подигравка, отколкото похвала. О Час по^коро —
веднага, колкого е възможно по-бързо,
скорозрееп прил. Конто зрее рано; ранозрееп, ранен.
Скорозреини круши.
скорозрейка ж. Скорозреен плод; ранозрейка. Ябълки
и сливи скорозрейки.
скорозрелост ж. спец Качество на скорозрял.
скорозрял прил. спец. За растение и животно — който
се отличава със способност да расте и да се разви¬
ва, да узрява бързо, рано. Скарозрели сортове.
скоропйс м. рядко. Бързо писане; бързопис, стеногра¬
фия.
скороп^ен Прил. от с к о р о в я С. .
екоропйсец м. Бързописец.
скоропогонорка ж. книж. Поговорка или израз, който
се казва бързо и по-няколко пъти, налр.: Рала след
рало, рало след рало...
скоропостижен прил. Обикн. за смърт — внезапен. J
> > Почина скоропостижно, [рус .]	.
скоропреходен прил. рядко. Който преминава, свърш- '
ва бързо; краткотраен.
скоросмЬртница ж. разг, шег.’ Люта, върла ракия, I
скорост ж. 1. Отношение между изминатия от дадено
тяло път или обема, количеството извършена рабо- ’
та, действия и времето, за което това става; бързи- |
па. Голяма скорост. Начална скорост. Средна ско- I
рост. Движи се с непозволена скорост. Със j
скоростта на светлината. Колата развива висока ]
скорост. Увеличавам скоростта. Събитията се раз- i
виват с голяма скорост. 2. техя. Приспособление, |
устройство в моторно превозно средство, велоеи- ]
пед, машина и др. за предаване на въртеливо дви- .
жение от един вал на друг и регулиране на посока- I
та н скоростта му. Включвам па четвърти скорост. .
Задна скорост, [рус.]
скАроетен прил. 1. Който се отнася до скорост. Ско- 1
ростна кутия. 2. Който става, извършва се с голя¬
ма скорост, бързина; бърз. Скоростни методи в [
строителството, [рус.] .
скоростник м. и скоростничка ж. Който рабо ти бър¬
зо, с висока скорост или при условия на движение

с високи скорости. Летец скоростник. Строител
скоростник, [рус.]
скоростомбр м. техн. Уред за измерване скоростта
(на самолет).
скоростомёреп Прил. руг скорос1^омер,
Скоростомерна тръба. .	.	.
скорострелен прил. 1. Който стреля бързо, произвежда
изстрели с голяма бързина един след друг. Скоро-
стрелно оръдие. 2. прен. ранг. Който върши нещо
илн напредва в кариерата си много бързо.
скорострелност ж. Качество или проява на скорост¬
релен.	-
скоротечен прил. Който се развива, протича бързо.
Скоротечна туберкулоза.
скорошен прил. Който е станал неотдавна или сс очак¬
ва да стане наскоро. Пътищата са мокри от ско¬
рошния сняг. Желая ти скорошно оздравяване.
скорпион м. 1. Подобно на рак дребно животно с от¬
ровен бод на опашката, 5согрю еигораеив. 2. като
соб. Зодиакално съзвездие и зодиакален знак, зодия
на м. октомври, [гр.]
скоруша ж. 1. Горско и домашно дърво от рода на
крушите с перести листа и подобни на мушмули
дребни плодове, Ритк (ЗогЪш) ботезРса. 2. Плодът ’
на това дърво.
скосен прил. Наклонен, полегат, Скосен покрив. Скосен
скат.
скосявам нсв,, скося се. прх. 1. диал. Прояждам на
много места. Мишките все са скосили торбата. 2,
прен. Ядосвам много. Не му казвай това, ще ско¬
сиш човека. 3. Правя, иаправям нещо да бъде нак¬
лонено, полегато, Много сте скосили покрива,
.скот де. 1. Домашно животно; добиче. 2. прен. хулно.
Долен, подобен на животно човек,
скбтен прил. диал. Котен, ,
скотобойца ж. остар. Кланица, [рус.]
скотовъден прил. Който се отнася до скотовъдство.
Скотовъдна ферма.
скотовъдец м. Който се занимава със скотовъдство.
скотовъдски прил. Който се отнася до скотовъдец.
Скотовъдско село.
скотовъдство ср. Гледане и развъждане на добитък,
скотолджец м. книж. Човек, който получава полово
удовлетворение при съвкупление с животни,
скотоложство ср. книж. Вид полова извратеност —
полово удовлетворяване чрез съвкупление с живот¬
ни.	-
скотски прил. Присъщ на скот. Скотски живот.
скбтство ср. и скотщниа ж. Долна, недостойна за чр-
век проява, която го оприличава на скот.
скоча вж. скачам.
скреж м. 1. Замръзнали много ситни капчици влага
по дървета, стени или другаде през студени зимни
дни; иней. 2. Много тънка ледена кора.
скрежец де, диал. Насекомо жътвар,	,
скрежец м. Умал. от с к р еж.
скрепвам вж, скрепявам.
скрепер м. Земекопна. машина с кош за изравняване
на терени, копаене и превозване на пясък и др.
[англ.]
скрепявам и скрепвам нсв., скрепя се. прх. Правя нещо
да стане яко, крепко или да се държи здраво за
друго; заякчавам. О Скрепявам с печат — подпе¬
чатвам.
скрибуцам нсв. нпрх. 1. Скърцам. Вратата скрибуца.
По пътя скрибуцат коли. 2. разг. Свиря неумело на
цигулка.	,
скромен 891
скривалище ср. 1. Помещение с таен вход, което
служи за пазене на нещо или за тайно убежище.
Там е било скривалището на Левски. 2. поен. Из¬
дълбано в земята убежище за предпазване от кур¬
шуми и снаряди. Всички войници бяха в скривали¬
щето.
скривам нсв., скрия се. прх. 1. Турям нещо или някого
на затулено място, където не може да бъде видян
или намерен. 2. Турям нещо нейде да се запази, да
не се загуби. 3. Це казвам нещо, за да не стане из¬
вестно, да не се разбере от други;'утаявам, затая¬
вам. -г- се нпрх. Заставам, отивам на място, където
няма да бъда видян или намерен. Слънцето се скри
зад хоризонта.
скрижали мн. 1. Каменни плочи, яа които според
Библията Мойсей записал десетте божи заповеди.
2. прен. Реално или въображаемо място, хранили¬
ще, където се пазят записани паметни събития, све¬
ти завети и висши човешки ценности,
скрин м. Подобен на маса съд за дрехи с широки чек¬
меджета едно над друго, [лат.]
скрипец м. Прикрепено на вилообразна дръжка коле¬
ло с жлеб, по който се движи връв или въже за вди¬
гане на тежести; макара.
скриптя нсв. нпрх. Скърцам глухо. Пясъкът скрипти
под краката ни.
скрипя ж. Подобно на гъсеница бързшшдвижно от¬
ровно животно с множество разперени встрани
дълги крака, което живее по влажни стени и камъ¬
ни, &оюрепбга тоз511а.п»
скрит прил. 1. Поставен на затулено място; скътан.
Скрити пари. 2. Който не се знае, не се съзира от
всекато; таен. Скрит недостатък. Скрити намере¬
ния. 3. За човек — който крие, не споделя с други
мислите и делата си; потаен, скритен. 4. За топли¬
на, сила — който при обикновени условия не се
проявява; потенциален. Скрита енергия.
скритен прил. нар. Скрит (главно в 3 знач,). Скритен
човек. ·
скрйтност ж. нар. Скритост.
скрйтом нарч. нар. Скришом,
скритост ж. Качество на скрит; скрйтност.
скришен прил. Таен, затулен, скрит. Скришен поглед.
Скришно място.
скришом нарч. Без да знае, види или разбере някой,
по скришен начин. Изнесох дрехите скришом. Из¬
лязъл скришом.	'
скрия вж. скривам.
скроб ж. 1. Рядка като боза каша от брашно, в която
накисват памучна прежда за основа на платно. 2.
Рядка брашнена каша за храна на добитък или хо¬
ра.	'	*
скробвам нсв., скрббя св. прх. Накисвам прежда в
скроб.
скрббяв прил. нар. За прежда или платно — който съ¬
държа скроб.
скров де. диал. Скривалище, скровище.
скровище ср. диал. 1. Скривалище. 2. Дълбок вир или
дупка, където зимуват риби или змии.
скромен прил. 1. Който не изтъква своите достойнст-
* ва, заслуги. Скромен човек. 2. Приличен, неразпус-
нат. Скромно момиче. 3. Който не е особено богат,
разкошен. Водя скромен живот. Скромно облекло.
4.	Koifro ин е ((^ι^οι^ο) гшлм по ррзмери или значе-

892 скрбмнича	·
, 1
ние. Скромни средства. Срещу скромно възнаграж¬
дение.
скрбмннча псе. нпрх. Проявявам излишна скромност, ’
скромност ж. Качество или проява на скромен,
скрОфулм мн. Скрофулоза.
скрофулоза ж, мед. Отичане и нагнояване най-често
на вратните лимфни жлези (на туберкулозна осно¬
ва); живеница. [дат·]
скрофулозен прил. Болен от скрофулоза; живепичав.
скроявам нсв., скрой св. прх. 1. Свършвам да кроя,
кроя нещо докрай. 2. прен. Намислям, измислям,
обикн. нещо лошо. О Скроявам номер
някому — правя лоша шега, причинявам неп¬
риятност някому. Скроявам капай някому —
въвличам някого в беда, правя някой да попадне в
опасност.	'	.
скрупули мн. книж. Морални задръжки, безпокойст¬
во, угризение на съвестта. Създавам си скрупули.
Човек без скрупули, (лат.]
скрупулъбзен прил. книж. I. Който има скрупули,
крайно добросъвестен. 2. Който е израз, проява
или резултат на точност, добросъвестност. Скру-
пульозен анализ,
скрупулъозност ж. книж. Качество на скрупульозен.
скръб ж. Душевна болка, силна печал. Нейната мла¬
дост и пъргавост надвиха скръбта и обидата.
Е.Пел. О Мирова* скръб.
скръбен прил. 1. Който изпитва, преживява скръб; пе¬
чален, тъжен, жален. И дойдат мойте връстници и
скръбно либе с другарки. Бот. 2. Който изразява
скръб. Те слушаха тая скръбна и нежна музика.
Йов..
скръпдза м. и ж. разг. Скъперник,
скръидзав прил. разг. Който има качества на скрънд-
за; стиснат.	«
скръствам нсв., скръстя св. прх. Слагам на кръст;
кръстосвам. О Скръствам ръце — заставам (стоя)
без работа; бездействам.
скрЬцвам нсв.. скръцна св. нпрх. Скърцам веднъж или
поединично. О Скръцвам със зъби някому —
скарвам се остро някому, нахоквам, заплашвам го.
скубач м. и скубачка ж. ризг. Който скубе, обира ня-
• кого, обикн. като му продава нещо прекадено скъ¬
по. .
скубвам нсв., скубва св. прх. Скубя веднъж или пое¬
динично,	* .
скубнсвекърва ж. разг. Зла снаха,
скубна вж. скубвам.
скубя нсв. прх. 1. Изтръгвам от корен растение, кос¬
ми, пера и под. Скубя, трева. 2. Дърпам или изт¬
ръгвам космите или перата на някого или нещо.
Вниматеяю ме реши, че ме скубеш. Скубя кокошка.
Скубя брада. 3. прен. Обирам някого, изтръгвам не¬
почтени облаги от някого, като му продавам скъпо
или му вземам пари по нечестен начин. Търговците
ни скубят яко,. — се нпрх. Опадва ми козината или.
перата.
скудев вж. с к ъ д е н.
скудоумен прил. Умствено ограничен; глупав,
скудоумие ср. Умствена ограниченост;, глупавина, тъ-
поумие.	’
скука ж. Досада, тегота. Налегна ме скука от без¬
действие. [рус.)
скула вж. скули.	-	‘
ск^лест прил·. Който има големи скули. Скулесто ли¬
це. _
скули мн. (скула ж.) Изпъкналите кости на черепа
под очите.	.	,
скулптор м. и скулпторка ж. Художник, който работи
статуи, бюстове, релефи и под.; ваятсл. [лат,]
скулнторскн прил. Който се отнася ’до скулптор. Скул-
пторски сечива.
скулптура ж. 1. Пластично художествено изделие
(статуя, бюст, релеф, орнамент); изваяние. 2. Вид
пластично изкуство, свързано със създаване на
изображения от глина, камък, дърво, бронз и др.;
ваятелство. Изучава скулптура. [лат.]
скулптурен прил. 1. Който се отнася до скулптура.
Скулптурни паметници. 2. прен. Изпъкнал, релефен,
с ярко очертани форми.
скумрия ж. Вид дребна (до 60 см) пасажна морска
риба с вкусно месо, ЗсошЬег. [гр . ]
скупчвам нсв., скупча св. прх. Събирам мнозина или
много неща накуп. — се нпрх., обикн. мн. и 3 Л. ед.
Събираме се, струпваме накуп,
^шшша ж. 1. диал. Събрание. 2. Име, название на
парламента в сръбски и хърватски език.
скут м. 1. Място от корема до коленете на седнал
човек. Приспах детето на скута си. 2. Предна пола
на рокля, сукман или друга дълга дреха. Изпраших
си скута с брашно.	,
скути мн. поет. Скут (в 1 знач.).
скучая нсв. нпрх. Изпитвам скука. Скучае от безделие.
Който работи, той не скучае, [рус.]
скучен! прил. Досаден, отегчителен. Скучен бърборко.
Скучна спътница, [рус.]
скучен2 прил. За кучка, вълчица, лисица — който е с
плод в утробата; хучен.
скучно 1. Нарч. ото к у ч е п1. Ораторът говори скуч¬
но. 2. Като сказ. опред. — за означаване, че някъде
владее скука или някой изпитва скука. През зимата
на село става много скучно. Скучно й е с него.	■
скъдеи и скуден прил. 1. Беден. 2. Недостатъчен, ос¬
къден.
скълцвам нсв,, скълцам св. прх. Надробявам, счуквам,
смачквам с кълцане.
скъп прал. 1. Който струва много, който има висока
покупна цена. · Скъп плат. Скъпи накити. 2. В който
или през който се продава, плаща на високи цени.
Скъп ресторант. Скъпи времена. Животът стана
много скъп. 3..прен., с предл. п а. Който не е раз-,
точителен, сдържан е (да даде или да направи не- !
що). Скъп е на похвали. 4. прен. Мил, драг. Скъп чо- !
век. Скъп спомен. Животът ми е скъп. О На ■
брашното евтин*, на триците скъп.
скъпйр м. разг. Скъперник, скъпчия.	|
скъпёрник м. и скъперница ж. Прекадено пестелив чо- !
век, комуто се свиди да дава.	,
скъяёрияческн прил. Свойствен, присъщ на скъперник, ·
скъперничество ср. Качество или проява на скъперник, .
скъпёц м. Скъперник, скъпчия, скъпар. ‘	J
скъпен нсв. нпрх. рядко. Ставам скъп, поскъпвам. Мо- ‘
мите скъпеят, бабите евтинеят.	,
скъпия ж. нар. Скъпотия, Глад ще стане, скъпия го- ‘
ляма. Ваз.	1
скъпотия ж. Положение, състояние, когато нещо или
всичко е скъпо. Настанала е страшна ск^отия. , >
скъпоценен прил. Много хубав и скъп. Скъпоценен ка¬
мък,
скъпоценност ж. Скъпоценен предмет, обикн. за на¬
кит.	’	1

скъпчйя м. и скьпчййка ж. I. Скъперник. 2. Който
взема скъпо; скъпар.
скъпА нсв. прх. 1. Пестя, не съм разточителен на не¬
що, в даването или проявата на нещо. Скъпя сили¬
те си. Скъпете пи времето. Не скъпят средства, Не
скъпи думите си, 2. Ценя високо, почитам. Скъпя
вашето мнение·. ·— се нпрх. Проявявам скъперничес¬
тво, не ми се ще да дам или да услужа, '
скърбя нсв. нпрх. Изпитвам, преживявам скръб.
Скърбя за смъртта на приятеля си.
скърпвам нсв., скърпя св. прх. 1. Ушивам, съшивам не¬
що набързо, как да е, обшш. от нещо старо. 2, прен.
Направям, съставям, сглобявам от отделни части
нещо набързо, как да е, 3. прен. Измислям, съчиня¬
вам нещо; скалъпвам.
скЬрцам нсв. нпрх. Издавам, произвеждам остър, рез¬
лив и неприятен звук [при триене на твърда пред¬
мети). Вратата скърца. Скърцам със зъби.
скършвам нсв., скърша св. прх. С кършене направям
на две или на късове, на. парчета; прекършвам,
строшавам. Скърших пръчката, О Скършвам воля¬
та (хатъра) на някого — отказвам някому
нещо, не правя каквото иска.
скъсам вж. скъсвам,
скъсан прил. За дрехи, обувки — който е много изно¬
сен, та има дупки по него, повреден е от носене,
скъсвам нсв., скъсам св. прх:. I. С късане направям не¬
що на две или повече части; разкъсвам, сьдирам.
Скъсах писмото. 2. Нося иещо много дълго, та се
явяват дупки по него. Скъсал си дрехите от носене.
3. С дърпане повреждам, разкъсвам, пробивам не¬
що; сьдирам. Скъсал си палтото от тела. 4. прен.
Прекратявам, прекъсвам, преставам да поддържам
(отношения, връзки и под.). Скъсах всякакви отно¬
шения с него. Скъсал съм с миналото. 5. прен. разг.
Пнша някому двойка на изпит. Скъсали го по исто¬
рия. 6. прен. разг. Подлагам някого на голямо из¬
питание, правя някой да върши нещо в много ви¬
сока степен или да изпита голямо напрежение,
умора. Ще. ни скъсат от работа! — се нпрх. 1. От
дърпане, опъване ставам на части, на късове, на
парчета. Въжето се скъса. 2. За дреха, обувки —
повреждам се от дълго носене.. Скъсаха ми се под¬
метките* 3. прен. разг. Полагам големи усилия,
старание за нещо, върша нещо в много висока сте¬
пен или изпитвам голямо напрежение, умора. Скъ¬
саха се да те хвалят. Скъсаха се от смях. Скъсах¬
ме се от работа.
скъсен прил. Който е станал иля е направен по-къс;
съкратен. Скъсени срокове.	,
скъсявам нсв., скъся св. прх. Правя нещо да стане по-
късо. Скъсявам рокля.
скътвам нсв., скътам се. прх. I. Скривам/ Скътай го
нейде, да се не намери, 2 Спестявам, отделям нас¬
трана. Да скътам някоя па[шца за стири години,
слаб прил. 1. Който няма достатъчно сила, якост,
здравина. Слаби мускули. Слаба воля. Слаба стена.
Слаби подпори. Гласът му е слаб. Чу се слаб шум.
Прот. с и Л е н, з д р а в. 2. Сух, мършав. Слабо
лице. 3. Болнав. Детето е все слабо. 4. Нестегнат,
халтав. Слаби връзки. 5. прен. Замрял, безжизнен.
Слаба организация. Слаба дейност. 6. Незадоволи¬
телен по количество, степен или по успех, знания,
дарби. Дисциплината е слаба. Проявявам слаб ин¬
терес. Слаб ученик. Слаб писател. Слаба певица. 7.
Който няма нужната хранителност. Слаба храна. 8.
Който е с ниска концентрация, наситеност; рядък,
слабушка 893
разводнен. Слаб разтвор. Слаба ракия, 9. като същ.
слаб м. Най-ниска оценка за успех в училище (циф¬
рово означение 2), която яе дява право за преми¬
наване в по-горна образователна степен; двойка.
Писаха ми слаб. > > Получава слаби бележки.
О Слаба работа разг. — за означаване, че нещо е
незначително, несъществено, маловажно. Слаб мя е
ангелът — проявявам слабост, лесно се увличам
(по жени). Слабо място — чувствителна или уязви¬
ма страна на някого или нещо. Слаб ток — който
е с ниско напрежение.	♦
слабак м. 1. Слаб, немошен човек. 2. Ученик със слаб
успех или изобщо човек с незадоволителни възмож¬
ности.
слабея нсв. нпрх. Ставам слаб, мършав; отслабвам,
мършавея. Децата слабеят от недохранване.
слабина ж. 1. обикн. мн. Мястото около сгьвката, къ¬
дето краката ос съединяват с тялото, заедно с вън¬
шните полови белези. 2. Хълбок. 3. Телесна ‘сла¬
бост.
слабителен прил. Разслабващ, разслабителен. Слаби¬
телно средство.
слабо Нарч. от ела б. Прот. силно, з д р а¬
, во, я к о. Лекарството действа слабо. Слабо раз¬
вита страна. О Слабо се чува разг. — за израз на
несъгласие или на пренебрежително отношение към
някого или нещо.
слабо- Съставна част на сложни думи със значение
„слаб, незадоволителен по сила, степен, качество“,
напр.: слабоволен, елабограмотен, слабодушен, сла¬
бодушие, слабонервен, слаботелесен, слаботоков,
слабоумен, слабоумие, слабохарактерен.
слабоват прил. Доста, но не съвсем слаб; възслаб.
слабоволен прил. Който е със слаба воля; малодушен,
слабоволие ср. Качество или проява на слабоволен;
малодушие.
слабомощен прил. Който е със слаба мощ, с незадо¬
волителни телесни (или душевни) сили; слабосилен.
слябонёрвен прил. Който е със слаби нерви. %
слаборазвит прил. Който е слабо, недостатъчно раз¬
вит, Слаборазвити страни.
слабосилен прил. Слабомошен, Слабосилен е за войник.
[рус.]
слабосилие ср. Слаби телесни сили; немощност. Осво¬
боден от войската поради слабосилие.
слабост ж. 1. Качество на слаб. Телесна слабост., Сла¬
бост на материалите. 2. Грешка или недостатък в
йякоя работа. Допуснати са слабости. В статията
има някои слабости. Слабост в организацията. 3.
прен. Порочен навик, страст, от която човек мъчно
може да се освободи. Слабост към пушене. 4. прен.
Влечение, склонност. Слабост към музиката.
слаботе^есен прил. Слаб по тяло, физически слаб; сла¬
бомощен.
слаботбков прил. Който се отнася до слаб ток, до ток
с ниско напрежение. О Слаботоков завод — в кой¬
то се произвеждат уреди за слаб ток.
слабоумен прил. Който има слаб, ограничен ум, ма¬
лоумен. '	{	,
слабоумие ср. Качество на слабоумен; малоумие.
слабохарактерен прил. Който има слаб характер,
слабохарактеряост ж. Качество на елабохарактерен.
слабушка м. и ж. (и слабушко м.) Телесно слаб човек
или животно. ’

894 слава
слава ж. 1. Почетна известност и признание, придо¬
бити поради подвизи, заслуги, дарби. Стремя се
към слава. 2. Мнение, което се е установило за ня¬
кого; репутация, реноме, Добра Слава. Лоша слава.
3. като межд. Във възклицания — за израз на въз¬
хвала или признание.; хвала. Слава на героите!
О Слава богу! — за израз на удовлетворение, за¬
доволство от съществуването или изпълнението,
осъществяването на нещо. Слава Богу, времето се
оправи.
славеев и. славеев прил. Който принадлежи на славей.
Славееви крила. Славеево гнездо.
славей м. Пойна птичка със силен и приятен глас,
Ьизсйша т^агЬупсИоз. Славей гласовити из клони¬
те пее. Ваз.
сливенски прил. Който се отнася до славей. Славейски
глас.	♦
славейче ср. Умал. от славей.
славен прил. 1. Който има слава, за когото се нося
слава; известен, прочут. Славен герой. Славно мина¬
ло. 2. прен. Достоен за слава и похвала; хубав, прек-
* расен, великолепен. Тя е славно момиче.
славист м. и славистка ж. книж. 1. Специалист по
славистика. 2. Студент по славянска филология.
славистика ж. книж. Съвкупност от наука за езика, ·
литературата, фолклора, историята и материалната
и духовната култура на славянските народи; славя¬
нознание.	.
славистичен прил. Който се отнася до славистика.
Славистични изследвания. Славистичен конгрес.
славолзобец м. Славолюбив човек,
славолюбив прил. Който ламти за слава. Славолюбив
човек.	-
славолЮбне ср. Ламтеж за слава. *
славослбвне ср. книж. Величаене с думи.
славословя нсв. прх. книж. Величая с думи; славя,
слдвя нсв. прх. 1. Величая, възвеличавам някого с ду¬
ми, въздавам слава някому, правя някой да бъде
славен; славословя. Станенине господине, тебе
пеем, бога славим. Нар.п. Да славим свободата. 2.
Почитам светец или празник. — се нпрх. Прочут
съм, славен съм. Той се слави като голям майстор.
славяни мн. (славянин м.) Сродни по произход, език
и култура народи, който населяват източната част
на Европа.
славянизирам нсв. и се, прх. Пославянчвам.
славяннзъм м. книж. Нещо, което е характерно, при¬
също на славянските народи и езици, което предс¬
тавлява заемка от славянските езици в друг, несла¬
вянски език. ~	♦
славянин вж. славяни. ■
славянка ж. Жена славянин.
славянобългарски прил. Който се отнася до българс¬
ките славяни. Славянобългарска история.
славяновед м. остар. Славист (в 1 знач.). [рус.]
славянознание ср. книж. Славистика,
славянофил м. книж. 1. Който обича славяните, сла¬
вянството. 2. ист. Привърженик на славянофилст-
вото.
славянофмлскв прил. Който се отнася до славянофил
и до славянофилство.
славниофилство ср. книж. 1. Качество или проява на
славянофил. 2, ист. Обществено и литературно
движение в Русия през X1X в., чиито привърженици
били против западноевропейските влияния и сс
стремели да докажат самобитността на историчес- ■
кото развитие на Русия и изключителната ценност
- на славянската култура.
славянски прил. Който се отнася до славяните, сла¬
вянството. Славянски езици. Славянско гостопри¬
емство. <> Славянска филология — университетс¬
ка специалност, в която се изучават езиците,
литературата, фолклорът и етнографията на сла¬
вяните.	·
славянство ср. събир. Славянските народи. Южно 'сла¬
вянство. -
слагам нсв., сложа св. прх. 1. Оставям нещо някъде,
правя да бъде в някакно положение; поставям.,, ту¬
рям, Слагам чинията на масата. Сложи книгата в
шкафа. Не помня къде съм го сложил. 2. Правя не¬
що да се допре до друго, да легне или да стои вър¬
ху друго. Сложих ръце ни раменете му. 3. Закреп¬
вам, прикрепвам нещо· към друго или прокарвам,
монтирам, инсталирам нещо някъде, Слагам стък¬
ла на прозорците. Слагам си подметки на обувките.
Сложихме си парно. 4. Поставям нещо на себе си
като облекло или украса. Сложи си шапка на гла¬
вата. Сложих си нова риза и връзка. Сложи си обе¬
ците. 5. обикн. нсв. Държа, съхранявам нещо някъ¬
де. Къде слагате .захарта? 6. Добавям едно нещо
към друго. Не слагай повече сол в яденето. 7. разг.
Приготвям, подреждам, нареждам всичко необхо¬
димо за ядене. Вечерята е сложена. Аз слагам ма¬
сата. 8. Нареждам или правя някой или нещо да
бъде, да стои на определено място, да изпълнява
определена функция, работа. Често ме слагат на
пост. Сложиха ме дежурен. Сложете една обява.
9. Напасвам, отбелязвам нещо о яняде, нанаавям
някакъв знак. Слагам печат. Сложих си подписа.
Ще му сложат двойка на класното. Къде се слага
запетая? — се нпрх. 1. Ходя снишен до земята.
Слагам се като пор. 2. прен. Умилквам се, подмаз-
вам се. Слага се.около големците. 3. нар. Сядам,
разполагам се. Сложихме се на зелената трева.
О Слагам н я к о г о в джоба* си (в малкия си
джоб). Слагам крак*. Слагам кръст* на нещо.
Слагам марка*. Слагам ва тона* на устата. Слагам
оръжието — предавам се, признавам се за победен,
преставам да се боря, да воювам. Слагам под един
знаменател*. Слагам пръст* в раната. Слагам рога*.
Слагам ръка* на нещо. Слагам сн главата в
торбата*. Слагам си ръката иа сърцето*. Слагам си
таралеж* а гащите. Слагам точка * на и-то. Слагам
ударение*. Сложи му пенел*.
слагая м. жарг. разг. презр. Човек, който се слага.
слад м. Продукт от покълнали, изсушени и смлени
житни, обикн. ечемични зърна, от който се получа¬
ва бира, спиртни напитки, мая и др.; малц.
слади мн вж. с л а д я.
спадана ж. Сладост, сладък вкус.
сладкар м. и сладкарка ж. Който прави или продава
сладкиши.
сладкарница ж. Заведение, къдего продават сладкиши
и захарни изделия.
сладкарски прил. Който се отнася до сладкар и слад¬
карство. Сладкарски работник. Сладкарски изделия.
сладкарство ср. Занятие на сладкар. Курсове по слад¬
карство.
сладки мн. (сладка ж.) Тестени сладкиши (пасти, ку-
рабиии и под.).	*
сладкиш м. Захарно или силно подсладено тестено

ядиво за десерт, приядка, напр. халва, шоколад,
пасти, баклава, кадаиф, локум и др.
сладко ср. 1. Сварени с много захар плодове, листа
от някои цветя и др. Сладко от вишни. Сладко от
трендафил. 2. Десерт, приядка. О Бяло сладко —
което сс приготвя само от захар.
сладководен прил. 1. За езеро — чиито води не са со¬
лени. 2. За животни и водорасли — които се въдят
и виреят в сладка, не солена вода. Сладководни ри¬
би.
сладкогласен «рил. Който има приятен глас. Слушай
славей сладкогласен как си кърши песента. Ас.Бос.
сладкодумен прил. Който приказва увлекателно; крас¬
норечив. Сладкодумиа старица.
сладкодумец м. Сладкодумен човек; сладкодумник.
сладкодумие ср. Качество или проява на сладкоду¬
мен; сладкодумство.
сладкодумник м. и сладкодумивца ж. Сладкодумен
човек; сладкодумец. На песни — песнопойница, на
думи — сладкодумница. Ц.Церк.
сладксдумствс ср. Качество или проява на сладкоду-.
мен човек.
сладкозаучен прил. Който има сладък, приятен звук,
който звучи приятно. Срв. благозвучен.
Сладкозвучна песен.
слядко^ийеа прил. Който пее приятно. Сладкопойна чу¬
чулига.
слядкспсйиик м. и сладкопойнмца ж. Сладкопоен чо¬
век или птица. Сладкопойница певица родна гордост
е за нас. Ас.Бос.
сладкоречив прил. остар. Сладкодумен. Сладкоречива
като славей. Л.Кар.
сладннв прил. Сладникав.
сладпик м. Многогодишно тревисто растение от се¬
мейство бобови, което вирее по сухи тревисти мес¬
та в Дунавската равнина и има приложение като
билка и за фураж, dycyrrhi га glabre; сладък корен,
сладникав прил. 1. Който сладни по малко; сладнив,
възсладък. 2, прен. Блудкаво, глуповато сантимен¬
тален, безвкусно разнежен. Сладникав романс.
сладнйкавост ж. Качество на сладникав,
сладий псе. нпрх. Имам слабо сладък вкус. Хлябът
сладни, сладни мя нпрх. Усешам сладък вкус.
слпдов Прил. от с л а д. О Сладова захар — мал-'
тоза. '	.	·
сладолед м. Студен сладкиш във вид на замразена
смес от мляко, захар, яйца, плодов сок н др. Фрук¬
тов сладолед.
сладоледчйя м. и сладследчнйка ж. разг. Който прави
или продава сладолед.
сладост ж. 1. Качество на сладък (в 1 знач.); сладък
вкус, сладила. 2. Усешане за нешо сладко, вкусно.
Не усещам сладостта на яденето. 3. прен. Изобшо
хубаво, приятно усешане/ В душата ми изведнъж,
нахлува сладостта на* почивката, Йов.
сладостен прил, В който има сладост, който предиз¬
виква, доставя удоволствие, придружен е с наслада;
приятен, хубав. И унася се душата в тиха сладос¬
тна тъга. К.Хр.	-
сладострастен прил. 1, Който е със силно развита по¬
лова страст и обича чувствени наслади; еластолю-
бив. 2. Който възбужда чувствени наслади. Сладос¬
трастни танци. Сладострастна поза.
сладострастие ср. [Влечение, склонност към] чувствена
наслада; сластолюбие.
сладострастннк м. и сладострастница ж. Сладострас¬
тен човек; сластолюбец.
сластолюбив 895
сладун м. диал. 1. Вид дъб. X Растение сладних,
сладур м. и сладурче ср. разг. Хубав, мил, обичлив
човек, дете, животно и др. .
сладък прил. 1. Който има вкус на захар, мед, зряло
грозде и др.; благ. Сладка ябълка. Сладки сливи. 2.
Който има приятен вкус, та се яде или пие с удо¬
волствие; вкусен, благ. Сладки гъби. Яденето е мно¬
го' сладко, Сладка вечеря. 3, прен. Който създава,
доставя удоволствие; приятен, мил. Сладка свобода.
Сладки думи. Сладък сън. 4. прея. Който има при¬
ятна външност; хубав, красив. Сладко котенце.
О Сладка вода — която не е солена, морска, а из¬
ворна, речна, езерна. Сладка папрат — сравнително
дребна папрат, чиито корени имат приятен сладни¬
кав вкус, РЫуроедшп уи^аге. Сладко вино — нефер¬
ментирало, безалкохолно вино. Сладък корен —
растение сладних. Сладък пипер — който не люти.
сладя нсе. нпрх. Имам (слабо) сладък вкус; сладня.
Гроздето слиди. Сливите слидят. сладй мн нпрх.
Усешам (слабо) сладък вкус. Слади ми на езика.
слазям вж. слизам.
сл&юм м. спорт. Вид спорт — скоростно спускане
със ски по стръмен наклон с преминаване през зиг-
загссбразно разположени, означени с колове вра¬
тички. [норв.]	*
слаломйст м. и слаломйстка ж. Скиор, който практи¬
кува слалом, участва в състезания по слалом,
слама ж. Стъбла от житни растения след овършава-
нето. О Кумова* слама.
сламен прил. Който се отнася до слама, направен от
слама. Сламена шапка, О Сламен вдовец; сламена
вдовица — чиято съпруга (чийто съпруг) отсъства
за известно време.
сламеник м. Дюшек, напълнен със слама; тюфлек.
сламеница ж. нар. 1. Сламена шапка. 2. Къша със
сламен покрив.
сламка ж. Отделен стрък от слама или сено. Даве¬
щият се и за сламка се улавя. Пия със сламка.
слймнмк м. Сграда, помешение за слама и сено; плев¬
ник.	.
сламорезачка ж. Селскостопанска машина за наряз¬
ване на слама.
слана ж. Заледена роса през студени ноши. Пролетна
слана. Слана го попари.
сланина ж. Е Подкожен пласт тлъстина у свиня. 2.
Тази тлъстина като продукгза храна. Солена сла¬
нина Пушена сланина.	#
слановйт прил. нар. Който докарва, през който има
(много) слана.. Слановити нощи.
слаи^тьк м. диал. [Вид] нахут, Осег тотпЬееШ.
сланй нсв. прх. За слана — попарвам, осланявам.
слап, -ът м. диал. 1. Стръмна и плитка вдлъбнатина
в планинско място; валог, преслап. 2. Слапей,
вълна.
слйпей м. диал. Водна вълна. О На слапей — а. Въл¬
нообразно. б. От време на време, периодически,
сласт ж. 1. [Влечение към] чувствена наслада, плътс¬
ко удоволствие; сладострастие, похот. 2, диал. Сла¬
дост, сладина.
сластен прил. Свързан с чувствена наслада; сладост- ’
растен, сластолюбив, похотлив, еротичен,
сластолюбец м. и сластолюбка ж. Сластолюбив чо¬
век; сладострастник, похотливец.
сластолюбив прил. 1. Който има влечение, склонност

896 сластолюбие
към чувствени наслади; сладострастен, похотлив. 2.
Който изразява или е изпълнен с такова влечение;
сластен. Сластолюбие поглед.
сластолюбие ср. Проява на сластолюбив; сладострас¬
тие, похот, страст.
слАтина ж. диал. 1. Извор, от който водата не блика,
а изтича бавно. 2. Ниско място, Къдсто се стича
околната вода.
слёгна се еж. сляг а м се. .
след предл. 1. За означаване, че някои или нещо се
движи, нещо сс извършва откъм задната страна и
в същата Посока на нещо друго или по посока на
нещо, което се отдалечава; по, подир. Вървете след
мене. Кончето тича след майка си. Всички се загле¬
даха след колата. 2. На по-задно място; зад. Вие
сте след мене. 3, По-късно от определено действие
или даден момент; подир, по. Ще дойда след обед.
След два месеца. След войната. 4. За означаване, че
някой или нещо се нарежда по-назад от друг, друго
в дадено отношение. След него ти са най-възрастен
от всички. Пловдив е най-големият град след Со¬
фия. 5, Между повторени съществителни имена —
за означаване на последователност, непрекъсна¬
тост. Ден след ден положението се влошаваше.
О След като сз. — въвежда подчинено обстоятел¬
ствено изречение за време, с което се съобщава за
първото от две последователни действия. След
малко — по-късно, не след дълго време. Ще дойда
след малко. След това — по-късно (от нещо друго).,
След това нещата се оправиха.
след- Представка за образуване на прилагателни име¬
на със значение “който става, възниква, съществува
след, по-късно от нещо“, напр.: сведвоенен, следп-
разничен, следобеден.
следа ж. 1. Знак, оставен от отминал човек, животно, *
кола и др.; диря. Следи от зайци. Пресни следи. По¬
падам на следа. Оставям следи. 2. Сведение, вест,
знак за човек, който не стои на едно място или е
изчезнал. След боя при Драва следите му се губят..
3, прен. Съвсем малко количество, знак или остатък
от нещо, което вече го няма; признак, белег, сянка.
Няма нито следа от хора. У него няма и следа от
егоизъм. О Вървя по следите на някого —
следвам нечий пример.	*
следвам1 нсв. 1, прх. Вървя след някого или нещо.
Следва го по петите. 2. прх. прен. Действам, пос¬
тъпвам като някого, по примера на някого; подра¬
жавам. Следвайте примера на първите. 3. нпрх. Ид¬
вам, намирам се по ред след някого или нещо. На
края на петицията следваха подписите. 4. безл.
Произлиза, произхожда, явява се като резултат.
От това следва, че народът ни трябва да бъде го¬
тов за борба. — се нпрх. Припада се някому по
право. Следва ти се да получиш,
следвам2 нсв. прх. и нпрх. Уча се във (виеше) учебно
заведение. На времето заедно следваха в гимназия¬
та. Т.Г.Вл. Следвам математика.
следващ прил. Който иде поред след някого или нещо.
Да влезе следващият! Слизай на следващата спирка.
следвоенен прил. Който съществува, става, извършва
се след (дадена) война, отнася сс до времето след
война. Следвоенни събития.
следдипломен прил. Който става след дипломирането.
Смддипломнц квалификация.
слёдеи, следният прил. 1. Който следва, иде непосред¬
ствено след сегашния, настоящия; иден, следващ.
Следният урок. Следната седмица. 2. Който се по¬
сочва, споменава непосредствено по-нататък, по¬
долу. От него очакваме следния кратък отговор’
„Да! -
следобед 1. м. Времето от средата на деня до вечерта;
следпладне, Тоя следобед съм свободен. 2, като нарч.
През времето от средата на деня до вечерта. Елате
следобед.	*
следобеден прил. 1. Който става веднага след обед.
Следобеден сън. 2, Който става през следобеда. Сле¬
добедни занятия.
следовател м. Служебно лице, което извършва, про¬
вежда следствие. Следователят го разпитваше в об¬
щината. Йов.
следователно нарч.-сз. За означаване на извод от
предходния текст или въвежда подчинено обстоя¬
телствено изречение за извод, заключение. Мисля,
следователно съществувам.	.
следователски прил. Който се отнася до следовател,
следовник м. и следовница ж. - книж. Последовател.
Той няма предшественици, но може да има следов¬
ници.
следом нарч. По следите, със следене,
следосвобожденски прил. Който се отнася до времето
след Освобождението/ който съществува или става,
извършва се след Освобождението,
следпладне ср. Следобед,
следпладнешки прил. Следобеден,
следствен прил. Който се отнася до съдебно следст¬
вие. Следствено дело. Следствена преписка. Следс¬
твена тайна.
следствие ср. 1. Това, което произтича, следва от да¬
дено действие или явление; последствие, последица,
резултат. Срв. л р и ч и на. 2. Официално проуч- *
ване, разследване на фактите, дирене па истината
около някакво престъпление, произшествие. Води се
следствие. 3. разг. Следствена служба,
следукнц прил. остар. Следващ. [!рус.]
следхбден прил. кииж. Който следва, идва след някой
друг или нещо друго; следващ. Прот.
предходен. Произношението на съгласните
зависи от характера на следходната гласна.
следя нсв. прх. 1. Вървя след някого или нещо, та гле¬
дам къде отива и какво прави; наблюдавам, дебна,
пазя. Ще го следиш навсякъде. 2. Внимателно наб¬
людавам действията, поведението на някого или
движението, развитието на нещо, осведомявам се
за нещо. Тя следеше всяка стъпка на етьрвите си.
Г.Карасл. Следя за изпълнението на възложената
задача. Следиш ли ми мисълта? Следя събитията.
Следя литературата по въпроса.
слез м. Тревисто растение по бурешшви места, край
. пътища и огради, с ниско полегнало стъбло и едри
червени цветове, Ма1уа; камбулеш.
слёзен м. диал. 1. Растение слез. 2. Слезка, далак,
слезка ж. нар. Продълговата гъбеста жлеза в горната
лява половина на корема; далак, слезен.	,
слезна вж. слизам.
слеме ср. нар. Най-голямата греда на билото на пок- ;
рива на сграда.	,	I
сленг м. книж. Професионален говор; жаргон, [англ.]	j
слёпвам1 нсв., слепна св. нпрх; Залепвам1. Косата му ;
е слепнала от съсирена кръв.
слепвам2 и слепим нсв., слепя св. прх. Съединявам, *
прикрепвам две или повече неща едно за друго с

лепене. Хумусът слепва дребните почвени частици.
— се нпрх., обикн. мн. За две или повече неща —
прикрепваме се здраво едно за друго. Страниците
са се слепили. Очите ми се слепват от умора.
слепеяец м. спец. Скала от слепени камъни; конгломе¬
рат.	,
слепец м. (и слепйца ж.) Сляп човек. О Държа се
(хващам се) като слепец за тояга — безрезервно и
' упорито се придържам гьм нещо, разчитам .на ня¬
кого или нещо.	*
. слепешком и слепешката нарч. 1. Със затворени очи,
като сляп, с пипане. 2. прен. Без обмисляне, без ми¬
съл и разум, безразсъдно. Не беше от ония., дето
слепешката се хвърлят в огъня. Ив-Хаджим.
слсп&я нсв. нпрх. Губя зрение; осленявам1.
следта еж. слепвам.
*	слепок м. 1. Подобно на змия лъскаво влечуго от ро¬
да на гущерите, Ащрнз fra£bs. 2. диал. Животно
сляпо куче. 3. Гнездо от дълбоки болезнени циреи,
обикн. по врата, СагЬшюЯпз.
слеподк прил, Който е със слепи очи; сляп.	ч
слепоочен прил. Който се отнася до слепоочие. Слепо¬
очна кост.	,
слепоочие ср. Плоска, равна част от двете страни на
черепа между веждата и горния край на ухото; сля¬
по рко.
слепобчннк м. книж. Слепоочие. Това е новото, което
ме възпира да не пробия своя слепоочния. Валц.
слепородеи прил. Сляп по рождение,	-
слепота ж. 1. Качество на сляп, липса на зрение. 2
прен. Липса на трезв разсъдък; заслепение, О Ко¬
коша* слепота.
слепотня ж. неодобр. Слепота. Крива ти е слепотия-
та и щуротията.
слёпчо м. [Обикн. укорно, в обръщение към] сляп чо¬
век; слепец.
С1едя1 нсв. прх. Заслепявам. Отровният дим го слепи
и задавя. К.Хр.
слепя2, слеиям вж. слепвам.
- слетякоса ж. 1. Растение городвет (в 1 знач.). 2. диал,
*	Название на някои други растения.
слетнна ж. книж. Сплав (от различни метали),
слетявам нсв., слетя св. прх. нар. Сполетявам, Неволя
слетя .. другоселци, лозята небрани остаха.
П.П.Сл.	'
слетя се вж. с л и т а м с е.	,
слея вж. сливам.
слИвя ж. 1. Овощно дърво с бели цветове и сплескана
костилка на плода, Рпшш бошезбса. Сини сливи. 2.
Плодът на това дърво. Компот от сливи: 3. диал.
Джанка. О Не зачитам (не бръсна) за слива
някого разг. грубо — никак, ни най-малко не
го зачитам. Не ме бива за слива разг. — нищо не
струвам. Слива имам в устата разг. — не говоря,
мълча, нищо не казвам.
сливпк м. 1. събир. Множество от сливови дървета на
едно място. По отрупаните с цвят сливаци бръмче¬
ха пчели. Е.Пел. 2. Място, засадено или гъсто об¬
расло със сливи.
сливам нсв., слея св. прх. Събирам, обединявам, съ¬
единявам, свързвам две или повече неща в едно.
- Ще слеем двата класа. Не сливай думите. — се
нпрх. Събирам се, съединявам се, свързвам се в
едно с някой друг. На това място се сливат две¬
те реки.
сдивар м. и сливарка ж. Който бере или продава сли¬
ви.	'
57. Ьъ иарсыг ι	речник	h
слшмхие 897
слИвици мн. (слИвица ж.) Изпъкнали жлези от двете
страни на глътката, в дъното на устата. Възпаление
на сливиците.
слИвов прил. Който се отнася до слива, направен от
сливи. Сливови насаждения. Сливов мармалад. Сли¬
вова ракия.
слИвовица ж. Сливова ракия.
елнз ж. Течност, кояго се влачи, лигава течност, слуз,
слизам и слЯзям нсв., слйза и слезиа се. нпрх. 1. Движа
се, вървя от - по-високо към по-ниско място по стъл- '
ба, наклонена плоскост и под. Прот. качвам
с е. Слизам от планината Слизам от петия етаж.
Слизам по стълбите. 2. Спускам ее от по-високо на
по-ниско място, обикн. на земята. Слез от круша¬
та. Слязох от коня. 3, Напускам превозно средст¬
во. Пътниците слязоха от влака.
слизест прил. Който е покрит със слиз. Слизеста ципа,
Слизеста обвивка.
елин м. Твърдо надебеляване на кожа от постоянно
триене, жулене; шия, мазол. Ръцете бяха груби, на- '
пукани и хванали елин. Йов.	*
елина» и елннав прил. Слинест, мазолест.
слнаест прил. Който има слипове; мазолест, слинав.
елкаясвам нсв., слннясам св. нпрх. нар. Ставам сли-
нест, хващам спинове, мазоли. Ръцете ми слиняса-
ха от мотиката.
слипове мн. и (рядко) елин м. Силно изрязани, при¬
лепващи гьм тялото мъжки долни гащи от трико,
(от англ.)
слйсвам нсв., слисам св, прх, Силно учудвам, смайвам,
изумявам, обърквам някого. Слисаха света. — се
нпрх. Силно се учудвам, смайвам се и се обърквам.
Сватът се слиса от това изявление.
слйтам се нсв., слетй се св. нпрх. 1. С летене сс съби¬
раме мнозина па едно място. 2. прен. От разни
страни много или мнозина се събираме, струпваме
се бързо на едно място. .
слитък м. Застинал блок, къс от разтопен метал,
обикн. излят в правилна форма; кюлче, №ус.)
елббоден прил. ■ нар. Прекадено свободен; разюздан,
безгрижен.
слободия ж. Прекадена свобода; разпуснатост, ра¬
зюзданост, разпасаност.
словАк м. и словачха ж. Човек от основното населе¬
ние на Словакия, гражданин на Словакия,
еловар м. остар. Сбор от думите на един език, диа¬
лект, говор; речник, словник.	-	<
словАрен прил. остар. Който се отнася до словар; реч¬
ников, лексикален. Словарен състав, [рус.]
словашки прил. Който се отнася до словак или до
Словакия.
елдвеа прил. Който се отнася до слово, дума. Славно
богатство.
словен прил. Който се е еловия, хванал, заловил за
нещо или някого. Словени на хоро.
словенец м- и словенка ж. Човек от основното насе¬
ление на Словения, гражданин на Словения,
словенски прил. Който сс отнася до словенец и до
Словения. Словенска език.
словесен прил. Който се отнася до словото, който ста¬
ва, извършва се със слово, с думи, с реч. Словесно
общение. Словесна война. Словесна твар.
слонесие ср. остар. Титла на някогашен учен или гра¬
мотен човек. Негово словесие кир Хрисашп.

898 словёсно
словёсно ср. воен, остар. Нестроево, теоретично обу¬
чение, занятие в казармата. -
словесност ж. остар. книж. Словесно творчество; ли¬
тература, народни умотворения.
- слдвннк м. спец. 1. Азбучен списък на думите в реч¬
ник. 2. Сбор, съвкупност на думите, с които си слу¬
жи отделен писател или се съдържат в даден език,
диалект, говор; речник, словар.
слово ср, 1. Дума (в 1 знач.). Прости слова. 2. Език,
* говор, реч. Словото му, просто и безискуствено,
вълнуваше, смущаваше, убежДаваше. Ваз. 2. Оратор¬
ска реч, публично изказване. Встъпително слово.
Приветствени слова. Надгробни слова. О Дар* сло¬
во. Честно* слово.
словоблудие ср. книж. Празни, безсъдържателни при¬
казки, разговори; брътвеж, празнословие. Свобода¬
та на словото се превръща в словоблудие.
славоббрец м. книж. Който (обича да) води словесни
борби, препирни. Губете времето си вий. софийски
словоборци. политиками ялови. Ст.Мих.
словоборство ср. книж. Словесна борба, препирня.
Празно словоборство.
словоизлияние ср. книж. Празна фразеология, излиш¬
ни приказки.
словоизлнятелен прил. книж. Който много приказва,
бърбори.	’
словоизлиятслиоет ж. Качество или проява на слово-
нзлиятелен.	-
славонзмедение ср. грам. Граматична промяна на ду¬
мата, образуване на формите на една и съща дума;
формообразуванс.	.	.
словом нарч. С думи (а не с цифри шш на дело). Дой¬
доха само 20 (словом двайсет) души.
словообразуване ср. ез. 1. Образуване на нови думи
върху основата на съществуващи еднокоренни ду¬
ми с помощта на специални езикови средства; сло¬
вопроизводство. 2. Дял от езикознанието, който
изучава думите от гледна точка на техния строеж
и начините и средствата на тяхното образуване,
словообразувАтелея и словообразовАтелел прил. Който
се отнася до словообразуване. Словообразувателни
частици. Словообразувателна структура на думата.
словоохотлив прил. Който обича много да приказва;
приказлив, бъбрив. Словоохотлив човек.
словоохотливост ж. Качество на словоохотлив; при-
казливост, бъбривост.
словопреяне ср. книж. Словоборство. Обичаше разпа¬
лените словопрения по отвлечени въпроси. Ваз.
словопроизвАдство ср. ез. Словообразуване (в 1 знач.).
словораздел м. книж. Пауза между думите в потока
на речта; цеаура. *
словоред м. грам. Ред на думите в изречението. Гра¬
матичен словоред„ Словоред на главните части на
изречението. Прав и обратен словоред.
с^^редеи Прил. от словоред. Словоредни
принципи на българския език. Инверсията е словоред-
па промяна.
словослагател м. и словослагАтелка ж. Печатарски
работник, който набира букви, та съставя текст за
печатане.
словослагателски прил. Който ' се отнася до еловоела-
гател. Словослагателско отделение.
еловоелагАтелетво ср. Работа, занятие на словоалага-
тел.
словосъчетание ср. ез. Съчетание от две или няколко
думи, обединени граматически и по смисъл,
словотвдрчесгво и словотвдрство ср. Създаване на но¬
ви думи в езика.
словофдрма ж. ез. Всеки от граматическите варианти,
форми на дадена дума. Отношението между “двор
— дворът — дворове“ е отношение между слово-
форми на една и съща дума.
словд вж. с л а в я м.	*	-
слог1 м. Граница между ниви; межда, синор.
слог2 м. книж. 1. Сричка. 2. Начин на изразяване, на
използване на средствата на речта; стил. [рус.) ,
слйга ж. нар. Разбиране, съгласие, сговор. В тази къ¬
ща няма слога.	,	.
слйгов прил. Който се отнася до слог2 (главно в 1
знач.); сричков. Слогова азбука.
слйесг прил. Който е на слоеве, състои се от слоеве.
Слоести облаци. Слюдите имат слоеста структу¬
ра.
сложа вж. слагам.
сложен прил. 1. Съставен от две шш повече части или
елементи. Прот. прост. Сложна дума. СложнсГ
изречение. Сложно устройство. 2. Мъчен за разби- .
ране и обяснение, заплетен, забъркан. Сложна за¬
дача. Сложен въпрос. О Сложна лихва —— която
след всеки определен срок се прибавя към капита¬
ла, за да се олихвява през следващия лихвен пе¬
риод.
сложен2 прил, нар. 1. За местност или път — който се
спуска или се изкачва леко, със слаб наклон; поле¬
гат. Прот. с т р ъ м е н. 2. За човек — който жи¬
вее в слога с другите; сговорлив, сговорсн.	"
сложност ж. Качество на сложен1, [рус.]	·
сложноцветен прил. О Сложноцветни растения бот. —
растения с множество цветчега, разположени в об¬
ща чашка, напр. маргаритка, слънчоглед, метличи- ф
на. [рус.)
слой м. 1. Плоска маса еднородно вещество, лежаща
върху дадена повърхност или между други подоб¬
ни; пласт. Пясъчен слой.. Тънък слой прах. 2. прен.
Обществена гупа, категория хора; съсловие, класа.
Висши слоеве на обществото. {рус.)
сломен прил. Смазан, съсипан, съкрушен, отпаднал
духом. Сломен от скръб.	. .
сломеност ж. Качество, състояние на сломен; съкру-
шеиоет. отпадналост.
сломявам псе.. сломй св. прх. 1. рядко. Счупвам, раз¬
бивам, строшавам. В задруга бедните богати ста¬
ват — два лешника един орех сломяват. Ем.п.Дим.'
2. прен. Побеждавам, превивам нечия воля, гор¬
дост, упоритост, дух. Сломихме съпротивата на
врага.
слон1 м. Най-голямото сухоземно животно, с хобот и
два големи предни зъба, ЕЛерИаз.
сло^ м. диал. 1. Покрив, подслон, сушина. 2. Зимна
кошара за дребен добитък в гора.
слонов прил. Който е на или от животно слон; сион¬
ски. Слонова кожа. О Слонова кост — кост от бив-
ни-те на слон, използвана за украшения. Тривна от j
слонова кост.
слонсмя прил. Който се отнася до слон; слонов. Слон- |
ски крака.	1
слонче ср. Умал. от слон; малкото на слон.	’
слоявам нсв., слой св. прх. Правя нещо мазно да зас- /
тине и да се втвърди. — се нпрх. За нещо мазно —	’
застивам и се втвърдявам.	'	!
слуга м. I. Човек, който е нает срещу заплащане да

служи някому в домашна, полска яли друга работа
за по-дълго време; прислужник, ратай. 2. остар.
Прислужник в учреждение. 3. прен. презр. Който
поддържа, служи на чужди интереси. Слуги на им¬
периализма^. 4. Лице, което служи предано някому,
работи всеотдайно в полза на някого. Слуга на на¬
рода.	'
слугински прил. Който се отнася до слугиня. Слугин¬
ска стая.
слугиня ж. Жена, която е наета срещу заплащане в
домашна или полска работа за по-дълго време;
прислужница.
слугувам нсв. нпрх. Работя като слуга или слугиня ня¬
кому.	*
служ межд. Команда към куче да служи, да застане
изправено на задни крака.	v
служа нсв. нпрх. 1. Заемам, изпълнявам някаква служ¬
ба, длъжност. Служа в съвета. Служех по желез¬
ниците. 2. Отбивам военна повинност. Служил съм
-в пехотата. 3. Работя в полза на някого или нещо.
На кого служи този човек? Служа на отечеството.
4, За свещеник — извършвам църковна служба. 5.
Съм, бивам използван за нещо, изпълнявам някак¬
ва функция. Той му служи за маша. За какво служи
това помещение? Нека това да ти служи за пример.
6. За зуче — —дс, застасам по ко маада на задшдге
си крака с изправено тяло и протегнати предни ла¬
пи. — си нпрх., с предл. с. Употребявам, използвам.
Служа си с нож и вилица. Служи си с цитати.
служба ж. 1. Постоянна работа в учреждение или
' предприятие с определена заплата; длъжност, мяс¬
то. Той вече не е на служба. Държавна служба. 2.
Дял или част от дирекция, отдел, отделение в уч¬
реждение или предприятие. Служба за личния със¬
тав. 3, Извършване на определена работа срещу
заплащане. Службата на портиер в кооперацията-
е вакантна. 4. Изпълнение на църковни молитви и
обреди от духовник; богослужение. 5, Военна или
трудова повинност. Изкарах цялата служба на гра¬
ницата. 6. нар. Празненство, свързано с религиозна
церемония и гощавка в чест на светец, покровител
на род, еснаф, селище и др.
службаш м. разг. 1. остар. Държавен служител, чи¬
новник. 2. неодобр. Служител, чиновник, който
много държи на службата си.
службашки прил. Който се отнася до службаш.
службогонец м. разг. неодобр. Който ламти за дър¬
жавна служба.
службогднски прил. разг. неодобр. Който се отнася до
службогонец.
с^гужбогонство ср. разг. неодобр. Поведение на служ¬
богонец, ламгтеж за държавна служба.	■
служебен прил. 1. Който се отнася до служба, който
е свързал със служба (главно в 1, 2 и 5 знач.); длъж¬
ностен, официален, работен. Служебно време. Слу¬
жебни задължения. Служебен вход. Служебен те¬
лефон. Служебна бележка. Служебен паспорт. 2.
Който изпълнява определена служба, функция, ро¬
ля; помощен, спомагателен. Служебно правителст¬
во. О Служебни думи ез. — които не функционират
самостоятелно като части на изречението, а изпъл¬
няват спомагателна функция, роля.
служёбпик м. църк. Книга с молитви и ектении за цър¬
ковна служба.
служещ м. Държавен или обществен служител на пос¬
тоянна работа.
служител м. и служителка ж. 1. Който изпълнява ня¬
случай 899
каква служба, който е на служба * учреждение,
предприятие; служещ. Държавен служител. 2. Кой¬
то служи някому или на нещо. Тоз издайник грозен
и божи служител. Ваз,
служйтелскм прил. Който се отнася до служител,
слуз ж. Лигаво полутечно вещество но кожата на ня¬
кои животни или растения; лигавица, слиз.
слузав прил. Който е мокър от слуз, покрит със слуз.
Теленцето е още слузаво.	.
слузест прил. 1. Който изпуска слуз. 2. Подобен на
слуз. Слузесто вещество.
слука ж. Случай, случайност, сгода. По някаква си
слука такваз им работа дошла да теглят наедно
кола. П.Р.Сл, О На слука — а. Както се случи,
както падне; намерки, наслука, наслуки, б. Поздрав
към ловци с пожелание за слука, за добър успех,
слух, -ът м. 1. само ед. Едно от петте сетива — спо¬
собност за възприемане с ушите и разпознаване на
звук, шум, тишина, говор, музика. Кучето има ос-
■ тър слух. Музикален слух. Свиря по слух. Напрягам
слуха си. 2. Нещо, което се говори и чува сред хо¬
рата, предавани от уста на уста новини, твърдения,
. измислици; мълва. Носят се разни слухове. О По
слух — като слушам, от слушане,
слуха р м. и слух арка ж. 1, спец. Телеграфист, който
приема по слух, който по тракането на апарата
разбира какво се предава. 2. разг. Музикант, който
свири по слух, без ноти.
слухов прил. Който се отнася до слух (в 1 знач.). Слу¬
хови органи. Слухова тръба. Слухов апарат.
слухтя нсв. нпрх. 1. Слушам внимателно и с очакване;
ослушвам се. 2. Стоя нащрек; внимавам,
случа вж. случвам.
случаен прил. 1. Станал, явил се, възникнал, без да го
очакваме или предвиждаме, без да зависи от пред¬
варително позната, известна причина. Случайна
повреда на мотора. Случайна среща. 2. Неволен, не¬
съзнателен. Хвърлих случаен поглед към прозореца.
О Случаен човек — неизвестен или неподходящ,
^предвиждан за възложената му работа. Назначи¬
ли за кмет един случаен човек.
случай м. 1. Събитие, явление, факт от поредица,
множество подобни, еднакви; пример. Кажете ми
един случай да съм сгрешил. Това е нещастен случай.
Смъртен случай. Вашият случай е друг. В дадения
случай всичко е ясно. Има много случаи на заболя¬
ване от грип, В повечето случаи вината е наша. 2.
Повод или възможност, благоприятно стечение, на
обстоятелства за извършване ца нещо. Имаш слу¬
чай да се проявиш. Падна ми се случай да отида.
Удобен случай. Ако ти се удаде случай, ела. 3.
обикн. чл. Нещо непредвидено или непредвидимо;
случайност. Не се оставяйте на случая. О В краен
случай — ако няма друга възможност. В никакъв
(никой) случай — изключено е, никога, при никакви
обстоятелства. В противен случай — иначе, ако не
стане така. В случай на — ако стане, ако се случи
(нещо). В случай че — ако, при положение че. В та¬
къв случай — тогава, при такова положение на не¬
щата; щом като е така. Във всеки случаи — както
и да е, независимо от всичко, при всички обстоя¬
телства. По случай —— във връзка с нещо, поради.
При случай — когато е възможно. Сляп случай —
без всякакво участие на човешка воля и дейност.

900 случ&йно	. у
’ случайно нарч. 1. Неочаквано, непредвидено. Срещ¬
нахме се случайно. 2. Неволно, без умисъл. Ударих
га случайно. ' , ·	.	'
случайност ж. 1. Качество на случаен. 2. Нещо слу¬
чайно, случайно събитие, явление; случай. По каква
случайност' си бил там? Щастлива случайност.
случвам нсв., случа св. нар. 1. прх. Намирам, сварвам,
заварвам някого или нещо някъде. Колко пъти съм
го случвал в кафенето! 2. нпрх. Сполучвам, улуч¬
вам. Не случих с приятели. — се нпрх. Намирам се,
бивам някъде или ставам случайно. Случих се там,
когато той дойде. От тогава до днес се случиха
много неща. случва се, сл$чн се безл. Става, бива,
среща се. Случва се човек да сгреши. Както се слу¬
чи!
случка ж. Дребно събитие, нещо станало, обикн. без
да му се надяваме. На пътя имах неприятна случ¬
ка.
слуш&лка ж. 1. Лекарски уред за прослушване на гър¬
дите или сърцето; стетоскоп. 2. Част от телефонен
апарат, която се държи до ухото. 3. Прибор, прис¬
пособление за слушане на радио без високоговори¬
тел.
слушам нсв., прх. и нпрх. 1. Насочвам вниманието си
да чуя, възприемам с уши, със слух. Слушам, но не
чувам. Слушам напрегнато. Слушайте какво говори
ораторът. Обичам да слушам народна, музика. 2.
Възприемам и изпълнявам нечии съвети, подчиня¬
вам се на нечии заповеди, нареждания. Човек тряб-
• * ва да слуша родителите си. Синовете му вече не го
слушат. Кайто не слуша, ще му теглят ушите.. 3.
Вярвам, приемам с доверие за истина това, което
някой казва. Не слушай какво говорят хората. 4.
нар. Слугувам, лрислужвам. Вземете си някое де¬
войче да ви слуша на стари години. 5. само пое. Ка¬
то обръщение ■— молба, подкана или сигнал за
привличане вниманието на събеседника. Слушай,
приятелю, би ли ми помогнал! 6. само в 1 д ед. сег.
слушам, като межд. Военен, строеви отговор —
знак, че дадена заповед е приета за изпълнение.
слушател м, и слушйтелка ж. 1. Който присъства, та
слуша сказка, лекция, разговор, музика и под. 2.
Радиослушател. 3. Нередовен студент, записал се
без съответно образование,
слъгвам нсв., слъжа св., прх. и нпрх. Лъжа, излъгвам
на бърза ръка или малко; послъгвам.
с.тъзен прил, спец. Който се отнася до сълзи. О Слъз-
нн жлези — които изработват и изпускат секрет за
навлажняване на окото.
слънце ср. 1. само ед., чл. и като срб. Небесното тяло,
което денем свети и топли земята. Слънцето изгря¬
ва. Слънцето залезе. Слънцето излъчва топлина и
светлина. 2. Топлина и светлина, която се излъчва
от това тяло. Не стойте на сянка,, ами елате на
слънце. 3. прен. Нещо много светло и радостно. На
мои двори мъгла попадна, на твои двори две слънца
греят. Нар.п. 4. спец. Постоянно небесно тяло със
своя светлина; звезда.
сльацелеч&ие ср. книж, ' Използване на слънчевите
лъчи с лечебна цел, лечение чрез излагане на слън¬
чева светлина; хелиотерапия.
ельшдеиоклдниик м., слъяиепоклошшца и слънце-
поклбнничка ср. Човек, който обожествява слънце¬
то, покланя се на слънцето.
слъицесто&не и слъшцелгйяие ср. Време, момент от
годината, когато височината на слънцето над хори¬
зонта в средата на деня е най-голяма (лятно слък-
цестоене, 21—22 юни) или най-малка (зимно слън-
цестоене 21—22 декември),	.
сльичйсвам нсв., слънчасам св. нпрх. Получавам слън¬
чев удар, припадам при продължително стоене на ,
силно слънце.
слънчев прил. 1. Който се отнася до слънцето, който
изхожда от слънцето. Слънчева светлина. Слънчева
радиация. Слънчева активност. Слънчеви петна. 2.
За ден, време — когато, през който няма облаци
или мъгла; ясен.' 3. Който е с южно изложение, ог¬
рява се от слънцето. Слънчев прозорец. О Слънчева
баня — излагане тялото на слънчева светлина; об¬
лъчване. Слънчева система — система от небесни
тела, в центъра на която стои Слънцето и част от
която е Земята, Слънчев възел; слънчево сплитане
(сплетение) — част от симпатичната нервна систе¬
ма, съвкупност от нерви, разположени в коремната
кухина. Слънчев удар — припадък поради нахлула
в главата кръв при дълго стоене на силно слънце,
слънчасване. Слънчев часовник — прост уред за оп¬
ределяне часовете по сянката.
Слънчо м. Гальовно название, име 'на Слънцето като
олицетворен образ в песни и приказки,	»
слънчобран м. Чадър или подобно на чадър приспо¬
собление за предпазване от слънце,
слънчоглед м. 1. Маслодайно растение с високо над ,
- човешки ръст стъбло и грамадни жълти цветове,
НеНапйпш ашшщ. 2 събир. Плодът на това расте¬
ние — семена, от които се получава масло, -
слънчогледов Прил. от слънчоглед. Слънчо¬
гледова пита. Слънчогледово семе. Слънчогледово -
масло.	.
слюда ж. Полупрозрачен стъкловиден минерал, кой¬
то лесно се цепи на тънки плочки и: лъщи а други
камъни, [рус.] ’
слюден прил. Който се отнася до слюда, направен от
слюда. Слюдени прозорци.
слюдест прил. Който има вид на слюда или съдържа
слюда.
слюнка ж. Течност, която се отделя от жлези в уста¬
та и спомага за сдъвкване, смилане и преглъщане
на храната; плюнка.	.	·
слюнча нсв. прх. Мокря със слюнка; шпонча.
слюнчен прил. Сойто се отнася до слюнка. О Слюн¬
чени жлеза — които отделят слюнка,
слагам се нсв., слегна се св. нпрх. 1. За нещо меко,
рохкаво — ставам по-сбит и намалявам обема си;
смачквам се, улягам. Пръстта се е слегнала и гро¬
бът почти не личи. 2. Свеждам се надолу; сниша¬
вам се полягам. От дъждовете тревата се. сляга.
сляза вж. слизам.
слян прил. 1, Който е лишен от зрение, който не виж¬
да. Сляп човек. Напълно сляп. Бързата кучка слепи
ги ражда. Поел. 2 прен. Който не забелязва и не
разбира, безразличен е към нещата наоколо. Той е ·
сляп за страданието на хората. 3, прен. Който не .
се съобразява с шило, отличава се с безразсъдство
и липса на трезв разум. Любовта е сляпа. Обзе го 1
сляпа ярост. Сляпа вяра. 4. Който няма изход, от- J
вор. Сляпа улица. 5. като същ. Човек, който не виж¬
да. Училище за слепи. Пази боже сляпо да проглед-	j
не. Поел. <> И сляпо в сакато — вж. кьорав.	,
Сляпа баба — детска игра, при която един от учас¬
тниците с вързани очи гони другите, докато хване

някого. и го познае. Сляпа неделя (събота) разг. —*
време, момент, когато някой изведнъж, без много
да мисли и без колебание реши да се ожени. Сляпо
куче — вреден за земеделието гризач със закърйеля
очи; който живее под земята, изкопава дълги ходо¬
ве и се храни с корени, грудки, стъбла и др., 5ра1ах
. typhJ(M; слепок. Сляпо око — слепоочие. Слян слу¬
чай*.
сляпата нарч. рядко. Слепешком, слепешката.
слят прил. Който се състои от две или повече неща,
събрани, съединени, свързани в едно. Слети класо¬
ве. Слети часове. О Слято писане — при което две
или повече лексикални основи образуват лексикал¬
но единство, сложна дума и се представят писмено
като едно цяло. Срв. разделен,
пол у слят.	,
смадок м. Бяла риба.	.
смазвам1 нсв., смажа са. прх. 1. Притискам или удрям
нещо, та изгубва предишния си вид; сплесквам,
смачквам. 2. прен. Съсипвам, разнебитвам. Смаза¬
ха го от бой..
смазвам2 нсв., смажа са. прх. Намазвам със смазка.
' Смазвам машина, [рус.]
смазка ж. Масло или грес за машини, оръжие и др.
[рус-]
смазочен прил. Които служи за смазка или за намаз¬
ване. Смазочни материали. Смазочен прибор. [рус.]
смайвам нсв.. смая св. прх. Учудвам, слисвам, замай-
1 вам. Като почна да говори. смая всички ни. — се
нпрх. Учудвам се силно, слисвам се.	*
смалявам нсв.. смаля св. прх. Направим нещо да стане
по-малко; намалявам. — се нпрх. Ставам по-малък.
Човек, ката остарее, се смалява.
смарагд м. Тъмнозелен скъпоценен камък. [гр1
смарагдов прил. 1. Направен със смарагд, Смарагдов
пръстен. 2, Присъщ на смарагд. Смарагдов блясък.
смяхвам се нсв., смахна ее св. нпрх. 1. Съсипвам се,
изнемощявам.. 2. Побърквам се, ставам смахнат,
см£хнат прил. Налудничав, побъркан, завеян,
смахиатост ж. Качество на смахнат,
смйчкам вж. смачква м.	*
смачкал прил. За човек — който е неугледен, с лош
външен вид и ниско самочувствие,	. '
смачкаияк м, разг. презр. Неугледен, невзрачен, вън¬
шно или умствено смачкан човек,
смачквам нсв., емйчкам св. прх. 1. С мачкане разва¬
лям вида шш фирмата на нещо, направим го нег¬
ладко или сбито, слегнало; смазвам, сгазвам. 2.
прен. Смазвам, съсипвам, унищожавам, О Смачк¬
вам фасона* някому
смОя вж. смайвам.
сме Гл., 1 а. мн.. сег, от с ь м. Ние сме хора. Дошли
сме отдавна.
смеешкбм и смеешкята нарч. Със смях. Говори сериоз¬
но, а не смеешком.	* »
смежен прил. диал. Съседен, съпределен, близък.
Смежт ниви.
смСжност ж. диал. Съседство, близост.
смекчавам нсв., смекча св. прх. 1. Правя нещо да
омекне, да стане по-меко; омекотявам, омекчавам.
Тоя мехлем смекчава кожата.' 2. прен. Намалявам
силата или остротата, резкостта и строгостта на
нещо. Смекчавам наказанието. Лекарството ще
' смекчи болките. 3. ез. Правя даден твърд съгласен
звук да се произнася меко, да стане мек; палатали-
зирам. Гласните [е] и [и] смекчават предходните
съгласни. — се нпрх. Ставам по-мек, омеквам.
см&жи 901
О Смекчаващ· мвата обстоятелства юр. — които
правят вината по- малка я обуславят налагане на
по-ласо наказание.
смекчеяие ср. Действие по гл. с м е к ч а. Смекчение
на присъда.
смекчйтелеи прил. Който смекчава. Смекчите.ош обс¬
тоятелства. ,
смел прил. 1. Който не се бои, нс изпитва страх; без¬
страшен, неустрашим, храбър, юначен. Смели ге¬
рои. 2. В който няма страх. Смели думи. Смела пос¬
тъпка. > > Постъпвам смело.
смелост ж. Качество или проява, постъпка на смел;
безстрапше, неустрашимост, храброст, дързост.
Вдъхвам смелост. Проява на смелост в борбата.
смелчата м. Смелчак.
смелчак м. Смел чове^ смелчага. [рус.]
смСля вж. смилам.
смеяея прил. Който ое отнася до смяна. Сменен майс¬
тор. Сменна работа.
сменявам вж. сменям.
сменяем прил. Който може да се сменя, да се заменя
• с друг; заменяем.	*
сме^емост ж. Качество на сменяем; заменяем ост,
смСням и сменявам нсв.. сменя св. пр'х. 1. На мястото
на едно нещо, досега съществувало или употребя¬
вано, извършвано, поставям друго или започвам да
върша, да употребявам друго, ново. Сменете пок¬
ривката на масата. че е много изцапана. Смених си
адреса. Много често сменяш работата. Хайде да
сменим темата. 2. Вземам или давам нещо в за¬
мяна на друго; разменям, заменям. Тези обувки са
ми малки, ще отида да ги сменя. Хайде да си сме¬
ним местата. Сменихме си ролите. 3. Започвам
работа или заставам на мястото на друг, та го ос¬
вобождавам. Време е да смениш часовоя. Ще рабо¬
тя, докато ме смениш. 4. Идвам, появявам се на
мястото на нещо друго, което престава да същест¬
вува, изчезва. Денят сменя нощта, — се нпрх. и
взаим. Заемам нечие място, давам или отстъпвам
някому нещо срещу друто, обикн. равностойно. Но¬
сачите се сменят непрекъснато. Отчаянието му се
смени с плаха надежда.
смерч м. Стихиен вятър, ураган. Дето е минал смер-
чът, гората е поломена. [рус.]
смес ж. 1» Еднородна маса ох две или повече разбър¬
кани, свързани заедно вещества, всяко от които за¬
пазва отличителните си свойства. Смес от вар и пя¬
сък. Запалителна смес. 2. прен. Смесица (във 2
зиач.).
смесвам нсв., смеся св. прх. 1. Прибавям едно нещо
към друго, събирам и разбърквам, меся едно нещо
с друго, та се получава смес. Смесете вар и пясък.
Смесили житото с ръж и царевица. 2. прен. Съзна¬
телно или погрешно разглеждам различни неща за¬
едно, подменям едно нещо с Друго. Проблемите ни
са различни, не ги смесвайте. — се нпрх. Попадам
всред други, събирам се, обърквам се с други. Сме¬
сих се с тълпата. '
смесея прил. 1· Който е разнороден по състав, полу¬
чен от смесване. Смесено кафе. Смесени бракове.
. Смесена икономика. 2. Който се състои от, в който
има и мъже и жени, момчета и момичета. Смесено
училище. Смесен- хор. 3. Който е направен, увит от
различни цветя. Смесена (смесна) китка. О Сме-

902 смесител
сей влак — с пътнически и товарни вагони. Смесено
число. — сума от цяло число и правилна дроб,
смесител м. спец. Уред, устройство, приспособление
за приготвяне на смеси.
смесйтелеи прил. спец, Който се отнася до смесител
или до смесване. Смесителни лампи.
смесяда ж. 1. Смес, смесени вещества (главно от зър¬
нени храни). 2. Събрани заедно различни, понякога
несъвместими неща; смешение. Смесица от стари
и нови стилове.
смески мн. (смеска ж) Храна за животни — смес от
няколко компонента зърнени фуражи.
смествам и сместим нсв., сместя се. прх. 1. Премест¬
вам нещо така, че да се освободи пространство,
място за още нещо. Сместете малко багажа си, за
да сложим още една раница. 2. Слагам, нареждам
нещо някъде, в някакво ограничена и сравнително
малко пространство. Къде ще сместим толкова гос¬
ти? — се нпрх. 1. Помествам се, прибирам се, за
да заемам по-малко пространство, да освободя
място за друг. Сместете се да седне и старата. 2.
Вмествам се, побирам се. Ще се сместим ли в ко¬
лата?
смёся вж. смесвам.
смет ж. 1. Дребни остатъци, изхвърлени предмети,
прах, трохи, нечистотии и други; които се събират
с метла. 2. Изобщо непотребни, изхвърлени оста¬
тъци, отпадъци; боклук. Кошче за смет.
•смета вж. смитам.	.
сметало ср. Прост уред за събиране и изваждане на
големи числа — правоъгълна рамка с водоравно
закрепени пръчки и нанизани на тях по 10 подвиж¬
ни топки.	·
сметяна ж. 1. Междинен млечен продукт с висока
масленост, получен при преработка на млякото в
масло. 2. Каймак.
сметанка ж. разг. Учебник по смятане за долните
класове.	,
сметач м. и сметачна ж. Който (умее да) смята, кой¬
то борави със сметки.	.
сметАчен прил. Изчислителен. О Сметачна линийка —
уред, инструмент за механично, бързо и приблизи¬
телно пресмятане, изчисление. Сметачна машина —
с която бързо и точно се събира и изважда, умно¬
жава и дели.	.
сметен прил. Който се отнася до сметки, до смятане.
Сметна документация. О Сметна палата — неза-
4 висима институция, учреждение, което контролира
приходите и разходите по бюджета.
сметище ср. Място, където се изхвърля и трупа смет;
купшце, бунище.
сметка ж. 1. Смятане, пресмятане, изчисление. Нап¬
рави сметка колко струва всичко. 2. Документ за
получени или изплатени суми (срещу продадена
стока или извършена работа, услуга). 3. Сума, ко¬
ято някой дължи, трябва да заплати за получена
стока, услуга и др. Сметката ни в ресторанта из¬
лезе доста голяма. 4. Партида в търговска или бан¬
кова книга, където се записват всички приходи и
разходи, вземания и задължения 5. прен. Неуреде¬
ни отношения; вземане-даване. Ние с него имаме
стари сметки. 6. Разноски, отговорност. Лесно се
живее на чужда сметка. 7. Подробно изложение за
иещо; отчет. Ще ви дам сметка за всичко. 8. Полза,
изгода, облага от някоя работа. Каква сметка има*
те от това? 9. Пестеливост, Като е беден, да жи¬
вее със сметка. 10. Разсъдливост, съобрадителност,
предвидливост. Прави сметка какво може да спите
после. О Без сметка — разточително, без пестене
и без полза. Виждам сметката на някого,
нещо — премахвам, унищожавам, ликвидирам
някого или нещо. В крайна сметка — всъщност, в
края на краищата. Влизам в сметката — бивам
предвиден, взет под внимание. Водя сметка
някому — следя действията, постъпките на
някого. Давам си сметка за нещо — съзнавам,
разбирам нещо, вземам нещо предвид. Давам смет¬
ка някому — отговарям пред някого за дела¬
та, постъпките си. Държа сметка — а. Следя, наб¬
людавам някого и му търся отговорност за
поведението, постъпките, б. Вземам предвид, съоб¬
разявам се с нешо. За сметка на някого,
нещо -—в полза (или вреда) на някого или не¬
що. Имам (нямам) сметка — в моя полра (вреда) е,
изгодно (неизгодно) ми е. На сметка — изгодно, на
изгодна цена. Обърквам сметките на-някого
— осуетявам изпълнението на плановете, намере¬
нията на някого. Правя сметка — а. Възнамерявам,
имам намерение да направя нещо. б. Имам пред¬
вид, съобразявам се с последиците от нещо. Разчис¬
твам си сметките с някого — а. Уреждам па¬
ричните си отношения с някого, б. Уреждам
личните си отношения с някого, разправям се, от¬
мъщавам някому. Сметка без кръчмар — нещо, ко¬
ето човек решава ши замисля, но без да взема
под внимание всички фактори и обстоятелства.
Стари* сметки. Със сметка — пестеливо, без разхи¬
щение и разточителство. Търся смечка — настоя¬
вам, искам от някого да отговаря за делата, .пове¬
дението си. Уреждам си сметката (сметките) с
ц якото — а. Разплащам се с някого, уреждам
паричните си отношения с някого, б. Изяснявам от¬
ношенията си с някого, търся отговорност, разпра¬
вям се с някого.	-
сметкаджийскн прил. разг. Който е присъщ на смет-
каджня (главно във .2 знач.).
сметкаджия м. и смèτкаджнΠκя ж. 1. Който винаги
си прави сметка (в 1, 8, 9 и 10 зиач.), крЙто е много
пресметлив. 2. Който прекадено пести; скъперник.
Смеетк>в0ден прил. Който се отнася до сметководство,
до водене на сметки; счетоводен. Сметководни книги..
смвтководйтел м. остар. Който се занимава със смет¬
ководство; счетоводител,
сметководство ср. остар. Счетоводство,
сметкорйзпнака ж. Разписка за сума, платена на час¬
тно лице. '
смётна еж. смятам.	’
сметник м. 1. Съд, в който се събира и изхвърля смет.
2.	Лопатка за смет; фараш.
сметосъбирачка ж. Кола, в която се товари сметта и
се изкарва извън населеното място,
смстоянстач м. Който товари и изкарва извън населе¬
ното място смет; боклукчия,
смеховйт прил. рядко. Смешен, смехотворен,
смехория ж. Нещо, което предизвиква смях; смешка.
, Правим си шеги и смехории да минава времето.
смехотворен прил. Който предизвиква, възбужда смях;
смешен, несериозен, хумористичен, [рус.]
смехотворен м. Който умее да- разказва или върши ве¬
сели, смешни неща; хуморист, смешник. Той беше
весел разказвач и смехотворец. Ваз.

смехотвбрство ср. Възбуждане, създаване ма смях н
веселост.
сммта нсв. прх. рядко. Рахмивам.
смален прил. I. Който възбужда смях; смеховит, хумо¬
ристичен, Смешни истории. .2. Достоен за присмех;
жалък, комичен. Не ставай смешен пред хората*
смешение ср. I. Действие по гл . с м е с я [с е}; смес¬
ване. Смешение на понятията. 2, рядко. Смес. сме¬
сица.
смешка ж. Весел, смеховит разказ или ^лега; смехо¬
рия. Кой ще каже някоя смешка?
смешльо м. и смешла ж. Смешник, глумец, шут.
смешник м. и смешница ж. 1, Който умее и обича да
прави смях и шеги; шегобиец, комик, смехотворен.
2.	Който сс прави смешен, та разсмива околните;
шут, глумец, смешльо.
смСшно 1, Нарч. от смешен. Виж го как смешно
ходи. 2. Като сказ. опред. — за означаване, че ня¬
къде нещо поражда, възбужда смях или някой из¬
питва нужда да се смее. Става ми смешно, като те
слушам. Много ли е смешно?
ембя нсв. нпрх. Не се боя, имам смелост, осмелявам
се, дръзвам (да направя, да извърша нещо). Как
смееш да лъжеш? Не смея да му кажа.
смея се исв. нпрх, 1. Издавам смях. Хората разгова¬
рят весело, смеят се. Смее се като луд. 2. Прис¬
мивам се, подигравам се. Ще ви се смеят хората.
3.	прен. Отнасям се с пренебрежение, насмешка. Не
се смей, и това може да се случи.
емнвам нсв., смия св. прх. Измивам, отмивам. — се
нпрх. Скапвам се, сплувам се, скашквам се. Зелето
в кацата се е смило.
смитам нсв. нпрх. Мигам (с едното око), та давам ня¬
кому знак; намигам. Смигам му да мълчи, а той се
не досеща.
смйгвям нсв., смигна св. нпрх. Смигам веднъж или по¬
единично. Смигва му многозначително.
смил м. Многогодишно тревисто растение със среб-
ристосиои космати листа и жсългооранжеви цвето¬
ве, по каменисти и песъчливи места, НеПсЬгузиш
(СпарЬаКитт) агепапшт; смин.
смилаем прил. Който може да се смсле в стомаха.
Лесно смилаема храна.
смнлЯсмост ж. Качество на смилаем. Смилаемост на
фуража. >
смилам нсв., смСля св. прх. 1. Стривам на брашно или
на прах. Смляхме всичкото жито. 2, За стомах —
преработвам погълната храна, правя я годна за
всмукване от червата. 3. прен. Разбирам, проумя¬
вам.
смнлов прил. Който е от смил. Смилови листа.
смилйвам псе., смиля св. прх. Предизвиквам милост у
някого, правя го милостив; умилоетивявам. — се
нпрх. Ставам милостив, изпитвам или проявявам
милост, състрадание. Смилете се над децата.
емни м. 1. Вечнозелен храст, вид жасмиш с яркожълти
ароматни цветове, разпространен из скалисти мес¬
та по Черноморието, по долината на Струма, в Из¬
точните Родопи, Странджа и др., .уаттигл
Глисапя. 2. Растение смил.
сминдух м. Миризливо градинско растение, което, из¬
сушено и стрито на прах, се смесва с чубрица, ко¬
пър и др. миризми, ТпёОпеПа Гопит.
смирен прил. Който не проявява гордост, самоувере¬
ност, дързост; скромен, кротък, покорен,
смирение ср. Качество или поведение, проява на сми¬
рен; скромност, кротост, покорство.
*	смолнниа 903
смиреност ж Качество на смирен; скромност, кро*
тост.
смирна ж. остар. I. Мирт*. Миртово дърво 2 Смола
от такова дърво . (шр.]
емиршим нсв.. емир* се. прх. Правя някой т сол
смирен. Животът ще го смири. — се нпрх Стйяям
смирен, преставам да проявявам гордост, самоуве¬
реност. дързост.
смислен прил. Който има смисъл; разумен, уместен,
разбран, съдържателен. Смислен отговор.
смйсленост ж. Качество на смислен,
смислов прил. Който се отнася до смисъл. Смислова
връзка на думите в изречението.
смйслвм нсв., смиели св. прх. Припомням, спомням
си, помислям. Кога те радост огрскЬз, смиели, че
общите ни братя във мрак живеят и мъгли.
Д.Чинт.
смИсъл .и. 1. Разумна цел, разумно оправдание осно¬
вание на нешо. Какъв е смисълът на живота9 Има
смисъл да се живее. Не разбирам смисъла на тези
разговори. 2, Вътрешно съдържание, значение на не¬
що, схващано, постигано чрез умя. Вникнете ш сми¬
съла на думите ми. В пряк и преносен смисъл. В то¬
зи смисъл всички са виновни. 6 Нямя смисъл — не
заслужава, не си струва. Няма смисъл повече да го¬
ворим.
смитам нсе.. смета св. прх. С метене събирам на куп.
Смети трохите и ги дай на пилетата.
смия вж. с м и в а м.
смог м. Гъста тъмна смес от пушеци и мъгла (в го¬
лемите градове), [антл.]
смогвам нсв., смогна се. нпрх. 1. Успявам, сполучвам.
Смогнах да изпреваря всички ви. 2. Надделявам,
надвивам, справям се. Едвам смогвам на толкова
грижи.
смок м. Всяка от различните видове едри змии от се¬
мейство СоюЬпбае. О Пие като смок — много
пие.	Р
смоква ж. Дърво и плод смокиня,
смокинг ат. книж. Официална вечерна мъжка дреха,
обикн. с копринена подплата на реверите. [от англ]
смокйнов прил. Който се отнася до, който е от смо¬
киня. Смокишто дърво. Смокиново сладко,
смокиня ж. 1. Храст или дребно дърво със заоблени
длановидни листа н месест плод. Пеня сапса; смо¬
ковница. смоква. 2. Плодът на това дърво; смоква.
смоковница ж. старт. Дърво смокиня.
смолй ж. 1. обикн. мн. спец. Високомолекулни расти¬
телни или изкуствени, добивани главно по синтети¬
чен път аморфни, неразтворими във вода органич¬
ни вещества, които се използват при производство
' на лакове, пластмаси, синтетичен каучук, влакна и
др. Кехлибарът е вид вкаменяла растителна смола.
Синтетични смоли. 2. Гъст лепкав сок. който изти¬
ча от някои дървета и се втвърдява в стъкловидно
вешество. Борова смола. 3. Боров катран. 4. Зифт,
асфалт.
смОлен Прил. от смола. Смолен сапун.
смолист прил. 1. Който съдържа смола, присъщ на
смола. Смолиста борина. Смолист дъх. 2. Подобен
на смола. Смолисто вещество, 3. Черен и лъскав
като боров катран. Корава смолиста коса.
смолнйпа ж. Вид глинеста почва с наситено черен,
смолист цвят.

904 смолнйчав	, .
смолинчав прил. нар. Който се отнася до смолница;
глинест. Смолничава земя.
смоля нсв. прх. Намазвам или напоявам със смола;
насмолявам.	• ,	♦	'	,
смолна прил. Намазан, нацапан със смола. Смоляви
‘ *
смолясвам се нсв., смц^^исям се св. нпрх. разг. Бивам
саден, прояден, изяден от молци. Дрехите се смо-
лясаха в раклата.	*
смотАвим нсв., смотая св. прх. 1. Навивам с мотаене;
намотавам. Бърза да смотае преждата. 2. прен.
разг. Забърквам, заплитам; смотолевим. Започна да
говори нещо, но така го смота, че нищо не се раз¬
бра. 3. прен. разг. Сборвам, преборвам, натупвам
някого.	.
смитта прил. разг. Недодялан, неоиравен, глупав, за¬
бъркан.
смотянАк м. разг. презр. Смотан човек,
смотолИвям нсв., смотолевя св. прх. 1. Казвам, изгова¬
рям нещо неясно, неопределено, неразбрано. Смо¬
толеви го, та никой нищо не разбра. 2. Направим
нещо как да е, небрежно и без ред; претупвам. Смо¬
толевихме работата надве-натри.	,
смрад ж. 1. Неприятен, противен дъх, лоша миризма;
воня. Приближиш ли го, от него лъха смрад. 2. спец.
Размити във вода кучешки екскременти за щавене
на кожи.
смраден прил. 1. Който издава смрад; смрадлив, во-
нещ. Смрадна гад. 2. прен. Гнусен, отвратителен.
Смрадно същество.
смрадлив прил. 1. Който силно смърди; смраден, во¬
нещ, воипив. Смрадлива трева. 2. прен. Мързелив.
. Смрадлива мома,
смрадлнвост ж. Качество на смрадлив,
смрадлика ж. Дребен храст или дръвче с яйцевидни
листа и жълта дървесина, използва се за обработка
на кожи и за боядисване, в медицината и др., Иош
rotinus (Сонпиз соииупя).
смрйдликов прил. Който е от смрадлика.
смразявам1 нсв., смразй св. прх. 1. Правя нещо да за¬
мръзне; замразявам. 2. прен. Правя някой да заста¬
не неподвижно, да замръзне, да се вцепени (от уп¬
лаха, изненада); заковавам, Като му изкрещя, та
го смрази на мястото.
смразявам2 нсв., смразя св. прх. Правя, направям ня¬
кои да започнат да се мразят. Тя мъж с жена
смразява, та това ли не може? — се взаим. и нпрх.
Започвам да се мразя с някого, започваме да се
мразим. Смразили се като кучето и котката.
смразяващ прил. Който внушава страх, та прави ня¬
кой да замръзне, да се вцепени. Смразяващ поглед.
смрачавам нсв., см рача св. прх. Правя, направим нещо
да стане мрачно. — се нпрх. Ставам мрачен. Небе¬
то се смрачи. смрачава [се], смрачи [се] безл. Става
мрачно, тъмно; мръква. Като се смрачи. ще тръг¬
нем. *
смрежвам нсв., смрежа св. прх. Замрежвам (във 2
знач.), закърпвам.
смрика ж. 1. Вид дребнорасла планинска ■ хвойна с по¬
легнало стъбло и възтъпи' листа, Лишрегиа
сотшпишз бергезза. 2. Хвойна. 3. Лиственица,
смрмков прил. Който се отнася до смрика, който е от
смрика. Смрикови клонки.
смръзвам се нсв., смръзня се св. нпрх. 1. Сгъстявам се,
втвърдявам се при ниска температура, от студ.
Лойта се е смръзнала. 2. За вода —— ставам на лед;
? замръзвам. Водата се е. смръзнала, 3. Става ми
много студено; изстивам, замръзвам, премръзвам.
4, прен. Вцепенявам се. Смръзна се от страх.
смръквам нсв.. смръкна св., прх. и нпрх. Смъркам вед¬
нъж или поединично. Смръкна емфие и кихна.
смрЪква се нсв., смръкне се св. нпрх. рядко. Мръква
се, смрачава се. .	·
смръщвам нсв., смръщя св, прх. Намръщвам. Смръщил
вежди. — се нпрх. Намръщвам се.
смуглост ж. книж. Качество на смугъл; мургавина.
смурьл прил. книж. Мургав, възчерен. [рус.]
смукалия ж. Смукало (в 1 знач.).
смукало ср. 1. Уред с тръба за поемане на течности.
2. обикн. мн. спец. Органи у някои животни, с кои¬
то поемат храната си или им служат за захващане.
Устно смукало.
смукАтел м. Смукач (в 1 знач.).	.
смукателен Прил. от с м у ка т е л. Смукателна
помпа.
смукач м. 1. Устройство, уред за изтегляне, изсмук¬
ване на течност или въздух. Автомобилът работи
на смукач. 2. разг. презр. Пияница,
смуквам нсв., смъкна св. прх. Смуча веднъж или пое¬
динично. От време на време смуква от лулата.
смут м. 1. Бъркотия. Изведнъж настана смут, всички
се раздвижиха. 2. Бунт, размирица. Обществени сму¬
тове. 3. прен. Душевно колебание, несигурност, обър¬
каност, смущение. Смут обхвана всички насъбрани.
смутен прил. За време — когато има обществени сму¬
тове; размирен. Смутно време. Смутни дни,
смутен прил.. Който е обхванат от смут, изпитва сму¬
щение; разтревожен, изплашен, объркан,
смутеност ж. Състояние на смутен,
смутКтел м. и смутИгелка ж. Който предизвиква
смут. Смутшпеш на обществения ред,
смутя, смутявам вж. смущавам.
смуча нсв. прх. 1. Поемам, дърпам навътре в себе си
течност, сок с плътно долепени устни или друг те¬
лесен орган, с тръба, с корени и др. Смуча лимон.
Смуче оранжадата * със сламка. Комарите смучат
' кръв. Дървото смуче влага от почвата. % Изтеглям
течност, въздух, дим, прах. Смуча наргиле. Венти¬
латорът смуче прашния въздух. 3. Имам, държа не¬
що в устата си, та го разтварям със слюнка и пос¬
тепенно го поглъщам. Смуча бонбон. 4. разг. Пия
жадно, много. Смучат като смокове. 5. прен. Екс¬
плоатирам чужд труд и блага. Смукали са ни и
турци, и чорбаджии.
смушвам нсв., смутна св. прх. 1. Започвам да муша,
муша в отделен случай или поединично. Смуших
коня, за да стигнем по-рано.■ 2. Скривам. Смуши го
ч е пояса си. — се нпрх. Скривам се. Смушиха се в
шубрака.	*
смушквам нсв., смушкам св. прх. Смушвам (в 1 знач.).
смущавам и (книж. рядко) смутявам нсв,, смутА св.
прх. 1. Предизвиквам смут, смущение, душевно без¬
покойство; тревожа. Смущават ме вашите похвали.
Смутиха го в^рос^пе ви. > > Безкрайна жал и
жив мъртвец смутяват .мойто ложе. Н.Лил. 2.
‘ Нарушавам, обърквам. Смущава обществения ред и
спокойствие, 3, Преча. Смущава ме, та не мога да
4 смятам. — се нпрх. Не съм спокоен, тревожа се,
разсейвам се.
смуш&вве ср. 1. Действие по гл^. с м у т я. 2. Стесне¬
ние, безпокойство. Изпитвам смущение.
i

сэтЪхим мс нсв., ш&ди ме св. нпрх. Смъдн ме кратко,
веднъж или поединично.
смъдёж м. Смъдене.
смъдяе ме «ж, смъдва ме.
смъдй нсв. прХх обнкк. в 3 л., в съчет с мест. м е, т е,
го и пр. Причинявам, източник съм на особено
дразнене или лека парлива болка, която някой усе¬
ща. Раната ме смъди. Смъдеше ме гърбът. Очите
ме смъдяха и сълзяха, смъдн ме нпрх. Усещам. из¬
питвам особено дразнене алн лека парлива болка
(в някоя част на тялото).
смъквам нсв., смтасва се. прх, 1. Свалям нещо с мък¬
нене. с дърпане; свличам. Смъкнеха оратора от
трибуната. Смъкнаха ми дрехата. 2. прен. разг. От¬
крадвам, отмъквам, задигам. 1 прен. Намалявам,
снижавам. — се нпрх. 1. Слизам, спускам се от не¬
що високо, по стръмен наклон, из надолнище. Едва
се смъкнаха от върха. 2. Падам, свличам се. Кърпа¬
та се смъкнала от главата й. 3. прен. разг. Отслаб¬
вам.
смълчАвам се нсв., смълкй се св. нпрх. Преставам да
говоря, да издавам глас, звук, шум; замълчавам,
притихвам. Навън се чу шум, гостите се смълчаха.
смълчан прил. Който е престанал да говори, който не
издава глас, звук, шум.
смьмрям нсв., смъмря св. прх. Мъмря някого в отде¬
лен случай или понякога. Бащата смъмри децата и
те се умириха.
смънквам нсв., смънкам св. прх. Казвам, изговарям
нещо с мънкаме, неясно. Смънка нещо под носа си.
смърдеж м. 1, Смърдене. 2. Смрад, воня.
смърдй нсв. нпрх. Издавам смрад; воня. Смърдиш ка¬
то пор. Смърди на непарена бъчва.
смъркам нсв. 1. прх. Поемам през носа си. Смъркай
вода и кръвта ще спре. 2. нпрх. Подсмърчам. Избър¬
ши си носа, стига си смъркал. 3, прх. разг. Пия, пи¬
янствам.
омърсявам нсв., смърсА се. прх.. рядко. Замърсявам,
омърсявам. Омърсиха кладенеца. — се нпрх. Облаж¬
вам се, омърсявам се.
смърт ж. 1. Свършен, край, прекратяване на живота;
умиране. Естествена смърт. Насилствена смърт.
Пребиват го до смърт. Лека смърт. 2. Въображаем
скелет, олицетворен образ; обикн. с коса в ръцете,
който отнема живота, взема душите на хората,
Присътла му се смъртта. Измършавял като
. смъртта. 3. прен. Нещо крайно омразно, противно.
Това ми е смъртта. Смърт ми е да го гледам. 4,
диал. Погребение. О Бяла* смърт. На живот* ■
смърт.
смъртен прил. 1. Който е обречен на смърт, не може
да живее вечно. Прот. безсмъртен. Чове¬
кът е смъртно същество. Всички сме смъртни. 2.
• Който се отнася до смърт. Смъртен случай. Смър¬
тен час. На смъртно легло. Смъртна присъда. 3.
Който причинява смърт; смъртоносен. Смъртна
отрова.. 4. прен. Най-страшен, опасен. Смъртен
враг. Смъртен грях. О. Смъртен скок остар, — сал¬
то, салтомортале. ■
смертник м. и смъртница ж. Умрял и още непогребан
човек; мъртвец. При смъртник не се ходи с празни
ръце. '
смъртно Нарч. от смъртен. Смъртно ранен.
Смъртно уморен.
смъртност ж. книж. Относителен брой, количество на
умиранията в дадено време или за дадена общност
от хора. Детска смъртност. Висока смъртност.
смйжтм 905
смъртомбсея прил. Който причинява смърт, Смърто¬
носна болест.
смърч м. 1. Високопланинско иглолистна дърво от
рода на елата, с увиснали шишарки, Рм%н ехсеЬм.
2. диал. Смрика. '
смърчов прил. Който се отнася до смърч. Смърчова
гора. Смърчови греди.
смътен прил. Неясен за разбиране, за долавяне със се¬
тивата. Смътен шум. Смътен спомен. Смътна бол¬
ка..
смътно нарч. Неясно, .мъгляво. Ти смътно се мяркаш
ит моята памет. Деб. Смътно си спомням.
смяна ж. 1 Сменяване, заместване на едно пешо с
друго; замяна. Да направим смяна: ще ти дам ръж,
ще ми дадеш жито. Смяна на караула. Смяна ма
правителството. Смяна на белъото. 2. Всяко от не¬
щата, конто взаимно се сменят, заменят. Две сме¬
ни белъо. 3. Работници, пазачи в др., които се за¬
местват едни други. Идва смяната. Ние сме от
втора смяна, 4. Ред или време ва такова замест¬
ване, През първата смяна всичко беше спокойно.
Работя на смени. 5. прен. поет. Ново поколение.
Бодра смяна.
смятам нсв., смАгня св. прх. 1. Боравя с числа, извър¬
швам аритметични действия; изчислявам, пресмя¬
там. Смята парите си. Не мога да смятам. Не мо¬
же да сметне задачата. 2. Мисля, размислям,
имам определено мнение, решавам. Не смята, че
идват старини. Сметнахме, че всичко е наред. 3.
обикн. нсв. Възнамерявам, кроя. Смятали дЬ зами¬
нат в събота. 4. Имам някого за нешо, някакъв; за¬
читам. Тук не го и смятат за човек.
смятане ср. 1. Действие по гл. смятам; боравене
‘ с числа. Уморих се от смятане. 2. Учебен предмет
в началните класове за изучаване на основните
аритметични действия; аритметика.
. .смях, смехът м. 1, Характерен, специфичен глас, звук,
придружен с енергично издишване и движение на
лицевите мускули, който човек издава за израз на
радост, веселие, удоволствие и др. чувства. Весел
смях огласи околността. 2. Подшравка, присмех.
Станал е за смях на хората. 3. Нещо смешно; сме¬
хория, смешка. Дошъл да ни прави смях. О Зали¬
вам се* от смях. На смях — на шега, не сериозно.
Умирам* от смях.
снабден прил. 1. Който яма, на който е доставено
нужното. Войска, снабдена с модерно оръжие. 2,
Който има определени части, органи и под. Крока-
та на орела са снабдени е яки нокти.
снабдйгел м. Служебно лице, което снабдява предп¬
риятие, учреждение и др. с необходимите стоки,
материали, продукти; доставчик,
снабднтелиш прил. Който се отнася до снабдител а до
снабдяване. Снабдителни служби.
снабдявам нсв., снабдй св. прх. Доставям, набавям ня¬
кому нещо. Снабдих го с дрехи и обувки, — се нпрх.
Набавям си, сдобивам ое с нещо. Снабдих се с ча¬
совник. (рус.)	.
сяагА ж. 1. Човешко тяло, стан. Стройна снага. 2.
Човешко тяло без главата и крайниците; туловище,
труп. Боли ме снагата.
сладка ж. Снажданс, съединяване,
свяждям нсв., снадя се. прх. Пришивам, приковавам,
прилепвам към нешо къс от същата илн подобна

906 снажен
материя, за да, стане по-дълго. Снаждам риза.
Снаждам греда.
снажен прил. Едър, с добре развита, -стройна снага. *
Снажна жена. Снажен мъж.
сийжиост ж. Качество на снажен,
снайпер м. 1, спец. Оптически мерник за точна стрел¬
ба. 2. остар. Снайперист, [англ.]
снайперист м. Опитен, точен стрелец, който борави е
оръжие, снабдено с оптически мерник,	-
сн&(й1еров прил* За оръжие — който е снабден с опти -
чески мерник, със снайпер. Снайперова пушка.
сий!н]е{ржи прил. Който сс отнася до снайпер (главно
във 2 знач.). Снайперска стрелба.
снаряд м. Напълнено с взривно вещество цилиндрич¬
но метално тяло, което се изстрелва от оръдие.
Неприятелят .ни беше открил. защото снарядите
почнаха да падат около нас. [рус.]
снаряжение ср. Всичко, с което е снабден отделният
войник, военна част или цялата войска; амуниция.
Войникът се яки в пълно бойно снаряжение, [рус.]
снасям нсв., снесД св. прх. За птица или друго женско
животно. — отделям, изкарвам, ‘изхвърля от орга¬
низма си яйце, яйца. Чакам кокошката да снесе.
снаха ж, 1. Жена на син (по отношение на родители¬
те). Имам си вече снаха. 2. Жена на брат или бли¬
зък роднина.
снахин прил. Който е на снахата. Тя е снахина ми сес¬
тра.
снахица и снашйци ж. Умал. от снаха,
снеговалеж м. Валеж от сняг. След големите снегова¬
лежи времето изстина. -
сшеговйт прил. Изобилен със сняг; снежен. Но мина зи¬
ма снеговита, отиде пролет дъждовита. Яв. ,
сшегозадържяме ср. Изкуствено задържане на сняг йр
полето за запазване на влагата и за защита на по¬
севите от измръзване.	»
снегорин м. Снегориначка.	'	*
смегормпачка ж. Приспособление или специална кола
за разчистване на снега по пътищата,
снегохпдки мн. (снетоходка ж.) Приспособление във
вид на елипсовидни рамки с гъсто преплетени ко¬
жени ивици или жилави пръчки, които се привърз¬
ват на краката при ходене по дълбок сняг.
снегочнстйчен прил. книж. Който се отнася до отстра¬
няване, почистване на сняг, главно от пътищата.'
Снегочистачни машини.	.
снежен прил. 1. Който е от сняг. Снежна покривка.
Снежни топки. Свежна вода. Снежен човек. 2. .При¬
дружен със сняг. Снежна виелица. Снежни бури. 3, За
време — когато, през който има сняг. Снежна зима.
<> Снежна китка — декоративен градински храст,
видоизменение на калината, с едри бели кълбовидни
сьцветия, УШшгпшп opudus уаг, з^гйе; картоц.
снежн нсв. безл. Вали сняг.
снежинка ж. Отделна частичка падащ сняг. Из възду¬
ха се носят снежинки.	,
снежнобял прил. Бял като сняг; белоснежен. Снежно-
бели цветя.	.
снема вж. снемаь^снимам.
снемам нсв,, снема се. прх. 1. Свалям, премествам не¬
що от по-високо на по-ниско място. Снемете куфа¬
рите. 2. Свалям, махам от себе си нещо, което съм
облякъл или обул, което нося. Снемете си обувки¬
те. Снемете шапка. Снемете всички украшения.
Снехме раниците. 3. прен. Прекратявам силата,
действието, валидността на нещо, преставам да
признавам, да поддържам нещо. Снемаме въпроса
от дневния ред. Ще снемем обсадата на града. Сне¬
мам от себе си всяка отговорност. Това не снема
от него задължението да работи добре. Снемаме
доверието си от него. 4· В съчет. с очи,
поглед, обикн. с отрицание — преставам да
гледам нещо. Момъкът не снемаше очи от хубаво¬
то й лице. 5. Отстранявам от заеман пост, изпъл¬
нявана длъжност и под. Снеха го от директорско¬
то място. 6. книж. Отсгршшвам нщцо,
прекратявам действието му чрез неговото преодо¬
ляване, разрешаване. Снемам противоречие. 7. Пра¬
вя копие или снимка от нещо, на нещо. Снемам
план на местността. 8. спец. Установявам, получа¬
вам нещо чрез разпит. Снемам показания. Снемам
самоличността на свидетел.
снеса вж. снасям,
снижа вж. снижавам И снизявам.
снижа вж. с н и з в а м,
снижавам и снизявам нсв., снижа св. прх. Намалявам,
понижавам. Снижавам цени. Снижавам себестой¬
ност.
снйзвам нсв., снижа св. прх.. разг. Съсипвам, развалям,
. разнебитвам. Болестта ме сниза. — се нпрх. 1. Раз¬
падам се, разкапвам се. 2. Смъквам се, падам като
подкосен. Чу се изстрел и човекът се сниза до сте¬
ната.
снизходителен прил. Който показва, проявява сниз-
хождение; отстъпчив, мек, търпелив. Той се показа
снизходителен към грешките му. [рус.]
снизходителност ж. Качество или проява на снизхо¬
дителен.
снизхождение ср. Отстъпчивост към чужди грешки
или недостатъци. Проява на снизхождение. [рус.]
снизйвам вж. снижавам.
снимам нсв., снема св. прх. 1. Правя снимка; фотогра¬
фирам. Снимаха го за вестника, 2. Запечатвам об¬
раз, изображение на нещо върху фотографска или
филмова лента, с телевизионна камера и др., което
може да се възпроизвежда. Отидоха да ги снимат.
Снимаха ги за телевизията. Снимат филм за вой¬
ната. — се възвр. и нпрх. Ще се снимам за паспорт.
снимачен прил. Който се отнася до снимане, свързал
е със снимане. Снимачна шощадка. Снимачен екип.
снимка ж. 1. Образ, изображение, получено чрез хи¬
мично въздействие на светлината върху светлочув¬
ствителни материали и пренесено върху специална
хартия. Снимка за паспорт. Сватбени снимки. 2.
Снимане (на филм). Вътрешни снимки. Снимките
са правени на морето. Пробни снимки. 3. Топограф¬
ска скица на местност. О Окомерна* снимка*
снимков прил. Който се отнася до снимка,
снишавам нсв., сниша св. прх> Правя нещо да стане по-
ниско. Снишаваше широките си плещи, та да не се
забележи. Йов. Когато говори, снишава гласа си.
— се нпрх. 1. Ставам по-нисък. Пътят постепенно
се снишава. 2. Навеждам се, смъквам се надолу.
Сниших се, за да мина през вратата.
сноб м. и снобка ж. Човек, който отдава прекадено
голямо значение на общественото положение и бо¬
гатство, стреми се да подражава на маниерите, вку¬
совете и модата във висшето общество, презира по-
долпите от себе си и претендира за изтънчен вкус
и висока интелигентност, [англ.]
снобизъм м. книж. Поведение, държане на сноб.

смОбсуи при*. Който се отнася до сноб. Снобска среда.
Снобски разговор. Снобска публика.
сновА нсв. 1. прх. Нареждам, натъкмявам основа за
тъкан. 2. нпрх, Ходя насам-натам, скитам нагоре*
надолу. Снове из село. Келнерите сноват забързано.
сновАлка ж. Уред за сноване — правоъгълна рамка
с водоравна разположени напречни пръчки. па ко¬
ито са нанизани цеви с прежда за основа на платно,
тъкан.
сноп м. 1. Голяма връзка от житни. ръжени или други
стъбла заедно с гласа. Отидоха на нивата да то¬
варят топи. Връзвам снопи. 2. Подобна връзка от
други еднородни предмети. Сноп дърва. 3. прен.
Група, съвкупност, множество от лъчи или искри.
излизащи от едва точка, от един център. Сноп
светлина.
сиодовръзвАчкя ж. Уред, машина за връзване на сно¬
пи.
снопче ср. Умал. от с н о щ малък сноп. Снопче бан¬
кноти.
сносен прил. Който може да се търпи, който не е лош,
но не е и много добър; приличен, среден. Сносен
живот.
сношавам се нсв. нпрх. 1. остар. Осъществявам, нами¬
рам се в някаква връзка с някого или нещо. Сно¬
шаваме се чрез писма. 2. Извършвам полов акт;
съвкупявам се."
сношение ср. 1. остар. Общуване, допир, съприкосно¬
вение. 2. Полов акт; съвкупление,
снощен прил. I. Който е от снощи, станал е снощи.
Снощен дъжд. Забрави ли снощният ни разговор? 2.
прен. разг. Който е махмурлия, ве е напълно изт¬
резнял след напиване от снощи, от предишната ве¬
чер.
снощи нарч. Вчера вечерта. Пристигнах снощи.
сняг, снегът м. Валеж от полупрозрачни ледени крис¬
талчета, снежинки с различна форма и големина,
какго и натрупаната върху -земята маса от такива
кристалчета, снежинки. Зиме вали сняг. Снегът пок¬
рива земята. Децата се бият с топки сняг. Дебел
сняг, голям комат. Поел. О Лански (лалшеи) сняг
— нещо маловажно, незначително, безсмислено, от
което никой не се интересува, Ляния на вечните сне¬
гове — над или зад която снегът никога не се сто¬
пява,
со вж. с.
соярд ср. остар. Домашна вечеринка, [фр.]
едба ж. 1, прост. Стая. 2. диал. Пещ, печка, [унг.]
собствен прил. 1. Лично свой, напълно свой. Собстве¬
на къща. Собствен велосипед. 2. Направен, казан,
създаден и т.н. лично от някого. Това са собстве¬
ните му думи. Дойдох по собствено желание. 3.
Които естествено, природно принадлежи някому,
присъщ е на някого. Мисли със собствената си гла¬
ва, Не вярва в собствените си сили. О Собствено
име — име на отделен човек, животно, град, село,
река, планина, местност и др, [рус.]
собственик м., собственица и собственичка ж. Който
има право на собственост над неща; притежател,
владетел. Едър собственик.
собственически прил. Който се отнася до собственик.
Собственическа организация.	-
собствено нарч., обикн. вметн. Всъщност, дето ще ре¬
че, с други думи. Какво собствено беше се случило?
собственоръчен прил. Направен със собствена ръка; са¬
моръчен. Собственоръчен подпис. > > Написал го е
собственоръчно,
сок 907
собственост ж. !. Предмети, вши, ценностм по отно¬
шение на този, комуто принадлежат, който разпо¬
лага с тях; имущество, притежание. Движима и
недвижима собственост. Къщата е собстве¬
ност. Нямам никаква собственост. Заводите са дър¬
жавна собственост. 2. (Система, форма на| владе¬
ние, притежаване н използване иа имуществата
(средствата за производство м предметите за пот¬
ребление). Собственост върху земята. Частна соб¬
ственост. Социалистическа собственост.
сова ж. I. Птица (обикновена) кукумявка. А*Ьспе
поста. 2. мн. спец. Разред нощни, постоянни n пре¬
летни грабливи отиди, от които иай-разпростране-
ни са бухалът, обикновената кукумявка, блатната
сова в др., Strigtfonres.
еовАлкя _ле. 1. Приспособление във вид иа продълго¬
вата, със заострени краища дървена рамка, с която
нишка от вътъка се прокарва между нишките на ос¬
новата при тъкане. 2. Приспособление на шевна
машина, в което се поставя калерчето с долния ко¬
нец. 3. Двете кости на ръката между лакътя и кит¬
ката. 4. прен. а. Редовно, повтарящо се движение
между две точки, до определено място и обратно.
Дипломатическа совалка, б. Нещо, обикн. транс¬
портно средство, което осъществява такова движе¬
ние, Космическа совалка.
едвам нсв. прх. нар. Бързо н със замах мятам, хвър¬
лям нещо или вкарвам, пъхам, провирам нещо ня¬
къде. Совай по-леко совалката. — се нпрх. Спускам
се, политам или се провирам, пъхам се някъде бър¬
зо и плавно. Совахме се из навалицата,
соввам нсв., совна се. прх» нар. Совам веднъж или по¬
единично. Совиах си ръката в гнездото. — се нпрх.
Совам се веднъж или поединично. Мишките се сов-
наха в дупките си.
сбда ж. 1 Търговско, техническо название на натриев
карбонат или натриева основа (напр. сода за хляб,
сода каустик, калцинирана сода). 2. стесн. Сода за
хляб. 3. Вода, газирана с въглероден двуокис. 4.
Стъкло, бутилка с такава вода. <> Калцинирана* со¬
да. Сода каустик*. Сода за оране; лугава сода —
калцинирана сода. Сода за хляб; сода бикарбонат
— натриев бикарбонат ИаНСОз: бяло кристално
вещество, което се използва в готварството, за ле¬
карствени средства и др. [ит.]
еддаджия м. разг. Производител и продавач на сода
(в 3 знач.).	.
ебдея прил. 1. Направен със сода (за хляб). Солена пи¬
та. 2. Предназначен за сода (в 3 знач.). Садено ши¬
ше.
содов прил. Който се отнася до сода или който съдър¬
жа сода, направен със сода (в 1 знач.). Содов разт¬
вор. Содов завод.
содомйт м, книж. Полово извратен човек, отдаден на
содомия.
содомия ж. книж. 1, Полова изнратсвост. главно пе¬
дерасти* я скотоложство. 2. разш. Разврат, (от
геогр. соб.]
соев и сбея прил. Който се отнася до соя или е при¬
готвен от соя. Соено брашно.
сой м. прост. Род, порода. Куче от сой. [тур.]
сойка ж. Креслива горска птица с бели и черни пера,
Gamitas	усойка,
сок м. 1. Течност, влага, която се намира в клетките.

908 сокай {
тъканите или празнините на растителен или живо¬
тински организъм. Жизнен сок. Стомашен сок. 2.
Течност, получена чрез изстискване на плодове.
Ябълков сок. Сок от малини. 3. Солена течност, в
. която се пази кисело зеле; зелева чорба.
сокйй м: Женска украса за глава във вид на шапчица
със спусната отзад кърпа.
сокак м. прост. Улица, уличка. {ар. > тур.]
сокернца ж. Птица от семейството на враните, с ка¬
фява Перушина и светли капковиднн петна,
Кипйга§а сагуоса1астез; орешарка.
соковарка ж. Домакински уред за приготвяне на пло¬
дови сокове.	.	'
сокоязстисквЗчка ж. Домакински уред за изстискване
на плодови сокове.	,
сокол м. 1. Всяка от няколкото вида дневни грабли¬
ви птици със закривен надолу клюн и много сил¬
но зрение, Ра1со. Сив сокол. Ловен сокол. 2. прен.
Храбрец, юнак. О Гол като сокол — съвсем бе¬
ден, гол.	,
соколар м. 1. ист. Някогашен царски или болярски
прислужник, който обучавал ловни соколи. 2. Ло¬
вец с обучен сокол.
соколица и соколка ж. Женската,па сокол,
сокблиик м. ист. Соколар, крагуяр.
соколов прил. Който сс отнася до сокол, който е при¬
същ, характерен за сокол. Пиле соколово. Соколови
очи.
сол1 м. 1. Бяло или безцветно кристално вещество,
натриев хлорид, който се употребява за подправка
на храни, за консервиране и пр. Готварска сол.
Морска сол. Каменна сол. Слагам сол в ядене. 2.
прен. книж. Тънко остроумие, духовита насмешка.
3. прен. Най-добрата или най-важната, най-същест¬
вена част, съставка на нещо. Смятат се за солта
на земята. 4. спец. Химическо съединение на кисе¬
лина с метал. Соли на сярната киселина. О Анг¬
лийска* сол. Ставам на сол — счупвам се, ставам
; на дребни късове. Чашата падна и стана на сол. С
хляб* и сол посрещам. Търкам (чукам, трия,
меля, кълцам) сол на главата някому — мъча,
измъчвам някого с постоянни, непрестанни укори,
кавги, натяквания. Шарена* сол. .
сол? ср. муз. Музикален звук, пета степен от музикал¬
ната гама, бележен още с G. [ит.]
солар м. Солопроизводител.
соларен прил. книж. спец. Слънчев, [от лат.]
соларство ср. Производство на морска сол.
солд0т1г|ии] м. остар. Войник. Само ти, солдатино чу¬
десни} Ваз. [ит. > рус.]
солдатскн прил. остар. Войнишки. Солдатска служ¬
ба.
солен прил. Който се отнася до сол, състои се от сол
или е свързан с добиване на сол. Солни пластове.
Солни находища. Солна мина. G Солна киселина
хим. — вода, наситена е хлороводород,
солен прил. 1. Който съдържа (много) сол. Морската
вода е солена. Солено ядене. 2. Запазен от развала,
консервиран със сол. Солена риба. 3. прен. Скъп,
неприятен. Това удоволствие ми излезе солено. 4.
прен. За език, реч и пр. — остър, язвителен или не¬
приличен. Дързък е и закачките му са доста солени..
соленее нсв. нпрх. Имам солен вкус, солен съм.
* соленичък Нрил. Умал. от селён.
соленки мн. (соленка ж.) Сухо тестено ядиво, слад¬
карско изделие с приятно солен вкус,
солйти мн. (солета ж.) Вид тестено ядиво — препече¬
ни тестени пръчици, глазирани и посолени отвън.
солидарен прил. юшж. 1. Общ, еднакво задължителен
за всички участници. Солидарна отговорност. > >
Ще отговаряте солидарно. 2. Който е свързан с ня¬
кого или нещо чрез общи възгледи и интереси и го
* подкрепя. Той е солидарен с тебе. [лат.]
солидаризирам се мсв. и се., нпрх, книж. Проявявам
солидарност, солидарен съм. Солидаризирам се на¬
пълно с мнението на другаря см.,
солидарност ж. книж. Общност, съгласуваност на
идеи, цели, интереси и взаимна подкрепа. Проявя¬
вам солидарност. Ден на международната солидар¬
ност.
солиден прил. 1· Здрав, траен, масивен, надежден, си¬
гурен. Солидна постройка. Солидни основи. Солидна
защита. Солидни познания. 2. прец. Важен, сериозен,
не лекомислен. Солиден вид. Солиден учен. Солиден
човек. 3. прен. Значителен, голям. Солидна сума па¬
ри. Солиден обед. > > Хапнахме солидно. [пат.]
солидност ж. Качество на солиден,
солило ср. нар. Вода или каша с много сол за осоля¬
ване на нещо. Накиснах рибата в солилото.
солмпсйзъм м. книж. Крайно субективноидеалисти-
ческо философско учение, което признава за единс¬
твена несъмнена реалност отделния човек и негово¬
то съзнание. [от лат.]
солнясйст ли книж. Привърженик на солипсизма,
солист м. и солйсгка ж. Певец, музикант или бале¬
тист, който изпълнява нешо сам, соло. Солист на
хор. Солист в операта.
солнАк м. [Домашен] съд, в който се пази сол;
солница.
сдлница ж. 1. Оградено равно място, където се влива
солена морска вода за изпаряване и добиване на
сол. 2. Мина за добиване на каменна сол.
солница ж. Малък съд, в който се слага сол на тра¬
пеза; солник. -
соло ср. 1. Музикално произведение, предназначено
за изпълнение от един инструмент или глас. Соло
за цигулка. Соло за тенор. 2. Танц, изпълняван от
едно лице. Соло в балет. 3. като нарч. Самостоя¬
телно, единично, без участието на други изпълни¬
тели. Пея соло. Свиря соло. О Оставам соло прен.
разг. — бивам изоставен, загубвам подкрепата,
поддръжката на другите, обикн. при разискване,
, спор и под. [ит.]
солов прил. Който се изпълнява от едно лице. Солов
номер.	*	.	«
солодобив м. Добиване, добив на морска сол.
сололобйвен прил. Който се отнася до солодобив.
сололюбйв прил. За растение ——■ който се развива вър¬
ху солена почва.	,
солопроизводител м. Производител на (морска) сол.
солук м. прост. Дъх. Изпи виното на един солук.
<> Вземам* си солука. [тур.]	.
солфеж ад муз. Вокално упражнение за развитие на
слуха и за придобиване на навик, умение да се пее
по ноти без текст и без съпровод на инструмент,
[ит.]	·	'
солй нсв. прх. 1. Слагам сол за вкус, подправям със
сол; посолявам. Соля ядене. 2. Консервирам със
сол; насолявам, осолявам. Соля риба. 3. Посипвам
с нещо ситно. Соля със захар. Солят поледиците с
пясък.

сом м. Голяма тлъста сладководна риба с дълги мус¬
таци, SilærjB з]апш. Сомът обича дълбоките води.
соматичен прил. пале. спец. Телесен. Прот.
психичен, (от лат.}
сомбрАро др. Испанска или мексиканска широкопола
филцова или сламена шапка, [исп.]
сомнамбул м. юшж. Лунатик, [фр., ием.]
сомнамбуле* прил. юшж. Който се отнася до сомнам¬
бул и сомнамбулизъм. Сомнамбулно състояние.
сомвамбулАзъм м. юшж. Лунатязъм. [лат.]
сдмов прил. Който е от сом. Сомово месо.
смаят м. ез. Съгласен звук, който сам може да об¬
разува сричка. [лат.]
сонянтен прил. ез. За съгласен звук — който може сам
да образува сричка. Сонантно [р].
сонАта ж. Музикално произведение за един или два
инструмента. Соната за цигулка и пиано, [ит.]
соиДтен прил. Присъщ, характерен за соната. Сонатен
концерт.
сбила ж. 1. Съоръжение за пробиване и изследване
на земните пластове. 2. Медицински уред във вид
на твърда или гъвкава тръба за проникване в някои
органи за изследване, за вкарване на лекарства и
др. 3. Балон с апаратура за метеорологични изслед¬
вания. 4. Космически летателен апарат за изучава¬
не на космическото пространство, [фр.]
сондОж м. 1. Проникване, изследване, проучване със
сонда. 2. прен. Проучване, осведомяване, допитва¬
не. Правя сондаж на общественото мнение, [фр.]
сондажен Прил. от сондаж. Сондажна кула.
Сондажна бригада.
сондирам нсе. и св., прх. 1. Пробивам или изследвам,
проучвам със сонда. 2. прен. Предварително разуз¬
навам, допитвам се, проучвам нечие мнение, наст¬
роение, желание и др. Сондирам родителите си да¬
ли ще позволят да замина. <5 Соиджрам почвата —
проучвам условията, възможностите (за нещо],
соибт м. Стихотворение от 14 стиха, разпределени в
2 четиристишия и 2 трислпияя е особено, устано¬
вено разположение на римите. Сонети от Петрар¬
ка. [ит.]
сонАея прил. Който се отнася до сонет. Сонетно фор¬
ма . О Сонетеи венец — цикъл от 14 сонета, в който
всеки нов сонет започва с последния стих на пре¬
дишния.
сонм м. и сонмище ср. аПарин. Събрание, сбор, тълпа,
множество. Сонм нечестивци.
сонбр м. ез. Звучна съгласна, която няма беззвучно
съответствие. [фр.<лат.]
сонбрен прил. ез. За съгласен звук — който се образу¬
ва с помощта на глас я незначителен шум. Сонорни
са съгласните [м, н, л, р].
сол м. диал. Сопка.
сбпа ж. Дебела тояга за бой. Ударил кучето със сапа.
[тур-]
ебааджня м. разг. Побойник.
сбпам се нсв. нпрх. Говоря, отговарям сърдито и гру¬
бо; подвиквам, тросвам се. Не говори човешки, ами
само се сопа.
сбпвам се нсв., сбпна се се. нпрх. Сопам се веднъж или
поединично, в определен случай. Той се сопна на ба¬
ща си.
сопка ж. диал. Чучур, тръба, улей; соп, шопка.
сбпнат прил. 1. Който се сърди, кара се, проявява не¬
доволство; сърдит, троснат. Сопнат човек. 2. Който
. е проява на такъв човек. Сопнат отговор.
сопол м. 1. Лигавила, която се отделя от носа.* Избър¬
софястнка 909
ши на детето сополите. 2. Месест израстък над но¬
са на пуяк.
сопола· м. и сооо/uüm ж. 1. Сополи* човек. X прен.
Млад, неопитен, неразумен човек.
сололАясо м. я солол^ка ж. Сополяи, сополанж.
соπодЯюсπеж■ я сπππлА·овсе· прил. Който се отнася
до сооолан, сополанко,
сммопв прил. 1. Комуто текат (много] сополи от ро¬
са, чийто нос не с избърсан от сополите. Сополшо
дете. 2. Изцапан със сопол. Сополиви кърпи.
сошопй· нсв. прх. Цапам със сополи. Когото е хре-
, мае, сополиви по няколко кърпички. — се нпрх. I. Те¬
кат ми сополи. 2. разг. Плача,
сопслко м. я сопбдка ж. Со^лак.
ебпог м. диал. Соп, сопка.
сопран м. Сопрано. [нем.]
сопрано ср. 1. Най-висок женски глас при пеене, Ко-
лоратурно сопрано. 2. Певица с такъв глас. [нт,]
сопрАнов прил. Който се отнася до сопран, сопрано.
Сопранов глас. Сопранова партия.
сорбент· мн. «сорбит м.) Твърди вещества или теч¬
ности, които се използват за поглъщане на газове
или разтворени вещества от разтвори илн от смес
от газове. Активният въглен е вид сорбент. [от лат.]
сбрго ср. Род високостеблени тревисти растения от се¬
мейство житни, каквито са балурът, суданката, за¬
харната метла и др„ Зо^Ьиш.
сорт м. I. Разновидност на културно растение. Зимен
сорт ябълки. Нов сорт картофи. X Качество, раз¬
ред. Вино първи сорт. [фр.]
сортАчвам се нсв., сортАча се св. нпрх. прост. Ставам
ортак, съдружник с някого; сдружавам се.
сортирам нсв. и св., прх. Разпределям, подреждам по
вид или качество. Сортирам стока,
сортирмвАч м. и сортировачка ж. Който сортира не¬
що.
сортврдвка ж. Сортиране.
сортировъчен прил. Който се отнася до сортировка,
сортов прил. 1. Който се отнася до сорт. Сортов кон¬
трол. 2. Който е от висок сорт, от високо качество.
Сортово семе.
сос м. 1, Рядка като каша приправка към ядене.
Юофтета с доматен сос. 2. Течност в ядене. Сос
на яхния, [фр.]
софа ж. 1 Тежко неподвижно канапе; диван, 2. диал.
Дървена част на мипдер, (от ар.]
cпфЯзъм м. юшж. 1. Формално и привидно правилно,
но невярно и измамно по същината си съждение,
умозаключение, построено върху преднамерено не¬
коректно приложение на логическите правила и
операции. 2. прен. Хитро и умело извъртане; софис¬
тика. [гр.]	*
софлст м. книж. 1· обикн. мн. Условно название на
древногръцки философи от V—IV в. преди н.е. —
платени учители по философия, красноречие и дру¬
ги общественополезни знания, които утвърждават
относителността на човешкото познание, изхождат
от представата за отсъствие на абсолютна истина
и обективни ценности. 2. прен. Човек, който си слу¬
жи със софизми, хитро и умело извърта, [гр.]
софистика ж. книж. 1. Философско течение в древна
Гърция, създадено от софисгите. 2. Употреба на
софизми, разсъждение и начин на доказване, пос¬
троени върху преднамерено, съзнателно наруша-

910 софистйчен	„	-
нане на законите и принципите на формалната ло¬
гика.
софнстйчея прил. книж. Който се отнася до софист и
софистика (главно във 2 знач.).
софястка ж. Жена софист (във 2 знач.).
софиЯнец м. и софиянка ж. Човек, който е роден или
живее в София.
софрА ж. нар. 1. Ниска кръгла маса за ядене; паралия,
синия. 2. Маса за’ ядене. Слагам софра.. Сядам на
софрата, [ар. > тур.]
софтуАр м. спец. Съвкупност от програми, които оси¬
гуряват, контролират работата на компютъра. Срв.
хардуер. [англ.]
софтуерен Прил. от софтуер. Софтуерни про¬
дукти.	.
соха ж. 1. Разклонен като вила прът; разсоха. 2. По¬
бито в земята дърво за подпора на колиба, плет и
др.
социалдемократ м. Привърженик на социалдемокра-
■ цията, член на социалдемократическа партия.
социалдемократнзъм м. книж. Идеология на социал¬
демокрацията, поведение и тактика на социалде¬
мократ.	.	.
социАдемократячеи и социалдемократически прил.
Който се отнася до социалдемократ и социалде¬
мокрация, Социалдемократическа партия,
социалдемокрация ж. Политическа идеология и прак¬
тика, течение в международното работническо дви¬
жение, насочено към осъществяване на основните
принципи на демокрацията и социализма, [лат.]
соцнАлен прил. Който се отнася до живота на хората
в обществото, до общественото устройство; общес¬
твен. Социални закони. Социално положение. Соци¬
ални промени. Социална помощ. < Социална болест
— която е породена от лоши обществени условия
(мизерия, безработица и др,). Социален въпрос —
въпрос за правилното разпределение на благата,
социализация ж. книж. Социализиране. Социализация
на младите.
социализирам нсв. и се., прх, книж. 1. Поставям нещо
във владение или под контрол на държавата или на
обществото, на определен колектив. > > Социали¬
зиране на производството. 2. Включвам някого в
живота на обществото, правя някой да се приобщи
към даден човешки колектив. — се нпрх. Приобща¬
вам се, включвам се в живота на обществото, към
даден човешки колектив.
социализъм м. 1. Всяко от различните видове учения,
теории за изграждане на обществен строй, устройс¬
тво на обществото върху основата на обществена
собственост върху средствата за производство, за
създаване на общество, в което всички хора са рав¬
ни. Християнски социализъм. Утопичен социализъм.
Народнически социализъм. Националсоциализъм, На¬
учен социализъм. 2. Обществен и държавен строй,
който възниква хато отрицание на капитализма,
върху обществената собственост върху средствата
за производство в резултат на утвърждаване на
диктатурата на пролетариата и се разглежда като
първа фаза на бъдещо комунистическо общество,
[лат.]
социалист м. н социалистка ж. 1..Привърженик на со¬
циализма. 2. Член на социалистическа партия.
С Тесен* социалист. Широк* социалист.
социалистически прил. Който се отнася до социали¬
зъм, който е основан върху принципите на социа¬
лизма или е свойствен на социализма. Социалисти¬
ческо строителство. Социалистическа икономика.
ф Социалистическа утопия. Социалистическа партия..
социолингвистика ж. Научна дисциплина, която обе¬
динява социологията и лингвистиката, изучава
проблемите, свързани със социалната природа на
езика и с влиянието на социалните фактори върху
него.
соцнолиш 'вистичен прил. Който се отнася до социо¬
лингвистика.
социолог м. и социолйжка ж. Учен, който се занимава
със социология .
социологнтьм м. книж. Социологичен подход при изу¬
чаване и обяснение на обществените явления.
социологичен и социологически прил. Който се отпася
до социология, присъщ на социологията. Социоло¬
гичен подход.
социология ж. Наука за обществото и за отделни об¬
ществени институти, процеси и социални групи.
[лат.+ гр.]
соцнолджки прил. Който се отнася до социолог и со¬
циология; социологичен,
социоложка вж. социолог.
соча нсв. прх. I. Показвам, указвам (с пръст или дру¬
гояче). Соча някому пътя. Хората го сочат с
пръст. 2. Обръщам внимание, насочвам внимание¬
то към нещо; изтъквам. Соча грешките и слабости¬
те. 3. Обръщам, държа оръжие към някого или не¬
що; примервам се, насочвам. 4. прх. и нпрх. За
оръжие, стрелка и под. — обърнат съм, показвам
към някого или нещо. Пушката сочи нагоре. Голя¬
мата стрелка сочи минутите. 5. прен. Давам осно¬
вания за извод, заключение; показвам. Това сочи,
че не си прав.
сбчен прил. 1. Който съдържа, има (много) сок. Сочен
плод. Сочна трева. 2. прен. Свеж. Сочни устни. 3.
прен. За глас — звучен, приятен. 4. прен. За език,
реч, стил — богат, образен, изразителен,
сдчност ж. Качество на сочен.
€0я ж. Едногодишно маслодайно растение от семейс¬
тво бобови, чиито семена се използват за храна, в
производството на пластмаси, изкуствени влакна,
лакове и др., Оусше 1п$р1с1а^ културна соя. [яп.]
спад м. Намаляване на величината, обема или отс¬
лабване на силата, интензивността на нещо; спада¬
не. Спад на производството.
спадам* нсв.. спадна св. нпрх. 1. Слизам, смъквам се
поради собствената си тежина. Почвата спада. 2.
Ставам по-нисъд, по-малък, по-слаб; намалявам,
отслабвам, снишавам се. Водното равнище спада.
Отокът ще спадне. Температурата спадна. 3, Ста¬
вам сбит, намалявам по обем; слягам се. Задната
гума е спаднала. 4. За цена — намалявам, понижа¬
вам се. Цените спадат.
спАдам2 нсв., спадна св. прх. - Изваждам, намалявам
при пресмятане; приспадам. От общата сума спа¬
дам разноските за път..
спАдам3 нсв. нпрх. Влизам в състава, категорията на
нещо; числя се, принадлежа, отнасям се. Ти спадам
към опърничавите. Златото спада към благородните
метали. Горичката спада към стопанството.
спязарявам нсв., спазаря св. прх. Уговарям цената,
постигам съгласие за покупко-продажбата на нещо
или за някаква услуга. Спазарих къщата, но още не
съм я купил. — се нпрх. Направим уговорка, пости-

гам съгласие с някого за покупко-продажбата на
нсшо или за някаква услуга. Спазарихме се да ре¬
монтират цялата къща.
спазвам нсв., спазя се. прх. Съобразявам се с нещо,
държа сметка, придържам се към нсшо установено,
дадено и пр. Спазвам закон. Спазвам срок. Спазвам
равновесие. Спазвам равнение, Спазвам разстояние.
спазма вж. спазъм.
спазматичен прил. книж. Който се отнася до спазъм
или е причинен от спазъм, има характер на спазъм,
спазмодйчен прил. мед. Спазматичен,
спазмолитячен прил. спец. Който има способността,
силата да отстранява, да снема, да прекратява
спазми. Спазмолитични лекарства, [от гр.]
спазъм м. и спазма ж. Внезапно (и болезнено) свива¬
не на мускул или група от мускули; гърч, конвул¬
сия. Спазми в стомаха. Спазми по лицето, [гр.] .
спазя вж. спазвам.
спален прил. Предназначен за спане. Спален чаршаф.
Спален вагон. Спално помещение. О Спален чувал
—	широка дебела торба, чувал от топла материя,
в който се спи, обикн. при пътуване, по време на
екскурзия.
спалня ж. 1. Стая за спане (в жилище). 2. Спално по¬
мещение. Туристическа спалня. 3. Голямо легло за
двама човека, обикн. в комплект с нощни масички
и други мебели. Орехова спалня.
спанак м. Градински зеленчук с широки листа,
Зршааа о1егасеа. Пюре от спанак. Агнешко със спа¬
нак. [от перс.]
спаиачен прил. Който се отнася до спанак, приготвен
със спанак. Спаначена супа.
спаийчник м. Зелник със спанак.
спане ср. Действие по гл. с п я. Време е за спане,
спарвам и сварявам нсв., епйря се. прх. Правя нещо да
се спари. — се нпрх. 1. За растение, кожа и др. —
увехвам, съсухрям се. Зелето се е спарило от же¬
гата. 2. За натрупани растения и растителни про¬
дукти — запарвам се. Царевицата ще се спари в
склада. 3. За кожата или за част от тялото — за¬
топлям се и се изпотявам, като обикн. се подсичам,
изранявам (на мястото, където има търкане),
спарен прил. 1. Увяхнал, съсухрен, сбръчкан. Спарени
цветя. 2. За въздух, обикн. в затворено помещение
—	който е изпълнен с влага, задух, прах и мириз¬
ми.
сп&ржа ж. Растение зайча сянка; аспержа.
спаринг м. спорт. Тренировъчна среща, мач, обикн.
като част от подготовката на спортист, отбор за
дадено състезание. О Спариш-пяртвьор — с който
се провежда такава среща, мач. [от англ.]
спартанец м. и спартанка ж. 1. ист. Жител на старо¬
гръцката държава Спарта. 2. прен. Човек, който се
отказва от разкош и излишества, който е закален,
приучен на издръжливост и сурови условия на жи¬
вот.	'
спартански прил. книж. Който се отнася до спартанец.
Спартанско възпитание. Спартански живот. Спар¬
тански дух.
спаружвам се нсв., спаружа се св. нпрх. 1. За растение,
плод, цвят — изгубвам сока си, та се свивам и
сбръчквам. Ябълките са се спаружшш. 2. прен. От¬
слабвам в лицето, сбръчква ми се кожата. Спару-
жих се от болестта.
спаружен прил. За цвят, плод, кожа — увехнал, свит,
сбръчкан. Спаружени чушки.
спаря вж. спарвам.
сш-ктър 911
спасение ср. 1. Избавяне сл бедя, опасност и пр. Търся
спасение от жегата. Намира· спасение във виното.
2.	църк. В християнската религия — освобождаване
от силата, влиянието на злото, отървавано от ада,
удостояване с „царство небесно“. Спасение пи души¬
те. О Армия на спасението — международна бла¬
готворителна християнска организация,
спасител м. и спасителка ж. 1. Човек, който спасява
или е спасил някого; избавител. 2. само м. църк.
Епитет на Исус Христос; месия,
спасителен прил. Който служи за спасение. Спасител¬
на команда. Спасително средство.
Спасовден м. Църковен и народен празник на чети-
рийсетия ден след Великден (винаги в четвъртък);
Възнесение господне.
спастнчеи прил. мед. Който се отнася до спазъм, съ¬
проводен е със спазми. Спастичен бронхит, (от
лат.]
спастря ж. нар. Спастряне, запазване. Лоша спастри
—	зла щета. Поел.
спастрям нсв., спастря св. прх. нар. Скривам, приби¬
рам, запазвам, скътвам, спестявам. Спастрихме
малко парици.
спасявам нсв., спасД св. прх. Запазвам или измъквам
от беда, нещастие; избавям, отървавам. Спасявам
от пожар. Вие ми спасихте живота. — се нпрх.
Избягвам, измъквам се от беда, опасност, нещас¬
тие. Колата се обърна, а ние се спасихме като по
чудо. Спасявам се с бягство. О Спасявам кожата
—	излизам здрав и читав от голяма опасност. Спа¬
сявам душата сн — според християнските предста¬
ви: живея, постъпвам праведно, та си осигурявам
място в рая. Спасявам положението — намирам из¬
ход от трудно, затруднено положение.
спата вж. спатия.	%
спатии мн. разг. Самб в съчет. Зная (узнавам, хващам)
спатиите на някого — зная, узнавам, разби¬
рам скритите намерения, тайните на някого,
[ар. > тур.]
сшатйя и (остар.) спата ж. Карта за игра с черни, по¬
добни на кръст или дстслинов лист знаци; трефа.
[игр·].
спахийски прил. Който се отнася до спахия. Спахийски
имот. Спахийско село.
спяхнйство ср. Спахийски имот или положение, дос¬
тойнство иа спахия; спахилък.
спахилък м. Спахийство.
спахия м. ист. 1. Някогашен турски конен войник. 2.
Турски феодал, някогашен владетел иа села и земи
в Турско, [перс. > тур.]
спедйтор м. книж, Посредник (лице или организация,
фирма) за превозване, транспортиране на стоки,
[ит. <лат.]
спедиторски прил. Който се отнася до спедитор. Спе¬
диторска кантора.
спекй вж. с пи ч а м.
спектакъл м. Театрално, сценично представление.
Любителски спектакъл, [лат.]
соектрОлев прил. Който се отнася до спектър. •Спект¬
рален анализ. Спектрални линии.
спёктър м. 1. Съвкупност, последователност от цвет¬
ни ивици, които се получават при преминаване на
бялата светлина през призма или друга пречупваща
среда и се подреждат според дължината на вълната

912 спекула	·
от червено до виолетово. Слънчев спектър. 2. Всяка
от различните съвкупности, последователности от
цветни ивици или линии, получени по подобен на¬
чин чрез пречупване на светлина от нагорещени га¬
зове и други източници на светлинна енергия. 3.
Съвкупност, обхват от радиовълни с дължина от 3
см до 30 000 м, 4. прен. [Широка] последовател¬
ност, съвкупност от взаимно свързани качества,
идеи, прояви и др. Представен е целият спектър от
идеи на XX век. [лат.]	.
спёкула ж. Користна търговска дейност, насочена
към бърза и лесна печалба. Върши спекула с -продук¬
ти от първа необходимост, [рум,]
спекулант м. и спекулянтка ж. 1. Лице, което върши
спекула. 2. Редовен участник в борсите, който чрез
покупко-продажби и изпреварване на промените в
цените се стреми да получи печалба,
> спекулйнтскн прил. Който се отнася до спекулант.
спекулативен1 прил. книж. Който се отнася до спеку¬
ла, който е насочен към получаване на бърза и лес¬
на печалба. Спекулативна търговия. Спекулативни
сделки.
спекулативен2 прил. книж. Който се отнася до спеку¬
лация2, който има отвлечен, откъснат от опита и
практиката характер; умозрителен. Спекулативна
философия.	z
спекулация1 ж. Вършене на спекула; спекулиране,
[лат.]	♦	,
спекулация^ ж. книж. Отвлечено, откъснато от опита
и практиката разсъждение или философско постро¬
ение. [лат.]' '	*
спекулирам нсв. нпрх. !. Върша спекула, занимавам се
със спекула. 2. прен. Злоупотребявам, по непочтен
начин използвам нещо или някого за своя изгода,
печалба.	’
спелеолог м. книж. Лице, което се занимава със спе¬
леология; пещерняк.
спелеологячен и спелеологически прил. книж. Който се
отнася до спелеология; спелеоложки.
спелеолбгия ж. книж. Изследване, проучване на пе¬
щерите откъм произход, форма, органичен свят и
• др.	L
спелеоложки прил. Който се отнася до спелеолог и до
спелеология. Спелеоложка експедиция.
спепелявам нсв., спепелй св. прх. Изгарям, изпепеля¬
вам. съсипвам.	«
сперма ж. Семенна течност, у мъжки животни и мъже.
[гр.]
сперматозоид м. спец. Мъжка полова клетка, [от гр.]
спермацет м. Бяло восъкоподобно вещество, което се
добива от черепа на кашалота и се употребява в
парфюмерията, свещарството ц др. [лат. < гр.]
сяермац£тов прил. Направен от спермацет, Спермаце-
тови свещи.	'
г спеснмен (и специмеп) м. книж. 1. Образец, мостра от
произведена сгок^ 2. Образец от подпис, с който
се сравняват подписваните по-нататък от дадено
лице документи, [фр., яем. < лат.]	·
спестител м. и спестйт1елси ж. Който спестява или е
спестил нещо, който има вложени спестени пари в
банка.
спестйгелскя прил. Който се отнася до спестител.
Спестителски влогове.
спестовен прил. 1. Който спестява; пестелив, пестовен.
2.	Който е свързан със спестяване, с влагане на
спестени пари в банка. Спестовна каса. Спестовна
влогове.
спестовник м. и спестовница ж. Пестелив човек; пес¬
товник.	*
спестовност ж. Качество на спестовен; пестеливост,
пестовност. Ден на спестовността.
спестявам нсв., слестй св. прх. Събирам, запазвам или
спечелвам с пестене; икономисвам,
спестяване ср. 1. Действие по гл. спестявам.
2. обикн. мп. Спестени пари. Има спестявания в
банката.	*	'	‘
спец м. разг. Голям майстор, вещ познавач. Той е
спец по телефоните, [съкр. от специа¬
лист]	♦
слсци&лсн прил. 1. Предназначен, пригоден за опреде¬
лена цел или задача. 2. Свързан с някоя специал¬
ност, с някоя област от науката или техниката.
Специална терминология, [лат.]
специализант м. и соециализангка ж. Лице, което спе¬
циализира нещо, което .е на специализация,
специализация ж. 1. Придобиване иа повече, по-голе-
ми знания, умения и навици в дадена област. 2. На¬
сочване, ► ограничаване, съсредоточаване на дейност¬
та в определена област, специалност,
специализирам нсв. и св., прх. Подготвям се, обучавам
се в определена област, по дадена специалност. Ще
специализирам по международно право. — се нпрх.
Отдавам се на някоя специалност, ограничавам се
в определена област, ставам специалист по нешо.
специализиран прил. Който има точно определени,
специални права, задължения или компетенции.
Специализиран магазин. Специализирано издателст¬
во. Специализирана литература.
специалист м. и спецналйспка ж. Конто работи само
в определена област, който се е отдал на някоя спе¬
циалност и я владее добре. Специалист по нервни
болести.
специалитет м. Нещо специално, по специален начин
приготвено или със специално предназначение,
яапр. някакво ястие. Специалитет на заведението.
[от нем.]
специалност ж. Отделен клон от наука, занятие, служ¬
ба и др., който човек е изучил, борави с него и го
познава добре.
статичен вж. спесимен.
специфика ж. Съвкупност от характерни, присъщи са¬
мо на даден предмет или явление особености, чер¬
' ти, Специфика на езика.	.
спецификации ж. книж. 1. Разпределяне (на стоки,
предмети) по вид, качество. 2» Специално означава¬
не, посочване, описание на подробности за матери¬
али, размери и пр. във връзка с нещо, което трябва ;
да се изработи, построи, инсталира, [от лат.]
специфичен прил. Присъщ само на определен предмет
или явление; своеобразен, особен. Бензинът има
специфична миризма. [лат.]
специфичност ж. Качество на специфичен, нещо спе-
- цифично, Някаква специфичност лъха от цялата
обстановка.
спечелвам нсв., спечеля св. прх. Печеля веднъж или по¬
единично, в отделен случай. Спечелих с труд. Спе¬
челил много пари. Спечелвам първа награда. Ще спе¬
челиш добро име и уважение. Спечелих го на своя
страна. От това само ще спечелиш. Спечелих си
• врагове. Да не си спечелиш някоя болест!
спечен прил. За хляб, земя, кожа и др. -- който е ста-

• иал твърд, корав (обикн, поради изсъхване, изсуша¬
ване).
спешйвам нсв., спеша св. прх. Принуждавам, накарвам
някого да олезе (от кон» превозно средство) и да
върви пеша. — се трх, Слизам (от кон, превозно
средство) и тръгвам, вървя пеша. (рус.)
спешен прил. Бърз, който не търпи отлагане. Имам
спешна работа, [рус.)
спешност ж. Качество на спешен; бързина. О По
спешност — веднага и без ред поради спешността
на нещо. Оперираха го по спешност.	„
спикер м. I. Председател на долната камара на пар¬
ламента в някои страня; говорител. 2. остар. Гово¬
рител (по радиото), [от англ.)
сян ми се еж. спя. *
спин м. Тежка, смъртоносна заразна болест, която се
пренася по кръвен път, главно при полов акт. [от
съкр. СПИН — Синдром на придобита имунна не¬
достатъчност) ‘
епииннг м. 1. Уред за ловене на риба — въдица, която
се състои от дълъг прът, макара за навиване на
кордата в подвижна примамка. 2. Ловене на риба
с такава въдица, [от аигл.)	*
спипвам нсс., спипам св: прх. разг. Улавям, хващам;
ебарвам. Спипали го полицаите.
спир м. нар. Спиране, застои, почивка, край, свършек;
спирка. Няма ли спир тая работа?
спярйла ж. 1. Крива незатворена линия, която се дви¬
жи, обикаля около централна точка или ос. 2. Про¬
водник, пружина или друг предмет с формата на
такава линия. 3. Механично противозачатъчно
средство, което се поставя в матката, [чат.]
спирален, спираловиден и епиралообразен прил. Извит
като спирала. Спираловидна пружина.
спирам нсв., спра св., прх. и нпрх. 1. трх. Преставам
да се движа, да вървя или да действам. Извиках го
и той спря. Тоя часовник често спира. Спрете да
говорите. Токът спря. 2. нпрх. Отсядам, отбивам се
някъде. Спряхме край едно кладенче на почивка.
Влакът не спира на тази спирка. 3. прх. Правя, ста¬
вам причина някой или нещо да престане да се дви¬
жи, да върви или да действа. Спри коня. Често спи¬
рат тока. Кой спря радиото? 4· прх. Не
позволявам, забранявам (нещо или някому, нещо).
Кой те спира да работиш? Спряха всички опозици¬
онни вестници. — се нпрх. 1. Обихн. за човек или
животно —- преставам да се движа, да вървя или
да действам. Спряхме се да поговорим. Вървете, не
се спирайте. 2. С предл, на, върху — харесвам
нешо, задържам вниманието си, избирам нещо.
О Не се спирам пред нищо — преодолявам някакви
пречки, ншцо не е в състояние да ме спре, да ми
попречи. Спирам погледа нанякого — прив-
' личам нечие внимание. .
спирателен прил. О Спирателен кран — който служи
за пускане, регулиране и спиране протичането на
течност, пара или газ през тръба,	.
спирач м. Железопътен служител, който затяга и от¬
пуска спирачките на вагоните.
спирачен прил. Който се отнася до спиране, спирач
или спирачка. Спирачно масло. Спирачен път. Изп¬
равност на' спирачната система.
спирёчка ж. 1. Приспособление за спиране на кола,
велосипед и под. 2. Изобщо пречка. О Удрям* спи¬
рачка. ,
спиритнзъм м. книж. 1. Вяра във възможността за об¬
щуване с душите на мъртвите. 2. Практика на въ¬
лк. БМ1ар.*Н 1М11ШН*11 речник
спица 913
ображагмо общуване с душите на мъртвите, обикн.
с помощта ив медиум, [от лат)
спмратмст м. книж. Привърженик на спиритизмя.
спиритически прил. книж. Който се отнася до с^пири-
тизъм. Спиритически сеанс.
спиригуилйпм м. книж. Идеалистически философски
възглед или религиозно учение, признаващи духа за
основа на цялата действителност, на материалния
свят. [лат.]
спиритуалист м. книж. Привърженик на сnирипуаnиз-
ма.
спирнтуалнстйчси прил. книж. Който се отнася до стш-
ритуализъм. Спиритуаластична философия.
спирка ж. 1. разг. Спиране» заставане, застояваме;
спир. Ще направим спирка, докато хапнем, после ще
продължим. Това дете няма спирка. 2, Определено
място за спиране (на трамвай, автобус и под,).
Трамвайна спирка. 3. Малка железопътна станция.
Тук е гара. а не спирка.
спирт м. I. Органично съединение — леснозапалима
летлива безцветна течност, която се получава при
ферментацията на захари и скорбяла и има широко
приложение като разтворител, в състава на лекарст¬
вени средства, за напитки и др.; алкохол. Винен
спирт. 2. Алкохол (в 1 знач.). Дървесен спирт. Спирт
за горене. 3. разг. Спиртно питие; алкохол, [от лат.)
спйртен и (рядко) епйртов прил. 1. Който съдържа
спирт; алкохолен. Спиртни питиета. Спиртов раз¬
твор. 2. Свързан със спирт или спиртни питиета.
Спиртна ферментация. Спиртен монопол. Спиртна
лампа. 3. Предназначен за спирт. Спиртна фабрика.
спиртник м. Спиртна лампа, домакински прибор за
нагряване, варене.	-
спйртиост ж. Процентно съдържание на спирт * ра¬
кия, вино и под,
епйртов вж. спиртен.
ениртомер м, Уред за измерване спиртностга на ра¬
кия, вино и др.
спиртдсвам нсв.. спмртйсам св. прх. Запазвам, консер¬
вирам в спирт, с помощта на спирт,
списание ср. 1. Периодично печатно издание във вид
на отделни книжки, съдържащи статии, художест¬
вени произведения и др. от различни автори, сът¬
рудници. 2. Отделна книжка от такова издание. 3.
остар. Писание, съчинение. Кешки аз да изгорях,
та не списанието ми. Ваз.	-
спиейтел м. остар. Писател или изобщо човек, който
пише. Де са нашите славни списатели? Ваз.
•спйсвам нсв. прх. остар. 1. Издавам, редактирам,
уреждам списание, вестник и под. 2. Съчинявам,
пиша, съставям.
списък м. Написани, записани в известен ред имена
на лица, предмети и др. Избирателни списъци. Спи¬
сък на жителите. По списък. О Черев* списък,
списъчен Прил. от списък. Списъчен състав.
• опитвам нсв., епйтя св. прх. рядко. Смачквам, сплеск¬
вам като пита. — се нпрх. Сбивам се, втвърдявам
се, сплесквам се като пита.
епител прил. разг. Сплескан като пита.
спитя вж. с п и п а а м.
спяхтйевам се нсв., стистдсвм се св. нпрх. Ставам на
пихтия, съсирвам се; пихтосвам се. *
спица ж. Дървена или желязна пръчка, която съеди¬
нява главината на колелото с обиколката.
ι

914 спичам
t	’
спичам нсв., спека св. прх. Правя нещо да се спече, да
сгяне твърдо, кораво, стегнато. — се нпрх. Изсъх¬
вам, свивам се, вкоравявам се (от топлина). 'Хлябът
се е спекъл, та не може да се яде.
сплав ж. Смес от две или повече твърди вещества,
обикн. метали, стопени заедно; слетнна. Печатарс¬
ките букви са сплав от олово и антимон, [рус.]
сплАвям псе., сплавя прх. 1. Стопявам. 2. Образувам
сплав чрез съвместно стопяване на различни ком¬
поненти. — се нпрх. 1. Стопявам се. 2. Образувам
сплав' чрез стопяване заедно с други компоненти.
спластявам нсв., спластй св. прх. Събирам око сено
сено на пластове; напластявам. Спластихме сено¬
то.	,
оплатя вж. с п л а щ а м,
сплашвам нсв,, сплаша св. прх. Изплашвам, стряскам,
сплащам нсв., сплатя св. прх. нар. Сгъвам, сдиплям
(плат, дреха и под.). Зле си сплотила роклята, та
се е измачкала.
сплескам вж. сплеснат.
сплесквам1 нсв., сплескам св. прх. Изведнъж и набързо
наплесквам някого.
сплесквам2 нсв.,' сплескам св. прх. С натискане, при¬
тискане или удряне направям нещо да стане плос¬
ко, тънко; смачквам. Не поставяй хляба отдолу, че
ще го сплескаш. — се нпрх. Ставам плосък, тънък
от натиск или удар.	ф
сплеснат и сплескай прил. Който е (станал) плосък
или вдлъбнат (като) от натиск, удар. Сплескан нос.
сплета вж, сплитам.	.
сплетение ср. спец. Сплитане. О Слънчево* сплетение,
[рус.]
сплетник м. и сплетннца ж, Клюкар, интригант,
оылпшчт нсв. нпрх. Създавам или разнасям, разпрос¬
транявам сплетеш; клюкарствам, интригантствам.
сплетай ж. Клюка, интрига.
сплит м. Сплетени или завързани на венец глави лук,
царевични кочани и др.; свесло,
сплитам нсв., сплетй св. прх. 1. Изработвам с плетене;
изплитам, Докато пладнуваха овцете, сплел една
кошничка. 2. С плетене направим на плитки, спли¬
тове. Всяка сутрин майка й я сплита. 3. Вплитам
едно нешо в друго; заплитам. Жените сплитаха в
косите си нанизи от стири пари. — се нпрх. 1.
Сплитам косата си, правя косата си на плитка. 2.
За крака — стъпвам несигурно; преплитам се. 3.
прен. разг. Ходя насам-натам, мотая се безцелно.
По цял ден се сплита из кухнята.	t
сплитане ср. Действие или резултат, състояние по гл.
С п л и т а м [с е]. О Слънчево* сплитане,
сплитка ж. 1. Изплетена (женска) коса; плитка. 2.
Гайтан или връвчица, която жени сплитат в косата
си. 3. Сплит, венец. 4. спец.. Начин на сплитане,
преплитане, кръстосване на нишките, от вътъка и
- основата на тъкан, плат.
сплотен прил. В който отделните членове са тясно и
здраво свързани; дружен, единен. Сплотен народ.
сплотеност ж. Качество или състояние на сплотен;
единство. Нашата сплотеност ще победи всички
мъчнотии.
сплотявам нсв, сплотя св. прх. Свързвам, обединявам
в здраво и трайно единство, правя здрава и тясна
връзката между членовете на даден колектив. — се
нпрх. Редиците все повече се сплотяват,
сплувам се нпрх., сплуя се св. нпрх. Изгнивам и се раз- I
валям; скапвам се.
сплъстявам нсв., сплъстй св. прх. Правя, направим на ;
плъст или като плъст, измачквам и смитам вълна, ‘
коса и под,, та става на фитили; степвам. — се
нпрх. Косата му се сплъстгша. сякаш не е виждала
гребен.
спобутвам се нсв., слобутам се и спобутнв се св. нпрх.,
само мн. Бутаме се, побутваме се леко един друг,
обикн. като знак или намек за нешо. Не се спобут-
вайте така, че старите гледат.
спогйждам и спогодявам нсв., спогодй св. прх. Поми¬
рявам, сговарям. Пак са се скарали, но ще ги спо¬
годим. — се нпрх. 1. само нсв. Живея а сговор, раз¬
бирателство с някого; погаждам се. 2. Помирявам 1
се, сговарям се, споразумявам се.
спогвам нсв., спогиа св. прост. Погвам, подгонвам,
сноглеждам се нсв., спогледам се и споглйдна се св.
нпрх., обикн, мн. Поглеждаме.се един други, та
мълком си даваме знак.	1
слогна вж. спогвам.
спогодба ж. 1. нар. Слогаждане, сговор, съгласие,
разбирателство, слога. 2. Споразумение между две
или повече лица, страни. Постигнахме пълна спо¬
годба. 3. Писмен документ за такова споразумение,
спогодителен прил. книж. 1. Основан на спогодба, ста¬
нал по взаимно съгласие. Спогодителен договор. 2.	-
като същ. спогодително ср. разг. Писмен документ
за спогодба. Направихме спогодително и го заверих¬
ме при кмета.
спогодя, спогодявам вж. спогаждам.
сподавен прил. Задавен, заглушен, приглушен, потис- J
нат. Грак сподавен, глух и бавен счуй се — и далеч ’
замира. П.П.Сл.
сподавям нсв., сподйвя св. прх. Преча, попречвам на
нещо (глас, вик, плач и под.) да се прояви свобод- 1
но, с пълна сила; задавям, задушавам, потискам. .
Едва сподавям смеха си.	j
сподвйвам нсв., сподвйя се. нпрх. диал. Смогвам, успя- ί
вам. Не мога да му сподвйя с ядене.
сподвижник м. и сподвижница ж. Другар, помощник ·*
в някоя обществена работа; съратник. Сподвижници
на Левски. [рус.]
сподвйжппчеcкп прил. Който се отнася до снодвижник.
сnодвΠжпнчест■D ср. Дейност на сподвижник.	*
сподвйя вж. сподвивам.
споделён прил. Който се изпитва, преживява от двама '
или повече заедно, едновременно, взаимно. Споде¬
лена любов.
сподёлям нсв., споделя св. прх. 1. Разделям, давам и
другиму от нещо. Споделихме печалбата. 2. Изказ-
• вам пред някого свои мисли, чувства, преживява¬
ния. Няма с кого да споделям мъката си. 3, Имам
еднакви мисли и идеи с някого, съгласен съм с въз¬
гледите, позициите на някого. Не споделям вашето
мнение. 4. Изпитвам същите чувства е някого; съ-
. чувствувам.
споднрвам и сиоднрям нсв., споднря ся. прх. Тръгвам
някому по следите; подгонвам,
сподобйвам нсв., сподобй св. прх, остар. Давам няко¬
му нещо, правя да има, да получи, да придобие не¬
що. Сподобил ги господ с дечица. — се нсв. Придо¬
бивам, получавам, спечелвам,
спойка ж. 1. Спояване, заварка. Спойка с оксижен. 2.
Място, където нещо е споено. Оста е счупена не на
спойката, а на друго място'3. прен. Съедипя!иелпа
връзка между членове на обществото; обединяване.

спокбен прил. 1. Изпълнен» обладан от спокойствие.
Получи писмо от сина си и е спокойна. 2. Неподви¬
жен, несмущаван от вълнения. Спокойно море. 3.
Равномерен, кротък, правилен. Спокойно развитие
на събитията.
спокойствие ср. Отсъствие, липса на грижи а вълне¬
ния, на шум и безредие; покой, мир, тишина. Нав¬
ред цари спокойствие. Мисълта за предстоящия из-
■ топ не Ми дава спокойствие.
соолаЛги и сослан межд. нар. За израз на благодар¬
ност; благодаря, да си жив. — Честита ви радост!
— Сполайти. За толкова цветя и песни, за толкоз
дарове; сполай! Ваз. [от гр.] ·
сполетявам и сполитам нсв.. сполетя св. прх^ обикн. в
3 л. За болест, беда, нещастие — постигам, засягам
някого, случвам се някому. Тежка беда ни сполетя.
сполука ж. Успех, благополучие, добро. Без наука ня¬
ма сполука.
сполучвам нсв., сполуча св. нпрх. 1. Имам сполука,
постигам нещо добро; преуспявам. Който се учи,
той ще сполучи. 2. Успявам, смогвам. Сполучих да
намеря всички.
сполучлив прил. 1. Който има или носи сполука; ус¬
пешен. Сполучлив удар. X Уместен, разумен. Спо¬
лучлив отговор.	.
сиолучлйвост ж. Качество на сполучлив.
спомйгам нсв., спомогна св. нпрх. Съдействам, допри¬
насям, подпомагам за осъществяването на нешо;
подпомагам. Това ще спомогне за преодоляване на
заблудите.
спомагателен прил. Който спомага, изпълнява помощ¬
на, допълнителна функция. Спомагателни средства.
Спомагателни производства. О Спомагателен гла¬
гол — който изразява граматични значения за ли¬
це, число, време в състава на аналитични глаголни
форми (в българския език съм, бъда, ща,
и я м а, напр.: прочел съм, бях прочел, бил съм про¬
чел, ще бъда прочел, щях да съм прочел, няма да съм
прочел).	.
спдмеи м. 1, Това, което човек помни, има или възс¬
тановява в паметта си като следа от преживелици,
впечатления и др. Спомени от детинството. Вой¬
ната остави неизличими спомени. 2. Предмет,
обикн. подарен, покрай който си спомняме за ня¬
кого или нещо. Тоя пръстен е спомен от баща ми,
Подарих му го за спомен. 3. само мн. Литературно
съчинение, в което се разказва за видяно и прежи¬
вяно; мемоари.
споменйвам нсв., спомена св. прх. (и нпрх;.) 1, Казвам,
изговарям, произнасям някаква дума, име; помена-
вам. И чието име не ще спомена от страх мойта
песен да не оскверна. Ваз. 2. нпрх. Казвам някому
нещо накратко, за да го подсетя; загатвам, напом¬
ням. Спомена ли му за парите? 3. Споменувам, по¬
менувам.	-
споменувам нсв., спомена св. прх. 1. Казвам „бог да
прости“ за покойник; поменувам. 2. Чета поменик.
3.	Споменаааам	*
спомина се св. нпрх. нар. Умирам. Връстниците му ве¬
че се споминаха.
спомням нсв., спбмня св. прх. 1. Подсещам, припом¬
ням (някому пещо). Ти ми спомняш младите годи¬
ни. Ваз. 2, Спомням си. Печален странник, напразно
спомнил майка и родина. Деб. — св нпрх, и прх. Ид¬
ва ми на ума, сещам се за някого или нещо позна¬
то, известно; припомням си. Спомни си какво гово¬
реше тогава. Нищо не си спомням. ·
спОрен 915
соомбиш вж. спомагам.
спомоществовател м. и ашпкшмстгижйтелка ж. 1,
Който предварително плаша иеизлязда оше книга,
та смомага издаването и. Родолюбиви спомощест¬
вователи. 2. Изобщо помощник, сътрудник ш ня¬
коя обществена работа. 3. Лице, което осигурява
или подпомага материално, финансово осъществя¬
ването, извършването на нешо (иалр. спортно със¬
тезание, културно мероприятие и др., обикн. с рек¬
ламна цел): спонсор.
сюмюществоаателеи прил. Който се отнася до спомо¬
ществовател.
CDомюшaствoвàтелство ср. Дейност, проява на спомо¬
ществовател (главно в 3 знач.).
словен м. диал. 1, Всяко от двете отвесни дървета
между горния и долния праг на врата. 2. Греда в
паянтова постройка.
спонсор м. Спомоществовател (в 3 знач.). [ашл]
спонсорирам нсв. и св., прх. Осигурявам или подпома¬
гам материално, финансово осъществяването, из¬
вършването на нещо, обикн, с рекламна цел.
спонсорскя прил. Който се отнася до спонсор,
спонсорство ср. Дейност, проява на спонсор; спомо-
шествователство.
спонтанен прил, Който става, възниква, извършва се
по своя вътрешна подбуда или причина, без види¬
мо въздействие отвън и обикн. бързо, изненадващо.
Спонтанни викове. Спонтанен аборт, [от лат.}
спонтапност ж. Качество на спонтанен.
спор1 м. нар. 1. Изобилие, плодородие, добив. Спор и
берекет. 2. Успех в работата, благоприятен вървеж.
Там, де има труд и сговор, има в всичко спор. Ваз.
спор2 м. 1, Разговор за обсъждане на нещо, словесна
борба за доказване на различни, противоположни
мнения, възгледи; препирня, дискусия, диспут. Нау¬
чен спор. Водя спор. 2, Отстояване на претенции за
■ владение, собственост върху нещо. О Няма спор
разг. — за израз на съгласие: разбира се, така е. [рус.]
спдра вж. спори.
спорадйчеи прил. книж. Който се явява само поняко¬
га, от време на време; непостоянен, случаен. Спо¬
радично явление, [фр.гр.]
спориличлост ж. книж. Качество на спорадичен,
споразумение ср. Взаимно съгласие; спогодба. По
всички въпроси се постигна споразумение. Подписвам
споразумение.
сгоразумйтелеи прил. Който се отнася до споразуме¬
ние. Споразумителен протокол,
споразумявам се нсв., споразумея се св. нпрх. Пости¬
гам споразумение, съгласие. Споразумяхме се по
всички спорни въпроси.
според предл. Означава: 1. Поставяне в съгласуваност,
съобразяване с предмета; съобразно, съгласно, по.
Действам според случая. Постъпихме според съве¬
тите му. Според нуждите и средствата. 2. По
мнението или думите на някого. Според мене. Спо¬
ред Ботев.
слореж м. 1. Бурен от семейство сложноцветни с чер¬
вели, почти цилиндрични цветни кошнички, Белееш
vulgisris. 2. диал. Равнец.
спбреЛ прил. Който върви леко и успешно, дава доб¬
ри резултати. Спорна работа.
спарен2 прил. Който подлежи на спор, на оспорване.
Спорни въпроси. Спорна зона.

916 спори ,
спори ми. (спора ж.) книж. Зародишни клетки вместо
семена у някои растения (гъби, папрати), [гр.]
споров прил. книж. Който се размножава чрез спори.
Спорови растения.	.	<
спорт м. [Всеки от различните видове] физически уп¬
ражнения, игри и др., обикн. със състезателен ха¬
рактер, които развиват и укрепват организма. Срв.
физкултура, Воден спорт. Зияни спортове.
Упражнявам няколко вида спорт, [англ.]
спбрген прил. Който се отнася до спорт. Спортни със¬
тезания. Спортен сезон. Спортна гимнастика.
Спортна зала. Спортно облекло. О Спортно ходене
— състезателна дисциплина по бързо ходене, при
което петата на единия крак докосва земята, преди
да са се отлепили от нея пръстите на другия крак.
споргйст м. и спортйстка ж, Лице, което упражнява
спорт, занимава се със спорт; физкултурник,
спортсмсн м. 1. Спортист. 2. Спортист, който се под- ·
чипява на правилата на състезанието, уважава про¬
тивника си и приема победата или поражението С
достойнство, [англ.]
спортсменски прил. Който се отнася до спортсмен.
Спортсменска постъпка.
спортсменство ср. Качество или поведение на спортс¬
мен. -	, .
спортувам нсв. нпрх. Занимавам се със спорт. Младе¬
жите обичат да спортуват, ♦
споря нсв. нпрх. Водя спор, препирам се, оспорвам не¬
що. Спорят за празни работи.
споря нсв. нпрх., обикн. в 3 л. 1. Вървя, развивам се
успешно, удовом се (някому). Работата ми спори.
2.	Насищам, задоволявам или троя по-дълго време,
нс свършвам бързо. Гъбите са хубава храна, по не
2 спорят.
спдсоб м. Начин на действие; похват, метод. С такива
способи нр се отива далече.	· .
способен прил. 1. Който има някаква способност, дар¬
ба; похватен, талантлив, даровит. Способен ученик.
Способен работник, 2. Който е в състояние да нап¬
рави, да извърши нешо. Като изпадне в гняв, той
е способен да убие човека. *	*
способност ж. 1. Природно дарба, талант, дарование.
Човек с големи способности. 2. Възможност или
умение нешо да се прави. От уплаха загубил спо¬
собността си да говори. Покупателна способност.
3.	Качество, свойство. Живите организми притежа¬
ват способността да реагират на промени в среда-
< та.
сяосббст[ву]вам нсв. трх. книж. Съдействам, оказвам
помощ, причинявам, допринасям. Условията спо-
■ собстват за развитие на земеделието. ·■ -
спотоСп прил. Стоеп, скрит. О, колко много сълзи спо¬
таени! Деб. *
спотаявам и спотайвам нсв., спотая св. прх. Скривом,
прикривам, правя да не сс разбере; затаявам. Спо¬
, танвам радостта си. — се трх. Крия се, мълча,
не излизам появе; тоя се. На събрание се спотайва
и никога не взема думата.
спотарвом нсв., спотйря св. прх. нар. Подгонваме
спотаявам нсв., спотуля св, прх. нар. Скривам, потул¬
вам. — се нпрх. Скривам се, потулвом се.
спохождам нсв., аюхбдя св. прх. Ходя при някого да
го видя; посещавам, навестявам. Отивам да спохо-
дя родителите си.
споАвам нсв., спой св. прх. 1. Съединявам, слепвам но
огън с разтопен метол или с лепило. Споявам про¬
водници. 2. прен. Свързвам, съединявам здраво;
сплотявам. Да споим мисъл и воля за изграждане на
социализма!
спра вж. спирам.	*
справя ж. Оръдие, сечиво, прибор, инструмент,	»
справедлив прил. 1. Който постъпва съобразно с прав¬
дата, с истината. Справедлив съдия, 2. Който е в
съгласие с правдата. Справедливо решение. Справед-
. лино наказание.
справедливост ж. Качество или проява , но справед¬
лив, справедливо отношение. Справедливостта е
висша добродетел. Чувство за справедливост. Соци¬
ална справедливост.	■	·.
спрАвка ж. Проверка, търсене и събиране на сведения
за нещо. Правя справка. Бюро за справки.
справочен прил. Предназначен за справки. Справочно
бюро. Справочна, литература, [рус.]	h
справочник м. Книга за справки; наръчник. Матема¬
тически справочник.
сирОпям се нсв., справя се св. нпрх. 1. Съумявам, ус¬
пявам, смогвам да папровя, да извърша, да изпъл¬
ня пешо. Справям се еъс задачата си. Сам човек не
може да се справи. 2. Надвивам, побеждавам. Ще
се справи сам с всички противници. 3. [рус.] Правя
спровка, проверявам. Нужно е да се справиш със за¬
кона.
спрйсен прил. диал. Прассп.
спревара ж. нар. Надпревара. О На спревара — с
падпреварване, в борба за първенство,
спрсвАрвам и спрсвйрям нсв., спревара св. прх. нар.
Надпреварвам, изпреварвам, подминавам,
спрегйем прил. грам. За глагол — който може до се
спряга.
спретна вж. с п р я г о ,м.
спрсж м. диал. Растение кукуряк.
спреж&пие ср, грам. 1. Изменение па глаголите по ли¬
це, число, време и др. 2. Ночип, образец, по който
се спрягат определена група глаголи. Според осно¬
вата за сегашно време глаголите се делят на три
спрежения. Глаголите чета, говоря,
к о з во м сд съответно от първо, второ и трето *
спрежение.	.
спрей м. 1. Течност, изхвърлена във вид па струя от
фипи, дребни частици. 2. Съд, спаксйко, от която
вещества като боя, инсектициди, парфюми и др. се
изтласквам, изхвърлят във вид по аерозол; пулве¬
ризатор. [опгл.]
спрепвам се псв., спр&ша се св. диал. Спъвам се, пре^
пъвом се.	_	.
спретвам нсв., спрАтна св. прх. 1. Обличам някого или
подреждам пещо хубаво, прилично, с вкус. 2. разг.
Приготвям, организирам. Ще спретнем една хубава
вечеря. — се възвр. Обличам се хубаво, прибрано,
скромно и с вкус.
спр&гнат прил. 1. Чисто п стегнато облечеп. Спретнат
войник. 2. Подреден прилично и с вкус. Спретнато
жилище.	,
спр&иатост ж. Качество на спретнат,
спрёчквом се нсв., спречкам се св. нпрх. Скарвам се.
спрпк&звам се нсв., сприкяжа се св. нпрх, нар. Запри¬
казвам се,	■
спринт м. спорт. 1. Кратко и бързо бягане, максимал¬
но увеличаване па скоростта при бягане, обикн. в
края на дадено състезание. Финален спринт. 2. Бя¬
гане па късо разстояние, [апгл.]

спринтирам нсв. и св., ппрх. спорт. Започвам да тичам
с максимално висока скорост, пробягвам късо раз¬
стояние с възможно най-висока скорост.
отрйнтов прил. спорт. Който се отнася до спринт.
Спринтово бягане. Спрштови дисциплини.
снринтьор м. и спринтьорка ж. спорт. Бегач на къси
разстояния. [от англ.]
спринцовка ж. Помпичка с остра игла за слагаме на
инжекции, [рус. <нем.]
сприхав прил. Който лесно се гневи; раздразнителен,
избухлив. Сприхав старец.
сприхавост ж. Качество на сприхав.
стрия ж. Вихрушка, буря. Далече тътне лиха сприд.
Деб.
сприятелявам се нсв., сприятеля се св. нпрх. Ставам
приятел с някого. Сприятелихме се при пътуване¬
то.
спротЯ предл. нар. 1. Според. Простирай се спроти
чергата си. 2. Срещу. Не стой спроти мене. изгорях
по тебе. Нар.п. .
спрягам нсв., спретна се. прх. 1. Събирам и усуквам
две или повече нишки в една. Спрягам прежда. 2.
грам. Изменям глагол по лице, число, време и лр.
Спрягам глагола имам в бъдеще време. 3. прен.
разг. Използвам, употребявам (често) дадена дума
в реч. Във вестниците се спряга и неговото име.
спрямо предл. Към, по отношение на. Държите се зле
спрямо нас.	♦
спукам вж. спуква м.
спукал прил. Който е пробит, с пукнатина. Спукана
автомобилна гума. О Спукана ми е работата разг.
—: в много лошо, опасно, безизходно положение
' съм.
спуквам нсв., спукам св. прх. Правя, направим нещо
да се пукне, направям дупка, пукнатина в нещо;
разцепвам. Спука гумата. Спукаха му главата.
спуск м. нар. Стръмно място, надолнище,
спускам и спущам нсв., спусна св. прх. 1. Правя някой
или нещо да слезе надолу; свалям. Спускам знаме.
Спущам перде. Спуснаха го в кладенеца. 2. Подавам
от високо. Спуснаха ми въже да се изкача. — се
нпрх. 1. Слизам надолу. Спуснахме се по пътеката.
Спуснахме се с шейни. Спусна се гъста мъгла. 2. За¬
тичвам се, хуквам (към или след някого или нещо).
Спусна се да го хване. 3. Нахвърлям се. Всички се
спуснаха връз мене.
спусък м. Част от механизъм на огнестрелно оръжие,
която сс натиска с пръст, за да сс произведе изст¬
рел; езиче.
спущам вж, спускам.
спъвалия ж. и спъвало ср. Нещо, което спъва. Спъвал-
ка за коне. Спъвало за кола. -
спъвам нсв., спъна св. прх. 1. Преча на нещо да се дви¬
жи свободно, поставям пречки. Спъват конете с бу-
каи. Спъвам кола. 2. прен. Преча на нормалния, пра¬
вилния вървеж, развитие на нешо; затруднявам,
задържам. Саботьори спъват работата ни. -—- се
нпрх. Закачвам при ходене крака си о нещо (та за¬
литам или падам); препъвам се. Спънах се от едно
бърво и паднах.
спънка ж. 1. Това, което спъва, което пречи на нор¬
малния, правилния вървеж, развитие на нещо; преч-
4 ка, препятствие. 2. нар. Въже, с което връзват кра¬
ката на животно, за да не бяга; спъвалка.
стържа ж. Ястие от дребно нарязани и изпържени
свински мръвки; покръкло.
спържвам нсв., стържа св. прх. 1. Изпържвам. 2. прен.
сравнявам 917
Изсушавам. — œ нпрх. I, Свивам се от пържене. 2.
прен. разг. Спару^вам сс.
спЬтник м.. «гъгнива и шгьгюика ж. I. Всеки от пъ¬
туващите заедно по отношение на останалите. Тп&
се запозна с всички спътници в купето. 2, обиги. м.
прен. Който придружава пешо, който сс появява
или съществува заедно с нешо Туберкулозата е
спътник на мизерията. 3. само м. Небесно тяло, ко¬
ето обикаля около планета: сателит. Луната е
спътник на Земята. О Изкуствен спътник — кос¬
мически апарат, които се движи по орбита около
някое небесно тяло.
спътников Прил. от спътник (главно в 3 знам).
Спътникова телевизия.
стьтштескя прил. Който се отнася до спътник,
спя нсв. нпрх. 1. Намирам се в състояние на сън. Де¬
цата спят. Спя като заклан. 2. прен. Намирам ое
в пълен покой. Природата спи. 3. прен. неодобр. Не
проявявам никаква активност, напълно бездейст¬
вам. епн мн се нпрх. Изпитвам нужда, желание да
спя, искам да спя. О Дя спи зло под камък — да
не говорим за лошото, да не предизвикваме злото.
Соя на това ухо; не спи ня това ухо — надявам се,
разчитам (не се надяван, не разчитай) на нещо,
обикн, несигурно, което се подразбира,
спавка ж. Репетиция на хор. [рус.]
сработвам нсв., сработя св. прх, диал. Уработвам, из¬
работвам. *
сработвам се нсв., сработя се св. нпрх. Постигам съг¬
ласуваност при съвместна работа с други. Той лес¬
но се сработва, [рус.]
сравнение ср. 1. Съпоставяне с цел да се изтъкнат при¬
лики или отлики. Правя сравнение. Всяко сравнение
куца. 2. Дума или израз, с който един предмет се
уподобява на друг. Често си служа със сравнения.
Сполучливо сравнение. О В сравнение с предл. —- ка¬
то се сравни, съпостави. В сравнение с него съм бед¬
няк. Степени за сравнение грам. — форми на качес¬
твените прилагателни имена и наречия за
означаване на различни степени на качеството,
сравним прил. Който може да бъде сравнен, съпоста¬
вен; съпоставим. Сравними величини.
сравнителен прил. 1, Който е основан на сравнение,
съпоставяне; съпоставителен. Сравнителна грама¬
тика на славянските езици. Сравнителни таблици.
Сравнителни методи. 2. грам. В съчет. сравнителна
степен — една от степените за сравнение, която се
образува с частицата п о гьм формата за положи¬
телна степен и означава, че назованият от прилага¬
телното или наречието признак на дцдения предмет
или действие се проявява в по-висока степен по от¬
ношение на същия признак у други предмети или
действия.
сравнително Нарч. от сравнителни: пове¬
че или по-малко, в една или друга степен, доста,
достатъчно. Живеем сравнително добре. Навън е
сравнително топло.
сравнйвам1' нсв., сравий св. прх. 1. Поставям мислено
или в действителност едно нещо при друго, за да
видя приликата или разликата между тях; съпоста¬
вям. Ако сравним днешното с вчерашното, ще видим
голяма разлика. 2. Уподобявам, оприличавам. По¬
етът сравнява науката със слънцето. — се ппрх.
Правя се равен с някой друг, поставям се наравно

918 сравнявам
с някого, Той не може да се сравнява ’с мене по ра¬
ботоспособност.
сравнявам2 нсв., сравня св. прх. Заравиявам, изравня¬
вам. О Сравнявам със земята — а. Съсипвам, сри¬
вам, разрушавам, б. Скарвам се някому, нахоквам
го много строго.
сражавам се нсв. ипрх. Водя сражение, битка, бой. На¬
шите войски храбро се сражаваха.
сражение ср. Бой, битка в големи размери,
сразявам нсв., сразя св. прх. 1. Повалям с удар, по¬
беждавам в бой; убивам, разгромявам. 2. прен. На¬
насям поражение, напълно побеждавам. Твоите ду¬
ми го сразиха.
‘Срам, -Ът м. 1. Неприятно чувство, породено от съз¬
нание за извършена осъдителна, лоша постъпка;
свян. Изчервих се от срам. 2. Чувство на неудобс¬
тво, стеснение пред други, непознати хора; свян. 3.
Неприличие, безчестие, позор. Това беше срам за
нашата къща. Ставам за срам. срам ме е нпрх. Сра¬
мувам се, изпитвам срам. О Не те е срам! — за
израз на възмущение, укор към някого, който е из¬
вършил нещо срамно, осъдително. Нямам срам
(срама) — не се срамувам, не изпитвам срам, безс¬
рамен съм. От кумова* срама,
срамежлив прил. Който изпитва срам, свян; срамлив,
свенлив. Срамежливо дете. -
срамежлнвост ж. Качество на срамежлив; свенливост.
срамен прил. Който се отнася до срам, който причи¬
нява срам, позор; осъдителен, позорен, безчестен,
неприличен, срамотен. Срамни дела. О Срамна бо¬
лест — венерическа болест. Срамни устни апат. —
’ странични части на външните полови органи у ня¬
кои бозайници и у жената. Срампн части разг. —
полови органи у човека.
срамлив прил. Срамежлив, свенлив. Срамливо момиче.
срамливост ж. Качество на срамлив; срамежлнвост,
свенливост.
срймпиче1' ср. разг. Последен къс, парче от нещо за
черпене, което всеки се срамува да вземе.
срамннче2 ср. диал. Растение от рода на моркова с бе¬
ли или розови цветове, Бавегришл.
срамота ж. 1. Позорк безчестие, срам. Станал е за
срамота. 2. мн. разг. Срамни части, срамотии. Не
си показвай срамотите. 3. Като сказ. опред. — за
означаване, че нещо причинява, поражда срам, че
някой трябва да се срамува за нешо. Срамота е да
говориш такива работи. ф
срамотен прил. разг. Срамен. Срамотна постъпка.
срамотия ж. 1. Нещо много срамно. 2. мн. Срамни
-части, неприлично разголени части на тялото; сра¬
моти. · Облечи се, че ти се виждат срамотиите.
срамувам се нсв. нпрх. Изпитвам срам; свеня се. От
баща си се срамува.	'
срамй нсв. прх. Докарвам срам някому; засрамвам,
посрамвам. По е хубаво да се удавиш, отколкото
да ме срамиш пред хората. К.Петк. — се нпрх. Сра¬
мувам се.
сраствам [се] нсв., срасна |се| и сраста |се| св. тпрх.
1.	За растение — сливам се в процеса на растене,
зараствам за друго нещо. Двете листяща се срас¬
наха. 2. прен. Свиквам с нещо. Сраствам със сре¬
дата.
сребрея нсв. нпрх. 1. Ставам сребрист, придобивам
сребрист цвят. Косите ми постепенно сребреят. 2.
Изглеждам сребрист, изпъквам със сребристия си
цвят. По стърнищата сребрее слана.
сребрист прил. 1. Подобен по цвят и блясък на сребро.
Сребриста коса. Сребрист блясък. 2. прен. За звук,
глас — звънък, звънлив; сребърен. Сребристи дет¬
ски гласчета.
срсбрнстобял прил. книж. Бял със сребрист оцвет,
блясък. Пад далечните планински върхове на югоза¬
пад светлееше тясна, сребристобяла ивица. Д.Тал.
сребро ср. 1. Химически елемент Ар. — бял благоро¬
ден метал. 2. събир. Предмети от такъв метал. 3.
събир. Сребърни монети, пари. Познавам доброто,
ама не ми стига среброто. Поел.
сребролюбец м. и сребролЮбка ж. Сребролюбив чо¬
век.
сребролюбив прил. Който дамги за пари и богатство.
Сребролюбив човек.	.
сребролЮбне ср..Качество на сребролюбив, ламтеж за
пари и богатство.
сребря нсв. прх. рядко. Посребрявам. Заря от изгря¬
ващ месец сребреше вече тъмното подножие на го¬
рата. Ц.Церк.	*
сребърен прил. 1. Направен от сребро. Сребърни моне¬
ти. Сребърна жица. 2. Който съдържа сребро. Сре¬
бърна руда. Сребърни съединения. 3. прен. Бял, блес¬
тящ или сладкозвучен (като сребро). Сребърни коси.
Сребърна луна. Сребърен глас. О Сребърен век
книж. — според античната митология: епоха, нас¬
тъпила след Златния век. Сребърен нитрат — отров¬
но безцветно кристално съединение, което се. изпол¬
зва във фотографията, галванопластиката,
медицината и др.; адски камък. Сребърна сватба —·
[семейно празненство по случай] двайсет и пета го¬
дишнина на съпружески живот. Сребърна рибка —
дребна морска риба, лъскава като сребро, АШеппа
ропбса. -
сребърник м. старин, Сребърна монета.	'
сред предл. Всред.
сред- щередн- Съставна част на сложни думи със зна¬
чение “по средата на“, напр.: средзимен, среднощен,
средлетен, средисловие.	1
среда ж. 1. Точка или място във вътрешността на не¬
що, еднакво отдалечени от всичките му краища;
център. Среда на град. Сега сме по средата на пътя.
2.	Момент,’ еднакво отдалечен от началото и края
на дадена продължителност от време. Средата на
годината наближава. Към средата на пролетта. 3.
Меката част на хляб между корите; средина. 4.
прен. Съвкупност от природни или социални усло¬
вия, при които нещо или някой съществува, живее.
Влияние на околната среда, 5. прен. Общество, об¬
щност от хора, обединени по някакъв признак. Чо¬
век от нашата среда. Семейна среда. О Златна*
среда,
среден прил. 1. Който се намира· по средата между две
крайни точки, между две величини и пр. Средно те¬
чение на река. Средна възраст. 2. Който заема меж¬
динно положение, не се отличава особено по качес¬
тво или големина; обикновен, нормален,
посредствен. Жена средна хубост. Среден селянин.
Ръст среден. 3. Който представлява величина, по¬
лучена при разделяне сбора от няколко величини
на техния брой. Средна скорост. Среден успех.
Средна годишна температура. 4. като същ. среден
м. Оцеежк за усппх в учгинице меж;ду слаб и ддбър
(цифрово означение 3 по шестобална система), най-
ниска от оценките, позволяващи преминаване в по-
t

горна степен: удовлетворителен. О Среден залог
грам. — остаряло название на непреходните дея¬
телни глаголи с частица с е, като белея се> бето-
коя се, движа се, страхувам се и под. Среден изток
—	част от света, включваща Ирак, Иран и Афга¬
нистан, а понякога и страните от Близкия изток.
Среден аръст — а Който е по средата, между по¬
казалеца и безименния. б. Неприличен и груб, оби¬
ден жест със свити показалец и безименен пръст в
знак на незачитане, неуважение. Среден род грам.
—	граматичен род, който се открива с думата
едно, Средна ръка човек — нито беден, нито бо¬
гат. Средни векове — период в историята на Евро¬
па между Античността и Ренесанса, от V до XV в.
от н.е. Средно аритметично". Средно образование;
средно училище — втора степен на образование
(след началното), което дава знания, умения и на¬
вици за общественополезна дейност и е основа за
получаване на виеше образование. Средно ухо —
част от ухото, която се състои от тъпанче и кухина
зад него.’
среди- вж. сред-.
Средиземноморие ср.· Земите около Средиземно море.
средиземноморски прил. Който се отнася до Средизем¬
но морс и до Средиземномористо. Средиземномор¬
ски климат.
средина ж. нар. Средната мека част на хляб.. Резен
сланина и комат средина. Погов.
средина ж. Среда, средна част на нещо. Манастирът
е в самата средина на планината.
средисловен прил. грам. Който е в средисловието; сре-
дословен.
средисловие ср. грам. Средата на дума; средословие.
средище ср. 1. Среда, център. Движението се памаля-
. ваше, колкото се отдалечаваха от средището на
града. Ваз. 2. Важна средна част или населено мяс¬
то в дадена област. Промишлено средище. 3. Окол¬
на среда, общество.
средищен прил. Който се отнася до средище (във 2
зиач.); централен. Средищно село. Средищно място
заема борбата за чистота,ма езика.
среднист м. и средннсгка ж. Лице със средно образо¬
вание.
средно Нари. от с р е д е н; общо взето, едно на
друго, като средна величина. Изминавам средно по
10 км на ден.	.
средно- Съставна част на сложни думи със значение;
а. Който е разположен по средата, в средната част
на нещо, напр.: средноевропейски, средноазиатски,
средноезичен и под. б. Който се отнася до среден
период в историята, развитието на нещо, напр.:
среднобьлгарски, сраднолатински и под. в. Който е
среден по величина, степен или се отнася до средна „
величина, напр.; средноаритметичен, средновълнов,
средногодишен, среднодневен, средномесечен, среднос-
рочен, средностатистически и под.
средноаритметичен прил. Който се отнася до средно
аритметично, представлява средно аритметично от
няколко величини.
среднобългарскн прил. книж. Който се отнася до вто¬
рия, среден период от развитието на българския
език, писменост и култура (от XII до XIV в.). Сред-
нобьлгарски писмени паметници.
средновекбвев прил. Който се отнася до средните ве¬
кове, до средновековието. Средновековна литерату¬
ра.
средновековие ср. книж. Средни векове.	■
срещам 919
средногорец м. и средиюгбрка ж. Жител па Сргляого-
рието,
Средногорие ср. Местности н. селтта около Средна
гора.
средногорски прил. Който ее отнася ло средногорец и
до Средногорие. Средногорска носия.
средноевропейски прил. Който се отнася ло Средна
Европа. Средноевропейско време.
средноезичея прил. ез. За звук на човешката реч —
който се учленява с участие иа средната част на
езика. Срв. з ад но ез ич е и. предно¬
. езичен. Съгласната [й] е средмоезична.
средностя^птач^^ прил. книж. Който се отнася ло,
който представлява средноаритметична статисти¬
ческа величина, Средностатистически българин.
средношколец и средношколник м., средвошкблка ж.
Ученик от средно училище; гимназист,
средношкблски прил. Който ее отнася до средношко¬
лец и до средно училище.
среднош ж. Средата на нощта; полунощ. Стоях до
среднощ. Йов.
среднйщен прил.. Кой то е по среднощ. Екнат стъпки¬
те ми отчетливо в глухата среднощна тъмнина.
Н.В.Рак. Среднощен час.	.	,
средник м. Човек със средно имотно състояние, [рус.)
среднвшкн прил. Който се отнася до средняк. "
средопостен В съчет. средолостна неделя — средната,
четвъртата неделя от великите пости,
средошКГгннца ж. нар. Средопостна неделя,
средорёк м. Речен остров, обградено от ръкавите иа
река място.
средослбвен прил. Средисловен. Средословна сричка.
средословие ср. Средисловие.
средоточие ср. книж. 1, Средна точка, център на фи¬
гура или тяло, 2. орен.. Място, където нещо е със¬
редоточено, към където е насочено,
средство ср. 1. Начин за постигане па нещо. Ефикасно
. средство. Изразни средства. 2. Предмет, необходим
за осъществяване на някаква дейност, Средства за
производство. Средства за масово осведомяване.
Предпазни средства. Превозно средство. 3. мн. Па¬
ри, имот. Нямам средства. Средства за съществу¬
ване.
ер&кя вж. срязва!,,
сресвам вж. е р е ш в а м.
ербта ж. диал. Щастие,	,
срстея прил. диал. Честит, щастлив,
срешвам и сресвам нсв., среша се. прх. Оправям, при-
глаждам коса с гребен; вчесвам, зарешвам. — ее
нпрх. Вч<есвам, срешвам си косата,
среща ж. 1. Събиране на едно място, в една точка
или разминаване на хора, превозни средства и др.
при движение в различни, противоположни посоки.
Неочаквана среща При среща дори не се поздравя¬
ваме. 2. Предварително уговорено свиждане, съби¬
ране на хора на определено място. Отивам на сре¬
ща. Имам среща с колеги. Любовна среща. 3.
Събрание, събиране. Другарска среща. 4. спорт.
Състезание, мач. Футболна среща. О Добра среща!
нар. — поздрав при срещане, разминаване,
срещам нсв., срещна се. прх. 1, Приближавам се до ня¬
кого, който иде от противоположната страна. Сре¬
щам приятел. 2. Виждам някого, като вървя, като
отивам някъде. Из града срещнах много познати.

920 срещан	'
Срещнах го е театъра. 3. Причаквам някого, който
иде, и по някакъв начин проявявам своето отноше¬
ние към него; посрещам. Срещам неприятеля с
* . огън. Срещам с отворени обятия. 4. Натъквам се,
изпитвам. Срещам трубности. Срещам противо-
бействие. — се нпрх. 1. Виждам някого, виждаме ое
с някого на някое място или при разминаване,
обикн. случайно. Срещнахме се в парка. Срещнах се
с него на улицата. 2. Виждам се, общувам с някого '
по предварителна уговорка. Не ме интересува къбе
хобиш и с кого се срещаш, 3. За срещулежащи или
движещи се едно срещу друго неща, предмети *—
доближавам се, допирам се о нещо на определено
място, в определена точка. Двете линии трябва ба
се срещнат. 4. спорт. Участвам в състезание, в
спортна борба, набпревара с някого. Скоро бвата
отбора ще се срещнат отново. 5. обикн. в 3 л.
Случвам се, намирам се, съществувам. Такива хора
' вече не се срещат.
срещач м. и срещачкв ж. нар. Посрещал. Вибя Цеко
срещаните. че тръгнаха дружно. Ваз.
срещен прил. 1, Който се намира срещу, отсреща; на¬
срещен, отсрещен. От срещните хълмове се чуват
звънци. Люд.Ст. 2. воен. Който става при среша,
при движение един срещу друг. Срещен марш. Сре-
. щен бой.	.	'	’
срещаме ср. Билка от семейство устоцветни с кафяви
или жълтозелени гроздовидни съцветия, Ащ£а
1япапШ.
срещна вж. срещам.	,
срещу пребл. Означава: 1. Противополагане по място.
Срещу нашия бом. Гюргево е срещу Русе. Застанете
ебин срещу бруг. 2. Насочване към нещо- в движе¬
ние; против. Тичам срещу вятъра. Плувам срещу
течението. 3. прен. В навечерието на (някой ден). В
петък срещу събота. Срещу Нова- гобина. 4. прен.
Възражение или враждебно отношение, противо-
. поставяне на някого или нещо; пробив. Той се обя¬
вява срещу такова решение. Срещу него е възбубено
бело. 5. Заплащане или замяна при даване или по¬
лучаване на нещо. Дабох му бокументите срещу
побпис. Какво ще получа срещу труба си? б. Срав¬
нение, съпоставяне. Този месец написах 100 страни¬
ци срещу 110 през миналия.
срещулежащ прил. Срещуположен, 1	‘
срещуположен прил. Който е разположен отсреща,
насреща, срешу друг. Срещуположни ъгли. .
ернв м. книж. 1. Бърз и рязък спад в нещо. 2. Вне¬
запна несполука, загуба на самообладание и конт¬
рол върху поведението, постъпките, [рус.]
сривам лее., срина н срия св. прх. 1. Правя, направям
нещо да се разруши и да падне; събарям, срутвам,
развалям. Сринаха къщата. 2. 1 прен. Унищожавам,
премахвам. 3. Събирам накуп с лопата, гребло.
Сривам снега покрай бърветата. — се нпрх. Разру¬
шавам се и падам, свличам се надолу, »
сритам нсв., сритам св. прх,. Ритам набързо, за крат¬
ко. Сритаха го ба мълчи. — се взаим. Конете се
сритаха.
сричям нсв. прх. 1. Чета сричка по сричка. Момчето
още срича. 2. прен. Чета лошо. Стига си сричал!
срйчка ж. ез. Най-малката произносителна единица
— един или няколко звука, които се изговарят с
един тласък на издишвания въздух и с едно разт¬
варяне на устата; слог. О Затворена сричка — коя¬
то свършва на съгласна, напр. вест-ник. Отворена
сричка — която свършва на гласна, напр. во-ба.
срячков Прил. от сричка; слогов. Сричкова гра¬
ници. Сричково писмо.
срйя вж. сривам.
сроден прил. Приличен, подобен на друг по основни
свойства и признаци, близък по произход. Сробни
явления. Сробни буми. Сробни буши.
србдннк м. и сродница ж. Който се родее, има род¬
нинска връзка с някого; роднина. Той ми е сробник.
Далечен сробник.	·
средство ср. Прилика, подобие по основни свойства и
признаци или общност по произход; сходство, род-
‘ ство. Сробство на бушите. [рус.]
сродявам нсв., сродя се. прх. 1. Правя някой да стане
сродник, роднина някому (чрез женитба). 2. прен.
. Правя нещо или някой да бъде сроден, близък по
основри свойства на друг. Сробяват нас ебнакви
ибеали, стремежи висши. Ваз. — се нпрх. Ставам
роднина с някого чрез женитба,
срок м. 1. Период, отрязък, промеждутък от време,
определен за извършване на' нещо. Ебномесечен
срок. Кратък срок; 2. Определена дата, момент, до
който нещо трябва да стане, да се изпълни, осъщес¬
тви. Краен срок. Избължавам се в срок. 3. Всяка от
частите, на които се разделя учебната година в учи¬
лище. Първи срок.
срочен прил. 1. Който става, извършва се в определен
срок, за определен срок (в 1 знач.). Срочно изпла¬
щане. Срочно пребаване на храните. Срочен трубов
боговор. 2. Който се отнася до срок (в 3 знач.). Сро¬
чен преговор. Срочни оценки. 3. Който се извършва
бързо, без отлагане. Срочно бонесение. ’
срутвам нсв.. срутя св. прх. Сривам, събарям. Срут-
- вам стена. — се нпрх. Покривът се срути.
сръбвам нсв., сръбна св. прх. 1. Сърбам веднъж или
поединично.. Сръбни ебно кафенце. 2. разг. Пийвам,,
напивам се. По празниците често сръбвахме.
сръбкння вж. сърбин.	.
сръбна вж. с р ъ 5 в а м.
сръбски прил. Който се отнася до сърбан и до Сър¬
бия. Сръбски език.
сръгпам нсв., сръгам св. прх. Ръгам изведнъж или на¬
бързо, за кратко; смушквам,
сръдла еж. с р ъ д л ь о.
сръдлнв прил. Който често и лесно, от малко цешо се
сърди.
сръдльо м. и срЬдла ж. Сръдлнв човек,
сръднй ж. Проява на яд, раздразнение; сърдсне. Без
сръбня няма ба мине.	·
сръвдак м. Мъжкият на сърна; сърнец.
сръткав прил. разг. Който става, върши се много бав¬
но, който поглъща много труд, внимание и време.
Плет^енето на бантели е сръткава работа.
сръчен прил. I. Който е изкусен в работа с ръце, ко¬
муто иде отръки; похватен, ловък. Сръчен майстор.
Сръчен работник, 2. При който се проявява умение,
вещина, ловкост. Сръчни бвижения.
сръчквам нсв., срЬчкам св. прх. Ръчкам набързо, за
кратко. .
сръчност ж. Качество на сръчен; похватност, ловкост,
вещина.	>
срйдя ж. Третият ден от седмицата. В сряба се не ся-
ба. Погов.	·
срйзиввм нсв., срёжа св. прх. 1. Режа на късове. Сряз¬
вам биня. Срязах платното. 2. Отрязвам, преряз-

вам. Не е конец да го срежеш, 3. прен. Смъмрям,
нахоквам или прекъсвам грубо, остро. Почнах да
му обяснявам, но -той ме сряза.
сст межд. За приканване гьм тишина, послушание;
шшт.
стабилен прил. Устойчив, траен, постоянен. Стабилен
човек. Стабилни цени, > > Стоя стабилно на кра-
1 ката си. (лат.]
стабилизатор м. Фактор или приспособление, уст¬
ройство, апарат, който стабилизира, придава ус¬
тойчивост, стабилност на нещо. Ракетни стабили¬
затори. Стабилизатор на напрежение, (от лат.)
стабилкзДторск· при. Който се отнася до стабилиза¬
тор.	’
стабилизационен прил. Който се отнася до стабилиза¬
ция. Стабилизационен заем.
стабилизация ж. Привеждане или задържане в устой¬
чиво състояние; укрепване, затвърдяване. Стабили¬
зация на валутата.
стабилизирам нсв. и св., прх. Привеждам в устойчиво
положение, състояние; закрепвам, затвърдявам.
> > Стабилизиране на националната парична еди¬
ница. —, се нпрх. Ставам стабилен, устойчив, посто¬
янен,	-
стабилитет м. книж. Стабилност, (нем.]
стабилност ж. Качество на стабилен; устойчивост,
здравина, постоянство. Стабилност на капитала.
став м. Прешлен у растение,	-
става ж. Подвижна свиваема връзка, място, където
се съединяват краищата на костите чрез сухожилия.
Болят ме ставите,
ставам нсв., стана св. нпрх. 1, Вдигам се, изправям се
на крака от седнало или легнало положение. Стани
и върви! 2. Преставам да заемам, напускам мястото,
където съм седял или лежал. Стани ти, да седна
аз. 3. Будя се от сън и напускам леглото. Ставам
в 7 часа. Лягам късно, ставам рано. 4. Променям
се в някакво отношение, преминавам в ново състо¬
яние или придобивам нови качества, свойства, из¬
мерения. Станал си много добър. Синът ти стана
цял мъж. Няма да станеш човек. Ставаш смешен.
Станахме за смях. Станахме петима. 5. Отдавам
се на определена дейност, занятие или се включ¬
вам, приобщавам се към дадено съсловие, органи¬
зация и под. Искам да стана учител. Ще стана по¬
литик. 6. обикн. нсв., с предл. з а. Бива ме, годен
съм, имам качества, мога да послужа за нещо. Не
ставаш за пазач. Стар съм, за нищо не ставам. 7.
обикн. в 3 л. Извършвам се, осъществявам се. случ¬
вам се. Зиме стават много сватби. 8. само в 3 л.
За време — идва, наближава, настава. Стана време
за тръгване. Тръгвайте, че става късно. 9. обикн. в
3 л. Вирея, раста, давам плод. По нашия край лозя
не стават, но картофи стават. 10. По мярка съм,
прилягам, съответствам. Обущата ми стават.
Ключът не става на тази брава, става, стане безл.
1.	Получава се, образува се, излиза. От всяко дърво
свирка не става. Погов. 2. Появява се, случва се,
възниква. Ако стане нужда, повикайте ме. Какво
става? Да става каквото ще. Става горещо. 3. разг.
Възможно е, бива, може. Ще се. срещнем утре, ста¬
ва ли? 4. С лич. мест. в дат. и нарч. или същ. като
сказ, опред. — обхваща ме, започвам да усещам,
да изпитвам (посоченото в наречието или същест¬
вителното състояние). Стана ми по-добре. Става
ми жал. О Дума* да не става. Думата* ми ва две
не става. Кръвта* вода не става. Ставам на крака
сталактит 921
—	я. Изправям се. 6. Оздравявам, възстановявам
се след боледуване. Ставам я я к о м у ш кряка
—	изправям се, за да изразя почит, уважение пред
някого. Ставам вя пух* я прях«
ставен прил. Който се отнася до става (на костите),
Ставен ревматизъм.
ставало ср. нар. Дъсчена прет рада за спиране водата
на воденичен улей; савак.
ставка ж. 1. Заложени пари при участие а хазартна
игра; залог, миза. 2. Обикн. в съчет. тарифна ставка
—	размер на заплащане, заплата за единниа време.
3.	спец. Норма на данъчно облагане яли друго пла¬
щане. О Очи* ставка юр. — едновременен кръсто¬
сан разпит на две лица, призовани по едно и също
дело. (рус.]
ставропигиален прил. цьрк. За манастир, черква — за¬
висим направо от патриарха или синода, а не от
местния митрополит, (гр.]
стагнация ж. книж. Застой (в производство, търго¬
вия, икономика и др.). (лат.]
стаден прил. 1. Който живее в стадо, на стада. Овцата
е стадно животно. 2. Който е свойствен, присъщ
на стадо. Стаден инстинкт. Стадно чувство.
стадиОлеи прил. книж.. Стадиен. Стадиален развой.
стадийлиосг ж. книж. Стадийност,
стадиен прил, книж. Който се извършва, протича на
стадии. Стадийно развитие.
стадий м. книж. Период, степен в развитието на нещо.
Последен· стадий на болестта. Начален стадий, (гр.]
стадийност ж. книж. Качество на стадиен; стадиал-
ност.	*	,	.
стадион м. Голямо спортно игрище с места за зрите¬
ли. (гр.]
стадо ср. 1. Група животни от един вид, които живеят
и се хранят заедно. Стадо маймуни. Овчи стада.
Стадо без мърша няма. Поел, 2. прен. презр. Грула,
множество, тълпа (от хора), *
стйен прил. Който се отнася до стая или се намира в
стая. Стайна температура. Стайни цветя.
стаен прил. Скрит в душата; спотаен. Стаена злоба.
стаж м. 1. Предварителна служба, работа на начеваш
за получаване на практически опит по специалност¬
та под ръководството и наблюдението на по-опи-
тен и вещ работник, специалист. Платен стаж. За¬
дължителен стаж. 2. Продължителност на работа
В дадена област, на участие в нещо. Трудов стаж.
Партиен стаж. (фр.]
стажант м. и стажантка ж. Който стажува, кара стаж
(в 1 знач.).
стажантски прил. Който се отнася до стажант. Ста¬
жантски изпити.
стажувам нсв. нпрх. На стаж съм, карам стаж (в 1
знач.). След като завърши висшето си образование,
трябва да стажува една година,
стаичка ж. Умал. от с та я. О Тъмна* стаичка,
етякан м. рядко, поет. Чаша. Виното се пени в крие^
талпите стакани. К.Хр. (рус.]
стакато ср. муз. Рязко, отсечено изпълнение на тоно¬
вете при свирене или пеене. Прот. легато, (ит.]
сталагмит м. спец. Стърчаща от пода на пещера ва-
, ровикова купчинка, образувана от падащи от тава¬
на водни капки, (гр.]
сталакгйт м. спец. Висулка от варовик отгоре или по
стените на пещера, (гр.]	-
I

922 стан	*	'
стан м. 1. Човешко тяло; снага. Величественият стан
на стареца Достигаше до потона. Ваз,. 2. Място, кь-
дето нощуват пътници. Скитниците катунари ще.
стануват тука стан, П.П.Сл. 3. Място, където
временно се е настанила войска иа палатки, под от¬
крито небе; лагер. 4. Място за лятна почивка на ра¬
ботници, ученици и др. 5. Уред за тъкане; разбой.
Тъкачни станове.
стана еж. ставам.
стандарт м. книж. 1. Държавен документ за задължи¬
телните изисквания, на които трябва да отговаря
дадено изделие, материал или суровина. 2. Типов
образец, на който трябва да отговаря едно изделие
по размери, форма и качество. 3. Равнище, мярка,
норма. Висок стандарт на живот. О Двоен стан¬
дарт — система от принципи, даваща по-големи
възможности или свобода на едни в сравнение с
други; неравноправно отношение към' различни
групи от хора. [англ.]
стандартен прил. 1. Който отговаря на определен
стандарт. Стандартно изделие, 2. прен, Лишен- от
оригиналност; еднообразен, шаблонен. Стандартен
отговор.
стандартизация ж, 1. спец. Установяване на единни
норми и изисквания за качество, форма, големина
и др. към всички суровини, производствени проце¬
си, изделия, услуги и пр. Стандартизация на про¬
изводството, 2. книж. Типизиране, уеднаквяване. -
стандартизирам нсв. Ή св., прх. спец. Въвеждам стан¬
дарти, осъществявам стандартизация,
станеник м. нар. 1. Мъж, който предвожда коледари;
старец. Низ по село скупом ходят китни млади ко¬
ледари — начело им станеника. П.П.Сл. 2· Стане-
нин.
станенйп м. нар. Стопанин, домакин (главно в колед¬
ни песни и благословии). Спшненине господине,
добри сме ти гости дошли, гости дошли коледари..
Нар.п.	_
станиол м. Тънък лист от калай (или сплав от калай
и олово) за опаковка на продукти, шоколадови из¬
делия и др. [лат.|	т
станнолов прил. Който е от станиол. Станиолов лист.
становйт прил. нар. 1, Който е от един къс; едноста-
вен, монолитен. 2. Имотен, състоятелен.
стандвишс ср. Възглед, мнение, схващане, гледище,
гледна точка. 'Правилно становище. Нямам стано¬
вище по въпроса.
станйк .< спец. Подставка или приспособление, на ко¬
ето нещо се закрепва; статив, стойка, [рус.]
станси мн. книж. Стихотворение от самостоятелни,
завършени по смисъл и еднакви по форма осма--
стишни или четирисгишни строфи, [рус. <фр.<ит]
станувам нсв. нпрх. Разполагам се, престоявам на
стан. Скитниците катунари ще стануват тука
стан. П.П.Сл.	4	·
станционен прил. Който се отнася до станция. Стан-
циопен надзирател.	-
станция ж. 1. Място, където спират влакове или ав¬
тобуси; гара. Началник на станцията. 2. Учрежде-
. ние или предприятие с определени административ¬
ни,	.културни	или стопански функции.
Телеграфо-пощенска станция. Опитна земеделска
станция. Машинно-тракторна станция, [лат.]
стАпям вж. стопявам.
стар прил. 1. Който е живял дълго време, много го¬
дини. Прот. млад. Стар човек. 2. Който същес¬
твува отдавна, от дълго време. Прот. нов. Гой
ми е стар приятел. Стара истина. Старо вино. 3.
Употребяван, вехт. Стари учебници. 4. Запазил ое
от прежни, отдавнашни времена; старинен. Стара
монета. 5. Отживял времето си. Стар строй. 6.
Който е бил преди нещо друго; предшестващ. Ста¬
ра квартира. 7. хато същ. старият м., стдрага ж.,
старите мн. Възрастен, остарял баща (майка, роди¬
тели). О На старя години — в напреднала въз¬
раст, когато човек е стар. От стара коза* яре. По
старому — по стария начин, както преди, някога;
постарому. Стара майка —— баба откъм бащина
страна. Стара мома*. Стар завет*· Стар ерген*. Ста¬
ри сметки — останали от по-рано неуредени взаи¬
моотношения. Старо биле — беладона; лудо биле.
старание ср. Стремеж да се извърши нещо добре, да
се свърши съвестно; усърдие, грижа. Проявявам
старание, [рус.]
старАтелен прил. Който проявява старание; усърден,
грижлив. Старателен ученик, [рус.]
старАтелмост ж. Качество на старателен; усърдие,
старая се нсв. нпрх. Правя нещо с усърдие, проявявам
старание; залягам. С всички сили се старая, [рус.]
старей м. старин. Старейшина.	-
старейшина м. 1. Избран от народа (по-стар) човек,
за да урежда, да ръководи селските, обществените
работи; старец. 2. Най-старият член, който управ¬
лява задруга, род.	♦
старец м. 1. Стар човек; дядо. А с усмивка благодушна
гледат старци отстрана. П.П.Сл. 2, нар. Старей¬
шина. 3. нар. Станеник.	-
старешка прил. нар. Старчески. Старешкото му сърце
биеше .. от умора. Е.Пел.
старАя нсв. нпрх. Ставам стар; остарявам. Децата
растат, родителите стареят. Е.Пел,
старик м. Старец, дядо. С весела глъчка в дворовете
шета и млад, и старик. И.Бур.
старина ж. 1.'обикн. мн. Старост, старческа възраст.
Смеят се на старините ми. Кой ще те гледа на
старини? 2. Отдавна минало време. Това станало в
дълбока старина. 3. Качество на стар; старост, ста-
рикност. 4. Нещо старо (вещ, предмет, сграда), цен¬
но като културен или исторически паметник. Закря
за опазване на старините.	.
старниЗр м. Търговец на антики, стари книги и др.;
антиквар-	*
старинен прил. 1, Останал от отдавнашни времена.
Старинен обичай. 2. За дума, израз, език — който
е присъщ, характерен за по-стара епоха, бил е го¬
ворим някога, а сега се среща само в литературата;
архаичен.
старниност ж. Качество на старинен,
старнвскн прил. Старинен,	·
старица ж. Стара жена; баба,
старобългарски прил. 1. Който се отнася до старите,
древните българи. Старобългарско право. Старо¬
българско изкуство. 2. книж' Който се отнася до
първия, най-ранния писмен период в развитието на
българския език, литература и култура (от IX до
XI в.). Старобългарски език. Старобългарска книж¬
нина.
старобългарйст м. и старобългарнстка ж. Специалист
по старобългаристика. ■
старобългарйстнка ж. книж. Съвкупност от науки за
старобългарския език, литература и култура.

староверец м. Който се придържа о старата си вяра,
о стари религиозни обреди.
' старовременен и старбвремешея при а. Старовремски.
Синчето свети по сребърните й накити, по дебели¬
те апаровремении гривни. Е.Пел. Старовремешен
обичай.
старовремски прил. Който е от старо време; старинен. -
Старовремска носия.
старогръцки прил. Който се отнася до стара Гърция,
до старите гърци л техния език. Старогръцки език-
стародавен прил. книж. Старовремски, старинен. Раз¬
мислям за стародавни дни, за годините на минали
векове. Ст.Загор.
старозаветен прил. Който се отнася до Стария завет;
вехтозаветен. Старозаветни апокрифи.
старбнка м. нар. Стари сват, побащнм.
сгаролнк прил. Който изглежда стар, със старческо
лице. Старолик човек.
старомоден прил. 1. Излязъл от мода, направен по
стара мода. Старомодна шапка. 2, прен. Който е
отживял времето си, придържа се към остарели
възгледи я традиции. Старомодни схващания.
старомддност ж. Качество на старомоден,
старому вж. стар.
старопечатен прил. спец. Печатан в стария, начален пе¬
риод на печатането, книгоиздаването у даден на¬
род. Старопечатни книги.
старопиталище ср. Заведение, дом, където дават под¬
слон и храна на бедни и самотни стари хора.
старопланйнски прил. Който се отнася до Стара пла¬
нина. Старопланински проход.
старопрестолен прил. Обикн. в съчет. старопрестолен
град — някогашен, стар престолен град.
старост ж. 1. Качество на стар; старина. Не вижда
от старост. 2. Част от живота след зрялата въз¬
раст, когато постепенно отслабва дейността на ор¬
ганизма. Човек се надява на старост да си поживее
спокойно.
старт м. 1. Точка, черта, от която започва спортно
надбягване, 2. Начален момент на спортно състеза¬
ние. 3, прен. Начало, начален момент на някаква
работа, дейност. Стартът на реформата се забавя.
О Летящ* старт, [англ,]
стартер м. 1. спорт. Лице, което дава знак за започ¬
ване на дадено състезание, 2. техн. Устройство за
пускане в действие на двигатели с вътрешно горене,
[англ.]	’
стартерен прил. Който се отнася до стартер,
стиртЛрам нсв. и се., нпрх. (и прх.) J. Започвам учас¬
тието си в някакво състезание. Маратонците стар¬
тираха преди час. 2. прен. книж. а. нпрх. За работа,
дейност, процес — започвам, б. прх. Започвам, пос¬
тавям начало на някаква работа, дейност, процес,
стартов прил. Който се отнася до старт. Стартова
площадка. Стартов пистолет.
старче ср. 1. Умал, от с т a jj е ц. Бепобрадо стар¬
че. 2. зват. Обръщение към старец. Млъкни, старче.
В.Друм.	.
старчески прил. Който се отнася до старец; старешки.
<> Старчески дом — дом, заведение, където се оси¬
гурява подслон и грижа за самотни стари хора;
старопиталище.
старчбк м. пренебр. Стар човек; старец, старик. В сел¬
цето са останали двама-трима старчоци на изжи¬
вяване.
старши прил. 1. Който стои пред други, по-високо от
други по длъжност, степен, значение. Старша сес¬
стАтуя 923
тра. Старши научен сътрудник. 2. гато същ гтАрти
м. Работник или военен, който е поставен начело
на малка група, подразделение. Кой е старши на
тия войници? 3. За означаване на по-стария сл хора
с еднакви имена, обикн. яа баща по отношение на
сина. О Старши офицер — офилер от майор до
полковник.
старшина м воен. Сержант с най-висок чии. [рус . ]
старшинство ср. Първенство пред други по възраст,
звание, срок на служба и пр. Спазвам старшинст¬
вото.
старшия м. остар. разг. Старши подофицер или стра¬
жар и под. Питай старши ята.
статив м. Висока подставка, стойка на уреди и апа¬
рати, за поставяне на ноти, платна за рисуване я
др. Статив на телескоп, [лат.]
статика ж. физ. 1. Част от механиката, учение за рав¬
новесието на силите. 2. Състояние на покой за да¬
ден момент. Прот. динамика, [гр]
статист м. и статистка ж. спец. Лице, което изпълня¬
ва второстепенна, спомагателна роля или участва в
масова сцена в театрално представление или филм,
без да говори; фигурант, [лат.]
статнстйк м. Който се занимава със статистика (в 1
знач.).
статистика ж. 1. [Наука за] събиране, обработка и
изучаване на количествените показатели, данни за
състоянието и развитието на обществото и общес¬
твеното производство. Математическа статисти¬
ка. 2 Съвкупност от количествени данни за дадено
явление или процес. 3. прен. Преброяване, [лат.]
статнстйчен и статистически прил. Който сс отнася до
статистика. Статистически метод. Статистичес¬
ки данни.
статичен прил. спец. Който е в състояние на покой и
равновесие, а не в движение; неподвижен. Прот,
динамичен. Фигурите на картината са
много, статични. Статично електричество.
статичиост ж, Качество, състояние на статичен,
статия ж. 1. Прозаично съчинение във вестник, спи¬
сание или сборник. 2. Кратък, относително самос¬
тоятелен и обособен текст в юридически документ,
опис, речник и др. Обяснението на всяка дума в
речника . представлява една речникова статия.
О Уводна* статия, [рус.]
статор м. спец. Неподвижната част на електрическа
машина, в която е разположен роторът, [от лат.]
статуетка ж. Малка статуя, статуя за маса. Фарфо-
рова статуетка.
статукво ср. книж. Съществувало или съществуващо
в определен момент положение, състояние, [лат.]
статус м. 1, книж. Правно, социално или професио¬
нално положение на личността в сравнение с дру¬
гите. Колата е белег на висок социален статус.
Аматьорски или професионален статус. 2. мед. Със¬
тояние (на здравето), [лат.]
статут м. книж. 1. Законодателен акт (в някои стра¬
ни). 2. Правно положение на държава, град или фи¬
зическо лице. Статут на най-облагодетелствана
нация. Ползвам се от статут на чужденец. 3. Ус¬
тав за правата я задълженията на държавен орган
или обществена организация, [лат.]
стйтуя ж. Скулптурно изображение, обикн. на човек.
Мраморна статуя, [лат.]
А
I

924 стафиди
стафиди мн. (стафида ж.) Сушено грозде на зърна.
[гр·]	.	··
стационар м. 1. спец. Диспансер с легла за болни. 2.
Всяко постоянно (не временно или подвижно) уч¬
реждение, заведение, [лат.] ,	1
стационарен прил. спец. Който се отнася до стационар.
Стационарно лечение.
стдяен прил. Който се отнася до стачка. Стачен ко¬
митет. Стачно движение.
стачка ж. Преустановяване иа работа, отказ от из¬
пълнение на задълженията си като форма на про¬
тест, начин на борба за по-високо заплащане на
труда, по-добри условия на работа и др. Обща по¬
литическа стачка. Стачка на миньорите. Гладна
стачка. Обявявам стачка, [рус.]
сгачкоизмешшк м. и сгачкоизмешшца ж. Работник,
който нарушава решението за Стачка,	.
стачкувам нсв. нпрх. Участвам в стачка, прекратявам
работа при стачка.	*
стачник м. и стачници ж. Който стачкува, участник в
стачка.
стая ж. Част от жилище, помещение с врати и про¬
' зорци. Гостна стая. Жилище от две стаи и кухня.
О Тъмна* стая.
стаявам нсв., стая св. прх. Притаявам. Стаявам дъх.
— се нпрх. Притаявам се, спотаявам се. .
ствол м. Стъбло, стрък. В мрааг се мержелеят бели¬
те стволи на някои брези. Е.Пел.
стволест прил. Който е с гопям ствол. Стволеапо дър¬
во.	'
стволоват прил, Който има голям, хубав ствол или е
на много стволове; клонест, кичсст, столоват.
Стволовато дърво.
сте Гл., 2 л. мн. ч. сег. от съм. Кога сте пристиг?
нали? Вие сте добре дошли.	.
стеарин м. Безцветна до жълтеникава полупрозрачна
, твърда маса, която се използва в производството
на сапун, за свещи и др. [от гр.]
стеаринов Прил. от стеарин. Стеаринова
свещ. Стеаринова киселина.
стеблен и стъблен Прил. от стебло, стъбло.
Стеблена част.
стеблест и стЬблест прил. 1. Който има много стебла.
2.	Който има голямо стебло,
стеблб вж. стъбло.	*
стега ж, спец. Дърводелски уред с витло за стягане
на слепени дървени части и др.; менгеме,
стегна вж. с п ι я там.
стегнат прил. 1. Спретнат, напет. Стегнат войник. 2.
Грижлив и внимателен в работата си, строг към се¬
бе си; акуратен, уреден. Стегнат човек.
етегтнатост ж. Качество на стегнат,
стекй се вж. стичам се.
стелаж м. Приспособление, устройство от полици,
рафтове за складиране, подреждане на стоки, инст¬
рументи и др. [нем.] ,
стилен прил. диал. За крава, биволица — с плод в ут¬
робата, си; телен,	1
стелки мн. (стелка ж.) Подложки за постилане в
обувки, под краката.
стели1 ж. спец. 1* Мека, изпълнена със слама част на
самар, която се прикрепва отдолу към дървената
част. 2. Потник на седло.
стели* нсв. прх. Постилам, покривам. Снега стелеше
със бял саван земята. Хр.Яс. — се нпрх. Разнасям
се, разстилам се или се натрупвам над или по зе¬
мята. Стелят се мъгли вечерни. П.П.Сл. Сняг се
стеле по покривите.
шева ж. 1. Отвесна, странична част на здание, поме¬
щение; зид. Зидам стена. Външна стена. 2. Висока
каменна или тухлена ограда. Фернандес лежи в по¬
лята пред стените на Мадрид. Вапц. 3. Вертикална
странична част или ограждаща, вътрешна повърх¬
ност на нещо кухо. Казан с дебели стени. Стени на
кръвоносен съд. О И стените имат уши*. Китайска
стени.— нещо, зад което не може да се проникне.
Притискам някого до стената — поставям го
натясно, в безизходно положение,
сгёна нсв. нпрх. Въздишам с глас; пъшкам, охкам.
Волната диша тежко и стене. >> И славата ще
" вечно пей и стене над гробни ви хълма. Ваз.
степаше ср. Болезнен вик; охкане, стон, вопъл,
етбппестннк м. Окачен на стена голям лист с ръкопис¬
ни или машинописни материали из живота на ор¬
ганизация, предприятие, учреждение, училище и
, др.; стенлист.
стенд м. 1. техн. Специално обзаведено място или
приспособление, уредба в завод, ремонтна рабо¬
тилница и под. за сглобяване или изпитание, про¬
верка и поправка на машини, уреди и др. 2. Щанд.
[англ.]	'	\ ,
стенен прил. Предназначен за стена. Стенен часовник.
Стенен календар. ■
стенлист м. Стенвеспшк.
стеиобиген прил. книж. Стенобоен.
стенобоен прил. книж. Предназначен за разбиване на
крепостни стени в някогаигните войни. Стеноботна
машина,
стенограма ж. Нещо стенографирано, написано със
стенографско писмо, [гр.]
стенограф м. и стенография ж. Който владее стено¬
графия; бързописец. .	’
степографйрам нсв, и св., прх. Записвам със стенограф¬
. ско писмо. Степографирам реч. .
стенография ж. [Начин на] бързо писане, записване на
устна реч с особени знаци и съкращения. Владея
стенография. Учител по стенография, [гр.]
стенографски прил. Който се отнася до стенограф и
до стенография. _
стенокардия ж. мед. Пристъпи на остра болка в об¬
ластта на сърцето вследствие на разстройство в
кръвообращението; гръдна жаба. [лат. <гр>.]
стенопис м. 1. Вид изобразително изкуство, живопис
върху стена. 2. Рисунка върху мазилката на стена;
фреска. Стенописи на Воинската църква.
* стенописен прил. Който се отнася до стенопис. Сщено-
писни образи.
степ 'ж. Обширна равнина, покрита с трева. Южно-
руска степ. [рус.]	:	*
степвам нсв., стёпам св. прх. С тепаме, пране и др.
направям тъкан, плат, платно да се събере, да се
сбие. — се нпрх. За вълна, плат, платно — сбивам
' се, събирам се, стягам се. От пране вълната се
стета.	.
степен1 ж. 1. Точка, стъпало, височина в развитието
на нещо. Висока степен. 2. Положение, ранг, чин,
достойнство. Финансов инспектор първа степен. 3.
Близост или далечина в роднински връзки. Степен
на родство. 4. Висота на съдебна и друга админис¬
тративна инстанция. 5, Ред в достойнство на орде¬
ни. Орден за храброст II степен, 6. мат., а. Число,

величина, резултат от умножаването нв дадено чис¬
ло само на себе сн определен брой пъти. б. Степе¬
нен показател. 7. грам. Форма на прилагателни
имена и наречия, чрез която се означава характе¬
рът, силата, интензивността на проява, застъпеност
на дадено качество при един предмет или действие
в сравнение със същото качество на друг предмет
или действие. Степени за сравнение, Положителна,
сравнителна и превъзходна степен, 8. грам. Оттлас
(в 3 знач.).
степен2 прил. Който се отнася до степ. Степна расти¬
телност.
стёпекея1 прил. диал. Спокоен, разсъдлив, разумен..
Степенна жена.
стеоевев2 прил. мат. Който се отнася до степен (в 6
знач.). О Степеяея показател >— число, което по¬
казва колко пъти дадена величина, число се умно¬
жава само на себе сн.	.
степенувам нсв. и се., прх. 1. Разпределям, нареждам
известни неща по степен. Нуждите трябва да се
• степенуват. 2. мат. Извършвам действие степену¬
ване — умножавам дадено число определен брой
пъти само на себе си. 3. грам. Променям прилага¬
телно име или наречие по степен,
степенуване	ср..	1, Действие по	гл.
степенувам. 2. мат. Действие, при което
дадена величина се умножава определен брой пъти
сама на себе си. Прот. хоревуваае. 3.
грам. Промяна на формата на прилагателни имена
и наречия, за да се означи по-висока степен на ка¬
чеството в сравнение със същото качество у друг
предмет или действие. 4. грам, Оттлас (в 3 знач.);
степен.	’»
стерва ж. разг. Развратница, [рус.] „	<
стёрео ср. разг, 1. Стереофонична или стереоскопична
апаратура, уредба, устройство. 2. като прил. Стере-
офоничен или стереоскопичен. Магнетофонът е
стерео.	'	t
стерео- Съставна част на сложни думи със значение:
в, “твърд, установен“, напр. стереотип; б. „прост¬
ранствен, обемен“, надр. стереометрия; в. „стерео-
фоничен, стереоскопичен“, напр.: стереомагнето¬
фон, стереоуредба, стереофилм и под. [гр.]
стереометрИчеи н стерсометрНческн прил. мат. Който
се отнася до стереометрия.
стереометрия ж. мат. Дял от геометрията, в който
се изучават форми с три измерения, [гр.]
стереоскоп м. книж. Оптически уред, който дава ре¬
лефни изображения, [гр.]
стереоскопичен прил. Конто се отнася до стереоскоп и ,
стереоскопия. Стереоскопичен ефект. Стереоскопи¬
чен фотоапарат. Стереоскопично кино.
стереоскбаня ж. Техника за използване на стереоско¬
па за получаване на обемно изображение,
стереотип м. спец. X. Монолитна Метална, гумена
или пластмасова печатна форма, отливка от печа¬
тарски набор, която се използва при печатане иа
вестници и други многотиражна издания. 2. Пов¬
таряща се, еднообразна мисловна, двигателна или
речева изява, устойчива система от условни реф¬
лекси. Пречат ни стереотипите на нашето пове-
,	дение. [гр.]	►
стереотипен прил. 1. спец. Отпечатан със стереотип.
Стереотипно издание. 2. прен. книж. Който е точно
повторение на даден образец, повтарящ се много¬
- кратно, без изменение; еднакъв, общ, неизменен.
, Стереотипен въпрос.	,
стига 925
стервоНйтп ж. спец. Начин на отливане и печатане
чрез стереотип.
стереотШшоет ж. книж. Качество яа стереотипен (във
2 знач.).
стереофояйче· прил. спец. Който се отнася до стерео¬
фония.
стереофбпн ж. спец. Предаване, възпроизвеждане на
звук със запазване на възможността за възприемане
на пространственото разположение на източниците
на звука- [от гр.]	.
стереофотография ж. спец. Получаване на две снимки,
които при разглеждане в стереоскоп дават обемно
изображение.
стерилен прил.. книж. 1. Обеззаразен, освободен от
микроби. Стерилен памук. Стерилни съдове. 2. спец.
Конто е безплоден, не може да се размножава.
Стерилни клетки, [лат.]
стерилизатор м. Уред, апарат за стерилизиране, [лат}
стерилизационен прил. Който се отнася до стерилиза¬
ция.
стерилизация ж. спец. Стерилизиране,
стерилизирам нсв. и се., прх. 1. Правя нещо да сгаяе
стерилно, унищожавам микроорганизмите в вешо
или по нешо, обикн. чрез изваряване; обеззаразя¬
вам. Стерилизирам хирургически инструменти.
> > Стерилизирано мляко. 2. спец. Правя нещо нли
някого стерилен, безплоден; обезплодявам. ,
стерилитет м. книж. Стерилност, безплодие,
[нем. < лат.]
стерилност ж. Качество на стерилен,
стёрлинг м. Обикн. в съчет. лира (фуит) стерлинг —
основна парична единица на Великобритания; бри¬
танска лира. [англ.]
стеснение ср. 1. Действие по гл. с т е с н я [с е]; стес¬
няване. Стеснение на отвор. 2, По-тясна, стеснена
част на нещо. Стеснение на тръба. Стеснение на
път. 3. прен. Неловкост, свенливост, лек срам. Пред
непознати хора изпитва стеснение,
стесненост ж. 1. Качество на стеснен. 2. Положение
или състояние, при което човек е стеснен,
стеснителен прил. 1. Който се стеснява; свенлив, сра¬
межлив. Стеснителен човек. 2. При който човек се
стеснява. Стеснително положение. 3. Ограничите¬
лен. Стеснителни мерки.
стеснителност ж. Качество на стеснителен (главно в
. 1 знач.); свенливост, срамежливост.
стеснявам нсв., стесня св. прх. 1. Правя нещо да стане
по-тясно. 2. Събирам повече хора в едно жилшцно
помещение; сгъстявам. 3. прен. Правя някой да из¬
питва стеснение, нсловкост; притеснявам. — се
нпрх. 1. Ставам по-тесен. Пътят постепенно се
стеснява. 2. Прибирам се на по-тясно място, зае¬
мам по-малка площ, пространство; свивам се, сгъс¬
тявам се. 3. прен. Изпитвам стеснение; срамувам се.
Детето се стеснява.
стетоекбп м. спец. Слушалка (в 1 знач.). [гр.]
стечение ср. книж. 1. рядко. Стичане, събиране на во¬
да, хора и др. на едно място. 2. Събиране, съвпа¬
дение, кръстосване (на факти и обстоятелства).
Стечение на обстоятелствата.
стига ж. нар. Стягане, настигаме. О Добра стига! —
поздрав при настигане някого на път. '
стига част. (и като межд.) За означаване или израз
на подкана, заповед, пожелание за прекратяване на '

926 стйга да
някакво действие. Стига си играл! Стига е спал.
Стига плака! Стига вече! Стига!	.
стига да сз. Въвежда подчинено обстоятелствено изр.
за условие: ако, само ако, да. Стига да мога, ще го
направя. Ще дойда, стига да свърша.
сгйгам нсв., стигна св., прх. и нпрх. I. прх. Доближа¬
вам, приближавам някого, изравнявам се с някого,
който се движи пред мене в същата посока. Върве¬
те, аз ще ви стигна. Ще ме хванеш, ако ме стигнеш.
2. нпрх. Отивам или идвам до определено място
или цел, предназначение; дохождам, достигам,
пристигам. Вечерта стигнахме в селото. Като
стигнеш, обади ми се. Вестниците не стигат нав¬
реме. 3. нпрх. В движението или развитието си, в
някакво действие се оказвам, идвам до някаква гра¬
ница, предел, степен. Стигнал съм до средата на
книгата. Работата ще стигне до бой. Видя ли до¬
къде стигнахме? Стигнахме до интересни изводи.. 4.
прх. Ставам като, изравнявам се с някого (по ръст,
положение и пр.). Синът ти расте, скоро ще те
стигне, 5. нпрх. Простирам се донякъде или дося¬
гам нещо. Стара планина стига до Черно море.
Стигам с ръка до тавана. 6. нпрх. Достатъчен съм,
задоволявам. Хлябът няма да ни стигне. Не ни
стигат парите. Това ми стига. 7. нпрх. нар. Имам
нужната възраст или зрелост, Синът е стигнал за
женитба. 8. прх. За клетва — сбъдвам се и споле¬
тявам. Венчай, куме, венчай, венчай, не проклинай,
че кумова клетва стига и разсипва, Нар.п. О Не
стига това (че, дето) — за израз на недоволство, че
нещо нежелателно, неприятно, лошо се добавя към
друго, вече осъществено, съществуващо. Стига ми
ръка нар. — заможен съм, имам средства или имам
възможност, в състояние съм (да извърша нещо).
Стига ми умът разг. — проумявам, разбирам.
стйгма ж. книж. Клеймо, дамга, белег, [гр.]
стигматизирам нсв. и се., прх. книж. 1. Слагам наже¬
жен печат на престъпник; жигосвам. 2. прен. Клей¬
мя, заклеймявам,
стигна вж. стигам. .
стик м. Специална пръчка с извит край за игра на хо¬
кей, голф и др. [англ.]
етил, -ът м. 1. Съвкупност от отличителни особености
на художествени произведения, характерни за даде¬
на епоха, школа или нация. Модерен стил. Архи¬
тектурен стил: 2. Съвкупност от особености, ха¬
рактерни за дадено лице, за даден случай и пр.
Стил ма Вазов. Образен стил. 3. Метод на' работа,
на действие; способ, начин, похват. Стил на плува¬
не. Борба свободен стил. Не е в неговия стил.
О Нов стил — летоброене по григорианския ка¬
лендар. Стар стая— летоброене по юлианския ка¬
лендар. [лат.]
стилен прил. 1. Който се отнася до стил, който е свър¬
зан със стил; стилов. Стилни грешки. Стилни поп¬
равки. Стилни особености. 2, Който е издържан в
определен стил, има ясно очертан стил. Стилна ме¬
белировка.
стилизатор м. спец, остар, Редакционен "работник,
който стилизира предназначените за печат матери¬
али.	·*
стилизация ж. 1, книж. Обобщено, условно изобразя¬
ване на предмети, растения и животни чрез опрос¬
тяване и подбиране на характерни елементи. 2.
спец. Подражаване, имитираме на външните форми
на стила на отделен писател, литературно течение
и под.
стнлнзйрам нсв. и св., прх. 1. Обработвам, поправям
стила на съчинение. Стилизирам писмо. 2. книж.
* Представям, изобразявам нещо в обобщен, условен .
вид, чрез опростяване и подбиране на отделни ха¬
рактерни елементи. Стилизирам цветя за везба. 3.
* спец. Придавам на нещо черти, признаци на опре¬
делен стил, взет за образец,
стилист м. и стнлйсгка ж, книж. 1, Който владее из¬
куството на добрия (литературен) стил, майстор на
стила. 2. нов. Лице, което по занятие, работа има
отношение към стила на обличане, на външния вид
у човека, напр. фризьор, моделиер и под.
стилистика ж. книж. 1. Наука за езиковия стил. 2.
Дял от теорията на литературата, който разглежда
свойствата на поетическата реч.
стилистичен прил. книж. Който се· отнася до стилис¬
тика. Стилистична обработка на текст. Стилис¬
тичен разбор. О Стилистичен похват — съзнателно
и целенасочено засилване на определени структур¬
ни и семантични свойства на дадена езикова едини¬
ца и използването й за изразяване на допълнителна
логическа или емоционална информация, значение,
стило ср. Писалка с резервоар за мастило; автоматич¬
на писалка, [фр.]
стилов прил. Който се отнася до стил; стилен. Сти¬
лова норма. Стилово многообразие.
с^лозни^с ср. книж. Наука за стиловете в архитек¬
турата и др.
стймул м. книж. Подбуда, подтик, тласък. Стимул за
работа, [лат.]	.
стимулант м. книж. Нещо, което засилва физиологи¬
ческата или ‘ органичната дейност, активност; сти¬
мулатор. [от лат.]	’
стимулатор м. книж. Нещо (вещество, лекарствено
средство, апарат и др.), което стимулира. Стиму¬
латор на нервната дейност. Допингът е вид стиму¬
латор. [от лат.]
стимулация ж. книж. Стимулиране.	‘
стимулирам нсв. и св., прх. 1. книж. Засилвам актив¬
ността, подбуждам, подтиквам към някаква дей¬
ност. Препаратът стимулира централната нервна
система. 2. спец. По особен начин подсилвам семе¬
на, за да растат по-буйно и да дават повече плод.
стйна нсв. нпрх. разг. Отдавам, губя топлината св,
ставам студен; изстивам. Остави компота да сти¬
не. Стинат ми ръцете.
стипендиант м. и стмпенцишнтка ж. Лице, което полу¬
чава стипендия. Държавен стипендиант, ’	.
стипендия ж. Парична сума, която се отпуска за из¬
дръжка на ученик, студент, специализант. Получа¬
вам стипендия, [лат.]	*
стипца ж. 1. Калиево-алуминиев сулфат — безцветно
кристално вещество със сладникаво-тръпчив вкус,
което се използва в текстилната промишленост за
багрене, като кръвоспиращо средство и др. 2. прен.
Скъперник, Страшна стипци е този старец, [гр. ]
стйпцов прил. Който съдържа стипца (в 1 знач.).
стинцосвам нсв^ стипцосам св. прх. Турям нещо боя¬
дисано в стйпцов разтвор, за да 'се стегне боята,
стипчнв прил. 1. Който има възкисел вкус и Свойство¬
то да свива, да стяга меките тъкани (подобно на
трънки, зелени сливи и под.); тръпчив. Дивите кру¬
ши имат стипчив вкус. Стипчиви сливи. 2. Кайто
съдържа стипца; стйпцов.	.

/
стмпчйвост ж Качество, вкус на стипчив.
стирол м. спец. Въглеводород, който лесно се полиме-
ризира и се използва за получаване на пластмаси,
изкуствен каучук и др. [нем. < гр. + 'лат.]
спфкпор м. Вид пластмаса — лека бяла материя с
малка здравина а отлични топлоизолационни ка¬
чества. [нем. търг. марка]
писвам нсв., стисна св. прх. Стискам веднъж или по¬
единично. Стисна ми пръста.
стиска ж. Количество, което човек може да хване, ка¬
то си свие пръстите на едната ръка; хватка. Стиска
сено.	-
стнскАло ср. Уред за стискаме, стягане или изстисква¬
не; менгеме, преда, стега.
стискам нсв. прх. 1. Държа нещо здраво и стегнато с
ръце, зъби, клещи и др. Стискам детето в обяти-
ята си. 2. Натискам, притискам две неща едно о
друго. Стискам зъби. Стискам пестнщи. 3. . Стягам
силно, причинявам неудобство, болка. Стиска ме
лявата обувка. 4. нпрх. прен. Правя усилия да из¬
държа, да не се издам, да не проявя слабост; стоя
твърдо, упорствам. Ще стискаме, докато имате си¬
* ли. 5. прен. разг. Пестя прекадено, до скъперничес¬
тво. Стиска парите. — се нпрх. Ограничавам се в
разходите, пестя много; скъпя се. стиска мя нпрх.
разг. Имам смелост, осмелявам се, смея. Ако ти
стиска, оплачи се. О Стискам пални*. "
етнела вж. с т И с л ь 0.
етнелив прил. разг. Прекадено пестелив; стиснат,
скръндзав.	·
стнслнвост ж. разг. Качество на стислив. '
стисльо м. и стйсла ж. разг. Стислив човек; скъпер¬
ник, стипца, скръндза, циция,
стисна вж. с т и с в а м.
стиснат прил: разг. Който проявява скъперничество;
стислив.
стиснагост · ж. разг. Скъперничество; стнслнвост..
стих м. 1. Отделен ред в стихотворение. Строфа от
четири стиха. · 2. мн. Стихотворна реч. Драма в
стихове. О Бели* стихове. Свободен* стих. [гр.]
стмхар м. църк. Дяконска богослужебна одежда, [гр.]
стихвам нсв., стихна св. 'нпрх. 1. Преставам да звуча,
да шумя, да се чувам; утихвам, заглъхвам. Глъчка¬
та стихна. 2. прен. Отслабва, намалява силата ми,
проявявам се все по-слабо. Боят стихна. Вятърът
стихва.
стихиен' прил. 1. Който се отнася до стихия или се
дължи на природна стихия. Стихийни сили. Сти¬
хийно бедствие. 2. Който има качества на стихия,
проявява се като стихия; силен, буен, бурен. Опи-
хиен пожар. Стихиен вятър. 3. прен. Който става,
извършва се без подготовка, необмислено, без
план; неорганизиран, хаотичен. Стихийни бунто¬
ве.	*
стихйнност ж. 1. Будност, буйност, неудържимост,
сила. Стихийност на чувствата. 2. Липса на под¬
готовка, ръководство, организация при извършва¬
нето на нещо; неорганизираност, хаотичност. Сти¬
хийност в работата.	♦
стихйя ж. 1. книж. У древногръцките философи; все¬
ки от основните елементи на вселената (огън, въз¬
дух, земя и вода,) 2. Непреодолима природна сила
— буря, вятър, наводнение, пожар и др. 3. прен.
Любима, добре позната област на действие. Тук
той е в стихията си. [гр.]
стихна вж. стихвам.	.
стихознЗние ср. Дял от литературознанието — наука,
стоваря 927
която изучава особеностите на мерената реч, т
стиха.
стихоплётец м. книж. пренебр Автор ка бездарни,
безсъдържателни стихове.
сгихоплСтство ср. книж. пренебр. Пиране на бездарни.
безсъдържателни стихове.
стихосбирка ж. Сбирка от стихотворения,
стнхосложенне ср. Система от принципи, по които се
строи стихотворна реч. Силабичесхо стихосложе¬
ние.
стихотворен прил. Който се отнася до стихотворение
и стихотворство. Стихотворна стъпка. Стихотво¬
рен размер.
стихотворение ср. Късо поетично произведение а сти¬
хове, в мерена реч. О Стихотворение в проза — къ¬
со поетично, лирично произведение в немерена реч.
стихотворец м. 1. Който пише стихове; поет. Автори¬
те на първите стихотворни опити у нас през Въз¬
раждането са известни като първи апихотворци. 2.
пренебр. Слаб, бездарен съчинител на стихове; сти¬
хоплетец.
стихотворство ср. Писане на стихове.
стйчам се нсв., стекА се св. нпрх. 1. За вода, течност
—	тека надолу, спускам се. Дъждовната вода се
стича по водосточните тръби. Сълзи се стичат по
лицето й. 2. обикн. в 3 л. мн. За поток, река и под.
—	сливам се с друг. 3. само мн. и 3 д. ед. Дохож¬
даме мнозина на едно място; събираме се, струпва¬
ме се‘. Цялото село се стече на площада. 4. само
мн. прен. За обстоятелства, условия — събират се
и се съчетават по определен начин, създава се оп¬
ределена обстановка; случва се, става. Така се сте¬
коха обстоятелствата.
сто числ. Числото 100. Сто лева. Сто души. Върни ми
стоте лева. На чужд гръб и сто тояги са малко.
Поел. О На сто — при означаване на количество
в проценти. Лихвата е десет на сто (10%). Сто на
сто — а. За означаване на увеличение или намале¬
ние, равно на изходната величина. Печалбата е сто
на сто. б. прен. Напълно, изцяло. Планът е изпъл¬
нен сто на сто. а, разг. За израз на пълна увере¬
ност. Сто на сто съм уверен. Сто на сто ще дойде.
сто- Съставна част на сложни думи със значение
„който се състои от, който съдържа сто еднакви,
еднородни единици“, напр.; столетен, столистен,
стометров, сторьк, стоуст, стохиляден.
стоббр м. Ограда от дървени колове и дъски; пармак-
лък, тараба. Тоя стобор заграждаше доста голям
двор с градина. Ваз.
стоварвам и стоварим псе., стоваря св. прх. 1. Свалям,
снемам товар от кола, кок и под.; разтоварвам.
Стоварихме дървата в двора. 2. прен. разг. Удрям
силно, грубо, обикн. с нещо тежко. Стоварих му
един по врата. 3. прен. В съчет. с вина,
Грижа, отговор пост и под. — обя¬
вявам, изкарвам някого виновен, отговорен за не¬
що. Стовариха вината върху мене. — се нпрх, разг.
Отпускам се, сядам или падам с цялата си тежест
(някъде, върху нещо). Стоварих се върху леглото и
заспах.
стоварище ср. 1. Място, където стоварят стоки. 2.
Място, където държат, съхраняват стоки; склад, де¬
, позит.
стоваря, стоварям вж. стоварвам.

928 стог
стог м. диал. Копен снопи или копа сено.
стогл^л прил. Който има сто глави. Стоглаво чудови¬
ще.
стогодишен прил. Който е на сто години или трае сто
години; столетен. Стогодишно дърво. Стогодишен
. старец.
стогодишнина ж. Годишнина от събитие, станало
преди сто години.
стоеж л« Стоене, стойка. Изправен стоеж. Войнишки
стоеж.	*	'
стоешком и стоешкйта парч. В изправено положение,
на крака. Дремеше стоешком.	'
стожер м. 1. Побито насред гумно’то дърво, кол, за
който връзват конете, които вършеят. 2. прен. Сре¬
дищна точка на някакво движение или главна опо¬
ра, крегтител на нещо. Жената е стожерът на се¬
мейството,	\,
стоик м. кпиж. I. Привържеше* последовател на сто¬
' ицизма. 2. прен. Който с мъжество и твърдост по¬
нася беди и несгоди.	.	*
стоицизъм м. книж. 1. Рационалистично .антично фи¬
лософско учение. 2. прен. Твърдост и мъжество в
' беди и изпитания. Проявявам стоицизъм в борбата.
[гр-1
стиически прил. кпиж. 1. Който се отнася до стоик и
стоицизъм (в I знач.), 2. прен. Който е присъщ на
стоик и стоицизъм (във 2 знач.), който се отличава
със стоицизъм. Стоическо спокойствие.
стой межд. Заповед, команда за спиране, прекратява¬
не на някакво действие, движение; стоп. Стой! Горе
ръцете! [пов. от сто я.]	'
стоика ж, 1, Положение на тялото при стоене; стоеж.
Изправена стойка. 2. Дървена или метална подс¬
тавял; статив. О Челна* стойка.
стошюст ж. 1. Това, което, струва дадена веш, за кол¬
ко може да се продаде или купи; цена. Мостра без
стойност. 2· спец. .Овещественият в стоката абст¬
рактен труд на производителя. 3. Качество, свойс¬
тво, във връзка с което нещо се възприема като же-
• лано, полезно, важно и т.н.; достойнство, важност,
значение. Проява с голяма обществена стойност.
Драма без художествена стойност. Потребителна
стойност на стоката. 4. мат. Количество, величина,
която се означава, представя от даден знак. Каква е
стойността на X в уравнението 2 + X = 5? 5, Ко¬
личествена, числова характеристика на дадено явле¬
ние Какви са стойностите на атмосферното наля¬
гане през последните дни?	*
стойностен прил. Който се отнася до стойност. Стой¬
ностен баланс. '	*
сток м. и стоки мп. (стбка ж.) диал. Място, където се
сливат, стичат реки или потоци,
стока ж. 1. Продукт на труда, предмет с определена
потребителна стойност, предназначен за продажба.
Доброкачествена стока. Продоволствени стоки. 2.
нар. Добитък. Всичко е живо и здраво, всичка е сто¬
ка весела. Нар.п. Изкарвам стоката на паша. 3.
нар. Имот. Стока ми е, каквото искам. това ще го
правя. 4, прен. За човек — при подчертаване, изтък¬
ване на отрицателните черти, недостатъците на ня¬
кого; хубостник, шмекер. Знам каква стока е. Всич¬
ките са една стока. И ти не сц стока.. И тя е една
стока!
стйкн вж. сток.’
стдков прил. Който сс отнася до стока (в 1 знач.). |
Стоково производство. Стокова борси. Стокови ;
фондове. .	J
стоковед м. Специалист по стокознаяие.
стокознание ср. Наука за стоката като предмет на
търговия, за нейните качества, видове, потребител¬
ска стойност и др.
стокообмён м. Обмен на стоки. Външнотърговски сто¬
кообмен.
стокооборот м. Оборот, обращение на стоки, съвкуп¬
ност от актовете на покупко-продажба.
стокообращенне ср. Стокооборот,
стокопроизводител м, Производител на стоки, на про¬
дукти за пазара. ·	‘
стократен прил. 1, Който се повтаря сто пъти. 2. Кой¬
то е сто пъти по-голям от нещо дадено. Глоба в
. стократен размер. .	*
стол1 м. 1. Покъщнина,' мебел, приспособление за. ся¬
дане. Кухненски стол. Тапициран стол. Стол -без - об¬
легало. 2. спец, Дърво над оста на кола, в което са
вкарани климиите. О Електрически стол —- прис¬
пособление във вид на стол за изпълнение на смър¬
тни присъди чрез електрически ток.
■стол2 м. 1. Заведение за обществено хранене при
предприятие, учреждение, организация и пр. Ра¬
ботнически стол. Студентски стол. Отивам на
стол. 2. Самото помещение. В стола има много хо¬
ра. [от рус.]
столар м. Дърводелец мебелист, [рус.] ‘
столарски прил. Който се отнася до сголар. Столар¬
ска работилница.
столарсгво ср. Мебелно дърводелство,
столёвка ж. Банкнота или монета от сто лева.
сто. швов прил. Който е от сто лева. Столевова банк¬
нота.. ф	.
столетен прил. Стогодишен. Столетен старец.
столетие ср. Период от сто години; век.
столетник м. и столетница ж. . Човек на сто и повече
години.	н
столетник м. Едро декоративно растение с мечовид-
ни шипести листа, А§ауе атспсапа.
столица ж. Главен град на една държава, където се
намира правителството. София е столица на Бълга- .
рия.	♦
столица ж. нар. Стол или пейка, Ха да приседнем на ι
тая столица, да се поотморим и поразговорим.
Е.Пел. 1	.
столичанин м. и столичапка ж. Жител на столичен
град.	?
сзоличен прил. Който се отнася до столица. Столична .
улица. Столични нрави. О Столичен град — столи- *
ца. '	»
столшша ж. нар. остар. 1, Главен град, столица. »
Нека да оставя за една минута нашата румелийска	'
столпина прочута. Ваз. 2, Царство, държава. 3. j
Стол, престол. ‘ ■	?
столова ж. Стая, помещение за хранене; трапезария, J
[рус.]	’	[
столовйт прил. I. Стволоват. Дърво столовата. 2. По-	*
добен По вид на стол или маса; тсрасовиден. Сто¬
ловата планина. 3. С краче като столче. Столовата
чаша.	j
столувам нсв. ипрх. Храня се в стол.
стдлче ср. 1. Умал. от стол. Детско столче, 2.	>
Тънка издължена· част на чаша между основата й и j
самия съд.	.	2
стомана ж. [Различни видове] твърда и устойчива ]
1

1
ковка сплав на желязото с въглерод и други еле¬
;	мента Неръждаема стомана. Инструментална
I	стомана, [от нгр.]
стомйнея прил. Направен от стомана. Стоманен нож.
Стоманена пружина.	„
стоманобетон м. Железобетон. [от рус.}
стомажЯхлтока прил. Железобетонен. Стоманобетон-
л	ни конструкции.
1 сгоманолеяр м. Металург, който лее стомана,
стоматит м. мед. Възпаление на устата; устобол. [от
1	гр.1	(
стоматолОг м. и стоматолбжка ж. Лекар, специалист
по стоматология.	-
стоматологичен прил. мед. Който се отнася до стома¬
тология. Стоматологична клиника.
стоматология ж. Дял от медицината, който се зани¬
мава с болестите на устата, венците* зъбите, [гр.]
стомОх м. Подобен на торба вътрешен телесен орган,
където се смила храната. Боли ме стомах. На гла¬
ден стомах, [гр.]
стомашен прил. Който се отнася до стомаха. Сто¬
машно разстройство. Стомашен сок. Стомашни
болки.,
стомна ж. Тесиогърлест глинен съд, в който носят и
държат вода за пиене; кърчаг. Пошла мома за вода
със ■ две стомни шарени. Нар.п. [от нгр.]
стои м. Охкане, пъшкане, стенание. Издавам стон.
[РУС.]
стоного и стонОжка ж. Вид многоножка — подобна
на червей твърда прешленеста животинка с множес¬
тво дребни крачка, JMos terrestre.
стоп 1. межд. Стой, спри. 2. м. а. Пътен знак за за¬
дължително спиране, б. обикн. мн. Задни сигнални
светлини на автомобил, които светват при натиска¬
не на спирачките. Стоповете не работят. [англ.]
стОпаджия м. жарг. разг. Човек, който пътува на ав¬
тостоп.
столОнин и (нар.) стопен м., стопанка ж. 1. Който се
разпорежда с имота си. който работи стопанство.
' Земеделски стопанин. 2. Който умее да реди дом и
имот; домакин. 3. Притежател на дом и имот; соб¬
ственик, господар. Това добиче няма ли стопанин да
го прибере. 4. нар. Съпруг, съпруга,
стопанисвам «се., стопаийсам св. прх. 1. Поддържам
имот в добро състояние и използвам разумно до¬
ходите от него. Стопанисвам сграда. 2. Владея като
стопанин, използвам. Стопанисвам чужда градина.
стопанка вж. стопанин.	·
сгопановёд м. книж. Специалист по стопански въпро¬
си; икономист.
стопановедскк прил. Който се отнася до стопановед.
стопански прил. Който се отнася до стопанство или
до стопанин. Стопански грижи. Стопанска полити¬
ка.
стопанство ср. 1. Система на обществено производст¬
во и производствени отношения. Натурално сто¬
панство. Социалистическо стопанство. Планово
стопанство, 2. Производство, икономика. Нацио¬
нално стопанство. Световно стопанство. 3. Про¬
изводствена единица, организация за производство
на земеделски, скотовъдни и други продукти. Коо-
1 перативно стопанство. Частно стопанство. Жи¬
вотновъдно. стопанство. Горско стопанство.
стбпер м. спорт. Централен защитник (във футбола),
стопйжа ж. спец. Течна маса от стопени твърди ве-
I « щества.	-
I стоплям нсв., стбпля св. прх. 1, Направям нещо да ста-
стбчеи 929 .
яе топло; сгрявам, затоплям. 2. прен. Зарадвам,
приласкавам. — се нпрх, Става ми топло. Изпий
два-три горещи чая да се стоплиш.
стоороияпея и стморойетта прил. 1. Който е сто на
сто. Стопроцентово изпълнение на плана. Стопро¬
центова печалба. Стопроцентно увеличение на зап¬
латите. 2. прен. разг. Пълен, абсолютен, сигурен.
Стопроцентов мръсник.
стопявам я стОпям нсв., стопй св. прх. Топя нещо, до¬
като стане течно; разтопявам, стапям. — се нпрх.
1.	Преминавам от твърдо в течно състояние. Сне¬
гът се стопи, 2« прен. разг. Свършвам, изчезвам,
прекратявам съществуването си. Паричките му се
стопиха. 3. прен. разг. Отслабвам, измършавявам.
Стопих се от тая болест.
сторвам нсв., сторя се. прх. 1. Направям, причинявам,
извършвам. Грях ще сториш, два ще изкупиш. Ни¬
що не съм му сторил. 2. Навършвам, изпълним. Де¬
тето още не е сторило година. 3. Променям, пре¬
образявам. Стори я господ, направи на сиво пъстро
гълъбче. Нар.п. — се нпрх. Преструвам сс, правя се.
Сторих се на заспал, сторва ми се, стОря мв се нпрх.
Вижда ми сс, привижда- ми се, оставам с впечатле¬
ние. Стори ми се, че някой ни следи.
стотак м. разг. Стотачка, стотарка.	-
стотйчка и стотОрка ж. разг. 1. Банкнота или монета
от сто лева; стотак, сголевка. 2. Сума от сто лева.
стбтея 1. Числ. ред. от с т о. На стотния ден завър¬
шихме сградата. Казвам ти за стотен път. 2. а.
като прил. . В съчет. с част — конто е сто пъти
по-малък от цялото, Стотинката представлява ед¬
на стотна част от лева. б. като същ.: стотна ж.
Всяка от сто равни части, на които е разделено да¬
дено цяло. стотни мн. мат. Единиците от втория
ред след десетичния знак. Едно цяло и две стотни
(1.02).	* .
стотина1 числ. Около, приблизително сто. Бяха дошли
стотина души.
сготйиа2 ж. Стотица, сто къса. Продаваха пипера по
два лева стотината.
стотинка ж. 1. Една стотна част от лева. Цена 2 лева
и 50 стотинки. 2. Монета с такава стойност. 3. Вся¬
ка от различните видове монети със стойност по-
малка от ле». Имате ли някакви стотинки?
стотица ж. 1. Съвкупност, множество от сто еднакви
или еднородни неща; стотина. 2 обикн. мн. мат.
Единиците от третия ред на целите многозначни
числа отдясно наляво.	♦
стбтяа вж. с т о т е н.
стотник м. книж. Древноримски военен началник на
отред от сто войника.
стохжлядея 1. Числ. ред. от сто х и я я д и. 2..
като прил.: ж В съчет. с част — който е сто
хиляди пъти по-малък от цялото, б. Който има, съ¬
държа сто хиляди единици. Стохилядно множест¬
во.
стохйлядник м. спец. Шофьор, който е изминал с да¬
дена кола сто хиляди километра (без основен ре¬
монт).
сготвям нсв., етбчя св. прх. нар. Приближавам задния
колесник	иа	кола към предния. Прот.
разточвам.
стОчея прил. Който се отнася до търговска стока; сто¬
ков. Сточни тарифи. Сточен превоз. О Сточна га-
5У, Екип реки 1ьлковси речник

930 стой
ра — където ое товарят и разтоварват стоки, това¬
ри.
стоя нсв. трх. 1. Съм, намирам се изправен на кра¬
ката си и без да се движа. Срв. с с д я, л е ж а.
Стоиш като часовой. Седни, не стой прав, 2. Нами¬
рам се в покой, не се движа, в състояние на без¬
действие съм. ЗЗлакът ще стои само 5 минути. Ра¬
ботата ми стои. Залудо работи, залудо не стой.
Поел. Стой мирно! 3. разг. Намирам се, прекарвам
определено време, бавя се някъде; седя. Няколко де¬
на стоях на село. Колко дена ще стоиш на морето?
4. Наомрам се, съществввам, наашце съм	Я
виж стоят ли още дрехите ти на простора. 5. прен.
Намирам се в някакво положение, състояние. Така
стои въпросът с хляба. Ще ти обясня как стоят
нещото. 6. За дреха, украшение и под. — по мярка
съм, отивам, приличам [някому). Тая шапка не ти
стои добре. О Стоя зад някого — съм, пред¬
ставлявам опора, зашита за някого, защитавам го.
Стоя здраво на краката си — имам добра, здрава
опора, стабилен съм. Стоя като на тръни*. Стоя на
думата си — не се отмятам от нещо, проявявам
постоянство.	’	♦
стойлка ж. Подпорка да се крепи изправено ^про¬
ходило дете,
стояло ср. нар. Подпорка под нещо да се крепи изп¬
равено.
Стоянка ж. Място за спиране и престой на коли, так¬
сита и др.; пиаеа, спирка, ■	.	-
страдален прил. Който страда, преживял е страдания
или е изпълнен, пропит от страдание; страден, мно¬
гострадален. Страдалец живот.
страдалец м. и страдОлка ж. Който страда или е
страдал; тегловннк.
страдàлчетни прил. Който се отнася до страдалец.
Страдалчески живот.
стрйдам нсв. нпрх. 1. Изпитвам телесна или душевна
болка- мъча се, измъчвам се, патя, тегля. Страдам
от крак. Страдам от децата си- 2. Болен ■ съм.
Страдам от захарна болест. 3. обикн. в 3 л.. прен.
Засегнат съм от неблагоприятни ^обстоятелства,
влияние, та не сс развивам добре, търпя неуспех.
От това страдат общите ни интереси,
страдание ср. Душевна или телесна болка; мъка, па¬
тило, теглило. Изпитвам страдание.
сградАтелен прил. грам. За залог и под. — при който
глаголнодо лице не е вършител, а получател на
действието, напр.: Светът се управлява от богати¬
* те. Прот. де ятелен. Минало страдателно
причастие. Стрсндагт>лна конструкция.
страдан нсв. трх. остар. Страдам,
страден прил. нар. поет. Който много страда или е
страдал; измъчен, изтерзан, изстрадал. Кръв засти¬
ва в сърцето страдно. Яв.
страж м. Пазител, бранител. Страж на законите.
стража ж. 1. Хора, на които е възложено да пазят'
нещо; охрана. Промъкна се, без да го усети стра¬
жата.. > > Почетна стража. 2. Помещение за та¬
кива пазачи; стражница. О Под стража — прину¬
дително, с (въоръжена) охрана. Предна стража —
най-близък до врага пост, охрана. Стоя на стража
* — съм яа пост, пазя.
стражар м. Полицейски служител в униформа; поли¬
цая.	’
стражар^н прил. Който се отнася до стражар или
принадлежи на стражар. Стражар ска униформа,
стражевн прил. Който се отнася до стража; охраните¬
лен. Стражеяи пост. Стражеви кораб,
стрйжшша ж. Помещение за стража; пост.
страйвам се нсв., страя се се тпрх. Сдържам се, въз¬
държам се; утрайвам. Като чуе свирка и тъпан, не |
се страйва мирен.	;
^гранА ж. 1. Гранична плоскост или черта; стена, ли¬
ния. Откъм южната страна на къщата. Страни па
триъгълник. 2. Плоскост на монета, плат, кожа,
лист и др. Липовите листа от долната страна са
мъхнати. Платът има две страни: лице и опако. 3.
Място не в средат а, а към някой край. Вие почнете
да копаете от тая страна, 4. Лява или дясна част
на тялото между гърба и корема; хълбок. 5. Буза.
Изцапал си си страната с мастило. 6, Държава, зе¬
мя, област. В нашата страна виреят различни ово-
' щия, 7. Посока, направление. Вървете все в тая
страна. 8. Качество, свойство, особеност. Има и
някои добри страни. 9. Гледна точка, аспект. Сту-
. дът, от една страна, е полезен, а, от друга — вре¬
ден. 10. Лице или група от хора по отношение на
друго лице или група, с които са в някакво отно¬
шение, обикн. на противопоставяне, Изслушайте
и другата страна. О Вземам* страна. На нечия
страна — в полза на някого. Обратната страна на
медала — лошата част на нещо. От страна на
някого, нещо — от нечие име, откъм ня¬
* кого или нещо. Имаш пълна подкрепа от моя
. страна.	*
странен1 прил. нар. Който не е тукашен, нашенски;
чужд. Идваха да те търсят едни странни хора.
странен2 прил. Чуден, особен, необикновен, тайнствен. ,
Странна работа, [рус.] ‘
страница ж. Едната страна на лист от книга, вестник,
тетрадка. Заглавна страница. Книга със сто страни¬
ци. '
страница ж. 1. Странична стена на шкаф и под. 2.	.
диал. Едната половина на конски товар. 3. мн. Бо¬
лест заушки или скрофули.	!
страничен прил. 1- Който води встрани или се намира 1
встрани. Странична пътека: Страничен вход. Стра¬
ничен съдия. 2, Който се намира далече от средата,
от центъра. Странична уличка. Странично място.
3. прен. Който съществува наред или като допълне¬
ние към нещо главно, основно, редовно; второсте¬
пенен. Странична роля. Страничен въпрос. Стра¬
нични доходи. О Страничен ефект — ефект,
резултат от нещо в допълнение към желания, тър¬
сения. Повечето от лекарствата имат някакъв
страничен ефект. Странично хвърляне спорт. ——
гьч.	*
странник м. и странница ж. 1. Странен, не тукашен
човек; чужденец. 2. Човек, който тгранттвува; път- ;
ник. Бързай, странник, върви скоро къща бащина да
стигнеш. Бот.	-
странноприемница ж. Заведение, където отсядат
странници; гостоприемнина, хан, хотел, [рус.]
странност ж. Нещо особено, необикновено, с което не
сме свикнали; чу^датост, чудноватаст, несбичай- <
ност.	'
странство 'ср. Държава, земя, страна извън родината;
чужбина. Заминавам за странство.	.	*
ттрàнтт[ву|вам нсв. тпрх. Ходя, пътувам по далечни
страни; пътешсствувам.
страня нсв. нпрх. Държа се настрана от някого или

нещо; отбивам, чуждя се. Защо страниш от хората?
страст ж. 1. Силно, устойчиво и дълбоко чувство, до¬
минантно качество на съзнанието, което изпълва
личността и подчинява на себе сн останалите й
прояви. Крайна форма на страстта е фанатизмът.
2.	Слабост, влечение. Пиянството е гибелна
страст. 3. Разпаленост, увлечение, патос. Говори
със страст. 4. Силно чувствено влечение, обикн. не¬
подвластно на разум и воля. И лудо на млади гърди
го притисна, безумна от ревност и страст. К.Хр.
Ί страстен прил. 1. Обхванат от страст. Страстни пори¬
ви. 2. Премного увлечен или отдаден на нещо.
Страстна поклонница на киното. О Страстна неде¬
* ля (седмина) — дните от Връбница до Великден,
*	страстност ж. Качество или проява на страстен,
стратег м. Вещ пълководец, познавач на стратегията.
.	[гр.]	’
' стратегичен и стратегически прил. Който се отнася до
•	стратегия. Стратегически план. Стратегично отс¬
тъпление.
j стратегия ж. 1, Висша област на военното изкуство
— теория и практика на общото планиране в воде¬
не на войната. Срв. т а к т и к а. 2. прен. Общ
план, замисъл и ръководство на дадена дейност с
оглед към постигане на крайната цел. [гр.]
стратификация ж. книж. 1. Подреждане или разполо¬
жение, строеж на нещо в хоризонтални редове, сло-
I еве, пластове. 2. прен. Разделение на обществото на
групи, слоеве по определени социални признаци
ι (имотно състояние, професия и др.). [от лат.]
стратор м. Подобно на щир лятно цвете из селски
градини с пурпурночервсно увиснало съцветие,
АтагатКив рашюиЫиз.
стрАторов прил, Който е от стратор; стратурков. Кит¬
ка страторова.
стратостАт м. Аеростат за полет в стратосферата, [от
лат.]	*	*
стратосфера ж. книж. Слой от въздушната обвивка
на Земята, разположен над тропосферата, на висо¬
чина от 10—12 до 50—55 км над земната повърх¬
ност. [от лат. 4- гр.]
стратосферев прил. Който се отнася до стратосферата.
Стратосферен полет. Стратосферен балон.
стратурков прил. Който е от стратор или като стра¬
тор. Стратурково му ралото, босилкови му жегли-
те. Нар.п.	.
страх, -ir м. Силно душевно безпокойство пред
действителна или въображаема опасност, мъчнотия
и др.; боязън, уплаха. Страх от бога било начало
на всяка мъдрост. Бот. Изпитвам страх. Държа в
страх, страх ме е нпрх. Изпитвам страх; страхувам
се. О Вземам страха някому — силно изп¬
лашвам, правя някой да се страхува от мене. Меч¬
ка* страх, мене не! Страх лозе пази погов. — за оз¬
начаване, че известна предпазливост ‘не е излишна,
страхлив прил. Който (много) се страхува; плашлив,
плах, боязлив. Страхлив като заек.
страхливец м. и страхливка ж. Страхлив човек; стра-
хопъзльо, Срахливко,
, страхливко м. -Страхливец,
страхливост ж. Качество на страхлив.
стрАхов прил. книж. Който се отнася до страх. Стра¬
хова невроза.
страховит прил. Много страшен; страхотен. Изви се
една страховита буря. Лъвът реве страховит. Ваз.
страхопочитание ср. Голяма почит, която граничи със
страх.
‘	стрелец 931
страхопъзльо м. и страхопйзла ж. разг. Много и
смешно страхлив човек; страхливец,
страхотен прил. 1, Страшен, страховит. Страхотна
експлозия. 2. прен. разг. Изключително голям, си¬
лен или внушителен, отличаващ се със своите ка¬
чества, свойства; страшен. Имам страхотно главо-
' болие. Страхотна кола. Страхотна жена.
страхотия ж. 1, Голям страх; ужас, 2, Нешо страхот¬
но; страшилище.
страхувам се нсв. нпрх. 1. Изпитвам страх; боя сс,
плаша се. Страхувам се от гръм.. И е се страхувам
от нищо. 2. Със слели. подч. мзр. — смятам, мисля
(с отсянка на съжаление); боя се. Страхувам се. че
няма да дойде. Страхувам се, че вече е късно.
страша нсв. прх. нар. Докарвам страх някому; плаша.
Врага си ти строшиш. Ваз. — се нпрх. Изпитвам
страх; страхувам се, плаша се. Лошият и от дявола
не се страши.
страшен прил. 1. Който плаши, докарва страх или но¬
си опасност; опасен, грозен. Страшни разбойници.
Страшна болест.. Страшен глас. 2. прен. разг. Твър¬
де голям или внушителен; страхотен. Страшен мър¬
зел го е налегнал. Движи се със страшна скорост.
О Страшна работа разг. — а. Възклицание за израз
на учудване или за означаване, че нещо е изключи¬
телно голямо, внушително, б. ирон. За израз на пре¬
небрежително отношение, за омаловажаване на не¬
що, което се представя като съществено, важно.
Страшният съд*.
страшилище ср. Нешо страшно, грозно, чудновато;
страхотия, чудовище.	.
страшило ср. Нещо измислено, с което плашат дена.
страшно нарч, 1. По страшен начин. Гледам страшно.
Глухо и страшно гърмят окови. Бот. 2. разг. Изк¬
лючително, извънредно, в извънредно висока сте¬
пен. Стана ми страшно приятно. 3. Като сказ. оп¬
рел. — за означаване, че някъде има нещо страшно
или някой изпитва страх. Вятърът иде и страшно
' е, майко, и весело. Н.Фурн, Стана ми страшно.
страя се вж. страйвзмее,	'
стрелй ж. 1. Някогашно оръжие — права пръчка е
острие на върха и перо на задния край, която се
хвърля, мята с лък. Въоръжен с лък и стрели. > >
Срещу кого са насочени стрелите на сатирата? 2,
- Част на подемен кран — подвижна предна част, дъ¬
лъг лост за вдигане на тежести. О Бърз като стре¬
ла — много бърз. Прав като стрела — съвсем прав.
стрелба ж, 1. Хвърляне, пускане на стрели с лък.
Стрелба с лък. 2. Произвеждане на гърмежи, изст¬
рели с огнестрелно оръжие. Откривам стрелба.
Оръдейна стрелба. Учебна стрелба. Спортна стрел¬
ба. 3. спорт. Насочване на топката към целта с
удар или хвърляне. Точна стрелба във вратата на
противника.	♦
стрелбище ср. 1, Място или специална постройка, иг>-
дето (войници) се упражняват в стрелба. Военно
стрелбище. 2. Павилион, където срещу заплащане
се стреля за забава.
стрелвам нсв., стрАлиа св. 1. нпрх. Стрелям веднъж
или поединично. 2. прх. Впервам очи, отправям
бърз и остър, проницателен поглед към някого или
нещо, — се нпрх. Спускам се като стрела,
стрелец м. 1. Човек, който (умее добре да) стреля.
Опитен стрелец. Лош стрелец. 2. воен. а. Военнос-

932 стрелка ‘
лужещ от стрелкова част. б. Мерач (във 2 знач.). 3,
като соб. Зодиакално съзвездие и зодиакален знак,
зодия на м, ноември,
стрелка ж. I. Тясна и дълга подвижна пръчица, която
служи за показател в часовник, измервателен уред
и др. Часовникова стрелка. Магнитна стрелка. 2.
- Знак -г, с който се отбелязва, означава посока. 3.
Приспособление на железопътна или трамвайна ли¬
ния за отклоняване на движението от един коловоз
в друг.,
стрелкам нсв. прх. I. Удрям, перкам нещо да литне
като стрела. 2. преи. От време на време и бързо, за
кратко поглеждам някого с укор или за закачка.
— ее нпрх. Спускам се, литвам като стрела. ’
стрелкови прил. Който се отнася до стрелба или до
огнестрелно оръжие. Стрелково оръжие. Стрелково
отделение. Стрелкови състезания. [рус.]
стрелна вж. с т р е лвам.
стрёлник м. Чанта за стрели; кол чан.
стреловйден прил. Които има вид, форма на стрела,
стрелочник м. Железничар, който отговаря за обръ¬
щане на стрелките, [рус.]	‘	.
стрелческн прил. Който се отнася до стрелец (в 1 и 2
знач.). Стрелческа организация.
стрёлям нсв. 1. нпрх. Хвърлям, пускам стрела с лък.
2, нпрх. Гърмя, произвеждам изстрел с огнестрелно
оръжие. Горе ръцете или ще стрелям! 3. прх. Бия,
убивам със стрела или огнестрелно оръжие. Стре¬
ляхме диви гъски и патици. 4. нпрх. .спорт. Насоч¬
вам топката към целта с удар или хвърляне. Стре¬
лям във вратата. Стрелям точно в коша.
О Стрелян заек — човек, който много е патил и
има голям опит, много е хитър,
стремглав прил. Много бърз, буен, неудържим.
' Стремглава атака.	s
стремглаво нарч. Много бързо, буйно, неудържимо.
Политам стремглаво напред, [от рус,]
стрёме ср. 1. Окачено отстрани на седло метално сть-
пало, където ездачът си слага крака. 2 спец. Една
, от трите костички, които предават механичните
трептения от тъпанчето на вътрешното ухо.
стремеж м. Настойчиво влечение, желание и усилие
да сс постигне иещо. Стремеж към съвършенство.
Имам стремежи. *
стремителен прил. Бърз и силен, напрегнат. Стреми¬
телно нападение, [рус.]
стремнгелност ж. Качество на стремителен, Руските
' войски напредваха със стремителността и силата
на ураган. Ваз.
/ стремление ср. книж. Стремеж, [рус.]
стремя се нсв. нпрх. Имам желание и полагам' усилие,
залягам, старая се, трудя се да постигна нещо. Ви¬
наги съм се стремял да бъда редовен.
стрес м. книж. Състояние на напрежение и съвкуп¬
ност от защитни реакции на организма в отговор
на различни въздействия като студ, горещина,
травми, преживявания и под. [англ]	.
стресна вж. стрясвам.
стресов прил. книж. Който се отнася до стрес. Стре¬
сово състояние.
стрехй и стряха ж. 1. Долна крайна част на покрив,
която се издава навън от стените. Скриха се под
стряхата, да ги не мокри дъждът. 2. Покрив на
сграда изобщо. Живея под бащина стряха. 3. Ма¬
лък покрив над нещо; навес, заслон, сушина. Нап-
ранили стряха над входа. 4, прен. Дом, подслон.
сгрнвам нсв.) стрия се. прх. С триене направим на
дребно; наситням, съситням. Стривам на прах.
стригане и стрйжене ср. Действие по гл. с т р и ж а.
стриган м. Човек, който стриже (овце, кози И под.).
стригДчен прил. Който се отнася до стригане, служи
за стригане. Стригачен апарат. *
стрйда ж. Вид морска мида, която се използва като
деликатесна храна, ОэИеа ебиНв, [нгр.]
стрижа нсв. прх. Режа с ножици коса, козина, вълна.
Стригахте ли овцете? Чаках в бръснарницата да ме
стрижат.
стрнжба ж. 1. Стригане, стрйжене. Апарат за стриж-
ба на овце. 2. Времето, когато стрижат овцете,
стрико м. диал. 1. Чичо (в 1 знач.). 2. Девер,
стрйнон прил. диал. Който се отнася до стрико, при¬
надлежи на стрико; чичов.	.
стриктен прил. книж. Точен, строг. Стриктно спазва¬
не на закопа. [лат.]
стриктност ж. книж. Качество на стриктен,
стрина и стринка ж. нар. 1. Чичова жена; чина, чинка.
2. Изобщо по-стара, възрастна жена, но не баба.
стринин и стринкин прил.. нар. 1. Който се отнася до
стрина, който -е на стрина. 2. като същ. стринини и
стринкини мн. Домът я семейството на стрина,
стринка. Ходих у стринини. -
стриптийз м. Еротично естрадно представление с раз-
събличане. [англ.]
стриптиитьор м. и стршггшЬьбрка ж. Лице, обикн. же¬
на, което изпълнява, прави стриптийз,
страхлив м. Изключително отровен алкалоид — бяло
кристално вещество, което се получава от някои
тропически растения и се използва като отрова за
мишки и в медицината, [гр. ]	,
* стрихийнов прил. Конто се отнася до стрихнин, съдър¬
жа стрихнин. Стрихниноеи препарати. Стрихнипова
. тинктура.
стрйя вж. стривам.
строг прил. 1. Който не обича, не позволява шеги и
волности; корав, суров, сериозен. Баща ми е много
строг и не ще позволи. > > Строг глас. 2. Който
ие допуска отклонения от установен, определен
ред; неотстъпчив, неумолим, стриктен. 3. Който е
точно определен и се спазва без изменения, откло¬
нения. Строг ред. Строг режим. Строга диета.
. Правилата са много строги. Строга отчетност. 4.
Сериозен, суров, безмилостен. Строго наказание.
Законът е много строг. 5. прен. Който не е претру¬
пан с украшения, има прости очертания. Строг
стил. .	·_<
строгост ж. Качество или проява на строг,
строевак м. воен. 1. Който влиза във военен строй,
участва във военна подготовка или във ' военни
действия, в бой. Прот, нестроевак. 2. Ко- ,
муто се удава строево обучение,	ι
строеви прил. 1, Който се отнася до военен строй, .во-	|
енна подготовка. Строево обучение. 2. Който непос- * -
редно участва в подготовката или действията на *
войската. Строеви офицер. [рус.J	‘
строеж м. 1. Строене, правене на постройки; градеж. j
Строежът на къщата е започнал. 2. Сграда, обект,
който се строи. Търсят се работници за строежи- *
те. 3. Устройство, структура. Строеж на атома.
строежеи Прил. от с т р о е ж.	'	4
строен прил^. 1. За тяло, дърво и под. — който е тънък,
висок и прав, добре сложен, оформен. Строен

мъж, Стройна се калта вие на брега усамотени.
П.П.Сл, 2. За ред, редица, колона — който е прав
в стегнат, добре подреден. Стройни редици. 3. прен.
Който е добре подреден, устроен. Стройна теория.
Стройна система.	,
строител м. 1. Човек, който строи, занимава се със
строеж, с постройки. Майстор строител. 2. прен.
Създател, творец. Строители на съвременна Бълга¬
рия.	,
строителен прил. Който се отнася до строител и до
строителство. Строителни материали. Строителна
техника. Строителни работници. Строителна бри¬
гада^. Строителен сезон. Строителна площадка.
Строителни войски.
стронтелски Прил. от строител,
строителство ср. t. Правене на постройки; строеж,
строене. Жилищно строителство. 2. прен. Създава¬
не, изграждане на нещо; съзйдание, творчество,
строй м. 1. Наредени по определен начи, в редици
група хора, обикн. войници. Движим се в строй.
Влизам в строя. Излизам пред строя. 2. Начин на
нареждане, подреждане на войскова част или голя¬
ма група ст хора. Разгънат строй. Походен строй.
3.	Системе на общ<щтсено или дьджавно усуртрсй-
во. Държавен строй. Обществен строй. Социалис¬
тически строй. 4. муз. Вид настройване на струнен
музикален инструмент, обикн. китара. Руски строи.
. О Влизам в строя — включвам се в някаква рабо¬
та, започвам да действам. Изваждам от (из) строя
—	прекратявам дейността на някого или пещо, пра¬
вя нещо или някого негоден за работа. Излизам от
строя — преставам да действам, да съм годен за
работа.
стройник м. и стройница ж. нар. Годежар, сват. Дош¬
ли са стройници за момата.
сгрбйност ж. Качество на строен. Стройност в изло¬
жението.
стронций м. Химически елемент Sr — сивобял лек и
пластичен метал, химически силно активен, [от
геогр. соб.]
строо м. диал. Таванско помещение, таван,
стропню м. диал. Плъх.
строполявам нсв,, строполя св. прх. Събарям нещо с
шум. — се трх. Падам, катурвам се внезапно.
Строполи се на земята като сноп.
строполясвам нсв., стросслосвм св. прх. Строп^ивам.
—	се нпрх. Строполявам се.
строфа ж. книж. Съчетание, група от няколко стиха,
обикн. свързани по рима, ритъм и интонация; куп¬
лет. Четиристишна строфа. [гр.]
строфигаен прил. книж. Който се отнася до строфа.
Строфични стихотворения.
строшОвам нсв., строша св. прх. 1. С удар или натиск
направям нещо на парчета, късове; счупвам, скър-
швам. Строшила новата стомна. Строших пръчка¬
та. 2. Пробивам, спуквам нещо. Строших си гла-
вада. >
строй1 нсв. прх. 1. Правя строеж, изграждам построй¬
ка; градя, построявам. Строя къща. Строим завод.
2. прен. Създавам, творя. Строим нов живот.
строй2 вж. строявам.
строявам нсв., строя св. прх. 1. Поставям, нареждам в
строй. Четникът строява другарите си. 2. прен.
разг. Командвам, мъмря, наказвам. О Строявам в
две редици разг. — смъмрям някого строго, заста¬
вям го да изпълни пещо.
струвам нсв. нпрх,( и прх.) 1, Имам определена цена;
струпвам 933
коствам. Колко струва един хляб? 2. нпрх» с дат.
Поглъщам, отнемам материални средства, физи¬
чески или духовни сили (някому). Това ще ти стру¬
ва скъпо. Нищо не ми струва да дойда. 3. Имам ня¬
каква стойност, годен съм за нещо, може да вляза
в работа. Това не струва за нищо. Тези обувки не
струват. 4, прх. и трх. нар. Правя, върша, постъп¬
вам. Какво струвате по домаУ Не струваш добре,
дето стоиш все вкъщи, струва ми се трх. Мисля,
смятам, имам впечатление. Струва ми се, ме навън
вали. струва )си] безл. Има смисъл, добре с, бива,
заслужава. Струва ли си човек да се ядосва? Не си
струва труда. О На мравката* път струвам. Но
струвам пукнат* грош.
струг м. 1. Машина, на която въртящо се върху хо¬
ризонтална ос парче метал, дърво и др. се обработ¬
ва, оформя чрез закрепен, неподвижен режещ инс¬
трумент. Гаваасите са изработени на струг.
* Универсален струг. 2. диал. Дълго кацарско ренде
за подравняване на дъгите. 3. диал. Оберъчка.
стругар м. Който работи на струг (в t знач.).
стругарски прил. Който се отнася до стругар. Стру¬
гарско длето.
струτарстос ср. Занятие, поминък на стругар,
стругувам и струговям нсв. прх. Обработвам нещо на
струг.
струен прил. книж. Който се отнася до струя. Струй¬
но течение. Струйна техника.
стружка ж. Метален или дървен къс, отпадък при ра¬
бота на струг, обикн. във вид на тънка, спирално
завита лента; стърготина, [рус.)
сгруйст прил. Който е на струи. Струисто поточе.
струЩик м. спец. Накрайник на маркуч, духало и др.,
чрез който се насочва водна яли въздушна струя. '
структура ж. книж. Строеж, устройство, вътрешна
организация на нещо. Структура на езика. Органи¬
зационна структура. Структура на почвата, [лат.]
структурален прил. Структурен, [от фр.]
структурялйзъм м. спец. Общо название на редица те¬
чения с формалистична насоченост в областта на
изкуствознанието, литературознанието и лингвис¬
тиката, разработващи методи за точно изучаване и
описание иа структурата на изследваните явления,
структуралист м. книж. Привърженик^ последовател
на структурализма.
структурен прил. Който се отнася до структура.
Структурна формула. Структурно езикознание.
струма ж. Болест гуша. [лат.]
струва ж. 1. Жица от метал или черва, която се об¬
тяга на музикален инструмент, за да издава опре¬
делен тон. Струни на цигулка. > > Засегнал си най-
нежната струна в душата й. 2. нар. Косъм от
конска опашка или грива. О Гласни* струни,
струнен прил. 1. За музикален инструмент — който е
със струни. 2. Който се отнася до такъв инструмент
или е съставен от такива инструменти. Струнен ор¬
кестър. 3. нар. Направен, изтъкан от конски струни
или козина. Струнена торба. Струпено въже.
струшик м. спец. Част от струнен музикален инстру¬
мент, къдсто са закрепени неподвижно долните
краища на струните. ,
струпвам нсв., струпам св. прх. 1, Събирам на куп;
натрупвам. Струпаха дървата. 2. Събирам на едно
място. 3. пре^1. Построявам набързо. Струпахме на

934 струпей
лозето една колиба. — се нпрх., само мн. и 3 л.ед.
Събираме се мнозина на едно място,
струпей м. 1. Суха кора на рана. Тялото му е покрито
със струпей. 2. Твърда кора при някои кожни забо¬
лявания; лишей.
струпан прил. Който има струпей.
струя ж. Тънък (напрегнат) поток от течност. Водата
излизаше на струи. Водна струя. О Въздушна
струя — въздушен поток.	,
струя |се| нсв. нпрх. Тека във вид на струя; лея се,
шуртя. Раната струи без спир. Т.Тр. Изобилна вода
се струеше из топките на чешмата.
стръв ж. I, Месо или нещо друго, поставено за при¬
мамка. Поставям стръв на въдицата. 2. преп. Нас¬
тървение, настървеност. Работи със стръв.
стръвен прил. 1. Алчен, ненаситен. 2. Озлобен.
стръвник м. и стръвница ж. Който е настървен към
нещо. О Мечка стръвница — а. Която се е настър¬
вила на месо. б. Която кърми мечета, та налита бе¬
зогледно на всичко.	,
стръвнишки Прил. от стръвни к; алчен, зло¬
бен.	.
сгръвност ж. Качество на стръвен,
стрък м. 1. Стъбло, израстък. Два стръка чесън.
Стрък царевица. 2. Вейка, клонка, чепка, гранка,
Откъснала няколко стръка босилек.
стръкй мн. (стръка ж.) Двете дървета отпред на кола,
между които сс впряга конят или магарето,
стръмен прил. Който се спуска надолу или се издига
нагоре с голям наклон. Стръмен път.
стръмнина ж. I. Стръмно място. Слизам по стръмни¬
на. 2. Качество на стръмен. Стръмнина па път.
стръсвам нсв., стьрся св. прх. Стръсквам. Стърси мал¬
ко чувала, та да улегне брашното.	'
стръсквам нсв., стръскам се, прх. С тръскане правя не¬
що да слегне, улегне, та да се събере повече на едно
място; стръсвам. '
стрясвам нсв., стресна св. прх. Стряскам веднъж йли
поединично. Нища не може да ео стресне. — се
нпрх. Стряскам се веднъж или от време на време,
стряскам нсв. прх. 1. Внезапно събуждам. Не го
стряскай, че може да се уплаши. 2. Уплашвам ня¬
кого внезапно, ненадейно, накарвам го да трепне
от уплаха; сепвам. 3. прен. Накарвам някого да се
опомни, да се поправи. — се нпрх. Уплашвам се,
трепкам от страх,
стряха вж. стреха.
сту межд. диал. Вик за подканване на впрегнато до¬
биче да се дръпне, да се върне малко назад,
стубел м. 1. Широк издълбан дънер, през който изти¬
ча водата на извор шш кладенец. 2.- Кладенец с та¬
къв издълбан дънер за изтичане на водата. 3. .Кла¬
денец с корито за поене на добитък,
стубла ж. нар. Плитък кладенец с дървен или каме¬
нен стубел.
стублнна ж. диал. 1, Стубла, кладенец. 2. Дървен чу¬
чур на извор. 3. Кладенец е корито за поене на до¬
битък; стубел.
студ, -ьт м. I. Състояние на ниска температура на
въздуха. Треперя от студ. От студа цветята изм¬
ръзнаха. 2. Време на голямо понижение на темпе¬
ратурата на въздуха. Зимни студове. О Сух студ
— студ без сняг.	· ‘	*
етудвам нсв., стадна св. прх. Студя веднъж, за кратко
или поединично. Студна ме с ледените си ръце по
врата.
студен прил. 1. Който е с ниска температура. Студена
вода. Студен вятър. Студени ръце. Студена стая.
Студени закуски. 2. прен. Равнодушен, безстрастен,
крайно сдържан. Студен човек. Студена усмивка. 3.
За цвят, багра — който внушава усещане за студ,
студенина (напр. сиво, синьо), 4, Който става, из¬
вършва се при ниска температура или без специал¬
но нагряване. Студена обработка на металите.
- О Студена война книж. —— политика на враждеб¬
но-агресивно отношение между държавите,
студен прил, диал. Студен (главно в народни песни).
Студна вода.
студенея нсв. нпрх. 1. Изпитвам студ; мръзна. 2- Пос¬
тепенно изстивам, ставам студен, спада ми темпе¬
ратурата.
студенйло ср. диал. Студ или нещо (много) студено.
От прозореца духа студенило,	·
студенина ж. I. Студ, мраз. 2. прен. Отсъствие, липса
на сърдечност, топлота; равнодушие, неприветли-
восг.	.
студено I. Нари. от студен. Посрещнаха ме
студено. 2. Като сказ. опред. — за означаване, че
някъде има иди от някого се изпитва, някой усеща
студ. Навън е студено. Стана ми много студена.
студенокрЬвен прил. 1. В съчет. студенокръвнн живот¬
ни — чиято телесна температура не е постоянна, а
зависи от температурата на околната среда. Прот. ,
топлокръвнн. 2. прен. Безчувствен, без¬
сърдечен, хладен.
студент м. и студёигка ж. Който учи във виеше учеб¬
но заведение. Студент по медицина, [лат.]
студентски прил. Който се отнася до студент. Студен¬
тски години. Студентски празник. Студешпено об¬
щежитие.
студентство ср. I. събир. Съвкупност, общност, съсло¬
вие на студенти. Представители на студентство-
то. 2. [Време на] следване във виеше учебно заве¬
дение. Студентството му много продължи.
студснтет[ву]вам нсв. нпрх. Съм, прекарвам като сту-
. дент, уча във виеше учебно заведение.
студиен прил. Който се отнася до студио шш студия.
Студиен запис. Студийни снимки. Студийно кино.
студио ср. 1. Помещение за работа на художник, скул¬
птор, фотограф. 2. Място за подготовка на артистич¬
ни кадри. Оперно студио. 3. Специално пригодено,
обзаведено помещение за излъчване на радио- и те¬
левизионни програми, за записване на музикални из¬
пълнения й др. Звукозаписно студио, [йт.]
студия1 ж. 1. Научно съчинение, изследване (по-голя¬
мо от статия и по-малко от монография). 2. Неза¬
вършена напълно работа на художник, [лат*.]
студия2 ж. Предприятие, студио за производство на
филми. [рус. < лат.]
студлйв прил. нар, 1. Който болезнено понася студ,
комуто все е студено; зиморничав. 2. Който докар¬
ва студ. Студлив вятър.
студна вж. етудвам.
студовйт прил. Студен, мразовит. Студовити дни.
студоустойчйв прил. книж. Който издържа на студ и
не се поврежда, Ье загива; мразоустойчив,
студоустойчйвост ж. книж. Качество на студоустой-
чив; мразоустойчивост.
студувам псе. нпрх. Намирам се на студено, търпя, из¬
мъчвам сс от студ; мръзна. Цяла зима сме студу-
вали на фронта.

сгудй нсв, 1. прх. Правя исшо да станс студено; изс¬
тудявам, охлаждам. Студи вино в кладенеца. 2.
нпрх. Студен съм, та причинявам усещане за студ,
за студено. Снегът студи, студя ми нпрх. Студено
ми е, изпитвам студ. Студи ми на гърба.
сгуквам нсв., стукна св. прх. диал. Подкарвам (впрег¬
нат) добитък да се дръпне малко назад; ескам.
ступвам нсв., ступам св. прх. Тупам, натупвам, наби¬
вам някого набързо, за кратко,	*
стъблен вж. стеблен,
сгъблест вж. стеблест.
стъбло и стебло ср. Основна част на растенията, коя¬
то поддържа листата, цветовете и пр. и ти свързва
с корена. Борът има високо и право стъбло. Според
вида на стъблото растенията се делят на треви,
храсти, дървета, лиани и др.
стъбълпА ср. Умал. от стъбло,
стътда ж. стария. Площад, мегдан,
стъквам нсв., стъкна св. прх. 1, Подклаждам, наклаж-
дам огън. 2. Сбутвам главните на огън, за да горят
по-добре.
стъклар м. 1* Който изработва или продава стъклени
изделия. 2. Който поставя стъкла на прозорци;
джамджия.
стъклария ж. събир. Стъклени изделия, предмети.
Продава стъклария.	.
стъкларянца ж. Магазин за стъклени и порцеланови
изделия. ,
стъкларски прил. I. Който се отнася до стъклар. 2.
Който е предназначен за стъклария. Стъкларски
магазин.
стъкларство ср. Занятие, поминък на стъклар,
стъклен прил. 1, Който е направен от стъкло или е
със стъкла. Стъклена чаша. .Стъклена врата. 2.
Обикн. за очи, поглед — студен, безжизнено непод¬
вижен. Стъклен блясък. О Стъклена хартия рядко
— гласпапир, шкурка.
стъкленица ж. Стъклен съд, шише. Налей в стъклени¬
цата вино!
стъкло ср. 1. Прозрачно, твърдо и чупливо вещество,
приготвяно от кварцов пясък. Чашите са от стък¬
ло. 2. Отделен предмет, направен от такова вещес¬
тво. Увеличително стъкло. Предметно стъкло. 3.
разг. Съд, направен от стъкло; шише. Стъкло за во¬
да. 4. Тънка плоча от такова вещество, обикн. за
прозорци. Бурята изпочупи стъклата на -прозорци¬
те.
стъкловиден прил. Подобен по вид на стъкло; стькло-
образен. Стъкловидна маса.
стъклодув м. Работник, който изработва изделия от
стъкло чрез духане. [рус.]
стъклодувен прил. Който се отнася до изработване на
изделия от стъкло чрез духане.	ч
сгък^зообразен прил. Стъкловиден.	z
стъклопис м. и ж. 1. обикн. ж. Вид изкуство с изоб¬
разителен или орнаментален характер, изпълнено с
разноцветни стъкла или със специални бои върху
стъкло. Рисувана стъклопис. 2 само м. Картина
или орнаментална композиция от разноцветни
стъкла или рисувана върху стъкло (обикн. на про¬
зорец, врата); внтраж.	►
стъкмявам нсв., стъкмя св. прх. 1. Нареждам, подреж¬
дам, натъкмявам. Стъкмихме работата. 2 При¬
готвям, набавям. Стъкмиха си зимнина. — се нпрх.
Ставам готов. Стъкмих се за път.
стъкна вж. е т ъ к в а м.
стъкълце ср. Умал. от стъкло.
пъпка 935
стълб м. 1, Висока дървена, метална или железобе¬
тонна колона, която се побива отвесно в земята за
опора на нещо; стъля. Телеграфен стълб. X прен.
Опора, поддръжка, подкрепа. О Гръбначен" стълб.
На позорния' стълб.
стълба ж. 1. Приспособление от две (успоредни) дър¬
вета или въжета с къси напречни летви за катерене
по тях. Бояджийска стълба. Въжена стълба. 2.
обикн. мн. Наредени под наклон стъпала за качване
и слизане в къща; стълбище,
стълбец м. 1. нар. Кол на плет или сгобор. 2 Кратки
редове от думи или цифри, наредени един под друг;
колона. Стьлбец на вестник.
стълбица ж. 1. Умал. от стълба.2. Редила от
последователни степени. Потна стълбица.
стълбите ср. 1. Част от сграда, гъдето са разположе¬
ни стълбите. 2. Широки и големи стълби. Към па¬
метника води мраморно стълбище.
стълбовйден прил. 1. Подобен на стълб. Стълбовидни
дървеса. 2. Който има вид на стълба,
стълкновение ср. Сблъсък, сблъскване, конфликт. Въ¬
оръжено стълкновение, [рус.]
стълп м. 1- оетар. Стълб. 2. стария. Кула.
сгълпен прил. Струпан на тълпа, накуп,
стЪлпник м. църк. Епитет на светец, отшелник, който
е живял в пост и молитва в кула, стълл.
стълпотворение ср. църк. Съграждане на (вавилонска¬
та) кула. О Вавилонско* стълоотвюренис.
стъллявам се нсв., стълпя се св. нпрх., само мн. и 3 л.
ед. Събираме се, струпваме се мнозина накуп, на
тълпа.
стъмва се и стъмнява се нсв., стъмнн се св. безл. Става
тъмно, настава тъмнина, мрак. Зиме рано се стъм¬
ва.
стъп м. диал. Етаж, кат.	'
стъпйло ср. I. Долната част на крака; ходило. Ходил
" е бос, та си е наранил стъпалото, 2, Долна част на
чорап или обувка. 3. Всяка от хоризонталните, нап¬
речни части, от които е съставена една стълба, на
които се стъпва. Стълбата има 8 стъпала. Високи
стъпала. 4. прен. Степен, равнище. На по-високо
стъпало на развитие.
стъпаловиден прил. Който има вид на стъпала на
стълба; терасовиден.
стъпвам и стЪпям нсв., степна и стъпя св. нпрх. 1. Сла¬
гам си крака, краката върху нещо. Стъпвам на зе¬
мята. 2. Ходя. Едва стъпвам от умора. 3. Идвам,
дохождам. Не е и стъпвал тука. 4. прен. Влизам,
навлизам. Детето е стъпило в петата година.
О Стъпвам на врата (шията) на някого —
подчинявам някого на волята си, обикн с грубост,
насилие. Стъпвам оа крака; стъпвам иа краката си
— ставам самостоятелен, замогвам се.
стъписвам нсв., стъписам св. прх. 1. Възпирам, правя
някой или нешо да се отдръпне. 2. прен. Обърквам,
смайвам. Събитията ни стъписаха. — се нпрх. 1,
Спирам се, започвам да сс дърпам, отдръпвам се
назад. Конят ми почна да се стъписва. 2. прен.
Обърквам се, смайвам се.
стъпка ж. 1. Едно преместване, придвижване на кра¬
ка при ходене; крачка. Приближи се с бързи стъпки.
2. Приблизителна мярка за дължина, равна на раз¬
стоянието между единия и другия крак при ходене;
крачка, разкрач. Дворът е широк 32 стъпки. 3. Слс-

936 стъпквам
е	*
да от стъпване с крак. По стъпките ще открият
крадеца. 4. дай. Група от 2 или 3 срички с опреде¬
лено ударение, които закономерно се повтарят в
стиха и съставят стихотворния размер. Стихотвор¬
ните стъпки са хорей, ямб, дактил, амфибрахий и
анапест. О На всяка стъпка — винаги или нався¬
къде. Първа стъпка; първи стъпки — пръв опит, на¬
чало на нешо. Стъпка по стъпка — полека, бавно,
последователно.	.
стъпквам нсв., стъпча се. прх. Смачквам, нагазвам с
крак. Стъпкали са тревата,	-
стъпва вж. стъпвам.	'	*
стъпча вж. стъпквам.
стъпя, стьпям вж. стъпвам,	‘	*
стървй нсв. прх. рядко. Правя да стане стръвен; нас-
тървявам.	л .
стърга ж. 1, нар. Проход, през който пропускат ов¬
цете при доене. 2. диал. Пътека, по кояТо премина¬
ва добитък.
стъргалка ж. Желязна или дървена пластинка пред
входа на къща за стъргане на калта от обувките.
стъргало ср. 1. Сечиво за стъргане; ренде. 2 Стъргал¬
ка, 3. прен. разг. [Място в селище за] постоянна
разходка на младите, обнкн. привечер. Излизам на
стъргалото.	-
стърготини мм (стърготина ж.) Дребни късчета от
дърво шш метал, които отпадат при стъргане или
рязане с трион. Дървени стърготини.	-
стЬржа нсв. прх. (и нпрх.) 1. Трия, изглаждам или
очиствам нещо с нож, пила или друго остро сечиво.
Стържа кората на дърво. 2. Правя нещо на дребни
частици, обикн. с ренде. Стържа хрян. 3. нпрх. Из¬
давам особен остър звук при триене. Колелото
стърже по калника. О Коремът ми .стърже — гла¬
ден съм.	.
стърнище ср. 1. Пожъната и неизорана нива. 2. Оста¬
налата след жътва долна част на житни стъбла по
нива.	■
стърпявам се нсв., стърпй се се. нпрх. Въздържам се,
опазвам се да не направя нещо; сдържам се. Не мо¬
жах да се стърпя и го изругах. .
стьрся вж. стръсвам.
стьрчА нсв нпрх. 1, Стоя прав. Стърчи пред майка си.
2. Показвам се, подавам се, Из водата стърчат ко¬
лове. 3. разг. Стоя без работа. Цял ден стърчи по
< улиците. 4. Стоя на високо, издигам се нагоре. Там
нейде стърчат останките на някаква крепост.
отърчавам се нсв., стърча се св. нпрх., само мн. и 3 л.
ед. разг. С търчене, тичане се събираме мнозина на
едно място. На писъците се стърчаха всички съсе¬
ди.
стърчиопашка ж. Прелетна пойна птица, отгоре чер¬
на или сива, отдолу бяла, с дълга, постоянно дви¬
жеща се опашка, МоШсШа.
сгърчашка ж. и стърчище ср. диал. Разтгока на волска
кола.	.
стършел м. Насекомо от рода на осите, по-голямо от
обикновената оса, Уезра сгаЬо. .	,
стършелов прил. Който се отнася до стършел, Стър-
. шелово гнездо.
споард м. и стюардеса ж. Лице, което обслужва път¬
ниците в самолет, кораб и др. [англ.]
стяг м. старин. Знаме, пряпорец. Гордо се развява
бойкият ни стяг. Ваз.	.
стАгам нсв., стегна св. прх. 1. Завързвам; натъкмявам
здраво. Стягам възел. Стегнах обръча. Стягам
винт. 1. Омотавам здраво, обвързвам. Стягам па¬
кет. Стягам рана с бинт. 3. Силно притискам, на¬
тискам от всички страни. Обувките ме стягат. 4,
Правя нещо да стане твърдо; втвърдявам. Студът
стегна земята. 5. прен. Засилвам, укрепвам, дотя¬
гам, затягам. Стягам дисциплината. 6. прен. Държа
някого строго, не му позволявам своеволия. Стя-
•	гам сина си. 7. Приготвям всичко необходимо (ня¬
кому за нещо); натъкмявам, стъкмявам. .Стягам >
сина си за път. Стяга дъщеря си за сватба. 8. Поп¬
равям, потягам. Стягам къща. Стягам съдове за
вина. 9. прен. разг. Насилвам, принуждавам. Стяга
баща си за пари. Стегна го да плати дълга. — се
нпрх. 1/ За примка, клуп, възел — ставам по-тесен,
прилепвам, опъвам се; затягам се. 2. Ставам твърд,
втвърдявам се, сгъстявам се. Бетонът се стегна.
Сладкото не се стяга лесно. 3. За тяло, мускули —
•	ставам напрегнат. 4. прен. Готвя се, приготвям се,
тъкмя се. Стягам се за път. Стягаме се за сватба.
5. прен. Въздържам се да харча; стискам се. Баща¬
та се стяга, но синът харчи. О Къде ме стяга че-
шитьт*. Стяга ми се душата — притеснявам се, ста¬
ва ми мъчно, смущавам се. Стяга студ — става
много студено,
суб- Съставна част на сложни думи със значение
„под, разположен отдолу, подчинен, второстепе¬
нен“, напр.: субординация, субстрат, субтропичен и
под. [лат.]	*
субект м. 1. Във философията — човекът като позна¬
ващо и действащо същество, носител на предмет¬
но-практическата дейност и на познанието, източ¬
ник на насочена към обекта активност. Срв.
о б е к т. 2. В логиката — част от съждението,
представяща предмета на мисълта, за който нещо
се. съобщава. Срв. предикат. 3. грам. Под¬
лог. 4. книж. Носител на определено действие или
качество. Правен субект. Субект на престъпление¬
то, 5, разг. Човек, обикн. като носител на опреде¬
лена отрицателна характеристика; качество. Подоз¬
рителен субект. Около къщата обикалят разни
субекти, [лат.]	,
субектен прил. Който се отнася до субект. Субектно-
предшативна синтагма.	.
субективен прил. 1. Който се отнася до субекта, при- ' ·
същ е на даден субект. Субективно усещане. Субек¬
тивни преживявания. 2. прен. Който е лишен от
обективност; пристрастен, едностранен. Субективна
оценка. О Субективен идеализъм — който отрича
каквато и да е реалност извън съзнанието на субек¬
та. Субективен фактор — дейност на субекта (на¬
родните маси, партиите и отделни личности), насо¬
чена към изменение или запазване на
съществуващите обществени условия,
субективизъм м. книж. 1. Мирогледна позиция, при
която се абсолютизира активната -роля на субекта
и се отричат обективните закони на -природата и
обществото, обективният подход към действител¬
ността. 2. Прекадено лично, пристрастно отноше¬
ние; субективност.
субектяинст м. Привърженик на субективизма,
субекгивнстичен прил. книж. Който съдържа субекти¬
визъм.	♦	'
субективност ж. книж. Качество или проява на субек¬
тивен. Субективност на усещанията. В спора проя¬
вява крайна субективност.

сублимат м. Силно отровна бала химическа сол —
живачен двухлорид. чийто разреден разтвор се
употребява за дезинфекция. [лат.]
сублямАгев и сублямАтов прил. Който се отнася до
сублимат, съдържа сублимат.
сублимацвбнев прил. Който се отнася до сублимация.
Някои вещества имат висока сублимационна способ¬
ност.
сублимация ж. 1. спец. Преминаване на веществата от
твърдо състояние направо а газообразно, без раз- *
топяване. X книж. В психоанализата — облагоро¬
дяване, трансформиране, превръщане енергията на
естествените влечения в полезна за обществото дей- *
ност,' за културни и трудови постижения.
сублймен прил. книж. Възвишен, върховен. Сублимен
момент, [лат.]
сублимирам нсв. и св. спец. 1, прх. Подлагам на суб¬
лимация. 2. нпрх. Преминавам (при нагряване) от
твърдо състояние направо в газообразно. Нишадъ¬
рът при нагряване сублимира.
субордниацнбвев прил. книж. Който се отнася до су¬
бординация.
субординация ж. книж. 1. Отношение на подчиненост.
2. Подчинение, строго спазване на правилата за
служебна дисциплина. [лат.]
субпрод$кти мн. (субпродукт м.) книж. Вътрешните
органи. главата и краката на заклано животно като
храна, [от лат.]
субретка ж. книж. 1. Весела и дяволита слугиня в
старите комедии и сегашните оперети. 2 Артистка,
която изпълнява такива роля. [фр.]
субсидирам нсв. и св., прх. Давам субсидия. Държава¬
та субсидира театрите. ,	,
субсидия ж. Парична, финансова помош, предоставя¬
на обикн. от държавата на предприятия, организа¬
ции, отделни лица. Отпускам субсидия, [лат.)
субстанция ж. книж. 1. Същност, първооснова на всич¬
ки предмети и явления. X Материя, вещество, [лат.]
субстрАт м. 1. спец. Това, което лежи в основата на
различните явления и процеси. X ез. Изчезнал език
на народ, който по-рапо е населявал дадена област,
или влиянието, следите, които е оставил в езика на ·
по-къспнте заселници. Тракийски субстраМ в бъл¬
гарския език. 3. биол. Хранителна среда, в която се
развиват микроорганизмите, [лат.]
субтктри мн. (субтйтьр м.) Надписи в долната част на
филмов кадър, представящи в превод текста на
филм, обикн. в съкратен вид. [от лат.+ фр.]
субтропяли -мн. (субтропих м.) Географска пояси па се¬
вер и яа юг от тропиците, между тях и умерените
области, [от лат. + гр,]
субтропичен и субтропическа прил. Характерен, свойс¬
твен на субтропиците. Субтропичен климат. Субт¬
ропична растителност.	·
сувАт м. прост. 1. Добитък, който гоят лете за клане;
браници. 2. Лятно пасище на планина, [тур.]
сувенйр м. Дребен художествено изработен предмет, ·
който се подарява за спомен. Магазин за сувенири.
[Фр;]	,
сувешреа Прил. от сувенир. Сувенирни изде¬
лия.
суверен м. книж. 1. Върховен независим владетел, мо¬
нарх, Срв, сюзерен, васал. X Носител на
върховната власт, [фр.]
суверёнеи прил. книж. I. Независим. Суверенна държа¬
ва. X Който се упражнява, осъществява от някого
без намеса, ^контрол от други. Суверенно право.
сукман 937
суверенитет м. книж. I. Право на върховна власт. На¬
роден суверенитет. X Вътрешна и външна незави¬
симост на държава. Българското правителство пази
суверенитета на своята държава. (фр. > нем.)
сугарА ср. Късно родено животно, предим^го агне.
сугАрен прил. нар. 1. Късно посаден и недозрял. Суга-
рен кукуруз. X Късно роден и недотзр^съл. Децата
му са още сугарни.
сугестАвев прил. книж. Който се отнася до сугвстия,
който внушава или е свързан с внушение. Сугес-
тивният въпрос навежда запитваното лице на опре¬
делен очакван отговор. Сугестивна лирика. [от лат.]
сугестяя ж. книж. спец. Внушение, [лат.)
суге-стопедия ж. спец. Учебен метод за предаване яа
знания посредством сугестивни похвати, [от лат.+
гр)
сутрашнца ж. Снежен валеж на дребни замръзнали
зрънца. Вали суграшица:
сугреб м. диал. Болезнен сърбеж шга изрив по кожата
— болест Urtîoiria или Ргипдо.
суданка ж. Едра трева от рода на садината, отглеж¬
дана за фураж, 8ог§Ииш яшбапепзе; суданска трева,
[от соб.]	β
судански Прил. от С у д а н. Судански езици. О Су¬
, ланска трева -к суданка.
суджук м. Вид луканка с форма на подкова, [тур.]
суеверен прил. I. Който проявява суеверие. Суеверен
човек. 2. Който е проява на суеверие, породен е от
суеверие. Суеверен страх. Суеверни обичаи.
суеверие ср. Предразсъдък, вяра в съществуването яа
свръхестествени сили, магии и др., която е в про¬
тиворечие с разума и фактите, [рус.]
суеверност ж. Качество или проява на суеверен,
суек и еуяк м. Лалугер.
суета ж. X Всичко дребно, маловажно, безсмислено
и преходно в живота, на което човек обръща незас¬
лужено внимание. Славата е суета. 2. Желание,
стремеж към външен блясък, склонност към пара¬
диране; тщеславие, суетност. Страда от суетата
си. 3. Суетене.
суАтен прил. 1, Който не е истински ценен, съществен,
важен; напразен, безсмислен. Сега веч разбирам, че
нашите надежди са суетни сенки. Ст.Мих. X Който
проявява суета, склонност към външен блясък, па¬
радиране; тщеславен. Суетен човек. Суетно моми¬
че.
суетеве ср. Действие по гл. суетя с е; суетня,
суетлйв прил. Който се суети без нужда,
суетлнвост ж. Качество на суетлив.
суетност ж. Качество и проява на суетен; суета. Мла¬
дежите често са склонни към суетност.
суетни ж. Суетене.
суетя се нсв. нпрх. 1. Въртя се, движа се насам-натам
безсмислено, безиелно, X Движа сс насам-натам и
върша нешо припряно, неспокойно. Около болния
се суетяха всички домашни. [рус.]
суинг м. остар. Екстравагантен, суетно-претенциозен
и лекомислен младеж, [от англ.]
сукАлче ср. Малко животно или дете, което суче; бо¬
зайниче. Теле сукалче. -
сукин прил. Само в съчет. сукнн си» разг. — проклет¬
ник, негодник; кучи син. [рус.]
-сукмАа м. Дълга женска дреха без ръкави от дебел
домашен вълнен плат; литак. [тур.]

938 сукнар ,
сукндр м. Производител или продавач на сукно,
сукиарскн прил. Който се отнася до сукнар.
сукв&рство ср. Поминък на сукнар.
сукнен прил. Направен от сукно. Сукнена дрехи.
сукно ср. Мек вълнен плат за горни дрехи,
сукьрвнца ж. прост. Кръв и гной, които текат от ра¬
на.
сулииа ж. остар. Късо копие за хвърляне. И сулици,
коне, хора и шапки червени. Ваз.
султан м. 1. Титла на владетел в мохамеданска дър¬
жава, главно в Османска Турция. Султанът на Ма¬
роко. 2. Титла на татарски господар в някои облас¬
ти на България през турското робство, [ар, >тур.]
султ&нка ж. Съпруга на султан.
султанов прил. Който принадлежи на султан.
сулфамиди мн. (сулфамид м.) спец. Група антибиотич-
ни лекарства против вътрешни възпаления и гной¬
ни процеси. [нем. < лат.]	.
сулфати мн. (сулфат .и.) хим. Соли на сярната кисе¬
лина. [лат.]
сулфиди мн. (сулфйд м.) хим. Съединения, ва сярата с
други химически елементи, главно метали. [лат.]
сулфити мн. (сулфйт лг) хим. Соли на сернистата ки¬
селина. [лат.]
с^ма ж. 1. Число, получено при събиране; сбор. Су¬
мата от двете числа е 120. 2. Някакво количество
пари. Вие мислите, че тая сума ще стигне?
сума нарч. Много, твърде много. Насъбра се сума
свят. О Сума ти — твърде много; сумати. Мина
сума ти време.	*
сумарен прил. книж. Сборен, обобщен. сбит. Сумарна
мощност. Сумарен опит. Сумирен образ. *
сумати нарч. разг. Твърде много; сума ти. Сумати на¬
род надойде.
суматбха ж. Пълно объркване, безредно тичане наго-
ре-надолу поради уплаха, паника. Създавам сума¬
тоха. В суматохата си загубих шапката, [рус.]
сумйрам нсв. и се., прх. 1. Извършвам действие съби¬
ране; събирам. 2. Обобщавам, правя извод. Суми¬
рам наблюдения. Сумирам мнения.
сумкн ж. воен, остар. 1. Паласка. 2. Вещева торба.
[рус·]	·
с$мрак м. Слаба тъмнина, която настава вечер след
залез слънце; полумрак, здрач, дрезгавина.
сумрачен прил. Полумрачен.
сумтй нсв. ппрх. Дишам тежко и шумно през нос по¬
ради някаква възбуда. Почне ли да сумти, знам, че
е сърдит.	,
суннцн мн. (суинпа ж.) диал. 1. Вид диви ягоди. 2.
Червени боровинки.
супа ж. Течно варено ястие, обикн. с месо, зеленчук
н пр,; чорба. Говежда супа. Пилешка супа. Супа
топчета, [фр.) -
супен прил. Предназначен за ядене на супа. Супена лъ¬
жица. Супена чиния.
супер вж. супермаркет.
супер- Съставна част на сложни думи със значение
„който е разположен отгоре, който е над другите,
най-голям, главен, от най-високо качество“, налр.:
суперзвезда, супермаркет, супермен, супермодерен,
суперпродукция, суперрецензия и под.; свръх-. [лат.]
суперлатив м. 1. грам. Превъзходна степен. 2. обикн.
мн. разг. Големи думи, преувеличения. [лат.]
супермаркет и (съкр; разг.) супер м. Голям магазин на
самообслужване, обикн. за хранителни стоки.
[англ.,]
супермен м. Човек с изключителна сила и качества,
конто го издигат над другите и го правят непобе¬
дим (обикн. като герой на детективски филми, ко¬
микси и под.), [англ.]
суперстрйт м, ез. Отмрял език на по-късни заселници ,
и влиянието, следите, които той е оставил върху
езика на старото местно население. Прот.
субстрат, [лат.]
суперфосфат м. Изкуствен тор, който съдържа фос¬
фор. [лат.]
суплетквен прил. ез. За форми на една и съща дума
— които са, образувани от различни корени или ос¬
нови, напр.: човек и хора, аз и мене, той и него, и
под. [от фр.]
супник м. Голям дълбок съд, в който се поднася супа.
супостАт м. цьрк. Противник, враг.
супя се нсв. нпрх. Цупя се.
сур прил. 1. Светлосив. 2. С размесени тъмни и бели
косми. Сур елен. Сура ламя..
сурат м. разг. презр. Човешко лице; образ, муцуна,
[ар. > тур.]
сурва и (прост.) сурова межд. Само в сьчет. сурва го¬
дина — в новогрдишна благословия „сурва, сурва
година“: в пожелание за здраве, радост, [нгр.]
сурвйкам и (прост.) суровАкам нсв. прх. Удрям леко
по гърба със сурвачка а благославям, казвам ново¬
годишна благословия,
сурвакар и (прост.) суровакар м. Момче, което сут¬
ринта на Нова година ходи да сурвака.
Сурва кя мн. Време, когато се сурвака; Нова година.
сурвакинца и (прост.) суровакница ж. Сурвачка.
сурвам нсв., сурна св. прх. Повличам. оомъквам, потът¬
рям. събарям. — се нпрх. Спускам се, втурвам се.
сурвачка и (прост.) суровАтаа ж. Сурова клонеста
дрянова пръчка за сурвакане, обикн. окичена с
цветни изрезки, стари монети и др.; сурвакница. .
сурдйнка (и сурдина) ж: Приспособление за приглу-
шаване, намаляване силата на извличаните звукове
от музикален инструмент. О Под сурдйнка разг. —
тихо. приглушено, тихомълком. [фр.<лат.]
сурпа вж. с у р в а м.
суров прил. 1. Който не е изсъхнал още; влажен. Су¬
рово дърво. Покрай сухото гори и суровото. Поел.
2. Който е в естествено състояние, не е обработен
с варене, печене. Сурово месо. Суров плод. 3. Недос¬
татъчно опечен, сварен или изпържен. Суров хляб.
4. Който тепърва ще ще обработюц необрабатен.
Сурови кожи. Суров нефт. Суров материал за ста¬
тия. Книгата още е в суров вид. 5. Груб. жесток.
безмилостен. Суров човек. Сурово отношение. Суро¬
ва присъда, б. Неблагоприятен за живот; тежък. Су¬
ров климат. Суров живот,	'
сурова, суровАкам..· вж.	р в а и т.н.	.
суроватка ж. 1. Течност, която се отцежда от подси-
рено мляко. 2. спец. Серум. О Не било в мляко (си¬
рене), та в суроватка — вж. н е било в
тикви,, та в кратуни.
суровАчка вж. сурвачка..
суровина ж. 1. само ед, Качество на суров; суровост.
2. Суров материал за обработка. за производство,
суровинен прил. Който се отнася до суровина (във 2
знач.). Суровинни източници. Суровинна база..
суровица ж. 1. Стъблото на младо. току-що отсечено
дърво. 2. Дебела сурова тояга; сопа. Грабнала една
суровица и го погнала.
ι

сурбвост ж. Качество, състояние на суров.
сурогат м. книж. Замссгигел, който не притежава в
същата степен качествата, свойствата на замества¬
ното вещество, материал. Захаринът е сурогат на
захарта, [лат.]
суръжнца ж. нар. Смес от пшеница и ръж, Засяхме
нивата със суръжица.
сусам м. 1, Тревисто маслодайно растение с дребни
плоски зрънца, отглеждано в най-топлите части на
страната ни, Хезапиш тсбсшп. 2. Семената на това
растение, които се използват за ядене, в хранител¬
ната промишленост, сладкарството н др. [ар. > тур.]
сусймка ж. Сладкиш от сусамово семе,
сусамов прил. Който се отнася до сусам, приготвен от
сусам. Сусамово масло. Сусамово семе.
суспендирам нсв. е се., прх. книж. Отменям, обезсил¬
вам, преустановявам (действието на закон, за из¬
вестно време). Княз Александър суспендирал Конс¬
титуцията. [от лат*.]
суспензия ж. спец. Дисперсна система от течност и
равномерно разпределени в нея частици е опреде¬
лена големина, иапр. мътна глинеста вода. [от лат.]
сутана ж. книж. Връхна дреха; расо у католическото
духовенство. [фр.<ит.]
сутеньор м, 1. Любовник на проститутка, който има
власт над нея, изнудва я и живее на нейна сметка.
2. Сводник, [фр.]
сутерен м. Подземен или долуподземен етаж. Живее
във влажен сутерен, [фр.]
сутеренен прил. Който се отнася до сутерен. Сутерен¬
но помещение.
сутиен м. Част от долно женско облекло, която под¬
държа, повдига гърдите, [фр.]
сутляш и сутлияш м. Подсладено ястие от варено
мляко с ориз, [тур.]
сутрешен прил. Който е, съществува или става сутрин;
утринен, сутринен. Сутрешен вестник. Сутрешни
часове.
сутрин ж.Д. Начало на деня, първите часове на деня;
сутрина, утро, заран. Лятна сутрин. Свежа сут¬
рин. От сутрин до вечер. Заспах към сутринта. 2.
като нарч.: а. нечл. 'През първите часове на деня.
Сутрин ставам рано. б. чл. Тази сутрин. Сутринта
се успах.	’
сутрина ж. нар. Сутрин.
сутринен прил. Сутрешен, утринен, Сутринна гимнас¬
тика.
суфикс м. ез. Наставка, [лат.]
суфлнрам нсв, и се., нпрх. 1. За суфлъор — подсказвам
на артисти думите на техните роли. 2. прен. разг.
Подсказвам.	t
суфлъор м. и суфльорка ж. Липе, което суфлира. [фр.]
суфльорски прил. Който се отнася до суфлъор. Суф-
льорска -будка.
суфльдрство ср. Работа на суфлъор.
суфражетка ж. ист. книж. Жена, която се е борила
за равни избирателни права на жените с мъжете;
равноправна, [фр., англ.<лат.]
сух прил. 1. Който не е мокър. Суха кърпа. Сухи дре¬
хи. Сух компрес. 2. Който не съдържа влага, не е
влажен. Сух въздух. Сухи дърва. Сухо място, 3.
Който е престанал да има вода; пресъхнал, безво¬
ден. Суха река. Сух кладенец. 4. Който е лишен от
влага, от който е извлечена влагата, престанал е за
бъде пресен; изсушен. Сух хляб. Сухо грозде. Сухи
плодове. 5. Който е лишен от хранителни, жизнени
сокове; изсъхнал. Сухо дърво. Суха ръка. 6. Който
сухоустоймйвост 939
е без валежи; сушав. Сухо лято. Суха зима. 7. Кой¬
то е без влага, вода, течност я др. Суха кашлица.
Сух път. Сух елемент. 8, Слаб, мърша в. Сух човек.
Суха жена. 9. прен. Който е лишен от любезност,
сърдечност, чувство; хладен, иелюбезен. несърде-
чен. Сух отговор. 10. прен, Неинтересен, незабавен,
скучен. Сухо изложение. Сухи цифри. 11- Несмесеи,
чист. Сухо злато. 12. Постен, не блажен. 13. като
същ. сухо ср.: а. Място, което не е мокро, кално.
Стъпвам по сухото, б. рядко. Суша, земя. Пътувам
по сухо. в. разг. Пари в брой; суха пара, чиста пе¬
чалба. О Държа барута сух — винаги съм в бойна
готовност, готов съм за бой, борба. Излизам (из¬
мъквам се) сух от водата — отървавам се, оставам
ненаказан за някакво провинение, престъпление.
Като риба* на сухо. Оставам ва сухо — не пости¬
гам, не получавам това, което съм очаквал. Суха
дестилация — получаване на твърд остатък и лет¬
ливи продукти чрез нагряване на въглиша, дърва в
др. в отсъствие на въздух. Суха храна — твърда
или полутвърда, напр. сирене, кашкавал, салам,
консерви и др. Суха пара; сухи парн — пари в на¬
личност, в брой. Сухо вино — което не е сладко
(поради разлагане на захарта при ферментацията).
Сух режим — при който се забранява употребата и
продажбата на спиртни напитки,
сухар м. 1. [рус.) Специално приготвен или допълни¬
телно препечен, изсушен хляб, който трае дълго
време. 2. рядко. Сухо дърво. Що си, дъбе, зелен по¬
вехнал, пък аз съм, дъбе, сухар пролистнал. Нар.п.
3. прен. разг. Скучен, безинтересен и несърдечен чо¬
век.
сухарен прил. 1. Предназначен за сухар. Сухарна тор¬
ба. 2. Направен, приготвен от от сухар. Сухарена
- попара.
сухарник м. Домакински уред за препичане на (фи-
лийки) хляб; тостср.
сухо вж. с у X.z
сухо вей м. Североизточен вятър, който изсушава рас¬
тителността. [рус.]
суходбл м. Дол, в който тече само дъждовна или
снежна вода.
сухоежбина ж. Суха, несготвена храна,
сухожилие ср. Плътна и здрава, почти неразтеглива
съединителна тъкан, която свързва мускулите е
костите; жила.	1
сухоземен прил. 1. Който живее и се движи само по
земята. Сухоземни животни. 2. Който става, извър¬
шва се или съществува по суша,- не по вода или по ‘
въздуха. Сухоземни пътища.
сухозйдниа ж. нар. Зид, стена само от камъни, без
свързващо вещество. .
сухомразнца ж. Сух студ, без сняг; яснец.
сухопътен прил. Който се движи, действа или се из¬
вършва само по суша, по земя. Срв. воден,
въздушен. Сухопътни войски. Сухопътни съ-
t общения.
еухост ж. Качество на сух; сухота. Прот.
влажност.
сухота ж. 1. Качество на сух; сухост. 2. Суша, засуха.
сухоустойчйв прил. спец. За растение — който е устой¬
чив на продължително засушаване. Сухоустойчиви
сортове.
сухоусгойчйвост ж. спец. Качество на сухоустойчйв.

940 суча Λ	> .
суча1 нсв. прх. I. Увивам две и повече нишки в едно;
усуквам. Суче конци. Суча въже. 2. Навивам нишка
на цев. Суча цеви. 3. Вия, засуквам. Само суче мус¬
таци и се подсмива.
суча? нсв. прх. Бозая. Даваш ли на детето да суче?
суша ж. 1. Продължителен период на сухо, бездъжд-
но време, липса ня валежи. Лятна суша. Тая година
пак има суша. От сушата реколтата е слаба. 2. Зе¬
мя, земно пространство; материк. Прот. вода,
море. Моряците стъпиха на суша.
суша нсв. прх. I. Правя нещо да стане сухо; изсуша¬
вам. Суша, пране. Горещината суши дърветата. 2.
прен. Правя някого слаб, сух. Болест някаква суши
момичето.
сушав и/шл.-През който има суша (в I знач.); бездьж-
ден. Сушава пролет.
# сушелки мм. (сушелка ж.) нар. Сушени плодове; су-
шиво.
сушен прил. От който е извлечена влагата, сокът. Су¬
шени плодове. Сушени сливи.
сушиво ср. нар. Сушелки.
сушилен прил. Който служи за сушене. Сушилна каме¬
ра. Сушилни пещи.	t
сушилня ж. I. Помещение за сушене на материали.
Сушилня за дървен материал. 2, Пещ за сушене на
плодове и зеленчуци.	’
сушина ж. I. Запазено от дъжд място. Застанах на
сушина под стряхата. Прибирам колата на сушина.,
2. Навес. Правя сушина за вършачката.
сушка ж. диал. Болест охтика. Сушка да го изсуши!
" еуяк вж. с у е к.
сфера ж. I. Кълбо, тяло с форма на кълбо. 2. прен.
: Област, кръг, среда, предели. Сфера на дейност,
Чувства се напредък във всички сфери на стопанст¬
вото. Сфера на влияние, О Висши сфери — висши,
влиятелни обществени кръгове, [гр.]
сферйчен прил. Кълбовиден. Сферична повърхност. ’
сфинкс м. книж. I. В древния Египет — каменно из¬
ваяние, образ на лежащ лъв с човешка глава. 2. В
гръцката митология — баснословно крилато чудо- '
' вшце с лъвско тяло и женски гърди и глава. 3. прен.
Загадъчно същество, мълчалив и непроницаем,
тайнствен човек.
сформирам нсв. и се., прх. Създавам, образувам.
. Сформираха още един полк.
сформирувам нсв. и св.. прх. остар. Сформирам,
схвана вж. схващам.
схв&нат прил. I. Вдървен, парализиран. 2- прен. Нес¬
ръчен, неспособен.
схватка ж. Въоръжено стълкновение, сбивале. Още
няма сражения, а само патрулни схватки, [рус.)
схватлнв прил. Който лесно схваща и проумява.
Схватпив ученик.	.
схватливост ж. Качество на схватлнв.
схващам нсв., схвана св. прх, I. Разбирам, проумявам,
долавям. Схващам кой е виновен. Правилно схващам
положението. 2. Усвоявам, възприемам, запомням.
Схващам занаят. Детето всичко схваща от роди¬
телите си. — се нпрх. Изтръпвам, вцепенявам се,
вдървявам се, та не мога да се движа, спирам да
се движа. Кракът ми се схвана От страх езикът
ми се схвана. Гърлото му се схвана. О Гласът ми
се схваща —— преграква, става дрезгав или напълно
се изгубва.
схвОщанс ср. I. Действие по гл. с х в а щ а м [с е}.
■ 2. Начин, ло който човек разбира, схваща нещо;
разбиране, становище. Правилни схващания за жи¬
вота. 3. Вдървяване, вцепеняване. Схващане па кра¬
ка.
схёма ж. I. Чертеж, който показва устройството,
направата на апарат, машина и пр.; план. 2. Изоб¬
ражение или описание в общи, основни черти; ски¬
ца. . Схема на доклад. Схема на урок. [гр.]
схематизация ж,' Схематизиране, схематично предста¬
вяне на нещо.
схематизнрам нсв. и св.. прх. книж. Представям нещо
като схема в общи черти, в опростен вид. Той ехе-
матизири общото положение.
схематнтъм м. книж. Склонност към схеми; сухост,
опростеност. Схематизъм в мисленето. Изложени¬
ето му страда от схематизъм. .
схематичен прил. книж. Който е разгледан, предста¬
вен опростено, в общи, основни черти, във вид на
* схема. Схематично изложение. Схематичен образ.
схемауйчносг ж. книж. Качество на схематичен, ·
схйзма ж. книж. Църковно разцепление; разкол, [гр.]
схизматик м. книж. Църковен отцепник; разколних,
схизматичен и схизматически прил. Който се отнася
до схизматик.
схйма ж. цьрк. книж. I. Строго аскетичен монашески
живот. 2, Облекло на монах, приел такъв живот.
[гр·]
ехймнтк м. цьрк. книж. Монах който води строго от¬
шелнически н аскетичен живот,
ехлупен прил. За постройка, къща или покрив, стряха
— нисък, снишен, смъкнат близо до земята,
сходен прил: I. Който (много) прилича на друг; подо¬
бен, близък. Сходни черти. Сходни вкусове. Сходно
развитие. 2. спец. Пдддбси (във 2 знач.). Сходни
триъгълници,
схддидcτ ж. Качество на сходен; сходство, подобие.
Сходпост на триъгълници.
сходство ср. Подобие, близост. Сходство в характе¬
рите.	(
схождам се нсв. нпрх. Много приличам, близък, подо¬
бен съм. Схождаме се по характер. Тия цветове се
схождат.	*
схолАст и схоластик м. книж. 1. Средновековен фило¬
соф, последовател на схоластиката (в I знач.). 2.
Човек, който мисли, разсъждава сходастически,
който е склонен към откъснато от живота безплод¬
но умуване.
схолАстика ж. книж. I. Общо название на среднове-
кдвиите рслиJΓИдЗЛд-идеалистичсски философски те¬
чения, които използват рацидлалистичла методика
и фдрмаллдлдгически аргументи за теоретично оп¬
равдание на догмите на църквата. 2. прен. Откъсна¬
то от живота и практиката формално знание и без¬
плодно умуване, [гр.]	’
схоластичен й сходастйчески прил. Характерен за схо-
ластиката. Схоластична философия. Схоластично
обучение. ,
схрупвам нсв., схрупам св. прх. Хрупам нещо изцяло,
докрай,, с хрупане сдъвквам, изяждам. Схрупахме
ябълките.
схрусквам нсв., схрускам св. прх. I. Сдъвквам нещо
'■ хрускаво. Схрусках едно камъче в ориза. 2. прен.
Изяждам нещо с удоволствие,
одеждам се нсв., сцедй се св. нпрх. I. За вода, течност
*— събирам се на едно място с цедене; надеждам се.
2. Тека, стичам се слабо, по малко.

сцёна ж. 1, Издигната място в театър, Гъшето става
театрално представление. Подвижна сцена. Артис¬
тите излизат на сцената. 2, прен. Театър, театрал¬
на дейност? 3. спец. остар. Отделна, обособена част
от пиеса; явление, картина. Заключителна сцена. 4,
Отделен епизод от действието в белетристично
произведение, пиеса или филм. Сцената е гората.
5. преп. Opcaea, слэтака, сьбютге. На гарсапа имаше
трогателни сцени. 6. прен. Шумен скандал, разпра¬
вия. Правя сцени. Сцена на ревност. Семейна сцена.
О Излизам вя сцената — появявам се, започвам да
се проявявам, да действам, [гр.]
сценариен Прил. от сценарий.
сценарий м. 1. Литературно произведение, текст с
подробно описание на действие, диалог и др., въз
основа на който се създава, снима се филм. 2. прен.
Подробен план, конкретна програма за извършва¬
не, осъществяване на нещо. [рус. < ит.]
сценарист м. и сценаристе* ж. Автор на сценарий,
сценичен прил. 1. Свързан със сцена (в 1 знач.), с те¬
атрално представление. Сценична Дейност. Сценич¬
но оформление. 2. Удобен, подходящ за игра на сце¬
на. Сценична пиеса. Сценична фигура.
сценичност ж. Качество на сценичен,
сценограф м. и сценография ж. Лице, което осъщест¬
вява сценографията на един спектакъл, специалист
по сценография.
сценография ж. Художествено оформяне, оформление
на спектакъл чрез декори, костюми, осветление и
ДР-	è	.	.
сцёпвам нсв., сцепя се. прх. 1. Правя пепка на нещо;
скъсвам* разцепвам. Сцепвам Дреха. Сцепвам плат.
2. Правя на късове .чрез цепене; разсичам, разцеп¬
вам. Сцепвам дърво.	.
сцепление ср. 1. физ. Сяла, която прятегля и държи
частиците на телата заедно. 2 прен. Привличане,
плътен допир, [рус.]
сцепя вж. сцепвам.
счепквам нсв., счёпкам св. прх. Хващам здраво и вне¬
запно; доттипвам, докопвам, сграбчвам. Счепках го
за яката. — се нпрх. I. Хващам се, улавям се здра¬
во. Борците се счепкаха. 2 Започвам бой* сбивам
се. Децата се счепкаха, но ги разтървах. 3. прен. За¬
почвам словесен двубой, споря оживено; скарвам
се. Мъжете пак -се счепкаха за политика.
счёсвам ксв., счёша св. прх. рядко. Вчесвам, сресвам.
счетА вж. считам.
счетовбдев прил. Който се отнася до счетоводство;
сметководен. Счетоводна книга. Счетоводна от¬
четност. [рус.]
счетоводител м. и счетоводителка ж. Лице, което се
занимава със счетоводство; сметководител. .
счетоводителски прил. Който С отнася до счетоводи¬
тел.
счетоводство ср. Водене на финансови, търговски и
др. сметки на едно предприятие в определени за
пелта книги; сметководство, [рус.]
счеша вж. с ч е с в а м.	’
считам нсв., счета св. прх. 1. Броя, смятам, зачитам.
Считай всеки месец по 30 дена. 2. Мисля, имам ня¬
какво мнение или преценявам приемам нещо или
някого за някакъв; смятам. Не считам това за оби¬
да. Счетох за нужно да ти се обадя. — се нпрх.
Прус- Вземам под внимание, съобразявам се (с не¬
що).
счувам се нсв., счув се се, нпрх., обикн. в 3 л. Чувам
се отдалече, слабо или неясно. Гласът му едвам се
събиране 941
счува. счувл ми се, счуе ми « нпрх. Струва ми ое,
присторва ми ое, че чувам, ч съм чул. Не съм казал
такова нещо — счуло ти се е.
счукаам нсв., счукам св. прх. С чукане направим нещо
на дребно, яа ситно. Счукай хубаво кафето, а не го
мели.
счупвам нсв., счупя св. прх. С удар или иатяск пов¬
реждам или изправям нещо на парчета, яа късове;
строшавам. Счупих чашата. Счупих си часовника.
Счупил си крака. О Счупвам рекорд*. Счупвам ся
главата прен. — погубвам се сам, претърпявам теж-
. ка несполука, поражение.
съавтор м. и съавторка ж. Лице, което е автор яа не¬
шо заедно с друг.	.
съавторство ср. Съвместно, общо авторство. Книгата
е написана в съавторство с още двама.
събарям нсв., съборя св. прх. 1. С бутане, тласкане,
дърпане правя неща или някой да падне; катур-
вам, повалям. 2. Разрушавам. Събориха старата
къща. 3. прен. Смъквам, свалям от власт,
събёждам се нсв., събёдя се св. нпрх. Съвземам ое,
свестявам се, окопитвам се, оборавям се.
съберй вж. събирам.
събесёлдом нсв. нпрх. Беседвам с някого, разговарям,
събесёдванё ср. 1, Беседа, разговор. 2. Проверка на
знания, изпит под форма на беседа. Конкурс по до¬
кументи и събеседване.	♦
събёсёдник м., събеседница и сьбесёдничка ж. Всяко
от лицата, които участват в общ разговор, беседа.
сьбнрАем прил. 1. Който може да бъде събран. Съби-
раеми данъци. 2. като същ. сьбнраемо ср. Всяко от
числата или изразите, които участват в действие
събиране.
събирам нсв., съберА се. прх. 1. Слагам, докарвам, по¬
виквам на едно място мнозина или много неща.
Събирайте снопите, че ще вали. И събрал всички
роднини, нейните и неговите. Нар.п. 2. Вземам, по¬
лучавам от различни места и трупам, натрупвам в
голямо количество. Колко пари събрахте? Едно вре¬
ме събирах пощенски марки. Събирам народни песни
и приказки. 3, прен. С усилие правя да се прояви или
да възникне (някакво душевно качество, сила. спо¬
собност). Събрах кураж и му разказах всичко. 4.
Прибавям едно число към други, намирам сбора,
сумата на две или повече числа. Тегли черта и ги
събери, да видим колко ще излезе. 5. Съединявам,
приближавам, допирам, скачвам, Събери краищата
и ги завържи. 6. разг. Правя, ставам причина някой
да се срещне и да живее с някого. Като че ли Бог
ги е събрал. 7. прх. и нпрх. За съд или помещение
— вмествам, побирам. Салонът събира стотина чо¬
века. — се нпрх. 1. само мн. и 3 а. ед. Идваме, на-
4 дохождаме на едно място мнозина. Събрали се все
отбор юнаци. 2. Срешам сё, общувам. С каквито се
събереш, такъв ставаш. Поел. 3, Натрупвам ое.
• Събраха ми се много грижи и ядове. 4. Ставам по-
малъг по размер. Като го опереш, платното ще се
събере. О Едни бие тъпана, друг събира пярсята*.
Събирам очите някому разг. — поразявам,
смайвам, изумявам. Събирам си парцалите“ (багажа,
дърмкте, партахешите). Събирам ся ума“ (акъла).
Събирам си устата* (езика),
сьбйране ср. 1. Действие по гл. с ъ б и р а м [с е].
2. Аритметично действие, при което по дадени чие-

942 събирателен
ла се намира ново, съдържащо толкова единици,
колкото във всички събнраеми. Прот.
изваждане.
събирателен прил. I. Който се отнася до събиране. 2,
грам. Обикн, в съчет. събирателно съществително —
с което се назовава множество от еднородни обек¬
ти, мислени като цялост, напр.: ято, стадо, сту-
'дентстео, учителство, храсталак и пр. > > Дума¬
та работмичество има събирателно
значение. О Събирателно дружество спец. — тър¬
говско дружество, съдружие на двама или повече
солидарно и неограничено отговорни съдружници
за извършване на сделки под обща фирма,
събирач м. Който събира някакви ценности; колекци¬
онер. Събирач на народни песни.
събирОческн прил. Който сс отнася до събирач; -колек¬
ционерски.
събирачесгво ср. Дейност, занятие на събирач,
събитие ср. Важна, значителна случка от обществен
или личен характер.	,
събитиен прил. Който ое отнася до събитие. Старите
историци разглеждат главно събитийната страна
на историята, [рус.]
съблазнител м. и съблазнителна ж. Човек, който съб¬
лазнява или е съблазнил някого; изкусител, прелъс¬
тител.	<	*
съблазнителен прил. Който блОзни или съблазнява,
който обещава нещо хубаво; прелъстителеи, лъс¬
тив, примамлив, привлекателен, Направиха ми едно
съблазнително предложение.
съблазнйтелност ж. Качество на съблазнителен,
съблазнявам нсв., съблазня св. прх. 1, Привличам, ув¬
личам с изгледи за нещо хубаво и приятно. Това
пътуване много ме съблазнява. 2. Подмамвам, ув¬
личам към грях; изкушавам, прелъстявам. Дяволът
съблазнил Ева с ябълка. — се нпрх. Поддавам се на
съблазън, изпитвам силно влечение, желание за не¬
що. Съблазнявам се· да ти издам една тайна.
съблазън ж. 1. Нещо, което съблазнява. В живота е
пълно със съблазни. 2. Силно влечение, желание за
нещо; изкушение. Не устоях на съблазънта да си го
купя.	,
съблека вж. с ъ б л и' ч а м.
съблекални ж. Помещение в баня, болница и др, за
събличане и обличане,
съблеклб ср. Свлекло. Змийско съблекло.
събличам нсв., съблека св. прх. Свалям, снемам дреха
от тялото. Прот. обличам. Съблечете си пал¬
тата. Съблечи детето. —- се възвр. Свалям дреха,
дрехите от тялото си. Съблечете се до кръста.
съблюдавам нсв. прх. Спазвам, придържам се о нещо,
съобразявам се с нещо. Съблюдавай точно настав¬
ленията. Съблюдавам законите, [рус.] ,
-съболезнование ср. [Израз на] участие в чужда скръб
и болка; състрадание, съчувствие. Моите съболезно¬
вания за смъртта на майка ви! Изказвам съболезно-
* вание. [рус.]	·
сьболезновОтелен прил. Който съдържа съболезнова¬
ние. Съболезнователна телеграма..
събор м. 1. Събрани множество длъжностни или из¬
брани хора да разгледат и разрешат определени
въпроси. Църковен събор. 2. Традиционен, с-елищен
или регионален народен празник с обредна трапе¬
за, участие на гости от съседни селища, народни
веселия и др. 3. Хора, събрани на игри и веселба,
събдрен прил. църк. Който се отнася до събор (в 1
знач.). О Съборна черква — катедрала,
съборетння ж. разг. Стара, почти съборена или нес¬
табилна, лошо направена къша, постройка,
съборя вж. събарям.
съборянин м. и съборянко ж. Който е (отишъл) на съ¬
бор, участник в събор; сборянин.
събота ж. Шестият ден от седмицата. Днеска е, синка,
събота, утре е света неделя. Нар.п. [от евр.]
съботен прил. Който се отнася до събота или става в
събота. Съботна програма. Съботна ' почивка.
О Съботен ден — събота.
съботник1 м. нар. 1. Човек, който е роден в събота,
та можел да вижда вампирите и да се бори с тях.
2. Зъл, проклет човек; проклетник. 3. Зло куче, ро¬
дено в събота (от което се боят самодиви и чума¬
та).
съботник2 м. и съботничка ж. Съботянин.
съботник3 м. Съботна бригада, доброволен трудов
ден за обществена работа, [от рус,]
събогничав прил. нар. С качество на съботник!
съботянин м. и съботника ж. 1. Човек, който почита
съботата като ден за почивка и служба на Бога. 2,
Член на християнска религиозна секта, която приз¬
нава съботата (а не неделята) за седмичен празник,
съботянскн прил. Който се отнася до съботянин (глав¬
но във 2 знач.). Съботянски молитви.
събран прил. Само в съчет. събрали съчинения — пуб¬
ликация на всички съчинения на даден автор в едно
издание.	‘
събрание ср. 1. Събиране на множество хора, за об¬
съждане на някакъв въпрос, вземане на решение- и
др. Утре имаме важно събрание. 2. Самите събрани
хора. Събранието единодушно реши. 3. Събрани и
издадени съчинения на писател. Пълно събрание на
съчиненията на Вазов. О Народно* събрание,
събрат м. Другар по учост, положение, зонятис и
под.; колега.	*
събувалка ж. Приспособление за (по-лесно) събуване
на ботуши.
събувам нсв., събуя св. прх. Снемам, свалям нещо обу¬
то (обувки, чорапи, гащи, панталони); изувам. — се
възвр. Снемам, свалям от себе си нещо обуто.
О Събул си обувките нар. —- казва се за приведен
зет, който не е донесъл нищо, намерил е всичко но-
готово.
събуден прил. 1. Когото са събудили, който се е събу¬
дил. 2. прен. Възприемчив, разумен, буден. Събуден
момък.	”
събуждам нсв., събудя св. прх. 1. Прекратявам съня на
някого, вдигом го от сън; пробуждам, разбуждам.
2. прен. Прекъсвам нечий духовен сън или правя не¬
що да се възроди или да възникне; свестявам, въз¬
кресявам. От сън мъртвешки да можеш свестен чо¬
век събуди. Бот. — се нпрх. Преставам да спя.
Събудих се от шума.
събуя вж. събувам.-	.
* съвест ж. 1. Проява на нравствено съзнание, способ¬
ност за оцснко по собственото поведение и прежи-
*	вянове на нарушенията и отклоненията от устано-
*	вените нравствени задължения и норми. Много
грехове му тежат на съвестта. 2. Ум, разум.
О Гризе* ме съвестта. Нечиста (гузна) съвест ——
чувство за вино, съзнание за извършени нарушения
на нравствените зодължения и норми. По съвест —
*	свободно, безпристрастно, добросъвестно. Свобода

на съвестта — право на свободен избор на вероиз¬
поведание. С чиста съвест — спокойно, с увереност
в правотата си. Чиста съвест — чувство за собст¬
вена правота. съзнание за отсъствие на нарушение
на нравствените задължения и норми,
совестен прил. 1. С будна и строга съвест. Съвестен
човек. 2. Честен, почтен, добросъвестен. Съвестен
работник. Съвестна работа.
съвестно 1- Иарч. от с ъ в е с т е н. Работя
съвестно. 2. Като сказ. опред. — за означаване, че
някой изпитва чувство за вина, съзнава, че не пос¬
тъпва справедливо, добре, кахто трябва. Как не ти
е съвестно да ме лъжеш?
съвет м. 1. Мнение, идея и под., които едно лице съ¬
общава, предава на друго лице, за да му помогне
в избора на неговото поведение, действия, постъп¬
ки. Приятелски съвет. Давам съвет някому. Лекар¬
ски съвет. 2. Колективен ръководен, съвещателен
или контролен орган. Министерски съвет. Управи¬
телен съвет. Надзорен съвет. Учителски съвет. 3,
Съвместно обсъждане от мнозина, зъссдание на та¬
къв орган. Тази вечер ще има учителски съвет. 4.
ист. Орган на държавна власт в СССР.
съветвам нсв. прх. 1. Давам някому съвет, уча, поуча¬
вам го как да постъпи, какво да прави. Съветвай
сина си да не върши глупости. 2. Препоръчвам. Съ¬
ветвам те да побързаш. — се нпрх. Споделям мис¬
ли и съображения с някого, допитвам се за съвет;
съвещавам се. Съветвах се с лекар.
съветвйч м. разг, Човек, който (обича да) дава съвети;
съветник.
съветизация ж. книж. Въвеждане на съветски държа¬
вен строй.
съветизйрам нсв. и се., прх. Въвеждам, установявам
съветски държавен строй.	,
съветник м., съв£тинчка и съветница ж. 1. Който съ¬
ветва някого, който дава съвети. Пази се от лоши
другари и коварни съветници. 2. Название на някои
изборни или административни длъжности и съот¬
ветните лица. Общински съветник. Съветник на пре¬
зидента.
съвётиически прил. Който се отнася до съветник,
съветничка вж. съветник.
съветски прил. Който се отнася до съвет (в 4 знач.) и
до СССР (Съюз на съветските съциалистически ре¬
публики). Съветска власт. Съветски строй. Съвет¬
ска армия. Съветско производства, [от рус.}
съвещавам се нсв. нпрх. 1. Правя, провеждам съве¬
щание, обсъждам нещо с някого. Началниците се
съвещават. 2. разг. Съветвам се, допитвам се. [рус.}
съвещание ср. 1* Действие по гл. с ъ в е ш а в а м
с е; обсъждане. Съдът се оттегли на съвещание. 2.
Форма на колективно обсъждане.
съвещателен прил. книж. Който се отнася до съвет
или съвещание, който е свързан с обсъждане на оп¬
ределени въпроси, но без право на участие в тяхно¬
то решаване. Съвещателен орган. Съвещателен глас.
съвземам се нсв., съвзема се св. нпрх. Възстановявам
здравето си, доброто си физическо, психичиско, ум¬
ствено или имотно състояние; идвам на себе си,
ободрявам- се, събуждам се, замогвам се. Още не
съм се съвзел от болестта. Едвам се бяхме съвзели
от една война и настана втора.
съвйпускник м, съвйпускнииа и съвйпускничка ж.
Които е от един випуск с друг, с други,
съвкупен прил. Който се осъществява или съществува
вкупом, заедно с други или като резултат от съби-
.	съиършён 943
ране на много неша; общ, сборен, съвместен. Съв¬
купна дейност. Съвкупен обществен продукт.
съвкупление ср. книж. Полов агт. полово сношение,
съвкупност ж. Обш сбор от еднородни неша или яв¬
ления; скупност. По съвкупност за няколко кражби
е осъден на три години затвор. Съвкупност на приз¬
наци.
съвкуптягвам се нсв., съвкупй се св. нпрх. Извършвам
полов акт, участвам в полов акт; сношавам се.
съвладелец м. книж. Който владее нещо заедно, съв¬
местно с друг, съсобственик,
еъвладётел м. книж. Който е владетел заедно, съв¬
местно с друг.
съвладегелсгво ср. книж. Едновременно и съвместно
изпълняване на владетелски функции от двама или
повече човека.	*
съвлек м. диал. Растение поветипа.
съвместен прил. Който ое извършва, осъществява ед¬
новременно, общо, заедно от две или повече липа,
страни. Съвместен живот. Съвместно съществува¬
не. Съвместна работа, [рус.}
съвместим прил. Който е възможен заедно с друг, не
противоречи на друг и не го изключва, [рус.}
съвместимост ж. Качество или състояние на съвмес¬
тим.
съвместителство ср. офиц. Заемане, изпълняване на
две или повече длъжности едновременно от едно
лице, [рус.]
съвместявам нсв., съвместй св, прх. Правя две или по¬
вече неща да съществуват едновременно на едно н
също място; съчетавам. — се нпрх., обикн. мн. Съ¬
ществувам едновременно заедно с друг. съществу¬
ваме едновременно на едно и също място, в нещо.
[от рус.}
съвпадам нсв., съвпадна се. нпрх. 1. Случвам се, ста¬
вам едновременно с нещо друго. Понякога Велик¬
ден съвпада с Гергьовден, 2. Съм, оказвам се, изли¬
зам еднакъв с друг. Ако числата съвпадат, значи
вярно сме смятали, [рус.}
съвпадеж м. Съвпадение.
съвпадение ср. Положение, състояние, при което две ,
или повече неща съвпадат. Сбъркал съм поради съв¬
падение на имената.
съвпадна вж. съвпада Ма
съвременен прил. 1. Който Става или съществува, жи¬
вее в същото време с друг. Еотев далече надминава
съвременните си поети. 2, Който се отнася до днеш¬
ното време. Съвременната литература е в упадък.
3. прен. Напртдаедч, нащапщичав, мо де^ер Гн е сев-
ременна жена. Съвременна техника,
съвременник м., съвременница и съвременничка ж.
Съвременен някому или на нещо човек. Цицерон е
съвременник на Цезар.
съвременност ж. Съвременният живот, действител¬
ност. Големите поети отразяват преди всичко сво¬
ята съвременност.
съвсем нарч. 1, Напълно, всецяло, до крайния предел.
Тогава бях съвсем малък. Спомням си съвсем ясно.
2.	При отрицание — никак, ни най-малко. Съвсем
не го познавам. Съвсем не е бил малък.
съвършен прил. 1. Който е без недостатъци, който
притежава всички положителни качества; превъзхо¬
ден, идеален. Съвършени хора няма. 2. В който оп¬
ределено качество се проявява, съществува в най-

944 съвършенство
висока степен; пълен, абсолютен. Съвършен мръс-
' ник, > > Това е съвършено вярно, [рус,]
съвършёнство ср. I. Качество на съвършен, пълнота
на всички достойнства. Изучих занаята до съвър¬
шенство. 2. Въображаемо въплъщение на всичко
прекрасно; идеал.
съглАсен прил. 1, Който се съгласява. Съгласен съм с
вашите условия. 2, При които има съгласие, сговор.
Съгласен живот. 3. ез. В съчет. съгласен звук —
звук на речта, който се състои главно от образуван
в устната кухина шум и сам ве може да образува
сричка. 4. като същ. съгласна ж. и (рядко) съгласен
м. Съгласен звук; консонант,
съглДсие ср. 1. Еднакво мнение и воля у неколцина;
единомислие, единодушие. Живеем в мир и съгла¬
сие. 2. Спогодба, споразумение, Най-сетне постиг¬
нахме пълно съгласие. 3. Утвърдителен, положите¬
лен отговор на някоя молба или искане;
позволение, разрешение. Дъщеря ми се ожени без
мое съгласие. По взаимно съгласие. Мълчаливо съг-
.ласие.	-
съгласвтелен прил. Основан на съгласие или с който
се постига съгласие; спогодителен. Съгласителен
договор.
съгласна вж. съгласен
съгласно Нарч. от съгласен. Живейте съглас¬
но и в мир. О Съгласно |с| предл. — в съгласие със,
съобразно със, по силата на. Съгласно разписанието
влакът пристига в 6 часа. ‘
съгласувам нсв. прх. 1. Нагаждам едно нещо ‘към дру¬
го, правя две или повече неща да са в съгласие по¬
между си, да не си противоречат. Човек трябва да
съгласува личните си интереси с обществените. Съг¬
ласувайте действията си, 2. грам. Поставям дадена
дума в определена форма в зависимост от грама¬
тическата форма и значение на друга дума в изре¬
чението. — се нпрх. грам. За дума — намирам се в
подчинено отношение и ! получавам , определена
форма в зависимост от формата и граматическото
значение на главната дума в словосъчетанието.
Прилагателните имена се съгласуват със съществи¬
телните, които поясняват.
съгласуван прил. Който е в съгласие, съответствие с ‘
друг, с нещо друго; координиран. Съгласувани дейс-
. твия. -	-
съгласуване ср. 1. Действие по гя.
съгласувам [се]. Комисия за съгласуване
на интересите. 2. грам. Подчинителна синтактична
връзка, при която подчинената дума в словосъчета¬
нието се уподобява на главната за изразяване на
същите граматични значения, напр.; добър човек,
добра жена, добро дете. добри хора.
* съгласуваност ж. Състояние или качество на съгласу¬
ван. Съгласуваност на интересите.
съгласявам се нсв.. съглася се св. нпрх. 1. Давам съг¬
ласието си за нещо, възприемам и поддържам съ¬
щото мнение като друг. Съгласявате ли се да рабо¬
тите заедно? 2. Признавам, потвърждавам,
одобрявам. Съгласете се, че това не е хубаво.
сьглашятел м. и съглашггелка ж. книж. Лице, обикн.
политически деец, който води политика на компро¬
мисно съгласие, на спогодби и съдействие с против¬
ника. [от рус.]
съглашйтелски прил. книж. Който се отнася до съгла-
шател и съглашателство. Съглашателски партии.
Съглашателска политика.	,
съглашателство ср. книж. Поведение на съглашател,
политика на компромисно съгласие, на спогодби и
съдействие с противника. Проблемът е: класова бор¬
ба или съглашателство?
съглашёнец м. книж. Участник във, член на Съглаше¬
нието.	ф	.
съглашение ср. 1. книж. Съгласие, споразумение
(обикн. с политически или търговски характер). ΐ
Подписвам съглашение. Постигнато е съглашение. |
’ Търговско съглашение. 2. като соб. ист. Военно-по¬
литическа групировка, съюз на държавите (Англия,
Франция, Русия и др.), воювали през Първата све¬
товна война срещу Германия и съюзниците й. [рус.]
съглашенскя прил. Който се отнася до Съглашението.
Съглашенски войски. -	*
съглёдам, съгледвам вж. съглеждам.
съгледвач м. и сьгледвачка ж. Който тайно следи
какво вършат други; шпионин.
сьглёждам (и съгледвам) нсв.. съгледам св. прх. Виж¬
дам нещо или някого отдалече или случайно; съзи¬
рам, зървам, забелязвам.
съграждам нсв.ч съградя . св. прх. 1. Направям сграда,
построявам, съзиждам. 2. прен. Създавам, изграж¬
дам.
съгражданин м. и съгражданка ж. Човек спрямо дру¬
гите жители на града, в който живее или където е
роден.	ι
сьгрешйвам нсв., съгреша св. нпрх. Направям, извър¬
швам грях; прегрешавам,	♦
съгрявам нсв., сьгр&я св. прх. Стоплям, сгрявам.
съд1, -ът м. Предмет, домакински прибор за държане
на течности, зърнести вещества и др., напр. бъчва,
торба, чаша, гърне, паница, чиния; съдина, съсъд.
О Кръвоносен* съд. Плавателен* съд. Скачени* съ¬
дове.	.
съд2, -ъг м. 1, Обществена институция, която разг¬
лежда и отсъжда спорове съгласно законите; съди-
■ лище. Окръжният съд заседаваше в- пълен състав.	,
Е.Пел. 2. Съдебна сграда; съдилище. 3. Разглежда- |
не на съдебно дело. Утре ще се явявам на съд. 4.
Присъда, отсъждане. И уплашен рече: „Друг е бо- .
жий съд!" Ваз. <> Страшният съд църк. — последен
ден на света, когато Бог ще съди всички живи и ι
умрели. .	|
съдба ж. 1. В митологическите представи — сила (во¬
ля на божество, провидение и др,), която предопре- (
деля всичко в живота на хората. 2. Участ, жизнен
път. 3. Обстоятелства за по-нататъшно съществува- I
не; бъдеще.	|
съдба ж. нар. Съдене по съдилища,	4
съдбини мн. Съдба, каквато човек си я заслужи и из- ■
кове; бъдеще, бъднини,	-	„
съдбовен прил. Свързан със съдбата, от който зависи
съдбата; съдбоносен..	-
съдбоносен прил. От който зависи животът и съдбата
ни; фатален, съдбовен. Съдбоносно решение.
съдебен прил. Който се отнася до съд2. Съдебна власт.
Съдебен служител. Съдебно следствие. Съдебно ·
преследване. Съдебно заседание. Съдебно решение. *
Съдебна зала. Съдебна палапш. Съдебна медицина.
По съдебен ред. О Съдебен заседател*,
съдействие ср. Помощ, подкрепа, сътрудничество.
съдёйст|ву]вам нсв. нпрх. Оказвам съдействие; пома- *
гам, способствам. Условията съдействат, за бърз
успех на всяко добро дело.

съдера вж. с ъ д и р а м.
съдинка ж. разг. Жена съдия.
съдийски прил. Конто се отнася до съдия. Съдийска
длъжност.
съдийство ср. 1. сьбир. Всички съдии като общност,
съсловие. 2. Длъжност, професия или действие на
съдия.
съдилище ср. Съд2 (в 1 и 2 знач.). Съдилищата прила¬
гат законите точно и еднакво спрямо всички граж¬
дани. Конст. Отивам в съдилището.
съдшттшен прил. Който се отнася до съдилище,
съдимост ж. Обикн. в съчет. свидетелство за съдимост
канц. — официален документ, че някой не е осъж¬
дан и не е под съдебно следствие.
съдина и (умал.) съдинка ж. Домакински съд (за хра¬
на, питие и пр.). Измий съдините.
съдйрам нсв., съдер& св. прх. 1. Дера на части; скъс¬
вам. 2. Износвам до скъсване. <> Съдарам от бой
разг. — бия много, жестоко.
съдия м. 1. Държавен служител, който разглежда и
решава съдебни дела, издава присъди. Народен съ¬
дия. Върховен съдия. 2. Който изказва мнение, дава
оценка или заключение (за нечие действие, поведе¬
ние и др.); съдник, арбитър. Съвестта му ще бъде
негов съдия. 3. спорт. Лице, което следи за спазване
на правилата при състезателни игри и разрешава
възникнали спорове; рефер. Футболен съдия.
съдия-изпълнител м. Служебно лице, което привежда
в изпълнение влезли в сила решения, присъди и др. ж
съдебни постановления съгласно изпълнителен
лист. . ■
съдник м. Който преценява, дава оценка; критик, съ¬
дия. Строг съдник.
съдов прил. книж. Който се отнася до (кръвоносен)
съд. Съдови стени.
съдоклад м. книж. Втори доклад, от друго лице, на
същата тема като първия, основния,
съдоклОдчик м. книж. Лице, което изнася съдоклад,
съдопроизводство ср. Съдебна процедура, разрешава¬
не на съдебни дела по установен ред. Гражданско
- съдопроизводство,
съдоустройствен прил. Който се отнася до съдоуст¬
ройство. Съдоустройствен закон.
съдоустройство ср. Система, по която са устроени съ¬
дилищата, и начинът, по който се разрешават съ¬
дебните дела.
съдран прил. Скъсан, дрипав. Съдрани дрехи. Пиян чо¬
век — съдран чувал. Поел.
съдружие ср. Организация, групировка на няколко ли¬
ца за търговия, индустрия, упражняване на занаят
и др. Образувам съдружие. О Влизам в съдружие с
някого — съюзявам се.
съдружник м. и съдружница ж. Член на съдружие,
другар по работа. Фабриката е на двама съдружни¬
ци.
съдружнячески прил. Който се отнася до съдружие
или съдружник, Работа на съ дружни чески начала.
съдържам нсв. прх. 1. За съд, вместилище — имам в
себе си; вмествам, побирам. Какво ли съдържаше
тази чанта? 2. Имам като част ' от себе си, включ¬
вам в състава си. Ореховите ядки съдържат мазни¬
ни. Лекарството съдържа и малко арсеник. Писмо¬
то не съдържа нищо интересно. — се нпрх. Съм,
намирам се, съществувам в някакъв съд или като
част от състава на нещо. В плодовете се съдържат
витамини, '
съдържание ср. 1. Това, което се съдържа, намира в ♦
съСстен 945
нешо. Изпразних съдържанието на куфара. 2, Нали¬
чие, наличност на яешо някъде, в нешо, 3. Същина,
смисъл. Прочетох писмото и разбрах съдържание¬
то. 4. Основа, същност. Единство на форма и съ¬
държание. 5. Основна мисъл, факти или събития.
Книга с интересно съдържание. Разказах съдържа¬
нието на филма. 6. Списък от заглавия на отделни¬
те теми, разкази, стихотворения, статии и др. в ед¬
на книга с посочване на страницата, на която
започват. Прегледах само съдържанието на книга¬
та.
съдържател м. и съдържателна ж. Стопанин на тър¬
говско или занаятчийско предприятие, заведение,
хотел и др.	♦
съдържателен прил. Който има богато или полезно
съдържаше. Съдържателна пиеса. Съдържателна
книга.
съдържателност ж. Качество на съдържателен,
съдържйтелскн прил. Който се отнася до съдържател,
съдържим прил. 1. Който се съдържа някъде, в нещо.
2. като същ. съдържимо ср. Това, което се съдържа
някъде, в нещо.
съдържймосг ж. Това, което се съдържа в нещо; съ¬
държание.
сЬдя нсв. прх. и нпрх. 1. прх. Водя съдебен процес сре¬
щу някого. Ще го съдя за обида. 2. прх. За съд, съ¬
дия — разглеждам съдебно дело. Съдя престъпник.
Съдят го за злоупотреба. 3. нпрх. Изразявам съж¬
дение, мисъл; разсъждавам. По тоя въпрос бих съ¬
дил по друг начин. 4. нпрх. Правя извод; заключа¬
вам. От думите му съдя, че ме обича. > > Ако се
съди по това, той е прав. 5. прх. Мъмря, карам ее
някому, поучавам. Съдя сина си. ■— се нпрх. Имам
съдебно дело с някого. Съди се със съседа си.
О Съдено |ми| е — предварително е определено,
предопределено е какво ще |ми] се случи,
съединён прил. Свързан, обединен (политически). Съе¬
динени американски щати.
съединение ср. 1. Събиране, свързване в едно. Съеди¬
нение на силите. Съединението прави силата. 2.
Място, където нешо е съединено, споено. Съедине¬
нието не личи. 3. хим. Сложно, химически еднород¬
но вещество от два или повече елемента. 4. Група,
обединение от различни войскови части. 5. като
соб. ист. Присъединяване яа Източна Румелия към
Княжество България (1885 г.). О Късо* съединение,
съединГст м. ист. Привърженик, радетел за съедине¬
ние на Източна Румелия и Княжество България,
съелдонясткя Прил. отсъедннист. Съединнст-
ка партия.	'
съединител м. 1, Нешо, което служи за съединяване,
свързване. 2. техп. Амбреаж.
съединителея прил. Който се отнася до съединител,
който служи за съединяване. Съединителна тъкан.
Съединителна чертица. Съединителна кутия. Съеди¬
нителни съюзи.	■
съединявам нсв., съединя св. прх. Събирам две или по¬
вече неща в едно; свързвам, сливам, обединявам,
сплотявам. — се нпрх. Събирам се, обединявам се,
■ сливам се. Пролетарии от всичка страни, съединя¬
вайте се! Кислородът се съединява с повечето хими¬
чески елементи.
съйстев прил. Само в съчет. съестня продукта остар.
— хранителни продукти, |рус.]
60 Rvil M|4kn (|..1К<№*11 рк.Ч11111К

946 съешАвам
с^амм псе., съешй св. прх. Правя да се оплоди жен¬
ско животно от съответно мъжко. Ще	коби¬
лата с магаре. — се нпрх. Съвкупявам се,
съжаление ср. 1. Чувство на жал, неудовлетворение,
неудоволствие заради нещо. Изказвам своите сь-
. жаления за случилото се. 2. Чувство на жалост,
, състрадание към някого. Изпитвам съжаление към
пияниците, С За съжаление — вметнат израз за оз¬
начаване, че нещо е нежелано, поражда неприятно
чувство, за нещо се съжалява; за жалост. За съжа-
. ление нямам достатъчно време.
сьжалйтелен прил. Който съдържа или изразява ръжа-
ление. Съжалителна усмивка. Сьжалителен поглед.
съжалявам нсв., съжали св. 1, прх. Изпитвам съжале¬
ние, става ми жал за някого или нещо, болея за ня¬
кого или нещо; жаля. Съжалявам те, но как да ти
помогна? Съжалете бедното сираче. 2. нпрх. Изпит¬
вам съжаление, жал ми е, мъчно ми е, неприятно
# ми е. Съжалявам, че не бях с вас. Съжалявам, че
трябва да ти о/ткажа. 3, нпрх. Разкайвам се. Ще
съжаляваме, ако не пи разберат навреме. — се нпрх.
Изпитвам жалост, проявявам милост към някого.
Съжалиха се над сирачето.
съждение ср. 1. книж. Мисловен акт, мисъл за нещо;
мнение, разсъждение, преценка; Нашите съждения
не му харесват. 2. спец. Форма на мислене, в която
■ се свързват две понятия, първото от които (субект)
се определя, разкрива с помощта на второто (пре¬
диката), чрез която се утвърждава или отрича нещо
за предметите, явленията или техните свойства.
' съживйтелен прил, Който съживява, оживява, ободря¬
ва; оживителен, живителен. Съживителните лъчи
на пролетното слънце затоплиха земята.
съживявам нсв., съживя св. прх, 1. Възвръщам към жи¬
вота; оживявам, възкресявам. 2. прен. Правя някой
да стане цо-жив, по-бодър; ободрявам, оживявам.
Неговите смели думи я ободриха, съживиха. Е.Пел.
. — се нпрх. I. Възвръщам се към живота; оживявам,
възкръсвам. 2. прен. Ободрявам се, оживявам се.
съжител м. и съжителка ж. Всеки от живеещите заед¬
но, съвместно в една стая, къща, държава спрямо
другите, без да са много близки,
съжйтелски прил. Който се отнася до съжител,
съжителство ср. L Съвместно живеене. Незаконно съ¬
жителство. 2. прен. Съвместно съществуване.
съжителст|ву]вам нсв. нпрх. Живея заедно, съвместно
с други. В тая кооперация съжителстват 5 семейс¬
тва.
съзаклятие ср. Тайно съглашение за съвместно дейс¬
твие срещу някого; заговор, конспирация. Съзакля¬
тие срещу сигурността на държавата, |рус.]
съзаклятник м. и съзаклятница ж. Участник в съзак¬
лятие; заговорите, конспиратор. Съзаклятниците
разчитаха на чужда подкрепа.	'
съзаклятнича нсв. нпрх. Правя съзаклятие; затоворни-
ча, конспирирам.	'
сьзакляЬнтческа прил. Затворнически.
съзаклятиичество ср. Поведение, действие, проява на
съзаклятници; заговоркачество, съзаклятие,
съзвездие ср. Група от видимо близки звезди с опре¬
*. делено взаимно разположение. Съзвездие Голяма
мечка..	.
съзв$чея прил. Който образува съзвучие, хармоничен,
съзвучие ср. Хармонично съчетание на няколко тона
или на няколко звука; хармония. Съзвучие на кам¬
баните.
сывучност ж. Съзвучие.
създавам нсв., създам св. прх. I. Правя нещо да се по¬
яви, да възникне, да започне да съществува; сътво¬
рявам. Народът създава всички блага. Създавам доб¬
ри условия за живот. Създавам нова теория.
Създавам песен. 2. Образувам, основавам. Създа¬
дохме организация. 3. Причинявам, докарвам, пре¬
дизвиквам. Музиката ми създава радост. Защо ми
създавате неприятности? Създавам лошо впечатле¬
ние.	,	,
рыдание ср. 1. Това, което е създадено; творение,
произведение, творба. Езикът е човешко създание. 2.
Същество, човек. Весело създание.
създател м. и създателка ж. 1. Който създава или е
създал нещо; творец. 2. цьрк. Творец, бог.
съзбмам се нсв., сьзема се св. нпрх. нар. Съвземам се.
съзерцавам нсв. прх. книж, Наблюдавам продължи¬
телно и мечтателно. Вечер съзерцавам лупата.
съзерцание ср. книж. 1. Мечтателно и бездейно наб¬
людение. Съзерцание на природата. 2, Мечтателно
настроение. Човек, склонен към съзерцание.
съзерцател м. и съзерцателна ж. книж. Който се от¬
дава на съзерцание.
съзерцателен прил.. книж. 1. Който е склонен към съ¬
зерцание; мечтателен, бездеен. Съзерцателна на¬
тура. 2. В който има съзерцание. Съзерцателен
поглед.	*
съаерцателиост ж. книж. Качество на съзерцателен,
съзидам вж. съзиждам.	ч
съзидание ср. книж. Създаване, изграждане, творчес¬
тво.	(
съзидателен прил. книж. Градивен, творчески. Съзида¬
телен труд.	*	-
сьзнждам нсв., съзидам св. прх. Съграждам, изграж¬
дам, построявам със зидане. Съзидахме основите и
стените.
съзирам нсв., съзра св. прх. Сьглеждам, виждам, забе¬
лязвам. Съзрях го някъде в далечината.
съзнавам нсв., съзная св. прх. Зная, разбирам какво
върша, имам ясна представа за постъпките и със¬
тоянието си. Съзнавам грешките си.
съзнаван прил. спец. 1, За психични процеса, състоя¬
ния и др. — който е представен в съзнанието на
субекта. 2. като същ. съзнавано ср. Съвкупност от
психични процеси, състояния и др., които са пред¬
ставени в съзнанието на субекта.
съзнОлие ср. 1. Мисъл, чувство, усет^ разбиране за не¬
що. Мъчеше го съзнанието, че е безнадеждно болен.
2. Психическа дейност като отражение на действи¬
телността, способност на човека да мисли и раз¬
съждава, да определя отношението си към действи¬
телността. Съзнанието^ отразява битието. 3.
Състояние, способност на човека да възприема све¬
та, да си дава сметка за своите преживявания и
постъпки. Изгубвам съзнание. Дохождам в съзнание.
4, Съвкупност от всички представи, идеи и схва¬
щания, които-имат хората от определена епоха.
Обществено съзнание. Класово съзнание. 5. .Съзна¬
телност. Човек с високо съзнание.
съзнателен прил. 1. Който притежава съзнание. Чове¬
кът е съзнателно същество. 2. Който си дава смет¬
ка как трябва да постъпва; съвестен. Съзнателен
ученик. 3. Който е извършен обмислено, нарочно,
преднамерено; обмислен, умишлен, преднамерен.
Съзнателна постъпка.	-

съзнателност ж. Качество на съзнателен. Съзнател¬
ност на партийните членове.
съзная вж. съзнавам.
сьзовшвам нсв., съзовА св. прх. рядко. Повиквам, при¬
. зовавам мнозина.
сьзорява |се| «се., съзорн |се) св. безл. Зазорява (се].
съзрА вж. съзирам.
сьзрЯвам нсв., съзрея св. нпрх. I. За плод — ставам
зрял, узрявам. Ябълките почват да съзряват. 2. За
мисъл, идея, образ — оформям се, назрявам. 3.
прен. За човек ·— ставам зрял физически или духов¬
но, по чувства, ум и под.
сьнграч м. Всеки от играчите, от участниците в някоя
игра спрямо останалите.
съидейник м. книж. Който изповядва едни и същи
идеи с друг; съмишленик.
сънзвършйтел м. книж. Който е извършил нещо заед¬
но с Друг, съучастник в извършването на нещо.
сънзмервам се нсв.нпрх. Сравнявам се, съпоставям се
с друг по величина, размер,
съизмерим прил, 1. Който се измерва с една и съща
единица, величина като друг. Съизмерими величини.
2.	Който може да се съпостави, да се сравни с друг;
сравним. Съизмерими неща.
сьнзмерймост ж. Качество на съизмерим,
сьйменник м. и съименница ж. Който има еднакво с
друг име; еднонмсц, именяк, адаш.
сък м. 1, Корен, основа на клон в стъблото на дърво, .
греда, дъска; чвор, чеп. Дъската има съкоое и не мо¬
же да се изглади добре. 2. Клонче, съчка. *
съквартАлец м. и съквартАлка ж. Жител на един
квартал спрямо другите жители на същия квартал;
съмахленец.
съквартирант м. и ськвартгф&ггка ж. Квартирант по
отношение на другите квартиранти в същото жили- '
ще.
съкласник м. и ськласннчкя ж. Съученик от същия
клас.
ськлет м. прост. Душевно притеснение, досада, тего¬
та. Хваща ме ськлет. [тур,]
ськовит прил. Който има (много) съкове; чворест. Съ-
ковито дърво. Съковита дъска.
съкооператор м и съкооператори» ж. Всеки от коопе¬
раторите, от участниците в дадена кооперация
спрямо останалите.
съкратен прил. Който е по-кратък, по-къс, по-сбит по
отношение на първоначалния, нормалния, основния
си вариант. Съкратен курс. В съкратени срокове. По
съкратената процедура.	.
съкращавам (и съкрттйвам) нсв., съкратя св. прх. 1.
Правя нещо да стане по-кратко, по-късо; скъсявам.
Съкращавам статия. Съкратявам ваканция. 2. На¬
малявам по количество, обем. Съкращавам разходи.
3.	Уволнявам от работа, служба поради намалява¬
не на щата. Съкратен чиновник. 4. Чрез деление с
едно и също число изразявам с по-малки числа из¬
вестно съотношение. Числителят и знаменателят
могат да се съкратят на три. 5. Пиша дадена дума
с по-малко букви, изпускам част от думата, обикн.
когато тя се подразбира, напр.: гр. (град), г-н (гос¬
подин), др. (другар) и под. О Съкращавам дните
нанякого — ставам причина някой да умре
по-скоро.
съкращение ср. 1. Действие или резултат от действи¬
ето по гл. с ь к р а щ а в а м. Необходимо е сък¬
ращение на разходите. Съкращения по бюджета не
се предвиждат. Публикува се със съкращения. 2.
сълУдничав 947
Съкратено графично представяне на дума или из¬
раз или съкратен произносителен вариант иа дума
или сложно название, иапр.: с. (страница), м (ме¬
тър), спец (специалист), самбо (самозащита бсз оръ¬
жие) и под.; абревиатура.
съкровен прил. За мисъл, желание, чувство — който
съществува стрито, не се проявява външно и се па¬
зи свято; свиден, интимен. Съкровено желание.
съкровяше ср. 1. Голяма ценност, богатство, имане.
Търси закопано съкровище. 2. прен. Нещо мило, цен¬
но, скъпо. Децата са съкровището на родителите
си. О Държавно съкровище — пари и цешнкск с
които разполага държавата. *
съкровищен прил. Който се отнася до съкровище.
О Съкровищен бон — краткосрочна правителстве¬
на ценна книга.
съкровищница ж. 1. Място, където се пазят съкрови¬
ща. 2. прен. Богатство, сбор от много ценни неша.
Огромна е съкровищницата на руската литература.
ськрушавам нсв., съкруша св. прх. 1. Унищожавам,
погубвам, разбивам. Затуй можа да съкрушиш Ма¬
мая-хан и Бонапарта. Ваз. Съкруших всички свои
противници.. 2. прен. Привеждам в отчаяние; сломя¬
вам, съсипвам, отчайвам. Смъртта па детето я
съкруши. — се нпрх. Изпадам в отчаяние, падам ду¬
хом; унивам.
съкрушен прил. Сломен, съсипан, унил.
съкрушителен прил. Който съкрушава; унищожителен,
разрушителен. Съкрушителна критика. Съкрушите¬
лен удар.
съкурсник м. и ськуреяичка ж. Съученик или състу-
дент от един и съши курс.
съкьлдйсвам се нсв., съкълдйсам се св. нпрх. прост.
Хваща ме ськлет, става ми досадно; притеснявам
се, дотяга ми.
сьлзА (зш. сълзи и сълзи) ж. 1. Капка бистра солена
течност, която отделят очните жлези (при плач или
друго дразнене). Плаче със сълзи. От пушека ми из¬
лязоха сълзи на очите. 2. само мн. прен. Плач,
скръб. Сълзите на осиротелите майки. О Избърс¬
вам сълзите някому — утешавам някого. Като
сълза — съвсем чист и бистър. Вино като сълза.
Крокодилски* сълзи. Момина* сълза. През сълзи —
с много мъка, с разплакани, насълзени очи.
сълзеи, сълзна и слъзиа, мн. сЬлзни и слъзив, прил..
спец. Който ее отнася до сълзи. Слъзпи жлези. Съл-
зен канал.	,
съдзлйв прил. 1. Който лесно се просълзява, лесно
плаче. Сълзливо дете. 2. прен. Който е свързан с
плач и сълзи, докарва сълзи; сладникавотъжен, сан¬
тиментален. Сълзлива драма. О Сълзлмви очи — от
които текат сълзи. Сълзлив газ — който дразни
очите и предизвиква отделяне на сълзи,
сьлзлйвост ж. Качество на сълзлив.
сълзотворен прил. Който предизвиква отделяне на
сълзи. Сълзотворни газове.
сълзя нсв. нпрх. 1. За око, очи — пускам, изпускам
сълзи. Очите ми сълзят от лука. 2. За съд, тръба
и др. - изпускам течност на капки или на тънка
струйка. Тръбата сълзи. Чучурът едва сълзи. 3. За
вода, течност — тека, изтичам по малко; капя.
сьлудяичал прил. рядко. Налудничав, смахнат. В тия
.. страни владеят неколцина сьлудничави короновани
глави. Г.Кирк.

948 съм ·
съм [сегл. съм, си, е, сме, сте, са; мин:. бях, беше (бе),
беше (бе), бяхме, бяхте, бяха; прич. мин. св. деят:
бил, била, било, били] нсв. нпрх. I. Спомагателен
глагол; 1. За образуване на сложни глаголни фор¬
ми, напр.: Ходил съм. Виждал си. Паднало е. Бяхме
дошли. Били сте посрещнати. Бяха изпратени. 2.
Само в 3 я. — като връзка в съставно именно ска-
зуемо при предикативна дума наречие или същест¬
вително име, напр.: Тук е много хубаво. Хубаво ми
е. Яд ме е. Грехета е да се говори така. Срамота
е. П, Като самостоятелен, пълнозначен глагол; 1. '
Съществувам, има ме. Докато съм аз, няма да го¬
вориш така. 2. Намирам се някъде. Тук съм. Там
ли сте? Къде е майка ти? 3. Имам някакво качест-
. во, състояние, длъжност и’ др. Днес съм много весел.
Жена ми е болна. Те са добри работници. Срв.
бивам, бъда.	.
съмахленец м. и съмахленка ж. Жител на една маха¬
ла спрямо другите нейни жители.
съмва |се| нсв., съмне [се] св. нпрх. Става светло, нас-·,
тава ден; развиделзша се, разсъмва се. И без петли
съмва. Ще чакаме, докато се съмне.
съмйшлеинк м., съмйшлепнчка и съмишленица ж.
книж. 1. Който има еднакви възгледи и убеждения
с друг. 2. Който е от една и съща политическа пар¬
тия с друг.
'съмнало ср. нар. Обикн. в съчет. по съмнало — когато
се съмва, на разсъмване. Ще тръгнем по. съмнало:
съмнение ср. 1. Отсъствие на твърда увереност, на си-
• гурност в истинността на нещо. Неговата искре¬
ност не подлежи па съмнение. 2. Предположение за
съществуване или проява на нещо лошо, непочтено,
осъдително; подозрение. Върху него паднаха извес¬
тни съмнения.
съмне |се| еж. с ъ м в а [с е],
съмнителен прил. 1. Който възбужда към себе си съм¬
нение, подозрение; подозрителен. Съмнителен чо¬
век. 2. Който не внушава доверие, сигурност; неси¬
гурен. Съмнителна чистота. 3. Който изразява
съмнение. Съмнителен поглед.
съмнително нарч. I. Със съмнение. Гледа ме съмни¬
телно. 2. Като сказ. опред. ·— за означаване, че съ¬
ществува съмнение, че нещо поражда съмнение,
съмнявам нсв. прх. раз?. Обикн. в съчет. с мест. м е,
т е, г о и пр. — изпитвам съмнение по отношение
на някого или нещо. Този човек ме съмнява. — се
нпрх. 1. Изпитвам, проявявам съмнение, подозре¬
ние по отношение на някого или нещо. В кого се
съмнявате? 2, Не вярвам напълно, не съм сигурен.
Когато се съмняваш, проверявай. 3. разг. Предпола¬
гам. Съмнявам се, че всичко ще се окаже вярно.
сън, -ят, мн. сънища, м. 1. само ед. Физиологическо
състояние на относителен покой, при което очите
са затворени, мускулите са отпуснати, прекратена е
напълно или частично работата на съзнанието и се
осъществява процес на отмора и възстановяване на
силите и работоспособността на организма. Капнал
съм за сън. Отморителен сън. 2. прен. Отсъствие,
липса на деятелност, на духовен живот и съзнание;
застой, бездействие, замрялост. Живот, потънал в
сън. Стани, стани, юнак■ балкански, от сън дълбок се.
събуди, Д.Чинт. 3. Образи, които човек вижда, ко¬
гато спи; съновидение. Сънувах лош сън. Виждам
страшни сънища. Вярва в сънища, 4. прен. Мечта,
блян. Вода и суша — необятен, света ще бъде сън
, за нас. Яв. О Зимен съи — състояние на силно по¬
нижена активност на жизнените процеси у някои
бозайници, в което те прекарват студения зимен пе¬
риод. Приятни сънища! — пожелание за лек и при¬
ятен сън, ,	’
сънародник м., сънародничка и сънародница ж. Който
е от една в съща народност с другиго; съотечестве¬
ник.
сънаследник м. и сънаследница ж. Всеки от наследни¬
ците на даден имот спрямо останалите,
сьнаелёднинжн прил. Който се отнася до сънаследник,
сънаследствен прил. За имот — оставен на сънаслед¬
ници.	‘ V
сънен прил. 1. Който не се е разбудил добре или е на¬
легнат от дрямка, комуто (много) се спи. Говориш
като сънена. Сънено дете. 2. Който е присъщ на на¬
легнат от дрямка или неразбудил се добре човек.
Сънен глас. Сънени очи. 3. Който е свързан със сън,
подобен на сън. Сънно състояние. Сънни видения.
Сънен унес. Сънна тишина. О Сънли артерия — вся¬
ка от артериите от двете страни на шията, които
снабдяват с. кръв главата. Сънна болест — тежко
инфекциозно заболяване, което се придружава с
треска и сънливост, летаргия,
съншца вж. сън.	.	-	.
сънкотка ж. Полско цвете, вид мъхната съсънка с ли¬
лави цветове, Апешопе ри1ва1Ша и Апешопе
рга1епз1к,	<
сънла вж. с ъ н л ь о.
сънлйв прил, 1. Който много (обича да) спи. Сънлив
човек. 2. Комуто се спи или още не се е разбудил
добре; сънен.	,
сънливец м. и сънливия ж. 1. Сънлив човек; сънльо.
2. само м. Подобен на плъх сив горски гризач с
рунтава опашка, който прекарва голяма част от го¬
дината в съи, Gbs g1is; съсел,
сънливост ж. Качество на сънлив, голяма склонност
към сън.
сънльо м. и сънла ж. Сънливец (в 1 знач.).
съновидение ср. Образи, които се явяват насън; сън.
съновник м. Книга с тълкуване, обяснение на сънища,
сънотвбрен прил. Който докарва сън, приспива; прис¬
пивателен. Сънотворни билки. 'Сънотворно лекарст¬
во.	..
сьнотълкувятел м. и сътнтълкувАтелка · ж. 1. Който
тълкува, обяснява сънища. 2. Съновник,
сънувам нсв., прх. и нпрх. 1. Виждам сън, имам съно¬
видение, виждам нещо или някого насън; присънва
ми се. Сън сънувах, сън прокоба — сънувах си гроба.
Яв. Гладна кокошка просо сънува. Поел. 2. прен.
4 Представям си, въобразявам си илитоворя небива¬
лици; бленувам, бълнувам. Остави го, той сънува.
Сънчо м. Име, название на съня като олицетворен об¬
раз в детски приказки и песни. Дойди, Сънчо, от го¬
рица.
съображение ср. 1. Способност да се съобразява, уме¬
ние да се разбира; разбиране. 2. Мисъл, мислен
план, проект, предположение. Имам си съображе¬
ния за това. По тактически съображения.
съобразен прил. Който е съгласуван с нещо, който от¬
говаря на здравия смисъл. Прот.
несъобразен.
съобразен прил. Който е поставен в съответствие, в
съгласие с определени изисквания. Съобразена ско¬
рост.	■	.
съобразителен прил.. 1. Който .съобразява бързо и взе-

ма верни, целесъобразни решения. Съобразителен в
боя, 2, Който постъпва, действа внимателно, е съ¬
ответствие с условията, обстановката; внимателен,
тактичен.
сьобрязйтелност ж. Качество на съобразителен. ,
съобразно Иарч. от съобразен. О Съобразно
|с] предл. — според, в съгласие, в съответствие със.
Действай съобразно със законите. '
съобразявам нсв., съобразя св. прх. 1. обикн. нсв. Взе¬
мам под внимание, обмислям, обсъждам нещо. *
Мълчи и съобразява какво да отговори. 2. обикн. се.
Досещам се, стигам до някакъв извод, решение. Не
съобразих, че това може да ми навреди. 3. Съгласу¬
вам, поставям нещо в съответствие, в съгласие с
друго. Съобразявай поведението си с желанието на
хората. — се трх. Съгласувам действията си с не¬
що, вземам нещо предвид, под внимание. Съобра¬
зявам се с обстоятелствата.
съобщЯвам нсв., съобщя св. прх. Казвам някому нещо,
предавам някому сведения, информация за нещо.
Аз му съобщих за назначението ти. ·
съобщение ср. 1. Нещо, което се казва, съобщава ня¬
кому; вест, известие, новина. Получих съобщение за
глоба. Важно съобщение. Чуйте две съобщения. 2.
книж. Акт, процес на съобщаване, на връзка; кому-.
никация. Съобщенията между двата центъра са
,прекъснати. 3. обикн. мн. Средства за общуване, за
връзка. Телефонни съобщения. Железопътни съобще¬
ния.
съобщителен прил. Който се отнася до съобщение,
служи за съобщение; комуникационен. Съобщител¬
ни средства. Съобщителна техника. О Съобщител¬
ни изречения грам. ·— с които говорещият или пи¬
шещият осведомява слушателя (читателя) за нещо. ·
съобщя еж. съобщавам.
съоръжавам нсв., съоръжа св. прх. Снабдявам .нещо с
необходимите машини, уреди, инструменти* и др.;
обзавеждам, оборудвам.
съоръжение ср. 1. Нещо направено, построено, изра¬
ботено (постройка, механизъм, уред и др.), чрез ко¬
ето се задоволяват определени потребности яли се
осъществява, извършва някаква работа, дейност;
справа. Мостът е вид инженерно съоръжение. Път¬
ни съоръжения. Риболовни съоръжения. 2. събир.
Съвкупност, сбор от всички уреди, машини,.инста-
лации за извършване на определена дейност; обо¬
рудване. Цялото съоръжение на завода е остаряло.
[РУС-]	.
съотборник л«. f и съотббряичка ж. Всеки от членовете,
. участниците в даден отбор спрямо останалите,
съответен прил. Който отговаря на определен случай,
мярка или цел. Събрахме съответната сума. Отне¬
сох се към съответното лице.	.
сьотвётинк м. и съответна ж. Нещо, което съответс¬
тва, което е съответно, равностойно на друго. Тази
чужда дума няма българска съответка.	,
съответно 1. Нарч. от съответен. 2. като
предл. съответно |с] — според, в съответствие, съг¬
ласие със. Действай съответно с указанията.
съответствие ср. Съотношение, което изразява съгла-
, суваност, еднаквост, хармония. Между думите .и
делата му има пълно съответствие. О В съответс¬
твие с предл. — според, въз основа на. Действам в
съответствие с разбиранията си.
съотвётст|ву]вам нсв. нпрх, Съответен съм, в съответ¬
ствие съм на нещо; отговарям. Думите му не съот¬
ветстват. на делата.
съпричастен 949
съотечественик м, сып&ествнмтка и съотёчествеяииа
ж. Чсиве, койтт има сдао и семцо отсеееств с д^-
гиго; сънародник.
съотнасям нсв., сьотиес» св. прх. Установявам взаимо¬
отношение, поставям две или повече неща в отно¬
шение, връзка помежду им, — се трх, обикн, мн.
Намирам се във взаимовръзка, взаимоотношение с
някого или нещо.	,
сьотвесеи прил. Който се съотнася с друг. Сказуемно-
то определение означава признак, сьотнесеи с подло¬
га или допълнението.
сьотнесеност ж. Качество на сьотнесеи.
съотносйтелен прил. Който се намира в съотношение
с нещо; корелативен. Подлогът и сказуемото са сь-
относителни понятия. Сьотносителни съюзи.
съотносйтел&осг ж. Качество на съотнсюителен.
съотношение ср. Взаимно отношение, връзка между
два или няколко предмета или явления. Съотноше¬
ние на силите.
съперник м., съперница и сьпёрнмчса ж. Който съпер¬
ничи някому в нещо. Опасен съперник. Съперници в
любовта.
съпернича нсв, трх. 1. Надпреварвам се с някого в
нещо, стремя се да го надмина в домогването към
една и съща цел. Няма да му съпернича в тази об¬
ласт. 2. Изравнявам се, имам (почти) същите, ед¬
накви качества н достойнства с друг. Никой не мо¬
же да му съперничи по сила. — си нпрх. Никой не
може да си съперничи с него. Те си съперничат във
всичко. ■
сьпернически прил. Който се отнася до съперник,
съпёрпичество ср. Отношение между съперници, борба
за надмощие. Съперничество във въоръженията.
сьпигёменеи прил. книж. Който е от същото племе, от
което са и други.
сьπлéмевннк м. и съплеменница ж. Човек от някое
племе спрямо другите хора от същото племе,
съпоставим прил. Който може да бъде съпоставен с
друг, които могат да бъдат съпоставени; сравним.
Съпоставими цени.
съпоставителен прил. Който се отнася до съпоставяне,
свързан е със съпоставяне, съпоставка. Съпостави¬
телно езикознание. В съпоставителен план.
съпоставка ж. Съпоставяне, сравнение, ‘
съпоставим нсв., съпоставя св. прх. Поставям мислено
или в действителност едно нещо наред с друго, за
да ги опозная по-добре; сравнявам,
сьпред&пея прил. Пограничен, съседен, смежен,
съпределност ж\ Качество на съпределен.
съпредседЯтел м. Всеки от двама или повече равно¬
поставени председатели на нещо.
съприкосновение ср. Допир, досег. Влизам в съприкос¬
новение.
съпрнкосвовявам се нсв. трх. книж. Допирам се, до¬
косвам се,	.
съпритежЯтел м. я съпритеж^телха ж. Притежател на
нещо заедно с други.
съпритежателски прил. Който се отнася до съпритежа¬
тел, който е притежание на няколко души. Съпри¬
тежателски имот. О Съпритежателски дом — го¬
ляма къща с няколко съпритежателски жилища,
всяко на отделен притежател; жилищна коопера¬
ция.
съпричастен прил. Който е причастен, участва в нещо

950 съпричастие
заедно с Друг. И да станем съпричастни в този неин
подвиг свят. П.Р.Сл.
съпричастке ср: Участие в нещо заедно, съвместно с
друг; съучастие. ’
съпричастност ж. Качество или проява на съпричас¬
тен.
съпровод «и Придружаване с музикален инструмент
изпълнението на певец или инструменталист; аком¬
панимент. Със съпровод на пиано. О Военен съпро¬
вод — конвой.
съпроводителен прил. Който съпровожда, придружава
някого или нещо. Съпроводително писмо.
съпровождам псе., съпроводя се. прх. 1. Вървя заедно
с някого; придружавам. 2. прен. Придружавам с му¬
зикален инструмент изпълнението на друг (певец
или инструменталист); акомпанирам.
съпротива ж. 1. Противодействие, противопоставяне.
Срещам съпротива. Скрита съпротива. 2. Движе¬
ние, борба против окупатор, нашественик. Писател
от съпротивата. ·
съпротивителен прил. Който се отнася до съпротива.
Съпротивително движение. Съпротивителни сили.
съпротивление ср. 1. Противодействие, противопоста¬
вяне, съпротива. Оказвам съпротивление. 2. спец.
Противодействие, което оказва дадено тяло на пре¬
минаващия през него електрически ток. 3. тели. Ре¬
зистор. О По линията* на най-малкото съпротивле-
. ние. Съпротивление па материалите — наука за
якостта и деформируемостта на материалите, на
елементи и детайли от машини и съоръжения, [рус.]
сьпротивляемост ж. книж. Стенен на съпротивление,
способност за съпротивление. Съпротивляемост на
организма към отрови, [рус·]
съпротивявам се нсв. ипрх. Оказвам съпротива; про¬
тивопоставям се. Съпротивявам се на всяко наси¬
лие.
съпруг, мн. съпрузи, м. 1. Мъж по отношение на же¬
ната. с която · е в брак; мъж. 2. само мн. Съпруг и
съпруга.
съпруга ж. Жена по отношение на мъжа, с когото е
в брак; жена,
съпружески прил. Който се отнася до съпрузи. Съпру¬
жеска вярност. Съпружески живот.
съпружество ср. книж. Брак, брачен живот. И давали
им царове и кралеве свои царски дъщери в съпружес¬
тво. Паисий.
сыльтник м. и сьпътница ж. рядко. Спътник, другар
из път.
съпътст[ву|вам нсв. прх. книж. Вървя или съществу-
. · вам, проявявам се- заедно с нещо или с някого;
придружавам, съпровождам. Войни и мизерия са съ¬
пътствали човечеството.
сър м. 1, Форма за учтиво и уважително обръщение
към мъж в английски говорещите страни, равно на
господин. 2. Титла на английски благород¬
ник. [англ.] .
сь радвам нсв. нпрх. книж. Радвам се заедно с някого,
споделям радостта му. Всички сърадваха на автора
за този успех.
съразмИрен прил. Който има правилни, хармонични
или подбрани според нуждата размери; симетри¬
чен, пропорционален.
съразмерност ж. Качество на съразмерен; пропорци¬
оналност.
съратник м.у съратница и съра^ичка ж. книж. Другар
по работа, дейност, борба,
съратническн прил. книж. Който се отнася до сьрат-
. ник. Съращнически поздрав.
съратничество ср. книж. Работа, дейност на съратни¬
ци.
сърбам нсв. прх. Пия течност или ям с лъжица, като
силно поемам въздух, та се чува особен шум. Сър¬
бам чай. Сърбам кафе. Сърбат горещата попара.
О Сърбам понарата*.
сърбеж м. Раздразнение на кожата, което кара човек
или животно да се чеше.
сърбизнрам нсв. и се., прх. Посръбчвам.
сърби |ме] вж. сърбя.
сърбин М. и сръбкйня ж. Човек от основното населе¬
ние на Сърбия.
сърби нсв., нпрх. и прх., само 3 л. Причинявам, източ¬
ник съм на сърбеж. Заздравяващи рани сърбят. Сър*
бят ме ръцете, сърби ме нсв, нпрх. Усещам, изпит¬
вам сърбеж. Къде те сърби? О Сърби ме гърбът —
ще ме бият, ще ям бой. Сърби ме езикът — много
. ми се иска да говоря, да кажа нещо (обикн. неумес¬
тно). Сърби ме лявата (дясната) длан (ръка) — ще
вземам (давам) пари. Хем сърби, хем боля — за оз¬
начаване, че някой се колебае, тъй като иска нещо,
но не му харесват условията, при които може да го
получи. t
сьрдеж м. рядко. Сърдене, сръдня.
сърдёчен прил. 1. Който се отнася до сърце (в 1 знач.).
Сърдечен мускул. Сърдечен припадък. 2. прен. Бли¬
зък, мил, интимен. Сърдечен приятел. 3. прен. При¬
ветлив, задушевен. Сърдечен в отношенията си.
О Сърдечна недостатъчност*.
. сърдечна Нарч. от сърдечен. Сърдечно болен.
Благодариха ми най-сърдечно. Сърдечно благодаря!
сърдечност ж. Качество на сърдечен (във 2 и 3 знач.).
сърдечносъдов прил. мед. Който се отнася до сърцето
и кръвоносните- съдове. Сърдечносъдови заболява¬
ния.
сърдит прил. 1. Който се сърди, обзет е от раздразне¬
ние, яд. Сърдито дете. 2. Който изразява раздраз¬
нение. Сърдит поглед. 3. Който е скаран, в обтег¬
нати отношения с някого. Сърдит ми е за нещо.
сърдйтко м. разг. Който е сърдит или лесно, от малко
се сърди. Сърдйтко Петко празна му торбичка. По¬
гов.’
сърдя нсв. прх. Ставам причина някои да се сърди;
дразня, ядосвам. Защо ме сърдиш? —— се нпрх. 1. Об¬
зема ме раздразнение, изразявам недоволството си
от нещо; ядосвам се, гневя се. Не вдигайте врява,
че баща ви се сърди. 2. Скаран съм, не съм в добри
отношения с някого,
съребрен прил. спец. За родство — което съществува
между лица от общ родоначалник (братя, сестри,
братовчеди). Родство по съребрена линия. . '
съревновавам се нсв. нпрх. Участвам в съревнование,
в надпревара с някого; състезавам се. Работниците
се съревновават.	-
съревнование ср. Надпревара, борба за първенство в
дадена област, стремеж да се надмине някой или
нещо по майсторство, по количество и качество на
извършената работа и др.; състезание/ Обявявам съ¬
ревнование някому.
сърма ж. Тънки, обикн. посребрени или позлатена
медни жички за шев и бродерия, [тур.]
сърмен прил. 1. Обшит, украсен със сърма. Сърмен ко¬
лан. 2. Който е от сърма. Сърмени конци.
сьрнй ж. Нежно тревопасно горско животно, значи¬
телно по-малко от елен, Gervi^ саргео1ш.
сърне ср. Малкото на сърна.
сърнела ж. Ядивна гъба из гори и храсталаци, отгоре
мъхнато сива, отдолу с бели росни, ЬерюГа ргосега.
сърнения ж. Ядивна (докато е млада) лятна гъба из
иглолистни гори, Иу0ашп ппЬпааггип.
сърнёц м. Сръндак.	-
съриёшкн прил. Който е от сърна. Сърнешко месо.
сърп м. Дълъг, извит на дъга с назъбено острие нож,
който се употребява за жънене. О Лунен сърп —
полумесец (в 1 знач.).
сьрпец м. Тревисто полско растение, с което боядис¬
ват в жълто, Бегта^а 1тс1опа.
сърпнца ж. Тревисто растение, с което боядисват син-
кавочервено, Isatis ИпсШпа. w
сърповиден прил. Извит като сърп.
сърф м. Специална, леко закръглена тясна дъска,
малко по-дълга от човешки ръст, която се използва
за сьрфинг. [от англ.]
сърфкнт м. Спорт, при които човек балансира върху
сърф и се движи върху гребена на крайбрежните
морски вълни, [англ.]
сърфист м. и сьрфйсткя ж. Спортист, който се зани¬
мава със сърфинг.
сърцат прил. Смел, мъжествен, храбър, безстрашен.
Сърцат момък.
сърцатост ж. Качество на сърцат; мъжество, бсзстра-
шие.	■
сърце1 ср. 1. Централен орган на кръвообращението,
които у човека се намира (с по-голямата сн част) в
лявата страна на гърдите. Сърцето му бие силно.
Разрив на сърцето. 2. прен. Тоя орган като символ
на чувствата, преживяванията на човека. 3. Съвкуп¬
ност от душевните качества на човека. Човек със
златно сърце. 4. Способност да се чувства и разби¬
ра; отзивчивост, сърдечност. S. Мъжество, безстра-
шие. б. Среда, средина на някои плодове и зелен¬
чук. Сърце на зелка. 7. диал. Средна, по-трайна част
в стъблото на някои дървета. Направих клинове от
дъбово сърце· О Без сърце — без желание и настро¬
ение, неохотно. Боли ме сЬрцето — мъчно ми е, из¬
питвам мъка (за някого, нешо). Дама на сърцето
книж. — любима жена. Дойде (падна) ми сърце на
място — успокоих се, стана ми драго, много съм
доволен. Заболява ме сърцето — домъчнява ми,
става ми мъчно. Златно сърце разг. — много добър
човек. Изстива ми сърцето —■ ставам безразличен,
преставам да обичам (някога, нешо). Имам златно
сърце — много добър човек съм. Имам широко сър¬
це — не се тревожа, не се притеснявам от нешо.
Камък ва сърцето — грижа, безпокойство, тревога.
Къса ми се сърцето — страдам, измъчвам се. Мед
ми кале на сърцето разг. — изпитвам много голямо
задоволство, страшно ми е приятно. Кораво сърце
— жесток, безчувствен човек. Иа драго сърце — с
готовност, с удоволствие. Обръща мн се сърцето
разг. — а. Много се изплашвам, б. Силно се раз¬
вълнувам, разчувствам. Оживява ми яа сърцето —
закопнявам за нещо, започвам непрекъснато да
мисля за нешо или някого. От все сърце — много
искрено, много силно. По сърце ми е — харесвам,
нрави ми се, обичам (някого или нещо). Свива ми
се сърцето — притеснявам се, изпадам в притесне¬
ние, в тревога. Слагам си ръката ва сърцето —
[удостоверявам с такъв жест, че] говоря истината,
откровен съм. С ръка на сърцето — искрено, отк-
съсйпиик 951
ровено. С чисто* сърце. С широко сърце — а. За без¬
грижен, спокоен човек, който не се притеснява, б.
Безгрижно, спокойно.. Човек без сърне — жесток,
безсърдечен човек. Широко сърце — спокоен, тър¬
пелив човек.
сърце2 ср. нар. Стомах, корем. Боли ме сърце. О Иа
гладно сърце разг. — на празен стомах, без да съм
ял скоро.
сърцебиене ср. Ускорено биене на сърнето (поради ду¬
шевно вълнение или болестни прояви). Страда от
сърцебиене.
сьрцеббл м. нар. Болки в стомаха нли корема.
сърцевед[ец| м. книж. Познавач на човешкото сърце,
душа; душеведец. Големите писатели са и големи
сърцеведи.	.
сърцевиден прил. Който има вид, форма на сърце.
Сърцевидни листа.
сърцевина ж. 1. Вътрешната, по-мека част на дърво,
на растение. 2. прен. Средоточие, най-важно място,
най-важна част.
сърцераздирателен прил. книж. Който силно вълнува;
покъртителен, трогателен. Сърцераздирателна сцена.
със вж. с.	■
съсед м. и съседка ж. 1. Човек, който живее близо,
наред с някого или има съседен имот. Ние сме съ¬
седи.. 2. Който е седнал и застанал досам някого.
Съседът ми отляво много приказва.
съсёден прил... Близък по място, наред е някого или
нещо. Съседна къща. Съседна страна.
съседка вж. съсед.	*
сьседкнн прил. Който принадлежи на съседка, Тебе,
синто, е прилика, чуй, съседкина Велика. Яв.
съседски прил. 1. Свойствен, присъш на съсед. Съсед¬
ски отношения. 2. Който принадлежи на съсед. Съ¬
седско дете.
съседство ср. I. Близост по място яа живеене. 2, От¬
ношение между съседи. Радваме се на добро съседс¬
тво. 3. Всяка близост в пространството. Ливадата
е в съседство с гората.
съсек м. диал. 1, Отделение, преграда в хамбар. 2.
Изобщо хамбар, житница,
съсека вж. с ъ с и ч а м.
съсел м. 1. Животно сънливец. 2. диал. Плъх. 3, Рас¬
тение, вид магарешки бодил с мъхнати листа,
Сагбиш спЧриз.
съсёляннн м. и със&иянкя ж. Всеки, който е роден или
живее в дадено село, спрямо другите жители на съ¬
щото село; едноселец.
съсещам се нсв., съсбтя се св. нпрх. нар. Сешам се слу¬
чайно, идва ми на ум, хрумва ми.
съсипал прил. Съкрушен, сломен, разбит,
сьснпателев прил. Който съсипва; съкрушителен, уни¬
щожителен, пагубен, убийствен,
съсипвам нсв., съсипя св. прх. 1. Събарям, разруша¬
вам. Неприятелят съсипа града. 2. Смазвам, опро-
пастявам. Войните съсипаха народа.
съсшшя ж. 1. Разрушение. 2. Опропастяване, разси- ‘
пия, пагуба.
съсипий мн. (съсипий ж.) 1. Останки от нещо разру¬
шено; развалини, руини. Вижте Търново, Преслава
— тия жалки съсипии. Ваз. 2. Разрушения, съсипия,
сьсйпнвк м. и съсйпннца ж. Който съсипва или е съ¬
сипал някого; изедник, разорител, разсипник, па-
губник.	<

952 съсипия t ·
съсипия вж. съсипии.
съсипя вж. съсипвам.·
съсирвам нсв.% съсиря св. прх. Правя нещо да се съси-
, ри. — се нпрх. За мляко, кръв — сгъстявам се, ста¬
вам на пихтия.	.■
съсирен м, [Частица от] нещо • съсирено, съсирена
кръв. При тромбофлебит се образуват сьсиреци във
вените.
съснгням нсв., смития св. прх. дишг. Наситням, надро-
бявам. 1	' -
съсячам нсв., съсекй св. прх. 1. Сека иа късове; разси-
чам. 2. Със сечене погубвам, убивам някого; поси-
чам. Турците съсякоха момчето. *
сьскав прил. За звук — подобен на съскане. Съскави
съгласни.
съскавост ж. Качество на сьскав.
съскам нсв. нпрх. 1. Издавам звук, подобен на про- -
' дължително сее, шшпи, ззз. Съска като змия. Гъски¬
те съскат. 2. прен. Говоря със злоба,
съскащ прил. Съскав.
съсловен прил. Който се отнася до съсловие. Съсловни
интереси. Съсловна организация.
сьслДвие ср. 1. Обществена група, образувала се въз
основа на класовите отношения през епохата на
феодализма, с наследствени права 'и задължения.
Виеше съсловие, Привилегировано съсловие. 2. Гру¬
па лица, обединени по някакъв общ признак,
напр. професия. Учителска съсловие. Женско съ¬
словие. ”	-
съслАвяост ж. 1. Качество на съсловен. 2. Разделение
по съсловия.
съсобственик м. Собственик на нещо заедно, съвмес¬
тно с друг; съвладелец,	,
съсредоточавам нсв., съсредоточа св. прх. 1, Събирам
в' една точка, на едно място; струпвам, групирам.
Съсредоточавам войски. 2, прен. Напрягам, устре¬
мявам, насочвам върху един обект. Съсредоточа¬
вам вниманието си. - се нпрх. Насочвам и задържам
мисълта, вниманието си върху определен предмет.
Шумът ми пречи да се съсредоточа.
съсредоточен прил. I. Събран, струпан, групиран на
едно-място. Съсредоточени войскови части. 2. Кой¬
то е насочил мисълта, вниманието си върху опре¬
делен обект; вдълбочея, замислен. Съсредоточен
човек. 3. Внимателен,, устремен. Съсредоточен пог¬
лед. > > Гледа съсредоточено.	' -
съсредоточеност ж. Качество на съсредоточен,
състав м. Отделните лица, предмети или вещества, от
които се състои нещо. Състав на футболен отбор.
Химически състав на вещество. Комисията е в пъ¬
лен състав. О Подвижен* състав. Състав на прес¬
тъпление юрр — факт, материално свидетелство,
предмет, който доказва съществуването на прес¬
тъпление.
съставен прил. Който влиза като част в нешо цяло. «
Кислородът е съставна част на водата, О Състав¬
но изречение грам. — вид сложно изречение, което
е съставено от едно главно и едно или няколко под¬
чинени.	.
съставител и съставител м., сьставвтелка и със
тавйтелка ж. Който съставя или е съставил нещо.
Съставител на сборник.	,
сьставятелскм и състяийтелски прил. Който се отнася
до съставител.
съставка ж. Съставна част на нещо. Основна състав¬
ка.	,	<
съставлявам нсв. прх. Съставям (във 2 и 3 знач.).
съставям нсв., състДвя св. прх. 1. Образувам цялост от
отделни части; построявам, сглобявам. Съставям
списък. Съставям антология. Съставям задача. 2.
Влизам като съставна част в дадено цяло; образу¬
- вам, правя. Най-добрите членове съставят актива
на организацията. "3» Представям, представлявам
определено количество нли част от нещо. Това със¬
- тавя 90% от цялото производство. 4. Създавам,
образувам, изработвам. Съставям си мнение.
О Съставям акт — с документ установявам нару¬
шение, за което се налага глоба, наказание, ·
състарен прил. Който се е състарил, изглежда стар.
състарявам нсв., състаря св. прх. Правя някой да се
състари. Грижите без време го състариха. — се
нпрх. Ставам стар, остарявам преждевременно, до¬
бивам старчески вид.
състезавам се нсв. нпрх. Надпреварвам се с ^някого,
боря се за първенство.
състезание ср. 'Надпревара, борба за първенство, за
излъчване на най-добрия в даден спорт, по дадено
, качество или умение; конкурс. Атлетически състе¬
зания. Конни състезания. Състезание по плуване.
състезател м. н състезателка ж. Участник в състеза¬
ние.
състезателен прил. Който се отнася до състезание;
конкурсен. Състезателен изпит. Състезателни ко¬
не. .
състояние ср. 1. Положение, вид или условия, възмож¬
ности, които има или в които се намира лице яли
предмет в определен момент. Здравословно състоя¬
ние. Душевно състояние. Състояние на духа. Къща¬
та е в добро състояние. В диво състояние, 2. Имот,
богатство, благосъстояние, капитал. Това състоя¬
ние той натрупа с нечисти сделки. О Агрегатно*
състояние, В състояние съм — имам възможност,
състоя се нсв. нпрх. 1. Съставен съм, имам в състава
си, съдържам. Водата се състои от водород и кис¬
лород. Жилището се състои от стая и кухня. 2.
Осъществявам се, извършвам се, ставам. Заседани¬
ето ще се състои днес, 3. само в 3 л. Имам опре¬
делено състояние, същност. В какво се състои него¬
вата вина?
състоятелен прил. 1. Имотен, заможен. Състоятелно
семейство. 2. Обоснован, убедителен, приемлив.
Състоятелна теория.
състоятелност ж. Качество на състоятелен,
съсградйвам нсв. нпрх. рядко. Съчувствам на страда¬
щи', споделям нечия скръб, страдание,
състрадание ср. Съчувствие' към страдащи, споделяне
страданието на друг; отзивчивост, милост, жалост.
Изпитвам състрадание.
състрадателен прил. Който съчувства на страдащите,
който изпитва или изразява състрадание, милост;
милостив, жалостив. Състрадателен човек. Състра¬
дателен поглед.
еъстрадателност ж. Качество на състрадателен; от¬
зивчивост, шшгостивост, доброта.	.
сьстудйит м. и състудентка ж. Студент по отношение
на другите студенти от същия курс, факултет, инс¬
титут.	*
състудентскв прил. Който се отнася до състудент.
съсухрен прил. 1 Отслабнал, измършавял, изпит. Съ-
сухрен старец, 2. Който започва да съхне, да изсъх¬
ва. Съсухрена върба.	*

сьсухреаост ж. Качество на сьсухрен; слабост, изпи-
тост.	*
сьсухрям се нсв., съсухря се св. нпрх. 1. Отслабвам,
изпосталявам, ставам кожа и кости. 2, Започвам да
изсъхвам.
съсъд м. старин. Съд за течности. Разбит лежи съсь-
дьт драгоценни. П.П.Сл.	,
съсък м. Съскане. Съсък на змия.
съсънка и съсънка ж. Пролетно горско цвете с перес¬
ти триделни листа и бели цветове, Апетпопе
петогоза.	♦
сьсьхвам се нсв., сьсъхна се св. нпрх. Изсъхвам и се
свивам, ставам по-малък; разсъхвам се.
сът м. диал. Пчелна пита с восък и мед.	«
сътворение ср. книж. Създаване, образуване. Легенда
за сътворението на света.
сътворявам нсв., сътворя св. прх. книж. Създавам не¬
що ново, правя нещо да започне да съществува;
творя, изобретявам. Бетховен е сътворил девет
симфонии.
сътрапезник м., сътрапезница и сътрапезника ж. Дру¬
гар по трапеза, конто яде на една маса заедно с
другиго.
сътресение ср. 1. Разтърсване, раздрусване, раздвиж¬
ване от удар или падане. Сътресение на мозъка. 2.
прен. Силно смущение, разстройство в живота на
обществото или на отделен човек. Душевно сътре¬
сение.	*
сътрудник м., сътрудничка и сътрудница ж. 1. Който
работи в помощ на другиго; помагач, помощник.
2. Който участва с материал в списването на вест¬
ник или списание. 3. Название на работниците в ня¬
кои специалности. Научен сътрудник. Технически
сътрудник.
сътруднича нсв. нпрх. 1. Работи в помощ на другиго;
помагам, подкрепям. 2. Участвам в списването на
вестник или списание. Сътруднича в печата.
сътруднически прил. Който се отнася до сътрудник,
сътрудничество ср. 1. Помятане в работата някому;
поддръжка, подкрепа, помощ. 2. Участие, съдейст¬
вие при списването яа списание или вестник,
съумявам нсв., съумея св. нпрх. Проявявам умение и
способност, намирам правилен начин за успешно
извършване на нещо; успявам, смогвам. Съумял да
се справи с положението. ♦
съучастие ср. Участие заедно с -други в някаква,
обикн. престъпна дейност.
съучастник м., съучАт^ника и съучастница ж. Участ¬
ник заедно с други в някаква, обикн. непочтена, не¬
честна или престъпна работа, дейност. Осъден като
съучастник.	*
съучастнически прил. Който се отнася до съучастник,
съуч&стннчество ср. Съучастие.
съученик м. и съученичка ж. Ученик спрямо другите
ученици от същия клас или от същото училище в
едно и също време. Съученик от гимназията.
сьученически прил. Който се отнася до съученик,
съхлнв прил. спец. Който (лесно) съхне. Съхливи мас¬
ла/
съхна нсв. нпрх. 1. Ставам сух, губя влага; изсъхвам.
Дрехите съхнат на слънце. Тревата съхне от сушата.
2. прен. Губя жизнени сокове; вехна, чезна, линея,
съхранение ср. Пазене, опазване, запазване. Ценности
на съхранение.
съхранявам нсв., съхраня св. прх. Държа на сигурно
място, пазя от разхищение яли повреда. Получени¬
те писма съхранява грижливо-
същ 953
съцвётие ср. Китка цветове на едно стъбло, разполо¬
жени един до друг.
съчетавам нсв., съчетая св. прх. Правя две или повече
неща да съществуват заедно, в единство: свързвам,
комбинирам. Съчетавам лични и обществени инте¬
реси.
сьчетаемост ж. спец. Качество, склонност или начин
на свързване, съчетаване на езиковите елементи в
т речта. Сьчетаемост на глаголите.
съчетание ср. Събиране, нареждане, свързване на две
или повече неща едно до друго, в цялост; съедине¬
ние, комбинация, единство. Съчетание от цветове.
съчетая вж. съчетавам.
съчинен прил. Измислен, недействителен. О Съчинено
изречение грам. — сложно изречение, образувано от
относително самостоятелни, независими прости из¬
речения.
съчинение ср. \. Научно, художествено или музикално,
обикн. писмено произведение. Съчинения на Христо
Ботев. Музикално съчинение. Събрани съчинения. ' 2.
грам. Свързване на самостоятелни прости изрече¬
ния в едно сложно.	*	'
съчинител м. и съчинигелка ж. 1. Автор на съчине¬
ние. 2. разг. Автор на измислици, клюки, клевети,
сьчииÂтелеи прил. грам. Който се отнася до връзка,
свързване на (относително) самостоятелни синтак¬
тична единици. Прот. подчиидтелни.
Съчинителни съюзи. Съчиншпелна синтактична връз¬
ка.
съяннителство ср. Дейност на съчинител, създаване на
(бездарни) литературни съчинения,
съчиниг(е'ип'|ву|вам нсв. нпрх. рядко. Занимавам се със
съчинителство.
съчинявам нсв., съчинЯ св. прх. 1. Пиша, съставям, съз¬
давам съчинение, 2. разг. Измислям, заблуждавам,
• лъжа,
съчка ж. Клонче от дърво, обикн, сухо и отчупено.
Набрах съчки за огън.	*	-
съчлев£н прил. Който се състои от свързани, съедине¬
ни в едно части, елементи. Съчленени автобуси, [от
рус]	·
сьчленявам нсв., сьчленй св. прх. Свързвам, съединя¬
вам, окачвам в едно частите, елементите на нещо.
[от рус.]	■
' съчувам нсв. и св., прх. нар. Запазвам, съхранявам.
Господ да ги сънува от всяко зло.
съчувствен прил. В който има съчувствие, който изра¬
зява съчувствие; състрадателен, съжалителен. Съ¬
чувствено отношение. Съчувствен поглед.
съчувственик м. и съчувственица ж. Който съчувства
някому.
съчувствие ср. Отзивчиво отношение към чуждо пре¬
живяване, скръб, нещастие; състрадание. Изпитвам
съчувствие. Проявявам съчувствие.
съчувст|ву]вам нсв. нпрх. 1. Изпитвам, проявявам съ¬
чувствие; състрадавам. Всички съчувстваха на пос¬
традалите. 2. Изпитвам или проявявам съмпатия,
одобрение, поддръжка на определени идеи или про¬
яви, действия. Всички българи съчувстваха на Съе¬
динението.	·
съшйвам нсв., съшия св. прх. Съединявам с шев, с ши¬
ене; зашивам. О Съшит с бели* конци,
същ и същи прил. 1. Не друг, а тъкмо тоя или такъв,
за който говорим, мислим и т.н. Тешихме да се съ-

954 същевременно
берем на същото място и е същия час. Това е съ¬
щият плат, за който ти казах. 2. Напълно една¬
къв, съвсем приличен; същински. И синът има съ¬
щия глас като баира си. 3. Истински, естествен,
рожден. Капитанът, немец същи, отказа. Ваз. Той
не му е същ баща. О Един* и същ.
същевременно нарч. В съшото време, Строг и съще¬
временно справедлив човек.	·
съществен прил. Който съставя същината на нещо и
без който то ве може да бъде; важен, основен, гла¬
вен. Съществен белег. Съществена забележка.
същественост ж. Качество на съществен, \
съществително ср. и (като пршг.) в съчет. съществител¬
но име грам. Част на речта, категория думи с неиз¬
меняем Граматичен род, които означават конкрет¬
ни или абстрактни същини, напр. дърво, птица,
мисъл, полет.	-
сьщесгвб ср. 1. Живо творение, жива твар; създание,
2. Човек. 3. прен. Вътрешен, духовен свят на човека,
Цялото ми същество се съпротивява на тази мисъл,
О По същество — във връзка, по отношение на съ¬
щината, същността на нещо, а не формално. Го¬
вори по същество.	~ ■
съществование ср. книж. остар. 1. Незначителен жи¬
вот, съществуване. Водя печално съществование. 2.
Дребно същество. Жалки съществования.
съществувам нсв. нпрх. 1. Налиде съм, има ме. Същес¬
твува предположение. 2. Живея, ‘преживявам, пре¬
карвам живота си.
съществуване ср. Действие, състояние по гл.
с ъ- щ ествувам. Борба за съществуване.
същина ж. 1. Същност. Човек се мъчи да проникне в
същината на нещата. 2. Нещо съществуващо. Ма¬
териални и нематериални същини.
същински прил. разг. 1. Съвсем, напълно приличен,
подобен; цял, истински. Големи хора, а се държите
като същински деца. Това е същинско наказание. 2.
Реален, действителен, естествен, истински. Още не е
открит същинският убиец. Тя не му е същинска сес¬
тра.
същност ж. Вътрешно съдържание, най-важна, основ¬
на, определяща част или страна на нещо; същина.
Не разбирам същността па спора.
същностен прил. Който се отнася до същност. Същнос¬
тна разлика.	.
еьшо нарч. Като, подобно ' на друг, както постъпва
друг. Аз също ще дойда. Също такова нещо съм чел
преди години.
смЬз м. 1. Тясна връзка, единение, единство между
отделни лица или 1 руди от хора върху основата на
общи цели и интереси. Съюз на работници и селяни.
2. Група, обединение от хора с общи занимания н
интереси. Писателски съюз. Професионални съюзи.
Български земеделски народен съюз. 3. Договор,
пакт, споразумение за съвместни действия. Сключ¬
вам съюз. 4. грам. Част на речта, категория нсизме-
няеми думи, които свързват синтактични единици,
означават синтактични и смислови отношения в
рамките на словосъчетанието или изречението, ка- *
то: а, и, но, защото, макар че и под.
съюзен прил. Който се отнася до съюз. Съюзен дого¬
вор. Съюзен орган. Съюзни думи.
съюзник м., съюзница и съюзннчка ж. Който е в съюз
С някого. Съюзници през войната.·
съюзнически прил. Който се отнася до съюзници. Съ¬
юзнически войски.
съюзявам нсв,, съюзя се. прх. Правя две или повече
лица или страни да се съюзят, — се нпрх. Влизам
в съюз с някого, ставам съюзник. Съюзяват се за
общи действия.
сьомга ж. Риба от рода на пъстървата в северните
морета и устия на реки, Ба!то $а!аг. Хайвер от
сьомга, [рус.]
сюжет м. Основна тема, предмет, система от събития,
за които се разказва, повествува в дадено художес¬
твено произведение. Срв. фабула, [фр.]
сюжетен прил. Който се отнася до сюжет. В романа
„Под игото'* се преплитат три сюжетни линии.
сюзерён м, ист. В епохата на феодализма — благо¬
родник, феодал, получил земи от суверена, които
раздавал за обработване на своите васали, [фр.]
сюзер&юн прил. ист. Който се отнася до сюзерен. Сю-
зеренни права.
сюита ж. муз. Музикално произведение от няколко
самостоятелни части, свързани с общ замисъл, [фр.]
сюнгер м. прост. Гъба2 (главно във 2 знач.). Мек ка¬
то сюнгер. [гр>тур.]
сюрйя ж. 1. прост. Стадо (от овце или кози). 2. нео¬
добр. Голямо множество (от хора). Събраха се цяла
сюрия деца. [тур-]
сюрприз м. 1. Изненада. 2. Неочакван подарък, [фр.]
сюрпризирам нсв. и св., прх. Правя някому сюрприз;
изненадвам. Искам да сюрпризирам жена си.
сюрреализъм* м. книж. Авангардистко течение в лите¬
ратурата и изкуството на XX в., което проповядва
и осъществява неконтролирано от разума възпро¬
извеждане на подсъзнателното и създава причудли¬
ва и изопачена картина на действителността, [фр.]
сюрреалист м. книж. Последовател, представител на
сюрреализма. _
сюрреалистичен прил. книж. Който се отнася до сюр¬
реализъм, Сюрреалистично, изкуство.
сюртук м. остар. Горна мъжка дреха, дълга докъм
коленете и с два реда копчета, [рус. < фр.]
сявга нарч. нар. Всякога,
енвгашеп прил. нар. Всякогашен.
сядам нсв., седна св. нпрх. 1. Заемам седнало положе¬
ние, свивам крака, та слагам, опирам задните си
части на нещо. Сядам на стол. Седнете на леглото.
Не сядай на камък, че ще се простудиш. 2. прен.
Спирам се на „едно място, преставам да се движа
или да работя; мирясвам, отпочивам. Цял ден не
съм сядал. 3. прен. Заемам се усърдно, усилено с ня¬
коя работа, която се върши в седнало положение.
Като му седна, ще го прочета за два дена. 4. разг.,
обикн. се., в съчет. със сз. д а и следващ гл. [Започ-
* вам да] върша, извършвам действието, означено с
втория глагол. Седнал да ми се оплаква от жена
си! Голям човек си, пък си седнал да плачеш.	""
сяен прил. поет. Сияен.
сАждам нсв., сям св. прх, нар. 1. Изяждам, прояждам
на много места. 2. прен. Скарвам се някому, нахок¬
вам го остро, строго, жестоко,
сякаш 1, нарч. За означаване на предположение илн
привидност; като че ли. Той сякаш ми се сърдеше.
2. Като сз. сякаш [че] — въвежда подчинено обсто¬
ятелствено изречение за начин и сравнение. Сърди
се, сякаш е малко дете. Върви по улицата, сякаш че
светът е негов.
с&нка ж. 1. Неосветено пространство, между което н
светлината има непрозрачна преграда. Отмести се

от лампата, че ми правиш сянка. 2. Полутъмно
очертание на предмет върху плоскост от другата
страна на светилото. Бои се от сянката си. Дърве¬
тата хвърлят сянка. 3. Място, гьдето не прониква
слънце, та е хладно. Почивахме на сянка под ореха.
4. обикн. мм Тътъш пепна под очичи на чочев,
обикн. поради умора, заболяване. Имаш сенки под
очите. 5. прен. Призрак, привидение. 6. прен. Отс¬
лабнал, изнемощял човек. Станал си на сянка. 7.
прен. Едва доловима следа от нещо; признак, белег. *
Не искам да остане пито сянка от съмнение. По ли¬
цето му премина сянка от уплаха. О В сянка
книж. — за нещо, което съществува, на заден план
или скрито, успоредно с нещо от същия вид, което
е официално и се проявява, действа открито, на по¬
върхността. Правителство в сянка. Хвърлям* сянка,
сяра ж. Химически елемент S — твърдо чупливо тяло
с лимоненож^л^ цвят.
сярна, сярно вж. серен.
т
та сз. Означава: 1. Добавяне на ново, сродно и по-
силно качество или образ. Здрав юнак, висок, та
жилест. Ваз. От трън, та на глог. 2. В началото
на главни изречения: ами че, па, и тъй. Та и те
нямат. Та кой ли го знае. Та ти разправям, дядо
попе. 3. Връзка и следствие, последователност; и,
да, за да. И при юнака дойдат, та седнат. Бот. 4,
Въвежда подчинени изречения: а. За цел: за да"
Иди, та го питай. б. За следствие. Че станах ази
хайдутин, та тебе клета оставих. Бот. в. За по¬
ясняване на нещо загатнато. Надул се. та ще се
пукне.
таб£к| м. Щавач. [ар. > тур.]
табак2 м. Голям лист плътна хартия.	жълтия
табак се чернееше голямо мастилено петна. П.Веж.
[тур-]
табакера ж. Джобна кутийка за тютюн или цигари.
Сребърна табакера, [фр.] .	t
табан м. прост. 1. Долна страна на ходилото на крак.
Обелиха ни се табаните да ходим боси. 2. Стъпало,
подметка на обувка, [тур.}
тлбашки прил. Който се отнася до табак1 Табашка
индустрия. Табашка махала.
табела ж. Дъсчена, картонена, метална и пр. плота с
надпис. На високи върлипи стоят дъсчени табели с
всякакви надписи. Йов, [лат.]	*
табиет и табнят м. прост. 1. Характер, нрав. 2. Навик,
обичай. Лош табиет. О По табиет — според же¬
ланието, предпочитанието, както някому се харес¬
ва. [ар. > тур.]	.
табиетлйя и табняглйя прил. неизм. прост. Който има
особен табиет, върши всичко по свой табиет; сво¬
енравен. Табиетлия човек.
табла ж. 1. [Метален] поднос за кафе, сладко и под.
2. Широк и плитък съд като тава. 3. Вид широка
дървена кутия с пулове и зарове за игра. 4. Вид иг¬
ра с такива пулове и зарове. 5. Широка плоска част
*
таверна 955
на врата, легло н др.; табло. Креват с табли. 6. ос¬
тар. Плоча за писане, [от лат.]
табляджня м. в табладжийкя ж. Играч на табла (в 4
знач.).
тябланет м. Вид игра на карти, [фр,]
таблен прюь Който ое' отнася до табла. О Таблен
креват — който е с ламаринени табла, табли,
таблетен прил. Който е на таблетки, отнася се до таб¬
летки.
таблет^нрам нсв. и св., прх. Правя във вид на таблетки,
таблетка ж. 1- Плоско хапче от лекарст во. Таблетка
аспирин. Хинин на таблетки. 2. Плочка, питка. Таб¬
летка шоколад, [фр}
таблица ж. Форма за системно и нагледно предста¬
вяне в графи, колонки в под. на сведения, числови
данни и др. Таблица за умножение. Логаритмична
таблица. Щатна таблица.
таблб ср. 1. Широка плоскост на мебел и др, 2. Ши¬
рока четвъртита дъска за окачване на обяви, съоб¬
щения и под. 3. Платно с картина. 4. спец. Устройс¬
тво във вид на метална или изолационна плоча,
плоскост с монтирани на нея командни, измерва¬
телни и сигнални уреди, ключове, предпазители и
др. Разпределително табло. Електрическо табло.
№pJ
таблоид м. Вестник с приблизително двойно по-малка
големина на страницата, съдържащ обикн. ограни¬
чено количество сериозна информация и по-голям
брой илюстрации, [англ.]	-
таблойден Прил. от т а б л о и д. Таблоиден фор¬
мат..	*
табор м. 1. остар. Турски полк войска. 2. Стан, лагер.
Цигански табор. [тур.] *
табу ср. книж. 1. У първобитните народи —- религи¬
озно-суеверна забрана върху назоваването, употре¬
бата или докосването до определени предмети, на¬
рушаването на която се наказва от свръхестествени
сили. 2- Обществено утвърдена забрана върху пуб¬
лично използване на определени думи, извършване
на определени действия и др. [полинез.)
табулйтор м. 1. Изчислителна машина за автоматич¬
на обработка на числова и буквена информация,
записана върху перфокарти и перфоленти. 2. Уст¬
ройство, приспособление на пишеща машина за
улеснение при съставяне на таблици, [от лат·.]
табуретка ж. Тапициран стол без облегало, [фр.]
тавй ж. 1. Широк плитък съд за додиес, за печене на
баници и под, или за варене на мармалад, сладко
и др. Агнето се пече в голяма тава, 2. прен. жарг.
разг. Голяма, дългосвиреща грамофонна плоча,
[тур.]	’
таван м. 1. Горна хоризонтална плоскост, страна на
вътрешната част на стая или друго помещение; по-
тон, Стая с висок таван. 2. Място, пространство
между покрива йа къща и стаите; строп. 3, спец.
Най-голямата височина, на която може да лети да¬
ден самолет. 4. прен. Горна граница, предел, най-
висока степен в проявата на нещо. Това е. таванът
на способностите му. О Нисък ми е таванът разг.
— имам ограничен ум, ограничени интереси и раз¬
бирания, ■естн кръгозор, [тур.]
тавански прил. Който се отнася до таван (във 2 знач.).
Таванска стая. Таванско помещение.
таверна ж. Кръчма, пивница, [нгр.]

956 тавичка	,	.
V	-
тавичка ж. Умал. от т а в а; малка тава.
тавтологичен прил. Който съдържа тавтология. Тав¬
тологичен израз. Тавтологична рима. ■
тавтология ж. книж. Излишно повторение, натрупва¬
не на еднакви или близки по значение думи и фор¬
ми, които не уточняват смисъла, напр. винаги и вся¬
кога съм ти казвал; той е храбър, смел и юначен;
потенциална възможност; съвместно съжителство.
(гр.)
таен прил. 1, Който е известен само на малцина, на^
ограничен кръг от хора, който се крие, не се съоб¬
щава и не е достъпен за всички; скришен, скрит.
Таен Договор. Тайни сделки. Тайна печагтшци. Таен
революционен комитет. Тайно място. Тайна корес¬
понденция. Таен агент. 2. Съкровен, скрит. Тайни
надежди. 3. Непознат, тайнствен, загадъчен. Тайни
сили. О Таеи език (говор) — език, говор на профе¬
сионално или съсловно обособена група от хора;
неразбираем за останалите; ’ арго. Тайната вечеря
цьрк. — вечерята на < Исус Христос с апостолите
през нощта преди да бъде разпънат. Тайна полиция
— от цивилно облечени полицейски агенти.
таз м. Разширена част от скелета (на човек), образу¬
вана от костите под кръста. Широк таз. {рус. < ар.]
таз Мест., съкр. (разг. и поет.) от т а з и. Остави
таз песен любовна. Бот. О И таз добра {хубава)!
разг. — възклицание за израз на неодобрение и не¬
доволство, на неприятна изненада от нещо.
•	тазвечерен прил. Който се отнася до тази вечер. Таз-
вечерна програма.	‘	.
тазгодишен прил. От тази годила. Тазгодишно вино.
тази вж. този.	1
тазобедрен прил. Който свързва тазовата кост с бед¬
рото или се намира на мястото на тяхното съеди¬
няване. Тазобедрена става.. ·
тазов Прил. от т а з. О Тазови кости — които обра¬
зуват таза (на човек).
тазседмнчеп прил. Който се отнася до- който е от тази
седмица.	,	* '	·
тАзсутрешен прил. Който ое отнася до, който е от тази
сутрин. Тазсутрешни вестници.
тайгй ж. Дива, труднопроходима гора в Северна Ев¬
ропа и Азия. [рус. < яхут.]	-
таймаут м.-спорт. В състезателни игри като баскет¬
бол, волейбол — разрешено от правилата прекъс¬
ване на играта за определено време по желание на
единия от съперниците, [англ.]
тайна ж. L Нещо тайно, скрито или неразгадано, не¬
познато; секрет, тайнство. Военна тайна. Тайни на
природата. 2. 'Потайност.
тайната нарч. разг. Тайно.-Ще вървиш тайната все по
тях.
тайно Нарч. от т а е н. Промъквам се тайно.
тайнопмс м. Начин на писане, при който написаното
остава неразбираемо за непосветените; криптогра¬
фия.
тайнствен прил. Който съдържа тайна, юойто крие или
има вид, че крие някаква тайна; потаен, мистичен,
мистериозен, странен. Тайнствени думи. Тайнстве¬
на смърт. Тайнствен вид.	'
тайнственост ж. 1. Качество на тайнствен. 2. Нещо
#	тайнствено.	■*
тайнство ср. 1. цьрк. Църковен обред, при който чрез
молитви и ритуални действия се призовава невиди¬
мото участие на Бога и божията благодат върху
човека. Католическата и православната църква
признават седем тайнства: кръщение, миропомаз-
ване, причастие, изповед, венчавка, маслосвет и све-
щенство. 2. Нещо тайно; тайнствено.
тайор м. Втален дамски костюм от две части, [фр.]
тайфА ж. Неголяма дружина от работници, пътници,
а още по-често от безделници, пакостници,
[ар. > тур.]
тайфун м. Тропическа буря, циклон с ураганна сила
в Индийския океан. [англ. <кит.]
така I. нарч. 1. По тоя, но такъв, а не по друг начин,
по познатия, предварително споменатия или в мо¬
мента посочвания начин. Ще постъпиш така,, както
ти казвам. Това се прави ето така. Не говори така! ,
Така да бъде! Значи така, а? Както са дошли, така
ще си отидат. Така баба знае, така бае. Погов. 2.
Обики. във възклицание — за изтъкване, подчерта¬
ване на висока степен в проявата на нещо, на ня¬
какво качество или действие. Така ме е страх, та
цял треперя. Никога не е било така студено, Ц. ка¬
то част. 1. За израз на съгласие, потвърждение,
одобрение. —- Още си много малък. — Така е, —
Така, така — всички сме грешни! 2. За израз на не¬
определеност, за означаване, че нещо се върши без
определена цел шш повод, причина. — Защо пи¬
таш? — Ами така, просто така. 3. За подчертава¬
не значението на думата, с която се свързва. — Как
така не го познаваш? Къде така си тръгнал по това *
време? О И така — а. Вметнат израз за въвеждане
на самостоятелно изречение, в косто сс съдържа ф
заключение, извод от казаното преди. И така,
всичко е ясно. б. И без това, независимо от всичко
друго. Не ми обяснявай, и така всичко е ясно. И
така и така — и по. един, и по друг начин; и добре,
и зле. И така нататък (съкр. и тш.) — за посочване,
че дадено изброяване, изреждане може да бъде
продължено. Как така! — за израз на учудване, не¬
доумение, негодувание. Как така ще ми заповяд¬
ваш! Наля така —· при очакване на положителен,
утвърдителен отговор. Така да се каже — вметнат
израз за означаване на известна приблизителност,
за смекчаване категоричността на твърдението. Та¬
ка яли иначе — във всеки случай, каквото и да ста¬
не, независимо от обстоятелствата. Така ■ така —
а. Представя действието в подчиненото изречение
като свършен факт и основание, причина за извър¬
шване на действието в главното. Така и така сме
дошли, поне да свършим някаква работа, б. За озна¬
чаване, че се цитират, преразказват чужди думи.
Така и така, казва, аз съм дошъл за пари. Така кажи
разг. — за означаване на одобрение, съгласие с ка¬
заното от някого (обикн. различно от някакво по-
раншно твърдение). Така лн? — за израз на съмне¬
ние във верността на нещо или на възмущение.
Така например — при изброяване или посочване на
нещо като конкретизация или илюстрация на каза¬
ното преди. Така нареченият*. Така че (щото) —
сложен съюз за последица. ,Ха така! -— за израз на
одобрение, похвала, поощрение.
такава вж. такъв.
таквОз мест. разг. Такава. Такеаз им работа дошла,
да теглрт наедно кола. П.Р.Сл.
таквнз мест. разг. Такива..
таквбз мест. разг. Такова.
таке ср. разг. Малка мека шапка без периферия; кепе.
[ар. > тур.]

такива, такдва вж. такъв»
такдввм нсв. и св., прх. разг. 1. Правя, върша, извърш¬
вам нещо; онождам. 2. грубо. Извършвам полово
действие, обладавам в полов акт.
такс» ж. Определена сума, която се заплаща за из¬
вършена услуга (превоз, издаване на документи,
следване в училища и др.). Държавна такса. Учеб¬
на такса. Плащам такса ш телефон, [лат. < гр.]
такси ср. Автомобил с таксиметър за превозване на
пътници или стоки срещу заплащане. Наемам такси.
Товарно такси, [фр., съкр. от таксиметър]
таксидвот м. остар. Пътуващ монах, калугер, който
събира дарения за манастир и проповядва, ограмо¬
тява населението и разпространява книжнина, [гр.]
такемдибтеки прил. Който се отнася до таксидиот.
таксиметров Прил. от таксиметър. Такси¬
метров автомобил. Таксиметров превоз. Таксимет- ь
рови услуги.
таксиметър м. 1. Апарат за определяне таксата за из¬
минат с наемен автомобил път. 2. Такси, [фр.]
тИксов прил. Който се отнася до такса. Продължител¬
ността на телефонните разговори се измерва в
таксови единици. О Държавни таксови марки —
чрез които се събират държавни и други такси за
извършени услуги от държавни учреждения и мес¬
тни органи на властта.	,
таксувам нсв. и св.. прх. Събирам или определям так¬
са. Кондукторьт едвам успява да таксува пътници¬
те. Оставих багажа да го премерят и таксуват.
такт1 м. 1. муз. а. Разделяне на мелодия на кратки,
равномерно редуващи се еднакви по време части,
б. Отдетша такавк 'васг.Лрмиасн такт. 1. 2а внев-
мерно, ритмично редуване на еднообразни после¬
дователни действия, движения, иадр. при марширу-
ване, ходене под строй. Ходя в такт. Спазвай
такта. 3. спец. Ритмично повтаряща се чест от ра¬
ботния цикъл на даден механизъм; ход. През пър¬
вия такт буталото засмуква горивна смес. [лат.]
такт3 м. Чувство за мярка, умело и внимателно по¬
ведение, държане в обществото, добре премерени
обноски и постъпки. Имам такт. [лат.]
тактик м. Човек, който има добра, успешна тактика,
който умело определя тактиката на някакви, обикн.
военни действия.	*
тактика ж. 1. воен. Подчинена на стратегията част от
военното изкуство — теория и практика, съвкуп¬
ност от похвати за организиране и провеждане на
•	военните действия. Тактика на пехотата. 2. прен.
Съвкупност от начини на действие за постигане на
определена цел. Революционна тактика, [гр.]
тактичен прил. 1* Който проявява такт, чувство за
мярка -в държането си, в отношението сй към хо¬
рата. Тактичен човек. 2. Който се върши .с такт, с
- чувство за мярка. Тактична постъпка. Тактични об¬
носки. > > Не постъпваш тактично.
тактически прил. Който се отнася до тактика. Такти-
. ческа задача. О Тактическа единица — войсково
•	поделение, което може самостоятелно да изпълни
определена бойна задача.
• тактичност ж. Качество на тактичен,
тактов прил. Който се отнася до такт!
тактувам нсв. нпрх. Давам такт, - отмервам такта при
пеене или свтретс.
такъв, такАва, такбва, мн. такива мест. 1. Показател¬
но мест. за качество — който е от даден, познат,-
предварително споменат или .в момента посочван
вид, с определени, познати или в момента посочва-
•	тАлог 957
ни качества, свойства. Такъв човек няма в селото.
Имам такава книга и ще ти услужа. Баща му беше
проклет — и той е такъв. 2. Във възклицание за
означаване, че определено качество ое проявява във
висока степен или за подчертаване на някакво,
обикн. отрицателно качество. Той е такъв юнак! Глу¬
пак такъв! Не бъди такъв. О В такъв случай*. Да ги
нямаме* такива. Такъв в такъв — еди-гакъв си.
такъм м. нар. Съвкупност, комплект от уреди, инст¬
рументи, принадлежности за извършване на опре¬
делена работа, [тур.]
талаз м. Вълна. Море стене, черна бучи буря, дигнали
се сърдити талази. П.Р.Сл. [гр. >туф.]
талант м. 1. Голяма вродена способност за нещо,
обикн. в областта на науката, изкуството и др.;
дарба, подадене. Ораторски талант. 2. прен. Човек
4 с такава способност; даровитост, дарование. 3.
Най-голяма мерна единица за тегло яли парична
единица, широко разпространена в древния свят
(Гърция, Вавилон и др.). [гр.]
талантлив прил. Който има талант (в 1 знач.); даро¬
вит, способен. Талантлив писател.	■
тал^н1т^лн[восг ж. Качество на талантлив,
таласъм м. В представите на суеверните — зъл нощен
дух, подобно на вампир, конто обитава из големи
сгради, воденици, мостове, чешми и др. [ар. > тур.] ·
талаш м. Отпадък от лентовидни дървени изрезки,
които се получават при обработка, изглаждане на
дърво с ренде. Употребява талаш за подпалки.
[тур·]	·
талашит м. Плоскости от слепен и пресован талаш и
дървени стърготини.
Прил. от талашит. Талашитени
плоскости.
талвег м. спец. Средната, обикн. най-дълбока надлъж¬
на линия на река. [нем.]
тАлер м. Стара немска сребърна монета, [нем.]
талерка и тарелка ж. диал. Плитка дървена чиния,
[нем.]
талига и талига ж. прост. Обикновена конска кола;
каруца, [унг.]
талигйр и талигаджин м. прост. Който кара талига;
каруцар.
талнгарейи прил. прост. Който се отнася до талига и
талигар, Талигарски кон.
тялясмИп м. В представата на суеверните — предмет
с магическа сила да предпазва от беди и да носи
щастие; муска, амулет, [фр. < гр. < ар.]
тйлия ж. 1. Най-тънката, най-тясна част от тялото на
човека в областта на кръста, между гърдите и ко¬
рема. 2. Стеснена част на дреха в тази област, [ит,]
талк м. Най-мекият, мазен на пипане минерал (маг¬
незиев силикат), употребяван при производството
на хартия, като примес към пудра и др. [ар. > фр -]
тИтков прил. Който е направен от талк или съдържа
талк,	'
Талмуд м. книж. Сборник от догматични, религиоз¬
но-етични и правови положения, предписания на
юдаизма, основани върху тълкувания на Стария за¬
вет. [евр.]
талмудвет м. 1. Познавач и тълкувател на Талмуда.
2. прен. Схоластик, буквояд.	'
тИлог м. 1. Утайка, труптина. 2. Довлечена от реката
или от порой тиня, клечки и др.

* 958 талон ‘
J
талон м. 1. Контролен документ, удостоверяващ пра¬
вото на някого да получи нещо; купон. Талони за
храна, Продуктите се раздават срещу талони. 2.
Кочан, част от облигация, продоволствена карта и
под. извън предназначения за изрязване купон, [фр,]
т&ша ж. Дебела дъска. Дъбови талпи, [рум<унг.]
талус м. бот. Тяло на растение, което няма диферен¬
цирани стъбло, корени и листа. [лат. < гр,] '
т&лусен Прил., от т а л у с. Талусни растения.
талян4 и далян м. спец. Преградено с мрежи място
край морския бряг, където се лови'скумрия, пала¬
муд и друга пасажна риба. [гр.>тур.]
там и (диал, поет.) тймо I. нари. На онова, по-далеч¬
ното, отдалечено от говорещото лице място. Прот.
т у к. Иди там да не ни пречиш тук, Ти отиваш
там, а аз идвам от там. Таио, аз ще отговоря·, де
се белий Дунав лей. Ваз. II. като част. За означава¬
не на неопределеност, несигурност или пренебреже¬
ние. Купи там нещо за хапване. Виж там някак си
да се оправите. О Тамо нему — скрита, недоизка-
зана закана или псувня. Там-сам — на отделни мес¬
та, нарядко; тук-таме, сам-там. Там е. работата
(въпросът) — за посочване, изтъкване, подчертава¬
не, че нещо е важно, съществено,
тамвдА м. Разпоредител, главно лице на банкет, пир¬
шество. [рус.<пукз.]
тамазлък вж. дамазлък.
тамян и тамън нарч. разг. Тъкмо, точно, достатъчно.
Идваш таман навреме. Обувките са ми тамън.
[ар. > тур.]
таманя и тамъня нсв, прх. Глася, тъкмя.
тамарикс и тамариск м. Вид декоративен храст с '
дребни розови цветчета, Татлапх g^Hca. [лат.]'
тамбура ж. Народен струнен музикален инструмент
без лък, обикн. домашна изработка. Свиря на там¬
бура. Яворова тамбура, [перс. > тур.]
тамбурашки прил. Които се отнася до тамбура.
. О Тамбурашки оркестър — съставен от тамбури,
балалайки или подобни струнни инструменти,
тамй нарч. диал. Хей там, недалеко,
тамнли мн. книж. Народ от дравидската група, насе¬
ляващ южна Индия и северните части на Шри Лаи¬
ка.
тамнлскн Прил. от т а м и л и. Тамилски език.
тймка нарч. диал. Там недалеко,
тЯмкяшсн прил. диал. Тамошен,
тИмо вж. т а м.
тамошен прил. Който се намира там, произхожда или
е дошъл от там. Прот. тукашен. Иди в наше
село да видиш тамошните ниви какви са.
тампбн м. 1. Кутийка с намастилен плат за печати. 2.
мед. Хватка, топче памук, марля и под. за запуш¬
ване на рана или естествен телесен отвор при спи¬
ране на кръвоизливи и др, [фр.]	‘
тампоннрам нсв. и се., прх. мед. Запушвам рана или
телесен отвор с тампон (във 2 знач.).
тЯм-т&м м. 1. Вид ударен музикален инструмент във
вид на гонг с определена тоналност, характерен за
югоизточна Азия. 2. Ударен музикален инструмент
във вид на дълъг и 'Тесен барабан, който се удря с
ръце. [хинди]	w
тамЬн, тамъня вж. таман, таман я.
тамян и темяи м, Благовонна смола от южно дърво,
която се употребява за кадене при богослужение.
Бяга като дявол от тамян. Поел. О Кадя" тамян,
[гр.]
тамянен и темянеи прил. Който се отнася до тамян,
темян; тамянов.
тамянка 'и темянка ж. 1. Вид бяло ароматно грозде .
2. Вино от такова грозде.
тамянов и темйнов прил. Който е от тамян или е при¬
същ на тамян; тамянен. Тамянов дим.
тананикам нсв. прх. Пея (нещо) тихичко и без думи;
напявам. Вървеше. през гората и си тананикаше ве¬
села песен. Ст.Загор.
тангенс м. мат. Тригонометрична функция — отно¬
шение на протии олежащия на дадения ъгъл катет
към прилежащия, [лат.]
тангенсов прил. Който се отнася до тангенс.
тангеита ж. геом. Допирателна, [лат.]	-
тангб ср. 1. Вид танц за двама в бавно темпо, с ха¬
рактерна плъзгаща се стъпка. 2. Музика за такъв
танц. [исп.]
тапдем и тандем 1. Велосипед за двама с двойка
педали едни зад други. 2. прен. Действаща едновре¬
менно и съгласувано група от две или повече лица,
апарати, машини, [англ.]
танец ле. I. нар. Хоро. Първи танец '— все девойки,
втори танец — все невести. Нар.п. 2. прост. Танц,
[от нем.]	.
тяязимЯт м. ист. Държавни реформи в султанска
Турция, насочени да ускорят разлагането на фео-'
далния строй и зараждането на капиталистически
отношения, [от ар . ]	*
танин м. спец. Вещество с тръпчив вкус, което се об¬
разува в корите, диетата и плодовете на някои
растения и се употребява при щавене на кожн. [фр.]
танйков прил. спец. Който се отнася до танин.
танк м. 1. Бронирана бойна кола, снабдена с картеч¬
ници и оръдие, пригодена за движение през трудно
проходими места, 2. обикн. мн. разг. остар. Вид
дамски обувки с дебела подметка и висок ток.
[англ.]
танкер м. Плавателен съд за превозване на 'течни то¬
вари. [англ.]
танкист м. Военнослужещ в танкови войски,
танков прил. Който се отнася до танк. Танково напа¬
дение. Танкова рота. Танкови войски.
танталов прил. О Танталови мъки книж. — непоно¬
симо страдание, предизвикано от близостта на не¬
що силно желано, но непостижимо, [от гр. соб.]
тантёля, тантйлен вж.	дантела,
дантелен.	β
тантнема ж. спец. Част от чистата печалба на акцио¬
нерно дружество, банка и др., която се изплаща ка¬
то допълнително възнаграждение на ръководители-
• те и висшите чиновници, [фр.]
тантурест прил. разг. Дебел и набит. Говореше защи¬
тата —— нисък тантурест адвокат е голямо шкем¬
бе. Е.Пел.
тантуркам нсв. прх. разг. Дундуркам,
тантурко м. разг. Тантурест човек,
танур м. диал. Разлага дървена чиния, [от нем.] -
танц м. I. Игра, движения с тялото, главно с краката,
' под ритъма на музика; танец. 2. Музика за такава
игра. |нем,],
танцманстор м. 1. Учител по танци, 2. Лице, което
поставя, ръководи изпълнението на танци на сцена,
в танцова трупа.	"
тЯнцов прил. Който се отнася до танци, свързан е с
танцуване. Танцова стъпка. Танцова музика.
t

танцувален прил. Който е предназначен за танци. Тан¬
цувален салон.	’
танцувам нсв., нпрх. и прх. Играя танц. Младите по¬
вече обичат да танцуват, отколкото да играят хо¬
ро. Танцувам валс.	'
танцуван м. и танцувАчка ж. рядко. Танцьор,
танцьОр м. и танцьорка ж. Който (умее и обича да)
танцува; танцуван,
танцьорскм прил. Който се отнася до танцьор,
тйиа ж. 1. Запушалка за бутилка, обикн. от корк. 2.
разш. Запушалка изобщо. 3. прен.' разг. Нисък, дре¬
бен човек. [ит.]
тапет вж. тапети.
талетен прил. Който се отнася до тапет, тапети. Та-
петна хартия..	*	.
тапети ми. (тапет м.) 1. Специална украсна хартия,
плат и др. във вид яа широки ленти за облепване
на стени. Книжни тапети. Лепило за тапети. 2.
Декоративна шарка на стена, направена със специ¬
ален валяк. [фр. <гр]
тапир м. 1, зоол. Нечифтокопитен бозайник от тропи¬
ческите гори на Азия и Америка, с издължена във
вид на хобот горна устна и нос. 2. прен жарг. разг.
Глупак, тъпак; тьпир. [амер.]
тапицер м. Занаятчия, който тапицира мебели и стени,
тапицерия ж. Материал (плат, кожа и др.), с който е
обшита меката част на стол, канапе, седалка, [от
нем.]
тапицерски прил. Който се отнася до тапицер. Тапи¬
церски инструменти.
тапнцерство ср. Занятие, поминък на тапицер,
тапицирам нсв. и св., прх. Слагам тапети или тапице¬
рия. > > Тапициран стол.	,
тапицировка ж. Тапициране, тапицерия,
тапйя ж. 1. остар. Документ за собственост върху
имот; крепостен акт. 2. разш. прост. Документ,
удостоверение, свидетелство, [ар. > тур.]
тара и (разг.) дара ж. Тегло на съда или опаковката
на стока. [ар. > ит.]	*
тараба ж. 1. Дъсчена -ограда; стобор. 2. Дъска за ог-
. рада. [тур.]	t
тарабука ж. Стар ударен музикален инструмент във
вид на широко гърне с опъната на отвора му кожа,
която се удря като барабан, [ар. > тур.]
таралеж м. 1. Дребен бозайник с остри бодли по ко¬
жата на гърба, Егшасеив еигораеик. 2. Бодливо рас¬
тение с разположени на кълбо бели или сипи цвет-
чета, ЕсЫторБ. < Морски* таралеж. Слагам си
таралеж в гащите — заемам се с нещо, което ще
ми създава големи неприятности,
таралАжов прил. Който се отнася до животното тара¬
леж. Таралежова кожа.
тарама ж. Разбит на гъста каша хайвер, [тур.]
тарйп м. 1. Вид древно стенобойно оръдие. 2. Начин
на атака, на водене бой срещу кораб, самолет, танк
и под. чрез пряк удар с тялото на собствения ко¬
раб, самолет, танк и др. [гр.]
тарантела ж. книж. 1. Италиански народен танц с
буйно темпо, 2, Музикално произведение с такова
темпо, [ит.]
тарапана ж. 1. остар. Фабрика, работилница за мо¬
нети, 2. прост. Изобилие от средства. 3. разг. Тъл¬
па, безредно множество от хора; гъмжило, навали¬
ца, калабалък, [ар. > тур.]
таратайка ж. разг. Лошо, полугодно, разнебитено
превозно средство, [рус.]
таратор м. Вид студена супа от разводнено кисело
т£тков 959
мляко с краставици, чесън, оцет и др [перс. > тур.]
тараш м. жарг. разг, Претърсване, тврашуване.
тарашувам нсв. нпрх. Тършувам,
тарга ж. нар. Малка дъсчена платформа или корито
с дръжки за пренасяне на строителен материал,
пръст и др. от двама души. [от ит.]
тарелка вж. т а л е р к а.
тарикат м. и тарюАтка ж. разг. Хитър и дързък
(млад) човек, изпечен (градски) вагабонтин, който
не може да бъде излъган. Прот. балама,
[ар, > тур]
тарикатлък м. разг. Качество или проява на тарикат,
тарикАтски прил. разг. Който се отнася до тарикат.
Тарикатска компания. О Тарикатска дума — жар¬
гонна дума из говора на градската младеж, напр.:
арабия, мурук, екитам. Тарикатски език — жаргон
с тарикатски думи.	1
тарифа ж. 1. Разпие на цени за превоз, мита, надници
и Др, Митническа тарифа. 2. Разпие за движение
на превозни средства; разписание. [ар.>исп., ит . ]
тарифен прил. Който се отнася до тарифа, установен
по тарифа. Тарифни цени. Тарифна ставка.
таркАн и тархан м. Употребявана през 1X—X в. пра¬
българска титла на военен или граждански управи¬
тел на област, [тюрк.]
тартДи м. Здрава и еластична синтетична материя, ко- л
ято се използва за настилка на спортни площадки,
писти за бягане и др. [фр.]
таргОшов Прил. от т ар та н. Тартапова настилка.
тёртар м. В древногръцката митология — дълбока
бездна в подземния свят, подземно царство на мър¬
твите; ад, преизподня, пъкъл, [гр]
тйртор м. нар. 1. Главатар, цар на дяволите. 2. разш.
Изобщо главатар (на пакостници, немирници). 3.
Дъното на пъкъла, [от гр.)
тарторски прил. Който се отнася до тартор (в I знач.). *
Тарторски рога.	*
тарпоф м. книж. Лицемер, [от фр. соб.]
тартюфеки прил. книж. Лицемерен,	·
тартнфщииа ж. книж. Лицемерие, лицемерство.
тархан вж. т а р к а н.
тарханА ж. прост. Триеница. [тур.]
тас м. 1. Дълбока медна паница. 2. Металически съд
за гребане на вода в баня. [перс. > тур -]
таскебап м. Виц яхния с дребни късчета месо.
тасмА ж. нар. Ивица, лента, дълга изрезка, [тур.]
таг м. старин. Крадец. Яко тат нощний.
татари мн. (татарин м. и таi арка ж.) 1. Азиатски пле¬
мена с разнороден етнически състав, които били в
състава на пълчищата на Чингис хан, завладели
През XI1I в. голяма част от централна й западна
Азия. 2. Потомци на' тези народи, населяващи глав¬
но части от Руската федерация в централна Азия.
татАреки прил. Който се отнася до татари. Татарски
език. Татарско село.
тйге м. 1. Обръщение към своя баща; татко. 2. Баща
ми, моят баща; татко. Тате не е вкъщи. Тате така
ме е учил.
татко м. 1. Обръщение към своя баща; тате, тейко,
” тато, Добър ден, татко! 2. Баща ми, моят баща;
тате. Татко е на работа. 3. Баща (па някого). Къде
е татко ти? Татко и не я пуска. Това е таткото
на моя съученик.
тДтков 1. прил. Който принадлежи на татко. Обул

960 татковина
татковите си обуща. 2. като същ. таткови мн. До¬
мът и семейството на таткото (на син или дъщеря,
които живеят отделно).
тДтковина ж. 1. Отечество, родина, 2. диал. Бащино
наследство; бащиния,
тйто и тотьо м. диал, Татко;
тОтов и тОтъов прил. диал. Татков.
татуйрам нсв. и се., прх. Изписвам трайни образи по
кожата на човешко тяло е острие, натопено в спе¬
циално багрило, [австрал.]
татуировка ж: 1. Татуиране. ' 2. Татуирана рисунка,
Моряците обичат татуировките.
татул и тОтул м. Едър отровен бурен с бели фуниевид-
нн цветове и топчест бодлив плод с черни семена,
расте край човешките жилища и по необработени
места с богата почва, ОаШга Ягашоп’шт. Татулът
се отглежда и като лекарствено растение.
татък нарч. нар. Някъде отвъд, по други места. Прот.
Т Ъ д я В а. Татък се чува женски писък.
татьшеп прил. нар. Конто се намира татък или е до¬
шъл от татък. Тия мъже ще да са татъгипи, че са
■ тъдявашни.
таферен прил. прост. Хубав, приличен, благоприятен.
Таферна мома. Не -му е таферна работата.
[ар. > тур.]	.
тофрО ж. прост. Гиздене, труфене. [ар. >тур.]
тафря нсв. прх. прост. Гиздя, контя. — се вьзвр. Гиздя
се, контя се.	·
тафта ж. Вид твърд копринен плат. Рокля от таф¬
та. [перс. > тур.]
тофтёа прил. Направен от тафта,
тахан м. 1. Каша от смлян печен сусам, от която се'
приготвя халва. 2. Тахан-халва. [ар. > тур.]
тах&пхалвО ж. Халва, приготвена от тахан..
тахикардия ж. мед. Ненормално ускорена сърдечна
дейност, [лат. <гр.]
тача нсв. прх. 1. Зачитам, почитам, уважавам. Не та¬
, чи по-стари хора. 2. Пазя, съблюдавам. Тачи всички
празници.
гячка ж. диал. * 1. Ръчна количка с едно колело, 2.
Тънка летва.	*	*
тай1 нсв. прх. Пазя нешо в тайна, не казвам другиму;
крия. Да таиш каквото са ти казали! Таи някаква
мъка в душата си. — се нпрх. Крия се, спотайвам
се. Таи се в ъгъла.	ч
тая2 нсв. нпрх. диал. 1. За сняг — т°пя се бавно. 2. За
шуплив съд — пропускам течност.
ТЙЯ вж. ТОЗИ/	.
твар ж. Всяко живо същество; живнна, животно. Зем¬
ни твари. Каква непоносима твар!
Твдему еж. твой.
твой, твоя, твое, мн. твои мест. 1, Притежателно
мсст. за 2 л. ед. — който принадлежи, изхожда или
по подобен начин се отпася до лицето, на което се
говори. Този имот е твой. Това си е твоя работа. 9
Твое задължение. Твои проблеми. 2. като същ..
твдята ж., твбето ср. Това, което мисли, желае, ‘
върши или притежава лицето, на което се говори.
Нека бъде твоята. Твоето се не губи. твоите мн.
Родителите и близките на лицето, на което ое го¬
вори. О По твоему — според тебе, както ти знаеш,
мислиш, правиш.	*
творба ж, книж. Творение, произведение. Оригинална
творба.
творение ср. 1, книж. Нещо сътворено, създадено,
произведено (по вдъхновение, с дарба); творба,
произведение. Художествено творение, Музикално
творение. 2. църк. Божие създание; твар. Кажи ми.
жалко ти творение, как се покачи тъй високо?
От.Мих.	'	.
творец м, 1, Който твори или е сътворил нещо; съз¬
дател. Творци на жизнени блага, 2. църк. Бог; съз¬
дател.
творйтелен прил. О Творителеи падеж грам. — който
е свързан с означаване на оръдие на действието, на¬
чин на действие и др. Следи от стар творйтелен
падеж в съвременния български език са запазени в
някои наречия като гърбом, деием, нощем, редом,
ребром и под.
тнйрница ж. грам. Приставка, афикс.
твдрчески прил. 1. Който е присъщ на творец, в който
има творчество; съзидателен. Творчески труд. Твор¬
ческо вдъхновение. Творчески замах. 2. Който се от¬
нася до творец, свързва се с творец, творчество.
Творчески съюз.	·
творчество ср. 1. Създаване на нещо ново, на матери¬
ални, духовни и културни ценности; съзидание. То¬
ва е негово творчество. 2. Нешо създадено, сътво¬
рено, произведено. Народно творчество. 3. Всичко
създадено от един творец. Творчеството на Иван,.
Вазов е обширно.
творя псе. прх. Правя, създавам, изработвам нещо но¬
во, някакви мотериални, духовни или културни цен¬
ности. Поетите творят песни. Народът твори сто¬
пански блага.	.
твърд1 прил. 1. Който е постоянен по форма и размер.
Срв. течен, газообразен. Твърдо тя¬
ло. 2. Който не се поддава лесно, не изменя фор¬
мата си при удар, натиск, налягане; корав. Прот.
мек. Твърди сплави. Твърд като камък. Хлябът е
станал много твърд. 3. прен. Който не се поддава
лесно на чувства и настроения, не се трогва лесно.
. Твърда жена. 4. прен. Който не отстъпва лесно,
проявява силна воля, решителност; непоколебим,
устойчив. Твърд революционер. 5. прен. Който е при¬
същ на такъв човек, който изразява решителност.
Твърда воля. Твърд характер. Твърдо решение. 6.
прен. спец. Който не се изменя, не се мени често.
Твърди цени. Твърда валута. О Твърда вода — ко-.
ято съдържа в голямо количество варовити вещес¬
тва; варовито вода.	.	.
твърд2 ж. остар. Земя (суша) яли небе. Бъди мило¬
сърдна към мене, о - твърд! Н.Лил. Земна твърд. Не¬
бесна твърд.
твърде нарч. Доста, много, извънредно. Твърде добре.
Твърде късно. Твърде бързо. Твърде богат.
твърдение ср.. Уверено и настоятелно изказана мисъл,
съждение. Не мога да се съглася с вашето твърде¬
ние. че всички са грешни.
твърдея нсв. нпрх, Ставам твърд; затвърдявам, вкорО-
вявам се.
твърдина ж. 1. Качество на твърд; твърдост. Усетих
твърдината па голата земя. 2. Нещо твърдо. Удряй
си главата в тая твърдина, да ти дойде умът! 3.
стария. Крепост. Непревзимаема твърдина. .
твърдо Нарч. от т в ъ р д. Отговарям твърдо и ка¬
тегорично. Държахме се твърдо. Твърдо е решен да
се бори.	.
твърдоглОв прил. Упорит, неотстъпчив, непокорен.
Твърдоглав човек.
твърдоглавец м. Твърдоглав човек.
> _ ·

твърдоглавие ср. Качество или проява на твърдоглав;
твърдоглавство, твърдоглавщина. От твърдоглави¬
ето си патиш. >	*
твърдоглАвство ср. Твърдоглавие, твърдоглавщина,
твърдоглавщина ж. Твърдоглавие, твърдоглавство.
твърдокрйл прил. О Твърдокршш насекоми и (съкр.)
твърдокрйля мн. зоол. -— разред насекоми, при ко¬
ито първата двойка криле са втвърдени, Со1еор1сга;
бръмбари. Светулката е твърдокрило насекомо.
твърдолинёен прил. книж. Който се придържа твърдо
към определено мнение или линия на поведение,
твърдост ж. Качество на твърд. Твърдост на минера¬
лите. Твърдост на характера.·	’
твърдя нсв. прх. Казвам, изказвам някаква мисъл,
съждение настоятелно, с увереност в истинността
на това, което говоря. Той постоянно твърдеше, че
е невинен. Твърдя, че това е негова работа. .
те1 мест. I. Лично мест. за 3 л. мн. имен. — за озна¬
чаване предмет на речта, който включва две яли
повече лица или предмети. Те са брат и сестра.
Ето парите, те са твои. Срв.; т о й, т я, т о;
т я х, г и, в м. 2. Лично мест. за 2 л. ед., вил. от
т и (в 1 знач.), кратка форма срещу т е (i с. Чакам
' те. Нашите не те познават. Тебе те търсят.
те2 част. разг. Ето, на. Те го и наш Петко. Те ви па-
ите.
част. разг. Прибавена към някои наречия или
междуметия нм придава значение на пов. гл. форма
за 2 а. мн., напр..* Хайдете да ядем.. Тихоте, деца!
Лекоте, не се блъскайте!
т. е. еж. тоест.	*
театрал м. 1. Който се занимава с театър (в 1 знач.).
2. Любител на театъра, [фр.]
театрален прил. 1, Който е свързан с театър. Театрал¬
ни представления. Театрална школа. Театрален са¬
лон. 2. прен. За поведение, държане, маниери — не¬
естествен, превзет, показен,	,
театралоича нсв. нпрх. книж. Държа се неестествено,
проявявам театралност,
театралност ж. Качество или проява на театрален
(във 2 знач.); неестествено, превзето държане,
театро ср. нар. разг. Театър,
театровел м. книж. Специалист по театрознание.
теаггрознапие ср. книж. Наука за театъра,
театър м. 1. Вид изкуство — сценично претворяване
на драматично произведение, художествено отразя¬
ване на действителността чрез действие, игра на ак¬
тьори. Обичам театъра. Теория на театъра. 2. Уч-
I	рождение или организирана група от хора, които
ι	правят такова изкуство. Сатиричен театър. Куклен
театър. Театърът дава представления в провинция¬
та. Пътуващ театър, 3. разг. Отделно такова
! представление. Бяхме на театър. 4. Сграда с поме¬
.	щение за публика и сцена за представления. Театъ-
i рът е в ремонт. 5. Драматическо и сценично твор-
;	чество на един народ или епоха. История на
»	българския театър. Съвременен театър, 6. прен.
Място на важни действия и събития. Театър на
I бойните действия, [гр. ]
j тйбе и (съкр., разг. поет.) теб мест. Лично мест., нин.
и дат. от т и. Тебе търсят. Тебе думам, дъще, се-
Г	щай се, снахо! По чувства сме братя ний с тебе.
I	Бот. Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна — за¬
'	пея, Бот.
зебешйр м. Бял мек минерал (калциев карбонат),
употребяван за писане по' черна дъска и др.
[ар.>тур.]	.	*	'
тегна 961
тебешмрея Прил. оттебешир. Тебеширан прах,
тевтоаи мм. ист. Тевтоння.
тевтопен м. 1. обикн. мн., ист. Древни племена от
германски произход, 2. Германец, немец,
тевтонски прил. Който се отнася до тевтони, тевто-
нсц_ Тевтонска раса. Тевтонски орден.
тегав прил. диал. За храна, ядиво — който мъчно се
дъвче, сдъвква; жилав.
тег&л м. Шев, линия от шити бодове, Двоен тегел.
[ТУР·]
теглилка ж. 1. Уред за мерене на тегло, тежест; вез¬
ни. 2. обикн. мн. Метални грамове за теглене, ме¬
рене на тегло.
теглило ср. нар. Мъка, тегло, патило. Робско теглило.
теглйгелен прил. книж. Който е свързан С теглене.
който тегли, влачи. Теглителна сила.
теглич м. I. Процеп на волски кола, 2. Клин, който
крепи ярема към процепа. 3. техн. Устройство за
прикачване и теглене па ремаркета, селскостопанс¬
ки машини н др.
тегло ср, 1. спец. Обусловено от земното привличане
свойство на телата да падат надолу, силата, с ко¬
ято те се стремят към центъра на земята; тежест.
Относително тегло. 2, Това свойство като коли¬
чество, измерено по определена система, изразено
в мерни единици; тежина. Петно тегло. Постоян¬
но тегло. Излишно тегло. На глед е голямо, но на
тегло е малко. 3. прен. Страдание, мъка, патило.
Голямо тегло беше през турско време.
, теглдвев прил. 1. спец. Който се отнася до тегло, те¬
жина, тежест. Тегловен анализ на веществата. Тег¬
ловни единици. 2. нар. Който е изпълнен с мъки, тег¬
ла; страдален, мъчителен. Тегловен живот.
Тегловни години.
тегловите м. нар. Страдалец, мъченик,
тёпла нсв. прх, (и нпрх.) 1. Дърпам, опъвам. Ще му
теглят ушите. 2. Приближавам към себе си; прив¬
личам. Някой ме тегли за дрехата. 3. Влача, карам
след себе си мъкна. Локомотивът тегли вагоните.
Конете теглят плуга. 4. нпрх. прен. Понасям тегло;
патя, страдам, мъча се. Много съм теглил на мла¬
дини.. 5. Меря, определям теглото на нещо с теглил¬
ка. Дай кантара да теглим чувалите. 6. нпрх. нар.
Насочвам се, запътвам се, потеглям. 7. разг. Нап¬
равям, изкарвам, извършвам нещо както трябва,
■ във висока степен; дръпвам. Теглих му едно спане.
Теглиха му един голям бой. 8. Вадя, изваждам, из¬
смуквам (вода или друга течност). Теглим вода от
кладенеца. Фитилите теглят гнойта от раната. 9.
Вземам, получавам (пари) от влог, отпуснат заем
или кредит от банка и под. Ще тегля един заем.
'— се нпрх. 1. Дърпам се, правя усилие, стремя се
да се освободя от някого, нещо. Аз го държа, той се
тегли. 2. прен. Държа се настрана, отбягвам някого
или нещо; дърпам се. Поканихме го, но той нещо се
тегли, тегли ме нпрх. Имам интерес, влечение към
нещо. О Тегля една мя1ва‘. Тегля жребий*. Тегля ка¬
иша*. Тегля към някого — проявявам предпочитание,
обявявам се на нечия страна. Тегля разноски разг, —
плащам. Тегля черта (лиши, бразда, подпис) — нап¬
равим, изкарвам, слагам. Тегля черга на нещо
— слагам край, правя равносметка,
тегна нсв. нпрх. разг. Тежа. Колко тегне един хляб?
Тегне ми на ръката. Краката ми тегнат..
61. Български тълковен речник
4

962 тегоба	’
тегоба ж. Ь Задължение на гражданите към държа¬
вата, града или селото; повинност. Военна тегоба.
Пътна тегоба. 2. Мъка, тегло, грижа.
тегота ж. 1. Тежко, досадно чувство, усещане, причи¬
нено от неприятна работа, задължение; досада,
отегчение. Мъчи ме тегота. 2. рядко. Горещо и за¬
душно време.
теготйя ж. нар. Голяма тегота. .
тсготя сс пее. нпрх. нар. Досадно ми е, скучая.
тежа нсв. нпрх. 1, Имам определено тегло, тежест,
тежина; тегна. Детето тежи 20 кг. 2. Имам го¬
ляма тежест, много съм тежък. Тоя куфар много
тежи. 3. прен. Имам значение, влияние, важен
съм. Думите му тежат. Всеки трябва да тежи
на мястото си. 4. прен. Измъчвам някого, при¬
чинявам някому грижи и неприятности, смуща¬
вам съвестта, душата някому. Самотата ми те¬
жи. Това ми тежи па съвестта. тежи ми нпрх.
Изпитвам неприятно чувство; мъчно ми е.
О Всеки камък тежи на мястото си — всяко не¬
що е ценно там, където е необходимо, за където
е предназначено.
тежест ж. 1, Тегло (в 1 и 2 зиач.). Център на те¬
жестта. Определете тежестта на товара. 2. '
обикн. мн. Нещо тежко, тежък предмет. 3, само ед.,
прен. Неприятно усещане за пълнота в [някой орган
на] човешкото тяло. Мъчи ме някаква тежест в
стомаха- 4. прен. Важност, значение. Той е човек с
тежест. 5. прен. Отговорност, задължение. Върху
кого ще падне тежестта на тези разходи? <> Вди¬
гане на тежести — спортна дисциплина, при която
тежести със специална форма се вдигат с ръце и. се
задържат над главата.	·	"
тежина ж. Тегло, тежест. Дърветата се огъват под
тежината на снега.
тёжко 1. Нарч. ог тежък. Колата върви тежко.
Тежко се понася такава загуба. Дишам тежко. Го¬
вори бавно и тежко. 2. Като сказ. опред. — за оз¬
начаване, че някой изпитва, понася някаква физи¬
ческа тежест или душевна мъка, страдание.
тежко межд. В съчет. с кратка форма на личи. мест.
в дат. — за израз на съжаление, съчувствие към ня¬
кого или като закана, .за означаване, чс някого го
очаква нещо лошо, неприятно; горко. Тежко ти,
ако ни издадеш! Врат брата не храни, тежко му,
който го няма. Погов.
тежко- Съставна част на сложни думи със значение
„тежък, с голяма тежест, тежко“, напр.: тежкоат-
лет, тежковъоръжен, тежкоподвижен. тежкото¬
варен и под.	-
тежкоатлет м. Спортист, който се занимава -с тежка
атлетика.
тежкоатл^етйчески прил. Който се отнася до тежка ат¬
летика.
тежкотйя ж. разг. Нещо тежко, много тежък предмет
или работа. Тая тежкотйя не може да се носи. Все
на нас ли се пада тежкотията?
тежкоподвижен прил. Който се движи бавно, тежко, с
усилие.	’
тежкотоварен прил. Който вози, предназначен е за во¬
зене, прекарване на тежки товари. Тежкотоварни
влакове. ’
тежкотоварник м. Машинист на влак или шофьор,
който превозва тежки товари.
тежнёние ср. книж. Влечение, склонност. Няма теж¬
нение към никаква професия.
тежнйя нсв. нпрх. книж. Имам влечение, клоня към
нещо.
тежък прил. 1, Койго е с определено, някакво тегло,
тежест. Колко е тежък товарът ви? 2. Който има
голямо тегло, тежест. Тежък товар. Тежък камък.
* Куфарът е доста тежък. 3. Който става, извършва
се с голяма сила. Тежък удар. 4. прен. Който изис¬
ква големи усилия, напрежение; труден. Тежка за¬
дача. Тежък физически труд. 5. прен. За човек —
който е много важен, с голямо значение и автори¬
тет. Тежък търговец. Тежък чорбаджия. 6. прен.
Който се двшкй мъчно, бавно или прави, върши не¬
що с нежелание, с неудоволствие. Тежък човек.
Много е тежък на обещания. 7. прен. В който има
много мъчнотии и неприятности, който трудно се
понася, преживява. Тежък живот. Тежка година.
Тежки времена. Тежко състояние. Тежко заболява¬
не, 8. прен. Много голям, значителен, сериозен.
Тежко наказание. Тежка вина. Тежка отговорност.
9. прен. За въздух, миризма и под. — нечист, неп¬
риятен, 10, Който е снабден, въоръжен с мощни *
средства за оой. Тежка артилерия. 11. За жена или
женско животно — бременен. О Тежка атлетика*.
Тежка гемия разг. — бавен и важен човек. Тежка
дума — а. Обидна, оскърбителна, б. Важна, реша¬
ваща. Тежка загуба — голяма, мъчителна загуба.
Тежка ръка — която нанася силни и болезнени уда¬
ри.
тез Мест.., съкр. (разг. и поет.) от т е з и. В тез гър¬
ди веч любов не грее. Бот.
теза ж. 1. Основно положение, твърдение при научен
спор. Прот. антитеза. 2. филос. Във филосо¬
фията на Хегел — изходен момент в схемата на ди-
алектическото развитие, Срв. антитеза,
с и н те з а. 3. Научно съчинение, в което се за¬
щитава някакво твърдение или се доказва нещо,
[гр.]	’	'	*	'
тезгях .w. 1. Маса в кръчма или дюкян, на която се
извършва продажбата; щанд. 2. Поставка, вид ма¬
са, на която работи дърводелец, обущар и др.
[перс. > тур.]
т&и вж. този.
тёзке м, 1. Основна мисъл, основно положение, което
’ .се развива в съчинение, доклад и под.; теза. 2.
обикн. мн. Формулирани накратко, нахвърляни ос¬
новни положения, идеи на съчинение, труд и под.
Тезиси за доклад, [гр.]	.
тезисен Прил. от т е з и с.
тейзъм м. книж. Религиозно-философско учение, вяра
в съществуването на единен личен бог, който е съз¬
дал света и го .управлява. Срв. д е и з ъ м,
п а н т е и з ъ м, [от гр.]	'
теин м. спец. Кофеин, [кит..]	‘	‘
тейст л». и тейстка ж. Пивърженик на тсизма.	‘
теистйчен прил. книж. Който се отнася до тейст и тс-
изъм. Теистичен възглед върху света.
тейко м. нар. Татко. Тейко ме изпрати при вас. Много
здраве на тейко ти.	·	-
тейков прцл. Татков.
тек м. разг. 1. Нечетно число. Чифтовете са от дяс¬
ната страна, а тековете — от лявата. 2, Едини¬
чен предмет, обикн. такъв, който е част от двойка
предмети,, от чифт. 3. като прил. неизм. Сам, сами¬
чък, без другар. Останах с тек кон. [тур .]
тека нсв. нпрх. 1. За река, вода, течност — движа се

в определена посока, спускам сс по наклон, лея се,
бликам. Тук реката тече бързо. Сълзи текат от
очите ми. Юнакът лежи, кръвта му тече. Бот. От
дървото тече смола. 2, За съд, покрив, обувки и др.
— пропускам течност навътре или навън, изпускам,
не задържам течност. Покривът тече. Бъчвата те¬
че. Обувките ми текат. 3. За време, дни и. под. —
минавам, преминавам, изминавам. Спокойно тече-
ха дните под бащиния покрив. Часовете текат не¬
усетно. 4. За заплата, лихви и др. — продължавам
да съществувам, да се реализирам, осъществявам,
натрупвам. Нищо не работят, но заплатите им те¬
кат. 5. диал. Обикн. в народни песни: тичам. Ста-
нината стара майка теком тече, виком вика.
Нар .п. О Ако не тече, капе — има, получават се
постоянни, макар и малки облаги. Дето е текло,
пак ще тече — ще се върне доброто минало, ше
провървят работите. Раната тече — отделя гной
или кръв. Текат ни лигите — много ми се иска не¬
що.
тиквам нсв., теква св. нпрх., обикн. в 3 а. Започвам
(изведнъж) да тека; потичам, бликвам. Текнаха
мътни порои.
теква ни нсв., тСкнс ни св. нпрх. разг. Идва ми на ум;
хрумва ми. Текнало му и заминал.
текме ср. прост. Конски или магарешки ритник със
задните крака; чифте, [тур]
теква вж. т е к в а м.
текне ми вж. т е к в à м и.
теком нарч. диал. Обикн. в народни песни: с тичане,
тичешком. Станалата стара майка теком тече,
виком вика. Нар.п.
тСкст м. I. ез. Произведение на речта, последовател¬
ност от думи и изречения, построена по правилата
на даден език и представляваща съобщение. Текст
на телеграма. Лингвистика на текста. 2. [Къс, от¬
къс от] словесно произведение. Текст за превод. Ла¬
тински текстове. 3. Писано обяснение към чертеж
или картина. 4. Думи към музикално произведение.
Текст на песен, [дат.]
текстил м. Платове, тъкани, тъкани изделия (за об¬
лекло, битови нужди и др.). Въжен текстил. Паму¬
чен текстил, [лат.]
текстилен прил. Който сс отнася до текстил. Текстил¬
ни стоки. Текстилна фабрика. Текстилни влакна.
текстилец м. и текстилка ж, Производител на текс¬
тил.	’
текстов я [рус.] текстови прил. Който се отнася до
текст. Текстови разлики. Текстови редактор.
текстообработващ прил. Който се отнася до обработ¬
ка, редактиране на текст. Текстообработващи сис¬
теми.
текстуОлея прил. книж. I. Дословен, точен, буквален.
Текстуален превод. 2. Който е във вид, форма на
текст. > > Планът е разработен на карта и текс¬
туално.	.
тектоника ж. спец. Строеж на земната кора и геоло¬
гическите процеси, които стават в нея. [гр.]
тектонйчен, тектонйчески и тектбнски прил. спец. Кой¬
то се отнася до тектоника. Тектоничпи явления.
Тектонско развитие на Средногорието.
текучество ср. канц. Чести, непрекъснати променя в
личния^ състав на учреждение, фабрика и др. [от
РУС.] '
текущ прил. 1. [!!} Течащ. Текущи води. 2. За време,
месец, година — който тече, протича сега, който
’ още не е изминал, изтекъл. През текущия месец. 3.
I
I ■
телетрафм>-П(Нценскм 963
Който се извършва, става в момента или редовно,
постоянно, периодично. Текуща работа. Текущо
производство. Текущи разходи. Текуща политика.
Текущ ремонт. О Текуща сметка — влогова смет-
‘ ка, по която неограничено, по всяко време може да
се внасят и теглят суми. [рус.]
тел, -ът м. и -тО ж. Метална жица. Желязна тел.
Връзвам с тел. О Бодлива* тел. [тур.]
теле, мн. телета и телци, ср. 1. Малкото иа крава. Си¬
во теле. В гора расъл, телци пасъл. 2. Малкото на
биволипа; турме. О Гледам като теле — гледам
глупаво, тъпо. Търся* под вола теле.
теле- Съставна част на сложни думи със значение
„който се осъществява или действа на (далечно)
разстояние, който се отнася до телевизия“, напр.:
телевизия, телеграф, телезрител, телекомуника¬
ция, телепатия, телефон и под. [гр.]
телевизионен прил. Който се отнася до телевизия,
предназначен за 'телевизия. Телевизионно предаване.
Телевизионен предавател. Телевизионна антена. Те¬
левизионен апарат.
телевизия ж. 1. [Начин, средство, система за] преда¬
ване и приемане на картина, образ (и звук) на раз¬
. стсяние с помощта на радиоелектронни устройст¬
ва. Гледам филм по телевизията. 2, Предприятие
за производство и излъчване на цовиця, филми,
представления, спортни състезания и др. по този
. начин. Работи в националното телевизия. Частна
телевизия, [от гр. 4- лат.]	*
телевйзор м. Приемателен апарат за телевизия. Цве¬
тен телевизор.
телеграма ж. 1. Бързо съобщение, предадено по те¬
леграф. Подавам телеграма. Изпращам телеграма.
Получавам телеграма. 2. Лист хартия, бланка с
текст на такова съобщение. Разтварям и чета те¬
леграмата. [гр,]
телеграмеа Прил. от т е л е г р а м а.
телеграф м. 1, Съобщително средство за предаване и
приемане на сигнали, на писмени знаци от разсто¬
яние чрез електрически импулси, специално когато
предаващите и приемащите станции са свързали
чрез проводник. Съобщавам по телеграфа. Селото
е свързано с града само с телеграф. 2. Здание, по¬
мещение, където се подават телеграми. Поща и те¬
леграф. О Безжичен телеграф — телеграф без жи¬
чен проводник; радиотелеграф,	‘
телеграфев прил. Който се отнася до телеграф. Телег¬
рафен стълб. Телеграфен апарат. Телеграфна- лен¬
та, О Телеграфен стил — стил на речта, който сс
отличава с пределна краткост на изразите. Телег¬
рафна агенция*.
телеграфирам нсв. и св., нпрх. Съобщавам по телег¬
раф, изпращам телеграма. Телеграфирах за присти¬
гането си.
телегрнфйст м. и телегряфйстка ж. Лице, което рабо¬
ти на телеграфен апарат.	.
телеграфйчеи и телеграфйчески прил. Който се отнася
до телеграф и до телеграма. Телеграфическо съоб¬
щение. > > Отговарям телеграфйчески.
телеграфни ж. Област от съобщителната техника, те¬
ория и практика на предаването н приемането на
текстови съобщения на разстояние, главно с по¬
мощта на телеграф, [от гр.]
телеграфо-цбщецски прил. Който се отнася до тслег-

964 телеграфче
раф и поща; телеграфен и пощенски. Телеграфо-по-
щенска станция.
телеграфче ср. Саксийно цвете „с дълго провесено
стъбло.	•	,
телекомуникационен прил. книж. Който се отнася до
телекомуникация; далекосъобщителен. Телекомуни¬
кационен спътник. Телекомуникационни услуги,
телекомуникация ле. книж. Съвкупност от методи и
средства за изпращане и приемане на съобщения на
разстояние, по телефон или телеграф чрез радио¬
сигнал или по проводник, [от гр.+ лат.] .
телекс м. 1. Международна абонатна система за те¬
леграфна връзка чрез телетипни машини. 2. Теле¬
типна машина от тази система. 3. Изпратено или
получено по тази система съобщение. [по англ.
търг, марка)	.	. ,	»
телексен прил. Който се отнася до телекс. Телексна
връзка.	·	*
телен1 прил. Който ое отнася до тел, направен от тел.
Телена ограда, Телет въже. Телена мрежа..
телен2 прил. За крава, биволица — който е с плод в
утробата; стелен.
телеобектив м. спец. Обектив за снимане на отдалече¬
ни обекти.	.
телеологйчен прил. книж. Който се отнася до телео¬
логия, характерен е за телеологията. Телеологично
обяснение на събитията.
телеолшшя ж. книж. Идеалистическо философско
учение, според което всичко в природата е устроено
целесъобразно и всяко развитие е осъществяване на
. по-рано, предварително поставена цел. [гр.]
телепат м. Човек е телепатични способности,
телепатичен прил. книж. Характерен за телепатия. Те¬
лепатична връзка. .
телепатия ле. книж. Предаване и приемане на образи
и мисли от един човек на друг от разстояние 'без
материален посредник. [гр.]
телёсен прил. Който се отнася до тялото (на човека).
Телесна температура. Телесни празнини. Телесно на¬
казание. Телесна повреда. Телесни упражнения.
О Телесно възпитание остар. т— гимнастика, физи¬
ческа култура, физическо възпитание,
телсскдп м. Астрономически инструмент за наблюда¬
ване, изучаване и фотографиране на небесните све¬
тила; далекоглед. Оптичен телескоп. Огледален те¬
лескоп. [гр.]
те^кбоеи Прил. от т е л е с к о п,
телескопйчен прил. 1. Който се отнася до телескоп,
осъществява се или се наблюдава (само) с помощта
* на телескоп. 2. Който . се състои от концентрично
разположени една в друга тръбовидни части и се
разтегля и свиаа подобно на телескоп, зрителна
тръба.	■
телйсно Нарч. от т е л е с е я; физически. Телесно
слаб.
телетйп и [англ.] телетайп м. Буквопечатащ телегра¬
фен апарат. [от гр.]
телетшШет м. и телепшйстка ж. Телеграфист, който
работи иа телетия.
телефакс и (съкр.) факс м. 1. Апарат за предаване и
приемане ка писмен текст, графики и др. чрез те¬
лефонната мрежа. 2. Изпратено или получено по
такъв начин съобщение (писмен текст, графика и
др.), [от гр. + лат.]	.
телефаксен Прил. от т е л е ф а к с.
телефби м. 1· спец. Устройство за преобразуване ка
електрическите трептения в звукови. Откривател
на телефона. 2. Система от електрически апарати
и устройства за пренасяне на звук, главно човешка
реч на разстояние. Говоря по телефон. В града ни
има телефон. 3. Апарат за разговор, включен в та¬
кава система. Телефонът звъни. Телефонът ми е на
масата, Кой е на телефона? [от гр.]
телефонен прил. Който се отнася до телефон. Телефо¬
. нен апарат. Телефонен разговор. Телефонна центра¬
ла. Телефонни кабини. -.
телефонирам нсв. в се., нпрх. Обаждам се, съобщавам
някому нещо по телефон. Телефонирах му. че ще
отида.
телефонист м. и телефонистка ж. Служител, който
свързва за разговор отделни телефонни постове·
телефонограма ж. Писмено съобщение, предадено по
телефона. Диктувам телефонограма. [гр,]
телец м. 1. старин. Теле. 2, като соб. Зодиакално съз¬
вездие и зодиакален знак, зодия на м. април.
О Златев телец книж. — а. В старозаветните пре¬
дания - златен идол на бик, на който се покланяли
евреите, б. прен. Олицетворение на силата, властта
на златото, парите, богатството. Кланям се на
златния телец.
телешки прил. 1. Който се отнася до теле. Телешка
глава. Телешка кожа. Телешко месо. 2. като същ.
телешко ср. Телешко месо или ястие от такова ме¬
со. Телешко варено. О Телешки възторг — глупав,
безпричинен възторг, t
телица ж. Млада крава или биволица, която още не
се е телила; юница, турмакиня.
т^лва вж. телен2.	-
телодвижение ср. книж. Движение с тялото. Ловки те¬
лодвижения.	’
телом нарч. По отношение на тялото, с тялото си; фи¬
* зическн, телесно, О Телом в духом — физически и
духовно, изцяло.	*	/
телосложение ср. книж. Външен вид, форма, строеж
на човешкото тяло; фигура. Хубаво телосложение.
Атлетическо телосложение.	.
телохранител м. Човек, който пази, охранява някое
(високопоставено) лице.
телфер м. спец. Повдигателно-транспортна машина
за преместване на товари от едно място на друго,
която <е състоя от лебедка н количка, ходова част,
придвижваща се по висящ еднорелсов ' път.
[англ. < гр.]	t
телцд ср. Умал. от т я л 0. Дете със слабичко телце.
О Бели кръвни телца — левкоцити. Червени кръвни
телца — еритроцити,
телци вж. теле..··
телчар м. и телчйрка ж. Пастир а гледач на телета,
телчДрник м. Помещение, обор за отглеждане на те¬
лета.
. теляк м. Лице, което изтърква и измива къпещи се в
баня. [ар.тур.]	ч	.
теля се нсв. нпрх. 1. За крава, биволица, кошута —
раждам. Кравата ни се тели всяка година. 2. За теле
— раждам се.
тем вж. т я м.
тема ж. 1. Основна мисъл, предмет на разсъждение,
сюжет на съчинение, беседа, разговор и пр. Разви¬
вам тема. Тема за разказ, Търся тема за разговор.
Отклонявам се от темата. 2. Основен мотив на
музикално произведение. Тема с вариации. [гр.]
темаяД ср, Мохамелански поздрав с поклон и допира¬
не на дясната ръка до чедото, устата и гърдите,
[ар. > тур.]
тематика ж. Сбор, съвкупност, система от теми (в 1
знач.). Съвременна тематика в творбите на млади¬
те поети. '
тематичен прил. Който се отнася до тема и до тема¬
тика. Тематично разнообразие. Тематичен план. Те¬
матична разработка. О Тематичен каталог — кой¬
то е нареден според вида и съдържанието на
книгите, а не по имената на авторите..
тембър м. книж. Качество, характерна особеност,
багра на звука на музикален инструмент или чо¬
вешки глас, -независимо от височината и силата на
основния тон. Приятен тембър, [фр.]
теме ср. Горна част на главата между челото и тила,
Голо теме. Удрям по темето.	*
тембл м. остар. , Основа на сграда, [гр.]
теменен прил. Които се отнася до теме. Теменна кост.
теменуга ж. Теменужка.
теменугов прил. Който е от теменуга. Теменугов ко¬
рен. Теменугово семе,
теменужен прил. 1. Който е с мирис на теменужки, Те-
менужен дъх. 2. Който има багра, цвят на теменуж¬
ки: гьмнолилав, морав, виолетов. Теменужка ве¬
чер. Теменужено небе.
теменужка ж. 1. Пролетно цвете с малки морави
цветчета и силна приятна миризма, Ую1а обога(а;
виолетка. 2. Пролетно и лятно цвете с пъстри цве¬
тове без миризма, Ую1а 1псо)ог. 3. Градинско цвете
с по-едри и различно обагрени цветове без мириз¬
ма, Ую1а а]1а1 са.
темерутт|нн] разг. Навъсен, мрачен, мълчалив и опак
човек. [ар. >тур>.]
темляк м. Ремък с кожена или сърмена топчица, при¬
вързан около дръжката на сабя. [рус. < татар.]
темп м. Степен на бързина при изпълнение на нещо.
Забавям темпа. С бързи темпове, [лат.]
тёмпера ж. спец. 1. Водноразтворима боя за рисува¬
не. приготвена с яйчен, жълтък, казеин и др. 2. Кар¬
тина, нарисувана с такива бои. [ит.]
темперамент м, 1» Проява на жизнена активност, степен
на възбудимост и бързина на реагиране, Горещ тем¬
перамент. Холеричен темперамент. Сходни темпера¬
менти. 2. Силна възбудимост, жизнена- активност.
Човек без темперамент. Свиря с темперамент. [лат,]
темпераментен прил. Конта е с жив, буен темпера¬
мент, който лесно се възбужда и силно реагира.
. Темпераментен човек. Темпераментна игра.
темпераментиост ж. Качество на темперамент,
температура ж. 1. Топлинно състояние, степен на наг-
рятост или студенина на дадена среда или тяло. Ви¬
сока температура. Температурата пада. Темпера¬
тура на кипене. 2. Повишена топлата на тялото
при болест. Имам температура. [лат.] ♦
температурен прил. Който се отнася до температура.
Температурни колебания.
темпо ср. 1, Скорост, с която се изпълнява музикално
произведение. Бързо темпо* Засилвам темпото. 1.
Темп, скорост, [ит,]
темпов прил. Който се отнася до темп, който се от¬
личава с висок темп.
темпорален прил. 1. книж. рядко. Временен, преходен.
2. грам. Който се отнася до глаголно време. Тем¬
порални форми и значения.
темяа еж. тамян.	'
теманка еж. тамянка.
теодолит 965
теи м. Цвят на кожата у човек. Лицето и има хубав
тъмен тен. [фр.]
тенденциозен прил. Който съдържа тенденция (във 2
знач.), направен е с умисъл. Тенденциозен роман.
Тенденциозно съобщение.	_
теядеиπиΠзноcτ ж. Качество на тенденциозен. Тенден-
щюзност в изкуството.
тенденция ж. 1. Насока, посока в развитието на нещо
или стремеж, склонност, наклонност към нещо. Но¬
ви тенденции в литературата. Проявява тенден¬
ция за сближение. Противоположни тенденции. 2.
Предвзета идея, предварителна мисъл, умисъл, на¬
мерение. Тенденцията на разказа е да се изтъкнат
предимствата на кооперациите. [лат.]
тендер м. спец. Специален вагон за въглища и вода,
закачен непосредствено за локомотива, [англ.]
тенджера ж.- Дълбок съд, в който се вари ядене.
Емайлирана тенджера. Готвя в тенджера. Елект¬
рическа тенджера. О Търкулнала* се тенджерата*
та си намерила похлупака.
тенеке ср. и тенекия ж. 1. Тънък метален лист. Бяло
тенеке. Кутия от тенеке. 2. Висок четвъртит съд,
направен от такъв лист. Газено тенеке. Една тене¬
кия мас. О Връзвам някому тенеке — измам-
вам някого, пращам го за зелен хайвер, подигра¬
вам му се. ’[англ.> тур.]	.	,
тенсксджнШпша ж. Тенекеджийска работилница,
тенекеджийски прил. Който се отнася до тенекеджия.
Тенекеджийски ножици.
тенекеджййство ср. Занятие, поминък на тенекеджия.
тенекеджия ж. Занаятчия, който работи тенекиени из¬
делия.
теяекёи и тенекиен прил. 1. Направен от тенеке. Тене¬
киено канче. Тенекиен покрив, 2. прен. За глас, звук
— резлив и неприятен.	.
теиекййкя ж. 1. Малка изрезка от тенеке. 2 Малък и
малоценен тенекиен предмет. Накичил се с разни
тенекийки.
тенекия вж. тенеке.	.
теизух м. Бяла, много рядка и тънка памучна мате¬
рия. [неиза.]
тензухен Прил. от т е н з у х. Тензухени пердета. *
теняе м. Спортна йгра с ракета и малка топка, която
се играе от двама или две двойки противници на
специално игрище, разделено с ниско опъната мре¬
жа. > > Като съставна част на сложни думи, напр.:
тенис-верига, тенис-корт, тенис-състезание и под.
[англ.]
тенисеи Прил. от т е и и с.
, тенисист м. и тенисистка ж. Спортист, който играе
тенис.	♦
тёнвя ж. Паразитен плосък членест червей, който се
развива в червата на човек или някои животни.
Свинска тения. Кучешка тения. [гр.] ’
тендр м. 1. Най-висок мъжки певчески глас. Лиричен
•тенор. Приятен тенор. 2, Певец с такъв глас. Пръв
тенор в операта, [ит]	.
теябров прил. Който се отнася до тенор, предназначен
за тенор. Тенорова партия.
теита ж. Опънат сенник, навес върху палуба на ко¬
раб, върху тераса или пред входа, до стената на за¬
ведение. [от лат.]	*
теодолит м. спец. Преносим оптико-механичен уред за
измерване на хоризонтални и вертикални ъгли в ге-

966 теократйчен
одезията, астрономията и др., чиято основна част
е малък телескоп, движещ се в хоризонтална и вер¬
тикална плоскост, [от гр.]
теократйчен и теократически прил. книж. Който се от¬
нася до теокрация.	.
теокрация ж. книж. Форма на управление, лри която
политическата власт е в ръцете на духовенството,
[гр·]	■	.
теолог м. книж. Богослов, [гр.]
теологичен и теологически прил. книж. Богословски.
теология ж. книж. Богословие. [гр.]
теорема ж. Математическа истина, верността на коя¬
то може да се докаже. Питагорова теорема. Доказ¬
вам теорема. ·. [ιρ.]
теоретязйрам нсв. нпрх. 1. Занимавам се с теоретични
въпроси, разсъждавам по теоретични теми. 2. прен,
Прекадено много и отвлечено умувам, разсъжда¬
вам. Обича да теоретизира.
теоретик м. Човек, който се занимава с теоретични
въпроси. Добър теоретик.
теоретичен и теоретически прил. 1. Който е основан на
теория. Теоретичен извод. Откривам по теоретичен
път. 2. Който разглежда теорията на известна на¬
ука. Теоретична физика. Теоретична механика. 3. '
Основан върху теория, откъснат от практиката. Не¬
говото схващане е съвсем теоретично. > > Теоре¬
тически погледнато. той.е прав.
теория ж. 1. Система от ръководни идеи, от основни
възгледи. Теория на политическата борба. Нова те¬
ория за същината на изкуството. 2. Обяснение на
закономерностите в развитието па природата и об¬
ществото. Атомна теория. Теория за светлината.
Теория за произхода на Земята. 3. Съвкупност от
знания, които улесняват усвояването на известно
умение. Теория на шаха. 4. Схващане, обяснение.
, Той има своя теория за ползата от пушенето.
О На теория — с думи, теоретично, [гр.]
теосбф м. и теософка ж. книж. Последовател на те¬
ософията.	.
теософия ж. книж. Религиозно-мистично учение за
възможността да се постигне единение на човешка-
♦ та душа с божеството и за непосредствено общува¬
не с отвъдния свят (по пътя на прозрението, чрез
магия, окултизъм, спирнтизъм). [гр.]
теософски прил. книж. Който се отнася до теософия
и до теософ. Теософска литература. Теософско
обяснение на света.
тепавица ж. Съоръжение, приспособление за тепане
на вълнени тъкани, обикн. чрез използване на вод¬
на сила; валявшца..
тепавнчар м. и тепавичарка ж. Съдържател или ра¬
ботник на тепавица; валявичар.
тепавичарски прил. Който се отнася до тепавичар. Те¬
павичарски занаят.
тепавмчарегво ср. Занаят, занятие и поминък на тепа ·
вичар.	·
тепаяичен прил. Който се отнася до тепавица. Тепави-
чен чук. Тепавично колело.
тепам и тепя нсв. прх. 1. Правя вълнена тъкан да ста¬
не по-гъста и по-плътна, като я поливам с гореща
вода и удрям със специални дървени чукове; валям.
2. разг. Бия, бъхтя, убивам,
тепё ср. диал. X Връх. 2. Могила, хълм. Пловдивски
тепета. [тур.]
тепегьбз прил, прост. Безочлив, безсрамен, [тур.]
тепегъозлък м. прост. Безочлнвост, безсрамие,
тепах м. Дебело меко покритие, върху което играят,
състезават се борци, гимнастици, [нем. < гр.]
тёнкав прил. Който тепка, заеква, пелтечи. Тепкав чо¬
век.
тепкам нсв. нпрх. Заеквам, пелтеча.
тен син ж. Голям, кръгъл и разлат меден съд, в който
се пече. Калайдисана тепсия. Баница в тепсия.
О Поднасям па тепсия — давам наготово, [тур.]
тепърва нарч. 1. Отсега, от'сега нататък. Тепърва е зи-
• ма. Той тепърва ще види мъка. 2. Едва сега, за пръв
път сега. Тепърва днес останах свободен.
теракота ж. спец. I. Изпечена чиста глина. 2. Худо¬
жествени изделия, съдове, облицовъчни плочки и
др. от печена глина, не покрити с глазура, [ит.]
теракйтен прил. Който се отнася до теракота. Терако-
тени плочки.
терапевт м. спец. Лекар, който се занимава с терапия,
с .лечение на вътрешните болести; интернист,
терапевтика ж. спец. Дял от медицината, наука за те¬
рапията, за лекуване и гледане на болни, [гр.]
терапевтичен прил. спец. Който се отнася до терапев¬
тика и терапия.	,
терапия ж. спец. 1. Съвкупност от методи за лекуване
на дадена болест. Терапия на туберкулозата. 2.
Дял от медицината, който разглежда вътрешните
болести и тяхното лекуване; терапевтика, 3. Отде¬
ление за вътрешни болести в болница; вътрешно
отделение. Постъпил в терапията. 4. Като състав-'
на част на сложни думи, напр.: иглотерапия, психо¬
терапия, хидротерапия. [г-р.]
тераса ж. 1. Земен насип, приповдигната площадка.
Пред къщата има тераса. 2. Голам балкон, веран¬
да. Лятно време спя на терасата. 3. Плосък пок¬
рив на сграда. 4. Всяка от поредица стъпаловидно
разположени хоризонтални или леко наклонени
равнини. [фр.]
терасирам нсв. и св., прх. Правя тераси, оформям да¬
дена наклонена земна повърхност на тераси (в 4
знак.).
терасовйден прил. Който има вид на тераси (в 4 зяач.).
Тераспвидна местност.
терлжумап|ши| м. остар. Преводач, Драгоман.
[ар. > тур.]	·	■
терезйя и терзня ж. остар. прост. 1. Ръчна теглилка
с кобилица и две блюда; къпъни. 2. Либела,
[перс. > тур..]	.
терен м. 1. Земя, земна повърхност, местност,
обикн. от гледна точка на характера, външния й
вид. Песъчлив терен. Сух терен.. Твърд терен.
Пресечен терен. Трудно проходим терен. 2. Специ¬
ално 'пригодена,“ обзаведена площадка или изоб¬
що пространство, място, поле за провеждане, осъ¬
ществяване, извършване на някаква работа,
дейност. Терен за игри. Терен', удобен за ски. Фут¬
болен терен. Мачът ще се играе на чужд терен.
3. жар?, разг. [Мяето за] младежке таи цона заба¬
ва. [фр.]
терёнен прил. Който Сс отнася до терен,
тереше ср. спец. Ароматно масло, подобно на розово¬
то, но без химическите му свойства, добивано от
южно индрише. [ар. > тур.]	,
терзание ср. Душевна болка, нравствено страдание.
Изпитвам мъки и терзания.	>
терзая нсв. прх. Измъчвам душевно, причинявам
нравствено страдание. Страшна мисъл ме терзае.

— се нпрх. Измъчвам се душевно, изпитвам душев¬
на болка.
терзийски прил. Шивашки. Терзийски ножици.
терзая1 м. остар. Шивач, абаджия, [тур.]
терзйя2 вж. т е р е з и я.
тернер м. Всяка от няколкото породи кучета за лов
на животни, които се крият в дупки под земята. [от
фр., англ.]	'
териториален прил. Който се отнася до територия. Те¬
риториални промени. Териториални искания. О Те¬
риториални води — крайбрежна част от море с оп¬
ределена ширина, която се намира под
суверенитета на държавата, владееща съответния
бряг.	-
територия ж. Земно пространство с определени гра¬
ници. Територия на Държава. Свободна територия.
Минавам в територията на чужда държава, [лат.]
терк м. прост. 1. Образец, модел, кройка. 2. прен.
Своеобразен, неразбран човек, [ар. > тур.] -
тёркам нсв. трх. разг. За малко дете, куче и др. —
тичам след някого.
терлйк и тър.тък м. Плитка домашна обувка от дебел
вълнен плат. Ходя по терлици. [тур.]
термален прил. За вода, извор — природно топъл; ми¬
нерален, Термални бани. [гр.]
термин м. Дума или израз, присъщ на някой дял от
наука, изкуство, техника, занаят, спорт и др., напр.
операция| (медицински, търговски и военен
термин), палатален (езиховедски термин),
разпилявам (словослагателски термин),
[лит.]
терминал м. книж, 1. Край, трайна точка на нещо. 2.
Апарат за предаване и приемане на информация
към или от компютър, [англ. < лат.]
терминологичен прил. Който се отнася до терминоло¬
гия.' Терминологична лексика.
терминология ж. Съвкупност от термини, употребява¬
ни в известна област. Техническа терминология.
Граматична терминология.
термит* м. спец. Смес от стрити на прах метални оки¬
си и алуминиев прах, която при запалване отделя
много топлина и развива много висока температу¬
ра. [от гр.]
термйт2 яж. термити.	’
термитен* прил. спец. Който се отнася до термит1;
термитов. Термитна смес. Термитно заваряване.
термитен2 прил. книж. Който се отнася до термити.
Термитни мравуняци. .
термити мн. (термит м.) зоол. Подобни яа мравки на¬
секоми, главно в тропическите области, които жи- .
веят на огромни колонии, ядат дърво и повреждат
живи дървета, мебели,, къщи и др.; бели мравки, [от
п>.]
термитов прил. спец. Който е от термит1. Термитови
запалителни бомби.
термйчен прил. спец. Топлинен, Термични явления.
Термична обработка. [гр.]	'
термо- Съставна част на сложни думи със значение
„който се отнася до топлина, температура; който е
получен или се обработва чрез нагряване, прн ви¬
сока температура“, напр.: термометър, термоизо¬
лация, терморегулатор, термоустойчив, термояд¬
рен и под. [гр.]
термоелектроцентрйла ж. Топлоелектроцентрала,
термоизолационен прил. спец. Топлоизолационен,
термоизолации ж. спец. Топлоизолация,
термометър м. Уред за измерване на температура.
терцина 967
* *
Срв. топломер Живачен термометър. Ме¬
дицински термометър. [гр.]
терморегулатор м. техн. Устройство за автоматично
поддържане на определена температура в даден
затворен обем.
терморегулацня ж. 1, книж. Регулация, регулиране на
температурата. 2. спец. Сбор, съвкупност от авто¬
матично действащи физиологични процеси за под¬
държане ва постоянна телесна температура (у вис¬
шите животни и човека).
термос м. Съд за течности, който дълго време запазва
температурата на сложеното в него. [гр.]
термостат м. техн. 1. Апарат, в който се поддържа
постоянна температура. 2. Терморегулатор, [от гр.]
термофор м; книж. 1. Гумен или металически съд,
който се пълни с гореща вода и служи за загряване
на тялото; грейка. 2. Електрическа грейка във вид
на плоска възглавничка, [гр.]
термоядрен прил. спец. Който се отнася до сливане на
леки атомни ядра в по-тежки при свръхвисоки тем¬
ператури, свързано с отделяне на огромни количес¬
тва ядрена енергия. Термоядрена реакция. Термояд¬
рено оръжие. Термоядрена бомба. Управляем
термоядрен синтез.
терор м. [Заплаха за използване на] насилие, жесто¬
кости за всяване на страх, ужас у някого, за пости¬
гане на определена цел, обикн. политическа. Фа¬
шистки терор. Полицейски терор. Индивидуален
терор, [лат.]
тероризирам нсв. и св., прх. Преследвам, държа в нап¬
режение и страх чрез заплахи за разправа, чрез на¬
силия и жестокости, Престъпни банди тероризират
населението.
тероризъм м. книж. Упражняване на терор. Телефонен
тероризъм.
терорист м. и терорйстка ж. книж. Привърженик на
тероризма, участник в терористичен акт.
терористичен и терористнчески прил. книж. Който осъ¬
ществява терор или е характерен за терор и теро¬
ризъм, Терористична организация. Терористичен
акт.
терпентин м. Безцветна леснозапалима течност със
силна миризма, добивана от дестилация на смола
и сок от иглолистни дървета. Чистя с терпентин.
[от гр.]
терпентинов прил. 1. Характерен за терпентин. Терпен¬
тинова миризма. 2. Направен с терпентин. Терпен¬
тинова боя. Терпентинов спирт.
терсенй прост. 1. прил. неизм. Опак, неразбран. Терсе¬
не човек. 2, нарч. Наопаки, напук. 3. Като сказ. оп¬
* ред. — за означаване, че нещо е неудобно или ня¬
кой се чувства неудобно, зле. Тук ми е терсене.
[ТУР-]	‘	.
тертип м. прост. Ред, наредба, план, начин. Вашият
дом е по друг тертип. [ар. > тур.]
терца ж. 1. муз. Тон с три степен горе шш долу от
основния. 2. мат. Една шейсета част от секунда. 3.
При игра на карти — три последователни карти от
един цвят, напр. дама, вале, десетка спатии, [лат.]
терциер м. спец. Геологичен период, който се отлича¬
ва с бурно развитие на бозайниците, поява на чо¬
векоподобните маймуни и др.; третичен период, [от *
фр. < лат.]
терцина ж. лит. Всяка от поредица тристишяи стро-

968 тес&к.	.	·
фи, при които средният стих се римува с двата
крайни от следващата строфа (по схемата аба, бвб,
вгв и т.н.). [ит.]	,	·
тесйк м. диал. Инструмент, сечиво за тесане (по 1
знач. на т е с а м),
тесам нсв. прх. 1. диал. Дялам, одялаам, изглаждам
' нешо с нож или друго сечиво. 2. Подравнявам и
очиствам, изсичам тревата върху дадена площ с
мотика или друг подобен инструмент. 3. Извърш¬
вам плитка обработка на почвата, изоравам меж¬
дуредията на окопни култури,
тесачка ж. диал. Селскостопанско оръдие за тесане
(по 3 знач. на т с с а м).
тесен прил. 1. Който е с малка ширина. Прот.
широк. Тясна пукнатина. 2. Изобщо с по-мал¬
ки размери. Тесен дам. Тясна стая. 3. Стегнат, кой¬
то притиска. Тясна дреха. Тесни обувки. 4. прен. Ог¬
раничен, Тесен поглед. Тясна специализация. В
тесния смисъл на думата. 5. преи. Непосредствен,
близък. Тясна връзка. Тясно родство, б. като същ.
тясно ср. Тясно място, пространство, помещение.
Живеем на тясно. О Тесни социалисти — членове
на БРСДП, привърженици на тсснячсетвото.
теске|& ср. остар. Някогашен пътен лист или пас¬
порт за пътуване вътре ‘в турската държава.
[ар, > тур.]	. к
тесла ж. Дърводелско сечиво за тесане, дялане (от
едната страна) и за чукане, забиване на гвоздеи (от
другата). -
теснея нсв. нпрх. Ставам тесен; отеснявам.
теснина ж. Тясно -място, местност, обикн. между пла¬
нински склонове; клисура. Навлязоха в планинската
теснина, откъдетп идеше реката. Е.Пел. .
тесногръд прил. 1. Който има слаби, тесни гърди. 2.
прен. Който има ограничено мислене, тесен кръго¬
зор и малки способности и воля за дейност; пос-
рсдствен, ограничен, дребнав.
тесногръдие ср. Качество на тесногръд (главно във 2
знач.); ограниченост, посредственост, дребнавост,
теснолинссн прил. Който се отнася до тясна (железо¬
пътна) линия, до тсснолинейка.
тсснолинСйка ж. Железница с тесни релси и малки ва¬
гони; дсковилка.
теснонбс прил. спец. Обикн. в съчет. Тесношос· маймуни
— група маймуни, в която се включват кучеглавите
и човекоподобните маймуни,
теснота н теснотйя ж. 1. Качество на тесен. Дрехите
му ще се пукнат от теснота, 2, Липса на доста¬
тъчно място, пространство. Апартаментът ни е
малък, живеем в· теснотйя.
тсснйк м. и тесиячка ж. Тесен социалист. Срв.
широканец.
теснячество ср. Близко до болшевизма, революцион¬
но-марксистко течение в Българската работническа
социалдемократическа партия (БРСДП) в края на
XIX и началото на XX в., което съсредоточава дей¬
ността си изключително всред работническата кла¬
' са. Срв. широканство.
тест м. 1. Система от въпроси, чрез които се опреде¬
лят, измерват интелигентността, умствените спо¬
собности на някого или подготовката му, придоби¬
тите знания и умения в определена област. 2. разш.
Изпит, проверка, [англ.]
тестял прил. Подобен на тесто, мек и лепкав като тес-
. то; хлисав, тесткав. Не допекли хляба, та останал
тестов.
тестй ср. Дузина или прието число, брой еднакви
предмети, напр. карти за игра (52, 32 или 24) и др.
[перс, > тур.]
тестен прил. 1. Направен от брашнено тесто. Тестени
сладкиши. 2. Покрит, -изцапан с тесто. Ръцете ми са
тестени.	'
тестикули мн. (тестикул м.) спец. Семенници, тестиси,
[лат.]
тестйрам вж. т е с т у а м.	*
тестиси мн, (тестис м.) спец. Семенници, тестикули,
[лат.]	'	,
тСсткав прил. Тестав, .	*
тсстй ср. 1. Гъста маса от разбъркано и измссено с
вода брашно, от която се пече хляб, сладкиши и
др. Тесто за баница. 2. прен. Всяка подобна маса,
гъста каша от други вещества. Гипсово тесто.
тСстов Прил. от т е е т. Тестови задачи.
тестостерон м. спец. Основен мъжки полов хоромон,
[от лат.+ гр.]	,
тесгувам и тестйрам нсв. и се., прх. Изпитвам, прове¬
рявам, оценявам чрез тест, подлагам на тест.
тСта ж. нар. Тетка.
тетанус м. мед. Остра заразна болест с гърчове и вце¬
пеняване на тялото, [гр.]	,
тетерев вж, т е т р е в.
тСгсрка ж. Женската на тетрев, Тетерката е мътно-
жълта с тъмни шарки.	\
тетива ж. Жица, струна (на лък за стрелба),
тСтин прил. нар. Теткин.
тетин м. диал. Мъж на Лета, тетка; вуйчо,
тетка ж. нар. 1. Сестра на майката; леля. 2. Изобщо
леля.	-
' теткин прил. нар. 1, Който е на тетка, принадлежи на
, тетка, 2. като същ. тСткннн мн. Домът и семейство¬
то на тетка.	;
тетрадка ле. Подшити като книга листа за писане,
[нгр.] ' ■	■	·
тстрасдър м. спец. Многостен с четири стени; четирис¬
таен. [гр.]	.
тетралбгяя ж. Поредица от четири взаимно свързани,
с единен замисъл литературни произведения, [гр.]
тетрев и тйтерев м. Горска птица от рода на кокош¬
ките, Те1гао ^^1!"1х. Мъжкият тетрев е с черна пе¬
рушина и бели пера по опашката.	т
тсфсрйч м. прост. Разходка извън града с гощавка и
веселби; пикник. О На тсфсрнч — навън, на откри¬
то. [ар, > тур.]	>
тефлон м. Изкуствен материал с висока здравина и
добри изолационни свойства, който издържа на
висока температура и се използва за покриване
вътрешната страна на готварски съдове, за да не
залепва храната* [търг. марка]
тефтер м. Голяма подвързана тетрадка за търговски
и др. сметки; сметководна книга. [ар. > тур.]
тефтерче ср. Малък джобен тефтер; бележник-
тахана вж, т е х н а.	.	.
тСхсн, тяхна, тйхно, мн. техни мест. I. Притежателно
мест. за 3 л. мн. — който принадлежи, изхожда или
по друг подобен начин сс отнася до лицата или
предметите, за които сс говори. Домът е техен.
Това си е тяхна работа. Тяхно дете. 2. като същ:.
’ тяхната ж,у тяхното ср. Това, което мислят, же¬
лаят, вършат или притежават тс. Тяхната вече
свърши, тСхнитс мн. Родителите им или тяхното се¬
мейство, близки, сънародници, съмишленици. Деца-

та са сами, тежите са на работа, О По тяхному
— според тях иди както те знаят, мислят, правят.
Всичко си вършат по тяхмому.	>
техна и техаиё ж. прост. t. Място, където няма шум,
навалица. 2. Отсъствие, липса на шум. навалица;
тишина, спокойствие. Да излезем вън на техна. Тук
е механа, (перс. > тур.]
техник м. 1, Човек с технически познания, който се
занимава с поддържане и ремонт на техника, на
машини, апарати, съоръжения. Хладилен техник. 2. „
Човек сръчен, похватен в приложението иа някоя
наука, изкуство, занаят и др. Този футболист е
много добър техник.
техника ж. 1, сьбир. Машини, апарати и съоръжения
за извършване, осъществяване на определена чо¬
вешка дейност. Селскостопанска техника. Военна
техника. Ремонт на техниката. % Съвкупност от
похвата, начини и средства за извършване на ня¬
. каква работа, дейност. Техника йа безопасността.
Стихотворна техника. 3. Индивидуално умение и
сръчност, майсторско изпълнение на определени
похвати, на някакво действие. Певец с добра техни¬
ка. Техниката на футболистите е слаба.
техникум м. Средно техническо или изобщо специал¬
но училище. Икономически техникум.
техничйр м. разг. Техник.
техийчен прил. Който притежава техника (в 3 знач.)
или се осъществява е добра техника. Техничен фут¬
болист. Технично изпълнение.
технически прил. 1. Който се отнася до техника, който
е свързан с работа, обслужване на техниката или с
научна разработка и производство на техника. Тех¬
нически средства. Техническо оборудване. Техничес¬
ки директор. Технически редактор. Технически ръко¬
водител. Технически науки. 2. Който няма
творчески функции, а работи за конкретното изпъл¬
нение, извършване на нещо по указание, под ръко¬
водството на друг. Технически изпълнител. Техни¬
чески сътрудник. О По технически причини —
поради неизправност на машините, липса на мате¬
риали и др. Технически култури —- културни расте¬
ния, които те използват като суровина в промиш¬
леността. Технически термин — който е из областта
на техниката и производството. Техническо учили¬
ще — където се придобиват знания из областта на
техниката.
технократ м. и технокрётка ж. Представител на тех-
нокрапията.
технокрятичен и технократически прил. книж. Който
се отнася до технокрация, Технократични концеп-
* ции.	.
технократскн прил. книж. Който се отнася до технок¬
рат.
технокрация ж. книж. 1. Ръководство, управление на
производството, държавата или обществото от ви¬
сококвалифицирани специалисти от научно-техни¬
ческата интелигенция (техници, инженери, учени). 2.
сьбир. Висококвалифицирани специалисти (техници,
инженери, учени), участващи активно в управлени¬
ето на производството, държавата, обществото, [от
гр-]	'
технолдг м. и техяоложка ж. Длъжностно лице, спе¬
циалист по технология на производството (в даде¬
но предприятие).
технологичен и технологически прил. Който се отнася
до технология. Технологичен процес. Технологически
проучвания. Технологична дисциплина.
тИгел 969
технология ж. 1. Съвкупност от методи за обработка
на суровини, материали и полуфабрикати в процеса
на дадено производство. Не е спазена технология¬
та. 2. Наука за начините на въздействие върху су¬
ровините и материалите при тяхната обработка,
преработка. Технология на металите, [гр. ]
тец м. разг. Топлоелектроцентрала, [от съкр. ТЕЩ
теч м. спец. [Нежелано, аварийно] изтичане, протича¬
не на вода, друга течност или газ през стените на
тръба, съд и др. Водопроводът е стар и има много
течове.
течащ прил. Който тече. Плодовете се измиват с те¬
чаща вода.
тйчен прил. Който е като вода, който няма своя фор¬
ма, а тече и заема формата на съда, където се на¬
мира. Телата биват твърди, течни и въздухообраз-
ни. Течно стъкло. Течни торове. О Течни кристали
— особено състояние на веществото с преходни
свойства между течност и кристал,
течение ср. 1. Действие по гл. т е к а. 2. Естествено
движение ка вода или въздух в определена посока.
В страната нахлуват студени въздушни течения. 3.
Движение, преминаване на въздух през помещение
или тясно място. Затвори прозореца, че става те¬
чение. Не стой на течение. 4. Отделяне, изтичане
‘ от тялото на кръв, гной и др. 5. прен. Насока, дви¬
жение в мислите и убежденията на обществото, в
изкуството и др. б. Сбор от издадените броеве на
вестник или списание през определено време. О В
течение ва — докато нещо трае, продължава. В те- ‘
• чоое съм канещо — запознат съм, имам све¬
дения, зная (за нещо). Държа а течение
някого — редовно, постоянно осведомявам,
запознавам някого с развитието на нещо. С течение
на времето — постепенно. ,
течлив прил. Който има свойство да тече, да се раз¬
лива, разтича подобно на вода.
течливост ж. Качество на течлив.
течност ж. Течно тяло. Водата е течност. Гъста
течност. Течностите имат относително постоя¬
нен обем, но изменят формата а подобно на газо¬
вете.	.
теша нсв. прх. Утешавам, разтушавам, успокоявам. —
. се нпрх. Утешавам се, разтушавам се, успокоявам
сс. Теши се, дъще! Не е първом нас сполетяло.
А.Страш.
ти мест. t. Лично мест. за 2 л. ед., имен. — за озна¬
чаване лицето, на което се говори (при обръщение
към близък човек или към Бога). Тц знаеш, ти ще
кажем- О, мой боже, превий боже! Не ти, що си в
небесата. Бот. 2. Лично мест., дат. от т и (в 1
знач.), кратка форма срещу и а тебе. Дадох ти
парите и ти казах къде да ги занесеш. 3. Притежа¬
телно мест., кратка форма срещу твой, твоя,
т в о е, т в о и. Животът ти е в опасност. Дре¬
хите ти са в гардероба.
ти ара ж. книж. Папска или владишка корона, [гр.]
тибетски прил. Който се отнася до Тибет. Тибетско
плато. Тибетски език.
тигОи м. Кръгъл разлат метален съд с дълга дръжка,
за пържене. Пържа риба в тиган, [нгр.]
тигшшца ж. диал, Палачинка или мекица,
тйгел м. спец. Огнеупорен еьд за топене на медали,
[нем.<лат.]	’

970 тигрица	·
тигрица ж. Женската на тигър.
тигров прил. Който се отнася до тигър, който е на или
ог тигър. Тигрова кожа. О Тигрово око — минерал
със златистокафяв цвят и красиви отблясъци, който
се използва за украшения.
тигър м. Едър хищен бозайник от семейството на
котките, с характерни черни и жълти напречни иви¬
ци, F^Us tigris. [лат.Спсрс.]	· ·
тийнейджър м. разг. Младеж на възраст от 13 до 19
години. [!!англ.]
тик1 м. Неволно и внезапно, монотонно повтарящо
се движение на лицето, главата, или крайниците,
предизвикано от стягане на мускул или мускулна
група, обикн. поради заболяване на нервите, [фр.]
тик2 м. Високо вечнозелено тропическо дърво с твър¬
да, здрава дървесина, Тес1опа grands. [англ. <мала¬
ялам]
тикам нсв. прх, 1. Тласкам, бутам, карам да се движи.
Работници тикат препълнени колички. 2. Пъхам,
вкарвам, въвирам. Боляри в тъмница тика. Ваз. 3.
прен. Карам, подбуждам някого към работа, дейс¬
твие; подтиквам.	.
тиква ж. I. Растение с пълзящо стъбло и големи, кухи,
месести плодове, СисигЬИа реро. 2. прен. презр. Чо¬
вешка глава; куфалницз, кратуна. О Не било в тик¬
ви, та в кратуни — като възражение, за означаване,
че щом някой не е видял полза от по-ценното, по-
доброто или когато му е било времето, то напразно
се очаква това, от по-дребното, по-долното или кога- .
то времето му е минало. От зелена тиква семе се не
взема — не искам съвет от неопитен човек,
тдквам нсв., тикна св. прх. Тикам веднъж или .поеди¬
нично; Тикнаха го в затвора.
тнквар м. и тикварка ж. 1. Продавач на (печени) тик¬
ви. 2, Любител на тикви. 3. прен. Тиквеник (във 2
зач.). ,
тикварски прил. Който се отнася до тиквар.
тиквен прил, Който е от тиква. Тиквено семе.
тиквеник м. 1, Баница с тикви. 2, прен, презр. Прост,
глупав, недодялан човек; глупак, простак, дебелак,
тутманик. ”
тиквичка ж. 1. Умил. от т и к в а. 2. Вид тънка, из¬
дължена като краставица тиква за готвене,
СисигЬйа щрхсИа^Щ. Пържени тиквички.
, тйкла ж. диод. Каменна или пръстена плоча, [от лат.]
тикна вж. тиквам.	,	,	.
таков Прил. от т и к·2. Тиково дърво.
так-так межд. За наподобяване, възпроизвеждане на
звук, удари на махало на часовник,
тнктАкам нсв. нпрх. Обикн. за часовник — удрям, бия
, равномерно, издавам равномерни удари,
•пат, -ът м. 1. Задна част на главата и шията. Удари
го по тила; 2, Тъпа задна част на сечиво; тилник.
3. Територия зад бойната линия, далече от фронта.
Резервите останаха в тила. В тила на врага. Дъл¬
бок тил. 4. Военни части, слабдителни, транспорт¬
ни и др. органи и учреждения, които непосредст¬
вено осигуряват операциите на действащата армия.
О В тил — откъм гърба, откъм противоположната
на фронта страна. Ще нападнем врага в тил.
тйлда ж. спец. знак (~), който се употребява с различ¬
но, значение в лингвистичната транскрипция или за
заместване на повтаряща се дума или нейна част,
обикн. в речниците, [исп.]
тилен прил. Който се отнася до тил (в 1 знач.), Ти.та
кост.,
галилейски прил. О, Гори тилнлейски нар. — далечни,
пусти, непристъпни, [от игр.)
тилник м. диал. Тъпа страна на сечиво; тил. Удари го
й тилника па секирата. Тилник на нож.
тилов и [рус,] тнловй прил. Който се отнася до тил
. (в 3 и 4 знач.).’ Тилови части. Тилова'служба. О Ти¬
лов герой ирон. — който стои в дълбокия тил и се
облагодетелства, докато другите воюват,
тиловак м. Военнослужещ от тила, от тиловите части
на войска.
тиловашки прил. Който се отнася до тиловак,
чим, -ът м. Отбор2, [англ.]
тим5р1 м. ист. В някогашна Турция — вид ленно вла¬
дение, поземлен имот, отстъпен от султана на зас¬
лужило военно лице. [ар. > тур.]
тимйр2 м. прост. I. Тимарене, чесане (на добиче, кон).
2. прен. Бой, наказание, [ар.
тимАря и тимарй нсв. прх. прост. 1. Чеша (кон или
друго добиче). 2. прен. Бия, наказвам с бой.
тимотейка ж. Вид фуражна трева от семейство жит¬
ни, РМешп рга1епзе. [от соб ]
тнмпан .«. Подобен на тъпан ударен музикалеп инст¬
румент с полусферична форма, [гр.]
тйнест прил. Покрит с тиня или подобен на тиня. Ти¬
несто дъно. Тинеста утайка. .
тинктура ж. Спирте» разтвор на някакво вещество,
обикн. лекарствено средство. Йодна тинктура.
[лат.] ·
тйнтирн-мшггири мп. разг. Празни приказки, глупости.
Остави тия тинтири-минтири!
тинтява ж. Високо планинска билка със звънчевидни
сини, лилави или жълти цветове и силно горчив
вкус, широко употребявана в народната медицина,
СеШ1апа.
тиня ж. 1. Рядка кал. 2. Талог, утайка. 3. Мочурливо
място; млака. *
тйняв прил. Покрит или изцапан с тиня; тинест,
тип, -ът м. 1. Група, множество от хора, предмети
или явления, обединени от общи черти и различни
от онези извън дадената група, множество. Къщите
в това село са все от един тип. Човек от нов тип.
2. разг. Оригинален, своеобразен човек. Разговарях
с един интересен тип. 3. хуано. Долен човек, подлец
или нахалник, безсрамник. Кръчмарски типове.
Дръж се прилично. пит такъв! 4. спец. Художествен
образ, герой от литературно или друго художестве¬
но произведение, в който са обобщени чертите на
определена група хора. Бай Ганьо е тип на полукул-
туреп българин. 5. биол. Висша, най-голяма систе¬
матична- група организми, обединяваща родствени
класове от животни и растения, [гр.]
типаж м. 1. само ед. Съвкупност от типове, модели
изделия. 2. събир., само ед. Съвкупност от типове,
герои в дадено литературно или друго художестве¬
но произведение. 3. Актьор с характерна външност,
подходящ за определена роля, образ, [фр]
типизация ж. книж. 1. В изкуството и литературата
•— създаване на типични характери, художествено
обобщение, представяне на същностното, характер¬
ното, типичното чрез индивидуалното, единичното.
Срв. индивидуализация. 2. Разра¬
ботване на типови конструкции или производстве¬
ни процеси върху основата на общи технически ха-
рактерястики на изделията. Типизацията е част от
стандартизацията.

типизИрам нсв. и св.. прх. книж. Правя, извършвам ти¬
пизация.
типичен прил. Който има отличителните качества,
присъш е на определен, даден тип (в 1 и 4 знач.).
Образът е единство на типични и индивидуални чер¬
ти. Типичен пример.
типичност ж. Качество на типичен,
тИпов прил. 1. Който се отнася до тип (в 1 знач.), из¬
работен е по определен образец. Тилови къщи. Ти¬
пов проект. 2. От най-обикновено качество. Типов
хляб.
типограф м. Печатар, [гр.]
типография ж. 1. Печатане, отпечатване на текст. 2.
остар. Печатница.
типографски прил. Който се отнася до типография; пе¬
чатарски.
типологичен и типологически прил. книж. Който се от¬
нася до типология.
типология ж. книж. [Изучаване и] научна класифика¬
ция на предмети и явления по типове, въз основа
на определени обици признаци. Типология на езици¬
те. [гр.]
типосвам нсв., тнпбсам св. прх. остар. Печатам, напе¬
чатвам. [от гр.] .
тйп-тдп прил. неизм. и нарч., разг. Обикн. като сказ. ·
опред. — солиден, непоклатим, в много добро със¬
тояние. Нашата работа е тип-топ.
тир1 м. 1. Слог, граница, синор. 2. Малка дига с ви¬
сочина 15—20 см, разделяща дадена поливна площ
на части, (тур.)
тир2 м. разг. Голям затворен автомобил за превоз на
товари (на Предприятието за международни авто¬
мобилни превози), [от фр. съкр. Т1К — Тгалвройв
цйепгабопаих гоибеп]
тирада ж. книж. Дълга фраза, откъс от реч, която
се произнася обикн. с тържествен, приповдигнат,
високопарсн топ; монолог, [фр.)
тираж м. 1. Теглене по жребий на лотария или номе¬
ра от ценни книжа за изплащане. 2, Брой на отпе¬
чатаните екземпляри от книга, вестник и под. 3.
спец. Всяко от последователните прекарвания на
лист през печатарска машина за отпечатване на нов
цвят, [фр.]	-	.
тиражен прил. Който се отнася до тираж. О Тиражен
лист — лист, списък, в който се посочват номерата
на печелившите лотарийни билети или излезлите в
тираж облигации.
тиражирам нсв. и св., прх. 1. Извършвам, осъществя¬
вам тираж. 2. разш. Размножавам,
тираннзнрам нсв. и св., прх. Мъча, измъчвам, потис¬
кам някого като тиранин. Колонизаторите тирани-
зират местното население, .
тир&х||нн] м. 1. ист. Абсолютен, неограничен владе¬
тел, узурпатор на върховната власт, главно в древ¬
на Гърция. 2. Самоволен, неограничен властник,
който управлява с насилие и жестокости; насилник,
потисник. Соломон, тоя тиран развратен. Бот. 3.
прен. Насилник, потисник, деспот. Той е същински
тиранин в семейството си. [гр.]	►
тнраийчен и 'тнраиически прил. Присъщ на тиранин
или на тирания. Тиранична власт.
тираяйчност ж. Качество на тираничен,
тирания ж. Власт и управление на тиранин, проява
на произвол, насилие и жестокост; насилничество,
потисничество, тиранство, деспотизъм. Плодът на
тиранията е народното отмъщение, Г.Кирк.
тирански прил. Присъщ на тиранин.
тифозен 971
тиранство ср. Тиранска власт или постъпка; тирания.
Доста робство и тиранство, всички на оръжие.
Д.Чинт.
тиранти мн. Презрамки за панталони, [фр.]
тирбушов м. Витловиден уред за изтегляме на тапи.
;ψρ·]
тирвам се нсв., тнрна се св. нпрх. Спускам се, втурвам
се, побягвам. Бранков се ширна и се качи на вагона. '
■ Ваз.	*
тире1 ср. Писмен знак (—) за означаване на по-силно
(в сравнение със запетаята) uвтоваnuоиво-сивтак-
тично отделяне на части от изречението — при
елипса или обособяване, за отделяне на вметнати
изречения или изрази и др.; дълга чертица, дълго
тире. О Малко тире — съединителна чертица, де¬
фис. [фр·)
тире1 ср. Памучни конци за плетене и бродерия, [фр.)
тиренпе ср. Умал. от т и р е; съединителна чертица,
малко тире, дефис.
тнрна се вж. тирвам се.
тиря нсв. прх. Гоня, пъдя. — се нпрх. Тичам бързо,
спускам се да тичам.
тис м. Отровно иглолистно дърво с червен чашкови¬
ден плод, Тахия Ьасса(а; тисовина.
тисов прил. Който се отнася до тис.
тисовина ж. Растение тис.
титан1 м. (и тт-янка ж.) 1. В гръцката митология —
всеки от шестимата синове и шест дъщери на Уран
и Гея, безсмъртни божества, които предхождали
олимпийските богове и били победени от тях. 2.
прен. Човек с необикновена сила, дарба, ум и под.
Титани на мисълта, [гр.]
титЯн2 м. Химически елемент Т — стомансносив,
много твърд метал, който се използва в производ¬
ството на стомани н др. сплави, [гр.] ’
титанйчен и тятиввческн прил. Титански. Титанична
борба.
титански прил. Присъщ на титан; грамаден, величав,
титаничен. Видях чудесата на дивни изкуства,
творбите на гений и. на труд титански. Ваз.
тИтла ж. 1. Почетно име за благородство, научно
звание н др., напр. княз, граф, доктор, хаджи. 2. В
старата писменост — надрсден знак за изпуснати
букви или над буква, означаваща число, [оТ лат.)
тИтри1 мн. спец. Банкови ценни книжа, [фр.]
тигри2 мн. (тИгър м.) Надписи върху кинолента, които
обясняват съдржанието или предават диалога във
филма. Срв. субтитр и. [фр.]
титул м. книж. 1. Заглавна страница, заглавие на кни¬
га или статия. 2. Титла, [лат.]
титулен Прил, от ти т у л. Титулна страница.
титулувам нсв. и св.,.прх. Именувам някого с титла,
титулйр м. и титулярна ж. книж. Лице, което редов¬
но, постоянно заема дадена служба·, позиция, пост
и др. (за разлика от заместник или временно изпъл¬
няващ). [от лат. > рус.]
титулярен прил. книж. Който има качества на титу¬
ляр. Титулярен началник. Титулярен играч.
тиф м. мед. Всяко от група остри заразни заболява-
ния, които имат различни причинители, но проти¬
чат по сходен начин; тифус. О Коремен’ тиф. Пет¬
ниста тиф. [от гр.] ·
тифозен прил. 1. Присъщ на тифус. Тифозна зараза.
Тифозни бацили. 2. Болен от тифус.

972 тифус	'
тифус м. мед, Тиф. [гр.]
тих прил. 1. За звух, глас, шум — който е слаб, дейс¬
тва слабо върху слуха. Тих говор. Тиха песен. 2.
Който не « издава силен глас, звук, шум, който не
причинява шум; безшумен. Тихи стъпки. Тихи вет¬
рове. 3. В който 'няма, който не е изпълнен с шум,
звуци, гласове. Тиха нощ. Улиците са тихи. Водя
тих живот. 4. В който няма вятър, бури, вълнение.
Тихо време. Морето е тихо. 5. За човек — мирен,
кротък, спокоен. Светът има право тих човек да ме
зове. Ваз. 6. прен. За лице, очи и под. —— кротък.
Тиха усмивка. О Тиха вода прен. разг, — потаен и
опасен човек.	-
тйхо 1. Иарч. от т и х. Говорете по-тюхо. Влязох ти¬
хо. Животът тече мирно и тихо. 2. В безл. изр . —
за означаване, че някъде има или настава тишина.
На улицата стана тихо. 3. като межд. Като запо¬
вед, нареждане да се пази тишина, да не се вдига
шум.	.	·
тихом нарч. нар. Тихо, без шум, с тих глас. ' ·
тихомълком нарч. Тихо, мълчешком и незабелязано,
изненадващо. Кучето се спусна тихомълком и го
ухапа.
тихоокеОнски прил. Който се отнася до Тихи океан,,
тичам нсв. нпрх, 1. За човек или животно — движа се
бързо, с бързо и рязко оттласкване на краката от
земята; бягам, търча, припкам. Тичай да не закъс¬
нееш. Децата тичат и се гонят по поляната. Ти¬
чам презглава. 2. прен. Бързам да свърша нещо или
ходя по работа на различни места. По цял ден тича
да си оправя къщата. Цял ден съм тичал по учреж¬
дения. Тичам по чужда работа. 3. прен. разг., с
предл. н о. Настойчиво задирям, ухажвам някого,
тичешком и ънчешката нарч. С тичане, бегом. Прис¬
тигна тичешком.
тичинкв ж. бот. Част от цвета на растение: прикре¬
пена на дръжчица торбичка с дребен прашец, [рус.]
тичинков прил. бот.' Който е от тичинка. ' Тичинков
прашец.	.	. .
типпшй ж. Отсъствие, липса на всякакъв шум и звук;
мълчание, спокойствие. Абсолютна тишина. Пазя
тишина. Нарушавам тишината. - ·
тия еж. този.
тканё ср. диал. 1. Тъкане. 2. Начин, по който нещо се
тъче, по който нещо е изтъкано. 3. Материя, която
се тъче. Прибрахте ли ткането?
ткаийца ж. 1. Вълнен женски пояс. 2, Пъстра вълнена
лента, около два пръста широка и 4—5 метра дъл¬
га, за опаснане над женски пояс.
ткая нсв. прх. Тъка. Хем да ткае, хем да плаче. Нар.п.
тлак м. Утайка от тиня, тинеста материя, която се
утаява по дъното на реки и водохранилища,
тлакй ж, 1. Селянка, където работят безплатно на
домакините. Според вършената работа (плаките би¬
. ват беленки. ронейки, влачейки и др. 2. Изобщо .без¬
платна трудова помощ на роднини, съседи, съселя¬
ни.	.
тласвам нев.% тласна св. прх. Тласкам веднъж или по¬
единично.
тласкам нсв. прх. 1. Бутам рязко, силно и грубо; блъс¬
кам, тикам· 2. прен. Карам, подбуждам някого към
някакво действие, постъпка; тикам^ подтиквам. 3.
спорт. В съчет. тласкам поле — хвърлям по опре¬
делен начин, със засилване.
тласканица ж. Тласкане, бутане, блъсканица,
тласна вж. т л а с з а м.
тласък м. 1, Отделно тласкане, рязък и силен натиск
или удар. 2- прен. Подбуда, подтик за някакво дейс¬
твие, главно в обществения или в духовния живот.
Това ще даде нов тласък на нашите борби.
тлачя нсе. прх. диал. Повалям, мачкам, затлачвам. Не
играйте по ливадата, че тлачите тревата. Пороят
\ тлачи нивите.
тлея ж. книж. Тление, гниене. Стени и сводове спо¬
койна тлен прояжда. Деб. [рус.]
тленен прил. книж. Който гние, подлежи на гниене.
О Тленни останки ·— тяло на мъртвец,
тление ср. книж. Гниснс, разлагане (главно на мърт¬
вешко тяло). '
тленност ж. книж. Качество на тленен, ♦
тлея нсв. нпрх.. 1, За. огън или гориво — горя полека
и без пламък. Дървата са сурови и едвам тлеят. 2»
прен. книж. рядко. За мъртво тяло — разлагам се,
изгнивам. Аз тук не се родих·— тук бих желал да
тлея. Ваз... 3. прен. Слабея, линея, чезна. Те не
знаят, че аз веч тлея, че мойта младост слана по¬
пари. Бот.
тлъст прил. 1, Който има доста лой, мас или масло;
мазен, тучен. Тлъсто агне. Тлъста яхния. 2. Охра¬
нен, та понапълнял; гоен, шишкав, дебел. 3- прен.
Обилен, богат, тучен. Тлъста земя. Тлъста печалба.
О Тлъст кокал*.
тлъстея нсв. нпрх. Ставам тлъст; гоя се.	■
тлъстите ж. Тревисто растение с дебели, понякога
зърповидни сочни листа и натрупани по върха
цветчета, Бебит.
тльспша ж. 1. Качество на тлъст. 2. Мазнина, маст¬
но вещество или изградените, съставени от него
части от човешкото или животинско тяло (мас, сла¬
нина, ЛОЙ и под.).	.
то* Мест. лично за 3 а. ед„ имен.: 1. За означаване
предмета на речта» който е назован със същ. от сре¬
ден род. Видях детето, то е добре. 2. За обобщено
означаване предмета на речта. У Недини слънце грее
— то не било ясно слънце. Нар.п. Чуха се буйни
смехове; то бяха все. младежи. Ти му говориш едно,
то си знае неговата. 3. Като формален подлог нц
. безлични глаголи или без особено значение в със¬
тава на изречението. То време се мина и ново дойде.
П.П.Сл. Има си то крушка опашка. То вече се е
съмнало. [Срв. т 0 й, т я, т е; и е го, г о,.м у]
то2 сз.. В началото на главни изречения, след подчи¬
нени с ако, като, понеже — подчертава
ι връзката с подчиненото изречение: в такъв случай,
тогава. А ако пламне навсякъде, то и аз ще нарамя
9 пушката.. Ваз. Цонеже не можеше инак, то тряб¬
ваше да се съглася. Ако не тече, то поне капе. Щом
си решил, .то направи го- О А то — а всъщност.
Мислех, че му е майка, а то била . мащеха. И то —
и при това. Ял колкото да не умре, и то само след
заход слънце. Ваз.
тоалйт м. 1. Дрехи, облекло, обихн. дамско. Вечерни
тоалети. Дамски тоалет. Оправете си тоалета. 2.
само ед. Обличане и придаване на приличен и прив¬
лекателен външен вид, грижи за лицето чрез пудре¬
не, бръснене и под. Сутрешен тоалет. Тоалет на
\ лицето. Ъ, Тоалетна, [фр.] ·
тоалётен прил. Предназначен за тоалет (във 2 знач.).
Тоалетни принадлежности. , Тоалетна масичка.
О Тоалетен сапун — ароматизиран сапун за ми¬
ене на тялото. Тоалетна хартия — тънра и мека

хартия за почистване, избърсване след ходене по
нужда.
тоалетка ж. Масичка с огледало и място за тоалетни
принадлежности.
тоалетна ж. 1. Помещение за тоалет (във 2 знач.). 2.
Клозет, нужник.	*
тоалйрам нсв. и св., прх. Правя тоалет (във 2 знач.),
■	придавам приличен и привлекателен външен вид
чрез пудрене, бръснене и др. — се възвр. Правя си
тоалет.
тобогОн л* 1» У канадските индианци — дълга тясна
шейна без плазове, теглена обикн. от кучета и из¬
ползвана за превоз на товари по сняг или лед. 2.
(Специална дървена шейна за] спортна надпревара,
скоростно спускане по специална писта.
(англ. <ам«р).]
товй вж. този.
товар м. 1. Стока, багаж, които някой пренася или са ,
■	натоварени, качени на превозно средство. Не е ма¬
лък товарът на този влак. 2. Количество веща,
Предмети, колкото може да носи човек или товарно
животно. 3. преп. Някакво задължение, работа,
обикн. тежка и мъчителна, която някой има да вър .
ши; бреме. Тия задължения стават вече непосилен
товар за нас. О Електрически товар — -електричес¬
ки заряд.
товарач м. Работник, който товари или разтоварва
стока, материали и др. .
товарен прцл. Предназначен за пренасяне, превозване
на товари. Товарен влак. Товарен кон. Товарна кола.
товарйтел м. спец. Този, който товари и изпраща,
превозва стока, товар.	„	-·
товарителница ж. Служебен опис на стоки или друг
багаж, транспортен документ за' превоз на стока по
даден вид транспорт.	■’
товароподемен прил. книж. Който служи за повдигане
и преместване на товари. Товароподемен кран.
товароподемност ж. книж. Подемна мощност, това¬
рен капацитет (на транспортно средство).
товаря нсв. прх. 1. Поставям товар на добиче, кола и
др., за да бъде пренесен, превозен. Товаря кон. То¬
варят параход. 2. прен. Възлагам някому (тежка
или неприятна) работа, отрупвам някого с поръче¬
ния и задължения. Все него товарите с най-различ¬
ни поръчки. — се вьзвр, и нпрх. Поемам върху себе
си голям товар, много задължения,
тбга ж. книж. Дълго наметало без ръкави, което са
носили някогашните пълноправни римски гражда¬
ни. [лат.]
тогОво нарч. 1. В онова, определено друго време, в
споменат или посочен друг момент преди или по-
късно, но не сега. Вчера ми съобщиха, но тогава бях
зает. Прочети книгата, па тогава ще говорим. 2.
като сз. В такъв случай, при такова положение.
Щом не знаеш, тогава мълчи си.
тогОвашен прил. Който е бил или ще бъде тогава, в .
някой минал или бъдещ момент, но не- сега. Тога¬
вашната политика е била друга.
тогйз-нарч. и сз., разг. поет. Тогава, И тогаз, майко,
не плачи, мито пък слушай хората. Бот,
тогова, тотозя и тогйз Мест, вшс (остар.) от т о з и,
тоя. Фанете тогоз. Ваз.
Тйдоровден м. Народен и църковен празник в първата
събота след сирни заговезни, когато се правят над¬
бягвания с коне. -
тбест (и ськр. т.е.) сз. 1. Въвежда пояснителна дума
или израз, равнозначни или синонимии по съдър-
токсини 973
жание на предходното съобщение; с други думи,
сиреч. Ние сме с вас. т.е. подкрепяме вашите иоеи.
2.	Във въпрос — при питане за изясняване смисъла
на казаното преди. — Всичко ще се- оправи. —
Тоест как?	1
тождествен тождествб вж. тъждествен,
тъждество.
тоз Мест., съкр. (разг. н поет.) от т о з и. Тоз, кой¬
то падне в бой за свобода, той не умира. Бот.
този, тази, това, мн. тезя и тоя, тОя товА мн. тия
мест. Показателно мест. за посочване на простран¬
ствено близки, на известни или споменати по-рано
лица, предмети, явления. Този човек ми се харесва.
Тази (тая) дреха е ушита добре. Това дете е болно.
Тези (тия) книги са мои. Тая зима беше студена.
Тази ягода е сладка. О За тоя (този), дето духа*.
Тази вечер — днес вечерта, довечера. Газя седмица
(месец, година) — седмицата (месецът, годината),
която тече в момента на говоренето. Тези дни —
през близките изминали или бъдещи дни, през
дните около момента на говоренето. Това-онова —
различни, някакви неща. Тозн-онзи; тоя-оня — раз¬
лични, някои, отделни хора. Срещнах този-онзи, но
не всички. Този път — сега. Този (тоя) свят*. [Вж.
също: т а'з, т е з, т о з, т о г о в а, т о г о з,
т у й; срв.: о н з а, о н я]	.
тЬзчас нарч. Веднага.
той мест. Лично мест. за 3 л. ед„ имен. — за означа¬
ване предмета на речта, който е лице или животно
от мъжки пол или е назован със съществително име
от мъжки род. Иди при баща си, той е на нивата.
Вземи речника, той е на масата. (Срв.: т я, т о,
т е; н е г о, г о, м у]
Ток* м. 1· Насочено движение на електрически товари
по проводник. Постоянен ток. Променлив ток. Ток
с високо напрежение. Спирам тока* Няма ток. 2.
обикн. мн. Биотокове. 3. книж. Течение, протичане
на нещо, обикн, вода, газ. Това ще спре тока на
кръвта в жилите.
ток2 м. Дебела подметка или висока, издължена част	'
на обувка откъм петата на крака. Обувки с високи
токове, [нгр.]
ток3 м. диал. Гумно за вършитба.
ток4 ж. Приспособление за скачване и затягане на
колая, ремък и под.; преждило, катарама.
[пг.>тур.]
токОга ж. Виртуозна музикална пиеса за орган или
други клавирни инструменти, в бързо темпо с ед¬
нообразен ритмичен рисунък, [ит,]
токОчка ж. Подобна на кокошка домашна птица, си¬
ва с бели точки, Mirnuda тле1еазпк.
токмОк м. прост. Чук За хаванче, за дръндарски лък .
и пр. [тур.]
токов прил. Който се отнася до ток1 Токов удар. 1
О Токов кръг —— електрическа верига,
токоизправител м. техн. Устройство за преобразува¬
не на променлив ток в постоянен,
токонзпр&внтелея прил. Който се отнася до токоизп¬
равител. Токоизпраяителна станция.
токсиколог м. Специалист по токсикология.
токсиколбгнн ж. Дял от медицината, в който се изу¬
чават свойствата на отровите, действието им в ор¬
ганизма и начините за лечение и предпазване,
токсини мн. (токсин м.) Отровни белтъчни вещества.

974 токсичен
които се образуват от микроорганизмите, както и
от някои отровни животни и растения, [от гр.]
токсйчен прил. 1. Отровен. 2. Предизвикан от дейст¬
вието на токсини.
токсичност ж. Качество на токсичен.
ток£ нарч. нар. 1. Наскоро, преди малхо. Сега току
дойде. 2. Само, все, често или от време на време.
Току изпраща писма. 3. Изведнъж, неочаквано. Как¬
то се бяхме умълчали. току стана и извика. 4. Нека
само. Плодородие има, току да сме живи и здрави.
токувам нсв. нпрх. За глухар — пея през любовния
период.
току-вйж нарч. За означаване, че осъществяването на
определено действие, събитие има характер на не¬
очакваност, изненада. Не съм канил никого, но то-
ку-виж някой дошъл.
току-речи нарч. разг. Почти. Току-речи всички бяха из¬
лезли да го посрещнат.	'
току-такй и току-тъй нарч. Без особена причина, без
повод и основание, случайно’. Събрахме се току-та¬
ка. Нищо не става току-тъй.
току-що нарч. Съвсем наскоро, преди малко, ей сега.
Току-що дойдох.	♦
толеранс м. 1. книж. Допустима, търпима неточност
при мерене, допустимо неспазване на определен
срок и под. 2. спец. В машиностроенето — допусх.
[лат.]	*
толерантен прил. книж. Който търпи и зачита чуждо¬
то мнение, религия и др.; •търпелив, снизходителен,
отстъпчив, [.лат.] .
толерантност ж. книж. Качество или проява на толе¬
рантен; търпеливост, снизходителност, отстъпчи¬
вост. ,
толерйрам нсв. прх. книж. Проявявам толерантност, *
търпимост или подкрепям, насърчавам някого или
' нещо.	’
тдлкав, толкава, толкаво, мн. толкави мест. разг.
Толчав.
тдлко мест. и нарч. прост. Толкова,
толкова мест. 1. Показателно мест. за брой или ко¬
личество — в такъв брой, такова количество. Ня¬
мам толкова пари, Дай ми още толкова. 2. като
нарч. В такава, до такава степен. Толкова ли си
жесток? Толкова мога. Не е толкова лесно, колко¬
. то мислиш. Колкото повече, толкова по-добре. 3.
Във възклицание, с подчертан изговор: много,
твърде много. Толкова дрехи имаш, а ходиш като
просяк. 0 [И] толкова разг. — край, това е всичко,
т0лкоз мест. и нарч. разг. Толкова,	'
толстойзъм м. книж. Течение в обществената мисъл
и движение в Русия и света към края на XIX и на¬
чалото на XX в., оформило се върху основата на
учението на Л.Н.Толстой за непротивене на злото
с насилие, за нравствено самоусъвършенстване на
личността, идеализация на патриархалния начин на
ЖИВОТ и др.
толстоист м. н толстопстка ж. книж. Последовател
на толегоизма.
тдлчяв, толчава, т0лчаво, мн. тблчавя мест. Показа¬
телно мест. за големина, размер — който е от да¬
ден, познат, предварително споменат или в момен¬
та посочен размер, големина; толкав. Виждал ли си
толчава диня?
том м. Отделно издадена книга или отделно напеча¬
тана, оформена част -от съчинение (под един я същ
наслов). Том първи от съчиненията на Вазов. В два
тома. [гр.]
томахйвка ж. Бойна брадва у червенокожите индиан¬
ци. [амер.]	-
тДмбола ж. 1. Детска игра от вида на лотарията. 2.
Лотария с предмети, а не с пари. [ит.]
томйтелен прил. поет. Сладостно мъчителен. Томите¬
лен блян. [рус.]	*
томува Мест., дат. (остар.) от т о з и, т о я. Чест
томува. що над рало гръб привежда. П.Р.Сл,
топ1 лд Мярка за тегло, маса; равна на 1000 кг. Два
тона въглища. О Регистър* тон. [фр.]
тон2 м. 1. Звук с определена височина. 2* Характер,
отсянка на гласа, на говора. Говореше с разпален
тон. Не ми харесва тонът, с който ми говори. 3.
Цвят или отсенка, разновидност н,а цвят по яркост,
наситеност. Картините му са. в убити тонове. 4.
прен. Начин на поведение в обществото, на отно¬
шение към околните. Трябваше да се спази добрият
тон. 5. Като съставна част на Сложни думи, напр.;
тонпператор, тонрежисъор, тонколони и под.
О Давам тон — а Изпявам или йзевирвам нача¬
лото на мелодия, която ще се изпълнява, б. прен.
Давам пример, определям начина на извършване
на нещо. [гр.]	*
тон3 м. Едра морска риба от рода на скумрията,
ТЬуппи5. уи!цапа. [от тур.]
тонаж м. 1. спец. Вместимост на плавателен съд, из¬
мерена в регистър тонове. 2. книж. Максимална
товароподемност на кораб, вагон, товарна кола и
под., изчислена в тонове, [фр.]
тонален прил. Който се отнася до тон2
тоналност ж. книж. 1. Строеж на музикално произ¬
ведение, подреждане на тоновете в дадена музикал¬
на композиция. 2. Преобладаваща съвкупност от
съчетаващи се тонове в картина, пейзаж й под. Яр¬
ка тоналност.
тонга ж. Вид манипулация, разпределяне на тютюне¬
вите листа^ по качество, [тур.]
тонизирам нсв. и св„ прх. книж. Засилвам, повишавам
жизнения тонус, увеличавам активността, жизнес¬
пособността на организма или негова част, [от
нем.]	ч	ь
тоник м. 1. [Лекарствено] средство, което тонизира,
< освежава. 2. Освежително, тонизиращо газирано
питие, ароматизирано с хинин, [лат. < гр.] t
тбняка ж. муз. Основен тон на лада, първа степен на
гамата, [ит.]
тоничея1 и тонически прил. книж. Който се отнася до
тон2 (в 1 и 2 зпач.). О Тоническо стихосложение —
което се основава на еднакъв или приблизително
еднакъв брой на ударените срички във всеки стих
на дадено стихотворение.	·
тонйчен2 и тонйческй прил. книж. Който тонизира, по¬
вишава тонуса на организма или негова част.
тонковцн мн. (тбнко и тонковец м) разг. Глуладн,
простаци, наивни хорица, [от рум.]
топ1 м. 1. прост. Артилерийско оръдие. 2. В шахмата
— фигура (с форма на кула), която се движи по
права линия през неограничен брой квадратчета хо¬
ризонтално или вертикално; тур. О На топа ва ус¬
тата — в крайно неблагоприятно и опасно положе¬
ние. Хвърлям топа пренебр. грубо — умирам, [тур.]
топ2 м. 1. По-голям вързоп или пакет с някои стоки.
Топ хартия [обикн. от 500 листа]. Топ гайтан, 2.
Навито на руло дълго парче плат, [тур,]

топйз м. Скъпоценен камък с различен цвят, най-чес¬
то жълт или виненочервен, [гр.]
топвам псе,, тОпня св, прх. Топя1 веднъж или поеди¬
нично. Топнах си залъка в яхнията. Топни си малко
бобец.	-
топен прил. Който е получен чрез топене, претопява¬
не. Топено сирене.
топСпс ср. 1. Действие по гл. т о п я [с е]. 2. Преми¬
наване на твърдо вещество в течно състояние. Тем-
•	пература яа топене.
топнлен прил. Който се отнася До топене, служи за то¬
пене (на руди и др.). Вагрянката е вид топилна пещ.
топилия ж. Работилница за топене на руди, мазнини
и др.
топило ср. нар. Място на река или блато, където кис¬
нат гръсти и лен.
топка ж. I. Валчест предмет; кълбо. Снежни топки.
2. Леко пъргаво кълбо за игра. Гумена топка. Фут¬
болна топка. Играем на топка. О Водна* топка.
Народна топка — вид детска игра. [от тур.]
топлнвен Прил. от т о п л и в*о. Топливна промиш¬
леност.
топливо ср. Материал за отопление (дърва, въглища
и др.); гориво. Топливо за през зимата. ·
топлийка ж. Игла с топчида на тъпия си край; кар¬
фица.
топлик м. 1. Топлина, грейка. Слънчев топлик. 2. Мяс¬
то на река, където водата не замръзва. 3. диал. То¬
пъл, термален извор,
топлйлник м. Парник, оранжерия.	:	-
топлнпЯ ж. 1. Форма на движение на материята —
енергия, която се образува от безредното движение
на молекулите, атомите и др. частици на телата,
излъчва се от слънцето, огъня, живо тяло и др. и
се усеща с кожата. Единица топлина. Телесна топ¬
лина. 2. Благоприятна за хора, животни и растения
външна температура.
топлинен прил. Който се отнася до топлина, свойствен
на топлина. Топлинна енергия. Топлинен двигател.
•	Топлинна изолация. О Топлинен удар — болестно
‘ състояние с общо неразположение, главоболие, из¬
падане в безсъзнание и гърчове, причинено от мно¬
го топъл и влажен въздух, тежък труд, неподходя¬
що облекло и др.
топлинки мп. (топлинка ж.) Пантофи от дебел вълнен
плат или кожа.
топло Т Нарч. от т о п ъ л. Слънцето грее топло.
Усмихва ми се топло. 2. Като сказ. опред. — за оз¬
начаване, че някъде има или някой изпитва доста¬
тъчно или прекалено много топлина. В стаята
стана топло. Ще се съблека, че ми е топло.
. топлоелектроцентрала ж. Електроцентрала с топлин¬
ни двигатели.
топлоизолационен прил. $пец. Който се отнася до топ¬
лоизолация, служи за топлоизолация; термоизола¬
ционен. Топлоизолационни материали.
топлоизолация ж. спец. 1. Защита, предпазване на
здания, хладилни машини, тръбопроводи и др. от
топлообмен с околната среда. 2, събир. Материали,
покрития, чрез които се осъществява такава защи-
' та; термоизолация,
топлокръвен прил. спец. За животни — който има пос¬
тоянна или изменяща се в тесни граници телесна
температура. Прот. студенокръвен.
тошюлюбйв прил. спец. За растения и животни — който
обича топлина, вирее в топли области, обитава топ¬
ли места. Тогпнотобиви водорасли. Топлолюбиви риби.
топОлов 975
топломер м. Уред за измерване на количеството из¬
ползвана, изразходвана топлина. Сра.
термометър.
топлообмен м. спец. Пренасяне на топлина от по-сил¬
но нагрети тела към по-малко нагрети,
топлопровод м. Система от тръби и съоръжения за
пренасяне на нагрети течности, пари, газове за
отопление, промишлени нужди и др.
топлопроводен прил. Който се- отнася до топлопровод,
топлопроводност и топлопроводност ж. спец. Качес-
, тво, свойство на материалите, телата да пренасят,
пропускат през себе си топлина,
топлоснабдяване ср. книж. [Система от съоръжения
за] снабдяване на жилищни сгради я др. обекти с
топлинна енергия.
топлота ж. 1. Приятна топлина. 2. прен. Доброта,
обич и сърдечност. От разказа му лъха особена
топлота	'
топлоустойчнв прил. спец. За растения — който е ус¬
тойчив на високи температури, понася силно загря¬
ване,
топлоустойчивост ж. спец. Качество на топлоустой-
чив.	.	·
топлофикационен прил. книж. Който се отнася до топ¬
лофикация. Топлофикационна мрежа.
топлофикация ж. книж. [Система от съоръжения, ин¬
сталации за] производство и снабдяване на жили¬
ща, обществени сгради и др. е топлинна енергия;
топлоснабдяване.
топлофицирям нсв. и св„ прх. Създавам, построявам.
Изграждам система от съоръжения, инсталации за
снабдяване на жилища, обществени сгради и др. с
топлинна енергия от централен източник,
топлоцентрала ж. Предприятие, централа за произ¬
водство на пара и топла вода за битови и произ¬
водствени, промишлени нужди,
топля нсв. прх. 1. Правя нещо да стане топло; грея.
Топля вода за пране. Слънцето топли земята. 2. За
дреха, завивки, обувки и под. — поддържам, запаз¬
вам телесната топлина, правя някой да не усеща
студ. Кожухът ме топли. Тези обувки не топлят.
3.	прен. Радвам, утешавам някого, правя да бъде
добре някому. Твоите похвали не ме топлят. - се
възвр. и нпрх. 1. Стоя край огън, на слънце и дру¬
гаде, за да ми е топло. 2. възвр. Употребявам нещо
за отопление. Топлим се с въглища. 3. нпрх. [Стоя
на, върху огън, та] ставам топъл. Яденето в момен¬
та се топли.
тбпиа вж. топвам.
топовен прил. Който е от топ1. Топовни гърмежи.
топограф м. спец. Специалист по топография,
топография ж. 1. Приложна наука, която се занимава *
с методите за измерване и подробно и точно изоб¬
разяване, представяне характера на дадена мест¬
ност на план яли на карта. 2, Характер на част от
земната повърхност, [гр.]
топографски прил. Който се отнася до топография.
Топографски измервания. Топографска скица.
топбла ж. 1, Високо дърво с къси, възправени нагоре
клони, Рори1из ругапнсаНз, 2. Род бързорастящи
дървета с мека и лека дървесина, Роргйив.
тополов прил. 1. Който се отнася до топола, който е
от топола. Тополови клони. 2. прен. поет. Строен
като топола. Тополова снага.	'

9Ί6 топонйм
топоннм м. ез. Гссп рафско название, име на местност,
топонимичен прил. ез. Които се отнася до топонимия.
Топанимични материали.
топонимия ж. ез. 1. Сбор, съвкупност от.географските
, названия, местните имена на дадена територия. 2.
1 ■ Дял от ономастиката, наука за топонимите. [гр,] '
топор м. нар. Брадва, секнра. |перс.]
топорнгшкя ж. диал. Дръжка на брадва. Гората каза¬
ла; .Ме ме е страх от брадвата, а от топоришка-
та ".	'
топорча нсв. прх. прост. Топоря. — се ппрх. Топоря
се.	·
топоря нсв. прх. прост. Правя нещо да стои изправе¬
но, да стърчи. — се нпрх. Изправям се, надигам се,
, стърча; топорча се.
топот м. Тропот на крака, на копита, ·
топрйк м. диал. 1. Пръст, орна земя, почва. 2. Земли¬
ще. [тур.]	.
топтан нарч. прост. 1. Всичко или всички наведнъж,
не поотделно; на едро. Ако искаш да го купим, про?
давам го топтан. 2, прен. Небрежно, през куп за
грош. [тур.]	' * ■
топуз м. нар. 1. Боздуган. 2. Желязна топка на кан¬
тар. [тур.] ·	.·
топуркам нсв. нпрх. Тичам с тропот. Кончето топурка
из полето. Децата топуркит по двора.	,
топче ср. 1. Умал. от г о п. 2. Малко стъклено кълбо,
1 с каквито играят децата. Играе си на топчета.
О Черешово* топче.
топчест прил. Който има форма на топка; валчесг,
кълбовиден, сферичен. Топчести зърна,.
* топчИя м. прост. Артилерист, [тур.]
топъл прил. 1. Който има или изпуска, .излъчва топ¬
лина. Топло слънце. Топла стая. Хлябът е топъл. 2.
За време — когато има топлина във въздуха. Топли
дни. Топло лято. X За дрехи, завивки, обувки и под.
— който задържа топлината, предпазва тялото от
студ. Топла дреха. 4. прен.-За цвят, звук — приятен
за зрението или слуха. 5. прен. Приятен, любезен,·
сърдечен. Топли думи. О Като топъл хляб — бър¬
зо, лакомо. Разграбиха го като топъл хляб. Харчи
се като топъл хляб.
топя1 нсв. прх. 1. Поставям нещо в течност; квася, на¬
мокрям. Не топи тук пръстите си. 2. Бъркам със
залъка си в гозба или в сол, пипер и под:, та ям.
топй1 нсв. прх. Правя нещо твърдо да стане течно, ка¬
то го стоплям, нагрявам; разтопявам. Топя восък.
' Топлият вятър топи снега. ч— се нпрх. 1. За твърдо
тяло — ставам течен или мек. Ледовете се топят.
Калаят се топи по-лесно от оловото. 2. прен. Сла-
- бея от мъка или болест; чезна, тлея, линея.
тор, -ът м. 1. Животински изпражнения, смесени с из-
гиила шума и слама от постилката, които се изпол¬
зват за подсилване на почвата. 2. Химически или
минералпи вещества, употребйзадщ за същата цел.
Азотни торове.	.
торбд ж. Ушит платнен или кожен съд с един отвор
за слагане и носене на различни вещи. Овчарска
торба. Конска торба за зоб. О Турям (слагам) ся
главата в торбата — не жаля живота си, излагам
се на опасност,
торбалав м. Просяк, бедняк.
4 тбрбсст прил. 1. Който има форма на торба или е
снабден с торба. Торбести гъби, 2. като същ. тдрбес-
ти .мн. (тбрбеста ср.) зоол. Дяуутробни жиаогни. t
торбйца и торбичка ж. Умал. от т о р б а. О Овчар»
ска* торбичка,
тореадор м. кпиж. Бикоборец. [исп.]
тбрен прил. Който има тор, наситен е с тор. Торни
нива. Торна земя. О Торен бръмбар —- черен, въз-
топчест бръмбар, който живее в тор и под засъх¬
нали лайна, Оео1гирез янгсоппш.	*
торшце и тбрище ср. Място, където трупат оборски
тор; бунище.
торлйк м. и торлачка ж. 1, [Укорно или обидно]
прозвище на хората от някои планински райони на
Северозападна България. 2. разг. Простак, селян¬
дур. [от тур.]
торл1шкн прил. Който се отнася до торлак,
тормдз м. 1. Притеснение, потискане, гнет. Нравствен
тормоз. 2.1 рядко. Пречене, спъване, задържане.
[рус,<гр.]
тормозя нсв. 1. Причинявам тормоз; притеснявам, по¬
тискам, гнетя. Тая мисъл ме тормози. Престани да
ме тормозиш. 2. рядко. Преча, спъвам, задържам
(извършването на нещо).	.
торнйдо ср. Изключително силна и голяма, разруши¬
телна вихрушка; смерч. [от исп.]
торов прил. Който се отнася до тор. Торови саксийки.
торпеден Прил, от т о р п е д о. Торпеден катер. „
торпедо ср. Самодвижещ се и самонасочващ се под¬
воден снаряд с издължена форма за поразяване на
плавателни съдове; торпила, [от лат.]
торпедоносец м. спец. Кораб или самолет, въоръжен с
торпеда; торпильОр.
торпила ж. Торпедо. О Живя.торпила — летец, кой¬
то се жертвувя, който съзнателно загива заедно с
атакуващия целта самолет; камикадзе. [фр. < ит.]
торпилираи нсв. и се., прх. Нападам, атакувам, пора¬
зявам с торпила,
торпильбр М. спец. Торпедоносец,
торс м. спец. Статуя без глава и крайници, [нт.]
тбрта ж. 1. Голям тестен сладкиш х кръгла форма.
Шоколадова торта. 2. Къс, изрезка, парче от такъв *
сладкиш, [ит.]
торук вж. т у р у к.	.
торф м. Полуовъглсни блатни растения, употребява¬
ни за гориво, тор и др. [нем.]
торфен прил. Който се отнася до торф. Торфени плас¬
тове. Торфено находище. О Торфен мъх — мъх из
дълбоки блата и влажни места с бледозелени лис- ’
тчета, ВрИаапит.	_
торя нсв. прх. Поставям, внасям тор в почвата, за · да
се подсили. ■	·*·
тост м. Наздравица, реч на гощавка, [англ.]
'тостер м. Домакински електрически уред за препичане
на филийки хляб; сухарник, [англ.]
тотйлен прил. книж. Цялостен,- пълен, всеобхватен.
Тотална война. Тотално отрицание, [лат.]
тотализатор м. Вид организирана игра със залагане
на пари за печалба; тото. [англ.]
тоталитарен прил. книж. При който държавната власт
• е съсредоточена в ръцете на определена група или
политическа партия, която запазва господстващото
си положение чрез насилие, унищожава политичес¬
ките свободи и възможността за съществуване на
политическа опозиция. Тоталитарни режими. Срв.
авторитарни, [англ.] .
тоталнтарйзъм м. Тоталитарен режим, тоталитарна
форма на управление,
тотално Нарч. от тотален.

тотем м. кпиж. 1. Животно, растение, предмет иля
природно явление, което се приема у някои първо¬
битни народи като емблема на рода; смята се за
свещено и му се отдава религиозна почит. 2. Изоб¬
ражение на такова животно, растение и пр. като
герб на дадено племе, [от амер.]
тотемйзъм м. кпиж. Най-древна форма на религия,
която се характеризира с вяра в свръхестествена
връзка и кръвно родство на рода с някакъв тотем,
тотемистнчен прил. Който се отнася до тотемизъм.
тбто ср. Тотализатор, Спечелил от тотото.
точа1 нсв. прх. Остря сечиво, нож и под. Точа ножо¬
вете с брус. О Точа зъби — надявам се, очаквам
да получа нещо изгодно.
точа2 нсв. прх. 1. Пускам нещо да тече (от един съд
* в друг); наливам. Точа вино от бъчвата. Точа вода
от чешмата. 2. Разтягам тесто на тънък пласт. То¬
ча кори за баница. 3. Изтеглям нишка от пашкул,
къделя. Точа коприна. — се нпрх. 1. Тека, изливам
се, изтичам на бавна, тънка струя. От кранчето се
точи тънка струйка вода. 2. само мн. и 3 л. ед.
Движим се бавно или продължително един след
друг, на върволица; влача се.
точен1 прил. 1. Който строго спазва определен ред и
изисквания. СрВ. стриктен. Точен на обеща¬
нието си. Чакам те в десет, бъди точен. 2, Който
напълно съответства на действителността, отразява
действителността или съвпада с определена' дел; ве¬
рен. Точни размери. Точно време. Точен часовник.
' Точен отговор. Точно описание. Точен изстрел.
тйчен2 прил. 1. Който е направен с точене, разтягане
тесто на тънки пластове. Точени кори. Точена бани¬
ца. 2. като същ. тбчено ср. Ядиво с такива кори; ба¬
ница, баклава, зелник и под,
точнлар м. Който точи сечива, инструменти,
точиларски прил. Който се отнася до точнлар. Точи¬
ларски услуги.
точилка ж. Права и огладена цилиндрична пръчка за
точене на петури.
точило ср. Кръгъл брус на въртяща се ос за точене на
сечива.
точица ж. Умал. от точка.
-топка ж. 1. Малко кръгло петно или следа, белег от
докосване, допир на тънък, остър предмет върху
гладка повърхност. Морзовата азбука се състои от
точки и тирета. Плат на точки. 2. грам. Препи¬
нателен знак (.) за завършено изречение или при
съкращение. 3. мат. Въображаемо, идеално място,
'което има положение в пространството, но няма
размери. Пресечна точка. 4. Място в пространство¬
то. Това е най-високата точка на планетата. 5.
спец. Предел, граница на дадено състояние и въз¬
никване на ново. Точка на замръзване. Точка на ки¬
пене. 6. Дял, параграф, въпрос. Първа точка от
дневния ред. 7. Единица за измерване, оценка на ка¬
чество, постижение или резултат при състезателни
спортни игри. Спечелих по точки. О Гледна* точ¬
ка. Десетична* точка. Допирна точка — а, Място на
допиране на линии или повърхности, б. прен. Об¬
щото между характери, мисли, идеи и под. Изходна
(отправна) точка — място, позиция, от където нещо
започва. Мъртва* точка. Обирам* точките. Ошева*
точка. Опорна* точка. Слагам (турям) точка на н-то
— свършвам нещо докрай, добавям и последната
подробност. Точка и запетая — препинателен знак
(;) за отделяне на относително самостоятелни син¬
тактични единици в рамките на изречението. Точка
трагикомичен 977
оо въпроса! — край, стига, няма да ое занимаваме
повече с това. Турям (слагам) точка — завършвам
нещо, преставам да ое занимавам повече с нешо.
точков Прил. от точка. Точков масаж, Точково
запояване.
точно Иарч. от т р ч е Часовникът работи точ¬
но. Идваш точно навреме. Не е точно така. Точно
ти ми трябваш.
точност ж. Качество на точен!; изпълнителност, изп¬
равност. Човек с пословична точност. Деташите
се изработват с точност до стотни от милиметъ¬
ра.
тбя вж. този.
тояга ж. Въздебела и яка пръчка за носене в ръце,
подпиране, удряне и др. Овчарска тояга. Разгоних
кучетата с тоягата. Скачам с тояга. О Просяш¬
ка* тояга. Ще ядеш тоягата — ще те бият.
тояжка ж. Малка тояга.
траверса ж. Напречна греда под железопътни релси.
[фр.]
травестнзъм м. книж. Ненормална, извратена склон¬
ност към обличане в дрехи, характерни за противо¬
положния пол; трансвестизъм. [от фр. < лат.]
травествт м. Лице, което изпитва, проявява травссти-
'зъм; трансвестит. '
травсетия ж. 1. Пресилена или гротескна имитация
за осмиване и подигравка. 2, лит. Вид гротескна
пародия, при който литературно произведение със
сериозно съдържание се предава в шеговита или са¬
тирична форма с елементи на снижаване ‘и опошля-
ване. 3. Изпълнение на театрална роля от преобле¬
чено лице от другия пол. [от фр.] .
травма ж. 1. Телесно увреждане, причинено от вън¬
шно въздействие (механично, химично, електричес¬
ко и др.). Спортистите често получават травми.
2.	Емоционално сътресение, което причинява съ¬
ществено и трайно психично увреждане на личност¬
та. Психична травма, [гр.]
травматнзъм м. кпиж. Съвкупност от травми, трав¬
миране у определени групи от хора, при определе¬
ни условия. Спортен травматизъм. Битов травма-
тизъм.
травматолог м. Специалист по травматология,
травматологичен прил. Който се отнася до травмато¬
лог и травматология. Травматологично отделение.
травматология ж. Дял от хирургията — оказване на
първа помощ и лечение при травми,
травмнрам нсв. и св\, прх. Причинявам травма,
трагедия ж. · 1. Драматичссхо 'Произведение, което
изобразява крайно остри, неразрешими конфликти
и обикн. завършва с гибел на главните герои. 2.
прен. Нещастно събитие С тежки, гибелни последи¬
ци. [гр.]
трагизъм м. книж. 1, Трагичен елемент, трагично на¬
чало в художествено произведение. 2. Трагично по¬
ложение, трагичен характер на нещо; трагнчност.
трегйк м. книж. 1. Автор на трагедии. 2. Актьор, кой¬
то играе, комуто ‘се удават трагични роли.
трагикомедия ж. 1. Драматическо произведение, в ко¬
ето се съчетават трагически с комични елементи. 2.
прен. разг. Случка, събитие, в което се смесва тра¬
гичното, тъжното със смешното,
трагикомнчен прил. Който е едновременно трагичен и
комичен, тъжен и смешен. Трагикомична развръзка.
62. Български тълковен речник

978 трагичен	,	*
трагАчен прил. Който се отнася до трагедия, в който
има трагизъм; трагически, потресен. Трагична раз¬
връзка.
λ трагически прил. Който се отнася до трагедия; траги¬
чен. Трагически герой.
трагнчност ж. Качество на трагичен; трагизъм,
традииионалнзъм м. Голямо уважение към традиция¬
та, почитане на традициите. ,
традиционен прил. Който се предава по традиция, ос¬
нован е на традиция. Традиционни празници. Тради¬
ционна прогрмна
традицдаонност ж. книж. Качество на традиционен.
традиция ж. книж. Наследен, възприет от миналото
и поддържан обичай, начин на мислене или поведе¬
ние, действие,
траектория ж. книж. I, Непрекъсната крива линия,
която се описва от движеща се точка4 в пространс¬
твото.' 2. Линия на полета на куршум, снаряд или
друго изхвърлено, изстреляно тяло. [лат.]
траен прил. Който трае дълго, много време; здрав, як,
дълговечен. Борец за траен мир и демокрация.
Трайни продукти,	«
трайност ж. Качество на траен.
трак1 вж. траки,
* Трак2 межд. За наподобяваме, възпроизвеждане на кра¬
тък, отсечен звук, шум от удар на твърди предмети,
тракам нсв. 1. нпрх. За твърд предмет — удрям се о
друг твърд предмет, о нещо твърдо, та се чува кра¬
тък, отсечен звук, шум. Копелетата тракат по ка¬
менливия път. Кречеталото трака. 2. прх. и трх.
Удрям твърди предмети, та се чува кратък, отсечен
шум, звук. Тракат таблата в кафенето. Тракам със
зъби.	‘
траквам нсв., тракна се., прх. и трх. Тракам веднъж.
или поединично. Ключът тракна е ключалката.
трАки мн. (трак м.) ист. Древен народ, който е насе¬
лявал Балканския полуостров,
тракйец м. и тракнйкя ж. Жител на днешна Тракия,
тракийски прил. 1. Който се отнася до тракиец и до
днешна Тракия. Тракийско вино. Тракийска носия. 2.
Който се отнася до древните траки. Тракийски език.
трйкна вж,’т р а к в а м.
трактат м. книж. 1. Научно съчинение върху отделен
въпрос. 2. Международен договор, [лат.]	.
трактовка ж. книж. Начин на третиране; тълкуване,
интерпретация, [рус. < лат.]
трактор м. Самоходна машина за теглене на селскос¬
топански и строителни машини, за превозване на
товари и др. Верижни трактори. [лат.]
• тракторен прил. Който се отнася до трактор. Тракто¬
рен завод. Тракторна редосеялка.
тракторист м. и тракторйстка ж. Който управлява
трактор.	,
тракиибиен прил. спец. Който се отнася до тракция.
тракция ж. спец. Част от транспортно учреждение,
предприятие, в която се включва подвижният със¬
тав (локомотиви и вагони) и свързаните с тях слу¬
жители. [лат.] ф	*
трал м. 1. Средство, съоръжение за разкриване и уни-
.· щожаване на подводни мини. 2. Конусообразна
мрежа за морски риболов, [англ.]	.
трамблвка ж. 1. Къса дебела греда, уред за трамбу-
ване. 2. Трамбуване. 3. прен. шег. Дълго, продъл¬
жително ходене или марцшруване с твърда стъпка.
трамбовъчен прил, Който се отнася до трамбовка,
, служи за трамбуване. Трамбовьчни машини.	ι
трамбувам нсв. 1. прх. С нещо тежко, или със специ¬
ална машина удрям, набивам, та уплътнявам земя,
пътна настилка, насип и др. 2. нпрх. прен. шег. Ходя
дълго, продължително или марширувам с твърда
стъпка, [рус. <нем]
трамваен прил. Който се отнася до трамвай. Трамвай¬
на спирка. Трамваен билет.
трамвай м. Градско обществено транспортно средст¬
во, което се движи върху релсов път, с електричес¬
тво. [англ..]
трамвайджия м. разг. Служител, работник в трамвай¬
ния транспорт,
трайна ж. прост. Размяна на един предмет срещу
друг, обикн. като търговска сделка. [ит«>тур.]
трамплин м. 1. спец. Здрава гъвкава дъска за отскача-
не, напр, при скокове във вода, гимнастически уп¬
ражнения и др. 2. прен. Нещо, което служи като
опора, изходна точка и начален тласък за постига¬
не на някаква цел. [фр.]
трампя нсв. и св., прх. Правя трампа, разменям едно
нещо за друго.	,
транзистор м. I. спец. Полупроводниково електронно
устройство, по-малко от радиолампа, което се из¬
ползва в радио- и телевизионни приемници, в слу¬
хови апарати и др, 2. разг. Малък, обикн. портати¬
вен радиоприемник (с такива транзистори, без
лампи), [от англ.]	.
транзйсторен прил. Който се отнася до транзистор.
Транзисторно радио.
транзит м. 1. Превоз или преминаване, прекарване на.
товари и пътници през държава, град и др. без спи¬
ране, престои, 2. като нарч. Без отбиване, спиране,
престой. Минавам транзит. [лат.]
трянзнтеп прил. Който се отнася до транзит. Транзит¬
ни стоки. Транзитна виза.	;
транзигйвен прил. грам. Преходен. Транзитивен гла¬
гол. [лат,]	,	·
транзнтйвност ж.-грам. Качество на транзитивен; пре¬
* ходност.
транс м. I. спец. Особено психично състояние на до-
лубудност, на хипноза, в което човек не възприема
нещата около себе си. Медиумът изпада в транс. 2.
книж. Състояние на повишена нервна възбуда, раз¬
стройство на съзнанието. Тя, бедната дама, започ¬
на да плаче, започна във транс да крещи. Вапц. [фр.]
транс- Съставна част на сложни думи със значение
„през, отвъд, с помощта на^ напр.: трансатланти¬
чески, транскрибирам, транслитерация, трансфор¬
мация и под. [лат.]	·
трансатлантически прил. I. Който се намира отвъд
Атлантическия океан. 2. Който преминава от еди¬
ния на другия бряг на Атлантическия океан,
траисвестйзъм м. книж. Травестизъм. [н<ем.<лат.]
трансвестйт м. книж, Травестит.
транегранйчен прил. книж. Който е свързан с преми¬
наване, пресичане на държавните граници. Трансг¬
ранично замърсяване.
трансконтншснталеп прил.. книж. Който съществува
или става, извършва се между континентите. Тран¬
сконтинентален рейс.'
транскрнбйрам нсв. и св., прх, спец. Правя транскрип¬
ция. Транскрибирам българсхи думи с латински бук¬
ви.
транскрипция ж. 1. ез. Записване на думи от един език
’ с букви от друг език, при което се предава ориги-

налният изговор (с една или друга степен на точ¬
ност), налр.: Schaкезреаге = Шекспир. 2. ез. Точно
записване на речта с предаване особеностите в про¬
изношението на звуковете чрез използване на до¬
пълнителни писмени знаци. Фонетична транскрип¬
ция. 3. муз. Нотиране на музикално произведение
за друг инструмент или глас. [лат.]
транслитерация ж. спец. Начин за предаване на думи
от един език с букви от друг език, без да се държи
сметка за оригиналния изговор, напр.: БсЬаке$реаге
= Шакеспеаре. [лат.]
транслитерирам нсв. и св., прх. спец. Правя транслите¬
рация.
трансмисионен прил. спец. Който се отнася до транс¬
мисия. Трансмисионен ремък.	■
трансмисия ж. спец. Система от валове и колела с ре¬
мъци, вериги 'или зъбци за предаване на въртеливо
движение от едно място на друго, от двигателя към
работните машини. [лат.]
трансокеански прил. Който прекосява океана или се
намира на другата страна на океана.	·
транспарант м. Бяла платнена завеса за прозорец,
обикн. между външните и вътрешните рамки, [фр.]
траксплантацня ж. спец. Присаждане на тъкан или ор¬
ган от една част на тялото в друга или от един ор¬
ганизъм на друг. Трансплантация на сърце, [от лат.
] , ·
транспорт м. 1. Превоз, пренасяне на стоки или хора.
2. Система [от средства] за превоз, пренасяне на
• стоки и хора. Софийски градски пътнически транс¬
' порт.
транспортен прил. Който се отнася до транспорт; пре¬
возен. Транспортни средства. Транспортни пробле¬
ми. Транспортна лента.
гранспоршр м. Инструмент във щид на полукръгла
линийка за измерване на ъгли. [лат.]
транспортирам нсв. и св., прх. книж. Превозвам, пре¬
насям стоки или хора.
трапспортьдр м. 1. Конвейер. 2, Превозвач, [фр.]
трансфер м. книж. спец. 1. Превод на валута. 2. Прех¬
върляне правото на собственост, владеене или из¬
ползване. Трансфер на технологии, [фр.]
трансфёрен прил. книж. Който се отнася до трансфер,
Трансферна листа.
трансформатор м. спец. Устройство за промяна, пре¬
образуване напрежението на променлив ток. [лат.]
трансформаторен прил. Който се отнася до трансфор¬
матор. Трансформаторна станция. О Трансформа¬
торен пост — система от съоръжения за понижаване
напрежението на електрическия ток и захранване на
потребителите; трафопост,
трансформационен прил. книж. Който се отнася до
трансформация. Трансформационна граматика.
трансформация ж. 1. книж. Промяна на вида, форма¬
та или строежа на нещо; преобразуване, лреобразя-
ване. Трансформация на деятелната конструкция в
страдателна, 2. спец. Промяна на напрежението на
променлив ток с помощта на трансформатор, [лат.]
трансформйрам нсв. и св., прх. книж. Правя трансфор¬
мация, подлагам нещо на трансформация; преобра¬
зувам, преобразявам, видоизменям.	.
трансцендентАлен прил. книж. В идеалистическата фи¬
лософия — който е свързан с признаване на неза¬
висими от опита априорни форми на съзнанието.
Трансценденталната философия на Кант, Кант се
опитвал до прокара разлика между трансцендента¬
лен и трансцендентен. [лат.]
траурен 979
■ трансuеяιдèятея прил. 1. филос. Който се намира извън
пределите на чувствения опит, недостъпен за сети¬
вата. Според Кант трансцендентно е и онова, което
е недостъпно за теоретическото познание и е пред¬
мет на вярата, напр. бог, душа, безсмъртие. 2. мат.
Които не може да бъде изчислен с помощта на ал-
гебрическн действия. Трансцендентт функции.
[лат.]
траншея ж. Дълъг и дълбок окоп. [фр.]
трап1, мн. тралове и трапища, м. Естествена или из¬
копана в земята вдлъбнатина; яма, ров. Падна в
трапа. О Прескачам* трапа.
трап2 м. Стълба (за качване на кораб или самолет, за
гимнастически упражнения и др.). [от хол.]
трапеза ж. 1. Маса или софра, наредена за ядене.
Седнахме около трапезата. 2. Самата сложена хра¬
на. Богата трапеза, [гр.]
трапезария ж. 1. Стая за ядене; обедна стая. 2. Заве¬
дение, където се хранят (безплатно) ученици и др.
[гр·]	.
трапезойд м. геом. Четириъгълник без успоредни
страни, [гр .]
трапен прил. нар. Не съвзел се още от сън, дълнение,
удар, болест и др.; замаян,
травер м. книж. В Северна Америка —ловец на диви
животни с ценна кожа, който си служи с капани,
[англ.]
трапец м. 1. геом. Четириъгълник с две успоредни, но
нееднакви страни. 2. Гимнастически уред — закре¬
пен на свободно падащи въжета хоризонтален лост
за гимнастически и акробатически упражнения.
[фр. < гр.]	'
трапища вж. т р а п1
тряпчйна ж. Малък трап..
трапчйнка ж. 1. Трапчина. 2. Малка вдлъбнатина,
ямичка на бузата.
трасе ср. 1. Линия, очертание на съществуващ или
предполагаем, проектиран път, канал, тръбопровод
и др. Железопътно трасе. 2. Означена и по опреде¬
лен начин подготвена ивица върху земната или
друга повърхност, където се осъществява някакво
движение, обикн. спортно състезание. 3. Строго ог¬
раничена въздушна ивица, по която се извършват
редовни полети на пътнически и транспортни само¬
лети. [фр.]
трасирам нсв. и св., прх. 1. спец. Правя трасе, отбеляз¬
вам, означавам линията, по която нещо преминава.
2. прен. книж. Определям пътя, посоката на движе¬
ние, развитие на нещо.	♦
трасиращ прил. Който прави трасе, означава пътя, по·4
соката на движението на нещо. Трасиращи куршу¬
ми.
трасирдвка ж. спец. Трасиране,
трасирбвъчеи прил. спец. Предназначен за трасиране.
трАулер м. Морски риболовен кораб с тралове, [англ.]
трАур м. 1. Състояние на мъка, скръб по умрял човек
или във връзка с някакво бедствие, катастрофа, при
което се носи особено облекло, отменят сс увеселе¬
нията и пр. В траур съм. В страната е обявен
тридневен траур. 2. Черно жалейно облекло, лента
и др. [нем.]
траурен прил. Който се отнася до траур; погребален,
жалеен. Траурен марш. Траурно шествие. Траурна
лента.

980 трафар&г
трафарет м. книж, 1. техн. Пластинка, плоскост от
метал, дърво, пластмаса и др. с прорязани съответ¬
ни рисунки, надписи и под., които се щамповат
върху стени, плакати, опаковки и пр.; шаблон. 2.
ез. Често употребяван изтъркан израз, [от ит.]
трафик м. I. Внос и износ на стоки, търговски обмен.
Трафик на наркотици. 2. Движение, преминаване на
транспортни средства, пътници, съобщения и др. пб
дадена транспортна или съобщителна линия· [от
ит. > фр.] /	.	’
трафопост м. Трансформаторен пост.
трахея ж. анат. Дихателна тръба от гръкляна до бе¬
лия дроб. [гр.]	.
трахома ж. мед. Инфекциозно хронично заболяване
на лигавата ципа и роговицата на окото. [гр.]
трая нсв. нпрх. 1. Заемам време, имам (някаква) про¬
дължителност; продължавам. Разговорът трая пет
минути/ Заседанието ще трае до късно. 2. Оцеля¬
вам, издържам, не се развалям. Тази ограда ще
трае с години. Тези плодове не могат да траят. 3.
• Чакам. Трай, да си свърша работата. 4. Понасям,
търпя. Траях, траях, па не се стърпях. 5. Мълча.
Трайте! О Трай, коиьо\ за зелена трева,	'
траятен прил. 1. диал. За дрехи, обуща и др. — който
трае дълго; траещ 2. грам, остар. За глагол — кой¬
то означава продължително, трайно действие. От
„несвършения" вид, който е траятен, тряба да се
отличат видове многократни. Балан.
тр&ба ж. църк. Църковна служба или обред от .частен
характер: изповед, панихида, кръщене и др. *
, требвам нсс. и св„ прх. канц. Правя по официален ред
искане да се отпусне някаква сума. Требвам запла¬
ти. [рус.]	·	,
требване ср. канц. Действие по гл. т р с б в а' м.
требеж м. 1. . Требене. 2. Място, от което е изсечена
или изтребена гора, тръне; сеченина, требенина.
требенина ж. диал. Требеж (във 2 знач.).
требник м. цьрк. Богослужебна книга, която съдържа
молитви, изпълнявани при треби,
трдбя нсв. прх. 1. Турям в ред, подреждам. Требя къ¬
щата. 2. прост. Отстранявам камъчета, развалени
зърна и др. от някакво вариво преди варенето му;
чистя. Требя ориз. Требя леща. 3. Изсичам или из¬
коренявам гора, тръне и под. Лозето изсъхна, та
ще го требим. 4. Унищожавам. Требр вредни насе¬
коми,	.
тренй ж. 1. Едногодишно или многогодишно расте¬
ние с тънко зелено стъбло. 2. само ед. Зелена пок¬
ривка на земята от такива растения. Не ходете по
тревата. По-тих от водата, по-нисък от тревата.
3.	само ед. събир. Множество такива растения на
едно място, обикн. като храна за животни. Набери
трева за прасето. О Лековита трева — бшпса.
Трая, кожа , за зелена трева. Не паса* трева,
трёвен прил. 1. ’Който е от трева. Тревна покривка. 2..
По който има трева, изобилен с трева. Тревно па¬
сище. Тревни площи. ·
тревйст прил, 1, Обрасъл с (гъста) трева. ’ Тревиста
местност, 2. За растение — който е с меко, не дър-
венисто стъбло (за разлика от храст и дърво). - „
тревйца и тревника ж! Умал. *от трева.
тревник м. Тревна площ, засято с паркова трева мяс¬
то.
тревбгв ж. 1. Силно душевно вълнение, безпокойство.
Изпитвам тревога. 2. Сигнал за настъпваща олас-
. ност. Въздушна тревога. О Бия тревога — а. Два и
сигнал за настъпваща опасност, б. прен. Предуп¬
реждавам, призовавам за борба срещу нещо нере- «
на или опасно.
тревожа нсв. прх. 1. Създавам, причинявам тревога (в
1 знач.), силно безпокоя. Тревожи ме състоянието
на обществото. 2. Преча, отнемам време, наруша¬
вам спокойствието, «сешавам. — се нпрх. Изпит¬
вам тревога; безпокоя се.
тревожен прил! Който е свързан с тревога. Тревожно
състояние. Тревожен поглед. Тревожни слухове.
Тревожен сигнал,	'
треволяк и треволак м. разг. 1. събир. Много, всякак¬
ви треви на едно място. 2. Място, обрасло с трева,
тревопасен прил. Който сс храни (само) с трева. Тре¬
вопасно животно.
тревополен прил. книж. О Тревоиолна система спец.
— система на сеитбообращение, при която нивите
периодически се засяват с треви за възстановяване
плодородието иг почвата,
трепояден прил. Тревопасен,
тревясал прил. Който е обрасъл, покрит с трева,
тревйсвам нсв., тревясам св. нпрх. Обраствам, покри¬
вам се с трева.
трегер м. спец. Опиряа, носеща хоризонтална греда в
сграда, покривна конструкция и др. [нем,]
трезв прил. Трезвен (главно във 2 знач.). Трезва мисъл.
Трезв ум. Трезво състояние
трезвен прил. 1. Който не е пил спиртно питие, не е
пиян. 2. прен. Който се отличава със здрав и спо¬
коен разум; благоразумен, разсъдлив, трезв,
трезвеник м. и трезвеници ж. Който ве употребява
спиртни пития; въздържател. Прот. п и я н и ц
зрезвеност ж. Качество на трезвен; трезвост,
трезво нарч. Със здрав и спокоен разум; разсъдливо,
благоразумно. Гледам трезво на живота.
трезвост ж. Качество на трезв; трезвеност,
трезор м. спец. 1. Сграда иди специално банково по¬
мещение зй пазене, съхраняване на пари и ценнос¬
ти. 2. Съкровище, богатство. [фр. <лат.]
треилюнионн мн. (трендюинсн м.) Професионални съ¬
юзи (в Англия и Австралия), обединяващи работ¬
ниците за защита на техните групови, професионал¬
ни интереси, [англ.]
трейдншипннзъм м. книж. Реформиетксо. течение в ра¬
ботническото движение, борба на трейдюнионите
за защита на икономическите интереси на работни¬
ците.	·
трели мн. 1. муз. Украса на-песен с бързо и преливно
повтаряне на някои тонове. 2. поет. Сланеева пе¬
сен. [ит. > рус.]
трем м, I. Покрито и отворено място пред стаи на
къща; отвод, пруст. 2. Отворена стая в горния етаж
па къща пред другите стаи; чардак, веранда. 3. Ши¬
рока гостна стая.	♦
тремолйрам ксв. муз. За глас ,— трептя при пеене,
тремоло ср. муз. Много бързо повтаряне на звук или
редуване на звукове при песен, което прави впечат¬
ление за трептение, [ит.]
трен м. остар. Влак, железница, [фр.]
трепажор м. спец. Учебно-тренировъчно моделиращо
устройство за тренировка и изработване на умения
и навили за извършване на определена работа, дей¬
ност. [от англ.]
трендафил м. Градинско цвете като розата, с червени
или бели цветове, Коза еепШГоНа. [от гр,]

трсид&фнлов прил. Който е от трендафил,
тренинг м. 1. Тренировка. 2. Придобита опитност нлн
издръжливост в резултат на тренировки, {англ.]
тренирам нсв. и св. 1* прх. Чрез системни, методични
упражнения подготвям някого, създавам у някого
определени умения, навици, способности за извър¬
шване на определена работа, дейност. Тренирам
■ спортисти. 2. нпрх. (и прх.) Чрез системни упраж¬
нения придобивам определени умения и навици,
подготвям се за извършване на някаква работа,
дейност. Тренирам художествена гимнастика. По
цял ден тренирам на стадиону.
трениран прил. Който има добър тренинг, придобил е
опитност и издръжливост в резултат на трениров¬
ки.
тренирбвка ж. Трениране. Отивам на тренировка.
тренировъчен прил. Който се отнася до тренировка.
Тренировъчен процес.	*
треньор м. и треньорка ж. Лице, което тренира няко-
' го, което ръководи нечия (спортна) подготовка.
Треньор по футбол.
трепанации ж. мед. Пробиване на череп или кост С
** лечебна цел. Трепанация на вътрешното ухо. [фр.]
' трепвам нсв., трепна се. нпрх. I. Правя внезапно не¬
, волно движение. Трепвам с клепачи. 2. прен. Сепвам
се, стряскам се, изплашвам се. О Не ми трепва
окото*.	’
треперко м. разг. презр. Стахливец.
треперлив прил. Който (много) трепери,
треперушкя ж. нар. Накит за женска дреха от лъскави
метални пластинки или жици, нишки,
треперя нсв. нпрх. 1. Люлея се, клатя се насам-натам
с бързи кратки движения; треса' се, трептя. Къщата
■ трепери. Листата на тополата треперят. 2. Обзет
съм от такива движения на тялото или негова част;
треса се. Треперя от студ. Защо трепериш като
старец? Треперят ми ръцете от страх. 3. За глас
— звуча неравно, с бързи прекъсвания, изменения.
4.	прен. Стррхуввм сс, изпиитам ссрра, боя сс. Тре-
пере за службицата си. 5. прен. Пазя с трепет, по¬
лагам специални грижи, грижа се много (за някого
или нешо),
трепет м. Треперене, силно вълнение от някакво пре¬
живяване (страх, надежда, отчаяние и др.). Слуша¬
ха го с трепет.
трепетен прил. 1. Изпълнен с трепет. Трепетно очак¬
ване. 2. Плах, боязлив, изплашен,
трепетлнв прил. Който трепти. Трепетлива светлина.
трепетлика ж. Клонесто дърво, чиито листа треперят
при полъх на вятъра, РориШз и^^гт^и!а; осика.
трепетлАков прил. Който е от трепетлика. Трепетли-
кови листа.	г
трепетннк м. остар. Книга или дял от книга, където
се тълкува какво означавало потрепването на раз¬
лични части от тялото. Календар със съновник и
трепетния.
трепка ж. диал. 1. Клепка на окото. 2. Нешо окачено
да виси и трепере; треперушка.
трепкам нсв. нпрх. 1. Правя бързи и кратки, повтаря¬
щи се или единични движения; трептя, треперя.
Трепкат листата на дърветата. 2. За светлина —
трептя, мигам. 3. прен. Проявявам страх, изплаш¬
вам се. Не трепка от нищо.
трепна вж. трепвам,
трептене ср. Действие по гл. т р е п т я.	*
трептепие ср. 1. остар. Трептене. 2. спец. Равномерно,
периодично повтарящо се движение ту в една, ту в
5
• третйчен 981
друга посока. Трептение на струни. Механични
трептения.
трептА нсв. нпрх. I. Треперя, трепкам, туптя, играя.
Сърце ми веч трепти — ще хвръкне. Бот. 2. За свет¬
лина — светя с непостоянна сила, засилвам се и пак
отслабвам; мигам, трепкам. Звездите трептят.
трепя нсв. прх. Бия, убивам. Трепя зайци. — се нпрх.
разг. Полагам голямо усилие; боря се. съсипвам се.
Трепе се да изкара някоя пара за децата си.
треса нсв. прх. Тръскам, друсам. Конят тресе грива¬
та си. — се нпрх. Треперя, разтърсвам се. Къщата
се тресе. Треса се от студ. тресе ме нпрх. Болен
съм от треска.
тресавище ср. Блатисто място, обрасло с мъх или тре¬
ва.	-
тресиопашка ж. диал. Птица стърчиопашка.
трёска1 ж. 1. Болестно състояние, придружено с ви¬
сока температура и студени тръпки. Очите му го¬
рят от треска. Треска ме тресе. Тропическа трес¬
ка. 2. прен. Силна възбуда, кипеж, устрем. Златна
треска. Предизпитна треска. О Блатна* треска.
Мускулна треска — болки в мускулите след умора,
пренапрежение. Родилна* треска.
треска2 ж. Северна морска риба, от която добиват
рибено маело, Gаduп тоггйипа. [рус.]
треска ж. 1. Тънко плоско късче дърво, паднало яли
зацепено при сечене, дялане и под. Една треска ми
се заби в дланта. При сечене на дърва хвърчат трес¬
ки. 2. ми. Тънки цепени дръвчета за подпалване на
огън. О Трески за дялане — слабости и недостатъ¬
ци за отстраняване;
трескав прил. 1. Болен от треска. 2. прен. Който се
върши с бързина и напрежение, в който има силна
възбуда, вълнение. Трескави приготовления. Трескав
поглед.
трескавица ж. диал. Гръмотевица,
тресиавияе и тресиавиче ср. Растение червен канта¬
рион.
тресиа вж. т р я с в а м.
треснат прил. Обикн. в сравнение — силно изненадан,
учуден, поразен. Стои и гледа като треснат.
трета вж. трети.
третейски прил. кпиж. Помирителен. Третейски съд.
1РУС·]
трети 1. Числ. ред. от т р и; който идва след втория.
Трети по успех. Трети март. Трето съсловие. Кла¬
сирах се трети. 2. а, като прил. В съчет. с ч а с т
— който е три пъти по-малък от цялото, б. като
същ. трета ж. Всяка от трите равни части, на които
е разделено дадено цяло. На всекиго се пада по една ’
трета. 3. като същ. трето ср. Десерт, приядка.
третина и третйнка ж. разг. Една трета част от даде¬
но ЦЯЛО.
третини ми. Помен за умрял на третия ден след
смъртта му.
третирам нсв. и св., прх. книж. 1. Разглеждам, об¬
съждам или разработвам даден въпрос, тема и
под. В книгата този въпрос се третира по друг
начин. 2. Отнасям се към някого, гледам на няко¬
го по определен начин. Третират ме като почтен
човек. Третират пленниците като роби. 3. спец.
Лекувам, въздействам с лечебни средства. Трети¬
рам рана.
третйчен прил. книж. - Който представлява трета сте-

982 трёто
* ·
пен, етап на нещо. О Трегичен период геол. — тер¬
' циер.
трёто вж. трети.
трето- Съставна част на сложни думи със значение
„трети, от трети", напр.: третокачествен, треток¬
ласен, третостепенен и др.	.
третокачествея прил. Който е ст трето качество, с
много ниско качество. Третокачествени стоки.
третокласен прил. 1. Който се отнася до трети клас (в
училище). Третокласни учебници. Третокласно обра¬
зование. 2. Който се отнася до трета класа, който
е с ниско качество. Третокласни вагони. Третокла-
f сен хотел.
третокласник м. и третокласничка ж. Ученик от трети
клас.
треток$рсник м. и третокУрсничка ж. Който учи в
трети курс.
треторазреден и треторазряден прил. 1. Който е от
трети разред, отйася се до трети разред. 2. Който
е от много ниско, лошо качество.
третостепенен прил. 1. Който се отнася до трета сте¬
пен. 2, Който е от трета степен по важност, който
е твърде посредствен, без съществено значение.
Третостепенна роля.
трефа ж. Карта за игра спатия, [фр. > рус.]	.
трещя нсв. нпрх. Издавам трясък. Сухите дъски тре¬
щяха в пламъците на пожара, трещи |се| безл. Гър¬
ми, има гръмотевици,
три числ. Числото 3. Три и три прави шест. Имам
три деца. Купих нещо за три лева. О Правя се на
три и половина — преструвам се на глупав и наи¬
вен, правя се, че не разбирам. Три-четири — за оз¬
начаване на приблизителен, неуточнен брои, коли¬
чество (около три, четири),
три- Съставна част па сложни думи със значение „със,
от или на три“, напр.: триглав, тригодишен, трид¬
невен, триетажен, триклет, трикрак, трилистен,
. трилистник, тримесечен, тринеделен, трисвещник,
трицветен, тричленен и др.
триада ж. 1. книж. Единство на три предмета, лица,
понятия; троица, тройка. 2. спец. Във философията
—	три степени на диалектическото развитие: теза
—	антитеза — синтеза, [от гр.]
трн^жеп прил, спец. Разпределителен. Триажна гара.
[о-т фр.]
тряактен прил. Който се състои от три акта, действия.
Триштна пиеса.
грнаигулаlшoиеи и триангулàчеи прил. спец. Който се
отнася до триангуляция. Триангулационен план.
Триангуляции точки.
триантулация ж. спец. Снемане на план или измерва¬
не на дадена местност чрез разделянето и на мрежа
от триъгълници, [лат.]	ф -
три ану-лачен вж. триангулационен.
триатлон м. спорт. Трибой (в I знач.). [от гр.]
трибагреник м. и трибагреници ж. книж. Трикольор.
трибой м. 1. Лекоатлетически състезателен комплекс
от три вида спорт (плуване, колоездене и бягане).
2» Състезание в три упражнения на една спортна
дисциплина.
трибун м. L ист. В стария Рим — длъжностно лице,
избрано от плебеите за защита на техните интере¬
си. 2. прен. книж. Обществен деец, виден оратор,
защитник на народните права и интереси, [лат.]
трибуна ж, 1. Издигнато място, на което застава ора¬
торът. Говори от трибуната на Народното събра¬
. ние. 2. прен. Място или средство за осъществяване
на определена обществена дейност, за пропаганди¬
. ране на определени разбирания и интереси. X Из¬
дигнато място за зрители на спортни състезания,
манифестации и др. [лат.]
трибунал м. книж. Висш съдебен институт. Междуна¬
роден военен трибунал. Църковен трибунал, [лат.]
тривалентен вж. валентен.	-
триваàлеи прил. книж. Всекидневен, обикновен, бана¬
лен, изтъркан, [лат.]
тривиялност ж. книж. 1. Качество на тривиален, 2.
Нещо тривиално, банално, изтъркано,	,
трития ж. 1. Винен камък. 2. Тютюнев катран, който
и се отлага по стените на цигаре или лула. [гр.]
тригодишен прил. Който съществува от три години,
който е на три години. Марко пие вино тригодишно.
Нар.п, Тригодишно дете.
тригодишнина ж. Годишни^ от събитие, станало
преди три години. '
тригонометричен и тригонометрйческн прил. мат. Кой¬
то се отнася до тригонометрия. Тригонометрична
задача. О Тригонометрична функция — функция на
остър ъгъл в правоъгълния триъгълник, която се
изразява като отношение между различни двойки
. страни в този триъгълник.	* -	’
тригонометрия ж. мат. Дял от математиката, в който
, се изучават съотношенията между страните и ъгли¬
те на триъгълника, [гр.]	,	„	.
тригуна м. Сладка баничка, нагъната в триъгълна
форма, [от нгр.]
трндёлен прил. книж. Който има три дяла. *
тридесет, тридесетгодишен... вж. трийсети пр.
тридневен прил. Който е от или на три дни, който
продължава три дни. Тридневни разисквания. Трид¬
невен период.
триедИиеа прил. книж. Който представлява единство·
от три части, три елемента. Триединно божество.
триедHиcтво ср. книж. Единство, единение на три час¬
ти, три елемента;
триезйчен прил. 1. Който е написан, съдържа или се
състои от три езика. 2. Който се отнася до изпол¬
зване в богослужението на три (свещени) езика: ев¬
рейски, гръцки и латински. Триезична теория.
триене ср. 1. Действие по гл. три я. 2, Съпротив¬
ление, което възниква на мястото на допиране на
телата и спъва преместването им едно спрямо
друго..
триеиица ж. диал. 1. Изсушени трохи, зърна от твър-
, до тесто, замесено обикн. с пюре от лук, чушки, до¬
. мати и др.; тархана, 2. Ястие от такива трохи, зър¬
на.	.
триетажен прил. Който . е на три етажа. Триетажна
сграда.	-
• трнж и трижди нарч. нар. Три пъти, на три пъти. Ка¬
зах му и дваж, и триж. Проклет да е, трижди
проклет!
тривиален прил. За кабел — конто има, състои се от
три жила, проводника.	.
тризъбец м. Някогашно оръжие като вила с три шипа.
триизмерен вж. тримерен.	х
трийсет и тридесет' числ. 1, Числото 30. Юни има
трийсет дена. 2. само чл. Периодът от трийсетата
до трийсет и деветата година на всеки век или от
живота на някого, нещо.
трансeтгûдИшеи и тридесетгодишен прил. Който е на

30 години или продължава 30 години. Трийсетго-
дшина война.	.
трийсетгодишннна и тридесетгодишнмта ж. Годишни¬
на от събитие, станало преди 30 години,
трийсети и тридесети Числ. ред. от т р и й с е т,
тридесет.
трийсетина и тридесетина числ. Около трийсет. Събра¬
ха се трийсетина души.
трик м. 1. Словесно шеговито остроумие. 2. Духовита
и ефектна шега. 3. Ловък начин, хитро скроено
действие за постигане на някаква цел, за измамва-
не, надхитряне някого; хватка, номер, [фр.]
триклет прил. нар. До три пъти, много пъти проклет.
Да е проклет и триклет!
трякб ср. 1. Разтеглива вълнена или памучна тъкан;
фланела. 2. Облекло от такава тъкан, което прилеп¬
ва до тялото, [фр.]	'
триколка ж. Кола с три колелета.
трнкольор м. 1. Съединение от три цвята; трицвет. 2.
Национално знаме от три ивици плат с различни
цветове; трицвет, трибагреник, [фр. < лат.]
трикольорен прил. Трицветен.	·
трикотаж м, обикн. ед. сьбир. Плетени или шити от
трико дрехи (фланели, пуловери, чорапи д др.).
[Фр- , '
трикотажен прил. Който се отнася до трикотаж. Три¬
котажни издалия. *	.
трикрак м. Който е на три крака; триног. Трикрако
столче.	,
* трикратен прил. Който се повтаря три пъти. Трикрат¬
но „ура". В трикратен размер. > > Трикратно по-
голям.
трнкрйл и трикрйлен прил. Който има три крила
(главно в 3 и 4 знач.). Трикрилен гардероб. Трикрила
икона.,	'
трнкфилм м. Рисуван, а не сниман от натура филм;
анимационен, . мултипликационен филм,
трилион м. книж. Число от единица с 12 нули (или
1012), равно на един милион милиона. Срв.
билион (във 1 знач.). [от лат.]
трилнстев прил. Който има три листа. Трилистна де¬
телина.	.
трилдгия ж. книж. Три драми или три романа от
един автор, обединени от обща идея и приемстве¬
ност в сюжета, [гр.]
трнлър м. Книга или филм със силно вълнуващо съ¬
държание, свързано обикн. с насилие и престъпле¬
ния. [англ.]	.
трйма числ. Три лица, три човека мъже или мъже и
жени. Събрали се трима попове. Дойдоха и трима¬
та: дядо. баба и леля. Искаха ме двама-трима се¬
ляни. Нар.п.
тримёреи и триизмерен прил. книж. Който има три из¬
мерения. Пространството е тримерно.
тримесечен прил. Който трае три месеца или същест¬
вува от три месеца, Тримесечен срок. Тримесечно
дете.	-
тримесечие ср. Време от три месеца. Отчет за първо¬
то тримесечие.
триметтьр м. книж. 1. Тримесечие. 2. Учебен срок от
три месеца. Сра. семест'ьр. [фр. Слат.]
триметров прил. Който е дълъг, широк или дълбок
три метра. Триметров трап.
трнмилиметров прил. Дебел или широк три милимет¬
ра.
трнмнря псе. нпрх. нар. Постя, не ям нищо през пър¬
вите три дни на Великите пости, [нгр.]
‘	трицветен 983
тринайсет и тринадесет числ. Числото 13,
тринайсет· и тринадесети Числ. ред. от
тринайсет, тринадесет.
триног прил. Трикрак.
тринога ж. Триножник.
триножник м. Приспособление от съединени в горната
си част крака и подставка, на която се слагат апа¬
рати, уреди и др.
трио ср. 1. Музикално произведение за трима певци
или за три инструмента. 2. Състав от трима певци
или музиканти, които изпълняват такова произве¬
дение. [ит.]
триод м. църк. Богослужебна книга, която се чете пре¬
ди и след Великден, [гр.] I
трн0н м. Сечиво със зъбци за рязане на дърво, желя¬
зо, камък, кости и др. Дърводелски трион. Месарски
трион, [от гр.]	■
трнор > Машина за сортиране на семената по голе¬
мина и за очистване от примеси, [фр .]
трипер м. Вид венерическа болест с възпаление на ли¬
гавицата на пикочния канал; гонорея, [нем.]
трштгнх м. 1. рядко. Трикрила икона на дъсчици, от
които средната двойно по-широка, а страничните
се прегъват и я закриват. 2. спец. Поетична творба
или произведение на живописта в три части, [гр.]
трясрйчен прил. Който се състои от три срички. Трис-
рична стихотворна стъпка.
траста числ. Числото 300.
трветагодишеи прил. Който е от или на триста годи¬
ни, трае триста години.
трнегагодашнина ж. Годишнина от събитие, станало
преди 300 години. е	·
тристаен прил. КойтО се състои от три стаи. Тристаен
апартамент.
трнстйшие ср. Строфа от три стиха,	,
тристотен Числ. ред. от т ри с т а/
тристранен прил. 1. Който има три страни. 2. В който ’
участват трима представители, страни, държави.
Тристранен договор. Тристранна комисия.
тритон м. 1. зоол. Земноводно влечуго, подобно на гу¬
щер, ТпЮп сп51аШя. 2. соб. митол. Древногръцко
морско божество, син на Посейдон и Амфитрита,
"с глава и тяло на човек и опашка на риба, [гр,]
триумвират м. 1. ист. В древния Рим — трима мъже,
обсебили държавната власт. Ъ прен. Група от три¬
ма с обши интереси н обща дейност, обикн. в об¬
ластта на политика, управление, [лат.]
триумф м. книж. 1. В древния Рим — тържествено
влизане на пълководец победител в града. 2. Тър-
‘ жество по случай победа или блестящ успех. 3.
Блестящ успех, (лат.]
триумфален прил. книж. Който е свързан с триумф.
Триумфална арка. Триумфално шествие.
триумфирам нсв. и се., нпрх. Постигам или празнувам
триумф; тържествувам.	·	*
трихина и трнхинела ж. спец. Дребен паразитен чер¬
вей, който се въди в тънките черва на гръбначни
животни (свине, плъхове и др.) и на човека,
ТпсШпеИа эртки.
трихинелоза ж. спец. Заболяване, което се причинява
от трихинела.
трицвет м. книж. Трибагреник, трикольор.
трицветен прил. Който се състои от три цвята; три¬
кольорен. Трицветна лента.

ι
984 трици
трици ми. Люспици от обвивката на зърнени храни,
които остават след отсяване на брашното- О На
брашното евтин*, па тряците скъп.	■
трйчав прил. 1. Който съдържа (много) трици, Трича-
во брашно. 2. Направен от трици. Тричав хляб. 3.
’ прен, Слаб, нсйздръжлив. Тричава му е работата. .
трнчеа прил. Направен от или предназначен за трици;.
тричав. Тричен хляб.	>
трн-четнрйма числ. разг. Три или четири човека мъже
или мъже и жени; трима-четирима.
тричленен прил. Който се състои от три члена, трима
членове. Тричленна комисия.
тричленка ж. Ръководен орган, комисия и под. от
трима членове.
триъгълен прил, Който има форма на триъгълник.
О Триъгълна пирамида — основата на която е три¬
ъгълник. ’	*
триъгълник м. 1. Затворена геометрична фигура с три
ъгъла и три страни. Правоъгълен триъгълник. 2. Ин¬
струмент, приспособление за чертане с такава фор¬
ма. Пластмасов триъгълник. 3. Зпак, изображение,
пространство, предмет и др. с такава форма. Лю-
• бовен триъгълник.	,
трия нсе. прх. 1. Продължително движа нещо с натис¬
кане по някаква повърхност; търкам, 2, Чистя нещо
С търкане. 3. Намазвам повърхйостта на нещо с ня¬
какво вещество. 4. С търкане правя нещо на ситно; .
снятиям, стривам. 5. С търкане изсушавам влажна
повърхност; бърша, избърсвам, 6. Режа нещо с
трион. 7. прост. Губя, изгубвах*. — се шгрх. разг.
Губя се. 'О Трий някому сол* па главата. .
тровя исв. прх. 1. Умъртвявам човек или животно с
отрова. Тровя плъхове. С какво тровите хлебарки¬
те? 2. прен. Силно ядосвам, огорчавам някого. До¬
кога ще ме тровите с вашите караници? 3. прен.
Правя нещо да стане вредно, отровно. Фабрики
тровят водата и въздуха. — се I. възвр. Причиня¬
вам, нанасям вреда на организма си. Не се трови
с тия цигари. 2. тлрх. прен, Силно се ядосвам, из¬
мъчвам се.
трог&телен прил. Който трогва; прочувствен. Трога¬
телна среща. Трогателен разказ.
трогйтелност ж. Качество на трогателен.	г
трогвам нсв., трогна се. прх. Възбуждам, предизвик¬
вам у някого силно чувство на умиление, жал,
признателност; вълнувам, разчувствам, покъртвам.
Трогна ме вашето внимание. — се нпрх. Обхваща
ме силно чувство на умиление, жал, признателност,
троглодит м. книж. Предисторически пещерен човек,
[гр·]	·
трогва вж. трогвам.·	.	.
трогват прил. Разчувстван, развълнуван, покъртен.
Трогнат съм от вниманието.
.трое- Съставна част на сложни думи със значение
„със или на три“, напр.: троегяав, троерог, троес-
трупен. Срв. т р и-.
троея прил. 1. Съставен от три части, пласта, нишки
и под. Троен конец. 2. Утроен. Тройна превръзка. 3.
Който е три пъти повече, по-голям от нещо споме¬
нато или познато, известно. Троен размер. > >
Тройно по-голям. О Просто тройно правило мат. —
правило за решаване на аритметични задачи, при
’ което се търси неизвестното х в пропорция ака2 —
Ь*:х. Троен скок — лекоатлетическа дисциплина
скок на дължина, който се извършва на три степе¬
ни, крачки по определени правила,
трбица ж. 1. Сбор, единство от зри единици, лица,
предмети и др.; триада. 2.щърк. Според християнс¬
ката догматика — единство на трите форми на Бо-
( га (Бог Отец, Бог Син и Свети Дух),
тройна числ. Трима. Троица братя града градяха.
Нарщ.
тройчен прил. книж. Който се състои от или се дели
на три части, има отношение към числото три. Тро-
ичен бог. Троична подялба. ·
тройка ж. 1. Цифра 3. В номера на колата гена две
тройки. 2. Цифрова оценка за успех „среден, удов¬
летворителен“ (по шестобалва система). 3. Карта
за игра с три знака. 4. Автобус, трамвай или тро¬
лейбус с 3. Тройката минава през центъра на гра¬
да. 5, Три коня, впрегнати в кола или шейна. Руска
г тройка. 6. Прежда от три нишки,
трбйкаджия м. и тройкаджийка ж. разг. Посредствен
ученик или студент, който получава главно тройки,
тройно Нарч. от т р о е н. Цената му се увеличи
тройно. *	.
трбйствен прил. Който има· три облика, представя се
с три лица, под три форми,
тр0иственогг ж. Качество на тройствен.
тролёй м. I. Тролейбус. 2. Метален прът или друго
. контактно устройство за свързване на двигателя на
електрическо превозно средство с електрическата
мрежа, [англ.]	.
тролейбус. и. Маршрутен електрически автобус, който
получава електроенергия от разположена над пътя
контактна мрежа.
тролейбусен прил. Който се отнася до тролейбус.. Тро¬
лейбусна спирка. ·	’
тром прил. Тромав. '
тромав прил. Който се движи тежко, бавно и е песръ-
чен в работа; неповратлив. Прот. пъргав,
я е в р ъ с т. t	.
трбмавост ж. Бавност, неповратливост, несръчност.
тромб м. спец. Кръвен съсирек, образуван в кръвоно¬
сен съд. (от гр.]
тромбдн м. Вид меден духов музикален инструмент,
[ит.]	,
тромбофлебйт м. мед. Възпалително заболяване на
стените «а вена, свързано и със запушване; флебит.
тромпет м. Медеи духов музикален инструмент с ви¬
сока и ясна звучност, [фр . ]
тромнетйет м. Лице, което свири на тромпет, ’
трон м. 1. Престол на монарх. За трон ли злат, за
някой ли кумир? Ваз. 2. Тесен стол, прикрепен към
странична стена в черква, [гр.]	*
тронен прил. Който се отнася до трон/ Тронна зала.
О Тронно слово ист. — реч, произнасяна от мо¬
нарха, обикновено при откриване и закриване на
парламента, на Народното събрание.	4
троп вж. тропи.	*
троп межд. За наподобяване, възпроизвеждане на
звук, шум от удряне на твърди предмети, при хо¬
дене или играене на хоро.
трйпам нсв. нпрх. 1. Произвеждам шум с удряне по
нещо твърдо; хлопам, чукам. Някой тропа на вра¬
тата. Коли тропат по улицата. 2. Произвеждам
шум с крака (при ходене). 3. прен. Играя (хоро).
Тропам на хорото. .
тропайноа ж. Безредно и сильно тропане.
тропар м. Кратка църковна песен, [гр.]
трдпвам нсв., тропна се. 1. нпрх. и прх. Тропам веднъж

или поединично. Тропнахме си едно хорце. 2 прх.
разг. Оставям, давам, натрапвам някому нещо.
Тропнаха ми децата и излязоха. 3. прх. прен. разг.
' Казвам някому нещо по груб, безцеремонен начин,
тропи мн. (трон м.) Думи или изрази, употребени в
преносен смисъл за -създаване на словесна образ¬
ност и изразителност, главно в художествена и ора¬
торска реч. Основни видове тропи са метафората и
метонимията. (гр.]
тропици мн. (тропик м.) геогр. 1, Всеки от двата пара¬
лела, разположени на 23° 27' на север и на юг от
екватора. 2. Всеки от двата успоредни на екватора
земни пояси, приблизително от 20 до 30° северна и
южна ширина, отличаващи сс с много горещ кли¬
мат. О Тропик на Рака — северният тропик (в 1
знач.). Тропик на Козирша — южният тропик (в 1
знач.). [гр.]
тропичен и тропически прил. Който се отнася до тро¬
пиците (главно във 2 знач.). Тропичен климат. Тро¬
пически гори. Тропически растения. Тропическа ме¬
дицина.	,
троплнв прил. Който е свързан с тропане. Тропливо
хоро. .
тропна вж. т р о п в а м.
трополя нсв. нпрх. Вдигам шум, тропам, тропотя.
Мишки трополят на тавана.
тропосвам исв., тропосам св. прх. Съплавам с рядък
временен шев нещо скроено, колкото да се закрепи
и изпробва, [гр.]
тропбска ж. 1, Временен шев. 2. Конци за такъв шев.
тропосфера ж. спец. Най-долният, основен слой на ат¬
мосферата. [от гр. + лат.]
тропот м. Шум от удряне на твърди предмети или
стъпки на много крака. Конски тропот.	,
тропотя нсв. нпрх. Произвеждам тропот, тропане.
тросвам нсв., тросна св. прх. 1. рядко. Хвърлям, струп¬
вам, стоварвам нещо по груб, невнимателен начин.
2.	прен. Казвам някому нещо с груб, сърдит тон. —
се нпрх. Ядосвам се изведнъж, подсърдвам се, соп-
вам се,
трдскот м. 1. Трева из песъчливи места, край пътища
я огради, с пълзящо коренище и дребни сплеснати
класчета, Оупобоп бксШоп. Троскотът е опасен
плевел. 2. Растение пирей.
троша вж. ' т р о с в а м.
трошат прил. Сърдит, ядосан, сопнат.
тротил м. спец. Жълтеникаво ■ взривно вещество за
снаряди, мини, взривни работи и др. [от соб.]
тротинетка ж. и тротинет м. Детска играчка във вид -
на велосипед с две малки колела, дъска за стъпване
и кормило; ролер, [от фр.]
тротоар м. Издигната настилка за пешеходци отстра¬
ни на улица покрай къщите; плочник. [фр.]
тротоарен прил. Който се отнася до тротоар. Трото¬
арни плочки.	-
трофеен прил. Който се отнася до трофей. Трофейно
оръжие.
трофея мн. (трофей м.) 1. Отнети от неприятел във
време иа война оръжия, знамена и под. 2, разг.
Плячка, [гр.]	.
троха ж. Съвсем малко късче хляб или друго нещо.
Събери трохшпе и ги хвърли на кокошките.
. трохобер м. Коледар, който носи торбите и събира
„ подарените неща.
троцкйзъм м. кпиж. Течение в международното кому¬
нистическо движение, основано от Л. Д, Троцки
(руски революционер и държавник).
трудововъяипДтелеи 985
fl
троцкист м. Последовател на Л. Троцки, привърже¬
ник на троцкизма.
троша нсв. прх. 1. Правя нещо на парчета, на късо¬
ве; чупя,*ломя. Троша камъни. Не трепнете стък¬
лата. 2. Роня нещо, правя го на трохи. 3. Разби¬
вам черупката на нещо; чупя. Троша орехи. 4,
прен. разг. Съсипвам, похабявам, харча. . Много
пари трошиш. ·	'	-
трошачка ж. Уред, машина за трошене (на камъни,
руда и др.).	’
трошен прил. диал. Изморен, капнал от работа,
трошила и трошка ж. Умал. от т р о х а.
трошлнв прил. Който лесно ое троши; чуплив, ронлив.
трошляк м. Дребни трошени камъни; чакъл, .
троя нсв. прх. Деля нещо на три части.	t
трояк прил. Който се представя от три форми, има
три облика; троен, тройствен,
троянски1 Прил. от Т р о я н (град в България). Тро¬
янска сливова.
троянски2 Прил. от Т р о я (древен град в Мала
Азия). Троянска война. О Троянски кон книж. —
нешо или някой, който прикрито, чрез хитра изма¬
ма е внесен, вкаран или се е вмъкнал всред против¬
ника, за да му причини зло.
трубадур м. кпиж. 1. Прованса-лски средновековен
поет и певец. 2. прен. Който пропагандира или
прославя, възпява, нещо, [фр.]
труд, -ът м. 1, Усилия, напрежение, които човек по¬
лага за извършване на нещо, постигане на опреде¬
лена цел. Тази работа изисква много труд. Не си
правете труд. 2. спец. Целесъобразна дейност на
човека, в процеса на която той въздейства върху
природата и създава предмети за задоволяване на
собствените си потребности. Трудът е изиграл ре¬
шаваща роля в процеса на формирането на човека.
Разделение на труда. Хора на умствения труд. Про¬
изводителност на труда. 3. Резултат от работа;
произведение, добив, печалба. Живееш от моя
труд. 4. Научна работа, съчинение, книга. Написал
е много трудове по история. О Давам* си труд.
Египетски* труд. Сизифов* труд.
трудеп прил, 1. Който се прави, с голямо напрежение,
с много усилия; тежък, мъчен, сложен. Прот, лек,
лесен. Трудна задача. Трудни времена. 2. нар. За
жена — бременна.
трудещ се 1. прил. Който -се труди, изкарва прехрана¬
та си с [физически] труд. 2. като същ., обикн. мм
* Трудови хора, работници.
трудно нарч. 1. С много труд, усилия, напрежение.
Прот. л е к о, л е с н о. Живеем трудно. Трудно
се разбира. Трудно достъпен. 2 Като сказ. опред.
— за означаване, че някъде има трудности или ня¬
кой изпитва затруднения. Много ми е трудно.
трудност ж. 1. Качество на труден. Задачата е с по¬
вишена. трудност. 2. Нещо, чието извършване или
преодоляване изисква много труд, напрежение, уси¬
лия; мъчнотия. Срещаме много трудности.
трудов прил. Който се отнася до труд (в I и 2 знач.).
Трудов ден. Трудови условия. Трудова дисциплина.
Трудова повинност. О Трудови войски — помощна
войска, която се занимава със строителство,
трудовак м. Военнослужещ от трудови войски,
трудовашкн прил. Който се отнася до трудовак,
трудововъзпитателен прил. Който осъществява възпи-

986 трудоден
тание чрез труд, в процеса на труда. Трудововъзпи¬
тателно училище.
трудоден м. остар. Единица за отчитане -работата на
земеделски кооператори; надница. {рус.]
трудоемкост ж. книж. Качество на трудоемък,
трудоемък прил. книж. Който изисква, в който се вла-
' га много труд. Трудоемко производство, [рус.]
трудолюбив прил. Който обича труда, който работи
много и старателно; работлив.
трудолюбйвост. ж. Качество на трудолюбив.
трудолюбие ср. Качество или проява на трудолюбив.
трудоспособен прил. Работоспособен.	<
трудоспосббноет ж. Работоспособност.
трудоустроен прил. адм. Комуто е осигурена. предос¬
тавена подходяща работа. обикн. при призната ин¬
валидност. частична нетрудоспособност.
трудоустроявам нсв., трудоустроя св. прх. адм. Осигу¬
рявам. предоставям някому ' подходяща работа.
обикн. при призната инвалидност. частична нетру¬
доспособност.
трудя се псе. гтрх. 1. Полагам труд. занимавам се с
някакъв труд (във 2 знач..); работя. Всеки човек
трябва да се труди. 2. Полагам усилйй. мъча се да
направя» да постигна нещо. Додето сила има, селяк.
без отдих труд се труди. Яз.
труженик м., труженица и труженичка ж. книж. Кой¬
то се труди; работник. Труженици на перото, [рус.]
труженичество ср. Дейност на труженик.
труизъм м. книж. [Изказване. изричане на] общоиз¬
вестна. очевидна. банална истина. [англ.]
труп. -Ът м. 1. Човешко или -животинско тяло без гла¬
вата и крайниците; туловище. 2. Тялото на мъртъв
човек или животно. 3. мн. трупи. Дебелата част на
отсечено дърво.
'група1 ж. Група. дружина драматични. оперни или
циркови артисти. конто давят самостоятелни пред¬
ставления. Циркова трупа. Танцова трупа, [ит.]
труна2 ж. Вид игра на карти.
трупам нсв. прх. 1. Слагам много неща на едно място.
та става, куп. 2. прен. Събирам много неща или го¬
лямо количество от нещо. Някои трупат тори. Той
трупа знания. 3. нпрх. За сняг — вали -много. та
става дебел пласт. — се нпрх., само мн. и 3 л. ед.
Събираме се много, мнозина или в голямо коли¬
чество на куп. на едно място. Трупат се като мухи
на мед.
трупвам нсв., трупна св. прх. Трупам веднъж или по¬
единично. оставям. хвърлям някъде нещо грубо или
със замах; тръсвам.	.
трупен прил Който се отнася до труп (във 2 знач.).
Трупна зараза. Трупни петна.
трупи еж. т р у п (в 3 знач.).
трупна вж. трупвам.
труптйна ж. и труитнпйк м. Утайка в съд (от вино.
при топене на масло. лой. восък и др.).
трупче ср. Късо и дебело парче. къс дърво. Колата е
вдигната на трупчета. -
трус м. Отделно разклащане на земята при земетре¬
сение.	.
труфел вж. трюфел.
труфнло ср. Средство за труфене; накит. гиздило. ху¬
бавяло.
труфя нсв. прх. Кича. тъкмя. украсявам. [от нгр.]
тръба ж. 1. Дълъг кух цилиндър за пренасяне на теч¬
ности И газове. Водопроводна тръба. Водосточна
тръба. Стъклена тръба. Дихателна тръба. 2. Меден
духов музикален инструмент за (военни) сигнали.
Не ще да чуйте веч тръба, ни вожд. Ваз.
тръбач м. Войник. който свири. дава сигнали g тръба;
сигналист.
тръбен прил. Който се отнася до тръба. Тръбен глас.
Тръбна мебел. Тръбен ключ.
тръбест прил. Подобен на тръба (в 1 знач.). с надлъжна
дупка извътре. Бучинишьт има тръбесто стъбло,
тръбйчка ж. ' Умал. от т р ъ б а.	»
тръбопровод м. Съоръжение от свързани. съединени
тръби за пренасяне, транспортиране на течности и
газове.
тръбй нсв. нпрх, Свиря, давам сигнал с тръба. Тръбе¬
те, тръбачи, бийте, барабани!
тръвна ж. Плетен конусовиден кошер. заедно с пче¬
лите.
тръгвам нсв., тръгна св. тпрх. 1. Започвам да вървя.
да се движа .в дадена посока, с определена цел; по¬
теглям. поемам, упътвам се. Рано тръгнах, рано
стигнах. Тръгнал съм по работа. 2. Започвам да хо¬
дя с някого, ставам близък с някого. С-каъвто
тръгнеш, такъв ще станеш. 3. За река. поток и
под. — започвам, имам началото си някъде. Пъте¬
ката тръгва от върха. 4. За машина, механизъм —
започвам да действам, да работя. 5. прен. разг. За
дейност. работа. процес — започвам да се разви¬
вам. да се осъществявам (добре или зле). тръгва
•	ми, тръгне ми безл. 1. Започва да ми върви. да имам
успех. 2. ирон. Сполитат ме беди.	.
тръгване ср. Действие по гл. тръгва м. Ще ти се
обадя на тръгване.
трЬжнв вж. т ъ р ж е н.	_
тръквам нсв., тръкна св. прх. Търкам веднъж или по¬
единично.
трън. мн. трънове и тръни. м. 1. Остър дървеннет из¬
растък на някои растения; бодил, шип. Заби ми се
трън в петата. 2. Растение или клонче с такива из¬
растъци; драка. Вихрове гонят тръни в полето. Бот.
3.	Растение трънка. О Магарешки* трън. От трън,
та на глог — от едно зло на друго. то-голямо. Седя
*	(стоя) като на тръни — не ме свърта, не съм спо¬
коен.	·	.
трънак м. 1, събир. Много тръни. трънове на едно
място; тръне. С трънак и плевел се бори, вееден ори,
ори, ори... Яв. 2. Място. обрасло с тръни; тръне.
тръне ср. събир. Трънак. Тръне-мръне кой ти гледа? .
Яв. Дай см. мъжо, жената, пък ти иди в трънето.
О Върша* тръпе пя главата някому.
тръиен прил. Направен от тръни. Трънен венец. Тръне-
на ограда.
трънка ж. 1. Трънлив храст от рода на сливите с
дребни черни, покрити със светлосин прашец тръп¬
ни ви плодове, Ргипиз зршоза. 2. Плодът на този
храст. '
трънкин прил. О Бабмнхга ти трънкнна прост. — въз¬
клицание за изразяване на пренебрежително отно-
шепие или несъгласие с някого. за означаване, че
някой говори празни приказки.
трънковнца ж. диал, Джанкова ракия; джанковица.
трънкосливка ж. Вид слива. която расте като храст
или ниско дърво. Ргшшз însititia.
трънлив прил. 1. Покрит или снабден с тръни; бодлив.
шипест. Трънливо растение. Трънлив плет, 2. прен.
Изпълнен с пречки. трудности. мъчнотии; труден.
мъчителен. Трънлив път.	у

трънйсвам нсв., трънясям св. нпрх. Обраствам с тръни.
Пътечката е трънясала.
тръпен прал. Обхванат от тръпки; неспокоен, трепе¬
, тен. Чакахме в тръпна мълчание.
тръпка ж. Потреперване на тялото от студ или страх,
умора, болест и др. Тръпки ме побиват.
тръпна нсв. нпрх. I. Имам, усешам тръпки по тялото
си; треперя, 2. преи. Изпитвам силен страх или въл¬
нение; треперя. 3. За ръка или крак — изтръпвам,
тръпчив прил. Който е с възкисело-стппчив вкус на
трънки, зелени сливи и др.
тръпчйвост ж. Тръпчив вкус; стипчивост.
тръс м. Сравнително бърз конски ход (около 10-12 км
в час), при който един преден и обратният на него
заден крак се преместват едновременно, [от тур.]
тръсвам нсв., тръсна се. прх. 1. Тръскам веднъж или
поединично; друсвам. Тръсни по-силно крушата да
наберем круши. 2. Давам или оставям нещо грубо,
по груб начин. Тръсна ми парите и си отиде.
тръскам нсв. прх. Друсам, треса, търся, блъскам. Не
тръскай вратата!	-
тръсна вж. тръсвам.
тръст1 ж. Тръст ика.
тръст2 м. Форма на монополистично обединение, сли¬
ване на предприятия, които загубват своята самос¬
тоятелност. [англ.]	.
тръстеи прил. Направен от тръст! тръстиков. Тръсте-
на захар.	*
тръстика ж. 1. Крайбрежна висока трева с кухо стъб¬
ло и едра разперена мстлииа, Phragmiies сотти^;
тръст. 2. Растение папур, шавар. 3. Растение захар¬
на метла. 4. Многогодишно тропическо растение с
високо право стъбло, ог което се произвежда захар
и ром, ЗассЪагшт,
тръстиков прил. Който се отнася до тръстика, напра¬
вен от тръстика. Тръстикови плантации. Тръстико¬
ва захар. Тръстиков петмез.
тръстов прил. Който се отнася до тръст2,
трьтен прил. спец. О Трътка жлеза — кожна жлеза у
повечето птици, разположена в основата на опаш-
' ката.
трътка ж. 1. Задник на птица, 2. Мазол, кокоши
трън.
трътлест прил. разг. За човек — нисък, пълен и с дос¬
та развит задник.	,
тръшвам нсв., тръшна се. прх. Тръшкам веднъж или
поединично. Тръшна вратата и излезе. Тръшнах го
па земята.
тръшкам нсв. прх. 1. Затварям врата или прозорец
силно, с удар. Не тръшкай вратата. 2. Хвърлям
със ’ сила или събарям, повалям на земята нещо
тежко. — се нпрх. Лягам, падам на земята тежко,
със ейла.
тръшна вж. т р ъ ш в а м.
трюм м. спец. Пространство, помещение за стоки,
храни и машини, разположено под най-долната па¬
луба на параход, [хол.]
трнзфел (и труфел) м. книж. Вкусна ядивна гъба без
гугла и стъбло, която расте плитко под земята и я
берат с дресирани кучета, ТиЪег аенЬчут. [исм.]
трябвам нсв. нпрх. Необходим съм, нужен съм няко¬
му. Ние повече не ви трябваме. Тези пари ми тряб¬
ват. Трябват ми пари. Много ми трябваш. Не ти
трябва да ходиш там. трябва безл. 1. Нужно е, на¬
лага се, необходимо е. Трябва ли да отида там? Би
трябвало. ■ Трябва да му помогнем. Говори каквото
трябва. 2. Навярно, възможно е, може. Трябва да
тукашен 987
има час. откакто съм дошъл. О Не ми трябва иа
баир лозе*.
тряс межд. За наподобяване, възпроизвеждане на си¬
лен и остър, гръмлив звук, шум.
трясвам нсв., тресна св.. прх. и нпрх. Тряскам веднъж
или поединично.
тряскам нсв. 1. прх. Удрям, блъскам нешо силно, та
се чува остър, гръмлив шум, звук. По цял ден тряс¬
кат вратата. 2. нпрх. Издавам гръмлив звук, шум;
трешя. треска се безл. Има гръмотевица, чува се ос¬
тър/гръмлив звук, шум; гърми,
трясък м. Гръмлив остър звук, шум .
ту сз. Разделителен съюз за свързване на синтактични
единици, които означават взаимно изключващи се,
редуващи се по време, място или начин действия.
Ту шаче, ту се смее. Тича ту нагоре, ту надолу.
Говори ми ту така ту иначе.
туба ж. 1. Малък цилиндричен съд от мек метал или
пластмаса, с тесен отвор и капачка на единия край
(за зъбна паста, лепило, маслени бои и др.). 2. Ме¬
тален или пластмасов съд с тесен отвор. Туба за
бензин.' 3. Голям и с нисък тон меден духов музи¬
кален инструмент, [лат.]
туберкулоза ж. Опасно заразно заболяване, което
засяга различни части на тялото, особено белите
дробове, според което бива охтика (белодробна
туберкулоза), живеница, костна туберкулоза и др.
[лат}
туберкулбзеи прил. 1. Койго се отнася до туберкулоза.
Туберкулозен процес. Туберкулозна микробактерия.
2.	Който е болен от туберкулоза. > > Туберкулозно
болните са изолирани.
тубероза ж. Тропическо растение от семейство лили-
ецветни с бели силно миризливи цветове,
Ро1уап1Ъез 1иЫпо5а. [.лат.] *
туз м. 1. Асо, бирлик в карти за игра. 2. прен. Виден
и важен човек; големец, богаташ, ^ус.]
туземеи и туземски прил. Който е от дадена, споме¬
ната, обикн. извъневропейска и слаборазвита, изос¬
танала земя, област, държава; местен, коренен. Ту-
земни жители, [рус.]
туземец м. и туземка ж. Туземен жител; абориген,
туземски вж. т у з е м е н.
тузовски прил. Който се отнася до туз (във 2 знач.);
богаташки.
тунст м. Популярен през 60-те години тани, при кой¬
то участниците движат ръцете, краката и тялото си
Под ритъма на бърза музика, без да променят мяс¬
тото си. [англ.]
туй мест., разг. и поет. Това. Не се гаси туй, що не
гасне. Ваз. О Туй-онуй — това-онова.
туйто 1. межд. За израз на изненада, учудване или
неодобрение: така значи-, не щеш ли, да не се надя¬
ва човек. 2. като част. При усилване, подчертаване,
придаване категоричност на израза. Ще те накажа
и туйто!	.
тук и (разг.) тука нари. На това място. Прот. т а м.
Ела тук. Стой тук. Не мърдай от тука. О Тук да
си остане*. Тук-там, тук-таме — на Отделни места,
не навсякъде, нарядко.
тукашен прил. Който произхожда от тук, намира се
или става тук; нашенски. Прот. тамошен. Ту¬
кашната вода нийде я няма! Тукашният говор е'
много особен. ·	.
988 туловище
тулбвище ср. книж. Човешко или животинско тяло
без главата и крайниците; труп. [рус.]
тул$м м. прост, 1. Одрана като торба животинска ко¬
жа, в която държат сирене, масло, катран и др.;
мях. 2. прен. Корем, тьрбух. [тур.]
тулумба! ж. [Пожарникарска] водна помпа, [от ит.]
тулумба2 ж. Мек тестен сладкиш, напоен със сладък
сироп; тулумбичка. [ит.>туф.]
тулумбичка ж. Тулумба2.
тулуп м, разг, Простак, дебелак, глупак, [от рус.] ■
туля нсв. прх. Крия, скривам, засланям. — се нпрх.
Крия се, скривам се.	,
тумба ок. 1. разг. Купчина хора; група, тълпа. Прис¬
тигат на тумби. 2. диал. Връх, хълм, могила,
тумбйк м. прост. Корем, тьрбух. На гол тумбак чиф¬
те пищови, Погов.
тумба-лумба н думба-лумба межд. нар. 1. За налодо-
бяванс, възпроизвеждане на биене, удряне на тъпан.
Тумба-лумба шикалка, няма сватба никаква, 2. като
същ. ж. Сватба, веселба. :
тумбест прил. прост. 1. С голям тумбак; мешест,
шкембест. 2. прен. Издут, кръгъл. Тумбесто шише.
тумор м. Буца, оток, подутост (вътре или отвън по
тялото). Доброкачествен тумор, Злокачествен ту¬
мор, [лат.]
туна и туля прил. остар. Само в съчет. тупа беда —
от нищо беда, дето не знаеш от какво сн виновен.
Да ви пази господ от туна беда.
тунгусв мн. (тунгус м, и тунгуска ж.) Народ от мок-
голоидната група, населяващ Сибир и Далечния из¬
ток; евенки.
тунгуски Прил. от т -у н г у с; евенкски, евенкииски.
Тунгуски език. Тунгуски метеорит.	.
тундра ж. Северна мочурлива равнина, обрасла с мъх
и през по-голямата част от годината замръзнала,
[рус. < фин.]
тунел м. Подземен прокоп, обикн. под планина, къ¬
дето минава железница, тръбопровод и др. Проко¬
пан е тунел под Ламанша, [англ.]
тунеядец м. и тупейдка ж. Който само яде, без да ра¬
боти; готован, търтей, паразит, [рус.]
тунеядскн прил. Присъщ на тунеядец.	.
тунеядство ср. Качество или проява, поведение на ту¬
. неядец.
туника ж. 1. книж. Подобна на рокля къса мъжка
дреха у древните гърци и римляни. 2. Женска дреха
с къса поличка, обикн. като спортен или танцува-
лен костюм/[лат.]
туня вж. туна.
туп межд. За наподобяваме, възпроизвеждане на тъп
звук, шум от падане или удар по нещо възмеко, от
пулсиране на сърцето и др.
тупОлка ж. Вид пръчка с разширен край за изтупване
на прах от черги, дрехи и др. -
тупам нсв. 1. прх. Удрям нещо възмеко, та се чува
тъп звук. Тупам тъпан. 2. прх. С удряне отстраня¬
вам праха от нещо. Тупам килими. 3. нпрх. За сър¬
це, кръвоносен съд — туптя, пулсирам. 4. прх. разг.
Наказвам с бой; бия. -
тупАн м. диал. Тъпан,
туияннк м. разг. Биене, бой.	.
тупаница ж. разг. Тупане, бой.
топвам нсв., тупна се. 1. прх. и нпрх. Тупам веднъж
или поединично. Тупни го по гърба. 2. нпрх. Падам
и ее удрям о земята. Детето пристъпи две крачки
и тупна.	’
тупе ср. I, Безсрамие, безочие. 2. Дързост, смелост,
кураж, [фр.]
туинрам нсв. н сс., прх. Сресвам, вмесвам коса така,
че да стърчи, да стои бухнала нагоре, [нем. < фр.]
тупнран прил. За женска коса — сресана, вчссана така,
че стърчи, стои бухнала нагоре,	.
тупкам нсв. 1. прх. Тупам, удрям леко. 2. нпрх. За сър¬
це — туптя.	*
тупна вж. т у п в а м.	,
туптсж м. Туптене на сърцето; пулс.
туптя нсв, нпрх. За сърце или кръвоносен съд — сви¬
вам се и се разпускам; бия, пулсирам,
тупурдия ж. разг. 1. Шум от много стъпки; тропот.
2.	Изобщо шум, глъч, блъсканица, неразбория.
[ТУР-]
тур1 м. I. Отиване до някъде и връщане обратно с
преминаване през няколко или много други места;
обиколка, кръг. 2. спорт. Част, етап от състезание,
при което всеки от участниците се среща с някой
от останалите; кръг. 3. Отделен, относително са -
• мостоятелен етап от дадено събитие; кръг. Избори¬
те ще се проведат на два тура. [фр.]
тур2 м. Шахматна фигура топ. [фр.]
тур·3 м. книж. Някогашен див бик.
тура ж. 1. Султански монограм с преплетени като
вензел арабски букви (върху пари или документи).
2. Страна на монета с герб или образ. Срв, е з и,
[перс. > тур.]
турбина ж. Ротационен лопатъчен двигател, който
преобразува енергията на пара, газ или движеща се
вода в механична работа, [фр, <лат.]
турбинен прил. Който се‘ отнася до турбина. Турбинен
двигател.	г
турбо- Съставна част на сложни думи със значение
„турбинен, свързан с турбина, с въртене на нещо",
напр.: турбовитлов, турбогенератор, турбокомпре¬
сор, турбореактивен и под. [от лат.]
турбулёнтен прил. книж. спец. Вихрен, буен, бърз, без¬
реден. [от лат.]	’	.
турвам нсв., турна св. прх. прост. Турям,
тургам нсв. прх. диал. прост. Турям, турвам,
туризъм м. Пътуване, разходки из поля, гори и пла¬
нини, в своята или в чужди страни, за отмора, раз¬
влечение или с познавателна цел.	,
турйст м. и турйсгка ж. Който се занимава с тури¬
зъм; екскурзиант, излетник, [фр.]
турнстичен и туристически прил. Който се отнася до
турист и туризъм,
туркйня вж: турчин.
туркофнл м, книж. Който обича турците и Турция,
туркофоб м. книж. Който мрази турците и Турция,
турлд ср. диал. Гъст прах или дим във .въздуха. Ра¬
зиграли се в стаята, та вдигнали турло.
турмйк м. и турмакйня ж. нар. 1. Биволско теле през
втората година. 2. Изобщо млад бивол, биволица,
турме ср. нар. Биволско теле докъм една година,
т^рня вж. турвам.
турне ср. книж. Обиколка из градове или села по ня¬
каква работа, напр. даване на представления или
концерти, уреждане на търговски сметки и др. [фр.]
турнир м. 1, ист. Средновековни тържествени рицар¬
ски борби с копия. 2. книж. Шахматни, спортни и
, други състезания между няколко противници, всеки
от които играе поотделно с останалите, [фр.]
турски прш. I. Който се отнася до Турция или до

* турчин. Турски език. Турско правителство. Турска
държава. 2. като същ.: турска м. Турски език. Не
разбирам турски. турско ср. л. Турция, турската
държава, б. Времето на турско владичество в Бъл¬
гария. Това не е било и през турско. О Ако ще тур¬
ско да стане разг. - а. На всяка йена, непременно.
б. Н1нога> в никакъв случуй.Ката през(оопркр)
турски гробища минавам — без да обръщам
внимание на никого. Седи по турски — с подвити
и кръстосани под себе си крака. Турска ластовица
— която с без червено на гушата, а гнездото й е
' вълчссго и с тесен отвор, Н^гшсЗо игЬ1са. Турска
леска — вид едра дървсноутa леска с дребни ядки,
която се отглежда като културно растение, Со^из
соИшпа. Турски босилек — дребен босилек. Турско
цвете — име на няколко растения.
• турта1 ж. нар. Кръгъл пресен хляб; пита, погача.
' [ит.>шф.]
турта2 ж. диал. Есенно цвете из селските градини с
подобни на карамфил оранжевожълти цветове,
Та§е1е$ егес^а.
туртест прил. нар. Подобен по Вид на турта: валчест
и малко сплескан. Туртести круши.
турук (и торук) м. Едър тлъст паламуд, [тур.]
т^ци вж. турчин.
турцйзъм м. Дума или израз, заети от турски език.
тУрча нсв. прх. Правя, заставям някого да стане тур¬
чин или мохамеданин; потурчвам.
турчй мн. събир. разг. Турци. Джаста-праста ще пра¬
ви турната. Ваз.
турч& се нсв. нпрх. Смятам ое за турчин, чувствам се
или се държа като турчин,
турчил, мн. турци, м. и туркйня ж. 1, Човек от основ¬
ното население на Турция. 2. Гражданин на Тур¬
ция.
гуршйен прал. Който се отнася до туршия. Туршиена
каца. Туршиено време,
туршия ж. Запазен в солена вода и оцет зеленчук:
чушки, зелени домати, моркови и др. [перс. >тур.]
турям нсв., туря св. прх. Слагам, поставям; турвам,
’ тургам. О Тури му пепел*, Турям кръст*. Турям
пръст* в ряпата. Турям ръка* на нещо. Турям
ся главата в торбата’. Турям си нещо ва ума*. Ту¬
рям си ръката на сърцето*. Турям точка* на и-то.
тутав прил. разг. Туткав.	.
тутакси нарч. Веднага, бързо, незабавно, завчас,
тутам се нсв. нпрх. разг. Бавя се, туткам се.
гутокнàиги мн. разг. неодобр. Разни, всякакви хора.
[от ит,]
туткав прил. разг. Бавен и несръчен в работа; пипкав,
тутав. [от тур.]
туткавост ж. разг. Качество на туткав; попвъвост.
туткйл м. Лепило от животински отпадъци (кожа,
кости, копита и др.); клей. [тур.]
туткален прил. Тойто е от туткал,
туткам се нсв. нпрх. разг. Работя туткаво; пшпкам се,
бавя се, мотая се.
тутманик м. 1. Хляб, замесен с масло или мас и си¬
рене и печен в тепсия. Тутманик гозба ли е, овчар
либе ли е? Погов, 2. прен. презр. Простак, селяндур,
[от тур]
туту межд. дет. Вик за привличане на вниманието
при игра с дете или на криеница, ’
туфа ж. 1. Титка стъбла и издънки, поникнали от ед¬
но коренище. 2. диал. Снопче, китка, връзка, [нгр.,
лат.]	,	'	,
туфест прил. Тойго е (израсъл) като туфа; кичест.
.	тъжа 989
тухла ж. 1. Тъс от пресована и изпечена глина с пра¬
воъгълна форма за строеж. 2. прен. разг. Голяма,
дебела книга, [от лат.]	,
тухлар м. Тойто прави тухли.
тухларен прил. 1. Тойто се отнася до тухла м до тух¬
лар. Тухларна фабрика. 2. като същ. тухлАря* ж.
Тухларница.
тухларница ж. Работилница или фабрика за тухли;
тухларна.
тухларскя прил. Тойго се отнася до тухлар. Тухларс-
ки калъп. Тухларски занаят.
тухлЪрсгно ср, Поминък на тухлар.
тухлен прил. 1. Тойто е направен от тухли. Тухлена
стена. 2. Червен като печена тухла,
туч м. прост. 1. Медна сплав; бронз. 2. Лято желязо;
чугун. 3. прен. За нещо много тежко и здраво. Това
дете сякаш е от туч. [тур.]
туче«1 прил. Тойто е направен от туч. Тучена печка.
тучен2 прил. 1. Плодороден. Тучна земя. Тучни ниви.
2. За трева — буен, сочен, 3. диал. Тлъст, охранен.
Тучни овни.	.
тучност прил. Тачество на тучен2.
туш1 м. Черна или цветна акварелна волниста боя,
подобна на мастило, която сс употребява за рису¬
ване и чертане, както и в козметиката, [нем.]
туш2 м. Тратко музикално приветствие в чест на лице
или събитие, [нем.]	,
туш3 м. спорт. 1. В спортната борба — допиране, до¬
косване плещите на противника до земята, тепиха,
което определя момента на поражението му. Побе¬
да с туш. 2. Във фехтовката —удар в поражаемата
област на противника, [фр.]
гуша нсв, прх. рядко. Усмирявам, потушавам.
тушйрам1 нсв. и св., прх. ,1. Правя отсенки, слагам ле¬
ки сенки на рисунка. 2. Пречертавам с туш. 3, прен.
Намалявам силата или резкостта, остротата на не¬
що; смекчавам. Времето ще тушира яркостта на
спомените. Режисурата е туширала слабостите на
пиесата, [по нем.]
туширам2 нсв. и св., прх. В спортната борба — побеж¬
давам с туш. [по фр]
тушовка ж.* спец. Писалка за туш.
тц вж. ц2. ’	*	,
тц-гц-тц вж. ц1.
тщеславен прил. книж. Тойго обича славата и похва¬
лите; славолюбив, пуструлαвек,
тщеславие ср. книж. Тъчссгво или проява на тщесла¬
вен; славолюбие, nустрславос.
тъга ж. Мъчително душевно състояние; мъка, жалба,
скръб. Прот. р а до с т. В тъги, в неволи младост
минува. Бот. Докле е младост .. дори тъгата извор
е на радост. П.П.Сл.
гъгонсн прил. нар. Тъжовен, тъговит,
тъговит прил. нар. поет. Тъжовен, тъговен. Като пче¬
ли, когато се роят, така и мойте тъговити песни
на облак из сърцето ми летят. Ваз.
тъгувам нсв. нпрх. Преживявам, изпитвам тъга; жаля,
скърбя, тъжа, Тъгуват на труда свещений синовете
на черните бразди. Ваз. -
гъдява нарч. нар. По тия места, тук, наоколо. Тъдява
ще да се е скрил.
гъдявшен прил. нар. Тойго произхожда ог тъдява;
тукашен. Тоя човек ще да е птдяявашен.
тъжа нсв. нпрх. 1. Изпитвам, преживявам тъга; гьгу-

990 тъжйчка
вам, скърбя. Тъжат за своите парясани села, за
тучните нивя. Ваз. 2. Ходя в черно по умрял, в
траур съм; жалея. Тъжи по чедо. — се нпрх. Оплак-
■ вам се. Тъжи се от сина си, че не ще да я гледа.
тъжачка ж. 1. Жена, която оплаква умрял, 2. Напе¬
вен плач над мъртвец или гроб; нареждане.
тъжба ж. 1. Оплакване, изложение по някой въпрос
пред съд или друго учреждение. Подавам тъжба. 2.
диал. Тъга.
тъждествен прил. книж. Напълно еднакъв, равен по»,
качества в особености с друг. Срв.
адекватен. Ето един напълно тъждествен
случай. „
тьждественост ж. Качество на тъждествен,
тъждество ср. 1. книж. Пълна еднаквост, равенство,
сходство между две неща; еднаквост. 2. мат. Ра¬
венство, валидно за всички допустими стойности
на съдържащите се в него букви, напр.:, (х + у) (х--у)
— х2—у2.	>	.
гъжек м. Пролетно градинска цвете с големи рехави
цветове, Iris; перуника, крем.	·	'	-
тъжен прил. 1. Който изпитва, преживява тьта. 2.
Който изразява или поражда, причинява тъга.
Тъжно лице. Тъжни песни. Тъжен спомен. 3. диал.
За време — горещ и влажен, задушен. Тъжна нощ.
тъжител м. и тьжнтелка ж. книж. Който подава тъж¬
ба, прави оплакване пред съд или друго учрежде¬
ние.	,
тъжно 1. Нарч. от т ъ ж е н. Ие гледай така тъжно.
2. Като сказ, опред. — за означаване, че някъде
има или някой преживява, изпитва тъга. Тъжно ми
й, дядо, жално ми й. Бот. .
тьждвев прил. поет. Тъжен, тъговен. И с тих зефир -
долиташе до мене тъжовна песен в глухите поля.
Н.В.Рак.
тъй нарч. ризг. Така. Тия работи тъй стават. О Тъй
вярно! воен. — утвърдителен отговор, форма за из¬
раз на съгласие и подчинение. Тъй като сз. — въ¬
вежда подчинено обстоятелствено изречение за ос¬
нование и причина; понеже, защото. Не дойдох, тъй ·
кито бях зает. Тъй .че сз. — така че.
тъка нсв. прх. Изработвам на стан платно, плат. Тъка
платно. Тя тъче черги.	♦
тъкан ж. 1. Изтъкана, изработена на стан материя;
плат, платно. Богат избор на тъкани. Копринена
тъкан. 2. Начин, по който се тъче. Рядка тъкан. 3.
книж. Сбор от органически клетки, които съставят
някоя част на растително или животинско тяло. Съ¬
единителна тъкан. Костна тъкан,
тькйн прил. Който е направен, изработен с tтъкане.
Тъкани престилки.
гьканен прил. спец. Който се отнася до тъкан (главно
в 3 знач.). Тъкачно дишане.
тъкач м. Занаятчия или работник, който се занимава
с тъкане.	·
тъкачен прил. Който е свързан с тъкане, предназначен
е за тъкане. Тъкачен стан.
тъкачество ср. Занятие, поминък на тъкач, производ¬
ство на тъкани.
тькачка ж. 1. Жена, която тъче (свое или чуждо). 2.
Работничка в тъкачна фабрика,
тькмеж м. 1. Тъкмене, нагаждане, нагласяване. 2. На¬
мерение, мисъл, план. 3. диал. Годеж. /
тЬкмо нарч. 1. Ни повече, ни по-малко; равно, напъл¬
но, точно. Навърши тъкмо три години. 2. Право,
направо; точно. Удари тъкмо в целта. 3. Току-що,
едва, в същото време. Тъкмо изрече това и вратата
се отвори.
тъкмя нсв. прх, 1. Възнамерявам, кроя, замислям.
Тъкмя да правя това лято нова кошара. 2. Готвя,
глася, стягам. Тъкми го за път. — се 1. възвр. Глася
се, обличам се. 2. нпрх. Готвя се, стягам се. Тъкмя
се да излцзам.
тълковен прил. Обикн. за речник — в който думите
се тълкуват, обясняват със средствата на съшия
език и без енциклопедични подробности. Български
тълковен речник.
тълкувам нсв. прх. 1. Излагам, обяснявам, разясня¬
вам смисъла, съдържанието на нешо, представям
нещо с други думи. Тълкувам наредба. 2. Вниквам
в смисъла, съдържанието на нещо, разбирам нещо
по определен начин. Тълкувам сънища. Ти как тъл¬
куваш събитията? Погрешно тълкуваш моята пос¬
тъпка.
тълкувание ср. книж. Тълкуване; разяснение, интерп¬
ретация.
тълкувател м. и тълкувателна ж. книж. Който тъл¬
кува нещо; тълкувач. Тълкувател на закона.
тълкувателен прил. книж. юр. Който се отнася до
тълкуване и тълкувател, Тълкувателно решение па
съда.
тълкувач м. и тълкувачка ж. Тълкувател, гадател.
Тълкувач на сънища. Тълкувачка на новините.
тълмач м. остар. 1. Тълкувач. 2. Преводач, драгома-
нин.
тълпа ж. 1. Множество хора, събрани някъде на от¬
крито; навалица. Тълпи отвред прииждат и вървят.
П.П.Сл. 2. презр. Безлично множество от хора;
простолюдие, маса.	.
тълпя се нсв. нпрх. Трупам се, събирам се. По площа¬
дите се тълпят хора.
тълча нсв, прх. диал. Чукам нешо, за да стане ситно
или на каша; кълцам. Тълча сол. Тълча чесън. --
тьлчок и тълчник м. 1. Чук, дърво за тълчене. 2. Съд,
в който се тълче нещо; чутура.
тъма ж. 1. поет. Тъмнина, мрак. Непрогледна тъма.
Тъма в душатт. 2. прен. Ад, пъкъл. Ще иде във веч¬
ната тъма.	.
тЬмеи прил. 1. Лишен от светлина, потънал в мрак.
. Тъмна нощ. Тъмна пещера. 2. Който има цвят бли¬
зък до черния. Тъмни дрехи. 3. прен. Скрит, неясен,
* загадъчен, мъчноразбираем. Тъмна мисъл. 4. прен.
Съмнителен, непочтен. Тъмна личност. Човек с
тъмно минало. 5. като същ. тъмно ср. Тъмнина,’ мяс¬
то или време, гъдето или когато липсва светлина,
нещо с тъмен цвят. Крихме се в тъмното. Стоя на
тъмно. Тръгнахме сутринта по тъмно. Облечен е в
тъмно. О Тъмна стая (стаичка) — затворено поме¬
щение, кабина за тайно гласуване. Тъмна Индия
разг. — за нещо странно, неясно, неразбираемо,
тайнствено.
тъмнея нсв. нпрх. 1. Ставам тъм^н. Тъмнеят далечни
балкони; залязло е слънцето, месец се кани. К.Хр. 2.
Тъмнея се. — се нпрх. Изглеждам, виждам се тъ¬
мен. тъмнее безл. Става тъмно, тъмнее мя нпрх.
Вижда ми се тъмно, мрачно, безутешно, *
тъмнйло ср. нар. Тъмнина.
тъмнина ж. 1. Отсъствие, липса на светлина. В тъм¬
нината всички са черни. 2. прен. Невежество, липса
на просвета. Народът живееше в тъмнина.
тъмница ж. нар. 1. [Тъмен] затвор. 2. Тъмнина.

тъмннчар м. и тьчшнчйркя ж. разг. Служител, пазач,
ключар в тъмница, затвор,
тъмничен прил. Който сс отнася до тъмница (в 1
знач.). Тъмнична килия. ТъмнЬчен затвор.
тЪмно Нарч. ог т ь м е н, обикн. като сказ опред. —
за означаване, че някъде няма, липсва светлина, та
не се вижда добре. В стаята е тъмно. О Тъмно ми
е пред очите — силно съм ядосан, разгневен, в от¬
чаяние съм. -
тъмно- Съставна част на сложни прилагателни имена
за цвят със значение „който е наситен, тъмен, кло¬
ни към черен“, напр.: тъмножълт, тъмнозелен,
тъмнокафяв, тъмнорус, тъмносив, тъмносин, тъм¬
ночервен. Прот. светло-, ясно-.	*
тьмнокбж прил. Който има тъмна, възчерна кожа.
тъмнокос прил. Който има тъмна коса.	.
тъмнобк прил. Който има тъмни очи.
тъмнота ж. Тъмнина.	.
тъмня нсв. прх. Правя да бъде тъмно, затулям (няко¬
му) светлината, преча да се вижда ясно. Това дърво
ни тъмни на прозореца. Отмести се, че ми тъмниш!
тъма нсв. нпрх. 1. Пропадам, навлизам надолу в нещо
меко, водно. Тъка в калта. 2. Покрит, обграден съм
отвсякъде с нещо, намирам се всред нещо или съм
обзет, обхванат от нещо. Улиците тънат в кая. Бо¬
гатите тънат в разкош. ТвоШпо бъдеще ти свети,
мойто в мрака тъне. Ваз. Те пият, а тънат в сър¬
цата им в рани. Яв.	-
тънея нсв. нпрх. Ставам тънък, потъиък; изтънявам.
Гладува и все повече тънее.
тьико Нарч. от т ъ н и к. Тънко предеш и бито тъ¬
чеш. Нар.п.
тьнкокор прил. Който има тънка кора. Тънкокора лю¬
беница.
тънкокрдк и тьнконог прил. Който има тънки крака,
нозе. Тънконого конче.
тьнкорунен прил. Който има руно от тънки влакна,
тънка и мека вълна. Добруджанска тъжорунпа ов¬
ца.
тънкост ж. 1. Качество на тънък; тьнкота. 2. Подроб¬
ност. Познавам въпроса с всичките му тънкости.
тънкотй ж. рядко. Тънкост,
тънкостенен прил. Който има тънки стени,
тънкуляв и тьнкулест прил. нар. Тънък (в 1 знач,).
Тънкуляв врат. Тънкулесто момче.
тьнтеж м. Тропот, тътнеж, кънтеж.
тьптя нсв. нпрх. Кънтя глухо, с нисък тон. Гласът му
тънти като в баня. Като минава влакът, земята
' тънти.	·	.
тънък прил. 1. Който има малка дебелина. Прот.
дебел. Тънък конец. Тънка пръчка. Тънка хар¬
тия. 2. За човек — строен. Тънка снага. Булката е
тънка високр. 3. За глас, звук — висок, писклив. 4.
Грижливо изработен; деликатен, хубав, фин. 5.
Внимателен, подробен, точен. Тънки сметки. Тънък
анализ. 6. Лек, едва забележим. Тънка шега. Тънка
насмешка. Тънка ирония. Тънка разлика, 7, Който е
свързан с умение, способност да се улавят и разби¬
рат подробностите и същността на нещата. Тънък
ум. Тънък усет. Тънък наблюдател, О Тънка напит¬
ка (ичкня) — питие, което се пие по малко (ракия,
коняк, ликьор и под,). Тънък вятър — тих и прох¬
ладен.
тънй нсв. прх. Правя нещо да стане тънко; изтънявам.
Тъня клечки.	у
тъп прил. 1, Който не е остър. Тъпа игла. Тъпо ножче.
Тъпа страна на брадвата. > > Тъпа болка. 2. прен.
-п.рбух 991
Невъзприемчив, глупав, тъпоумеи. Тъп ученик. Тъпа
глава. Тъпа мисъл. О Тъп звук — нисък, глух, на¬
помнящ за удар със или о нешо меко. Тъп ъгъл*,
тъпак м. и тьпачка ж. Тъп, тъпоумеи човек,
тъпан м. Ударен музикален инструмент, който се със¬
тои от луб с обтегнати от двете му страни кожи.
О Един бие тъпана, друг събира нярсятя*. [от гр.]
тъпанар м. 1. Който бие тъпан. 2. прен. разг. Глупак,
тъпак.
тьпанарка ж. разг. Глупачка, тьпачка.
тьпянарскн прил. разг. Глупашки, тъпашкя.
тъпанче ср. 1. Умал. от т ъ п а н; малък тъпан. 2.
Ципа в ухото, която предава на вътрешното ухо
звуковите трептения,
тьпачка еж. тъпак.
тьпашкн прил. разг. Който се отнася до тъпак. Тъпаш-
ки шеги.	*
тьпашяна ж. разг. Качество или поведение, постъпка ’
на тъпак.
тъпея нсв. нпрх. Ставам тъп.
тьпир вж. тапир.
тъпкало ср. нар. Дърво с дебел край за тъпкане на
брашно в чувал.
тъпкан прил. Който е напълнен с тъпкане, с притис¬
кане.
тъпканица ж. разг. Навалица, гъмжило, блъсканица,
тъпкано Нарч. от т ъ ίι к а н О Връщам тъпкано —
а. Връщам повече, отколкото са ми дали. Заем
брашно тъпкано се връща. Поел. б. прен. Отмъща¬
вам жестоко.
тъпо Нарч. от т ъ п. Гледа тъпо.
тъповръх прил. Който има тъп връх. Тъповърхо яйце.
Тъповърха игла.	.
тьпоглав прил. Който е тъп, с тъпа глава, тъп ум; тъ-
поумен, глупав,
тьпюнос прил. Чип, чипонос,
тъпост ж. Тъпота, тъпоумие.
тъпотА ж. Качество на тъп. Умствена тъпота.
тъпотия ж. 1. Толяма тъпота. 2. Много тъпа, глупава
мисъл, дума, шега. Не ми се слушат тъпотии.
тъпоумеи прил. Който има тъп ум, та трудно възпри¬
ема. Бащата е пияница, а децата му са тъпоумни.
тъпоумие ср. Тъп ум, тъпота.
тъпоъгълен прил. Който има тъп ъгъл. Тъпоъгълен
триъгълник.
тьпоъгьлннк м. Тъпоъгълен триъгълник,
тьпуягер м. разг. Тъп, глупав човек,
тъпча нсв. прх. (и нпрх.) 1. Притискам, мачкам с кра¬
ка; газя. Не тъпчете тревата! 2. Натискам нещо
да се смачка, да се слегне, да се побере повече ня¬
къде, в нещо; мачкам, гнета. Тъпча брашно в чувала.
3.	разг. Давам някому да яде много. Тъпчат дете¬
то си като прасе. > > Тъпчат ме с лекарства. 4.
прен. Потискам, онеправда вам. Слаб ли си, всеки те
тъпче. 5. прен. Нарушавам, потъпквам. Тъпчеха за¬
коните. 6. нпрх. Стъпвам, пристъпвам, ходя (на ед¬
. но място, в ограничено пространство). Беше студе-
. но и всички тъпчеха на място. —се възвр. неодобр.
Ям много и лакомо, поглъщам много неша. Прес¬
тани да се тъпчеш с лекарства.
тьпй нсв. прх. Правя нещо да стане тъпо.
тьрбух м. 1. Първият и най-голям дял от стомаха на
преживно животно; шкембе. 2. разш. Корем, сто¬
мах, шкембе. ,

I
992 тьрбуша	,
гърбуша псе. прх. Разпарям корема, търбуха.
търг * м. Вид тържище, ющето по състезателен ред,
чрез наддаване се сключват сделки за покупко-про¬
дажба на стоки или се възлага извършването на оп¬
ределена работа, услуга. Изкараха стоката на пуб¬
личен търг. Търг за ремонт на училище. '
търгаш м. неодобр. 1. Непочтен търговец; спекулант.
2. прен. Човек, който изкориства всичко, търгува с
всичко. Какъв ти художник, той е търгаш. [рус.]*
търгашескн прил. Търгашки.
търгашество ср. Дейност, поведение на търгаш: Тър-
гашество с литературата,	*	,
търгашки прил. Който се отнася до търгаш. Търгашки
сделки.
търговец м. и търговка ж. Който се занимава с тър¬
говия.
търговия ж. 1. Търгуване, купуване и продаване на
стоки. Занимава се с търговия, 2. Стопанска дей¬
ност, осъществяваща стоковото обращение. Външна
и вътрешна търговия. Търговия на дребно.
търговка еж. т ъ р т о в е ц.
търговски прил. 1. Който е предназначен за търговия.
Търговска стока. Търговско предприятие. Търговска
мрежа. 2, Който се отнася до търговия. Търговско
право. 3. Който е присъщ на търговец. Търговски пох¬
ват. О Търговска мярка". Търговски пътник — пред¬
ставител на фирма, предприятие, който пътува, за да
продава стоките му и да урежда търговски сделки,
търгувам нсв, нпрх. 1. Правя търговия. Търгувам с
млечни продукти. 2, прен. Превръщам нещо (възви¬
е шено) в предмет на покупко-продажба, с користна
цел.
тЬржен, тръжна, тръжно, мн. тръжни прил. Който се
отнася до търг. Тръжни книжа. Тръжна зала.
тържествен прил. 1. Който е свързан с тържество. Тър¬
жествена украса. 2. Великолепен, празничен, тър¬
жествуващ.	.
тържественост ж. Проява и качество на тържествен.
Произнесе думите с известна тържественост.
гържествд ср. 1. Празненство, честпане. Семейно тър¬
жество. Официално тържество. Устройвам тър¬
жество. 2. Пълно превъзходство, победа. Тържес¬
тво на разума.	’	.	’	*
тържествувам нсв. нпрх. 1. Празнувам, правя тържес¬
тво или изпитвам радост от някакъв успех, превъз¬
ходство. Победителите от състезанието тържест¬
вуват. 2. Имам пълно превъзходство, пълен -успех
(в някаква борба, състезание), ·
тържище и тържище ср. Място, където става покупко-
продажба. Рибно тържище.
търкалб ср. L Колело. 2. Кръгла изрезка, О Краста¬
вици" на търкалета.	.
търкалям нсв., гърколя св, прх. 1. Движа нещо по ня¬
каква повърхност, като го въртя, обръщам като ко¬
лело, търкало. Търкаля бурета. 2. Катурвам на зе¬
мята; събарям, повалям. Турна му крак и го
търкали на земята. 3- Подмятам, подхвърлям не-.
що, не го употребявам. Стига си търкалял тая
дреха, дай я на някой сиромах. — се нпрх. 1. Въртя
се, премятам се. Колелото се търкаля. Търкаляш се
в леглото. 2, прен. Прекарвам времето си без рабо¬
та. По цял ден се търкаля из кръчмите. 3. прен.
Стоя захвърлен и забравен някъде. Секирата се
търкаля на дръвника.
търкалАст прил. остар. диал. Кръгъл, валчест, объл.
Потоци от зари минуваха през търкалястите реше¬
тъчни прозорци на черквата, Ваз, Търкаляст камък.
търкам нсв. прх. 1. Движа нещо допряно до друго;
трия. Търкам сапун по ръцете. Търкам си очите. 2.
Мия, чистя, лъскам с такива движения; жуля. Тър¬
кам дъски. Търкам си врата. Търкам с пясък. Търкам
с гума. 3. Правя на дребни частици, на прах; стри-
‘ вам. Търкам моркови на ренде. 4. Режа с трион, пи¬
ла и пр.; изпилявам, отрязвам,
търкане ср. 1. Действие по гл. търка м. 2. прен.
Несъгласие, недоразумение. Между съдружниците
има търкане. .	.
търколя вж. търкалям.
търкулвам нсв., търкулна св. прх. Бутвам, засилвам
нещо да се търкаля. — се нпрх. Започвам да се тър¬
калям, с търкаляне се премествам. О Търкулнала
се тенджерата, та сн намерила похлупака; търкулна¬
ло се гърнето, та сн намерило похлупака (похлупка-
- та) — събрали се двама с еднакви недостатъци,
търлище ср. диал. 1. Търло. 2. Място, където е имало
търло.	.
търло ср. диал. Място в полето, оградено с нисък
плет или с тръне, където държат» затварят овцете
нощем през лятото,
търлък вж. терлик.
търнйца ж. Място, обрасло с гъсто и едро тръне; тръ-
* нак.
търнокоп м. Инструмент за копане на твърда, каме¬
ниста или обрасла с корени почва; кирка. Копая с
търнокоп.
търнослмвка ж. диал. Трънкосливка.
търня нсв. прх. Заграждам, ограждам, преграждам с
тръни; затрънвам.
търпеж м. ‘Търнене, търпение. Какво ще правим? —
Търпеж, търпеж му е майката. Е.Пел.
търпелив прил. Който има търпение, способен е да
търпи. Търпелив човек. Търпелив като вол. ·
търпелйвост ж. Качество на търпелив; търпение,
търпение ср. Способност да се търпи, да се понася не¬
що или да се чака, изчаква дълго и спокойно.
Имам търпение. Голямо търпение. С търпение всич¬
ко се постига. Търпение — спасение. Погов. Търпе¬
ние му е майката.
търпяло ср. нар. 1. Търпение. 2 Мъка, теглило,
търпим прил. Който се търпи, който може, да се тър-
* пи; поносим. Положението е още търпимо.	*
търпймост ж. Търпеливо отношение към нещо непри¬
ятно или враждебно, зачитане на правата и интере¬
сите на другите’; толерантност. Религиозна търпи¬
мост. .	·
търпя нсв. прх. 1. Понасям, издържам. Много ме боли,
но търпя. Търпя на болка. Търпи, бабо, за хубост.
2.	Изпитвам, преживявам. Търпя лишения и несгоди.
3.	Снизходително понасям, примирявам се с някого
или нещр. Знаят го какъв е, но още го търпят. Не
мога да търпя лъжци. 4. Допускам. Работата не
търпи отлагане. О Търпя критика — виновен съм,
имам' слабости, заслужил съм да бъда критикуван.
търейч м. Който (е тръгнал да) търси нещо. Търсачи
на злато. Търсачи на лековити растения. Търсачи на
силни усещания. .	„
, - тЬрсене ср. Действие по гл. търся. Цените се оп¬
ределят от търсенето и предлагането.
търсей м. и търсище ср. Блатисто, мочурливо място с
мека почва, покривка/ която се търси и вгъва при
ходене, стъпване по нея.
■ · \

i	·
търся* «се. прх. 1. Полагам усилия, гледам да намеря
нещо или някого; диря. Търся си шапката. Един чо¬
век те търси. Търся си другар. Търся квартира. 2.
Стремя се към нешЪ ново, мъча се да открия нещо
(в науката, изкуството). 3. нар. Искам, настоявам
да ми се даде, да получа нещо. Парите, които ми ♦
дължиш, няма да ти ги търся. 4. Искам, стремя се
> (да направя, да извърша вещо). Все търси да се ска¬
' ра с някого. — се страд. Търси ■ се квартира. Търсят
се опитни майстори. Детската литератра много се
търси. О Търся те! — вих, с който някой дава
знак, че търси, желае да получи, да купи нещо (би¬
лет за театър или кино, купон за храна и др.). Тър¬
ся под вола теле — търся нещо там, където го няма
и не може да се очаква да бъде; проявявам прека¬
дена придирчивост. Търся ся беляга — постъпвам
неразумно· и рисковано, с което може сам да си
навлека неприятности. Търся си боя — съзнателно
върша неща, за които може да бъда наказан. Търся
под дърво (листо) в камък — Търся навсякъде. Тър¬
ся със свещ — търся нещо много старателно и нав- .
сякъде.
* търся2 нсв. прх. 1* Клатя с резки в силни движения;
разтърсвам, тръскам, друсам, треса. Търся дърво. 2.
Клатя, размахвам нещо, за да падне от него поле¬
. пен прах, боклук и пр.; изтърсвам. Търся черга.
Търся си палтото. - се нпрх. Треперя, треса се.
тЬртвам «се., тьртя св. прост. 1. нпрх. Спускам се,
хуквам, затичвам се. Детето тьрти да бяга. Всич¬
ки тьртиха към гората. 2. прх. Повалям, тръшкам.
Търтих го на земята. 3. 'прх. Извършвам, обикн.
във висока степен, действието, означено със следва¬
щото съществително; удрям. Търтих му един бой.
търтен м. 1. Мъжки индивид, самец в пчелно семейс¬
тво. Търтеите не събират мед, а се хранят нагото-
во.-2. прен. Човек, който не се труди; готован, дар¬
моед.
тЬртенскя прил. Който се отнася до тьртей. Търтейс-
ки живот.	,
тьртя вж. т ъ р т в а м.
търчй нсв. нпрх. разг. Тичам,	*
търчешкбм и търчешкАта нарч, разг : Тичсшком,
търчй-лъжй м. разг. Несериозен човек, който често
лъже и обещава, за да извлече дребни облаги-
тършувам нсв. нпрх. Бъркам, ровя някъде (из къщи,
по джобове, мебели и др.), та търся вещо; тарашу-
вам. Какво тършуваш из долапа. Тършувах из сан¬
дъка за едно, а намерих друго.
тъст м. Баща на жената, съпругата; дядо, бабалък.
тътен м. Тътнеж. Сърцето тръпне, в страх примира,
че горе дим и адски тътен. Яз, Далечен тътен от
оръдия. -	’
тътна нсв, нпрх. Издавам силен, глух и продължителен
шум, звук. Земята тътне от тежките камиони.
тътнеж м. Силен и продължителен гръмлив звук,
шум; тътен. Тътнеж на приближаваща се буря.
тътразя и тьтрузя нсв. прх. Тътря.
тьтря нсв. прх. 1. Влача, тегля нещо с усилие. Копче¬
то едва тьтре натоварената кола, 2. Влача, тегля
нещо по земята с шум. Тътря стол. 3. прен. нео¬
добр. Водя със себе си; влача, мъкна. Тьтре със себе
си и жена си. — се нпрх. 1. Вървя бавно и с усилие,
. влача си краката. Спи ми сеи едва се тьтря. 2. не¬
одобр. Идвам, мъкна се, влача се. Всеки ден се тът-
ри у нас на гости.
тъч м. спорт. Във футбола — а. Изкарване на топка¬
та през някоя от двете по-дълги страни на играл¬
тюх 993
ното поле, което ое наказва. Избивам ш тъч. б. На- *
казателен удар — вкарване на топката · итра с ръ¬
це от мястото, където е излязла; странично хвър¬
ляне. Хвърлям тъч. [англ.]
тъчлиния ж. спорт. Всяка от двете по-дълги страни
на футболното игрище; странична линия,
тьша ж. Майка на жената, съпругата; баба. Тъща къ¬
ща превръща. Погов.
тю и тюх межд. За израз на съжаление, недоволство
или учудване. Тю да се не види!
тюл м. Тънка и прозрачна мрежеста тъкан. Завеси от 1
тюл. [фр,]	*
тйыеи прил. Направен от тюл. Тюлена рокля.
тюлен м. Морски бозайник с плавателна сипа на ла¬
пите и тлъсто вретеновидно тяло, РЬоса.
тюлёвов прил. Който е от тюлен. Тюленова мас. Тю¬
ленова кожа.
тюрбйя м. книж. 1. Чалма. 2. Женска забрадка или
шапка, навита като чалма. [перс. > фр.]
пйркн мн. Група номадски племена, към които при¬
надлежат хуните, аварите, хазарите, печенегите, та¬
тарите и др., населявали в древността земите около ·
Алтайските планини.
тюркоаз м. Синьозелен или небесносин скъпоценен
камък, [фр.]
тюркоазен прил. 1. Направен, украсен с тюркоаз. Тюр¬
коазен пръстен. 2. Който има цвят на тюркоаз.
зтЬрсскл прил. Който се отнася до тюрките. Печене¬
гите са от тюркски произход. О Тюркски езици —
група родствени езици, част от алтайското езиково
семейство, включваща турски, татарски, чувашки и
др.
тюр/н^ювбч м. разг. 1. Ястие гювеч с различни зе¬
ленчуци. 2. прен. неодобр. Пъстра смесица, бъркани¬
ца. [тур,]	.
тюрма ж. разг. Затвор.
тютюн м. 1. Едногодишно тревисто растение с голе¬
ми зелени листа,	ЬаЬасшп. Садя тютюн. j
2 Листа от това растение. Нижа тютюн. 3. Изсу¬
шени и нарязани листа от това растение, които се *
употребяват за пушене. Тютюн за лула. Пуша тю¬
тюн. [тур,]	.
прил. разг. Който се отнася до тютюн-
джия.	.
тютюяджАя м. и тютnюяджBйка ж. разг. Който пуши
тютюн; пушач.
тютюнев (и тютюеен) прил. 1. Който е от тютюн. Тю¬
тюневи листа. Тютюнев дим. Тютюнева миризма.
- 2. Предназначен за преработка или съхраняване на
тютюн. Тютюнева кесия. Тютюнева фабрика. 3. За
цвят — ягьлтокафяв, наподобяващ изсушени тютю¬
неви листа.	г
тюпоннця ж. остар: Кесия за тютюнк
тютюнище ср. Нива, на Коояго се сади тютюн,
тюповюпродавеп м. остар. Продавач на цигари и тю¬
тюн на дребно.
тюпонппргшгжодйтел м. и тютюнопроизводители* ж.
. Човек, който отглежда тютоя.
тнnгюnюлровзвюдuгелев прил. Който произвежда тю¬
тюн. Тютюнопроизводителен, район.
тютюноработник м. в тютюноработничка ж. Работник
в тютюнев склад или фабрика,
тюфлек м. прост. Сламен дюшек, сламеник, [тур.]
тюх вж. т ю.
ι
63. Български тълковен речник

994 тЛхкам се ‘ .
тюхкам се нсв. нпрх. Съжалявам, разкайвам се глас¬
но, шумно, с много въздишки; вайкам се. И да пла¬
чеш, и да се тюхкаш, късно е вече.
■ тя мест. Лично мест. за 3 л. ед„- имен, — за означа¬
ване предмет на речта, който е лице или животно
от женски пол или се назовава със съществително
име от женски*род. Повикай майка си. Упя е на дво¬
ра. Прочети тази книга, тя е интересна, Срв.:
то й, т о, т е; н е я, я, й. .
тяга ж. 1. Движение във вертикална посока на въз¬
душен или газов поток в тръба или комин, предиз¬
викано от изменения в налягането, 2. Теглителна,
движеща сила, [рус,]
тягостен прил, книж, Тежък, досаден, потискащ, мъ¬
чителен. Тягостно настроение, Тягостно чувство.
[РУС.]
тйгостно Нарч. от тягостен; тежко, досадно,
мъчително.
тйло ср. 1. Цялата физическа, материална част на чо¬
век или животно; организъм, снага. Срв. дух,
душа. Стройни тела. Здрав дух в здраво тяло.
2. Останки на покойник; мъртвец. Тялото е изло¬
жено в дома на покойника. 3, Средна част на орга-
z низма, без главата и крайниците; туловище, Боли
ме тялото. 4. Основна, най-голяма част на уред,
машина и др.; корпус. Тяло на параход. Тяло на ар¬
тилерийско оръдие. 5, Всеки предмет или къс мате¬
рия, всяко нещо с три измерения, което заема мяс¬
то в пространството. Твърди, течни и
вьздухообразни тела. Геометрично тяло. Небесни
тела. 6. книж. Кръг от хора с определена обща
функция, цел, задачи. Управително тяло. Диплома¬
; ^йчееко тяло. Избирателно тяло.
тям (и тем) мест. Лично мест., дат. от т е; на тях,
им. И тям на душата ставаше по-ясно. Ваз. О И
тем (тям) подобни — и така нататък, и подобни,
тясна, тясно вж. т е. с е и.	.
тясно 1, Нарч. от т е с е н. Работата ни свърза тяс¬
но. Тясно скроен човек. 2. Като сказ. опред. —- за
означаване, че някъде или някому мястото, прост¬
ранството е малко, недостатъчно. Ако ти е тясно,
излез на улицата.
тях мест. Лично мест., вин, и род. от т е. Срв. г и.
Тях търсихме. И без тях ще минем. Тях ги няма.
тяхна, тяхно, тяхному вж. техен.
у1 предл. Означава отношение към: 1. Човек, който
държи, има, владее нешо. У кого е хлябът? Парите
са у брат ми. 2. Дом, жилище, семейство на няко¬
го. Елате у дома.. У тях често има гости. Ще влезе
като у бабини си. 3. Човек, общество или животни
като обект и среда на някое явление. У жените лю¬
бопитството беше голямо. Йов. У елените всяка
година израстват нови рога. Думите му възбудиха
възторг у публиката. Радост и скръб у животните.
4.	диал. В, въ ь.Пушка кукна у гбра зелзна.
у2 межд. За израз на: 1. Недоволство, укор. У, какво
* магаре! У, как ме нацапа! 2. Присмех, подигравка,
ирония. У, как се е наконтил! У, колко много! 3,
Учудване, изненада. У, какви хубави ябълки!
у- Представка за образуване на глаголи със значение:
1.	Довеждане на действието на основния глагол до *
резултат, напр.: убивам, увреждам, увяхвам, умес-
вам, утешавам, учудвам, ушивам и под. 2. Довеж¬
дане на действието на основния глагол до резултат
с насочване в дълбочина или към центъра на обек¬
та, напр.: убождам, увличам, ужилвам, усвоявам и
под. 3. Придобиване или придаване на качеството,
съдържащо се в произвеждащото съществително
или прилагателно име, напр.: уважавам, увековеча¬
вам, увеличавам, уволнявам, увонявам, удостоверя¬
вам, уподобявам, уточнявам и под. 4. Довеждане до
резултат действието на основния глагол с насочва¬
не надолу, напр.: увисвам, упадам, утъпквам и под,
убеден прил. 1. Който вярва, сигурен е в нещо. Не съм
убеден, че това е точно /така. 2. Твърд и постоянен
в убежденията си. Той е убеден комунист.·
убеденост ж. Качество иа убеден,	,
убедителен ядял. * Който има силата, способността да
убеждава. Убедителен довод. Убедителни думи.
убедителност ж. Качество на убедителен. В думите
му няма убедителност. Убедителност на доводите,
убеждавам нсв., убедя се. прх. Карам, скланям някого
с думи, доводи, доказателства да се съгласи с мене, *
да възприеме известно.'гледкще или мисъл. Убедих
го- че съм прав. Убеждават ме да дойда с вас. — се
,нпрх. Започвам да вярвам, да смятам нещо за ис¬
тина. Убедих се, че така е по-добре,
убеждение ср. 1. Впечатление, мнение. Общото убеж¬
дение е, че ти си прав. Останах с убеждението, че
пак ще дойде. 2. Възгледи, схващания, идеи. По
убеждения е комунист. Човек с прогресивни убеж¬
дения. Политически убеждения. 3 Убеждаване. По
пътя на убеждението.
убежище ср. 1. книж. Защита, закрила от опасност,
преследване, обикн. по политически причини. Търся,
убежище. Право На убежище. 2. Място или съоръ- ’
жение, което запазва, предпазва от опасност, беда,
нападение и пр; подслон, скривалище. Противоа¬
томно убежище,
убивам нсв., убия · св. прх. 1. Лишавам някого или не¬
що от живот, отнемам живота; умъртвявам, погуб- ’
вам, Той убил брат си. 2. прен. Унищожавам, пре¬
махвам. Той ми уби вярата в доброто. 3. прен.
Сломявам, изтощавам. Скръбта го уби. Тежкият
' труд ме убива. 4. разг. Наранявам, натъртвам, при¬
чинявам болка-с удар, натиск и пр. Тия обувки мно¬
го убиват. Раницата го убива. Убивам си пръста.
Убих си крака. 5. Намалявам силата, остротата (на
удар и под.). —. се възвр. и нпрх. 1. Самоубивам
се. 2. разг. Удрям се, наранявам се, натъртвам се.
Паднах, но не се убих силно. 3. разг. Полагам голе¬
ми усилия (да направя, да свърша нещо). Убих се
. да те търся. О Убивам |си] времето — занимавам
се с нещо, за да не скучая,
убнец м. и (книж.) убийца ж. и м. Човек, който е убил
някого, отнел е живота на друг човек. Наемни убий¬
ци.	*
убийствен прил. Които е свързан с убийство, смърт
или може да убие, да съсипе; извънредно тежък, из¬
тощителен, съсипателен, пагубен. Убийствена вой-

на. Убийствен труд. Убийствени условия. Убийст¬
вен климат.	.
убийство ср. Насилствено отнемане на човешки жи¬
вот; умъртвяване. Неволно убийство. Умишлено
убийство.
убййцв вж. убиец.
убйт прил. 1; На който насилствено е отнет животът.
Убит човек. Убита птица. 2. разг. Който е нара¬
нен, пострадал от удар, натиск и пр. Боли ме уби¬
тата ръка. 3, прен. Който е напълно отпаднал фи¬
зически или е сломен, съсипан.нравствено. 4. За
път, земя — утьпкан. 5. прен. За цвят, светлина —
който не е ярък, клони към тъмен. 6. като същ.: а
Насилствено лишен от живот човек. Дадохме три¬
ма убити. б. убйто ср. Наранено, натъртено място
от удар или натиск.
убйи вж. убивам.
убдг прил. старин. Беден, оскъден, немощен. Убог
старец. Убоги умове.
убогост ж. старт. Качество на убог.
убёждам нсв., убодй св. прх. 1. Бода, намушвам е не¬
що остро, та наранявам, причинявам болка. Убо¬
дох си пръста с игла. Убол го с пирон. 2. прен. Уяз-
_ вявам, засягам с думи; ужилвам, ухапвам. — се
възвр. и нпрх. Натъквам се на нещо остро, та се на¬
ранявам, причинявам си болка. Убодох се на няка¬
къв трън.	,
уббжество ср. старт. Умствена ограниченост, духов¬
на беднота. -
уб0рка ж. Почистване, събиране на разпилени боклу¬
ци, отпадъци в двор, помещение. Правя уборка на
двора. [рус.]
убойвам се нсе,, убоя се св. нпрх. Обхваща ме страх,
започвам да се страхувам. Убоя се Цеховата душа
нечестива. Ваз.	.
убягвам нсв., убягна св. трх. 1, Спасявам се с бягане;
-избягвам. Мъчно ще ми убегнеш. 2. прен. Изплъзвам
Се, оставам Незабелязан. Малко неща убягват от
погледа му.
уважавам1 нсв., уважа св. прх. Вземам под внимание,
признавам, зачитам, удовлетворявам нещо. Уважа¬
ван молба. Уважиха искането ми.	“
уважавам2 нсв. прх. Почитам, ценя, Уважавам учите¬
ля си. Уважавай чуждите мнения!
уважОван прил. Който заслужава уважение, към кого¬
то се отнасят с уважение.
уважаем прил. Обикн. в обръщение — към когото се
отнасяме с уважение, комуто засвидетелстваме ува¬
жение; почитаем. Уважаеми дами и господа! Ува¬
жаемо събрание! Уважаеми другарю!
уважение ср. Чувство и отношение, основано върху
висока оценка, признаване на достойнствата, качес¬
твата на някого или нещо; почит. Изпитвам уваже¬
те. Оказвам уважение. Ползва се с всеобщо уваже¬
ние, О Да си имаме уважението разг. — форма на
извинение при категоричен израз на несъгласие,
възражение срещу нешо.
увяжйтеле· прил. Който може да бъде взет под вни¬
мание, да послужи за оправдание. Уважителна
причина.
увардвам нсв., увйрдя св. прх. 1. Вардя докрай; опаз-
. вам, запазвам. Увардих млякото да не изкипи. Едва
го увардих да не избяга, 2. рядко. Изварявам, издеб¬
вам. Увардих го кога се прибира и му предадох мол-
I бата си.	,
уварйвам нсв., уварй се. прх. Сварявам. Накладохме
огън и уварихме боб.
,	увеселителей 995
уведй вж. у в е ж д а м.
уведомйтел м. и уведомйтелка ж. книж. Липе, което
уведомява, [рус.]
уведомление ср. книж. Съобщение, известие, [рус.]
уведомявам нсв., уведомя се. прх. Съобщавам, извес¬
тявам. [рус.]
увеждям нсв., уведй св: прх. нар. Въвеждам,
увековечавам нсв., увековеча св. прх, Правя нешо да
стане безсмъртно, да се помни вечно; обезсмъртя-
вам. Поезията и подвигът на Ботев са увековечили
името му.
увеличавам нсв., увелнчй св. прх. Правя нещо да стане
по-голямо или повече; уголемявам, повишавам, ум¬
ножавам. Богатите увеличават богатствата си.
Увеличиха заплатите. Не увеличавай скоростта.
— се нпрх. Ставам по-голям или повече. Дългът ми
се увеличи двойно: Опасностите се увеличават.
увеличен прил. Който е (станал) по-голям от нормал¬
ното. Имам увеличени сливици. Увеличен черен дроб.
увеличение ср. 1. Действие по гл. у в е л и ч а [с е];
увеличаване. Увеличение на производството. Мик¬
роскопът е оптически уред за силно увеличение на
малки обекти, 2. Частта, величаната, с която нещо
е увеличено. Кога ще си получим увеличението на
* заплатата?
увеличйгелев прил. 1. Който увеличава, през който не¬
щата се виждат по-големи, Увеличително стъкло. 2.
грам. За словесна форма или наставка — с който се
означава по-голям предмет или се изразява, изказва
определена, обикн. отрицателна субективна оценка,
напр.: детище, брадище, мъжага, зверуга и др.
увенчавам чсв., увенчйя св. прх. 1. Слагам някому -ве¬
нец или корона. 2. прен. Завършвам успешно някоя
работа.
уверен прил. Ь Който добре знае нещо, твърдо вярва
и не се съмнява в нещо; сигурен. Уверен съм, че е
така. Уверен е в силата си. 2. Който вярва, не се
съмнява в своите сили и възможности, не се коле¬
бае; твърд, сигурен. 3. Който е присъщ на такъв чо¬
век, който е израз или проява на твърда вяра, си¬
гурност. Уверен глас. Уверена ръка.
уверение ср. 1. Действие по гл. у в е р я. Твоите уве¬
рения не хванаха място. 2. Писмен документ за
служба, учение и др.; удостоверение, свидетелство,
увереност ж. Качество на уверен; сигурност, убеде¬
ност, решителност, непоколебимост·
увертюра ж. муз. 1. Увод, въведение към опера, кое¬
то се изпълнява преди вдигане на завесата. 2. По¬
добна на симфонична поема музикална творба в
една част. 3. прен. Увод, начало към по-голямо съ¬
битие. [фр.]	*
уверявам нсв., уверя св. прх. Карам някого, настоявам
да повярва в нещо. Уверявам те, че така ще е по-
добре. — се нпрх. Виждам, убеждавам се, че е така,
както ми казват или съм предполагал,
увес м. 1. Наклон на воден поток, на водата във во¬
деничен улей; пад. 2. Стръмна или отвесна посока,
увисвам нсв., увеся св. прх. Пускам, отпускам нещо да
виси. О Увесвам вос",
увеселёняе ср. Забава с музика, хора, танци и др. Гра¬
динско увеселение.	,
увеселителен прил. Който е предназначен за забава и
развлечение. Увеселителен влак. Увеселително заве-
■ дение.

996 увеселявам '	.
увеселнвям нсв., увеселй св. прх. рядко. Развеселявам.
— се ипрх. Развеселявам се:
увехна еж. увяхвам.	в
увёхнал прил. Който е загубил свежестта, цвета, прес¬
- нотата си; повехнал.	,
увещАвам нсв., увещАя св. прх. С думи, с доводи правя
някой да се съгласи с нещо, да склони на нещо; уго¬
варям, предумвам, убеждавам, [рус.]
увещание ср. Уговаряне, предумване, убежДаване.
След дълги увещания той се съгласи.
увй межд. За израз на съжаление, мъка, жалост, жал.
Но корабът, уви, не спира. Яв. Уви! изчезра и пое-,
ледната надежда. [рус.]	.	,	,	<
увивам нсв.. увия се. прх. 1, Вия колкото е потребно,
. уработвам с виене. Увих конеца. 2. Завивам, затъ¬
вам а хартия, плат и др. Увийте го в една книга да
не се цапа. — се ипрх. Вия се около нещо. Змията
св увила около ръката му.
увивен прил. 1. спец. За растение -г- който се прикреп¬
ва към дърво или друга опора чрез увиване. Хме-.
лът е увивно растение. 2. Предназначен за увиване,
за опаковка; амбалажен'. Увивна хартия,	'
увйвка ж. 1. Отделно, единично, увиване, опасване. 2.
Обвивка.	’
увйрам1 нсв., увря св. нпрх. 1. За ядиво — вря колкото
е потребно; сварявам се. Бобът е -тазгодишен, та
лесно увира. 2, прен. Много ми е горещо, изпотявам
се от горещина; сварявам се. Работихме цял ден,
но увряхме на слънцето. О Главата ми не увира —
не проумявам, не възприемам.
увйрам2 нсв., уврй св. прх. Въвирам, завирам, пъхам.
—.се нпрх. 1. Въвирам се, завирам се, пъхам се. 2.
прен. неодобр. Влизам, вмъквам се където не ме ис¬
кат, не съм желан; натрапвам се.	■
увйшвам нсв., увисна св. нпрх, 1. Задавям се, хващам
се за нещо, та вися. По вршпите на трамвая са
увиснали пътници. 2. Закачен, закрепен съм с единия
си край и натежавам, навеждам се, падам, вися сво¬
бодно надолу. Клоните увиснаха от плод. Ръката
му увисна безчувствена. Вятърът стихна и знамето
увисна. 3, прен. разг. Оставам, излъган, изоставен от
другите, ненужен и без подкрепа,
увия вж. увивам,
увлека вж. увличам.
увлекАтелев прил. Кбйто увлича; интересен, забавен. ' ·
Увлекателна книга. Увлекателен разказ,-
у^екателност ж. Качество на увлекателен,
увлечение ср. 1 Неволно отдаване на някоя слабост,
страст, чувство и др. 2. прен. Влюбване, кратковре¬
менна любов. Младежко увлечение, 3. Насочване на
цялото внимание към някоя работа, [рус.]
увличам нсв., увлека св. прх. 1. Влека със себе си, с
влачене отнасям нещо или някого в определена по¬
сока. Морето увлича навътре. 2. прен. Правя някой
да ме следва, да участва заедно с мене в нещо. 3.
прен. Завладявам нечие внимание, правя някой да
се отдаде изцяло на нещо. Работата го увлече. Тоя
роман много ме увлича. 4. прен. Правя някой да се
влюби в мене. — се нпрх. Обзема ме някакво увле¬
чение, отдавам се изцяло на нещо. Увлякох се в иг¬
рата. Не се увличай!	'
увод м. Начална, встъпителна част на книга, реч, раз¬
говор и др.; въведение. Увод, изложение и заключе¬
ние.
уводен прил. Който служи като увод; встъпителен.
О Уводна статия — първа, начална статия във вес¬
тник или списание, отразяваща възгледите, позици¬
ята на редакцията или издателите,
уволнёние ср. Действие или резултат по гл.
у в о л н я е cl- Уволнение от служба. Заповед за
уволнение.
уволнителен прил. Който се отнася до уволнение.
Уволнителна заповед.
уволнявам нсв., уволнй св. прх. 1. [Със съответна за¬
повед] освобождавам някого от длъжност, служба,
работа. Щом се провиниш, ще те уволнят. 2. Осво¬
бождавам войник след изслужване на определеното
време, — се нпрх. Напускам войската след изслуж¬
ване на задължителния срок. Войниците се уволня¬
ват -наесен.
увонея се вж. увонявамс’е.	♦
увоиявам нсе., увоня св. прх. Правя нещо да завони,
да стане вонливо; вмирисвам, усмърдявам, въвоня-
1 * вам. Увоняхте къщата е тия цигари.
увоннвам се нсв., увонёя се и увоня се св. нпрх. Започ¬
вам да воня, ставам воилив; вмирисвам се, усмър¬
дявам се, въвонявам се.	*
уврй вж. увира м2.
уврят м. нар. Стара мярка за земя — около 1 декар
(1600 кв. крачки или аршина),
увреждам нсв., увредя св. 1. нпрх. Причинявам някому
вреда; напакостлвя^ С това увреждате на общес¬
твото. 2. прх. Нанасям вреда, частично разруша¬
вам, повреждам нещо. Алкохолът уврежда черния
дроб. > > Хора с увреден слух.
увреждане ср. Действие по гл. у в р е ж д а м. По¬
лучих увреждане на зрението.
уврй вж. увирам1.
увълчвам нсв., увълча св. прх. Правя някой да стане
зъл, жесток, лаком като вълк; озверявам. Парите
, го увьлниха. — се нпрх. 1. Ставам лаком и проклет
като вълк; озверявам се. Че съм се и аз увълчцл, че
човек няма да стана. Бот. 2, Ставам на вълколак;
вампирясвам.
увързвам нсв., увържа св. прх. Връзвам здраво наоко¬
ло; обвързвам, овързвам,
увъртам нсв., увъртай св,, прх. и нпрх. Усуквам,
увъртам № нсв., увъртя се се. нпрх. Обикалям, въртя
се, умилквам се около някого или нещо.	*
увяхвам «се., увехна св. нпрх. Загубвам веселия си
вид,, свежестта, зеленината, влагата, преснетата си
и под.; довяхвам, посьрвам.
угаждам нсв., угАдя св. прх. 1. Отгатвам, познавам,
предусещам. 2. Налучквам, улучвам.
угйждам2 нсв., угодй св. нпрх. Постъпвам според во¬
лята и желанието на някого, правя да му е прият¬
но, да е доволен. Мъча се да му угодя. — са нпрх.
Доставям си удоволствие, храня се, пия, спя и пр.,
както мн е приятно.
угар ж. Изорана и оставена незасята нива; прелог.
угарйснам нсв., угарисам св. прх. нар. Угаря, преора¬
. вам.
угйрка ж. 1. Остатък от изпушена цигара; фас. 2. t
Изобщо остатък от нещо горяло, най-вече от свещ.
угаря нсв. прх. Ора нива, та я оставям на угар; прео-
равам, угарисвам.	.
угАшам нсв., угйсна св. нпрх. I. Преставам да горя ι
или да светя; изгасвам, загасвам. 2. прен. Отпадам,
умирам,	-	.	j
угасявам нсв., угася св, прх. Правя, направям пещо да .
не гори или да не свети; изгасявам, загасявам.

углнвен прил. 1. Наказателен. Углавно право. У главт
дело. 2. Който е извършил или е свързан с извър¬
шване на престъпление срещу живота или собстве¬
ността на някого; криминален. Углавен престъпник.
Углавно престъпление, [рус.]
угледен прил. Хубав, приятен на глед; представителен.
Угледна жена.
Угледност ж. Качество на угледен,
угнетен прил. 1. Когото мъчат, потискат, гнетят; из¬
мъчен, потиснат, онеправдан. Угнетени народи. 2.
прен. Който е обзет от мъка, от тягостно, неприят¬
но чувство; потиснат. Угнетен дух.
угнетеше ср. 1, Действие по гл. у г н е т я; потиска¬
не, измъчване, утеснение. 2. Угнетеност.
угнетёност ж. Състояние на угнетен,
угветйтел м. и угнетипелка ж. Човек, който угнетява;
потисник, [рус.]
угнетателей прил. Който угнетява; мъчителен, потис¬
кащ.
угнетявам нсв., угнетй св. прх. 1. Потискам, измъчвам,
онелравдавам. 2. прен. Предизвиквам, причинявам
тежко, мъчително състояние на духа, [рус.]
ушивам нсв., угння св. нпрх. 1. Изгнивам колкото
трябва, та ставам годен, добър за употреба. Кру¬
шите са трътчиви, но като угният, стават сладки.
2.	диал. Изгнивам.	*,
уговарям нсв., уговоря св. прх. 1. Чрез разговори, пре¬
говори постигам съгласие с някого, определям ус¬
ловията и подробностите на някаква работа, Уго¬
ворихте ли къде и кога ще стане срещата?
Уговорихме всички подробности. 2. С думи убежда¬
вам, увещавам някого за извършване яа нещо. Уго¬
ворих го да се срещнем. — се нпрх. Споразумявам
се. Уговорихме се да се видим .скоро.
уговорка ж. Предварително споменато и прието ус¬
. ловие; споразумение,
уговдря вж, уговарям.	,
угода ж. 1. Доволство, удовлетворение, приятно чув¬
ство, което някой изпитва при изпълнение, осъщес-
„ твяване на неговата воля, желание, интереси. Правя
го само за твоя угода. 2. Лична воля, желание,
предпочитание. Не ми е по угодата. Докога ще му
гледаш угодата?	♦
угоден прил: Който се харесва някому, който е по уго¬
дата, желанието на някого; приятен,
угодлйв прил. Който обича или умее да угажда; ус¬
лужлив.
уродливост ж. Качество или постъпка на угодлив.
угодник м. и угодница ж. 1. Конто угажда някому. 2.
Който угодничи и раболепничн; подлизурка. 3.
църк. Праведник, светец. Божи угодник.
угоднича нсв. нпрх. Прекадено угаждам някому,
постъпвам според чужда воля и угода, та уни¬
жавам собственото си достойнство; раболепнн-
* ча. [рус.]
угоднически прил. Който се отнася до угодник. Угод¬
ническа усмивка. 4
угодничество ср. Държане, постъпка на угодник,
угддно Нарч. от у г о д е н, обикн. като сказ. опред.
- за означаване, че някой изпитва доволство, удов-
летоореиие от извършването, осъществяването ка
нещо според ’ неговата воля, желания, интереси.
Прави, както ти е угодно.
* угодя вж. угаждам.
угоУи прил. 1. Дебел, тлъст, охранен. 2. спец, За жи¬
вотно — който е охранен, станал е достатъчно го¬
лям, дебел за клане.
$дар 997
уголемен прил. Станал или иаггравен по-голям; увели¬
чен.
уголемявам нсв., уголемА св. прх. Правя нещо да стане
по-голямо; увеличавам, умножавам,
утешавам нсв., угостя св. прх. Гошавам добре, богато;
нагостявам.
угощение ср. Богата, изобилна гощавка; пир, банкет.
Давам угощение. *
угоявам нсв., угоя св. прх. 1. Храня някого обилно, та
става прекадено дебел, тлъст. 2. спец. Храня обил¬
но животни и птици за клане, за получаване на по¬
вече месо и тльстини. Угоявам свине. > > Свине за
угояване. — се нпрх. Напълня вам, затлъстявам от
обилно хранене; охранвам се.	*
утрнжвям се нсв., угрижа се св. нпрх. Обземат ме гри¬
жи, ставам загрижен, замислен, кахърен.
угрижен прил. Обзет от грижи; умислен, загряжен, ка¬
хърен.
угрйжевост ж. Качество, състояние на угрижен,
угризение ср. Мъчително, неприятно чувство за вина,
съжаление за извършено провинение, зло. Изпит¬
вам угризение. Угризение на съвестта.
угроза ж. Опасност, заплаха, [рус.]
угро-фйнскн прил. О Угро-фннскн езици — семейство
родствени езици, в което се включват унгарски,
фински, естонски, карелски и др/
уд м. старин. Телесен член; крайник.
удДвям се нсв,, удйм се св. нпрх., обикн. в. 3 л. Може
да бъда усвоен, извършван (от някого). Този за¬
наят не се удава на всеки. удАва ми се, удадё ми се
, нпрх. 1. Иде ми отръки, умея, съумявам да върша,
да правя нещо. Удава ми се■ тая професия. Удаде
ми се да открия причината. 2. Случва ми се, полу¬
чавам възможност. Удаде ми се да го посетя. Ако
ми се удаде, случай, ще го попитам.	*
удавник м. и удавница ж. Човек, който се е удавил
или се дави. О Удавник зя сламка се ловя (хваща)
—	когато е в тежко положение, човек търси и наЙ-
малката и безнадеждна възможност за спасение.
удДвям нсв., удАвя св. прх, 1* Умъртвявам чрез пото¬
пяване във вода или друга течност. Удавили са ку¬
ченцата в реката. 2, Потопявам, обливам с много
вода. Дъждът удави градината. 3. Умъртвявам
чрез стискане на гърлото; удушавам. Вълкът удавил
три овце. — се нпрх. Умирам при потъване в теч¬
ност. Удавил се в морето. Покрий млякото да не се
удавят мухи в него. О В капка водя бих го удавил
—	силно го мразя и бих му напакостил по всякакъв
начин. Удавям в кръв — потушавам жестоко, е
кръвопролитие.
удам се вж. удаваме е.	.
удар м. 1, Допир на един предмет о друг със силен
натиск след замах или при бързо движение един
към друг. Удар с пестпик. Удари с чук по камъка.
Шум от удари. Челен удар. Удар по топката. 2.
воен. Внезапно и силно нападение.. Нанесохме удар
на противника. 3. Всяко от ритмичните свивания и
разпускания на сърцето, придружени със слаб шум.
Сърцето на човека прави средно 70 удара в минута.
4. Кръвоизлив в мсиъкк, коойт доод До раастройс-
тво в мозъчното кръвообрашение, внезапно заболя¬
ване или смърт; апоплексия, Получил удар. Парали¬
зиран от удар. 5. Припадък или смърт от силно
слънце, горещина, мълния, електричество и др.

998 удДрвам
Слънчев удар. Топлинен удар. 6. прен. Тежка душев¬
на болка, причинена от тревожна вест, загуба и
под. Не можа да понесе удара и умря. Тежък удар
го сполетя. 7. прен. Тежка материална или морална
загуба. Понасят удар след удар. Градушката беше
тежък удар за нас: 8. прен. Голям успех, успешно
действие, печалба. С тая сделка направихме голям
удар. О Удар йод кръста* (пояса),
ударвам л удярям нсв. разг. Удрям веднъж яли пое¬
динично.
ударен1 прил. Който е свързан с удар, служи за нана¬
сяне на удар. Ударна сила. Ударна команда, Ударен
, отред. <> Ударен инструмент — музикален инстру-
< мент, при който звукът се получава, извлича чрез
удар, напр. барабан, тъпан, чинели.
ударен2 прил. Който дава високи производствени ре¬
зултати. Ударен труд. Ударна бригада, [рус.)
Одарен3 прил, нар. Способен, усърден, прилежен, ра¬
ботлив. Босияко е личен и ударен момък, из първи
от първа е рода. П.П.Сл.
ударен прил. 1. разг. Смахнат, пернат, налудничав.
Върти се като ударен. Правят се на ударени. 2. ез.
За гласна или сричка — върху който пада ударение,
ударёмие ср. книж. 1. Повишен, натъртен изговор на
отделна сричка в думата (граматическо ударение)
или на отделна дума в израза (логическо ударение).
Правилно ударение. Бъркаш ударението. 2. Писмен
знак над гласна за по-силен изговор, О Поставям
(слагам) ударение — наблягам върху нещо.
ударник м, и ударничка ж. Проявен, отличил се в
трудово съревнование работник, постигнал високи
производствени резултати.
ударник м. Част от 'механизма на огнестрелно оръ¬
жие, която удря върху капсулата, [рус.]
ударничество ср, Проява на ударник, система на удар¬
на работа. .	.
Ударно нари, С бързина и умение. Работя ударно.
ударя вж. удрям.
удйрям вж. у д а р в а м.
удачен прил. Сполучлив, успешен. [!рус.]
удвоён прил. Който е направен или е станал два пъти
по-голям; двоен. С удвоени сили.
удвоеност ж. Качество на удвоен,
удвоявам нсв., удвоя св. прх. Правя нещо да стане
двойно, увеличавам два пъти. Удвоихме продукция¬
та. — се трх. Увеличавам се, ставам двоен, двой¬
но повече или по-голям.
удебелявам нсв., удебеля св. прх. Правя, направим не¬
що да стане по-дебело; надебелявам,
удесеторен прил. Който е (станал) десет пъти повече
или по-голям от нещо дадено, познато; десеторен.
Работят с удесеторена енергия.
удесеторявам псе., удесеторй св. прх. Увеличавам де¬
сет пъти, правя нещо да стане десетократно повече
или по-голямо.	*
удивен прил. Силно учуден.
удивителен прил. 1. Който удивяла, учудва, възхища¬
ва; чуден, необикновен. Удивително усърдие. Удиви¬
телна красота. 2. като същ, удивителна ж. грам.
' Удивителен знак. О Удивителен знак грам. — пре¬
пинателен знак (!) за отделяне на синтактични ця¬
лости с емоционален характер. '
удивление ср. Почуда, смайване, възхищение..
удивявам и уднвляввм псе., удивя св. прх. Учудвам,
смайвам, възхищавам. Всичко видяно тук ме удивя¬
ва. — се нпрх. Изпитвам удивление; смайвам се,
възхищавам се.
удобен прил. 1. С който човек си служи леко и прият¬
но, Удобни дрехи. Удобно жилище. 2. Който става
за известна работа; пригоден, подходящ. Белият
варовик е удобен за облицовка на сгради. 3. Който
идва тъкмо навреме или на място; уместен. Удобен
случай.
удббно 1. Нарч. от у д е б е н. Седнете по-удобно. 2.
Като сказ. опред. — за 'означаване, чй някъде има
удобства или нещо е удобно, че някой изпитва
' удобство. Не се чувствам удобно Тук. Елате, кого¬
' то ви е удобно. Струва ми се, че не е удобно да ид¬
вам.
удобство ср. 1. Положение на лещата, състояние, ко¬
гато човек се чувства добре, леко и приятно, без
тревога и притеснение от външни фактори. Всичко
се прави за удобство на хората. 2. Нешо, някаква
уредба или приспособление, което прави човек да
се чувства добре, леко и приятно, а работата — по-
спорна; улеснение, сгода. Жилище с всички удобст¬
ва.	’
удовлетворен прил. Който е получил удовлетворение;
задоволен, [рус.)
удовлетворение ср. 1. Изпълнение, изпълняване на ис¬
кане, молба, желание; задоволяване. 2. Чувство на
задоволство от извършена работа или изпълнено
желание, стремеж, [рус.]
удовлетвореност ж. Качество на удовлетворен,
удовлетворителен прил. 1, Задоволителен. 2. За учени¬
чески успех — между слаб и добър; среден, [рус.]
удовлетворявам нсв., удовлетворя св. прх. 1. Задоволя¬
вам, отговарям на нечии изисквания, потребности.
Този отговор не ме удовлетворява. 2. Изпълнявам
дадено желание, изискване. Не можем да удовлет¬
ворим вашата молба. 3. Отговарям, давам възмез¬
дие за нанесена обида, оскърбление, [рус.]
удоволствен прил. книж. Който ое отнася до удовол¬
ствие. Удоволствено изживяване.
удоволствие ср. Приятно усещане, доволство, развле¬
чение, забава. Гледах филма с истинско удоволст¬
вие. Музиката ми доставя удоволствие.
удостоверение ср. Документ за удостоверяване, за из¬
тъкване истинността на нещо.
удостоверявам нсв. прх. Доказвам, потвърждавам вер¬
ността, истинността на нещо. Удостоверявам под¬
писа си.
удосто^ине ср. книж. Почест, оказана някому в знак
на уважение и достойнство; удостояване.
удостоявам нсв., удостой св. прх. книж. 1. Награжда¬
вам, давам някому награда, отличие и под. като
признание за неговото достойнство или заслуги.
Удостоиха го с орден. 2. С някакво действие, пос¬
тъпка (разговор, посещение и пр.) оказвам внима¬
ние някому; зачитам. Удостоиха ни с присъствието
си.
удрёмвам се и удрямеам се нсв., удремя се св. нпрх. 1.
Ставам сънлив, започвам да дремя. Поседях край
огъня и се удрямах. 2. прен. Умърлушвам се.
удръжки мп. (удръжка ж.) Част от заплата или друга
изплащана сума, която се удържа като данък, по¬
гасяване на дълг и под.
удрям нсв., ударя св. прх. (и нлрх.) 1. Нанасям удар,
удари; бия, блъскам. Удрям камбаната. Удряй тъ¬
пана! Не удряй детето. > > Светлината го удари
в очите. 2. Улучвам и застрелвам, убивам с кур-
\

шум, стрела и под. Ударих го право в сърцето. През
зимата удрям по някой заек. 3, преп. Добивам, спе¬
челвам. Едно време търговците удряха големи пе¬
чалби. 4. Слагам, доставям, нанасям (печат, боя,
белег и др.). Удрям печати на писмата. Ударихме
една боя на прозорците. 5. нпрх. За дъжд, спят, град
—	падам, навалявам (обикн. много, в голямо ко¬
личество). Вчера удари страшен дъжд. Задава се тъ¬
мен облак, ще удари град. 6. Нападам, атакувам. Ще
ударим врага е гръб. 1. Засягам, нанасям шета, вре¬
да. Инфлациятш ще ни удари жестоко. 8. нпрх.
разг. Тръгвам, запътвам се нанякъде (обикн. бързо,
енергично и на право, напряко). Ударихме през ни¬
вите. 9. разг. Изпивам нещо, обикн. набързо, ва
един дъх. Ще ударим по една бира. 10. разг. Обикн.
в съчет с част. м у — извършвам нещо в голям
обем, във висока степен. Ударихме му голяма ве¬
селба. Ударихме му голямо спане. 11. нпрх., с предл.
н а, разг. Подобен съм или заприличвам на нещо,
ставам някакъв. Лицето му удря на пръст. 12.
Обикн. в съчет. с мест. г о, я и предл. на — за¬
почвам да върша действието, означено със същест¬
вителното. Ударихме го на веселба. Удариха го на
кражби. Ударил на молба. — се. 1. възвр. Нанасям
удари на самия себе си; бия се, блъскам се. 2.
нпрх. С удар влизам в допир, съприкосновение с не¬
що или с някой друг; блъскам се. сблъсквам се.
Внимавай да не се удариш о стената. О Вземи*
(хвани) единни, та удари другия. Работата удря ни
(о) камък — не върви, запъва се, спира. Удрям
ключа — заключвам. Удрям крак — марширувам.
Удрям кьоравото разг. — спечелвам много, придо¬
бивам нещо без труд. Удрям о земята някого
—	изпреварвам или побеждавам някого, надмина¬
вам го по успех. Удрям на (о) камък — срещам
• спънка, претърпявам неуспех, несполука. Удрям под
кръста* (пояса). Удрям през просото*. Удрям спирач¬
ка — спирам внезапно, отведнъж. Удря часът*.
удрямеам се вж. удремвам се.
удушАвям и удушвам исв., удушА св. прх. Убивам,
умъртвявам някого или нещо, като му отнемам
възможността да диша (с притискане на гърлото,
■ запушване на носа и устата).
удължАвам нсв., удължА св. прх. Правя нещо да стане
по-дълго. Удължих срока, Удължавам рокля.
удължение ср. Действие по гл. у д ъ л ж а; удължа¬
ване. Удължение на сроковете.
удължител м. Допълнителна част или приспособле¬
ние, което удължава нещо. Удължител на електри¬
чески проводник.
удържам нсв., удържА св. прх. (и нпрх.) 1. Като държа
някого или нещо, не му позволявам да падне, да
промени положението си или да отиде някъде, зас¬
тавям го да остане на място. Чувалът е тежък, но
той го удържа. Не може да удържи колата из на-
надолнището. 2. Възпирам някого или нещо, не му
позволявам да се прояви, да извърши нещо; сдър¬
жам, въздържам. Едва удържаха буйните коне. Не
удържаха гнева си. 3. прх. и нпрх. Устоявам (на не¬
що), изпълнявам думите, обещанието си. Не удър¬
жах на думата си. Не си удържаха думите. 4. Взе¬
мам, задържам, отбивам част от нешо (като данък,
за погасяване -на дълг и под.). Удържаха ми от зап¬
латата. Удържат ми голям данък. 5. прх. и нпрх.
Изтрайвам, устоявам. Не удържах на погледа ù. —
се нпрх. Изтрайвам, стърпявам се. Не можах да се
удържа да не му го кажа.	*
узрявам 999
уединен прил. Който се намира или е оставен сам,
настрана от другите; самотен, усамотен. Уединена
къща. Уединено дърво,
уединение ср. Самота, усамотение, усамотеност. Жи¬
веем в уединение.
уедияеност ж. Състояние на уединен; самотност, уса-
мотеност.
уединявам нсв., уединя св. прх. Оставям, поставям не¬
що или някого отделно, настрана от другите; уса-
мотявам. — се нпрх. Оставам насаме, скривам се
от хората, преставам да общувам; усамотявам се.
уеднаквявам нсв., уеднаквя св. прх. Правя нешо да
стане еднакво с друго; уравнявам. Стремим се да
уеднаквим заплатшпе.
уедрйвам нсв., уедрй св. прх. Сливам две иля повече
неша в едно по-голяма Уедряват заводите.
$ем м. 1. Брашно, което взема воденичарят заради
меленето. 2. Заплащане с пари . или в натура на мел¬
ничар, тепавичар, даракчия и др. за извършена ра¬
бота, услуга.	*
уемен прил. Който се отнася до усм.
у&ятьрн м. Филм или роман из живота в западните
части на Съединените щати по време на войните с
индианците или за приключения на каубои, шерифи
и пр. [англ.] .
уж и ужким част. За означаване привидността на не¬
що, за посочване несъвместимостта на нещо с ис¬
тината, действителността. Нали си уж болен, защо^
не лежиш? Уж сме роднини, пък не се познаваме.
Щеше ужким да ни идваш на гости. О На уж; ня
ужким — привидно, на шега; наужким.
$жяс м. 1. Преголям страх; страхотия. Ужас ме обзе.
Изтръпнах от ужас. 2. Нещо много страшно и па¬
губно; ужасия. Ужасите на войната. 3. като межд.
За израз на много силен страх, уплаха или за озна¬
чаване, че нещо е изключително по размери, проя¬
вява се в много висока степен. А пък колко е при¬
казлива — ужас!
ужасен прил. 1. Който причинява ужас; страшен, стра¬
хотен. Ужасна буря. Ужасен вид имаш. 2. Много
лош и неприятен. Ужасно време.
ужасАн прил. Обзет от ужас, силно изплашен,
ужясйя ж. разг. Голям ужас,
ужасно нарч. 1. По ужасен начин. Сирените вият
ужасно. 2, разг. Изключително, в изключително ви¬
сока степен; страшно. Той е ужасно* красив. Това е
ужасно смешно,
ужасявам нсв., ужас* св. прх. Докарвам в ужас. Гръ¬
мотевиците ни ужасиха. — се нпрх. Изпадам в
ужас. Жените се ужасяваха, като чуеха сирените.
ужилвам и ужилям нсв., ужиля св. прх. Ь За насекомо
— бодвам, ухапвам. Ужилила го пчела, 2. За коп¬
рива — опарвам. 3. прен. Жегвам с хапливи и ядо¬
вити думи, ф
ужкнм вж. у ж.
узаконявам нсв., узаконй св. прх. Придавам на нешо
законна сила, правя да стане законно.
узнАвам нсв., узнАя св. прх. Добивам сведения, знание
за нещо; научавам. Не можах да узная къде са за¬
минали.
узрявам нсв., узрдя св. нпрх. 1. За плод — ставам зрял.
Черешите узряват рано. Гроздето узря. 2. прен.
Достигам до състояние да бъда годен за нещо, ста¬
вам готов за нещо. Още не е узрял за тая работа.
f
к

1000 узурпатор
3.	прен. За мисъл, план, намерение и под. — офор¬
мям се напълно. Нов план узря в главата ми. 4. За
цирей, пъпка и под. — развива се напълно, до съ¬
стояние, когато трябва да ср цери.
узурпатор м. книж. Лице, което заграбва власт, трон
или незаконно си присвоява чужди права. {лат.]
узурпаторски прил. книж. Който сс отнася до узурпа¬
тор.	♦
узурпирам нсв, и се., прх. Заграбвам власт, - престол
или незаконно си присвоявам чужди права,
узус м. ез. Широко възприета от носителите на даден
език употреба на думи, форми, устойчиви съчета¬
ния и пр. [лат.]
уййкенд и удкенд м. Последните два дни на седмица¬
та (събота и неделя) като време за почивка и раз¬
влечения. [Навел.]	.
уйскн ср. Зид силно спиртно -питие, което се получава
от житно зърно, главно ръж и ечемик, [англ.]
уйдисвам нсв., уйдясам св. нпрх. прост. 1, Прилягам,
подхождам, съответствам. Ключът не уйдисва на
бравата. 2. Съгласявам се с някого. Кой би уйди-
сал на хаймани по ума да бунтува. П.П.Сл. [от
тур-]	· ■
уидурдйсвам нсв,, уйдурдйеам св. прх. прост. Наглася¬
вам, нагаждам, натъкмявам. [от тур.]
ука ж. нар. 1. Учене, поука, съвет. 2. Навик. Ако има
ука, има и отука. Поел.
укажа еж. указвам.
указ м. Писмена заповед, постановление на върховен
орган на държавна власт, което има сила на закон.
Президентски указ. [рус.]
указание ср. 1. Посочване, указване. 2. Съвет, настав¬
ление как да се действа. Давам практически указа*
ния.
указател м, 1. Книга за справки. Телефонен указател.
2.	остар. Показалец на книга. Указател на личните
имена, [рус,]
указателен прил. остар. Показателен,
указвам нсв., укажа св. прх. книж. Посочвам, показ¬
вам. [рус.]	-	- ,
указе· прил. книж. Който се отнася до указ.
укахъряввм се нсв., укахърй се се. нпрх. прост. Угриж-
вам се, опечалявам се.
уклон м. 1. Насоченост, специализация в някакво от¬
ношение. Математически уклон в образованието.
• Уклон към класиката, 2. Отклонение, отдалечаване
от определена основна, приета за правилна линия
във възгледи, политика. Ляв уклон. [рус.]
уклончАв прил. Извратлив. Уклончив отговор, [рус.]
уклончивост ж. Извратливост. '
укоп м. диал. 1. Дълъг изкоп около нива за отвеждане
на дъждовната вода. 2. Ров от порои; рула,
укор м. К Неодобрение, осъждане, порицание. Всички
ме гледат с укор. 2.· Думи за израз на такова отно¬
шение; нападка, порицание.
укорен прил, 1. Който заслужава укор. У корт държа¬
не. Укорно поведение. 2. Който съдържа укор. Укор-
ни думи. *
укорйзна ж. диал. Укор.	»
укоризнен прил, диал. Укорен.	.
укорявам нсв., укора св. прх. Правя укор; коря, пори¬
цавам, осъждам , Укорих го за тая му постъпка,
украинец м. и украинка ж. Човек от основното насе¬
ление на Украйна, гражданин на Украйна.
украински прил. Който се отнася до украинец и до Ук- ■
райна.	■
украса ж. 1. Украсяване. 2. Всичко, което (служи да)
придава хубав и тържествен вид на нещо.
украсен прил. Който служи за украса, който придава
красив, хубав вид на нещо; декоративен. Паунът
има украсни пера.	„
украсявам нсв., украся св. прх. Придавам красив, ху¬
бав вил.
украш&юе ср. Това, което придава красота, хубав вид
на нещо. Украшение на дреха. Цветята служат за
• украшение.	.
укрепвам1- нсв., укр&ша св. нпрх. Засилвам се, заяквам.
Укрепнал е физически.
укрепвам2 и укрепявам нсв., укрепя св. прх. 1. Правя
нещо да стане по-крепкб, по-яко, по-трайно. Сънят
укрепва здравето. Това ще укрепи вярата ни в доб¬
рото. 2. Правя нещо да стане по-здраво, по-устой¬
чиво. Укрепихме основите с бетон. Укрепвам брега
* със зидове. 3. Снабдявам със съоръжения за защита,
строя укрепления. Укрепваме позициите. — се нпрх. *
1.	Ставам по-здрав, по-крепък. Здравето ми се ук¬
репи, 2. Строя наоколо си укрепления, заставам в
укрепление. Ротата се укрепи на върха.
. укрепителен прил. Който служи при укрепване, за ук¬
репление. Укрепителни съоръжения.
укрепление ср. Място, защитено от нападение със зи¬
дове, окопи и под. Родопите са били насеяни със за-.
мъци и укрепления. Ваз. .	*	.
укрепна вж. укрепва м1	·
укрепя, укрепявам вж. укрепва м2.
укривам нсв., "укрия св. прх. 1. Давам таен подслон,
t поставям на скрито, тайно място; скривам. Укри¬
вам партизани. Укрива престъпници. 2. Не изказвам
нещо, което зная. Укриват фактите. Укривам съу¬
частниците си. - се нпрх. Крия се, стоя, намирам
се на тайно място, където не могат да ме открият.
Извършил е престъпление и се укрива.
укрнвйтел м. и укрявйтелка ж. Който укрива нещо
или някого. Укривател на крадени стоки. Укрива-
телка на нелегални.
укривателство ср. Дейност, проява на укривател. Осъ¬
ден за укривателство.	'
укрИтве ср. Прикритие, скривалище,
укрия вж. укривам.
укрбо и окроп м. диал. 1. Мъка, тъга. 2. Гадене, пов¬
ръщане. 3. Греяно и подсладено вино с черен пи¬
пер. Ако си настинал, окропът ще извади настинка¬
та. 4. Подсладена ракия, която се пие в понеделник
след сватбата.
укротятся м. и укротятелка ж. Който укротява диви
зверове; звероукротител.
, укротявам нсв., укротя св. прх. Правя някой да стане
кротък, послушен; усмирявам. Укротявам немир¬
ник. Укротявам звяр.
Улав прил, разг. Побъркан, гламав, смахнат, глупав,
улааец м, разг. Улав човек. ♦
улавивё и улавщивй ж. Качество или проява на улав.
улавям нсв., улова св. прх. 1, Хващам. Скокна и го
улови за ръката. Улавям топка. Уловихме доста
риба. Уловиха го в кражба. 2. прен. Долавям, схва¬
щам нещо. Улових нещо странно в погледа му. —
се нпрх. Хващам се, - залавям се за нещо. Улових се
за един корен. Момите се уловиха на хорото.
О Улавям се на въднцата*;
улагам нсв., улбжа св, прх. Натискам, притискам не¬
що, за да се улегне, Улагам рас^1ения.
улАа м. книж. Конник с копие. [пол. < тур.]
улйпи вж. у л я г а м.
улегнал прил. 1. За пръст, земя и под. — който е ста¬
нал по-плътен, сбит. 2. Който е станал по-спокоен
и разсъдлив, не проявява буйство, непокорство,
своенравие. Улегнал човек. Улегнал характер.
улЯгнаюст ж. Качество на улегнал.	,
улей м. 1. Широка (дървена) тръба, през която се
спуска водата, та кара воденица, тепавица и др. 2.
Издълбано дърво за отвеждане на вода.
улеснение ср. 1. Улесняване, облекчение. Всичко се
прави за улеснение на хората. Правя улеснение. 2.
Това, което улеснява някого или нещо.
улеснителев прил. Който служи за улеснение,
улеснявам нсв., улесня се. прх. 1. Създавам някому
леснота в работа; помагам, услужвам. 2. Правя не¬
що да стане по-лесно; облекчавам,
улетявам, улетй вж. у л и т а м.
улика ж. книж. Предмет, следа или признак за дока¬
зателство на провинение. Явни улики. Улики на
престъпление, [рус.]
улисан прил. Залисан, унесен, захласнат. Улисан в ра¬
бота.
улмсвам нсв., улисам св. прх. Отвличам вниманието,
отнемам времето на някого; залисвам. — се нпрх.
Забравям се в работа или в игра; залисвам се, заб¬
равям се.
улитам и улетАвам нсв., улетА св. нпрх. Опадвам,
скапвам. На липите пьрвий цвят улита. П.П.Сл.
Косата му е улетяла.
улица ж, 1. Път между редица от сгради и дворове
на населено място. Широка улица. Излизам на ули¬
цата. На коя улица живееш? 2, прен. Място, соци¬
ална среда, обихн. на лоши нрави и обноски, на
поквара. Влияние на улицата. Човек от улицата.
Изхвърлиха го на улицата. О Оставам ия улицата
— оставам без жилище или без средства,
уличавам нсв., улича св. прх. Обвинявам въз основа
на улики, на доказателства; изобличавам. Уличавам
го в кражба. > > Уличен е в тежко престъпление.
[рус.] .
Уличен прил. 1. Който става на улицата. Улично дви¬
жение, 2. Който прекарва голяма част от времето
си на улицата, без контрол. Улични деца. 3. Свойс¬
твен, присъщ на улицата; долен, просташки.
О Улична жена — проститутка, уличница,
уличник м. и уличница ж. 1. Покварен, развален от
улицата човек; гамен, хулиган, 2. само ж. Улична
жена, проститутка.
улов м. спец. Уловено количество риба или дивеч;
лов. Богат улов, [рус.]	.
уловила ж. диал. Птица улулица.
улдвка ж. Хитрина, средство, с помощта на което се
постига нещо, обикн. непочтено.; въдица, подмам¬
ка. Пускам уловка, [рус.]
уловА вж. улавям,
улбжа вж. у л а г а м. «
ултимативен прил. книж. Който има характер на ул¬
тиматум; категоричен. Ултимативно искане.
ултиматум м. Безусловно искане и последно предуп¬
реждение. Давам ултиматум, [лат.]
ултра- Съставна част на сложни думи със значение
„краен, извън границите“, напр»: ултравиолетов,
ултрадесен, ултразвук, ултракъс, ултраляв и под.
Срв. с в р ъ х~, [лат.]
ултравиолётов прил. Обикн. в съчет. ултравиолетова
льчн спец. — невидими лъчи, които са разположени
.	ум 1001
в спектъра между виолетовите и рентгеновите лъчи
н се отличават със силно химическо я биологично
действие. > > Ултравиолетова радиация.
ултразвук м. спец. Звукови вълни с много висока чес¬
тота, които не се улавят, не ое възприемат от чо¬
вешкото ухо.
ултразвуков прил. спец. Който се отнася до ултразвук.
Ултразвуков генератор. Ултразвуков приемник. .Ул¬
тразвуково лечение,
ултракъс прил. О Улгракъсм вълни (съкр. УКВ) —
радиовълни с дължина от 1 см до 10 м.	,
ултрамарин м. спец. Вид яркосиня боя. [лит.]
ултрамодерея прил. книж. Крайно, прекадено моде¬
рен.	'
улук вж. олук.
улулАця ж. Подобна на кукумявка нощна горска пти¬
ца, тъмносива, на бели и кафяви шарки, Бупншп
(БЖх) а1исо.
улучвам нсв., улуча св. прх. Уцелвам, попадам в пел¬
та; умервам. — се нпрх. Случвам се, оказвам се ня¬
къде в даден момент. .
улАгам нсв., улегна св. нпрх. I. За нещо меко и рехаво
—	ставам по-плътен и сбит; слягам се. Насипът ще
улегне. 2. прен. Преставам да съм буен и непокорен,
ставам спокоен и благоразумен; успокоявам се,
уталожвам се. Като влезе в години, човек уляга. —
се нпрх. 1, Улягам (в 1 знач.). 2. Утаявам се, ута¬
ложвам се. Тинята се уляга по камъните в реката.
3.	За вино — избистрям се,
ум, -ът м. 1. Психическа способност за познаване и
мислене, разсъждение. Голям ум. Бистър ум, 2. На¬
чин на мислене; разбиране. Поведох се по неговия
-ум. 3, Способност за помнене; памет. Не ми иде на
ума. Излезе ми от ума. 4. прен. Човек с големи,
забележителни способности за мислене, разсъжде¬
ние, Големи умове са се занимавали с тоя въпрос. 5.
Поука, напътствие, съвет, наставление. Поучи го,
дай му ум и разум. О Близо (близко ) е до ума —
съвсем ясно, очевидно е или е лесно за разбиране.
Блъскам* си ума. Взема* ми се ума. Вземам* ума
, на н я к о г о. Влиза ми н е щ о в ума — за¬
почвам да мисля непрекъснато за някого или за не¬
що. Водя се по ума нанякого —■ изцяло съм
под нечие влияние, постъпвам според съветите на
някого. Губя (загубвам, изгубвам) я ума я дума —
силно се обърквам, смущавам се и не мога нищо
да кажа или да направя, обикн. поради уплаха, из¬
ненада. Дохожда (ндва) ме иа ума|а| — хрумва ми,
помислям нещо шш си спомням, досещам се за не¬
що. Дохожда (ндва) ми умът в главата — поумня-
вам, вразумявам се. Завъртявам ума н а
някого — а Правя, направим някой да се
влюби в мене, да се увлече по мене. б. Правя някой
да се главозамае, внушавам някому прекадена са¬
. моувереност. Изгубвам (загубвам) ся ума — а. Обе¬
зумявам, полудявам, ставам като безумен, б. п о
някого. Силно се влюбвам. Изкарвам ся ума
разг. — силно се изплашвам, стряскам се. Излиза
мя от (из) ума — забравям нещо, не мога да си го
спомня. Имам на ум — намислил съм. Имам |си}
едно иа ум — зная и помня, не забравям никога, че
може да ми се случи нещо лошо, та внимавам, го¬
тов съм да · го предотвратя. И през ум не ми минава
—	не помислям за нещо, не мога да си го предста-

1002 умалён
вя, да повярвам в нещо. Кукувица (сврака, чайка)
ми е изпила ума разг. укор. — съвсем съм оглупял,
та постъпвам неразумно. На една ум съм с
някого — мисля, разсъждавам по същия на¬
чин като някой друг, на едно и също мнение съм с
някого. Не мн излиза от ума — непрекъснато мисля
за някого яли нещо, не мога да го забравя. Не съм
с всичкия ся ум; не съм с ума сн — объркан съм,
побъркан съм, не постъпвам разумно. Опичам* сн
ума. От ума си тегля (патя) — сам съм си виновен
за всичко, сам си причинявам злнни, неприятности.
С кой ум — възклицание за израз на неодобрение
или укор при неразумно действие, постъпка. Съби¬
рай (сбирай) си ума — бъди умен, внимателен. Ту¬
рям (слагам) сн н е щ о на ума — намислям, ре¬
шавам да направя нещо. Ум да ти зайде разг. — за
израз на възхищение или учудване от нещо изклю¬
чително, много хубаво. Умът ми не го побира — не
мога да възприема, да проумея нещо, нещо ми из- ·
глежда невероятно.
умален прил. Който е (направен) по-малък от нормал¬
ното; намален. В умален вид. Умален образ.
умалея вж. умалява м.	.	.
умалйтел м. мат. Число, с което се намалява друго
число при действие изваждане.
умалителен прил. 1. Който дава по-малък, умален об¬
раз на предметите. Прот, увеличите л е н. *
2.	грам. За словесна форма или наставка — скойто
се означава по-малък предмет или се изразява, из¬
казва определена субективна оценка, отношение на
, гальовност или пренебрежение към човек, предмет,
качество или действие, напр.: детенце, пиленце, чо¬
вечец, търговийка, скьпичък, тичкам. 3. като същ.
умалително ср. Умалителна форма на дума,
умалйвам1 нсв., умалёя се. нпрх. Ставам по-малък или
ставам малък за нещо или някого. Дрехите ми
умаляха.
умалявам2 нсв., умаля се. прх. Правя нещо да стане
по-малко; намалявам.	*
умялйемо ср. Число, от което се вади друго число
умёл прил. 1. Който има, притежава умение, сръч¬
ност; изкусен. Умел човек. Умело ръководство. 2.
Който става, прави се с умение, рохват, сръчност.
С умело движение го улови, [рус.]
ум&ло нарч. Изкусно, сръчно, ловко, майсторски, пох¬
ватно.
умёлост ж. Качество на умел.
умен прил. 1. Който има здрав, силен ум, който може
добре да мисли, разсъждава; разумен, мъдър, паме¬
тен. Умно дете. 2.' Който е основан на ум, в който
е вложен ум, разбиране. Умен отговор. Умен съвет.
умёние ср. Способност да се върши нещо, основана
на знание и опит; вещина, умелост, сръчност, лов¬
кост, похват.	'
умервам нсв., умеря св. прх. разг. 1. Направям, изра¬
ботвам нещо според мярката. Добре ми е умерил
обущата. 2. Уцелвам, улучвам. Умери го право в
сърцето.
умерен прил. 1. Който спазва мярка, не изпада в край¬
ности, не прекалява; сдържан. Умерен човек. 2.
Който е по средата между противоположни край¬
ности — нито много голям,, нито малък; нито мно¬
го силен, нито слаб. Ще има слаб, до умерен вятър.
Умерена политика. 3. За климат — който е нито
много горещ, нито студен. Умерени климатични по¬
яси.
умереност ж. Качество на умерен, ,
умеря вж. умервам.
уместен прил. Който приляга за даден момент, място
или случай; удобен, подходящ. Уместна забележ¬
ка.
ум&яност ж. Качество на уместен,	·
умбтен прил. диал. Който умее, притежава умение,
сръчност, похват; сръчен, похватен, изкусен, Умет-
■ ни жени.
умёя нсв. прх. Имам умение, способност да върша не¬
що, иде ми отръки; зная, мога. Умее да готви доб¬
ре-	.
умивалник м. Приспособление вкъщи за миене; мив-
-	ка.
умивалня ж. Помещение с умилвалници в казарма,
общежитие и др.
умивам нсв., умия св. прх. разг. Измивам. Умих чини¬
ите. О Умивам си ръцете*,
умилен прил. В който има умиление, нежност, състра¬
дание; нежен, състрадателен. Умилни думи. Умилна
песен.
умилен прил. Който е изпълнен с умиление, който из¬
питва или изразява умиление; нажален, натъжен,
разнежен. Умилени очи. Умилено сърце.
умиление ср. 1. Състрадание, милост. 2. Нежност, раз-
нежване.'
умилителен прил. 1. Който съдържа или изразява уми¬
ление; състрадателен, съчувствен. 2. Който буди
умиление.
умйлквам се нсв. нпрх. Увъртам се около някого, дър¬
жа се прекадено мило, любезно с някого, за да спе¬
челя неговата благосклонност; раболепнича, под¬
мазвам се.
умнлостивявам нсв., умилостивя св. прх. Въздействам,
повлиявам някому да стане милостив, да прояви '
милост. — се нпрх. Ставам милостив.
умилйвам1 нсв., умилёя св. нпрх. Ставам мил някому;
домилявам.
-	умнлйвам2 нсв., умиля св. прх. Будя умиление у няко¬
го. — се нпрх. Изпадам в умиление; разнежвам се.
умирй.лка ж. нар. Умиране, смърт, умирачка. Не е
болка за умиралка.	.
умирам нсв., умра св. нпрх. 1. Преставам да живея, да
съм жив; издъхвам, загивам. Умирам от болест.
Кравата умря. 2. прен. Изчезвам от паметта на хо¬
рата, бивам забравен. Тоз, който падне в бой за сво¬
бода, той не умира. Бот. 3. само нсв. Намирам се
на смъртно легло, бера душа. Един умира, друг го
обира. 4. прен. разг. С предл. з а, о т + същ. —· в
много, изключително висока степен желая нещо,
изпитвам потребност от нещо или преживявам ня¬
какво чувство, усещане и др., означени със същест¬
вителното. Умирам за вода. Умирам от жажда.
Умирам за тебе. Умирам от кеф. Умирам от лю¬
бопитство. Умряхме си от смях. О Да ти умря
н а н е щ о разг. — за израз на пренебрежително
отношение към нещо. Умирам с отворени* очн. Ум¬
рял съм з а н е -що, някого разг. — не искам
да го видя, да го зная; не ме интересува. Умря
Марко разг. —за означаване, че нещо, някаква до¬
сегашна изгода е престанала да съществува,
умирачка ж. нар. Умиралка.
умирйсвам псе., умириша св. прх. Правя нещо да до¬
бие миризма, да замирише. Умирисал е всичко на
тютюн. — сс нпрх. Вмирисвам се, въвонявам се.
умирйтел м. и уммрйгелкй ж. книж. Който внася мир,
спокойствие, тишина; успокоител.
умириша вж. умирисвам.
умиротворён прил. В който има мир, ред, спокойствие.
Умиротворена страна.
умиротворённе ср, Установяване или наличие на мир,
ред, спокойствие.
умнротворЯтел м. и умиротворителна ж. Който внася,
установява мир, ред, спокойствие.
умиротворителен прил. Който се отнася до умиротво-
рител, който умиротворява. Умиротворителни си¬
ли.
умиротворявам нсв., умнротворя св. прх. Въдворявам
мир, ред, спокойствие.
умирявам нсв., умиря св. прх. Правя някой да стане
мирен, да престане да лудува; смирявам, укротя¬
вам. — се нпрх. Децата се умириха.
умислен "прил. 1, Унесен в мисли; замислен, съсредо¬
точен. Що драскаше той там умислен, един? Ваз. 2.
Загрижен, тъжен, опечален,
умвсленост ж. Качество на умислен.
умислям се нсв., умисля се св. нпрх. 1. Вдълбочавам
се в мисля, замислям се дълбоко. 2. Отдавам се на
нерадостни мисли; угрижвам се.
умисъл м. и ж. Съзнание и предварително намерение
за извършване на нещо, обикн. нередно. Без уми¬
съл. Сьс зла умисъл.
умишлен прил. Извършен с умисъл. Умишлено прес¬
тъпление.	‘
умия вж. умивам.
умната нари. разг. С ум, умно, внимателно. Постъп¬
вам умната. Пътят е стръмен, карай умната/
умнйя нсв. нпрх. рядко. Поумнявам.
умник м. и умница ж. Умен човек,
умно нарч. Съгласно със здравия разум; разумно,
мъдро. Постъпвам умно.
умножавам нсв., умножа св. прх. 1. Правя нещо да на¬
расне, да сс уголеми, увеличи по брой или количес¬
тво. Умножил бащиното си богатство. 2. мат. Из¬
вършвам действие умножение. Умножавам 20 на 5.
— се нпрх. Ставам повече, нараствам по брой или
количество.
умвожёние ср. мат. Аритметично действие с две чис¬
ла, при което първото от тях се прибавя към само¬
то себе си толкова пъти, колкото единици има вто¬
рото число. Прот. деление. О Таблица за
умножение — в която са посочени резултатите от
умножаването на определен брой числа (напр. от 1
до 10) със същите числа последователно, .
умовйт прил. диал. Умен, надарен с ум.
умозаключДвам нсв., умозаключа св. нпрх. книж. Пра¬
вя умозаключение; заключавам,
умозаключение ср. 1. спец. Форма на мисленето, ло¬
гическо действие, в резултат яа което от известни
и тю определен начин свързани съждения-предпос¬
тавки се получава ново съждение, съдържащо ново
знание. 2. книж. Извод, заключение.
умозрение ср. книж. Построение на ума, логически из¬
вод, който не почива на опит, а на съзерцание и
размисъл.	‘	-
умозрителен прил. Който е основан на умозрение, пос¬
тигнат чрез умозрение, а не чрез опит. По умозри¬
телен път,
умозряτелноcτ ж. Качество на умозрителен.
. умдкрям нсв., умокря св. прх. Измокрям, 'намокрям.
z — се възвр. Ставам мокър; измокрям се, намокрям
се.
умъквам 1003
умолителен прил. Който изказва или съдържа молба.
Умолителен поглед.
умолявам нсв. прх. Моля покорно я настоятелно,
умонястро&пс ср. книж. Склонност, насока на ума и
мисленето. '
умошИИ^ркам се вж. умопобърквам се.
умопобъркан прил. Който е душевно, умствено разст¬
роен; луд, побъркан, умопомрачеи.
умопобъркавост ж. Състояние на умопобърхан; лу¬
дост, умопомрачение.
умопобърквам се нсв., умоообъркам се се. нпрх. Губя
разума си, получавам душевно, умствено разст¬
ройство; полудявам, побърквам се, умопомрачавам
се.
умоновреден и умоповредён прил. книж. Умопобъркан,
умопомрачеи.	<
умопомрачавам се нсв., умопомрачД се св. нпрх. Умо¬
побърквам се.
умопомрачеи прил. Умопобъркан, луд.
умопомрачение ср. Умствено разстройство; полудява- *
не.
умопомрачителен прил. Който докарва умопомраче¬
ние.
умора ж. Отпадане на сили, изтощение, слабост след
дълга и тежка работа. Капнах от умора. Умора се
лекува само с почивка.
уморёп прил. 1. Обзет от умора; отпаднал, отслабнал,
изтощен, изнурен. Работниците са уморени. 2. Кой¬
то изразява умора. Има уморен вид.
уморйтелен прил. Който причинява умора; изтощите¬
лен, изнурителен, Уморителен път.
уморявам нсв., уморя св. прх. 1. Причинявам умора;
изморявам, изтощавам. Уморих конете с тоя то¬
вар. 2. нар. Умъртвявам. Мен в гърди силен пламък,
рд гори и гняв ще ме умори. Бот. Болестта ще го
умори. - се нпрх. Обзема ме, усещам умора, отпа¬
дам от умора.
умотворение ср. книж. Творение на ума или на духа,
умствено или духовно творчество. О Народно
умотворение — фолклорно произведение: народна
песен, приказка, гатанка и др. Сборник за народни
умотворения.
умра вж. умирам.
умрял прил. 1. За човек, животно или растение — кой¬
то не е повече жив; мъртъв. Умрял кон не рита,
Поел. > > Пие и за умрелите. 2. като същ. умрйло
ср. а. Случай на смърт, погребение. Камбаната бие
на умряло, б. Смъртник. О На умряло куче нож ва¬
дя ирон. — заканвам сс. проявявам мнима смелост,
боря се срещу нещо, което е престанало да- бъде
опасно. Умряла работа разг. — за означаване, че
нещо е без значение, не заслужава внимание яли не
може да се осъществи.
умствен прил. 1. Който става с ум, върши се от ума.
Умствен труд. Умствена дейност. 2, Който засяга
ума. Умствена преумора. Умствено разстройство.
О Умствен работник — който върши умствена ра¬
бота, занимава се с умствен труд: интелектуалец,
умувам лее. нпрх. Мисля, разсъждавам, обикн. безре¬
зултатно; мъдрувам.
умъдрявам нсв., умъдрёя св. нпрх. Помъдрявам.
умъдрям се нсв., умъдря се св. нпрх. Изправям се, зас¬
тавам прав, стоя неподвижно и мълчаливо.
умъквам нсв., умъкна св. прх. диал. Вмъквам.

1004 умълчавам се	.	·
умълчавам се нсв., умълча се св. нпрх. Преставам да
говоря, замълчавам; смълчавам се, утихвам.
умърлушвам се «се., умърлуша се св. нпрх. Загубвам
бодростта си, отпадам духом; унивам, посьрвам,
Какво си се умърлушил. .
умърлушен прил. Унил, посърнал,
умъртвдвам «се., умъртвя св. прх. 1. Убивам, уморя¬
- вам. 2. Направям нешо да стане безчувствено.
Умъртвявам нерв.
унаследявам «се., унаследя св. прх. Получавам в нас¬
ледство; наследявам. Някои черти на характера се
. унаследяват. -
унЯсям и (разг.) ушкам нсв., унеса св. прх. 1. Неусетно
увличам до забрава; захласвам. Като засвири, та
унася всичко живо. 2. Докарвам унес; приспивам.
— се нпрх. 1. Увличам се по нешо, та не виждам и
не чувам нишо друго; захласвам се, забравям се. 2.
Изпадам в полусънно или полусъзнателно сьстоя-
ние.
унгарец м. и унтЯрка ж. Човек от основното населе¬
ние на Унгария, гражданин на Унгария.
унгарски прил. Който се отнася до унгарец и до Ун¬
гария. Унгарска музика.
унес м. Състояние на унесен човек; полусън, захлас,
забрава,	.	*
унеса вж. унасям.
унесен прил. Който е в унес, обхванат от унес.
унесеност ж. Качество или състояние на унесен..Като
виждам неговата унесеност, не вярвам да свърши
работа.
ушити мн. (укнйт м. и униатка ж.) Привърженици на
църковната уния.
униатски прил. ист. Който се отнася до униат или до
уния. Униатска черква.
уннйтство ср. ист. Движение за църковна уния (в Бъл¬
гария през XIX в.).	,
унивам нсв. нпрх. Отпадам духом, умърлушвам се,
посьрвам, униквам. Не унивайте от първите неспо¬
луки.	k
универм&г м. Универсален магазин,	·
универсален прил. 1. книж. Световен, всесветски, все¬
мирен; глобален. 2. Който може да послужи за най-
различни цели. Универсално лекарство. О Универ¬
сален магазин — магазин с най-различни стоки.
Универсален наследник юр. — обш наследник на
всичко, [лат.]
универсализъм м- книж. Всеобхватно знание или дей¬
ност. [от лат.]
универсални мн. (универсални ж.) 1. филос, Обши по¬
нятия. 2. ез. Езикови явления, присъщи на всички
езици, [от лат.]	·
университет м. Виеше учебно заведение с различни
факултети, [от лат.]
университетски прил. Който се отнася до университет,
свързан с университет.	«
унижавам нсв., унижа св. прх. Накърнявам, засягам,
уязвявам достойнството на някого, поставям няко-
. го в срамно положение, унизявам. — се нпрх. Вър¬
ша нешо, което накърнява достойнството ми, пос¬
тавям се в срамно положение. Защо се унижаваш
да искаш пари от такъв човек?	,
унижение ср. 1. Накърняване, уязвяваи^на достойнст¬
вото. Изпадам в унижение. Това е унижение за мене.
2, Дума или действие, постъпка, които унижават.
уяизАтезен прил. Който унижава; недостоен. Унизи¬
телна молба.
унизявам нсв., унизя св. прх. Унижавам. Бедността
унизява достойнството. — се нпрх. Унижавам се.
уникален прил. книж. Единствен, изключителен, не¬
повторим. Уникален случай, [от лат.)
уникалност ж. Качество на уникален,
уникат м. книж. Оригинал, пръв или единствен екзем¬
пляр. Срв. у н и к у м. [нем. <лат.)
униквам нсв., унйкиа св. нпрх. нар. 1. Навеждам надо¬
лу глава. 2. Умърлушвам се, увивам,
уннкум м. 1. книж. Нешо единствено по рода си, из¬
ключителна рядкост. 2. разг. За необикновен, изк¬
лючителен в някакво отношение, своеобразен чо¬
век. [лат.]
унил прил. Отпаднал духом; тъжен, нажален, [рус.]
унилост ж. Качество на унил.
униние ср. Състояние на унил човек. Изпадам в уни- ,
ние.	·
унисон xi. книж. 1. Съзвучие. 2. прен. Единомислие,
пълно съгласие, [от лат·.]
унитарен прил. Обединен, единен. Унитарна държава.
[от фр. <лат\]
унификация ж. книж. Унифициране, уеднаквяване,
унифицирам нсв. и св.. прх. книж. Уеднаквявам, уста¬
новявам единство, еднообразие; типизирам, [лат.]
униформа ж. Еднообразно служебно облекло на во¬
- енни, прислужници, ученици и др. [лат.]
униформен прил. 1, Който е с еднаква форма. 2. Об¬
лечен с униформа.
унищожавам нсв., унишожй св. прх. 1. Слагам край
на съшествуването на нешо, превръшам го в ни-
шо; съсипвам, разнебитвам, погубвам, премах-
' вам. Сланата унищожи плода на овощията. 2.
Слагам печат или друг белег на марки, за да не
се използват втори път. > > Купувам унищожени
пощенски марки.	.
уιнищож-енве ср. Действие по гл. у в и ш о ас а; пре¬
махване, изтребваме, опустошение,
уншцожйтел м. Средство за унишоживине. Униищжи-
тел па дървеници и хлебарки.
унишажителен прил. Които унишожава; съсипателен,
съкрушителен. Унищожителен пожар. Унищожи¬
телна критика.	*
уннсам се вж. унасям се.
уния ж. книж. 1. Единение, обединение, съюз. Поли¬
тическа уния. 2. ист. Обединение на (българската)
православна църква с католическата под върховна¬
та власт на папата, [лат.] ·	-
унтерофицер м. воен. остар. Подофицер, сержант, [от
нем.]	-
уиук .м. и улука ж. Внук, внучка,
унциален прил. книж. Ъ Унинално писмо — стил на
писане с правилни заоблени линии на буквите, ха¬
рактерен за гръцки и латински ръкописи от IV —
VIII в. [лат.]
унция ж. спец. 1. Мярка за обем на течности, за вмес¬
тимост, равна на 28,41 или 29,57 милилитра (съот¬
ветно в Англия и САЩ). 2, Мярка за маса, тегло,
равна на 28,350 или 31,103 г (съответно търговска
. в аптекарска унция), [лат.]
упад м. диал. Дебел мек сняг, обилен снеговалеж,
удодам нсв., ун&д!^ св. нпрх. Отивам към по-лошо
състояние, търпя упадък; западам1,
упадък м. 1. Отиване към по-лошо състояние; запа¬
дане, отпадане2. 2. Загуба на имот, сили, здраве и '
др. 3. Залез, разруха,

ί . упадъчее прил, Който се отнася до упадък» носи следи
► на упадък. Упадьчна култура. Упадъчно изкуство.
утязарядкм псе., упязарй св. прх. Спазарявам.
уплОха ж, н (нар.) уплах м. Внезапен страх» изплаш-
ване, тревога.
,	уплйшвям «се., уплаша св, прх. Внушавам страх; изп¬
лашвам.
уплашен прил. Който е обзет от страх, от уплаха. > >
Гледам уплашено.
уштътвам се нсв., уплътя се св. нпрх. нар. Сливам шгь-
теник; вампирясвам.
уплътнение ср. 1. Уплътняване. 2. Нещо, което уплът¬
нява, използва се за уплътняване,
уплътнявам «са., уплътня св. прх. 1. Правя вещо да
стане по-плътно, сбито. Трябва да уплътним земя¬
та под язовирната стена. 2. Правя нещо да при-
легне, да прилепне плътно до друго, запълвам про¬
луките между две неща. Уплътнихме прозорците, за
да не духа. Прозорците са добре уплътнени. 3, прен.
Използвам (времето) разумно в целесъобразно. Уп¬
лътнявам работния си ден.
уплътя се еж. уплътвам се.
утовйвам се нсв. нпрх. Надявам се. .
уповйние ср. Надежда.	-
уподобенве ср. книж. Действие по гл. у п 0 д о 6 *;
уподобявано.
уподобявам нсв., уподобй се. прх. Правя нещо да стане
подобно на друго; оприличавам. — се нпрх. Ставам
подобен на друг.
упоев прил.· Който упоява; упоителен. Упойна лириз¬
ма.
упоение ср. Захлас, възторг, възхищение,
упоителен прил. Който лесно упоява или замайва;
упоен, наркотичен. Упоително питие. -
упойвам вж. упоявам.
упойка ж. 1. Частична или пълна загуба на усещане
за болка, обезболяване чрез лекарствени средства,
обикн. при хирургически операции. Извадиха ми зъ¬
ба с упойка. Операция с местна упойка. Пълна упой¬
ка. 1, Упоително вещество, лекарствено средство за
такова обезболяване.	-
упокоение ср. цьрк. Заупокойна молитва,
упокбй м. старт. Успокоение. Молитва за упокой на
жертвите. ,	.
упокоЯвам нсв., упокой св. прх. старт. Докарвам ду¬
шевен покой; успокоявам.
упоменавам нсв., упомена св. прх. книж. Споменавам.
Уюр м. Само в съчет. в (от) упор — в (от) непосредна
близост до целта. Стрелям в упор. [от рус.]
упорен прил. Напрегнат, усилен. Неуморен в труд упо¬
рен, тук обажда се оран. Яв.
упорИт прил. 1. Който е твърд и последователен,
настойчив в осъществяването на определена цел.
Като ученик бе посредствен, но упорит. 2. Който
държи на своето и не отстъпва пред молби, уве¬
.	- щания или съвети; твърдоглав, непреклонен, неот-
стъпчив. Упорит като магаре. 3. Напрегнат, уси¬
лен, неуморен. Упорит труд. Упорита дейност.
Упорита борба. 4. Който трае дълго и е трудно
преодолим. Упорита кашлица. 5. Който изисква
много усилия, за да бъде разрешен, преодолян;
к мъчен, труден, тежък. Упорита задача. Упорит
път. Упорито заболяване.
* упоритост ж. Качество на упорит. Работи с голяма
упоритост. Позната ми е упоритостта на това за¬
боляване.
упорство ср. Упоритост, опърничавост; непокорство.
,	улрйвник 1005
улдрст|ву|вам нсв. нпрх. Проявявам упорство, настой¬
чивост.
употребя ж. Употребяване, използване за някаква
цел. Машината е изхабена от употреба. Негоден за
употреба. Излизам от употреба. Стоки за широка
употреба.
упогребйм прил. Който (може да) се употребява. И
книжните отпадъци са употребими.
упогребителен прил. Употребявай, употребим, употре-
бяем.
употреблёние ср. Употреба, употребяване. Завивките
са изтънели от дълго употребление.
употребителаост ж. Качество на употребителен.
употребявам нсв., употребй св. прх. 1. Служа си с не¬
що, турям нещо в работа; използвам. Едно време
употребяваха медни и глинени съдове. 2. Изразход¬
вам. Употребихме всичката захар.
употребяван прил. 1. Който (често) се употребява. Често
употребяван израз. 2, Който вече е използван за нешо,
с който някой са е служил. Употребявани вещи.
употребяем прил. Който може да ое употребява; упот¬
ребим.	.
упоявам и упойвам нсв., упой св. прх. 1. Поя някого с
вино, ракия и др., докато стане пиян; опивам. 2.
Правя някому упойка за обезболяване. 3. прен. За¬
майвам, захласвам, унасям,
управа ж. 1. Власт, която управлява и ръководи; уп¬
равление, управително тяло. Член на управата. 2.
Ред и справедливост; управия, оправа.
управител м. а упрОвителка ж. Главен ръководител
на обществена служба, търговско или промишлено
предприятие и др. Управител на магазин. .
управителен прил. Който управлява, ръководи учреж¬
дение, служба, предприятие и др. Управителен съ¬
вет. Управително тяло,
управия ж. нар. Ред и справедливост в обществен или
частен живот; управа, разбория, оправия,
управление ср. 1. Управляване, ръководство, власт.
Управлението на страната е в здрави ръце. 2. книж.
Управляване, насочване на превозно средство, ма¬
шина, апарат. Повериха ми управлението на кораба,
Дистанционно управление. 3. Служба, която ръково¬
ди, управлява учреждение, предприятие и под, 4,
грам. Подчинителна синтактична връзка, при която
зависимата дума в словосъчетанието приема опре¬
делена форма или се употребява с даден предлог в
зависимост от лексико-граматическото значение на
главната дума, вапр.: питам някого, казвам няко¬
му, завися от някого; рекция.
управленски прил. Който се отнася до управление; ад¬
министративен.	-
управлявам нсв. прх. 1. Редя, ръководя устройството
и живота, дейността на държава, дружество, учреж¬
дение, предприятие и др.; упражнявам, прилагам
власт. 2. Карам, насочвам вървежа, действието на
превозно средство, машина, апарат и др,
управляващ 1. прил. Който управлява. Управляващи
кръгове. 2. м. Заместник на титулярния началник.
Управляващ легация, [от рус.]
управляем прил. Който (може да) се управлява. Уп¬
равляем балон. Управляема верижна реакция.
упрдвник м. и упрДвшща ж. Който участва в управ¬
ление, член на правителство яли управителен ор¬
ган.

1006 управнически '	.
упрОвняческв прил. Присъщ на управник. Упраепичес-
ки похват.
упражнён прил. Придобил опитност чрез упражняваме.
Ръката му е упражнена да върти косата.
упражнение ср. 1. Действие по гл. у п р а ж н я [с е].
2.	Работа, дейност, чрез която човек добива опит¬
ност и вещина. Музикални упражнения. 3. Учебна
дейност] обикн, е уреди и пособия, за по-пълно ус¬
вояване на теоретическите уроци. Упражнения по
физика. О Гимнастическо (физическо) упражнение
— телесни движения по определени правила. Клас¬
но* (домашно*) упражнение. Правя упражнение — уп¬
ражнявам се.
упражнёиост ж. Качество на упражнен.
упражнявам нсв., упражня се. прх. 1. Ръководя някого
за придобиване на опитност и вещина чрез упраж¬
нения. 2. Занимавам се с нещо, практикувам нещо.
Упражнявам професия. 3. Служа си, прилагам. Уп¬
ражнявам власт. Упражних насилие. — св нпрх.
Правя нещо, за да добия опитност и вещина. Уп¬
ражнявам се на цигулка.	*
упрек м. Укор, натякване.	.
упреквам нсв,, упрекна св. прх. Укорявам, натяквам.
Упрекват ме в малодушие.
упълномощавам нсв., упълномощя св. прх. Правя няко-
' го свой пълномощник, давам някому пълномощие,
пълномощно. Упълномощих го да получи сумата
вместо мене. ·
упълномощен прил. и м. На когото е дадено пълно¬
мощно. ’
упълномощётвл м. Който упълномощава или е упъл¬
номощил някого,
упълномощя еж. упълномощавам,
упътвам нсв., упътн св. прх. 1. Показвам, обяснявам
някому пътя. Някой ме упъти да мина оттук. 2.
Наставям, поучавам, съветвам някого, давам му
наставления. Той го упъти да реши задачата. — се
нпрх. Тръгвам за някъде. Накъде си се упътцл?
упътване ср. 1, Действие по гл. у п ъ т в а м; обяс¬
нение, наставление, съвет, 2. [Писмено] ‘ указание,
наставление какво и как да се прави; ръководство,
инструкция, Няма приложено упътване за вземане
на лекарството.	*
упътя вж. упътвам.
урЯ межд. 1. Боен вик на войски при атака. Върхът
отговори с други вик: „Ура!" Ваз. 2. Вик за радост,
тържествен поздрав, победа, [рус, < тюрк.]
ураббтвам нсв., ураббтя св. прх. 1. Изработвам, при¬
готвям. Майка й е уработила дарове. 2. Подобря¬
вам нещо с работене, разработвам. Уработиш ли
добре една нива, и тя ще ти роди.
уравнение ср. 1. Действие по гл. у р а в н я; уравня¬
ване. Ще внеса тая сума за уравняване на дълга. 2.
Математически израз, двете страни на който са
свързани със знак за равенство. Уравнение с две не¬
известни.
уравниловка ж. Необосновано и неоправдано, меха¬
нично изравняване. Уравниловка. в заплащането на
труда, [рус.]
уравнителен прил. Който служи за уравняване, израв¬
няване. Уравнителен фонд.
уравновесен прил. 1. У когото няма крайности; улег¬
нал, спокоен. Уравновесен човек. Уравновесена ми¬
съл. 2. Който се отличава с равновесие, съгласува¬
ност между отделните части. Уравновесен бюджет,
урвввовесеност ж. Качество или състояние на уравно¬
весен.
уравновесйвам нсв., уравновеся св. прх. Поставям не¬
що в равновесие; балансирам. Уравновеси везните.
уравнявам нсв., урввнй св. прх. 1. Направям нещо да
стане еднакво с друго; изравнявам. Уравняват зап¬
латите. 2. Изравнявам, изглаждам. Уравних земя¬
та в двора.*
урагйн м. Много силна буря, силен и продължителен
вятър. [фр.<амер,]	-
ураганен прил. Който се отнася до ураган, присъщ е
на ураган. Ураганни ветрове. О Ураганен огън —
силна и непрекъсната артилерийска стрелба,
уряджийскн прил. разг. Който става, върши се или е
свързан с много показен ентусиазъм, с викове и
■ шум.
урйн м. Химически елемент U — рядък и ценен метал
с радиоахтивни свойства, [от гр. соб.]
урйниев и уранов прил. Който се отнася до уран. Ура-
ниева руда.
урбанизация ж. книж. I. Съсредоточаване на живота
в градовете, масово преселване на хората от селата
в града. 2. Пренасяне на характерни за града черти
и особености върху селото, [от лат.] *
урбанйстнка ж. Градоустройство,	, .
урбулешки и урбулешката нарч. разг. Бързо, лудешка¬
та, презглава.
урва ж. 1. Дол с високи и стръмни брегове. Ще ми¬
нете през една урва. 2. Надолнище, стръмнина.
Спуска се с коня /го урвата.
урвам се нсв., урна се се, нпрх. разг. Втурвам се, хук¬
вам, спускам се (да бягам). Всички се урнаха да бя¬
гат.	-	.
урвест прил. Из който има много урви. Урвеста пла-
* нина..	-	.
урду м. Индийски език, близък до хинди, но с мно-
гобройни арабски и персийски заемки, който се го¬
вори от мюсюлманите в Индия и е официален език
* Пакистан, [хинди < перс. < тур.]
урегудйрвам нсв., урегулирам св. прх. Извършвам ре¬
гулация, регулирам напълно.
^рсд1 м. 1, Оръдие за някаква работа; прибор, сечиво.
Домакински уреди. 2. спец. Приспособление, на ко¬
его се играят определен вид гимнастически упраж¬
нения.
вред2 м. и ж. нар. [Добър] ред, уредба, порядък,
уредба ж. 1. Ред в къши или изобщо в работата. Вът¬
решна уредба. 2. Натькмяване, нагласявано. Уредба
на изложба. 3. Система, комбинация от апарати,
уреди, машини и под. за извършване на определена *
работа.
вреден прил. Който обича реда и поддържа добър
ред, върши всичко с ред. Уредна жена.
уреден прил. Който е поставен в (добър) ред.
уредбност ж. Качество или състояние на уреден,
уредник м., урёдиица и уредничка ж. Който урежда,
ръководи; ръководител. Уредник на списание. Уред¬
ник на. музей.
урёдничество ср. Ръководене, ръководство,	«
вредност ж. Качество на уреден, -	*
уреждам нсв., уредй св. прх. 1. Турям нещо в ред.
Трябва да си уредиш работите. Уреждам сметки. ,
2.	Подреждам, натъкмявам. Уредихме си добър дом.
3.	Уговарям, определям,, подготвям, организирам;
устройвам. Уредихме среща в 5 часа. Уреждам
празненство.

урек& вж. у р и ч а м.
урёчея прил. Уговорен, определен. Срещнахме се в
уречения час.
урйвам се нсв:, урина се св. трх. прост. Махам се,
пръжлосаам се. Уривай се от главата ми!
урйна ж. книж. Пикоч. Изследват урината на болния.
[лат.]
урина се вж. урйвам се.
урин&гор м. книж, Приспособление, съд» в който ури¬
нират болни на легло; подлога.
уринирам нсв. и св.. нпрх. книж. Отделям урина; пи¬
кая.	·
уричам нсв., урекй св. прх. 1. Уговарям, определям. 2.
Обещавам, обричам. — се нпрх. Вричам се, обеща¬
вам.
урна ж. 1. Изборно сандъче, в което се пускат бюле¬
тините. 2. Глинен съд, в който се пази прахът на
умрял, [лат.]
урна се вж. у р в а м се.
уров м. Растение фий,
урбвеа м. книж. Равните, степен, стъпало, ниво' Ум¬
ствен уровен, [Прус.]
урод м. Изрод. Нравствен урод. [рус.]
уродлйв прил. 1. Който има белези на урод; грозен,
отвратителен. 2. прен. Ненормален, извратен, изо¬
пачен.
уродливост ж. Качество на уродлив,
уродство ср. спец. Вродено отклонение от нормалния
строеж на организъм или негова част,
урожйев прил. Който е свързан с (добър, висок) уро¬
жай; плодороден. Урожайна година.
урожйй м. Количество храни, плодове и пр,, които са
се родили през една година; реколта, плодородие.
Богат урожай, [рус.]
урбк м. 1. Отделна учебна единица; обикн. нагодена
за преподаване и възприемане в един час. Учите¬
лят предаде нов урок. Уча си уроците за утре. 2.
Учебен час. Имам урок в седми клас. 3. прен. По¬
ука. Вземи урок от тая случка. О Вземам уроци
' — уча, изучавам нещо при частен учител. Давам
уроци — преподавам някаква материя като частен
учител,
уроки мн. нар. В суеверните представи — болест, ще¬
та и изобщо злина, причинени от прекадена похва¬
ла, поглеждане с лоши очи и др. Хващам уроки.
О Да ве са уроки н я к,о му — предпазни думи
със значение „дано не сполети зло някого", обикн.
при похвала.
уролбг м. Специалист по урология,
урология ж. Дял от медицината, който се занимава
със заболяванията на пикочната система, тяхното
лечение и профилактика, [от гр.]
урбнвам нсв., урбня св. прх. книж. Накърнявам, нама¬
лявам. Уронва му престижа, [рус.]
урочасвам нсв., урочасам св. 1. прх. Правя някой да
хване уроки, да се разболее от уроки. Стига сте
хвалили момчето, че ще го урочасате. 2. нпрх. Хва¬
щам, разболявам се от уроки. Детето е урочасало.
урбчен прил. Който се отнася до урок.
урсуз[ии| прост. 1. м. Лош, проклет, долен човек. 2.
като прил. неизм. урсуз, Лош, проклет. Урсуз хора.
[тур.]
уртик&рия ж, мед. Копривна треска, [от лат.]
уруглица ж. диал. Хоругвица.
уейждям се нсв., усадя се се. нпрх. Секвам се.
усамотен прил. Който е (оставен) сам, настрана от
другите; самотен, уединен. Усамотена къща.
усиля 1007
усямот&ше ср. Усамотяаане, уединение, самота. Тук
съм в пълно усамотение.
усамотбност ж. Състояние на усамотен; са мота. са¬
мотност, уедииеност.
усамотявам нсв., усамотй се. прх. Поставям нещо или
някого сам, далече от хора; уединявам, изолирам.
Усамоти го в манастир. — се нпрх. Оттеглям се в
самота; уединявам се.
усвет диал. 1. нарч. Много надалече, незнайно гьде.
Бягам усвет. 2. м. Далечен, незнаен свят.
усвоявам нсв., усвой св. прх. 1. Възприемам, научавам
нещо добре. Усвоявам урок. Усвоил до съвършенст¬
во техниката. Усвоих лоши навици. 2. [!рус.] Опол¬
зотворявам, използвам, вземам за себе си или
употребявам за своя полза. Усвоявам нови земи.
Отпуснатите средства трябва да се усвоят.
усилва вж. у е я д а м,	„
усёдвал прил. Който живее, прекарва на едно място,
без много пътуване; заседнал. Уседнало племе,
Уседнал живот.
уседналост ж. Състояние на уседнал; заседналост.
усеквам нсв., уейкна св. прх. остир. Отрязвам върха
на горящ фитил.
Усекнов&ше ср. църк. Църковен празник на 29 август
— отсичане главата на св. Йоан Кръстител,
усет м, Способност да се възприемат нещата и тех¬
ните качества, да се прецени нещо; усещане. Няма
усет към красивото. Езиков усет.
усетен прил. книж. спец. Който се отнася до усет, усе¬
щане.
усетлйв прил. Който има добър усет; чувствителен,
усетлйвост ж. Качество на усетлйв.
усещам нсв., уейтв св. прх. 1, Възприемам нещо със
сетивата си. Усетих студ. Усещам, че нещо лази по
гърба ми. 2. Догаждам, разбирам, схващам. Не
усеща грешката- си, 3. Виждам, забелязвам. И не
усетих кога е излязъл, — се нпрх, разг. Разбирам,
осъзнавам нещо. Докато се усетих, другите ме из¬
превариха,
усещане ср. 1. Факт на съзнанието, процес на психич¬
но отражение на дадено свойство на обективната
действителност, предизвикано от неговото въздейс¬
твие върху сетивните органи. Усещане за топло.
Зрителни усещания. Усещанията са основа на възп¬
риятието. 2. Преживяване. Приятно усещане.
уейлвам нсв., уейля се, прх. Правя нещо да е по-силно;
засилвам, подсилвам. Усилвам охраната. Усилих
огъня. Усилете радиото. — се нпрх. Ставам по-си¬
лен. Вятърът се усили. Детето се усили в почивна¬
та станция.	·
усилв&тел м. техн. Апарат, приспособление, устройс¬
тво към радиоапарат, грамофон и под. за увели¬
чаване силата на електрическия сигнал,
усилвателен прил. Който се отнася до усилвател.
усилен! прил. В който се влагат много сили, който
става, осъществява се с много усилия, напрежение.
Усилено строителство.	-
уейлен2 прил. 1. Тежък, труден, напрегнат. Усилен
труд. 2. Мъчителен, труден, лош. Усилни години.
усилено Нарч. от у с и л е н1. Строим усилено.
усилие ср. Приложена в работа човешка сила и дей¬
ност; упорит труд, напрежение. Физически усилия..
Умствени усилия.
усиля вж. усилвам.	.

1008 ускорен
ускорен прил. Който става, извършва се или е станал
по-бързо, по-рано. Ускорен пулс. С ускорени темпо¬
ве. Ускорено развитие, В ускорени срокове.
.ускорение ср. 1. Действие по гл. у с к о р я [с е]. 2.
физ. Величина на изменението на скоростта на дви¬
жението на дадено тяло за единица време,
ускорител м. спец. Нещо (вещество, съоръжение и
пр.), което ускорява, служи за ускорение, Ускори¬
тел на частици.
ускорителен прил. книж. За движение — който увели¬
чава скоростта си, става все по-бързо. Прот.
закъснителен.^	,
ускорявам «се., ускорА св. ирк. Правя нещо да стане
по-бързо или по-скоро. Ускорявам движението на
мотора. Ускорете крачките. Ускориха срока на из¬
плащането.	·	„
уславям км., условя св, прх. 1, Уговарям, споразумя¬
вам се за нещо. 2. Спазарявам, наемам, цеиявам.
Условиха го козарче. — се трх. Вричам се, ценявам
се. уговарям се.
услада ж, Наслада, удоволствие, утека. Гал цъфнала
градина е услада за очите.	■ .
услаждвм ксв., усладй св. прх. Правя нещо да е слад¬
ко, приятно, да доставя удоволствие някому. Деца¬
та услаждат живота на родителите. — се нпрх.
Доставям сладост и удоволствие, допадам на вкуса
на някого. Крушите се усладиха на всички ни.
усл&жда ми се, усладй ми се нпрх. Изпитвам сла¬
дост, удоволствие от нещо, допада ми на вкуса. Ус¬
ладило му се да ходи безплатно на театър.
условен прил. 1. Който зависи от някое условие. t Ус¬
ловен отговор. Условно решение. Условна присъда. 2.
Предварително уговорен за общуване в ограничен
кръг кора. Условен език. Условни знаци. О Условен
рефлекс спец. — придобита при конкретните усло¬
вия на живот реакция на организма, която се обра¬
зува върху основата на безусловния рефлекс като
отговор на повтарящи се еднотипни външни драз¬
нения.
условие ср. 1. Предварително споразумение; договор.
Изпълнявам условията. Условието е да делят пе¬
чалбата поравно. 2. Изискване. Поставям условия.
Условия за постъпване на служба. Отговарям на
всички условия. 3. Това, от което зависи нещо дру¬
го; предпоставка. Условия за успех. Давам пари при
условие, че ще ги получа скоро. 4. мн. Обстановка.
Условия за живот. Условия за работа.
условно Нарч. от у с л о в е в. Осъден условно. За¬
писвам се условно в по-горен курс.
услдвност ж. 1. Качество на условен. 2. Приет, задъл¬
жителен за всички, макар и ненужен обичай, навик,
начин на поведение в дадено общество,
уелбвя еж. у с л а в я м.	*
усложнен прил. Който е станал по-сложен, има по-го-
ляма сложност. Усложнена международна обста¬
новка.	■
усложнение ср. 1. Проява, появяване на по-голяма
сложност; заплитане, затруднение, компликация, 2.
Поява, възникване на ново заболяване или ново
развитие на старото заболяване, което прави лече¬
нието по-трудно.
усложнёност ж. Качество на усложнен. Усложненост
на обстановката.
усложнявам нсв., усложня св. прх. Правя нещо да бъ¬
де, да стане по-сложно или доста сложно. Прот.
опростявам. Усложнявам Си живота. —
се нпрх. Ставам сложен. Обстановката се усложни.
услуга ж. 1. Оказана някому помощ илн добрина.
Правя услуга. Моля за услуга. 2. спец. Всяка рабо¬
та, дейност, свързана със задоволяване на опреде¬
' лена потребност. О На вашите услуги с ъ м — на
ваше разположение съм, готов съм да ви помогна
с всичко.
услужвам нее., услужа св. нпрх. Правя услуга;, пома¬
гам, улеснявам, съдействам. Услужвам на приятел.
Услужи ми с писалката си.
услужлив прил. Конто с готовност услужва, готов е
да направи услуга. Услужлив човек,
услужливост ж. Качество на услужлив.
усмек м. поет. Лек смяк, усмивка. И те ще ме прие¬
мат с усмех благ. Деб.
усмивка ж. Мимика, изражение на лицето като при
лек смяк, за израз на радост, доволство, ирония,
тъга и др.; усмек. Весела усмивка. Тъжна усмивка,
усмирете ср. Прекратяване на размирици, бунт и пр.;
умиротворение.
усмирител м. и усмирйгелка ж. Човек, който усмиря-
ва; умиротворител.	-
усмирителен прил. Който уемнрява. О Усмирителпа
риза - а. Дрека с много дълги ръкави, с която об¬
личат н усмиряват обкаанат от буйна лудост, като
завързват ръкавите зад гърба му. б. преп. Решител¬
ни мерки за ограничаване, усмиряване на самозаб¬
равил се човек. -
усмирявам нсв., усмиря св. прх. 1. Правя някой да ста¬
не мирен, кротък; укротявам, обуздавам, успокоя¬
вам, умирявам. Усмирявам тълпа. Усмирявам буен
кон. 2. Прекратявам размирици, бунт; потушавам.
Усмирявам метеж. · ■
усмихвам се нсв., усмИква се св. нпрх. Засмивам се ле¬
ко или без глас, с усмивка изразявам радост, до¬
волство, тъга, ирония и др. Усмихва се пртепъхиво.
О . Щастието ми се усмихва книж. — провървява
ми, имам успек.
усмихват прил. Който се усмиква, който е с усмивка
на лицето. Усмихнато дете.
усмотрение ср. книж. Преценка, скващане, мнение, ре¬
шение. Действам по свое усмотрение, (рус.]
усмърдявам нсв., уСмърдя се. прх. Правя нещо да ста¬
, не смрадливо, да започне да смърдн; увонявам, въ-
вонявам. Това животно ще усмърди цялата къща.
-— се нпрх. Ставам смрадлив; увонявам се, въвоня-
вам се. Иди на баня, че си се усмърдял.
усмъртвам и усмъртявам нсв., усмъртя св. прх. разе.
Убивам. Удари ме, та щеше да ме усмьрти.
уебе ср. и усой м. Място в природата, което слабо се
огрява от слънцето. Прот. п р и с о е,
припек.	,	*
усоен прил. 1. Който слабо се огрява от слънцето, та
е тъмен и влажен. Прот. п р и с о е н,
принечен. Усойно място. Усойни гори. 2. В
който не прониква слънчева светлина. Усойна пеще¬
ра. Усойна стая.
усой еж. усое.
усойна ж. Птица сойка.	·
уеЛйниня ж. Отровна нашенска змия със зигзагооб¬
разна линия надлъж по гърба и с рогче на главата,
Vipera агшпоййеБ.	'
уебниичав прил. Мрачен и кладен като усое; усоен.
Усойничаво място.
усдрлица ж. диал. 1. Ястреб, сокол. 2. Змия усойница.

уепевйемост ж. книж. Степен на успешност, на ус¬
пешно усвояване на знания, учебен материал, [рус.]
уон&те ср. църк. Умиране, смърт (на светец). О Ус¬
пение Богородично — християнски празник на 15 ав¬
густ (в чест на възнасяяето на Богородица на небе¬
то след смъртта и); Богородица,
успех м. 1. Сполука в начинание, сполучливо пости¬
’ гане на цел. Усилията ни се увенчаха с успех. Же¬
лая му успех. Завърших.курса с успех. 2. Признание,
Одобрение, положителна оценка. Пиесата има ус¬
пех. Шумен успех. X Оценка на знания. Добър ус¬
пех. Лош успех. Повишавам си успеха.
успешен прил. Който е свързан с успех, завършва с ус¬
пех; сполучлив. Успешен развой. Успешен ход. Успе¬
шен край. Опитът излезе успешен.
усп&шост ж. Качество на успешен,
успея вж. успявам.
успивам нсе,, успя св. прх. нар. Приспивам. Успивам
дете. — се нпрх. Не се събуждам навреме, спя мно¬
го или до по-късно от определеното, та закъсня¬
вам. Успах се и не можах да замина.
успокоение ср. Премахване, отстраняване на безпо¬
койство, нервност или страх, настъпване на спо¬
койствие. За успокоение на съвестта. Лекарство за
успокоение.
успокоителен прил. I. Който успокоява. Успокоително
съобщение. Успокоителни лекарства. 2. като същ. ус¬
покоително ср. Лекарство за успокоение,
успокоявам нсв., успокой св. прх. 1, Въздействам ня¬
кому с думи, внушавам му да бъде спокоен. Зная
всичко, няма нужда да ме успокоявате. 2. Правя
някой да бъде спокоен, премахвам страха, възбуда¬
та или напрежението у някого или нещо. Успокоя¬
вам дете. Успокоявам близките си. Успокоявам съ¬
вестта си. Зеленото успокоява очите, 3.
Намалявам, смекчавам, уталожвам. Успокоявам^
болка. — се нпрх. 1. Ставам спокоен, преставам да
се вълнувам, да изпитвам страх, Напрежение, въз¬
буда. Успокой се и ми разкажи всичко.. 2. Утихвам,
лритихвам.
^според нарч, нар. Заедно, на една линия, успоредно,
успореден прил. 1. Който е отдалечен от друг еднакво
по цялата си дължина; паралелен. Успоредни линии.
2. прен. Който става или съществува едновременно
с друг. Успоредни явления.
успоредния ж. Сравнение, съпоставка, паралел. Про¬
карвам успоре0ица между две явления.
успоредна ж. Гимнастически уред от два успоредни
хоризонтални пръта върху специална стойка.
успоредник м. геом. Четириъгълник, чиято срещупо¬
ложни страни са успоредни; паралелограм.
успоредност ж. Качество на успореден; паралелност.
успоредявам нсв., успоредя св. прх. рядко. Поставям
едно нещо наред, успоредно с друго,
успй вяс. успивам.
успивам нсв., успея се, нпрх. 1. Намирам време или
начин, сили да извърша нещо; сполучвам, смогвам.
Успях да прочета книгата. Успях да му съобщя
навреме. Вечер успявам, да поработя. Успях да се
изкача на върха. 2. Достигам успехи, напредвам.
Успявам в науката. Искам да успея в живота.
усредён прил. книж. Съсредоточен,
усредявам нсв., усредя св. прх. Съсредоточавам. Увре¬
дил вниманието си.
у^а1 ж. и ми. 1. Отвор в предната част на главата
на човек или животно, през конто се приема храна,
говори се, както и пространството зад него, където
установявам 1009
се намира езикът, зъбите и др. Големи уста. Говоря
с пълна уста. Отвори си устата. 2, Устни. Трета
го в уста целуне бърже. Бот. Цапнал го по устата.
3.	прен. Способност за говорене. Нямаш ли уста да
кажеш? 4. прен. Отвор на съд, пещера, оръдие и др.
Гьрне с тясна уста. О Вземам* думата от устата.
Вземам* залъка от устата. Влизам ма хората в ус¬
тата — ставам предмет на разговори и клюки, за¬
почват да ме одумват. Гледам к я к о г о а уста¬
та — а. Следя какво и колко някой яде. броя му
залците, б. Слушам някого с внимание, в. Угодни¬
ча, угаждам някому. Затварям (запушвам)
някому устата - заставям го да млъкне. Зат¬
варям ся устата — мълча, млъквам. Златни* тв ус¬
та. Крива си устата — лъжа, изопачавам. Мед* м·
капе от устата. На топа* ка устата. На устата (ези¬
ка*) ма е. Ня устата ми беше — замалко щях да го
кажа. Не е за моите уста лъжица*. Оставам с пръст
в устата — оставам измамен в надеждите и очак¬
ванията си. Отварям уста — започвам да говоря;
. проговарям. От уста на уста — от един човек на
друг, от разказвач на разказвач. От твоите уста в
божиите ушя разг. — като пожелание да стане, да
се сбъдне това, което някой казва; чул те господ.
, Плюли* сме си в устата. Правя си устата — на¬
меквам, загатвам, издалече давам да се разбере,
че желая, искам нещо. Слива* имам в устата. С
отворени (зяпнали) уста — с голямо внимание или
с учудване, удивление. С половин уста
говоря, казвам — без особено желание,
само колкото за приличие. Събирам (затварям,
свивам) си устата — мълча, млъквам. Устата ми
мирише на мляко*.	.
устА2 м. остар. Обикн. пред лично име — майстор.
Уста Кольо Фичето. [перс. > тур.)
устав1 м. Сбор от основни правила, разпореждания,
които определят устройството и дейността на ор¬
ганизация; правилник. Устав на дружество. Пос¬
тъпвам съгласно устава, [рус.]
устав2 м. книж. Старинен тържествен писмен стил с
едри и правилни печатни букви по подобие на ун-
циалното писмо, характерен за славянските ръко¬
писи от X—XIV в.; уставно писмо.
Уставея1 прил. Който се отнася до устав1, който е в
съгласие с даден устав. Уставно положение. Уста¬
вен капитал. Уставен фонд.
уставен2 прил, книж. Който се отнася до устав2. Ус¬
тавно писмо.
усталък м. остар. Майсторство, изкуство, умение.
Всяко нещо си иска усталъка. [тур.]
установён прил. Който е добил сила по закон, наред¬
ба, обичай и пр.; определен, въведен. Постъпвам по
установения ред. Спазвам установените срокове.
Има установен час,
установ&гост ж. Постоянност, непроменливост, окон¬
чателна определеност.
установявам нсв., установя св. прх. 1. Определям, ут¬
върждавам, узаконявам. Установявам размер на
възнаграждение. 2, Осъществявам, въвеждам, уст¬
ройвам. Установявам ред. Установявам връзка. 3.
Изнамирам, откривам, доказвам, посочвам, конс¬
татирам. Установявам кой е виновен. Установявам
факти. — се нпрх. 1. [!] Решавам, спирам се, оп¬
ределям се. Установявам се върху модел. Най-сетне
.	I
64. Български тълковен речник

1010 устат	„	·
се установи какво да следва. 2. Настанявам се. Ус¬
танови Се на работа в София, [рус.)
устАт прил. 1. Който много (умее да) говори; приказ¬
лив, бъбрив. Устат човек. 2. Заядлив на приказки.
С устата жена мъчно можеш да се разбереш.
устАтни* м, и устатница ж. нар. Устат човек.
устатост ж. Качество на устат.	„	►
устен прил.■ 1. Който се отнася до уста. Срв.
у с т в t н. Устна кухина. Устен звук. Устна хар¬
моника. 2. Който се произнася с уста, съществува
говорно. Прог. писмен. Устна реч. Устен от¬
* говор. Устно съобщете. Устен изпит. О Устно
творчество — фолклор.
устие ср. 1. Място, където се влива рвка. Свищов е
близо до устието на Янтра. 2. Малък отвор на съд.
Устие на шише. 3. Тесен и дълбок проход между
планини; клисура. Планинско устие,
устйсквям нсв., устйскам св. нпрх. разг. Издържам, ус¬
тоявам на някоя мъчнотия, съблазън и др. Едва ус¬
. тисках да не му кажа.
устия еж. устни.
устнен прил. ез. Който се образува с устните; бърнен,
лабиален. Устнепа съгласна.
Устни мн. (устна ж.) Месести подвижни части, които
затварят устата отпред; бърни, джуки. /'орна устна.
Тънки устни. Червило за устни. О Срамни* устни. ,
устноцветен.прил. бот. О Устоцветни растения — се¬
мейство двусемеделни растения с подобни на живо¬
тински уста дребни цветчета и обикн. с четвъртито
стъбло, напр. маточина, мъртва коприва, чубрица,
ЬаЬ1а1ае.	.	,
усгобол м. Възпаление на устата и венците; стоматит,
* устои мн. книж. Подпори, опори, основи. Крайните
опори на един мост се наричат устои. Нравствени.
устои, [рус.]
усГбйка ж. книж. Устояване на поето задължение,
устойчив прил. 1. Който здраво стои, не се клати, не
пада; стабилен, солиден, Устойчива опора. Устой¬
чиво положение. 2. Който не се поддава на влияние,
не се променя; издръжлив, стабилен. Устойчив на
студ. Устойчив характер. [рус.)
устойчйвост ж. Качество на устойчив; здравина, изд¬
ръжливост. Устойчивост на подпорите. [рус.]
устойвам «са,» устой св. нпрх. 1, Издържам натиск;
крепя се, държа се. Дървото устоя на бурята. Мос¬
тът устоя. 2. Понасям, издържам. Ротата устоя
на всички атаки. 3. Оставам твърд, не отстъпвам,
■ не се разколебавам. Устоявам пред изкушението.
Устоявам на всички несгоди. О Устоявам на дума¬
та си — изпълнявам, осъществявам, каквото съм
казал или обещал.
устрАжвам се нсв., устрАка се св. нпрх. диал. Уплаш¬
вам се, сепвам се, настръхвам. Ненчо се малко ус-
трежил, извадил сабя френгия. Нар.п.
устрел м. 1. Народно название на няколко вида вне¬
запни или мъчителни болести, напр. удар (дамла),
червен вятър, ревматизъм, изрив, рана по пръстите
и др, 2. Вид остро заболяване у едрия рогат доби¬
тък — прилепчив оток в мускулатурата, който съ¬
държа газове.
устройвам нсв., устрАлям и устрАля св. прх. нар. 1. Уд¬
рям, улучвам със стрела или пушка. Устрелил го
право в сърцето. 2. За болест — повалям изведнъж;
поразявам. Чумата да го устреля!
устр^лище ср. диал. Болест епизоотия,
устрем м. Стремително движение, насоченост към ня¬
каква цел. войниците с устрем се хвърлиха в атака.
устремен прил. Който съдържа в себе си устрем; стре¬
мителен, вихрен. Устремно нападение.
устремен прил. Насочен* съсредоточен, изпълнен с ус¬
трем. С поглед към небето устремен.
устременост ж. Качество или проява на устремен,
устремност ж. Качество на устремен; стремителност,
устремйвам нсв., устремй св. прх. Стремително насоч¬
вам в известна посока; съсредоточавам. Устремя¬
вам усилията си. Устремявам поглед. — се нпрх.
Впускам се, насочвам се стремително; напрягам си¬
ли, бързам.
устройвам и устройвам нсв., устрой св. прх. 1. Уреж¬
дам, натъкмявам, организирам. Устройвам кон¬
церт. Устроил си живота. 2. Помагам някому,
правя някой да получи нещо, да се настани някъде.
Устроихме го на работа. 3. /Ц.рус.) Оказвам се удо¬
бен, подходящ, приемлив за някого. Това решение
не ме устройва. — се нпрх. Настанявам се, нареж¬
дам се, нагаждам се.
устройстве» прил. Който се отнася до устройство, Ус-
тройствен правилник. Устройствен закон.
устройство ср. 1. Начин на направа; конструкция, сис¬
тема. Устройство на апарат. Машина с просто ус¬
тройство. 2. Начин на наредба; организация. Уст¬
ройство на дружество. Обществено устройство. 3.
Някаква направа, съоръжение, механизъм. Запаме¬
тяващо устройство.
устрой, устройвам вж. устройвам.
усуквам нсв., усуча св. прх. 1. Суча колкото трябва,
изработвам със сукане. Усуквам връв. 2. Завивам,
увивам нещо около друго, Усукох шала около вра¬
та си. 3. прен. разг. Обикн, в съчет. усуквам го —
говоря със заобикалки, не казвам направо; хигру-
’ вам. — се тпрх, 1. Вия се, извивам се (около нещо
или около собствената си ос). 2. прен. Въртя се,
увъртам се, докарвам се пред някого, мазня се ня¬
кому.
усъвършАист[ву]вам нсв. и св., прх. книж. Правя нещо
да стане по-съвършено, докарвш-до съвършенство;
подобрявам. Усъвършенствам машина. — се нпрх.
Ставам по-съвършен, достигам голяма опитност и
вещина в работата си.
усъмнйвам се нсв., усъмнй се св. нпрх. Изпитвам, об¬
зема ме съмнение, започвам да се съмнявам, да по¬
дозирам. Усъмних се в думите му.
усърден прил. 1. Който проявява усърдие; грижлив,
старателен, ревностен, прилежен. Усърден ученик.
Усърден работник. 2. Който е направен с усърдие;
грижлив, старателен. Усърдна работа.
усърдие ср. Грижливост, ревност, дрилежание. Рабо¬
тя с усърдие. Проявявам усърдие.
усърдност ж. Качество на усърден (в 1 знач.).
уейдам нев., усАдвя св. нпрх. Оставам да живея, пре¬
карвам на едно място, без много пътуване. Дедите
ни са уседнали в планината.
утаАн1 прил. Който се е утаил или е образуван чрез
утаяване. Утаена тиня. Утаени земни пластове.
Утаени скали.
утаен2 прил. Останал в тайна; скрит, нехазан. Утаени
мисли.
утАечен прил- спец. Който се отнася- до утайка или
утаяване, който се е образувал като утайка. Ута¬
ечни скали. Утаечни пясъчни пластове. Утаечни ма¬
шини.

утаител м. спец. Басейн за пречистване на вода чрез
утаяване.
утййка ж. 1. Раздробено на малки частици твърдо ве¬
щество в течност, което се отделя, пада на дъното.
Утайка от мътна вода. Утайка от кафе. 2. прен.
Най-долната част на обществото.
уталожвам нсв., уталожа св. прх. 1. Успокоявам, уми-
рявам, укротявам. Уталожих гнева му. Уталож¬
вам болка. 2. Утолявам. Уталожих глада си. — се
нпрх. 1. Утаявам се. Пясъкът се уталожи на дъно¬
то. 2. прен. Успокоявам се, улягам. На младини бе¬
' ше буен, но вече се уталожи.
утайвам1 нсв., утай св. прх. Тая нещо докрай, запаз¬
вам в тайна; укривам. Утаявам желанията си.
утайвам2 нсв., утай св, прх. Правя нещо да се утаи,
отделям утайка. — се нпрх. 1, За дребни частици
от твърдо вещество в течност — падам на дъното
или полепвам по стените. Тинята се утаи. 2. За
мътна течност — давам утайка и се избистрям. Ви¬
ното почна да се утаява.
утвари мн. (утвяр м. и ж.) старин. Черковни богос¬
лужебни съдове. Църковна утвар.
утвърдителен прил. Който утвърждава нещо, изказва
съгласие с някакво положение или въпрос; положи¬
телен, Утвърдителен отговор. Утвърдително ким¬
ване.
утаърждйвам нсв., угвърдй се. прх. 1. Одобрявам, при¬
давам законна сила на нещо (присъда, решение,
правилник и др.). Народното събрание ще утвърди
бюджета. 2. Укрепвам, заздравявам нещо. — се
нпрх. Спечелвам признание, засилвам положението,
позицията си.
утвърждение ср. Действие по гл. у т в ъ р д я [с е],
утежнявам нсв., утежнй св. прх. Правя нещо да стане
по-тежко, трудно, сурово^ Това утежнява вината
му.
утйпвам нсв., утйпам и утАпя св. прх. 1. нар. Обработ¬
вам плат на тепавица. 2. диал. Убивам, утрепвам,
утеснйнне ср. рядко. Действие по гл. у т е с н я; ут-
нетение.
утесиАя вж. у т е с н я в а м1
утесяА вж. утеснявам2.
утесп^ям! нсв., утеснАя св. нпрх. Ставам тесен (няко¬
му или за нещо); умалявам. Детето израсна и дре¬
хите му утесняха.
утесяйвам2 нсв., утеснй св. прх. Притеснявам, измъч¬
вам, угнетявам.
утйха ж. Облекчение, облекчаване на тъга, мъка; раз-
туха, утешение.
утешйвам нсв., утешй св. прх. 1. Донасям някому уте¬
ха, правя някой да забрави мъката си, да престане
да бъде тъжен; разтушавам. 2. само нсв. С думи
или по друг начин въздействам някому, правя да
не бъде тъжен, да забрави мъката си; раздумвам.
Не ме утешавайте! — се нпрх. Освобождавам се,
преставам да изпитвам тъга, мъка, безпокойство.
утешАние ср. Действие или резултат по гл. у т е ш а;
утеха.
утешйтел м. и утешителна ж. Който утешава. И уте¬
шите лк а надежда при труженик селяк отива. Яв.
утешителен прил. Който съдържа утеха, който може
да утешава; успокоителен.
утнлнзйция ж. книж. Употреба на нещо с полза, из¬
ползване в производство, преработка и др. [от лат.]
утилитАрен прил. книж. 1. Който е свързан с утилита-
ризъм, изпълнен е с утилнтаризъм. Утилитареп
подход. Утилитарни съображения и принципи, 2.
утрёпаам 1011
Който има пряко отношение гьм практиката и но¬
си непосредствена полза, изгода; приложен. Ушили-
торни знания, [от лат*.]
утнлжгаркзъм м. книж. 1. Принцип за оценка на всич¬
ки явления и действия от гледна точка на тяхната
полезност, на способността им да служат като
средство за постигане на дадена цел. 2. Стремеж да
се извлича ог всичко непосредствена полза, облага,
[от лат.]	'
ушлитарйст м. и утилятарАтка ж. книж. Привърже¬
ник на утилитарнзма.
утатитарнстичен прил. книж. Присъщ на утилитарю-
ма.
утилитАрност ж. книж. Качество или същина на ути¬
литарен.
утихвам нсв., утйхна св. нпрх. 1. Ставам тих; умълча-
вам се, стихвам. Всички утихнаха, за да чуят но¬
вината. 2. За вятър, дъжд и под. — отслабвам или
преставам, спирам.
утншвам нсв., утйшя св, прх. Направям нещо или ня¬
кой да утихне, да стане тих, да се умълчи; умиря-
вам. - се нпрх. Утихвам, умълчавам се.
утолйм прил. Който може да се утоли. Утолима
жажда.
утолйвам нсв., утолй св. прх. Удовлетворявам, задо¬
волявам, засищам (жажда, глад и под.),
утопйзъм м. книж. 1. Склонност към неосъществими
, мечтания, към утопия. 2. Утопични възгледи.
утопйст м. и утопАтка ж. книж. 1. Мечтател по нешо
неосъществимо. 2. Привърженик на утопичния со¬
циализъм. .
утопичен прил, книж. Който се отнася до утопия; не¬
осъществим, фантастичен. О Утопичен социализъм
— теория, учение за идеален обществен строй, ос¬
нован върху общност на имуществото, задължите¬
лен труд и справедливо разпределение,
утопйчност ж. книж. Качество на утопичен,
утопия ж. книж. Фантазия, идеалистична представа,
непостижима мечта за съвършено, идеално общес¬
тво, за обществено съвършенство (по името на кни¬
гата на Томас Мор и едноименния въображаем ос¬
тров, описан в нея като място на нравствено,
социално и политическо съвършенство), [от гр.]
уточнйвам нсв., уточнА св. прх. Правя нещо да стане
точно, определям точно. Уточнявам срока. Уточ¬
нихме сумата. — се нпрх, 1, Изразявам се по-точ¬
но, внасям повече точност в думите, изказванията
си. 2. Съгласувам, уточнявам нещо с някого,
утрййвям нсв., утрая св. нпрх. Трая докрай; изтрай-
вам, утърпявам, сдържам се.
утре нарч. 1. На следния ден, през деня след днешния;
заран, Ще дойда утре. 2. прен. Наскоро, в близко
бъдеще. Утре ще бъде животът по-хубав. Вапц.
О Утре-вдругвден разг. — в скоро време, утре или
вдругиден.
утрея прил. Утринен. Утренната работа е най-спорна.
Утрен ветрец.
утреиннк м. Лек утринен вятър,
утреница ж. Звезда зорница,
утреня ж. църк. Утринна черковна служба.
утрАгпвам нсв., утрАпя св. прх, разг. Убивам с удар, с
бой; пребивам, утепвам. — се нпрх. 1. Убивам се,
загивам или силно, тежко се наранявам, 2. Съсип¬
вам се от работа, капвам от умора. О Правя се ва

1012 утрешен
утрепан разг. — преструвам се, че не разбирам, нс
проумявам нешо.	-
утрешен прал. 1. Който ще стане, ще бъде утре. Ут¬
решният мач ще бъде интересен. През утрешния
ден. 2. Предназначен за утре. Това ти е утрешната
закуска, 3. прен. Бъдещ. Утрешна България.
утрин и утрина ж, Утро, сутрин.
утринен прил, Който е присъщ на· утринта, който се
явява или става, върши се утрин, през утрото; сут¬
решен. Утринна роса. Утринна гимнастика,
утро ср. 1, Начало на деня; сутрин, утрин. Светло ут¬
ро, ти прокуди всяка пара и мъгла, Н.Лил. 2. Пре-
добедна забава, обикн. ученическа. Вечеринки и ут¬
ра, О Добро* утро.
утроба ж. 1. Коремна вътрешност у човек или живот¬
но. 2. Телесен орган матка, 3. прен. Вътрешност,
недра. Слегни в тия мрачни утроби на хищната
майка земя. Смирн.
утробен прил. Който се отнася до утроба (главно във
2 знач.).
утроен прил. Който е направен или е станал три пъти
по-голям; троен.	.
утром нарч. нар. През сутринта; сутрин, заран. Рано
утром млад гидия почва леко. П.П.Сл.
утроявам нсв., утрой св. прх. Правя нещо да стане
тройно, увеличавам три пъти. Съзнателният труд
може да удвои и утрои производството. .
угькмявам нсв., утъкмя св. прх. диал. Натъкмявам.
утъпквам нсв., угьпча св. прх. Тъпча нещо, докато
стане плътно или равно. <> Утъпкан път — по кой¬
то са вървели мнозина.	'
утьрпявам нсв., утьрпй св. нпрх. Търпя докрай; изтър¬
пявам, утрайвам. Чудно ми е как утьрпя, та не ка¬
за нищо.	-
уф межд. За израз на досада, недоволство, уплаха»
Уф, как ми дотегна тази работа!
уфология ж. книж. Научна дисциплина, изследваща
проблемите във връзка с т. нар. НЛО (неидентифи¬
цирани летящи обекти — неизяснени, странни обек¬
ти, обшеп. светещи тела, за които се твърди, че са
наблюдавани да летят във въздуха , или да кацат на
земята), [аигл., от ськр. UFO със същото значение]
ух межд. За израз на изненада или досада. Ух че се
уплаших! Ух, дотегна ми.
уха межд. За израз на готовност, съгласие или прис¬
мех, подигравка. — Ще дойдеш ли с нас? — Уха!
ухАен прил. Благоуханен, ароматен,	*
ух&квам нсв. прх. Оказвам подчертано внимание ня¬
кому, за да спечеля благоволението, разположени¬
ето му. Не ми е приятно» че» този човек ухажва дъ¬
щеря ми. [рус.]	*
ухажор и (рядко) ухажван м. Който ухажва девойка,
жена.	.
ухам нсв. нпрх. Дъхам отблизо на нещо, за да го
стопля или да овлажнее. Ухайте на ръцете си. щом
ви е студено.
ухание ср. Благоухание, аромат, -
ухапвам нов., ухйпя св. прх. 1. Наранявам с хапане.
Пази се да не те * ухапе кучето. 2. прен. Силно
обиждам, причинявам душевна болка; уязвявам. 3.
За пчела, оса и др. — ужилвам.	,	■
ухапьк м. нар. 1. Рана или белег от ухапване, 2. От¬
хапан къс от нещо; хапка,
ухапя вж. ухапвам.
ухйт прил. нар. За делва, гърне — който има ушн.
ухйтка н ушйтка ж. Гърне или подобен съд с полук¬
ръгла дръжка отгоре; ръкатка.
ухйя нсв. нпрх. Издавам силна н приятна миризма;
благоухая. Розите ухаят.	♦
ухнам нсв., ухна св. нпрх. Ухам веднъж или поединич¬
но. Ухна на очилата и ги избърса.
ухилвам се нсв., ухиля се св. нпрх. Направим весело
лице, започвам да се хиля; усмихвам се. Ухшил се
като котка на сирене.
ухилен прил. Който се е ухилил, който сс хили; усмих¬
нат.
ухитрявам се и ухйтртм се нсв., ухитря се се. нпрх. 1.
Постъпвам хитро; изхитрявам се, изхитрям се. 2.	*
Ставам хитрец; издяволявам се.
Ухна еж:. у х в а м.
ухб ср. 1. Орган на слуха у човек или животно (глав¬
но неговата външна част), разположен отстрани на
главата. Ше ти теглят ухото. Заглъхнаха ми уши¬
те. 2. прен. Способност за чуване; слух. Музикално
ухо. 3. Дръжка на съд, която наподобява човешко .
или животинско ухо. 4. обикн. мн. Дупка и частта
около нея на игла, мотика, секира и др. Иглени ,
уши. 5. мн. Част на рало: две плоски дървета във
вид на V, които разриват пръстта веграни. 6. мн.
Изобщо нещо двойно, което напомня човешки или
животински уши. О Външно ухо — външната, ви- .
дима част на слуховия орган; раковина. Вътрешно
ухо — част от ухото, където се намира органът на .
равновесието и където механичните трептения се
превръщат в нервни импулси. Говоря (казвам) ва «
ухо някому — шепна нещо тихо, тайно, да не
чуе друг. Давам (надавам) ухо — обръщам внима¬
ние, вслушвам се. До ушн[те] — напълно, съвсем,
извънредно много. Влюбен до уши. Изчервих се до ι
ушите. Дърпам (тегля) някому ухото — наказ¬
вам, укорявам някого за грешка, провинение. Изго- -
ряло ми е ухото занякого ирон. — много ми
е притрябвал. И стените имат уши; н плет уши има
-— нищо не остава нечуто, внимавай да не подс¬
лушва някой. Когато ся видиш ушите — никога.
Наострям* уши. Недей лежа на това ухо — не раз¬
читай на това, защото е несигурно. Обепа* на ухо¬
то. Порастват мн ушите — много се възгордявам
(от похвала, успехи и др.). През едното ухо влиза,
през другото излиза — какаото чуе, веднага го заб¬
равя; на нищо не обръща внимание, не си взема бе¬
лежка. Средно ухо — част от слуховия орган, къде¬
то се намира тъпанчето. Стига до ухото ми —
научавам, дочувам (нещо). Ухилил се до ушите —
много се зарадвал,
ухоббл м. Болка в ухото; ушебол.
уп&гаам нсв., уцАля св. прх. Удрям в целта; умервам,
улучвам.
нсв. прх. 1. Давам някому знание, вещина, опит¬
ност; обучавам. Учи децата на четмо и писмо. 2.
Съветвам, поучавам. Кой те учи да правиш така?
3. Възприемам, усвоявам наука, занаят и др,; изу¬
чавам. Заел съм се да уча френски език. По цял ден
учи. — се нпрх. 1. Уча за себе си. 2. Имам наклон¬
ност към наука. Детето се учи, но нямам средства
да го поддържам. 3, Добивам навик. Не бива да се
учиш на готованство.
участ ж. Съдба, орисия. Такава му била участта.
[РУС.]
учОст[ву|вам нсв. и св,, нпрх. Вземам участие, бивам
участник.

учйстие ср. 1. Дял, намеса, действие заедно с други в
обща работа. Болнави и здрави, богати, сюрмаси
взимаха участие в последния бой. Ваз. С негово
участие. 2. прен. Съчувствие, състрадание. Тя сре- *
шаше топло и братфео участие. Ваз. [рус.]
участник м, участница и участничка ж. Който участ¬
ва, взема участие. Участници във въстанието.
участък м. I. Част от населено или ненаселено място,
която спада под ведомството на съответна служба
или управа; район. Пътен участък. Лекарски учас¬
тък. 2, Дял - от гора, земя и др. Горски участък. 3.
Полицейско управление. Сбили се и ги откарали в
участъка. [рус.)
участъков прил. Който се отнася до участък, ръково¬
ди съответна служба в даден участък. Участъков
лекар.
учащ се вж. у ч е ш [с е].
учёбея прил. Който се отнася до учение или училище.
Учебно време. Учебен материал. Учебни предмети.
•О Учебен час — урок, лекция, обикн. в продълже¬
ние на 45 минути.
учебник м. Книга по някой учебен предмет, нагодена
според училищната програма.	■
учебникар м. и учебнпсарка ж. разг. Съставител, ав¬
тор на учебници.
учебшкарскн прил. разг. Който се отнася до учебни¬
кар, присъщ на учебникар.
учебюпкврство ср. разг. Съставяне на учебници, рабо¬
та. на учебникар.
учен прил. 1. Който е учил и усвоил някоя наука или
друго знание. Учен човек има четири очи. 2. остар.
Който- се отнася до наука; научен. Учена степен. 3.
като същ, учен м. Човек, който се занимава с наука,
който познава основно някоя наука и борави вещо
с нея, Голям учен.	·
учднве ср. 1. Действие по гл. уча; учене. Не му върви
учението. 2. Времето, когато някой учи, получава
образование. 3. Сбор, система от теоретични поло¬
жения, възгледи на отделен човек или група хора;
доктрина. Ново учение за езика. 4. Система от зна¬
ния за някоя област от действителността; наука.
Учение за материята. 5. воен. Строеви или други
практически занятия с войници,
ученик м. и ученичка ж. 1. Дете или младеж, който
ходи на училище. Ученик от трети клас. 2. Изоб¬
що човек, който изучава нещо, някакъв занаят; чи¬
рак. Ти си още ученик, питай майстора. 3. разш.
Човек, който се учи или се е учил от някого, по
отношение на своя учител. Платон е ученик на Сок¬
рат.	·
ученически прил. Които се отнася до ученик. Учени¬
ческа униформа. Ученически хитрини. .
ученичество ср. Състояние на ученик или времето, ко¬
гато някой с ученик. Спомнихме си ученичеството.
ученолюбив прил. Който обича наука и учение,
ученолюбив ср. и -ученалюбивост ж. Любов към нау¬
ката,
учевост ж. Качество на учен.
учетворявам нсв., учетворя се. прх. Правя нещо да
стане четворно.
учещ (се] и учйщ се 1. прил. Който (се) учи. Учащата
се младеж празнува. 2. като същ. Лице, което (се) '
учи. Учащите се празнуват.
училище ср. 1. Учебно заведение, институция за обу¬
чение, образование. Начално училище. Средно учи¬
лище. Виеше училище. Военно училище. Килийни учи¬
лища. 2. Учене, учебен процес. Бягам от училище.
уют 1013
3. Сграда, където се помещава учебно’заведение.
Училището ни е старо.
училищен прил. Който ое отнася до училище. Училищ¬
на библиотека.
учител м. и учителка ж. 1. Просветен работник, кой¬
то учи, обучава ученици; преподавател. Учител по
математика. Частен учител. 2. Човек, който учи
някого, който предава някому своите знания, опит,
вещина. Учител на народа.
учителски прил. Който се отнася до учител (главно в
1 знач.). Учителско семейство.
учителство ср- 1. Дейност, работа ва учител. 2. събир.
Колектив, общност, съсловие иа учители (в 1 знач.).
учнтелст|ву|вам нсв. нпрх. Работя като учител,
учленение ср. ез. Изговор на звукове от човешката
реч; артикулация.
учлепнтелев прил. ез. Който се отнася до учленение;
артикулационен. Учленителни органи. Учленителен
процес.	.
учленявам нсв.,-учленй св. прх. ез. Изговарям звукове
от речта; артикулирам.
учредйтел м. Основател на дружества, обществена ор¬
ганизация и др. [рус.]
учредителен прил. Който учредява нещо или се отнася
до, свързан е с учредяване на нещо. Учредително
събрание. Учредителни акции.
учредявам нсв., учредя св. прх. Слагам начало и уред¬
ба на дружество, обществена организация и др.; ос¬
новавам, [рус.]
учреждение ср. 1. Обществена служба. Работи в дър¬
жавно учреждение. 2. Място, сграда, където се по¬
мещава такава служба, '[рус.]
учреждёпски прил. Който се отнася до учреждение.
Учрежденска организация.
учтйв прил. 1- Който се държи почтително, има
прилични обноски; любезен, внимателен, веж¬
лив. Учтив човек. 2. Който е израз, проява на
почтителност, приличие, добро отношение. Уч¬
тив поздрав.
учтивост ж. 1. Качество или проява на учтив. 2. Уч¬
тив израз, обръщение. Писмо, пълно с учтивости.
учудвам нсв., учудя св. прх. Ставам причина някой да
се чуди; смайвам, удивявам. Твоето държане ме
учудва. — се нпрх. Чудя се, започвам да се чудя;
зачудвам се. Хич не се учудвам на наглостта му.
Учудих се, като го видях тук.
учуден прил. Който изпитва или изразява учудване,
почуда, недоумение. Безкрайно съм учуден. Гледа с
учудени очи.
уш&ика ж. Топла шапка с наушници, (рус.)	'
ушатка вж. у х а т к а.
ушебол м. Ухобол.	,
ушен прил. Който се отнася до ухо. Ушни болести.
Ушна мида. О Ушна кал — восъкообразен секрет,
който се наслоява по канала на външното ухо.
ушивам псе., ушия св. прх. Изработвам нещо с шиене.
Ушил си нови дрехи.
$ипппш мн. (ушннк м. и ушннпв ж.) диал. Обеци,
ущИшвам нсв., ушипя св. прх. Щипя, щипвам, та при¬
чинявам болка; ощипвам (в 1 знач.).
ущърб м. книж. Вреда, щета, накърняване. Нанасям
ущърб. В ущърб на работата, [от рус.)
уйтг м, Удобна и приятна обстановка. Домашен уют.
[РУС]

1014 уютен
уютен прил. За жилище, обстановка — удобен, прия¬
тен. [рус.]
уютност ж, Качество на уютен,
уязвим прил. книж. I. Който лесно може да бъде уяз¬
вен. В тая точка те са уязвими. 2. Слаб, малко
защитен. Уязвима позиция.
уязвимост ж. книж, Качество на уязвим,
уязвявам нсв., уязвя св. прх. Причинявам неприятност
и болка, остро засягам някого с дела или с думи;
оскърбявам. Уязви го в най-болното му място.
уякчовом нсв./уякча св. прх. Правя нещо да стане яко
или по-яко; усилвам, заздравявам, укрепвам, зояк-
чавам, Уякчихме подпорите. Уякчавам връзките.
уяснение ср. Уясняване, изясняване, създаване на яс¬
нота.	.
уяснйвом нсв., уяенй св. прх. Правя нещо да стане яс¬
но; изяснявам. Уяснихме си положението.
Ф
фа ср. муз. Музикален звук, четвърта степен от музи¬
калната гама, бележен оше с F. [ит,]
фабрика ж. Промишлено предприятие, обикн. по-
малко от завод. Книжна фабрика. Захарна фабрика.
Фабрика за платове, [лот.]
фабрикант м. Собственик.ио фабрика..
фобриконтскн прил. Който се отнася до фабрикант,
фабрикат м. книж. Готов продукт но фабрично про¬
изводство.
фобрикОция ж. книж. 1. Производство по фабричен
начин на голямо количество изделия. 2. Фабрику¬
ване (по 2 и 3 знач, на фабрикуаам).
фабрикувам нсв. прх. 1. Произвеждам по фабричен на¬
чин. Фабрикувам машини. 2. прен., обикн. ирон.
Произвеждам масово, в голямо количество (творби
но изкуството). Фабрикувам романи. 3. прен. Измис¬
лям, съчинявам, скалъпвам. Фабрикува обвинения и
клевети.	-
фабричен прил. 1, Който се отнася до фабрика. Фаб¬
рично здание. Фабричен работник. Фабрично произ¬
водство. 2. В който има много фабрики. Фабричен
град. 3. Произведен във фабрика. Фабрични тухли.
фабула ж. лит. Съвкупност, последователност от съ¬
бития и действия, които се разказват в дадено ху¬
дожествено произведение. Срв. сюжет. Въпро¬
сът за отношението между фабула и сюжет не е
уточнен в литературознанието. Роман с просрга
фабула, [лот.] .
фабулен прил. книж. Който се относя до фабула. Фа-
булно развитие на романа.
фавн м. В древлоримскота митология — бог на по¬
лята, планините и горите, покровител на стодата,
представян с човешко тяло, но с рога, уши, опошка
и крака на козел, [от лот·.]
фаворита шия ж. книж. Фаворизиране, [лот.]
фаворизирам нсв. прх. книж. Облогоцетелствувам или
поощрявам, покровителствувом някого, проявявам
пристрастие, давам някому предимство пред драи¬
те. Директорът фаворизира свои роднини.
фаворит м. книж. 1. Човек, който се ползва с благо¬
волението на високопоставено лице или на влия¬
телни кръгове; любимец. 2. разш. спорт. Най-веро¬
ятен победител. Безспорен фаворит, [рус., нем}
фаворитко ж. 1. Жена фаворит. 2. Любовница на ви¬
сокопоставено лице, напр. монарх,
фагбт м. Вид дървен духов музикален инструмент,
[ит.]
фаготнст м, Музикант, който свири на фагот,
фагоийтн мн. (фогоцйг м.) Клетки в животинските ор¬
ганизми, които имат способността да поглъщат и
унищожават чужди тела, напр. микроби, [ог гр.]
фОзо ж. 1, Период в развитието на нещо. Болестта ‘
му навлезе в нова фаза. 2, Всяко от поредицата фор¬
ми или състояния но нещо в неговото развитие.
Някои от фазите на Луната имат названия: ново¬
луние, пълнолуние и пр. 3. спец. В електротехникото
— всяка от образуващите многофазното токова
система вериги, [гр.]
фазОн м. Красиво птица с лъскави пера и дълга опаш¬
ка, живее из ниски гори и храсталаци, РЬоишпая
союЫсиз. [гр.]
фазанов прил. 1. Който се относя до фазан. 2. кото
същ. фозонови мн. спец. Семейство птици от разред
кокошови, мъжките от които са ярко оцветени,
фОзер м. спец. Дървесни, дървесинни нишки, влакна,
[от гр.]
фОзерен Прил. от ф а з е р. О Фазерна плоскост
(плоча) —/строителен материал във вид на плос¬
кост, плоча, получена от споено и пресована разв-
лохнено дървесина,
фОзис м. книж. Фаза (в 1 знач . ).
фАзнсен прил. книж. Който се относя до фозис.
ф&зов прил. Който се относя до фаза.	*
фойдй ж. разг. Полза, облога, печалба. Нямам от
това файда. [ар. > тур.]
фонн межд. разг. жарг, Зо израз но одобрение, зо оз¬
начаване, че нещо е хубаво, фино. [нем.]
фойтбн м. Открито конско коло зо пътници. Пътувах¬
ме с нашия хубав файтон, теглен от силни и здрави
коне. Е.Пел. [нгр,]
Φο^γ^^Μ^^ прил. Който се отнася до фойтонджия.
Файтонджийски камшик.
фонгонджня а. Който коро файтон. Файтонджията
подръпна конете. Т.Г.Вл.
фонтанен прил. Който се относя до файтон. Файтоне-
но колело.
факел м. и фокло ж. Светплник във вид но парче
смолисто дърво или прът с намотани но единия му
крой кълчища, парцали и пр., напоени със смола
или друго горливо вещество, [нем.< лот.]
факелен Прил. от ф о к е л, Факелно шествие.
фок^р м. 1. [Индийски] фокусник аскет, който можел
до прави чудеса. 2. разг. Голям майстор в някоя
област, [•ор-J
фоклонбсец м. Който носи факел във факелно шест*
вие и др.	,	·	*
факс вж. телефакс.	’	.
фоксимнлё ср. книж. Точно копие, възпроизведен ори¬
гинал но ръкопис, подпис или документ чрез фотог¬
рафия, клише и др. [лот.]
факсимилен Прил.. от ф ок с им и л е. Факсимилни
апарати.	. .
фокснмилиром нсв. и св,, прх. Провя фокснмиле,

ф&ксов Прил. от ф а к с; телефаксен. Фахсова връзка.
факт м. 1. Нещо, което реално съществува, или дейс¬
твие, явление, събитие, което е станало или става.
Когото фактите говорят, и боговете мълчат. X
Истина, истинско положение, действителност. Не
изопачавай фактите. 3. като межд. За израз на
потвърждение, съгласие: да, наистина, непременно.
— Та нима не вярваш? — Факт! О Поставям няко¬
го пред свършен* факт, [лат.]
фактически (и фактнчен) прил. Който се отнася до факт
шш има характер на факт; истински, действителен,
реален. Фактическа грешка. Фактически материал.
Такова е фактическото положение на нещата.
фактически нари. Всъщност, в действителност. Фак¬
тически това не ме интересува.
фактологичен и фактологйческн прил, книж. Който се
отнася до фактология.
факталогня ж. книж. Съвкупност от факти или опи¬
сание на фактите без анализ и обобщение,
фдктор м. 1, Причина, условие, съществено обстоя¬
телство в развитието на даден процес яли явление,
за постигането на определен резултат. Фактори на
възраждането. Рискови фактори. 2, прен. Влиятел¬
но лице, човек, от когото зависи извършването на
нещо. Отговорни фактори. Той е важен фактор в
страната. 3. спец. Майстор словослагател в печат¬
ница, ръководител на словослагателите. [лат.]
фактура ж. 1. търг. Опис и сметка на изпратена или
продадена стока, за извършени услуги и др. 2. спец.
Външен вид, строеж на повърхността на обработ¬
вана или изработвана материя (тъкан, хартия, стък¬
ло и др.). [лат.]
фактурен прил. Който се отнася до фактура. Фактур¬
ни цени.
фактурйрам нсв. и св., прх. Правя фактура (в 1 знач),
описвам във фактура изпратена шш продадена стока,
факултативен прил. Условен, незадължителен. Факул¬
тативен учебен предмет, [лат.] *
факултет м. Отдел във виеше учебно заведение, в
който са застъпени определен кръг сродни научни
дисциплини. Филологически факултет. [лат.]
факултетен и факултетски прил. Който се отвася до
факултет. Факултетен съвет.
’ фал и фаул м. 1. спорт. Нарушение на правилата. 2.
прен. разг, Грешка, провинение, гаф. [англ.]
фалага ж. Някогашен дървен уред за стягане ва кра¬
ката при бой с пръчка (в предосвобожденските учи¬
лища). [ар. > тур.]
фаланга ж. 1. Сбит боен ред на старинна тежко въо¬
ръжена пехота. 1. Редица. 3. анат. Всяка от състав¬
ните кости на пръстите у висшите бозайници, [гр.]
фалимент м. остар. Фалит, [ит.]
фалирам нсв. и св., нпрх. 1. Изпадам в несъстоятел¬
ност, правя фалит; банкрутирам. Някои търговци
фалираха. 2. прен. Оказвам се несъстоятелен; про¬
падам. > > Фалирала политика.
фалит м. 1. Изпадане в несъстоятелност, невъзмож¬
ност на физическо или юридическо лице да плаща
задълженията си към своите кредитори; банкрут.
Обявявам фалит. 2. прен. Пропадане, банкрут, [фр.]
фалйческн прил. книж. Който се отнася до боготво-
рене на фал оса. Фалически култ. Фалически игри.
фалос ас. книж. Мъжки полов орган или негово изоб¬
ражение, боготворени у някои народи като символ
на творческа сила, на сътворението в прирюдааа·.
[от гр ]
фалстарт м. спорт. Неправилен старт, обикн. когато
фанатнзйрам 1015
някой от състезателите тръгва, прели да е даден
сигнал, [от англ.]
фалта ж. Вид гънка на дреха, [нем.[
фалц м. 1. спец. Надлъжна правоъгълна вдлъбнатина
по рамката на прозорец, врата и др.; жлеб, дълбей.
2. спец. Съединяване, свързване чрез сгъване (на
тънки метални листове и под.). 3. спорт. Удар по
топката, при който тя получава въртеливо движе¬
ние и изкривена траектория, [нем.]
фалцет м. 1. Неестествено висок тембър на мъжки глас
при пеене или говор. 2. Пеене с такъв глас. [ит.]
фалиов прил. Който се отнася до фалц. Фалцово ренде.
Фащов удар по топката.
фалш м. 1. Измама, лъжа. 2. Неискреност, лицемерие,
[нем. < лат.]
фалшив прил. 1. Неистински, подправен. Фалшив до¬
кумент. 2. Неверен, неточен, неестествен. Фалшива
нота. > > Пее фалшиво. 3, Неискрен, лицемерен,
скрит. Фалшив човек. " *
фалшивост ж. Качество на фалшив,
фалшивя нсв. нпрх. Пея фалшиво,
фалшнфнкат м. книж. Фалшив, подправен документ,
произведение на изкуството и др. [от лат.)
фалшификатор м. и фалшяфикаторка ж. Който вър¬
ши фалшификация. Фалшификатори на пари.
фалшификаторскя прил. Който се отнася до фалшифи¬
катор.	'
фалшификация ж. 1. Подправяне на нещо (подпис,
документ, пари и др.) с цел да мине за истинско,
оригинално; подправка. 2. Подправен предмет, до¬
кумент и др.; фалшификат. 3, Съзнателно изопача¬
ване, подменяне на нещо истинско с лъжливо. Фал¬
шификация па историята. [от лат*.]
фалшифицирам нсв. и св., прх. Правя фалшификат,
върша фалшификация; подправям, изопачавам,
фамилен прил. Който се отнася до фамилия, принад¬
лежи на фамилия; семеен. Фамилен портрет. Фа¬
милно име~ Фамилна къща.
фамилиареи прил. Препалено интимен, доста безцере-
монен. Фамилиареп тон. [лат.]
фамялнДрнича нсв. нпрх. Държа се с някого фамили-
арно, превалено интимно, като към близък,
фамилиарност ж. Качество или проява на фамилна-
реи.	,
фамилия ж. 1. Семейство. 2. Род. Стара фамилия. 3.
[рус.] Наследствено семейно, родово име. Име,
презиме и фамилия. 4. прост. Съпруга, жена.
О Разк&тавяш (разгонвам) фамилията някому
грубо. — наказвам някого тежко, пребивам го.
[лат,]
фамозея прил. Който има лоша или съмнителна сла-
-ва, широко известен с чудновати качества; просло¬
вут. [лат.]
фан (и фен) м. нов. [Страстен, фанатизиран] привър¬
женик, любител, почитател, обожател на някого
или нещо; запалянко. [Шангл.]
фан ара ж* диал. Пара. От котела се вдига фанара.
[рум.)
фанарндти мн. (фанарнот|нн| м.) ист. Влиятелни гър¬
ци, главно духовници от цариградския квартал Фе¬
нер, които се противопоставяли с всички средства
на българското възраждане през XIX в [гр.]
фанарнотски прил. Който ее отнася до фанарноти.
фанатнзарам нсв. и св., прх. Внушавам някому фана-

1016 фанатизиран
тизъм, правя го фанатик. — се нпрх. Ставам фана¬
тик.
фаватнзиран прил. Обзет, обхванат от фанатизъм. Фа-
натизирш^а тълпа.
фапатйзъм м. Силна, страстна и често безсмислена,
необяснима привързаност към определени, обикн.
политически или религиозни вярвания и убеждения,
свързана с омраза и нетърпимост към чуждите мне¬
ния, идеи, убеждения, [лат,}
фанатик м. в фанатична ж. Човек, обладан от фана¬
тизъм. Религиозен фанатик.	-
фанатичен прил. Който се отличава с фанатизъм. Фа¬
натична преданост.
фанела вж. фланела.	*	.
фанблен вж. фланелен.
фавелка вж. фланелка,
фаятазё прил. неизм, разг. За облекло, външен вид —
твърде особен, своеобразен, причудлив, екстрава¬
гантен. [фр.]
фантазен прил. книж. спец. Който се отнася до фан¬
тазия. Фантазии образи. Фантазии представи.
фантазирам нсв. нпрх. Отдавам се на фантазия; меч¬
тая. Наивно възприема света и живота, не мисли, а
фантазира. П.П.Сл,
фантазия ж. 1, Творческо въображение. Чезне песен,
фантазия отпада. П.Р.Сл. Богата фантазия. 2. Из¬
мислица, мечта. Живее с фантазии. 3. Хрумване,
каприз. Стига с тия фантазии! 4. муз. Музикална
. пиеса с импровизационен характер, в свободна
форма, [от гр.}	,
фоптазьбр м. и фантазьбрка ж. 'Който фантазира, жи¬
вее с фантазии; мечтател, несериозен човек,
фантазьбрскн прил. Който се отнася до фантазьор,
фантазьдрство ср. Проява на фантазьор,
фактасмагортчеи прил. Който се отнася до фантасма¬
гория.
фантасмагории ж. Призрачни, фантастични картини и
видения на болезнено разстроено въображение, [гр.}
фантаст м. книж. 1. Човек, който живее с фантазии,
увлича се по фантастични неща; фантазьор. 2. Пи¬
сател или художник, - който създава фантастични
сюжети и образи.	*
фантастика ж. 1. Нещо фантастично, създадени от
въображението образи и представи, 2. Художестве¬
на литература, чиито сюжети и образи са плод на
фантазия, без пряко съответствие с действителност¬
та. Научна фантастика.	.
фантастичен прил. 1, Който се отнася до фантазия и-
фантастика,, създаден ат въображението и изпълнен
с фантазии, измислици; чудноват. Фантастични при¬
казки. Фантастичен роман. 2. Преувеличен до неае-
роятност. Фантастични размери. Фантастични цени.
фантаст ичносг ж. Качество па фантастичен. Фантас¬
тичност на народните приказки..
фанте ср. 1. В карти за игра — вале. 2.-презр. остар.
Полицай, [от ит.}
фантом м. 1. Призрак, привидение. Той беше, невидим,
фантом или сянка. Ваз. > > Партии фантоми. 2.
спец. Учебен модел на част от човешко или живо¬
тинско тяло. [гр. >фр}
фаптбмев прил. Който се отнася до фантом; въобра¬
жаем, мним. О Фантомна болка — усещане за бол¬
ка в областта на несъществуващ след ампутираното
му крайник, орган.	,
фанфара ж. Тръба за тържествени сигнали. |ар. > фр -]
фанфарен Прил. от фанфара. Фанфарни звуци.
фанфарон м. Надут самохвалко. [ар.>фр.}	.
фанфаронство ср, Надуто самохвалство.
фар м. 1. Кула на морски бряг, остров и пр„ която със
светлинни знаци сочи, указва пътя на кораби. 2. Фе¬
нер, лампа с рефлектор на предната част на превозно
средство за осветяване на пътя. Автомобил със зага¬
сени фарове. 3. прен. Светилник. [гр. соб ]
фараби м. Древнеегипетски цар. [гр. <. егип.}
фарабнеки прил. Който се отнася до фараон,
фараш м. 1, прост, Широка лопатка за смет. 2. остар.
жарг. презр. Слугиня, [тур.]
фарватер м. Път за безопасно преминаване на плава¬
телни съдове, обикн. означен по някакъв начин,
[хол.]
фарингит м. спец. Възпалително заболяване на лига¬
вицата на гърлото, глътката, [от гр.}
фбринкс м. спец. Пърло, [гр,}
фарисеи м. 1. Член на религиозна секта в древна
Юдея, която се отличавала с религиозен фанати¬
зъм, строго изпълнение на религиозните предписа¬
ния и показно благочестие. 2. прен. Лицемер,
[свр. > гр.}	*
фарисейски прил. Който се отнася до фарисей. Фари¬
сейско лицемерие.
фарясейсгво ср. 1. събир. Съсловие на фарисеите в
древна Юдея. 2. Фарисейско учение. 3. Качество
или поведение на фарисей (във 2 знач.); лицемерие,
фарисейшнна-	·	.
фариеCЯщяuа ж. Качество или поведение, постъпка на
фарисей (във 2 знач.); лицемерие, фарнсейство.
фармаколог м. и фармаколожка ж, книж. Специалист
по фармакология.
фармакологичен прил. книж, Който се отнася до фар- *
макология. Фармакологичен институт. -
фармаколбгия. еж. книж. Наука за лекарствата и дейс¬
твието им върху организма [гр,} *
фармакопея ж. спец. Официално ръководство, сбор¬
ник от правила и стандарти за. аптекарите с описа¬
ние на начините за приготвяне, запазване и провер- ·
ка на лекарствата, списък на лекарствени вещества
и Др. [гр-}	.
фармасбя(ия] м. прост. Безбожник, безверник, непра¬
вославен; франкмасон. Димитре, не пресягай пред
баба си на софрата, не бъди такъв фармасонин. Ваз.
[фр.>тур.}	■
фармацевт м. и фарманёвтка ж. Специалист по фар¬
мация, който е завършил фармация, фармацевтика;
аптекар.
фармацевтика ж. Фармация, [гр,}
фармацевтичен прил. Който се отнася до фармация,
фармацевтика. Фармацевтичен завод. Фармацев¬
тична^ химия.	.
фармация ж. Съвкупност от науки и практически поз¬
нания за получаване, приготвяне, съхранение и от¬
пускане на лекарства; аптекарство, фармацевтика.
Завършил е фармация, [гр.}
фарс м. 1. книж. Лека шеговита комедия, понякога с .
грубовато и пошло съдържание. 2. Пруба шега. 3.
прен. Нещо по лицемерен и циничен начин нагласе¬
но, скалъпено, [фр.}	*
фарсн нарч. разг. Отлично, безупречно. Научих урока
фарси. [ар. > тур.}	.
фарсов прил. книж. Който се отнася до фарс. Фарсов
спектакъл,
фарфалак м. 1. Играчка пумпал. Върти се като фар-

I
, фалак. 2. разг. прснебр. Малък, дребен човек или
!	малко дете.
■. фярфара м. прост. Празен дърдорко, вятърничав чо-
.	век. [ар. > тур.]	»
фарфор м. книж. Порцелан, [ар. > рус.)
*	фас1 м. Угарка (в 1 знач.), [от лат.]
фас2 м. Лице, лицева страна, част на нешо. [фр.]
фасада ж. 1. Предна страна, лице на страда. 2. прен.
разг. Външен изглед на нещо. 3. жарг. Лице, физи¬
ономия. [фр.]	.
фасаден Прил. от ф а с а д а. Фасадна стена.
фасета ж. спец. 1. Всяка от многото плоски страни
на кристал или на обработен скъпоценен камък. 2.
Всяко от множеството отделни очички, образуващи
окото на някои насекоми и ракообразни, [фр.}
фасеген прил. спец. Който се отнася до фасета. Фа-
сетно око.
фаедв м. 1. Вид, кройка на дреха, форма на шапка,
обуща и др. Моден фасон. 2. рали. разг. Външен
вид, форма. 3. прен. Превземка, превзето държане,
налереност. Остави тия фасони! О Права (прода¬
вам) фасони разг. — държа се превзето и претенци¬
озно;	надувам се. Смачквам фасона н а
някого разг. — правя някой да се засрами,
поставям го в неудобно положение, прекършвам
самочувствието, високомерието на някого, [фр.]
фасонирам нсв. и св., прх, Придавам фасон на шапка,
обуща, дреха.
фасонлня прил. неизм. разг. 1. За дреха, шапка — който
е с хубав фасон. 2. За човек — издокаран, наперен.
фАсонкя яж. фасунга.
фасул м. Боб. Зелен фасул. Фасул яхния. О Прост
(просто) като фасул — много, съвсем прост (прос¬
то). [гр.]
фасулен и фасулев прил. Бобен, бобов. Фасулена чор¬
ба.
фасулкпвец и фасулко м. Прост, ограничен човек,
фасулковщина прил. Качество или проява на фасулко-
вец.
фасулскн прил. разг. Лесен, прост, елементарен. Това
' за него е фасулска работа.
фасунга (и фасонка) ж. Свързано с електрическата ве¬
рига приспособление, в което се поставя, закрепва,
завинтва електрическата крушка, [нем.]
фатАлен прил. Който е от решително, решаващо зна¬
чение; съдбоносен, гибелен. Фатално стечение на
обстоятелствата. Фатална грешка. Фатален срок.
[лат.]	*
фаталнзъм м. книж. Вяра, че всичко в света е предоп¬
ределено от съдбата или от Бога. [лат.]
фаталйст м. и фаталистка ж. Човек, който вярва в
предопределението на съдбата, склонен е към фа-
тализъм, робува на суеверия и предразсъдъци,
фаталистичен и фаталнетически прил. Който се отнася
до фаталнзъм.
фатАлност ж. Качество на фатален.	. .
фаул вж. фал.
фаулйрам нсв. и св., прх. По непозволен начин, с на¬
рушаване на правилата действам срещу противник
(при игра на футбол, баскетбол, хокей и под.), ·
фауна ж. книж, Животински свят, съвкупност от
всички (диви) животни, характерни за дадена об¬
ласт или епоха. Флора и фауна на България, [лат.]
фаша ж. Широка изрезка, ивица от кожа. Кожата се
нарязва на фаши за цървули, [рум.]
фацжзнрам нсв. и св., прх. Налагам, установявам фа¬
шизъм или правя някого фашист.
фейлетонист 1017
фашизнрая прил. Който е възприел фашизма или е
станал фашист.
фашизъм м. Крайно реакционно политическо течение
и форма на управление, която проповядват и осъ¬
ществяват унищожаване на демократичните свобо¬
ди, открито терористична диктатура чрез сливане
на държавното и стопанското ръководство, съчета¬
на с войнствиш национализъм, шовинизъм и раси¬
зъм. Фашизмът се заражда в Италия, [ит.]
фашист м. и фашистка ж. 1. Привърженик иа фашиз¬
ма. 2. Човег с фашистки прояви,
фашистки прил. Който се отнася до фашист н до фа¬
шизъм, който е свързан с фашизъм. Фашистка
власт. Фашистки прояви.
фаянс м. 1. Материал, подобен на порцелан, но със
значително по-ниско качество, от по-долнокачест-
вена глина. 2. събир. Изделия от такъв материал.
Санитарен фаянс. [ит.>фр.]
фаянсов прил. Направен от фаянс. Фаянсови плочки.
Фаянсови изделия.
февруАря м. Вторият месец от годината. Когото го¬
дината е високосна, февруари има 29 дни.
‘ [лат. > нгр.]
февруарски прил. Който се отнася до месец февруари,
който е присъщ на февруари или съществува, става
през февруари. Февруарски студ.
федерален прил. Който представлява федерация или
се отнася до федерация; федеративен. Швейцария, е
федерална държава. Федерално устройство. Федера¬
лен принцип. Федерално правителство, [фр. <лат.]
федералнзъм м. книж. 1. Държавно устройство, осно¬
вано върху принципа на федерацията. 2. Полити¬
ческо течение, което се стреми към установяване на
такова устройство.
федералист м. Привърженик на федерализма.
федеративен прил, Който се отнася до федерация1; фе¬
дерален, Федеративно правителство. Федеративна
република,
федерация1 ж. 1. полит. Държава, която се състои от от¬
делни, относително самостоятелни държави или щато¬
ве, ио с единно правителство, решаващо въпросите на
външните работи, отбраната и др, 2. Съюз на отделни
организации. Спортна федерация, [фр. < лат.]
федерация2 ж. техн. [Приспособление за] еластично,
пружиниращо окачване копелетата на автомобили
и др; превозни средства за смекчаване силата на
удари, тласъци и под. [нем.]
фёдербад м. Спортна игра, подобна на бадминтон.
[нем.]
федеркрам нсв. прх. Правя федерация, обединявам във
федерация; съюзявам. — се нпрх. За отделни области,
републики, щатове — обединявам се във федерация,
фееричен прил. книж. Който е като във феерия; въл¬
шебен, приказен. Феерично осветление.
феерия ж. книж. 1. Театрално представление с при¬
казен сюжет, с разкошни декорации и костюми. 2.
прен. Вълшебно зрелище, [фр.]
фейлетИв м. Кратко литературно-публицистично про¬
изведение на злободневна тема, със сатирично-ху¬
мористичен характер; [фр.]
фейлетонен прил, Свойствен на фейлетои. Фейлетопен
характер. Фейлетонен стил.
фейлетовист м. и фейлетонИстка ж. Автор на фейле¬
тони.

1018 фекален .
фекАлен прил. спец. Който се отнася до фекалии.
О Фекалии води 1— отпадъчни води в населените
места, които се отвеждат чрез канализация.
фекАлин мн. спец. Изпражнения, екскременти. [от
лат.]
фелдмаршал м. Най-висок военен чин (в някои ар¬
мии). [нем. > рус.]
( фелдмаршалски прил. Който се отнася до фелдмар¬
шал. Фелдмаршалски жезъл.
фелдфебел м. остар. Старшина в пехотата или арти¬
лерията. Ротен фелдфебел. [нем. > рус.]
фелдфебелски прил. 1. Който се отнася до фелдфебел.
2. прен. Груб, малокултурен. *
. фелдшер м. Лице със средно или полувисше медицин¬
ско образование, помощник-лекар. Ветеринарен
фелдшер, [нем. > рус.)
фелдшерски прил. Който се отнася до фелдшер.
фйлдшпати мн. (фёлдшпат м.) спец. Широко разпрос¬
транени скалообразуващи минерали с приложение
в строителството, в керамичната промишленост и
др. [нем.]	,
феминнзДцня ж. книж. 1. Развитие на женски вторич¬
ни полови белези у индивиди от мъжки пол. 2. Уве¬
личаване на броя или засилване на ролята и влия¬
нието на жените в дадена област или в обществото
като цяло. [от лат.]
феминкзйрям нсв. и се., прх. Налагам, причинявам,
осъществявам феминизация, — се нпрх. Търпя, под¬
лагам се на феминизация.
феминизъм м. книж. Идейно течение или политическо
движение, борба за равни права на жените с мъже¬
те. [лат.]
фемиийст м. и феминистка ж. Привърженик, привър¬
женичка на феминизма.
феминистичен, феммниетйчески и феминистки прил.
Който се отнася до феминист и феминизъм. Феми¬
нистично списание. Феминистки проблеми.
фен еж. ф а н.
фенер м. Уред, прибор за осветление във вид на кутия
със стъклени стени, в която се поставя свещ, лампа
и др. Ветроупорен фенер. Газен фенер. [гр. >тур.]
фенерче ср. 1. Умал. от ф е н е р. 2. Преносим ръчен
осветителен прибор с електрически батерии,
феникс м. книж. Баснословна, митична птица, която
в предсмъртния си час, на 500-годишна възраст, са¬
ма се изгаряла и отново се възраждала от пепелта
си. Фениксът е символ на вечно обновяване, възраж¬
дане. [лат. <гр.< ?егип.]
феномен м, книж. 1. Явление. 2. В идеалистическата
философия — субективен факт на съзнанието, кой¬
то не е отражение на обективната реалност, 3. Ряд¬
ко, изключително явление, [гр.]
феноменален прил. Изключителен, рядък, необикно¬
вен. Феноменална памет.
февомеяйлиост ж. книж. Качество на феноменален,
феноменшлйзъм м. книж. Субективноидеалистическо
философско учение, което признава единствено ре¬
алността на фактите на съзнанието, *
фено'гна м. Съвкупност от всички признаци и свойст¬
ва на организма, формирали се в процеса на инди¬
видуалното му развитие. Срв. генотип.
феод м. книж. Наследствено землено владение на фе¬
одал; лен. [лат.]
феодал м. Голям земевладелец през епохата на фео¬
дализма, който е разполагал с труда на крепостни¬
те селяни.
феодален прил. Който принадлежи на феодала или се
отнася до феодал. Феодално владение. Феодална сис¬
тема.
феодализъм м. Средновековен обществен строй, при
който земевладелците разполагали с труда на лич¬
но и поземлено зависимите от тях селяни, [лат.]
фередже ср. 1. Широка кадънска дреха или наметало
през главата. 2. Кадьнско було, яшмах. [ар>тур.]
ферибот м. Плаващо съоръжение за пренасяне на вла¬
кове и други товари през голяма река, проток, езе¬
ро и др. [англ.]
ф?рябόт?я Прил. от ф е р и б о т. Фериботна връзка.
ферйт м. спец. 1. Структурна съставна част на желез¬
ни сплави, представляваща твърд разтвор на въг¬
лерод и други елементи, 2. мн. Химични съедине¬
ния на окисите на редица метали с железния окис,
които са типични феромагнити и диелектрици или
полупроводници, [от лат.]
феритен Прил, от ф е р и т. Феритна антена.
ферма ж. 1. Г олямо частно земеделско стопанство. 2.
Стопанско предприятие, което се занимава с жи¬
вотновъдство. Кооперативна ферма. Птицевъдна
ферма, [фр.]	-
фермйн м. 1. ист. Султански указ, писмена султанска
заповед. 2. прен. разг. Дълъг, обширен текст (за из¬
казване, писмо и др.). [перс. > тур.]
фермент еж. ферменти.
ферменгациàя?я прил. Който се отнася до фермента¬
ция. Ферментационен процес.
ферментация ж. 1. Биохимичен процес, при който
сложни органични вещества, съединения се разла¬
гат на по-прости под влияние на ферменти. Оцетна
ферментация. 2. Врене, гашене.
ферменти мн. (фермент м.) книж. Органически вещес¬
тва, катализатори, които предизвикват фермента¬
ция; ензими, [лат.]	.
ферментирам нсв. и се., нпрх. Съм, намирам се в със¬
тояние на ферментация; вря, кипя.	.
фермер м. Притежател или наемател на ферма (в 1
знач.). [от англ.]	,
фермерски прил. Който се отнася до ферма в до фер¬
мер.
фёрмерство ср. 1. Занятие, работа на фермер. 2. събир.
Съсловие на фермери.
феро- Съставна част на сложни думи със значение
„който се отнася до желязо, свързан с желязо“,
напр.: феромагнитен, феросплави и под. [от лат.]
♦ феромшяетйзъм м. спец. Съвкупност от свойствата на
^ромагнитите.
ферсма^итен прил. спец. Който се отнася до, който е
присъщ на ферсмагяити. Феромагнитни вещества.
феромагнити мн. (феромапшт м.) спец. Вещества, кои-
1 то притежават самопроизволна намагнятеност, ко¬
ито лесно се намагнитват. Желязото и стоманата
са типични феромагнити,
феросплави мн. (феросплйв ж.) спец. Сплав на желя¬
зото с друг елемент.
фес м. Вид мъжка шапка с форма на пресечен конус,
обикн. червена и с пискюл, разпространена в Тур¬
ция и някои страни на Близкия изток и Северна
Африка. Интересът клати феса. Поел, [от геогр.
соб.)
фестивал м. Периодическо празненство, придружено
с преглед на някое изкуство. Младежки фестивал.
Филмов фестивал, {лат.]

фестивален Прил. от ф е с т и вал. Фестивална
програма. Фестивална зала.
фестбн м, спец. Дъговидна шевица или . украса на жен¬
ска дреха, завеса, сграда и др, [ит. >фр,]
фестоннрам нсв. и св., прх. Украсявам с фестон.
фетНш м, книж. 1. Материален обект, предмет, който
според вярващите притежава магическа, чудодейна
сила. 2. прен. Нещо, което е обект на сляпо прек¬
лонение, на прекадено, ненормално голямо внима¬
ние. Парите са неговият фетиш, [фр.]
фетишизирам нсв. и св., прх. Превръщам нещо във фе¬
тиш, отнасям се като към фетнш. Мнозина фети¬
шизират парите.
фетишизъм м. книж. 1. Религиозно преклонение, вяра
във фетиши. 2. Прекадено голямо внимание, ненор¬
мална привързаност към нещо. 3. Извратено, не¬
нормално полово влечение към неодушевен пред¬
мет или към отделна част от тялото.
фетишист м. и фелишитка ж. книж. Лице, което има
фетиши, което проявява фетишизъм,
фехтовалеи прил. Който се отнася до фехтовка. Фех-
товална пътека.
фехтдвка ж. [Спортна] борба, двубой с шпага, рапи¬
ра, сабя по определени правила, [по рус. < нем.]
фехтбвчик еж. ф е х т у в а ч.
фехтувам [се] нсв. нпрх, Бия се, участвам в (спортна)
борба, двубой с шпага, рапира, сабя. [рус. < нем.]
фехтувач и фехтбвчнк м. Лице, което се фехтува.
фея ж. книж. 1. Приказно същество с вълшебна сила
на магьосница и с образ на самодива или русалка.
2, прен. Омайна хубавица, [фр.]
фнДско ср. книж. Несполука, неуспех, провал. Пре¬
търпя фиаско, [ит.]
фиба ж. Щипка за прихващане на коса. [лат.]
фйбра ж. книж. 1, Клетъчно влакно, мускулна или
нервна нишка. 2. Нишка, влагано. ' 3. прен. Нещо
много тънко, нежно, [лат.]
фигард ср. Къса горна дреха без ръкави, обикн. пле¬
тена. [от фр. соб.]
фйгура ж. 1. Външно очертание, външен вид на пред¬
мет; образ. 2. Стилизирано изображение на пред¬
мет, животно или растение в книга, тъкан, плетиво
и др. 3. Външно очертание на формите, тялото на
човек; телосложение. Тя има стройна фигура* 4.
Скулптурно, обемно изображение на човек, живот¬
но и др. Восъчни фигури. Шахматни фигури. 5. Чер¬
теж, таблица, схема, рисунка в книга. 6. Положе¬
ние, което заема, или линията, която описва някой
или нещо при дадено движение (танц, гимнастичес¬
ко упражнение, полет във въздуха и др.). Самоле¬
тът прави сложни фигури. 7. лит. Речев обрат, съз¬
нателно отклонение от обичайния синтактичен
строеж на речта за постигане на по-голяма изрази¬
телност. Стилистични фигури. 8. Човек като носи¬
тел на определени социални или личностни качест¬
ва, свойства. Крупна политическа фигура.
Централна фигура в романа. 9. спец. Подравнена по¬
дадени размери и форма купчина от пясък, чакъл и
др. О Етимологична* фигура, [лат.]
фигурйлен прил, книж. 1. Който се отнася до фигура,
свързан е с фигура (в 1 и 2 знач.). 2. рядко. Фигу¬
ративен, образен, иносказателен, [от лат.]
фигурйит м. и фнгурангка ж. 1. Актьор, който играе
роля без думи; статист. 2. прен. Човек, който заема
някакво място, пост, позиция, но е напълно без¬
деен.
фигуративен прил. книж. Образен, преносен, иноска-
фйжултура 1019
зателеи. Във фигуративен смисъл. Фигуративен из¬
раз.
фкгуразтюяост ж. книж. Качество на фигуративен
фигурен Прил. отфигура. О Фигурно пързаляте
—	вид спорт; пързаляне с кънки с изпълнение на
различни фигури.
фшурирам нсв. нпрх, Намирам се, налице съм. Фигу¬
рирам в списъка на поканегште.
фигурист м. и фигуристка ж. спорт. Спортист, който
се занимава с фигурно пързаляне.
фиданка ж. 1, Младо дръвче, особено овощно. 2. Из¬
дънка, израстък от по-голямо дърво. [ηχ>τγιχ]
фидё ср. Вид тънки макаронени изделия. Супа с фиде.
[тур-]	-
фндейзъм м. книж, Идеалистическо учение, възглед,
който утвърждава предимството на вярата над зна¬
нието, ограничава мирогледното" значение на нау¬
ката. [фр.]
фйев Прил. от ф и й
фйззарйдка ж. [Утринна] гимнастика за ободряване,
освежаване; зарядка, ведрина,
фнзйк м. и фнзйчка ж. Учен, специалист по физика,
фйзнка ж. 1. Наука за общите свойства и строеж на
материята и за основните форми на нейните дви¬
жения. Теоретична физика. Приложна физика. Фи¬
зика на твърдото тяло. Учебник па физика. 1.
прен. Човешко тяло. Здрава физика, [гр.]
фнзнолбг м. Специалист по физиология,
физиологичен и физиологически прил. Който се отнася
до физиология. Физиологични процеси.
физнолбгнн ж, Наука за жизнената дейност на орга¬
низмите, за явлениятаи процесите в органите, тъ¬
каните, клетките и техните елементи. Физиология на
дишането, [гр.]
физнонймнка ж. книж. Учение или изкуство за опре¬
деляне, разкриване свойствата на личността, харак¬
тера на човека по чертите на лицето, [гр.]
фнзнономйст м. и фнзнономйстка ж. Човек, който лес¬
но запомня физиономии. Добър физиономист. '
физиономия ж. 1. Човешко лице или определен израз
на лицето. Болезнена физиономия. 2. прен. Индиви¬
дуален облик на нещо; индивидуалност. Класът
още не е придобил собствена физиономия. Физионо¬
мия на писател. О Правя физиономии — придавам
някакъв израз на лицето си, изразявам недоволст¬
во, отвращение и лр. [гр.]
физиотерапия ж. книж. Лечение, лекуване чрез външ¬
ни естествени или изкуствени физически фактори
(вода, топлина, въздух, електричество а др - ), [гр- ]
фнзйческн и физйчен прил. 1. Който се отнася до фи¬
зика. Физически опити. 2. Свързан с процесите и яв¬
ленията, които са предмет на физиката. Физически
свойства на телата. Физични закоНи. 3. прен. Който
се отнася до дейността на мускулите у човека и жи¬
вотните; телесен. Физическо възпитание. Физически
труд. Физическа умора. 4. Който се отнася до тя¬
лото и живота на живите същества. Физическо из¬
требление. Физическа близост. О Физическо лнде
—	човек като носител на права и задължения, стра¬
на в правни взаимоотношения. Физическо поле*.
фнзйчка вж. физик.
фйзкултура ж. Физически упражнения и спортни за¬
нимания за развитие и усъвършенстване на човеш¬
кото тяло. Занимавам се с физкултура.

1020 физкултурен
физкултурен прил. Който се отнася до физкултура.
Физкумпуреп. салон. Физкултурни занимания.
фИзкултурник м. и фИзкултурничка ж. Човек, който
се занимава с физкултура; спортист,
фий м. Растение от семейство бобови, което се отг¬
лежда като храна за добитъка, Уйна яайуа; глуши¬
на, уров, [от лат.]	,
фикс неизм. прил. Само в съчет. идея фикс или като
съставна част на сложна дума фйке-идея — натрап-
лява, залегнала дълбоко в съзнанието неправилна
' и обикн. неподвластна на разумни доводи мисъл,
идея. [фр.]
фикс£ж м. спец. 1. Фиксиране, закрепване, придаване
трайност на нещо. 2. Във фотографията — хими¬
чески състав, разтвор, чрез който проявена фотог¬
рафска снимка се фиксира, прави се устойчива на
действието на светлината. 3. Фиксатив, [фр.]	*
ь фикеатмв м. спец. Спиртен или етерен разтвор на без¬
цветна смола, с който се покриват рисунки с молив
или креда за предпазване от повреда, [фр.]
фиксирам нсе. и св., прх. 1. Закрепвам нещо здраво, ’
в определено положение. 2. Определям, посочвам
точно. Фиксирам дата. > > Фиксират иени. 3.
прен. Гледам някого втренчено, продължително.
Оня непознат отсреща ме фиксира. 4. спец. Във фо¬
тографията — обработвам с фиксаж, 5. спец. Пок¬
ривам рисунка, картина с фиксатив, фиксаж, [от
фр.]
фиктивен прил. кииж. Измислен, неистински. Фиктив¬
ни числа. Фиктивен адрес, [фр.]
фиктнвиост ж. Качество на фиктивен.
фикус м. Декоративно стайно растение с широки
овални листа, Р!сия е1аяЦса. [лат.]
фикция ж. книж. Нещо измислено, въображаемо, не¬
съществуващо в действителност, [лат.]
фил- (фило-) и -фнл Съставна част на сложни думи
със значение „който обича някого или нещо, има
склонност, влечение към нещо*, напр.: филантроп,
филателия, философия, библиофил, славянофил и ·
под, Прот. ф о б-. [от гр.]
филанкиши и филянкшш1и|та] м. прост. Еди-кон си,
някой се (човек). Казал бил филанкиши и вие му вяр¬
вате. Ще се оплачат на фияанкишията. [ар. > тур.]
филантрби м. книж. Човеколюбец, благодетел. [гр.]
филантропичен и филянтропичecки прил. книж. Който
се отнася до филантропия; човеколюбив,
филантропия ж. книж. Човеколюбие, благотворител¬
ност. [гр.]
филантропски прил. книж. Който се отнася до филан¬
. троп. Филантропска дейност.
филателен прил. Който се отнася до филателия. Фи¬
лателна изложба.	.
филатслйст м. и филятелйстка ж. книж. Които се за¬
нимава с филателия; марколюбител, маркосъбирач.
филателия ж. спец. Събиране и подреждане на по¬
щенски марки. [гр.]
фнлджаи м. нар. Чаша за кафе. [ар. > тур.]
филе ср. 1. Крехко месо от двете страни на гръбнака
на животно; рибица. 2. Завеса от запълвана с плет¬
ка едра мрежа, [фр.]
филиал м. Клон от голямо учреждение. Филиал на
Народния театър. [лат.]
филигран м. спец. 1, [Ювелирна технйка за изработ¬
ване на] фини изделия за украса от тънка златна,
сребърна или медна нишка, наподобяващи дантела.
2.	Воден знак на хартия, [ит.]
филигранен прил. спец. 1. Който се отнася до филиг¬
ран, изработен с филигран. Фидиграшш изделия. 2.
прен. Който се отличава с тънка, фина изработка,
с изпипване на най-малките подробности,
фнлйз м. 1. Млад израстък на дърво, лоза и под. 2.
Мустачета на лоза, бобови · растен и я я др.
[гр. > тур.]
филиална ж. книж. Гневна изобличителна реч срешу
някого, [от гр. соб.] .
филнстер м. книж. Самодоволен и ограничен човек с
еснафски кръгозор и .» лицемерно поведение.
[нем.<свр.]
филистерски прил. книж. Който се отнася до филис¬
тер; еснафски. Филистерски морал.
фнлнстерство ср. книж. Проява или държане на фи¬
листер; еснафщина.
филия ж. Широк тънък резен хляб. Намазах на деца¬
та по една филия с масло. [ф· >тур.]'
-филии, - филство Съставна част на сложни думи със
значение „склонност, разположение, любов към не¬
що“, напр.: библиофилство, русофилство, хемофи¬
лия и под. Прот. -ф о б и я. [от гр.]
филм м. 1. Тънка целулоидна лента със светлочувст¬
вителен пласт за фотографски и кинематографски
снимки. 2. Произведение на киноизкуството. Игра¬
лен филм. Документален филм. Интересен филм.
Късометражен филм. 3. Отделно копие от такова
произведение, [англ.]
филмирам нсв. й св> прх. Снимам нещо на кинолента,
представям нещо във вид на филм. Филмирам ро¬
ман.
филмов прил. Който се отнася до филм, до кино. Фил¬
мова лента. Филмов артист.
филмотека ж. книж. 1. Сбирка от филми. 2. Място,
помещение, където се пази такава сбирка. [от
филм + -тека]	,
филмотечен прил. книж. Кой* се отнася до филмр-
тека. Филмотечна кино.
фнло- вж. фил-.	’
филоген&а ж. спец. Еволюция, историческо развитие
на всеки отделен животински или растителен вид, ‘
организъм. Срв. онтогенеза, [от гр.]
фнлогенетйчен прил. спец. Който се отнася до филоге- -
неза,	*	'
филодендрон м. Декоративно растение с много едри, 1
надупчени като шевица листа, РН^^^^бепфгоп
реНиъшп. [гр.]	·
филонсèра ж. Дребно насекомо, което наранява ко¬
ренчетата на лозата и я изсушава, Рйуйохсга '
¥а$1аМх. [от гр.]	, <
филолог м. и филоложка ж. Специалист в областта *
на филологията.	<	;
филологически и (рядко) филологичен прил. Който се *
отнася до филология. Филологически факултет. '
филология ж. Област от знанието, сбор от науки, ко- *
ито изучават езика и литературата, а въз основа на j
тях и историята и същността на духовната култура
на дадено общество, [гр.]	‘
фнлолбжна вж. филолог.	,
филоложки прил. Филологически. Филоложки изелед- ■
вания.	4
философ м. 1, Който се занимава с философия, които :
разработва основни мирогледни въпроси; мисли¬
тел. 2. прен. Човек, който се ръководи от разума,
който сс отнася спокойно и разсъдително към не- ,
г
щата от живота; мъдрец, 3, ирон. Човек, който
много умува, (гр.]
философия ж. 1. Наука за най-общите закони в раз¬
витието на природата, човешкото общество и мис¬
ленето. Материалистична философия. 2. Теорети¬
чески принципи, методологични основи на дадена
наука. Философия на правото, 3. разг. Сбор, систе¬
ма от възгледи, схващания за света, за явленията в
живота. Всеки си има своя философия. 4. разг. Зна¬
ние, мъдрост, умение. Голяма философия! Не е го¬
ляма философия, (гр.]	*
философски прил. Който се ■ отнася до философ и до
философия. Философска мисъл. Философски поглед.
О Философски камък — в представите на алхими¬
ците; въображаемо вещество, което можело да
превръща всички метали в злато, да лекува болести
и пр.
филос0фст|ву|вям нсв. нпрх. Разсъждавам върху важни
въпроси и отвлечени проблеми, обикн. без необхо¬
димата компетентност и без полза; мъдрувам, уму¬
вам. Стига си философствал!
филтрат м. спец. Течност или газ, преминали през
филтър, продукт на филтриране,
филтрация ж. спец. Филтриране, филтруване,
филтрирам и фклтр^вам нсв. и св., прх. Прецеждам,
прекарвам нещо през филтър.
фШггьр м. 1. Уред, приспособление, пореста преграда
за прецеждане на флуид (течност или газ) и задър¬
жане на носените от него твърди частици. Цигари
с филтър. Филтър за противогаз. 2. Прибор, уст¬
ройство за спиране, задържане на определени лъчи,
звуци, електромагнитни вълни. 3. Всяко приспособ¬
ление, устройство, помещение и др,, през което не¬
що се пропуска, за да се задържи, отдели някаква
негова (вредна) част, съставка. Болничен филтър.
[фр.]
филтърен прил. Който се отнася до филтър. Филтърна
хартия.	г
филхярмонйчен прил. Който се отнася до филхармо¬
ния. Филхармоничен концерт.
филхармдния ж. 1, Голям симфоничен оркестър. 2.
Учреждение, организация с оркестър за пропаган¬
диране на музикалното изкуство чрез образцови
’ концерти, (от гр. + лат.]
филц м. спец. Фина шгьст за шапки и др.; кече. [нем,]
филцов прил. спец. Направен от филц. Филцова шапка.
фин1 прил. 1. Хубав, тънък, деликатен, чувствителен,
нежен. Фина материя. Фини обноски. Фини напитки.
2. като същ. фйно ср. Мазилка за стена от вар и
най-ситен пясък. О Фина механика — производст¬
во, изработване или ремонт на фини, точни инст¬
рументи, уреди, механизми, (фр.]
фин2 еж. фини.
финал м. 1. Завършък, заключение, край. 2. Заключи¬
телна част на сложно музикално произведение. 3.
Заключителна, последна част на дадено състезание,
в която се определя крайният победител. Тези два
отбора ще се срещнат и на финала. 4. спорт. Пос¬
ледна, крайна част на спортно състезание по бяга¬
не, надбягване; финиш. 5. спорт. Край на разстоя¬
нието, по което се провежда такова състезание,
означен с линия или по друг начин; финиш, [лат.]
финален прил. Който е свързан с финал; заключите¬
лен. Финална линия. Финален акорд. Финален мач.
финалист м. Участник във финал,
финОнси мн. 1. Пари, парични средства въз владение,
разпореждане на държава, предприятие, колектив
фирма 1021
или отделно лице. 2. спец. Парични отношения, ко¬
ито възникват в разностранната дейност на държа¬
вата, във връзка с набиране на необходимите и
средства и тяхното изразходване. Министър на фи¬
нансите. (фр.]
финансирам нсв. и св.. прх. Отпускам, предоставям ня¬
кому парични средства, влагам парични средства в
нещо. Кой финансира това предприятие?
финансист м. и фнюшсйсгка ж. 1. Специалист по фи¬
нанси в финансова наука. 2. Лице, което осъщест¬
вява крупни финансови операции, собственик на
финансов капитал.
финансов прил. Който се отнася до финанси. Финансо¬
ва наука. Финансово управление. О Финансов кш-
тал — който се образува от срастване на банковия
с промишления капитал,
финес м. Изтънченост, изящество, (фр.]
фини мн. (фмн м. и фннка ж.) Народност, съставлява¬
ща основното население на Финландия; финландци,
финикиец м. Лице от основното население или граж¬
данин на древна Финикия. (гр.]
финикийски прил. Който се отнася до Финикия и до
финикиец. Финикийско писмо. О Финикийски знаци
— банкноти.
фннйков прил. <> Филипова палма — палма, която
ражда фурми, (от геогр, соб.]
фйниш м. Финал (в 3 — 5 знач.). Стигам пръв на фи¬
ниша. (англ.]
финиширам нсв. и се., нпрх. Стигам на финиша. Фини¬
ширах пръв.
финия вж. фини.	f
финландец м. и финляндка ж. Човек от основното на¬
селение на Финландия, гражданин на Финландия;
фин, финха.
финландски прил. Който се отнася до Финландия и до
финландец; фински.
фйнски прил. Който се отнася до фини; финландски.
Фински език. О Фински нож — къс нож с дебело
острие, носен в ножница.
фият м. спорт. При игра на футбол, баскетбол —
лъжливо движение с тяло, насочващо противника в
невярна, погрешна посока, (от ит]
финтнрам нсв. и св. 1. нпрх. Правя финт. 2. прх. Под¬
веждам противника, насочвам го чрез финт в не-
вярна посока.
финтнфлюшка ж. разг. 1, Дребно украшение, обикн.
към женски тоалет. Сложила си на косата разни
финтифлюшки. 2. пренебр, Дребна, незначителна
вещ; дреболия, (ит. > рус.]	-
фнитов прил. Който се отнася до финт.
фнорд м. книж. Тесен, дълъг и дълбок морски залив
със стръмни скалисти брегове, (норв.]
фнбрдов Прил.. от ф и о р д.
фира ж. Намаление, загуба от теглото или обема на
стока поради изпарение, неизбежно разпиляване,
отстраняване на негодното за употреба и др. (нгр.]
фйркам нсв. прх. жарг. прост. 1. Гоня. 2. Пия, пиян¬
ствам.
фйрма ж. 1, Търговско или промишлено предприя¬
тие, производител на продукти или услуги, разпо¬
лагащ с определена производствена и финансова
самостоятелност. Чуждестранна фирма. 2. Име,
наименование, под което такова предприятие е из¬
вестно или регистрирано. 3. Надпис, табела с най-

1022 фирмен	,
* менованието на предприятие, учреждение, кабинет,
лаборатория и т.н. 4, прен. разг. Звание, титла. Са¬
мо фирмата му е голяма. [ит.]
фйрмен прил. Който се отнася до фирма. Фирмено
право. Фирмен знак.. 4	'
фирмошксец м. График, който рисува фирми и надпи¬
си.
фйря нсв. прх. прост. Гоня, преследвам.
фнск м. спец. Държавно съкровище; хазна, [лат.]
фнск Ален прил. спец. Който се отнася до фиск, до
всички данъци, такси, дългове и под. [лат.]
_ фистДа м, нар. Фустан. [ит.>тур.]
фнстанлък м. Вид памучна материя за женски рокли,
фистула ж. мед. Патологичен или изкуствен гноен
■ проход, канал, който свързва телесен орган с по¬
върхността на тялото или с друг негов орган. Зьб
с фистула,. [лат.]
фитйл м. 1. Памучна връв или ивица, с ' която гори
свещ, лампа, кандило и др. 2. Специална връв или
напълнена с възпламенително вещество тясна тръ¬
бичка за провеждане на огън до взривно устройст¬
во, за подпалваната взривове. Бикфордов фитил.
3. Връвчица или усукана марля за изтегляне на
гной от рана. О Пускам фитили някому —
подбуждам, подстрекавам, [ар. > тур.]
фитилджйя м. и фитнлджикка ж. разг. Човек, който
(обича да) пуска фитили; подстрекател, интригант.
фнтнш и мн. (фнгинг м.) техн. Общо название на раз¬
лични видове части за свързване, съединяване на
тръби, кабели и др. помежду им или със съответ¬
ните инсталации. Кабелни фитинги. [англ.]
фито- Съставна част на сложни думи със значение
„който има отношение, връзка с растенията“,
напр.: фитопатологип, фитотерапия, фитонциды и
др. [гр .]
фитонциди мн. (фнтошщд м.) биол. хим. Биологически
активни летливи вещества, които се отделят от вис¬
шите растения и убиват или потискат развитието
на микроорганизмите, [от гр. + лат.]
фитопатология ж. спец. Наука за болестите на расте¬
нията. [гр.]
фитотерапия ж. книж. Лекуване с растения, с билки;
. билколечение, [гр.]
фйчвим нсв., фйчна св. прх. прост. Фичкам веднъж или
поединично.
фйчкам нсв. прх. прост. Хвърлям силно и напосоки;
захвърлям,
фиш м. 1. Книжно или картонено правоъгълно листче
с различни сведения, данни, обнкн. като част от ка¬
талог или картотека, за съставяне, изработване на
списък, речник и пр. 2. Листче, формуляр, в който
се вписват по установен ред определени данни, све¬
дения. Фиш за работната заплата. 3. Формуляр за
попълване при участие в (спортен) тотализатор.
Попълних си фиша за тотото, [фр.]
фншек м. 1, Метална или картонена гилза за патрон.
2. Наредени като стълбче и увити в хартия монети,
[тур·]
фншнрам нсв. и св., прх. Залисвам някакъв текст, думи
или други данни, сведения на фишове,
флаг м. Знаме. Държавен флаг. [англ.]
флагман м. 1, Командващ голямо съединение военни
кораби. 2. Корабът, на който се намира командва¬
щият и неговият флар [хол.]
флагмански Прил. от ф л а г м а н. Флагмански ко¬
раб.
флаграиген прил. книж. Явен, очевиден, нагъл, [от
лат.]
флАгче ср, Умал. от ф л а г; малък флаг. Триъгълно
флагче.
флАйтокс м. 1. Течност, препарат за унищожаване на
вредни насекоми, главно мухи, дървеници и под. 2.
Уред, помпа за разпръскване на такава течност.
[англ.+ гр.]
флакйн м. спец. Малък (стъклен) съд, обикн. за пар¬
фюм. [фр.]	'
фламандски прил. Който се отнася до фламандци н
до областта Фландрия. Фламандски език. Фламанд¬
ска живопис.
фламандци мн. (фламАндец м. и фламАвдка ж.) На¬
родност, населяваща областта Фландрия в северо¬
западна Европа, включваща част от северна Фран¬
ция и западна Белгия.
фламинго ср. книж. Водна лтйца с нежно розови пе¬
ра, дълга шия и дълги крака, РЬоетсор1еги5, [исп .]
фланг м. Страничен край на боен строй или на бойно
разположение. Ляв фланг. [фр. >рус.]
флангов и [рус.) фланговй прил. Който се отнася до
фланг. Флангов удар.	-
фланела и (прост.) фан&ла ж. 1. Мека трикотажна
или тъкала материя за долни дрехи. 2. Дреха от та¬
кава материя. Долна фланела. 3. Плетена вълнена
дреха, [фр.]
флан&леи и (прост.) фанелен прил. Напразен от фла¬
нела (в I знач.). Фланелено белъо.	*
фланелка и (прост.) фанелка ж. Дреха от трико,
обикн. долна, без ръкави или с къси ръкави,
фланец м. техн. Метален диск за свързване, съединя¬
ване на тръби, валове и под., който има един сре¬
дищен отвор и няколко странични, равномерно
разположени отвори за свързващите болтове, [от
нем.]
фланторам нее-: и св., прх. Обстрелвам противник от¬
към фланговете, [фр.]
флебит м. мед. Възпаление и запушване на вените;
тромбофлебит. [гр.]
флегма ж. 1. книж. Прекадено хладнокръвие, липса
на чувствителност и пъргавина; бавност, трома-
вост, студенина. 2. прен. разг. Хладен, нечувствите¬
лен шш бавен, неподвижен човек, [гр.]
флегматнк м. и флегматйчка ж. Флегматичен човек,
флегматичен прил. Който (по темперамент) е бавен,
неподвижен и винаги спокоен, не се поддава лесно
на чувства; студен, безразличен. Обикновено флег¬
матичен, учителят пламваше, щом заговореше за
Русия. Ваз.
флегматйчност ж. Качество на флегматичен,
флёйта ж. Дървен духов музикален инструмент във
вид на къса тръба с отвари и клапй. [ит. > рус.]
флейтист м. и флейтйстка ж. Музикант, който свири
на флейта.
флекейвен вж. флекти внн.‘
флексия ж. грам. Окончание, [лат.]
флективен и флекейвен прил. грам. Който има флек¬
сия, осъществява се чрез флексия. Флекеивен език.
флягорна ж.. Меден духов музикален инструмент с
мека и изразителна звучност, [от ит.]
флирт м. Любовна игра, кокетираме, задаване, ухаж¬
ване. Лек флирт. [?рус. < нем. < англ. < фр.]
флирта джия м. и флнртаджннка ж. разг. Човек, който
(има склонност да) флиртува.	.

флиртувам нсв. нпрх. Правя флирт с някого, задявам
сс, кокетирам, ухажвам.
флобер м. и флбберка ж. Малокалибрено оръжие
(пистолет или пушка) за стрелба по дребни птици
или за упражняване, [от фр. соб»}
флокс м. бот. Високо градинско цвете с кичести цве¬
тове, Пох рапюи1а1а. [гр.]
фломйстер (и флумастер) м. Вид писалка, химикалка
с писец от пресована пореста материя с различна
дебелина, [от англ. търг. марка]
фжбра ж. книж. Растителен свят, всички растения в
дадена местност, област, страна или епоха; расти¬
телност. Флора на България, [лат.]	·
флот м. и флота ж. Съвкупност от военни или тър¬
говски кораби на една държава, с определено пред¬
назначение или свързани с определен район. Воен¬
номорски флот. Търговска флота. О Въздушен
флот — авиация, [рус., фр., нем. < хол.]
флотацидвен прил. спец. Който се отнася до флотация.
Флотационна фабрика.
флотАция ж. спец. Начин на обогатяване на руда, въг¬
лища и др. чрез промиване за отстраняване на
скалните и др. ненужни примеси, [англ,, нем.]
флотилия ж. 1. Част от военноморски флот, група от
неголеми военни кораби (по дадена река, езеро,
затворено море). 2. Отред, група от кораби, плава¬
телни съдове. Китоловна флотилия. [рус. <исп.,
Фр·]
флдтекя прил. Който се отнася до флота, Флотски
офицер.
флуид м. 1. спец. Общо название на течностите и га¬
зовете, имащи определени общи свойства, като теч¬
ливост и склонност да приемат формата на съда, в
„ който се намират. 2. книж. В представите на спи-
ритистите — невидима сила, „психически ток“, кой¬
то уж се излъчва от човека, [от лат.]
флуйден прил. книж. Който се отнася до флуид, Флу¬
идно течение.
флуйдяост ж. книж. Качество на флуиден; течливост,
флумастер вж, фломастер.
флуор ai. хим. Химически елемент F — жълтозелени-
кав отровен газ с остра миризма, [лат,]
флуорен Прил. от ф л у о р. Флуорни съединения.
флуоресцентен прил. спец. Който проявява или има
способност да прояви флуоресценция. Флуоресцен¬
тна лампа.
* флуоресценция ж. спец. Вид луминесценция — краткот¬
райно светене на някои вещества, след като са били
осветени от друг източник на светлина, [от лат.]
флуоресцирам нсв. нпрх. спец. За вещество — светя,
излъчвам за известно време светлина, след като
съм бил осветен от друг източник на светлина,
флуоризация ж. спец. Изкуствено добавяне към пи¬
тейната вода или приложение по друг начин на го¬
лемя количества флуорни съединения за предпазва¬
не на зъбите от кариес.
флуорязйрам нсв. и св., прх. спец. Извършвам флуори¬
зация по отношение на нещо.
флуорография ж. спец, Метод за масово профилак-
. тично изследване и ‘диагностика, който се състои
във фотографиране изображението на органите на
човешкото тяло от флуоресциращ рентгенов екран.
фльДнгя ж. Широка лента, завързана като пеперуда;
джуфка. [ит.]
флъдрца ж. разг. Развалена жена. [рум.]
фоайй ср. 1. Пространство, зали в театър за използ¬
ване от публиката по време на почивките, антрак-
фон 1023
тите. 2. Широка обща зала, помешенис в хотел или
друго заведение, учреждение (фр.)
-фоб Съставна част ва сложни думи със значение
„който е противник на нешо, който мрази, нена¬
вижда нещо или изпитва страх от нещо“, напр.;
българофоб, туркофоб и под, Срв.-ф и л, [от гр.]
фдбня ж. 1, спец. Болестно състояние на натраплив,
без реално основание страх от нещо, силен страх
или отвращение от нещо, от определена ситуация.
2.	Като съставна част на сложни думи със значе¬
ние „силен, постоянен и нелогичен страх от нещо
или отвращение, ненавист гьм нешо“, напр.: клаус¬
трофобия, хидрофобия и под. [от гр.]
фогя м. и ж. .Фокусник, хитрец, вагабонтин, моше¬
ник. [ит.]
фойерверки мн. (фойерверк м.) Разноцветни светлини
от запалващи се във въздуха ракети, бенгалски
огън и под.; илюминация, [нем.]
фбкетервер м. Порода ловни кучета от групата на те-
риерите, с бяла или бяла с черни и рижи петна ко¬
зина. [англ.]
фОкетрот м. 1. Вид танц с бързи гьси стъпки. 2. Му¬
зика за такъв танц. [англ.]
ф0куС м. 1. Точка, в която се събират и пресичат лъ¬
чите от увеличително стъкло или вдлъбнато огле¬
дало. 2. Положение, при което се вижда най-ясно
образът на даден предмет във фотографски апарат,
зрителна тръба, микроскоп и др. 3. прен. Център,
средоточие на нещо. О На фокус — в положение,
когато се получава най-добър образ, [лат.]
фокус* м. 1. Ловка игра, боравене с разни предмети,
което създава у зрителя впечатление за нещо нео¬
бикновено, свръхестествено. 2. прен. Ловка, хитро
скроена измама; номер, трик. [рус. < нем.]
фОкусен прил. Който се отнася до фокус. Фокусно
разстояние.	»
фокусйрам нсв. и св.. прх. Поставям на фокус,
фОкусннк м. и фОкусница ж. Който прави фокуси,
майстор на фокуси.
фОкусянчески прил. Който се отнася до фокусник,
присъщ на фокусник.	’
фокусничество ср, 1. Умение или занятие, професия на
фокусник. 2. прен. Хитруване, измамничество.
фолнаит м. книж. Дебела книга с голям формат,
[лат.]
фОлно ср. 1. тец: Прегьнат на две голям печатен
лист, образуващ четири страници от книга или ръ¬
копис, 2. спец. Най-голям нормален размер, фор¬
мат на книга, равен на сгънат на две печатен лист.
3.	Тънък лист от метал или изкуствена материя.
Алуминиево фолио. [лат.]
фолклор м. Устно народно творчество — песни, при¬
казки, пословици и т.н. [англ.]
фолклорен прил. Който се отнася до фолклор. Фолк¬
лорни материали.	·
фолклорист м. и фолклориста ж. Който се занимава
с фолклор, който проучва фолклора,
ф^^Елорпстяка ж. Наука за фолклора,
фон м. 1. Основен цвят, върху който се изобразява
нещо. Светли шарки на тъмен фон. 2. Заден план
на картина. Къщата е на фон от дървета. 3. Обс¬
тановка, среда, обкръжение. Личната драма е пред¬
ставена па фопа на исторически събития. Служа
някому за фон. Радиационен фон. [фр.]

1024 -фон *
-фон вЖ. Ф 0 Н о-.
фонд м. 1. Натрупване, наличност, запас от средства,
ценности. Златен фонд на БИВ. Книжен фонд. Ге¬
нетичен фонд. 2, Парична сума за определена цел.
. Фонд работна заплата. О Основен речников фонд
ез. — основните общонародни думи в един език, от
които се образуват редица производни, [фр.]
фондОн м. Сладкиш или пълнеж за сладкиш от мека
пастообразна ароматизирана захар. [фр.]
фондация ж. 1· Парична сума, фонд с благотворител¬
на цел, за насърчаване на образование, наука, из¬
куство и пр. 2. Юридическа личност, институция,
учредена чрез дарение или завещание с благотвори¬
телна цел, за насърчаване на образование, наука,
изкуство и под. [фр.]
фондов прил. Който се отнася до фонд, Фондови сред¬
ства. Фондов капитал. О Фондова борса — пазар
за търговия с ценни книжа,
фонёма ж. ез. Най-кратката звукова единица на ези¬
ка, способна сама да различава една дума или фор¬
ма от друга дума или форма, еднакви във всяко
друго отношение, [от гр,]
фонематичен прил. ез. Който се отнася до фонема,
• свързан с фонема. О Фонематичен правопис; фоне¬
матичен правописен принцип - при който с буквите
се представят не реално произносимите звукове, а
фонеми, независимо от позицията, напр.: град, а не
,	*грат\ изпускам, а не "испускам, и под. Срв.:
фонетичен, морфологичен.
фонемен прил. Който се отнася до фонема. Фонемна
система на българския език,	.
фонстйк м. Специалист по фонетика.
фов&тпка ж. ез. 'Дял от езикознанието, в който се изу¬
чава звуковата страна на езика, [гр.]
фонетичен прил, Който се отнася до фонетика. Фоне¬
тични явления. О Фонетичен правопис — при който
основното правило е да се пише така, както се из¬
говаря. Срв.: фонематичен, морфо¬
логии е н.	-
фоно и -фон Съставни части на сложни думи със зна¬
чение „който има отношение към глас, звук“, напр.:
фонограф, фонокарта, фонология, микрофон, теле¬
' фон и под. [гр.]
фонограф м. [Първият създаден] апарат, уред за за¬
писване и възпроизвеждане на звукове, [гр.]
фонологичен и фонологически прил. ез. Които се отна¬
ся до фонология.
фошолбгия ж. ез. Дял от езикознанието, наука за фо¬
немата и фонемния състав на езика, [от гр.]
фонотёка ж. книж. 1. Сбирка, архив от звукови запи¬
си. 2. Място, помещение за пазене, съхраняване на
такава сбирка, [от гр.]	,
фонтан м. Водоскок, шадраван, [фр. > рус.]
форзац м. спец. Двоен лист хартия в началото и края
на подвързана книга, обикн. без напечатан текст
върху него, залепен с едната си част на корицата,
[нем.]
фбршгг м. Основна парична единица на Унгария,
Ь'нг·]
форма ж. 1. Вид, образ, очертание на нещо, свързани
неразделно с определено съдържание; облик. Кръг¬
ли форма. Единство между форма и съдържание. 2.
Устройство, структура, организация. Форма на уп¬
равление. 3. прен. Външен вид, видима или привид¬
на страна на нещо, начин на осъществяване, извър¬
шване на нещо. Удобна форма за прикритие. 4.
Съвкупност от изобразителни средства на художес¬
твено произведение. Форма на стиха, 5. грам.. Ви-
доизмемение, разновидност на думата като начин,
средство за изразяване на граматическите катего¬
рии и взаимните отношения между думите и изре¬
ченията в речта, Форма за единствено число. 6, Ус¬
тановено еднакво облекло на определена категория
хора; униформа. Ученическа форма. 7. В леярството
и др. — съд, приспособление, в което се излива раз¬
топеният метал или пластичната маса или по друг
начин се придава желаният вид, образ, очертание
на изработваното изделие; калъп. Сместа се изсип¬
ва във форма за кейк и се пече. 8. печат. Желязна
рамка, в която се стяга печатарски набор, а съшо
и самият набор. 9. мн. Изпъкнали части на човешко
тяло, които личат и през облеклото. Закръглени
форми. 10. [Добро] физическо или психическо със¬
тояние с оглед на извършването на определена дей¬
ност, обикн. в спорта. Нашите футболисти не са в
добра форма, [лат.]
формален прил. Който се отнася до форма, който за¬
сяга (само) формата на нещо. Формална страна на
нещата. Формално изпълнение на задачата. О Фор¬
мална логика*.
формалнзация ж. Представяне на дадена съдържател¬
на област от знанието във вид на система от фор¬
мули и изчисления.
формализирам нсв. и св., прх. Изразявам формално,
представям във вид на формула. — се нпрх. Държа
повече на формата, отколкото на същината, оправ¬
давам се с външната, формална страна на нещо.
Формализираха се, че минава 12 часът, и не приеха
заявлението.	’
формализъм м. 1. Отдаване предпочитание на форма¬
та пред съдържанието, дребнаво и самоцелно
спазване на установени форми, предпочитане бук¬
вата на закрна пред неговата същност, неговия дух,
2. Течение в изкуството и литературата, което от¬
късва формата от съдържанието, отрича важността
на съдържанието и придава значение само или
главно на формата.
формялйн м. спец. Силно дезинфекционно средство с
остра неприятна миризма. Дезинфекцираха стаята
и дрехите на болния р формалин, [лат.]
формалист м. и формалйстка ж. 1. Който дребнаво и
самоцелно държи на външната страна, на точно
спазване на установени форми. 2. Привърженик на
формализма в изкуството.
формалйстнка ж. Прояви на формалист; формали¬
зъм.
формалистичен прил. Който се отнася до формализъм,
който е присъщ, характерен за формалист. Форма
диетична критика.	-	.
формёлност ж. Установена форма, начин за извърш- \
ване на нещо в съответствие с обичай, закон, на¬
редба, протокол и др. Спазени са всички формал¬
ности. О Без формалности — без спазване на
формални изисквания.
формат м. Размери на книга, илюстрация, картина и
под. Речник с джобен формат. Тетрадка голям
формат.
формация ж. 1, спец, Система от скални пластове и
наслоения през минали геологически ери. 2, книж.
Етап в развитието на човешкото общество, който
се определя от формите на производство и от сие-

ί ■
ί
темата на производствените отношений. 3. Органи¬
зирана група от хора (с определена цел, за изпъл¬
нение на някаква задача), [лат.]
формен прил. 1. Който има определена форма, който
се отнася до форма яли е облечен във форма. Фор¬
мени купички. Формено облекло. Формен полицай. 2.
прен. разг. Който притежава в пълна степен съот¬
ветните качества или прояви; истински, същински,
цял. Стана формен скандал. Формен глупак.
формирам нсв. и св., прх. 1. Придавам форма, завър¬
шеност. Формирам характер. 2. Създавам, съста¬
вям, образувам, организирам. Формирам хор. Фор¬
мирам бригада.
фбрмнчка ок. Умал. от форма; малка форма
(главно в 7 знач.]. Изрязвате бисквитите с чаша
или тенекиена формичка.
формбвам вж. формулам,
формован вж. формува ч.
формовчик м. Работник, специалист, който изработва
леярски форми, [от рус.]
формовъчен прил. спец. Които се отнася до формува-
не, до изработване на леярски форми. Формовъчни
преси. Формовъчна пръст.
формообразувапе ср. грам. Словоизменение.
формообразувателен и формообразователен прил. грам.
Който се отнася до формообразуване.
формувам и формовам нсв. прх, Изработвам леярски
форми.
формувач и формован м. Формовчик.
формула ж. 1. Изразено чрез условни знаци математи¬
ческо твърдение, положение или условно изображение
на химическия състав и строеж на дадено съединение.
Формула за квадратурата на триъгъ.лняк Формула на
сярната киселина. 2. прен. Кратко и точно словесно оп¬
ределение на нещо, общоприето правило, положение.
Това е формулата на неговия успех, [лат.] *
формулирам нсв, и св., прх. Излагам в максимално
сбита н ясна форма, давам кратък и завършен сло¬
весен израз на нещо. Формулирай искането си.
формулировка ж. Сбит, точен и ясен израз на мисъл,
желание, предложение; определение. Ясна формули¬
ровка.
формуляр м. Отпечатан лист, образец с въпроси, гра¬
фи и пр., който се попълва с определени сведения.
Попълвам формуляр, [лат. > рус.]
формулярен прил. Направен по формуляр. Формуля¬
рен списък.
форсирам нсв. и св., прх. 1. Ускорявам, засилвам. Ако
форсираме работата, ще завършим предсрочно. Не
форсирай двигателя. 2. воен. С атака, с бой преодо¬
лявам укрепено място или естествено препятствие.
Неприятелят ще се опита да форсира реката, [фр.]
фбремажор м. книж. Непредвидено и непреодолимо
обстоятелство или пречка, [фр.]
форсмажорен прил. книж. Непредвиден и непреодо- '
дим. Форсмажорна причина.
форт м. книж. 1. Отделно укрепление към по-голяма
крепост. 2. Твърда извита част на обувка откъм пе¬
тата. [фр.]
форте муз. 1. нарч. Силно, гръмко, с пълна сила на
звука. 2. като същ. ср. Нота, акорд или пасаж, ко¬
ито се изпълняват така. [ит.]
фортификационен прил. Който се отнася до фортифи¬
кация; укрепителен. Фортификационна линия.
фортификация ж. воен. 1, Военна наука и изкуство за
укрепяване на позиция. 2. Система от отбранител¬
ни военноинженерни съоръжения, [лат.]
фотоелемент 1025
фортов прил. спец. Който се отнася до форт (в I
знач.). Фортов насип.
фортуна ж. 1. В древиоримската митология — боги¬
ня на съдбата, сполуката, щастието. 2» книж. Съд¬
ба, сполука, щастие, [лат.]
форум м. 1. Централей градски площад в древния
Рим. 2. прен. книж. Средище аа обществения и по¬
литическия живот. 3. прен. книж. Широю предста¬
вително събрание, [дат.]
фосген м. спец. Вид отровен боен газ. [гр.)
фосАли ми.(фоснл м.] спец. Вкаменелости. [лат.] ,
фосфйт м. хим. Сол на фосфорната киселина или ми¬
нерал, който съдържа такива соли. [гр.]
фосфатен прил. Който съдържа фосфат. Фосфатни
торове.
фосфор м. Химически елемент Р — жълтеникаво лес¬
нозапалимо полутвърдо вещество, което издава
слаба светлина на тъмно и се съдържа в много ми¬
нерали, в костите, растителните тъкани и др. [гр.]
фосфорен прил. Който се отнася до фосфор, съдържа
фосфор. Фосфорна киселина.
фосфоресцёнтен прил. спец. Който притежава свойст¬
вото да фосфоресцира.
фосфоресцешшя ж, спец. 1. Вид луминесценция — за¬
пазващо се до няколко денонощия свстснс на някои
вещества, породено от предварителното им осветя¬
ване от друг източник на светлина. Срв.
флуоресценция. 2, Биолуминесценция.
фосфоресцирам нсв. нпрх. книж. 1. Светя с предвари¬
телно погълната светлина. 2. Излъчвам слаба сту¬
дена светлина; блещукам. Очите на котката фос¬
форесцират.	*
фдто ср. разг. 1. Фотограф или фотографско ателие.
2. Фотография, снимка.
фото- Съставна част на сложни думи със значение: я.
„който е свързан със светлина, извършва се под
действие на светлина", напр.: фотография, фото¬
синтеза и под. б. „който се отнася до фотография“,
напр.: фотоапарат, фотоателие, фототипия и
под, [от гр.] -
фотоапарат м. Фотографски апарат,
фотоателие ср, Фотографско ателие,
фотогеничен и (рядко) фотогёяен прил. За човек, лице,
физиономия — който има качества да изглежда
добре на фотографска или друга снимка,
фотогенйчност ж. Качество на фотогеничен, .
фотогрйф м. и фотография ж. Който се занимава с
фотография.
фотографен прил. рядко. Фотографски. Фотографии
снимки.
фотографирам нсв. и св., прх. Снимам с фотографски апа¬
рат, изобразявам някого или нещо чрез фотография,
фотографнчев и фотографйчески прил. остар. Свързан
• с фотография; фотографски,
фотография ж. 1. Получаване, създаване на траен об¬
раз на предметите върху светлочувствителни мате¬
риали с помощта на специални апарати и химичес- *
ка обработка. 2. остар, Фотографска снимка;
портрет. 3. Фотографско ателие, [гр.]
фотографски прил. Който се отнася до фотограф или
до фотография. Фотографски апарат. Фотографс¬
ко ателие.
фотоелем&ат м. спец. Уред, устройство за преобразу¬
ване на светлинната енергия в електрическа.
65. Български тълковен речник

1026 фотоклетка
фотоклетка ж. спец. Електронно устройство, което
реагира на светлина и се използва за управление и
контрол на механични устройства. Вратата се от¬
варя и затваря с фотоклетка.
фотокопие ср. Копие от текст, картина и под., напра¬
вено по фотографски начин,
фотокопирен прил. Който се отнася до копиране чрез
фотография. Фотокопирни машини.
фотолюбител м. Фотограф любител,
фотоматериали мн. (фотоматериал ли) Фотографски
материали.	■
фотометрйчсн прил. спец. Който се отнася до фото¬
метрия. Основната фотометрична единица се нари¬
ча кандела,
фотомётрия ж. спец. Дял от оптиката, който се зани¬
мава с теорията, методите и средствата за измер¬
ване количеството и силата на светлината.
фотометър м. спец. Уред за измерване силата на свет¬
лината. [гр.]
фотомонтаж м. книж. Натькмяване на изрезки от раз¬
лични фотографски снимки в едно.
фотон м. спец. Квант светлина, елементарна частица
с нулева маса. [от гр.]
фотонен Прил. от ф о т о н. О Фотонен ракетен дви¬
гател; фотонна ракета — хипотетичен двигател (ра¬
кета), чиято тяга се създава от насочено изтичане
на фотони.
фотообектйв м. Обектив на фотографски апарат,
фоторепортаж м. Репортаж от фотографски снимки,
фоторепортёр (и фоторепортер) м. Фотограф във вес¬
тник или списание, който прави репортажи от фо¬
тографски снимки.
фотос м. книж. Фотографско изображение, снимка,
[от нем.]
фотосветкавнца ж. Апарат, устройство, източник на
светлина за краткотрайно, мигновено осветяване на
снимания обект; светкавица,
фотосинтеза ж. и фотосинтез м. биол. Свързване на
въглерода от въздуха и водата от почвата в орга¬
нически съединения под въздействие на светлина и
с участието на хлорофил. Зелените растения се хра¬
нят чрез фотосинтеза, [гр.]
фотосфера ж. спец. Долният слой на слънчевата ат¬
мосфера, образуващ видимата светла повърхност
* на слънцето, [гр.]
фототерапия ж. мед. Лекуване чрез нагревки и облъч¬
ване със специални лампи, [гр.]
фототйпен прил. спец. Който се отнася до фототипия,
отпечатан с фототипия. Фототипно издание.
фототипия ж. спец. Начин на отпечатване на техет,
снимки, рисунки и др. от стъклена или метална
плоча, върху която образите са нанесени чрез фо¬
тографиране.
фотофиниш м. В спорта, главно при състезания по
бързо бягане на къси разстояния — фотографско
или видеомагнетофон но устройство за точно опре¬
деляне реда на финиширанс на състезателите,
фотохимичен прил. спец. Който се отнася до фотохи¬
мия. Фотосинтезата е най-важният природен фо¬
тохимичен процес.
фотохямля ж. Дял от химията, който изучава породе¬
ните, предизвиканите от светлината реакции, [от гр.]
фотоцнпноι рафия ж. Цинкография, при която клише¬
тата се изработват с помощта на фотография.
фотьойл м. Кресло, [фр.]
фрагмент м. книж. Част, къс, откъс, откъслек т не¬
що, обикн. от текст, литературна художествена
творба, произведение на изкуството и др. Фраг¬
мент от роман. [лат,]
фрагментарен прил. книж. Който е във вид на фраг¬
менти; откъслечен, разпокъсан, непълен, ·
фрагменгарноет ж. Качество на фрагментарен; откъс-
лечност, раздробеност, разпокъеаност.
фрагментен Прил. от фрагмент.
фр&за ж. 1. Завършен словесен израз; изречение. 2.
обикн. мн., неодобр. Ефектни, външно красиви,
пищни И надути, но без реално съдържайте и прак¬
тическа стойност изрази. Голи фрази. Цветисти
фрази. 3. муз. Неголяма и относително самостоя-
' телна част от музикална тема, мелодия, [ιρ.]
фразеолог м. и фразеолбжка ж. книж. 1. Специалист
по фразеология (в 1 знач.). 2. обикн. мн., книж. Ли¬
це, което си служи с фразеология (в 3 знач.), с на¬
дути и безсъдържателни приказки; фразьор.
фразеологизъм м. ез. Фразеологична единица; идном.
фразеологйчен и фразеологически прил. Който се отна¬
ся до фразеологизъм и до фразеология. Фразеоло-
гична теория. Фразеологйчен състав на езика. Фра-
зеологичен речник. О Фразеологична единица ез. —
устойчиво, възпроизводимо в речта съчетание от
‘ думи с единно, цялостно значение,
фразеология ж. 1. ез. Дял от лексикологията, наука
за идиоматкчните съчетания, за фразеологичните
единини в езика. 2. книж. Съвкуппост от употребя¬
ваните, съществуващите в даден език или в речта
на отделен автор фразеологични единици, идиома-
тични съчетания; идиоматика. 3. преп. неодобр.
[Употреба на] ефектпи, надути, но безсъдържателни
изрази, фрази. Празна фразеология, [гр]
фразьор м. и фразьбрка ж. Който приказва, употре¬
бява надути фрази; фразеолог, бърборко.
фризьорски прил. Присъщ на фразьор.
фразьорство ср. Дейност, проява на фразьор.
фразьорст|ву|вам нсв. нпрх. Приказвам, употребявам
надути фрази, проявявам се като фразьор.
фрак м. Салонна мъжка дреха, обикн. черна, отпред
къса, отзад дълга, [фр.]	.
фрактура ж. мед. Счупване на кост. [лат.]
фракционен прил. Който се отнася до фракция, при¬
' същ на фракция. Фракционни групировки.
фракционер м. Член на фракция (в 1 знач.).
фракцнонерство ср. Поведение или проява на фракци¬
онер,
фракция ж. книж. 1. Обособена, отцепена група, част
от политическа партия или друга организация със
свой възгледи и платформа, различни от тези на
цялата партия, организация. 2. Организирана група
от членове на дадена партия, провеждащи нейната
политика в парламента, в органите за местно само¬
управление и др. 3. Част от зърнеста маса или теч¬
на смес, отделена по някакъв признак (размер на
частиците, плътност, температура на кипене и др,).
[лат,]	,
франзела ж. Продълговат бял хляб. [от ит.]
франк м. Основна парична единица във Франция,
Белгия и Швейцария, [фр .]	,
франке мн. Група западногермански племена, които
през IV—V в. завладяват част от Римската импе¬
рия и основават Фрапкската държава, от частите
на която по-късно се обособяват Франция, Италия
и Германия. [от лат. < герм.]

франкмасбн м. Последовател на франкмасонството,
член на франкмасонски организация; масон, [фр.]
фраякмасонскн прил. Който се отнася до франкмасон¬
ство; масонски.
фралкмасонство ср. Международно религиозно-поли¬
тическо движение с тайна организация и особени
мистични обреди.
франко нарч. търг. На мястото, където купувачът мо¬
же да получи дадена стока с превоз, мито и други
разноски за сметка на продавача. Франко вагон.
Франко склада, [ит.]
фраикофония ж. книж. Общност на страните, където
- френският език се говори като майчин или като
език на дипломацията и съобщенията, [от фр.]
франт м. Който обръща особено внимание на облек¬
лото и вънпгностга си; конте, [чеш.]
франонскаипн мн. (францисканец м.) Членове на като¬
лически монашески орден, основан в началото на
ХШ в. [от соб.]
французин м, и французойка ж. Човек от основното
население на Франция, гражданин на Франция; фре-
нец.
французкн прил. Френски.
фрапантен прил. книж. Който фрапира; поразителен,
фрапирам нсв. и се., книж. Правя поразително впечат¬
ление, силно бия на очи; учудвам, поразявам, [фр]
фрас межд. За наподобяване, възпроизвеждане на
звук от силен удар.
фрасвам нсв., фрасна св. прх. разг. Фраскам веднъж
или поединично. Като ти фрасна един, щв св завър¬
тиш.
фрйскам нсв. прх. Удрям, шибам силно,	*
фрйсна вж. фрасвам.
фрахт м. търг. 1. Разноски за превоз на стоки по во¬
ден път, с нает кораб. 2, Самата стока, която се
превозва. 3. Превоз, превозване на стока по воден
път. [нем.]
фрегата ж. книж. Малък тримачтов военен кораб в
употреба през XVIII и XIX в. [ит.] ь
фрйза ж. I. Въртящ се около оста си многозъбен ре¬
жещ инструмент за разрязване, обработка на плос¬
кости, нарязване на канали, резби и др. по метал
или дърво. 2. Фрезмашина. 3. Селскостопанско
оръдие за междуредова обработка, за разрохкване
на почвата, [фр.]
фрезнет м. Който работи на фрезмашина.
фрезмашина ж. Машина с въртяща се около Псета си
фреза (в 1 знач.) за обработка на метал, дърво и
др.
фрезон1 прил. Който се отнася до фреза. Фрезова ма*
шина.	<
фрезов1 прил. спец. Светлочервен като зрели ягоди,
фрезувам нсв. прх. Обработвам с фреза,
фреквентеи прил. книж. спец. Честотен,
фреквентност ж, книж. спец. Качество на фреквентен;
честотност, фреквенция.
фреквениня ж. книж. спец. Честота, [лат.]
фрешйя прил. неизм. и ж. О Сабя френгня — в на¬
родните песни: остра френска или изобщо западно¬
европейска сабя. [ст тур.]
френегйчен прил. книж. Възторжен, гръмогласен. Фре¬
нетично .„ура" [фр.]
френец м. остар. Французин.
френолог м. книж. Който се занимава с френология.
френология ж. книж. Мнима наука за връзка между
формата и размерите на черепа и умствените качес¬
тва на човека, [гр.]
фронт 1027
френски прил. Който се отнася до Франция и до фран¬
цузите. Френски език. Френска литература. Френска
мода. О Френска ключ — вид ключ (във 2 знач.) с
форма на чук и винт в дръжката, чрез който се из¬
меня отвора на челюстите му. Френско грозде —
дребен градински храст със сочни червени зърнести
плодове с възкисел вкус, К|Ье$ гиЬгит,
фреони мн. (фреон м.) спец. [Търговско название на]
група незапалими вещества (газове или летливи
течности), които се използват като изстудяващи
агенти в хладилната техника, за изтласкване на
козметични препарати, инсектициди, бои и др. из
аерезолни опаковки и пр.
фреска ж. спец. Картина с водни бои върху прясна
мазилка; стенопис, [ит.]
фриволен прил. книж. Лекомислен, несериозен или нс
достатъчно приличен; леконравен. [фр.]
фриволиост ж. Качество или проява на фриволен,
фркгндеи прил. книж. Който се отличава с ненормал¬
но отсъствие на полово влечение (главно за жена).
Срв. и м п о т е и т е н. [от лат·.]	*
фригидност ж. книж. Качество на фригиден, намаля¬
ване или отсъствие на полово влечение, възбуди-
мост и оргазъм.
фриз м. Декоративна ивица, успоредна на горния
край на стена, украсена обикновено с рисунки, [фр .]
фрйзер м. Вид хладилник, в който запаси от храни я
продукти се запазват при много ниска температура
за дълго време. [аШл,]
фризпрам нсв. и св., прх. Правя фризура, накъдрям,
подстригвам или примесвам коса.
фризура ж. Прическа, [фр.]
фризер м. и фризьорка ж. Лице, което прави фризу¬
ри, прически, [фр,]
фризьорски прил. Който се отнася до фризьор.
* Фризьорски салон.
фризьдрство ср. Занятие на фризьор,
фрикасО ср. Месна гозба с бял сос. Пиле фрикасе.
[фр-1,
фрикятйвен прил. ез. Който се учленява или е свързан
с учленяване на звукове чрез образуване на стеснен
проход в гласовия канал. Фрикативен шум. Фрика-
тивни съгласни, [от лат.]
фрикционен прил. книж. спец. Който се отнася до
фрикция, Фрикционни материали. Фрикционна пре¬
давка.
фрикции ж. книж. спец, 1, Триене. 2. Разтривка на ко¬
жата с вода или друга течност, [лат.]
фрнц м. Подигравателно прозвище на немец (от вре¬
мето на Втората световна война); хитлерист, [от
нем. соб.]
фройдизъм м. Учение, основано върху идеите на авст¬
рийския психолог и психиатър 3. Фройд, което се
стреми да сведе формите на културата и на социал¬
ния живот, на поведението на хората към определени
първични, главно полови влечения на човека,
фройднст м. Последовател на Фройд и на фройдизма,
франднетки прил. Който се отнася до фройдйст и до
фройдизъм.	·
фронт м. 1. книж. Предна, лицева страна: чело.
Фронт на постройка. Фронт на паметник. 2. Бойна
линия срещу неприятел; бойно поле. Пробивам
фронта. 3. ваем. Група армии на бойно поле под
началството на общ командир. Южен фронт. 4.

1028 фронтален
прен, Обединение на сили и организации в общест¬
вото за борба, действия с определена цел. Единен
антифашистки фронт. 5. прен. Област на държавна
или културна, обществена, стопанска и др. дейност.
Фронт на мира. На стопанския фронт, [лат.]
фронтален прил. 1. Откъм фронта или насочен към
фронта (в 1 и 2 знач.). Фронтална атака. 2. мед.
Който сс отнася до челото (в 1 знач.). Фронтален
синузит.
фронтов и [рус.} фронтови прил. Който се отнася до
. фронт (във 2 знач.). Фронтова линия.
фронтовак м. Войник рт фронта (във 2 знач.). Срв.
тиловак.
фронтовй вж. фронтов,
фронтон м. спец. Триъгълна. или полукръгла украса
над входа на сграда, над прозорец и др. [фр.]
фрукти мн. (фрукт м.) Плодове, овощия. [лат.]
фруктиера ж. Съд за поднасяне на плодове, овощия.
[фр.]	*	■
фруктов прил, Направен от фрукти; овощен, плодов.
Фруктов сироп. Фруктова торта.
фруктйза ж. спец. Кристално вещество, което се съ¬
държа в сладки плодове, пчелен мед и др., по-слад¬
ко от обикновената захар; овощна захар.
фръц межд. разг. Връц.
фръцвам се «се., фръцна се св. нпрх. разг. Връцвам се.
фръцкам се нсв. нпрх. Връцкам се.	*
фу межд. За израз на досада, недоволство, възмуще-
• ние; пфу, тю, фк>.	.
фута1 ж. Тясна вдлъбнатина, пролука между зидани
тухли, камъни, плочи и др. [нем.]
фуга1 ж. муз. Висша форма на полифонично музи¬
кално произведение, изградено върху многократно
последователно повтаряне на една и съша тема от
всички гласове, [ит.] .
фугйс м. воен. Заряд от избухливо вещество, скрит в
■ земята или във вода ц нагоден да избухне при пре¬
минаване на противник; мина. [фр.]	·
фугйсен прил. Който се отнася да фугас. Фугасна гра¬
ната.
фугйрам нсв. и св., прх. спец. Изработвам, измазвам,
оформям фугите на тухлена или каменна зидария.
фудул[ин] м. прост. Надут, горделив, наперен човек.
Гола като фурка, ама е фудул. Йов. [ар. > тур.]
фукам се нсв. нпрх. разг. Големея се, хваля се, перча
се. Фука се, че знае много езици, [неизв.]
фукара м. и ж. прост. Бедняк, сиромах. Да беше ня¬
коя богата,.., ами тя фукара като мене. А.Конст.
[ар. > тур.]	.
• фукаряя ж. прост. 1. Бедност, беднотия, сиромашия.
2. сьбир. Бедни хора; беднотия, сиромашия,
фукарлък м. прост. Бедпотия, фукария.	,
фуквам нсв., фукна св. нпрх. разг. Хуквам, побягвам.
Той фукна и се изгуби.	* *
фуклнв прил. разг. Който много се фука.
фукльо м. и фукла ж. разг. презр. Човек, който много
се фука. Тия фукльовци мислят, че само те разби¬
рат нещо.
фукнй ж. разг. неодобр. 1. Фукане. 2. Фукльо, фукла.
фул м. При игра на покер — комбинация от три
плюс две еднакви карти, напр. три дами и две ос
'мици. [англ,]
фулАр м. 1. Тънък и мек копринен или памучен плат.
2. Кърпа, шал от такъв плат. [фр.]
фуларен Прил. от ф у л а р.
фундамент м. 1. спец. Основа на сграда, поставка на
машина и др. Бетонен фундамент. 2. прен. книж.
Опора, основа, база. [лат.]
фундаментален прил. книж. Основен, главен, същест¬
вен. Фундаментални изследвания. Проблем с фунда¬
ментално значение.
фундаментализъм м. книж. 1. Консервативно течение
в протестантизма, отхвърлящо всяка критика на
Библията. 2. Крайно консервативно придържане
към традиционното и буквално тълкуване на ос¬
новните принципи на определено учение или рели¬
гия. Ислямски фундаментализъм.
фундаменталист м. книж. Привърженик, последова¬
тел на някакъв фундаментализъм.
фунневйден и фукнеобрАзен прил. Конто има вид, фор¬
ма на фуния.
фуния ж. Уред, обикн. коничен, за наливане на теч¬
ност в съд с тесен отвор. [гр. > тур.]
функционален прил. 1. Който се отнася до функция
или е свързан с функцията, функционирането, дей¬
ността на нещо. Функционален анализ. Функционал¬
. на зависимост. Функционални заболявания. 2. Който ,
има, изпълнява някаква функция, има практическо
приложение. > > Функционално обзаведен кабинет.
функционер м. и функцнонАрка ж. Лице, което изпъл¬
нява определени възложени му функции, задачи в
обществена организация, [фр. > нем. > рус]
функционирам нсв. нпрх. Извършвам определената,
присъщата ми работа, функция; действам, работя.
Сърцето му функционира добре, [от лат.]
функция ж. 1. Дейност, работа, служба, предназначе¬
ние. Съюзите изпълняват функция на свързващи ду¬
ми в изречението. 2. мат. Вееш чина, чиято промяна
зависи от промяната на друга величина. 3. прен.
Явление, което е в зависимост в се развива в съот¬
ветствие с развитието на друго явление. Добивът е
функция на качеството на почвата и количеството
на валежите, [лат.]
фунт м. книж. Мярка за тежина, равна на 453,6 г, из¬
. ползвана главно в страните от Британската общ¬
ност и САЩ. О Фунт стерлинг*, [англ. > нем. > рус.]
фурдж м. Храна за добитък; кърма. Тревен фураж.
Зелен фураж, [фр.]
фурАжен прил. Който се отнася до фураж, служи за.
фураж. Фуражно растение. Фуражни смески. Фу¬
ражно производство.
фуражир м. спец. Който събира и доставя храна за
(военен) добитък. -	*
фурджка ж. Вид униформена (мъжка) шапка с твърда
козирка. Войнишка фуражка, [фр. > рус.]
фуражомелка ж. Машина за смилане, надребняване
на фураж, предимно зърнен,
фургон м. 1. Голяма закрита кола, теглена обикн. от
автомобил, която служи за пренасяне на багаж или
като временно жилище на работници, циркови ар¬
тисти и др. 2. Специален служебен вагон за багаж,
за канцелария и за персонала на влак. [фр.]
‘ фурда ж. прост. 1, Негодни за използване дребни из¬
резки, остатъци от нещо; дреб, отпадъци. 2, Негод¬
на стока; измет. 3, диал, Извара, [от перс. > тур.]
фурА ср. Захарни бонбони с пълнеж, [фр.]
фурия и фурни ж. 1. митол. Древноримско божество
на отмъщението. 2. Ярост, беснота, стихия. 3. прен.
Зла жена. [лат.]
фуркет м. Свита телена игла за придържане на жен¬
ска коса, [от лат.]

фурма ж. Сладък плод от фшшкова палма, с продъл¬
говата костилка, [перс. > тур.]
фурна ж. 1. Голяма зидана пещ за печене на хляб,
ястия и др. Напалих фурната. 2. Част, дял от гот¬
варска печка, където се пече хляб, ястия и др. Гот¬
варска печка с фурна. 3. Пекарница, хлебарница. 4.
Печиво, колкото се побира в една фурна. Една фур¬
на хляб. [лат. >нгр]
фурнаджнйски прил. Който се отнася до фурна и до
фурнаджия. Фурнаджийски хляб. О Фурнэджниска
лопата — за двуличен човек, който мени мнението
и поведението си според обстоятелствата,
фурнаджия м. и фурнаджнйка ж. Който има, държи
фурна или работа във фурна; хлебар, хлебопекар,
фурнир м. спец. Тънки пластинки от по-ценно дърво,
с които се облепват мебели от просто дърво. Оре¬
хов фурнир. Мебелен фурнир, [нем.]
фурнирам и фурнирдвам нсв. и се., прх. Облепвам, пок¬
ривам с фурнир.
фурнирен Прил. от ф у р н и р. Фурнирна фабрика.
фурор м. Шумно, силно възхищение, одобрение. Про¬
извеждам фурор. [лат.]
фуств ж. I. Част от традиционната българска женска
носия — широка, набрана в кръста пола. 2. Част
от дамския тоалет — вид пола от тънка материя,
която се носи като подплата на обикновената пола
или рокля. 3, Широка домашна рокля. 4. прен. разг.
Жена. [нгр.]
фустаи м. Рокля от груб домашен плат. [шр.]
фустаиёла ж. Къса набрана пола, каквато носят гър¬
ци, албанци, каракачани. (гр.)	.
фут м. Английска , мярка за дължина, равна на 30,48
см. [англ.]
футбол м. 1. Състезателна спортна игра с топка меж¬
ду два отбора, при която участниците се стремят
(главно) чрез ритане с крака да вкарат топката във
вратата на противника. 2. разг. Топка за такава иг¬
' ра. [англ.]
футболеи прил. Който ое отнася до футбол. Футболна
топка. Футболен мач.
футболйсг м. в футболйсгка ж. Играч на футбол.
футурйзъм м. спец, Авангардистко формалистично те¬
чение в европейското изкуство и литература, заро¬
дило се в началото на XIX в., което отрича тради¬
циите и похватите на традиционното изкуство и ся
поставя за задача да отрази динамиката в .съвре¬
менния свят на машините, [от лат.]
футурйст м. и футуристка ле. книж. Последовател на
футуризма в изкуството. *
футуристичев прил. книж. 1. Който е присъщ на фу- .
турист и на футуризъм. Футуристична картина. 2,
Който се отнася до бъдещето, свързан е с бъдеще¬
то. Футуристични изобретения.	'
• футуролбг м. книж. Който се занимава с футуроло¬
гия.	*
футуролбгия ж. книж. 1. Съвкупност от идеи и пред¬
стави за бъдещето на света. 2. Комплексна научна
дисциплина, чиято цел е въз основа на съществува¬
щите данни ,от природните и обществените науки
да предвиди бъдещото развитие на човечеството,
[от лат. + гр.]	··
фучй нсв. нпрх. I. За силен вятър, буря — издавам,
произвеждам типичен, характерен шум. Ф?чи като
хала. 2. За бързо летящ предмет — издавам, про¬
извеждам шум като силен вятър. Самолети фучат
из въздуха. 3. прен. Сърдито сумтя, карам се, викам.
Хаджи Донко .. фучеше от яд. Т.Г.Вл. .
.	хя 1029
фъкам псе. прх. Режа (небрежно) коса, вълна п под. с
ножици. Фъкам овце. Фъкам си косата.
фъквам нсв., фькиа св. прх. Фъкам веднъж или поеди¬
нично.
фъидък м. прост. Малко валмо, кичур от вълна, па¬
мук, коса и под. По прътите на плета висяха фъи-
дъци влакна. Йов. Косата му виси на фъндъци. [тур.]
фънк м. Стил в джазовата музика с елементй на блус.
[англ.] ·
фъртуна ж. Снежна буря; виелица. Свири нощната
фъртуна, снежни преспи вей. Ваз. [от лат.]
фъсвам нсв., фъсва св. нпрх. прост. жарг. Фъскам вед¬
нъж или поединично.
фъскам нсв. нпрх.. 1. прост. За иажежеи метал или
разпалена главня — издавам съскав шум при пото¬
пяване във вода; съскам. 2. жарг. Бягам, избягвам
от училище или от работа,
фъсна вж. фъсвам.
фъстък м. I. Едногодишно растение от семейство бо¬
бови, чийто плод (1 — 4 семена в мека черупка) се
забожда в земята и там дозрява, Агас1ш Ьуро§аеа.
2. Плодът на това растение, който се използва за
храна. 3, прен. разг. За малък, дребен на ръст човек,
[перс. > тур.]
фъстъчен прил. Който се отнася до фъстък или е от
фъстъци. Фъстъчени ядки. Фъстъчено масло.
фъфля нсв. нпрх. Говоря неясно, неразбрано. Фъфле
като стара баба без зъби.	.
фъшкйя ж. Конско изпражнение, [тур.]
фьоя м. спец, Топъл и сух вятър, който духа по се-
вернитс'планински склонове към долината, [нем.]
фьотър м. Фина плъстена материя, употребявана
главно за шапки; филц. [фр.]
фю межд. За израз на досада, недоволство, възму¬
щение, Фю. каква мръсотия!
фюрер м. 1. ист. Звание, прозвище на водача на на-
ционалсоцвалисτичв:κaτa партия в Германия
Адолф Хитлер. 2. разш. Водач с неограничена
власт [нем.]
фйуу межд. За наподобяване, възпроизвеждане на
леко, приглушено свирене с уста или на звук от си¬
лен вятър или от предмет, който се движи във въз¬
духа с голяма бързина.
фюфюкам нсв, нпрх. 1. Леко подсвирквам. 2. Издавам
лек звук, шум при бързо движение из въздуха.
X
ха1 част. I. За подкана, усилване, подчертаване. Ха
сега де! Ха да те видя. Ха така, Ха добре дошъл! 2.
За подчертаване, изтъкване, че означеното със след¬
ващ глагол действие без малко е щяло да се извър¬
ши, но не е извършено. Дойде ми нещо на ума, ама
ха да го кажа, и някой ме прекъсна. 3. като сзл. а.
За свързване на части и изречения, означаващи пос¬
ледователни, сменящи се или иеосьшествклн се

1030 ха .
действия или обстоятелства. Ха сега да дойде, ха
■ после — така и не го дочакахме, б. За означаване
на неотменима и бърза причинно-следствена връзка
между действия. Едва се крепи: ха си го докоснал,
ха е паднал,
ха2 межд. 1. За израз на радост или неудоволствие,
на изненада, учудване или досещаме. Ха, добре че
се видяхме. 2. Повторено ха-ха — за напбдобяване,
възпроизвеждане на силен смях. *
хабеж м. разг. Хабене, похабяване, губене напразно.
Хабеж на материали. Напразен хабеж на сили.
х4беа прил. За сечиво — неостьр, тъп; изхабен. Хабно
ножче.	<
хабер м. прост. 1. Вест, известие. Изпращам хабер.
Имате ли хабер от сина? 2. Познание, понятие. Той
няма хабер от тая работа, [ар. > тур.]
хабилитаинонен прил. книж. Който се отнася до хаби¬
литация. Хабилитационен труд.
хабилитация ж. книж. 1, Хабилитиране. 2. Научен
труд, въз основа на който се присъжда определена
академична степен, придобива се право за четене на
лекции във виеше учебно заведение. [нем. < лат.]
хабилитирам се нсв. и се., нпрх. Въз основа на съот¬
ветен научен труд получавам академична степен,
звание професор или доцент и право за четене на
лекции във виеше учебно заведение,
хабилитиран прил. Който се е хабилитирал, получил е
необходимата академична ртепен и право да чете
лекции във виеше учебно заведение.
хабя нсв. прх. 1. Изразходвам, употребявам нешо в пре-
голямо количество или без полза, без достатъчно оп¬
равдание. Не запалихме лампите, за да т хабим ток.
Не си хабете времето. Не си хаби думите, няма да
те послуша/ 2. Правя нешо несполучливо, та съсип¬
вам материала. Като не знае да крои, защо хаби пла¬
та? 3. Правя сечиво да престане да бъде остро, да
стане тъпо. Хабиш само брадвата. 4. Развалям, пов¬
реждам, Не струва да си хабиш здравето.
хава ж. прост, остар. 1. Време като състояние на
въздуха, на атмосферата. Каква е хавата, дали ще
вали дъжд? 2. Климат. Тая хава не му понася. 3.
прен, разг. Положение, състояние, настроение. Как¬
ва е хавата у вас? [ар. > тур.]
хаван м. 1. Малък бронзов съд за чукане на захар,
' орехи и др. 2. спец. Уред за рязане на тютюн,
[перс. > тур.]
хавански Прил. от X а в а н а, столица на Куба. Ха¬
вански пури.
■ хавЯнче ср. Умал. от х а в а н.
хавлиен прил. Който се отнася до хавлия. Хавлиени
кърпи.
хавлия ж. 1. Голяма банска кърпа или дреха от мъх¬
ната памучна материя. 2. Мъхната памучна мате¬
рия, главно за кърпи, [тур.]
хавра ж. 1. Еврейски молитвен дом; синагога. 2. прен.
разг. Безразборен разговор; гълчава. Тук е цяла
хавра. [евр.>тур.]
хаджй вж. хаджия.
хаджнйка ж. Жена хаджия или съпруга на хаджия,
хаджийски прил. Който се отнася до хаджия. Ха¬
джийска броеница.
хаджилък м. Поклонение пред светите места Еруса¬
лим (за християните) или Мека (за мохамеданите), .
с което се става хаджия.
хаджйя и (неизм., в обръщение и при титулуваме)
хаджн м. Човек, който е ходил на поклонение а све¬
тите места, на хаджилък; поклонник. Дядо хаджия
с дълбоката кесия. Хаджи Генчо. Ей, хаджи, какво
видя на Божи гроб? О Хаджия да станеш — да за¬
богатееш. [ар. > тур.]
хазЯнв и хазяин м. Собственик на дадено под наем
жилище, магазин и под. по отношение на наемате¬
лите; наемодател, стопанин. Платих си наема на
хазаите, [рус. < тюрк.]	.	<
хазайка и хазЯйка ж. Жена хазаин или съпругата на
хазаин. Хазайката се сърди на децата, че вдигат
шум. ’
хазайски и хазяйски прил. Който е на хазаин, присъш
на хазаин. Хазайските деца играят с нашите. Ха-
зяйска ръка.
хазари мн. Тюркоезичии номадски племена, появили
се в източните части на Европа през IV в. Мисия
на Кирил и Методий при хазарите. .
хазарт м. 1. Игра на карти, табла, със зарове и др. с
паричен или имуществен залог за печалба, зависе¬
ща изключително или главно от случайността; ко¬
мар. Закон за хазарта. Хазартът е забранен. 2.
прен. [Склонност, страст към] участие в рисковани,
несигурни и опасни дела, приключения. [фр. < ар.]
хазЯртен прил. Който се отнася до хазарт. Хазартни
игри. Хазартна личност,
хазнй ж. 1. Държавно парично съкровище. Скроили
план да нападнат и оберат хазната. 2. Изобщо
много пари. Баща му имал цяла хазна пари.
[ар. > тур.]
хазинн, хазййка вж. хазаин, хазайка,
хвзййнича нсв, нпрх. Държа се като господар, разпо¬
реждам се с чуждото или общественото като със
свое. [от рус.]
хазяйскн вж. хазайски.
хайр м. прост. Добро, благополучие. На хаир да е!
Да не видиш .хаир! [ар. > тур.]
хаирлйя прил, неизм. прост. Който е на хаир, за лоб-’
ро и благополучие.	■
хаирсъз и хърсъз прил. неизм. прост. Който не е на
добро, който носи зло, неблагополучие. Хаирсъз ра¬
бота. [ар. > тур.]
хаирсъз[ин| и хъркььз[|ш] м. прост. Лош, долен, безчес¬
тен човек.	,
хай межд. 1. За подкана към действие или пожелание;
хайде. Хай да вървим! Хай да е честито! 2. За усил¬
ване при израз на недоволство, съжаление или по¬
желание. Хай да се не види!
хайвàн[ин| м. 1, прост. Животно, добиче. 2. прен. разг.
Глупав човек; глупак, [ар. > тур.]	♦
хайвер м. Яйца на риба; икра. Моруната си хвърля
хайвера в Дунав. 2. Маса от яйца на риба, обикн.
осолени, употребявани като храна. Пресей хайвер.
Солен хайвер. Хайвер тарама. 3. Ястие от такава
маса, приготвено с растително масло, „лимон и др.
Разбит хайвер. О Зелен хайвер — кьопоолу. Пра¬
щам за зелен хайвер някого — изигравам, из-
лъгвам, измамвлм. Черен хайвер — хайвер от мо¬
руна или есетра, пъструга, чига. [тур.]
хайдамЯк м. прост. 1. Едър и гламав човек; дангалак.
2, Вагабонтин. [тур]
хЯйде част. 1. За подкана към действие или усилване
при покана, поздрав, пожелание. Хайде да идем!
Хайде наздраве! 2. За израз на възражение, несъгла¬
сие или отстъпка, примирение, снизхождение. Хай¬
де, хайде! Знаем те кой си. Знаеш всичко ти, ама
F

хайде. 3. Като сказ. — за означаване на действие,
което се извършва веднага, непосредствено след
друго действие. Взех си книжките и хайде е учили¬
щето.
хайдук м. разг. Крадец, разбойник. Излезли от гора¬
та хайдуци, та пиле не смее да прехвръкне.
О Пладнешки* хайдук. [тур. > унг.}
хайдуклУк м. прост. Поведение или проява, действие
на хайдук; разбойничество·
хайдуг||ш] м. и хайдутки ж. 1. ист. Народен закрил¬
ите и отмъстятел през турското робство. Не плачи,
майко, не тъжи, че станах ази хайдутин. Бот. Мно¬
го хайдути и хайдушки са възпети е народните пес¬
ни. 2. Хайдук, разбойник, [от тур.]
хайдутскя прил. рядко* Който се отнася до хайдутин;
хайдушки.	»
хайдутство ср. 1. ист. Борба на хайдути, форма на
съпротива на българския народ срещу турското
робство, Българското хайдутство е движение на
унижени и онеправдани. 2. Поведение, проява на
хайдутин (във 2 знач.); хийдуклук.
хайдутувам нсв. нпрх. Ходя хайдутин, действам като
хайдутин. Девет години хайдутувал.
хайдуШки прил. 1. Който се отнася до хайдутин (в 1
знач,). Песни юнашки, хайдушки, песни за вехти вой¬
води. Бот. Страшни хайдути да види на хайдушко¬
то сборище, Бот. 2. Който се отнася до хайдук и
хайдутин (във 2 знач.).
хайка ж. 1. Организирано преследване на някого или
нещо. Правя хайка. Хайка за вълци. 2. Организира¬
на въоръжена група хора или дружина ловци, кои¬
то преследват някого или нещо, Полицейски хайки.
[от тур.]
хИйкяджня м. разг. Участник в хайка.
хийл&з||<н] м. разг, Безделник, мързеливец. Проводи
хайлазина на път, да ти каже къде има вълци. Поел.
[тур.] ·	.
хайлвзл^к м. разг. Мързел, безделие,	.
хвнлвзуввм нсв. нпрх. разг. Мързелувам, безделничи,
хййлайф м. 1. Висшите кръгове от богаташи и арис¬
тократи в дадено общество, които смятат себе си
• зв елит. 2. Животът нв тези кръгове, изпълнен с бо¬
гатство, удобства и удоволствия, [англ.]
хИйлаДфкн и хвйлийфекн прил. Който се отнася до
хвйлвйф. Хайлайфска дама. Хайшшфни маниери.
ханмвнД м. и ж. разг. Безделник, нехранимайко. И
тоя И син излезе хаймана, [тур.]
хвйманувам нсв. нпрх. разг. Държа се като хаймани,
скитам без работа; безделнича,
хййтв м. и ж. разг. Хиймвни, ватабонтин, безделник,
{тур.]	·	„
хик м. прост. 1. Парично възнаграждение, заплата. 2.
Имот, наследство. 3, Право, правдиви. О Хик ми
к разг. — падв ми се, заслужил съм си наказанието,
сполетялото ме зло. [вр. > тур.]
хйкам нсв. прх. разг. 1. Удрям, блъскам със сила, гру¬
бо. 2. Хвърлям или пъхам нещо със силв.
хДкввм нсв., хакиа се. прх. разг. Хиким веднъж или
поединично. Някой ме хакна с юмрук в гърба.
хал м, нар. Положение, състояние. Такъв му е халът.
[вр, > тур.]
хВлв ж. 1. Буен вятър; буря. Зададе се страшна хала,
та изкърти дърветата. 2. Въображаемо, митическо
същество, оприличавано нв змей. 3. прен. Едър и
силен, як човек, [от гр]	.
халйл нарч. нар, Простено, от все сърце, без съжале¬
ние. Да му е халал. [ар. > тур.]
халосен 1031
хвлйт м. Широки и дълга домашна дреха. Домашен
халат. Болничен халат. (рус. < ар]
хДлби ж. Чаша за бира с вместимост към половия
лнтър. [нем.]
хвлвВ ж. Сладко ядиво от звхвр, тахан н др. Халва
с орехи, [вр. > тур.]
халвядже^мски прил. Който се отнася до халваджия.
Халваджийска табла. О Хвлвяджяйскв хартия —
груба жълтеникава амбалажни хартия. Халввджлйс-
кн тефтер — изцапана книга или тетрадка,
халваджйя ж. Производител и продавач нв халва.
О Хатваджнята зв бозиджмяти разг. — зи израз ни
неодобрение, възмущение от неуместни взаимни
хвалби, взаимна подкрепи между хора от една сре¬
ди; с еднакви интереси яли недостатъци,
халвен прил. 1. Който се отнася до халви, 2. За съд
— в който ими или е имало халви. Халвена кутия.
х&лк ср. Голямо покрито помещение за производст¬
вени, търговски и други цели. Фабрични халета.
[нем.] *
хИлкст прил. диал. За човек — блъснат, възглупав или
грамаден като хили,
халКтинв м. и ж. Едър, грамаден човек; хили. Страш¬
на беда, хала халетина, халетина, църна арапина.
Нар.п.
хали мн. Покрит пазар, голям магазин за хранителни
продукти, [от нем.]
халйф м. книж. В редица мюсюлмански страни —
владетел, монарх, който е същевременно и духовен
глави на мюсюлманите, [от вр.]
хилифИт м. книж. 1. Управление на халиф, системи
ни мюсюлманска феодални ткокралия, 2. Арабски
мюсюлманска държави, управлявана от халиф.
хИлищк ср. Дебели черга зи завиване или постилане;
губер, китеник. Тежко халище го завиваше чак до
гърдите. Йов. [от тур]
хилкИ ж. 1. Метално, дървено или пластмасово ко¬
лело; брънка, звено. 2. Годежен или венчален пръс¬
тен без камък и други украси, [тур. < вр.]
хйло ср. срец. Атмосферно оптично явление — бели
или цветни кръгове или дъги около слънцето или
луната; ореол, [нем, <1р>.]
халовйт прил. >тр. Бърз, буен кито хали; стихиен,
яростен.
хилоген м. спец. Всеки от химическите елементи
флуор, хлор, бром, йод и ист-атин, които при съе¬
диняването си с метили образуват соли. [от гр.]
хилш&нкн прил. спец. Който ск отнася до халоген, Ха-
логенни елементи. Халогенен атом. О Халогениа .
лампа — лампи с нажкжикма жички, при която га¬
зовата смес освен инертен газ съдържа и халогени,
обикн. йод или бром.
хИлос и х&лост ж. Симо в съчет. иа халос (хилост) -
напразно, залудо, ни вятъра; нахалос, нахалост,
халосии прил^. 1. Блъснат, смахнат, налудничав. 2. Зах¬
ласнат, занесен.	.
хилбквам нсв., халбсам св. прх. разг. 1. Блъскам, уд¬
рям силно. Втурва се със свити юмруци и го халос-
ва по челюстите. М.Кркм. 2,, Прахосвам, опропис-
тявим. Мн^ого пари халоса за тоя, дето духа. — ск
' нпрх. 1. Правя се-ни глупав, на удиркн, говоря глу¬
пости. 2. Удрям ск о нещо.
хИлосен прил. За патрон, снаряд — който само гърми,
но не поразява, [по рус. холостой]

1032 халбсннк
халосник м. и халосница ж. Пакостник, немирник,
х&ггав прил. Нестегнат, отпуснат, хлабав. Халтава
дреха. Халтава му е работата. ’
халтанкна ж. Халтавост.
халтавост ж. Качество на халтав; халтавина. ,
халтура ж. 1. Небрежна, недобросъвестна, непрофе¬
сионална работа и продуктът от нея. 2. Допълни¬
телно възнаграждение» спечелено по лек начин; с
недобросъвестна работа. [рус.<пол.<лат.]
халф м. спорт. Във футбола и някои други игри —
играч от средната линия на отбора, между защита¬
та и нападението; полузащитник, [англ.]
халфов Прил. от х а л ф. Халфова линия.
халцедйн м. Вид полускъпоценен камък, разновид¬
ност на кварца, [гр. от соб.]
халюцинации ж. книж. Болезнено видение, лъжливо
възприятие без реално съществуване на съответни
външни дразнители, резултат на разстроени нервн.
Зрителни халюцинации, Имаш халюцинации, [пат.]
халюцинирам нсв. трх. книж. Имам халюцинация,
хамОк м. Висящо плетено легло, окачено между две
дървета или други опори, [исп.]	«
хамяп]ии] м. Носач на товари срещу' заплащане,
{ар. > тур.]	'
хамалогня ж. разг. Тежка, хамалска работа; хамалу-
ване.	'
хамалски прил. Който се отнася до хамалин. О Ха¬
малска работа — тежка и непривлекателна, нетвор-
ческа работа.
хамалув&м нсв. тр>х. Нося товари, върша много и
тежка, хамалска работа,
хомОм м. остар. Турска баня. [ар. > тур.]
хамбар м. Сграда, помещение или съд за зърнени хра¬
ни; житница, [перс. > тур.]	·
хамеледн м. 1, зоол. Подобно на гущер животно с из¬
менящ се според околната среда цвят на кожата,
Наше1еоп \ш1дапз 2. прен. Човек, който често и без¬
принципно мени възгледите и поведението си спо¬
ред условията, обстановката, [гр.]
хамелеонскн прил. Свойствен на хамелеон. <
хамелеонство ср. Проява или качество на хамелеон
(във 2 знач.).
хамсия ж. Вид дребна стадна черноморска риба,
Еп§гаиИз епсгаз1сЬо1из. [1р>тур.]
хАмстер м. Хомяк, обикн. като домашен любимец,
[нем.]	*
хамут м. 1. Кожена или обшита с кожа дървена овал¬
на рамка, която се надява на шията на впрегнат
кон. #2. мн. Принадлежности за впрягане на кон;
сбруя.	} .
хан м. Кръчма и гостилница с легла за пътпици и
обор за добитък; странноприемница, [перс. > тур.]
хай2 м. Владетел у тюркски и монголски народи, ’
[тюрк.] .
хангар м. Голямо помещение, в което се подслоняват
самолети, балони и др. [гр. > фр.]
хандбал м. Спортна игра с топка между два отбора,
при която целта е топката да се вкара с ръка във
вратата на противника, [нсм.]
хАядбален Прил. от хандбал, Хандбална топка.
хандбалнст м. и хацдбалйстка ж. Спортист, който иг¬
рае хандбал.
хнцджДр м. остар. Тежък турски нож или кама.
[ар- > тур.]
ханджййскв прил. Който се отнася до ханджия. Хан-
джийски слуга.
ханджия м. и хавджййк* ж. Съдържател на хан.
хански прил. Който се отнася до хан2. Хански дворец.
хИнство ср. 1. Страна, управлявана от хан. 2. Звание,
достойнство на хан. 3. Времето, през което управ¬
лява даден хан.
ханш м. Част от човешкото тяло — [всяка от] двете
странично издадени части на таза, издадената ме¬
сеста част между хълбоците и бедрото, [фр.]
ханъма ж. Женена туркиня; була, кадъна. Ти си роде¬
на, дарена бяла ханъма да бъдеш. П.Р.Сл.
ханъмош прил. Който се отнася до ханъма. Ханьмски
дрехи.
хИос м. 1. книж. В гръцката митология и някои други
религиозни космолопрши представи — неорганизи¬
рана, безформена материя в безпределно простран¬
ство, от която възниква или е създаден подреде¬
ният свят. · 2. прен. Безредие, безпорядък,
обърканост. В стаята му е хаос. В главата ми ца¬
ри пълен хаос. [гр.]
хаотичен прил. Който представлява хаос (във 2 знач.),
характерен е за хаос; безреден, объркан. Хаотично
движение.	*
хаотйчносг ж. Качество на хаотичен; обърканост,
безредие.	*	■
хап м. Лекарство за вътрешна употреба във вид на
малка топчица; таблетка. Гълтам хап. Хапове за
кашлица. О Горчив* хап. [ар. > тур ]
хИпвам нсв., хапна св. прх. 1. ЗГгм малко или набързо.
Хапна и изжзе. 2. Опитвам иа вкус; вкусвам. Хапни
да видиш дали е сладко. 3. Хапя леко, веднъж или
поединично. Нещо ме хапна по ръката.
хДтане ср. Действие по гл. х а п в а м; ядене. Не
намерихме нищо за хапваме.	.
хайка ж. Нешо за ядене, колкото да се поеме навед¬
нъж; залък, къшей. С добро взимаш и хапката на
човека от устата. Поел
хаплив' прил. 1. Който има навик да хапе. Хапливо ■ ку¬
че. 2. прен. Който засяга, обижда, уязвява; жлъчен,
язвителен. Хаплив човек. Хапливи думи.
хапливост ж. Качество на хаплив,
хапльо ср. презр. Глупав, наивен човек; глупак, наив¬
ник. [от гр.]
хапна вж. хапвам.	,
хИпче ср. Умал. от х а п.	♦
хали нсв. прх. 1. Стискам, хващам със зъби. Хапя си
устните. 2. [Имам навик да] хващам, стискам със
зъби, за да нараня, да причиня болха, Хапе като
куче. Това куче хапе. 3. Жиля, бода. Мухите ха¬
пят. 4, прен. Засягам, обиждам, уязвявам с думи.
Обича да хапе другарите си. — се нпрх. разг. Раз¬
кайвам се, съжалявам. .	4
харакири ср. Японско самоубийство чрез разпаряне
на корема. Правя си харакири. [ял.]
характер м. 1. Съвкупност от душевни, психически
свойства на даден човек, определящи поведението
му в обществото, спрямо другите хора; нрав. Твърд
характер. Тежък характер. Основни черти ца ха¬
рактера. Формиране на характера. 2. Морална сила,
твърда водя; упоритост, постоянство. Човек с харак¬
тер. 3. прен. Човек с един или друг характер. Само
твърдите характери издържат. 4, Съвкупност от ка¬
чества, особености, които правят даден предмет, яв¬
ление, факт и пр. различен от другите. Характер на
българската литература преди Освобождението. По¬
сещението има официален характер. [р.]

характерен и характерен прил. 1. Който е присъщ,
свойствен на нещо, който ясно изразява характера
на нещо; отличителен, особен, присъщ, свойствен,
типичен. 'Характерна усмивка. Характерни черти на
лице. Характерна особеност. 2, рядко Само с уда¬
рение характерен — който е с твърд, силен харак¬
тер. Прот. безхарапгерен.
характеризирам нсв. и св,, прх. Давам определение,
посочвам отличителните черти, описвам характера
на някого или нещо. Той го характеризира като
умен и работлив човек. — се нпрх. Имам определе¬
ни отличителни черти, свойства, характер. С какво
се характеризира този период от историята на
страната?
характеристика ж. 1. Описание на характера, изтък¬
ване на отличителните черти на някого или нещо.
Правя характеристика някому. Характеристика на
героите в романа. 2. Писмен документ, отзив за
служебните, производствените в пр. качества, дос¬
тойнства на -някого. Дадоха ми добра характерис¬
тика. 3. обикн мн. Съвкупност от отличителни бе¬
лези, - черти на нещо. Температурни
характеристики на местността.
характеристичен прил. Който изтъква характерни
свойства, отличителни черти; характерен. Характе¬
ристична проява.
характерност и характёрносг ж. Качество яа характе¬
рен.
характеров прил. книж. Който се отнася до характер.
Характерова нагласа.	.
'харалктералогйчен и характерологически прил. Който
се отнася до характерология. Характерологическа
класификация	■
характернолбгая ж. спец. Учение за характера (в 1
знач.).	ж
харам прил, неизм. и нарч, нар. остар. Незаслужен,.
непростен. Срв, халал. Харам ядеш хляба.
О Харам да ти е — да не ти е простено, да не ви¬
диш добро. [ар.>*ур).1
харамййск· прил. Присъщ на харамия; хайдушки. Ха-
рамииска песен.
харамия ж. Хайдутин, бунтовник, [ар. > тур.]
харамохлёбец и харямоядец м. остар. Които незаслу¬
жено яде хляба; готован, дармоед.
харач м. ист. Някогашен личен данък в Турция, пла¬
щан от мъжете немохамедани. [гр.>тур>.]
хардал м. прост. Синап. [ар.>тур.]
хардлОйиер прил. книж. ново. Твърдолинеен привър¬
женик, последовател на определен възглед,- полити¬
ческо поведение и под. [англ.]	.
хнряуер м. спец. Материална, апаратна част, апарату¬
ра на компютъра. Срв. софтуера, [англ.]
харем м. 1. Женско отделение, женска половина на
дома в мюсюлмански страни, - където съществува
или е съществувало многоженство. 2. Жените и на¬
ложниците на един мъж в мюсюлмански страни с
многоженство. [ар. >тур.]
харемлък м. Харем (в 1 знач.).
харен прил. нар. Добър, хубав. Харен кон. >> И фьр-
лят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно,
че умират веч. Ваз. [от !р.]
харесвам нсв., харесам св. 1. прх. Възприемам нещо с
удоволствие, намирам го за добро, приятно, хуба¬
во; нрави ми сс, допада ми. Харесал си е момиче.
Не харесаха виното. Много харесвам този роман.
2. нпрх, Харесвам се; нравя се, допадам. Неговите
книги харесват на всички, - се нпрх. Получавам ви¬
хармонмчен 1033
сока оценка и одобрение, приятен съм, доставям
удоволствие, наслада някому. Книгата му не се ха¬
ресва на хората. Домакинята се мъчи да се хареса
на гостите, харесва мм [се|, хареса ми |се| нпрх. Из¬
питвам удоволствие, наслада от нещо; нрави ми ое,
допада ми. Много ми харесва у вас. Прави каквото
ти се харесва, [от гр.]
харяжа вж. харизвам.
харязан прил,. нар. Подарен. На харизан кон зъбите не
се броят. Поел.
харнзвам нсв., харнжа св. прх. нар. Подарявам. Хариз¬
вам имот. О Харнзвам дете — давам го за осино¬
вяваше. [нгр.]
харизма1 ж. нар. Подарък. Конят му е харизма. [нгр.]
харнзм£2 ж. 1. книж. Качество, изключителна спо¬
собност на някои хора да печелят доверието, при¬
вързаността и преклонението на масите, на големи ■
общности от хора. 2. религ. Божествен дар или си¬
ла, призвание (да се вършат чудеса). [гр. >англ.]
харнзматнчен прил. Който се отнася до харизма или
който притежава харизма. Харизматична личност.
Харизматични секти.
харм&н м. 1. Гумно за вършитба. Сложихме стожер
в хармана. 2. прен. Светъл мъгляв кръг около ме¬
сеца или слънцето. Месецът има харман — време¬
то ще се развали. 3. Количество снопи, които се
вършеят на един път. Кладели хармана. Снопите са
за пет хармана. 4. Време за вършитба. Любениците
излизат по харман. 5. разг. Време през годината,
когато нещо се намира в изобилие; беритба. Сега
е харманът на гроздето. 6. спец. Смес от разни ви¬
дове тютюн, за да се добие желаният вкус и аро¬
мат. Цигари от новите хармани. Тютюнев експерт
по харманите. 7, разг. Утъпкано място, обикн. в
кръг. Играят из градината, та я направиха на хар¬
ман. [перс. > тур.]
харманджййскн прил. Предназначен за харман, за вър¬
шитба. Харманджийски коне. Харманджийско въже.
харманджвя м н харманджййкв ж. Работник на хар¬
ман при вършитба.	·
хармонизация ж. 1. книж. Хармонизиране (по 1 знач.
на хармонизира м.|. 2. муз. Построява¬
не на акорди по правилата на хармонията, съчиня¬
ване на хармоничен съпровод, акомпанимент гьм
дадена мелодия.	1
хармонизирам нсв. и се., прх, 1. книж. Привеждам ед¬
но нещо в хармония с друго. 2. муз. Правя хармо¬
низация. Хармонизирам народна песен.
хармоника ж. Ръчен духов музикален инструмент с
клавиши и с мях. О Ставам на хармоника —
сбръчквам се, нагъвам се като мях. Устия хармони¬
ка — малък правоъгълен духов музикален инстру¬
мент, иа който се свири с уста чрез издишване и
вдишване на въздух, [от гр.]
хармонярам нсв. нпрх. Намирам се в хармония, съг¬
ласуваност или разбирателство с някого или нещо;
приличам, съответствам, Черният цвят хармонира
на червения.
хармбннум м. Подобен на орган клавирен музикален
инструмент с метална пластинки, които звучат под
действието на въздушна струя, произвеждана от
задвижвани с крака мехове,
хармоничен прил. 1. Който образува съзвучие; сьзву-
чен. Хармонични гласове. 2. Който се отличава със
ι

1034 хармонически ,
стройна съразмерност и съгласуваност между час¬
тите на цялото; съразмерен. Хармонично развитие.
Хармонично движение. > > Хармонично развито
тяло.
хармонйческя прил. 1. Който се отнася до хармония
(в 1 и 2 знач.). 2. Строго последователен, равноме¬
рен. Хармонически колебания.
хармония ж. 1. муз. Едновременно приятно звучене
на няколко тона, обединяване на тоновете в съзву¬
чия. В песента има хармония. 2. муз. Отдел от те¬
орията на музиката, който се занимава с построй¬
ката на съзвучията. Професор по хармония. 3.
Стройна съгласуваност между частите на дадена
цялост. Хармония в постройка. Хармония на цвето¬
ве. 4. Съгласие, единодушие, разбирателство. Меж¬
ду нас има пълна хармония, О Вокална хармония;
• хармония на глаонпе ез. — уподобяваме на гласни¬
те в афиксите на дадена дума на предшестващите
гласни от корена на същата дума, [гр,]
харо ср. нар. Стар и противен човек; дъртак. Пази
старо грозно харо Калиопа красна. Ян. [от гр. соб.]
харбевам нея., харбсам св. нар. Виждам добро; преус¬
пявам. [от гр.] '	'
харпун м. Риболовно копие на дълга връв, което се
използва за лов на едри морски животни и риби.
[хол.]
харта ж. книж. Документ с важно обществено-поли¬
тическо значение. Международна харта за правата
па човека. Велика харта на свободите. [лат.<гр.]
хартйен прил. Който се отнася до хартия, който е от
хартия, направен от хартия; книжен. Хартиено про¬
изводство. Хартиени отпадъци. Хартиен чувал.
хартийка и . (разг.) хартйшка ж. Умал. от
. х а р т и я; малък къс хартия. Бонбоните са увити
в хартийки.
хяртйя ж. Произведен от целулоза, дървесна маса,
’ слама, растителни отпадъци, парцали и др. мате¬
риал във вид на тънки листове за писане, рисуване,
печат, увиване и др. Вестникарска хартия. Амба¬
лажна хартия. Оризова хартия. Цигарена хартия.
Попивателна хартия. Тоалетна хартия. [игр ]
харч м. Парични разноски, разход, [ар. > тур.]
харча нсв. 1. прх. Изразходвам, употребявам. Харча
пари. Харча вода. Харча електричество, Колко бен¬
зин харчи колата? 2. нпрх. стесн. Изразходвам па¬
ри. Ще харчи, докато има. — се нпрх. За стока —
продавам се. Харчи се като топъл хляб.
харчлък м. прост. Харчене, дребни разноски. Нямам
дребни пари за харчлък.	.
хас’ м. ист. Голямо ленно владение в османската фе¬
одална държава, [тур.]
хяс2 неизм. разг. Само в съчет.: Има си хас — за из¬
раз на увереност в съществуването или осъществя¬
ването на нещо или на учудване, недоумение и въз¬
мущение от предположено съществуване или
осъществяване на обратното на онова, което се е
смятало за сигурно, безспорно. Има си хас баща ти
да знае! — Каза ли „благодаря, на драго сърце“? —
Има си хас да не каже! Има си хас да не дойде!
Струвам хас — обръщам внимание, засяга ме. От
хорски думи хас не струвай. Деб. [ар, >тур.]
хасе ср. Тънка и бяла фабрична памучна тъкан. Хасе
за чаршафи. [ар. > тур.]
хасён прил. Направен от хасе. Хасени възглавници.
хйспел м. техн. Подемно устройство, машина за из¬
дигане или извозване по наклон на неголеми това¬
ри. [нем.]
хастбр м. Подплата на дреха. Копринен хастар,
[перс. > тур.]
хастарен Прил. от х а с т а р.
хастарлък м. Материя, плат за подплата на дреха,
хатър м. прост. 1. Угода, приятност. За негов хатър
не отивам. 2. Воля, желание. Гледам му хатъра. 3.
Почит, уважение. Поканих -го за хатър на баща му.
4. Присхраатие, еннзххждднне. Няма съдннк без ха¬
тър, няма глава без кахър. Поел. 5. Мъка, недовол¬
ство. Хатър ми е, че не дойде у нас. Става ми ха¬
тър. О Скършвам* (прекършвам) хатъра,
[ар. > тур.]
хатьрджня м. и хатьрджййка ж. прост. Конто гледа
хатър, който угажда на околните,
хафйф и афйф прил. неизм. прост. Слаб, оскъден, нез¬
начителен, неустойчив. Работата ни е много да-
фиф.	%
ха-ха вж. х а2.
хахамнн м. остар. Еврейски свещеник; равин, [от евр.]
хйхо м. разг. Луд, ненормален, побъркан, смахнат чо¬
век. Направиха ме хахо.
хахо-хихи межд. и като същ. ср. [За наподобяване,
възпроизвеждане на] силен н безгрижен, несериозен
момински, ЖеНСКИ смях.
хашево и хашево ср. прост. Кухня, готварница; мут-
вак. [от тур.]
хашиш м. Наркотично вещество, добивано от ин¬
дийски коноп; марихуана, [от ар.]
хая нсв9. нпрх. рядко. Обръщам внимание, вземам
предвид, грижа се. И пльпнат харамии... А гората
чернее още; ала кой ти хай! К.Хр.
хвала ж. 1. Слава, похвала. Хвага и чест На победи¬
телите! 2. Като межд. хвйла — за израз на пох¬
вала или признателност. Хвала Богу, добре сме/
хвалбй ж. Нескромно хвалене или самохвалство,
Миогото хвалби разглезват.
хвалебен прил. Който съдържа хвала, похвала. Хва¬
лебна песен. Хвалебна реч.	.
хвалебевен прил. Който изразява или съдържа хва¬
лебствия. Хвалебствена реч.	.
хвалебствие ср. Силна хвала, похвала. Възнасям хва¬
лебствия. към Бога,
хвалипръцко м. разг. презр. Самохвалко,
хвалшпргьцковщнна ж. разг. презр. Самохвалство.
хвалител м. и хвалйтелка ж. книж. Човек, който хва¬
ли някого или нещо. Млъкнете вие. бедни хвалите¬
ли на века. Ваз.
хвйля нсв. прх. 1. Казвам добри думи, изтъквам или
приписвам добри качества на някого или нещо;
препоръчвам. Хвалят ми момата за снаха. Всеки
мечкар си хвали мечката. Поел. 2. нар. Благодарен
съм някому. Слушай какво те уча и ще ме хвалиш'
дорде си жив. — се нпрх. 1. Говоря добро за себе
си или за нещо свое, изтъквам качествата, достойн¬
ствата, заедугите си; препоръчвам се. Хвали се, че
бил голям юнак. Хвали се с децата си. Нали ми се
хвалеше, хвалеше, че имате къщи високи. Нар.п. 2.
Самонадеяно обещавам илн разкривам намерения¬
та си, разправям какво мисля да върша; каня се,
заканвам се. Кой се хвали. той не пат. Поел. Хвали
се, че ще свърши всичко за един ден.
хвана вж. хващам.
хватка ж. 1. Количеството от нещо, което човек зах¬
ваща, държи с една рака; стиска. Дай па коня една

хватка сено. 2. воен. Начин иа хвашане, държане на
оръжието. 3. спорт. При борба — начин на хваша-
не, ловко и резултатно действие с ръцете или кра¬
ката. Прилагам хвапкк'. 4. прен. разг. Трик (в 3
знач.).
хвшам нсв. прх. 1. Вземам, поемам, с ръка; улавям.
Хващам чаша. Хващам дръжка. Хващам го за пал¬
тото. Хвана го под ръка. 2. Допирам с ръка; пипам,
барам. Не хващай чашата, че е гореща. 3. Ловя с
ръце; улавям. Хващам тота 4. Ловя дивеч, лов;
улавям. Ходи на лов, но нищо не хваща. 5. Залавям,
улавям, задържам или издебвам, уличавам, изобли¬
чавам някого, който се крие, бяга или върши нещо
лошо, осъдително. Хващам крадец. Хващам плен¬
ник. Хванах го, че лъже. б. Наемам, ангажирам юга
заставям някого да свърши някаква работа. Хвана¬
ха ме да измия съдовете. 7. Качвам се на превозно
средство, за да пътувам; вземам. Ще хвана послед¬
ния влак. 8. Прихващам, разболявам се, заразявам
се от някаква болест яли с паразити. Хващам ма¬
лария. Хванал ревматизъм. Хванах въшки. 9. За фи¬
зическо страдание или душевно преживяване —
правя някой да изпадне в състоянието, означено със
съществителното. Хвана мв скуката. Хващат ме
нерви. 10. За алкохол, спиртно питие — опивам,
правя някой да се опие. Виното е силно и хваща,
11. Покрииам се, заддржам върхх себе си, зааеггнт
съм от действието, въздействието на ръжда, плесен
и др. Златото ръжда не хваща. Млякото хвана
каймак. 12. разг. В съчет. с д т + гл. — започвам,
начевам, захващам (да върша нещо). Хвана да вика.
13. За сезон, време, студ и под. — започвам, наста¬
вам, настъпвам. Хваща студ. 14. Заемам се, зала¬
вям се (с някаква работа). Какво хване, добре го
свършва. 15. Вземам, задържам някаква сума, пари
за уреждане на сметки, при пркджтеа на нещо и
др.; прихващам, продавам. Хващам си дълга. Скъпо
ми хващаш брашното. 16. За съд — събирам, поби¬
рам. Торбата няма да хване багажа. Яж колкото
ти хваща коремът. 17. нпрх. Зт кибрит, оръжие и
под. — възпламенявам сс, запалвам се. Кибритът
е влажен и не хваща. Револверът не хваща. 18. За
радиоприемник, телевизор — приемам, улавям ня¬
какви радиовълни, звук или образ. Радиото ми е
старо, но хваща всичко. > > С моя телевизор не
хващам втора програма. — се нпрх. 1. Хващам,
улавям, държа нещо с ръка, обикн, за да се закре¬
пя, да не падна. Хванах се за един клон и увиснах.
Хванах се за дръжката. 2. Хващам, улавям, докос¬
вам с ръка нещо,'някакво оръжие, обикн. в знак
на готовност за бой, борба. Хванаха се за оръжие¬
то, 3. възвр. Хващам, пипам, докосвам с ръка себе
си, част от тялото си. Не се хващай по очите с
мръсните си ръце. 4. Присъединявам се, включвам
се в хоро, танц и под. Хванали сме се на хорото. 5.
За дивеч, риба — попадам в примка, капан и под.
Лисицата се хвана в капана, б. прен. разг. Оставям
се да ме подведат, да ме измамят. 7. Задържам се,
закрепвам се някъде, върху нещо. Боята се хвана.
8,	Започвам да върша нещо. Хващам се на работа.
9.	За растение — прихващам се, пускам корен в
почвата. 10. За дреха, обувки — подходящ съм по *
размер, по мярка съм, ставам някому. Обувките са
тесни. няма да ми се хванат. О Не ме хваща еья
—	не мога да спя, не заспивам. Хвани единия*, та
удари другия. Хващам бика* за рогата. Хващам вяра
—	вярвам, повярвам. Хващам гората — ставам
хвърлим 1035
хайдутин, бунтовник. Хващам корен*. Хващам кри¬
вия път — започвам да върша лоши неща. Хватам
бримки*. Хващам очи — харесвам се някому, хубав
съм. Хващам работа — почвам да работя. Хвашам
се за главата — силно се обърквам, смайвам се,
изпадам в тревога, ужас. Хващам се за сламка —
използвам е най-малката възможност зт епасеиuг.
Хващам се ва бас*. Хващам се на въдицата (в кала¬
на, клопката) — оставям се да ме измамят, подве¬
дат. Хващам се на хорото — заемам се с яешо,
включвам се в някаква обща работа. Хващам |си|
пътя — отивам си, тръгвам, избягвам. Хвашам
шия*. Хващат ме дяволите — започвам да се ядос¬
вам, разсърдвам се.
хвойна ж. Дребно иглолистно дърво с по три срасна¬
ли долу листа и еинκaвочгрии или червени зърнести
плодове. Литрсг^ еoгтmятis; смрика.
хвощ м. [Няколко вида] тревисто па^атови^о рас¬
тение с кухо коленчато стъбло, Екр^^иш; пресли-
ца, прешлика.	ι
хвръквам нсв., хвръква св. нпрх. 1. Започвам да хвър¬
кам, да хвърча, да летя; литвам, отлитам. Птичето
хвръкна из гнездото. 2. Понасям се из въздуха.
Хвръкна искра. 3. прен. Преставам да съществувам,
да ме има някъде; изчезвам. Хвръкнаха ми парици¬
те.
хвъргам нсв. прх. Хвърлям.
хвъркам нсв. нпрх. Хвърча леко, с лекота или малко,
от време на време.
хвъркат прил. 1. Който може да хвърчи; хвърковат.
Птиците са хвъркати животни, 2. прен. Много бърз,
извънредно сръчен. Хвърката е в работата си.
хвърковат прил. Хвъркат. По райските долини пъту¬
вам хвърковат. Ваз. Хвърковатата чета на Бенков¬
ски,	.
хвърлей м. Разстояние, дължина, колкото изминава
хвърлен с ръка камък или изстрелян от пушка кур¬
шум. Близо е— на хвърлей от тук.
хвърлям нсв., хвърля св. прх. 1. С рязко и силно дви¬
жение, замах на ръката правя нещо да полети във
въздуха, да отиде надалече. Хвърлих топката.
Хвърлям копие. Хвърлям с камък по кучето. 2. прен.
Изпращам някого някъде насила, принудително.
Хвърлиха го в затвора. 3. Освобождавам се от нещо
непотребно, ненужно. Тази дреха е почти нова, не
я хвърляй. Напоследък хвърляме много хляб. 4. Сва¬
лям от себе си нещо, което нося, което съм обля¬
къл, обул; събличам, събувам. Хвърли тоя пуловер
от гърба си. 5. Зт кок, магаре и под. — освобож¬
давам се от ездача си, с рязко движение правя да
падне. 6. В съчет, с предл. в + същ.
изненада, смут, тревогаи под. —
правя някой да изпадне в състоянието, означено със
съществителното. Думите му ме хвърлиха в недоу¬
мение. — се нпрх. 1. Скачам, мятам се от високо.
Хвърлила се от прозореца. 2. Втурвам се, спускам се
нанякъде, налитам връз някого или нещо. Хвърли '
се въз него като звяр. 3. прен. Впускам се, започвам
дт върша нещо дейно, енергично. Хвърлихме се с
желание в борбата. 4. Мятам се насам-натам, от
една страна на друга. От болка се хвърля в легло¬
то. О Зарът* е хвърлен Няма къде яйце* да хвър¬
лиш. Тези камъни в моята градина се хвърлят — те¬
зи укори, подмятания са насочени към мене.

1
1036 хвърляне
Хвърлям вина[та] върху някого — обви¬
нявам. Хвърлям във въздуха —взривявам, разру¬
шавам с взрив. Хвърлим жребий*. Хвърлям кал
върху някого — клеветя, безчестя, опо¬
зорявам някого. Хвърлям котва*, Хвърлим кьч\
Хвърлям мерак*. Хвърлям на вятъра*. Хвърлям
око*. Хвърлям оръжието — отказвам се да воювам,
преставам да се бия. Хвърлям петно върху
някого, нешо — опозорявам, злепоставям,
дискредитирам някого шш нешо. Хвърлям |един]
поглед — поглеждам бегло. Хвърлям прах* в очите.
Хвърлям ръкавица*. Хвърлям светлина*. Хвърлям се
в очи — правя силно впечатление. Хвърлям си ду¬
мите па вятъра — говоря без полза, без да ме слу¬
ша някой, без да се съобразяват със съветите ми. ·
Хвърлям си шапката (капата) - радвам се, изразя¬
вам буйно радостта си. Хвърлям сянка [върху
някого, нещо] — а. Правя сянка, засенч¬
вам. б. Помрачавам, развалям, опорочавам нешо
добро, хубаво. Това няма да хвърли сянка върху от¬
ношенията ни. в. Злепоставям, опетнявам. Целта е
да се хвърли сянка върху делото му. Хвърлям топа*,
хвърляне ср. Действие по гл. хвърлям. Хвърляне
на копие.	■	.
хвърч& нсв. нпрх. 1. Нося се във въздуха; летя. Орелът
хвърчи високо. 2. прен. Движа се с голяма бързина.
О Времето хвърчи — отминава бързо. Хвърча на¬
високо — големея се, мисля се за нещо голямо.
Хвърча от радост — много се радвам; ликувам,
хвърчащ прил. Който хвърчи. > > Хвърчащата класна
. стая. О Хвърчаща бележка — която е написана на
обикновен лист и няма значение на официален до¬
кумент. Хвърчащ лист — а. пренебр. Къс хартия, от¬
къснат лист от тетрадка, б. Лист с напечатан текст
с агитационно съдържание; позив. Хвърчащ помер
пренебр. — който не е взет от официален входящ
или изходящ дневник и. следователно няма доку¬
ментална стойност.	.
хвърчешком и хвърчешкйта нарч. С хвърчене, .
хвърчилкя ж. разг. Нещо леко, което хвърчи, носи се
из въздуха.
хвърчило ср. Рамка от дърво или други материали с
опъната на нея хартия или платно, направена да се
издига във въздуха, завързана на дълъг конец, ·
хе1 част. При посочване, показване или за наблягане,
подчертаване при посочване; е, ей. Хе ти хляб, хе
ти и вода. Хе къде са се скрили. Всички са хе там.
хе2 межд. За израз на укор, недоволство или съжале¬
ние; е. Хе, пт ли ще ме съдиш?
хегелианеи м. книж. Последовател на хегелиансгвото.
хегелийпетво ср. книж. Идеалистическо философско
учение, в основата на което лежат идеите, учението
на немския философ Хегел. .
хегемон м. книж. Ръководител, вожд, основна ръко¬
водна сила.	_
хегемония ж. книж. Първенство, надмощие, превъз¬
ходство в сила или влияние, ръководна роля на ед¬
на класа или държава по отношение на други. Бор¬
ба за хегемония на Балканите. Хегемония на
пролетариата, [гр.]
хеджнр еж. к и д ж р а.
хедоннзъм м. книж. Етическо учение, доктрина, която
признава удоволствието, насладата за цел и виеше
благо на човешкия живот, [от гр.]
хедоннет м. книж. Привърженик, последовател на хе-
донизма.
хедонистичен прил. книж. Който се отнася до хедони-
зъм, ’	.
хей1 час/т. 1. При посочване, показване или за набля¬
гане, подчертаване при посочване; хе, сто. Идете
хей там, на върха. 2. В обръщение, при повикване;
ей. Хей, чичо, чувам ли? Хей, хора, елате насам!
хей2 межд. За израз на радост, възторг. Хей, хей,
имам вече нови панталонки!
хскатбмба ж. книж. Голямо жертвоприношение. Ня¬
ма веч оръжие! Има хекатомба! Вал. [гр.]
хекзамегър м. Шестстъпен античен стихотворен раз¬
мер, на който са създадени поемите „Илиада",
„Одисея“, „Енсида“ и др. [гр.]
хекймин м. остар. Лекар. [ар. > тур ,]	.
хексаедър м. спец. Ше^гостён, куб. [от гр,]
хектар и хектар м. Мярка за земя, равна на 10 дека¬
ра. [гр.]
хект|о]- Съставна част на сложни думи със значение
„който е сто пъти повече от изходната, основната
единица“, напр: хектар, хектограф, хектолитър и
под. [от гр.]
хектолитър м. Мярка за течности, за вместимост,
равна на 100 литра, [гр ,] ‘
хектопаскал м. спец. Единица за измерване на (атмею-’
ферното) налягане, равна на налягането на живачен
стълб с височина 0,75 мм. Средното атмосферно
налягане на морското равнище е равно на налягане¬
то на живачен стълб с височина 760 мм шш на
1013,25 хектопаскала. [от соб.]
хСлс и (съкр.) еле нарч. прост. 1. Особено, най-вече.
Хеле той се отличи най-много. Еле като разбере,
много ще се зарадва. 2. Най-сетне, олава богу. Хеле
престана дъждът. Еле един човечец ми отвори пор-
тита, та се закрих. Ал.Конст. [тур.]
хелиев прил. спец. Който съдържа хелий, *
хСлий м. спец. Химически елемент Не — лек благоро¬
ден, инертен газ, употребяван за пълнене на бало¬
ни. [гр.]	.	*
хеликоптер м. Вертолет, [фр. <гр.]
хелио- Съставна част на сложни дума със значение
„който се отнася до Слънцето или до слънчевото
излъчване, радиация“, напр.: хелиограф, хелиотера-
пия. хелиоцентризъм и под. [гр.]
хелиограф м. спец, 1. Уред за записване продължител¬
ността на слънчевото греене. 2. Уред, устройство
за копиране на чертежи, планове и др. върху свет¬
лочувствителна хартия. 3. Съобщително устройст¬
во, ,уред за предаване на сигнали, съобщения с по¬
мощта на огледала, отразяващи слънчевите лъчи.
[от гр.]	.
хелиографйрам нсв. и св„ прх, Копирам, отпечатвам
върху светлочувствителна хартия,
хепногрйфня ж. спец. 1. Описание на слънцето. 2. Ко¬
диране, отпечатване ва чертежи, планове и др. вър¬
ху светлочувствителна хартия,	*
хелишрафия ж. спец. Подаване на сигнали, предаване на
съобщения с помощта на хелиограф (в 3 знач.). [гр.]
хелиографски прил. Който се отнася до хелиография
и до хелиография.	"
хелиотер&пня ж. спец. Слънцслсчснис.
хелнотропизъм м. бот. Свойство иа растенията да се
обръщат към светлината, [гр.]
хелиоцентризъм м. ' книж. Научно схващане, според
което Слънцето е в центъра да движението на те¬
лата от Слънчевата система, [от гр. + лаг.]

хелиоцентрйчен и хелмп(|евтр«|чес1П1 прил. книж. Който
се отнася до хелиоцентризъм. Хелиоцентричма сис¬
тема на света.	’	*
хелмннтн мн. спец. Паразитни червеи, причиняващи
заболявания у човека, животните и растенията, [от
гр-]
хем сз, разг. 1. И, и при това. Хем шуто, хем иска
да боде. 2. като част. За усилване при израз на из¬
ненада, учудване или настояване. Хем да внимаваш!
[перс. > тур.]	■
хематнт м. спец. Вид червена желязна руда, минерал
железен окис. [гр.]
хематйтов прил. Който се отнася до хематнт. Хема-
титови залежи.	.
хемоглобин м. спец. Сложно белтъчно вещество в чер¬
вените кръвни телца, което поема кислород при ди¬
шането и го разнася из тялото, [гр.]
хемодналнзн ж. мед. Пречистване на кръвта при ос¬
тра или хроническа бъбречна недостатъчност с по¬
мощта на специален апарат, [от гр.]
хемороиди мн. (хемороид м.) Болезнено подуване, раз¬
ширение на вените на задното черво, често пъта
придружено с кръвотечение; маясъл. [гр.]
хемофйлхя ж- мед. Рядко заболяване, което се преда¬
ва по наследство по майчина линия на синовете и
се състои в понищена склонност към кръвоизливи
поради неспособност на кръвта да се съсирва, [гр.]
хеидек и хйндек м. прост. Изкоп, ров, яма. [ар. > тур.]
хепатит м. мед. Възпалително заболяване на черния
дроб. Инфекциозен хепатит, [гр.]
хепвенд м. книж. Обикн. за художествената литера¬
тура, кино и под. — щастлив край, благоприятна
развръзка иа конфликта, [англ.]
хептен нарч. разг. Съвсем, напълно. Ти хептен ни заб¬
рави. [тур.]
хералдика ж. спец. Изучаване и описание на гербове¬
те. [лат.]
хералдически прил. Който се отнася до хералдика,
хербарий (и хербариум) м. спец. Сбирка от изсушени
■ и натъкмени за научно наблюдение или като учеб-
+ но помагало растения, [лат.]
хербициди мн. (хербицид м.) книж. Вещества, които се
използват за унищожаване на растителността,
главно за борба с плевелите, [от лат.]
хергелй ср. прост. Стадо коне. [перс, >тур] '
хёринга ж. Вид северна морска риба, С1иреа Ьагепйиз;
селда. [нем.]
хёркулесов я херкулесовскя прил. 1. Който се отнася
до Херкулес, присъщ е на Херкулес (гръцки мити¬
чен герой с необикновена сила). 2. прен. Който има
необикновена телесна сила. О Херкулесови стълбо¬
ве — скалите по двата бряга на Гибралтарския
проток, поставени там, според гърците, от Херку¬
лес.
хермафродит м. книж. Двуполово същество, индивид
с мъжки и женски полови белези, органи, [гр. от
соб.]
хермафродйтея прил. книж. Двуполов. Хермафродит-
ни цветове.
хермафродитазъм м. спец. Наличие на мъжки и жепс-
- ки полови органи, белези у един индивид, органи¬
зъм. Аномален хермафродитизъм.
хермелин м, книж. 1. Разпространен в северните час¬
ти на Европа и Азия дребен хищен бозайник с цен¬
на кожа, която през зимата е бяла, Миз1е1а ептпса;
сибирска бялка. 2. Скъпа кожа от сибирска бялка.
[нем,]
хиатус 1037
хермеллвоа прил. книж. Направен от хермелин, Хер-
мелипова мантия.
херметтзДцня ж. Херметизиране,
херметизирам нсв. и се., прх. Затварям плътно, правя
нещо да бъде плътно, херметически затворено,
херметичен и херметически прил. Плътно затворен, не
пропускаш газове и течности. Херметична запушал¬
ка. Херметичен часовник, > > Херметически зат¬
ворен. [от гр. соб.]
херния ж. Излизане, измъкване на телесен орган или
негова част извън нормалното им място през няка¬
къв естествен или изкуствен канал; изсипване, кила.
Пъпна херния. О Дискова* херния, [лат.]
хероин м. Силен наркотик — бял кристален прах, де¬
риват на морфина, [фабр, марка <гр.]
херой м. книж. остар. Герой, [гр.]
хербйски прил. книж. остар. Геройски,
херолд м. книж. 1. Средновековен глашатай, разпо¬
редител на тържества, рицарски турнири и др. 2,
прен. Вестител, предвестник, [нем.]
херпес м. мед. Вирусно заболяване, предизвикващо
появата на мехурчета по кожата или лигавицата,
. обшсн. при отслабване на съпротивителните сили
на организма, [гр. ]
херувико ср. църк. Песен, която се пее преди пренос и
започва с думите „иже херувими“. И господ сърдит
си затуля ухото за светата песен и херувикото.
Ваз, [гр.]	.
херувим м. църк. Висш ангел от небесния хор.
[нгр. <евр.]
херувймскя прил. Който се отнася до херувим, при¬
същ на херувим. Херувимски гласове.
херц м. Единица за честота на периодични трептения,
равна иа едно трептене в секунда, [нем. от соб.]
херв|6г м. Титла на висш немска благородник, близка
по степен на княз, равна на дук. [нем.]
херцогйия ж. Жена или дъшеря на херцог,
херцбгскя прил. Който се отнася до херцог,
херцогство ср. 1. Владение на херцог. 2. Достойнство
на херцог.
хетера ж. книж. В древна Гърция — неомъжена жена
от добро общество, образована и с изтънчени об¬
носки, която води независим, свободен и разпуснат
' начин на живот; куртизанка, [гр.]	.
хетеро* Съставна част на сложни думи със значение
„различен, друг“, напр,: хетерогенен, хетеросексуа¬
лен и др. Прот, хомо-, [гр.]
хетерогенен прил. книж. Разнороден по състав и про¬
изход. Прот. хомогенен, [гр.]
хетеротенност ж. книж. Качество на хетерогенен,
хетеросексуален прил. книж. I. Който проявява влече¬
ние към противния пол. Прот. хомосек-
с у а л е н. 2. Който се отнася до или принадлежи
към различни полове. Хетеросексуална връзка.
[гр. + лат.]
хетмаи м. ист. Някогашен изборен военачалник или
управител в Полша или Украйна, [пол.]
хеттрик м. спорт, Във футбола — вкарване на три
гола от един играч в един мач. [англ.]
хн межд. 1. Обикн. удвоено или утроено — за напо¬
добява не, възпроизвеждане, означаване на смях.
Хи-хи-хи, работите ли? Хи-хи-хи! А.Конст. 2. За из¬
раз на досада. Хи да се не види!
хиАтус м. ез. Кратка пауза, неблагозвучно прекъсване
I

1038 хиацйнт	.
*
между произнасянето на два последователни глас¬
ни звука в съседни срички или думи, напр. в дооб~
работвам, заангажирам, добро утро, това агне и
под.; зев. [лат.]	*
хиацннт ж. Цвете зюмбюл, [гр.]
хиацннтов Прил. от х и а ц и н т.
хнбрйд м. биол. Растение или животно, произлязло от
кръстосване на два различни вида или раси; кръс¬
тоска. Катърът е хибрид от магарица и жребец.
[гр-1
хибриден прил. биол. Който се отнася до хибрид. Хиб¬
ридно поколение.
хибридизации ж. биол. Изкуствено кръстосване на жи¬
вотни или растения от различни видове,
хшпена ж. 1. Дял от медицинската наука, който изу¬
чава влиянието на външната среда, условията на
живот върху здравето на човека и начините за тях¬
ното подобряване. 2. Съвкупност от норми на по¬
ведение, мерки за опазване на здравето. Хигиена на
храненето. Хигиена на труда. 3. Благоприятна за
здравето чистота. Лична хигиена. Хигиена на уста¬
та. [гр.]	,
хигиёнен прил. Който се отнася до хигиена. Хигиенни
навици. Хигиенен контрол.
хигиенизирам нсв. и св., прх. Създавам благоприятна
за здравето чистота, правя нещо да стане хигиенич¬
но. Хигиенизирам жилището си.
хигиенист ж. и хигиениста ж. 1. Специалист по хи¬
гиена. 2. Санитарен работник по хигиената,
хигиеничен прил. Който се отличава с благоприятна
за здравето чистота; чист, здравословен,
хнгжнйчиост ж. Качество на хигиеничен,
хнгжнно-епвдемнологйчен прил. офиц. О Хигиенно-
епидемиологичен институт (съкр. ХЕИ) — който из¬
вършва научно-практическа и противоепидемиоло-
гична дейност, осъществява санитарен надзор и
борба срещу заразните болести; санитарно-епиде¬
миологичен.	*
хнгром&гър м. спец. Влагомер, [гр.]
хигроскопичен прил. книж. Който поглъща влага и
лесно овлажнява. -
хигроскопйчност ж. Качество на хигроскопичен,'
хйджра ж. (и хеджйр м., егйра ж.) 1. ист. Бягството
на Мохамед от Мека в Медина на 16 юли 622 г. 2.
книж. Мохамсданска ера, начало на мохамеданско-
то летоброене, започващо от тази дата. [ар. > тур,]
хидра ж. 1. Митично, баснословно чудовище, воден
змей с множество глави. 2. прен. Враждебна сила.
3. зоол. Дребно сладководно мешесто животно с
пипала около устата, Нубга viridis. [гр.)
хидравлика ж. спец. Физическа наука, която изследва
законите на движение и равновесие на течностите
и начините за прилагане, използване на физически¬
те им свойства в техниката, [гр.]
хидравличен и хндравлйческн прил. 1. Който се отнася
до хидравлика. Хидравлическо съпротивление. 2.
Който се задвижва, работи посредством течност,
обикн. вода, под налягане. Хидравлична машина.
Хидравлична преса. Хидравлични спирачки. О Хид¬
равличен цимент; хидравлична вар ■— вид цимент,
който се втвърдява бързо и се използва за подвод¬
на зидария.
хидрат м. хим. Съединение на дадено вещество с во¬
да. [гр.]
хидро- Съставна част на сложни думи със значение 1
„който се отнася до вода, до родни пространства
или до водород“, напр.: хидрография, хидроксилен,
хидрология, хидроплан.'хидротерапия, хидротехни- ]
ка, хидрофобин, хидроцентрала н под. [гр,]
хидровъзел м. книж. Комплекс, система от хидротех- |
нически съоръжения за битови, енергийни, напои¬
телни и др. цели.
хидрография ж. спец. Дял от хидрологията, който се
занимава с описание, и картографиране на водни
обекти (реки, езера, морета), [гр.]
хидрографски прил. спец. Който се отнася до хидрог¬
рафия. Хидрографска карта.
хидроелектроцентрала ж. Електроцентрала с използ¬
ване на водна сила.	’
хидроенергетика ж. спец. Дял от енергетиката, който
включва използването на водната енергия на реки
и други водни басейни.
хидроизолация ж. Изолация срещу влага и вода.
хндрокейл м. хим. Хидроксилна група, [от гр.]
хндрокейлеи прил. хим. О Хидроксилна група; хндрок- -
силен радикал — едновалентен радикал ОН (кисло¬
род-водород), влизащ в състава на водата, основи¬
те, спирта и др.
хидрология ж. спец. Наука за водата върху повърх¬
ността на земното кълбо.
хидролбжкн прил. спец. Който се отнася до хидроло¬
гия. Хидроложки прогнози. Хидроложки явления.
хидрометеорологичен прил. спец. Който се отнася до
хидрометеорология. Хидрометеорологична служба.
Хидрометеорологична станция.	·
хидрометеоролбгия ж. спец. Междинна научна дис¬
циплина, която изучава процесите, определящи ат¬
мосферния и водния режим на Земята,
хидроплан м. Водосамолет.	.
хидросфера ж. спец. Водната обвивка на Земята, разпо¬
ложена между атмосферата и земната кора. [от гр.]
хидротерапия ж спец. Водолечение,
хидротёхинка ж. спец. Водостроителство.
хидротехнически прил. спец. Който се отнася до хид-
ротехника, Хидротехнически съоръжения.
хндрофйлен прил. спец. 1. Който се отнася до хидро- '
филия. Хидрофилни растения. 2. Който проявява
склонност към свързване с вода, който поглъща и
задържа вода.	,
хндрофйлня ж. бот. Опрашване на някои водни рас¬
тения под водата, [от гр.]
хидрофнлност ж. спец. Способност на вещества, тъка¬
ни да поглъщат и задържат вода, да се свързват с
вода.
хидрофобен прил. спец. 1. Който се отнася до хидро¬
фобни. 2. Който не поглъща и не задържа вода, не
се напоява с вода. Хидрофобни покрития. Хидрофо¬
бен цимент.	я
хидрофобни ж. спец. Болезнен страх от вода; водобо¬
язън. [от гр.]
хндрофббност ж. спец. Неспособност на някои вещес¬
тва и материали да поглъщат и задържат вода, да
се напояват с вода.
хнепа ж, 1. Хищно африканско и азиатско животно
от рода на кучетата с щръкнала по гърба четина,
Нуаепа. 2. прен. Хищник, грабител. Империалисти¬
чески хиени. [гр.]
хижа ж. 1. Сграда в ненаселено планинско място за
■ подслон на туристи. 2. остар. Селска къща; дом,
жилище, колиба. В ужас и трепет сниши се всяка
хижа. Гео М.

iUk-w
хнкс м. 1. Име на латинската буква X, с която се оз¬
начава първото неизвестно в задачи и уравнения. 2.
прен. Неизвестно лице, място и др. Господин X. В
градеца X. [лат.]
хилав прил. Слаб, болнав.
хнлавост ж. Качество или състояние на хилав.
хнлка ж. Кръгла дъсчица с дръжка за удряне яа топ¬
ката при някои игри. Хижа за тенис на маса.
[неизв.]
хилус м. спец. 1. Съдържаща се в лимфните съдове в
коремната кухина течност, която представлява обо¬
гатена с капчици мазнина лимфа. 2. Част от вътре¬
шен орган, уста, през която минават телесните со¬
кове. [гр.]
хилусен прил. спец. Който се отнася до хилус. О Хи¬
: лусни жлези — които се намират около хилуса на
. белите дробове.
хиляда и (разг.) хилядо числ. Числото ЮОО. Това
струва хиляда лева. Че са моми поскъпнали; сада
мома за хилядо. Нар.п. О На хиляда — при озна¬
чаване на относително количество, брой. Едно на
хиляда, [от гр.]
хиляда ж, обикн, мн. 1. Множество от хиляда еди¬
ници. Две хиляди лева. 2, прен. Извънредно много,
голям брой. Човек е изложен на хиляди опаснос¬
ти, Умират с хиляди. Хиляди благодарности! [от
гр.](
хилядврка ж. разг. Сума от хиляда лева или други
парични единици. Гал работа ми струва три хиля-
дарки.
хйляден 1. Числ. ред. от х и л я д а. Утре излиза хи¬
лядният брой на вестника. Казвам ти вече за хиля¬
ден път. 2. като прил/ а. В сьчет. с ч а с т — кой¬
то е хиляда пъти по-малък от цялото.
Милиметърът представлява хилядна част от ме¬
търа. 6. Който има, съдържа хиляда или хиляди
единици. Хилядно множество. Хиляден град. 3. ка¬
то същ: хилядна ж. Една част от нещо, разделено
на хиляда равни дяла. Това става за една хилядна
от секундата, хилядни мн. мат. Единиците от тре¬
тия ред след десетичния знак.
хйлядник м. 1. остар, Началник, командир на хиляда
човека. 2. Който съдържа хиляда единици, извър¬
шил е нещо хиляда пъти и пр.
хйлядница ж. Хиляда еднакви или еднородни неща.
На хилядници овчици и на стотини козици. Нар.п,
хилядо вж. хиляда.
хилядогодмшев прил. Който с на хиляда или на хиля¬
ди години; хилядолетен. Хилядогодишна култура.
хнлядогодйшннна ж. Годишнина от събитие, станало
преди хиляда години
хилядолетен прил. Хилядогодишен. Хилядолетна ис¬
тория.	*
хилядолетие ср. Време, период от хиляда години,
обикн, смятано от определен момент. Второ хиля¬
долетие от новата ера.
хнлидявам нсс,, хилядя св, нпрх. нар. 1. Спечелвам
много, хиляда или хиляди (левове, жълтици и пр.).
Да живеещ, да хилядти! 2. Ставам много, ставам
хиляда или с хиляди.
хиля се нсв. нпрх. Смея се тихо или безгласно, с по¬
луотворена уста, обикн. глуповато нли подиграва¬
телно. Пред тебе се смее и хили, а зад гърба ти гроб
копае. Кр.Бел.
хймеи м. книж. Девствена ципа. [от гр.]
химера ж, книж, 1. В древногръцката митология —
чудовище с лъвска глава, тяло на козел и змийска
хипер- 1039
опашка. 2. Творение на въображението, неосъщест¬
вима, непостижима мечта, блян. [гр.]
химерен и химерйчен прил. книж. Неосъществим,
призрачен.
химизация ж. книж. Използване на химически про¬
дукти и технологии във всички области на стопан¬
ството.	%
химик м. и химични ж. 1. Учен, който борави с хи¬
мия. 2. Учител или студент по химия,
химикал м. 1. Вещество, препарат, получел по хими¬
чески път и предназначен за производството или за
използване в практиката. 2. Гъсто мастило за хи¬
микалки. [рус. < нем.}
химикалка ж. Писалка, чийто писец има на върха си
малко метално топче и пропуска съдържащото се
в специален пълнител гъсто мастило, химикал,
химиотерапия ж. Въздействие, лекуване на някои за¬
разни, паразитни или туморни заболява ния с по¬
мощта на химически вещества.
химйчен и химически прил: Който се отнася до химия,
свързан е с химия. Химически състав. Химична ре¬
акция. Химически торове. Химическо съединение. Хи¬
мическо чистене. Химическо оръжие. О Химически
молив — вид цветен молив, който при намокряне
оставя следа като мастило и не се изтрива с гума.
химйчка вж. химик.
химия ж. 1. Наука за химическите елементи и техните
съединения, за състава, строежа и свойствата на ве- *
ществата, за тяхното взаимодействие и образуване¬
то на нови вещества. Органична химия. Неорганич¬
на химия. 2. Състав, структура, свойства и
взаимодействие, реакции на дадено вещество, [гр.]
химн ли, 1. Тържествена хвалебна песен, главно духов¬
на или патриотична. 2, Тържествено лирично сти¬
хотворение за възхвала на някого или нещо. О На¬
ционален химн — песен, официално възприета като
музикален символ на дадена нация, държава, [гр,] '
хинди м. Официален държавен език в Индия, основан
върху северните индийски диалекти, сроден със сан¬
скрит.
хиндуйзъм (и индуйзъм) м. Най-широко разпростране¬
ната религия в Индия, в основата на която лежи
учениеточза прераждане на душата, [от перс.]
хнидуйст (и индунст) м. Последовател на хиадуизма.
хиндунстки (и нндуистки] прил. Който се отнася до
хиндуизъм и до хиндуйст.
хинин м. Алкалоид, добиван от кората на някои юж¬
ноамерикански дървета или по изкуствен начин и
използван като лекарство срещу треска, главно ма- 1
лария. [нем. <амер.]
хининов прил. Който се отнася до хинин, съдържа хи¬
нин. Хининова вода. О Хининово дърво — южноа¬
мериканско дърво яли храст, от чиито кори се из¬
влича хинин, СшсЬопа,
хинтерланд м. книж. Околност, област, която спада
към някой търговски, индустриален или консумати¬
вен център и има стопански връзки с него. [нем.]
хип межд. Стар спортен поздрав, обикн, в сьчет.:
Хап, хип, ура! [англ.]
хипер* Съставна част на сложни думи със значение
„който е над нормалното, средното равнише; над,
свръх, прекомерно“, напр.: хипервитаминоза, хипе-
ринфлация, хипертония, хипертрофия и под. Прот.
х и п о-. [гр.]	*

1040. хипёрбола
1 *
хиперюла1 ж. Стилистичен похват, който се състои в
: ■ съзнателно преувеличаване на определено качество,
► свойство на предмета на речта, напр.: ,Мурята вди¬
га вълни до звездите" (Вергилий). Срв. л и т о т а.
[гр.]
хипербола2 ж. геом. Вид конусно сечение — незатворе-
на крива линия с отдалечаващи се краища, [от гр.]
хмперолпп&ции ж. книж. Преувеличаване, хипербо-
.	лязиране.
хиперболизйрам нсв. и се., прх. Служа си с хиперболи,
преувеличавам при разказ или описание.
хиперболйчен1 прил: Който сс отнася до хипербола[;
преувеличен, преувеличаващ. Хиперболичен образ.
хкперболичен прил. спец. Който се отнася до хипер-
бола2. Хиперболична линия.
• хиперболичност ж. книж. Качество на хиперболичен;.
хипертонии м. и хипертонична ж. Болен, страдащ от
хипертония (във 2 знач.).
хипертоничен прил. спец. Който се отнася до хиперто¬
ния, който има хипертония. Хипертонична божспи
хипертония ж. мед. 1. Повишен тонус на тъкали и ор¬
гани. 2. Повишено кръвно налягане. Прот. *
хнпотония. [гр.]
хипертрофйран прил. спец. Който е увеличен пй обем,
значително повече развит от нормалното:
хипертрофия ж. спец. Прекомерно увеличаване обема
на тъкан или орган, развитие на някой орган зна¬
чително повече от нормалното. Прот.
атрофия, [гр,]
хили ср. Лице, обикн. младеж или девойка, което из¬
разява протеста си срещу нормите и общоприетите
ценности на обществото чрез обличане по необик¬
новен начин, живеене на групи, вземане на нарко¬
тици и др. [англ.]	*
.хипноза ж. книж. 1, Предизвикано чрез внушение
състояние, подобно на сън, сънен унес. 2. Силно ув¬
лечение, което парализира волята и трезвата ми¬
съл. Под хипнозата на любовта той направи непоп¬
равима грешка. Масова хипноза, [гр.]
хипнйзеи прил. Който се отнася до хипноза; хипноти-
* чен. Хипнозно състояние. .
хипнотизатор м. и хнпшгп1заторка ж. Който умее да
хипнотизирай
хипнотизДция ж. Предизвикване на хипноза; хипиоти-
зиране. .	“	*
хипнотизирам нсв. и св„ прх. Предизвиквам хипноза,
докарвам някого в състояние на хипноза,
хнпнотйзъм м. книж. 1. Сила и умение да се предиз¬
виква хипноза. 2, Съвкупност от свързани с хипно¬
зата явления, [гр,]
хипнотичен прил. Който се отнася до хипноза или до
хипнотизъм. Хипнотичен сън.	*
хвоо- Съставна част на сложни думи със значение
„който е ’ под нормалното, средното равнище“,
напр/.	^ипавитаминоза,	хипотония. Прот.
х и п е р-. [от гр.]
хиподрум м. Място за надбягване с коне. [гр.]
. хипопотам м. Едро и тромаво африканско тревопасно
животно с - голяма глава и дебела кожа,
Н^рророГагтиз атрЫЫш; речен кон. [от ' гр.]
хипотеза ж. 1. Научно предположение, което обясня¬
ва някой недоказан въпрос, докато се установи на¬
учно н стане теория или закон. 2. Предположение,
догадка, [гр.]
хиоотснузв ж. геом. Най-дългата страна на правоъ¬
гълен триъгълник, лежаща срещу правия ъгъл. Срв.
катет, [гр.]
хипотетичен прил. Който е с качества на хипотеза;
предполагаем.
хипотоннчен прил. спец. Който се отнася до хипото-
ния.
хипотония ж. мед. 1. Понижен тонус на тъкани и ор¬
гани. 2. Понижаване на кръвното налягане, пони¬
жено кръвно налягане. Прот. хипертония,
[гр.]	■ ■·
хипофиза ж. инат. Жлеза с вътрешна секреция, раз¬
положена. в основата на главния мозък, която има
важна роля в хормоналната регулация на организ¬
ма. [гр.]
хнпофнзен прил. спец. Който се отнася до хипофиза.
Хипофизна жлеза.	,
хлюхбндрия вж. ипохондри..	I
хирея нсв. нпрх. диал. Отслабвам телесно; линея, крея.
хиромант м. и хиромаютса ж. книж. Човек, който
гледа на ръка, който ое занимава с хиромантия,
хиромантия ж. книж. Гледане на ръка, гадаене за ха¬
рактера и съдбата, бъдещето на човек по линиите
и формите на дланите, [гр.]
хнротония и хирогоиия ж. църк. Ръкополагане, въвеж¬
дане в духовен сан на дякон, свещеник и др, [от гр.]
хирург м. Лекар, който се занимава с хирургия, спе¬
циалист по хирургия, [гр.]
хирургичен и хирургически прил. 1. Свързан с хирур¬
гия. Хирургическа операция. Хирургична намеса. 2.
Предназначен за хирургия. Хирургична зала Хирур-
. гически инструменти.
хирургия ж. 1. Дял от медицината, който се занимава
със заболявання, наранявания и др., които се леку¬
ват с, оперативна намеса, както и самото оператив¬
но лечение. 2. разг. Болнично отделение за такова
лечение, [гр,]	.	’
хистёряка.., вж. истерик аи цр,
хнетолюгйчеи и хисгологическя прил. биол. Който се
отнася до хистология, Хистологичен препарат. Хис-
тологични изследвания.
хнетолдкшя ж. биол. Наука за органическите тъкани.
Хистология на човека. Хистология на растенията.
[гр·]	·	■
хит м. нов. Нещо, обикн. песен, книга и др., което
' има най-голям успех, известност, популярност за
даден момент; шлагер. Тази песен е хитът на сед¬
мицата. [англ.]	·
хнтйи м. спец. Органично вещество, от което се със¬
тои външната покривка на'някои насекоми, рако¬
образни й др. [от гр.]
хнтйнов Прил. от х и т и н. Тялото на бръмбарите е
с дебела хитинова покривка.	,
хитлернзъм м. Идеология и практика на немския фа¬
шизъм, политически режим, въведен от Хитлер в
Германия (1933—1945 г.). [от соб.]
хнтлерйст м. Привърженик, последовател на Хитлер
и хитлеризма.
хитлеристки прил. Който се отнася до хитлерист и до
хитлеризъм.
хнтбн м. книж. В древна Гърция — широка, свободно
падаща връхна дреха до или под коленете, носена
от мъже и жени. [гр.]
хитрец м. и (рядко) хигрйца ж. Хитър човек,
хитрея нсв. ипрх. 1. Ставам хитър; захитрявам. 2.
Служа си с хитрости, с дяволии; хитрувам, дяволу¬
вам.

хитринЯ ж. Хитрост.
хитрост ж. Качество нли проява на хитър; хитрина.
С хитрост ще ги надвием.
хнгроумея прил. Който има хитър ум.
хитрувам нсв. нпрх. Служа си с хитрости. Много хит¬
рува. но да видим какво ще стане.
хнтруша ж. Хитра, дяволита жена; хитрица.
хигрушко м. Хитър човек; хитрец.
хйгр* нсв. прх. нар. Подвеждам, спечелвам някого с
хитрост; мамя, увличам, лаская. Хитрят ми мом¬
чето зарад момата си.
хитър прил. 1. Който е умен и лукав, чрез неискре¬
ност, измама и подвеждане на другите постига це¬
лите си. Нека всякой наш брат .. да помни, че гър¬
ците са люде хитри. Ваз. Хитра лисица. 2, Който
мъчно се лъже. Хитър шоп. 3. Изкусен, изобретате¬
лен. Калфата излезе по-хитър от майстора си 4.
Остроумен, насмешлив. Хитра шега. Хитра усмив¬
ка. Хитър поглед. О Хитрата сврака с двата крака
—	за хитър и непочтен човек, който в стремежа си
да измами другите сам попада в беда. Хитър Петър
—	герой на смешни народни приказки и анекдоти,
хихнкам нсв, нпрх. неодобр. Смея се тихо или скри¬
шом. '
хич нари, разг. Никак, ни най-малко. Хич не се ядос¬
вай, Колкото да не е без хич. [перс. > тур.]
хищен прил. 1. За диво животно — който напада и
убива други животни за храна; граблив. 2. Който е
присъщ, характерен за такова животно. Хищен пог¬
лед. 3, прен. Алчен, жесток, безмилостен. Хищен
враг.	-
хищник м. и хищница ж. 1. Хшцно животно. Чакали¬
те са хищници. 2. прен, Хищен човек, алчен и жес¬
ток грабител, крадец, разбойник, експлоататор.
хАшннческн прил. Който сс отнася до хищник, при¬
същ, свойствен на хищник. Хищническа стръв. Хищ¬
нически инстинкт. Хищническо изсичане на горите.
хнщин^^сгво ср. Проява на хищник. >
хжпност ж. Качество на хищен,
хлАбав прил. 1. Който не е достатъчно стегнат или
опънат, не е прилегнал добре; халтав. Хлабав обръч.
Възелът е хлабав. 2. Отпуснат, мекушав. Хлабава
работа.
хла^бя^в^н^й ж. Качество или състояние, положение на
хлабав; хлабавост, хлабина,
хлабавост ж. Качество на хлабав; хлабавина.
хлабинй ж. спец. Тясна междина, пролука между час¬
тите на нещо, разлика между размерите, диаметъра
на влизащи една в друга части, детайли; хлабавина.
хлад, -ът м. Приятна слаба студенина; хладина, прох¬
лада. От езерото иде хлад.
хлйден прил. 1. Не много студен. Нощта е хладна. 2.
Приятно студен; прохладен. Хладна вода. Хладна
стая. 3. прен, Безразличен, безстрастен, равноду¬
шен, крайно сдържан. Хладни отношения. О Хлад¬
но оръжие — с което се сече или пробожда, като
напр. нож, сабя и под.
хладилен прил. Който е предназначен за охлаждане,
изстудяване; охладителен. Хладилен вагон. Хладил¬
на инсталация. .
хладилник м. Плътно затворен съд или помещение за
хранителни продукти и под., където се поддържа
ниска температура.
хладннй и хладини4 ж, 1. Хлад, прохлада. Да излезем
вън на хладина. 2. прен. Равнодушие, хладност.
хладнокръвен прил. Който не се вълнува, който запаз¬
ва спокойствие, самообладание; спокоен, въздър¬
хлебопроддвец 1041
жан, безучастен. Хладнокръвен човек. Хладнокръвен
убиец. > > Хладнокръвно убийство,
хладнокръвие ср. Качество или състояние на хлад¬
нокръвен. спокойно състояние, при което се запазва
ясна мисълта и твърдо самообладанието. Запазвам
хладнокръвие,
хладвокръввост ж. Качество на хладнокръвен,
хлЯдност ж. Хладина, равнодушие,
хладовкна ж. нар. Прохладно време, хладина, хлад.
Излязохме на хлшдовйна.
хлйдък прил. Главно за вода — приятно студен, бли¬
зък до телесната температура,
хлапак м. и хлапачка ж. разг. Леко укорно или пре¬
небрежително име за момък, момче или девойка,
момиче; хлапе. Хлапак дванайсетгодишен, овчар го
даде майка му. Бот.
хланам нсв. нпрх. За обувка, чехъл и под. — прекаде¬
но широк съм, та се движа свободно на крака и се
удрям с шум. Хлопатарите му хлапат.
хлапатарв мн. (хлапятйр м.) разг. Големи, широки
обуща, чехли и под.	-
хлапЯчка вж. хлапак.
хлапАшкн прил. Присъщ, свойствен на хлапак. Хла¬
пашка работа,
хла^1йднна ж. неодобр. Качество или поведение, пос¬
тъпка на хлапак. ’
хлапе ср. разг. Малко момче или момиче; дете.
хлапетАя и хлапетнв мн. разг. Хлапаци, хлапета, де¬
чурлига. Събрали се хлапетиите от махалата.
хлЯсвам нсв., хлЯсня св. прх, Хляскам веднъж или по¬
единично. Хласнах го е бухалката. — се нпрх.
Хласкам се веднъж или поединично. Стана течение
и вратата се хласна.
хлЯскам нсв. прх. Бутам или удрям нещо рязко и сил¬
но; тласкам, блъскам. — се нпрх. Бутам се, удрям
се, тласкам се, блъскам се.
хлАсна вж. х л а с в а м.
хлебйр м. и хлебйрка1 ж. Който прави, пече и прода¬
ва хляб.
, хлебАрка2 ж. Всяко от няколкото вида черни или
жълтеникави насекоми, които се въдят главно в чо-
'■ вешките жилища, кухни, хлебарници, складове в
др., Репр1апе1а опепиНя, BlaUa зегташса.
хлебйрница ж. Работилница или магазин, където се
произвежда и продава хляб.
хлебЯрски прил. Който се отнася до хлебар,
хлебарство ср. Занятие, поМинък на хлебар,
хлебен прил. 1. Който е предназначен за хляб, служи
за направа, производство на хляб. Хлебна мая. Хле-
1 бен завод. 2. Направен от брашно, от зърнени хра¬
ни. Хлебни изделия. О Хлебно дърво книж. — го¬
лямо африканско дърво, чиито месести плодове
след изпичане приличат на хляб и се използват ка¬
то хляб, АЛосагрив шиза.
хлебец м. Умал, от х л я б. Хапнахме си хлебец и си-
ренце.
хл&ншня ж. 1. Данък жито, който плащали наемате¬
лите на вакъфски земи. 2. диал. Хранителни вещес¬
тва във фураж или в житни храни.
- хлебозавод м. Завод за производство на хляб.
хлебопекар м. Хлебар, който само пече хляб.
хлебопекарница ж. Пекарница за хляб; фурна,
хлебопекЯрски прил. Който се отнася до хлебопекар,
хлебопродАвец м. Продавач на хляб.	-
66. Български тълковен речник

1042 хлебопродавница
хлебопродавница ж. Магазин, в който продават хляб.
хлебороден прил. диал. поет. Който ражда хляб; пло¬
дороден,
хлеборбдие ср. диал. поет. Плодородие.
хлебче ср. Малка пита хляб.
хлев м. диал. Обор, кошара.
хлевоуст прил. Който плеще, говори много или неп¬
рилични неща; цапнат. Хлевоуста мома и момку не
е драга.
хлевоусгие ср. Качество или проява на хлевоуст.
хленч м. Лек и малко престорен плач, обикн. за оп¬
лакване или за да се изпроси нещо. Защо е този
■ хленч? Вапц.
хлёнча нсв. нпрх. 1. Продължително и тихо плача;
скимтя. Откога хленчи това дете! 2, прен. неодобр.
Оплаквам се или искам, моля за нещо по унизите¬
лен, недостоен начин. Хленчи за служба.
хлипам нсв. нпрх. Плача с хълцане, задъхвам се от
плач.
хлопам нсв. нпрх. (и прх.) 1. Удрям с трясък; тропам,
чукам, блъскам. Някой хлопа на пътната врата. 2,
Издавам силен глух шум от удряне; тропам. Вра¬
тата хлопа. 3. За обувка — хлапам. Чехлите му
хлопат. О Хлопа ми дъската — не съм с всичкия
си ум.
хлопатар м. Кован звънец за добиче; клопотар, хлоп¬
ка.
хлбпвам нсв., хлдпна св., нпрх. и прх. Хлопам веднъж
шш поединично. Някъде хлопна врата. Някой хлоп¬
на вратата.
хлбпка ж. Звънец, хлопатар,
хлопна вж, хлонвам.	‘
хлопот м. Шум от хлопане. Чува се хлопот по врата.
Хлопот на волски коли.	,
хлор м, Химически елемент С1 —' жълтозеленикав
силно отровен задушлив газ, съставна част на гот¬
варската *сол. [гр .] .	,
хлорен прил. Който съдържа хлор; хлоров. Хлорно во¬
да. Хлорна вар.
хлорид м. хим. Съединение на хлор с друг елемент.
Натриев хлорид.	.
хлорирам нсв. и св., прх, Обработвам (питейна) вода
с хлор за обеззаразяване.	'
хлбров прил. Който съдържа хлор; хлорен. Хлороаи
< съединения.
хлороводород м. хим. Безцветен газ, съединение на
хлор с водород, който с вода дава солна киселина,
хлорофйл м. спец. Вещество, което придава зеления
цвят па растенията и участва във фотосинтезата·
[гр·]	"
хлорофйлен прил. спец. Който съдържа хлорофйл.
Хлорофилни растения.
хлороформ м. спец. Безцветна течност, употребявана
като силна упойка. {гр.] >
хлузвам нсв., хлузна св. прх. Хлузгам веднъж или по¬
единично,
хлъзгам нсв. прх. 1. Хлъзгам. 2. Бия, удрям,
хлузна вж. хлузвам. .
хлуйвам нсв., хлуйна св. нпрх. Потичам внезапно и
буйно или от време на време,
хлуя нсв. нпрх. и безл. Тека, навлизам в голямо коли¬
чество, на струя през отвор, прозорец и пр. Хлуе
ми от вратата.
хлътвам нсв., хлъзна се.. прх. Хлъзгам веднъж или по¬
*
единично, — се нпрх. Хлъзгам се веднъж или пое¬
динично, в отделен случай. Хлъзнах се и паднах.,
хлъзгав прил. Който има гладка повърхност или е
мокър, мазен, та мъчно се пази равновесие, мъчно
се ходи по него или мъчно се държи с ръка; плъз-
гав. Хлъзгави стъпала. Хлъзгава улица. Сапунът е
хлъзгав.
хлъзгавинй ж. Качество на хлъзгав,
хлъзгавост ж. Качество на хлъзгав; плъзгавост.
хлЬзгам нсв. прх. Тикам, бутам, правя нещо да се
движи по гладка или мокра повърхност без търка¬
ляне, преобръщане; плъзгам, пързалям. — се нпрх.
1.	Пързалям се. Хлъзгаме се с шейната. 2. Подхлъз-
вам се. Хлъзгам се и ме е страх да не падна.
хлъзна вж. х л ъ з в а м.
хлътвам нсв., хлЬтпа св. нпрх. 1. Влизам навътре, про¬
падам дълбоко, затъвам в .нещо, вдълбавам се.
Хлътнах до пояс в преспата. Очите му хлътнаха.
2.	прен. разг. Изпадам в тежко, неприятно положе-
•	ние. Залових се с търговия и хлътнах. 3. прен. разг.
Влюбвам се силно. По коя ли е хлътнал пак?
хлъивам нсв,, хлъцна св. нпрх. Хълцам веднъж или по¬
единично.
хляб м. 1. само ед. Храна от тесто, изнесено и опе¬
чено. Пшеничен хляб. Ръжен хляб. Ям много хляб.
Никой не е по-голям от хляба. Поел. 2. Отделен къс
такава храна с кръгла или продълговата форма,
Кръгъл хляб. Купих два хляба. 3. само ед., прен.
Изобщо храна, прехрана. На чужд хляб да се нау¬
чи. Бот. Изкарвам си хляба с труд. 4. само ед. Зър¬
нени храни, от които става хляб. Прибрахме хляба
от нивата. О Вадя* си хляба. Вземам* си хляба в
ръцете. Вземам* хляба от устата на някого.
Давам* хляб в ръцете. Има хляб в нещо,
някого — може да бъде полезен, годен е за
работа, употреба. Като топъл* хляб. С хляб и сол
посрещам — много радушно, с благодар¬
ност и благословия. Хляб се пече из полето —. жи¬
тата зреят.
хм и хъм межд. 1. За израз на съмнение, недоверие,
ирония. 2. Двусмислено загатване, многозначител¬
но замълчаване.
хмел м. Увивно (горско) растение, чиито шишарко-
видни съцветня се употребяват за хлебен квас, в пи¬
воварството и др., Ниппйих 1ири1гш.
хмелеа и хмёлов прил. Който се отнася до хмел, кой¬
то е от хмел, направен от хмел. Хмелна мая.
хо межд. 1. За израз на изненада, учудване, ‘досада,
недоволство или за усилване при риторичен въп¬
рос. Хо, ти вече си пристигнал! Хо, колко сме го
молили! 2. Обикн. удължено — за израз на радост,
задоволство (при неочаквана среща с някого, не¬
що). Хо-о-о, добре дошъл! 3. Удвоено хо-хо — за на-
•	подобяване, възпроизвеждане на силен смях; ха.
хоби ср. Любимо занимание, дейност, на която човек
се отдава извън основната си работа, за удоволст¬
вие и развлечение. Гой е лекар, а хобито му е да
отглежда кактуси, [англ.]
хобот м, Тръбовидно продължение на носа у слона и
у някои други животни и насекоми, [рус.]
хоббтен прил. Който има хобот. Хоботни насекоми.
хоббтници .ин. (хоббтник м.) Множество видове бръм¬
бари с източена в хоботче глава, които са опасни
вредители по растенията, СигсиИотабае.
ход м. 1. само ед. Движение, ходене, преместване (в
някаква посока). След едночасов бърз ход стигнахме
до целта. На заден ход. 1. Начин на вървеж. Конят

има бавен ход. 3. прен. Течение, развитие, осъщес¬
твяване на нещо. В хода на работата. В хода на
историческите събития, 4. Действие, работа (на ме¬
ханизъм, машина). Моторът няма правилен ход. 5.
Отделно, поредно движение, преместване на фигу¬
ра в шахмата. Ход с коня. Мат в три хода. Кой е
на ход? 6. прен. Целенасочено действие, постъпка.
Добре обмислен ход. Дипломатически ходове. 7.
Прокопан в земята проход за връзка, съобщение.
О Давам ход н а н е щ о офиц. — оставям или
правя нещо да бъде разгледано, изпълнено. Пускам
в ход — въвеждам в употреба, използвам, прила¬
гам.
ходатай м. Посредник, застъпник за чужди интереси,
[рус]
ходатайство ср. Дейност, проява на ходатай; посред¬
ничество, застъпничество, [рус.)
ходатайст|ву]вам нсв. нпрх. Застъпвам се, действам
дред някого в защита, в полза на някого или нещо.
[РУС-]
хйдене ср. Действие по гл. х о д я. О Спортно ходене
спорт. — състезателна дисциплина, бързо ходене,
при което петата на единия крак докосва земята,
преди да са повдигнати във въздуха пръстите на
другия, Ходене по мъките — дълга поредица от
тежки, мъчителни жизнени изпитания,
ходешкбм нарч. Като се ходи, при ходене. От умора
войниците спяха ходешком. '
х0джа м. Мохамедански свещеник и учител,
[перс. > тур.]	,
ходило ср. 1. Долната част на крак, с която се стъпва;
стъпало. Ходих. бос, та си изроних ходилата. 2.
Долната част на чорап. Къса ходилата на чорапите.
3.	Долна част на обувка; подметка. 4. Проходилка.
хддннк м. Коридор,
хбдом нарч. С ходене; ходешком.
ходя нсв. нпрх. 1. За човек или животно — движа се,
като повдигам и премествам краката си един след
друг; вървя. Срв. тичам. Ходя пеша, Ходя бав¬
но. Ходихме много и се изморих. 2. За превозно
средство — движа се, пътувам. По Дунава ходят
само речни параходи. 3. Запътвам се, отивам някъде
С определена цел. Ходят редовно на*баня. Ще ходим
на театър. Всеки ден ходим за гъби. Ходи къде ходи,
пак тук се връща. 4. Посещавам, Децата ходят на
училище. 5. Облечен, обут съм по някакъв начин,
имам някакъв вид. Вкъщи ходя по пижама. Напос¬
ледък ходи много спретнат. 6. Намирам се в някак¬
во физическо, душевно или социално положение,
състояние. Ходя замислен. Докога ще ходиш-ерген?
7. Ззст съм,,за]тамааам сее с ннщо, извършввм ня¬
каква работа, изпълнявам определено задължение.
Днеска ще ходя овчар. Още не съм ходил войник. Ве¬
че не ходя на работа. 8. В любовни отношения съм
с някого. Трябва да разбереш с коя ходи.. — си
нпрх. Отивам си, отивам обратно там, откъдето
съм дошъл, където постоянно пребивавам, живея.
О Ходя пет за четири — скитам, шляя се. Ходя по
нужда*.	.
хойкам нсв. нпрх. Ходя насам-натам без цел и без ра¬
бота; скитам, миткам. Няма вече да хойкат, а ще
работят.	*
хокам нсв. прх. Карам се някому; навиквам, ругая,
гълча, мъмря високо. Стига си ме хокал!
хоканица ж. Хокане, караница, глъч.
хдкеен и хокёен прил. Който сс отнася до хокей. Хо¬
кейни отбори.	*
хомосексуален 1043
хокеЛст м. Играч на хокей.
хдкей м. Вид спортна игра между два отбора, която
се играе с малка топка или шайба, върху затревено
или ледено поле и всеки се стреми да вкара топката
(шайбата) във вратата на противника чрез удар със
стик. Хокеи на лед. Хокей на трева, [аягл.]
хол м. Широко вътрешно помещение на жйлише. хо¬
тел, театър и др. Апартамент от две стаи и хол.
[англ,]
холан част. прост. Обикн. а обръщение — за усилва¬
не при израз на несъгласие, недоволство, упрек или
учудване, увещаване, примирение. Е. холан, не съм
чак толкова стар. Хайде, холан! [тур,]
холдинг м, спец. Притежаване, владение на акции,
арендуван участък земя, стока и др. [англ.]
холдингов Прил. от холдинг. О Холдштова
компания — фирма, компания, която владее (конт¬
ролния пакет от) акции от други компшнии.
хблен и хйлскя прил. Който се отнася до хол. Холна
гарнитура. Холски балкон.
холендер м. спец. Фитинг за свързване на тръби,
[нем.]
холера ж. Тежка епидемична заразна болест на сто¬
маха и червата, [гр.]	’
холерен прил. Който причинява холера или е заразен
от холера. Холерна зараза.
холерйк м. и холерична ж. книж. Човек с холеричен
темперамент, [гр.]
холеричен прил. книж, За темперамент и.под. —кой¬
то се отличава със силен и неуравновесен тип нер¬
вна дейност, лесна възбудимост и бурна реакция,
холестерин и холестербл м. спец. Вещество, което се
съдържа в животинската тъкан, в жлъчния сок, мо¬
зъка, кръвта, жълтъка, семената и др. и чийто из¬
лишък в организма води до образуване на камъни
> в жлъчката, атеросклероза и др. [от гр.]
холография ж. спец. Техника, метод за получаване на
обемно (фотографско) изображение на предметите,
[от гр.]	-
хблекн вж. х о л е н.
холцфраЙ прил, неизм, спец. За хартия — направен от
целулоза без примес на дървесина, [нем.]
хомеол&т м. книж. Лекар, който практикува хомсопВ-
тия, лекува чрез хомеопатия.
хомеопатйчен прил. книж. Който се отнася до хомео¬
патия.
хомеопатия ж. книж. Система, метод за лекуване
чрез минимални количества от същите лекарства,
които в големи дози биха предизвикали в организ¬
ма на здравия човек явления, подобни на призна¬
ците на лекуваното	абботав^и..	Срв.
а л о п а т и я. [от гр.]
хомо- Съставна част на сложни думи със значение
„сходен, подобен, еднакъв“, напр.: хомогенен, хомо¬
сексуален. Прот. хетеро-, [гр.]
хомогенен прил. книж. Еднороден. Прют.
хетерогенен. Хомогенен състав, Хомоген¬
на смес. [гр.]
хомогенност ж. Качество на хомогенен,
хомогенизирам нсв. и св., прх. спец. Придавам хомо¬
генен характер, правя нешо да стане хомогенно, ед¬
нородно по строеж или състав чрез механична, тем¬
пературна или химическа обработка,
хомосексуалеп прил. книж. Който проявява сексуално

1044 хомосексуализъм '
I
влечение към лица от същия пол или е свързан с
проява на такова влечение, [от гр. + лат.]
хомосексуализъм м. книж. [Извратено, противоестес¬
твено] сексуално влечение към лица от същия пол;
хомосексуалност.
хомосексуалист м. книж. Лице, което проявява сексу¬
ално влечение към индивиди от същия пол.
хомосексуалност ж. книж. Качество на хомосексуа¬
лен; хомосексуализъм.
хомот м. 1. Ярем. 2. прен. Тегло, бреме, иго, А той
се мръщи ядно на робството » хомота. Яв.
хомункулус м. книж. 1. В представите на среднове¬
ковните алхимици —· подобно на човек същество,
човече, което уж би могло да се получи по лабора¬
торен, изкуствен начин. 2. прен. Малко, дребно, ни¬
щожно човече, [лат.]	.
хомяк м. Всекя от няколкото вида дребни гризачи от
семейство Спсейпае — вредители по растенията,
някои от които се отглеждат като домашни лю¬
бимци или се използват за лабораторни изследва¬
ния; хамстер. [рус.]
хонорар м. Възнаграждение за труд на лица от сво¬
бодни професии. Писателски хонорар. Адвокатски
хонорар, [лат.]
хонорувам нсв. и св., прх. Плащам хонорар,
хонорувай прил. Който получава хонорар, възнаграж¬
дение за определена свършена работа, а не редовна
заплата. Хоноруван професор.
хоп1 межд., обикн, като сказ. 1. За ’ подкана към ня¬
кого да стане, да скочи или за означаване, че някой
1 скача, пада и под. Хайде хоп/ Засили се и хоп в тра¬
па. 2. За означаване, че някакво действие се извър¬
шва, става изведнъж, бързо и неочаквано. Хванали
го и хоп —— в затвора.
хоп2 м. остар. Служител, прислужник (обикн. момче)
в хотел, магазин и под. за изпълняване на дребни
поръчки, пиколо.	,
хор м. 1. Колектив, група певци, които съвместно из¬
пълняват вокална музика. Мъжки хор. Смесен хор.
2.	муз. Музикална пиеса, която се изпълнява от та¬
кава група. 3. лит. В древногръцката драма — гру¬
. па актьори, които с текст и музика обясняват или
коментират действието в пиесата, О В хор — ед¬
новременно. Не отговаряйте в хор! [гр.]
хора мн. събир. Човеци, люде. Като всички умни хора
аз не ритам тръна бос. Ваз. Нито пък слушай хо¬
рата. дето ще кажат за мене. Бот. Добри хора.
„ Много хора. [гр.]	<	*'
хорОл м. [Вид музикална творба за] еднотласно или
многогласно хорово църковно пеене у католици и
, протестанти, [от лат.]
хорариум м. книж. Предвиден брой часове по отделен
учебен предмет, [лат,] _
хората ж. диал. Говорене, приказване, приказка, [от
гр.]	.
хората нсв.. прх. й нпрх. диал. Говоря, казвам, при¬
казвам, хортувам. [от гр.]
хбрда1 ж. геом. Част от права, която съединява две
точки от дадена крива линия, напр. окръжност, [гр.]
хдрда2 ж. анат. Плътна еластична ос по дължината
на тялото у някои животни, начало на вътрешен
скелет у гръбначните, [гр.]
хбрдов прил. спец. 1. Който се отнася до хорда. Хор-
дови животни. 2. като същ. хбрдовн мн. Най-вис-
шият тип животни, чиято основна особеност е на¬
личието на хорда или гръбначен стълб,
хорей м. лит. Двусрична стихотворна стъпка с ударе¬
ние на първата сричка, напр.: Светло /утро /ти
про/куди /всйка /пара /й мъгла. Н.Лил. [ι-р.]
хОрсмаг м. остар. Питиепродавница и гостилница в
село или малък град. [съкр. от хо(тел) + ре/сто-
рант) + мяг/азин)]
хореограф м. и хореография ж. Специалист по хоре¬
ография. [гр.]
хореография ж. 1. Танцово изкуство. 2. Състояние и
постановка на балетни сцени, [гр.]
хореографски прил.. Който се отнася до хореография,
хоризонт м. 1. Линията, която отделя в очите на наб¬
людателя видимото небе от земната повърхност.
* Слънцето се скри зад хоризонта. 2. Небосклон, не¬
бесна сфера. 3. Цялото видимо около наблюдателя
пространство; кръгозор. Неизмерим хоризонт. 4.
прен. Кръг от идеи, знания, възгледи; кръгозор. Те¬
сен хоризонт. [гр·]	’
хоризонтал ,и. и хоризонтала ж. Хоризонтална права
линия.
хоризонтален прил. Разположен успоредно на линията
на хоризонта; водоравен. Прот. верти¬
кален.
хорист м. и хорАстка ж. Певец в хор.
хорйще ср. Място, където се събира и играе хоро. На
връх па Стара планина, на самодивското хорище.
Нар.п.
хормонален прил. Който сс отнася до хормони. Хор¬
монална регулация. Хормонално действие.
хормони мн. (хормон м.) биол. Вещества, които се от¬
делят от някои жлези направо в кръвта и насочват,
регулират функциите на организма, [от гр.]
хоро ср. 1 *Вид народна игра, танц, който се играе от
заловени в кръг или па върволица хора под ритъма
на песен или свирня. Ситно хоро. Северняшки хора.
2.	Заловените в кръг или на върволица хора, които
играят такъв танц. Тъжно щеш. майко, да гледаш
ти на туй хоро весело. Бот. Кой ще води хорото?
3.	Музика, под чийто ритъм се играе такъв танц. Я
засвири на хоро! Обичам да слушам северняшките
хора. 4. Мястото, където се играе такъв танц. Хайде
да отидем На хорото! О Водя хорото прен. ■— на¬
чело съм на нещо. Хващам се на хорото прен.,—
залавям се за работа, включвам се в нещо, [гр.]
х0ров прил. Който е свързан с хор или се отнася до
хор. Хорова песен. Хоров концерт.
хоровод м. книж. Хоро. Пъстър хоровод.
хороводеа прил. Под чийто ритъм се играе хоро. Хо-
роводни песни.
хороводеи м, а хоро вддка ж. Който води хоро, който
е начело на хоро.
хоронграч м. и хороиграчка ж. Който играе хоро; хо-
роигрец. .
хоройгрец м. диал. Хороиграч.
хоросан м. Каша от вар и пясък за зидария и мазилка
при строеж, [тур.]
хоросанов прил. Направен от хоросан,
хороскОп м. 1. Таблица за разположението на небес¬
ните светила в момента на раждането на някого,
по която астролозите гадаят за съдбата му. 2. Са¬
мото гадаене по такава таблица, [от гр.]
хорски прил. 1. Който се отнася до хората, присъщ на
хората; човешки, людекн. Хорски приказки. 2. прен.
Чужд. Гледай своите работи, а не хорските.
хортензня ж. Саксийно цвете с големи и трайни къд-

бовидни цветове» Hydrangea hortetHis. [от лат.
COÔ.J .
хортуаам нсв., прх. и нпрх. диал. Говоря, приказвам;
хоратя. [от гр.]
хорУгва ж. Черковно знаме с образи на лица и сцени
от свещеното писание.
хорУгвнца ж. нар. Набучена на прът китка или знаме,
което носят начело на сватба; уруглица.
хоспитализация ж. спец. Настаняване на болен за ле¬
чение в болнично заведение,
хоспитализирам нсв. и св.г прх. спец. Настанявам бо¬
лен в лечебно, болнично заведение, [от лат.]
хотдог м. Закуска от продълговато меко хлебче с
втъхнат в средата топъл кренвирш, обикн. с горчи¬
ца. [!англ.]	'
хотел м. Заведение със стаи и легла за пътници. От¬
седнах в хотел. Спя в хотел, [фр.]	,
хотелиер и хотелверка ж. Съдържател на хотел,
хотелски прил. Който се отнася до хотел. Хотелска
стая»
хбфмаршал м. книж. Висш дворцов чиновник, който
■с грижи за реда при тържествени приеми, [нем.]
храбрец м. Храбър човек.	'	■
храброст ж. Качество или проява на храбър; смелост,
юначество. Орден за храброст.
храбър прил. Който проявява мъжество, безстрашие
пред опасности и в борба; смел, юначен, сърцат,
решителен.
хралупа ж. Празнина в дънер на дърво, образувана
на мястото на взгнила сърцевина; коруба.
хралупат и хралуиест прил. За дърво — които има
хралупа или хралупи; корубесг.
храм м. 1. Здание, в което се извършва богослужение.
Езически храм. Християнски храм. 2. прен. Място,
сграда или учреждение, което е център на опреде¬
лена дейност, на нещо много важно, внушаващо
чувство на почит, благоговение. Храм на науката.
Храм на изкуството.
храмов прил. Който се отнася до храм (в 1знач,).
Храмов празник:.
хран& ж. 1. Това, което живите същества и растени¬
ята поемат в себе си за поддържане на техния жи¬
вот и развитие. Майчиното мляко ,е най-добрата
храна за детето. Сеното е основната храна за до¬
битъка. Топла храна. Суха храна. Искам храна и во¬
' да. 2. прен. Материал за усвояване от ума, за изу¬
чаване, запомняне, размишляване и др. Храна за
ума. Духовна храна. 3. Зърнена произведения като
жито, царевица, ечемик в под. Тая година храните
не станаха.
хран&ч м. и хранпчка ж. 1. Работник, който храни до¬
битък. Хранач на свинете. 2. Работник, който пода¬
ва, слага материал в машина за преработка, главно
снопи във вършачка.
хранен прил. 1. Добре, грижливо гледан, охранен.
Хранен кон — гладък косъм. 2. старт. Само в съ¬
чет, хранен човек; хранене хора — който получава
от някого хляба, прехраната си и нему е послушен,
работи в негова полза, по негово повеление.
хр&нсне ср. Действие по гл. х р а н я [с е]. Изкуст¬
вено хранене. Заведение за обществено хранене.
храненик м. и храненица ж. Чуждо дете, взето и отг¬
ледано като свое.
хранениче ср. Умал. отхранени*.
хранилище ср. Помещение за пазене, съхраняване . на
нещо. Хранилище на стари книги,
хранилка ж. 1. Оградено място или съд, където се
хрип 1045
слага храна за добитъка. 2. Навес илн приспособ·
ление в гора, където се оставя храна за елени и сър¬
ни през зимата.
хранятел м. книж. Пазител, покровител. Ангел храни-
тел. Храните л на ценности в банката.
хранителен прил. 1. Който служи за храна. Хранител¬
ни вещества. Хранителни стоки. 2. Който насища;
питателен. 3. Който се отнася до храна или до хра¬
нене, свързан е с производство иа храна. Хранител¬
на промишленост. Хранителен режим. Хранителни
норми. Хранителни отравяния.
хранителност ж. Качество на хранителен (във 2
знач.); питателност.
хранопровод м. Част от храносмилателната система
— канал, който съединява устната кухина със сто¬
маха.	'
храносмилане ср. Процес на преработка, преобразува¬
не на храната в устата, стомаха и червата във фор¬
ма, годна за усвояване от организма. Стомашно
храносмилане. Лошо храносмилане.
храносмилателен прил. Който се отнася до храносми¬
лането. Храносмилателни органи. Храносмилателна
система.
хрантутеник м. в хрантутевнца ж. разг. неодобр. Чо¬
век, когото хрантутят; готован, дармоед.
хрантутя нсв. прх. неодобр. Храня, издържам, поддър¬
жам някого даром, наготово. Стига си го хранту-
тил!
хр&ня* нсв. прх. 1. Давам някому или на нещо храна,
да яде. Храня детето. 2. Поддържам, грижа се за -
някого. Храни цялата къща. 3. Отглеждам домаш¬
ни животни и птици. Всяка къща храни по едно пра¬
се. — се нпрх. 1. Ям. Изпаднали му зъбите, та не
може да се храни. 2. Изкарвам прехраната си; прех¬
ранвам се. Храня се с труда си.
храня2 нсв. прх. книж. В сьчет. със същ. като
почит, омраза, надежда- — имам,
тая в душата си, изпитвам означеното от същест¬
вителното чувство.
храст м. Нискорасло дървесно растение, обикн, с
много издънки от корена му.
храсталАк м. 1. Място, обрасло с храсти. 2. събир.
Много храсти, израсли на едно място,
храстовиден прил. Подобен на храст. Храстовидно
растение.
храча нсв. прх. Изхвърлям през устата си храчхя. Не
храчете по пода! Болният храчи кръв.
храчка ж. Слизесто или гнойно отделяне от устата
или гърлото. В храчките му има кръв.
хребет м. Планински гребен, [рус.]
хрема ж. Леко вирусно заболяване — възпаление на
лигавицата на дихателните пътища, съпроводено със
слизести отделяния, кашлица, кихане. Имам хрема.
Хванала ме е хрема. О Сеяна* хрема, [от гр.]
хремав прил. Който има хрема, болен е ОТ хрема. ·
Хремав съм и ще те заразя.
хрнзант&ма ж. Късноесенно градинско цвете с големя
кичести цветове, СЪгу&ишШетшт indicim. [гр,]
хриле мп. Органи за дишане у рибите и други водни
животни.	,
хрйлеи прил. Който се отнася до хриле. Хрилно диша¬
не. Хрилни мембрани.
хрип м. Шум, хъхрене в гърдите или гърлото на бо¬
лен. [рус.]

1046 хрипкав
хрипкав прил. Хриплив. .
хриплив прил. За глас — пресипнал, прегракнал; хрип¬
кав. (рус.]
хрисим прил. Скромен, смирен, благовъзпитан. Хриси¬
ма Девойка, [от гр.]
хрксовул м. ист. Някогашна царска грамота със зла¬
тен печат. [гр.]
христняннзация ж. книж. Християнизиране. Христин-
низацин на езическите обреди. Християнизация на
българите.
християнизирам нсв. и св., прх. книж. Правя някого
християнин или въвеждам християнството, прида¬
вам християнски вид и характер на нещо, > > Пе¬
риод на масово християнизиране на българи и славя¬
ни.
христиинии м. и християнка ж. Последовател на хрис¬
тиянството.	.
християнски прил. 1. Който се отнася до християнин
и до християнство. Християнски храм. Християнс¬
ки имена. 2. Конто изповядва християнство. Насе¬
лението е християнско.
християнство ср. 1. Религия, основана върху мита за
живота и учението на Исус Христос,.върху вярата
в Исус Христос като богочовек и спасител на света.
2.	събир, Всички християни като общност.
Христов прил. Който се отнася до Христос. Христова
вяра.	4
христолюбив прил. църк, Предан на християнската вя¬
ра.	*
ХристолЮбие ср. църк. Качество на христолюбив, пре¬
даност на християнската вяра.
христоматнен и христоматнен прил. Който се отнася
до христоматия.
христоматии ж. Сборник от художествени четива и
литературни образци, предназначени за учебни це¬
ли. [гр,]
хром1 м. Химически елемент Сг — твърд бял метал
с широко приложение в техниката, [гр.)
хром2 прил. Куц.
хроматйзъм м. 1. физ. Свойство на бялата светлина
да се разлага на лъчи с различни цветове. 2. муз.
Възходящо или низходящо движение на гласа на
полутонове, [гр.]	*
хроматичен . прил. 1. физ. Свързан с разлагане на бя¬
лата светлина. "2. муз. Който се състои от последо¬
вателен ред полутонове. Хроматична гама.
хромел м. диал. 1. Воденичен камък. 2. Ръчна мелница
от два камъка. Жените сами мелеха просо и ръж в
ръчни каменни хромели. От.Загор. [от гр.]
хромйрам нсв. и св., прх. спец. 1. Покривам с хром
или добавям хром към нещо. Лъжиците са хроми-
рани. Хромирапе па стомана.. 2. Обработвам, боя¬
дисвам с хромови съединения.
хромов Прил. от х р о м1. Хромови съединения. Хро¬
мова стомана. Хромова хартия.
хромозомен прил. спец. Който 'се отнася до хромозо-
ми, свързан е с хромозомите. Хромозомна теория
за наследствеността. Хромозомни заболявания.
хромозомн мн. (хромозбма ж.) Структурни елементи
на клетъчното ядро, в която са разположени гени¬
те, носители на наследствената информация, [ст
гр.]
хромолитография ж. спец. Литография с няколко цвя¬
та.	.
хроника ж. 1. Вести и съобщения за текущи събития
във вестниците, по радиото или телевизията. 2, От¬
дел, рубрика за такива вести и съобщения. 3. книж.
Летопис. 4, лит. Художествено литературно произ¬
ведение с летописен характер, съдържащо изложе¬
ние на събития и действия на героите в тяхната
последователност във времето, [гр.]
хронккален прил. книж. Който се отнася до хроника,
който отразява (съвременни) събития като хроника.
Хроникален филм,
хроиикйрам псе. и св., прх. Обнародвам в хрониката
на вестник или списание.	*
хроникьор м. 1. Лице, което записва, отразява съвре¬
менните му събития в тяхната последователност. 2,
остар. Журналист, сътрудник в отдел хроника на
вестник или списание, [фр.]
хронист м. книж. Летописец, хронограф.
хроничен и хронически прил. Обикн. за болест, глад и
под. — който продължава, трае дълго, съществува
постоянно. Хроничен ревматизъм. Хронични заболя¬
вания. Хроническо недояждане.
хронограф м. 1. книж. Автор, съставител на хроника;
хронист, летописец. 2. спец. Самопишещ прибор,
уред за измерване на кратки интервали от време и
отбелязване, регистриране продължителността на
определени явления, събития, процеси, [гр.]
хронография ж. книж. Записване на случки и събития
в тяхната последователност,
хронологичен и хронологически прил. 1. Който се от¬
нася до хронология. 2. Който е построен според
последователността на събитията във времето. Из¬
ложението е в хронологичен ред.
хронология ж. I, спец. Историческа дисциплина, коя¬
то се занимава с установяване датите на събития и
документи. 2. Последователност във времето на
събития, явления, процеси, [гр.]
хронометър м. Специален, изключително точен часов¬
ник или друг уред за измерване на времето, обикн.
за научни цели, при спортни състезания и др. [гр.]
хрумва мн нсв., хрумне мн св. нпрх. Идва, дохожда ми
случайно, неочаквано на ума; теква ми. На няколко
пъти и хрумна да се върне назад. К.Петк. Не ми е
хрумвало да го попитам.
хрумване ср. Действие по гл. х р у м в а м и; досе-
шане, идея. Гениално хрумване.
хрупам нсв., прх. и нпрх. 1. За тревопасно животно —
късам със зъби или дъвча шумно. Конят хрупа зоб-
та. Козите хрупат младите клончета. 2. преп. Ям,
дъвча нещо шумно [и с удоволствие). Дщапт хру- 4
пат ябълки.
хрупвам нсв., хрупна св. прх. Хрупам веднъж или по¬
единично.
хрупкав прил. 1. За плод — не много твърд, който
при дъвкане хрущи, хруска. Грозде с хрупкави зър¬
на. Хрупкави сливи, 2. Хрускав. Хрупкав сняг.
хрупкавост ж. Качество на хрупкав. .
хрупна вж. хрупвам.
хрусвам нсв., хрусиа св., прх. и нпрх. Хрускам веднъж
или поединично.
хрускан прил. Който при раздробяване, трошене или
разместване издава лек шум; хрупкав,
хрускам нсв. 1. прх. Ям нещо твърдо, при раздробя¬
ването на което се получава шум. Хрускам захар.
2. прх. и нпрх. прен. Ям с удоволствие; хрупам. 3.
нпрх. Хрущя.
хруска вж. хрусвам.
хрустя нсв, нпрх. Хрущя.

хрущА нсв. нпрх. При трошене или разместване изда¬
вам лек шум. Под краката им хрущяха черупки от
орехи. Пясъкът хрущи под стъпките пи.
. хрущял м. Вид плътна и гъвкава, подобна на кост съ- ·
единителна тъкан в тялото на човека я животните,
хрущялен прил. 1. Който се състои от хрущял, има ка¬
чество на хрущял. Хрущялна тъкан. 2. Които вмес¬
то кости има хрушиг Хрущялни риби.
хрът м. и хрЬтка ж. Порода куче с тънко тяло и дъл¬
ги крака.
хрян м. 1. Градинско растение с едри листа а дълго
месесто коренище, употребявано за подправка,
Казтшглит агтогаба (Атогааа юраОпГоНа). 2. Ка¬
то прил, само в съчет. хрян зелен — а. Яркозелен.
б. Съвсъ^зепзн>!^е,доерял^.^розрол^(еехеях< зеле^.
хряс межд. За наподобяване, възпроизвеждане на
звук, шум от силен удар или от счупване на нещо.
хрясвам нсв., хрясиа ся. прх. Удрям силно и с шум.
ху межд. Възклицание, вик при пъдене, гонене, прес¬
ледване на човек или животно,
хубав прил. 1. Приятен, приличен на глед; гиздав, кра¬
сен, красив. Хубаво лице. Хубави цветя. Хубава дре¬
ха. 2. Който се нрави, оказва приятно въздействие
на сетивата; приятен, вкусен, добър. Хубаво вино.
Хубаво сирене. 3. С достойнства, качества, които
допадат на ума, на духа. Хубава книга. Хубави пес¬
ни. 4. Доброкачествен, добър. Хубави въглища. 5. За
• време — ясен, ведър, слънчев, топъл. Хубав майски
ден. 6, като същ. хубаво ср. Нещо хубаво, добро.
Много хубаво не е на хубаво. О Всичко хубаво! —
обикн. като поздрав, благопожелание при раздяла
с някого. Хубава работа; И таз хубава! — възкли¬
цание за израз на неодобрение, недоволство или
неприятна изненада от нещо.
хубавата нарч. диал. Здравата, яката; хубаво. Нахра¬
них се хубавата.
хубавеляк м. и хубавАлка ж. нар. Хубав човек; хуба¬
вец. Бре хубавеляк, бре лице светло. П.Р.Сл.
хубавец м. и хубавица ж. 1. Хубав човек, красавец, 2.
ирон. неодобр. Хубостник.
хубавАя нсв. 1. нпрх. Ставам хубав, разхубавявам се,
разкрасявам се. Децата растат и хубавеят. 2. прх.
рядко. Разхубавявам някого или нещо; хубавя. С
мойта хубост хубавея всяка нива. слог и хълм. Ваз.
*— се нпрх. Изпъквам, правя впечатление с хубостта
ся. Трендафилът се хубавее в градината.
хубавйло ср. диал. 1. Хубост. 2. обикн. мн. Тоалетни
принадлежности; гиздила, труфила.
хубавеца вж. хубавец.
хубаво нарч. 1. Приятно за сетивата; красиво, мило,
угледно. Хубаво пеят момите. 2. Добре, харно,
както трябва. Хубаво гледай. 3. Доста, много. Ху¬
баво пийнахме. 4. като част. За израз на съгласие,
одобрение; добре. — Ще се наложи да тръгнем. —
Хубаво!
хубавА нсв. прх. рядко. Правя нещо да бъде хубаво;
крася, разхубавявам.
хубост ж. Качество на хубав (в 1 знач.); красота,
привлекателност, прелест. На мъж хубост се не
гледа. Поел. Насила хубост не става. Поел.
О Средна хубост раег. — за нещо нито много доб¬
ро, нито много лошо; нито много добре, нито мно¬
го зле.
хубостник м. н хубостница ж. раег. неодобр. 1, Мър¬
зелив, неспособен, негоден човек, 2. Който е извър¬
шил нещо лошо, пакост, грешка и под.
хугенотн мн. (хугенбт м) книж, Френски протестанти
хуманен 1047
през XVI—XVII в., привърженици на калвинизма.
[Фр-]
художествен прил. 1. Който се отнася до изкуството
изобщо. Художествен ръководител. Художествена
самодейност. 2. Който е свързан с отразяване на
действителността със средствата на изгуството. Ху¬
дожествен образ. Художествен литература. Ху¬
дожествено творчество. Художествен филм. 3.
Който е създаден, изработен или изпълнен съглас¬
но естетическите изисквания за творчество в об¬
ластта на един или друг вид изкуство; артистичен.
Художествено четене. Художествена игра. Худо¬
жествена самодейност. 4. стесн. Който се отнася
до изобразителните изкуства. Художествена гимна¬
зия. Художествена академия. Художествена из¬
ложба. Национална художествена галерия. О Ху¬
дожествена гимнастика — вид женски спорт, при
който под музикален съпровод се изпълняват гим¬
настически и танцови упражнения с топка, лента,
обръч и др. или без уред.
художественост ж. Качество на художествен,
художество ср. 1. [Умение, вещина, способност да се
създават] художествени образи, произведения на
изкуството; изкуство. 2. Умение да се рисува.
худОжнпк м. и художничка мс. 1. Който борави в об¬
ластта на изобразителните изкуства, на живописта
и графиката; живописец, график. 2. Който борави
в областта на изкуството изобщо; творец. 3. Който
владее заваята, професията си съвършено, до тън¬
кости и работи с увлечение,
художнически прил. Който се отнася до художник. Ху-
дожническа дарба.
хукам нсв. нпрх. 1. Викам „ху!“ след някого или след
нещо. 2. Духам широка и топла струя въздух като
при изговор на „ху“ — за стопляне на ръцете, за
навлажняване при бърсане на огледало, очила и
под.; ухам.
хуквам нсв., хукпа се. нпрх. Впусхам се в силен бяг,
побягвам изведнъж. Хукна, та се не видя.
хуля ж. Поша дума, нападка, злословие, клевета.
Мила сестра братя заслоняли от зли хули и студе¬
ни речи. Нар.п.
хулен прил. Който съдържа или изразява хула; руга¬
телен. Хулна реч не казвай, Ьедей го кле жестоко.
Яв. Хулни думи.	.	»
хулиган м. (и хулнгАгака ж.) Крайно дързък и невъз-
. питан човек, който върши безобразия, проявява
осъдително незачитане на обществения ред н чо¬
вешкото достойнство, [аягл.]
хулиганска прил. Присъщ на хулиган. Хулиганско дър¬
жане.
хулиганство ср. и хулотàшкина ж. Поведение или
проява на хулиган.
хулител м. и хулятелка жп Който говоря хули, който
хули някого или нещо; злоезичник, клеветник,
хулите м. и хулница ж. Хулител. И с удара на твой-
та красота аз хултщите твои ще накажа. Ваз.
хуля нсв. прх. Говоря хули, лоши думи за някого или
нещо; клеветя, ругая, нападам,
хума ж. Вид белезникава и мазна глина, употребява¬
на вместо сапун, за белосване на стени и др. [от
лат.]
хуманен прил. Човечен, човеколюбив. Хуманни отно¬
шения между хората. [лат.]

1048 хумалйзьм
хуманйзъм м, 1. ист. Прогресивно движение през епо¬
хата на западноевропейското възраждане, насочено
против обезличаването на човека от католическата
църква и феодалния гнет. 2. книж. Човечност, спра¬
ведливост, зачитане на човешкото достойнство; ху¬
манност.
хуманист м. и хуманист ка ж. книж. Привърженик на
хуманизма.	.
хуманистичен прил. книж. Присъщ на хуманизма. Ху¬
манистичен мироглед.
хуманитарен прил. книж. Който се отнася до човека
и човешкото общество, свързан е с интерес и вни¬
мание към човека и неговата култура, О Хумани¬
тарна помощ — която се дава на пострадали от
война, природни бедствия и др. Хуманитарни науки
— науки за културата, творчеството и историята на
човека (езикознание, литература, етнография, исто¬
рия и др.), [от Лат.]
хуманност ж. Качество на хуманен; човечност, чове¬
колюбив.	'
хуманойд м. книж. Човекоподобно същество, [от
лат.]	‘	.
хумест прил. Който съдържа хума.
хумннк м. 1. Съд, в който се държи хума. 2. Кариера,
място, гьдето се копае хума. .
хумор м. 1. [Проява на] леко подигравателно и безо¬
бидно насмешливо отношение към някого или не¬
що, умение и склонност да се забелязва смешната
' и весела страна на нещата. Човек без чувство за ху¬
мор. Дебелашки хумор. 2. Изобразяване на нещата
откъм смешната, комичната им страна в художес¬
твената литература. Вестник $а хумор и сатира.
[лат,]	.
хумореска ж. 1. Весел хумористичен разказ Или сти¬
хотворение. Разказваше някаква хумореска на шоп¬
ски диалект. Г.Райч. 2. муз. Весела, игрива музи¬
кална творба.
хуморнст м. и хуморнстка ж. 1. Писател, творец на
хумористични произведения. 2. Човек,· който има
чувство за хумор, който умее да разсмива, да раз¬
казва анекдоти и хуморески,
хумористнка ж. Хумористична литература, хуморис¬
тични произведения.
хумористичен и хуморнстическн прил. Който съдържа
хумор и възбужда весел смях; смеховит. ·
хумус м. спец. Кафяво или черно органично вещество
в почвата, което е образувано от разлагане на рас¬
тителни и животински остатъци и съдържа най-
важните елементи, необходими за хранене на рас¬
тенията. [лат.]
хумусен Прил. от х у м у с. Хумусни почви.
хуни мн. (хун м.) 1. Група азиатски номадски племе¬
на, които през IV и V в. нахлуват в Европа и из¬
вършват големи опустошения. 2. прен. Хора, които
вършат пакости, разрушения, опустошения; диваци,
варвари, вандали. .
хуиски прил. Който се отнася до хуни. Хунско нашес¬
твие. Хунски орди.
хунта ж. Грула затоворници, които завладяват по не¬
законен път властта и управляват с диктатореки
методи. Военна хунта, [исп.]
хурня ж. книж. Хубавица в мохамеданския рай.
[ар. > тур.1
хурка ж. Изработена, украсена дървена пръчка, на
която се привързва къделя, за да се преде. Шарена
хурка. О Гледан си хурката — гледай си женската
работа, не се меси в мъжки разговори,
хусар м. I. Някогашен конник с копие. 2. старт Раз¬
бойник. 3. Леко въоръжен конен войник иди офицер
от някои чужди армии, [унг.]
хусарски прил. Който се отнася до хусар. Хусарски
полк.
хуейтн мн. (хуейт м.) книж. Последователи на Ян Хус
(1369—1415), идеолог на чешката Реформация,
хусйтскя прил. книж. Който се отнася до учението на
Ян Хус н до хуситите. Хуситски войни.
хъ, обикн, удвоено хъ-хъ межд. прост. За израз на
съгласие, одобрение; ъхъ.
хък межд. За наподобяване, възпроизвеждане на
звук, който човек неволно произнася при заекване
или смущение при говорене,	♦
хъкам нсв, нпрх. 1. Произнасям, казвам х ъ, ъ х ъ в
знак на съгласие, одобрение, потвърждение. 2, Го¬
воря смутено, запъвам се при говор,
хък-мък и хъка-мъка, хъкага-мъката межд. Обикн.
като сказ. — за означаване, че някой заеква или се
запъва яри говорене поради смущение. Дядо Ма-
тейко нямаше накъде да шава. Хъка-мъка, па отвори
уста. Е.Пел.
хълбок м. Лява или дясна страна на човешкото тяло
под ребрата и над седалищната хост; слабина,
хълбочен прил. Който се отнася до хълбок,
хългъзняк м. прост. Безделник, непрокопсаник, хай-
лазин.
хълм м. Малко възвишение, закръглена земна висо¬
чина; рътлина, рид.
хълмест я хълмист прил. Покрит с хълмове. Хълмис¬
та местност.	*
хълмовиден и хълмообразен прил. Който прилича на
хълм.	,
хълцам нсв. нпрх. 1. Поемам въздух внезапно и с осо¬
бен звук поради неволно, спазматично свиване на ди¬
афрагмата. Напил се студена вода и почнал да хълца. .
1. Плача с нервно поемане на въздух; хлипам.
хълцукам нсв. нпрх. разг. Хълцам,
хъм еж. х м.
хърба м. и ж. диал. жарг. Слаб, мършав или кока¬
лест прегърбен човек.	„
хърбав прил. 1. диал. Щърб, щърбав. 2. диал. жарг.
Слаб, мършав, хилав, кокалест,
хърбел м. 1. Нашърбеност, щръбка на сечиво (нож,
тесла, секира). Сатърът е само хърбели. 2. Очукано,
нащърбено, шуто гърне. Присмял се щърбел на хър¬
бел. Поел.
хървйтин м. и хърватка ж. Човек от основното насе¬
ление на Хърватско.
хървагскн прил. Който се отнася до хървати и до
Хърватско. Хърватска носия. Хърватски език.
хързулвнм нсв., хързулна св. прх. 1. Хлъзвам, подх-
лъзвам, бутвам, 2. прен. Измамвам, излъгвам, изиг¬
равам някого. 3. прен. Давам нещо някому е изма¬
ма; пробутвам. Хързулнах му ги, без да ее усети. -
се нпрх. Хлъзвам се, подхлъзвам се.
‘ хъркам нсв. нпрх. 1. Дишам с преееклив шум от гър¬
лото или носа, особено при спане. Старецът хърка,
та не можем да спим. 2. прен. Спя дълбоко. По цял
ден хърка и нищо не работи.
хър-мър межд. разг. 1. За израз на недоволство или
' за наподобяване, възпроизвеждане на ръмжене,
мрънкане. 2. като същ. м. Раздор, несъгласие, нес-
говор. Да няма нещо хър-мър между вас? [тур.]
хърссъишц еж. хаирсъзин,
хърт межд. Обикн. като сказ. — за наподобяване,
възпроизвеждане на шум, звук от разкъсване на
хартия, плат и под., от влачене на нещо и др. Взе
писмото и хърт-хърт — направи го на парчета.
Дръпна ролетката и хърт — затвори дюкяна.
хъргов прил. рядко. Който се отнася до хрът. Хъртови
уши.
хърцон мн. (хърцой м. и хърцбйкя ж.) Укорно, обидно
прозвище на селдните от Търновско на север към
Дунав, (от рум.]	.
хърцбнски прил. Който се отнася до хърдоите.
хъс м. разг. Злоба, настървение. Тя има хъс на него.
Каза ми го с хъс. (тур.]
хъхря псе. нпрх. 1. Издавам глух, сипкав шум от гър¬
дите или гърлото. 2. Смея се тихо, хихикам.
хъш м. 1. Български патриот-революционер във
Влашко преди Освобождението, скитал се нсмил-
недраг и чакал удобен момент да се прехвърли С
чета в България. 2. Бездомен скитник, посетител на
кръчми и кафенета, но вдъхновен от благородна
идея да служи на другите,
хъшлак м. Бездомник, безделник, скитник,
хъшлакувам нсв. нпрх. Ходя, живея като хъшлак.
хъшлАшкн прил. Който се отнася до хъшлак. Хъшлаш-
ки живот,	.
хъшовскн прил. Който се отнася до хъш.	,
хъпюветво ср. Живот, поведение, дейност на хъш.
ц
ц1, обикн. повторено ц-ц-ц, ць-цъ-цъ или тц-тц-тц (из¬
говаряно като мека съгласна ц с поемане въздуш¬
ната струя навътре] межд. разг. За израз на учуд¬
ване, съжаление.	·
ц2 или тц, цъ (изговаряно като мека съгласна ц с по¬
емане въздушната струя навътре] част. прост. —
Напоихте ли воловете? — Цъ.	*
цйнтнот м. 1. В шахмата -— положение, при което не
достига време за обмисляне на предвидените ходо¬
ве. 2. прен. разг. Състояние на отсъствие, липса на
достатъчно време за нещо. (нем.]
цДса ж. разг. Начин, способ, леснина за справяне с
някоя (мъчна и заплетена) работа; колай, цяр.
О Знам му цаката — знам слабото място на няко¬
го или нещо, знам как нещо може да се направи.
Хванах (намерих) му цаката — досетих се, разбрах
как е по-лесно, как нещо може да стане, (от нем.]
цйкам нсв, прх. и трх. При някои игри на карти —
вземам с коз; козя.
цАквам нсв., цАкня св. прх. Цакам веднъж или поеди¬
нично.
цамбур межд. За наподобяване, възпроизвеждане на
шум, плясък от падане, гмурване, потапяне извед¬
нъж на нещо тежко във вода.
цамбурвам нсв., цамбурна св., прх. и нпрх. Цамбуркам
веднъж или поединично. Хванах го и го цамбурнах
в басейна. Скочи и цамбурна във водата.
цамбуркам нсв. 1. прх. Потапям изведнъж нещо тежко
във вода, та се чува плясък; гмуркам, цопвам. 2.
царедворец 1049
Скачам, падам или правя резгя движения във вода,
та се чува плясък, шум. Децата по цял ден цамбур¬
нат във водата.
цял межд. За наподобяване, възпроизвеждане на звук
от падане на нещо във вода или от удар. Закачи се
рибата, подхлъзна се и цол! в огъня. А^Конст.
цапало ср. диал. неодобр. Лапапало, дрънкало, бър-
борко
пАпам нсв, прх. (и нпрх) 1. Мърся, мадам, калям. Из¬
бърши си краката да не цапаш пода. 2, прен. пренебр.
Боядисвам или рисувам небрежно и неумело; ма¬
цам, мажа. 3, нпрх. Газя, стъпвам в кал, тиня, вода,
та обикн. се чува шум, плясък, Не цапай из калта.
4; прен. Говоря много и необмислено, говоря на¬
падки яли неприлични думи; плещя, бръщолевя.
Когото е сърдит, цапа какаото му дойде на ума.
цапардосвям нсв., цапардбсам се. прх. разг. Удрям
силно; пляскам, цапвам. Цапардоса го по главата.
цаларбевам нсв., цяларосам св. прх, разг. Цапардос-
вам.
палач м. пренебр. Лош, слаб художник,
пАлвам нсв., цапна св. 1, прх. Удрям силно, обикн, та¬
ка, че се чува шум, плясък; плясвам, цапярдосвам.
Славчо цапна с ятагана заптието по главата. Ваз.
2. прх. Цапам, изцапвам, напалвам веднъж или по¬
единично. Цапни тук малко боичка. 3, трх. Падам
шш стъпвам, цопвам с плясък в кал или вода. Цап¬
нах и с двата крака в локвата.
цАтнат прил. Който (обича да) говори неприлични ду¬
ми; циник, Цапнат в устата.
цАпнатост ж. Качество на цапнат,
цап^тина ж. разг. пренебр. Лоша рисунка,
цалотя нсв. прх. разг. 1. неодобр. Цапам, мърся много.
2. пренебр. Рисувам лошо или небрежно, как да е;
мацам. 3. Говоря много и неприлично; плещя.
цар м. 1, Титла на българските и руските владетели,
монарси. От времето на Симеон Велики насетне
българските владетели се наричат царе. 2. Изобщо
монарх. Имало едно време един цар. От царя до пъ-
даря. 3. прен. Пръв, най-добър, най-важен предста¬
вител на дадена група. Лъвът е цар на животните.
О Бог* високо, цар далеко. Жявея като цар — жи¬
вея богато, разкошно. Цар съм канещо разг.,
обикн. ирон. — много съм добър, голям майстор
съм на нещо.
цАрга ж. спец. Напречно дърво, което съединява кра¬
ката на маса, стол и др. (нем.]
царев прил. нар. Царски. Царева щерка.
царевица ж. 1. Високо едногодишно растение от се¬
мейство житни с плод кочан с едри зърна, 2еа гши$;
кукуруз. 2. Плодът, зърната на това растение, кои¬
то се използват за храна,
царевия м. Царски син. (рус.]	,
царев инАк м. 1. Нива, посадена с царевица; кукурузи-
ще. 2. Царевична шума и стъбла като фураж. Слама¬
та и царевичакът се използват за храна на добитъка.
цАревнчен прил. Който се отнася до царевица, който
е от царевица; кукурузен. Царевична нива. Цареви¬
чен комбайн. Царевично брашно.
цАревнята ж. Царевично стъбло,
царевичник м. Царевичен хляб; кукурузник, просени*,
царедворец м. и царедворна ж. Лице на висока длъж¬
ност в царски двор, който има достъп и връзки с
царския дом; придворен.

1050 царедворски
царедвбрски прил. Който се отнася до царедворец.
Царедворска клика.
иареубнец м. и цареубннца^и. и ж. книж. Който е из¬
вършил цареубийство. *
цареубийство ср. книж. Убийство на цар.
цари еж. царя.
цариградски прил. Който се отнася до Цариград; ис¬
танбулски, стамбодски. О Цариградско грозде —
еж. немско грозде:
царйзьм м. Царска власт, монархическа форма на уп¬
равление. Руски царизъм.	,
царица ж. 1. Съпруга на цар. 2. Жена· цар; царкиня,
3.	Майка на кошер пчели; матка.
царкйня ж. 1. Царска дъщеря. 2. Жена цар; царица.
царски прил. 1. Който е на цар, принадлежи на цар
или изхожда от цар; царев. Царска Дъщеря. Царска
корона. Царски двор. Царска заповед. 2. Управляван
или възглавяван от цар; монархичен, монархичес¬
ки. Царски режим. Царска Русия. 3. прен. Велико¬
лепен, разкошен (като за цар); царствен. Направиха
ми царско посрещане. > > Посрещнаха ни царски.
4.	нар. Който се отнася до царство или до държава;
държавен. Бирник царски Дошъл е днеска. Яв.
<> Царска вода — смес от концентрирана азотна и
солна киселина, която е силен окислител и разтваря
златото и другите благородни метали. Царски вра¬
та (двери) — средните врата на черковен олтар.
Царски път (друм) — а. остар. Държавно, главно
шосе. б. прен. Добре познат, утъпкан път или начин
за извършване на нешо.
царствен прил. Присъщ на цар, величествен и тържес¬
твен като цар, царска.
цярственик м. остар. История на царства в царе.
царственост ж. Качество на царствен,
цйрство ср. 1. Държава с цар начело; монархия, цар-
щина. 2. Изобщо държава; земя, царщина. 3. прен.
Област от живота, кьдето някой или нещо владее,
разпорежда. Моето царство е училището. 4. Една
или друга част от природата, област от действител¬
ността, където са събрани, съсредоточени определе¬
ни явления, предмети. Животинско царство. Расти¬
телно царство. Женско царство. 5- прен. Време,
когато някой властва, управлява или когато живее
най-честито и богато. Свърши се твоето царство.
О Царство небесно църк. ■— рай. Блажени изгонени¬
те заради правда, защото тяхно е царството небес¬
но.
- царувам псе. нпрх. 1. Съм, бивам цар, владея царство.
2. прен. Живея, разполагам се като цар. Ум царува,
ум робува, ум патки пасе. Поел. 3. само 3 л. Съ¬
ществува, владее, цари. Лъжа и робство на тая
пуста земя царува. Бот.
царщина ж. нар. 1. Царство (в 1 и 2 знач.).; държава.
2. Данък. ’
царя нсв. нпрх., само 3 л. Съществува, владее; царува.
В техния дом цари мълчание. Докато беше жива
майка ми, цареше ред и сговор.
цафара ж. Свирка от единична дървена цев с дупки
за пръстите; пищялка.
цДн ж. Риба дребна хамсия.
цаиарка ж. Вид дребна топчеста кратунка, която се
, използва за пиене на вода, ракия, за украса или ка¬
то детска играчка, СисигЬйа репТонню..
цвакец м. и цваиче ср. остар. Някогашна дребна руска
или австрийска сребърна монета, употребявана н у
нас. [от нем.]
цвеклб ср. Земеделско растение с голямо месесто ко¬
ренище, което се използва за производство на за¬
хар, фураж н др,, Веш уи^апш. Захарно цвекло.
Кръмно цвекло. Салатно цвекло,
цвеклов прил. Който се отнася до цвекло. Цвеклова
захар. Цвеклов хоботник. .
цвеклсксибàйн м. Селскостопанска машина за приби¬
ране на цвекло.
цвеклιспрсцзвoдlHтел м. Земеделец, който, произвежда
(захарно) цвекло.
цвеклсπрсцзвсдмтелев прил. Който е свързан с произ¬
водство на цвекло. Цвеклопроизводителен район.
цвеклспрсвзвсдHτелскн прил. Който се отнася до цвек-
лспрсизводител.
uвеκлсnрсцзвôдcтвс ср. Производство на (захарно)
цвекло.
цветйр м. и ^ветйрка ж. Който отглежда или продава
цветя.
цветарник м. 1. Градина за отглеждане на цветя; цве¬
тарница. 2. Подставка, етажерка за саксии с цветя,
, цветарница ж. 1. Магазин за продажба на цветя. 2.
Разсадник за цветя; цветарник,	-
цветарски прил. Който се отнася до цветар или до
цветарство. Цветарски разсадник.
цветйретво ср. Производство и търговия с цветя,
цвбте ср. 1. Тревисто растение с хубав цвят. Малко
цвете съм в полето, аз съм синият синчец. Ваз. 2. ”
Изобщо дребно растение, което се цени за украса
и аромат, напр. здравец, босилек, бръшлян. 3. Са¬
мият цвят на растението. 4. прен. Нещо хубаво,
приятно, добро, благополучно. Твоята работа е
цвете пред моята. О Не съм цвете за мнрисане —
лош, опасен съм, не съм свестен човек,
цветен прил. 1, Който има различни цветовб или изпък¬
ва с по-ярък цвят (в 3 знач.), напр. червен, зелен, но
не бял и черен. Цветна хартия. Цветни картини.
Цветни моливи. Цветен телевизор. 2. В който има
цветя, който е окичен, изпъстрен с цветя. Цветна гра¬
дина. Цветна леха. 3. спец. Който дава цвят, от Който
се развива цвят; цветоносен. Цветни пъпки. О Цве¬
тен прашец*. Цветни метали — всички метали освен
’ желязото и неговите сплави. Цветно зеле*,
цветист прил. 1. Окичен, обрасъл с цветя; цветен. Цве¬
тиста поляна. 2, прен. За език, стил, реч, израз и
под. — образен, изразителен, с (препалено много)
епитети, украшения.
Цветница ж. Християнски. празник, неделята преди
Великден; Връбница.	v
цветнокож прил. За човек — който е с цветна кожа,
от негроидната или монголоидната раса. Цветно¬
кожо население.	.
цветонбеен прил. спец. Който дава цвят (в t знач.);
цветен. Цветоносно стъбло. Цветоносни пъпки.
цветущ прил. Цъфтящ, в разцвета си, Цветущо здраве.
Цветуща страна, [рус.]
цветясвам нсв., цветйсам св. нпрх. Покривам се с пле¬
сен, хващам цвят (във 2 знач.). Виното беше цветя-
сало в бъчвата.
цвик м. 1. Воднист сок, който се отделя от кисело
мляко, сирене, извара. 2. Преварена и прецедена су¬
роватка.	*	*
цвиля нсв. нпрх. За кон — издавам характерен рязък
и продължителен глас,
цвйчки мн. Леки платнени обувки за балет, гимнасти¬
ка н др. [чеш.]	*

цвръквям нсв., цвръкна св. прх. Цвъркам веднъж или
поединично.
цвък межд. Обикн. като -скат. — за наподобяваме,
възпроизвеждане на звук от цвъкане или за означа¬
ване, че някой или нешо цвъка.
цвъкам нсв. прх. 1. Плюя през зъби. Цвъкаше тънки
слюнки през пожълтелите си зъби. Кр.Григ. 2. За
кокошка шба птица изобщо — изхвърлям, отделям
курешка.
цвъквам нсв,, цвъкна се. прх. Цвъкам веднъж или по¬
единично.
пвъркДло ср. 1. Нешо или някой, който (много) цвър¬
ка, писка; пискало. 2. Църкало, църкалка. Цвърка с
цвъркало.
цвъркам нсв. 1. нпрх. Издавам цвъркот, цвъртеж;
цвъртя, пискам. А двете ластовички че цвъркаха ги
чух. Ваз. 2. прх. Църкам. Цвърка с цвъркало.
цвъркот м. Цвъртеж, цвъркаяе, чуруликане. По тръ¬
наците .. се боричкаха .. врабчета, вдигаха се на об¬
лаци и с цвъркот изчезваха. Е.Пел.
цвъртеж ж. [Приятно] пискливи звуци, издавани от
някои птички и други дребни животни; цвъркот, чу¬
руликане, цвъртене.	·
цвъртя и цвърча нсв. нпрх. За птички и други дребни
животни — издавам (приятно) пискливи звуци; пис¬
кам, чуруликам. Няколко изгладнели врабчета цвър-
тяха и подскачаха около прозорците на трапезари¬
ята. Д.Дим.
цвят, цветът м. 1; Орган у семенните растения, обикн.
с нежни и красиви, обагрени листа и приятен дъх,
където става оплождането и се развива плод и се¬
ме. Липов цвят. 2. нар. Плесен отгоре на вино,
оцет, туршия и др. 3. [рус.]< Качество, свойство на
телата, предметите да предизвикват определени
зрителни усещания в зависимост от характера на
излъчваната или отразявана от тях светлина, напр.
за червено, зелено, синьо и пр.; багра. Тъмни цве¬
тове, 4. прен. Най-хубавата, отбрана част от нешо.
Това е цветът на обществото.
цев ж. 1. Кухо извътре стъбло на някои растения1,
напр. на бучиниш. 2. Отрезка, къс от такова стъбло
за насукване прежда при тъкане; калем, масур. 3.
Изобшо тръба, канал. Цев на пушка.
цевен Прил. от ц е в. Цевен отвор.
цеднлен прил. Който служи за цедене, прецеждане. Це-
дилна хартия.
цедилка ж. 1. Рядка тъкан, мрежеста или шуплеста
преграда за цедене, прецеждане; цедило, цедка. 2.
Цедило (в 1 знач.).
цеднлннк м. диал. Голяма торба ст домашно тъкан
вълнен плат. Преметнал е на гръб и цедилника с
хляба. Т.Г, Вл.
цедяло ср. 1. Четвъртито парче вълнен плат с дълги
връзки за задяваие и носене на гръб на дете или *
някакъв товар; цедилка. 2. Цедилка, цедка,
цёдка ж. Приспособление, уред от телена или пласт¬
масова мрежа или във вид на съд с надупчено дъно
за цедене, прецеждане; цедилка, цедило,
цедя нсв. прх. Прекарвам течност през ситна мрежа
или шуплеста преграда, за да се отделят нетечните,
твърди примеси; филтрирам. О Цедя думите — го¬
воря бавно.
цёзар м. ист. Цар, император, владетел; кесар,
[лат.]
цезаров Прил. от ц е за р. О Цезарово сечение мед.
— оперативно изваждане на плода от матката, ,
цезий м. Химически елемент Са — извънредно акти¬
иеломъдреност 1051
вен, много мек сребрист метал, който се използва
главно за фотоелементи. [лат.]
цезура и нёзура ж. лит. Ритмическа пауза, словораз¬
дел между думите вътре в стиха, напр.: Напред и
все напред / към подвизи и слала, // на робство и на <
гнет / последний ден настава.
цел ж. 1. Това, гьм което е насочена някаква дей¬
ност, към което някой се стреми; умисъл, намере¬
ние. С каква цел отиваш в града? Вървя без цел.
Постигнах целта си. Целта оправдава средствата.
2. Предмет или точка, в която някой стреля, към
• която е насочено определено действие, движение,
удар и под.; прицел. Улучих целта. О Имам (ня¬
мам) ]за] цел — стремя се (не се стремя) гьм нешо.
Нямам за цел да му навредя. Попадам в целта —
улучвам, умервам. [нем.>рус.]
целволе и целволе ср. Изкуствена вълна, изкуствени
влакна от целулоза, [нем.]
целволен и целволен прил. Който се отнася до целволе.
целёбен прил. Лековит, лечебен, целителен. Целебни
води.
целебност ж, Качество на целебен,
целев и [рус.) целевй прил. Който се отнася до цел,
има определена цел, насоченост. Целева програма.
Целеви кредит.
целенасочен прил. книж. Който е насочен към пости¬
гане на някаква цел. Целенасочена дейност.
целенасоченост ж. книж. Качество на целенасочен,
целенйчък прил. Умал. от ц я л, обикн. в съчет. цял-
целеннчък — съвсем цял, непокътнат, целокупен,
целесъобразен прил. Който съответства, отговаря на
поставена цел и спомага за нейното постигане;
уместсн, оправдан, рационален. Целесъобразна пос¬
тъпка. [рус.]
целесъобразност ж. Качество на целесъобразен, нешо
целесъобразно. Уволнен по целесъобразност.
целеустремеи прил. Който е устремен към някаква
цел, има ясна и определена цел; целенасочен,
целеустремёиост ж. Качество или проява на целеуст-
ремен.
целина ж. Миризлив зеленчук от рода на моркова с
месести листа и валчесто грапаво коренище, който
се използва като подправка, Аршт ®ауес1сп$; хер-
виз. [от гр.]
целина ж. 1. Никак или отдавна неорана земя. Орач
ми оре в полето полските цели целини. Нар.п. 2.
прен. Девствена, нсобработваиа област в живота,
делител м. и целйтелка ж. Който цели, лекува; лекар,
лечител, церител.	,
целителен прил. Целебен, лечебен,
целителност ж. Качество на целителен.
целогодишен прил. Който трае, продължава цяла го¬
дина.
целодневен прил. Който продължава цял ден, Целод¬
невна екскурзия. Целодневна детска градина.
целокупен прил. Напълно цял, с всичките си съставни
части; цял, цялостен, целеничък, интегрален. Цело¬
купният български народ.
целок$пиост ж. Качество или състояние на целокупен,
целомъдрен прил. книж. Девствен, непорочен, чист,
скромен, срамежлив. Целомъдрена девица. Целомъд¬
рен поглед.	.
целомъдреност ж. и целомъдрие ср. книж. Качество
на целомъдрен; девствено‘ст, чистота, скромност.

1052 целофан ' '	.
целофан м. Тънка и прозрачна като стъкло хартия без
шупли, употребявана главно за опаковка, [от лат. +
гр.]	.	.
целофанеа и иелофанов прил. Който се отнася до це¬
лофан, направен от целофан. Целофанена работил¬
ница, Целофанова опаковка,	»
целувам кея., целуна се. прх. Допирам устните си до,
иешо, докосвам с устни нещо в знак на почит, ува¬
жение или за израз на нежност, любов. Целувай се¬
га ръка на дядо си, та да ти прости! Той я целуна
па устата. — се взаим. и нпрх„ обикн. мн. Разме¬
няме си целувки, разменям си целувки с някого. На
прощаване всички започнаха да се прегръщат и целу¬
ват. Не умее да се целува.
целувка ж. 1, Докосване с устни до нещо в знак на
почит, уважение или за израз на нежност, любов.
2. Сладкиш от захар и яйчен белтък. О Изпращам
[въздушна] целувка някому— целувам ръка¬
та (ръцете) си и с духане в посока към някого да¬
вам знак, че го' целувам, искам да го целуна.
целулбза ж. Растително вещество, главна съставна
част на дървесината, което се употребява за произ¬
водство на хартия, изкуствени влакна, взривни ве- *
шества и др. [от лат.)	'
целулозен прил. Който се отнася до целулоза, състои
се или е направен от целулоза. Целулозна хартия.
Целулозен завод.	"
целулоид м. Здрава, лесно задалима прозрачна плас¬
тмаса, която се получава от целулоза и сс използва
за направа на гребени, копчета и др. [от лат. + гр.]
целулонден прил. Направен от целулоид, Целулоидна
линийка.	4
целена вж. целувам.
целя нсв., прх. и нпрх. Примервам се, насочвам оръ¬
жие или като хвърлям нещо, мъча се да улуча ня¬
каква цел; целя се. Цели да удари кучето. Целя по
отсрещната къща. - се нпрх. Примервам се, меря
се, целя,
целя1 нсв. прх. Стремя сс, имам някаква цел. 'Целеше
да го злепостави. Какво целяхте с това изказване?
целя1 нсв. прх. Церя, лекувам (главно душевни болки
и рани).
цена ж. 1. Паричен израз на стойността на стока, су¬
мата, за която нещо се продава, купува. Единни це¬
ни. Цена на дребно. Цената е паричен израз на стой¬
ността па стоката. Пазарни цени. Покачване на
урните. 2. прен. Важност, значение, стойност. Човек
трябва да си знае цената. 3. прен. Това, което човек
трябва да загуби или да изтърпи, да понесе, за да
получи, да спечели нещо. Това сме постигнали с це¬
ната на много лишения. О Държа се на цена разг.
— зная цената си, съзнавам важността си и не си
позволявам неща, които биха накърнили достойнс¬
твото ми. На всяка цена — непременно. Цена ня¬
мам — много съм ценен.	*
ценен прил. 1, Който нма добра, висока цена; скъп.
Ценен имот придоби. 2. Който има големи достойн¬
ства, полезни, положителни качества. Ценни съвети.
Ценна придобивка. О Ценна киша; ценни книжа —
документи за съществуващо задължение или взема¬
не, конто имат определена парична стойност, носят
доход на своите притежатели и са обект на покуп¬
ко-продажба, напр. акции, облигации, полици, мар¬
ки и др.
ценз м. Необходима квалификация, образование или
други, условия, на които някой трябва да отговаря,
за да получи определени права, длъжност, служба.
Образователен ценз. Служебен ценз. Имуществен
ценз, Имам необходимия ценз, [лат,] '	.
цензор м. Длъжностно лице, което цензурира, [лат.]
цензура ж. 1. Държавен контрол върху съдържанието
на печатни издания, театрални постановки, радио-
и телевизионни предавания и др. 2. Учреждение,
институция, която упражнява такъв контрол, [лат.]
цензурец прил. Които се отнася до цензура. Цензурни
ограничения.
цензурирам нсв. в се., прх. Упражнявам, осъществявам
цензура, подлагам на цензура. Филмът е цензури¬
ран.	*	,
ценител м. и ценйтелса ж. книж. Който (умее да) це¬
ни. Ценител на изкуството.
ценност ж. книж. 1, Качество на ценен. В какво се
състои ценността на тази идея? 2. Ценен, скъп
предмет, ценни книжа и др. (но не пари); скъпоцен-.
_ ност. Съхраняване на ценности. 3. Ценни качества,
заложби, придобивки у отделен човек или общест¬
во, Културни ценности.	·
ценностен прил. Който се отнася до ценност. Ценнос¬
тна система на личността.
ценов а (рус.] ценови прил. книж. Който се отнася до
цена. Ценова политика. Ценова листа. .
ценообразуване ср. офиц. Образуване, формиране це¬
ната на дадена стока, на цените изобщо,
ценоразпис м. Списък с означени цените на стоки, ус¬
луги и др. k
пеят м. Една стотна част от (щатски) долар, [лат.]
центнер м. книж. Мярка за тежина, равна на 100 или
(в някои страни) на 50 кг. [нем. <лат,]
централа ж. 1. [Седалище на] главната управа при уч¬
реждение, търговско или стопанско предприятие и
др. Централа на Народната банка. 2. разг. Елект¬
роцентрала. 3. Място, апаратура, инсталация за
осъществяване на връзка между определено мно¬
жество от телефонни постове. Автоматична теле¬
фонна централа. [лат.]
централен прил. 1. Който е център или се намира в
центъра, средището на нещо. Централна точка.
Централно място. В централната част на града.
Централен защитник. 2. Който произтича или се
извършва от някакъв център. Централно отопле¬
ние. Централно снабдяване. 2. Главен, ръководен
или важен, съществен. Централни органи. Централ¬
на власт. Централен комитет. Изпълнявам цент¬
рална роля.
централизация ж. Съсредоточаване, централизиране,
централизирам нсв. и св., прх. 1. Свеждам, различни
сродни служби към една управа. 2. Съ6ирИм. на ед¬
но място; съсредоточавам.	’
централизъм м. книж. Система на ръководство или
управление, при която властта е съсредоточена в
един централен орган. Демократически централи¬
зъм.	’
центризъм м. книж. Политика на примиряване, прео¬
доляване на противоречията между крайни, проти¬
воположни идейни и политически течения или пар¬
тии, групи. [рус. < нем.]	-
центрирам нсв. и св,, прх. 1. спец. Натъкмявам част на
машина в нужното положение. 2. Поставям цент¬
ровете на тела на една обща ос. 3. спорт. Във фут¬
бола и др. — насочвам, прехвърлям топката в цен¬
търа, пред вратата на противника.

центрист м. книж, Който принадлежи гьм политичес¬
кия център, който е последовател, привърженик на
центризма.
центристки прил. Който се отнася до центризъм я до
центрист. Центристки партии. Центристка поли¬
тика.
центробежен прил. книж. Който се стреми, насочен е,
бяга от центъра към периферията. Центробежна
сила.
центрОвам нсв. и св., прх. Центрирам (я 1 знач.).
центростремителен прил.. книж. Който се стреми, на¬
сочен е от периферията към центъра, средището.
Центростремителна сила.
центрофуга ж. Уред, апарат, машина за отделяне
чрез бързо въртене на мед от пити, масло от мляко
и под., за изсушаване на тъкани и др. [от лат.]
центрофугирам нсв. и св., прх. С центрофуга отделям
една от друга частите на смеся, изсушавам твърди
материали, изцеждам водата от пране и др.
центрофужеи прил. Който е обработен на центрофуга,
получен е с центрофугиране. Центрофужен мед.
Центрофужно масло. ·
център м. 1. Точка, еднакво отдалечена от всички точ¬
ки на окръжност или на кълбо. 2. Точка, в която
се пресичат диагоналите. 3. Средно място, среда,
* средище. В центъра на града. Център на игрище. 4.
Най-важното в дадено отношение населено място
в някоя област, страна. Окръжен център. Стопанс¬
ки център. 5, Място или орган, откъдето се ръко- *
води, контролира определена дейност в организма.
Мозъчни центрове. Център на равновесието. б.
Висш ръководен орган. По нареждане на центъра.
7. Мямо, където е се^одоточенаощопрленадей-
ност. Научен център. 8. Политика, политическа
партия или парламентарна група, която заема
средно положение, противопоставя се на крайната
левица и крайната десница. Депутат от центъра.
О В центъра на вниманието съм — към мене е на¬
сочено вниманието на всички, обръща ми се голя¬
мо внимание. Център на внимание — нещо, към ко-.
ето е насочено вниманието на всички, на което се
обръща голямо внимание. [1гр.>лат,]
пенй1 нсв. прх. 1. Намирам, признавам за ценни ка¬
чествата на някого или нещо, разбирам цената,
значението на нещо, отнасям се с уважение към ня¬
кого или нещо; почитам, зачитам, Ние ценим доб¬
рите работници. Ценя високо твоето приятелство»
Вие не цените моя труд. 2. Разбирам от хубавото,
осъзнавам ценността и красотата на нещо. Ценя ли¬
тературата.
цеяйвам нсв, пенй2 св. прх. Давам яли наемам някого
за ратай, слуга, прислужник срещу заплата. Ценила
го за ратай при вуйчо му, — се нпрх. Уговарям се
за, постъпвам на работа като ратай, слуга,
■ цен м. Част от домашния тъкачен стан — плоска
пръчка, която се поставя между нишките на осно-
I вата при тъкане; цепец.
.	ц&там нсв., цепна св. прх. Цепя веднъж или поединич-
. но.
цепелин м. Вид дирижабъл с твърда обвивка й про¬
дълговата цилиндрична форма на тялото, (от нем,
соб.]
цепенея нсв. нпрх. Вдървявам се, вкочанявам се, вце¬
пенявам се.
ι цепеница ж, 1. Част от отсечено и нацепено дърво,
' обихп. за огрев. 2. шег. Дърво за бой; сопа. Ще иг¬
рае цепеницата..
иерА 1053
цепец м. Цеп.
цепка ж. 1. Цепнатина, пролука. Гледаха през цепки¬
те на оградата. 2. Специален отвор на панталон,
пгюрез за джоб и др. Закопчай си цепката на пан¬
талоните.
центенка ж. 1. Зацепено тънко, остро късче дърво.
Влезна ми цепленка в пръста. 2, Малка цепеница,
цеплив прил. Който лесно се цепи. Цеплив камък. Цеп-
ливо дърво. '
цептивост ж. Качество на цеплив.
цепна еж. ц е п в а м.
цепнатина ж. Тясна пролука от цепенето, разцепване¬
то на нещо; пукнатина.
целоух прил. нар. Който има белег от рязнато на ухо¬
то.	.
цЪпя нсв. прх. 1. Разсичам, пуквам я деля надлъж по
жилките дърво, дъска и под. Цепя дърва. Цепя лет¬
ви. Цепя плочи. Цепя камъни. 2. Дера, разкъсвам тъ¬
кан, платно по нишка. Цепя платно. 3. Проряз¬
вам, раздвоявам, разсичам, поря. Корабът цепеше
вълните. 4. прен. За звук — раздирам, прорязвам
(въздуха, пространството). Гърмежи цепят въздуха.
5.	прен. Внасямразаепление, еар>ацувам единенит
то на партия, организация и под. — се нпрх. 1. Ста¬
вам на цепки, пукнатини. 2. разг. Деля се, отделям
ое от групата, колектива. О Главата ми се цепя
разг. — имам силно главоболие. Цепя басма*
някому. Цепя косъма* па две.
цер м. Вид горски дъб с едро напукана кора и по-ма-
лоценна дървесина, (Зиегсиз сегпз. [от лат.]
цер&к м. Гъсталак от церове, церова гора.
цербер м, 1. книж. В гръцката митология — голямо
триглаво куче с грива и опашка от змии, което па¬
зело вратите на ада. 2. прен. Бдителен и строг, сви¬
реп пазач. [лат. <гр.]
церебрален прил. спец. Който се отнася до главния мо¬
зък. ,[лат.]
церемониал м. книж. Официално приет начин, ред за
устройване на тържества, шествия и др. [от лат ]
церемониален прил. 1, Който е придружен с церемо¬
ния. Церемониално посрещане. 2. Който е присъщ,
свойствен на церемония. О Церемониален марш —
стройно маршируване при парад,
церемониа^тмайетор м. Ръководител на церемония,
церемония ж. 1. Формално, тържествено и строго ус¬
тановено действие или съвкупност от действия за
отбелязване на важно лично, семейно или общест¬
вено събитие. Сватбена церемония. 2. Специален
ред и форми яа поведение, които се спазват при оп¬
ределени събития, тържества. 3. прен. Вежливост.
О Без церемония — направо, естествено, без из¬
лишни заобикалки, [лат.]	,
церемоня се нсв. нпрх. Показвам се премного вежлив,
постъпвам прекадено нерешително, колебливо с ня¬
кого. Ти много се церемониш с нея.
церйгел м. Лице, което пери, лекува; лечител, цени¬
тел.
церов и ц-ёров прил. Който е от цер, церове. Церови
дървета. Церова кория.
церовит прил. Който има целебни качества; лековит.
Церовита трева.	*
церовитост ж. Качество на церовит; деховтос^
церя нсв. прх. Лекувам. Ще свърши за доктор и ще
дойде да цери хората, Ваз.
ι

1054 цех	’
цех м. 1. Отдел, основно производствено отделение
във фабрика или завод, в което се осъществява оп¬
ределена част от производствения процес. Стругар¬
ски цех. Началник на цех. 2. ист. При феодализма
— съсловна организация на занаятчии от един
бранш, [нем.]
цехов прил. Който се отнася до цех. Цехов майстор.
цйце1 ср. дет. Цвете.
цеце2 неизм. книж. Африканска кръвосмучеша муха,
преносител на сънната болест и други тежки забо¬
лявания по човека и животните. [афр.]
циан а* хим. Безцветен отровен газ, съединение на
въглерод и азот. [гр.]
цвАвкалий м. хим. Една от най-силните отрови, съе¬
динение на циан с калий.
цнанов прил. Който съдържа циан.
циановодород м. хим. Безцветна летлива течност, сил¬
но отровна киселина с характерна миризма; синил-
на киселина.	,
цнбър прил, дтл. Бистър, ясен. Цибро небе.
цивйлен прил. Граждански. Цивилно лице. Цивилни дре¬
хи. О Цивилна листа офиц. ·— бюджетна сума за
издръжка на държавен глава, монарх. [лат.]
цившшздтор м. Който разпространява цивилизация.
Колонизаторите наричали, себе си цивилизаторы.
[лат.]
цивилизаторски прил. Който се отнася до цивилиза¬
тор..	'	,	*
цивилизация ж. 1. Висока степен на развитие на чо¬
вешкото общество, с развито изкуство; наука, уп¬
равление, религия и др. 2. Вид, тип на развитие на
материалната и духовната култура на обществото,
характерни за дадено време или място. Антична
цивилизация. 3. спец. Етап от общественото разви¬
тие след варварството. 4. Цивилизоване, [лат.]
цивилизовам нсв. и се., прх. Приобщавам някого към
цивилизацията. — се нпрх. Приобщавам се към ци¬
вилизацията, ставам цивилизован,
цивилизован прил. Който се е приобщил към цивили¬
зацията, намира се на висока степен на обществено
и духовно развитие. Цивилизовани народи.
цивилизованост прил. Качество на цивилизован.
инвкя ж. диал. 1. Цев, тръбичка или тесен отвор на
съд за течности. Цивка на стомна. 2. шег. Нос, ноз¬
дра. 3. Сопол. 4, Ледена висулка на стряха,
шТвря [се] нсв. нпрх. Плача, хленча; кивря се.
питани мн. (цигании м. и циганка ж.) Народност от
индийско потекло, свързани от общ език и произ¬
ход етнически групи, живеещи в много страни на
света. Цигани вретенари. Гол като циганин.
цигания ж. 1. Присъщи или приписвани на циганите
отрицателни качества като просия, прекадени па¬
зарлъци и др. 2. Скъперничество. Не го прави от
немотия, а от цигания.
цнганОр м. събир. неодобр. Тълпа, множество от цига¬
ни.
циганбовям се нсв. нпрх. Циганя се.
цигански прил. Конто се отнася до циганин, цигани.
Цигански език. Циганска махала. Цигански песни.
Циганска торба дъно няма. О Циганска любов
' шег. — тенекиена печка за отопление. Циг анско ля¬
то нар. — последни топли дни в края на есента и
началото на зимата. Циганско петле — птица папу¬
няк.
циганщина ж. неодобр. Цигания.
цигани се нсв. нпрх. 1. Пазаря се като циганин. Да не
се циганиш за цената. 2. Проявявам дребнаво скъ¬
перничество; скъпя се. Циганят се да почерпят гос¬
тите си.
цигдра ж. Ситно нарязан тютюн, завит в тръбичка
от тънка хартия за пушене. Дай да свия една цигара.
Изпушихме по цигара, [от исп.]
цигарб ср. и цнгарлък м. Къса тръбичка, на единия
край на която се втъква цигара, а през другия
поема димът.
цигарен прил. Който се отнася до цигара, който е от
цигара или е предназначен за цигари. Цигарен дим.
Цигарена кутия. Цигарена фабрика.
цнгарлък вж. цигаре.
цнгла ж. Вид плоска керемида, [нем. < лат.]
цйглав прил. диал. 1. Който расте нависоко, но е слаб
н тънък. Циглаво цвете. Циглав човек, 2. Слабо,
неплодородно, песъчливо място. Циглаво бърдо.
цнглар м. Който прави и продава цигли; керемидчия.
цнгларшшя ж. Фабрика, работилница за цигли.
цягларски прил.. Който сс отнася до циглар и до циг-
ла. Цигларска фабрика.
цигулар м. и цигуларка ж. Който свиря на цигулка;
вислониет. Цигулар къща не храни. Поел.
цигуларски прил. Който се отнася до цигулар. Цигу-
ларски живот.
цигулка ж. Лъков струнен музикален инструмент с
висок тембър. Концертна цигулка. Свиря иа цигул¬
ка. О Свиря първа цигулка книж. — ръководя, иг¬
рая главна роля в нещо. .
цнтулков прил. Който се отнася до цигулка. Цигулков
концерт.
цнгу-ммгу межд. нар. За наподобяване, възпроизвеж¬
дане на звук от цигулка, на свирене с цигулка или
гъдулка.
цикада ж. книж. Насекомо жътвар, [лат,]
цикла ж. спец. Дърводелско сечиво — стоманена
пластинка за стъргане на дърво, почистване на пар¬
кет и под. [нем.]
циклама ж. Зимно сакси^о цвете от рода на иглика¬
та с голямо кълбесто коренище и трайни розови
(или бели) цветове, [от гр.]
цикламен прил. 1. Който се отнася до циклама. 2. За
цвят — който е като цветовете на цикламата, розов
с виолетов оцвет. Цикламено шалче.
цикличен (и цнклов) прил. книж. Който се развива на
цикли; кръгов. Циклични кризи.
цикличност ж. книж. Качество на цикличен. Циклич¬
ност на икономическите кризи.	*
цнклбн м. 1. Стихиен тропически вятър, който се дви¬
жи в кръг по посока на часовников ата стрелка в
южното полукълбо и в обратна, посока в северното
полукълбо. Над града се разразил циклон, който
отнесъл покривите на много къщи. 2. спец. Огромен
подвижен вихър, област с ниско атмосферно наля-
■ гане, в която времето е лошо, с ниски облаци и
силни ветрове, с валежи от дъжд или сняг; депре¬
сия. [гр.],
циклоп м. книж. Митически едноок исполин, [гр.]
циклостил м. Уред с валяк за размножаване, изваж¬
дане на много копия от машинописен текст върху
восъчна хартия, [гр.]
циклостилен прил. Който се отнася до циклостил.
,Циклостилно издание.
цикля нсв. прх. Стържа, изглаждам или почиствам
дърво, паркет и др. с цикла.

цикория ж. Растения със сини цветове, листата на ко¬
ето се използват като салата, а от корените му се
приготвя заместител на кафето, СюЬопшп нИуЬих;
синя жлъчка, [лат.]
цикъл м. книж, Кръг, завършена поредица от сродни
по нещо песни, сказки, книги, небесни явления, ис¬
торически събития и др. [гр.]
цилиндра ж. остар. Машина за почистване аа семена;
триор.
цилиндричен в цилиидрмческн прил. Който има форма
на цилиндър.
цилиндров прил. Които се отнася до цилиндър (главно
във 2 знач.). Цилиндрово маслю.
цилиндър м. 1. геом. Валчесто тяло, ограничено от
два еднакви кръга и затворена кръгова повърхност.
2. техн. Машинен елемент, част от двигател или
помпа във вид на тръба, в която се движи бутало.
Мотор с два цилиндъра. 3. Висока официална мъж¬
ка шапка, [гр.]
цимбйл м. 1. Музикален инструменте много струни,
които се удрят с дървени палки или чукчета, 2-. Му¬
зикален инструмент от два еднакви медни диска,
които се удрят един о друг; чинели, [гр.]
цнмёмт м. Сив (или бял) прах от печен варовик, глина
и други примеси, който при размесване с вода се
втвърдява като камък и се употребява в строител¬
ството. [от лат·.]
циментен прил. Циментов.
цимеятирам нсв. и св., прх. 1, Измазвам или слепвам
с цимент. 2. прен. Заякчавам. Тая- среща ще цимен-
тира връзките между двата съседни народа.
циментов прил. Който се отнася до цимент. Цименто¬
ва мазилка. Циментов разтвор. Циментов завод.
цинизъм м. 1. Безсрамие, груба откровеност и нахал¬
ство, пренебрежително отношение към обществе¬
ния морал. 2, Срамна, мръсна, неприлична дума
[гр.]
циник м. и димйчка ж. 1. Човек, който проявява ци¬
низъм (в 1 знач . ). 2. Човек, който говори, употре¬
бява мръсни думи, цинизми. 3. ист. Последовател,
првърженик на учението на Сократовия ученик Ан¬
тистен, според което науката е безполезна, богатс¬
твото и почестите не са истински ценности, а човек
трябва да се отърси от желанията си и да 'стйне
свободен, [гр.]
циийчен прил. Който е присъщ на циник (в 1 и 2
знач.); мръсен, неприличен, безсрамен. Цинични ду¬
ми.
циничност ж. Качество на циничен (в 1 и 2 знач.); ци¬
низъм, безсрамие.
цйния ж. Вид лятно градинско цвете с кичести цвето¬
ве, 2йпа е1ейап$. [от нем. соб]
цинк м. 1. Химически елемент Хп — сивосинкав ме¬
тал с широко приложение за защитни покрития,
във фотоциккографията и др. 2. Тенеке, ламарина
от тоя метал, [нем.]
цйиквайс м. спец. Бял прах (цинков окис), употребя¬
ван в бояджийството, [нем.]
цинков прил. Който съдържа цинк или е направен от
цинк. Цинкова кофа. Цинков хлорид. С Цинково бе¬
лило — цйнквайс,
цинкограф л*. Специалист по цинкография,
ц^^^^рафйрам нсв. и св., прх. Изработвам щшкограф-
ско клише,	’	,
цюикы-рафия ж, 1, Изработване на цинкови клишета
за печат. 2. Отделение, работилница, където се из¬
работват такива клишета.
циста 1055
цинкографскн прил. Който се отнася до цинкограф и
цинкография.
цивобър м. книж. 1. Живачен сулфид — минерал С
червен цвят, най-важна руда за извличане на живак;
киновар. 2. Яркочервен пигмент, който се използва
за маслени и други бои. [нсм.<гр.]
цинцарвн м. в цйицарка ж. 1. Човек от малобройно
балканско племе, пръснато главно из Македония, с
език, близък до румънския. 2. прен. Скъперник,
цюшарскн прил. Който се отнася до цинцармн. Цин-
царска махала. Ципцарски сметки.
цнонйзъм м. книж. Еврейско движение за самостоя¬
телна еврейска държава в Палестина. [нзд.<евр.
соб.]	'
ционйст м. книж. Привърженик на ционизма.
ционйсткн прил. Който се отнася до ционист и до ци-
онизъм. Ционистка организация.
цип м. Вид закопчалка за дрехи, чанти и др. от два
реда захващащи се един за друг зъбци, [англ.]
ципа ж. Тънка и гладка кожица у растения и живот¬
ни. Плавателна ципа.
цйпест прил. 1. Който е от ципа. Ципесто крило. 2.
Който е с много шши. Ципесто месо.
цтаокрйл прил. С Цииокрнля насекоми (и съкр. цн-
покрйли мн.) зоол. — насекоми, които имат ципести
крила.
цирей м. Вид болезнена гнойна пъпка. Излезе ми ци¬
рей. С Сляп цирей — който е дълбоко под кожата
и без връх,
цирк м. 1. Вид развлекателно изкуство, коего включ¬
ва клоунада, акробатика и еквилибристика, илюзи-
онистични номера и др. 2. Група, състав от артис¬
ти, които изпълняват клоунада, акробатика и
еквилибристика, илюзионисти^^ номера и др.
пред публика. Пътуващ цирк, 3. Отделно представ¬
ление на такава група. Гледам цирк. 4. Помещение
с амфитеатър за зрители и с арена, в средата на
която акробати, клоуни, дресирани животни и др.
дават представление. Открит цирк. Постоянен
цирк. 5, прен. Весело, шумно и забавно иля недос¬
тойно поведние, зрелище, Правя цирк. [лат. ]
цмркаджня м. и циркаджинка ж. разг. 1, Цирков ар¬
тист. 2. неодобр. Който прави цирк, участва В цирк
(в 5 знач.).	в
цнркаджнйски прил. Който се отнася до циркаджия.
цирков прил. Който се отнася до цирк. Циркови номе¬
ра. Цирково представление.
циркулация ж, Циркулиране, кръгово движение. Цир¬
кулация на кръвта.
циркулирам нсв. нпрх. Движа се, намирам се в посто¬
янно движение в кръг или по затворена линия, по
предварително определен път, маршрут. Кръвта
циркулира. Влаковете циркулират. [лат.]
циркуляр м. 1. офщ.. Окръжно писмо или съобщение;
окръжно, 2. техн. Кръгъл, дисков трион за рязане
на дърво, камък и др. [рус. < лат.]
циркулярен прил. Който се отнася до циркуляр. Цир¬
кулярно писмо.
цироза ж. Разрастване, хипертрофия на плътната съ¬
единителна тъкан на даден орган, което води до
нарушаване на неговите функции. Цироза на черния
дроб. [от гр.]
цйста ж. спец. 1. Външна обвивка на най-простите ор¬
ганизми. 2. Киста, [гр.]

1056 цистерна
цистерна ж. 1. Голям металически резервоар за за¬
пазване или пренасяне на течности. 2. Вагон или
* автомобил, специално направен за пренасяне на
течности. 3. Водохранилище със зидани стени и дъ¬
но; щерна. [лат.]
1шстнг м. мед. Възпаление на лигавицата на пикочния
мехур. [лат.Сгр.]
цитяд&ла ж. книж. Крепост вътре в град. [ит.]
цитат м. Точно предадени в устна или писмена реч
чужди думи, извадка от чужд текст, съчинение. Ци- ’
тат от Ботев. Служа си с цитати. [лат.]
цитирам нсв. и св., прх, 1. Привеждам цитат, предавам
точно чужди думи. Цитирам неговите думи. Цити¬
рам мисъл от Ботев. Цитирам дословно. 2. Споме¬
навам (числа, данни, сведения и под.),
цйтра ж. М)^ и кален инструмент във вид на плоска
триъгълна кутия с опънати много струни, на кои¬
то се свири с пръсти или със специална пластинка,
[нем. <лат.<гр.]
цитронада ж. Освежително питие от лимонов сок, за¬
хар и вода. [фр,]
цитрусов прил. Обихн. в съчет. цитрусови дървета
(плодове) — ’ лимони, портокали, грейпфрути и
под., които виреят в тропични и субтропични райо¬
ни. [от лат.]
цифер&лОт м. 1, Страна, плочка на часовник, върху
която са означени часове и -минути. 2. Плочка на
измервателен уред, върху която са означени едини¬
ците за измерване, [нем.]
. цйфра ж. 1. Писмен знак за число. Сумата отбеляз¬
вам с цифри и с думи. 2. разг. [!] Сбор, сума, число.
Кръгла цифра, О Арабски цифри — знаците 1, 2, 3
и т.н., пренесени в Европа от арабите, които са ги
заели вероятно от Индия. Римски цифри — знаците
Ι,.ΙΙ, V, X и т.н., употребявани от римляните, [от
ар.]
имфрен прил. Цифров.
цифров прил. Който се отнася до цифра или е означен
с цифри, изразен в цифри; цифрен. Цифрови данни.
Цифров измерителен уред.
шифрам нарч. С цифри. Срв. словом. .
цица ж. Цицка (главно в 1 знач.).
цицОлче ср. диал. Бозайниче, сукалче. Телето е още
цицалче.
шниям нсв. прх. Бозая, суча. Детето още цица,
цнцвам нсв., цнцна св. прх. Бозая, смуквам от цицка
по малко, от време на време,
цИцер м. спец. Печатарски шрифт с кегел 12 пункта
(4,5 мм), [лат.]
цицима ж. разг. Подутина, оток, буца по тялото. Уда¬
рих се по главата и ми излезе цицина.
циция ж. разг. неодобр, Скъперник,
цицка ж. 1. Женска гръд; гърда, бозка, цица, няпка.
2. Пъпка, зърно на гърда, бозка. 3. Биберон, 4.
Пъпка е малък отвор на стомна, откъдето се смуче
вода.
инцва вж. цнцвам,	.	4
цнцорет прил. За жена — с големи, едри гърди,
цокам нсв., прх. и нпрх. 1. прост. Пия, лоча. 2. разг.
Пия, пиянствам.
поквам нсв., цокна св. прх. Цокам веднъж, от време
на време или по малко.
цокъл м. 1. Долна, обикн. малко по-издадена част на
външно стена или колона. 2. Покривка, облицовка
от по-траен материал върху долната част на стена.
Каменен цокъл, [ит.]
цол м. Мярка за дължина, равна на 1 инч или 2,54
см, употребявана главно за означаване размера, се¬
чението на водопроводни тръби, кранове и под.
[нем]
цоп межд. Обикн. като сказ. — за наподобяване, Вьз-
, произвеждане на шум, плясък от падане във вода,
за означаване, че нещо пада във вода. Чукът се из¬
плъзна от ръката ми и цоп във водата.
цопам нсв. нпрх. Газя из вода, тиня, кал.
цопвям нсв., цбпна св. 1. нпрх. Стъпвам или падам с
шум, с плясък във вода или кал. 2. прх. Удрям с
' плясък; цапвам.	.
црыквам нсв., пръкна св. прх. Църкам веднъж или по¬
единично.
цугтромбон м. Меден духов музикален инструмент,
тромбон с две разположени една в друга Ц-образ-
ни тръби, едната от които подвижна, [от нем,]
пукало ср. Нощно гърне, [нгр.]
чукам нсв,, прх. и нпрх, разг. Пия, смуча; цокам, *
цуна св. диал. жарг. Целуна,
цункам нсв. и св, прх. дет. гал. Целувам,
цупя нсв. прх. В съчет. цупя устни — издувам, издавам
устните си напред за израз на недоволство; сърдя
се, мръщя се. — се нсв. нпрх. Мръщя се, супя се.
ц-ц-ц или ць-цъ-нъ вж. U1.
ць вж. и2.	’	.
цък межд. 1. За наподобяване. възпроизвеждане на
звук от удряне о нещо твърдо или от счупване на
нещо, обикн. стъкло. 2. За наподобяване на кратък,
отсечен и слаб звук от работа на някакъв механи¬
зъм, напр. часовщик »
цъкам нсв. нпрх. I. За механизъм, обикн. часовник —
чукам леко, издавам кратки, отсечени и слаби зву¬
ци при работа. Будилникът спря да цъка. 2. Изгова¬
рям, произнасям звук „ц“ за израз на учудване нли
съжаление. Цъкам с език. 3. Изговарям, произнасям
звук „ц“ за израз на несъгласие, за да отрека нещо.
4. За зо кошка, пт — — ъкам.
пъквом псе., цькна св. нпрх. Цъкам веднъж-илн пое¬
динично.	*
цъклп мп. прост. Очила.
цървул м. Вид мека обувка от един къс кожа, прих¬
ванато с ремъчки или върви. Нося цървули. Свински
цървули. Цървули няма. гайда иска. Поел. О Глож-
' дя (глозгам) някому цървулите — заяждам се
с някого, одумвам го, злословя по негов адрес. Гу¬
мени цървули — гумени обувки като цървули,
цървул^н м. и ^раудана ж. пренебр. Които е обут с
цървули; селянин.
цървулОпко м. и църву ланка ж, пренебр. Цървулан,
цьрвулОнскп прил. Който се отнася до цървулан.
ж : Цървулджийска работилница,
цървулджййски прил. Който се отнася до цървулджия.
цьрвулджйя м. Занаятчия, който изработва цървули;
опинчар.	-
цьркОлко ж. Уред или пграчко за църкане но течност,
църкало ср. 1. Църкалка, цвъркало. 2. Растение дива
краставица.	.
църкам нсв. 1. нпрх. Издавам лек писклив звук, шум;
църтя, цвъртя. Врабците църкат. 2. прх. Пускам,
изхвърлям течност във вид на силна гънка струя;
цвъркам. Църкам мляко. ‘	·
църква ж. I. Християнска религиозно организация.
Българска православна църква. Католическа църква.
Служители на църквата. 2. Черква (в 1 знач .).

църковен прил. Който се отнася до църква; черковен.
Църковни празници. Църковен брак. Църковно право.
цьрковлоправославен и черковноправославен прил,
книж. Който се отнася до православната църква.
цьрковнославянскн еж. черковиосла-
в я н с к и.
църкот м. Цвъркот, пъртене, църтеж.
църтеж м. Цвъртеж, църкот. Църтеж на врабци.
цьртЯ нсв. нпрх. Цвъртя, църкам.
църцоря нсв. нпрх. разг. За течност — тека по мънич¬
ко, на тънка струйка; цьцря. Виното в бурето е на
привършване, едва църцори.
пЬфвам нсв., цъфна св. нпрх. 1- За растение — започ¬
вам да цъфтя, разцъфтявам. Дрянът цъфва най-ра-
но. Розите цъфнаха. > > Радостна усмивка цъфна
на лицето му. 2. прен. ирон. Разкъсвам се, прокъс¬
вам се, разпуквам се. Мазилката на стената е цъф¬
нала. Обущата на детето цъфнаха. 3, прен. ирон.
Изпадам в лошо състояние. И вие сте цъфнали ка¬
то нас. 4. прен. разг. Появявам се неочаквано. Вие
пък откъде цъфнахте тука?
цъфнал прил. 1. Който има цвят или е покрит с цве¬
тове. Цъфнала шипка. Под цъфналите вишни. 2.
прен. а. Който се е разкъсал, прокъсал, пропукал,
б.	ирон. Който т в ло шо сосгояшяе.
цъфт&ж м. 1. Цъфтене. Цъфтеж на дърво. 2. Време,
когато цъфти някое растение. Тоя мед е събран през
цъфтежа на акациите. 3. прен. Преуспяване, напре¬
дък, разцвет, процъфтяване. Цъфтеж на търговия¬
та.
цъфтя нсв. нпрх. 1. За растение — давам, пускам цвят,
покривам се с цветове. Кокичето цъфти още през
зимата. Ябълките вече цъфтят. 2. прен. За някаква
дейност —: развивам се успешно, намирам се във
възход; преуспявам, процъфтявам. Търговията цъф¬
ти. 3. прен. Развявам се добре, здрав съм телесно
й душевно. На младини цъфтях от здраве.
цъфтящ прил. 1, Който цъфти. 2. Който е в разцвета
на младост, здраве, сили, ум и др.
цЬиря нсв. нпрх. Тека по мъничко, на тънка струя и с
лек шум; пърцоря.
цял прил. 1. От който нищо не е взето, отнето или
отделено; неначенат. Цял хляб. Ябълката е цяла.
Цяла нота. Цели числа. Снимах се в цял ръст. 2.
Пълен, в пълна мяра, в цялото си количество или
продължителност, та може да се възприема, оценя¬
ва като голям, продължителен, в голямо количест¬
во или изчерпан докрай. Изпих цяла чаша вино. Ця¬
ло кило ябълки. През цялата година. Цяла нощ не
мигнах. Мъчил се е цял живот. Целият е в рани.
Целият трепери от студ. Така е по цял свят. В
интерес на цялото човечество. Прочетох цели де¬
сет страници. Дойдоха цяла група туристи, Похар¬
чих цели сто лева. В това е цялата ми вина. Цяла¬
та работа е в това, че съм прав. 3. Който не е
повреден, накърнен, счупен; здрав, читав. Чашата
падна, но остана цяла. Излязох цял и невредим. 4.
Който е напълно, съвсем такъв, някакъв; същински,
истински. Ти си цял артист. Това е цяло нещастие.
5. ккто същ. цйя° СР< ·· Нещо седпшо, котоо ве сс '
дели или не е разделено на части; цялост. Всички
сгради на площада образуват едно цяло. Не можем
да разглеждаме групата като едно цяло. б, Число,
след което идва (десетична) дроб. Пет цяло и две
десети (5.2). О Цели обувки — високи затворени
обувки, конто покриват глезените. Цял свят —
всички.
чай 1057
цялост ж. I. Нещо елинно, цяло, неразделено иа час¬
ти; единство, блок. Сградите на тющаоа образуват
една цялост. 2. Качество на цял (в I к 3 знач.);
единност. Не бива да се нарушава целостта на имо¬
та. Държавна цялост. Разглеждам въпроса в ця¬
лост.
цялостен прил. Който обхваща всички части, не е раз¬
двоен или частичен; единен. Цялостно разрешение
на въпроса. Цялостен характер.
цялостност ж. Качество яа цялостен; цялост, един¬
ност.
цял-иелешячък вж. целеничък.	%
цяр, церът м. 1. Лек, лекарство. Цяр за кашлица. Гъл¬
там церове. 2, Начин, средство за лекуване, за пе¬
рене; лек. На умората церът й е почивка. 3. прен.
Начин за справяне с нешо, за отстраняване на не¬
що; лек. На такъв немирник знам му аз цера. О Зя
цяр нямам — никак, ни най-малко, съвсем ня¬
мам. Колкото за цяр — съвсем малко.
ч
чавка ж. Креслива птица от рода на враните, с черно
оперение, сиво теме и сива задна част на шията,
Согтю ттпех(и1а. Човката се навърта покрай човеш- *
ки жилища. О Чавка мн е изпила ума (мозъка, акъ¬
ла) — съвсем съм оглупял,
чад м. старин. диал. Дим, пушек. Той се превърна в
чад — и невидим изчезна. П.П.Сл.
чйдо ср. 1. старин. Чедо, рожба. Чада на Балкана.
К.Хр. Чадо божие. 2. Обръщение на духовник към
мирянин или към по-млад духовник, [цел.]
чадър м. 1. Приспособление, ръчен прибор за пред¬
пазване от дъжд и слънце във вид на полусфера от
опънато кръгло парче плат около желязна или дър¬
вена дръжка. 2, остар. Палатка, шатър. Везир пред
чадър седеше, гледал Гергана, чудил се. П.Р.Сл.
{перс. > тур.]
чадърджйя м. разг. Който продава или поправя чадъ¬
ри.
чадьрест прил. За дърво — е разперена като чадър ко¬
рона.
чадърче ср. Умал. от ч а д ъ р; малък чадър,
чадя нсв., прх. и нпрх. диал, Димя, пуша, окадявам.
чаен прил. Ί. Предназначен за поднасяне и пиене иа
чай. Чаена чаша. Чаена лъжичка. Чаен сервиз. 2 От
който се добива чай. Чаена плантация. О Чайна
роза — вид ароматна роза с жълтеникав нля розов
цвят.
чанр м. диал. Ливада, пасище, Ти го караш по чаира,
а то бяга по баира. Поел. [перс. > тур.]
чай м. 1. Вечнозелен храст с бели ароматни цветове,
който се отглежда в източна Азия, ТИеа sinensis. 2.
Изсушени и обработени по определен начин листа
от това растение, от които се приготвя питие. Ку¬
пих един пакет чай. 3. Ароматно, леко горчиво пи¬
тие, приготвено от такива листа с гореща вода.
67. Български тълковен речник

1058 чайка
Пия горещ чай. Чаша чай. Руски чай. 4. Отвара или
запарка от лековити билки за пиене. Липов чий.
Ментов чай. 5. [Изсушени] лековити билки за така¬
ва отвара. Насуших разни чаеве. 6. Гостуване, заба¬
ва, където се поднася чай. Каня на чай. Чай с тан¬
ци. [кит.]
чайка ж. Крайбрежна водоплаваща птица, обикн. с
бяло или сиво плътно оперение, Ьагиз; гларус.
[РУС.]
чайна ж. Заведение, където поднасят чай и закуски,
[рус.]	·
чайник м. Специален съд с широко дъно, стеснен от¬
вор отгоре и чучурка отстрани, в който се вари во¬
да (за чай). Меден чайник. Електрически чайник.
чак част. I. Дори, даже, до, точно. Чаках чак до днес.
Изпратих го чак до дома. 2. Едва, едвам. Чак сега
узнах. Ще ти го върна чак наесен.
чакал м. Хищно животно от рода на кучето, Сашз
аигеш. Вие като чакал, [перс. > тур.]
локални ж. Помещение, в което се чака. Чакалня на
гара. Лекарски кабинет с чакалня.
чакам нсв. прх. 1. Стоя, намирам се някъде или спи¬
рам, преставам да се движа, да действам, обикн. за
да мине време, да стане нещо или да дойде някой,
да ме настигнат и под. Чакам на спирката. Чакам
трамвая. Ще чакам да спре дъждът. Чакай да вър¬
вим заедно. Чакайте сй реда, граждани! Петима
Петко не чакат. Поел. 2. Отлагам, бавя се, без¬
действам. Какво чакаш? Стига сме чакали. 3. Же¬
лая, надявам се (да стане или да получа нещо). Ча¬
кахме момче, а то се роди момиче. Той това и
чакаше. От него помощ не чакам. 4. само в 3 л. и
с лично мест. във вин. Предстои да извърша нещо
или да стане, да сс случи нещо с мене, Знаеш ли
какво те чака? Чакат ни гладни години. Чака ме
още много работа. 5. само пое.: а. За означаване на
подкана за действие към самия себе си; хайде. Ча¬
кай, рекох, да видя приятелите си. б. За израз на
възражение, несъгласие или закана. Чакай да те на¬
уча аз тебе! О Чакам на готово разг. — надявам·
се друг да свърши нещо, а аз да получа облагите.
чакмак м. 1. остар. Ударник на кремъклия пушка. 2.
диал. Огниво и кремък· [тур.]	,
чактйсвам нсв., чактйсам св., прх. и нпрх. прост. Раз¬
бирам, проумявам, [от тур.]
чакъл м. 1. Дребни речни или трошени камъни за
настилка, бетон и др. 2. Камениста или песъчлива
почва, [тур.]
чакълен прил. Който се отнася до чакъл, направен от
чакъл.' Чакълена настилка,
чакълест прил. Който съдържа чакъл. Чакълеста почва.
чакърест прил. прост. 1. За очи — сиви или шарени.
2. Сивоок или пъстроок. Чакърест бивол, [тур.]
чал м. диал. Висок планински връх, обрасъл с трева,
[тур]
чалвам нсв., чалма св. прх. прост.· Удрям, блъсвам
силно. — се нпрх. разг. Побърквам се, смахвам се,
ставам чалнат; чалдисвам се. [тур.)
чалгаджйя м. прост. Свирач, музикант, [тур.]
чялгни ж. прост. 1. Музикален инструмент, 2. Свире¬
не, свирня, музика. За пет пари ракия, три гроша
за чалгия. К.Хр. [тур.]
чалдисвам се нсв., чалднеам се св. нпрх. прост. Побър¬
квам се, смахвам се; чалвам се.
чалмА ж. Дълго парче плат, което се увива, което е
увито около фес; гьжва. Връзвам чалма, [тур.)
чёлна вж· чалвам.	ч
чалнат прил. разг. Пернат, смахнат, налудничав,
чалъм м. разг. Леснина, сгода, похват или умение да
се извърши нещо. Зная му чалъма, [тур.]
чам м. Иглолистно дърво, обикн. във вид на мате¬
риал за строеж, за направа на мебели и под. [тур.]
чамав прил. диал. 1. Болнав. 2. Хилав, недъгав,
чамов прил. Който с от чам. Чамови дъски.
чамнари ми. 1. Музикален уред от кръгли плочки, ко¬
ито се надяват на пръстите за тракане при танц;
кастанети. 2. диал. Кръгла пробита стоманена
плочка, която се вдява в оста на каруца, за да звъ¬
ни при движение, [перс. > тур ·]
ча.мсакъз м. Втвърдена смола от иглолистно дърво,
на която е изтеглен терпентинът, [тур.]
чан ле. диал. Звънец хлопатар, [тур.]
чанта ж. Кожена или платнена торбичка с различна
форма и предназначение (за книги, дамски принад¬
лежности, храна при пътуване и др.). [перс. > тур.]
чёо межд. разг. Поздрав, обикн при раздяла; довиж¬
дане. [!ит.]
чапкън|нн] м. прост. Уличник, хъшлак, развратник,
кодкар. [тур.]
чапкъискя прил. Който се отнася до чапкънин, при¬
същ на чапкънин.
чапла ж. Бяла или сива дългокрака прелетна блатна
птица, по-малка от щъркел, Агс1еа.
чапрази мн. (чапраз м.) Пафти. Сребърни чапрази.
<> Стоя диван* чапраз, [перс. > тур.]
чар м. 1. Магия, вълшебство. 2. Дивна, замайваща
красота или изкуство; прелест, [рус.]
чарда вж. ч е р д а.
чардак м. 1, Покрита отгоре площадка на къща пред
стаите; отвод, трем. Ей изскочи стара майка на ви¬
сок и хубав чардак. Бот. 2. Легло на високи колове
за пазач на градина, лозе и др. [перс. > тур]
чардаш м. 1. Унгарски игрив народен танц. 2. Музика
за такъв танц. [унг.]	*
чарк м. 1. прост. Зъбчато колело (на часовник, маши¬
на). 2. разш. разг. Част от машина, механизъм. 3.
остар. Карана от вода дъскорезница, работилница
за гайтани и др. [перс. > тур.]
чарбвен прил. Който излъчва чар; прекрасен, омаен,
вълшебен, чародеен. Чаровна песен.
чаровник м. Чаровен, очарователен мъж.
чаровница ж. Жена, която излъчва чар; красавица, ча¬
родейка.
чаровносг ж. Качество на чаровен,
чародеев прил. 1. Вълшебен, магьоснически. Чародей¬
ка пръчка. 2. Който въздейства, завладява с чара си;
чаровен.
чародеец м. Чародей.
чародей м. и чародейка ж. Вълшебник, магьосник.
[РУС-[	·
чародейскн прил. 1. Който се отнася до чародей, Ча¬
родейски заклинания. 2. Чародеен.
чародействн ср. 1, Магия, вълшебство. 2. Въздействие
на нещо чаровно.	-
чартазъм м. ист. Масово революционно движение на
английските работници през 30-те и 40-те години на
XIX в. [англ,]	.	‘
чартйстн мн. (чаргйст м.) Участница в чартисткото
движение.	*
чаргисткн прил. Който се отнася до, който е свързан
с чартизъм. Чартистки конвент.

чартърен прил. За самолет, кораб или самолетен по¬
лет, корабен рейс и под. — който е даден или взет
под наем или който се извършва извънредно, по
специален договор за превоз на пътници и товари.
[англ.]
чаршаф м. Платнена постелка. покривка за легло, .
юрган н др. Горен чаршаф. Долен чаршаф.
[перс. > тур]
чаршафосвам нсв., чаршафбсам се. прх. Покривам с
чаршаф, пришивам чаршаф на юрган, одеяло. Чар¬
шафосвам юргана.
чаршвйски прил. Който се отнася до чаршия. Чар-
шийска улица.
чаршия ж. остар. прост. Търговска улица или пло¬
щад; пазар, [перс. > тур.]
час, -ът м. 1, Измерителна единица за време, равна
на 1/24 от денонощието или на 60 минути. Работих
непрекъснато четири часа. Дойдох преди час и поло¬
вина. Движим се със сто километра в час. Това ще
трае час-два. 2. само ед. чл., в съчет. с чмел. ред,
Време, момент от денонощието според отдалече¬
ността му от средата на деня или на нощта, изме¬
рена в такива единици. Колко е часът? Сега е точно
12 часа. Ще се върна в пет часа и половина. 3. Време,
предназначено за един урок, една лекция (обикн. 45
минути). Академичен час. Първият час започва точ¬
но в осем. През последния час учениците са много
уморени. 4. Път, разстояние, което се изминава, из¬
вървяла за един час време. До село остава още час
и половина. 5. Изобщо време, през което нещо се
върши, става, което е предназначено за дадена ра¬
бота. Преживяхме тежки часове. Приемен час.
О Дванайсетият* час. На добър час — пожелание
за успех, благополучие (при изпращане в път, за¬
почване на някаква работа и под.). На добър тя (му,
в, ви,...) час разг. пренебр. — върви си, махай се, не
ме интересуваш. На час по лъжичка*. На часА —
веднага или в точно уречения момент, час. От час
на час — а, От време на време. б. Непрекъснато, с
всеки изминал час. Полицейски час — време, час,
след който се забранява движение на хора по ули¬
ците. С часове; по [цели] часове — дълго, продъл¬
жително време. Удря часът — настъпва решител¬
ният момент, Час по-скоро — колкото е възможно
по-бързо, по-скоро. Час по час — непрекъснато,
постоянно, много често.
часоброене и часоброенне ср. Възприет начин за бро¬
ене на часовете в денонощието: на два пъти до 12
или изцяло до 24; от полунощ или от съмване и
др.
чАсов прил. Който се отнася до час или е разпределен
по часове. Часова стрелка. Часов график. Лятно
часово време.
часовй м. Стоящ на пост въоръжен войник; часовой,
поетови. Смяна на часовите, [от рус.]
часовник м. Уред за показване на часовете, за измер¬
ване на времето по часове, минути, секунди. Ръчен
(джобен, стенен) часовник. Пясъчен часовник. Слън¬
чев часовник, О Градски часовник — кула с часов¬
ник и камбана. |Като] по часовник — съвсем точно,
навреме. Сверявам ся часовника — осъвременявам
възгледите, схващанията, идеите си, привеждам по¬
ведението си в съответствие с определена нова,
променена обстановка, условия.
часовникар м. Който поправя или продава часовници.
часовникарска прил. Който се отнася до часовникар.
часовникарство ср. Занятие на часовникар.·
чат 1059
чаебвняков прил. Който е свързан с часовник. Часов¬
ников механизъм.
часоввнче ср. 1. Умал. от часовник. 2, Край¬
пътен бурен с назъбени перести листа, розоаочер-
вени цвегчета и дълъг осил на семената, който при
намокряне се навива спирално, Егодштп.
часовой м. Часови, [рус.]
часослов м. църк. Книга с молитви за разните часове
на денонощието; наустница.	-
част ж. 1. Къс от нещо разделено; дял, парче. Наря¬
зах хляба на равни части. Дай ми една част от
хляба. 2. Предмет, който влиза в състава на друг,
по-голям предмет. Част от публиката дремеше.
Ръката е част от тялото. Средната част на хля¬
ба. Задната част на къщата. Резервни части за ав¬
томобил. 3. Дял от нещо. Част от времето прекар¬
вам в почивка. Роман в три части. 4. Област на
обществена, стопанска и друга дейност. Учебна
част. Политическа част. Това не е по моята част.
О Части на изречението грам. — синтактични кате¬
гории, структурни елементи на изречението: под¬
лог, сказуемо, допълнение, обстоятелствено поясне¬
ние и определение. Части на речта ез. — класове,
групи от думи, обособени според най-обшото в
значението п според граматическите им свойства,
чАстен прил. 1. Който се отнася или принадлежи на
отделно лице, семейство, дружество; личен, семеен,
домашен. Прот. държавен, общест¬
вен, с л у ж е б е н, Частна собственост. Час¬
тен стопанин. Частна инициатива. Частни разгово¬
ри. 2. Частичен, отделен. Прот. общ. Частен
случай. О Частен урок — който се преподава из¬
вън училище срещу заплащане. Частен ученик —
който се подготвя самостоятелно и се явява в учи¬
лище само на изпит. Частен учител — който под¬
готвя ученици срещу заплащане извън училище,
частйца ж. 1. Умал, от част; частичка, 2. Нещо
много дребно; прашинка. Някаква частица ми вляз¬
ла в окото. 3. грам. Категория служебни, семанти¬
чески и функционално несамостоятелни думи, коя-
л то придават допълнителен смислов оттенък на
думи, словосъчетания и изречения или служат за
образуване на нови думи и форми, напр.: дори, ли,
нали, не, уж, по-, най-, еди-, -що, се и под. О Еле¬
ментарна* частица.
частАчен прил. Който не засяга цялото, а само част;
непълен, частен. Градушката причини частични пов¬
реди на лозята. Частичен успех,
частник м. и чАсст^чка ж. Частен стопанин, занаят¬
чия, производител или търговец.
чАстно1 Нарч. от частен (главно в I знач.); като
частно лице. Работя частно.
чАстпио·2 ср. мат. Число, което се получава при дейс¬
твие деление и означава колко пъти делителят се
съдържа в делимото.
чАспюст ж. Обикн. в съчет. в частност — като отдел¬
но явление, като част, например. Войната се отра¬
зи пакостно на цялото стопанство изобщо и на
търговията в частност..
чат межд. 1. разг. За. наподобяване, възпроизвеждане
на звук от удряне на твърди предмети един о друг,
за означаване на чаткане, 2. жарг. В съчет. чат съм
— разбирам, схващам, проумявам; чаткам, чатвам.
[тур.]

1060 чатйл
чатОл м. 1. Соха, разсоха. 2. прен. Мястото, където
краката на човск сс разделят от трупа, У-образната
фигура, която образуват краката на човек. Вуте е
висок —- магаре му под чатало минува. Е.Пел. [тур.]
чаггалест прил. Разсохат.
. чатвам нсв., чОтна св., прх. и нпрх. разг. жарг. Чаткам
веднъж или поединично, в отделен случай,
чаткам нсв. 1. нпрх. разг. Издавам остър отсечен звук
при удар о нешо твърдо; удрям, тракам, щракам.
Трошат се байонети и чаткат щикове. П.П.Сл. 2.
прх, и нпрх. жарг. разг. Разбирам, схващам, проу¬
мявам. Чаткаш ли какво става? Чаткам ги тия ра¬
боти.
чОтиа еж. чаткам.
чат-пОт нарч. прост. разг. J. От време на време, по¬
някога, сегиз-тогиз. До преди две години чат-пат си
идваше. П.Веж. 2. Малко, горе-долу, слабо, [тур.]
чиуш* м. Бяло ранозрейно грозде с едри зърна,
[перс. > тур.]	'
чауш2 и чаушин м. остар. 1. Сержант в турската^, войс¬
ка. 2. Въоръжен пазач. [перс. > тур.]
чаша ж. Ь Неголям, отторе отворен съд за пиене.
Чаена чаша. Чаша за вода. Стъклена чаша. 2. Съ¬
държание, вместимост на такъв съд. Дай ми чаша
вода. 3. прен. Спиртно питие или пиене, .пиянство.
Обича чашата. О Вдигам чаша за някого,
нешо — пия наздравица (за някого, нещо). Гор¬
чива* чаша. Чашата на търпението прелива*
чашка ж, 1. Умал. от ч а ш а. 2. бот. Външна зелена
обвивка, външен кръг от листчета на растителен
цвят.
чашковиден прил. Който е с форма на чаша, чашка,
чапжодреи м. Храст с красив червеи плод от четири
сраснали кутийки с по едно оранжево зърно и със
здрава бяла дървесина, Еуотшиз еигораеиз.
чОшник м. ист. Българска придворна титла през ХШ-
XIV в.
ч&янне ср. старин. Очакване, надежда,
явор м. 1. Сък на дърво. 2. прен. неодобр. Опак, не¬
разбран човек.
чворест прил. Който е с чворове (в I знач.); съковит.
Чворесто дърво.
че4 сз. Г Подчинителен. 1. Въвежда подчинени изяс-
ннтелни изречения: а. Дъпълнителни — след глаго¬
ли като виждам, зная, мисляи под.
Казаха ми. че си идвал. Страхувам се, че всичко то¬
ва е вярно. б. Подложки — след непреходни и без¬
лични глаголи и изрази като струва ми
се, изглежда, говори с е, я в н о
е и под. Добре стана, че се срещнахме. Стига ни,
че отървахме кожите. Личи си. че не си от тук,
Изглежда, че ще вали, в. Определителни — след съ¬
ществителни имена като вест, вяра,
м и с ъ л и под. Мъчи ме мисълта, че всичко е лъ¬
жа. Крепи ме вярата, че един ден това ще стане.
г. Сккззеешнощрдделитлнн — след ггаг^ои: е прякк
допълнение като виждам,заварвами
под. Видях те, че крадеш. Заварих го, че рови из
книгите ми. 2. Въвежда подчинено обстоятелствено
изречение: а. За причина; зашото, понеже. Оставе¬
те ме, че съм болен. Прибирайте се, че стана много
студено, б. За начин. Ядоса се и така силно го блъс¬
на, че щеше да го събори, в. За следствие; та, па,
щото. Отиде, че се не видя. Изплаших че, че побяг¬
нах. г. За отстъпване (понякога в съчет. снека).
Аз не смея да му се карам, че съм му баща. та ти
ли. Да е живо, че нека е диво. Погов. И. Съчиниге-
лен. разг. 1 При изреждане, означаване на после¬
дователност от действия, събития или предмети,
обикн. с отсянка но причинно-следствена зависи¬
мост; и, та, па. Да го гледаш цял живот, че то пос¬
ле да се шхвърля върху тебе. Взех тогава тоягата,
че като го подбрах. 2. За присъединяване и допъл¬
ване на нова информация към съдържанието на
предходното изречение или но част от изречение.
Все се намира по нещо за ядене — хлебар сиренце,
че и месце понякога. Аз ще се оправя; че и на вас
мога да помогна. 3, За съпоставяне и противопос¬
тавяне; а, пък, но, ала. Помогни ми ти, че и аз да
ти помогна. ■ По-добре ма.жо, че хубаво, нежели
много, че как да е. О Въпреки* че. Като* че; като
че ли. Макар* че. Освен* че. При* все че Само* че.
Сякаш* че. Така* че. Че да — въвежда подчинено
обстоятелствено изречение за цел или последица,
резултат. Хайде в съда, че да видим кой е прав. ч
че2 част. разг. Зо усилване или подчертаване, обикн.
при израз на учу щваие,. задоволство или възраже¬
ние, противопоставяне, укор и под. Ех че гуляй му
дръпнахме! А.Конст. Че какво от това? Че аз какво
съм виновен? Че това си е твоя работа!
чебър м. Подобен но каца съд зо вода, боза, грозде
и др., обикн. с уши зо носене.	*
чеверме ср. диал. Печено на шиш или но скара месо.
[тур-]
чевръст прил. I, Бърз, пъргав, сръчен, 2. Як, здрав,
силен.	♦
чевръстияИ ж. Качество но чевръст
чег^ря нсв. прх. диал. Кастря.
четОто сз. диал. Като че ли, сякаш. Чегато сме се
виждали някъде.
чегъртам нсв. прх. 1. Стържа. 2. Произвеждам непри¬
ятен шум с триене о твърд и неравен предмет, [от
.	тур.)	■	.
чСдо ср. нар. 1. Син или дъщеря; дете, рожба, челяд.
Ти излез, майко, питай ги де ти е чедо остало. Бот.
2.	Всеки човек по отношение на мястото, страната
или времето, където или когато е роден. Чеда на
Балкана. 3. Свойско, гальовно обръщение на по¬
стар човек към по-млад или към дете.
чедолюбнв прил. книж. Който обича чедата си. -
чедолюбие ср. книж. Любов към чедата си.
чедоубнец м. и чедоубййца ж. ^ниж. Убиец на децата
си; детеубиец.
чСзви нсв, нпрх, 1. Преставам да се виждам, да се чу¬
вам или да съществувам изобщо; губя се, загубвам
се, замирам. Чезнете в мъгли далеко вий, родни бре¬
гове. Яв. Чезнат в небето Звездици изгубени, чезнат
по шеметен път. К.Хр. 2. прен. Отпадам, губя здра¬
ве и сили; линея, Детето чезнеше от непозната бо¬
лест.	.	,	,
чейз м. нар. Невестински дар; предан, прид, прикя.
Беше скътала .. и една рокля, останала 'още от мо¬
минския й чеиз. М.Марч. [Перс. > тур.]
чек м. [Образец, бланка за] писмено нареждане от
притежателя на сметка в банка да се изплати опре¬
делена сума на трето лице. О Пътнически* чек.
[англ.]
чекй ср, Название на съществувалата през 1918—1922
г. в Съветския съюз „извънредна комисия“ за бор¬
ба с конτраясволюциета, саботажа и спекулата,
[РУС·]	·	*

чекйст м. и чекНстка ж. Сътрудник на чскато. [рус.]
чекия ж. прост. Сгъваемо джобно ножче, [тур.]
чекмедже ср. Плитко сандъче на маса, скрин в др.,
което се пъха и изтегля, [тур.]
ч&сиа нсв. прх. 1. Разтварям широко, до болка (уста,
4 крака и др.). 2. Кърша клони от дърво,
чеков прил. Които се отнася до чек. Чекова сметка.
Чекова книжка.
чекор м. диал. Остатък от отсечен клон. Закачих се на
един чекор, та си скъсах дрехата.
чёкоресг прил. диал. Който има много чекори. Чеко-
ресто дърво.
чекрък м. 1. Уред с голямо и малко колело за сукане
на цеви, предене и др. 2. Валяк на кладенец за на¬
виване въжето на ведрото, [тур.]
челебня и (неизм., в обръщение и при титулувано) че-
лебн м. Господин (така турците се обръщали към
ло-заможните българи), [тур.]	*
челен прил. 1. Който се отнася до челото или до пред¬
ната част на нещо; фронтален. Челна кост. Челен
удар. 2. прен. Който се намира в началото, стон на¬
чело; преден, пръв. Челен отред. Челни позиции. Че¬
лен опит. О Челна стойка — физическо упражне-
. ние, при което човек се опира на челото и ръцете
и се изправя с краката нагоре,
челёнка ж. диал. Малка подутина, белег от ударено,
обикн. по челото, главата, [от тур.]
челик1 м. остар. Стомана, Да е било от челик, пак ще
се е изтрило. Погов. [тур.]
челик* м. 1. Късо четвъртито дръвце със заострени ,
краища за детска игра. 2. Детска игра, при която
такова дръвце се удря с пръчка. Сред двора още ли¬
чи дупката, където момчетата са играли на челик.
Йов, [тур.]
челичен прил. 1, остар.. Който се отнася до челик\
направен от челик; стоманен. Челичена брадва.. 2.
прен. Твърд, здрав като челик1. Челичена воля. Че¬
личено здраве.
чёлник м. Който стои начело; първенец, главатар.
Челник в производството. »
• ч&лю Нарч. от ч е л е н (главно в 1 знач.). Колите
са се сблъскали челно.
чёло и чело ср. 1. Предна част на лицето между ко¬
сата н веждите, горна лицева част на черепа. Ши¬
роко чело. Бърча чело. 2. Предна страна, част на не¬
що; фронт, лице. Застана в челото на колоната. 3.
Видно, почетно място на трапеза, в дом, общество
и др. О С чисто* чело.
чело2 ср. Виолончело. [ит.]
челобйтне ср. книж. Рабско покорство; раболепие,
человйк м. старин. Човек. Млъкнете вие, бедни хвали¬
тели па века, във който назовахте свободен челове¬
ка, Ваз.
человечески прил. старин. Човешки.
- человечество ср. старин. Човечество,
чёлюст м. 1. Костта на устата, по която са зъбите.
Възпаление на челюстите. Горна и долна челюст. 2.
прен. Уста, зъби. Едвам се отървахме от челюсти¬
те на смъртта. 3. техн. Всяка от двете противо¬
положни и взаимно свързани части на инструмент
за стягане, захващане. Челюстите на тръбния ключ
са назъбени.
чёлюстен прил. Който се отнася до челюст. Челюстна
операция. Челюстни гръбначни животни. Челюстен
ъгъл.
, челяд ж. нар. 1. сьбир., само ед. Децата в едно се¬
мейство. Като остарее, ще я гледа челядта й. 2.
чёрнек 1061
Семейство, домочадие. Чорбаджи Марко вечеряше
с челядта си на двора. Ваз. 3. Семейна задруга,
челядеа прил. нар. Семеен.
челядннка ж. Вьздребна жълтеникава ядивна гъба,
расте из ливадите на купчини, Магашпил
сагуорЬуНеиз.
чёлядннк м. и челяднмия ж. Човек с депа я семейство.
Корчан имаше два сина от отдавна челядници.
Е.Пел.
челик м. диал. Човек.
чембёр м. диал, 1. Женска забрадка, кърпа. 2. Железен
обръч. 3. Плоско желязо за обръчи, [перс. > тур.}
чёмер м. нар. 1. Злина, проклятие, ядове. Остарях от
тия пусти чемери. 2. Отрова. 3, Растение чемерига.
чёмереи прил. нар. Злекебен, ядовит. Чемерна прокоба.
чемерика ж. Многогодишно тревисто отровно расте*
ние с високо стъбло, големи елипсовидни листа и
жълтозелени цветове в метловидни съцветия. разп¬
ространено из влажни предлланннски и планински
ливади, Уега(гшп аЛЬигт.
чемр&я нсв. нпрх. диал. 1. Линея, боледувам, крея. 2.
Ветрея, изветрявам, губя сила и преснота. Запуши
оцета да не чемрее.
чемшир вж. ч и м ш и р.
ченгй ср. разг. пренебр. Полицай, [неизв.]
чепг&л м. 1. Двойна кука (като буква S). 2. Изобщо
кука за окачване. На всеки ченгел и месо, О С чен¬
гел вади думите от устати на някого разг.
— с мъка, много трудно накарвам някого да каже
нещо, да отговори, [тур.]
ченё ср. разг. 1. Челюст. Изкуствени ченета. 2. прен.
Бърборко. [тур.]
чеп м. 1, Дървена запушалка за каца или бъчва; грез-
дей; 2. Сък, чвор.
чепат прил. 1. Който има чепове (във 2 знач.); съко-
вит, чворест. 2, Неокастрен, неогладен. Чепата то¬
яга. Чепато дърво. 3. прен. Неравен, грапав, неугле¬
ден. Чепат език. Чепат стил. 4. прен. Мъчен, опак,
опърнячав, своенравен, упорит,
чепатост ж. Качество на чепат.
чеперек и чопёрек м. Мярка за дължила — разстояние
между краищата на разтворени палец и показалец.
Дълго е педя и чеперек.
чепнк м, нар. Кожена (цяла) обувка. Лачени чепици.
Чепиците му са нови, та скърцат. О Къде ме стига
(стиска) челикът зная — каква ми е болката,
какво ме мъчи, тревожи, притеснява (зная, досещам
се).
чёлка ж. Кичур грозде; малък грозд,
чепкало ср. Уред, машина за чепкапе, за разнищване
на сплъстени влакнести материали, отпадъци от
конци И др.
чёлкам нсв. прх. Чеша, разрошвам, разнищвам. Чеп¬
ках вълна. Ходих на дарака да чепкам парцали.
чепкёа м. диал. 1. Вид къса турска дреха, чиито ръка¬
ви могат да не се обличат. 2. Ямурлук, [тур.]
чёли нсв. прх. диал. Кърша, чупя. — се нсв. нпрх. Къл¬
ча се, кривя се.
чер вж. черен,
черв м. Червей.
червей м. 1. Дребна продълговата животинка, най-
често още недоразвито насекомо, с меко прешле¬
несто тяло. 2. Дъждовен глист,
чёрвек м. диал. Червей.	- L

1062 червен
червен прил. I. Който е с цвят на кръв, зрели вишни,
вино и др. или наподобява такъв цвят. Червена рок¬
ля. Червено лице. Червен кон. 1, прен. Който е с ле¬
ви, революционни политически убеждения и прак¬
тика. 3. като същ.: червен л* обикн. мн. Хрра с
леви, революционни политически убеждения, възг¬
леди. червено ср. Червен цвят, нещо с такъв цвят.
Червеното дразни очите. <> Червена армия — ар¬
мията на Съветския съюз. Червена кобила — по¬
жар, огън. Червен восък*. Червен вятър — прилеп¬
чива кожна болест Егу51ре1а5. Червеня кръвни
телца*. Червен картов	картон е червен цвят, с
който се дава знак на провинил се състезател за из¬
гонване, отстраняване от игра (обикн. във футбо¬
ла). Червен кръст — международна организация
главно за подпомагане на пострадали от война или
от други природни и обществени бедствия. Червен
лук — кромид. Червен Петко*. Червен пипер —
прах от стрити червени пиперки за готварска под¬
правка. Червен полумесец — подобна на Червения
кръст международна организация в ислямските
страни. Червен фенер — символ на публичен дом.
червендалест прил. За човек — с пълно и груба чер¬
вено лице; червенобузест, божурест.
червенея нсв. нпрх. 1. Ставам червен. Червенее ли не¬
бето, значи ще има вятър. 2. Червенея се. — се
нпрх. Изпъквам с червения си цвят. Червенеят се
покривите на къщите.
червеникав прил. С цвят, близък до червения; прибли¬
зително червен, възчервен.
червенина ж. Качество на червен; червен цвят.
червеика ж. Широко разпространена заразна болест
по свинете.
червеноармёец м. Войник, воин от Червената армия,
червеноарменски прил. Който се отнася до Червената
армия и до червеноармеец.
червеяобуз и червенобузест прил. Който е с червени
бузи; червендалест.
червенокбж прил. Който има червена кожа (главно за
човек от коренното население на Америка).
червенокръстец м. и червенокртысгка ж. Член на Чер¬
вения кръст.
червенокръстки прил. Който се отнася до Червения
кръст.
червеноперка ж. Речна и блатска шаранова риба с
обърната нагоре уста и червени перки, Бсагбтшз
егугЬгорЬШа^иа.
червеношийка. ж. Пойна птичка с жълточервена гуша
и гърди, ЕпШасиз гиЬесгйиз.
червенушка ж. 1. Название на различни гъби с черве¬
никава гутла и ресни. 2. Горска птица с къс дебел
клюн и червени шарки^ РуггЬи1а еигораеа.
червив прил. В който има червей, разяден, повреден е
от червеи; червясал. Червиви плодове. О Червив с
нари разг, — който има много пари, гъбав с пари,
червило ср. Козметично средство, обикн. с червен
цвят, за червене, подчертаване, освежаване цвета
на устните. За грош белило, за два червило. Нар.л.
черввевам нсв., червнеам св. прх. разг. Червя, мажа е
червило. — се възвр. и нпрх.. Служа си с червило;
червя се.
черво ср. 1. обикн. мн. Дял от храносмилателната
система (от стомаха до ануса) — дълга месеста
тръба у човека и животните, през която минава
храната, смила се и се усвоява от организма. Тънки
черва. Дебело черво. Болест на червата. 2. Маркуч.
О Влачим се като |свннскн| черва — вървим, дви¬
жим се бавно и неорганизирано, без ред, Дванаже-
топръстно* черво. Право черво — крайната изходна
част на дебелото черво. Преплитане* па червата.
Сляпо* черво.
червотбчина ж. диал. Червоядина.
червоядина ж. Разядено от червеи място на плод,
дърво и др.
червя нсв. прх. 1. Правя нещо да стане червено, багря
в червено. Червят яйца. 2. Мажа, покривам с чер¬
вило. Черви устните си. — се 1. възвр. и нпрх. Ма¬
жа, покривам устните (и страните) си с червило.
Черви се и по страните. 2. нпрх. Ставам червен, по-
руменявам, обикн. от срам, поради смущение. Чер¬
ви се от най-незначителен повод.
черпик м. диал. Червей. Всяко дърво си има червяк да
го яде. Поел. Тоя мръсен червяк. тоя низък роб,.. ·
Дякона погуби чрез черна измама. Ваз.
червяк м. техн. Ос с винтова, спираловидна резба за
предаване на движение в някои механизъм, [рус.]
червневим нсв., червясам св. нпрх. Ставам червив, из¬
пълвам се с червеи. Черешите са червясали.
червячен Прил. от червяк. Червячна предавка.
Червячно колело.
черга ж. 1. Груба домашно тъкана материя за пос¬
тилка или завивка. Шарени черги. 2. прен. Положе¬
ние, имотно състояние. И той е от нашата черга.
3. прен. Род, влака, потекло, 4. Шатър, шатра.
О Простирам се* спорел чергата си. Всеки дърпа
чергата към себе ся — всеки се стреми към лични
изгоди и облаги, [от лат.] »
чергар|ин| м. и чергарка ж. Който живее под черга (в
4 знач,), който няма постоянно местожителство, не
е уседнал; катунар, скитник, номад.
чергарски прил. Присъщ на чергарин. Чергарски жи¬
вот. Чергарски шемена.
чергарство ср. Състояние на чергар; скитничество,
чергило ср. Подвижен покрив на кола, файтон, авто¬
мобил от черга, кожа, платнище и др.; кочия.
черда и (диал.) чарда ж. Стадо говеда,
черджй ср. Малка черга.
черен прил. 1. Който има пвят на сажди, обгоряло
дърво и под. Прот. бял. Черна смола. Черни гар¬
вани. Черна коса, 2. Който има цвят, близък до чер¬
ния. Черен хляб. Черни череши. Черна кожа. 3. Тъ-
' мен, лишен от светлина. Черна нощ. 4. прен. Тъжен,
лишен от радости. Черни дни. Черно тегло. 5. прен.
Нещастен, злокобен. Черна участ. Черен хумор. 6.
прен. За отрицателно1 качество или проява — мно¬
го, в най-висока степен лош. Черна неблагодарност.
Черен песимизъм. 7. като същ. черно ср. Черен цвят
или нещо с такъв цвят. Ходя в черно. На черното
бяло не казвам. О Бели* пари за черни дин. Гледам
през черни очила*. За черните очи нанякого
ирон. Обикн. с отрицание — за подчертаване, че не¬
що , се върши или дава не от добри чувства към
някого, а заради лична облага, изгода, интерес.
Минава мн черна котка* път. На черно — на черна
борса, на черния пазар (купувам, продавам). Чер
(черен) арап|нн[ — герой в народните песни, против¬
ник на Крали Марко. Черен вход — неофициален,
страничен, второстепенен. Черен гологан (грош) не
се губи ирон. — за изтъкване, че нещо дребно и не
особено ценно не пропада, не загива. Черен дроб*.
Черен мн е светът — в много лошо настроение съм.

Черен петък — лош, тежък ден. Черен Петър — вид
детска шра на карти. Черен (чер) пипер*. Черен спи¬
сък — списък на провинени или обвинени в нешо,
които очакват наказание, очаква ги нешо лошо.
Черна болест — епилепсия. Черна борса*. Черва
дъска*. Черна кутия спец. — устройство или систе¬
ма, чиято структура и вътрешни процеси са неиз¬
вестни или много сложни. Черва магия*. Черна овца
— човек, който силно се различава от другите,
обикн. с лоши черти или прояви, та затова не го
обичат. Черна работа — тежка и неприятна, неква¬
лифицирана, нетворчески работа. Черни метали —
желязото я неговите сплави (чугун, стомана). Черно
на бяло — нешо написано, документирано.
череп м. Кости на главата, които покриват мозъка,
черепен прил. Който се отнася до череп. Черепни кос¬
ти. Гръбначните животни се наричат още черепни.
череша ж. 1. Овошно дърво с бели цветове и сочни
червени, розови, тъмни или светложълти плодове с
дълки опашки и с костилка, Ргшпшз ауит. 2. Пло¬
дът на това дърво. Купих килограм череши.
черешак м. 1. Място, обрасло или насадено с черешо¬
ви дървета. 2. събир. Гъсталак от черешови дърве¬
та.
череш&р м. и черешарка1 ж. Който продава череши,
черешарка2 ж. Дребна пойна птица с къс конусовиден
клюн и кестенявокафяво оперение, с черно гърло и
черни ивици пред очите,	СоссоШгаизив
соссоШгаиз1ез.
черешов и черешов прил. Който се отнася до череша
или е направен от череша, череши. Черешово дърво.
Черешово сладко. О Черешово топче — примитив¬
но артилерийско оръдие от стъбло на· (дива) чере¬
ша, правено през Априлското въстание,
черква ж. 1. Християнски молитвен дом, храм; цър¬
ква. Градят нова черква. 2. Богослужение в такъв
храм, Баба е на черква. Изпуснах черквата, 3. Цър¬
ква (в 1 знач.). Ь Намерил черква да се кръсти
разг. — сбъркал адреса, обръша се към съвсем не¬
подходящи лица.
черкези мн. (черкезин м. и черкезка ж.) Кавказка на¬
родност, населяваша североизточното крайбрежие
на Черно море, част от която се заселила в Бълга¬
рия през турското робство, .
черкезки прил. Който се отнася до черкези. Черкезка
шапка.
черковен прил. Който се отнася до черква; църковен.
Черковни камбани. Черковна служба. Черковни учи¬
лища.
черкдвшце ср. 1. Черковен двор. 2. Място, където е
имало черква.
черковник м. и черковница ж. Който ходи често на
черква, ревностен богомолец,
черковноправослдвен вж. църковнопра-
вославен.
черковнославянйзъм и църковнославявизъм м. книж.
Церковнославянски езиков елемент, черта, особе¬
ност в новобългарския книжовен език.
черковнославянски и църковнославянскн прил. книж. 1.
В съчет. черковиославянски (църковнославянскн)
език — порусена форма, руска редакция на старо¬
българския език, 2. Който е свързан с този език.
. Черковнославянски текстове.
черкувам се нсв. нпрх. Ходя· на черква,
чернея нсв, нпрх. 1. Ставам черен. 2. прен. Понасям
страдания и тегло. Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернеем. Нар.п. 3. Чернея се. — се нпрх.
черноморски 1063
Изпъквам с черния ся цвят. Гората се чернее в да¬
лечината.
чернилия ж. 1. Нешо черно; чернило. От чешмата
тече същинска чернижа. 2. Черна боя; чернило. 3.
а. Обшо название иа различни видове болести по
растенията, отличаваши се с черно оцветяване на
нападнатите части. б. стесн. Такава болест по жит¬
ните растения; главня.
чернило ср. 1. Черна боя за мазане; чернилха. 2. Нешо
черно; чернилха. 3. прен. Почерняне, нешастен жи¬
вот. Робско чернило. Женило — чернило.
черница ж. 1. Отглеждано по дворове и градини дър¬
во с меки и сочни плодове н листа, които ое изпол-
* зват за храна на копринената буба, Могих а!Ьа;
дуд. 2. Плодът на това дърво; дуда.
черничев прил. Който е от черница. Черничева шума.
*	Черничево буре.
чернобдреаджия м. неодобр, Лице, което се занимава
с черна борса.
чернобрад прил. Който има черна брада. Чернобрад
калугер.
чёрно-бял прил. Който е черен и бял, има черен и бял
цвят. Прот. цветен, многоцветен.
Телевизор с черно-бял екран.
черновй и (рядко) чернбвка ж. 1. Лист, хартия, на ко¬
ято е написано нешо в неокончателно готов вид, от
която Тепърва ше бъде преписано на чисто, на бе¬
лова. 2. Първоначален, груб и неокончателен ва¬
риант на текст, чертеж и под., който подлежи на
поправка, редактиране и преписване на чисто, [рус.]
черноглав прил. Който е с черна глава. Черноглава овца.
черноглед прил. Който гледа, вижда, възприема неша-
та от откъм лошата, мрачната, черната им страна,
който вижда само лошото в света; песимистичен.
Черногледи хора.
черногледец м. Черноглед човек; песимист,
черногледство ср. Склонност да се виждат лошите,
черните неша в света, да се възприемат нешата от¬
към лошата им страна; песимизъм,
черногорец м. и черногорка ж. Човек от основното
население на Черна гора,
черногорски прил. Който се отнася до черногорец и
до Черна гора.
чернодрешковцн мн. (чернодрёшко и чернодрешковец
м.) Прозвише иа населението в ония части на Бъл-
- гария, където мъжете в миналото са носили връхни
дрехи от домашен вълнен плат в естествения тъмен
цвят на вълната или допълнително обагрен в кафя¬
во, черно или тъмносиньо. Прот. б е л о -
дрешковци.
чернодробен прил. Който се отнася до черния дроб.
Чернодробни заболявания.
чернозем м. Черна и плодородна почва,
черноземен прил. Който се отнася до чернозем. Чер¬
ноземна област.
*	чернокапец м. нар. Укорно прозвише на поп или ка¬
лугер.
чернокнйжннк м. книж. Който борави с магьосничес¬
ки книги; магьосник.
чернокож прил. Който има тъмна, черна кожа. Прот.
б е л о к о ж, Чернокожо население.
чернокос прил. Който има черна коса.	*
черноморски прил. Който се отнася до Черно море.
Черноморски бряг. Черноморска риба.

1064 черноок
чернодк прил. Който има черни очи. Черноока мома,
черноработник м. Неквалифициран работник, който
върши черна работа, занимава се с черен физически
труд. [рус.]	-
черноризец м. старт. [Прозвище на] монах. Чернори¬
зец Храбър.	*
черндеогеик м. книж. ист. Краен реакционер, член на
реакционна монархическа партия (в царска Русия),
[от рус.]
чериосΰтнически прил. книж. Който се отнася до чер-
носотник.
чернотй ж. Качество на черен·.
черня нсв. прх. 1. Правя нещо да станс черно; почер- '
ням. Черни си косата, 2. прен. Говоря лоши неща.
за някого; срамя, безчестя, позоря, клеветя. Стига
сте чернили човека,
черпак м. Голяма готварска лъжица, с която се гребе
и сипва ядене.
черпня ж. разг. Черпене, почерпка, обикн. в кръчма,
черпя нсв. прх. I. Каня, утешавам някого с питие,
сладкиши и др. С какво ще черпим, гостите? 2.
Плащам сметката при угощение, черпня в заведе¬
ние. Днес ти ще черпиш, щом си получил хонорар.
3.	Вадя, изваждам, греба. Черпят вода от кладене¬
ца. 4. прен. Вземам, получавам, добивам. Черпиш
направо от източника, Откъде черпите сведения?
Черпя вдъхновете.
черт4 ж. I. Следа от теглен по нещо молив, перо, ос¬
трие и др.; линия. Права черта. 2, Видима граница
между две съседни повърхности; липия. 3. Качест¬
во, особеност. Основна черта ма характера му. 4.
обикн мн. Вид, отличителен белег на човешко лице.
Тя има много нежни черти. О Тегля черта|та] —
в Ликвидирам, слагам край на нещо. б. Правя рав¬
носметка.
чертане ср. Чертаене, изготвяне на чертежи. Пергел за
чертане на окръжности.
чертателен прил. остар. Чертежен, чертожен. Черта-
телна дъска.
чертЯя нсв. прх. I. Правя, поставям черти, рисувам
форми на предмети. Чертая карта. 2. прен. Давам,
определям насока или план. О Чертая шшнове —
планирам, кроя, тъкмя.
чертеж м Точно изображение, рисунка на предмет,
направена с чертане, с черги. Архитектурни черте¬
жи.
чертёжен и (рус.} чертожен прил. Който се отнася до
чертеж, служи за чертане. Чертожни инструменти.
Чертожна дъска.
чертица и чертичка ж, Умал. от ч е р т а. О Съе¬
динителна чертица — графичен знак за означаване '
на пояуслято писане; дефис.
чертог м. поет. Дворец, замък.	.	.
чертежен вж. чертежей.	'
чертожник м, чертожшща и чертбжничка ж: Който
работи, прави чертежи, [рус.]
черупка ж. Твърда чуплива обвивка на плод, яйце
или някои животни. Орехова черупка. Черупка на
охлюв. > > Свивам се в черупката си.
черчевё ср. остар. Рамка на прозорец, [перс. > тур.]
черйсло ср. диал. Дебело желязо, с което ое чука жито,
сол и пр,
чесалка ж, и чесало ср. I. Приспособление, уред за
чесане, разчесване на коноп, лен, вълна. 2. Гребен
за чесане на коне и др. животни. 3. Растение лугач-
ка.
чеснов прил. Който се отнася до чесън, присъщ на че¬
сън. Чеснова миризма. О Чеснов лук — чесън,
чест* ж. 1. Лично достойнство, съвкупност от дос¬
тойни за похвала, уважение и гордост качества на
личността. Блазе му. който умее за чест и воля да
мъсти. Бот. Засегна ми честта. Трудът е въпрос на
чест и гордост за всеки човек. Нямам честта да ви
познавам. Излезе с чест от трудното положение.
2.	Добро име, неопетнена репутация. Отговорност
за честта па семейството. За честта на мундира.
3,	Почит, уважение. В чест на празника. Правите
ми чест с това предложение. 4. За жена, девойка,
мома — целомъдрие, девственост. О Отдавам чест
воен. — поздравявам по войнишки, по военному.
Прави ти чест — заслужаваш похвала.
чест2 прил. I. Който се повтаря много пъти в малко
време, през кратки промеждутъци от време. Чести
закъснения. Чести повреди. Чести грешки. 2. диал.
Гъст, плътен, сбит. Честа гора.
чест|ву1вам нсв. прх. Отдавам почит на заслужило .ли¬
це, важно събитие и др. чрез празненство. Чествам
победа.
чёстен прил. I. Който не върши, нито е вършил лошщ
непочтени и престъпни деяния. Честен човек. 2.
• Който е присъщ на такъв човек, в който няма лъжа
и измама, изпълнен е с искреност. Честен труд.
Честна борба. 3. разг. За мома, девойка — девст¬
вена, целомъдрена. О Честна дума; често слово —
тържествено уверение, че се говори истината, че ка¬
заното е вярно.
честйт прил. I. Щастлив, благат. Честит живот. Чес¬
тити хора. 2. В благопожелание за добро, радост,
щастие, обикн. по случай някакъв празник, приятно
събитие, хубава придобивка и др. Честит празник!
Честшп имен ден! Честита Нова година! О На чес- *
тито нар. — на гости по случай семеен празник,
честитка ж. I. Пощенска картичка или телеграма за
честитене, поздравяване по някакъв случай. 2. Чес-
титене, честитяване.
честито 1. Нарч. от честит; щастливо, благопо¬
лучно. Живеем весело и честито. 2. като межд.
Поздрав, благопо желание за радост, щастие по
случай някакво приятно събитие, хубава придобив¬
ка и под. — Купих си нови обувки. — Честито!
честити нсв. и св., прх. Поздравявам някого с пожела- '
ние за добро, радост, щастие по случай някакъв
празник, приятно събитие, хубава придобивка и др.
Наобиколиш са го и му честитящ празника. Чести-_
тих му новите дрехи.
чеспιгтЯвим нсв. прх. Честитя. ’
частно Нарч. от честен. Живеем и работим чест¬
но. Постъпвам честно. Не е честно да не ми кажете.
< Честно казало — вметнат израз за признаване на
нещо или >за уверение, че се казва истината, че каза¬
ното е вярно. Честно казано, не ви вярвам.
честност ж. Качество на честен,
ч&сгп нарч. Сравнително много пъти в малко време.
Ние често се срещаме из града.
честолюбец м: Честолюбив човек,
честолюбив прил. I. Който прекадено ревниво пази
. личната си чест и достойнство, та мъчно понася
обиди. 2. Който се стреми към известност и почес¬
ти, към превъзходство над другите; амбициозен,
честолюбие ср. Качество или проява на честолюбив.
Засегнато е честолюбието му.

честозА ж. Качество на нешо да се повтаря определен
брой пъти в единица време, повторение на нешо го¬
лям брой пъти; фреквентност, фреквенция. Някои
чужди думи имат препалено висока честота. Хер¬
цът е единица за честота на периодични трептения.
честотен прил. Който се отнася’ до честота. Честотен
речник.
честотност ж. Качество на честотен, показател за чес¬
тота на нешо; фреквентност.
честя псе. нпрх. Ходя често някъде или често повта¬
рям нещо.
чесън м. 1. Вид лук със силна миризма и съставена
от няколко дяла главичка, ЛПшп Байушп; чеснов
лук, бял лук. 2. Дял от главичката на тоя лук; ски-
лида,
чесънче ср. Умал. от ч е с ъ н.
чет м. нар. Брой. Без мяра и без чет.
чета ж. 1. Група, отред, дружина въоръжени хора,
участници в освободителните борби. Четата на
Ботев. 2. Група лица за обша работа, обикн. поде¬
ление на отред. Бригадирска чета. 3. остар. Гим¬
настическа или друга физкултурна група,
чета псе. прх. 1. обикн. нпрх. Разпознавам и умея да
изговарям, произнасям нещо написано, напечатано.
Детето може вече да чете. Чета на глас. Чета
буква по буква. 2. Извършвам това действие, за да
възприема, разбера или запомня съдържанието на
написаното. Чета вестник. Чета интересна книга.
Чета за изпити. 3. прен. По външни белези, прояви
отгатвам мисли, чувства, желания и под. Този човек
чете мислите ни. 4. диал. Броя, Чета залците ня¬
кому. О Чета [конско) евангелие някому*—
мъмря, хокам някого. Чета лекция — а. Препода¬
вам, излагам някаква материя пред слушатели, б.
разг. Наставлявам, поучавам. Чета между редовете
—	разбирам подтекста, скрития смисъл на написа¬
ното. Чета морал*.
четверондг прил. Четириног, четирикрак. .
четворен прил. 1. Който е четири пъти повече, Четво¬
рен размер. 2. Съставен от четири части. Четворен
конец. Четворен образ. О Четворно платно — което
е тъкано с четири нищелки и двойна основа,
четвбриця числ. нар. Четирима.
четворка ж. 1. Цифра 4. Четворката не е написана
добре, 2. Група от четирима човека или предмети.
Строителна четворка. 3. Цифрова оценка за успех
„добър“ (по шестобална система). 4. Карта за игра
с четири знака, 5. Лвтобус, трамвай или тролейбус
с 4. Четворката е много нередовна. 6. Прежда от
четири усукани нишки.	t
четвбрно Нарч. от четворен; четири пъти по¬
вече. Четворно по-голям. .	·
четвбря псе. прх. Впрягам два чифта волове в една
кола. О Четвори ми пред очите; очите ми четворят
—	премрежват се от силна светлина, преумора, и
др., та виждам' образите четворни, неясни.
четвърт ж. Част, четири пъти по-малка от пялото.
Четвърт кило. Три четвърти час. Два· без четвърт.
четвърти Числ. ред. от ч е т и р и. Април е четвър¬
тият месец от годината.	-
четвъртина и (умал.) четвъртинка ж. Всяка от чети¬
рите равня части, на които е разделено дадено ця¬
ло. Четвъртина от ябълка.	'
четвъртйт прил. разг. 1. Който има форма на квадрат
или правоъгълник. Четвъртита кърпа. Масата е
четвъртита. 2. Който има форма на паралелепи-
пед. Четвъртито дърво. 3. прен. За човек или жи-
четирййсет 1065
вотно — дебел, пълен. Кравата се напаст, та ста¬
нала четвъртита...	■
четвъртнчен прил. книж. Който представлява четвър¬
та степен, етап на нещо. О Четвъртичеи период
геол. —— кватернер.
четвъртокласен прил. Който се отнася до четвърти
клас или до четвъртокласник. Четвъртокласни
' учебници.
четвъртокласник м., четвъртокл Лсинчка и четвър-
токласнипа ж. Ученик от четвърти клас. *
четвъртфинал м. спорт. Всеки от мачовете, срешите
между четирите двойки най-добри състезатели иля
отбори в дадено състезание, чрез които се излъчват
участниците в полуфинала,
четвъртфинален прил. спорт. Който се отнася до чет¬
въртфинал, Четвъртфинални мачове.
четвъртфиналнст м. и четвъртфиналистка ж. Участ¬
ник в четвъртфинал.
четвъртък м. Четвъртият ден на седмицата,
четен прил. Който се дели на две без остатък. Четно
число. Четни номера.
чётене ср. 1. Действие по гл. ч е т а. Литературно
четене. Законът е приет па първо четене. 2. Учебен
предмет в началните класове на училището за ус¬
вояване на умение да се чете.
четец м. 1. Читател. 2. Който чете гласно пред пуб¬
лика някакво художествено четиво,
четнаеи прил. Който се чете лесно и с увлечение,
четйвност ж. Качество на четивен.
четиво ср. 1. Текст, който се чете пред слушатели,
Евангелски четива. 2, Поместен в христоматия,
сборник и др. откъс от художествено произведение.
Четива за вечеринки и утра. 3. Нещо за четене, ко¬
ето човек чете (обикн. за развлечение, удоволствие).
Взех си четиво за във влака. Сериозно четиво.
чётина ж. Корава щръкнала козина. Свинска четина.
четинест н четинест прил. 1. Който има четина, покрит
е с четина. Четинеста кожа. 2. Който прилича на
-четина. Четинести мустаци.
четири числ. Числото 4. Стол с четири крака. Ло че¬
тирите краища на света. О Гледам с четири очи
— а. Внимавам много. б. Очаквам с нетърпение.
На четири |крака] вървя — пълзя, движа се
пълзешком. На четири очи — между двама човека,
насаме, без присъствие на трето лице. Отварям ся
очите па четири — внимавам зорко, бдя. Пет* за
четири.
четири- Съставна част на сложни прилагателни и съ¬
ществителни със значение „със, на или от четири“,
напр.: четиригодишен, четириног, четиристенен, че¬
тириъгълник, четиричленен, четиристаен и др. ,
четнрнактеп прил. Който има, състои се от четири ак¬
та, действия. Четириактна пиеса.
четиригодишен прил. 1, Който е на 4 години. 2. Който
продължава 4 години..
четнридёлен прил. спец. Който има, състои се от чети¬
ри дяла. Растение с четириделии листа.
четиридесет, четиридесети вж. четирийсет,
четирийсет и.
четиридневен прил. Който продължава 4 дена. Чети¬
ридневно пътуване.
чет^риетажен прил. Който е на 4 етажа,
чегирийсет и четиридесет числ. 1. Числото 40. Човек
на четирийсет години. 2. само чл. Периодът от че-

1066 четирийсетгодишен
тириксетата до четирийсет и деве1ата година на
всеки век или от живота на някога, нещо. Втората
световна война продължи до средата на четирий-
сетте години. 3. като същ. четирийсет, четиридесет
неизм. Помен за умрял на четирийсетия ден след
смъртта му.
четирийсетгодишен и четиридесетгодишен прил. Който
е на 40 години или трае 40 години,
четнрййсети и четирйдесети Числ. ред. от
четириЛсет, четиридесет.
четирикрак прил. Който има четири крака; четириног,
четвсроног. Четирикраки животни.
четирикратен прил. Който става, повтаря се четири
пъти поред или е четири пъти по-голям.
четирикратно Нарч. от чети рикратен.
четирилистен прил. Който има четири листа. О Чети¬
рилистна детелина — детелинов лист, който има че¬
тири вместо нормалните три дяла и според повери¬
ето носи щастие,
четирима и четйрма числ. Четири човека мъже (или
мъже и жени).
четиримесечен прил. 1. Който е на 4 месеца. Четири¬
месечно дете. 2. Който продължава 4 месеца. Че¬
тиримесечни курсове. ,
четиримёсечие ср. Период от четири месеца,
четирияайсет и четиринадесет числ. Числото 14.
четиринансети и четиринадесети Числ. ред. от
четиринайсет, четиринаде¬
сет.
четириног прил. Четирикрак.
четиристён м. геом. Многостен с четири стени; тетра-
едър.
четирнстешее прил. книж. Който сс състои от четири
стиха. Четиристишни строфи.
чегирнсчишне ср. книж. Стихотворна строфа от 4 сти¬
ха.	\
четиристотен Числ. ред. от четиристотин,
четиристотин числ.. Числото 400.
чегиритактов прил. техн. За двигател с вътрешно го¬
рене — който има работен цикъл в четири хода
(такта) на буталото.
четириъгълен прил. Който има четири ъгъла, който е
с форма на четириъгълник,	,
четириъгълник м. Затворена геометрична фигура с 4
прави страни.
четйрма еж. четирима.
четка ж. 1. Уред с прикрепени на дръжка косми, рас¬
тителни влакна и под. за бръснене, миене, мазане,
боядисване, рисуване и т.н. Четка за обуща. Четка
за зъби. Бояджийска четка. 2. прен. жарг. разг.
Ласкателство.
четкам нсв. прх. 1. Чистя, почиствам с четка. Четкам
дрехи. 2. прен. жарг. разг. Лаская, хваля.
четкар м. и четкарка ж. Който прави или продава
четки.	.
четкарянца ж. Работилница за четки,
четкарство ср. Занятие, поминък на четкар.
четлйв прил. Който може лесно да се чете. Четлив по¬
черк. Четлив ръкопис.
четливост ж. Качество на четлив,
четмо ср. Четене. Да се научи на четмо и писмо.
четник м. Член на въстаническа или юнашка чета.
че^нче^^ и чехнишки прил. Който се отнася до чет¬
ник или до чета. Четническо движение.
чйтнич^во ср. Дейност, битност на четник. 2. Четни-
ческо движение.'
Чех м. и чехкиня ж. Човек от основното население на
Чехия.
чехлар м. Обущар, който прави или продава чехли.
чехларскн прил. Който се отнася до чехлар.
чехларство ср. Занаят, занятие на чехлар.
чёхъл м. Вид женска или домашна обувка, отзад от¬
ворена. О Под чехъл — за мъж: който се подчи¬
нява, който е под властта на жена си.
ч&хъя'№ ср. 1. Умал. от ч е х ъ л. 2. зоол. Ннзше, ед¬
ноклетъчно животно с тяло с овална форма, подоб¬
но на чехъл, Рагаптаесшш сапсйёшп.
чеша нсв. прх. 1. Търкам или драскам, където сърби.
Чеша си гърба. 2. Подреждам, оправям коса с гребен;
реша. 3. Почиствам с гребен козината на кон, вол и
др. 4. Чепкам, разчепквам. Чесахме вълна. — се
възвр. Търкам се, дращя се, за да облекча сърбежа
си. Кой дето го сърби, там се чеше. О Чеша сн езика
— говоря безсъдържателни работи, приказвам си.
чешйри мн. диал. 1. Потури. 2, Беневреци. [от тур.]
чешит м. I. прост. Вид, сорт, род. 2. прен. разг. Осо¬
бен, своеобразен човек; оригинал, [перс. > тур.]
чешки прил. Който се отнася до чех и до Чехия. Чеш¬
ки език. Чешка стока.
чешма ж. 1. Край или разклонение на водопровод,
където водата тече от канела или чучур. Налях во¬
да от чешмата. 2. нар. Иззидан извор с чучури.
После за спомен поръча изворът чешма да стане.
П.Р.Сл. [перс. > 'тур.]
чешмёи и чешмян прил. Който е от чешма. Чешмена
вода.
чнба межд. Вик за пъдене на куче.	.
чибук м. 1. Дървена тръбица за лула, 2. Лула с дълга
тръбица. [перс. > тур.]
чнбукчйя м. 1. Някогашен слуга, който пълни и пода¬
ва чибуци. 2. Угодник, лакей, подлизурка.
чивгар м. нар. Два чифта волове, впрегнати в една ко¬
ла или плуг. Орем с чивгар. [перс. > тур.]
чивия ж. прост. Клечка, клин, обнкн. за скачване,
закрепване едно нещо за друго, за затваряне на не¬
що. О Избивам чивнн разг. — компенсирам с нещо
някаква загуба, несполука. Изхвръкна (хвръква,
мръдва) мн чивията разг. — не сьм с ума си, по¬
бърквам се, обезумявам, [тур.]
чига ж. Дунавско-черноморска риба от рода на есет¬
рите, Аарепзег гШЪепиБ.
чнзмар м, остар. Който прави чизми; ботушар.
чизми мн. (чизма ж.) остар. Ботуши, [тур.]
чнн, чия, чие, мн. чин мест. I. Въпросително мест, за
питане относно принадлежността на нещо, на кого
принадлежи нещо. Чий е този кон? Чия дъщеря си?
Чие е това дете? Чии са парите? 2. като сз. Въвеж¬
да подчинено изречение непряк въпрос. Някой ме
попита чие дете съм.
чийто, чиято, чието, мн. чийто мест. Относително
мест. за притежание — въвежда подчинено опреде¬
лително изречение, в което се съгласува с името на
притежавания предмет. Това са хората, чиято къ¬
ща изгоря. Чиито ръце са най-бели, той най-малко
е работил,
чмк-чнрйк межд. За наподобяване, възпроизвеждане
чириканего на птица.
чиле ср. Топче прежда или конци, намотани надълго,
[тур.] '
чим м. Четвъртит къс земя, изкопан заедно с тревата, *
[тур·]

чямшнр и чемшир м. Градински храст (или дърво) с
бухлати клонки и дребни вечнозелени листа, Вих из
«vtTpcnrvens. [пе!рс>тур.)
чнмшнрев и чимшйров прил. Който е от чимшир.
чии, -ът м. 1. Степен в служебното положение на дър¬
жавни служители. Висок чин. Офицерски чин. 2.
Училищен стол с поставка за книги и писане. При¬
берете книгите под чина.
чйна вж. чинка1.
чинар м. Дърво яблан; платан. [перс. > тур.)
чинели мм. Ударен музикален инструмент — две мед¬
ни кръгли пластини, с които се отмерва ритъмът;
зилове, [от тур.)
чинен прил,, остар. Почтителен, мирен, смирен,
чинйен прил. 1. Който се отнася до чиния. 2. остар.
Порцеланов.
чнийтсл м. книж. Вършител, фактор.
чиния ж. 1. Разлат, обикн. кръгъл съд за хранене,
направен от порцелан, глина, емайлирана ламари¬
на и др. 2. Количество храна, което се побира в та¬
къв съд. О Клозетна* чиния. Летяща* чиния,
[перс. > тур.)
чинка1 и чина ж. диал. Стринка, стрина.
чИпка2 ж. Пъстра пойна птичка из гори и градини,
РгшдлПа сое1ер$.
чИноин прил. диал. 1. Който е на чинка1; стринкин. 2.
като същ. чянкини мн. Домът и семейството на чин¬
ка; стринкини. Ходих у чинкини.
чИнно Нари. от ч и н е и; почтително, мирно. Държа
се чинно.
чиновник м. и чиновничка ж. 1. Служител в държавно
или обществено учреждение, в частно предприятие
и др. Висш чиновник. Чиновник в банката. 2. преп.
неодобр. Лице, което се отнася към работата си
формално, бездушно.
чиновнически и чиновнишки прил. Който се отнася до
, чиновник. Чиновнически заплати. Чиновническо от¬
ношение към службата.
чиновничество ср. 1. Служба, работа, битност на чинов¬
ник, 2. прен, Формално, бездушно отношение към ра¬
ботата. 3. сьбир. Група чиновници, чиновниците като
съсловие, общност. Българско чиновничество.
чип0виичест|ву]вам нсв. ипрх. Работя като чиновник,
изпълнявам чиновническа служба,
чипоиачйлue ср. остар. Служебно старшинство; йерар¬
хия.
чинопочитан^ ср. книж. Подчинение и почитание към
по-старшите по чин, служба,
чиичиля ж. 1. Подобен на катерица дребен южноаме¬
рикански гризач с мека сребристосива козина. 2.
Кожата от това животно. [исп.<амер.)
чини нсв, 1. прх. Правя, върша. Що чиниш? 2. нпрх.
Имам стойност. Не чини ни пет пари. чини ми се
нпрх. Струва ми се, мисля. О Не чиня пукната пара
(пукнат грош) — нищо не струвам, нямам никакво
значение. Толкова мн чн^ разг. — все ми е едно,
не ме е грижа,
чин1 прил. 1. За нос — малък и вирнат. 2. Който има
такъв нос. Чипо момче.
чип2 м. спец. 1. Зърно или нещо подобно за игра на
покер. 2. Изработен върху полупроводникова плат¬
ка сложен електронен елемент, изпълняващ функ¬
циите на дискретна електронна схема, съставена от
хиляди прости елементи; микропроцесор, [англ.]
чипао м. диал. Къса женска дреха (без ръкави),
чнпкам нсв. прх. дет. разг. Къпя, — се възвр. и нпрх.
Къпя се.
чист 1067
шнонос прил. Който има малък и вирнат нос; чип.
чиле м. Пържени картофи на тънки резенчета . [англ.)
чирак м. 1. Занаятчийски ученик у майстор. 2. прен.
Неопитен човек. 3, остар. Прислужник в дюкян,
[перс. > тур.)
чиряклък м. нар. Чиракуване.
чнракувам нсв. нпрх. Прекарвам като чирак, работя и
уча занаят като чирак. При добър майстор си чира-
кувал,
чирашон прил. Който се отнася до чирак. Чирашки
курс.
чирен м. Дръжка на нож.
чИрен м. 1. Къс от счупен (глинен) съд. 2. Счупен, на¬
щърбен (глинен) съд.
чнрйкам нсв. нпрх. За птица — чуруликам, пея. [рус.]
чйроз м. 1. Сушена пролетна скумрия. 2, прен. Сух,
мършав човек, [гр.]
чйслен прил. Който се отнася до число. Числена вели¬
чина.
ч^лен^т ж. Количество, изразено в числа; брой. Ня¬
ма данни за числеността па армията.
числител м. мат. Делимо в проста дроб, числото над
дробната черта. Срв. знаменатлл.
чйcлйτелййца ж. остар. Учебник по смятане; сметан¬
ка.	·
числително ср. и (като прил.) в съчет. числително име
грам. Част на речта, категория думи, които озна¬
чават количество, брой на предметите или поред¬
ното място на даден предмет в поредица, множес¬
тво еднородни предмети. Числителните имена се
делят на числителни бройни, напр. един, д в а,
т р и и т.н., и числителни редни, напр. първи,
втори, трети и т.н.
чиелб ср. 1. мат. Основно понятие на математиката,
което изразява количество, чрез което се брои или
се смята, пресмята. Цяло число. Дробно число. Три- 1
цифрено число. Четни числа, Числото пет означава
- броя на пръстите на едната ръка. 2. Количество,
брой, състав, съвкупност. Увеличи се числото на
присъстващите. В числото на присъстващите няма¬
ше нито един пушач. 3. остар. Ден от месеца спо¬
ред мястото му в поредицата от дни; дата. На вся¬
ко първо число от месеца. 4. грам. Граматическа
категория, която показва дали за един яли за по¬
вече предмети става дума. Единствено число. Мно¬
жествено число.
чИслов прил. Който се отнася до число; числен. Чис¬
лова права. Числов признак.
числя нсв. прх. адм. Водя, имам в списък; броя. Чис¬
лят ми всичко, което съм получил. — се юфх. Вли¬
зам в списъка, числото, броя, състава; броя се, водя
сс. Числя се между здравите.
чист прил. 1. Който не е мръсен, не е зацапан, в който
или по който няма мръсотия, вредни примеси и др.
Чисти дрехи. Чиста чиния. Водата не е чиста. Из¬
лизаме на чист въздух. 2, По който няма нищо да
го покрива, затъмнява, загрозява. Небето е чисто.
Чисто лице. 3. Който обича чистотата, който дър¬
жи, поддържа чисто. Те са чисти хора. 4. Който е
без примеси, не е смесен с нешо друго. Чисто кафе.
Чисто злато. Чист спирт, 5. прен. Истински, съ¬
щински, пълен. Чиста глупост. Това е чиста лу¬
дост, 6, За звук, глас — ясен, звънлив, без шумове.
7. Зз еззи, рре, товорр ппрминншенни и ппд. — кой-

1068 чистач >
то е без грешки, неточности, напълно правилен.
Разговаряха на чист български език. 8. За човек,
племе, раса — всред предните на който няма пред¬
ставители от друг род, раса, народност. Родопчани
са най-чисти българи. 9. За тетрадка, лист,- хартия
— по който не е писано; празен. 10. Който е добре,
изкусно изработен, без недостатъци и грешки. Чис¬
та работа. Чисти сметки, добри приятели. Поел.
11. прен. Който няма вина, не е извършил престъп¬
ление, грях или в който няма лъжа и коварство, не ,
е свързан с престъпление, не е осквериен, опетнен..
Аз съм чист пред вас. Чиста съвест. Чист съм пред
съвестта си. Тези хора не са чисти. Работата не е
чиста. 12. Непорочен, невинен, непокварен от
страст. Чиста девойка. 13. За печалба, доход или
загуба — който остава след приспадане на съответ¬
ните разходи (приходи). Имам 100 лева чиста пе¬
чалба.. 14. като същ. чисто ср. а. Място или нещо,
където, в което няма мръсотия, примеси и под.
Седни на чистото. Препиши писмото на чисто. б.
В безл. изр. — за означаване, че някъде няма мръс¬
ни неща, мръсотия. В стаята не е чисто. О Взе¬
мам (приемам) нещо за чиста монета книж. — въз¬
приемам, смятам нещо за пълна истина, за
истинско. На чисто — без дългове или други неу¬
редени сметки и взаимоотношения. Започвам нова¬
та година на чисто. Не мл е чиста работата; не ми
е чист восъкът (косъмът) — извършил съм нещо не¬
почтено, имам някаква вина. С чисто сърце — иск¬
, рено, чистосърдечно, без угризения на съвестта.
Чиста вода ненашгга*. Чиста проба*. Чиста сума
(заплата) — без удръжките, като се приспаднат уд¬
ръжките. Чист понеделник*. Чист хляб диал. — без¬
квасен пшеничен хляб; пресен хляб.
чистач м. и чистачка ж. 1. Прислужник в учреждение,
заведение, който чисти. 2. Работник, който чисти
плодове и др. 3. само, ж., обикн. мн. Устройство
за механично почистване на (предното) стъкло на
автомобил, обикн. при дъжд или сняг.
чистене ср. Действие по гл. чист я. Химическо чис¬
тене. Пролетно чистене на жилшието.
чистилище ср. книж. Главно според католиците —
място в задгробния свят, където душите на мърт¬
вите се пречистват чрез страдания за извършени на
земята грехове, преди да влязат в рая,
чистка ж. Отстраняване от редовете на партия или
от служба на вредпи (в политическо отношение) хо¬
ра, [рус.]
чменнйк м. и частница ж. Който обича чистотата; чис-
тофайник. Той е голям чистник!
чисто 1. Нарч. от ч и с т; без мръсотии или примеси,
без чужди елементи. У дома си държи чисто. Гово¬
ри съвсем чисто български. 2. като част. Изключи¬
телно, напълно, съвсем. Това е чисто българска ме¬
лодия. Чисто бял сняг. Вината си е чисто моя.
О Чисто и просто разг. — само, нищо повече, тък¬
мо това и нищо друго. Това е чисто и просто една
лъжа.	'
чистокръвен прил. 1. Който е от чис+а порода, без
примеси в кръвта си. Чистокръвен жребец. 2. прен.
разг. Истински. ■
чиспоплъгея прил. 1. Който държи чисто тялото си,
живее в чистота. 2. прен. Чист в нравствено отно¬
шение.
чистошгътност ж. Качество на чистоплътен.
чистосърдечен прил. Конто няма лоши или скрити по¬
мисли; искрен, откровен.
чистосърдечие ср. и чкстосърдбчност ж. Качество или
проява на чистосърдечен; искреност, откровеност,
чистота ж. Качество и състояние на чист. Пазя чис¬
тота. Нравствена чистота.
чнетофанцик м. и чиетофайлица ж. нар. Който обича
чистотата и поддържа, държи чисто; чистник.
чистя нсв. прх. 1, Правя нещо да стане чисто. Чистя
къща. Чистя ориз. 2. Премахвам, унищожавам, из¬
требвам. Чистя дървеници. Чистя шахове.
читав прил. 1. Цял, непокътнат, невредим. Здрав и чи¬
тав. 2. диал. Чист, почтен,
читак м. неодобр. [Някогашно хулно название на] тур¬
чин. [тур.]
читалище ср. Дружество или институт за обществена
просвета чрез предоставяне на книги, уреждане на
сказки, представления и под.
читалищен прил. Който се отнася до читалище. Чита¬
лищен салон. Читалищна библиотека.	.
читалня ж. Помещение в библиотека, читалище и
другаде за четене.
чит&нка ж. Книга с учебни четива по български или
чужд език. Латинска читанка.
читател м. и читйтелка ж. 1. Който чете определена
книга, вестник, списание. Въпроси на читателите.
Читателите на вестника намаляват. 2. Лице, кое¬
то чете в библиотека, читалище. 3. Който обича да
чете и чете с увлечение; четец.
читателски прил. Който се отнася до читател. Чита¬
телски отзив. Читателски интереси. Читателска
карта.	1
читашкм прил. Който се отнася до читак,
чифлнгар м. 1. Чифлл[кчия. 2. Работник в чифлик. Ка¬
то го видяха чцфлигарите, всичките на нозе му
станаха. Нар.п.
чифлик м. Голям недвижим имот за земеделие и ско¬
товодство. Бейски чифлици, [перс. > тур.]
чифликчийски прил. Който се отнася до чифлихчия.
чмфлнкчия м. и чифлнкчммки ж. Собственик на чиф¬
лик.
чнфлншки прил. Който се отнася до чифлик, спада
към чифлик. Чифлишко бранище.
чифт м. 1, Два, обикн. еднакви предмета, които вър¬
вят или се употребяват заедно. Чифт обуща.. Чифт
волове, Два чифта чорапи. 2. разг. Предмет, обикн.
дреха с две еднакви, симетрично разположени час¬
ти. Един чифт гащета. 3. Четно число. Прот.
тек. Чифтовете са отдясно, (перс. > тур.]
чифтд ср. разг. 1. Ловна пушка двуцевка. 2. Ритник
на коя или магаре с двата задни крака едновремен¬
но. 3. Чифт. Чифте пищови, [перс. > тур.]
чифтен прил. Който се състои от две симетрично раз¬
положени еднакви части. Бъбреците са чифтен ор¬
ган.
ннфтокопп^ен прил. спец. Обикн. в съчет. чифтокопит-
нн животни и като същ. ч^^такоци^гнм мн. (чпфто-
коп^тво ср.) —— разред бозайници, при които са раз¬
вити само по два пръста, превърнали се в
раздвоено копито. Свинете са чифтокопитни жи¬
вотни.
чифтбевам нсв., чнфтбсам св. прх. разг. Правя две не¬
ща да образуват чифт (в 1 знач.). Чифтосахме моя
и неговия кон.
чифутнн м. и чнфуткя ж. остар. презр. Евреин,
[ар. > тур.]	·

чичсрбне м. книж. остар. Водач, екскурзовод, тщ.
I ит]
чйчо м. 1. Брат на бащата. Повикай чичо си. 2. Въз¬
растен мъж, роднина или близък на семейството по
отношение на децата. Дойдоха чичо Стефан и леля
Мара. 3. Почтително обръщение у народа към по¬
стар човек (но не дядо).
инчов прил. 1. Който се отнася до чичо или принад¬
лежи на чичо. Чичово дете. Чичова му работа. 2.
като същ. инчови мн. Домът и семейството на чичо.
Ходих у чичови.
чичопей м. Птица авлига.
чйшкам нсв. нпрх. дет. П тикам, -
чия, чийто вж: ч и й, ч и й т о.
член м. 1. Лице, косто се брои, влиза в състава на
някаква общност, дружество, организация, партия,
комисия и др. Член ма семейството. Пълноправен
член на обществото. 2. Обособена, относително са¬
мостоятелна част, дял от нещо; става, сегмент. 3.
Самостоен и особено номериран дял или част от
закон, наредба, договор и др. 4. грам. Отделна ду¬
ма или съставна част на дума, чрез която се изра¬
зява определеност, известност, познатост или неоп¬
ределеност, неизвестност, непознатост на
същините, предметите, назовани със съответните
имена или именни словосъчетания. Определителен
член. Неопределителен член. В българския език има
задпоставен определителен член. Пълен член. Кра¬
тък член. 5. мат. Отделна математическа величина
от числа, които съставят пропорция и уравнение. 6.
Мъжки полов орган.
членест прил. спец. Който има естествено очертани
стави. Членесто стъбло. Членести крака. Гъсенич¬
ният трактор има особена членеста верига.
членестоног· мн. (членестоного ср.) спец, Най-многоб-
ройният тип животни — висш тип безгръбначни с
оформени, обособени части на тялото к нормално
развити членести- крака,
членка ж. Жена член (в 1 знач,).
член-кореспондент м. Академично звание, по-ниско от
академик.
членоразделен прил. книж. Обикн. в съчет. членораз-
делла реч —който се разделя, може да се раздели
на отделни елементи, състои се от отделно учленя-
вани звукове.	*
членски прил. Който се отнася до член (в 1 знач.).
Членски внос. Членска карта.
членство ср. Участие, членуване в дружество, партия,
организация и пр. Двайсетгодишно непрекъснато
членство.
членувам нсв, 1. нпрх. Влизам в състава на дружество,
партия, организация и т.н. като член. 2. прх. грам.
Прибавям граматичен член, употребявам дадено
име с член.
члун м. диал. Малка лодка. Яростно море бухти, вя¬
търът реве, лудува. Члун над бездни храбро плува.
Ваз.
чобйя|кн] м. диал. Овчар, пастир, [перс. > тур.)
чобанскн прил. диал. Овчарски,
човек м. 1. Същество, което за разлика от животните
притежава способността да мисли и говори и да
създава и използва оръдия в процеса на труда. Чо¬
векът е обществено животно. Добър човек. Вол се
връзва за рогата, а човек за езика. Поел. 2. Който
притежава или проявява добри морални и умстве¬
ни качества. Той е истински човек, Човек излезе тоя
, път, не ме излъга. 3. Възрастен мъж. Дохожда един
човка 1069
човек и пита за тебе. 4. С предл. и а и друго съш.
или с притежателно мсст. Лице, на което са присъ¬
щи определени качества или което е е определени
връзки, отношения с някого. Човек т изкуството.
Човек на властта. Той е мой човек. 5. Със значение
на мест. — всеки, някой, кой да е. Човек не била
да се унижава. За него не е нищо да обиди човека.
6. шр. С приттекаттегно опрееледие — мъж, съп¬
руг. Търсим човека ти. Нейният човек още не се е
върнал!
човекоден м. адм. Мярка за работа, дейност, равна
на работата на един човек за един ден.
човеколюбец м. Човек, който обича хората, човечест¬
вото; филантроп.
човеколюбив прил. Който обича хората или е проява,
израз на любов към хората; човечен, хуманен, фи¬
лантропичен.
човеколюбив ср. Качество или проява на човеколю¬
бив; човечност, хуманизъм, филантропия,
човекомразец м. Човек, който мрази хората, човечес¬
твото; мизантроп.
човекомразне ср. книж. Омраза, ненавист към хората;
мизантропия, човеконенавистничество.
човеконемавиет ж. книж. Омраза, ненавист към хора¬
та и човечеството; мизантропия,
човеконенавнетен прил. книж. Който се отличава с не¬
навист, омраза към хората й човечеството, Човеко-
ненавистна идеология.	>	■
човеконенявйстннк м. книж. Човекомразец.
човеконенавнстннческн прил. книж. Който е присъщ
на човеконенавистник; човеко ненавистен,
човеконенавнcпiRчество ср. книж. Човекомразне, ми¬
зантропия.
'човекоподобен прил. Който е подобен на човек. Чове¬
коподобна маймуна.
човекоядец м, Първобитен човек, дивак, който яде чо¬
вешко месо; канибал, людоед.
човекоядетво ср. Проява на човекоядец, употреба на
човешко месо за храна у първобитни хора, диваци;
людоедство, канибализъм.
човече 1 ср. Умал. от ч о в е к; малък, дребен чо¬
век. 2. Зват. от човек —— обръщение към ня¬
кого, чието име не знаем или не искаме да споме¬
нем. Разбери се бе, човече!
чов&чен прил. Изпълнен с благо отношение към хора¬
та, с благородни човешки чувства; човеколюбив,
добър, хуманен.
човйческя прил. книж. Човешки. О Син* човеческя.
човечество ср. Всички хора по света, целият човешки
род. Човечеството иска мир.
човечец м. Жалък, дребен човек,
човечност ж. Качество на човечен; благост, човеко¬
любив, човещина, хуманност,
човешки прил. 1. Който се отнася до човек (в 1 знач.).
Човешки род. Човешко тяло. 2. Присъщ на човек
(във 2 знач.). Човешки отношения.
човещина и човещина ж. 1. Сбор от качества, които
характеризират истинския и добър човек; човеч¬
ност, хуманност. Покажи си човещината. 2. Човеш¬
ка слабост, присъщо на човека увлечение или дре¬
бен грях. — Пак миришеш на вино! — Ех, човещина!
човка ж. 1, Твърд продълговат край на птича уста;
клюн. 2, прен, прост, презр. Уста. Затваряй си чов¬
ката.

1070 човъркам
човъркам нсв. прх. 1. Чопля с нокът или с нещо ос¬
тро; разкривам, разбърквам. Не човъркайраната. 2.
Ровя, разравям. Кокошките човъркат градината. 3.
прен. Върша някаква дребна, незначителна работа,
поправям нещо; чопля. Цял ден човърка тоя двига¬
тел! 4. прен. разг, За мисъл, чувство — занимавам,
безпокоя, тревожа; чопля.
чоглав прил, Неприятен, неловък, притеснителен. Чог*
лае смут. Чоглаво усещане.
чоглаво и чдгло нарч. прост. Неприятно, неловко, не¬
удобно, стеснително. Чоглаво ми е.
чокбнн и чокой м„ чокойка ж. Румънски едър земев¬
ладелец, чифликчия. [рум.]
чокойскн прил, Който се отнася до чокоин.
чоп1 м, спец. Кълчища или козина, които се слагат в
хоросан за мазилка на таван, [тур.]
чоп2 м. прост. Жребий, жребие. Хвърлям чоп.
[перс. > тур.]
чоперек вж. ч е п е р е к.
чопля нсв, прх. 1. С пръст, с нокът или с нещо остро
бъркам, ровя, къртя нешо; човъркам. Не си чопли
раните! 2. прен. Занимавам се с нещо, върша ня¬
каква дребна, незначителна работа. 3. разг. За ми¬
съл, чувство — занимавам, безпокоя, тревожа; чо¬
въркам. Чопли ме нещо отвътре.
чорйп м. Плетена част от облеклото, която сс
обува на крака. Копринени чорапи. ' Вълнени чо¬
рапи. Ходя по чорапи. Мъжки чорапи. Дълги чо¬
рапи. Един чифт чорапи.. <> Моралът се разплита
— работата започва да се разкрива, да излиза
наяве, [тур,]
чорапеп прил. Който се отнася до чорап. Чорапна иг¬
ла. Чорапна фабрика.
чорапогащи мн. и чорапогащник м. Част от женското
облекло — комбинация от чорапи и гащи, която
покрива краката и част от тялото до кръста.
чорба ж. Воднисто ястие от зеленчуци, месо и др.,
, което се яде с лъжица; супа. Чорба с гъби. Пилешка
чорба. Боб чорба, [тур.]
чорбаджи и чорбаджи вж. чорбаджия,
чорбаджййка ж. Жена чорбаджия или жена на чорба¬
джия.
чорбаджийски прил. Който се отнася до чорбаджия,
чорбаджййство ср. 1. Положение или достойнство на
чорбаджия; чорбаджилък. 2. събир. Съсловие на
чорбаджии.
чорбаджилък м. Чорбаджййство (в 1 знач.).
чорбаджия и (неизм., в обръщение и при титулувано)
чорбаджй и чорбаджи м. 1. Богат, заможен човек,
собственик на много имоти и пари, богаташ (през
време на турското робство), И страшен беше хай¬
дутин за чорбаджии и турци. Бот. Чорбаджи Мар¬
ко... — това е баща ми. Ваз. Чорбаджиите се хра¬
нят с потта на сиромасите. Ваз. 2. нар. Който има
постоянни или временни работници; стопанин, до¬
макин, работодател, [тур.]
чбрбест прил. За ястие — направен с повече вода, ря¬
дък като чорба,
чбрла вж. ч о р л ь о.	*
чорлав прил. Който има разбъркана, невчесана коса;
рошав.
чорлавост ж. Качество на чорлав.
чбрли мн. разг. Дълга и разрошена коса.
чорльо м. и чорла ж. Чорлав човек; рошльо.
черни нсв. прх. Разбърквам, разрошвам някому коса¬
та, правя го чорлав.
чорт м. диал. рядко. Дявол. Да те вземат портовете!
чортов прил. О Чортова кожа остар. — вид обрабо¬
тена кожа за обувки е мъхнато, матово лиио; велур,
чоха ж. остар. Гладък вълнен плат; сукно. [ар. >тур .]
чох&н прил. Направен от чоха; сукнен. Чохени дрехи.
чревен прил. Който се отнася до черво, черва, Чревни
бактерии. Стомашно-чревни заболявания.
чрево ср. стирин. Вътрешност на човек или животно;
утроба, тьрбух, О Чрево адово —· дълбините на
ада. [цол.]
чрояоутддие ср. книж. Чревоугодничество.
чревоугодник м. и чревоугодница ж. Който си угажда
с ядене и писне; гастроном.	»
чревоу^дннчески и чрeвоугбдиишки прил. Който се
отнася до чревоугодник,
чревоугодничество ср. неодобр. Лакомия, угаждана с
ядено и пиене.
чрез предл. С помощта на; посредством, през, по. Съ¬
общавам чрез печата.
чрезмерен прил. книж. Извънредно, прекадено голям;
прекомерен, извънреден. Чрезмерни усилия.
чрезмСрност ж. книж. Качество на чрезмерен; преко-
■ мсрност.
чубрица ж. 1. Градинско растение със силна миризма, '
употребявано за · подправка на ястия, Sa^reia
Rüriensis. 2, разг. Шарена сол.
чув&л м. Голяма торба за жито, брашно и др. Чувал
ориз. Книжен чувал. Пиян човек — съдран чувал.
Поел. О Брашнен* чувал. Спален" чувал, [тур.]
чувам1 нсв., чуя св. и (диал.) нсв. прх. 1. [Имам спо¬
собността да] възприемам звук, глас, шум, говор,
пеене и др. със слуха си. Не чувам какво ми гово¬
риш. Чу ли песента? Чуйш ли как плачат сиромаси?
Бот. 2. Узнавам, научавам нешо по нечии думи,
слух, мълва. Чух, че се били разделили. 3. Вслушвам
се в нечии съвети, увещания, заповеди. Говоря му,
съветвам го, но не чува. Не ще и да чуе. Чуй какво
ще ти кажа! — се нпрх. Съм, бивам възприеман,
може да бъда възприет със слуха. Когато прозоре¬
цът е затворен, шумът не се чува. Чуха се гласове
откъм улицата, чува ми се, чуе ми се нпрх. Струва
ми се, че чувам нещо, получавам някакво слухово
впечатление. Чу ми се, че някой отваря вратата.
чува се, чуе се безл. Тук не се чува какво говорите,
<> Да ие чуе дяволът — суеверна заклинателна
формула за предпазване от зли сили, от завистта
на дявола (обикн. когато се каже нещо добро, че
нешо върви добре). Слабо се чува разг. — напразно
говориш, никой не те слуша, не ти обръща внима¬
ние. Чул те господ! — дано стане така, кахто каз¬
ваш.
чувам2 нсв. прх. нар. 1. Пазя нещо от повреда или от
изчезване, унищожаване; съхранявам. 2. Полагам
грижи по отхраиата на дете или животно; отглеж¬
дам. Чуваме си едно теленце.
чуваник м. и чувалина ж. диал. Храненик,
чувашн мн. (чуваш м.) Тюркоезична народност, ос¬
новна част от населението на Чувашия.
чувашкн прил. Който се отнася до чуваши. Чувашки
език.
чувен м. I. Многогодишно тревисто -растение е котш-
свидни листа, зелени дребни цветове в метличесто
съцветие и дебел месест корен, който се използва в
народната медицина, СЬспоросбшпт Ьопш-йеппсик;
дива лобода, див спанак. 2. Корени от едно малог

азийско дърво, с отвара от които правят бялата
халва, [тур.]
чувствен прил. книж. Който се отнася до телесните
чувства, главно до половия инстинкт; сексуален.
Чувствени наслади..
чувственост ж. книж. Качество или проява на чувст¬
вен, склонност към чувствени насладл,
чувствителен прил. 1. Който лесно се трогва, вълнува,
когото бързо обземат чувства; нежен, сантимента¬
лен. 2. Който е склонен към отрицателни емоции,
който лесно се дразни, възбужда, засяга; раздраз-
' нителен, нервен, честолюбив. 3. За органи и части
на тялото'— който реагира бързо и силно, болез¬
нено, КЬйто лесно се дразни. Чувствителен сто¬
мах. 4. За инструменти, материали и др. — който
улавя, отразява или отбелязва и най-малките про¬
мени във въздействието на средата. 5. прен. Значи¬
телен, голям. Чувствителна разлика.
чувствителност ж. Качество на чувствителен,
чувство ср. 1. Психическо състояние, преживяване на
човека във връзка с това, което възприема или вър¬
ши; вълнение, емоция. Велики чувства се разбудиха
в душите на сподвижниците X. Димитрови, Топио-
ви, Панайотови. Ваз. Лоши чувства. Не изпитвам
никакви чувства към този човек. Имам най-добро
чувство към тебе. Не скривам чувствата си. Чувс¬
тво за дълг. Чувство за вина. 2. спец. Психофизи¬
ологично състояние на живо същество като отраже¬
ние на въздействието на средата върху сетивните
органи; усещане. Остро чувство на глад го мъчеше.
Физиология на чувствата, 3. Любов. Чувствата й
към него се изпариха бързо. 4. Способност за възп¬
риемане и вярна оценка на нещата; усет, усещане.
Чувство за мярка. Чувство за справедливост. Ня¬
мам чувство за хумор. О Без чувства — без съз¬
нание, в безсъзнание. Имам чувство|то] — усещам,
струва ми се. Шесто чувство — способност за въз¬
приемане и познание, привидно независима от пет¬
те сетива.
чувст|ву]вям нсв. нпрх. 1. Изпитвам някакво чувство,
.всички чувстваха мъка и товар на душата. Ваз, 2.
Усещам. Чувствам силен глад- Не чувствам болка.
3. Долавям, разбирам, схващам. Почвам да чувст¬
вам превъзходството му. Чувствам величието на
момента. — се нпрх. Съм, намирам се в някакво
състояние, съзнавам в какво състояние съм. Чувст¬
вам се зле. Как се чувствате?
чугун м. Нсковка, с добри леярски свойства сплав на
желязото с въглерод. Бял чугун. Сив чугун, [рус.]
чугунен прил. Направен, излят от чугун. Чугунена печ¬
ка.	-
чудак м. и чудачка ж. Особен, странен, своенравен
човек, [рус.]
чудйт прил. Който силно се отличава от другите, кой¬
то има странен характер или необикновен вид, фор¬
ма, поведение; особен, странен, ексцентричен. Чу-
Эдти хора. Чудати неща стават.
чудатост ж. Качество на чудат,
чудачески прил, Присъщ на чудак,
чудачество ср. Проява на чудак,
чуден прил. 1. Който с белези и прояви се отделя от
другите; особен, странен, необикновен. Чуден човек
е той наистина! 2. Който поразява със своята изк¬
лючителност, невероятност. Чудна работа! Чудно
нещо! 3. Който буди удивление със своята хубост,
красота; дивен, прекрасен, Чудна картина се откри
пред очите ни.	-
чудя се 1071
чудесен прил. 1. Който е необикновено хубав, който
буди възхищение с делата, постъпките, поведението
си; прекрасен, възхитителен. Чудесна обстановка.
Чудесна гледка. Той е чудесен човек. 2. рядко. Който
се обяснява с чудо; свръхестествен. Чудесно изцеле¬
ние.
чудесия ж. Нешо необикновено, изключително; чудо.
Разказаха ми чудесии за него.
чудесно 1. Нарч. от ч у д е с е н. Прекарахме чудес¬
но. Пее чудесно. 2. Като межд. — за израз на одоб¬
рение, възхищение.
чудно нарч. 1. Удивително, странно, невероятно. Дър¬
жи се някак чудно. 2, Хубаво, чудесно, вълшебно.
Как чудно се синее небето ти безкрайно. Ваз. 3. В
съчет с прил. — в най-висока степен; изключително.
Чудно красива местност. Чудно хубава музика. 4.
Като межд. или сказ. опред, —■■ за израз на учудва¬
не, удивление или за означаване, че нещо поражда,
предизвиква учудване, недоумение. Чудно как не го
открихме! Чудно защо няма никой. Чудно ли е, че
никой не го уважава? Не е чудно да стане.
чудноват прил. Особен, странен, необикновен; чуден,
чудат. Човек с чудновати идеи. Чудноват човек.
чудиоватост ж. Качество на чудноват,
чудо ср. 1. Обикн. в религиозните представи и вярва¬
ния на хората — нещо необикновено, свръхестест¬
вено, предизвикано от божествена сила. Не вярвам
в чудеса. В страната на чудесата. 2. Нещо изклю¬
чително, поразяващо със своята необикновеност,
красота, съвършенство. Чудо на природата. Чудо на
техниката. Градините на Семирамида са едно от
седемте чудеса на света, 3. като прил. разг. Чуде¬
сен,' прекрасен, изключителен. Чудо мома! 4. като
нарч, нар. Много, извънредно, прекомерно. Чудо
пари похарчиха за него. О Виждам се в чудо — из¬
падам в затруднено положение, обърквам се и не
зная как да постъпя. Всяко чудо за три дни — всяко
нещо се забравя бързо. За чудо и приказ*. |Като| по
чудо — съвсем неочаквано и необяснимо. Чудо го¬
лямо! разг. — за израз на пренебрежително отно¬
шение към нещо.
чудовище ср. 1. Човек или животно с отвратителна
външност; урод, страшилище, грозотия. 2. прен.
Човек, страшен със своята жестокост и коравосър-
дечност; звяр, изверг. Чудовище си ти, чудовищно
дете па престъплението и позора. Яв. 3, В приказки
и легенди — баснословно същество е необикновени
размери; ламя.
чудовищен прил. 1. Необикновено голям по размери;
грамаден, колосален. 2. Който буди ужас и отвра¬
щение; страшен, грозен, отвратителен,
чудовищност ж. Качество на чудовищен,
чудодёен прил. Чудотворен.	»
чудотворен прил. 1. За който се вярва, че причинява,
твори чудеса; чудодеен, вълшебен. Чудотворна ико¬
на. Чудотворни мощи. Чудотворно изворче. 2. Кой¬
то е необикновен, изключителен по своята сила и
действие или е резултат на такова действие. Чудот¬
ворно лекарство. Чудотворна промя/ш.
чудотворец м. Който върши, твори чудеса, обикн. ка¬
то епитет на светия. Свети Николай Чудотворец,
чудотворство ср. Вършене на чудеса,
чудя се нсв. нпрх. 1. Намирам нещо за необикновено,
та изпитвам особено вълнение; дивя се. 2. Търся нз-

1072 чужбина
ход от трудно или заплетено положение; мисля,
блъскам се, 3. Изпитвам недоумение и недоволство
от нещо нередно. Чудя ти се как можа да напра-
‘ виш тая грешка.
чужбина ж. Чужда страна извън родината, Дето нас
млади пропъди по тази тежка чужбина. Бот.
чужд прил. 1. Който принадлежи на другиго, който не
е свой, наш. Що си ме, мале, продала на чуждо село
аргатин. Бот. Чужда жена. Под чуждо име. Чува
се чужда реч. 2. С който човек не е свикнал или
които не възприема, не признава; далечен, не ро¬
ден, враждебен. Грей чуждо слънце в тоя чужди
край. П.П.Сл. Тази мисъл ми е напълно чужда. Не
говори така пред чужди хора. 3. Който произхожда
от друг или от другаде, който о пронесен от друга.
страна или е зает от друг, народ. Без чужда помощ
няма да се оправим, Чужд обичай. Чужд дух.
< Живея на чужд гръб — друг ме храни, без да
работя. С чужда пита майчин (бащин) помен
правя ирон. — разпореждам се с чуждо имане,
проявявам щедрост с чужди блага. Чужда дума —
дума от един език, употребявана в друг; чуждица,
заемка.	,	*
чужденец м. и чужденка ж. Човек от друга, чужда
страна; чуждоземен, чуждестранен,
чуждестранен прил. Дошъл или донесен от чужбина.
Чуждестранни обичаи.
чуждестранен м. и чуждестранна ж. Чужденец,
чуждея се нсв. нпрх. Стоя, държа се настрана, като
чужд или ставам чужд някому или на нещо; чуждя
се. '
чужденец м. и чуждника ж. диал. Непознат или малко
познат, не близък човек; чуждица,
чуждица ж. 1, [Излишна и нежелана] чужда дума в
езика. Срв. з а е м к а. 2. диал. Чужд човек или
нещо чуждо между нашито. Ще кажа и пред чичо,
той не ни е чуждица. Тая овца е чуждица, не я
бройте.
чуждоознков прил. Който се отнася до чужд език.
Чуждоезиково обучение.
чуждоземен прил. Който е от чужда страна, земя;
чужд, чуждестранен.
чуждозО'моц м. и чуждоземна ж. Човек от чужда стра¬
на; чужденец.
чуждоноклдшшк м. и чуждопоклопиица ж. книж. нео¬
добр. Който ое увлича по чуждото и пренебрегва
родното, своето.
чуждопоклопетно ср. книж. Възхищение, преклонение
t пред чуждото н пренебрежение към родното, свое¬
то.	.
чужди со нсв. нпрх. Избягвам общество, страня от хо¬
рата, държа со настрана; чуждоя со.
чук, чукът и чукът, м. 1. Инструмент с Т-образна
форма, от метално или дървено трупче и дръжка,
който служи за разбиване, трошено, забивано на
гвоздеи, коване и др. Каменарски чук. Обущарски
t чук. Удрям с чук. 2. спорт. Спортен урод — желяз¬
на топка с дълга гъвкава дръжка за надхвърляно^.
О Вдигам (събирам, обирам) си чуковото разг. —
напускам някоо място, махам со от някъде, Между
чук[а] н	— в крайно неизгодна поло¬
жение, между дво злинй или опасности, под удари¬
те на противоположни сили.
чук.межд. За наподобявано, възпроизвеждано на звук
от удар с твърд предмет о ношо твърдо. — Чук.
чук! Кой живее тук?
чука ж. Каменист връх, камениста височина,
чукало ср. нар. 1. Дълбок съд, в който чукат сол, пи¬
пер и др,; хаван, чутура, 2. Чукче за клепало. 3.
Приспособление за хлопа но на стари порти,
О Вдигам он чукалата разг, — напускам, махам со
от някъде,	\
чукам нсв. прх. (и нпрх.) 1. Удрям нешо твърдо о
твърдо. Скоро ще чукаме червените яйца. 2. нпрх.
Хлопахм, тропам. Чукам на вратата. Звънецът не
работи — чукайте. В двигателя нещо чука. 3. Тро¬
ша, чупя, раздробявам ношо с чук или с друг твърд
предмет. Чукам камъни. Чукам орехи. Чукам сол.
4. С удауд,с удряде отретдм яемснаоа или люспите
от зърната на нощо; грухам. Чукам слънчоглед. Чу-
каи жито. 5. жарг. грубо. За мъж — върша полово
действие; таковам, онождам. — се нпрх. 1. При пи¬
ене — чукам чашата си с друг о пожелание за здра¬
во, успех и под. 2. жарг. грубо. Сношавам сс, правя
любов. О До го чукаш, до со пука*. Чукам на дър¬
во; да чукам (чукив) на дърво — заклинате ла фор¬
мула, съпроводена със съответния жОст като суе¬
верно сродство за предпазвано от намоса на зли
сили, обикн. когато някой казва нощо добро или чо
нещо върви, става добро. Чукам сол* на главата,
чукай н чукЛн м. Пън, дръвник.
чукан прил. Сдробен, смлян с чукано. Чукано кафе.
О Чукаш овоо — скопен по определен начин,
чукар м. (и чу^ра ж.) Камениста планинска мест¬
ност, чука.
чукан м. Който чука, върши нещо с чукано. Па го но¬
си на чукача — той го чука, то се пука. Нар.п.
чуквам нсв., чукна св. прх. Чукам веднъж или поеди¬
нично. Ще те чукна в челото, та ще сбереш селото.
Нар.п. — со нпрх, При писно — чукам со веднъж
или поединично. Да се чукнем за здравето на дома¬
кините!
чукла ж. 1. Неголяма зомна могила. 2. Чука, чукара.
чукиа вж. ч у к в а м.
чукундур да. 1. диал. Кръмно червено цвокло. 2. преп.
разг. Глупак, тъпак, пьн. [перс > тур .]
чукчо ср. 1. Умал. от ч у к; малък чук. 2. спец. Една
от зрито костичкй, конто предават механичните
трептения от тъпанчето на вътрешното ухо. .
чул м. Завивка за добиче. Добър кон и под съдран чул
се познава. Поел. [тур.]
чума ж. 1. Смъртоносна заразна епидемична болест,
Pcs6s. 2. Вирусна заразна болест по кокошки, свине я
и др, 3. прен. разг. Зла, проклета или грозна, роша¬
ва жена, [от евр.]
чумав прил. 1. Болон, заразен от чума. 2. преи. Рошав,
чорлав. Чумава жена. О През чумавото -— по вро-
мо на чумата.
чумбао м. диал. Дълга (и нсвчослнл) коса по главата,
чумен прил. Свързан с болестта чума. Чумна зараза.
Чумни бацили,
чумСря нсв. прх. Обикн. в съчот. с чело, вожди
— бърча, свивам, събирам в израз на яд, недоволст¬
во; мръщя, въся. — со нпрх. Правя сърдито лице, та
ми изпъкват вождито и устните; пуля со.
чумни прил. Който е· на чумата, отнася со до чумата.
Чумина поляна, О Чумни дон — народен празник
на свети Харалампий (10 февруари), наситен с
предпазващи магически обреди и действия,
чумбовам нсв., чумосам св. прх. Протягам разпорена
ръка и кълна; пустосвам, чумя.

чумря нсв, прх. Чумеря, въся. Чумреше дебелите си
вежди, Йов. — се нпрх. Ч умеря се, въся сс.
чумй нсв. прх. диал. Чумосвам,
чункн|м] нарч. прост. За израз, означаване на предпо¬
ложение, привидност иди съмнение. Чунким го
знам къде е. [перс. > тур.]
чупаам нсв., чупил се. прх. Чупя малко, в отделен слу¬
чай, чупя веднъж или поединично. Чупни си от
топлия хляб.
чупка ж. 1. Ъгловат завой на улица, ограда, стена и
др. 2. Гънка, извивка на коса. 3. Отчупено на съд,
нож и др. 4. Къшеи, залък. 5. жарг. а. Бързо и не¬
забелязано напускане на дадено място; офейкване.
З. като тожд.Груба заповед: отштш си, мама се.
чуплив прил. 1, Който (лесно) може да се счупи; трош-
лив, крехък. Чуплив като стъкло, 2. За коса — кой¬
то е на вълни, леко къдрав.	'
чупливост ж. Качество на чуплив,
чупна вж. ч у п в a м.
чупя нсв, прх. 1. С удар или натиск правя нещо твър¬
до на късове, парчета; троша, ломя, кърша. Чупя
камъни. Чупя съчки. Внимавай да не чупиш съдовете.
2. С натиск отделям, откъсвам част .от нещо твър¬
до. Чупи хляб и яде. 3. нсв. и св., жарг. Прогонвам
или изоставям, напускам някого, правя някой да си
отиде, да се махне. Тоя не ни харесва и ще го чупим.
— се нпрх. 1. За твърд предмет — чуплив съм, (лес¬
но) ставам на късове при удар или натиск. Ледове¬
те се чупят. 2. прен. Правя малко превзети движе¬
ния, извивки на тялото при ходене; кърша се. 3. нсв.
и св., жарг. разг. Отивам си, махам се. Стана опас¬
но и някои веднага се чупиха. О Чупя рекорд*
чурук прил, неизм. прост. 1. Разяден от гниене; прог¬
нил, шупли», похабен. Чурук дърво., Чурук зъби. 2.
Болнав, [тур.]	.
чурулик м. Чуруликане. С весел чурулик ластовички
мили се вият. П.П.Сл.
чуруликам нсв. нпрх. 1. Издавам нежен И приятен
цвъртеж; цвъртя, пея. Птичките чуруликат. 2. .
прен. Говоря, бърборя или лея весело, оживено и
сладко. Децата чуруликат.
ч>теи прил. нар. поет. Чутовен.	,
чутовен прил, поет. Прочут, славен, именит; чутен.
Чутовен юнак. > > Жертви на подвиг чутовно ве¬
лик. Яв.
чутовност ле: Качество на чутовен.
чугура ж. 1. Дълбок дървен съд за чукане на жито,
сол, кафе и др. 2. прен. укор. Глава, куфалница, кра¬
туна. [рум.]	-
ч^хал м. Подобна на бухал, но значително по-дребна
нощна птица, Зсорь $сор$, Доде настане нощни
мрак и чухал някъде заплаче. Ст.Чил.
чуча нсв. нпрх. дет, Седя. 4>чи тук. докато се върна.
чучвам |сс] нсв., чучиа |се| св. нпрх. дет. Сядам,
чучело ср. 1. Подобен на човек модел от напълнен със
слама зеблен чувал за обучение на войници, 2. Пла¬
шило. 3. прен. Безличен и несамостоятелен, бездеен
човек, заемащ някакъв (висок) пост; кукла, мане¬
кен, фигурант, [рус.] .
чучка ж. Подложка, възглавничка или ниско столче
за сядане. Седнал дядо на чучка да си шие торбичка.
чучул м. 1. Китка по-големи пера на главата на пти¬
ца; качул. 2. Месеста или рогова издатина на гла¬
вата на някои животни; гребен, рогче, качул. .
ч^чула ж. 1. Чучело. 2. Плашило за птици,
чучулат прил. Който има чучул; качулат, чучулест.
О Чучулата змия — усойница.
шавар 1073
чучулест прил. Чучулат,
чучулига ж. Сива полска птичка, която се издига на¬
високо в псе. А&шЗа. Полска чучулига, А1аийа
arvensis. Качулата чучулига. Сладкоптшш чучулига.
чучур м. 1. Тръба или улей иа извор, чешма или съд,
отхъдето изтича водата; чучурка, шопка, пишура.
2. Извор с такава тръба.
чучурка ж. Чучур (в 1 знач.).
чуш межд. Вик за подкарване или въдене на живот¬
но, обикн. за магаре.
чушвам нсв., чушиа се. прх. диал. 1. Възсядам, яхвам.
2. Мятам^ качвам на гърба си. 3. Повалям някого
♦ по гръб. 4. Бутвам, тласкам, отмахвам.
чушка ж. 1. Плод на растение пипер; пиперка. 2. Шу¬
шулка на боЗ, грах и др. 3. прен. Лют, сприхав човек.
чушкам1 нсв, прх. Вадя от чушките зърната на боб,
грах и др.
чушкам2 нсв. прх. диал. 1. Възсядам, яхам. 2. Мятам,
вземам нещо на гръб; чушвам. 3. Бутам, махам, от¬
махвам.
чушна вж. чушвам.
чуя вж. чувам.
чъргузнля вж. нчиргубоил.
чтьртй ж. остар. поет. Черта.
йърт&я нсв. прх. остар. поет. Чертая. Чъртаят мре¬
жа прилепите в мрака, Дсб.
ш
шаблон м. 1. Образец, модел, калъп за еднообразно
масово производство на нещо. 2. Лист от хартия
или друг материал с изрязани фигури или букви за
нанасяне на шарки и надписи по стени и други по¬
върхности. 3. прен. Лишен от оригиналност, изтър¬
кан от честа употреба образец, словесен израз и др.
Срв, клише. [нсм.]
шаблонен прил. 1. Работен, изработен по шаблон.
Шаблонни шарки. 2. прен. Лишен от оригиналност,
безличен, еднообразен с редица други; изтъркан.
Шаблонна реч. Шаблонни фрази.
шаблонизнрам нсв. и св., прх. Правя нещо да стане
шаблонно; опошлявам.
шаЗлониост ж. книж. Качество на шаблонен,
шавам нсв. нпрх. разг. 1. Мърдам, движа се, движа
част от тялото си. Не шавай, да не те порежа с
бръснача. Шава с ръце. Де Марица тихо шава из
Тракийска равнина. Ваз. 2. прен. Не поемам задъл¬
жение или не устоявам на дадена дума, опитвам да
се измъкна от някакво задължение; кръшкам, ши-
калкавя. Кълнеш ли се, че иемаш да даваш, кълнеш
ли се или само шаваш? Е.Пел, 3. прен. Мърсувам,
развратнича, изневерявам.
шав&р м. 1, [Различни видове] трева по мочурливи
места, обикн. със сбити съцветия, Зсприя. 2. Назва¬
ние и на други Златни растения, напр. дзука, косич¬
ник, папур и пр.
68. Български тълковен речник

1074 шавар&к	-
шивирИк м. Място, обрасло с гъст шавар.
шИввам нсв., шавва св. ппрх. разг. 1. Шавам веднъж
или поединично. Шаенах и изплаших птичката.
Жена му все гледа да шавне. 2. прен. Излизам, оти¬
вам някъде за малко. Бях шавнал из пазара да си
купя нещо.
шавлйв прил. разг. Шавърклив. Шавлива жена.
шивлйвост ж. Качество на шавлйв; шавъркливост.
шавне вж. шаввам.
шавърклив прил. 1. Който много шава, не стои мирен;
неспокоен, Шавьркливо дете. 2. прен. Който е с леко
поведение, има склонност да изневерява- леконра¬
вен, безпътен, шавлйв.
шавъркливост ж. Качество на шавърклив; шавлйвост.
шагрен м. 1. Обработена кожа с грапава, зърнеста по¬
върхност, употребявана главно за подвързване на
книги. 2. Хартия или тъкан с такава повърхност,
[от фр.]
шагренов Прил. от ш а Г р е н. Шагренова хартия.
Шагренова кожа.
шадравИн м. Водоскок, фонтан, [перс. > тур.]
шайба ж. 1. Кръгла метална пластинка с. дупка в сре¬
дата, която се слага под гайката за уплътняване
при затягане. 2. Машинен елемент във вид на ■ко¬
лело, диск, който служи за предаване на въртеливо
движение или като маховик. 3. Част от телефонен
апарат —■ кръгъл диск с дупки за пръстите, е който
се набира желаният номер за разговор. 4. Твърд гу¬
мен диск, е който се играе хокей на лед. [нем.]
шайка ж. Група,, дружина от побойници, пияници
или престъпници, [рус.]
шИйкаджийскв прил. Който се отнася до шайкаджия.
шИнкаджинство ср. Дейност, поведение на шайка-
джия.	,
шийкаджия м. и шИйкаджянка ж. Участник в шайка,
шал м. Къс, парче от (мека) тъкана или плетена ма¬
терия за намятане, увиване около врата или заб¬
раждане. Плетен черен шал падаше на раменете й.
Йов. [ат перс.]
(палав прил. диал. Немирен, игрив, палав. Шаяави очи.
шалвари мн, Широки платнени гащи. [тур. < перс.]
шИлтер м. техн. Електрически прекъсвач, [нем . ]
шИлче ср. 1. Умал. от ш а л; малък шал. Върху пле¬
щите и видеше малко червено шалче. Е.Пел. 2. Те¬
сен шал за около врата.
шамая м. книж. Жрец-магьосник у някои сибирски
племена, [рус. < тунгус.]	'
шамандури ж. Плаващо приспособление, обикн. във
вид на кух метален предмет, закрепено за дъното
на море или река, за да показва плавателния път
или опасно място. [игр. >тур>.]
шиманнзъм ср. и шаманство м.. Форма на първобитна
религия у някои северноазиитсхи народя, свързана
с вяра в способността на някои хора за свръхестес¬
твено общуване с духове.
шамар м. Плесница! < Навирам* св между шамарите.
[тур.]
шимИрен Прил. от ш а м а р.
шимиросвам нсв., шамаросам св. прх. разг. Удрям ша¬
мар.	.
шамни ж. нар. Тънка забрадка, обикн. черна. [ар. от
соб.]
шимпаинзнрим нсв. и св., прх. спец. Правя вино да ста¬
не като шампанско. > > Шампанизирапи вина.
шампИнски прил. 1. Обикн. в съчет. шампанско вино,
и. Вид бяло пенливо, шумящо вино, произведено в
областта Шампииия във Франция, б. Всяко подоб¬
но, с подобни качества вино. Български шампански
вина. 2. като същ. шимпИнско ср. Шампанско вино.
[от фр.]
шампион м. и шампионка ж. Първенец, победител в
спортно състезание. Шампион по късо бягане, [фр ]
шампионат м. Спортно състезание за излъчване на
шампион, първенец; първенство. Шампионат. на
страната по тенис.
шампионски прил. Който се отнася до шампион. Шам¬
пионско звание.
шампоИн м. Сапун или друго средство във вид на теч¬
ност или каша за миене (ни косата или тялото).
[ФР-]
шам-фъстък м. 1. Вид дърво, което вирее в района на
Средиземно море и в Мала азия и ражда дребни
плодове с твърда обвивка и зеленикава ядивна яд¬
ка, Р1зШаа уега. 2. обикн. събир. Плодът на това
дърво като храна, [от соб. ■■ фъстък)
шанец м. Дълъг ров, окоп. [нем. > рус.] ,
шанкър м. Заразна венерическа болест, [фр.]
шанс м. 1. Изглед, възможност за успех. Имам голе¬
ми шансове. 2. Добър случай, добра възможност;
късмет, [фр.]	1
шансон м. Всеки от различни видове френски народни
или съвременни естрадни песни, [фр.]	„
шансонетка ж. книж. Певица в увеселително заведе¬
ние; певичка. [фр.]
шИнтив прил. 1. Глупав, завеян, извеян, смахнат. Шан¬
тав човек. 2, Глупав, празен, безсмислен. Шантаво
работа.
шантавнни ж. Качество или прояви ни шантав,
шинтавост ж. Качество ни шантав.
шантаж м. Изнудване чрез заплаха с компрометира¬
щи някого скандални разкрития. С шантажи поис¬
кал да изтръгне от някои войници показания. П.Веж.
[фр.]
шинтИжен прил. рядко. Свързан с шантаж. Шантажна
афера.
шантажнрим нсв. и св., прх. Върша по отношение ии
някого шантаж, изнудвам някого чрез заплахи с
компрометиращи разкрития,
шиктижйст м. и шанижнетки ж. Който се занимава с
шантажи.
шантин м. Кръчма или кафене с певички. [фр.]
шинтИнскн прил. Който се отнася до шантан.
шинтунг м. Вид плит от груба коприна или копринени
отпадъци, с леко грапава повърхност. Летен кос¬
тюм от шантунг. [кит.]
шанци ж. спорт. Специално изградени стръмна пъте¬
ка върху високо скеле, пригодена зи засилване при
скачане със ски. [нем.]
малцов прил. Който се отнася до шанец. О Шинцов
инструмент — войнишки инструмент (капачки, ло¬
пати и др.) зи окопивине.
шап м. Заразни болест по преживния добитък; от ко¬
ято се възпаляват и окапват копитата, [тур.]
кишав прил. Болен от шип.
шИиен прил. Който се отнася до шап. Шапна епиде¬
мия.
шИпка ж. 1. Чист от облеклото, която служи за пок¬
риване ни главата. Срв, калпак,кас!сет,
фуражка, барета. Плъстепа шапка с пе¬
риферия. Плетена шапка. Слагам си шапката. 2.
прен. Нешо, което стон отгоре върху друго, което

покрива нешо. О Клатя* шапка някому. Ме¬
ка шапка разг. — вид нлъстена шапка, обикн. мъж¬
ка, с периферия. Накрнаявям* сн шапката. Омешва-
ме (смешваме, ернтваме) см шапките — скарваме се,
сбиваме се. Разправяй на вехтата (старата, дамска¬
та) ми шапка; разправян на шапката ми — не ти
вярвам, ие ти обръщам внимание. Свалям шапка
някому или н^р ед някого, нешо —
а. Поздравявам, б. Оказвам голяма почит, уваже¬
ние. Хвръква (пада) ми шапката — силно се изне¬
надвам, изумявам се от нещо изключително. Шап¬
ка певиднмка*. Шапка на тояга разг. — възклицание
за израз на радост от това, че съм се освободил от
някаква работа, отговорност, задължение, че съм
станал безгрижен.
шапкар м. и шапкарка ж. Производител.» продавач
на шапки.
шапкаршша ж. Магазин за изработване или продаж¬
ба на шапки.
шапкарски приз. Който Се отнася до шапкар.
шапкарство ср. Занятие на шапкар, производство и
продажба на шапки. -
шар* м. 1, Багра, цвят, боя. Черният шар прилягаше
чудесно на лицето й. Ваз. 2. Шарка, пъстрота. 3.
диал.. Прошарванс на гроздето. Преваля август със
горещините, по гроздето избил е първи шар. Т.Харм.
шар2 м. остар. Кълбо, топка.
шаран м. 1. Вид речна риба с едри люспи, Сурппиз
сагрю. 2. прен, жарг. разг. Глупав, прост, наивен
човек.
шаранов прил. Който се отнася до шаран. Шаранов
хайвер. Шаранови риби.
шйрен прил. 1. Който е с различни, с много шарове,
багри; пъстър, писан, пъстроцветен. Шарена торба.
2. нар. С различен състав; смесен. Шарен свят. 3.
прен. Хубав. За тебе, дете хубаво, писано още ша¬
рено. Бот. О Шарена сол — смес от стрита чубри¬
ца, копър, сминдух с пипер и сол, която се употре¬
бява за ядене с хляб; чубрица. Шарено хоро нар. —
смесено хоро от стари и млади в понеделник след
сватбата.
шаренея |се] нсв. нпрр. Изпъквам с шарките, с пъстро¬
' тата си, виждам се шарен; пъстрея. Из жълтото
поле се шаренеят кръстците и жетварките.
Т.Г.Вл.
шареняло ср. Нещо прекадено шарено,
шаренинй ж. Качество на шарен; пъстрота.
шарения ж. Прекалена (и безвкусна) шаренина.
шаренобк прил. Който е е шарени, пъстри очи; пъст¬
роок.	,
шарж м. 1. Рисунка, портрет или описание, направени
в шеговит или карикатурно-изобличителен стил
чрез подчертаване, преувеличаване на най-харак¬
терните черти на изобразявания обект; карикатура.
Дружески шарж. 2. Превзето, пресилено карика¬
турно изпълнение на песен, стихотворение и под,
[фр·]
шаржйрам нсв. и св., прх. Представям, изобразявам в
шеговит, или карикатурно-изобличителен вид, из¬
пълнявам с шарж. -
шаржов прил. Който се отнася до шарж,
шарйлка ж. Материал за шарене; багра, боя.
шарило ср. Уред, средство за шарене (четка, пера и
др.),	‘	-
шарка ж. 1. Естествена пъстрота или цветно петно.
Пауновите пера имат шарки като очи. 2. Цвят,
шар, багра. Червената шарка е най-силна. 3. Рису¬
шафран 1075
вана или чертана, везана, дълбана и друга украса.
Кърпа със сини шарки. 4. Болест, от която по кожа¬
та се явяват червеникави петна или пъпки . О Дреб¬
на шарка — болест морбили, брусница. Едра шарка
— болест вариола, сипаница,
шаркав прил. Болей от шарка (в 4 зкач.).
шаркам нсв. нпрх. диал. Движа се в различни посоки
на ограничено пространство; шаря. Детето не се
спира, все шарка около нас.
шарлатан м. остар. 1. Орехово или сусамово масло.
2. Изобщо растително масло, но нс от маслини.
Мекици. пържени в шарлаган. [тур.]
шарлал-янен и шарлагйнов прил. остар. Който сс отна¬
ся до шарлаган.
шарлатанин м. и шарлатания ж. Самохвалсц. нечес¬
тен човек, който гледа чрез измама да извлече об¬
лаги; измамник, мошеник. [ит.>фр]
шарлатания ж. Постъпка на шарлатанин; шарлатан¬
ство.
шарлатански прил. Който се отнася до шарлатанин,
шарлатйнство ср. Поведение или проява на шарлата¬
нин. Таз цивилизация, това християнство не са ос¬
вен измама, лъжа и шарлатанство. Ваз.
шарлатйнст|ву]вам нсв. нпрх. Проявявам се, постъп¬
вам като шарлатанин.
шаринр м. техн. 1. Подвижно свързване, съединение
на детайли, позволяващо въртеливо движение на
един детайл спрямо друг. 2. Става в механизъм, из¬
граден на такъв принцип. [нем. < фр]
шарнирен Прил. от ш а р ни р. Шарнирни болтове.
Шарнирен механизъм.
шарф м. 1. Кърпа, която жените мятат на раменете
си или носят на главите. 2. Параден офицерски
пояс от широка копринена ивица. 3. Широка коп¬
ринена ивица, която се слага през рамо като част
от орден, [фр.]
шёря1 нсв. прх. I. Правя нещо да стане шарено; пъс¬
тря, украсявам. Шаря яйца. 2. Ваксинирам против
шарка. Шариха ли детето? 3. Бия по голо (е коп¬
рива). Ие слушаш, но татко ти ще те шари. — се
нпрх. Изривам се, обривам се. Болното вече се ша¬
ри.
шаря2 нея. нпрх. разг, Ходя насам-натам; скитам,
миткам. Къде шариш по цял ден?
шасй ср. спец. 1. Основна част, рамка на автомобил,
друга (транспортна) машина или механизъм, върху
която са монтирани останалите части и детайли. 2.
Самолетно устройство, приспособление заедно с
колелетата за излитане и кацане, [фр.]
шатев книж. 1. прил. неизм. Кестеняв, 2. м. Мъж с
кестенява коса. [фр.]
шатенка ж. книж. Жена с кестенява коса.
шйтра ж. Шатър. Циганска шатра,
шатър м. Жилище от опънати, на колове черги или
платна; ша*тра, палатка, [от перс-.]
шафер м. Близък на младоженеца, който взема дейно
участие при сватбата; девер, [нем.]
шаферка ж. Роднина или близка приятелка на булка¬
та, която взема дейно участие при сватбата, прис-
лужва на гостите и др.
шафран м. Подобно на минзухар градинско цвете, чи-
нто изсушени цветни листчета, стрити на прах, се
употребяват като подправка или за жълтооранжева
боя, СгосиБ забулгт. [от ар.]

1076 шафранен
шафранов и шафранов прил. Който се отнася до шаф¬
ран, който нма цвят, багра на шафран,
шафраитйи ж. разг. Развалена жена. [ар. > тур.]
шах1 м. Титла на монарх в някои източни страни.
[перс.]
шах2 м. 1. Шахмат. 2. Позиция, положение в шахма¬
та, при което царят е непосредствено заплашен.
атакуван от фигура на противника. 3. като межд.
За обявяване на такова положение. О Давам (обя¬
вявам) шах — непосредствено застрашавам, атаку¬
вам царя на противника при игра на шах. Държа в
шах някого — постоянно, непрекъснато заст¬
рашавам някого, лишавам го от възможността да
действа свободно, по свой избор, [перс.]
шахмат м. Игра между двама противници с по 16 фи¬
гурки, които се придвижват по определени правила
върху дъска, разделена на 64 черни и бели (тъмни
и светли) квадратчета, при което целта е да се ата¬
кува, да се вземе царят на съперника, [от перс.]
шахматен прия, Който се отнася до шахмат. Шахма¬
тен турнир. Шахматна дъска. > > Шахматно раз·
положени столове.
шахматист м. и шахматистка ж. Играч на шахмат,
шахта ж. 1. Дълбока, обикн. четириъгълна и подзи-
дана, укрепена дупка в земята при мини, канализа¬
ция и под. 2. Вертикален проход в сграда за асан¬
сьор,, за проветряване и др. [нем. > рус.]
шахтов Прил. от ш а х т а. Шахтов кладенец. Шах¬
тови пещи,
шашав прил. 1. разг. Замаян, заплеснат, побъркан,
глупав, 2. диал. Кривоглед, [тур.]
шашавост ж. Качество на шашав,
шашардйсвам лее., шашарднеам св. прх. разг. Смай¬
вам, слисвам, забърквам; шашвам. Шашардиса го е
приказките си. — се нпрх. Смайвам се, слисвам се,
забърквам се. [тур.]
шашяриЬ ж. разг. Забъркване, объркване, бъркотия,
смут. [тур.]
шашвам нсв., шашна св. прх. разг. Шашардйсвам.
Шашна ме с осведомеността си по въпроса. — се
нпрх. Шашардйсвам се. ч
шашка ж. остар. Сабя. [рус.]
шанютнн[ш1] м. прост. Забъркан, смахнат, глупав чо¬
век. [тук.] *
шашкънскн прил, прост. Който се отнася до шашкъ-
нин.
шашма ж. разг. Шашарма, шмекерия,
шашна вж. шашвам.
шаяк м. Груб вълнен плат; аба. Дрехи от домашен
шаяк. [тур.]
шаячен прил. Който се отнася до шаях, направен от
шаяк. Шаячни дрехи.
шваба м. неодобр. подигр. Немец, германец, [нем.]
швабски прил. Който се отнася до шваба; немски. »
швёд м. и шведка ж. Човек от основното население
на Швеция, гражданин на Швеция.	,
шведски прил. Който се отнася до швед и до Швеция.
<> Шведска стена — гимнастически уред във вид
на широка вертикална стълба за катерене, закрепе¬
на до стената на гимнастически салон,
швейцарец м. и швейцарка ж. Човек от населението
на Швейцария, гражданин на Швейцария,
швейцарски прил. Който се отнася до швейцарец и до
Швейцария. Швейцарски часовник.	.
шянрвам нсв., швйрна св. нпрх. диал. Бликвам, рухвам.
Швйрна кръв от раната.
шебск м. Вид дребна маймуна от Мада Азия в Се¬
верна Африка, !гиия есашйПия. [тур.]
шев, -ът м. 1. Шиене, ушиване. Дадох плата за шев.
За шев вземат много скъпо. Ръчен шев. 2. Съшито
място, линия от шити бодове. Двоен шев по-здраво
държи. Поел. Разпра се шевът. 3, спец. Спойка на
черепни кости с назъбени краища,
шевен прил. Предназначен за шев, за шиене. Шевна
машина. Шевна игла.
шевиот м. Вид вълнен плат за горни дрехи. Костюм
от шевиот, [англ.]
шевнотен прил. Който се отнася до шевиот, направен
от шевиот.	.
шевица ж. Ушити върху платно фигури с разноцвет¬
ни конци. Огърлието и полите на ризата са украсе¬
ни с шевици.
шеврб ср. 1. Мека обработена козя кожа за обувки;
сахтиян. 2. Боя за обувки; вакса. [фр.]
шега ж. 1. Игрив, закачлив или лека подигравателен
израз или постъпка за смях и забава; майтап, Пус-
. кам шеги. Правя шеги. Бия си шега. Лоша шега. Не
ми е до шеги, 2. прен. Нещо, което не създава сери¬
озни грижи, тревоги или не изисква усилия за осъ¬
ществяването си. Това не е шега работа. О На ше¬
га — за смях, развлечение, не сериозно. Шегата
настрана! разг. — не се шегувайте, да не се шегува¬
ме, сериозно казано., [от тур.]
шетаджннка вж. шегаджия.
шегаджнйскн прил. Който е присъщ на шегаджия,
шегаджийство ср. Проява или качество на шегаджия,
шегаджия м. и шетаджннка ж. Който обича да се ше¬
гува; шегобиец. И двамата са големи шегаджии.
шегобиец м. и шегобийка ж. Който обича и умее да
се шегува; шегаджия,.	.
шегобкйскн прил. Присъщ на шегобиец,
шеговит прил. 1. Който обича да се шегува. Шеговит
човек. 2. Който съдържа или изразява шега. Шего¬
вит израз. Шеговшп поглед. Шеговита усмивка.
шеговитост ж. Качество на шеговит,
шегувам се нсв. нпрх. Казвам или върша нещо на ше¬
га, правя си шега с някого. Обича да се шегува с
деца.
шедьбвър м. книж. 1. Най-ценното произведение, на
един творец в областта на изкуството. „Война и
‘ мир" е шедьовърът на Лев Толстой. 2. Образцово
Произведение на изкуството, „Хаджи Димитър“ от
Ботев е същински шедьовър, [фр.]
шезл0нг м. Дълъг стол с подвижна, разгъваща се об¬
легалка, на който човек може да седи полулегнал.
1М-1
шейна ж. Превозно средство с дървени или метални
плазове за плъзгане по сняг или лед. Спускам се със
шейна.
шенннло ср. Всяка от двете гладки, възвити отпред
дървени или метални греди, на които се плъзга
шейна; плаз.
шенретнн м. прост. Хитрец, дяволит човек. [ар. > тур.]
шейсет и шестдесет числ, 1. Числото 60. Един час има
шейсет минути. 2. само чл. Периодът от шейсета до
шейсет и девета година на всеки век или от живота
на някого, пещо. Това беше през шейсетте години.
шенсетгодйшен и шестдесетгодишен прил. Който е на
60 години или трае 60 години, ·
шейсети и шестдесети Числ. ред. от шейсет,
шестдесет.

икйтан м. нар. Дявол, хитрец. Ой Куле, Куле. шеГипан
момиче. Нар.п. [ар. > тур.]
шейх м. книж. 1. Старейшина на арабско племе или
община. 2. Глава на мохамеданска религиозна об¬
щина, секта или школа, [ар.]
шекер м. остар. Захар. [перс. >тур.]
шекерен прил. остар. Който се отнася до шекер, нап¬
равен от шекер; захарен.
шекерче ср. остар. Захарна пръчка, петле н под.,
обикн. нашарени, като лакомство за деца.
шеллак м. спец. Разтворими в спирт люспици смола от
индийски дървета, употребявана за политура, [чуж.]
шелф м. спец. Крайбрежна част, ивица от океанското,
дъно с дълбочина до 200 м и до 1300 м ширина,
[антл.]
шелфов Прил. от ш е л ф. Шелфов ледник. '
шемет м. 1. Замайване на главата от изтощаване или
болест. Става му шемет. 2. прен. Опиянение. 3.
диал. Болест въртоглавие.
шеметен прил. 1. Който причинява шемет. Шемепща
височина. Шеметна бързина. 1. прен. Изключителен,
поразяващ. Шеметен напредък. 3. диал. Болен от
шемет; въртоглав. Шеметна овца.
шемизетка ж. Женска дреха от тънка тъкан до кръс¬
та; блуза, (от фр.]
шепа и (рядко) шъпа ж. 1. Дланта и пръстите на ръ¬
ката, събрани и свити като паничка. Срв.
к ри в а ч а. Греба вода с шепи. 2. Количество
колкото може да се побере в така свита длан. Сло¬
жил една шепа ориз. О С пълни шепи — по много,
в голямо количество.
шёпна и (рядко) шъпна нсе..*прх. и ппрх. Говоря (не¬
що) тихо, едва доловимо; шушна. Тихо с комина
говори коминът, двамата Димовци шъпнат безкрай.
В.Петр. Шепне ми нещо на ухото.
шепнешком и шепнопката нарч. С шепнене, шепнейки.
Всички разговарят шепнешком.
шёпот м. Тих и глух говор, при който не участват
гласилките; шепнене.	'
шепотите м. и ш^отпица ж. диал, Клюкар, клюкарка.
шепотна ж. диал. Клюка, клюкарство.
шепотом нарч. поет. С шепот, шепнешком. Шепотом
Аглика зад кована порта бърже се обажда. Яв.
шепдта нсв., ппрх. и прх. рядко. Шепна,
шент&к м. рядко. Шепот, шепнене, шептене,
шептй нсв., нпрх. и прх. Говоря шепнешком; шепна,
шербет м. Разводнен турски сироп. [ар. >тур,]	.
шербетлйя прил. неизм. Сладък като шербет. ж
шерден м. и шердеяче ср. Сирище, мура или дебело
черво от заклано добиче като ястие. Пълнени шер-
денчета. [тур.]
шериёт м. Мюсюлманско духовно, верско законода¬
телство, сбор от юридически и религиозни норми,
основани върху Корана, [ар.]
шериф и шериф м. 1. В рАЩ — полицейски началник,
главен блюстител на закона в даден район, окръг.
2. В Англия — главен представител на правителс¬
твото в окръг или графство, главно с администра¬
тивни функции, [англ.]
шериф м. 1. В мюсюлманските страни — почетно зва¬
ние, титла на лице от знатен произход, което смята
себе си за потомък на Мохамед. 2. като прил.
неизм. Знатен, благороден, свещен, [ар.]
шерта м. Мъж от хималайско племе в северен Непал,
чиито членове са добри катерачи по планините и
често биват наемани за водачи на алпинисти, пла-
нинари.
шестокрил 1077
шест числ. Числото 6, Шест по шест — трийсет и
шест.
шест- Съставна част иа сложни думи (прилагателни
и съществителни имена) със значение „със, от или
на шест**, напр.: шестгодишен, шестдневен, шестч¬
ленен и др.	ί
шеста вж. шести.
шествие ср. Тържествено движение на множество от
хора; процесия. Погребално шествие.
тестеву ]вам нсв. нпрх. книж. 1. Вървя, движа се важ¬
но, тържествено. 2. прен. Разпространявам се.
шестгодишен прил. 1. Който е на шест години. Шест¬
годишно дете. 2. Който трае шест години. Шестго¬
дишен съдебен процес,
шестдесет, шестдесети... еж. шейсет,
шейсети и т.н.
шестдневен прил. 1. Който е на шест дпи, 2. Който
трае шест дни. Шестдневна работна седмица.
шести 1. Числ. ред. от ш е с т. Шести клас. Той е
шести поред. 2. а. като прил. В съчет. с ч а с т —
който е шест пъти по-малък от цялото, б. като същ.
шеста ж. Всяка от шестте равни части, на които е
разделено дадено цяло. На всеки се пада по една
шеста. О Шесто чувство*.
шестйл м. Вид явор, малко по-дребен от обикнове¬
ния, със сладникав сок по кората,
шестима числ. Шест души мъже или мъже и жени.
шестица ж. 1. Цифрата 6; шссторка. Като обърнеш
шестицата, ще стане деветка. 2. Карта за игра с
шест знака. 3. Автобус, трамвай или тролейбус с
6. 4. Най-висока оценка за успех по шсстобална
система; отличен.
шестиратен и шестократен прил, Който става или се
повтаря шест пъти.	,
шестмесечен прил. 1. Който е на шест месеца. 2. Кой¬
то трае шест месеца: Шестмесечен курс по шофьор-
ство.
шестмесечие ср. Време, период от шест месеца (обикн.
първата или втората част от годината). Планът за
шестмесечието е изпълнен.
шестнадесет,	шестнадесети...	вж. шест-
н а й с е т, шестнайсети и т.н.
шести&йс^с^тт и шестнадесет числ. Числото 16. Младеж
па шестнайсет години.
шеcτнaйαетгтJлTшеи и шеспнiдесепгтднпен прил. 1.
Който е на 16 години. Шестнайсетгодишен син. 2.
Който трае, продължава 16 години. Шеспишйсетго-
дишна служба.
шестнайсети и шестнадесети	Чнля.	ред.	тт
шестнайсет, шестнадесет.
шесто- Съставна част на сложни думи със значение
„шести" или „със, на или от шест", напр.; шесто-
бален. шестокласен, шестокрил, шестоъгълен и под.
шестобален прил. В съчет. шестобална система — кой¬
то има, състои се от шест бала, шест степени за
оценка. Срв. петобален,десетоба-
л е н.
шестокласен прил. Който се отнася до шести клас или
до шест класа (в училише). Шестокласни учебници.
шеcптклàсник м, шесτткласиичка и шестокласнмиа ж.
Ученик от шести клас.
шестократен вж. шесткратнн.
шестокрил прил. Който има шест криле. Серафимите
са шестокрили небесни ангели.

1078 шестолъчен
шестолъчен прил. Който има шест лъча.
шестврен прил. 1. Който е шест пъти повече, по-голям
от нещо определено. Шесторен размер. 2. Който
става, извършва се шест пъти. Шесторно повтаря-
‘ не.
шесторка ж, Шестица.
шестостен м. геом, Многостен с шест стени; хексае-
дър.
шестоъгълен прил. Който има шест ъгъла. Шестоъгъл¬
на пирамида.
шестстотен Числ. ред. отшестстотии. Роден
е през хиляда и шестстотната година.
шестстотин числ. Числото 600. *
шеттстрёнен прил. Който има шест страни,
шестчяеов прил. Който продължава, трае шест часа.
шестчленен прил. Който има, състои се от шест члена.
Шестчленна комисия.
шетам и (рядко) шътам нсв. нпрх. 1. Върша къщна ра¬
бота. Шетам из къщи като всяка жена. 2. нар. Хо¬
дя. пътувам, скитам се. Шетба шета Марко Крале-
вичи. Нар.п.
шетба ж. нар. Ходене, скитане, шетане. Шетба шета
Марко Кралевичи, шетба шета низ Косово поле.
Нар.д.	.
шетня ж. нар. 1. Шетане из къщи, вършене на домаш¬
на, домакинска работа. Добре съм, аго, аз тука при
стари баща и майка; мен не тежи шетнята.
П.Р.Сл. 2. Ходене насам-натам; шетане.
шеф м. 1. Началник, глава на учреждение, предприя¬
тие и др. 2. разг. Началник по от ношение на под¬
чинените си. 3. Лице или учреждение, предприятие,
които оказват редовна помощ на друго учрежде¬
ние, предприятие, институт и т.н.; патрон, [фр.]
шефка ж. Жена шеф (в 1 и 2 знач.).
шефски прил. Който се отнася до шеф.
шефство ср. 1. Работа, дейност на шеф; ръководство.
2. Обществена работа, дейност на лице или учреж¬
дение, предприятие за ръководене, оказване всест¬
ранна помощ на друго учреждение, предприятие и
т.н. Предприятието ни пое шефство над училище¬
то.
шех м. В игра на шах — нападение, атака, непосред¬
ствена заплаха срещу парицата на противника,
[перс.]
шиба яка ж. Тъпка жилава пръчка. Ходеше около ма¬
шините и размахваше-шивачката си. Йов.
шибам нсв. прх. 1. Удрям силно с пръчка или друг
(гъвкав) предмет. Даскалът ги шибал с пръчка по ръ¬
цете. 2. За вятър, дъжд — духам или валя силно,
та удрям, бруля.
шибан прил. жарг. разг. Лош, ненормален, скапан, от¬
вратителен.	✓
шйбвам нсв., шибна св. прх. Шибам веднъж или пое¬
динично.	„	*
шибон м. Ароматно градинско цвете от семейство
кръстоцветни, СЬейаЩИиз ебеш. Има пролетен и
летен шибой. [перс. > тур.]
шибър м. спец. Част от затварящо устройство или
спирателен кран, плъзгаща се плоскост за затваря¬
не (отваряне) на проход, отвор за преминаване на
течности, газове и др. [нем.]
шивалня ж. Шивашка работилница в казарма, пан¬
сион и др., която обикн. задоволява вътрешните
нужди.
шивач м. и шйв&чка ж. Майстор или работник, който
шие облекло.
шивачество ср. Занятие, поминък на шивач,
шивачка еж. ш и в а ч,
шивачннца ж. Работилница на шивач,
шивашки прил. Който сс отнася до шивач. Шивашки
ножици. Шивашка работилница.
шйен прил. Който се отнася до шия; вратен. Шиинц
прешлени. Л
шизофреиеи прил. Който се отнася до шизофрения.
Шизофрении разстройства.
шизофреник м. и ншзофренйчка ж. Болен от шизоф¬
рения.
шизофренйчен прил. Който се отнася до шизофреник
и шизофрения.
шизофрения ж. книж. Психично заболяване, което
често води до трайни промени на личността и се
проявява в разстройство на емоциите и мисленето,
наличие на идеи за преследване, халюцинации и др.
[от гр.]
шик 1, м. Изящност, елегантност, вкус. 2. като прил..
неизм. и нарч. Изящен, елегантен или изящно, еле¬
гантно, с вкус. Много си шик! [фр.]
шикалка ж. Ореховиден нарастък по дъбови листа и
вейки, в който се развива чернейче на мушицата
Суп1р$ folii. О Играем* си на шикалки,
шикалкавя нсв. нпрх. Правя опит да не кажа истина¬
та, да прикрия нещо; извъртам. Аз .. те учих да
бъдеш конкретен, а ти щикалкавиш. Вапц.
шмкалчен прил. Направен от шикалки. Шикалчено
' мастило. Шикалчена боя.
шиканн мн. (никаий ж.) Съзнателно, умишлено съз¬
даване на мъчнотии и пречки в някоя работа, из¬
въртане при съдебен процес чрез несъобразно тъл¬
куване на законите и др. [фр.]
шикозен прил. Направен с шик; изящен, хубав,
шиле ср. Поотрасло агне до 1 година,
шилегар м. и. шнлетарка ж. Пастир на шилета,
шнлест прил. Изострен като шило.
шнлешкн Прил, от ш и л е. Шилешко месо.
шйлинг м. 1. Основна парична единица на Австрия
(равна на 100 гроша) и на някои африкански стра¬
ни. 2. Английска монета (до 1971 г.), равна на 1/20
от лирата, [англ.]
шило ср. 1. Изострена на единия край метална или
дървена пръчка, която служи за пробиване на дуп¬
ки. Обущарско шило. Шило в торба не седи. Поел.
2. прен. Заядлив, закачлив човек. 3. прен. Човек,
който се въвира, вре се навсякъде,
шиля нсв. прх. Правя нещо шилесто; остря, заострям,
изшилвам. Шиля кол.
шимнанзё ср. Вид африканска човекоподобна майму¬
на, Рап загугиз. [фр, <африк.]
шини ж. 1. Железен или гумен обръч, който обхваща
отвън колело на превозно средство. Файтон с гу¬
мени шини. 2. мед. Твърда пластинка, с която се
прикрепва и обездвижва счупена кост на ръка, крак
и др. 3. мед. Стоматологично приспособление, ме¬
тална скоба за изправяне на израснали накриво зъ¬
би. [нем.]
шинел м. и (разг.) шинела ж. Дълга униформена во¬
енна дреха. Войнишки шинел, [рус.]
шиник м. нар. 1. Дървен цилиндричен съд. 2. Мярка
за зърнени храни, равна на половин хрипа или 8-—
10 кг. [гр. >тур.]
шинирам нсв. и св.. прх. Поставям шина на счупена
кост.

шнп м. 1. Трън. бодил на растение. Шип па раза. 2,
Остър връх, тясна и заострена част. Наапун с же¬
лезен шип. Шип на гръмоотвод. 3. Издатина по
предмет със специална цел. Шип па подкова. 4. мед.
Болестен костен израстък по повърхността на ста¬
вите в тялото.
тинест прил. Който има шипове; бодлив. Шипесто
стъбло.
шипка ж. 1. Бодлив храст с розови цветове и дребни
червени плодове като дренки. Ross сап па. 2. Плод
на тоя храст. Мармалад от шипки. 3. разг. Арнаут¬
ска чушка.
шипков прил. 1. Който се отнася до шипка. Шипков
храст. 2. Направен от шипки (във 2 знач.). Шипков
мармалад. Шипково вино.
шипя псе. нпрх. Издавам звук, подобен на продължи¬
телно шопи. *
шшзод прил. За звук — който напомня, наподобява
речев звук [ш].
шир ж. I. рядко. Напречно разстояние; ширина, ши¬
рочина. Меря на шир. 2. поет, Широко, обширно
пространство; ширина, ширине. Морска шир. Не¬
бесна шир.
ширй .ж. Сладко некипяло вино; мъст. [перс.>тур.]
шйрвам се псе., ширна се св. нпрх. Простирам се на¬
широко, разгръщам се (пред погледа) с цялата си
ширина. Пред очите ни се ширнаха водите на голя¬
мо езеро.
ширен прил. поет. Обширен, просторен. Пред мен са
ширните ливади. Хр.Рад.
ишриий ж. I. Напречно разстояние, размер на нещо
напряко на дължината; шир, широчина. Ширина па
улица. Ширина на река. Ширина па плат. Платът е
70 см на ширина. 2. Широко, обширно пространст¬
во; шир. ширине, простор. Морска ширина. 3. спец.
Една от географските координати — ъгловото раз¬
стояние на север или на юг от екватора до опреде¬
лена точка, измерено в градуси по съответния ме¬
ридиан. Срв. дължина. Северна (южна)
ширина.
ширнпб ср. нар. Широко, обширно пространство;
простор, шир, ширина. Птицата изчезна в ширине¬
то.
шнрйт м. Тясна и здрава тъкана или плетена ивица,
лента.	.
ширна се вж. шйрвам с е.
широк прил. 1, Който е с определен размер напряко
на дължината. Прот. д ъ л ъ .. Колко е широка
стаята? 2. Който е голям, има голям размер
встрани, напряко на дължината. Прот. тесен.
Широка река. Широка улица. Широк плат. Широк ек¬
ран. 3. За дреха, обувка — който не притиска, не
стиска; свободен. Широко палто. Широки обувки. 4.
Който има грлеми размери; просторен. Имаме ши¬
рок двор. Широко помещение. Скитам се по широкия
свят. 5. преп. Обширен, пространен, неограничен.
Имам широки възможности. Широки планове. Ши¬
рок кръгозор. В широк смисъл на думата. Широки
интереси. 6. прен. Който засяга мнозина или всич¬
ки; масов. Широка разяснителна дейност. Предмет
за широка употреба. Книга за широката публика. 7.
като същ. шнрбко ср. Широко място, ширина, ши¬
рота. Иди па широкото. Живеем па широко.
О Дълга* я широка. Имам широка ръка (широки
пръсти); широка ми е ръката — харча много, щедро,
разточително; не жаля пари, средства. Имам широ¬
ко сърце; с широко сърце съм — не се тревожа, жи¬
Н1ЙСТОВ 1079
вея леко и безгрижно, спокойно. На широка вота
живея — богато, охолно, без ограничения. С
широка ръка разг. — а. Щедър, разточителен, б.
Щедро, разточително. Харчи с широка ръка. Широка
душа — за човек, който проявява широта и разби¬
ране в отношенията си с хората. Широки социалис¬
ти — название на част от членовете на БРСДП,
привърженици на широканството, които след раз¬
цеплението през 1903 г. възприемат обшпделството
като своя идейна основа. Широк ми е търбът — си¬
лен. издръжлив съм. мога да понасям тежка рабо¬
та, трудности, неприятности. Широко сърце — спо¬
коен и безгрижен характер,
шнрокаиец м. и широканка ж. ист. Широк социалист,
социалдемократ.
широкàискн прил. Присъщ на широканец.
шкрокйнство ср. ист. Идеология и прашиха на широ¬
ките социалисти, дейност или проява на широка-
нец.
шнрбко 1. Нари. от ши р о к. Отвори вратите ши¬
роко. С широко отворени очи. Широко разпростра¬
нено схващане. 2. Като сказ. опред. — за означава¬
не, че някъде има достатъчно пространство,
простор. О Широко ми е около врата (шията) разг.
— живея безгрижно, без грижи и притеснения,
широкогръд прил. Който е с широки гърди. Широког-
ръд младеж.	'
широко-екранен прил, Който е с широк екран, свързан
е с широк екран. Широкоекранио кино.
широколистен и широколист прил. Който е с широки
листа. Прот. иглолистен. Широколистно
дърво. Широколистна гора.	*
■^роквное прил. Който е с широк нос. Маймуните се
делят на широконоси и тесноноси.
широколлешест и широкпплещ прил. Който е с широки
плещи. Широкоплещест момък.
широкоидл прил. Който е с широко поле, периферия.
Широкопола шапка.
широкопръст прил. Който не задържа у себе си пари.
който много харчи. Широкопръст човек.
шйром нарч- нар. Широко, нашироко, нашир.
широта ж. I. Качество на широк (главно в 5 знач.),
широк размах или обхват, липса на ограничение,
на ограниченост. Широта па възгледите. 2. Шири¬
на, широчина.
широчина ж. Напречно разстояние; шир. ширина.
Широчина па улицата. Широчина на плат.
ширбчък прил. Умил. от ши р о к: ма.чко по-широк
от обикновеното, отколкото е нужно; възширок.
Обущата са ми широчки.
ширя псе. прх, 1, Простирам нашироко. 2. Отварям,
разтварям широко. Ширя очи. 3. прен. Разпростра¬
нявам, разнасям нашироко, Ширя идеите на социа¬
лизма. — се нпрх. I. Разпространявам се, разширя¬
вам се. Епидемията се шири много бързо. 2. На
широко съм, разполагам с ло-голямо място, прос¬
транство, отколкото ми е необходимо. Двама души
се шцрчт в три стаи. Сам се ширих в цяло купе. 3.
преп. Движа се на воля, без ограничения. Бял сокол
в небе се шири.
шисти мп. (шиста .ж·.) Тънко наслоени скални или гли¬
нести пластове, естествени каменни плочи.
1фр. <rpj
шнетов прил. Който се отнася до шисти.

1080 шифров
ншфров прил. Който се отнася до шнфър. Шифрова
система.
шифровам н шнфрНрам нсв. н св., прх. Пиша с шнфър;
коднрам. Шифровам Донесение, > > Система за
шифриране.	.
шнфрован прил. Който е запнсан, предаден с помощта
на шнфър. Шифрована телеграма.
шИфър м. Снстема от условнн знацн, условна азбука
от цнфрн нлн буквн за запнсване н предаване на
секретна ннформацня; код. Буквен шифър. Цифров
шифър. Ключ на шифър. [ар.>фр.]
шнш м. 1. Дълга пръчка, заострена на еднння край.
Дървен шиш. Железен шиш. 2. Пръчка, на която се
наннзва месо за печене; ръжен, 3. Голяма нгла за
плетене; кука. О Пека* (се] на шнш. [ар. > тур.]
шншане ср. Някогашна къса н тежка пушка с шнрока
цев. [перс. > тур.]
шншйрка ж. Плод на някон нглолнстнн дървета. Бо¬
рови шишарки.
шнше ср. 1. Стъклен съд с тясно гърло; стъкленнца,
стъкло. Шише за вода. Шише за вино. Лимонадено
шише. 2. Съдържапне, вместнмост, колнчеството
течност в такъв съд. Изпи цяло шише вино. 3. Издут
в основата сн прозрачен стъклен цнлнндър, който
пазн пламъка на газена лампа. Ламбено шише.
[тур]
шншкав прил. За човек нлн за част от тялото на човек .
— дебел,'Пълен, тлъст, [от тур,]
итшкяв^н нсв. нпрх. Ставам шншкав; дебелея, тлъс¬
тея.
шншкавнна ж. Качество на шншкав; дебелнна, пъл¬
нота.
шнш-кебйп м. Кебап, печен на шнш.
шншко ср. Шншкав човек.
шишче ср. 1. Дървена нлн желязна пръчнца, на която
се наннзват н пекат късчета месо, дреболнн н др.
2. Изпеченн на такава пръчнца късчета месо, дре¬
болнн н др.	■
шня1 ж. 1. Часто от тялото, която съедннява главата
с трупа; врат, гуша. Лебедът има дълга шия. Пре¬
гърна го около шията, 2. Стеснена, нзтънена част
на шнше, стомна н др. 3. Слнн, мазол. О До шня
разг. — в нзвънредно внео.ка степен, до краен пре¬
' дел. Затънал са.м до шия в дългове. Сиромашия до
щия. Не но врат*, а (амн) по шня. Превнвам' шня.
Превнвам* шнята н а н я к о г 6. Стъпвам* иа шн-
мга някому. Хващам шня — а. Надебелява мн
кожата, появяват мн се мазолн от трнене, натнск н
пр. Ръцете ми хванаха шия от копине. б. прен.
Свнквам, прнвнквам да мн се карат нлн на нешо
трудно; обръгвам.
шня2 нсв. прх. 1. Прнкрепвам, съедннявам едно нещо
към друго с нгла н конец. Шия копче. Шия па ма¬
шина. 2. Изработвам, прнготовлявам, правя чрез
шев. Шия риза. Шия обуща. 3. Броднрам, веза. Шия
. килимче. — сн нпрх. Поръчвам, давам да мн се нз-
работн (от шнвач). Шия си костюм. Шия си все при
един и същи шивач.
шкаргйрам нсв. н св., прх. Махам, отстранявам нещо
като негодно.
шкарто ср. Негоден предмет, негодна стока; брак.
Производството дава голямо шкарто. Купувам тю¬
тюните заедно с шкартото. [нт.]	.
шкаф а* Внсока мебел с вратн н полнпн за пазене,
съхраняване на разлнчнн предметн. Кухненски
шкаф. Шкаф за книги.. Дървени шкафове,
[рус. < нем.]
шкйфче ср. Умил, от ш к а ф; малък шкаф. О Пош¬
ло* шкафче.
шкембе ср. 1. Стомах; търбух. Агнешко шкембе.
Шкембето ми е пълно. 2. Корем, тумбак, търбух.
Ударил го по шкембето. Пуснал шкембе. 3. Шксм-
бе-чорба. [перс, > тур.)
шкембедж^нмпнца ж. Гостнлннца, в която готвят глав¬
но шкембе-чорба.	.
шкембеджйнскн прил. Който се отнася до шкембе-
джня.
шкембеджйя м. 1. Съдържател на шкембеджнйннца.
2. Готвач нлн работннк в шкембеджнйннца.
шкембелйя прил. неизм. разг. Шкембест. .
шкембест прил. Който нма голямо, нздуто шкембе.
Шкембест чорбаджия.
шкембё-чорбй ж. Чорба от говеждн, свннскн нлн овчн
стомах,
шкйнер м. 1. Команднр, капнтан на (малък) кораб. 2.
Команднр на речен несамоходен плавателен съд.
[от хол.]
школа ж. 1 Спецнално, спенналнзнрано учнлнще.
Школа за запасни офицери. Висша театрата шко¬
ла. 2. прен. Нещо, което възпнтава определенн ка¬
чества, дава някаква подготовка, опнтност. Казар¬
мата е истинска школа за мъжество, 3. прен.
Прндобнта опнтност, подготовка; цпсоловка. Учен
с добра школа. Човек от старата школа. 4 прен.
Научно, лнтературно, художествено нлн полнтнчес-
ко теченне със свон чертн, със свон възгледн н ме-
тодн, Нова школа в политическото мислене. Роман¬
тична школа. О Школа по цнгу.лка (пнано н др.) —
учебннк с нотнн упражнення, [гр . ]
школннк м. 1. Младеж, конто отбнва военната ся
служба в школа за запаснн офнцерн. 2. остар. Уче-
ннк.
школо ср. остар. Учнлнще.
школовка ж. Усвояване на опнт, прндобнване на
опнтност; подготовка.
шкблекн прил. разг. Учнлнщен. Школски игри. Школ¬
ски навици.
школувам нсв. 1. прх. Уча някого, предавам някому
опнт, умення, навнцн. 2. нпрх. Уча се, усвоявам
опнт н умення. Школувам при добър майстор. — се
• нпрх. Школувам (във 2 знач.). Има още да се шко-
луваш.
шкурка ж. Гласпапнр. [рус.] ’	’
шкуркам нсв. прх. разг. Обработвам, нзглаждам с
шкурка.	-
шлйгер м. 1. Модна, много популярна танцова нлн ♦
забавна песен. 2. Нещо, което правн снлю впечат-
ленне, което е най-модното в даден момент; хнт.
[нем.]	. с
шлйгерен прил. Който нма характер на шлагер. Шла¬
герна музика.
шлййфам нсв. н св, прх. Шлнфовам, [нем.]
шлайфмашнна ж. Шлнфовъчна машнна,
. шлйка ж. н шлак м. 1. Каменнста нлн стъкловндна
маса, отпадъчен продукт прн металургнчното про-
нзводство. Шлаката се използва като суровина за
производство на строителни материали. 2. Сгурня,
[от нем.]
шланг м. Маркуч, [рус. <нем.]	.
шлейф Дълга задна част на женска дреха, която се
влачн по земята. Рокля с шлейф. [нем. > рус.]
j

шлем м. Защитна, предпазна шапка от метал, кожа и
др., каквато носят мотоциклетисти, войници, поли¬
цаи, пожарникари, водолази и др.; каска. Рицарски
шлем. Пожарникарски шлемове. Водолазен шлем.
[от нем.]
шлеп м. Вид голяма лодка, несамоходен плавателен
съд за превоз на стоки, който се тегли от кораб или
влекач, [нем.]
Шлифер м. Горна дълга дреха от плътен памучен
плат. [нем.]
шлиферен прил. Който се отнася до шлифер, предназ¬
начен за шлифер. Шлиферен плат.
шлифовам нсв. и св., прх. 1. Обработвам, изглаждам,
излъсквам повърхност на стъкло, камък, метал.
Шлифовам диамант. 2. прен. Правя нещо по-малко
грубо, придавам по-голяма изтънченост, изящест¬
во, елегантност на някого иля нещо. Шлифовам
младежта, [нем. > рус.]
шлифовка ж. 1. Шлифоване. 2. Изгладеност, лъскави¬
на. Шлифовка па диаманти. 3. прен. Външна изтън¬
ченост, добър външен вид, добро държане. Той е
добър младеж, но му липсва шлифовка.
шлифовъчен прил. Който се отнася до шлифовка.
Шлифовъчна машина. Шлифовъчни дискове.
шлиц м. спец. Цепка на долната част на (връхна) дре¬
ха. Пола с шлиц, [нем.]
шлбсер м. Металоработник, който си служи главно с
пили, длета, чукчета и свредели, [нем.]
шлосерски прил. Който се отнася до шлосер. Шлосер¬
ски инструменти.
шлбсерство ср. Занятие, работа на шлосер,
шлъОкавица ж. разг. Слаба ракия; парцуца.
шлюз м. спец. 1. Съоръжение на река или канал, ко¬
ето разделя водни повърхнини с различна височина
и служи за пропускане на плавателни съдове. 2.
Врати на такова съоръжение, [нем. > рус.]
шлЮлка ж. Люспа (във 2 знач.). Грозде с дебели
шлюпки. Шлюпки на грах. -
шляп межд. За наподобяване, възпроизвеждане на
шум, звук от удар с длан, от ходене на бос крак
или по чехли, обикн. по мокра или разкаляна по¬
върхност.
шляпам нсв. 1. прх. и нпрх. Удрям с длан, та сс чува
пляскане. Шляпам с ръце. Който не слуша, - ще го
шляпат. 2. нпрх. Ходя бос или по чехли, та се чува
мек шум. Децата шляпат по двора.
шляпвам нсв.у шляпнн св., прх, и нпрх. Шляпам веднъж
или поединично, Шляпни го по врата.
шлйхта ж. ист. Болярско, дворянско съсловие в Пол¬
ша, полска аристокрация, [пол. < нем.)
шляхтнч м.· Човек от шляхтата, полски благородник,
шляя се нсв. нпрх. Ходя, разхождам се насам-натам
без работа. Цял ден се шляе из къщи. Ш.ляя се по
улиците.
шмайзер м. остар. Автоматичен пистолет; автомат,
[от нем;]
шмйтка ж. жарг. разг. Неуреден, смотан човек, кой¬
то всичко върши бавно и несръчно.
шмйткам се нсв. нпрх. 1. МоТая се, суетя се. 2. Ходя
насам-натам, без определена цел.
шмекер м. и шмекерка ж. разг. Непочтен, долен хит¬
рец, измамник. Търговците са големи шмекери. [от
нем.]
шмекерйя ж. разг. Постъпка на шмекер; долна хит¬
рина, измама.
шмекерлък м. разг. Качество или поведение, постъпка
на шмекер.	*
Ш0МПОЛ 1081
шмекерскм прил. разг. Присъщ на шмекер,
шмекерувам нсв. нпрх. разг. Правя шмекерия; хитру¬
вам, дяволувам, мамя. Обичаш да шмексруваш.
шмиргел м. 1. спец. Извънредно твърд дребнозърнест
минерал корунд с примеси от магнетит, хепатит и
кварц, който сс използва като абразив във вид на
брусове, шлифовъчни дискове и др. 2. техн. Точило
с такъв камък, инструмент с шлифовъчен диск.
[нем.]
шмугвам нсв., шмугна св. прх. Пъхвам, мушвам. скри¬
вам нещо бързо, бързешком. Взе ябълката и я
шмугна в джоба си. — се нпрх. Влизам, вмъквам се
бързешком. Шмугна се из навалицата и изчезна.
шмуля нсв. прх. разг. Бързо и грубо, невнимателно
бера плодове заедно с листата. Защо шмулите че-,
решите?
шницел м. Тънък плосък къс месо, изпържен или из¬
печен. Телешки шницел паниран. [нем.]
шнола и шнолкя ж. Вид малка щипка, декоративна
фиба за женска коса. [от нем.]
шнбрхел м. Приспособление във вид на извита тръба,
прикрепена към устата за дишане при подводно
плуване, [нем.]
шнур м. 1. Пресукана памучна или копринена връв
за завеси, за прспасване на дрехи и др. 2. Дебел ка¬
нап. 3. Гъвкав електрически проводник с мека об¬
вивка и изолация, който свързва подвижни уреди и
инструмент с електрическата мрежа, [нем.]
шовинизъм м. Краен, безогледен национализъм, прид¬
ружен с омраза и презрение към другите народи,
[фр. от соб.]
шовинист м. и шовинжетка ж. Лице, което проявява
ШОВИНИЗЪМ.'
шовинистичен прил. Характерен за шовинизма. Шови¬
нистична политика.
шок м. 1. книж. Силно емоционално, психическо раз¬
търсване, причинено от неочаквано и обикн. непри¬
ятно събитие. Психичен шок. Получил шок. 2. мед.
Общо тежко разстройство на функциите в организ¬
ма, породено от душевно сътресение или физическа
повреда. Волният е в състояние на шок. [фр.]
шокирам нсв. и се., прх. 1. Причинявам, предизвик¬
вам (неприятно) емоционално разтърсване у няко¬
го. Неговото поведение ме шокира. 2. Правя непри¬
ятно впечатление, бия силно на очи; дразня,
шоков прил. книж. Който се отнася до шок. Шоково
състояние. О Шокова терапия — терапия, лекуване
на психически заболявалия чрез предизвикване на
шок с помощта на емоционално разтърсване, елек¬
трически ток или лекарства,
шоколад м. 1. само ед. Хранителен продукт във вид
на тъмнокафява маса, приготвена от какаов прах,
захар и други прибавки. Млечен шоколад. Течен шо¬
колад. 2. Сладкарско изделие във вид блокче, пит¬
ка, бонбон от такава маса. Купих два шоколада. 3.
Топло питие, приготвено от такава маса. Пия шо¬
колад. [исп.<мекс.]
шоколаден и шоколАдов прил, 1, Който се отнася до
шоколад. Шоколаден фабрика. 2. Който съдържа
или е направен от шоколад. Шоколадена торта.
Шоколадови бонбони. 3. Който е с цвят на шоколад;
тъмнокафяв. Шоколаден цвят. Шоколадена кожа. ·
шбмиол м. спец. Пръчка за чистене и мазане цевта на
пушка. [нем. > рус.]

1082 шоп
ι
шоп вж. шопи.
шопар м. Скопена мъжка свиня (за угояване).
шопи мн. (шоп /л. и ишпкНнн ж.) Название на бълга¬
рите от някои области на Западна България, главно
около София. Беневреците са характерна част от
традиционната носия на шопите.
шонка ж. диал. Отвор на чешма; чучур, сопка. Чешма
с пет шапки.
шопкйня вж. шопи. ,	4
шопски прил. Който се отнася до шоп, който е при¬
същ на шопите. Шопски диалект. Шопска носия.
шорти ми. Къси женски спортни гащи, гащета.
[англ.]	-	ф
шосе ср. Широк настлан път. Павирано шосе. Асфал¬
тирано шосе, [фр.]
шосеен прил. Който се отнася до шосе. Шосеен насип.
Шосейни съоръжения. Шосейно колоездачно надбяг¬
ване,
шосйрам нсв. и св.. прх. Настилам път, улица и др. с
камъни и пясък.	1
шосировка ж. 1. Шосиране. 2. Настилка от чакъл и
пясък.	.
шотландец м. и шотландка ж. Лице от основното на¬
селение на Шотландия.
шотландски прил. Който се отнася до шотландец и до
Шотландия. Шотландско уиски.
шоу ср. Забавна програма, зрелище, представление.
спектакъл. [!англ.]
шофирам нсв. прх. Карам, управлявам автомобил.
Уча се да шофирам.	>
шофьор м. Човек, който кара, управлява автомобил.
[Фр·]
шофьорски прил. Който се отнася до шофьор,
Шофьорска кабина. Шофьорска книжка.
шофьорсгво ср. Професия на шофьор,
шпага ж. 1. Вид хладно оръжие, тясна и права дъл¬
га сабя с остър връх. Дуел с шпаги. 2. спорт. Със¬
тезателен уред във вид на гъвкава стоманена
пръчка с триъгълно сечение, с дръжка и накрай¬
ник с електроконтактно устройство. О Кръстос¬
ваме си шпагите — влизаме в спор или в бой, в
борба, [от гр.]
шпагат м. спорт. I. В,гимнастиката и акробатиката
— фигура, при която краката се разтварят до пъл¬
ното им прилепване до пода и образуват права ли¬
ния, 2. Във футбола — подобно широко разкрачва¬
не за отнемане на топката от краката на
противников играч. [нем. <ит.]
шпаикове мн. (шпаик м.) Спортни обувки със специ¬
ални шипове за бягане и скачане, [от англ.]
шпАкла ж. Инструмент във вид на малка триъгълна
лопатка за нанасяне и изглаждане на замазка, ма¬
зилка върху стена и др, [от нем,]
шпакловам и шпаклувам нсв. и св., прх. Изравнявам,
заглаждам стена или друга повърхност чрез нана¬
сяне с шпакла на тънък слой пастообразна замазка,
шпакловка ж. 1. Шпакловане. 2. Пастообразна замаз¬
ка за шпакловано. .
шпалйр м. Почетна редица от хора отстрани на път,
по който минава шествие, високопоставено лице. и
пр. Шпалйр от войници. Образувам шпалйр. [нем.]
шпйлта ж. спец. [Дълъг лист с] набран, отпечатан
текст за коректура, преди да е разделен на страни¬
ци. [нем.]'
шпаньолскн прил. .В съчет. шпаньолскн език (и като
същ. шпаньолскн мн.) — българско название на ис¬
панския език, диалект, на който говорят евреите в
България (и другите балкански страни),
шпаийрам нсв. и св., прх. спец. Набирам текст с раз-
редка.
шпацйран прил. спец. За печатен текст, дума — който
е набран с разредка.
шпация ж. спец. 1. Разстояние, празно пространство
между две думи в печатен текст. 2. Метална плас¬
тинка, по-ниска от останалите печатни знаци, която
се поставя между отделните думи или букви за по¬
лучаване на необходимото разстояние между тях.
[лат.]
шпек м. Шпеков салам, [нем.]
шпСков прил. О Шпеков салам — вид салам с повече
сланина; шпск.
шпСрплат м. Тънка дъска, плоскост, образувана от ня¬
колко пласта, слепени иакръст спрямо жилите на
дървото, [нсм.]
шпёршлатов и шпсрплатен прил. Направен от шперп¬
лат, Шперплатова врата.	*
шпсрц м. Приспособление, ключ за отваряне на раз¬
лични, всякакви брави. Отварям с шперц. [нсм.]
шпионаж Дейност на шпионин; шпионство. Зани¬
мавам се с шпионаж. Икономически шпионаж.
ишибнин м. 1а Човск, който разузнава тайни, за да ги
съобщи на други лица или правителства. Шпионите
дебнат. 2. Доносник. [несм<ит.]
шпионирам нсв. прх. 1. Върша шпионаж, събирам тай¬
ни сведения в полза на други лица или правителс¬
тва. 2. Слсдя, наблюдавам, подслушвам някого.
Той шпионира жена си.
шпионка ж. 1. Жсна шпионин. 2. Малък кръгъл от¬
вор на външна врага, прсз който незабелязано се '
гледа,	,
шпм0нскв прил. Който се отнася до шпионин. Шпион¬
ска афера. Шпионска организация..
шпионство ср. Дейност на шпионин; шпионаж.
шпии1 прил. неизм. остар. Остър, със заострен връх.
Шпиц обувки.· [нсм.]
шпиц2 м.. Порода дребни кучета, дребно кучс е остра
муцуна, остри уши и дълга козина, [нем.]
шпицкоманда ж. Грула, команда цивилни липа, учас¬
тници в потушаване на Септемврийското въстание
от 1923 г. като помощници на войската и полици¬
ята.
шлора1 ж. Метална скоба с колелце, която сс прик¬
репва към петата на ботуш и служи за подкарване '
на коп при езда. Звън на шпори, [нсм. > рус.]
шпбра2 ж. прост. 1* Готварска псчка. 2. Фурна на
готварска печка, [нем,]
шпоря нсв. прх. Мушкам с шпори, та подкарвам ях¬
нат кон.
шприц м. 1. [Чаша] вино със сода или лимонада. Не
пие чисто вино, а шприц. 2. Църкалка, пръскалка.
Боядисвам с шприц. 3. Вид тенекиена тръбичка за
придаване форма на бисквити и др. тестени слад¬
киши. [нсм.]
шприцовам нсв. и св., прх. Обработвам с шприц (във
2 и 3 знач.).
широти мн. Вид дребна северна морска риба, сродна
с херингата, С1ирса зргашз. [от нСм.]
шпул м. и шпула ж. спец. Макара, масур, бобина за
навиване на прежда, [нем.]
шрапнСл м. 1. Артилерийски снаряд, пълен е метални
зърна, който се пръска във въздуха и поразява жи-

ви цели. Стрелба с шрапнел. 2. Топче от такъв сна¬
ряд. [англ. от соб.]
шрапнелей прил. Който е от шрапнели, Шрапнелен
куршум. Шрапнелен огън.
шрифт м. Вил и големина на печатни букви. Латин¬
ски шрифт. Славянски шрифт. Едър шрифт. Текст
с различни шрифтове. Шрифт на пишеща машина.
[нем.]
шрифтов Прил. оТш р и ф т. Шрифтово оформление
на книга.
шрот м. спец. Ярма. [нем.]
шт вж. ш ш т.
шуба ж. Дълга горна дреха, подплатена с кожа и с
голяма кожена яка.
шубе и шупе ср. прост. Страх, съмнеше, колебание,
[ар. > тур.]
шубелнсвам се нсв., шубелисам се св. нпрх. разг. Боя
се, изпитвам страх.
шубелмя и шупелня прил. неизм. прост. Страхлив, ко¬
леблив, подозрителен, гузен,
шубрак м. Храсталак.
шубрака и (умал.) шубр4чка ж, Храст, храстче.
шута ж. прост. Болест краста.
шугав прил. прост. Болен от шуга; крастав,
шугавея нсв. нпрх. прост. Заболявам от шуга; краста¬
вея.
шугльо м. и шугля ж. прост, презр. Шугав човек; кел-
чо.	,
ш^драв прил. диал. Изцапан, мръсен. Съблечи скъпи
премени, облечи дрехи шудрави. Нар.п.
шуквам нсв., шукна св.- нпрх. разг. Издавам глас,
обаждам се. Децата изслушаха приказката, без да
шукпат.
шукд ср. (и като прил. неизм.) [Вид електрически кон¬
такт,] който е с по-дълбоко гнездо за щепсела и по¬
вишена сигурност, безопасност, [от нем.]
шуле ср. диал. Неголям глинен съд за вино или ракия,
шум, -ът м, 1. Силен или слаб звук с неопределен и
непостоянен брой трептения, какъвто се чува при
клатене на листа, плясък на вода, говор на много
хора, триене на разни предмети и др. Чува се шу¬
мът на вътите. 2. прен. Мълва, оживени разгово¬
ри, приказки, обикн. с цел да се привлече внимани¬
ето (към някого или нещо). Много шум за нищо. 3.
мед. Произвеждан от сърцето или белите дробове
звук, който може да показва заболяване или нару¬
шение в работата на съответния орган. 4. физ. Вся¬
ко звуково смущение, особено такова, което нару¬
шава или намалява чистотата, качеството на даден
сигнал. О Вдигам шум — а. Предизвиквам, създа¬
вам шум; шумя. Децата вдигат голям шум. б. прен.
Говоря много, оживено, обикн. за да привлека вни¬
манието към някого или нещо. Много шум се вдиг¬
на около този филм.
шума ж. 1, Листа на широколистни дървета и други
растения. 2. диал. Гора, храсталак. 3. Отсечени кло¬
ни с листата за храна на добитък,
шумак м. Гъста шума; храсталак,
шум&р .и. и шумарка ж. нар. Събирач на шума за до¬
битък, 2. остар. Горски разбойник или хайдутин. 3.
разг. Шумкар.
шумарннк м. нар. Натрупани клони с шума за храна
на добитък; листник.
шумат прил. Шумнат.	,
шумвам нсв., шумна св, нпрх. Започвам да шумя из¬
веднъж, шумкам веднъж или поединично. Шумка
шумна.
шурна 1083
* шумев прил. 1, Който произвежда силен шум или е
придружен с шум. Шумна тълпа. Шумни разговори.
Шумна игра. 2. прен. За който много се говори, кой¬
то предизвиква голям иптерес, голямо внимание
към някого или нешо. Шумна реклама. Шумен ус¬
пех.	*
шумера мн. Древен народ, населявал южна Месопо¬
тамия, претопен от семитите. Шумерите създават
десетичната бройна система.
шумерски прил. Който се отнася до шумеритс. Шу¬
мерски език. Шумерено писмо.
шумна ж. Листот широколистно дърво,
шумкам нсв. нпрх. Шумя с прекъсване, от време на
време, издавам прессклив шум.
шумкар м. и шумкарка ж. разг. Български партиза¬
нин (в 1 знач.).
шумкарскн прил. разг. Който се отнася до шумкар.
шумлив прил. Който вдига шум, който шуми. Шумлив
поток. Шумливи деца.
шумна вж. шумвам.
шумнат прил. Който е обрасъл с шума, листа; шумат,
листнат.
шумно 1. Нарч. отш у м е я. Сърбам шумно. 2. Като
сказ. опред, — за означаване, чс някъде има (мно¬
го) шум. Па улицата е доста шумно.
шумов Прил. от ,ш у м. Шумови съгласни. Шумов из¬
точник.
шумозаглушител м. Приспособление, устройство за
намаляване, ограничаване на шума. за запила,
предпазване на помещения и др. от шум.
шумол м. Тих плавен шум от листа, поточе и др.; ро¬
мон. '	,
шумоля нсв. нпрх. Шумя тихо, издавам шумол; ромо¬
ня.	.
шумотевица ж. Силен (и неприятен) шум.
шумгй нсв. нпрх. Издавам слаб, но отчетлив шум.
шумци мн. разг. Шумкар и, партизани,
шумя нсв, нпрх. 1. Издавам шум (в I знач.). Вятърът
шуми. Листата шумят. 2, прен. Вдигам шум (във
2 знач.). Дребен писател, а много шуми.
шунка ж. Готово за ядене консервирано месо от
свински бут или плешка- [нем.]
шупвам нсв., тупна св. нпрх. 1. Ставам шуплив, на¬
бъбвам. Тестото е тупнало. 2. Ферментирам, втас¬
вам. На топло бозата лесно шута. 3. Вкисвам, раз¬
валям се. Млякото е тупнало.
шупе, шупелйя вж. шубе, шубеДия.
шупла ж. Неголяма кухина, дупка в хляб. сирене, ка¬
мък и др. Хляб с шупли, сирене без шупли. Погов.
шуплест прил. Шуплив, порест, гъбест,
шуплив прил. 1. Който има шупли; шуплест. Шуплив
камък. 2. Изяден отвътре. Шуплив орех. Шупливо
дърво.
шуплйвост ж. Качество на шуплив.
шупла вж. шупвам.
шурвам псе., шурна се. нпрх. Започвам да шуртя;
бликвам.
шурей м. Брат на съпругата. Събрали се зетьове, шу¬
реи и баджанаци.	"
шурепайка ж. Съпругата на шурей. Уж роднини де:
на шурея му шурепайка!
шуркам нсв. >трх. 1. Тека, шуртя. 2. дст. Пикая; пи¬
ша м, пишкам.
шурна вж. шурвам.

1084 шуробаджанащина	,
е
шуробаджанащина ж. разг. Семеиственост, непоти-
зъм.
шуртя нсв. нпрх. Тека, изтичам* в голямо количество
или на силна струя и с шум. Кръв шурти от рана¬
та. Поточета шуртят из планината.
шут' прил. 1. Който е с изкъртен рог или изобщо без
рога; безрог. Хем шуто, хем боде. Поел. 2. С отчу¬
пена дръжка, гърло, ухо и др, Шуто гърне. Шута
стомна. О Шуто мй е — а. Нещо не ми достига,
б. Лнхо ми е, могло ми е.
шут2 м. 1. Дворцов смешник, лице, което през сред¬
ните векове било държано на служба в царския
двор, за да разсмива и забавлява владетеля и не¬
говите гости. 2. Клоун, палячо в цирка или в за¬
бавно представление. 3. прен. неодобр, Човек, кой¬
то се прави на смешен или глупав, за да разсмива
и забавлява другите; смешник, палячо, глумец, да¬
ла. [рус.]
шут' м. I. Във футбола — силен удар, силно ритане
на топката. 2. прен. разг. Ритник, [англ.]
шутнрам нсв. и св., нпрх. спорт. Ритам, нанасям (си¬
лен) удар по топката с крак.
шутовеки прил. Който се отнаоя до шут2, присъщ на
шут; палячовски.
шутовщина ж. Поведение или проява на шут; паля-
човщина.	.
шушка ж. Нещо съвсем дребничко; троха, прашинка.
Обрахме гроздето до шушка.	,
шушкавец м. разг. Шушляк (във 2 знач.).
шушляк м. I. диал. Обелки от кочаните на царевица.
2. разг. Дълга горна дреха от лека непромокаема
синтетична материя.	·
шушляков прил. разг.. Който се отнася до шушляк
(във 2 знач.). Шушляков плат. Шушляково яке.
шушна нсв. 1. прх. Шепна. Какво туптете в тъмпо-
( тоТ 2. нпрх. Шумоля. — се нпрх. Занимавам се с
нещо дребно или работя бавно; пипкам се, щурам
се. По цял ден се шушне из къщи.
шушбни ми. (шушни м.) Високи зимни гумени обувки
(които се обуват над други обувки), [фр.]
шушукам нсв., прх. и нпрх. Говоря, шепна нещо тайно
с някого. Какво си шушукате? шушука се безл. Го¬
вори се тайно, доверително,
шушулка ж. I, Продълговата кожеста покривка на
семената у някои растения, като боб, грах, ака¬
ция, синап и др.; . чушка. 2. Ледена висулка на
стряха.
шушумйга м. и ж. разг. презр. Дребен, свит или без¬
личен човек; мижитурка.
шушу-мушу межд. и като същ. ср. [За означаване на]
шушукане, таен разговор. Шушу-мушу къща разва¬
ля.
ифцер м. разг. Потаен, мълчалив и възглупав човек,
[от нем.]	-
плот или шшш, ошт, шт, шът межд. За подкана, при¬
канване или заповед да се пази тишина, да се за¬
мълчи; сст.
шъкам псе. нпрх. разг. Шъткам. Не щъкайте, че вди¬
гате првече шум.	, ■
шъквам нсв., шпькна св. нпрх. разг. Шътвам.
ипша еж. шепа.
шъпна вж. шепна.	.
шътам вж. шетам.
шътвам нсв., шьтиа св. нпрх. разг. Шъткам в отделен
случай, веднъж или поединично. Шътни им да
млъкнат.
шъткам нсв. нпрх. разг. Подканвам, приканвам ня¬
кого или заповядвам някому със звук „шшт, шът“
да пази тишина, да замълчи. Шъткат ни назида¬
телно.	.
щ
ща [сег.: ща, щеш, ще, щем, щете, щат; миннкв.: щях,
щеше, щеше, щяхме, щяхте, щяха; мин. св.: щях,
щя, щя, щяхме, щяхте, щяха, прич. мин. св. де.чт
щял, шели] нсв. I. прх. Като самостоятелен, пъл-
нозначен глагол — искам, желая, съгласен съм. Аз
* не ща да дойда с вас. Като не щеш мира, на ти се¬
кира. Погов. Ако не ще, да прави каквото си ще. 2.
Като спомагателен глагол за образуване на: я. Бъ¬
деще време в "мшгшото. Вчера щях да почна рабо¬
та. Вече щях да съм там. б. остар. Бъдеще време.
В пиянство щат лесно забрави предишни неволи и
днешни беди. Яв. ше мя се нпрх. Имам желание; ис¬
ка ми се. О Ако щеш вярвай — за уверение в ис¬
тинността на казаното: независимо дали вярваш,
не ме'интересува дали вярваш. Без да ща — без
умисъл, случайно, без да искам. За щяло н [за] не¬
щяло — по всякакъв повод, без сериозна причина,
основание. Каквото ще да става — независимо от
последиците. Не ще и съмнение — съвсем сигурно,
безспорно е. Ща не ща — независимо от желанието,
въпреки волята ми. Щеш не щеш —- ще ядеш. Ще
ти се подигр. — за означаване, че някой няма да
получи това, което желае. Що щеш тук? укор. —
какво правиш, защо си тук?
щаб м. 1. Управление и канцеларии на отделна войс- .
кова част — полк, дивизия и т.н. 2. прен. Върховен .
ръководен орган на нещо. [нем. > рус.]
щабен прил. Който сс отнася до щаб. Щабно помеще- '
ние.
щава ж. Каша от дъбилни вещества или вкиснати '
трици, сол и др., в която щавят кожи; щавило.
щавач м. Занаятчия или работник, конто щави кожи; *
табак.
шавел м. 1, Едро тревисто растение от рода на кисе-
( леца и лапада, Китех аЗршш. 2. диал. Название на
няколко други растения, напр. лапад, козя брада,
щавен прил. I. Обработен в щава. Щавена кожа. Ща-
вени цървули. 2. прен. За кожа на човешкото лице,
ръце — сух, загрубял,
щавило ср. Щава.
щавя нсв. прх. Обработвам кожи в щава; дъбя.
щадя цев. прх. I. Проявявам милост, та не погубвам.
2. Пазя от развала или разхищение; пестя. Не ща-
‘ диш силите си. 3. Отнасям се към някого или нещо
внимателно. Щадете здравето си. > > Щадяща ди¬
ета. [рус.]
щайга ж. Плитко сандъче за плодове или зеленчук,
обйкн. пригодено за нареждане едно върху друго с
други подобни, [от нем.]
щймпа ж. I. Печатна икона. 2. Изобщо печатана кар-
I

ти на или портрет. Светогорски щампи. 3. прен. не¬
одобр. Шаблон, [от ит.]
щамповам псе. и се., прх. 1. Печатам, отпечатвам. 2.
Отпечатвам пъстри шарки на плат.
щамповай прил. За плат — който е с отпечатани пъс¬
три шарки.
щампдсвам нсв., щамоосам св. прх. Щамповам,
щанга ж. 1, Метален прът, лост. 2. спорт. В тежката
атлетика — уред от метален лост със закрепени на
краищата му дискове с различна тежина, [нем.]
щангист м. и щашткггка ж. Спортист, който се зани¬
мава с вдигайе на тежести,
щанд м. 1. Подставка за изложбени предмети. 2. Мяс¬
то, отдел в магазин, където се обслужват купува¬
чите. [нем.]	’
щандисг .«. и щандйстка ж. Пролавач^ който обслуж¬
ва купувачите на щанда в магазин.
щанам нсв. нпрх. 1. Стъпвам тежко и морно. 2. Ходя,
стъпвам, обикн. бос или с шум по нешо; шрапам.
3. За дете — щапукам.
щапукам нсв. нпрх. Обикн. за дете — ходя, пристъп¬
вам колебливо, сдвам-едвам; щалам. Детето почна
да щапука.
щАспае ср. 1. Състояние, чувство на душевно доволс¬
тво, пълна удовлетвореност от успех, сполука в жи¬
вота; чест, .доброчестие, благополучие. Семейно
щастие. 2. Благоприятен случай. Щастието му про¬
работи.	*
щастлив прил. 1. Който има или изпитва шастие, кой¬
то изразява или е изпълнен с щастие; честит, бла-
гат. Прот. нещастен. Щастливи родители.
Щастлив живот. Щастлив поглед. Бъди щастлив! 2,
Който е свързан с щастие или носи щастие, сполу¬
ка, късмет. Щастлив край. Срещнахме се по една
щастлива случайност.
щастливец м, и шастлйвка ж. Щастлив човек,
щастливиче ср. Растение разковниче.
щат1 м. канц. Определен, установен със закон брой н
вид на служби, длъжности и съответни заплати за
дадено ведомство. На щат съм. Съкращение на ща¬
та. [нем. > рус.]
щат2 м. Самоуправляваща се, относително самостоя¬
телна административно-териториална единица в
рамките на някои федерални държави, напр. САЩ,
Бразилия, Мексико, Индия. [нем. > рус.]
щателен прил. Грижлив, внимателен. Направете ща¬
телна проверка, [рус·]
пштелност ж. Грижливост, внимателност.
щатеп прил. Който се отнася до щат1 който с пред¬
виден в щата. Щатна д.гъжност. Щатна таблица.
щдтскн прил. 1. Който се отнася до щат2. Щатски
власти. 2. стесн. Който се отнася до САЩ. Щатски
долар.
щафета ж. спорт. 1. Надбягване между отбори от по
няколко човека, при което всеки от състезателите
пробягва само определена част от общото разсто¬
яние. 2. Пръчка или друг предмет, който участни¬
ците в такова надбягване си предават един на друг
при смените. Поемам щафетата. 3. разг. Група
състезатели, отбор, който участва в такова надбяг¬
ване. Победи щафетата на България, [нем. < ит.] .
шафетеп прил. 1. спорт. Който се отнася до щафета.
Щафетно състезание. 2. прен. При който става
последователна смяна на участниците, предаване
на нещо от един на друг. Щафетна гладна стачкд.
ще част, За образуване на бъдеще време на глаголи¬
те, напр.: ще чета, ще четеш, ще чете и т.н.
шипогъзипа 1085
щедрост ж. Качество или постъпка на шедър.
щедър прил. !. Който проявява готовност да оказва
материал!(а помощ, който дава много, с широка
ръка. без да се скъпи. Щедър дарител. > Човек е
щедра ръка. 2. Който е даден с желание и обикн. в
голямо количество. Щедра помощ. 3. прен. С предл.
.на и същ. като думи, обещания,
похвали — който върши означеното е същес¬
твителното действие във висока степен, без да се
скъпи, без ограничения. Щедър е на обещания, [рус,]
пйка ж. спорт. Изгладена права пръчка за билярд,
ски и др. [от нем.]
щекер м. спец. Приспособление с гнезда, дупки за
свързване, скачване на електрически шнур към съ¬
ответните щифтове на електрически уред (ютия,
котлон и под.), [нем.]
ш^коплΠв прил. Който е неудобен и труден за разг¬
леждане и решаване, който изисква голямо внима¬
ние и такт; деликатен, [рус . ]
шекотлйвост ж. Качество на щекотлив.
щемпел м. Печат, клеймо, [нем.]
щемне-л^вам нсв. и св., прх. Слагам щемпел; подпе¬
чатвам.
шёне ср. Действие по гл, щ а; щение.
щенё ср. Младо кученце, вълче или друго животно,
щение ср. книж. Искане, желание; шене. Незадоволени
щения.	,
щепсел м. Приспособление с щифтове за свързване,
скачване шнура на подвижни електрически уреди с
контакта на електрическата мрежа, [нем.]
щерка ж. нар. Дъщеря. Към майката щерка, към щер-
ката майка се спуснаха виком веднага. П.П.Сл.
шёркнн прил. нар. Който принадлежи иа дъщерята,
щёрна ж. диал. Водоем, цистерна (в 1 знач.). [от лат.]
щета ж. Загуба, вреда. Пакост, зло. Причинявам щети
на държавата. Материални и морални щети.
щети нсв., прх. и нпрх. рядко. Причинявам щета; вре¬
дя.
щиглец м. Пъстра пойна птичка, малко по-дребна от
врабче, СаМис^ еквала; кадънка.
щик м. Подобно на нож острие, което се поставя па
войнишка пушка, [рус.] ♦
щнм м. диал. Дребна вълна, останала по зъбците иа
дарака.
щямка ж. диал. Хватка вълна,
щилалка ж. Насекомо с продълговато тяло, накрая
като щипци, РогпсШа аипси1апа; Шипогьзица.
щипан прил. За заклана кокошка, гъска и др. — добре
очистен от перата. Намерила баба скубано, та иска
и щипано. Погов.
щнивям нсв., шкпна св. прх. Щипя веднъж или поеди¬
нично. Щипна детето по бузата.
щипка ж.\. Приспособление от две заловени с пру¬
жина дървени, метални или пластмасови пръчки,
лостчета за прикрепване, захващане на прострени
дрехи, коса и др. Щипки за пране. 2. Количество от
нещо ситно, колкото може да сс задържи с 2—3
пръста. Сложих една щипка сол.
щиго^евам нсв., щипкбсам се. прх. разг. Прихващам,
закрепвам нещо с щипки.
прил. Който' щипе. Щиплив студ. Бозата има
щиплив вкус.
щ^на вж. щ и п в а м.
шипогьзица ж. Щипалка.

1086 щипотя	■
шипотя нсв. прх. разг. неодобр. Щипя. Стига си щипо-
тил детето!
щипци мн. Подобен иа дълги клещи уред за хващаие
иа дребни, парливи и други предмети, за къдрене
на коса и под. Часовникарски щипци. Медицински
щипци.
щипя нсв. прх. 1. Хващам нещо, обикн. човешка
плът, с края на пръстите или с клещи и под, и стис-
■ кам силно (и болезнено). Обича да щипе по бузите.
2. Скубя, чистя перата от заклана птица. 3. прен. За
• студ, вятър, дим и пр. — причинявам болка, драз¬
нене като при стискане или убождане. Димът щипе
очите. Студът щипе по лицето, 4. прен. За питие
—■ имам резлив вкус, причинявам усещане като от
леко убождане. Виното щипе по гърлото.
ишр1 м. [Няколко вида] едър бурен из обработени
места и покрай огради, с груби месести листа,
АтаггпКнз. Бера щир за прасето. Плевя щира от
градината.
щир2 прил. нар. За женско животно *— ялов, безпло¬
ден. Щира овца. [от гр.]
щирица ж. 1, Ялово, безплодно животно. Крава щи¬
рица. 2. Ялова жена; бездетка, яловица,
щит м. 1. Част от (старинно) ръчно въоръжение във
вид на кръгла или правоъгълна плоскост от метал,
дърво, кожа и др. за предпазване от удари, стрели
и пр. 2. прил. Закрила, защита. 3. диап. Преден или
заден капак на (волска) кола; задънка.
щитовиден прил. Който има вид на шит, кръгьл и из¬
пъкнал като щит. О Щитовидна жлеза аншп. — ен¬
докринна жлеза, която е разположена от двете
страни и отпред на трахеята и изработва хормони,
участващи в обмяната на веществата, в растежа и
развитието на организма.
щнτонόееи прил. спец. О Щитоносна въшка — различ¬
ни видове дребни смучещи насекоми, повечето от
които са вредители по селскостопанските култури,
Соссо!с1еа.·
щифт м. Къса цилиндрична пръчка без глава за (не¬
подвижно) съединяване, свързване на части, детай¬
ли. [нем ]
що1 мест. I. Въпросително мест. 1. За питане относно
неизвестни предмети, неща, явления; какво. Що е
това? Що е то? 2. като сз. Въвежда подчинено до¬
пълнителна изречение непряк въпрос; какво. Кажи
ми що искаш. Не знаеха що е бедност. 3. Във въз¬
клицание — за израз на учудване, възхищение от
нещо, за означаване яа висока степен в проявата па
нещо. Що ми е мило и драго, че се е пролет пукнала.
Нар.п. Що хора имаше там! П. Относително мест,
1. Въвежда подчинено определително изречение;
който. Туй, що глупци, вий не знайте позор ли е или
слава! Бот. Това, що си го намислил, не е добро.
Приказваш за тоя, що духа. 2. В съчет. с повторен
глагол — за означаване на някаква, неопределена
продължителност на действието; колко', колкото.
Върнели що вървели, стигнали до една река. О Било*
що било. Няма що ризг. — за израз на съгласие, ре¬
шително утвърждаване на нещо; така е, няма как
иначе. Що за — при питане относно качествата на
някого или неща, понякога с отсенка на учудване,
изненада. Що за човек е новият учител?
що2 нари. разг. 1. Защо. Що пе го попита? Що ти
трябва на здрава глава болест? 2. като сз. Въвежда
подчинени изречения; а. Подчинено допълнително
изречение непряк въпрос; защо, Кажи що не ме оби¬
чаш. б. Подчинено изяснително изречение; че. Ста¬
нал е пишман, що се е родил.
щб-годе нарч. Малко нещо, каквото и да е, попе мъ¬
ничко.
щом и щом като сз. 1. Въвежда подчинено обстоятел¬
ствено изречение за време, означаващо действие,
непосредствено след което се извършва действието
на главното изречение. Щом легна, заспа. Щом дой¬
де, почна да мърмори. 2. Въвежда подчинено обсто¬
ятелствено изречение за причина, основание или ус¬
ловие за извършване на действието в главното
изречение. Щом не ми вярваш, ще ти дам доказа¬
телства. Щом като е уморен, нека остане да почи¬
ва. Щом пе искаш, недей.
щбрн ми. (шора ж.) Прозоречна завеса от водоравно
наредени и свързани помежду си тънки метални
или дървени ленти, корто се вдигат и спускат или
се отварят под определен ъгъл с помощта на шну¬
рове.
щото1 мест. диал. Каквото, което, що. Направете,
щото трябва. Щото нося, с него се покривам. По¬
гов.	,
шото2 сз. разг. Въвежда подчинено обстоятелствено
изречение; а. За последица, следствие; та, че. Пог¬
рижете се, щото всички да дойдат, б. За причина;
защото, понеже. Той нищо не знае, щото е още но¬
вак. Да не вземеш да се изкараш страдалец; щото
на хората им омръзна от такива страдалци.
щрак межд. За наподобявано, възпроизвеждане на ос¬
тър, отсечен звук от удар между твърди предмети,
обикн. при задвижване на някакъв механизъм, пре¬
въртане на ключ и под.	4
щракам нсв. 1. нпрх. За механизъм, оръжие, ключ и
под. —* издавам остър, отсечен звук при удряне на
една част о друга. Чуваше се как щракат затвори¬
те на пушките. 2. нпрх. и прх. Извършвам опреде¬
лено характерно действие с някакъв механизъм,
оръжие, ключ и др., та правя да издава остър, от¬
сечен звук. Не щракай със запалката, ще я повре¬
диш. 3. нпрх. Произвеждам остър, отсечен звук чрез
удряне на едно нещо о друго. Щракам с пръсти. 4.
прх. разг. Правя снимка, снима^м, щрака ме нпрх.
разг. Усещам силна пулсираща болка (в някоя част
на тялото). Щрака ме зъб. *	·
щраквам нсв., щрйкна се,, прх. и нпрх. Щракам веднъж
или поединично. Бравата щракна и се заключи.
Щракни лампата, че е тъмно. Отивам да ме щрак¬
нат за паспорт.
щрапт м. Водопровод, водопроводна тръба, [нем.]
шрГнгн мн. (щрГнгг ж.) Дълги ремъци, с които кон
тегли колата.
щрапам нсв. нпрх. Ходя, стъпвам, обикн. шумно, на
бос крак или по чехли; шапам.
шраус м. Много едра, висока африканска птица с кра¬
сиви пера, с дълга шия и дълги крака, която бяга
бързо, но не може да лети, S1nithio сатпе1из; камил¬
ска птица, [нем.] '	*
щраусов прил. Който се отнася до щраус, който е от
щраус. Щраусово перо.
щрек м. Само в съчет. на щрек остар. —— нащрек,
щрих м. книж. 1. Къса черта, линия. Скица с едри
щрихи. 2. прен. Отделна черта, характерна особе-
ностх момент от нещо. [нем.]
щрихирам и шрнхбвам нсв. и св., прх. книж. 1. Начер-
тавам с щрихи, нанасям щриховн линии върху чер-

тсж, скица и под., очертавам, обрисувам е шрихи;
екипирам. 2. прен. Очертавам, обрисувам пешо в
обши линии, е щрихи; екипирам,
шрйхов Прил. от ш р и х. Щрихови лшши. Щрихова
гравюра.
шрнховам вж. ш р и х и р а м.
шрудел м. Вид сладка баница или паста е ябълки илц
други плодове, [нем.]
шръбка ж. 1. Празно място на отчупен или изпаднал
зъб. Тая щръбка много ме загрозява. 2. Неравност,
отчупено по острието на сечиво, по ръба на съд и
др. Бръсначът му е само щръбки.
шръбльо м. и шръбла ж. Щърб човек или животно.^
шрьквам пее., шръкна св. нпрх. Заставам прав, изди¬
гам се, изправям се, настръхвам, наежвам се. Какво
си щръкнал над главата ми? Косата ти е щръкнала.
шръклея нсв. нпрх. За крава, говедо — бягам, тичам
лудо, с вирната опашка, подплашен от шръклица-
та. Кравите щръклеят през лятото. 2, прен. разг.
Тичам, лудувам, беснея. Мирувайте, деца, не щрък-
лейте!
шръклнца ж. Вид едра полска муха, двойно по-голя¬
ма от обикновената, от която се плашат и шрък-
леят говедата, Нуробеппа bovis; говежди овод.
шръкна вж. ш р ъ к в а м.
шука ж. Хишна риба с дълга остра муцуна, която
живее в застояли и бавнотечаши сладки води и има
висококачествено месо, Esû* ]ис1Ш. .
шуквам нсв., ш^кна се. нпрх. Изчезвам ненадейно,
скривам се, изгубвам се внезапно. Щукна нейде из
тълпата. Щукна ми из ума.
шур прил. 1. Много., крайно глупав. Щур човек. Щура
работа. 2. Налудничав, смахнат, въртоглав. Вика
като щур. Той е малко щур, та не го закачайте. 3.
Който върши или е извършил някаква глупост. Тоя
път излязох щур, че ви казах всичко.
шурав прил. Щур. ί
шурак м. и шурачка ж. Щур човек; шурчо, глупак,
шурам се нсв. нпрх. Ходя безцелно насам-нататък;
въртя се, лутам се, шляя се. Какво се щураш из па¬
шата градина? .
играчка вж. ш у р а к
шурвал м, спец. Кормило на кораб, самолет и др. [от
хол.]
шурец м. Насекомо, което издава приятен цвъртеж. В
България пай-разпространени са полският щурец
(ОгуНия сатрезШз) и домашният щурец (О.
йопиябсш»),
шурея нсв. нпрх. 1. Лудувам, лудея, буйствам. Децата
по цял ден щуреят из двора. 2. Върша глупости, шу-
ротия. Недей да щурееш, ами слушай какво те съ¬
ветват. 3. Ставам шур, пошурявам.
шурм м. Пристъп, атака, нападение с решителен ха¬
рактер. Превзеха крепостта с щурм. [нем.]
шурман м. Специалист по водене, управление на ко¬
раби или самолети и други летателни апарати, ус-
[ тройства; пилот, навигатор, [хол.]	.
шурмов и (рус.] шурмовй прил. Който се отнася до
шурм. Щурмови отреди. Щурмова авиация.
шурмовак м. Лице от състава на шурмова военна
част.
шурмовшина ж. неодобр. Стил на работа, който се от¬
личава с непланомерно напрежение, с периодични
привързвания, напъни за преодоляване на изоста¬
ването, за догонване на пропуснатото, [рус,]
шурмувам нсв. и св., прх. Извършвам шурм; нападам,
атакувам. Щурмуват крепостта.
ъгловат 1087
4
шурота ж. Качество на шур.
шуротия ж. Проява, действие на шур; дивотия. Върша
щуротии.
шурче ср. Умал. от ш у р е п,
шурчо м. I. разг. Щур чове*к; шурак. 2. Име, название
на шуреца като олицетворен образ в детски стихот¬
ворения и приказки.
шъкам псе. нпрх. Ходя насам-натам, на различни мес¬
та.
шьрб прил. 1, На който сс е отчупил или е изпаднал
един или повече зъби. Щърсба баба. Щърб гребен. 2.
За сечиво, съд и др. — който има шръбка. Щърба
секира. 3. На конто е отчупена някоя част; шут.
Щърба стомна.
шърбав прил. Щърб. Щърбав нож.
шърбел м. 1. Щръбка. Крие си с длан щъркелите в ус¬
тата. 2. Щърбо, похабено сечиво или съд. Присмял
се щърбел на хьрбел. Погов.
шърк м. Щъркел (в I знач.).
шъркел м. 1. Едра прелетна птица с дълги крака и
дълъг клюн, която гнезди по високи дървета и по
комини иа къши, О|соша а!Ъа. 2. диал. Муха шрък-
лица. Бягат като говеда от щъркел. 3. диал. Расте¬
ние часовниче,
шъркелииа ж. Женската на шъркел (в I знач.).
шъркелов прил. Който се отнася до шъркел, принад¬
лежи на шъркел; шърков. Щъркелови яйца. Щърке¬
лово гнездо.
шъркелче ср. Умал. от ш ъ р к е л; малкото на шър¬
кел.
шърков прил. Щъркелов. Щъркови гнезда. О Щърков
сняг — последен сняг в началото на пролетта, пре¬
ди да дойдат щъркелите.
шъркокрак прил. Който има дълги и тънки крака,
шърче ср, Умал. от ш ъ р к; млад шърк, малкото на
шърк, шьркелче.
гцърчн прил. Щърков, шъркелов. Щърчи гнезда.
шяло-иешяло ср. разг. Нешо недостатъчно съшестве-
но, несериозно, празни неша или приказки. Залавя
се за щяло-нещяло. Не дрънкай щяло-пещяло.
е
ъ
ъглест прил. 1. Който е с форма на ъгъл или има ъг¬
ли; ъглов. Ъглести скоби. 2. Който не е гладък, зак¬
ръглен, а има ъгли и ръбове; ъгловат, ръбат, Ъг-
лесто лице.
ъглов прил. 1, Който се отнася до ъгъл. Ъглов градус.
Винкелът е желязо с ъглов профил. 2. Който се на¬
мира на ъгъл, разположен е в ъгъл. Ъглова къща.
Ъглово място. Ъглов диван. О Ъглов удар спорт.
— вид наказателен удар във футбола, който се из¬
пълнява от ъгъла на игришето откъм вратата иа
противника; корнер.
ъгловат прил. Който наподобява външен ъгъл илл е
с ъгли и ръбове; ръбат, ъглест, Ъгловата глава.

1088 ъгловНден
ъгловнден прил. Който прилича на ъгъл, има вид на
ъгъл. ЪгАовидш галерии.
ъгломер м. Уред за измерване на ъгли.
ъглополовяща ж. геом. Права линия, лъч, който раз¬
деля даден ъгъл на две равни части; бисектряса.
ъгъл м. 1. Геометрична фигура от две прави линии,
които се събират в една точка. Еднакви ъгли. Рамо
на ъгъл. 2. Вътрешен или външен ръб с плоски стра¬
ни; кът, кьоше. Свил се е в ъгъла на стаята. Заста¬
нах пред ъгъла на къщата. 3, Място покрай пресечка
на улица; кьоше. На ъгъ.ш има магазин. О Остър
ъгъл — който е по-малък от правия, с по-малко от
90 градуса. Под ъгъл —· под наклон, не успоредно.
Прав ъгъл —· който е равен на 90 градуса или на
една четвърт от кръга, чиито страни са взаимно
перпендикулярни. Тъп ъгъл — който е по-голям от
правия, с повече от 90 градуса.	·
Ъълен прил. Който се намира на ъгъл. Ъгълно поме¬
щение.
ъгълняк м. спец. Уред за измерване и чертаене на
(прави) ъгли; винкел.
ъперкът м. спорт. В бокса — близък удар със свита
ръка, насочен отдолу нагоре, главно в брадата на
противника, [англ.]
ъс вж. е с.
ъх межд. За наподобяване, възпроизвеждане на звук
от неволно пъшкане при силен замах, напр. сечене
на дърва, забиване на колове и под.
ъхам нсв. нпрх. Дъхам на нещо, за да го стопля или
навлажня; ухам.
ъхвам нсв., ъхна се. нпрх. Ъхам веднъж или поединич¬
но; ухвам. Ъхни на огледалото и го избърши.
ъхъ межд. прост. За израз на съгласие, одобрение,
ъъ межд. За наподобяване, възпроизвеждане на звук,
който човек издава при глуха болка или смущение.
Двайсет и осмата буква от азбуката, наричана „ер-
малък“, която сс употребява само като знак за ме¬
кост на предходна съгласна.
ю
юан м. Основна парична единица на Китай,
юбилбеп прш. Който се отнася до юбилей. Юбилейно
празненство. Юбилеен сборник.
юбилей м. Тържествено празнуване, честване по слу¬
чай кръгла годишнина от важно събитие или във
връзка с обществена дейност на заслужило лице.
Пет десет годишен юбилей на. Иван Визов, .Юбилей
на Габровското училище, |лат.)
юбиляр м. и юбклярка ж. Лице или учреждение, в
чест на което се урежд«а юбилей. ·
ювелнр м. книж. 1. Майстор на изделия, украшения
от благородни метали и скъпоценни камъни. 2, Зла¬
тар, бижутер, търговец на скъпоценности,
[рус. < хол.]	_	,
ювелирен прил. книж. Който се отнася до ювелир.
Ювелирни изделия.
юг м. 1. Една от четирите земни посоки, откъдето
най-много ни грее слънцето. Прот. север. Про¬
зорецът ми е обърнат на юг. Гледам ш юг. 2-
обикн. като соб. Земи, страни и морета, разположе¬
ни на юг от нас или от определена географска ши¬
рина, отличаващи се с топъл климат,
юговнна ж. нар. Изложено към юг място; присос,
юговйт прил. Обикн. в съчет. юговнто време — топло
Л време в ранна пролет, когато духа южнякът,
югозапад м. Посоката между юг и запад. Вървяхме
все на югозапад. Кюстендил е на югозапад от Со¬
фия.
югозападен прил. 1. Който е обърнат към югозапад
или се намира в тази посока. Югозападен прозо¬
рец. Югозападна България. 2. Който иде -от югоза¬
пад. Югозападни ветрове.
югойзток м. Посоката между юг и изток. Пловдив е
на югоизток от София.	-
югоизточен прил. 1. Който е обърнат към югоизток
или се намира в тази посока. 2. Който иде от юго¬
изток.	·	’
югославозъм м. книж. Идея, доктрина за политическо
и културно обединение на южните славяни.
юда1 ж. нар. Зла самодива, която живее по поляните
в планините или се носи като вихрушка из въздуха.
Народът вярва, че юдите са хубави женски същес¬
тва.	,
юда2 .м. (и ж.) Лош, лукав човек; измамник, измен¬
ник, предател. Изигра ме този юда. [евр., по името
на предателя на Христос]
юданзъм м. книж. Разпространена всред евреите мо-
но-генстична религия, която проповядва вяра в
единния бог Йехова и се основава главно на Биб¬
лията и Талмуда, [ог лат·.]
юдён мп. (юдей м.) Евреите в древността,
юдсйски прил. Който се отнася до юдеи и до Юдея.
Юдейско царство,	·
юднн Прил. от к> д а1. Юдино хоро. О Юднно желя¬
зо — пари.
юдинскн1 прил. (и нарч.) Който се отнася до юда1
присъщ на юда1. Юдинено хоро,
юдинскн2 прил. (и нарч.) Който се отнася до, който е
присъщ на юда2; злобен, лукав. Юдинска усмивка.
Смее се юдинскн.
юдбл ж. старик. поет. Обикн. в съчет, земни юдолн;
юдол плачевна — долина, бездна, място на мъки и
страдания или човешкият живот изобщо, с негови¬
те грижи и печали.
юдя псе. прх. нар. Мамя, подмамвам, изкушавам. —
се нпрх. Плезя се, кривя се, правя грозни гримаси,
южен прил. 1. Който е обърнат, разположен към юг.
Южен прозорец. Южно изложение, 2. Който иде . от
юг; топъл. Южен вятър. 3. Който се намира на юг
от нас. Южни граници. Южни страни.

южиЯк1 м. и южпнчка ж. Жител на южна област,
южна страна. Прот. с е в е р и як.
южиик2 м. Топъл пролетен вятър, който духа откъм
юг; дОля як.
южняшки прил. Който се отнася до южняк1. Южняш-
ки темперамент.
юзда ж. Приспособление, справа от ремъци за водене,
направляване на кон, която се надява на главата,
има метална част за в устата и доводи за управле¬
ние. О Отпускам юздите на някого разг. —
давам свобода на някого, оставям го да върши как¬
аото си иска. Стягам (свивам) юздите някому
разг. — отнасям се, държа се строго към някого, не
му позволявам да върши каквото си иска.
юзипа ж. остар. Сграда с машини за произвеждане
на електрически ток; електроцентрала, [фр.]
йжа ж. Род дървовидни или тревисти вечнозелени
растения, от чиито листа се получават груби влакна
за въжета, (исп. <ам«р).]
юлар м. нар. I. Водило на оглавник. 2. Оглавник.
[тур·]
Алн м. Седмият месец от годината, [лат]
юлнанскн прил. О Юлиапски календар — система на
летоброене (стар стил), въведена от Юлий Цезар
през 46 г. пр. н.е. и съществувала до 1582 г. Срв.
григориански.
й>тски прил. Който се отнася до месец юли, който е
присъщ на юли или съществува, става през юли.
Юлска горещина.
юмрук м. Пестник, пестница. Удари го с юмрук по
главата, [тур.]
юмручен прил. Който се отнася до юмрук, става с
юмруци; пестничен. Юмручен бой.
юнак м. 1- Изключително силен и сърцат човек; ге¬
рой. Свеи)ен е завет за юнака — в бой да не жали
юнашка си кръв. П .П.Сл. 2. Млад и буен мъж, млад
човек. Юнак без рана не бива. 3. нар. Млад съпруг.
Невесто, къде ти е юнакът? 4. нар? Син. Какво ти
правят юнаците?
юначни ж. Юначна жена,
юнаков прил. Който се отнася до юнак, който е на
юнак; юнашки. Юнакова майка.	*
юоачага ж, Голям юнак; юначина.
юначен прил. Който има или проявява качества на
юнак (в 1 и 2 знач.), който е присъщ на юнак; смел,
сърцат, героичен. Юначен подвиг. Юначно племе.
юначество ср. Качество или проява на юнак (в 1 и 2
знач.); смелост, сърцатост, сила, юнащина.
юпачнпа м. нар. поет. Юнак, юначага. Чук извива
юначина, бий метала разкалени. Яв.
юнашки прил. 1. Присъщ на юнак (в 1 и 2 знач.); смел,
сърцат, мъжествен. Юнашко сърце. Юнашка смърт.
2. Който се състои от юнаци. Юнашка чета.
Юнашка дружина. 3. Който е на юнак, принадлежи
на юнак; юнаков. Гроба юнашки днес никой не знай.
П.П.Сл. Юнашко облекло. О Юнашки песни — на¬
родни епически песни, в които се възпяват подви¬
зите на Крали Марко и негови съвременници.
юнАщина ж. Юначество.
юш*а м. книж. Юноша, който служи на кораб и се
готви за матрос, [нем.]
юпйц м. Млад, още не впряган вол. *
’ юни м, Шестият месец от годината, [лат.]
юнйца ж. Млада, още не телила се крава; телица.
юнкер м. книж. 1. нот. Пруски дворянин земевладе¬
лец. 2. остар.- Възпитаник във военно училище,
[нем. > рус.)
' Юсов 1089
юнкерски прил. Който се отнася до юнкер.
юност ж. книж. рядко. 1. Младост. В мечтания .. из¬
мина юност. К.Хр. 2, Юношество (в I знач.).
юноша м. Младеж на възраст от около 15 до 20 го¬
дини.
юношески прил. Който се отнася до юноша. Юношес¬
ка литература.
юношество ср. 1. Юношеска възраст. 2. събир. Съвкуп¬
ност, група, множество от юноши,
юнски прил. Който се отнася до месец юни, който е
присъщ на юни или съществува, става през юни.
Юнска изпитна сесия.
юрвам нсв., юрна се. прх. разг. Подгонвам. — се wipx.
Спускам се, втурвам се, налитам, [от тур.]
юргйн м. Дебела спална завивка с пълнеж от памук
или вълна. Завий се с юргана. О Заради бълхата·
изгарям юргана, [тур.]
юрганджня м. и юрген^^нка ж. Който прави в про¬
щава юргани.
юргански прил. Предназначен за юрган, Юргански
чаршаф.
юрд!к м. и юрдёчка ж. диал. Паток, патица, [тур.]
юридически прил. Който се отнася до правото, юрис¬
пруденцията; правен, правов. Юридически науки.
Юридически съветник. <) Юридическо лице — ор¬
ганизация или учреждение, което е самостоятелен
правен субект със свое име и право да притежава
имоти, самостоятелен носител на граждански права
и задължения. Юридическото лице може да сключ¬
ва договори и да води дела.
юрисдикция ж. книж. Власт, право на някого да съ¬
ди, да се произнася, [лат.]
юрисконсулт м. Постоянен правен съветник при уч¬
реждение или стопанско предприятие и защитник
на интересите му пред съдебни и административни
инстанции, [лат.]
юриспруденция ж. книж. t. Философия на правото,
съвкупност от правни науки; право. 2. Съдебна
практика като дълготрайно я еднакво тълкуване на
една и съща норма от съдилищата, [лат.]
юрист м. и юрнстка ж. Специалист по право, човек с
- юридическа подготовка и знания; правник,
юркам нсв. разг. 1. ипрх. Бързам, препускам, втур¬
вам се. 2. прх. Карам, принуждавам някого да
бърза, да тича; гоня. Много ги юркат в казарма¬
та. (от тур.]
юрна вж. ю р в а м.
юрод м. старин. Глупак, глупец. 0 неразумне и юроде!
поради что се срамиш да се наречеш болгарин? Па¬
исий Хилендарски	-
юродйв прил. рядко. Слабоумен, малоумен, [цел.]
юрта ж. У някои азиатски народи — подобно на ко¬
либа преносимо жилище от покрита с кожа дърве¬
на конструкция; шатра, [тюрк.]
юрук м. Ьстар. 1. Турски пастир из планините. 2.
Изобщо планински скотовъдец, който се движи от
място на място, [тур.]	►
юруш м. прост. Нападение, пристъп, атака с голяма
войска, от много хора. На юруш. [тур.)
юрушки прил. Който се отнася до юрук. Юрушки
стада. Юрушка мандра.
юс .и. Чсрковносланяпсм» название на старобългарс¬
ките букви ж (голям юс) и а (малък юс). [цел.]
юсов Прил. от ю с.
69. Български тълковен речник

1090 юстиция
юстиция ж. книж. Правосъдие, [лат.]
юта ж. 1. Едногодишно тропическо, главно азиатско
влакнодайно растение (трева или полухраст), от
влакната на което се изработват груби тъкани, чу¬
вали, въжета и др„ СогсЬогиз сарзиюпэ и С.
оНСопиБ. 2. Влакна от това растение или изработе¬
ни от тях платове и други изделия, [от санскр.]
й>тен прил. Направен от юта. Ютени торби.
ютия ж. Железен уред, който нагорещяват за гладене
на дрехи, кърпи и др. Електрическа ютия. [тур.]
юфка ж. 1. Сушени тестени кори и люспи за готвене.
Юфка с яйца, 2. Ястие от такива кори, люспи,
[тур]	.
юфт м. Вид здрава и мека водонепропусклива телеш¬
ка, конска или свинска кожа за ботуши, спортни
обувки, сарашки изделия и др. [рус. < перс.]
юфтен прид. Направен от юфт. Юфтени обуща.
юшур м. Някогашен данък в натура — десетък от зе¬
меделското производство, [от ар. > тур.]
я
я1 мест. 1. Лично мест., вин. от т я, кратка форма
срещу н е я. Нея никой не я безпокои. Поканете я.
, %. биал. Аз. Я те сакам, ка що сака поле дъжд у
суша. Е.Пел.
и2 част. 1. За означаване на подкана, молба, насър¬
чение; ха, де. Я вземи това. Я ме оставете на мира!
Я да видя. 2. За наблягане, подчертаване, придру¬
жено обикн. с израз на досада; да, тъй де. Набих
го, я! Не съм ти слуга, я1 3. За посочване, сочене
на нещо близко, видимо; ето, ей, йа. Я го пред очи¬
те ти. Да тръгваме, че я колко е късно.
я3 межд. За израз на изненада, учудване. Я, какво
стана! Я, ти къде беше досега?
я - я сз. разг. За свързване на взаимно изключващи
се по съдържание синтактични единици, обикн. за
израз на съмнение; или — или. Утре я ще вали, я
не ще. В тоя дол я има вода, я няма. [перс. >тур.]
йаа .межд. За израз на учудване, удивление. Яаа, как¬
во е станало тука?
ябана ж. прост. Чужбина, [перс. >тур.]
ябанджнйскн прид. прост.'Който се отнася до ябан-
джия,
ябанджия м. и ябапджййка ж. прост. Чужденец, дру-
гоземец, другоселец.
яблан м. Едро дърво с длановидно врязани листа и
увиснал топчсст плод, РЫапих опепиНз; чинар,
яблапов прид. Който е от яблан. Ябданови диета.
ябълка ж. 1. Овощно дърво с розови цветове и въз-
кисел или сладък сочен плод с кълбовидна форма,
Р1гиз ша1из. В България се отглеждат много видове
ябълки. 2. Плод на това дърво. Хубавшпе ябъжи
свинете ги ядат. Поел. 3. прен. нар. Скула, ябълчна
кост , 4, прен. Горен заоблен край на бедрена кост.
О Адамова* ябълка. Вълча* ябълка. Земна* ябълка.
Ябълка на раздора книж. — причина за несъгласия,
спорове, вражди, взаимна омраза и под.
ябълкар м. и ибълкарка ж. Производител или прода¬
вач на ябълки.
ябълкарски прид. Който се отнася до ябълкар. Изм¬
ръзнал като ябълкарски кон.
ябълков прид. Който се отнася до ябълка (в 1 и 2
знач.), който е от ябълки. Ябълков цвят.. Ябълкови
семки.. Ябълкова ракия'.
ябълковнден прид. 1. Който има вид, форма на ябъл¬
ка. 2. техн. За връзка, съединение и под. — който
се осъществява между гнездо и кълбовидна част,
така чс прави възможно известно движение на
свързаните, съединените части в почти всички по¬
соки. Ябъдковиден болт.
ябълчен прид. Ябълков. Ябълчено вино. Ябълчена кисе¬
лина, < Ябълчна кост — изпъкнала кост на лицето
под очната яма; ябълка, скула.
яваш прост. 1. прид. пеизм. За тютюн, цигари — мек.
Прот. с е р т, л ю т. 2. нарч. Бавно, . полека. Мно¬
го яваш каршпе, О Яваш-яваш — много, съвсем
бавно, едва-едва. [тур.]
яве нарч. диал. остар. Наяве. Който скришом се же¬
ни, яве срам продава. Поел. О На яве — наяве,
явен прил. 1. Който става, върши се или действа от¬
крито, пред погледа на хората. Прот. таен,
скрит. Явна кражба. Явен враг. Явно гласуване.
2. Който всеки може да види и разпознае, разбере;
очевиден, всеизвестен, Явна грешка. Явно недоразу¬
мение.
янка ж. 1. Място, къдсто някой сс явява за среща с
някого, обикн. тайна, конспиративна, 2. Тайна, кон¬
спиративна среща, [рус.]
явление ср. 1. Факт, действие или събитие в природа¬
та или обществото, нещо, което става, случва се ка¬
то проява на природна или обществена сила, зако¬
номерност или случайност. Дъждът е природно
явление. 2. Нещо изключително, което предизвиква
особен интерес; феномен. Той е явление в културния
ни живот. 3. лит. Откъс, обособена част от драма¬
тично произведение, през която съставът на дейст¬
ващите лица не се мени. [рус.]
явно нарч. 1. Открито, пред погледа на хората, Прот.
тайно. Всичко се върши явно. 2. Обикн. вметн.
— очевидно, несъмнено. Той явно не я харесва,
йвор м. Стройно планинско дърво с остро врязани
длановидни листа и бяла дървесина, Асег
рэеибор^ашш.
яворов прил. Който е от явор, отнася се до явор. Яво¬
рова тамбура.	, *	*
явявам нсв., явя св. прх. 1. рядко. Показвам, откри¬
вам. Старите туркини само пред жени явяват ли¬
цето си. 2. остар. Съобщавам, обаждам. Яви ми
тайната си. — се нпрх. 1. Излизам да ме видят;
вестя вам се, показвам се. Яви се на прозореца и пак
се скри. 2. Отивам или идвам при някого или някъ¬
де по задължение, за участие в някаква работа, дей¬
ност. Утре ще ми се явиш на доклад. Явявам се
пред съда. Явявам се на изпит. Нашият отбор се
яви неподготвен. 3. [!рус.] Съм, бивам,
ягода ж. 1. Дребно тревисто растение из поляни,
. храсталаци и гори с червени зърнести плодове,
Рга§апа уезса. 2. Градинско растение, подо6но на
горското, но с по-едри плодове, F. е1абог, 3. Пло¬
дът на тези растения. Сок от ягоди. Сладко от гор¬
ски ягоди. О Прех палени ягоди — щедри, но неоп¬
равдани обещания.

ягодак м. Място, където растат много ягоди,
&одов прил. Който се отнася до ягода, който е от
ягоди. Ягодов разсад. Ягодов мармалад.
ягорйда ж. Кисело, недозряло грозде, [нгр.]
»лар м. Едър хищен бозайник от рода на котките с
къса жълточервена козина с черни петна, обитаващ
* тропическите части на Америка, РапЬега опса.
[исп. < амер} ,
яд, -Ът м. 1. Остра възбуда, силно чувство ва неудо¬
волствие, мъчително душевно раздразнение против
някого или нешо; гняв. Вие спите — мен в гърди
силен пламък, яд гори и гняв ще ме умори. Бот. 2.
Мъка, грижа. Не ми минавай през двори, не ми за¬
давай ядове. Нар.п. Малки деца — големи ядове. 3.
остар. Отрова,- Смъртта бе за него приятел ц
брат, зашил беше тайно в ръкава си яд. Ваз. О Бе¬
ра ядове — ядосвам се, имам неприятности. Яд ме
е — изпитвам яд, ядосвам се.
ядач м. и ядачка ж. разг. Човек, който (иска да) яде,
Ядачи много, ядене малко.
ядвам нсв., ядна св. прх. разг, 1. Ям малко шш набър¬
зо; хапвам. Седни да яднем. Яднах малко и почнах
работа. 1. само нсв. Усл. от я м: бих яЛ, хапвам.
Ядваш ли, куме, печена кокошка?
яден прил. 1. Ядовит, сърдит, гневен, Който яден ста¬
. ва, гладен ляга. Поел. 2. Жален, милен. А майка яд¬
на, жалостна, дете си мило прегърна. Бот.
ядене ср. 1. Поглъщане на храна; хранене. Време е за
ядене. Вдигнаха ме от ядене. Не се говори по време
на ядене. 2. Храна, ядиво. Много пари отиват за
ядене. Взех си ядене за из пътя. 3. Отделен вид
(сготвена) храна на обед, вечеря. Обед от две яде¬
нето.
ядец 1. м. диал. Вилообразна кост (ключица) от гър¬
дите на птица, с която правят облог. 2. межд. а.
диал. Израз, с който единият от двама обзаложили
се обявява, че е надхитрил другия, когато му даде
нешо в ръка, а той го поеме, без да каже „знам“,
б. разг. За означаване, че някой се е излъгал, оста¬
нал е излъган в очакванията си, не е станало или
няма да стане желаното от него. [перс. > тур.]
■.дивен прил. Който може да се яде, който става за
храна. Ядивни гъби,
ядйво ср. Нешо за ядене; храна,
ядка ж. 1. Вътрешност на плод с черупка. Орехови
ядки. Ядка на лешник, 2. Вътрешност на костилка.
Ядки от кайсии. 3. Вътрешност на житно зърно.
Гъгриците изяждат ядката на житото. 4. Зърно-
видни жлези в месо. Агнешки ядки. 6. прен. Най-ху¬
бавата, най-ценната част на нещо,	*
ядков Прил. от я д к а. Ядкови плодове.
ядна еж. ядвам.
ядовит прил. 1. Който е обзет от яд или изразява яд;
сърдит, злобен, яден. Ядовит поглед. 2. Който лес¬
но се ядосва.
ядовЯтост ж. Състояние и качество на ядовит. От¬
върна му с ядовитост.
ядосвам нсв., ядосам св, прх. Възбуждам, причинявам
яд у някого; гневя, сърдя, дразня. Не бива да ядос¬
ваш майка си. — се нпрх. Обзема ме яд.
Ядрен прил. Който се отнася до ядро (главно в 3
знач.). Ядрени реакции. Ядрен синтез. Ядрена физи¬
ка. Ядрено оръжие.
ядро ср. 1. Средищна, основна или най-важна част на
нещо, Ядрото на. армията беше разположено в се¬
лото. 2. биол. Вътрешната, най-важна част на жи¬
вотинска или растителна клетка. 3. физ. Централна,
яйцевиден 1091
положително заредена част на атома, » която е със¬
редоточена почти цялата му маса. (рус.)
яз м. 1. Преграда на река за насъбиране или отвеж¬
дане на вода; бент. Воденичен яз. Водата отнесла
яза. 2. Насъбрана вода пред такава преграда; вир.
Дълбок яз. О Задържа се като светска* вода в яз.
язва ж. 1. Дълготрайна рана, разраняване на кожата
или лигавиците. Стомашна язва. 2. разг. Язвена
болест. 3. прен. Обществена злина, отрицателно яв¬
ление в живота на обществото,
йзвея прил. Който се отнася до язва. О Язвена бо¬
лест; язвено заболяване мед, — развитие на язва,
язви в стените на стомаха или на дванайсетолръс-
тното черво.
язвителен прил. Който съдържа или изразява злобна
подигравка, който обижда, наранява; хаплив. Язви¬
телна сатира, [рус.]
язвителност ж. книж. Качество или проява на язви¬
телен.
язви нсв. прх. рядко. Причинявам душевна болка, мъ¬
ка, скръб, неприятност; уязвявам. Та мойта мла¬
дост, мале, зелена съхне и вехне люто язвена?! Бот.
яздешквта и ездешката нарч. Яздешком.
яздешком и ездешком нарч. С яздене, на кон. През
планината пътувахме ту яздешком, ту пешком,
нздитен и ездитен прил. За кон, магаре и др. — който
се язди, който е за езда. Впрегатни и яздитни коне.
яздя нсв. 1, прх. и нпрх. Карам да се движи, управля¬
вам движението на кон, магаре или велосипед, дви¬
жа се, пътувам възссднал на кон, магаре, велосипед
и др.; яхам. Яздя кон. Цял ден яздих на кон. 2. прх.
разг. Седя върху нещо като на кон, с отпуснати
встрани крака. Седни прилично, недей да яздиш сто¬
ла. 3. прен. Потискам, угнетявам. Докога ще ни яз¬
дят чорбаджиите?
Язе мест. диал. Аз. Ти ли си Рада Ивкова? — Язе съм,
бае Стояне. Нар.п.
язлък м. диал. Отвод на къща; трем, пруст, [тур.]
язовец м. Хищен бозайник от семейство порови, с
надлъжни светли и тъмни шарки по главата, който
живее в дупки под земята и е активен през нощта,
Ме1ев тека (М. Гахих); борсук. Крие се като язовец
в дупка.
язовила ж. 1. Жилище, дупка на язовец. 2. прен. Гъс¬
то задимена стая.
язовир м. Изкуствено езеро, създадено чрез преграж¬
дане на долина, водите на което се използват за на¬
появане, за добиване на електрическа енергия и пр.
язовирен прил. Който се отнася до язовир. Язовирна
стена. Язовирно строителство.
язък межд, разг. За израз на съжаление; жалко. Язък
за човека, [тур.]
яй м. диал. Пружина на кола; ресор. Товарът е те¬
жък, ще смачка яйовете. [тур.]
яйцА ср. 1. Покрито с черупка валчесто тяло, което
снасят птиците. Кокоши яйца. Варено яйце. Прясно
яйце. 2. Зрънце или мехурче със зародиш на някои
животни. Жабешки яйца. Яйца от гъсеница. 3- Яй¬
цеклетка. О Гледам (пазя) го като писано* яйце.
Няма къде яйце да падне (да хвърлиш) — препъл¬
нено е с хора. От яйце ио-здрав© ирон. — твърде
слабо.
яйцевиден прил. Който има форма, вид на яйце; ова¬
лен. Яйцевидна бомба.

1092 яйцеклетка
яйц^жлётка ж. спец. Женска полова клетка, от която
след оплождане се развива зародиш; яйце.
яйцевдсен прил. спец. В съчет. яйценосен животни - чий¬
то зародиш се развива след снасяне на яйцето, из¬
вън майчиния организъм.
яйчар м. и яйчарка ж. Събирач или търговец на (ко¬
коши) яйца.
яйчарскн прил. Който се отнася до яйчар, до търговия
с яйца* Яйчарскн склад.
яйчйретво ср. Търговия с птичи яйца.
яйчен прил. 1. Който се отнася до птиче яйце. Яйчена
черупка. 2. Направен с яйца. Яйчен крем.
яйченйк м. диал. Ядиво от разбити с брашно и запе¬
чени яйца.
яйчник1 м. диал. 1. Баница с яйца. 2. Бъркани пържени
яйца.
яйчник2 м. 1. обикн. мн., анат. Двойка вътрешни жен¬
ски полови органи, в които се образуват яйцеклет¬
ките. 2. бот. Част от растителния цвят, в която се
образуват семената.	>
як1 м. Подобно на вол средноазиатско животно с
дълга козина и дълги остри рога; тибетски бик. [ти¬
бет.]	*
як3 прил. 1. Силен, мощен, набит. Як човек. Яки коне.
Як като вол. 2. Траен, здрав, издръжлив. Яки гре¬
ди. Яки обуща.
яка ж. Част от дреха, която е около врата. Кожена
яка. Колосана якй. Хващам някого за яката. [тур.]
йкав и йкавски прил. ез. При който променливата
гЛасна се изговаря само като [я]. Прот. е к а в.
Яков изговор.	.
йкавец м. Лице, което яка.	,
Акавски еж. я к а в.
якам псе. нпрх. ез. Произнасям, изговарям променли¬
вата гласна като [я].	·
яката нарч. разг. 1. Силно, здраво; яко. Стискам яка¬
та. 2. Много, твърде. Яката яде бой.
яке ср. Къса, отворена отпред горна дреха с ръкави
за туризъм, спорт, работа и др, [нем. <фр.]
якичка ж. 1. Умал. от яка. 2. Бяла платнена или
везана, плетена декоративна яка, която се носи над
яката на момичешка дреха. 3. Тясна ивица от бял
плат, който се прикачва отвътре ва яката ва уни¬
формена дреха.
якна нсв. нпрх. рядко. Ставам як, заяквам, засилвам
се.
яко1 нарч. 1. Здраво, силно; яката. Яко държа. 2. разг.
Твърде, много. Тая работа яко не ми харесва.
йко2 предл. остар. Като. Разлютил се яко звяр. Из¬
чезвам яка дим. [цел.]
якобинец вж. якобинци.
якобински прил. Който се отнася до якобинец, присъщ
. е на якобинците. Якобинска диктатура.
якобинци ми. (якобинец м.) ист. Буржоазни демокра¬
ти, радикално настроени републиканци по време на
Великата френска революция, [от фр. соб.]
якогл&в прил. нар. 1. Който има яка глава. 2. прен.
Упорит, твърдогдшв. '
якост ж. Качество на як; сила, здравина. Якост на
въже. Якост на материалите.
якотй ж. Якост. ■
якутн мн (икут м. и якуткн ж.) Тюркоезичен народ,
населяващ областта Якутия в състава на Руската
федерация.
якутски прил. Който се отнася до Якутия и до якутн.
Якутски език,	’
ялов прил. 1. Който не ражда; безплоден. Ялова овца.
Ялова черница. 2. прен. Безполезен, безрезултатен,
Ялова работа. Ялов труд. .
яловар м. и яловаркя ж. нар. Човек, който пасе яло-
вина.
яловарски прил. Който се отнася до яловар.
яловец М. Ялов, бездетен мъж.
яловний ж. нар. Стадо ялов добитък. Два са яловари
сговор сговаряли дека да затшднят вита яловина.
Нар.п.
йловица и яловица ж. 1. Ялово добиче; щирица. 2,
Бездетна жена; бездетка.
йловост ж. Качество на ялов; безплодие,	"
ям нсв. прх. 1. Приемам, поглъщам храна; храня се.
Време е да идем. Не ми се яде. 2. Употребявам не¬
що за храна. Щъркелите ядат жаби; Вегетарианци¬
те не ядат месо. 3. прен. За киселина, ръжда и под.
— действам върху нещо, та го руша, повреждам;
разяждам. Ръждата яде желязото. 4. прен. Измъч¬
вам, ядосвам, безпокоя. — се нпрх. 1. Силно се
ядосвам, мъча се, тревожа се за нещо. 2. взаим. и
нпрх. Враждувам, в много лоши отношения съм (с
някого). О Това не се яде разг. — не се търпи, не
се понася. Яде ме н е щ о — а. Мъчи ме. б. Хапе
ме, сърби ме. Ям бой*. Ям калай*. Ям хляба н а
някого — а. Живея на нечия сметка, б. Лиша¬
вам някого от препитанието му.
йма1 ж. Трап,- ров. Помийна яма. Дълбока яма.
О Въздушна* яма. Вълчи* ямя. Копая яма
някому разг. — правя, готвя зло някому.
яма2 ж. разг. Грабеж, незаслужена или неплатена об¬
лага. Няма вече яма. [тур,]
ямб и. лит. Двусрична стихотворна стъпка с ударе¬
ние на втората сричка, напр.: Напред ( и все /
напред / към подвизи / и слава. П.П.Сл. [гр.]
ямбвчев прил. лит. Който се отнася до ямб, съдържа ’
стъпка ямб. Ямбични стихове. Ямбичен размер.
ямка ж. Умал. от я м а; малка яма. Лакътни ямки.
ямурлУк м. [Някогашна] дебела горна селска дреха
- за дъжд; япанджак. [тур.]
янки м. а мн. Прозвище на американец от Съедине¬
ните щати. [англ.]
янтар м. Кехлибар, [рус,]
янтарей прил. Кехлибарен. Янтарна киселина.
януари м. Първият месец от годината, [лат.]
януарски прил. Който се отнася до месец януари,
който е присъщ на януари или съществува, става
през януари. Януарски студове. Януарска изпитна
сесия.
яиандж&к м. прост. Ямурлук, [тур,]	’
японец м. и япбпка ж. Човек от основното население
на Япония, 1 ражданин ва Япония,
япбнски 1. прил. Който се оглася до японец и до Япо¬
ния. Японски. стоки. 2. като същ. японски м. Япон¬
ски език. О Японска роза — градински катерлив
храст с дребноцветни розн, Коза раИапШа.
яр м. 1. Стръмен бряг. 2. Пропаст под височина.
[тук.!
ярй ж. диал. 1. Въздух. 2. Отблясък от огън, пожар;
зара. 3. Мараня (в 1 знач.).	<	*
ярд м. Английска мярка за дължина, равна на 3 фута
или 91,44 см. [англ.] .	;
яре ср. 1. Малкото на коза; козле. 2.· Малкото на сър¬
на или на кошута. О От стара коза* яре.
яребица ж. Дребна полска и горска птица с топчеето

тяло и сиво-кафяви пера, Perdix perdix. На лов за
яребици. О Скална яребица — птица кеклик.
яребичен и яребнчи прил. Който се отнася до яребица.
Яребични яйца. Яребиче месо.
ярем м. 1. Дървено приспособление за впрягане на
рогат добитък. 2, преп. Тежест, бреме, иго; хомот,
ярешки прил. Който е от на или от яре. Ярешка кожа.
Ярешко месо.
ярина ж. 1. Вълна от шиле. 2. Овча вълна от повтор¬
но есенно стригане. О Дрън-дръд* ярина.
ярка и ярнца ж. Млада кокошка, която още не снася
яйца.
яркост ж. Качество на ярък.
ярма ж. Смляна на едро зърнена храна за кърмило
на добитък. [тур.]
ярмомелка ж. Мелница за ярма.
яровнзацня ж. спец. Особена обработка на семето
преди засяване, която ускорява процеса на растене
и узряване и чрез която зимната култура може да
се обърне в пролетна. [рус . ]	-
яровнзмрам нсв. и се., прх. спец. Подлагам на ярови¬
зация.
ярост ж, Буен гняв, ожесточение, полуда. Изпадам в
ярост. Ярост го обзе.
яростен прил. 1. Обзет от ярост; ожесточен, гневен. 2.
Буен, стихиен. Яростен вятър.
ярък прил. 1. Който дава силна, ослепителна светли¬
на; светъл. Ярко слънце. 2. За цвят, багра — който
е много наситен и действа силно върху очите. Ярък
цвят. 3. прен. Силно проявен, характерен. Ярки ка¬
чества. Ярък пример.
яря нсв. прх. За петел — оплождам кокошка.
ясен1 м. Широколистно дърво с перести назъбени лис¬
та и яка, трайна и еластична дървесина, Ргахтич;
осен.
деен2 прил. 1. За небе, време и под. — който не е пок¬
рит с облаци, във или през който няма облаци,
мъгла; ведър, светъл. Прот. мрачен,
облачен. Ясно небе. 2. Светъл, блестящ, си-
• яен. То не било ясно слънце, най ми била сама Неда.
Нар.п, Ясни звезди. 3. прен. За глас, звук — звън¬
лив, чист, бистър, приятен. 4. прен. Който се чува,
вижда или разбира добре; отчетлив, разбран. Ясен
говор. Ясно писмо. Ясна мисъл. О Като гръм* от яс¬
но небе.
Асенов прил. Който се отнася до ясен1, който е от
ясен. Ясеново копие.
яенка ж. диал. 1. Трепетлика. 2. Бреза. 3. Вид топола,
ясли ми. (ясла ж.) 1. Подобно на корито оградено
място, обикн. край стена на обор, където се слага
храна за добитъка. Дреме като кон над празни ясли.
2. само ми. прен. Заведение за гледане, отглеждане
на малки деца до около 3-годишна възраст,
яемйн, нсмйнов вж. ж а с м и н, жа с м и но в.
яснСц м. нар. 1. Сух мраз; сухомразида. 2. Студен зи¬
мен вятър.
ясн& нсв. нпрх. 1. Ставам ясен; изяснявам се. Небето
яснее. 2. Блестя, светя.
яснинй ж. I. Ясно, безоблачно време; ведрина. 2, Яс¬
но място между облаците, където се провижда не¬
бето.
ясно I. Нарч. от я с е н. Песента звучи ясно. Всичко
се вижда ясно. Говори по-ясно. 2, Като сказ, опред.
— за означаване, че нещо се разбира добре, че ня¬
кой разбира, знае нещо добре. Не е ясно кой е ви¬
новен. всичко ми е ясно. Ясно ли е? 3. като межд.
В отговор — за означаване, че човек нещо е разб¬
яшност 1093
рал, възприел. О Ясно е к»то бял дея — напълно,
съвсем ясно, разбрано.
ясно- Съставна част на сложни прилагателни имена
за цвят със значение „който е по-ясен, по-светъл от
основния цвят**, навр.: ясножълт, яснозелен, ясно-
син, ясночервен.
ясновидец м. и ясновндкя ж. 1. Човек, за когото вяр¬
ват, че притежава свръхестествена сила да преду-
гажда бъдещето, да предвижда бъдещите събития;
пророк:, прорнцател. 2. Човек, който ясно вижда и
разбира вещата, та може да предвижда бъдещото
им развитие.
ясяовпдски прил. Който се отнася до ясновидец и яс-
новидство. Ясновидски способности.
яецовндство ср. Способност, дарба на ясновидец,
ясвост и яснота ж. Качество на ясен2 (главно в 4
знач,). Ясност на мисълта. Яснота на погледа. Вна¬
сям яснота в нещо.	'
яепне м. Полускъп оценен камък, вид халцедон с чер¬
вен, черен или жълт цвят. [гр.]
ястелйв прил. диал. Който доста яде; яшен. Ястеливи
деца.
ястие ср. Готвено ядене; гозба.
йстреб м. Едра граблива птица, подобна на сокол, с
тъмносив гръб и бял корем с кафяви прспаски,
Astur palurnbarius; герак.
ястребов прил. Който се отнася до ястреб, присъщ на
ястреб, Ястребов поглед.
ят м. ез. I. Старобългарски гласен звук, който се е
изговарял средно между [е] и [я]; ятова гласна. 2.
Название и а старобългарската кирилска буква %
с която се отбелязва този звук, както и неговите
наследници по-късно, до правописната реформа от
1945 г,; е-двоПпо
яз шап м. остар. Голям извит-турски нож, [тур.]
ятак м. и ятАчка ж. 1. Който дава подслон на
преследвани и ги крие. Ятак на партизани. 2. ос¬
тар. Укривател и съучастник на разбойници,
[тур·]	.
йто ср. 1. Много птици, литнали вкупом; орляк. 2. Са¬
молетна ескадра.
ятов прил. ез. Който се отнася до звука или буквата
ят. Ятова гласна. Ятов изговор. Ятов въпрос.
О Ятов преглас*.
яхам нсв„ прх. Яздя, възсядам. Яхам кон.
Ахвам нсв., яхна св. прх. Качвам се, сядам на кон, ма¬
гаре, велосипед и под.; възсядам.
яхнАя ж. Ястие.със сос, обикн. от месо и зеленчук.
Яхния с лук. Боб яхния. О Попска* яхния, [тур.]
яхта ж. 1. Лек ветроходен плавателен съд за скорос¬
тни състезания. 2. Луксозен, обикн. частен плавате¬
лен съд за морски спорт, разходки и развлечения,
[англ.]
йхтен прил. Който се отнася до яхта. Яхтено приста¬
нище.
яхгемен м. Лице, което притежава или управлява ях¬
та, което се занимава с ветроходен или водомото¬
рен спорт, [англ.]
яхър м. Обор, главно за коне. [перс. > тур.]
яшен прил. Който обича да яде и яде много, без да
придирва на ядене; ястелив. Яшно прасе.
яшмАк м. Кадънско покривало за лице; було. [тур.]
яшност ж. Качество на яшен. Не е само до храната,
ами е и до яшността на децата.

БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК
ЧЕТВЪРТО ДОПЪЛНЕНО И ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ - ДОПЕЧАТКА
РЕДАКТОР ДИМИТЪР ПОПОВ
ХУДОЖНИК КРЕМЕНА фИЛЧЕВА
ХУДОЖЕСТВЕН РЕДАКТОР ТОТКО КЬОСЕМАРЛИЕВ
ТЕХНИЧЕСКИ РЕДАКТОР ТЕМЕНУЖКА ХАДЖИИ ВАНОВА
КОРЕКТОРИ МИЛКА БЕЛЧЕВА И ЦВЕТАНА ГЕОРГИЕВА
ПОДПИСАНА ЗА ПЕЧАТ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1996 Г.
ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ ПРЕЗ ОКТОМВРИ 1996 Г.
ПЕЧАТНИ КОЛИ 69.
ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 89,50
ФОРМАТ 16/70/100
ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА ИСМ&КО
ИЗДАТЕЛСТВО „НАУКА И ИЗКУСТВО", СОфИЯ
ПЕЧАТ „АБАГАР“, В. .ТЪРНОВО