il и II и
X 8 p м е с
ХЕРМЕ

поредица
НОВИ БЪЛГАРСКИ РЕЧНИЦИ
Под общата редакция на проф. Петър Пашов
„Български тълкоВен речник“
е шестият от поредицата на Издателска къща ДЕРМЕС“
еднотомни речници, удобни за всекиднеВно използване
като необходими справочници в
писмената и устната българска реч.
Те са предназначени за ученици, студенти и всички,
които се интересуват от богатството на българския език.
Поредицата се създава от изявени специалисти
6 различни области на науката за българския език,
изтъкнати лексикографи и лексиколози
от университетите и Българска академия на науките.
Стремежът на авторите и издателството е поредицата
от нови речници не само да отговаря на
съвременните постижения на науката,
но и да подпомага повишаването на езиковата култура.
© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА ДЕРМЕС“, 2004 г.
Всички права над този речник и поредицата
НОВИ БЪЛГАРСКИ РЕЧНИЦИ са запазени. Текстът или
откъси от него, както и търговската марка, не могат да се
възпроизвеждат без съгласието на издателя.
© Василка Радева Ранге лова, автор, 2004 г.
© Георги Атанасов Стан кон, художествено оформление на корицата, 2004
ISBN 954-26-023О-в

ПРЕДГОВОР
По своята цел и предназначение Тълковният речник е съобра¬
зен с концепцията на поредицата Нови български речници на Из¬
дателска къща „Хермес" и с потребностите на носителите на съв¬
ременния български език.
Като еднотомен лексикографски справочник, речникът не си
поставя задача да отрази в пълнота словното богатство на българ¬
ския език, затова при съставяне на словника му бе необходимо да
се определи „какво не се включва в него“ и да се вземат под вни¬
мание сферата на употреба и мястото на отделните думи в лекси¬
калната система. В него не се включват рядко употребявани оста¬
рели и диалектни думи, които не се срещат в речта на всички но¬
сители на езика, но биха намерили място в многотомен тълковен
речник. Предимство е. дадено на новите думи и значения, навлез¬
ли в езика ни през последното десетилетие, без да се вземат под
внимание индивидуалните употреби и оказионалните значения.
По своя характер речникът е тълковен и не цели даването на
универсални и енциклопедични знания. Това обуславя структура¬
та на речниковата статия и начина на тълкуване на значенията.
В речниковата статия се дава пестелива характеристика на гра¬
матичните значения, като при глаголите се посочват видовото им
значение и преходността. Глаголите, които изискват се, си, се оп¬
ределят като непреходни. Когато възвратната форма е свързана с
ново значение, то се посочва в края на речниковата статия. Глаго¬
лите, които образуват видова двойка, са включени в една речнико¬
ва статия (напр. заключвам несв., заключа се.). Глаголи, чиято
семантика обуславя употребата им само (или предимно) във фор¬
ма за 3 лице, оглавяват речниковата статия с тази форма (напр.
окози се, отели се). Това отклонение от установената традиция в
лексикографе ката практика улеснява оформянето на по-логично
тълкуване.
Съществителните имена са определени чрез родовата си при¬
надлежност. При останалите части на речта е посочено категори-
алното им значение (прил., прейл., част, и т.н.).
В словника на речника не са включени числителните имена,
също собствените имена на държави, градове, географски области
и обекти, както и образуваните от тях прилагателни имена.
Тълкуването на думите е кратко, със стремеж към точно пред¬
ставяне на лексикалното значение. При многозначните думи на

	 6
първо място се посочва основното значение, от което са изведени
производните. Без да се посочват специално, преносните значения
заемат място в края на производните.
Не се тълкуват самостоятелно производните думи, чието значе¬
ние закономерно се извежда от семантиката на произвеждащата
дума, а се включват към нейната речникова статия, напр. абст¬
рактните съществителни имена, образувани от прилагателни, се
включвате речниковата статия на съответното прилагателно: ком¬
петентност ж. към компетентен прал. В речника не са тъл¬
кувани и включени наречията, които се извеждат от формата за
среден род на прилагателните, напр. весело, пъргаво, хубаво и др.
Тъй като в речника не са обхванати диалектните думи с ограни¬
чен ареал на разпространение, а освен това в лексикографската
практика доста непоследователно се разграничават характеристи¬
ки като „диалектно“ и „областно“, „народно“ и „простонародно“, а съ¬
що и „просторечно“ и пр., стилистичната характеристика на думите
е максимално обобщена, като са използвани определенията „разго¬
ворно“ и „неодобрително“. Думи, които обикновено се определят ка¬
то „нежелателни“, „вулгарни“, „жаргонни“ и пр., не са включени в
речника, тъй като тяхната употреба би трябвало да се ограничава, а
не да се популяризира и утвърждава чрез включването им в лекси¬
кографски справочник, който е с по-ограничен обем и е адресиран
към по-широка публика. Това има отношение и към въпроса за из¬
граждане на езикова култура и не означава, че тази лексика не би¬
ва да се включва в многотомен и по-пълен тълковен речник.
При тълкуване на значенията не се използва материал от про¬
изведения на художествената литература - не само заради огра¬
ничения обем на речника, а защото употребата на думите в худо¬
жествения стил има допълнителна функция и предназначение. По¬
сочени са примери от разговорната реч, които дават възможност
да се илюстрира контекстово обусловеното значение главно на
т.нар. служебни думи, а също и при отделни значения на много¬
значните думи.
Много рядко се посочват синонимии по значение лексикални
единици, и то предимно при тълкуване на заети думи.
В речниковата статия след граматичната характеристика се от¬
белязва произходът на чуждите думи, като в отделни случаи се
посочва езикът посредник: напр. симид (ар.-тур,).
Речникът е предназначен за всеки носител на българския език,
на когото не са безразлични правилното разбиране и точната упот¬
реба на думите.

БИБЛИОГРАФИЯ
Български тълковен речник. Авт,: Л. Андрейчик, Л. Георгиев, Cm.
Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Cm. Стойков, Цв. Тодоров. I изд. 1955,
II изд. 1963, III изд. 1973, IV изд. Доп. и прераб. от Д. Попов. С.:
Наука и изкуство, 1994.
Български етимологичен речник. Отг. ред.: Вл. Георгиев, Ив. Ду
риданов. С.: БАН. T. I—VI, 1971-2002.
Нов правописен речник на българския език. Отг. ред.: чл.-кор.
ст.н.с. I cm. Валентин Станков. С.: Хейзъл, 2002.
Речник на българския език. Авт. кол. С.: БАН. T. I-XI, 1977-2002,
Речник на съвременния български книжовен език. Гл. ред.: Cm.
Романски. С.: БАН. T. I А-К 1955, т. II Л-П 1957, т, III Р-Я 1959.
Речник на чуждите думи в българския език. Отг. ред.: Cm. Илчев.
С.: БАН, 1982.
Речник на новите думи и значения в българския език. Авт.: Ем.
Пернишка, Д. Благоева, С. Колковска. С.: Наука и изкуство, 2001.
Речник на новите думи в съвременния български език. Авт.: В.
Бонджолова, Ан. Петкова. Велико Търново: Слово, 1999.
Речник Пони и най-нови думи в българския език, Н. Антонов. Пе¬
ликан Алфа, 1994.
Речник па чуждите думи в българския език. Авт.: Г. Пашова, В.
Наймушин, Б. Велева. Пловдив: Хсрмес, 2001.
Съвременен тълковен речник на българския език с илюстрации и
приложения. Отг. ред.. Cm. Буров. II нрераб. и доп. изд. С.: Елпис,
1995.

СЪКРАЩЕНИЯ
австрал. - австралийски
ам. - американски
англ.- английски
ар. - арабски
арх. - архаично
афр. - африкански
безл.- безлично
белг. - белгийски
браз. - бразилски
вин. - вините лен (падеж)
воен. - военно
възвр. - възвратен (гла¬
гол, залог)
геогр. - географски
геол.	- геоложки
геом.	- геометрически
гр. - гръцки
диал. - диалектно
евр. - еврейски
егип,- египетски
ед. - единствено число
език.- езиковед ски
еским. - ескимоски
ле. - съществително име
от женски род
жарг. - жаргонно
мат. - звателна форма
чкач. - значение
ин<\ - индийски
инбиан. - индиански
ирон. - иронично
нсл. исландски
и cru. историзъм
«щ. италиански
келт. кел теки
кит. китайски
книж. книжно
л. глпголио Л1ЩО
лат латински
л. - съществително име
от мъжки род
малой. - малайски
мат,- математически
хсс). - медицински
межд. - междуметие
мекс. - мексикански
мест, - местоимение
мн. - множествено число
луз. - музикално
напр,- например
нар. - народно
нгр. - новогръцки
неизм. - неизменяемо
нем. - немски
неодобр. - неодобрително
несв. - несвършен вид
нидерл. - нидерландски
нлат. - научен латински
поре, - норвежки
нпрех. - непреходен гла¬
гол
нрч. - наречие
обикн. - обикновено
ост. - остаряло
перс. - персийски
перуан. - перуански
повел. - повелително
поет. - поетично
пол. - полски
полинез. - полинезийски
порт. - португалски
прабълг. - прабългарски
предл. — предлог
пренебр. - пренебрежи¬
телно
нрех. - преходен глагол
прил. - прилагателно
име
разг. - разговорно
рел. - религиозно
руz. - ругателно
рум. - румънски
рус. - руски
санскр. - санскритски
co.	- свършен вид
сз. — СЪЮЗ
сказ, - сказу емо
сканд. - скандинавски
совете. - собствено
спец. - специализиран
cp.	- съществително име
от среден род
субст. - субстантивираяо
събир. - събирателно
съчет. - съчетание
същесто. - съществител¬
но име
техн, -технически
тиб. - тибетски
тунг, - тунгуски
тур. - турски
тюрк, - тюркски
унг. - унгарски
физ. - физически
фин,- фински
фр. - френски
цмг. - цигански
целав. - църковносла-
вянски
ч. - число
част. - частица
чеш. - чешки
числ. -числително име
юр. - юридически
якут. - якутски
яп. - японски

а1 ср. без мн. Първата буква от
българската азбука. <> От а до я
- от начало до край.
а2 сз. 1. Съпоставителен: а) за из¬
разяване на различие. Сутрин
закъснява, а вечер рядко се връ-
ща навреме; б) за свързване на
едновременни действия. Всички
очакват отговор, а тя продъл¬
жава да мълчи. 2. Противопос-
тавителен. За свързване на дейс¬
твия и мисли, които взаимно се
отричат. Не се борим, а се прими¬
ряваме. 3, Присъединителен. За
изразяване на последователност.
Мръкна, се, слънцето ce скри, a
малкото селце притихна.
а3 част. 1. За подкана и подбуда.
Ще ми кажеш ли, а? 2. За изяс¬
няване на неразбрани думи.
Кой се върнал?А, кой си дошъл?
3. За потвърждение и одобре¬
ние. А добре, разбрахме се. 4. За
ирония и закана. À да видим, до¬
кога ще те търпят.
a4 лежд. 1. За неувереност при пи¬
тане. Ще му ги подариш, а? 2,
За насърчение и предизвиква¬
не. А кажи му де. 3. За закана,
раздразнителност. А ме остави
сега. 4. За учудване и изненада.
A-а, така няма да се разберем. 5.
За досещане. А да, вярно, че обе¬
щах.
а- Представка в прилагателни за
означаване 'отсъствие на приз¬
нака’: аморален, анормален,
асинхронен.
аба ж. (ар.-тур.) 1. Домашен груб
вълнен плат. 2. Горна мъжка
дреха от такъв плат, абен прил.
абаджия м. (от тур.) Лице, което
шие и/или продава дрехи от аба.
абаджййски прил., абаджии-
ство ср.
абажур.*, (фр.) Декоративно пок¬
ривало на лампа за насочване
на светлината и предпазване на
очите.
абанос м. без мм. Черно твърдо тро¬
пическо дърво, от което се изработ¬
ват мебели; Diospyrus ebenus. аба¬
носов прил.
абат л. (лат.) 1. Игумен на като¬
лически мъжки манастир. 2. Ка¬
толически свещеник.
абдикация ж. (лат,) 1. Отказва¬
не на монарх от престол. 2. От¬
казване от права и задължения.
абзац .ч. (нем.) 1. Празно място
пред нов ред на текст. 2. Част от
текст между два нови реда.
абитуриент м. (лат.) и абитури¬
ентка ж. Лице в последния клас
на гимназия (средно училище).
абитуриентски прил.
абонамент м. (фр.) 1. Право за
получаване или ползване на не¬
що за определен срок. 2. Пред¬
платена сума за такова право.
абонаментен прил.
абонат а. (фр.) и абонатка ж.
Лице, абонирано за нещо.
абонирам несв. и св., прех. Запис¬
вам абонат. - се нпрех. Ставам
абонат.
абордаж а. (фр.) Плътно прибли¬
жаване до неприятелски кораб,
за да се премине в него и да се
води бой.

абориген
абориген м. обикн. мн. (лат.) 1.
Първоначални жители в даде¬
но място; туземци. 2. Изостана¬
ло в своето развитие население,
аборт м. (лат.) Преждевременно
прекъсване на бременност.
абортирам несв. и св., прех. и нпрех.
Правя аборт.
абревиатура ж. (ит.) 1. Съкрате¬
ни сложни названия или думи в
текст:ДДС—данък добавена стой¬
ност; ДСК -Държавна спестовна
каса. 2. В нотен запис - знак за сък¬
ращаване на повто-рени тонове,
тактове или откъси.
абсолвент м. (лат.) и абсолвент -
ка ж. Лице, което завършва вие¬
ше образование, абсолвент-
ски прил.
абсолютен прил. 1. Приет сам за
себе си, неограничен и незави¬
сим от друго нещо. 2. Изцяло
проявен, в пълнота. Абсолют¬
на тишина.
абсорбер м. (нем.) 1. Устройство
за улавяне и задържане на из¬
паряващи се вещества и газове.
2. и абсорбатор м. Кухненски
апарат с такова предназначе¬
ние.
абстракция ж. (лат.) 1. Мислено
отделяне на съществените свойс¬
тва на предметите и явленията.
2. Обобщено понятие, изградено
чрез отделяне на същественото.
абстрактен прил.
абстрахирам несв. и св., прех.
Маслено отделям и обобщавам
с 1.1 цеп'кеиото от несъществено¬
то. ~ сс нпрех. Не вземам пред¬
вид. ЛЬетрахирим ее от създа¬
деното мнение.
	 10

абсурд .и. (лат.) Нещо безсмисле¬
но; явна глупост, абсурден
прил., абсурдност ж.
абсцес м. (лат.) Гнойно възпале¬
ние С оток.
авангард л. (фр.) 1. Войскова
част, която се движи пред глав¬
ните сили, за да ги предпазва и
разузнава. 2. Ръководна общест¬
вена група, партия, организа¬
ция. авангарден прил.
авднгардйзъм л. без мн. Направ¬
ление в изкуството и литерату¬
рата за търсене на нови изразни
средства и оригинална форма,
без да се опира на традицията.
аванс м. (фр.) 1. Парична сума,
която се изплаща за договорено
задължение преди окончателно¬
то му изпълнение. 2. Предвари¬
телно изплатена част от запла¬
та, хонорар, наем и др. 3. Отпус¬
ната сума на учреждение или
предприятие за стопански цели
и командировки. 4. Преднина,
предимство при състезание.
авансов прил.
авансирам несв. и се., прех. Пла¬
щам в аванс.
авансцена ж. Предна част на те¬
атрална сцена пред завесата.
аванта ж. (ит.-тур.) разг. Изгода,
получена без труд и усилие.
авантаж м. (фр.) Благоприятно
положение на играч, срещу ко¬
гото е извършено нарушение,
при което играта не се прекъсва.
авантюра ж. (фр.) 1. Необикно¬
вено приключение. 2. Рискова¬
но необмислено действие, З.разг.
Авантюрист.

автономия
	 11
авантюризъм м. без мн. Склон¬
ност към приключения и риско¬
вани действия.
авантюрист м. и авантюрист¬
ка ук. Лице, което проявява ле¬
комислие и склонност към рис¬
ковани действия, авантю¬
ристки прил.
авария ж. (ит.-гр.) 1. Повреда на
транспортно средство (машина,
съоръжение), която прекъсва
дейността му. 2. разг. Неуспех,
несполука, авариен прил.
авгиев прил. В съчет. авгиеви обо¬
ри - нещо изоставено и замърсе¬
но.
авиатор м. (фр.) и авиаторка ж.
Летец.
авиация ж. (фр.) 1. безмн. Теория
и практика на движението на
летателни апарати по въздуха.
2. Въздушен флот, авиационен
прил.
явно- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’авиационен’:
авиобаза, авиаконструктор,
авиомобел, авиатранспорт,
авиасалон, авиошоу.
авитаминоза ж. (гр.-лат.) Заболя¬
ване поради липса или недоста¬
тъчност на витамини.
авоари мк. (фр.) Налични нари в
банка, които са па разположе¬
ние на вложителя.
автентичен прил. Който се опи¬
ра на източници и документи.
автентичност ж.
авто-1 (гр.) Първа част на слож¬
ни думи със значение ’сам, соб¬
ствен’: автобиография, авто¬
гол, автопортрет.
авто-2 (фр.) Първа част на слож¬
ни думи със значение ’автомо¬
билен’: авт обаза, автоборса, ав-
тоизлажение, автомафия, ав¬
томагистрала, авторами, ав¬
тотранспорт.
авто-3 (гр.) Първа част на слож¬
ни думи със значение ’автома¬
тичен’: автоблокировка, авто¬
пилот, автоуправление.
автобус м. (фр.-нем.) Многомес¬
тен пътнически автомобил, кой¬
то се движи по маршрут, ав¬
тобусен прил.
автограф л. (гр,) 1. Собственоръ¬
чен подпис. 2. Собственоръчно
посвещение е подпис.
автокар м. (фр.) Малка моторна
кола за превоз на товари на къ¬
си разстояния.
автомат м. (гр.) 1. Механизъм,
който сам извършва действия,
свързани с определен процес. 2.
Автоматична пушка. З.розг. Чо¬
век, който действа механично,
без да мисли, автоматйчен
прил., автоматически прил.
автоматизация ж. Използване
на уреди и машини, с които про¬
изводството се извършва меха¬
нично.
автоматизирам несв. и се., прех.
Вт.веждам автоматизация. ~ се
нпрех. Върша нещо механично,
несъзнателно.
автомобил (гр.-лат.) Кола с
двигател за движение по безрел-
сов път. автомобилен прил.
автономия ж. (гр.) Право на уп¬
равление в дадена област със
свои закони и администрация, ав-

автономия
тономен прил., автономност
ж.
автопилот м. Автоматична систе¬
ма за управление на самолет.
автор л. (лат.) и авторка ж. 1. Съз¬
дател на научно или художестве¬
но произведение, 2. Лице, коетое
извършило нещо; извършител.
авторски прил.
автореферат м. Сбито изложение
на научен труд, подготвено от са¬
мия автор.
авторитарен прил. Основан на бе¬
зусловно подчинение на властта.
Авторитарен режим, авто¬
ритарност ж.
авторитет м. (лат.) 1. без мн. Приз¬
нато влияние, значение, сила. 2.
Лице, което се ползва с признание
и влияние.Няма място за авто¬
ритети. авторитетен прил., ав¬
торитетност ж.
автостоп м. В съчет. пътувам на
автостоп - пътувам, като спи¬
рам и използвам превозни средс¬
тва, движещи се в същата посо¬
ка.
ага м. (тур.) Почетно название (об¬
ръщение) на турчин, господар.
агент м. (лат.) и агентка ж. 1. Ли¬
це, което изпълнява задачи като
представител на организация, уч¬
реждение и др. 2. Таен служител
или сътрудник на властта или на
чужда държава.агентски прил.
агентура ле. без мн. Организация
(група ) в служба на чужда държа¬
ва . агентурен прил.
агенция лг. Представителство на
информационна, транспортна
млн посреднически служба.
	 12

агитация ж. (лат.) Дейност за ра¬
зясняване и разпространение на
идея за печелене на привържени¬
ци.
агитирам несв. и св., прех. Върша
агитация в полза на някого или
нещо,
агне ср. Малкото на овца, агнеш¬
ки прил.
агни се несв. нпрех. в 3 л. 1. Ражда
агне (за овца). 2. Ражда се (за аг¬
не).
агонизирам несв. и св., нпрех. На¬
мирам се в агония.
агония ж. (гр.) Мъчително пред¬
смъртно състояние.
аграрен прил. Който е свързван
с владеенето, използването и об¬
работването на земята.
агреман м. без мн. (фр.) Съгласие
на държава да приеме посочен
от друга държава дипломат.
агресия ж. (лат,) Военно нападе¬
ние на държава със завоевател¬
на цел. агресивен прил., агре-
ойвз'оот ж.
агоесор < (лат.) Лице, което вър¬
ши ^ресия; нашественик.
агро- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’който се отна¬
ся до селскостопанска дейност’:
агробизнес, агроведомство, агро-
деятел, агроминистерство, аг¬
ротехника.
агроном м. (гр.) и агрономка ж.
Специалист по агрономия, аг-
рономски прил., агрономство
ер.
агрономия ж. без мн. (гр.) Наука
за земеделието; агрономство.
ад м. 1. Място в задгробния свят
за душите на грешниците (спо-

адски
	 13
ред християнската религия). 2.
Място, където пребиваването е
мъчително. 3. Мъчително душев¬
но страдание.
адажио (ит.) 1. нрч. Бавно (за тем¬
по в музиката). 2. ср. Музикал¬
на творба или част от нея, из¬
пълнена в бавно темпо.
Адам л. Първият човек на Зе¬
мята (според библейското пре¬
дание). адамов прил. О От
Адам и Ева - от много отдавна.
О От Адамово време - отдавна.
О Адамова ябълка - горната из¬
пъкнала част на гръкляна при
мъжете.
адаптация ж. (лат.) Приспособя¬
ване на организма към околна¬
та среда.
адаптер м. (англ.) Съединително
устройство на компютър.
адаптирам месе. и св., прех. Прис¬
пособявам.
адаш м. (тур.) Съименник.
адвокат м. и адвокатка ас. 1. Ли¬
це с юридическо образование,
което защитава страна в съда.
2. разг. Лице, което защитава ня¬
кого (нещо) на всяка цена или да¬
ва ненужни съвети, адвокат¬
ски прил., адвокатство ср.
адекватен прил. Напълно съот¬
ветстващ. адекватност ж.
адет м. (ар.-тур.) разг. 1. Вт-зприст
обичай. 2. Навик.
аджамйя (ар -тур.) разг. 1. прил.
неизм. Който е млад и неопитен.
2, л. Неопитен човек.
администратор м. (лат.) и адми-
нистраторка ж. 1, Длъжност¬
но лице, което участва в управ¬
лението на учреждение, селище,
предприятие н ггр. 2. Лице със спо¬
собност да ръководи, адми¬
нистраторски прил.
администрация ж. 1. Орган на
управление в държава, селище,
учреждение и пр. 2. Длъжност¬
ните лица в управлението. 3.
Сграда, където се помещават ор¬
ганите на управление, адми¬
нистративен прил.
адмирал м. (ар.) Най-висок чин
във военната флота, адмирал¬
ски прил.
адмирация ж. (лат.) Възхище¬
ние, удивление.
адреналин м. без мн. Хормон на
надбъбречната жлеза, който
усилва обмяната на вещества¬
та. адреналинов прил.
адрес л. 1. Писмено указание
върху плик, колет и др. за име¬
то и местонахождението на
лице, учреждение и др. 2. Дан¬
ни за местонахождение и место¬
живеене. Временен адрес. 3.
Писмено обръщение от длъж¬
ностно лице за изразяване на
благодарност, поздрав и под.
адресен прил.
адресант м. (фр.) и адресантка
ж. Лице, което изпраща съобще¬
ние.
адресат м. Получател на съобще¬
ние.
адресирам несв. и св., прех. Пос¬
тавям адрес на съобщение, пис¬
мо, колет и др.
адски прил. 1. Който се отнася до
ад (в 1. знач.). 2. Който преминава
границите на нормалното и е не¬
поносим. Адска жега.

адютант
адютанта, (лат.) 1, Офицер към
виели началник за изпълнение
на служебни поръчки. 2. Нераз¬
делен другар и помощник.
аеро- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’авиационен,
въздушен’: аерогара, аероклуб,
аерокомпания, аеролиния,
аероснимка, аерофилтър.
аеробик- Първа част на сложни
думи със значение ’който се от¬
нася до аеробика’: аеробикзала,
аеробиксъстезание, аеробик-
училище.
аеробика ж. (англ.) Гимнастичес¬
ки упражнения с енергичен ри¬
тъм за подобряване на кисло¬
родния обмен.
аероконякж. безмн. Спиртно пи¬
тие от коняк, яйца и захар.
аероплан ж. ост. Самолет,
ажур м. Бродерия с дупки в тъ¬
канта и извадени от нея ниш¬
ки.
аз мест. 1. Лично мест, в 1 л. ед.ч.,
с което говорещият означава се¬
бе си. 2. субст. Собствената лич¬
ност. Самочувствието на аза.
азбест м. (гр.) Влакнест сиво-бял
огнеупорен материал, азбес¬
тов прил.
азбука ж. 1. Подредени в устано¬
вен ред букви, приети в дадена
писменост.2. Основни познания
н дадена област. Азбуката на
фотографията, азбучен прил.
азбучник м. Тефтер за вписва¬
не пи данни по азбучен ред.
азиатец и азиатка ж. Лице от
парод, населяващ Азия, аз нат¬
еки при л
	 14

азот м. без мн. Безцветен газ без
мирис и вкус, главна съставка
на въздуха, азотен прил.
ай межд. За израз на изненада,
учудване, уплаха или болка.
айрян л. без мн. Разбито и разре¬
дено с вода кисело мляко.
айсберг ж. (нем.) Огромен леден
блок от полярен ледник, който
плава във воден басейн.
академйзъм м. без мн. (гр.) След¬
ване на установени в науката и
научната практика традиции.
академичен прил., академйч-
ност ж.
академик м. Звание на лице, из¬
брано за редовен член на ака¬
демия на науките.
академически прил. Който при¬
надлежи на академия или е
свързан с нея. Академически
справочник.
академия ж. 1. Пай-висте науч¬
но учреждение за развитие на
науката и културата. 2. Виеше
учебно заведение за определена
облает. Духовна академия.
акация ж. (гр.) Бодливо дърво с
ароматни медоносни цветове;
Robinia pceudoacacia. акациев
прил.
акваланг м. Апарат за леководо¬
лази със сгъстен въздух за ди¬
шане под вода.
акварел ,н. (ит.) 1. Водна боя. 2.
Картина с водни бои. акваре¬
лен прил.
аквариум м. 1. Стъклен съд или
специален басейн за отглежда¬
не на водни животни. 2. Учреж¬
дение със специално помещение

актив
	 15
за наблюдения и научни изслед¬
вания на водни животни.
аклиматизирам несв. и св., прех.
Приспособявам жив организъм
към нови климатични или жиз¬
нени условия. - се нпрех. При¬
виквам към нови условия.
эко сз. Въвежда подчинено услов¬
но изречение - в случай че. Ако
ти трябва, почакай го.
акомпанимент м, (фр.) Музика¬
лен съпровод на песен или ос¬
новен инструмент.
акомпаийрам несв. и св., нпрех.
Съпровождам с музика солово
вокално или инструментално
изпълнение.
акорд1 ж. (ит.) Хармонично съче¬
тание на повече едновременно
звучащи музикални тонове, раз¬
лични по височина.
акорд2 м. без мн, Отчитане и зап¬
лащане на труда в зависимост
от извършената работа. О На
акорд - според извършената
работа.
акордеон м. Музикален инстру¬
мент с клавиатура и мях. акор-
деднен прил.
акордсониет .* и акордеон мет¬
ка .мг. Лице, което свири на акор¬
деон.
акордирам леса, п т., прех. Наст¬
ройвам клавирен музикален
инструмент.
акостирам нсев. и ся., нпрех. 1. a :i
л. Спира на брега (кораб). 2.11а-
мирам се в кораб, който спира
на брега.
акредитация ж. Комплексна
оценка на институт (организа¬
ция) от държавен орган по оп¬
ределени стандартни изисква¬
ния. акредитациднен прил.
акредитивен прил. Препоръчи¬
телен, доверителен. О Акреди¬
тивни писма - документи за
упълномощаване на диплома¬
тически или търговски предста¬
вител в чужда страна.
акредитирам «есе. и се., прех.
Назначавам някого за диплома¬
тически или търговски предста¬
вител в друга страна.
акробат м. и акробатка ж. Ли¬
це, което изпълнява сложни
гимнастически упражнения.
акробатски прил.
акробатика ж. 1. Цирково изкус¬
тво със сложни изкусни упраж¬
нения. 2. Спортна гимнастика с
динамични упражнения, които
изискват и развиват гъвкавост
и силна мускулатура, акроба¬
тически прил,
акростих (гр.) Стихотворение,
началните букви на чиито редо¬
ве образуват дума или израз.
аксесоар м. (фр.) Нещо допълни¬
телно, което подчертава и доук-
расява основното.
акт.«. 1. Проява на човешка дей¬
ност; постъпка. 2* Писмен указ
с държавно или обществено зна¬
чение. 3. Отделна част на теат¬
рално представление; действие.
4. Училищно тържество в края
па учебната година. 5, Изобра¬
жение на голо човешко тяло.
актов прил.
актив м. (лат.) 1. без мн. Дейната
част на организация, сдруже-

актив
ние. 2. без мн. Постижение, кое-
то се оценява в полза на някого.
3. Част от баланса на предпри¬
ятие, която включва всички ма¬
териални ценности, а също и
вземания, активен прил. (от 1.
и 3. знач.), активност х. (от I.
знач.).
активизирам лесе, и св., прех..
Правя някого (нещо) активен.
* се нпрех. Ставам активен.
активирам лесе, и св., прех. 1. Ак¬
тивизирам. 2. Задействам (уст¬
ройство).
активист м. и активйстка ж.
Деен член на организация, пар¬
тия и под.
актриса х, (фр.) Артистка,
актуален прил. Съществен за
настоящия момент; навреме¬
нен. актуалност ж.
актуализирам несв. и св., прех.
Правя нещо да е актуално и не¬
обходимо за настоящего.
актьор л. (фр.) Артист, актьор¬
ски прил., актъорство ср.
акула ж. 1. Голяма хищна мор¬
ска риба; Squalus carcharius. 2.
Безогледно алчен човек.
акумулатор Уред за натруп¬
ване на електрическа или дру¬
га енергия за по-късно използ¬
ване. акумулаторен прил.
акупунктура х. без мн. Диагнос¬
тика и лечение чрез бодене със
специални игли на определени
места по тялото.
акуратен прил. Който е старате¬
лен и изпълнителен, акурат-
ност ж.
акустика х. без мн. (гр.) 1. Наука
за звуковите явления и свойст-
	 16

I ва. 2, Възможност за възприе¬
мане на звука в помещение.
акустичен прил.
акушерка х. Жена с подготовка
за оказване на медицинска по¬
мощ при раждане, акушерски
прил., акушерство ср.
акушйрам несв. и ев., нпрех. Оказ¬
вам медицинска помощ при
раждане.
акцент м. (лат.) 1. Ударение. 2.
Особености на изговора на даден
език или диалект. 3. Наблягане
на нещо, за да се изтъкне като
важно.
акцентирам несв. и св., нпрех. и
акцентувам «есе. нпрех. 1. Про¬
изнасям с ударение. 2. Набля¬
гам на нещо.
акциз м. (фр.) Косвен данък вър¬
ху стоки за широко потребление.
акцизен прил.
акционер м. (фр.) и акционерка
х. Притежател на акции и член
на акционерно дружество, ак¬
ционерен прил. О Акционерно
дружество - форма на органи¬
зация на предприятие, чийто
капитал се оформя от вноски на
акционери.
акция1 х. 1. Организирано целе¬
насочено действие в защита на
позиция, становище и пр. 2. Ор¬
ганизирано бойно действие, на¬
падение на въоръжени групи.
Наказателна акция.
акция2 х. Документ за паричен
дял в акционерно дружество,
банка и предприятие. Цените
на акциите падат.
акъл м. (тур.) разг. Ум.

алкохол
ала ез. разг. Съчинителен за про¬
тивопоставяне. Питай, ала не
искай отговор.
аламинут (фр.) 1. нрч. Веднага.
2. субст. м. Ястие, което се при¬
готвя веднага след поръчката.
аларма ле. (фр.) 1. Сигнал за тре¬
вога. 2. Неоснователна тревога,
врява и шум. 3. Устройство,
монтирано в кола, жилище и
пр., което сигнализира за краж¬
ба, нападение и пр. алармен
прил.
алармирам «есп. прех. 1. Да¬
вам сигнал за тревога. 2. Пре¬
дупреждавам за съществуваща
нередност или опасност.
албатрос м. (исн.) Едра морска
птица от рода на чайките; Dio-
m edi пас cxitlaii.s.
алойное л (порт.) Човек или жи¬
вотно, лишени напълно пли час¬
тично от пигментация.
албум м. (лат.) 1. Луксозна кии
га, приспособена за подреждане
на снимки, марки, картички и
пр. 2. Печатна книга <• художес¬
твени репродукции, скици, чер¬
тежи и др. 3. Компактдиск с из¬
брани или събрани музикални
творби на автор или изпълни¬
тел (състав).
албумин м. (лат. > Белтъчни ве¬
щества в състава на всички жи¬
вотински и растителни тъкани.
алвеоли мн. (лаг.) 1. Малки ме¬
хурчета в края на дихателните
тръбички на белите дробове. 2.
Вдлъбнатини в челюстта, къде-
то са поместени корените на зъ¬
бите.
алгебра ж. (ар.) 1. без мн. Мате¬
матическа дисциплина за изу¬
чаване на действия с величини,
независимо от числената им
стойност. 2. Учебник по тази
дисциплина, алгебричен прил.,
алгебрйчески прил.
алгоритъм м. Система от прави¬
ла, които определят последова¬
телност на изчислителните опе¬
рации.
алегорияж. (гр.) Поетически пох¬
ват, при който чрез конкретни
образи се разкриват отвлечени
понятия и човешки характери.
алегорйчен прил. и алегорй-
чески прил.
алегро нрч. (ит.) 1. Бързо, игри¬
во, весело (за музикално темпо).
2. субст. ср. без мн. Музикална
творба с такова темпо.
алеи прил. Яркочервен, кърваво¬
червен.
аленея нссв. нпрех. 1. Ставам
ален. 2. Имам ален цвят. - се
unpet. Показвам се в ален цвят.
алергия ж. Реакция на организ¬
ма поради свръхчувствителност
към вещества, лекарства, аро¬
мати и пр. алергичен прил.,
алергйчност ж.
алея ж. (фр.) Пътека в парк или
градина.
алианс л. (фр.) 1. Съюз. 2. Чужд
езиков курс.
алиби ср. без мн. (лат.) Пребива¬
ване на обвиняемо лице далеч
от мястото на престъплението в
момента на извършването му.
алкохол м. (ар.) 1. Спирт. 2. без жх.
Спиртна напитка, алкохолен
прил.

алкохолизъм
алкохолйзъм ж. без мн. Приет-
растеност към алкохол.
алкохолик м. и алкохоличка ж.
Лице, пристрастено към алко¬
хол.
Аллах м. без мн. (ар.) Название на
Бог (в ислямската религия).
алма-матер ж. неизм. Ласкаво и
почтително название на уни¬
верситет.
алманах ж. (ар.) 1. Сборник е ли¬
тературни и публицистични
произведения от определен пе¬
риод. 2. Справочник със сведе¬
ния за определена област от на¬
уката или обществения живот.
ало межд. Възглас при телефон¬
но обаждане.
алое ср. (гр.) Тропическо растение
с дебели сочни листа; Aloe.
алпака ж. без мн. (ам.) Сплав от
мед, никел и цинк, от която се
изработват прибори за хранене.
алпийски прил. 1. Който се отна¬
ся до Алпите. 2. Който е свър¬
зан с алпинизъм.
алпинеум м. Място в парк, къ-
дето се отглеждат високопла¬
нински растения.
алпинизъм м. без мн. 1. Високо¬
планински туризъм (или спорт).
2. Учебна дисциплина за този
спорт.
нлиинйст ж. и алпинйстка ж.
Лице, което се занимава с алпи¬
низъм.
алт м. (ит.) 1. Нисък женски или
детски глас. 2. Лице с такъв
IJIIIC.
нлтеринтйпн .мг. Избор на едно от
дне възможни, взаимноизключ-
шпцп се решении или действия.
	 18
алтернативен прил., алтер-
натйвност ж. О Алтерна¬
тивна военна служба - служ¬
ба с общественополезен труд.
О Алтернативна меди цина
- прилагане на нетрадиционни
лечебни средства и методи.
алтън ж. (тур.) Златна турска мо¬
нета.
алуминий м. (яат.) Сребристобял
лек ковък метал, алуминиев
прил.
алфа ж. (гр.) Название на пър¬
вата буква от гръцката азбука.
О Алфата и омегата - най-
същественото.
алхимия ж. (ар.) Донаучна хи¬
мия, която цели да превърне
неблагородните метали в благо-
Х)лпм1Т.
кпчеч .рил. Който е жаден за ма¬
териални облаги; ненаситен.
алчност ж.
ама сз. Съчинителен за противо¬
поставяне или съпоставяне. Тя
иска, ама майка it не дава.
ама част. За усилване, изненада,
учудване. Ажа че работа!
амалгама ж, (фр.) Живачна сплав.
амалгймен прил.
аматьор ж. (лат.-фр.) и аматьЪр-
ка ж. Любител, аматъорски
прил., аматьорство ср.
амбалаж ж. Опаковка на стока,
пбнивка. амбалажен прил.
моип.им <?. (лат.) 1. Силен стре¬
мели . ôM постигане на нещо. 2.
Силно изявено самолюбие, чув¬
ство за достойнство, амбицио¬
зен прил., амбициозност ж.
амбреаж ж. Механизъм на мо¬
торна кола, който я свързва с мо¬
анализ
тора; съединител, амбреа&сен
прил.
амбулантен прил. Който извър¬
шва дейността си не в опреде¬
лено помещение, а на различ¬
ни места, в движение.
амбулатория ж. (лат.) Лечебно
заведение за лекуване на при¬
ходящи болни, амбулаторен
прил.
амвон х. (гр.) Издигнато място в
църква за четене на проповеди.
амеба ж. (гр.-лат.) Низтпе едно¬
клетъчно животно с микроско¬
пичен размер и без постоянна
форма.
ами'г г. Ст.чиннтеле!I съюз запро-
т ив< ин кта в в но. //с гс върнал, ами
н/нАъ.н.)чсил do търси.
амй* чист 1. За иптнърждение.
Ами ти нали ми го ка ча 2. За
отричаш- и възражение. Ка ча,
че ще Оош)г. Ами. ще ôoiirte.
амин лежд. imp.) Възглас за пот
върждаванс н кран на молитви
амнезия ж. (гр.) Частично или
нъл но загубна не па паметта по
ради забол и нане или iHipnniina
НС.
амнистии .мг. (гр I Законодателен
airraa оспоЬождивапг от o r гонор
пост извършили те определени
нрестън лепни.
амок м. бе/ мн. < Итра психоза, ко¬
ято води до йен меняемо» т.
амоняк бе'ч мн. (ср.) 1» Ьезцнг-
тен газ с остра миризма. 2. Во¬
ден разтвор па амоняка, амо¬
нячен прил.
амортизация ж. (лат.) 1. Нама¬
ляване стойността на съоръже¬
ния и имущества, отговарящо
на стойността на износването
им. 2. Постепенно намаляване
на силата на ударите между час¬
тите на транспортна машина. 3.
Погасяване на дългосрочен за¬
ем чрез периодически вноски.
амплитуда ж. (лат.) Най-голямо-
то отклонение от средната стой¬
ност на една периодически из¬
меняща се величина.
амплоа ср. (фр.) 1. Характерни
роли, които подхождат на даден
актьор. 2. Поле за изява.
ампутация ж. (лат.) Хирургичес¬
ко отстраняване на неличимо
болна част от тялото.
амулет ж. (ар.) Малък предмет,
който се носи за предпазване от
нещастие и болеет.
амуниция ж. (лат.) 1. Военно сна¬
ряжение. 2. Приспособление за
впрягаш' и л и яздене на кон.
амфетамин м. (нлат.) Лекарст¬
вен препарат, използван и като
наркотик.
амфитеатър м. (гр.) 1. Древен
открит театър, където местата
за зрителите са разположени в
кръг, като всеки следващ ред е
по-висок от предходния. 2. За¬
ла с разположени по същия на¬
чин редове, амфитеатрален
прил.
аналгин м. Болкоуспокояващо
лекарство, което понижава и
температурата.
анали мн. (лат.-фр.) Изложени в
хронологичен ред исторически
данни.
анализ м. (гр.) 1. Метод на про¬
учване чрез разглеждане на със¬
тавни части. 2. Разлагане на
анализ
съставни части, аналитичен
прил., аналитичност ж.
анализирам несв. и се., прех. Пра¬
вя анализ.
аналог м. (гр.) Подобие, съответ¬
ствие. аналогичен прил , ана¬
логичност ж.
ананас м. (исп.) Тропическо рас¬
тение със сочни и ароматични
златистожълти плодове; Ananas
comosus. ананасов прил.
анархия (к. (от гр.) 1. Отсъствие
на държавна власт и законност.
2. Нарушаване на установения
ред и организация, анархичен
прил.
анасон м. (гр.) Едногодишно рас¬
тение, от чието семе се получа¬
ва етерично масло; Pimpinella
anisum. анасонов прил.
анатема и анатема ж. (гр.) 1. От¬
лъчване от църквата чрез про¬
клятие. 2. Проклятие изобщо.
анатомия ж. (гр.) 1. без ля. Нау¬
ка за формата и вътрешния
строеж на органичните тела. 2.
Учебна дисциплина за тази нау¬
ка. 3. разг. Учебник по тази дис¬
циплина. 4. без хм. Строеж на от¬
делен орган или система на жив
организъм, анатомичен прил.
ангажимент м. (фр.) Поето за¬
дължение.
ангажйрам меса, и св., прех. 1. На¬
емам някого за извършване на
нещо. 2. Обхващам изцяло, зае¬
мам. 3. Запазвам, наемам пред¬
варително.
ангарйя ж. (гр.-тур.)Принудител¬
на незаплатена работа по вре¬
ме на турското робство.
	 20
ангел м. (гр.) 1. Божи вестител,
свръхестествено същество. 2.
Много добър и хубав човек, ан¬
гелски прил.
ангина ж. (лат.) Възпаление на
гърлото и сливиците.
анданте (ит.) 1. нрч. Бавно. 2.
Част от музикална творба в бав¬
но темпо.
анекдот м. (гр.) Къс любопитен
разказ за известна личност.
анекдотичен прил.
анексирам несв. и св., прех. Насил¬
ствено присъединявам терито¬
рия на чужда държава.
анемйчен прил. 1. Малокръвен.
2. Слаб, безжизнен, анемич-
ност ж.
анемия ж. (гр.) Болестно намаля¬
ване на червените кръвни клет¬
ки в организма.
анестёзия ж. (гр.) Обезболяване
на организма или част от него с
упойка.
анкета ж (фр.) 1. Организирано
разследване на повече хора по
даден въпрос чрез разпит на
място. 2. Събиране на сведения
по предварителен въпросник,
анкетен прил.
анкетирам несв. и се., прех. Про¬
учвам чрез анкета.
анод м. (гр.) Положителен полюс
на електрически елементи, аку¬
мулатор, мрежа и др.
аномалия ж. (гр.) Отклонение от
нормата и от закономерността.
анонимен прил. Който е с неиз¬
вестен автор, анонимност ж.
анонс м. (фр.) Кратко съобщение,
обява.

	 21
анотация ж. (лат.) Кратко изло¬
жение на съдържанието на кни¬
га, студия и др.
ансамбъл м. (фр.) 1. Сполучли¬
ва съгласуваност между изпъл¬
нителите на художествена твор¬
ба. 2, Колектив със съгласува¬
ност и хармоничност в изпълне¬
нието. 3. Комбинация от хармо¬
нично съчетани части на облек¬
лото. ансамблов прил.
антагонйзъм ж. без мн. (гр.-фр.)
Непримиримо противоборство
между противоречиви сили, ан¬
тагонистичен прил. и анта¬
гонистически прил.
антена ж. (лат.) Приспособление
от проводници за приемане и из¬
лъчване на електромагнитни
вълни.
антерйя ж. (ар.-тур.) Горна дреха
с ръкави, подплатена с памук.
анти- (гр.) Първа част на сложни
думи със значение ’против’: ан-
тибандитски, антивирусен,
антивоенен, антинароден, ан-
тимафиот, антиспинов.
антидепресант м. Медикамент
за преодоляване на депресивни
сктояния.
антика ж. (лат.) Старинен ценен
предмет.
антиквар л. (лит.) Търговец или
ценител събирач на старинни
предмети.
антиквариат м. Магазин за ста¬
ри ценни книги и предмети.
антилопа ж. (фр.) Чифтокопит-
но преживно животно, подобно
на сърна; Antilope cervicarpa.
антиномия ж. (гр.) Противоре¬
чие на две еднакво приемливи,
антрацит
но взаимно изключващи се по¬
ложения.
антипатия te. (гр.) Чувство на
неприязън и отвращение, ан¬
типатичен прил.
антипод я. (гр.) Лице (предмет),
напълно противоположно по ха¬
рактеристика на друго лице
(предмет).
антитеза ж. (гр.) 1. Противопос¬
тавяне. 2. Стилистичен похват
на съпоставяне на противопо¬
ложни мисли или образи.
ангитоксйни мн. Противотела,
които обезвреждат отровите в
организма.
антихрист н. (гр.) 1. Последният
противник на Христос, който
според християнското учение ще
се яви при Второто пришествие
и ще бъде победен от Христос. 2.
Противник на Христовото уче¬
ние; безбожник.
античен прил. Който се отнася до
старата гръцка и римска култу¬
ра. античност ж.
антология ж. Сборник от лите¬
ратурни творби на един или раз¬
лични автори.
антонйм м. (гр.) Дума, противо¬
положна по значение на друга
дума (млад - стар), антонймен
прил., антонймност ж.
антракс м. (гр.-нлат.) Разпростра¬
нявана от бацил заразна болест
по добитъка, която се предава и
на човека; синя пъпка.
антракт м. (гр.) Време между час¬
ти (действия) на сценично пред¬
ставление.
антрацит м. без мн. (гр.) Високо¬
качествени каменни въглища с
голяма калоричност.

антре
антре ср, (фр.) Входна част на жи¬
лище.
антрополог ж. Специалист по
антропология, антроположки
прил.
антропология ж. (гр.) Наука за
произхода на човека и връзка¬
та му с обществените закономер¬
ности. антропологичен прил.
и антропологически прил.
анулирам несв. и се., прех. Обявя¬
вам нещо за невалидно.
анус .ч. (лат.) Задният отвор на де¬
белото черво на човек или жи¬
вотно. анален прил.
анфас нрч. С лицевата страна
към наблюдателя.
анцуг м. (нем.) Спортно облекло
от дебело трико.
аншоа ж. без мн. Дребна морска
риба; Engra ulis encra sicholus.
аорист ж. (гр.) език. Минало свър¬
шено време.
аорта ж. (гр.) Главна артерия,
снабдяваща с кръв всички те¬
лесни органи.
апарат м. (лат.) 1. Приспособле¬
ние за механично извършване
на дейност. 2. Органи, които
имат обща функция. 3. Група
лица, изпълняващи обща дей¬
ност.
апаратура ж. Система от апара¬
ти за обща дейност,
апартамент м. (гр.) Отделно жи¬
лище в голяма жилищна сграда,
апатия.*, (гр.) Състояние на пъл¬
но безразличие и липса на ин¬
терес. апатичен прил., апа-
тичноет ж.
апаш м. (фр.) раз?. Дребен уличен
крадец.
	 22

апел м. (фр.) Призив за съдейст¬
вие и помощ.
апелирам несв. и се., нпрех. Обръ¬
щам се с молба за разбиране и
подкрепа.
апендикс ж. (лат.) Израстък на
сляпото черво.
апендицйт м. (от лат.) Възпале¬
ние на апендикса.
аперитив м. (лат.) Питие преди
ядене.
апетит м. (лат.) 1. Желание за
ядене. 2. Силно желание за до-
могване до нещо, апетитен
прил.
аплодирам несв. и се., прех. Чрез
ръкопляскане изразявам одоб¬
рение, подкрепа и възхищение.
апогей ж. (гр.) Връхна точка на
развитие.
апокрйф м. (гр.) 1. Отричано от
официалната църква тайно раз¬
пространявано средновековно
съчинение. 2. Недостоверно съ¬
чинение, представено за ориги¬
нално. апокрифен прил., апо-
крйфност
апология ж. (гр.) Защита и въз¬
хвала на някого или нещо.
апйстол м. (гр.) 1. Всеки един от
дванайсетте ученици на Хрис¬
тос. 2. Самоотвержен борец в
служба на идея. 3. без мн. Бого¬
служебна книга за апостолски¬
те деяния и послания, апос¬
толски прил.
апострофйрам несв. и се., прех. С
реплика прекъсвам чужда реч.
аптека ж. (гр.) Магазин за лекар¬
ства и предмети за обслужване
на болен, аптечен прил.

армаган
аптекар м. и аптекарка ж. Ли¬
це, подготвено за работа в апте¬
ка. аптекарски прил., опте-
карство ср.
ар м. (лат.) Мярка за повърхнина,
равна на 100 м2.
арабйстика ле. Наука за араб¬
ския език, за арабската писме¬
ност, история, култура,
аранжирам несв. и св., прех. 1.
Подготвям музикално произве¬
дение за изпълнение от разни
и негру moi [ти и гласове. 2. Под¬
готвим, подреждам витрина, из¬
ложба, украса и др.
арбитраж л. (фр.) Разрешаване
и предотвратяване на имущес¬
твени и международни спорове.
О Държавен арбитраж -ор¬
ган за разрешаване на подобни
спорове, арбитражен прил.
арбитър (фр.) 1. Член на ар¬
битражен орган. 2. Лице, на ко¬
ето е възложено разрешаване на
спорен въпрос. 3. Лице, подгот¬
вено да преценява правилното
провеждане на спортни състеза¬
ния.
аргумент м. (л; it.) Доказателство,
довод в подкрепа на твърдение.
аргументирам пес». и св., прех.
Привеждам доводи н подкрепа
на твърдение.
ареал л. (лат.) Област па разпрос¬
транение на растение, животно
или явление. Езиков ареал,
ареален прил.
арена ж. (лат.) 1. Място в центъ¬
ра на цирк, където се из пълни¬
ва програмата. 2. Област на изя¬
ва, поле на дейност.
аренда ж. (лат.) Наем за времен¬
но ползване на недвижим имот,
земя.
арест л. (фр.-рус.) 1. Задържане
под стража. 2. Място за задър¬
жане под стража.
арестант л. и арестантка ж.
Лице, задържано под стража.
арестантски прил.
арестувам несв. прех. Задържам
под стража.
арйец м. и арййка ж Предста¬
вител на индоевропейската ра¬
са.
аристократ л. и аристократка
ж. 1. Лице, което принадлежи
към аристокрацията.2. Изискан
в отношенията си към другите
човек с висока култура и обра¬
зование.
аристокрация ж. (гр.) Най-вис-
пгият слой от имотната класа,
който по наследство е в приви¬
легировано положение, арис¬
тократичен прил., аристо¬
кратичност ж.
аритметика ж. без мн. (гр.) Мате¬
матическа наука за свойствата
на целите числа и действията с
тях. аритметически прил.
ария ж. (лат.) Мелодична част от
музикално произведение, пред¬
назначена за вокално солово из¬
пълнение с инструментален съ¬
провод.
арка ж. (лат.) 1. Свод над отвор в
стена или между две колони. 2.
Декоративна конструкция със
сводеста врата, построена в чест
на важно събитие или личност,
армаган л, (тур.) разг. Подарък,
изпратен отдалече.

арматура
арматура ж. (лат.) 1. Железен
скелет на строеж. 2, Съоръже¬
ния и прибори към машина за
безопасна работа и контрол, ар¬
матурен прил.
арматур ист ж. и арматурйет-
ка ж. Лице, което монтира ар¬
матура (в 1. знач.).
йрмия ж. (фр.) 1. Въоръжени си¬
ли на една държава. 2. Войско¬
во обединение от няколко кор¬
пуса или дивизии за водене на
бойни действия. 3. Множество,
обединено от обща цел и зада¬
чи. армейски прил.
арогантен прил. Който проявя¬
ва и изразява нахалство и гру¬
бост. арогантност ж.
аромат м. (гр.) Приятна миризма,
арпаджйк м. без мн. (тур ) Полу¬
чен от семе кромид за разсад.
арсенал м. (ар.) 1* Фабрика със
склад за оръжие и боеприпаси.
2.	Запас от оръжия. 3. Количес¬
тво средства, знания и опит, из¬
ползвани с дадена цел.
арсеник м. (гр.) Силно отровно
вещество със сив блестящ цвят,
арт- (англ.) Първа част на слож¬
ни думи със значение ’който се
отнася до изкуство’: артбизнес,
артдилър, артзвезда, артса-
лон, ар т форум.
артерия ле. (гр.) 1. Кръвоносен
съд, който снабдява с кръв ор¬
ганите на тялото. 2. Съобщите¬
лен път с важно значение, ар¬
териален прил.
артикул ж. (лат.) Определен вид
търговска стока.
артилерия ле. (фр.) 1* Войска, ко¬
ято действа е тежки оръдия. 2.
	 24

Сбор от огнестрелни оръдия от
един вид. артилерийски прил.
артйст м. (фр.) и артистка ж. 1.
Лице, подготвено за изпълнение
на художествена програма пред
публика. 2. Изключителен май¬
стор и изпълнител в изкуството.
3. Който умее да се преструва и
да скрива същността си. артис¬
тичен прил., артистичност
ж.
артрит ж. безмн. (гр.) Възпалител¬
но заболяване на ставите с по¬
дуване и деформация.
арфа ж. (нем.) Струнен музика¬
лен инструмент с удължена три¬
ъгълна рамка с резонатор (на
който се свири чрез дърпане на
струните с пръсти).
архайзъм ж. (лат.) Рядко употре¬
бявана старинна дума.
архаичен прил. Който е стари¬
нен, древен, архайчност ж.
археолог м. и археолбжка ле.
Специалист по археология, ар-
хеоложки прил.
археология ж. (гр.) Наука за па¬
метниците на материалната
култура, археологичен прил. и
археологйчески прил.
архи- (гр.) Първа част на сложни
думи със значение ’свръх, най-
висок по степен’: архилъжец,
архиподлец; архидякон, архи¬
епископ.
архив ж. (гр.) 1. Сбирка от стари
документи, свързани с важни
събития и личности. 2. Помеще¬
ние за съхраняване на такава
сбирка, архивен прил.
архива ж. (гр.) 1. Сбирка от ад¬
министративни документи на

	 25
учреждение» организация и под.
2, Служба за събиране и под¬
реждане на такива документи.
архивен прил.
архивар м. и архиварка ле. Слу¬
жител в архива, архивареки
прил,
архивирам несв. и св., прех. Пре¬
насям информация от компю¬
търна памет върху дискета.
архипелаг м. (гр.) Близко разпо¬
ложени група острови, които ce
възприемат като цяло.
архитект м. и архигекгка ж.
Специалист по архитектура.
архитектура ж. без мн (лат.) 1.
Проектиране и изграждане на
художествено оформени сгради.
2.	Учебна дисциплина за проек¬
тиране и изграждане на сгради.
3.	Стил на строителство, архи¬
тектурен прил.
аршйн ж. (перс.-тур.) 1. Стара мяр¬
ка за дължина, равна на 68 см.
2. Метална или дървена линия
с такъв размер.
ас .ч. (фр.) 1. Карта за игра с един
знак в средата; асо. 2. Голям спе¬
циалист в своята област.
асансьор (фр.) Подемно съо¬
ръжение в сграда, шахта и под.
за издигане и сваляне на хора и
товари.
асимилация ж. (лат.) 1. Усвоя¬
ване на влизащи в организма
вещества. 2. Поглъщане на ед¬
на народност от друга. 3. език.
Изравняване на съседни звуко¬
ве по акустични и учленителни
особености.
асимилирам лесе, и св., прех. 1.
Усвоявам вещества, необходи¬
астраган
ми за изграждане на организма.
2. Извършвам асимилация на
чужд народ, език. 3. Усвоявам
напълно знания, теория, идеи.
асистент ж. и асистентка ж. По¬
мощник на професор, лекар, ре¬
жисьор и др. асистентски
прил.
асистирам несв. и ев., нпрех. Дейс¬
твам, работя като асистент.
асма ж. (тур.) Лозница.
асо ср. разг. Ас (в 1. знач.).
асоциация ж. (лат.) 1. Връзка
между представи (мисли, чув¬
ства), които се предизвикват
взаимно. 2. Сдружение, асоци¬
ативен прил.
асоциирам несв. и св., прех. Свър¬
звам поради асоциация (в 1.
знач.).
аспёкт м. (лат.) 1. Изходна глед¬
на точка. 2. Възможност, изглед,
аспирант и аспирйнтка ж.
Докторант, аспирантски прил.
аспирация ж. (лат.) Домогване
към нещо.
астигматйзъм м. без мн. Болес¬
тен недостатък на зрението, при
който образите са разкривени.
астигматичен прил.
астма ж. (гр.) Задух, предизвикан
от заболяване на сърцето, нерв¬
ната система или алергия, аст¬
матичен прил.
астматик м. и астматйчка ж.
Лице, болно от астма.
астра ж. (гр.) Градинско есенно
цвете; Aster.
астраган м. Скъпа кожа от кара-
кулско агне с къдрав косъм, ас-
траганен прил.

астро -
астро- (гр.) Първа част на слож¬
ни думи със значение 'който ce
отнася до звездите’: астробио¬
лог, астроботаника, астрона¬
вигация, астрофизика.
астрология ж. Предсказване на
бъдещето според разположени¬
ето на звездите и влиянието им
върху събитията на Земята.
астроном м. (гр.) Специалист по
астрономия.
астрономия ж. (гр.) Наука за
Вселената и небесните тела, ас¬
трономически прил.
асфалт м. без мн. (гр.) Черна смо¬
ла, с която се заливат пътища.
асфалтов прил.
ат ж. (тур.) Добре гледан буен кон.
атака ж. (фр.) 1. Стремително во¬
енно нападение. 2. Енергично
действие срещу учение, пози¬
ция, постъпка. 3. Пристъп на бо¬
лест.
атакувам «есе. прех. Предприе¬
мам атака; действам решител¬
но.
аташе ж. (фр.) Член на диплома¬
тическа мисия за осведомяване
ЦйиШЙЦрални въпроси.
атейзъм м. без мн. (гр.) Възглед,
които отрича всяка религия и
божествени сили, атеистичен
прил.
ателие ср. (фр.) 1. Помещение за
работа на художник, скулптор и
др. 2. Работилница за модна и
по-изи скана изработка. Ателие
за шапки.
атентат м. (нем.-фр.) Нападение
с цел убийство или разрушение.
атентатор ж. и атентаторка ж.
Лице, което върши атентат.
	 26
атеросклероза ж. Заболяване
на големите и средните артерии,
което намалява еластичността
им,
атестат ж. (от лат.) 1. Документ за
образование или получено на¬
учно звание. 2. Атестация.
атестация ж. (лат.) Писмена пре¬
ценка за деловите възможности
на лице, учебно заведение, уч¬
реждение. атестационен
прил.
атестирам несв. и св., прех. Пра¬
вя атестация.
атлаз ж. (ар.-тур.) Лъскав копри¬
нен плат, атлазен прил.
Атлантика ж. без мн. Океанът
между Европа и Америка и
страните по бреговете му. ат¬
лантически прил.
атлас м. Карти (рисунки, табли¬
ци или чертежи) от дадена об¬
ласт на знанието, подредени в
албум или книга. Лингвисти¬
чен атлас.
атлет ж. (гр.) и атлетка ж. Лице,
което се занимава с атлетика.
атлетичен прил., атлетйч-
ност ж.
атлетика ж. (гр.-лат.) Система от
упражнения за развиване на
сила, ловкост и издръжливост.
атлетически прил. О Лека
атлетика - вид спорт (бя¬
гане, скачане, хвърляне и др.).
О Тежка атлетика - вид
спорт (бокс, борба, вдигане на те¬
жести).
атмосфера ж. (гр.) 1. Въздушна
обвивка около Земята или дру¬
ги небесни тела. 2. Обкръжава¬
ща среда, обстановка. 3. Едини-
ахкам
ца за измерване на налягането
на газовете, атмосферен прил.
атол м. (англ.) Пръстеновиден ко¬
ралов остров.
атом ж. (гр.) Най-малката части¬
ца от химически елемент, нераз¬
ложима по химически начин.
атомен прил.
атрактивен прил. Който предиз¬
виква ефект, впечатлява, ат¬
рактивност ж.
атракция ле. (лат.) Ефектен номер
от забавна програма, атракцио-
нен прил.
атрибут ж. (лат.) 1. Основен същ¬
ностен белег на предмет. 2. Харак¬
терен белег със символично зна¬
чение. 3, език. Определение.
атрофия ж. Израждане на клет¬
ките и загубване на функциите
им поради недохранване или
бездействие.
ау жежд. За израз на учудване
или неприятна изненада.
аудиенция ж. (лат.) Официален
прием от лице с висок държавен
пост.
аудио- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’който се отна¬
ся до възприемане, записване и
възпроизвеждане на звук’: ау-
диокасета, аудиодиск, аудио¬
система, аудиотехника.
аукцион ж. (лат.-нем.) Търг,
аула ж. (гр.) Тържествена зала в
университет.
ауспух ж. (нем.) Тръба на мотор
за изпускане на отработените га¬
зове.
аутопсия ж. (гр.) Изследване на
животински или човешки тру¬
пове за установяване причини¬
те за смъртта.
аутострада ж. (ит.) Широк авто¬
мобилен път.
аутсайдер л. (англ.) Отбор или със¬
тезател, за когото се знае, че ня¬
ма шанс за класиране.
афект ж. (лат.) Силна нервна въз¬
буда със загубване на контрол
върху действията.
афектйрам несв. и се., прех. Пре¬
дизвиквам афект. ~ се нпрех. Из¬
падам в афект.
афера ж. (фр.) Непочтена проя¬
ва с широк отзвук в обществото.
афинитет ж. (лат.-нем.) 1. Способ¬
ност на елементи, съединения и
радикали да реагират химичес¬
ки помежду си. 2. Психическа
близост, душевно предразполо¬
жение.
афион ж, (ар.-тур.) 1. Градински
мак, от който се получава суров
опиум. 2. Втвърден сок от мако¬
ви главички за получаване на
опиум.
афйш ж. (фр.) Печатна обява за
представление, събрание, кон¬
церт и др., която се разлепва
ръчно.
афшпйрам несе. и св., прех. 1. Раз¬
гласявам чрез афиш. 2. Изтък¬
вам, обявявам публично.
афоризъм ж. (гр.) Кратък израз
на важна мисъл или мъдрост.
афтършейв л. без мн. (англ.) Ло¬
сион за омекотява не на кожата
след бръснене.
ах жежт). За израз на радост, съжа¬
ление, изненада.
аха жежг). За израз на досещане,
потвърждение или закана.
ахкам несв, нпрех. Произнасям
„ах“.

ахмак
ахмак м. разг. неодобр. (ар.-тур.) Глу¬
пав, простоват човек.
ацетизал м. без мн. Аспирин.
ацетон л. (лат.) Безцветна теч¬
ност с остра миризма, използва¬
на като разтворител, ацетонов
прил.
ацтеки мн. Основната индианска
народност в Мексико до идване¬
то на испанците през XVI век.
ачигьоз прил. неизм. (тур.) разг.
Който е нестеснителен, буден;
отворен.
ачйк прил. неизм. (тур.) разг. Кой¬
то е явен, очевиден.
ашйк м. (тур.) 1, Кост от задно ко¬
ляно на овца или агне, употре¬
бявана за игра. 2. Игра с така¬
ва кост.
ашладисвам несв., ашладйсам
се. Облагородявам растение
чрез присаждане.
ашламЬ ж. (тур.) Облагородено
чрез присаждане растение.
аязмо ср. (гр.) 1. Извор, чиято во¬
да се приема за свещена и леко¬
вита. 2. Местност с такъв извор,
аятолах ж. (ар.) Шиитски духо¬
вен водач.
ба част. разг. За възражение, за
съгласие.
баба ж. 1. Майка на родителите
по отношение на децата им. 2,
Стара жена, старица. 3. неодобр.
Безхарактерен мъж. 4. разг. Же¬
на, която помага на родилки.
бабин прил. О Бабин ден м.
разг. - денят, в който се оказва
почит на акушерките.
бабувам несв., прех. и нпрех. Аку-
ширам.
бавачка ж. Жена, която занима¬
ва деца.
бавен прил. 1. Който действа с
малка скорост, без да бърза. 2.
Който продължава дълго, из¬
вършва се полека.
бавя1 несв. прех. 1. Преча за бър¬
зото извършване на нещо. 2. За¬
държам някого да остане по-
дълго. 3. Протакам, отлагам не¬
що във времето. - се несв. 1. Не
пристигам навреме, задържам
се някъде. 2. Не действам свое¬
временно,
бавя2 несв. прех. Забавлявам, за¬
нимавам дете.
багаж л. ( фр.) Вещи (в чанта, ку¬
фар и под.), които се носят при
пътуване.
багажник ж. Място за багаж в
превозно средство.
багер м. (нем.) Самоходна маши¬
на за копаене и товарене на на¬
сипни материали.
багерйстж. и багерйстка ж. Ли¬
це, което управлява багер.
багета ж. (фр.) Тънка дълга
франзела.
багра ж. 1. Цвят от спектъра на
боите. 2. Вещество за оцветява¬
не.
багря несв. прех. 1. Оцветявам, бо¬
ядисвам. 2. е 3 л. Осветява не-

балалайка
	 29

що, като му придава червен цвят
(за слънце, светлина).
бадем л, (перс.-тур.) 1. Овощно дър¬
во с продълговати плодове с
твърда черупка; Amygdalus com¬
munis. 2. Плодът на това дърво.
бадемов прил.
бадж м. (англ.) Табелка, прикре¬
пена към дреха, с информация
за името и длъжността на лице¬
то.
баджанак л. (тур.) Съпруг на бал-
дъзата.
база ж. (гр.) 1. Главно положение,
предпоставка за нещо. 2. Налич¬
ност на съоръжения и матери¬
ални блага като източник за съ¬
ществуване. 3. Помещения,
складове със запаси за снабдя¬
ване на армия, учреждения,
предприятия и под. базов прил.
базар л. (перс.) 1. Покрит пазар.
2. Разпродажба на стоки, свър¬
зана с някакъв повод.
базилика ж. (гр.) 1. Антична рим¬
ска постройка с полукръгла сво¬
деста част и правоъгълна фор¬
ма, отвътре разделена на части
от редове колони. 2. Християнс¬
ка църква с такава конструкция.
баир м. (тур.) Височина, хълм,
байрак м. (тур.) разг. Знаме,
байрам м. (тур.) Голям мохаме-
дански религиозен празник.
байт м. (англ.) Количество инфор¬
мация от осем съседни бита (за
компютърна памет).
бака ж. (нидерл.-рус.) Меден съд за
пренасяне на войнишка храна.
бакалквър а. (лат.) 1, Звание на
първата по-нисша образовател¬
на степен във виеше учебно за¬
ведение. 2. Лице е такава обра¬
зователна степен.
бакалин м. (ар.-тур.) ост. Търго¬
вец на дребни стоки за храна.
бакелит м. без мн. Неразтворима
пластмаса с добри електроизола¬
ционни свойства.
бакенбарди мн. (нем.) Брада от
слепоочието покрай ушите при
обръсната долна част на лице¬
то.
бакла ж. без мн. (тур.) Бобово рас¬
тение; Vicia faba.
баклава ж. (тур.) Вид баница с
орехи, подсладена със захарен
сироп.
бакпулвер м. (нем.) Вещество с
натриев бикарбонат, което се из¬
ползва за бухване на тесто.
бактёрня ж. (гр.) Едноклетъчен
организъм с биохимични свойс¬
тва.
бакшйш м. (перс.-тур.) разг. Дреб¬
на сума към възнаграждението
за извършена услуга.
бакър м. разг. 1. без мн. Мед2. 2.
Котел. 3. събир. Медни съдове.
бакърен прил.
бал1 л. (фр.) Голяма танцова за¬
бава.
бал2 а. (фр.) Обща оценка от всич¬
ки изпитни предмети.
бала ж. (ит.) Голям стегнат вър¬
зоп със стока.
балада ж. (ит.) Лирико-епична
стихотворна творба с легендар¬
но-фантастичен сюжет, бала¬
ди чен прил.
балалайка ж. (рус.) Музикален
триструнен инструмент, подобен
на мандолина.

балама
балама л. (тур.) разг. Човек, ко¬
гото лесно могат да излъжат и
заблудят.
баланс л. (фр.) Финансово състо¬
яние на предприятие или уч¬
реждение към определена дата.
балансирам песа. и св. 1. прех.
Привеждам в равновесие; урав-
новесявям. 2. нпрех. Стремя се
към средно положение между
две възможности.
балансьор м. Лице (организа¬
ция), което поддържа баланс
между противоположни мне¬
ния, позиции.
баласт л., без мн. (нем.) 1. Допъл¬
нителен товар в превозно сред¬
ство за устойчивост и равнове¬
сие. 2. Натрошени камъни за
железопътна настилка. 3. събир.
Ненужни и неполезни подроб¬
ности.
баластра х. (ит.) Строителен ма¬
териал от чакъл и пясък.
балатум х. (нем.) Плътна муша¬
ма за подове.
балдъза ж. (тур.) Сестра на съп¬
ругата.
балерина ж. (ит.) Танцьорка в ба¬
лет.
балет ,м. (фр.) 1. Сценично изкус¬
тво с драматически замисъл,
при което танцът е основно из¬
разно средство. 2. Сценично
представление на произведение
на това изкуство. 3. събир. Из¬
пълнители на такова произведе¬
ние. балетен прил.
балетист (фр.) Танцьор в ба¬
лет.
балистика ж. (фр.) аоен. Наука за
движението на снаряда при
	 30

стрелба, балистичен прил. и
балистйчески прил. Балис¬
тична експертиза.
балкан м. (тур.) 1.разг. Планина.
2. Като собств. - Стара планина.
балканджйя м. (тур.) и балкан-
джййка ж. Жител на планин¬
ска област.
балканиада ж. Състезание меж¬
ду ученици, спортисти и др. от
Балканския полуостров. Мате¬
матическа балканиада.
балканист м. и балканолбг х,
балканистка ж. и балкано-
ложка ж. Специалист по балка¬
нистика.
балканистика и балканоло-
гия ж. Наука за общите харак¬
теристики на балканските наро¬
ди.
балкански прил. 1. Който се от¬
нася до планина. Балкански
климат. 2. Който се отнася до
Балканския полуостров. Бал¬
канска политика.
балкон л. (ит.-тур.) 1. Оградена
площадка, издадена от външна¬
та страна на страда. 2. Издаде¬
на част над партера в театрален
салон.
балнеология ж. без мн. Дял от
медицината за изучаване свойс¬
твата и приложението на мине¬
ралната вода и лечебната кал.
балон л. (фр.) 1. Кълбовиден без¬
моторен летателен уред от не¬
пропусклива материя, напъл¬
нен с по-лек от въздуха газ, 2.
Детска играчка, която при наду¬
ване получава сферична фор¬
ма; балонче. Цветен балон.

банкрутирам
		 31
балотаж а. (фр.) Повторно гла¬
суване при избори, когато пър¬
вото не е дало резултат.
балсам л. (гр.-тиб.) Смес от рас¬
тителна смола и етерични мас¬
ла с приложение в медицината
и парфюмерията.
балсамирам несв. и св., прех. За¬
пазвам мъртво тяло от разлага¬
не чрез специална обработка с
определени вещества.
балтон л. (фр.) Дълга връхна
зимна мъжка дреха.
бамбук л. (малой.-рус.) 1. Тропи¬
ческо растение от рода на тръс¬
тиката; Bambusa arundinacea. 2.
без мн. Материал от това расте¬
ние. бамбуков прил.
банален прил. Лишен от изрази¬
телност и оригиналност поради
честа употреба, баналност ж.
банан м. 1. Тропическо растение
с ароматични продълговати
плодове и вкус на пъпеш; Musa
paradisiaca. 2. Плодът на расте¬
нието. бананов прил. О Бана¬
нова република - нестабилна
икономически и политически
държава.
банда ж. (ит.) Въоръжена група
за нападения, обири, убийства.
бандаж м. (фр.) Превръзка за
поддържане в нормално поло¬
жение на някои части на тя¬
лото.
бандерол м. (ит.-фр.) 1. Книжна
лента като знак за платен акциз.
2. Пощенска пратка с широка
лента като знак, че е платена
таксата.
бандйт а. (нем.) Член на разбой¬
ническа банда.
банёла ж. (фр.) Плоска еластич¬
на пръчица за подсилване на
някои части на облеклото.
баница ж. Печено изделие от тес¬
тени кори с плънка.
банка1 ж. (ит.) 1. Кредитно учреж¬
дение с капитал, което се зани¬
мава с парични сделки. 2. Сгра¬
да, където се помещава такова
учреждение, банков прил.
банка2 ж. (ит.) Съвкупност от дан¬
ни за определена сфера на дей¬
ност, събрани на едно място.
банка3 (ит.) обикн. мн. Дълъг чин
за сядане в аудитория, заседа¬
телна зала и под.
банка4 ж. (пол.) Специален съд за
запазване и затопляне на теч¬
ности.
банкер а. (фр.) 1. Собственик на
банка1 или притежател на зна¬
чителен дял от капитал на
банка1. 2. Управител на банка1,
специалист по банково дело.
банкерски прил.
банкет1 .ч. (ит.-нем.) Тържествено
угощение по даден повод с учас¬
тие на официални лица.
банкет2 а. (ит.) Земна ивица пок¬
рай пътна настилка.
банкнота ж. (англ.-нем.) Книжен
паричен знак с определена стой¬
ност, издаден от емисионна бан¬
ка.
банкомат м. Устройство за бан¬
кови операции с дебитна карта.
банкрут а. (фр.) 1. Платежна не¬
състоятелност. 2. Провал в об¬
ществения или политическия
живот.
банкрутирам несв. и св., нпрех.
Изпадам в банкрут; фалирам.
банциг
банциг м. (нем.) Машина с безко¬
нечна стоманена лента за рязане
на дървен материал.
баня ж. 1. Обществена сграда с
душове и вани, предназначена
за къпане. 2. Жилищно помеще¬
ние за къпане. 3. е мн. Място
край минерален извор или мор¬
ски бряг, приспособено за къпа¬
не с лечебна цел. 4. сомоед. Къ¬
пане на тялото. 5. Излагане с ле¬
чебна цел на тялото на слънце,
въздух или потапяне в минерал¬
на вода или кал. бански прил.
бар м. (англ.) 1. Специална висока
маса в заведение, където се кон¬
сумират напитки накрак или на
високи столчета, 2. Бюфет с
алкохолни напитки. 3. Увесели¬
телно заведение, обикн. нощно.
бара ж. разг. 1. Малка рекичка;
вада. 2. Застояла нечиста вода.
барабан м. (рус.) 1, Ударен музи¬
кален инструмент с кух цилин¬
дър, на чиито дъна е обтегната
кожа. 2. Цилиндрична част на
механизъм или машина. 3. Ци¬
линдрична част на револвер, в
която се поставят патрони.
барабанйст м. Оркестрант, кой¬
то бие барабан (в 1. знач.).
барабанчик м. (рус.) Лице, което
отмерва такта с барабан (в 1.
знач,) в ученическа или военна
музика.
барабаня несв. нпрех. 1. Удрям с
пръсти по нещо, като наподобя¬
вам биене на барабан (в 1. знач. ).
2. Удрям по барабан (в 1. знач.).
бараж л. (фр.) Изкуствена пре¬
града на река, за да се отбие во¬
дата.
	 32

барака ж. (ит.) Едноетажна дъс¬
чена постройка.
барбекю ср. (исп.-англ.) 1. Прис¬
пособление за печене на месо на
открит огън. 2. Ядене на откри¬
то на така печено месо.
бард ж. (келт.-рус.) 1. Странстващ
народен поет (у келтите). 2. Ут¬
върден представител и разпрос¬
транител на даден вид поезия.
бардак м. (рус.)разг. 1. Публичен
дом. 2. Непочистено и разхвър¬
ляно помещение.
барелеф м. (фр.) Леко изпъкна¬
ло скулптурно изображение
върху плоска повърхност.
барета ж. (ит.) 1. Кръгла мека
шапка с широко дъно. 2.разг. Во¬
еннослужещ в специална част.
бариера м. (фр.) 1. Подвижна
преграда от греди, с която вре¬
менно се затваря път, който пре¬
сича жп линия. 2. Преграда за
прескачане при конни състеза¬
ния. 3. Пречка за осъществява¬
не на нещо.
барикада ж. (фр.) Изградена от
подръчни материали преграда
в населено място за спиране дос¬
тъпа на противника.
барикадирам несв. и св., прех. Пре¬
граждам с барикада. - се несв. и
св., нпрех. Прикривам се зад ба¬
рикада.
баритон ж. (гр.) 1. Мъжки глас с
височина между тенор и бас. 2.
Певец с такъв глас.
барман ж. (англ.) и барманка ж.
Лице, което приготвя и поднася
напитки в бар (в 1. знач ). бар*
мански прил.

баш
барок м. Художествен стил, кой¬
то се характеризира с претрупа-
ност, монументалност и декора¬
тивност.
барометър м. Уред за измерва¬
не на атмосферното налягане.
барон -ч. (фр.) Благородническа
титла, по-ниска от графска.
баронеса ж. Съпруга или дъще¬
ря на барон.
бартер л. (англ.) Сделка за раз¬
мяна на стоки с еднаква стой¬
ност без реални плащания, бар*
терен прил.
барут м. (тур ) Взривно вещество
за заряд на огнестрелно оръжие.
барутен прил.
бас’ м. (ит.) 1. Най-ниският мъж¬
ки глас. 2. Певец с такъв глас.
3. Музикален инструмент с нис¬
ка звучност, басое прил.
бас2 м. (тур.) Облог.
басейн м. (фр.) 1. Изкуствен от¬
крит водоем за къпане, украса
или рибовъдство. 2. Голямо вод¬
но пространство, оградено естес¬
твено от суша. 3. Област с на¬
пластени минерални богатства,
баейрам се нссв. и се., нпрех. Хва¬
щам се на бас, обзалагам се.
баскетбол м. (ici мн. (англ.) Със¬
тезателна игра с топка, която с
ръце се хвърля в хоризонтален
обръч, закрепен върху специал¬
но табло.
баскетболист ж. и баскетбо¬
листка ж. Лице, което играе
баскетбол.
баснословен прил. 1. Изключи¬
телно голям. 2. Приказен, мити¬
чен.
басня ж. 1. Кратък алегоричен
разказ за животни или предме¬
ти с поучително съдържание. 2.
Нещо измислено, недействи¬
телно.
бастион м. (фр.-рус.) Ъглово ук¬
репление, издадено от крепост¬
на стена.
бастун .ч. (ит.) 1. Къса тояжка с
извит горен край, предназначе¬
на за подпиране. 2. Приспособ¬
ление с метални скоби за блоки¬
ране на волана срещу кражба.
батак м. (тур.) разг. 1. Кално мяс¬
то, блато. 2. Объркана работа. 3.
Несъбираем дълг.
батаяйст м. Художник или писа¬
тел, който разработва военни
сюжети.
батальон м. (фр.) Част от полк,
включваща няколко роти.
батарёя ж (фр.-рус.) Артиле¬
рийска част с няколко оръдия.
батареек прил.
бате м. 1. По-възрастен брат, бат-
ко. 2. В съчетание със собствено
име - обръщение към по-въз¬
растен мъж.
батёрия (фр.) 1. Верига от галва¬
нични елементи за добиване на
електрически ток. 2. Джобно
електрическо фенерче.
бау и иау-бау леж-д. Звукоподра¬
жателно - за наподобявано на
кучешки лай.
бахар .м. без мн. (тур.) Тропическо
растение с ароматни зърна, ко¬
ито служат за подправка; Euge¬
nia pimenta.
бацйл ж. (лат.) Микроорганизъм,
причинител на заразни болести.
баш (тур.) 1. прил. неизм. Пръв,
главен. 2. субст. м. Главатар, во¬
дач.

башибозук
башибозук л. (туpj 1. е eà Нере¬
довна турска войска. 2. Лице, ко¬
ето върши произвол.
баща л, 1. Мъж спрямо собстве¬
ните си деца. 2, Мъж, който има
деца. 3. Създател, основател. ба-
щин прил.
бащиния ж, без мн. Имот, насле¬
ден от баща.
бащински прил. Присъщ на ба¬
ща. Бащински съвет.
бащинство ср. без мн. Кръвно
родство между баща и детето му.
бащичко и бащичко м. разг. Ли¬
це, което по външност и харак¬
тер прилича на баща си.
бая несв. нпрех. С тайнствени ду¬
ми лекувам болен или премах¬
вам зло. - си Говоря си нещо
незначително.
бдителен прил. Който е е будно
внимание, бдителност ж.
бдя несв. нпрех. 1. Стоя буден, не
спя. 2. Следя с внимание. 3. По¬
лагам грижи за някого или нещо,
бе част. При обръщение за израз
на: а) близост, покана, увещание;
б) пренебрежително отношение,
бебе ср. (англ.) Малко, непроходи-
ло дете, бебешки прил.
бегач м. 1. Човек с умение да бя¬
га бързо. 2, Състезател по бяга¬
не. 3. Велосипед за състезания.
О Житен бегач - твърдокри-
ло насекомо, вредно за житните
растения; Zarbus tenebreides.
беглец л. 1. Човек, избягал от¬
някъде или от задължение. 2.
Бежанец.
бёгъл прил. (рус.) 1. Който трае
кратко време. 2. Който не е за¬
дълбочен, повърхностен.
	 34
беда ж. Нещастие, неприятност,
неволя.
беден прил. 1. Който е без доста¬
тъчно материални средства. 2.
Който съдържа малко количес¬
тво от негцо. Бедна почва. 3. Кой¬
то няма големи и разнообразни
възможности. Беден ум. 4. Клет,
нещастен, бедност ж.
беднотйя ж. без мн. 1. Липса на
средства, необходими за същес¬
твуване. 2. събир. Бедни хора.
бедняк м. и беднячка ж. Човек
с крайно ограничени материал¬
ни средства, бедняшки прил.
бедро ср. 1. Част от крака над ко¬
ляното. 2. Страна на равнобед¬
рен триъгълник.
бедствам несв. нпрех. Намирам се
в бедствие.
бедуйн м. и бедуинка ж. Арабин
от скитническо племе.
бежанец м. и бежанкй ж. Лице,
принудено да напусне родината
си поради война или бедствия.
бежански прил. Бежански ла¬
гер.
бежов прил. Който е е цвят меж¬
ду кремаво и светлокафяво.
без предл. Означава: 1. Липса на
нещо. Без вода. 2. Отсъствие на
известни обстоятелства. Без об-
жалване. 3. Отсъствие на лице.
Без дъщеря. 4. Изваждане, от¬
немане. Седем без три.
безбожник^. и безбожница ж.
Лице, което не вярва в Бог.
безбрёжен/щил. 1. Безграничен,
необятен. 2. Безкраен, безграни¬
чен. безбрежност ж.
безброй1 неопр. числ. Много на
брой.

безизходен
безброй2 м. без мн. Неизчислимо
МНРЖ££№0.
безверенприл. 1. Който няма вя¬
ра в Бога. 2. Който е от друга вя-
ра. 3. Неверен.
безвкусен прил. 1. Който е с неп¬
риятен вкус. 2. В който не е вло¬
жен естетически усет. безекуси'
ца ж, без мн.
безвластие ср. без мн. Отсъствие
на държавна власт, анархия.
безводен прил. Който не съдър¬
жа или е беден на вода.
безврёмие ср. без мн. 1. Време без
стремежи и идеали. 2. Отсъст¬
вие на усещане за протичане на
времето.
безвъзвратен прил. Който не мо¬
же да се върне.
безвъзмезден прил. Който е без
заплащане, без възнагражде¬
ние.
безгласен прил. 1. Който не
издава глас или шум. 2. Който
се подчинява, без да възразява.
О Безгласна букса - човек без
значение, с когото не се съобра¬
зяват.
безграничен прил. 1. Който ня¬
ма граници, безкраен. 2. Който
е извънредно голям, изключите¬
лен. Безгранична любов.
безгрйжен прил. Който няма
грижи. Безгрижно детство.
безгръбначен прил. 1. Който ня¬
ма вътрешен скелет (за живот¬
но). 2. Лишен от чувство за дос¬
тойнство; раболепен, безгръб-
начност ж.
бездарен прил. 1. Лишен от да¬
рование. 2. Създаден без проя¬
ва на дарба.
бездарник м. и бездарница ж.
Лице, което няма дарба за твор¬
ческа изява.
бездеен прил. Който не върши
нищо; не е свързан с дейност.
безделний| и безделница ж.
Лице, което не работи и не же¬
лае да работи.
безделнича песе. нпрех. Отдавам
се на безделие, на бездействие.
бездетен прил. Който няма и не
може да има деца.
бездна ж. Много дълбока про¬
паст, без дъно.
бездбмен прил. 1. Който е без
дом, без семейство. 2. Който ня¬
ма собствен дом.
бездушен прил. 1. Без признаци
на живот, мъртъв, безжизнен. 2.
Безсърдечен, лишен от състра-
дателност. бездушие ср.
безжичен прил. Който предава и
приема сигнали без проводни¬
ци, без жици.
беззаконие ср. 1. без мн. Отсъст¬
вие на законност. 2. Деяние, ко¬
ето противоречи на закона; без-
законност.
беззаконност ж. Проява, която
нарушава закона.
беззащитен прил. 1. Който не мо¬
же сам да се защити. 2, Който е
без защита.
беззвучен прил. 1. При който не
се чува звук или шум. 2. Тих,
приглушен. Беззвучен смях. О
Беззвучен съгласен - който се
изговаря без озвучаване при
гласил ките.
безизходен прил. При който ня¬
ма възможност за изход, без-
изхддност ж.

безизходица
безизходица ж. без мн. Безизход¬
но положение; без възможност
за благоприятен изход.
безймен и безименен прил. 1.
Който няма име. 2. Чието име
не се знае; неизвестен.
безир ж. (ар.-тур.) Растително мас¬
ло за приготвяне на блажни бои.
безистен м. (перс.-тур.) Сграда с
вътрешни търговски магазини,
покрит пазар.
безкласов прил. В който няма
класи (за общество).
безкористен прил. Който не тър¬
си лични облаги и не съдържа
корист. безкдристност ж.
безкраен прил. 1. Който е без
край. 2. Който е необхватен, без¬
граничен. Безкраен път. 3. Из¬
вънредно продължителен. Без¬
краен разговор, безкрайност ж.
безкръвен прил. 1. Който е без
или съдържа малко кръв. 2»
Който се извършва без пролива¬
не на кръв.
безлихвен прил. Който е без лих¬
ва.
безличен прил. 1. Който не се от¬
кроява със способности, ум и ин¬
дивидуалност. 2. Без ярки осо¬
бености. Безличен сюжет.
безлуние ср. без мн. Период, ко-
гато на небето няма луна.
безлюден прил. Който е без хо¬
ра, пуст.
безмерен прил. 1. Който не мо¬
же да се измери поради големия
си размер. 2. Проявен във ви¬
сока степен. Безмерна радост.
без месен прил. 1. В който няма
месо (за храна). 2. Когато не се
яде месо (за време).
	 36
безметежен прил. Спокоен, не-
дбежокоадан.
безмилостен прил. 1. Който не
проявява милост и състрадание.
2. В който не се проявява ми¬
лост. Безмилостна атака.
безмозъчен прил. 1. Който не съ¬
държа мозъчно вещество. 2.
Който не разсъждава; безумен.
безмоторен прил. Който се дви¬
жи без мотор (за машина).
безмълвен прил. 1. Който не из¬
говаря нито дума; мълчалив. 2.
Който не е изразен с думи. Без-
мълвно страдание.
безнадеждно нрч. 1. Без надеж¬
да за промяна. 2. Прекадено
много, извънредно. Безнадеж¬
дно остаряла техника.
безнравствен^ прил. Който проти¬
воречи на нравствените норми
или ги нарушава, безнравст¬
веност ж.
безобиден прил. Който не съдър¬
жа обида, не е в състояние да на¬
несе обида.
безоблачен ^ил. 1. Който е без
облаци. 2. През който няма об¬
лаци. 3. Който не е помрачен от
НИЩО.
безобразен прил. 1. С отврати¬
телен външен вид. 2. Който пре¬
дизвиква отвращение и неодоб¬
рение. безобразие ср.
безобразен прил. 1. Който е ли¬
шен от образ. 2. В който няма
поетични образи (за литератур¬
на творба).
безогледен, прил. Устремен към
постигане на нещо без оглед на
средствата и последствията.

безредие
	 37
безопасен прил. Който не пред¬
ставлява опасност, безопас¬
ност ж.
безотговопен^грил. 1. Който ня¬
ма съзнание за носене на отго¬
ворност. 2. При който не е проя¬
вено съзнание за отговорност.
Безотговорно решение, безот¬
говорност ж.
безочие^ 'р. без мн. Безсрамие, на¬
халство. безочлив прил.
безпаметен прил. 1. Който не
помни нищо. 2. Който не оставя
спомен.
безпартиен прил. Който не чле¬
нува в партия, безпартий-
ност ж.
безплоден прил. 1. Който не да¬
ва плод. 2. Безуспешен.
безпогрешен прил. Който не гре¬
ши. безпогрешност ж.
безпокоен прил. 1. Който проя¬
вява вълнение, тревога. 2. Из¬
пълнен с тревога и вълнение.
безпокойствие ср. и безпо¬
койство ср.
безпокоя несв. прех. Нарушавам
спокойствието на някого, създа¬
вам въл пение, напрежение. - се
ипи. я/г/ич Създавам си грижи
н injiiH’HHH,
безполовприл Който няма поло¬
ни призннци.
безпомощен прил. Който не е н
състояние да си помогне, да се
справи сам. бгзполпицногш ж.
безпорядък м. без мн. (рус. ) ( h'C'I.C-
твие на ред; безредие.
безпочвен прил. 1. Който се от¬
глежда без почва (за растение).
2.	Който няма опора, подкрепа.
оезпощадег^прмл. Който не про-
"" явява жалост; безмилостен, без-
пощадност ж.
безправен прил. Лишен от пра¬
ва. безправие ср.
безпределен прил. 1. Който ня¬
ма граници, предели; необхва¬
тен. 2. Извънредно голям, без-
пребелност ж.
безпрекословен прил. Който не
възразява, не се противопоста¬
вя.
безпризорен прил. Който живее
без надзор, без родителски гри¬
жи (за дете).
безпринципен прил. Който не се
опира на принципи, безпрйн-
ципиост ж.
безпътен прил. Който противоре¬
чи на общоприетия морал.
безпътица ж. без мн. 1. Състоя¬
ние на обърканост. 2. Отсъствие
на правилна насока в живота.
безработен прил. Който няма ра¬
бота, от която да преживява.
безработица ж. без мн. Невъз¬
можност да се осигури работа на
трудоспособни хора.
безразборен прил. Извършван
несистемно, без определен ред.
безразличен прил. Който не про¬
явява и не изразява интерес
към нищо, безразличие ср.
безразсъден^п/шд. Който не про¬
явява или не влага разум в де¬
янията си. безразсъдство ср.
безреден прил. 1» В който няма
ред. 2. Който се осъществява без
ред.
безредие ср. без мн. 1. Липса на
ред. 2. Размирици в обществе¬
ния живот.

безредица
безредица ж. Нарушаване на об¬
ществения ред поради социални
или политически противоречия;
безредие,
безроден прил. 1. Безплоден. 2.
Който няма род и роднини.
безсилен прил. 1. Който няма
физически сили. 2. Който е без
възможности да извърши нещо.
безсилие св.
безскрупулен прил. Който е ли¬
шен от скрупули, задръжки; бе¬
зогледен.
безследен прил. От който няма
следа.
безсмислен прил. 1. Който е ли¬
шен от смисъл. 2. Който няма
разумно основание и цел. 3.
Който не изразява нищо, без-
смисленост ж.
безсмислица лс. Лишен от сми¬
съл израз или дума.
безсмъртен прил. 1. Който не
умира, живее вечно. 2. Който ос¬
тава в паметта на поколенията;
незабравим.
безсмъртие ср. без мн. 1. Вечен
живот. 2. Оставане в паметта на
поколенията.
безснежен прил. 1. През който
няма сняг. Безснежна зима. 2.
Който не е покрит със сняг. Без¬
снежен път.
безсолен прил. 1. Който е без или
с недостатъчно сол. 2. Неостро¬
умен.
безспир нрч. Непрекъснато, без
спиране, безспирен прил.
безспорен прил. Който не може
да се оспорва, несъмнен.
1Н*лерам1'И к/л/л. Който показва
липса на срам и нарушава
изискванията за прилично дър¬
жание. безсрамие ср.
безсрамник и безсрамница
ж. Лице, което не изпитва срам,
безстопанствен прил. Който е
без стопанин.
безстрашен прил. Който не се
страхува; смел, безстрашие
ср.
безсъзнание ср. безмн. Неспособ¬
ност да се усеща, чувства или
мисли.
безсънен прил. Прекаран без сън
(за време). Безсънни нощи, без¬
съние ср.
безсърдечен &рил. Който е неот-
зивчив към другите; коравосър-
дечен.
безукорен прил. Към когото не
може да се отправи укор; безуп¬
речен.
безумен прил. 1. Лишен от раз¬
съдък, от здрав разум. 2. Който
не се ръководи от^здрав разум;
неразумен. 3. Пройвен в изклю¬
чителна степен, безумие Ср.
безумец ж. Безумен или безраз¬
съден човек.
безупречен прил. (рус.) Безуко¬
рен.
безусловен прил. 1. Несвързан с
никакви условия. 2. Неоспорим,
несъмнен. Безусловна победа.
безутешен прил. 1. Който не на¬
мира утеха. 2. Свързан с дълбо¬
ка скръб.
безучастен прил. Който не про¬
явява или не изразява интерес
и отношение към нищо.
безформен прил. С неопределе¬
на форма и очертания.

бележка
	 39
безхабёрие ср. без мн. разг. Пъл¬
на безотговорност по отношение
на нещо важно.
безхарактерен прил. Който не
проявява характер и се подда¬
ва на влияние.
безхлёбен прил. 1.Без хранител¬
но съдържание (за житно зър¬
но). 2. През който няма хляб (за
време).
безцветен прил. 1. Който няма
цвят; необагрен. 2. Незабележи-
телен, без индивидуалност.
безцёлен прил. Без ясна цел.
безценица ж. без мн. Много нис¬
ка цена.
безцеремонен прил. Който не се
съобразява с приетите норми и
не проявява вежливост и бла¬
гоприличие.
безчестенjhpun. Който не спазва
изискванията за чест и морал.
безчестие ср.
безчет нрч. Извънредно много,
безчувственприл. 1. Неспособен
да чувства, да усеща. 2. Който е
изгубил чувствителността си;
нечувствителен.
безшумен1. Несъпроводен
с шум; тих. 2. Който не привли¬
ча внимание; незабележим.
безндреи прил. Несвързан е яд¬
рено оръжие. /»’езя<)р(’«п воина.
бей м hyp.) «г/н. 1. Феодален вла¬
детел с 1>лаг<)род1Г1Г1<’Ски произ¬
ход или с военно администра¬
тивна функции (в Османската
империя). 2. Богаташ или бла¬
городник с мохамеданска вяра.
бейеки прил.
бейзбол м. без мн. (англ.) Спортна
игра с твърда топка между два
отбора от по десет души, бейз¬
бол ен прил.
бек.ч. (англ.) спорт Краен защит¬
ник във футболен отбор.
бекас м. (фр.) Прелетна блатна
птица със светлокафява остра
човка; Limoca melanura.
бёквокал м. (англ.) 1. Поддържа¬
ща вокална партия в попмузи-
ката. 2. Изпълнител на такава
партия.
бекон м. (англ.) Осолени пушени
гърди от прасе.
бекяр м. (тур.) и бекярин м. 1.
Неженен мъж, ерген. 2. Който
живее без близките си. бекяр-
CKU прил.
беладона ж. без мн. (ит.) Отровно
многогодишно тревисто расте¬
ние; Atropa belladonna.
белег м. (прабълг.) 1. Следа от за¬
раснала рана, удар и пр. 2. Знак
за разпознаване на нещо или на
някого. 3. Характерна особеност,
бележа нес-s. прех. 1. Поставям бе¬
лег, знак. 2. Посочвам нов мо¬
мент в развоя на нещо. 3. Пре¬
допределям нещо или някого.
бележит прил. Известен с дела¬
та си, които се помнят.
бележка ж. 1. Писмено кратко
съобщение. Оставих ти бележ¬
ка. 2. Писмен документ от уч¬
реждение. 3. Кратко писмено
изложение на данни, мисли,
спомени, впечатления и пр. 4.
Изказано кратко мнение по да¬
ден въпрос. 5. Неодобрително
мнение по някакъв въпрос. 6.
Оценка за успех в учебно заве¬
дение.

бележка р
бележкар м. разг, неойобр. Лице,
обикн. ученик, което самоцелно
се стреми към високи оценки.
бележник м, 1. Тефтер за воде¬
не на бележки. 2. Специална
ученическа книжка за вписва-
не на оценки за успех.
белезникав прил. Който е със
светъл цвят, подобен (близък)
на белия.
белезници .ни. Железни свърза¬
ни гривни, които се поставят на
ръцете на арестувани или зат¬
ворници.
белетрйет ж. (фр.) и белетрйст-
ка ж. Автор на художествена
проза.
белетристика ж. (фр.-рус.) Худо¬
жествена проза, белетрис¬
тичен прил. и белетристй-
чески прил.
белёя веса, нпрех. 1. Ставам бял
или по-светъл. 2. Показвам се,
изпъквам с белия си цвят; белея
се.
белйна ж. без мн. Течност с хлор¬
но съдържание за избелване на
тъкани.
бело- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’бял*: белобрад,
беловлас, беловежд, белокос.
белова ж. Ръкопис в окончателен
ВИД.
белогвардёец м. ист. Участник
във военна организация за бор¬
ба срещу съветската власт (в
бившия СССР), белогвардей¬
ски прил.
белодробен прил. Който се отна¬
ся до белите дробове.
белокож прил. 1. Който е с бяла
кожа. 2. Човек от бялата раса.
	 40
белокос и беловлйс прил. Кой¬
то е с побеляла коса.
белосвам несв., белосам се. прех.
Боядисвам с бяла боя, вар; ва-
росвам.
белоснёжен прил. 1. Бял като
сняг; чисто бял. 2. Покрит със
сняг.
белот без мн. (фр.) Вид игра на
карти.
белтък м. 1. Прозрачно вещест¬
во, което обвива жълтъка на яй¬
цето. 2. Органично съединение,
градивна част на всички клет¬
ки; белтъчно вещество.
бельо ср. (рус.) 1. Долно облекло.
2.	Чаршафи за легло и завив¬
ки, калъфи за възглавници.
беля1 несв. прех. Простирам пра¬
ни тъкани на слънце, за да по¬
белеят.
беля2 несв. прех. Свалям външна¬
та обвивка на нещо (плод, яйце,
стъбло и под.). - се неса. нпрех. Па¬
да горният слой на кожата ми.
беля ж. (ар.-тур.) Пакост, непри¬
ятност.
бенефис м. (фр.) Представление,
чийто доход е в полза на чест¬
ван артист.
бензин м. (фр.) Леснозапалима
течност, получена от нефт и из¬
ползвана за гориво, бензйнен
прил. и бензинов прил.
бензиновоз м. Камион с цистер¬
на за превоз на бензин.
бензиностанция ж. Крайпътна
станция за продажба на гориво
и други материали за моторни
превозни средства.
бензоколонка ж. Съоръжение в
бензиностанция за навиване на

библиотека
	 41
бензин в моторно превозно сред¬
ство и отмерване на количест¬
вото му.
бёнка ж. (тур.) Малко тъмно пет¬
но или пъпка по кожата на чо¬
века.
бент а. (перс.-тур.) 1. Изкуствена
преграда в коритото на река. 2.
Водният басейн зад тази прегра¬
да;
бера несв. прех. 1. Събирам пло¬
дове или цветя, като ги късам
от мястото, където са расли. 2. В
съчет. със съществителни като
страх, срам, яд, студ и под. - из¬
питвам това, което означава съ¬
ществителното.
бере несв. нпрех. в 3 л. Загноява,
възпалява се (за рана, за част
от човешки или животински ор¬
ганизъм).
бермуди мн. (англ, собств.) Леки
летни панталони до коленете.
беседа ж. 1. Разговор в неприну¬
дена обстановка. 2. Популярна,
достъпно изнесена лекция.
беседвам несв. нпрех. Водя непри¬
нуден разговор.
беседка ж. (рус.) Лека дървена,
покрита отгоре, постройка в
парк или градина за подслон и
ночи нка.
бесен прил. 1. Който е болен от
бис. 2, ( )бхванатот ярост и гняв.
3.	Палав, буен. 4. Много силен.
Песен внть/).
бесилка ж. и бесилоср. Приспо¬
собление за изпълнение на
смъртна присъда чрез обич:на не.
беснёя несв. нпрех. 1. Върша нео¬
буздани действия поради силна
възбуда. 2. Върша жестокости.
3.	Лудувам. 4. Действам с голя¬
ма сила (за природно явление),
бёстсёлър а. (англ.) Много тър¬
сена книга с голям тираж.
беся несв. прех. Умъртвявам чрез
задушаване с примка на шията,
бетон а. без мн. (фр.) Строителен
материал, получен от втвърде¬
на смес на чакъл, пясък и ци¬
мент с вода. О разг. Бетон съм
- отлично съм подготвен или
осигурен, бетонен прил. и бе¬
тонов прил.
бетонирам несв. прех. Покривам
с бетон.
биатлон без мн. (гр.) Надбягва¬
не със ски, което включва стрел¬
ба по определени цели.
биатлонист а. и биатлонистка
ж.	Лице, което спортува биатлон.
биберон а. (фр.) 1. Каучукова
цицка за залъгване на бебе. 2.
Шише с такава цицка за хране¬
не на кърмаче.
библиограф а. и библиограф-
ка ж. Лице, което се занимава с
библиография (в 3. знач.).
библиография ж. 1. Списък на
литература по даден въпрос или
от даден автор. 2, Раздел в спи¬
сание, вестник и под. с кратки
бележки за новоизлезли книги.
з.	без мн. Наука за описание и
систематизация на печатни из¬
дания и ръкописи, библио-
графски прил.
библиотека ж. 1, Сбирка от кни¬
ги, списания и под. за лично или
обществено ползване. 2. Поре¬
дица от тематично обособени
книги със специално предназна¬
чение. Библиотека за деца. 3.

библиотека
Учреждение в специална сгра¬
да, където се събират, система¬
тизират и съхраняват книги, ръ¬
кописи и др. печатни произве¬
дения за обществено ползване.
4. Шкаф за книги, библи¬
отечен прил.
библиотекар м. и библиоте-
кйрка ле. Лице, подготвено за
работа в библиотека (в 3. знач.).
библиотекарски прил.
библиофйл а. (гр.) Лице, което
събира и цени интересни книги.
Библия ж. (гр.) Сборник от кни¬
гите на Свещеното писание, на
което се основава еврейската и
християнската религия, биб¬
лейски прил.
бивака, (фр.-рус.) Място извън се¬
лище с палатки за нощуване на
войска, летовници, туристи и
под.
бивам н«св. нпрех. 1. Съм. Бивам
тъжен. 2. в 3 л. Случва се, ста¬
ва. Това бива само на празник.
3. безл. Може, възможно е. Бива
ли така? Не бива. О Бива ме -
в състояние съм да върша не¬
що. Бива го за приказки.
бивол м. Тревопасно впрегатно
животно с черна козина и здра¬
ви рога; Bos bubalus. биволски
прил.
биволица ж. Женското животно
Bos bubalus.
бивш прил. Който е бил в мина¬
лото; предишен.
бидон а. (фр.) Тенекиен или
пластмасов съд с малък отвор за
течности.
бижу ср. (фр.) 1. Скъпоценно ук¬
рашение. 2. без мн. Множество
накити като цяло. 3. разг. Нещо
много красиво, изящно.
бижутер а. (фр.) Лице, което из¬
работва и продава бижута.
бижутерия ж. (фр.) 1. Производ¬
ство и търговия със скъпоценни
украшения. 2. събир. без мн. Скъ¬
поценни накити; бижу.
бизнес а. (англ.) Дейност, свърза¬
на с парична изгода и трупане
на капитал.
бизнес Първа част на сложни
названия със значение ’който се
отнася до бизнес’: бизнес адми¬
нистрация, бизнес екип, бизнес
интереси, бизнес карта, бизнес
център.
бизнесмен м. (англ.) Лице, което
се занимава с бизнес.
бизон а. Див северноамерикан¬
ски бик с гърбав врат; Bisonus.
бик а. Нескопено мъжко говедо,
бикоборец а. Състезател в бор¬
ба с бикове.
билборд а. (англ.) Голямо рек¬
ламно табло.
билет а. (фр.) 1. Заплатен малък
документ за право на вход, пъ¬
туване или друга услуга. 2. До¬
кумент за удостоверяване на
правно и обществено положе¬
ние. Ловен билет. 3, Листче с
въпроси и задачи за изпит.
билингвйзъм а. без мн. Двуези-
чие.
билка ж. 1. Лековито растение.
2. Ароматна трева, билков прил.
билкар а. и билкарка ж. Лице,
което събира и продава билки,
а също и лекува с тях.
бйло ср. 1. Вододелна най-висо¬
ка част на планина или хълм;

битник
	 43
хребет. 2. Ръб на най-висока
част на покрив.
билярд л. (фр.) Игра с дълги
пръчки за удряне на малки топ¬
ки по покрита със сукно маса.
бйнго ср. (исп.-англ.) 1. Хазартна
игра, подобна на лото. 2. Зала
за такава игра. 3. межд. За из¬
раз на задоволство от успех.
бинокъл м. (фр.) Ръчен оптичес¬
ки уред с увеличителни стъкла
за наблюдаване на отдалечени
предмети.
бйо- (гр.) Първа част на сложни
думи със значение ’живот, при-
родосъобразен, жизнен’: био¬
ток, биотопливо, биофизика,
биопрогноза, биотерапия, био-
енерголечение, биоенерготера-
пия.
биография ж. (гр.) Описание на
живота и дегшостта на някого.
биографичен прил. и био¬
графски прил.
биолог л. и биоложка ж. Спе¬
циалист по биология, биолож¬
ки прил.
биология ж. без мн. 1. Наука за
закономерностите в органичния
снят. 2. Учебна дисциплина за
тази наука. 3. Същност на живо
Г1.1ц<чтио. биологичен прил. и
биологи чески прил.
бионика .ж.	.м«. Инженерна
паука, която се опира на струк¬
турата и жизнената дейност на
организмите.
биопсия ж. (гр.) Изрязване па
част от жива тъкан за изследва¬
не и диагностика.
биосфера ле. без мн. Горният слой
от земната кора и част от атмос¬
ферата, където е възможен жи¬
вот.
бйра ж. Слабоалкохолно пенли¬
во питие от ечемик и хмел, би¬
рен прил.
бирария ж. Заведение, където се
продава и пие бира.
бирник м. ист. Лице, което съби¬
ра данъци и такси.
бис межд. (лат.) Възглас за подка¬
на за повторно изпълнение.
бйсер л. (тюрк.) Лъскаво зърно,
което се образува в черупката на
мида и служи за украшение;
перла, бисерен прил.
бисквита ж. обикн. мн. (фр.) Тъ¬
нък препечен траен сладкиш.
бистър прил. 1. Чист, прозрачен
(за течност). 2. Ясен, чист, раз¬
биращ (за очи, поглед, ум), бис¬
трота ж.
бистря несв. прех. 1. Правя нещо
да стане бистро. 2. Изяснявам,
разяснявам.
бит1 м. (англ.) Единица за коли¬
чество информация в бинарна¬
та изчислителна система.
бит2 м. без мн. Начин на живот,
присъщ на народ, социална гру¬
па и под. битов прил.
битие ср. 1. Обективна реалност,
всред която протича животът. 2.
Съществуване, живот. 3. Био¬
графия.
битка лс. 1. Въоръжено стълкно¬
вение между вражески войски.
2. Борба за надмощие в живо¬
та.
бйтник м. (англ.) Представител
на младежко движение (50-те
години наXXв.) за израз на про¬
тест срещу установените норми.

бит] I аз ар
бйтпазар м. (тур.) 1. Пазар за
употребявани вещи. 2. Неподре¬
ден дом.
бифтек л. (англ.) Леко изпърже¬
но или изпечено крехко говеж¬
до месо.
бич м. 1* Изплетена връв от ре¬
мъци, жили и под., прикрепена
за дървена пръчка. 2. Голямо
бедствие.
бича чесе. прех. Режа дървени
трупи с трион.
бичувам несв. прех. Критикувам
остро; осъждам.
бия несв. 1. прех. Удрям, за да при¬
чиня болка. 2. прех. Удрям пред¬
мет, за да издава звук (звънец,
камбана и др.). 3. нпрех. Издава
звук (камбана, звънец). 4. прех.
Побеждавам някого в състеза¬
ние. 5. нпрех. разг. Загатвам. Не
разбирам накъде биеш. - се
нпрех. 1. Участвам в сражение.
2. Удрям се в нещо или се мя¬
там на различни страни. О Бия
се в гърдите - изтъквам зас¬
лугите си.
благ прил. 1. Който се отличава с
кротък нрав и доброта. Благ чо¬
век. 2. Който съдържа, изразя¬
ва нещо добро и приятно. Блага
усмивка.
благо ср. 1. без мн. Нравствена
ценност, благополучие, щастие.
2, само мн. Това, което задоволя¬
ва човешки потребности. Мате¬
риални блага.
благо-1 Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’добър, мил’:
благонравен, благонадежден,
благоприличие, благотворите¬
лен, благоразумие.
	 44

благо-2 Първа част на сложни
думи със значение ’приятен’:
благовонен, благозвучен.
благоволение ср. Проявяване
на добра воля; благосклонност.
благодарен прил. 1. Признате¬
лен за сторено добро. 2. Който
изразява признателност. 3. До¬
волен. благодарност ж.
благодаря несв. нпрех. 1. Изказ¬
вам признателност, изразявам
благодарност. 2. Изразявам уч¬
тивост при съгласие или отказ
на покана, предложение и под.
Благодаря, не мога да приема.
благодат ж. без мн. 1. Изобилие
от природни блага. 2. Божия
благословия.
благодатен прил. 1. Който носи
благодат. 2, Който въздейства
ползотворно, Благодатно вли¬
яние.
благоденствие ср. без мн. Живот
без материални затруднения.
благодеяние ср. Голямо добро
дело, извършено безкористно.
благонадежден прил. 1. На ко¬
гото може да се разчита. 2, Кой¬
то не е заподозрян в противоза¬
конна дейност.
благополучие ср. без мн. Преус¬
пяване в живота, добро матери¬
ално състояние.
благоприличие ср. без мн. Пове¬
дение, съобразено с добрите нра¬
ви.
благоприятен прил. 1. Който
способства за добро развитие,
който подпомага. 2. Който дава
одобрителна преценка; насър¬
чителен.

	 45
благоразумен прил. Който об¬
мисля действията си и проявя¬
ва мъдрост, благоразумие ср.
благороден прил. 1. Който е с
аристократичен произход. 2.
Който е с високи нравствени ка¬
чества. 3. Който изразява изис¬
каност и възвишеност. Благоро¬
ден поглед. О Благороден ме¬
тал - който е устойчив на по-
вечето киселини, благород¬
ство ср.
благородник л. и благородни¬
ца ж. Лице от дворянски или
аристократичен произход.
благосклонен прил. Който е доб¬
ре разположен към някого или
нещо.
благославям несв., благословя
се, прех. 1. Изказвам пожелание
за щастие, добро и благополу¬
чие. 2. Произнасям молитва за
успех и благополучие (за духов¬
ник). З.рааг. Изразявам призна¬
телност и благодарност.
благословия ж. 1» Обредно поже¬
лание за благополучие и успех.
2. разг. Молитвени думи за бла¬
гополучие. 3. Съгласие за нещо
важно в живота, придружено с
добри пожелания.
благоустроен прил. Снабден с
необходимите удобства за живе¬
ене (населено място).
благоухание ср. Приятен аро¬
мат.
блажен прил. 1. Който съдържа
животински продукти. 2. С мно¬
го мазнина.
блаженство ср. без мн. Пълно
щастие, благополучие.
ближен
блазня несв. прех. Привличам
силно; съблазнявам. * се нпрех.
Подмамвам се, лаская се от не¬
що.
бламйрам несв. прех. 1. Свалям
някого от власт. 2. Излагам ня¬
кого.
бланка ж. Лист хартия за писа¬
не с данни за определено учреж¬
дение и указания за попълване,
блатист прил. Покрит с блата,
блато ср. Място със застояла во¬
да, обрасло с растителност, бла¬
тен прил.
блед и блйден прил. 1* Който е
без естествена руменина. 2. Сла¬
бо оцветен, без яркост, 3. Незна¬
чителен, неизразителен,
бледнея несв. нпрех. 1. Ставам
блед. 2. Изглеждам блед, незна¬
чителен. 3. Изгубвам основния
си цвят; избелявам.
бленувам несв., прех. и нпрех. Уна¬
сям се в мечти.
блестя несв. нпрех. 1. Излъчвам
ярка светлина. 2. Показвам се
в ярки тонове, свежест и чисто¬
та. 3. Правя впечатление с дос¬
тойнство и качества.
блещукам несв. нпрех. Излъчвам
слаба, неравномерна светлина.
блещя се несв. нпрех. Отварям
широко очи поради изненада,
учудване или гняв.
блея несв. нпрех. 1. сало в 3 л. Из¬
дава глас (коза, агне и под.), 2.
разг. Гледам разсеяно, без да
разбирам.
ближа несв. прех. Провличам език
по повърхността на нещо.
ближен прил. 1. Близък. 2,субст.
м. Всеки човек спрямо другите.

близнак
близнаки близнанка ж. Вся¬
ко от децата, родени от една бре¬
менност на майката.
близня яеса.л прех. и нпрех. Раж¬
дам близнаци.
блйзо нрч. 1. На малко разстоя¬
ние, недалече. 2. Приблизител¬
но, около.
близост ж. без мн. 1. Неголяма от¬
далеченост по място. 2. Човеш¬
ко отношение, основано на общи
интереси и взаимна симпатия.
близък прил. 1. Който е на мал¬
ко разстояние от нещо. 2. Който
е недалечен по време - минало
или бъдеще. 3. Тясно свързан с
някого по родство, интереси или
чувства.
блика несв. нпрех., обикн. в 3 л. 1.
Изтича буйно от отвор (за теч¬
ност). 2. Изхвърля буйно теч¬
ност (извор, кран). 3. Израства
буйно (растение). 4. Проявява се
с голяма сила (живот, чувство),
блиндаж м. Отбранително съо¬
ръжение за войници и бойна
техника.
блиндиран прил. Осигурен, ук¬
репен срещу нападение. Блин¬
дирана врата.
блистер ж, (англ.) Лекарствена
опаковка с изпъкнали гнезда за
таблетки.
блок м. (нидерл.-нем.) 1. Огромен
къс от твърдо еднородно вещес¬
тво. Леден блок. 2. Многоетаж¬
на постройка с отделни жилища
(апартаменти). 3. Специална
тетрадка с листове за рисуване.
4. Голяма обработваема площ в
земеделско стопанство. 5. Обеди-
	 46
нение за общо действие на дър¬
жави, партии или организации.
блоков прил.
блокада ж. (нем.-рус.) 1. Обсада на
неприятелска войска на населен
район, за да бъде изолиран и да
се предаде. 2. Политическа и
икономическа изолация на дър¬
жава, за да приеме определени
условия. 3. Обграждане на на¬
селено място при издирване на
криминални лица, оръжие и
под. 4. мед. Ограничаване фун¬
кциите на някой орган чрез ле¬
карствено въздействие на нер¬
вната система.
блокирам яесе, прех. 1. Обкръжа¬
вам населено място с военна си¬
ла. 2. Затварям релсов път меж¬
ду две гари. 3. мед. Ограничавам
функциите на човешки орган. 4.
Слагам запор на влог, сума,
имот и под. 5. спорт. Възспирам
играч да действа свободно. 6.
нпрех. е 3 л. Спира да действа
(машина, мотор).
блондйн м. и блондинка ж. Ли-
це с .руса коса и сини очи.
блуден? прил. 1. Който живее в
разврат. 2. Бездомен.
блудство ср. Полов разврат,
блуждая несв. нпрех. (рус.) 1, Дви¬
жа се без определена посока и
цел. 2. Не се съсредоточавам.
блуза ж. (фр.) 1. Къса горна жен¬
ска дреха, обикновено тънка. 2.
Мъжка горна работна риза.
блус м. (англ.) 1. Американска не-
гърска песен в бавно темпо. 2.
Танц в бавно темпо и определен
ритъм.

богатство
	 47

блъскам несв., блъсна се. прех, 1.
Бутам енергично нещо или ня¬
кого да помръдне или да падне.
2. Удрям, бия. 3, Работя непо¬
силно. ~ се нпрех. 1. Удрям се
силно в нещо. 2. Полагам голе¬
ми усилия. 3. Изминавам тру¬
ден път; лутам се.
блъф.н (англ.) 1. Измама чрез ук¬
риване на истината. 2. Създава¬
не на лъжлива представа за на¬
личие на силни карти (при иг¬
ра на карти).
блъфйрам несв. нпрех. Мамя чрез
създаване на невярна представа.
блюдо ср. 1. Плитък съд, в който
се поднася ястие. 2. Приготвено
за поднасяне ястие.
блюстител м. и блюстйтелка
ж. кнцж. Лице, което бди за спаз¬
ване на закона.
блян лг Въображаем образ на го¬
лямо желание.
бляскав прил. 1. Който излъчва
ярка светлина. 2. Който е богат с
красота и великолепие. 3. Който
се откроява с външните си качес¬
тва или с голямо благополучие.
бляскам несв. нпрех. На интерва¬
ли издавам силна светлина.
блясък л. 1. Ярка светлина. 2. са¬
ло eà Голяма красота, изящност,
боа ж. (лат.) Голяма неотровна
змия; Boa constrictor.
боаз л. (тур.) Планински проход,
боб ж. Едногодишно растение,
чиито зърна служат за храна;
Phaseolus vulgaris; фасул, бобен
прил.
бобйна ж. (фр.) Макара, на коя¬
то е навита жица, лента, шпика
и под.
боботя несв. нпрех. 1. Издавам си¬
лен, но приглушен шум. 2. Го¬
воря със силен глас.
бббслей (англ.) Многоместна
шейна с кормило и спирачка, ко¬
ято се спуска по специална пис¬
та с висока скорост.
бобър ж. Гризач с ценна кожа;
Castor fiber,
бог .ч. 1. без мн. Свръхестествено
същество - създател на света и
вселената (според религиозните
представи). 2. Безсмъртно съ¬
щество, което направлява об¬
ласт на природата или живота
(според митологията). Бог на
подземния свят. 3, Някой или
нещо, което е обект на възхище¬
ние и сляпо преклонение.божи
прил.
богат прил. 1. Който притежава
голямо количество материални
блага. 2. Който е достигнал ви¬
сока степен на развитие (индус¬
трия, икономика, култура). 3.
Който е с висока стойност или в
голямо количество. 4* С предл.
на, с, откъм, по - който съдър¬
жа голямо количество от нещо
ценно. Богат на минерални из¬
вори.
богаташ л. Богат, заможен чо¬
век.
богатйр ж. (рус.) Герой е необик¬
новена храброст, сила и красо¬
та от руските приказки и песни.
богатство ср. 1. без мн. Количес¬
тво материални блага, притежа¬
вано от някого. 2. Природни бла¬
га на дадена страна. 3. без мн.
Външен блясък, великолепие
на нещо с голяма стойност.

богиня
богиня ж. 1» Божество с образ на
жена (според митологията). 2.
Красива жена.
богомил м. Последовател на бо¬
гомилското учение.
богомилство ср. без мн. Ерети-
ческо религиозно учение, създа¬
дено през X в. в България и на¬
сочено срещу официалната цър¬
ква.
богомолец м, Вярващ в Бог чо¬
век, който посещава църковна
служба, за да се моли.
Богородица ж. без мн, 1. Майка¬
та на Исус Христос - Дева Ма¬
рия (според християнското пре¬
дание). 2. Християнски празник,
свързан с Дева Мария; Голяма
Богородица, Малка Богородица.
богорбдичка ж. Астра,
богослов м. Специалист по бого¬
словие. богословски прил.
богословие ср. без мн. Наука за
религиозните догми, морал и
култура: теология, богословски
прил.
богослужение ср. Религиозни
обреди и молитви, извършвани
в църква от свещенослужител.
боготворя лесе. прех. 1, Прекла¬
ням се пред някого заради бо¬
жествените му сили. 2. Изпит¬
вам възхищение и почит към
някого заради качествата му.
богохулство|ср. 1. Отричане на
Бога чрез думи и постъпки. 2.
Оскверняване на нещо възви¬
шено.
Богоявление ср. без мн. Христи¬
янски празник, свързан с кръ-
щ<ч I пето на Исус Христос в река
И орди II.
бод м. 1. Бодване с нещо остро. 2.
Едно прокарване на конеца през
тъкан при шиене. 3. Вид шев
при бродиране.
бода несв. 1. прех. Натискам ня¬
кого или нещо с островръх пред¬
мет. 2. нпрех. Причинявам бол¬
ка чрез допир или натискане (за
растение, животно); бодлив съм.
3. прех. Правя бодове с вдяната
игла. 4. вЗ л. боде ме нпрех. Усе¬
щам болка.
ббдвам меса., бодна св. прех. Бо¬
да изведнъж, по малко.
бодеж м. Остра краткотрайна
болка.
боди ср. (англ.) Трикотажна дре¬
ха без крачоли, която прилепва
по тялото.
бодигард (англ.) Телохрани¬
тел.
бодил м. 1. Остър израстък на
растение или по кожата на жи¬
вотно. 2. Растение с такива из¬
растъци, Магарешки бодил.
бодлив прал. 1. Който има бодли.
Бодлив храст. 2. Който има на¬
вик да боде (за добитък).
бодър прил. Изпълнен с жизне¬
на енергия, сили и оптимизъм.
бодрост ж.
ббдърствам несв. нпрех. Буден
съм, не спя.
боеприпаси без ед. Наличен за¬
пас от бойни материали.
боеспособен прил. Който е под¬
готвен и способен за бойни дейс¬
твия.
боец JJ. 1. Войник, който е участ¬
вал или е подготвен да участва
в бой. 2. Лице, което се бори за
болезнен
осъществяване на идея или ка¬
уза.
божествен прил. 1* Свързан по
произход с божество. 2. Свързан
с църквата и религията. 3. С из¬
ключителни качества. Божест¬
вен глас.
божество ср. Свръхестествено съ¬
щество; Бог (в 1. и 2. знач.).
божур м. Пролетно цвете с кичес-
ти цветове; Paeonia.
боза ж. (тур.) Безалкохолна на¬
питка от просено, царевично
или друго брашно.
бозаджйях. Лице, което пригот¬
вя и продава боза.
бозайник м. Гръбначно живот¬
но, което ражда малките си и ги
кърми с мляко.
бозая несв. нпрех. Смуча мляко от
майчина бозка.
боздуган JH. (тур.) Старинно оръ¬
жие с къса дръжка и тежка топ¬
ка с шипове.
бозка ж. Млечен орган у жена
или женско животно; цицка.
ббзов прил. Светлокафяв с пепе¬
ляв оттенък.
бой' м. 1. Нанасяне на удари, за
да се причини болка. 2. Взаим¬
но нанасяне на удари при вид
игра или състезание, боен прил.
бои2л. разг. Ръст, височина на чо¬
век или животно.
бойкот м. без мн. Прекратяване
на взаимоотношенията с държа¬
ва, обществена група или лице,
за да се нанесе морална или ма¬
териална щета.
бойкотирам несв. прех. Обявя¬
вам бойкот.
бойлер м. Свързан с водопровод¬
ната мрежа цилиндричен съд,
приспособен за топлене на вода,
бойница ж. ист. Тесен отвор в
зид на кула или укрепление за
наблюдение и стрелба.
боклук м. (тур.) 1. Смет. 2. Мяс¬
то, където се изхвърлят отпадъ¬
ци; сметище. 3. Нещо негодно,
лишено от стойност.
боклукчйя м. Лице, което съби¬
ра смет; сметосъбирач.
бокс1 м. (англ.) 1. без мн. спорт Юм¬
ручна борба между двама със¬
тезатели по определени прави¬
ла. 2. Метално приспособление
за пръстите, за нанасяне на бо¬
лезнени удари, боксов прил.
бокс2 м. (англ.) 1. Отделно малко
помещение в болница за тежко-
или заразноболен. 2. Заградена
част в обор за отделно животно.
3. Преградена част от стая, къ¬
дето са печката и мивката; кух¬
ненски бокс. 4. Изолирана каме¬
ра за лабораторна работа в сте¬
рилна обстановка.
бокс3 без мн. (англ.)Хромирана те¬
лешка кожа.
боксери мн. и боксерки мн. (от
англ.) 1. Къси мъжки спортни
панталони. 2. Цветни мъжки
долни гащета с дължината на
тези панталони.
боксьор м. Спортист, който се за¬
нимава С бокс (в 1. знач.).
болд м. (англ.) Получер шрифт,
боледувам несв. нпрех. Страдам
от болест.
болезнен прил. 1. Ксйто показва
или изразява болестно състоя¬
болезнен
ние. 2. Който предизвиква, при¬
чинява болка.
болен прил. 1. Който страда от бо¬
лест или изпитва душевно стра¬
дание. 2. Който е извън нормал¬
ните граници- О Болен въпрос
- труден за разрешаване. О Бол¬
но време - нездравословно вре¬
ме. О Болно място - най-уяз¬
вима страна на нещо.
болеро ср. без мм. (йен.) 1. Стари¬
нен испански танц с бавен ри¬
тъм. 2. Музикално произведе¬
ние в такъв ритъм.
болест ж. 1» Нарушение на нор¬
малната дейност на организма;
липса на здраве. 2. Неестестве¬
но пристрастяване към нещо.
болестен прил.
болка ж. 1. Мъчително усещане,
причинено от удар, рана или бо¬
лест. 2. Силна душевна мъка,
страдание.
болнав прил. 1. Който е леко бо¬
лен. 2. Който често боледува.
болница ж. Заведение, където се
лекуват (тежко) болни, болни¬
чен прил.
болногледачж. и болногледач-
ка ж. Лице, което се грижи за
болен.
болт ж. (англ.) Метална пръчка с
нарез и главичка на единия
край за свързване на отделни
части.
болшевизъм м. без мн. Теория и
практика на революционното
марксистко течение в междуна¬
родното работническо движение
от епохата на империализма
(според марксизма).
	 50
болшевик м. и болшевичка ж.
Последовател и привърженик
на болшевизма.
болярин м. Български благород¬
ник по време на феодализма до
XIV век.
болярка ж. Жена или дъщеря на
болярин.
болярство ср. без мн. Болярско
съсловие.
бомба ж. (фр.) Разрушителен или
запалителен снаряд, който се
пуска от самолет, или взривява¬
що се средство, което се хвърля
с ръка, бомбен прил.
бомбардирам лесе. прех. Об¬
стрелвам с артилерия или хвър¬
лям бомби от самолет.
бомбардировач ж. Боен самолет
е бомби и ракети за удари по
въздуха.
бомбе ср. (ит.) 1. Твърда мъжка
шапка с периферия и обло дъ¬
но. 2. Твърда изпъкнала пред¬
на част на обувка.
бон ж. (фр.) 1. Лихвоносен кни¬
жен знак, срещу който се полу¬
чават пари в определен срок. 2.
разг. Банкнота от хиляда лева.
3. Платежно средство за купува¬
не на определени стоки.
бонбон ж. (фр.) Сладкарско за¬
харно или шоколадово изделие
във вид на малко късче.
бонбониера ж. (фр.) Поднос или
кутия за бонбони.
ббнусж. (лат.-англ.) 1. Допълнител¬
но възнаграждение; премия. 2.
Отстъпка, подарък при покупка.
бор1 ж. Високо иглолистно дърво,
използвано за мебели и в стро¬
ителството; Pinus. боров1 прил.

ботаника
51

бор2 м. Химически елемент, ме-
тллоид, главна съставка на бо¬
ракса. боров2 прил.
борба ж. 1. Схватка между два¬
ма, като всеки се стреми да над¬
вие другия. 2. Сражение, битка.
3. Сблъсък между две противо¬
положни разновидности. 4, Це¬
ленасочена дейност за постига¬
не на някакви цели, идеали.
борд1 х. (нем.) 1. Външна стра¬
нична стена на кораб или само¬
лет. 2. Горен под на кораб; па¬
луба. 3. Под на самолет, бордов
прил.
борд2.*. Управителенсъвет.Борд
но директорите, борден прил.
борд’ л. (англ.) Специална дъска
за пързаляне по гладка повърх-
I (ост, сняг или по вълните.
бордеро ср. (фр.) 1. Извлечение
от банкова или друга сметка. 2.
Опис на документи или ценни
книжа.
бордо ср. без мн. (фр.) 1. Вид чер¬
нено вино. 2. Виненочервен
Ц1ИГГ.
бордюр л. (фр.) 1. Тясна ивица
от камък или бетон, която огра-
ннчиил тротоар, басейн и др. 2.
Ивици з:< украса в края на тъ¬
кан, рисунка и др.
борец м I. Участник в спортна
bupiiH. 2. Човек, който се бори за
нсвщгстиивпнг на някаква
иден. 3. pu tt. Великденско яйце,
останало здраво. 4. Лицее мощ¬
на фигура, обики. Сипни спор¬
тист, който се занимава с бизнес,
борина ж. Борови пръчки за ос¬
ветление или за горене.
боричкам се несв. нпрех. 1. Боря
се на шега, несериозно. 2. Пола¬
гам усилия за постигане на не¬
що изгодно.
бормашина ж. (нем.) Машина за
пробиване на дупки в твърд ма¬
териал.
боровйнка ж. Планински храст
с възкисел плод; Vaccinium myr-
tillus.
борса ж, (ит.) 1. Тържище за го¬
леми количества стоки. 2. Мяс¬
то за сключване на големи сдел¬
ки, където се определят актуал-
ните цени.
борч м. (тур.) разг. Паричен дълг,
борчески прил. Който се отнася
до борец (във 2. знач.) или борба
(във 2. и 3. знач.).
борш м. (рус.) Супа от зеле и дру¬
ги зеленчуци.
ббря се несв. нпрех. 1. Правя уси¬
лия да надвия някого. 2. Проя¬
вявам упорство, противя се. 3.
Водя въоръжена борба. 4. Дейс¬
твам активно за преодоляване
на нещо.
бос прил. 1. Който е без обувки и
чорапи, с голи крака. 2. Непод¬
готвен в дадена област. 3. Който
е без подкови (за добитък).
бос м. (англ.) 1, Началник на пред¬
приятие или учреждение. 2.
Партиен или профсъюзен ръко¬
водител (в САЩ).
босилек м. (гр.) Ароматно градин¬
ско растение; Ocimuni basilicum.
бостан м. (перс.-тур.) Място, заса¬
дено с дини и пъпеши.
ботаника ж. без мн. (гр.) 1, Наука
за растенията. 2, Учебна дис-
ботаника
циплина по тази наука, бота¬
ничек прил. и ботанически
прил.
боти МН. (фр.-рус.) Вид мъжки или
дамски обувки, високи до глезе¬
на.
ботйнки мн. (фр.-рус.) Дамски
или детски леки обувки, високи
до глезена.
ботуш л. (фр.-рум.) 1. Висока
обувка до коляното. 2. само ед.
Насилие, гнет.
бохём м. и бохёма м. (фр.) Нео¬
безпечен материално човек,
който води безреден и безгрижен
живот, бохемство ср.
бохемйст м. и бохемйстка ас.
Лице, което се занимава с бохе-
мистика.
бохемйстика ж. без мн. Наука за
чешкия език, за чешката култу¬
ра и литература.
бохча ж. (тур.) 1. Четвъртито пар¬
че плат за връзване на вещи
във вързоп. 2. Вързоп, увит в та¬
кова парче плат.
боцкам несв. прех. Бода леко с ос¬
тровръх предмет. - се нпрех. Ин¬
жектирам си наркотик; нарко¬
ман съм.
боцман м. (нидерл.-рус.) Моряк от
младшия команден състав на
кораб.
боя ж. (тур.) 1. Вещество за оцве¬
тяване. 2. разг. Партийна при¬
надлежност, политически убеж¬
дения.
боя се несв. нпрех. Изпитвам страх,
бояджйя м. и бояджййка ж. 1.
Лице, което боядисва. 2. Лице,
което си променя убежденията
според ситуацията и изгодата от
това.
боядйсвам несв., боядисам св.
прех. Придавам определен цвят
на нещо. - се нпрех. Сменям
убежденията си.
брава ж. Приспособление за зат¬
варяне и заключване на врата.
браво межд. (ит.) 1. За възхище¬
ние - отлично, превъзходно. 2.
За неодобрение и упрек - нечу¬
вано, недопустимо.
брада ж. 1. Издадената предна
част на долната челюст у чове¬
ка. 2. Месестата част под долна¬
та челюст. 3. Космите, които пок¬
риват долната част на лицето
при мъжете. 4. Тънки влакна на
корен на растение. 5. Всякакъв
влакнест израстък при растения
или животни.
брадавица ж. Плътен неболез-
нен израстък по кожата.
брадат прил. Който има голяма
брада (в 3. знач.).
брадва ж. Сечиво за дърва; секи¬
ра.
брадясвам несв., брадясам се.
нпрех. Обрасвам с косми по дол¬
ната част на лицето.
бразда ж. 1» Дълъг изоран в поч¬
вата ров. 2. Бръчка върху чо¬
вешко лице. 3. разг. Струйка от
пот, кръв, сълзи и др.
браздя несв. прех. 1. Прокарвам
бразди. 2. Прорязвам водно или
въздушно пространство.
брак1 м. Узаконено съжителство
между мъж и жена, брачен
прил.
брак2 м. без мн. (нем.) Некачест¬
вена продукция.

	 53
бракониёр м. Лице, което се за¬
нимава с бракониерство, брако-
ниерски прил.
бракониерство ср. без мн. Неза¬
конен, непозволен лов.
бракувам несв. прех. Обявявам
нещо за негодно.
брана ж. Земеделски уред за раз¬
биване на буци пръст и за пок¬
риване на засято семе.
бранител м. и бранйтелка ж.
Лице, което брани; защитник
бранник ж. 1. ост. Войник. 2.
Член на младежка организа¬
ция със същото име у нас до
9.IX.1944 г.
бранувам несв. прех. Обработвам
с брана изорана или засята
площ.
бранш ж. (фр.) Клон от занаят,
производство или търговия.
браня несв. прех. 1. Отбивам на¬
падение, защитавам. 2. Пред¬
пазвам някого от нещо. 3. Не до¬
пускам нещо да изчезне. 4. Зас¬
тъпвам се за някого.
брат м. 1. Син по отношение на
другите деца на едни родители
или на един от тях. 2, Сънарод¬
ник или близък по произход чо¬
век. 3* Близък по разбирания,
идеи и чувства човек. 4. Монах.
5. разг. Приятелско добронаме¬
рено отношение към мъж.
братов прил. и братски прил.
братимя несв. прех. Правя двама
мъже побратими. - се нпрех.
Ставам побратим с някого.
братовчед ж. Син на брат или
сестра на родителите.
братовчедка ж. Дъщеря на брат
или сестра на родителите.
бременна
братоубийство ср. Убийство на
брат.
братство ср. 1. без мн. Кръвно
родство между братя или родни¬
ни. 2. без мн. Разбирателство
между хора и народи. 3. Съдру¬
жие на хора с общи идеи, цели,
професия и под. 4, събир. без мн.
Калугерите в даден манастир.
братушка обикн. мн. разг. ост.
Сърдечно обръщение към рус¬
ки войник, останало от Руско-
турската освободителна война.
брашно ср. 1. Продукт, получен
от смилане на зърнени храни и
предназначен за тестени изде¬
лия. 2. Нещо, стрито на прах.
брашнен прил.
бре1 част. 1. За израз на фами-
лиарност при обръщение. 2. За
израз на почуда, изненада,
присмех или гняв.
бре2 сз. разг. Съотносителен. Бре
доктори, бре лекарства и на¬
края нищо.
бре и брей межд. За изразяване
на възражение, несъгласие или
възмущение.
бреза ж. Широколистно дърво с
бяла кора; Betula alba.
брезент м. (нидерл.-рус.) 1. Дебе¬
ло непромокаемо платно. 2. По¬
кривало от такова платно, бре¬
зентов прил.
брек неизм. (англ.) Съдийска ко¬
манда за кратко прекратяване
на боксова игра.
брёме ср. без мн. 1. Тежест, тегло.
2. Мъчително изживяване,
бременна прил. Която носи плод
в утробата си. бременност ж.

бренди
бренди ср. без мн. (англ.) Силно ал¬
кохолно питие.
бретон а. Подрязана в права ли¬
ния коса, спусната над вежди¬
те.
бригада ж. (фр.) 1» Войскова еди¬
ница от няколко батальона или
полка. 2. Група лица с опреде¬
лена производствена задача.
бригаден прил.
бригадир м. (фр.-рус.) 1. Ръково¬
дител на бригада. 2. Член на
бригада.
бридж а. без мн. (англ.) Вид игра с
52 карти и четирима участници,
бриз м. (фр.) Крайбрежен вятър,
който се предизвиква и опреде¬
ля посоката си от нееднаквото
нагряване на сушата и водата.
брикет м. (фр.) Пресован (в оп¬
ределена форма) със смолист
примес въглищен прах, пред¬
назначен за горене.
брикетирам несв. прех. Правя
брикети.
брилянт м. (фр.-рус.) Шлифован
бял диамант за украшение.
брилянтен, прил.
брилянтин а. без мн. (фр.) Теч¬
ност или крем за коса, които
придават лъскавина.
бримка ж. 1. Всеки отделен бод
в плетена тъкан. 2. Ред от раз¬
плетени бодове на чорап, бельо
и др.
брифинг м. (англ.) Среща на по¬
литици, общественици с журна¬
листи за съобщаване на новини
и актуални решения.
брич а. (англ.) Панталон за боту¬
ши, тесен под коляното, а над ко¬
ляното - широк.
	 54
брйчка ж. (рус.) 1. Лека покрита
каруца за пътници. 2. разг. Ста¬
ра износена кола.
брод а. Място на река, където мо¬
же да се премине.
бродерия ж. (фр.) Ушити различ¬
ни фигури върху плат.
бродирам несв. прех. Изработвам
бродерия.
бродя несв. нпрех. Ходя без опре¬
делена посока и цел.
бродяга м. (рус.) Скитник,
броеница ж. Нанизани на връв
зърна от кехлибар, седеф и др,,
чиито краища са свързани.
брожение ср. (рус.) Обществена
изява на недоволство.
брой а. 1. без мн. Определено ко¬
личество единици. 2. Отделна
единица от периодично списа¬
ние. <> Плащам в брой - пла¬
щам с пари, а не с чек.
бройка ж. Отделна единица от
определен общ брой. Щатна
бройка.
брокер а. (англ.) Посредник при
търговски или финансови сдел¬
ки. брокерски прил.
броненосец м. Тежковъоръжен
военен кораб със солидна броне-
ва защита,
бронз а. без мн. (фр.) 1. Сплав от
мед и друг метал със златно-
жълт цвят. 2. Прах от такава
сплав, която придава на предме¬
тите вид на метал. бронзов прил.
бронйрам «есе, прех. Покривам с
броня.
бронхи мн. (гр.) Тръбовидни раз¬
клонения на дихателната систе¬
ма в белите дробове, бронхиа,-
лен прил.

бряз
бронхит м. Възпаление на лига-
вицата на бронхите,
бронхопневмония ж. Остро въз¬
паление на бронхите и белия
дроб.
броням. 1. Средновековно облек¬
ло от метални части за защита
от хладно оръжие. 2. Дебела ме¬
тална обвивка за предпазване
на бойна машина, влак, автомо¬
бил и др. 3. Защитна твърда об¬
вивка у някои земноводни бо¬
зайници. 4. Защита въобще.
брошка ж. (фр.-рус.) Женско ук-
ражение с карфица за прикреп¬
ване върху дреха.
брошура ж. Неподвързана (под¬
шита) тънка книга, посветена
на актуален въпрос.
броя несв. прех. 1. Изреждам чис¬
ла в последователен ред. Броя
до 10.2. Определям броя на еди¬
ниците в една съвкупност. 3. Да¬
вам пари в брой. 4. Обхващам
някакво количество; наброявам.
5. разг. Вземам под внимание.
брояч м. Уред към машина за от¬
читане на електрически, биоло¬
гически и др. импулси.
бруля нее». прех. 1. Събарям с
прът или камък плодове от дър¬
во *2. Удрим със сила.
брус « Изгладел зърнест камък
за iihtd'iioiho пи остриета.
бруст ,« Гмч нк < !тпл па плуване
IÎO ГЫ)ДИ
брутйл<ч(р1р„.'1 Които прочинил
безогледни грубост, брутал¬
ност ж.
бруто ер. йсз мн (ит.) I, Тегло па
стока заедно с опаковката. 2.
Общ доход заедно с разноските.
брутен прил.
бръмбар л. 1. Твърдокрило на¬
секомо, което бръмчи при лете¬
не; Coleoptera. 2. Подслушвател-
но устройство с микрофон.
бръмча я есе. нпрех. 1. е 3 л. Изда¬
ва звук (мотор, самолет, насеко¬
мо). 2. Издавам звук като този
на мотор, самолет или насекомо,
брънка ж. Метална халка като
част от верига.
бръскам несв. прех. Мета небреж¬
но.
бръсна несв. прех. Премахвам
косми гладко до кожа с бръснач,
самобръсначка или др. приспо¬
собление.
бръснар м. и бръснарка ж. Ли¬
це, подготвено да бръсне и под¬
стригва.
бръснарница ж. Заведение, къ-
дето се бръсне и подстригва.
бръснат прил. В съчет. бръсна¬
ти глави - скинхеде.
бръснач ж. Специален нож за
бръснене.
бръчка ж. Гънка по кожата на
лице или тяло.
бръшлян Увивно вечнозеле¬
но декоративно растение; Hede-
ra helix.
бръщолевя несв, прех. разг. Гово¬
ря неясно и безсмислено.
брюнет м. (фр.) и брюнетка ж.
Лице е матова кожа и тъмни
очи.
бряг .« I. Гранична ивица земя
край воден басейн. 2. Стръмна
страна на дол, ров. 3. Предел,
граница, брегови прил.
бряз прил. Който е чер с бяло пет¬
но на челото и опашката (за би¬
вол, коза и др.).

бряст
бряст л. Едро широколистно дър¬
во с грапава кора; Ulmus.
буба ле, 1. Гъсеница на коприне¬
ната пеперуда. 2. Дребно насе¬
комо, което пълзи.
бубарство ср. без мн. 1. Отглеж¬
дане на буби за получаване на
копринени пашкули. 2. Наука
за копринената буба и нейното
отглеждане.
буболечка ж. 1. Дребно пълзя¬
що насекомо, обикновено твър-
докрило. 2. Кротък човек.
будала м. (тур.) разг. Глупав чо¬
век.
будалкам несв. прех. разг. Подиг¬
равам се е някого, като го заб¬
луждавам.
буден прил. 1. Които не спи. 2.
Който е нащрек, бдителен. 3.
Природно интелигентен, схват-
лив.
будйзъм м. без мн. Религия в
страните на Източна Азия, ос¬
нована от Буда през VIв. пр.н.е.
будилник-ч. Часовник, пригоден
да звъни, за да събужда.
будител ж. В съчет. народен бу¬
дител - просветител по време
на Възраждането за културно и
национално-политическо изди¬
гане на българския народ.
будка ж. (нем.-рус.) 1. Лека пост¬
ройка за продажба на вестници,
цигари и др. 2. Подслон за ли¬
це, което изпълнява служба на
открито. Караулна будка.
будкаджия м. и будкаджийка
ж. Лице, което продава в будка
(в 1. знач.).
будоар м. (фр.) Луксозна дамска
тоалетна стая.
	 56

будувам весе, нпрех. Стоя буден,
будя несв. прех. 1. Прекъсвам съ-
ня на някого. 2. Предизвиквам
някакво чувство или желание.
3. Просвещавам за поява на
класово или национално съзна¬
ние. - се несв. нпрех. 1. Прекъс¬
вам съня си. 2. a 3 л. Възниква,
проявява се (идея, чувство и
под.).
буен прил. 1. Който е с голяма
скорост и сила. 2. Изпълнен с
живот и енергия. 3. Непокорен,
своенравен. 4, Израсъл обилно
и нагъсто (за коса, растител¬
ност). буйство ср.
буза ж. Страна на човешко лице
от скулите до долната челюст.
бузест прил. Който е с големи бу¬
зи.
бук м. Голямо широколистно дър¬
во с гладка светлосива кора и
твърда дървесина; Fagus. буков
прил.
бука ж. Голямо буково дърво,
букаижк. (тур.) 1. Верига за спъ¬
ване на кон. 2. разг. Верига за
затворник.
буква ж. 1. Писмен знак за отде¬
лен звук на човешката реч. 2.
Метална отливка на такъв знак.
3. Отделна част от текст на член
или параграф в закон, правил¬
ник и др. <> Безгласна буква -
незначителен човек, буквен
прил.
буквален прил. 1. Който преда¬
ва смисъла без изменение. 2.
Истински, действителен.
буквар м. Начален учебник за
четене и писане. О Рибен бук*
вар - първият български учеб-
бунтовник
	 57

ник, съставен от д-р Петър Бе¬
рон, за начално обучение.
буквоядец ж. Ограничен човек,
който схваща нещата откъм
формалната страна.
букет ж. 1. Подбрани и подреде¬
ни цветя за подаряване и укра¬
са. 2. Съвкупност от вкусови и
ароматични качества на вино.
букинйст м. (англ.) Търговец на
редки стари книги.
букла ж. Завит спираловидно ки¬
чур коса.
буксува несв. нпрех. е 3 л. (рус.)
Върти се на място, без да прид¬
вижва колата (за колело).
була ж. (лат.) Папска грамота или
послание по църковни въпроси.
булдог м. (англ.) 1. Порода куче¬
та с тъпа муцуна. 2. Куче от та¬
кава порода.
булдозер м. (англ.) 1. Трактор с
приспособление за разчистване
на дънери и камъни. 2. Коваш¬
ка преса за огъване на желязо.
булдозерйст ж. Лице, което ра¬
боти с булдозер.
булевард м. (фр.) Широка улица
с едно или повече платна и с
дървета от двете страни.
булеварден прил. 1» Който се от¬
нася до булевард. 2. Със сенза¬
ционен характер, но лишен от
художествена стойност (литера¬
турно произведение).
булка ж. 1. Жена в деня на сват¬
бата си. 2. Млада омъжена же¬
на. 3. Снаха, булчин прил. и
булчински прил.
було ср. 1. Тънка прозрачна ма¬
терия, с която се покрива глава¬
та на булката при венчаване. 2.
Тънка ципа около стомаха и
червата на животно или човек.
бульон м. (фр.) Отвара от месо и
зеленчук като вид супа.
бумшцина ж. без мн. Бюрократи¬
зъм в канцеларската работа.
бумеранг м. (англ.) Вид старин¬
но оръжие от извито твърдо дър¬
во, което се връща при този, кой¬
то го е хвърлил, ако не улучи
целта.
бумти несв. нпрех. е 3 л. 1. Издава
силен тъп звук при удряне (за
кух предмет). 2. Гори със силен
тътнещ шум (за печка). 3. Про¬
извежда силни звукове (мотор,
машина, оръдие). 4. Звучи сил¬
но (глас).
бунгало ср. (англ.-рус.) Лека дър¬
вена къщичка с веранда.
бункер м. (англ.) 1. Отбранител¬
но укритие с артилерийски оръ¬
дия. 2. Подземно скривалище
против въздушни нападения. 3.
Сандък или комбайн, където се
събира зърното при вършитба.
бунт ж. (нем.-рус.) 1. Проява на не¬
доволство и неподчинение сре¬
щу установена власт и ред. 2.
Организирана въоръжена бор¬
ба срещу властта. 3. Израз на
силно негодувание.
бунтар м. и бунтарка ж. 1. Ли¬
це, което подготвя бунт или
участва в него. 2. Непримирим
човек с неспокоен дух.
бунтовен прил. 1* Който се бун¬
тува или призовава към бунт. 2.
Който е присъщ на бунтовник
или бунт.
бунтовник ж. и бунтовница ж.
Лице, което подготвя бунт или
бунтовник
участва в него, бунтовнишки
прил. и бунтовнически прил.
бунтувам несв. прех. 1. Подбуж¬
дам към бунт или неподчине¬
ние. 2. Предизвиквам силно
възмущение или негодувание. -
се нпрех. 1. Вдигам се на бунт.
2. Невъздържано изразявам не¬
доволството си.
буре ср. 1. Малка по размери бъч¬
ва. 2. Количеството, обикн. теч¬
ност, което се събира в нея.
буревестник м. (рус.) 1. Морска
птица с дълги крила, която обик¬
новено се появява преди буря;
Procellaria. 2. Този, който пред¬
вещава буря.
бурен прил. 1. Който е свързан с
буря. 2. Който се проявява с го¬
ляма сила и напрегнатост. 3. Из¬
пълнен с големи обществено-по¬
литически събития.
бурен я. 1. Непотребна трева или
плевел. 2. мн. разг. Билки, изпол¬
звани в народната медицина.
буреносен прил. Който предве¬
щава буря.
буренясва «есе., буреняса се.
нпрех. в 3 л. Обрасва с бурени.
буржоа м. (фр.) 1. ист. Гражда¬
нин от средното съсловие - при
феодализма.2, Представител на
буржоазията. 3. Заможен човек.
6ypæoà3MH ж. (фр.-рус.) ист. 1.
Градско съсловие във феодал¬
ното общество. 2. Класа в капи¬
талистическото общество, която
владее основните средства за
производство и натрупва капи¬
тали. О Дребна буржоазия -
класата на дребни собственици.
буржоазен прил.
буркан м. (рум.) 1. Стъклен или
порцеланов цилиндричен съд с
широк отвор. 2. разг. Сигнали-
зационна лампа върху покрива
на коли със специален режим на
движение.
буря ж. 1. Силен стихиен вятър.
2. Дълбоко душевно преживява¬
не. 3. Обществено вълнение;
размирица.
бут м. (тур.) 1. Част от крака на
животно от коляното до хълбо¬
ка. 2. разг. Бедро на човек.
бутилка ж. Тесен цилиндричен
съд за биене на масло.
бутало ср. 1. Прът с диск накрая,
който се движи в цилиндър. 2.
Надупчен дървен кръг, прикре¬
пен на дълга дръжка, с който се
бие масло в буталка.
бутам несв. прех. 1. Наблягам със
сила върху нещо или някого, за
да се придвижи. 2. Тласкам не¬
що, за да се отмести или да пад¬
не. 3, Пипам, докосвам. 4. Пос¬
тавям някого в неблагоприятни
условия. ~ се нпрех. 1. Блъскам
се при движение. 2. Вмъквам се
набързо, за да се скрия. 3. Бавя
се, действам бавно.
бутик л. (фр.) Магазин, в който
се предлагат оригинални и уни¬
кални стоки, а не конфекция.
бутиков прил.
бутилка ж. (фр.) Стъклен съд за
течности с тясно гърло; шише.
бутон л. (фр.) Копче за включва¬
не на електрически уред.
бутониера ж. (фр.) Малък обшит
разрез на ревер на мъжка дре¬
ха за поставяне на цвете.

бъз
	 59
буфер ле. (англ.) Пружиниращо
устройство за намаляване сила¬
та на удара при тласък.
буферен прил. 1. Който се отна¬
ся до буфер. 2. Който се намира
между враждуващи страни. Бу¬
ферна зона.
бухал м. 1. Нощна граблива пти¬
ца от раздела сови; Strix bubo.
2. Противник на прогреса и сво¬
бодата.
бухалка ж. 1. Късо плоско дърво
за удряне при пране. 2. Ръчна
граната с дървена дръжка. 3.
Спортен уред, удебелен в еди¬
ния край, за гимнастически
упражнения.
бухам* несв. прех. 1. Удрям пране
с бухалка, за да се изпере. 2.
нпрех. разг. Върша уморителна
работа.
бухам2 несв. нпрех. 1,вЗ л. Издава
характерни звуци (за бухал). 2.
разг. Кашлям дълбоко, като се
задавям.
бухва несв., бухне се. е 3 л. Уве¬
личава обема си под въздейст¬
вие на мая (квас) (за тесто),
бухта ж. Втасал пържен сиропи-
ран сладкиш.
бухтя несв. нпрех. 1. Издавам
приглушени тътнещи звукове.
2. Кашлям глухо със задавяне.
буца ж. 1. Неоформен къс меко
ронливо или твърдо вещество. 2.
Подутина по тялото поради за¬
боляване.
буча несв. нпрех. Продължително
издавам силен заглушителен
шум.
бучка ж. 1. Малка буца. 2. Спе¬
циално оформен малък къс.
бушон м. (фр.) Предпазител на
електрически уред от претовар¬
ване или късо съединение.
бушувам «есе. нпрех. 1. е 3 л. Про¬
явява се с голяма сила (природ¬
на стихия, война, чувство). 2.
разг. Буйствам.
бъбрек м. Вътрешен орган, раз¬
положен от двете страни в дол¬
ната част на гръбнака, чрез кой¬
то се отделя урината, бъбречен
прил.
бъбрив прил. Приказлив.
бъбривец л., бъбрйца м. и ж. и
бъбрйнка ж. Лице, което гово¬
ри много.
бъбря несв. нпрех. разг. 1. Говоря
много и за незначителни неща.
2. Говоря неясно.
бъден прил. пает. Бъдещ.
бъдещ прил. 1. Който ще се осъ¬
ществи във времето, което
предстои. 2. Който ще настъпи.
О език. Бъдеще време- глагол-
но време за действие след мо¬
мента на говоренето.
бъдеще ср. без мн. 1. Времето, ко¬
ето настъпва след сегашното. 2.
Събития, които предстоят. 3.
Предстоящо преуспяване в жи¬
вота.
бъдни прил. В съчет. Бъдни ве¬
чер - вечерта срещу Рождество
Христово.
бъдник м. 1. Пън, който гори в
огнището на Бъдни вечер. 2.
диал. Обреден хляб за Бъдни ве¬
чер.
бъднина ж. Бъдеще.
бъз м. 1. Храст с мека сърцеви¬
на, чийто цвят и черни зърна се
използват в народната медици¬
бъз
на; Sambucus nigra. 2. Бъзе,
бъзов прил.
бъкел м. Плосък дървен съд за
вода с две дъна и чучурче за пи¬
ене.
бъклица ж. Плосък дървен съд с
кръгла форма за вино или ра¬
кия.
бълбука несв. нпрех. вЗл. Тече без
прекъсване, като издава равно¬
мерен шум (река, вода, поток).
бълвам несв., прех. и нпрех, 1.
Повръщам. 2. в Зл. Със сила из¬
хвърля от себе си голямо коли¬
чество от нещо (вулкан, оръдие
и под.). О Бълвам змии и гу¬
щери - с гняв говоря язвител¬
ни думи.
българея се несв. нпрех. Чувст¬
вам се българин, с българско
съзнание съм (за чужденец).
българизъм м. език. Българска
дума, израз или друга особеност,
заети в чужд език.
българин л. и българка ж. Ли¬
це от българска народност, с
българско съзнание, българ¬
ски прил.
българист м. Специалист по
българистика.
българистика ле. без мн. Дисцип¬
лини (научни, учебни), които
изучават българския език, бъл¬
гарската литература, история,
култура.
българомохамеданин м. и
българомохамеданка ж. Ли¬
це от българска народност, кое¬
то изповядва мюсюлманска ре¬
лигия.
българофйл м. Лице, което оби¬
ча България и българите.
	 60
българщина ж. без мн. Присъ¬
щите на българския народ осо¬
бености.
бълнувам несв., нпрех. и прех, 1»
Говоря несвързано насън или
при болестно състояние. 2. Мис¬
ля и говоря за неща, които сил¬
но желая.
бълха ж. Дребно паразитно на¬
секомо по животните и човека;
Pules irritans.
б'ьнджи ср. (англ.) Екстремен
спорт - скачане от голяма висо¬
чина с привързано към тялото
ластично въже.
бърббря несв., нпрех. и прех. 1. Го¬
воря много и бързо. 2. Говоря
незначителни неща.
бърдо1 ср. Част на тъкачен стан
със зъбци, между които минава
основата и която набива вътъка.
бърдо2 ср. Неголямо възвишение
с полегати склонове.
бърже нрч. разг. Бързо.
бърз прил. 1. Който се движи с го¬
ляма скорост. 2. Който се извър¬
шва в кратък срок. 3. Който не
гърпн отлагане. 4. Който може
да се справи в кратък срок с не¬
що; сръчен, бързина ж.
бързам несв. нпрех. 1. Движа се с
голяма скорост. 2. Стремя се да
свърша нещо за кратко време.
3. Имам неотложна работа.
бързей л. 1. Ускорено течение на
река при наклон на коритото й.
2. Буен поток.
бързешком нрч. По най-бърз на¬
чин.
бързохбдец л. 1. Лице, което хо¬
ди бързо. 2. ост. Пратеник за
бърза вест.

бюстие
	 61
бъркалка ж. Голяма лъжица за
разбъркване на ястие при гот¬
вене.
бъркам песа. прех. 1. Ровя в нещо
(някъде) с ръка, за да извадя,
намеря или взема нещо. 2. Раз-
месвам. 3. Греша. - се нпрех. 1.
Намесвам се в нещо. 2. Търся
пари в джоб или портмоне, за да
ги извадя.
бъркотия ж. без мн. Безредни
действия, суматоха.
бърлога ж. Леговище на диво
животно.
бърсалка ж. 1. Парче плат, с ко¬
ето се бърше. 2, Постелка пред
входна врата за избърсване на
обувки.
бърша несв. прех. Трия с кърпа по¬
върхността на предмет, за да я
изчистя или изсуша.
бъхтя несв. прех, разг. 1. Удрям
силно, за да причиня болка. 2.
нпрех. Върша тежка физическа
работа. 3. нпрех. и прех. Вървя
дълго и изморително. - се нпрех.
1.	Бия се, боря се. 2. Работя пре¬
комерно.
бъчва ж. 1. Голям дървен съд за
течности (вино, ракия) е две дъна
и със стени от извити дъги, стег¬
нати с обръчи. 2. Количество теч¬
ност, което се вмества в бъчва.
бъчвар ж. Специалист, който из¬
работва и продава бъчви, каци,
бурета, бъчаарс/лао ср.
бъчонка ж. 1. Малка бъчва за
превозване на вода. 2. Количес¬
твото вода, което се вмества в
бъчонка.
бюджет ж. (фр.) 1. Предварител¬
на равносметка за паричния
приход и разход на държава, об¬
ласт, предприятие и под. за ед¬
на година. 2. Разпределение на
приходите и разходите на опре¬
делено лице, семейство, група.
бюджетен прил.
бюлетин ж. (фр.) 1. Официално
кратко известие за важно съби¬
тие от обществено значение. 2.
Периодично издание със сведе¬
ния по определен кръг въпроси,
бюлетина лс. (фр.) Листче за тай¬
но гласуване с имена на канди¬
дати за избор.
бюрекж. (тур.) Вид баница със си¬
рене.
бюро ср. 1. Писалищна маса. 2.
Работно помещение в учрежде¬
ние. 3. Служба с определени за¬
дачи към учреждение. 4. Ръко¬
воден орган на организация,
събрание, конгрес, партия и др.
бюрократ м. (фр.) Служител,
който проявява бюрократизъм,
бюрократизъм ж. без мн. Бюро¬
крация (в 1. и 3. знач.).
бюрокрация ж. без мн. I* Метод
на работа с прекадено придър¬
жане към правила и устави и
към формалности, които услож¬
няват административните про¬
цеси. 2,събир. Бюрократично чи¬
новничество. 3. Вредно за рабо¬
тата прекадено придържане
към формалностите, бюрокра¬
тичен прил. и бюрократи¬
чески прил.
бюст ж. (фр.) 1. Скулптурно изоб¬
ражение на горната част на чо¬
вешко тяло. 2. Женски гърди.
бюстие ср. (фр.) Силно вталена
дамска блуза или рокля без ръ¬
кави и презрамки.

бюфет
бюфёт х. (фр.) 1. Шкаф за кух¬
ненски прибори. 2» Място в уч¬
реждение, на гара и под., къде-
то се продават закуски и напит¬
ки.
бяг м. Бързо отдалечаване чрез
тичане.
бягам несв. 1. Отдалечавам се с
тичане. 2. Страня от хората. 3.
Изселвам се другаде. 4. Откло¬
нявам се без позволение.
бягство ср. 1, Бързо оттегляне от
дадено място. 2. Тайно отлъчва¬
не. 3, Отклоняване от задълже-
в, във предл. За означаване: 1. По¬
ложение в границите на дадено
пространство.В центъра на гра¬
да. 2. Пространство като цел на
насочено отвън действие. Вли¬
зат е залата. 3. Обстоятелство,
при което се извършва действие.
Живея е страх. 4. Положение
във времето, когато се извърш¬
ва нещо. Тръгнах рано в петък.
5. Сфера на духовна дейност,
където се проявява нещо. Добър
е в учението. 6. Начин на извър¬
шване на нещо. Чете в ориги¬
нал.
вагон м. (фр.) 1. Отделна кола на
влак. 2. Стоката, която се вмес¬
тва в нея. вагонен прил.
вагонетка ж. (фр.) Малък открит
вагон за превоз на насипни то¬
вари, който се движи по релси
или по метално въже.
ние. 4. Изолиране от обществе¬
ните проблеми.
бял прил. 1. Който е с цвят на сняг.
2.	Светъл на цвят. 3. Остарял, с
посивели коси, белота ж.
бялка и бёлка ж. Хищно горско
животно с ценна кожа; Mustela
foina.
бяс м. 1. Болест по животните, ко¬
ято чрез ухапване се придава и
на хората; Rabies. 2. Необуздан
гняв, ярост. 3 м. разг. Животно,
което е побесняло. 4. Зъл дух, не¬
чиста сила, бесен прил.
вагоно- Първа част на сложни
думи със значение ’вагонен’: ва¬
гонооборот, вагоноремонтен,
вагоностроителен.
вада ж. 1, Прокопан неголям ка¬
нал за поливане. 2. Малко пото¬
че.
ваденкаж. Цветна картинка, ко¬
ято се отпечатва върху хартия
или се залепва.
вадя несв. прех. 1. Вземам, изна¬
сям от вътрешността на нещо.
2. Изкопавам от земята. 3. Снаб¬
дявам се с необходими докумен¬
ти. 4. Добивам чрез отглеждане
на растение или преработване
на продукт. 5. разг. Изваждам
едно число от друго.
важа меса нпрех. Имам стойност,
значение; валиден съм.
важен прил. 1. Който е значим,
стойностен. 2. Който е с автори¬
тет и влияние. 3- Който се дър¬
жи надменно, важност ж.
важнича несв. нпрех. (рус.) Прида¬
вам си важност.

валута
	 63

ваза ж. (лат.) Декоративен съд за
натопяване на цветя.
вазелин а. (фр.) Получено от
нефт маслено вещество с при¬
ложение в медицината и козме¬
тиката.
вакантен прил. Който не е зает;
свободен.
ваканция ж. (фр.-рус.) Продъл¬
жително свободно от занятия
време в учебно заведение, ва-
канционен прил.
вакса ж. (нем.-рус.) разг. Боя за
обувки.
ваксина ж. (фр.) Имунизационен
препарат от микроорганизми,
който се използва с профилак¬
тична и лечебна цел.
ваксинирам несв. и се., прех.
Вкарвам ваксина в човешки
или животински организъм.
вакуум а. (лат.) 1. Затворено без-
въздушно пространство. 2. Зат¬
ворено пространство, в което на¬
лягането е по-ниско от атмос¬
ферното. 3. Липса на норми и
идеи в дадена област.
вакханалия ж. (гр.) Необуздано
пиянско веселие.
вакъл прил. (рум.) 1. Бял с черно
около очите (за овца, овен, би¬
вол). 2. Който е с черни очи и
вежди.
вакъф а. (ар.-тур.) ыс/n. Недвижим
имот, подарен за благотворител¬
ни цели на религиозно учреж¬
дение.
вал1 м. (лат.) Дълъг насип с укре¬
пителна или защитна цел.
вал* м. Машинен елемент с ци¬
линдрична форма за пренасяне
на механична работа.
вал3 а. (рус.) Голяма морска въл¬
на.
вале ср. (фр.) Карта за игра с об¬
раз на момче.
валеж м. 1. Атмосферна влага
във вид на капки, снежинки или
лед, която пада на земята.2. Ко¬
личество дъжд или сняг, падна¬
ло за единица време върху еди¬
ница площ.
валенки мн. (рус.) Зимни плъсте-
ни ботуши.
валериан Успокояващо лекар¬
ство, добивано от растението ва¬
лериана. валерианов прил.
валериана ж. без мн. Тревисто
растение с разклонени корени с
приложение в медицината; Va¬
leriana officinalis.
ваяй мем. нпрех. в 3 л. 1, Пада
дъжд, сняг. 2. Трупа се в голя¬
мо количество. Отвсякъде ва¬
лят поръчки.
валиден прил. Който е действащ,
актуален, валидност ж.
валирам несв. и св., прех. Обработ¬
вам пътна настилка с валяк.
валия м. (ар.-тур.) ист. Управител
на вилает (в Османската импе¬
рия).
валмо ср. Кълбовидно образува¬
ние от влакна, водна пара, мъг¬
ла, дим.
валогм. Широко вдлъбнато мяс¬
то между планински височини.
валс а. (фр.) 1. Танц за двама ду¬
ши с кръгообразни плавни стъп¬
ки в % такт. 2. Музикално про¬
изведение в % такт, валсов прил.
валута ж. (ит.) 1. Парична систе¬
ма в дадена страна. 2. Чуждест¬
ранни платежни средства, ва-

валута
лутен прил, О Валутен курс
- съотношение между цената на
паричните единици на различ¬
ни страни*
валц м. (нем.) Цилиндрична част
на съоръжение, която се върти
около оста си.
валчест прил, 1. Който е с фор¬
ма, подобна на кълбо. 2. Който
е с кръгла форма.
валяк м. 1. Тежка машина за на¬
биване на улични настилки. 2»
Земеделско съоръжение за из¬
равняване и уплътняване на
почвата или за заравяне на се¬
ме при сеитба. 3. Валц.
валям несв. прех. 1. Чрез търка¬
ляне придавам валче ста или
цилиндрична форма на нещо. 2»
Обработвам почва с валяк. 3.
разг. Цапам, мърся. - се нпрех.
Търкалям се по някаква по¬
върхност.
вампир л, 1. Мъртвец, който спо¬
ред поверието се е превърнал в
зъл нощен дух. 2. разг. Жесток
човек.
вана ж. (нем.) 1. Открит продъл¬
говат съд за баня, предназначен
за къпане. 2. Къпане в такъв
съд. 3. Съд за течност, в която
се обработват предмети.
вандализъм м. без мн. Самоцел¬
но унищожаване и разрушава¬
не на културни ценности.
вандалин м. Рушител на култур¬
ни ценности, вандалски прил.
вандалщина ж.
валйлен прил. 1. Който се отнася
до растението ванилия. 2. Кой¬
то съдържа ванилин.
	 64

ванилин ,ч. без мн. Ароматично
вещество, получено от ванилия
или по химичен начин, с при¬
ложение в сладкарството и пар¬
фюмерията.
ванйлия ж. (исп.-гр.) 1. Тропичес¬
ко многогодишно растение с аро¬
матни плодове; Vanilla pfani-
folia. 2. Ароматен прах, получен
от това растение или добит по
химически начин; ванилин.
вар ж. без мн. 1. Бяло шуплесто
вещество, добито чрез изпичане
на варовик; негасена вар. 2. Раз¬
мита във вода негасена вар, из¬
ползвана в строителството и за
хигиенизиране; гасена вар. ва¬
ров прил.
варваризйрам нега. и св., прех. До¬
веждам до варварско състояние,
до подивяване.
варвар из ъм м. 1. без мн. Проява
на некултурност, диващина, вар¬
варство. 2. език. Заета дума или
израз по чужд образец, които са
несвойствени за заемащия език.
варварин л. (гр.) 1. ист. Чужде¬
нец (у старите римляни и гър¬
ци), 2. Жесток човек, който уни¬
щожава и разрушава културни
ценности, варварски прил.
варварство ср. без мн. 1. Степен
в развоя на човешкото общест¬
во от дивачество към цивилиза¬
ция. 2. Варваризъм (в 1. зная,).
3. Жестокост.
вардя несв. прех. разг. Пазя.
варел м. (ит.-гр.) 1. Метален ци¬
линдричен съд с две дъна за бен¬
зин, растителни масла и др. 2.
Количеството вещество, което се
вмества в такъв съд.

вашенец
вариант м. Видоизменение, раз¬
новидност на нещо (текст, худо¬
жествено произведение и под.).
вариво ср. 1. Плод на бобови рас¬
тения, който се използва за хра¬
на. 2. Количеството за едно гот¬
вене от тези зеленчуци, храни.
вариете ср. (фр.) Увеселително
заведение с лека забавна прог¬
рама. вариететен прил.
варио л а ж. без мн. (лат.) Причи¬
нена от вирус тежка болест с об¬
рив по лицето и тялото, който ос¬
тавя белези.
варирам несв. нпрех. (нем.) Движа
се в определени граници.
варицела ж. (лот.) Заразно вирус¬
но заболяване с обрив потилото
и лицето, от който не остават
следи.
варница ж. 1. Яма, в която се га¬
си вар и се съхранява гасена
вар. 2. Пещ, в която се пече нар.
варовик ж. Утаечна скала, коя¬
то съдържа калциев карбонат и
се използва като строителен ма¬
териал.
варовйт прил. Който е от варовик
или съдържа варовик.
варбсвам «есе., варосам m прех.
Измазвам с разтвор от гасена
вар.
варя несв. прех. 1. Поставям па
огън нещо да ври. 2. Приготвим
ядене чрез варене. Паря супа. 3.
Добивам чрез варене. Паря
сладко. ~ се нпрех. и Зя. 11 ри гот¬
вя се чрез варене. Вари се око¬
ло час.
вас Местоимение от вие.
васал м. (фр.-рус) 1. ист. Феода¬
лен владетел, подчинен на друг,
от когото е получил земя. 2. За¬
висима държава или лице.
ват м. (англ.) Единица за измер¬
ване на мощност.
вата ж. (нем.-рус.) 1. Леко сплъс¬
тена пухкава маса от влакна, аз¬
бест и под. 2. Подплънка за дре¬
хи от сплъстен памук иди дреб.
3.	Мъхеста от вътрешната стра¬
на тъкан.
ваталйн м. (нем.) Лека пухкава
тъкан за подплънка на горни
дрехи.
ватенка ж. (рус.) Платнена горна
дреха, подплатена с памук.
ватерполист м. Състезател по
водна топка.
ватерполо ср. (англ.) Състезател¬
на игра с топка във воден басейн.
ватман л. и ватманка ж. Лице,
което управлява трамвай.
ватметър м. (англ.) Уред за измер¬
ване на електрическа мощност в
даден участък от мрежата.
ваучер м. (англ.) Документ за
предварително платена услуга.
ваучерен прил.
вафла ж. (нем.) 1. Подсладена
тънка печена кора на малки
кнадратчета. 2. Сладкиш от та¬
кива кори, съединени с крем.
вахта ж. (нем.) Дежурство на ко¬
раб.
ваш мест. 1. Който принадлежи
или е свързан с лицата, с които
се говори. 2. субст.: вашите Се¬
мейството и близките на лица¬
та, с които се говори.
вашенец м. и вашенка ж. Съ¬
гражданин на лицето, с което се
говори, вашенски прил.

вая
вая несв. прех. Създавам скулптур¬
ни художествени изделия.
вбесявам леса., вбеся са. прех.
Силно разярявам, ядосвам ня¬
кого. - се нпрех. Изпадам в
ярост, гняв.
вглеждам се несв., вгледам се
св. нпрех. 1. Съсредоточено насоч¬
вам погледа си. 2. Насочвам
вниманието и съзнанието си
към нещо.
вгорчавам несв., вгорча се. прех.
1.	Придавам горчив вкус на не¬
що. 2. Правя нещо да е мъчи¬
телно и непоносимо.
вдетинявям се несв., вдетиня се
се. нпрех. 1. Придобивам качест¬
ва на дете (за възрастен). 2. Пос¬
тъпвам като дете.
вдигам несв., вдигна се. прех, 1.
Премествам нещо по-високо. 2.
Вземам от земята или от пода.
3. Поставям нещо да стои изпра¬
вено. 4. Построявам сграда. 5.
Повишавам цената на нещо. 6.
В състояние съм да нося или
преместя нещо тежко. 7. разг.
Прибирам. Вдигни дрехите си
от леглото. Ъ.разг. Помагам на
някого да оздравее.
вдишвам несв., вдишам се. прех.
Поемам въздух чрез дишане.
вдлъбнат прил. Който е с вдаде¬
на навътре повърхност.
вдлъбнатина ж. Вдлъбнато мяс¬
то.
вдовец м. Мъж, чиято съпруга е
починала.
вдовица ж. Жена, чийто съпруг
е починал, вдовйшки прил.
вдругиден нрч. В деня, който ще
настъпи след утре.
		 66
вдълбочавам се несв., вдълбоча
се св. нпрех. 1. Навлизам навът¬
ре. 2. Отдавам се изцяло на не¬
що.
вдървявам се несв., вдървя се се.
нпрех. 1. Ставам твърд като дър¬
во. 2. Вцепенявам се от студ,
страх или болест.
вдъхновение ср. Желание и го¬
товност за творческа изява.
вдъхновител м. и вдъхновител-
кам. 1. Лице, което вдъхновя¬
ва. 2. Подстрекател.
вдъхновявам несв., вдъхновя се.
прех. Създавам у нягоко готов¬
ност и желание за творческа
изява. ~ се нпрех. Получавам
вдъхновение.
вдявам несв., вдяна се. прех. 1.
Вкарвам нишка в уппгге на иг¬
ла. 2. нпрех. разг. Разбирам.
вегетарианец .и. и вегетариан¬
ка ж. Лице, което не яде месо.
вегетация ж. (лат.) Качествено
развитие на растенията и обра¬
зуване на техните органи, веге¬
тативен прил.
вегетйрам несв. нпрех. 1. вЗл. Рас¬
те, развива се (растение). 2. Во¬
дя бездуховен, лишен от идеали
живот.
веди мн. (санскр.) Паметници на
древната индийска литература
в стихове и проза.
веднага нрч. Незабавно,
веднъж нрч. 1. Еднократно, един
път. 2. Някога, неизвестно кога,
ведомост ж. (рус.) 1. Списък със
служебни, числени и др. данни.
2.	Списък на служители, по кой¬
то се изплащат заплатите.

	 67
ведомство ср. Сектор на държав¬
ното управление, който включ¬
ва и ръководни сродни специа¬
лизирани служби.
ведрина1 х. безмн.. 1. Ясно слън¬
чево време без мъгла и облаци.
2.	Свежа прохлада.
ведрина2 ж. без мм. Утринна гим¬
настика преди започване на
учебни занятия, работа и пр.
ведро ср. 1. Дървен съд с дръжка
отгоре, предназначен за вода,
мляко, вино. 2. Мярка за вмес¬
тимост - около 15 литра.
ведър прил. 1. Който е светъл,
ясен. 2. Бодър, жизнерадостен,
весел.
вежда х Окосмена ивица над оч¬
ната кухина.
вежлив прил. (рус.) 1, Който има
добро държание и поведение;
възпитан. 2. Който изразява
добри обноски. Вежлив отказ,
вежливост прил.
везбах. 1. Напшване на фигури
върху платно. 2. Бродерия.
вездесъщ прил. Който се появя¬
ва навсякъде.
везир л. {ар.-тур.) Административ¬
но лице от висш ранг (в мюсюл¬
манска държава).
везнй.ик. (ар.-тур.) 1. Теглилка за
по-малки тежести с две блюда.
2. Зодиакално съзвездие и знак,
зодия на септември-октомври.
вейка х. Тънко клонче с листа,
век м. 1. Период от сто години;
столетие. 2. Продължителен пе¬
риод от време с характерни съ¬
бития и особености; епоха.
вековен прил. Който трае векове;
дълговечен. Вековна история.
величествен
векувамнесв. нпрех. 1. Живея, съ¬
ществувам дълго време. 2. За¬
държам се дълго на едно място,
велик прил. 1. Който надхвърля,
надминава обикновеното. 2.
Значителен в обществено и кул¬
турно отношение. О Велико на¬
родно събрание - върховен за¬
конодателен орган в България,
който може да приема и заменя
конституция.
великан л. 1. Човекоподобно съ¬
щество с огромен ръст и сила
(според митологията). 2, Човек
с необикновени размери. 3. Зна¬
чима велика личност.
Великден м. Голям християнски
празник, Възкресение Христово,
велико- Първа част на сложни
имена и географски названия
със значение ’голям, значим’:
вел и кобъл гарски, великодушен,
великомъченик, Великобрита¬
ния .
великодушие ср. без мм. Човеш¬
ко качество, проявено чрез от¬
стъпчивост, добронамереност и
готовност за саможертва, вели¬
кодушен прил.
великолепен прил, 1. Много кра¬
сив. 2. С превъзходни качества.
великолепие ср.
великомъченйк м. и велико¬
мъченица х. Лице, канонизи¬
рано от Църквата за изтърпени
мъчения в името на Христова¬
та вяра.
величав прил. Който е с внуши¬
телен вид.
величествен прил. Много вну¬
шителен.

величество
величество ср. В съчет. с при¬
тежателно мест. - титла на мо¬
нарх, цар.
велйчие ср. 1. без мн. Духовна и
морална извисеност. 2. ирон.
Силна на деня личност.
величина ж. 1. Размер, големи¬
на. 2, Значимост на дела, качес¬
тва, заслуги в дадена област.Лк-
тьор от голяла величина.
велгкро ср. без мн. (англ.) Специа¬
лен материал за закопчаване
чрез залепване.
велможа м. ист. Български бо¬
лярин, участвал в държавното
управление (IX-XIV в.).
велосипед м. (фр.) Превозно
средство с две колела, което се
привежда в движение с крака;
колело.
велосипедист л. и велосипе-
дйстка ж. Лице, което кара ве¬
лосипед.
велур м. (фр.) 1. Мек плат с плъ¬
тен мъх от едната страна. 2. Ко¬
жа с мъхеста лицева страна.
вена ж. (лат.) Кръвоносен съд, по
който кръвта се движи към сър¬
цето.
вендуза ж. (гр.-ит.) Специална ча¬
ша, която чрез вакуум се залеп¬
ва към кожата за лекуване на
простудни заболявания.
Венера ж. (лат.) 1. Планета, въз¬
приемана от земята като ярка
звезда. 2, Богиня на любовта и
красотата (според древноримс-
ката митология).
венерически прил. В съчет. ве¬
нерическа болест - заразна
болест, предавана по полов път.
венёц.к 1. Кръг или дъга, изпле¬
тени за украса от цветя и клон¬
ки. 2» Венчална корона за мла¬
доженци. 3* Украшение в ико¬
на върху главата на светец. 4.
Успешен край на значително де¬
ло. 5. Сплитка от лук, чушки, ца¬
ревица и под. 6. Месеста обвив¬
ка около корените на зъбите.
вентилатор л. (лат.-нем.) Приспо¬
собление за обмяна на въздуха
в затворено помещение.
вентиляциях?. (лат.) 1. Смяна на
въздуха с помощта на вентила¬
тор. 2. Вентилационна система.
венчавам несв., венчая и вен-
чёя се. прех. Извършвам църко¬
вен обред за женитба. - се нпрех.
Женя се с църковен обред.
венчавка ж. Църковен обред при
женитба; венчило.
венчален прил. Свързан с вен-
чавка.
веранда ж. (инд.-нем.) Голям от¬
ворен навън балкон (с остъкле¬
ни стени).
вербален прил. (лат.) 1. Изразен
с думи. О Вербална нота -
дипломатическо обръщение в
писмена форма. 2. език. Глаго¬
лен. Вербална основа.
вербувам несв. прех. (нем.-рус.)
Привличам за участие в дей¬
ност.
вёрен прил. 1. Който съответства
на истината. Вярна информа¬
ция. 2. Постоянен в отношени¬
ята си; последователен. 3. Кой¬
то не съдържа грешки и откло¬
нения. Верен отговор. 4. Който
заслужава доверие. Верен при¬
ятел.
вересия х?. (тур.)разг. Покупка или
продажба на кредит. О Приказ-
вестникар
		 69

вам на вересия - не се съобра¬
зявам с фактите.
верйга ж. 1. Свързани една с дру¬
га метални брънки. 2. Разполо¬
жени на разстояние един от друг
войници в една фронтална ли¬
ния. 3. Лента от метални плас¬
тини около колелата на тежки
транспортни средства. 4. Поре¬
дица от подобни или еднакви яв¬
ления. 5. Поредица от търговски
обекти с общ собственик. О Те¬
нис верига - поредица от със¬
тезания с общо класиране, вери¬
жен прил.
верижка ж. Бижутерно изделие
с форма на верига за окачване
на украшение или за часовник,
вермут м. (нем.) Ароматизирано
с билки вино с горчив вкус.
веро ср. без мп. (от собств.) Препа¬
рат за миене и почистване на до¬
машни съдове.
вероизповедание ср. 1. Система
<»т религиозни възгледи и обре¬
ди. 2. Принадлежност към даде¬
на религия.
иерооК Г1.ПНИК м. и вероот¬
стъпница лг. Лице, което се от¬
рича от нчркта ги.
Вероучение ср Учение за <к‘но-
ннгл на религиюн
Не|Н)йтеи нрч I (руг » Зп Конго
има изгледи an oei.iHerTiiiiniiiie;
1г|.зможгЧ1. oepuiintHtH'm ж.
tl6pcttf( Ж. (ЛИТ J Венко от рн.члич
лито riJiKyiHHiiiii па дпден факт.
перста ж. (рус.) Стари руска мир¬
ка за дължина = КИИ» метра.
вертеп м. (рус.) Свърталище на
престъпници и развратници.
вертолет м. (рус.) Летателен апа¬
рат, който излита и се приземя¬
ва вертикално; хеликоптер.
верую ср. без мн. 1. Основните по¬
ложения на християнската ре¬
лигия, изложени в черковен
текст. 2. Система от възгледи и
убеждения.
вёсел прил. 1. Който е с жизне¬
радостен характер. 2. Който из¬
разява и създава радостно, бод¬
ро настроение. Весела усмивка.
3.	Който буди смях. 4. Неувях-
нал, свеж (за растение), весе¬
лост ж.
веселба ж. 1. Шумно забавление,
увеселение. 2. Весело, радостно
настроение.
веселя «есе. прех. Създавам весе¬
ло настроение. - се нпрех. 1. Ве¬
сел съм. 2. Участвам във ве¬
селба.
веселяк м. и веселячка ж. Ли¬
це с весел характер; който съз¬
дава весело настроение.
весло ср. Дървено гребло, с което
се кара и направлява лодка.
вест ж. Съобщение, новина,
вестибуларен прил. В съчет. вес¬
тибуларен апарат - орган,
който осигурява равновесието
па тялото в пространството.
вестибюл м. (лат.-фр.) Междинно
жилищно помещение, от което
се влиза в стаите.
вестник м. Ежедневно или сед-
м ично издание с големи страни¬
ци е информация за текущи съ¬
бития.
вестникар м. 1. ост. Журналист.
2. Продавач на вестници, вест¬
никарски прил.

вестинам ce
вестявам ce несв., вестя ce ce.
нпрех. Появявам се за кратко вре¬
ме.
ветеран м. (лат.) и ветеранка ж.
1.	Опитен стар боец. 2. Човек с
натрупан опит в дадена облает.
ветеринар м. (лат.) и ветеринар¬
ка ж. Ветеринарен лекар или
зоотехник.
ветеринарен прил. Свързан с ле¬
куване на домашни животни.
ее тер и нар опию ср.
вето ср. без мн. (лат.) Регламенти¬
рано право за спиране или от¬
лагане на предложено решение,
ветрея несв. прех. Проветрявам
или суша нещо на въздух. ~ се
нпрех. 1. в 3 л. Раздвижва се от
вятъра, ветрее ce. 2. Скитам без¬
целно, без работа.
ветрило ср. 1. Сгъваем лек при¬
бор, с който се вее хлад на лице¬
то. 2. Платно на плавателен съд.
ветровит прил. 1. Изложен на вя¬
тър. 2, През който има вятър (за
време).
ветропоказател м. 1. Уред за по¬
соката и скоростта на вятъра. 2.
разг. Лице, което променя мне¬
нието и възгледите си в зависи¬
мост от очакваната изгода.
ветроход м. Плавателен съд с
платна, движен от вятъра.
ветроходец м. и ветроходка ж.
1.	Лице, обучено да управлява
ветроходен плавателен съд. 2.
Спортист по ветроходство.
ветроходство ср. без мн. Спорт с
ветроходни плавателни съдове.
вехна «(•(«. нпрех. 1. в 3 л. Изгубва
свежестта си, съхне (за расте¬
	 70 -

ние). 2. Отпадам от физическо
или психическо страдание.
вехт прил. 1. Износен от дълга
употреба. 2. Някогашен, отдав¬
нашен.
вехтория ж. разг. Износена ста¬
ра вещ.
вехтошар м. и вехтошарка ж.
Лице, което събира и продава
стари вещи, вехтото рство ср.
вече и веч нрч. 1. За подчертава¬
не на пределен момент. Вече по¬
лучиха поканата. 2. За означа¬
ване на пределен момент, про¬
мяна. 3. За проява на нещо в
най-висока степен. От умора ве¬
че не можеше да заспи. 4. За от¬
стъпка. Заплака тихо, по вече
от радост.
вечен прил. 1. Безпределен във
времето. 2. Който съществува
продължително във времето, 3.
Който се повтаря като характе¬
рен за някого.
вечер 1. ж. Времето от залез-
слънце до полунощ. 2. нрч. По
вечерно време. Вечер отиваше
у тях. О От сутрин до вечер
- през целия ден. О Приятна
вечер! - пожелание вечер при
раздяла, вечерен прил.
вечерник м. Летен вятър, който
духа привечер.
Вечерница ж. без мн. Название
на планетата Венера, наблюда¬
вана вечер на запад.
вечеря ж. 1. Храненето вечер. 2.
Приготвеното ядене за вечер. 3.
Времето, когато се вечеря.
вечерям лесе., прех. и нпрех. Хра¬
ня се вечер.

вибратор
вёчност ж. без лн. 1. Безкрайна
продължителност на времето
или съществуване в него. 2. От¬
въден свят (според религията).
вещ ж. 1. Относително устойчив
и независим предмет от дейст¬
вителността. 2. Изработен от чо¬
века предмет за битови нужди.
3.	мн. Багаж.
вещ прил. Който е с познания и
осведоменост в дадена облает.
вещина ж.
вещая нет. прех. Предричам,
продсказоям бъдещето.
вещество <р Материята, от кон¬
то rr ci.стоит I|редмотите,еещёс-
твем прил.
вещица ж. I. Зло женско същес¬
тво, свързано с нечиста сила
(според поверията). 2. Грозна
спада и на жена.
вся лесе. прех. 1. в 3 л. Раздвижва
въздушните пластове (вятър). 2.
Ветрея нещо. 3. Чистя зърно от
плявата с помощта на вятър; от
нивам. « се нпрех. 1. » 3 л. Дви¬
жи се от вятър (знаме, платно и
под.). 2. Скитам се безцелно.
веялка и вепчка ж. Машина за
почистване на oin.pinano зърно.
■шиймеи прил Кон го засяга ед¬
накво повече лица. Н ингмш» да
вериг.
взаимно- Il i.pnri чшт на сложни
имена със значение 'взаимен':
пзаимнпчавнгнм , н (пн.м«(»//.7
ключей щи се.
взаймо- Първа част на сложни
думи със значение ’взаимен’;
взаимодействие, взаимозаменя¬
ем, взаимоизгоден, взаимоотно¬
шение.
взвод м. (рус.) воен. Част на рота.
взводен прил.
вземам несв., взема св. прех. 1.
Поемам в ръка. 2. разг. Поглъ¬
щам нещо. 3. Получавам по ня¬
какъв повод. 4. Купувам. 5. Ог¬
рабвам. 6. разг. Женя се. 7. В съ¬
чет. с глагол - започвам. Взел
да пита. О разг. Вземане-дава¬
не - някаква връзка или отно¬
шение.
взирам се несв., взра се се. нпрех.
1. Вглеждам се внимателно. 2.
Проучвам, наблюдавам.
взискателен прил. (рус.) Който е с
високи изисквания към някого
или нещо, взискателност ж.
взлом м. (рус.) Разбиване, пов¬
реждане при влизане в жилище.
взрив ж. (рус.) 1. Експлозия. 2* Из¬
бухливо вещество. 3. Бурна
спонтанна проява или реакция.
взривявам несв., взривя се. прех.
1. Възпламенявам бомба, сна¬
ряд и под. 2. Разрушавам с
взривно вещество.
ви мест. 1. Кратка винителна
форма па вие. Питам ви. 2.
Кратка дателна форма на eue.
Изпращам ви. 3. Кратка форма
на ваш. Книгата ви.
виагра ж. (англ.) Медикамент,
който стимулира потентността.
виадукт .ч. (лат.-нем.) Мост над
пътни съоръжения или ниско
място за прокарване на път.
вибратор м. (лат.-нем.) Устройст¬
во за произвеждане на меха¬
нични трептения.

вибрация
вибрация ж. (лат.) Трептене с то-
ляма честота.
вибро- Първа съставка на слож¬
ни думи със значение 'свързан
с вибриране’: еибробетпон, виб-
роизолатор, вибропреса.
вид1 а. Външен изглед при зри¬
телно възприемане.
вид2 а. 1. Систематична група,
която се включва в рода като по-
ниска негова степен. 2. език.
Граматична глаголна катего¬
рия, която характеризира дейс¬
твието откъм неговата цялост¬
ност. Свършен вид, несвършен
вид. видов прил.
видение ср. Въображаем образ;
привидение.
видео ср. (англ.) Устройство за за¬
писване и възпроизвеждане ед¬
новременно на визуални обра¬
зи и звуци.
видео- (лат.) Първа част на слож¬
ни думи със значение ’свързан
с визуална информация’: виде¬
озапис, видеопрограма, видеоте¬
лефон, видеотехника, видеоиг¬
ра, видеокамера, видеоклип.
вйдеоклуб м. Помещение, къде-
то се дават под наем видеокасе¬
ти.
вйдеорекордер а. (англ.) Уст¬
ройство за презаписване на ви¬
деосигнали от телевизор или ви¬
деокасета.
вйдим прил. Който подлежи на
зрително възприемане, види¬
мост Ж.
видоизмёням несв., видоиз¬
меня е», прех. Променям вида.
видра лг. Хищно животно с цен¬
на кожа; Lutra lutra.
	 72

вие мест. От лично мест. 2 л. мн.
ч.	1. За тези, към които се обръ¬
ща говорещият. 2. Учтива фор¬
ма при обръщение.
виелица ж. Снежна буря,
виждам несв., ВИДЯ се. прех. 1.
Възприемам зрително. 2. Разби¬
рам, проумявам. 3, Изграждам
си образ. Виждам го пораснал.
4.	Посещавам. Виждам го вся¬
ка седмица. 5. Осведомявам се.
виза ж. (фр.) 1. Разрешение за
влизане и пребиваване в дър¬
жава или за минаване през
нея. Транзитна виза. 2. спорт
Класиране с право на по-ната¬
тъшно участие в турнир, визов
прил.
византолог м. Специалист по ви-
зантология.
византология ж. без am. Наука за
езика, културата, бита и истори¬
ята на Византия.
визита ж. (фр.) 1. Официално по¬
сещение. 2. Лекарско посещение
при болен.
визитация ж. (лат.-нем.) Опреде¬
лено по време лекарско посеще¬
ние на пациентите в болница.
визитка ж. разг. Картичка с ад¬
ресни данни, професия и работ¬
но място, която се представя при
официално посещение и запоз¬
нанство; визитна картичка.
визйтник а. Албум за визитни
картички.
визия ж. 1. Схващане, гледна
точка. 2. Съвкупност от визуал¬
ни образи.
визуален прил. Който се отнася
до зрително възприемане.

виолончелист
	 73

визуализирам несв. и св,, прех.
Представям чрез визуални об¬
рази.
вик м. Силен кратък зов.
викам несв., нпрех. и прех. 1. Нада¬
вам вик. 2. Говоря високо. 3. Го¬
воря сърдито, карам се. 4. При¬
зовавам някого да се обади, да
се яви.
викарий .ч. (лаг.) Помощник на
епископ в църква.
викинги мн. Скандинавски мо¬
ряци и воини през Ранното сред¬
новековие.
викторина ж. Състезателна иг¬
ра с въпроси от различни облас¬
ти на живота.
вйла1 ж. Земеделско сечиво за съ¬
биране на сено, слама и под.
вила2 ж. (лат.) Извънградска къ¬
та сред природата.
вилает л. (тур.) Административ¬
на област в Турция.
вилица ж. Прибор за хранене, с
който се забожда храната.
вилнея несв. нпрех. 1. е 3 л. Проя¬
вява се с голяма сила (природ¬
но явление). 2. Върша жестокос¬
ти и насилия.
виме ср. Мле'н‘11 орган на живот¬
но
нймпгл ж (нндгрл.-рус.) Тесен
рпздп(м’Н и кран флаг, който се
издига пи мачтата па военен ко¬
раб.
вин/l .мг L Действие, което има
нежелани последствия. 2, Отго¬
ворност за п))онипспие.
винаги нрч. По всяко време.
винарм. ининаркп'.и Лице, ко¬
ето произвежда или продава ви¬
но. винарски прил.
винарка2 ж. разг. Дребна муши¬
ца край ферментиращи плодове.
винарство ср. безмн. 1. Производ¬
ство на вино. 2. Наука за произ¬
водство на вино, винарски
прил.
винервайс м. без жн. (нем.) Смлян
варовик с приложение в произ¬
водството на бои, прах за зъби и
др.
винйтелен прил. В съчет. вини-
телен падеж - за изразяване
на обекта на глаголното дейст¬
вие.
винкел -и. (нем.) Уред с Г-образ-
на форма за измерване на прав
ъгъл.
вино и вино ср. Спиртно питие
от ферментирал гроздов сок.
винен прил.
виновен прил. Който се е прови¬
нил или има съзнание за вина.
виновност ж.
виновник м. и виновница ж
Лице, което има вина за нещо
или е причинило нещо.
винт м. (нем.-рус.) Болт,
винтовка ж. (рус.) Неавтоматич¬
на бойна пушка.
винтяга ж. (нем.) Горна туристи¬
ческа дреха от непропусклива
материя.
виня несв. прех. Обявявам за ви¬
новен.
виола ж. (ит.) Струнен инстру¬
мент е нисък регистър.
пиолетка ж. Горска теменужка;
Viola odorata.
виолйна ж. (нт.) Цигулка,
ниолончелйст м. и виолонче¬
листка ж. Лице, което свири на
виолончело.

виолопнело
виолончело ер. (ит.) Струнен ин¬
струмент с размери между ци¬
гулка и контрабас.
ВИП м. (англ. VIP) L Общество на
видни и привилегировани лич¬
ности. 2. Помещение на аеро¬
гара за пътници от това обще¬
ство.
ВИП- Първа част на сложни наз-
вания със значение ’виден,
престижен’: ВИП-гости, ВИП-
зала , ВИП-парти, ВИП-посе¬
щение.
вйпуск м. (рус.) Всички, които за¬
вършват едновременно образо¬
ванието си.
вир л. 1. Дълбоко място с бавно-
течаща вода в река или поток.
2.	Преградено дълбоко място за
събиране на вода.
вираж м. (фр.) 1. Остър завой на
превозно средство с наклон на
една страна. 2. Завой на път с
наклон навътре.
вирея несв. нпрех. 1. е 3 л. Развива
се добре (за растение). 2. Имам
условия за съществуване.
вироглав прил. Който не се поко¬
рява; непослушен, вирогла-
вост ж.
виртуален прил. (лат.-рус.) 1. Кой¬
то може да се появи, възможен.
2.	Който е създаден по електро¬
нен път като симулация. 3. Кой¬
то е свързан с електронен ана¬
лог на физически обекти и ре¬
ални явления. 4. Който се из¬
вършва чрез електронни кому¬
никации. виртуалност ж.
виртуозен прил. Който изразява
съвършенство в овладяване на
	 74

изкуство, дейност, техника и пр.
виртуозност ж.
вирус м. (лат.-нем.) 1. Причини¬
тел на заразна болест в организ¬
мите, по-малък по размери от
болестотворни микроби. 2. Ком¬
пютърна програма, която нару¬
шава режима на работа и пов¬
режда информацията, вйрусен
прил,
вйря несв. прех. Изправям, държа
изправено нагоре.
висилка ж. Водоравно закрепен
стоманен прът на определена
височина за гимнастически уп¬
ражнения.
висина ж. поет. 1. Въздушно
пространство високо над земя¬
та. 2. Планинско възвишение.
вискоза ж. без мн. (лат.) 1. Полу¬
чено от целулоза вещество за
производство на изкуствени
влакна и хартия. 2. Изкуствена
тъкан за подплата.
висок прил. 1. С голям размер по
вертикална линия. 2. Отдале¬
чен вертикално над земната по¬
върхност. 3. Който звучи силно
(шум, говор). Висок смях. 4.
Който надминава средното рав¬
нище. Високо постижение. О
Висок гост - многоуважаван,
почетен гост.
високо- Първа част на сложни
думи със значение ’изявен във
висока степен’: висококачест¬
вен, висококултурен, високо¬
производителен, високоскорос¬
тен, високотехнологичен.
високоговорител м. Устройство
към радио за увеличаване сила¬
та на звука.

вия
високомерие ср. без мн. Изразя¬
ване на презрително и надмен¬
но отношение към другите.
високопреосвещенство ср. В
съчет. с притежателно мест, -
титла на митрополит и обръще¬
ние към него.
високосен прил. В съчет. висо¬
косна година - година, в която
февруари е с 29 дни.
висота ж. поет. 1. Пространство
високо над земната повърхност.
2. Висока степен на развой.
Нравствена висота. 3. ост. Ви¬
сочина.
височество ср. (рус.) Титла за
членове на царска фамилия.
височина ж. 1. Вертикално из¬
мерение от долу до горе. 2. От¬
далеченост от земната повърх¬
ност. 3. Висока местност. 4. Най-
дългият перпендикуляр от вър¬
ха на фигура към основата. 5.
Качество на звука, определяно
от броя па трептенията за еди¬
ница време.
висулка ж. Прикачен към нещо
предмет, за да виси.
висш прил. (рус.) Достигнал най-
иппжа степен или най-високо
положение.
ВИСШИСТ м и висшйсткаж. Ли¬
це с пиеше образование.
вися «ген nupt-ï 1. Закачен съм
за нещо без опора отдолу. 2. Пре¬
карвам в продължително безпо¬
лезно чакане.
витален прил. Изпълненс живот.
виталност ж.
витаминм. (нем.) Необходимо за
дейността на организма орга¬
нично съединение, което се на¬
мира в малки количества в ня¬
кои естествени храни, вита¬
минозен прил.
витая несв. нпрех. в 3 л. Тайнстве¬
но се намира някъде (за мисъл,
образ, настроение). О Витая в
облаците - непрактичен съм,
не преценявам обстановката.
витло ср. Приспособление с пер¬
ки, което се завърта с двигател.
витраж м. (фр.) Изработена от
цветно стъкло декоративна ху¬
дожествена композиция.
витрйна ж. (фр.) I. Остъклено
място в магазин за излагане на
рекламна стока. 2. Остъклен
шкаф за редки, ценни, декора¬
тивни предмети.
вихрен прил. Който е като вихър.
eùxpeHoem ж.
вихър ж. 1. Силен, много бърз вя¬
тър; вихрушка.2. Напрегнат бу¬
рен момент.
виц ж. (нем.) Хумористичен къс
разказ с остроумен край.
вйце- (лат.) Първа част на слож¬
ни имена със значение 'помощ¬
ник, заместник’: вицеадмирал,
вицеконсул, вицепрезидент.
вишна ж. Овощно дърво, подоб¬
но на череша, с тъмночервени
възкисели плодове; Prunus сега-
sus.
вишнев прил. 1. Който е от или
на вишна. 2. Тъмночервен, с
цвят на зряла вишна.
вишновка ж. Ракия, в която е
киснат вишнев плод.
вия1 несв. прех. 1. Придавам фор¬
ма на кръг или дъга. 2. Усуквам
заедно няколко нишки, 3. Чрез
въртене придавам кълбовидна
вия
форма на нещо. - се нпрех. 1.
Увивам се около нещо. 2. в 3 л.
Издига се на кръгове или кълба
(дим, облак, пара). 3. в 3 л. Кръ¬
жи (птица). 4. е 3л. Прави завой
(път, река).
вйяг несв. нпрех. 1. в 3 л. Издава
вой (животно). 2. Надавам про¬
дължителен вик като израз на
болка, скръб и др.
вкаменслост ж. Вкаменени рас¬
тителни или животински остан¬
ки от минали епохи.
вкаменявам се несв., вкаменя
се се. нпрех. 1. Превръщам се в
камък. 2. Застивам неподви¬
жен, вцепенен.
вкарвам несв., вкйрам се. прех. 1.
Вмествам или пъхам нещо в
друго. 2. Заставям някого да
влезе някъде. 3. Въвличам ня¬
кого да участва в нещо нередно.
вкйсвам се яесв., вкйсна се се.
нпрех. 1. е 3 л. Придобива кисел
вкус, разваля се (за храна, на¬
питка). 2. Развалям настроени¬
ето си.
включвам несв., включа св. прех.
1.	Присъединявам някого или
нещо. Включват го а отбора. 2.
Обхващам в пределите си. Ле¬
чението включва две процедури.
3.	Захранвам с ток електричес¬
ки уред. 4. нпрех. разг. Разбирам,
схващам. - се нпрех. Участвам
в нещо.
включително нрч. (рус.) Заедно
със.
вкбпчвам несв., вкопча се. прех.
Хващам здраво и притискам сил¬
но. - се нпрех. Здраво се залавям
за нещо и го притискам силно.
	 76
вкоренявам несв., вкореня со.
прех. 1. Грижа се за растение, за
да пусне корени. 2. Спомагам
нещо да проникне дълбоко в съз¬
нанието. - се нпрех. в 3 л. 1. Пус¬
ка корени (растение). 2. Проник¬
ва трайно в съзнанието (идея,
мисъл).
вкостявам се несв., вкостя се се.
нпрех. обикн. вЗл. Ставам на кост.
вкочанясвам несв., вкочанясам
св. нпрех. От студ загубвам чувс¬
твителността и подвижността
си.
вкупом нрч. Всички заедно, об¬
що.
вкус л. 1, Сетиво у човека за раз¬
личаване качеството на храна и
питиета. 2. без мн. Усещане за
качество на хранителни вещес¬
тва при допир до специалните
сетивни органи. Възкисел вкус.
3.	Предпочитане на определен
вид усещане. Вкусът на болния
е променен. 4. без мн. Развит усет
за естетическо възприятие,
вкусов прил.
вкусвам несв., вкуся се. прех. 1.
Хапвам или пийвам малко, за
да опитам вкуса. 2. Изпитвам,
преживявам нещо.
вкусен прил. С приятен вкус,
влага ле. 1. без мн. Водни капчи¬
ци, проникнали в предмети. 2.
Капчици сълзи, пот и под. вла¬
жен прил., влажност ж.
влагалище ср. Външен канал на
женските полови органи с вът¬
решно оплождане.
влагам несв., вложа се. прех, 1.
Използвам умения (знания,
влача
	 77

опит, труд) за извършване на
дейност. 2. Внасям в банка или
за някакво мероприятие (пари,
капитали).
влагомер м. Уред за определяне
на влажността.
владение ср. 1. Земя, територия,
притежание на някого. 2. Пра¬
во на притежаване на недви¬
жим имот и разпореждане с не¬
го.
владетел л. и владетелка ж. 1.
Лице, което управлява държа¬
ва, облает, град. 2. Лице, което
притежава нещо.
владея несв. прех. 1. Притежавам
собственост. 2. Господствам над
нещо. 3. Използвам нещо, което
съм усвоил. - се нпрех. Контро¬
лирам поведението си.
владика ж. 1. Сан на висш духов¬
ник в Православната църква. 2.
Лице с такъв сан.
владйчество ср. без мн. Полити¬
ческо господство, обикн. над
чужд народ.
влак м. Превозно средство от ска¬
чени вагони, теглени по релси
от локомотив, влаков прил.
11Л11К11О <р. 1. Нишка, която съ¬
държат никои растения. Лене-
/н»оллл«н. 2. <!.*?< Непресукани
нишки като суровина за текс¬
тилни млдглин. 3. Дребни ресни
но растителна повърхност. 4.
Органично образувание, осно¬
вен структурен елемент, който
придана здрави на па тъканта.
Нервно влакно, влакнест прил.
власинка ж. 1. Космообразсн из¬
растък върху повърхностна тъ¬
кан на растение, животно или
човешки орган. 2. Влакънце.
власт ж. 1. без мн. Политическо
управление. 2. Представителни
органи на власт или управле¬
ние. 3. Право да се направляват
волята и действията на някого.
Родителска власт. 4. Силно по¬
коряващо въздействие.
властвам несв. нпрех. Осъществя¬
вам политическо управление,
силно влияние или надмощие.
властен прил. Способен да изра¬
зява и да налага волята си.
властност ж.
властник л. Лице, което разпо¬
лага с държавна или политичес¬
ка власт, властнически прил.
властолюбец м. и властолюб-
ка ж. Лице, което обича власт¬
та.
властолюбив прил. Който оби¬
ча да властва, властолюбй-
вост ж.
властолюбие ср. без мн. Стремеж
към властване.
влах м. и влахйня ж. 1. Лице от
населението на Влахия. 2. ост.
Румънец. 3. Потомък на рома-
низирано тракийско население;
арумънин, щпщарин. влашки
прил.
влача несв. прех. 1. Придвижвам
чрез теглене след себе си. 2. Неп¬
рекъснато водя или внасям вкъ¬
щи. Пак влачи приятели. 3. в 3
л. Носи по течението си (вода,
река); влече. 4. Постоянно отла¬
гам нещо. 5. разг. Разчесвам
вълна на дарак. - се нпрех. 1.
Вървя с усилие поради умора
или изтощение. 2. е 3 л. Премест¬
ва се по повърхност, без да се от-
влача
деля от нея (за предмет). 3. Изос¬
тавам назад, след другите. 4.
Придвижвам се с цяло тяло по
земята; влека се. 5, Постоянно
ходя някъде.
вледенявам нес.в., вледеня са.
прех. 1. Превръщам в лед. 2.
Силно изстудявам. 3. Обездвиж-
вам, сковавам някого от страх
и ужас. « ее нпрех. 1. Превръ¬
щам се в лед. 2. Сковавам се от
страх и ужас.
влека несв. прех. 1. Придвижвам
нещо по земята, като го тегля.
2.	е 3 л. Носи по течението си (во¬
да, река). 3. Причинявам нещо.
Това влече сериозни последици.
4.	В съчет. с лично мест, в крат¬
ка винит, форма - събужда сил¬
но желание. Учението не го
влече. — се нпрех. Влача се.
влекач м. 1. Кораб за теглене на
плавателни съдове. 2. Специал¬
на моторна кола за теглене на
друга кола или на бойно съоръ¬
жение.
влечёние ср. Наклонност, стре¬
меж към нещо.
влечуго ср. 1. Гръбначно живот¬
но с непостоянна температура,
което се придвижва с влачене на
тялото си. 2. прен. Човек без соб¬
ствено достойнство, който се
унижава.
влйвам несв., влея св. прех. 1, в 3л.
Излива, смесва водите си (река).
2. Предизвиквам чувство, наст¬
роение. - се нпрех. 1. Вкарва во¬
дите си във воден басейн (река,
поток). 2. Включвам се в нещо.
влизам несв., вляза св. нпрех. 1.
Прониквам навътре в ограниче-
	 78
но пространство. 2. Посещавам
някакво място. Отдавна не вли¬
за в библиотека. 3. Присъеди¬
нявам се в колектив. Влиза в
отбора. 4. Побирам се в нещо.
Книгата не влиза в чантата.
5.	Постъпвам за временно пре¬
биваване. Влиза в болница. 6.
В съчет. със съществ. име - за¬
почвам това, което е означено от
съществителното. Влизам в кон¬
такт; във връзка.
влияние ср. 1. Резултатно въз¬
действие върху някого или не¬
що. 2. Признат авторитет. Той
злоупотреби с влиянието си.
влиятелен прил. Способен да уп¬
ражнява влияние, влиятел-
ност ж.
влияя несв. нпрех. Оказвам влия¬
ние.
влог м. 1. Внесена сума в креди¬
тен институт. 2. Принос в духов¬
ната сфера, влогов прил.
вложител м. и вложйтелка ж.
Лице, което има или прави влог,
влошавам несв., влоша се. прех.
Правя нещо да е лошо или по-
лошо.
влудявам несв., в лудя се. прех.
Предизвиквам силно напреже¬
ние, лудост у някого.
влъхва ж. 1. ост. Древен мъдрец.
2. Находчив човек, мъдрец.
влюбвам се несв., влюбя се се.
нпрех. 1. Обзема ме любовно чув¬
ство. 2. Обхваща ме чувство на
обич и възхищение към нещо
или някого.
влюбчив прил. Който лесно и чес¬
то се влюбва, влюбчивост ж.

внушавам
вманиачавам несв., вманиача
ce. прех. Правя някого маниак.
- се нпрех. Ставам маниак.
вменявам несв., вменя се. нпрех.
В съчет. вменявам в дълг - за¬
дължавам някого да извърши
нещо.
вменяем прил. книж. Отговорен за
постъпките си. вменяемост ж.
вмествам несв., вместя се. прех.
1. Побирам нещо в ограничено
място. 2. Вмъквам допълнител¬
но нещо. - се нпрех. Побирам се
в нещо.
вместилище ср. Място, предназ¬
начено за поместване на нещо,
вместимост ж. Максимално ко¬
личество, което побира някакъв
съд.
вместо предл. За израз на замя¬
на на един предмет с друг. О сз.
Вместо да - за израз, че ня¬
какво възможно действие се за¬
меня с друго. Вместо да се из¬
вини, той заплашва.
вмешателство ср. (рус.) Нежела¬
на чужда намеса.
вмирисвам се несв., вмириша
се с« нпрех. Добивам неприятна
миризма.
HMk.KiuiM неси., вмъкна се. прех.
I. Вкприам с усилие нещо (ня-
kikoI никъде 2. Внасям нещо
tn.poo и m‘забелязано. 3. Тайно
HiaipiuiM някого в група, общес¬
тво. ~ се нпрех. Влизам незабе¬
лязано, без разрешение.
кмятам иген., вметна си. прех. До¬
бавим, вмъквам дума или израз
в разговор.
внасям «сев., внеса гл. прех. 1Л Io-
ся нещо вътре. 2. Доставям от
чужбина. 3. Влагам пари в кре¬
дитен институт. 4. Причинявам,
предизвиквам. Това ще внесе ус¬
покоение.
внедрявам несв., внедря се. прех.
(рус.) 1. Установявам някаква
практика. 2. Съдействам на ня¬
кого тайно да проникне някъде,
внезапен прил. Неочаквано
бърз, ненадеен, внезапност ж.
вниквам лесе., вникна се. нпрех.
Мислено навлизам в същината
на нещо.
внимавам несв. нпрех. 1. Съсре¬
доточавам съзнанието си върху
нещо. 2. Действам предпазливо.
внимание ср. 1. Способност за на¬
сочване на съзнанието към оп¬
ределен обект. 2. Израз на ува¬
жение и грижовно отношение.
внимателен прил. Който проя¬
вява внимание, внимател-
ност ж.
внос м. без мн. Доставяне на сто¬
ки и др. от чужбина. Внос на ка¬
питал вносен прил.
вносител м. и вносителка ж. 1.
Вложител. 2. Лице или държа¬
ва, която осъществява внос от
чужбина. 3. Автор на проект за
закон, правилник.
внбека ж. Периодично внасяна
сума за погасяване на заем, оси¬
гуряване, членуване в организа¬
ция. Застрахователна вноска.
внук м. и внучка ж. 1. Дете по
отношение на своя дядо и баба.
2. Племенник.
внушавам несв., внуша св. прех.
1. Въздействам упорито върху
съзнанието на някого, за да му
наложа идея, мисъл и под. 2.
ииушавам
Предизвиквам у някого дадено
чувство, убеждение. Внушавам
доверие. ~ си нпрех. Убеждавам
себе си в нещо.
внушение ср. Въздействие вър¬
ху съзнанието на някого, за да
възприеме нещо.
внушителен прил. 1. Значителен
по размери, степен, количество.
Внушителна сума. 2. Който пра¬
ви силно впечатление, внуша¬
ва респект, внушйтелност ж.
воайор л. Лице, което получава
полово удовлетворение от тай¬
но наблюдаване на чужди сек¬
суални действия.
воал м. 1. Мека прозрачна мате¬
рия. 2. Допълнителна украса
към женско облекло от такава
материя.
воалетка ж. Воал на дамска шап¬
ка, който прикрива лицето.
вода ж. Безцветна прозрачна теч¬
ност без миризма, която в при¬
родата образува валежите и вод¬
ните басейни, воден прил.
водач а. и водачка лс. 1, Лице,
което съпровожда някого, за да
му показва пътя. 2. Животно
(птица), което води стадото (ято¬
то). 3. Политически или общес¬
твен ръководител. 4. Лице, кое¬
то управлява моторно превозно
средство.
водевйл а. (фр.) 1, Сценично про¬
изведение с леко комично съ¬
държание. 2. Нещо комично и
лишено от съдържание, eoàe-
ийлен прил.
воденица ж. 1. Мелница, зад¬
вижвана е вода. 2. Уред, с който
	 80

се мели нещо. 3. Стомах на пти¬
ца. воденичен прил.
воденичар а. иводеничарка ж.
Лице, което притежава водени¬
ца или работи в нея. водени¬
чарски прил.
водещ прил. 1, Който е начело на
нещо. 2. Който е най-значителен
в дадена област. 3. техн. Който
предава движението от двигате¬
ля към другите части на меха¬
низма. 4. а. субст. Лице, което
ръководи осъществяването на
нещо. Минута на водещия.
водител а. Политически или ду¬
ховен ръководител, водител-
ски прил.
водка ж. без мн. (рус.) Високоал-
кохолна ракия от ръж, пшени¬
ца, картофи или под.
воднйк а. Специално място в ста¬
рите къщи за съдовете с вода.
воднйст прил. Който съдържа по¬
вече вода.
водно* Първа част на сложни
имена със значение ’свързан с
вода’: водноелектроцентрала,
водноенергиен, водноелектри¬
чески, водносилов.
водо- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’вода, воден’: ео-
долечение, водозахранване, во¬
допровод, водоснабдяване.
водовоз а. Лице, което превозва
вода.
водовъртеж а. Място, където во¬
дата се върти и увлича надолу.
вододел а. Линия по планинско
било, която разделя противопо¬
ложните посоки на реките (во¬
дите).

ьождизъм
	 81
водоем ж. Гол ямо естествено или
изкуствено водовместилище.
водоизточник а. Източник на
вода (кладенец, извор и под.).
водолаз м. Специално екипира¬
но и подготвено лице за продъл¬
жителен престой под водата, во¬
долазен прил.
Водолей м. без мн. Зодиакално
съзвездие, зодиакален знак на
я ну а р и-февру a ри.
водомер м. Измерителен уред за
изтекла вода.
водопад а Място, където речно¬
то корито има рязко снижаване
на височината.
водопой а. б('7лн. 1. Поене на до¬
битък с вода. 2. Място, където
добитъкът пие вода.
водопровода. Система от съоръ¬
жения за прокарване на вода.
водопроводчик ,м. (рус.) Специ¬
алист по подии и истая ш (и и.
водопронугклИН нрИЛ. Конго
пропуска пода, шнЪопропуск-
л it вост .м.
водоравен прил. Успореден па
водната повърхност
водораздел я 1. Вододел 2. Гря
ница между две противополож
HH IIIUIHIIIM, иронии.
НОДО||(|ГЛО гр НИшал	Низши
рпсгепии, коиго циреят пън во¬
да и 1М1НЖПИ места. Alj;ne
водород м По лек от въздуха,
пан разпространен и природата
газ, съставна част па водата и
органичните съеднкепин. н«-
дордОен прил.
нодоскбк л, Декоративно съоръ¬
жение за вертикално изтласква
пе на водна струя.
водоснабдявам несв., водоснаб¬
дя се. прех. Осигурявам вода на
населено място.
водоустойчив прил. Който не се
разрушава от водата.
водохранилище ср. Резервоар за
събиране и съхраняване на во¬
да.
водя несв. прех. 1, Карам да вър¬
ви след мене. 2. Движа се в на¬
чалото на нещо. 3. Съпровож¬
дам някого, за да отидем заедно
някъде. 4. В началото на нещо
съм. 5. Имам преднина в състе¬
зание. 6. Женен съм за някого.
7. В съчет. със съществ. - осъ¬
ществявам нещо (според същес¬
твителното). Водя разговор,
спор, борба и др.
военачалник а. Началник на
войска или войскова част.
военен прил. 1, Свързан е война
или войска. 2. еубс/п. Военнослу¬
жещ.
военно- Първа част на сложни
пмова със значение ’военен’: во¬
енновременен, военновъздушен,
военноинвалид, военноморски,
военноинженерен.
военнопленник м. Лице, члене¬
но във война.
военнослужещ ж. Лице на воен¬
на служба.
восшцинк .г. бгз am. Военен дух и
прояви стс сурова дисциплина и
ограниченост на интересите.
вожда, 1. Предводител. 2. Поли¬
тически и идеен ръководител.
нождйзъм а. без am. (рус.) нсодобр.
Утвърждаване на някого в ро¬
лята на непогрешим ръководи¬
тел. вождиетки прил.

возя
возя несв. прех, С превозно сред¬
ство придвижвам някого или не¬
що. ~ се нпрех. Придвижвам се
с превозно средство.
войн и войн м. книж. Военнослу¬
жещ. воински прил. и войнски
прил.
вой м. 1. Провлачен рев на живот¬
но. 2. Проточен звук на сирена,
вятър.
войвода и воевода м. 1. Водач
на българска хайдушка или въс-
таническа дружина по време на
турското робство. 2. ист. Висш
сановник в някои славянски
държави през Средновековието.
3.	ист. Българско название на
турски управник.
войводство ср. 1. Дейност на вой¬
вода. 2. ист. Административна
единица, управлявана от войво¬
да (в 3. знач.).
война ж. 1. Въоръжена борба
между държави или между об¬
ществени сили вътре в държа¬
вата. 2. Остър безкомпромисен
конфликт.
войник м. 1. Лице с най-нисък
чин във войската. 2. Лице, кое¬
то отбива редовна военна служ¬
ба. 3. Военно лице, воин, вой¬
нишки прил.
войнолюбец м. Лице, което же¬
лае, предпочита война.
воинстващ прил. 1. Който подгот¬
вя, предизвиква война. 2. Кой¬
то се бори непримиримо за пос¬
тигане на нещо.
войнствен прил. Който е склонен,
стреми се към война, войнстве-
ност ж.
	 82
войска ж. 1. Въоръжени сили на
държава. 2. събир. Множество
войници, войскови прил.
вокал л. (лат.) 1. Гласен звук. 2.
Вокалист, вокален прил.
вокалист .н. Школуван певец,
вол а. Мъжко скопено говедо.
волски прил.
волан1 м. (фр.) Кръглата част на
кормило.
волан2(фр.) Пришита за укра¬
са на дреха набрана ивица плат,
воле ср. (фр.) спорт Летяща към
земята топка, посрещната с удар
(във футбола).
волев и волеви прил. 1. Който е
свързан с воля. 2. Който проя¬
вява воля, волевост ж.
волейбол м. без мн. (англ.) Състе¬
зателна игра, при която два от¬
бора прехвърлят топка над опъ¬
ната мрежа, волейболен прил.
волейболистм. иволейболист¬
ка ж. Лице, което играе волей¬
бол.
волен прил. 1. Който е без огра¬
ничения, свободен. 2. Който е из¬
раз на безгрижие, волност ж.
волов'ар ж. и воловарка ж. Ли¬
це, което се грижи за волове, за
добитък, воловарство ср.
воловарник м. Обор за волове,
волт ж. собств. (ит.) Единица за из¬
мерване на електрическо напре¬
жение.
волтметър ж. Уред за измерва¬
не на електрическо напрежение.
воля ж. 1. Способност на човека
съзнателно да ръководи целена¬
сочените си действия. 2. Осъз¬
нат стремеж към постигане на
цел.

враг
	 83

вонёщица ус. Черен бръмбар с
неприятна миризма.
вонлйв прил. Който е с неприят¬
на или особено остра миризма.
воня ж. Неприятна остра мириз¬
ма.
воня wece. нпрех. 1. Отделям не¬
приятна миризма. 2. е 3 л. Усе¬
ща се неприятна миризма.
вопъл м. (рус.) Отчаян стон от сил¬
на болка, мъка.
восък м. без мн. 1» Произведено
от пчели вещество за изгражда¬
не на пити за мед. 2. Вещество
от различен произход, близко по
качество на пчелен восък, восъ¬
чен прил.
вот м. Изразена чрез гласуване
воля.
воювам несв. нпрех. Боря се с ня¬
кого, водя война.
впечатление ср. 1. Останал в
съзнанието образ от нещо сетив¬
но възприето. 2. Следа от въз¬
действие върху мислите, чувст¬
вата, настроението. 3. Мнение с
преценка за нещо или някого.
впечатлителен прил. 1. Който
прави впечатление. 2. Който
възприема нещата чувствител¬
но и се впечатлява, впечат¬
ли телноет ж.
впечатлявам несв., впечатля св.
прех. Нравя силно впечатление.
» се нпрех. Емоционално прие¬
мам това, което възприемам.
впивам несв., впия се. прех. С не¬
що остро прониквам навътре
или плътно притискам нещо. -
се нпрех. Прилепвам се силно,
притискам се плътно.
вписвам несв., впиша се. прех. 1.
Записвам в документ. 2. В гео¬
метрична фигура начертавам
друга геометрична фигура. - се
нпрех. Хармонично се съчетавам.
вплитам несв., вплета се. прех. 1.
Вмъквам чрез плетене. Вплита
панделка в косата си. 2. Вкопч-
вам пръсти едни в други. 3. Уме¬
ло вмъквам нов елемент, без да
наруша целостта, - се нпрех. 1.
Омотавам се в нещо. 2. Забърк¬
вам се в нещо неприятно.
впоследствие нрч. След извест¬
но време.
впрочем нрч. За добавяне на не¬
що ново или за преминаване
към обобщение.
впряг .м. Двойка впрегнати заед¬
но животни.
впрягам несв., впрегна св. прех.
1.	Закрепям, завързвам живот¬
но към превозно средство, за да
го тегли. 2. Възлагам работа на
някого. - се нпрех. разг. Лесно се
засягам, ядосвам се.
впускам се «есе., впусна се се.
нпрех. Устремявам се бързо,
втурвам се.
вра «есе. прех. Пъхам, вмъквам не¬
що. - се нпрех. 1. Провирам се
през нещо тясно. 2. Присъствам,
без да съм желан.
врабецл. 1. Мъжко врабче. 2. лл.
Врабче, врабешки прил.
врабка ж. Женската птица Passer
domesticus.
врабче ср. Непрелетна дребна
тъмносива птичка; Passer do¬
mesticus.
враг м. 1. Лице с враждебно от¬
ношение и действия спрямо ня¬
кого или нещо. 2. Всяка една от
враг
враждуващи помежду си стра¬
ни. 3. Активен противник на не¬
що или някого. Враг на прогре¬
са. 4. Вредител. Враг на здраве¬
то. вражески прил.
вражда ж. Взаимна омраза и не¬
навист.
враждебен прил. Изпълнен с ак¬
тивна омраза и недоброжела-
телно отношение, враждеб¬
ност ж.
враждувам несв. нпрех. Във
вражда съм с някого или нещо.
вразумявам несв., вразумя се.
прех. Въздействам на някого да
стане разумен, да осъзнае греш¬
ката си. - се нпрех. Ставам ра¬
зумен.
вран прил. поет. Който е с чер
лъскав косъм (за домашно жи¬
вотно).
врана ж. 1. Креслива сиво-черна
непрелетна птица; Corvus сог-
IÜX. 2. Непрелетна птица с че¬
рен до виолетовосин блясък;
Corvus fiugelius и Corvus corone.
3. мн. Семейство всеядни непре-
летни птици с тъмна перушина
и метален блясък; Corvidae.
враствам несв., враста се. и
врасна се. нпрех. е 3 л. 1. Проник¬
ва с корените си в земята (рас¬
тение). 2. Прониква в нещо и се
съединява с него.
врат м. Част от тялото, която съ¬
единява главата с трупа; шия.
вратен прил.
врата ж. 1. Приспособление, ко¬
ето затваря и отваря отвор за
влизане и излизане. 2. Отвор за
влизане и излизане в сграда,
двор, вход. 3. Оградено с рамка
пространство н игрище, където
	 84

се вкарва топка (при футбол, хо¬
кей и др.).
вратар м. 1. Лице, което наблю¬
дава и пази главния вход на уч¬
реждение, дом и др. 2. спорт Иг¬
рач, който пази вратата при
футбол, хокей и др. вратарски
прил.
вратовръзка ж. Украса от тесен
плат, която се поставя под яка
на риза и се връзва отпред.
врач м. и врачка ж. 1. Лице, ко¬
ето гадае. 2. Лечител с билки.
врачувам несв. нпрех. 1. Гадая,
гледам на ръка, карти, боб и др.
2.	Лекувам с баене или билки.
вреда ле. Нещо, което засяга не¬
благоприятно нечии интереси.
вреден прил. Който причинява
вреда, вредност ж.
вредител л. и вредителна ж.
Причинител на вреда, вреди¬
телски прил., вредителство
ср.
вредя1 лесе, нпрех. Причинявам
вреда.
вреждам несв., вредя2 се. прех. 1.
Поставям някого или нещо на¬
ред с други. 2. Съдействам ня¬
кой да получи нещо с предимст¬
во, не по редовен начин. * се
нпрех. Успявам да получа нещо
по заобиколен път.
време1 ср. 1.6езмн. Закономерна
последователност на последова¬
телно сменящите се явления. 2.
без мн. Измерена в секунди, ми¬
нути, часове и пр. продължител¬
ност на нещо, което се извърш¬
ва. 3. Определен период или ха¬
рактерен исторически момент.
От древни времена. 4. Назрял

връхлитам
момент за извършване на нещо.
5. език. Изразяване на отноше¬
ние на глаголното действие
спрямо момента на говорене. О
На първо време - отначало, за¬
сега. О В п оследно време - на¬
последък. О За нула време, за
отрицателно време - ведна¬
га, много бързо.
време2 ср. без мн. Атмосферно със¬
тояние в определен момент.
временен прил. Който трае за оп¬
ределено време, не вечен. Вре¬
менно явление.
н	<ч ю< />. 1. Уред за предене на
ръка, на който се навива преж¬
да га 2. Количество прежда, ко¬
гтя гг събира на този уред. 3.
1 in* г от съоръжение, която се
■торги и продана въртеливо дви¬
жение пл други чштп. 4. Стъб¬
ло пи шини растопим.
ирст 		 пре roiiooGp;i-
леи прил Който прплнчп па ПрС-
ТОПО
lip<*Tvjiàifi»/frr>i , иронии.»
*i Л 4 H.Huipini I Ti.fi.rHi :ni клас
(житно растение)
■цмчцй /очи Hupei, Плдлппм пре
reiuuii» pim.n I дно
Нр4.б|111ЦИ мг I'flJHIM Кристини
« ни ирпапнк а поделпнп дон ил
1НИЧ111ВЛИКД1ЧИ КИТП гедмици,
I (|НЧ иицп
itpi.n Угукнип и одно нищий за
пръшшн" пи П1МЦО .. Пъпна
лр*н1 орган, който гньранц лло
дн г плацентата по кроме на бре
менноот.	г
претим неси., 1Й.ржа то. нрг\ I,
Спедипянам чрез възел краи¬
щата на нещо. 2. Присъединя¬
вам нещо към друго с връв, въ¬
же и под. 3. Увивам някого с въ¬
же, за да го обездвижа. 4. Анга¬
жирам, заемам времето на ня¬
кого. ~ се нпрех. 1. Сам се лиша¬
вам от самостоятелност и свобо¬
да на действие. 2. разг. вЗ л. Съ¬
ответства, подхожда. 3. Вживя¬
вам се в нещо, което приемам
за истина.
връзка ж. 1. Къса връв или иви¬
ца, която се използва за връзва¬
не. 2. Вратовръзка. 3. Еднород¬
ни предмети, свързани заедно.
4 Съединителна тъкан между
органи или части на тялото.
Мускулни връзки. 5. Близост
между лица или групи, взаим¬
ни отношения. 6. Възможност за
общуване, за контакт. Връзка с
интернет. 1. мн. Отношение на
покровителство и поддръжка.
Без връзки не става.
връзкар м. и връзкарка ж. разг.
Лице, което използва връзки (в
7. знач.).
връстник.*, и връстница.к-. Ли¬
це, което е на еднаква възраст с
някого.
прт.х м 1. Заострена най-издиг¬
ната част на нещо. 2. Предел-
im стенен в проявата на нещо.
3.	Остър край. Върхът на но¬
жа • - Връх на айсберга - ви¬
дима страна иа нещо със слож¬
ни мси:п«‘стни.
врЪхен прил. В съчет. връхна
дреха - горна дреха; връхна
точка - кулминационен мо¬
мент.
връхлитам несв. и връхлетявам
несв., връхлетя се., прех. и нпрех.

връхлитам
1. Нападам стремително и нео¬
чаквано. 2. Влизам някъде стре¬
мително. 3. С предл. на - попа¬
дам неочаквано на нещо. 4. е 3
л. Неочаквано ме сполетява (бе¬
да, нещастие и под.).
връчвам несв., връча се. /грех.
Предавам в ръце.
връщам несв., върна се. прех. 1.
Насочвам в обратна посока. 2,
Давам обратно нещо или го връ¬
щам там, откъдето съм го взел.
- се нпрех. Отивам там, откъде¬
то съм дошъл.
вря несв. нпрех. в 3 л. 1. Раздвиж¬
ва се преди кипене (течност). 2.
Вари се в кипяща течност. Яй¬
цата врят. 3. Ферментира
(гроздов сок).
врява ж. Шум от безредно висо¬
ко говорене и крясъци.
врязвам несв., врежа се. прех. Из¬
рязвам вдлъбнатина. - се нпрех.
1. Прониквам в нещо чрез ря¬
зане. 2. а 3 л. Вдава се навътре
(море, бряг, суша). 3. е 3 л. Оста¬
вя трайна следа (случка, съби¬
тие, мисъл).
врякам несв. нпрех. 1. е 3 л. Изда¬
вам отсечен рязък глас (за жи¬
вотно). 2. Викам с рязък глас,
карам се.
врял прил. Много горещ. О Вре-
ли-некипели - празни приказ¬
ки. О Врял и кипял - с житейс¬
ки опит.
все1 мест. разг. Всичко.
все2 прил. неизм. В съчет. от все
сърце - с цяло сърце; с все си¬
ла - с много сила.
все3 нрч. 1. Непрекъснато, посто¬
янно. Все вали. 2. Навсякъде.
Където погледнеш, все гора. 3.
Въпреки всичко. Все някой ще
чуе. 4. За усилване на признак.
Все по-лошо.
все- Първа част на сложни думи
със значение ’общо’: всебългар¬
ски, всенароден, всеславянски.
всевйшен прил. 1. Който е над
всичко съществуващо. 2. субст.
Господ.
всевъзможен прил. обикн. мн.
Всички, които са възможни; вся¬
какъв.
всеки мест. Който и да е от даде¬
на общност, без да се изключва
някой от нея.
всекидневен прил. Който се
случва всеки ден, нужен е все¬
ки ден. всекидневие ср.
всекидневник м. Вестник, кой¬
то всеки ден се публикува.
вселена ж. Цялата материална
действителност; свят.
вселёнски прил. 1. Който се от¬
нася до вселена. 2. Всесветски,
всенароден. Вселенска патри¬
аршия.
всемогъщ прил. Който е с неог¬
раничена сила и могъщество.
всеобхватен прил. Който включ¬
ва всичко или всички, всеоб-
хватноет ж.
всеобщ прил. 1. Който се отнася
до всички. Всеобщо образование.
2. Който принадлежи на всич¬
ки.
всеотдаен прил. Способен да се
отдава безрезервно, без корист.
всеотдЬйност ж.
всепризнат прил. Признат от
всички.

	 87
всестранен прил. Който засяга
всички страни, всестранност
ж.
всеяден прил. 1. Който яде вся¬
каква храна. 2. разг, неодобр. Кой¬
то иска всичко, от нищо не се от¬
казва.
всички мест. Цялото количество,
без да се изключва нещо.
всйчкия(т) мест. Само в съчет.
със съществ. - в своята цялост,
без да се изключва никой. Кара
се с всичките си съседи.
всйчесо мест. 1. Цялост, общност,
от която нищо не се изключва.
Всичко се промени. 2. В съчет.
със съм - нещо най-значимо,
най-важно. Детето е всичко за
него.
вследствие нрч. В резултат на.
вслушвам се неса., вслушам се
т. нпрех. 1. Стремя се да доловя
нещо, което се чува слабо. 2. Съ¬
образявам се със съветите на ня¬
кого.
всмуквам несв., всмуча св. прех.
Поемам течност, въздух, прах
чрез смучене.
перед fifx-дл. В средата на пред¬
мет, Kofi то обгражда нещо отвся¬
къде.
иг грани нрч. I, Вдясно или вля¬
но 2. Iie;i намеса и обществено
иплгпне или ri,Питие Встрани
IHII CflO/Ht
IlCTk.HIlitM нн fl , встъпя Crt. нпрех.
IlKjiuptiuiM ce, аииочилм нещо.
искацност част. Ла израз на уточ¬
нивши*.
■кчскак ьи jmihvh. 1. Ний разнооб¬
разен но вид; всевъзможен. 2. За
второ*
израз на отсъствие или прекра¬
тяване на нещо. Забрави вся¬
какви гости.
всякога нрч. Винаги; всеки път.
всячески нрч. (рус.) С всички въз¬
можни средства.
втасва несв., втаса се. нпрех. в 3 л.
1. Бухва и става готов за пече¬
не (тесто). 2. Ферментира (зелен¬
чуци, плодове).
втвърдявам несв., втвърдя се.
прех. Правя нещо да бъде твър¬
до. - се нпрех. 1. Ставам твърд
или по-твърд. 2. Ставам безком¬
промисен в политическите си
убеждения и действия.
втелявам ce чесе., втеля се св.
нпрех. разг. Давам вид, че нищо
не разбирам и не реагирам.
втечнявам несв., втечня се. прех.
Превръщам в течност газ или
пара. ~ се нпрех. Превръщам се
в течност.
вторачвам лесе., вторача св.
прех. Настойчиво задържам пог¬
лед на нещо. - се нпрех. Настой¬
чиво и продължително се заг¬
леждам.
втори 1. числ. Който е след пър¬
ви. 2. ср. субст. второ Основно
ястие. О Втора употреба- ко¬
ито вече са употребявани (дре¬
хи, уреди, учебници).
вторичен прил. 1. Който е след
нещо - като следствие или ре¬
зултат. Вторична обработка. 2.
Второстепенен.
второ- Първа съставка на слож¬
ни думи със значение ’втори по
ред или значимост’: второкачес¬
твен, второкласник, второраз-
редник.

второгодник
второгодник м. и второгодни¬
ца ж. Лице, което повтаря съ¬
щия клас.
второкласен прил. Който се от¬
нася до втора класа; второраз-
реден.
второстепенен прил. Който е на
второ място по значимост, ка¬
чество и пр. второстепен-
ност ж.
втрёнчвам несв., втренча се.
прех. Напрегнато и продължи¬
телно спирам поглед върху не¬
що. - се нпрех. Напрегнато се
заглеждам.
втрещявам се несв., втрещя се
се. нпрех. Ставам неподвижен от
силна изненада или уплаха.
втриса ме несв., втресё ме се.
нпрех. вЗ л. Започва да ме тресе.
втръсва ми несв., втръсне ми es.
нпрех. е 3 л. Става ми досадно от
нещо, което продължава дълго.
втурвам се несв., втурна се се.
нпрех. Енергично се впускам в
нещо или влизам някъде.
втълпявам несв., втълпяса. прех.
Упорито въздействам върху
съзнанието на някого, за да му
наложа нещо.
ВУЗ м. разг. Виеше учебно заве¬
дение. вузовски прил.
вуйна ж. Съпруга на вуйчо, вуй¬
нин прил.
вуйчо м. Брат на майка. О Вуй¬
чо владика - влиятелно лице,
па което се разчита, вуйчов
прил.
вулгарен прил. Груб, циничен,
безнравствен. О език. Вулгарен
латински език - разговорен
латински език, вулгарност ж.
вулкан л. Геологично образува¬
ние във форма на връх с отвор,
от който се изхвърлят разтопе¬
на лава, пепел и газове, вулка-
нйчен прил. и вулканйчески
прил.
вулканизатор м. разг. Приспо¬
собление за поправка на каучу¬
кови изделия.
вулканизация ж. 1. Специална
обработка на суров каучук за
придобиване на необходимите
технически качества. 2, Попра¬
вяне на каучукови изделия с на¬
горещен каучук.
вулканизирам несв. и се., прех.
Извършвам вулканизация.
вундеркинд м. (нем.) 1. Много
способно дете. 2. ирон. Дете, кое¬
то се мисли за гениално.
вход м. 1. Отвор, предназначен за
влизане. 2. Такса за посещение
на представление. Вход свобо¬
ден. входен прил.
входящ прил. 1* Който води на¬
вътре. 2. Който е свързан с пос¬
тъпване на документи. Входящ
номер.
вцепенявам се несв., вцепеня
се се. нпрех. Ставам безжизнен,
неподвижен; сковавам се.
вчера нрч. 1. В деня преди днес.
2. Неотдавна, вчерашен прил.
вчёсвам несв., вчёша св. прех.
Приглаждам с гребен или чет¬
ка (коса, косми).
вчовечавам несв., вчовеча са.
прех. Въздействам на някого да
бъде разумен човек. « се нпрех.
Ставам разумен, приличен чо¬
век.

въжеиграч
	 89
въведение ср. Начална част,
встъпление. <> Въведение Бого¬
родично - християнски празник
(21 ноември), когато Богородица
е била въведена в храма.
въвеждам несв., въведа св. прех.
1. Придружавам някого да вле¬
зе някъде. 2. Приобщавам ня¬
кого към група, общество. 3. За¬
познавам някого с предстояща
дейност, професия. 4. Започвам
да прилагам в практиката.
въвлйчам несв., въвлекй св. прех.
1.	С влачене вмествам нещо ня¬
къде. 2. С усилие принуждавам
някого да влезе някъде. 3, Пра¬
вя някого участник в нещо.
въвод л. юр. Въвеждане във вла¬
дение на имущество.
въглеводорйди обикн. мн. Орга¬
нични съединения на въглерод
и водород, главна съставна част
на клетката.
it ьглекопач а. Миньор, който ко¬
пае въглища.
въглен м. Парче от неугаснало
горяло дърво или от шчцо наго¬
ряло, по неизгасено. Яденето
станало на въглен. О Активен
въглен продукт, получен чрез
овъгляване, използван като
фнЛТЪр. <П'/ЛГШМ1 прил.
въглерод а Химически елемгит
без мириг и вкус, който се сре¬
щи «т.н всички органични и в
много неорганични съединения.
нрпл
н вглекидрйти	мн Орга¬
нични съединения с основно
значение за живия организъм,
сита игли от водород, кислород
и въглерод.
въглища мн. Скални късове от
органичен произход, които се ко¬
паят от земята. О Дървени въг¬
лища - овъглени дърва с огра¬
ничен достъп на въздух, които
се използват за горене, въгли¬
щен прил.
въглищар м. Който приготвя и
продава въглища. въглищар-
ски прил.
въдворявам лесе., въдворя се.
прех. (рус.) Установявам нещо
чрез специални мерки или при¬
нуда.
въдица ж. 1. Риболовен уред с ме¬
тална кукичка, прикачена на
дълъг прът със здрава връв. 2.
Металната кукичка за този
уред. 3. Хитър начин за пости¬
гане на нещо изгодно.
въдичар а. и въдичарка ж. Ри¬
бар с въдица, въдичарски
прил., въдичарство ср
въдя несв. прех. Отглеждам до¬
машни животни. - се е 3 л. Раж¬
дат се и се развиват в голямо ко¬
личество (растения, животни).
indice ср. 1. Усукани или сплете¬
ни здрави дебели нишки или тел.
2. Бесило. 3. Усукани стъбла от
житни растения за връзване на
снопи, въжен прил. О Въжена
линия - транспортно съоръже¬
ние е окачени на стоманени въ¬
жета кабини или вагонетки за
пренасяне пад земята.
нъжеиграч м. и въже играчка
ж. 1. Акробат, който играе на
опънато въже. 2. Лице, което из¬
влича облаги от ловко нагажда¬
но към различни мнения, еъ-
жеиграчество ср. (от 2. знач.).

възбрана
възбрана ж. Забрана за разпо¬
реждане с недвижим имот или
за продажба на стока.
възбуда ж. Състояние на нервно
напрежение и неспокойствие.
възбуден прил. Който е в състоя¬
ние на възбуда, възбуденост ж.
възбудймост ж. без мн. Способ¬
ност на жива тъкан да се въз¬
бужда при дразнене.
Възбуждам несв., възбудя св.
прех. 1. Предизвиквам възбуда.
2. Предизвиквам полово влече¬
ние. 3. Обуславям поява на усе¬
щане, чувство и пр. 4, Предиз¬
виквам действие.
възбял прил. Немного бял.
възвание ср. Обръщение за съ¬
действие към народ, общество.
възварявам несв., възваря св.
прех. 1. Довеждам до кипене чрез
варене. 2, Готвя чрез варене,
възвеличавам несв., възвелича
св. прех. Придавам величие и
прославям някого или нещо.
възвйрам несв., възвря се. нпрех.
1. е 3 л. Започва да ври. 2. За¬
почвам да се потя от горещина.
възвисен прил. Който е издигнат
нравствено и духовно, възвие е-
ноет ж.
възвисявам несв., възвися се.
прех. Приписвам на някого ви¬
соки морални и нравствени ка¬
чества. - се нпрех. Придобивам
по-високи морални качества.
възвишавам несв., възвиша се.
прех. Издигам високо над окол¬
ната среда.
възвишен прил. Нравствено и ду¬
ховно издигнат над обикновено¬
то. аъншшеност ж.
	 90
възвишение ср. Издигната над
околната местност земна по¬
върхност.
възвратен прил. Който се връща
обратно. О Възвратен глагол
- глагол, който означава, че
действието се връща към гла-
голното лице.
възвръщам несв., възвърна се.
прех. Ставам причина да се по¬
лучи обратно нещо загубено.
възглавница ж. 1. Пълна с мека
материя платнена торба за под¬
лагане под глава. 2, Мека под¬
ложка за об лягане, сядане или
украса.
възглавявам несв., възглавя се.
прех. Стоя начело.
възглас м. Кратък словесен из¬
раз на одобрение, подкрепа или
негодувание.
възглед м. Възприето мнение по
даден въпрос.
възгордявам се несв., възгор-
дёя се се. нпрех. Започвам да се
гордея.
въздействие ср. Доведено до ре¬
зултат действие върху някого
или нещо.
въздействам несв. нпрех. Упраж¬
нявам въздействие.
въздигам несв., въздигна са. прех.
1.	Довеждам някого или нещо до
по-висока степен на развитие. 2.
Възхвалявам.
въздишам несв. нпрех. 1. Издиш¬
вам дълбоко поет въздух. 2* Жа¬
дувам за някого или нещо.
въздишка ж. Дълбоко вдишване
и издишване като израз на сил¬
но преживяване.
въздух м. без мн. Газообразна
смес от азот, кислород и др., ко-

възмъжавам
	 91
ято обвива земното кълбо и се
вдишва от живите организми.
въздушен прил,
въздържам несв., въздържа се.
прех. Не оставям някого да из¬
върши нещо. ~ се нпрех. 1. Не
си разрешавам да извърша
нещо. 2. Не изразявам мнение
или отношение.
въздържан прил. Който има спо¬
собност да се въздържа, въздър¬
жаност ж.
въздържател л. и въздържа-
телка ж. Лице, което отказва
употреба на алкохол и цигари,
въздържа телеки прил., въз-
държателство ср.
въздъхвам несв., въздъхна се.
нпрех. Въздишам еднократно.
възел м. 1. Място, където се пре¬
плита нещо завързано. 2. Мяс¬
то, където се събират и пресичат
съобщителни линии. Транспор¬
тен възел. 3. Съвкупност от
свързани съоръжения с общо
предназначение. Санитарен въ¬
зел. 4. Болестна подутина, наде¬
белявано.
пълкнсел прил. разг. 1, Който не
г много кисел. 2, Който изразя¬
ва неприятно чувство, непри¬
ветлив
>г|.люп1цпипм кссн. нпрех. Изри¬
чам силил нещо като израз на
в ijiiirimr, радост или възмуще¬
ние
възклицаниеср < !гюнтаиен сло¬
весен израз пя вълнение, силно
чувство.
възкресение <р .мн 1. ( Ькивя-
ване на мъртвец (според религи¬
озни вярвания). 2. Възвръщане
към нов живот. О Възкресение
Христово - Великден.
възкресявам песа., възкреся св.
прех. 1. Съживявам мъртвец
(според религиозни вярвания).
2, Възстановявам, възвръщам
нещо.
възкръсвам несв., възкръсна св.
нпрех. 1. Съживявам се след
смърт (според религиозни пред¬
стави). 2. Възраждам се за нов
живот.
възлагам «есе., възложа са.
нпрех. Задължавам някого да из¬
върши нещо.
възлест и възловат прил. Който
има възли.
възлизам несв., възляза са. нпрех.
1.	Движа се нагоре, изкачвам се.
2.	Достигам определено коли¬
чество.
възлов прил. Главен по значение,
възмездие ср. Беда, нещастие ка¬
то наказание за извършено
престъпление.
възможен прил. Който може да
се осъществи.
възможност ж. 1. Условия и об¬
стоятелства, които позволяват
осъществяване на нещо. 2. е жл.
Заложби, способности.
възмущавам несв., възмутя се.
прех. Предизвиквам недоволст¬
во, негодувание у някого.
възмущение ср. Силно раздраз¬
нение като израз на недоволст¬
во и неодобрение, възмутите¬
лен прил.
възмъжавам несв., възмъжея
се. нпрех. Достигам физическа
зрялост (за мъж).

възнаграждавам
възнаграждавам «еса., възна¬
градя св. прех. 1. Заплащам за
извършена работа или услуга.
2. Давам нещо като израз на
благодарност.
възнак нрч. По гръб,
възнамерявам несв. нпрех. За¬
мислям да осъществя.
възнасям несв., възнеса се. прех.
Хваля много и невинаги основа¬
телно.
възнесение ср. В съчет. Възне¬
сение Господне - християнски
празник, Спасовден,
възниквам несв., възникна св.
нпрех. Зараждам се, появявам
се.
възобновявам лесе., възобновя
се. прех. 1. Възстановявам нещо
в предишния му вид. 2. Отново
започвам прекъснато действие,
възпаление ср. Болестен процес
като защитна реакция на орга¬
низма. възпалителен прил.
възпалявам се несв., възпаля се
се. нпрех. Получавам възпале¬
ние.
възпитавам «есе., възпитам се.
прех. 1. Системно въздействам
за нравственото изграждане на
някого, 2. Развивам у някого по¬
ложителни качества.
възпитание ср. Целенасочено
въздействие за оформяне на оп¬
ределени нравствени качества,
поведение и възгледи.
възпитаник м. и възпитаница
ж. 1. Лице по отношение на то¬
зи, който го възпитава. 2, Лице
по отношение на учебно заведе¬
ние, където е получило образо¬
ванието си.
	 92

възпитател л. и възпитателна
ж. Лице, което възпитава, въз¬
питателски прил.
възпитателен прил. Който е
свързан с възпитание.
възпламенявам несв., възпла-
меня се. прех. 1. Предизвиквам
пламване. 2. Предизвиквам
силно чувство у някого. - се
нпрех. 1. в 3 л. Пламва {вещест¬
во). 2. Изпадам във възбудено
душевно състояние.
възползвам се несв. и св., нпрех.
Използвам нещо за постигане
на дадена цел.
възпрепятствам несв. и се., прех.
(рус.) Създавам пречки за извър¬
шване на нещо.
възприёмам несв., възприема
св. прех. 1. Разбирам, усвоявам
смисъла на нещо. 2. Получавам
възприятие от нещо. 3. Усвоя¬
вам духовни ценности.
възприемчив прил. Който въз¬
приема бързо и лесно, възпри-
емчйвост ж.
възприятие ср. (рус.) Отражение
на сетивно възприемани неща
във форма на цялостни образи.
възпроизвеждам яеев., възпро¬
изведа се. прех. 1. Правя нещо
във вида, в който преди е същес¬
твувало. 2. Творчески пресъзда¬
вам нещо преживяно.
възпроизводство ср. Процес на
възпроизвеждане на вложените
средства, работна сила и мате¬
риални блага.
възпявам несв., възпея се. прех.
Прославям, възхвалявам чрез
песни и стихове.

възцарявам
	 93
възраждам несв., възродя св.
прех. Възвръщам някого или не¬
що към предишно състояние;
възстановявам. ~ се нпрех. От¬
ново се връщам към предишно
състояние; съживявам се.
възраждане ср. 1. Съществител¬
но от възраждам. 2. Период в
културното и идейно развитие в
някои европейски страни (XIV-
XVI в,); Ренесанс. 3. Епоха на
културен, просветен и общест¬
вен подем в България (от сре¬
дата на XVIII в. до Освобожде¬
нието).
възражение ср. Изразено несъг¬
ласие, противопоставяне.
възразявам несв., възразя се.
нпрех. Изразявам несъгласие с
някого или нещо.
възраст ж. 1. Брой на годините
от раждането до определен мо¬
мент. 2. Характерен период от
живота на човек. Напреднала
възраст, възрастов прил.
възрастен прил. Конго е на доста
години, в напреднала възраст.
пт.зродйтел м. I. мет. Активен
участник пъп възраждането на
даден народ 2. ра а Участник в
процеса ни преименуване на
TVp'Koni iiH<'e.neinie в България.
ИЪЗрОДЙТГ JH4t tlpU‘1 Който въз
ражда - - Нъзродитглен про¬
цес ннгилгттч1о преименува
не на плгелопнсто с* турски пмг
нм 11[М'л Н(1 те години un XX к.
възрожденец .м Просветен или
политически Деец но време* un
Възраждането. възрожденски
прил. от възрожденец и възраж
дане.
възстановявам несв., възстано*
вя се. прех. Връщам предишния
вид на нещо изоставено, разру¬
шено.
възсядам несв., възсёднасв. прех.
1.	Сядам върху нещо, като го об-
крачвам. 2. разг. Поставям ня¬
кого в подчинено положение.
възторг м. Изживяване и изява
на виеше удоволствие, голяма
радост.
възторжен прил. Който е из¬
пълнен с възторг, възтдрже-
ност ж.
възтържествувам несв. и св.,
нпрех. Постигам надмощие над
нещо или над някого.
възхвала ж. Голяма похвала за
нещо с изключителна стойност.
възхвалявам «есе., възхваля се.
прех. Изразявам възхвала.
възхитен прил. Който изживява
и изразява възхищение, въз-
хитеност ж.
възхитителен прил. Който буди
възхищение, възхитител-
ноет ж.
възхищавам несв., възхитя св.
прех. Будя у някого възхищение.
~ се нпрех. Изживявам и изра¬
зявам възхищение.
възхищение ср. Силно чувство
на удоволствие, свързано с голя¬
ма естетическа наслада.
възход* Придвижване към по-
висока степен в развоя на нещо;
напредък.
в ъзходящ прил. Които се променя
към нещо по-високо, по-висше.
възцарявам несв., възцаря ев.
прех. 1. Провъзгласявам за цар.
2.	Установявам нещо като трай-

възцарявам
но и продължително- - се нпрех.
1.	Ставам цар. 2. Установявам
се трайно; настъпвам.
вълк Хищен бозайник от се¬
мейството на кучетата; Canis
lupus, вълчи прил.
вълна ле. без мн. 1. Гъста влакнес¬
та покривка на тялото на овце,
камили, зайци и др. 2. Острига¬
на и преработена такава покрив¬
ка с приложение в текстилната
промишленост, вълнен прил.
вълна лс 1. Движеща се издати¬
на по водната повърхност, при¬
чинена от вятъра или гравита¬
цията. 2. Проява на масово дви¬
жение като израз на протест и
недоволство. Стачна вълна. 3.
Изменение на физическа среда
за пренасяне на енергия, без да
се пренася материя. Магнитна
вълна. 4. Етап в извършването
на определена дейност.
вълнение ср. 1. Вълнообразно
движение на водна повърхност.
2.	Неспокойно душевно състоя¬
ние. 3. Израз на масово недовол¬
ство.
вълнест прил. Който е от гъста
вълна.
вълнист прил. С форма на въл¬
ни; вълнообразен.
вълнолом м. Каменно загражде¬
ние край пристанище за пред¬
пазване от вълните.
вълнувам несв. прех. 1. Привеж¬
дам във вълнообразно движе¬
ние. 2. Предизвиквам силни
чувства. - се нпрех. I. Върша
вълнообразно движение. 2. Раз¬
тревожен съм, преживявам сил¬
ни чувства.
	 94

вълчица ж. Женското животно
Canis lupus.
вълшебен прил. 1. Който е спо¬
собен да прави чудеса. Вълшеб¬
на пръчка. 2, Който е свързан с
чудеса. Вълшебен разказ. 3.
Който пленява с приказна кра¬
сота. Вълшебен глас. вълшеб-
ност ж.
вълшебник и вълшебница
м. Лице с вълшебна сила и спо¬
собност.
вълшебство ср, 1. Правене на
чудеса. 2. Необикновено, при¬
казно нещо.
вън нрч. 1. Не в обсега на дадено
пространство. 2. Нес.воя, чужда
среда. 3. л<ежд. Заповед за изгон¬
ване.
вън от предл. 1. За означаване на
място, зад чиито граници се на¬
мира или извършва нещо. 2. За
посочване на изключение от об¬
щовалидното. О Вън от опас¬
ност - в безопасност. О Вън от
съмнение - безспорно.
вънка нрч. Вън.
външен прил. 1, Който е отвън
пределите на нещо, 2. Чужд, 3.
Който е видим. Външна прили¬
ка. 4. Свързан със задгранична
дейност.
външно- Първа част на сложни
думи със значение 'свързан с
чуждестранни отношения’: вън¬
шнополитически, външнотър¬
говски.
външност ж. Външен вид.
въображаем прил. Съществу¬
ващ в човешките представи; не¬
действителен.

		 95
въображение ср. 1, без мн. Спо¬
собност за създаване на мисле¬
ни образи, невъзприети реално,
2.	Несъответстващи на реал¬
ността образи и представи,
въобразявам си несв., въобразя
си се. 1. прех. Мислено си пред¬
ставям нещо, което не възприе¬
мам сетивно. 2, нпрех. разг. Вну¬
шавам си.
въобще нрч. (рус.) Изобщо,
въодушевен прил. Който е обхва¬
нат от въодушевление, въобу-
шевеност ж.
въодушевлёние ср. (рус.) Душев¬
на възбуда, която подтиква към
действие.
въодушевявам «есе., въодуше¬
вя се. прех. Предизвиквам няко¬
го към енергично действие чрез
душевна възбуда. - се нпрех. Из¬
падам във възбудено състояние,
което поражда желание за дейс¬
твие.
въоръжавам несв., въоръжа св.
прех. Снабдявам с оръжие и бой¬
ни средства. - се нпрех. 1. Снаб¬
дявам с бойни средства или с не¬
що необходимо. 2. Подготвям се
психически, със знания и уме-
н ни
въоръжение ср. (рус.) Средства
.in подо по па бой.
IVI.tl'Il. ГЯНЯМ NCCIL, въплътя се.
пр, \ I. Превръщам нещо в ре-
JUIHIM т, давам конкретен израз.
2.	IIлрпашщм най-цялостно и
пълни някакви качества и идеи.
- <■<* ма/пч.Придобивам реален
oljpaa.
въплъщение ср. (pyc.J L Осъщес¬
твяване в реален образ. 2. Съ-
Hi.pineii израз па нравствени ка¬
върволица
чества. Въплъщение на висок
морал.
въпреки предл. 1. За израз на об¬
стоятелства, които не способст¬
ват за действието. Въпреки уси¬
лията не постигна нищо. 2, За
израз на несъобразяване, несъ¬
ответствие с обстоятелствата.
Въпреки умората той продъл¬
жи да върви.
въпреки че сз. За израз, че дейс¬
твието се осъществява в несъот¬
ветствие с друго действие. Въп¬
реки че говори дълго, никой не
му повярва.
въпрос м. 1. Израз, който изиск¬
ва информация, отговор. 2. Не¬
що, което е предмет на проучва¬
не и обсъждане. 3. В съчет. с
предл. на - обстоятелство, което
зависи от нещо. Въпрос на чест,
въпрос на доверие.
въпросен прил. Само членувано:
който се обсъжда, за който се го¬
вори. Въпросната заповед се за¬
бави.
въпросителен прил. Който съ¬
държа, изразява въпрос. Въпро¬
сителен поглед.
въпросник м. 1. Бланка с въп¬
роси за събиране на сведения и
данни. 2. Списък с въпроси за
изпит по даден предмет.
върба ж, Влаголюбиво дърво или
храст с тънки клони и тесни лис¬
та; Salix. О Бяла върба - вър¬
ба със сребристи листа; Salix
alba. О Плачеща върба - вид
декоративна върба; Salix baby-
lonica. върбов прил.
върволйца ж. Редица от хора
или предмети, които следват ед-

върволица
но след друго във времето или
пространството.
вървя несв. нпрех. 1. Движа се,
крача в някаква посока. 2. Пре¬
мества се в някаква посока, пъ¬
тува (превозно средство). 3. В
движение е. 4. U л. Минава,
има определена посока (река,
път, граница). 5. Осъществява
се, протича. Преговорите вър¬
вят към финала. 6* о з л. Под¬
хожда, съчетава се. Чантата
не върви на тия обувки, - ми
несв. нпрех. 1. Успявам във всич¬
ко. 2. Лесно ми се удава нещо.
Не ми върви по математи ка.
вързоп л. Различни неща, уви¬
ти и завързани здраво в плат¬
но.
върколак л. Въображаем зъл
дух, който върши злини през
нощта.
върл прил. 1. В съчет. със същесгв.
- силна проява на това, което оз¬
начава съществителното. Вър¬
ла зима. Върла ракия. Върли
врагове. 2, ср. върло Стръмен
път (място).
върлйна ж. Прав дълъг, недебел
прът.
върлувам лесе. нпрех. 1. Безотго¬
ворно върша жестокости. 2. е 3
л. Проявява се в пълна сила.
въртел разг. Преднамерено зат¬
руднение за забавяне на нещо.
въртележка ж. 1. Голямо коле¬
ло с люлки, което се движи в
кръг. 2. Детска играчка с коле¬
ло, което се върти.
вър гоглавие ср. без мн. Тежко
смъртоносно заболяване при
	 96
животните, обикн. овцете, с ув¬
реждане на главния мозък, съ¬
проводено с безцелно въртене в
кръг, въртоглав прил.
въртоп ле. Водовъртеж.
въртя несв. прех. 1. Движа нещо в
кръг. 2, Отклонявам и връщам
в дадена точка. Не ми върти
глава. 3. Умело извършвам ня¬
каква дейност. Върти бизнес. 4.
Постъпвам некоректно е няко¬
го. 5. Тормозя някого с много
изисквания.
върхар м. 1. Тънка връхна част
на дърво, на клон. 2 без мн. Къс¬
ни последни плодове и зеленчу¬
ци.
върхов прил. Максимален, най-
висок. Върхово движение.
върховен прил. С най-висока сте¬
пен на развитие, с най-голямо
значение. Върховен орган, вър¬
хови ос т ж.
върху предл. За израз на: 1. По¬
ложение отгоре на нещо. 2.
Обект, към който се насочва или
съсредоточава действието. Сто¬
вари се върху покрива.
върхушка ж. Отбрана част на об¬
ществото.
върша несв. прех. 1. Занимавам се
с нещо, правя. 2. В съчет. със съ-
ществ. - правя това, което е оз¬
начено със съществителното.
Върша услуга. Върша посега¬
телство.
вършачка ж. Машина за върше¬
ене.
вършея несв. прех. Отделям от
класа зърното на житни расте¬
ния.

вятърничав
	 97
вършина ж. 1. Отсечен тънък не-
окастрен клон. 2. без мн. Натру¬
пани заедно неокастрени клони.
вършитба ж. 1. Отделяне на зър¬
ното от класа; вършеене. 2. Вре¬
ме, когато се вършее.
въставам «есе., въстана са. нпрех.
1. Започвам въоръжена борба
срещу властта. 2. Решително
протестирам срещу нещо и ня¬
кого.
въстание гр. Организирана въ¬
оръжена съпротива срещу
властта.
въстаник м. и въстаничка ж.
Лице, което участва във въста¬
ние. въстан и чески прил. от
въстаник и въстание.
вътре нрч. В пределите, в обсега
на нещо.
вътрешен прил. 1. Който се на¬
мира в границите на нещо. 2.
Предназначен за вътре. 3. Кой¬
то е свързан отблизо с някаква
среда; свой. 4. Който се отнася
до душевността; свой. Вътре¬
шен свят. 5. Който се отнася до
органите на коремната и гръд¬
ната кухина. Вътрешни болес¬
ти.
вътрешно- Първа част на слож¬
ни прилагателни със значение
в пределите на нещо’: вътре ш-
шжлетъчен, вътрешнодържа-
вгн, вътрешноведомствен.
вътрешност ж. 1. без мн. Прост¬
ранството отвътре. 2. Вътрешни
органи на човек или животно.
вътък ж. Нишки на тъкан, на¬
пречни па основата.
въшка ж. 1. Паразитно насекомо
по тялото на човек или живот¬
но; Pediculus. 2. Паразитни на¬
секоми по листата на растение,
въшкав прил. и въшлив прил.
Който има въшки.
въшльо х. и въшла ж. 1. разг.
Въшлив човек. 2. презр. Незна¬
чителен човек.
въшлясвам несв., въшлясам се.
нпрех. Завъждам въшки.
вял прил. (рус.) Който е без енер¬
гия и бодрост, вялост ж.
вяра лс. 1. Вероизповедание. Хрис¬
тиянска вяра. 2. Убеденост в ис¬
тинността, съществуването на
нещо. 3. Доверие в искреността
на някого.
вярвам несв. нпрех. 1. Приемам
религиозно учение. 2. и прех.
У беден съм в съществуването и
истинността на нещо. 3. Имам
доверие в някого.
вярващ прил. 1. Който приема
религиозно учение. 2. м. субст.
Религиозен човек.
вярност ле. без мн. 1. Правдивост,
съответствие с истината. 2. Сил¬
на привързаност и преданост.
вясвам се несв., вясна се св.
нпрех. Появявам се изведнъж и
за кратко.
вятър м. 1. Бързо въздушно те¬
чение, успоредно на земната по¬
върхност. 2. без мн. Несериозно
нещо. Вятър работа. Гоня вя¬
търа. О На вятъра - напраз¬
но. вятърен прил.
вятърничав прил. Който е несе¬
риозен и лекомислен, вятър-
ничавост ж.

габардин
габардйн ж. (исп.) Висококачест¬
вен вълнен плат за горни дре¬
хи. габардйнен прил.
габарит м. 1. мн. Пределни вън¬
шни размери и очертания. 2.
Лампички на автомобил за оп¬
ределяне на външните му очер¬
тания. габаритен прил.
габровец м. и ràбровка ж. 1. Ли¬
це, което живее или е родено в
Габрово. 2. Пестелив до дребна¬
вост човек, габровски прил.
габър м. 1. Горско дърво с глад¬
ка кора и назъбени листа; Carpi-
nus betuliis. 2. без мн. Дървен ма¬
териал от това растение, габров
прил.
гаванка ж. 1. Струговая дървен
съд, подобен на паница. 2. Ма¬
лък дървен съд с похлупак за су¬
ха храна и подправки; захлуп-
ци.
гавра ж. (гр.) Унизяваща подиг¬
равка.
гаврош м. (фр. собств.) Дръзко без¬
домно хлапе.
гаврътвам «есе,, гаврътна се,
прех. 1. Изведнъж повалям не¬
що изправено. 2. Изпивам на
един път (алкохол). - се нпрех.
Изведнъж падам.
гавря се несв. нпрех. Подигравам
се, като унизявам някого или
нещо.
гагаузин м. и гагаузка ж. Лице
от тюркоезично население с
християнска религия, гагаузки
прил.
гад м. и ж. 1. м. Животно въобще.
2. ж. събир. Паразити (бълхи,
въшки). 3. Противен човек, кой¬
то предизвиква отвращение; га¬
дина.
гадател ж. и гадателка ж. Ли¬
це, което предсказва бъдещето
или тълкува случки и събития.
гадателски прил., гадател-
ство ср.
гадая несв. нпрех. 1. Разкривам
миналото и предсказвам бъде¬
щето чрез тълкуване на явле¬
ния и факти. 2. Правя догадки
и предположения.
гаден прил. Който предизвиква
погнуса и отвращение, гадост
ж.
гадже ср. (циг.) жарг. 1» Любовник.
2. Красив млад мъж.
гади ми се несв. нпрех. Усещам,
че ще повърна.
гадйна ж, разг. 1. Животно въоб¬
ще. 2. Отвратителен човек.
гаечен прил. (рус.) В съчет. гае¬
чен ключ - уред за навинтва-
не на гайки, болтове и винтове.
газ1 ж. (фр.) 1. Въздухообразно ве¬
щество без определена форма и
обем, което неограничено се раз¬
ширява и свива. 2. Горивни па-
рообразни или въздухообразни
вещества, употребявани за отоп¬
ление, осветление и като двига¬
телна сила. 3. Газообразни ве¬
щества, отделяни в стомаха и
червата на човек или животно,
газов прил.
газ2 ж. (тур.) 1. Получена от наф¬
та течност за горене и осветле¬
ние. 2. разг. Газообразно гориво
за битови нужди.

галванотехника
газела ле. Чифтокопитно живот¬
ни от семейството на антилопи¬
те; Casella.
газирам несв. прех. Насищам теч¬
ност с газ1.
газифицирам несв. прех. (рус.) 1.
Превръщам течно или твърдо
гориво в газово. 2. Снабдявам
чрез специална инсталация сга¬
зено гориво за битови или про¬
изводствени нужди.
газо- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’който се отна¬
ся до газ1’: газомотор, газоогп-
«иф газопровод, газопроницае¬
ма ><т.
газобетон л. Лек порест бетон,
употребяван като строителен и
изолационен материал, газо-
бстбнен прил.
гази несв. 1. нпрех. Вървя, като
пряката ми затъват в нещо. Га¬
нг « калта. 2. прех. Премина-
иам река гге по мост; прегазвам.
3.	нпрех. Тъпча с крака. 4. прех.
Тормозя или не зачитам няко¬
го
гинггрон прил. (нем. собств.) В съ-
чгг шй герое брояч - уред за
iLiMcpiiatie степента на ядрени
1131Г1.ЧН1111И11.
гайди < Музикален духов ин-
<	I румом гиг кожен мик и три це¬
ни
гой дар II гнйдпрджия м. разг.
<	пнрич ни гнида
ГЙЙКН и (рус I I. Мшностспна
ПЛ1КТИПКЛ със спиргглен нарез н
средата, и който се занннгва
1Ю.11Т. 2. Обшити халка ит плат,
кожа и под. зм оки рои но иа ко¬
нни, копче.
гайтйн м. (ит.) Плетен, усукан
шнур за украса на облекло, гай¬
танен прил.
гала- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’тържествен’:
галавечеря, галаконцерт, га-
лапредставление, галавечер.
галактика ж. (рус.) 1. Звездна
система, към която принадлежи
Слънцето. 2. Всяка звездна сис¬
тема. галактйчен прил. и га¬
лактически прил.
галантен прил. (фр.) 1» Който е
изискан и учтив. 2. Който изразя¬
ва изисканост, галантност ж.
галантерия ж. (фр.) 1. без мн.
Дребна стока от тоалетни при¬
надлежности и аксесоари. 2. Ма¬
газин с такава стока, галанте¬
риен прил.
галванизация ж. (ит.-рус.) 1, Пок¬
риване чрез електролиза на ме¬
тални предмети с тънък слой
противокорозионен метал. 2.
Лечение с използване на галва¬
ничен ток.
галванизйрам несв. и св., прех.
Осъществявам галванизация.
галваномётър м. 1. Електроиз-
мерителен уред за галванични
токове. 2. Чувствителен елект-
роизмерителен уред за открива¬
не на слаби токове и напреже¬
ния.
галванотехник м. Специалист
по галванотехника.
галванотехника ж. Покриване
на метални и неметални изде¬
лия с тънък слой противокоро¬
зионен метал или изработване
на метални копия чрез електро¬
лиза.

гал е»
гален прил. 1. Който е свикнал на
прекалено внимание. 2, Който е
мил, свиден,
галенов прил. (гр. собств.) 1. Кой¬
то е получен чрез преработка на
растителни или животински су¬
ровини (лекарство, препарат). 2.
Който е предназначен за така¬
ва преработка. Галенова. индус¬
трия.
галера ж. (ит.) ост. Военен кораб
с весла, чиито гребци обикн. са
роби или каторжници.
галерйст .н. Собственик или уред¬
ник на галерия (във 2. знач.).
галерия ж. (ит.) 1. Най-горен бал¬
кон в театрална или концертна
зала. 2. Зала или сграда за из¬
лагане на произведения на из¬
куството. 3. Дълъг тесен коридор
в мина или подземно укрепле¬
ние. 4. Поредица от образи в ху¬
дожествено произведение.
галета ж. без мн. (фр.) Счукан и
пресят сухар с приложение в
сладкарството и готварството.
гали обикн. мн. (лат.) Римско наз¬
вание на келтите, галски прил.
галицизъм м. (фр.) 1. Типична за
френския език дума или израз.
2. Френска дума или израз, зае¬
ти в друг език.
галон м. Декоративен ширит за
униформено облекло.
галоп м. без мн. (фр.) 1. Бърз кон¬
ски бяг, по-слаб от кариер. 2.
Стремително движение, бърз
ход.
гал опирам несв. нпрех. 1. Яздя в
галоп. 2. Препускам, движа се
стремително.
	100

галош обикн. мн. (фр.) Плитки
каучукови обувки за кал, които
може да се обуват върху други
обувки.
гальовен прил. Който е нежен и
ласкав, изразява нежно отноше¬
ние. гальовност ж.
галя несв. прех. Ласкаво гладя с
ръка. - се нпрех. Докосвам се
нежно и ласкаво.
гйма ж. (гр.) 1. Последователен
ред на тоновете от един лад в
границите на октава. 2. После¬
дователен ред от разновидности
на еднородни явления и свойст¬
ва.
гама-глобулйн м. (гр.-лат.) Бел¬
тъчна съставка от кръвна плаз¬
ма с противобактериални и про-
тивовирусни тела, която се из¬
ползва за профилактика и лече¬
ние.
гамбит ж. (фр.-ит.) Дебютни шах¬
матни ходове, при които се жер¬
тва маловажна фигура срещу
възможност за атака.
гамён и гамен м. (фр.) Невъзпи¬
тано момче от улицата, гамен*
ски прил.
гангрена ж. (гр.) Умъртвяване
на жива тъкан чрез загниване
поради ограничен достъп на
кислород.
гангренясвам несе., гангреня-
сам са. нпрех. Развивам гангре¬
на.
гангстер м. (англ.) Участник в
банда за грабежи, убийства и
насилие, гангстерски прил.
гара ж. (фр.) 1. Железопътна
спирка с необходими сгради и
съоръжения за обслужване на
101
гастролирам
пътниците. 2. Селище около же¬
лезопътна спирка, гаров прил.
гараж л. (фр.) Сграда или поме¬
щение за автомобил, гаражен
прил. О Гаражна търговия -
търговия в малки магазини, по¬
местени в гаражи.
гарант м. (фр.) 1. Поръчител. 2.
Нещо, което осигурява осъщес¬
твяването на действие, намере¬
ние и др.
гарантирам «еп». и с«. 1. нпрех.
11ор|,чи|гл съм. 2, л/кт. Осигу¬
рявам нгоОходпм и те средства и
условия l’tmit /ирантира ич(м>
f>tl * v
гирйицин • <фр ) I. Поръчител
пип 2. Thihi, кое to o< nrvpiiHB не
ЩО IL ( "умя. IHHl то се BltllCM При
iinpi,4Hiej|ctlio .hi fK•ii«Ihi»7(iih«
lie hi прог I	прил
I hpHHH H Черни ftperilllioi llrupe
неищ iiniiu». Corvin» roHiM flip
вангки при I
l OpiMHioii нрч > I. Kortlo 14» (HTIIICH
до I Iipiuui 2. Черек (ап воен, очи)
гарга и Черни nriipeiietiiH ши
ПН от г«*мей< IMO h|HIIIO|i||. no
ЛреЬщ» от I iipiHHiH, < ‘iiiviim mone
ihihi
■ uprhpii и и p 1 H IHIMIH41O im г i.p
ntrtu в yriiiaiu кухини :i« нами
a tut и пни дозиифекцин
гард ц (фр I I. Uh mm и ни (в
спорт) 2. lit» И’М, юiioxpniurte.il
гарДорбб М (фр ’ ■ • Нагни шкпф
ан дрехи 2. Мисти п (»6щ<чтнгнп
алнвдекпн он горните дрехи па
посетители & Ь"*	Налични¬
те I орни Др(*х1’ 1,11 човек, 4.
I (вмещение, където се съхрапя-
на багаж на пътници.
гардеробиер м. и гардеро-
биёрка ж. Лице, което обслуж¬
ва обществен гардероб или гар¬
дероб на артистите в театър.
гардеробиерски прил.
гарирам «есе. и св., прех. Оставям
превозно средство в гараж.
гарнизон м. (фр.) Войскова част
с временно или постоянно пре¬
биваване на дадено място, гар¬
низонен прил.
гарнитура ж. 1. Зеленчукова
прибавка към печено и пърже¬
но месно ястие. 2. Добавена ук¬
раса към облекло. 3. Комплект
еднородни или с еднакво пред¬
назначение предмети.
гпреопетка ле. (фр.) Мъжка сла¬
мена танка с плоско дъно и пе¬
риферия.
гарсониера .w. (фр.) Жилище от
стая и кухня за сам човек.
гасни иии нпрех. 1. в 3 л. Спира
да гори или свети (01ЧэН, свещ).
2. ri з л Намалява силата си
(чувство, настроение). Надежда¬
та /агне. 3. Постепенно отпа¬
дам, туби сили.
гастарбайтер м. (нем.) Работник,
емигрант от бедна страна, кой¬
то търси по-добро заплащане в
икономически развита страна.
гнгтарбайтереки прил.
гастрит л. (гр ) Болезнено възпа¬
ление па стомашната лигавица,
гастрол (нем.) Гостуване на
чужда сцена на изпълнител или
театрален, оперен състав.
гастролирам несв. и св., нпрех.
Гостувам на чужда сцена (из¬
пълнител, състав).

гастроном
гастроном1 л. (гр.-фр.) Лице с
вкус към хубави ястия и напит¬
ки.
гастроном3 м. (рус.) Магазин за
хранителни стоки.
гася несв. прех. 1. Спирам горене
или светене на нещо. 2. Спирам
движение на двигател с вътреш¬
но горене.
гатанка ж. Словесно произведе¬
ние, в което се посочват призна¬
ци и особености па предмет, за
да се познае предметът.
гатер ж. (нем.) 1. Машина с успо¬
редни триони за рязане на дъс¬
ки. 2. Дъскорезница с такава ма¬
шина. гатерен прил.
гатерйст л. Работник на гатер.
гаубица ж. (чеш.-рус.) Артиле¬
рийско оръжие за стрелба със
стръмна траектория, гаубичен
прил.
гаф м. (фр.) Нетактична постъпка,
гащат прил. Който е с пера по
краката (птица).
гащеризон л. 1. Работен костюм
от съшити заедно риза и панта¬
лон. 2. Детска дреха от заедно
съшити блузка и панталонче.
гащета лл. 1. Спортни или турис¬
тически къси гащи. 2. Долни
мъжки къси гащи.
гащи мн. 1. Долна дреха за тяло¬
то от кръста надолу. 2. разг. Пан¬
талон.
гвардеецВоенен, който служи
в гвардия, гвардейски прил.
гвардия ж. (ит.-фр.) 1, Елитна
войскова част. 2. Войскова част
за охрана на държавен глава. 3.
Най-предана и изпитана част от
обществени дейци.
	102
гвоздей л. Заострен в единия
край метален къс с главичка в
другия край, предназначен за
заковаване; пирон.
где нрч. Къде.
гдето нрч. Където.
геврёк л. (перс.-тур.) Изделие от
варено и изпечено тесто с фор¬
ма на кръг с дупка в средата.
гега ж. Овчарска тояга с кука в
края.
гей л. (англ.) Хомосексуалист.
гей Първа част в сложни назва¬
ния със значение 'който се отна¬
ся до гей’: гей клуб, гей общест*
во, гей парти, гей символ, гей
списание.
гейзер л. (исл.) Извор, от който
периодически със сила бликат
гореща вода и пара.
гейм м, (англ.) Отделна част от ня¬
кои спортни игри.
гёймър л. (англ.) Лице, пристрас¬
тено към компютърни игри.
гейлгьрски прил.
гейт м. (англ.) Скандал с общест¬
вен отзвук.
гейша ж. (яп.) Професионална
танцьорка и певица, която раз¬
влича гости в увеселително за¬
ведение,
гел л. (лат.) Желеобразно вещест¬
во, получено от колоидни раз¬
твори чрез слепване на части¬
ците им.
гемия ж. (тур.) Малък кораб с
платна за превози на къси раз¬
стояния.
ген л. (гр.) Елементарна частица
на наследствеността, която опре¬
деля дадени признаци на орга¬
низма. генен прил.

география
.	103

генеалогия ж. (гр.) 1. Сведения
за произхода и родството; родо¬
словие. 2, Наука за произхода и
родството на отделни фамилии.
генеалогичен и генеалоги¬
чески прил.
генезис .м. и генеза ле, (гр.-рус.)
книж. Възникване, зараждане.
генерал л. (лат.) 1. без з»к. Висш
офицерски чин след полковник,
2. Лице с такъв чин. О Армей¬
ски генерал - най-висок гене¬
ралски чин. генералски прил.
генерал-губернатор м. Върхо¬
вен военноадминистративен уп¬
равител на зависима област.
генерален прил. 1. Който обхва¬
ща всички страни; всеобщ. Ге¬
нерална стачка. 2. Който е най-
важен, най-главен.
генерализирам несв. и св., прех.
Обобщавам.
генералитет ле. без мн. (нем,) Ге¬
нералски състав на армията.
генералша ж. (рус.) разг. Съпру¬
га на генерал.
генеративен прил. (от лат.) Кой¬
то създава, поражда. ^Генера¬
тивна граматика - грамати¬
ка, която разглежда създаване¬
то на текстове, правилни от нор¬
мативна гледна точка.
генератор м. (лат.) 1. Устройство
за преобразуване на един вид
енергия в друг. 2. Устройство за
получаване на електрическа
енергия. 3. Лице, способно да
създава, да поражда (идеи, текст
и под.).
генерация ж. (лат.) Поколение,
генерирам несв. и св., прех. (лат.)
Пораждам, създавам нещо.
генетик ж. Специалист по гене¬
тика,
генетика ж. Наука за наследст¬
веността и нейните изменения.
генетичен прил. и генетичес¬
ки прил.
гениален прил. 1. Изключител¬
но надарен, много талантлив. 2.
Който е резултат от изключител¬
на дарба и творческо съвършен¬
ство. гениалност ж.
гений м. (лат.) 1. без мн. Висша
степен на творческа надареност.
2. Лице с изключително твор¬
ческо дарование. 3. Дух - пок¬
ровител, който съпътства чове¬
ка (хората) в неговия живот и
насочва действията му (според
античната митология).
гениталии мн. (от лат.) Детерод¬
ни полови органи, генитален
прил.
генотип м. Съвкупност от нас¬
ледствените генно обусловени
предразположения на организ¬
ма.
геноцид м. без мн. (гр.-лат.) Уни¬
щожаване на хора по расови, ре¬
лигиозни или други причини.
гео- (гр.) Първа част на сложни
думи със значение ’земя, земно
кълбо’: геоботаника, геомагне-
тизъм, геопроучвател.
географ.*, игеогряфкаас. Спе¬
циалист по география, гео¬
графски прил.
география ж. (гр.) 1. Наука за
земната повърхност с нейните
богатства и особености и за раз¬
пределението на живите орга¬
низми и човешката дейност по
география
нея. 2. Учебен предмет по тази
наука, географски прил.
геодезйст м. Специалист по гео¬
дезия.
геодезия ж. (гр.) 1. Наука за из¬
мерване и картографиране на
земната повърхност. 2. Учебен
предмет по тази наука, геодези¬
чен прил. и геодезически прил.
геолог м. и геоложка ж. Специ¬
алист по геология, геоложки
прил.
геология ж. 1. без мн. Наука за
произхода и строежа на Земята
и за развитие на органичния
живот в нея. 2. Учебен предмет
по тази наука, геологичен прил.
и геологически прил.
геомагнетйзъм м. без мн. Маг¬
нитно поле на Земята и около-
земното пространство, геомаг¬
нитен прил.
геометрия ж. 1. Дял от матема¬
тиката за изучаване на геомет¬
ричните фигури. 2. Учебен
предмет по този дял от матема¬
тиката. геометричен прил. и
геометрически прил.
геопатогенен прил. Който е
свързан със земни влияния,
вредни за човешката имунна
система.
геополитйка ж. без мн. Теория,
която свързва политиката с ге¬
ографското положение на стра¬
ните. геополитически прил.
геотермален и геотермйчен
лрмл. Който е свързан с вътреш¬
ната топлина на Земята.
геотропйзъм л. без мн. Свойст¬
во на частите на растенията под
влияние на земното притегляне
	104

да насочват растежа си към зе¬
мята.
геофизйк м. Специалист по гео¬
физика.
геофизика ж. без лн. Наука за
строежа на Земята и нейните ге¬
офизични свойства, геофизи¬
чен и геофизически прил.
геохимия ж. Наука за химичес¬
кия състав на Земята и за хи¬
мическите елементи в нея. гео¬
химичен и геохимически
прил.
геоцентрйзъм м. без мн. Остаря¬
ло схващане, че Земята е цен¬
тър на Вселената, геоцентри-
чек прил.
гепард м. Хищен бозайник, подо¬
бен на леопард; Acinonyx juba-
tus.
геран л. (гр.) Дълбок кладенец, от
който се вади вода с кофа, зака¬
чена на дълъг прът.
герб м. Емблематичен знак на
държава, област, град, който се
поставя върху знаме, печат, мо¬
нети, документи, гербов прил.
гербер м. Декоративно растение
от рода Gerbera с красиви цве¬
тове; Gerbera jamesonii.
гергёф Ji. (перс.-тур.) Рамка, на
която се опъва плат за бродира¬
не.
гергйна ж. Градинско цвете с ед¬
ри кичести цветове; Dahlia vari-
abilis.
Гергьовден л. Пролетен христи¬
янски и народен празник (6
май), гергьовски и гергъовден-
ски прил.
гердан ji. (перс.-тур.) разг. Наниз,
който се носи на шията за украса.

гиздав
	105
герест прил. В съчет. герест пе-
тел - по-едър петел с жълти
пера.
гериатрия ж. без мн. (гр.) Меди¬
цинска наука за старческите бо¬
лести, тяхната профилактика и
лечение, гериатрйчен прил. и
гериатрй чески прил.
германски прил. 1. Който е свър¬
зан с Германия; немски. 2. Кой¬
то се отнася до близките по про¬
изход и език народи на Северо¬
западна l'aipoiia (германци, ан¬
гличани, холандци, датчани,
<клпдинннци)
героизъм •’ ос j ми I. II лоно
чнтглип смелост и сеНеогрпца
нне 2. Героична иоегннка; го
роЙ1 I 1>1>
героичен прил Който ироянниа
героизъм /гроичност ж.
герой .« а героиня ж. 1. Лице,
което пролнява героизъм. 2.
Действащо лице в литературно
произведе ние. 3. Главно дейст¬
ващо лице в събитие, случка. 4.
cfzjwo м. Полубог с неземна сила
и изключителна храброст (у
древните гърци). 5. ост. Почет¬
но звание на лице с изключител¬
ни заслуги, геройски прил., ге¬
ройство ср.
геронтолог л. Специалист по ге¬
ронтология.
геронтология ж. без мн. Наука
за процесите на стареене на ор¬
ганизмите.
гестапо ср. без мн. (нем.) Тайна
държавна полиция в хитлерис¬
тка Германия.
гестаповец л. Служител в геста¬
по. гестаповски прил.
гёти мн. и гётри мн. (фр.) Плат¬
нени или плъстени обвивки, ко¬
ито се закопчават над глезени¬
те.
гетинакс м. без мн. (рус.) Пласти¬
чен слоест изолационен матери¬
ал, получен чрез пресоване и
слепване на хартия.
гето ср. (ит.-нем.) Район, опреде¬
лен за задължително заселва¬
не на малцинствени етнически
групи.
гешефт м. (нем.) Непочтена тър¬
говска сделка.
rei нефта р ж. и гешефтарка ж.
Лице, което върти renieфти. ге-
шефтарски прил., гешеф¬
таре тво ср.
ги мест. Кратка вин. форма от
место имението те.
гибел ж. без мн. 1. Насилствена
преждевременна смърт. 2. Пъл¬
на разруха вследствие война
или стихийно бедствие, гибелен
прил., гибелност ж.
гибон м. (фр.-инд.) Дребна човеко¬
подобна маймуна с дълги пред¬
ни крайници; Hylobates hooloch.
гигабайт л. (англ.) Единица мяр¬
ка за информация, равна на
един милиард байта.
гигант ж. (гр.) 1. Митическо съ¬
щество със свръхчовешка сила
и огромен ръст; великан. 2. Не¬
обикновено едър човек; испо¬
лин. 3. Личност с изключителен
принос в някаква област, ги¬
гантски прил.
гид ж. (фр.) Екскурзовод, водач,
гиздав прил. Който е с красива
външност или хубаво облечен.
гйздавост ж.

гиздя
гйздя лесе. прех. Украсявам с ху¬
бави дрехи и накити.
гилдия ж. (нем.-рус.) 1. Сдруже¬
ние на търговци и занаятчии
през средните векове за защита
на професионални интереси. 2.
Професионално сдружение.
гйлза ж. (нем.-рус.) 1. Задънена
тръбичка на патрон, снаряд за
взривното вещество. 2, Предмет
с подобна форма.
гилотина ж. (фр. собств.) 1. Меха¬
низъм за обезглавяване на осъ¬
ден на смърт. 2. Уред за меха¬
нично рязане на хартия и др.
материали.
гилотинйрам несв. и св., прех.
Обезглавявам с гилотина.
гимназия ж. (гр.) 1. Средно общо¬
образователно или специално
училище. 2. Сграда, където се
помещава такова училище.
гимназиален прил.
гимназйст м. и гимназистка ж.
Ученик в гимназия.
гимнастик м. и гимнастйчка
ж. Спортист, който се занимава
с гимнастика.
гимнастика ж. (гр.) 1. без мн. Фи¬
зически упражнения за закаля¬
ване и развиване на тялото. 2.
Спортна дисциплина с такива
упражнения (със или без уреди).
гимнастйчески прил.
гимнастьорка ж. (рус.) Лятна во¬
енна връхна дреха с висока яка
около врата и пристегната с ко¬
лан в кръста.
гина несв. нпрех. Умирам от неес¬
тествена смърт; губя сили, про¬
падам.
	106

гинеколог м. и гинекаложка ж.
Специалист по гинекология, ги-
неколожки прил.
гинекология ж. Медицинска на¬
ука за женската полова система.
гипс Л4. без мн. 1. Кристален ми¬
нерал (калциев сулфат), безцве¬
тен или оцветен от примеси, с
приложение в строителството, 2.
Бял прах, получен от този ми¬
нерал. 3. Гипсова превръзка.
гипсов прил.
гипейрам несв. и св., прех. 1» За¬
мазвам и закрепвам нещо с
гипс. 2. Поставям гипсова прев¬
ръзка за обездвижване на счу¬
пена или изкълчена част на тя¬
лото. ~ се нпрех. Изгубвам само¬
обладание.
гйраж. (рус.) Гимнастически уред
с една или две метални топки за
развиване на мускулите.
гирлянда ж. (фр.) Сплитка от
цветя, зеленина, електрически
крушки или разноцветни фигу¬
ри за празнична украса.
гише ср. (фр.) Служебно място в
учреждение с преграда и малко
прозорче.
глава ж. 1. Най-горна или пред¬
на част от тялото на човек или
животно, където са разположе¬
ни главният мозък и основните
сетивни органи. 2. Ум, разум. 3»
Човек или животно като част от
множество. На глава от населе¬
нието. 4. без мн. Лице, което стои
начело. Глава на семейство. 5.
Част на растение със заоблена
или кръгла форма. 6» Кръгло
разширение в края на гвоздей,
винт и под. 7. Относително само-

гладиатор
	107
стоятелна част от книга. О Лу¬
да глава - палавник. О Дебе¬
ла глава - глупав, тъп човек.
главатари. и гл аватарка ж. Ли¬
це, което стои начело на група,
дружина и пр. главатарски
прил., главатарство ср.
главен прил. Първостепенен, съ¬
ществен по значение и важност.
• Главна буква - буква с по-го-
лгми размери (-определена упот¬
реби • > Главни наети на из¬
речението подлог и сказугмо.
t riiHiiiiui м ('редна‘lacr н.ч коле¬
но, h ьдгто en прикрепени <‘(1111(11
ie н ими iiiiHip за ос
I BiiiHinipi м Начален капитал,
11ПГСГП ut лич на
( Лп1111о|1<»м1Н1дви1Ц « Главен ко¬
мандир па армии по време на
IUH1IUI
I дннин‘ .иг Запалено недогоряло
Д 1.рно
гллння2 » Заразна болеет по рас¬
тенията, причинена от паразит
пи I ъби; Ikstilapniudes. главное
прил.
гллпоболио ер. I. Волка в глава¬
та; главобол.2. Затруднение, не¬
приятност.
главоболя лгп1. прех. Създавам
главоболия (ньн 2. знач.).
глшкпнмнйпцм «mi., глнио-
aiiMiiii «ri л/кч Създавам въз¬
гордяване у някого поради нес¬
пособност реално Да преценява
възможностите ей ~ <•<• нпрех
Възгордивам се и изгубвам спо¬
собност да преценявам реално
качествата си.
главозамайваш, прил. I. Който
причинява главозамайва не. 2.
Който прави силно впечатление
с необикновеността си.
главоломен прил. (рус.) 1, Изклю¬
чително бърз и рискован. 2, Не¬
обикновен по мащаб. Главолом¬
на инфлация.
главорез м. Жесток, безмилостен
убиец.
глагол л. Дума, която означава
действие или състояние, свърза¬
ни с вършител и време на про¬
тичане. глаголен прил. Глагол¬
ив време.
глаголица ж. без мн. Първата
старобългарска азбука, създаде¬
на през IX в, от Константин-Ки-
рил. глаголически прил. Гла¬
гол и ческ а п исменост.
глад м. без мн. 1. Усещане на не¬
обходимост от поглъщане на
храна. 2. Системно недояждане;
гладуване. 3. Недостиг на хра¬
нителни продукти, който пре¬
дизвиква недояждане. 4. Време,
когато съществува недостиг на
храна. 5. Силно желание за не¬
що, което липсва.
гладен прил. 1. Който изпитва
глад. 2, Който системно гладу¬
ва. 3. През който има недостиг
на хранителни продукти. Глад¬
но време. 4. Който изпитва сил¬
но желание за нещо. Гладен за
знания. О Гладна земя - не¬
плодородна земя. О Гладна
стачка - отказ от храна в знак
па протест.
гладиатор м. (лат.) ост. Специал¬
но обучен за въоръжена борба
роб, пленник или осъден прес¬
тъпник, който се бие до смърт за
развлечение на публиката (в

гладиатор
Древния Рим), гладиаторски
прил., гладиаторство ср.
гладиола ж. Градинско цвете с
високо стъбло и фуниевидни
цветове; Gladiolis.
гладувам несв. нпрех. 1* Стоя г л а’
ден, не ям. 2, Продължително не
си дояждам.
гладък прил. 1. Който е без гра¬
павини и издатини. 2. Който е
без трудности и пречки, глад-
кост ж.
гладя йесб. прех. 1, Правя нещо да
стане гладко. 2» Многократно
прокарвам длан по повърхност¬
та на нещо в една посока.
глазура ж. (нем.) 1. Стъкловидна
маса за покриване на керамич¬
ни и порцеланови изделия за
блясък и издръжливост. 2. Гъст
слой от захарен сироп, шоколад
и под. върху плодове или слад¬
киши.
гламав прил. разг. Който няма
нормални умствени способности
и не знае как да постъпва, гла-
мавост ж. и гламавщина ж.
гланц л. без мн. (нем.) 1. Лъска-
вина, блясък. 2. Лъскаво покри¬
тие на повърхност на метал,
дърво и др. гланцов прил.
гланцйрам лесе, и св., прех. Пок¬
ривам с гланц.
гларус ж. (гр.) 1. Крайбрежна пти¬
ца от рода на чайките; Larus
argentatus. 2. неодобр. Мъж с ле¬
ко поведение по морските курор¬
ти и плажове.
глас м. 1. Звук, произвеждан от
трептенията на гласните струни
(при пеене, говорене) под дейст¬
вие на издишвания въздух. 2.
	108

Способност за пеене. 3. Мелодия
в музиката. 4. Тайно или явно
изразена воля или мнение по
даден въпрос; вот. 5, Проява на
вътрешно чувство. Глас на ра¬
зума. 6. Говорител на институ¬
ция, ведомство, гласов прил.
Гласов канал. Гласова поща.
гласен прил. 1. Който се отнася
до глас; гласов. 2. Известен пуб¬
лично. 3. В съчет. гласен звук
- звук на речта с основен и ха¬
рактеристичен тон, но без шум;
вокал. О Гласни струни -
чифт мускулни гънки в гръкля¬
на, които чрез спиране и пропус¬
кане озвучават въздушната
струя.
гласй несв. нпрех. само в 3 л. Има
определено съдържание. Пра¬
вилникът гласи.
гласност ж. Публичност, откри¬
то обсъждане на обществен
проблем,
глйспапир м. без мн. (нем.) Плъ¬
тен лист хартия или тъкан с по¬
лепен стъклен прах или пясък
за фино шлифоване; шкурка.
гласувам несв., нпрех. и прех. Чрез
определен знак изразявам воля¬
та, позицията си по даден въп¬
рос или решение.
глася несв. прех. 1. Приготвям за
нещо някого или нещо. 2. При¬
давам хубав вид на някого или
нещо. - се нпрех. Възнамерявам
да извърша нещо.
глаукома ле. Очна болест, при ко¬
ято постепенно се загубва зрени¬
ето.
глашатай м. (рус.) 1, ост. Човек,
който разгласява с викане офи¬
глождя
циални съобщения. 2. Пропа¬
гандатор и разпространител на
идеи.
гледам несв., прех. и нпрех. 1. лрег.
Възприемам зрително, като на¬
сочвам поглед. 2, прех. Търся не¬
що е поглед. Гледах из цялата
стая. 3. прех. Като зрител въз¬
приемам художествено произве¬
дение, 4. нпрех. Разбирам, осъз¬
навам. Гледам. че така не мо¬
ше 5. ннрее «Лл, Има изглед.
I	'шпнша /лсЛи к пм морето. (>.
«при Га.енпам на никого. Де¬
тето mt Kite .’.-ledit 6. нпре\ Bllll-
Miuunï 7. npei Грижа ее за itu
uox* H. нар,-> Врачувам. ~ <•<•
wii/нч ( h иеждим гг в огледало.
гледни я и гледачин 1. Ли¬
це, коего гпгложда дожитые. 2.
Лице, коего ее грижи ла бодни.
3. Лице, коего врачу на, гадае.
гледен прил В съчет. гледна
точка {« ионно разбиране; по¬
зиция.
гл еде ц я I. Зеница. 2. Цветното
кръгче около зеницата.
глгдшцг гр. Начин на разбира¬
не и възприемане.
гледка .мг 1. Това, което се откри¬
ва пред погледа; изглед. 2. Нещо,
коего привлича вниманието.
глезен Двете разширени кос¬
ти в долини кран па двата ни¬
щили
глёзя пеш nppi Угаждам iтрека-
лоно ни никого. ~ се нпрех I.
II	ронннпцм капризи. 2. Държа
се неестествено, за да накривя
впечатление.
глетчер ж. (нем.) Подирен или ви-
<окопланински ледник.
глеч м. (нем.) 1. Глазура за гли¬
нени и порцеланови изделия. 2.
Зъбен емайл.
глиг ж. обикн. в мн. Кучешки зъ¬
би на глиган.
глиган л. Мъжко диво прасе.
гликоза jvc. (гр.) 1. Най-важният и
разпространен в природата мо¬
нозахарид, който е основен из¬
точник на енергия в живите ор¬
ганизми. 2. Сладко вещество, по¬
лучено от картофи или плодове,
глина ж. Пластична пръст с при¬
ложение в г рънч а рството и стро¬
ителството. глинен прил.
глист ж. 1..чн. Паразитни червеи
п стомаха на човек или живот¬
но. 2. Черней в почвата.
глицерин м. (нем.) Масловидна
хигроскопична течност със сла¬
да.к вкус и без цвят с приложе¬
ние в медицината и козметика¬
та. глицерйнов прил.
глоба ле. Сума, заплащана като
наказание за нарушение.
глобален прил. Който е всеобщ,
засяга всичко.
глобализациям. (фр.)Процес на
сближаване и обединяване на
държавите в света.
глобус ж. (лат.) 1. Умален модел
па земното кълбо. 2. Абажур с
кълбовидна форма.
глобявам жт-п., глобя се. прех. На¬
лагам глоба.
глог я. Подлив храст с дребни ме¬
сести плодове; Grataegus. гло-
tfMt прил.
гложря несв. прех. 1. Отхапвам по
малко от нещо твърдо, като го
гриза със зъби. 2. е 3 л. Дразни
неприятно (прах, пясък и под.).

глождя
О Гложде ми- причинява ми
неприятно усещане.
глупав прил. 1. Който е с оскъд¬
ни умствени възможности. 2.
Който е израз на умствена огра¬
ниченост. 3. Лишен от разумно
основание, глупост ж.
глупак м. и глупачка ж. Глупав
човек, глупашки прил.
глуповат прил. Глупав, но не¬
много.
глупчо разг. Снизходително
название и обръщение за глу¬
пав човек.
глутница ле. Вълци, които се дви¬
жат и нападат заедно.
глух прил. 1. Който е лишен от
слух. 2. Който е неотзивчив и
безразличен към нещо. 3. Кой¬
то не се чува или не е изразен
ясно, глухота ж.
глухар л. и глухарка ж. Едра
горска ловна птица; Tempao uro-
gallus.
глухарче ср. Тревисто растение
с жълти цветове; Taraxacum offi¬
cinale.
глухоням прил. Който не може да
чува и да говори.
глушина ж. Тревисти растения
от семейство бобови; Vicia.
глътвам несв., глътна се. прех.
Гълтам наведнъж, еднократно.
глътка ж. 1. Начална част на
храносмилателната и дихател¬
ната система на човека, чрез ко¬
ято се извършва гълтането. 2.
Количество, което се гълта на¬
веднъж.
глъхне несв. нпрех. в 3 л. 1. Посте¬
пенно затихва (глас, шум и
под.). 2. Намира се в пълен по¬
	110

кой (селище, улица). 3, Обраст-
ва в плевели (поле, нива).
глъчка ж. Шум от безредно и ед¬
новременно високо говорене;
врява.
гмурвам меса., гмурна се. прех. С
едно движение потопявам нещо
във вода. - се нпрех. Потопявам
се изведнъж или веднъж във во¬
да.
гмурец м. Водна птица, която
живее само във водата; Pygo-
podes.
гмуркам несв. прех. Потопявам с
бързо движение във вода извед¬
нъж или многократно. ~ се
нпрех. Потопявам се надълбоко
във вода.
гневлив прил. Който се гневи лес¬
но; избухлив, гневлйвост ж.
гневя несд. прех. Предизвиквам
гняв. - се нпрех. Обзет съм от
гняв.
гнезди несв. нпрех. в 3 л. Прави си
гнездо (птица).
гнездо ср. 1. Жилище на птица,
направено от нея. 2. Роден дом.
3. Тайно убежище, свърталище.
Хайдушко гнездо. 4. Малка
трапчинка в земята, където се
сади растение или се заравят се¬
мена. 5. език. Група сродни ду¬
ми с общ корен, семантика или
произход, гнездоя прил. и гнез-
doeit прил.
гнет м. без мн. (рус.) Жестоко по¬
тискане.
гнетя несв. прех. (рус.) Упражня¬
вам насилие, потискам.
гнида ж. Яйце на въшка, гнидав
прил.

годеж
		 111

гнил прил. 1. Който е разрушен,
разложен (за органично вещес¬
тво). 2. Обхванат от духовен упа¬
дък. гнйлост ж.
гнилак м. без мн. Заедно събрани
гнили неща.
гнилец м. без мн. Остро заразно
заболяване по пчелите.
гния меса, нпрех. 1. в 3 л. Разпадз
се, разлага се от влага (органич¬
но вещество). 2. Живея при теж¬
ки условия, които убиват.
гнои несв. нпрех. в 3 л. Образува
гной (рана).
гной м. и ж. Течност, която се от¬
деля при възпаление в организ¬
ма. гноен прил.
гном ж. (нем.) Дух с уродлива
външност и дребен ръст, който
според митологията живее в зе¬
мята и пази съкровищата й.
гноясва несв., гнояса се. нпрех. е
Зл. Набира гной (рана, жива тъ¬
кан).
гну ср. Бозайник от рода на ан¬
тилопата; Connochaetes.
гнус м. В съчет. гнус ме е - из¬
питвам погнуса.
гнусен прил. 1. Който предизвик¬
ва погнуса, 2. Който е с отвра¬
тителни постъпки, гнусота ж.
гнуслйв прил. Който много се гну¬
си. гнусливое т ж.
гнуся несв. прех. Предизвиквам
погнуса. - се нпрех. Изпитвам
погнуса.
гняв м. Чувство и състояние на
силно раздразнение и възмуще¬
ние. гневен прил., гневиост ж.
го мест. Кратка форма от него,
вин. форма на той, то.
гоблен^. (фр.) Избродирана вър¬
ху тъкан картина за украса,
говедар л. и говедарка лс. Ли¬
це, което отглежда говеда, го-
еедарски прил., говедарство
ср\
говедо ср. Едро домашно живот¬
но, което се отглежда за мляко,
месо и работа; Bos taurus. го¬
вежди прил.
говедовъден. Лице, което отглеж¬
да говеда, говедовъден прил.
говнд ср. Човешко изпражнение,
гонор л. 1. бед JKH, Устна реч, го¬
ворене. 2. Диалект, говорен
прил.
говорйлня ж. неодобр. Място, къ¬
дето се говори много и безполез¬
но.
говорим прил. В съчет. говорим
език - съвременен език, който
служи за общуване.
говорител1 л. и говорителка ж.
1.	Говорещо лице. 2. Упълномо¬
щено лице да говори от името на
партия, правителство и др, 3.
Служител в медия, чиято длъж¬
ност е да чете новини, съобще¬
ния и пр.
говорител2 л. Високоговорител,
говоря несв. 1. прех. и нпрех. Уч-
ленявам реч, произнасям думи.
2.	прех. Зная чужд език. Говоря
немски. 3. нпрех. Въздействам
чрез думи. 4, нпрех. Произнасям
слово, реч. 5. нпрех. Обменям
мисли с някого, разговарям. 6.
нпрех. вЗ л. Доказвам, показвам.
годеж м. Уговорка за женитба
между девойка и младеж, при¬
дружена с тържествен обред.
годе же н прил.

годен
годен прил. Който притежава не¬
обходимите качества или отго¬
варя на дадени изисквания.
годност ж.
годеник м. и годеница ж. Лице,
което е сгодено, годенйшки
прил.
година ж. 1. Период от време, за
който Земята прави обиколка
около Слънцето - 365 (366) дена.
2. Период от 12 месеца с опре¬
делен начален ден. 3. Период от
време, през който се завършва
цикъл на определена дейност.
Стопанска година. 4. мн. Про¬
дължителен период. Дълги годи¬
ни. годишен прил.
годинясвам несв., годинясам св.
нпрех. 1. Навършвам една годи¬
на. 2. Задържам се дълго на ед¬
но място.
годишник м. Сборник с научни
статии, предвиден да излиза
веднъж в годината.
годйшнина ж. 1. Дата, на която
е извършено значително съби¬
тие. Годишнина от Освобожде¬
нието. 2. Публикувани през да¬
дена година броеве на вестник
или списание. 3. Помен за по¬
койник в деня на смъртта му.
гозба ж. Сготвено гъсто ядене; яс¬
тие.
гол прил. 1. Който не е облечен.
2. Който е леко облечен при сту¬
дено време. 3. Непокрит с кос¬
ми, козина, перушина (животно)
или с растителност (местност). 4.
Който е в чист вид, неподправен.
Гола истина. О Голи думи -
думи, не подкрепени с дела, го-
лота ж.
	112

гол м. (англ.) Спечелена точка в
състезание чрез вкарване на топ¬
ката в противниковата врата
(при футбол и др.). голов прил.
гол-голенйчък прил. Съвсем гол.
голгота ж. без мн. (евр.-гр.) 1. Лоб¬
но място. 2. Тежко изпитание и
страдание.
големец .W разг. Лице с високо об¬
ществено или служебно поло¬
жение.
големея се несв. нпрех. Държа се
високомерно, проявявам над¬
менност.
големина ж. 1. Качество на ко¬
личествен или пространствен
размер. 2. Размер. Копчета с
различна големина.
големство ср. беэмн. 1. Издигна¬
то положение в обществото. 2.
Проява, израз на надменност.
големя се несв. нпрех. Големея се.
гбллйния ж. Правата, която съ¬
единява двете греди на вратата
при футболна игра.
голмайстор ж. Спортист, който
умее да вкарва голове.
голобрад прил. 1» На когото още
не е поникнала брада. 2. Млад,
неопитен.
гологлав прил. Който е с непо¬
крита или обръсната глава.
голословен прил. Който не е под¬
крепен с доказателства, голо-
словност ж. и голословие ср.
голотйя ж. неадобр. 1. Голота. 2.
Бедност. 3. Бедни хора.
голтак м. и голтачка ж. Беден
човек, голташки прил.
голф1 м. (англ.) Спортна игра, при
която с тояжка се удря каучуко¬
ва топка, за да се вкара в опре¬
делени отвори.

горещина
	113

голф2 а. (англ.) Спортен панталон
с широки крачоли, пристегнати
под прасците.
голям прил. 1. Който е със зна¬
чителни размери. 2. Значителен
по количество. 3. Значителен по
способност и умение. 4. Продъл¬
жителен във времето. 5. Силно
изразен. Голяма омраза.
гонг л. (малай.-рус.) 1. Ударен му¬
зикален инструмент, с който се
дават и сигнали. 2. Кръгла пло¬
ча, която удрят за даване на сиг¬
нал.
гондола ж. (пт.) 1, Дълга венеци¬
анска лодка. 2. Саморазтовар-
нащ се вагон за насипни мате¬
риали. 3. бетоновоз.
гондолиер а. Лодкар на гондо¬
ла (в 1. знач.).
гоненица м*. 1. Тичане след ня¬
кого с цел да бъде хванат. 2.
Преследване на някого, за да се
накаже или да му се напакости.
3.	Активно преследване на ня¬
каква цел.
гонорея ж. (гр.) Венерическа бо¬
лест, трипер.
гонче сд. Ловно куче, което по-
душ ва дивеч.
гоня несв. прех. 1. Тичам след ня¬
кого, за да го хвана. 2. Преслед¬
вам някого. 3. Подплашвам, за
да развъдя. 4. Преследвам цел.
гора ж. 1. Пространство, обрасло
с дървета. 2. Дърветата, които
заемат това пространство. З.ост.
Д ървен материал, горски прил.
горд прил. 1. Изпълнен със съз¬
нание за лично достойнство. 2.
Удовлетворен от постигнати ус¬
пехи. 3. Горделив, гордост ж.
горделив прил. Високомерен,
надменен, горделивост ж.
гордея се несв. нпрех. 1. Горд съм.
2. Изразявам горделивост.
гордиев прил. В съчет. гордиев
възел - труден за разрешаване
въпрос.
горе нрч. 1. На място, което е по-
високо от друго. 2. В горната
част на нещо. 3. По-преди, преди
това (за текст). О Гдре-дЬлу -
приблизително.
горе- Първа част на сложни при¬
лагателни със значение ’на по-
предно място’: гореизложен, го¬
реизброен, гореказан, гореназо-
ван.
горелка ж. (рус.) Дозатор на го¬
рива с въздух за поддържане на
устойчив пламък.
горен прил. 1. Който е горе. 2.
Който е споменат по-преди
(текст, думи). 3. Който е по-зна¬
чим и важен. 4. Върху който не
се облича друго (дреха). Горно
облекло.
горест ж. поет. Скръб, душевна
мъка, горестен прил.
горещ прил. 1. Който е нагрят до
висока степен. 2. Който е дълбок,
силно изразен. Гореща любое.
О Горещ телефон - телефон
за директна връзка по актуални
и неотложни въпроси. О Горе ща
линия - телефонна линия за
директна връзка по неотложни
въпроси с гарантирана аноним¬
ност.
горещина ж. 1. Голяма топлина,
висока температура. 2. Горещо
време.

горещници
горещници мн. Дните в средата
на юли (15—17), които се смятат
за най-горещи.
горещя се несв. нпрех. Изразявам
външно силните си преживява¬
ния,
гориво ср. Това, което гори за
отопление или за задвижване на
мотор, горивен прил.
горила ж. (гр.-нем.) 1. Едра чове¬
коподобна маймуна с черна ко¬
зина; Gorilla. 2. неодобр. Телохра¬
нител,
горист прил. Който е покрит с
гора.
горница ж. 1. Горна част, горни¬
ще. 2. Допълнителна сума, да¬
дена при покупко-продажба.
горнище ср. Горна част на облек¬
ло или обувка.
гороцвет м. 1. Полски тревисти
растения с червени или жълти
цветове; Adonis. 2. Наименова¬
ние на някои горски цветя като
иглика, салеп, момина сълза и
ДР;
горун м. Планински дъб с дълги
листни дръжки; Quercus sessili-
flora. горунов прил.
горчи несв. нпрех, в 3 л. Има гор-
чив вкус. О безл. Горчи ми -
усещам горчив вкус.
горчив прил. 1, Който е с непри¬
ятен вкус на хинин. 2. Който по¬
ражда скръб и мъка.
горчивина ле. 1. Горчив вкус,
горчилка. 2. Огорчение, обида.
горчица ж. (рус.) Подправка с пи¬
кантен вкус, която съдържа
смлян чер синап.
горък прил. 1. Изпълнен с мъка.
2. м. само членувано Нещастник,
клетник.
	114

горя1 несв. нпрех. 1. Обхванат съм
от огън. 2.вЗл. Издава пламък,
излъчва светлина (огън, свещ).
3. Имам висока температура. 4.
Обхванат съм от силно чувство.
горя2 несв. прех, 1. Слагам в огън,
за да гори. 2. Употребявам като
гориво. 3. Причинявам душев¬
ни страдания.
горянин1 м. Вятър, който духа от
планината.
горянин2 а. 1. Змей, който спо¬
ред поверието живее в гората.
2. Човек, който живее в гората.
горянин2 а. Член на ГОР (Граж¬
данско обединение за републи¬
ка).
господа. Наименование на хрис¬
тиянския Бог. господен прил.
господар а. и господарка ж. 1.
Собственик на имот, който оси¬
гурява работа на други. 2. Лице,
което живее богато, господар¬
ски прил., господарство ср.
господин а., господа ля. Учти¬
во название и обръщение към
мъж.
господствам несв. нпрех. 1. Гос¬
подар съм; властвам. 2. е 3 л.
Има силно влияние, доминира,
госпожа ж. Учтиво название и
обръщение към жена.
госпожица ж. Учтиво название
и обръщение към неомъжена
жена.
гост м. 1. Посетител по отноше¬
ние на домакините. 2. Лице, по¬
канено да присъства някъде. 3.
Посетител на обществено заве¬
дение (хотел, ресторант).
гостенин а. и гостенка ж. Гост,
гостйлница ж. Малко заведение
за хранене.

граньop
	115

гостилничар м. и гостилни-
чарка ж. Лице, което стопанис¬
ва гостилница или работи в нея.
гостилничарски прил., гос-
тилничаретво ср.
гостна ж. субст. Стая за гости,
гостоприемен прил. Който оби¬
ча да посреща гости, госто¬
приемство ср.
гостоприемния м. Жив органи¬
зъм, за чиято сметка живее и се
развива паразит.
гостувам несв. нпрех. 1. Гост съм
на някого. 2. Участвам като из¬
пълнител на чужда сцена; гас¬
тролирам.
готварски прил. Който се отнася
до готвач и готвене, готвар¬
ство ср.
готвач л. и готвачка ж. Лице,
което готви.
готвя несв. прех. 1. Приготвям
храна в готов за консумиране
вид. 2. Правя нещо или някого
да бъде готов. ~ се нпрех. 1. Из¬
вършвам предварително нещо,
необходимо за дадена цел. 2.
Имам намерение, планирам.
готи ли. (лат.) ист. Древно източ¬
ногерманско племе, населявало
остров Готланд и долината на р.
Висла, гдтски прил.
готика ж. (ит.) Художествен и ар¬
хитектурен стил с богати скулп¬
турни орнаменти, островърхи
сводове, готически прил. О Го¬
тически шрифт - латински
шрифт с ъглести и заострени
букви.
готов прил. 1. Който е окончател¬
но завършен и е годен за упот¬
реба според предназначението
си. 2. Който е в състояние и има
желание да извърши нещо.
готовност ж.
готованец м. и готованка ж.
разг, неодобр. Лице, което не се
труди, а получава всичко наго¬
тово. готовански прил., го-
тованство ср.
гофрёта ж. {фр.) Вид вафла с
набраздена повърхност.
гощавам несв., гостя се. прех. Ус¬
тройвам угощение на някого.
гоя несв. прех. Охранвам живот¬
но.
грабвам несв., грабна се. прех. 1.
Вземам с рязко движение. 2. На¬
силствено отнемам и присвоя¬
вам. 3. Правя силно впечатле¬
ние. О Грабвам наградата -
спечелвам.
грабител м. и грабйтелка де.
Лице, което върши грабеж, гра-
бйтелски прил., грабител¬
ство ср.
грабя несв. прех. 1. С насилие
присвоявам нещо чуждо. 2. На¬
бързо вземам голямо количест¬
во от нещо.
гравирам несв. исв., прех. (фр.) Из¬
работвам орнаменти или букви
върху твърд материал.
гравитация де. (лат.) Всеобщо
свойство на телата да се прив¬
личат взаимно, гравитацио¬
нен прил.
гравитирам несв. нпрех. 1. Под¬
чинявам се на гравитацията. 2.
Изразявам предпочитание към
нещо (някого) в интерес на дей¬
ност, бизнес.
гравьбр м. (фр.) Лице с умение
да гравира.

гравюра
гравюра ж. (фр.) Изработена чрез
гравиране творба.
град1 м. 1. Селище, чиито жите¬
ли са работници, служещи, но не
земеделци. 2. Жителите на та¬
кова селище, градски прил.
град2 л. Валеж от ледени зърна;
градушка.
градация ж. (лат.) 1. Постепенно
преминаване към по-висока
или по-ниска степен. 2. Стилис¬
тична фигура със степенуване.
градеж лс. 1. Изграждане на не¬
що. 2. Постройка в процес на из¬
граждане. градежен прил.
градина ж. 1. Оградено място
близо до селище за зеленчуци,
цветя, овощни дървета и др. 2.
Обществено място в селище за
разходка и отдих. О Ботани¬
ческа градина — място за от¬
глеждане на растителни видове
с научна и учебна цел. градин¬
ски прил.
градинар м. и градинарка ж.
Лице, което се грижи за гради¬
на. градинарски прил., гради¬
нарство ср.
градище ср. 1. Развалини от кре¬
пост или древно селище. 2. Мяс¬
то с такива развалини.
градобйтнина ж. безмн. Унищо¬
жена от градушка нива.
градоначалник л. 1, ост. Гла¬
вен началник на полицията в
един град. 2. Кмет на голям град.
градоначалнически прил.
градоносен прил. Който причи¬
нява градушка (облак, вятър).
градус м. (лат.) 1. Единица за из¬
мерване на температурата. 2.
Деление по стълбицата на изме¬
	116

рителни уреди. 3. Единица, рав¬
на на 1/360 от окръжността, за из¬
мерване на ъгли и дъги. 4. Еди¬
ница за измерване на точното
разстояние на точка от земната
повърхност спрямо други точки.
градусен прил. и градусов прил.
градушка ж. Валеж от ледени
зърна.
градче ср. 1. Малък град. 2* Град-
ски комплекс от сгради с опре¬
делено предназначение.
градя «есе. прех. 1. Правя сграда,
като използвам строителен ма¬
териал. 2. Строя ограда; ограж¬
дам. 3. С много труд създавам
нещо.
гражданин м. и гражданка ж.
1.	Лице, което живее или е роде¬
но в град. 2. Поданик на държа¬
ва. О Почетен гражданин -
звание на лице с особени заслу¬
ги. граждански прил. О Граж¬
данска азбука - обработен ва¬
риант на кирилската азбука.
гражданственост ж. без мн. Ши¬
рока популярност, всеобщо при¬
знание.
гражданство ср. 1. Населението
на един град. 2. Гражданите на
една държава. 3. Поданство.
грайфер л. (нем.) 1. Приспособ¬
ление на подемен кран, с което
се захващат насипни материа¬
ли. 2. Приспособление към ма¬
шина за закрепване на обработ¬
вания предмет. 3. Релефни фи¬
гури върху подметка на обувка
за стабилност върху хлъзгава
площ, грайферен прил.
гракам несв. нпрех. 1. в 3 л. Изда¬
ва глас, крясък (птица). 2. Из¬
Грапа
	117

веднъж се нахвърлям c викове
и обвинения.
грам л. (гр.) 1. Основна единица
мярка за тежина, равна на те¬
жестта на 1 куб. см дестилира¬
на вода при 4°С; от кило¬
грама. 2. ля. Метални късчета с
определена тежест, с които се из¬
мерва тегло.
грамади ж. 1. Голям куп от пред¬
мети. 2. Огромни планински
скали и камънаци.
грамаден я/иъ, Много голям по
ралмерн
граматики * t. Система от за-
KiitioMcpiiii правила за измене¬
ние пл думите it енгрлвапего им
в изречении 2. Наука за тези
ri рак и .мн 3. .V чгПник с описание
ин гони iipanirria граматичен
при i и //ш.ын/ш/чгскн прил.
грома тй м (гр г 1. нет. Официа¬
лен документ, издаван от царе
и владетели 2 Документ за
притежаване на някакво отли¬
чие
грамотен прил. I. Конто умее да
чек* п типе 2. Които е с позна¬
нии и определена оОл.кт. //ш-
чгиганм'т w
грнми||м)П м пр г Уред, конто
h i. ii 1|ни|1нгжди звукове, нити
магично записани tt i.pxy плоча
i/miiiik/iùiicu одил
грннйт м iiiHi г Минерал г|.г и.р
1НЧ T ClplHOIl H ГИЛПИН THт.рдшт.
//М1М///ШМ1 hpil.-t
rpitHÙTH .* (нт pye ) I. Цилин
ДРИЧ1 го заострено тнло г набух¬
ли на вещество, кое го се изстрел
он с оръдие. 2. Ръчна бомба. 3.
Спортен уред с металическа те¬
жест и дървена дръжка, пред¬
назначен за хвърляне.
гранатомет м. (рус.) Оръжие за
изстрелване на гранати.
гранд- (фр.) Първа част на слож¬
ни думи със значение ’голям, ве¬
личествен : грандхотел, гранд-
опера, грандама.
грандиозен прал. Много голям,
величествен, грандиозност ж.
грандоман л, и грандоманка
ж. Лице, обзето от мания за ве¬
личие. грандомански прил.,
?рандоманство ср. и гран¬
домания ж.
гранив прил. Който е развален, с
лош вкус и миризма (мазнина),
гранит м. Вид твърда скала със
зърнест строеж, гранитен прил.
граница ж. 1. Разделителна ли¬
ния между съседни държави
или територии. 2. Мислена ли¬
ния между явления и същнос¬
ти. Граница между намерения и
възможности. 3. Възможен кра¬
ен предел, граничен прил.
граничар л. Войник от гранич¬
ната охрана, граничарски
прил.
гранула ж. (лат.) Малък къс от ве-
щество вън вид на зърно.
гранулом jw В'кшлче от разрас¬
нал а сг съединителна тъкан,
причинено от възпалителен
процес.
гранясна «*■<«., гранясаеа. нпрех.
п,Чл. Става гранив (мазнина).
гряна ж. Земеделски уред със
зъбци за раздробяване на буци
н изораната или засята нива;
брана.

грапав
грапав лрцл. Чиято повърхност
о с издатини и вдлъбнатини.
грапавост ж.
грапавина лс. 1. Гр апавост. 2,
Неравност на нещо.
грапя несв. прех. Обработвам с
грана.
гратис нрч. (лат.) 1. Безплатно,
даром. 2. субст. Безплатен билет
за представление, гратисен
прил.
гратисчия л. и гратисчийка ж.
разг. Лице, което се стреми към
нещо, получено гратис.
граф а. и графиня .ж. (нем.-рус.)
1. Наследствена благородничес-
ка титла. 2. Лице с такава тит¬
ла. графски прил.
графа ж. Място в таблица, огра¬
ничено с две отвесни линии.
график а. (гр.) 1. План за работа
с уточнени данни (в 1. знач.) и
срокове. 2. Изразени чрез линии
количествени зависимости в да¬
дена дейност.
график м. и графйчка ж. Лице,
което рисува графика1 (в 1, знач.).
графика1 ле. (гр.) 1. Вид живопис,
при която се използват линии и
сенки. 2. Произведение от така¬
ва живопис.
графика2 ж. (гр.) 1. Средствата
на дадена писменост. Кирилска
графика. 2. Съотношение меж¬
ду фонетичната система и сис¬
темата от писмени знаци в ези¬
ка. 3. Изобразена с линия функ¬
ционална зависимост между две
променливи величини, графи¬
чен прил. и графически прил.
графйт а. (гр.) 1. Тъмносив лъс¬
кав минерал, от който се правят
	118

бои, огнеупорни съдове и др. 2.
Тънка пръчица от този матери¬
ал в молив, графитен прил.
графити лсм. (гр.-ит.) Надписи
или рисунки по стените на об¬
ществени сгради с акту а л но и
провокативно съдържание.
графолог а. Специалист по гра¬
фология. графологичен прил.
и графологически прил.
графология ж. (гр.) Изследване
на почерка като отражение на
психическото състояние и ха¬
рактера на пишещия. графо-
логйчен прил. и графологи¬
чески прил.
графство ср, 1. Собственост, име¬
ние на граф. 2. Административ¬
но-териториална единица в ня¬
кои страни.
грах ж. 1. Бобово растение с топ-
чески зърна; Pisum sativum. 2.
Плодът на това растение, грахов
прил,
грациозен прил. Който притежа¬
ва грация, грациозност ж.
грация ж. (лат.) 1. Изящество и
пластичност във формите и дви¬
жението на тялото. 2. Жена с
изящество.
грачи несв. нпрех. в 3 л. Издава
крясък, грака (птица).
греба несв. 1. прех. С шепа или
специален съд вземам течност
или нещо ронливо и меко, като
бъркам в него. 2. нпрех. С по¬
мощта на весла придвижвам
плавателен съд.
гребане ср. 1. Съществ. от греба.
2.	Спорт с плавателни съдове,
придвижвани с весла.

грижа ce
		119

грёбен л. 1. Плосък предмет със
зъбци за ресане на коса или че-
сане на козина. 2. Назъбен ме¬
сест израстък на главата на пти¬
ца. 3. Било на планина.
гребец м. 1. Лице, което гребе с
весла, за да придвижва кораб.
2. Спортист по гребане.
гребкиня ж. Спортистка по гре¬
бане.
гребло ср. 1. Земеделско сечиво
със зъбци за събиране на сено,
слама и за заравняване на поч¬
ва. 2< Дървена лопатка, с чиято
помохц се движи плавателен
съд; весло.
греда лс. 1. Дебело дълго одяла¬
но дърво за строеж или метален
къс с подобна форма и предназ¬
начение. 2, Гимнастически уред
със здраво дълго дърво, закре¬
пено водоравно на определена
височина.
гредоредХоризонтален ред от
греди в конструкция на под или
таили.
грейка jr. Пълен с топла вода гу¬
мен гъд е овална форма за за-
пнишне на тялото.
грейпфрут м. (англ.) 1. Вечнозе-
N410 ЦИГрусОВО дърво с едри
ih bill II 11.1П1ДОВе с горчив прив¬
кус, I ‘ilt па |iar:id)si. 2. Плодът на
lullll дърво
I pce о kl un Нггролеп продукт
an сми шине па машинни части.
rpeeùpiiM жчп ч ги, прех. Смаз¬
кам г I pv<
rpexôiirii прнч Нойте» г свързан
Г I рнч tprVOUHiH'fH Ml
I рехопиденне гр I. Първият
IJI и ч па Адам и Кла (според Биб¬
лията). 2. Тежко морално прес¬
тъпление.
грехота нрч. В съчет. грехота е
- противоречи на нравствените
норми.
греша несв. нпрех. 1. Изпадам в
грях. 2. Извършвам грешка.
грешен прил. 1. Който е извър¬
шил грях. 2, Който съдържа
грешка.
грешка ж. 1. Неправилност в
действие или съждение. 2. Пре¬
грешение, вина.
грешник м. и грешница ас. Ли¬
це, извършило грях.
Грея несв. 1. нпрех. в 3 л. Излъчва
топлина или светлина. 2. нпрех. в
3 л. Блести, отразява светлина.
3.	нпрех. е 3 л. Изпъква с ярките
си тонове. 4. прех. Държа на огън,
за да се стопли. - се нпрех. Стоя
на слънце или край огън.
грива ас. Дълги косми върху ши¬
ята на животно.
гривна ас. 1. Украшение за ръка
във вид на обръч или колело. 2.
Обръч с такава форма за прис¬
тягане на нещо.
григориански прил. В съчет.
Григориански календар -
система на летоброене, въведе¬
на през 1582 г. от папа Григо¬
рий XIII.
грижа ж. 1. Притеснение за не¬
що неприятно и трудно. 2, Дей¬
ствия за осъществяване на не¬
що. 3. Предстоящо задължение.
О He Ate е грижа ~ не ме инте¬
ресува.
грижа се несв. нпрех. 1. Полагам
грижи за нещо. 2. Безпокоя се,
мисля.

грижлив
грижлив прил. Който се грижи;
грижовен, грижлйвост ж.
грижовен прил. Грижлив, гри-
мсовност ж.
гриза несв. прех. Отхапвам мал¬
ки частици от нещо твърдо.
гризач ж. обикн. мн. Бозайници
със силно развити предни зъби;
Rodenta.
гризли ср. неизм. Голяма север¬
ноамериканска мечка; Ursus
horribilis.
грйзна са. прех. Гриза веднъж
или изведнъж.
гриэу ср. (фр.) В съчет. газ гри-
зу — смес от избухлив рудничен
газ и въздух.
гримж. (фр.) 1. Козметични сред¬
ства за разхубавяване или пре-
образяване на лицето. 2. Преоб¬
разявано, разкрасяване на чо¬
вешко лице.
гримаса ж. (фр.) Изкривяване на
чергите на лицето като израз на
чувство и усещане.
гримирам несв. и св., прех. Нана¬
сям грим.
грйнуички прил. В съчет. Гри-
нуички меридиан - приет за
нулев меридиан, по който се оп¬
ределят земните дължини.
грип м. (фр.) Заразно заболяване
с възпаление на дихателните
пътища, температура и обща от¬
падналост. грипен прил.
грйпав прил. Болен от грип,
грис м. без мн. (нем.) Ситно смля¬
но жито, грисов прил.
гриф1 м. (нем.) Подложка под
струните на музикален инстру¬
мент, към която се притискат
пръстите.
	120

гриф2 м. (фр.) Кратко писмено
разпореждане върху документ
за реда на ползване. Гриф „По¬
верително“.
гроб ж. 1. Яма за погребване на
мъртвец. 2. Място, където е пог¬
ребан мъртвец. 3. Гробница, гро¬
бен прил.
гробар л. Лице, което копае гро¬
бове или е пазач в гробище.
гробарски прил.
гробище обикн. мн. Място, къде¬
то погребват мъртвите, гроби¬
щен прил.
гробница ж. 1. Зидан гроб в земя¬
та или в постройка. 2. Общ гроб.
гробовен прил. Гробен,
гробокопач ж. 1. Гробар. 2. Ли¬
це, което подготвя гибел за не¬
що или някого.
грог м. без мн. (англ.) Питие от ал¬
кохол с подсладена вода и лимон,
грозд ж. 1. Зърна от грозде с об¬
ща разклонена дръжка. 2. Ки¬
чур от цветя, плодове и др. с об¬
ща дръжка.
грозде ср. Плод на лоза, гроздов
прил.
гроздобер ж. 1. Бране на грозде.
2. Време, когато се бере грозде,
гроздоберач м. и гроздоберач¬
ка ж. Лице, което бере грозде,
грозен прил. 1. Който е с непри¬
ятна външност. 2. Който е нео¬
бикновено голям и силен, гро¬
зота ж. (от 1. знач.).
грозя1 несв. прех. Правя някого
(нещо) грозен.
грозя2 несв. прех. (рус.) Застраша¬
вам.
громя несв. прех. (рус.) Разруша¬
вам, побеждавам.

грънци
	121
гросмайстор ж. <нем.) Най-висо¬
ко звание на шахматист, грос-
майсторски прил.
гротеска ж. (фр.) 1. Художествен
похват с карикатурно изображе¬
ние чрез съчетаване на контрас¬
ти. 2, Произведение с такъв пох¬
ват. гротескен прил. и гротес¬
ков прил., гротескност ж.
грохвам меса., грохна се. нпрех.
1.	Падам от преумора и изтоще¬
ние. 2. Постепенно отпадам фи¬
зически.
грохот м.. без мн. Силен непрекъс¬
нат леко приглушен шум.
грош м. (лат.) 1. Стара монета от
20 стотинки. 2. Дребни монети,
груб прил. 1. Немайсторски изра¬
ботен, несъвършен. 2. Силен,
неприятен (смях, глас). 3. Не¬
възпитан, неучтив в обноските
си. грубост ж.
грубиян и грубиянин м. Лице
с груби обноски, грубиянски
прил., грубиянство ср.
грубоват прил. Груб, но немного,
грудка ж. Надебеление на стъб¬
ло или корен на растение.
грунд л. (нем.) Тънък пласт от
специална смес върху повърх¬
ност преди боядисване или ри¬
суване.
група ж. Множество лица, обеди-
юнги от общи интереси и цели,
или еднородни предмети с ед¬
накви признаци, групов прил.
грунар м. разг. Член на група от
нечии привърженици.
групирам меса, и са., прех. Офор¬
мям групи,
групировка ж. (рус.) 1. Оформя¬
не на групи. 2. Група.
грухти несв. нпрех. в 3 л. Издава
характерния си звук (прасе).
гръб м. 1, Задна част на човеш¬
ко тяло от тила до кръста. 2. Гор¬
на част на животно от шията до
опашката. 3. Нелицева част на
предмет. О Превивам гръб -1.
Безропотно се покорявам. 2. Ра¬
ботя непосилно.
гръбнак м. Изградена от преш¬
лени основна част на скелета,
разположена по дължината на
гърба, гръбначен прил.
гръд ж. 1. Гърди. 2. Гърда, гръ¬
ден прил.
гръклян м. Горна разширена
част на дихателната тръба, гръ-
клянов прил.
гръм л. Гръмотевица,
гръмвам несв., гръмна се. нпрех.
Изведнъж или само веднъж
гърмя.
гръмлив прил. Който е с качест¬
ва на гръм, гръмливост ж.
гръмогласен прил. Който е със
силен гръмък глас.
гръмоотвод м. Приспособление
за предпазване на сграда от гръ¬
мотевици.
гръмотевица ж. Силен трясък,
който съпровожда светкавица
по време на буря, гръмотеви¬
чен прил.
гръмък прил. 1. Който звучи сил¬
но (глас, шум). 2. Който е с под¬
чертана тържественост, ефект-
ност. Гръмки думи, гръмкост
ж.
гръндж м. (англ.) Стил в музика¬
та и облеклото с характерна раз-
влеченост. грънджарски прил.
грънци Изработени от глина
съдове.

грънчар
грънчар ж. и грънчарка ж. Ли¬
це, което изработва и продава
глинени съдове, грънчарски
прил., грънчарстео ср.
грях ж. 1. Нарушение на религи¬
озните закони и морал. 2. Про¬
винение. грешен прил.
губер ж. Дебела вълнена постел¬
ка с дълги влакна.
губерка ж. Груба игла за дебели
конци и тъкани.
губернатор ж. (гр.-л ат.) ост. 1. Уп¬
равител на губерния в царска
Русия. 2. Висш администратор
на териториална единица в ня¬
кои държави, губернаторски
прил.
губерния ж. (лат.-рус.) Админис¬
тративна област в царска Русия,
губя иесе. прех. 1. По невнимание
се лишавам от нещо, което съм
притежавал. 2. Не получавам
нещо, към което се стремя. 3.
Намалявам степента на нещо,
което има количествено измере¬
ние. Губя енерция. 4. В съчет.
със съществ. - преставам да усе¬
щам това, което е означено със
съществ. Губя търпение, конт¬
рол, самообладание и др. - се
нпрех. 1. Не се появявам. 2. Не
мога да се ориентирам. 3. Ста¬
вам незабележим. 4. Изразход¬
вам сили за нещо несигурно.
гувернантка ж. Възпитателка
на деца в семейна обстановка.
гугла ж. Качулка с остър връх,
гугутка ж. Красива птица от ро¬
да на гълъба; Turtur risorius.
гузен прил. Който има съзнание
за извършена вина, гузност ж.
	122

гукам несв. нпрех. 1. в 3 л. Издава
характерния си звук (гълъб, гу¬
гутка). 2. Говоря с нежност.
гулаш м. (унг.) Месно ядене с кар¬
тофи и сос.
гулден м. (нем.) Парична едини¬
ца в Нидерландия (Холандия).
гуляй м. (рус.) Гощавка с весел¬
ба.
гуляйджйя ж. и гуляйджййка
ж. Лице, което обича да гуляе,
гуляйджййски прил.
гуляя весе, нпрех. (рус.) Участвам
в гуляй.
гума ж. (лат.) 1. Материя от обра¬
ботен каучук. 2. Изделие от та¬
кава материя. 3. Късче от обра¬
ботен каучук за изтриване ва
написано с молив, гумен прил.
гумирам несв. прех. Покривам с
гумен слой.
гурбет ж. (ар.-тур.) Работа в чуж¬
бина за печалба.
гургулйца ж. Прелетна птица от
рода на гълъба; Streptopelia tur¬
tur.
гурел л. Засъхнал по клепките
секрет.
гурелйв прил. Който е с гурели;
немит.
гу релясвам несв., гурелясам се.
нпрех. Ставам гурелйв.
гуру м. 1. Учител на индийските
сикхи (според религията). 2. Ду¬
ховен водач.
гусла ле. Еднострунен лъков му¬
зикален инструмент.
гуслар ж. Свирач на гусла, гус-
ларски прил.
гуша ж 1. Предна част на шия.
2. Шия. 3. Болестно увеличава¬
не на щитовидната жлеза; Stru-
гърбица
	 123

ma. 4. Разширена част на хра¬
нопровода у птица.
гуша лесе. прех. 1. Свивам шия,
за да приближа глава към ра¬
менете си или към нещо, 2. При-
тиксам до себе си някого за уте¬
ха или закрила. ~ се нпрех. При¬
тискам се към някого за топли¬
на, обич, утеха.
гущер Четириного влечуго с
удължено тяло и тънка опашка;
Lacertidae.
гъба1 ж. 1. Растение безхлорофил
с ниско пънче и кръгла гутлич-
ка отгоре; Fungus. 2, мн. Низши
безхлорофилпи растения - при¬
чинители на ферментация, па¬
разити, използвани за лекарст¬
ва и др.; Mucetes, Fungi, гъбен
прил.
гъба2 ж. 1. о. Примитивни без¬
гръбначни морски животни;
Porifera. 2. Роговият шуплест
скелет от такива животни, кой¬
то се използва за изтривалка;
сюнгер. 3. Изтривалка от елас¬
тична шуплеста материя.
гъбички Паразитни низши
организми, причинители на
кожни заболявания или на бо¬
лести по растенията.
гък мелсд. Ô Гък не казвам - не
издавам звук, не казвам нито
дума.
гъквам несв., гъкна се. нпрех. Вед¬
нъж или изведнъж изговарям
дума, звук.
гълтам несв. прех. 1. Чрез движе¬
ние на глътката вкарвам храна
и течности от устата в хранопро¬
вода. 2. в 3 л. Изисква много вре¬
ме и средства.
гълча несв. прех. Укорявам няко¬
го, карам му се.
гъвкав прил. 1. Който лесно се
огъва, без да се чупи. 2. Който
умело използва обстоятелства¬
та. гъвкавост ж.
гъгна несв. нпрех. Говоря неясно,
през нос.
гъдел м. Реакция на леки докос¬
вания до определени места по
тялото.
гъделйчкамлссв. прех. 1, Предиз¬
виквам гъдел у някого. 2. Въз¬
буждам у някого чувство, сла¬
бост и под.
гъдулар м. Лице, което свири на
гъдулка, гъдуларски прил.
гъдулка ж. Народен струнен му¬
зикален инструмент.
гълъб л. и гълъбица ж. Средно
голяма сива птица с малка гла¬
ва и къси крака; Columba.
гълъбар м. и гълъбарка ж. Ли¬
це, което отглежда гълъби, гълъ-
барски прил., гълъбарство ср.
ГЪМЖИ несв. Нпрех. 0 3 л. 1. Движи
се с неопределен шум (тълпа,
множество). 2. Изобилства.
гъмжило ср. Шумно движещо се
множество.
гъмза ж. 1. Сорт червено винено
грозде. 2. Вино от това грозде.
гънка ж. Продълговата вдлъб¬
натина или издаден ръб в мека
материя, получени при свиване¬
то й.
гърбав прил. 1. Който е с гърби¬
ца. 2. Който е приведен, извит.
гърбица ж. Болестна изпъкна¬
лост на гърба у човек или естес¬
твена изпъкналост върху гърба
на някои животни.

гърбом
гърбом нрч. С гръб към нещо,
гърда ж. Издадени напред млеч¬
ни жлези у жената.
гърдй мн. 1. Предна част от тяло
на човек или животно от шията
до корема. 2. Гръдният кош с бе¬
лите дробове и сърцето. 3. Сър¬
цето като средище на душевни
преживявания.
гърлест прил. Който е със силен
глас.
гърло ср. 1. Кухина зад устната
и носната, от която започват
хранопроводът и трахеята. 2.
Гръклян. 3. Тясна продългова¬
та горна част на съд за течнос¬
ти. 4. Неработещо лице, което
някой изхранва.
гърмеж м. 1. Силен шум от из¬
стрел с огнестрелно оръжие. 2.
Оглушителен силен шум.
гърмя несв. нпрех. 1. Произвеж¬
дам гърмеж с огнестрелно оръ¬
жие. 2. Произвеждам много си¬
лен шум или звук. 3, е 3 л. Раз¬
нася се гръм.
гърне ср. 1. Объл глинен съд с
широк отвор. 2. Съд за ходене
по нужда.
гърцизъм л. 1. Гръцка дума или
израз, заети в друг език. 2. ист.
Гръцко политическо и културно
влияние.
гърч м. Внезапно свиване на мус¬
кул или мускулна група, при¬
дружено с болка; спазъм.
гърча несв. прех. Правя нещо да
стане на гънки или бръчки. - се
нпрех. 1. Превивам се от болка.
2.	« 3 л. Става на гънки.
гърчея се несв. нпрех. Държа се
като грък.
	124

гъсеница ж Червеобразна лар¬
ва на пеперуда, гъсеничен прил.
гъска ж. и гъсок л. 1. Едра сива
или бяла птица от семейство па¬
тици; Anser. 2. Глупав човек.
гъши прил.
гъст прил. 1. Който е с множест¬
во близко разположени предме¬
ти или части. 2* Който съдържа
по-малко от необходимото коли¬
чество течност. 3. Плътен. Гъс¬
та мъгла, гъстота ж.
гъстак и гъсталак л. Гъста
дребна гора или храсти.
гътвам несв., г4>тнасв. прех. 1. Съ¬
барям изведнъж. 2. Убивам с из¬
стрел или удар. - се нпрех. 1. Па¬
дам. 2. Лягам болен. 3. Умирам.
гьол л. (тур.)рат2. Дълбоко място
със застояла вода; локва.
гьон м. (тур.) Обработена твърда
кожа за подметки, гьонен прил.
гювеч л. (тур.) 1. Глинен плитък
съд за печене на ястие. 2. Ястие
със зеленчуци, печено в такъв
съд.
гюл л. (тур.) Трендафил, гюлов
прил.
гюле ср. 1. ост. Кълбест снаряд,
изстрелван от топ. 2. Желязна
топка за хвърляне като вид
спорт.
гюм л. (тур.) Висок метален съд с
тясно гърло за пренасяне на теч¬
ности.
гюмё ср. (тур.) Прикритие за лов¬
ци на диви водни птици.
гяур(ин) л. (перс.-тур.) и гяурка
ж. Друговерец, който не изпо¬
вядва исляма, гяурски прил.
гюрултия ж. (тур.) разг. Висок
шум, врява.

далечен
да1 част. 1. За потвърждение и
съгласие. Да, ще дойда. 2. За
подкана или заповед. Да тръг¬
ваме. 3. За възражение и несъг¬
ласие. Да, само ще те пуснат
без билет. 4. За съмнение и не¬
сигурност. Да е заминал сам. 5.
За условие.Да беше го попитал.
да2 е?. При подчинителни изрече¬
ния: а) допълнителни. Забрани¬
ха да се излиза нощем, б) опре¬
делителни. Имам разрешение
да пътувам, в) подложим. Теж¬
ко е да не ти вярват.
давам «есе., дам св. прех. 1. Под¬
насям някому негцо, за да го взе¬
ме в ръка. 2. Предоставям не¬
що, за да се използва. 3. Пред¬
лагам цена. Колко даваш за ко¬
лата? 4. Подарявам. 5. Устрой¬
вам нещо. Давам прием. 6. вЗ л.
1’азкда плод. - се нпрех, разг. Ос¬
тавям се да бъда победен.
давя1 несв. прех. 1. Държа продъл¬
жително човек или животно под
вода, за да го умъртвя. 2. Съз¬
нателно потискам някакво чув¬
ство. ~ се несв нпрех. 1. Потъвам
вън вода и по мога да дишам. 2.
I le мога да поема въздух. 3. а .7 л.
ми Впряг се и го хннит (кучета,
ВЪЛЦИ I
дйнн’ мп н itpei I. ( 'тискам зп r i.p
лото чонок или Живнин), за да
не маже да дннш, душа 2. л .7 л
И ричпи я вам Мааса, страдание
(чу нетно)
дйжба .г. Кол11Ч(ч*тно храпи,
предвидит за човек или живот¬
но на определен срок.
даже чйс/п. Дори, ,
дайре ср. (ар.-тур.) Ударен музи¬
кален инструмент от опъната
кожа на дървен обръч с метал¬
ни пластинки.
цаки мн. Древно племе на север
от Дунав, останало в основата на
румънската народност.
дактилоскопия ж. (гр.) Дял от
криминалистиката за установя¬
ва не на личността по отпечатъ¬
ците на пръстите, дактилос¬
копичен прил.
далавера ж. (тур.) Нечестна сдел¬
ка.
далавёраджия м. и далавёра-
джийка ж. разг. Лице, което
върши нечестни сделки, da-
лавёраджийски прил.
Далай-лама м. (тиб.) Тибетски
първосвещеник.
далак л. (тур.) Орган на човек или
животно, разположен в лявата
част на коремната облает.
далёко нрч. Далече.
далёко- Първа част на сложни
думи със значение ’отдалечен в
пространството или времето’: да¬
де к обое н, далекоизточен, дале¬
копровод, далекосъобщителен.
далекоглед Оптически уред за
далечно гледане.
далекоглед n/им. Който отблизо
iii’ вижда ясно, далекогледст¬
во ср
да лё че и далеч нрч. 1. На голя-
mi» разстояние. 2. След или пре¬
ди много време. 3. В по-висока
степен.
далечен прил. 1. Който е на го¬
лямо разстояние от нещо. 2,
далечен
Който е след или преди много
време, далечност ж.
далечина ж. 1. Абстрактно съ-
ществ. от далечен. 2. Отдалече¬
но пространство.
дали1 част, За колебание, неси¬
гурност; може ли, позволено ли
е.
дали2 сз. За недостатъчна увере¬
ност. Не знае дали да вярва,
дали-или сочинителен сз.
далия ж. Градинско цвете; Dahlia
variabilis.
далновиден прил. (рус.) Който
предвижда развитието на съби¬
тията. далновидност ж.
далтонизъм безмн. (англ.собст.)
Неразличаване на някои цвето¬
ве, обикн. зелен и червен.
далтонист м. и далтонйстка ж.
Лице с далтонизъм.
дама1 ж. (фр.) 1. Представителна
жена с изисканост в обноските.
2. Жената при всяка двойка от
мъж и жена. 3. Карта за игра с
образ на жена. 4. Най-силната
шахматна фигура с придвижва¬
не по права линия и диагонал
без ограничения; царица, дам¬
ски прил.
дама2 ж. (ит.-тур.) 1. Игра с два
цвята зърна по начертана фи¬
гура с вписани четириъгълни¬
ци. 2. Детска игра по начертани
на земята квадрати.
дамаджана ж. (ит.-тур.) Голям
стъклен съд за течности с тясно
гърло и плетена обвивка.
дама.злък я. (тур.) разг. Не купе¬
ни, а отгледани или оставени за
разплод домашни животни и
птици.
	126
дамаскйн ж. 1. Ръкописен сбор¬
ник с поучителни религиозни
слова (XVII-XIX в.). 2. Слово от
такъв сборник, дамас кански
прил.
дамаскин ар м. Съчинител или
преписван на дамаскини.
дамаскиня ж. В съчет. сабя да¬
маскиня - сабя от Дамаска (гр.
Дамаск) стомана.
дамга ж. (тур.) Петно.
дамоклев прил. (от гр. собст.) В съ¬
чет. долюклев меч ~ постоян¬
на опасност.
данни мм. (рус.) 1, Точни сведе¬
ния, необходими за администра¬
ция. 2* Природни качества, ко¬
ито правят възможна някаква
изява.
дано част. За пожелание. Дано
пристигне навреме.
дансинг л. (англ.) Заведение и
площадка за танцуване.
дантела ж. (фр.) Ажурена тъкан
за украса на облекло, дантелен
прил.
данъкм. Задължителна сума, ко¬
ято се плаща от населението за
бюджета на държавата, данъ¬
чен прил.
дар л. 1. Нещо дадено като израз
на добри чувства и благодар¬
ност. 2. Подаръци, които булка¬
та дава в деня на годежа и сват¬
бата. 3, без мн. Надареност, за¬
ложба. 4, Природно богатство.
дара лс. (ар.-тур.) Тегло на опаков¬
ка или съд, в който се предлага
стоката.
дарак м. (тур.) 1. Машина за раз-
влачване на вълна, памук и

	127
иод. 2. Ръчен уред за развлач-
вапе. 3. Работилница с дарак за
развлачване.
дарба ж. Вродена способност за
творческа изява.
дарвинйзъм м. без мн. Теория за
еволюцията, основана върху
учението на Чарлс Дарвин.
дарение ср. 1. Подаряване. 2. Не¬
що, подарено с благотворителна
цел за обществени нужди. 3.
Безвъзмездно отстъпване на
имущество на друго лице.
дарител м. и дарителка ж. Ли¬
це, което прави дарение, дарй-
тслеки прил., дарителство
дарование ср. 1. Природна нада-
ргпоет. 2. Надарен човек.
даронйтл/шл. Който има дарова¬
ние. даровитост ж.
даром нрч. 1. Безвъзмездно. 2.
I им усилие.
д«рте л (англ.) 1. Хвърляне на
« грелияки, ;га да се улучат оп¬
ределена зони в мишена. 2. Ми-
шенатд, но която се целят стре-
личкиге.
днриним »пн, дарясв. прех. 1. Да¬
вим дар или милостиня. 2. Пра¬
йн дщнчшг 3. и .3 л. Снабдява ня-
ihhii « ht < iiiH obiKKTu и качества
(прирцдщ г 1,дНа и под ).
дИгкнл 4» пр) и даскалица ж.
ими Гилмор Учител, dite калеки
при I
ДИСИДЛ у (HIM /40 11	УчНТСЛ-
< I ни м
дйгп .«г Gun ) L Tihiiki означен
*поред календари мимгнг 2.
I lui|>1 )ijihI irii гач<ч г lie nu rtKiii ми-
двегодишен
мент. 3. Момент, определен по
отношение на времето, за което
се говори. Със стара дата. 4.
Важно събитие в историята на
един народ, д'атен прил.
дателен прил. В съчет. дателен
падеж - свързан с изразяване
на непряк обект. Казвам им.
датирам несв. и св., прех. 1. Пос¬
тавям дата. 2. Определям дата¬
та на нещо. 3. нпрех. в 3 л. Води
началото си.
датчик м. (рус.) Устройство, кое-
то приема и преобразува в сиг¬
нал за регистрация наблюдава¬
на физическа величина.
дафйна ж. (гр.) Лаврово дърво;
Laurus nobilis. дафинов прил.
дваж и дважди нрч. ост. Два пъ¬
ти.
двайсетачка и двайсетарка ж.
разг. Банкнота от 20 лева.
двайсетгодишен и двадесет¬
годишен прил. Който е на 20 го¬
дини или трае 20 години.
двайсетдневен и двадесетдне¬
вен прил. Който е на 20 дни или
трае 20 дни.
двайсетилётие и двадесетиле-
тие ср. Двайсетгодишен период.
двайсетина и двадесетина
числ. Около 20.
дванййсетопръстник и двана¬
десетопръстник м. Разшире¬
ният горен край на тънките чер¬
ва; дванайсетопръстно черво.
двегодишен и двугодишен прил.
Който е на 2 години или е с про¬
дължителност 2 години. О Дву¬
годишно растение - растение,
което се развива за две години.

двери
двери мн. 1. ост. Врата, 2. Сред¬
ните врати в иконостаса на ол¬
тар.
двигател м. (рус.) 1. Устройство,
което преобразува енергията в
механична работа. 2. Сила, ко¬
ято спомага за развитието на не¬
що.
двигателен прил. Който е свър¬
зан с движение.
движа «есе. прех. 1. Изменям по¬
ложението на нещо в простран¬
ството. 2. Предизвиквам месте¬
не на нещо (за част от тялото).
3.	Привеждам нещо в действие.
- се нпрех. 1. Премествам се в
пространството. 2. Варирам в
определени граници.
движение ср. 1. Непрекъснато
развитие и изменение на мате¬
риалния свят. 2, Преместване от
едно място на друго. 3. Изменя¬
не положението на тялото или
на неговите части. 4. Пътуване
в определена посока. 5. Преми¬
наване на хора или превозни
средства. Улично движение. 6.
Обществена проява за постига¬
не на нещо. Протестно движе¬
ние. 7. Разходка по главната
улица на малко селище.
движим прил. В съчет. движим
имот - имущество, което не се
мести и пренася, двйжимост
ж.
двоен прил. 1. Който е от две ед¬
накви части. 2. Който се повта¬
ря два пъти или в две форми. 3.
Два in.ти по-голям; удвоен.
двоеточие ср. Препинателен
знак (:).
	128
двойченприд. В съчет. двоична
бройна система - система, ко¬
ято използва само две цифри за
записване на числата.
двойка ж. 1. Цифрата 2.2. Оцен¬
ка „слаб“. 3. Два еднородни пред¬
мета или две лица. 4. Мъж и же¬
на, които са заедно. 5. Превозно
средство с номер 2,
двойкаджия м. и двойкаджий-
ка ж. разг. Двойкар.
двойкар л. и двойкарка ж. Уче¬
ник със слаби оценки.
двойник м. Лице (предмет), кое¬
то прилича напълно на друго
лице (предмет).
двойствен прил. Който е с две
различни или противоположни
качества. О Двойствено чис¬
ло - множествена форма за ес¬
тествена двойка предмети.
двойственост ж.
двор1 ж. Незастроено, обикн. ог¬
радено, място около къща или
обществена постройка.
двор3 м. ост. Монархът и прибли¬
жените му.
дворец л. 1. Къща на монарх, па¬
лат. 2. Монархът и приближени¬
те му, двор2. 3* Голяма и краси¬
ва сграда, дворцов прил.
дворянин nt. и дворянка ж. (рус.)
Лице от привилегированата кла¬
са на земевладелци и висши чи¬
новници в царска Русия и др.
страни, дворянски прил., дво¬
рянство ср.
двоумя се несв. нпрех. Проявявам
раздвоеност и колебание.
двояк прил. 1. Който се проявява
по два начина. 2. Двойствен.
двоякост ж.

двупосочен
	129

дву- Първа част на сложни думи
със значение ’който е с две час¬
ти, от два предмета’: двуборство,
двуезичен, двуетажен, двумет¬
ров.
двубой м. Борба, състезание
между двама.
двубрачие ср. Едновременна
брачна връзка с две лица, дву-
брачен прил.
двувластно ср. Наличие на две
управлении или власти едно¬
временно в една общност. дву-
djiàc/rifJt прил.
двуглав прил Които е с две гла¬
ви. О Двуглав орел - орел с две
глави, изобразен като символ на
власт и могъщество.
двудомеп прил. (рус.) В съчет.
двудамно растение — при ко¬
ето женските и мъжките цвето¬
ве са на отделни корени.
днуезйчен прил. 1. Написан на
два езика. 2. Който използва два
езика.
диуезичие ср. 1. Равнопоставена
употреба на два езика в дадена
територия. 2. Владеене и използ¬
ване падна езика; билингвизъм.
двуженсц л. Който едновремен¬
но има две жени или се е оже¬
нил втори път.
диужйлеп прил. В съчет. двужи¬
лен кабел в който има два
проводника.
двузначен прил Конго има две
знпчгнни или двойствено значе¬
ние -Двузначно число чие
Л1) две цифри
дну1С11»И1|ич1 прил. В съчет. <)<гу-
камарен парламент нар
Ламонт с дне камари.
двуколка ас. Лека конска кола с
две кол е лета.
двукопитен прил. В съчет. дву¬
копитно животно - което е с
раздвоени копита.
двукратен прил. (рус.) Който се
осъществява, повтаря два пъти.
двулик прил. 1. Който е с две ли¬
ца. 2. Двуличен.
двуличен прил. Който проявява
или изразява неискреност.
двулйчност ж. и двуличие ср.
двулйчник ж. Лице, което проя¬
вява двуличие.
двумачтов прил. В съчет. дау-
мачтов кораб - кораб с две
мачти.
двуместен прил. Който има две
места.
двумоторен прил. Който е с два
мотора.
двуокис Окис, при който два
атома кислород се свързват с
един атом на друг елемент.
двупартиен прил. Свързан със
съществуване на две основни
политически партии. Двупар¬
тийна система.
двуполон прил. 1. Който е с мъж¬
ки и женски полови органи. 2.
Който включва мъжки и женски
полови индивиди, доупбловост
МС.
двуполюсен прил. 1. Който е с
два противоположни края. 2.
Който е от две противоположни
същности. Двуполюсен модел.
двупосочен прил. Който предпо¬
лага развитие или движение в
две направления, двупосоч¬
но? т ж.

двуреден
двуреден прил. 1. Който е от два
реда. 2. Който се извършва в два
реда. О Двуредно сако - сако с
два реда копчета.
двурог прил. Който е с два рога,
двуседмичник м. Издание, кое¬
то излиза на две седмици.
двусменен прил. Който е свързан
с две смени.
двусмислен прил. Който може да
се тълкува по два начина; дву¬
значен. двусмйс леност ж.
двусмислица ж. Двусмислена
дума или израз.
двустаен прил. Който е от две
стаи.
двустепенен прил. Който е с две
степени.
двустишие ср. 1. Строфа от два
стиха. 2. Два съседни стиха.
двустранен прил. Който има или
засяга две страни, двустран-
ност ж.
двутактов прил. 1. муз. Който е с
два такта. 2. техн. Чийто рабо¬
тен цикъл включва два хода на
буталото.
двутомник м. Книга в два тома,
двуустнен прил. В съчет. двуус¬
тке» звук - звук с учленение
на двете устни; билабиален.
Двуутробен прил. В съчет. дву¬
утробно животно - бозайник
с кожна торба на корема, къде¬
то се доразвива новороденото.
двуцевка ж. Пушка с две цеви,
двучлен л. мат. Сума или раз¬
лика от два едночлена; бином.
двучленен прил. Който има два¬
ма членове.
двуличен прил. В съчет. двуяйч-
ни близнаци - които са от две
яйцеклетки.
				130

де1 и где нрч. 1. Къде. 2. Накъде,
в каква посока.
де2 част. 1. За засилено отрича¬
не. Де да го знае. 2. За подкана.
Кажи де! 3. За израз на досада.
Добре де. 4. За уточняване. Той,
брат му де, си тръгна.
де-, дез- Представка в чужди ду¬
ми със значение ’отстраняване,
отсъствие на това, което посоч¬
ва основата’:дезориентация, де¬
зинформация, деквалифика¬
ция, декласиран.
дебаркйрам несв. и св. (фр.-нем.)
1.	нпрех. Слизам от кораб на бре¬
га (войска). 2 прех. Стоварвам от
кораб на брега.
дебати хн. (дебат.«.) (фр.-рус.) Ра¬
зискване по важен въпрос.
дебатирам несв. и св., прех. и нпрех.
Участвам в дебати.
дебел прил. 1. Който има опреде¬
лено по размер напречно сече¬
ние. 2. Който е с по-голямо нап¬
речно сечение. Дебела книга. 3.
Който се отличава с пълнота
(човек или животно). 4. Който е
гъст , плътен. Дебела сянка. О Де¬
бел глас — плътен глас. О Дебе¬
ли очи - безочливост. О С дебе¬
ла кожа - нечувствителен.
дебелак неодобр. 1. Пълен чо¬
век. 2. Невъзпитан човек, дебе¬
лашки прил.
дебелая м. и дебелана ж. Дебел
и тромав човек.
дебелащина ле. без мн. 1. Недо-
дяланост. 2, Постъпка на дебе¬
лак (във 2. знач.).
дебелея несв. нпрех. Ставам дебел,
по-дебел (в 3. знач.).
дебелина ле. 1. Пространствено
измерение на телата, по-малко

девизи
	131

от дължина и ширина. 2. Наде-
белена част на нещо. 3. Напре¬
чен размер (на дърво), 4. Пъл¬
нота (на човек или животно),
дебело- Първа част на сложна
дума със значение ’дебел’: дебе-
лобузест, дебелоглав, дебело-
врат, дебелокож, дебелокрак.
дебелоглав прил. Който е упорит,
непокорен, дебелоглавие ср.
дебелокбж прил. 1. Който е с де¬
бела кожа. 2, Недосетлив, не¬
чувствителен.
дебелоок прил. Който е безочлив,
безсрамен, дебелоочие ср.
дебйлл. (лат.)разг. Слабоумен чо¬
век. дебйлен прил., дебилност
ж.
дебит (фр.) 1. Лявата страна
на счетоводен баланс за отбеляз¬
ване на разходи и дългове. 2.
Количество газ или течност, ко¬
ето извира или изтича за опре¬
делено време, дебитен прил.
Дебитна карта.
дебна несв. прех. 1. Тайно и не-
доброжедателно следя някого.
2.	Изчаквам удобен момент, за
да извърша нещо. 3» е 3 л. Зап¬
лашва да се случи (нещо непри¬
ятно).
дебнешкбм нрч. С дебнене,
дебри мн. (рус.) 1. Непроходими
гъсти гори. 2. Трудни за осъзна¬
ване и усвояване неща.
дебют м. (фр.) 1. Първа публич¬
на изява. 2. Първи ходове в
шахматна игра, дебютен прил.
дебютант ж. и дебютантка ж.
Лиде, което дебютира,
дебютирам несв. и св., нпрех. Пра¬
вя дебют.
дева .«■- 1. ост.. Девойка. 2. Зодиа¬
кално сгьзвездие и знак; зодия на
август-септември. О Дева, Ма¬
рия - Богородица.
девалвация ж. (лат.) 1. Понижа¬
ване стойността на платежни
средства или ценни книжа. 2.
Обезценяване на нещо. Девал¬
вация на морални ценности.
дев а лвйрам несв. и св. 1. прех. По¬
нижавам обменния курс на па¬
рична единица. 2. нпрех. в 3 л.
Понижава стойността, значи¬
мостта си.
девалоризация ж. (фр.) Обезце¬
няване на парични единици,
суровини и стоки преди девалва¬
ция.
девер м. 1. Брат на съпруг. 2. Ша¬
фер на сватба, който води бул¬
ката. деве ров прил.
деветима числ. Девет души, меж¬
ду които има мъже.
деветйни ли. Помен на деветия
ден след смъртта.
деветка ж. 1. Цифрата 9. 2. Кар¬
та за игра с девет знака. 3. Пре¬
возно средство със знак девет.
деветорен прил. Който е девет пъ¬
ти повече от нещо определено.
деветосептемврйиски прил.
Свързан с 9 септември 1944 г.
деветоюнски прил. Свързан с 9
юни 1923 г.
девиантен прил. (от фр.) Откло¬
няващ се от нормата.
девиз м. (фр.) Кратко изразена ос¬
новна мисъл, възприета като
ръководен принцип.
девизи мн. (фр.) Платежни сред¬
ства в чужда валута, използва¬
ни при международни разпли¬
тания.

девица
девица ж. ост. 1. Девойка. 2. Дев¬
ственица. девически прил.
девойка ле. Младо момиче, мома,
девствен прил. 1. Който не е имал
полови сношения (за мома). 2.
Недокоснат от човешка дейност,
запазен, девственост ж.
дёвственик л. и девственица ж.
Лице, което не е имало полови
сношения.
дегазация ж. (фр.) Отстраняване
на вредни газове и последствия¬
та от тях. дегазациднен прил.
дегенерат м. (лат.) 1. Изроден ор¬
ганизъм с изгубени или влоше¬
ни биологични качества. 2. Мо¬
рално изроден човек.
дегенерация ж. (лат.) 1. Влоша¬
ване или загубване на важни
биологични качества на орга¬
низма. 2. Духовно, морално из¬
раждане.
дегенерирам несв. и св., нпрех. Из¬
раждам се физически или ду¬
ховно.
дегизирам несв. и св., прех. (фр.)
Променям външния вид на ня¬
кого, за да прилича на друг или
да не бъде разпознат.
деградация ж. (лат.) Постепенен
упадък, израждане.
деградйрам несв. и св., нпрех. Пре¬
живявам упадък, израждане.
дегустатор л. (фр.) Лице, което
върши дегустация.
дегустЬция ж. (фр.) Определяне
качеството на храна или напит¬
ка чрез вкусване.
дегустирам несв. и св., прех. Пра¬
вя дегустация.
дедукция ж. (лат.) Извеждане на
частни умозаключения от общи
положения, дедуктивен прил.
	132

деен прил. Който развива енер¬
гична дейност.
деепричастие ср. (рус.) език. Не¬
изменяема глаголна форма за
изразяване на действие, което се
извършва едновременно с озна¬
ченото от сказуемото действие:
четейки, носейки.
дееспособен прил. (рус.) Способен
да действа, дееспособност ж.
Деец л. Лице, което активно е
вършило или върши обществе¬
на дейност.
дежурен прил. Който дежури.
дежурство ср. 1. Изпълнявано по
определен ред задължение. 2.
Времето, когато се изпълнява
това задължение.
дежуря несв. нпрех. Дежурен съм.
дезертирам несв. и св., нпрех. Са¬
моволно се отклонявам от воен¬
но или обществено задължение,
дезертьор м. (фр.) Лице, което де¬
зертира. дезертьорски прил.,
дезертьорство ср.
дезинсекция ж. (лат.) Унищожа¬
ване на вредни насекоми.
дезинтеграция ле. (фр.) Разкъс¬
ване на целостта и единността
на нещо.
дезинтересйрам се несв. и св.,
нпрех. Прекратявам интереса си
към нещо.
дезинфекцирам несв. и св., прех.
Извършвам дезинфекция.
дезинфекция ж. (лат.) Унищо¬
жаване на болестотворни мик¬
роби със специални препарати.
дезинформация ж. Невярна,
заблуждаваща информация,
дезодорант м. 1. Химическо ве¬
щество, което поглъща или

	133
покрива миризмата. 2. Козмети¬
чен обезмирисител.
дезоксирибонуклейнов прил. В
съчет. дезоксирибонуклейно-
еа киселина (RHK) - сложно
съединение в ядрото на живите
клетки, носител на генетична
информация.
дезориентирам несв. и св., прех.
Неправилно ориентирам няко¬
го; обърквам.
дейност ж. Система от действия
и функции, които се вършат в
някаква област.
действам лесе, нпрех. 1. Предпри¬
емам някакви действия. 2. Пос¬
тъпвам по определен начин. 3.
в 3 л. Функционира (машина,
апарат). 4. е 3 л. Оказва въздейс¬
твие. Лекарството не ми дейс¬
тва. 5,вЗл. Валиден е (закон,
правилник).
действие ср. 1. Проява на енер¬
гия. 2. Самостоятелен акт от ня¬
каква дейнот. 3. Функционира¬
не. 4. Въздействие. 5. Поредица
от прояви, постъпки. 6. Матема¬
тическа операция с числа.
действителен прил. 1. Който
обективно съществува. 2. Неос¬
порим, истински. 3. Който важи,
валиден, действителност ж.
декабрист м. (рус.) ист. Участник
в Декабристкото движение и
въстание (1825 г.) срещу само-
държавието в Русия.
декада ж. (гр.) Период от десет
Дни.
декадент м. (лат.) Привърженик
на декадентството. декадент¬
ски прил.
декадентство ср. Течение в из¬
куството и поезията с краен
делба
индивидуализъм и естетизация
на болезненото, ненормалното.
декйн л. (гр.) Ръководител на фа¬
култет. декански прил.
деканат м. (лат.) Администрация
и канцелария на факултет.
декар м. (гр.) Мярка за земна
площ, равна на 10 ара или 1000
кв. м.
декламирам лесе, и св., прех. (лат.)
1.	Гласно и изразително казвам
художествено произведение. 2.
Говоря предвзето.
декларация ж. (лат.) Официал¬
но писмено или устно изявле¬
ние. декларативен прил.
декларирам несв. и св., прех. Пра¬
вя декларация.
декласирам несв. и св., прех. От¬
странявам някого от състезание,
конкурс и под.
декодер л. (англ.) Устройство за
декодиране на изходния сигнал
при приемане на телевизионни
програми.
декодирам несв. и св., прех. Раз¬
шифровам.
деколте ср. (фр.) 1. Открита част
от шията и гърдите. 2. Отвор на
дреха, който открива тази част.
декор м. (лат.) Предназначено за
театрална сцена подвижно ар¬
хитектурно или художествено
изображение.
декоративен прил. Предназна¬
чен за украса.
декорирам несв. и св., прех. (лат.)
Украсявам.
декрет м. (фр.) Административ¬
на разпоредба със сила на закон,
делба ж. Поделяне на общо нас¬
ледство, печалба и под.; дележ.

делва
делва ж. Глинен съд с тясно гър¬
ло и две дръжки.
делегат м. и делегатка ж. Ли¬
це, упълномощено от колектив
да го представя, делегатски
прил.
делегация ж. (лат.) Група от де¬
легати с определена задача.
делегирам «есе. и св., прех. Упъл-
номощавам или изпращам ка¬
то делегат.
деление ср. 1. Разделяне на час¬
ти; дележ. 2. Аритметично дейс¬
твие за кратно намаляване на
число. 3. Означение на скалата
за измерване на разстояние.
делй прил. неизм. (тур.) Прозвище
на непокорен, буен човек.
деликатен прил. (фр.) 1. Изящен,
чувствителен. 2. Вежлив, учтив.
3.	Който изисква внимателно от¬
ношение. деликатност ж.
деликатес л. Изискано, специал¬
но ядене и пиене, деликатесен
прил.
делим прил. Който може да бъде
делен, делимост ж.
делимо и делимо ср. безмн. Чис¬
ло, което се дели на друго число,
делириум ле. (лат.) Болестно със¬
тояние, свързано с помрачава¬
не на съзнанието и халюцини-
ране.
делител и делител Число, с
което се дели.
делйя ж. (тур.) Буен, непокорен
човек.
делник м. Непразничен работен
ден. делничен прил., делнич-
ност ж.
дело ср. 1. Проява на човешка
дейност. 2. Подчинена на обща
	134

идея дейност. 3. Индивидуално
творчество с определен резултат
в дадена област. 4. Теория и
практика в дадена област. 5. Съ¬
дебен процес. 6. Подредени до¬
кументи, свързани с определен
проблем или лице.
деловй прил. (рус.) 1. Който се от¬
нася до дела. 2. Способен да се
справя с възложена дейност и
задача; деловит.
деловит прил. Делови (във 2. знач.).
деловитост ж.
деловодйтел м. и деловодител-
ка ж. Служител в канцелария,
който завежда преписки и дела.
деловодителски прил.
деловодство ср. Служба и заня¬
тие на деловодител.
дёлта зг. (гр ) Низина с разклоне¬
ние на голяма река при устието
й.
делтаплан м. (гр.-фр.) Летателен
апарат с триъгълна носеща по¬
върхност, който използва сила¬
та на вятъра.
делфин м. (гр.) 1. Едър морски бо¬
зайник; Delphinus dalphi. 2,
Стил в плуването, при който ръ¬
цете гребат едновременно надо¬
лу и назад, делфйнов прил.
делфипариумж Голям аквари¬
ум за делфини.
деля несв. прех. 1. Правя нещо на
части. 2. Разпределям с някого.
3. Споделям. 4. Отделям настра¬
на. 5. Извършвам аритметичес¬
ко действие деление.
деля се «есе. нпрех. 1. Държа се
настрана; страня. 2. Вземам
наследствен дял. 3. е 3 л. Може
да бъде разделен.

демонтаж
	135
демагог м. (гр,) Лице, което си
служи с демагогия, демагогски
прил.
демагогия ж. (гр.) Подвеждане
чрез лъжливи и примамливи
обещания за постигане на ко¬
ристни цели.
демаркационен прил. книж.
Който се отнася до разгранича¬
ване; разграничителен.
деменция ж. (лат.) Трайна загу¬
ба на умствените способности
поради заболяване на мозъка.
демилитаризирам несв. и св.,
прех. Премахвам военните сили,
бази и съоръжения върху даде¬
на територия.
демиург ж. (гр.) книж. Създател
на нещо значимо, велико.
демобилизация ж. (фр.) 1. Раз¬
пускане, съкращаване на моби¬
лизирани войски. 2, Изгубване
на воля за действие, за актив¬
ност.
демобилизирам яссе, и св., прех.
1.	Разпускам мобилизирана
войска. 2. Правя някого бездеен,
неактивен. - се нпрех. Ставам
бездеен, пасивен.
демограф Специалист по де¬
мография. демографски прил.
демография ж. (гр.) 1. Наука за
състава на населението и зако¬
номерностите на развитието му.
2.	Състав и движение на насе¬
лението в дадена област.
демодё прил. неизм. (фр.) Който е
излязъл от мода.
демократи демократка ж. 1.
Привърженик на демокрация.
2.	Член на демократическа пар¬
тия. демократе к и прил.
демократизирам несв. и св., прех.
Установявам демократичен ред.
- се нпрех. Ставам демократи¬
чен.
демократичен прил. 1. Който е
свързан с демокрация; демокра¬
тически. 2. Който зачита права¬
та на другите; народен. 3» Който
е свързан с народа; народен, де¬
мократичност ж.
демокрация ж. (гр.) 1, Органи¬
зация на обществото, основана
на зачитане правото на всички
граждани да участват в управ¬
лението. 2. Демократичен ред в
общество с равноправие на
всички негови членове.
дёмон м. (гр.) Зъл дух. демонски
прил. и демонйчески прил.
демоничен прил. 1. Който се от¬
нася до демон. 2. Който е със си¬
лен, властен характер. 3. У ко¬
гото има нещо необяснимо,
страшно, демонйчност ж.
демонстрант л. (лат.) и демон¬
странтка ж. 1. Лице, което де¬
монстрира нещо. 2. Участник в
демонстрация, демонстрант-
ски прил.
демонстрация ж. (лат.) 1. Обяс¬
нение с нагледен материал. 2.
Открито изразяване на отноше¬
ние и чувство. 3. Масово шест¬
вие за изразяване на протест
или обществено настроение.
демонстрирам несв. и ce. 1. нпрех.
Участвам в демонстрация. 2.
прех. Изразявам отношение,
протест и пр.
демонтаж м. без мн. (фр.) Сваля¬
не и разглобяване на апарату-
демонтаж
ра (мотор, част и пр.) на състав¬
ните и части.
демонтирам несв. и св., прех. (фр.)
Свалям от мястото и разглобя¬
вам част на машина или съоръ¬
жение.
деморализирам ясса, и ев., прех.
Правя някого неизпълнителен,
неорганизиран. - се нпрех. Ста¬
вам неизпълнителен, неоргани¬
зиран.
Ден м. 1. Периодът от изгрев- до
залез-слънце. 2. Денонощие.Два
почивни дена. 3. мн. Време. Пре¬
карвам дните си. дневен прил.
денатурйрам несв. и се., прех.
Променям вкусовите качества
на нещо, за да не се консумира,
за да се използва за производст¬
вени цели.
денгуба ж. 1. Престой, загуба на
време поради лоша организа¬
ция. 2. Заплащане за неоползот¬
ворено време.
дендрариум м. (лат.) Място, къ¬
дето се отглеждат с научна цел
дървесни растения.
дендрология ж. (гр.) Наука за
дървесните видове.
денем нрч. През деня.
деним ж. без мн. (от собств.) Плъ¬
тен памучен плат за производс¬
тво на дънки.
денк м. (перс.-тур.) Голям вързоп
с вещи.
деноминация ж. (лат.) Преиме¬
нуване или изменение на номи¬
налната стойност на паричните
знаци.
денонощие ср. Период от един
ден и една нощ, 24 часа, дено¬
нощен прил.
	136

денонсйрам несв. и св., прех. (фр.)
Обявявам договор (споразуме¬
ние) за невалиден.
дентйст ж. (фр.) Зъболекар.
департамент м. (фр.) 1. Минис¬
терство, отдел в министерство
или учреждение. 2. Админист¬
ративна териториална единица
в някои страни. 3. Отделение в
университет за обучение по от¬
делни дисциплини, които не са
специалност.
депо ср. 1. Място за подслон и ре¬
монт на обществени превозни
средства. 2* Склад за стоки и др.
депозирам несв. и св., прех. 1. Да¬
вам ценни книжа, пари на съ¬
хранение в банка; депонирам.
2. Представям и оставям пис¬
мен документ в учреждение.
депозит м. (лат.) 1. Паричен влог
за съхранение или гаранция.
2. Внесена сума срещу получе¬
ни за временно ползване пред¬
мети. депозитен прил.
депозитор м. (фр.) Финансова
институция за съхранение на
депозирани парични суми и
ценни книжа.
депонирам несв. и св., прех. 1. Де¬
позирам. 2. Внасям в банка су¬
ма от неизплатени в срок зап¬
лати.
депопуляция ж. безмн. (фр.) Про¬
цес на намаляване на населени¬
ето в дадена територия, страна.
депортирам «есе. и св., прех. (фр.)
Принудително изселвам; пре¬
селвам.
депресирам несв. и св., прех. До¬
веждам някого до депресия; уг¬
нетявам.

десетица
	137
депресия ж. (лат.) 1. Болестно
състояние на душевна потисна¬
тост. 2. Застой, упадък в стопан¬
ския живот.
депутат м. (лат.) и депутатка ж.
Народен представител, депу¬
татски прил., депутатство
дера несв. прех. 1. Отделям кожа¬
та на животно. 2, Разкъсвам. 3.
Драскам. 4. Ограбвам безмилос¬
тно. - се нпрех. 1. Викам силно.
2. Кашлям продължително.
дерайлирам несв. и св., нпрех. 1. е
3 л. Излиза от релсите по време
на движение (превозно средст¬
во). 2. Преставам да действам
правилно.
дерби мн. (англ, собств.) Най-важ¬
на среща от състезание. Дерби
среща.
дервйшх. (перс.-тур.) Мохамедан-
ски монах.
дереср. (тур.) 1. Дълбок дол. 2. Ма¬
лък поток.
деребейл. (тур.) 1. ист. Областен
управител, непокорен на султа¬
на. 2. Неограничен деспотичен
управник, деребейски прил.,
деребейство ср.
дереджё ср. (ар.-тур.) разг. Поло¬
жение.
дериват м. (лат.-нем.) 1. Органич¬
но съединение, получешо чрез
химическа преработка на ве¬
щество. 2. език. Производна ду¬
ма.
деривация ж. (лат.-фр.) 1. Водо¬
снабдителни съоръжения за
водна централа, помпена стан¬
ция и пр. 2. език. Афиксално сло¬
вообразуване. 3, Разклонение
на електрическа верига, дери¬
вационен прил.
дерматолог м. Специалист по
дерматология.
дерматология ж. (гр.) Наука за
строежа и функциите на кожа¬
та, нейните болести и лечение.
дерматологичен прил. и дер¬
матологически прил.
дерт м. (перс.-тур.) разг. Грижа,
притеснение.
десант м. (фр.) Прехвърляне на
войски по море и по въздух на
неприятелска територия, де¬
сантен прил.
десен прил. 1. Противоположен
на ляв. 2. Консервативен.
десен лс. (фр.) 1. Шарки върху тъ¬
кан, хартия и под. 2. Цвят на тъ¬
кан, материя.
десенатор л. Художник, който
изработва десени за тъкани.
десерт л. (фр.) Нещо сладко, кое¬
то се поднася след основното яде¬
не. десертен прил.
десетак .ч. и десетачка ле, разг.
Монета или банкнота от десет
лева или десет стотинки.
десетдневен прил. Който е свър¬
зан с десет дена.
десетдневка ж. Период от десет
дена.
десетилетие ср. Период от десет
години, десетилетен прил.
десетина числ. Приблизително
десет.
десетица ж. 1. Числото десет. 2.
Група от десет единици. 3. При
цяло многозначно число - еди¬
ниците от втория ред отдясно на¬
ляво.

десетичен
десетичен прил. В чиято основа
е числото десет.
десётка ж 1, Числото десет, 2.
Карта за игра с десет знака, 3.
Съвкупност от десет единици. 4.
мн. Множество. Десетки въпро¬
си. 5. разг. Превозно средство с
номер 10,6. Първите десет мес¬
та при класиране.
десетобоец л. Състезател по де-
сетобой.
десетобой м. без мн. Състезате¬
лен комплекс от десет дисципли¬
ни.
десетокласник л. и десето-
класничка ле. Ученик в десети
клас.
десетократен и десеткратен
прил. Който се повтаря десет пъ¬
ти.
десетолевка ж. Монета или бан¬
кнота от десет лева.
десеторен прил. Който е десет пъ¬
ти повече или по-голям.
десётък и десятък м. ист. На¬
турален данък в размер една де¬
сета част от земеделската про¬
дукция.
дескриптйвен прил. книж. Опи¬
сателен.
десница ж. 1. Дясна ръка. 2. По¬
литическа сила или партия с
консервативни убеждения.
десничар.*. идесничарка ж. 1.
Лице, което си служи по-добре с
дясната ръка. 2. Лице с консер¬
вативни убеждения, десничар¬
ски прил., деснич'арство ср.
деспот м. (гр.) 1. ист. Абсолютен
владетел на държава или об¬
ласт. 2. Лице с неограничена
власт, което отнема свободата.
деспотичен прил. и деспоти¬
чески прил.
деспотство ср. 1. Власт и проява
на деспот. 2. ист. Област или
държава, управлявана от дес¬
пот.
дестабилизирам несв. и св., прех.
Унищожавам или нарушавам
устойчивостта.
дестилат (нем.) Получен чрез
дестилация продукт.
дестилатор м. Съоръжение за
дестилация.
дестилация ж. без мн. (лат.-нем.)
Пречистване на течност от раз¬
творените в нея вещества чрез
изпаряване и втечняване на па¬
рите.
дестилйрам несв. и св., прех. 1.
Пречиствам чрез дестилация. 2.
Чрез дестилация отделям части
от смес.
дестинация ж. (от лат.) Местоназ¬
начение на движението на пре¬
возно средство (обикн. самолет).
деструктйвен прил. Склонен
към разрушаване.
детайл м. (фр.) I. Дребна, отно¬
сително самостоятелна част от
нещо. 2, Дребна неразглобяема
част на апаратура, детайлен
прил.
дете ср. 1. Човек по отношение на
родителите си. 2. Човек в ран¬
на възраст. 3. Лице с детински
прояви. 4. Лице като представи¬
тел на своята епоха или среда.
детски прил.
детектйв м. (фр.) 1. Лице, което
издирва и разследва престъпле¬
ние. 2. ист. Полицейски служи¬
тел. детективски прил.

	139
детектор л. (лат.) 1. Уред за ав¬
томатично откриване на физич¬
ни явления в околната среда. 2.
Устройство в радиоелектрони¬
ката за отделяне на нискочестот-
лите колебания, които се преоб¬
разуват в звук или образ. 3.
Най-прост вид радиоприемник.
детектором прил.
детелйналс. 1. Фуражно тревис¬
то растение с тройни листа; Tri¬
folium. 2. Сложно кръстовище с
пресичащи се пътища на раз¬
лични равнища, детелинов
прил.
детерминизъм .н. без мн. (лат.)
Учение за закономерната връз-
ка и обусловеност на явления¬
та.
детеубйец л. и детеубййца ж.
Убиец на дете.
детеубййство ер. Проява на де-
теубиец.
детешар м. и детешарка ж. Ли¬
це, което обича деца.
дети не я се весе. нпрех. разг. Де-
тиня се, вдетинявам се.
детйнски прил. Който е характе¬
рен за дете.
детйнщина ж. неодобр. Детинска
постъпка на възрастен.
детинй се «есе. нпрех. Постъпвам
като дете (за възрастен).
дето и гдето разг. 1. нрч.-сз. Къ¬
дето Дето е той, аз не отивам.
2.	На който, в който. Стигнах¬
ме селото, дето ще нощуваме.
3.	лест.-сз. Който. Това, дето си
намислил, няма да стане. 4. сз.
Не помниш ли, дето ми обеща.
детонатор .я, (нем.) Заряд или
устройство за взривяване на ос¬
дефицит
новния заряд в бомба или ми¬
на,
детонация ж. (лат.) 1. Силен, мо¬
щен взрив. 2. Взривно изгаря¬
не на гориво с образуване на
ударна вълна, което нарушава
работата на двигателя, де тона-
ционен прил.
детство ср. Детска възраст.
дефект л., (нем.) Отклонение от
нормалното устройство или
структура; недостатък, дефек¬
тен прил.
дефектолог л. Специалист по
дефектология.
дефектология ж, без мн. (лат.-гр.)
Наука за развитие и възпита¬
ние на деца с психически или
физически отклонения.
дефектоскоп м. Уред за откри¬
ване на скрити дефекти в мате¬
риали и изделия.
дефибрилатор л. Медицински
уред за възстановяване на сър¬
дечната дейност при нарушен
сърдечен ритъм.
дефиле ср. Дълбок планински
проход; пролом.
дефилирам несв. и св., нпрех. Ми¬
навам в тържествен марш.
дефинирам несв. и св., прех. Да¬
вам определение.
дефинитйвен прил. Окончате¬
лен. дефинитйвност ж.
дефиниция ж. (лат.) Кратко оп¬
ределение на същността, съдър¬
жанието или значението на не¬
що.
дефис м. (лат.) Съединителна
черта, малко тире.
дефицит м. (лат.) Недостиг, лип¬
са на нещо, дефицитен прил.

дефляция
дефляция ж. (лат.) Намаляване
на банкнотите в обращение, за
да се повиши стойността им.
дефлорация ж. (лат.) Разкъсва¬
не на девствената ципа.
дефлорйрам несв. и св., прех. Из¬
вършвам дефлорация.
деформация ж. Нарушение, от¬
клонение от нормалната форма,
дефор мирам несв. и св., прех. Из¬
вършвам деформация.
децентрализация ж. Отдалеча¬
ване от центъра и от влиянието
му.
децентрализирам несв. и св., прех.
Извършвам децентрализация.
децибел (лат.-англ.) Единица за
измерване силата на звука.
дециметър м. Десета част от ме¬
тър. дециметров прил.
дечурлйга мн. разг. Деца,
дешифрирам и дешифровам
лесе, и св., прех. 1. Разчитам шиф¬
рован или стенографски текст.
2. Разкривам смисъла на нещо
неясно.
деяние ср. Постъпка, действие,
деятел л. (рус.) и деятелка ж. 1.
Лице с дейност в обществения
живот. 2. Вършител на действие,
деятелен прил. 1. Който работи
активно. 2. език. В съчет. дея¬
телен залог (глагол) - при
който глаголното лице извърш¬
ва действието, деятелност ж.
джаджа ж. разг. Дребен предмет,
уред.
джаз м. (англ.) Музика, основана
на непрекия музикален фолк¬
лор в САЩ.
джазов прил. 1. Който се отнася
до джаз. 2. ра п. Екстравагантен.
			140

джакпот м. (англ.) Натрупана су¬
ма за печелене при лотария, то-
то и пр.
джакузи мн. (англ.) Вана с уст¬
ройство за леко вълнение на во¬
дата.
джам ж. (перс.-тур.) разг. Стъкло.
джамбазин м. (перс.-тур.) 1, ост.
Търговец на добитък. 2. Лице, ко¬
ето се пазари, джамбазки прил.
джамджйя м. Лице, което поста¬
вя стъкла.
джамйя ле. Молитвен дом за мо¬
хамедани.
джанка ж. Вид сливово дърво с
по-дребни плодове; Prunus my-
robalana. джанков прил.
джанковица ж. Ракия от джанки,
джанта ж. Метален кръг за гу¬
мата на колело на превозно
средство.
джапам несв. нпрех. Газя във во¬
да или рядка кал.
джапанки мн. Сандали от плас¬
тична материя.
джасам несв. и джаскам несв.
прех. разг. Блъскам силно.
джйста-праста разг. 1. прил. не-
изм. Небрежен, невнимателен.
2* нрч. Невнимателно, грубо.
джаул л. (англ, собств.) Единица
за измерване на работа, енер¬
гия, топлина.
джафка несв. нпрех. в 3 л. Лае (ку¬
че).
джебчйя л. (тур.) и джебчйика
ж. Крадец на дребни вещи.
джебчййски прил., джебчйй-
ство ср.
джезве ср. (тур.) Кафениче.
джемпър л. (англ.) Лек дамски
костюм без подплата.

джуркам
	141

джендем м. (евр.-ар.-тур,) 1. Ад,
пъкъл. 2. Отдалечено недостъп¬
но място.
джентълмен м. (англ.) Възпитан
н благороден човек, джентъл¬
менски прил., джентълмен-
ство ср.
джет ж (англ.) Воден мотор, кой¬
то се движи с помощта на реак¬
тивна водна струя.
джибри мн. (ар. тур.) Ферменти¬
рало смачкано грозде след отде¬
ляне на виното, джибров прил.
джигит м. (тюрк,-рус.) Изкусен ез¬
дач.
джин м. (англ.) Безцветно високо-
алкохолно питие с хвойнов аро¬
мат.
джинджифил м. (тур.) 1. Много¬
годишно тропическо растение с
характерен аромат; Zingiber offi¬
cinale. 2. Корените от това рас¬
тение като подправка и билка.
джинс м. (ар-тур.) Род, порода,
джинси мн. (англ.) Тесен панта¬
лон, ушит по тялото, от здрава
памучна материя, джинсов
крил.
джип л. (англ.) и джйпка ж. разг.
Висок лек автомобил за нерав¬
ни и труднопроходими пътища,
джйпи ср, (англ. GP) Семеен или
личен общопрактикуващ лекар,
джйро ср. без мн. Прехвърляне на
друго лице правата върху цен¬
ни книжа, чек и др. чрез подпис
на притежателя.
джиросвам несв., джиросам св.
пра L Прехвърлям чрез джи-
ро 2. Отпращам някого (или не-
шсЦ към друго лице.
джйу-джйцу ср. без мн. (яп.) На-
чин за защитна или нападател¬
на борба с много сръчност и бър¬
зина.
джихад м. без мн. (ар.) Свещена
война на мохамеданите срещу
немохамедани.
джоб л. 1. Малка торбичка, вши¬
та в горна дреха, чанта и др., за
дребни неща. 2. Лични парич¬
ни средства, джобен прил.
джогинга, (англ.) Бягане за здра¬
ве и физическо укрепване.
джоджен а. (гр.) Многогодишно
растение с много приятна ми¬
ризма, употребявано като под¬
правка; Mentha viridis.
джойстик а. (англ.) Устройство за
управление на курсора на ком¬
пютъра и на електронна игра.
джокер а. (англ.) Карта за игра,
която може да замени всяка дру¬
га при покер.
джолан а, (тур.) Долна част на
свински или говежди крак, упот¬
ребявана за готвене.
джуджё ср. (тур.) Много дребен на
ръст човек.
джудйст а. и джудйстка ж. Ли¬
це, което се занимава с джудо.
джудо ср. (от яп.) Модернизирана
форма на джиу-джицу като
спорт.
джунгла ж. (инд.-англ.) Тропичес¬
ка непроходима нискостеблена
гора.
джунджурйи мн. разг. Дребни
незначителни неща.
джуркам несв. прех. 1. Разбивам
на каша с дървена лъжица. 2.
Бъркам.

джус
джус (англ.) Сок от плод,
дзвйска ж. и дзвизак м. Овца,
овен във втората година.
дзифт Ji. (ар.-тур.) Земна смола;
асфалт.
диабет м. К Болеет на жлезите с
вътрешна секреция, свързана с
жажда и усилено отделяне на
урина. 2. Заболяване, причине¬
но от недостатъчност на инсулин
и увеличаване на захарта в
кръвта и урината,
диабетик м. и диабетична ж.
Лице, болно от диабет, диабе¬
тичен прил.
диагноза ж. (гр.) Лекарска пре¬
ценка за състоянието на болен.
диагностик м. Лекар, специа¬
лист по поставяне на диагноза.
диагностичен прил.
диагностика ж. 1. Наука за раз¬
познаване на болестите. 2. Пос¬
тавяне на диагноза.
диагонал м. Отсечка, която съе¬
динява два несъседни ъгъла в
многоъгълник, диагонален
прил.
диаграма ж. (гр.) Графично изоб¬
ражение на съотношението
между различни величини.
диадема ж. (гр.) Женски накит за
глава във форма на венец или
дъга.
диакритичен прил. (гр.) В съчет.
диакритичен знак - допъл¬
нителен знак към буква за оз¬
начаване, че се свързва с друг
звук.
диалект м. (гр.) Разновидност на
общонародния език, територи¬
ално или социално обусловена.
диалектен прил.
	142
диалектизъм ле. Употребена в
книжовния език дума или из¬
раз.
диалектик м. Привърженик на
диалектиката.
диалектика ж. (гр.) 1. Наука за
всеобщите закони на развитие
на природата, обществото и мис¬
ленето, която се опира на взаим¬
ните връзки и обусловеност. 2.
Обективно съществуващите
връзки на движението, измене¬
нието и развитието. 3. ист. Уме¬
ние да се води спор с логически
доводи, диалектически прил.
диалектолог л. Специалист по
диалектология, диалекто¬
ложки прил.
диалектология ж. Наука за ди¬
алектите. диалектологичес¬
ки прил.
диалог ж. (гр.) 1. Разговор. 2. Раз¬
говор между действащи лица в
литературна творба, диалоги¬
чен прил.
диамант м. (лат.) 1. без мн. Проз¬
рачен безцветен минерал със
силен блясък и голяма твърдост.
2. Шлифован къс от този мине¬
рал като скъпоценен камък;
брилянт, диамантен прил.
диаметър ж. (гр.) Най-дългата
отсечка, вписана в окръжност
или сфера, диаметрален прил.
О Диаметрална противопо¬
ложност - пълна противопо¬
ложност.
диапазон ж. (гр.) I. Обхват на ин¬
тервала от възможния най-ни¬
сък и най-висок тон на певчес¬
ки глас или музикален инстру¬
мент. 2. Широта на възможнос-
дивизион
	143

тите и способностите на някого
или нещо.
диапозитив м. (нем.) Снимка
върху прозрачна материя за
прожектиране на екран.
диария ж. (гр.) Чровно заболява¬
не, придружено с чести воднис-
ти изпражнения; разстройство.
диаскоп ж. (гр.) Прожекционен
апарат за диапозитиви.
диаспора ж. (гр.) 1. Разселване
на части от даден народ извън
родината му. 2. Етническа общ¬
ност, която пребивава извън
пределите на страната, откъде-
то произхожда.
диафйлм м. Късометражен
филм от диапозитивни изобра¬
жения.
диафрагма ж. (гр.) 1. Преграда
между гръдната и коремната ку¬
хина у човек или животно. 2.
Непрозрачна преграда за регу¬
лиране на проникващата свет¬
лина в телескоп, киноапарат и
под. ; бленда, диафрагмен прил.
Диахрония ж. без мн. (гр.) език. 1*
Последователност в развоя на
езика и неговите особености. 2.
Изучаване на езиковия развой
във времето, диалронен прил.
див прил. 1. Който е на най-ни¬
сък етап в развитието си (общес¬
тво). 2. Който се развива при ес¬
тествени условия без човешка
намеса (растение, животно). 3.
Който е свързан с първичното у
човека. Диви нрави. 4. Който не
умее да общува с хора. 5. Неук¬
ротим, необуздан. 6. Изоставен,
необработен (земя, местност).
dùeocm ж. и дивота ж.
дивак м. и дивйчка1 ,х 1, Човек
от общност, която е в първоби¬
тен стадий от развоя си. 2. Изос¬
танал в интелектуално и кул¬
турно отношение човек. 3. руг.
За израз па презрително и пре¬
небрежително отношение, ди¬
вашки прил., диващина ж.
диван м. (перс.-тур.) Тапицирано
разгъваемо канапе с облегалка.
диване ср. (перс.-тур.) разг, неодобр.
Глупав, наивен човек.
дивачество ср. Първобитен ста¬
дий в човешкото общество пре¬
ди варварството.
дивачка2 ж. разг. Необлагороде-
но плодно дърво.
дивен прил. Който съдържа нещо
необикновено и предизвиква
удивление, давност ж.
диверсант м. и диверсантка ас.
Лице, което върши диверсия.
диверсантски прил.
диверсия ж. (лат.) 1, Подривна
вредителска дейност в чужда
или противникова територия. 2.
Действие за отклоняване вни¬
манието на противника, дивер¬
сионен прил.
дивеч м. безмк. Х.събир. Диви жи¬
вотни. 2, Убити при лов диви
животни или месото от тях. ди¬
вечов прил.
дивея несв. нпрех. 1. Ставам див,
по-див. 2. Живея или се проявя¬
вам като див.
дивидент м. (лат.) 1, Печалба, ко¬
ято се получава за вложена ак¬
ция. 2. Изгода, полза. Полити¬
чески дивиденти.
дивизион л. (фр.) Съответстващо
на батальон в пехотата подраз-

дивизион
деление в други родове войски.
дивизионен прил.
дивизия ж. (лат.) Тактическо съ¬
единение от еднородни или раз¬
нородни войскови части, диви-
зионен прил,
дивотия ж. 1. Състояние на ин¬
телектуална и културна изоста¬
налост. 2. Необитавана запустя¬
ла местност. 3. Проява на невъз-
питаност, грубост. 4» пренебр.
Глупави безсмислени приказки,
дивя лесе. прех. Предизвиквам
възхищение. ~ се нпрех. Изпит¬
вам възхищение.
дигитален прил. (англ.) При кой¬
то сигналите (данните) се прев¬
ръщат в цифрови с помощта на
електронна техника.
дидактика ж. (гр.) Наука за тео¬
рията и принципите на обуче¬
нието. дидактичен прил. и ди¬
дактически прил.
диджей (англ, от съкр.) Дисково-
дещ. диджейски прил.
диез л. (гр.) Знак пред музикал¬
на нота за повишаване на зву¬
ка с половин тон.
диета ж. (гр.) Специален режим
на хранене, съобразен със здра¬
вето. диетичен прил.
дизайн л. 1. Съобразяване на ес¬
тетическите и функционалните
особености на изделията със за’
обикалящата ги среда. 2. Качес¬
твата на изделията като резул¬
тат от тази дейност.
дизайнер м. и дизайнерка ж.
Специалист по дизайн. дизЬй-
нереки прил.
дизел м. (нем. собств.) 1. Двигател
с вътрешно горене и вътрешно
	144
образуване на горивната смес.
2. Превозно средство с такъв
двигател, дизелов прил.
дизентерия ж. (гр.) Заразна бо¬
лест с остро възпаление на де¬
белите черва и кървавослузес-
ти изпражнения.
диканяж. (отгр.) Приспособление
за вършитба от сковани дъски
и набити отдолу кремъци.
диксиленд л. (англ.) 1. Стил в
джазовата музика с акомпани¬
мент от изразителен ритъм. 2.
Състав, който изпълнява така¬
ва музика.
диктат л. (нем.) 1. Налагане на
неравноправно за по-слабата
страна споразумение. 2. Прину¬
дително налагане на мнение,
решение, действие.
диктатор л. (лат.) 1, Управник с
неограничени пълномощия и
власт. 2. Деспотичен човек, дик¬
таторски прил., диктатор¬
ство ср.
диктатура ж. (лат.) Управление
чрез диктат.
диктовка ж. 1. Произнасяне на
текст на глас, за да бъде запи¬
сан. 2. Обучение по правопис
чрез записване на гласно произ¬
насян текст. 3. Писмена работа
със записан такъв текст.
диктофон м. (лат.-гр.) Апарат за
записване и възпроизвеждане
на устна реч.
диктувам несв. прех. 1. Изговарям
текст на глас, за да бъде записан.
2. Налагам личната си воля.
дикция ж. (лат.) Начин на изго-
варяне на звуковете и звукосъ-
четанията при говорене и пеене.
дипломат
_ 145

дилема ж. (гр.) Избор на едно от
дне противоречиви, еднакво
възможни, но неприемливи ре¬
шения.
дилетант ж. и дилетантка лс.
Лице, което се занимава с нещо
без необходимата компетент¬
ност и познания, дилетант¬
ски прил., дилетантство ср.
дилижанс а. (фр.) Многоместна
пощенска кола с конски впряг.
дилър ж. (англ.) Специалист по
влнково дело, който извършва
пнерации с валута или ценни
книжа, дилърски прил., дй-
.чърство ср.
диляика ж. Растение валериана;
Valeriana officinalis.
дим м. Отделяна при горене смес
от газообразни продукти и дреб¬
ни твърди частици; пушек, ди¬
нен прил.
Димитровден м. без мн. Голям
народен и църковен празник на
'.“fi октомври.
димитровче ср. Градинско есен¬
но цвете; Aster araellus.
дим ica раи. Приспособление от
1лпилптелни вещества, които
при изгаряне изпускат много
дим
димя нпрех. Изпускам дим.
димят ж. (гр.) 1. Сорт бяло грозде
г приятен аромат. 2. Вино от то¬
пя грозде.
динамика лг. (гр.) 1. Дял от ме¬
ханиката за движението на re¬
run а, обусловено от силите, дейс¬
тващи върху тях. 2. Движение,
разпише и изменение на пещи
ni и явленията. 3. Интензивност
и движението и разпия дина¬
мичен прил., динамичност ж.
и динамизъм м.
динамомашйна ж. и динамо ср.
(нем.) Машина за преобразува¬
не на механичната енергия в
електроенергия.
динамомйтър м. Измерителен
уред за сила; силомер.
динар ж. (лат.-гр.) 1. Парична еди¬
ница в някои страни. 2. ост.
Златна или сребърна стара мо¬
нета.
династия ж. (гр.) Последовател¬
но царували монарси от един и
същи род.
динозавър м. (гр.) 1. Сухоземно
влечуго с грамадни размери,
живяло и изчезнало през мезо-
зойската ера. 2. Нещо е трайно
висока популярност.
диня ж. 1. Растение от семейство
тиквови със сладък сочен плод;
Citrullus vulgaris. 2. Плодът на
това растение, динен прил.
диоптър ж. (гр.) Измерителна еди¬
ница за пречупвателната сила
на леща или оптическа система.
дйпла ж. Гънка.
дйплома ж. и диплом м. (гр.)
Официален документ за завър¬
шено образование, присъдена
степен или звание. О Почетна
диплома - награда за постиже¬
ние в конкурс, съревнование и
пр. дипломен прил.
дипломант м. и дипломантка
■* - Студент, който подготвя дип¬
ломна работа.
дипломат м. и дипломатка ж.
I.	Правителствен държавен
пргдгганител при официални
о пиянения е чужди държави. 2.

дипломат
разг. Лице с гъвкав ум, което
умело урежда отношения, дип¬
ломатичен прил. и диплома¬
тически прил.,дипломатйч-
ност ж.
дипломация ас (гр.) 1. Съвкуп¬
ност от правни методи и средст¬
ва за провеждане на външна по¬
литика. 2. с-ъбир. Дипломатите
на една държава. 3. Диплома¬
тичност.
дипломирам несв. и св., прех.
Снабдявам с диплома. - се
нпрех. Получавам диплома.
дни л я несв. прех. 1. Нареждам на
пластове. 2. Прегъвам, правя
дипли.
диплянка ж. Напечатани рек¬
ламни проспекти върху дълга
хартиена лента, нагъната като
албум.
дирек м. (тур.) Дървен стълб за
подпора.
директен прил. Пряк, непосред¬
ствен.
директйва ж. (лат.) Разпорежда¬
не от по-висша инстанция.
директор м. и директорка ж.
Ръководител на учебно заведе¬
ние, учреждение, директор¬
ски прил., директорство ср.
директория ж. (англ.) Структур¬
но групирани файлове за по-ле¬
сен достъп до тях.
дирекция ж. (лат.) 1. Институция
за отделна област от държав¬
ното управление. 2. Админист¬
ративен орган начело с дирек¬
тор. 3. Сграда, където се поме¬
щава такъв орган, дирекцио¬
нен прил.
	146
диригент м. (лат.) и диригентка
ж. Ръководител на хор или ор¬
кестър. диригентски прил., ди¬
ригентство ж.
дирижабъл а. (фр.) Управляем
балон е мотор.
дирижирам несв. и св., прех. 1. С
движение на ръцете ръководя
хор или оркестър. 2. Ръководя.
диря несв. прех. Стремя се да от¬
крия нещо или някого; търся.
диря ж. 1, Отпечатък върху по¬
върхност; следа. 2. Веществен
белег като свидетелство за нещо.
дисаги мн. (гр.) Две скачени тор¬
би за носене през рамо или вър¬
ху гърба на кон, магаре.
дисбаланс м. (гр.) Липса на ба¬
ланс и равновесие.
дисекция ж. (лат.) Разрязване на
труп с учебна или научна цел.
дисертант м. и дисертантка ж.
Лице, което подготвя или защи¬
тава дисертация.
дисертация ж. (лат.) Изследова¬
телски труд за получаване на
научно звание, дисертацио¬
нен прил.
дисидент а. (лат.) и дисидентка
ж. Лице, което изразява несъ¬
гласие с господстваща идеологи¬
ческа или политическа система.
дисидентски прил.,дисидент-
ство ср.
диск а. (гр.) 1. Предмет с форма
на плосък кръг. 2. Спортен уред
за хвърляне с форма на плосък
кръг, дисков прил.
дисквалификация ж. (фр.) 1.
Загубване на квалификация. 2.
Обявяване в неспособност за из¬
вършване на дейност. 3. Лиша-

147
дисплеи
ване на спортист от право на
състезание.
дисквалифицйрам несв. и св.,
прех. Обявявам дисквалифика¬
ция (във 2. и 3. знач.). - се нпрех.
Загубвам квалификация.
дискета ж. Тънък диск с магнит¬
но покритие, използван като но¬
сител на информация, дискд-
тен прил.
диско Първа част на сложни наз¬
вания със значение ’който е
свързан с дискотека’: диско
идол, диско хода, диско моми¬
че, диско музика.
дйсковддещ м. Лице, което води
и коментира музикална програ¬
ма в дискотека, в радио- или те¬
левизионно предаване.
дискомфорт J*, (фр.) Пекомфор-
тност, притеснение.
диекопатйя лс. (гр.) Придружено
с болки изместване на хрущял¬
ните дискове между прешлени¬
те на гръбначния стълб.
дйскос м. (гр.) 1. Метално блюдо
за събиране на парични помо¬
щи в църква. 2. Събраната су¬
ма в такова блюдо.
дискотйка ж. 1. Сбирка от магне¬
тофонни ленти или грамофонни
плочи. 2. Помещение за съхра¬
няване на такава сбирка. 3. По¬
мещение за танци. 4. Танцова за¬
бава в такова помещение.
дискохвъргач х. и дискохвър-
гачкале. Спортист по хвърляне
на диск.
дискредитйрам несв. и св., прех.
Допринасям за лишаване на
някого от авторитет и доверие
в него.
дискретен’ прил. (фр.) 1. Който
умее да пази тайна. 2. Който се
осъществява тайно, дискрет¬
ност1 ж.
дискретен2 прил. (лат.) Който се
състои от отделни части; прекъс¬
нат. дискретност2 ж.
дискриминация ж. (лат.) Огра¬
ничаване на човешки права по¬
ради расови, религиозни и др.
особености, дискриминацио¬
нен прил.
дискусия ж. (лат.) Широко об¬
съждане на спорен въпрос с го¬
лямо значение, дискусионен
прил.
дискутирам несв. и св., прех. (фр.-
нем.) Участвам в дискусия.
дислокация ле. (лат.) 1. Наруша¬
ване на структурната форма на
земните пластове. 2. Разполага¬
не и разместване на войска.
дйсниленд .и. (англ, собств.} Уве-
селително селище с атракции,
развлечения.
диспансер м. (фр.) Лечебно-про¬
филактично заведение за спе¬
циализирана помощ, диспан¬
серен прил.
дисперсия ж. (лат.) 1. Раздробя¬
ване, разпръскване на вещест¬
во. 2. Течна смес, чиито части¬
ци са равномерно разпределени
помежду си. дисперсен прил.,
ducnèpcHocm ж.
диспечер м. (англ.) Лице, което
организира и ръководи дейност¬
та на работници, превозни сред¬
ства или други машини, дис¬
печерски прил.
дисплей м. (англ.) Компютърно
устройство за извеждане и пред-

дисплей
ставяне на обработените данни
на екран във вид на схеми, гра¬
фика и пр.
диспропорция ж. Липса на съ¬
размерност и съответствие.
диспут м. (лат.) Публично обсъж¬
дане на оспорван въпрос с пред¬
варителна подготовка.
дистанцирам се несв. и св., нпрех.
Разграничавам се от нещо.
дистанция ле. Разстояние между
две неща, дистанционен прил.
О Дистанционно обучение -
обучение чрез изпращане на
учебни материали по интернет.
дистрибутор м. (лат.) Разпреде¬
лител или разпространител на
стоки при търговски отношения.
дистрибуторски прил.
дистрибуция ж. (лат.) 1. Разпре¬
деление. 2. език. Позициите, в ко¬
ито може да се срещнат дадена
езикова единица или нейните ва¬
рианти. дистрибутивен прил.
дисхармония ж. (лат.-гр.) Нехар-
монично съчетаване на неща,
което е неприятно за възприе¬
мане; нарушаване на хармони¬
ята. диехармонйчен прил.,
дисхармоничност ж.
дисциплина1 ж. без мн. (лат.)
Спазване на установен ред и оп¬
ределени правила, дисципли¬
нарен прил.
дисциплина2 ж. 1. Самостояте¬
лен клон на наука. 2. Отделен
вид спорт.
дисциплинирам несв. и св., прех.
Приучвам към дисциплина1.
дитирамб м. (гр.) 1. Лирическо
произведение за възхвала. 2. мн.
Прекадени похвали.
	148

диуреза ж. без ми. (гр.) Отделяне
на урина, диуретйчен прил.
диференциация ж. (лат.-фр.)
Разграничаване според опреде¬
лени признаци, диференциа¬
лен прил.
диференцирам несз. и св., прех.
(лат.) Разделям, разграничавам
според признаци.
дифтерит м. разг. Дифтерия.
дифтеритен прил.
дифтерия ж. (гр.) Остро заразно
заболяване на горните дихател¬
ни пътища, което води до заду¬
шаване. дифтериен прил.
дифузия ж. (лат.) Проникване на
частиците на едно вещество в
друго при топлинно движение
на молекулите, дифузен прил.,
дифузност ж.
дихание ср. поет. Дишане,
дихателен прил. Който се отна¬
ся до дишане.
дишам несв., прех. и нпрех. 1. Пое¬
мам въздух с белите си дробове
и го изпускам след усвояване на
кислорода. 2. Живея, жив съм,
длаб м. Вдлъбнатини в дърво за
сглобяване с дадени части от
друго дърво.
длан ж. Вътрешната част на ръ¬
ката между пръстите и китката.
длето ср. Стоманено сечиво за
дълбаене на дърво, камък и под.
длъжж. без мн. В съчет. на длъж
- по дължина на нещо.
длъжнйк м. и длъжница ж. Ли¬
це, което има дълг.
длъжност ж. Служба и дейност
на държавен служител, длъж¬
ностен прил.
дневален прил. 1. Който се гри¬
жи за опазване на вещите на

добро*
	149

войниците. 2. субст. Войник с та*
кава задача.
дневен прил. 1. Присъщ на деня.
Дневна светлина. 2. Който се из¬
вършва през деня. 3, Предназ¬
начен за деня. О субст. Дневна
- дневна стая. О Дневни - ко¬
мандировъчни пари за разходи
през деня.
дневник м. 1. Лични записки за
отразяване на събития и случ¬
ки по дни и дати. 2. Тетрадка
за такива записки. 3. Книга с
информация за дейност през
изминал ден. 4. Книга за ежед¬
невната учителска дейност.
днес нрч. 1. През деня, в който се
говори. 2. През времето, в което
живеем; в настоящето, днешен
прил.
до предл. За израз на: 1. Близост.
Да п-ъ тя. 2. Предел на движе¬
ние или действие. Пътува до
Варна. 3. Приблизителен брой,
До пет души. 4. Предел в тра¬
енето на процес. От сутрин до
вечер. 5. Предназначеност. Пис¬
мо до майка ми.
до ср. (ит.) Първият тон на основ¬
ната диатонична гама.
доайен .и. (фр,) 1. Най-старият
дипломатически представител
от висш ранг, който оглавява
дипломатическия корпус. 2. Ли¬
це с най-дълъг трудов стаж; най-
старши.
добавка ж. Нещо прибавено към
друго като допълнение, добавъ¬
чен прил.
добавям несв., добавя се. прех. 1.
Допълвам към нещо. 2. Приба¬
вям нещо към това, което е ка¬
зано или написано.
добив л. 1. Нещо, получено от
селскостопанска, занаятчийска
или др. дейност. 2. Земеделска
продукция за един сезон от да¬
дена площ.
добивам несв., добия се. прех. 1.
Получавам в резултат на вло¬
жен труд. 2. Произвеждам. 3.
Получавам качество или свойс¬
тво. 4, Раждам дете.
добирам се несв., добера се св.
нпрех. 1. С усилия стигам до ня¬
къде или до връзка с някого. 2,
С преодоляване на трудности
постигам нещо.
добитък м. Домашни животни,
добиче ср. 1. Отделно домашно
животно. 2. разг, неодобр. Глупав,
безчувствен човек.
доблест зс Готовност да се слу¬
жи открито на истината и прав¬
дата. доблестен прил.
доближавам несв., доближй св.
прех. 1. Премествам нещо, за да
бъде по-близо до друго нещо. 2.
прех. и нпрех. Отивам близо или
по-близо. Непознатият ги доб¬
лижи и попита. - се нпрех. 1.
Отивам близо до нещо. 2. Започ¬
вам да приличам; наподобявам.
добре1 нрч. От добър.
добре2 част. За израз на съгла¬
сие.
добринаж. 1. Качество на добър;
доброта. 2. Извършено добро
дело.
добро ср. без мн. 1. Добрина (във
2.	знач.). 2. Сполука. Желая ти
само добро.
добро- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’добър, мил’:
добреду шен, доброна мере ноет,

добро-
добросърдечен, добросъвест¬
ност.
доброволен прил. 1. Който дейс¬
тва по собствена воля. 2. Който
се извършва по желание, доб¬
роволност ж.
доброволец м. и доброволка ас.
1. Лице, което върши нещо по
собствена воля. 2. Лице, което
постъпва във войската, без да е
задължено, доброволчески
прил.
добродетел ж. Положително
нравствено качество, добро¬
детелен прил., добродетел-
ност ж.
добродушен прил. 1. Който е с
благ, добър характер. 2. Който
проявява или изразява добро¬
намереност и доброта, доб¬
родушие ср.
доброжелётел м. и доброже¬
лателка ж. Лице, което желае
добро на някого, доброжела¬
телен прил., доброжелЬтел-
ност ж.
доброкачествен прил. Който е с
високо качество. Доброкачес¬
твен тумор - тумор без мета-
стази. даброкачественост ж.
добронамерен прил. Който е с на¬
мерение и готовност да върши
добро, добронамереност ж.
добросъвестен прил. 1. Който
прилежно и съвестно изпълнява
задълженията си. 2. Който е из¬
раз или резултат от съвестно от¬
ношение. добросъвестност ж.
добросъседство ср. Добри взаи¬
моотношения между съседни
държави.
	150
добряк ж. и добрячка ж. разг.
Много добър човек, добряшки
прил.
добър прил. 1, Който е с ценни
качества и черти. Добър син. 2.
Който притежава потребни и
желани качества. Добър лекар.
3.	Който е проява на ценни
нравствени качества. Добра
постъпка. 4, Който отговаря на
дадени очаквания и изисква¬
ния. Добро решение. 5. През
който няма затруднения и неп¬
риятности. 6. субст. Оценка 4 по
шестобалната система, добро¬
та ж.
довёден прил. В съчет. доведено
дете (син, дъщеря) - който е
от предишния брак на някого от
родителите.
довеждам несв., доведа се. прех.
1, Водя някого при лицето, на ко¬
ето се говори. 2. Предизвиквам,
пораждам появата на нещо. 3.
Ставам причина някой да из¬
върши нещо или да изпадне в
определено състояние. 4. Чрез
специални съоръжения докар¬
вам вода на определено място.
доверен прил. 1. На когото някой
се доверява като на близък. 2.
Упълномощен да действа от име¬
то на някого.
довереник л. и довереница ж.
1. Доверен човек. 2. Лице по от¬
ношение на своя адвокат.
довёрие ср. 1. Убеденост в добро¬
намереността и съвестността на
някого. 2. Изразено чрез гласу¬
ване одобрение на политика или
политик. Вот, на доверие.

договорирам
	 151

доверчив прил. Склонен към до¬
веряване. доверчивост ж.
доверявам несв., донеря. св. прех.
1. Споделям тайна с някого, ка¬
то вярвам, че ще я запази. 2. С
доверие поръчвам на някого да
се грижи за нещо (някого). - се
нпрех. 1. Споделям тайните си с
някого. 2. Проявявам доверие
към някого.
довечера нрч. Тази вечер,
довиждане желсд. Пожелание за
нова среща при раздяла.
довлйчам несв., довлека се. прех.
1.	Донасям нещо с влачене до оп¬
ределено място. 2. Насила довеж¬
дам някого до определено място.
3. разг. Донасям нещо ненужно
или довеждам някого, който е не¬
желан. 4. Причинявам възник¬
ването на нещо неприятно. - се
нпрех. 1. Идвам с голямо усилие.
2.	разг. Пристигам нежелан,
довод м. (рус.) Мисъл, изказана
като доказателство.
доволен прил. Който е удовлет¬
ворен от нещо получено или
притежавано, доволство ср.
довтасвам несв., довтасам се.
нпрех. 1. в 3 л. Втасва до нужна¬
та степен. 2.разг. Пристигам не¬
очаквано, изненадващо.
довчера нрч. До деня преди
днешния, довчерашен прил.
довършвам несв., довърша се.
прех. 1. Върша това, което е ос¬
танало да се върши. 2. Израз¬
ходвам докрай. 3. разг. Погуб¬
вам, разрушавам.
догм. (англ.) Порода едри кучета с
къса глава и развити челюсти.
догади ми се са. нпрех. Започва
да ми се гади.
догадка ж. (рус.) Предложение,
неподкрепено със сигурни дан¬
ни.
доган л. (тур.) разг. Сокол.
догарям1 и догорявам несв., до¬
горя1 св. нпрех. в 3 л. Изгаря до¬
край.
догарям2 несв., догоря2 св. прех.
Изгарям това, което е останало.
догде нрч. Докъде.
догдето нрч. Докъдето.
доглеждам несв., догледам св.
прех. 1. Гледам нещо до края. 2.
Грижа се за някого до края на
живота му.
догма ж. (гр.) Идея (теория, ми¬
съл), която безкритично се при¬
ема като неоспорима и безуслов¬
на истина, догматичен прил,
и догматически прил.
догматйзъм м. без мн. Безкри¬
тично приемане и поддържане
на теория, мисъл или мнение.
догматик л. и догматйчка ж.
Лице, което е склонно към дог¬
матизъм.
догматика ж. (гр.) 1. Система от
религиозни догми. 2. Богослов¬
ска наука за догмите на една ре¬
лигия. догматичен прил. и
догматически прил.
договарям несв., договоря св.
нпрех. 1. Водя преговори. 2. прех.
Сключвам споразумение.
договор л. Споразумение между
две или повече страни с опреде¬
ляне на съответни права и за¬
дължения. договорен прил.
договорйрам несв. и св., прех. Оси¬
гурявам нещо чрез договор.

догодина
догодина нрч. През идната годи¬
на.
догонвам несв., догоня св. прех.
1. Застигам нещо или някого,
като тичам след него. 2. С уси¬
лие преодолявам изостаналост в
нещо.
догоре нрч. От най-високата точ¬
ка.
дограма ас. (гр.) Дървените час¬
ти на сграда.
дограмаджия л. (тур.) Майстор
на дограма, дограмаджийски
прил.
додрямва ми се несв., до дреме
ми се св. нпрех. Обзема ме дрям¬
ка.
додявам несв., додея св. нпрех.
разг. Досаждам. - ми нпрех. & 3
л. Омръзва ми.
доен прил. Който дава мляко.
дож м. (ит.) ист. Държавен глава
в средновековна Венеция или
Генуа.
дожалява ми несв., дожалее ми
се. нпрех. Обзема ме жал.
доживотен прил. Който трае до
края на човешкия живот.
доживявам несв., доживея се.
прех. 1. Изживявам останалото
време от живота си. 2. Жив съм
до важен момент, на който ста¬
вам свидетел.
доза ж. (гр.) 1. Количество лекар¬
ство за еднократно вземане. 2.
без мн. Относителен дял, извест¬
на част.
дозатор м. 1, Уред за автоматич¬
но определяне на количество. 2.
Съд за измерване на количест¬
во.
доземи нрч. разг. До земята.
дозиметър л. Уред за измерва¬
не на йонизиращи излъчвания.
дозиметр ичен прил.
дозирам несв. и се., прех. Опреде¬
лям дози.
дознание ср. (рус.) 1, Предвари¬
телно разследване на престъп¬
ление. 2. Писмен документ от
такова разследване.
доиграна ми се несв., доиграе
ми се св. нпрех. а 3 л. Обзема ме
желание да играя.
доиз- Сложна представка за гла¬
голи със значение изчерпвам
докрай действието’: (юазбелвал,
доизварявам, доизграждал, до-
излекувам, доизплащам.
доилен прил. Който е предназна¬
чен за доене.
дойлка1 ж. Уред за механично
доене на животни.
дойлка2 ж. разг. Животно, което
се дои.
док1 л. (англ.) Пристанищно съо¬
ръжение за строеж и ремонт на
плавателни съдове.
док2 л. (нидерл.) Плътен памучен
плат за работно облекло, дочен
прил.
доказателство ср. 1. Факт (пред¬
мет), който потвърждава вер¬
ността или съществуването на
нещо. 2. Доказване, доказа¬
телствен прил.
доказвам несв., докажа се. прех.
1. Разкривам с факти истин¬
ността и правотата на нещо. 2. е
3 л. Служи за установяване на
истинността. - се нпрех. С пове¬
дението си показвам, че имам
определени професионални ка¬
чества.

докторат
	153

докарвам несв., докарам се. прех.
1. Придвижвам с превозно сред¬
ство (или самото средство) до оп¬
ределено място. 2, Карам няко¬
го да дойде до определено мяс¬
то. 3. Снабдявам. 4. Предизвик¬
вам поява или преминаване в
някакво състояние. 5. Справям
се сполучливо с нещо. 6. Чрез
съоръжения довеждам вода до
определено място. ~ се нпрех. 1.
Обличам се добре, 2. Старая се
да се харесам на някого.
докато сз. 1. Подчинителен. До-
като чакаш, прегледай поща¬
та. 2. Съчините лен. Той гово¬
реше спокойно, докато сестра
му повтаря ше несдържано въп¬
росите си.
докачам несв., докача сй. прех.
разг. 1. Докосвам, хващам нещо
или някого. 2. Получавам нещо,
без да съм го заслужил, 3. Обиж¬
дам, засягам някого. - се нпрех.
Обиждам се, засягам се,
докер лс. (англ.) Работник на прис¬
танище. докерски прил.
доклад м. (рус.) 1. Изложение
пред слушатели по някакъв
въпрос. 2. Изложение по слу¬
жебни дела пред ръководител.
докладен прил.
докладвам несв., прех. и нпрех.
Правя изложение по служебни
дела.
докладчик м. (рус.) Лице, което
изнася доклад,
докога нрч. До кое време, колко
дълго.
докогато сз. За едновременност.
Ще чакам дотогава, докато е
необходимо.
доколко 1. нрч, В каква степен;
колко приблизително. 2. сз. Под¬
чинителен за непряк въпрос.
Нищо не подсказва доколко той
е намесен.
док о л кото сз. 1. Ко л кото. До кол -
кото я познавам, няма да се съг¬
ласи. 2. До такава степен. Спра¬
вяме се, доколкото ни е възмож¬
но.
докопвам «есе., докопам св. прех.
1. Успявам пъргаво да грабна,
да взема нещо. 2. Получавам
нещо, към което силно се стре¬
мя. - се нпрех. Успявам да пос¬
тигна нещо с големи усилия,
включително по непочтен на¬
чин.
докосвам несв., докосна св. прех.
1. Леко допирам нещо с част от
тялото си. 2. Изразявам отноше¬
ние към нещо; засягам.
докрай нрч. 1. До свършване на
нещо. 2. До определен момент
във времето.
докривява ми несв., докривёе
ми се. нпрех. Става ми мъчно; до¬
мъчнее ми.
доктор м. (лат.) 1. Научна степен,
присъдена след защита на ди¬
сертация. 2. Лице с такава сте¬
пен. 3. разг. Лекар. О Почетен
доктор - титла за особени зас¬
луги в науката или обществения
живот, докторски прил.
докторант м. (лат.) Лице с вие¬
ше образование, което подготвя
докторска дисертация, док¬
торантски прил.
докторат м. (лат.) Научен труд за
получаване на научна степен
,доктор“.

докторка
докторка ж. разг. Лекарка,
доктрина ж. (лат.) книж. Научна
теория, система от възгледи.
документ м. (лат.) Писмено уве¬
рение с доказателствена стой¬
ност. документен прил. и доку¬
ментален прил.
документация ж. Събрани и
подредени документи по даден
въпрос.
документирам несв. и се., прех.
Доказвам чрез прилагане на до¬
кументи.
докъде нрч. 1. До кое място. 2. До
кое положение. Докъде се стига
с лъжа.
докъдето сз. До което място. До¬
където и да пътуваш, все ще
ти трябва билет.
дол м. Вдлъбнато място между
бреговете на речно корито.
долавям несв., ДОЛОВЯ св. прех. 1.
Дочувам слабо нещо отдалече¬
но. 2. Разбирам, осъзнавам.
долап м. (перс.-тур.) Шкаф, обик¬
новено взидан, за завивки, до¬
машни потреби и пр.
долар л. (англ.) Основна парич¬
на единица в някои страни, до¬
ларов прил.
долен прил. 1, Който е под или по-
ниско от нещо. 2. Който се обли¬
ча и носи непосредствено върху
тялото (дреха). 3. Който е по-нис¬
ко от други по значимост и про¬
изход. 4, Който е с лоши качест¬
ва или постъпки. О Долен курс
- начален курс в училище. <> До¬
лен соят - подземен свят.
дол е и вам несв., долепя се. прех.
I. Лени докрай. 2. Плътно При¬
ближа нам, допирам.
	154

доливам несв., долея се. прех. На¬
ливам още; допълвам.
долина ж. Продълговата вдлъб¬
натина между височини, долй-
нен прил.
долнище ср. Долна страна или
част на нещо.
доловйм прил. Който може да се
долови и възприеме.
доломйт л. без мн. (фр. собств.) Ми¬
нерал от рода на варовика, ши¬
роко разпространен в седимен¬
тни скали.
долу нрч. 1. На място, по-ниско
от друго. 2. В долната част. 3. По-
ниско в някакво отношение, 4,
межд. За израз па отхвърляне.
долуподписан прил. Който е под¬
писан под текста.
долчина ж. Вдлъбнато място, ог¬
радено с височини, дол.
дом 1. Жилище за дадено се¬
мейство. 2. Семейство, което жи¬
вее в едно жилище. 3. Място, къ¬
дето съм роден. 4. Обществено
учреждение (и сграда) със спе¬
циално предназначение. Дет¬
ски дом. Родилен дом. Студен¬
тски дом.
дома нрч. В съ чет. у дома -в соб¬
ственото жилище.
домакин м. и домакиня ж. 1.
Стопанин на жилище. 2. Добър
и грижовен стопанин. 3. Лице по
отношение на гостите си, 4. Ли¬
це, което завежда домакинство¬
то в предприятие, учреждение.
5. само ж. Жена, която не рабо¬
ти, а само се грижи за собстве¬
ното си жилище и семейство, до¬
макински прил.

донасям
	155
домакинство ср. 1. Жилище за¬
едно с покъщнината. 2. Самосто¬
ятелно семейство. 3. Служба в
учреждение за поддържане на
сградата и материалната част,
домакинствам несв. нпрех. Зани¬
мавам се с домакинство.
домат м. 1. Зеленчуково едного¬
дишно растение с червени ме¬
сести плодове; Lycopersicum
csculentum. 2. Плодът на това
растение. О Син домат - пат¬
ладжан. доматен прил.
домашен прил. 1. Който е свър¬
зан с дом или с домакинство. 2.
Предназначен за носене вкъщи
(дреха). 3. Изработен в частен
дом. Домашно вино. 4. Който се
извършва вкъщи (задължение).
5. Който е свързан служебно с
отделен дом или семейство. До-
машен лекар. О Домашен
арест - лишаване от право да
се излиза от къщи.
доменен прил. (рус.) В съчет. до-
менна пещ - висока пещ за то¬
пене на руда.
домилява ми несв., домилее ми
<»i нпрех. Става ми мило.
доминанта ж. (лат.) кн toc. Основ¬
на, най-съществена идея, до-
минантен прил.
доминирам несв. и св., нпрех. На¬
лагам се, имам надмощие.
домино1 ср. (ит.) Вид игра с 28
правоъгълни плочки с означе¬
ни точки.
домино2 ср. (ит.) 1. Карнавална
псрелина с качулка. 2. Маска,
конто скрива само очите.
домови прил. В съчет. домова
мт га - списък с данни за жи¬
вущите в една жилищна сграда.
домогвам се несв., домбгна се
се. нпрех. (рус.) Стремя се упори¬
то към нещо или се добирам с
усилия до нещо.
домоначалник м. Лице, което се
грижи за домовата книга и за
адресната регистрация на живу¬
щите в една сграда; домоупра¬
вител.
доморасъл прил. неодобр. Който
е усвоил при местни условия ня¬
какви знания, без специално
обучение и образование.
домоуправител м. 1. Домона¬
чалник. 2. Лице, което отговаря
за домакинството и финансите
в частен дом.
домофон л. Уредба за свързва¬
не на входа на жилищна сграда
с отделните апартаменти.
домочадие ср. разг. Семейство,
домъквам несв., домъкна св.
прех. разг. Довеждам някого (или
донасям нещо) с мъкнене, без да
желае или да го желаят. - се
нпрех. I. Пристигам с мъка ня¬
къде. 2. неодобр. Появявам се ня¬
къде, без да съм желан или ка¬
нен.
дон м. и доня зс. (исп.) 1. Дворян¬
ски титла в Испания. 2. Учтиво
и уважително обръщение в ис¬
панския език.
донаборен прил. Който се отна¬
ся до следващия набор за задъл¬
жителна военна служба.
донаборник м. Младеж, на ко¬
гото предстои задължителна во¬
енна служба.
донасям несв., донеса es. прех. 1,
Премествам с носене до лицето,
което говори или на което се го¬
вори. 2. Причинявам, осигуря¬
донасям
вам появата на нещо. 3. Съоб¬
щавам, разпространявам сведе¬
ния за нещо.
донесение ср. 1. Служебно съоб¬
щение със сведение. 2, Донос.
донжуан л.. (исп. собств.) Мъж със
склонност към любовни похож¬
дения. донжуански прил., дон¬
жуанство ср.
донйкъде нрч. 1. До никое мяс¬
то. Не ми се пътува доникъде.
2. До никакъв резултат. Така
няма да стигнем доникъде.
донор л. (фр.) книж. 1. Човек, кой¬
то дарява или обещава при
смъртта си органи за присажда¬
не. 2. Дарител, спонсор, донор¬
ски прил., донорство ср.
донос м. (рус.) Злонамерено тай¬
но съобщение за лице, с цел да
бъде злепоставено.
доносвам «есе., донося се, прех.
1.	Нося плода до пълно разви¬
тие и раждане (бременна жена
или животно). 2. Нося облекло,
докато овехтее напълно.
доносник м. и доносница ж.
Лице, което прави донос, донос-
нически прил., доносничест-
во ср.
доноснича несв. нпрех. (рус.) Пра-
вя донос.
донякъде нрч. 1. До някое място
или време. Гледах мача донякъ¬
де и се отказах. 2. До известна
степен. Донякъде я познавам.
доосвобожденски прил. Който
се отнася до времето преди Ос¬
вобождението от турско робство.
допада ми нссв., допадне ми се.
нпрех. е Ил. Подхожда ми; харес¬
ва ми.
	156

допадам несв., допадна св. нпрех.
Предразполагам някого към се¬
бе си; харесвам се на някого.
допйва ми се несв., допие ми се
се. нпрех. Обзема ме желание да
пия.
допинг л. без мн. (англ.) Забране¬
но за спортисти стимулиращо и
ободрително средство за времен¬
но повишаване на активността
на организма, допингов прил.
допинг Първа част на сложни
названия със значение ’който е
свързан с допинг’: допинг афе¬
ра, допинг комисия, допинг кон¬
трол, допинг проба, допинг сан¬
кция, допинг скандал.
допингйрам несв. и св., прех. Да¬
вам допинг на някого.
дйпир м. без мн. 1- Пряко, непос¬
редствено докосване. 2. Непос¬
редствено общуване; контакт.
допирен прил.
допирам1 несв., допра се. 1. прех.
Приближавам плътно нещо до
друго, без да оставя разстояние.
2. нпрех. Прибягвам до нещо ка¬
то единствена възможност. ~ се
несв. Плътно се приближавам до
нещо или някого, без да оставям
разстояние.
допирам2 несв., допера се. прех.
Изпирам докрай всичко.
допирателна ж. Права линия,
която допира окръжност; тан¬
геита.
дописка ж. Кратко съобщение
във вестник, което информира
за станали събития.
дописник м. и дописничка ж.
Сътрудник, който пише допис¬
ки във вестник.

доскоро
- 	157

допитвам се несв., допитам се
<•«. нпрех. Обръщам се към няко¬
го за съвет или мнение.
доплувам несв. нпрех. Придвиж¬
вам се донякъде чрез плуване.
допотопен прил. 1. Който е от
времето преди потопа (според
библейското учение). 2. Който е
прокалено стар.
допреди предл. За момент във
времето, до което трае нещо.
Допреди месец той ходеше на
работа.
допринасям несв., допринеса
гн. нпрех. Съдействам, спомагам
:и) извършване на нещо.
допускам несв., допусна св. прех.
1. Давам възможност да се из-
в i.piiiii нещо. 2. Позволявам ня¬
кому да присъства или да учас¬
тва 3. Приемам за вероятно
или възможно.
допустим прил. 1. Който е въз¬
можен, разрешен. 2. Който се
предполага; вероятен. 3. субслъ
Това, което може да бъде разре¬
шено
допълвам лггн.л допълним нсее.,
допълня id прех. I. Добавям още
и 1.м нещо, пада стане irh.ii но или
завършено. 2. Прибавям нещо
към iniiiir.ino или казано.
допълнение <р I. Тава, коего се
до1к1Н11, па да допълни нещо 2.
i iiih ’hier пи изречението за ou
iin'Htmiiie но нредмеги, ш.рху
кой то с шпоченн действието,
ДОП 1..1ИЙ1 СИТИ »ри4 I. Конго до
111-11Ш 11 УГО'ИННШ 2. |1 (1.ЧГГ
<)*>/! В.4Н1/ПМ'Л
мин ipvivutir коего н и ih.li nti
он <|игнлщ1я ил допълнение
доработвам несв., доработя ce.
прех. 1. Изработвам докрай. 2.
Работя допълнително.
дордё нрч. разг, Докато.
дорест прил. Който е с червени-
кавокафяв косъм (кон).
дорй част. 1. За подчертаване;
даже. Всички - дори и децата -
вече знаят. 2. сз. За присъеди¬
няване. Не ме отегчава, дори
ми е интересно.
досада ж. без мн. Неприятно чув¬
ство на отегчение, липса на ин¬
терес; скука, досаден прил., до-
садност ж.
доейдник.ч идосадница ле. Ли¬
це, което досажда.
досаждам1 несв., досадя1 се.
нпрех. Причинявам досада; отег¬
чавам.
досаждам2несв., досадя2се. прех.
Довършвам садене; засаждам
изцяло.
досвидява ми (се) «сее., досви-
дее ми (се) св. нпрех. Става ми
свидно за нещо.
досег м. без мн, книж. Непосред¬
ствен допир, контакт.
досега нрч. До този момент, до¬
сегашен. прил.
досетлив n/шл. Който бързо се до¬
сеща. досстлйоост ж.
досещам се неге., досетя се се.
нпреч I. Идва ми па ум. 2. Схва¬
щам, подразбирам нещо.
досие гр (фр.) Събрани данни и
документи за дадено лице или
въпрос.
досие! сит м. Афера с разсекре-
I пипне па досиета.
доскоро нрч. До неотдавна, до¬
скорошен прил.

доскучана ми
доскучава ми неси., доскучее
ми се. нпрех. Обзема ме скука.
дословен прил. (рус.) Който пре¬
дава текст без никакво измене¬
ние; буквално.
досмешава ме несв., досмешее
ме се. нпрех. Обхваща ме жела¬
ние да се смея.
доспехи мн. (рус.) ост. Среднове¬
ковно бойно облекло.
доспивам си несв., доспя си се.
нпрех. Спя допълнително и дос¬
татъчно.
досрамява ме несв., досрамее
ме св. нпрех. Обзема ме срам.
досред предл. До средата на оп¬
ределено време или място.
доста нрч. 1. В значителна сте¬
пен. Върна се доста пиян. 2.
Достатъчно. Доста чакахме.
доставка ж. 1. Снабдяване с уго¬
ворено количество стока, мате¬
риали и пр. 2. Доставеното уго¬
ворено количество.
доставчик м. (рус.) Лице, което
изпълнява доставка.
доставям несв., доставя се. прех.
1. Докарвам уговорена стока,
материал. 2. Предизвиквам
приятно чувство или преживя¬
ване. Доставям радост,
достатъчен прил. Който е в за¬
доволително количество или
обем, достатъчност ж.
достигам несв., достигна ce. 1.
прех. Идвам до дадено място. 2.
Израствам до определена грани¬
ца. 3» Изравнявам се с някого
преди мен. 4. Разкривам нещо,
правя си извод. 5. нпрех. Доста¬
тъчен съм. Все ке ми достига
смелост.
	158
достижение ср. (рус.) книж. По¬
ложителен резултат от дейност,
достижим прил. Който може да
се постигне.
достоверен прил. Който не пре¬
дизвиква съмнение, достовер¬
ност ж.
достоен прил. 1. Който с качест¬
вата си заслужава нещо. 2. Кой¬
то е почитан и уважаван. ûoe-
тойност ж.
достойнство ср. без мн. 1. Съв¬
купност от нравствени черти. 2.
Съзнание за собствена значи¬
мост и самочувствие. 3. Положи¬
телни качества и признаци.
достолепие ср. без мн. ост. Дос¬
тойнство, представителност.
достолепен прил.
достояние ср. 1. Нещо, което е
притежание на някого. 2. Нещо,
което е известно, достъпно.
дострашава ме несв., дострашсе
ме се. нпрех. Обзема ме страх.
достъп м. без мн. 1. Възможност
за проникване или установява¬
не на контакт. 2. Възможност за
участие в нещо. 3. Място за про¬
никване някъде.
достъпен прил. 1. В който може
да се проникне. 2. Който е на
разположение. Периодиката е
достъпна за всеки читател. 3.
Който допуска до себе си. 4. Кой¬
то е според възможностите. 5.
Лесноразбираем и възприеман.
Достъпно обяснение, достъп¬
ност ж.
досущ нрч. разг. Съвсем, напъл¬
но.
досърбй ме се, нпрех. Започва да
ме сърби.

дразнител
	159

дотамнрч. 1. До определено от го¬
ворещия място. 2. До висока сте¬
пен в проявата на качество или
действие. Не е дотам изпаднал.
дотация ж. (лат.) Безвъзмездна
допълнителна сума от държава¬
та за губещо предприятие или
учреждение.
дотйрам несв. и св., прех. Давам
дотация.
дотогава нрч. До определен (ми¬
нал или бъдещ) момент, дото¬
гавашен прил.
дотолкова и дотблкоз нрч. До
определена висока степен.
дотрябвам св. нпрех. Ставам не¬
обходим, нужен.
дотягам «есе., дотегна св. нпрех.
Ставам досаден, омръзвам. - ми
нпрех. в 3 л. Обзема ме досада.
доход Материални блага, по¬
лучени за определен период от
трудова дейност, имот и др. до¬
ходен прил., доходност ж.
дохождам несв., дойда св. нпрех.
1.	Пристигам на мястото на ли¬
цето, което участва в разговора.
2.	в 3 л. Настъпва (време, мо¬
мент).
дохристиянски прил. Който се
отнася до времето преди поява¬
та на християнството.
доцент .ч. (лат.) и доцентка ас. 1.
Преподавателско звание и длъж¬
ност във виеше училище. 2. Ли¬
це с това звание, доцентски
прил.
доцентура ж. Длъжност на до¬
цент.
дочаквам несв., дочакам се. прех.
1.	Чакам до края на нещо. 2. До¬
живявам до очаквано събитие,
Дочаках внуци.
дочувам несв., дочуя се. прех. 1.
Долавям със слух нещо далеч¬
но. 2, Научавам от мълва, слух.
дощява ми се несв., до ще ми се
се. нпрех. Обзема ме желание за
нещо.
дой несв. прех. 1. Изцеждам мля¬
ко от виме на добиче. 2. разг. Бе¬
зогледно използвам някого за
лични облаги.
доядява ме «есе., доядее ме се.
нпрех. Обзема ме яд.
дояждам си «есе., доям си се.
нпрех. 1. Напълно довършвам
яденето си. 2. Не гладувам.
дояч м. и доячка ж. Лице, което
дои овце или крави.
драг прил. Който поражда чувст¬
во на обич. О На драго сърце
- с удоволствие.
драгоман(ин) м. (ар.)ост. Водач
на група наемни работници (за
полска работа).
драгун а. (фр.-рус.) Кавалерист в
някои европейски армии.
драже ср. (фр.) 1, събир. Дребни
бонбони с покритие от захар или
шоколад върху ядка или плодо¬
во желе. 2. Малко хапче лекар¬
ство със сладко покритие.
дразнймост ж. без мн. Способ¬
ност, свойство на живия органи¬
зъм да реагира на вътрешни и
външни дразнения.
дразнител книж. 1. Фактор от
външната или вътрешната сре¬
да, който въздейства върху се¬
тивните органи и предизвиква
дразнене. 2. Нещо, което предиз¬
виква неприятни усещания или
чувства.

дразня
дразня несв. прех. 1, Съзнателно
предизвиквам у някого непри¬
ятно чувство. 2. Предизвиква
неприятни усещания. Музика¬
та ме. дразни. 3. Въздействам
върху жив организъм или негов
орган. ~ се нпрех. 1. Ядосвам се.
2. е 3 л. Изпитва дразнене; неп¬
риятно въздействие (за сетиво),
драйвър м. (англ.) Програма за
осъществяване на взаимодейс¬
твие между операционната сис¬
тема и периферните устройства.
дракон л. Митологично същест¬
во с една или повече глави, по¬
добно на крилат едър гущер с ос¬
три нокти, драконов1 прил.
драконовски и драконов2 прил.
Който е изключително строг и
безмилостен (ред, закон). (По
името на гръцкия законодател
Дракон.)
драма ж. (гр.) 1. без мн. Диалогич¬
на литературна творба, предназ¬
начена за сценично изпълне¬
ние. 2. Отделно произведение от
този род. 3. Личен или общест¬
вен сблъсък с тежки последици.
драматичен прил. и драма¬
тически прил.
драматизация ле. Преработване
на епическа литературна твор¬
ба в драма за сценично изпъл¬
нение.
драматизирамнесв. исв., прех. 1.
Преработвам епическа творба в
драматична. 2* Създавам нап¬
режение, като преувеличавам
сериозността на нещо.
драматизъм л. без мн. 1. Присъ¬
ща на драма ситуация. 2. На¬
прежение.
	160
драматург л. 1. Автор на драма¬
тургично произведение. 2. Слу¬
жител в театър, който определя
репертоара, постановките и ра¬
боти с актьорите, драматурги¬
чен прил. и драматургически
прил.
драматургия ж. (гр.) 1. Теория
на драматичното творчество. 2.
Драматичните произведения
ггрез дадена епоха или на опре¬
делен автор. 3. Развитие на дра¬
матичното действие в творба.
драматургичен прил.
драперия ж. (фр.) 1. Завеса от на¬
диплен плат. 2. Украса на дре¬
ха от набрана ивица плат.
драсвам несв., драсна св. прех. 1.
Драскам веднъж или изведнъж.
2. Набързо написвам нещо крат¬
ко. 3. Наранявам леко.
драскало ср. Стена от кибритена
кутия, върху която се драска
клечката.
драскам несв., драсна се. прех. 1.
Прекарвам нещо остро по по¬
върхност, което оставя следа. 2,
Запалвам клечка кибрит чрез
триене върху кутията. 3. Пиша,
чертая, рисувам нещо небреж¬
но или безсмислено.
дрйсканица ле. Нещо небрежно
надраскано.
драскотина ж. 1. Следа от одрас¬
кване върху кожа или друга
твърда повърхност. 2. Леко на¬
раняване.
драскулка ж. разг. 1. Небрежно
драсната крива черта. 2. Гроз¬
но написана буква.
драстичен прил. (гр.) Който пра¬
ви неприятно впечатление,

дресирам
	161

оказва грубо въздействие, драе-
тйчност ж.
драхма дс. (гр.) Основна гръцка
парична единица.
дращя месв. прех. 1, Драскам. 2. е
3 л. Поради грапавост оставя
следи по гладка повърхност (пи¬
салка, острие). 3. нпрех. в 3 л.
Дразни неприятно слуха (звук,
глас, шум).
дреб м. и ж. 1. Дребни отпадъци
от влачене на вълна, коноп и пр.
2.	Разбита долнокачествена
вълна и влачени вълнени пар¬
цали.
дребен прил. 1. Ио-малък от
обикновеното по размер или
ръст. 2. Незначителен по стой¬
ност. О Дребна буржоазия -
собственици на малки, свърза¬
ни с пазара, стопанства и пред¬
приятия.
дребнав прил. Кон го се занима¬
ва с незначителни неща и под¬
робности. дребнавост ж.
дребно- Първа част на сложни
думи със значение ’дребен’:
^ребнобурагоо /ги, дргбноклас,
дребнолистсм, д/мЯмомащабен,
дребнотбспии-нически.
дреболии ж 1. Нещо дребно и
незначително. 2. мн. разг. Вът¬
решности ни животно, използва¬
ни за храна.
дребосък « L Малък, дре¬
бен човек или предмет. 2, Мал¬
ко дете. 3. с?Дй/р. Дребни пари.
древен »/»мл. Който е свързан с
да л еч 1 юто м инало. древност ж.
древно- Първа част на сложни
думи със значение ’древен, ста¬
ринен’: древнобългарски, древ¬
11 '
ногръцки, древноелински, древ-
норуски.
дрезгав прил. 1. Изпълнен с хрип-
тене, пресипнал (звук, глас). 2,
Недостатъчно ясен и интензивен
(светлина), дрезгаеост ж.
дрезгавина ж. без мн. 1. Пресип-
налост, дрезгавост. 2. Слаба не¬
ясна светлина; здрач.
дрезина ж. (фр. от нем. собств.) От¬
крита вагонетка или платфор¬
ма за превоз на къси разстоя¬
ния.
дрейф ж. (нидерл.-рус.) 1. Откло¬
нение на превозно средство (по
вода или въздух) от зададения
курс под влияние на водно или
въздушно течение. 2. геол. Бав¬
но придвижване на континен¬
тите.
дрейфйрам несв. и св., нпрех. и
дрейфувам несв. нпрех. Осъще¬
ствявам дрейф.
дремя несв. нпрех. 1. Спя леко, в
полусънно състояние съм. 2.
Бездеен, безучастен съм. - ми
се нпрех. Имам желание да дре¬
мя.
дренаж (фр.) 1. Отводняване
и изсушаване на блатисто мяс¬
то. 2. Съоръжение и материал
за отводняване на блатисто мяс¬
то. 3. Поставяне на тръбичка,
фитил за изчистване на рана.
дренажен прил.
дренЬк л. Много дрянови дърве¬
та и мястото, където растат.
дресйрам несв. и св., прех. (фр.) 1.
Приучвам животно да извърш¬
ва действия по заповед. 2. Це¬
ленасочено развивам у някого
определени навици.

дресьор
дресьор м. (фр.) и дресьбрка ж.
Лице, което дресира животни.
дреха ж. Облекло на човек,
дрёшник м. Приспособление
(шкаф) или място (килер) за
дрехи.
дриада ж. (гр.) Горска нимфа,
дриблирам несв. и св., нпрех. При¬
движвам топката чрез дрибъл.
дрйбъл м. (англ.) Придвижване и
контролиране на топката чрез
леко удряне с ръка (при баскет¬
бол) или докосване с крак (при
футбол).
дрипа ж. 1. Парче вехт плат. 2.
Вехта скъсана дреха. 3. разг, не-
одобр. Пропаднал човек, дрипав
прил.
дрипльо м. и дрйпла ж. Лице в
дрипави дрехи.
дрйскам несв., прех. и нпрех. От¬
делям често редки изпражне¬
ния.
дрйсък м. Диария, разстройство.
дроб1 .ч. 1. В съчет. бял дроб -
вътрешен дихателен орган у чо¬
век или животно. 2. В съчет. че¬
рен дроб - вътрешен орган у
човек или животно, който отде¬
ля жлъчен сок. 3. Тези животин¬
ски органи като хранителен про¬
дукт.
дроб2 ж. Число от равни части от
единицата. Правилна дроб, дро¬
бен прил.
дробя несв. прех. Разчу ивам нещо
на малки части.
дрога ж. (фр.) 1. Суровина, изпол¬
звана като лекарство или за
приготвяне на лекарство. 2. разг.
Наркотик.
	162

дрогерия ж. (фр.) Магазин за ле¬
карства без рецепта, за тоалет¬
ни, медицински и домакински
принадлежности, дрогерйен
прил.
дрогирам несв. и св., прех. 1. При¬
нуждавам някого да взема дро¬
га. 2. е 3 л. Действа като дрога.
дрожди мн. (рус.) Микроорганиз¬
ми, които предизвикват фер¬
ментация на захарите, с прило¬
жение в производството на ви¬
но, бира, хляб като квас или мая.
дрожден прил.
дрозд м. Пойна прелетна птичка;
Turdus musicus.
дропла ж. Едра птица от семейс¬
тво жеравови; Otis tarda.
дропс м. (англ.) Дребни бонбони
без пълнеж, дропсов прил.
друг прил. 1. Който е извън опре¬
делен, познат кръг.Друг въпрос.
2.	Който е различен от познато¬
то, известното. 3. Който следва
след някой определен. През дру¬
гата седмица. 4. Противополо¬
жен на нещо при съпоставяне.
Стъпи с другия крак. 5. субст.
Лице, извън посочените. Други
ще се радват на успеха, дру¬
гое т ж.
другаде нрч. На друго място,
другар м. и другарка ж. 1. Ли¬
це, което е в близки сърдечни от¬
ношения с някого. 2. Лице по от¬
ношение на този, с когото го
свързват общи интереси, усло¬
вия, дейност. 3. Идеен и поли¬
тически съмишленик. 4. Съп¬
руг, съпруга, другарски прил.,
другарство ср.
другарувам несв. нпрех. Дружа.

дуализъм
Hî3

други ден нрч. разг. Вдругиден,
другояче нрч. По друг начин,
дружа несв. нпрех. В дружески ОТ¬
ПИЛ гения съм с някого,
дружба1 ж. без мн. Отношение на
преданост и доверие.
дружба2 ж. Местна организация
па Българския земеделски съюз,
дружелюбен прил. Който изра¬
зява взаимно доверие и обич.
дружелюбност ж. и друже¬
любие ср.
дружески прил. Другарски,
дружество ср. 1. Доброволна ор¬
ганизация с определена цел и
общ правилник. 2. Лицата, обе¬
динени в такава организация. 3.
Вид предприятие. Дружество с
ограничена отговорност. дру¬
жествен прил.
дружина ж. 1. Група лица, обе¬
динени от обща цел или задача.
2. ост. Част от полк, съставен от
няколко роти. 3. ист. Хайдушка
чета. 4. разг. Компания за общу¬
ване. дружйнен прил.
друм ж. (гр.) Път.
друсам несв. прех. 1. Тръскам, лю¬
лея някого, като го подхвърлям
леко. 2. Разклащам дърво, за да
съборя плода. - се нпрех. 1. Дви¬
жа се рязко, треса се. 2. жарг.
Дрогирам се.
друскам несв. прех. Друсам леко,
друсна св. прех. Друсам веднъж
или изведнъж.
дръвник м. 1. Място с натрупа¬
ни дърва за горене и самите
дърва. 2. Пън за сечене на дър¬
ва. 3. разг. Тъп човек.
дръвце ср. Късо дърво за огрев,
дръглив прил. Много слаб (за жи¬
вотно). дръгливост ж.
дръжка ж. 1. Част на предмет,
за която го хващат и държат. 2.
Стъбло на растение (цвете). 3.
Тънка част, с която се държи
плод или лист за стъблото.
дръзвам несв., дръзна св. нпрех.
Проявявам смелост, осмелявам
се.
дръзновен прил. Който проявя¬
ва предизвикателна смелост и
решителност, дръзновеност ж.
и дръзновение ср.
дрън-дрън межд. За израз на
празнословие, безсмислени при¬
казки.
дрънкалка ж. Детска играчка,
която дрънчи при раздвижване,
дрънкало ср. 1. Дрънкалка. 2.
разг. Човек, който много говори,
дрънкам несв. 1. нпрех. в 3 л. Из¬
дава отсечени звукове при удар
или разклащане. 2. прех. и нпрех.
разг. Свиря на струнен инстру¬
мент. 3. прех. и нпрех. разг. Гово¬
ря много и необмислено.
дрънкулка ж. Женски накит от
прост материал.
дрънча несв. нпрех. Дрънкам (в 1.
и 2. знач.).
дрязги жк. (рус.) Дребни недора¬
зумения и разправии.
дрямка ж. без мн. Унасяне в сън.
дрян ж. Дребно дърво с жълти
цветове и тръпчив плод; Cornus
mas. дрянов прил.
дрянка ж. Плод на дрян,
дряновица ж. Дрянова тояга,
дуалйзъм ж. без мн. (лат.) 1. Фи¬
лософско учение, което призна¬
ва две начала - дух и материя.
2. Вярване в съществуването на
две начала - добро и зло. дуа-

дуа л из ъм
листйчен прил. и дуалисти¬
чески прил.
дуалист м. и дуалйстка ж. При¬
върженик на дуализма.
дубара ж. (перс.-тур.) При хвър¬
ляне на зарове -2x2.
дублйж л. (фр.) 1* Преозвучава-
не на филм на друг език. 2. Уд¬
вояване.
дублё ср. (фр.) 1* Меден лист с тъ¬
нък слой злато за изработване
на бижута. 2. Висококачествен
плат с удвоена основа или въ¬
тък.
дублети мн. (фр.) Варианти на ед¬
на и съща дума, напр. къде и где.
дублетен прил., дублетност
ж.
дубликат м. (лат.) 1, Препис на
документ с валидност на ориги¬
нал. 2. Втори предмет (вещ),
равностоен на оригинала.
дублирам весе, и св., прех. 1. За¬
мествам главния изпълнител
на роля в сценично произведе¬
ние. 2. Озвучавам превод на
филм. 3. Повтарям, удвоявам.
дубльор м. и дубльорка ж. 1.
Лице, което замества главния
изпълнител (в театър, филм и
пр.). 2, Актьор, който изпълня¬
ва дублиран текст на филм.
дублъдрски прил., дубльдр-
ство ср.
дубъл м. (фр.) 1. Повторение. 2.
Всеки от заснетите варианти на
епизод от филм.
дувар м. (перс.-тур.) Зидана огра¬
да или стена.
дуел м. (фр.) 1. ост. Двубой за въз¬
станови нане на накърнена чест.
2. Състезание между двама.
164

дуелйрам се несв. и св., нпрех.
Участвам в дуел.
дует (ит.) I. Музикална творба
за два инструмента или два гла¬
са. 2. Двамата изпълнители на
такава творба.
дузина ж. (ит.) Дванадесет пред¬
мета от един вид.
дузпа ж. (фр.) Наказателен удар
от разстояние Им срещу про¬
тивниковата врата.
дук м. (фр.) 1. Титла (след принц)
на френски благородник. 2. Ли¬
це с тази титла.
дукат м. (ит.) Стара италианска
монета.
дукеса ж. (фр.) Съпруга или дъ¬
щеря на дук.
дуло ср. (рус.) Преден отвор на цев
на огнестрелно оръжие.
дума ж. 1. Звукосъчетание (или
звук), което изразява понятие
(значение). 2. Писменият облик
на такова звукосъчетание. 3. То¬
ва, което някой казва. Наслу¬
шах се на празни думи и обеща¬
ния. 4. Изказано мне ние. Дума¬
та му беше закон. 5, Предмет
(тема) на разговор. Не отвори
дума за продажба. 6. В съчет.
давам дума - обещавам. 7. В
съчет. искам (вземам, имам)
думата - получавам право да
се изкажа.
думам несв., прех. и нпрех. разг. Из¬
ричам думи.
думкам несе. 1. прех. Удрям по ня¬
какъв предмет, за да се чува
тъп, глух звук. 2. нпрех. в 3 л. Из¬
дава силен тъп звук (за пред¬
мет).

ДУШ
165

дунапрен м. Пореста пластмасо¬
ва материя за изолация, уплът¬
нила нс и др. дунапренов прил.
дундъо м. и дунда ж. Дебел и тро-
мав човек.
дуо <р. (лат.) Дует.
дуопика ж. Гимнастически уп¬
ражнения за изпълнение по
двойки.
дуне ср Част от тялото, на която
човек седи; задник.
дупка ле. 1. Отвор от пробиване,
скъсване и пр. 2. Вдлъбнатина
в твърдо тяло. 3. Издълбано в
земята жилище на животно. 4.
11ехигиенично, тъмно жилищно
помещение.
дуплекс м. (лат.) 1. Съоръжение
с удвоена едновременна функ¬
ция. 2. Всеки от двамата теле¬
фонни абонати на една обща ли¬
пи я. дуплексен прил. и дуплек-
Г(Ш прил.
дуплика ж. (лат.) Реплика към
реплика.
дупча прех. 1» Пробивам дуп¬
ки. 2. Пода нещо с остър предмет,
ду и и се иесв. нпрех. Привеждам се
с издаден задник.
дух .W 1. Г>е> мн. Вътрешният пси¬
хически свят па човек. 2. бгзлк.
Психичното състояние и пране-
niriijmi силя на човека. 3.hr ски
( )t'tioBiBi същност на вещо. Н /)у-
vo на Htuutma. 4. вгч мн 'ГендеЛ-
цшг в общественото мнение и
иает|мичгия н обществото 5. 1>сз
смъртното начало у човека (('по¬
ред религиозните представи). 6,
Безплътно въображаемо сыцес-
тво (според митическите пред¬
стави).
духало ср. 1. Кожен мях за раз¬
духване на огън. 2, Част на ду¬
хов инструмент, през която се
ДУ*»-
духам несв., прех, и нпрех. 1. Из¬
карвам из устата си силна струя
въздух. 2. нпрех. в 3 л. Вее (вя¬
тър). 3. нпрех. а 3 л. Става тече¬
ние. 4. прех. Разпалвам огън с
въздушна струя.
духач м. 1. разг. Музикант с ду¬
хов инструмент. 2. Стъкларски
работник, който с духане офор¬
мя нагрято стъкло.
духвам несв., духна се. 1. прех. и
нпрех. Духам веднъж или извед¬
нъж. 2. прех. Изгасям с духане.
3.	нпрех. Побягвам бързо отнякъ¬
де.
духов прил. 1. На който се сви¬
ри, като се духа с уста (инстру¬
мент). 2. Който е от такива ин¬
струменти (оркестър, състав, му¬
зика).
духовен прил. 1. Свързан с чо¬
вешката умствена и емоцио¬
нална дейност. 2. Който се отна¬
ся до църковния живот, духов¬
ност ж.
духовенство ср. Всички служи¬
тели с църковен сан.
духовит прил. 1. Който проявява
остроумие, находчивост и чувст¬
во за хумор. 2. Който изразява
остроумие и находчивост, ду-
ихштост ж.
духовник м. Лице с духовен сан;
служител на църквата, духов¬
ни чески прил.
душ м. 1, Приспособление в ба¬
ня, през което водата изтича на
ДУШ
тънки струи. 2. Къпане под та¬
кива водни струи. Вземам душ.
pynià ж. 1. Психическият вътре¬
шен живот на човека, дух. 2.
Вътрешни същностни качества
на човека. Дребна душа. 3. Гла¬
вен организатор на нещо. 4. без
ми. Признаци на живот и жиз¬
нена сила. Останах без душа. 5.
Безсмъртно нематериално на¬
чало у човека (според религиоз¬
ните представи). 6. мн. Човеци,
хора. Девет души, душевен
прил., душевност, ж.
душа несв. прех. 1. Стискам няко¬
го за гърлото, за да не може да
диша. 2. е Зл. Предизвиква теж¬
ко мъчително дишане. Димът
го души. З.вЗл, Потиска, измъч¬
ва. Гневът го души. 4. Преча на
развитието на нещо.
Душа несв., прех. и нпрех. 1. Чрез
обонянието си долавям или от¬
кривам нещо (за животно). 2.
разг, неодобр. Дебна, следя да от¬
крия нещо.
душ б ат è рия ж. Смесителна ба¬
терия за душ.
душевадникл. идушевадница
ж. разг. Лице, което измъчва ня¬
кого.
душевёд м. книж. Познавач на
човешката душа.
душегубка лс. Камера за умърт¬
вяване с отровен газ в концент¬
рационен лагер.
душен прил. В който трудно се ди¬
ша. Душна атмосфера.
душ кабина ж Кабина с душ за
баня.
душманин м. (перс.-тур.) и душ¬
ман ка .w. разг. ост. Враг, не¬
приятел. душмански прил.,
душманлък м.
Дъб м. 1. Едро широколистно дър¬
во с плътна дървесина, използ¬
вана в строителството и мебел¬
ната промишленост; Quercus. 2.
Дървета и храсти от семейство
букови с нарязани листа и жъ¬
лъди. 3. Материал от такива
дървета, дъбов прил.
дъбрава ж. 1. Дъбова млада го¬
ра. 2. Млада гъста гора.
дъбя несв. прех. Обработвам кожа
със специални вещества, за да
стане годна за различни изде¬
лия.
дъвка ж. 1. Ароматизирана смо¬
ла или друга жилава смес за
дъвчене. 2. Пакетирано отдел¬
но късче от такава смес.
дъвча несв. прех. 1. Раздробявам,
смачквам храна със зъби. 2. Го¬
воря неясно и неразбрано или
повтарям едно и също.
дъга ж. 1. Част от окръжност или
крива линия. 2. Предмет с фор¬
ма на част от окръжност. 3. Раз¬
ноцветна ивица на небето, обра¬
зувана от пречупване на слън¬
чевите лъчи в дъждовните кап¬
ки. дъгов прил.
дъгообразен прил. Който има
форма на дъга.
дъжд м. 1. Валеж от водни кап¬
ки. 2. без мн. Голямо количество
от нещо; изобилие.
дъжделйв прил, 1» През който ва¬
ли дъжд; дъждовен. 2. Където
вали често (местност).
дъждобран м. Тънка непромока¬
ема връхна дреха.

дължина
	167

дт.ждовал м. разг. Машина за по-
линане чрез разпръскване на
водни капки.
дъждовен прил. 1. През който чес¬
то вали (време). 2. Който е свър¬
зан с дъжд. Дъждовен вятър. О
Дъждовен червей - земен чер¬
нен, който излиза след дъжд или
нощем. дъжддвност ж.
да.ж довит прил. През който ва¬
ли много дъжд (за време), дъж-
доайтост ж.
дъждовник ,м. Земноводно пъст¬
ро влечуго; Salarnandra macu-
|о:;а
дъждоносен прил. Който докар¬
ал дъжд (нягър, облак».
дълбли пеш. ni>ex. 1. Нравя вдлъб¬
натини нещо остро в твърда но-
нърхшнт. 2. Копая, ровя.
дълбей.*. 1. Надлъжна вдлъбна¬
тина. 2. Естествена вдлъбнати¬
на в земната повърхност.
дълбина ж. поет. Дълбочина,
недра, дълбйнен прил.
дълбок прил. 1. Който е с голямо
отвесно разстояние от повърх¬
ността към дъното. 2, Който има
отвесно измерение. 3. Който е
проникнал на значително раз¬
стояние от дадена точка. 4. Зна¬
чителен, траен.
дълбочина ж. 1. Разстояние от
входа и повърхността до дъното
и вътрешността на нещо. 2. Мяс¬
то в посока към дъното или вът¬
решността. 3. Съдържателност,
дълбок смисъл, дълбочйнен
прил.
дълг ж. 1. Това, което е взето на¬
заем и трябва да се върне или
заплати. 2. Задължение към об¬
ществото или някого, което тряб¬
ва да се изпълни.
дълго- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’с голяма дъл¬
жина или продължителност’;
дългобрад, дългогодишен, дъл¬
гокрак, дълголетие, дългосви-
рещ.
дълговълнов прил. Който се от¬
нася до електромагнитни или
механични вълни с голяма дъл¬
жина.
дългогодишен прил. Който трае
много години.
дълголетие ср. Дълъг, продъл¬
жителен живот, дълголетен
прил.
дълголетния м. и дълголетни-
ца ле. Човек, който е живял дъл¬
го време.
дългометр^жен прил. В съчет.
дългометражен филм -
филм с нормална дължина.
дългосрочен прил. За който е
предвиден дълъг ерок.
дължа «есе. прех. 1. Имам дълг.
2. Задължен съм за оказана по¬
мощ и подкрепа. Дължа им ува¬
жение. 3. Намирам за необхо¬
димо. - се нпрех. в 3 л. Обусло¬
вен е.
дължим прил. 1. Който трябва да
се издължи. Дължимо обезще¬
тение. 2. Който е заслужен.
Дължима почит. 3. еубст. дъл¬
жимото ср. Това, което някой
дължи или е заслужил.
дължина ж. 1. Разстоянието на
двете най-отдалечени точки на
нещо. 2. Продължителност от
началото до края (за време). О
Географска дължина - коор-

дължина
дината за определяне положе¬
нието на точки от земната по¬
върхност спрямо Гринуичкия
меридиан.
дълъг прил. 1. Който е с по-голя-
ма от нормалната дължина. 2.
Който е с определена дължина.
3. Който е с голяма продължи-
телност (за време).
дъмпинг ж. без мн. (англ.) Про¬
дажба на стоки с по-ниска цена,
за да се отстрани конкуренция¬
та и да се контролира пазарът.
дъмпингов прил.
дънер ж. 1. Стъбло на дърво от
корена до клоните; ствол. 2. Нис¬
ката част на стъблото над коре¬
на.
дънки мн. (инд.-англ.) Специален
модел панталон от плътен паму¬
чен плат, дънкое прил.
дъно ср. 1, Долна повърхност на
нещо вдлъбнато. 2. Най-отдале-
ченото място от началото или
входа на помещение. В дъното
на. коридора. 3, Долна задна част
на панталон, потури и др. 4. Най-
низше социално положение.
дънен прил. ОДъннд.juamw
- основна, главня-платка в ком¬
пютър.
дървар м. Лице, което сече, пре¬
возва или продава дърва, дър-
варени прил.
дървен прил. 1. Който е от дърво.
2. Непохватен, недодялан. О
Дървена глава - човек, който
трудно разбира и възприема.
дървеница ж. Паразитно насеко¬
мо, което се крие в дървена ме¬
бел или в стените на жилище;
Cimex lcctuhirius.
	168
дървения ж. събир. Дървените
части на сграда, дървени пред¬
мети и пр.
дървесен прил. 1. Който принад¬
лежи на дърво или е от дърво.
2. Който се състои от дървета
или прилича на дърво.
дървесина ж. 1. Тъканта, която
изгражда корените, стъблата и
клоните на растенията. 2. Тек¬
стилни влакна от тази тъкан.
дървесинен прил.
дърво ср. 1. мн. дървета Много¬
годишно растение с едро, твър¬
до стъбло, разклонено в горния
край. 2. мн. дърва Нарязан и
нацепен къс от това растение. 3.
без мн. Материал или предмет от
това растение.
дърводелец м. Лице, което изра¬
ботва дървени части на сграда
или мебели.дърводелски прил.,
дърводелство ср.
дърворезба ж. 1. без мн. Изряз¬
ване на декоративни фигури
върху дърво. 2. Изработената
украса върху дърво.
дърворезбар м. Лице, което из¬
работва дърворезба.
дървояд л. Дървесен червей;
Cossus cossus.
дърдоря несв., прех. и нпрех. нео-
добр. Говоря много и безсъдър-
жателно.
държа несв. прех. 1. Не изпускам
нещо, което съм хванал. 2. Под¬
крепям някого. 3. Имам власт
и влияние. Все още държа по¬
ложението. 4. Принуждавам
някого да остане някъде. 5. Съх¬
ранявам нещо с определена цел.
6. Настоятелно изисквам. Дър-

дюна
		 169

жа да ми обясните. 7. Разпо¬
реждам се със собственост. Дър¬
жи аптека. 8. нпрех. Искам не¬
що да се запази и да съществу¬
ва. Държа, на традицията. 9. В
съчет. с реч, изпит и пр. Извър¬
швам това, което е означено от
съществителното. ~ се нпрех. 1.
Не се пускам от това, за което
съм се хванал. 2. Издържам, не
отстъпвам. 3. Имам поведение,
държава ж. 1. Политическа ор¬
ганизация на обществото, коя¬
то заема определена територия
и се отличава с публична власт.
2.	Независима страна с такава
организация, държавен прил.,
държавност ж.
държавник* Участник в управ¬
лението на държавата, дър¬
жавнически прил., държав-
ничеетво ср.
държание ср. Начин на поведе¬
ние.
държанка ж. Жена, която живее
незаконно с мъж, от когото е из¬
държана.
държелйв прил. Който може да
издържа, държелйвост ж.
дързък прил. 1. Който е предиз¬
викателно смел. 2. Който проя¬
вява неуважение и грубост.
дързост
дърпам леса, прех, Със сила се
стремя да придвижа нещо към
себе си. - се нпрех. 1. Мъча се да
се откъсна от нещо, което ме
държи. 2. Не се съгласявам да
извърша нещо.
Дърт прил. разг, неодобр. Стар,
грохнал, дъртешки прил.
дъртак м. и дъртачка ж. неодобр.
Стар човек.
дъска ж. 1. Плоска и широка из¬
резка от дървесно стъбло, 2. МН.
Под от дърво, дъсчен прил.
дъскорёзница ж. Работилница,
където се разрязват дървесни
трупи на дъски.
дъх ж.без мн. 1. Издишан или вди¬
шан въздух. Оставам без дъх.
2.	Мирис. Сиренето има дъх.
дъхав прил. Който е с приятен
дъх;
дъхтя несв. нпрех. 1. Шумно вдиш¬
вам и издишвам. 2. Издавам
приятен дъх.
дъщерен прил. Произлязъл от
по-голяма основна единица.
дъщеря ле. Рожба от женски пол.
дюбел м. (нем.) Втулка с вътреш¬
на резба за завинтване на винт,
която се монтира в отвор.
дю дюкам несв. нпрех. Изразявам
неодобрение с освиркване и под-
викване.
дюза ж. (нем.) Къс накрайник с
променливо сечение за проме¬
няне на скоростта и налягането
при разпръскване на газове или
течности.
дюйм м. (нидерл.) Мярка за дъл¬
жина, равна на 2,54 см; цол.
дюймов прил.
дюкян м. (ар.-тур.) разг. Магазин
за стоки.
дюля ж. Овощно дърво с едри
ароматни плодове; Cydonia vul¬
garis. дюлев прил.
дюна ж. (нидерл.) Хълмисти пя¬
съчни образувания в пустиня
или крайбрежие под действие
на ветровете.

дю пер
дюнер м. (ар.) Изпечени на спе¬
циален грил тънки парчета ме¬
со, напластени едно върху дру¬
го.
дюс прил. неизм. (тур.) разг. 1. Ра¬
вен. 2. Едноцветен.
дюстабанлйя прил. неизм. (от
тур.) Който е с плоски стъпала.
дюшек м. (тур.) Напълнена с въл¬
на, пух и под. постеля за спане.
дюшеме ср. (тур.) Дъсчен под.
дюшеш (тур.) 1. Двойна шес¬
тица (6 + 6) при хвърляне на за¬
рове, 2. разг. Голяма неочаква¬
на печалба.
дявам несв., дяна св. прех. 1. Сла¬
гам нещо някъде и не може да
се намери. 2. Изхарчвам. - се
несв. Скривам се.
дявол и. 1. Зъл дух, сатана. 2. Лу¬
кав човек, дяволски прил.
дяволит прил. Който е шеговит,
остроумен, дяволшпоет ж.
дяволйца ж. Хитра, остроумна
жена.
	170

дяволия и дяволщина ж. Остро¬
умна, хитра постъпка.
дяволувам несв. нпрех. Проявя¬
вам дяволия.
дяволък м. разг. 1. Хитра постъп¬
ка, дяволия. 2. Качество на хит¬
рец.
дядо ж. 1. Баща на някой от ро¬
дителите. 2. Старец. 3. Почти¬
телно обръщение към църковен
служител. 4. разг. Тъст. 5. мн. де¬
ди Прадеди, дядов прил.
дякон м. (гр.) Помощник на све¬
щеник в черковната служба.
дяконски прил., дяконство ср.
дял м. 1. Част от разделяне на не¬
що. 2. Част на книга, наука. 3.
Принос, участие. 4. Внесен ка¬
питал в акционерно дружество.
дялов прил.
дялам несв, прех. Придавам опре¬
делена форма на нещо, като го
режа с остър предмет.
дялкам несв. прех. Дялам леко, ка¬
то отделям тънък слой.
е1 част. 1. Въпросителна. Чаках
дълго за автобуса. - Е, и? 2. За
подкана. Е, да чакам ли още? 3.
За логическа отстъпка. Е, поз¬
навах го, но не искам да го виж¬
дал. 4. За посочване. Е това ко¬
лело е нейно.
е2 лежд. За възмущение, досада,
неодобрение. Е, стига си пита¬
ла.
ебонит м. (гр.) Твърда материя,
получена от каучук, използвана
като изолационен материал.
ебонйтов прил.
Ева ж. Първата жена според биб¬
лейската легенда, èeu» прил. О
Евин плаж - плаж за жени без
облекло.
евакуация ж. (лат.) Спешно вре¬
менно преместване на хора, дей¬
ности и материални ценности
при военни действия или при¬
родни бедствия, евакуационен
прил.

егоцентризъм
евакуирам несв. исв., прех. Извър¬
швам евакуация.
Евангелие ср. без мн. (гр.) 1. Част
от Новия завет, която включва
четири книги с разкази за жи¬
вота и учението на Христос. 2.
Четиво от тези книги (при бого¬
служение). евангелски прил.
евангелист м. 1. Всеки от чети¬
римата съставители на Еванге¬
лието. 2. и евангелистка ж.
Привърженик на протестант¬
ското учение, което се опира на
евангелските текстове, еван¬
гелистки прил.
евентуален прил. (лат.) Възмо¬
жен, вероятен, евентуалност
ж.
евнух л. (нгр.) Кастриран мъж за
пазач на харем.
еволюция ж. (лат.) Развитие чрез
постепенно изменение, еволю¬
ционен прил.
евразийски прил. Който се отна¬
ся до европейско-азиатския кон¬
тинент.
еврика межд. (гр.) За израз на ра¬
дост от неочаквано откритие,
идея.
еврйстика ж. без мн. (гр.) 1. Нау¬
ка за закономерностите на чо¬
вешкото мислене в процеса на
открития. 2. Обучение, при кое¬
то учениците сами достигат до
знанията, евр истинен прил.
евро ср. без мн. (англ.) Парична
единица на страните от Евро¬
пейския съюз.
евро- Първа част на сложни ду¬
ми със значение: 1. 'европейски’:
евроконфликт, европазар, ев-
ропроблем, евросистема, евро-
съюз, евротурнир. 2. ’който се
отнася до Европейския съюз’:ев-
родепутат, еврокорпус, еврова-
лута, еврозона, евроинтегра¬
ция, еврокомисар, евроминис-
тър.
европеизация ж. без мн. Придо¬
биване на качества, присъщи на
европейския начин на живот.
европейстика ж. Изучаване на
европейската цивилизация,
култура, икономика и др.
евтаназия ж. без мн. (гр.) Причи¬
нена от лекар безболезнена
смърт, пожелана от безнадежд¬
но болен.
евтин прил. 1. Който е с ниска це¬
на. 2. Незначителен, без никак¬
ва ценност. Евтина популяр¬
ност.
евфемизъм м. (гр.) Дума или из¬
раз, употребявани вместо други
неудобни или неприлични ду¬
ми. евфемистичен прил.
евъргрийн м. (англ.) Шлагер,
който дълго запазва популяр¬
ността си.
егида ж. без мн. (гр.-фр.) В съчет,
под егидата на - под покро¬
вителството, ръководството на...
его ср. без мн. (лат.) Моята собст¬
вена личност; цялостната лич¬
ност.
егоизъм м. без мн. (фр.) Поставя¬
не на личните интереси над
всичко.
егоист л. и егоистка ж Лице, ко¬
ето проявява егоизъм, егоис¬
тичен прил., егоистйчност ж.
егоцентрйзъм м. без мн. (фр.)
Крайна проява на егоизъм, на
собствена гледна точка.

една
едва нрч. 1. С крайно усилие. Ед¬
ва го успокоих. 2. В недостатъч¬
на степен. Едва се чува. 3. Мно¬
го късно. Едва тогава разбрах.
О Едва ли - кой знае дали. Ед¬
ва ли ще се съгласи.
едва-едванрч. Едва (в I. и2. знач.).
едвам нрч. разг. Едва.
еделвайс л. (нем.) Високопланин¬
ско растение е бели звездовид¬
ни цветове; Leontopodium.
ёди- Първа част на неопредели-
телни наречия и местоимения
за израз на неопределеност и не-
актуалност по отношение на да¬
дена ситуация: еди-как, еди-
какво, еди-какъв, еди-кога, еди¬
ной, еди-колко, еди-къде. Каз¬
вали, че бил еди-какъв си, но не
го познаваш въобще.
един 1. числ. бройно Един стол и
една маса. 2. като нгопределшпе-
лен член Един мъж ме е търсил.
3. неопределително мест. За израз
на неодобрително отношение. И
той е един специалист. <?Един
ден - 1. Някога. Един ден ще си
спомняш. 2. Веднъж. Един ден
ме попита. 0 Един по един —
един след друг, не едновремен¬
но. О Един през друг - в над¬
превара, безредно. О Един път
- 1. Веднъж. 2. Щом като. 0 Ед¬
но време - много отдавна. 0 ср.
Едно-друго - различни неща.
Разправят едно-друго.
единак м. I. Вълк, който живее
сам. 2. разг. Саможив човек.
единен прил. 1. Еднакъв за всич¬
ки. Единни изисквания. 2. Едно¬
роден. Единно развитие. 3. Зад- |
			172

ружен. Единно решение, един-
кост ж.
единение ср. без мн. 1. Обедине¬
ние. 2. Усамотеност.
единица ж. 1. Цифрата на чис¬
лото 1.2. Превозно средство с но¬
мер 1. 3. Измерителна величи¬
на за други еднородни величи¬
ни. Единица за електрическо
напрежение. 4. Отделен предмет
или лице от сборно множество.
Езикова единица.
единичен прил. Единствен, отде¬
лен, изолиран, единичност ж.
едино- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’единен, един,
еднакъв’: единовластие, едино¬
душие, единодействие, единона¬
чалие.
единствен прил. 1. Само един.
Единствен син. 2. Само този.
Единствена тя обеща да помог¬
не. 3. Изключителен. 0 език.
Единствено число - грама¬
тична форма за единичност.
единство ср. без мн. 1. Пълно
сходство. Единство е намерени¬
ята. 2, Сплотеност. 3. Тясна
взаимна връзка.
еднакъв прил. Напълно сходен с
друг, еднаквост ж.
едно- Първа част на сложни думи
със значение ’единичен, единст¬
вен’: едновластен, едновременен,
едногодишен, еднодневен, едно¬
значен, едностаен, едноцветен.
едноличен прил. В съчет. едно¬
личен търговец - физическо
лице, което самостоятелно се за¬
нимава с търговска дейност.
еднообразие ср. Непрекъснато
повтаряне на едни и същи фак-

езоповски
	173

ти, предмети и явления, едно¬
образен прил,
едностранчив прил. Ограничен
само в една посока на развитие.
едностранчивост ж.
едрея we се, нпрех. Ставам едър,
по-едър.
ёдър прил. 1. Който е със значи¬
телно по-големи размери. 2.
Който е със значителна собстве¬
ност и материални възможнос¬
ти.
еж ж. Таралеж, ежов прил.
ёжа се весе, нпрех. 1. в 3 л. Раздраз¬
нено изправя козината си, бод¬
лите или перушината (животно).
2.	разг. Заканвам се, заплашвам.
3.	разг. Възгордявам се.
ежба ж. Разправия, вражда,
еже- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’всеки’: ежего¬
ден, ежедневен, ежеминутен,
ежеседмичен, ежечасов.
ежедневник м. Всекидневен вест¬
ник.
ежемёсечник м. Периодично
месечно издание.
ежеседмичник м. Периодично
седмично издание.
езда ж. без мн. 1. Яздене на жи¬
вотно (обикн. кон). 2. Конен
спорт.
ездач л. и ездачка ж. 1. Лице,
което язди животно (обикн. кон).
2. Лице, което се занимава с ко¬
нен спорт.
ёзеро ср. Затворен отвсякъде го¬
лям естествен или изкуствен во¬
ден басейн, езерен прил.
езй ср. без мн. Страна на монета,
където е означена стойността й.
език1 a. 1. Мускулест подвижен
орган на вкуса, разположен в
устната кухина, който у човека
служи за образуване на звуко¬
вете на речта. 2. Нещо, което по
форма наподобява този орган.
3.	Подвижна вътрешна част на
камбана или звънец, която при
разклащане произвежда звук.
О С дълъг език - приказлив.
О С остър език - рязък, кри¬
тичен. О Сърби ме езикът -
не се сдържам да съобщя някак¬
ва тайна, езичен прил.
език2х. 1. Присъща на човешко¬
то общество система от звукови
знакове, която служи за общу¬
ване и изразяване на познани¬
ето. Живи езици. Мъртви ези¬
ци. 2. без мн. Изразни средства в
една област или у едно лице.
Езикът на медиите. З.безмн.. На¬
чин на словесно изразяване. То¬
чен ези к. 4. Система от знакове ка¬
то средство за предаване на ин¬
формация.
езиковед ж. и езиковед кале. Спе¬
циалист по езикознание.езико-
ведски прил.
езикознание ср. без мн. Наука за
езика; лингвистика.
езйчество ср. без мн. Религия, ко¬
ято признава много богове, ези¬
чески прил.
езичник м. Лице, което пропо¬
вядва езйчество.
езоповски прил. В съчет. езопов-
ски език - 1. Езикът на произ¬
ведение, основано на алегория¬
та. 2. Употреба на думи и изра¬
зи с преносно значение, за да се

езоттовски
избегне прякото назовава не и
аналогия.
ей1 част. 1. За подчертано посоч¬
ване. Ей там. Ей го идва. 2» За
подсилено обръщение. Ей, сине.
3.	Вместо обръщение. Ей, поча-
кай малко.
ей2 межд. 1. За израз на недовол¬
ство и досада. Ей, добре де, ча¬
кай малко. 2. За израз на съжа¬
ление. Ей, не можахме да помог¬
нем.
ек м. 1. Отразен звук; ехо. 2. Ех-
тене. 3. Отзвук на събитие.
екарисаж м. (фр.) 1. безлв. Изга¬
ряне и преработка на животин¬
ски трупове и месни отпадъци.
2. Място или помещение за та¬
кава преработка, екарисажен
прил.
еква несв., екне св. нпрех. само в 3
л. Ечи изведнъж или веднъж.
екватор м. Мислена окръжност,
която разделя земното кълбо на
северно и южно, екваторен
прил. и екваториален прил.
еквивалент м. (лат.) Нещо, което
е равностойно на друго и може
да го замени, еквивалентен
прил., еквивалентност ж.
екзактен прил. (лат.) Точен, ек-
зактност ж.
екзалтация ж. без мн. (лат.) Въз¬
будено човешко състояние, пре¬
дизвикано от силен възторг.
екзаминатор м. (лат.) Лице, кое¬
то оценява при изпит или кон¬
курс. екзаминаторски прил.
екзарх м. (гр.) иет. Глава на не¬
зависима православна нацио¬
нална църква или на църковна
област.
	174

екзархия ас. ист. Независима
православна църква начело с
екзарх, екзархийски прил.
екзекутивен прил. (лат.) Изпъл¬
нителен.
екзекутйрам несв. и св., прех 1.
Изпълнявам смъртна присъда.
2. Изпълнявам постановление,
решение на съд и под.
екзекутор л. (лат.) 1, Изпълни¬
тел на смъртна присъда. 2. Из¬
пълнител на съдебно решение,
постановление и под.
екзекуция ле. (лат.) 1. Изпълне¬
ние на смъртна присъда. 2. Из¬
пълнение на съдебно решение,
екзема (гр.) Кожна болест с об¬
рив и гнойни мехурчета, съпро¬
водена със сърбеж.
екземпляр м. (лат.) I. Отделен
брой от печатно произведение.
2. Единичен представител на
животински или растителен
вид. 3. разг. Особняк.
екзистёнция ж. (от лат.) Същест¬
вуване. екзистенциален прил.
екзодерма ж. без мн. (лат.-гр.)
Най-външният пласт от клетки
в корена на растенията.
екзотика ж. без мн. (гр.) Странност
и привлекателност на далечни и
малко познати страни с необик¬
новена природа, обичаи и пр.
екзотичен прил. (гр.) 1. Нетипи¬
чен за дадена географска об¬
ласт. 2. Странен, необикновен.
екзотичност ж.
екип м. (фр.) 1. Принадлежности
и облекло за определена дей¬
ност, спорт и др. 2. Спортен от¬
бор. 3. Група специалисти с оп¬
ределена обща работа.

експедирам
	175

екипаж л. (фр.) Личен състав за
обслужване на самолет, кораб
и др;
екипйрам несв. и св., прех. Снаб¬
дявам с необходимото облекло и
принадлежности за определена
работа. ~ се нпрех. 1. Снабдявам
се с екипировка (във 2. знач.). 2.
разг. Обличам се много и непод¬
ходящо.
екипировка ж. 1. без мн. Екипи-
ране. 2. Необходимото облекло
и принадлежности за един екип
(във 2. и 3. знач.).
еклектизъм ж. без мн. (гр.) книж.
Механично обединяване на нес¬
вързани теории, мнения, стило¬
ве и др. еклектйчен прил.
еклер ж. (фр.) Сладкиш от варе¬
но тесто с плънка от крем.
еко- Първа част от сложни думи
със значение ’екологически’;
екоакция, екобензин, екоката-
строфа, екокултура, екоми-
нистър, екопроект, екорегата,
екотакса.
екокожаж. Изкуствена тъкан, ко¬
ято наподобява естествена кожа.
екология ж. без мн. (гр.) Наука за
взаимоотношението между ор¬
ганизмите и връзката им с окол¬
ната среда, екологичен прил. и
екологически прил.
екохрана ж. Хранителен про¬
дукт, който е екологично чист,
без вредни вещества.
екран м. (фр.) 1. Устройство за
възпроизвеждане на образи и
сигнали. 2. Опънато върху плос¬
кост платно за прожектиране на
филми. 3. Защитна плоскост от
излъчване на висока температу¬
ра, силна светлина и др. 4. разг.
Киносалон, екранен прил.
екс нрч. На един път. О Пия на
екс - пия до дъно.
екс- Първа част на сложни думи
със значение ’бивш’: ексбанкер,
ексдепутат, ексминистър, ек-
спрезидент, експремиер.
екскаватор ж. (лат.) Самоходна
копачна машина за повърхнос¬
тен слой.
ексклузйвен прил. Който е из¬
ключителен, много специален.
екскременти мн. (от лат.) Изпраж¬
нения на животно или човек.
екскурзиант м, и екскурзиант-
ка ж. Участник в екскурзия, ек-
скурзиантски прил.
екскурзия ж. (лат.) 1» Колектив¬
но пътуване с познавателна или
развлекателна цел. 2. Продъл¬
жителна разходка извън населе¬
но място, екскурзионен прил.
екскурзовод м. и екскурзовод-
ка ж. Лице, което придружава
екскурзианти, за да обяснява по¬
сещаваните забел ежите лности и
обекти.
екслйбрис м. (лат.) Винетка с
името на собственика, която се
поставя на вътрешната страна
на корицата на книга.
експанзия ж. (лат.) Разпростра¬
нение на нещо извън собствени¬
те му предели, експанзионис-
тйчен прил.
експедирам несв. и св., прех. (лат.)
L Изпращам писмо (стока, то¬
вар и пр.) до местоназначение¬
то му. 2. разг. Неучтиво отпра¬
щам някого.

експедитивен
експедитйвен прил. (фр.) Който
делово и сръчно се справя с ра¬
ботата си. експедитивност ж.
експедитор м. 1. Лице, което ек¬
спедира (в 1. знач.). 2. Посредник,
който препраща чужда стока.
експедйторски прил.
експедиция ж. (лат.) 1. Експеди¬
ране. 2. Служба на експедира¬
не, 3. Пътуване на група със
специална изследователска за¬
дача. 4. Участниците в такова
пътуване, експедиционен прил.
експеримент ж. (лат.) 1. Опит с
научна цел. 2. Опит да се про¬
вери или извърши нещо, експе-
риментален прил.
експериментирам несв. и св.,
нпрех. Провеждам експеримент,
експерт м. (лат.) 1. Специалист,
който прави преценка и заклю¬
чение по въпрос, свързан с не¬
говата специалност. 2. Позна¬
вач. експертен прил.
експертиза ж. (фр.-нем.) 1. Раз¬
глеждане на въпрос от експер¬
ти за компетентна преценка. 2,
Заключение на експерт.
експлицйтен прил. (лат.-нем.) Яв¬
но изразен, експлицитност ж.
експлоататор м. Лице, което ек¬
сплоатира чужд труд, експлоа-
таторски прил.
експлоатация ж. (фр.-нем.) 1. Из¬
ползване на природни богатст¬
ва, съоръжения и др. за полез¬
на работа и задоволяване на
потребности. 2. Използване на
чужд труд за лично облагодетел¬
стване.
експлоатирам несв. и св., прех.
Извършвам експлоатация.
	176

експлодирам несв. и св., нпрех.
(лат.) 1. ô 3 л. Избухва със силен
гръм. 2. Спонтанно давам израз
на силно чувство и преживя¬
ване.
експлозив (фр.) Взривно ве¬
щество.
експлозивен прил. 1. Който е
свързан с експлозив. 2. Който да¬
ва бурен израз на чувствата и
настроенията си. експлозив¬
ност ж.
експлозия ж. (лат.) Взривяване,
експозе ср. (фр.) Кратко устно из¬
ложение по даден въпрос.
експозиция ж. (лат.) 1. Встъпи¬
телна част с мотивите на лите¬
ратурно или музикално произ¬
ведение. 2. Светлинно облъчва¬
не на фотоматериала (при фо¬
тографиране). 3. Подредени за
изложба предмети, експозици¬
онен прил.
експонат м. (лат.-нем.) Изложен в
музей или експозиция предмет.
експонирам несв. и св., прех. 1.
Подреждам предмети за излож¬
ба. 2. Излагам на светлинно об¬
лъчване фотографска лента.
експорт ж. (лат.-англ.) Износ, екс¬
портен прил.
експоцёнтър ж. Изложбен цен¬
тър.
експрес ж. (лат.) Превозно сред¬
ство (влак, автобус) за големи
разстояния, което не спира на
малки гари и спирки, експре¬
сен прил.
експресивен прил. (лат.) Изрази¬
телен. експресивност ж.
експресия ж. (лат.) 1. без мн. Яр¬
ко подчертана изразителност. 2.
Кратка творба, създадена в мо-

екигьи
	177

мент на силно чувство и прежи¬
вяване на автора.
експроприация ж. (лат.) Прину¬
дително одържавяване на част¬
но имущество.
експроприирам несв. и св., прех.
Извършвам експроприация.
експулсирам «есе. « се., прех.
(лат.-фр.) Изгонвам чужденец от
страната.
екстазж. бе.-» мн. (фр.) Неограничен
до самозабрава израз на възторг,
екстази ср без мн (англ.) Синте¬
тичен наркотик, койго възбуж-
да нервната система и води до
еуфория.
екетензия ж. (лат.) Изтегляне на
тяло или част от него с лечебна
цел.
екстериор ж.бггжп. Външен вид,
външност, експгерно/И'М прил.
екстеряйрам тгн н т . прех. (лат.)
Изселвам насила извън терито¬
рията на страната.
екстра (латд !. прил. неизм. Пре¬
възходно, отлично. 2. нрч. разг.
Много добре. X Принадлежнос¬
ти към стока, които се плащат
допълнително.
екстравагантен прил. (фр.)Твър¬
де оригинален, причудлив, екс-
траваганнннмчп ,«•.
екстрадирам м»*г«. и св., прех.
Официално предавам на дър¬
жава неин гражданин, извър¬
шил провинение.
екстракт м. (лат.) Вещество, из-
влечено от растителна или жи¬
вотинска тъкан.
екстракция ж. безмн. (лат.) 1. Из¬
вличане на съставки от твърди
или течни вещества. 2. Изваж¬
дане на чуждо тяло, попаднало
в организма на човек.
екстрасенс ж. Лице, което проя¬
вява способност да лекува, пред¬
сказва или да влияе на психи¬
ката.
екстремален и екстременприл.
Който е краен, извън общо-при¬
етото. О Екстремен спорт -
спорт с голям риск и физическо
натоварване.
екстремизъм ж. без мн. Придър¬
жане към крайни възгледи и от¬
ношения.
екстрен прил. (лат.) Неотложен,
спешен.
ексфолиация ж. без мн. Меди¬
цинско и козметично отделяне и
почистване на умъртвени клет¬
ки от горния слой на кожата.
ексхибиционизъмбезмн. (лат.)
Заболяване, при което болният
изпитва наслада от показване на
половите си органи пред жени.
ексхибиционйст м. Лице, болно
от ексхибиционизъм.
екехумация ж. без мн. (лат.) Из¬
равяне на погребано тяло за съ¬
дебномедицинска експертиза.
ексцентрик м. (лат.-фр.) 1. Цир¬
ков изпълнител на ефектни но¬
мера. 2. Лице със странно пове¬
дение и прояви. 3. спец. Маши¬
нен детайл, чиято ос на върте¬
не не съвпада с геометричния
център, ексцентричен прил.,
ексцентрйчност ж.
ёкшън (англ.) 1. ж. Динамично,
напрегнато действие. 2. прил. не¬
изм. Наситен с динамизъм и нап¬
режение.
екшън Първа част на сложни
названия със значение ’динами-
12*

екшън
чен, напрегнат гекшън герои, ек¬
шън драма, екшън звезда, екшън
мания, екшън трилър, екшън
(^) ИЛМ. .
екю ср. (от англ.) Парична едини¬
ца на Европейската общност.
ела ж. Вечнозелено иглолистно
дърво с лека дървесина; Abies
alba, елов прил.
ела (гр.) Като повелителна фор¬
ма към глагола дойда.
еластичен прил, (гр.) Гъвкав,
разтеглив. еластичност ж.
елеватор ж. (лат.) Съоръжение с
лента и кофички за вертикално
пренасяне на насипни матери¬
али.
елегантен прил. (фр.) Изящен,
изискан, елегантност ж.
елегия ж. (гр.) 1. Лирическа твор¬
ба, израз на скръбни, тъжни нас¬
троения. 2. Музикална творба с
тъжни настроения, елегичен
прил., елегйчност ж.
елёк л. (тур.) Горна дреха без ръ¬
кави.
електорат м. без мн. (нем.-рус.) 1.
Избирателно право. 2. Всички
избиратели като цяло, елек-
торален прил.
електрификация ж. Осигуря¬
ване на електрическа енергия.
електрификационен прил.
електрифицирам несв. и св., прех.
Осигурявам електрическа енер¬
гия.
електричество ср. без мн. (гр.) 1.
Енергия, получена от движени¬
ето на атомните частици. 2. Та¬
зи енергия, използвана за нуж¬
дите на човека, електричен
прил. и електрически прил.
	_ 178

електрйчка ж. разг. Електричес¬
ки влак за къси разстояния.
електро- Първа част на сложни
думи със значение ’електричес¬
ки’: електроакустичен, елект¬
роенергия, електрозахранване,
електроинженер, електрос¬
танция.
електрода. (гр.-англ.) 1. Провод¬
ник, по който тече електричес¬
ки ток при електролиза, елек¬
трическа лампа или електри¬
ческа дъга. 2. Всеки край на
електрическа верига.
електрожен м. (фр.) Уред, с кой¬
то се спояват метали чрез елек¬
трическа дъга.
електроженист м. и електро-
женйстка ж. Лице, което рабо¬
ти с електрожен.
електроинженер л. Специалист
по електричеството и неговото
приложение.
електрокар м. Малка товарна
кола с електродвигател за къси
разстояния (в цех, гара и пр.).
електрокарен прил.
ёлектрокардиограма ж. Напра¬
вена от електрокардиограф гра¬
фика за дейността на сърцето.
електрокардиограф х. Уред за
записване на дейността на сър¬
дечния мускул.
електролиза ж. без мн. (гр.-лат.)
Разлагане на електролит чрез
електрически ток.
електролит ..и. (гр.-англ.) Вещес¬
тво, което провежда електричес¬
ки ток, под чието действие се
разлага, електролитен прил.
електромер л. Уред за отчита¬
не на електрическа енергия.

	179
еманципация
електрон м. (англ.) Елементарна
частица с най-малка маса и най-
малък отрицателен заряд, елек¬
тронен' прил.
електронен2 прил. Който е свър¬
зан с компютърна обработка и
разпространение. Електронна
поща.
електроника ле. без мн. (фр.-рус.)
1.	Наука за взаимодействието
на заредени с електромагнитни
полета частици и за създаване
на полупроводникови устройст¬
ва и прибори. 2. Електронни
апарати и устройства.
електропровод м. Проводник за
пренасяне на електрически ток
на големи разстояния, елект¬
ропроводен прил. у електро¬
проводимост ж.
електротехника ж. без мн. При¬
ложна наука за използване на
електрическата енергия, елек¬
тротехнически прил.
елемент л. (лат.) 1. Просто вещес¬
тво, химически неразложимо. 2.
Съставна част на делим пред¬
мет. 3. Част в състава на нещо.
Същностна част на нещо. Са¬
тиричен елемент. 5. Уред за по¬
лучаваш* на галваничен ток.
елементарен прил. I. Прост,
разбираем за нгекиго. 2. I lojn.p-
xnocTeir, кеизнекак. 3. Свързан
с основните положения в даде¬
на област. 4. Първичен, който
се отнася до елемент (в 1. знач.).
О Елементарна частица -
най-малката материална час¬
тица.
елбн м Едър горски бозайник с
разклонени рога; Cervus ela-
phus. еленов прил.
еликсир.«. без мн. (ар.) 1. Вълшеб¬
но питие, което запазва човека
млад и безсмъртен. 2. Много
изискано питие.
елиминирам меса. и св., прех. (лат.)
Отстранявам.
елини мн. (елин .«.) (гр.) Населе¬
нието на Древна Гърция, елин¬
ски прил.
елипса ж. (гр.) 1. мат. Крива зат¬
ворена линия с форма на про¬
дълговата окръжност. 2. език.
Изпускане на части на изрече¬
ние, които се подразбират.
елиптичен прил. (от 2. знач.).
елитм. безмн. (фр.) 1. Отбрана част
от дадена социална среда. 2. От¬
брани чрез селекция животни
или растения, елитен прил.
елитарен прил. Който произхож¬
да от елита или е свързан с него.
Елитарно мислене, елитар-
ност ж.
елмаз м. (гр.-ар.) 1. без мн. Диа¬
мант. 2. Обработено късче от ди¬
амант. е л мазен прил.
елха ж. (рус.) Иглолистно дръвче,
украсено за Коледа или Нова го¬
дина. елхов прил.
емайл м. без мн. (фр.) 1. Стъкло¬
видна непрозрачна маса за пок¬
ритие на метални и керамични
изделия. 2. Предпазна обвивка
на зъбите.
еманация ж. без мн. (лат.) 1. Из¬
лъчване, което изразява много¬
образната същност на нещо. 2.
Излъчване на радиоактивни ве¬
щества.
еманципация ле. без мн. (фр.) Ос¬
вобождаване от зависимост и
предразсъдъци.

еманципирам ce
еманципйрам се неса. и св.,
нпрех. Освобождавам се от пред-
разсъдъци и зависимост.
ембарго ср. безмн. (йен.-нем.) Дър¬
жавна забрана за внос и износ
на стоки от или за друга държа¬
на. ембаргов прил.
емблема ж. (гр.-лат.) Условен об¬
раз на идея, понятие във вид на
знак или малък предмет, ем¬
блематичен прил.
емболия ж. без мн. (гр.) Запушва¬
не на кръвоносен съд.
ембриология ж. без мн. (гр.) Би¬
ологическа наука за развитие на
ембрионите.
ембрион л. (гр.) Зародиш в на¬
чален период (на човек или жи¬
вотно).
емвам несв., емна се. прех. разг. 1.
Подхващам някого (нещо). 2. За¬
почвам с бързина някакво дейс¬
твие. 3. Нападам, ругая някого.
- се нпрех. Хуквам за някъде.
емигрант м. (лат.) и емигрйнт-
ка ж. Лице в емиграция, еми¬
грантски прил., емигрант-
ство ср.
емиграция ж. без мн. (лат.) 1. Из¬
селване в чужда страна по ико¬
номически или политически
причини. 2. Пребиваване в чуж¬
бина като емигрант.емиграци¬
онен прил.
емигрирам несв, и св., нпрех. Пре¬
селвам се в чужда страна.
емир л. (ар.) 1. Княжеска титла в
някои мюсюлмански страни. 2.
Лице с такава титла.
емйрство ср. Владение на емир,
емисар м. (лат.) Официален пра¬
теник в чужда страна.
	180
емисия ж. (лат.) 1, Пускане на
ценни книжа или банкноти в об¬
ращение. 2. Излъчване на ра¬
дио- или телевизионни програ¬
ми. 3. Излъчване на топлина,
светлина, частици и др. еми¬
сионен прил.
емитйрям несв. и св., прех. Пускам
в обращение ценни книжа.
емотикон м. (англ.) Стилизира¬
но изображение чрез пунктуа-
ционни знаци на израз на чо¬
вешко лице, използвано в елек¬
тронната поща.
емоционален прил. 1. Който из¬
разява емоция. 2. Чувствите¬
лен. емоционалност ж.
емоция ж. (фр.) Душевно прежи¬
вяване.
емулсия ж. (лат.) 1. Течност, съ¬
държаща неразтворени капки
от друга течност. 2. Светлочув¬
ствителен слой на фотолента
или фотохартия, емулсионен
прил.
енергетика ж. без мн. Стопанска
област за производство и изпол¬
зване на видовете енергия (в 1.
знач.). енергетичен прил. и
енергетйчески прил.
енергия ж. без мн, 1. Способност
на материята да произвежда ра¬
бота и да бъде източник на си¬
ла. Атомна енергия, енергиен
прил. 2. Човешка сила и способ¬
ност за дейност. 3* Психични па¬
раметри, които обуславят специ¬
фично за всеки човек биополе и
влияние върху околните, енер¬
гичен прил., енергйчност ж.
енерго- Първа част на сложни
думи със значение ’енергия’: (в

181 —
епизод
1.	знач.): енергоносител, енерго-
система, енергоснабдяване,
енерготехника, енергохайка,
енергоцена.
ензими мн. (гр.) Животински и
растителни ферменти с голямо
значение за обмяна на вещест¬
вата. ензимен прил.
енигма ж. (гр.) Загадка, ениг¬
мата чен прил.
гничар ж. (лерс.-тур.) и енйчарин
л. ист. Войник от турска войска
от потурчени християнски мом¬
чета. еничарски прил,
енклйтикаж (гр.)език. Дума, ко¬
ято в речта е без ударение и се
произнася заедно с предходна¬
та дума.
енория ж. (гр.) Област, която се
обслужва от един свещеник.
енорийски прил.
ентомология ле, без мн. (гр.) На¬
ука за насекомите.
ентусиазирам «есе. и св., прех.
Предизвиквам ентусиазъм у ня¬
кого. - се нпрех. Обхваща ме ен¬
тусиазъм.
ентусиазъм м. безмн. (гр.) Актив¬
на готовност за действие, при¬
дружена с душевна възбуда; въ¬
одушевление.
ентусиаст м. Лице, което дейст¬
ва с ентусиазъм.
енфие и емфие ср. (ар.-тур.) ост.
Тютюн на прах за смъркане.
енцефалитм. безмн. (гр.-лат.) Ин¬
фекциозно възпаление на глав¬
ния мозък.
енцефалограма ж. (гр.) Графи¬
ка на ритмите на главния мозък.
енциклопедия ж. (гр.) 1, Спра¬
вочник във форма на речник
със сведения за отделни облас¬
ти на познанието и живота. 2.
Познания и сведения в една или
повече области на живота, ен¬
циклопедичен прил. и енцик-
лопедйчески прил., енцикло-
педйчност ж.
еолйт 3t. без мн. Най-ранният пе¬
риод на каменната епоха.
епархия ж. (гр.) Управлявана от
митрополит или от епископ цър¬
ковна област.
епигон м. (гр.) Нетворчески при¬
върженик на направление, шко¬
ла, който механично приема иде¬
ите. епигонски прил., епигон-
етво ср.
епиграма ж. (гр.) Кратка сати¬
рична творба.
епиграф ж. (гр.) 1. Кратък цитат
в началото на произведение,
който съдържа основната идея.
2.	Надпис върху надгробна пло¬
ча, паметник.
епиграфика ж. без мн. (гр.) Нау¬
ка за разчитане на древни над¬
писи. епиграфски прил.
епидемиологСпециалист по
епидемиология.
епидемиология ж. без мн. Меди¬
цинска наука за заразните бо¬
лести. епидемиологичен прил.
епидемия ж. (гр.) Широко раз¬
пространение на заразна болест,
епидерма ж. и епидермис м. (гр.)
Най-горният слой на кожата.
епизод м. (гр.) 1. Отделен момент
от минал процес без особена
значимост. 2. Относително за¬
вършена част от литературно
или музикално произведение.
епизодичен прил., епизоди ч-
ност ж.

епик
епик л. Автор на епически про¬
изведения.
епикрйза ж. (гр.) Медицинско
заключение с диагноза за исто¬
рията на заболяване.
ешткурёйство ср. без мн. 1. ист.
Учение на древногръцкия фи¬
лософ Епикур, което поставя
удоволствието от задоволяване¬
то на човешките потребности в
основата на щастието. 2. Пред¬
почитане на удоволствията в
живота, епикурейски прил.
епилатор л. (фр.) Уред за епила-
ция.
епилация ж. без мн. (лат.) Пре¬
махване на космите от някои
части на тялото.
епилепсия ж. без мн. (гр.-лат.)
Хронично заболяване с припа¬
дъци и загубване на съзнание.
епилептичен прил.
епилог м. (гр.) 1. Заключителна
част на литературна творба с
кратки сведения за съдбата на
героите. 2. Заключителна част
на нещо.
епископ м. (гр.) 1. Висш духовен
сан в християнската църква. 2.
Лице с такъв сан. епископски
прил., enùcKoncmoo ср.
епископия ж. Църковна област,
управлявана от епископ.
епистоларен прил. (гр.) Написан
във форма на писма (литера¬
турна творба).
епитафия ле. (гр.) Надгробен над¬
пис.
епител и епител м. (гр.) Горни¬
ят слой на кожата у човека и жи¬
вотните. епителен прил. и
епителен прил.
	182

епитет л. (гр.) 1. Изразително ху¬
дожествено определение (в худо¬
жествена творба). 2. Прозвище
или обидна дума като характе¬
ристика на някого или на нещо,
епитрахйл л. (гр.) Част от свеще¬
ническо облекло - широка и
дълга лента, която се слага на
врата по време на църковна
служба.
епйтроп м. (гр.) Църковен насто¬
ятел, който се грижи за финан¬
совите средства на църквата.
епитропски прил.
епицентър м. (лат.) 1. Земната
повърхност, която е под или над
огнище на земетресение или яд¬
рен взрив. 2. Средище на бурни
събития или природно бедствие.
епичен прил. 1. Който се отнася
до епос.2. Величав, тържествен.
еполети мн. (фр.) Парадни паго¬
ни с ресни.
епопёя ж. (гр.) 1. Голяма творба
в стихове за значително истори¬
ческо събитие. 2. Голямо проза¬
ично произведение за важни ис¬
торически събития. 3. Значител¬
но историческо събитие, изпъл¬
нено с героизъм.
епос м. без мн. (гр.) 1. Повествова-
телно литературно произведе¬
ние, за разлика от лирика и дра¬
ма. 2. Произведения в народ¬
ното творчество с митологичен,
исторически, героичен сюжет.
епически прил.
епоха ж. (гр.) Дълъг период от
време, определен според значи¬
телно събитие, епохален прил.
епруветка ж. (фр.) Стъклена ши¬
рока тръбичка със заоблено дъ¬
есенция
	183

но, предназначена за лаборатор¬
ни изследвания.
ер м. език. Общо название на бук¬
вите ъ и ь. ерое прил.
ера ж. (лат.) 1. Хронологична сис¬
тема, по която се води летоброе¬
нето. Нова ера. 2. Продължите¬
лен исторически период. 3. Най-
голямото хронологическо деле¬
не на историята на Земята.
ерген м. (тур.) 1. Младеж на въз¬
раст за женене. 2. Неженен
мъж. ергенски прил., ергемет-
но ср.
ергономия .ж-. без мн. (гр.) Паука
за правилно използване на оръ¬
дията на труда и работната сила
за създаване па добри условия
на труд, ергономичен прил.
ерекция ле. (лат.) Набъбване на
орган поради мускулно напре¬
жение и приток на кръв.
ерес м. (гр.) 1. Отклонение от офи¬
циалните. църковни догми. 2.
Социално или религиозно дви¬
жение, което се противопоставя
на догмите на официалната
църква, еретичен прил. и ере¬
тически прил.
еретик м. и еретичка ж. При¬
върженик на ерес.
ерзац м. без мн. (нем.) Непълно¬
ценен заместител.
еритроцити мн. (гр.) Червени
кръвни клетки, които пренасят
кислород от белия дроб към тъ¬
каните.
ерихонски прил. В съчет. ери¬
хонска тръба - свещена тръ¬
ба, чиито звуци според предани¬
ето разрушили Ерихон.
еркер м. (нем.) Издадена (обикн.
остъклена) част от горен етаж на
сграда, еркерен прил.
ерогенен прил. (гр.) Който пре¬
дизвиква полово възбуждане.
ерозия ж. (лат.) 1. Разрушаване
на земна или метална повърх¬
ност под влияние на външната
среда. 2. Разрушаване на нрав¬
ствени и морални норми, еро-
зйвен прил.
еротика ж. (гр.) 1. Насочване на
вниманието към половия живот
и сексуалните желания. 2. Чув¬
ствен елемент в художествена
творба, еротичен прил., еро-
тичност ж. и еротизъм м.
еротомания ж. без мн. (гр.-лат.)
Болестно влечение към ероти¬
ката.
ерудйция ж. (лат.) Задълбочени
познания в дадена област на на¬
ука, изкуство, култура и пр.
ерупция ж. без мн. (лат.) Изриг¬
ване на вулкан или на слънце¬
то. еруптивен прил.
есе ср. (фр.) Кратко съчинение в
художествена форма по литера¬
турен, културен или философ¬
ски въпрос, което не се придър¬
жа към определен научен метод.
есеиспшчен прил.
есейст м. Автор на есета.
ёсен ж. 1. без мн. Годишно време
след лятото и преди зимата. 2.
Периодът на това годишно вре¬
ме. есенен прил.
есенция ж. (лат.) 1. Концентри¬
ран разтвор на етерично масло
и спирт с приложение в парфю¬
мерията и хранителната про-
есенция
мишленост. 2. разг. Парфюм. 3.
Най-съществената част от нещо,
ескйдра ж. (фр.) Военно съедине¬
ние на бойни самолети или ко¬
раби. еокадрен прил.
ескадрйла ж. (фр.) Подразделе¬
ние на военновъздушни войски.
ескадрйлен прил.
ескадрон м. (фр.) Кавалерийско
подразделение, съответно на пе¬
хотна рота, ескадронен прил.
ескалатор л. (англ.) Устройство
с движещи се стъпала за превоз
на хора в големи обществени
сгради, ескалаторен прил.
ескалация ж. (англ.-рус.) Нарас¬
тване, разширяване или интен-
зивиране на нещо (обикн. нега¬
тивно).
ескалйрам несв. и св., нпрех. (от
лат.) 1. нпрех. Разширявам обх¬
вата си. 2. прех. Предизвиквам
ескалация,
ескйз м. (фр.) 1. Предварителна
скица, модел на рисунка. 2.
Очерк.
ескимос м. и ескимоска ж. Ли¬
це от народност, която населява
полярното крайбрежие на Се¬
верна Америка и Гренландия.
ескимоски прил.
ескорт а. (фр.) Военен конвой,
който съпровожда някого или
нещо, ескортен прил.
еснаф (ар.-тур.). 1. ист. без мн.
Организация на лица с един за¬
наят (през Възраждането). 2,
ост. Дребен занаятчия. 3, нео-
Духовно ограничен човек.
еснафски прил., еснафство
<р. и еснафщина ж.
	184

есперанто ср. без мн. (лат.) Изкус¬
твено създаден език, основан на
романските езици, есперант¬
ски прил.
еспресо ср. неизм. (ит.) В съчет.
кафе еспресо - приготвено в
машина кафе чрез преминава¬
не на пара под налягане през
смляно кафе.
естакада ж. (фр.) Пътно съоръ¬
жение за извеждане на един път
над друг в място за пресичане.
естествен прил. 1. Който е от при¬
родата. 2. Който се извършва
според законите на природата.
3.	Определен от хода на разви¬
тие. 4. Обикновен, непринуден.
еетественост ж.
естество ср. без мн. Самата същ¬
ност на нещата.
естествознание ср. без мн. Нау¬
ка за явленията и законите на
природата.
естет м. (гр.) 1. Специалист по ес¬
тетика. 2. Лице с изискан вкус
и усет към изящното.
естетизйрам «есе. и св., нпрех. 1.
Придавам или приписвам есте¬
тически характер на нещо. 2.
Създавам естетически харак¬
тер.
естетизъм м. без мн. (гр.-фр.) 1.
Стремеж към художествени
средства, които сами по себе си
да бъдат изкуство. 2. Преклоне¬
ние пред красивото и прекрас¬
ното.
естётика ж. (гр.) 1, без мн. Наука
за прекрасното в художествено¬
то творчество, природата и жи¬
вота. 2. Система от възгледи за
етнология
	185

изкуството. 3. Усет към краси¬
вото. естетичен прил. и есте¬
тически прил., естетичност
X.
естрада ж, (фр.) 1. Издигнато
място за изпълнители пред пуб¬
лика. 2. без мн. разг. Забавна
програма с разнообразни номе¬
ра. естраден прил., ecmpàà-
ност ж.
етаж ж, (фр.) 1. Помещения в
сграда, разположени на едно
равнище. 2. Хоризонтална рав¬
нина по отношение на равнини¬
те под и над нея. 3. Длъжност
във ведомство по отношение на
стояща над или под нея. Ета¬
жи на властта. етажен прил.
етажерка ж. (фр.) Мебел с раф¬
тове за книги.
еталон м. (фр.) 1. Измервателен
уред като веществена реализа¬
ция на определена стойност на
физическа величина. 2. Обра¬
зец за сравнение, еталонен
прил.
етан м. без мн. (гр.-фр.) Безцветен
газ в нефта и земния газ.
етап м. (фр.) 1. Отделен момент в
развоя при даден процес. 2. Част
от дистанция (маршрут) при
спортно състезание, етапен
прил.
етер м. (гр.) Органични съедине¬
ния (твърди и течни), които лес¬
но се изпаряват, с приложение
като разтворител, упойка и за
дезинфекция.
етеричен прил. В съчет. ете¬
рично масло - масловидно ве¬
щество в някои растения с
приложение в парфюмерията,
фармацевтиката и др.
етика ж. без мн. (гр.) 1. Учение за
моралните норми и принципи.
2.	Система от правила и норми
на поведение, етичен прил. и
етически прил., етичност ж.
етикет м. (фр.) 1. Прикрепено
към предмет листче с информа¬
ция за качеството, предназначе¬
нието и цената му. 2. без мн. Нра¬
вила и норми на поведение при
общуване в социална среда. О
Речев етикет - правила за
подходящ начин на изразяване
в зависимост от ситуацията.
етикетен прил.
етимологияж. (гр.) 1, без мн. език.
Наука за произхода и история¬
та на думите. 2. Произход, род¬
ствени връзки и история на ду¬
мите. етимологичен прил. и
етимологйчески прил.
етногенёзаж. и етногенезис ж.
без мн. (гр.) Произход на човеш¬
кия род, раса, народ и пр.
етнограф м. и етнографка ж.
Специалист по етнография, ет¬
нографски прил.
етнография ж. без мн. (гр.) Нау¬
ка за материалната и духовна¬
та култура на народите, етно¬
графски прил.
етнолингвйстика ж. без мн. (гр.)
Наука за взаимоотношението
между езиците и народите.
етнолог ж. Специалист по етно¬
логия. етнолджки прил.
етнолбгия ж. (гр.) Дял от антро¬
пологията за анализ на прили¬
ките и отликите между народ¬
етнология
ностните общности и култури.
етнологйчен прил. и етно-
ложки прил.
етнос м. (гр.) Народ, народност.
етнически прил.
етномузика ж. Музикални твор¬
би с фолклорни мотиви.
ёто част. 1. За посочване на не¬
що в обсега на говорещите. 2. За
обобщение и извод.Emo защо не
може да ти вярвам.
етърва ж. Всяка от съпругите на
двама братя по отношение на
другата, етървин прил.
етюд .ч. (фр.) 1. Изпълнена от на¬
тура рисунка като част (скица)
от по-голямо произведение. 2.
Кратка литературна творба,
посветена на частен въпрос. 3.
Виртуозно музикално произве¬
дение. 4. Упражнение, задача
(в театъра, шахмата, музиката
и пр.).
еуфория ж. (гр.) 1. Болестно въз¬
будено състояние на доволство,
безгрижие. 2. Повишено само¬
чувствие, предизвикано от поло¬
жителни емоции, еуфоричен
прил., еуфорйчност ж.
ефект л. (лат.) 1. без мн. Резултат
като следствие от действие. 2. без
мн. Впечатление, въздействие.
3.	Явление (в техниката, наука¬
та). ефектен прил., ефект-
ност ж.
ефективен прил. Който дава до¬
бър резултат, ефективност ж.
ефикасен прил. С положително
въздействие, ефикасност ж.
ефимерен прил. (гр.) Мимолетен,
нетраен, ефимёрност ж.
	186	„
ефир м. без мн. (гр.-рус.) Въздуш¬
но пространство О В ефир съм
- предават ме по телевизията.
ефирен прил. 1. Който се отнася
до ефир. 2. Прозрачен, нежен,
безплътен. 3. Който е свързан с
излъчване на предаване (теле¬
визионно).
ефрейтор м. (нем.-рус.) 1. Вой¬
нишко звание, по-висше от ред¬
ник. 2. Лице с такова звание.
ефрейторски прил.
ех межд. 1. За израз на възхище¬
ние и радост. 2. За израз на мъ¬
ка и съжаление. Ех, не съм мис¬
лил да доживея това.
exè1 част. За израз или подсил¬
ване на възражение. Ехе, има
дълго да чакаш.
ехе2 лелсд. За израз на доволство
или възхищение от нещо. Ехе,
виж как взема завоите!
ехйден прил. (гр.) Язвителен, лу¬
кав. ехйдност ж.
ехидна ле. (гр.) Торбест бозайник
с клюн като птица, покрит с кос¬
ми и бодли; Echidna.
ехо1 ср. без мн. 1. Отражение на
звук. 2. Отзвук от събитие.
ехо2 лежд. За израз на бодрост и
въодушевление (при екскур¬
зия).
ехо’ част. За привличане на вни¬
мание. Ехо, има ли някой?
ехти несв. нпрех. в 3 л. 1. Звучи сил¬
но и се чува продължително
(звук, звън, песен и пр.). 2. Кън¬
ти (пространство).
ечемик л. 1. без мн. Житно расте¬
ние с осилест клас; Hordeum
sativum, 2. разг. Възпаление на

		_ 187
клепача; Hordeolum, ечемйчен
прил. (от 1. знач.).
ечи несв. нпрех. в 3 л. Ехти.
еш.«. (тур.) Единият от чифт пред¬
мети или животни.
ешафод м. (фр.) ист. Площадка
на публично място за изпълне¬
ние на смъртни присъди.
жалейка
ешелон м. (фр.) 1. Разгънати в ко¬
лона войскови части с определе¬
но разстояние между тях. 2.
Влак или колона от коли за ма¬
сово превозване на хора или то¬
вари. 3. Равнище в структурата
на властта, ешелонен прил.
Ж
жаба х. Земноводно животно с
дълги задни крака ; Rana. О ГръА-
иа жаба - стенокардия; Angina
pectoris, жабешки прил.
жабка1 ле. Приспособление за за¬
хващане, прикрепване и свърз¬
ване на части.
жабка2 ж. разг. Малко шкафче,
вградено в предното табло на ав¬
томобилно купе.
жабок ж. 1. Мъжкото животно
Rana. 2. неодобр. Неоснователно
високомерен човек.
жабунякж. 1. безмн. Водно влак¬
несто растение, което покрива
застояла водна повърхност; Spi-
rogyra. 2. Зеленясала застояла
вода.
жабунйсва несв., жабуняса св.
нпрех. в 3 л. Покрива се с жабу-
няк и водорасли (застояла вода),
жабуря се несв. нпрех. Пълня си
устата стечност и я раздвижвам
за промиване или гаргара.
жата ж. (нем.) Голям трион с
дръжки от двете страни.
жаден прил. 1. Който изпитва
нужда да пие вода. 2. С предлог
за - който силно желае нещо. 3.
Който изразява силно желание.
жабное т ж.
жадувам «есе. нпрех. 1. Изпитвам
жажда. 2. Силно желая.
жажда ж. безмн. 1. Потребност да
се пие вода. 2. С предлог за -
силно желание за нещо.
жакардов прил. (фр. собств.) 1.
Който е тъкан с разноцветни
фигури (плат, тъкан), 2. Който
се отнася до такава тъкан. Жа¬
кардов стан.
жакет л. (фр.) Горна женска къ¬
са дреха, която се облича над
блуза или рокля.
жал ж. безмн. 1. Чувство на скръб,
тъга. 2. Съчувствие към някого
или нещо. О Жал ми е - изпит¬
вам жал, О Става ми жал -
обхваща ме жал. жален прил.
жалба ж. 1» Мъка, скръб. 2. Из¬
разяване на скръб, мъка или не¬
доволство от някого или нещо.
3. Писмено оплакване от неред¬
ности с молба за отстраняване¬
то им. Изпращал жалба.
жалвам се несв. нпрех. 1. Изразя¬
вам недоволство, оплаквам се.
2. Подавам жалба.
жалейка ж. разг. Траурен знак.

жалея
жалея несв. прех. 1. В траур съм
след смъртта на някого. 2. С
предлог за - милея за нещо.
жалко нрч, (рус.) За израз на съ¬
жаление.
жалби (фр.) Оцветен с черве¬
ни и бели ивици кръгъл прът,
който се забива в земята при зе-
мемерна работа, нивелиране
или за ориентир.
жалост ас. без мн. Скръб, жал.
жалостен прил. О За жалост
-- за съжаление.
жалостив прил. 1. Състрадате¬
лен, милостив. 2. Който изразя¬
ва състрадание, жалост.
жалузи мн. (фр.) 1. Капаци за
прозорец от метални или дърве¬
ни напречни парчета. 2, Реше¬
тъчни прегради при двигател за
регулиране на притока на въз¬
дух.
жалък прил. 1. Който буди съжа¬
ление, състрадание. 2. Който
предизвиква презрение.
жаля несв. прех. 1. Изпитвам жал,
мъка. 2. Изпитвам съчувствие.
3. Щадя, пестя. Не жали сили и
време. - се нпрех. Щадя се.
жандарм м. (фр.) 1. Жандарме-
рист. 2. Военна сила, която на¬
лага волята си.
жандармерйст м. Служител в
жандармерия.
жандармерия ж. без мн. 1. Во-
еннополицейска организация
за осигуряване на обществен
ред. 2. ист. Българска служба
през 1944 г. за борба с нелегал¬
ните групи, жандармерии-
CKU прил.
	188
жанр (фр.) Род произведения
на изкуството с определени сю¬
жетни и стилови особености.
жанров прил.
жар1 ж. без мн. Горещи въглени
без пламък.
жар2.н. безмн. Страст, увлечение,
жарава ж. без мн. Горещи въгле¬
ни без пламък; жар1.
жаргон м. (фр.) език. 1. Говор на
социална група; сленг. 2. Про¬
фесионален говор с употреба на
специална лексика и термино¬
логия. жаргонен прил.
жар-птица ж. (рус.) Приказна
птица с ярки като огън пера.
жарсе ср. (англ.-фр.) Вид трико¬
тажна материя, жарсе н прил.
жартиер л. обикн. мн. (фр.) Лас¬
тична лента със закопчалка за
прикачване на чорапи.
жаря несв. 1. нпрех. в 3 л. Излъчва
силна топлина (слънце, огън). 2.
прех. е 3 л. Пари, жили (копри¬
ва). 3. прех. Докосвам някого с
коприва и причинявам непри¬
ятно усещане.
жасмин м. без мн. (фр.) Декора¬
тивен храст с ароматни бели
цветове; Jasminuni officinale.
жасминов прил.
ждрело ср. 1. Планинска ветрови¬
та теснина. 2. Тясно корито на ре¬
ка. 3. Място, където блика вод¬
ната струя на минерален извор.
жега ж. 1. Силна горещина от
слънчево греене. 2. Горещина
въобще.
жёгвам несв., жегна се. прех. 1.
Бодвам с нещо остро, за да при¬
чиня кратковременна болка. 2.
Засягам някого с обидни думи.

же! r me il
	189

« ме прех. Изведнъж ме заболя¬
ва.
жегъл а. Пръчка на ярем за
впрягане на добитък.
жёзъл м. Украсена тояга като
символ на власт и величие.
желание ср. 1. Силен стремеж
към постигане на нещо. 2. Мол¬
ба. 3. Полово влечение.
желатин м. без мн. (фр.) Белтъч¬
но вещество от животински про¬
изход, без вкус и мирис, с при¬
ложение в готварството и фото¬
графията. желатинен прил. и
желатинов прил.
желая ftece. прех. 1. Проявявам
желание. 2. Изпитвам любовно
увлечение. 3. С предлог на - по¬
желавам.
желе ср. без мн. (фр.) 1. Охладен
гъст сос на ястие. 2. Подсладена
отвара от плодове, сгъстена
обикн. с желатин.
железар Лице, което изработ¬
ва и поправя железни изделия.
железарски прил., железар-
ство ср.
железария ж. Множество желез¬
ни предмети и части.
железен прил. 1. Който е от же¬
лязо или съдържа желязо. 2.
Предназначен за обработване
на желязо. 3. оет. Който е от ме¬
тал. 4. Много здрав и издръж¬
лив. 5. Който държи на думата
си.
железница ж. l.ocm. Влак. 2. Же¬
лезопътен транспорт. 3. без мн.
Ведомството на железопътния
транспорт.
железничёр м. Лице, което ра¬
боти в железопътния транспорт.
железничЬрски прил., желез-
ничарство ср.
железопътен прил. Който се от¬
нася до релсов път. Железопът¬
на станция.
желирам «есе. и св., прех. 1. Пок¬
ривам с желе (сладкиш). 2. Пре¬
работвам на желе. -* се нпрех. е 3
л. Става на желе.
желязо ср. 1. без мн. Сребристо-
бял ковък метал, от който се по¬
лучават стомана и чугун. 2. Из¬
делие или парче от този метал.
3. разг. Метал изобщо.
жена ж. 1. Лице в зряла възраст
от противоположния пол на
мъж. 2. Омъжено лице от този
пол. 3. Съпруга.
женен прил. 1. Който е имал же¬
на. 2. Който е член на съпружес¬
ка двойка.
женитба ж. Встъпване в брак.
женйгпоен прил.
жених а. (рус.) 1. Кандидат за же¬
нене. 2. Младоженец.
женкарж. Мъж, който задиря же¬
ни и има едновременни любов¬
ни връзки, женкарски прил.
женски прил. 1. Който се отнася
до жена. 2. Който е от противо¬
положен на мъжа пол. 3. Който
има отвор (дупка) за съединява¬
не (предмет). 4. субст. неодобр.
Жена или женско същество. Ос¬
тави тая женска. О нрч. По
женски - като жена.
женствен прил. 1. Който е нежен,
изящен (за жена). 2. Който не е
мъжествен (за мъж), женстве¬
ност ж.
жёншён м. без мн. (кит.) Многого¬
дишно тревисто растение, чии-
жените н
то корени имат тонизиращо и
стимулиращо въздействие, жен-
шенов прил.
женя несв. прех. 1. Извършвам
бракосъчетание; венчавам. 2.
Съгласявам се и подготвям
встъпване в брак.Жеяя сина си.
- се нпрех. Встъпвам в брак.
жёрав Прелетна блатна пти¬
ца с дълги крака; Gins cinerea.
жертва ли'. I. ост. Това, което се
пренася в дар на божество. 2.
Доброволно отказване от блага
и живот в името на висша цел и
идеали. 3. Пострадал от бедст¬
вие, злополука, насилие, жерт¬
вен прил.
жертвам несв. прех. Доброволно
се отказвам от нещо в името на
цел, идеал или на някого. - се
нпрех. Доброволно се принасям
в жертва (във 2. знач.).
жёртвеник .ч. Място, предназна¬
чено за пренасяне на жертви
или за определен ритуал.
жертвоприношение ср. Прина-
сяне на жертва.
жестл. (фр.) 1. Изразително дви¬
жение (обикн. на ръцете), което
придружава или замества реч¬
та. 2. Великодушна постъпка.
жестикулйрам несв. и са., нпрех.
Правя жестове с ръце.
жесток прил. 1, Който не проявя¬
ва милост и състрадание. 2. Кой¬
то изразява безчовечност. жес¬
токост ж.
жестокосърдечен прил. Безми¬
лостен, жесток, жестокосър-
дечност ж.
жетон м. (фр.) Метална или
пластмасова плочка, която се
разменя срещу пари и се изпол¬
зва при хазарт, в автомат или
за безкасово плащане.
жив прил. 1. Който живее, в който
има живот. 2. Който се отнася
към животинския или растител¬
ния свят. 3. Жизнен, пъргав. 4.
Ярък, силен. 5. Истински. О Жив
език - език, който се използва
за общуване. О Жива верига -
форма на протест, при която
участниците блокират достъпа
до нещо, като се нареждат око¬
ло него, живост ж.
живак м. без мн. 1. Сребрист обяд
течен метал, който се използва
в термометри и др. уреди. 2.
Много пъргав човек (от 1. знач.).
живачен прил.
жйввам несв., живна се. нпрех. 1.
Добивам физически сили и бод¬
рост след отпадналост и боледу¬
ване. 2. Изпълвам се с живот от
присъствието на хора (за насе¬
лено място).
живец* м. без мн. разг. Импулс за
действие и дейност.
живец2 м. без мн. разг. Чувстви¬
телната кожичка около нокътя
и тъканта под него.
живея несв. нпрех. 1. Жив органи¬
зъм съм. 2. Прекарвам живота
си. 3. Препитавам се. Живея с
пенсията си. 4, Обитавам жи¬
лище. 5. В семейни отношения
съм с някого. 6. В някакви от¬
ношения съм с някого. Не жи¬
вея добре с братята си. 7. е 3 л.
Вирее, съществува (растение,
животно). Живее при влажен
климат, - синпрех. Прекарвам
приятно времето си.

жилав
	191

живителен прил. Който съживя¬
ва, ободрява.
живо нрч. 1. Бодро, пъргаво. 2.
Ярко, образно. Разказваш мно¬
го живо. О нрч. На живо - пря¬
ко, непосредствено. Предава се
на живо.
живовляк и жил овя як м. Тре¬
висто лечебно растение с жилки
по стъблото и листата; Plantago.
живопис ж. без мн. 1. Изобрази¬
телно изкуство, създадено с из¬
ползване на бои. 2. Произведе¬
ния на това изкуство.
живописен прил. 1. Който се от¬
нася до живопис. 2» Който е с яр¬
ки цветове. 3. Образен, жив.
живописност ж.
живописец л. Художник на жи¬
вопис.
ЖИВОТ м. без мн. 1. Биологична
форма на съществуване и дви¬
жение на материята. 2. Физио¬
логическо съществуване на жив
организъм. 3, Съществуване на
жив организъм от раждането
му. 4. Време на съществуване
на нещо. 5. Човешка дейност в
определена област. 6. Оживле¬
ние, деятелност. О До живот -
докато живея.
животворен прил. Който дава
жизненост И сили.
животно ср. 1, Представител на
нерастителния органичен жи¬
вот. 2. Всяко живо същество ос¬
вен човек. 3. неодобр. Първичен
груб човек, животински прил.
животновъд м. и животновъд-
ка х 1, Специалист по живот¬
новъдство. 2. Лице, което от¬
глежда повече селскостопански
животни, животновъден прил.
и животновъдски прил.
животновъдство ср. без мн. 1.
Селскостопански отрасъл за раз¬
въждане и отглеждане на жи¬
вотни. 2, Наука за този отрасъл,
животрептящ прил. Много ва¬
жен за даден момент.
живущ прил. книж. Който живее
на определено място, адрес.
жито ср. (фр.) Печен овчи бут.
жиголо ср. (фр.) Платен любов¬
ник на по-възрастна жена.
жигосвам несв., жигосам се.
прех. 1. Бел язвам човек или жи¬
вотно с нагорещено желязо. 2.
Заклеймявам.
жизнелюбие ср. без мн. Любов
към живота.
жизнен прил. 1. Който се отнася
до живота. 2, Който поддържа
живота. 3. Енергичен, изпълнен
с живот, жизненост ж.
жизнерадостен прил. (рус.) 1.
Който умее да се радва на жи¬
вота. 2. Който изразява радост
от живота.
жизнеспособен прил. (рус.) Кой¬
то е способен да живее и да се
развива, жизнеспособност ж.
жила ж. разг. 1. Кръвоносен съд.
2. Сухожилие. 3. Коренови раз¬
клонения на дърво. 4. Руда, ми¬
нерал в естествено състояние.
жилав прил. 1. Който се огъва и
разтегля, без да се къса или чу¬
пи. 2. Който е лепкав (глина,
кал). 3. Който не се сварява и
не се дъвче (месо и под.). 4. Из¬
дръжлив, здрав (човек, животно).
жилавост ж.

жилест
жилест прил. 1. Който има мно¬
го жили (в 3. знач.). 2. Който е с
изпъкнали жили (в 1. и 2. знач.).
жилетка ж. 1. Къса мъжка дре¬
ха без ръкави, която се облича
под сако. 2. Плетена къса горна
дреха със закопчаване отпред.
жилище ср. Предназначено за
живеене помещение (къща,
апартамент), жилищен прил.
жилка ж. 1. Ивица по листата
или стъблото на растение. 2.
Ивица от вещество, различно по
цвят или вместено в друго ве¬
щество. 3. Тънки корени на рас¬
тение. 4. разг. Вродена склонност
към нещо. Търговска жилка. 5.
разг. Привкус. Горчива жилка.
жило ср. 1. Пробождащ орган у
някои насекоми, по който изпус¬
кат отровна или дразнеща теч¬
ност. 2, Умъртвена тъкан в цен¬
търа на цирей. 3. Заострена част
на машина или уред. 4. Изоли¬
ран електрически проводник ка¬
то част от кабел.
ЖИЛЯ несв., нпрех. и прех. 1. в 3 л.
Боде с жило. 2. Излъгвам, още¬
тявам някого.
жираф м. и жирафа ж. (ар.-ит.)
Преживно животно с петниста
окраска и много дълга шия. жи¬
рафе ки прил.
житейски прил. Свързан с жи¬
вота.
жител м. и жителка ж. 1. Лице,
което живее постоянно в едно на¬
селено място. 2. Обитател на жи¬
лище. 3. Лице, което е адресно ре¬
гистрирано някъде, жителски
прил.
	192
жйтелствоср. Административно
регистриране за постоянно жи¬
веене в населено място.
житие ср. 1. Разказ за живота на
светец. 2. Биография, житмен
прил.
жйтнвда ж. 1. Хамбар. 2, Област,
където се отглежда много пше¬
ница.
жито ср. 1. без мн. Основно хлеб-
нодайно растение; Trîticum;
пшеница. 2. Зърната на това
растение. 3. мн. Засети с това
растение площи. 4. без мн. При¬
готвени за религиозен обред сва¬
рени зърна от това растение.
житен прил.
жица ж. 1. Метална гъвкава
нишка, употребявана като елек¬
тропроводник. 2. Кабел. 3. разг.
Изпредена нишка. 4. Струна на
музикален инструмент, жичен
прил.
жлеб л. Вдлъбнатина на пред¬
мет, в която се вмества изпък¬
налата част на друг предмет.
жлеза дс. Вътрешен орган на чо¬
век (или животно), който отде¬
ля хормони, секрет или изхвър¬
ля вредни вещества.
жлезйст прил. 1, По който има
жлези. 2. Който отделя секрет
като жлеза.
жлъч де. без мн. Силна омраза, не¬
навист.
жлъчен прил. 1. Който се отнася
до жлъчка (във 2. знач.), 2. Из¬
пълнен с жлъч; язвителен.
Жлъчна усмивка, злъчноет ж.
жлъчка ж. 1. Вътрешен орган,
сраснал с черния дроб, където се

жълтея
	193

отделя сок. 2. Горчива течност
в жлъчния мехур, която се из¬
лива в дванадесетопръстника.
жмйчка ж. Детска игра, при ко¬
ято някой жуми, а другите се
крият.
жокеи м. (англ.) и жокейка1 ж.
1. Професионален ездач на ко¬
не. 2, Ездач на коне в цирк, жо¬
кейски прил.
жокейка2 ж. Шапка на жокей.
жонглирам несв. и св., нпрех. (фр.)
1.	Подхвърлям във въздуха и
ловя няколко предмета едновре¬
менно. 2. Изкусно си служа с
думи и факти, за да прикрия
нещо.
жребец .ч. 1. Кон за разплод. 2.
Млад буен кон.
жребий м. 1. Условен знак за из¬
тегляне или хвърляне като на¬
чин за разрешаване на спор, оп¬
ределяне на право или избор. 2.
без мн. Съдба, участ.
жребче ср. Малкото на кобила,
жрёби се несв. нпрех. в 3 л. Ражда
малко (кобила).
жрец м. и жрица ж. 1. Свеще¬
нослужител според езическите
религии. 2. Лице, отдадено на
велика цел или идея, жречес¬
ки прил. <> Жрица на любов¬
та - проститутка.
жужа несв. нпрех. 1, в 3 л. Издава
характерен шум при летене. 2.
Издавам монотонен шум при го¬
ворене или движение (машина,
множество).
жуля несв. прех. 1. Трия силно ня¬
каква повърхност. 2. Удрям ряз¬
ко с камшик или тънка пръч¬
ка. 3. е 3 л. Пронизва остро (вя¬
тър), 4. в 3 л. Прилича силно
(слънце). 5. Пия в голямо коли¬
чество.
жумя несв. нпрех. 1. Притварям
очи при ярка светлина. 2. Стоя
със затворени очи.
жупел м. В съчет. огън и жупел
— силна горещина. О Сипя огън
и жупел - яростно критикувам.
жури ср. (фр.) Комисия от специ¬
алисти за оценяване при състе¬
зание, конкурс, изложба.
журнал л. (фр.) 1. Списание за
мода (в облекло, козметика, жи¬
лище и пр.). 2. Книга за входя¬
ща и изходяща преписка, жур¬
нал ен прил.
журналист м. (фр.) и журна-
лйстка X-, Лице, което се зани¬
мава с журналистика, журна-
листичея прил. и журналис¬
тически прил.
журналистика ж. 1. Публицис¬
тична дейност в масмедия. 2.
Специалност за изучаване и ус¬
вояване на такава дейност.
журналистйчен прил. и жур¬
налистически прил.
жълт прил. Който е с цвят на
злато или вътрешност на яйце.
О Жълт картон - предупреж¬
дение, напомняне. О Жълта
преса - печат със сензационен
материал. О Жълта раса -
монголоидна раса, жълтинаж.
жълтенйкав прил. Който е с
жълт оттенък.
жълтенйца ж. без мн. Болест хе¬
патит. жълтенйчав прил.
жълтёя несв. нпрех. 1. Ставам
жълт или по-жълт. 2. Показвам
13*

жълтея
се жълт. - се нпрех. Показвам се
в жълт цвят.
жълтица ж. Златна монета,
жълтурка ж. 1. Малка пойна
птичка с жълт цвят; Emberiza
citrinella. 2. Авлига.
жълтурче ср. Тревисто растение
от семейство Лютикови с жълти
цветове; Ranunculus ficaria.
жълтък я. Вътрешното жълто
вещество в яйце на птица.
жълъд м. Плод на дъб. жълъден
прил. и жълъдов прил.
жъна несв. прех. 1. Със сърп или
машина режа и събирам стъб-
	194

лата на зрели житни растения.
2. Постигам заслужен успех.
жътва ж. 1. Рязане и събиране
на зрели житни стъбла. 2. Вре¬
ме, когато се жъне. 3. разг. Ре¬
колта от житни култури, жът¬
вен прил.
жътвар1 л, и жътварка1 ж. Ли¬
це, което жъне, жътварски
прил.
жътвар2 л. Ципокрило насекомо,
което се появява по жътва; Ci¬
cada orni.
жътварка2 ж. Машина, която
жъне.
за предл. 1. За крайна цел или по¬
сока на движение. Пътувам за
Германия. 2, За продължител¬
ност във времето. Стигнах за
два часа. 3. За определено за не¬
що време. Обещавал за утре. 4.
За израз на предназначение или
цел. Излизам за вестник. 5. За
причина за действие. Уволнен
за нехайство. 6. За израз на мяс¬
то, предмет за захващане. Дър¬
жи го за ръка. 7. За обект на раз¬
съждение. Разказва за минало¬
то си. 8- За означаване на по-
редност. За втори път питам.
9. За стойност при размяна. Да¬
вам книгите за дискети.
за- Глагол на представка за озна¬
чаване: 1. Започвам действие:
заахкам, заблъскам, заплак-
вам. 2. Постигам резултат: завър¬
швам, затрупвам. 3. Насочвам
действието в определена посока:
завличам, завръщам, замина¬
вам. 4. Обхващам повърхността
на предмет: завивам, заграждам,
загъвам. 5. Увличам се по нещо:
заглеждам се, зазяпвам се, заиг¬
равам се, заприказвам се.
забава ж. Увеселение с песни и
танци, забавен1 прил. Забавна
музика.
забавачница ж. Заведение за де¬
ца в предучилищна възраст;
детска градина.
забавен2 прил. Който се извърш¬
ва бавно, забавеноет ж.
забавление ср. 1, Приятно пре¬
карване на времето. 2. Развле¬
кателна дейност.
забавлявам несв. прех. 1. Занима¬
вам с нещо интересно и прият¬
но. 2. Създавам приятно настро¬
ение. 3. Занимавам дете. - се
нпрех. Развличам се.

забрадка
.... 195

шбаням ueee., забавя са. прех. 1.
Намалявам скоростта на нещо.
2.	Задържам известно време. ~
се нпрех. 1. Задържам се някъде
повече от предвиденото. 2. На¬
малявам скоростта или темпа
си.
з; ьбатачвам несв., забатача са. прех.
разг. Обърквам работата, сметки¬
те си. - се нпрех. Занемарявам се,
обърквам живота си.
забележителен прил. 1. Който се
откроява от другите. 2. Значи¬
телен. забележителност ж.
забележка ж. 1. Писмено или
устно разяснение към нещо ка¬
зано или към текст. 2. Критич¬
на препоръка. 3. Писмено отра¬
зена отрицателна проява на
ученик.
забелязвам несв., забележа св¬
ирех. 1. Съглеждам. 2. Отделям
нещо от другите и насочвам
вниманието си към него. 3. Об¬
ръщам внимание; отбелязвам.
4. Схващам, осъзнавам. 5. Усе¬
щам.
забивам несв., забия се. прех. 1.
Започвам да бия. 2. С удари
вкарвам навътре остър и дълъг
предмет. 3. Набивам на остър
предмет. 4. Със силен удар пра¬
щам топката във вратата. 5.
нпрех. Тръгвам в неопределена
посока. - се нпрех. 1. е 3 л. Про¬
никва навътре в нещо. 2. е 3 л.
Прониква в съзнанието (мисъл,
дума). З.разг. Навлизам в непоз-
нато и непроходимо място.
заблатявам несв., заблатя се.
прех. Превръщам в блато.
заблуда ж. Погрешна представа
или схващане, заблуден прил,
заблуждавам несв., заблудя сз.
прех, Съзнателно или неволно
създавам невярно впечатление.
~ се нпрех. 1. Имам невярна
представа. 2. Обърквам се или
изгубвам пътя.
заблуждение ср. Заблуда,
забогатявам несв., забогатея св.
нпрех. Ставам богат.
забождам песе., забода св. прех.
1.	Вкарвам остър предмет в не¬
що или някъде. 2. Прикрепвам
нещо с помощта на остър пред¬
мет. ~ се нпрех. в 3 л. Прониква с
острието си някъде или в нещо.
О Забождам нос - съсредото¬
чавам се в нещо.
забои м. (рус.) Място в мина, къ¬
дето се копаят въглища, руда и
пр.
заболявам несв., заболея св.
нпрех. Разболявам се от нещо. -
ме нпрех. 1* в 3 л. Започва да усе¬
ща болка. 2. Започвам да чувс¬
твам обида.
забрава лс. без лм.. 1. Забравяне.
2.	Отсъствие на спомени. 3. Уне¬
сеност, загуба на контрол.
забравям несв., забравя св. прех.
1.	Не задържам в паметта си. 2.
Пропускам да свърша нещо. 3.
Преставам да се грижа за няко¬
го (нещо). 4. Оставям нещо по¬
ради разсеяност. - се нпрех. Гу¬
бя контрол върху поведението
си.
забрадка ж. Кърпа, която покри¬
ва главата на жена и се завърз¬
ва под брадата или на тила.

забраждам
забраждам несв., забрадя се.
прех. Слагам кърпа или шал на
главата си.
забрана ж. 1. Забраняване. 2. За¬
повед да не се върши нещо.
забранителен прил. С който се
забранява. Забранителен знак.
забранявам несв., забраня се.
прех. Не разрешавам да се вър¬
ши или да се използва нещо.
забременявам несв., забре¬
менея св. нпрех. Ставам бремен¬
на (жена, женско животно).
забулвам и забулям несв., за¬
буля св. прех. 1. Покривам с бу¬
ло главата и лицето си. 2. в 3 л.
Покрива, скрива (облак, прах,
мъгла). 3. Скривам истинските
факти. - се нпрех. Покривам се
с було или забрадка.
забутвам несв., забутам св. прех.
1,	Прибирам нещо така, че не
може да се намери. 2. Отвеждам
някого в отдалечено място. - се
нпрех. 1. е 5 л. Попада между дру¬
ги неща и не може да се открие.
2,	Не мога да се ориентирам.
забърквам несв., забъркам св.
прех. 1. Започвам да бъркам, да
размесвам. 2. Приготвям смес
чрез бъркане. 3. Намесвам ня¬
кого в нещо непочтено. 4. Обър¬
квам съзнателно.
забърсвам несв., забърша се.
прех. 1. Започвам да бърша. 2.
Бърша леко. 3. Открадвам. 4. не-
одабр. Грубо прелъстявам няко¬
го.
забягвам несн., забегни се. нпрех.
Напускам местоживеенето или
страната си поради неприемли¬
ви обстоятелства.
		196

завалява несв., завали св. нпрех.
вЗ л. 1. Започва да вали. 2. мн.
Започват да се множат, да се
трупат. Заваляват покани и
предложения.
заварвам: несв., заваря се. прех. 1.
Намирам, срещам някого някъ¬
де. 2. Успявам да не пропусна
нещо. 3. Приемам деца от пре¬
дишния брак на съпруг.
заварен прил. В съчет. заваре¬
но дете - дете от предишен
брак на мъжа.
завареник .«. и завареница ж.
Заварено дете от предишния
брак на мъжа по отношение на
следващата му жена.
заварка ж. 1. Спояване на метал¬
ни части. 2. Мястото, където са
споени двете части. 3. Матери¬
ал, с който се заварява, заваръ¬
чен прил.
заварявам несв., заваря св. прех.
Чрез заварка свързвам метал¬
ни части.
заведёниесд. 1. Обществено мяс¬
то за хранене и увеселение (рес¬
торант, бар, дискотека и под,). 2,
Административна единица в
рамките на ведомство.
завеждам1 несв., заведа1 се. прех.
1. Придружавам някого до оп¬
ределено място. 2. Отвеждам
под стража. 3. е 3 л. Отвежда до
определено място (път, улица).
4. Вземам в новото сй семейст¬
во дете от първия си брак (за же¬
на). 5. В съчет. с дело, процес -
започвам да водя съдебно дело.
завеждам2 несв., заведа2 се, прех.
1, Ръководя стопанска или ад-

	197
министративна единица. 2.
Вписвам в специална книга до¬
кумент, данни и пр. със съотве¬
тен номер.
завеждащ л. и завеждаща лс.
Лице, което ръководи админис¬
тративна или стопанска едини¬
ца.
за вербувам несв. прех. Привли¬
чам за тайно участие в дейност
с политически цели.
заверка ас. 1. Заверяване. 2. Под¬
пис и печат за удостоверяване
на валидността на документ.
заверявам несв., заверя св. прех.
1.	Удостоверявам с подпис (пе¬
чат) валидността на документ. 2.
Получавам подпис за редовно
приключен семестър. Заверя-
вам книжката си.
завеса ж. 1. Голямо платно, кое¬
то отделя сцената от зрителна¬
та зала. 2. Плътно перде за про¬
зорец. О Информационна за¬
веса - скриване на информа¬
ция за обществено значим проб¬
лем.
завет м. безмн. 1. Защитено от вя¬
тър място. 2. Спокойно, сигурно
положение.
завет м. 1. Съвет, оставен на по¬
томци и последователи. 2. Нас¬
ледство от миналото, което тряб¬
ва да се съхрани. О Нов завет
- християнските книги на Биб¬
лията. О Стар завет - дохрис¬
тиянската част на Библията.
завётен прил. 1. Свързан със
завет. 2. Свято пазен. 3. Дълго
жадувай.
завещавам несв., завещая св.
прех. 1. Определям как да се пос¬
зависим
тъпи с имуществото ми след
смъртта ми. 2. Преди смъртта си
поръчвам да се извърти или
спази нещо.
завещание ср. 1. Писмено или ус¬
тно разпореждане на човек как
да се постъпи с имуществото му
след неговата смърт. 2. Документ
с такова разпореждане. 3. Оста¬
вен на потомците духовен завёт.
завземам кеса., завзема се. прех.
1.	Превземам с насилие. 2. При¬
своявам.
завивам несв., завия се. прех. 1.
Загъвам отвсякъде, увивам. 2.
Покривам със завивка. 3. Зап¬
ретвам (ръкави и под.). 4. За-
винтвам. 5. нпрех. Променям по¬
соката на движение. - се нпрех.
Покривам се със завивка.
завивка ж. Предназначена за за¬
виване на човек тъкан.
завиден прил. Силно желан; за
който може да се завижда.
завиждам несв., завидя св. нпрех.
Изпитвам завист и злоба.
завинаги нрч. Докато нещо или
някой съществува.
завинтвамхесе., завинтясв. прех.
1, Завивам винт или гайка в не¬
що. 2. Чрез винт прикрепвам
един предмет към друг.
завирам меса., завра се. прех. 1.
Пъхам, мушкам нещо. 2. Добли¬
жавам и подавам грубо. - се
нпрех. 1. Настанявам се на тай¬
но място и се спотайвам. 2. На¬
месвам се в чужди дела. 3. Зае¬
мам длъжност или място, което
ми е неприятно.
зависимприл. Подчинен на чуж¬
до влияние и воля.

зависимост
зависимост ж. 1. Състояние на
подчинение на чужда воля. 2.
Отношение на обусловеност от
нещо. 3. Привикване към нар¬
котични вещества.
завист ж. без мн. Чувство на зло¬
ба и неудовлетвореност от нечии
успехи, завистлив прил.
завистник и завистлйвец а. ,
завистница ж. Лице, което из¬
питва завист.
завися несв. нпрех. В зависимост
от някого (нещо) съм.
завихрям несв., завйхря сз. прех.
Създавам вихър. - се нпрех. 1.
Завъртам се като вихър. 2. в 3 л.
Оформя се, задава се (събитие).
завладявам несв., завладея св.
прех. 1. Превземам с бой, чрез
насилие. 2, Поставям под свое
влияние; обсебвам. 3. Оказвам
влияние, покорявам (чрез та¬
лант, чар, изкуство).
завличам несв., завлека се. прех.
1, Отмъквам с влачене. 2. От¬
веждам някого без съгласието и
желанието му.З. неодобр. Не връ¬
щам заем. - се нпрех. 1. С уси¬
лие се добирам донякъде. 2. не¬
одобр. Изчезвам, отивам някъде,
завоалирам несв. и св., прех.
Прикривам истинската същност
на нещо.
завод л. Крупно производствено
предприятие, заводски прил.
завоевание ср. Постигнат с труд
и усилие успех.
завоевател м. и завоевателна
ж. Лице (държава), което заво¬
юва (в 1. знач.). завоевателски
прил.
	198
завой а. 1. Извивка на път (ре¬
ка, улица), която изменя посо¬
ката на движение. 2. Извивка
при движение за изменяне на
посоката. Направи още един за¬
вой. 3. Рязка промяна в развоя
на нещо.
завоювам несв. прех. 1. Превзе¬
мам чрез война, бойни дейст¬
вия. 2. Постигам с много труд и
усилия.
завръз без мн. Току-що завър¬
зал плод на растение.
завръзка ж. 1. Начален момент
на действие, събитие. 2. Момент,
в който започва развитието на
сюжета (в литературна творба),
завръщамнесв., завърнасв. прех.
Връщам назад или отбивам
встрани. - се нпрех. 1. Връщам
се след продължително отсъст¬
вие. 2. Връщам се при някого,
когото съм изоставил.
завчас нрч. Веднага, за миг.
завчера нрч. В деня преди вче¬
ра. завчерашен прил.
завъждам леса., завъдя се. прех.
1, Започвам да отглеждам мно¬
го животни или растения. 2,
разг. Сдобивам се с нещо. Завъ¬
дих роднини. ~ се нпрех. 1, е 3 л.
Размножава се, развива се (рас¬
тения, животни). 2. е 3 л. Проя¬
вява тенденция към голям брой,
завързан прил. 1. Сложен за
обяснение и разбиране. 2. разг.
Интересен, необикновен. Иска
нещо по-завързако.
завъртам и завъртвам несв. За-
въртявам.
завъртявам несв., завъртя се.
прех. 1. Привеждам във върте-

заглъхвам
	- 199
ливо движение. 2. Обръщам не¬
що изцяло или частично около
собствената му ос. 3. Създавам,
започвам. Завъртя търговия.
4. Започвам да създавам труд¬
ности на някого. - се нпрех. 1.
Започвам да се обръщам. 2. Ос¬
тавам продължително някъде.
завършвам несв., завърша св.
прех. 1. Приключвам докрай, 2,
Имам някакъв край.
завършек и завършък м. Пос¬
леден етап, край на нещо.
завивам несв., завея се. 1. нпрех.
Започвам да вея. 2. прех. Затруп¬
вам с веене. - се нпрех. разг. За¬
минавам неизвестно къде.
завяхвам несв., завёхна се. нпрех.
1, Увяхвам, залинявам. 2. е 3 л.
Засъхва преди оздравяване (ра¬
на).
загадка ле. Неясно и необяснимо
нещо, загадъчен прил., зага¬
дъчност лс»
загар м. без мн. (рус.) 1. Тъмен
цвят на кожата вследствие из¬
лагането й на слънце. 2. Оста¬
тък от нещо загоряло.
загарям и загорйвам несв., за¬
горя се. 1. прех. Причинявам за¬
лепване и прегаряне (при готве¬
не). 2. нпрех. вЗл. Залепва по дъ¬
ното и прегаря (ядене). 3. нпрех.
в 3 л. Получава, натрупва загар
(съд). 4. нпрех. Добива тъмен
цвят поради излагане на слън¬
це. 5. нпрех. в 3 л. Пресъхва от
жажда (гърло, уста).
загасна лесе., загасне се. нпрех. е
3 а. Престава да свети или да го¬
ри (огън, светлина).
загасявам ясса., загасим и за¬
гася се. прех. Изгасявам нещо.
заг&твам несв., загатна ce. 1.
прех. Споменавам бегло, между
другото. 2. нпрех. Правя неди-
ректен намек.
загивам песе., загина ее. нпрех. 1.
Умирам при злополука, бедст¬
вие, война. 2, Пропадам като
личност. 3, е 5 л. Престава да съ¬
ществува (народ, институция и
пр.).
заглавие ср. Наименование на
художествена творба или на
нейна част, заглавен прил.
заглавка ле. 1. Украсена или
шрифтово отделена начална
буква или дума. 2. Дума, която е
в началото на речникова статия.
заглаждам несв., загладя се. прех.
1. Правя гладка повърхността
на нещо. 2, Започвам да гладя.
- се нпрех. Оправям се физичес¬
ки, напълнявам.
заглеждам несв., загледам се.
прех. 1. Започвам да гледам. 2.
Гледам настойчиво, с особен ин¬
терес. - се нпрех. 1. Гледам с осо¬
бено внимание. 2. Обръщам осо¬
бено внимание на нещо, което
харесвам.
заглушавам несв., заглуша св.
прех. 1. Правя нещо да не се чу¬
ва. 2, Потискам, не изразявам
чувство, настроение и под. 3, е
3 л. Пречи на растение да се
развива.
заглушйтел ж. Приспособление
за намаляване на шумове.
заглъхвам несв., заглъхна се.
нпрех. 1. Губя способността си за
слухово възприятие, 2. е 3 л. Пое-

заглъхвам
тепенно намалява силата си
(шум, звук). 3. е 3 л, Става без¬
люден и тих (селище). 4. е 3. л.
Постепенно отминава (слава,
мълва, чувство).
загнездвам се и загнездям се
несв., загнездя се са. нпрех. 1. На¬
мествам се в прикрито и тясно
място. 2. в 3. л. Настанява се
трайно и натрапчиво в съзнани¬
ето,
загнйва несв., зашие св. нпрех. в
Зл. 1. Започва да гние постепен¬
но. 2. Пропада, проваля се (об¬
щество).
заговезни мн. Денят преди за¬
почване на постенето, когато се
заговява,
заговор м. Тайно организирано
споразумение за действие про¬
тив нещо или някого,
заговорите м. и заговоршгчка
ж. Лице, което участва в заго¬
вор. заговорщически прил., за-
говорничество ср.
заговорнича несв. нпрех. Тайно се
споразумявам за действие сре¬
щу нещо или някого.
заговявам несв., заговея са. нпрех.
1. Ям и пия вечерта преди започ¬
ване на постенето. 2. разг. Ям
бавно и продължително.
загорчава несв., загорчй се. нпрех.
в 3 а. Започва да горчи. - ми
нпрех. 1. Усещам горчив вкус. 2.
Чувствам душевна болка.
заграбвам несв., заграбя се. прех.
1. Вземам за себе си. 2, Отнемам
насила. 3. Започвам да грабя.
заграждам несв., заградя св. прех.
1. Поставям ограда. 2. Обкръжа¬
вам. 3. Започвам да градя.
	200
загребвам несв., загреба ce. 1.
прех. Вземам от нещо течно или
насипно. 2. прех. в 3 л. Поема, за
да отмести (за гребло). 3. нпрех.
Започвам да греба.
загрйжвам се несв., загрижа се
се. нпрех. 1. Започвам да се гри¬
жа. 2. Обзема ме тревога.
загребвам несв., загрдбя се. прех.
Погубвам, пропилявам.
загрозявам несв., загрозя се.
прех. Правя нещо (някого) да
стане грозно. - се нпрех. Правя
се грозен.
загрубявам несв., загрубея св.
нпрех. Ставам груб, по-груб.
загръщам несв., загърна се. прех.
Увивам някого с дреха или за¬
вивка. ~ се нпрех. Увивам себе
си.
загрявам несв., загрея се. 1. прех.
Затоплям. 2, нпрех. е 3 л. Става
горещ поради продължително
функциониране или неизправ¬
ност (съоръжение) 3. нпрех. Пре¬
кадено се затоплям или добивам
желание за работа. 4. Раздвиж¬
вам се преди състезание или
тренировка. 5. разг. Схващам,
разбирам.
загуба ж. 1. Лишаване от нещо
ценно и необходимо. 2. Нежела¬
телно, нецелесъобразно израз¬
ходване, Загуба на енергия. 3.
Парични щети. 4. Неуспех в
спортно състезание.
загубвам неса., загубя се. прех. 1.
По невнимание се лишавам от
нещо, което съм притежавал. 2.
Лишавам се от нещо значимо.
3.	Лишавам се от присъщо ка-
задир ям
	- 201

честно, свойство. Загубвам ува¬
жението на децата си. О Загуби
вам съзнание - изпадам в без¬
съзнание.
загубен прил. 1. Който е с неиз¬
вестно местонахождение. 2.
Напразно изразходван. 3. Не¬
пълно развит психически или
умствено. 4. Който не извлича
полза от обстоятелствата.
затъвам несв., загъна се. прех.
Увивам нещо.
загърбвам несв., загърбя св. прех
1.	Заставам с гръб към някого.
2.	Пренебрегвам, не обръщам
внимание.
зад предл. 1. За място откъм гър¬
ба или откъм обратната страна
на нещо. 2. За нещо, под чието
прикритие съществува друго
нещо. 3. За означаване на не¬
що (някого), което има подкрепа.
О Зад граница - в чужбина.
задавам се «есе., задам се се.
нпрех. Показвам се, идвайки от¬
далече.
задавям несв., задавя се. прех. 1.
Причинявам затруднение при
поемане и преглъщане на хра¬
на или течност. 2. з 3 л. Влиза в
дихателния път и пречи на ди¬
шането (течност, храна). 3. е 3 л.
Задушава (дим, мъгла). 4. о 3 л.
Пречи на дишането (силно чув¬
ство). Плачът го задави. - се
нпрех. 1. Не мога да дишам от
храна с остър вкус или дразне¬
не в дихателния път. 2. Не мога
да дишам от дим, нечист въздух.
3.	е 3 л. Не функционира пора¬
ди постъпване на много матери¬
ал или гориво (машина).
задание ср. Възложена работа,
задача ж. 1. Въпрос, чийто отго¬
вор се търси чрез математичес¬
ки изчисления и логически раз¬
съждения. 2. Определена рабо¬
та, която трябва да се изпълни.
задвижвам несв., задвижа св.
прех. 1. Привеждам в движение.
2.	Започвам да движа. 3. разг.
Започвам да изпълнявам поето
задължение.
задгранйчен прил. 1. Който е из¬
вън границите на страната. 2.
Който е свързан с чужбина.
задгробен прил. Свързан с жи¬
вот след смъртта според религи¬
озните представи.
задействам несв. и св., прех. 1.
Привеждам механизъм в дейс¬
твие. 2. нпрех. Започвам да дейс¬
твам. 3. прех. разг. Организирам.
Ще задейства връзките си.
заден прил. 1. Който е отзад. 2.
Подъл, нечестен (мисъл, цел).
О На заден план - с второсте¬
пенно значение.
задйто 1. нрч. Закъдето, накъде-
то. 2. сз. разг. Защото, затова че.
задигам несв., задигна ce. 1,
нпрех. Започвам да дигам. 2.
прех. разг. Отмъквам,
задимявам несв., задимя се. 1.
прех. Изпълвам С ДИМ. 2. нпрех.
Започвам да димя. - се нпрех. е
3 л. Изпълва се с дим.
задйрвам несв., задйря1 се. нпрех.
Започвам да диря.
задйрям несв., задйря2 св. прех.
1. Упорито изразявам чувства
на симпатия, ухажвам. 2. Зака¬
чам.

задкулисен
задкулисен прил, Непочтен,
прикрит.
задлъжнявам несв., задлъжнея
св, нпрех. Правя дългове,
задминавам несв., задмйна св.
прех. 1. Изпреварвам при движе¬
ние. 2. Подминавам нещо, кое¬
то не се движи. 3. Изпреварвам
в развитието си.
задник ж. Задна седалищна част
на човек (или животно). О Ся¬
дам на задника си - 1. Сери¬
озно се хващам за работа. 2,
Примирявам се с условие, обсто¬
ятелство.
задница ж. 1. Задната част от тя¬
лото на човек или животно. 2.
Задна част на кола или каруца.
3.	Задна част на дреха,
заднишком нрч. Със задната
част напред.
задоволителен прил. Който задо¬
волява при известни обстоятел¬
ства.
задоволство ср. без мн. Приятно
чувство от постегната цел, при¬
добивка.
задоволявам несв., задоволя се.
прех. Удовлетворявам желания,
потребности и изисквания. - се
прех. 1. Изпитвам доволство от
постигнатото. 2. Приемам, че
нещо отговаря на потребности¬
те ми.
задомявам несв., задомя св. прех.
Оженвам някого. - се нпрех.
Създавам семейство.
задочен прил. (от рус.) 1, Който
се извършва в отсъствие на ли¬
цето, с което е свързан. 2. Който
се осъществява без постоянни
учебни занятия (обучение).
	202
задочник ,н. и задочничка ж.
Лице, което се обучава задочно,
задрасквам неса., задраскам се.
прех. 1. Зачертавам нещо напи¬
сано. 2. Обезсилвам, елимини¬
рам. 3. Започвам да драскам.
задруга ж. 1. Обединение за обща
стопанска дейност. 2. ист. Семей¬
на община (у южните славяни).
задружен прил. 1. Съвместен,
общ. Задружен труд. 2. Спло¬
тен, единен. Задружно семейст¬
во. задружност ж.
задръжка ж. 1. Пречка, задър¬
жане. 2. Самоограничения в по¬
ведението. Лъже без задръжки.
задръствам несв., задръстя са.
прех. 1. Запълвам до краен пре¬
дел дадено пространство. 2. За¬
пълвам с излишни подробности.
*• се нпрех. разг. Започвам да се
държа неадекватно.
задрямвам и задремвам несв.,
задремя св. нпрех. 1, Заспивам
леко, без да се унасям. 2. Утих-
вам, стихвам.
задстомашен прил. О Задето-
маилна жлеза - разположен
зад стомаха орган, който отделя
важни хормони; панкреас.
задух1 без мн. 1. Суха горещи¬
на. 2. Застоял въздух.
задух2 -н. без мн. Астма.
задушавам1 несв., задуша1 се.
прех. I. Затруднявам дишането.
2. Умъртвявам, като спирам ди¬
шането чрез запушване на ус¬
тата, носа или стискано на гър¬
лото. 3, Преча на развитието на
нещо. 4, е 3 л. Преча на расте¬
ние да вирее (за плевел, бурен).

	 203
~ се нпрех. 1. Не ми достига въз¬
дух. 2. Умирам от липса на въз¬
дух. 3. Живея трудно поради
неблагоприятни условия.
задушавам’ несв., задуша2 се.
лрет. Готвя ядене, като ограни¬
чавам достъпа на въздух.
задушен прил. 1. Неприятен, не¬
чист за дишане (въздух). 2. Из¬
пълнен с нечист въздух. 3. През
който трудно се диша (време).
задушлйв прил. Който задушава,
задушница ж. Ден за помен на
умрелите (според християнст¬
вото).
задълбавам несв., задълбая се.
нпрех. 1. Навлизам надълбоко. 2.
Навлизаме наука, проблемати¬
ка. - се нпрех. Задълбочавам се.
задълбочавам «есе., задълбоча
се. нпрех. Навлизам в същността
на нещо. - се нпрех. 1, Развивам
се, разкривам същността си. 2.
Съсредоточавам се върху нещо.
задължавам меса., задължа се.
прех. 1. Натоварвам някого да
върши нещо. 2, Внушавам на
някого, че е задължен.
задължение ср. 1. Това, което
трябва да се изпълни. 2. Мора¬
лен или поет ангажимент.
задължителен прил. 1. Който
трябва да се изпълнява. 2. Кой¬
то трябва да се спазва, задъл-
жйтелност ж.
задържам несв., задържа се.
прех. 1- Спирам в непроменено
положение. Задържам усм йена¬
та си. 2. Забавям, спирам. За¬
държа гостите си за вечеря. 3.
С усилие възпирам. 4. Аресту¬
заесенява
вам за кратко. 5. нпрех. Запаз¬
вам плода до раждането му (при
бременност).
задържан прил. 1. Отнет времен¬
но. 2. Който е арестуван. 3. Спи¬
ран, възпрепятстван.
задъхвам се несв., задъхам ce es.
нпрех. Дишам тежко и ускорено.
задявам несв., задяна св. прех. 1.
Слагам на гръб товар, пригоден
за носене. 2. Закачам, ухажвам.
- се нпрех. Шегувам се.
заедно нрч. 1. Съвместно. Живе¬
ем заедно. 2. Едновременно.
заек л. Животно от семейство гри¬
зачи с дълги уши и крака; Lepus.
заешки прил. и зайчи прил.
заеквам несв., заекна св. нпрех.
Говоря със задържане и повта¬
ряне на звукове и срички.
заем ж. 1. Нещо получено за вре¬
менно ползване с условие за
връщане. 2. Банков кредит.зае-
мен прил.
заемам1 несв., заема* св. прех. 1.
Давам или вземам за временно
ползване. 2. Усвоявам чужди
мисли, идеи, думи от чужд език.
заемам2 несв., заема2 са. прех. 1.
Изпълвам дадено място. 2. Зав¬
земам, владея. 3. Постъпвам на
длъжност. 4. Нареждам се спо¬
ред представяне и значимост. 5.
Запълвам време, мисли. - се
нпрех. Залавям се с нещо; анга¬
жирам се.
заемка ж. 1. Заета от чужд език
дума (израз). 2. Културна при¬
добивка, заета от друг народ.
заесенява несв., заесенй се.
нпрех. в 3 л. Настъпва есен.

зает
зает прил. 1. Който има да вър¬
ши нещо. 2, Който не е свободен,
а запълнен, заетост ж.
зажаднявам несв., зажаднея се.
нпрех. 1. Започвам да изпитвам
жажда. 2. Изпитвам силно же¬
лание.
заздравявам несв., заздравя св.
прех. Правя нещо по-здраво.
заздравява несв., заздравее се.
нпрех. е 3 л. Зараства.
заземявам несв., заземя се. прех.
Чрез проводник свързвам елек¬
трически уред със земята.
зазйждам «есв., зазидам св. прех.
1. Със зид затварям отвор. 2.
Вграждам в зид. 3. Вграждам
нечия сянка в строеж, за да е
стабилен (според поверие).
зазимявам несв., зазимя св. прех.
Подготвям нещо за прекарване
на зимата.
зазорява несв., зазори се. нпрех. в
3 л. Настъпва зора; разсъмва се.
зазубрям неса., зазубря се. прех.
1.	Научавам механично, без
разбиране. 2. Започвам да зуб¬
ря.
заигравам несв., заиграя се.
нпрех. 1. Започвам да играя. 2.
Забавлявам малко дете. - се
нпрех. разг, неодобр. Заемам се с
нещо, за да получа облага.
заимствам несв., прех. и нпрех.
(рус.) Приемам, усвоявам чуж¬
ди мисли, идеи и под.
заинатявам се несв., заинатя се
се. нпрех. 1. Започвам да се ина¬
тя. 2. Инатя се.
заинтересувам несв. прех Пре¬
дизвиквам интерес и внимание.
	204

- се нпрех. Проявявам интерес,
заинтригувам несв. нпрех. Пре¬
дизвиквам любопитство и вни¬
мание. ~ се нпрех. Проявявам
силно любопитство.
зайка и зайкйня ж. Женско жи¬
вотно Lepus.
зайче ср. 1. Малкото на заек. 2.
Подвижни слънчеви петна.
Слънчево зайче.
закалявам несв., закаля се. прех.
1. Правя някого нравствено и
физически издръжлив. 2. Чрез
нагряване и охлаждане прида¬
вам твърдост на метал,
закана ж. Заплаха, изразена с ду¬
ми или жестове.
заканвам се несв., заканя се св.
нпрех. 1. Отправям закана. 2. За¬
почвам да се каня да извърша
нещо.
закарвам несв., закарам се. прех.
1. Отвеждам добитък, като го ка¬
рам. 2. Превозвам до определе¬
но място. 3. Принудително за¬
веждам някого някъде. 4. нпрех.
Започвам да карам.
закачалка ж. 1. Приспособление
за окачване на дрехи. 2, Приши¬
та на дреха гайка за закачване.
закачам1 и заканвам несв., за¬
кача1 св. прех. Прикрепим нещо
в горния край, за да виси. При¬
крепим към нещо. « се нпрех.
Захващам се.
закачам3 несв., закача2 се. прех.
L Засягам, докосвам при движе¬
ние. 2. Причипявам неприят¬
ност. 3. Задявам. 4. Използвам,
облагодетелствам се. Закачи от
кметуването. ~ се нпрех. 1, За-

законодател
	205

сигам се или ce задържам при
движение. 2. Задявам ce.
закачка ж 1. Шега, задяване. 2.
Връзка, отношение. О Имам
закачка - в приятелски отно¬
шения съм.
закачлив прил. 1. Който обича да
се шегува. 2. Който съдържа за¬
качка. закачливост ж.
закваска ж. 1. Вещество за под¬
квас ване. 2. Наследена или при¬
добита склонност.
заклащам несв., заклатя се. прех
1. Започвам да клатя. 2. Клатя
слабо; поклащам.
заклевам несв., закълна се. прех.
1. Под клетва искам от някого
да прави нещо. 2. Провеждам
клетва на новобранци. ~ се
нпрех. Давам клетва.
заклеймявам несв., заклеймя
св. прех. Изобличавам публично.
заклет прил. 1. Който е дал клет¬
ва. Заклет преводач. 2. Който е
последователен в нещо, както
при клетва.
заклинание ср. Магическа фор¬
мула или израз, отправен към
свръхестествена сила.
заключавам несв., заключа1 се.
нпрех. 1. Обобщавам разсъжде¬
ния. 2. Стигам до умозаключе¬
ние. - се нпрех. в 3 л. Съдържа
се в нещо.
заключалка ж. Механизъм за
заключване.
заключвам несв., заключа2 се. 1.
нпрех. Превъртам ключ, за да се
затвори. 2. нпрех. Затварям с
ключ. 3. прех. Оставям в затво¬
рено с ключ помещение, - се
нпрех. 1. ô 3 л. Затваря се с ключ.
2.	Затварям се в себе си.
заключение ср. 1. Логически из¬
вод. 2. Експертна преценка. 3.
Част от съчинение, която съдър¬
жа обобщени изводи.
заключителен прил. Който се от¬
нася до завършване.
заковавам несв., закова св. прех.
1. Забивам с чукане гвоздей или
островърх предмет, 2. Прикреп¬
вам нещо с помоица на гвоздей
и под. 3. Закрепвам с гвоздеи
врата или прозорец, за да не се
отваря. 4. Внезапно и рязко спи¬
рам превозно средство. 5. При¬
ковавам, насочвам (поглед, вни¬
мание).
заколвам несв., заколя св. прех.
1. Коля. 2. Разорявам, прова¬
лям.
заколение ср. кнмж. Гибел, погуб-
ване, страдание.
закон л. 1. Нормативен акт, на¬
редба на държавна власт за
уреждане на обществените и
правови отношения. 2. Норми и
правила на поведение и отноше¬
ния в дадена общност. 3. Взаи¬
мозависимост между обектив¬
ните явления, закднен прил.,
законност ж.
законник л. Сборник със закони,
законов прил. Който се отнася до
закон,
законодател м. 1. Лице, което
създава закони (в 1. знач.). 2.
Държавен орган, който издава
и отменя закони. 3. Лице, което
създава образци за подражание.
законодателски прил.

законодателство
законодателство ср. Създаване,
изменяне и отменяне на закони.
законодателен прил.
закономерен прил. Подчинен на
закон (в 3. и 4. знач.). законо¬
мерност ж.
законосъобразен прил. Който е
съобразен със закон, законосъ¬
образност ж.
законотворчество ср. Дейност
за подготвяне и приемане на за-
конодателни текстове, законо¬
творчески прил,
закопавам несв., закопая св. прех.
1.	Поставям в издълбана дупка
и заравям. 2, разг. Погребвам
мъртвец. 3. Съсипвам, разоря-
fi ам някого. 4. Компрометирам,
провалям някого или нещо.
закопчавам «есе., закончен се.
прех. 1. С помощта на копче или
закопчалка съединявам части
на дреха, обувки, чанта. 2. разг.
Арестувам, слагам белезници. ~
се нпрех. в 3 л. Снабден е с при¬
способление за закопчаване.
закопчалка ж. Приспособление
за затваряне на предмет (куфар,
сак и пр.).
закостенйвам несв., закостенея
св. нпрех. 1.вЗл. Става твърд ка¬
то кост. 2. Спирам развитието
си, изоставам.
закотвям несв., закотвя се. прех.
Чрез котва спирам на едно мяс¬
то във водата. - се нпрех. Задър¬
жам се задълго на едно място.
закрёпвам1 несв., закрепна се.
нпрех. След боледуване ставам
стабилен и здрав.
закрепостявам «есе., закре¬
пости са. прех. 1. ист. Превръ-
	206
щам някого в крепостен. 2. Пра¬
вя някого зависим, привързан
към нещо. « се нпрех. Ставам за¬
висим, несвободен.
закрепям и закрепвам2 несв.,
закрепя св. прех. Поставям не¬
що да е стабилно и неподвижно.
- се нпрех. 1. Стабилно стоя в не¬
удобна позиция. 2. Задържам се
на дадена служба. 3. Укрепвам
финансово или здравословно. 4.
вЗ л. Остава непроменено (вре¬
ме, сезон).
закривам1 несв., закрия1 се. прех.
Правя нещо да не се вижда. ~
се нпрех. Скривам се от погледа.
закривам2 несв., закрия2 се. прех.
1.	Прекратявам дейност или съ¬
ществуване. 2. Обявявам край
(на събрание, митинг, конгрес и
пр.).
закривявам несв., закривя се.
прех. Извивам нещо, за да е кри¬
во.
закрила ж. Покровителство, за¬
щита.
закрилник м. и закрилница ж.
Лице, което закриля, закрил-
ничееки прил.
закрилям «есе., закриля се. прех.
Защитавам, покровителствам.
закрит прил. 1. Който е скрит от
погледа. 2. Който е с покрив. 3*
Престанал да действа или съ¬
ществува. Закрита спирка. 4.
Приключил. Събранието е за¬
крито. О На закрито - 1, Под
покрив. 2. Където не се вижда.
закръглям несв., закръгля се,
прех. 1. Придавам кръгла фор¬
ма на нещо, 2. Допълвам до оп¬
ределен размер. 3. Правя число
залежавам
	207

да стане цяло или кръгло. -** се
нпрех. Изпълнявам.
закупчик ,н. (рус.) Лице, което ку¬
пува материали и стоки за пред¬
приятие и учреждение.
закусвалня ж. Заведение за хра¬
нене с бърза консумация.
закусвам несв., закуся св. прех. 1,
Храня се сутрин. 2. Хапвам
между основните хранения.
закуска ж. 1. Сутрешно хранене
или хапване между основните
хранения. 2. Приготвената за
тези случаи храна.
закучва се несв., закучи се св.
нпрех, е 3 л. разг. 1. Заяжда, не
функционира. 2. Не върви ус¬
пешно (дейност).
закъде нрч. За информация за
посока и място на движение.
закъдето сз. Свързва подчинено
изречение за място; към което
място.
закърнявам несв., закърнея се.
нпрех. в 3 л. 1. Остава неразвит и
губи функцията си (част от ор¬
ганизъм). 2. Не се развива и
възприема (идея, теория).
закърпвам и закърпям несв.,
закьрпя се. прех. 1. Зашивам
нещо скъсано. 2. разг. Не връ¬
щам заем; завличам. 3. разг.
Временно спасявам финансово
положение.
закъсвам несв., закъсам се. 1,
прех. Започвам да късам. 2.
нпрех. Изпадам в затруднено по¬
ложение. - се нпрех. в 3 л. За¬
почва да се къса (предмет).
закъснение ср. 1. Закъсняване.
2. Времето, с което е забавено из¬
вършването на нещо срочно.
закъснйтел м. Приспособление
в бомба или снаряд за забавяне
на избухването му.
закъснявам несв., закъснея се.
нпрех. 1. Извършвам след опре¬
деленото време. 2. Оставам ня¬
къде по-дълго от предвиденото.
зала ж. (нем.) 1. Голямо помеще¬
ние за обществена проява. 2. Хо¬
рата, които са в това помеще¬
ние.
залавям несв., заловя се. прех. 1.
Хващам лице, което преслед¬
вам. 2. Намирам някого, когато
извършва нещо нередно. 3. За¬
почвам някаква дейност. - се
нпрех. 1. Започвам да върша не¬
що. 2. Влизам в отношение с ня¬
кого. 3. Заяждам се, занимавам
се с някого.
залагам1 нссв., заложа1 се. прех.
1, Временно предоставям вещи
за пари. 2. Давам пари или не¬
що ценно при хазарт. 3. Риску¬
вам нещо с висока морална
стойност. 4. нпрех. Разчитам на
някого.
залагам2 несв., заложа2 св. прех.
1.	Поставям мрежа за риба или
капан за дивеч. 2. Поставям ма¬
териал за провеждане на опит.
заледявам несв., заледя св. прех.
1. Правя да се покрие с лед.
Студеният вятър заледи пъ¬
тя. 2. Превръщам нещо в лед.
- се нпрех. в 3 л. Покрива се с
лед, става на лед.
залежавам несв., залежа св.
нпрех. в 3 л. Остава непродаден
(стока). - се нпрех. 1. Лежа в лег¬
лото, след като се събудя. 2. Дъл¬
го лежа болен.

	 208

залежи
залежи мн, (рус.) Находище на по¬
лезни изкопаеми.
залез л. без мн. 1. Скриване на
слънцето зад хоризонта. 2. Упа¬
дък на нещо.
залепвам1 неся, залепна се. нпрех.
Плътно опирам към нещо и ос¬
тавам закрепен.
залепвам2 и залепям несв., за¬
лепя се. прех. 1. Съединявам с
лепило или друга материя. За¬
лепям гума. 2, Прикрепям към
нещо с лепило. Залепям обява.
залесявам несв., залеся се. прех.
Засаждам дървета, за да израс¬
не гора.
залив м. Вдадена в сушата вода
от воден басейн.
залйвам несв., залея св. прех. 1.
Обливам с нещо течно. 2. Навод¬
нявам. 3. Изцапвам с нещо теч¬
но. 4. Запоявам е разтопено ве¬
щество. 5. Разпространявам се,
заемам пространство.
залйсвам несв., залисам се. прех.
1.	Отвличам вниманието. 2. За¬
бавлявам. - се нпрех. 1. Разсей¬
вам се. 2. Задълбочавам се.
залитам несв., залитна се. нпрех.
1.	Губя равновесие и се олюля-
вам. 2. Прекадено се .увличам.
заличавам несв., залича св. прех.
1. Унищожавам, премахвам, 2,
в 3 л. Допринася да се изтрие от
паметта.
залог1 м. 1. Нещо, което времен¬
но се предоставя, за да се зае¬
мат пари. 2. Сума (вещ), която
се залага при хазарт. 3. Предпос¬
тавка за извършване на нещо.
залог2 л. език. Глагол на катего¬
рия за израз на отношение на
глаголното лице към действие¬
то.
заложба Вродено дарование,
заложник м. и заложница ж.
Лице, задържано като гарант
при някакво искане, заложни-
чески прил., заложничество
ср.
залбствам и залостям несв.,
залбстя св. прех. 1. Затварям
врата (прозорец) с резе, лост и
под. 2. Затрупвам, притискам. ~
се нпрех. Заклещвам се и не мо¬
га да изляза.
залп л, (рус.) Едновременен из¬
стрел на няколко оръдия, зал-
пое прил.
залудо нрч. разг. Напразно, без¬
полезно.
залутвам се несв., залутам се св.
нпрех. 1. Обърквам се в непоз¬
нато място. 2. Заемам се с не¬
що, което не мога да извърша
или да разреша.
залъгалка ас. Нещо, което отвли¬
ча вниманието и забавлява.
залъгвам несв., залъжа сй. прех.
1.	Отвличам вниманието от не¬
що. 2. Заблуждавам, привидно
отговарям на изисквания.
залък м. 1. Храна за едно поема¬
не в устата. 2. без мн. Средства
за прехрана.
залюлявам несв., залюлея св.
прех. 1. Разлюлявам за кратко.
2.	Започвам да люлея. 3. Играя
хоро, танц. 4. е 3 л. Обзема ме
чувство, грижа, болест и пр. * се
нпрех. Започвам да се люлея.
залягам несв., залегна са. нпрех.
1. Лягам на земята, за да се
предпазя. 2. е 3 л. Врязва се в

	. 209
съзнанието ми (идея, мисъл ). 3.
а 3 л Стои в основата на нещо
(идея, теория). 4. Насочвам уси¬
лията си.
залязва несв., залезе се, нпрех. в
3 л. 1. Скрива се зад хоризонта
(небесно тяло). 2. Преминава,
забравя се (известност, слава).
замазка ж. 1, Вещество, което се
нанася за изравняване, изола¬
ция. 2. Нанасяне на такова ве¬
щество.
замайвам несв., замая ев. прех. 1.
Предизвиквам виене на свят. 2.
Влияя силно, като внушавам
нещо. 3. Обърквам някого. - се
нпрех. 1. Завива ми се свят, 2,
Обърквам се.
замаскирам несв. и се., прех. При¬
кривам нещо, за да не се откро¬
ява или разбере.
замах м. без мн. 1. Еднократно
енергично движение. 2, Широ¬
та на дейност или проява.
замахвам яссе., замахна се.
нпрех. Правя замах.
замба лс. (тур.) 1. Приспособление
за ръчно пробиване на кръгла
дупка. 2. Железен щемпел за бе-
лязване на твърд предмет.
заменям несв., заменя св. прех. 1.
Вземам едно вместо друго. 2. За¬
мествам, поемам функцията на
tut кого.
замервам и замерям несв.,
замеря се. прех. 1. Хвърлям не¬
що, за да улуча някого (нещо).
2. Започвам да меря.
замесвам и замесям несв., за-
меся ев. прех. 1. Меся. 2. Въвли¬
чам някого в нещо (обикн. не¬
замлъквам
редно). - се нпрех. Забърквам се
в неприятност.
замествам несв., заместя св.
прех. 1. Заменям нещо с друго.
2. Изпълнявам функциите на
някого.
заместител м. 1. Това, което мо¬
же да се употреби вместо ориги¬
налното, 2. Нещо, което не е ори¬
гинално, истинско.
заместник л. и заместничка лс.
L Лице, което е с по-ограниче-
ни функции от титуляра. Зажес-
тни к-министър. 2. Лице, кое¬
то продължава функциите на
някого, заместнически прил.,
замеетничество ср.
заминавам несв., замина св.
нпрех. 1. Тръгвам някъде с пре¬
возно средство. 2. Отивам с цел,
функции. Заминавам да уча. 3.
прех. разг. Подминавам, без да
забележа. - си нпрех. 1, Връщам
се там, където живея, 2, Уми¬
рам.
замислен прил. 1. Задълбочен,
унесен в мисъл. 2. Обмислен,
планиран, замисленост ж.
замйслям несв., замйсля св. прех.
Имам намерение, идея за из¬
вършване на нещо. - Се нпрех.
Задълбочавам се в мисли, гри¬
жи.
замисъл м. Идея, която се обмис¬
ля; намерение.
замитам несв., замета се. прех. 1.
Мета в една посока. 2, Завличам
следа с метене. ~ сенпрех. иеодобр.
Отивам в неизвестна посока.
замлъквам несв., замлъкна се.
нпрех. Преставам да говоря, да
шумя.
14*

замогвам ce
за мог вам се несв., замогна се
се. нпрех. Ставам заможен.
заможен прил. Който има доста¬
тъчно средства, за да живее доб¬
ре. заможност ж.
замомявам се несв., замомёя се
се. нпрех. Започвам да се чувст¬
вам като мома.
замотавам несв., замотая се.
прех. 1. Небрежно увивам. 2.
Обърквам, заплитам (нишки,
прежда). 3. Обърквам при обяс-
няване. 4. Заблуждавам чрез
неверни обяснения. 5. Въвли¬
чам някого в нещо нередно. ~ се
нпрех. Обърквам се.
замразйтел м. Съоръжение за
съхраняване на продукти при
ниска температура.
замразявам несв., замразя се.
прех. 1. Охлаждам нещо, докато
се вледени. 2. Спирам изразход¬
ване на средства, прекратявам
използване на нещо. <> Замра¬
зявам членство - прекра¬
тявам дейността си като член
на партия, организация и под.
О Замразявам цените - опре¬
делям непроменен размер на це¬
ните за продължителен период,
замръзвам несв., замръзна се.
нпрех. 1. Изпитвам силен студ,
обездвижвам се от студ. 2. а 3 л.
Става на лед.Млякото замръз¬
на. 3. а 3 л. Покрива се с лед.
Клоните замръзнаха. 4. Спи¬
рам да се движа, да действам.
замръквам меса., замръкна се.
нпрех. Дочаквам вечерта някъ¬
де или в някакво състояние.
Замръкнах на гарата гладен и
премръзнал.
	210

замъглявам несв., замъгля се.
прех. 1. а 3 л. Прави нещо неви¬
димо или неясно (мъгла, дим).
2.	е 3 л. Пречи да се мисли трез¬
во (чувство, преживяване). 3.
Омаловажавам фактите, за да
скрия неприятна истина.
замък м. (рус.) 1. ист. Дворец и
крепост на владетел. 2. Голяма
богата къща.
замълчавам несв., замълча са.
1.	Спирам да говоря. 2. Преста¬
ва да работи и да шуми. ~ си
нпрех. Премълчавам.
замърсител л. 1. Вещество, кое¬
то замърсява. 2. Предприятие,
съоръжение, което отделя тако¬
ва вещество.
замърсявам несв., замърся са.
прех. 1. Не поддържам чистота.
2.	Трайно насищам с нечистотия
и вредни вещества.
занапред нрч. От този момент на¬
татък.
занасям меса., занеса са прех. 1,
Отнасям някъде. 2. Съобщавам
какво съм видял или чул. 3. а 3
л. Отнася с течението си (вода,
река). 4. а 3 л. Отклонява се по
хлъзгав път (превозно средство).
~ се нпрех. 1. Прехласвам се. 2.
Ухажвам.
занаят м. (ар.-тур.) 1. Професио¬
нална дейност за ръчно изработ¬
ване. 2. Професия.
занаятчия ,н. и занаятчййка ж.
Лице, което практикува занаят.
занаятчийски прил., зана¬
ятчийство ср.
зандйн м. (перс.-тур.) 1. ост. Зат¬
вор. 2. Мрачно и студено поме¬
щение.

запас
	__ 211

занемарявам месв., занемаря
с», прех. Преставам да поддър¬
жам; изоставям.
заник л. без лн. 1. Залез. 2, Упа¬
дък.
занимавам несв., занимая се.
прех. 1. Задържам вниманието
на някого. 2. Забавлявам. 3. Обу¬
чавам. ~се нпрех. 1. Професио¬
нално върша нещо. 2. Отделям
време за нещо. 3. Обучавам се.
занимавка ж. разг. Нещо за раз¬
влечение и занимание.
занималия ж. 1. Помещение в
обществена сграда за развлече¬
ние и занимание. 2. Обучение
на ученици извън учебните ча¬
сове и помещението за това обу¬
чение.
занйтвам несв., занйтя се. прех.
Съединявам с помощта на нит,
занулявам несв., зануля св. прех.
Заземявам електрическа инста¬
лация с нулев проводник.
занятие ср. Учебен час, лекция,
заобикалка ж. Увъртане.
заобикалям несв., заобиколя се.
прех. 1. Минавам покрай нещо,
което е па пътя ми. 2. Избягвам
нещо, което не искам да срещ¬
на. .4. Обкръжавам. 4. Пе се съ¬
образявам с нещо. Заобикалям
закона.
заоблачава се неев., заоблачй
се ел. нпрех. « .7 л. Стана облачно,
заоблям несв., заобля ni. прех.
Придавам обла форма на нещо.
заоравам несв., заора се. прех. 1,
С оран заравям нещо засято. 2,
нпрех. в 3 л. Забива се като рало
в мека почва (колело, кола). 3.
Започвам да ора.
заострям несв., заостря св. прех
Правя нещо да стане остро.
запад м. без мн. 1. Посоката на
света, срещуположна на изток.
2.	Страните от Западна Европа.
западен прал.
западам месе., западна се. нпрех.
1.	Изгубвам здравето или мате¬
риалната си осигуреност. 2. е 3
л. Губи активността и функци¬
ите си (държава, цивилизация,
народ).
западняк м. и западнячка ж. 1,
Лице, което е родено или живее
в Западна България. 2. Лице от
Западна Европа.
запазвам несв., запазя се. прех. 1.
Закрилям. 2. Поддържам и про¬
дължавам съществуването на
нещо. 3. Задържам в паметта си.
4. Ангажирам (стая, място).
запалвам лесе., запаля са. прех.
Паля. - се нпрех. Активно се ув¬
личам по нещо.
запалка ж. 1. Уред за запалване
на цигара. 2. Част за взривява¬
не на бомба.
запалянко .н. разг. Страстен лю¬
бител на вид спорт.
запаметявам несв., запаметя се.
прех. У своявам и задържам в па¬
метта си.
запарвам несв., запаря св. прех.
1.	Заливам нещо с вряла вода и
го покривам да престои. 2. а 3 л.
Пречи на проветряването и ох¬
лаждането (дреха).
запас м. 1. Това, което е прибра¬
но като резерв. 2. Оставен като
резерв плат при шевовете на
дреха. 3. мн. Наличие на полез¬
ни изкопаеми. 4. Нещо натрупа-
запас
212
но и съхранено (знания» енер¬
гия). 5. без мн. Лица, отбили во¬
енна служба, които се водят на
отчет. 6. Временно обучение на
такива лица, запасен прил, (от
5.» 6. знач.).
запасник м. Лице, причислено
към запаса (в 5. знач.). запас-
няшки прил.
запасявам несв., запася св. прех.
Снабдявам с резерв.
запек м. Болестно затруднение
при изпразване на червата.
запетая ж. Препинателен знак
за отделяне на обособени части
на изречението.
запечатвам несв., запечатам ce.
прех. 1. Затварям нещо и слагам
печат, за да не се отваря. 2. Зат¬
варям плътно с капачка, лепен¬
ка и под. 3, Изобразявам, отра¬
зявам. - се нпрех. вЗл. Задържа
се в съзнанието.
запйрам1 «есе., запера св. прех.
разг. 1. Пера отделна част от дре¬
ха. 2. Започвам да пера.
запирам2 «есе., запра се. прех. 1.
Залоствам и заключвам врата.
2.	Затварям някого в заключе¬
но помещение. 3. разг. Аресту¬
вам, задържам.
запис л. 1. Писмено предаден
текст. 2. Музика, филм, записан
на магнитен носител. 3. Доку¬
мент за изпращане пари по по¬
щата.
записвам несв., запиша св. прех.
1, Предавам нещо писмено, за
да се запази. 2. Запечатвам на
магнитен носител (музика,
филм), за да може да се възпро¬
извежда. 3. Включвам в състав,
в колектив. 4. Включвам в ре¬
гистър името на новородено де¬
те. - се нпрех. Включвам в спи¬
сък името си.
записка ж. 1. Бележка с кратко
съобщение. 2. Накратко записа¬
ни впечатления и данни. 3. Съ¬
кратено записване на лекция,
доклад и пр.
заничам несв., запека се. прех. 1.
Пека кратко нещо почти готово.
2.	е 3 л. Причинява запек (хра¬
на). - се несв. 1. а 3 л. Хваща ко¬
ра на повърхността (ядене). 2. е
3 л. Среща пречки и затрудне¬
ния (дейност). 3. Проявявам
упорство.
запланйрам и запланувам несв.
и св., прех. Решавам, предвиждам
да извърша.
заплата ж. Парично възнаграж¬
дение за едномесечен труд.
заплаха ж. 1. Възможност да се
случи нещо неприятно. 2. Зака¬
на.
заплашвам несв., заплаша се.
прех. 1. Отправям заплаха (във
2. знач.). 2. Създавам несигур¬
ност и страх. 3. Крия опасност
за нещо лошо.
заплащам «есе., заплатя co.
Плащам.
запленявам «есе., запленя се.
прех. Изпълвам е възторг, омай¬
вам.
запя ее л. разг. Разсеян, несъсре-
доточен човек.
заплесвам се несв., заплесна се
св. нпрех. 1. Увличам се по не¬
що. 2. Разсейвам се. 3. Влюбвам
се.

запушалка
213

заплитам несв., заплета св. прех.
!. Сплитам коса. 2. Обърквам
(прежда, конци). 3. Усложня¬
вам. 4. разг. Въвличам в нещо
неприятно. - се нпрех. Замесвам
се в нещо неприятно.
заплювам несв., заплюя се. прех.
1.	Плюя презрително. 2. Изразя¬
вам силно презрение. 3. разг. Из¬
бирам, запазвам нещо за себе си.
Заплюл съм си това място.
заповед м. 1. Нареждане, което
трябва да се изпълни. 2. Доку¬
мент с такова нареждане. О Бо¬
жи заповеди - основни морал¬
ни норми в християнството.
заповеден прил.
заповядвам несв., заповядам са.
нпрех. 1. Давам заповед. £ На¬
реждам, диктувам. О Заповя¬
дай - 1. За израз на покана. 2.
За учтиво предлагане.
запознавам несв., запозная се.
прех. 1. Представям лице на ня¬
кого, за да го познава. 2. Инфор¬
мирам за нещо. 3. е 3 л. Пред¬
ставя, отразява (художествена
творба).
запознанство ср. 1. Запознава¬
не. 2, мн. Връзки, отношения.
запои лс. разг. Напиване с алко¬
хол чрез продължително пиене.
запомням несв., запомня се.
прех. Запазвам в паметта си.
запор м. 1, Забрана за разпола¬
гане със собствени пари и иму¬
щество. 2. Удръжка от заплата
за изплащане на дълг.
запотявам се несв , запотя се св.
нпрех. 1. Покривам се с пот, коя¬
то отделям. 2. в 3 л. Покрива се с
капки влага (предмет).
започвам несв., започна са. прех.
1.	Пристъпвам към действие. 2.
Поставям начало. Започвал.
експеримент. 3- в 3 л. Настъпва
(явление, процес). Лятото за¬
почна.
запоявам несв., запоя се. прех.
Съединявам части с разтопен
припой.
запрашвам «есе., запраша ce. 1.
прех. Покривам с прах. 2. нпрех.
Бързо хуквам нанякъде.
запращам несв., запратя са. прех.
1.	Със замах хвърлям надалеч.
2,	Пращам далече.
запретвам несв., запретна св.
прех. Навивам нагоре, повдигам
(ръкав, крачол, пола). - сенпрех.
Захващам се енергично за ра¬
бота.
заприказвам «есе. 1. нпрех. За¬
почвам да приказвам. 2. прех.
Започвам разговор с някого. ~ се
нпрех. Увличам се в приказки.
запролетява се «есе., запроле-
тй се св. нпрех. в 3 л. Настъпва
пролет.
запръжка ж. Загрята мазнина с
подправки, която се прибавя
към ястие.
запрягам несв., запретна се.
прех. Впрягам животни.
заптие ср. (ар.-тур.) ист. Турски
стражар преди Освобождението.
запускам несв., запусна св. прех.
Занемарявам.
запустява «есе., запустее св.
нпрех. вЗ л. Става пуст.
запушалка ж. Приспособление с
цилиндрична форма за затва¬
ряне на тесен отвор.

запушвам
запушвам1 несв,, запуша1 се. 1.
нпрех. в 3 л. Започва да отделя
дим. 2. нпрех. Запалвам цигара.
3.	нпрех. Ставам пушач, 4. прех.
Опушвам помещение.
запушвам2 несв., запуша2 прех. 1.
Уплътнявам отвор; затварям. 2.
разг. Задръствам, правя непро¬
ходим (път, улица) О Запуш¬
вам устата — принуждавам
да млъкне.
запъвам несв., запъна се. прех. 1.
Подпирам, за да стои изправен.
2.	Затварям врата, като я под¬
пирам с нещо. - се нпрех. 1. в 3
л. Не функционира (механи¬
зъм). 2. Заеквам при говорене.
3.	Обяснявам със затруднение.
4.	Упорствам.
запалвам неса., запълня се. прех.
1.	Уплътнявам отвор; запуш¬
вам, 2. С дейност уплътнявам
време.
запържвам несв., запържа св.
прех. 1. Пържа кратко време. 2.
Прибавям запръжка.
запъртък х, 1. Яйце, от което не
се излюпва пиле. 2. Развалено
яйце.
запъхтявам се несв., запъхтя се
се. нпрех. Започвам да дишам
често и тежко.
зар ле. (ар.-тур.) Кубче с точки (1—
6) по стените за различни игри.
заработвам несв., заработя се. 1.
нпрех. Започвам да работя. 2.
прех. Спечелвам с труд.
заработка ж. (рус.) Нещо, спече¬
лено е работа.
заравям несв., заровя се. прех. 1.
Слагам нещо в отвор, който за¬
пълвам отгоре. 2, Запълвам
	214
дупка, ров. 3. Погребвам. 4. Зат¬
рупвам с нещо в голямо коли¬
чество. - се нпрех. 1. Затрупвам
се с нещо насипно. 2. Задълбо¬
чавам се в много работа.
зарадвам несв. прех. Създавам ра¬
дост на някого. - се нпрех. Обзе¬
ма ме радост.
заради предл. 1. По някаква при¬
чина. Заради бурята. 2. В не¬
чия полза. Заради него аз чис¬
тя. 3. По някаква вина. Боле¬
дува заради нехайство.
зараждам несв., зародя се. нпрех.
Започвам да раждам. - се нпрех.
вЗ л. Възниква.
зараза ж. 1. Болест (и причини¬
тел), която се предава. 2. Про¬
цесът на предаване на болест. 3.
Бързо разпространявано модно
увлечение, заразен прил., за-
разноет ж.
заразоносител м. Лице, което
носи и може да предава зараза,
заразявам несв., заразя св. прех.
1, Разпространявам зараза. 2,
Увличам някого за подражание.
заран ж. разг. 1. Сутрин. 2. нрч.
През времето сутрин.
зараства несв., зарасне и зарас¬
те св. нпрех. в 3 л. 1. Заздравява
(рана). 2, Обраства с трева (мяс¬
то).
зарево ср. без мн. Отблясък от яр¬
ка светлина.
зареждам несв., заредя се. прех.
1. Подготвям оръжие за стрел¬
ба. 2. Набавям необходимите за
работа материали. 3. Набавям
необходимата стока. Зареждам
магазини. 4. Насищам с елект¬
ричество. Зареждам батерия.

заседател
	215

Зарезан м. без мн. В съчет. Три¬
фон Зарезан - пролетен хрис¬
тиянски празник, посветен на
лозята.
зарзават м. безмн. (перс.-тур.)разг.
Зеленчук.
зарзаватчйя м. и зарзаватчйй-
ка ж. ост. Лице, което продава
зеленчук, зарзаватчийски
прил.
зарзала ж. 1. Плодно дърво, по¬
добно на кайсия; Prunus arme-
niaca. 2. Плодът на това дърво.
зар залов прил.
зарибявам несв., зарибя св. прех.
1.	Осигурявам риба за развъж¬
дане. 2. Давам наркотици без¬
платно или на ниска цена, за да
осигуря нови клиенти.
заричам несв., зарека св. прех.
Заклевам някого да свърши или
да не свърши нещо. - се нпрех.
Заклевам се.
заробвам лесе., заробя се. прех. 1.
Превръщам в роб. 2. Покорявам
земя, държава. 3. Лишавам от
свобода и права. - се нпрех. Вър¬
ша нещо непосилно, което изис¬
ква цялото ми време и сили.
зародиш м. (рус.) 1. Първият ста¬
дий от развоя на организъм. 2.
Зачатък в семе на растение. 3.
Зараждане на нещо, зароди¬
шен прил.
заръка ж. 1. Поръчение за из¬
вършване на нещо. 2. Завёт.
заръчвам «есе., заръчам се. прех.
Поръчвам, нареждам.
заря* ж. без мн. 1. Ярка светлина
при изгрев или залез. 2. Свет¬
линни лъчи.
заря2 ж. без мн. (рус.) 1. воел. Сиг-
нал за проверка или сбор. 2. Ве¬
черно празнично тържество с
илюминации.
заряд л. (рус.) 1. Количество
взривно вещество, необходимо
за взривяване на бомба и под.
2.	Необходимо за дейност на ато¬
мен реактор взривно вещество.
3.	Електрическа енергия в ня¬
кои частици. 4. Налична енер¬
гия и знания у някого.
зарязвам1 несв., зарёжа1 се. прех.
1.	Режа малко, започвам да ре¬
жа. 2. Изрязвам по определен
начин лозови пръчки през про¬
летта.
зарйзвам2 леса., зарежа2 се. прех.
Напускам, изоставям.
засада ж. (рус.) 1. Неочаквано во¬
енно нападение от прикритие. 2.
Прикритие за такова нападе¬
ние. 3. Особено положение на
играч при някои спортни състе¬
зания. 4. Всяко изненадващо на¬
падение. засаден прил.
засаждам несв., засадя св. прех.
Садя растение.
засвидетелствам несв. прех. 1.
Официално потвърждавам чрез
факти. 2. Разкривам чувство,
отношение.
засевки мн. Предсватбен обичай
за замесване на обреден хляб.
засега нрч. За този момент,
заседавам несв. нпрех. Участвам
в заседание.
заседание ср. Събрание на ко¬
лектив за обсъждане на нещо.
заседателен прил.
заседател м. Граждански пред¬
ставител при съдебно дело, за-
седателски прил.

заеедявам
заседавам несв., заседя се. нпрех.
вЗл. Не се продава, задържа се
(стока). - се нпрех. Непредвиде¬
но стоя дълго някъде.
заселвам несв., засёля се. прех.
Заемам територия, за да живея
там. ~ се нпрех. Установявам се
да живея на дадена територия.
заселник и заселничка ж.
Лице, което се установява да
живее в незаселено място.
засенчвам несв., засенча се. прех,
1.	Хвърлям сянка върху нещо.
2.	Превъзхождам някого с дей¬
ност или качества.
засечка ж. 1, Отказ на машина
при действие или на оръжие при
стрелба. 2. Прекъсване на говор
или мисъл. 3. Внезапно затруд¬
нение при изпълнение на нещо,
засилвам несв., заейля es. прех.
1.	Увеличавам силата на нещо.
2.	Укрепвам здравето на няко¬
го. 3. Карам някого да бърза при
вършене на нещо. - се нпрех. 1.
Ставам по-силен. 2. Набирам
скорост, инерция. 3. Възнамеря¬
вам да върша нещо, което не е
по силите ми.
засипвам несв., заейпя се. прех.
1. Затрупвам повърхност или от¬
вор с нещо насипно. 2. Отруп¬
вам с нещо в голямо количест¬
во. Засипват гос предложения.
засичам несв., засека се. 1. нпрех.
Правя засечка. 2. прех. С уреди
о и реде лям местонахождението
на нещо. 3. прех. Неочаквано
срещам някого. 4. прех. Съпос¬
тавям данни за проверка на ре¬
зултати. 5. прех Отбелязвам
	216

времето на начало и край на
състезание. 6. прех. С въпрос или
реплика прекъсвам говорещ.
заейщам несв., заситя се. прех. 1.
Утолявам глад. 2. Удовлетворя¬
вам потребност.
заскрежавам несв., заскрежа се
прех. вЗ л. Покрива със скреж. ~
се нпрех. Покривам се със скреж.
заслабвам несв., заслабна се.
нпрех. 1. Губя физическите си си¬
ли. 2. вЗл. Загубва нормалната
си дееспособност (сетиво, памет).
заслепявам несв., заслепя се.
прех. 1. е 3 л. Пречи в даден мо¬
мент на зрителното възприема¬
не. 2. Преча на някого да пре¬
ценява реално,
заслон л. без мн. 1. Предпазно
прикритие. 2. Постройка в пла¬
нината за хора или животни. 3.
без мн. Възпрепятстване на про¬
тивников играч при атака (в
спорта).
заслуга ж. Проява, която води до
добри резултати.
заслужавам несв., заслужа св.
прех. Имам право на нещо пора¬
ди делата и постъпките си. Зас¬
лужавам уважение.
заслушвам се несв., заслушам
се се. нпрех. 1. Започвам внима¬
телно да слушам. 2. Съсредото¬
чавам се в слушане.
засмивам се несв., засмея се се.
нпрех. 1. Смея се малко и за крат¬
ко. 2.вЗл. Изразява радост, бод¬
рост.
засмолявам несв., засмолй св.
прех. Покривам повърхност със
смола.

застъпник
	217

заснежава се н^св., заснежи се
св. нпрех. в 3 л, 1. Завалява сняг.
2.	Покрива се със сняг.
засолявам несв., засоля се. прех.
1.	Посолявам; слагам сол. 2. Ув¬
реждам почва, като я насищам
с натриеви соли.
заспивам несв., заспя се. нпрех. 1.
Унасям се в сън. 2. Притихвам.
засрамвам несв., засрамя се.
прех. 1. Предизвиквам у някого
срам. 2. Показвам превъзходст¬
во над някого. 3. Излагам няко¬
го, като не оправдавам довери¬
ето му. Засрамвам баща си. ~ се
нпрех. Проявявам срам.
застава ж. (рус.) 1. Малко поде¬
ление за охрана на войска. 2.
Място, където се разполага та¬
кова поделение.
заставам несв., застана се. нпрех.
1.	Спирам и започвам да стоя.
2.	Заемам поза или позиция.
заставям меса., заставя св. прех.
Принуждавам да действа про¬
тив волята си.
за стигам несв., застигна се. прех.
1. Изравнявам се при движе¬
ние. 2.вЗл. Сполетява ме нещо
неприятно.
застой м. Временно спиране на
дейност или развитие,
застоявам несв., застоя св. нпрех.
в 3 л. Задържа се, не се купува
(стока) - се нпрех. 1. Непредви¬
дено се задържам дълго някъ¬
де. 2.в Зл. Не се движи, за да се
смени (въздух, вода).
застраховам несв. прех. 1. Правя
застраховка. 2. в 3 л. Предпазва
от нещо непредвидено и непри¬
ятно. - се нпрех. Вземам мерки
за предпазване от неприятнос¬
ти.
застраховател м. и застрахо¬
вателна ас. Лице, което прави
застраховки, застраховате¬
лен прил.
застраховка ж. (рус.) 1. Договор
и вноска, срещу която се осигу¬
рява заплащане в договорени
случаи. 2. Сума, която се внася
или получава според такъв до¬
говор. 3. Оформяне на застра¬
хователен договор.
застрашавам несв., застраша св.
прех. Представлявам или създа¬
вам опасност.
застрашителен прил. Който съ¬
държа заплаха, опасност, за¬
страшите лност ж.
застрелвам несв., застрелям се.
прех. 1. Убивам с изстрел. 2.разг.
Силно изненадвам.
застроявам несв., застроя се.
прех. Изпълвам площ с построй¬
ки.
застудява несв., застудее се.
нпрех. вЗл. 1. Става студен (въз¬
дух, време, вода). 2. Става сту¬
дено, по-студено.
застъпвам несв., застъпя се. 1.
прех. Стъпвам върху нещо и го
затискам. 2. прех. Споделям, под¬
държам мнение. 3. прех. Включ¬
вам в труд, обсъждане. Застъп¬
вам идеята за приемственост.
4.	нпрех. Поемам дежурство,
смяна. ~ се нпрех. Ходатайствам.
застъпник л. и застъпница ж.
Лице, което се застъпва за не¬
що (някого).

засукан
засукан прил. 1. Който е навит,
усукан. 2. Объркан, неясен (слу¬
чай, въпрос). 3. Привлекателен,
приятен (човек).
засуквам1 несв,, 3acÿ4a] се. нпрех.
Суча за пръв път след раждане.
засуквам2 «есе., засуча2 са. прех.
Увивам, запретвам (ръкав, кра¬
чол).
засуха ж. Засушаване,
засушава се лесе., засушй се се.
нпрех. в 3 л. 1. Минава без валеж
(време). 2* Става сух (почва, зе¬
мя). 3. Настъпва суша.
засъхвам меса, засъхна се. нпрех.
еЗл. 1, Губи влагата си. 2. Пре¬
съхва от жажда или вълнение
(устни, уста).
засявам несв., засея се. прех. Пус¬
кам семе в земята и го заривам,
за да изникне.
засявка ж. Изкуствено отглежда¬
не на микроорганизми с науч¬
на цел.
засягам несв., засегна св. прех. 1.
Докосвам леко при движение. 2.
в 3 л. Разрушава частично (па¬
дащ предмет). 3. в 3 л. Поразява
(болест). 4. Наранявам с думи.
5.	Частично споменавам нещо.
- се нпрех. Обиждам се.
засядам меса., заседна се. нпрех.
1. Задържам се дълго някъде. 2.
в 3 л. Засяга дъното и не може
да се движи (плавателен съд). 3.
Попада в дупка, кална почва и
не може да се движи (превозно
средство). 4. е 3 л. Застава в хра¬
нопровода и не може да се дви¬
жи. 5. нпрех. Задържа се в памет¬
та. 6. нпрех. Остава в тялото (кур-
	-	218
шум). О Заседнал живот -
живот без движение.
затварачка ж. Приспособление
за затваряне на буркани, бутил¬
ки.
затварям несв., затворя се. прех.
1. Закривам отвор, за да не е от¬
ворен. 2. Приближавам плътно
(клепки, устни). 3. Притискам
заедно страниците на книга. 4.
Прекъсвам дейност на учрежде¬
ние, магазин и пр. 5. Поставям
в арест, затвор. 6. Забранявам
движение през нещо (граница,
път и пр.). <> Затварям си
очите - отминавам нереднос¬
ти.
затвор1 м. Място за изтърпяване
на наказание след осъждане.
затвор3 м. (рус.) 1. Механизъм за
затваряне на цевта на огне¬
стрелно оръжие. 2. Механизъм
на фотоапарат за дозиране на
експонирането.
затворен прил. 1. До (през) кой¬
то няма достъп. 2. Необщителен.
затвореност ж.
затворник л. и затворничка ле.
Лице, което излежава присъда
в затвор, затворнически прил.
затвърдявам кесе., затвърдя се.
1. нпрех. Ставам твърд. 2. прех.
Правя твърд, по-твърд. 3. прех.
Укрепвам (вяра, навик). 4. прех.
Трайно усвоявам знания,
затискам несв. прех. 1. С нещо
притискам отвор. 2. в 3 л. Пада
върху нещо и го притиска,
затихвам несв., затихна са. нпрех.
1. Ставам по-тих, 2. а 3 л. Нама¬
лява активността си (дейност,
живот).

затъпявам
	219

заточвам се и затичам се несв.,
затека се се. нпрех. 1. Втурвам
се нанякъде. 2. Започвам да ти¬
чам.
затишие ср. без мн. Временно
спиране на нещо шумно и дина¬
мично.
затлачвам несв., затлача се. прех.
1.	Спирам с нещо движението
на вода; задръствам. 2. Изоста¬
вям, занемарявам.
затлъстявам несв., затлъстея се.
нпрех. Прекомерно напълнявам.
затова нрч.-сз. По тази причина,
затоплям несв., затопля се. прех.
1,	Правя нещо да стане топло.
2.	Подобрявам, възстановявам
отношения.
затормбзвам «есе., затормозя
са. прех. (от рус.) 1. Затруднявам
нещо, като създавам пречки. 2.
Започвам да измъчвам психи¬
чески или физически.
заточавам меса., заточа се. прех.
Изпращам на заточение.
заточвам’ несв., заточа1 се. прех.
Наточвам острие.
заточвам2 несв,, заточа2 се. прех.
Започвам да точа баница. - се
нпрех. 1. в 3 л. Започва да тече
на тънка струя. 2. мн. Тръгваме
един след друг.
заточение ср. ист. 1. Принуди¬
телно изпращане в далечни,
непригодни за живеене области.
2.	Живот при лоши битови и
природни условия.
заточеник л. и заточеница ж.
Лице, което е на заточение.
затривам «есе., затрия св. прех.
1. Започвам да трия. 2. Унищо¬
жавам. 3. разг. Убивам.
затруднение ср. 1, Пречка за из¬
пълнение на нещо. 2. Трудно по¬
ложение.
затруднявам несв., затрудня св.
прех. Създавам трудности на ня¬
кого.
затрупвам несв., затрупам св.
прех. 1. Покривам цялата повър¬
хност на нещо. 2, Затварям от¬
вор, като трупам неща. 3. вЗ л.
Покрива отгоре, като затиска и
задушава. 4. Обсипвам с нещо
в голямо количество.
затъвам несв., затъна се. нпрех. 1.
Потъвам в нещо рядко или ме¬
ко. 2. Попадам в тежко непри¬
ятно положение.
затъжавам несв., затъжа св.
нпрех. Започвам да тъжа. - се
нпрех. Става ми тъжно.
затъмнение ср. 1. Временно за¬
криване на едно небесно тяло от
друго. 2. Закриване на светли¬
ната. 3. Целенасочено скриване
на неприемливи за обществе¬
ността факти.
затъмнявам несв., затъмня се.
прех. 1. Правя нещо да е по-тъм¬
но. 2. Закривам прозорец, за да
не се вижда светлина. 3. Правя
нещо неясно, замъглено.
затъпквам несв., затъпча се.
прех. 1. Заличавам с тъпкане. 2.
разг. Запушвам дупка, отвор. 3.
Започвам да тъпча.
затъпявам1 несв., затъпя се. прех.
1. Правя нещо да стане тъпо. 2. в
3 л. Предизвиква тъпота. Нико¬
тинът затъпява съзнанието.
затъпйвам2 несв., затъпея св.
нпрех. Ставам тъп, нечувствите¬
лен.

затътрям
затътрям несв,, затътря се. прех.
1.	Започвам да влача с усилие,
2.	Довличам донякъде. 3. До¬
веждам някого без негово жела¬
ние и без покана.
затягам несв., затегна св. прех. 1.
Правя негцо да е стегнато.2. Ук¬
репвам, поправям. 3. Подобря¬
вам ред, дисциплина.
заупокой л. Молитва за душата
на мъртвец, заупокоен прил.
заушка ж. и заушки Вирусно за¬
боляване с възпаление на слюн¬
чените жлези.
захабявам несв., захабя св. прех.
1, Причинявам неотстранимо
замърсяване. 2. Затъпявам не¬
що от дълга употреба.
захар ж. (гр.) 1. без мн. Добивано
главно от тръстика или цвекло
кристално бяло вещество със
сладък вкус. 2. мн. Въглехидра¬
ти. О Кръвна захар - количес¬
тво гликоза в кръвта, захарен
прил., захарност ж.
захарйн м. без мн. Заместител на
захарта с бял цвят и без храни-
телна стойност, захарйное
прил.
захарница ж. Съд за захар,
захаросвам несв., захаросам се.
прех. 1. Променям разтворена
захар в кристали. 2. Покривам
със захарен сироп. ~ се нпрех. е 3
л. Става на кристали (захарен
сироп).
захвйщам1 меса., захвана1 се.
прех. 1. Хващам. 2. Съединявам
предмети, като ги закопчавам,
забождам, зашивам.
захващам2несв., захвана2се. прех.
Започвам. - се нпрех. 1, Заемам
	220

се сериозно с нещо. 2. Влизам в
спор.
захвърлям несв., захвърля се.
прех. 1, Хвърлям нещо. 2. Оста¬
вям където и да е. 3. Изоставям,
захитрявам несв., захитрея са
нпрех. Ставам хитър, по-хитър.
захладнява несв., закладное св.
нпрех. в 3 л. Става хладно.
захладява несв., захладее св.
нпрех. в 3 л. Захладнява.
захлажда се несв., захлади се са.
нпрех. а 3 л. Захладнява.
захлас м. без мн. 1. Увлечение до
самозабрава. 2. Възхищение.
захлупвам несв., захлупя се. 1.
Покривам с капак. 2. Закривам
отвор с нещо плоско. 3» Поста¬
вям с отвора надолу. 4, разг. По¬
казвам превъзходство.
захлупен прил. 1. Покрит с ка¬
пак. 2. разг. Свит, притесните¬
лен.
захранвам несв., захраня се.
прех. 1. Започвам да давам хра¬
на на кърмаче. 2. Осигурявам
материал за преработваща ма¬
шина.
зацапвам несв., зацапам св. прех.
Замърсявам.
зацепвам несв., зацепи св. прех.
Разцепвам малко.
зациклим несв., зацикля св,
нпрех. разг. Не мога да се справя
с дейност, задача, проблем.
зачатък м. (рус.) 1. Зародиш. 2.
Орган в зародишно състояние.
3.	Наченки от развитие, зача-
тъчен прил.
зачевам несв., зачёна се. нпрех.
Забременявам.

заяждам
		221

зачервявам се несв., зачервя се
св. нпрех. Ставам червен.
зачерквам «есе., зачеркна се.
прех. 1. Отбелязвам, че даден
текст е невалиден. 2. Изхвър¬
лям, забравям.
за черням несв., зачерня се. прех.
1. Причинявам мъка, траур. 2.
Причинявам срам, позор. ~ се
нпрех. Погубвам живота си.
зачертавам несв., зачертая се.
прех. Зачерквам.
зачестявам несв., зачестя се.
нпрех. 1. Правя по-често нещо. 2.
а 3 л. Извършва се на по-малки
интервали. Кражб и те зач ест и -
ха.
зачислйвам несв., зачисля се.
прех. 1. Включвам в група с оп¬
ределено предназначение. 2. За¬
писвам на някого нещо за съх¬
ранение и отговорност.
зачитам несв., зачета св. прех. 1,
Изразявам почит и уважение. 2.
Признавам установен ред и пра¬
вила.
зашеметявам «есе., зашеметя
се. прех. Предизвиквам замайва¬
не.
заштам несв., зашия се. прех. 1.
Съединявам с шиене. 2. С шие¬
не прикрепвам заедно нещо скъ¬
сано. 3. разг. Удрям плесница.
защипвам «есе., защйпя се. прех.
1. Захващам нещо с щипки,
щипци и под. 2. Притискам не¬
що между две плътно прилепва¬
щи части.
защита ж. без мн. 1. Отбрана с во¬
енни действия. 2. Покровител¬
ство, поддръжка. 3. Предпазва¬
не. 4, Защитник и действието му
в съдебен процес. 5. Публично
представяне на научен труд
пред състав от специалисти. 6.
спорт Състезатели, които пазят
своята врата.
защитавам «есе., защитя св.
прех. 1. Отбранявам с военни
средства. 2. Предпазвам. 3. Пок-
ровителствам. 4. Застъпвам се
за подсъдим. 5. Представям пуб¬
лично научен труд за получава¬
не на научна степен.
защитник л., и защитничка ж.
Лице, което защитава някого
(нещо).
защищавам несв. прех. Защита¬
вам.
защо1 «рч. 1. За какво, с каква
цел. 2. По каква причина.
защо2 сз. За въвеждане на под¬
чинено изречение. Питам се за¬
що си тук.
защото нрч. Тъй като, понеже,
заявка ж. 1. Писмено или устно
искане за получаване на нещо.
2.	Документ с такова искане.
заявление ср. 1. Документ с мол¬
ба към институция. 2. Публич¬
но изразено мнение на общест¬
веник по съществен въпрос.
заявявам «есе., заявя св. прех. 1.
Изразявам публично мнение
или решение. 2. Давам заявка,
заядлив прил. Който е склонен да
се кара и да дразни някого.
заяждам несв., заям се. прех. 1.
Дразня някого без основание. 2.
Досаждам с постоянно искане. 3.
нпрех. е 3 л. Не функционира (ме¬
ханизъм). - се нпрех. Без повод
се карам и обиждам.

заяквам
заяквам wece., заякна се. нпрех.
Ставам по-здрав и издръжлив.
звание ср. (рус.) 1. Название по
длъжност, чин, професия. 2.
Название за заслуги и успехи в
спорт, изкуство, наука и пр.
звезда ж. 1. Небесно тяло, което
се възприема като светеща точ¬
ка. 2. Знак, фигура, оформена
като кръг с лъчи. 3. Известна
личност, възвелича вана от ме¬
диите. <> Свалям звезди - да¬
вам всякакви обещания, звёз¬
ден прил.
звёздел м. 1. Ливадна трева. 2.
Тревисти растения с красиви
цветове.
звездомания ж. Високомерност
и тщеславие на лице с голяма
популярност.
звенб ср. (рус.) 1. Относително са¬
мостоятелна част от машина в
производствена линия. 2. Адми¬
нистративна единица с относи¬
телна самостоятелност. 3. ист.
Селскостопанска производстве¬
на група. 4. ucm. Първична гру¬
па в пионерска организация.
звеноводл. и звеноводка ж. ист.
Ръководител на звено(в 3. знач.).
зверски прил. 1. Който се отнася
до звяр. 2. Свиреп, жесток. 3.
разг. Проявен в много голяма
степен. Зверски апетит, звер¬
ство ср.
звук м. 1. Трептение, приемано
от човешкото ухо. 2, Музикален
тон. 3. Най-малкият елемент на
речта, звуков прил.
звуко- Първа част от сложни ду¬
ми със значение ’звук, звуков’;
звукоза глуш ител, звукоизола-
	222

ционен, звукооператор, звуко-
съчетание.
звукозапис м. Специално запис¬
ване на реч, музика, за да може
да се възпроизвежда, звуко¬
записен прил.
звуконосйтел м. Касета или
диск.
звуча несв. нпрех. 1. й 3 л. Разнася
се, чува се (звук, мелодия). 2. е
3 л. Долавя се (емоция, отноше¬
ние). 3. Изглежда, прилича.
звучен прил. 1. Който съдържа
звук, тон. 2. Който издава звук,
О Звучен съгласен — който се
изговаря с трептене на гласил-
ките. звучност ж.
звън 1. Звук от лек удар меж¬
ду стъклени или метални пред¬
мети. 2. Рязък звук от телефон,
звънец, машина.
звънёц л. 1. Уред с форма на
камбанка и с подвижно езиче,
което произвежда звън при раз¬
движване. 2. Приспособление за
произвеждане на звън, звънчев
прил.
звънлив прил. Който произвеж¬
да ясен звук, звънлйвост ж.
звънтя несв. нпрех. 1. Звъня (в 1.
знач.). 2. е 3 а. Чува се ясно, от¬
четливо (глас, реч, смях).
звъня несв. нпрех. 1. Предизвик¬
вам издаване на звук. 2. Теле¬
фонирам.
звяр Л. 1. Диво хищно животно.
2. Жесток човек, зверски прил.
здание ср. Масивна сграда,
здрав прил. 1. Който не е болен.
2. Който не е повреден. 3. Изпъл¬
нен със сила и стабилност. 4. По¬
лезен за здравето. Здрав кли-

зеленика
	223
мат. 5. Реалистичен, без фанта¬
зиране. 6, Морално устойчив.
здравата нрч. разг. Твърде много,
здраве ср. безмн. 1. Състояние на
нормално функциониращ орга¬
низъм. 2. Акту а л но състояние
на организма. О Наздраве! -
пожелание за здраве, здравен
прил.
здравей!, здравейте! Поздрав
към познат или близък човек.
здравеняк и здравенячка ж.
Лице, чийто вид издава сила и
здраве.
здравеопазване ср. без мн. Ме¬
роприятия за опазване на здра¬
вето на населението.
здравец л. без мн. Ароматно цве¬
те с виолетови цветове с прило¬
жение в медицината и парфю¬
мерията; Geranium, здравецов
прил.
здравина ж. без мн. Стабилност,
устойчивост.
здравйсвам се несв., здрависам
се се. нпрех. Ръкувам се за поз¬
драв.
здраво нрч. 1* С пълна активност.
2.	Стабилно. 3. Разумно.
здравомйслещ прил. Който е с
реалистична мисъл.
здравословен прил. 1. Свързан
със здравето. 2. Полезен за здра¬
вето. здравословност ж.
здрасти! Поздрав между близки,
здрач м. без мн. 1. Ограничена
светлина веднага след залез-
слънце. 2. Времето с такава
светлина.
здрачавя се несв., здрачи се се.
нпрех. в 3 л. Настъпва здрач.
здрачевина ж. Здрач.
зебло ср. без мн. Груба тъкан от
коноп.
зебра ж. (афр.) 1- Африканско ед¬
нокопитно животно с тъмни и
светли ивици; Equus zebra. 2.
разг. Означена с бели паралел¬
ни ивици пешеходна пътека.
зев м. 1. Отвор, цепнатина. 2. език.
Проход в устната кухина при уч-
леняване на два съседни глас¬
ни звука.
зевзек м. (тур.) Лице, което обича
да се шегува и да разсмива.
зейвам несв., зейна св. нпрех. 1. е
3 л. Отваря се широко (отвор,
яма и пр.). 2. Отварям широко
уста или викам силно. 3. Гледам
втренчено.
зеле ср. без мн. 1. Зеленчук с едри
зелени листа, плътно завити в
топка; Brassica capitata. 2. Една
глава зеле, зелев прил.
Зелен прил. 1. Който има цвят на
трева. 2. Обрасъл с растителност.
Зелена площ. 3. Който не е уз¬
рял. 4. Млад и неопитен. О Зе¬
лена партия - партия, чиято
дейност е насочена към опазва¬
не на природата. О Зелени ба¬
рети - специални армейски
части в САЩ за бързо реагира¬
не. О Зелена карта - разре¬
шение за пребиваване и работа
в някои европейски страни,
САЩ, Канада.
зеленея лесе, нпрех. 1. е 3 л. Ста¬
ва зелен, раззеленява се. 2. По¬
зе л еня вам от яд. - се нпрех. По¬
казвам се в зелен цвят.
зеленика ж. без мн. (лат.) Вечно¬
зелени растения от семейство
Маслинови.

Зеленина
зеленина ж. без мн. Зелена рас¬
тителност.
зеленчук м. Градински расте¬
ния, отглеждани за храна на чо¬
века. зеленчуков прил.
зеленясва несв., зеленяса се.
нпрех. вЗ л. 1. Покрива се със зе¬
лен мъх, плесен и под. 2. Пок¬
рива се с меден окис (меден съд ).
зелка ж. Глава зеле.
зелник м. Баница със зеле или
друг зеленчук.
земе- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’земя, земен1 : зе-
мевладение, земеделие, земемер,
земеразделяне, земетресение.
земевладелец м. ост. Собстве¬
ник на много земя.
земеделец м. 1. Лице, което се за¬
нимава професионално със зе¬
меделие. 2. Членна земеделска
партия, земеделски прил.
зёмен прил. 1. Който се отнася до
планетата Земя. 2. Който е свър¬
зан със сушата и почвата. 3.
Обикновен, човешки. О Земен
газ - природен газ, използван
за гориво.
земетресение ер. и земетръс м.
Колебание на земната кора при
разместване на земни пластове.
земетръсен прил.
землен прил. 1. Който е от земя.
2.	Който се отнася до земя.
землище ср. Земя, която адми¬
нистративно принадлежи на да¬
дено селище.
земляк м. (рус.) и землячка ж.
Лице по отношение на родено в
същия край лице, когато са из¬
вън родното място, землячес¬
ки прил., землячество ср.
	224

землянка ж. (рус.) Изкопано в зе¬
мята временно жилище.
земноводен прил. Който може да
живее или вирее на суша и във
вода.
земя ас. 1. Планета от Слънчева¬
та система, която се върти око¬
ло оста си и около Слънцето. 2.
Неводната повърхност на тая
планета. 3. Част от земната по¬
върхност, която може да се ко¬
пае; пръст. 4. Обработваема
площ. О Слизал* на земята
- ставам реалист.
зенит м. (от ар.) 1. Най-високата
видима точка на небесната сфе¬
ра. 2. Връхна точка в развоя на
нещо.
зенитен прил. 1. Който се отнася
до зенит. 2. Свързан със стрел¬
ба по въздушни цели.
зеница ж. Цветен кръг в средата
на окото, който пропуска слън¬
чевите лъчи.
зестра ж. без мн. Имущество, ко¬
ето момата донася в семейство¬
то на съпруга си.
зет л. Съпруг на дъщеря по отно¬
шение на нейните родители, сес¬
три и братя. О Заврян зет - зет,
който живее в семейството на
жена си. зётьов прил.
зефйр м. без мн. (гр.) 1. Лек вя¬
тър. 2. Вид тънък памучен плат.
зефирен прил.
зехтин л. без мн. (ар.-тур.) Масли¬
ново масло, зехтинен прил.
зея несв. нпрех. 1. Стоя с отворена
уста. 2. е 3 л. Стои неприятно от¬
ворен (уста, дупка) 3. е 3 л. Има
нарушена цялост (дреха, обув¬
ка и пр.).

злободневен
_ 225

зигзаг л. Начупена линия.
зид л. Изградена от тухли, камък
и под. стена на сграда или огра¬
да.
зидам несв. прех. 1. Нареждам и
споявам тухли, камъни, плочи,
за да изградя стена. 2. Изграж¬
дам, строя.
зидар х. Лице, което зида, из¬
гражда постройки, зидарски
прил., задарство ср.
зима ж. 1. Най-студеното годиш¬
но време между есента и пролет¬
та. 2. Периодът на това годиш¬
но време, зимен прил. О Зимен
сън - състояние на забавени
жизнени процеси през зимата
при някои животни.
зиме нрч. През зимата,
зймник м. Вкопано в земята по¬
мещение под къщата.
зимнина ж. без мн. Хранителни
продукти, предназначени за зи¬
мата.
зимница ж. 1. Житни култури,
които се сеят през егеита. 2,
Пшеница от есенно загиианг.
зиморничав прил. На когото ви¬
наги м у е студено.
зимулам леса, нпрех. Прекарвам
зимата на определено място.
зимъс нрч il рез тази изтекла или
предггояща зима.
зифт .« мн. (ар.-тур.) Черна
смолн
златбр ч и злата pica ж. Лице,
КОето изработва или продава
златни накити, златарски
прил , златарство ср.
злЬтен прил. 1. Който е от злато
или съдържа злато. 2. Свързан
с преработка на злато. 3. Които
е с цвят на злато. 4. Скъпоценен.
Златно време. 5. Способен, мно¬
го добър. Златни ръце. О Зла¬
тен век - време на възход.
златист прил. Който е с цвят и
блясък на злато.
златка ж. Дребен хищник с цен¬
на кожа; Mustela martes.
злато ср. без мн. 1. Скъпоценен
жълт метал със силен блясък,
прилаган като мярка за ценност
и в бижутерията. 2. Изработени
от този метал монети и накити.
3, Златна или позлатена нишка
за украса.
злато- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’златен’: злато-
добивен, златокос, златолист,
златорог, златотърсач.
златотърсач м. Лице, което тър¬
си залежи от злато.
зле нрч. Лошо, неприятно.
злепоставям несв., злепоставя
се. прех. Поставям в неудобно по¬
ложение, излагам.
злина ж. 1. Проява, с която се
причинява неприятност на ня¬
кого. 2. мн. Нещастия.
зло ср. без мн. 1. Лота проява. 2.
Нещастие. 3. Зъл човек.
зло- Първа част на сложни думи
със значение ’зло, зъл’: зловре¬
ден, злодеяние, зложелателен,
I.-ioкача'твгн, злонамерен.
злоба ж. 1. Отношение на недоб-
рожелателстно. 2. Зъл човек.
ТЛобс« прил.
злобен яссе, нпрех. Изпитвам
скрита или явна злоба.
злободневен прил. Който е акту¬
ален, важен за момента, зло-
бодневност ж.
15*

зловещ
226
зловещ прил. 1. Който вещае зло.
2.	Потресаващ.
зловйжда ми се несв., зловйди
ми се се. нпрех. в 3 л. Изпитвам
злоба и завист към хубавото у
другите.
зловреден прил. Който причиня¬
ва злини или вреда.
злодей л., злодеец м. и злодей¬
ка ж. Лице, което съзнателно
върши престъпления и злини.
злодейски прил., злодейство
ср.
злодеяние ср. Престъпление, из¬
вършено с жестокост.
злокачествен прил. Който се от¬
нася до опасно заболяване (ту¬
мор).
злокоба ж. без мн. Това, което
предвещава нещастие, злоко-
бен прал., злокобност ж.
злопаметен прил. Който не заб¬
равя извършена злина и не¬
справедливост. злопамет-
ност ж.
злополука ж. Нещастен случай
с човешки наранявания и жер¬
тви. злополучен прил., злопо-
лучност
злорадствам несв. нпрех. Изпит¬
вам доволство от нечие нещас¬
тие.
злословя несв. нпрех. Върша зло¬
словие.
злосторникл. и злосторничка
ж. Лице, което върши злини и
пакости, злоеторнически
прил., злосторничество ср.
злдта ж. (пол.) Парична единица
в Полша.
злоупотрйба ас. 1. Възползване
от обществена позиция и длъж¬
ност. 2. Присвояване на пари и
вещи в ущърб на някого. 3. Пре¬
кадена употреба (на лекарства,
алкохол и др.).
злоупотребявам несв., злоупот¬
ребя се. нпрех. Върша злоупот¬
реба.
злочест прил. 1. Нещастен, със
зла съдба. 2, Който е изпълнен с
нещастия, злочестие ср.
злочестина ж. 1. Злочестие. 2.
Беда.
злъч ас. 1. Злоба, язвителност. 2.
Жлъч, жлъчка (във 2. знач.). злъ¬
чен прил.
злъчка ж. Жлъчка.
змей м. и змейца ж. Змиевидно
крилато същество с много гла¬
ви и люспесто тяло (според ми¬
тологията). змеев прил. и змей-
ски прил.
змиевйден и змиеобразен прил.
Подобен на змия.
змиеукротйтел м. Лице, което
дресира змии.
змиорка ж. Риба със змиевидно
тяло без люспи; Anguilla vulga¬
ris.
змия ас. Влечуго с тънко и дълго
люспесто тяло, което се извива
при движение, змийски прил.
змияр* м. Лице, което отглежда
змии.
змияр2 м. Орел, който яде змии,
змиярник л. 1. Място, където се
отглеждат или развъждат змии.
2. Мрачно и студено място.
знаен прил. Известен.
знак ле. 1. Сетивно възприеман
предмет, който съдържа инфор¬
мация за друг предмет или яв-

зодиак
	-227

лепие. 2. Сигнал. 3. Израз.
знаков прил.
знаме ср. Специално оцветено
парче плат с герб, което се при¬
крепва на прът като символ на
държава, организация, армия и
пр. О Вдигам бяло знаме -
предавам се, отказвам се от не¬
що.
знаменател м. мат. Делител в
проста дроб.
знаменателен прил. 1. Значим,
важен. 2* Който се приема за
знамение.
знамение ср. Необикновено съ¬
битие или явление, приемано
като знак за предстоящо важно
събитие.
знаменит прил. 1. Много извес¬
тен. 2. Изключителен, запом¬
нящ се. Знаменита дата.
знаменитост ж. 1. Качество на
знаменит. 2. Лице, което се е
прославило в някаква област.
знаменосец м. 1. Лице, което но¬
си знаме при церемония. 2.
Вдъхновител, водач.
знание ср. 1. Усвоени факти от
дадена област. 2. без мн. Позна¬
ние, наука като цяло.
знатен прил. 1, Известен със зна¬
чими дела и постижения. 2. С
богат или благороден произход.
ЗНЙча несв. нпрех. 1. « 3 л. Има
значение, смисъл. ..Говоря14 зна¬
чи 'произнасям думи'. 2. Има
стойност. Жестът й значи мно¬
го. О Значи - следователно.
значение ср. 1. Смисъл, съдър¬
жание на нещо. 2. Стойност, зна¬
чимост.
значим прил. 1. Който изразява
някакво съдържание. 2. Който
е с голяма стойност, значи¬
мост ж.
значителен прил. 1. Който е с го¬
лямо значение и стойност. 2. Го¬
лям по размери.
значка ж. 1. Малка пластинка със
специална форма и изображе¬
ния и приспособление за закач¬
ване като символ за принадлеж¬
ност към група, професия, орга¬
низация. 2. Отличие за успехи и
постижения в дадена област.
зная несв. нпрех. 1. Имам сведе¬
ния. 2. Имам познания. 3. прех.
Познавам. 4. нпрех. Мога, умея.
5. прех. Не забравям, съблюда¬
вам.
зной м. без мн. Силна горещина
със сух въздух, зноен прил.
зоб м. без мн. Зърнена храна за
добитък.
зобя несв. прех. Давам зоб на до¬
битък.
зов л. без мн. 1. Вик (за помощ). 2.
Призив за действие.
зова нес«. прех. 1. Отправям зов.
2. Наричам.
зограф м. (гр.) Иконописец, зо¬
графски прил., зографство ср.
зографисвам кесв., зографи¬
сам се. прех. ост. Рисувам стено¬
писи, икони в църква, параклис
и под.
зодиак м. без мн. (гр.) 1, Въобра¬
жаем небесен кръг с 12 съзвез¬
дия с отделни имена, по който
Слънцето извършва движение¬
то си сред звездите. 2. Диагра¬
ма на този кръг, зодиакален
прил.

ЛОДИ JI
зодия ж. 1. Съзвездие на зодиа¬
ка със съответен знак. 2. Пре¬
допределение» съдба. 3. разг.
Особняк, странен човек.
зомби м. (англ.) 1. Съживен мър¬
твец, който изпълнява волята
на африканските магьосници. 2.
Разстроен психически безволев
човек.
зона ж. 1. Обособена по някакъв
признак територия. 2, Пояс от
земното кълбо с общи географ¬
ски особености, зонален прил.
зоолог м. Специалист по зооло¬
гия. зоологически прил. и зо¬
оложки прил.
зоология ж. (гр.) 1. Наука за жи¬
вотните по Земята. 2. Учебна
дисциплина за тази наука, зоо¬
логически прил. и зооложки
прил.
зоотехник л. и зоотехничка ж.
Лице, което се занимава със зоо¬
техника. зоотехнически прил.
зор м. без мп. (перс.-тур.) разг- 1-
Усилие, напрежение. С голям
зор успяхме. 2. Трудност. Видя
зор, докато стигне. 3. Притес¬
нение. На зор сме.
зора ж. без мн. 1. Слънчевата
светлина преди изгрев. 2. Вре¬
мето, когато се появява тази
светлина. 3. Начало на епоха, на
продължително важно събитие,
зорница ж. без мн. Название на
планетата Венера, която се наб¬
людава сутрин като ярка звезда,
зорък прил. (рус.) 1. Който вижда
добре. 2. Бдителен.
зрак м. без мн. Оскъдна светлина.
зрачен прил.
зрелище ср. 1. Атрактивна проя¬
ва на обществено място. 2. За-
	228
бавно представление, зрели¬
щен прил., зрелищност ж.
зрёлостен прил. Свързан със за¬
вършване на средно образова¬
ние.
зрелостник м. и зрёлостничка
ж. Лице, което завършва сред¬
но образование.
зрение ср. без мн. 1. Сетиво за въз¬
приемане на предметите чрез
пречупена или излъчвана свет¬
лина. 2. Способност за такова
възприемане.
зрёя несв. нпрех. 1. Развивам се
напълно (духовно и физически).
2. в 3 л. Става готов за консуми¬
ране (плод, зеленчук). 3. е 3 л.
Добива окончателен вид (идея,
решение). 4. в 3 л. Подготвя се,
наближава (събитие).
зрйтелл. изрйтелкаж. Лице, ко¬
ето наблюдава представление,
спектакъл, зрителски прил.
зрял прил. 1, Достигнал до пълно
развитие. 2. Израснал физичес¬
ки и духовно, зрелост ж.н зря¬
лост ж.
зрящ прил. Който може да вижда,
зубрач м. и зубрачка ж. неодобр.
Лице, което заучава механично,
без разбиране, зубрачески
прил., зубрачество ср.
зубря несв. нпрех. неодобр. Зауча-
вам механично, без да осмисля.
зубър м. (от рус.) 1. Едро животно
от рода на бизона; Bos taurus
primigenius. 2. Европейски би¬
зон; Bos bonasus.
зурла ж. Издадена напред долна
част на главата на животно.
зурна ж. (перс.-тур.) ост. Дървен
музикален инструмент, който
издава писклив звук.

зяпвам
		 229
зъб ж. 1. Костно образувание в ус¬
тата, което в подредено множес¬
тво служи за отхапване и сдъв¬
кване на храна. 2. Всяка от из¬
дадените части на трион, греб¬
ло и под. О Имам зъб - търся
отмъщение.
зъбат прил. 1. Който е с издадени
напред големи зъби. 2. Който е
заядлив.
зъбен прил. 1. Който се отнася до
зъби. 2. Който е със зъбци. Зъб¬
но колело.
зъбер м. 1. Остра издадена ска¬
ла. 2. Отделна издатина на кре¬
постна стена.
зъбец ж, 1. Всяка от острите из¬
дадени части на трион, гребен и
пр. зъбчат прил. 2. мн. Желяз¬
на назъбена в двата края пръч¬
ка за опъване на платното при
тъкане.
зъбобол м. без мн. Болка в зъб (в
I.	знач.).
зъболекар м. и зъболекарка ле.
Лице, което лекува зъби (в 1.
знач.). зъболекарски прил., зъ¬
болекарство ср.
зъболечение ср без мн. Лекува¬
но на зъби (в 1. знач.).
зъботехник м. и зъботехнйчка
.»•. Лице, което изработва зъбни
коронки и изкуствени зъби.
зъботехник:» .*•_ Гдежм. Наука за
изработване на изкуствени зъ¬
би и коронки.
зъбя сенсея, нпрех. 1.1(оказвам си
зъбите, 2. е 3 л. Заканва сс, като
си показва зъбите (животно). 3.
разг. Заяждам се, заканвам сс.
зъзна несв. нпрех. Треперя от студ,
зъл прил. 1. Който е с лош харак¬
тер. 2. Който изразява злоба и
лошотия. 3. Който е силен, ос¬
тър (вятър, буря). 4, Който пре¬
дизвиква страдания, злост ж.,
Злостен, прил.
зълва ж. Сестра на съпруг, зъл¬
вин прил.
зървам несв., зърна са. прех. Из¬
веднъж съглеждам бегло, не¬
ясно.
зърнест прил. Подобен на зърна,
зърнйст прил. 1. Зърнест. 2. Чи-
ито елементи са като зърна.
зърно и зърно ср. 1. Плод на
житните и бобовите култури. 2.
без мн. Много такива плодове,
взети заедно. 3. Само един кръ¬
гъл плод. Зърно грозде. 4. Дре¬
бен предмет, приличен на зър¬
но на растение.
зърн охранили ще ср. Помеще¬
ние за съхраняване на зърнени
храни.
зюмбюл м. (эр-тур.) 1. Пролетно
цвете с ароматни цветове; Нуа-
cynthus orientalis. 2. Стрък от то¬
ва цвете.
зян л. безмн. (перс.-тур.) Загуба, по¬
хабяване, О Става зян - поха¬
бява се.
зянам1 несв. нпрех. Стоя с отворе¬
на уста.
зяпам2 несв. прех. 1. Гледам про¬
дължително. 2. Гледам разсея¬
но, нецеленасочено.
зяпач м. неодобр. Лице, което без¬
целно и с любопитство наблю¬
дава.
зяпвам несв., зяпна се. нпрех. 1.
Изведнъж или веднъж отварям
устата си. 2. Изненадано или уп¬
лашено отварям уста.

и
й';
и сз. 1. Свързва еднородни части.
Млад и глупав. 2. Свързва прос¬
ти изречения. Върви и не гледа.
3.	Присъединява. И тръгва
пак; И като стигат, пак пи¬
та. 4. Свързва повторени час¬
ти. И чака, и чака.
йбисж. (егип.-гр.) Блатна птица от
рода на щъркелите, почитана от
древните египтяни; Ibis reli-
giosa.
ива1 ж. Дървесно растение от ро¬
да на върбата; Salix саргеа.
ива1 ж. Стегната ивица от двете
страни на плат.
йвица ж. 1. Тясно и дълго про¬
дълговато парче от гъвкава ма¬
терия. 2. Част от територия с та¬
кава форма, Ивица суша. 3. Ор¬
намент с такава форма. Риза на
ивици.
иврит ж. без мн. (евр.) Официален
език в Израел.
игла ж. 1. Приспособление за ши¬
ене с остър връх и отвор за вдя-
ване на конец. 2. Заострен в еди¬
ния край предмет с такава фор¬
ма. иглен прил. О От игла до
конец - всичко най-подробно.
игленик ж. Специална възглав¬
ничка за забождане на игли.
иглика ж. Пролетно цвете със
събрани в китка цветчета; Pri¬
mula suaveolens. игликов прил.
иглолечение ср. без мн. и игло¬
терапия лс, Лечение със заби¬
ване на игли в определени точ¬
ки на тялото.
	230
иглолистен прил. Чиито листа
имат форма на игла.
игнорйрам «есе. и св., прех. (лат.-
нем.) Не вземам под внимание,
пренебрегвам.
иго ср. без мн. Робство.
игра ж. 1. Занимание за забава.
2, Определено с правила спорт¬
но занимание. 3. Спортна проя¬
ва с начало и край. 4. Художес¬
твено изпълнение. 5. Съоръже¬
ние за развлечение. 6. Предна¬
мерено действие с определена
цел. игрален прил. О Игрален
автомат - автоматично уст¬
ройство за игра, която изисква
бърза реакция.
играч ж. Участник в игра,
спорт и пр. 2. Лице, което умее
да играе танци. 3. неодобр. Лице,
което си служи с интриги и не¬
позволени средства.
играчка ж. 1. Предмет, предназ¬
начен за забавление. 2. Лесна
дейност. 3. Работа, която изиск¬
ва време и търпение.
играя несв. L нпрех. Занимавам
се с развлечение, игра. 2. прех. и
нпрех. Участвам в спортна про¬
ява или игра. 3, прех. Изпълня¬
вам театрална (филмова) роля.
4.	в 3 л. Движи се напрегнато и
бързо поради болест, емоцио-
налност. - си нпрех. 1. Не се от¬
насям сериозно. 2. Произволно
се разпореждам с някого. 3. Из¬
ползвам за прикритие. Играя, си
на следване.
игрек м. без мн. (фр.) 1. Буква в
латиницата. 2. Знак за неизвес¬
тна величина.

идолопоклонник
	231

игрив прил. 1. Жизнерадостен,
пъргав. 2. Който изразява бод¬
рост и жизнерадост, игривост
ж.
игршце ср. Място със съоръже¬
ния за спортни игри.
игумен.*, (гр.) Управител на пра¬
вославен манастир.
игуменка ж. Управителка на
православен женски манастир.
йда несв. нпрех. 1. Идвам. 2. св.
Отивам някъде.
идвам несв. нпрех. 1. Пристигам
към мястото на говорещия. 2. а
3 л. Получава се там, където е
говорещият. Телеграми идват
все по-рядко. З.вЗл. Настъпва
(събитие, явление). Дъждът ид¬
ва от север. - си нпрех. Връщам
се, където живея.
идеал л. (гр.) 1. Висша цел. 2. без
мн. Въплъщение на нещо недос¬
тижимо.
идеален прил. 1. Който е според
идеала. 2. Висококачествен. 3.
Нереалистичен, въображаем.
идеалност
идеализъм м. без мн. (гр.-фр.) 1.
Философско направление, кое¬
то приема съзнанието за основа
на съществуването. 2. Служене
на идеали. 3. Склонност към
идеализиране.
идеалист м. и идеалистка ж. 1.
Лице, което приема идеализма
като философия. 2. Лице със
склонност към идеализиране.
идеалистичен прил.
идентифицирам несв. и св., прех.
(нем.) Установявам еднаквост,
тъждество.
идентичен прил. Еднакъв, тъж¬
дествен. идентичност ж.
идеограма ж. (гр.-фр.) 1. Писмен
знак, който изобразява предмет
и означава понятие. 2. Графи¬
чески символ.
идеолог л. Създател и последо¬
вател на идеология.
идеологёма ж. Съвкупност от
термини и понятия, които обс¬
лужват обществено-политичес¬
ко движение.
идеология ж. (гр.-нем.) Система
от възгледи и идеи, приети от
класа, партия, социална група
и пр. идеологически прил.
идея ж. (гр.) 1. Представа в човеш¬
кото съзнание, която изразява
отношението му към действи¬
телността. 2. Замисъл. 3. Основ¬
на мисъл в художествена твор¬
ба. О Фикс идея - обсебваща
идея, идеен прил., идейност ж.
идилия ж. (гр.-нем.) 1. Художест¬
вена творба с идеализиране на
обикновения живот сред приро¬
дата. 2. без ян. Спокоен, тих жи¬
вот. идилйчен прил.
идиом л. (гр.) език. Устойчиво съ¬
четание от думи с единно зна¬
чение.
идиот м. (гр.) и идиотка ж. 1. Ли¬
це, което страда от слабоумие. 2.
Глупав човек, идиотски прил.,
идиотщина ж.
идиш я. без мн. (евр.) Език на ев¬
реите от Източна и Средна Ев¬
ропа, основан на източнонемски
диалект.
идол я. (гр.) 1. Обожествявана от
езичниците статуя на човек или
животно. 2. Почитана и обожа¬
вана личност.
идолопоклонник м. Лице, кое¬
то почита идоли.

из
яз предл. 1. За разнопосочно дви¬
жение. Ходя из улиците. 2. За
разпръснато местонахождение.
Из гората растат ягоди.
из* Глаголна представка за озна¬
чаване: 1. Изчерпване на дейс¬
твие: изпиша, изпия. 2. Дейст¬
вие отвътре навън: изхвърля,
изляза. 3. Еднократност на дей¬
ствие: изплача, изгърмя.
изба ж. Зимник на къща,
избавление ср. без мн. Спасяване,
избавям «есе., избавя св. прех. 1.
Спасявам. 2. Освобождавам.
избелвам несв., избеля се. прех.
Правя нещо да стане бяло, по-
бяло.
избелявам несв., избелея св.
нпрех. Изгубвам свежестта и яр¬
костта си.
избивам1 несв., избия1 св. прех. 1.
Убивам много или всички. 2. С
удар отбивам, отклонявам не¬
що. 3. Правя отвор в нещо плът¬
но.
избивам* несв., избия* се. нпрех. е
3 л. 1. Пробива и се появява на
повърхността {капка, сълза,
пот). 2. Избликва под напреже¬
ние. 3. Проявява се външно
(чувство, настроение). - менпрех.
Обхваща ме, обзема ме.
избирам «есв., избера св. прех. 1.
Изразявам предпочитание от
множество. 2. Определям чрез
гласуване. 3. Набирам телефо¬
нен номер. 4. Проявявам взис¬
кателност.
избирател м. и избирателна ж.
Лице, което участва в избори
чрез гласуване.
избистрям несв., избистря св.
прех. 1. Правя нещо прозрачно,
	232

бистро. 2, е 3 л. Прави ума и па¬
метта по-способни за действие. ~
се несв. вЗл. Става бистър, ясен,
избликва несв., избликне се.
нпрех. в 3 л. 1. Внезапно излиза
навън с тласък и сила. 2. Проя¬
вява се изведнъж и със сила
(чувство).
изблъсквамвесв., изблъскам св.
прех. С блъскане изкарвам на¬
вън или отстранявам.
избор м. 1. Предпочитане от мно¬
го неща. 2. безмн. Разнообразие
от представени за избиране не¬
ща. 3. безмн. Възможност, алтер¬
натива. 4. Определяне на лица
чрез гласуване, изборен прил.,
йзборност
избраник м. и избранника ж. 1.
Лице, избрано чрез гласуване.
2.	Любим човек. 3. Предпочита¬
но пред другите лице.
изброявам несв., изброя се, прех.
1.	Изреждам един по един. 2.
Определям броя на нещо.
избутвам несв., избутам се. прех.
1.	Измествам докрай встрани
или навън. 2. С трудност прежи¬
вявам даден период. 3. Грубо из¬
мествам някого.
избухвам несв., избухна св. нпрех.
1.	е 3 л. Взривява се (бомба, ве¬
щество). 2. е 3 л. Пламва извед¬
нъж. 3. в 3 л. Разпространява се
бързо (болест, зараза). 4. вЗ л.
Разразява се със сила (война,
природно явление). 5. в 3 л. Про¬
явява се бурно (настроение или
чувство). 6. Изразявам бурно
несъгласие, неодобрение и пр.
избухлйв прил. 1. Който лесно се
взривява. 2. Който не умее да

извира
	 233
сдържа гнева си. избухлйвост
избуявам несв., избуя се. нпрех
1.	Израствам буйно. 2. а 3 л. Бър¬
зо се развива и проявява (чув¬
ство, отношение).
избягвам1 «есе., избягам се.
нпрех. 1. С бягане се отдалеча¬
вам или спасявам. 2. Напускам
мястото или работата си, за да
ги заменя с по-добри.
избягвам2 «есе., избегна се. прех.
1, Старая се да не срещам няко¬
го или да не попадам някъде. 2.
Предотвратявам нещо неприят¬
но. 3. Старая се да не върша не¬
що.
извадка ж. Извлечение от текст,
документ, закон.
изваждам несв., извадя се. прех.
1.	Измъквам, вадя. 2. Снабдя¬
вам се е документ, билет и под.
3.	Съчинявам, измислям. 4. До¬
бивам, получавам. 5, Намаля¬
вам едно число с друго.
извара ,ж Млечен продукт от из¬
варяване на суроватка или пре¬
сечено мляко.
изведнъж нрч. 1. Внезапно, из¬
ненадващо. 2. Рязко, не посте¬
пенно.
извеждам несв., изведа co. прех.
1. Водя навън или някъде. 2.
Насочвам някого към постига¬
не на нещо. 3. Предотвратявам
някакво състояние у някого. 4.
Правя изводи и обобщения. 5.
Поставям изходящ номер и
вписвам в документ.
йзверг лс (рус.) Жесток, зъл човек,
известен прил. 1. За който се
знае, познат. 2. Някакъв, неоп¬
ределен. Трябва ми известно
време, известност ж.
известие ср. 1. Вест, новина. 2.
Съобщение, писмо.
известявам несв., известй се.
прех. Съобщавам, разгласявам.
изветрява несв., изветрее се.
нпрех. в 3 л. 1. Изпарява се (теч¬
ност). 2, Изгубва вкуса си. 3. Из¬
чезва, забравя се (спомен, чувс¬
тво).
извехтява «есе., извехтее са.
нпрех. в 3 л. Става вехт, износва
се.
извехтявам несв., извехтя се. прех.
Правя да е вехт, износвам.
извивам несв,, извия се. прех. 1.
Правя нещо на кръг или дъга.
2.	Завъртам в някаква посока, 3,
е 3 л. Прави завой, извивка (ре¬
ка, път). 4. нпрех. вЗл. Проявява
се бурно (вятър, буря). О Изви¬
вам ръце - принуждавам, без
възможност за избор.
извивка ж. 1, Нещо, извито като
дъга, 2. Завой. 3. Преминаване
от ниски към високи тонове.
извиквам несв., извикам св. Е
нпрех. Надавам вик изведнъж и
за кратко. 2. прех. Назовавам по
име, за да реагира. 3. прех. По¬
раждам.
извинение ср. 1. Извиняване. 2.
Основателно оправдаване.
извинявам «есе., ИЗВИНЯ се. прех.
1. Прощавам. 2. Оправдавам. 3.
вЗл. Моля.Пзеннявай, почакай
ме малко.
ИЗВЙра1 несв., изври1 се. нпрех. в 3
л. Изпарява се и намалява при
варене.

извира
ИЗВЙра2 несв., ИЗВрй2 се. нпрех. в 3
л. 1. Излиза от земята, изтича
буйно (вода, нефт). 2. Появява
се в голямо количество.
извлечение ср. Извадка от доку¬
мент.
извличам несв., извлека се. прех.
1.	Измъквам, извеждам с вла¬
чене. 2. Отделям, изваждам. Из¬
вличал екстракт. 3. Правя из¬
води. 4. Намирам и отделям то¬
ва, което ми трябва (от докумен¬
ти, текстове).
йзвод м. 1. Умозаключение от
разгледани факти. 2. Част, от¬
къс от съчинение. 3. Край на
електрическа инсталация, към
който може да се включи уред.
извор м. 1. Място, откъдето изви¬
ра вода, нефт. 2. Източник, при¬
чина. 3. Документ, източник на
данни. Писмени извори, изво¬
рен прил. и изворов прил.
извратен прил. 1. Неестествен
във физиологическо или нрав¬
ствено отношение. 2. Изопачен,
преиначен. извратеност лс.
извращавам несв., извратя се.
прех. 1, Правя някого извратен.
2.	Изопачавам.
извръщам несв., извърна се.
прех. Обръщам част от тялото си.
извъждам се несв., извъдя се св.
нпрех. 1. Появявам се, развъж¬
дам се. 2. Оформям се с някак¬
ви особености. Откъде се извъ-
ди такъв умник. 3. е 3 л. Про¬
меня качествата си, изражда се.
ИЗВЪН предл. 1. Вън от. ИзвЪН
страната. 2. Освен. Нищо из¬
вън парите не го интересува.
	234
извън- Първа част на сложни ду¬
ми със значение 'който е вън от’:
извънбрачен, извънградски, из¬
вънземен, извънкласен, извън-
планов.
извънбрачен прил. Който е свър¬
зан с отношения извън брак.
извънградски прил. 1. Който е
вън от пределите на града, но е
свързан с него. 2. Който свърз¬
ва града с околните селища.
извънземен прил. 1. Който е из¬
вън пределите на планетата Зе¬
мя. 2. Предназначен за изслед¬
вания извън Земята.
извънреден прил. 1. Който е из¬
вън приетия ред. 2. Изключите¬
лен. 3, Проявен във висока сте¬
пен. 4. Който е със специална
функция и пълномощия. Из¬
вънреден представител, из-
вънредност ж.
извървявам несв., извървя се.
прех. С вървене изминавам раз¬
стояние.
ИЗВЪртам несв., прех. и нпрех. Не
отговарям директно; усуквам.
извъртявам «есе., извъртя св.
прех. 1. Завъртам част от тялото
си. 2. Огъвам в кръг или дъга.
3.	Променям тема на разговор.
4.	Не се придържам към фак¬
тите; преиначавам. - се нпрех.
1. Обръщам се настрана. 2. Про¬
меням мнението си.
извършвам несв., извърша се.
прех. Върша нещо докрай.
извършител м. и извършйтел-
ка лс. Лице, което върши или е
извършило нещо.
извътре нрч. В пределите на не¬
що.

изгрев
	235

извявам несв., извея се. прех. От¬
насям с веене,
извяхва несв., извёхне се. нпрех.
бЗл. Увяхва.
изгарям1 несв., изгоря1 се. нпрех.
1.	Унищожава ме огън. 2, в 3 л.
Поврежда се от протичане на
ток (уред). 3. е 3 л. Поврежда се
от висока температура, силно
слънце и пр. 4. С висока темпе¬
ратура съм. 5. Обзет съм от сил¬
но чувство или желание. 6. в 3
л. Изразходва се напразно и без¬
резултатно (пари, труд и др.). 7.
Постига ме голямо нещастие.
изгарям2 «еса., изгоря2 са. прех.
1.	Причинявам горене на нещо.
2.	Опарвам. 3. Вълнувам няко¬
го с поведението си. ~ се нпрех.
Наранявам се от огън или наго¬
рещен предмет.
изгасвам несв., изгасна св. нпрех.
1.	вЗл. Спира да гори или да све¬
ти. 2,вЗл. Спира да протича ток.
3.	е 3 л. Намалява и изчезва (же¬
лание, чувство). 4. Умирам по¬
степенно.
изгасявам и изгасим неса., из¬
гася се. прех. Правя да изгасне,
изгладувам несв. прех. 1. Прекар¬
вам в гладуване определен пе¬
риод. 2, Спестявам с гладуване
средства за нещо.
изглаждам несв., изгладя св.
прех. 1. Гладя изцяло и всичко,
2.	Премахвам пречка, подобря¬
вам отношения.
изглед 1. Гледка, която се от¬
крива пред погледа. 2. мн. Веро¬
ятна възможност. Има изгледи
за дъжд. 3. Положение спрямо
посоките на света.
изглеждам1 несв., изгледам са.
прех. 1. Внимателно обхващам с
поглед. 2. С поглед изразявам
отношение или внушение. 3. От¬
глеждам изцяло, 4. Гледам
всичко и докрай. Изгледах ця¬
лата колекция.
изглеждам2 «есе. нпрех. 1. Имам
вид, външност. 2. е 3 л. Вероят¬
но е. Изглежда, че се е отказал.
~ ми ялрех. Струва ми се.
изгнание ср. (рус.) 1. Принуди¬
телно изселване от родния край.
2. Положение на изгнаник.
изгнаник ж. и изгнаница ж. Ли¬
це в изгнание, изгнанически
прил., изгнаничество ср.
изговарям несв., изговоря св.
прех. 1. Произнасям звукове. 2.
Произнасям гласно нещо, за да
го зауча. 3. Наприказвам много
неща.
изгода ж. (рус.) Печалба, полза,
изгонвам «есе., изгоня се. прех.
1. Принуждавам да напусне мяс¬
тото си. 2. Уволнявам.
изгора ж. им.разг. Любим човек.
ИЗГОТВЯМ несв., ИЗГОТВЯ Св. прех.
1, Изцяло приготвям. 2. Употре¬
бявам изцяло при готвене.
изграждам «есе., изградя се.
прех. 1. Построявам изцяло. 2,
Част съм от нещо цяло. Звуко¬
вете изграждат думите. 3.
Създавам, организирам. Из¬
граждам нова теория. 4. Разви¬
вам качества, характер у няко¬
го. - се нпрех. Оформям се, съз¬
давам се.
изгрев м. без мн. 1. Сутрешна по¬
ява на слънцето или поява на
луната. 2. Времето сутрин, ко-
изгрев
гато се появява слънцето. 3. По¬
ява на нещо значимо.
изгрява несв., изгрее се. нпрех. в
3 л. 1. Появява се на хоризонта
(небесно тяло). 2. Появява се
(нещо светло, хубаво). Усмивка
изгря в очите й. О Изгрява
звездата на... — получава
признание и известност.
изгубвам несв., изгубя се. прех.
Губя докрай или напълно.
изгърбвам се несв., изгърбя се
св. нпрех. 1. Ставам гърбав. 2.
Навеждам се, като си извивам
гърба.
изгърмявам несв., изгърмя се. 1.
нпрех. Гърмя веднъж или извед¬
нъж. 2. прех. Употребявам всич¬
ки налични патрони.3. нпрех. Ед¬
нократно върша нещо с грохот и
шум.
издавам1 несв., издам1 се. прех. 1.
Давам изцяло и докрай. 2, Пре¬
давам служебни материали и
документи при напускане на ра¬
бота.
издавам2 несв., издам2 св. прех. 1.
Правя нещо да се открои, да се
отдели.2. в Зл. Отделям, излъч¬
вам (звук, аромат, шум). 3. Съ¬
общавам тайна. 4. Публикувам,
обнародвам. 5. Приготвям офи¬
циален документ.
издалёко и издалече нрч. От го¬
лямо разстояние.
издание ср. 1. без мн. Издателска
продукция. 2. Отделно публику¬
ване. Второ издание. 3. Екзем¬
плярите от едно издаване. 4. Пе¬
риодично провеждане на нещо.
Тазгодишното издание на пана¬
ира.
	 236
издател м. и издателка ж. Ли¬
це, което издава или работи за
издаване на печатно произведе¬
ние. издателски прил.
издателство ср. Учреждение за
издаване на печатни произведе¬
ния. издателски прил.
издатина ж. Издадено място,
издатък м. Издадена част от не¬
що.
издебвам несв., издебна со. прех.
С дебнене проследявам и изне¬
надвам.
издевателство ср. 1. Оскърбле¬
ние, оскверняване. 2. Проява на
оскверняване.
издевателствам яссе, нпрех. Вър¬
ша издевателство.
изделие ср. (рус.) Произведен
предмет, продукт.
издигам несв., издигна св. прех.
1.	Придвижвам нагоре. 2. Пос¬
троявам висока сграда. 3. Съ¬
действам за получаване на ви¬
сок пост. 4. Довеждам до по-ви¬
сока степен в развоя. - се нпрех.
1. Придвижвам се нагоре. 2. &3
л. Откроява се с голяма висо¬
чина. 3. е 3 л. Става по-висок.
4.	Израствам духовно и профе¬
сионално. 5. е 5 л. Става по-ви¬
сок, откроява се (песен, шум и
под.).
издирвам несв., издиря се. прех.
L Търся упорито лице или пред¬
мет с неизвестно местонахожде¬
ние. 2. Търся факти за научно
доказателство.
издишам1 «есе. нпрех. 1. е 3 л. Из¬
пуска насъбран въздух под на¬
лягане. 2. С намалени сили и
способности съм.

изказвам
	237
издишвам несв., издишам2 се.,
нпрех. и прех. Освобождавам дро¬
бовете си от поетия в тях въздух,
издребнявам несв., издребнея
се. нпрех. Ставам дребнав.
издръжка ж. без мн. 1. Финансо¬
ви средства за живеене. 2. Су¬
ма, получавана периодично за
преживяване.
издръжлив прил. Който издър¬
жа, понася всякакви условия.
издръжливост ж.
издувам несв., издуя се. прех.
Придавам на нещо кръгла и
уголемена форма. - се нпрех. 1.
Получавам кръгла форма от за¬
пълване. 2. Изпитвам вътреш¬
но напрежение.
издутина лс. 1. Издадена част на
предмет. 2. Подуто място.
издълбавам несв., издълбая се.
прех. Правя яма, дупка, фигура
чрез дълбаене.
издълбоко нрч. 1, От дълбочина.
2.	Из основи.
издължавам1 несв., издължа1 се.
прех. Връщам изцяло нещо, ко¬
ето дължа.
издължавам2несе., издължа2 се.
прех. Правя по-дълъг.
издънвам несв., издъня св. прех.
1. Премахвам дъно. 2. Избивам
врата или прозорец. ~ се нпрех.
1. е 3 л. Лишава се от дъно. 2.
Провалям се.
издънка ж. 1. Потомък. 2. Пока¬
рало от корена младо стъбло. 3.
разг. Провал, излагане.
издъно нрч. Из основи.
издържам1 несв., издържа1 св.,
прех. и нпрех. 1. Устоявам на
трудности. 2. Вземам успешно
(изпит, конкурс). 3. Конкурент¬
носпособен съм.
издържам2 несв., издържа2 св.
прех. Осигурявам със средства за
преживяване.
издъхвам несв., издъхна се.
нпрех. Изпускам последен дъх;
умирам.
издявам несв., из дяна се. прех.
Изваждам вдянат в игла конец.
изедник м. и изёдничка ж. 1.
Лице, което ограбва. 2. разг. Ли¬
це, което тормози, потиска.
изеднически прил., изедни-
честео ср.
изживявам несв., изживея се.
прех. 1. Прекарвам живот. 2.
Преживявам нещо значимо. -
се нпрех. разг. Въобразявам си,
че съм някакъв (нещо).
иззад предл. 1. За движение от
задната част на нещо. 2. За дейс¬
твие, извършвано зад някаква
преграда.
иззвънявам несв., иззвъня се.
нпрех. Звъня веднъж или по вед¬
нъж.
изземвам и изземам несв., из¬
зема св. прех. 1. Принудително
вземам нещо в голямо количес¬
тво. 2, Принудително отнемам
функциите на някого.
изигравам несв., изиграя св.
прех. 1. Играя докрай. 2. Излъг-
вам. О Изигравам номер -
злепоставям.
изйсквам несв., изискам св. прех.
1. Искам чрез официален доку¬
мент. 2. Поставям условия. « се
нпрех. в 3 а. Нужно е.
изказвам несв., изкажа св. прех.
1. Изговарям. 2. Давам израз.

изказвам
Изказвам мнение. - се нпрех.
Публично изразявам мнение.
изкалвам несв., изкалям св, прех.
Изцапвам с кал.
изкалъпвам несв., изкалъпя св.
прех. 1. Правя без нужната ква¬
лификация. 2. Съчинявам, на¬
гласям.
изкапвам несв., изкапя се., прех.
и нпрех. 1. Капя веднъж или по
веднъж. 2. Капя докрай. 3. е 3 л.
Опадва (коса, зъби и др.). 4. ля.
Уморяваме се.
изкарвам1 несв., изкарам1 са.
прех. 1. Направлявам, карам на¬
вън в някаква посока. 2. Изваж¬
дам от вътрешност. 3. Снабдя¬
вам се с документ; вадя. 4. По¬
лучавам, добивам. 5, Получа¬
вам резултат при броене. 6. По¬
лучавам оценка. 7. е 3 л. Пуска
листа, цвят и др. (растение). 8.
Изваждам от определено състо¬
яние. Изкарвам го от равнове-
ние. 9. Представям изопачено.
изкарвам2 «есе., изкарам® се.
прех. 1. Завършвам докрай. 2.
Преживявам известно време. 3.
Прекарвам болест, неприятност,
изкачвам несв., изкача св. прех.
Движа се по стълби, височина и
под.
изкашлям несв. прех. Изкарвам
нещо с кашляне, - се нпрех. 1.
Кашлям веднъж или изведнъж.
2.	Чрез кашляне освобождавам
от дразнител дихателния си апа¬
рат.
изкипявам несв., изкипя св. прех.
1. Оставям течност да излезе от
съда при варене. 2. нпрех. в 3 л.
	238
Излиза от съда при кипене (теч¬
ност).
изкйхвам яссе., из кихам се. 1.
нпрех. Изведнъж кихам. 2. прех.
Чрез кихане изхвърлям дразни¬
тел от носа или устната кухина.
изкласявам «есе., изклася св.
нпрех. 1. е 3 л. Пуска клас (расте¬
ние). 2. Преминавам в по-горен
клас.
изключвам несв., изключа се.
прех. 1. Отстранявам от състав,
колектив. 2, Не вземам под вни¬
мание. 3. Спирам действието на
механизъм. 4. нпрех. в 3 л. Пре¬
късва дейността си. 5. нпрех. Не
съм в състояние да възприемам
и реагирам.
изключв&тел м. Механизъм за
спиране действието на машина.
изключЬние ср. Отклонение,
неспазване на общото правило.
О По изключение — без спаз¬
ване на правилата.
изключено нрч. Невъзможно,
изключйтелен прил. 1. Специа¬
лен, над правилата. 2. Който
надхвърля общоприетото. Из¬
ключителен талант, изклю-
чйтелност ж.
изконен прил. Изначален, който
съществува отдавна.
изкоп .4. Дълбоко изкопано мяс¬
то; яма. изкопен прил.
изкопавам несв., изкопая св.
прех. 1. Прекопавам. 2. Чрез ко¬
паене оформям дупка, яма. 3.
Изваждам от земята чрез копа¬
ене. 4. разг. Намирам нещо не¬
качествено. Откъде изкопа те¬
зи обувки.

изкушение
	 239
изкопаем прил. 1. Който се изко¬
пава от земята. 2. субет. Остан¬
ки в земята на съществували в
миналото животни или расте¬
ния. 3. неодобр. Лице с консерва¬
тивни разбирания.
изкопчвам несв., изкопна св.
прех. 1. Вземам насила от нечии
ръце. 2. С усилие научавам дан¬
ни, сведения. - се нпрех. Успя¬
вам да се измъкна.
изкоренявам несв., изкореня се.
прех. Измъквам с корен, унищо¬
жавам.
изкосо нрч. По диагонал,
изкривявам «есе., изкривя се.
прех. 1. Правя нещо да е с крива
форма. 2. Изопачавам факти,
истина.
изкръшквам несв., изкръшкам
се. нпрех. Измъквам се от задъл¬
жение или работа.
изкуквам несв., изкукам се,
нпрех. разг. Оглупявам, загубвам
психично равновесие.
изкукуригвам «есе., изкуку-
рйгам св. нпрех. 1, в Зл. Кукури-
га изведнъж или на интервали
(петел). 2. Казвам нещо по не¬
подходящ начин. 3. неодобр. Ог¬
лупявам.
изкупвам лесе., изкупя1 св. прех.
1. Търпя лишения и страдания
в името на нещо. 2, Изпитвам
трудности като възмездие. Из¬
купува лъжата си.
изкупен прил. Който се отнася до
купуване. Изкупни цени.
изкупйтел м. и изкупителна ж.
Лице, което изплаща чужди гре¬
хове. изкупителен прил. О Йз-
купителна жертва - жертва
за изкупуване на грехове.
изкупление ср. Заслужено опро¬
щение.
изкупувам «есе., изкупя2 се. прех.
1.	Купувам всичко налично. 2.
Купувам в големи количества.
3.	Изкупвам. 4. Изплащам част
от имот на собственика си.
изкусен прил. Изключително
сръчен и умел.
изкусител и изкусителна ж.
Лице, което въвлича в изкуше¬
ние.
изкуствен прил. 1. Изработен ка¬
то заместител на нещо естестве¬
но. 2. Който е фалшив, неистин¬
ски. Изкуствена учтивост,
изкуственоет ж.
изкуство ср. 1. без мн. Човешка
дейност за художествено пресъз¬
даване на действителността. 2.
Отделна сфера от тази човешка
дейност. 3. без мн. Изключител¬
но майсторство в някаква дей¬
ност. 4* Правила и методи в да¬
дена практическа област.
изкуствовёд м. и изкуство вод¬
ка ж. Специалист в изкуствозна¬
нието. изкуствоведе км прил.
изкуствознание ср. Наука за из¬
куството.
изкуфявам «есе., изкуфея се.
нпрех. 1. в 3 л. Става кух (плод).
2.	Оглупявам.
изкушавам несв., изкуша св.
прех. Примамвам с нещо прив¬
лекателно и съблазнително. - се
нпрех. Изпитвам желание за не¬
що привлекателно.
изкушение ср. Това, което изку¬
шава, привлича.

изкълчвам
изкълчвам несв., изкълча се.
прех. Причинявам изместване
на кости в става.
излагам несв., изложа са. прех. 1.
Подреждам предмети за наблю¬
дение от публика. 2. Подлагам на
въздействие (слънце, студ, свет¬
лина). 3, Подлагам на риск, опас-
пост. 4. Предавам подробности
чрез разказване. 5. Злепоставям,
йзлаз л. без мн. 1- Изход. 2. Дос¬
тъп, граница с воден басейн. Из¬
лаз на море.
излежавамнесв., излежасв. прех.
Прекарвам време в затвора по¬
ради присъда. * се нпрех. 1. Ле¬
жа в леглото, след като се събу¬
дя. 2. Мързелувам.
излекувам несв. прех. 1. Лекувам
до оздравяване. 2. Отстранявам
недостатъци. Не може да изле¬
кува ината си.
излет м. Кратка разходка сред
природата, излетен прил.
изливам несв., излёя са. прех. 1.
Изсипвам течност от съд. 2. На¬
сипвам рядка смес във форма,
кофраж и под. 3. Давам израз
на чувство, настроение и под.
излизам несв., изляза се. нпрех. 1.
Определям се извън някакво
пространство или предели. 2.
Напускам колектив. 3. Напус¬
кам местопребиваването си за
определено време. 4. вЗ л. Има
връзка, изход. Кухнята излиза
на балкона. 5. е 3 л. Показва се,
подава се (дреха). 6. в 3 л. Поя¬
вява се (буря, вятър). 7, е 3 л.
( ’трупа. 8. Оказвам се някакъв.
Излезе човек е характер. 0/£з-
	240 -
лиза от мода - не е модерен.
О Излиза от играта - не е
актуален.
излитам и излетявам несв., из¬
летя се. нпрех. 1. е 3 л. Отделя се
от мястото си в посока нагоре, 2.
в 3л. Изпарява се (вещество). 3.
вЗ д. Отделя се и се разпростра¬
нява (шум, песен и под.). 4. Из¬
лизам бързо и стремително.
излйшен прил. 1. Който е в пове¬
че. 2. Който е безполезен. из-
лйшност ж.
излишество ср. Превишаване на
нормалното,
излишък л. Това, което е в пове¬
че от нужното.
излияние ср. Емоционален израз
на чувство и настроение.
изложба ж. Избрани и подреде¬
ни предмети за показване пред
публика, изложбен прил.
изложение1 ср. 1. Голяма излож¬
ба. 2. без мн. Разкриване на мис¬
ли и разсъждения. 3. Писмено
излагане на проблем, за да бъ¬
де разгледан. 4. Основна част на
литературна творба,
изложение*2 ср. без мн. Положе¬
ние на сграда спрямо посоките
на света.
изложйтел м. и изложйтелка
ж. Лице (фирма, държава), кое¬
то излага предмети на изложба
или панаир.
излъгвам несв., излъжа се. нпрех.
1.	Лъжа веднъж или понякога.
2.	прех. Прелъстявам. 3. прех. Ра¬
зочаровам някого. - се нпрех. 1.
Заблуждавам се. 2. разг. Върша
нещо необичайно. Излъга се да
ми се обадиш.

измръзвам
	241

излъчвам «есе., излъча се. прех.
1.вЗл. Отделя светлина, топли¬
на или енергия. 2. Предавам
сигнали по електронни медии.
3.	Изразявам чувство, настрое¬
ние. 4. Определям от колектив
някого за извършване на нещо
или като най-добър.
излюпвам несв., ИЗЛЮПЯ се. прех.
Създавам условия от яйцето да
се развие пиле. - се нпрех. 1. вЗ
л. Излиза от яйцето (пиле). 2.
разг. Оформя се непрофесио¬
нално.
излагам се «есе., излегна се се.
нпрех. 1. В легнало или полу лег¬
нало положение съм. 2. Лежа в
бездействие.
измама лс. 1. Користно заблуж-
даване. 2. Илюзия, измамен
прил., измамност ж.
измамвам несв., измамя се. прех.
1. (• користна цел успявам да
подведа някого. 2. Не удържам
обещание.
измамник м. и измамница дс.
Лице, к	го ги служи с измами,
и	чеекн прил .из.мам-
ннчегниш tp
H:iMVi(tip(ниI « (1И‘|н	гу|>)<1«ж
Слуги H Hit'lill/lChM прил
ИЗМЙМНН1| и it но м ri ill н цп
JI HI (r,	изменя ла никого
или iiniitu н imchmu чески прил ,
измени и честно ер.
ИЗМ<Ч1НМ И , изменя Crt. Hpei
I. Ilp'imt да стане различно. 2.
нц/ич 11арушавам обещание. 3.
я .7 л. Престава да функ-
			 			 да служи. Слухът ми
и ин-нн. - сенпрех. Ставам друг,
ри 1 iiil'lt'H.
|ь‘
измервам несв., измеря се. прех.
Определям размери, количест¬
во, като си служа с уред.
измервателен прил. Който слу¬
жи за измерване.
измерение ср. Величина, която
може независимо от други да се
измери.
измерим прил. Който подлежи
на измерване, измерймоет ж.
измествам несв., изместя се.
прех. 1. Променям мястото на не¬
що. 2. Заемам мястото. Измес¬
ти началника си. 3. разг. Из¬
кълчвам.
йзмет м. без мн. 1. Стари непот¬
ребни вещи. 2. Деградирали мо¬
рално и психически хора.
измивам несв., измия се. прех. 1.
Мия всичко и докрай. 2. Отми¬
вам, заличавам. Дъждът из¬
мил знаците. 3. Заличавам не¬
гативно впечатление.
изминавам «есе., измина се.
прех. 1. Минавам дадено разсто¬
яние. 2.вЗл. Преминава (вре¬
ме).
измислица ж. Нещо измислено,
измислям несв., измисля св.
лдлг. 1. Стигам до идея чрез мис¬
лене. 2. Съчинявам. 3. Изобре-
тчн.чм, 4. Фантазирам.
iriMÔjciuiM иго»., измоля св. прех.
1Щлучанам чрез упорита молба.
H	си отпуска.
it.iM()]i!iiii<M несв., изморя св.
npci L 11ричипявам умора. 2.
Причинявам смърт. - се нпрех.
< ’тавам уморен.
иамръзвам несв., измръзна се.
нпрех. 1. Става ми много студе¬
но поради продължително мръз-
измръзвам
йене. 2. Увреждам се от дълго
студуване.
измъквам несв., измъкна ce.
прех. 1. С усилие изваждам. 2.
Изваждам нещо скрито. 3. С
усилие извеждам някого от ня¬
къде. 4, Избавям от затруднено
положение. 5. С усилие получа¬
вам нещо, което желая. Измък¬
нах пари за видео. ~ се нпрех. 1.
Излизам с усилие. 2. Отървавам
се. 3>разг. Израствам висок.
измърсявам несв., измърся се.
прех. Правя да стане мръсен.
измъчвам неся., измъча се. прех.
1. Причинявам затруднение и
мъка. 2. в 3 л. Причинява стра¬
дание (болест, жажда, чувство).
- се нпрех. 1. Понасям труднос¬
ти. 2. Полагам много усилия за
постигане на нещо.
измъчен прил. 1. Подлаган на
мъчение. 2. Който изразява мъ¬
ка. 3. Постигнат с големи труд¬
ности и усилия, измъченост ж.
измяна ж. 1. Предателство към
някого. 2. Изневяра.
измятам се несв., из метна се се.
нпрех. 1. Изкривявам се, дефор¬
мирам се. 2. Не отстоявам мне¬
нието и позицията си. 3. По рож¬
дение приличам на някого.
изнасилвам несв., изнасиля се.
прех. 1. Принуждавам жена за
полов акт. 2. Насилвам някого
да върши нещо.
изнасилван м. Лице, което вър¬
ши сексуално престъпление.
изнасям несв., изнеса се. прех. 1.
Нося нещо навън или на по-ви¬
соко място. 2. Предлагам стока
	242

за продажба. 3. Предлагам сто¬
ка в друга държава. 4. Отделям
специално в печатан текст. Из¬
насям в каре. 5. Имам важна
заслуга в общо дело. 6. Предста¬
вям пред публика. 7. Съобща¬
вам чрез масмедиите. ~ се нпрех.
Освобождавам жилище. - ми е
3 л. Изгодно ми е.
изначален прил. Свързан с на¬
чалото, първичен.
изневерявам несв., изневеря св.
нпрех. 1. Нарушавам вярност
към семейния си партньор. 2.
Не оставам верен към принци¬
пи и идеали. 3. е 3 л. Отслабва,
не служи нормално (слух, зре¬
ние и пр.).
изневиделица нрч. Неочаквано,
изненадващо.
изневяра ж. Нарушаване на
вярност към семейство, житейс¬
ки принципи или идеали.
изнемогвам несв. нпрех. 1. Изпит¬
вам недостиг на физически си¬
ли и възможности. 2. В тежко
материално състояние съм.
изнемощявам несв., изнемо¬
щея св. нпрех. Поради болест или
напрежение оставам без сили.
изненада ж. 1. Неочаквано съ¬
битие или случка. 2. Реагиране
на нещо неочаквано.
изненадвам несв., изненадам св.
прех. Предизвиквам изненада.
изнервям несв., изнервя св. прех.
Създавам нервно напрежение.
изнизвам нссв., изнижа се. прех.
Изваждам от връв (конец) нещо
нанизано. - се нпрех. 1. е 3 л. От¬
деля се от това, на което е нани¬
зан. 2. мн. Постепенно се раз-

изолирбанд
	243
пръсват, тръгват си (хора). 3.
Измъквам се незабелязано. 4. е
3 л. Минава неусетно (време).
изниквам несв., изникна се,
нпрех. 1. в 3 л. Показва се от поч¬
вата (растение). 2. Появявам се
изненадващо.
износ м. без мн. Изнасяне на тър¬
говска стока в чужда страна.
износен прил.
износвам несв., износя се. прех.
1. До скъсване нося облекло. 2.
Задържам плода до раждането
му. ~ се нпрех. Губя силите и ка¬
чествата си.
износйтел и износителка ж.
Лице или институция, която се
занимава с износ.
изнудвам мссе., изнудя св. прех.
Чрез заплаха заставям някого
да извърши нещо.
изнудван м. и изнудвачка ж.
Лице, което изнудва, изнудва-
чески прил.
изнурителен прил. Изтощителен,
изобилие ср. Голямо количество
от нещо, изобилен прил., изо-
билност ж.
изобилства кеся. нпрех. в 3 л. На¬
мира се в изобилие.
изобличавам леса, изоблича се.
прех. Разкривам публично прес¬
тъпление или провинение.
изображение ср. 1. Отразен об¬
раз в огледалото. 2. Художествен
образ.
изобразителен прил. Който се
отнася до създаване на образи.
изобразителното. ж.
изобразявам несв., изобразя се.
прех. С художествени средства
пресъздавам.
изобретател м. и изобретят ел¬
ка ж. Лице, което е изобретило
нещо, изобретателски прил.,
изобретателство ср.
изобретателен прил. Който се
отнася до изобретяване. изобре¬
тателност ж.
изобретение ср. 1. Откритие с
важно значение. 2. Изобретя-
ване.
изобретявам несв., изобретя се.
прех. Правя значимо откритие.
изобщо нрч. 1. По принцип, въ¬
обще. 2. Никак, съвсем. 3. С ед¬
на дума.
изоглоса ж. (тр.) език. Линия, ко-
ято очертава област с еднакви
езикови особености, изоглосен
прил.
изографисвам несв., изографи¬
сам св. прех. Изписвам икони
или библейски сцени в църква
(параклис).
изолатор м. 1. Вещество, което
не провежда ток или топлина. 2.
Болнично помещение за зараз¬
но болни, изолаторен прил.
изолация ж. без мн. 1. Отделяне
от околната среда. 2. Отделяне
на проводник с помощта на изо¬
латор. 3. Материал за изолира¬
не. изолационен прил.
изолирам «есе. и св., прех. (лат.) 1.
Лишавам от контакти с хора. 2.
Покривам с материал, който не
пропуска ток, топлина, студ. 3.
Отделям от смес, маса. Изоли¬
ра причинителя на инфекция.
изолирбанд ,н. (нем.) Специална
лента за изолиране на провод¬
ник.

изопачавам
изопачавам «есе., изопача се.
прех. Представям в невярна
светлина.
изопвам «есе., изопна се. прех.
Изпъвам. - се нпрех. 1. е 3 л. Из¬
пъва се. 2. Заставам с изпънато
тяло.
изоравам «есе., изора се. прех. 1.
Ора изцяло, докрай. 2, Превръ¬
щам в обработваема земя.З. Из¬
важдам при оране.
изоставам несв., изостана се.
нпрех. 1. Оставам назад. 2. Не
съм на съвременно равнище. 3.
е 3 л. Показва вече отминало
време (часовник).
изоставям «есе., изоставя се.
прех. 1. Напускам завинаги. 2.
Напускам някого (нещо), като
преставам да се грижа за нещо.
- се нпрех. Преставам да се гри¬
жа за себе си.
изострям несв., изостря са. прех.
1.	Правя нещо остро, по-остро.
2.	Правя проявата на нещо по-
осезаема и силна.
изотвътре нрч. Откъм вътреш¬
ната страна.
изотзад предл. разг. Откъм задна¬
та страна.
изотоп м. (гр.) Разновидност на хи¬
мически елемент, която е раз¬
лична по брой на неутрони, атом¬
но тегло и химически свойства.
изпадам «есе., изпадна1 се. нпрех.
1. е 3 л. Пада от вътрешност. 2.
Отпадам от група, състав. 3. В
неблагоприятно положение съм.
4.	Обзема ме чувство, настрое¬
ние. Изпадам във възторг.
изпадвам «есе., изпадна2 се.
нпрех. а 3 л. Окапва в по-голяма-
та си част (коса, зъби).
	244
изпарител м. Съоръжение за из¬
паряване на течност.
изпарявам се несв., изпаря се
се. нпрех. 1. е 3 л. Превръща се в
пара. 2, разг. Безшумно и неза¬
белязано изчезвам. 3. е 3 л. Из¬
чезва, изгубва се (знание, чув¬
ство).
изпащам несв., изпатя св. нпрех.
Случва ми се нещо неприятно.
изпепелявам несв., изпепеля се.
прех. 1, в 3 л. Превръща в пепел
(пожар, огън). 2. Унищожавам
(чувство, преживяване).
изпечен прил. 1. Обработен чрез
печене. 2. Който е опитен, оби¬
гран.
изпивам «есе., изпйя се. прех. 1.
Пия наличното количество. 2.
разг. Изтощавам. О Изпивам с
очи - изразявам с поглед силно
чувство.
изпйпвам несв., изпипам св.
прех. С умение и съвършенство
изработвам.
изпирам несв., изпера се. прех. 1.
Пера всичко докрай. 2. Чрез
пране отстранявам (петно, не¬
чистотия),
изписвам «есе., изпшпа св. прех.
1. Написвам буква, знак. 2. Из¬
пълвам с писане, 3. Правя пис¬
мена поръчка по каталог. 4. Ос¬
вобождавам от болнично заведе¬
ние. 5. Назначавам лекарство,
йзпит м. Проверка и оценяване
на знания, изпитен прил.
изпитание ср. 1. Трудно за из¬
пълнение действие, което изис¬
ква упоритост. 2. Изпробване на
качества и функции (на съоръ¬
жение, материал), изпитате¬
лен прил.

изполица
	245

изпитател м. Лице, което изпроб¬
ва механизми, машини.
изпитвам1 несв., изпитам1 се.
прех. 1. Подлагам на изпит. 2.
Проверявам качества, възмож¬
ности, функции.
изпитвам2 несв., изпйтам2 се.
прех. 1. Усещам, чувствам. 2.
Понасям, преживявам (труд¬
ност).
изпичам несв., изпека св. прех. 1.
Приготвям чрез печене. 2. разг.
Помагам на някого да придобие
опит и умение.
изплаквам несв., изплакна св
прех. 1. Измивам с плакнене. 2.
Промивам за дезинфекция (ус¬
та, гърло). О Изплаквам си
гърлото - пия малко алкохол.
О Изплаквам си очите - наб¬
людавам нещо хубаво, но недос¬
тижимо.
изплащам несв., изплатя се. прех.
1. Плащам на вноски. 2. Пла¬
щам всичко.
изплувам несв. и се., нпрех. 1. С
плуване достигам брега. 2. По¬
явявам се на повърхността. 3. е
3 л. Появява се, става видим. 4.
в 3 л. Появява се в съзнанието
(спомен, образ). 5. разг. Издигам
се материално или социално.
изплъзвам се несв., изплъзна
се св. нпрех. 1. в 3 л. Изпада по¬
ради плъзгане от ръката ми. 2.
Измъквам се с усилие. 3. С лов¬
кост преодолявам затруднено
положение. 4. е 3 л. Убягва ми
от контрол или влияние.
изплювам несв., изплюя се. прех.
Изхвърлям чрез плюене. О Из-
плювам камъчето - споде¬
лям нещо премълчавано.
изпо- Глаголна представка за ха¬
рактеризиране на действието
чрез обхващане на много обек¬
ти, извършване от мнозина или
в голяма степен: изпочупя, из-
покрада, изпомръзна, изпопа-
дам, изпозагубвам се, изпонапи-
ваме се.
изповед м. 1. Разкриване на гре¬
хове пред духовно лице. 2. Спо¬
деляне на съкровени мисли.
изп введен прил.
изповедание ср. Признаване и
следване догмите на религия.
изповедника. 1. Духовник, кой¬
то провежда изповядване. 2. Ли¬
це, с което се споделят съкрове¬
ни неща.
изповядвам несв., изповядам се.
прех. 1. Правя изповед. 2. Прие¬
мам, изслушвам изповед. 3. са
мо несв. Признавам и следвам
религия. 4. сажо несв. Споделям
възгледи, идея.
изпод предл. За движение навън
от място, разположено под нещо.
Изпод храста. О Гледам из¬
под вежди - гледам, без да вди¬
гам очи.
използвам несв. и св., прех. 1. Упот-
ребявам. 2. Извличам полза от
нещо. Използва суматохата, за
да избяга. 3. Употребявам вре¬
ме. 4. Служа си с някого в своя
полза. Използвам го за алиби.
използвачи използвачка ж.
Лице, което използва хора и си¬
туации за своя изгода.
изполица ж. без мн. Изплащане
при аренда чрез половината от
изполица
продукцията на обработваната
земя.
изпотявам несв., изпотя се прех.
1.	Предизвиквам потене. 2. Пре¬
дизвиквам навлажняване от
втечнени пари. 3. Затруднявам,
изправен прил. 1. Който не е пов¬
реден. 2. Който спазва задълже¬
нията си. изправност ж.
изправител м. Устройство за
преобразуване на променливия
ток в постоянен.
изправителен прил. Който е
предназначен за превъзпитава-
не или за изправяне на телесни
увреждания.
изправям весе., изправя се. прех.
1.	Поставям да е прав. 2. Пома¬
гам да стане и да стои прав. 3.
Принуждавам да се яви пред
съд. 4. е 3 л. Преобразува про¬
менлив ток в постоянен. 5. Пре¬
възпитавам, коригирам. 6.
Поправям грешка или пропуск.
О Изправям глава - изразя¬
вам недоволство.
изпражнение ср. Отпадъци, из¬
хвърлени от ануса.
изпразвам несв., изпразня се.
прех. 1. Правя празен. 2. Из¬
стрелвам заредено оръжие док¬
рай. 3. Изразходвам налична су¬
ма. ** се нпрех. 1. в 3 л. Остава
празен. 2. Отделям семенна теч¬
ност (мъж или мъжко животно).
изпращам несв., изпратя се.
прех. 1. Карам да излезе с някак¬
ва цел. Изпращам го за вест¬
ник. 2. Придружавам посетител
или гост донякъде. 3. Отправям
по поща или по някого. 4. При¬
съствам на погребение.
	246
изпращач л. и изпраща чка ж.
Лице, което изпраща някого при
отпътуване.
изпреварвам несв., изпреваря
св. прех. 1. Задминавам при дви¬
жение. 2. Показвам превъзход¬
ство над някого. 3. Пререждам,
изпрёчвам несв., изпрёча се.
прех. Поставям нещо за прегра¬
да, пречка. ~ се нпрех. 1. Заста¬
вам като пречка. 2. Преча за
осъществяване на нещо.
изпросвам несв., изпрося се.
прех. Получавам чрез молба или
просене. - си нпрех. Навличам
си неприятност.
изпръхвам несв., изпръхна се.
нпрех. е 3 л. 1. Засъхва по повър¬
хността (земя, почва). 2. Губи
влажността си при студ, вятър
(кожа на човек).
изпускам «есе., изпусна св. прех.
1, Оставям да падне нещо, кое¬
то държа. 2. Оставям да си оти¬
де. 3. Не успявам да видя няко¬
го или нещо. 4. Не се възполз¬
вам от възможност, ситуация. 5.
а 3 л. Отделя аромат, светлина,
звук. 6. Не успявам да се кача
на превозно средство. 7. нпрех. е
3 л. Не е добре затворен и съдър¬
жанието му излиза (съд). - се
нпрех. 1. Несъобразително каз¬
вам нещо, което не трябва. 2.
разг. Неволно се освобождавам
от физиологични отпадъци.
изпъвам несв., изпъна се. прех.
Изтеглям, за да стане опънат.
изпъждам несв., изпъдя ся. прех.
1. Заставям да се махне отнякъ¬
де, 2, разг. Отстранявам от ра¬
бота.

	247
изпъквам несв., изпъкна се.
нпрех. 1. Откроявам се ясно, от¬
делям се. 2. в 3 л. Издава се по¬
вече от нормалното (част от тя¬
лото).
изпълвам и изпълням несв.,
изпълня1 се. прех. 1. Заемам из¬
цяло (място). 2. Слагам някъде
много неща. 3. в 3 л. Овладява
ме (чувство, настроение). 4. На¬
вършвам определена възраст.
- се нпрех. еЗл. Сбъдва се.
изпълнение ср. I. Осъществява¬
не, реализиране на нещо. 2. Ху¬
дожествено пресъздаване.
изпълнител л. и изпълнител¬
ка ж. 1. Лице, което изпълнява
възложена задача. 2. Лице, ко¬
ето изпълнява художествена
творба.
изпълнителен прил. Който про¬
явява добросъвестност и точност
в работата си. Изпълнителен ди¬
ректор. изпълнителност ж.
изпълнявам несв., изпълня2 св.
прех. 1. Осъществявам това, ко¬
ето ми е наредено. 2. Върша не¬
що, което съм обещал, поел. 3.
Спазвам задължения, изисква¬
ния. 4. Пресъздавам художест¬
вена творба.
изпъстрям несв., изпъстря се.
прех. Правя да стане пъстър.
изпявам несв., изпея се. прех. 1*
Пея докрай. 2, разг. Изговарям
уверено, бързо. О разг. Изпявам
си песента - 1. Приключвам
живота си. 2. е 3 л. Става него¬
ден.
изработвам несв., изработя св.
прех. 1. Правя, произвеждам.
изразителен
Изработваме карти и катало¬
зи. 2. Върша за определено вре¬
ме. 3. Спечелвам с труд. 4. разг.
Излъгвам, измамвам.
изработка ж. без мн. 1. Изработ¬
ване. 2. Начин на изработване.
изравнявам несв., изравня св.
прех. 1. Правя равен, заравня-
вам. 2. Правя равни две или по¬
вече величини. 3. Подравнявам
при подреждане. ~ се нпрех. 1. С
движение заставам наравно с
някого. 2. Ставам равен с нещо
по някакво свойство.
изравям несв., изровя са. прех. 1.
Правя яма, дупка с ровене. 2. Из¬
важдам нещо заровено. 3, Попа¬
дам на нещо скрито и забравено.
израждам несв., изродя се. прех.
Помагам при раждане.
израждам се несв., изродй се се.
нпрех. 1. Променям качествата
си, като ги влошавам. 2. е 3 л.
Отклонява се от нормалния си
развой (орган, тъкан).
изражение ср. 1. Израз (на ли¬
це, поглед). 2. Проява на отно¬
шение, чувство.
израз л. 1. език. Смислено съче¬
тание от думи. 2. Проява на чув¬
ство, отношение, настроение. 3.
Съчетание на цифри, букви с
определен смисъл.
изразител м. 1. Лице, което из¬
разява интереси, настроения. 2.
Събитие, случка, чрез която се
изразява настроение, идея.
изразителен прил. Който ясно
изразява чувства, настроения
(поглед, лице, очи), изрази¬
телност ж.

изразходвам
изразходвам лесе., изразходя се.
прех. Използвам, употребявам
докрай.
изразявам «сее., изразя се. прех.
1.	Изказвам мисли, идеи, отно¬
шение. 2. Показвам чувства и
настроения. 3. Представям ма¬
тематическа зависимост чрез
формула. ~ се нпрех. 1, Преда¬
вам с думи. Изразява се неточ¬
но. 2. в 3 л. Проявява се. Недо¬
волството се изразява чрез
протести.
израствам несв., израсна и из¬
раста се. нпрех. 1. Достигам по-
големи размери на височина и
дължина. 2. Развивам се профе¬
сионално, творчески. 3. Прекар¬
вам детството си.
израстък м. 1. Младо стъбло, из¬
расло от корена на дървото. 2.
Болестно образувание по тялото,
изреждам «гсв., изредя св. прех.
1.	С еднообразно действие зася¬
гам последователно. 2. Изброя¬
вам последователно данни, фак¬
ти. - се нпрех. мн. 1. Правим не¬
що един след друг. 2. Минават
един след друг (време).
изрезка ж. 1. Парче от изрязан
материал. 2. Изрязан от вестник
интересен текст.
изречение ср. език. Граматичес¬
ки и интонационно оформена
единица за съобщаване на за¬
вършена мисъл, изреченски
прил.
изрив л. без мн. Покриване на ко¬
жата с петна и пъпки; обрив.
изривам1 «есе., изрйна се. прех.
1. Рина всичко и докрай. 2. нео¬
добр. Грубо прогонвам. - се |
	248

нпрех. 1. Покривам се С пъпки и
петна. 2, разг. Освобождавам от
нежеланото си присъствие.
изривам3 нссв., изрия св. прех. 1.
Издълбавам дупка чрез риене.
2.	Изваждам чрез риене нещо
заровено.
изригвам несв., изригна се.
нпрех. 1. в 3 л. Изхвърля гореща
лава и пара (вулкан). 2. е 3 л. Из¬
лиза със сила (лава, пепел,
огън). 3. Ругая с груби думи.
изрод м. 1. Човек (животно) с вро¬
дени физически недостатъци. 2.
Извратен човек.
изрусявам несв., изруся св. прех.
Правя рус, светъл (за коса).
изръсвам несв., из ръся ев. прех. 1.
Изсипвам нещо, което се ръси. 2.
разг. Загубвам. - се нпрех. Похар-
чвам пари нецелесъобразно.
изряден прил. (рус.) Точен, безуп¬
речен.
изрязвам несв., изрежа се. прех.
1. Отделям чрез рязане. 2. Из¬
дълбавам с остър предмет вър¬
ху повърхност. 3. Отстранявам
с хирургическа операция. 4.
Грубо отказвам.
изселвам несв., изселя се. прех.
Заставям да напусне принуди¬
телно мястото, където живее. -
се нпрех. Отивам да живея на
друго място завинаги.
изселник м. и изсёлничка ж.
Лице, което е изселено, изсел-
нически прил.
изейлвам се несв., изейля се се.
нпрех. Правя усилие за нещо над
възможностите си.
изсипвам несв., изейпя св. прех.
1. Опразвам изцяло. 2. Докрай
изтичам
	„249	 .
сипвам цяло количество. 3. Раз¬
сипвам по невнимание. 4. Зат¬
рупвам с голямо количество от
нещо. ~ се «прех. Получавам
херния.
изскачам несв., изскоча се.
«прех. 1. Излизам бързо от някъ¬
де. 2. Появявам се внезапно. 3.
е 3 л. Излиза, освобождава се (не¬
що вързано). 4. в 3 л. Появява се
в съзнанието.
изследвам «есе. прех. 1. Проуч¬
вам чрез наблюдение и анализ.
2. Анализирам със специална
апаратура.
изследване ср. Научно съчине¬
ние.
изследовател м. и изследова-
телкалс. Лице, което извършва
научни изследвания, изследо-
вателски прил.
изсмуквам несв., изсмуча се.
прех. 1. Изтеглям всичко чрез
смукане. 2. Отнемам жизнена
енергия, сили, здраве,
изсред предл. Из средата на нещо,
изстивам несв., изстина ся. нпрех.
1. Обзема ме студ. 2. Пр остуд я-
вам се. 3. Обхваща ме безраз¬
личие. 4. Застивам от страх,
ужас.
изстинка ж. Предизвикано от
простудяване състояние на ор¬
ганизма.
изстисквам несв., изстйскамсе.
прех. 1. Със стискане отделям
течност от нещо. 2. Отнемам
всички сили и енергия.
изстрел м. (рус.) 1. Изхвърляне
на оръжеен заряд. 2. Шумът
при това изхвърляне. 3. Раз-
стояние, което изминава изстре¬
лян куршум, снаряд.
изстрелвам меса, изстрелям св.
прех. 1. Стрелям веднъж или из¬
веднъж. 2. Изхвърлям заряд със
стреляне. 3. Изхвърлям специ¬
ално устройство за движение в
Космоса. 4. Казвам нещо много
бързо.
изстудявам несв., изстудя се.
прех. 1. Правя студен. 2. Прос¬
ту дявам.
изстъпление ср. I. без мн. Състо¬
яние на неконтролируема въз¬
буда. 2. Действие в такова със¬
тояние.
изсушавам несв., изсуша се. прех.
1. Правя да стане съвсем сух. 2.
Унищожавам чрез сушене. 3.
Излагам продължително на
слънце, за да се съхрани сух. -
ме нпрех в 3 л. Прави ме слаб,
немощен (болест, грижа).
изсъхвам несв., изстьхна сй. нпрех.
1. Ставам сух, без влага. 2,вЗл.
Умира от силно слънце (расте¬
ние). 3. Ставам слаб, немощен.
4. е 3 л. Става неподвижен, без¬
чувствен (човешки орган).
изтеглям «есе., изтегля св. прех.
1. Придвижвам чрез теглене. 2.
Източвам (нишка). 3. Изчерта-
вам права линия. 4. Вземам па¬
ри от банка. 5. Премествам на
по-висока длъжност. 6. Прежи¬
вявам неприятности.
изтезавам несв. прех. Подлагам
на мъчения.
изтичам «есе,, изтека се, нпрех. в
3 л. I. Излива се (течност). 2. Ми¬
нава (време). 3. Не се запазва
тайно (информация, сведение).

изтичам
О Изтичат мозъци — нама¬
лява интелектуалният потенци¬
ал на нацията поради емигри¬
ране на специалисти,
изтласквам несв. t изтласкам св.
прех. 1. Премествам с тласкане,
2.	Измествам от заемана тери¬
тория или длъжност.
изток м, без мн. 1. Посока на све¬
та, откъдето изгрява слънцето.
2.	Страните от Източна Европа
и Азия по отношение на Запад¬
на Европа, източен прил.
източвам1 несв., източа* св. прех.
1.	Изчерпвам докрай течност
чрез точене, 2. Изтеглям тънка
нишка или лист. З.разг Присво¬
явам капитал на банка, предпри¬
ятие и др. и причинявам фалит.
източвам2 несв., източа2 се. прех.
С точене правя острие достатъч¬
но остро.
йзточник м. 1. Това, от което се
добива нещо. 2. Паметник, до¬
кумент с важни за научно из¬
следване данни. 3. Лице, което
съобщава данни.
изтощавам несв., изтощя се.
прех. 1. Изчерпвам всички въз¬
можности за нещо. 2. Обезсил¬
вам, намалявам възможности¬
те (на държава, народ). 3. Из¬
черпвам изцяло източник на
е л ектрое н ерг ия.
изтрайвам несв., изтрая св. прех.
разг. 1. Понасям докрай. 2, в 3 л.
Остава годен за употреба. Ком¬
пютърът изтрая само година.
изтребител м. Вид боен самолет,
изтрезнявам несв., изтрезнея св.
нпрех. Ставам трезвен.
	250

изтривам «есе., изтрия се. прех.
1. Почиствам, отстранявам с
триене. 2, Заличавам от съзна¬
нието. 3. Изтърквам от употре¬
ба {дреха, обувки).
изтръгвам несв., изтръгна се.
прех. 1. Изваждам заедно с ко¬
рена. 2. Със сила отнемам отня¬
къде. 3* С усилие успявам да по¬
луча нещо.
изтръпвам несв., изтръпна се.
нпрех. Обездвижвам се от физи¬
ческа болка или психическо
напрежение.
изтупвам несв., изтупам се. прех.
1.	Изведнъж или веднъж тупам.
2.	Изцяло почиствам чрез тупа¬
не. 3. разг. Обличам хубаво, до¬
карвам.
изтъквам несв., изтъкна св. прех.
Специално подчертавам.
изтънчен прил. Изящен, изис¬
кан. изтънченост ж.
изтънявам1 несв., изтъиёя се.
нпрех. 1. Ставам тънък. 2. От¬
слабвам материално.
изтънявам2 несв., изтъня се. прех.
Правя нещо да стане тънко.
изтървавам несв., изтърва се.
прех. 1* Не успявам да задържа
в ръце. 2. Пропускам да се въз¬
ползвам от нещо. 3. Не успявам
да присъствам. 4. Несъобрази-
телно казвам нещо неподходя¬
що. 5. Позволявам да се случи
неприятност, тъй като не пола¬
гам грижи.
изтърквам несв., изтъркам св.
прех. Търкам изцяло и докрай.
~ се нпрех. в 3 л. Става безинте¬
ресен поради честа употреба (ду¬
ма, анекдот).

изчислявам
изтърсак м. Последното от деца¬
та в семейството.
изтърсвам песе., изтърся се. прех.
1.	С тръскане отстранявам нещо.
2.	Изгубвам, като оставям да
падне. 3. Казвам неочаквано не¬
що неподходящо. 4. Неочаквано
доставям. ~ се нпрех. 1. Падам.
2* Появявам се неочаквано.
изумйтелен прил. Който предиз¬
виква голямо удивление,
изумруд м. (перс.-тур.) 1. без мн.
Скъпоценен камък със зелен
цвят. 2. Късче такъв камък.
изумруден прил.
изучавам несв., изуча1 се. прех. 1.
Усвоявам знанията в дадена об¬
ласт. 2, Наблюдавам и изслед¬
вам с научна цел.
изучвам несв., изуча2 се. прех. 1.
Приключвам изучаване. 2. Оси¬
гурявам образование.
изхабявам несв., изхабя се. прех.
1.	Чрез дълга употреба правя
нещо негодно. 2. Повреждам
чрез неправилно използване. 3.
разг. Изразходвам нецелесъоб¬
разно.
изхвърлям несв., изхвърля се.
прех. 1. Хвърлям докрай всичко.
2.	Грубо отстранявам някого
или нещо. - се нпрех. Хваля се.
изход л. 1, Място, отвор за изли¬
зане, 2, Път за излизане от се¬
лище. 3, Излизане от някакво
положение.
йзходен прил. 1. Който се отнася
до изход. 2. Свързан с начало на
действие, теория. 3. Свързан с
ръководно положение. Изходна
гледна точка.
изходящ прил. 1, Свързан с из¬
веждане. 2. Свързан с докумен¬
ти, които се изпращат от учреж¬
дение.
изхождам несв., ИЗХОДЯ се. прех.
разг. 1. Последователно посеща¬
вам. 2. нпрех. Основавам се на
нещо. Изхождам, от резулта¬
тите. ~ се нпрех. Ходя по нужда.
изхранвам несв., изхраня св.
прех, 1. Осигурявам: прехрана. 2.
Отглеждам.
ИЗЦЪКЛЯМ несв., ИЗЦЪКЛЯ се. прех.
В съчет. изцъклям очи - от¬
варям широко и неподвижно
очите си. - се нпрех. в 3 л. Става
светъл и блестящ.
изцяло нрч. Напълно, докрай,
изчадие ср. 1. Отвратителен по¬
ради уродливост човек. 2. Нрав¬
ствено извратен човек.
изчезвам несв., изчезна св. нпрех.
1, Не съм вече налице. 2. Прес¬
тавам да съществувам. Изчез¬
на добротата у човека. 3» Ста¬
вам недостъпен за възприема¬
не.
изчервявам сенесв., изчервя се
св. нпрех. Получавам червенина
по лицето от срам, яд и пр.
изчерпвам несв., изчерпя св.
прех. 1. Изземвам всичко док¬
рай. 2. Изразходвам всичко.Из¬
черпвах времето за изказване.
3.	Подробно разглеждам.
изчисление ср. Математическо
пресмятане, изчислйтелен
прил.
изчислявам несв , изчисля св.
прех. Пресмятам с математичес¬
ки действия.

изчуквам
изчуквам «есе., изчукам св. 1.
нпрех. Чукам веднъж или извед¬
нъж. 2. прех. Поправям чрез чу¬
кане. 3. разг. прех. Изработвам,
печеля пари.
изява ж. 1. Творческа проява. 2.
Действие, чрез което се проявя¬
ват характерни особености или
чувства.
изявление ср. Публично изказ¬
ване по съществен въпрос.
изявявам несв., изявя се. прех.
Проявявам качества, талант,
възможности.
изяждам «есе., изям се. прех. 1.
Ям всичко докрай. 2. Изразход¬
вам средства.3. Лишавам няко¬
го от нещо. 4. в 3 л. Издълбава,
разяжда. 5. Подлагам на непре¬
къснат тормоз. 6. Причинявам
злина. - се нпрех. Измъчвам се
от яд, мисъл и пр.
изяснявам несв., изясня се. прех.
Докрай и изцяло правя нещо яс¬
но. — се нпрех. 1. в 3 л. Става из¬
вестен, разбран (въпрос, мисъл).
2,вЗл. Става чист, ясен (пог¬
лед, небе).
изящен прил. Фин, изискан.
изящност ж.
икебана ж. без мн. (ял.) Японско
изкуство за подреждане на цве¬
тя във ваза.
икиндия ж. без мн. (тур.) 1. Вре¬
мето привечер. 2. Ядене по това
време.
икона ж. (гр.) 1. Специфична
картина на библейски образ или
сюжет за религиозно поклоне¬
ние. 2, Графичен символ на
функция, която компютърът мо-
	252

же да изпълни във взаимодейс¬
твие с потребителя.
иконография ж. (гр.) 1. без мн.
Рисуване на икони и библейски
сцени. 2. Правила за изобразя¬
ване на лица и сюжети в даден
тип култура. 3. Изследване на
произведения на изкуството
чрез тълкуване на символите.
иконографски прил.
иконом .и. (гр.) 1. Лице, което е
домоуправител в частен дом. 2.
Монах, който е управител на ма¬
настирско стопанство. 3. Титла
на свещеник за дългогодишна
добра работа.
икономика ж. без мн. (гр.-рус.) 1.
Стопанска система на даден об¬
ществен строй или държава. 2.
Наука за отраслите на стопан¬
ството. икономически прил.
икономисвам несв., икономи¬
сам се. прех. Отделям и запаз¬
вам част от средствата, предви¬
дени за изразходване.
икономист м. и икономйстка
ж. Лице, което е специалист по
икономика,
икономия ж. (гр.) 1. Икономис-
ване, пестене. 2. мн Събрани
средства от икономисване. ико¬
номичен прил., икономич¬
ност ж.
икономка ж. Домоуправителка в
частен дом.
иконопис ж. без мн. Рисуване на
икони и стенописи, иконописен
прил.
иконописец м. Художник на
икони и библейски картини.
иконостас м. (гр.) 1. Украсена с
дърворезба и икони преграда
имигрант
	 253

между олтара и другата част на
православна църква. 2. Дърве¬
на поставка за икони в църква,
или сз. 1. За свързване на факти
и действия, които се изключват
или заменят. 2. За уточняващо
присъединяване. Тръгваме в
края на седмицата, или по¬
точно е събота. О сз. или-или
- за алтернативно свързване.
илик ж. (тур.) Обшит разрез на
дреха за вкарване на копче.
илот ж. (гр.) 1. ист. Държавен роб
в Спарта. 2. Безправен роб.
илюзионист Ж. и илюзионйст-
ка ж. Лице, което демонстрира
илюзии.
илюзия ж. (лат.-гр.) 1. Нереално
възприемане на действителен
обект. 2. Измамна, нереална
представа или мечта, илюзо¬
рен прил., илюзорност ж.
илюминация ж. (лат.-фр.) Спе¬
циално осветяване с декоратив¬
ни светлини при празнично тър¬
жество.
илюстрация ж. (лат.) 1. Карти¬
на (снимка, скица) за нагледно
поясняване на текст. 2. без мн.
Изобразително изкуство, свър¬
зано с изработване на такива по¬
яснения. 3. Конкретен факт,
който пояснява нещо общо.
илюстративен прил., илю-
стративност ж.
илюстрирам несв. и св., прех. 1.
Изработвам илюстрация. 2. По¬
яснявам нагледно.
имам ««са. прех. 1. Притежавам.
2. Нещо ми принадлежи по при¬
рода. 3. Отличавам се с качест¬
во. Имам талант. 4. В роднин¬
ско отношение съм. Имам брат.
5. Предстои ми (дейност, задъл¬
жение). Имам изпит. 6, Болен
съм от нещо. Имам хиперто¬
ния. - се нпрех. разг. 1, Преце¬
нявам се като някакъв. 2. В при¬
ятелско отношение съм. Имаме
се от деца.
имам ж. (ар.-тур.) Мохамедански
духовник.
имане ср. 1. Притежавано от ня¬
кого богатство. 2. Заровено сък¬
ровище в земята.
иманяр л. Лице, което търси за¬
ровено имане, иманярски
прил., иманярство ср.
йме ср. 1. Наименование на чо¬
век или животно. 2. Название
на нещо. Как е името на това
цвете? 3. Изградено обществе¬
но мнение. Не се ползва с добро
име. 4. език. мн. Думи за означа¬
ване на предмети, качества или
количество, именен прил.
имейл адрёс м. (англ.) Електро¬
нен адрес за получаване на по¬
ща.
именно ср. Голям земеделски
имот.
именит прил. Прочут, с известно
на всички име.
именник1 ж. Списък с подреде¬
ни по азбучен ред имена.
именник2 ж. и именница ж. Ли¬
це по време на имения си ден.
именно нрч. Точно, тъкмо,
именувам «есе. прех. Давам име.
~ се нпрех. разг. Наричам се.
имигрант ж. и имигрантка ж.
Лице, заселено за постоянно в
чужда страна, имигрантски
прил.

имиграция
имиграция ж. (лат.) 1, Заселва¬
не в чужда страна. 2. Имигран¬
ти, дошли от една и съща стра¬
на. имиграциЬиен прил.
имигрйрам несв. и св., нпрех. За¬
винаги се заселвам в чужда
страна.
имидж л. без мн. (англ.) Изграден
в обществото образ на лице, ин¬
ституция, държава.
ймиджмёйкър л. (англ.) Специа¬
лист, който създава добър имидж
на дадена личност.
имитатор м. и имитаторка ж.
1.	Лице, което може да имитира
хора или животни. 2. Подража-
тел без творческа мисъл.
имитация ж. без мн. (лат.) 1. Под¬
ражаване на някого или нещо.
2.	Предмет, изработен чрез под¬
ражание, без индивидуалност.
имитирам «есе. и са., прех. 1. Под¬
ражавам. 2. Наподобявам. Ви¬
лата имитира селска къща.
им о бй лен прил. (лат.) мед. Непод¬
вижен.
имот ж. 1. Притежавано от няко¬
го имущество. 2. Къща, построй¬
ка със земя около нея. имотен
прил., имотност ж.
императив м. (лат.) 1. Катего¬
рична заповед. 2. език. Глагол -
на форма за израз на заповед:
кажи, седни, носи и др. импе¬
ративен прил., императив-
ноет ж.
император л. (лат.) 1. Върховен
глава на империя, монарх. 2.
ucm. Главнокомандващ (в Древ¬
ния Рим), императорски прил.
империализъм м. без мн. (лат.-
фр.) Политика на държава към
	254

разширяване на територията й.
империалистически прил.
империалист м. Привърженик
на империализма, империа¬
листически прил.
империя ж. (лат.) 1. Голяма мо¬
нархическа държава. 2. Колони¬
ална държава с обща върховна
власт, имперски прил.
имперфект .ч. (лат.-нем.) език.
Минало несвършено време на
глагола: четеше, носехме.
импййчмънт м. без мн. (англ.)
Процедура за привличане към
отговорност на високопоставено
длъжностно лице с отстранява¬
не от поста и лишаване от пъл¬
номощия.
имплантант м. (лат.) лед. Орган,
който се присажда.
имплантирам несв. и св., прех.
Присаждам клетки, тъкан или
орган.
имплицитен прил. (лат.-нем.) Не¬
ясно изразен, загатнат, им-
плицйтност ж.
импозантен прил. (фр.) Който
внушава с качествата и вида си.
импозантност ж.
импонйрам лесе. и си., нпрех. {лат.-
нем.) Правя впечатление, вну¬
шавам уважение.
импорт м. без мн. (лат.-нем.) Внос
на чужди стоки, импортен
прил.
импортирам лесе, и св., прех. (лат.-
нем.) Внасям от чужда страна.
импотенция ж. без мн. (лат.) По¬
лово безсилие, импотентен
прил., импотентност ж.
импресарио м. (ит.) Лице, което
уговаря концерти и други пред¬
ставления.

инверсия
	255

импрёсия ж. (лат.) Кратка худо¬
жествена творба, израз на впе¬
чатление, преживяване на тво¬
реца.
импровизация ас. (ит.) 1. Съчи¬
няване в момента на изпълне¬
ние. 2. Произведение, сътворе¬
но при изпълнението му.
импровизирам несв. и св., прех.
(лат.-фр.) 1. Създавам или про¬
меням художествена творба по
време на изпълнението й. 2.
Върша нещо без предварителна
подготовка.
импулс ж. (лат.) 1. Вътрешно же¬
лание за дадено действие. 2,
Мигновено движение, предиз¬
викано от нервните възбудите¬
ли. 3. Краткотраен скок на ток
или напрежение в електричес¬
ката верига, импулсивен прил.,
импулеивноет ж.
импулс йр ям несв. и св., прех. Да¬
вам импулс за нещо.
имунизация ж. (лат.) Създаване
на имунитет по изкуствен на¬
чин. имунизац йонен прил.
имунизирам несй. и св., прех. 1.
Създавам имунитет към болест
чрез вкарване на ваксина или
имунен серум в организма. 2.
Създавам безопасност, защита.
имунитет ж. без жм. (лат.-нем.) 1.
Невъзприемчивост на организ¬
ма към някои болести. 2. Устой¬
чивост на растенията спрямо бо¬
лести и неприятели. 3. Специа¬
лен статут на някои лица.
имунодепресЬнт ж. (лат.) Пре¬
парат за потискане на имунна¬
та активност.
имунология ж. без мн. (лат.-гр.)
Наука за имунитета на живите
организми.
имущество ср. (рус.) Всичко, ко¬
ето е притежание на някого.
имуществен прил.
инакомйслещ ж. Който има мне¬
ние, различно от общоприетото.
инакъв прил. Различен от този,
друг.
инат прил. неизм, (ар.-тур.) 1. Кой¬
то е безсмислено упорит. 2.
{•убс/м. Безсмислено упорство.
инатя се яесе. нпрех. разг. Проя¬
вявам инат.
йняче1 нрч. По друг начин.
иначе2 сл. За противоположност,
в противен случай.
инвазия ле. без м н. (лат.) 1. Нашес¬
твие, нахлуване. 2, мед. Проник¬
ване на болестни микроби, ви¬
руси и пр. в организма.
инвалид м. Лице с намалена или
изгубена работоспособност, ин¬
валиден прил., инвалидност
vic*
инвариант ж. (англ.) 1. Неизмен¬
на величина при преобразува¬
не, 2. език. Общ признак, който
обединява вариантите на една
единица, инвариантен прил.,
инвариантност ж.
инвентар ж. (лат.-нем.) Движимо
имущество в предприятие, уч¬
реждение. инвентарен прил.
инвентаризация ж. (лат.-нем.)
Периодична проверка на инвен¬
тар.
инвенция ж. (лат.) Творческо пос¬
тижение, въображение.
инверсия ж. (лат.) 1. език. Сти¬
листично изменяне на обикно-
инверсия
вения ред на думите в израз, 2.
Покачване на температурата в
атмосферата отдолу нагоре. 3.
Повторение на тема или мотив,
но с противоположна посока на
интервалите, инверсионен
прил.
инвестйрам несв. и св., прех. (лат.)
1. Влагам средства в нещо. 2.
Употребявам, Инвестирам вре¬
ме.
инвеститор м. 1. Лице, държа¬
ва, предприятие, което инвести¬
ра. 2. Лице, което контролира
строителни работи, инвести¬
торски прил.
инвестиция ж. (лат.-нем.) 1. Ин¬
вестиране. 2- Това, което се ин¬
вестира. инвестиционен прил.
ин вйтро нрч. (лат.) В лаборатор¬
на среда,
индекс м. (лат.) 1. Показалец в
края на научно съчинение. 2.
Процент за израз на последова¬
телно изменение в икономичес¬
ко явление. 3, мат. Знак, който
стои след цифра или буква. 4.
Знак след дума за препращане
към бележки под линия или из¬
вън страницата.
индексация ж. (фр.) 1. Съставя¬
не на индекс (във 2. знач.). 2. Съ¬
образено с процента на инфла¬
цията повишение на трудовите
възнаграждения и пенсиите.
индексирам несв. и св., прех. Пра¬
вя индекс (във 2. знач.).
индивид м. (лат.) 1. Отделно съ¬
ществуващ организъм. 2. Отде¬
лен човек, личност, индивиду¬
ален прил.
	256
индивидуализъм м. без мн. (лат.-
фр,) 1. Философски принцип,
според който личността е неза¬
висима от обществото. 2. Прие¬
мане на обществените явления
като резултат от дейността на
различни личности. 3. Стремеж
у отделния човек към самостоя¬
телна проява, без оглед или за
сметка на другите, индивидуа¬
листичен прил.
индивидуалист м. и индивиду¬
алистка ж. 1. Привърженик на
индивидуализма. 2. Лице, кое¬
то проявява индивидуализъм
(във 2. знач.). 3. спорт Участник
в индивидуално състезание.
индивидуалност ж. без мн. 1.
Личностни качества. 2. Отличи¬
те л ноет, специфичност.
индиго ср. (исп.) 1. без мн. Тропи¬
чески храст Indigofera, от който
се получава тъмносиня боя. 2.
без мн. Боята, получена от този
храст. 3. Хартиен лист, покрит
от едната страна с такава боя,
за получаване на повече екзем¬
пляри при писане.
индикатор м. (лат.-нем.) 1. Уред
към апарат, на който се получа¬
ват данни. 2. Вещество, което
оцветява разтвор като знак за
протичане на химическа реак¬
ция. 3. Показател за съществу¬
ване на явление или процес.
индиректен прил. Косвен, не¬
пряк.
индрише ср. Цвете от семейство
Здравецови с ароматни листа;
Pelargonium roseum.
индуктйрам несв. и св., прех. Съз¬
давам ток чрез индукция.

инкасо
	257
индуктор м. (лат.-нем.) 1. Ръчна
магнитноелектрическа маши¬
на за променлив ток. 2. Магнит,
който създава магнитно силово
поле в динамомашина. 3. Лице
с особени способности да преда¬
ва телепатично мисловни сиг¬
нали.
индукция ж. без лн. (лат.) 1. Въз¬
никване на явление под въз¬
действие на друго явление. 2.
Извеждане на общи съждения
от частни истини. 3. Възбужда¬
не на електричество в провод¬
ник под влияние на друго заре¬
дено с електричество тяло, ин¬
дуктивен прил.
индулгенция ж. (лат.) ист. Пап¬
ско писмо или част от свещен
предмет, които се продават за
опрощаване на грехове.
индустриалец .ч. Собственик на
индустриално предприятие.
индустриализация ж. без мн.
Изграждане на едра машинна
промишленост.
индустрия ж. Едро производст¬
во с машинна техника, индус¬
триален прил.
инертен прил. (лат.) 1. Който е без
инициативи, бездеен. 2. Който
се движи по инерция. О Инерт¬
ни материали - материали,
които не си взаимодействат хи¬
мически с вещества, инерт¬
ност ж.
инерция ж. без мк. (лат.) 1. Свой¬
ство на телата да запазват със¬
тоянието си на движение или
покой. 2. Изпитване на продъл¬
жаващо влияние. 3. Бездейст¬
вие, липса на активност.
инжектирам несв. и св., прех. 1.
Правя инжекция, 2. Предоста¬
вям заем на нуждаещо се от фи¬
нансова помощ предприятие.
инжекция ж. (лат.) 1. Впръсква¬
не на течно лекарство в организ¬
ма със спринцовка. 2. Сприн¬
цовка. 3. Вкарване на разтвор
в стена, скала и под. за заздра¬
вяване.
инженер л. и инженерка ж. Ли¬
це с виеше техническо образова¬
ние. инженерски прил. и ин¬
женерен прил.
инженеринг м. без мн. (англ.) Дей¬
ност за внедряване на изсле¬
дователски и конструкторски
разработки при комплексно из¬
пълнение на строителство или
комбинация от пред строител ни
дейности, инженерингов прил.
инженерство ср. без мн. 1. Вие¬
ше техническо образование. 2.
Специалност на инженер.
инициатива ж. (лат.) 1. Идея и
подтик за осъществяване на
действие. 2. Организиране на
някакво действие, инициати¬
вен прил., инициативност ж.
инициатор м. и инициаторка
ж. Лице, което дава идея и ръко¬
води осъществяването на нещо,
инкасатор л. и инкасаторка ж.
Лице, което периодично отчита
и събира дължими за нещо су¬
ми. инкасаторски прил.
инкасирам несв. и св., прех. (ит.)
Периодично изчислявам и съ¬
бирам дължими суми.
инкасо нрч. (ит.) 1. Разплащане,
при което банката събира суми-
17*

инкасо
те по документи. 2. субст. На¬
лични суми и ценни книжа в ка¬
са. инкасов прил.
инквизирам несв. и св, прех. Под¬
лагам на инквизиция.
инквизиция ж. (лат.) 1. ист. Ор¬
ган на Католическата църква
през Средновековието, който на¬
казва еретиците. 2. Разследва¬
не, придружено с жестоки мъче¬
ния.
инкогнито нрч. (лат.-ит.) Под при¬
критие, като неизвестен. О Тера
инкогнито - напълно непозна¬
то нещо.
инкриминирам несв. и св., прех.
(лат.) Обявявам за престъпно не¬
що (някого).
инкубатор л. (нем.-лат.) 1. Съо¬
ръжение за изкуствено излюп¬
ване на пилета. 2. Място, къде¬
то има условия за развитие на
вредители или лоши навици.
ино- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’чужд, друг’:
иноверец, иноземен, иноплане¬
тен, иносказателен, иностра¬
нен.
иновация ж. (лат.) Нововъведе¬
ние, ново явление. иновацио¬
нен прил.
иноверец м. Друговерец.
инбк м. (цслав.) Монах, калугер,
иносказание ср. Използване на
думи и изрази с преносно зна¬
чение. иносказателен прил.,
иносказателност ж.
инсектология ж. безмн. (лат. ) На¬
ука за насекомите.
инсинуация ж. (лат.) 1. Злепос¬
тавяща клевета. 2. Разпростра¬
няване на клевети и интриги.
инсинуирам несв. и св., нпрех.
(лат.) 1. Загатвам, правя да се
разбере. 2. Занимавам се с ин¬
синуации.
инспектирам несв. и св., прех.
(лат.) Контролирам подведомст¬
вено звено за изпълнение на за¬
дължение.
инспектор ж. (лат.) и инспек-
торка ж. Лице, което инспек¬
тира.
инспекторат м. 1. Учреждение
за инспектиране. 2. Инспектори¬
те в такова учреждение.
инспиратор ж. (лат.) 1. Лице, ко¬
ето подстрекава, подбужда. 2.
Устройство за подаване на въз¬
дух.
инспирирам несв. и св., прех. (лат.)
1. Подбуждам, подстрекавам. 2.
Вдишвам.
инсталация ж. (нем.) 1. Система
от уреди за определен процес
или дейност. 2. Инсталиране.
инсталационен прил.
инсталирам несв. и св., прех. 1.
Монтирам, свързвам съоръже¬
ние. 2. Правя инсталация. - се
нпрех. разг. Настанявам се ня¬
къде.
инстйнция ж. (лат.-фр.) Степен,
звено в йерархията на ведомст¬
во.
инстинкт м. (лат.-нем.) 1. Вроде¬
на способност за целесъобразни
действия у човек и животно. 2.
Подсъзнателно вътрешно чувст¬
во. инстинктивен прил., ин¬
стинктивност ж.
институт л. (лат.) 1. Виеше или
полувисше училище. 2. Учреж-

интензивен
	259
де ние за научноизследователс¬
ка дейност. 3. Работещите в та¬
кова училище или учреждение.
4. Сградата, където се помеща¬
ват. институтски прил.
институция ж. (лат.-нем.) 1. Юри¬
дически или морално установе¬
на сфера на социални или об¬
ществени отношения. 2. Учреж¬
дение. институционен прил.,
институционност ж.
инструктирам несв. и св., прех.
Давам указания за извършва¬
не на дейност.
инструктор м. (лат.) и инструк-
торка ж. Лице, което обучава
или дава указания за извърш¬
ване на дейност, инструктор-
ски прил.
инструкция ж. (лат.) 1. Указание
за извършване на работа или
дейност. 2. Документ с писмени
указания.
инструмент м. (лат.) 1. Уред за из¬
вършване на определена (ръч¬
на) операция, дейност. 2. Съоръ¬
жение за произвеждане на музи¬
ка. инструментален прил.
инструменталист ж. и инстру¬
менталистка ж. Лице, което
свири на инструмент.
инструментариум м. без мн.
(нем.) Всички необходими за да¬
дена дейност инструменти.
инсулин м. без мн. (лат.-англ.) 1.
Хормон от задето ма hi пата жле¬
за. 2. Лекарство с такъв хормон,
инсулт м. (лат.-нем.) Мозъчен
кръвоизлив със загуба на съзна¬
ние и парализа; мозъчен удар.
инсценйрамдесв. исв., прех. (нем.)
1. Обработвам литературна
творба за сценично представя¬
не. 2. Представям привидно, за
да заблудя.
интеграция ж. (лат.) 1. Обединя¬
ване поради обща дейност или
интереси. 2. Сътрудничество
между ведомства или държави.
интеграционен прил.
интегрирам несв. и св., прех. (лат.)
1. мат. Намирам интеграл. 2.
Обединявам за обща дейност.
интелект м. без мн. (лат.) Степен
на умствено развитие, способ¬
ност за мисловна дейност, ин¬
телектуален прил., интелек-
туалност ж.
интелектуалец м. и интелек¬
туална ж. Лице, което се зани¬
мава с умствен труд.
интелигёнт м. и интелигентна
ж. Лице с интелектуални способ¬
ности, високо образование и кул¬
тура. интелигентски прил. и
интелигентен прил., инте¬
лигентност ж.
интелигенция ж. безмн. (лат.-рус.)
Хора, които се занимават профе¬
сионално с умствен, творчески
труд и оформят прослойка.
интендант ж, (лат.-нем.) Лице,
чиято длъжност е да снабдява
армия с храна, облекло и под.
интендантски прил.
интендантство ср. 1. Поделение
в армията за снабдяване с хра¬
на, облекло и под. 2, Персоналът
и помещението на такова поде¬
ление.
интензивен прил. (лат.-нем.) 1.
Напрегнат, динамичен. 2. Кой¬
то е с висока производителност
интензивен
и резултатност. 3. Наситен (за
цвят), интензивност ж.
интензифицирам несв. и св., прех.
Правя по-интензивен,
интер- Първа част на сложни ду¬
ми със значение: 1. ’между’: ин-
терконтинентален, интерна¬
ционален, интерпарламента¬
рен; 2. ’международен’: интер-
бригадистки, интерклуб, ин¬
тер пол.
интервал м. (лат.-нем.) 1. Про¬
междутък във време и прос¬
транство. 2. муз. Отношение
между височината на последо¬
вателно или заедно взети два то¬
на. 3. мат. Съвкупност от точ¬
ките и числата между две точ¬
ки и числа.
интервенция ж. (лат.-нем.) 1-
Чужда намеса във вътрешните
работи на държава. 2. Груба на¬
меса в чужди дела, 3. Хирурги¬
ческа операция.
интервю ср. (англ.) 1. Предвиден
за публикуване разговор с жур¬
налист. 2. Беседа при кандидат¬
стване за работа или длъжност,
интервюирам «есе. и св., прех.
Правя интервю (в 1. знач.).
интерес м. (лат.) 1. Предизвика¬
но желание и стремеж за опоз¬
наване на нещо. 2. мн. Влечение
към занимание с нещо. 3. Пот¬
ребност, полза. Не е в мой инте¬
рес. интересен прил.
интересувам «ссз. и св., прех. Съ¬
буждам интерес. * се нпрех. По¬
казвам интерес.
интериор м. (лат.-фр.) Вътрешно
художествено оформление на
помещение, сграда.
	260

интерната, (лат.) 1. Общежитие
за ученици. 2. Учебно заведение
с пансион.
интернет м. безмн. (англ.) Светов¬
на мрежа за обмен на електрон¬
ни съобщения, мултимедийна и
систематизирана информация.
интернетски прил.
интернирам песа, и св., прех. За
наказание преселвам някого в
посочено място.
интернйст а. (лат.-нем.) и интер-
нйстка ж. Лице, специалист по
вътрешни болести.
интерпарламентарен прил.
Свързан със сътрудничеството
между различни страни.
йнтерпол м. (фр. съкр.) Междуна¬
родна криминална полиция.
интерпретация ж. (лат.) 1. Тъл¬
куване на смисъл, значение на
нещо. 2. Изпълнение с лично
тълкуване на художествена
творба.
интерпретирам «есе. и св., прех.
Правя интерпретация.
интерференция эс. без л«. (лат.-
нем.) 1. физ. Наслагване на въл¬
ни (звукови, светлинни), при ко¬
ето се оформят места с увеличе¬
но или намалено движение. 2.
език. Влияние на особеностите
на родния език при изучаване
на чужд.
интимен прил. (лат.) 1. Личен,
съкровен. 2. Който изразява до¬
верие, близост. Интимен разго¬
вор. 3. Любовен, интимност ж.
интимнича «есе. нпрех. Явно про¬
явявам неискрена интимност.
интоксикация ле. (лат.) Отравя¬
не.

261
ин фра-
интонация ж. (лат.) 1. Начин на
речева изява, като израз на чув¬
ство и отношение. 2. език. Рит¬
мо-мелодично оформяне на реч¬
та. 3, луз. Точност на звученето
на музикален инструмент или
глас, интонационен прил.
интрига ж. (фр.) 1. Злонамерено
разпространявана клюка за
злепоставяне. 2. Нетрайна лю¬
бовна връзка. 3, Верига от съ¬
бития за разкриване на отноше¬
нията в литературна творба. 4.
Проява, която събужда любо¬
питство.
интригант м. и интригантка х
Лице, което създава интриги (в
1. знач.). интригантски прил.,
интригантство ср.
интригувам несв. и св., прех. 1. По¬
раждам любопитство. 2. Из¬
граждам интрига в художестве¬
на творба.
интроспекция ж. (лат.-фр.) Са¬
монаблюдение.
интубация ж. (лат.) Вкарване на
тръбичка в гърлото при опас¬
ност от задушаване.
интуиция ж. без мн, (дат.) 1. Уме¬
ние за проникване в същността
на нещата. 2. Усет, догадка, ин¬
туитивен прил., интуитив¬
ност ж.
инфантилен прил. (фр.) 1. Недо¬
развит, с детско поведение. 2.
Който е израз на на ив но ст, необ-
мисленост. инфантилност ж.
инфаркт л*, (лат.) Сърдечносъдо¬
во заболяване с умъртвяване на
известен участък поради нару¬
шено кръвоснабдяване.
инфарктен прил. 1. Свързан с
инфаркт. 2. Крайно напрегнат.
инфарктност чЖ? г
инфекция ж. (лат.) Начало на за¬
боляване поради проникване на
болестотворни микроби в орга¬
низма. инфекциозен прил., ин-
фекциозност ж.
инфинитив м. (лат.) език. Неоп¬
ределена обща форма на глаго¬
ла в някои езици, инфинити-
вен прил.
инфлация ж. без мн. (лат.) Обез¬
ценяване на парите поради пре¬
комерно увеличаване на коли¬
чеството им в обращение, ин¬
флационен прил.
инфлуенца ж. без ли. (ит.) Вирус¬
но заразно заболяване.
информатика ж. без мн. (англ.)
Наука за автоматична обработ¬
ка на информация.
информатор ж. 1. Лице, което
дава сведения. 2. Доносник.
информация ж. (фр.) 1. Сведе¬
ния за нещо. 2. без мн. Възпри¬
емани сведения, предавани от
човека или от специално уст¬
ройство. 3. Закодирани данни
за наследствеността, които ce
предават от един жив органи¬
зъм на друг, информационен
прил.
информирам несв. и св.. прех. Съ-
общавам информация. - се
нпрех. Получавам информация,
инфра* Първа част на сложни
думи със значение ’под, по-нис¬
ко’: инфразвук, инфрасветли¬
на, инфраструктура, инфра¬
червен.

инфразвук
йнфразву'; м. Звук с честота под
16 херца, невъзприеман от чо¬
вешкото ухо и използван във во¬
енното дело, инфразвуков
прил.
инфраструктура ж. без мп. Съ¬
оръжения и средства за обслуж¬
ване на икономически и градо¬
устройствени структури. им-
фраструктурен прил.
инхалатор^ (лат.) Апарат за ин¬
халация.
инхалация ж. (лат.) Вдишване с
лечебна цел на газове, пари и
лекарства, инхалационен прил.
инцидент (лат.) Неприятна
случка.
инцидентен прил. Случаен, ря¬
дък.
инч л. (англ.) Английска мярка
за дължина, съответна на 2,54
см.
ипотёка ж. (гр.-лат.) 1. Вещно
право в полза на кредитора вър¬
ху имот на длъжник, неизпла-
тил взетия заем. 2. Кредит сре¬
щу залагане на недвижим имот.
ипотечен прил.
ирадиация ж. без мн. (лат.) 1. Из¬
лъчване на светлина или на ра¬
диация. 2- Облъчване. 3. Раз¬
пространение на процеси (на за¬
държане или възбуда) от клет¬
ките на мозъчната кора върху
мозъчните полукълба, upaàua-
ционен прил.
ирацион^лен прил. (лат.) 1. Кой-
то няма разумно обяснение,
мистичен. 2. Математическа ве¬
личина, която не може да се из¬
рази нито с цели, нито с дробни
числа, ирационалност ж.
	 262
ирационалйзъм м. без мН. (лат.-
нем.) Учение, че светът е недос¬
тъпен за разумно логическо поз¬
нание.
иреален прил. (лат.) Недействи¬
телен.
«релевантен прил. (нем.) Несъ¬
ществен, страничен.
иригатора, (лат.) Уред за проми¬
ване на вътрешни органи.
иригация ж. без мн. (лат.) 1. На¬
появане на обработваема площ
чрез система от канали. 2. Про¬
миване на вътрешни органи.
иригационен прил.
ирис* м. (гр.) Цветната част на
окото около зеницата. О Ирисо¬
ва диагностика - диагности¬
ка, основана на промените в
ириса на окото.
ирис2 м. Цветето перуника; Iris,
иронизирам неее. к се., прех. По¬
дигравам, служа си с ирония.
ирония ж. без мн. (гр.) 1. Целена¬
сочена насмешка, подигравка.
2. Художествен похват с изпол¬
зване на насмешката, иронй-
чен прил., иронйчноет ж.
иск м. Молба до съда за разреша¬
ване на спор, исков прил.
йскамнесв. прех. 1. Имам потреб¬
ност да притежавам. 2. Настоя¬
вам да получа. 3. Възнамеря¬
вам. 4. Определям си възна¬
граждение за извършена дей¬
ност. 5.вЗл. Изисква. Лекуване¬
то иска пари. - се нпрех. в 3 л.
Трябва, необходимо е. О Иска
ми се - имам силно желание за
нещо.
искра ж. 1. Отделяната от огън
или горящ предмет най-дребна
ищец
	263

светеща частица. 2. Блестящи от
светлината ситни частици. 3.
Малка частица от нещо важно.
Искра доверие.
искреи прил. Чистосърдечно от¬
кровен. искреност ж.
искря «есе. нпрех. Пускам, отде¬
лям искри.
ислям м. безмн. (ар.-тур.)Религия,
основана от Мохамед, която се
опира на учението за единен бог
- Аллах. ислямски прил., ис¬
лямизъм м.
ислямйст м. 1. Последовател и
привърженик на исляма. 2.
Член на организация или пар¬
тия, която налага принципите
на исляма в обществено-полити¬
ческия живот.
исо ср. без мн. (нгр.) Пригласяне с
равен тон в черковното пеене.
исполин м. 1. Много едър човек.
2. Велика личност, исполин-
ски прил.
истерия ле. (гр.) 1* Нервно забо¬
ляване с повишена раздразни¬
телност и припадъци. 2. Силна
нервна възбуда, при която човек
не може да контролира поведе¬
нието си. истеричен прил.., ис-
теричност ж.
истина ж. 1. Това, което съответ¬
ства на действителността. 2.
Проверено в практиката съжде¬
ние. истинен прил., йстин-
ност ж.
истински прил. 1. Който съот¬
ветства на действителността. 2.
Който е чист, неподправен. 3.
разг. Който прилича на нещо
или на някого. Истински шеф.
историк м. и историчка ж. Ли¬
це, което е специалист по исто¬
рия.
историография ж. без мн. (гр.) 1.
Наука за развоя на историчес¬
кото знание. 2. История на изу¬
чаваното в дадена област.
исторически прил. 1, Който се
отнася до история, 2. Който дейс¬
твително е съществувал и е в об¬
сега на историята. 3. Който има
важно значение за обществения
живот. 4. Неоснователно услож¬
нен и заплетен.
история ж. 1. без мн. Реалността
в нейния развой. 2. без мн. За¬
пазеното в човешката памет
минало. 3. без мн. Науката за
миналото на народите. 4. без
Развой на нещо. История на
заболяването. 5. Приключе¬
ние.
ихтиозавър м. (лат.) Изкопаемо
водно влечуго с форма на риба
и дължина до 12 метра.
ихтиология ж. без мн. (гр.) Нау¬
ка за рибите.
ишиас м. без лч. (гр.-лат.) Заболя¬
ване на седалищния нерв, кое¬
то предизвиква болка в кръста,
бедрото, стъпалото.
ишлеме ср. (тур.) Изработване на
предмет с материали на клиен¬
та.
ищец -ч. и ищца ж. Физическо
или юридическо лице, което
чрез съд предявява иск.

йезуит
йезуит л. (лат.) 1. Член на като¬
лически орден за борба срещу
ересите. 2. Коварен човек, йе¬
зуитски прил., йезуйтщина
HL*
йёнски прил. В съчет. йенско
стъкло - теплоустойчиво стък¬
ло.
йерарх м. (гр.) Духовно лице с ви¬
сок сан.
йерархия ж. без мн. (гр.) 1. Опре¬
делен ред на длъжностите в уч¬
реждение, управление. 2. Под¬
реждане по значимост. 3. Цър¬
ковно управление начело с
йерарх, йерархически прил. и
йерархичен прил., йерархйч-
ност ж.
йерёй м. (гр.) Православен свеще¬
ник. йерейски прил.
йероглиф м. (гр.-фр.) 1, Писмен
знак от идеографското писмо. 2.
раз?. Написана нечетливо бук¬
ва.
йеромонах м. Свещенически
сан на монах и лице с такъв сан.
йеховйст м. Член на религиозна¬
та секта „Свидетели на Йехова“.
йога ж. (санскр.) 1. без мн. Древно-
индийско религиозно учение
(IV-II в. пр.н.е.), което чрез спе¬
циални упражнения цели са-
	264
мовглъбяване и единение с при¬
родата. 2. Последовател на това
учение. 3. Система от упражне¬
ния и пози, прилагани с лечеб¬
на цел. йогййски прил.
ЙОД м. безмн. (гр.-лат.) 1. Метал ОИД
с тъм нов полетов цвят, добиван
от морски водорасли. 2. Йодна
тинктура, йоден прил. и wodoe
прил.
йодйрам несв. и св., прех. Наси¬
щам с йод.
йон м. (гр.) Положително или от¬
рицателно заредена частица.
йонен прил.
йонизация ж. без мн. (нем.) Полу¬
чаване на заредени йони от
електронеутрални частици.
ионосфера ж. без ли. Горен ат¬
мосферен слой на височина 80-
600 км, който съдържа йонизи¬
рани молекули и свободни елек¬
трони и отразява дългите радио¬
вълни.
йот м. (гр.) 1, Буква от латиница¬
та. 2. Средноезичният съгласен
звук й (J).
йота ж. (гр.) Деветата буква от
гръцката азбука, използвана до
XIX в. и в кирилицата. О Ни йо¬
та - ни най-малко, никак.
йотация ж. Произнасяне на звук
й пред гласен звук.
йотувам мееб. и св., прех. Произ¬
насям й пред гласен звук.

кадя
	265

кабар л. Къс и тънък гвоздей с
голяма глава за закрепване
върху повърхност.
кабареср. (фр.) Нощно заведение
с програма за развлечение, ка¬
баретен прил.
кабел м. 1. Изолиран електропро¬
водник. 2. разг. Предаване на ка¬
белни телевизионни програми.
кабелен прил.
кабелджия м. разг. Липе, което е
служител в кабелна телевизия,
кабина ж. Предназначено за спе¬
циална цел малко помещение.
кабинет м. (фр.) 1. Работно поме¬
щение в учреждение или частен
дом. 2. Всички министри от ед¬
но правителство.
кабинетен прил. 1. Който се от¬
нася до кабинет. 2. Който се от¬
късва от практиката.
кабриолёт jh. (нем.) Кола с пру¬
жина за конски впряг.
кавал лс. (тур.) Духов музикален
инструмент от дърво с форма на
тръба и дупки по нея.
кавалджйя ж. Лице, което умее
да свири на кавал.
кавалер м. (ит.) 1. Мъж с изиска¬
но поведение. 2. Придружител
или партньор на дама. 3. Носи¬
тел на орден, кавалерски прил.,
кавалерство ср.
кавалерйст м. Лице, което слу¬
жи в кавалерия.
кавалёрия ж. (фр.) Конна войс¬
ка. кавалерийски прил.
кавалерствам несв. и св., нпрех.
Проявявам се като кавалер.
кавга ж. Шумна разправия.
каверна ж. (лат.) 1. Кухина в пе¬
щера или скала. 2. Отвор в бе¬
лия дроб, причинен от туберку¬
лоза.
кавички мн. Препинателен знак
(„“) за отделяне на цитат, загла¬
вие и пр.
кавхан ж. ист. Висша админист¬
ративна военна титла у прабъл¬
гарите.
кавър версия ж. (англ.) Повтор¬
но творческо представяне на из¬
вестна музикална творба.
кадайф м. (тур.) Тестен сладкиш
от тънки нишки, залети със за¬
харен сироп.
кадастър м. (гр.) План и оценка
на земята и дворните места в се¬
лище.
кадет м. (фр.-рус.) ос/n. Възпита¬
ник на военно средно училище.
кадетски прил.
кадилница ж. Окачен на вери¬
ги съд с жар и тамян за кадене
при богослужение.
кадифе ср. (тур.) Плат с мъхеста
мека повърхност от едната
страна.
кадрйл м. без мн. (исп.) 1. Стари¬
нен танц със смяна на партньо¬
рите. 2. Разместване на чинов¬
ници.
кадър1 м. 1. безмн. Работещите в
едно предприятие, учреждение.
2. без мн. Постоянен войскови
състав в мирно време. 3. Висо¬
коквалифициран служител.
кадър2 м. (фр.) Отделна снимка
от филмова или фотолента.
кадя пеел прех. 1. Ритуално горя
тамян, за да пуши при църко¬
вен обред. 2. Опушвам с цигара
или лула.

казан
казан л. (тур.) 1. Дълбок цилинд¬
ричен домакински съд. 2. Съо¬
ръжение за варене на ракия.
казарма ж. (ит.-рус.) 1. Предназ¬
начено за войскова част място
със съответни сгради и двор. 2.
Редовна военна служба, казар¬
мен прил.
казачок л. без мн. (рус.) Руски бърз
танц с много подскоци.
казвам «есе., кажа се. прех. 1. Про¬
изнасям думи, изрази. 2. Съоб¬
щавам. 3. Имам мнение, смя¬
там. Не казвам, че си безупречен.
4 Нареждам. Кой каза да зак¬
лючиш? - се нпрех. Имам име,
наричам се. - си нпрех. 1. На
мнение съм. 2. Признавам си.
казино ср. (ит.) 1. Голям ресто¬
рант с открита част, обикн. край
море. 2. Игрален дом.
казионен прил. (рус.) 1, Даден от
държавата за ползване, служе¬
бен. 2. неодобр. Поддържан от
властта. 3. Бюрократичен, ка-
зионност ж.
казус м. (лат.) 1. без мн. Сложен
заплетен въпрос или служебно
дело. 2. Ненаказуемо действие
с престъпление, но без вина.
каиш м. (тур.) 1. разг. Кожен ко¬
лан, ремък. 2. Бръснарско съо¬
ръжение за заглаждане на бръс¬
нач.
кайшка ж. Обработена малка
ивица от кожа и др. за закреп¬
ване, привързване.
кайзер1 л. (нем.) ист. Германски
или австрийски император.
кайзер2 м. (лат.-тур.) Оваляно в
червен пипер консервирано
месо.
кайма ас. (ар.-тур.) Смляно месо.
	266
каймак ж. без мн. (тур.) 1. Гъст
маслен слой на повърхността на
мляко. 2. Отделена от несваре-
но мляко гъста мазнина; смета¬
на. 3. Сгъстен горен слон на по¬
върхността на кафе, ястие. 4.
Най-добрата част от нещо.
кайсия ж. (тур.) 1. Овощно дърво
с ароматни плодове и сладки яд¬
ки в костилката. 2. Плодът на
това дърво, кайсиев прил. и
кайсйен прил.
как1 нрч. 1. По какъв начин. 2.
Какво е състоянието. Как си със
здравето? 3. Какво. Той как ще
каже?
как2 сз. За подчинителни изрече¬
ния. Не зная как ще успея. Ка¬
жи как мислиш.
как3 част. За несъгласие, възра¬
жение. Как си въобразяваш та¬
кова нещо.
кака ж. 1. По-голяма сестра в се¬
мейството. 2. Обръщение към
по-възрастна жена от същото по¬
коление.
какавида ж. (гр.) Стадий на на¬
секомо, прекаран в пашкул, пре¬
ди да се развие в пеперуда.
какаду ср. (малай.) Австралийски
качулат папагал; Cacatua.
какао ср. без мн. (мекс.-ит.) 1. Прах
от смлени зърна от тропическо¬
то дърво Theobroma cacao. 2. Пи¬
тие от този прах, какаов прил.
каки прил. неизм. С жълтеникав
цвят.
какофония ж. без мн. (гр.) 1, Не¬
приятно за слушане натрупва¬
не на тонове. 2. Безредие.
както нрч.-сз. За свързване на
подчинителни изречения. Ще

кал мар
	267

говоря, както иска. Както ти
е известно, той няма близки.
кактус м. (гр.-лат.) Пустинно рас¬
тение с бодли вместо листа, ме¬
сесто стъбло и красиви цветове;
Cactus.
какъв жест. 1, При въпрос за
признаци. Какво кафе пиеш? 2.
За интензивиране на признак.
Каква есен! О Какъв да е - ня¬
какъв. <> ср. субст. Какво? - при
въпрос за предмети. Какво си
купил ?
какъвто мест.-сз. За свързване
на подчинителни изречения.
Той, какъвто е потаен, нищо
няма да каже. О Какъвто и да
е — някакъв.
кал ж. без мм. 1. Размекната от во¬
да пръст. 2. Мизерия, нравстве¬
но падение. О Хвърлям кал -
клеветя, кален прал.
кала и калия ж. (лат.) Цвете с ед¬
ри фуниевидни цветове; Calla.
калаи м. без мм. (тур.) 1. Ковък
сребристобял метал за запоява¬
не и покриване на медни съдо¬
ве. 2. Мъмрене, калаен прил.
калаидйсвам несв., калайдй*
сам са. прех. 1. Покривам меден
съд с тънък слой калай. 2. Мъм¬
ря, карам се на някого.
каламбур ле. (фр.) Игрословица
или комична двусмислица.
каланетика ж. (от собств.) без мн.
Гимнастически плавни упраж¬
нения за гъвкавост и стегнатост
на мускулатурата.
калашник ле. разг. Скорострелно
автоматично оръжие с 30 пат¬
рона.
калдъръм м. (гр.-тур.) Настилка
от едри камъни.
калейдоскоп м. (гр.) 1. Уред с раз¬
ноцветни стъкла в единия край,
които при въртене оформят раз¬
лични фигури. 2. Бързо сменя¬
щи се представи и събития.
календар (лат.) 1. Система за
мерене на време, основана на
периодични природни явления.
2. Книга или табло с означени
за дадена година месеци и дни.
календарен прил.
калибър м. (ар.-фр.) 1. без мн. Раз¬
мер на вътрешния диаметър на
цевта на оръжие. 2. Измервате¬
лен инструмент за определяне
на размер, форма, разстояние
между части на машина или съ¬
оръжение. 3, Размер и форма на
еднородни предмети. 4. Величи¬
на, ранг.
калина ж. Дребно дърво с гроз¬
довидни червени плодове; Vi¬
burnum opulus.
калинка ж. Насекомо с твърди
крилца с черни точици.
калка ж. (ит -фр.) 1. Прозрачна
хартия за копия от чертежи. 2.
език. Буквално преведена дума
или израз от чужд език.
калкан ж. (тур.) 1, Морска риба с
плоско тяло; Rhombus. 2. Вън¬
шна стена на сграда към друг
парцел, на която няма прозор¬
ци и врати.
калкулатор ж. (лат.-англ.) Сме¬
тачна машина.
калкулация ж. 1. Пресмятане,
изчисляване. 2. Изчисляване на
себестойност.
калмар ж. (фр.) Морско мекоте¬
ло, подобно на сепията; Teutho-
idea.

калник
калник л*. Извита ламарина око¬
ло колело за предпазване от
пръските на кал.
калорифер(лат.-гр.) 1. Апарат
за загряване с топъл въздух, па¬
ра или топла вода. 2. Отоплите¬
лен уред.
калория ж. (лат.) 1. Единица мяр¬
ка за количество топлина. 2.
Единица мярка за енергийната
стойност на хранителен продукт.
калоричен прил., калорич¬
ност ж.
калпав прил. (тур.) разг. 1. Мър¬
зелив. 2. Некачествен.
калпазанин м. и калпазанка ж.
разг. Лице, непригодно за сери¬
озна работа.
калпак м. Висока кожена шапка
с косъма навън.
калугер м. (гр.) и калугерка ж.
Лице, което води аскетичен и
безбрачен живот в манастир.
калугерски прил.
калфа м. (ар.-тур.) Помощник при
майстор занаятчия.
калций м. без мн. (лат.) Сребрис-
тобял метал в състава на варо¬
вика. калциев прил.
калцирам несв. и са., прех. Покри¬
вам е калций органична тъкан.
- се нпрех. в 3 л. Заздравява, ка¬
то се насища с калций (рана, тъ¬
кан),
калъп м. (гр.-тур.) 1. Форма за от¬
ливане на еднакви предмети. 2.
Дървено приспособление за
оформяне на обувки. 3. Получе¬
но с отливане изделие с форма
на куп. 4. разг. Шаблон.
калъф л. (тур.) и калъфка ж. 1.
Кутия, предназначена за пазе¬
	 268

не на определен предмет. 2. Спе¬
циално изработена обвивка за
пазене на предмет.
калявам несв., каля се. прех. 1.
Правя някого силен и издръж¬
лив. 2. Придавам твърдост на
метал.
калям несв. прех. 1. Цапам, пок¬
ривам с кал. 2. Злепоставям.
каляска ж. (рус.) ист. Кола с ви¬
соки пружини с конски впряг.
кама ж. (тур.) 1. Двуостър нож. 2.
Дървен или железен клин.
камара ж. (гр.) 1. Парламент или
част от него. 2, Сграда на пар¬
ламент. 3. Учреждение, което
ръководи стопанство, търговия,
култура и под.
камара ж. разг 1. Грамада от ед¬
нородни предмети. 2. Голяма
правоъгълна купа слама, сено и
подч
камбана ж. (ит.-гр.) 1. Голям ме¬
тален предмет с крушовидна
форма, широк отвор и подвиж¬
но махало за произвеждане на
звук. 2. Всеки предмет с такава
форма, камбанен прил.
камбанария ж. Черковна кула
с една или повече камбани.
каменар м. Лице, което добива
и продава камъни, каменар¬
ски прил.
каменен прил. 1. Който се отна¬
ся до камък. 2. Който не изжи¬
вява или не изразява чувства и
настроения.
каменист прил. В който има ка¬
мъни (местност, земя, път).
каменлив прил. Който е покрит
с камъни.
камено- Първа част на сложни
думи със значение ’свързан ска-
кана
мък’: каменоделец, каменодо-
бие, каменоломна.
каменоделство ср. Обработване
на камък.
каменоломна ж. Място, където
се вадят камъни.
камера ж. (лат.) 1. Затворено по¬
мещение за определени цели. 2.
Затворено пространство в ма¬
шина или съоръжение. 3. Кухи¬
на в някои анатомични органи.
4. Оптически апарат. Телевизи¬
онна камера.
камерен прил. 1. Конто се отна¬
ся до камера. 2. Който е пред¬
назначен за малък изпълнител¬
ски състав. Камерна музика. 3.
Който изпълнява такова произ¬
ведение. Камерен оркестър. 4.
Който е посветен на ограничен
кръг проблеми (сценична твор¬
ба). камерноет ж.
камериер м. (фр.) и камериер¬
ка ж. Лице, което е прислужник
в хотел, кораб или частен дом.
камертон ж. (гр.-нем.) Музикален
уред за даване на тон.
камизолка ж (от фр.) Бебешка
долна фланелка със завързва¬
не отзад или встрани.
камикадзе м. (яп.) 1. Японски ле¬
тец, който се блъска във вражес¬
ки самолет, за да се унищожат
взаимно. 2. Терорист, който за¬
гива заедно с унищожаване на
обекта.
камила ж. (гр.) Домашно двуко¬
питно животно с една или две
гърбици, което се използва за
превоз, а също за мляко и въл¬
на. камилски прил.
камина ж. (гр.) Зидана отопли¬
телна печка с открито огнище и
облицовани стени, камйнен
прил.
камион м. (фр.) Голям автомобил
за превозване на товари.
кампания ж. (фр.) Организира¬
на с определена цел и продъл¬
жителност дейност - политичес¬
ка, обществена, културна и пр.
кампаниен прил., кампаний-
ноет ж.
кампус м. (лат.-англ.) Територия
с парк към учебно заведение.
камуфлаж м. (фр.) 1. Военна
маскировка на обекти, съоръже¬
ния и пр. 2. Заблуждаващо при¬
критие. камуфлажен прил.
камфор ж. безмн. (ар.-гр.) 1. Крис¬
тално вещество със силна ми¬
ризма, получено от дървесина¬
та на специално дърво или по
химически път. 2. Разтвор от то¬
ва вещество в спирт или масло.
камфоров прил.
камшйк ж. (тюрк.) 1. Дълга тън¬
ка пръчка с тесен ремък на еди¬
ния край за подкарване на жи¬
вотни. 2. Бой. камшичен прил.
камък ж. 1. Твърда минерална
маса, основна съставка на зем¬
ната кора, и всяко парче от нея.
2. Строителен материал от тази
маса. 3. Минерално образува¬
ние в човешки орган. 4. разг.
Скъпоценен камък.
камънак ж. 1. Място с много ка¬
мъни. 2. Натрупани камъни.
камъш ж. (тур.) 1. Растение, кое¬
то се среща около бавнотечаща
вода; Scirpus. 2. Стъблата на то¬
ва растение.
кана ж. (нем.) Подобен на голяма
чаша съд за течности с дръжка
и улей за изливане.

канабис
канабисл. безмн. (гр.) Силно нар¬
котично вещество, получавано
от индийски коноп.
канава ж. (фр.) 1. Мрежеста тъ¬
кан, поставена над плата за бро¬
дерия, 2. Основна линия в сю¬
жета на художествена творба,
канавка ж. (рус.) 1. Отводнителен
изкоп край път. 2. Тесен изкоп.
канадка ж. Подплатена горна
зимна дреха до коленете, обик¬
новено с качулка.
канйл _ч. (лат.) 1. Изкоп, по който
тече вода. 2. Прокопан дълъг
ров, който свързва водни басей¬
ни. 3. Тръба за течност или га¬
зове. 4. Проход в организма за
преминаване на вещества. 5.
Линия за радио-, теле- и теле¬
графни сигнали. 6. Установен
административен ред. 7. Таен
начин и път за прекарване на
хора и стоки, канален прил.
каналджйя м. Организатор на
нелегален канал за прекарване
на хора или стока зад граница.
канализация ж. без мн. 1* Систе¬
ма от съоръжения за отвеждане
на дъждовна и нечиста вода. 2.
Построяване на такава система,
канализирам несв. и са., прех. 1.
Правя канализация. 2. Насоч¬
вам действие, настроение и под.
канап .ч. (гр.) Здрава връв за
връзване или плетене, канален
прил.
канапе ср. (фр.) Тапицирана ме¬
бел с облегалка, за сядане на ня¬
колко души.
канара ж. (перс.-тур.) 1. Голямо
каменно образувание. 2. Здрав,
силен човек.
	270

канарче ср. Малка пойна птич¬
ка, която може да живее при до¬
машни условия; Serinus canaria.
кандардйсвам «есе., кандардй-
сам св. прех. Убеждавам.
кандидйт м. (лат.) и кандидатка
ж. 1. Лице, което се предоставя
да бъде избрано. 2. Лице, което
желае женитба, кандидатски
прил.
кандидатирам се несв. и св.,
нпрех. Изявявам желание да бъ¬
да избран.
кандидатствам несв. и св., нпрех.
1. Представям кандидатура за
назначение, избиране. 2. Пода¬
вам документи за следване във
виеше училище.
кандидатура ж. (лат.) Изявено
желание и подаване на доку¬
менти за назначение, избиране.
кандйло ср. (лат.-гр.) 1. Поставен
пред икона или на гроб малък
стъклен съд с олио (зехтин) с по¬
топен в него фитил. 2, Използ¬
ван за светене такъв съд.
канела1 (ит.) Смляна на прах ко¬
ра от тропическо дърво със си¬
лен аромат и кафяв цвят, кане¬
лен прил.
канела2 ж. (ит.) Запушалка на
бъчва или каца.
канибал м. (исп.) Човекоядец, ка¬
ни бал ски прил.
канкан м. без мн. Вариететен
женски танц в бързо темпо.
канон м. (гр.) 1, Установено цър¬
ковно правило, 2. Списък на кни¬
ги, свещени за християнската ре¬
лигия. 3. Установено като закон
правило. 4. Музикална форма,
при която една мелодия се из-

капан
	271
пълнява последователно от ня¬
колко гласа, канонически прил.
канонада ж. (фр.) 1. Продължи¬
телна стрелба. 2. Оглушителен
шум.
канонизирам несв. и св., прех. 1.
Провъзгласявам някого за све¬
тец. 2. Превръщам нещо в за¬
кон, в канон.
кански нрч. В съчет. пищя кан¬
ски - надавам пронизителен
вик.
кант м. (нем.) 1. Цветна ивица за
обточване на шев или край на
дреха. 2. Лента за обточване.
кантар м. (тур.) Теглилка,
кантарион м. (гр.) Лечебно рас¬
тение с жълти цветове; Hyperi¬
cum perforatum.
кантата ж. (ит.) Музикално про¬
изведение от няколко части за
хор, оркестър и солисти.
кантон м. (фр.) 1. Малка построй¬
ка за пазач край железопътна
линия или път. 2. Администра¬
тивна област в Швейцария. 3.
Ад мини стр ат и в но-те рито р иа л -
на единица във Франция или
Белгия.
кантонер л. (фр.) Пазач на ма¬
гистрала или железопътна ли¬
ния.
кантонеркаж. (фр.) Висок шкаф,
който се затваря с рулетка.
кантора ж. (фр.) Работен кабинет
на служител.
кану ср. (англ.-исп.) 1. Тясна спор¬
тна лодка с едно гребло. 2. Спор¬
тно гребане с такава лодка. 3.
ucm. Лодка еднодръвка, използ¬
вана от племена в Африка и
Америка.
канцелария ж. (лат.) 1. Админис¬
тративна служба в учреждение.
2. Помещение за такава служ¬
ба. канцеларски прил., кан¬
целярщина ж.
канцероген м. (лат.) Вещество,
което причинява ракови заболя-
вания. канцерогенен прил.
канцлер м. (нем.) Министър-
председател в Германия и Авс¬
трия. канцлерски прил.
канцона ж. (ит.) 1. Вокална твор¬
ба за един глас с народни моти¬
ви. 2. Лирическа творба с лю¬
бовно съдържание и определе¬
на форма.
канцонета ж. (т.) Малка песен¬
на творба за един глас.
канче ср. 1. Цилиндрична метал¬
на чаша с дръжка встрани. 2.
Метален съд с дръжка отгоре за
пренасяне на храна.
каньон м. (исп.) Тясна речна до¬
лина с отвесни склонове.
каня име. прех. Предлагам на ня¬
кого да дойде или да направи не¬
що. - сенпрех. 1. Възнамерявам.
2. Заканвам се. 3. е 3 л. Набли¬
жава (буря, дъжд, валеж).
каолинм. (кит.) Бяла глина за из¬
работване на порцелан и фаянс.
каолинов прил.
капак л. (тур.) 1. Приспособление
за захлупване на отвор на съд.
2. Всичко, което покрива, затва¬
ря. 3. мн. Части на юзда, които
закриват отстрани очите на ко¬
ня. О За капак - на всичко от¬
горе.
капан ж. (тур.) 1. Приспособление
с механизъм за ловене на жи¬
вотни. 2. Уловка.

капаидура
ка панд ура ж. Малък стъклен от¬
вор на покрив.
капаро ср, без мн. (ит.) Предплата
като гаранция за осъществява¬
не на покупка.
капацитет м. (лат.-нем.) 1. без мн,
Възможност за производство на
предприятие, съоръжение и под.
2. без мн. Възможности на човек
в дадена облает. 3. Лице с голе¬
ми познания и подготовка в да¬
дена облает.
капачкаж 1. Приспособление за
плътно затваряне на буркан, бу¬
тилка и др. 2. Всяко приспособ¬
ление за затваряне и захлупва-
не. 3. Костта, която покрива ко¬
ляното.
капвам несв., капна се. 1. прех.
Пропускам нещо на капки. 2.
прех. Наливам малко количест¬
во от нещо. 3. нпрех. Капя вед¬
нъж или изведнъж. 4. нпрех. в 3
л. Пада поединично (лист, плод,
цвят), 5. нпрех, е 3 л. Вали слабо.
6. Изморявам се.
капёла1 ле. (ит.) 1. Сламена шап¬
ка с широка периферия. 2. Дам¬
ска шапка.
капёла2 ж. (лат.) 1. Католическа
църква с един олтар. 2. Голям
хоров колектив.
капиляр м. (лат.) 1. Най-тесният
кръвоносен съд. 2. Тръбичка с
малък диаметър, капилярен
прил.
капитал м. (лат.) 1. без мн. Стой¬
ност, която носи принадена стой¬
ност. 2. Основен паричен влог
без лихвите. 3. Голяма сума. 4.
Нещо много стойностно, капи¬
тален прил.
	272

I капитализъм м. без мн. (лат.) Ико¬
номическа система с концентра¬
ция на собствеността, свобода на
пазара и пропорционално на ка¬
питала разпределение, капи¬
талистически прил.
капиталист^. Собственик на го¬
лям капитал, капиталисти¬
чески прил.
капитан л. (лат.) 1. Офицерско
звание след старши лейтенант
и лице с такова звание. 2, Ко¬
мандир на плавателен съд. 3.
Спортист, който води отбор, ка¬
питански прил.
капитул&нт м. (лат.) 1. Лице, съ¬
гласно да прекрати военни дейс¬
твия в полза на противника. 2.
Лице, което лесно отстъпва и се
отказва,
капитулирам несв. и се., нпрех. 1.
Прекратявам военни действия
и съпротива в полза на против¬
ника. 2. Отстъпвам, отказвам се
при натиск,
капище ср. (тюрк.) ист. Езически
храм или светилище.
капия ж. (тур.) 1. ост. Врата, от¬
вор. 2. ост. Ножница. 3. без мн.
Сорт дълги и прави чушки.
капка ж. 1. Частица течност, ко¬
ято пада като цяло и заема кръг¬
ла форма. 2. Течно лекарство,
което се мери на такива части¬
ци. 3, Малко количество от не¬
що. капков прил.
капла ж. (тур.) Метална част на
колело, по която се поставя гу¬
мата.
каприз ж. (фр ) Необосновано
променящо се желание, капри¬
зен прил., капризност ж.

кардинал
	273

канрйзнича несв. и св., нпрех.
11 роявявам каприз.
капсула ж. (лат.) 1. Възпламени-
тел на заряд в снаряд, патрон и
др. 2. Всяко приспособление за
плътно затваряне на някакво
съдържание. 3. Отделяема част
на самолет или космически ко¬
раб.
капсулирам несв. и св., прех. Поста¬
вям в капсула.
капчук л. Вода, която се събира
и капе от стрехите или се стича
по улуците.
капя несв. нпрех. 1. в 3 л. Пада на
капки (течност). 2. в 3 л. Пропус¬
ка на капки (съд). 3. прех. Изли¬
вам на капки. 4. в 3 л. Пада (лист,
коса, плод). 5.вЗ л. Идват по
малко пари.
карабина ж. (фр.) Лека бойна
пушка.
каравана ж. (nepc.-англ.) Туристи¬
чески фургон, прикачен към ко¬
ла.
карам несв. прех. 1. Направлявам
да върви пред мен в определе¬
на посока. 2. Управлявам пре¬
возно средство. 3. Превозвам. 4.
Искам някой да свърши нещо.
- се нпрех. Изразявам недовол¬
ство.
карамел л. (исп.) 1. Кафява ма¬
са от загрята захар или гликоза
за бонбони и сладкиши. 2. Бон¬
бони от такава маса.
карамфил ж. (тур.) 1. Цвете сьс
силен аромат и кичести цвето¬
ве; Dianthus. 2. Изсушени аро¬
матни семена от тропически
храст; Caryophyllus aromaticus.
карамфилов прал.
караница ж. разг. Кавга,
карантина ж. без мн. (фр.) Изоли¬
ране на места и лица за предот¬
вратяване на заразна болест.
карантинен прил.
карантинирам несв. и св., прех.
Поставям под карантина.
карантия ж. без мн. (ар.) Вътреш¬
ности на заклано животно, из¬
ползвани за храна.
карйтж. (гр.-фр.) 1. Единица мяр¬
ка за скъпоценни камъни, рав¬
на на 0,2055 г. 2. Мярка за чис¬
тота на злато.
карате ср. без мн. (яп.) Японска за¬
щитна система с удари с ръце и
крака, без оръжие.
каратист м. Лице, което се зани¬
мава с карате.
караул(тюрк.-рус.) 1. без лх. Въ¬
оръжена охрана на затвор, вое¬
нен обект. 2. Служба на такава
охрана. 3. Лице, което изпълня¬
ва въоръжена охрана, карау¬
лен прил.
карбол а. без .ч«. (лат.) Киселина
от каменовъглен катран, упот¬
ребявана като дезинфекциращо
средство, карболов прил.
карго м. (исп.) 1. Товар на кораб.
2.	Застраховка на превозван с
кораб товар.
карголйяияж. Линия за превоз
на товари.
каргопблет м. Транспортен по¬
лет.
кардан м. (ит. собств.) Устройство
за предаване на движението
между два вала, карданов прил.
кардинал1 м. (лат.) Висш духовен
сан след папата и лице с такъв
сан. кардиналеки прил.
18*

кардинал
кардинал2 л. без мн. Сорт десерт¬
но грозде с тъмни зърна.
кардинален прил. Главен, осно¬
вен.
кардиограма ж. (гр.) 1. Графи¬
чен запис на сърдечните удари.
2.	Копие от такъв запис.
кардиография ж. (гр.) Графич¬
но представяне на ударите на
сърцето.
кардиолог л. (гр.) и кардиолож-
ка ж. Лице, което е специалист
по сърдечни заболявания.
кардиология ж. (гр.) Наука за
сърдечносъдовата система.
кардиостимулятор м. Имплан¬
тиран в организма прибор за
стимулация на сърцето.
каре ср. (фр.) 1, Квадрат като
шарка, форма или знак. 2. Част
от предавателния механизъм на
автомобил. 3. разг, Четирима ду¬
ши за игра на карти. 4. Място в
книга, вестник със сведения за
автора, издателството.
карета ж. (лат.-ит.) ист. Луксозна
кола с пружини за превозване
на хора, която се движи с кон¬
ски впряг.
кариера1 ж (фр.) Място, където
се вадят камъни.
кариера2 ж. без мн. (фр.) Напред¬
ване в професионалната или
служебната йерархия.
кариерист м. и кариерйстка ж.
Лице, което силно се стреми към
кариера2.
кариес (лат.) Рушене на твър¬
дата тъкан на зъб.
карикатура ж. (ит.) 1. Комична
или сатирична рисунка. 2. Ко-
	274

минно или сатирично изображе¬
ние в художествена творба. 3.
Нещо изопачено, карикату¬
рен прил., карикатурност ж.
карма ж. (санскр.) 1. Вярване, че
човешката съдба е предопреде¬
лена от предишно съществува¬
не. 2. Съдба.
карнавал м. (ит.) Масово увесе¬
ление с народни шествия, музи¬
ка и танци, карнавален прил.
карначе ср. (рум.) Тънка надени¬
ца за печене на скара.
каро ср. (фр.) Карта за игра с чер¬
вен четириъгълник.
каросёрия ж. (фр.) Конструкция
на превозно средство за поста¬
вяне на товар.
карстов прил. Който е образуван
от химически процеси или лес¬
но разтвори ми от водата скали.
карта ж. (гр.-ит.) 1. Мащабно ума¬
лен чертеж на земната повърх¬
ност или звездното небе с услов¬
ни знаци. 2. Картонче със сим¬
волни рисунки за игра и врачу¬
ване. 3. Документ за самолич¬
ное, абонамент, членство и др.
картбланш м. без мн. (фр.) Нео¬
граничено пълномощие за ре¬
шения и действия.
картел м. (ит.) Обединение на
сродни предприятия за влияние
на пазара, карте лен прил.
картечница ж. Автоматично ог¬
нестрелно оръжие, зареждано с
куршуми, картечен прил.
картина ж. 1. Рисунка с художес¬
твена стойност. 2. Изглед. 3.
Състояние на нещо. 4, Завърше¬
на относително част на театрал-

	— 275
но представление. 5. Качество
на телевизионно изображение.
картинен прил., картин -
ноет ж.
картинг.ч. (англ.) 1* Спорте мик¬
роавтомобили. 2. Площадка за
забавление с електрически мик¬
роавтомобили.
картичка ж. Картонче с изглед
или рисунка от едната страна за
отворено писмо. О Визитна
картичка - малко картонче за
представяне с името, адреса и
професията.
картография ж. без мн. (гр.) 1.
Наука за изработване на гео¬
графски карти. 2. Съставяне на
карти,
картоиграч м. и картоиграчка
ж. Лице, пристрастено към иг¬
ра на карти.
картон ж. (фр.) 1. Плътен лист
хартия с големи размери. 2.
Формуляр с данни за картотека.
картонен прил.
картотека ж. (гр.) 1. Картони с ед¬
накъв вид, подредени по азбу¬
чен ред. 2. Място, където се съх¬
раняват такива картони, кар¬
тотечен прил.
картотекирам «сея. it си., прех.
Подреждам в картотека.
картоф м. (ит.-нем ) Едногодиш¬
но растение с едри подземни
грудки, които се използват за
храна; Solanum tuberosum, кар¬
тофен прил.
каруца ж. Дървена конска товар¬
на кола.
карфиол м. (ит.-нем.) Зеле с едри
месести пъпки, които служат за
храна; Brassica botrytis.
касинка
карфица ж. (гр.) Игла за забож-
дане с топче на единия край.
карцер ж. (лат.) Тясно помещение
без прозорци за затваряне на
провинил се в затвор или казар¬
ма.
каса.*- (ит.) 1. Метален шкаф или
сандъче за съхранение на цен¬
ности и пари. 2. Гише, място за
плащане, внасяне и получава¬
не на пари. 3. Налична сума на
учреждение, организация и под.
4. Машина за изчисляване на
пари. 5. Високо сандъче за пре¬
насяне на бутилки. 6. Вградена
в стена рамка за врата или про¬
зорец.
касае се нпрех. в 3 л. Отнася се.
касапница ж. 1. ост. Място за
клане на добитък. 2, Масово из¬
биване на хора.
касация ж. без мн. (лат.) 1. Отме¬
няне на съдебно решение от по-
горна инстанция. 2. Обявяване
на избори за невалидни, каса¬
ционен прил.
касета ж. (фр.) Предпазна кутия
с монтирана лента за запис.
касётка ж. (фр.) 1. Метална ку¬
тия за съхранение на ценности.
2.	Чекмедже в шкаф с подреде¬
ни документи. 3. Касета. 4. Сан¬
дък за плодове и зеленчуци.
касетофон л. Магнетофон за
възпроизвеждане на звукозапис
от касета.
касиер м. и касиерка ж. Лице,
което работи на каса или изпла¬
ща заплати, касиерски прил.
касинка ж. Бяла колосана лен¬
та, която носят на главата си ме¬
дицинските сестри.

касис
касис .«. без мн. (фр.) Храст с богат
на витамини тъмносини зърна;
Ribes nigrum.
каска ж. (фр.) 1. Метална или ко¬
жена предпазна шапка за глава.
2. Прибор за сушене на коса.
каскада ж. (фр.) 1. Водопад на ня¬
колко нива. 2. Система от язо¬
вири и електроцентрали, изгра¬
дени на различни нива. 3. Цир¬
ков акробатически номер.
каекадьор л. Лице, което изпъл¬
нява рисковите действия вмес¬
то актьор при снимане на филм.
кйско ср. (нем.) Застраховка на
корпуса на превозно средство.
касов прил. 1. Който се отнася до
каса. 2. Който носи голяма пе¬
чалба.
каста ж. (лат.) 1. Обществена
прослойка, оформена по общ¬
ност на произход, професия, по¬
ложение. 2. Затворена прослой¬
ка от хора, които се грижат за
своите привилегии, кастой
прил.
кастинг м. (англ.) Предварителен
подбор (на манекени, актьори и
пр.). '
кастрирам «есе. и св., прех. 1. От¬
странявам половите жлези (на
животно или човек). 2. Увреж¬
дам духовно или морално.
кастря «есе. прех. 1. Подрязвам
клони на дърво. 2. Строго кри¬
тикувам.
кат (тур.) 1. ост. Етаж на сгра¬
да. 2. Пласт. 3. Комплект бельо
или дрехи за обличане.
катаджия м. разг. Служител в
КЛТ (Контрол на автомобилния
транспорт).
	276
катаклизъм ж. (гр.) 1. Голямо
природно сътресение. 2. Рязка
промяна в обществения живот.
катакомба ж. (rp.-лат.-ит.) 1. Под¬
земия в Древния Рим, където са
се събирали първите християни.
2. мн. Подземия и галерии под
някои градове.
катализа ж. без мн. (гр.) Ускоря¬
ване чрез катализатор на ско¬
ростта на химическа реакция.
катализатор м. (гр.) 1. Вещест¬
во, което променя скоростта на
химическа реакция. 2. Фактор,
който ускорява развитието.
катализирам несв. и се., прех. Из¬
вършвам катализа.
каталог.и. (гр.) 1. Списък на пред¬
мети, специално подредени за
лесното им намиране. 2. Рек¬
ламна брошура, списък на пред¬
мети и услуги, които може да се
избират и поръчват, катало¬
жен прил.
катамаран м. (тамилски) Кораб с
платформа за пътници и това¬
ри върху две корита.
катапулт м. без мн. (гр.-лат.) 1.
Старинна далекобойна машина.
2. Устройство за автоматично
изхвърляне на седалката с пи¬
лота при самолетна авария.
катаракта ж. без мн. (гр.) Болест¬
но потъмняване на лещата на
окото до пълно ослепяване.
катарама ж. (рум.) Закопчалка с
тока.
катастрофа ж. (гр.) 1. Злополука
с превозни средства с трагични
последици. 2. Събитие или при¬
родно бедствие с тежки последи¬
ци. катастрофален прил.

каубой
	277

катастрофирам несв. и св., нпрех.
Претърпявам катастрофа.
катафалка ж. (ит.) Погребална
кола.
категоричен прил. Който не до¬
пуска противоречия и възраже¬
ния. категоричност ж.
категория ж. (гр.) 1, Общо поня¬
тие за съществените отношения
и свойства на предметите и яв¬
ленията. 2. Група, която обеди¬
нява неща с обши свойства, ка¬
тегориален прил.
катедра ж. (гр.) 1. Висока маса с
наклонена повърхност за прав
четец или говорител. 2. Препо¬
давателски колектив от една на¬
учна област във виеше учили¬
ще. катедрен прил.
катедрала ж. (гр.) Главен храм
в населено място, катедрален
прил.
катерица ж. Горски гризач с го¬
ляма пухкава опашка; Sciurus
vulgaris.
катеря се несв. нпрех. 1, При¬
движвам се нагоре, като изпол¬
звам крайниците си. 2. е 3 л. Из¬
качва се по стръмно място (пре¬
возно средство).
катет .м. (гр.) Всяка от двете вза¬
имно перпендикул я рни страни
на триъгълник.
катетър ж. (гр.) Тръбичка, която
с лечебна цел се вмъква в канал
или кух орган на организма.
катехизис л. без зсм. (гр.) Книга за
християнското учение, изложе¬
но под формата на въпроси и от¬
говори.
катинар м. (гр.) Метално приспо¬
собление за заключване.
като1 предл. 1.3а изразна еднак¬
вост или сходство. Чист като
нов. 2. За отнасяне към по-част -
на категория. Като баща зная
по-добре. 3. За изброяване.
като2 сз. 1. За свързване на под¬
чинени изречения за начин. Ти¬
ча, като се оглежда. 2. За вре¬
ме. Ще говорим, като се върне.
3.	За условие. Като не можеш,
откажи се.
катод м. (гр.) Електрод, свързан с
отрицателния полюс на източ¬
ника. катоден прил.
католйк л. (гр.) и католичка ж.
Лице, което изповядва католи¬
цизма. католически прил.
каторга ж. без мн. (гр.-рус.) Зато¬
чение с тежък принудителен
труд, каторжен прил.
каторжник м. Лице, изпратено
на каторга.
катран м. без мн. (ар.-тур.) 1. Смо¬
листа маса с черен цвят, доби¬
вана от въглища, дървесина и
др. 2. Вещество, което се отлага
от тютюна при пушенето му,
катранен прил.
катун м. (рум.) 1. Цигански стан.
2. Всички цигани, които живе¬
ят заедно на стан.
катър м, (тур.) Домашно товарно
животно, кръстоска между ма¬
гаре и жребец; Equus hinnus.
кагпъреки прил.
каубой м. (англ.) 1. Пастир на до¬
битък в Северна Америка, кой¬
то се придвижва на кон със
стадата. 2. Силен и смел ездач,
който защитава онеправданите
(като филмов герой), каубой¬
ски прил.

кауза
кауза ж. (лат.) Общо дело, идея.
О Доктор хонорис кауза — по¬
четен доктор на университет,
каучук и каучук л. без мн. (исп.)
Вещество от млечния сок на ня¬
кои тропически дървета с при¬
ложение в производството на гу¬
ма. каучуков прил. и каучуков
прил.
кафе ср. 1, без мн. Тропическо
храстовидно растение, чиито
зърна съдържат кофеин; С о (Tea
arabica. 2. без мн. Плодът на това
растение. 3. без мн. Смлени на
прах печени зърна. 4. Напитка
от този прах. 5. Напитка от пече¬
ни зърна леблебия, ръж и под.
6. Заведение, където се предла¬
га такава напитка, кафеен прил.
кафеварка ж. Прибор за варене
на кафе.
кафёз м. (ар.-тур.) 1. Къщичка за
птици от тел или дъсчици. 2.
Дълбок правоъгълен съд за пло¬
дове и зеленчуци.
кафемашйна ж. Електрическа
машина за приготвяне на кафе
в големи количества.
кафемелачка и кафемелка ж.
Машина за мелене на печени
кафеени зърна.
кафене ср. Заведение, където се
приготвя и поднася кафе.
кафеяйк -к. Съд с дълга дръжка
за варене на кафе.
кафеникав прил. Който е с бли¬
зък до кафявия цвят.
кафяв прил. Който е с цвят на пе¬
чено кафе.
кахърж. (ар.-тур.Уразг. Грижа, ка-
хърен прил.
кахъря се несв. нпрех. Имам гри¬
жи, притеснения.
	278

каца ж. Цилиндричен, издут в
средата, или конусовиден съд,
направен от специални дъски, с
кръгло дъно и капак.
кацам несв. нпрех. 1. е 3 л. Стъпва
някъде след летене. 2. е 3 л. При¬
земява (летателна машина). 3.
Пристигам със самолет.
качамак.м. (тур.) Варена каша от
царевично брашно.
качвам несв., кача св. прех. 1. Пос¬
тавям на по-високо място. 2.
Настанявам в превозно средст¬
во. 3. Увеличавам, повишавам.
Качвам кръвното налягане. -
се нпрех. 1. Движа се нагоре по
височина. 2. Възсядам животно.
3.	Влизам в превозно средство.
4.	е 3 л. Повишава се.
качество ср. 1. Съществени
свойства, които отличават един
предмет от друг. 2. Отличите¬
лен белег на нещо. 3. без мн. Сте¬
пен на съответствие с това, ко¬
ето предметът трябва да бъде.
качествен прил., качестве-
ност ж.
качул м. Снопче едри пера на
главата на птица.
качулат и качулест прил. Кой¬
то има качул.
качулка ж. Шапка с остър връх,
прикачена за дреха.
каша ж. 1. Варено ястие от браш¬
но с вода или мляко. 2. Гъста
смес от ситни еднородни части.
3.	Безредие, хаос.
кашкавал м. (ит.) Млечен про¬
дукт като твърдо жълто сирене,
кашкавален прил. 1. Който се от¬
нася до кашкавал. 2. Физичес¬
ки неиздръжлив, отпуснат.

квестор
	279

кашлица ж. Изкарване на сил¬
на струя въздух от устата, прид¬
ружено с шум, при раздразване
на дихателната система.
кашлям несв. нпрех. 1. Със сила и
шум изкарвам въздух на тласъ¬
ци през устата си поради драз¬
нение на дихателните органи. 2.
е 3 л. Издава шум като кашляне
(мотор).
кашон м. (ит.) 1. Кутия за опако¬
ване на стоки, която лесно се сгъ¬
ва и сглобява. 2. Съдържанието,
което се побира в такава кутия.
каюта ж. (нидерл.) Корабно поме¬
щение.
кая се несв. нпрех. Съжалявам за
нещо.
каяк м. (еским.-рус.) 1. Малка ри¬
барска лодка. 2. Спортна лодка
за гребци с по едно гребло с ло¬
пати от двата края. 3. Спортно
гребане с такава лодка.
квадрат л. (лат.) 1. Равностранен
правоъгълник. 2. Мярка за по¬
върхнина, равна на един квад¬
ратен метър. 3. Втора степен на
число, квадратен прил.
квази- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’мним, неис¬
тински’: квази култура, квази-
наука, квазинаучен.
квалификация ж. (лат.) 1. без ли.
Определяне на качества. 2. Про¬
фесионални познания, под¬
готовка. 3. Изказано мнение,
преценка, квалификационен
прил.
квалифицирам несв. и св., прех.
Правя квалификация (в 1. и 3.
знач.). - се нпрех. Повишавам
професионалната си подготовка.
квартал м. (лат.) 1. Относително
обособена част на селище. 2, На¬
селението на такава част, квар¬
тален прил.
квартет м. (лат.) 1. Музикално
произведение за четирима из¬
пълнители. 2. Изпълнителски
състав от четирима души.
квартира ж. (нем.) Жилищно по¬
мещение на наемател. О Глав¬
ка квартира - местопребива¬
ване на главнокомандващ.
квартирен прил.
квартирант л и квартирантка
ж. Наемател по отношение на
собственика.
кварц л. без мн. (нем.) 1. Твърд ми¬
нерал с приложение в производ¬
ството на стъкло, порцелан и в
бижутерията. 2. разг. Облъчва¬
не с кварцова лампа, кварцов
прил.
квас м. без мн. 1. Специални гъ¬
бички от хляб като мая за ново
тесто. 2. Руска напитка от фер¬
ментация на хлебни продукти.
квасен прил.
квася несв. прех. Слагам подква¬
са на мляко, за да стане кисело,
квачка ж. Кокошка, която мъти
или води малки пиленца.
квестор м. (лат.) 1. ист. Служи¬
тел, който отговаря за държав¬
ното съкровище (в Древния
Рим). 2* Служител, който брои
гласовете в парламента и следи
за реда. 3. Лице, което следи за
реда при писмен изпит. 4. Уп¬
равител на фалирала банка до
обявяването й в несъстоятел¬
ност. квесторски прил.

квинтет
квинтет ж. (лат.) 1. Музикална
творба за петима изпълнители.
2. Изпълнителски състав от пе¬
тима души.
квитанция ж. (ит.) Разписка за
внесени пари или ценности.
кворум .н. без мн. (лат.) Задължи¬
телен минимален брой присъс¬
тващи на събрание, за да може
да се вземе решение.
квота ж. (лат.) 1. Определен дял
от процентно разпределяне на
нещо. 2. Дял от производство за
всеки участник в икономическо
обединение, квотен прил.
кебап j». без мн. (ар.-тур.) 1. Къс¬
чета отбрано печено месо. 2. За¬
душено с подправки ястие от
малки късчета месо.
кебапче ср. Печена на скара про¬
дълговато оформена кайма с
подправки.
кёгелбён м. (нем.) 1. Игра, при
която с топка се събарят кегли.
2. Място за игра на кегли.
кегли мп. (нем.) Дървени фигури
за кегелбан.
кедър м. (гр.) 1, Вечнозелено дър¬
во с ценна дървесина; Cedrus. 2.
Дървесина от това дърво,
кедров прил.
кей м. (фр.) Място на пристани¬
ще за спиране на кораби.
кейк ,н. и кекс м. (англ.) Печен
ароматизиран сладкиш с яйца,
мляко, набухватели.
кел м. (перс.-тур.) Кожно заболява¬
не, от което окапват космите.
келнер (нем.) и келнерка ж.
Лице, което поднася храна и на¬
питки в заведение, келнерски
прил.
келяв прил. 1. Който има кел. 2.
Който е с бедна, слаба растител¬
ност (земя, почва). 3. Некадъ¬
рен, неспособен.
кёнгуру ер. (австрал.) Тревопасен
двуутробен бозайник с дълги
задни крака; Macropodinoe.
кентавър м. (гр.) 1. Същество с
човешки образ и конско тяло
(според митологията). 2. без мн.
Съзвездие.
кепе ср. Мека продълговата шап¬
ка без козирка.
кепёнк м. (тур.) Капаци на витри¬
на, прозорец, врата на магазин.
керамика ж. без лн. (гр.) 1. Гли¬
нено изделие. 2. Производство
на глинени изделия, керами¬
чен прил.
керван .и. (тур.) Колона от живот¬
ни, коли, които пренасят товар,
керемида ж. (гр.) Печена глине¬
на плоча, с която се оформя пок¬
рив. керемиден прил.
керкенез .н. (тур.) Вид ястреб; Fal¬
ko tinunculus.
кесия ж. (тур.) 1. Хартиена тор¬
бичка за продукти. 2.разг. Порт¬
моне.
кестен м. 1. Голямо дърво с пе¬
рести листа и едри черупчести
плодове; Castanea. 2. Плодът на
това дърво, кестенов прил.
кестеняв прил. Който е с цвят на
зрял кестен.
кётеринг и кетъринг м. (англ.)
Доставка и сервиране на храна
и напитки за организирано тър¬
жество. кетерингов прил. и кё-
търингов прил.
кетчуп м. без мн. Доматен сос за
подправка.

километраж
		281

кеф м. без мн. (от ар.) разг. 1. Спо¬
койствие, благополучие. 2. Нас¬
троение. 3. Желание, воля за
нещо.
кефал (гр.) Вид морска риба с
тъмни ивици; Mugil capito.
кехлибар м. без мн. (перс.-тур.)
Вкаменена смола от иглолистни
дървета, с приложение в бижу¬
терията. кехлибарен прил.
кец м. (англ.) Спортна платнена
обувка, висока до глезена, с де¬
бела гумена подметка и дълги
връзки.
кеш л. неизм. (англ.) 1. Пари в на¬
личност. 2. Плащане в брой. ке-
ШОв прил.
кибер- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’който се отна¬
ся до компютърна комуника¬
ция’: киберекшън, кибервръзка,
кибер маниак, киберпират, ки-
бертероризъм.
кибернетика ж. без мн. (гр.) Дял
от информатиката за получава¬
не, съхранение и предаване на
информация и за системите на
изкуствен интелект, киберне¬
тичен прил.
кибрит л. (ар.-тур.) 1. без мн. Кле¬
чи ци със запалително вещество
в единия край, използвани за
запалване. 2. Кутийка с такива
клечици. кибритен прил.
кибритлйя прил. неизм. Който
лесно избухва.
киви ср. (англ.) 1. Птица от под¬
клас бягащи с рехава перуши¬
на; Apterix. 2. Храстовидно рас¬
тение с бели цветове и продъл¬
говати мъхнати плодове и пло¬
дът на това растение; Actinida
chinensis.
кйкбокс м. (англ.) Бокс, при кой¬
то са позволени удари е крака.
кикотя се несв. нпрех. Смея се ви¬
соко и неприлично.
кил м. (нидерл.) 1. Надлъжна за¬
острена долна част на плавате¬
лен съд. 2. Неподвижна отвесна
плоскост на опашка на самолет,
килер м. (гр.) Жилищно поме¬
щение без прозорец за хранител¬
ни продукти и неупотребявани
вещи.
килййка ж. Шестоъгълна клет¬
ка от пчелна пита.
килим м. (перс.-тур.) Художестве¬
но оформена дебела тъкан за
постилане на под или за украса
на стена.
килимйр.ч. и кил им ар ка?* Ли¬
це, което изработва килими, ки-
лимарски прил., килимарст¬
во ср.
килия ж, (гр.-лат.) 1. Стая за мо¬
нах в манастир. 2. Затворничес¬
ка стая. 3. Пчелна килийка.
килиен прил.
кило ср. (гр.) разг. 1. Килограм. 2.
Литър.
кило- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’хиляда’: кило¬
ват, килограм, километричен,
килокалория.
килокалория ж. Единица мяр¬
ка за топлина, равна на хиляда
калории.
километраж м. 1. без мн. Изме¬
рено в километри разстояние,
изминато за определено време.
2, Уред в превозно средство за

километраж
измерване на изминатите кило¬
метри. километражен прил.
киломётърж. Единица мярка за
дължина, равна на хиляда мет¬
ра. километричен прил.
кйлър м. (англ.) Наемен убиец,
кимам несв. нпрех. Правя жест с
глава като израз на съгласие.
кимоно ср. (яп.) Японска дреха с
широки ръкави, с премятане
вместо закопчаване и с колан.
кйнаджия м. разг. Лице, което
работи в кино или обича кино¬
то. кинаджийски прил.
кинематограф м. (гр.) Апарат за
снимане върху филмова лента
или за прожектиране на такава
лента върху екран, кинема¬
тографичен прил.
кинематография ж. без мн. (гр.)
1.	Техника за създаване на фил¬
ми. 2. Създаване и разпростра¬
нение на филми, кинемато¬
графски прил.
кинескоп м. (гр.) Електроннолъ¬
чево устройство в телевизор за
възпроизвеждане на постъпва¬
щи сигнали.
кинефикация ле. без мн. (гр.) Ор¬
ганизация за разпространение
на филми.
КИНЖЙЛ JH. (ар.-рус.) ДвуОСТЪр
нож, кама.
кинкалерия ж. (фр.) 1. без мн.
Дребни изделия като стока за
продаване. 2. Магазин с такава
стока.
кино ср. 1. Киносалон. 2. без мн.
Кинофилм. 3- Киноизкуство.
кино- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’свързан с ки¬
ното’: киноархив, киноас, кино-
	282

билет, киноизкуство, киноман,
кинофестивал.
кинология ж. без лл. (гр.) Дял от
зоологията за изучаване на ку¬
чета. киноложки прил.
киноман м. Лице, което се увли¬
ча от гледане на филми.
кипарис .ч. (гр.) Вечнозелено дър¬
во с нарязани листа и с корона,
оформена като пирамида;
Cupressus sempervirens.
кипвам несв., кипна св. нпрех. 1.
е 3 л. Ври силно с шум и образу¬
ване на пяна (течност). 2. е 3 л.
Ферментира (гроздов сок). 3.
прех. Довеждам до кипене. 4.
нпрех. Ядосвам се, избухвам.
кипя несв. нпрех. 1, в 3 л. Кипва и
се задържа в това състояние
(течност). 2. в 3 л. Протича бур¬
но, динамично (дейност, живот).
3. Изпитвам силно чувство.
кир л. (тур.) Напластена нечисто¬
тия по кожата на човек, кирлив
прил.
кирилица ж. без мм. Старобъл¬
гарска азбука, назована в чест
на Константин-Кирил, която се
използва в България, Македо¬
ния, Русия, Сърбия, Украйна,
Беларус и др. кирилски прил.
КИрИЛИЗЙрам несв. и св., прех.
Снабдявам компютър с програ¬
ма с кирилица.
кйрилометодиевйстика ж. без
мн. Изследване на делото на Ки¬
рил и Методий.
кирка ж. (рус.) Инструмент за
разкопаване и изкореняване с
две метални остриета и дълга
дръжка.

клавиш
	283

кирпич ж. (перс.-тур.) Непечена
тухла от глина и слама, изсуше¬
на на слънце, кирпичен прил.
кисел прил. 1. Който е с вкус на
лимон. 2. Който е добил такъв
вкус чрез ферментиране. 3.
Който е в лошо настроение. 4.
Който съдържа киселини и тех¬
ни соли, киселина1 ж.
кисел м. (рус.) Крем или пюре от
плодов сок и нишесте.
кйселец м. без мн. Тревисто рас¬
тение с елипсовидни листа, кое-
то през пролетта се използва за
храна; Rumex acetosa.
киселивй2 ж. Съединение на во¬
дорода, което във взаимодейст¬
вие с основи образува соли, ки¬
селинен прил. О Киселинен
дъжд - дъжд с киселинно съ¬
държание.
кислород м. без мн. Газ в съста¬
ва на въздуха, необходим за ди¬
шане и при горене. кислороден
прил. О Кислороден апарат -
апарат за дишане на голяма ви¬
сочина, под водата и за меди¬
цински нужди.
кйсна песа, нпрех, 1. Продължи¬
телно държа нещо в течност. 2.
нпрех. в 3 л. Стои продължител¬
но в течност. 3. нпрех. Стоя дъл¬
го някъде, без да върша нещо.
киста ж. (гр.) Болестно образува¬
ние в организма под форма на
мехур, изпълнен с течност.
кит м. (гр.) Голям морски бозай¬
ник с тяло като риба и гладка
кожа; Mystacoceti. китов прил.
китара ж. (гр.) Струнен музика¬
лен инструмент с резонаторна
част във форма на осмица, ки-
тарен прил.
китен прил. 1. Многоцветен и жи¬
вописен. 2. Обрасъл с буйна рас¬
тителност.
китеник ж. Постелка или завив¬
ка с втъкани дълги вълнени
конци по лицевата част.
китка ж. 1. Снопче набрани цве¬
тя. 2. Снопче стръкове от зелен¬
чук, билки и под. 3. Клонче със
завръз на зеленчуково растение
или дърво. 4. Група дървета или
еднакви растения сред друга
растителност. 5. разг. Цвете. 6.
Дланта и пръстите на ръката.
кйфла ж. (нем.) Хлебно изделие от
втасало тесто, обикн. с плънка.
кич ж. без мн. (нем.) Неестетичес-
ки изработени изделия, к и ко¬
зен прил.
кйчест прил. 1. Който е с гъсти
клони или листа (растение). 2.
Който е с гъсти листчета или
съцветия (цвете).
кичур ж. 1. Отделно оформено
снопче коса или козина. 2. Съб¬
рани на едно клонче или дръж¬
ка цветове, плодове, зеленчуци,
киша ж. без мн. Влага при про¬
дължителни дъждове, кишав
прил.
клавиатура ж. без мн. (лат.) 1,
Клавиши в определен ред на му¬
зикален инструмент. 2. Клави¬
ши на пишеща машина, компю¬
тър и под.
клавиш м. (лат.-рус.) Подвижна
пластинка на пишеща машина,
компютър, пиано и под., която
при докосване привежда меха¬
низъм в действие.

клада
клада ж. Подреден за запалване
или запален куп от дърва и кло¬
ни за изгаряне на нещо,
клада несв. прех. Подреждам и за¬
палвам дърва на определено
място или в печка. Клада огън.
кладенец л. 1. Обезопасен и из¬
зидан отвътре изкоп за вода, ко¬
ято се черпи със специална ко¬
фа. 2. Дупка за черпане на пет¬
рол. кладенчов прил.
клаксон м. (англ.) Приспособле¬
ние за сигнализиране към пре¬
возно средство.
кламер .н. (нем.) Специално из¬
вито телче за захващане на лис¬
тове.
кланица ас. Място, предназначе¬
но за клане на добитък, клани¬
чен прил,
кланям се несв. нпрех. 1. Правя
поклони за израз на почит и ува¬
жение. 2. Проявявам раболеп-
ност.
клапа jfc. (нем.) 1. Приспособле¬
ние, което се отваря и затваря,
за да регулира преминаването
на газ, течност, пара и под. 2.
Приспособление за регулиране
на въздушната струя в музика¬
лен инструмент. 3. Преграда в
сърцето, която регулира преми¬
наването на кръвта,
клас1 м. 1. Връхната част със зър¬
ната на житно растение. 2. разг,
без мн. Множество стръкове с
връхната част.
клас2 м. (лат.) 1. Групиране спо¬
ред степента на обучение в учи¬
лище. 2. Ученици, които учат за¬
едно при такова групиране, 3.
Учебна стая в училище. 4. Обу¬
	284

чавани от един преподавател
ученици или студенти, изучава¬
щи вид изкуство. 5. Група пред¬
мети или явления с еднакви или
сходни черти. 6. Получена въз
основа на трудов стаж или ква¬
лификация служебна степен.
класен прил.
класа ж. (лат.) 1. Група в общест¬
вото, обособена от еднакво отно¬
шение към средствата за произ¬
водство. 2. Категория на пред¬
мети според качеството им. 3.
Професионално и интелектуал¬
но равнище. 4. Категория на
места в превозно средство, кла¬
сов прил.
класи несв. нпрех. в 3 л. Образува
клас (растение).
класик м. (лат.) 1. Деец на нау¬
ката или изкуството, създал
стойностни творби. 2. Лице е
класическо образование.
класика ж. без мн. Класически (в
1. зяач.) творби.
класирам несв. и се., прех. Разпре¬
делям според постиженията
участници в състезание, кон¬
курс и пр. - се нпрех. Заемам
място чрез конкурс.
класификация ж. без мн. (лат.) 1.
Разпределяне според постиже¬
нията. 2. Система от признаци
за класифициране.
класифицирам несв. и св., прех.
Разпределям по класове, разре¬
ди и пр.
класически прил. 1. Който е об¬
щопризнат, с непреходна значи¬
мост. 2. Свързан с античната
култура. 3. Който се отнася до
изучаване на класически култу-

клечка
	— 285
ри и езици. 4. Характерен, об¬
разцов.
класьор (фр.) 1. Папка, прис¬
пособена за подреждане на мар¬
ки, документи и др. 2. Шкаф с
прегради за подреждане на до¬
кументи.
клатя несв. прех. Отклонявам на-
сам-натам около една опорна
точка. - се нпрех. 1. Люшкам се
насам-натам. 2. Не съм устой¬
чив. 3. Олюлявам се при движе¬
ние.
клауза ж. (лат.) Положение в до¬
говор.
клевета ж. Целенасочена лъжа
за злепоставяне, клеветничес¬
ки прил., клеветничество ср.
клеветник л. и клеветничка ас.
Лице със склонност да клевети.
клевётнически прил.
клеветя «есе. прех. Съчинявам и
разпространявам клевети.
клеимо ср. (рус.) 1. ист. Напра¬
вен чрез изгаряне белег върху
тялото на роб или каторжник, 2.
Печат върху писмо с дата и мяс¬
то на изпращане или получава¬
не. 3. Позор, петно.
клема ж. (нем.) 1. Приспособле¬
ние за свързване на проводни¬
ци във верига. 2. Входно и из¬
ходно приспособление за свърз¬
ване на електрически апарат
към верига.
клен1 Широколистно дърво с
ценна дървесина; Acer campest-
ris. кленов прил.
клен2 м. Сладководна речна ри¬
ба от семейство Шаранови; Squ-
alius leuciscus.
клепало ср. 1. Дъска или метал¬
на плоча, която се удря вместо
камбана в манастир. 2, разг. Ли¬
це, което много говори.
клепач Предпазна гънка, ко¬
ято покрива окото.
клепка ж. 1. Клепач. 2. мн. Миг¬
ли.
клептоман ut. (гр.) и клептоман¬
ка ж. Лице, което страда от
клептомания, клептомански
прил., клептоманство ср.
клептомания ж. без мн. (гр.) Бо¬
лестна склонност към кражба.
клет прил. 1. Който предизвиква
състрадание; злочест. 2. Изпъл¬
нен с трудности и нещастия;
прокълнат.
клётва ж. 1. Тържествен обет в
името на нещо. 2. Изречено зло-
желание. клетвен прил.
клетка’ ж. 1. Оградено с метал¬
на решетка помещение за диво
животно. 2. Жилищно помеще¬
ние за асансьор или стълбище.
клетка2 ж. 1. Основна структур¬
на единица на жив организъм.
2.	Основна структурна единица.
3.	Преградена част от разделе¬
но пространство.
клетник ж. и клетница ж. Ли¬
це, което е нещастно, клет-
нишки прил.
клеча несв. нпрех. 1. Със свити
крака в коленете съм, без да до¬
косвам земята с тяло.2. Стоя ня¬
къде дълго и безрезултатно.
клечка ж. 1. Къса тънка пръчи¬
ца. 2. Много слаб човек. О Го¬
ляма клечка - високопоставе¬
но лице.

клещи
клещи и клещи ли. Метални
щипци за захващане или из¬
важдане на нещо.
клиент м. (лат.) и клиентка ж.
Лице, което обслужват.
клиентелйзъм м. безмн. (фр.) Об¬
ществени отношения, при кои¬
то активисти и поддръжници на
партия получават облаги за пре¬
даност.
клизма ж (гр.) Лечебно проми¬
ване на черва с вкарвана чрез
специална тръбичка течност.
клика ж. (фр.) Групировка от ко¬
ристно обединени лица със сил¬
ни позиции.
клймакс и климактериум л.
без мн. (гр.) Критическа възраст,
когато дейността на половите ор¬
гани се прекъсва.
климат л. (гр.) 1. Особеностите на
времето и смяната на сезоните
в дадена област. 2. Атмосфера в
семейни, обществени и др. отно¬
шения. климатичен прил.,
климатически прил.
климатизатор и климатйк м.
Инсталация за регулиране на
въздуха в помещение.
клин м. 1. Заострено в единия
край парче от желязо или дър¬
во, използвано за затягане или
за разцепване на дърво. 2. Пар¬
че плат, вшито за разширяване
на дреха. 3. Панталон, който на¬
долу се стеснява и е плътно по
краката.
клиника ж. (гр.) 1. Болнично за¬
ведение, специализирано за
учебна и научна дейност. 2. Спе-
циал изпрана частна болница.
клиничен прил. О Клинична
			286

смърт - запазена жизнеспо¬
собност на тъканите при приз¬
наци на смъртно състояние.
клип м. (англ.) Кратък филм с
внушена чрез комбинация от
кадри идея.
клипс м. (англ.) 1. Метална щип¬
ка към обеца. 2. Обеца с такава
щипка.
клир м. без мн. (гр.) 1. Всички ДУ¬
ХОВНИЦИ в християнската черк¬
ва. 2. Място пред олтара за бо¬
гослужение.
клиринг м. без мн. (англ.) Уреж¬
дане на междубанкови или меж¬
дудържавни задължения чрез
счетоводно изравняване на вно¬
са и износа, клирингов прил.
клйсав прил. 1. Недопечен (хлеб¬
но изделие). 2. Лепкав от много
влага (почва, земя), клиса-
вост ж.
клисар м. (гр.) Прислужник в
църква.
клисура ле. (лат.-гр.) Планински
проход.
клише ср. (фр.) 1. Издълбан в об¬
ратен вид образ върху плоча. 2.
Отпечатан с такава плоча образ.
3. Изхабен стереотипен израз.
клоака ж. (лат.) 1. Общ изходен
отвор у птици, риби и земновод¬
ни. 2. Канал за нечистотии. 3,
Безнравствено общество.
клозет л, (лат.-англ.) Отходно мяс¬
то. клозетен прил.
клон м. 1, Странични части от
стъблото на дърво. 2* Стопански
отрасъл.
клонат и клонест прил. Който е
е много клони (от 1. знач.).

книга
	287

клбнинг ж, (англ.) 1. Клониране.
2. Организъм, създаден чрез
клониране.
клонйрам неев. и св., прех. От клет¬
ки на един организъм чрез ген-
но инженерство създавам друг,
напълно идентичен с него.
клонка ж. Малък клон, израстък,
клоня несв. нпрех. 1. в 3 л. Насоч¬
ва се в дадена посока (небесно
тяло). 2. Насочвам се към дос¬
тигане на нещо.
клопка ж. Подготвена измама за
изненада и злепоставяне на ня¬
кого.
клбунлс. (англ.) 1. Цирков палячо.
2. Лице с комично и неприлич¬
но държание, клоунски прил.
клуб м. (англ.) 1. Сдружение въз
основа на еднакви интереси от
различен характер. 2. Място за
събиране на членовете на тако¬
ва сдружение, клубен прил.
клуп м. Вид завързване с кръг,
който при опъване се затяга.
клъцвам несв., клъцна св. прех.
1. Изведнъж рязвам или отряз¬
вам. 2, Дълбоко засягам с обид¬
ни думи.
кльбщав прил. разг. Прекадено
слаб, клъощавост ж.
клюка ж. Интригуваща, невина-
ги истинна новина, която е ин¬
терес се разпространява.
клюка р л. и клюкарка jk*. Ли¬
це, което разнася клюки, клю-
карски прил., клюкарство ср.
клюк^рствам несв. U Св., нпрех.
Разпространявам клюки.
клюмам несв. нпрех. 1. Отпускам
и вдигам главата си при дрям¬
ка или умора. 2, в 3 л. Увяхва,
свежда листата и цвета си (рас¬
тение).
клюн ж. Изострена и издадена
напред твърда част от устата на
птица, с която тя кълве; човка.
ключж. 1. Метално приспособле¬
ние за заключване и отключва-
не и за навиване на механизъм.
2. Механизъм за включване и
регулиране на електрически
уред или инсталация. 3. Прибор
за завинтване и отвинтване на
гайка. 4. Това, с което се разга¬
дава нещо или се постига нещо
важно, 5. Знак за определяне на
тоналността в началото на пето-
линие. ключов прил.
ключалка ж. Метално приспо¬
собление за заключване.
ключица ж. Кост, която свързва
раменната става с гръдната кост.
к л якам «есе., клекна се. нпрех. 1.
Свивам краката в коленете, без
да опирам с тяло земята. 2, Из¬
черпвам силите си.
кмет м. 1. Длъжност на управи¬
тел на община. 2. Лице с такава
длъжност, кмётски прил.
кметйца ж. 1. Жена кмет. 2. Съп¬
руга на кмет.
кметство ср. 1. без мн. Управле¬
ние на община. 2. Сграда на та¬
кова управление.
кметувам несв. нпрех. Изпълня¬
вам функция на кмет.
книга ж. 1. Печатно произведе¬
ние или старо ръкописно, от под¬
вързани листове с текст. 2. Съ¬
чинение, оформено като печат¬
но произведение. 3. Ръкописна
такова съчинение. 4. разг. Хар¬
тия. 5. Специално разграфена
книга
тетрадка за водене на докумен¬
ти, сметки. О Настолна кни¬
га - книга, която винаги се че¬
те. О Червена книга - книга за
редки и изчезващи растителни
и животински видове, книжен
прил.
к ни го- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’книга’: книго¬
обмен, книгоиздаване, книгозна¬
пие, книгоразпространение.
книговодител м. и книгово¬
дител ка ж. Длъжностно лице,
което завежда книжа, книгово-
дйтелски прил., книговоди-
телстоо ср.
книгохранилище ср. Помеще¬
ние към библиотека, където са
подредени и се съхраняват кни¬
гите.
книжа -чн. Множество докумен¬
ти, листове, писма и пр. О Цен¬
ни книжа - документи с парич¬
на стойност, които носят печал¬
ба при купуване и продаване.
книжар .н. и книжарка ле. Ли¬
ца, които продават книги, кни¬
жарски прил.
книжарница ж. Магазин за кни¬
ги и канцеларски материали.
книжарски прил.
книжка ж. 1. Малка книга (в 1.
знач.). 2. Официален документ
с форма на малка книга. 3.
Публикувано съчинение без
особена стойност. 4, Дребна хар¬
тийка.
книжнина ж. Съвкупност от пис¬
мени творби, съхранили духов¬
ни, културни и научни постиже¬
ния.
	288

книжовен прил. 1. Който се от¬
нася до книжнина. 2. език. Кой¬
то е приет като нормативен, пра¬
вилен (език, стил), книжов¬
ност ж.
книжовник м. Лице, което се за¬
нимава с книжовна дейност (от
миналото).
княгиня ж. Дъщеря или съпру¬
га на княз.
княжество ср. Държава или об¬
ласт начело с княз.
княз л. 1. Титла на глава на кня¬
жество. 2. Наследена благород¬
ни ческа титла на потомците на
цар или крал. 3. Получена за
особени заслуги благородничес-
ка титла.
коалиция ж. (лат.) 1. Обединение
на политически партии. 2. Съ¬
юз на държави, коалиционен
прил.
коафьор м. (фр.) Фризьор за
стилни прически, коафъорен
прил.
кобила ж. 1. Женската на коня.
2. Груба, едра жена, кобйлеш-
ки прил.
кобилица ж. 1. Извито дърво с
вдлъбнатини в двата края за но¬
сене на рамо на кофи, котли и
под. 2. Високо дърво на кладе¬
нец, където е закрепен прът с ко¬
фа за вадене на вода. 3. Лост на
везни.
кобра ж. 1. Силноотровна змия;
Naja. 2. Много зла и опасна жена.
кобур /(. (тур.) Кожен калъф за
пистолет.
кова несв. прех. 1. Удрям с чук, за
да обработя нагорещен метал. 2.
Забивам гвоздей, за да прикова
козирка
	289

или съединя нещо. 3. Подкова-
вам животно. 4, Създавам нещо
важно. 5. Внушавам нещо с пос¬
тоянно повтаряне.
коварен прил. 1. Който с благост
прикрива злонамерени мисли.
2.	Който е израз на прикрити
зли намерения. 3. Който крие
опасност, коварност ж.
коварство ср. без мн. 1. Ковар¬
ност. 2. Коварна постъпка.
ковач м. 1. Лице, което прави и
поправя метални изделия. 2.
Лице, което подковава добитък.
ковашки прил.
ковчег л. 1. Продълговат сандък
с отделен капак за покойник. 2.
ост. Сандък за дрехи.
кога нрч.-сз. 1. По кое време. 2.
За свързване на подчинително
изречение. Не каза кога тръг¬
ваме. когЬиген прил.
когато нрч.-сз. 1. За връзка на
подчинително обстоятелствено
изречение. Когато заваля, бях
на спирката. 2. За връзка на
подчинително определително
изречение.
когнитивен прил. Познавателен,
код м. (фр.) 1. Система от услов¬
ни знаци за предаване на ин¬
формация. 2. Система от коман¬
ди, прилагани при електронни
устройства, кодов прил.
кодекс м. (лат.) 1» Сборник от за¬
кони за дадена сфера на общес¬
твения живот. 2. Правила, нор¬
ми. 3. Стар ръкопис.
кодирам «есе. и се., прех. Предста¬
вям чрез код.
кодификация ж. (лат.) 1. Систе¬
матизиране и съгласуване на
законите по области. 2, език. Сис¬
тематизиране на правописните
и правоговорните норми в даден
език.
коефициент м. (лат.) 1. Постоя¬
нен множител пред променли¬
ви или неизвестни числа. 2. Ве¬
личина за количествен израз на
свойство, качество, явление.
кожа ж. 1. без мн. Външната об¬
вивка на тялото у човек или жи¬
вотно. 2. Такава обвивка от ня¬
кои животни, обработена за об¬
лекло ИЛИ обувки. 3. разг, без мн.
Тънка обвивка на някои плодо¬
ве. кожен прил.
кожух л. 1. Палто от кожа с ко¬
зината навътре. 2. Съоръжение,
което вмества или покрива ме¬
ханизъм, за да го предпазва.
кожухйр м. Лице, което изработ¬
ва кожени изделия, кожухар¬
ски прил., кожухарство ср.
коз л. 1. Карта за игра, обявена
за най-силна. 2. Силен аргу¬
мент, ход, използван в подходящ
момент.
коза ж. 1. Домашно животно с дъ¬
лъг остър косъм и брада, което
се отглежда за мляко и месо;
Сагра. 2. Гимнастически уред за
прескок. кози прил.
козел л. 1. Мъжкото животно Саг¬
ра. 2. неодобр. Застаряващ похот¬
лив мъж.
козина ж. Косместата покривка
по кожата на животно,
козирка ж. 1. Издадена напред
твърда част на шапка (фураж¬
ка, каскет). 2. Издадена част над
балкон, тераса, вход за предпаз¬
ване от дъжд.
19*

козирог
козирог л. 1. Див козел с големи
рога; Сагра ibex. 2, Едно от два¬
надесетте съзвездия на зодиака
и зодиакалният знак (декем¬
ври-януари).
козирувам несв. и св., нпрех. 1. От¬
давам чест с вдигане на дясна¬
та ръка до козирката на фураж¬
ката. 2. Безусловно се покоря¬
вам.
кози се несв. нпрех. вЗл. 1. Ражда
малко (коза). 2. Ражда се (яре).
козметика ж. без мн. (гр.) 1. Из¬
ползване и прилагане на раз¬
лични средства за поддържане
на свежестта на човешката ко¬
жа. 2, Средства и вещества за
това поддържане. 3» Производ¬
ството на тези вещества, коз¬
метичен прил. О Козметич¬
на поправка - дребна несъщес¬
твена поправка.
KO3yHàKuè. (гр.-рум.) Великденски
сладкиш от втасало тесто със
специална форма и аромат, ко¬
зуначен прил.
кои1 мест. 1. Във въпрос за лице.
Кой звъни? 2. При идентифици¬
ране. Кой молив искаш?
кой2 сз. За връзка на подчинено
изречение.Не чух кой е избягал.
който мест.-сз. За подчинено из¬
речение. Детето, което плаче¬
ше, отдавна заспа. Който не
знае, да пита.
кока ж. без мн. (исп.) Тропически
храст, от който се получава ко¬
каин; Erythroxylon соса.
кокаин л. без мн. (исп.) 1» Алкало¬
ид от растението кока с нарко¬
тично действие, използван в ме¬
дицината. 2* Такъв алкалоид,
	290

вземан от наркомани, кока¬
инов прил.
кока-кола ж. (англ.) 1. без мн. Ос¬
вежителна напитка със сок от
плодове на кока. 2. Доза от това
питие.
кокал м. разг. 1. Кост. 2. Обикн.
членувано - лека и доходна
служба, кокален прил.
кокалест прил. Който е с едри
кости.
кокалче ср. 1. Всяка от ставите
на пръстите. 2. Глезен на крак.
кокетен прил. 1. Който е с прив¬
лекателно приятна външнот. 2.
Който се стреми да бъде харесан.
кокетност ж.
кокетирам несв. и св., нпрех. 1.
Старая се да привлека и спече¬
ля вниманието на някого. 2. Из¬
тъквам нещо свое или го пред¬
ставям за свое. Кокетира е про¬
изхода си.
кокетка ж. Жена, която с държа¬
нието си се стреми да привлече
вниманието на мъжете.
кокиче ср. Ранно пролетно цвете
с бели цветове; Galanthus nivalis.
кокичев прил.
коклюш м. без мн. (фр.) Детска за¬
разна болест с остра продължи¬
телна кашлица.
кокоря се несв. нпрех. Гледам с
широко отворени очи.
кокосов прил. В съчет. кокосо¬
ва палма - тропическо високо
дърво с твърди листа и събрани
на върха плодове. О Кокосов
орех - плодът на тази палма.
кокошинка ж. Ситен паразит по
домашните птици; Menopon pal¬
lidum.

колективна ация
	291

кокошка ле. 1. Най-разпростране¬
ната домашна птица, отглежда¬
на за месо и яйца;Gallina. 2. Глу¬
пава жена, кокоши прил.
кокс л. без мн. (нем.) Добивано от
черни каменни въглища твър¬
до гориво с висока калоричност,
коксов прил.
коктейл м. (англ.) 1. Смес от ал¬
кохолни питиета с плодове и за¬
хар. 2. Прием с напитки и сту¬
дени закуски. 3. Смес от какво-
то и да е.
кол м. Заострен в единия край
прът за забиване в земята.
колаж. 1. Превозно средство с че¬
тири колелета, теглено от впре¬
гатен добитък. 2. Количество то¬
вар, което се побира в такова
средство. 3. Автомобил.
кола1 ж. без мн. (гр.) Нишесте за
колосване.
кола2 ж. Кока-кола.
кола3 ж. (гр.) Определен брой от
страници на книга, използван
за определяне на обема и.
колабйрам несв. нпрех. Губя съз¬
нание.
колаж м. 1. Композиция от лепе¬
ни детайли върху плат, хартия
и под. 2. Съединяване на части
от различни художествени твор¬
би в едно цяло.
колан м. (тур.) 1. Кожена или плат¬
нена лента за пристягане в кръс¬
та. 2. Дамско бельо за пристяга¬
не на корема или за закрепване
на жартиери. 3. Приспособление
за пристягане с лечебна цел.
колапс м. без мн. (лат.) 1. Припа¬
дък поради нарушено кръвооб¬
ращение. 2. Разруха, крах.
колар а. Лице, което прави и поп¬
равя каруци, коли, коларски
прил., коларство ср.
коластра ж. без мн. (лат.) Гъста
млекоподобна течност, която се
отделя първите дни след ражда¬
не.
колба ж. (нем.) Кълбовиден стък¬
лен съд с дълго гърло, използ¬
ван при лабораторни изследва¬
ния.
колбас м. (рус.) Продукт от смля¬
но месо с подправки, напълне¬
но в обвивка.
колебая се несе. нпрех. 1. В състо¬
яние на нерешителност и съм¬
нение съм. 2. а 3 л. Променя се
(величина).
колеблйв прил. Който се колебае,
колега .к. и ж. (лат.) и ко лёжка ж.
Лице със същата по отношение
на друго лице професия, специ¬
алност, длъжност, колегиален
прил., колегиалност ж.
Коледа ж. без мн. Голям христи¬
янски празник в чест на Рождес¬
тво Христово, коледен прил.
коледар м. Младеж, който коле-
дува;
ко ле ду вам несв. нпрех. Ходя по до¬
мовете на Коледа, за да поже¬
лавам здраве и плодородие.
колеж л. (фр. ) 1. Виеше или сред¬
но учебно заведение в Англия и
САЩ, 2. Полувисше или средно
училище със специализирано
обучение.
колектив м. Група лица с общи
интереси и занимание, колек¬
тивен прил., колективност ж.
колективизация ж. (лат.) ист.
Принудително обединяване на

колективизация
земеделски собственици в коопе¬
ративни стопанства (при социа¬
лизма).
колектор л, (лат.) 1. Главен ка¬
нал за отвеждане на водите от
канализиран район. 2. Цилин¬
дър в динамомашина, където
променливият ток се превръща
в постоянен. 3. Лице, което съ¬
бира и систематизира образци
от природонаучни обекти.
колекторски прил.
колекционер и колекцио-
нерка ж. Лице, което събира и
съхранява еднородни предмети.
колекционерски прил., колек-
ционерство ср.
колекционирам несв. прех. Съз¬
давам колекция.
колекция ж. (лат.) Сбирка от сис¬
тематизирани еднородни пред¬
мети.
колело ср. 1. Кръгло приспособ¬
ление, чрез което се предава или
привежда движение. 2, Велоси¬
пед.
коленича несв. нпрех. Заставам
на колене.
колесник м. Устройство на само¬
лет за придвижване по писта.
колеснйца ж. ист. Луксозно ку¬
пе за знатни личности, теглено
от четири коня.
колет л. (фр.) Пакет, приготвен
за изпращане по пощата, коле¬
тен прил.
колиба ж. 1. Изградено от пръти
и покрито със слама укритие из¬
вън населено място. 2. мн. На¬
селено място с отдалечени една
от друга къщи.
	292

колибар м. и колибарка ж. 1.
Лице, което живее или е живя¬
ло в колиба. 2. Жител на коли-
барско селище, колибареки
прил.
колибри мн. (исп.) Семейство на
най-дребните птички с размер
на насекомо; Trochilidae.
колиеср. (фр.) Дамско украшение
за окачване на шия.
колика ж. обикн. мн. (гр.) Остри
стомашно-чревни болки.
колит м. (лат.) Възпаление на ли¬
гавицата на дебелото черво.
количество ср. L Свойство иа те¬
лата да бъдат измервани по ве¬
личина, брой, обем. 2. Брой, раз¬
мер на нещо, количествен
прил.
количка ж. 1. Малка кола, която
се тегли или бута с ръце. 2. Дет¬
ска играчка с форма на автомо¬
бил.
колко мест. 1. Въпрос за количес¬
тво. За колко души? 2. Въпрос
за степен на качество. Колко
добре го познаваш? 3. сз. За под¬
чинено изречение. Не м каз¬
вай колко време чакаш.
кблкото нрч.-сз. За подчинено из¬
речение. Ще купиш колкото
ти казвам.
кблкото-тблкова сз. За взаимо¬
свързани действия. Колкото
повече настояваш, толкова по-
малко ще получиш.
коловоз м. 1. Успоредни следи от
колела на превозно средство. 2.
Железопътна линия в града.
колода м. (рус.) Комплект карти
за игра.

командвам
	 293
колодрум ж, Стадион с наклоне¬
на писта за колоездене.
колоездач м. 1. Лице, което ка¬
ра колело. 2. Участник в състе¬
зание по колоездене, колоез¬
дачен. прил.
колоквиум м. (лат.) 1. Изпитва¬
не на студенти преди сесия. 2.
Държавен изпит на лекари и ап¬
текари, завършили в чужбина.
3.	Събиране на учени за обсъж¬
дане на определени въпроси.
колона ж. (фр.) 1. Цилиндрична
подпора като част на сграда или
отделен декоративен стълб. 2.
Отвесна редица от печатни ре¬
дове във вестник, списание. 3.
Редица от превозни средства
или хора, които се движат един
след друг.
колонада ж. (фр.) 1. Редица от ко¬
лони с общ покрив като част от
сграда. 2. Две успоредни реди¬
ци от колони с общ покрив.
колопиалйзъм ,ч. без мн. (лат.)
Политика на колонизация.
колонизйтор м. Лице, държава,
което колоний и ра и експлоати¬
ра чужди територии, колони¬
заторски прил.
колонизациям? 1. Превръщане
на държава (територия) в коло¬
ния. 2. Масово заселване на
чужда територия, колониза-
ционен прил.
колония ж. (лат.) 1. Територия,
страна, експлоатирана от силно
развита държава и с ограниче¬
на самостоятелност. 2, Заселни¬
ци от една националност, които
живеят заедно в чужда страна.
3.	Селище на чужди заселници.
4.	Стада животни или ята пти¬
ци, които живеят на определе¬
но място, колониален прил.
колорйт л. (ит.) 1. Ефектно съче¬
тание на цветове. 2. Своеобра¬
зие на местност, епоха. 3. Жи¬
вописност. колоритен прил.,
колоритност ж.
колос м. (гр.) Личност с изключи¬
телни постижения в дадена об¬
ласт. колосален прил., коло¬
сали ост ж.
колосвам несв., колосам се. прех.
Напоявам тъкан с разредена
кола1 и я изглаждам.
колхоз м. (рус.) ист. Създадено
чрез колективизация стопанско
обединение на селяни (в Съвет¬
ския съюз), колхозен прил.
коля «есе. прех. Отрязвам глава
или прерязвам гърло на живот¬
но (човек).
коляно ср. 1. Става на крак меж¬
ду бедрото и хрущяла. коленен
прил. 2. Удебеление на растител¬
но стъбло. 3. Извита под прав
ъгъл водопроводна тръба, коля-
ное прил. 4. без мн. Род, потекло,
кома ж. без мн. (гр.) Пълно безсъз¬
нание с отслабени реакции към
външни дразнители.
команда ж. (фр.) 1. Кратка устна
заповед по образец. 2. Кратко
устно нареждане. 3. Група за
определена дейност, команден
прил.
командвам несв. и св., прех. 1. Да¬
вам команда (в 1. и 2. знач.). 2.
Стоя начело на военна единица.
3. Нареждам, давам заповеди.

командир
командир .«. 1. Лице, което е на¬
чело на войскова единица. 2.
Ръководител на група, коман¬
дирски прил.
командировам несв. и св., прех.
Изпращам в командировка.
командировка ж. 1. Служебно
пътуване извън местоживеене¬
то. 2. Писмена заповед за тако¬
ва пътуване, командировъчен
прил. <> Командировъчни -па¬
рични средства за командиров¬
ка.
командос м. (англ.) Член на боен
отряд със специална подготовка
за опасни действия в трудни ус¬
ловия.
комар1 л. Малко насекомо, чие-
то ухапване предизвиква силен
сърбеж; Culex.
комар2 м. без мн. Хазартна игра,
комасация ж. без мн. Групиране
на земеделски земи за целесъ¬
образно обработване.
комбайн л. (англ.) 1. Машина за
едновременна жътва и вършит¬
ба. 2. Устройство, предназначе¬
но за много операции.
комби ср. без мн. Лек автомобил,
чийто багажник е в купето.
комбинат .м. (лат.) Промишлено
предприятие с отделни техноло¬
гични процеси или звена, които
са последователно свързани.
комбинатйвен прил. Който умее
да свързва и съчетава нещата,
за постигане на успех, комби-
нативност ж.
комбинаторика ле. (лат.) Дял от
математиката за изучаване на
видовете комбинации с краен
	294

брой елементи или числа, ком¬
бинаторен прил.
комбинация ж. (лат.) 1. Начин
на съчетаване на еднородни или
разнородни неща, 2. Система от
средства н действия за постига¬
не на определена цел. комби¬
национен прил.
комбинезон м. (фр.) 1. Част от
дамско облекло с изрязан кор¬
саж около раменете и деколте¬
то. 2. Работен гащеризон с мно¬
го джобове.
комбинирам несв. исв., прех. Пра¬
вя комбинации.
комедиант м. и комедиантка ж.
1.	Лице, което изпълнява коме-
дийни роли. 2. Лице, което се
държи несериозно, комедиант¬
ски прил.
комедия ж. (гр.) 1. Драматично
произведение със смесен сюжет.
2.	Сценично представление на
такова произведение. 3. Забав¬
на и смешна случка. 4, Лице¬
мерно поведение, комедиен
прил.
комендант м. (фр.-рус.) 1. Лице,
което във военно време коман¬
два всички видове войски и се
грижи за реда. 2. Офицер, кой¬
то отговаря за реда и дисципли¬
ната в един гарнизон. 3. Начал¬
ник на лагер, на обществена
сграда и пр. комендантски
прил.
комендантство ср. 1. Оглавява¬
на от комендант служба. 2. Сгра¬
дата и личният състав на така¬
ва служба.
комендатура ж. безмн. (нем.-рус.)
Комендантство.

компас
	295

коментар м. (лат.) Разсъждения
и разяснения относно събития,
художествена творба и пр. ко¬
ментарен прил.
коментатор .и. и коментатор-
ка ж. Лице, което прави комен¬
тар. коментаторски прил.
коментирам веса. и св., прех. Пра¬
вя коментар.
комерсиален прил. (фр.) 1. Тър¬
говски. 2. Който е със спекула¬
тивен характер.
комета л. (гр.) 1. Небесно тяло
във вид на светещо петно с
опашка. 2. Бърз пътнически ко¬
раб с аеродинамична форма.
комйзъм м. без мн. (гр.) Смешно¬
то в нещата, хората и пр.
комйк м. (гр.) и комична ж. Ли¬
це, което умее да разсмива и за¬
бавлява. комичен прил., ко¬
мически прил., комйчност. ж.
комикс м. (англ.) Приключенска
приказка или разказ, представе¬
ни чрез картинки и кратки тек¬
стове към тях.
комин а. 1. Иззидан отвор в сгра¬
да за отвеждане на дима над
покрива. 2. Подобен отвор в про¬
мишлена сграда, отоплителна
инсталация и под.
коминочистач м. Работник,
който почиства комини.
комисар ж. (лат.) 1, Чиновник в
служба по снабдяването. 2. Ръ¬
ководител с обществено-полити¬
чески и административни фун¬
кции в бившия СССР.
комисиона ж. без мн. (фр.) Въз¬
награждение за посредничество
при търговски сделки, коми¬
сионен прил.
комисия ж. (лат.) Група лица,
съставена за определена задача
и предназначение.
комита м. (фр.) ист. Участник в
борбата за освобождение от тур¬
ско робство.
комитета. 1, Изборен ръководен
орган. 2. Държавно ръководно
учреждение.Комитет ;ю стан¬
дартизация. 3. ист. Звено от
тайно обединение на българите
за борба срещу турското робст¬
во. комитетски прил.
комкам несв. прех. Причестявам,
компактдиск м. (англ.) Диск от
специална материя с покритие
за записване с помощта на ла¬
зер на аудио- и видеоинформа¬
ция.
компактен прил. 1. Плътен, сбит.
2, Който е стегнат и изисква
мал ко място, компактност ж.
компания ж. (лат.) 1. Обединение
на сродни фирми, предприятия
и под. за обща дейност. 2. Група
лица, които общуват поради ед¬
накви интереси. 3. без мн. Нечие
присъствие, възприемано от
ДРУГ.
компаньонка ж. 1. Проститутка
на повикване. 2. Млада жена,
която забавлява мъже срещу
заплащане.
компаративистика ж. без мн.
Наука, която изучава обектите
си на изследване в сравнителен
план, компаративиетйчен
прил.
компас м. (ит.) I. Уред с магнит¬
на стрелка за определяне на по¬
соките на света. 2. Ориентир.

компенсация
компенсация ж. (лат.) 1. без мн.
Обезщетение за претърпяна за¬
губа. 2. без мн. Уравновесяване
на загуба с печалба, 3. без мн.
Възстановяване на равновесие
в организма, нарушено при за¬
боляване. компенсационен
прил. и компенсаторен прил.
компетентен прил. 1. Който е с
добра подготовка и познания. 2.
Който е изработен с добра осведо¬
меност и умение, компетент¬
ност ж.
компетенция ж. (лат.) 1. Предос¬
тавени от закон или устав пъл¬
номощия на служебно лице или
институция. 2. Осведоменост и
познания в дадена облает.
компилация ж. (лат.) 1. без мн.
Съставяне на книга (творба) с
прекомерно заимстване от чуж¬
ди книги (творби). 2. Творба, ко¬
ято не е оригинално дело на ав¬
тора си.
комплекс м. (лат.) 1. Обединени в
една цялост предмети, явления.
2.	Архитектурно обособени мно¬
жество сгради с еднакво предназ¬
начение. 3. Обсебваща идея за
някакъв недостатък, комплек¬
сен прил., КОМПЛЕКСНОСТИ ж.
комплекейрам весе, и се., прех.
Внушавам комплекс (в 3. знач.).
- се нпрех. Добивам комплекс (в
3.	знач.),
комплект м. (лат.) Съвкупност от
вещи с допълваща се функция
и еднакво предназначение, ком¬
плектен прил., комплект¬
ност ж.
комплектувам несв. и св., прех. 1.
Създавам или попълвам комп¬
	296

лект. 2. Съставям група с опре¬
делено предназначение.
комплимент (фр.) Похвала,
изказана към някого, за да бъ¬
де поласкан или да изпита удо¬
волствие.
композирам несв. и св., прех. 1.
Създавам музикална творба. 2.
Изграждам сюжет на художест¬
вена творба. 3. Създавам хар¬
монична цялост от отделни еле¬
менти. 4. Подреждам и свърз¬
вам вагони с локомотив.
композитор м. (лат.) и композй-
торка ж. Лице, което създава
музикални творби, компози¬
торски прил.
композиция ж. (лат.) 1. Структу¬
ра, изграждане на художестве¬
на творба. 2. Теория и учение за
хармонично съчетаване на еле¬
менти при художествено твор¬
чество. 3. Скачени вагони, свър¬
зани с локомотив, композици¬
онен прил.
компот м. (фр.) Сварени с вода и
захар плодове.
компрес м. (лат.) Намокрен па¬
мук (плат), който се поставя с ле¬
чебна цел върху болно място.
компрёсор м. (лат.) Машина за
сгъстяване на газове, зада се из¬
ползва налягането им. компре¬
сорен прил.
компромат м. Разпространява¬
но за злепоставяне измислено
или действително провинение
на човек.
компрометирам несв. и св., прех.
Чрез думи или действия изла¬
гам някого.

конгломерат
	297
компромис (фр.) 1. Споразу¬
мение е взаимна отстъпка. 2. От¬
стъпление от собствено убежде¬
ние или съвест, компромисен
прил.
компютър м. (англ.) Електронно¬
изчислителна машина с въз¬
можности за сложни математи¬
чески и логически операции по
зададена програма и с голяма
скорост, компютърен прил.
комсомол м. без мн. (рус. еькр.) ист.
Комунистически младежки съюз
в бившия Съветски съюз и в
България при комунистическо'
то управление, коисолеолски
прил.
комуна ж. (фр.) 1. Колектив от
обединени за съвместен живот
лица с общ труд и собственост на
благата. 2. «cm. Градска общи¬
на през Средновековието. О Па¬
рижка комуна - революцион¬
но правителство в Париж през
1871 г.
комунален прил. Който се отна¬
ся до общинска служба и уредба.
комунизъм л. (лат.-фр.) 1. Об¬
ществено-икономическа форма¬
ция с обществена собственост
върху средствата за производс¬
тво. 2. Втората фаза на тази
формация. 3. Комунистическа
идеология и теория, комунис¬
тически прил.
комуникация ж. (лат.) 1. Съоб¬
щителни и транспортни връзки.
2.	без мн. Езиково общуване
между лица, комуникационен
прил.
комунйст м. и комунйстка ЛГ.
1.	Член на комунистическа пар¬
тия. 2, Последовател на кому¬
нистическата идеология и тео¬
рия.
комфорт л (англ.) Удобна и при¬
ятна обстановка, комфортен
прил., комфортности, ж.
комшйя м. (тур.) и комшийка ж.
Съсед, комшийски прил., ком-
шийство ср.
комюнике ср. (фр.) Официално
правителствено съобщение за
важно решение или събитие.
кон м. 1. Едро домашно животно,
използвано за работа и транс¬
порт. 2. Шахматна фигура с
форма на конска глава. 3. Гим¬
настически уред, конски прил.
конак м. (тур.) 1. Място за отся-
дане за нощуване и почивка. 2.
ист. Турско градско управление.
конашки прил.
конвейер а. (англ.) 1. Транспорт¬
на лента за придвижване на из¬
делия при производството им
или за пренасяне на товари. 2.
Дейност със свързани непрекъс¬
нати процеси, конвейерен прил.
конвертируем прил. Който мо¬
же да се разменя на пазара.
конвертируемост ж.
конвоирам несв. и се., прех. Съпро¬
вождам като охрана или конвой,
конвои м. (фр.) Въоръжено лице,
което придружава арестанти,
пленници или охранява транс¬
порт. конвоен прил.
конвулсия ж. (лат.) Гърч на тя¬
лото или на отделен орган, кон¬
вулсивен прил.
конгломерат л. без мн. (лат.) 1.
Скала от свързани механично
разнородни минерали. 2. Съв-

конгломерат
куп ноет от механично свързани
неща.
конгрес м. (лат.) 1. Периодично
или извънредно свиквано вър¬
ховно събрание на организация,
партия. 2. Важно събрание за
решаване на съществени проб¬
леми. 3. Висш законодателен ор¬
ган в някои страни, конгресен
прил.
конгресмён м. (англ.) и конгрес-
мёнка ж. Член на конгрес (в 3.
знач.). конгресменски прил.
кондензатор .«. (лат.) 1. Уред за
втечняване на пара и газове
чрез охлаждане. 2. Уред за вре¬
менно натрупване на електри¬
ческа енергия, кондензаторен
прил.
кондензация ж. без мн. (лат.) 1,
Втечняване на пара и газове
чрез охлаждане. 2. Натрупване
на електрическа енергия. 3.
Сгъстяване.
КОНДИЦИОНаЛ л. без мн. (лат.)език.
Условно наклонение на глагола.
кондиция ж. без мн. (лат.) 1. Нор¬
мативни изисквания за една
стока. 2, Телесно състояние на
животно. 3. Степен на физичес¬
ка подготовка и работоспособ¬
ност.
кондуктор м. (лат.) и кондук-
торка ж. Влаков служител, кой¬
то се грижи за реда, проверява
и продава билети, кондуктор¬
ски прил.
коне- Първа част на сложни ду¬
ми със значение който се отна¬
ся до кон’: коневъд, конегледач,
конекрадец, конеферма.
	298
конец1 м. Обработена нишка за
шиене, плетене и под. О Обър¬
квам конците - попадам в
трудно положение.
конец2 м. без мн. ост. Край, завър¬
шване.
конзола ж. (фр.) 1. Подпора на
сграда, балкон. 2. Приспособле¬
ние за закрепване на рафт, по¬
лица. конзолен прил.
конкретен прил. (лат.) 1. Точно
определен. 2. Който може да се
възприеме сетивно, конкрет¬
ност ж.
конкурент л. (лат.) и конкурент¬
ка ж. Лице, което влиза в конку¬
ренция.
конкуренциях. (лат.) 1. Надпре-
варване за предлагане на стока
при най-изгодни условия. 2.
Борба в стремежа към едно и съ¬
що постижение. 3. разг. Конку¬
рент. конкурентен прил., кон-
курентност ж.
конкурирам несв. и св., прех. (лат.)
Участвам успешно в конкурен¬
ция. - се нпрех. Влизам в кон¬
куренция,
конкурс м. (лат.) 1. Определяне
чрез състезание на най-добри
творби или изпълнения в изкус¬
твото, науката и др. 2, Състеза¬
телен изпит за виеше училище.
3.	Определяне чрез състезание
и сравняване на най-подготве-
ния за работа, длъжност и пр.
конкурсен прил.
конник л. Ездач на кон.
конница ж. 1. Войска от конни¬
ци. 2. Войскова част от конници.
коноп л. без мн. Едногодишно
влакнодайно и маслодайно рас-
конструирам
	299

тение; Cannabis sativa. конопен
прил.
консекутйвен прил. В съчет.
консекутйвен превод - пре¬
вод, при който преводачът изс¬
лушва изказването и след това
предава основното от него.
консенсус л. без мн. (лат.-англ.)
Единомислие по даден въпрос.
консенсусен прил.
консёрва ж. (фр.) Затворен в съд
стерилизиран хранителен про¬
дукт. консервен прил.
консервант л. (лат.) Вещество,
което запазва продуктите от раз¬
валяне.
консервативен прил. 1. Който е
настроен враждебно към ново¬
въведения и промени. 2. Лече¬
ние без хирургическа намеса.
консервативност ж.
консерватор м. (лат.) и консер¬
ваторка ж. 1. Лице, което труд¬
но приема новото. 2. Член на
консервативна партия, консер¬
ваторски прил.
консерватория ж. (лат.) Виеше
музикално училище.
консервирам несв. и св., прех. 1.
Подлагам хранителни продукти
на обработка за по-дълго запаз¬
ване. 2. Подлагам на обработка
за запазване (книга, картина).
3.	Подготвям машина за дълъг
престой.
консигнация ж. без мн. (лат.)
Продаване на стока срещу уго¬
ворена отстъпка и връщане на
непродаденото.
консилиум м. (лат.) Съвещание
на лекари специалисти при теж¬
ко заболяване.
консолидация ж. (лат.) 1, Спло¬
тяване, заздравяване. 2. Транс¬
формиране на срочен заем в
дългосрочен или безсрочен.
консонант м. (лат.) език. Съгла¬
сен звук, консонантен прил.
консорциум м. (лат.) Обедине¬
ние на големи банки или пред¬
приятия.
конспект м. (лат.) 1* Обобщено
предаване на текст. 2. Въпроси
за изпит по дадена дисциплина.
конспектен прил. и конспек¬
тивен прил.
конспиратор л. и конспира-
торка ж. Лице, което участва в
конспирация.
конспирация ж (лат.) 1. Неле¬
гална дейност. 2. Правила и ме¬
тоди за нелегална дейност, кон¬
спиративен прил., конспира-
тйвност ж.
константа jk. (лат.) Величина с
постоянна стойност, констйн-
тен прил,, константност ж.
констатация ж. (лат.) Установя¬
ване на факт, констативен
прил.
констатйрам несв. и'св., прех.
Правя констатация,
конституирам лесе, и св.,прех.
Създавам, изграждам,
конституция ас. (лат.) 1. Основен
закон на държава за устройст¬
вото й, избирателната система,
правата и задълженията на
гражданите. 2. Систем? от ана¬
томични и функционални осо¬
бености на човек или гсивотно.
конституционен прил.
конструйрам несв. и св., прех. Пос¬
троявам, изграждам.

конструктивен
конструктивен прил. 1. Който се
отнася до конструкция (1. и 2.
знач.). 2. Градивен, изграждащ.
конструктивност ж.
конструктор л. иконструктор-
ка ж. 1. Лице, което проектира,
създава. 2. л. Детска игра за
сглобяване на фигури от еле¬
менти. конструкторски прил.
конструкция ж. 1. Взаимно раз-
положение и състав на частите
на механизъм. 2. Машина със
сложно устройство. 3. Телосло¬
жение.
консул.*, (лат.) 1. Ранг на дипло¬
матически представител, по-ни¬
сък от посланически, назначен
в облает или град. 2. Лице с та¬
къв ранг. 3. ист. Висши прави¬
телствени представители в
Древния Рим. консулски прил.
консулство ср. 1. Дипломатичес¬
ко представителство, начело с
консул. 2. Сградата на такова
представителство. 3. без мн.
Служба на консул.
консулт м. (лат.) Съвещание на
лекари за обсъждане на тежко
заболяване.
консултант .ч. и консултантка
ж.	Специалист в дадена облает,
който дава съвети и изразява
мнение, консултантски прил.
консултативен прил. Съвещате¬
лен.
консултация ж. 1. Мнение, съ¬
вет на специалист. 2. Допълни¬
телни разяснения при обучение.
з.	Служба от специалисти за съ¬
вет п препоръки. Детска кон¬
сул тация. консултационен
прил.
		300
консуматор м. и консуматор-
ка ж. 1. Лице, което употребява
и използва. 2. Уред, който израз¬
ходва енергия или суровина.
консуматорски прил.
консумация ж. без мн. (лат.) 1.
Изразходване на нещо за задо¬
воляване на потребност. 2. Хра¬
на и напитки, продадени в за¬
ведение. консумативен прил.
консумирам несв. и св., прех.
Употребявам, изразходвам,
контакт м. (лат.) 1. Съприкосно-
вение, допир. 2. Общуване. 3.
Приспособление за свързване
на електрически проводници. 4.
Свързване на проводници към
електрическа мрежа, контак¬
тен прил. О Контактни ле¬
щи- фини оптически лещи, ко¬
ито се залепват на зеницата и
заместват очила.
контактувам несв. и са., нпрех. Об¬
щувам, във връзка съм.
конте ср. (ит.) Лице, което обича
да се издокарва. контешки
прил.
контейнер л. (англ.) Солидна
трайна опаковка за научна апа¬
ратура, сложно устройство и пр.
контейнерен прил.
контейнеровоз .ч. Транспортно
средство за контейнери.
контекст м. (лат.) 1. език. Част от
текст, който уточнява и обясня¬
ва свързана с него дума (израз).
2.	Обстоятелства, обстановка на
дадено явление, събитие, кон¬
текстов прил.
контингент(лат.) 1» Определе¬
но пределно количество за даде¬
на цел. 2. Множество от хора, ко-
конус
	301

ито са еднородна група в някак*
во отношение. Контингент на
полицията.
континёнт л. (лат.) Всяка от обо*
собените основни части от суша¬
та, обградена с вода, конти¬
нентален прил,
континуитет м. без мн. Непре¬
къснатост на връзката между
явления и същности.
контра нрч. разг. Против.
контра ж. разг. 1. без мн. Спира*
тел но устройство на велосипед
и някои машини. 2. Бръснене
обратно на посоката на косъма.
3.	Вид плоха на пола. 4. Послед¬
на игра на карти при наличен
равен резултат. 5. ж. разг. Лице,
което винаги възразява. 6. Кон-
трареволюционер.
контра- Първа част на сложни
думи със значение ’противопо¬
ложност': контраатака, конт-
рамерки, контранастъпление„
контраудар.
контрабанда ж. (ит.) 1. Незакон¬
но тайно пренасяне на стока
през граница. 2. Доставяне и
търговия със забранени стоки.
контрабанден прил.
контрабандист ж. и контра¬
бандистка ж. Лице, което се за¬
нимава с контрабанда.
контрабас м. (ит.) Струнен музи¬
кален инструмент с най-ниско
звучене с форма на голяма ци¬
гулка.
контракт ж. (лат.) Писмен дого¬
вор.
контракция ж. 1. Стягане, сък¬
ращаване. 2. Свиване на муску¬
латурата на вътрешен орган.
контраразузнаване ср. безмн. 1.
Дейност на специални държав¬
ни органи за разкриване на
чужди разузнавателни служби.
2. Институция за такава дей¬
ност.
контраст ж. (фр.) 1. Голяма, яр¬
ка противоположност. 2. Съотно¬
шение между тъмни и светли
тонове в картина,телевизионен
образ, снимка, контрастен
прил., контрастност ж.
контрибуция ж. (лат.) Парично
или материално обезщетение,
което победителят във война по¬
лучава от победения, контри¬
буционен прил.
контрйрам ж?св. и св., прех. Отвръ¬
щам с противоположни действия
и прояви.
контрол м. (фр.) Наблюдение за
проверка, контролен прил.
контрола ж. разг. 1. Служба за
контрол. 2. Лице с такава служ¬
ба. 3. Част от билет, която се от¬
късва при проверка. 4. Контрол¬
на среща преди голямо състеза¬
ние.
контролирам несв. и св., прех. Из¬
вършвам контрол.
контрольор м. (лат.) и контро-
льорка ж. Служебно лице, кое¬
то извършва контрол.
контузвам несв., контузя св. прех.
Причинявам контузия.
контузия ж. (лат.) Нараняване
чрез тъп удар, но без открита
рана.
контур м. (фр.) Външни очерта¬
ния на нещо, контурен прил.
конус ж. (гр.-лат.) 1. Геометрично
тяло с напречно сечение под

конус
форма на равнобедрен триъгъл¬
ник. 2. Предмет с такава фор¬
ма. конусен прил.
конусовиден и конусообразен
прил. Който е С ВИД ИЛИ форма
на конус.
конфедерация ж. (лат.) Обеди¬
нение на държани (организа¬
ции), конто за познат самостон-
телноспа си, но имат общи ор¬
гани. конфедеративен прал.
конфекция .ис. (ит.-фр.) 1. Серий¬
но изработено облекло по стан¬
дартни модели. 2. Магазин за
такова облекло, конфекционен
прил.
конферансие ср. (фр.) Лице, ко¬
ето обявява програмата при
представление.
конферёнция ж. (лат.) Събрание
на представители на организа¬
ция за обсъждане на определе¬
ни въпроси.
конфёти мн. (ит.) Малки хартие¬
ни кръгчета, които се посипват
върху участниците в увеселе¬
ние.
конфиденциален прил. Повери¬
телен. конфиденциалност ж.
конфискация ж. (лат.) Основа¬
но на закон изземване в полза
на държавата на частна собст¬
веност, некачествена или кон¬
трабандна стока и под.
конфискувам несв. и св., прех.
Върша конфискация.
конфитюр м. (фр.) 1. Сладко от
сварени със захар плодове. 2.
Порции от такова сладко.
конфликт .н. (лат.) Сблъсък на
I г рот и впреч I ! ви си л и. конфлик¬
тен прил , конфликтност ж.
	 302
конфронтация ж. Активно про¬
тивопоставяне.
конфузия ж. Неудобна ситуа¬
ция, неловко положение, кон¬
фузен прил., конфузност ж.
конфузя несв. прех. Мъмря, осъж¬
дам.
концентрат ж. (лат.) 1, Силна
спиртна напитка. 2. Продукт от
богати на ценни минерали из¬
копаеми. 3. Хранителен продукт
с увеличена хранителност.
концентрация ж. 1. Съсредото¬
чаване на едно място. 2. Насоч¬
ване на вниманието върху оп¬
ределен обект. 3. Количество ве¬
щество в единица обем, концен¬
трационен прил.
концентрирам несв. и св., прех. 1.
Съсредоточавам на едно място.
2. Насищам разтвор. ~ се нпрех.
Съсредоточавам се.
концепция ж. (лат.) Система от
възгледи по даден въпрос, кон¬
цептуален прил., концепту-
алност ж.
концерн м. (англ.) Монополисти¬
ческо обединение на предприя¬
тия с единно ръководство и фи¬
нансиране.
концерт м. (лат.) 1. Публично из¬
пълнение на художествена
програма. 2. Музикална творба
със солово инструментално из¬
пълнение и съпровод на оркес¬
тър. концертен прил.
концесия ж. (лат.-англ.) Договор
за предоставяне от държавата
на предприятие, земи и под. за
използване от частни или чуж¬
дестранни предприемачи, кон¬
цесионен прил.

копродукция
концлагер м. (нем.) Място за за¬
държане на военнопленници,
политически противници и пр.
концлагерйст м. и концлаге*
рйстка ж. Лице, което е или е
било в концлагер.
конюнктивит ж. (лат.) Възпале¬
ние на слизестата ципа на око¬
то.
конюнктура ж. (лат.-англ.) Съз¬
дадено положение на нещата в
дадена област на живота, ко¬
нюнктурен прил., конюнк-
турност ж.
конюшня ж. Постройка за коне,
коняк м. (фр. собств.) Алкохолно
ароматно питие от винен дести¬
лат. конячен прил.
коняр ж, Лице, което отглежда
или пасе коне, конярски прил.
кооператив ж. Кооперация, ко¬
оперативен прил.
кооператор ж. и пооператорна
ж. Член на кооперация, коо¬
ператорски прил.
кооперация ж. (лат.) 1. Обедине¬
ние за обща производствена дей¬
ност. 2. разг. Жилищен блок.
кооперирам лесе. и св., прех. Съз¬
давам кооперация (в 1. зная.).
координата ж. (лат.) 1. мн. Вели¬
чини, чрез които се определя по¬
ложението на точка в простран¬
ството. 2. ж и. Местоположение.
координатен прил.
координация ж. (лат,) Съгласу¬
ване. координационен прил.
координирам несв. и се., прех.
Съгласувам.
копач ж. и копачка ж. Лице, ко¬
ето копае.
копая несв. прех. L Правя дупка с
помощта на инструмент. 2. Пре¬
копавам земя. 3. Добивам от зе¬
мята.
копейка ж. (рус.) Една стотна част
от рублата.
копеле ср. 1. Извънбрачно дете.
2. Обидно название на момче,
мъж.
копие1 ср. 1. ист. Старинно оръ¬
жие във вид на дълъг прът с ос¬
тър връх от кост, камък или ме¬
тал. 2, Спортен уред за хвърля¬
не с определена дължина и ос¬
тър връх.
копие2 ср. (лат.) 1. Точно възпро¬
извеждане на нещо. 2. Препис
от оригинал.
копирам несв. и св., прех. 1, Пра¬
вя копие2. 2. Подражавам.
копито ср. Твърдо рогово образу¬
вание като стъпало у някои бо¬
зайници. копитен прил.
копнеж ж. Силно желание,
копнея несв. нпрех. Изпитвам коп¬
неж.
копои м. (рум.) 1. Ловно куче. 2.
неодобр. Доверено лице, което до¬
носничи.
коприва ж. Растение с власинки
по листата, които при допир из¬
пускат парлива течност; Urtica.
копривен прил. О Коприена
треска - кожна болест с обри¬
ви и сърбеж.
коприна ж. без мн. 1. Нишка от
пашкул на копринена буба. 2.
Тъкан от такива нишки, копри¬
нен прил.
копродукция ж. Съвместна про¬
дукция.

копулация
копулация ас. (лат.) 1. Полово
сношение. 2. Процес на слива¬
не на клетки (при низшите ор¬
ганизми).
копче ср. 1* Пришито към дреха
приспособление за затваряне на
отвор, разрез. 2. Електрически
бутон за включване и регули¬
ране.
копър веч лн. Градинско рас¬
тение със силна миризма, упот¬
ребявано като подправка; Апе-
thum graveolens.
копърка ж. без мп. Дребна мор¬
ска риба.
кора ж. 1. Покривна част на дър¬
во, плод, която може да се отде¬
ля. 2. Втвърден горен слой. 3.
Разточен лист за баница. 4. Ко¬
рица на книга.
кораб л. 1. Голям плавателен
съд с двигател за превоз на хо¬
ра и товари. 2. Голям летателен
апарат, корабен прил.
корав прил. 1. Устойчив на на¬
тиск, огъване или удар. 2. Из¬
дръжлив психически и физичес¬
ки. Коровина ж. и коравост ж.
коравосърдёчен прил. Безсър¬
дечен, нечувствителен, кораво-
сърдечност ж,
корал м. (гр.) 1. Неподвижно мор¬
ско животно, което живее в ко¬
лонии, от чиито скелети се об¬
разуват острови и рифове. 2.
Материал от такива скелети,
който се използва в бижутерия¬
та. коралов прил.
коран м. (ар.) Свещена книга за
учението на Мохамед.
корда ж (гр.-лат.) 1. Струна на
музикален инструмент. 2, Тън-
	304

к а здрава нишка или тънко въ¬
же.
кордон М. (фр.) 1. ос ni. Верижка.
2. Верига от полицаи или вой¬
ници за опазване на реда и пре¬
граждане пътя на неприятел.
коректен прил. (лат.) 1. Безуко¬
рен, правилен. 2. Вежлив, уч¬
тив. коректност ж.
корёктор м. (лат.) и корёкторка
ж. Лице, което поправя грешки
в набран текст, коре к торени
прил., коректорство ср.
коректура ж. (лат.) 1. Поправка
на грешки в набран текст. 2. От¬
печатък от набран текст за на¬
насяне на поправки, коректу-
peu прил.
корекция ж. (лат.) Поправка,
корем м. Част от тялото между
гърдите и краката на човек или
животно, коремен прил.
коремест прил. Който е с голям
корем.
корена. 1. Подземна част на рас¬
тение, която го крепи в почвата
и изсмуква от нея хранителни
вещества и влага. 2. Врастнала
в тялото част на зъб, нокът, ко¬
съм. 3. Начало, произход. 4.
език. Основна значима част на
дума без афикси и окончание.
5* Число спрямо произведение¬
то от многократното му умноже¬
ние на себе си. коренен прил.
коренище ср. Разклонени коре¬
ни на многогодишно растение,
от които израстват нови стъбла.
Коренувам несв. и се., прех. Чрез
математическо действие нами¬
рам основата по даден показа¬
тел и степен.

	305
кореняк м. и коренячка ж. Стар
местен жител.
кореня се несв. нпрех. Имам при¬
чина, основание.
кореспондент л. (лат.) и корес¬
пондентска ж. 1. Сътрудник на
медия, който изпраща инфор¬
мация и дописки. 2. Лице, кое¬
то съставя и превежда писма в
учреждение, служба, корес¬
пондентски прил.
кореспонденция ж. (лат.) 1. Раз¬
мяна на писма. 2. Пощенски
пратки. 3. Изпратено чрез ме¬
дия съобщение за актуално съ¬
битие. кореспондентен прил.
кореспондирам несв. и св., нпрех.
1. Пиша си писма с някого. 2.
Имам съотношение или съот¬
ветствие с някого (нещо).
коригирам несв. « св., прех. (лат.)
1. Поправям. 2. Отстранявам
грешки в набран текст.
корида ж. (исп.) Зрелищна борба
с бикове в някои страни.
коридор.«. (фр.) 1. Дълго и тясно
жилищно помещение, откъдсто
се влиза в стаите. 2. Пътека
между купета или седалки нт.н
вагон. 3. Определена за всеки
състезател пътека при бягане,
плуване. О Въздушен коридор
-достъпза преминаване но въз
дух. коридорски прил. и кори-
дорен прил.
корист ж. без мн. 1. Материална
изгода. 2. Стремеж към такава
изгода, користен прил., ко-
ристност ж.
корйто ср. 1. Голям плитък съд
за пране, къпане или хранене
корпорация
[ на добитък. 2. Дъно, легло из ре¬
ка, поток.
корица ж. 1. Външен лист па кни¬
га или тетрадка. 2. Тънка кора.
корк м. (лат.) 1. Гъбовидна пок¬
ривна тъкан по кората на някои
дървесни видове. 2. Порест лек
материал от тази тъкан, изпол¬
зван като изолатор, запушалка
и пр. корков прил.
кормило ср. 1. Приспособление
за управляване на кола, пара¬
ход, самолет. 2. Управление.
кормилен прил.
кормувам несв. нпрех. 1. Управ¬
лявам превозно средство.2. Взе¬
мам уроци по шофиране.
корнер м. (англ.) Наказателен ъг¬
лов удар във футбола.
корниз ж. (ит.) 1. Декоративна
ивица над стряха или около про¬
зорец. 2. Декоративна пръчка
над прозорец, за закачване на
завеси.
корнфлейкс ж. без мн. (англ.) По¬
луготова закуска, приготвена на
зърнена основа и обогатена с
различни добавки.
корозия ж. (лат.) Разрушаване,
разяждаш! на метали, скали под
въздействието на околната сре¬
да. корозиднен прил
корони .Ж-. (лот.) 1. Скъпоценен
накит за глина - като символ на
власт. 2. Монарх, носител на ко¬
рона. 3. Символ на победа, чест.
'1. Горна разклонена част на
дърно. коронен прил.
коронка ж. Метална обвивка за
предпазване на повреден зъб.
корпорация ж. Обединение на
лица с общи съсловни или про-

корпорация
фесионални интереси, корпо¬
ративен прил.
корпус х. (лат.) 1. Тяло на човек
или животно. 2. Основен скелет
на нещо, в който се монтират час¬
тите. 3. Отделна част в комплекс
от сгради. 4. Лица с еднаква спе¬
циалност и обществено положе¬
ние. 5. Съвкупност от събрани
текстове, използвани за научни
изследвания, корпусен прил.
корсарм. (ит.) Морски разбойник.
корсарски прил.
корсет м. (фр.) 1. Широк плътен
колан за стягане на корема. 2.
Лечебен бандаж за изкривен
гръбначен стълб.
корт ж. (англ.) Игрище за тенис,
корумпйрам несв. исв., прех. Чрез
подкупи развращавам длъж¬
ностно лице.
корупция ж. (лат.) Поквареност
у длъжностно лице.
кос х. Прелетна пойна птица;
Turdus merula.
кос прил. (рус.) Наклонен.
коса1 ж. Космите по главата на
човек.
коса2 ж. Земеделско сечиво с дъл¬
га дръжка за рязане на трева.
косачка ж. Машина за косене,
косвен прил. Който се проявява
непряко, а по заобиколен път.
косйтба ж. 1. Сенокос. 2. Време¬
то, когато се коси.
космо друм х. (гр.) Площадка за
изстрелване на летателни апа¬
рати в Космоса.
космонавт х. (гр.) и космонавт¬
ка ж. Лице, което участва в кос¬
мически полет, космонавтски
прил.
	306 	.
космонавтика ж. (гр.) Теория и
практика на космическите поле¬
ти.
космополит х. (гр.) и космопо¬
литка ж. Привърженик на кос¬
мополитизма.
космополитизъм ж. без хм. (гр.)
1. Идеология, която изповядва
отказ от национални традиции
и обявява човека за гражданин
на света. 2. Поведение на кос¬
мополит. космополитичен
прил.
кост ж. Твърдо образувание ка¬
то част от скелета на човек или
животно, костен прил.
коства несв. нпрех. в 3 л. Струва,
костелйв прил. 1. Слаб, с издаде¬
ни кости. 2. Който е с твърда че¬
рупка, която трудно се отделя. 3.
Който е труден за решаване.
костенурка ж. Четириного вле¬
чуго, покрито с костна броня;
Testudo.
костилка ж. Вътрешна твърда
част на плод, където е семето.
костилков прил.
костница ж. Обща гробница, къ¬
дето се пазят костите на много
хора.
костур X. Сладководна риба;
Perea fluviatilis.
костюм х. (фр.) Комплект горни
дрехи от сако и панталон (пола),
комбинирани по цвят и модел.
О Бански костюм - облекло
за къпане на открито.
косъм х. 1. Нишковиден израс¬
тък по кожата на човек или жи¬
вотно. 2. Козина на животно.
кося несв. прех. 1. Режа тревисти
растения с коса2. 2. а 3 л. Из¬
кошмар
	307

бива, поваля. - се нпрех. Ядос¬
вам се.
кота ж. (фр.) Висока точка като
ориентир при военни действия
или топографски измервания.
котак м. и котарак м. Мъжко до¬
машно животно Felis domestica.
котва ле. Прикрепено за верига
или въже желязно приспособле¬
ние за закрепване на място на
плавателен съд, котвен прил.
коте ср. Малкото на котка1,
котел м. 1. Дълбок меден съд с
разширено дъно и с дръжка за
носене на вода. 2. Цилиндричен
затворен съд за осигуряване на
нара към парна машина.
котирам несв. и св., прех. (фр.) Оп¬
ределям продажна цена на сто¬
ка, ценни книжа или валута.
коти се несв. нпрех. в 3 л. 1. Ражда
малки (котка, заек). 2. Ражда се
(коте, зайче).
котка1 ж. 1. Домашно животно,
което лови мишки; Felis domes¬
tica. 2. мн. Семейство хищни бо¬
зайници с гъвкаво тяло; Felidae,
котка2 jt. Приспособление за за¬
качване и захващане при като
рене и изкачване.
коткам nccb. прех. Държа се лю¬
безно и внимателно, за да раз¬
положа към себе си,
котлет л. (фр.) Пържола с ребро,
котловина ж. Вдлъбната мест¬
ност между височини, кот¬
ловинен прил.
котлон л. (унг.-рум.) 1. Домакин¬
ски уред с електрическа плоча.
2. Плоча на електрическа гот¬
варска печка.
I кофа ж. (ар.-рум.) 1. Домакински
дълбок съд с дртжка за носене
на вода. 2. Съд за вадене на по¬
да от кладенец.
кофар л. Катинар.
кофеин м. (нем.) Алкалоид в ка¬
фето и чая. кофейное прил.
кофраж м. (фр.) Дъсчена форма,
в която се излива бетон, коф¬
ражен прил.
коч м. (тур.) Нескопен овен.
кочан1 л. 1. Царевичен плод със
или без зърната. 2. Твърда сред¬
на част на зеле, морков.
кочан2 л. 1. Съединени в единия
край разписки, квитанции, би¬
лети. 2. Частта след откъсване
на всички билети, квитанции и
пр.
кочина ж. 1. Помещение за пра¬
сета. 2. Нечисто и неподдържа¬
но жилище.
кочияш л. (унг.) Лице, което ка¬
ра файтон.
кош л. 1. Изплетен от пръти съд
без дръжка. 2. Изплетено от пръ¬
ти помещение за зърнени хра¬
ни. 3. Допълнение към мотоцик¬
ле']1 за возене па пътник. <1. Ме¬
тален ринг г мрежичка, прикре¬
пен към специално табло за
вкарване на топка при баскет¬
бол. 5. Попадение на гонка в то¬
зи ринг,
кошара .*■ Изградено и покрито
място за затваря не на овце.
кошер л. I. Специален сандък за
пчелно семейство. 2. Пчелно се¬
мейство, което живее в такъв
сандък.
кошмар л. (фр.) 1. Неспокоен сън
с мъчителни видения. 2. Тре-
кошмар
вожно преживяване, кошма¬
рен прил,
кошница ж. Изплетен от пръти
или дървени ленти съд с дръж¬
ка за носене.
кошута ж. Женското животно
Cervus elaphus.
кощунство ср. Подигравка с не¬
що почитано и уважавано, ко¬
щунствен прил.
крава ж. Женско говедо, кравеш¬
ки прил. и крави прал.
кравай м. Обреден кръгъл хляб
е дупка в средата.
кравеферма ж. Ферма за крави,
крада несв. прех. Тайно присвоя¬
вам нещо чуждо.
крадец .м. Лице, което краде,
крадешком нрч. Тайно и скриш¬
но.
крадла ж. и крадльо _ч. Лице, ко¬
ето е склонно да открадне.
крадлив прил. 1. Който има
склонност към кражби. 2. Кой¬
то се върши крадешком, крад-
лйвост ж.
краен прил. 1. Който е в края по
време или място. 2. Окончате¬
лен. 3. Проявен във висока,
изключителна степен, край¬
ност ж.
кражба ж. Незаконно отнемане
и присвояване.
краище ср. 1. Покрайнина. 2.
Край на планина.
край м. 1. Място, където нещо за¬
почва или свършва. 2. без мн.
Последен момент от протичане
на действие. 3. без мн, Предел,
изход. 4. Покрайнина на сели¬
ще. 5. Родно място.
край предл 1. Положение или
движение отстрани на нещо.
Край границата. 2. Положение
на близко съседство.
крайненец .м Лице, което живее
в края на селище.
крайник ли Крак или ръка на чо¬
век или крак на животно.
крайъгълен прил. Основен, ва¬
жен.
кракл. 1. Долен крайник, с кой¬
то стъпва човек (животно). 2.
Долна част, на която се опира
стол, маса и др. крачен прил.
О Вървя е крак - не изоставам.
крал м. и кралйца ж. 1, Титла
на монарх. 2. Изтъкнат предста¬
вител в производството, спорта,
изкуството, кралски прил.
кралство ср. Монархическа дър¬
жава начело с крал.
кран1 м. (нем.) Машина за вдига¬
не и преместване на тежести.
кранов прил.
кран8 м. (нидерл.-рус.) Приспособ¬
ление за спиране и пускане на
вода от чешма, водопровод и пр.
кранист ж. и кранйстка ж. Ли¬
це, което работи с кран1.
красавец м. и красавица ж. 1.
Красив човек. 2. Нещо красиво,
краейвприл. 1. Който оказва при¬
ятно естетическо въздействие. 2.
Който изразява благородност,
почтеност, красота ж.
краска ж. (рус.) 1. ост. Багра. 2.
мн. Преценка, виждане на не¬
щата.
краснопйс ж. 1. Красиво писане
с ръка. 2. Обучение в красиво
писане.

кремък
	 309

красноречив прил. 1, Който го¬
вори изразително. 2. Който из¬
разява недвусмисленост и убе¬
дителност. красноречйвост ж.
и красноречие ср.
краста ж. 1. Заразна кожна бо¬
лест, придружена със силен сър¬
беж; Scabies. 2. Лош неотстра¬
ним навик, крастав прил.
краставица ж. 1, Зеленчуково
растение с продълговат плод;
Cucumis sativus. 2. Плодът на
това растение, краставичен
прил.
кратен прил. (рус.) В съчет. крат¬
но число - число, което се дели
на друго без остатък, крат¬
ност ж.
кратер м. (гр.) 1. Конусовиден от¬
ворен връх на вулкан. 2. Кону¬
совидна дупка в земята, издъл¬
бана от бомба или тежко тяло.
кратуна ж. 1. Градинско расте¬
ние с едър кух плод, който се
употребява като съд за гребане
или носене на вода. 2. ирон. Гла¬
ва.
кратък прил. 1. Непродължите¬
лен. 2. С малка дължина. 3. Ма¬
лък по обем, краткост >
крах м. (нем.) Пълен ирония
крача несв. нпрех. Нравя крачки,
за да се придвижа
крачка ж. 1. Разстояние между
две стъпки при ходене. 2. II рид
вижвапе на краката при ходе¬
не. 3. Проява, действие.
крачол м. Долна част на панта¬
лон, която покрива крака.
креативен прил. (фр.) Който е
способен да твори, да създава.
креатйвност ж.
креатура ж. (лат.) Незначителна
личност, издигнала се чрез чуж¬
до покровителство.
креват м. (гр.) Легло.
креда ж. (лат.-нем.) 1. Бял ронлин
минерал, използван за тебешир.
2. Молив или прах от въглен за
рисуване. 3. Цветен мек тебе¬
шир, използван от шивачите.
кредит л. (лат.) 1. Отношение на
доверие към купувач, който пла¬
ща по-късно закупената стока. 2.
Сума, която банката отпуска сре¬
щу гаранция. 3. без мн. Отноше¬
ние на зачитане и доверие в об¬
ществото. 4.безмн. Дясната стра¬
на на счетоводен баланс, креди¬
тен прил. О Кредитен мили¬
онер — кредитополучател, който
не е издължил взетата сума.
кредитирам несв. и св., прех. Пре¬
доставям кредит.
кредитор м. (лат.) и кредитор¬
ка ж. Лице (банка, държава), ко¬
ето отпуска кредит.
кредо ср без мн. (яат.) Верую, ос¬
новен принцип.
крем1 м. 1. 1(вете бял крип. 2.11е-
рунпна
крем2 м I. Варена гладка каша
е подправки за десерт. 2. Гъста
еднородна каша с различен (/вс¬
тав, като козметично пян лекар¬
ствено средство. 3. Мека боя за
обувки.
крема гориум (лат.) Място за
извършване на кремация.
кремация ж. <лат.) Изгаряне тя¬
ло па мъртвец.
кремък м. Много твърд минерал,
който изпуска искри при удар.
кремъчен прил.

кренвирш
кренвирш м. (нем.) Тънък салам
от смляно месо, който се вари.
креп м. (фр.) Много тънък наб¬
ръчкан плат, обикн. с черен
цвят.
крепост ж. Укрепено населено
място или територия, оградена
със здрави стени и ровове и от¬
бранителни съоръжения, кре¬
постен1 прил.
крепостничество ср. ист. Об¬
ществен ред, при който селяни¬
те са прикрепяни към земята и
са зависими от собственика й.
крепостен2 прил.
крепя несв. прех. 1. Държа, под¬
пирам да не падне. 2. Поддър¬
жам, оказвам помощ. - се нпрех.
1. Задържам се да не падна. 2.
Имам още физически и духов¬
ни сили.
креслйв прил. 1. Който е рязък,
неприятен за възприемане. 2.
Който е склонен да крещи, крее-
лйвост ж.
кресло ср. (рус.) 1. Широк стол с
облегалки за ръцете. 2. Висока
длъжност, пост.
кретам несв. нпрех. 1. Движа се
бавно, със затруднение. 2. Жи¬
вея трудно, безперспективно.
кретен л. (фр.) 1. Болен от крете¬
низъм. 2. Некадърен глупав чо¬
век. кретенски прил.
кретенизъм м. (фр.) 1. Болестно
задържане на физическото и
умственото развитие. 2. Слабо¬
умие.
крёхък прил. 1. Който не е елас¬
тичен, а се чупи лесно. 2. Неус¬
тойчив, слаб. 3. Който не е твърд
и жилав (храна), крехкост ж.
	310

кречетало ср. 1. Дървена дъсчи¬
ца, която леко разклаща мел¬
ничния кош, за да падат зърна¬
та от него. 2. Детска дървена иг¬
рачка, която издава шум при
въртене. 3. Лице, което много го¬
вори.
крещя несв. нпрех. 1. Говоря ви¬
соко, викам. 2. Издавам непри¬
ятен глас при пеене.
крещящ прил. 1. Неприятно ос¬
тър и висок (глас). 2. Силно оче¬
биен.
крив прил. 1. Който е с извивки,
не е прав, 2. Несиметричен, раз¬
кривен. 3. Виновен. 4.разг. Сър¬
дит. 5. Който не води към добро.
кривина ж.
кривак Тежка тояга с удебе¬
лен край.
криво- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’крив’: криво-
глед, криволинеен, кривокрак,
кривоног, кривонос, кривоок.
криволица je. 1. Крива линия. 2,
мн. Последователни завои на
път, река.
криволича несв. нпрех. 1, Движа
се с отклонения в двете страни.
2.вЗл. Прави криволици (река,
път).
кривя несв. прех. 1. Държа накри¬
во. 2. Правя да стане криво. 3.
нпрех. Криволича. 4. нпрех. разг.
Куцам.
криеница лс. Детска игра, при
която всички се крият, а един
жуми и после ги търси.
криза ж. (гр.) 1. Тежко преходно
състояние като повратна точка
в развитието. 2. Остър недостиг
критичен
на нещо. 3. Влошаване на със¬
тоянието на болен, кризисен
прил.
крик л. (фр.) Уред за повдигане
на тежки предмети.
крикет м. (англ.) Спортна игра с
малка топка, която се удря с бу¬
халки.
крилат прил. 1. Който има кри¬
ла. 2. Вдъхновен, свободен.Кри¬
лата мисъл.
крило ср. 1. Летателен орган у
птици и насекоми. 2. Подобна на
такъв орган част на предмет. 3.
Странична част на сграда. 4.
Групировка в партия, организа¬
ция. 5. Краен нападател при
футбол, хокей и др.
крими- Първа част на сложни
думи със значение 'кримина¬
лен: кримиавпгор, кримикоме-
дия, кримироман, кримифилм,
кримидосие, кримиконтин-
гент.
криминален прил. Който е свър-
зан с углавно престъпление.
криминалност ж.
криминалист ж. Специалист по
криминалистика.
криминалистика .ж. (лат.) Нау¬
ка за методите на разкриване на
престъпленията и техните из¬
вършители. криминалисти-
чем прил.
криминогенен прил. Който обус¬
лавя престъпно поведение или
проява.
крин м. (гр.) !♦ Род едногодишни
растения; Lilium. 2. Цвете с ед¬
ри ароматни цветове; Lilium
candîdum.
крипта ле. (гр.) 1. Подземно поме¬
щение за погребения и богослу¬
жение (към храм, църква). 2.
Подземно помещение под олтар
за пазене на мощи.
кристал ж. (гр.) 1» Твърдо или
течно тяло с форма на симетри¬
чен многостенник с разположе¬
ни в определен ред части. 2. Фи¬
но стъкло с особен блясък и го¬
ляма прозрачност и предмети¬
те, изработени от него. 3. Нещо,
което е прозрачно чисто и блес¬
тящо. кристЬлен прил., крис-
талност ж.
кристализйра лесе, и с&., нпрех. е
3 л. 1. Получава кристална фор¬
ма. 2. Добива ясна, изчистена
форма (идея, мисъл).
критерий л. (гр.) Признак като
мярка за оценяване, определя¬
не и класифициране.
критйки критйчка ж. 1. Ли¬
це, което преценява и анализи¬
ра художествени творби. 2. Ли¬
це, което подлага нещо на кри¬
тика.
критика ж. (гр.) 1. Тълкуване и
оценяване на художествена
творба. 2. Изразяване па отри¬
цателна преценка критичен
прил. и крити чески прил.
критикар л. Недобросъвестен
критик, критикарски прил.
критикувам япп и св., прех. Под¬
лагам на критика.
критичен прил. 1. Който се отна¬
ся до критика. 2. Който предя¬
вява високи изисквания. 3.
Свързан с труден, съдбоносен
момент, критичност ж.

крия
крия несв. прех. 1. Поставям не¬
що на място, където няма да бъ¬
де намерено. 2. Пазя в тайна. ~
се нпрех. Стоя на тайно място,
за да не ме забележат.
кроасан м. Кифла от маслено
тесто с форма на полумесец и
пълнеж.
кройка ж. 1. Чертеж, по който се
крои. 2. Начин на скрояване,
модел.
крокодил м. (гр.) Едро земновод¬
но влечуто с твърди плочки по
кожата; Crocodilus. крокодил-
ски прил. О Крокодилски съл¬
зи - лицемерен плач.
кромид м. (гр.) Обикновен лук;
Allium сера, кромидов прил.
крона ж. Парична единица в ня¬
кои европейски страни.
крос м. (англ.) Спортно надбягва¬
не на дълго разстояние, крдсов
прил.
кросно ср. Част от домашен тъ¬
качен стан, на който се навива
основата, а също и изтъканото
платно.
кротувам несв. нпрех. Стоя тихо
и кротко.
кротък прил. Спокоен, тих. кро¬
тост ж.
кроул х. без мн. (англ.) Стил на
плуване, при който ръцете пос¬
ледователно се изнасят напред.
кроше ср. (фр.) Боксов удар отля¬
во и отдясно със свита ръка.
кроя несв. прех. 1. Разрязвам ма¬
терия по определен начин за
ушиване на дреха, обувки и пр.
2. Обмислям, замислям.
крупен прил. Едър, значителен.
крупие ср. (фр.) Лице, което води
хазартните игри в игрално за¬
ведение.
круша ас. Овощно дърво Pirus
communis и неговият плод.
крушка ж. 1. Умалително от кру¬
ша. 2. Електрическа лампа, чи-
ято стъклена обвивка има фор¬
ма на круша.
кръв аг. 1.безхн. Течна тъкан, ко¬
ято се движи в артериите и ве¬
ните на човек или животно. 2.
Нрав, характер. О В кръвта
ми е - имам го по наследство.
кръвен прил.
кръво- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’който е свър¬
зан с кръв’: кръводаряване, кръ¬
во загуба, кръвоносен, кръвопре¬
ливане.
кръводарйтел м. и кръводар й-
телка ж. Лице, което дарява
кръв за лечебни цели, кръвода-
рителски прил., кръводари-
телство ср.
кръвожаден прил. Който е хи¬
щен, жесток, кръвожЬдност ж.
кръвопролитие ср. Убиване на
много хора, проливане на кръв.
кръвопролйтен прил.
кръг м. 1. Заобиколена от окръж¬
ност плоскост. 2. Предмет с та¬
кава форма. 3. Крива затворе¬
на линия. 4. Област, включва¬
ща етапите па развитие или из¬
вършване. 5. Хора, обединени от
общи интереси. 6. Етап от спорт¬
но състезание, кръгов прил.
кръговрат м. Непрекъснато раз¬
витие с възвръщане към изход¬
ното положение.

	313
кръгозор ж. 1. Видимо простран¬
ство до крайните му очертания.
2. Широта на познания и инте¬
реси.
кръгом 1. нрч. В полукръг, в об¬
ратна посока. 2. желед. Военна ко¬
манда за обръщане в обратна
посока.
кръгъл прил. 1. Който е с форма
на кръг. 2. Окончателно завър¬
шен. 3. Приблизителен, закръг¬
лен. О Кръгла маса - конфе¬
ренция, разговор, при който
всички участници са равнопос¬
тавени.
кръжок ж. (рус.) Сдружение за об¬
ща дейност, научни занимания
и под. кръжочен прил.
кръмен прил. Който служи за
храна на добитък.
кръпка ле. Парче, пришито на
скъсано място.
кръст м. 1. Фигура от две пресе¬
чени под прав ъгъл линии. 2.
Отвесна черта, пресечена в гор¬
ния край с по-къса хоризонтал¬
на черга като символ на хрис¬
тиянството. 3. Предмет с така¬
ва форма. 4. Християнски мо¬
литвен знак, описване на кръст
с дясната ръка. 5. Тежка жи¬
тейска съдба. 6. Долната част от
гърба на човек, където се съе¬
диняват костите на таза г гръб¬
начния стълб. кръстен прил.
Кръстител ж. Название па Йоан
Предтеча, който е кръстил Исус
Христос (според преданието).
кръстник ж. и кръстница ж. 1.
Лице, което кръщава някого спо¬
ред християнския обред. 2. Ли¬
це, което кумува при венчавка.
кръщелник
КрЪСТОВДСН .м. (лч.лиг Християн¬
ски празник (14 септември).
кръстоносен прнл. В съчет.
кръстоносен поход - 1. item.
Голям военен поход на западно¬
европейски рицари (XI—XIII в.)
за освобождаване на Божи гроб
и светите места от неверници¬
те. 2. Организирана борба сре¬
щу някого (нещо).
кръстопът Място, където се
пресичат пътища.
кръстосвам несв, кръстосам се.
прех. 1. Слагам накръст. 2. Пре¬
сичам, обхождам. 3. Провеждам
оплождане на животни или рас¬
тения от различна порода.
кръстословица ж. Забавна за¬
дача - хоризонтално и верти¬
кално попълване с букви на фи¬
гура от квадратчета.
кръстя се несв. нпрех. 1. Правя
молитвен знак. 2. разг. Кълна се,
уверявам.
кръчма ж. 1. Заведение, където
се продават и пият спиртни на¬
питки. 2, Заведение за хранене,
където се сервира алкохол.
кръчмар м. и кръчмарка ж.
Лице, което държи кръчма.
кръчмарски прил.
кръшкам #<•<•«. нпрех. 1. Отклоня¬
вам се от задълженията си. 2.
Изневерявам.
кръщавам нгтн., кръстя се. прех.
1. Давам име. 2. Извършвам
кръщение според ритуала. 3.
ра и. Добавям вода в алкохолна
напитка.
кръщелник ж. и кръщелница
.ж-. Лице, което кръщават (във 2.
знач.).

крякам
крякам лесе, нпрех. 1. в 3 л. Изда¬
ва остър вик (птица, жаба). 2.
Карам се с висок глас.
кряскам несв. нпрех. Издавам си¬
лен крясък.
ксенофобия ж. (гр.) Омраза към
чужденци и всичко чуждо.
ксерокопие ж. (гр.) Копие2 (в 1.
знач.), направено от ксерокс.
ксерокс а. (гр.-англ.) Фотокопир¬
на машина за изработване на
копия на текст, скица, чертеж и
под.
ктитор м. (гр.) Основател, дари¬
тел за построяване на църква,
манастир.
куб л. (гр.) 1, Геометрично тяло с
шест квадратни стени. 2, Трета
степен на дадено число, куби¬
чен прил. и кубически прил.
кубе ср. (ар.-тур.) Изпъкнала вън¬
шна част на купол.
кубинки А. (фр.) Високи обувки
със стабилна подметка.
куверт м. (фр.) 1. Подредени при¬
бори за хранене на едно лице.
2. Начална сума, заплащана за
един човек, която трябва да се
консумира в заведение.
кувертюра ж. (фр.) Голяма пок¬
ривка за легло.
кудкудяка неся. нпрех. &3 л. Кря¬
ка при снасяне на яйце (кокош¬
ка).
кука ж. 1. Заострена и закриве¬
на в края метална или дървена
пръчка. 2. Игла за плетене. 3.
Заядлив човек.
кука несв. нпрех. в 3 л. Издава ха¬
рактерния си глас (кукувица).
кукер а, Участник в обредни иг¬
ри, изпълнявани около Заговез-
	314

ни, за здраве и плодородие, ку-
керски прил.
кукла ж. (лат.-гр.) 1. Детска играч¬
ка с форма на човешка фигура.
2. Специална човешка фигура,
привързана и управлявана с
конци за детски театър. 3. Без¬
личен човек с висока длъжност.
куклен прил.
кукловод м. и кукловбдка ж.
Актьор в куклен театър, кук-
ловддство ср.
ку-клукс-клан (англ.) Тайна ра¬
систка терористична организа¬
ция в САЩ.
куковден м. В съчет. на кукув
ден - никога.
кукувам несв. нпрех. Живея са¬
мотно.
кукувица ж. 1- Прелетна птица
Cuculus canorus, която снася яй¬
цата си в чужди гнезда. 2. Са¬
мотник. кукувичи прил.
кукумявка ж. 1. Нощна грабли¬
ва птица; Athena noctua. 2. Гроз¬
на жена.
кукурйга несв. нпрех. в 3 л. Изда¬
ва характерния си глас (петел).
кукуряк м. без мн. Пролетно цве¬
те с едри бледозелени цветове;
Helleborus odorus.
кула лс. (ар.-тур.) Тясна каменна
сграда.
кулиса ж. обикн. мн. (фр.) Подвиж¬
на стена като страничен елемент
на сценичен декор. О Зад кули¬
сите - тайно.
кулминация ж. (лат.) Връхна
точка в развоя на негцо. кулми¬
национен прил.
кулоари мн, (фр.) Помещения из¬
вън заседателната зала, пред-

	315
назначени за разговори и по¬
чивка. кулоарен прил.
култ м. (лат.) 1. Обред за религи¬
озно почитане. 2. Преклонение
пред някого (нещо), култов
прил. и култове к и прил.
култура ж. (лат.) 1. Исторически
създадени от човечеството мате¬
риални и духовни придобивки.
2. без мн. Образованост, натру¬
пани познания и възпитание. 3.
ля. Отглеждани от човека полез¬
ни растения. 4, Микроорганиз¬
ми, отглеждани в лабораторни
условия, културен прил., кул-
турност ж.
културология ж. бсп мм. Научна
област за изуча нане па ду конна¬
та култура.
кум м. Лице, което венчана или
е венчавало, кумов прил., кум-
ство ср.
кумани мн. Номадски тюркски
племена, населявали стените
между Дунав и Волга (XI-XI 11 в. ).
кумец м. и кумица ж. Лице но
отношение на кума (кръстника),
кумир м. 1. Статуя (образ) на ези¬
ческо божество. 2. Това, което е
обектг на преклонение и обожа-
ване.
кумйс м. без мн. (тюрк.-рус.) Фер¬
ментирало питие от кобилешко
мляко.
кумувам «есе. нпрех. Изпълня-
вам функция на кум.
куп м. 1. Натрупано на едно мяс¬
то голямо количество от нещо.
2. Значително неподредено мно¬
жество.
купале, (фр.) 1. Дълбок домакинс¬
ки съд. 2. Подобен на ваза деко¬
курка
риран съд, връчван па победи¬
теля състезание. 3. Карта за игра
със сърцевидни червени знаци.
купе ср. (фр.) 1. Отдел но помеще¬
ние във вагон. 2. Предназначе¬
но за пътниците специално обо¬
рудвано пространство на авто¬
мобил.
купешки прил. 1. Придобит чрез
купуване. 2. Преднамерено
предвзет (говорене, поведение).
куплёт м. (фр.) 1. Няколко стиха,
смислово и интонационно обосо¬
бени. 2. мн. Кратки злободнев¬
ни естрадни песни.
купол (ит.) Сводова конструк¬
ция с овална форма; кубе.
купон1 ж. (фр.) 1. Отрязък от цен¬
ни книжа. 2. Отрязък или кар¬
тонче от продоволствена карта.
купонен прил
купон2 и < ai ил.) I. Увеселение с
поканени гости. 2. Зрелищно
представление.
купуннм ftf-ni., купи <-41. прех. 1.
Получавам срещу заплащане.
2. 11одкупвам.
купувач ж. и купувачка .ж-. Ли¬
це, което купува (ni. апач.).
купчина ж. Струпано на одно
място голямо количество от не¬
що,
курабия .г (ар ) Домашен дробен
тестен сладкиш.
кураж м. Ьс-t мн. (фр.) Мъжество,
смелост.
курбан л (ар.-тур.) 1. Обредна го¬
щавка, свързана с даден обет. 2.
Животно, което се коли за така¬
ва гощавка.
курва ж. и курвар м. Лице с раз¬
вратно поведение.

куриер
куриер ж. и куриёрка ж. Лице,
което доставя кореспонденция и
известия, куриерски прил.
куриоз ж. (фр.) Любопитен факт
или случка, куриозен прил., ку-
риозноот з/с.
курник м. Помещение за домаш¬
ни птици.
курорт м. (нем.) 1. Селище, мяс¬
то с природни и битови условия
за отмора и летуване. 2. Почив¬
ка, летуване, курортен прил.
курс м. (лат.) 1. Посока на движе¬
ние на превозно средство. 2. От¬
делно пътуване. 3. Насока на по¬
литическа и обществена дей¬
ност. 4. Относително завърше¬
на част на обучение, лечение и
пр. 5. Степен на образование и
обучаваните в тази степен. 6. За¬
вършен цикъл от лекции. 7.
Стойността на една валута спря¬
мо друга, курсов прил.
курсант ж. (лат.) Лице, което се
обучава във военно училище.
курсантски прил.
курсив м. (лат.) Наклонени, при¬
лични на ръкописни букви в пе¬
чатан текст, курсивен прил.
курсист ж. и курсистка ж. Ли¬
це, което посещава учебен курс,
курсор ж. (англ.) Показалец, под¬
вижен знак за активната част
на компютърен екран.
куртка ж. (лат.-рус.) Късо мъжко
униформено сако със затворена
яка.
куршум ж. (тур.) Късче олово в
патрон (гилза), което при из¬
стрел поразява целта, куршу-
МСН прил. и куршумов прил.
	316
кускус ж. без мн. Сушени дребни
тестени зрънца, които се варят.
кутйя ж. (гр.) Съд с капак от те¬
некия, картон и др.
кутрё1 ср. Малкият пръст на ръ¬
ката.
кутре2 ср. разг. Малко куче,
кутсуз прил. неизм. (тур.) Който
няма успех и не носи успех.
куфар ж. (нем.-рум.) Голяма път¬
ническа чанта с капак и малка
дръжка за носене на багаж, ку-
фарен прил. О Куфарна тър¬
говия -търговия със стоки, пре¬
насяни в куфар.
кух прил. (гр.) 1. Който е празен
отвътре. 2. Безсъдържателен,
безсмислен, кухина. ж.
кухня ж. (лат.-нем.) 1. Помещение
за готвене. 2. Обществено заве¬
дение, където се готви и разда¬
ва храна. 3. Типичен за народ,
общност, човек начин на пригот¬
вяне на храна.
куц прил. Който има увреден
крак (или крака) и се клати или
навежда при ходене.
куцам несв. нпрех. 1. Куц съм. 2.
Неподготвен и непълноценен
съм,
кучеср. 1. Домашно животно, ко¬
ето лае; Canis familiaris. 2. За¬
ядлив човек. О Вярно куче -
верен слуга, кучешки прил. и
кучи прил.
кучка ж. 1. Женското животно
Canis familiaris. 2. разг. Зла, свад-
лива жена. 3. Развратна жена.
кушётка аг. Единично пружине¬
но легло.
къде нрч.-сз. 1. В коя посока. 2.
На кое място. О Къде да е - все
едно къде.

кървавица
	317

къделя ж. Количество вълна или
памук, което се връзва на хур¬
ка за предене.
където нрч.-сз. 1. За връзка на
подчинено изречение за място
и посока. Отпива, където го по¬
викат. Работи, където намери.
2. За подчинено определително
изречение. До мястото, къде¬
то е спирката.
къдрав прил. 1. Който е навит на
къдрици. 2, Който е с коса, на¬
вита на къдрици.
къдрйца ж. Естествено или из¬
куствено завита на кръгче (ко¬
лело) коса.
къклица ж, без мн. Едногодишно
растение с червени цветове и
черни семена; Agrostemma gi-
thago. къкличав прил.
КЪКрИ несв. нпрех. в 3 л. Ври слабо
и издава характерен шум.
кълбо ср. 1. Геометрично тяло,
всички точки на чиято повърх¬
ност са еднакво отдалечени от
центъра. 2. Предмет с така на
форма. 3. Гимнастическо пре¬
въртане на тялото до заставане
в основно положение.
кълва несв. прех. 1. в 3 л. Взема
храна с човка и я поглъща (пти¬
ца). 2. в 3 л. Удря с човка (пти¬
ца). 3. разг. Зубря, чета.
кълвач л. Птица, която се храни
с дървесни червеи; Picus.
кълка ж. разг. Горна част на кра¬
ка до коляното; бедро (в 1, апач.К
кълн Стръкче, което израства
от семето.
кълна несв. прех. Изричам поже¬
лание за нещастие. - се нпрех.
1.	Тържествено обещавам. 2. С
клетва потвърждавам нещо.
кълнй несв. нпрех. в 3 л. 11уска кълн
(растение).
кълчища ж. Обработени влакна
от коноп, кълчищен прил.
към предл. 1. За посока с цел на
движение и действие. 2. За от¬
ношение спрямо някого. 3. За
приблизителност по време или
място. Към центъра.
къмпинг м. (англ.) Подготвено
място за временно пребиваване
на автомобилни туристи.
къпа ж. (ар.-тур.) Боя за коса, при¬
готвена от листата на растение¬
то Lawsonia inernris.
кънки мн. (рус.) Метални плъзга¬
чи, които се прикрепят към
обувки за пързаля не по лед.
кънти «есе. нпрех « .? л. 1. Изпъл¬
ва се с отразени звукове. 2. Раз¬
нася се далече (песен, звук).
кънтри музика ж ьегмн Амери¬
канска народна музика или ней¬
на стилизирана форма.
кънтри ненец.м Изпълнителна
кънтри музика.
къпал ни* Място за къпане с ба¬
сейн, душене, к оп илен прил.
къпина .кг, II ъпзнщ бодлив храст
с черпи плодене Riibus - и пло¬
довете му,
къпя неен л/ио. Измивам тялото
па човек или животно, като го
потапям във вода. ~ се нпрех. 1.
Мия тялото си, като се обливам
с вода или се потапям във вана.
2.	Плувам във воден басейн.
кървавйца ж. Колбас от наряза¬
ни дреболии, пълнени в свинско
черво.

кървя
кървя несв-. нпрех. 1. а 3 л. Пуска
кръв (рана, венци и пр.). 2. Те-
че ми кръв от рана, венци и др.
къри ср. без мн. Смес от люти ин¬
дийски подправки.
кърлеж ж. 1, Дребно паразитно
животно, което се впива в кожа¬
та и смуче кръв; Ixodes ricinus.
2. Паразит.
кърма .ж. безмн. 1, Майчино мл я¬
ко. 2. Храна за добитък (не трев¬
на).
кърмаче ср. Малко бебе, което
още бозае.
кърмачка ж. Жена, която кър¬
ми свое или чуждо дете.
кърмйлка ж. и кърмило ср. 1.
Храна за добитък (не тревна). 2,
Съд, където се насипва такава
храна.
кърмя несв. прех. 1. Давам на де¬
те да бозае. 2. Давам кърма (във
2. знач.) на добитък.
кърпа ж. 1. Различно по големи¬
на квадратно или правоъгълно
парче платно, предназначено за
бърсане. 2. Забрадка.
кърпйкожух м. Есенен минзу¬
хар; Colchicum autumnal.
кърпя несв. прех. 1. Зашивам не¬
що скъсано. 2. Извършвам дреб¬
ни поправки на постройка. 3,
Трудно поддържам материално¬
то си положение.
кърт м. и къртица ж. Дребен бо¬
зайник, който живее в земята;
Talpa europaea. къртйчи прил.
къртовски прил. Тежък, упорит
(трул, работа).
къртя несв. прех. Отделям нещо
заковано, сраснало.
	318

кърша несв. прех. 1. Чупя, сека
клони. 2. Извивам, въртя (ръ¬
це, снага).
къс прил. 1, Който е с малка дъл¬
жина. 2. Който е кратък по вре¬
ме. 3. Стегнат, без излишни под¬
робности.
къс ж. 1. Дял, част. 2. Една брой¬
ка от еднородни предмети.
късам яссе. прех. 1. Правя на къ¬
сове. 2. Бера плодове от дърво
или цветя. 3. Изхабявам от упот¬
реба дреха, обувки и др. 4. Пос¬
тавям слаба оценка при изпит.
- се нпрех. 1. Ядосвам се. 2. а 3 л.
Износва се.
късен прил. 1. Който се появява
след очакваното време. 2. Свър¬
зан с краен период от време. В
късен час.
късмет .ч. без мн. (ар.-тур.) 1. Спо¬
лука, добро. 2. Това, което е пре¬
допределено; участ.
късоглед прил. 1. Който само от¬
близо вижда добре. 2* Който е не-
предвидлив. късогледство ср.
кът ж. 1. Обособено, затулено мяс¬
то в жилище. 2. Непристъпно
място, далеч от пътища, със
запазена природа, пътен прил.
О Кътен зъб - кътник.
кътник ж. Зъб с широка плоскост,
разположен в задната част на
челюстта.
къшей ж Малък къс хляб; залък,
къща ж. 1. Сграда за живеене на
хора. 2. Дом, домакинство и об¬
становката в него. 3. Предприя¬
тие. Модна къща, къщен прил.
къщовник м. и кътцовница j*c.
Лице, което се грижи добре за до¬
макинството си.

лавър
—	319

кьбпоолу ср. без мн. (тур.) Салата
от печени патладжани с чесън
и подправки.
кьорав прил. (тур,) разг. 1. Сляп.
2. Съвсем никакъв, Няма кьо¬
рав пазач.
кьосе ср. (перс.-тур.) Възрастен
мъж, на когото не растат муста¬
ци и брада.
кьоше ср. разг. Ъгъл.
кюлоти мн. (фр.) Женски трико¬
тажни долни гащи.
кюлче и кюлче ср. (тур.) Къс,
пръчка от претопен метал.
кюнец х. (тур.) Ламаринена тръ¬
ба за отвеждане на дим от печ¬
ка.
кюре м. Католически свещеник,
кюртаж м. (фр.) 1. Изстъргване
с хирургически инструмент на
паразити, гноясала рана и пр.
2. Изстъргване на стените на
матка при заболяване или аборт,
кюртйрам несв. нпрех. Извърш¬
вам кюртаж.
кюспе ср. (тур.) Остатък от мас¬
лодайни семена при отделяне на
маслото.
кюфтё ср. (перс.-тур.) Печено или
пържено мляно месо, оформено
като топка или питка.
кючек л. (тур.) Ориенталски танц,
кяр м. (перс.-тур.) Печалба, смет¬
ка.
ла ср. (ит.) Музикален звук, шес¬
тият тон от гамата в до мажор.
лабиринт л. (гр.) 1. ист. Сграда с
много сложно разположени по¬
мещения, от която трудно може
да се излезе. 2. Трудно за ори¬
ентиране място. 3. Нещо мито
сложно. 4. Устройство на път-
решното ухо.
лаборант я. (лат.) и лаборантка
ж. Сътрудник в лаборатории.
лаборантски прил.
лаборатория ле. Iюмещгчшо. об¬
заведено за научни и производ¬
ствени опити и изследвания.
лабораторен прил.
лава ж. (ит.) Огнена земна маса,
която се изхвърля от действащ
вулкан.
лавандула ле. Нисък храст, от
който се получава масло, изпол¬
звано в парфюмерията и меди¬
цината; Lavandula, лавандулов
прил.
лавина ле. 1. Снежна маса, която
се свлича по планински склон.
2. Огромна сила, която помита
всичко, лаойнен прил.
лавирам негн. и сн., нпрех. (пидерл.)
1.	Движа се или управлявам
превозно средство с лъкатуше¬
ло, за да избегна препятствия
или сблъсък. 2. Нагаждам се
според условията.
лавица лг. Рафт на шкаф или са¬
мостоятелна I ] о л и j (а.
лавка ле. (рус.) Малко магазинче
в училище, казарма и др.
лавър х. 1. Средиземноморско
вечнозелено дърво с ароматни
листа; Laurus nobilis. 2. мн.
лавър
Клонки от дърво, които увенча¬
ват победител, 3. Победа, слава.
лавров прил.
лагер1 м. (нем.) 1. Военен стан из¬
вън населено място. 2. Място за
летуване с палатки, бунгала, ле¬
ки постройки. 3. Място за при¬
нудително настаняване на воен¬
нопленници или неудобни за
властта лица. 4, Обединение на
личности, партии, държави с об¬
щи интереси, лагерен прил.
лагер2 л. Машинна част, която
поддържа въртяща се ос на дви¬
жещо се тяло, лагерен прил.
лагерйст л. и лагерйстка ж.
Лице, което е било или е на ла¬
гер1 (в 3. знач.).
лагерник м. и лагерничка ж.
Лице, което е на почивка в ла¬
гер1 (във 2. знач.).
лагуна ж. (ит.) 1. Отделен с пя¬
съчна ивица морски залив, 2.
Малко езеро.
ладия де. Малка лодка с гребло,
лазаня ж. (ит.) Запечено със си¬
рене италианско ястие от тесте¬
ни кори и кайма.
лазарет м. (рус.) Малка болница
към войскова част, лазарстен
прил.
лазарка ж. Момиче, което лаза-
рува.
Лазаровден л. и Лазарица ж.
Празник в съботния ден преди
Връбница.
пазарувам несв. нпрех. Участвам
в празника Лазаровден.
лазер м. (англ.) Генератор за кон¬
центрирано насочване на ин¬
тензивна светлина, с приложе¬
	320

ние в техниката, медицината,
науката, лазерен прил.
лазур л. 1. Небесносин цвят. 2.
Синьо небе, лазурен прил.
лазя несв. нпрех. 1* Движа се
полегнал над земята. 2. Катеря
се с ръце и крака. 3. в 3 л. Дви¬
жи се с всички крайници (жи¬
вотно); пълзи.
лаик л. (гр.) Недостатъчно посве¬
тен в нещо; любител, лайчее-
KU прил.
дайка и лайкучка ж. без лн. Ле¬
чебно растение с бели листенца
около жълта среда; Matricaria.
лайков прил
лайнер м. (англ.) 1. Бързоходен
голям океански кораб. 2. Голям
самолет.
лайно ср. Изпражнение на едро
животно, лайнен прил.
паметна ж. (нем.) Лента, с която
се обшива предмет за уплътня¬
ване и декорация.
лайтмотив л. (нем.) 1. Повтаря¬
ща се мелодия в музикална
творба. 2. Основна мисъл.
лак л. 1. Разтвор от смола, който
придава лъскавина и закрепва
боята. 2. Лакирана кожа за обув¬
ки, чанти и пр. лаков прил. и
лачен прил.
лакеи м. (исп.) 1. Прислужник в
ливрея в богат дом или дворец.
2.	Лице, което угодничи, лакей¬
ски прил., лакейство ср.
лакирам несв. прех. Покривам с
лак.
лаком прил. 1. Който яде и пие
много. 2. Алчен, ненаситен, ла¬
комия ж.

	321

лапнишаран
лакомник ж. и лакомница ж.
Лице, което е ненаситно,
лакомство ср. 1. Качество на ла¬
ком; лакомия. 2. Нещо вкусно за
ядене.
лакомя се несв. нпрех. Проявявам
ненаситност, лакомия.
лаконйзъм м. (гр.) 1. Краткост в
изразяването. 2. Съдържателен,
кратък израз, лаконичен прил.
и лаконически прил., лако-
нйчност ж.
лакът ж. 1. Средната става на ръ¬
ката. 2. Част от ръкава, която
покрива тази част. 3. ост. Мяр¬
ка за дължина, около 65 см.
лакътен прил.
лала м. (гр.)разг. Шут, шегаджия,
лале ср. (перс.-тур.) Пролетно цве¬
те с едър чашковиден цвят; Tul-
ра;
лалугер м. Полски гризач, който
рови дупки; Spermophilus citi-
llus. лалугер ou прил. и лалу-
герски прил.
лама1 ле. (тнб.) Нудистки монах.
лкма2 ле. (иск.) Подобно на сърна
животно с хубава мока вълна.
ламарина (от лат.) Дебел тенеки¬
ен лист, ламаринен прал.
ламбада ж. безмн. (порт.) бразил¬
ски танц ПО ДВОЙКИ С бърз |)ИТЪМ
и извиване на тялото.
ламинация ж. (лат.) ПоЕсрнвапе
на повърхност с водонепроница¬
емо синтетично вещество. ОЛа-
миниран паркет - паркет с
лъскаво предпазващо покритие,
лампа ле. 1. Осветителен или на¬
гревателен уред с газ, електри¬
чество и др. 2. Вакуумен или пъ¬
лен с разреден газ стъклен уред
с приложение в електротехника-
та, радиоелектротехниката.
лампен прил. и лампов прил.
ламперия ж. (фр.) Дървена обли¬
цовка на вътрешна стена.
лампион м. (фр.) 1, Цветен фе¬
нер за илюминации и увеселе¬
ние. 2. Електрическа лампа е го¬
лям абажур, прикрепена на
стойка.
ламтя несв. нпрех. Проявявам
силно желание.
ламя и ламя ж. (гр.) 1. Чудови¬
ще като огромен змей ( в приказ¬
ките). 2. Ненаситен човек или
животно.
ландшафт л. (нем.) 1. Особеност
на земната повърхност. 2. Пей¬
заж.
ланец м. (рум.) Верижка за часов¬
ник или украса.
дани нрч. Миналата година, лан¬
ски прил. и ланшен прил.
лансирам несв. прех. Предлагам
на общественото внимание, из¬
карвам на показ.
лапа ж. 1. Ходило на некопитно
животно. 2. разг. Голяма човеш¬
ка длан.
лапавица ж. Валеж от сняг и
Дъжд.
лапад л. без мн. (гр.) Яд и в но рас¬
тение с продълговати едри лис¬
та; Китех, лападов прил.
лапам несв. прах. 1. Ям лакомо, с
големи хапки, 2. Извличам го¬
ляма печалба.
лапнймуха м. неодобр. разг. Наи¬
вен човек.
лапнйшаран м. неодобр. разг.
Възглупав, наивен човек.
21*

лаптоп
лаптоп ж. (англ.) Портативен ком¬
пютър.
ларва ж. (лат.) 1. Зародиш със са¬
мостоятелен развой у някои жи¬
вотни. 2. Форма на новоизлюпе¬
но насекомо» подобна на червей.
ларвен прил.
ларго1 ср. (ит.) 1. Най-бавното
тържествено темпо в музиката.
2. Музикално произведение с та¬
кова темпо.
ларго2 ср. (ит.) Широко градско
пространство, оформено като
алея.
ларингйт м. Възпаление на ла¬
ринкса.
ларинголог м. Специалист по
гьрлени болести.
ларинкс м. (гр.) Горна част на ди¬
хателната тръба.
ласка ж. Проявена нежност» ми¬
лувка. ласкав прил., ласка-
вост ж.
ласкател а. и ласкателка ж.
Лице, което преднамерено лас¬
кае (в 1. и 2. знач.). ласкателен
прил. и ласкателски прил.,
ласкателство ср.
лаская несв. прех. 1. Преднамере¬
но и користно обсипвам с пох¬
вали. 2. Преувеличавам нечии
заслуги и качество. ~ се нпрех.
Изпитвам задоволство. - ме е 5
л. Доставя ми задоволство.
ласо ср. (исп.) Въже с примка за
улавяне на диви животни.
ластар (гр.) 1. Пипала на лоза
за захващане. 2. Млади клонки
на лоза или дърво.
ластик м. (гр.-фр.) 1. Еластична
каучукова или гумена нишка. 2.
Шнур е втъкани еластични
	322
нишки. 3. Вид разтеглива плет¬
ка. ластичен прил.
ластовица и лястовица ж. Пре¬
летна черна птица с раздвоена
опашка; Hirundo rustica. лас-
товичен прил. и лястовичен
прил., ластовичи прил. и ляс¬
товичи прил.
латерна ж. (лат.) Музикален ин¬
струмент, който при въртене ме¬
ханично възпроизвежда една и
съща мелодия.
латинизирам несв. и се., прех. 1.
Придавам на нещо латински об¬
лик. 2. Въвеждам латинска аз¬
бука. 3. език. Поставям латин¬
ско окончание на думи.
латиница ж. Латинска азбука и
графика.
латинка ж. Градинско цвете с
оранжеви цветове; Tropaeolum
majus.
латйно ср. без мн. Музикален стил
с латиноамерикански ритъм и
звучене.
латйно- Първа част на сложни
думи със значение ’латиноаме¬
рикански’: латиноклуб, лати-
ноконцерт, латиномотив, ла-
тиномузика, латиноритми.
латински прил. 1. Който се отна¬
ся до Древния Рим. 2. Който е
свързан с романската култура и
езици. 3. Който е свързан с Ка¬
толическата църква.
лауреат м. и лаурейтка ж. Ли¬
це, носител на висока награда за
изключителни заслуги в наука,
изкуство, лауреатски прил.
лаф м. (перс.-тур.)разг. Дума, при¬
казка.

323
легитимирам ce
iiiDi mith. нпрех. 1,лЗл. Издава вик,
плляда стипичния си вик (куче).
2. Нападам някого с приказки.
лебед л. Голяма бяла водна ггги-
н.| с изящно извита шия; Cygnus
(>loi. лебедов прил. О Лебедова
rivrcti - предсмъртна проява.
лебсрнурст м. без мн. (нем.) Кол-
hac от свински черен дроб,
смлян с вътрешна мазнина.
леблебия ж. (тур.) Печен нахут,
лев м. 1. Основна българска па¬
рична единица. 2. Паричен знак
< такава стойност, левов прил.
левак м. и левачка ж. 1. Лице,
чиято лява ръка е по-сръчна. 2.
I ксръчен човек, левашки прил.
левга ж. Стара мярка за разсто¬
яние, около 4 км.
левёнт м. (ит.) 1. Висок строен
младеж. 2. прил. Който е висок
и строен.
левица ле. без мн. Политически
сили с лява ориентация в пар¬
ламент или в обществена орга¬
низация.
левичар м. и левичарка ж. 1.
Левак (в 1. знач.). 2. Лице с леви
политически разбирания, леви¬
чарски прил.
левкемия ж. (лат.) Болестно уве¬
личаване на белите кръвни
клетки и на тъканите, които ги
произвеждат.
левкоцити лл. (гр.) Безцветни
подвижни клетки в кръвта със
защитни функции; бели кръвни
телца.
легален прил. (лат.) 1. Законен. 2.
Открит, явен, легалност ж.
легализирам несв. прех. 1. Пра¬
вя нещо да стане явно, законно.
2. Признавам законната валид¬
ност на нещо.
легато ср. (ит.) Свързано изпъл¬
нение на няколко звука с пре¬
ход от един към друг.
легация ж. (лат.) 1. Дипломати¬
ческо представителство в чуж¬
бина. 2. Служителите в такова
представителство и сградата,
където се помещава, легацио-
нен прил.
леген м. (гр.) Кръгъл домакински
съд за миене и пране.
легенда ж. (лат.) 1. Примесен с
измислица и фантазия разказ
за историческо събитие. 2. Нещо
невероятно. 3. Много известна
личност. 4. Обяснение на услов¬
ни знаци, съкращения и др. към
карта, диаграма, легендарен
прил., легендарност ж.
легион м. (лат.) ист. 1. Основна
войскова единица в Древния
Рим (от 3000 до 6000 души). 2.
Профашистка младежка орга¬
низация в България преди
9.IX.1944 г.
легионер1 м. и легионерка ж.
Член на легион (във 2. знач.).
легионер® л. Спортист, чиито
състезателни права са купени от
чуждестранен отбор.
легитимация ж. 1* Признаване
на право. 2. Документ за само¬
личност.
легитимен прил. Който е в съот¬
ветствие със закона, легитим¬
ност ж.
легитимирам се несв. и св., нпрех.
1. Удостоверявам самоличност¬
та си с документ. 2. Ставам ле¬
гитимен.

легия
легия ж. (лат.) Доброволчески от¬
ряд в чужбина преди Освобож¬
дението.
леглё ср. 1. Мебел, предназначе¬
на за спане. 2. Място за спане.
3.	Място, където кокошката мъ¬
ти пилета. 4. Корито на река. 5.
Място в машина, където се
вмества нейна част.
леговище ср. 1. Място, където
спи диво животно. 2. разг. Жи¬
лище.
лед м. 1. Твърдо състояние на во¬
дата. 2. Безчувственост в отно¬
шенията. леден прил., ледени-
на ж.
ледник а. Подвижна ледена ма¬
са в полярни и високопланин¬
ски области, ледников прил.
ледовит прил. 1. Който е покрит
с лед. 2. Който е много студен.
ледоразбивач м. Плавателен
съд за разбиване на ледена ко¬
ра и за поддържане на корабо¬
плаването.
лежа несв. нпрех. 1. В хоризонтал¬
но положение съм, като опирам
цялото си тяло върху нещо. 2.
Болен съм на легло, 3. е 3 л. Раз¬
положен е върху нещо. Лежи в
подножието на планината. 4.
в 3 л. Поставен е с широката си
част върху нещо. Чантата ле¬
жи върху масата. 5. Изтърпя¬
вам присъда в затвор. 6. е 3 л.
Съществува някъде неизпол¬
зван. 7. йЗ л. Обуславя като фак¬
тор. Завистта лежи в основата
на деянието и.
лежешком и лежешката нрч. В
легнало положение.
	324

лейди ж. (англ.) 1. Съпруга на
лорд. 2. Жена от висшето общес¬
тво с изискано държание.
лейка ж. Съд с решетка за поли¬
ване на растения.
лейкопласт ж. (лат.) Лента с ле¬
пенка за закрепване на прев¬
ръзка.
лейтенант л. (фр.) 1» Втори по
старшинство офицерски чин
преди капитан. 2. Лице с такъв
чин. лейтенантски прил.
лек л. разг. 1. Лекарство, средст¬
во за лекуване. 2. Начин за пре¬
одоляване на трудност.
лек прил. 1. Който е с малко тегло.
2. Който е лесен. 3. Едва доло¬
вим, слаб. 4. Лекомислен. 5. Кой¬
то не съответства на приетите
норми (морал, поведение). О С
лека ръка - без много да мис¬
ли. О Лека кола - автомобил с
малко места. О Лека атлети¬
ка - спортове като бягане, хвър¬
ляне на диск, копие, скачане и
пр. лекота ж. и ле кост ж.
лекар м. и лекарка ж. Лице с
виеше медицинско образование.
лекарски прил.
лекарство ср. Вещество, използ¬
вано като лечебно средство.
лекарствен прил.
леке ср. (перс.-тур.) 1. Петно, кое¬
то трудно се отстранява. 2.
Срам. 3. Подъл човек.
лёко нрч, 1. Без затруднение. 2.
Неусетно. 3. Незадълбочено.
лекоатлёт м. и лекоатлётка ж.
Лице, което се занимава с лека
атлетика, лекоатлетйчен
прил. и лекоатлетически
прил.

лепенка
	325

лековит прил. Който е с лечебни
свойства, лековйтоет ж.
леководолаз ж. Водолаз, екипи¬
ран само с маска, дихателен
апарат и плавници, леководо¬
лазе н прил.
лексика ж. (гр.) Речниковият със¬
тав, думите в даден език, лек¬
сикален прил.
лексикограф ж. и лексико-
графка ж. Специалист по лек¬
сикография. лекеикографски
прил.
лексикография ж. 1, Езиковед-
ска наука за теорията и практи¬
ката на изработване на речни¬
ци. 2. Съставяне на речник.
лексикографски прил.
лексикология ж. Езиковедска
наука, която изучава лексиката.
лексиколог ж. и лексиколожка
ж. Специалист по лексикология.
лексиколожки прил.
лектор ж. (гр.) и лекторка ж. 1,
Лице, което изнася лекция. 2.
Хоноруван преподавател в учеб¬
но заведение. 3. Преподавател
по чужд език във висите учили¬
ще. лекторски прил.
лекторат ж. Служба за препо¬
даване и изучаване на чужди
езици.
лекувам несв. нпрех. L С лечебни
средства облекчавам или от¬
странявам заболяване. 2. От¬
странявам недостатък.
лекция ж. (лат.) 1. Устно изложе¬
ние по научен въпрос, изнесено
от преподавател пред студенти.
2. Учебен час във виеше учили¬
ще. 3. Публична беседа с науч-
непопулярен или политически
характер, лекционен прил.
леля ж. 1. Сестра на майка или
баща. 2. Родственица на роди¬
телите, която е на тяхната въз¬
раст. 3. Обръщение на дете към
по-възрастна жена, лёлин прил.
лемеж м. Остра част на плуг или
рало, която разрязва земята.
лен1 м. 1. Тревисто влакнодайно
растение; Linum usitatissimum.
2.	Плат от влакната на това рас¬
тение. ленен* прил.
лен2 ж. (нем.) Поземлено феодал¬
но владение, лёнен2 прил.
ленив прил. Който не желае да
работи, ленивоет ж.
ленивец' м. и лен ивка ж. Мър¬
зелив човек.
ленивец2 ж. Бозайник с бавни
движения, който живее по дър¬
ветата; Bradypus.
ленинизъм м. без мн. ист. Уче¬
нието на Ленин като развитие
на марксистката теория.
лента ж. (лат.) Тясна дълга плат¬
нена ивица за декорация или за
технически цели. Магнетофон¬
на лента, лентов прил.
лентяй ж. (рус.) Мързеливец, лея-
тяйски прил., лентяйство ср.
леопард ж. (гр.) Едър хищник от
семейството на котките с петнис¬
та окраска; Felis pardus. лео¬
пардов прил.
лепвам иесв., лепна са. прех. 1.
Лепя веднъж или изведнъж. 2.
разг. Прихващам заразна бо¬
леет. 3. Удрям плесница.
лепенка ж. Пластинка, пропита
с лепило от едната страна, с ко¬
ято нещо се прикрепва.

лепило
лепйло ср. Вещество, с което
трайно се прикрепва, присъеди¬
нява нещо.
лепка ж. 1. Растение с дълго леп¬
каво стъбло; Galium aparine. 2.
Плевели, чиито стъбла и листа
се полепват. 3. Натрапчив чо¬
век.
лёпкав прил. Който лепне, залеп¬
ва се. лепкавост ж.
лепта ж. (гр.) 1. Гръцка парична
единица, една стотна от драхма¬
та. 2. Скромно парично дарение.
3. Принос.
лепя несв. прех. 1. Прикрепвам с
лепило. 2. Запълвам пукнати¬
ни, отвори. Лепя гуми. ~ се
нпрех. в За. Полепва, прикрепва
се. - ми се несв. еЗл. Пълнея.
лес м. поет. Гора,
лесё ж. Плетена от пръти плос¬
кост за стопански цели.
лесбийка ж. (гр. собств.) Жена с
полово влечение към друга же¬
на. лесбийски прил., лесбий¬
ство ср,
лёсен прил. Който не изисква уси¬
лие. леснота ж.
леска ж. Горски храст с черуп¬
чест плод; Corylus avellana. лес¬
ков прил.
лесковина ж. Лескова пръчка,
леснииа ж. 1. Лесен начин. 2.
Ловкост, лекота.
лесничей м. (рус.) Лице, което се
грижи за запазване и използва¬
не на гората.лесничейски прил.
лесничейство ср. 1. Учрежде¬
ние, което се грижи за опазване
и надзор на гората в определен
район. 2. Служителите и сгра¬
дата на такова учреждение.
	326
лесовъд ж. и лесовъдна ж. Спе¬
циалист по лесовъдство, лесо¬
въден. прил.
лесовъдство ср. 1. Наука за опаз¬
ване и използване на горските
насаждения. 2. Използване и
опазване на горите, лесовъден
прил.
лесопарк ж. Гора, която е близо
до селище и се използва като
парк.
летален прил. (лат.) Смъртоно¬
сен, смъртен.
летаргия ж. (гр.) 1. Болестно със¬
тояние с продължителен сън. 2.
Продължително бездействие.
летаргичен прил. и летарги¬
чески прил.
летва ж. Дълга тясна дъска,
лёте нрч. През лятото.
летёц ж Лице, което управлява
самолет.
летище ср. Място със съоръже¬
ния за излитане и кацане на са¬
молети. летищен прил.
летлив прил. Който лесно се из¬
парява и излита, летлйвост
ж.
лето ср, (цслав.) книж. Година,
летовище ср. Уредено специал¬
но за почивка място (селище);
курорт, летовищен прил.
летовник ж. и летовничка ж.
Лице, което е на почивка.
летопис м. Направен от съвре¬
менник списък на исторически
събития и случки, летописен
прил.
летопйсец ж. Автор на летопис,
летувам несв. нпрех. 1. На лятна
почивка съм сред природата. 2.
Прекарвам лятото.

либерализъм
	327

летя несв. нпрех. 1. е 3 л. Носи се
бързо из въздуха. 2. Пътувам
със самолет. 3. вЗ л. Движи се с
голяма скорост (превозно средс¬
тво). 4. в 3 л. Минава неусетно
бързо (време). 5. е 3 л. Пренася
се (мисъл, мечта).
летящ прил. Който може да лети.
О Летяща чиния - неиденти¬
фициран летящ обект (НЛО).
лефер м. (гр.) Дребна морска ри¬
ба от семейство Костуркови;
Temnodon saltato,
леха ж. 1. Четириъгълно офор¬
мено пространство в градина,
засадено с нещо. 2. ост. Част от
нива, около четвърт декар.
лечебен прил. Който е предназ¬
начен или служи за лекуване.
лечебност ж.
лечебница ж. Заведение за ме¬
дицинска помощ на приходящи
болни.
лечител м. и лечителка ж. Ли¬
це, което може да лекува, обикн.
с нетрадиционни средства, ле¬
чителски прил., лечйтелст-
во ср.
леш м. без мн. (перс.-тур.) Непогре-
бан труп, който се разлага.
лешник м. Плод на леска, леш¬
ников прил.
лешникотрошачка лс. Клещи за
чупене на черупчест плод.
лешояд м. Птица от рода на ор¬
лите, която се храни с леш.
леща1 лс. без мн. 1. Бобово расте¬
ние с малки плоски зърна; Lens
esculenta. 2. Зърната на това
растение, лещен прил.
лёща2 ж. 1. Двойно изпъкнала
овална част на окото, която про¬
чу п на светлинните лъчи. 2.
Прозрачно тяло с изпъкнали
или вдлъбнати повърхности,
през които лъчите се пречупват,
като се събират или разсейват,
лещак л. Място с гъсто израсли
лески.
лея несв. прех. 1. Изработвам от
разтопен метал. 2. Наливам раз¬
топен метал. 3. Изразходвам
изобилно. ~ се нпрех. в 3 л. 1. Из¬
тича обилно. 2. Разпръсква се
обилно (светлина). 3. Тече рав¬
но, гладко (реч).
леяр м. Работник, който лее мета¬
ли, леярски прил., леярство ср.
ли част. 1. За пряк или косвен
въпрос. Тръгваме ли? 2. За усил¬
ване. Кога ли ще дойде? 3. сз. За
разделително свързване. Днес
ли, утре ли ще го направи. 4.
сз. За условни изречения. Поч¬
нат ли да те питат, не можеш
да мълчиш.
ли-илйсз. За разделително свър¬
зване. Знаеш ли, или не знаеш?
либела ас. (лат.) Уред за опреде¬
ляне на водоравна повърхност,
либерал м. (лат.) 1. Лице, което
споделя възгледите на либера¬
лизма. 2. Член на либерална
партия. 3. Лице, което проявява
свободолюбие и търпимост към
възгледите на другите, либера¬
лен прил., либералност ж.
либерализирам нет и се., прех.
Премахвам ограничения, за да
дам но-голяма свобода.
либерализъм м. без мн. (лат.) 1.
Система от възгледи за демок¬
ратично устройство на общест¬
вото. 2. Либералност. 3. Търпи¬
либерализъм
мост и толерантност към идеи,
действия, постъпки.
либидоср. (лат.) Полово влечение,
либретйст л. и либретистка ж.
Лице, което е автор на либрето,
либрето ср. Текст на музикално-
драматично произведение - опе¬
ра, оратория, оперета.
ливада ж. (гр.) 1. Обрасла с трева
площ, която се коси за сено. 2.
Глупав, незрял човек, ливаден
прил.
ливрея ж. (фр.) Специална офи¬
циална дреха на лакей.
лига1 ж. 1* Обилна слюнка. 2. л«.
Потекла из устата слюнка. 3. ке-
одобр. Неприятно несериозен чо¬
век. лигав прил., лйгавост ж.
лига2 лс. (фр.) Обединение с кул¬
турни, обществени цели.
лигавица ж. Вътрешна слизеста
обвивка на телесен орган.
лигавник м. и лйгавче ср. Мал¬
ка престилка около шията на
малко дете.
лигавя несв. прех. Мокря със
слюнка. - се нпрех. 1. Отделям
лиги. 2, Държа се неприятно и
глупаво.
лигльо ж. и лйгла ж-. Лигав човек,
лигнин л. 1. без мн. Органично
вещество в дървесината на рас¬
тенията. 2. Превързочен дърве¬
синен материал, използван за
хигиенно-медицински нужди.
лигнинов прил.
лигнит м. (лат.) Кафяви нискока¬
лорични каменни въглища.
лигнитен прил.
лйдер ж. (англ.) и лйдерка ж. 1.
Водач на политическа партия
или организация. 2, Водач с
	328
авторитет, лидерски прил., ли¬
дерство ср.
лижа несв. прех. 1. Допирам и пов¬
личам език по нещо. 2. е 3 л. Об¬
хваща, обгръща (огън, пламък,
вода).
лйзинг л. (англ.) 1. Дългосрочна
аренда на недвижимо имущес¬
тво срещу определена вноска. 2.
Предоставени за ползване тран¬
спортни средства и машини с
възможност за доизкупуване
след определения срок.
лик м. 1. поет. Лице на човек. 2.
Духовен облик на човек. 3. ост.
Портрет.
ликвидатор ж. и ликвидаторка
ж. 1. Служебно лице, което осъ¬
ществява ликвидация, 2. Лице,
което унищожава, ликвида¬
торски прил., ликвидаторст¬
во ср.
ликвидация ж. (лат.) 1. Прекра¬
тяване дейността на предприя¬
тие или учреждение. 2. Прекра¬
тяване съществуването на нещо,
ликвйден прил. (лат.) Който мо¬
же да бъде превърнат, реализи¬
ран в пари. О Ликвидни сред¬
ства - ценни книжа, полици,
които лесно може да се продадат.
лико ср. 1. Дървесинен жилав
пласт под кората на някои дър¬
вета. 2. Тясна жилава ивица за
връзване на лоза, зеленчук и др.
ликов прил.
ликра ж. без жн. (фр.) Еластична
лъскава нишка, втъкавана в
трикотажни изделия, чорапи.
ликувам «есе. нпрех. Изразявам
радост, тържество, възторг.

лииоасшфация
	329

ликьор ж. (фр.) Подсладено и аро¬
матизирано спиртно питие, ли-
къорен прил.
лилав прил. Който е с цвят на ди¬
ва теменужка; червевикавосин.
лилипута. Малък на ръст човек.
лилипутски прил.
лилия ле. Луковично растение с
едри ароматни цветове; Lilium
candidum. О Водна лилия -
водно растение с бели цветове;
Nymphaea alba.
лиман л. (гр.) Залив от морски
наноси при устие на река.
лимит м. (лат.) Пределна норма
за изразходване на нещо, ли¬
митен прил.
лимон ж. (лат.) 1. Средиземно¬
морско дърво със сочни кисели
плодове; Citrus limon. 2. Плодът
на това дърво, лимонов прил.
и лимонен прил.
лимонада ж. (ит.-фр.) Разхлади-
телно подсладено питие с плодо¬
ва есенция. лимонаден прил.
лимбнтузу ср. (гр.-тур.) 1. Лимо¬
нена киселина. 2. Винена кисе¬
лина, използвана като подправ¬
ка.
лимузина ж. (фр.) 1. Широк лук¬
созен лек автомобил с преграда
между предните и задните се¬
далки. 2, Луксозен лек автомо¬
бил.
лимфа ж. (лат.) Прозрачна орга¬
нична течност, която осъществя¬
ва обмен на вещества между
кръвта и тъканите, лимфен
прил. и лимфатйчен прил.
лин ж. Сладководна риба; Tinea
tinea.
лингвист ж. и лингвистка .»•
Специалист по лnirt мистика;
езиковед.
лингвистика ж Паука за езика;
езикознание, лин not етичен
прил. и лингвистически прил.
линеал м. (лат.) Линия за черта¬
не и за прав ъгъл.
линейка ж. (лат.-рус.) Кола съе
специално оборудване за пре¬
возване на болни и ранени.
линея «есе. нпрех. 1. Отпадам, от¬
слабвам. 2. в 3 л. Губи свежест¬
та си (растение). 3. е 3 л. Сменя
козината или перушината си
(животно).
линйран прил. Който е с линии,
черти.
линия ж. (лат.) 1. Реална или мис¬
лена черта, която е пресечна гра¬
ница на две повърхнини или съ¬
единява две точки. 2. Прекара¬
на черта по някаква повърхност.
3.	Очертание по граница или ре¬
леф. 4, Специална дълга плас¬
тина с деление на сантиметри и
милиметри като уред за черта¬
не. 5. Насока, начин на действие
и поведение. 6. Последователен
ред на родство. О В глуха ли¬
ния съм - заемам незначител¬
на длъжност, линеен прил.
линолеумм. (лат.) Еластична по¬
дова настилка от груба тъкан,
обработена с полимерии мате¬
риали.
линчувам пет. прех. Наказвам
без съд чрез жестока разправа.
липа ж. Широколистно дърво с
дребен ароматен цвят; Tilia.
лип (Mi прил.
липоасиирация ж. Оперативно
отстраняване на целулитни на¬
липоаспирация
трупвания за корекция на фи¬
гурата.
липса ж. (гр.) Отсъствие или не¬
достиг.
липсвам несв. нпрех. 1. Не съм на¬
лице, отсъствам. 2. Изгубвам се.
- ми нпрех. 1. Усещам отсъстви¬
ето на нещо. 2. Не ми достига.
3. Нямам качество, умение.
лйра1 jüc. 1. Древногръцки музи¬
кален инструмент с три до осем
струни, които се дърпан с пръс¬
ти. 2. Поетическо или творчес¬
ко вдъхновение. 3, Приспособ¬
ление, което свързва трамвай
към електрическа мрежа.
лира3 ж. (ит.) 1. Основна парич¬
на единица в някои страни. 2.
ост. Турска златна монета.
лирика, илиричкаж. Лице, ко¬
ето създава лирически творби.
лирика ж. без мн. (гр.) Поезия, в
която преобладават чувства.
лиричен прил., лирйчност ж.
и лиризъм м.
лирически прил. Който се отна¬
ся до лирика. Лирически жан¬
рове.
лис прил. 1. Който няма коса; пле¬
шив. 2. Който е със светло пет¬
но на челото (животно).
лисица ж. 1. Хищно животно с го¬
ляма рунтава опашка и остра
муцуна; Canis vulpes. 2. Обра¬
ботена лисича кожа като част от
облекло. 3. Лукав човек, лиси¬
чи прил.
лисичар 1. Ловец на лисици.
2. Куче за лов на лисици.
лист м. 1. Растителен орган със
зелен цвят за дишане и фото¬
синтеза. 2. Венчелистче на цвят.
	330

3. Отделен правоъгълен къс
хартия за писане или като част
от книга, тетрадка. 4. Тънък
пласт от нещо. О Болничен
лист ~ 1. Формуляр със сведе¬
ния за диагнозата на болен. 2.
Документ за извиняване на от¬
съствия по болест.
листа ж. (ит.-гр.) 1. Списък с име¬
на на лица (предмети). 2. Спи¬
сък на ястия и питиета, които се
предлагат в заведение.
листах и листнат прил. Който
има много листа (в 1. знач.).
лиственица ж. (рус.) Иглолистно
дърво, чиито листа през зимата
падат; Larix.
листовка ж. Печатан лист с ак-
туално политическо и рекламно
съдържание.
листопад м. 1. Сезонно падане на
листата. 2. Времето, когато окап-
ват листата, листопаде» прил.
лисугер м. Мъжкото животно
Canis vulpes.
литератор ж. и литераторка ж.
Лице, което се занимава с кри¬
тика и история на литература¬
та. литераторски прил.
литература ж. (лат.) 1. Художес¬
твено писмено и печатно словес¬
но творчество. 2. История и кри¬
тика на художествени словесни
творби. 3. Съвкупност от худо¬
жествени словесни творения
през даден период, епоха на да¬
ден народ. 4. Съвкупност от на¬
учни съчинения по дадена спе¬
циалност. литературен прил.,
литературност ж.
литературовед м. и литерату¬
роведка ж. Специалист по ли-

	331
тературознание. литературо¬
ведски прил.
литературознание ср. Наука за
художественото словесно твор*
честно, за неговата теория и ис¬
тория.
лития ж. Църковно шествие и
молебен за дъжд и плодородие.
литограф м. Лице, което се за¬
нимава е литография, лито¬
графски прил.
литография ж. 1. Отпечатване
на картини, плакати, които
предварително се рисуват вър¬
ху варовит камък или метален
лист. 2. Картина, отпечатана по
такъв начин. 3. Работилница,
където се изработват такива
картини, литографски прил.
литраж м. 1. Обем, измерен в
литри. 2. Обем на цилиндрите
на двигател с вътрешно горене.
литургия ж. (гр.) Християнска
празнична църковна служба.
литургйен прил.
литър м. (гр.-фр.) Мярка за вмес¬
тимост, равна на 1000 куб. см.
литров прил.
лифт (англ.) Транспортна въ¬
жена линия за стръмни места.
лифтен прил. м. лифтов прил.
лифтинг м. (англ.) 1. Козметич¬
на операция за подмладяване и
разкрасяване. 2. Изглаждане на
бръчките на лицето с козметич¬
ни средства.
лих прил. поет. Неразбран, свое¬
образен, опак.
лихва ж. 1. Процентно възна¬
граждение за временно изпол¬
зване на чужд паричен капитал.
2. Сума срещу вложени в банка |
личен
или спестовна каса суми, лих¬
вен прил.
лихвар л*, и лихварка ж. Лице,
което дава заеми с лихва, лих-
варски прил., лихварство ср.
лице ср. 1. Предната част на гла¬
вата на човек, където са очите,
устата, носът. 2. Отделна лич¬
ност. 3. Човек, който представя
и рекламира изделия на фирма.
4.	Предна част на нещо. 5. По-
обработена външна страна на
плат, кожа, картон. 6, език. Гра¬
матична категория, чрез която се
изразява отношение на говоре¬
щото лице към глаголното дейс¬
твие. лицев прил. (в 1., 4. знач.).
лицеи м. (гр.) Средно или полу-
висше училище в някои страни.
лицейски прил.
лицемёр ж. и лицемерка ж. Ли¬
цемерен човек, лицемерски
прил., лицемёрство ср.
лицемерие ср. Външна проява
на преднамерена доброта и лю¬
безност за прикриване на злона¬
мереност; притворство, лице¬
мерен прил., лицемерное т ж.
лицёнз .ч. и лицензия ж. 1. До¬
говор за използване на патенто¬
вано изобретение. 2. Админист¬
ративно разрешение за извър¬
шване на определена дейност.
лицензен прил. и лицензи'о-
нен прил.
лицензйрам несв. и св., прех. Да¬
вам лиценз.
лицеприятен прил. Угодничес¬
ки. лицеприятност ж.
лйчен прил. 1. Който принадле¬
жи на дадено лице; собствен. 2.
Който се извършва от самого ли-
личен
це. Личен отговор. 3. Бележит,
прочут. 4. разг. Хубав. 5. език.
Който се отнася до граматичес¬
кото лице.
личи несв. нпрех. в 3 л. Вижда се,
прави впечатление. - ми нпрех.
Явно е.
личинка .«?. (рус.) Червейче като
стадий в развитието на някои
насекоми.
личност ле. 1. Отделен човек, ли¬
це (във 2. знач.). 2. Човек с оглед
на общественото му поведение
и положение, личностен прил.
лишавам «есе., лиша са. прех. От¬
немам на някого нещо, за да не
го притежава, ~ се нпрех. Отказ¬
вам се от нещо, което съм имал,
лишей м. 1. Кожна болест Impa-
tigo. 2, Низше растение с фор¬
ма на влакна и люспи; Lichnes.
лишение ср. Недостиг на необхо¬
димите за живот неща; оскъди¬
ца.
лЬби ср. (англ.) Лица, обединени
от стремеж за влияние върху за¬
конодателните органи в полза
на обществени интереси, ло-
бйстки прил.
лобирам несв. и св., нпрех. Изпъл¬
нявам функции на лобист; ак¬
тивно подкрепям кауза.
лобист м. Лице, което се включ¬
ва в лоби, лобист ки прил.
лов ж. 1. Преследване и убиване
на диви животни. 2. Дивеч като
обект на лов. 3. Убит или уло¬
вен чрез преследване дивеч, ло¬
вен прил.
ловджия м. и ловджийка ас. разг.
Лице, което ловува, ловджий¬
ски прил.
	 332

ловец л. Лице, което ловува,
ловувам несв. нпрех. Участвам в
лов.
ловък прил. 1. Който изкусно и
умело върши нещо. 2. Който е
извършен с умение и сръчност.
ловкост ж.
ловя несв. прех. 1. Поемам и за¬
държам нещо с ръка (човек)
или уста (животно). 2. Преслед¬
вам и убивам диви животни. 3.
Стремя се да възприема и да
разбера.
логика де. 1. Наука за формите
и законите на мисленето. 2. Пос¬
ледователност и свързаност на
мислите и разсъжденията.
логйчен прил., логйчност ж.
логистика ж. (гр.) Наука за пла¬
ниране, управление и регулира¬
не на движението на материал¬
ните и информационните пото¬
ци от източника до крайния пот¬
ребител. логистйчен прил.
логически прил. Който се отнася
до логика. Логически правила.
логоср. (англ.)Художествено офор¬
мен знак (символ) на фирма.
логопед .ч. Специалист по лого¬
педия.
логопедия ж. Наука за недоста¬
тъците на говоренето и методи¬
те на отстраняването им. лого-
педичен прил. и логопедичес¬
ки прил.
лодка ж. Малък плавателен съд
за превозване на хора или то¬
вари.
лодкар м. и лодкарка ж. Лице,
което кара лодка, лодкарски
прил.

лост
	 333
ложа ж. (фр.) Място за няколко
души, обособено като стаичка
или балкон в театър, зрителна
зала, парламент и др. О Масон-
ска ложа - подделение на ма¬
сонска организация.
ложе ср. (рус.) книж. Брачно легло,
лоза ж. Многогодишно растение,
което ражда грозде; Vitis vini-
fera. лозов прил.
лозар м. и лозарка ж. Лице, ко¬
ето отглежда лозе, лозарски
прил.
лозе ср. Място, засадено с лози,
лознйца ж. Разклонена, издигна¬
та на подпори лоза; асма.
лозунг ж. (нем.) Кратък израз, с
който се внушава някаква акту-
ална идея или задача, лозунгов
прил.
лой ж. Тлъстина от говедо, овца
или коза, лоен прил.
локал ж. (нем.) Увеселително за¬
ведение, където се сервира ал¬
кохол.
локален прил. (лат.) Който се от¬
нася до определено място; мес¬
тен. локалност ж.
локализирам несв. и св., прех. (фр.)
1.	Ограничавам по място, за да
не се разпространи (огън, бо¬
лест). 2. Свързвам нещо с опре¬
делено място.
локатор ж. (лат.) Устройство за оп¬
ределяне на месторазположени¬
ето на обекти в пространството.
локва ж. 1. Неголяма вдлъбна¬
тина в земята, пълна с вода. 2.
Голямо количество разляна теч¬
ност.
локомотив .ч. (лат.-фр.) Транспор¬
тна машина, предназначена да
тегли вагони но релеен път. ло-
KOMUtnÙüCH прил.
локум ж. (ар.-тур.) Сладкиш с
форма на малко блокче, пригот¬
вен от захар, нишесте и под¬
правки. локумен прил.
ломя несв. прех. Чупя, къртя,
лонгоз ж. (гр.) Гора край река,
лоно ср. без жи. книж. Вътрешност,
недра. О В лоното на приро¬
дата - сред природата.
лопата ж. 1. Прикрепена към
дръжка широка плоскост, с коя¬
то се гребе, рие, копае. 2. Весло
на лодка.
лопатар ж. 1. Горско животно от
рода Еленови с плоски рога; Da¬
ma vulgaris. 2. Прелетна блат¬
на птица с широк клюн; Platalea
Ieucozodia.
лопен и лопянПлевел със си¬
ви мъхнати листа и гроздовид¬
ни съцветня; Verbascum thap-
si forme.
лорд ж. (англ.) 1, Наи-нисша дво¬
рянски титла. 2. Титла на лица
с висши държавни длъжности в
Англия.
лорнет ж. (фр.) Сгъваеми очила,
които при използване се държат
c ръка.
лос ж. (рус.) Животно с разклоне¬
ни рога от рода на елените; Сег-
vus aloes.
лосион ж. Козметичен течен пре¬
парат за почистване и освежа¬
ване на кожата или косата, ло¬
си оное прил.
лост ж. 1. Здрав прът за копаене,
къртене, повдигане и отмества¬
не. 2. Приспособление с опорна
точка за повдигане на голяма
лост
тежест. 3. Гимнастически уред
висилка. 4. Двигател, движещ
механизъм, лостов прил.
лотария ж. (ит.) Разиграване на
парични и предметни печалби
с предварително продадени но¬
мерирани билети, лотариен
прил.
лотос м. (гр,) Водно растение с ед¬
ри синкаворозови цветове; Ne-
lumbium.
лоцман м. (нидерл.-нем.) Лице, ко¬
ето познава добре морски път и
превежда плавателни съдове по
него.
лоча несв. прех. 1* в 3 л. Поема с
език течност или течна храна,
за да я глътне (животно). 2. не-
одобр. Пия много алкохол.
лош прил. 1. Който е проклет, зло¬
бен. 2. Който е негоден, некачес¬
твен. 3. Който е с незадоволител¬
ни качества и подготовка. Лот
ръководител. 4. Неприятен,
мрачен (време). 5. Тежък, мъ¬
чителен (болест, живот). 6. Кой¬
то не вещае добро. субст. Ло¬
шо, лоша постъпка. Нищо лошо
не е станало, лошота ж. и ло¬
шотия ж.
лошав прил. Лош. лошавия à ж.
лоялен прил. (англ.) 1. Който се
съобразява с установените пра¬
вила и закони. 2. Който е поч¬
тен, открит към някого (нещо),
лоялност ж.
луга ж. 1. Пепелива вода за пра¬
не или варене на сапун. 2. От¬
падъчна вода при варене на са¬
пун. 3. Солен разтвор, с който се
посипват заледени улици и пъ¬
тища. лугав прил.
	334
луд прил. 1. Който е психически
разстроен, безумен. 2. Който
постъпва неразумно и безраз¬
съдно. 3. Много буен, палав. 4.
Който се проявява във висока
степен, лудешки прил., лудост
ж. О Луда крава - заболяване
по едрия рогат добитък - гъбич-
нообразна енцефалопатия, кое¬
то се предава и на хората.
лудетина м. и ж. Буен, необуздан
млад човек.
лудёя несв. нпрех. 1. Проявявам
се като луд (в 1. знач.). 2. Проя¬
вявам палавост. 3. Копнея за
някого или нещо.
лудница ж. 1. Болнично заведе¬
ние за хора с психическо раз¬
стройство. 2. Голям шум и без¬
редие.
лудория ж. Постъпка на пала¬
вост и безразсъдство.
лудувам несв. нпрех. 1. Лудея (в 1.
и 2. знач.). 2. Играя буйно (дете),
лук м. Зеленчуково растение с ку¬
хи листа и голяма луковица;
Allium, луков прил. О Лукова
глава - незначителен човек.
лукав прил. 1. Който тайно проя¬
вява злонамереност. 2. Остроу¬
мен и дяволит, лукавост ж. и
лукавство ср.
луканка ж. Сух и сплескан кол¬
бас с подправки, луканков прил.
луковица ж. Подземно месесто
стъбло с натрупани люспи на
някои растения, луковичен
прил.
лукс1 м. без мн. (лат.) 1. Комфорт¬
на разкошна обстановка. 2. Най-
висока категория на заведение,
лъжица
	 335

транспортно средство. Катего¬
рия лукс, луксозен прил., лук¬
созност ж.
лукс2 м (лат.) Единица мярка за
осветеност.
луксацио ср. без мн. (лат.) Болест-
но изместване на става.
лула ж. (перс.-тур.) Крива тръба за
пушене с разширение в единия
край.
лумбаго ср. Болезнено възпале¬
ние на мускулите в поясната об¬
ласт.
лумва несв., лумне св. нпрех. в 3 л.
Пламва изведнъж (огън, пожар),
лумпен а. (нем.) Безработен чо¬
век, отхвърлен от своята среда,
класа.
луна ас. 1. Небесно тяло, което е
спътник на Земята и отразява
слънчева светлина. 2. Спътник
на планета, лунен прил.
лУнапЬрк а. (нем.) Открито мяс¬
то за развлечения с люлки, спор¬
тни стрелбища и пр.
луничка ж. Жълтеникаво петън¬
це по кожата на лицето и ръце¬
те. луничав прил.
лупа ж. (фр.) 1. Увеличително
стъкло. 2. Такова стъкло с рам¬
ка и дръжка.
лупинг а. (англ.) Самолетен по¬
лет с премятане, превъртане.
лустрация ж. (англ.) Закон за вре¬
менна забрана на лица с компро¬
метирано минало и принадлеж¬
ност към определена партия да
заемат ръководни длъжности.
лустрационен прил.
лустро ср. (ит.) 1. Лъскавина, бля¬
сък. 2. ост. Вещество за лъска¬
не на обувки. 3. Външен безсъ-
държателен блясък.
лутам се «сен. нпрех. 1. Скитам,
ходя безцелно. 2. Ile намирам
път, изход в непознато място. 3.
Търся изход, решение на труд¬
но положение.
луфт а. (нем.) Пролука, разстоя¬
ние между предмети, когато не
са добре свързани.
лъв а. 1. Едър хищник със сиво-
жълта козина; Felis 1ео. 2. Зоди¬
акално съзвездие и знак (месец
юли-август). 3. Лице от зодия
Лъв. 4. Юначен, храбър човек.
лъвски прил. и лъвоа прил.
лъвйца ж. Женско животно Felis
leo.
лъжа ж. 1. Неистина, измисли¬
ца, 2» Измама.
лъжа несв. 1, нпрех. Говоря неис¬
тина. 2. прех. Заблуждавам, из-
мамвам.З. прех. Забавлявам де¬
те. ~ се нпрех. 1. Заблуждавам
се. 2. Забавлявам се.
лъже- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’лъжлив, неис¬
тинен’: лъже наука, лъжеот-
чет, лъжеполицай, лъжепро-
рок, лъжес&идетел.
лъжесвидетел а. и лъжесвиде-
телка ж. Лице, което дава лъж¬
ливи показания, лъжесвиде-
телски прил., лъжесвидетел¬
ство ср.
лъжец а. и лъжкйня ж. Лице,
което лъже.
лъжица ж. 1. Прибор за хране¬
не, предназначен за течна и
рядка храна, за бъркане и сип-
ване. 2. Количество, което се
побира в такъв прибор.

лъжичка
лъжичка ж. 1. Малка лъжица. 2.
Вдлъбнатина под долния край
на гръдната кост.
лъжлив прил. 1. Който лъже, из-
мамва. 2. Който е подправен, не¬
истински. лъжлйвост ж.
лъжльо м. и лъжла ж. Лице със
склонност към лъжа.
лъжовен прил. поет. 1. Който съ¬
държа лъжа. 2. Преходен, не¬
траен. лъжовност ж.
лък л. 1. ист. Древно оръжие за
изхвърляне на стрели. 2. Спор¬
тен уред с подобно действие. 3>
Приспособление с опънати стру¬
ни за музикален инструмент,
л ъков прил.
лъка ж. Ниско влажно място,
край което минава река.
лъкатуша «есе. нпрех. Извивам
се, криволича (река, път).
лъсвам «есе., лъсна ce. 1. прех.
Лъскам веднъж или изведнъж.
2.	нпрех. Показвам се изведнъж,
лъскав прил. Който е много из¬
гладен и блести, лъскавина ж.
лъскам несв. 1. прех. Правя нещо
да е лъскаво. 2. нпрех. вЗл. Из¬
дава блясък, блести.
лъх м. 1. Леко подухваме; полъх.
2. Лек въздушен поток.
лъхам несв. нпрех. 1. в 3 л. Леко и
приятно повява. 2. Излъчвам
нещо (аромат, топлина, студ).
лъч л. 1. Тънка струя светлина.
2. Линия на разпространение на
някаква енергия във вид на по¬
ток частици. 3. Права линия, ог¬
раничена от едната страна. 4.
Проблясък.
лъчев прил. Свързан с радиоак¬
тивни лъчи. О Лъчева болест
	336

- заболяване, причинено от ра¬
диоактивно облъчване.
лъчезарен прил. 1. Който излъч¬
ва блясък, сияние. 2. Който из¬
разява радост, блясък, лъче*
зарност ж.
лъчение ср. Изпускане на енер¬
гийни частици; радиация.
лъчист прил. 1. Който се отнася
до лъч. 2. Който излъчва вът¬
решно сияние (очи, лице, пог¬
лед).
льос м. (нем.) Мека и ронлива ед¬
нородна почва с бледожълт
цвят, л ьосов прил.
льбхмап л. разг, неодобр. Неспрет-
нат, отпуснат човек.
любезен прил. Приятен и учтив
в обноските си. любёзност ж.
любезнича несв. нпрех. Проявя¬
вам неискрена любезност.
любим прил. 1. Който е обект на
обич. 2. субст. Лице, което някой
обича.
любимец м. и любймка ж. Ли¬
це (същество), към което се про¬
явява предпочитание пред дру¬
гите.
любйтел л. и любйтелка ж. 1.
Лице, което проявява пристрас¬
тие към нещо. 2. Лице, което
непрофесионално се занимава с
нещо, любителски прил.
любов ж. без мн. 1. Чувство на
силна привързаност към няко¬
го или нещо; обич. 2. Привър¬
заност чрез полово влечение. 3.
разг. Лице, което е обект на та¬
кова влечение. 4. Влечение към
нещо. Любов към музиката,
любовен прил.

люшкам
	337

любовник м. 1. Мъж, който оби¬
ча или е обичан. 2. Мъж спря¬
мо жена, с която има извънбрач¬
на връзка. 3. Любовния.
любовница ж. 1. Жена, която
обича някого или е обичана от
някого. 2. Жена по отношение
на мъж, с когото има извънбрач¬
на врткжа.
любовния л. и любовчййка ж.
разг. Лице със склонност към лю¬
бовни връзки и отношения.
любознателен прил. Който се
стреми към знания, любозна¬
телност ж.
любопитен прил. 1. Който се
стреми да узнае или да разбере
нещо, без да го интересува. 2.
Конго изразява или предизвик¬
ва желание да се види, да се
разбере нещо ново, любопит¬
ство < р.
любувам се «есе. нпрех. Наблю¬
давам нещо, което ми доставя
удоволствие.
любя штн. прех. 1. Изпитвам лю¬
бов (и 1 знач.) към някого (нещо);
обичам. 2. Изпитвам любов с ПО¬
ЛОВО влечение. - се нпрех. Пра¬
вя любов.
люк « Затварян с плътен капак
кръгъл отвор на кораб, самолет
и пр
люлея мете. прех. Клатя моно¬
тонни в две противоположни по¬
соки.
Л1Йлкя ж 1, Приспособление за
люлеене на легнало или седна¬
ло малко дете. 2. Приспособле¬
ние е високо вързано въже за
люлееш* като развлечение. 3.
22*
Най-ранна детска възраст. 4.
Място на възникване. Люлка
на древна култура, люлчен
прил.
люпи несв. прех. в 3 л. Мъти пиле¬
та (птица). ~ се нпрех. Появява
се на бял свят (птица).
люпилня ж. 1. Приспособление
за изкуствено люпене на пиле¬
та. 2. Помещение или предпри¬
ятие за изкуствено люпене на
пилета.
люспа ж. Твърда пластинка по
кожата на риби, змии и др.
люспест прил.
лют прил. 1. Който причинява
остро неприятно усещане във
вкусовите и обонятелните орга¬
ни. 2. Който има парлив, драз¬
нещ вкус (ракия). 3. Който е с
избухлив характер. 4. Буен,
свиреп (вятър, зима).лютост
прил.
лютеница ж. Ястие от смлени
червени чушки, домати и под¬
правки.
лютй несв. нпрех. вЗл. 1. Има лют
дразнещ вкус (чушка, лук). 2.
Дразни очите и носа (дим, мъг¬
ла, студ). <* ми нпрех. Изпитвам
неприятно усещане от нещо
люто.
ЛЮТИВ прил. Лют (в 1. знач.). ЛЮ-
тивина ж. и лютивост ж.
лютня ж. (ар.-рус.) Старинен стру¬
нен музикален инструмент, чи-
ито струни се дърпат с пръсти.
люцёрна ж. (нем.-рус.) Трева от
рода на детелината, която се сее
и се коси за фураж; Medicago.
люцернов прил.
люшкам несв. прех. Люлея.

лющя
лющя меса, прех. Отделям люспа,
кожа, кора на нещо. - се нпрех. в
3 л. Бели се и опадва (мазилка,
кора, кожа).
ляв прил. 1. Който е от тая стра¬
на на тялото, накъдето е насоче¬
но сърцето. 2. Който е свързан
с идеята за социално равенство
и за защита на работниците и
безимотните. Ляво простран¬
ство.
лягам кеса., легна се. нпрех. 1. За¬
емам хоризонтално положение,
като се опирам с цялото си тяло
върху нещо. 2, Приготвям се да
спя. 3. е 3 л. Навежда се и при¬
лепва към земята (растение). 4,
в 3 л. Спуска се постепенно, об¬
хваща (мъгла, мрак, тишина).
О Лягам болен - разболявам
се.
лято ср. Годишно време след
пролетта и преди есента, кога-
то е най-топло и дните са най*
дълги, летен прил. О Циган¬
ско лято - топлите дни в края
на есента.
лятос нрч. През най-близкото ля¬
то - минало или предстоящо.
лятошен прил.
мавзолеи м. (гр. собств.) Голяма
надгробна постройка.
мавруд л. (гр.) 1. Винено черно
грозде с едри зърна. 2. Вино от
това грозде, маерудов прил.
маг	(перс.-тур.) 1. ист. Древен
жрец у някои народи. 2. Въл¬
шебник, магьосник.
магазйнз4.1. Помещение за про¬
дажба на стоки. 2, Място за пат¬
рони в огнестрелно оръжие. 3.
Горна част в пчелен кошер. 4.
Място в уред, където се поста¬
вят еднородни предмети. 5. Пе¬
риодично предаване или изда¬
ние с тематично определени
рубрики, магазйнен прил.
магазинер м. имагазинерка ж.
I.	Продавач в магазин. 2. Ли¬
це, което стопанисва склад. л<а-
г а ш игреки прил.
магаре ср. 1. Домашно животно
с дълги уши, по-дребно от кон;
Equus asinus. 2. Необосновано
упорит и лош човек. 3. Дървена
четиринога подложка с различ¬
но предназначение. 4. Подлож¬
ка за струните на музикален ин¬
струмент. магарешки прил. (от
1. знач.). О Магарешка кашли¬
ца - детска заразна болест с ос¬
тра кашлица.
магарица ж. 1. Женското живот¬
но Equus asinus. 2. неодобр. Едра
неприятна жена.
магария ж. Неприлична осъди¬
телна постъпка.
магданоз м. (гр.) Ароматно гра¬
динско растение, използвано ка¬
то подправка; Petroselinum sati¬
vum. магданозен прил. и маг-
данозов прил.
магистрала ж. (гр.) 1. Главна
част от съобщително или снаб¬
дително съоръжение. 2. Широк

мажа
автомобилен път. магистра¬
лен прил.
магистрант м. (лат.) Кандидат за
магистър.
магистрат .ч. (лат.) 1. ист. Лице
с висока държавна служба (в
Древния Рим). 2. Държавен слу¬
жител със съдебни и админист¬
ративни пълномощия.
магистратура ж. без мн. (лат.) 1.
Система от съдийски длъжнос¬
ти и съдебното ведомство. 2.
Дейност на магистрат.
магистър м. (лат.) 1. Образова¬
телна степен, получена при за¬
вършване на виеше образова¬
ние със защита на магистърска
работа. 2. Лице с такава степен.
магистърски прил.
магйя ж. (гр.) 1. Съвкупност от
действия и заклинания за
свръхестествено въздействие
върху някого (нещо). 2. Въз-
действена сила, обаяние. 3. Не¬
обяснимо чудо, магичен прил.
и магически прил.
магма ж. (гр.) Огнетечна маса
под земната кора, магмен прил.
магнетизйрам несв. и св. и маг-
нитизйрам несв. и се., прех. При¬
давам свойство на магнит.
магнетизъм м. без мн. 1. Свойст¬
во на тела да привличат желя¬
зо или друг метал. 2, Наука за
магнетичните явления. 3. Ин¬
тензивно привличане, маг¬
нетичен прил. и магнет ичес¬
ки прил.
магнетофон м. Устройство, ко¬
ето записва звук върху магнит¬
на лента и го възпроизвежда.
магнетофонен прил.
магнит м. (гр.) Къс желязо или
стомана, който кривяича желя¬
зо и други метали, магнитен
прил. О Магнитно поле - прос¬
транството на магнитно дейст¬
вие. О Магнитни бури - слън¬
чева активност, свързана с из¬
ригвания по неговата повърх¬
ност.
магнитуд ж. (лат.-фр.) Величина
за измерване силата на земетре¬
сение със сеизмограф.
магьосвам несв., магьосам св.
прех. 1, Въздействам чрез магия.
2.	Привличам с очарование.
магьосник л. и магьосница ас,
1, Лице, което прави магии или
вълшебства. 2. Лице, което омай¬
ва с лично обаяние и достойн¬
ство. магьоснически прил.,
магьосничество ср.
мадама ж. (фр.) Иронично наз¬
вание на млада привлекателна
градска жена.
мадейра ж. (от собств.) Вид бяло
десертно вино.
маджун м. (ар.-тур.) 1. Тестовид¬
на смес от безир и винервайс за
уплътняване стъкла на прозор¬
ци и пукнатини по дъски. 2.
Сгъстен сладък сироп, пригот¬
вен чрез варене на плодове.
мадона ж. (ит.) Богородица,
маестро м. (ит.) Название и об¬
ръщение към човек на изкуст¬
вото - музикант, художник.
мажа нм.п прех. 1. Покривам с тъ¬
нък слой от нещо течно. 2, Пок¬
ривам стена с хоросан, вар и под.
3.	Нанасям тънък слой от нещо
върху кожата и лицето си. 4.
Прикривам угоднически някого.

мажор
мажор м. (лат.-ит.) Бодро, тържес¬
твено и радостно звучене в му¬
зиката* мажорен прил.
мажорётка ж. Младо момиче,
което изпълнява различни гру¬
пови упражнения в движение.
мажоритарен прил. (фр*) В съ¬
чет. мажоритарна система
- избирателна система, при ко¬
ято се избира кандидатът, полу¬
чил най-много гласове.
маза ж. (ар.-тур.) Склад за търгов¬
ска стока.
мазач м. имазачка ж. Лице, ко¬
ето е специалист по измазване
на сгради.
мазе ср. (гр.) Вкопано помещение
под жилищна сграда.
м&зен прил. 1. Който съдържа
или е пропит с мазнина. 2. Кой¬
то може да се маже. 3. Който е
склонен към угодничество.
мазилка ж. Смес от хоросан, вар,
глина и под., с която се покрива
зид или стена.
мазнина ж. Органическо вещес¬
тво като част от животинска или
растителна тъкан, което не се
разтваря във вода.
мазол м. (рус.) Затвърдял и уде¬
белен рогов слой на кожата на
ръцете или краката.
мазолест прил. Който е покрит с
мазоли.
мазохизъм м. без мн. 1. Полова
извратеност с удоволствие от
физическа болка, причинена от
партньора. 2. Изпитване на
удовлетворение от понасяне на
измъчване и унижение, мазо-
хистйчен прил.
	 340

мазохист л. Лице, което изпит¬
ва мазохизъм, мазохистки
прил.
мазурка ж. (пол.) Полски народен
танц и музиката за него.
мазут м. (ар.-тур.) Петролен про¬
дукт, използван като гориво и за
смазочно масло.
май част. За израз на предполо¬
жение и несигурност.
майка ж. 1. Жена по отношение
на децата си. 2. Жена с деца или
женско животно с малки. 3.
Женска пчела, която снася яй¬
ца. 4» Свекърва или тъща. 5*
Почтено обръщение към въз¬
растна жена. 6. Първопричина
на нещо, майчин прил. и лай-
чински прил., майчинство ср.
маймуна ж. (ар.-тур.) 1. Бозай¬
ник, който по устройство на тя¬
лото си е най-близко до човека.
2. Лице, което подражава на
другите и разсмива околните. 3.
Грозен човек, маймунски
прил., маймунство ср.
маймунджилък м. разг, необобр.
Безсмислено подражателство и
комично поведение.
майонёза ж. (фр.) Гъст сос от раз¬
бити жълтъци, лимонов сок,
олио и подправки, майон'езен
прил.
майор л. (лат.) Офицерски чин
след капитан и лице с такъв
чин. майорски прил.
майстор м. и майсторка ж. 1.
Лице, което добре владее някоя
професия или изкуство. 2. Зана¬
ятчия с право да работи самос¬
тоятелно и да обучава. 3. Стро¬
ителен работник. О Намирам
малко
си майстора - получавам зас¬
луженото. майсторски прил.,
майст орство ср. и майстор¬
лък м.
майсторя несв. прех. Изработвам
с умение и сръчност.
майтап м. (перс.-тур.) разг. Шега,
закачка.
майтапчия ж. и маитапчийка
ж. Лице, което обича и умее да
се шегува, майтапчийски
прил.
майтапя несв. прех. Подхвърлям
шега, закачка към някого. - се
нпрех. Шегувам се.
мак м. 1. Растение с яркочерве¬
ни цветове; Papaver. 2. Семена¬
та на това растение, маков
прил.
макак ж. (фр.) Средна на ръст тес-
ноноса маймуна с издадена му¬
цуна,
макар част, (гр.) Дано, поне.
макар че, макар да сз. За от¬
стъпка. Въпреки че.
макара ж. (ар.-тур.) 1, Колело с
вдлъбнатина, по която се про¬
карва въже за вдигане на тежес¬
ти. 2. Дървена цев за навиване
на конци и самите конци.
макарони мн. (ит.) Изсушени ку¬
хи тестени пръчици, които се ва¬
рят. макаронен прил.
макет ж. (фр.) 1. Умален модел
на сграда, съоръжение, театрал¬
на сцена и др. 2. Предварителен
архитектурен модел на построй¬
ка. 3. Предварителен образец на
книга, списание и др.
макро- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’огромен, свър¬
зан с големи обекти’: макроики-
номика, микропрограма, маК'
рорамка, макроструктура.
макрокосмос ж. (гр.) Вселената,
която ни заобикаля.
мйкеи прил. неизм. (лат.) Което е с
големи размери. Макси пола.
максимах*. (лат.) Кратко изразен
основен принцип, правило или
мисъл.
максимален прил. Проявен в
най-висока степен, най-голям,
краен, максимйлност ж, и
максимализъм м.
максималист ж. и максима¬
листка ж. Лице, което проявя¬
ва максимализъм, максима-
листйчен прил.
максимум нрч. (лат.) 1. Във въз¬
можно най-висока степен. 2.
субст. Най-голямото възможно
количество.
макулатура ж. (лат.) Некачест¬
вена, неясна кола и страница.
малага ж. (исп. собств.) Подсладе¬
но гъсто вино с вкус на карамел.
малария ж. (ит.) Заразна болеет,
разпространявана от комари, с
пристъпи на треска, малариен
прил. и маларйчен прил.
малина ж. 1. Храстовидно расте¬
ние с червени сочни плодове;
Rubus idaeus. 2. Плодът на това
растение, малинов прил
малинар ж. и малииарка ж. Ли¬
це, което отглежда, бере или про¬
дава малини.
малиновка ж. Ликьор с малинов
сок.
малко1 нрч. 1. В ниска степен.
Малко разбирам, но не мога да
преведа. 2, В недостатъчно или
ограничено количество. 3. В не-

малко
определено количество. Имам
малко време. О За (без)малко
-	почти е било сигурно, но не се
е случило. О Малко по малко
-	постепенно.
малко2 ср. Новородено живо съ¬
щество.
мало- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’малък или
малко’: малогабаритен, мало¬
важен, малограмотен, мало¬
имотен, малолетен.
малоброен прил. Който съдържа
малък брой неща, малоброй¬
ност ле.
малодушие ср. Отсъствие на ре¬
шителност, смелост и силна во¬
ля, малодушен прил.
малокалибрен прил. Който е с
малък калибър (оръжие),
малокръвие ср. Недостатъчно
количество на червените кръв¬
ни клетки, малокръвен прил.,
малокръвност ж.
малолетен прил. Който не е дос¬
тигнал законната възраст за оп¬
ределени права и задължения.
малолЪтност ж.
маломерен прил. Чиито разме¬
ри са по-малки от законно уста¬
новените или нормалните, ма-
ломерност ж.
малоумен прил. Който е с огра¬
ничени, неразвити умствени
способности, малоумное т ж. и
малоумие ср.
малтоза ж. (англ.) Безцветно
кристално вещество, по-малко
сладко от захарта.
малтретирам несв. и св., прех.
(фр.) Използвам властта си, за
да измъчвам, изтезавам.
	 342
малформация ж. (англ.) Измене¬
ния в структурата на органите.
малц л*, (нем.) Склад за покълна¬
ли ечемични зърна за производ¬
ство на алкохолни напитки и са¬
мите зърна, .«йлцов прил.
малцина нрч. Малко на брой ли¬
ца.
малцинство ср. 1. Част, по-мал¬
ка от половината на група. 2. Ет¬
ническа общност, различна по
произход, религия, език от ос¬
новното население на дадена
държава, малцинствен прил.
малчуган м. Малко момче, хла¬
пе.
ма л шанс м. (фр.) Лоша случай¬
ност, липса на късмет.
малък прил. 1. Който е с незна¬
чителни размери. 2. Който е
много млад. 3. Който е в малко
количество. 4. Второстепенен,
неважен. О Малък пръст -
най-крайният пръст на ръка
или крак.
мама ж. без ,чн. Название на май¬
ката от собствените й деца, ма¬
мин прил.
мамалйга де. Качамак.
мамонт и мамут л. Изкопаемо
хоботно животно от рода на сло¬
на; Elephas primigenius. ма¬
монтов прил.
мамя лесе. прех. 1. Заблуждавам.
2. Привличам животни, като им
давам храна. 3. Изневерявам.
манй ж. Болест по листата на рас¬
тения при изпарения след дъжд,
манастир л. (гр.) Уединена цър¬
ковно-стопанска организация с
жилищни помещения и сгради.
.манастирски прил.

манипулирам
манастирище ср. Място, където
е имало манастир.
манатарка ж. (от тур.) Ядивна
червеникава гъба; Boletus edu-
lis.
манго м. без мн. (порт.) Вечнозе¬
лено тропическо дърво със слад¬
ки плодове; Magnifera indica.
мандарйн м. (санскр.-порт.) ист.
Висш китайски сановник от вре¬
мето на феодализма.
мандарина ж. (исп.) Подобно на
портокал цитрусово дърво и не¬
говият плод, мандаринов прил.
мандат .и. (лат.) 1. Пълномощие
за изпълнение на дадена зада¬
ча. 2. Времетраене на такова
пълномощие, мандатен прил.
манджа ж. (тур.-ит.) разг. Ястие,
мандолина ж. Малък струнен
инструмент без лък, на който се
свири с малка триъгълна плас¬
тинка. мандолйнен прил.
мандра ж. (гр.) Място, работил¬
ница, където млякото се прера¬
ботва в млечни продукти.
мандраджия л. и мандра-
джийка ж. Лице, което работи
в мандра или е неин собственик.
мандраджийски прил., ман-
драджийство ср.
маневра ж. (от фр.) 1. Премест¬
ване на вагони или влакова
композиция в района на желе¬
зопътна гара. 2. Бойни войско¬
ви учения. 3. Хитро действие и
постъпка, маневрен прил., ма¬
невреност ж.
маневрйрам ясса, и се., нпрех. 1.
е 3 л. Прави маневра (влак). 2.
Действам ловко и хитро.
манеж (фр.) 1. Място за езда.
2. Циркова площадка за пред¬
ставления.
манекен.н. (фр.) 1. Изработена в
естествен ръст човешка фигура
за излагане на облекло. 2. Ли¬
це, което показва на ревю нови
модели дрехи, манекенски
прил., манекенство ср.
манекенка ж. Жена манекен
(въз 2. внач.). манекенски прил.
манерка ж. (пол.-рус. ) Метален съд
за вода с вместимост 1 литър.
маниак м. (гр. фр.) и маниачка
ж. Лице, обхванато от мания.
маниачески прил., маниа-
чество ср.
манивела ж. Уред за ръчно при¬
даване на въртеливо движение
и привеждане на двигател в
движение.
маниер м. (фр.) 1. Начин на дейс¬
твие, работа. 2, мн. Обноски.
маниерен прил. Който прекаля¬
ва с определени маниери и е ли¬
шен от естествена непринуде¬
ност. маниерност ж.
маникюр м. (фр.) Специално под¬
държане на ноктите на ръцете.
маникюрйет л,, и маникюрйст-
ка ж. Лице, което по професия
прави маникюр.
манипулация ле. (лат.) 1. Дейст¬
вие с ръцете за изпълнение на
определена задача. 2. Хитро и
нечестно въздействие върху ня¬
кого за постигане на някаква
цел. манипулатйвен прил. и
ман и пул а ц й он ен пр ил.
манипулирам: «есе. и ce. 1. нпрех.
Боравя ръчно с инструмент,
уред, машина. 2. прех. С нечие-

манипулирам	„ . .
	344

ти цели въздействам върху ня¬
кого.
манифактура ж. (лат.) 1. Произ¬
водство с разделение на труда,
основано на ръчна техника. 2,
Ръчно изработени текстилни из¬
делия. мани фактурен прил.
манифёст м. (лат.) 1. Писмено об¬
ръщение на държавен глава
към народа за съобщаване на
важно събитие. 2, Възвание към
обществото с програмен харак¬
тер.
манифестация ж. (лат.) 1. Ма¬
сово шествие като израз на об¬
ществено-политически искания
и настроения. 2. Открито изра¬
зяване на чувства, мнение, от¬
ношение.
манифестирам несв. u ce. 1.
нпрех. Участвам в манифеста¬
ция. 2. прех. Открито изразявам
свое мнение, чувство, настрое¬
ние.
мания ж. (гр.) 1. Болезнена обсе-
беност от натрапчива мисъл,
идея. 2. Болезнен стремеж, же¬
лание за нещо.
манна ж. без мн. (евр.) Храна, ко¬
ято според Библията евреите по¬
лучили от небето при странства¬
не в пустинята. О Манна небес¬
на-нещо ценно, неочаквано по¬
лучено.
маносва се несв., маноса се св.
нпрех. еЗл. Поврежда се от мана
(растение).
мансарда ж. (фр. собств.) Поме¬
щение, непосредствено под пок¬
рива на къща, мансарден прил.
манталитет .м. (фр.) Мироглед и
начин на мислене, обусловени |
от културното равнище на чове¬
ка и социалните условия,
мантинела ж. Метална ограни¬
чителна лента на пътно платно,
мантия ж. (гр.) Широко намета¬
ло без ръкави, което се носи вър¬
ху други горни дрехи.
мантоср. (фр.) Дълга връхна дре¬
ха с широки ръкави.
маши м. Отделна част от спорт¬
на игра.
маншет м. (фр.) Подгънат край
на ръкав или крачол.
марабу ср. (ар.-фр.) Едра птица от
рода на щъркелите с гола гла¬
ва; Leptotilus.
мараня ж. без мн. 1. Видимо треп¬
тене на въздуха при сухо и горе¬
що време. 2. Непоносима жега.
маратон м. без мн. (гр. собств.) 1.
Бягане на разстояние 42 км и
125 м — като спортна дисципли¬
на. 2. Продължителна във вре¬
мето надпревара или дейност.
маратонски прил.
маратонец л. Състезател по ма¬
ратон (в 1. знач.).
маратонки мн. Високи спортни
обувки с дебела гумена под¬
метка.
маргарин м. (гр.-фр.) Хранител¬
на твърда мазнина от растител¬
ни масла, лой, мляко и др. мар¬
гаринов прил.
Маргарит м. (гр.) Бисер,
маргаритка ж. Полско цвете с
бели цветове с жълта среда;
Chrysanthemum laucanthemum.
маргинал м. Лице с незначител¬
на второстепенна роля, място.
маргинален прил. (от лат.) 1. Кой¬
то е написан на полето на лист,

мартеница
	_ 345
страница. 2. Страничен, несъ¬
ществен. маргиналност ж.
маргинализация ж. Загубване
на първостепенно значение и
роля в дадена сфера.
марж м. (фр.) 1. Разлика в цена¬
та между покупка и продажба
на нещо. 2. Разлика, излишък.
марина ж. без мн. (ит.) Морски
флот на една държава.
марината ж. без мн. (ит.) Сос от
оцет, олио, чесън и др. подправ¬
ки, използван за консервиране
на продукти.
мариновам несв. и св., прех. (ит.-
рус.) Консервирам в марината.
марионетка ас. (фр.) 1. Подвиж¬
на кукла за детски театър. 2. Ли¬
це, което безкритично изпълня¬
ва чужда воля, марионетен
прил.
марихуана ж. без мн. (исп.) Нар¬
котик от изсушен индийски ко¬
ноп.
марка ас. 1. Художествено изра¬
ботен книжен знак с цена за по¬
щенска или друга услуга. 2.
Фабричен или търговски знак
на стока. 3. Основна парична
единица в някои страни.
маркер м. (англ.) 1. Разграничи¬
телен, определящ знак или бе¬
лег. 2. Вид цветен флумастер за
означаване на важни данни в
текст.
маркетинг ,н. (англ.) 1. Изследва¬
не и организиране на пазара и
търговската дейност. 2. Система
за управление на предприятие е
проучване на пазара и възмож¬
ностите за пласиране на продук¬
цията. маркетингов прил.
маркирам наев. и аг, прах. Отбе¬
лязвам с търговски знак или
марка.
Марков прил. 1. Който се отнася
до марка. 2. Който е с означено
производство, произход като бе¬
лег за качество.
марксизъм м. Учение, обоснова¬
но от Маркс и Енгелс, за разви¬
тие на обществото от капитали¬
зъм към социализъм, марк¬
систки прил. и марксически
прил.
марксйст л. и марксистка ж.
Привърженик и последовател
на марксизма.
маркуч м. (перс.-тур.) Гъвкава
тръба за течности или газове.
марля ж. (фр.-рус.) Мека и тънка
памучна тъкан за превръзка на
рани, марлен прил.
мармалад л. Оюрт.-фр.) Каша от
сварени и подсладени плодове.
мармаладен прил. и марма-
ладов прил.
мародер л. (фр.) 1. Лице, което
върши грабежи в райони на
бойни действия. 2* Лице, което
се възползва от затруднено по¬
ложение на хората за лични об¬
лаги. мародерски прил., ма¬
родерство ср.
Марс л., без ли. (лат.) 1. Па и-близ¬
ката до Земята планета от Слъп-
чевата система. 2. Ьог на вой¬
ната - според римската митоло¬
гия. марсиански прил.
Марси лета .«■ безмн. (фр.) Наци¬
онален химн па Франция, съчи¬
нен през 175)2 г.
мартеница.*-. и мартеничка ж.
Д1 м*бпи украшения от усукани
мартеница
бели и червени конци, които се
слагат на 1 март с пожелание за
здраве.
мартини ср. Коктейл от джин и
вермут в определено съотноше¬
ние.
маруля ж. Градинско растение
за салата; Lactuca sativa.
марципан м. (ар.-нем.) Подобно
на шоколад сладкарско изделие.
марш м. (фр.) 1. Войнишко стро¬
ево ходене с определен ритъм и
такт. 2. Музикална творба с от¬
четлив такт за съпровод на рит¬
мично колективно ходене, мар¬
шов прил.
марш межд. 1. Заповед за тръг¬
ване. 2. Груба заповед за отстра¬
няване.
маршал м. (фр.) 1. Офицерски
чин, по-висш от генерал. 2. Ли¬
це с такъв чин. маршалски
прил.
марширувам несв. и св., нпрех.
Вървя с отмерена ритмична
стъпка.
маршрут м. (нем.) Предварител¬
но определен път за пътуване.
маршрутен прил.
маршрутка ж. разг. Маршрутно
такси.
мас ж. безмн. Животинска мазни¬
на от свиня, птица и др.
маса1 ж. (рум.) Мебел с равна хо¬
ризонтална плоскост върху кра¬
ка.
маса2 ж. (лат.) 1. Вещество във
вид на гъста смес без определе¬
на форма. 2. Огромно множест¬
во. 3. мн. Широки кръгове от на¬
селението. 4. Характеристика на
материята, която определя
		346

нейните инертни и гравитаци¬
онни свойства, масов прил.,
масовост ж.
масаж м. (фр.) Лечебна разтрив¬
ка на тялото.
масажирам несв. и св., прех. Пра¬
вя масаж.
масйв ж. 1. Голямо планинско
възвишение. 2. Обширно прос¬
транство, заето с множество ед¬
нородни неща.
масйвен прил. Плътен, едър,
здрав, масивност ж.
маска ж. 1. Приспособление с от¬
вори за очите за покриване на
лицето. 2. Маскиран човек. 3.
Предпазно покривало за лице¬
то. 4. Престорен духовен или
физически образ за израз на
прикритост. 5. Козметично или
лечебно вещество, което се на¬
нася върху лицето и шията.
маскарад м. (фр.) 1. Забава на
маскирани участници. 2. Неис-
крено, фалшиво поведение.
маскараден прил.
маскирам ягса. и ев., прех. 1. Сла¬
гам маска на някого. 2. Прикри¬
вам нещо от неприятелски пог¬
лед и действие.
маслина ж. 1. Дърво с маслодай¬
ни плодове; Olea europaea. 2.
Плодът на това дърво, масли¬
нен прил. и маслинов прил.
масло ср. 1. Полутвърдо вещест¬
во като хранителен продукт от
избито мляко. 2. Растителна
мазнина. 3. Мазно вещество с
минерален произход, маслен
прил., масленост ж.
маслобойна ж. (рус.) Работилни¬
ца за добиване на растително
масло.

материализъм
	347 	-

масмедия ж. (от англ.) Средство
за масово осведомяване, за за¬
доволяване на информационна
потребност.
масовизирам несв. и св., прех.
Правя нещо да е масово.
масон м. (фр.) Член на масонска
ложа, масонски прил.
масонство ср. Международно ре¬
лигиозно-философско течение
със специална обредност, което
проповядва нравствено само-
усъвършенстване.
масраф л. (ар.-тур.)разг- Разходи,
мастербокс м. (англ.) Опаковка
на кутии с цигари.
мастика ж. (гр.) 1. Благоуханна
смола, получена от вечнозелено¬
то дърво Pistacia ientiscus. 2. Ал¬
кохолно питие, подправено с
анасон и такава смола, мости¬
ков прил.
мастилен прил. 1. Който се отна¬
ся до мастило. 2, Тъмновиоле-
тов (цвят).
мастилница ж. Съд за мастило,
където се топи перо за писане.
мастило ср. Цветна течност за
писане с ръка или за печатане
на книга.
мастит прил. Който е с внуши¬
телна външност и висока нрав¬
ственост.
мастит м. (гр.) Възпаление на
млечната жлеза.
мастодонт м. (гр.) 1. Изчезнала
група едри бозайници, подобни
на слон. 2. Голяма организация,
партия, компания.
мастурбация ж. (лат.) Сексуал¬
но самозадоволяване.
масур м. (ар.-тур.] Цен, тръба за
навиване на прежда и самата
прежда.
мат ле. (перс.) 1. Загуба поради не¬
възможност да се за]цити царят
при шахматна игра. 2. Безиз¬
ходно положение, поражение.
математик м. и математйчка
ж. 1. Специалист по математи¬
ка. 2, Лице, на което се удава ма¬
тематиката. математически
прил. и математичек прил.
матемйтика ж. (гр.) 1. Наука за
количествените отношения и
пространствените форми. 2.
Учебна дисциплина по тази на¬
ука. математичек прил. и
математически прил.
мйтерен прил. Майчин (език),
материал м. (лат.) 1. Вещество
(нещо), което служи за производ¬
ство на някакъв предмет; суро¬
вина. 2. Събрани данни, доку¬
менти и информация като осно¬
ва за изследване или изяснява¬
не на въпрос. 3. Публикувана
статия или друго съчинение,
материален прил. 1. Който се от¬
нася до материал или материя
(в 1. и 2. знач.). 2. Който се отнася
до имот, условия на живот, ма¬
териалност ж.
материализирам лесе. исп., прех.
Придавам материална форма
на нещо, превръщам го в реа¬
лен факт.
материалйзъм м. без мн. 1. Фи¬
лософско учение, което призна¬
ва тгървичността и обективност¬
та на материята, независимо от
съзнанието. 2. Користолюбие,
подчинено на материалния ин¬
м атериа л иаъм
терес. материалистичен
прил. и материалистйчески
прил.
материалист л. и материа-
лйстка ле. 1. Привърженик на
материализма. 2. Користолюбив
човек с поведение, подчинено на
личния интерес.
матёрия ж. (лат.) I. без мн. Обек*
тивно съществуваща реалност,
която човешкото съзнание отра¬
зява. 2. Вещество, материал, от
който се състоят нещата. 3.
Плат, тъкан. 4. Съдържание на
преподаван предмет, наука.
матине ср. (фр). Театрално, му¬
зикално представление или
приемане на гости преди обед.
матка je, 1. Женски детероден ор¬
ган, в който се развива плодът.
2.	Майка на пчелно семейство,
която снася яйца, маточен
прил.
матов прил. Полупрозрачен, мъ¬
тен.
маточина ж. Тревисто билково
растение с приятна лимонова
миризма; Melissa officinalis.
матрак л. (ар.-тур.) Дебела тапи¬
цирана поставка за легло, из¬
ползвана вместо дюшек.
матриархат м. без мн. Първобит¬
на родова организация с господ¬
стващо положение на жената в
обществения и стопанския жи¬
вот. матриархален прил.
матрйца ж. (фр.) 1. Калъп за из¬
ливане на печатарски букви,
монети и др.2. Печатарска фор¬
ма, по която се отлива стереотип.
3.	Устройство, с което се изработ¬
	348

ват еднакви детайли и предме¬
ти. матричен прил.
матрос ж. (нидерл.) Редник във
флота; моряк, матроски прил.
матрьошка jc. (рус.) Куха дърве¬
на кукла, в която последовател¬
но се поместват по-малки подоб¬
ни кукли.
матура лс. (лат.) Изпит при завър¬
шване на средно училище, ма¬
туритетен прил.
мафиот м. Член на мафия, ма¬
фиотски прил.
мафия ж. (ит.) 1. Създадена в Си¬
цилия (XIX в.) тайна терорис¬
тична организация. 2. Органи¬
зация, която с престъпни дейст¬
вия и тероризъм контролира оп¬
ределена област в обществения
живот. 3. Група за организира¬
на престъпност, мафиотски
прил.
махагон м. (ам.) Тропическо дър¬
во с червеникава дървесина, ви¬
соко ценена в мебелното произ¬
водство, махагонов прил.
махала ж. (ар.-тур.) 1. Част от се¬
лище. 2. Малко селище, отдале¬
чено от административен цен¬
тър. махленски прил.
махало ср. Тяло, окачено с тън¬
ка нишка или пръчка в непод¬
вижна точка, което се люлее.
махам «есе. 1. прех. Движа нещо
в различни противоположни по¬
соки в пространството. 2. нпрех.
Давам знак чрез подобно движе¬
ние. 3. прех. Отстранявам нещо.
4.	прех. Отказвам се от нещо.
махмурлук ж. разг. Неразполо¬
жение след пиянство.

	 349

мед
махорка ж. Долнокачествен тю¬
тюн.
мацам несв. прех. разг. 1. Цапам,
мърся. 2. Боядисвам или рису¬
вам некачествено, небрежно.
мач м. (англ.) Спортно състезание
между два отбора или две лица.
мачкам несв. прех. 1. Притискам,
стискам нещо да се деформира.
2. Правя нещо да стане нерав¬
но, на гънки. 3. Потискам, тор¬
мозя.
мачта ж. (нидерл.-рус.) 1. Висока
корабна греда за опъване на
платна. 2. Висок вертикален
стълб, мачтов прил.
маша ж. (тур.) 1. Щипци за горе¬
щи предмети или за разравяне
на жарава. 2. Приспособление за
къдрене на коса. 3. Лице, което
използват за чужди интереси.
машина ж. (гр.-фр.) 1. Устройст¬
во, механизъм, който извършва
определена дейност. 2. Всеки
вид такъв механизъм. 3. Орга¬
низация със строго съгласувани
действия, машинен прил.
машинален прил. Който действа
несъзнателно, автоматично.
машиналноет ж.
машинация ж. Хитро скроена
измама.
машинист м. и машинистка ж.
1. Лице, което управлява маши¬
на. 2. Лице, което кара локомо¬
тив.
машинопис без мн. 1, Писане
на машина. 2. Текст, написан на
машина, машинопйсен прил.
машинописец м. и машино¬
писка ж. Лице, което пише па
машина.
мащаб м. (нем ) 1. Отношение
между действителни и умалени
размери и разстояния в карти,
чертежи, схеми. 2. Мярка. 3. Об¬
хват. мащабен прил.
мащеха ж. 1. Втора съпруга на
мъж по отношение на негови де¬
ца от първия брак. 2. Лице, кое¬
то се отнася с враждебност и неп¬
риязън към някого.
мая несе, прех. разг. Забавям, за-
лисвам. ~ се нпрех. 1. Забавям
се. 2. Размишлявам, чудя се.
мая ж. (перс.-тур.) 1. Квас за тес¬
тени изделия. 2. Вродени ка¬
чества.
майк м. (рус.) Крайбрежна кула,
откъдето се предават светлинни
сигнали.
маясъл а. без мн. (ар.-тур.) Хемо¬
роиди.
мебел ж. без лек. Едра стайна по¬
къщнина. Мека мебел, мебелен
прил.
мёбели мн. (мебел м.) Всеки
предмет от стайна покъщнина.
мебелен прил.
мебелирам несв. исв.,прех. Снаб¬
дявам с мебели, обзавеждам.
мега- (гр.) Първа част на сложни
думи със значение ’голям, ми¬
лион пъти по-го лям’: мегабайт,
мегагалактика,	лс-
гааат, мегахерц, меганит.
мёгасёлър л. Най-добро произ¬
ведение с голяма популярност.
мегафон м (гр.) Уред за насоч¬
ване и усилване на звука.
мегдан м. разг. Площад, широко
място.
мед1 а. Изработвано от пчелите
сладко вещество, меден1 прил. и
л«ё<)<м1 прил.

мед
мед2 ж. Мек червеникав метал.
меден2 прил.
медал л. (ит.-фр.) Металически
възпоменателен знак, даван за
заслуга или по повод на важно
събитие.
медалист л. и медалистка ж.
Носител на медал като награда.
медальон м. (фр.) 1. Леко изпък¬
нал образ с овална или кръгла
форма. 2. Ювелирно изделие с
рамка в такава форма за поста¬
вяне на ценна вещ.
медиевистика ж. (лат.-нем.) На¬
ука за историята, културата и
изкуството през средните веко¬
ве.
медик м. и медичка ж. Лице, ко¬
ето следва или е завършило ме¬
дицина.
медикамент м. (лат.) Лекарство.
медикаментозен прил.
медитация ж. Свръхконцентри-
ране и самовглъбяване.
МеДИТЙраМ несв. U св., прех. Осво-
бождавам съзнанието си от
всички мисли и съзнателно го
насочвам към нещо за постига¬
не на душевно спокойствие и
равновесие.
медиум м. 1. Лице, способно да
влиза във връзка с духовете ка¬
то посредник между живите и
мъртвите (при спиритистите). 2.
език. Среден залог на глагола в
някои езици.
медицина ж. (лат.) Наука и дей¬
ност за запазване на човешкото
здраве, за лекуване и предотв-
ратнване па болестите, меди¬
цински прил.
	350

медия ж. (лат.) Средство за осве¬
домяване. медиен прил.
медовина ж. 1. Напитка от мед
и вода. 2. Спиртно питие от мед,
хмел и вода.
медуза ж. (гр.) Пихтиесто морско
животно с форма на купол и с
пипала; Medusa.
межда ж. Граница между два
селски имота.
междина ж. Празнина между
две съседни неша. междинен
прил.
между npeàa. 1. За положение в
промеждутъка от пространство
или време от едно до друго не¬
що. 2. За положение сред мно¬
жество в еднородна среда. 3. За
отношение между две или пове¬
че лица.
междувременно нрч. Във вре¬
мето между две събития.
междуметие ср. (рус.) Дума, ко¬
ято изразява чувство или напо¬
добява звуци на природни явле¬
ния и животни.
международен прил. 1* Който е
свързан с много народи. 2. Кой¬
то засяга повече народи.
междуособица ж. Вътрешна
размирица в една държава.
междуцарствие ср. 1* Период в
царство, когато престолът не е
зает. 2. Период между напуска¬
нето на един началник и назна¬
чаването на следващия.
междучасие ср. Почивка между
два учебни часа.
мезе ср. Студена закуска при пи¬
ене на спиртни питиета.
мезозойски прил. (от гр.) В съчет.
мезозойека ера - геоложка

мембрана
	351
ера след палеозойската, която ce
характеризира с наличие на ги¬
гантски влечуги.
мезонет м. (фр.) Двуетажен апар¬
тамент в жилищен блок.
мек прил. 1. Който леко се подда¬
ва на натиск и огъване, като ме¬
ни формата си. 2» Който не драз¬
ни при възприемане (цвят, звук,
аромат). X Който не е суров и
студен (климат, време). 4. Кой¬
то не проявява грубост. 5. Кой¬
то не съдържа варовик (вода). 6,
език. Който се образува с учас¬
тие на твърдото небце (съгласен
звук); палатален. мекост ж. и
мекота ж.
мекица ж. (ар.-тур.) Изпържено в
мазнина парче от втасало тесто,
мекотело ср. 1- Животно без кос¬
тна система (мида, охлюв и др.).
2. Лице без собствена воля и ха¬
рактер.
ме кушав прил. Който е душевно
и физически нестабилен, jwe-
кушавост ж.
меланж м. без мн. 1. Кафе с мля¬
ко. 2. Материя с различни по
нюанс цветове.
меланхолик ж. и меланхолич¬
ка ж. Лице, което страда от ме¬
ланхолия или е с меланхоличен
характер.
меланхолия ж. (гр.) 1. Състояние
на отпадналост и тъжно настро¬
ение. 2. Болестно състояние с
безпричинна отпуснатост и уг-
нетеност.меланхоличен прил.,
меланхоличности. ж.
мелячка ж. Приспособление за
мелене.
мёл б a jr. Сладоледив десерт с
крем и плодове.
меле ср. (от фр.) Безразборно
струпване на много хора (при
спортни игри).
мёлез ж. (ар.-тур.) Същество, ро¬
дено от смесване на породи и ра¬
си.
мелница ж. 1. Сграда със съоръ¬
жения за мелене на брашно. 2.
Машина за стриване на твърди
вещества на прах, мелничен
прил.
мелничар м. и мелничарка ж.
Лице, което е собственик или ра¬
ботник в мелница, мелничар¬
ски прил., мелничарство ср.
мелодика ж. Строеж на благо-
звучието, интонацията и ритъ¬
ма на музикална или поетична
творба.
мелодияж. (гр.) Благозвучно му¬
зикално единство от звукове, то¬
нове, мелодичен прил., мело¬
дичности
мелодрама ж. 1. Драма смузи ка¬
лен съпровод. 2. Неестествен из¬
раз на чувства, който поражда
комизъм. мелодраматичен
прил., мелодраматичност ж.
и мелодраматизъм м.
меля несв. прех. 1. Стринам на
прах зърна или твърдо вещест¬
во. 2. еЗ л. Преработва погъл¬
ната храна (стомах, орган). 3.
Говоря непрекъснато и необмис¬
лено.
мембрана ж. (лат.) 1. Еластична
трептяща пластинка в телефон,
грамофон и др. 2, Тънка ципа в
ухото, мембранен прил.

мемоари
мемоари лл. (фр.) Художествено
предаване на сюжети за събития
и личности, мемоарен прил.
меморандум м. (лат.) 1. Дипло¬
матически документ за позиция
на правителството по важен
международен въпрос. 2. Декла¬
рация по обществен или поли¬
тически въпрос.
мемориал л. (ит.) Архитектурна
творба в памет на значително
събитие или личност, мемори¬
ален прил.
менажёр ж. (фр.) Лице, което ор¬
ганизира подготовката и профе¬
сионалните изяви на артист,
спортист, състав или отбор. ме¬
неджерски прил.
менажерия ж. (гр.) 1. Редки диви
животни, които срещу заплаща¬
не се показват на публика или
участват в циркови представле¬
ния. 2. Многолюдно множество,
което крещи неразбрано и висо¬
ко.
менгеме ср. (гр.) Уред за стягане
и закрепване на обработван
предмет.
мёнза ж. (лат.) Студентски стол,
мензис(лат.) Менструация,
мениджмънт ж. (англ.) Управле¬
ние на стопанска единица или
дейност, мениджмънтски
прил.
мениджър (англ.) Лице, което
се занимава с мениджмънт, ме-
ниджърски прил., менидж-ьр-
/Ч1НЮ ср,
менингит м. (гр.) Болестно въз¬
паление на мозъчната ципа.
мгнопаула .w. (от лат.) Период на
onoii4arr.il„о спиране на менст¬
руацията.
	352
мента ж. Растение с ароматни
листа и цветчета с приложение
в медицината; Mentha, ментов
прил.
менте ср. разг. Фалшификат, кон¬
то имитира марково производ¬
ство.
ментовка ж. Алкохолно питие с
ментов аромат.
ментол м. (лат.) Органично съе¬
динение с ментово масло, мен¬
толов прил.
мёнтя леса. прех. разг. Лъжа,
менуётх. (фр.) 1. Старинен френ¬
ски танц с плавни движения и
поклони. 2. Музика в ритъма на
този танц.
меню ср. (фр.) 1. Списък на яс¬
тия и напитки, предлагани в за¬
ведение. 2. Самите поднасяни
ястия и напитки. 3. Списък на
операциите, функциите, които
може да се изпълнят по дадена
компютърна програма.
меня несв. и менявам несв. прех.
1.	Заменям едно нещо с друго.
2.	Придавам на нещо друга фор¬
ма или вид.
мера ж, (ар.-тур.) Общинско паси¬
ще.
мерак ж. (от тур.) Силно желание,
мераклия м. (тур.) Лице, което
проявява силно желание, ме-
раклийски прил.
мерен1 прил. С ритмична органи¬
зация. Мерена реч..
мерен2 прил. Който служи за из¬
мерване на нещо. Мерна еди¬
ница.
мержелёя се несв. нпрех. Пенено
се очертавам в далечина или в
тъмнина.

место-
	 353

мерзавец м. (рус.) и мерзавка ж.
Лице с отвратителни долни
постъпки, мерзавски прил.,
мерзавщина ж.
мерзък прил. Който е с отврати¬
телни и долни прояви, мер¬
зост ж.
меридиан ж. (лат.) Мислена кри¬
ва линия, перпендикулярна на
екватора, която пресича полю¬
сите. меридианен прил. и ме¬
ридианов прил.
мерило ср. Основа при измерва¬
не, оценяване, сравнение.
мерино ср. (от исп.) Фина мека
вълна от мериносова овца и из¬
делия от нея.
меринос .ч, (исп.) Порода овца с
мека и тънка вълна, мери¬
носе « прил. и мериносов прил.
меркантилен врид. Пристрастен
към спекулативна печалба.
меркантилност ж.
мерлуза ж. (ит.) Океанска риба;
(Indus merlucius.
мерник м. 1. Приспособление за
нрнцелване на огнестрелно оръ¬
жие. 2. Критерий, изискване.
Меродавен прил. Който е досто-
|и-реп, авторитетен, меродав-
ност ж.
меродия ж. 1. Ароматна расти¬
те .it на подправка. 2. Магданоз,
мероприятие ср. Предварител¬
но планирано и организирано
начинание.
мерси межд. (фр.) Благодаря.
меря1 несв. прех. 1. Установявам
големина, количество, размер.
2. Изпробвам облекло или обув¬
ки - се нпрех. Сравнявам се с
НЯКОГО,
мч*
меря2 несв., прех. и нпрех. а 3 л.
Улучва, поразява целта. - се
несв. Прицелвам се.
месар м. и месарка ж. 1. Лице,
което продава месо. 2. Лице, ко¬
ето обича месо, месарски прил.
месарница ж. Магазин за месо,
месест прил. и меснат прил. 1.
В който се съдържа месо. 2. Кой¬
то е пълен, дебел.
мёсец ж. 1. Всяка дванайсета
част от разделението на година¬
та. 2. Период от 30 дена. 3. разг.
Луна, месечен прил.
месечйна ж. разг. Луна,
месечник м. Месечно периодич¬
но издание.
месинг м. (яем.) Сплав от мед и
цинк, месингов прил.
месия м. (евр.) 1. Очакван спаси¬
тел, изпратен от Бога. 2. Избави¬
тел, спасител, месиански прил.
месо ср. 1. Мускулни тъкани от
тяло на убито животно, употре¬
бявани за храна. 2. Мека част
на плод. 3. мн. Части на човеш¬
кото тяло, които облеклото пок¬
рива. месен прил.
месомелачка ж. Машинка за
мелене на месо.
местен прил. 1. Който е свързан
с част от нещо. 2. Присъщ на
част от държава. 3. Който е про¬
изведен или произхожда от да¬
дена област, а не е придошъл. 4.
език. Местен падеж.
местност ж. (рус.) Определено
пространство от земната по¬
върхност.
место- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’отнесен, свър¬
зан с мясзо'.местоживеене, мес-

место-
тон а значение, местонахожде¬
ние, местопребиваване, место¬
произшествие, месторождение.
местожителство ср. Населено
място, където някой пребивава
постоянно или временно.
местоимение ср. език. Част на
речта, която замества имена
или наречия, меспгоименен
прил.
местя несв. прех. Променям мяс¬
тото на нещо. ** се нпрех. Проме¬
ням мястото или местонахожде¬
нието си.
меся несв. прех. 1. С бъркане при¬
готвям тесто за хляб. 2. Бъркам
нещо гъсто. 3. Замесвам някого
в нещо.
мета лесе. прех. Почиствам с мет¬
ла.
метадон л. (англ.) Синтетичен
наркотик, използван за лечение
на наркомани, метадонов прил.
метаезйк м. език. Езикови средс¬
тва, чрез които се описва друг
език, обект на изследване.
метал м. Просто химическо ве¬
щество или сплав с блясък, ков-
кост, електро- и топлопроводи-
мост. метален прил. и мета-
лйчески прил.
металик, прил. неизм. Който е с
метален блясък (цвят).
металойд м. Химически еле¬
мент, който не е метал, но проя¬
вява свойства на метал.
металот ьрсач.н Уред за откри¬
ване на метали и метални из¬
делия на неголяма дълбочина.
металург ж. Работник в металур¬
гията (1. знач.).
металургия ж. (от гр.) 1. Добива¬
не и първична обработка на ме¬
тали. 2. Наука за начините за
производство и обработка на ме¬
талите. металургичен прил. и
металургйчески прил.
метаморфоза ж. (гр.) 1. Рязка
промяна в строежа и функции¬
те на развиващ се организъм. 2.
Пълна, коренна промяна.
метан1 м. без мн. (гр.) Безцветен
блатен газ, който се образува от
гниене на организми.
метан2 м. (гр.) Нисък поклон,
метастйза ж. 1. Пренасяне на ту-
морно заболяване от лимфните
и кръвоносните съдове; разсей-
ка. 2. Ново болестно огнище в
резултат на такова пренасяне.
метатеза ж. (гр.) език. Взаимно
разместване на звукове или
срички в думата.
метафизика ж. У чение за прин¬
ципите на битието, които са не¬
достъпни за опита и за незави¬
сещите едно от друго неизмен¬
ни явления, метафизичен
прил. и метафизически прил.
метафора ж. (гр.) Пренасяне на
едно название за означаване на
нов предмет или явления въз ос¬
нова на сходство, прилика, по¬
добие. метафоричен прил.,
метафоричности ж.
метеж м. Бунт, размирица, ме-
тёжен прил., метджност ж.
метежник м. Участник в метеж.
метежнически прил.
метеор м. (гр.) 1. Небесно тяло в
междупланетното пространство,
което образува краткотрайна
светеща линия при изгаряне

метър
	 355
във високите слоеве на атмос¬
ферата, 2. Нещо, което внезап¬
но се появява и веднага изчез¬
ва. метеорен прил.
метеорит м. Метеор, който пада
на Земята, метеорйтен прил.
метеоролог ж. и метеоролож¬
ка ж. Специалист по метеороло¬
гия. метеороложки прил.
метеорология ж. (гр.) Наука за
земната атмосфера, за процеси¬
те и явленията, които протичат
в нея. метеорологичен прил.
и метеорологически прил.
метил1 л. Паразит, който се раз¬
вива в черния дроб на добитък
-Distomum hepaticum, и болест¬
та, която причинява.
метил2 ж. без жн. (гр.) Въглеродна
едновалентна група в състава
на органичните съединения.
метилов прил.
метис ж. (фр.) 1. Потомък на ро¬
дители с различни раси. 2. По¬
томък от брак между европей¬
ци и индианци.
метла ж. 1. Домашна вещ от
свързани растителни стъбла, с
която се събира смет. 2. Тревис¬
то растение, от чиито стъбла се
изработва такава вещ; Sorghum
vulgare.
метод ж. (гр.) Подход за теорети¬
ческо изследване и практичес¬
ко извършване.
методик ж. и методйчка ж. 1.
Специалист по методика (във 2.
знач.). 2. Лице с добър подход в
работата.
методика ж. (гр.) 1. Система от
похвати за обучение или прак¬
тическо извършване на нещо. 2.
Наука за преподаване на даден
предмет, методичен прил. и
методически прил., мето¬
дичност ж.
методология ж. (гр.) 1. Принци¬
пи и средства за провеждане на
научна или практическа дей¬
ност. 2. Наука за основните
принципи и средства на научно¬
то познание, методологичен
прил. и методологически
прил.
метонимия ж. Пренасяне на
названия върху нови предмета
и явления поради връзка меж¬
ду тях. метонимичен прил. и
метонггмен прил.
метох ж. (гр.) Манастирски имот
със сгради в населено място.
метреса ж. (фр.) Платена любов¬
ница.
метро ср. (фр.) Градска подземна
електрическа железопътна ли¬
ния.
метролог ж. Специалист по мет¬
рология.
метрология ле. (гр.) Наука за из¬
мерителните единици, системи,
еталони, метрологичен прил.
и метроложки прил.
метрополия ж. (гр.) 1, Държава
по отношение на нейните коло¬
нии. 2. Столичен или голям град
по отношение на ио-малките се¬
лища.
метъл ж. (:нпл.) Музикален стил
с нестандартно звучене, ме-
тълеки прил.
метър ж. 1. Основна мярка за
дължина, равна на 100 см. 2.
метър
Прибор за измерване с такава
дължина, разделен на санти¬
метри и милиметри, метров
прил.
механа ж. (перс.-тур.) Кръчма.
механизатор м. и механиза*
торка ж. Работник, който об¬
служва селскостопански маши¬
ни. механизаторски прил,
механизирам несв. и св., прех. 1.
Въвеждам машини в производ¬
ствен процес. 2. Правя нещо да
се извършва машинално, без
съзнателно усилие.
механизъм1. Взаимосвърза¬
ни части на машина или уред,
които го привеждат в движение.
2.	Вътрешни закономерности, от
които се определя редът на из¬
вършване на дадена дейност.
механик м. (гр.) Работник, който
поддържа и поправя машини.
механика ж, (гр.) 1, Наука за си¬
лите, равновесието и движени¬
ето на телата. 2. Дял от техни¬
ката за приложението на тази
наука в практиката.
механичен и механически
прил. 1» Който е свързан с меха¬
никата. 2. Който се извършва
чрез механизъм. 3. Който се из¬
вършва несъзнателно, .иеха-
нйчност ж.
мехлём м. (ар.-тур.) Лекарствено
вещество за мазане.
мехур м. 1. Изпълнена с течност
телесна кухина, обвита в ципа.
2. Болестна подкожна кухина с
лимфна течност или гной, при¬
чинена от удар, триене или из¬
гаряне.
	356
мецанйн л. (ит.-нем.) Полуетаж
между партера и първия етаж.
меценат л. (лат. собств.) Покрови¬
тел на изкуствата и науката.
меценатски прил., меценат¬
ство ср.
мёцосопрано ср. имёцосопран
л. (ит.) 1. Певчески женски глас
с височина между сопрано и
контраалт. 2. Певица с такъв
глас.
меч м. Бойно старинно оръжие -
дълъг двуостър нож.
мечёср, 1. Малко на мечка. 2. Ва¬
ляк за боядисване с влакнеста
повърхност.
мечка ж. 1, Най-едрото горско
животно по нашите земи; Ursus
arctos. 2. Едър непохватен чо¬
век. мечи прил. и мечешки
прил. О Мечешка услуга - ус¬
луга, която причинява вреда.
мечкар л. и мечкарка ж. Лице,
което разиграва мечка, меч-
карски прил.
мечок л. Мъжкото животно
Ursus arctos.
мечта ж. 1. Въображаема пред¬
става за нещо желано. 2, Това,
което се вижда във въображени¬
ето като обект на желание.
мечтател м. и мечтателна ж.
Лице, склонно към мечтаене.
мечтателеки прил., мечти¬
те лство ср.
мечтая лесе. прех. 1. Мисля за не¬
що хубаво, което въображение¬
то ми изгражда. 2. Силно желая
да постигна нещо.
мешан прил. разг. Който е смеси¬
ца от нещо. Мешана салата.
Мешана скара.

микроскоп
	357

ми ср. (ит.) Музикален звук, тре¬
тата степен от музикалната га¬
ма.
мйвка ж. 1. Умивалник. 2. Мяс¬
то със съоръжения за миене на
коли.
миг л. 1. Време, за което човек
мигва. 2. Много кратък момент,
мигам несв. нпрех. 1. Затварям и
веднага отварям очи. 2. Нами¬
гам. 3. е 3 д. Усилва и намалява
светенето (светлинен източник),
мигач м. Странична сигнална
лампа на превозно средство.
мигла ж. Ресница на окото,
мигом нрч. За миг, моментално,
миграция ж. (лат.) Преселване
на хора, птици, животни от ед¬
на област в друга, миграцио¬
нен прил.
мигрена ж. (гр.-фр.) Периодични
пристъпи на главоболие, миг-
ренозен прил.
мигрирам несв. и се., нпрех. Пре¬
селвам се, придвижвам се от ед¬
на област в друга.
мида ж. Безгръбначно водно жи¬
вотно, затворено в две черупки;
Mytilus edulis. О Ушна мида -
външна част на ухото.
миещ прил. Който е способен да
се мие. О Маеща мечка - енот,
мижитурка ж. разг. Незначите¬
лен и дребнав човек, мижи-
турски прил.
миза ж. (фр.) Залог при игра на
рулетка, карти и пр.
мизансцен м. (от фр.) и мизан¬
сцена ж. Разположение на ак¬
тьорите спрямо декора в даден
епизод.
мизантроп л. (ср.) Човекомра-
зец. мизантрдпски прил., ми¬
зантропия ж.
мизерия ж. (лат.) 1. Голяма бед¬
ност, нищета. 2. Долна, недос¬
тойна постъпка.мизерен прил.,
мизерност ж.
мизерник м. и мизсрница ж.
Лице с долни и подли постъпки,
мизерствам ясса, и мизерувам
несв. и св., нпрех. Живея в мизе¬
рия.
мизи мн. Древни племена, насе¬
лявали северозападната част на
Балканския полуостров.
микро- Първа част на сложни
думи със значение ’който се от¬
нася до малка по размер вели¬
чина’: микроавтомобил, микро¬
вълна, микроелемент, микро¬
космос, микроорганизъм.
микроб м. (гр.) Невидим с невъ¬
оръжено око организъм, който
причинява заболявания.
мйкробиология ж. Наука за
микроорганизмите, mù кробио-
логйчен прил. и мйкробиоло-
гйчески прил.
микробус м. Автобус с малки
размери.
микрокосмос л. (гр.) Свят на
малките величини; малък свят.
микрометър л. (гр.) 1. Една ми¬
лионна част от метъра; микрон.
2. Инструмент с висока точност
за малки линейни величини.
микропроцесор л. (англ.) Най-
малък, но съществен детайл в
електрониката.
микроскоп л. (гр.) Уред за уве¬
личено изображение на невиди-
микроскоп
ми с просто око обекти, микро-
скопски прил.
микроскопичен и микроско¬
пически прил. 1. Който може да
се види само с микроскоп. 2.
Твърде малък и незначителен,
микрофон м. (гр.) Уред за пре¬
образуване на звуковите треп¬
тения в електронни за усилва¬
не или предаване на големи раз¬
стояния.
мйкрочйп л. (англ.) Фиксирана
в силициев блок съставка на
електронна апаратура.
микс м. (англ.) 1. Смес, компила¬
ция. 2. Музикална творба от
комбинирани откъси от различ¬
ни записи на изпълнения.
миксер м. (англ.) Уред за смесва¬
не и разбиване на хранителни
продукти.
мил прил. 1. Който събужда обич,
любов, симпатия. 2, За когото
човек тъгува. 3. Който е прия¬
тен, привлекателен. 4. субст.
Обичан човек.
милвам несв. прех. С обич и неж¬
ност гладя с ръка някого.
милея нпрех. Изпитвам уми¬
ление и тъга към някого (нещо),
мили- Първа част на сложни ду¬
ми със значение една хилядна
част от мерна единица’: мили-
ампер, милиграм, милилитър,
милиметър, милимикрон.
милиардер ж. и милиардерка
ж. Лице, чието богатство възли¬
за на милиард, милиардерски
прил.
милйнка ж. Печено тестено из¬
делие с масло и сирене.
	358

милион м. (фр.) 1. Число, равно
на хиляда хиляди. 2. Изключи¬
телно голям брой. Може да на¬
зове милион причини, милио¬
нен прил.
милионер м. и милионерка ж.
Лице, чието богатство възлиза
на милион, милионерски прил.
милитаризирам несв. и св., прех.
Подчинявам общество на воен¬
ни разпоредби и закони.
милиционер л. и милицмонер-
ка ж. ист. Служител в милиция
(във 2. знач.). милиционерски
прил.
милиция ж. (лат.) 1. Военизира¬
на организация или добровол¬
ческа военна част, използвана
при извънредни обстоятелства
от законната власт. 2. ист. Ор¬
ган на изпълнителната власт в
някои страни със задача да па¬
зи обществения ред и безопас¬
ността на гражданите.
миловиден прил. Който е с мил,
приятен вид. миловидност ж.
милорд м. без мн. (англ.-фр.) Поч¬
тително обръщение към анг¬
лийски благородник.
милост ж. 1. Проява на милосър¬
дно отношение. 2. Помилване.
3.	Скръб, състрадание. 4. ост.
Почтително (или иронично) об¬
ръщение към някого.
милостив прил. Който проявява
милост и състрадателност.
милостиня ж. Подаяние, дадено
на беден.
милосърдие ср. Проява на съст¬
радание, готовност за оказване
на помощ, милосърден прил.

минимум
	359

миля ж. (лат.) Мярка за дължи¬
на, равна на 1609 м. О Морска
миля - мярка за дължина, рав¬
на на 1852 м.
мим л. (от гр.) Актьор в пантоми¬
ма.
мимика ж. (гр.) 1. Движение на
лицевите мускули за израз на
емоционално състояние. 2. Из¬
куство за подобен израз. л«и-
мйчески прил.
мимикрия ж. (гр.) 1. Естествено
придобито сходство на определе¬
но животно по цвят или форма
с околната среда. 2. Защитно
приспособяване към условията,
мимоза ж. (гр.) Тропическо рас¬
тение с чувствителни при допир
листа; Mimosa pudica.
мимолётен прил. Който бързо
минава, мимолетност ж.
мимоходом нрч. Между другото,
покрай другото.
мйна1 ж. (фр.) Подземен рудник,
галерия, минен' прил.
мина2 ж. (фр.) 1. Заровен под зе¬
мята или под водата снаряд със
силно избухливо вещество. 2,
Изстрелян от оръдие или само-
движещ се избухлив снаряд.
минен2 прил.
минавам несв., мина се. нпрех. 1.
Движа се покрай някого или не¬
що. 2. Придвижвам се от едно
място до друго. 3. Отбивам се за
малко. 4.вЗл. Разположен е пок¬
рай нещо (път, улица). 5. в 3 л.
Свършва, преминава (време,
състояние, болест). 6. е 3 л. Про¬
никва през нещо (светлина, ми¬
ризма, студ). 7. е 3 л. Сменя собс¬
твеника си. 8> Променям поло¬
жението си и обществото. Мина¬
вам « опозиция. 9. Iмигам прие¬
ман, смятан за някакъв. Мина¬
ва за специалист, 10. прех. Изиг¬
равам, излъгвам. - се нпрех. До¬
пускам да бъда изигран.
минаре ср. (ар.) Кула на джамия,
минёйх. (лат.) Книга с религиоз¬
ни четива за всеки ден от месе¬
ца.
минерал ж. (лат.) Неорганично
вещество в състава на земната
кора като полезно изкопаемо.
минерален прил.
минералогия ж. безмн. Наука за
минералите, минералогичен
прил. и минералогически
прил.
минзухар Пролетно или есен¬
но цвете с чашковидни цветове;
Crocus.
мини прил. неизм. Който е доста
по-малък от обикновеното.
миниатюр м. (фр.) Умален вид
на нещо.
миниатюра ж. (ит.) 1. Художест¬
вена украса в средновековна ръ¬
кописна книга. 2. Изящно изра¬
ботена малка картина. 3. Мал¬
ка по обем художествена твор¬
ба. миниатюрен прил., мини¬
атюрност ж.
минимален прил. (лат.) Който е
възможно най-малък от всички.
минимализйрам weœ. и се., прех.
Намалявам до минимум коли¬
чество, размер.
минимум Л. (лат.) 1. Възможно
най-малкото (степен, количест¬
во). 2. Количество знания и уме¬
ния, задължителни за специа¬
лист. 3. нрч. Най-малко.

минирам
минирам несв. и св., прех. 1. Пос¬
тавям взривни мини. 2. Създа¬
вам пречки, за да предизвикам
неуспех.
министерство ср. 1. Правител¬
ствено учреждение за ръковод¬
ство на отделен клон от държав¬
ното управление. 2» Сградата и
служителите в такова учрежде¬
ние. министерски прил.
министерша ж. (рус.) разг. Съп¬
руга на министър.
министър-председател м.
Председател на министерски съ¬
вет.
миниум х. (лат.) Оловен окис ка¬
то основа в покритие на желез¬
ни предмети.
миномет х. (рус.) Минохвъргач¬
ка. минометен прил.
минор м. (лат.-ит.) Музикален
строй с тъжен меланхоличен на¬
пев. минорен прил., минор-
мост ж.
минотърсачх. Апарат за откри¬
ване на мини.
минохвъргачка ж. Оръжие за
стрелба с мини; миномет, ми¬
нохвъргачен прил.
минувач х. Лице, което минава
по път.
минус м. (лат.) 1. Математичес¬
ки знак за действие изваждане
или за отрицателна величина.
2, Недостатък, пропуск, мину¬
сов прил.
минута ж. (лат.) 1. Една шейсета
част от часа като мярка за вре¬
ме. 2L Много кратко време. 3.
Мярка за дъги и ъгли, равна на
една шейсета част от градуса.
минутен прил.
	360
миньор м. (фр.) Работник в ми¬
на. миньорски прил., минъор-
ство ср.
миома ж. (гр.) Доброкачествен ту¬
мор от мускулни тъкани, мио-
матйчен прил.
мир1*. безмн. 1. Спокойствие, ти¬
шина. 2. Сговор и разбирател¬
ство. 3. Отсъствие на военни
действия, мирен прил.
мир2 м. поет. Свят, вселена, ми¬
ров прил. О Мирова скръб - пе¬
симистично настроение в худо¬
жествената литература (XVIII-
XIX в.), израз на противоречия¬
та между личността и устройст¬
вото на света.
мираж м. (фр.) 1. Оптично явле¬
ние с възприемане на мними
изображения на предмети, кои¬
то са зад хоризонта. 2. Нереал¬
на измамна илюзия, миражен
прил.
миризлив прил. Който отделя
мирис, който е е миризма.
миризма ж. (гр.) и мирис х. Въз¬
приемано с обонянието свойст¬
во на веществата.
мириша несв. 1. нпрех. Издавам
мирис. 2. прех. Възприемам с
обонянието си. ~ ми нпрех. 1. е 3
л. Усещам миризма. 2. Струва
ми се, че нещо предстои.
миро ср. без хм. (гр.) Светено мас¬
ло за християнски обред.
мироглед м. Система от възгле¬
ди за заобикалящата природа и
обществото и за възприемането
им от човешкото мислене; све¬
тоглед. мирогледен прил.
миролюбив прил. Който се стре¬
ми към мир, спокойствие и съг-

	361
ласие, миролюбивоеm ж. и
миролюбие ср.
мирЪпомаэан прил. 1, Който е
помазан с миро. 2. Който е посо¬
чен от Бога или е избран за ви¬
соки дела.
миротворен прил. Който осигу¬
рява мир и спокойствие.
миротворец л. Който се бори за
постигане на мир и спокойствие.
миротеорски прил,
мирта ж. и мирт л. (перс.-гр.)
Вечнозелен храст с ароматни
листа; Myrtus communis, мир¬
тов прил,
мирувам несв. нпрех. Стоя мирно
и кротко.
мирянин л. и мирянка ж. Свет¬
ски човек, не духовно лице.
мирянски прил.
мирясвам несв., миряеам се.
нпрех. Успокоявам се, притих -
вам.
мис ж. (англ.) 1. Вежливо обръще¬
ние към девойка; госпожица. 2.
Девойка, избрана чрез конкурс
за най-хубава,
мисионер 3t. (фр.) и мисионер-
ка ж. 1. Лице, което изпълнява
мисия. 2. Изпратено от църква¬
та лице за религиозна пропаган¬
да. мисионерски прил., миси¬
онере тво ср.
мйсис ж. (англ.) Учтиво обръще¬
ние към омъжена жена.
мисия ж. (лат.) 1. Отговорно по¬
ръчение. 2. Предопределена ис¬
торическа роля на лице или об¬
ществена група. 3. Дипломати¬
ческо представителство без ранг
на посолство, 4. Мисионерска де¬
легация.
мистрия
мискет м. pip. тур I I. Сорт аро¬
матно грозде. 2. Нино от това
грозде, мис кетон прил.
мйслене ср. Висша степен на чо¬
вешкото познание като отраже¬
ние на обективната действител¬
ност.
мислител Лице, способно на
оригинално мислене и разсъж¬
дения по философски въпроси,
мисля несв. нпрех. 1. Правя пред¬
положения и изводи чрез мис¬
ловна дейност, 2. Стремя се да
изясня нещо чрез умствена дей¬
ност. 3. Имам мнение по въпрос.
4.	Имам намерение, възнамеря¬
вам. 5. прех. Безпокоя се, загри-
жен съм. 6. прех. Имам мнение
за някого (нещо). - се нпрех.
Имам мнение за себе си.
мистёрия ж. (гр.) 1. Средновеков¬
на драма с библейски сюжет и
действащи лица. 2. мн. ист. Тай¬
ни религиозни обреди, при кои¬
то се допускат посветени. 3. Не-
разгадана тайна; загадка, мис¬
териозен прил., мистериоз-
ност ж.
мистик м. Лице със склонност
към мистика.
мистика ж. (гр.) 1. без мн. Вяра в
свръхестествена способност за
общуване с нематериални сили,
с отвъден свят. 2. Необяснима,
загадъчна тайнственост. мис-
т и йен пpt/л , м ист ù чност ж.
мистификатор ж. Лице, което
прави мистификация.
мистификация ж. Преднамере¬
на измама или заблуда.
мистрия ж. (гр.) Зидарски ин¬
струмент за мазане с хоросан.

мистър
мистър м. (англ.) Вежливо обръ¬
щение или название на мъж.
мисъл ж. 1. Основна умствена
дейност. 2. Резултат, следствие
от мисловна дейност; идея. 3.
Постоянна грижа, която заема
съзнанието. 4. Мнение. Споде¬
лям мисълта за нов проект. 5.
Намерение.
мит м. (гр.) 1. Легендарно народ¬
но сказание за богове, историчес¬
ки личности и природни явле¬
ния, в което се отразяват древни¬
те представи за света. 2. Измис¬
лица, недостоверен разказ, ми¬
тичен прил., митичност ж.
митинг л. (англ.) Многолюдно
събрание за обсъждане на важ¬
ни въпроси, които вълнуват об¬
ществото. митингов прил.
митйнгаджия а. неодобр. Участ¬
ник в митинги, митинга-
джийски прил.
митингувам несв. нпрех. разг.
Участвам в митинг.
митница ж. Държавна служба за
надзор над внасяни и изнасяни
стоки и за събиране на мито.
митнически прил.
митничар м. и митничарка ж.
Служител в митница, митни-
чарски прил.
мито ср. Данък върху вносни и
износни стоки при преминава¬
нето им през граница.
митологёма ж. (гр.) 1. Митичен
мотив. 2. Идеализирана пред¬
става (понятие), приемана като
безспорна истина.
митологизйрам несв. и св., прех.
Създавам мит, превръщам в
мит.
	362

митология ж. (гр.) 1. Наука за
митовете. 2. Съвкупност от ми¬
тове и сказания за божества и
герои, митологичен прил. и
митологйчески прил., мито-
логичност ж.
митра ж. (гр.) Корона за владика,
митрополит м. (гр.) Висш пра¬
вославен духовник, който огла¬
вява епархия, митрополит¬
ски прил.
митрополия ж. (гр.) 1. Църков¬
на област начело с митрополит.
2. Седалище и канцелария на
митрополит.
мичман м. (англ.) Морски офи¬
цер с най-нисък чин. мичман-
ски прил.
мишеморка ж. Отрова за миш¬
ки.
мишена ж. (перс.-рус.) 1. Предмет,
в който се целят при учебна
стрелба. 2. Лице (предмет), сре¬
щу което са насочени нападки и
враждебни действия.
мишка1 ж. Дребен гризач с дъл¬
га опашка; Mus. миши прил.
мишка2 ж. Командно устройство
с контролни бутони, свързано
чрез кабел с компютъра.
мишница ж. Ръката от рамото до
лакътя,
мишок м. 1. Мъжкото животно
Mus. 2. Едра мишка.
мйшци мн. разг. Мускули.
мия несв. прех. Потапям във вода
или обливам нещо, за да е чисто.
млад прил. 1. Който не е голям
по възраст. 2. Присъщ на лице
(животно, растение) в такава
възраст. 3. Създаден неотдавна.
младост ж.

		 363
младеж1 ж. без лн. Младо поко¬
ление. младежки1 прил,
младеж2 м. Млад човек, юноша.
младежки2 прил.
младенец л. 1. без мн. Новороде¬
ният Христос. 2. Новородено бе¬
бе. младёмчески прил,
младея несв. нпрех. Изглеждам
млад.
младоженец л. и младоженка
ж. Лице в деня на сватбата си и
наскоро след нея. младожён-
ски прил.
младолйк прил. Който е с младо
лице, който изглежда млад.
младши прил. (рус.) 1. Който е с
по-ниско служебно положение,
чин, длъжност. 2. Който е по-
млад от друти лица със същото
име.
м ле кар м. и млекарка лс. Лице,
което произвежда, изкупува или
продава мляко, млекарски
прил., млекарство ср.
млекарница ж. Магазин за мля¬
ко и млечни продукти.
млекомер м. Уред за измерване
гъстотата на млякото.
млекопитаещо ср. (рус.) Бозай¬
ник.
млечка ж. Растение, което при
откъсване пуска бял сок;
Euphorbia.
млъквам несв,, млъкна св. нпрех.
Преставам да говоря, да шумя,
мляко ср. 1. Бяла хранителна
течност, отделяна от млечните
жлези, за изхранване на ново¬
родено дете или животно. 2. Из¬
доена от животно такава течност
и използвана за храна. 3. Бял
многозначен
растит <ьл<ч1 сок, приличен на та¬
кава течност, млечен прил. О
Млечен път гьзвгадпе, кое-
то при ясни нощи се наблюдава
като светла ивица по небето.
мляскам несв. нпрех. Издавам
звук с устни и език при ядене.
мнение ср. 1. Възглед или разби¬
ране за нещо. 2. Преценка за ка¬
чествата на някого (нещо). О Об¬
ществено мнение - създадено
в обществото отношение.
мним прил. (рус.) Неистински,
фалшив.
мнителен прил. Който във всич¬
ко вижда заплаха и недоброна-
мереност, мнйтелност ж.
много нрч. 1. В голямо количест¬
во. 2. Във висока степен. О Мно¬
го здраве - поздрав към няко¬
го, изпратен чрез друго лице.
много- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’във висока сте¬
пен, в голям брой’: многоброен,
многоезичен, многократен, мно¬
гоклеточен, многолетен.
многобои л. Спортна дисципли¬
на, която включва няколко ви¬
да спорт.
многобрачие ср. Семейна фор¬
ма, при която един мъж се свър¬
зва с много жени или една же¬
на с много мъже, многобрачен
прил.
многоезичен прил. 1. Който си
служи с много езици. 2. Който е
написан на много езици.
многозначен прил. 1. Който съ¬
държа много знаци. Многознач¬
но число. 2. Който е с повече зна¬
чения. Многозначна дума, мно-
гозначност ж.

многозначителен
многозначителен прил. Който
загатва, намеква за нещо съ¬
ществено.
многообразен прил. Който е с
множество форми и видове.
многообразное т ж., многооб¬
разие ср.
многословен прил. 1. Който го¬
вори много. 2. Който е изразен с
много думи, многословност ж.
и многословие ср.
многостранен прил. 1. Който е с
много страни. 2, В който има
участници от много страни. 3.
Който е с разнообразни качест¬
ва и особености, многострун¬
ное т ж.
многотиражка ж. (рус.) Учреж¬
денски вестник в малък тираж,
многотйя ж. без мн. разг. Голямо
количество от нещо.
многоточие ср. Препинателен
знак от три последователни точ¬
ки за отбелязване на незавър-
шеност.
многочлен м. Алгебричен израз
— сума или разлика от няколко
едночлена.
многоъгълник м. Геометрична
фигура, очертана от затворена
начупена линия.
множа несв. прех. Увеличавам ко¬
личеството на нещо.
множество ср. 1. Голямо коли¬
чество от ныцо. 2. Много хора на
едно място. 3. Елементи, обеди¬
нени по някакъв признак, мно¬
жествен прил. О език. Множес¬
твено число - граматична
форма за означаване на много
предмети (лица), множестве-
ност ж.
	364
множимо ср. мат. Първата ве¬
личина, която се умножава.
множится м. мат. Втората вели¬
чина, с която се умножава.
мнозинство ср. По-голямата
част от група хора, разделени
при израз на мнение, гласува¬
не и пр.
мобйлен прил. (лат.) Способен на
бързо придвижване или дейст¬
вие. мобилност
мобилизация ж. (фр.) 1. При¬
веждане на войска в бойна го¬
товност. 2. Привеждане на ня¬
кого (нещо) в готовност за из¬
пълнение на задача, мобили¬
зационен прил.
МобиЛИЗЙраМ Несв. и св., прех.
Провеждам мобилизация.
мобифон м. Телефонна система
с аналогова или цифрова радио¬
връзка.
мога несв. нпрех. 1, Имам сили И
способност да върша нещо. 2,
Имам право или разрешение. 3.
« 3 л. Допустимо е, възможно е,
могила ж. Неголямо земно въз¬
вишение. мог ален прил.
могъщ прил. Който има голяма
власт и влияние.
могъщество ср. без мн. Голяма
власт, сила, влияние, могъщес¬
твен прил.
мода ж. (фр.) Господстващи в оп¬
ределен период предпочитания
и вкус по отношение на предме¬
ти от бита и облеклото, моден
прил.
Mopfiji м. (фр.) 1, Образец от из¬
делие или за изготвянето му. 2.
Възпроизведен модел или чер-

мокър
	365 .

теж на него. 3. Схема или опи¬
сание на физическо явление
или процес. 4. Лице, което е
обект на моделиране или рису¬
ване. 5. Лице, което представя
облекло, предмети и пр, 6. Кон¬
струкция, марка на изделие.
моделен прил.
моделиер м. и моделиерка ж.
Лице, което прави модели за об¬
лекло, обувки и др. моделиер-
ски прил.
моделирам «есе. и св., прех. 1. Об¬
работвам повърхност за скулп¬
турно изображение. 2. Изработ¬
вам модел (в 1., 2., 3. знач,).
модем м. (англ.) Устройство за
трансформиране на цифровите
сигнали в аналогови и обратно,
за връзка между компютри и те¬
лефонна мрежа.
модерен прил. 1. Който е в съот¬
ветствие с вкуса на новото вре¬
ме. 2. Съвременен, актуален.
модерност ж.
модернизирам несв. и св., прех.
Придавам съвременен облик,
вид на нещо.
модификация ж. (от лат.) 1, Час¬
тично видоизменяне, без да се
засяга същността. 2. Променен
стил на серия еднородни пред¬
мети.
модифицйрам несв. и се., прех.
Видоизменям.
модул м. (лат.) 1. Самостоятелно
оформен компонент от по-голя-
ма конструкция. 2. Част на кос¬
мически кораб, пригодена за са¬
мостоятелен полет. 3. Обособена
група учебни предмети, включе¬
ни н образователен план. л1обу-
лен прил.
модулирам «есе. и ce. 1. нпрех.
Преминавам от една тоналност
в друга. 2. прех. Предизвиквам
плавна промяна или преход.
модус м. (лат.) Начин, способ,
мозайка ж. 1. Художествена ук¬
раса от свързани разноцветни
късчета стъкло или камъчета. 2.
Подова настилка от споени с ци¬
мент ситни камъчета. 3. Детска
игра с определено подреждане
на елементи, за да се образуват
фигури. 4. Смес от разнородни
елементи, мозаичен прил.
мозайкаджия м. Лице, което
прави мозайка (във 2. знач.).
мозък 1, Централен орган на
нервната система, разположен в
черепа и гръбначния стълб. 2.
мн. Мека тъкан в кухините
на костите. 3. Умствени възмож¬
ности. 4. без мн. Ръководен цен¬
тър или ръководител на нещо.
мозъчен прил.
мои мест. Който се отнася до го¬
ворещото лице. О Мой човек -
1.	Близък приятел. 2. Обръще¬
ние без назоваване на собстве¬
ното име.
мокасини мн. (амЛ Вид меки
обувки.
мокет м. (фр.) I (одобна на килим
мека постилка за под.
мокря несв. прех. Правя нещо да
стане мокро.
мокър прил. Който е полят и про¬
пит с течност или влага. О Мок¬
ра поръчка - убийство, мок¬
рота ж.

молба
молба ж. 1. Израз на желание да
се извърши нещо, да се задово¬
ли потребност. 2. Писмено заяв¬
ление с установена форма.
молекула ж. (лат.) Най-малка
частица на веществото, която
пази основните му свойства, мо¬
лекулен прил. и молекулярен
прил.
молец ж. Малка пеперуда, чии-
то ларви прояждат вълнена тъ¬
кан и кожа.
молив и молив м. (гр.) Средство
за писане и рисуване във вид на
тънка пръчица графит в дърве¬
на или метална обвивка, мо-
ливен прил.
молитва ж. 1. Обръщение с мол¬
ба към Бог или към светците. 2.
Текст за такова обръщение.мо¬
литвен прил.
молитвеник ж. Сборник с молит¬
ви.
молла м. (ар.-тур.) Мюсюлмански
съдия или духовен служител.
МОЛЯ несв., прех. и нпрех. С думи
уговарям, увещавам някого да
извърши това, което желая. - се
нпрех. Отправям молитва.
моля част. 1. За учтива покана,
заповед. 2* За израз на недоуме¬
ние и учудване. 3* В отговор на
изразена благодарност.
мома ж. 1, Момиче на възраст за
женене. 2. Неомъжено момиче.
M&MUH прил. и момински
прил., моминство ср.
момент (лат.) 1. Много кратък
период от време. 2. Отделен етап
в историята на нещо. 3. Съпро¬
вождащо условие, обстоятелст¬
во. моментен прил. и момен¬
тален прил.
момиче ср. 1* Дете от женски пол.
2, Неомъжена млада жена; мо¬
ма. моми чешки прил.
момче ср. 1. Дете от мъжки пол.
2.	Млад неженен мъж. мом¬
чешки прил.
момък л. 1. Млад неженен мъж.
2, Младоженец, момков прил.
монарх ж. (гр.) Пожизнен държа¬
вен глава по наследство, мо-
нар шеек и прил.
монархизъм м. 1. Система на
управление от монарх. 2. Прие¬
мане и подкрепа на монархичес¬
ка форма на управление.
монархист л. и монархистка
ж. Привърженик на монархиз¬
ма. монархистки прил.
монархия ж. (гр.) 1. Държавно уп¬
равление, устройство с върхов¬
на власт на монарх. 2. Държава
с такова устройство. О Кон¬
ституционна монархия -
монархично управление, огра¬
ничено от парламент, монар¬
хически прил.
монах м. (гр.) и монахиня ж. Ли¬
це, което се е посветило на ре¬
лигиозна служба, монашески
прил., монашество ср.
мондиал прил. 1. Световен. 2,
субст. (исп.) Световно футболно
първенство.
монета .ж Метален паричен знак.
монетен прил.
монетарен прил. (лат.) Който се
отнася до пари.
монитор(лат.-англ.) 1. Устрой¬
ство за наблюдение на парамет-

морал
	367

ри, които се поддържат в опре¬
делени граници. 2. Устройство
за контролиране на излъчвано
телевизионно предаване. 3. Ус¬
тройство към компютър - све¬
тещ екран за наблюдаване на
извършваните операции. 4. Во¬
енен брониран кораб за край¬
брежни военни действия.
монйторинг м. (англ.) Наблюде¬
ние чрез монтиране на специал¬
на система.
моно- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’един, едини¬
чен’: моногамия, монография,
монотеизъм, монотонен.
моногамия ж. (гр.) Еднобрачие.
моногамен прил.
монография ж. (гр.) Изчерпа¬
телно научно изследване на оп¬
ределена тема, монографичен
прил.
монокйни мн. Много оскъден
женски плажен костюм, обикн.
само с долна част.
монокъл м. (лат.-гр. фр.) Оптичес¬
ко стъкло само за едното око.
монолог .и. (гр.) 1. Част от дра¬
матично произведение, изпъл¬
нена само от едно лице. 2. Про¬
дължително говорене от едно
лице, монологичен прил., мо-
нологичност ж.
монопол м. (гр.) 1. Изключител¬
но право върху дадена област
или дейност. 2* Капиталистичес¬
ко обединение, което съсредото¬
чава производството и пласмен¬
та в дадена област. 3* Изключи¬
телно право и привилегия, мо¬
нополен прил.
монополист jv. 1. Лице, което ог¬
лавява монополно обединен не.
2. Лице (държава, група) е из¬
ключително право в дадена об¬
ласт или дейност, монополис-
тичен прил. и монополисти-
чески прил.
монотонен прил. (гр.) 1. Който е
с равен, еднакъв тон. 2* Който е
досадно еднообразен, скучен.
монотонност ж.
монтаж м. (фр.) 1. Сглобяване,
нагласяване за функциониране
на машина или съоръжение. 2.
Свързване и подреждане в ед¬
но цяло на отделни фрагменти
на филм. 3. Комбинация от от¬
делни изображения във фото¬
графията.
монтажника, имонтажничка
ж, Лице, което прави монтаж (в
1.	знач.).
монтйрам несв. и св., прех. Правя
монтаж.
монтьор л. (фр.) Техник, който
ремонтира и монтира машини.
монтъорски прил., монтъор-
ство ср.
мор м. без мн. Смъртоносна болест
или бедствие, което отнема жи¬
вота на много хора.
морав прил. Който е с цвят на гор¬
ска теменужка; лилав.
морава ж. Място, обрасло с мла¬
да трева.
морал л, без мн. (лат.) 1. Система
от установени норми и правила
на поведение в дадено общество.
2.	Нравствени качества на от¬
делна личност, морален прил.,
моралност ж.

моралист
моралист л. и моралистка ж.
Лице, което проповядва и учи
па морални норми и поведение.
моралистичен прил.
мораториум м. (лат.) 1. Отлага¬
не и отсрочка на плащания при
извънредни обстоятелства. 2.
Прекратяване или отлагане на
извършването или съществува¬
нето на нещо.
морбили мн. Заразно заболява¬
не с висока температура и ко¬
жен обрив; дребна шарка.
морга ж. (фр.) Помещение за тру¬
пове на покойници до погребе¬
нието им.
море ср. 1. Обширна земна повър¬
хност, изпълнена с дълбока во¬
да. 2. Голямо количество от не¬
що на едно място, морски прил.
морена ж. (фр.) 1. мн. Каменни
блокове, струпани от движени¬
ето на ледниците. 2. Сладкарско
изделие - вафла с неравно пок¬
ритие от ядки и шоколад.
мореплаване ср. Пътуване по
море на далечни разстояния.
мореплавателен прил. и л«о-
реплавателски прил.
мореплавател м. имореплава-
телка ж. Лице, което участва в
мореплаване, мореплавате¬
лен прил. и мореплавателски
прил.
морж м. 1. Едър морски бозай¬
ник с плавници и дълги бивни;
Odobaenus rosmarus. 2. Лице,
което през зимата се къпе в от¬
крити водоеми, моржов прил.
морзов прил. В съчет. морзова
азбука - специален код, в кой¬
то всеки знак е комбинация от
	368

точки и тирета, предназначен за
предаване по телеграфен апа¬
рат.
морков .ч. Градинско растение,
чийто кореноплод се използва за
храна; Daucus carota. морковей
прил.
мормон м. (англ, собств.) Член на
религиозна секта, чието учение
съдържа елементи от християн¬
ство, будизъм, ислям, мормон-
ски прил.
моруна ж. Едра риба, от която се
добива черен хайвер; Acipenser
huso, морунов прил.
морфема ас. (гр.) Най-малката
значима част от дума, морфе¬
мен прил.
морфин м. (гр.) Добиван от ма¬
ков сок алкалоид с приложение
като наркотично средство в ме¬
дицината. морфинов прил.
морфология ж. (гр.) 1* Наука за
формата и строежа на растени¬
ята и животните. 2. език. Наука
за думите като части на речта с
техните граматични значения и
форми, морфологичен прил. и
морфологически прил.
морфолог м. нморфоложкаж.
Лице, което се занимава с мор¬
фология.
моря несв. прех. 1. Причинявам
умора. 2. Причинявам смърт на
мнозина. 3. Причинявам стра¬
дания и трудности.
моряк м. 1. Лице, което служи
във флота. 2. Най-нисък чин
във флота и лице с такъв чин.
моряшки прил.
мост л. 1. Свързващо съоръже¬
ние за преминаване над река,

мохикани
	369
долина, пропаст. 2. Метална
връзка е изкуствени зъби, коя¬
то свързва два зъба. 3. Гимнас¬
тическо упражнение с извиване
на тялото с корема нагоре и опо¬
ра върху стъпалата и дланите
па ръцете. 4, Съобщителна те¬
левизионна връзка между отда¬
лечени в пространството точки.
мостов прил. и мостови прил.
мост чие м. (рус.) Място в кораб за
капитана или дежурния наблю¬
дател.
мостра ж (ит.) Представена като
пОразец отделна бройка от сто¬
ка при сключване на сделка.
М1>г/прсн прил.
Мотел м. (англ.) Крайпътен хотел
<■ паркинг за пътници с лични
транспортни средства.
Mo i йв1 (фр.) Подтик за някак¬
во действие, постъпка.
мотив2 м. (фр.) 1. Повтаряна те¬
ма в художествена творба или
мелодия. 2. Повторен елемент в
дърворезба, бродерия и пр.
мотивация ле. (фр.) Съвкупност
от стимули и фактори, които
<ibyславят дадена човешка пос¬
тъпка и дейност, мотивации-
HVU прил.
Мо тивирам чесе. иев.,прех. 1. По¬
сочвам мотиви1 за обяснение на
постъпка или действие. 2. Сти¬
мулирам някакво решение или
действие.
мотика м. Земеделско сечиво за
ръчно окопаване.
мото ср. без мн. (ит.) Кратък израз,
афоризъм в началото на съчи¬
нение, с което авторът загатва
идеята, замисъла.
2-1 *
мото- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’моторен, мото¬
ризиран’: 34ол1оклуб, мотокрос,
мот орали, мо тосп орт.
мотокар м. Товарна самодвиже-
ща се платформа за малки раз¬
стояния. мотокарен прил.
мотопед м. Лек мотоциклет, кой¬
то може да се движи и с педали
като велосипед.
мотор л. (лат.) 1. Двигател - елек¬
трически или с вътрешно горе¬
не. 2. Мотоциклет, моторен
прил.
моторетка ж. разг. Малък мото¬
циклет.
моторизйрам wece. и се., прех.
Снабдявам с мотор или с мотор¬
ни коли.
моторница ж. Моторна лодка.
мотоциклёт м. (лат.-гр.) Моторно
превозно средство, подобно на
велосипед, мотоциклетен
прил.
мотриса ж. (фр.) Трамвайна ко¬
ла или железопътен вагон с дви¬
гател.
мохамеданин м. и мохамедан-
ка ж. Лице, което изповядва мо-
хамеданство. мохамеданеки
прил.
мохамеданство ср. без мн. Рели¬
гия, основана на учението на
Мохамед (VI—VIE в.), мюсюл¬
манство.
мохикани мн. (мохикан л. )
Унищожени индиански племе¬
на в Северна Америка. О Пос¬
ледният мохикан - последен
представител или защитник на
нещо.

мочур
мочур Jtc. и мочурище ср. Влаж¬
но място, покрито с блатна тре¬
ва.
мочурлив прил. Влажен, пропит
с подпочвена вода.
мошеник л. и мошеничка ж.
Лице, което лъже с користни на¬
мерения. мошенически прил.,
мошеничество ср.
мощ ж. без мн. Сила, могъщест¬
во. мощен прил.
мощност ж. 1. без мн. Качество
на мощен. 2. без мн. Физическа
величина, измервана с количес¬
твото работа за единица време.
3.	мн. Производствени съоръже¬
ния.
мра лесе, нпрех. 1. Умирам. 2. По¬
насям лишения и жестокости. 3.
Силно желая да имам нещо.
мравка ж. Дребно насекомо, ко¬
ето живее в колонии; Formica.
мравешки прил.
мравояд м. Тропически бозай¬
ник, който се храни с мравки и
термити, от семейство Myrme-
cophagidae.
мравуняк м. 1. Жилище на
мравки. 2. Мравки, които живе¬
ят в едно жилище. 3. Множест¬
во от хора или други живи съ¬
щества.
мраз л. Голям, силен студ,
мразовйт прил. Който е много
студен и смразява, мра-
зови тост ж.
мразя несв. прех. Изпитвам враж¬
дебно чувство и неприязън.
мрак м. без мн. 1. Липса на свет¬
лина. 2. Невежество, неинфор-
мираност. мра чей прил., мрач¬
ност ж.
	370
мрамор ж. (гр.) 1. Различно оц¬
ветен варовит камък е приложе¬
ние в скулптурата и архитекту¬
рата. 2, Изделие от мрамор.
мраморен прил.
мрежа ж. 1. Тъкан с големи дуп¬
ки, изработена от преплетени и
завързани нишки. 2. Торба за
пазаруване от такава тъкан. 3.
Приспособление за риболов, из¬
работено от такъв вид тъкан. 4.
Изплетено от тел приспособле¬
ние за ограда. 5. Система от
транспортни, мелиоративни,
търговски и др. информацион¬
ни съоръжения, мрежов прил.
мръвка ж. Малко парче месо,
мръзна несв. нпрех. 1. Стояна сту¬
дено, изпитвам остър студ. 2. е 3
л. Превръща се в лед (течност).
мръква (се) меса., мръкне (се)
св, нпрех. вЗл. Става тъмно, нас¬
тъпва нощ.
мръсен прил. 1. Който е покрит
или пропит с нечистотия; изца¬
пан. 2. Който е неприличен, сра¬
мен. 3. Който е непочтен и уни¬
зителен. О Мръсни пари—спе¬
челени по незаконен, престъпен
начин пари.
мръсник м. и мръсница ж. Мо¬
рално или физически нечист чо¬
век.
мръсотйя ж. 1, Нещо нечисто. 2.
Подла, долна постъпка.
мръщя несв. прех. Изразявам не¬
доволство, като бърча чело, сви¬
вам вежди, устни. - се нпрех. 1.
Изразявам недоволство. 2. а 3 л.
Заоблачава се.
мряна ж. Речна риба със заост¬
рена глава; Barbus barbus.

мундщук
	371
му мест. 1. Кратка дателна фор¬
ма на личното местоимение той
или то. 2. Кратка форма на
притежателното местоимение
негов.
муза ж. (гр.) 1. Богиня, покрови¬
телка на науката и изкуството
(според гръцката митология). 2.
Женски образ като олицетворе¬
ние на творческо вдъхновение,
музёйле. (гр.) Учреждение и сгра¬
да, където се съхраняват и по¬
казват ценностни предмети с го¬
ляма значимост, музеен прил.
музика ж. (гр.) 1. Изкуство, което
се изгражда чрез ритмично и
интонационно съчетавани зву¬
кове. 2, Отделно произведение
на това изкуство. 3, Оркестър от
духови инструменти. 4. Хармо¬
нично съзвучие, приятно за въз¬
приемане. музикален прил.,
музикалност ж.
музикант м. и музикантка ж.
1. Лице, което е специалист в му¬
зиката. 2. Лице, което свири на
музикален инструмент, му-
зикантски прил.
музиковед и музиколог м. Спе¬
циалист по музикознание, му-
зиковедски прил. и музико¬
ложки прил.
музикознание ср. Наука и тео¬
рия за музиката.
мукава ж. (ар.-тур.) Дебел картон,
леукавёи прил.
мулат л. (исп.) и мулатка ж. Ли¬
це, родено от смесен брак между
бял и негър, мулатски прил.
муле ср. 1. Домашно животно от
кръстоска между кобила и ма¬
гаре. 2. Лице, което срещу зап¬
лащане пренася наркотик през
граница.
мулти- (лат.) Първа част на слож¬
ни думи със значение ’много¬
кратно, много’: мултикулту-
рен, мултимедия, мултимили-
онер, мултипликация, мулти-
фу н к ц йон ал ен.
мултимедия ж. Система за вза¬
имодействие между изчислител¬
на техника и видео, при която
екранният образ се управлява
от компютърна програма, мул¬
тимедиен прил.
мултипликатор м. (лат.) 1. Фо¬
тоапарат с много обективи за ня¬
колко едновременни снимки на
един обект. 2. Уред за много ко¬
пия от един оригинал. 3. Прис¬
пособление за повишаване на
отношението на предаването в
измерителни уреди и скоростни
кутии. 4. Художник на мулти¬
пликационен филм.
мултипликация ж. (лат.) 1. Ум¬
ножаване на количеството, броя
на нещо. 2. Размножаване с
мултипликатор (във 2. знач.). 3.
Съединяване на отделни фази
от движение на фигури, за съз¬
даване на илюзия за движение.
мултипликационен прил.
мумия ж. (ар.) 1. Запазено чрез
балсамиране тяло на човек (жи¬
вотно) след смъртта му. 2. Чо¬
век със слабо, изпито и непод¬
вижно лице.
мундир м. (нем.-рус.) Горна офи¬
церска дреха.
мундщук-ч. (нем.) 1. Крайна част
на духов инструмент, до която
се допират устните при свирене.

M VIljUHV II
2. Kpaii на цигара, която се пос-
т:шн между устните. 3. Част от
юзда, която се поставя в устата
на впрегнато животно.
муниция ж. (фр.) Боеприпаси,
.му «иционен прил.
мургав прил. Който е стъмна, ма¬
това кожа, мургавост ж. и
мургаоина ж.
мусака ж. (тур.) Печено ядене от
кайма с картофи и сини дома¬
ти.
муска ж. (ар.-тур.) Малка три¬
ъгълна кесийка със заклинате¬
лен текст за предпазване от зли-
на и нещастие; амулет.
мускал м. (ар.-тур.) Малко стъкъл¬
це с розово масло.
мускат м. (лат.-фр.) 1. Тропичес¬
ко дърво с бели цветове; Myris-
tica fragrans. 2. Семе от плода
на това дърво като подправка
или лекарство. 3, Вид грозде и
вино от това грозде, мускатов
прил.
мускет ж. (ит.) Стара пушка с го¬
лям калибър.
мускетар ж. ист. 1. Пехотинец,
въоръжен с мускет. 2. Войник от
дворянски произход на служба
във френската кралска гвар¬
дия. мускетарски прил.
мускул м. (лат.) Телесна тъкан у
човек или животно, активна
част на двигателния апарат.
мускулен прил.
мускулест прил. Който е с раз¬
вити мускули.
мусон м. (ар.-фр.) Тропически вя¬
тър, който сменя посоката си
през годишните времена, мусо-
нен прил
мустак ж. (гр.) 1. Дълги косми по
горната устна при мъжете. 2.
Дълги косми по устните на жи¬
вотни. 3. Пипало около устата на
риба, рак.
мустанг ж. (мекс.-исп.) Дребен по¬
лудив кон.
муся се несв. нпрех. 1* Мръщя се.
2. вЗ л. Заоблачава се.
мутант м. (лат.) Организъм с из¬
менени форми и отклонения.
мутация ж. (лат.) 1. Естествено
или изкуствено предизвикано
изменение в наследствените
свойства на организъм. 2. Про¬
мяна на гласа с настъпване на
полова зрялост, мутациднен
прил.
мутирам несв. и св., нпрех. (от лат.)
1» Променям се чрез мутация.
2. в 3 л. Променя се при полова
зрялост (глас, тембър).
мутра ж. (гр.) 1. необобр. Непри¬
ятно грозно лице. 2, Новобога-
таш с ниско интелектуално рав¬
нище, свързан с охранителна
или застрахователна дейност.
муфа ж. (нем.) Свързващ еле¬
мент за тръби, кабел и др.
муха ж. 1. Двукрило насекомо;
Musca domestica. 2. Всяко от то¬
ва дребно двукрило насекомо.
О Конска муха - паразитно на¬
секомо, което се забива в кожа¬
та на коне и др. животни и сму¬
че кръв.
мухоморка ж. Силно отровна гъ¬
ба от рода Amanita.
мухъл ж. Плесен.
муцуна ж. (гр.) 1. Животинска
уста и челюст. 2. необобр. Уста,
лице.

МЪЛНИЯ
	. 373

мучй несв. нпрех. в 3 л. Издава ха¬
рактерния си глас (животно).
муша несв. прех. 1. Бода с нещо ос¬
тро. 2. Пъхам някъде, завирам
нещо.
мушама ж. 1. Тъкан, материя,
импрегнирана с непромокаемо
вещество. 2. Връхно наметало
или покривка от такава мате¬
рия. мушамен прил.
мушица ж. 1. Дребно хвъркато
насекомо. 2. Много тих и кротък
човек.
мушка ж. (рус.) Приспособление
за прицелване в предната част
на цевта на огнестрелно оръжие.
мушкам несв. прех. Муша.
мушмула ж. 1. Невисоко дърво
с кафеникави плодове с тръп-
чив вкус; Mespilus. 2. Плодът на
това дърво.
мъгла ж. 1. Приземен облак от
водни пари. 2. Неясно, неразби¬
раемо нещо, мъглив прил.,
мъглйвост ж.
мъгляп прил. 1. Който е неясен,
перл:/ш|]аем. 2. Който е покрит
С МЪГЛа. МЪ/ЛМНОСт ж.
мъгляпипа ж L Мъглявост. 2.
Космически обект с неясни очер¬
тания.
мъдрёц1 м. Мъдър човек <• богат
опит.
мъдрец2 м. Вътрешен кътник,
който не се сменя.
мъдря се несв. нпрех. Стоя сми¬
рено със сериозен вид.
мъдър прил. 1, Който е с много
познания, богат ум и опит. 2.
Който съдържа и изразява бога¬
та мисъл, житейски опит и поз¬
нания. мъдрост ж.
мъж м. 1. Лице е противополо¬
жен на жената пол. 2. Лице от
този пол в зряла втлраст. 3. Съп¬
руг. лгъжов прил. 4. Силен, из¬
дръжлив човек, мъжки прил.
мъжага м. разг. Едър силен мъж.
мъжделйв и мъждйв прил. Кой¬
то свети неясно и слабо, мъж-
делйвост ж.
мъждукам несв. нпрех. 1, в 3 л.
Свети много слабо. 2. Проявя¬
вам слаби признаци на живот.
мъжествен прил. Който е със
силно проявени качества на
мъж. мъжестееност ж. и мъ¬
жество ср.
мъжец м. Заостреният край на
мекото небце.
мъжкар л. 1. Мъжко животно. 2.
неодобр. Мъж. мъжкарски прил.
мъзга ж. Сокът под кората на
дърво.
м^ка ж. 1. Силна болка; страда¬
ние. 2. Житейско тегло. 3. Голя¬
мо усилие. 4. Измъчване, мъ¬
чен прил.
мъкна несв. прех. 1. Влека. 2. С
усилие нося. 3. Водя със себе си.
мълва ж. Устно предавани не-
проверени и често недостоверни
I ведения.
МЪЛВИ несв., прех, и нпрех. Говоря
тихо, приглушено.
мълком нрч. Мълчаливо,
мълниеносен прал. 1. Който до¬
вежда светкавици и гръм. 2.
Много бърз.
мълния ж. Ярка зигзагообразна
линия в небосвода и силен гръм
при освобождаване на атмос¬
ферно електричество.

мълча
мълча несв. нпрех. 1. Не произна¬
сям думи. 2. Пазя тайна. 3. Без¬
ропотно понасям упреци и не¬
справедливост. 4. Не се обаждам
с писмо.
мълчалив прил. 1. Който не оби¬
ча да говори. 2, Който е изразен
без думи, мълчаливоет ж.
мълчешком и мълчешката
нрч. Мълчаливо.
мъмря нсеа. прех. Карам се, гъл-
ча.
мънисто ср. Пробито стъклено,
кехлибарено или друго зрънце
за накит, мънистен прил.
мънкам несв., нпрех. и прех. Гово¬
ря неясно и неуверено.
мърдам яссе. 1. нпрех. Движа се
на място. 2. нпрех. Сменям мяс¬
тото си. 3. прех. Местя нещо.
мързел м. без мн. Нежелание за
работа и дейност.
мързелЬн и мързелана ж.
Лице, което проявява нежела¬
ние за работа.
мързелив прил. Който не проя¬
вява желание и готовност за ра¬
бота. мързеливост ж.
мързеливец м. и мързеливка
ле. Лице, склонно към мързел.
мързелувам несв. нпрех. Не про¬
явявам интерес към дейност
или работа; бездействам.
мъркам несв. нпрех. 1, е 3 л. Изда¬
ва тихи и монотонни звуци (кот¬
ка). 2. Приглушено изразявам
недоволство.
мърморко м. Лице, което посто¬
янно и от всичко изразява не¬
доволство.
мърморя яссе, нпрех. 1, Говоря
неразбрано. 2. Постоянно из¬
разявам недоволство или нео¬
добрение.
мърся «есе. прех. 1. Цапам, пра¬
вя мръсен. 2. Позоря, опетня-
вам.
мъртвец .ч. Умрял човек.мърт¬
вешки прил.
мъртвило ср. Отсъствие на
оживление, дейност и движе¬
ние.
мъртвопиян прил. Пиян до без¬
съзнание.
мъртвороден прил. Който е ум¬
рял преди (при) раждане.
мъртъв прил. 1. Който не е жив,
у когото няма живот. 2. Който не
може да бъде жив. Мъртва при¬
рода. 3* Лишен от оживление,
живот. Мъртъв сезон, мъртво
село. О Мъртъв език - негово-
рим език, известен от писмени
паметници. О Мъртва точка
- пълен застой.
мърша ж. 1. У мряло животно. 2.
Много слабо животно.
мършав прил. 1. Който е много
слаб, сух. 2. Неплодороден, из¬
тощен (земя). 3. Несъществен,
незначителен, мършавееш ж.
и мършавина ж.
мъст1 ж. без мн. Отмъщение.
мъст2 ж. без мн. (от лат.) Гроздов
сок.
мъстя несв. нпрех. Отмъщавам,
мътен прил. 1. Който не е бис¬
тър и прозрачен. 2. Който ня¬
ма блясък и прозрачност (стък¬
ло). 3. Който е помрачен и обър¬
кан (ум, памет). 4. Който е раз¬
мирен, неспокоен (време, пе¬
риод).

място
	_ 375

мътеница лс. 1. Кисело мляко,
разбито с вода. 2. Остатък от
мляко след отделяне на маслото.
мътя1 кесв. прех. 1. Правя нещо
да стане мътно. 2. Обърквам,
вълнувам.
мътя2 несв. прех. 1, е 3 л. Лежи
върху яйца, за да се излюпят пи¬
лета (птица). 2. Кроя, замислям
нещо.
мъх а. 1. Спорово растение, кое¬
то вирее по влажни места; Mus-
CUS. иитьхов прил. 2. Дребни кос¬
ми.
мъхест и мъхнат прил. Който е
покрит с мъх.
мъча несв. прех. 1. Причинявам
мъка, страдание. 2. Лишавам от
спокойствие и мир. - се нпрех.
1.	Подложен съм на мъки и
страдания. 2. Полагам усилия
да извърша нещо.
мъченик а. и мъченйца ж. 1.
Лице, понесло мъки, страдания
и смърт в името на идея. 2. Ли¬
це е труден, изпълнен с лише¬
ния живот. мъченически прил.
и мъченйшки прил., мъчени¬
чество ср.
мъчител а. и мъчителна .мг. Ли¬
це, което причинява мъчения и
страдания, мъчйтслскн прил.
мъчителен прил. 1. Които при¬
чинява мъка. 2. Който е много
труден и продължителен. л<ъ-
чйтелност ж.
мюзикхол а. без мн. (англ.) Уве¬
селително заведение или нред-
ставление с развлекателна прог¬
рама с циркови, музикални и
балетни номера.
мюзикъла, (англ.) Сцепим но му¬
зикално произведение с комеди¬
ен характер и с елементи на ес¬
трада, балет и оперета.
мюсюлманин а. и мюсюл¬
манка ж. Лице, което изповяд¬
ва исляма, мюсюлмански
прил., мюсюлманство ср.
мюфтия а. (ар.-тур.) Виеше ду¬
ховно лице при мюсюлманите.
мюфтийски прил., мюф¬
тийство ср.
мяра ж. 1. Единица за количест¬
во, степен; мерило. 2. ист. Съд
за измерване на течности и зър¬
нени храни. 3. Умереност, бла¬
горазумен предел в осъществя¬
ване на нещо.
мярка ж. 1. Измерителна едини¬
ца. 2. Уред за измерване. 3. Раз¬
мер. Не ми е по мярка. 4. Ра¬
зумна степен и предел в проя¬
вата на нещо. 5. ан. Преднаме¬
рено действие за постигане на
определена цел.
мяркам несв. прех. Виждам за
кратко време. ~ се нпрех. 1. По¬
казвам се за кратко и се скри¬
вам. 2. в 3 л. Очертава се неяс¬
но.
място и место ср. 1. Простран-
егно, каете заема някакъв пред¬
мет, тяло. 2. Постоянно заема¬
но пространство. ('ложи го на
мястото му. 3. Определено за
едно лице (пътник, зрител) прос¬
тря петно. 4. Пространство, пред¬
назначено за определено дейст¬
вие. Място за отдих, 5. Пози¬
ция, положение в дадено общес¬
тво. 6. Част от земната повърх-
място
ноет като географски район. 7.
Определена част от художестве¬
на творба. 8. Позиция, опреде¬
лена по отношение на другите.
9. Недвижим имот в селище.
мятам меса., метна се, прех. 1.
Хвърлям. 2. Постилам, прости¬
рам. 3. Слагам нещо да се пече
в пещ или фурна. 4, Излъгвам.
- се нпрех. 1. Движа се неспокой¬
но в съня си или от болка. 2. Въз-
сядам бързо. 3. Наследявам чер¬
тите и характера на някого.
мяука несв., мяучи се. нпрех. е .3
л. Издава характерния си глас
(котка).
мях х. 1. Пригодена за торба од¬
рана животинска кожа. 2. Ду¬
хало за огън от животинска ко¬
жа.
на1 предл. За израз на: 1. Прите¬
жание, принадлежност. 2. Отно¬
шение към деятел , вършител. 3.
Отношение към обект на дейст¬
вие, означено с отглаголно съ¬
ществително. Гледане на филм.
4, Деятелно отношение. Казвам
на всички. 5. Отношение към
място, посока, цел на действие.
Отивам на гарата. 6. Отноше¬
ние към място, където нещо се
намира или извършва. 7. Отно¬
шение към обстоятелство. На
празен стомах. 8. Отношение
към момент на действие. На
другата сутрин. 9. Отношение
към едновременно действие, оз¬
начено с отглаголно съществи¬
телно. На тръгване. 10. Отно¬
шение към оръдие на действие.
Пише на компютър. 11. Отно¬
шение към вид промяна. На¬
прави балкона на кухня. 12. От¬
ношение към мярка, по която
става нещо. Плащане на час.
на2 част. 1. Вземи. На ти още па¬
ри. 2. За израз на неочакваност.
Можеше да почака, ама на.
на- Глаголна представка със зна¬
чение: 1. Изчерпаност или го¬
лям обхват на действието: наби¬
рам, накупувам, напоявам. 2.
Осъществяване на действието
във висока степен или до естес¬
твен предел: написвам, науча¬
вам се, наспивам се. 3. Проява
на действието периодично или
в слаба степен: накуцвам, нами¬
рисва ми. 4. Нарушавам целост¬
та на нещо: напия, начупя, на-
хапя.
набавям несв., набавя се. прех.
Доставям каквото е необходимо,
набег м. (рус.) Изненадващо на¬
падение.
набедявам несв. и набеждавам
несв., набедя се. прех. Неоснова¬
телно обвинявам някого.
набелязвам несв., набележа ся.
прех. 1. Слагам знак на нещо. 2.
Определям някого или нещо.
набивам несв., набия св. прех. 1.
Судари вкарвам нещо навътре.

набъбвам
	377

2.	Уплътнявам, стягам нещо. 3.
Наранявам, натъртвам. 4. Бия
някого за наказание. - се нпрех.
1, Привличам вниманието, нат¬
рапвам се. 2. е 3 л. Поемам
(прах, влага, миризма).
набйрам несв., набера св. прех. 1.
Чрез бране натрупвам опреде¬
лено количество. 2. Натрупвам.
3.	Свиквам, убеждавам съмиш¬
леници. 4. Подреждам букви и
знаци при печатане на текст. 5.
Правя гънки на плат, материя.
6. Избирам номер за осъществя¬
ване на телефонна връзка. 7. в
3 л. Загноява, събира гной (ра¬
на).
набит прил. 1* Плътен, гъст. 2.
Здрав, мускулест (тяло). 3. На¬
търтен. ô Набито око - опит¬
на преценка, набитое т ж.
наближавам несв., наближа св.
1.	прех. С придвижване намаля¬
вам разстоянието до нещо (ня¬
кого). 2, нпрех. в 3 л. Остава мал¬
ко време до нещо. Наближава
пролетта.
наблизо и наблйзко нрч. Близо
ДО.
наблюдавам лс-сн/циг 1. Внима¬
телно следя с поглед. 2. (! раз¬
глеждане изследвам. 3. Следя
действията на някого.
наблюдател м. и наблюдател¬
ка ж. 1. Лице, чието задължение
е да наблюдава. 2. Зрител, ни-
блюдателеки прил.
наблюдателен прил. 1. Който е
способен да наблюдава и да за¬
белязва. 2. Който е предназна¬
чен за наблюдение, наблюда¬
телност ж.
наблюдателница ж. Място,
предназначено за наблюдение.
наблюдение ср. 1, Наблюдаване.
2.	Резултат от наблюдаване. 3.
Следене.
наблягам несв., наблегна св.
прех. Обръщам особено внима¬
ние на нещо.
набожен прил. Който е вярващ
и изпълнява религиозните обре¬
ди. набожност ж.
набор1 л. 1. Мъже на една въз¬
раст, които едновременно отби¬
ват военната си служба. 2. Връст¬
ник. наборен1 прил.
набор2 м. 1. без мн. Подреждане
на букви и знаци в текст за пе¬
чат и самият текст. 2. Комплект
от предмети с общо предназна¬
чение. наборен2 прил.
набор3 м. Ситни гънки на плат
като част от дреха.
набраздявам «есе., набраздя св.
прех. 1. Изоравам на бразди. 2, в
3 л. Покрива с бръчки, набръчк¬
ва (кожа, лице). - се несв. в 3 л.
Покрива се с бръчки.
наброявам несв., наброя се. 1.
прех. Давам определена сума. 2.
нпрех. вЗл. Съдържа определен
брой.
набр ъчквам нега , набръчкам
<н пре\ Прани на бръчки, на
гънки. - се нпрех. Ставам на
бръчки.
набук л*, (англ.-фр.) Обработена
говежда кожа с мъхеста повърх¬
ност.
пабухвател л. Вещество, което се
слага н тесто, за да бухне.
набъбвам несв., набъбна се.
нпрех. вЗл. Увеличава обема си.

набързо
набързо и набърже нрч. Без за¬
бавяне.
набърквам нссе,, набъркам са.
прех. 1. Пръв бъркам в нещо, за
да взема от него. 2. Намесвам
някого в нещо. - се нпрех. На¬
месвам се в нещо.
наваксвам несв., наваксам се.,
прех. и нпрех. Попълвам, дости¬
гам нещо пропуснато.
навалица х*. Множество от хора
на едно място.
иавалява несв., навали св. нпрех.
е 5 л. 1. Пада и се натрупва, съ¬
бира (валеж). 2. прех. Покрива,
затрупва (валеж).
наведнъж нрч. На един път.
навеждам несв., наведа се. прех.
1.	Превивам и свалям надолу.
2.	Насочвам, внушавам. - се
нпрех. Накланям се, превивам се
надолу.
навеки нрч. За вечни времена,
навес л. (рус.) Покрив на подпо¬
ри за заслон, сушина.
навестявам несв., навестя с«.
прех. (рус.) Посещавам периодич¬
но.
навечерие ср. Непосредствено
преди определен ден събитие.
навивам несв., навия св. прех. 1.
Намотавам чрез въртене. 2.
Чрез навиване стягам пружина
на механизъм, за да действа. 3.
Вкарвам и затягам винт (гайка,
болт) чрез въртене. 4. Убежда¬
вам, уговарям. - се нпрех. Съг¬
ласявам се да приема нещо.
навигатор м. (лат.) 1. Лице, което
ръководи и следи маршрута на
кораб, самолет. 2. Апаратура, ко¬
	378

ято направлява и контролира
маршрут на самолет, кораб. 3.
Програми за ориентиране в
сложни файлови структури.
навигациях*, (лат.) 1. Корабопла¬
ване. 2. Наука и умение за во¬
дене на кораб, самолет, навига¬
ционен прил.
навик х. 1. Придобито чрез съз¬
нателно повтаряне умение за
автоматично извършване на не¬
що. 2, Това, което се върши чрез
такова умение.
навиквам несв., навикна се. нпрех.
Изработвам навик.
навирам иесе., навра се. прех. 1.
Вмъквам някого (нещо) в тясно
място. 2. разг. Небрежно и на¬
бързо обличам (обувам) нещо.
- се нпрех. 1* Влизам в тясно
място. 2. Отивам, намесвам се
в нещо, без да съм желан и ка¬
нен.
навйрвам лесе., навиря се. прех.
Издигам, изправям нагоре. О
Навйрвам нос - 1. Възгордя-
вам се. 2. Разсърдвам се.
нависоко нрч. На голяма висо¬
чина.
навлажнявам несв., навлажня
се. прех. Правя нещо да е влажно,
навлек м. неодобр. Нежелан, не-
канен посетител; натрапник.
навлизам несв., навляза се. нпрех.
1.	Влизам, прониквам навътре.
2.	Усъвършенствам умение,
професия. О Навлизам във
възраст — остарявам.
навличам несв., навлека се. прех.
1.	Донасям голямо количество
чрез влачене. 2. Предизвиквам

нагласявам
нещо неприятно за себе си. 3.
Обличам набързо. - се нпрех. 1.
Обличам се с много дрехи. 2.
Влизам неканен някъде.
наводнение ср. Заливане на го¬
лямо пространство с вода при
авария или природно бедствие,
наводнявам несв., наводня св.
прех. 1. Покривам с голямо ко¬
личество вода. 2. Доставям,
снабдявам с голямо количество
от нещо.
навред нрч. Навсякъде.
навреждам несв., навредя св.
нпрех. Причинявам вреда.
навреме нрч. В необходимия,
точния момент, навременен
прил., навременност ж.
навръх нрч. 1. На най-високото
място. 2. На самия ден.
навсякъде нрч. На всички въз¬
можни места.
навуща мн. ост. Правоъгълни
парчета дебела вълнена тъкан
за увиване на краката до коле¬
нете при обув а не на цървули.
навън и на вънка нрч. 1. Отвъд
дадено помещение. 2. Към вън¬
шната страна.
навървямнет., накърня « е. прех.
Нанизвам нещо едно глед дру¬
го. - сенпрех. мн. Следваме един
след друг.
навъртам несв. и навъртя нам
несв., навъртя се. прех. 1. Нали¬
вам, вкарвам с въртене. 2. раи.
Изминавам път.
навъртам се несв., навъртя се
се. нпрех. Стоя в близост.
навършвам несв., навърша с«.
прех. Достигам определена въз¬
раст.
накъсвам ж ги , навъся «•<<. прех.
Намръщнам. ~ ce I. Станам
мрачен. 2. вЗ л. Става облачно,
навътре нрч. Вън (към) вътреш¬
ността.
навявам несв., навея се. прех. в .7
л. 1. Докарва, натрупва (валеж).
2.	Причинява, внушава.
навярно нрч. По всяка вероят¬
ност.
навяхвам «есе., навехна се. прех..
Измествам кост в става.
нагаждам «есе., нагодя св. прех.
Приспособявам. - се ялрех. 1.
Приспособявам се. 2. Вреждам
се с лична изгода.
нагажданж. Лице, което с корис¬
тна цел се приспособява към ус¬
ловията и обстоятелствата, на¬
гажда чееки прил., нагажда-
чество ср.
нагазвам несв., нагазя ce. I.
нпрех. Навлизам с газене. 2. прех.
е 3 л. Връхлита ме болест, беда.
3.	нпрех. Впускам се в нещо.
наган м. (белг. собств.) Револвер с
барабан.
нагар м. (рус.) Овъглен слой по
стените на оръжие, горивна ка¬
мера. комин.
наглава нрч. В съчет, излизал
наглава преодолявам упор¬
ство, съпротива.
нагласа ,**. Състояние на пред¬
разположение към определена
реакции, проява.
нагласявам яссе. и нагласям
несв., наглася се. прех. 1. Уреж¬
дам нещо да се извърши. 2. При¬
готвим музикален инструмент
за свирене. З.разг. Пременявам,
докарвам.

I in гл ГД
наглед нрч. Па външен вид; от¬
страни.
нагледен прил. 1. Който е достъ-
пей за непосредствено зрително
възприемане. 2. Който е пред¬
назначен за показване, наглед-
ност ж.
нагноява несв., нагной св. нпрех.
вЗл. Гноясва, забира(рана, пъп¬
ка).
нагон м. Инстинкт.
нагоре и нанагоре нрч. 1. Към
по-висока отвесна посока. 2. Об¬
ратно на течението на река. 3.
В по-висока степен, нагорен
прил. и нанагорен прил.
нагорещявам лесе., нагорещя
се. прех. Правя нещо да стане го¬
рещо.
нагорнище и нанагорнище ср.
Наклонено стръмно място по по¬
сока към високата част.
наготвям несв., нагбтвяса. При¬
готвям ястие в окончателен вид
и достатъчно количество.
наготово нрч. Без положено уси¬
лие.
награда ж. (рус.) Нещо дадено
(получено) за заслуга.
награждавам несв., наградя се.
прех. Давам награда.
нагревател м. Уред с реотан за
нагряване, нагревателен прил.
нагрубявам несв., нагрубя св.
прех. Проявявам грубост КЪМ НЯ¬
КОГО.
нагрузка ж. безмн. (рус.) Опреде¬
лена натовареност, заетост в ра¬
ботата.
нагръдник м. 1. Част от мъжко
облекло, което ге прикрепва към
	 .	.380
предна част на риза. 2, Предпаз¬
на препаска за гърдите на кон
като част от хамута.
нагрявам несв., нагрея се. прех.
Правя нещо да е топло, горещо,
нагрявка ж. Лечебно затопляне
или облъчване на тялото или
части от него.
нагушвам се несв., нагуша сесв.
прех. 1. Сгушвам се, притискам
се. 2. неодобр. Незаконно забога-
тявам.
нагъвам несв., нагъна се. прех. 1.
Правя на гънки. 2. Надиплям,
прегъвам, З.разг. Ям много и ла¬
комо. 4. Принуждавам някого да
извърши нещо.
нагъл прил. (рус.) Който е много
нахален, наглост ж.
нагърбвам несв. и нагърбя се.
Вземам товар на гръб. - се нпрех.
Приемам да извърша нещо.
нагъсто нрч. На малки интерва¬
ли.
над предл. 1. За по-високо положе¬
ние; отгоре. 2. За по-голямо коли¬
чество, повече. 3L За предпочи¬
тане, превъзходство. 4. За отно¬
шение към обект на действието,
над- Приглаголна представка със
значение: 1. Действие за израз
на превъзходство и проява в по-
висока степен: надвземам, над-
говоря, надиграя, надпея, над¬
хитря. 2. Действието обхваща
горната част на нещо: надградя,
нсдстроя, надникна. 3. Дейст¬
вието се добавя към нещо: над¬
дам, надплета.
надавам несв., надам св. прех. 1*
Давам в голямо количество. 2.
Пришивам, прибавям към не-

надкласов
що, за да стане по-голямо. О На¬
давам глас - развиквам се.
надалеко и надалече нрч., на¬
далеч нрч. На далечно място и
разстояние.
надали част. За израз на съмне¬
ние.
надарявам несв., надаря св. прех.
1.	Давам много дарове. 2» Снаб¬
дявам някого със способности и
качества.
надбавка ж. (рус.) Добавка към
парично възнаграждение.
надбъбречен прил. В съчет. над-
бъбречна жлеза - жлеза с вът¬
решна секреция над бъбрека.
надбягвам несв., на долгам св.
прех. Изпреварвам с бягане. ~ се
нпрех. Състезавам се по бягане,
езда, колоездене и др.
надве-натрй нрч. Небрежно,
надвесвам несв., надвеся св. прех.
Поставям да виси над нещо. - се
нпрех. Стоя надвесен над нещо.
надвечер нрч. Преди да се све¬
чери. надве черен прил.
надвивам несв., надвия се. По¬
беждавам, превъзмогвам.
надвйсвам «есе., надвисна сн.
нпрех. 1. Вися над нещо. 2. « ,7 л.
Задава се опасност, неприят¬
ност,
надвишавам несв., надвиша сн.
Превъзхождам някого, преви¬
шавам нещо.
надгробен прил. Който е разпо¬
ложен или се извършва над
гроб. О Надгробно слово - сло¬
во при погребение.
наддавам несв., наддам се. прех.
1.	Давам повече от необходимо¬
то. 2. Предлагам по-висока це¬
на в търг. 3. У величинам тегло¬
то си.
надделявам ясен., надделея re.
нпрех. Вземам надмощие.
надебелявам1 несв., надебелея
св. нпрех. Ставам по-дебел, дебел.
надебелявам2 несв., надебеля
се. прех. Правя нещо да стане по-
дебело.
надежда ж. Очакване га осъще¬
ствяване на нещо хубаво и доб¬
ро. надежден прил., надежд¬
ност ж.
наденица ж. Колбас с подправ¬
ки в по-тънко черво.
надживявам несв., надживея се
прех. 1. Живея по-дълго от няко¬
го. 2. Превъзмогвам нещо.
надзиравам несв. прех. Наблюда¬
вам нещо (някого), за което съм
отговорен.
надзирателл. и надзирателка
ж.	Лице, чиято служба е да над¬
зирава. надзирателски прил.,
надзирателство ср.
надзор м. без мн. Наблюдение на
някого или нетно като израз на
загриженост или контрол, над¬
зорен прил.
надзорник м. и над зорница ж.
1.	Лице, което върши надзор. 2.
Лице, което поддържа техничес¬
ки c'Mip'iûKeiniH.
надзъртам «сса. нпрех. Поглеж¬
дам, надничам за кратко време,
надигам «mi.t надигна са. Пов¬
дигам нагоре. * се нпрех. 1. Из¬
дигам се натре. 2. Изправям се.
з.	Големея се.
надкласов прил. Който не е свър¬
зан с класите в обществото.над-
класовост ж.

надлез
надлез м. Мост с път над железо¬
пътна линия.
надлъж нрч. По дължина, над¬
лъжен прил.
надменен прил. Който е високо¬
мерен, горд, надменност ж.
надминавам wee., надмина се.
прех. 1. Настигам и изпреварвам
чрез движение или дейност. 2.
Превъзхождам по качества и
умение.
надмощие ср. Превъзходство по
сила и мощ.
надница ж. Възнаграждение за
еднодневен труд, надничен
прил.
надничам несв. нпрех. Тайно наб¬
людавам през пролука, отвор.
наднормен прил. Който преви¬
шава нормата.
надой без мн. Количество на¬
доено мляко.
надолнище и нанадолнище ср.
Място с наклон надолу.
надолу и нанадолу нрч. 1. Към
по-ниското, към земята. 2. По те¬
чението на река. 3. В по-ниска
степен, надолен прил. и нана¬
долен прил.
надомен прил. Който се отнася до
работа в дома.
надомник м. и надомничка ж.
Лице, което в дома си изпълня¬
ва възложената работа.
надоявам несв., надоя св. прех.
Доя необходимото количество.
надпартиен прил. Който не се
влияе и не зависи от партия.
нидиартииност ж.
надпие м I. Кратък текст върху
h i,нита, горна част на предмет.
	382

2.	Старинен текст върху плоча,
колона и др.
надписвам несв., надпиша се.
прех. 1» Поставям надпис. 2. В
сметка отбелязвам повече от
действителното.
надпреварвам несв., надпре¬
варя се. прех. Изпреварвам. ~ се
нпрех. Състезавам се.
надрасквам несв., надраскам се.
прех. 1. Написвам небрежно. 2.
Покривам повърхност с черти и
драсканици.
надраена се. прех. Надраста.
надраствам несв., надраста се.
прех. 1. Надминавам някого по
ръст. 2. С качествата си се изди¬
гам над средата и околните.
надреден прил. 1. Който е разпо¬
ложен над реда. 2. Който е от по-
висок ред при класификация.
надробявам несв., надробя св.
прех. Правя нещо на дребни пар¬
чета.
надрусвам несв., надрусам се.
прех. С тръскане събарям нещо
в достатъчно количество, - се
нпрех. Дрогирам се.
надскачам несв., надскоча св.
прех. 1. Скачам по-умело от ня¬
кого. 2. Надхвърлям предел,
граница.
надслов м. Заглавие,
надсмйвам се несв., надсмея се
св. Подигравам се.
надстройка ж. 1. Постройка над
основната част на сграда. 2,
Съвкупност от възгледите на да¬
дено общество и съответните ин¬
ституции. 3. Обновяване с нови
възможности на компютърен
елемент, надстроечен прил.

нажаляъам
надувам «есе., надуя се. прех. 1.
Пълня с въздух. 2. Разпъвам
платна на лодка и под. 3. Свиря
на духов инструмент. - се нпрех.
Възгордявам се.
надумвам несв., надумам св.
прех. 1. Наговарям много и не¬
приятни неща. 2. Уговарям ня¬
кого за нещо.
надупчвам «есе., надупча се.
прех. Промушвам нещо на мно¬
го места.
надушвам кесе,, надуша св. прех.
1.	Улавям дъх с обонянието си.
2.	Досещам се.
надхвърлям несв., надхвърля
се. прех. 1. Надпреварвам няко¬
го в хвърляне. 2. Прехвърлям
определен предел.
надхитрявам несв., надхитрям
несв., надхитря се. прех. Проя¬
вявам се като по-хитър от ня¬
кого.
надценка ж. Добавка към обяве¬
на цена.
надценявам «сеенадценя te
прех. Оценявам нещо за по-зна¬
чимо, откол кого е. ~ се нп/к-х
Смятам се за нещо повече, от
колкото съм.
надълбоко нрч. 1. Па голяма
дълбочина. 2. С голямо вниква -
не в нещо.
надълго нрч. 1. По дължина. 2.
Пространно и подробно.
надъхвам несв., надъхам <•«
прех. 1. Дъхам достатъчно вър¬
ху нещо. 2. Подстрекавам, нас¬
тройвам.
надявам се «есе. нпрех. 1. Очак¬
вам и желая нещо да стане. 2.
Уповавам се на някого.
надясно нрч. 1. Откъм дясната
страна. 2. С десен политически
уклон.
наедно нрч. Заедно,
наедрявам несв., наедрея се.
нпрех. Ставам едър, по-едър.
наежвам се несв., наежа се св.
нпрех. 1. е 3 л. Настръхва му ко¬
зината, перушината (животно).
2.	Настройвам се срещу някого,
наелектризйрам весе, и св., прех.
1. Зареждам с електричество. 2.
Създавам напрежение в отно¬
шенията.
наем м. Заплащане за ползване
на жилище, съоръжение и под.
наемам несв., наема се. прех. 1.
Вземам под наем. 2. Вземам на
временна работа. ~ се нпрех.
Заемам се с извършване на не¬
що.
наемател ,м. и наемат еяка ,г.
JI и цс, коего живее под наем или
използва нещо под ваем. на-
емитс.ичи прчл.
наемник ч и наемница ж. 1-
Лице, наето срещу заплащане
за пан i.piiiitaiie на определена
дейност. 2. Лице, което за пари
служи на чужди интереси, ма-
смничгскн л рил , ниемничее-
пин) гр.
наемодател м. и наемодател-
ка .*•. Лице, което дава имущес¬
тво под наем, наемодателски
прил., наемшУателство ср.
наесен нрч. През есента, която
предстои.
нажалявам несв., нажаля се.
прех. Патъжавам някого. *• се
нпрех. Обхваща ме жал.

нажсжаним
нажежавам несв., нажежа ce.
прех L Силно нагорещявам. 2.
Създавам напрежение, възбуде-
ност.
изживявам се несв., наживея се
се. нпрех, 1. Живея достатъчно
продължително. 2. Живея мно¬
го хубаво.
назад нрч. 1. Обратно на посока¬
та на движение. 2. В посока към
предишно положение, състоя¬
ние. 3. Заповед за връщане, от¬
тегляне.
назадничав прил. Който не е в
крак с развитието и новото.
назадничавост ж.
назаем ярч. Като заем, в заем,
название ср. (рус.) Словесно озна¬
чение; име.
наздраве межЬ. Поздрав при пи¬
ене и ядене.
наздравица ж. Пожелание за
здраве и благополучие, което се
изрича, преди да се пие по по¬
вод.
назидание ср. Поука, назидате¬
лен. прил., назидателност ж.
назначавам несв., назнача се.
прех. 1. Официално предоставям
длъжност, работа. 2. Определям,
уговарям.
назначение ср. 1. Назначаване.
2.	Документ за предоставяне на
служба.
назовавам несв., назова се. прех.
I. Давам име. 2. Изричам име.
пазрява несв., назрее се. нпрех. в
:< л I. Започва да зрее. 2. Въз¬
никна, става неизбежен.
шш.бнам т-св., назъбя се. прех.
I [раня зъбци на нещо.
	384

назъртам несв. нпрех. Поглеждам
тайно през пролука.
найвен прил. (фр.) 1. Който е прос¬
тодушно откровен. 2. Лековерен.
наивност ж. и наивитет м.
(лат.).
наивник м. и найвница ж. Ли¬
це, което проявява наивност.
наизуст нрч. По памет, без да че¬
та. О Говоря наизуст - гово¬
ря непроверени неща.
наизустявам несв., наизустя се.
прех. Научавам наизуст.
наименование ср. Название,
наистина нрч. В съответствие с
истината.
най част. За образуване на пре¬
възходна степен.
най-вече нрч. Преди всичко; пре¬
димно.
найлон м. (англ.) Синтетична ма¬
терия с приложение в текстилно¬
то производство, найлонов прил.
наказание ср. 1. Наложена мяр¬
ка като възмездие за извърше¬
но престъпление. 2, Страдание,
тегло.
наказателен прил. 1. Който се от¬
нася до наказание. 2. Който слу¬
жи за наказание. О Наказате¬
лен удар - удар срещу страната,
която е извършила нарушение.
наказвам несв., накажа св. прех.
Налагам, определям наказание.
наказуем прил. (рус.) Който спо¬
ред закона подлежи на наказа¬
ние. наказуемост ж.
накапвам «есе., накапя се. прех.
1. Покривам нещо с капки. 2.
Наливам на капки. 3. «3 л. нпрех.
Натрупва се чрез капане (теч¬
ност).

	385 	-

накарвам несв., накарам св. прех.
1.	Принуждавам или убежда¬
вам някого да извърши нещо. 2.
Докарвам голямо количество от
нещо.
накапвам несв., накача св. прех.
1. Заканвам, окачвам много не¬
ща. 2. Качвам мнозина или
всички в превозно средство.
накип л. (рус.) Варовиков слой
върху стените на съд, в който се
вари вода.
накипява ми несв., накипй ми
са. нпрех. в 3 л. Обзема ме силен
гняв, болка, негодуване.
накисвам несв., накисна се. прех.
1. Оставям нещо да кисне във
вода. 2. Създавам неприятност
на някого; злепоставям.
накиселява несв., накиселее се.
нпрех. « 3 л. Има кисел вкус.
накит л. Това, което служи за ук¬
рашение,
наклаждам песе., наклада се.
пр**х. 11атрунвам, нареждам дър¬
ва, за да ги запаля.
наклон .м. 1. Положение между
вертикал но и хоризонтално. 2.
Повърхност ПОД ОСТЪр ъгъл
спрямо хоризонта, наклонен
прил.
наклонност ж. Влеченitr към
определено занимание, проява.
наклонявам несв. и на кл il ним
Mec<t, наклоня се. прех. Поста¬
вям нещо под наклон.
наковалня ж. Желязна подлож¬
ка, върху която се изковават же¬
лезни предмети.
наколен прил. В съчет. накол-
но жилище - жилище, постро¬
накърмим
ено върху забити в плитки води
колове,
паколенка ж. Предпазна или
топла превръзка върху коляно.
наколенник м. 1. Плътна прев¬
ръзка за предпазване на коля¬
ното от удар. 2. и cm. Предпазен
щит за коляно като част от сред¬
новековни бойни доспехи.
наконечник л. (рус.) Накрайник,
накрай 1. предл. За израз на бли¬
зост до границата на предмет. 2.
нрч. Най-после.
накрайник л. Островърх пред¬
мет, който се закрепва към края
на друг предмет като негова част.
накрак нрч. Без сядане,
накратко нрч. С малко думи,
накрая нрч. Най-после,
накриво нрч. 1. С отклонение от
права посока. 2. С неприязън, с
недобро отношение.
накривявам «есе., накривя св.
прех. Поставям нещо в наведе¬
но положение, под наклон.
накръст нрч. Подобно на кръст,
накуп нрч. 1. На едно място. 2.
Всички заедно.
накуцвам несв. нпрех. Куцам
леко.
накъде нрч. В коя посока,
накъдето нрч.-сз. В която, в как-
вато посока.
пакълвавам яссл., накълва се.
прех. 1. <i 3 л. Нарушава целост¬
та на нещо, като го кълве. 2. не-
(нН>ьр Назубрим.
накърмим несв., накърмя се*
п/мх 1. Давам на дете да се на-
бпзае. 2. Нахранвам добитък с
кърма (във 2. зная.).
25*

накърнявам
накърнявам несв., накърня св.
прех. 1. Нарушавам целостта на
нещо, като отчупвам или отне¬
мам част. 2. Уронвам достойн¬
ството на някого.
накъсвам несв., накъсам се. прех.
1. Чрез късане събирам плодо¬
ве, цветя и др. 2. Надробявам
нещо на малки парчета.
накъсо нрч. Накратко, без удъл¬
жаване.
налагам несв., наложа се. прех. 1.
Слагам на пластове, едно вър¬
ху Друго. 2. Слагам компрес или
друго лекарство върху рана. 3.
Насила осъществявам това, ко¬
ето искам. 4. Определям нака¬
зание. 5. Бия за наказание. - се
нпрех. 1. Настоявам за осъщест¬
вяване на нещо въпреки възра¬
женията. 2. Утвърждавам се в
някоя област. 3. Побеждавам в
състезание, конкурс. 4. в 3 л. Не¬
обходимо е.
налапвам «есе., налапам се.
прех. Поемам нещо едро в уста¬
та си. - се нпрех. Нахранвам се
лакомо и до насита. О Налап-
ва.ч въдицата - позволявам
да бъда измамен.
належащ прил. Който е много ва¬
жен и изисква бързо решение.
налеп м. Полепнало вещество по
стените на нещо, по лигавицата
на устата и гърлото.
нали част. 1. При въпрос, който
изисква положителен отговор
или обяснение. 2. За израз на
потвърждение и съгласие.
малйвам несв., налея се. прех.
Пълня съд с течност. ~ се нпрех.
	 386

1. Пия прекомерно. 2. Напълня-
вам,
налитам несв., налетя св. нпрех.
1. Спускам се стремително към
някого (нещо). 2. Стремя се към
нещо, което харесвам. 3. Попа¬
дам на нещо неприятно.
налице нрч. 1. Откъм лицевата
страна. 2. В съчет. налице съм
- присъствам, наличен прил.,
наличност ж. и наличие ср.
наложителен прил. Който не мо¬
же да се пренебрегне; задължи¬
телен. положителност ж.
налудничав прил. 1. Който не е
съвсем нормален. 2. Който е из¬
раз на лека лудост, налуднича-
вост ж.
налучквам несв., налучкам се.
прех. 1. С догадки и интуиция ус¬
пявам да разкрия нещо. 2. На¬
мирам и откривам с лутане.
налче ср. (ар.-тур.) Предпазна ме¬
тална пластинка, която се зако¬
вава на тока на обувка.
налъми мн. Дървени чехли с ре¬
мък отгоре.
налютява несв., налютй се. нпрех.
в 3 л. Леко люти.
наляво нрч. 1. Откъм лявата
страна. 2, межд. Команда за об¬
ръщане в лява посока.
налягам несв., налегна св. прех.
1. Натискам. 2. Явявам се в го¬
лямо количество; връхлитам. 3.
вЗл. Идва ми до главата.
намазвам несв., намажа се. прех.
1. Мажа изцяло. 2. разг. Полу¬
чавам някаква облага.
намаление ср 1. Намаляване. 2,
Разлика, резултат от това нама¬
ляване.

	387
намалявам1 несв., намалея са.
нпрех. Ставам по-малък или по-
малко.
намалявам2 несв., намаля м.
прех. Правя нещо да стане по-
малко.
намек л (рус.) Недиректно загат¬
ваме.
намеквам несв., намекна се.
нпрех. Подсещам, правя намек.
намерение ср. Желание да се
направи нещо замислено.
намеса ж. Включване в дейност
с цел да се въздейства.
намесвам н<уа , намеся m прех.
1. Включвам някого в чужда за
него дейност. 2. Смес вам. 3. Ме¬
ся в достатъчно количество (тес¬
то, хляб), ~ ce нпрех. Включвам
се заедно с другите в дейност, ра¬
бота.
намествам несв. и наместим
несв., наместя txt, прех. Поставям
нещо на мястото му.
наместник м. и наместница
Заместник, <• Кметски на¬
местник н|>ед<т а ви тел на из¬
пълнителната власт В селище
без кметство, наместнически
прил., наместничество ср.
наметало ср. Горна дреха без ръ
кави, която се намята на раме
мете.
намигам несв. нпрех. Мигам с ед¬
ното око да сигнализирам нещо,
намирам несв., намеря се. прех.
1. Попадам на нещо, което тър¬
ся. 2. Сварвам в някакво състо¬
яние. 3. Случайно попадам на
нещо. 4, Струва ми се; мисля. -
се нпрех. 1. несв. Пребивавам в
нанасям
определено място. 2. В някакво
състояние съм. 3. Попадам ня¬
къде. О Намирам си майсто¬
ра - поставят ме намясто.
намирисвам несв., намирйша
ce. 1. прех. Долавям с обоняние¬
то си. 2. нпрех. в 3 л. Издава сла¬
ба миризма.
намислям несв., намисля са.
прех. 1. Извиквам в паметта си;
идва ми на ум. 2. Решавам, из¬
мислям.
намразвам несв., намразя св.
прех. Започвам да мразя,
намръщвам «есе., намръщя се.
прех. Придавам сърдит вид на
лицето си, като мръщя вежди,
устни и под. ~ сс нпрех. 1. При¬
давам си мрачен вид. 2. « 3 л.
Покрива ее е облаци, притъм¬
нява.
намушнпм «есе , ни муша сн.
прех. 1. Пробождам много пъти
и мнозина. 2.1 Ьнп.хнам, наболе¬
ла м.
памъкнпм «геннамъкна en.
прех. I. Внасям, вкарвам е мък¬
нене. 2. Донасям голямо коли¬
чество. 3. ( )бличам, обувам. ~ се
нпре\ Влизам тайно, без да съм
канен.
ням il iaм мгт, наметна сп. прех.
I. Мигам дреха върху раменете
си, без да и обличам. 2. При пле¬
тене оформим нова бримка.
нанасям «ген., нанеса с«. прех. 1.
Внасям в голямо количество. 2.
« .7 л. Наслагва пясък, чакъл и
др. (река, вода). 3. Отбелязвам
в текст, на карта, план и пр. 4.
Причинявам. - се нпрех. Наста¬
нявам се в ново жилище.

наниз
наниз л. 1. Промушени на връв,
конец еднородни предмети. 2.
Огърлица.
нанйзвам несв., нанйзка се. прех.
1.	Нижа всичко или определено
количество. 2. Набождам на ос¬
тър предмет.
наникъде нрч. В никоя посока,
наново нрч. Още веднъж, отново,
нанос л. Това, което е довлечено
и натрупано от река, поток, по¬
рой. наносен прил.
нанякъде нрч. В неизвестна по¬
сока.
наобикалям несв., наобиколя
се. прех. 1. Посещавам периодич¬
но. 2. мн. Обкръжаваме от всич¬
ки страни.
наоколо нрч. От всички страни
и посоки.
наопаки нрч. 1. Откъм обратна¬
та, нелицевата страна. 2. Обрат¬
но на това, което се изисква.
наострям несв., наостря ся. прех.
1. Остря в достатъчна степен. 2.
Настройвам недоброжелателно.
се нпрех. разг. Настройвам се
враждебно.
наочници мн. Капаци на очите
на впрегнат кон, за да не вижда
встрани.
нападам несв., нападна се. прех.
1. Спускам се с враждебност
върху някого (нещо). 2. Започ¬
вам атака, война. 3. Нахвърлям
се с упреци и обвинения.
нападател м. и нападателна ж.
1. Лице, което напада. 2. Състе¬
зател, който трябва да отбеляз¬
ва голове, точки, нападател-
ски прил. и нападателен
прил., нападате лност ж.
	388—
нападение ср. 1. Изненадващо
връхлитане, нахлуване с наси¬
лие. 2. Група състезатели е на¬
падателни функции.
нападки мн. (рус.) Енергично об¬
виняване, укоряване.
напалм м. без мн. (англ.) Запали¬
телно вещество с приложение за
военни цели, напалмов прил.
напарвам несв., напаря ся. прех.
1* Паря в достатъчна степен. 2.
Докосвам многократно с копри¬
ва. - се нпрех. 1. Топля се на па¬
ра. 2. Пострадвам.
напаст ж. без мн. Нещастие, беда,
напёв л. (рус.) Мелодия, напевен
прил., напевност ж.
напет прил. Хубав, строен, напе-
тост ж.
напивам несв., напия се, прех. 1.
Начевам нещо с пиене. 2. Давам
на някого да пие, за да е пиян. -
се нпрех. 1. Пия до насита. 2.
Ставам пиян.
напикавам меса., напикая ся.
прех. Пикая върху нещо. - се
нпрех. Пикая, без да искам, в
дрехите или в леглото.
напипвам несв., напипам се.
прех. 1. Намирам с пипане. 2.
Изненадвам, хващам.
напйрам несв., напра се. прех. 1.
Натискам, наблягам. 2. Напред¬
вам със сила. 3. а 3 л. Стреми се
към изява (чувство, желание).
напитка ж. (рус.) Течност за пие¬
не, но не вода.
напластявам несв., напластя се.
Нареждам на пластове. - се
нпрех. Натрупвам се на пластове,
наплат м. Съставка, част от дър¬
вения кръг на колело.

напреки
	 389

наплашвам несв., наплаша св.
прех. Внушавам у някого страх
от нещо. - се нпрех. Започвам да
се страхувам.
наплесквам1 несв., наплескам1
се. прех. разг. 1. Изцапвам. 2. На-
приказвам неприлични, глупа¬
ви неща.
наплесквам2 несв., наплескам2
св. прех. Нанасям плесници.
наплив м. (рус.) Голямо прииж¬
дащо множество.
наплювам несв., наплюя се, прех.
1.	Плюя върху някого (нещо). 2.
е 3 л. Снася яйца върху нещо
(насекомо).
наподобявам несв., наподобя се.
1.	несв., прех. и нпрех. Приличам
на някого. 2. прех. Правя нещо
да прилича на друго нещо.
наполеон м. (фр. собств.) Стара
златна монета, равна на 20
франка.
наполовин и наполовина нрч.
На две равни части.
напомням несв., напомня св.
n/rx L Съдействам на някого да
не забрави нещо. 2. Наподобя¬
вам.
напор ,м (кзмн. Нтлдсйстпие, на¬
тиск.
напоследък нрч. В последно вре-
ме.
напосоки нрч. Както се случи,
напоявам несв., напоя re. прех. 1,
Давам на някого да пие много;
да стане пиян. 2. Поливам за¬
сята площ.
направа ж. без мн. 1. Начин на
изработване. 2. Изделие.
направление ср. (рус.) 1. Насока.
2.	Идейно, научно или друго те¬
чение.
направлявам неси. прех. Да вам
направление, насочвам.
направо нрч. 1. В нрава посока,
напред. 2. По най-краткия път,
без отклоняване. 3. Без заобика¬
ляне, директно.
направим песе., направя се. прех.
1. Изработвам нещо докрай. 2,
Правя някого някакъв, назна¬
чавам. 3. Навършвам определе¬
на възраст. — се нпрех. Престру¬
вам се на някакъв.
напразен прил. 1. Който е безпо¬
лезен, безуспешен. 2. Който е без
основание; ненужен.
напрегнат прил. 1. Който е изпъ¬
нат. 2. Който е съсредоточен, ус¬
тремен. напрегнатост ж.
напред нрч. 1. Откъм предната
част на нещо. 2. Пред нещо. 3.
Първо, преди това. 4. В съчет.
върви напред - избързва (ча¬
совник). 5. межд. Команда за
тръгване.
напредвам несв., напредна са.
нпрех. 1. Вървя, движа се на¬
пред. 2. Имам успех, развитие;
преуспявам.
напредничав н/шл. Който показ¬
на и изразява стремеж към раз¬
витие и движение напред, на
предничивает .*■.
напредък м. 1мч мн. Развитие,
преуспяване,
напрежение <•/>, (рус.) 1. Състоя¬
ние на физическо и психическо
усилие; напрегнатост. 2. Вели¬
чина, измервана във волтове, за
потенциалите между две точки
па електрическа верига,
напреки и напряко нрч. 1. Пер¬
пендикулярно на дългата стра¬
на. 2. Направо, директно.

напук
напук нрч. На инат.
напускам несв. и напущам несв.,
напусна св. прех. 1. Изоставям
някого или нещо. 2. Излизам от¬
някъде. 3. Пускам в голямо ко¬
личество. - се нпрех. Занемаря-
вам се.
напъвам несв., напъна св. прех.
Натискам, насилвам с бутане.
~ се нпрех. Напрягам сили.
напълно нрч. Изцяло, съвсем,
напълнявам несв., напълнея св.
Ставам пълен, по-пълен.
напън л. Напрягане на физичес¬
ки и духовни сили.
напъпва несв., напъпи се. нпрех.
вЗл. Пуска пъпки (двете, расте¬
ние).
напътвам несв., в а пътя се. прех.
1.	Показвам път, посока на ня¬
кого. 2. Поучавам, съветвам.
напътствие ср. Съвет, поучение
за постигане на успех, напът-
стаен прил.
напътствам несв. прех. Давам на¬
пътствие.
нар1 м. (перс.) 1. Южен храст с пло¬
дове, изпълнени със сочни чер¬
вени зърна; Punica grana turn. 2,
Плодът на този храст.
нар2 м. обикн. мн. (рус.) Легло в хи¬
жа, казарма от наредени върху
подставки дъски.
наравно нрч. На еднаква степен
с някой друг.
нарамвам несв., нарамя св. прех.
Слагам на рамо нещо, за да го
нося.
наранявам несв., нараня св. прех.
1.	Нанасям рана на някого. 2.
Обиждам много, наскърбявам.
	390
нараствам несв., нараста се. и
нарасна се. нпрех. Увеличавам
ръста, размера или количество¬
то си.
нарастък м. Болестно нараства¬
не в някой животински или рас¬
тителен организъм.
наргиле ср. (перс.-тур.) Ориентал¬
ска лула за пушене с премина¬
ване на дима през вода.
наред нрч. 1. В един еднакъв ред.
2. Последователно всички един
след друг. 3. Нормално, безпроб¬
лемно.
наредба ж. 1, Вътрешна подред¬
ба на вещите в едно жилище. 2.
Упътване за начина на провеж¬
дане на нещо.
нареждам несв., наредя се. прех.
1. Слагам в ред. 2. Разтребвам
помещение. 3. Издавам заповед,
разпореждане. 4. С плач разказ¬
вам нещо. - се нпрех, 1. Заста¬
вам в редица. 2. Приспособявам
се за по-добър живот. 3. Обза¬
веждам домакинството си.
нарез л. Спираловидна бразда на
винт, направена чрез рязане.
наречие1 ср. език. Близки по осо¬
бености местни говори; диалект.
нарёчие2 ср. език. Част на речта
за означаване на признак на
действие или на друг признак.
нарицателен прил. В съчет. на¬
рицателно име- название на
клас еднородни предмети.
нарйчаммеса., нарека се. прех. 1.
Давам име. 2. Назовавам по
име. 3. Предназначавам нещо
за някого. 4. Предсказвам бъде¬
ще. ~ се нпрех. 1. Имам опреде-
наряд
	391

лено име. 2. Накапвам се да из¬
върша нещо.
нарко- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’наркотик, нар¬
котичен’: наркоафера, наркоба¬
рон, наркобизнес, наркодело,
наркодилър, наркоексперт,
наркоканал, нарколаборато¬
рия, наркомрежа, наркомафия.
наркоза ж. (гр.) Състояние на из¬
губване на съзнанието, на зас¬
пиване, предизвикано с лекарс¬
твени обезболяващи средства.
наркоман м. и наркоманка ж.
Лице, пристрастено към нарко¬
тик.
наркомания и наркомания ж.
(гр.) Болестно пристрастяване
към наркотици.
наркотик м. (от гр.) Упойващо ве¬
щество, което предизвиква сън
и безболезнено, безсъзнателно
състояние, наркотичен прил. и
наркотически прил.
народ м. 1. Цялото население на
една държава. 2. без .ия. Мно¬
жество от хора.
народен прил. 1. Който се отнася
до народ. 2. Който по дух и мо¬
рал е свързан с народа. 3. Който
е избран от народа. '1. Конто при
надлежи на държаната.
народност ж. 1. Принадлежност
към народ. 2. Исторически въз¬
никнала общност с единна тери¬
тория, език и самобитни черти.
народи остен прил.
народонаселение ср. (рус.) На¬
селението на една държава.
народопйсж. без мн. Етнография,
народопсихолог м. Специалист
по народопсихология.
народеноихологил*. б<*? ля 1.
Наука за особеностите па народ¬
ния дух, психическите процеси
и отношения в обществото. 2.
Психически особености на даде¬
но общество.
нарочвам несв., нароча св. прех.
1.	Приемам, обявявам някого за
извършител на нещо. 2. Обявя¬
вам някого за лош.
нарочен1 прил. Който не е случа¬
ен, а специално определен.
нарочен2 прил. Когото обявяват
за виновен.
нартика ж. (гр.) Притвор на храм,
нарушавам меса., наруша се.
прех. 1. Не спазвам предписа¬
ние, наредба. 2. Смущавам, пре¬
късвам. Нарушавам мълчание.
нарушител м. и нарушйтелка
ж. Лице, което върши наруше¬
ние.
нарцис м. 1, Пролетно градинско
цвете; Narcissus. 2. Лице, влю¬
бено в себе си.
нарцисйзъм л. Самовлюбеност.
нарцистичен прил., нарцис-
тичноет ж.
наръканник.ч. Предпазни ръка¬
ви, които се слагат върху ръка¬
ви на дреха.
пдрыси нрч. ра и. 1. Подръка. 2.
Удобно. наръчен прил.
нйръч л. Количество, което мо¬
же да се обхване с две ръце за
носене.
наръчник м. Справочник е най-
необходими сведения в дадена
обл аст.
наряд м (рус.) L Задължително
количество, което трябва да се
произведе и предаде. 2. Изпъл-

«Н|Н1Д
пенит гы задължение при воен¬
на служба.
нарйдко нрч. През големи интер¬
вал it.
нарязвам «есе., нарежа са. прех.
I.	С рязане нарушавам целост¬
та на нещо. 2. Режа достатъчно.
3.	Правя нарез.
пас мест. Винителна форма от
личното местоимение ние.
насаждам несв., насадя се. прех.
1.	Садя много и докрай. 2. Сла¬
гам птица да мъти. 3. Внуша¬
вам идея, мнение. - се нпрех.
Изпадам в неприятно положе¬
ние.
насаждение ср. Площ с насаде¬
ни растения.
насам нрч. 1. В посока към мене.
2.	Тук. 3. До сегашния момент.
От година насам. О нрч. Насам-
натам - в различни посоки.
насаме нрч. Без свидетели,
насвйтквам се «есе., насвяткам
се се. нпрех. неодобр. Напивам се.
насекомо ср. Дребно членестоно¬
го животно.
населвам несв., населя св. прех.
Осигурявам с население дадено
място.
население ср. Хора, които обита¬
ват дадено място, територия.
населявам несв. прех. Обитавам
постоянно (продължително) да¬
дено място.
нлснла нрч. Принудително, про¬
тив волята, насилен прил.
ппеилвам несв., насйля се. прех.
I. 11|    	някого със зап-
лнишана.2. Упражнявам физи¬
чески натиск върху нещо. 3. Из-
	392
насилвам. ~ се нпрех. С усилие
преодолявам нещо.
насинявам несв. и наспивам
несв., насиня се. прех. 1. Правя
нещо да стане синьо. 2. Правя
синина на някого с удар.
насип ж. Натрупана земя, пясък
и др. за изравняване, укрепва¬
не.
Насйпвам «есе., насипя св. прех.
1. Сипвам достатъчно или мно¬
го. 2. Правя насип.
насипен прил. Който се насипва,
без да е предварително пакети¬
ран.
наейта де. Състояние на пълно
задоволяване с храна, пиене,
удоволствие.
наситен прил. 1. Който се е наси¬
тил. 2. Който съдържа голямо
количество от нещо. 3. Който е с
богато съдържание, насите¬
ност ж.
насичам «есе., насека св. прех. 1.
Правя на части чрез сечене. 2,
Сека в достатъчно количество,
наейщам «есе., наситя св. прех.
1. Правя да бъде сит. 2. Задово¬
лявам всички потребности и
нужди. 3. Вкарвам вещество в
течност, за да се разтвори в нея.
~ се нпрех. 1. Утолявам жажда¬
та и глада си. 2. Задоволявам
нуждите и потребностите си.
наскоро нрч. Неотдавна.
наскърбявам несв., наскърбя
св. прех. Правя някого тъжен,
скръбен. - се нпрех. Обзема ме
скръб, тъга.
наслада ж. безмн. Удоволствие от
нещо.

	393

наставник
наслаждавам се несв., насладя
се се. нпрех. Изпитвам наслада.
наслаждение ср. Висока степен
на удоволствие.
наследник .н. и наследница ж.
1.	Лице, което получава наслед¬
ство. 2. Лице, което е продължи¬
тел на нечие дело, наследни-
чески прил., наследничество
ср.
наслёдствен прил. 1. Получен по
наследство. 2. Който се предава
по наследство. 3. Който е свър¬
зан с наследство.
наследственост ж. 1. Способност
на организма да предава на по¬
томството качества и свойства.
2.	Особености в състоянието на
организма, които се предават от
родителите на децата.
наследство ср. 1. Имущество, ко¬
ето след смъртта на собствени¬
ка преминава по закон към нас¬
ледниците. 2. Съвкупност от
придобивки и постижения от
предишни епохи, народи или
личности.
наследявам ягс«., наследя се
прех. 1. Получавам в наследст¬
во. 2. Продължавам делото и
идеите на някого. 3. Получавам
по рождение качества, заложби
и особености от родителите си.
наслойка ле. 1. Нещо, наложено
на пластове. 2. Следи от далеч¬
на по време чужда култура, ос¬
танали в бита, езика, живота на
даден народ.
наслоявам несв., наслоя с«. прех.
Напластявам.
наслука и наслуки нрч. Слу¬
чайно, без предварително наме¬
рение.
насмешка .* (рус.) Подиграва¬
телна шега. насмешлив прил.,
насмешливост ж.
насмивам се несв., наемся се <«
нпрех. 1. Смея се подигравател¬
но; присмивам се. 2, Смея се до
насита.
насока ж. 1. Направление, път
на развитие. 2. мн. Указание. 3.
Обществено движение, течение.
населявам «есе., насоля се. прех.
1.	Соля в достатъчна степен. 2.
Нахоквам някого.
насочвам несв., насоча св. прех.
1.	Определям, показвам насока.
2.	Давам указание. 3. Правя не¬
що да получи определена посо¬
ка и цел. - се нпрех. 1. Тръгвам
в определена посока. 2. Избирам
път на развитие.
насред нрч. По средата.
насреща нрч. 1. На (към) срещу¬
положната страна. 2. В посока
срещу (против) някого. <> Нас¬
реща съм - поемам отговор¬
ност. насрещен прил.
насрочвам несв., насроча се.
прех. Определям срок за извър¬
шване на нещо.
настана мссн., настане сн. нпрех.
в .7 л. 11аггьпва, идва.
наставка ж. гшк. Словообразува-
телна морфема, която се поста¬
ви след корена на дума.
наставление ср. Съвет, упътва¬
не.
наставник .м. и наставница ле.
1. Jliu le, което наставлява, съвет¬
ва. 2. Треньор и треньорка, нас¬
тавнически прил., наставни¬
чество ср.

	394

настанявам несв., настаня ce.
nfx’x. 1. Предоставям на някого
дом, работа, условия. 2. Поста¬
вим нещо на определено място
за продължително време. - се
н прех. 1. Заемам удобно положе¬
ние. 2. Оставам някъде да жи¬
вея.
настивам меса., настина са. прех.
Разболявам се от простуда.
настигам несв., настигна се.
прех. Доближавам някого, който
е по-напред, и се изравнявам с
него.
настилам несв., настеля са. прех.
1.	Постилам върху широко прос¬
транство и в достатъчна степен.
2.	Правя настилка.
настилка ж. Пласт от нещо нас¬
тлано върху повърхност.
настинка ж. Простудно заболя¬
ване.
настойка ж. (рус.) Течност с на¬
киснати в нея билки.
настойник и настойница ж.
Лице, което служебно се грижи
за някого и отговаря за поведе¬
нието му. настойнически
прил., настойничество ср.
настойчив прил. 1. Който насто¬
ява упорито; настоятелен. 2.
Който изразява упоритост, неот¬
ложност. настойчивост ж.
настолен прил. (рус.) 1. Предназ¬
начен за поставяне на маса. 2.
Който постоянно се използва.
Iщгтоявам несв., насто я се нпрех.
Последователно и упорито ис¬
кам да сс извърши нещо.
настоятел м. и настойтелка ж.
Л и це, което е плен на настоятел¬
ство. настоятелски прил.
настоятелен прил. (рус.) Който
изразява настоятелност и неот¬
ложност. настоятелност ж.
настоятелство ср. 1. Изборен ко¬
лективен орган за управление
на имущество на училище, чер¬
ква и др. 2. Управляващ орган
на учреждение, организация.
настоятелствен прил.
настоящ прил. (рус.) 1. Който се¬
га съществува. 2. Който е обект
на внимание на говорещия или
слушащия; даден.
настояще ср. (рус.) Съвременна
действителност.
настрана и настрани нрч. Не
тук; не наблизо.
настроение ср. 1. Психическо и
емоционално състояние. 2. По¬
ложително емоционално състо¬
яние.
настройвам несв., настроя св.
прех. 1. Нагласям струни за оп¬
ределена височина на тона. 2.
Привеждам съоръжение в със¬
тояние за нормална дейност. 3.
Създавам определено настрое¬
ние. 4. Внушавам дадено отно¬
шение у някого. - се нпрех. 1. Из¬
падам в определено състояние.
2.	Създавам си отношение към
някого.
настръхвамнесв., настръхнасв.
нпрех. 1. вЗл. Изправя се, щрък-
ва (коса, перушина, козина). 2.
Изправя ми се косата при вне¬
запен студ. 3. Обзема ме ужас
(страх) и съм готов да реагирам,
настъпателен прил. Който нас¬
тъпва напред или е готов за то¬
ва. настъпателност ж.

натра пл ив
	395
настъпвам1 несв., настъпя1 се.
нпрех. 1. Движа се напред при
нападение или бойни действия.
2, в 3 л. Настава, идва (време,
събитие).
настъпвам2 несв., настъпя2 се.
прех. Стъпвам върху нещо.
настървен прил. 1. Който актив¬
но проявява желание за нещо.
2.	Който е ожесточен, озлобен.
настървеност ж.
настървявам несв., настървя се.
прех. Предизвиквам ожесточе¬
ние и ярост, страст към нещо
или активно действие. — се
нпрех. 1. Обхваща ме ожесточе¬
ние, активно желание за нещо.
2.	Пристрастявам се.
насълзявам несв., насълзя св.
прех. Предизвиквам сълзи у ня¬
кого. - се нпрех. Напълват се със
сълзи очите ми.
насън нрч. По време на сън.
насърчавам несв., насърча се.
прех. 1. Поощрявам някого да из¬
върши нещо. 2. Съдействам за
появата на нещо.
насърчителен прил. Който на¬
сърчава. насърчи телност ж.
насъсквам несв., насъскам
прех. 1. Предизвиквам куче да
нападне някого. 2. Подстрека¬
вам някого да извърши злнпа.
насъщен прил. Който е много не¬
обходим, жизненоважен, на-
същност ж.
натам нрч. В посока, която отда¬
лечава от говорещия.
нататък нрч. 1. Натам. 2. След
определен момент. От днес на¬
татък. нататъшен прил.
натежавам несв., натежа се.
нпрех. 1. Ставам по-тежък. 2.
Накланям се, отпускам се от те¬
жест, умора, болка. - ми нпрех.
вЗ л. Става ми тежко.
натиск ж. 1. Налягане, притис¬
кане. 2. Принудително въздейс¬
твие.
натискам нсев. прех. 1. Притискам
със сила, налягам. 2. Принуди¬
телно заставям някого да дейст¬
ва. ~ се нпрех. 1. Плътно се допи¬
рам с тяло, притискам. 2. Проя¬
вявам силен стремеж към нещо,
натоварвам несв., натоваря се.
прех. 1. Слагам товар върху не¬
що (някого). 2. Поставям допъл¬
нителна или отговорна задача.
натовец ж. разг. Служител в
структурите на НАТО (Северо¬
атлантически пакт).
натопявам лесе., натопя се. прех.
1.	Поставям нещо в течност, 2.
Топя, мокря достатъчно. 3. Нес¬
праведливо наклеветявам ня¬
кого.
наточвам1 несв., наточа1 се. прех.
Изострям сечиво кол кото е не¬
обходимо.
на точвам2 «<•<■«., наточа2се. прех.
I. Чрез точене наливам доста¬
точно количество. 2. Приготвям
кори за баница.
натрапвам нсев., натрапя се.
прех I (платам на някого свое же¬
лание1, воля, мнение. ~ се нпрех.
1. Налагам присъствието си, без
да съм желан. 2, в 3 л. Появява
се в съзнанието (мисъл, идея).
натраплив и натрапчив прил.
Който се натрапва, натрапли-
вост ж. и натрапчивост ж.

It il I | Ht II il М
ширинам нсгв., натрия ce. прех.
t. 'Грим достатъчно. 2. Намаз-
ii;im достатъчно чрез триене.
натрий л. без мн. (лат.) Лек среб-
ристобял метал, който лесно се
окислява, натриев прил.
натрупвам лесе., натрупам се.
прех. 1. Струпвам много неща на
едно място. 2. Придобивам го¬
лямо количество. - се нпрех. е 3
я. Насъбира се много (мъка, зло¬
ба, опит).
натруфен прил. Който е преко¬
мерно украсен, натруфеност
ж.
натрясквам се «есе., натряс-
кам се се. нпрех. неодобр. Напи¬
вам се.
натура ж. (лат.) 1. Природа, есте¬
ство. 2. Човешки темперамент,
характер. 3. Конкретната дей¬
ствителност като обект на худо¬
жествено пресъздаване. О Пла¬
щам в натура - заплащам
чрез труд или с вещ. натура¬
лен прил.
натурализация ж. (от лат.) 1.
Приспособяване към чужда об¬
становка и начин на живот. 2.
Получаване гражданство в чуж¬
да страна.
натурализирам несв. и св., прех.
1. Давам гражданство на чуж¬
денец. 2, Приспособявам няко¬
го (нещо) към условия и обста¬
новка в чужда страна.
натурализъм м. без мн. (отлат.) 1.
Направление в художественото
творчество със стремеж към фо¬
тографско изобразяване на дей¬
ствителността. 2. Философско те¬
чение, което обяснява обществе-
	 396
ното развитие с влиянието на
природни фактори и условия.
натуралистичен прил.
натъжавам несв., натъжа се.
прех. Създавам тъжно настрое¬
ние у някого.
натъквам несв., натъкна св. прех.
Набождам. ~ се несв. Неочаква¬
но попадам на нещо.
натъпквам несв., натъпча се.
прех. 1. Вмествам нещо с тъпка-
не. 2. С тъпкане напълвам плът¬
но. 3. Давам на някого много
храна, лекарство. 4. Тъпча дос¬
татъчно. - се нпрех. Нахранвам
се прекадено много.
натъркалвам несв., матьрка-
лям се. прех. 1. Докарвам много
неща с търкаляне. 2. Повалям
много или достатъчно неща. ~ се
нпрех. вЗл.и мн. 1. Налягваме.
2.	Появяваме се в голямо коли¬
чество.
натъртвам несв., натъртя се.
прех- 1- Повреждам чрез удар
или натиск с твърд предмет. 2.
Подчертавам това, което каз¬
вам.
натюрел .и. (фр.) Художествено
изображение на обекти от нежи¬
вата природа.
натйгам иесе., натёгна св. прех.
Изпъвам, обтягам. - се нпрех.
Полагам прекадено големи уси¬
лия, за да направя нещо.
натяквам леса., натякна се. прех.
Непрекъснато напомням нещо
неприятно.
натясно нрч. В безизходно поло¬
жение.
наука ж. 1. Дейност за система¬
тизиране и обяснение на обек¬
находчив
	 397

тивните знания за действител¬
ността и резултата от тази дей¬
ност. 2. Самостоятелен дял от та¬
зи дейност със съответните ре¬
зултати от нея. научен прил.,
научност ж.
наукознание ср. Научно направ¬
ление за закономерностите в
развоя и функционирането на
науката.
наум нрч. В ума си, мислено,
наумявам несв., наумя св. прех.
1.	Намислям да извърша негцо.
2.	Припомням. - си прех. Реша¬
вам.
наустница ж. Църковна книга,
чието съдържание се учи наи¬
зуст.
научавам «есе., науча се. прех. 1.
Изучавам изцяло. 2. Усвоявам
определени знания. 3. Преда¬
вам знания и умения на няко¬
го. 4, Узнавам.
научно- Първа част на сложни
думи със значение ’научен*: на¬
учнодокументален, научноеке-
периментален, научной зеле до -
вателски, научнопопулярен,
научнофантастичен.
наушници жн. 1. Част от зимна
шапка за покриване на ушите.
2.	Самостоятелни покрития за
ушите за предпазване от студ. 3.
Част на слушалка, която се зак¬
репва на ушите.
нафора х. (гр.) Малки късчета
осветен хляб, който се взема при
причастие.
н^фта ж. (перс.-гр.) Получена от
петрол безцветна течност, из¬
ползвана за гориво и отопление.
нафтов прил.
нафталин л. (or гр.1 Получено от
нефт или каменоhi.глед катран
кристално вещество с остра ми¬
ризма, което се използва в меди¬
цината и техниката, нафтали-
нен прил. и нафталинов прил.
нахален прил. (рус.) Който не за¬
чита и не уважава другите и
проявява безочлива настойчи¬
вост. нахалност ж. и нахал¬
ство ср.
нахалник м. и нахалница ж. Ли¬
це, което е нахално.
нахвърлям несв., нахвърля се.
прех. 1. Хвърлям неща на раз¬
лични места. 2. Набързо набе¬
лязвам основното (мисли, идеи,
план). - се нпрех. 1. Нападам,
втурвам се. 2. Хвърлям, колко¬
то желая.
нахлувам «есе., нахлуя св. нпрех.
1. в 3 л. Влиза, втурва се стре¬
мително (вода, въздух, огън). 2.
Влизам, вмъквам се неканен
някъде. 3. в 3 л. Появява се вне¬
запно в съзнанието (мисъл, спо¬
мен).
нахлузвам несв., нахлузя ся. прех.
Обувам или обличам нещо на¬
бързо.
находище ср. Място, където има
полезни изкопаеми и други при¬
родни богатства.
находка .*■. (рус.) 1. Намерена
ценна, стойностна вещ. 2. Спо¬
лучлива идея; откритие.
находчив прил. 1. Който съобра¬
зява бързо и намира сполучли¬
во решение. 2. Който е израз, ре¬
зултат на съобразителност и
подходящо решение, находчи¬
вост ж.

ни м у г
IIIIMyi' и 0/>7 МН. (перс.-тур.) 1. Ед¬
ногодишно бобово растение;
Cirer arietinum. 2. Зърната на
това растение.
пахьлтвам несв., нахълтам сз.
ил/х-.г. Нахлувам внезапно, стре¬
мително.
пацйзъм м. без мн. Националсо¬
циализъм.
национал м. разг. Състезател в
национален отбор.
национализирам несв. и св., прех.
Провеждам национализация.
национализъм л. без мн. 1. Съз¬
нание за принадлежност към
определена нация (общност), за
зачитане и уважение на соб¬
ствената история и култура. 2,
Идеология за признаване и про¬
повядване на превъзходство и
привилегия на една нация над
други, националистичен
прил. и националисти чески
прил.
националйст м. и национа¬
листка ж. Последовател на на¬
ционализма (във 2. знач.).
националност ж. 1. Качество на
национален. 2. Принадлежност
към нация.
националсоциализъмбез.чм.
Политическа идеология, която
проповядва световно господство
чрез насилие, войни и терор, на-
ционалсоциалистйчески
прил.
нацист м. и нацистка ж. При¬
върженик на нацизма, на¬
цистки прил.
нация ж-, (лат.) 1. Исторически
създадена човешка общност,
	398

обединена от общ език, история,
икономика, култура. 2. Народ.
национален прил.
нацяло нрч. Не на части,
началник м. и началничка ж.
Лице с ръководна длъжност
(служба), началнически прил.
начало ср. 1. Първи момент на
действие, процес, явление. 2.
Изходна точка. 3. Основен прин¬
цип. начален прил. О Начален
удар - удар по топката за започ¬
ване на спортна игра,
началство ср. 1. с-ьбир. Множест¬
во (всички) началници. 2. разг.
Началник.
начевам несв., начена св. прех. 1.
Започвам. 2. Нарушавам ця¬
лост, като употребявам част от
нея.
начело нрч. На първо място,
наченки мн. Първа проява на
нещо.
начерням несв., начерня се.
прех. 1. Черня напълно, оконча¬
телно. 2. Наговарям неприятни
неща за някого.
начертание ср. Графично изоб¬
ражение в контури.
начесто нрч, С малки интерва¬
ли от време или място.
начет м. (рус.) Установен непра¬
вомерен разход на средства, ко¬
ито трябва да се възстановят.
начетен1 прил. Който е допуснал
начет.
начетен2 прил. Който е чел мно¬
го и има познания.
начин м. Подход в работата за
постигане на резултат. О Няма
начин - не е възможно.

	399
начинание ср. Започнато дело,
начислявам «есе., начисля св.
прех. (рус.) Изчислявам, опреде¬
лям възнаграждение.
начйтам несв., начета св. прех. 1.
Чрез проверка установявам не¬
законен преразход, дефицит на
средства. 2, разг. Наброявам.
начупвам несв., начупя св. прех.
1.	Натрошавам на части. 2.
Чрез чупене нарушавам целост¬
та на нещо. 3. Правя нещо да
бъде на чупки (гънки).
наш мест. 1. Който се отнася до
нас. 2. прил. Свой, близък. О На¬
шето - това, което желаем.
нашенски прил.
нашенеца. инашенкаж. 1. Съ¬
народник. 2. Който е от нашия
край (град, село).
нашественик м. 1. Лице (войс¬
ка), което извършва нашествие.
2.	Внезапна поява на голямо ко¬
личество насекоми (животни).
нашествие ср. Вражеско нахлу¬
ване.
нашивка ле. 1. Пришита към
униформа ивица като знак за
военно звание, чин. 2. Приши¬
та украса на дреха.
иашййник м. Ремък около шия¬
та на куче.
нашйр нрч. От широката страна,
нашироко нрч. 1. Откъм широ¬
ката страна. 2. На голямо прос¬
транство. 3. Подробно.
нашумявам несв., нашумя ся.
нпрех. Ставам известен, предиз¬
виквам интерес.
нащрек нрч. С напрегнато вни¬
мание.
небитие
наяве нрч. 1. Открито, без тайна.
2.	Действително. О Излиза на¬
яве - разкрива се.
наяждам несв., наям св. прех. С
ядене нарушавам целостта на
нещо. ~ се нпрех. Нахранвам се
достатъчно.
не част. 1« За отрицателен отго¬
вор. Слушаш ли ме? - Не. 2, За
отрицание на думата, пред коя¬
то стои. Не моля, а настоявам.
3.	За утвърждаване (пред думи
с не-, без-). Не-безизвестният
журналист. 4. За краен предел
(след наречия и прил. в сравни¬
телна степен). Не по-горе. 5. За
обобщаване (в съчетание с въп¬
росително мест.). Кой ли не знае.
не- Представка за отрицание или
противоположност на значени¬
ето на произвеждащата дума:
неактуален, неблагополучие,
неверен, нежелателен, нездрав,
необмислен, нетърпение.
неандерталец м. (нем. собств.) Из¬
копаем човек от ледниковия пе¬
риод, чиято връзка със съвре¬
менния човек не е изяснена, не-
андерталски прил.
небе ср. 1. Видимото като свод
пространство над Земята. 2»
Място, където пребивават души¬
те на праведните, Бог, ангелите
(според вярването).
небесен прил. 1. Който се отнася
до небе. 2. Който е с цвят на не¬
бе. 3. Астрономически. 4. Който
е свързан с небе (във 2. знач.). 5.
1 IpcKpaceH.
небйвалица ж Нещо измислено,
небитие ср. (рус.) Липса на жи¬
вот.

неблаговиден
неблаговиден прил. Който не е
привлекателен, неблаговид¬
ное т ж.
неблагонадежден прил. 1. На
когото не може да се разчита. 2.
Който не се ползва с доверието
на властта, неблагонадежд¬
ност ж.
неблагоприятен прил. 1. Който
не допринася за поява, развитие
на нещо. 2. Отрицателен. Небла¬
гоприятен отговор.
небосвод.*. Обозримата част на
небето.
небосклон х. без мн. 1. Разполо¬
жената над хоризонта част от
небето. 2. Област от духовния
живот.
небостъргач м. Многоетажна
сграда с голяма височина.
небрёжен прил. 1. Който не се от¬
нася с необходимата грижа и се¬
риозност. 2. Извършен без необ¬
ходимото старание, небреж¬
ност ж.
небце ср. Сводеста горна част на
устната кухина, небен прил.
неведение ср. без мн. Неосведоме¬
ност.
неведнъж нрч. Много пъти,
невёдом прил. Неразбираем,
тайнствен.
невежа м, Лице без познания и
образование.
невежество ср. Липса на знание,
образованост, невежествен
прил., невежественост ж.
невен м. Градинско цвете с жъл¬
ти цветове; Calendula officinalis,
неверие ср. Липса на увереност
и вяра.
	400

неверник м. и неверница .«с. 1.
Лице, което проявява недове¬
рие. 2. Лице, което не остава
вярно. 3. Друговерец, нехристи-
янин.
невероятен прил. 1. Който е не¬
възможен. 2. Изключителен, не-
вероятност ж.
невеста и невяста ж. 1. Булка в
деня на сватбата. 2. Снаха спря¬
мо по-възрастните роднини на
мъжа. 3. Млада омъжена жена.
невестин прил. и невестин¬
ски прил.
невестулка ж. Дребен хигцен бо¬
зайник с тънко тяло; Mustela ni¬
valis.
невзрачен прил. Дребен, незна¬
чителен. невзрачност ж.
невинен прил. 1. Който няма ви¬
на. 2. Простодушен, чистосърде¬
чен. 3. Девствен, невинност ж.
невменяем прил. (рус.) 1. Който
не е в състояние да отговаря за
постъпките си. 2. Побъркан, не¬
вменяемост ж.
неволен прил. Безсъзнателен, без
участие на волята.
неволя ле. Тежко положение с ма¬
териални и морални несгоди.
невралгия ж. (от гр.) Болестно
състояние с пристъпи на болка
в областта на нерв, невралгй-
чен прил.
неврастеник м. и неврасте¬
ничка ж. Лице, което страда от
неврастения, неврастеничен
прил.
неврастения ж. (гр.) Невроза с
нарушение на съня, повишена
раздразнителност и умора, нев¬
растеничен прил.

негър
'101 			—

невредим прил. Който не е засег¬
нат от повреди, невредймост
псп рит л. (от гр.) Възпаление на
нерв или израстък на нервна
клетка.
невроза ж, (гр.) Предизвикано от
силни преживявания заболява¬
не на нервната система без ана¬
томични промени.
невролог л. и невроложка ж.
Специалист по неврология.
неврология ж. (гр.) Наука за нер¬
вната система, неврологйчен
прил.
невропатолог м. Специалист по
невропатология.
невропатология ж. (гр.) Наука
за заболяванията и лечението
на нервната система.
невротизйрам несв. и св., прех.
Предизвиквам нервна възбуда,
напрежение.
невръстен прил. Който е съвсем
млад; малък.
невъзвратим прил. Който не мо¬
же да се възстанови. ненъзвра-
тимост
невъзвращепец м. Лице, което
е напуснало родината си и не
желае да се върне.
невъзмутйм прил. Който не се
вълнува и не се смущава от ни¬
що. невъзмутимо? т ж.
невъобразим прил. I. Който
трудно може да се представи в
съзнанието. 2. Който е много
силно изразен.
нега ж. без мн. Блаженство, неж¬
ност.
негатйв я. Изображение върху
фотографска лента или плака,
в което светлите и тъмните час¬
ти са обратно представени.
негатйвен прил. 1. Конго се от¬
нася до негатив. 2. Отрицателен.
негативност ж.
негативизъм л. без лея. 1. Необос¬
новано и упорито отхвърляне на
всяко предложение. 2. Отрица¬
телно отношение към традици¬
онните ценности, норми и пос¬
тижения.
негласен прил. 1. Който не е
предварително обявен, таен. 2.
Който е с предварително угова¬
ряне; доброволен.
неглиже нрч. (фр.) Небрежно, без
предварителна подготовка.
нёго мест, Винителна форма от
личните местоимения той и то.
негов мест. 1. Който принадлежи
или се отнася до лицето, за кое¬
то се говори (него). 2. Определе¬
ние към титла на високопоста¬
вено лице, за което се говори.
Негово величество.
негодник м. и негодница ж. По¬
дъл човек.
негодувам несв. нпрех. Изразя¬
вам недоволство, възмущение.
негодни м. (рус.) Негодник,
негра моте h прил. 1. Който ire
умее да чете и пише. 2. Който е
с много грешки (текст). 3. Неос¬
ведомен. неграмотност ж.
негроиден прил. В съчет. негро¬
идна раса - човешка раса, за
която са характерни тъмна ко¬
жа и ситно къдрави коси.
негър м. и нёгърка ж. (лат.-исп.)
Лице от негроидна раса, негър-
ски прил.
26*

недалеко
недалеко и нёдалёче нрч. Бли¬
зи. недалечен прил.
недалновиден прил. Който не
може предварително и навреме
да съобразява, недалновид-
ноет ж.
недвижим прил. Който не може
да променя мястото си. недви¬
жимост ж.
недей ед., недейте мн. повелител¬
на. форма 1, За молба или забра¬
на. 2. В съчет. с да и друг гла¬
гол. Недей мисли.
неделя ж. 1. Седмият ден на сед¬
мицата, който официално не е
работен. 2. разг. Седмица.
недиференцйран прил. Който е
единен, еднакъв за всички, не-
диференцираност ж.
недо- Представка със значение
’недостатъчно, непълно, до извес¬
тна степен’: недолюбвам, недос-
пивам, недовиждам, недочувам,
недоразбирам, недохранвам.
недобор м. Непостъпили в каса¬
та вземания от данъци и такси,
недоброжелател м. и недобро-
желателка ж. Лице с враждеб¬
но отношение към някого, не-
доброжелателски прил. и не¬
доброжелателен прил., не-
доброжелателство ср.
недовёрие ср. Отсъствие на до¬
верие; съмнение, недоверчив
прил., недоверчивост
недовиждам несв., недовидя се.
нпрех. 1. Виждам недостатъчно
добре. 2. прех. Не успявам да ви¬
дя поради невнимание.
недоволствам несв. нпрех. Обзет
съм от чувство за липса на удов¬
летвореност и задоволство и го
изразявам.
недоглеждам несв., недогледам
се. прех. Поради невнимание не
забелязвам нещо важно.
недоймък ж. (рус.) Недостиг,
недоказан прил. Който не е убе¬
дително подкрепен с доказател¬
ства, недоказаност ж.
недоказуем прил. Който не мо¬
же да се докаже.
недомислие ср. Необмислена
проява, постъпка.
недомлъвка ж. Нещо загатнато,
недоизказано.
недоносен прил. 1. Който е роден
преждевременно. 2. Недоста¬
тъчно обмислен.
недоносче ср. 1. Преждевремен¬
но родено дете. 2. Нещо, което не
е добре обмислено и сполучливо.
недоразумение ср. 1. Неточно,
грешно разбиране. 2. Спречква¬
не поради неправилно разбира¬
не.
недосегаем прил. Който не мо¬
же да бъде достигнат и засегнат.
недосегаемост ж.
недостатък ж. 1.Телесен или ду¬
шевен недъг. 2. Несъвършенст¬
во на продукт, изделие.
недостиг ж. Недоимък, недости-
гане.
недоумение ср. Състояние на не¬
разбиране, неяснота и колеба¬
ние.
недоумявам несв. нпрех. Обзет
съм от смайване поради непъл¬
но разбиране и изненада,
недра мн. Вътрешност, утроба,
недъг ж. 1. Телесна или душев¬
на повреда или болест. 2. мн.
Грешки и слабости в работата,
иейъгао прил., недъгавост ж.

	403
нееднакъв прил. Който не при¬
лича напълно на друг.
неоднозначен прил. Който има
повече от едно значение.
неефёктен прил. Който не прив¬
лича вниманието с ефект, не-
ефектност ж.
неефектйвен прил. От който ня¬
ма добър резултат и ефект, не¬
ефективност ж.
неефикасен прил. Неуспешен,
безрезултатен, неефикасноет
ж.
нежен прил. Изпълнен с обич,
ласка и внимание, нежност ж.
нёжнича несв. нпрех. (рус.) Пред¬
намерено се отнасям нежно с
някого.
незабележителен прил. Който
не се отличава с нещо особено,
не привлича вниманието, неза-
бележйтелност ж.
незабравим прил. Който не мо¬
же да се забрави.
незабравка ж. Полско цвете с
дребни снет лоси il и цветове;
Myosotis pahi.sl.ris,
незавиден прил. (|>уе. > Които е жа¬
лък, не поражда зашит.
независимо нрч. I laii'i.nmi самое
тоятелно. О Независимо ont
въпреки.
незаконен прил. 1. Кон го не се
опира на закон или наредба. 2.
Който нарушава закон или раз¬
поредба. <> Незаконно дете
дете от извънбрачна връзка, «е-
законност ж.
незаконороден прил. Който е от
незаконен брак.
незапомнен прил. Който не е би¬
вал, не се е случвал.
неизмерим
нездрав прил. 1. Които е с неста¬
билно здраве. 2. Конго е неус¬
тойчив. 3. Който разколебаиа об¬
щоприети норми и морал.
нездравословен прил. 1. Койго
не влияе добре на здравето. 2.
Който не укрепва общоприети
норми и морал.
неземен прил. Изключителен,
необикновен.
незнаен прил. Който е неизвес¬
тен, не се знае. Незнаен воин.
незрйм прил. Който не може да
се възприеме зрително.
незрящ прил. Който не вижда,
неизбежен прил. Който не може
да се предотврати, да се избег¬
не. неизбежност ж.
неизвёстен прил. 1. Когото не
познаваме, не сме чували за не¬
го. 2. Който не се ползва с извест¬
ност в обществото. 3. субст. Ве¬
личина, число, което трябва да
се намери, неизвестност ж.
неиздържан прил. Който не е съ¬
образен с определени изисква¬
ния. неиздържаност ж.
ненаказан прил. 1. Който но е из¬
речен с думи. 2. Който не може
дп се изрази.
нгшмсисн прил I. Конго оста¬
на едни и сын, не се измени. 2.
Който е предан, винаги присъс¬
тва. неизменност ж.
неизменяем прил. Който не се
мени. Неизменяема думи, неиз¬
меняемост ж.
неизмерим прил. Който не може
да сс измери поради твърде ма¬
лък или много голям размер.не-
измеримост ж.

IH-l) lirpjIBClf
неизправен прил. 1. Повреден,
развален (механизъм). 2. Нере-
донен, не изпълнителен. неиз¬
правност ж.
неизразим прил. 1. Който не мо¬
же да има словесен израз. 2.
Който е много голям (мъка, ра¬
дост, възторг).
неизтогцйм прил. Който не се из¬
тощава. неизтощимост ж.
неизчерпаем прил. Който не мо¬
же да бъде изчерпан докрай, не-
изчерпаемост ж.
неимоверен прил. Проявен в из¬
ключителна степен, неимовер-
ност ж.
неин 1, лсест. Който принадлежи
или се отнася до лицето, за кое¬
то се говори (от нея ж.р. ед.ч.). 2.
субст. нейното Това, което мис¬
ли, върши тя.
нейстов прил. Проявен извън¬
редно силно.
нейде нрч. Някъде.
нейсе нрч. (тур.) Както и да е.
нека част. За пожелание, насто¬
яване, подкана или одобрение.
некадърен прил. Който няма
сила и способност, некадър-
ност ж.
некадърник м. и некадърница
ж. Лице, лишено от способност
и умение.
неквалифициран прил. 1. Кой¬
то няма квалификация, подго¬
товка. 2. Който не изисква спе¬
циална подготовка.
нсколко- Първа част на сложни
думи със значение ’няколко’: не-
колктодитен, няколкодневен,
искал комгесчен., неколкосто-
tncit, некая кпмилионен.
			404

неколцина мест. Няколко души,
между които има мъже.
некролог.*. (гр.) 1. Скръбна вест
за покойник. 2. Кратка статия за
заслугите на виден покойник.
некропол м. (гр.) Гробище на дре¬
вен град (открито при разкопки).
некрофилия ж. Болестно еротич¬
но влечение към мъртви тела.
нектар м. 1. Питие на боговете,
което ги прави безсмъртни (спо¬
ред митологията). 2. Сладък сок
в цвета на някои растения. 3.
Питие от смлени плодове.
некултурен прил. 1. Изостанал
в културно отношение. 2. Неци¬
вилизован. 3. Който не се обра¬
ботва и отглежда от човека, не-
културноет ж.
нелегален прил. 1. Който е про¬
тивозаконен и се върши тайно.
2. субст. Преследвано от власт¬
та лице, което живее и действа
тайно, нелегалност ж.
нелеп прил. Който здравият ра¬
зум не приема и не оправдава;
странен, нелепост ж. и неле¬
пица ж.
нелицеприятен прил. (рус.) От¬
кровено безпристрастен, нели-
цеприятност ж.
нелйчен прил. език. Който не
притежава граматично лице.
Нелична форма на глагола.
немаловажен прил. Твърде ва¬
жен.
немара ж. без мн. Липса на гри¬
жа; нехайство.
немёрен прил. 1. Който не е из¬
мерен, премерен (величина). 2,
В който няма ритмичност (худо¬
жествено слово). Немерена реч.

неписан
	405

неметали мн. Химически еле¬
менти с ниска електро- и топло¬
проводи мост.
немотия ж. 1. Беднота. 2. събир.
Бедни хора.
немощ ж. Липса на сила и мощ.
немощен прил., немощност
\и^
VrV ■
ненавиждам «есе. прех. Силно
мразя.
ненавист ж. без мн. Силна омра¬
за. ненавистен прил.
ненавистник м. и ненавистни¬
ца Лице, изпълнено с нена¬
вист и злоба.
ненадеен прил. Който става нео¬
чаквано. ненадейност ж.
ненакърним прил. Който не мо¬
же да бъде нарушен, засегнат.
ненакърнймост ж.
ненаситен прил. 1, Който не мо¬
же да се насити с храна или с
това, което има. 2. Който не е на¬
ситен или изявен достатъчно.
Ненаситен цвят, ненасит¬
ност ж.
ненаситник « н ненаситница
ж. Лице, което не го насища.
ненормален прил. I. Кон го се от¬
клонява от нормата, <»т общо
приетото. 2. Дуи1св11о(м).г|ен. не-
нормалност ж.
необикновен прил. 1. Конто е
различен от всекидневното н
прави впечатление. 2. Изклю
чителен. необикновеност ж.
необорим прил. Който не може
да се отрече и отхвърли.
необходим прил. От който има
нужда; потребен, необходи¬
мост ж.	I
неодушевен прил Конто принад¬
лежи към неживата природа.
неодушевен ост ж.
неозойски прил. (<л- гр > В сонет.
неозойски ера - най-новата
ера в геоложката история на Зе¬
мята.
неолйт м. (гр.) Вторият, последен
период от каменния век. не¬
олитен прил.
неологйзъм м. език. Нова дума,
значение, израз.
неон м. (гр.) Инертен газ, който
се използва в луминесцентни
лампи, неонов прил.
неоправдан прил. За който ня¬
ма оправдание,
неопределйтелен прил. С който
се изразява неопределен обект
(лице) или признак. Неопреде-
лително местоимение.
неотдавна нрч. В недалечното
минало, неотдавнашен прил.
неотложен прил. Който не може
да се отлага, неотложност ж.
неотлъчен прал. Който не се от¬
деля, не се отклонява от някого
(нещо).
неотразим прил. Покоряващ,
силпо завладяващ, неотрази¬
мост .ж
iii‘otc-1 ънчми прил. Който нс е
гк.1ншгн към отстъпки. неот-
VHI ъпч1ни>гт ж
неохота .* (русл Нежелание, не-
ихдтност ж.
неоценим прил. Който е с много
висока стойност и значимост.
неписан прил. Който не е уста¬
новен със закон, наредба, а съ¬
ществува като традиция, оби¬
чай.

НгНоН горим
неповторим /г, )«л. Който е един¬
ствен, изключителен, непов¬
торимост ж.
неподражаем прил. Който е из¬
ключителен и не може да бъде
наподобен, неподражаемост
ж.
непознйт прил 1. Който не е из¬
вестен, не е познат. 2. субст. Не¬
познато лице.
непоклатим прил. 1. Който не мо¬
же да бъде преместен, разклатен.
2. Който не може да бъде разко¬
лебан. непоклатймост ж.
непоколебйм прил. На когото
не може да се въздейства, за да
се разколебае, непоколеби¬
мост ж.
непокътнат прил. Чиято цялост
е запазена.
непосилен прил. Който не е по си¬
лите на някого, непосйлпост ж.
непослушник м.. и непослуш¬
ница ж. Лице (дете), което е па¬
лаво, непокорно.
непосредствен прил. 1. Който е
в пряк досег, близо до нетцо, 2.
Който е по вътрешно влечение,
подбуди, непосредственост ж.
непостижим прил. 1. Който не
може да се осъществи. 2. Които
не може да се осъзнае и обясни.
непостижимости ж.
неправда ж. Проява на неспра¬
ведливост, беззаконие, насилие,
неправителствен прил. Който
не е представен в правителство
или нъв власт.
неправоспособен прил. Който
няма прало да упражнява про¬
фесия, да носи отговорност, не-
правогпоедбност ж.
непразна прил. Която носи плод
в утробата си.
непреднамерен прил. Който е без
умисъл, непреднамереностж.
непрежалйм/грнл. Когото не мо¬
гат да прежалят.
непреклонен прил. Който не се
поддава на натиск и въздейст¬
вие. непреклонност ж.
непременно «рч. Независимо от
условията; на всяка цена.
непреходен и непреходен прил.
1. Който не преминава с време¬
то, а остава трайно. 2, език. Чи-
ето действие не засяга пряко да¬
ден обект (предмет). Непреходен
глагол, не преход наст ж. и не-
преходност ж.
неприветен и неприветлив
прил. Който не изразява внима¬
ние, отношение, разположение,
непригоден прил. Който няма
необходимите за целта качест¬
ва. непригодност ж.
неприличен прил. Който не от¬
говаря на приетите правила за
приличие, неприличност ж. и
неприличие ср.
непринуден прил. Който не из¬
разява принуда, напрежение.
непринуденост ж.
непристоен прил. (рус.) Непри¬
личен, невъзпитан, неприс¬
тойност ж.
непристъпен прил. 1. До който
трудно може да се стигне (мяс¬
то). 2. Който трудно може да ce
превземе. 3. Който не допуска
близост, непристъпност ж.
непричастен прил. Който не
участва, не е замесен, непри-
частност ж.

несгода
	407

неприязън ж. безмн. (рус.) Враж¬
дебно, недоброжелателно отно¬
шение към някого, неприязнен
прил., неприязненост ж.
неприятел л. и неприятелка ж.
1.	Лице с враждебно отношение
към някого. 2. Всяка от вражду-
ващите помежду си страни, не¬
приятелски прил.
непрогледен прил. В който не се
вижда, не се прониква, не-
прогледноет ж.
непрокопсан прил. Който е не¬
редовен, нещастен, непрокоп-
саност ж.
непромокаем прил. Който не
пропуска влага и течност, не-
промокаемост ж.
непроницаем прил. 1. През кой¬
то не може да се проникне. 2. До
който умът не може да проник¬
не. непроницаемост ж.
непроходим прил. (рус.) През
който не може да се мине, не¬
проходимост Ж.
непряк прил. Който не действа
пряко и непосредствено. О Не¬
пряка реч чужди думи, пре¬
дадени н реч та на друг.
неравен прил. 1. Чинто ironi.px
ноет не е равна, гладка. 2. Кои
то не е еднакъв е друг- 3. Който
е с неравнопоставени участии
ци. неравност ж.
неравенство сд. I. Липса на ра¬
венство. 2. Алгебричен израз за
отношение между неравни ве
личини.
нерадост ж. без мн. Липса на ра¬
дост. нерадостен прил.
неразборйя ж. Объркано поло¬
жение поради липса на ред.
неразбран прил. 1. Който е тру¬
ден за разбиране. 2. Който труд¬
но разбира.
неразположёние <•/>. 1. Леко за¬
боляване. 2. Недобро настроение.
3. Недружелюбно отношение
към някого, неразположен
прил., неразполдженост ж.
неразривен прил. (рус.) Който не
може да бъде разединен, разру¬
шен.
нерв м. 1. Нишковидно разклоне¬
ние на главния или гръбначния
мозък. 2. мн. Система от такива
разклонения, чрез които се уп¬
равляват функциите на орга¬
низма. 3. мн. разг. Нервно забо¬
ляване. 4. без мн. Жизнерадост¬
но, бодро настроение, нервен
прил., нервност •МС-
нервирам несв. и св., прех. Докар¬
вам някого до нервна възбуда,
ядосвам.
нервнича несв. нпрех. Обзет съм
от нервно раздразнение.
нервозен прил. 1. Който лесно се
нервира. 2. Който е подл ютен
(кюфте, кебапче).
нерез jk 1 lerKOiieiii» мъжко пра¬
се.
неръждаем и неръждясващ
прил. Конто не се покрива с ръж¬
да.
неръкотворен прил. Песътворен
ос човешка ръка.
несбъднат прил. I кчюстигнат,
нереализиран.
нссняст ,w. без мн. Загуба на съз¬
нание, състояние на непълно
сына ние. несвестен прил.
несгода ж. Неудобство, трудност.
несгдден прил.

1Н*«'Г<Ч*р
• «•creep м. Комплект тоалетни
11 р и на длежности за маникюр, за
шиене, за бръснене и под.
хн»скафе ср. без мн. Концентрат от
смляно кафе под форма на раз¬
творими гранули или прах.
несклоняем прил. език. Който не
може да се скланя.
нескончаем прил. (рус.) Който не
е свършен, безкраен.
нескопосен прил. 1. Който е не¬
сръчен, неумел. 2. Който е из¬
работен неумело, непрецизно.
нескопосност ж.
нескопосник м. и нескопосни-
ца ле. Лице, което е нескопосно.
несметен прил. Който не може да
се изчисли, защото е много го¬
лям,
несмилаем прил. 1. Който не се
възприема и смила (храна). 2.
Труден за усвояване и разбира¬
не. нес милде мост ж.
неспйр и неспйрно нрч. Без да
спира, неспирен прил.
несполука ж. Липса на сполука;
неуспех, несполучлив прил.,
несполучлйвост
несравним прил. 1. Който е с пре¬
възходство над другите. 2. Кой¬
то не може да се сравни поради
липса на общи качества, нес¬
равнимое т ж.
несрета ж. без мн. нар. Нещастие,
злочестина. несретен прил.
месретник м. и несретница ж.
Лице, което е несретно; нещаст¬
ник.
пес гинар (от гр ) и нестинар-
ка .г Лице, което по старинен
обичай играе върху жарава.
нсст и н iipc к и прил.
	408
нестинарство ср. Старинен оби¬
чай да се изпълнява обреден
танц върху жарава, пести нар-
ски прил.
несъвместйм прил. Който не мо¬
же да съществува заедно с друг.
несъвместимост ж. 1. Качество
на несъвместим. 2. Отхвърляне
на присадена тъкан като реак¬
ция на имунната система.
несъизмерйм прил. 1. Който не
може да се мери с мярката на
нещо друго. 2. Който не може да
се сравнява с друго поради лип¬
са на нещо общо, несъизмери-
мост ж.
несъмнен прил. Който не пораж¬
да съмнения, несъмненост ж.
нетленен прил. 1. Който не гние.
2. Безсмъртен, вечен.
нето ср. (ит.) 1, Тегло на стоката
без опаковката. 2. Доход след из¬
важдане на разходите, нетен
прил.
неугледен прил. Който е с неприя¬
тен, недобър вид. неугледност
лс.
неудачен прил. (от рус.) Несполуч¬
лив, неуспешен, неудачност ж.
неудачник м. и неудачница ж.
Лице, което търпи неуспехи,
неудобство ср. L Липса на удоб¬
ство. 2. Притеснение, стеснение,
неузнаваем прил. Който се е про¬
менил толкова, че не може да
бъде разпознат, неузнавае¬
мое т ж.
неук прил. Необразован, негра¬
мотен.
неуловим прил. 1. Който не мо¬
же да бъде хванат. 2. Когото чо¬
век трудно може да намери, да

нечовешки
	409

срещне. 3. Който не може да ce I
долови, усети, неуловимое т ж.
неумолим прил. 1. Който не се
трогва от молби. 2. Който не мо¬
же да бъде променен. Неумоли¬
ма съдба, неумолимост ж.
неуредица ж. Отсъствие на ред.
неусетен прил. Който не може да
се усети и долови.
неустойка ж 1. Неспазване на
задължение. 2. Глоба за такова
неспазване.
неустрашим прил. Който не се
поддава на страх и плашене. не-
устрашймост ж.
неутрален прил. (лат.) 1. Който не
взема отношение в спор, враж¬
да. 2. Който не се намесва в чуж¬
ди разпри или войни. 3. Който
не предизвиква химическа ре¬
акция - основна или кисела, не¬
утралност ж.
неутрализация ж. 1. Изключва¬
не на партия, група от участие
в конфликт. 2. Химическа реак¬
ция - взаимодействие на кисе¬
лини и основи, при което се по¬
лучават соли. 3. ечик. Премах¬
ване на различаваното между
фонеми в слаба позиция.
неутрализйрам нет. и nt. прех
1.	Провеждам неутрализация.
2.	Обезвреждам, отстранявам,
неутрон ж (гр.) Електрически пе-
натоварена елементарна части¬
ца. неутронен прил.
неформален прил. Който нару¬
шава традицията; новаторски.
нефрит1 м. без мн. (от гр.) Възпа¬
ление на бъбреците.
нефрит2 м. без мн. Полускъпоце-
нен камък, от който се изработ-
I ват украшения и художествени
предмети.
нефт л. без мн. (перс.-рус.) Мине¬
рална масловидна течност, ко¬
ято се извлича от земните нед¬
ра. нефтен прил.
нефто- Първа част на сложни
думи със значение ’нефтен’:
нефтодобив, нефтезавод, неф¬
топродукт, нефтоработник,
нефтопреработка.
нехаен прил. 1. Който не обръща
внимание, не се интересува. 2.
Който е проява на незачитане,
небрежност, нехайност ж. и
нехайство ср.
нехая несв. нпрех. Не обръщам
внимание, не проявявам инте¬
рес, грижа.
нехранимайко и нехранймай-
ковец м. неодобр. Човек без пос¬
тоянно сериозно занимание; без¬
делник.
нечестив прил. 1. Който не почи¬
та, не уважава християнския
морал и църквата. 2. Непочтен
човек, нечестивое т ж.
нечестивец Нечестив човек,
нечетен прил. I. Който не може
да се преброи. 2. Който но се де¬
ли па дне без остачък (число).
нечий мест За израз на неопре¬
делена или неизвестна принад¬
лежност.
нечистоплътен прил. 1, Който
не поддържа тялото си чисто. 2.
Нечист в нравствено отноше¬
ние. нечистоплътност ж.
нечистотия ж. Нещо мръсно, не¬
чисто.
нечовешки прил. 1. Който не е
, присъщ на човек. 2. Който над-

IIC'HHW'HJKII
xпърля човешките възможнос¬
ти. 3. Лишен от човечност.
нечуван прил. Който е изключи¬
телен и досега не се е чувало за
такъв.
нечут прил. 1. Който е много тих
и не се долавя. 2. Нечуван.
нещастие ср. 1. Състояние на
вътрешна неудовлетвореност,
страдание и болка. 2. Събитие,
което довежда до такова състоя¬
ние. нещастен прил.
нещастник -м и нещастница ж.
1. Лице, което преживява не¬
щастие. 2* Жалък, нищожен чо¬
век.
нёщо1 мест. субст. 1. Малка, дреб¬
на вещ. 2. Неясен, непознат
предмет. 3. Явление, случка, но¬
вина. Чух нещо интересно.
нещо2 нрч. До известна степен.
Нещо си разтревожен.
ни1 част.-сз. 1. За отричане, заб¬
рана. 2. За свързване на равноп¬
равни части. Ни знае, ни пита.
ни2 мест. 1. Винителна кратка
форма от личното мест. ние. 2.
Кратка форма от притежателно¬
то мест. наш.
нива ж. Обработваема земя из¬
вън селище.
нивелация ж. Нивелиране, ни-
велационен прил.
нивелир м. 1. Уред за нивелира¬
не. 2. Геодезически инструмент
за определяне на разлика във
височината.
нивелирам несв. и св., прех. 1.
Правя повърхност да бъде хори¬
зонтална. 2. Определям разли¬
чието във височината на отдел¬
	410

ни точки. 3. Равнопоставям, ка¬
то премахвам различия.
ниво ср. (фр.) 1. Степен на издиг-
натост на нещо равно; равнище.
2.	Степен на развитие.
ние мест. Лично мест, за 1 л. мно¬
жествено число.
нижа несв, прех. 1. Прекарвам и
нареждам еднообразни предме¬
ти на конец, връв и под. 2. Ре¬
дя, правя редица. ~ се нпрех. мн.
Преминават един след друг.
низ м. 1. Редица. 2. Множество от
еднакви неща. Низ от съби¬
тия.
низа ж. Нанизани на една връв
или сплетени еднородни неща.
низина ж. 1. Равнинен земен
участък с ниско разположение.
2. мн. Непросветени бедни слое¬
ве.
низходящ прил. Който е в посо¬
ка към по-ниска степен.
низш и нисш прил. (рус.) 1. Кой¬
то е на ниска или най-ниска сте¬
пен. 2, Който заема най-ниско
място в йерархията.
низък прил. Който е подъл и не¬
честен. низост ж.
никак нрч. 1. Ни най-малко, съв¬
сем. 2. По никакъв начин.
никакъв мест. 1. За засилване на
отрицание. Не искам никакъв
съвет. 2. прил. Нищожен. О Ни¬
що и никакъв - съвсем незна¬
чителен.
никел м. без мн. (нем.) Сребристо-
бял твърд метал, устойчив на
атмосферни влияния, никелов
прил.
никна несв. нпрех, в 3 л. 1. Проби¬
ва почвата, повърхността и се
нишесте
	411

показва нагоре. 2. Появява се в
голямо количество.
никога нрч. При никакви обсто¬
ятелства; в никакво време.
никой мест. 1. Отрицателно мест,
за лице - нито един. 2. субет, Ни¬
то едно лице.
нйколко нрч. Отрицателно наре¬
чие за количество — нито един.
Колко лева даваш? - Нйколко.
никотйн м. (фр. собств.) Алкало¬
ид в листата и семената на тю¬
тюна. никотинов прил.
никъде нрч. На никое място,
нима част. За почуда, недоуме¬
ние.
нимфа ж. (гр.) Женско полубо-
жество, което олицетворява при¬
родна сила (според гръцката ми¬
тология).
нимфомания ж. (гр.) Болестна
повишена полова възбудимост у
жена.
нимфоманка ж. Жена, която
страда от нимфомания.
нйнджа ж. (санскр.) Японски бо¬
ец, който владее бойни техники,
нирвана*. Състояние на блаже-
ност, освободеноет от житейски
грижи и желания.
ниско* Първа част на сложни ду
ми със значение ’в ниска стенен,
размер’; нискодоходен, наскока
лоричен, нископлатен, ниско
стъблен, нискостоящ.
нисък прил. 1. Който е с малка
величина. 2. Който е разполо¬
жен по-долу от околните предме¬
ти, 3. Който е под средното рав¬
нище. 4. Който е с малък брой
трептения за единица време
(звук, тон).
нит.н (нем.) Къса метална пръч¬
ка, която съединява детайли и
се зачуква от днете страни.
нито част. 1. За отричане или от¬
рицателна заповед. /А; дшю ни¬
то лев. 2. сз. За свързване на
равнопоставени части или изре¬
чения.
нитрат jh. (гр.) 1. Сол на азотната
киселина с приложение в про¬
изводството на торове и на
взривни вещества. 2. жн. Зелен¬
чуци, наторявани с такива соли,
нихилизъм м. без мн. (от лат.) 1.
Скептично отричане на общочо¬
вешки ценности. 2, Течение сред
руската интелигенция (през XIX
в.) с отрицателно отношение
към традициите в дворянското
общество, нихилистичен прил.
и нигилистически прил.
нихилист м. и нихилйстка ж.
1.	Лице, обзето от нихилизъм. 2.
Последовател на нихилизма
(във 2. знач.).
ницшеанствоср. Учение на кра¬
ен индивидуализъм и култ към
свръхчовека.
ничий лге/н. Който не принадле¬
жи на никого.
ниша .*■ (фр.) L Вдлъбнатина в
стена, зид за поставка на нещо.
2.	Подходящо място, позиция.
<’ Ничарна ниша търсене и
предлагане па стоки с възмож¬
ност за пони търговски субекти.
нишадър .«. (ар.-тур.) Кристално
вещество амониев хлорид с при¬
ложение в медицината и техни¬
ката.
нишесте ср. (перс.) 1. без мн. Без¬
цветно микрокристално вещее-
П111ПСГ re
I inI, което чрез фотосинтеза ce
натру ri на в растенията и е ос¬
новна хранителна съставка. 2,
Хранителен продукт от това ве¬
щество. нишестен прил.
нишка ж 1. Тънко изпредена жи¬
ца. 2. Това, което наподобява та¬
кава жица. 3. Обединяваща, во¬
деща линия.
нйщелка ж. Част от тъкачен
стан, през която минават ниш-,
ките на основата.
нищета ж. без мн. Бедност, мизе¬
рия.
нищо ср. 1. Това, което не същес¬
твува. Там няма нищо. 2. прил.
Съвсем нищожен. Нищо рабо¬
та. 3, нрч. Все едно. Нищо не ча¬
кам. О За нищо на света - в
никакъв случай. О Нищо по¬
добно - не е вярно.
нищожен прил. (рус,) 1. Много дре¬
бен, незначителен. 2. Който е без
валидност, нищожност ж.
нищожество ср. 1. Качество на
нищожен. 2. Нищожен човек.
нищя несв. прех. Вадя нишките от
тъкан.
по сз. 1. За противопоставяне на
еднородни части в изречението.
Слаб, но здрав. 2. За противопос¬
тавяне на прости изречения в
състава на сложното. 3«ае, но не
казва.
нобелйст м. Носител на Нобело¬
ва награда.
нобелов прил. (от собств.) В съчет.
Нобелова награда - награда
за изключителни постижения в
науката, литературата и за за-
Haaitaiii' па мира.
	412

нов прил. 1. Който се е появил не¬
отдавна. 2. Който е свързан с
настоящето. 3. Който е запазил
първоначалния си вид. 4. Кой¬
то се явява след друг като не¬
гов приемник, заместник, но¬
вост ж.
новак м. Лице, което отскоро се
занимава с определена дейност.
новатор л. (лат.) и новаторка ж.
Лице, което внася новости в сво¬
ята дейност, новаторски прил.,
новаторство ср.
новела ж. (ит.) Средно по обем бе¬
летристично произведение.
новина ж. Наскоро направено съ¬
общение за нещо ново.
новинар ж. Журналист, който
подготвя и съобщава новини по
медиите, новинарски прил., но-
винарство ср.
ново- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’нов, неотдав¬
нашен’: новобогаташ, новогоди¬
шен, новодомец, новоизбран, но-
воизпечен.
новобранец м. 1. Отскоро постъ¬
пил в армията младеж. 2. Нов
член в даден колектив, ново-
брански прил.
новобрачен прил. Който се отна¬
ся до лице, сключило неотдавна
брак.
новолуние ср. 1. Лунна фаза, ко-
гато луната се наблюдава като
сърп, обърнат наляво. 2. Бреме¬
то, когато луната е в тая фаза.
новотел л. Хотел с по-ново раз¬
пределение, със зали за конфе¬
ренции, заседания и пр.
нож м. 1. Инструмент за рязане с
острие и дръжка. 2. Част от ин-
	413

норма
струмент, предназначена за ря¬
зане.
ножица ж. 1. Инструмент от две
съединени в средата кръстоса¬
ни остриета за рязане на тъка¬
ни, хартия и др. 2. Рязко разда¬
лечаване между крайните сте¬
пени на нещо. 3, Скок с после¬
дователно изхвърляне на крака¬
та.
ножница ж. Предпазен калъф за
предмет с острие (нож, сабя и
Др.).
ножовка ж. (рус.) Трион за ряза¬
не на метал.
ноздра ж. Един от двата отвора
на нос.
нокаут м. (англ.) 1. Удар в бокса,
след който състезателят не мо¬
же да се изправи и да продъл¬
жи. 2. Безизходно положение.
нокаутирам несв. и се., прех. По¬
беждавам с нокаут (в 1. знач.).
нокдаун л. (англ.) Положение в
бокса, при което след получен
удар състезателят временно не
е в състояние да продължи бор¬
бата.
ноктюрно <р. (ит.) Кратко музи¬
кално произведение с лиричен
характер.
нокът л. 1. Рогова покривка ка
горния край на човешки пръст.
2. Остър рогов израстък на пръс¬
тите на птица.
помади мн. (гр.) Етнически гру¬
пи, които се придвижват от ед¬
но място на друго, без да се за¬
селват някъде, номадски прил.
номенклатура ж. (лат.) 1. Систе¬
ма от термини и названия в да¬
дена област. 2. Длъжности, кои- [
то се заемат по нареждане на ви¬
соките инстанции на държава¬
та. 3. Съсловие от служители,
които само променят местата си
в служебната йерархия, нолсен-
клатурен прил.
номенклатурчик м. неодобр. Ли¬
це от номенклатурата (в 3. знач.).
номер м. (лат.-рус.) 1. Число, което
посочва мястото на предмет в ре¬
дица еднородни предмети. 2. Раз¬
мер, големина на дрехи, обувки
и пр. 3. Част от представление,
програма. 4. Обмислена постъп¬
ка, насочена срещу някого.
номератор м. 1, Апарат за свър¬
зване на телефонни постове на
учреждение, селище. 2. Приспо¬
собление към електрически звъ¬
нец за означаване на номера на
стаята, откъдето се звъни.
номерация ж, 1. Поставяне на
номера. 2. Съвкупност от поста¬
вени номера.
номерирам несв. и св., прех. Пос¬
тавям номера,
номинация ж. 1. Назоваване. 2.
Назовавано на определените за
награда.
номинирам щта, it св., прех. (от
англ.И )фициално определям ня¬
кого за даден шит, отличие, на¬
града.
н<иicèiic м tie’iMH. (англ.) Безсмис¬
лица.
нопстопър .и. (англ.) Радиостан¬
ции с денонощни предавания.
норка ж. 1. Дребен хищен бозай¬
ник с UL'iiiia кожа; Mustela.2. Ко¬
жа от такъв бозайник.
норма лс. (лат.) 1. Ред (правило),
установен като задължителен
норма
чрез закон или обществена
практика. 2. Установена мярка,
размер, количество или средна
големина на нещо, нормален
прил., нормалност ж.
нормализирам лесе. и св., прех.
Правя нещо да съответства на
определена норма,
норматйв м. Показател на нор¬
мите, на които трябва да съот¬
ветстват действие, процес, про¬
изводство. нормативен прил.,
нормативност ж.
нос ле. 1. Обонятелен орган на чо¬
век или животно. 2. Заострена
предна част на плавателен съд.
3.	Вдадена в морето суша. <> Из¬
лиза ми през носа - донася ми
неприятности. О Пъхам си но¬
са - меся се в нечии дела, носен
прил. и носов прил.
носач м. Лице, което пренася ба¬
гаж, товар.
носачка ж. Кокошка, която сна¬
ся (много) яйца.
носилка ж. Приспособление за
пренасяне на пострадали хора,
които не могат да се движат.
носител л*, и носйтелка ж. 1.
Лице, което има медал, отличие.
2. Лице, което носи и изразява
нови идеи, качества. 3. Разпрос¬
транител на заразна болест. 4.
м. Тяло, върху което е записана
и се съхранява информация. 5.
м. Съоръжение, което носи дру¬
го съоръжение.
носия ж. Характерно за дадена
област традиционно облекло.
носорог л. Едро тревопасно жи¬
вотно с един или два рога над
устата; Rhinoceros.
	414

носталгия ж. (гр.) Тъга по нещо
близко и скъпо, отдалечено по
място или по време, носталги¬
чен прил., носталгйчност ж.
нося несв. прех. 1, Държа нещо у
себе си и се движа с него. 2.
Имам у себе си. 3. Облечен или
обут съм с нещо. 4. е 3 л. Влече
със себе си (вода, вятър, буря).
5. Отговорен съм за нещо. 6.
Предизвиквам, причинявам. 7.
в 3 л. Снася яйца. 8. Развива се
плод в утробата ми. ~ се нпрех,
1. Ходя, движа се. 2. е 3 л. Раз¬
пространява се (вест, слух, мъл¬
ва). 3. Поддържам външния си
вид по определен начин.
нота1 ж. (лат.) 1. Графичен знак
за означаване на музикален
звук и самият звук. 2. мн. Запи¬
сана с такива знаци музикална
творба. 3. Промяна в интонаци¬
ите и тона за израз на чуветво,
О По ноти - много добре, глад¬
ко. нотен прил.
нота2 ж. (лат.) Официално дипло¬
матическо обръщение на едно
правителство към друго.
нотариален прил. Свързан с
оформяне и заверка на офици¬
ални документи.
нотариус м. (лат.) Длъжностно
лице, което оформя и заверява
официални документи и актове.
нотйрам несв. и св., прех. Запис¬
вам с ноти.
ноу-хау ср. бе? мн. (англ.) Договор
за лицензионна търговия с до¬
кументация, която съдържа на¬
учно-технически знания.
нощ ж. Времето между вечерта
и сутринта. О Лека нощ - по¬
някога
желание преди лягане, нощен
прил.
нощви ли. Дървено корито за за’
месване на тесто за хляб.
нощем нрч. През нощта.
нощес нрч. През най-близката
нощ, която е минала или нас¬
тъпва. нощешен прил.
нощница ж. Дреха за спане,
нощувам «есе. нпрех. Прекарвам
нощ.
нощувка ж. 1. Нощуване. 2. Так¬
са за преспива не в хотел,
нрав м. 1. Душевни качества и
особености на човек. 2. мн. Нор¬
ми на поведение, установени в
дадено общество.
нравствен прил. 1* Който е с ви¬
соки морални качества. 2. Кой¬
то е свързан с вътрешния духо¬
вен мир на човека, нравстве¬
ност ж.
нравя се «есе. нпрех. Допадам, ха¬
ресвам се на някого. * ми се
нпрех. Харесва ми.
нуга ж. без мн. (фр.) Вид халва с
ядки.
нудизъм ж. (от лат.) Ходене на от¬
крито без дрехи със здряиоелов¬
на цел. нудистки прил.
нудист ж. и нудистка ж. При¬
върженик на нудизма, нудист¬
ки прил.
нужда ж. 1. Потребност. 2. С ъс¬
тояние на недоимък. О Голяма
нужда ~ отделяне на изпражне¬
ния. О Малка нужда - отделя¬
не на урина, нужен прил.
нуждая се несв. нпрех. Изпитвам
нужда.
нужник ж. разг. Тоалетна.
нула ж. (лат.) 1. Цифров знак за
означаване на липса. 2. Грани¬
ца между положителни и отри¬
цателни величини. 3. неоЛобр
Съвсем незначителен човек.
Кръгла нула. О Започвай от
нула - започвам съвсем отна¬
чало.
нулев прил. 1- Който се отнася до
нула. 2, Пробен, предварителен.
Нулев брой; нулева серия.
нумерология ж. без мн. (лат.-
англ.) Гадаене по числата (1-9),
получени от събиране на рож¬
дени дати и др. нумерологичен
прил.
нумизмат ж. и нумизматична
ж. Лице, което се занимава с ну¬
мизматика. нумизматичен
прил,
нумизматика ж. (гр.-лат.) Колек¬
циониране на монети, медали и
под. нумизматичен прил. и
нумизматически прил.
нунций ж. (лат.) Дипломатичес¬
ки представител на папата.
нутрия ж. Едър гризач с ценна
кожа; Myoca.stor coy pus.
нюанс ж. (фр.) Едва забележим
преход (оттенък) в цвят, звук,
мисъл.
нюансирам неси. и св. прех. Раз¬
граничавам нюанси.
нюх ж. 1м < жм. (рус.) 1. Обоняние.
2.	Усет, предвидливост.
някак нрч. Но някакъв начин,
някак ъвмест Неопределено, не¬
известно какъв.
някога нрч. Неопределено кога в
миналото или бъдещето, няко¬
гашен прил.

■ I >ih oil
някой Mtc/ti. Неопределено, не¬
известно или безразлично кой.
•..> неодобр. Някой eu - без зна¬
чение кой.
няколко нрч. Неопределено, но
неголямо количество.
някъде нрч. 1. Неизвестно, неоп¬
ределено и безразлично къде. 2.
Неопределено кога и колко. Оба¬
ди се някъде към вечерта, ня-
къдешен прил.
ням прил. 1. Който не може да го¬
вори. 2. Неизразен с думи. 3.
Тих, безшумен.
416
няма «есе. нпрех. в 3 л. 1. Не съ¬
ществува. 2. В съчет. няма да +
глагол — за отрицателно бъдеще
време. Няма да отиде. 3. В съ¬
чет. с числително - по-малко от
означеното количество. Няма
два часа.
нямам «есе. прех. 1. Не притежа¬
вам нещо. 2. Не ми е присъщо
нещо. Нямам грижа; умение;
увереност. О Нямам предста¬
ва - неизвестно ми е. О Нямам
грешка - много съм добър.
O
о1 предл. За израз на: 1. Докосва¬
не до повърхност. 2. Прикреп¬
ване, обхващане. Увива се о дър¬
вото.
о2 межд. 1. За силно чувство при
обръщение, изненада, уплаха.
2. За категоричност. О, не, ни¬
кога.
о- Представка със значение: 1.
Довеждане на действието до ре¬
зултат : оzлаждам, омесвам, опи¬
чам. 2. Разпространение на
действието върху целия обект:
омокрям, осолявам, оцапвам.
оагня и обагня несв., оагни и
обагнисв. нпрех. в Зл. Ражда агне
(овца). ~ се нпрех. вЗ л. 1. Ражда
агне (овца). 2. Ражда се (агне).
оазис (гр.) 1. Място в пустиня
< вода и растителност. 2. При¬
ятно тихо място сред непривет¬
лива околност, оазисен прил.
обагрям несв., обагря се. прех. 1.
Оцветявам всичко и докрай. 2.
Боядисвам в червено.
обаждам несв., обадя се. прех.
Съобщавам, казвам. « се нпрех.
1.	Отговарям на повикване. 2.
Казвам нещо, без да ме питат.
3. Известявам за себе си.
обаче нрч.-сз. 1. За логическо
уточняване. Той обаче не ме ин¬
тересува. 2. За противопоставя¬
не. Обеща, обаче не го направи.
обаяние ср. Покоряващо въз¬
действие, очарование, обаяте¬
лен прил., обаятелност ж.
обвивам несв., обвия се. прех. За¬
вивам нещо от всички страни.
обвйвка ж. Нещо, което обгръща
всички страни.
обвинение ср. 1. Обвиняване. 2.
Приписване на вина. 3. Обви¬
нител в съдебен процес.
обвинител м. и обвинителка ж.
1.	Лице, което обвинява. 2. Лице,
което обвинява в съдебен процес.

	417
обвинителен прил. Който обви¬
нява, служи за обвинение,
обвинявам несв., обвиня се. прех.
1.	Обявявам някого за виновен.
2.	Укорявам, упреквам.
обвиняем л. Лице, срещу което
има съдебно обвинение.
обвързвам несв., обвържа св.
прех. 1. Връзвам, омотавам не¬
що отвсякъде. 2. Заставям ня¬
кого да действа според опреде¬
лени правила и задължения.
обгазявам несв., обгазя се. прех.
Подлагам на въздействие на га¬
зове.
обгарям несв., обгоря се. прех. 1.
Горя нещо от всички страни. 2.
нпрех. Получавам изгаряне по
повърхността.
обед и обяд м. 1. Времето в сре¬
дата на деня. 2. Основното яде¬
не по това време. 3. Храната, ко¬
ято се приготвя за това ядене,
обеден прил.
обединение ср. 1. Обединяване.
2.	Организация, дружество с
много участници.
обединявам несв , обединя се.
прех. Събирам в едно цяло, съе¬
динявам.
обеднявам1 неси., обеднен гн 1.
Ставам беден. 2. Губя свойства
та и качествата си.
обеднявам2 несв., обеднягн пре\.
Правя беден, по-беден.
обез- Глаголна представка а сло¬
жен формант със значение ’ли¬
шавам от нещо*: обезводня, оГм-
заръжа, обезлюдя, обезземля,
обезвредя, обезглавя.
обезателен прил. (рус.) Задължи¬
телен.
обезсмислям
обезболявам несв, обеаболя св.
прех. Премахвам усещането за
болка.
обезглавявам несв., обезглавя
св. прех. 1. Убивам чрез отсича¬
не на глава. 2. Лишавам от ръ¬
ководство.
обездвйжвам несв., обездвйжа
се. прех. Правя нещо (някого) не¬
подвижно.
обезкуражавам несв., обезку¬
ража се. прех. Лишавам от уве¬
реност, кураж.
обезлесявам несв., обезлеся св.
прех. Лтиаъам от гора, като я
унищожавам.
обезлюдява се., обезлюдее св.
нпрех. в 3 л. Става безлюден,
обезлюдявам «есе., обезлюдя се.
прех. Правя да стане безлюден.
обезобразявам несв., обезобра¬
зя св. прех. Нарушавам норма¬
лен, приемлив външен вид.
обезопасявам несв., обезопася
св. прех. Правя нещо да е безопас¬
но.
обезоръжавам несв., обезоръ¬
жа св. прех. 1. Отнемам оръжие.
2.	Лишавам от възможност за
съпротива и противодействие.
обезпечавам несв., обезпеча е.
нрек. Осигурявам.
обезпокоявам «cm., обезпокоя
св. прел. Причинявам безпокойс¬
тво.
обезсилвам меса., обезсиля св.
прех. Лиша нам от валидност или
сила.
обезсмислямнесв., обезсмйсля
<u прех. Правя нещо да е без сми-
eut.

ОЧг*.1ГМ’1.|П'111Я1М
обеземъртявам несв., обез¬
смъртя <■«. прех. Правя да е без¬
смъртен, да не се забравя.
обезсърчавам несв., обезсърча
г«. прех. Лишавам от смелост,
увереност.
обезумявам несв., обезумея св.
нпрех. Ставам безумен.
обезценявам «есе., обезценя се.
прех. 1. Намалявам стойността,
значимостта иа нещо. 2. Правя
нещо да не е ценно.
обезчестявам несв., обезчестя
св. прех. Лишавам от чест, девст¬
веност.
обезщетение ср. Заплащане за
нанесени щети и загуби.
обезщетявам несв., обезщетя се.
прех. Заплащам, подпомагам
при понесени загуби и нанесе¬
ни щети.
обект ,м. (лат.) 1. Действителният
свят, към чието обхващане се
стреми човешкото познание. 2.
Това, към което е насочена оп¬
ределена човешка дейност.
Обект на наблюдение. 3. език.
Предмет, към който е насочено
глаголното действие.
обектив ж. Система от лещи в оп¬
тически уред.
обективен прил. 1. Който съще¬
ствува вън и независимо от чо¬
вешкото съзнание. 2. Който съ¬
ответства на действителността;
безпристрастен, обективност
,мг.
обелвам несв., обеля се. прех. От¬
делям или нарушавам обвивка¬
та па нещо.
обелиск м. (от гр.) Паметник или
каменен стълб със заострен
	418

връх като пирамида, обелисков
прил.
обём м. 1. Затворено в едно тяло
пространство, измерено в куби¬
чески единици. 2. Съдържание
на нещо, обемен прил., обем¬
ност ж.
обемам несв., обема се. Обхва¬
щам.
обемйст прил. Който има голям
обем.
оберлихт м. (нем.) Остъклена
част на покрив за проникване
на светлина.
обесвам несв., обеся се. прех. 1»
Умъртвявам чрез обесване. 2.
Окачам, за да виси.
обет м. Тържествено обещание за
изпълнение на нещо.
обетован прил. Обещан. О Обе¬
тована земя - земя, където
има благополучие и щастие.
обеца и обица ж. Накит, който
се закача на ухото. О if мам
обеца на ухото - взел съм си
поука.
обещавам несв., обещая се. прех.
1, Давам обещание. 2, нпрех. Да¬
вам надежда за нещо.
обещание ср. Поето задължение
за извършване или за предпаз¬
ване от нещо.
обжалвам несв. прех. Искам от по-
горна инстанция ревизиране на
присъда или съдебно решение.
обзавеждам несв., обзаведа се.
прех. Набавям необходимите не¬
ща за бита или за дадена дей¬
ност.
обзалагам се несв., обзаложа се
се. нпрех. Правя облог.

облага
	419

обземам несв,, обзема се. прех..
Обхващам отвсякъде. ~ ме
нпрех. в 3 л. Завладява ме (чувс¬
тво, настроение» съмнение).
обзор м. 1. Обобщен преглед. 2.
Възможност за зрителен обхват
при наблюдение, обзорен прил.
обигравам леей., обиграя се.
прех. Приучвам някого да вър¬
ши свободно и опитно дадена
дейност. - се нпрех. Придобивам
опит и умение.
обида ж. 1. Чувство на огорчение
и болка от незаслужено оскър¬
бяване и незачитане на достойн¬
ството. 2. Проява, с която се пре¬
дизвиква такова чувство, обй-
бен прил.
обиждам несв., обидя се. прех.
Причинявам обида.
обикалям несв., обиколя Св. прех.
1.	Минавам около нещо. 2. По¬
сещавам отделни места. 3. в 3 л.
Разположен е около нещо. 4.
Движа се не по прекия път; за¬
обикалям,
обиквам	обикна са прех.
Започвам да изпитвам обич.
обикновен прил. Koiïhi не се от¬
личава от преобладава тото.
обиколка ж. 1. Обикаля не около
нещо или в пределите на нещо.
2.	Дължина на ли ни ига, конто
опасва отвън дадено тяло. обо-
колен прил.
обилен прил. В голямо количес¬
тво. обилност ж. и обилие ср.
обирл 1. Кражба в голям размер.
2. без мн. Твърде висока дена.
обирам несв., обера се. прех. 1. Съ¬
бирам всичко или голямо коли¬
чество. 2. Върша обир (в 1. знач.).
обиск л. (рус.) Служебен оглед за
търсене па доказателство за
престъпление или укрити вещи.
обискирам несв. и си., прех. Из¬
вършвам обиск.
обитавам несв., нпрех. и прех.
Имам за постоянно местожител -
ство.
обитател и обитателка ж.
Лице (животно), което постоян¬
но живее някъде, обитател-
ски прил.
обител ж. книж. 1. Манастир. 2.
Жилище, обитавано място.
обич ж. без мн. 1. Чувство на неж¬
ност и привързаност. 2. Любов.
обичен прил.
обичайл Общоприет, установен
по традиция навик, дълбоко
навлязъл в бита, обичаен прил.,
обичайност ж.
обичам несв. прех. 1. Изпитвам
обич. 2. Имам влечение към не¬
що. Обичам спорта. 3. Изпит¬
вам удоволствие от нещо. Оби¬
чал ба пия.
обичлив прил. Който поражда
обич, обичлйвост ж.
обков м. Кована украса от благо¬
роден метал около предмет.
обковавам я«ж., обкова гн. прех.
С копане покривам повърхност¬
та на нещо.
обкръжавам неси., обкръжа св.
пргс 1. Обграждам отвсякъде. 2.
н 3 л. Разположен е около нещо.
- се нпрех. Заобикалям се с оп¬
ределени хора.
обкръжение ср. 1. Обсада. 2. Хо¬
ра (предмети), които се намират
постоянно около някого.
облага ж. Изгода, печалба.

41М
облагам ?/<•(«., обложа се. прех. 1.
Определям да се плати данък,
такса. 2. Покривам вътрешна
повърхност с нещо. ~ се нпрех. е
л л. I Гокрива се с нещо.
облагодетелствам несв. прех.
Създавам благоприятни усло¬
вия и облаги за някого.
облагородявам несв., облагоро¬
дя св. прех. 1. Подобрявам сор¬
та, качествата на растение. 2.
Съдействам за морално израст¬
ване на някого.
обладавам несв., обладая се.
прех. 1. несв. Притежавам качес¬
тво, свойство. 2. в 3 л. Обхваща,
обзема (чувство, настроение). 3.
Имам за жена, любовница.
облак м. 1. Концентрирано коли¬
чество водни пари във въздуха.
2. Гъста маса от движещи се сит¬
ни частици, облачен прил., об¬
лачност ж.
облает ж. 1. Част от пространст¬
во, държава, тяло. Планинска
област. Коремна област. 2. Зо¬
на, пояс. Тропическа област. 3.
Административна единица. 4,
Клон от наука, отрасъл от про¬
изводство. областен прил.
облегалка ж. и облегало ср. Зад¬
на или странична част на мебел,
предназначена за облагане.
облекло ср. Предмети, вещи,
предназначени за покриване и
предпазване на тялото; дрехи.
облекчавам несв., облекча се.
Правя нещо да стане по-
Ьгибо ловно но и по-лесно поноси¬
мо за никого.
обл«чц1шм се «(-се., облещя се се.
ннр> \ Отварим широко очи.
	 420
обливам несв., облея св. прех. 1.
Поливам обилно отвсякъде. 2. е
3 л. Покрива, мокри отвсякъде
(вода, течност).
облигация ж. (лат.) Ценна кни¬
га, чийто притежател има пра¬
во да получи номиналната стой¬
ност и лихва, облигационен
прил.
облизвам несв., облйжа се. прех.
Прекарвам език по повърхност¬
та на нещо. - се нпрех. 1. Пре¬
карвам език по устните и уста¬
та си. 2. Предвкусвам удоволст¬
вие от нещо желано, вкусно.
облик м. 1. Форма, очертание. 2.
Вътрешен свят.
облицовка ж. (рус.) Тънко покри¬
тие на стени, под и др. от плочи,
камъни и под. облицовъчен
прил.
обличам несв., облека св. прех. 1.
Покривам тяло с дрехи, облек¬
ло. 2. Обгръщам повърхността
на нещо. 3. Произвеждам, оси¬
гурявам облекло. *• се нпрех. Пок¬
ривам тялото си с дрехи. О Об¬
личам с права - давам пра¬
ва. О Обличам с власт - пре¬
доставям власт.
облог м. Уговорка между две
страни с различни мнения, при
която неправият изпълнява
предварително условие.
обложка ж. (рус.) Предпазна ле¬
ка обвивка на книга.
облъчвам несв., облъча се. прех.
Подлагам на въздействието на
лъчи.
облягам се несв., облёгна се се.
нпрех. 1, Опирам се на нещо. 2.
Намирам опора у някого.

оборудвам
	421

обмен лс, без мн. (рус.) Размяна,
обменен прил.
обменям несв., обменя св. прех.
Давам нещо, за да получа друго
в замяна.
обмислям несв., обмисля Св.
прех. Премислям задълбочено и
всестранно.
обмитявам несв., обмитя се.
прех. Облагам с мито.
обмяна ж. Размяна на нещо сре¬
щу друго равностойно. О Обмя¬
на на веществата - процес на
самообновяване и самоизграж-
дане на организма.
обнародвам лесе. прех. Разглася¬
вам нещо, за да е всеобщо из¬
вестно.
обнова ж. и обновление ср. Про¬
мяна за внасяне на новост.
обновявам несв., обновя се. прех.
Променям чрез внасяне на но¬
вости.
обноски мн. Поведение като из¬
раз на отношение към другите.
обобщавам нега., обобщя се
нргх. I. Изразя нам в извод ос¬
новни резултати и наЬлюдгнпя
2.	В шчцоединично намирам оЬ
що значение.
обобщение <■;». Общ извод от от
делни наблюдения и фпкти
обогатявам несн., обогати <•«
прех. 1. Правя някого (Н1‘Щ<>) да
стане богат. 2. Увеличавам и за
дълбочавам. 3. Преработвам не
що за увеличаване на ценните
вещества в него. Обогатявал
руба.
ободрявам несв., ободря ел. нрсх.
Внушавам бодрост и оптими¬
зъм.
обожавам несв. прех. 1. Обожест-
вявам.2. Прекланям се пред не¬
що. 3. Харесвам много.
обожател -и. и обожателка ж. 1.
Лице, което обожава, поклон¬
ник. 2. Лице, по отношение па
този, в когото е влюбено.
обожествявам несв., обожестви
се. прех. Приписвам божествена
сила и качества на нещо (няко¬
го).
обоз(рус.) Превозни средства с
храна, боеприпаси, палатки и
др. за войска в движение, обо-
зен прил.
обозначавам несв., обознача св.
прех. Означавам, отбелязвам.
обозрим прил. Който може да се
обхване с поглед или мисъл. В
обозримо време.
оббй .и. (фр.) Духов музикален ин¬
струмент от дърво е носов тем¬
бър.
обоняние ср. Сетиво за долавя¬
не и разпознаване ла миризми.
обонятелен прил.
обор м. Сграда за добитые. В съ¬
вет. Логагвг/ обори нещо от
данна запуснато и завгма|И'|!о.
оборски при .1
оборвам /1<чв , обори ni прех 1.
( И||1пнг|>га1)им нечии твърде¬
ния в мнения.2, IloiGiaH.'iM над¬
мощие
оборот « (ру<- ) I. Движение на па¬
рични ергдггпи и стоки. 2. Полу¬
чена през даден период сума от
I î I и 1Д37К fIи 1.3. ( >6р; t г I кч I ие, употре¬
ба 4. Извъртане на машинен
елемент, оборотен прил.
оборудвам несв. прех. Обзавеж¬
дам с [[еобходимите предмети и
машини.

OblirilOlinilllM
обосношшам яссе., обоснова ce.
н/и-.х. Подкрепям убедително с
доказателства и факти,
обособен прил. 1. Който се отде¬
ля от другите с относителна са¬
мостоятелност. 2. език. Който е
интонационно и смислово само¬
стоятелен (част на изречение).
обособеност ж.
обосявам ягсв., обосея се. нпрех.
1.	Оставам без обувки. 2. е 3 л.
Остава без подкови (добиче).
обработвам несв., обработя св.
прех. 1. Подготвям чрез работа.
2,	Правя нещо по-съвършено и
завършено. 3. Въздействам вър¬
ху някого в желана от мен насо¬
ка.
образ м. 1. Зрително възприеман
външен вид. 2. Нагледна обоб¬
щена представа за нещо. За об¬
раза на новия българин. 3. От¬
ражение на конкретен обект в
съзнанието на човека. 4. Изоб¬
ражение. Екранът има. бобър
образ. 5. Отразяване на дей¬
ствителността в художествена
творба чрез конкретни картини
и типови характери. 6. Пренос¬
но употребен словесен израз в
литературна творба, образен
прил., образност ж.
образёц м. 1. Пробно изделие, по
което се изработват аналогични
предмети. 2. Определен начин
на извършване на нещо. 3. Не¬
що съвършено, на което може да
се подражава, образцов прил.
образовам несв. прех. Обучавам
за придобиване на знания.
образование ср. 1. Придобиване
па определени знания. 2. Сте-
	 422
пен на учебна подготовка, полу¬
чена чрез системни занимания,
образувам несв. прех. 1. Създавам
нещо, слагам начало. 2, Включ¬
вам се в състава на нещо цяло.
- се нпрех. в 3 л. Създава се.
обрастаам несв., обрасна се. и
обраста са. нпрех. 1, в 3 л. Пок¬
рива се с растителност (земна
площ). 2. Покривам се с косми.
обрат м. 1, Рязка промяна в раз¬
витието или състоянието на не¬
що. 2. език. Своеобразие в съче¬
танието на думи и изрази.
обратен прил. 1. Който е напъл¬
но противоположен, 2. Който е
насочен в противоположна на
първоначалната посока. Връща
се по обратния път. 3. Който е
с хомосексуална наклонност.
О Обратна връзка - въздейст¬
вие на резултата върху обстоя¬
телствата, които са го породили,
обращение ср. 1. Форма на раз¬
мяна на стоки и пари, 2. Упот¬
реба.
обред м. Строго определени дейс¬
твия, които изразяват религиоз¬
ни представи или вярвания.
обреден прил., обредност ж.
обременен прил. 1, Който е свър¬
зан с големи затруднения и от¬
говорности. 2, Който е с насле¬
дена болест или недъг, обреме-
не ноет ж.
обречен прил. 1. Който е с пре¬
допределена гибел. 2. Който е
обещан, предназначен, обрече-
ност ж.
обрив м. Болестно състояние с
пъпки и пришки по кожата и ли¬
гавицата. обривен прил.

обстоятелство
	423
обричам несв., обрека се. прех. 1.
Обещавам, предопределям. 2.
Причинявам на някого нещас¬
тие, страдание. - се нпрех. Обе¬
щавам да се посветя на нещо.
оброчище ср. 1. Място, където
някога е имало църква. 2. Мяс¬
то, където се прави обредна цър¬
ковна служба на определен ден.
обръсвам несв., обръсна се. прех.
1.	Бръсна докрай. 2. Измамвам
някого, като му вземам много
пари за нещо.
обръч м. Метална или дървена
окръжност за стягане на бъчва,
буре и др.
обръщам лесе., обърна се. прех.
1. Променям положението на не¬
що, като поставям долната стра¬
на отгоре. 2. Променям движе¬
ние в обратна посока или встра¬
ни. 3. Променям положение чрез
насочване към нещо. Обърна
поглед към вратата. 4. Показ¬
вам вътрешната страна навън.
5. Прелиствам, разгръщам. 6.
Преминавам в ново състояние.
Сега го обърна на кашлица. 7.
Изопачавам. ~ сс нпрех. I. Изви¬
вам глава, зада следя нещо с пог¬
лед. 2, Променям положението
си, като заемам протшюполож'
на позиция. 3. Превръщам се в
нещо.
обръщение ср. 1. Дума, която на¬
зовава лицето, на което се гово¬
ри. 2. Призив по важен общест¬
вен въпрос.
обрязвам несв., об режа се. прех.
1. Режа нещо, за да го оформя,
изравня. 2. Извършвам религи¬
озен обред (върху полония орган
на млади момчета).
обсада ас. Разполагане па армия
за изолиране на обект за по-бър¬
зото му превземане, обсаден
прил.
обсаждам несв., обсадя са. прех.
Разполагам войска около нещо,
за да го изолирам и превзема.
обсебвам несв., обсёбя са. прех.
1, Насила присвоявам нещо. 2.
а 3 л. Обхваща, обзема (мисъл,
идея).
обсег л. Област (пространство) на
влияние или действие.
обсерватория ж. (лат.) Сграда,
обзаведена за научни астроно¬
мически, метеороложки и дру¬
ги наблюдения.
обсипвам несв , обсипя св. прех.
1. Покривам повърхност с нещо,
което сипя. 2. Предоставям ня¬
кому много неща в изобилие.
Обсипвам с подаръци.
обслужвам несв., обслужа се.
прех. (рус.) 1. Задоволявам по¬
требностите и желанията па ку¬
пувачи, клиенти и под. 2. Из¬
вършвам дейност, свързана с
функционирането и експлоата¬
цията на 11(4110.
обстановка .ж; от-гмн. Конкретни
битови условия или ситуация,
h ри кояго се живее или работи,
обстоен прил. Изчерпателен,
подробен.
обстоятелство ср. 1. Това, което
съпътства проява, действие. 2.
м.н. У еловия, които определят съ¬
ществуването на нещо, обсто¬
ятелствен прил. О език. Об¬
стоятелствено пояснение -

«Им* ■<»>■ ггл<* гно
I io нс не н не към сказуемото от¬
косно време, място, условие, цел
н др.
обстрел .н. 1. безмн. Стрелба, на¬
сочена към цел. 2. Пространст¬
во, което може да се обстрелва
от дадена позиция.
обсъждам несв., обсъдя се. прех.
Обмислям всестранно даден
факт, събитие.
обтягам несв., обтегна се. прех.
1. Тегля от всички страни нещо,
за да се опъне. 2. Влошавам от¬
ношенията си с някого.
обувалка ж. Прибор за обуване
на обувки.
обувам несв., обуя се. прех. 1. Пос¬
тавям обувки на краката на чо¬
век. 2. Обличам долната част на
тялото (до кръста) в чорапи, пан¬
талон, гащи и др.
обувка ж. Изработен за предпаз¬
ване на човешки крак предмет
със съответна форма и дебела
подметка, обувен прил.
обуздавамнесв., обуздаясв. прех.
Укротявам, успокоявам някого.
- се нпрех. Сдържам се.
обуславям песе., обусловя св.
прех. (рус.) Предоставям условия
за поява и съществуване на
нещо.
обучавам несв., обуча се. прех.
Давам на някого определени
умения и знания.
обучение ср. Системна дейност
за усвояване на определени зна¬
ки я и умения.
обуща мн. Обувки.
обущар м. Лице, което изработ¬
ил и поправя обувки, обущар¬
ски прил , обущарство ср.
	424 __
обхват .«. Област на действие,
влияние.
обхващам несв., обхвана са. прех.
1. Обгръщам отвсякъде някого
(нещо). 2, Разпространявам дейс¬
твие, влияние върху нещо (ня¬
кого). ~ ме нпрех. в 3 л. Обзема
ме (чувство, настроение и др.).
обход м. L Заобикаляне на про¬
тивник, за да бъде обкръжен
или нападнат. 2. Стража, която
обхожда определени места, об¬
ходен прил.
обхождам несв., обходя се, прех.
1. Обикалям, посещавам много
места. 2. Заобикалям нещо (ня¬
кого) и го изпреварвам.
обширен прил. 1. Разпрострян
върху голямо пространство. 2.
Подробен, изчерпателен, об-
ширност ж.
общ прил. 1. Който е принадлеж¬
ност на повече лица.2. Който из¬
разява отношение към цяла об¬
щност, цялото човечество. 3.
Който е дело на много хора. 4.
Който се среща често. 5. Който
е незадълбочен, повърхностен.
О В общи линии - основно, без
подробности. О На общо осно¬
вание - без изключение.
общежитие ср. 1. Множество от
хора, които живеят заедно и из¬
ползват общо имущество. 2.
Сграда, в която живее такова
множество. .
общественик лс. и обществе-
ничка ж. Лице, което върши об¬
ществена дейност.
общество ср. 1. Исторически въз¬
никнало обединение от хора с
определени производствени от-
овлажнявам
	425

ношения. 2. Кръг от хора, свър¬
зани с общи интереси, дейност
или производство. 3. Група хо¬
ра, с които човек общува. 4. Ор¬
ганизация (неправителствена),
обществен прил., обществе¬
ност ж.
община ж. 1. Административна
единица с местно самоуправле¬
ние, 2. Сграда, в която работи
управлението на една община.
3.	ист. Стопанска и политичес¬
ка общност у някои древни на¬
роди, общински прил.
общинар м. разг. Член на общин¬
ски съвет.
общйтелен прил. Който умее да
общува с другите, общител¬
ност ж.
общност ж. 1. Способност на не¬
що да бъде общо. 2, Множество
от хора, които живеят заедно и
нещо ги свързва.
общо- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’общ1:общобъл¬
гарски, общоградска, общобос-
/пълех, общощкит/нси, общо/га-
роден, общоглшшл ски.
общувам леса нпрех. Поддържам
връзки с някого.
объл прил. 1. Който е с крива глад
ка повърхност. 2. Закръглен.
обърквам несв., объркам се.
прех. 1. Размесвам ведно никол
ко неща. 2. Предизвиквам грош-
ка у някого, 3. Сгрешавам.
обява ж. Съобщение за нещо, за
да бъде достояние на множест¬
во хора,
обявявам несв., обявя св. прех. 1.
Съобщавам нещо, за да е извест¬
но. 2. Официал по провъзглася¬
вам край или начало.
обядвам месо., «рсх. и нпрех. Хра¬
ня се на обяд.
обяздвам несв., обяздя <•«. «ред-.
Обучавам кон за езда.
обяснение ср. 1. Обясняване. 2.
Оправдание, 3. Разговор за приз¬
наване, изясняване на нещо.
обяснявам меса., обясня се. прех.
Правя нещо да стане ясно. - се
нпрех. 1. Изказвам по-ясно мис¬
лите и мнението си. 2. Отстра¬
нявам противоречие или недо¬
разумение.
обятия лн. Прегръдка.
овации мн. книж. Продължител¬
но изразяване на възторжено
одобрение и възхищение.
овдовявам несв., овдовея се.
нпрех. Ставам вдовец или вдови¬
ца.
овен м. 1. Мъжкото домашно жи¬
вотно O vis. 2. Зодиакално съз¬
вездие и знак (март-април).
овнешки прил.
овес м. Г>ез мн. Житно фуражно
растение; Avena saliva. o<ièce«
прил
овгхтпнам1 нееа., овехтея ce.
нпре\ h 3 л. ( 'тана вехт.
oiiexràluiM' неге., овехтя с«. прех.
Прани да стане вгхт.
овладявам нега., овладея св.
прех. I. Поставим под свое вла¬
дение. 2. Усвоявам знания, уме¬
ния. 3. Обуздавам, контроли¬
рам. - се нпрех. Запазвам само¬
обладание.
овлажнявам1 несв., овлажнен
се. нпрех. в 3 л. Става влажен.

oiriUAitinuiM
1М1л;«жгпшамг «ся., овлажня ce.
«/ха. Правя нещо да е влажно,
мокро.
овошка ж. Плодно дърво, ово¬
щен прил.
ополия мн. Плод на дървета,
който се използва за храна.
овраг м. Ниско място със стръм¬
ни брегове.
овца ж. 1. Домашно животно, ко¬
ето се отглежда за вълна, мля¬
ко и месо; Ovis. 2. Глуповат чо¬
век. овчи прил.
овцевъд л. Лице, което отглежда
овце, оецеоъдем прил., овцевъд¬
ство ср.
овчар м. и овчарка1 ж. Лице, ко¬
ето отглежда или пасе овце.
овчарски прил. О Овчарски
скок - висок скок, при който се
използва дълъг прът, овчар-
ство ср.
овчарник м. Място със сгради за
овце.
овчарка2 ж. Порода едро (силно)
куче.
овъглявам несв., овъгля св. прех.
Превръщам нещо във въглен.
овърдрафт л. (англ.) Договорено
допустимо до определен лимит
превишаване на плащания над
остатъка по сметката на клиент.
оглавникл. Приспособление, ко¬
ето се слага на главата на доби¬
тък, за да го водят.
оглавявам несв., оглавя се. прех.
Заставам начело.
огладнявам несв., огладнея св.
нпрех. Започвам да усещам глад,
оглаждам огладя са. прех.
I.	Правя нещо да стане гладко.
2.1 ’ладя с ним я всичко и докрай.
	 426

огласявам несв. и огласям несв.,
оглася се. прех. 1. Изпълвам с
гласове, песни и др. 2. Обявявам
публично чрез прочитане.
бглед м. 1. Целенасочено раз¬
глеждане на нещо. 2. Следстве¬
но действие за търсене на ве¬
ществени доказателства. О С ог¬
лед на - като се вземе под вни¬
мание.
огледало ср. Специално обрабо¬
тена гладка повърхност, която
отразява предмети, огледален
прил.
оглеждам «есе., огледам се. прех.
Гледам от всички страни, за да
преценя или избера нещо. - се
нпрех. 1. Гледам се в огледало.
2.	Внимателно гледам наоколо.
3.	в 3 л. Отразява се.
оглупявам несв., оглупёя се.
нпрех. Ставам глупав.
оглушавам несв., оглушея се.
нпрех. Изгубвам слуха си.
огнеборец л. Пожарникар,
огневи прил. (рус.) Който се отна¬
ся до огън или стрелба.
огнен прил. 1. Който се отнася до
огън. 2. Пламенен, буен.
огнестрелен прил. 1, Който из¬
стрелва избухливи вещества
(оръжие). 2, Причинен от тако¬
ва изстрелване.
огнехвъргачка и огнепръс-
качка ж. Машина за разпръс¬
кване на горяща смес.
огниво ср. Примитивно приспо¬
собление за възпламеняване на
прахан чрез триене на метален
къс о кремък.
огнище ср. 1. Място, предназна¬
чено за палене на огън. 2. Площ

	427	—
с форма и размер на място за
палене на огън. 3. Роден дом. 4.
Център, от който нещо се раз¬
пространява.
огняр л. Работник, който поддър¬
жа огън в парна инсталация, ло¬
комотивна пещ и др. огнярски
прил.
оголвам несв., оголя се. прех. 1.
Откривам до голо части от чо¬
вешко тяло. 2. Свалям завивка,
покритие. 3. Обезлесявам. 4. Ос¬
тавям нещо незащитено и уяз¬
вимо. 5. Разкривам същността
на някого (нещо).
оголявам несв., оголея св. нпрех.
1. Оставам без облекло, покри¬
тие. 2. Осиромашавам.
огорчавам «есе., огорча се. прех.
Причинявам душевна болка и
страдание на някого.
ограда ж. Изградено приспособ¬
ление за предпазване около
двор, градина и др. ограден
прил.
ограждам несв., оградя св. прех.
Правя ограда около нещо.
ограмотявам нгсн., огримотя ен
прех. Правя някого грамотен.
ограничавам нссп, огранича m
прех. 1* Определям граница па
нещо. 2. Задържам в онредоле
ни размери. 3. Задържам сив
бодната изява на възможности
и желания. - се нпрех. Задово¬
лявам се с по-малко.
ограничен прил. 1. Който е с оп¬
ределени граници. 2. Който е
незначителен, непълен. 3. Кой¬
то проявява незадоволителни
умствени способности, огра¬
ниченост ж.
одежда
огрев л. Or; лн. < hoiuieniic.
огрибка ж. Малка метална ло¬
патка за остъргване па тесто от
нощвите.
огризки мн. Остатък от нещо из¬
гризано.
огромен прил. Много голям, ог¬
ромност ж.
огрявам несв., огрея св. прех. 1. в
3 л. Осветява, свети. 2. Прибли¬
жавам нещо до огън, за да се
стопли. О Не ме огрява - не
постигам нещо желано.
огъвам несв., огънасв. прех. 1,Из¬
вивам нещо в кръг, дъга. 2.
Принуждавам някого да отстъ¬
пи. - се нпрех. 1. Извивам се в
дъга. 2. Проявявам слабост.
огън м. 1. без мн. Светещи наго¬
рещени газове, които се отделят
при горене. 2. Специално подре¬
дени и запалени дърва и др. ма¬
териали, за да отделят топлина
или да изгори нещо. 3. Висока
температура при заболяване. 4.
без мн. Стрелба. 5. Ентусиазъм,
вдъхновение. О Играя си с огъ¬
ня - рискувам. О Подклаждам
огъня поддържам напреже¬
ние.
огърлица ж. Украшение, накит
3.1 ]|[ИН.
ода л1, (гр.) 1. Лирическо произ¬
ведение за израз па възторг,
възхвала. 2. Музикално произ¬
веден не за иъахвала.
одебеляпам нссн., одебеля св.
прех. Прали нещо да е по-дебе¬
ло.
одежда ж. 1» Свещеническо об¬
лекло за черковна служба. 2. мн.
ост. Официално облекло.

одеколон
одеколон м. (фр.) Спирт, в който
са разтворени ароматни вещес¬
тва.
одисёя ж. (гр. собств.) Дълго пъ¬
туване с много приключения.
одйт м. (англ.) Проверка на сто¬
панско-финансовата дейност на
фирма (предприятие) от длъж¬
ностно amie на висшестоящ ор¬
ган.
одитор м. (англ.) Счетоводител
(фирма), която проверява сче¬
товодните документи и финан¬
совите отчети на банка, оди-
торски прил.
одобрявам «есе., одобря се. прех.
Определям нещо като добро.
одухотворён прил. Изпълнен с
богата душевност и възвишени
чувства, одухотвореност ж.
одухотворявам тч-«., одухотво¬
ря см!, л/н-.г. 1. Придавам одухот¬
вореност на нещо. 2. Приписвам
човешка духовност иа животно
или предмет.
одушевен прил. Който е живо съ¬
щество. одушевеност ж.
одър л. Дървено легло или лави¬
ца за спане и сядане.
одържавявам весе., одържавя
се. прех. Правя нещо да е дър¬
жавна собственост.
ожаднявам несв., ожаднея св.
нпрех. Обзема ме жажда.
оженвам несв., оженя св. прех.
Свързвам мъж и жена в брачен
съюз. - се нпрех. Встъпвам в
брак.
ожесточавам несв., ожесточа се.
прех. Създавам жестокост у ня¬
кого.
428
ожесточен прил. Който е зъл,
жесток, ожесточёност ж. и
ожесточение ср.
оживление ср. Състояние на по¬
вишена дейност и настроение.
оживявам1 несв., оживея се.
нпрех. 1. Възвръщам се към жи¬
вота, ставам жив. 2. Изглеждам
като жив.
оживявам2 несв., оживя се. прех.
1. Изпълвам нещо (някого) с
жизненост и настроение. 2. Пра¬
вя нещо да е като живо.
ожрёбва несв., ожрёби се. прех. в
3 л. Ражда малко (кобила). - се
нпрех. в 3 л. 1. Ражда малко (ко¬
била). 2> Ражда се (конче).
ожулвам несв., ожуля св. прех.
Наранявам чрез жулене, охлуз-
вам.
озаглавявам несв., озаглавя св.
прех. Поставям заглавие.
озадачавам несв., озадача се.
прех. Предизвиквам объркване
и затруднение.
озарявам несв., озаря св. прех. 1.
Осветявам ярко, силно. 2. Обод¬
рявам, одухотворявам. ~ ме
нпрех- е 3 л. Идва ми на ум (идея,
мисъл).
озвучавам несв., озвуча се. прех.
Правя да има звук (мелодия, го¬
вор), да предава звук.
оздравявам1 несв., оздравея се.
нпрех. Ставам здрав след боле¬
дуване.
оздравявам2 несв., оздравя се.
прех. Правя някого здрав,
озеленявам несв., озеленя се.
прех. 1. Засаждам площ с расте¬
ния, за да се зеленее. 2. Правя
нещо да е със зелен цвят.

океан
		 429

оземлявам несв., оземля св. прех.
Снабд явам с обработваема земя.
озлобёние и озлобление ср. (рус.)
Проява на злоба и настърве¬
ност.
озлобявам1 несв., озлобёя се.
нпрех. Ставам зъл, злобен.
озлобявам2 несв., озлобя св. прех.
Правя някого зъл и злобен.
озлочестявам несв., озлочестя
св. прех. 1. Правя някого злочест.
2.	Изнасилвам, обезчестявам.
ознаменувам несв. прех. Тържес¬
твено празнувам.
означавам несв., означа се. прех.
1. Имам значение. 2. Отбеляз¬
вам.
озовавам се лесе., озова се се.
нпрех. Оказвам се някъде.
озон м. без мн. (от гр.) Безцветен
газ, съединение с три кислородни
атома, което прочиства въздуха.
озонен прил. и озонов прил.
озонирам меса. прех. 1. Получа¬
вам озон. 2. Обеззаразявам и по¬
чиствам с озон.
озъбвам се несв., озъбя се се.
нпрех. 1. «.? л. 11оказва си зъбите
(животно). 2, Противопоставям
се, карам се. 3. иггмМф. Засми¬
вам се.
озъртам се кесв., озърна се < в
нпрех. Оглеждам се внимателно
на всички страни.
ой жехд. За израз на изненада,
учудване.
ОЙКОНЙМ.Ч. език. Название на се¬
лище.
ок jc. (тур.) Част на каруца - дъл¬
го дърво между двете впрегна¬
ти животни.
ока ж. (тур.) Мярка за тежина --
1283 грама.
оказвам л<тл., окажа <•«. и/м-.г В
съчет. с название на действие —
върша назованото действие.
Оказвам внимание.
оказвам се кесн., окажа сс <«■
нпрех. 1. Попадам неочаквано. 2.
е 3 л. Установява се.
оказион ж. безмн. (фр.) 1* Продаж¬
ба или покупка на единични,
употребявани, редки предмети.
2. Вещ, придобита от такава по¬
купко-продажба. оказионен
прил., оказионноет ж.
оказионализъм л. език. Ново¬
създадена оригинална дума.
окапвам1 несв., окапя1 се. нпрех.
з 3 л. 1. Отделя се от дървото и
пада (плод, лист). 2. Капе изця¬
ло (коса, зъби, вежди).
окёпвам2 несв., окапя2 св. прех.
Покривам с капки, накапвам.
окарина ж. (ит.) Духов музика¬
лен инструмент с близък до
флейтата звук.
окастрям несв., окастря св. прех.
1.	Орязвам и намалявам храст
или корона на дърво. 2. Съкра¬
щавам, намалявам.
окачвам несв. и окачам носа.,
окачаш прех. Прикрепим пред¬
мет в горния кран, за да виси
С|<обоД1 II».
окачествявам twee., окачествя
гл. л/ич. < >пр<1Делим, преценявам
нещо.
окагплям ее Н1ЧП. и г-н., нпрех. Чрез
jcanuninc давам знак за присъс¬
твието си.
океана (гр ) 1. Водното простран¬
ство на повърхността на Земя¬
та и всяка от частите му. Свето¬
вен океан. 2. Огромно множест¬
во. океански прил.

океанограф
океанограф и океанолог ж.
Специалист по изучаване на
световния океан, океанограф¬
ски прил. и океаноложки прил.
океанография и океанология
ж. Наука за свойствата и проце¬
сите в световния океан, океано¬
графски прил. и океанолож-
ки прил,
окей (англ.) разг. 1. нар. Добре. 2.
чает. За израз на одобрение, съг¬
ласие.
окис л. Химическо съединение
на вещество с кислород.
окислител Вещество, което
окислява, окислителен прил.
ОКИСЛЯВам несв., ОКИСЛЯ се. прех.
Предизвиквам образуване на
окис.
оклюмвам весе., оклюмам св.
нпрех 1. в 3 л. Изгубва свежест¬
та си (растение). 2, Изпадам в
състояние на умора, отегченост
и безразличие.
око ср. 1. Орган на зрението. 2.
Зрение. О Бив на очи - прави
впечатление. О Затварям си
очите - не обръщам внимание.
О Очи в очи - директно, очен
прил.
окопавам несв., окова се. прех. 1.
Обковавам нещо. 2. Поставям
(някого) в окови.
окови мн. 1. Съединени с верига
метални гривни, скоби за ръцете
и краката на затворник. 2. Всич¬
ко, което ограничава свободата и
независимостта на човека.
окдзва несв., окози се. прех. в 3 л.
Ражда малко (коза). - се нпрех.
1.	Ражда яре (коза). 2. Ражда се
(яре).
	430
околност ж. Пространство, не¬
посредствено около даден обект,
околия ж. Няколко близко раз¬
положени селища, обединени
административно, околийски
прил,
около пребл. 1. За разположение
в обкръжаващото пространство.
2. За обиколна посока на движе¬
ние. Върви се около новия цен¬
тър. 3. За приблизителност.
Около два часа. 4. За отношение
към нещо. Около изборите,
околен прил.
околовръст нрч. От всички стра¬
ни, околовръстен прил,
окончание ср. език. Завършваща
част на дума за израз на грама¬
тическо значение.
окончателен прил. Който е уста¬
новен напълно и не подлежи на
промяна, окончателност ж.
окон ж. 1. Изкопан ограждащ
ров. 2. Земен изкоп е висок на¬
сип за прикритие, окопен прил.
окопавам лесе., окопая се. прех.
1.	Обработвам с копаене. 2. Ог¬
раждам с окоп. - се нпрех. 1.
Прикривам се. 2. Правя окоп за
собствена защита.
окосмйвам се несв., окосмя се
св. нпрех. Покривам ce C косми.
окотва несв., окоти се. прех. в 3 л.
Ражда малки (котка). - се нпрех.
1- Ражда малки (котка). 2. Раж¬
да се (коте).
окраска ле. (рус.) Шарка,
окривявам «есе., окривя се. прех.
Правя нещо да стане криво,
окрилявам несв. и окрилям
несв., окриля св. прех. Вдъхвам
увереност и сила.

оленинам
	431

окръг м. 1. ист. Административ¬
но-териториална единица, коя¬
то включва няколко околии. 2.
Военноадминистративна едини¬
ца. окръжен прил.
окръжие ср. Военноадминистра¬
тивно учреждение, което води
военен отчет на мъжете от да¬
ден окръг (във 2. знач.).
окръжност ж. Затворена крива,
чиито точки са еднакво отдале¬
чени от центъра.
оксижензе. (гр.-фр.) 1. Уред за за¬
варяване на метални части. 2.
Горливи газове, които се изпол¬
зват при заваряване, оксиже-
нен прил. и оксиженов прил.
оксиженист м. и оксиженист-
ка ж. Лице, което заварява с ок-
сижен.
оксиморон л. (гр.) Съчетаване
на логически несъвместими и
изключващи се думи или поня¬
тия. оксиморднен прил.
октава ж. (лат.) 1. Тонов интер¬
вал с осем степени от гамата. 2.
Строфа от осем стиха с опреде¬
лено римуване.
октан ж. (от гр.) Безцветно вещес¬
тво, което се съд ържа и нафта¬
та и бензина; наситен въглево¬
дород. октанов прил.
октет м. (лат.-ит.) 1. Музикална
творба за осем изпълнители. 2.
Изпълнители на такава творба.
октопод м. (гр.) 1. Главоного мор¬
ско мекотело с осем дълги пипа¬
ла; Octopous vulgaris. 2. Органи¬
зирана престъпна групировка.
окултйзъмл. (лат.) Учение за не¬
обяснимите тайнствени сили в
природата, които са достъпни са¬
мо за посветени, окултен прил.
окуляр м. (лат.) Част на оптичес¬
ки уред, която е откъм окото на
наблюдаващия.
окупатор л. и окупаторка ж.
Лице (държава), което окупира.
окупаторски прил.
окупация ж. (лат.) Насилствено
заемане и подчиняване на (чуж¬
да) територия или обект.окупа¬
ционен прил.
окупирам несв. и св., прех. 1. Под¬
лагам на окупация. 2. Заемам,
настанявам се някъде без раз¬
решение.
окуражавам несв., окуража св.
прех. Внушавам смелост и ку¬
раж на някого.
окуцявам несв., окуцея ев. нпрех.
Ставам куц.
окучва несв., окучи се. прех. вЗл.
Ражда малки (куче). - се нпрех.
1. Ражда малки (куче). 2. Раж¬
да се (куче).
окъсвам несв., окъсам се. прех. 1.
Ккам всичко или голямо коли¬
чество. 2. Пося нещо до скъсва¬
не. - се нн/и-т. 1. вЗл. Скъена се
на много мечта. 2. Износвам до
скъсваш* дрехите си.
окъсявам1 with., oui.сея св, нпрех.
пЗл. (’тапа къс.
окъсявам* With., ОКЪСЯ ги. прех.
Правя нещо да стане късо.
олеандър .« (ит.) Вечнозелен
храст с кичегти цветове; Nerium
oleander, олеандров прил.
олевявам «есе., олевея câ. нпрех.
Приемам леви политически
идеи.

олеквам
олеквам несв., олекна, св. нпрех.
Ставам по-лек. ~ ми нпрех. вЗл.
Става ми леко, по-леко.
олеле мелсд. За израз на уплаха,
болка, страх.
олелия ж. Шум с викове и кара¬
ница.
олигархия ж. (гр.) 1. Господство
на малцинство от богати хора
или аристократи. 2. Група, коя¬
то осъществява такова господ¬
ство. 3» Държава с такова гос¬
подство. олигархйчен прил. и
олигархически прил.
олигофрен м. Лице, болно от
олигофрения.
олигофрения ж. (гр.) Заболява¬
не с умствена и психическа не¬
доразвитост.
олимпиада ж (гр.) 1. Всенарод¬
ни състезателни игри в Древна
Гърция, устройвани през чети¬
ри години. 2. Международни
спортни и други състезания.
олимпиец л. 1. Участник в олим¬
пиада. 2, Спокоен и невъзмутим
човек, олимпийски прил.
олимпйзъм .«. без мн. Движение
за популяризиране на олим¬
пийските игри.
олио ср, без мн. (ит.) 1. Употребя¬
вано за храна масло от слънчо¬
глед, царевица и др. 2. разг. Зех¬
тин.
олихвява.м несв., олихвясв. прех.
Прибавям лихва към дадена су¬
ма.
олицетворение ср. 1. Олицетво¬
ряване. 2. Приписване на чо-
нгшки качества на предмети и
животни, 3. Приемане на отдел-
	432

на личност като въплъщение на
идея, понятие.
олицетворявам леса., олицетво¬
ря св. прех. Извършвам олицет¬
ворение.
олово ср. без мн. Ковък тежък си¬
ньо-сив метал, оловен прил.
олтар м. (от лат.) Място в черква,
където е престолът за литургия.
олтарен прил.
олюлявам се несв., о люлея се
св, нпрех. Не се задържам здраво
на крака.
олющвам несв., олющя ce. 1.
Очиствам семе от външната об¬
вивка. 2. Чрез триене отделям
горния слой на нещо.
омагьосвам несв., омагьосам
се. прех. 1. Действам чрез магия
върху някого. 2. Омайвам, пле-
нявам.
омайвам несв., омая св. прех.
Чрез очарование въздействам
върху някого да се забрави, да
се замае от възторг, възхище¬
ние.
омаловажавам неса., омалова¬
жа се. прех. Приемам нещо за
незначително, маловажно.
омаломощавам несв., омало-
МО1ЦЯ се. прех. Причинявам за¬
губване на силата и мощта.
омаляла несв., омалее се. нпрех.
вЗ л. Става малък (дреха, обув¬
ки).
омар м. (фр.) Голям морски рак;
Homarus vulgaris.
омая ж без лн. 1. Замайване. 2.
Красота, която замайва,
омега ж. (гр.) Последната буква
на гръцката азбука. О Алфата
и омегата - всичко.

опаковка
	433

омеквам несв., омекна св. нпрех.
1.	е 3 л. Става по-мек. 2. е 3 л.
Става по-топло (време). 3. Ста¬
вам склонен към отстъпки,
омилетика ж. (гр.) Учение за
красноречие при църковни про¬
поведи.
омлёт а. (фр.) Пържени яйца,
омонйми мн. (гр.) Еднакви по
звуков гласеж, но различни по
значение думи, омонимен
прил.
омонимия ж. Звуково съвпада¬
не на различни по значение ду¬
ми.
омраза ж. Силна ненавист и
враждебност, омразен прил.
омръзвам несв., омръзна св.
нпрех. Ставам противен и отег¬
чителен. ~ мивЗ л. Предизвик¬
ва досада и непоносимост.
омъжвам меса., омъжа се. прех.
Създавам семейство (на жена).
— се нпрех. Встъпвам в брак
(жена).
омърсявам «<>со., омърся се.
прех. 1. Правя нещо да е мръс¬
но. 2. Осквернявам.
онагледявам «сос, онагледя гн.
прех. Пояснявам чрез нагледни
средства.
онакъв мест. разг. За носач нане
на качество, присъщо на от да
лочен предмет; друг, различен.
онанизъм м. (от собств.) Възбуж
дане на половите органи без по¬
лов акт.
онанирам несв. нпрех. Върша
онанизъм.
онбашия л. (тур.) ист. Полицей¬
ски началник на малка група.
оневинявам ««»., оневиня се.
прех. Обявявам някого за неви¬
нен, като отхвърлям вината му.
онемявам неси, онемея се. нпрех.
Изгубвам способност да говоря,
онеправдавам «есе., онеправ¬
дая се. нпрех. Не уважавам пра¬
вата на някого.
онзи и оня мест. За посочване на
отдалечен от обсега на говоре¬
щите предмет (лице).
онзиден нрч. В деня преди вче¬
ра. онзидёншен прил.
онкология ж. (от гр.) 1. Медицин¬
ска наука за туморните заболя¬
валия и лечението им. 2, Бол¬
нично заведение за лекуване на
туморни заболявания. онколо¬
гичен прил. и онкологически
прил.
онлайн (англ.) 1. прил. неизм. Кой¬
то чрез пряка връзка по мрежа
се разпространява и приема. 2.
нрч. Чрез пряка връзка.
оНОМЙСТИКа ж. без мн. език. 1.
Собствените имена в даден език.
2.	Езиковедска наука за собст¬
вените имена, ономастичен
прил.
опазвам wmi., опазя ги. прех. Ус¬
пявам да запазя до определен
момент.
опак прил 1. който се общува
трудно и по се постига разбира¬
телство. 2. Противоположен,
опако ср. без мн Противополож¬
на страна па нещо.
опаковам несв. прех. Увивам в
пакет, в цялост.
опаковка ж. 1. Опаковане. 2. То¬
ва, е което се завива, огъва, опа¬
ковъчен прил.

опал
опал ж. без .«к. Скъпоценен млеч¬
нозелен камък, опалое прил.
опарвам несв., опаря се. прех.
Причинявам неприятно усеща¬
не и болка с допир на горещ
предмет до кожата. - се нпрех.
1.	Причинявам си парване. 2.
Преживявам нещо с неприятни
последици.
опасвам1 меса., опаса се. прех. а 3
л. С пасене изяжда определено
количество (за животно).
опасвам" несв., опаша св. прех. 1.
Стягам, обвивам с пояс, колан.
2.	в 3 л. Обхваща нещо от всич¬
ки страни.
опасен прил. Който създава, но¬
си беда, неприятности, нещас¬
тие. опасност ж.
опасявам се несв. нпрех. Изпит¬
вам страх, безпокойство.
опашат прил. Който е с опашка,
опашка ж. 1, Подвижен израстък
на задната част на тялото на жи¬
вотно. 2, Дълги пера в задната
част на тялото на птица. 3. Пос¬
ледните прешлени от гръбнач¬
ния стълб на човека. 4. Задна
част на самолет. 5. Завършва¬
ща част на редица от еднородни
предмети. 6. Задна издължена
част на нещо. 7. Дръжка на плод
или лист. 8. Подредени хора, ко¬
ито чакат за нещо. О На опаш¬
ката съм - последен съм.
опека ж. Грижа и отговорност за
някого (дете, болен).
опекунЛице, което има задъл¬
жение да се грижи за някого,
опекунски прил., опекунство
'7*.
	434
опело ср. Черковен погребален
обред.
опера ж. (ит.) 1. Музикално-дра¬
матична творба за сценично из¬
пълнение от певци, артисти и
оркестър. 2. Театър или състав
за изпълнение на такива твор¬
би. оперен прил.
оператйвен прил. 1. Свързан с
военна операция. 2. Който се от¬
нася до хирургическа намеса. 3.
Който се отнася до непосред¬
ствено практическо действие. 4.
Който действа бързо и навреме.
оперативност
оператор м. (лат.) 1. Лице, което
извършва дейност с машина,
апаратура и под. 2. Киноопера¬
тор. операторски прил.
операция ж. (лат.) 1. Хирургичес¬
ко отстраняване на болестно ог¬
нище, чуждо тяло и под. от тяло
на човек или животно. 2. Целе¬
насочено действие на войскова
или полицейска единица. 3. Тър¬
говски или банкови финансови
действия, операционен прил.
оперета ж. (ит.) 1. Комично му¬
зикално произведение със за¬
бавно-сатирично съдържание и
редуване на пеене и говорене.
2.	Състав, който изпълнява та¬
кова произведение, оперетен
прил.
оперирам «есе. и св., прех. 1. Из¬
вършвам хирургическа опера¬
ция. 2. нпрех. Върша дадена дей¬
ност, като боравя с необходими¬
те средства и методи.
опетнявам несв., опетня се. прех.
Накърнявам честта и достойн¬
ството на някого; опозорявам.

оплаквам
	435

опечалявам несв., опечалй св.
прех. Предизвиквам тъга и пе¬
чал у някого.
опиат м. (от лат.) 1. Успокоителен
наркотик, който съдържа опиум
или негов дериват. 2. Вещество,
което успокоява и приспива.
опивам несв., опия се. прех. 1. До¬
веждам до пияно състояние, ка¬
то давам пиене. 2. е 3 л. Прави
пиян (питие). 3. Пленявам с ху¬
бост, чар, красота. - се нпрех. 1.
Ставам пиян. 2. Изпадам във
възторг.
опипом нрч. С опипване.
опирам1 «есе., опера са. прех. Пе¬
ра всичко докрай. О разг. Опи¬
рам пешкира - неосновател¬
но понасям неприятни последи¬
ци.
опирам2 несв., опра се. прех. 1.
Поставям в непосреден досег. 2.
Подпирам нещо да стои изпра¬
вено. 3. Достигам до нещо, кое¬
то пречи за по-нататъшно про¬
никване. ~ <’<* нпрех. 1. Облягам
се на нещо. 2. Разчитам на не¬
що. 3. Оказвам гъиротивлепие.
опие м. L Слигък па документи
при отчет, инвентаризиране
или приемане. 2. Описвано пв
стойностни вещи и предмети на
длъжник по искане на кредитор
описание ср. Съчинение, н кое
то се излагат белези и качества
на предмети и лица, описате¬
лен прил.
описвам несв., опиша са. прех. I.
Представям чрез подробно раз¬
казване и изброяване. 2. Правя
опис. 3. Писмено излагам науч¬
но съдържание. 4. Очертавам
линия, фигура. 5. С движение
очертавам линия, фигура. Пти¬
цата описа още веднъж кръг
над селото и се загуби.
опит л. 1. Проверка на нещо за
годността му. 2. Проверка за
потвърждаване на истина или
предположение чрез действия с
предмети или живи същества.
3.	без мн. Придобити в практи¬
ката знания и умения. 4. Проя¬
ва за осъществяване на нещо.
Опит за измама, опитенприл.,
опитност ж.
опитомявам несв., опитомя св.
прех. 1. Превръщам диво живот¬
но в питомно. 2. Научавам ня¬
кого на културно общуване и по¬
ведение.
опиум л. (гр.) 1, Наркотично ве¬
щество, получено от втвърден
маков сок. 2. Това, което замъг¬
лява съзнанието, опиумен
прил.
опиянение ср. 1. Въздействие па
нещо, което замайва, опива. 2.
Chwiiiic, постигнато чрез та¬
кова въздействие.
ОНИННЯННМ ИСГЛ. , OIIM111UI СВ.
пре\ Замайвам, очаровам няко¬
го - нпрех Обзема ме опия¬
нение.
otuiiiквам 1 ween , оплакна се.
Hpri Обливам, но не измивам
достатъчно.
оплакпнм2 ш-гк., оплача се. прех.
(’ плач изразявам скръб за ня¬
кого (нещо). - се нпрех. Изразя¬
вам недоволство и негодувание
от нещо.

оплитам
оплитам несв., оплета се. прех. 1.
Плета докрай. 2. С плетене пок¬
ривам, ограждам. 3. Обърквам.
- се нпрех. 1. Омотавам се. 2.
Обърквам се.
оплодявам несв. и оплождам
несв., оплодя се. прех. Предиз¬
виквам поява на зародиш или
плод.
оплювам несв., оплодя се. прех. 1.
Покривам нещо с плюнки. 2.
Опозорявам чрез ругатни и кле¬
вети. 3. е 3 л. Замърсява със сне¬
сени яйца (муха).
оповестявам несв., оповестя се.
прех. Правя да стане известно на
всички.
опожарявам и есе., опожаря се.
прех. Унищожавам с пожар, огън.
опозиционер з». и опозици-
онерка ж. 1. Член на опозици¬
онна партия или група. 2. Ли¬
це, което се противопоставя на
ръководство или па решение.
опозиционерски прил., опози-
ционерство ср.
опозиция ср. (фр.) 1. без мн. Про¬
тивопоставяне. 2. Несъгласие с
решение, действие. 3. Партия,
група, която се противопоставя
на управляващите, на мнозин¬
ството, на правителството, опо¬
зиционен прил.
опознавам «есе., опозная се.
прех. Научавам достатъчно; за¬
познавам се подробно.
опозорявам несв., опозоря св.
прех. Оклеветявам някого (не¬
що), за да го изложа, опетня.
оползотворявам несв., оползо¬
творя св. прех. Извличам полза,
като употребявам нещо.
	 436
опомням се несв,, опомня се се.
нпрех. 1. Идвам на себе си. 2.
Навреме осъзнавам грешка, не¬
достатък.
опонент м. и опонентка ж. 1.
Лице, което опонира. 2. Рецен¬
зент на хабилитационен или ди¬
сертационен труд.
опонирам «есе. и сс., нпрех. (от лат.)
Противопоставям се с доводи и
факти.
опора ж. 1. Това, на което може
да се опре и закрепи нещо. 2. Ня¬
кой (нещо), който подкрепя ня¬
кого и му помага, опорен прил.
опорочавам несв., опороча се.
прех. 1. Въздействам върху ня¬
кого да стане порочен. 2. Правя
нещо да е нередно и неправил¬
но.
опортюнйзъм м. (лат.-фр.) Без¬
принципно приспособяване към
обстоятелствата за временна об¬
лага и печалба, опортюнис¬
тичен прил. к опортюнисти-
чески прил.
опошлявам несв., опошля се.
прех. (рус.) Принизявам нещо и
го правя пошло.
оправдавам несв., оправдая св.
прех. 1. Обявявам някого за
прав, невинен. 2. Показвам, че
заслужавам нещо, което съм по¬
лучил. 3. С документ доказвам
целесъобразност, правилност. -
се нпрех. Доказвам правотата и
невинността си.
оправдание ср. 1. без мн. Оправ¬
даване. 2. Присъда, която оне¬
винява. 3. Това, е което се доказ¬
ва невинност.

oiipi><- геняпам
	437

оправям несв., оправя се. прех 1.
Нравя да бъде в ред. 2. Изясня-
вам грешка или обърканост. 3.
Посочвам посока, направление.
4.	Поправям, привеждам в ред.
5.	Вразумявам някого. - се
нпрех. 1. Ориентирам се. 2. Оз¬
дравявам. 3. Справям се с ра¬
бота, задача.
опразвам несв., опразня се. прех
1.	Правя нещо да е празно. 2.
Оттеглям се от някъде.
опрасва несв., опрасисв. прех. в 3
л. Ражда малки (свиня). - се
нпрех. 1. Ражда малки (свиня).
2.	Ражда се (прасе).
опрашвам несв., опрашасв. прех.
1.	Покривам с прах. 2. в 3 л. Пре¬
нася цветен прашец и опложда
растения (насекомо). 3. Изкуст¬
вено оплождам растения с науч¬
на или опитна цел.
определён прил. 1. Който е точ¬
но установен. 2. Който не пре¬
дизвиква колебания; точен. 3.
Даден, известен. 4. Очевидец.
определение <р I. Словесно из
раняване на същногега нададе
по понятие. 2.	I Ьнннениг
към изразена съг гъщггпш ic.h
но име част на изречението 3.
Съдебно решение, взето по час
тен въпрос.
определеност ж. 1. Качество па
определен. 2. език. Граматичес
ка категория за изразяване на
познатост, известност е помощ¬
та на определителен член.
определйтелен прил. Който е
предназначен за определяне.
О език. Определителен член
завършваща част на име ка¬
то показател за познатост. из¬
вестност.
определям «ген., определя св
прех. 1. Установявам с точност.
2.	Посочвам мястото. 3. Н| Н1ЧИС-
лявам към категория, вид. 4.
Давам определение на понятие.
5. Изчислявам размер, количес¬
тво. 6. Обуславям. Възпитани¬
ето определя поведението.
оприличавам несв., оприлича
св. прех. 1* Приемам или ми се
струва, че някой (нещо) прили¬
ча на друг (друго нещо). 2. При¬
познавам се.
опровергавам несв., опровер¬
гая се. прех. Доказвам невер¬
ността на нещо.
опропастявам несв., опропастя
св. прех. Съсипвам, унищожавам
нещо или някого.
опростенчески и опростител-
ски прил. Който се отнася до пре¬
кадено опростяване на нещата.
опрос mit телепгео ср. и опрос¬
тен честно ср,
опростявам' нпи., опростея гл.
лл/ич Ставам проге; оглупявам.
опростявам7 , опростя' ni.
л/H’i ! Ip.ioa нещо да <» просто, но-
Нр<»( го
онротинивам /отв , опротивея
нп/к \ Ставам противен за
околиите ~ ми лл/нч. м.7 л. Ота¬
ва мн противно.
опрощавам ясса., опростя2 св.
прех. Прощавам.
опръстенявам неси., опръетеня
ru. прех. Прикрепвам пръстен с
далии на крак на птица, за да
се изучи движението й.

ОПТИК
оптик м. 1. Специалист по опти¬
ка. 2. Производител и продавач
на оптически уреди,
оптика ж. без мн. (лат.) 1. Наука
за светлината и светлинните яв¬
ления. 2. събир. Уреди и апара¬
ти, които се създават или изпол¬
зват в оптиката. 3. Магазин за
оптически уреди, оптичен прил.
и оптически прил. О Оптичен
диск - компютърен носител на
информация, записана с лазерен
лъч или чрез електронно излъч¬
ване на светлина.
оптимален прил. (лат.) Най-пъл¬
но съответстващ на необходи¬
мия; най-благоприятният, on-
тималност ж.
ОПТИМЙЗъм м. без мн. (от лат.) 1.
Възглед за доброто положител¬
но начало, към което се стреми
светът в развитието си. 2. Наг¬
ласа да се вижда положително¬
то в живота, да се вярва в добро
бъдеще, оптимистичен прил.
и оптимистически прил.
оптимист м. и оптимистка ж.
Лице, което споделя възгледа за
оптимизъм и проявява жизне¬
радост, вяра в добро бъдеще, оп-
тимистйчен прил. и опти¬
мистически прил.
опус м. (лат.) Музикална творба с
пореден номер.
опустошавам несв., опустоша
се. прех. Превръщам нещо в пус¬
тош, в пустиня.
опустошителен прил. Който пре¬
дизвиква опустошение, опус-
тошителност ж.
опустявам несв. нпрех., опустея
се. нпрех. в 3 л. Става пуст, запус¬
нат.
	438
опция м. (англ.) 1. Преотстъпено
право (възможност) за произ¬
водствена, търговска или друга
дейност. 2. Възможност за избор
от предоставен списък.
опъвам несв., опъна са. прех. 1. С
дърпане правя нещо да е изпра¬
вено или гладко. 2. Изправям,
протягам тялото си. 3. нпрех. Ра¬
ботя непосилно. - се нпрех. 1. Из¬
правям се, лягам с изпънато тя¬
ло. 2. Проявявам несъгласие,
съпротива.
опълчвам несв., опълча са. прех.
Настройвам някого срещу друг
(други). - се нпрех. Не се съгла¬
сявам.
опълченец м. ист. 1, Български
доброволец в Руско-турската вой¬
на (1877-1878). 2. Войник от ре¬
зервни военни части.
опълчение ср. иет. 1. Добровол¬
чески групи, участвали в Руско-
турската война (1877-1878). 2.
Резервни войскови части от ли¬
ца, по-възрастни от редовните
войници, опълченски прил.
Опърлям несв., опърля се. прех.
1. Приближавам нещо до пла¬
мък и то прегаря. 2. Пърля из¬
цяло и докрай. 3. е 3 л. Обгаря
(слънце, вятър).
опърничав прил. Който е несго¬
ворчив и се противопоставя.
Ьпърничаеост ж.
опявам несв., опея се. прех. 1. Из¬
вършвам черковен погребален
обред (черковен служител). 2.
Постоянно повтарям едно и
също.
opà несв. прех. Обработвам земя с
рало, плут.

о рдей
оракул л. (лат.) Жрец, пророк,
който предсказва бъдещето.
оракулски прил.
оран ж. безмн. 1. Обработване на
земята с рало, плуг. 2. Земя, об¬
работена чрез оране.
орангутан(малай.) 1. Едра чо¬
векоподобна маймуна. 2. Груб,
недодялан човек.
оранжада ж. (от фр.) Безалкохол¬
на газирана напитка с портока¬
лов сок.
оранжев прил. Който е с цвят на
портокал.
оранжерия ж. (фр.) Остъклено и
отоплено помещение за отглеж¬
дане на растения; парник, оран¬
жериен прил.
оратор .«. и ораторка ж. 1, Ли¬
це с дарба да говори публично.
2.	Лице, което произнася слово,
реч. ораторски прил., ора¬
торство ср.
оратория ж. (лат.) Тържествена
музикална творба с драматич-
но-еничен характер, изпълнява¬
на от хор, солисти и оркестър.
орач л. Лице, което орг.
орбита ж. (лат.) I. lli.i, но конто
се движи косм и чески голо или
летателен апарат. 2. Сфери на
влияние.3. Копна кухина, а ко
ято е поместено окото, орби¬
тален прил.
оргазъм ж. (от гр.) Усещане пи за¬
доволеност при полов акт. ор¬
газме» прил. и оргазмов прил.
орган м. (гр.) 1. Част от органи
зъм с определена функция. 2.
Административна служба с об¬
ществена задача. Органи на
правосъдието. 3. Периодично
издание на картин, организа¬
ция, писти гуция. органен прил.
органайзер м. (англ.) Джобен
електронен бележник.
организатор л. и организатор-
ка ж. Лице, което умее да орга¬
низира. организаторски прил.
организация ж. (гр.) 1. Обедине¬
ние от хора (институции) с обща
цел и задачи. 2. без мн. Органи¬
зиране. 3. Взаимосвързани дей¬
ности с определена цел. Предва¬
рителна организация, органи¬
зационен прил.
организъм м. (от гр.) 1. Система
от органи на живо тяло. 2. Жи¬
во тяло. 3. Физически и психи¬
чески качества на човека.
органичен и органически
прил. 1. Който се отнася до орга¬
низъм. Органичен свят. 2. Вът¬
решно присъщ на някого. Из¬
питва органическа нетърпи¬
мост. 3. Който е свързан със
същността на нещо. 4. Който съ¬
държа въглерод. О Органична
химия - химия на въглеродни¬
те съединения.
оргия «* (гр ) I. Пиршество е раз¬
пуснатост и буйство. 2. ист. Тай¬
ни обреди и тържества в чест на
боговете. оргиистичен прил.
орда* 1. Племенен съюз наче¬
ло с хан у тюркски монголските
номадски племена. 2. неадобр.
Неорганизирана безредна тъл¬
па.
орден м. (лат.-нем.) 1. Метален
знак (значка) за отличие; почет¬
на награда. 2. Тайна организа¬
ция, общество със специален

орден
правилник и отличителни зна¬
ци. Масонски, орден.
ордер м. (фр.) Документ за изпла¬
щане или за отчитане на разхо¬
ди.
ординарец м. (лат.-рус.) Войник
за лично обслужване на офицер,
ордьовър м. (фр.) Предястие.
орел м. Едра граблива птица;
Aguila, орлов прил.
ореол л. 1. Сияние, блясък око¬
ло изображение на икона. 2. без
мн. Слава.
орех л. 1. Едро дърво с черуп¬
чести плодове; Juglans regia. 2.
Плодът на това дърво. 3. Пред¬
мет, изработен от такова дърво.
О Костелив орех - 1. Труден
за понасяне човек. 2. Трудна ра¬
бота. орехов прил.и орехов прил.
ореховка ж. Сух сладкиш с орехи,
орйгвам се несв., орйгна се се.
нпрех. Изкарвам през устата си
въздух от стомаха.
оригинал л. (лат.) 1. Първообраз
на предмет, творба. 2. Лице, ко¬
ето се държи странно, не като
множеството, оригинален прил.,
оригиналност ж.
Ориент л. без мн. (лат.) Изток, из¬
точните страни, ориенталски
прил.
ориенталец м. 1. Лице от Ори¬
ента. 2. Лице с поведение на чо¬
век от Изтока, ориенталски
прил.
ориенталист ж. и ориента¬
листка ж. Специалист по ори¬
енталистика.
ориента листика ж. без мн. Нау¬
ка зя изследване на народите от
( >рН(*Н1 а
ориентация ж. (от лат.) 1. Опре¬
деляне на точка (място) в прос¬
транството по отношение на по¬
соките на света и обкръжение¬
то. 2. Осведоменост в дадена си¬
туация, обстановка. 3. Насоче¬
ност на интереси и дейност, ори-
ентационен прил.
ориентйр л. (лат.-рус.) Това, по
което се извършва ориентация.
ориентирам несв. и св., прех. 1.
Помагам на някого да опреде¬
ли местоположението си. 2. Нап¬
равлявам, насочвам. 3. Съдейс¬
твам на някого да се запознае с
нещо. ~ се нпрех. 1. Определям
местоположението си. 2. Запоз¬
навам се със ситуация, обста¬
новка.
ориентировка ж. Ориентиране,
ориентация, ориентировъчен
прил.
ориз м. без мн. (гр.) Житно расте-
ние; Orisa sativa. оризен прил.
и оризов прил.
орйзище ср. Влажно място, къ¬
дето се отглежда ориз.
орис ж. (от гр.) и орисия ж. безмн.
Предопределена съдба.
орйсвам несв., орисам се. прех.
Предопределям бъдеще.
орисница ж. Жена, която според
митологията може да предрича
бъдещето.
оркёстърл. (гр.) 1. Група инстру¬
менталисти, които заедно из¬
пълняват музикална творба. 2.
Място пред сцената, предназна¬
чено за музикантите, оркест¬
ров прил.
орлица ж. Женската птица Aqui¬
la.

441

освежавам
орляк м. 1. Събрани заедно мно¬
го птици. 2. Група от организи¬
рани в ята военни самолети. 3.
Множество.
орнамент м. (лат.) 1, Украшение
от стилизирани геометрични фи¬
гури, растения, птици и др. ор¬
наментен прил. н орнамента-
лен прил.; орнаментов прил.
орнитолог л. и орнитоложка
ж. Специалист по орнитология.
орнитология ж. (гр.) Наука за
птиците, орнитолджки прил.
оронвам несв., ороня св. прех. 1.
Отделям зърна от нещо. 2. На¬
кърнявам. Оронвам престиж,
авторитет.
оросявам несв., орося св. прех. 1.
Напоявам, навлажнявам чрез
разпръскване на водни капки.
2.	в 3 л. Покрива с капки като
роса (течност). 3. е 3 л. Снабдява
телесен орган с кръв.
ортак м. (тур.) Съдружник, ор-
ташки прил.
ортография (гр.) Правопис.
/pit фонU ПрЦЛ.
ортодоксален при.) (от Г|| ) I.
Който строго се придържа към
определено учение. 2. Прано
славен, ортодокеалноет м
ортоепияж. (гр.) 1 IpaiHHonop.ор-
тоепичен прил.
ортопед и ортопедист м 1. ( ‘по
циалист по ортопедия. 2. Лице,
което изработва уреди за орто
педия. ортопедичен прил. и
ортопедически прил.
ортопедия ж. (гр.) 1. Медицинска
наука за заболяванията и лече-
нието на опорно-двигателния
апарат. 2. Болнично отделение
за лекуваш' на такива заболя-
нания.
орхидея .ж. Тропическо цвете;
Orchis JatifoJia.
оръдие ср. 1. Техническо съоръ¬
жение, предназначено за опре¬
делена дейност. 2. Голямо огне¬
стрелно оръжие. 3. Това (този),
който се използва по чужда во¬
ля и с чужда цел. оръдеен прил.
оръжейник м. 1. Лице, което
произвежда и поправя оръжие.
2. Член на войскова част, който
се грижи за оръжие.
оръженосец м. 1- ист. Воин, кой¬
то носи оръжието на рицар. 2.
Верен, предан помощник.
оръжие ср. 1. Средство (съоръже¬
ние) за нападение или отбрана.
2. без мн. Средство за постигане
на цел с борба, оръжеен прил.
ос ж. 1. Обработена част, към ко¬
ято се закрепват колела и вър¬
тящи се части на машина. 2.
Мислена права линия, която
минава през тяло, около която
то се върти. Земна ос. осев прил.
и осов прил.
оса .и 1. Хищно цниокрнло насе¬
комо. Vespa. 2. Зандлнв човек.
осакатявам1 тч п , осакатея сл.
нпрех (’такам сакат.
осакатявам' пеел., осакатя сл.
npri I. 1 [рани някого да бъде са¬
кат. 2. Повреждам нещо.
осанка.*-. Външен вид; излъчва¬
не.
осведомявам на -л., осведомя се.
прах. Давам сведения, данни за
нещо.
освежавам wees., освежа се. прех.
1[рани нещо да стане свежо.

освен
освен предл. 1, За изключване.
Освен теб не съм канил никого.
2.	За добавяне. Освен руски го¬
вори и други славянски езици.
О Освен това - за присъеди¬
няване. Освен това прави и
компютърна графика.
осветление ср. 1. Осветяване на
нещо. 2. Съоръжение за изкуст¬
вено осветяване. 3. Обяснение,
разясняване.
осветлявам «есе., осветля са.
прех. 1. Осветявам. 2. Разясня¬
вам, тълкувам.
осветявам несв., осветя1 се. прех.
1» е 3 л. Дава светлина. 2. Снаб¬
дявам със светлина. 3. Освеща¬
вам; правя свещен. 4. Повреж¬
дам филмова лента чрез про¬
пускане на светлина.
освещавам несв., осветя2 се. прех.
1. Със специален ритуал правя
нещо да е свещено. 2. С религи¬
озен обред откривам паметник,
сграда и др.
освидетелствам несв. прех, Със
свидетелство удостоверявам
психическо или здравословно
състояние.
освирквам несв., освиркам es.
прех. Чрез свирене изразявам
неодобрение, несъгласие, про¬
тест.
освободител м. и освободител¬
ка ж. Лице, което освобождава
или е освободило някого, оево-
бодителски прил.
освобождавам несв., освободя
гн. нрег 1. Правя някого свобо¬
ден. 2. Отменям ограничение,
задължение. Освобождавай от
дежурство. 3. Уволнявам. 4.
	442

Опразвам площ, пространство.
Освобождавам кварт ира.
освобождёние ср. Премахване
на ограничения, робство и полу¬
чаване на свобода.
оседлавам несв., оседлая са. прех.
Поставям седло на животно за
езда.
осезаем прил. 1. Който може да
бъде възприет чрез повърхност¬
та на кожата. 2, Който се дола¬
вя ясно, оеезаемост ж.
осезание ср. Способност за въз¬
приемане чрез допир на кожа¬
та. осезателен прил., осеза-
телност ж.
осем- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’осем’: осемго¬
дишен, осемдневен, осемдесет,
осем минутен, осемсекунден,
осем часов.
осеменявам меса., осеменя св.
прех. Оплождам добитък по из¬
куствен начин.
осенява несв., осени се. прех. в 3
л. 1. Обзема ме (идея, мисъл).
2. Появява се (чувство, настро¬
ение).
осигуровка ж. Договор с инсти¬
туция за право на определена
сума при дадени обстоятелства
с предварително плащани внос¬
ки. Здравна осигуровка, осигу¬
рителен прил.
осигурявам меса., осигурй се.
прех. 1, Правя сигурно осъщест¬
вяването на нещо. 2. Правя оси¬
гуровка. 3. Предоставям необхо¬
дими за съществуване средства
и условия.
оейл м. Тънък израстък на кла¬
са на житно растение.

основа
	 443

осиновйтел м. и осиновителки
.ж. Лице, което осиновява дете.
осиновите леки прил.
осиновявам несв., осиновя св.
прех. Приемам чуждо дете и му
предоставям родителска закри¬
ла и грижи.
осиромашавам несв., осирома-
шёя св. нпрех. Ставам сиромах;
обеднявам.
осиротявам несв., осиротея св.
нпрех. 1. Ставам сирак. 2. Оста¬
вам без близки.
осквернявам несв., осквсрнясе.
прех. Поругавам, накърнявам
светостта и чистотата на нещо.
оскотявам несв., оскотёя св.
нпрех. Изгубвам човешкото у се¬
бе си и се превръщам в скот.
оскъден прил. Който е недоста¬
тъчен, беден, оскъдност ж. и
оскъдица
оскъпявам несв. > оскъпя св. прех.
Правя нещо да е скъпо.
оскърбление ср. 1. без мн. Оскър¬
бяване. 2. Постъпка, дума, коя¬
то оскърбява.
оскърбявам «cm, оскърбя m
прех. Засягам дълбоко някого,
като накърнявам достойнството
му.
ослабвам несв. и ослабим нееп,
ослабя св. прех. 1. Правя няко¬
го по-слаб. 2. Отпускам нещо да
не е стегнато.
осланява несв., ослани е», прех. в
3 л. Попарва, поврежда расте¬
ния (слана).
осланям се несв. нпрех. Възлагам
надежда за подкрепа.
ослепителен прил. 1. Който зас¬
лепява с яркостта си. 2. Който е
проявен във висока стенен, ое-
лепитглност ж
ослепялам1 унти , ослепей <ъ.
нпрех. Изгубвам зрението си.
ОСЛепява№ нссн., ослепипрех.
1.	Правя някого сляп. 2. Засле¬
пявам с ярка светлина.
ослушвам се несв., ослушам се
се. нпрех. 1. Слушам внимател¬
но, за да доловя нещо. 2. Без¬
действам в очакване на нещо.
османски прил. 1, Който се отна¬
ся до турската династия на Ос¬
ман I. 2. Турски.
осмелявам се несв., осмеля се
се. нпрех. Решавам се.
осмивам несв., осмея се. прех.
Подлагам на присмех.
осмина лс. Една осма част от не¬
що.
осмина числ. Осем души, част от
които са мъже.
осмица и осморка ж. 1. Циф¬
рата 8. 2. Обществено превозно
средство с номер осем. 3. Карта
за игра с осем знака.
оемо- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’от осем, осми,
с осем'.осмокласник ,осмокрак,
осмостен , осмочленен, оемо-
ЪГЬЛНПК .
о<*мб:н1 .и- Пр ) Просмукване на
течност през полу пропусклива
щм‘града, осмотичен прил.
осипни .»■. 1. Най-долна част, ко¬
ято е опора на сграда. 2, Същес¬
твена част на нещо. 3. мн. Из¬
ходно положение в теория, нау¬
ка. 4. Долна страна (част) на ге¬
ометрична фигура. 5. Опънати
успоредни нишки, между които
се втъкава вътъкът. 6. език. Част

основа
на дума, без окончанието, която
носи значение. 7. Химическо съ¬
единение на метал с хидроксил¬
на група, основен прил.
основавам несв., основа св. прех.
Създавам, полагам основа. - се
нпрех. Опирам се на нещо.
основател м. и основателка ж.
Лице, което поставя начало, ос¬
новава.
основоположник х. (рус.) Осно¬
вател.
особа ж. книж. Почитан човек с
обществено положение.
особен прил. 1. Който не е обик¬
новен. 2. Който е значителен, съ¬
ществен. особеност ж.
особняк м. и особнячка ж. разг.
Лице със своеобразен характер
и поведение.
оспорвам несв., оспоря се. прех.
Възразявам срещу нещо и го от¬
хвърлям.
осребрявам несв., осребря ce.
прех. Получавам пари срещу
платежно средство или доку¬
мент.
оставам несв., остана се. нпрех. 1.
Задържам се там, където съм. 2.
Не променям състояние, поло¬
жение. 3. Продължавам да съ¬
ществувам. 4. вЗ л. Оказва се в
наличност. Остана малко ка¬
фе. 5. Изпадам в някакво поло¬
жение. Оставам потресен. 6. в
3 л. Изостава (часовник). 7. Не
преминавам в по-горен клас. -
мм нпрех. Има някаква възмож¬
ност.
останка .»■. Съобщение за напус¬
ка] te па заемана длъжност, пост.
	444
оставям «сее., оставя се. прех. 1.
Слагам нещо някъде, за да стои
там. 2. Разделям се с някого;
изоставям. 3. Не уволнявам, не
изключвам някого. 4. Завеща¬
вам. 5. Предоставям възмож¬
ност, свобода. Оставям на него
да реши. 6. Отлагам. 7. Отказ¬
вам се от нещо. 8. Не допускам
в по-горен клас. Оставят го да
повтаря. 9. Запазвам в опреде¬
лено състояние. Оставя си. бра¬
да. ~ се нпрех. Не оказвам съпро¬
тива.
останки мн. Това, което е оста¬
нало от нещо отдавна съществу¬
вало, унищожено, разрушено.
остарявам несв., остарёя се.
нпрех. Ставам стар, по-стар.
остатък м. 1. Останала от нещо
неизползвана част. 2. Матема¬
тическа величина, получена, ко-
гато едно число не се дели изця¬
ло на друго, остатъчен прил.
остен л. Дълъг прът с тънък ме¬
тален връх за подкарване на го¬
веда.
острие ср. Тънка режеща част на
нож, брадва и др.
острилка ж. Приспособление за
острене на моливи.
остров м. 1. Земна площ, обкръ¬
жена с вода. 2. Нещо, което е обо¬
собено и различно от заобикаля¬
щата го среда, островен прил.,
островност ж.
остроумен прил. 1. Който е с ос¬
тър ум и реагира своевременно.
2, Склонен към духовитост и
оригиналност. 3. Който е проя¬
ва на остър ум и изобретател-
отбивам
	445

ноет, остроумност ж. и ос¬
троумие ср.
остря несв. прех. Правя нещо да е
остро.
остъклявам несв., остъкля се.
прех. Поставям стъкла в опреде¬
лени за това отвори (във врати,
прозорци и пр.).
остър прил. 1. Който е с тънко ре¬
жещо острие. 2. Който в края си
е стеснен или с тънък връх. 3.
Който възприема бързо и точно.
Остър ум. 4. Който действа сил¬
но и неприятно върху сетивата.
Остра болка. 5. Който засяга
силно. Остри думи. 6. Който е
силно изразен, острота ж.
осуетявам несв., осуетя се. прех.
Не позволявам нещо да стане,
като създавам пречки.
осчетоводявам «есе., осчетово¬
дя св. прех. Отбелязвам в счето¬
воден документ.
осъждам несв., осъдя се. прех. 1.
Определям наказание на няко¬
го, когото признавам за вино¬
вен. 2. Изразявам неодобрение
и порицание. 3. Предопределим,
обричам.
осъзнавам него , осъзная <<*
прех. Давам си сметка за вещо,
което проумявам.
осъмвам несв., ОСЪМНИ m HHfici
1.	Дочаквам утрото. 2.1 hi мирим
се някъде на разсъмващ1,
осъществявам несв., осъщест¬
вя се. прех. Правя нещо да бъде
действ ител ноет.
от предл. 1. За отделяне и отдале¬
чаване от изходна точка. Тръг¬
ва от центъра. 2. За начална
точка във времето. От утре
съм на работа. 3. За произход и
материал. Паметник от бронз.
4. За източник на нещо. Чух от
баща си. 5. За причина. Трепе¬
ри от студ. 6. За големина и
размер. Апартамент от три
стаи. 7. За сравнение с нещо.
По-бърз от нея.
от- Представка за глаголи със
значение: 1. Отдалечаване от
изходната точка: отблъсна, от¬
клоня се, отлетя, отплувам,
отскоча. 2. За отделяне, откъс¬
ване: отвържа , откъсна, отре¬
жа, отскубя. 3. За прекратява¬
не на действие: отзвуча, отшу¬
мя, отвикна.. 4. За извършване
на действието в обратна посока:
о/пеия, отворя, отпиша, от-
хлупя. 5. Извършване на дейс¬
твието до насищане: отживея
си, отпочина си, отспя си, от ям
си.
отбелязвам несв., отбележа се.
прех. 1. Слагам белег. 2. Специ¬
ално подчертавам. 3. Чествам
годишнина, събитие.
отбивам «есе., отбив <■«. npr.i. 1.
нв/ич. Променим посока па дви¬
жение. 2. ( >гк.1Н)нянам никого от
посоката на движен не. 3. Пра¬
ни отбив при изплащане на су¬
ма. 4. С удар оттласквам в об¬
ратна или друса посока. 5. Прек¬
ратявам да кърмя малко. - се
нпрех. 1. Променям посоката на
движение. 2. На минаване по¬
сещавам някого (нещо). О От¬
бивам номер - недобросъвест¬
но върша нещо.

отблизо
446
отблизо нрч. 1. От малко разсто¬
яние. 2. Чрез непосредствено об¬
щуване.
отблъсвам несв. и отблъсквам
несв., отблъсна се. прех. 1. С
блъскане отмествам. 2. Отбивам
нападение. 3. Пораждам непри¬
ятно чувство и отвращение.
отблясък м. Ярка отразена свет¬
лина.
отбой м. Подаден сигнал с тръ¬
ба, сирена и под. за прекратява¬
не на действие или отстъпление.
О Бия отбой - отказвам се от
позиция, решение.
отбор1 л. Група спортисти, които
се състезават заедно в колектив¬
на игра, отборен1 прил.
отбор2 м. 1. Отделяне на най-доб¬
рото. 2. Това, което е отделено
като най-добро, отборен2 прил.
отбрана ж. 1. Действие срещу на¬
падение за спирането му. 2.
Спортисти, чиято задача е да
спират нападение на противни¬
ковия отбор, отбранителен
прил.
отбранявам несв., отбраня св.
прех. Запазвам от нападение и
опасност.
отбягвам несв., отбягна се. прех.
1.	Стремя се да не срещам ня¬
кого (нещо). 2. Въздържам се от
нещо.
отвара ж. Вода (течност), в която
е варено нещо.
отварачкаж. Приспособление за
отваряне на бутилки, буркани и
др
отварим нега., отворя се. прех. 1.
Премахвам преграда за проник¬
ващ* в пространство. 2. Разгъ¬
вам нещо сгънато; разгръщам.
3.	е 3 л. Започва работа (мага¬
зин, учреждение). 4. Слагам на¬
чало на дейност. 5. а 3 л. При¬
дава хубав вид. О Отварям
апетит - възбуждам апетит.
О Отварям бума - започвам
разговор за нещо.
отвеждам несв., отведа се. прех.
1.	Водя някого (нещо) в посока,
която отдалечава от говорещия.
2.	Отклонявам посоката на рас¬
теж, развитие на нещо. 3. е 3 л.
Насочен е към определено мяс¬
то.
отвертка ж. (от рус.) Инструмент
за въртене на винтове.
отвее ,к. Тежест, окачена на дъл¬
га връв за определяне на вер¬
тикално положение, отвесен
прил.
отвивам несв., отвия св. прех. 1»
Отделям (свалям) обвивка, за¬
вивка. 2. Отвпнтвам.
отвиквам несв., отвикна се. 1.
прех. Отстранявам лош навик у
някого. 2. нпрех. Освобождавам
се от лош навик.
отвйнтвам несв., отвинтя се.
прех. Изваждам, махам винт.
отвисоко нрч. 1. От високо мяс¬
то. 2. Надменно.
отвлечен прил. 1. Получен от аб¬
страхиране и обобщение. 2. От¬
къснат от реалността, отвлече-
кост ж.
отвличам несв., отвлека се. прех.
1.	Отнасям, отдалечавам с вла¬
чене. 2. Отвеждам насилствено.
- се нпрех. Отклонявам се от
предмета на разговор.

отгоре
	447

отвод1 ж. (рус.) Искане за отстра¬
няване на някого или нещо, под
крепено с доводи.
отвод2 м. Превито и заровено
младо клонче, за да се вкорени,
отвор •«- Пролука, дупка в нещо,
отворен прил. 1* През който мо¬
же да се минава, да се проник¬
ва. 2. Който е достъпен за посе¬
тители, клиенти. 3. Който е об¬
щителен, съобразителен, отво¬
реност
отвратителен прил. Който пре¬
дизвиква отвращение, отвра-
тителност ж.
отвращавам несв., отвратя св.
прех. Предизвиквам отвраще¬
ние.
отвред нрч. Отвсякъде,
отвръщам «есе., отвърна се.
нпрех. 1. Чрез действия отгова¬
рям на постъпка или на друго
действие. 2. Казвам в отговор.
3.	Грубо и неуважително отго¬
варям. ~ се нпрех. 1. Прекратя¬
вам общуването с някого. 2. е 3
л. Отава ио-топло (време).
отвсякъде нрч. От всички стра¬
ни.
отвъд1 нрч На другата страна; от
татък.
отвъд2 предл. За положение или
движение от другата страна на
нещо, отвъден прил. О Отвъ¬
ден свят - задгробен живот.
отвън и отвънка нрч. разг. 1. На¬
вън. 2* От друго място, от друга
държава. 3. Откъм външната
страна.
отвързвам неса., отвържа св.
прех. Развързвам нещо (някого),
което е вързано.
отвътре нрч. От вътрешната стра¬
на или вътрешността на нещо.
отгатвам х<*с«., отгатна са. нрех.
Намирам отговор, сещам се.
отглас м. 1. Отражение на звук.
2,	Реакция на събитие, проява.
Международен отглас. 3. език.
Промяна на коренна гласна при
образуване на думи.
отглеждам неса., отгледам се.
прех. 1. Грижа се за дете, докато
порасне. 2. Грижа се за домаш¬
ни растения или животни.
отговарям несв., отговоря се.
прех. 1. Съобщавам това, за кое¬
то ме питат. 2. Обаждам се при
повикване или при получаване
на писмо. 3. Реагирам на думи
или постъпки. Отговарям на за¬
каната. 4. Излагам знанията си
при изпит, конкурс, интервю и
под. 5. Поемам отговорност. 6.
Притежавам изискваните ка¬
чества и способности. 7. Говоря
непочтително с някого.
отговора. 1. Информация, изис¬
кана чрез въпрос. 2. Излагане
на знании при изпит, проверка.
3.	Резултат от решаване на ма¬
тематическа задача. 4. Писмо,
написано след получено писмо.
5. Официално изявлениес въз¬
ражение или обяснение.
отговорник ле и отгоиорничка
ж. Лице CI.C задължение да от¬
говаря на нещо.
oiT’ùpe нрч. 1. От високо място.
2.	(>г външната страна. 3. За по¬
соки (място) върху нещо. 4. В из¬
лишък, в повече. 5. От по-вис-
ша служба. О Отгоре-отгоре
- небрежно.

отдавам
отдавам несв., отдам се. прех. 1.
Изцяло, напълно давам. 2. Из¬
разявам почит, уважение. 3. Да¬
вам под наем. 4. Обяснявам
чрез нещо. ~ се «прех. Посвеща¬
вам се на нещо.
отдавна нрч. 1. Преди много вре¬
ме. 2. От дълго време.отдавна¬
шен прил.
отдалечавам «есе., отдалеча се.
прех. 1. Завеждам някого или
поставям нещо далече. 2. Заба¬
вям, отлагам във времето. 3.
Правя някого далечен и чужд.
отдалече и отдалеч нрч. 1. От
далечно място. 2. Внимателно,
предпазливо.
отдалечен прил. Който е с голя¬
ма дистанция във времето или
в пространството; далечен, от¬
далеченост ж. и отдалече¬
ние ср.
отдел м. 1. Административна
единица от няколко служби. 2.
Обособена част в учреждение.
Справочен отдел. 3. Тематично
обособена част от съчинение.
отделен прил.
отделение ср. 1. Част от сграда,
предприятие, учреждение. 2.
ост. Клас в начално училище.
отделям несв., отделя се. прех. 1.
Вземам и поставям настрана. 2.
Разделям хора (животни), кои¬
то са заедно. 3. в 3 л. Излъчва,
изпуска. 4. Спестявам. Отде¬
лям за екскурзия.
отдих м. без мн. (рус.) Почивка.
отдолу нрч. 1. От по-ниско място
в посока нагоре. 2. В долната
част на нещо.
	448

отдръпвам несв., отдръпна св.
прех. Отмествам, отдалечавам с
дърпане. - се нпрех. 1. Отстра¬
нявам се. 2. Прекратявам учас¬
тието си.
отдушник м. 1. Отвор за провет¬
ряване на помещение. 2. Сред¬
ство, възможност да се излезе от
мъчително състояние.
отдясно нрч. От дясната страна,
отеква песе., отекне се. нпрех. е 3
л. Разпространява се.
отелва несв., отели се. прех. а 3 л.
Ражда малко (крава). ~ се нпрех.
1.	Ражда теле (крава, кошута,
биволица). 2. Ражда се (теле).
отеснявам1 несв., отеснея се.
нпрех. в 3 л. Става тесен, по-те¬
сен.
отеснявам2 несв., отесня са. прех.
Правя по-тясно от необходимо¬
то.
отёц.<. 1.Звание на православен
свещеник, калугер. 2» мн. Пра¬
деди.
отечество ср. Родна страна, роди¬
на. отечествен прил. О Оте¬
чествен фронт - обединение
на антифашистките сили в Бъл¬
гария през 1942 г.
отживелица ж. Нещо, чието вре¬
ме е отминало.
отживява несв., отживее св.
нпрех. вЗл. Минава му времето.
отживявам си «есе., отживея си
св. нпрех. 1. Изживявам по-голя-
мата част от живота си. 2. Жи¬
вея добре.
отзад нрч. Зад някого (нещо); от
задната страна на нещо.
отзвук м. 1. Отразен звук. 2, Ре¬
агиране на събитие.

откривам
	449

отзвучава «есе., отзвучнее, нпрех.
в За. Постепенно заглъхва.
отзив u. 1, Публично изразено
мнение. 2. Реагиране на съби¬
тие; отзвук.
отзивчив прил. Който е готов да
се отзове, отзивчивост ж.
отзовавам несв., отзова се. прех.
Прекратявам мисия на някого.
- се нпрех. 1. Проявявам съчув¬
ствие; реагирам. 2. Давам отзив;
изказвам се.
отйвам несв., отида св. нпрех. 1.
Движа се към нещо, като се от¬
далечавам от говорещия. 2. е 3
л. Развива се, променя се, 3. е 3
л. Изразходва се (материал, вре¬
ме). 4. е 3 л. Пропада, съсипва
се. 5. е ,7 /1. Подхожда, изглежда
добре. Шалът пс отива па шап¬
ката. * ми нпрех. е 3 л. Прили¬
ча МИ. - СИ нпрех. 1. Прибирам
се вкъщи. 2. Умирам
отигравам несв., опи рая сл.
прех. 1. Спечелвам и игра. 2.
Оползотворявам иагодпо поло¬
жение (в спорта).
отказ м. 1. Отказване. 2. Спира
не на механизъм.
отказвам несв., откажа m нр<\
1. Не се съгласявам, не прие
мам. 2. Не признавам вината
си. 3. Прекратявам уиотрсЬа
или дейност. - се нпрех. Не жг
лая да имам или да върша пе
що.
откак и откакто нрч. От момент,
когато.
откачвам несв. и откачам нг<«.,
откача св. прех. 1. Свалям не¬
що закачено. 2. Получавам с
хитрост. 3. нпрех. раз?. Върша не¬
разумни пеша. ~ сеялрвх. Осво¬
бождавам се от нещо.
отклонение ср 1. Отклоняване.
2.	Път (линия), който се отделя
от главния. 3. Изразяване на
несвързани с основната тема
разсъждения и мисли (в разказ).
отклонявам иесе., отклоня се.
прех. 1. Измествам встрани. 2.
Въздействам за промяна на ре¬
шение. 3. Отказвам, не прие¬
мам.
отключвам несв., отключа св.
прех. Отварям с ключ.
откога нрч. От кой момент,
откогато нрч.-сз От който мо¬
мент.
отколкото сз. Вместо, в сравне¬
ние с.
откопчавам несв., откопчел се.
прех. Освобождавам копче от за¬
копчано състояние.
откос м. 1. Окосено с едно мина¬
ване място или трева. 2. Серия
изстрели с едно натискане на
спусъка.
открадвам несв., открадна св.
п/>гх I. Извършвам кражба. 2.
Намирам малко време.
открай* нрч Отначало,
открай1 пргАл За отдалечено вре¬
ме ИЛИ M1ICTI).
откривам или., открия гн прех.
I.	Уеглнонннам, нравя извест¬
но нещо ново. 2. Начевам нови
леща. 3. Узнавам нещо скрито,
тайно. Откриват извършите¬
ля. 4. Основавам, отварям. От¬
кривам фондация. 5. Обявявам
начало. Откривам дискусия.
29*

откривател
откривател м. и откривателка
ж. Лице, което прави откритие.
откривателски прил., от¬
кривате летво ср.
открит прил. 1. Който е без пок¬
рив. Открит балкон. 2. Който
е без граница, преграда. Откри¬
то небе. 3. Който не е защитен.
4.	Който не се скрива. 5. Който
е искрен, откровен, откри-
тост ж.
открйтие ср. Нещо, което за пръв
път е установено и доказано.
откровен прил. 1» Който споделя
мислите и намеренията си. 2. В
който няма тайни намерения.
откровеност ж.
откровение ср. 1. Споделяне на
нещо лично, съкровено. 2. От¬
криване на важна истина, на
нещо същностно. 3. Последната
книга на Новия завет.
откроявам Несв., откроя се. Прех.
Очертавам ясно; изтъквам.
откуп м. I. Откупуване. 2. Това,
което се дава за откупуване.
откупвам несв. и откупувам
несв., откупя се. прех. 1. Със зап¬
лащане освобождавам някого
(нещо). 2. Плащам на сънаслед¬
ници дял за общ имот. 3. Купу¬
вам от изложба, разпродажба.
откъде «рч.-сз. 1. От кое място,
посока, 2. От коя страна.
откъдето нрч.-сз. От което място,
откъм предл. 1. За посока (мяс¬
то), отнесена към обект. Идва
откъм морето. 2. По отноше¬
ние на. Откъм здравето е доб¬
ре.
откъс .и. Част от художествена
творба.
	450

откъсвам несв., откъсна се. прех.
1.	С късане отделям. 2. Отдале¬
чавам някого от нещо (някого).
откъслек м. Отделна част от не¬
що. откъслечен прил.,откъс-
лечност ж.
отлагам песа., отложа се. прех. 1.
Оставям за по-късно време. 2.
Протакам.
отлежавам несв., отлежа се. е 3
л. Престоява за по-добро качес¬
тво (алкохолна напитка). - си
нпрех. Лежа до насита.
отлепвам «есе., отлепя са. прех.
1.	Отстранявам нещо залепено.
2.	Отдалечавам някого от нещо.
отлив 1. Отдръпване на вода¬
та от морския бряг. 2. Намаля¬
ване на интереса към нещо, от-
ливен прил.
отливам «есе., отлея се. прех. 1.
Изливам част от нещо. 2. Изра¬
ботвам чрез наливане в калъп,
форма.
отливка ле. Предмет, изработен
чрез отливане.
отлика ж. Това, по което нещо
(някой) се отличава от друго
(друг).
отлитам «есе. и отлетявам несв.,
отлетя св. нпрех. 1. С летене се
отдалечавам. 2. Отправям се с
бързина. 3. е 3 л. Минава (вре¬
ме).
отличавам несв., отлича сз. прех.
1. Посочвам разлика; различа¬
вам. 2. Награждавам. 3. в 3 л.
Характерно е.
отличен прил. 1. Който е с поло¬
жителни качества, проявени в
най-висока степен. 2. Най-висо¬
ка оценка.

оток
ni ничие ер. 1. Висока оценка или
награда за успех, работа. 2. От-
111 гн* II.
<н лнчителен прил. Който служи
и о тл и ка. отличителност ж.
«и ночник .к. и отличничка ж.
I. Ученик с отличен успех. 2.
11ървенец.
«и ломка ж. и отломък л Отчу¬
пена част от нещо цяло.
о глъчнам несв., отлъча се. прех.
I. I Хгделям, отстранявам. 2. На-
и, ливам за неспазване на божи¬
ите заповеди или учение.
<»глйспиам несв., ОТЛ10СПЯ св.
h/’ft Изключвам някого от пар¬
тии, организация, коалиция.
Огняно нрч. Откъм лявата стра¬
на
песа. и отменявам
пни , отмени гл. нргх. 1. Замоет-
нам в работата 2. 11рекрагивам
на ГН1Д1ИКa la на шчцо
отмотки и (руг » Знак, limer.
О I Mtn Hi НИМ Krill, ОГМНПЛ <Л
и/'ll I. MlllIhllllM IBUtpllll lieill.fl
h iiiiHiHM по пи I и I ik 2. Il<* ob
pl.lllHM IHlHMlllllH1 .’I, II J I II I
41’HIO, ПреМНИЛИП ((miihib, IHII I
pl >1-11 III' 1
OlMllpil лил , IIIM|li' Ml Illi/	 I
I llprCTIlltll ДЦ t 1.ЩОС1 nvlHt
отмори .«Г Почивки, ОТДИХ
О I M IkC[IITCJ1 «• It ОТ M I.CTItT0JI
Kil .*• Лице, 1(О1‘ГО ОТМТ.1ЦНП11
о гм ъщакам неси., отмт.гтп mi
wii/m'x. Отговарям със злоденниг
за причинено ало.
отмяна.w. 1. Помощ чрез замест
ване в работата. 2,/мгн. Млад чо
век, който помага.
отмя там wrctt., отметна m. прех.
1. Отмествам встрани. 2. Отбе¬
лязвам със знак нещо свърше¬
но. ~ се нпрех. Не удържам на
дадената дума.
отнасям «сее., отнеса се. прех. 1.
Нося на друго място. 2. е 3 л. От¬
влича (вода, река, вятър). 3. На¬
сочвам към друго лице (служба,
място). 4. Изтърпявам, понасям.
- се нпрех. 1. Проявявам опре¬
делено отношение. 2. Обръщам
се към някого. 3. s 3 л. Свързано
е е нещо.
отначало нрч. В началото,
отнемам несв., отнема св. прех.
1» Вземам нещо от някого. 2. в 3
л. Изисква, изразходва.
отникъде нрч. От никое място.
Отникъде не се задава.
отново нрч. Още веднъж,
относителен прил. 1. Който се
определя чрез отнасяне, съпос¬
тавка с нещо. 2. Който е в зави¬
си моет от други неща и условия.
<’г;а е относителни здрав. 3.
тим Чрез който го изразява от¬
ношение квм шчцо. (Ьпноси-
rnritui прилалонелпа; относи-
пюлнч wmuiivtvnic o/ntiocù-
нн1 inotoi w
см пог no n/н a * I In ni noirirине lia.
оIii'Miiemiv ip I. Връзка между
пещи la и ИН.1ВЧ1ПИта. 2. мл. На¬
чни па нллпмно общуване. 3.
Израз на «щенка, поведение,
държание. 4. Мнение, гледна
точна
отнякъде нрч. От някое място,
йттне ч Вол écrira подутина по тя¬
лото.

отопление
отопление ср. 1. Отопляване. 2.
Приспособление за отопляване.
отоплявам «есе. и отопляй несв.,
отопля се. прех. Правя помеще¬
ние да е топло.
оторизйрам несв. и св., прех. Упъл¬
номощавам.
отпадък м. Остатък от нещо, кой¬
то е непълноценен, негоден за
употреба, отпадъчен прил.
отпечатвам меса., отпечатам се.
прех. 1. Приключвам печатане¬
то на нещо. 2. Оставям отпеча¬
тък върху нещо. 3. Отварям не¬
що запечатано.
отпечатък л. 1. Следа от допир
до повърхност. 2. Следа от изпи¬
тано влияние и въздействие. 3.
Отделно оформена статия от
списание, сборник и др.
отписвам несв., отпиша св. прех.
1.	Заличавам нечие име от спи¬
сък. 2. Освобождавам от органи¬
зация, учебно заведение и под.
3.	разг. Приемам, че няма да
оживее.
отплавам несв. нпрех. Отдалеча¬
вам се чрез плаване.
отплата ж. без ли. Възнагражде¬
ние, възмездие.
отплащам се несв., отплатя се
св. нпрех. Проявявам, изразявам
благодарност и признателност;
възнаграждавам.
отплувам несв. нпрех. С плуване
се отдалечавам.
отпор м. без мн. Енергично проти¬
водействие.
отправям неся., отправя се. прех.
(рус.) 1. Насочвам, устремявам.
2.	Изпращам. Отправям пока¬
на.
	452

отпращам несв., отпратя ся.
прех. 1. Насочвам към друго мяс¬
то или друг източник. 2. Не поз¬
волявам да влезе, да остане.
отпред нрч. 1. От предната стра¬
на. 2. Пред останалите.
отпреди1 нрч. От по-рано.
отпреди2 предл. За означаване на
момент, преди който е извърше¬
но нещо.
отпуск м. и отпускам. Освобож¬
даване от работа и задължения
за определено време.
отпускам несв. и отпущам несв.,
отпусна св. прех. 1. Пр авя не¬
що да е по-малко стегнато. 2.
Преставам да държа нещо. 3.
Пускам надолу. 4. Удължавам
дреха. 5. Предоставям пари,
средства. - се нпрех. 1. Преста¬
вам да бъда напрегнат. 2. Из¬
губвам силите и работоспособ¬
ността си. 3. Правя непредви¬
дени разноски. 4. Държа се сво¬
бодно и естествено. 5. Ставам
небрежен. 6, е 3 л. Затопля се
(време).
отпушвам несв., отпуша се. прех.
1.	Отварям съд със запушалка.
2.	Прочиствам запушена тръба,
отвор и др.
отпъждам неся., отпъдя се. прех.
Отстранявам, отдалечавам от
себе си.
отпътувам несв. и св., нпрех. За¬
минавам с превозно средство.
отработвам несв., отработя св.
прех. Заплащам с полагане на
труд.
отравям1 несв., отровя’ се. прех.
1. Умъртвявам е отрова. 2.11ра-

отсега
ля нещо да е отровно. 3. При Ч Il¬
li ивам неприятности и тревоги.
отравям2 несв., отровя2 се. прех.
Изравям нещо затрупано, заро¬
вено.
отражение ср. 1. Образ в огле¬
дална повърхност. 2. Връщане
в обратна посока на звукови,
светлинни или радиовълни. 3.
Влияние, въздействие. 4, Спо¬
собност за възпроизвеждане.
отразявам яссе, и отражавам
несв., отразя се. прех. 1. е 3 л.
Възпроизвежда нечий образ
(огледална или друга повър¬
хност). 2. е 3 л. Насочва обрат¬
но вълни, лъчи (повърхност,
преграда). 3. Възпроизвеждам
чрез образи. 4. Информирам.
опрано нрч. Преди предвидено¬
то време.
отрасъл а. (рус.) Относително са¬
мостоятелна научна, производ¬
ствена или друга дейност, от¬
раслов прил.
отрезвйтел м. Място, предназна¬
чено за задържане на пияни до
изтрезняването им.
отрезвявам1 несв., отрезвея се.
нпрех. Ставам трезвен.
отрезвявам2 несв., отрезвя се.
прех. 1. Правя някого трезвен. 2.
Правя някого разсъдлив и ра¬
зумен.
отрицание ср. 1. Отричане. 2, 'Го¬
на, което е противоположност на
нещо.
отрицателен прил. 1. Който из¬
разява несъгласие, не потвърж¬
дава. 2. Който не е положителен
и благоприятен. 3. език. С който
се изразява отрицание. Отри¬
цателно местоимение. 4. Кой¬
то изразява (псъстнпо, липса (на
заболяване). Отрицателна
проба. 5. Който е ио-малт.к от ну¬
ла и се отбелязва с минус (чис¬
ло, величина). 6. Който се отна¬
ся до движение на електрони.
отрицателност ж.
отричам несв., отрека се. прех. 1.
Отказвам нещо, което се твър¬
ди. 2. Противопоставям се. - се
нпрех. 1. Отказвам се от нещо. 2.
Не признавам нещо за свое.
отровя ж. 1. Вещество, което при¬
чинява увреждане или смърт на
жив организъм. 2. Това, което
убива, измъчва, отровен прил.,
отровност ж.
отрок а. ист. Безимотен селя¬
нин, зависим от феодален вла¬
детел. отрочески прил.
отреден прил. Изморен от тежък
труд.
отряд л. 1. Войскова или въоръ¬
жена група с определена зада¬
ча. 2. Група от хора със съвмес¬
тна дейност, отряден прил.
отрязвам несв., отрежа се. прех.
1, Отделям с рязане. 2. Пре¬
граждам, издигам препятствие.
3.	Отхвърлям категорично.
отрязък м. 1. Част, <прязала от
нещо. 2. Част от нещо е времен¬
но или 11|нн"грлпсгл1’цо измере¬
ние. 3. Част от документ, срещу
който се получава нещо.
отсам нрч 1. От страната на го¬
ворещото лице. 2. От по-близка¬
та е грана отсамен прил.
отсега нрч. От този момент на-
тагьк.

ОIсспкл
отсешса и отсянка ле. Разновид¬
ност (по наситеност, сила) на
цвят, звук, значение.
отсечен прил. 1. Получен чрез се¬
чене. 2. Много стръмен. 3. Бърз,
без паузи, рязък (говор, жест).
отсёченост ж.
отсечка ж. 1. Права, ограниче¬
на от двете страни. 2. Определе¬
на част от маршрут.
отсичам несв., отсека се. прех. 1.
Отделям чрез сечене. 2. Рязко и
категорично изразявам мнение,
отскачамнесв., отскочасв. нпрех.
1. Скачам рязко нагоре или
встрани. 2.вЗл. Отлита встрани
или нагоре вследствие на удар.
3.	Отивам за кратко време,
отскоро нрч. От неотдавна, от-
екорошен прил.
отскубвам несв., отскубна св. и
отскубя es. прех. Изтръгвам е
дърпане. - се нпрех. 1. Измък¬
вам се с усилие. 2. Освобожда¬
вам се от задължение, дейност.
отслабвам1 несв., отслабна се.
нпрех. 1. Ставам по-слаб физи¬
чески или с по-малко тегло. 2. е
3 л. Губи способността си. Слу¬
хът отслабва. 3. в 3 л. Намаля¬
ва интензивността и силата си
(природно явление).
отслабвам2 несв., отслабя св.
прех. 1. Намалявам силата на
нещо. 2. Правя нещо да не е
стегнато.
отслужвам св., отслужа св. прех.
1. Свършвам военна служба. 2.
Извършвам черковна служба.
отсреща нрч. Откъм противо-
1ик <1’1иата страна, отсрещен
Hpn.i
	 454

отсрочвам несв., отсроча св.
прех. Отлагам за по-късно.
отстрана и отстрани нрч. 1. От¬
ляво или отдясно на нещо. 2. От
разстояние.
отстранявам нем., отстраня св.
прех. 1. Отмествам встрани. 2.
Лишавам някого от участие в
нещо. 3. Премахвам нещо.
отстъп м. 1. Отстъпване. 2. Нов
ред в текст.
отстъпвам несв., отстъпя се.
нпрех. 1. Придвижвам се назад.
2.	Отказвам се от намерение. 3.
Намалявам цена при продажба.
4, прех. Отказвам се в полза на
някого. 5. Притежавам нещо в
по-малка степен от някого.
отстъпка ж. 1. Намаление на
обявена цена. 2. Отказване в
полза на някого.
отстъпление ср. 1. Оттегляне
при военно действие. 2. Прекъс¬
ване на основен разказ за раз¬
съждения и израз на мисли,
отстъпчив прил. Който е склонен
да прави отстъпки, отстъпчи¬
вост ж.
отсъждам несв., отсъдя се. прех.
1» Вземам решение. 2. Издавам
присъда.
отсъствие ср. 1. Липса на нещо.
2.	Неявяване.
отсъствам несв. нпрех. 1. Не се
явявам някъде, където трябва
да бъда. 2. а Зл. Не е налице.
отсядам несв., отседна се. нпрех.
Настанявам се временно ня¬
къде.
оттам нрч. 1. От онова място, за
което се говори. 2. През някое
	 455

ОТЧуЖДСП
отдалечено място. 3. От обрат¬
ната страна.
оттатък нрч,. На срещуположна¬
та страна, отт'атъшек прил.
оттеглям кеса., оттегля се. прех.
1.	Премествам с теглене. 2. Пре¬
мествам назад от позицията й
(войска). 3. Отказвам се. Оттег¬
лям възражението си.
оттенък м. (рус.) Отсянка, нюанс,
оттогава нрч. От онова време,
оттук и оттука нрч. 1. От това
място, от тази страна. 2. През то¬
ва място. 3. Поради това основа¬
ние. О Оттук нататък - 1.
От това място нататък. 2. От то¬
зи момент нататък. О Оттук-
оттам - от различни места.
отучвам несв., от уча се. прех. Зас¬
тавям някого да се откаже от
свой навик.
отхапвам несв., отхапя св. прех.
Откъсвам с хапане.
отхвърлям несв., отхвърля са. 1.
Хвърлям нещо встрани. 2. От¬
блъсквам, отстранявам. 3. Не
приемам нещо. 4. Извършвам
много по обем работа.
отхлупвам несв., отхлупя се.
прех. Вдигам капака от нещо за¬
хлупено.
отходен прил. В съчет. отходно
място - тоалетна (обществена).
отхранвам несв., отхраня св.
прех. Отглеждам някого (нещо),
докато порасне.
отцепвам несв., отцепя сп. прех.
С цепене отделям част от нещо.
- се нпрех. Отделям се от нещо
общо, цяло.
отцеубиец л, Убиец на собствен
баща, отцеубийство ср.
отчайним fn f ii , o’i чип tipri.
1I рсдилвикпам oi’iHUMiH’ у ня
кого. ~ <т лл/т ÜImciuîi мг от
чаяние.
отчасти нрч. В износ гна етгиеп.
частично.
отчаян прил. 1. Обзет or огчая
ние. 2, Който изразява отчая
ние. 3. Силно пристрастен към
нещо, отчаяност ж.
отчаяние ср. Безнадеждност,
отчёт м. Изложение за извърше¬
на дейност, за финансово състо¬
яние. отчетен прил.
отчетник м. и отчетничка ж.
Лице, което професионално се
занимава с отчитане, отчет¬
нически прил.
отчетност ж. 1. Установено по
форма и начин отчитане на из¬
вършена дейност. 2. Документи
за отчет на финансова и друга
дейност.
отчислявам лесе., отчисля се.
прех. 1. Отписвам някого от спи¬
сък, състав. 2. Отделям част от
сума с определено предназначе¬
ние.
отчитам несв., отчета с«. к/к-т. 1.
Давам отчет. 2, Съобразявам ге
с нещо. 3. вЗ л. Измерва, показ
ва (уред).
отчуждавам несв, отчуждя <-п.
прех. 1. Нравя някого да стане
ч}^;!, на определени хора. 2. От¬
немам лична сгйнтшчннт и пол¬
за на държаната. -* с<‘ нпрех. Въз¬
приемам ка то чужд някого, с ко¬
гото съм бил близок.
отчуждён прил. 1. Който не об¬
щува с близките си. 2. Който е
отнет в полза на държавата, от-
чужденост ж.

отшелник
отшелник м. 1. Лице, което пора¬
ди религиозни подбуди живее
уединено. 2. Необщителен човек,
който живее сам. отшелничес¬
ки прил., отшелничество ср.
отшумявам несз., отшумя се.
нпрех. в 3 л. 1. Престава да шу¬
ми. 2. Преминава, отзвучава.
отщява ми се несв., отще ми се
се. нпрех. в 3 л. Опротивява ми,
вече не ме интересува.
отъждествявам несв., отъж¬
дествя се. прех. Приемам две
или повече неща за еднакви,
идентични. ~ се нпрех. Смятам
се за тъждествен с друг.
отървавам несв., отърва св. прех.
1,	Спасявам. 2. Избягвам нещо
неприятно.
отърквам несв., отъркам св. прех.
1.	Изхабявам чрез търкане. - се
нпрех. 1. Допирам се с търкане.
2.	Изхабявам се с търкане.
отърсвам лесе., отърся се. прех.
С тръскане отстранявам, изчис¬
твам нещо. - се нпрех. Освобож¬
давам се от нещо.
отявлен прил. (рус.) Който се изя¬
вява открито и трайно, отявле-
ност ж.
отяжда ми се несв., отяде ми се
се. нпрех. вЗл. Изгубвам желание
да ям.
отяждам си лесе., отям си се.
нпрех. Ям колкото искам, до на¬
сита.
оферта ж. (от лат.) Предложение
за сделка, спогодба и пр. офер¬
ти е и прил.
офис м. (англ.) Работно помеще¬
ние ви административна дей¬
ност, бизнес и др. дфисен прил.
	 456
офис Първа част на сложни наз¬
вания със значение ’който се
отнася до офис’: офис мебели,
офис техника, офис център.
офицер м. 1. Лице от командния
състав на армия, полиция, про¬
тивопожарна охрана. 2. Шах¬
матна фигура, офицерски
прил., офицерство ср.
официален прил. 1. Който е
свързан с правителството. 2.
Който е съобразен с приети пра¬
вила. 3. Свързан със специални,
тържествени случаи. 4. Вежли¬
во сдържан, официалност ж.
официоз ж. (от лат.) Вестник, кой¬
то прокарва и поддържа прави¬
телствената политика, офи¬
циозен прил.
оформявам несв. и оформям
несв., оформя се. прех. Прида¬
вам форма на нещо.
офорт ж. (от фр.) 1. Гравюра вър¬
ху медна или цинкова плоча. 2,
Отпечатък от такава гравюра.
офсет ж. (англ.) Начин на отпе¬
чатване посредством междинна
еластична повърхност, офеё-
тов прил.
офталмология ж. (от гр.) Меди¬
цинска наука за заболяванията
и лечението на окото, офтал-
моложки прил.
офшор ж. (англ.) 1. Стопанска
дейност в икономическата мор¬
ска зона на дадена страна. 2.
Безмитна зона, офшдрен прил.
ох межд. За израз на: 1. Болка, уп¬
лаха. 2. Досада, отегчение. 3.
Вълнение, възторг.
охкам «есе. нпрех. Казвам „ох“,
охладител ж. Инсталация за ох¬
лаждане. охладителен прил.
очила
,	_ 457

охлузвам яссе., охлузя св. прех.
1.	Повреждам кожа, тъкан чрез
триене. *2. Износвам.
охлюв .ч. 1. Мекотело, пълзящо
животно от клас Gastropoda, без
или с черупка. 2. Вътрешна част
на ухото, дхлювен прил.
охо лежд. За израз на съгласие,
задоволство.
охолен прил. 1. Който живее в
изобилие и разкош. 2. Който е
изпълнен с доволство, охол-
ност ж. и охдлство ср.
охота ж. без мн. (рус.) Желание за
нещо, охотен прил.
охра ж. без мн. (гр.) Жълта боя.
охрана ж. (рус.) 1. Защита. 2. Гру-
па за защита, охранителен
прил.
охранител м. и охранителна
ж. Лице, което осигурява охра¬
на на институции (лица).
охранявам леса. прех. (рус.) Осъ¬
ществявам охрана.
охтика ж. (от гр.)разг. Белодробна
туберкулоза, о.г/пичаа прил.
оцветител м. Вещество, което
служи за оцветя пане, оцскчин-
fneлен прил.
оцветявам ю-т , оцвет я < «
1. Правя нещо да е цветно. 2.
Правя нещо по-изразитслно, но
цветисто.
оцелявам «сее., оцелея m нпр*-х
Запазвам се здрав, цял.
оценка ж. 1. Определяне па це
на. 2. Размер на стойността при
определени условия. 3. Прецен¬
ка, мнение за качествата на не¬
що. 4. Числов израз за степента
на знания и умения на ученик,
оценъчен прил.
оценявам ят, оценя се. прех 1.
Прави оценка. 2. Изразявам
мнение за качествата на нещо.
3.	Признавам значимостта на
нещо.
оцет м. без мн. (от лат.) Получена
от вторична ферментация теч¬
ност с кисел вкус, използвана за
подправка, оцетен прил.
оцъклям се несв., оцъкля се св.
нпрех. 1. Гледам със студен, без¬
изразен поглед. 2. Умирам. 3. в
3 л. Придобива стъкленостуден
блясък.
очаквам несв. прех. 1. Нетърпели¬
во чакам. 2. Надявам се да се
случи нещо желано.
очаровам леса. прех. (рус.) Предиз¬
виквам очарование у някого.
очарование ср. (рус.) Обаяние,
очебиен прил. Който се забеляз¬
ва лесно, очебийност ж.
очевиден прил. Който не се нуж¬
дае от доказване, очевидност ж.
очевидец^, и очевидна ж. Лице,
което е видяло случка, събитие.
очерк м. (рус.) 1. Художествен
разказ за действителна случка,
събитие. 2. (’бити (кратко) изло¬
жение пи даден въпрос.
очерням штв., очерня m прех. J.
Покривам с черна (юи. 2. Окле¬
ветя вам.
очертавам и<те., очертаят, н/мт.
1.11аЬелялнам граници или кон¬
тури па пещо. 2. Излагам същес¬
твеното подадеш въпрос. 3. Пос¬
ледователно излагам характер¬
ни особе'поели.
очила мн. Приспособление с две
оптически стъкла за коригиране
или предпазване на зрението.

очиларка ж. Вид отровна змия;
Naja.
очиствам несв., очистя се. прех.
1,	Нравя изцяло чисто. 2. Под¬
реждам помещение. 3. Отделям
вътрешностите на заклано жи¬
вотно. 4. разг. Ликвидирам, уби¬
вам.
О'1уквам несв., очукам се. прех.
1. Наранявам с чукане. 2. Поп¬
равям, изработвам с чукане. 3.
Отделям зърна, плод с чукане.
4.	е 3 л. Съсипва, смазва.
	458
ощастливявамиесв., ощастливяг
св. прех. Правя някого щастлив.
още нрч. Изразява: 1. Добавяне
към нещо. 2. Продължаване на
състояние или действие. 3.
Приключване към даден мо¬
мент. Още снощи се обади. 4.
Повторно действие. О Все още
- и до сегашния момент.
ощетявам «есе., ощетя се. прех.
Причинявам щета, загуба.
ояждам се несв., оям се се. нпрех.
Ям до пресищане; напълнявам.
п
па сз. разг. 1. И, и тогава. Чака¬
ло, чакало, ма седнало и задря¬
мало. 2. Пък и. Стана студено,
па и заваля.
паваж м. (фр.) Пътна настилка от
дялани каменни блокове или
специални тухли, паважен
прал.
паве ср. (фр.) Каменно блокче или
специална тухла за паваж.
павилион м. (фр.) 1. Малка дър¬
вена постройка в парк, градина.
2. Малка постройка за продаж¬
ба на дребни стоки, вестници и
др. 3. Отделно изложбено поме¬
щение на панаир, голяма из¬
ложба и др.
павирам несв. и св., прех. Правя
паваж, покривам с паваж.
павликянин м. и павликянка
ж. Последовател на павликян-
ствиго. павликпнски прил.
и а и л икякстпо ср. без мн. (от
соб(тн.) Религиозно среднове¬
ковно движение, което се при¬
държа към дуализма и отрича
някои тайнства на християнст¬
вото. павликянски прил.
пагода ж. (санскр.-порт.) Много¬
етажна будистка култова сгра¬
да (храм, светилище), чиито ета¬
жи са разделени с подчертани
покриви и всеки следващ е по-
малък по площ.
пагон м. (рус.) Закрепен за рамо¬
то на дреха знак за военен чин.
пагубен прил. Който причинява
гибел, вреда, загуба, пагуб-
ноет ж.
пад л. Височина, наклон на спус¬
кане на водна струя.
падам несв., падна се. нпрех. 1.
Движа се надолу под въздейст¬
вието на земното (или на друго
небесно тяло) притегляне и на
собствената си тежест. 2. е 3 л.
Отделя се от мястото, където е
закрепен. 3. в 3 л. Вали (сняг,
дъжд). 4. е 3 л. Намалява, пони¬
жава се (цена, стойност, равни¬
ще). 5. Загивам в бо и» 6» а 3 JT»

I Н) к
— 459

Преминава в неприятелски ръ¬
це (населено място, обект). 7. вЗ
л. Спуска се ниско (мъгла,
мрак). 8. в 3 л. Насочва се в оп¬
ределена посока (светлина, лъч,
поглед). 9. в 3 л. Поема се от ня¬
кого (вина, грижа, отговорност).
10. Загубвам власт, позиция,
функция. 11. разг. Притежавам
някакво качество. Пада малко
спортист. 12. а 3 л. Случва се.
Голям смях падна. ~ се нпрех.
1.	Оказвам се някъде или няко¬
га. Коледа се пада в сряда, Мяс¬
тото ми се падна до вратата.
2.	В роднинско отношение съм.
Тя ми се пада братовчедка. 3.
Получава се от нещо чрез лота¬
рия, жребий и под. Първият
въпрос се падна на нея. 4. е 3 л.
Намира се, разполага се. Вдяс¬
но се пада църквата, а наляво
е библиотеката.
падеж1 м. Краен срок за плаща¬
не на дълг, заем, полица и др.
падежен прил.
падеж2 м. език. Граматическа ка¬
тегория и форма на имената за
израз на отношението на озна¬
чения предмет към други пред¬
мети, признаци, действия и тех¬
ните означения, падежен прил.
падение ср. Морален, нравствен
провал.
падина ж. Ниско място между
височини.
пазар м. (отпере.) 1. Открито мис¬
то, където в определено време се
търгува. 2. Купуване. 3. Систе¬
ма за размяна и движение на
стоки в дадена област, страна. 4.
Област, страна, където се прода¬
ва стока. Излизат на външни»
пазар, пазарен прил. и пазар¬
ски прил.
пазарлък ж. разг. 1. Договаряне
между купувач и продавач. 2.
Уговаряне на условия, прегово¬
ри.
пазарувам несв., прех. и нпрех. Ку¬
пувам.
пазаря несв. и св., прех. 1. Угова¬
рям покупка. Пазарих къщата,
но не съм я купил. 2. разг. Нае¬
мам на работа. Пазарих май¬
стори за ремонта. ~ се нпрех.
1. Уговарям по-изгодни условия
или цена. 2. Приемам известна
работа при определени условия,
пазач Л1. Лице, чието задължение
е да пази нещо.
пазва ж. Мястото между гърдите
и облеклото, което ги покрива.
пазител л. и пазителка ж. Ли¬
це, което опазва, съхранява не¬
що стойностно.
пазя несв. прех. 1. Закрилям, за¬
щитавам. 2. Грижа се за нещо,
за да се съхрани. 3. Спазвам,
вземам ПОД внимание. - <■<*
нпрех. 1. Внимавам. 2. Отбягвам
някого (нещо). О Пи пг /пийна
- не разпространи нам, не ci,of>
ща вам.
пай1 л. (гур.) Дня, частот нещо.
пай2 л. (яшл.) Печен сладкиш с
плънка от плодове.
намеси мн. (фр.) Малки блестящи
кръгли пластинки за украса на
дреха.
пак нрч. 1. Отново, повторно. 2.
Непреки това. Вече се извиних,
а тя пак се сърди.

пакет
пакет м. (фр.) 1. Нещо увито доб¬
ре и запечатано. 2. Съвкупност
от еднородни неща. Пакет от
стабилизационни мерки. О В
пакет - заедно, пакетен прил.
пакетирам несв. и св., прех. Офор¬
мям, увивам в пакет.
пакост ж. 1. Постъпка, която при¬
чинява повреда, вреда. 2. Зли-
на, беля, пакостен прил.
пакостлив прил. Който е склонен
да пакости, пакостливост ж.
пакостник м. и пакостница ж.
1. Лице, което пакости. 2. Палав¬
ник. пакостнически прил.,
пакостничество ср.
пакостя несв. нпрех. Върша пакос¬
ти.
пакт м. (лат.) Международен до¬
говор с политическо значение.
пактрегер м. (нем.) Багажник на
покрива на автомобил.
пал ж. без мн. Система за излъч¬
ване на телевизионен сигнал.
палав прил. (нгр.) Който е неми¬
рен, буен.палавина ж. нпала-
вост ж.
палавец м. и палавник м., па¬
лавница ж. Лице, което е пала¬
во, буйно.
паламйда ж. Плевел с бодливи
листа и стъбло; Cirsium.
паламуд ж. (гр.) Морска пасаж¬
на риба от рода на скумрията;
Palamis sarda.
паланка ж. (от ит.) ост. Населено
място от градски тип без утвър¬
дени административни функ¬
ции.
паласка ж. (унг.-рус.) Малка ко¬
жена чанта за патрони,барут и
др принадлежности за стрелба.
палат ж. (от лат.) 1. Дворец, замък.
2.	Скъпо луксозно жилище.
палата ж. (от лат.) 1. Представи¬
телна обществена сграда. 2, Наз¬
вание на някои държавни уч¬
реждения, Съдебна палата. 3.
Съставна част на парламент в
някои страни.
палатка ж. Временно преносимо
жилище от разпъната непромо¬
каема материя, палатков
прил.
палаткар и палаткаджия м.
разг. Лице, което живее на па¬
латка или участва в палатков
протест.
палач ж. (рус.) 1. Лице, което из¬
пълнява смъртна присъда. 2.
Жесток потисник, мъчител.
палачинка ж. (лат.-рум.) Пържен
тънък тестен слой с плънка от
сладко, палачйнков прил.
палаш ж. Вид ловно куче.
пале ср. 1. Куче от дребна поро¬
да. 2. Малко куче.
палео* Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’древен, праис¬
торически’: палеоботаника, па¬
леогеография, палеоекология,
палеология, палеопатология.
палеограф м. и палеографка
ж. Специалист по палеография.
палеографски прил.
палеография ж. (гр.) Наука за
древните ръкописи и писменост.
палеографски прил.
палеозойски прил. (от гр.) В съ¬
чет. палеозойска ера - стара
ера в историята на Земята, ко-
гато се появяват морски без¬
гръбначни, риби и сухоземни
растения.

памтивска
	461

палеолит л. (гр.) Най-старият i пе¬
риод от каменната епоха, пале¬
олите» прил.
палеонтология ж. (гр.) Наука за
растителния и животинския
свят през минали геоложки епо¬
хи. палеонтоложки прил.
палета ж. (от фр.) Специален съд
(касета, сандък) за превозване
на стоки, палетен прил.
палетовоз м. Автомобил, приспо¬
собен за возене на палети с бу¬
тилки.
палец м. 1. Крайният дебел пръст
с две стави на ръка и крак. 2,
Детайл с форма на лост (на ме¬
ханизъм, машина).
палешник м. Режеща широка
част на рало, която пори земя¬
та; ралник.
палимпсест м. Старинен ръко¬
пис, написан на пергамент вър¬
ху по-стар, заличен текст.
палитра ж. (фр.-рус.) 1. Елипсо¬
видна дъсчица, иа която худож¬
ниците размесват боите при ри¬
суване. 2. Съчетание от багри,
тонове или изразни средства в
художествена творба.
палка ж. (рус.) 1. Къса пръчка.
Диригентска палка. 2. Къса и
тежка пръчка от полицейско въ¬
оръжение.
палма ж. (лат.) Тропическо веч¬
нозелено растение с едри перес¬
ти листа, палмов прил.
палмёта ж. (фр.) 1. Оформена ка¬
то ветрило корона на декоратив¬
но дърво. 2. Дърво с такава ко¬
рона. палметен прил.
палто ср. (фр.) Дълга горна дре¬
ха с подплата и дълги ръкави.
палуба ж. (рус.) Открит под (пок¬
рив) на кораб.
паля прех. I. IIрави иещо да
гори. Наля сигщ, 2, Пускам в
действие мотор (двигател). 3.
нпрех. в 3 л. Започва да работи,
включва се (двигател ). - се nm/nt.
1.	Обзема ме желание за нещо.
2.	Ядосвам се.
палячо ср. (ит.) 1. Цирков коме¬
диен актьор с боядисано лице и
широки смешни дрехи; клоун. 2.
Смешник, палячовски прил.,
палячовщина ж.
памет ж. без мн. 1. Способност на
съзнанието да задържа и въз¬
произвежда впечатления от ми¬
нал опит. 2. Устройство за съх¬
раняване на информация в
електронноизчислителна маши¬
на. 3. разг. Разум. 4. Възпомена¬
ние (честване, спомен) за няко¬
го (нещо), паметен прил.
паметлйв прил. 1. Който е спосо¬
бен да помни. 2, разг. Който е
умен, разумен, паметлйвост
ж.
паметник м. 1. Скулптурно (ар¬
хитектурно) произведение в па¬
мет на някого или нещо. 2. За¬
пазен предмет или писмен доку¬
мент като свидетелство за но-
pan на култура.
памида (пере. тур.) I. Сорт гроз¬
де г тъмни лилави зърна с тъп¬
ка ципа. 2. Вишют такова гроз¬
де. nuMitûoe прил.
памперс ж Iбебешка плътна пе¬
лена :<а еднократна употреба.
намтинека нрч. В съчет. от пам-
тивека - от незапомнени вре¬
мена.

памук
памук ,и. (лерс.-тур.) 1. Влакно¬
дайно растение; Gossypium her¬
baceurn. 2. без мн. Влакна от то¬
ва растение, които се обработ¬
ват в текстилната промишле¬
ност. О Захарен памук - слад¬
карско изделие във форма на
влакна, иалгуков прил. и па¬
мучен прил.
памфлет л. (англ, собств.) Кратка
публицистична творба със зло¬
бодневен изобличителен харак¬
тер. памфлетен прил.
пан1 м. 1. Почтително обръщение
в западнославянските езици. 2.
ист. Едър земевладелец в Пол¬
ша.
пан2 д. без мн. Синтетично влак¬
но с приложение в текстилната
индустрия.
пан- (гр.) Първа част на сложни
думи със значение ’който се от¬
нася до всички или всичко': пан¬
американски, панафрикански.,
панислямизъм, панславянски,
пантюркизъм.
панаир м. (нгр.) 1. Голям пазар,
който се организира всяка годи¬
на и трае няколко дни. 2. Изло¬
жение на образци и мостри, къ¬
дето се сключват търговски
сделки, панайрен прил.
панаирджия м. и панаир-
джййка ж. Лице, което посеща¬
ва панаир или участва в него.
панаирджийски прил.
панама ж. (от собств.) 1. Лятна
широкопола шапка, изплетена
от гъвкави влакна или дървеси¬
на 2. Памучен плат за броди¬
ра не <■ малки квадратчета, па-
намен прил.
	 462

панацея ж. без мн. (гр.) 1, Въоб¬
ражаемо лекарство за всички
заболявания. 2. Нещо, което
разрешава всички проблеми.
панда ж. Бозайник с черно-бяла
окраска, подобен на мечка; Aelu-
rus fungens.
панделка ж. Платнена лента, ко¬
ято се използва за украса.
пандемия ж. (от гр.) Епидемия,
разпространена в много страни,
пандиз м. разг. Затвор.
пане прил. неизм. (фр.) 1. Паниран.
2.	субст. ср. Панирано ястие,
панел л. (нем.) Конструктивен бе¬
тонен елемент с приложение в
строителството, панелен прил.
панёлка ж. разг. Панелно жили¬
ще.
панер (гр.-лат.) Плитък плетен
домакински съд за дрехи.
паника ж. (гр. собств.) Внезапен
непреодолим страх, предизвик¬
ващ объркване, панически
прил.
паникбутон м. Бутон за задейст¬
ване ira алармена система.
паникьор м. и паникьорка ж.
Лице, което предизвиква или
преживява паника, паникъдр-
ски прил., паникъдрство ср.
паникьосвам несв., паникьо-
сам св. прех. Създавам паника.
~ се нпрех. Изпадам в паника.
панирам несв. и св., прех. (от фр.)
Пържа нещо, оваляно в разби¬
ти яйца и галета. - се нпрех. разг.
Изпадам в паника.
панихида ж. (гр.) Църковен ри¬
туал за помен на покойник.
паница ж. (гр.) Глинен съд за под¬
насяне на ястие.

	463
пано ср. (фр.) 1» Изработена вър-
ху таван или стена декоратив¬
на художествена творба. 2, Го¬
ляма картина с декоративно
предназначение.
паноптикум ж. без мн. (гр.) Му¬
зей от восъчни фигури на извес¬
тни личности, редки и ценни
предмета.
панорама .тг. (от гр.) 1. Обширна
гледка, която се обхваща с пог¬
лед от височина. 2. Всеобхватно
представяне на поредица от съ¬
бития от определена област на
живота, изкуството. 3. Картина
с големи размери, представена
в кръгла зала, за да създава
илюзия за реално пространство.
панорамен прил., панорам-
ноет ж.
пансион ж. (фр.) 1. Дом за уча¬
щи, които получават пълна из¬
дръжка. 2. Квартира, където се
предлага и храна, пансионен
прил.
панславянскиприл. Който се от¬
нася до цялото славянство.
панта1 ж. (нем.-тур.) Метална
пластинка за прикрепване на
врати, прозорци и др., за да се
отварят и затварят.
панта2 ж. (игр.) разг. Безделен
скитник.
панталон ж. обикн. мн. (от собств.)
Горна дреха, която покрива тя¬
лото от кръста надолу.
паитейзъм м. без мн. (гр.) 1. Ре¬
лигиозна философия за един¬
ство на природа и Бог. 2. Обо-
жествяване на природата, пап-
теистичен прил.
папирус
iiiiirtvoiui ар.) I. Храм на всич¬
ки ÔOl’OBl' (у Г1>|ИЦ1 и римлчни ).
2. Всички богове според дадена
религия. 3. Галерии от бележи
ти имена.
пантбра ж. (гр.) Хищно животно
с петниста кожа, леопард; helis
pardus.
пантомима ж. (гр.) Театрално
представление с мимика и жес¬
тове като изразни средства.
пантомимы прил.
пантоф м. (нем.-рум.) и пантоф-
ка ж. Плитка и лека домашна
обувка.
папа м. (от гр.) Върховен глава на
Римокатолическата църква.
папски прил., папство ср.
папагал ж. (ит.) 1. Тропическа
птица с ярко оцветени пера и
силно извита човка. 2. Лице, ко¬
ето повтаря чужди думи и мис¬
ли. папагалски прил., папа-
галщина ж.
папарак ж. (ит.) Фотограф, кой¬
то преследва и фотографира из¬
вестни личности, за да продава
снимките на вестници и списа¬
ния. напираш ки прил., папа-
ращина ж.
папая ж. (индиян.-мск.) Тропичес-
ко растение е едри пъпешовия-
ни плодове; Carica papaya.
папийонка (фр.) Къса врато¬
връзка, която се завързва като
пеперуда.
папирус (гр.) 1. бс(.мм. Тревис¬
то растение, от което в минало¬
то са приготвяли материали за
писане. 2. Свитък с изписан
текст, папирусом прил. и папи¬
рус оо прил.

папка
папка ж. (нем.-рус.) Обложка от
две еъединени корици, между
които се поставят листове, кни¬
жа, ръкописи.
паплач .н. без мн. неодобр. Сбир¬
щина, тълпа.
папрат ж. Тревисто растение с
перести листа, без семена и цве¬
тове. папратов прил.
паприкаш м. (унг.) Ястие с чушки,
папуняк «и. Полска прелетна
птица с качул на главата; Upupa
epops.
папур м. без мн. Блатна трева с
високи меки стъбла, използва¬
ни за уплътняване, плетене на
рогозки и др.; Tupha. папурен
прил.
пара ле. Газообразно състояние
па течност. Алкохол «а пара, па¬
рен прил.
пара ас. 1. Монета. 2. разг. Пари.
3.	ост. Най-малка турска моне¬
та, равна на 1 Ло от гроша.
пара- (от гр.) Първа част на слож¬
ни думи със значение ’покрай,
близо до, подобен на’: параеко-
логия, параклиничен, пара-
л ин г&ист и ка., пара магнети¬
зъм, парапсихология.
парабел м. (нем. собств.) Вид ав¬
томатичен пистолет.
парабола ж. (гр.) 1. Крива затво¬
рена линия, описана от движе¬
ща се по определен начин точ¬
ка. 2. Път, изминат от тяло,
хвърлено под ъгъл към хоризон¬
та. параболичен прил., пара¬
боли чност ж.
парянян м (фр.) 1. Приспособле¬
ние it стая за закриване.2. При¬
критие.
	_ 464
параграф (гр.) 1. Относител¬
но завършена смислово част от
текст. 2. Обособена част от закон,
наредба, правилник, отбелязана
със знак §. 3. Самият знак
парагрйп н. без мн. Грипоподоб-
но заболяване, обикн. при деца¬
та.
парйд л. (фр.) 1. Тържествен
преглед на войскови и други ор¬
ганизирани части. 2. Тържест¬
вено шествие и демонстриране.
параден прил., парадност ж.
парадигма ж. (гр.) 1. език. Систе¬
ма от словоформите на една ду¬
ма. 2. език. Словоизменителен
модел на една дума. 3, Модел,
образец, парадигматйчен
прил.
парадйрам несв. и св., нпрех. разг.
Изтъквам се пред общество.
парадокс м. (гр.) 1. Мнение, твър¬
дение, което се отличава от об¬
щоприетото и противоречи (при¬
видно) на нормалния разум. 2.
Неочаквана проява, явление,
което не се вмества в досегаш¬
ните представи, парадоксален
прил., парадоксам» ост ж.
паразит м. (гр.) 1. Организъм,
който се прикрепва към друг и
се храни от неговото тяло или
чрез неговата храносмилателна
система. 2. Лице, което живее на
чужда сметка, паразитен
прил., паразитизъм ж.
паразитология ж. Биологична
наука за паразитите и парази¬
тизма.
параклис м. (гр.) Малка черква,
в която няма осветен престол.

	465	-
паралел 1. Успоредна линия.
2.	геогр. Всяка от въображаеми¬
те успоредни на екватора линии.
3.	Съпоставяне на две неща, за
да бъдат сравнени, паралелен
прил., паралелност ж.
паралелйзъм м. без мн. (гр.) 1.
Постоянно съотношение или
съвпадане между две явления
или величини. 2. Съпоставяне
на две явления или величини,
за да се подчертае сходството им.
3.	Построяване на успоредни съ¬
поставими фрази или образи.
паралелка ж. Постоянна група
ученици от една и съща степен
на обучение и с една и съща
програма.
парализа ж. (гр.) 1. Болест, при
която тялото или част от него гу¬
би нормалната си дейност. 2.
Спиране на нормалната дейност
и функциониране на заведение,
учреждение, паралитичен
прил.
парализирам несв. и св., прех.
Предизвиквам парализа. ~ се
нпрех. Засегнат съм от парали¬
за.
парйлич м. без мн. Парализа.
О Детски паралич - заразна
болест с тежки последици; поли¬
омиелит.
паралия лр«л. «еазл. Който има
много пари.
параметър м. (от гр.) Величина
за характеризиране на дадено
качество, състояние и под.
параноик м. и паранойика
Лице, което страда от параноя,
параноичен прил.
параход
паранормален прил Който не
може да се обясни по научел
път; загад очен
параноя ж. (от гр.) Душевно за¬
боляване с налудничави абсур¬
дни идеи, но със запазени инте¬
лектуални възможности.
параолимпиада ж. Олимпиада
за участници с физически ув¬
реждания. параолимпййски
прил.
парапет м. (гр.-лат,-ит.) Предпаз¬
на ниска ограда на стълбище,
балкон и др.
парапланер л. Планер с право¬
ъгълно платно за спорт и раз¬
влечение,
парапсихология ж. (от гр.) Нау¬
ка за необикновени явления, ко¬
ито не намират обяснение чрез
известните природни закони.
параф м. (фр.) Инициален под¬
пис върху канцеларски доку¬
мент за потвърждаване на съ¬
държанието му.
парафин л. (лат.) Бяло твърдо ве¬
щество, добивано от дестилация
на петрол, парафинен прил.
парафирам несв. и са., прех. Под¬
писвам с инициали канцеларс¬
ки документ.
парафраза .«■. (гр.) книж. I. Пре¬
даване на чужд текст е други ду¬
ми; перифраза. 2. Изградена
върху заета теми музикална
творба.
парафраайрнм исгк. и св., прех.
Предавам г други думи чужд
текст, изказване, мисъл.
параходПлавателен съд с па¬
рен (или моторен)двигател.ла-
pfttôôeH прил.
.30*

парашут
парашут м. (фр.) Приспособле¬
ние с форма на чадър за заба¬
вено спускане от самолет, па¬
рашутен прил.
парашутизъм м. без мн. Практи¬
куване на приземяване с пара¬
шут.
парашутист м. и парашутйст-
ка ж. 1, Лице, което се занимава
с парашутизъм. 2. Лице, назна¬
чено, прието някъде с протекция,
парвеню м. (фр.) Малокултурен
заможен човек, който с подража¬
ване се стреми към аристокра¬
тичните среди, парвенюшки
прил., пареенющина ж.
пардесю ср. (фр.) Мъжко дълго
палто от лека материя.
пардон межд. (фр.) За израз на из¬
винение.
пареза ж. (от гр.) Частична лека
парализа.
пари мн. 1. Книжни или метал¬
ни знаци, които са всеобщ екви¬
валент при размяна и мярка за
стойност. 2. Средства, капитал.
О Мръсни пари - незаконно
спечелени пари, паричен прил.
парий м. (инд.) 1. Представител
на една от най-нисшите класи в
Индия. 2. Лишен от права бед¬
няк с прост произход.
паритёт л. (от лат.) Равно стой¬
ностно отношение, равенство.
паритетен прил.
парк .ч. (англ.) 1. Голяма градина
с дървесна растителност и цве¬
тя с алеи за разходка. 2. Съвкуп¬
ност от превозни средства на
предприятие, селище и пр. 3.
( )Ьорудн;шо място и казарма за
	466

обслужване и ремонт на техни¬
ка. парков прил.
паркет м. (фр.) 1. Подова настил¬
ка от подредени във фигури
малки еднакви дъсчици. 2. Мяс¬
то за танцуване в увеселително
заведение, паркетен прил.
паркетйн м. Смазка за поддър¬
жане и излъскване на паркет.
паркетол м. Течен почистващ
препарат за измиване на пар¬
кет.
паркинг м. (англ.) Място за пар¬
киране на коли.
паркирам несв. исв., прех. Спирам
и оставям превозно средство да
престои на определено за целта
място.
парламент(от фр.) 1. Висш из¬
борен законодателен орган на
държава. 2. Сградата, където
работи такъв орган, парламен¬
тарен прил. О Парламентар¬
но пространство - полити¬
ческите сили в парламента и съ¬
отношението им.
парламентаризъм л. без л«.
Държавно устройство, при кое¬
то парламентът е висш законо¬
дателен орган.
парламентьор .и (фр.) 1. Прате¬
ник за преговори с противнико¬
ва страна. 2, Посредник, парла-
ментъорски прил.
парлив прил. 1. Който причиня¬
ва изгаряне. 2. Който причиня¬
ва дразнене и сърбеж на кожа¬
та. 3. Който предизвиква споро¬
ве и вълнения.
парник м. 1, Остъклено отопля¬
вано помещение за отглеждане

парфюмирам
.... 467

на цветя, ранни зеленчуци и др.
2. Остъклена леха за разсад.
парников прил. О Парников
ефект - затопляне като резул¬
тат от замърсяване на атмосфе¬
рата с газове.
и а родия ж. (гр.) 1. Подигравател¬
но хумористично подражание
па известна литературна твор¬
ба. 2. Окарикатурено несполуч¬
ливо подражание на нещо, па¬
родиен прил.
парола ж. (фр.) 1. Уговорена тай¬
на дума за свързване на лица,
които не се познават помежду
си. 2. Символи за идентифици¬
ране на потребител с разрешен
достъп до компютър.
иаронйми мн. и пароним ж. (гр.)
език. Думи с различно значение,
които погрешно може да се за¬
менят поради близост в звуче¬
нето си. паронймен прил.
партенка ле, (рус.) 1. Памучен
плат за увиване на стъпалата
вместо чорапи. 2. разг. Недосто¬
верен слух.
партер м. (фр.) 1. Приземен етаж.
2. Разположените най-ниско
места в зрителна зала. 3. спорт
Положение в борбата, когато
състезателят е на колене и лак¬
ти. партерен прил. (от 1. знач.).
парти ср. (англ.) Събиране пи по¬
канени хора за развлечение и
запознанство.
партида м-. (от иг.) 1. Отделна
сметка в банка или учреждение,
по която се внасят суми. 2. Оп
редел ено количество еднородна
стока, партиден прил.
партиец ж. и партийна.* Член
па партия.
партизанин м. (фр.) и партизан¬
ка .ж-. 1. иегн. Участник в съпро¬
тивително движение или борба.
2. Лице, което използва за лич¬
ни облаги членуване в партия.
партизански прил., парти¬
занство ср. и партизанщина
ж. (от 2. знач.).
партитура ж. (ит.) Нотен запис
на музикална творба за много
изпълнители.
партия ж. (от лат.) 1. Политичес¬
ка организация, която изразява
възгледите и интересите на да¬
дена социална класа. 2. Част от
многогласна музикална творба,
предназначена за един глас или
инструмент. 3. Отделна игра на
шах, табла и др. 4. Кандидат за
женитба, партиен прил. (от 1.
знач.), партийност ж.
партнйрам «есе. и се., нпрех. Пар-
тьор съм на някого в дадена дей¬
ност.
партньор м. (фр.) и партньорка
ж. Лице, което участва заедно с
друго лице в обща дейност, иг¬
ра и пр. партньорски прил.,
партн ъорство ср.
парфюм м. (фр.) Спиртен раз¬
твор на специални ароматични
вещества, нарфюмен прил.
парфюмерии.* 1. Съвкупност
от ароматни и козмет ични сред¬
ства. 2. Производство на таки¬
ва средства. 3. Магазин или
щанд за продаване на такива
средства. парфюмериен прил.
парфюмирам несв. и св., прех.
А| юматнзирам с парфюм.

парцел
парцел м. (фр.) 1. Регулирана
площ в границите на селище,
върху която може да се строи, 2,
Определена площ обработваема
земя или гора.
парцелирам несв. и св., прех. Раз¬
делям на парцели.
парче ср. (перс.-тур.) 1. Част от не¬
що. 2. Определена бройка от не¬
що. З.розг. Мелодия, песен. О За
парче хляб - за нищожно въз¬
награждение.
паря несв. прех. 1. Обливам с вря¬
ла вода. 2. Поставям на гореща
пара, 3. Докосвам с коприва и
под., за да предизвикам сърбеж
или болка. 4. нпрех. в Зл. Причи¬
нява болка поради високата си
температура. Чаят пари. 5.
нпрех. аЗл. Предизвиква сърбеж
или болка при допир (коприва,
и под.). ~ ми нпрех. вЗ л. Причи¬
нява ми неприятно усещане или
болка.
парясвам несв., па рясам св. прех.
(гр.) разг. 1. Изоставям съпруг
(съпруга). 2. Изоставям нещо.
пас .межА 1. За израз на отказ от
участие при отделно раздаване
на карти. 2. субст. Нежелание за
участие.
пас л. (англ.) Подаване на топка¬
та от един играч на друг (при
спорт).
паса несв. прех. 1. Водя добитък на
наша. 2. е Зл. Храни се с трева,
която къса от мястото, където тя
расте. О Не паса трева - не
съм глупав.
iiaraiMiH	(фр » Документ вмес¬
то паспорт за минаване на гра¬
ница или за връщано.
	 468
пасаж м. (фр.) 1. Къса пешеход¬
на улица с магазини. 2. Относи¬
телно завършена част от лите¬
ратурна творба. 3. Част от му¬
зикална творба. 4. Голямо мно¬
жество от риба или дивеч, което
се движи в една посока, паса¬
жен прил. (от 4. знач.).
пасажер ,и. (фр.) и пасажерка
ж. ост. Лице, което пътува в пре¬
возно средство, пасажерски
прил.
пасбище ср. (рус.) Пасище,
пасианс м. (гр.) Гадаене с карти
за игра.
пасив м. (от лат.) 1. Дългове и за¬
дължения на предприятие,
фирма, банка. 2. Съвкупност от
отрицателни страни на нещо
(някого). 3. език. Страдателен за¬
лог.
пасивен прил. 1. Който се отнася
до пасив (в 1. и 3. знач.). 2. Който
проявява бездействие, неактив-
ност. пасивност ж. (от 2. знач.).
паейрам несв. и св., прех. (от фр.)
Обработвам на пюре плодове,
зеленчуци.
пасище ср. Обрасло с трева мяс¬
то, където пасе добитък, паси¬
щен прил.
пасмина ж. неодобр. 1, Род, потек¬
ло, порода с отрицателни качес¬
тва. 2. Група лица с отрицател¬
ни качества.
паспарту ср. (фр.) Твърда хартия
за подложка на картина, сним¬
ка и др.
паспорт м. (фр.) 1- Документ за
самоличност. 2. Документ за пъ¬
туване в чужбина, паспортен
прил.

469

патология
наста1 ж. (ит.) Малък тестен слад¬
киш.
наета2 (ит.) Кремообразна ма¬
са с различно предназначение.
паство ср. Християни, за които се
[’рижи и отговаря един духов¬
ник.
пастел м. (ит.) 1* Цветен молив
за рисуване от стрити на прах
бои. 2. Рисунка с такива моли¬
ви. пастелен прил.
пастёт м. (от нем.) Хранителен
продукт от смляно месо и дроб.
пастир а. и пастирка ж. Лице,
което пасе добитък, пастирски
прил.
пастор м. (лат.) Протестантски
свещеник, пасторски прил.
пасторал м. (лат.) Художествена
творба, която представя идеали¬
зирано пастирския живот или
природата, пасторален прил.
пастърма ж. (тур.) Сушено осоле¬
но месо (овче или козе).
пасувам несв. и св,, нпрех. 1. Въз¬
държам се от определен етап
при игра на карти. 2. Не участ¬
вам, бездействам.
Пасха ж. без мн. (от евр.) 1. Хрис¬
тиянски празник Великден. 2.
Староеврейски празник на осво¬
бождението на евреите от еги¬
петско иго. пасхален прил.
пат м. (фр.) 1. Позиция в шахмат¬
ната игра, когато е невъзможен
следващ ход и партията завър¬
шва с равенство. 2. Положение
при спор, когато всяка страна е
в безизходица. 3. Безизходно по¬
ложение.
пате ср. Малкото на патица, па¬
тешки прил.
патент.« 1.Г1.ТГ.) 1. I [pii3ii;iT доку¬
мент :ia изкл ю'нгсе л по пряно
върху изиЬргтеииг. 2. Разреши¬
телен документ за itijri.pniii;iiir
на определена дем шит. патен¬
тен прил. и патентов прил
О Патентен данък - данък за
получаване на патент за извър¬
шване на дейност.
патентовам несв. и св., прех. Снаб¬
дявам с патент.
патерица ж. (от гр.) Приспособле¬
ние, което се опира в подмиш¬
ницата, за придвижване на ли¬
ца с болни крака. О На пате¬
рица - на следващия ден (след
празник).
патина ж. (ит.) Слой от меден
окис върху медни или бронзови
предмети.
патица ж. Всеки вид водоплава-
щи птици от семейство Anatinae.
патешки прил. и пачи прил.
патка ж. 1. Патица. 2. Глупав чо¬
век. пачи прил.
патладжан ж. (перс.-тур.) Зелен¬
чуково растение с едри продъл¬
говати морави плодове; Sofa-
num Melougena. патладж'а-
ное прил.
паток м. Мъжка птица ЛииПнае.
патока ж. Слаба некачествена
ракия, получена в кран на ва¬
ренето.
патолог м. Специалист по пато¬
логии. патоложки прил.
патологии .и. (гр.) I. Медицинска
наука за болестиите изменения
в организма. 2. Болестно откло¬
нение в организма, патоло¬
гичен прил. и патологически
прил.

патос
патос м. (гр.) Силно въодушевле¬
ние, ентусиазъм, патетичен
прил. и патетически прил. .па¬
тетичност ж. и патетика ж.
патриарх ж. (гр.) 1. Духовно ли¬
це с най-висок сан в Православ¬
ната църква. 2. Родоначалник,
основоположник, патриар¬
шески прил.
патриархален прил. Който спаз¬
ва старите традиции, патри¬
архалност
патриархат ж. без мн. (гр.) книж.
Период в първо битнооощинния
строй с господств ai цо положение
на мъжа в обществото и семейс¬
твото.
патриаршия ж. (гр.) 1. Незави¬
сима църква начело с патриарх.
2. Сграда, където се помещава
патриарх,
патриот ж. (гр.) и патриотка ж.
Лице, което обича родината си.
патриотичен прил.. патри¬
отизъм м. и патриотич-
ност ж.
патриций ж. (лат.) ист. Член на
привилегирована класа в Древ¬
ния Рим.
патрон1 ж. (фр.) 1. Капсула с
взривно вещество за огнестрел¬
но оръжие. 2. Капсула за стрел¬
ба. 3. Метална част на брава за
поставяне на ключ, патронен1
прил.
патрон2 м. (лат.) 1. Лице, което
взема под закрила бедни граж¬
дани. 2. Лице, чието име носи
организация или учреждение.
патронен ’ прил.
патронаж ж. (фр.) 1. Покровител¬
ство. 2. Посещение на иъзраст-
	 470
ни и болни с лечебно-профилак¬
тична цел.
патрондаш и патронташ ж.
(нем.-рус.) Специален пояс или
презрамка с място за патрони.
патрул ж. (фр.) Подвижен отряд
от въоръжени лица за охрана,
разузнаване или поддържане на
реда, патрулен прил.
патрулка ж. разг. Патрулна кола,
патя несв. нпрех. Понасям тегло,
страдания.
пауза ж. (гр.) 1. Временно прекъс¬
ване на действие. 2. Ритмично
прекъсване на гласа или тона в
музиката. 3. Знакът за такова
прекъсване.
паунж. (от лат.) Птица с пъстри пе¬
ра; Pavo cristatus. паунов прил.
паупер ж. (лат.) Лице, чиято зап¬
лата покрива само разходите за
храна.
паус ж. (нем.) Вид тънка копирна
хартия, паусов прил.
пафти мн. (перс.-тур.) Украсени
метални токи за закопчаване на
женски колан.
пациёнт ж. (лат.) и пациентка
ж. Болен по отношение на лека¬
ря или лечебното заведение, па-
циентски прил.
пацифйзъм ж. без мн. (лат.) По¬
литически възглед и поведение,
основано на идеята, че може да
бъде избегната всяка война, па¬
цифистки прил.
пацифист ж. и пацифистка ж.
Привърженик на пацифизма.
пацифистки прил.
пача ж. (перс.-тур.) Желиран бу¬
льон от варени свински крака,
педофил
	471

уши, глава и специални под¬
пра вки.
пачавра ж. (тур.) разг. 1. Парцал
за бърсане на прах. 2. неодобр.
Развратна жена.
пачанга ж. (исп.) Латиноамери¬
кански танц.
пачка ж. (нем.) 1. Пакет еднород¬
ни предмети. 2. Приспособление
за подреждане на патрони.
пашах 1. Пасене на добитък. 2.
Тревна площ за пасене на доби¬
тък. 3. Събиране на цветен пра¬
шец и нектар (от пчели).
паша м. (тур.) Висш турски военен
началник или управител на об¬
ласт. пашов прил., пашалък м.
пашкул м. (от гр.) Изплетена от
тънки нишки плътна обвивка
на копринена буба, където се
развива какавида.
паяжина ж. Изплетена от паяк
тънка нишка или мрежа.
паякл. 1. Дребно членестоного с
четири двойки крака, което из-
плита мрежи за улавяне на на¬
секоми; Атапеае. 2. Превозно
средство за пренасяне на непра¬
вилно паркирани коли. 3. разг.
Приспособление за подпомага¬
не на прохождащо дете, паяков
прил. (от 1. знач.).
паякообразен прил. 1. Който
прилича на паяк. 2. мн. субст.
Подобни на паяк членестоноги
безгръбначни животни; Aracli-
noidea.
иаянта ж. (перс.-тур.) Наклонена
подпора на гредите на сграда.
паянтов прил.
певец а. 1. Лице, което професи¬
онално се занимава с пеене или
има талант за пеене. 2. Творец,
който възпя на. певчески прил.
(от 1. знач.).
певица ж. Жена ненец(н I. знач.).
педагог а. и псдагожка .и-. 1.
Специалист по педагогика. 2.
Лице, което се занимава с пре¬
подавателска и възпитателна
дейност, педагджки прил.
педагогика ж. (гр.) Наука за въз¬
питанието и обучението, педаго¬
гичен прил.у педагогичност ж.
педагогически прил. 1. Който е
свързан с педагогиката. 2. Пред¬
назначен за подготовка на учи¬
тели. 3, Съобразен с педагогика¬
та.
педал м. (ит.) 1. Приспособление,
което се натиска с крак за при¬
веждане на механизъм в дейст¬
вие. 2. жарг. Хомосексуалист.
педант м. (от гр.) и педантка ле.
Придирчив до дребнавост човек.
педантски прил. и педанти¬
чен прил., педантичност ж. и
педантизъм м.
педераст м. (гр.) Лице, което про¬
явява педерастия, педерастии
прил.
педерастия лг. (от гр.) Полова
връзка между лица от мъжки
пол.
педиатрия .*■ (гр I Медицинска
наука зя детското развитие, за-
болянаннп и лекуване.
педиатър л. Специалист но пе¬
диатрия.
педикюр м. (фр.) Специално под¬
държаш* на стъпалата и пръс¬
тите на краката.
педофил а. Лице, болно от педо¬
филия.

педофилия
педофилия ж. (от гр.) Болестно
полово влечение към деца.
педя ж. Разстоянието между края
на палеца и малкия пръст на
разтворена длан,
пеене ср. 1. Действие на глагола
пея. 2. Вокално изкуство. 3. Обу¬
чение в такова изкуство.
пеенка ж. разг. Учебник по пеене,
пейджър ж. (англ.) Преносим
транзисторен електронен радио¬
телефон.
пейзаж м. (фр.) 1. Изглед на мес¬
тност. 2. Пресъздадена природ¬
на картина в художествена
творба, пейзажем прил.
пейзажист м. и пейзажистка
ж. Лице, което създава пейзаж
(във 2. знач.).
пейка ж. (тур.) Закрепен на под¬
пори дървен плот за сядане.
пейоративен прил. (от лат.) С кой¬
то се изразява неодобрително,
презрително отношение, пейо-
ратйвност ж.
пейсмейкър ж. (англ.) Електро¬
нен уред, който се инплантира
за стимулиране на сърдечната
дейност при някои сърдечни за-
болявания.
пек ж. Силна горещина.
пека несв. прех. 1. Поставям нещо
в нагорещена пещ, фурна, за да
стане готово за употреба. 2.
нпрех. и прех. & 3 л. Грее силно
(слънце).
пекинез ж. (от собств.) Порода
дребни кучета с дълга козина,
къси крака и сплескана муцуна,
пектин ж. (гр. фр.) Безцветно рас¬
тително вещество, което се из¬
ползва в медицината, за жсли-
	 472 ...
ране в консервната промишле¬
ност и др. пектинов прил.
пея ада ж. (фр.) Болест, при коя¬
то косата и космите опадват на
отделни места.
пелена ас. Правоъгълно парче от
мека тъкан за повиване на бе¬
бе. О От пелени - от ранно дет¬
ство.
пеленаче ср. Малко дете, което
още повиват в пелени.
пеленгатор ж. Уред за пеленга¬
ция.
пеленгация ж. (от нидерл.) Опре¬
деляне на местонахождение на
обект или посока на движение с
помощта на оптически, акусти¬
чески и радиотехнически мето¬
ди и средства.
пелерина ж. (ит.) Горно намета¬
ло без ръкави.
пеликан ж. (гр.) Едра водна пти¬
ца с дълга човка и разположена
под нея широка торба; Pelecanus
onoctoralis. пеликанов прил.
пелйн ж. 1. Тревисто растение с
горчив вкус и приятен аромат;
Artemisia absinthium. 2. Вино с
настойка от пелин, пелинов
прил.
пелтек ж. (тур.) Лице, което заек¬
ва.
пелтеча несв. нпрех. 1. Заеквам
при говорене. 2. Говоря обърка¬
но и несвързано.
пелюр ж. (фр.) Полупрозрачна
хартия.
пембен прил. (перс.-тур.) разг.
Светлочервен, бледочервен.
пендара ж. (гр.) Голяма златна
монета, употребявана като на¬
кит.

пера
пенис л. (лат.) Мъжки полон, ор¬
ган.
пеницилин ж. (от лат.) Антибио¬
тик, получен от плесени или по
синтетичен път, с приложение
при инфекциозни заболявания.
пеницилинов прил.
пёнкилер ж. (от англ.) Лице, кое¬
то се заема с всякаква дейност с
мисъл, че всичко знае и може.
пенлив прил. Който се пени, пен-
ливост ж.
пенсионер м. и пенсионерка ж.
Лице, което получава пенсия.
пенсионерски прил., пенсио-
нерство ср.
пенсионирам несв. и св., прех. Ос¬
вобождавам от работа (длъж¬
ност) поради навършена въз¬
раст или инвалидност с отпуска¬
не на пенсия.
пенсия лс. (лат.) Редовна парич¬
на издръжка на освободени от
работа при навършена възраст
и определен трудов стаж, при за¬
боляване или инвалидност, пен¬
сионен прил.
пенсне ср. (фр.) Очила, които се
закрепват за носа.
пента- (гр.) Първа част на слож¬
ни думи със значение ’пет’: пен-
таграма, Пентагон, пентар-
хия, пентод, пентахорд.
Пентагон ж. 1* Петоъгьлник. 2.
без мн. Военното министерство
на САЩ, чиято страда е с <|и>р-
ма на петоъгьлник.
пеньоар ж. (фр.) Домашна жен¬
ска дреха.
пеня несв. прех. Правя нещо да ста¬
не на пяна. - се нпрех. 1. « л
Става на пяна, покрива се с пя¬
на 2. Сърдя се, карам сс.
пепел.»*. I. 1 [ракообразно вещес¬
тво от нещо изгоряло. 2. Прах,
О Тури му пепел забрави.
пепелен прил. (от 1. знач.).
пепелив прил. 1. Който е покрит
с пепел. 2. Който съдържа пепел.
3. Който е е цвят на пепел.
пепелище ср. Място, покрито с
пепел след пожар.
пепелник ж. и пепелница ж.
Съд за пепел и угарки от цигари,
пепеляв прил. Който е с цвят на
пепел (в 1. знач.).
пепелянка ж. Отровна змия със
зигзагообразна линия на гърба;
Vipera berus.
пепеляшка ж. Малко момиче, ко¬
ето играе в пепелта или върши
тежка работа (според приказка),
пеперуда ж. 1. Насекомо с пъст¬
ри широки крила; Lepidoptera.
2. Стар народен ритуал за из¬
мол ване на дъжд. 3. Украсено
със зеленина момиче, главен
участник в този ритуал.
пепйт ж. (от исп.) 1. Десен на тъ¬
кан с дребни квадратчета в два
цвята. 2. Плат с такъв десен, пе¬
питен прил.
пепсиер. бслжм. Безалкохолна то¬
низираща напитка.
пер м. (лат.) Иванне на предста¬
вител па ниещето дворянство
вън Франция (до XVIII в.) и в
Англия.
перя неси. прех. 1. С триене и из¬
плакване във вода почиствам
Al и‘хи, тъкани и под. 2. Грижа
œ за чистотата на облеклото, 3.
Легализирам нечестно придоби¬
пера
ти пари, като ги влагам в нещо,
пускам ги в обращение. 4. аЗ л.
Мокри (дъжд).
пералня ж. 1. Помещение, прис¬
пособено за пране на дрехи. 2.
Машина за пране на дрехи,
перачка ж. Жена, която се пре¬
хранва с пране на чужди дрехи.
перачница ж. L Пералня (в 1.
знач.). 2. Организация, фирма,
която легализира нечестно при¬
добити пари.
перваз л. (перс.-тур.) Издаден ръб
по краищата на нещо.
перверзен прил. Извратен,
пергамент л. (от собств.) 1. без мн.
Тънка кожа, специално обрабо¬
тена за писане. 2. Книга, писа¬
на на такава кожа. 3. Тънка не¬
промокаема полупрозрачна
хартия, пергаментен прил. и
пергаментов прил.
пергел м. (от перс.) 1. Уред за чер-
таене на окръжност и измерва¬
не на дължина. 2. мн. разг. Дъл¬
ги крака.
пердах м. без ли. (перс.-тур.) Бой.
пердаша несе. прех. 1. разг. Бия.
2. Изглаждам не изсъхнал а ма¬
зилка.
перде ср. (перс.-тур.) 1, Завеса на
прозорец или отвор. 2. разг. По¬
тъмняване на очната леща; ка¬
таракт. 3. разг, неодобр. Лице, ко¬
ето не се трогва и интересува от
важни неща.
перест прил. 1. Който е с непод¬
редени едри пера (птица). 2.
Силно разклонен (растение,
лист). 3. Който е с форма на раз¬
перени пора.
	474
перестройка ж. без ля. (рус.) По¬
литическа дейност (края на XX
век) за преустройство на социа¬
листическата икономика на па¬
зарен принцип,
перестройчик м. (рус.) Лице, ко¬
ето подкрепя идеята за перест¬
ройка.
перигей ж. (гр.) Най-близката до
центъра на Земята точка от ор¬
битата на Луната или на изкус¬
твен земен спътник.
периметър л. (гр.) 1. Граница на
равнинна геометрична фигура и
дължина на тая граница. 2. Об¬
ласт на влияние. Ô Запазен пе¬
риметър - гарантирано право
за дейност в дадена област.
период л. (гр.) 1. Време на трае¬
не на действие или влияние. 2.
мат. Повтарящи се цифри в без¬
крайна десетична дроб. 3. език.
Сложна синтактична обособена
конструкция със специфична
стилистична функция, перио¬
дичен прил. (от 1. знач.), перио¬
дичност ж.
периодика ж. без мн. Периодич¬
ни издания като цяло.
перипетия ж. (гр.) Затруднява¬
що събитие или обстоятелство в
живота или дейността на човек.
перископ л. (от гр.) Сложен оп¬
тически уред за наблюдение от
укрепление, подводница и под.
перисталтика ж. (гр.) Свивател-
ни движения на храносмила¬
телните органи за придвижва¬
не на храната.
перитонит л. (гр.) Възпаление
на вътрешната коремна обвив¬
ка.

æpy iiiiiiui
	 475

периферия ж. (гр.) 1. Външна
част на нещо. 2. Обърната на¬
пън и нагоре околовръстна част
на шапка. 3. Устройство на ком¬
пютър, което не се включва в
централния му процесор, пе¬
риферен прил. и перифериен
прил., периферност
перифраза ж. (гр.) 1. Стилисти¬
чен похват на описване на пред¬
мет или явление, без да се назо¬
вава. 2, Парафраза, перифра-
етичен прил.
перка ж. 1. Плавателен израстък
на риба или друго плаващо жи¬
вотно. 2. Въртяща се част на па¬
раход, самолет, която загребва
въздуха или водата. 3. Въртяща
се част на устройство, уред.
перкусия ж. без мн. (от лат.) 1.
Ударни музикални инструмен¬
ти. 2. Музика с такива инстру¬
менти.
перла ж. (фр.) 1. Зърно, което се
образува в черупката на мида
и се използва в бижутерията. 2.
Нещо, което се отделя като най-
хубаво, прекрасно, перлен прил.
перманентен прил. (лат.) Непре¬
къснат, постоянен, перманент-
ноет ж.
пернат прил. Който е покрит с
пера.
перо ср. 1. Рогов израстък по ко¬
жата на птица. 2. ост. Пригоден
за писане такъв рогов израстък.
3. Изработен от метал писец. 4.
Подобно на такъв птичи израс¬
тък стъбло на растение. 5. От¬
делна бюджетна сметка. 6. без
мн. Начин на писане, стил.
перодръжка Н И. гч ( ' 11 «1111 .< r 111 ; I
пръчка. към конго прикрен
на писец за нпгапе г мжшло
перон (i|>|i I l'apoioi н 1ЦЦЦ.1ДИ.1
до самата железопътна линии
перонен прил.
ПерпеНДИКуЛЯр м.. (лат.) Прана
линия под прав ъгъл ($)()' ) спри
мо друга линия или равнина.
перпендикулярен прил., пер¬
пендикулярное т ж.
перпетуум-мобиле ср. книж. Ве¬
чен двигател или движение.
передни ж. (лат ) Личност. О Пер¬
сона нон грата - нежелана
особа.
персонаж м. (фр.) Действащи ли¬
ца в литературна творба, филм,
персонал м. (лат.) Личен състав
в предприятие, учреждение,
фирма и под., зает с определена
дейност.
персонален прил. I. Който е
свързан с персонал. 2. Личен.
Персонален компютър.
перспектива ж. (лат.) 1. Далечи¬
на в посока към хоризонта. 2.
Изобразяване на триизмерно
пространство в една плоскост. 3.
мн. Изглед за осъществи ване на
нещо в бъдеще, перспективен
прил., перспективност ж.
перука ж. (ит.-фр.) Изработена
като шапка чужда или изкуст¬
вена коса.
перуника ж. Пролетно цвете с
високо стъбло н нежни цветове;
fris, перундкой прил.
перушина ж. 1. Перата, които
покриват тялото на птица. 2.
Много пера, перушйнен прил.

перфект
перфёкт л£. (лат.) език. Минало
неопределено време на глагола.
перфективен прил., перфек¬
тивност ж.
перфектен прил. (от лат.) 1. Съ¬
вършен, изпипан. 2. език. Пер¬
фективен. перфектност ж. (от
1.	знач.).
перфекционизъм м. без мн.
(англ.) Стремеж към съвършен¬
ство.
перфокарта ж. Картон с коди¬
рана информация чрез перфо¬
рирани в определена система
дупки.
перфолента ж. Лента с кодира¬
на информация чрез система от
перфорирани дупки.
перфор&тор м. (лат.) Канцелар¬
ски уред за пробиване на дупки
в хартия.
перфорация яс. книж. 1. Про-
дупчване, перфориране. 2. мед.
Пробив в телесен орган.
перча се лесе, нпрех. разг. Големея
се.
перчем м. (перс.-тур.) Дълга коса,
която се спуска над челото,
перя се несв. нпрех. разг. Перча се.
пес ж. Едро куче, п'еси прил.
песен ж. 1. Словесна творба,
предназначена за пеене. 2. По¬
етична лирическа творба. 3.
Кратка музикална творба. 4.
Мелодични звуци, издавани от
някои птици и насекоми, песе¬
нен прил., песенност ж.
песета ж. (йен.) Парична едини¬
ца на Испания.
песимизъм ж. бе? жи. (от лат.) 1.
Философски възглед за преоб-
ладакзпе на злото и отрицател-
	 476

ното начало. 2. Способност да се
вижда и очаква злото, лошото.
песимистичен прил., пееи-
мистичност ж.
песимист ж. и песимистка ж.
Лице, склонно към песимизъм.
песимйстки прил.
песнопение ср. Църковно изпъл¬
нение на религиозни песни.
песнопоец ж. и песнопойка1 ж.
Лице, което пее хубаво и знае
песни.
песнопойка2 ж. Песенен сборник,
nèco ср. Парична единица в Ар¬
жентина, Мексико, Куба.
песоглавецж. 1. Маймуна пави¬
ан. 2. Митическо същество с тя¬
ло на куче и глава на човек. 3.
Укорно название на човек.
пестелив прил. 1. Който пести. 2.
Който се извършва в ограниче¬
на степен и размер, пестели¬
вост ж.
пестил ж. (перс.-тур.) Варени на
каша плодове и изсушени на
ивици. О Правя на пестил -
пребивам от бой.
пестицид л. (от лат.) Химически
препарат, който унищожава бо¬
лести и вредители по растени¬
ята.
пестнйк ж. и пестнйца лс. Сви¬
та за удар длан на ръката.
пестя несв., прех. и нпрех. 1. Въз¬
държам се от разходи. 2. Заде¬
лям настрани за по-късно.
песъклйв и песъчлив прил. Кой¬
то е примесен с пясък, песък-
ливост ж. и песъчлйвост ж.
песъчинка ж. Пясъчно зрънце,
пет- Първа част на сложни думи
със значение ’с пет, на пет’: пет-

	 477

вековен, петгодишен, ги’тмину
тен, петмесечен, петседмичен.
пета ж. 1. Задната част на сте¬
пало на крак. 2. Част на обувка
или чорап, която покрива зад¬
ната част на стъпалото. О От
глава до пети - изцяло.
петак м. и петаче ср. Стара мед¬
на монета с малка стойност.
пётало ср. (игр.) разг. Подкова,
петдесетина числ. Приблизител¬
но петдесет.
Петдесётница ж. Църковен
празник на петдесетия ден след
Великден.
петел м. Мъжкият на домашна¬
та птица Callîna. О Див петел
- 1. Глухар. 2. Неразбран мъж.
петльов прил.
петёлка ж. 1. Обшит процеп на
дреха, в който се вкарва копче.
2.	Обшит процеп на ревер на
сако; петлица. 3. Обшита лен¬
тичка или клуп за вкарване на
копче.
петилётие ср. и петилётка ж.
Период от пет години.
петима числ. Пет лица, от които
поне едното е мъж.
петимен прил. (от гр.) Който жа¬
дува за нещо.
петйтм. без мн. (от фр.) Дребен пе¬
чатарски шрифт.
петица и петорна ж. 1. Цифра
пет. 2. Карта за игра с пет зна¬
ка. 3. Цифрова оценка „много
добър“. 4* Превозно сродство с
номер 5.
петиция ж. (от лат.) Колективна
писмена молба към висша власт.
петиционен прил.
П(‘ТрОШ'КИ
петкратен в исток pirren нрнл.
Който се iroitrapii пог пъти,
петле <•/». 1. Млад петел. 2. Вън
шен ударник па пушка, iiiiriu
лет.
петлйца ж. (рус.) 1. Пришит знак
върху яка на военна униформа
2.	Обшит прорез върху ревер на
връхна дреха за вмъкване па
цвете.
петмез м. без мн. (тур.) Сварен
гъст сок от грозде, захарна тръс¬
тика или цвекло.
петнист прил. Който е на петна.
О Петнист тиф - заразно за¬
боляване с обрив по тялото.
петно ср. 1. Различна по цвят
част от повърхност. 2. Изцапа¬
на част от повърхност. 3. Това,
което опозорява.
петня несв. прех. Позоря,
пето- Първа съставна част на
сложни думи със значение ’пе¬
ти, с пет, на пет’: петобоец, пе-
толистен, петокласен, пето-
ъгълен.
петокнижие ср. Първата част от
Библията, съставена от пет кни¬
ги.
петолевка ж. Банкнота или мо¬
нета от пет лена.
петолиние ср. Пет успоредни ли¬
нии за записвано на ноти.
петохлёбие <р. Църковен обред,
при който се освещават и разда¬
ват пот хлебчета.
петровна ж. Овощно дърво, чи-
ито плодове зреят около Петров-
деп.
петровски прил. Който е свързан
с празника Петровден.

петрограф
петрограф л. Специалист по
петрография.
петрография ж. (гр.) Наука за
състава и историята на скали¬
те. петрографски прил.
петролГъста кафява течност,
която извира от земята и се пре¬
работва в бензин, газ, нафта и
др. петролен прил.
петуния ж. (лат.-ам.) Лятно цве¬
те с фуниевидни ароматни цве¬
тове; Petunia.
петура ж. (от гр.) Основната ши¬
рока част на растителен лист.
пет-шест и пет-шестйна числ.
Около пет или шест.
пехливанин и пехливан м.
(перс.-тур.) ост. 1. Борец. 2, Си¬
лен, едър човек, пехливански
прил., пехливанство ср. и пех-
ливанлък м.
пехота ж. Сухопътна войска с ле¬
ко въоръжение, която на малки
разстояния се придвижва пеша.
пехотен прил.
пехотинец .и. Войник в пехотна
войска, пехогпйнски прил.
печал ж. Душевно страдание,
мъка, печален прил.
печалба ж. Сума, с която прихо¬
дът надвишава разхода.
печалбар м. и печалбарка ж. 1.
Лице, което е заминало далече
да работи и печели. 2. неодобр.
Л ице, което се интересува само
от печалба.
печат м. 1. Приспособление с
изображение на опознавателни
знаци иа институция, учрежде¬
ние, които ci’ възпроизвеждат
върху документи. 2. Отпечатък
	 478

от такова приспособление. 3. без
мн. Следа от влияние или въз¬
действие. 4. Начин на възпро¬
извеждане на текст. 5. Печата¬
не. Излиза от печат. 6. Съв¬
купност от периодични издания;
преса, печатен прил.
печатам несв. прех. 1. Възпроиз¬
веждам текст върху хартия чрез
специални технически приспо¬
собления. 2. Помествам в печа¬
та, публикувам. 3. й 3 л. Помест¬
ва на страниците си (вестник,
списание и др.).
печатар д. и печатарка ж. Ра¬
ботник в печатница, печатар¬
ски прил., печатарство ср.
печатница ж. Предприятие за
печатане и сградата, където то
се помещава.
печеливш прил. Който носи пе¬
чалба или печели.
печеля несв. прех. 1. Получавам
печалба. 2. Имам полза, обла¬
га. 3. Побеждавам в битка, със¬
тезание. 4. Привличам на своя
страна (приятели, внимание,
влияние).
печен прил. 1. Който е приготвен
чрез печене (ястие). 2. Който е
изработен чрез нагряване на
огън. 3. Който е с голям опит и
майсторство.
печка ж. Домакински уред за
отопление или готвене.
печурка ж. Ядивна гъба с розо¬
ви или кафяви ресни; Psalliota.
пеш нрч. и пеша нрч. Без изпол¬
зване на превозно средство; с
крака.
пеш лг. (перс.-тур.) Долен край на
дреха.

пижами
пешеходец л. и пешеходка ж*.
Лице, което се придвижва пеш.
пешка ж. (рус.) Шахматна фигу¬
ра с най-малка стойност, която
се движи напред през едно квад¬
ратче; пионка (в 1. знач.).
пешкир м. Кърпа за лице,
пешком нрч. Пеш.
пещ ж. 1. Домашна зидана фур¬
на. 2. Количество хляб (хлебни
изделия), изпечени наведнъж.
3.	Индустриално съоръжение за
обработка чрез печене. Доженна
пещ.
пещера ж. Издълбан от действи¬
ето на водата отвор, празнина в
скала, пещерен прил.
пещерняк я. и пещернячка ж.
Спелеолог.
пея яесв., прех. и нпрех. 1, Издавам
свързани в мелодия звуци, съп¬
роводени с думи. 2. аЗл. Издава
звукове в мелодични съчетания
(птица). 3. Създавам поетична
творба. 4. Изпълнявам религи¬
озна служба (литургия, молит¬
ва). 5. Монотонно повтарям ед¬
но и също.
пианйсимо (ит.) 1. нрч. Много ти¬
хо. 2. ср. субст. Част от музикал¬
на творба, която се изпълнява
много тихо.
пианист м. и пианистка ж. Ли¬
це, което свири на пиано.
пиано ср. (ит.) Голям клавирен
инструмент със струни и пода¬
ли за приглушаване или удъл¬
жаване на звука.
пиано нрч. (ит.) 1. Тихо (за музи
кално изпълнение). 2. суог/п
Част от музикална творба е та¬
кова изпълнение.
пиаца ж. (ит.) Място, където зас¬
тават наемни работници, пре¬
возни средства и чакат клиен¬
ти.
ПЙВНИЦа ж. Заведение, където се
предлагат питиета.
пиво ср. без мн. Бира.
пивовар л. Производител на би¬
ра. пивоварски прил.у пиво¬
варство ср.
пивоварен прил. Който се отна¬
ся до производство на бира.
пивоварница ж. и пивоварна
ж.	Фабрика за производство на
бира.
пигмеи (гр.) 1. Митологично
човешко същество с малък ръст.
2.	Представител (с нисък ръст)
на негроидната раса в Централ¬
на Африка и Югоизточна Азия.
з.	неодобр. Дребен, незначителен
човек.
пигмент м. (от лат.) 1. Вещество
в живите организми, което оп¬
ределя цвета на тъканите. 2. Не¬
разтворимо багрилно вещество.
пигментен прил.
пиедестал ж. (фр.) 1. Основа,
върху която се изгражда памет ¬
ник, статуя и др. 2. Високо по¬
ложение в обществото.
пиесаж. (фр.) Ï. Драматично про¬
изведение за Представяш* па
сцена. 2. Кратка музикална
творба.
пиета .и or г мн. (пт ) к ни ж Изоб¬
ражение* на Мария с тялото па
мъртвия Христос.
пиетет м.	Дълбоко уваже¬
ние, почит.
пижама ж. (от иид.) Спална дре¬
ха от горна част и панталон.

пийпшоу
пййпшоу ср. 1. Зрелище е еро¬
тични танци, което зрителите
наблюдават, без да ги вижда из¬
пълнителят. 2. Заведение с тако¬
ва изпълнение.
пик X, Връхна точка в развоя на
нещо, пиков прил.
пика ж. (фр.) 1. Вид копие за кон¬
ници (в миналото). 2. Карта за
игра е черна фигура, чийто
връх е подобен на копие.
пикантен прил. (фр.) 1. Който
приятно възбужда вкуса и обо¬
нянието. 2. Който възбужда лю¬
бопитството и засяга интимния
живот, пикантност ж.
пикап м. (от англ.) Лек товарен ав¬
томобил.
пикая несв. нпрех. Освобождавам
се от отделената чрез бъбреци¬
те течност.
ПИКЙрам1 несв. и св., нпрех. (фр.)
Спускам се вертикално със са¬
молет.
пикйрам2 несв. и св., прех. (фр.)
Разсаждам предварително млад
разсад, за да се развие.
пйкльо м. и пйкла ж. 1. Лице,
което се напикава. 2. Название
за пренебрежително отношение.
пикник м. (англ.) Разходка сред
природата с ядене на открито.
пйкола ж. (ит.) Духов музикален
инструмент,
пйколо л. (ит.) Момче за изпъл¬
нение на дребни поръчки (в хо¬
тел, ресторант).
пикоч ж. без мн. Отделена от бъб¬
реците течност; урина, пикочен
прил.
пиктограма ж. (лат.-гр.) Специа¬
лизирана рисунка като писмен
знак от образно писмо.
	480
пиктография ж. Писмо, в което
съдържанието се предава чрез
стилизирани рисунки, пикто-
графски прил.
пила ж. Инструмент с назъбена
стоманена част за изглаждане,
изстъргване на повърхност,
пилаф ж. (перс.-тур.) Ястие от
ориз, полят с масло.
пиле ср, 1. Малкото на кокошка
или птица. 2, Дребна дива па¬
тица. 3. Гальовно обръщение
към близък човек, пилешки
прил. (от 1. и 2. знач.).
пилея несв. прех. 1. Разпръсвам
нещо ситно. 2. Харча много, не¬
разумно. ~ се нпрех. Скитам се
далече.
пилинг м. без мн. Козметична
процедура за почистване на ко¬
жата от мъртви клетки, пйлин-
гое прил.
пйлингмаска ж. Козметична
маска за пилият.
пилон м. (от гр.) Висок отвесен
стълб за подпора или окачване
на нещо.
пилот м. (фр.) 1. Лице, което уп¬
равлява летателен апарат. 2.
Лице, което определя маршру¬
та и посоката на другите. 3. Во¬
дач на състезателен автомобил.
пилотен1 прил. и пилотски
прил.
пилотаж ж. (фр.) Управление на
самолет.
пилотен2 прил. Който въвежда.
Пилотен филм, пилотен про¬
ект.
пилотйрам несв. и св., прех. Управ¬
лявам самолет.

пират
	481
пилотка’ ус. Мека военна шай¬
ка.
пилотка2 ж. Водещ автомобил в
кортеж или ескорт.
пилчар1 м. и пилчарка ле. Ли¬
це, което отглежда пилета, пти¬
ци.
пил чар2 м. Порода ловно куче,
което проследява птици.
пиля несв. прех. Обработвам с пи¬
ла.
пингвин м. (лат.) Полярна водна
птица с къси крака; Aptenodytes
patagonica.
пйнг-понг м. (англ.) Тенис на ма¬
са.
пйнкод м. (англ.) Личен иденти¬
фициращ номер на притежател
на кредитна или дебитна карта.
пинцет а. и пинцета ж. (фр.)
Малки щипци.
пионер м. (фр.) 1. Пръв заселник
на непозната земя. 2. Лице, ко¬
ето е носител на новото. 3. ист.
Член на детска организация,
септемврийче. 4. ост. Служещ в
инженерни войски, пионерен
прил. (от 4. знач.) и пионерски
прил. (от 2. и 3. знач.).
пионка ж. (от фр.) 1. Шахматна
фигурка пешка. 2. Безволев и
несамостоятелен човек.
пипало ср. 1. Орган, с който ня¬
кои низши животни хващат и се
ориентират. 2. Израстък за зах¬
ващане на някои растения. 3.
мн. Структури на престъпна ор¬
ганизация.
пипам несв. прех. 1. Докосвам с
ръце. 2. Търся нещо, като докос¬
вам с ръка. 3. Вдигам, открад¬
вам. 4. Действам, работя.
.ч I *
пипёр а. 1. Зеленчуково расте¬
ние е кух месест плод; Capsicum.
2. Плодът на това растение. 3.
Подправка от изсушен и смлян
такъв плод. О Черен пипер -
плодни зрънца на тропическото
растение Piper nigrum, изсуше¬
ни за подправка.
пиперка ж. Отделен плод на пи¬
пер (в 1. знач.).
пиперлйялрил. неизм. 1, В който
има пипер. 2, Който е избухлив,
пипета ж. (фр.) Стъклена тънка
тръбичка с каучуково затваря¬
що приспособление в единия
край за вземане и отмерване на
капки.
пйпка ж. Остра заразна болест по
домашните птици; Hemaralopia.
пипкав1 прил.
пйпкав2 прил. Който работи бав¬
но и несръчно, пипкаеост ж.
пипнешком и пипнешката нрч.
Чрез пипане.
пир а. Пиршество.
пирамида ж. (гр.) 1. Геометрич¬
но тяло с триъгълни стени с общ
връх. 2. Древноегипетски па¬
метник с такава форма (гробни¬
ца на фараон). 3. Предмети,
подредени върху широка осно¬
ва, която нагоре се стесн я на. 4.
Гимнастическа фигура от хора,
която нагоре се стесня на. 5.
Стойка за иод|мкждапе на пушки
в казармено помещение. 6.
Структура, в която обещаните
лихви или придобивки нямат
реално покритие, пирамида¬
лен прил и пирамиден прил.
пират а. (гр.) 1. Морски разбой¬
ник. 2. Лице, което незаконно

пират
размножава и продава печатни
произведения, стерео- и видео¬
материали. пиратски прил.,
пиратство ср.
пиратка эс. разг. I. Самоделно
взривно устройство. 2. Нелегал¬
но копие на музикална, литера¬
турна или филмова творба.
пиратски прил.
пиратствам несв. нпрех. Занима¬
вам се с пиратство.
пиров прил. В съчет. пирова по¬
беда - победа с цената на много
жертви.
пирога ж. Дълга тясна лодка,
пирографирам несв. и св., прех.
Чертая по повърхност (дърво,
кожа) с нажежено острие.
пирография ж. (гр.) 1. Пирогра-
фиране. 2. Рисунка чрез пиро-
графиране. пирографен прил.,
пирографйчен прил. и пиро¬
графски прил.
пирожка ж. (рус.) Тестено изде¬
лие, подобно на баничка.
пирокинеза ж. Спонтанно само¬
запалване и изгаряне.
пиромания ж. (от гр.) Болезнен
стремеж към палене на пожар.
пиромански прил., пиромам-
ство ср.
пирон м. (от гр.) Гвоздей.
пиростйя ж. (гр.) Железен три¬
ножник за огнище, върху който
се поставят съдове.
пиротехника ж. без мн. (гр.) Про¬
изводство на леснозапалими и
експлозивни вещества, пиро-
технйчен прил. ипиротехнй-
чески прил.
ни рунам wr<ïi нпрех. Участвам в
I tn pniecTiio.
	482
пируёт м. (фр.) 1. Балетна фигу¬
ра c бързо завъртане на тялото
във въздуха или върху пръсти¬
те на единия крак. 2. разг. Слож¬
на комбинация; извъртане.
пиршество ср. (рус.) Голям, богат
пир.
писалище ср. 1. Маса за писане;
бюро. 2. Плот на бюро, писали-
щен прил.
писалка ж. 1. Прибор за ръчно
писане с мастило. 2. Спринцов¬
ка за инсулин, наподобяваща
прибор за писане.
писание ср. Нещо, което е написа¬
но. О Свещено писание - Кни¬
гите на Стария и Новия завет.
писател м. и писателка ж. Ли¬
це, което създава художествени
произведения, писателски
прил., писателство ср.
писателствам несв. нпрех. Зани¬
мавам се с писателство.
писач м. 1. Лице, което пише не¬
що. 2. неодобр. Незначителен пи¬
сател.
писец м. Метална пластинка за
писане с мастило; перо.
пйсй ср. (англ, съкр.) Персонален
компютър.
писйя ж. Морска риба с плоско
тяло; Pleuronectes flesus.
пискам «есе. нпрех. 1. Издавам ос¬
тър пронизителен звук. 2. Пла¬
ча или пея с тънък глас. 3. разг.
Карам се.
писклив прил. 1. Който е висок,
тънък като писък (звук, глас). 2.
Който много писка.
пискун м. 1. Цев на гайда. 2.
Свирка, която издава остър звук.
3.	Дете, което много плаче.

. —483 		—

пиша
пискюл ж. (тур.) Завързано за ук¬
раса снопче конци, ресни и под.
писмен прил. 1. Който се извър¬
шва с писане. Писмен изпит. 2.
Който е резултат от написване.
Писмен документ. 3. Предназ¬
начен за писане.
пйсменост ж. 1. Система от гра¬
фични средства за предаване на
човешката реч. 2. Съвкупност от
писмени произведения на даде-
на общност, епоха.
писмо ср. 1, Предназначен за из¬
пращане лист е нещо написано
върху него. 2. Система от гра¬
фични знаци за предаване и за¬
пазване на човешката реч. 3.
Способност за писане, писмо-
вен прил. (от 1. знач.).
писоар м. (фр.) Тоалетна чиния,
предназначена за мъже (за мал¬
ка нужда).
писта ж. (лат.-фр.) 1. Пътека за
спортни надбягвания. 2. Площ
за излитане и кацане на само¬
лети. 3, Ивица от магнитна лен¬
та, върху която се разполага да¬
ден запис, пистов прил.
пистолет .и. (фр.) 1. Ръчно огнес¬
трелно оръжие, чийто пълнител
с патрони е разположен в дръж¬
ката. 2. Уред за пробиване на
твърди плоскости. 3. Приспособ¬
ление за нанасяне на разтвор
чрез разпръскване, пистоле¬
те н прил,
писък м. 1. Остър пропи зи тел он
звук. 2. Силен плач.
пита ж. 1. Кръгъл плосък дома¬
шен хляб. 2. Това, което е е фор¬
ма на такъв хляб. 3. Съединени
II ПЛОСКОСТ ВОС |>ЧIIII килийки, ко¬
нто пчели го иълннт е мед.
питам нега. прех. 1. Поставим
въпрос, за да науча нещо. 2. Ис¬
кам разрешение. 3. нпрех Тър
ся да намеря нещо. Питам за
църквата.
питеен прил. (рус.) Който е пред¬
назначен за пиене.
питекантроп м. Най-древният
изкопаем първобитен човек.
питие ср. Нещо за пиене; напит¬
ка.
пйтомен прил. Ь Който е отгле¬
дан от човека. 2. разг. Който е с
добри обноски в обществото.
питомец м. и пйтомка ж. (рус.)
1. Лице, отгледано и възпитано
от някого; възпитаник. 2. Отгле¬
дано при домашни условия и
дресирано животно.
питон м. (от гр.) Едра неотровна
тропическа змия; Python reticu-
latus.
пихтия ж. (перс.-тур.) Желирана
полутечна маса.
пйца ж. (ит.) Тънка пита, гарни¬
рана с доматен сос, сирене, са¬
лам и подправки.
пицарйя ж. Заведение за пици.
пиша «есе. прех. 1- Изобразявам
букви, цифри и др. знаци. 2.Съ¬
чинявам, света ням текст. 3.
Създавам литерату|НШ или му¬
зикална творба. 4. кщнч. Общу¬
вам с никого чрез писмо. 5.
Включвам в състав, списък. 6.
Сътруднича и периодичен пе¬
чат, 7. <» .7 л. Съобщава, обявява
(за преса). - се нлрех. Смятам се
за някакъв.

пишещ,
пишещ прил. 1. Който пише. Пи¬
шещи братя. 2. Който служи за
писане. Пишещо устройство.
пишман прил. неизм. (перс.-тур.) 1.
Който съжалява, разкайва се за
нещо. 2. Лъжлив, неистински.
пйщен прил. (от рус.) Разкошен,
великолепен, пищност ж.
пищов м. (от ит.) 1. ист. Вид късо
огнестрелно оръжие, което се за¬
режда откъм устата на цевта. 2.
разг. Пистолет. 3. разг. Подготве¬
ни материали за преписване
при изпит.
пищя несв. нпрех. Издавам писък;
пискам.
пищял м. 1. Дебелата част на
крака от глезена до коляното. 2.
Част от крака от глезена до ко¬
ляното.
пищялка ж. Дървена свирка,
пйърсинг л. (англ.) Продупчва-
не на дадени места от тялото за
поставяне на накити и украше¬
ния.
пия несв. прех. 1. Поглъщам теч¬
ност. 2. Употребявам спиртни
питиета. 3. Гълтам лекарства.
О Пия за някого!нещо - про¬
изнасям наздравица.
пнйвица ж. 1. Воден червей
Hirudo medicinalis, който смуче
кръв. 2. Алчен човек.
пиян прил. 1. Който е под влия¬
ние на изпит алкохол. 2. Който
е обзет от силна радост, възбу¬
да. пиянство ср.
пияница м. Лице, което пиянст¬
ва. пиянски прил.
пиянствам я<™ нпрех. Постоян¬
но и неумерено пия.
	484

I пияч л. и пиячка1 ж. 1. Лице, ко¬
ето пие много. 2. Пияница.
пиячка2 ж. разг. Пиене, алкохол¬
но питие.
плавам «есе. нпрех. 1. Задържам
се на определено равнище във
въздушна или водна среда (те¬
ла и предмети). 2. С движение
се задържам и премествам във
водно пространство (човек, жи¬
вотно). 3. Движа се по вода (пре¬
возно средство). 4. Придвижвам
се с плавателно средство. 5. Дви¬
жа се плавно.
плавен прил. (рус.) Който е без
резки преходи; равномерен.
плавност ж.
плавка ж. Парче лек материал,
прикрепено за кордата на въди¬
ца.
плавник м. 1. Плавателен орган
у водните животни. 2. Приспо¬
собление, което се поставя на
краката при плуване.
плагиат ли (от лат.) книж. Пред¬
ставяне, издаване на чуждо про¬
изведение или части от него ка¬
то свое собствено, плагиатски
прил.
плагиатор л. и плагиаторка ж.
Лице, което върши плагиатство,
плагиаторски прил.
плагиатствам несв. нпрех. Пред¬
ставям като свои чужди идеи,
творби, изобретения.
плагиатство ср. (от лат.) 1. Прес¬
тъпление, осъществено чрез из¬
даване от свое име на чуждо
произведение или на части от
него. 2, Регистриране от свое
име на чуждо изобретение или
промишлен образец.

планина
_ 485

пладне ср. 1. Средата на деня. 2.
Най-високата точка на небета,
до която се издига слънцето,
пладнешки прил. 1. Който се
върши по пладне. 2. Който се
върши открито, нагло.
пладпувам несв. нпрех. разг. 1.
Обядвам. 2. Почивам след плад¬
не.
плаж (фр.) Покрит с пясък
бряг, удобен за къпане и лежа¬
не на слънце, плажен прил.
плазма ж. (гр.) 1. Течната състав¬
ка на кръвта. 2. Високо йодиран
газ. плазмен прил.
плака ж. (фр.) Стъкло за фото¬
графски негатив.
плакат м. (лат.) Агитационно изо¬
бражение с кратък въздействаш
или рекламен текст.
плакатен прил. 1. Който се отна¬
ся до плакат. 2. Който е неизра¬
зителен, беден (стил, език).
плакёт м. и плакета ж. Отлив¬
ка с релефно изображение за оз-
наменуване на събитие, пости¬
жение и др.
плакна несв. прех. Мия нещо, ка¬
то обливам с вода.
пламвам несв., пламна св. нпрех.
1. в 3 л. Започва да гори, обхва¬
ща го пламък. 2. Зачервявам се
от внезапно смущение. 3. Обзе¬
ма ме ярост, гняв.
пламенен прил. 1. Който е ярък
и светъл като пламък. 2. Който
е буен, страстен и необуздан.
пламенност ж.
пламтя несв. нпрех. 1. « ,3 л. Гори с
буен пламък. 2. Обхванат съм
от силно чувство, възбуда.
пламък^ I, Нажежени светещи
газове, излъчвани от горящо тя¬
ло. 2. Ножар, огън. 3. Вуйна про¬
ява на страст, въодушевление.
4.	Градинско цвете г. огненочер¬
вени цветове; Salvia splendens.
план ж. (лат.) 1. Чертеж на обект,
сграда, местност, представени в
умален вид. 2. Предварително
предвиден ред и начин за извър¬
шване на нещо. 3. Кратко пред¬
ставяне на съдържанието на не¬
що. План на реферат. 4. Разпо¬
ложение на даден обект в пер¬
спектива. 5. Намерение. Имам
планове за екскурзия през ля-
тото. 6. Гледна точка, аспект.
В научен план, планов прил.,
плановост ж.
планер м. (фр.) Безмоторен лета¬
телен апарат.
планерйзъмж, безмн. Безмотор¬
но летене - спорт за управление
на планер.
планета ж. (гр.) Небесно тяло,
което се движи около Слънцето
и получава топлина и светли¬
на от него, планётен прил. и
планетарен прил., планетар-
ност ж.
планетйриум 1. Сграда с оп
тиченуред за демонстриране и а
взаимните движения на небес¬
ните тела. 2. Механично прис¬
пособление за демонстриране па
телата от Слънчевата система.
планиметрия .••. (лат. гр. > Наука
за разположени в равнина гео¬
метрични фигури.
планина .ж. 1. Голямо земно въз¬
вишение. 2. Голямо количество
or нещо, планински прил.

илалииар
планинар .ч. и планинарка ж.
Турист, който ходи по планини¬
те. планинарски прил., пла-
нинарство ср.
планинец ж. Лице, което е роде¬
но или живее в планината.
планира иссе. нпрех. вЗ л. Посте¬
пенно и плавно се спуска надо¬
лу (летателен апарат).
планирам несв. и св., прех. 1. Пра¬
вя план, проект за нещо. 2. Уст¬
ройвам, предвиждам нещо по
определен план; планувам.
планктон ж. (гр.-нем.) Дребни ор¬
ганизми, които населяват вод¬
ните басейни.
плантатор м. и плантаторка лс.
Собственик на плантация.
плантаторски прил.
плантация ж. (лат.) 1, Едро земе¬
делско стопанство в колониал¬
ните страни. 2. Обширна плот,
на която се отглежда дадена кул¬
тура.
планувам несв. и св., прех. Плани¬
рам (във 2. знач.).
планшет м. (фр.) 1. Равна плос¬
кост, върху която се закрепва
карта или хартия при планира¬
не. 2. Плоска чанта за карта или
план.
пласйрам несв. и св., прех. (от фр.)
1.	Разпродавам, доставям на
място, 2. Поставям нещо точно
на подходящото място.
пласт м. Плосък слой от нещо ед¬
нородно.
пластика ж. (гр.) 1. Изкуство, ко¬
ето създава обемни фигури. 2.
Произведение на такова изкус¬
тво. 3. ос7 .««, Изразителност и
красота па движение на тялото.
	486
пластилин ж. (гр.) Употребявана
за моделиране смес от глина, во¬
сък и растително масло.
пластинка ж. Тънка плоскост от
твърдо вещество.
пластир ж. (от нем.) Платнена
ивица с нанесено върху нея ле¬
чебно вещество, което се залеп¬
ва върху наранено място.
пластйчен прил. и пластичес¬
ки прил. 1. Който се отнася до
пластика. 2. Който заема и за¬
пазва дадената му форма. 3. Ре¬
лефен. 4. Който е с гъвкави кра¬
сиви форми, пластичност ж.
пластмаса ж. (гр.-лат.) Материал
от естествени или изкуствени
съединения, който при наляга¬
не и нагряване приема опреде¬
лена форма и я запазва след ох¬
лаждане. пластмасов прил.
пластя несв. прех. 1. Нареждам на
пластове. 2. Събирам и натруп¬
вам окосено сено.
пласьор м. (фр.) и пласьорка ж.
Лице, което разпространява,
пласира нещо.
плат м. Тъкан, предназначена за
шиене на облекло.
платеж л. Плащане. О Нало¬
жен платеж — пощенска прат¬
ка със заплащане на цената й
при нейното получаване, пла¬
тежен прил.,платежност ж.
платина ж. (от исп.) Благороден
бял метал с приложение в тех¬
никата. платинен прил. О Пла¬
тинена плоча - плоча, чиято
продажба надхвърля половин
или един милион копия.
платка1 ж. Горна пришита част
на блуза, риза и др.

плашило
	 487

платка2 ж. (от фр.) Елемент от
електронна апаратура с фотохи¬
мично нанесени проводникови
линии, съпротивления, конден¬
затори и др. Дънна платка.
платненки жл. разг. Леки плат¬
нени обувки с гумени подметки,
платнище ср. Голямо четири¬
ъгълно парче от непромокаема
тъкан.
платно ср. 1. Плътна домашно
изработена тънка тъкан от па¬
мук, лен, коноп или коприна. 2.
Парче груба здрава тъкан,
прикрепена към мачта на пла¬
вателен съд. 3. Рисунка, изпъл¬
нена върху тъкан. 4. Средна
част на улица за движение на
превозни средства, платнен
прил. (от 1. знач.).
платноход л. и платноходка ж.
Плавателен съд с платна.
плато ср. Обширна издигната
равнина с очертани стръмни
склонове.
платформа ж. (фр.) 1. Равно из¬
дигнато място на железопътна
гара за движение на пътници и
придвижване на товари. 2. Пло¬
щадка на вагон за тежки това¬
ри. 3. Товарна кола с животинс¬
ка тяга. 4. Издигната площ за
артилерийско оръдие. 5. Поли¬
тическа програма за действие.
6. Операционна система, върху
която се изгражда софтуер.
платформен прил.
плах прил. 1. Който не проявява
смелост и решителност. 2. Кой¬
то изразява нерешителност и
страх. Плахо отваряне па ври
mama. 3. Тих. плахост ж.
плац .м (нем.) Ранно място за во¬
енни строеви занимания и прег¬
леди.
плацдарм*. I- Пространство, на
което се разгръща военна опе¬
рация. 2. Територия, използва¬
на като изходна база за поен по
нападение.
плацента ж. (лат.) Орган, който
се развива по време на бремен¬
ност за изхранване на зароди¬
ша до раждането му.
плацкарта ж. (нем.) Билет с оз¬
начено запазено място в превоз¬
но средство.
плач м. 1. Съпроводени със съл¬
зи гласови звуци, които човек
издава при силно преживяване.
2. Природни и др. звуци, подоб¬
ни на човешки стонове.
плача меса, нпрех. 1. Издавам съп¬
роводени със сълзи нечленораз¬
делни звуци. 2. Силно желая не¬
що. 3. а 3 л. Отделя сок при ря¬
зане или нараняване (лоза, рас¬
тение).
плачевен прил. 1. Който е свър¬
зан с плач. 2. Който предизвик¬
ва жалост, съжаление. 3. Край¬
но незадоволителен, плачеп-
ноет ж.
плачешката и плачешком нрч.
С плач.
плачещ прил. Който п лаче. О
Плачещи иърба вид нърба е
наведени надолу клони; Salix
babylonica.
плаша или н/нч. 1. Предизвик¬
вам прах. 2. ринг. Прогонвам,
развъждам.
плашило ср. 1. Наподобяваща
човек фигура, облечена в скъ-
плашило
сани дрехи, която плаши птици¬
те в лозе, овощна или зеленчу¬
кова градина. 2. Грозно облечен
или грозен човек.
плащ л, Благородническа широ¬
ка връхна дреха без ръкави.
плащам несв., платя св., нпрех. и
прех. 1. Давам пари за нещо по¬
лучено, 2. Отвръщам за сторе¬
но ЗЛО. - си нпрех. Получавам
възмездие.
плащаница ж. 1. Бяло платно, с
което увиват мъртвец. 2. Плат¬
но, на което е изобразено пола¬
гането на Христос в гроба.
плебей м. (лат.) 1. ист. Свободен,
но безправен човек в Древния
Рим. 2. Беден човек от просто¬
людието. плебёйски прил.
плебисцит м. (лат.) Всенародно
допитване чрез гласуване при
решаване на важни въпроси;
референдум, плебисцитен
прил.
плебс м. без мн. (лат.) ист. 1. Град¬
ското население с неблагороден
произход. 2. Низшите слоеве от
населението.
плевел м. Диво растение в площ
с посети или засадени култури.
плевра ж. (гр.) Обвивка на белия
дроб.
плеврит а. Възпаление на плев¬
рата. плеврите н прил.
плевя несв. прех. Чистя от плеве¬
ли.
пледирам несв. и св., нпрех. и прех.
С реч защитавам правотата на
някаква кауза.
пледоария ж. (от фр.) Защитна
реч.
	488 	_
плезя несв. прех. В съчет. плезя
език - показвам езика си. ~ се
нпрех. Показвам език извън ус¬
тата си като израз на пренебре¬
жение, предизвикателство.
плейбек а. (англ.) Възпроизвеж¬
дане на предварителен запис на
мелодия, говор, което съпровож¬
да или подменя истинското из¬
пълнение.
плёйбой а. (англ.) Мъж, който
живее разточително, отдаден на
развлечения, компании и забав¬
ления. плейбойски прил.
плёймёйкър м. (англ.) Играч от
центъра, който организира за¬
щитата и нападението; разпре¬
делител.
плейоф м. (англ.) Повторна или
допълнителна среща в последен
етап от първенство за определя¬
не на победител.
плёйър а. и плейер м. (англ.) Ус¬
тройство, апарат за възпроиз¬
веждане на запис.
плёксиглас а. без мн. (англ.-нем.)
Твърда прозрачна пластмаса
като заместител на стъклото.
племе ср. 1. Общност от хора, обе¬
динени от родови отношения,
език, територия. 2. Хора, при¬
надлежащи към дадена група,
поколение, народност.
племенен прил. 1. Който се отна¬
ся до племе. 2. Който се отнася
до отглеждане на високопродук¬
тивни породи животни.
племенник а. и племенница ж.
(рус.) и племенничка лс. 1. Де¬
те на брат или сестра. 2. Дете на
близък роднина.

плик
	489

плен м. безмн. Положение на ли¬
це, заловено от противник и ли¬
шено от свобода.
пленарен прил. (от лат.) 1. Който
се осъществява при участие на
пелия състав на дадена органи¬
зация. 2. Който е предназначен
за такъв състав.
пленер.*. (от фр.) 1. Рисуване сред
природата. 2. Възпроизвеждане
на природата в картини, плене-
рен прил., пленерйзъм м.
пленителен прил. Който покоря¬
ва с хубост, очарование, плени-
телност ж.
пленник м., пленница ж. и
плённичка ж. Лице, което е в
плен, пленнически прил., плен-
ничество ср.
пленум м. (лат.) Събрание в пъ¬
лен състав на управителен съ¬
вет на организация.
пленявам иеев., пленя св. прех. 1.
Вземам в плен. 2. Покорявам с
обаяние, очаровам.
плесен ж. Паразитни гъбички
върху хранителни, гниещи или
влажни вещества.
пл есенясвам мм, пл ecei тя са м
се. нпрех. Покривам се с плесен.
плескам несв. 1. wpe.v. Покривам
с нечистотия, папам. 2. нпр™.
Рисувам лошо, без умение
плесник м. и плесница .*■. 1.
Удар с длан по лицето. 2. ( )сici.р-
бление, обида.
плет м. Ограда от преплетени
между забити колове пръти.
плета несв. прех. 1. Изработвам от
конци, като образувам и с ъеди¬
нявам бримки. 2. Изработвам от
преплетени гъвкави пръчки. 3.
Съединявам в едно цяло, като
Превинам и увивам нещо гъвка¬
во. 4. Създавам нещо объркано,
плетач.*, и плетач ica .*■ Лице,
което професионално се занима¬
ва с плетене, плетачен прил. и
п ле та чески прил., пле/качес¬
тво ср.
плетеница ас. 1. Нещо, израбо¬
тено с плетене, преплитане. 2.
Преплетени разнообразни фи¬
гури за украса.
плетиво ср. Нещо, което се изра¬
ботва чрез плетене.
плетйще ср. Плет,
плётка ж. 1. Плетиво. 2* Начин
на плетене.
плешив прил. 1. Който е с изпа¬
дала коса. 2. Който е без расти¬
телност (местност), плешивост
ж. и плешивина ж.
плешка ж. Широка раменна кост
с мускулите около нея.
плещест прил. Който има широ¬
ки плещи.
плещи и плещи мн. Задната част
на раменете с горната част на
гърба.
плеяда.*. (отntficrn.) I. Съзвездие
от близко разположени седем
звезди; Голямата мечка. 2. лн.
Седемте дъщери на Лтлант, пре¬
върнати от Зевс в гкщеадне (в
гръцката митологии). 3. Група
бележити дейци в някаква об¬
ласт.
плик м. (от ит.) 1. (’гънат и зале¬
пен книжен лист за поставяне
на писмо, документ и пр. 2. Хар¬
тиена торбичка за съхранение
на стоки, продукти, покупки. 3.
Къси долни дамски гащи.

пликче
пликче ср. Плик (в 3. знач.).
плисе ср. (фр.) Всяка от успоред¬
ните изгладени гънки на мате¬
рия, дреха.
плисирам несв. и св., прех. Правя
плисета.
плискам несв. 1. прех. Със сила
изхвърлям течност. 2. Разливам
с разклащане. 3. вЗл. Вали сил¬
но. - се 1. Със замах изливам
вода върху себе си. 2. вЗ л. Въл¬
нува се, разлива се (вода).
плитка ж. 1. Сплетена коса. 2.
Нещо сплетено в едно; сплит.
плитчина ж. Плитко място в ре¬
ка, море и пр.
плитък прил. 1. Който е с малка
дълбочина. 2. Който е лишен от
задълбоченост. плйткост ж.
плод м. 1. Част на растение, в ко¬
ято се развива семето му. 2. Част
на дървесно растение, която се
използва като храна. 3. Зародиш
в животински или човешки ор¬
ганизъм. 4. Резултат от общи
усилия и дейност, плодов прил.
плоден прил. Който дава плод (в
1.	и 2. знач.).
плодник м. Част от цвета на рас¬
тение, където се развиват семе¬
ната. плодников прил.
плодовит прил. 1. Който дава
много плод. 2. През който се
ражда много плод (време), 3.
Който е е многобройно поколе¬
ние. 4. Който създава много
творби, плодовитост ж.
плодоносен прил. 1. Плодороден.
2.	Конто е е добър резултат.
плодороден прил. Благоприятен
за растеж и развитие на расте¬
нията. плодородности ж.
	490
плодотворен прил. Който е с доб¬
ри резултати, последици.
плодя се «есе. нпрех. Размножа¬
вам се, развъждам се.
пломба ж. (нем.) 1. Плътен пъл¬
неж за отвор на болен зъб. 2.
Оловна пластинка, върху която
се поставя знак за запечатване.
пломбирам несв. и св., прех. Сла¬
гам пломба.
плонж .ч. (фр.) 1. Стремително
гмуркане във вода. 2. Скок за
улавяне или отбиване на топка.
плонжйрам несв. и св., нпрех. Пра¬
вя плонж.
плоскост ж. 1. Равна повърх¬
ност. 2. геол. Равнина.
плосък прил. 1. Който е без изда¬
тини или вдлъбнатини. 2. Кой¬
то не е закръглен, объл. 3. Не¬
интересен, неоригинален.
плот м. (нем.) Хоризонтална рав¬
на част на маса, тезгях и др. с
определено предназначение.
плоча ж. 1. Тънка твърда плос¬
кост. 2. Плосък четириъгълен
камък за покрив или настила¬
не на тротоари, пътеки. 3. Спе¬
циален диск за записване и въз¬
произвеждане на мелодии и тек¬
стове. плочен прил.
плочка ж. Малка керамична
плоча за облицовка на стени
или подове.
плбчник м. Тротоар, покрит с
плочки.
площ м. 1. Повърхност с опреде¬
лено предназначение. Залесени
площи. 2» Оградена със затво¬
рена крива или начупена линия
част от плоскост.

шпонам
	491

площад м. Равно нсзастроено
място в селище.
площадей прил. 1. Който се от¬
пася до площад. 2. Неизискан,
предназначен за непретенцио¬
зен вкус, площадност ж.
плувам весе, нпрех. 1. Движа се
във вода или върху повърхност¬
та й. 2. в 3 л. Движи се във вода
(превозно средство); плава (във
2. знач.). 3. Пътувам с плавател¬
но превозно средство. 4. Движа
се плавно; плавам (в 5. знач.). 5.
Обгърнат съм отвсякъде с ня¬
каква течност.
плувен прил. Който е свързан с
плуване.
плувец м. и плувкиня ж. 1. Ли¬
це (животно), което умее добре
да плува. 2. Състезател по плу¬
ване.
плувка ж. 1. Плавка. 2. мн. разг.
Мъжки гащета за плуване.
плуг м. Съоръжение с метално
острие за оране.
плужек л. 1. Гол охлюв. 2. Без¬
характерен човек, който угодни¬
чи.
плуралйзъм м. без мн. (от лат.) 1.
Учение за съществуване на
множество самостоятелни същ¬
ности на битието. 2. Равноправ¬
но допускане и съществуване на
различни мнения, възгледи,
форми на собственост, плура¬
листичен прил. и плюралис¬
тически прил.
плутоний м. Радиоактивен и от¬
ровен сребрист метал с прило¬
жение като реактивно гори ко и
в атомната енергетика, плуто¬
нием прил.
плъзвам ш-г-н., uni..ига <н. прех. I.
Веднъж или изведнъж нлг.зтлм
2. нпрех. н ’hi. rP. tf мн Движи ее,
разпространява се hi,в нгпчки
посоки. Отново са нл опнали
слухове.
плъзгав прил. Който се плъзга;
хлъзгав, плъзга воет ж.
плъзгам несв. прех. Придвижвам
нещо по гладка повърхност. - се
нпрех. 1. Движа се по гладка по¬
върхност. 2. Губя устойчивост
при движение по гладка повър¬
хност.
плънка ж. Вещество, материал,
с който нещо се. пълни.
плъстж. Плътна дебела материя
от сбити къси косми, плъстен
прил.
плът ж. без лн. Месеста част на
живо тяло. О От плът и кръв
-	реален, истински, плътски
прил.
плътен прил. Който е с гъсти, сби¬
ти частици, плътност ж.
плъх м. Едър гризач, подобен на
мишка; Mus rattus.
пльосвам несв., пльосна г«. 1.
Пускам нещо тежко да падне
шумно. 2. нпрех. Падам шумно.
-	се нпрех. Падам шумно.
плювалник .и. 1. Съд, предназ¬
начен за плюсне. 2. груЪп У cru.
плювам негд. II ПЛЮЯ ifett\.y клю¬
на сн. Гин/нт Изхв ърлям слюн¬
ка от уста та ги. 2. прех. Изхвър¬
лям нещо, което съм лайнал. 3.
нре\. Изразявам порицание и
пренебрежение. О Плюя си на
ръцете залавям се за рабо¬
та. О Плюя си на краката -
избягвам. О Плюя си на ли-

плювам
и е то - излагам се и губя ува¬
жение.
плюнка ж. Изхвърлена сгъстена
слюнка.
плюс л. (лат.) 1. Математически
знак за събиране или за поло¬
жителна величина. 2. Предим¬
ство > положително качество. 3.
сз. За означаване на прибавяне
към нещо, плюсов прил.
плюш л. (фр.) Подобна на кади¬
фе мъхеста материя, плюшен
прил.
плющя несв. нпрех. Издавам шум
при силен удар с ръка, рязко
движение или блъскане.
плява æ. без мн. Обвивката от
зърната на житни растения,
примесени със ситна слама.
пляскам «есе. 1. прех. Бия, удрям
с отворена длан. 2. нпрех. Ръко¬
пляскам. 3. нпрех. в 3 л. Издава
шум при движение, падане.
плисък Шум от удар по вода
или удар с отворена ръка.
плячка ж. 1. Нещо заграбено при
военни и незаконни действия. 2.
Животно, уловено за храна от
друго животно.
плячкосвам несв., плячкбсам
се. прех. Вземам плячка; ограб¬
вам.
пневматичен и пневматичес¬
ки прил. Който е изпълнен и
действа със сгъстен въздух.
пневмония ж. (от гр.) Възпале¬
ние на белите дробове.
но1 предл. За означаване: 1. Дви¬
жение или положение върху ог¬
раничена повърхност. Ходя по
улицата. 2. I [асоченост на дви¬
жение. Плува по течението. 3.
	 492

Разпределение. По един пода¬
рък. 4. Приблизително опреде¬
лено време. По Коледа. 5. Сте¬
пен на облеченост. По риза. 6.
Причина, обстоятелство. Идва
по нареждане. 7. Област на дей¬
ност. Специалист по граждан¬
ски дела.
по2 част. За образуване на срав¬
нителна степен: по-висок, по
юнак, по заслужава.
по- Приглаголна представка за
означаване на: 1. Извършване
на действие отчасти, за кратко
време или понякога: побутвам,
порадвам се, посипвам. 2. Нача¬
ло на действие: побягвам, по¬
веждам, политам.
поамериканчвам несв., поаме-
риканча св. прех. Придавам
американски вид на някого или
нещо. ~ се нпрех. Придобивам
черти на американец.
поанта .х. (фр.) Обобщаващ из¬
раз, който подчертава идеята на
художествената творба.
побащим л. разг. Лице, което из¬
пълнява ролята на свекър по
време на сватбения ритуал.
побёда ж. Надмощие в състеза¬
ние, война, битка.победен прил.,
победнает ж.
победител м. и победителка ж.
Лице, спечелило победа.
победоносен прил. Който носи
победа.
побеждавам несв., победя се.,
прех. и нпрех. 1. Завършвам нещо
с победа. 2. Преодолявам нещо.
побелявам несв., побелея св.
нпрех. Ставам бял, по-бял.

493

llOlH'JI II Г( Л< ||
побеснявам несв., побеснея си,
нпрех. 1. Разболявам се от бяс.
2.	Обзема ме ярост, която изра¬
зявам.
побивам несв., побия се. прех. За¬
бивам нещо да стои изправено.
О Тръпки ме побиват - усе¬
щам тръпки по тялото си.
побтграм несв., побера се. прех. 1.
Имам определена вместимост.
2. Бера малко, за кратко време.
~ се нпрех. Вмествам се в нещо,
побой м. Жесток бой за наказва¬
не, нараняване.
побойник м. и побойница ж.
Лице със склонност към побой.
побойиически прил., поборни¬
чество ср.
поболявам несв., поболёя се. и
поболя се. прех. Причинявам
заболяване на някого. - се
нпрех. Ставам болен.
поборник ж. и поборница ж. 1.
Лице, което се бори за справед¬
лива идея, свобода. 2. Участник
в борбата против турското роб¬
ство. поборнически прил., по¬
борничество ср.
побратимж. 1. Лице, което е поб¬
ратимено с някого. 2. Предан
приятел.
побратимявам «есе., побрати¬
мя св. прех. Създавам отношение
на вярност и преданост между
някои лица. - се нпрех. Ставам
побратим с някого.
побългарявам «есе., побългаря
св. прех. Правя някого (нещо) да
придобие български черти. - се
нпрех. Придобивам български
черти.
цоб ьрлинм Г(с<<1 , ИОО |,р.1ЯМ (11.
пирс» I. З.шочьим да ai.piui по
бързо. 2. Стреми седи icuii.piiia
нещо ио-б|.|)зо fInbhp ut titi ce
обадят..
побърквам «ссс., побъркам
прех. 1. Бъркам малко или пони
кога. 2. Правя някого ненормн
лен, луд. - сенпрех. Полудявам.
побягвам несв., побягна сн.
нпрех. Впускам се в бягство.
повалям «есе., поваля св. прех.
Събарям нещо изправено.
повдигам несв., повдигна се.
прех. 1. Вдигам на неголяма ви¬
сочина. 2. Изправям нещо. 3.
Повишавам степента на нещо.
- се нпрех. Заемам изправено
положение. О Повдигам въп¬
рос - искам нещо да се обсъди.
О Повдига ми се - 1. Изпит¬
вам желание да повърна. 2. Ом-
ръзва ми.
поведение ср. 1. Действия и пос¬
тъпки от гледна точка на общо¬
приети норми и правила. 2.
Преценка на ученически дейст¬
вия и постъпки. О Правя пове¬
дение - преднамерено се държа
прилично и любезно, поведен¬
чески прил.
повеждам «сс«., поведа m прех.
1. Започвам да водя, станам во¬
дач. 2. В ci.чет. със съществител¬
но - започвам това, което е оз¬
начено CJ.C (“1.ЩОСТН1ГП41И0Т0. ~
се нпрех, Следвам ничий при¬
мер.
повей м. t>ei мн. Лек полъх,
повелителен прил. Който изра¬
зява заповед.

повеля
повеля х. книж. Категорична,
настойчива заповед.
поверие ср. Традиционно вярва¬
не; предание.
поверителен прил. Таен, секре¬
тен. поверителност ж.
поверявам несв., поверя се. прех.
Съобщавам, споделям с дове¬
рие.
повесмо и повясмо ср. Количес¬
тво обработено влакно, което се
завързва на хурка за предене.
повест ж. Прозаична художест¬
вена творба, по-усложнена от
разказ.
повествование ср. Свързано
разказване, повествователен
прил., повеетвователност ж.
повествовател м. и повество-
вателка ж. 1. Лице, което съз¬
дава разкази и повести. 2. Раз¬
казвач. повее таовате леки
прил.
повёстка ж. (рус.) Сигнал за ве¬
черна проверка.
повет м. Горски храст с дълго
увивно стъбло и бели цветове;
Clematis vitabla.
повече нрч. 1. В по-голяма сте¬
пен. 2. По-дълго време. 3. субст.
По-голяма част от нещо. Пове-
чето си тръгнаха.
повивам несв., повия се. прех.
Увивам бебе.
повик м. Зов, вик за нещо,
повиквателен прил. В съчет. по¬
виквателна заповед - заповед
за явяване на военна служба.
повинност ж. безмн. Задължение
за служба на държавата или об¬
ществото.
повишавам несв., повиша се.
прех. 1. Увеличавам степента
или силата на нещо. 2. Опреде¬
лям по-висока длъжност, степен,
звание.
повлек ан м. и повлекана ж. нео¬
добр. Лице, което е неспретнато.
повличам несв., повлека се. прех.
1.	Започвам да влача, да мък¬
на. 2. Водя някого някъде. 3.
Предизвиквам нещо. О разг.
Повличам крак - слагам на¬
чало, което другите следват.
повлиявам «есе., повлияя св.
прех. Оказвам осезаемо влияние.
повод1 м. Въже за водене на до¬
битък.
повод2 м. Непосредствено основа¬
ние за осъществяване на нещо.
поврёт ж. 1. Основна промяна с
връщане назад. 2. Рязка същес¬
твена промяна, повратен прил.
повратки^н. ост. Посещение на
младоженците при родителите
на булката наскоро след сватба¬
та,
повреда ж. Нарушаване на це¬
лостта, външния вид или фун¬
кционирането на нещо, повре¬
ден прил.
повреждам несв., повредя се.
прех. Нарушавам изправността
на нещо.
повръщам яесв., повърна се.
прех. 1. Изкарвам погълната
храна през устата си. 2. в 3 л.
Връща дима обратно (печка, ка¬
мина).
повсеместен прил. Разпростра¬
нен на обширна територия.
повтарям несв., повторя св. прех.
1.	Извършвам втори път някак-

		 495
во действие. 2. Казвам нещо още
веднъж. 3. Омъжвам се втори
път. 4. Уча още една година в
същия клас.
повторен	Който се извър¬
шва втори път. Повторно на¬
помняне.
повторение ср. 1. Извършване
на нещо още веднъж. 2. Дейст¬
вие или явление, което се пов¬
таря. 3. Стилистичен похват с
употреба на едни и същи или
близки по значение думи и из¬
рази.
повърхнина ж. 1. без мн. Повър¬
хност. 2. Територия, площ, по-
върхнйнен прил.
повърхност ж. 1. Горна, външ¬
на страна на предмет. 2. Външ¬
ната видима страна на нещата.
повърхностен прил.
повява несв., повее се. нпрех. в 3
л. 1, Започва да вее (вятър). 2.
Вее леко и за кратко време.
повярвам нссе. пр< х. Започвам да
вярвам, да приемам нещо за
вярно.
повяхвам нега., повехна св.
нпрех. 1.вЗл. Увяхва (растение).
2. Състарявам се, изгубвам све¬
жестта си.
погаждам «есн. и погодявам
несв., погодя св. прех. 1. Неми
рявам враждуващи непрняте
ЛИ. 2. Устройвам неприятна из-
ненада. - се нпрех. 1. Живея в
добри отношения е някого. 2.
Споразумявам се с някого.
погазвам «есе., погазя <•«. прех.
разг. 1. Газя малко и за кратко
време. 2. Не зачитам, наруша¬
вам.
и огражда I tu кам
поганец л /ти I, Езичник, дру¬
говерец. 2. 11ечестен, отв рити че¬
лен човек, погинеки прил
погасявам «<•<■«, погася пра.
1. Угасявам.2. Изплащам пари¬
чен дълг.
погача ж. Домашен безквасен
хляб.
погашёние ср. 1. Изплащане на
паричен дълг. 2. Вноска за та¬
кова изплащане.
поглед м. 1. Насочване на зрени¬
ето; поглеждане. 2. Израз на
очите; гледане. 3. Цялостно раз¬
биране; представа. О На пръв
поглед - според първо впечат¬
ление.
поглеждам «есе., погледна се. 1.
Гледам от време на време или
за кратко. 2. Еднократно насоч¬
вам поглед към нещо.
поглъщам «есе., погълна сз.
прех. 1. Гълтам изцяло опреде¬
лено количество. 2. е .3 л. Поема,
обръща. Тъмнината ги погъл¬
на. 3. Възприемам, усвоявам. 4.
в 3 л. Изцяло запълва внимани¬
ето и съзнанието. Пътуването
го погълна.
погнуса w Отвращение,
поговорка ж. Кратък устойчив
иаразс 11рг»ннч11мначг11и<’, който
представи дадено явленное обоб¬
щен жи тейски опит и мъдрост.
поголовен прил. I русл Който се
отнася до всички без изключе¬
ние1.
пограждамякам несв., пограж¬
да n à <■«. прех. Придавам граж¬
дански вид на някого или нещо.
- се нпрех. Придобивам вид, осо¬
бености на гражданин.

пограничен
пограничен прил. 1. Който се на¬
мира около граница. 2. Който се
отнася до охрана на граница.
погреб м. (рус.) Склад за боепри¬
паси.
погребвам «есе., погреба се.
прех. 1. Извършвам заравяне на
мъртвец със съответен ритуал.
2. Обричам нещо на забрава, ка¬
то го приемам за несъществува¬
що.
погребение ср. Заравяне на
мъртвец според приетия ритуал.
погребален прил.
погрешен прил. Който се основа¬
ва на грешка, погрешности ж.
погрознявам несв., погрознея
св. нпрех. Ставам грозен, по-гро-
зен.
погром а. (рус.) 1. Опустошение,
разорение. 2. Изстъпление сре¬
щу част от населението поради
политически подбуди,
погромаджия а. Лице, което
върши погром, погрдмаджий-
ски прил.
погубвам несв., погубя св. прех.
Причинявам разорение, гибел.
погърчвам несе., погърча се.
прех. Придавам на някого (нещо)
гръцки вид или характер. ~ се
нпрех. Придобивам гръцки чер¬
ти.
под а. Долна хоризонтална част
на помещение.
под предл. За израз на: 1. Поло¬
жение, по-ниско от друго. 2. В
близост до долната част на не¬
що. Под върха. 3. Положение на
зависимост. Под чужда власт.
под-' 11 риглаголна представка за
означаван»' па: 1. Действие от¬
	496

към долната или вътрешната
част на нещо: подкопавам, под¬
мокрям, подсичам. 2. Начало на
действие: подгонвам, подемам,
подкарвам.
под-2 При именна представка за
израз на отношение на подчи¬
неност: поддиректор, подизпъл¬
нител, подкомисия, подотдел,
подтема.
подавам несв., подам се. прех. 1.
Давам, връчвам нещо в ръка.
2.	Изваждам, показвам навън.
3.	Давам нещо (документ) в пис¬
мен вид. Подавам молба. 4.
Хвърлям топка, насочена към
играч. ** се нпрех. 1. Показвам
се отдалече. 2. Излизам, показ¬
вам се навън.
подагра ж. (гр.) Болест на обмя¬
ната на веществата, която при¬
чинява болки в ставите, по-
дагрен прил.
поданик а и поданица ж. Ли¬
це, което принадлежи към даде¬
на държава и е подчинена на
властта й.
поданство ср. Състояние на по¬
даник; гражданство.
подарък м. Нещо, което се дава
за израз на благодарност, обич,
почит.
подарявам несв., подаря св. прех.
Давам подарък.
подател а. и подателка ж. Ли¬
це, което изпраща писмо, теле¬
грама, колет и пр,
податлив прил. Който се подда¬
ва на влияние и въздействие.
податливост ж.
подаяние ср. Нещо, дадено без¬
възмездно на беден, болен и под.

	497

подготвям
подбалкански прил. Който се от¬
нася до областта между Стара
планина и Средна гора.
подбел.«. Растение със сърцевид¬
ни назъбени листа; Tussilago
farfara.
подбивам несв., подбия се. прех.
1.	Набивам откъм долната стра¬
на. 2. Набивам при ходене. 3.
Подценявам, омаловажавам. 4.
Подигравам. О Подбивам це¬
ната - предлагам на по-ниска
цена.
подбйрам «гп«., подберасв, прех.
1.	Извършвам подбор. 2. разг.
Започвам да се карам с някого
или да го бия. 3. рвзг. Подкар-
вам пред себе си.
подбор л. 1. Избиране на най-ка¬
чественото или най-подходящо¬
то. 2. Запазваш1 и прод ължава¬
не на рода от нзи • приспособени¬
те Организми. ПО<)60/Н’Я прил.
подбрадник лс 1. Част от цигул¬
ка за най-удобно държане под
брадата. 2. Долната част на
ярем за впрягане
подбуда 'Гола, коего гласна
към дадено деистине, noci i.inia
подбудител м. и подбудигеяка
ж. Лице, което подбужда /км)бу
дителски прил., подбуди un-ч -
ство ср.
подбуждам есен , подбуди г<»
прех. Предизвиквам у някого же
лание да извърши нещо
подвеждам лссж» подведи 1,1
прех. 1. Включвам в определен
кръг или група заедно с други.
2.	Измамвам, съзнателно лаН
луждавам.
подвивам «ген., подвия <•«. прех.
Подгъвам, извивам. О Подви¬
вам опашка оттеглям се при¬
мирен.
подвиг м. Героична постъпка.
подвижен прил. 1. Който може да
бъде преместван. 2. Който е с ле¬
ки и пъргави движения, под¬
вижност ж.
подвизавам се несв. нпрех. Проя¬
вявам се в някаква област.
подвластен прил. Който е под
властта на някого или нещо.
Подвластен на времето.
подводен прил. 1. Който е под
водната повърхност. 2. Който е
предназначен за действие под
водната повърхност.
подводница ж. Военен подводен
кораб.
подвързвам несв., подвържа се.
прех. 1. Правя подвързия на
книга, тетрадка и др.2. Връзвам
нещо отдолу.
подвързия ле. 1. Външна пред¬
пазна част на книга. 2. Подвър¬
зване. Списанията са на под¬
вързия.
подгласник м. и подгласничка
лг. Лице, класираш» на второ
място при избор, състезание и
под.
11ОДГ01ПП1М Nr'CK , ПОДГОНЯ с«.
пр< \ I. Спускам се да гоня ня¬
кое»» 2. За почна м да преследвам
HHik'nro 3. Принуждавам няко¬
го дп бяса.
иодгорпг гр. Област В подножи¬
ето на планина.
подготвям MCCfl., ПОДГОТВЯ се
пр<-» L 11 редварително глася не¬
ин». 2. Обучавам. 3. Предразпо-
32*

подготвям
лагам някого да приеме нещо
неприятно.
подготовка ж. 1. Предварител¬
ни действия за осъществяване
на нещо. 2, Придобити знания
и опит.
подгрявам несв., подгрея се.
прех. 1. Стоплям нещо изстина¬
ло. 2. Предхождам с изпълнение
главен участник в концерт или
представление.
подгъв м. Подгънат и зашит
край.
подгъвам неса., подгъна се. прех.
1.	Прегъвам и зашивам край на
дреха, тъкан и под. 2. Сгъвам.
поддавам се несв., поддам се се.
нпрех. 1. Отстъпвам, не издър¬
жам. 2. Изпадам под нечие вли¬
яние. З.вЗл. Деформира се (зид,
стена, постройка).
поддръжка 1. Подкрепа. 2.
Поддържане в добро състояние.
поддръжник м. и поддръжни¬
ца ж. Лице, което поддържа ня¬
кого.
поддържам яссе. прех. 1. Подкре¬
пям да не падне. 2. Оказвам по¬
мощ. 3, Правя разходи за из¬
дръжка. 4. Осигурявам нормал¬
но състояние на нещо. 5. При¬
съединявам се към мнение, ре¬
шение.
подействам несв. нпрех. 1. Оказ¬
вам въздействие. 2. Действам в
ограничена степен.
поделёние ср. 1. Относително са¬
мостоятелна част от предприя¬
тие, фирма и др. 2. Войскова
част на полк,
подем Възход на духовни и
материални сили.
	 498

подемам несв., подема се. прех.
1. Подхващам отдолу, за да пов¬
дигна нещо. 2. Започвам или
продължавам нещо започнато,
подемник м. Съоръжение за из¬
дигане нагоре.
подзаглавие ср. Допълнително
поясняващо заглавие.
подзаконов прил. Който е с по-
малка сила от закона.
подземен прил. Който се отнася
до известна дълбочина под земя¬
та.
подземие ср. 1, Подземна част на
постройка. 2. Подземен вход или
скривалище.
подивявам несв., подивея св.
нпрех. Ставам див, като див.
подигравам несв., подиграя св.
прех. Подлагам някого на прис¬
мех, излагане. ~ се нпрех. Проя¬
вявам неуважително, обижда¬
що отношение към някого.
подигравателен прал. Който из¬
разява насмешка, подигравка.
подигравка ж. 1. Обидно прис-
миване; присмех. 2. Проява на
неуважително и обиждащо отно¬
шение към някого (нещо).
подир предл. разг. След. Подир не¬
го. Подир обед, подирен прил. и
подирешен прал.
подиум м. (лат.) Издигната част
от пода за оркестър, изпълните¬
ли и под.
подкана ж. Подтикване към дей¬
ствие.
подканвам несв., подканя се.
прех. Подтиквам някого да из¬
върши нещо.
подкарвам несв., подкарам се.
прех. 1. Започвам да карам. 2.
подлез
	499

разг. Навлизам в определена
възраст.
подкачвам wees., подкачам ce.
прех. Задявам, дразня някого.
подкваса ж. Кисело мляко, кое¬
то се размива в прясно мляко,
за да го подкваси.
подкнасвам несв., подквася св.
прех. Слагам подкваса в прясно
мляко, за да стане кисело. ~ се
нпрех. е 3 л. Става кисело под
действието на подкваса (мляко),
подкладка ж. Основание, вът¬
решна причина.
подклаждам несв., подклада се.
прех. 1. Запалвам и поддържам
огън. 2. Подбутвам, подтиквам
към нещо.
подкова ж. Извита в полукръг
метална пластина, която се за¬
ковава на копитото на животно.
подковавам несв., подкова се.
прех. 1. Заковавам подкови на
добитък. 2. Целенасочено създа¬
вам у някого отрицателно отно¬
шение. 3. Подготвям някого в
дадена оОласт.
подковач м Лице, коего под ко¬
вана ДП||ИГ1.К
ПОДКОМИСИИ .*■ 11и<"г <1Т 1ШМ11ГПН
с отделна задача
подкопавам ллк, подкопан <н
прех. 1. Изкопавам под нещо. 2.
Руша основите на шчцо
подкоренен прил, 1. Който е или
се върши ПОД корените па нещо
2, мат. Който е под знака за ко
ренуване.
подкосявам несв., подкося с«.
прех. 1. Пресичам нещо отдолу,
за да падне. 2. Причинявам вне¬
запна слабост. Болестта го под¬
коси. Краката Mit ce шн)-
косяешн - обзема ме внезапна
слабост.
подкрепа ж. 1. Постъпка, чрез
която някой помага па някого.
2. Придаване на убедителност
на нещо.
подкрепление ср. 1. Изпратена
на помощ войскова част. 2. Не¬
що, което подкрепя.
подкрепям несв. и подкрепвам
несв., подкрепя св. прех. 1* До¬
пълнително укрепвам, подпи¬
рам. 2. Оказвам помощ, под¬
дръжка. 3. Придавам убедител¬
ност и сила на нещо.
подкуп а. Нещо, което се дава,
за да се получи незаконна и не¬
заслужена облага.
подкупвам несв., подкупя св.
прех 1* Давам подкуп. 2. Спечел¬
вам с доброта, обаяние.
подкупен прил. Който е склонен
да приема подкуп, подкупност
iZHr ■
подлагамнесв., подложа св. прех.
1.	Слагам отдолу под нещо. 2. В
съчет. със съществително име -
извършвам означеното от съ-
щеетннтелното име действие.
Подлагам на оЬгтргл. рачпит,
лечение, критика. - се нп/жх.
Държа се угоднически. * * 11од-
лагам крак спъвам. ■ > Под¬
лагам ръка и роен.
подлежа леел ннре\ Обект съм на
дене гние, което I |редсТ0И.77одле-
жи на лечение, обсъждане, на¬
кича ние.
подлез ж. Тунел, проход за ми¬
наване под магистрала, железо-
in.тиа линия.

подлец
подлец м. Подъл човек,
подлйзва несв., подлйже св.
нпрех. в 3 л. 1> Изтича отвън при
наливане (течност). 2. Пропус¬
ка течност при наливане (съд).
подлизурка м. и ж. и подлизур-
ко м. Лице, което се подмазва,
угодничи, подлизурство ср.
подлйстник м. 1. Вътрешна
вестникарска страница. 2. Ма¬
териал, напечатан на такава
страница. 3. Линиран лист, кой¬
то се подлага под бял лист, за да
се пише на редове.
подлогл. език. Главна част на из¬
речението, която изразява вър-
шителя на действието, подло¬
жен прил.
подлога ж. Съд за ходене по нуж¬
да на лежащо болни.
подложка ж. 1. Това, което се
подлага под нещо. 2. Растение,
което се облагородява чрез при¬
саждане.
подлудявам1 несв., подлудея се.
нпрех. Обзема ме лудост.
подлудявам2 несв., подлудя св.
прех. Причинявам лудост у ня¬
кого.
подлъгвам несв., подлъжа се.
прех. С хитрост карам някого да
върши нещо нередно.
подлютявам несв., подлютя св.
прех. 1. Правя нещо да е люто.
2.	Раздразвам рана.
подмазвам несв., подмажа св.
прех. Нанасям тънка мазилка. *•
ее нпрех. Преднамерено се дър¬
жа угоднически.
подмазвачж. и подмазвачка ж.
Лице, което се подмазва.
подмамвам несв., подмамя се.
прех. 1. С хитрост карам някого
да върши нещо (обикн. неред¬
но). 2. Привиквам човек или
животно да се приближи.
подмётка ж. 1. Долна твърда
част на обувка. 2. Нещо за яде¬
не, което е твърдо, прегоряло,
жилаво.
подминавам несв., подмйна са,
прех. 1. Минавам покрай нещо
и се отдалечавам от него. 2. Про¬
пускам нещо, без да го забеле¬
жа. Подминал съм адреса.
подмишница ж. Вдлъбнатината
под рамото.
подмладявам несв., подмладя
св. прех. Правя някого да изглеж¬
да по-млад.
подмокрям несв., подмокря св.
прех. Мокря ОТДОЛу.
подмол.#. Вдлъбнатина под бряг
или под камък в река.
подмолен прил. Който е скрит,
таен и вреден, подмдлност ж.
подмяна ас. Смяна, подменяне,
подмятам «есе,, подметна св.
прех. 1. Подхвърлям нагоре. 2.
Загатвам нещо, за да напомня.
поднасям несв., поднеса се. прех.
1, Давам нещо за почерпване на
гости. 2. Предлагам като израз
на уважение. Поднасям цветя.
3.	Иронизирам някого.
подница ж. ост. Разлат глинен
съд за печене на хляб, баница и
ДР.
подновявам несв., подновя св.
прех. 1. Правя нещо да стане ка¬
то ново. 2. Заменям с ново нещо
старо. 3. Отново върша изоста¬
вена дейност.

_ 501

подножие ср. Местност в ниската
част под възвишение, планина,
поднос м. и поднос м. Плосък
гьд за поднасяне на храна и пи¬
тиета.
подобава несв. нпрех. в 3 л. Под¬
хожда, нормално е. Това не по¬
добава на възрастен човек.
подобен прил. 1. Който в извест¬
на степен прилича на нещо дру¬
го. 2. Който има еднаква форма
с друг, независимо от размера.
подобност ж.
подобие ср. 1. Сходство на подоб¬
ни неща. 2. Предмет, подобен на
друг. 3. Еднаквост по форма на
геометрични фигури.
подобрявам несв., подобря се.
прех. Правя нещо добро, по-доб¬
ро. ~ се нпрех. Ставам по-добре,
подозирам несв., подозра св.
прех. Имам съмнение за нещо
премълчано, скрито.
подозрение ср. Съмнение за не¬
що премълчано и скрито.
подозрителен прил. 1. Който по¬
ражда подозрение. 2. Който по¬
дозира подозрителност ж.
ПОДОрлНам Wml , подорн en. Ирл.
1.	Ора недобър носен, за да за
сея нещо друго, 2. При оране нал
лизам по малко н ci .годна мина,
подострям Н<’св., НОД0СТ|НГ гн
прех. Правя нещо да ri а не оггро
подотдел м. Част от отдел,
пбдофицёр Сержант. под¬
офицерски прил.
подоходен прил. Определен спо¬
ред размера на дохода.
подочувам несв., подочуя гн.
прех. Научавам нещо от слухо¬
ве, което не е сигурно.
подполковник
ПОДПЙЛНЯМ weed. , ПОДНЯЛИ en
прел. Запалвам огни, предизвик¬
вам ножар.
подпалвач .« Лице, което пре
дмзвиква пожар, подпалва чес¬
ки прил.
подпалки мн. Дребни сухи съч¬
ки за запалване на огън.
подпечатвам несв., подпеча¬
там се. прех. Слагам печат на до¬
кумент.
подпирам несв., подпра св. прех.
1. Прикрепим нещо (някого), за
да е в изправено положение. 2.
Слагам опора на нещо. 3. Обля¬
гам нещо. 4. Залоствам, запъ¬
вам.
подпис м. Саморъчно написано
име. подписей прил.
подписвам несв., подпиша се.
прех. Слагам подпис.
подписка лс. 1. Събиране на
средства за помощ или за або¬
ниране. 2. Събиране на подпи¬
си в подкрепа на нещо (някого).
подпйтвам несв., подпйтам се.
прех. Внимателно се осведомя¬
вам за нещо.
подплата ж-. Материя, която се
припиша trriihrpr па дреха.
поди латина vi нг<п., подплатя се.
пре\ Him чиним подплата.
нодплашпам негв., подплаша
гм. npri. Нзалашнам.
подплънка .*•. Приспособление
от мека материя за подпълване
на дреха за придаване на фор¬
ма или за удобство.
подполковник м. Офицерски
чин между майор и полковник.
подполкдвнически прил.

подпомагам
подпомагам несв., подпомогна
се. прех. 1. Оказвам материална
помощ. 2. Частично помагам.
подпора ж. I. Предмет или спе¬
циално приспособление за под-
пиране и укрепване. 2. Подкре¬
па. подпорен прил.
подпоручик м. Офицерски чин,
по-нисък от поручик; лейтенант,
подпочвен прил. Който се нами¬
ра под почвата.
подправка ж. 1. Фалшифицира¬
не, 2, Ароматна, вкусна прибав¬
ка (обикн. растителна) към яс¬
тие.
подправям несв., подправя се.
прех. 1. Изработвам нещо по по¬
добие на друго, за да го предста¬
вя за оригинално. 2. Слагам
подправка в ядене.
подпредседател м. и подпред-
седателка ж. Лице, което в оп¬
ределени случаи замества пред¬
седателя.
подпухвам несв., подпухна св.
нпрех. Подувам се.
подпълвам несв., подпълня се.
прех. 1* Слагам подплънка. 2. За¬
пълвам отвор, заравнявам.
подпъхвам несв., подпъхна св.
прех. 1. Пъхам отдолу. 2. Тайно
давам.
подравнявам несв. и подравним
несв., подравня св. прех. Правя
нещо да е равно, хоризонтално.
подравям несв., подровя се. прех.
1.	Изравям основата под нещо.
2.	Действам за разрушаване на
нещо.
подражавам несв. нпрех. Предна¬
мерено повтарям действията и
постъпките на някого.
	 502
подражател м. и подряжател-
ка ж. Лице, което подражава.
подражателски прил., под-
ражателспюо ср.
подразбирам несв., подразбера
св. прех. Научавам нещо по кос¬
вен път; досещам се.
подразделение ср. 1. Част от не¬
що цяло, по-голямо. 2. Войскова
единица, по-малка от батальон.
подранявам несв., подраня се.
нпрех. Върша нещо преди пред¬
видения момент.
подрасник м. Дреха, която све¬
щеник облича под расото.
подраствам несв., подрасна се.
и подраста се. нпрех. Раста до
определени размери, възраст и
пр.
подреден прил. 1. Разположен
под графичния ред. Подреден
знак. 2. Който е в подчинител¬
но отношение при класифика¬
ция. подредност ж.
подреждам несв., подредя св.
прех. 1. Редя по определен или
желан ред. 2. Обзавеждам, 3.
Наклеветявам някого.
подрйвам «есе., подрйна св. и
подрйя се. прех. 1. Подкопавам
по нещо. 2. Отслабвам, разкла¬
щам нещо.
подритвам «есе., подрйтна са.
прех. 1. Ритам леко, по малко. 2*
Проявявам грубо, пренебрежи¬
телно отношение.
подробен прил. Който обхваща
много данни и засяга всички
страни на нещо.
подробност ж. Отделна дребна
и несъществена част от инфор¬
мация, събитие и пр.

подстъп
	 503

подронвам несв., подроня ся.
прех. Подкопавам отдолу.
подръка нрч. На удобно за дос¬
тигане място.
подръчен прил. Който е на раз¬
положение, подръка.
подсвирквам несв. нпрех. Свир¬
кам по малко от време на вре¬
ме.
подсещам «есе., подсетя се. прех.
1.	Напомням за нещо да не се
пропусне. 2. Внушавам мисъл.
подсйрвам несв., подсйря св.
прех. Слагал! мая (сирище) в
мляко, за да се получи сирене.
подсйчам несв., подсека се. прех.
Сека нещо отдолу. - се нпрех.
Разранява се кожата ми от пот,
запарване или замърсяване.
подсказвам несв., подскажа се.
прех. 1. Незабелязано помагам
на някого да даде отговор или
решение на въпрос. 2. Подсе¬
щам.
подскачам «есе., подскоча се.
нпрех. 1. От време на време ска¬
чам леко нагоре. 2. Рязко се из¬
правям.
подскок* Скок нагоре,
подсладител «. Вещество, из¬
ползвано за подслаждане.
подслаждам «ген., подсладя < н
прех. 1. Правя нещо да е сладко.
2,	Създавам приятна оЬсташш
ка, преживяване.
подследствен прил. Който е
обект на съдебно следствие.
подслон м. 1. Покрито място за
почивка или запазване при ло¬
шо време. 2. Защитено място за
запазване от неприятност, беда
и пр.
подслонявам несв., подслоня се.
прех. Давам подслон.
подслушвам «есе., подслушам
се. прех. Тайно слушам чужд раз¬
говор.
подслупгвател м. разг. Устройст¬
во за подслушване, подслуш¬
вате лен прил.
подсмйвам се несв., подемел се
се. нпрех. 1. Подигравам се, над¬
смивам се. 2. Усмихвам се ле¬
ко.
подсмърчам «есе. нпрех. 1. Шум-
но вдишвам със запушен нос. 2,
Сдържано плача, като вдишвам
шумно. 3, Обикалям около не¬
що, което харесвам.
подставен лрвл. Който действа
чрез измама, неистински.
подставка ж. Поставка, подлож¬
ка.
подстанция м. Междинна теле¬
фонна или електрическа стан¬
ция.
подстомашен прил. Който е раз¬
положен под стомаха. Подсто-
машна жлеза.
подстрекавам меси. прех-. Под¬
тиквам k'i.m дгпетиие,обикн. не¬
добро.
подстрекал <*л и подстрока-
т<‘лка .и- Лице, което подстрека¬
ва. подстрека телеки прил.,
п одегпрекател епню <-р.
подетрш нам /«ги., подстрижа
ги прех. I. Скъсявам, намаля¬
вам чрез стригано. 2, Ръкопола¬
гам за духовник; постригвам.
подстъп л. 1. Подхождане към
нещо; подход. 2, Удобно място за
приближаване, минаване.

подсъден
подсъден прил. Който подлежи
на съдене, подсъдност ж.
подсъдйм прил. 1. Който е обект
на съдебен процес. 2. субст. Ли¬
це, срещу което се води съдебен
процес.
подтекст .ч книж. Мисъл, която
се подразбира, без да е пряко из¬
разена.
подтик ж. Това, което подбужда,
насърчава към дейност.
подтиквам несв., подтикна св.
прех. 1. От време на време прид¬
вижвам по малко. 2. Подбуждам
към действие.
подувам несв., подуя се. прех. в 3
л. Предизвиква набъбване, уве¬
личава обема (болест, газове и
др.). - сенпрех. Увеличавам обе¬
ма си, подпухвам.
подуправител м. Длъжност с ед¬
на степен по-ниска от тази па уп¬
равител.
подутина ж. Подуто място; бо¬
лестен оток.
подучвам несв,, подуча св. прех.
Тайно внушавам на някого да
извърпги нещо.
по ду швам несв., подуша св. прех.
1. Душа кратко време. 2. Усе¬
щам мирис на нещо. 3. Откри¬
вам по миризмата. 4. Досещам
се.
подхващам несв., подхвана се.
прех. 1, Хващам откъм долната
страна. 2. Започвам някаква
дейност.
подхвърлям «есе., подхвърля
се. прех. 1. Хвърлям на малко
разстояние или височина. 2, Ос¬
тавям нещо, за да бъде намере-
	504
но и взето. 3. Загатвам за нещо,
подмятам.
подхлъзвам несв., подхлъзна се.
прех. Преднамерено измамвам
някого. - се нпрех. 1* Губя рав¬
новесие при стъпване върху
хлъзгава площ. 2. Допускам да
бъда заблуден, измамен.
подход ж. Съвкупност от начини
и средства за извършване на
нещо.
подходящ прил. Който отговаря
на изискванията за постигане
на дадена цел.
подхождам1 несв. нпрех. Отгова¬
рям на определени изисквания
и условия.
подхождам2 несв., подходя се.
нпрех. 1. Приближавам се към
някого (нещо). 2, Действам от
определена позиция.
подхранвам несв., подхраня се.
прех. 1. Допълнително давам
хранителни вещества. 2. Под¬
държам, подкрепям.
подценявам несв., подценя се.
прех. Оценявам по-ниско стой¬
ността, качествата или значени¬
ето на нещо.
подчертавам несв., подчертая
св. прех. 1. Слагам линия под не¬
що написано. 2. Наблягам вър¬
ху значимостта на нещо.
подчинен прил. 1. Който е зави¬
сим, несамостоятелен. 2. Който
работи под чуждо ръководство.
3.	субст. Лице, което изпълня¬
ва заповеди и задачи на друг.
О език. Подчинено изречение
- неглавно изречение в състава
на сложното изречение, под-
чинёност ж.

	505
подчинявам несв., ПОДЧИНЯ св.
прех. Поставям под своя зависи¬
мост и воля. - се нпрех. Изпъл¬
нявам чужда воля и заповеди.
подшивам «.есе., подшия се. прех.
1.	Подплатявам. 2. Подгъвам и
ушивам ръб. 3. Съединявам ко¬
лите при подвързване на книж¬
но тяло.
подъл прал. 1. Който действа не¬
честно. 2. Който изразява нечес¬
тно отношение, подлост ж.
поевропейчвам несв., поевро-
псйча се. прех. Придавам евро¬
пейски вид и черти на някого
(нещо). - се нпрех. Придобивам
европейски вид.
поевтинявам1 несв., поевтинёя
се. нпрех. Ставам евтин, по-евтин.
поевтинявам2 несв., поевтиня
се, прех. Правя нещо евтино, по-
евтино.
поединично нрч. 1. Един по
един. Влизате поединично, 2.
Едно след друго.
поезия ж. (гр.) 1. Словесно худо¬
жествено творчество в мерена
реч. 2. Качества, които пораж¬
дат естетически чувства и пре¬
живявания. поетичен прил. и
поетически прил , поетич¬
ност ж.
поема ж. (гр.) Лирико-спично
произведение в стихове.
поемам несв., поема с«. »/>cr. I.
Хващам нещо подадено. 2, ] I ри-
емам храна (питие, лекарство).
3.	Започвам нещо; заемам сс. 4.
нпрех. Тръгвам. О Поемам дъх
- почивам си; правя пауза.
поен прил. В съчет, пойна пти¬
ца - птица, която може да псе.
пожизнен
iiiwt*. и поетеса ж I. Лице, ко¬
ето създава поетически творби.
2.	Лице, способно па по-дълбо-
ки преживявания.
поетизйрам Несл. и са., прех. I Ipu-
давам поетически облик на
нещо.
поетика ж. (гр.) 1. Наука за пое¬
тическото творчество, 2, Худо¬
жествени особености, стил на да¬
ден поет или литература.
пожалвам несв., пожаля се.,
нпрех. и прех. 1. Обхваща ме жа¬
лост. Само той ме пожали. 2.
Жаля кратко време. 3. Досвидя-
ва ми се. Не пожали време.
пожар ж. Силен унищожителен
огън. О На пожар - много
спешно, пожарен прил.
пожарище ср. Опустошено от по¬
жар място.
пожарникар м. Лице с професия
да гаси пожари, пожарникар¬
ски прил.
пожарогасител м. Уред за гасе-
не на пожар.
пожелавам несв., пожелая св.
прех. 1. Обзема ме желание. 2.
Израз и на м 11 oxi *л а н не.
пожелание </>. I. Изразено же¬
лание за сбъдване па нещо ху¬
баво, добро. 2. Препоръка.
пожертвам несв. прех. Принасям
и жертва.
пожертвование ср. 1. Принася¬
но на жертва. 2. Това, което се
принася в жертва.
поживя нам несв., поживея се.
нпрех. 1. Живея известно време.
2.	Живея добре.
пожизнен прил. Който трае през
целия живот.

п ожълтякам
пожълтявам месо., пожълтея се.
нпрех. Ставам жълт, по-жълт.
поза ж. (фр.) 1. Положение на тя¬
лото. 2. Неестествено, неискре-
но поведение.
поза- Приглаголни представки
със значение ’извършвам дейс¬
твието за кратко време, малко
или понякога’: позабавлявал,
лозавяхвал, позаглеждам, по-
закръглям, позалежавам, по-
заспивам и др.
позволение ср. Разрешение за
извършване на нещо,
позволявам несв., позволя св.
прех. 1. Давам право да се вър¬
ши нещо. 2. Допускам. Защо
позволяваш да те пренебрег-
ват? - си нпрех. Осмелявам се.
поздрава. 1. Пожелателно позд¬
равление по повод. 2. Проява (с
жест и фраза) на уважение и по¬
чит.
поздравявам несв,, поздравя са.
прех. Отправям поздрав.
позеленявам несв., позеленен
се. нпрех. Ставам зелен, по-зелен.
поземлен прил. Който се отнася
до стопанисване и използване
на земята.
позив ж. 1, Обръщение с призив.
2.	Отпечатан текст с такова об¬
ръщение.
позирам ?,сгб. нчрег I. Заемам
поза като модел за рисуване или
фотографираш1.2. Преднамере¬
но се държа неестествено.
позитивен прил. 1. Който е свър¬
зан е копие от негатив. 2. Осно¬
ван на съществуващи реални
факти и данни. 3.1юложителен.
	506

позитрбн м. (от лат.) Елементар¬
на частица с положителен елек¬
трически товар, позитронен
прил.
позиция ж. 1. Разположение на
нещо. 2. Място с разположени
войски при сражение. 3. Мне¬
ние, становище, позиционен
прил.
позлата ж. 1. Тънък повърхнос¬
тен слой от злато. 2. Златист
цвят.
позлатявам несв., позлатя се.
прех. 1. Правя позлата. 2. При¬
давам на нещо златист цвят. 3.
Давам големи суми за нещо.
познаваем прил. Който е достъ¬
пен за познание, познавае¬
мост ж.
познавам1 несв. прех. 1. Притежа¬
вам знания. 2. Зная основните
неща за някого. ~ се нпрех. 1, а 3
л. Проличава. 2. Общувам с ня¬
кого.
познавам2 ясен., позная се. прех.
1. Получавам знания за нещо
(някого). 2. Узнавам, разбирам.
3.	Умен да предсказвам (за га¬
да тел >.
познавач ж. и познавачка ж.
Л нце, което добре познава нещо.
познайник м. и познайница ж.
Лице, добре познато на някого,
познание ср. 1. без мн. Придоби¬
ване на знания за света. 2. На¬
трупани знания в дадена област.
познанство ср. 1. Взаимоотноше¬
ние между познати. 2. мн. Близ¬
ки хора.
познат прил. 1» Когото познава¬
ме. 2. субст. познат м. и позна¬
та ж. Лице, което познаваме.

	 507
позовавам се несв., позова ce w«.
нпрех. Основавам се на нещо.
позор л. Унизително, осъдител¬
но положение; безчестие. позо¬
рен прил.
позоря несв. прех. Причинявам
позор на някого.
поиз- Приглаголни представки
със значение ’извършвам дейс¬
твието в малка степен или за
кратко’: поизбелявам, поизбут-
вам, поизвехтявам, поиздраск-
вам, поизмокрям, поизмръзвам
и др.
поилка ж. Съд за поене на доби¬
тък.
пойло ср. 1. Голямо корито под
чешма или кладенец за поене на
добитък. 2. Поилка.
поименен прил. Който е напра¬
вен по имена.
показ м. без мн. Показване. О На
показ - на видно място, наяве.
показалец м. 1. Вторият пръст
на ръката след палеца. 2. Азбу¬
чен списък на имена, понятия,
термини и др., извлечени от съ¬
чинение, книга.
показалка ж. Тънка и рипса, с
която се показва на карта, схе¬
ма, диаграма.
показание ср. 1. мн. Сведеиин,
разказ на очевидец. 2. II л.н<пкч*
ние на факти при съдебен про
цес. 3, Данни, отчетени с уред.
4, Данни, които са свидетелство
за нещо.
показател м. 1. Това, по което се
съди за състоянието, развитие¬
то на нещо. 2. Отделна част от
цялостен процес, дейност. 3.
юк<*р лито мат
Знак, който означава колко пъ¬
чи едно число се умножава са¬
мо на себе <-и.
показателей прил. От който се
съди за състоянието на нещо.
показвам несв., покажа сн. прех
1. Предоставям нещо да се раз¬
гледа. 2. Разяснявам нещо. 3.
Посочвам, обръщам внимание.
4.	Проявявам качества, свойст¬
ва. 5. й 3 л. Отбелязва резултат,
данни (уред, устройство). - се
«прел. 1. Появявам се. 2. Проя¬
вявам се.
показен прил. 1. Който е предназ¬
начен за показване. 2. Който слу¬
жи за образец, показност ж.
покана ж. 1. Предложение за
участие, включване в нещо. 2.
Писмено известие с такова пред¬
ложение.
поканвам несв., поканя са. прех.
Отправям покана към някого.
покарва «есе., покара са. нпрех. е
3 л. Изкарва малко, показва се
(растение, косъм, зъб).
покачвам несв., покача си. прех.
1.	Качвам по-високо, повдигам.
2.	Правя нещо да е в по-висока
степен.
покаяннее/, Игкрено признание
за нещо пзн ьринчю, придруже¬
но със съжаление
поквара .»■ Нравствено паде¬
ние. покварен прил., покваре-
ност ж.
нокварпвам несв., покваря се.
n/»d. Увреждам морално, раз¬
вращавам.
покер м, (англ.) Зид игра на карти,
покеравтомат л. Електронен
автомат за игра на карти.

покерзала
пбкерзала ж. Игрална зала с по-
керавтомати.
покланям се «есе., поклоня се
св. нпрех. 1. Правя поклон. 2. несв.
Почитам като висша божестве¬
на сила.
поклон м. Навеждане на глава¬
та и горната част на тялото за
израз на почит или поздрав.
поклонение ср. 1. Последно про¬
щаване с покойник. 2. без мн. По¬
сещение на свещените места.
поклонник ж., поклонница ж.
и поклонничка ж. 1. Лице, по¬
сетило свещените места. 2.
Страстен почитател, поклонни¬
чество ср.
покоен прил. 1. Който е починал
(човек). 2. субст. покойният м.
и покойната ле. Покойник.
покой м. без мн. 1. Спокойствие,
тишина. 2. Състояние на непод¬
вижност.
покойник м. и покойница ж.
Починал човек.
поколение ср. 1. Общност от хо¬
ра, които живеят в едно и също
време. 2. Потомци, наследници.
3.	Наследници с еднаква отда¬
леченост от прародител. Помни
се от три поколения. 4. Серия
от усъвършенствани изделия с
качествено подобрение.
покорен прил. Който се покоря¬
ва. покорност ж. и покорство
ср.
покорйтел л. и покорйтелка ж.
Лице, покорило някого или не¬
що.
покорявам несв., покоря са. прех.
1. Поставям под своя власт и
	508

подчинение. 2. Спечелвам дове¬
рието и любовта на някого.
покрай предл. 1. За място на дви¬
жение по дължината на нещо.
Минава покрай реката. 2. За
движение в близост до нещо (ня¬
кого). Покрай него мина, но не
го поздрави. 3. За извършване
на нещо съвместно, заедно или
причинно свързано с нещо. По
край гост ите и той посети из¬
ложбата.
покрайнина ж. 1. Крайгранич¬
на област. 2. мн. Крайни квар¬
тали на населено място.
покрив ж. 1. Най-горна плоскост
на сграда, която я завършва и
затваря. 2. Горна покриваща
част. 3. Жилище, дом. Няма
покрив над главата. пЪкривен
прил.
покривало ср. Тъкан, предназна¬
чена за покриване на нещо.
покривам несв., покрия св. прех.
1. Поставям нещо върху друго,
за да го предпазва. 2, е 3 л. Об¬
хваща повърхността на нещо.
Петното покри цялата стена.
3.	Съвпадам напълно с друг. 4.
Неотлъчно следя противников
играч, за да не играе пълноцен¬
но. 5. Компенсирам с нещо. Пок¬
ривал разноските. - се нпрех.
Скривам се, спотайвам се.
покривка ж. 1. Тъкан, предназ¬
начена за покриване. 2. Това,
което покрива повърхността на
нещо.
покритие ср. 1, Повърхностен
пласт за предпазване или укра¬
са. 2. Сума за погасяване на

	509
дълг. 3. Ценности, които гаран¬
тират паричните знаци от инф¬
лация.
покров л. 1. Покривка. 2. Плат¬
но за покриване на мъртвец,
покровител м. и покровителка
ж. Лице, което оказва защита на
по-слаб, покровите леки прил,,
покровителство ср.
покруса ж. Голям душевен срив.
покръствам несв., покръстя се.
прех. 1. Правя някого христия¬
нин. 2. Сменям вероизповеда¬
нието на някого.
покупка ж. 1. мн. Купуване. 2.
Това, което е купено.
покушение ср. (рус.) Нападение
с цел убийство.
покълнва несв., покълни св.
нпрех. в 3 л. Пуска кълнове (рас¬
тение, семе).
покъртвам иссв., покъртя са.
прех. 1. Къртя малко или кратко
време. 2* Предизвиквам състра¬
дание, жалост; трогвам.
покъщнина ж. Домашни вещи,
необходими за обзавеждане на
дом.
пол м. Съвкупност от белези, по
които организмите се делят на
мъжки и женски, полон прил.
пола ле. 1. Женска дреха, която
покрива тялото от крита надо
лу. 2. Долна част на широка щю
ха. 3. мн. Подножие на клапи
на.
полагам «есе., положа св. прех.
1.	Слагам в легнало положение,
2.	В съчет. със съществ. - вър¬
ша означеното от съществител¬
ното име действие. Полагам из-
пит, клетва, усилие, подпис.
но.кпвам
поле ер I. Широка равна мест¬
ност, обрасла с трепа. 2. Прост¬
ранство с ниви и ливади извън
населено място. 3. Останеш» сво¬
бодно място в изписана страни
ца. 4. Фон, на който нещо се изоб¬
разява. 5. Обсег на действие, про¬
ява. 6. Пространство, в което се
изобразява взаимодействие на
телата- <> Бойно поле - място,
където се водят военни действия,
полеви прил. Който се отнася до
бойно поле.
полевъд м. (рус.) и полевъдка ж.
Лице, което се занимава с от¬
глеждане на земеделски култу¬
ри. полевъден прил., полевод¬
ство ср.
полегат прил. Който е наклонен.
полегатост ж.
поледица ж. Тънък хлъзгав ле¬
ден пласт.
полезен прил. Който принася
полза, полезност ж.
полезрение ср. Област, обхваща¬
на с поглед.
полека нрч. 1. Без бързане. 2. Ле¬
ко, без насилване. 3. Тихо, без¬
шумни. О Полека-лека - пос¬
тепенно.
иолемилйрам	1. нпрех. Во¬
ди спор, полемика. 2. прех. Под¬
лагам на обсчгждане, спор.
полемика .*■. (гр.) Публично об¬
съждане на обществено значи¬
ми въпроси, полемичен прил.
полон М: (от лат.) Тичинков пра¬
шец. поленов прил.
полепвам несв., полёпна св.
нпрех. Залепвам по повърхност¬
та.

п олее ра жен ие
полесражение ср. Място на бой¬
но сражение,
полет м. 1. Летене, прелитане. 2.
Увлечение, порив.
полза ж. Желан резултат, облага.
полезен прил., полезност ж.
ползвам несв. 1, Принасям пол¬
за. 2. Използвам. — се нпрех. 1.
Извличам полза. 2. Употребя¬
вам, служа си с нещо.
ползотворен прил. Който прина¬
ся полза.
поли- (гр.) Първа част на сложни
думи със значение ’повече от
един’: поливалентен, полига¬
мия, полиекран, полиметрия,
полиморфен, полисемия.
полиандрия ж. (гр.) Групов брак,
при който една жена има много
мъже.
поливам несв., полея en. прех. 1.
Изливам течност върху нещо. 2.
Сипвам вода на някого, за да
(се) мие. 3. Заливам земен учас¬
тък, за да се напоят засетите там
растения. 4. разг. Черпя с питие
за успех, придобивка.
поливачка ж. разг. Кола за мие¬
не на улици.
поливен прил. Който се отнася до
поливане. Поливен сезон.
полигамия без мн. (гр.) Брач¬
на връзка на мъж с много же¬
ни. поли гамен прил.
полиглот м. (гр.) и полиглотка
ж. Лице, което владее много ези¬
ци.
полиграфия ж. (гр.) 1. Съвкуп¬
ност от технически средства за
печатане. 2. Отрасъл за печат¬
на продукция, полиграфен
	510
прил., поли графски л^«л. и по¬
лиграфически прил.
полпекранен прил. Който се из¬
лъчва върху два или четири мо¬
нитора в един екран. Полиек-
ранна телевизия.
полиестер ,ч. Вид синтетична
смола е голяма здравина и ус¬
тойчивост. полиестерен прил,
полиетилен ж. Устойчив поли¬
мер на етилена с високи елект¬
роизолационни свойства, поли-
етиленов прил.
поликлиника ж. (гр.) Болнично
заведение с лекари от различни
специалности за нележащи па¬
циенти. поликлиничен прил.
полилей м. (гр.) Висящо освети¬
телно тяло с много лампи или
светци.
полимер м. (гр.) Съединение от
молекули, състоящи се от едно¬
родни повтарящи се групи ато¬
ми. полимерен прил.
полимиелйт м. (от гр.) Остро ви¬
русно заболяване, което увреж¬
да централната нервна система
и двигателните органи; детски
паралич.
полип и полип м. 1, Мешесто
морско животно с множество пи¬
пала. 2. Доброкачествен из¬
растък по лигавицата на носа и
др. органи на тялото.
полирам несв. и св., прех. (от фр.)
Придавам огледален блясък на
повърхност чрез специални ла¬
кове и масла.
полисемия ж. (гр.) език. Много-
значност. полисемантйчен
прил.

511

ПОЛК
полистирол ж. Вид пластмаси,
използвана като електроизола¬
ционен материал.
полит- Първа съкратена част на
сложни думи със значение ’по¬
литически’: политемигрант,
политбюро, политикономия,
пол и т и н фор ма ц и я , пол и т -
просвета, пол итработн ик.
полйтам несв. и полетявам несв.,
полетя сз. нпрех. 1. Започвам да
летя; излитам. 2. Устремявам
се. 3. Летя малко, за кратко вре¬
ме.
полйтемигрант м. и полйт-
емигрантка ж. Лице, емигри¬
рало по политически причини.
пол итемигрантски прил.
политехника ж. (гр.) Виеше учи¬
лище за технически специалис¬
ти. политехнически прил.
политизйрам мген. и св., прех.
Придавам политически харак¬
тер, обвързвам с политика. ~ се
нпрех. Интересувам се и се влиял
от политика.
политйк м. 1.Лицо, което актив
но се занимава с политика. 2.
Тактичен човек, които знае пак
да постъпва.
политика ж. (гр.) I. от ; жм. Ден
ноет на партии, групи, органи на
държавна власт за управление
на държава. 2. Събития и про¬
цеси от обществения и държав¬
ния живот. 3< Преднамерено по¬
ведение към някого, полити¬
чески прил. Политическа по
ръчка. О Политически ча¬
дър - закрила и покровителст¬
во от сгряна па високопоставе¬
на н политическия жвког .инч
НОСТ.
политиканствам иии нн/ич ><>•
обобр. Занимавам се пеком не
тентно с политика.
политолог м. Специалист но
политология, политоложки
прил.
политология ж. (от гр.) Наука за
политическия живот на общес¬
твото.
политура ж. 1. Спиртен разтвор
на природни смоли за полира¬
не. 2. Полирана повърхност.
полифония ж. (от гр.) Хармонич¬
но съчетаване на повече мело¬
дични линии, полифоничен
прил., полифоничност ж.
полица ж. (ит.) Кредитен доку¬
мент, който задължава изпла¬
щането на дадена сума в опре¬
делен срок.
полйца ж. Закрепена хоризон¬
тално дъска на стена или в
ihkhiJi за поставяне на дребни
предмети.
полицай .« и полицайка w Ли
це. което раОогм и полицията,
полицейски прил
полиция .w. (отлят.) 1. Държавна
институция за спазване на об¬
ществен ия ред н законност. 2.
11одделение на тази институция.
3.	Множество полицаи, поли¬
цейски прил.
полйчба ж. Природно явление,
което се тълкува като пред зна¬
ме* нова ние.
полк м. Войскова единица от ня¬
колко батальона, полкови прил.

полковник
полковник л. 1. Офицерски чин,
по-нисък от генерал. 2. Лице с
такъв чин. полковнически
прил.
поло1 ср. (англ.) Спортна игра с
два отбора ездачи, които с дъл¬
ги бухалки придвижват малка
дървена топка.
поло3 ср. (от англ.) Висока яка по
врата и дреха с такава яка.
половин числ. Една втора част от
нещо. Половин, килограм.
половина ж. Всяка от двете
равни части на нещо разделено.
О Нежна половина - женска¬
та част от населението.
половинка ж. 1. Умалително от
половина. 2. Единият член от
съпружеската двойка по отно¬
шение на другия.
половинки мн. Обувки, които
покриват краката до глезените,
половинчат прил. (рус.) Некате-
горичен, колеблив, половинча¬
тости ж.
полог м. 1. Място, където кокош¬
ките снасят яйца или мътят. 2.
Яйце, оставено дълго в това мяс¬
то.
положйние ср. 1. Място, където
нещо се намира; местоположе¬
ние. 2. Състояние, постановка
на тялото. Седнало положение.
3.	Определено от обстоятелства¬
та състояние. Безизходно поло¬
жение. 4. без мн. Състояние на
обществения живот. Икономи¬
ческо положение. 5. без мн. Ма¬
териално и обществено състоя¬
ние на някого. Човек с положе¬
ние. 6. Обобщена мисъл, извод.
Основни положения в изслед-
	512
ването. О Жена е положение
- бременна жена.
положителен прил. 1. Който из¬
разява потвърждение, съгласие.
2. Който е с полезни качества
или свойства. 3. Който изразя¬
ва благоприятно отношение. 4.
ateâ. Който показва наличие на
проверявана съставка (болест,
зараза). 5. мат. Който е по-голям
от нула. 6. физ. Който се отнася
до електричество с протони и по¬
зитрон и. положителност ж.
полинёза ж. (от фр.) 1. Полски
старинен танц. 2. Музика в ри¬
тъма на този танц.
полоса ж. (рус.) Ивица,
пблтъргайст м. (нем.) Домашен
дух, който проявява присъстви¬
ето си със странни шумове и
придвижвания.
полу- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’в половин раз¬
мер, непълно или в слаба сте¬
пен’: полубогу полуграмотен, по¬
лукълбо, полумесец, полуост¬
ров, полубуден, полусестра, по¬
лумъртъв и др.
полувисш прил. Който е между
среден и висш (образователна
степен).
полувреме ср. Завършена поло¬
вина (част) от спортно състеза¬
ние.
полуграмотен прил. Който сла¬
бо умее да чете и пише, лолу-
грамотност ж.
полуда ж. без мн. Състояние на
лудост.
полудявам несв., полудея св.
нпрех. Обзема ме лудост.

поилка
полуетаж ж. По-нисък межди¬
нен етаж.
полузащита ж. спорт Играчите
от средната линия, полузшци-
тен прил.
полузащитник ж. спорт Играч
от полузащитата.
полукръг м. 1. Геометрична фи¬
гура, очертана от дъга и диаме¬
тър 2. Половин кръг, полукръ¬
гъл прил.
полукълбо ср. 1. Половин къл¬
бо. 2. Това, което прилича на по¬
ловин кълбо. 3. Всяка от поло¬
вините на Земята. Източно по¬
лукълбо.
подумаймуна	Разред нощни
бозайници, сродни с маймуни¬
те; Prosimiae.
полумесецж. 1, Луната във фа¬
за, косато се вижда половината
ил и по малка част от нея. 2.
Знак с такава форма, символ на
исляма.
полунощ « Средата на нощта,
полунощен прил
полуостровприл < уши,награде
на от три прани е морг полу
островен прил
полупроводник м Матернам,
чиито проводимост е По писка от
тая на металите и но висока от
тая на диелектриците полу
проводников прил.
полупряк прил. В съчет. полу-
прякареч — предаване на чуж
ди мисли чрез глагол лото лице
и число на разказвача.
полупустйня ж. Преходна зона
между пустините и степите или
между пустините и саваните.
полупустынен прил.
полуфабрикат ж. Изделие за по¬
нататъшна obpaboi ira.
полуфинал Предпоследен
кръг от спортни стлъезании. по¬
луфинален прил.
полухраст м. По-ниско от храст
тревисто растение сдървеииста
основна част.
получавам несв., получа се. прех.
1.	Вземам това, което ми дават
или изпращат. 2. Придобивам.
3* Изработвам, добивам. 4. В съ¬
чет. със съществ. - изпитвам то¬
ва, което е означено със същест¬
вителното. Получавам възпале¬
ние, усложнение, утеха, подкре¬
па.
получател м. и получателка ж.
Лице, което получава нещо.
полушуба и полушубка ж. (рус.)
Горна зимна дреха до над коле¬
нете, подплатена с кожа.
полъх ж. Полъхваме, леко въз¬
душно движение.
полюс м. (гр.) 1, Всяка крайна
точка на въображаемата земна
ос и пространството около нея.
2.	Край на магнитната стрелка.
3.	Вески <»г двата кран на маг¬
нит или пи електрическа вери¬
га. 4. Пълна противоположност.
полюеен прил
ПОЛ10Ц11П ж {(И Лат ) Неволно из¬
хвърлиш* на семенна течност
(По време па СЪН).
нолнгпм ппк н полегвам несв.,
полегни са. нпрех. 1. Лягам за
кратко време или понякога. 2, в
.7 л. Наклонява се, навежда се.
Житото е полегнало.
полипа ж. Място сред гора, об¬
расло с трева.
33*

полярен
полярен прил. 1. Който се отна¬
ся до земните полюси. Полярен
климат. 2. Напълно противопо¬
ложен.
поляризация ж. 1. Възникване
на полярност. 2. Съсредоточава¬
не около две противоположни
позиции, мнения.
полярник л. Участник в поляр¬
на експедиция.
полярност ж. 1. Качество на те¬
лата да имат два противополож¬
ни полюса. 2, Съществуване на
две противоположности.
помагало ср. Учебно помощно
средство, пособие.
помагам несв., помогна се. нпрех.
1.	Оказвам помощ. 2. Подкре¬
пям. 3. Полезен съм.
помагачи помагачка ле. Ли¬
це, което помага.
помада ж. (фр.) Ароматно масло-
видно вещество за козметични
цели, помаден прил.
помазвам несв., помажа св. прех.
1.	Извършвам религиозен обред
чрез намазване с миро. 2. Ма¬
жа малко или кратко време.
помайчима ж. 1. Жена, която
някой почита като своя майка.
2.	Сватбарка, която замества
свекървата при сватбен обред.
помак м. и помакйня ж. Бълга¬
рин (българка) с мохамеданско
вероизповедание, помашки
прил.
помен м. 1. Традиционен обред
в памет на покойник. 2. Трайна
следа. Няма и помен от случ¬
ката.
номепавамштв., помена се. прех.
1.	Спомням си. 2. Правя помен.
	514
поменик л. 1. Списък от имена,
споменавани за здраве или „за
Бог да прости“. 2. Дълъг списък
от имена, задачи и др.
помествам несв., поместя са.
прех. 1. Малко премествам. 2.
Намирам място за нещо; вмест¬
вам. 3. Отпечатвам текст в кни¬
га, вестник и пр. *• се нпрех. По¬
бирам се.
помешчик ж. и помешчица ж.
(рус.) ист. Руски земевладелец с
дворянски произход.помешчи-
чески прил.
помещавам се несв. нпрех. Зае¬
мам пространство, помещение.
помещение ср. Място в сграда
със специално предназначение.
помилвам несв. прех. Опрощавам
присъда.
помилуй повел. цслав. Смили се,
бъди милостив.
поминавам несв., помина со.
нпрех. Живея, преживявам. - се
нпрех. Умирам.
помйнък -н. Дейност, с която се
изкарва прехрана, помйнъчен
прил.
помирйсвам несв., помириша
св. прех. 1. Мириша еднократно.
2.	Подушвам нещо, разбирам.
помирявам «есе., помиря се.
прех. Възстановявам добри отно¬
шения, мир и съгласие. - се
нпрех. Възстановявам добрите си
отношения с някого.
помислям «есе., помйсля се.
прех. 1. Мисля известно време.
2.	Обзема ме някаква мисъл.
помитам несв,, помета се. прех.
1.	Изчиствам с метене. 2. Мета

НОНН
	515	_

известно време. 3. Насила от¬
вличам, отнасям,
помия ж. 1. Замърсена вода, в
която нещо е мито. 2. Рядка хра¬
на за прасе. 3. Лошо приготве¬
на невкусна храна, помиен
прил.
помияр м. разг. Бездомно куче,
помня «есе. прех. Задържам в па¬
метта си.
помози повел. В съчет. боже по¬
лози - с Божия помощ. О По-
мози бог - поздрав към лице,
което работи.
поморие ср. Крайморска област,
помохамеданчвам несв., помо-
хамеданча се. прех. Правя ня¬
кого мохамеданин.
помощ ж. Това, което се върши,
за да се улесни или подкрепи ня¬
кой. помощен прил.
помощник м. и помощничка
ж. Лице, което помага.
помпа ж. (фр.) Уред за вкарване
иди изтегляне на газове и теч¬
ности под налягане. помпен
npU'l
ПОМНИМ	. tlilMIIII (В tt/ri I.
С помпа изтеглям или нкарвям
течност, газ. 2. Създавам гами
чувствие или отношение м.м
някого.
помпозен прил. <фрл Тържегт
вен, прекадено надут, по.шлн-
пост ж.
помпон.«. (фр.) Пухкаво топче «т
завързана вълна, памук и др. за
украса на шапка, чехли и др.
помрачавам «есе., помрача <в.
прех. Създавам тревога, нера¬
достно настроение.
ПОМЪДрЯНЛМ «<‘П1 , 1ЮМ!.Д|>ГЯ <■«
нпрех. Ставам мъдър, по мъдър
помъкна м «<-<и , помъкна <■'
прех. 1. Започвам да мъкна 2.
Мъкна за кратко време. - се
нпрех. 1. С усилие тръгвам 2. «г
осюбд. Насочвам се там, където
не съм желан.
помятам «есе., помётна се., прех.
и нпрех. Раждам недоносено де¬
те.
пона- Приглаголни представки
със значение ’действам малко,
за кратко време’: понабирам, по-
наближавам, полабъбаа, пона-
валява, понавечерям се, пона-
въртим се и др.
понастоящем нрч. (рус.) В сегаш¬
ния момент.
понася ми яссй., понесе ми се.
нпрех. 1. Харесва ми, изгодно ми
е. 2. Действа ми добре.
понасям несв., понеса се. прех. 1.
Започвам да нося. 2. Нося у се¬
бе си, със себе си. 3. Издържам.
4.	Поемам върху себе си. - се
нпрех. 1. Започвам да се движа
наникъде. 2. а .7 л. Започва да се
разпространява (вик, шум, мал¬
ка и др I.
1П)1!1Г1;1Л(1 нрч 11о принцип, КО¬
ГО при вило.
понеЗа ограничавано в най-
малкото, коо п) се желан. Пане се
ohitPit но телефона,
понёжсг г За |Ц1ДЧ1игитслпа връз¬
ка тъп на го, защите.
попсмчиам «mi., понемча св.
прех. Придавам немски облик на
някого (нещо).
пони ер. (англ.) Порода дребен
кон.

понижавам
понижавам лесе., понижа се.
прех. 1. Намалявам силата, зна¬
чимостта на нещо. 2. Премест¬
вам от по-висока на по-ниска
длъжност. - се нпрех. Проявя¬
вам се в по-слаба степен.
поничка ж. (от пол.) Пържено тес¬
тено изделие с плънка,
поновому нрч. По нов начин,
поносим прил. Който може да се
понася, поносимост ж.
поправям се несв., понравя се
се. нпрех. Допадам, харесвам се
на някого.
понтон л. (фр. ) 1. Плавателен съд
за опора на временен мост. 2*
Временен мост върху такива
плавателни съдове, понтонен
прил.
пончо ср. (ам.-исп.) Връхно наме¬
тало с дупка, през която се про¬
мушва главата.
понякога нрч. От време на вре¬
ме.
понятен прил. (рус.) 1. Който мо¬
же да бъде разбран. 2. Който е
известен без споменаване и
обясняване.
понятие ср. (рус.) 1. Обобщаваща
мисъл за съществените свойст¬
ва и отношения. 2. Представа,
знания, схващане.
поо- и пооб- Приглаголни пред¬
ставки със значение ’върша
действието за кратко време и с
малка интензивност’: пообирам,
пооблегна, пооблепвам, пооб-
хождаж, поозлобя се, поограни-
ча се, поолеквам, поостригвам.
поотделно нрч. Отделно за вся¬
ко лице или предмет; поединич¬
но.
	516

поощрявам несв., поощря св.
прех. (рус.) Чрез похвала насър¬
чавам към дейност.
поп1 м. (отгр.) 1. Православен све¬
щеник. 2. Духовен служител. 3.
Карта за игра с фигура на мъж
с брада, попов прил. и попски
прил.
поп2 л. без мн. Съвременна музи¬
ка като съвкупност от различни
стилове и жанрове.
поп Първа част на сложни наз¬
вания със значение ’който се от¬
нася до поп2’: поп идол, поп из¬
пълнител, поп музика, поп
култура, поп класика, поп сце¬
на, поп, фестивал.
попадам несв., попадна се. нпрех.
1. Неочаквано се оказвам някъ¬
де или пред някого. 2. Улучвам,
попадение ср. Улучване при
стрелба.
попадия ж. (от гр.) Жена на поп1.
попадиин прил.
поп ара ж. I. Ядене от надробен
хляб, сирене и под., залети с вря¬
ла вода, чай или мляко. 2. Не¬
що объркано и неприятно.
попарвам мссв., попаря св. прех.
1.	Заливам с вряла вода. 2. вЗ л.
Измразява, унищожава (студ,
слана). 3. Причинявам скръб,
неувереност и безнадеждност.
попарт м. без мн, (англ.) Модерно
направление в съвременното
изкуство, музика, мода, което се
стреми чрез общодостъпност и
демократизъм да смени абст¬
ракционизма.
попечител м. и попечйтелка лг,
(рус.) Настойник, покровител.

	517

ПОП I ржпм
попечителеки прил., попечи¬
телство ср.
попивам несв., попйя се. прех. 1.
« 3 л. Поглъща влагата (земя).
2.	Поемам с нещо някаква теч¬
ност. 3. е 3 л. Навлиза, проник¬
ва дълбоко в нещо (течност).
попивателен прил. Предназна¬
чен за поливане, О Попива¬
телна хартия - мека хартия
за попиване на мастило.
попйппам несв., попипам се. и
попипна се. прех. 1. Пипам ле¬
ко, кратко време или понякога.
2.	Имам навик да крада.
поплйвък м. (рус.) Прикрепен
към въдица лек предмет, който
плава над водата (течността).
поправителен прил. Който е
предназначен за поправяне.
О Поправителен изпит -
повторен изпит на ученик, по¬
казал слаб успех на редовния
изпит.
поправка ле. Отстраняване на
повреда.
поправям неев , поправя св. прех.
I.	( Хпчраппнам повреда. 2.11ри
веждам в п.огветгтвие г устало
вено правило, ред 3. Оп грани
вам грешки и неточности. 4.
Правя нещо да стане но доВро
Поправям успеха га.
поттре- Приглаголни представки
със значение ’осъществявам
действието в малка стеноп’: mt
превалява, попревеждам, по-
преглеждам, попреглъщам,
попрелиствам, попремествам,
попрем ислям.
попречвам несв., попреча св.
нпрех. Създавам пречки.
поприще <р I Моин г, простор на
действие, гыцествуиаие
популация и- hHii.M 4 ’ i.BKyiijiocT
ОТ индивиди от даден вид, кон го
обитават определена територии
популйзъм л. бег, мн. книж. По¬
литическо поведение за спечел¬
ване на обществено доверие
чрез лъжливи обещания и мни¬
мо съобразяване с желанието на
хората, популистки прил.
популярен прил. (от лат.) 1. КоЙТО
е широко известен в обществото.
2. Който е общодостъпен. Попу¬
лярен език, популярност ж.
популяризатор м. и популя-
ризаторка ж. Лице, което попу¬
ляризира. популяризатор¬
ски прил.
популяризирам несв. и св., прех.
Правя нещо широко известно.
попфолк м. без мн. (англ.) Музи¬
кално направление с елементи
на поп-, рок- и фолкмузика,
обикн. с ниско художествено съ¬
държание на творбите.
попче гр. Вид риба с едра глава;
( «obius.
ПОПЪЛНИМ Н<тв и попълним
wrr<i , попълни <•«. нрг\. 1. Доба¬
вим количество за получаване
пл цялост 2. Вписвам данни,
('водения в документ.3. Наслаж¬
дам, запълним.
попъллионсиие ср. (рус.) Скрито
намерение за лошо действие.
попър м. (англ.) 1. Почитател и из-
ihjiihiwji на поп музика. 2, Ли¬
це, което се стреми към удоволс¬
твията в живота.
попържам несв. прех. Псувам.

ШИГЬП'И
попътен прил. Който е в посока
на пътуването. Попътен вя-
тър.
пор м. Дребен хищник с тъмна
козина; Mustela putorius.
пора ле. (гр.) 1. Отвор на потна
жлеза по кожата. 2» Съвсем дре¬
бен отвор; шупла.
поравно нрч. На равни части,
порадй предл. По причина на; за¬
ради.
пораждам «есе., породя се. прех.
Причинявам възникването на
нещо.
поражение ср. 1. Тежка военна
несполука; разгром. 2. Неуспех,
загуба. 3, Увреждане от болест,
пораз- Приглаголни представки
със значение 'върша действие¬
то в ограничена степен’: пораз-
глеждам, поразгневявам, пораз¬
ила щам, поразлистаам, пораз-
калвам.
поразник м. и поразеник л., по¬
разница ж. и поразеница ж.
Лице, което върши злини и па¬
кости.
поразявам несв., поразя се. прех.
1.	Нанасям поражение. 2. Пов¬
реждам, съсипвам нещо. 3. Пре¬
дизвиквам силно учудване.
пораствам несв., порасна се. и
пораста се., нпрех. 1. Ставам по-
висок чрез растене. 2. Ставам
пълнолетен. 3. е 3 л. Пониква,
покарва (коса, растителност).
порёд и подред нрч. Един след
друг, пореден прил., неред¬
ност ж.
поредица ж. Редица от еднакви
предмети и явления; серия.
	518

порест прил. Който е с пори,
поречие ср. Земите по течение¬
то на река.
порив .н (рус.) 1. Силна изява на
чувство, свързано с желание да
се извърши нещо. 2. Внезапен
напор (на вятър), поривйст
прил.
порицавам несв., порицая се.
прех. (рус.) Изразявам явно не¬
одобрение; осъждам.
порно- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’порнографски’:
порнобизнес, порнозвезда, пор-
ноиндустрия, порноснимка,
порносписание, порносцена,
порнофилм.
порнография ж. без мн. (гр.) Не¬
уважително, грубо изобразява¬
не на половия живот в литера¬
турата, киното, фотографията.
порнографен прил. и порно¬
графски прил.
поробвам несв., поробя се. прех.
1.	Превръщам някого в роб. 2.
Подчинявам на властта си.
поробител м. и поробителка ж.
Лице, което поробва, пороби -
телеки прил., поробителст-
во ср.
порода ж. Разновидност на жи¬
вотно или растение с присъщи
особени белези, предавани по
наследство.
породен прил. Който е роден нас¬
коро след свой брат или сестра.
породйст прил. Който е с ясни
признаци на дадена порода.
порой м. 1. Буен поток при дъжд.
2.	Проливен дъжд, пороен прил.
порок ж. Неодобряван недоста¬
тък на човек. О Порок на сър-
сюрыса
	519

цето - заболяване на сърцето.
порочен прил., порочност ж.
порт’ м. (лат.) 1. Пристанище. 2.
Град на пристанище.
порт2 м. (англ.) Компютърен ме¬
ханизъм за свързване на пери¬
ферно устройство.
порта ж. Дворна врата към ули¬
цата. О ист. Висока порта -
правителството на Османска
Турция.
портал м. (лат.) 1. Широка остък¬
лена врата между жилищни по¬
мещения. 2. Главен вход на об¬
ществена сграда. 3. Голям сайт,
който предлага информация, ус¬
луги, връзки с други сайтове.
портален прил.
портативен прил. (фр.) Който е
удобен за пренасяне; преносим,
портиер ж. и портиёрка ж. 1.
Лице, което е вратар на общест¬
вено заведение. 2. Лице, което
се грижи за чистотата на жи¬
лищна сграда, за влизане и из¬
лизане на посетители, порти-
ёрен прил. О Портиер на - по¬
мещение за портиер.
портмоне ср. (фр.) Кожена кесия
за пари.
портокал м. (от собств.) Аромати¬
чен сочен плод и дървото, което
го ражда; Citrus aurantium. пор¬
токален прил. и портокалов
прил.
портрёт л. (фр.) 1. Художествено
изображение или фотография
на човек. 2. Описание на герой
в художествена творба, 3. Ха¬
рактеристика на известна лич¬
ност в кратко съчинение, пор¬
третен прил.
пор трет пег м и портретистка
ж. ,11ице, когти гънд.-та, пшрл
портрети.
портфейл м. 1, Кожена джобни
чантичка за нари и документи
2.	Министерска длъжност. 3.
Финансови активи, притежание
на един собственик. О Минис¬
тър без портфейл - минис¬
тър, който не оглавява минис¬
терство.
поругавам несв., поругая се.
прех. Накърнявам честта и дос¬
тойнството на някого.
поруменявам несв., поруменея
св. нпрех. Ставам румен, по-ру-
мен.
поручик м. ост. Старши лейте¬
нант.
порфир л. (гр.) Вулканична ска¬
ла с червени и бели кристали,
използвана като декоративен и
строителен материал, порфи-
рен прил.
порфира ж. (гр.) Багреница.
порцелан л. (ит.) I. Огнеупорен
материал от изпечен каолин,
кварц за изработване на дома¬
кински съдове. 2. Изделия от та¬
къв материал, порцеланен
прил. и порцеланов прил.
порцион л. (фр.) Дневни пари за
храна на служебно лице, пор¬
ционен прил.
порция ле. (фр.) Количество ястие
за едно лице.
поръбвам несв. И поръбим несв.,
поръбя си. прех. Правя ръб на
материя, за да не се разнищва.
поръка ж. Поръчване, възлага¬
не да се извърши нещо.

поръсвам
поръсвам песа., поръся се. прех.
Ръся изцяло; наръсвам.
поръчвам несв., поръчам св.
прех. Възлагам на някого да из¬
върши нещо.
поръчител м. и поръчйтелка
ж. Лице, което гарантира да из¬
плати сумата, взета от някого
назаем, поръчител ски прил.,
поръчителство ср.
поръчка ж. 1. Поръчване. 2. То¬
ва, което се поръчва. Мокра по¬
ръчка. поръчков прил. <> разг.
Поръчково убийство - което
се извършва (по поръчка) от на¬
емник.
поря несв. прех. 1. Разкъсвам шев
на нещо зашито. 2. Порязвам,
като оставям следа.
порядки мн. (рус.) Установени
норми на даден колектив.
порядък м. (рус.) 1. Състояние,
което отговаря на определени
изисквания. 2. Област, към ко¬
ято нещо се включва, порядъ¬
чен прил., порядъчност ж.
порязаница ж. Резен хляб.
порязвам «есе., порежа се. прех.
1. Разрязвам е остър предмет. 2.
Режа за кратко време. X При¬
чинявам неприятност.
посадъчен прил. (рус.) Който е
предназначен за посаждане.
посаждам несв., посадя са. прех.
Заравям в земята корен на рас¬
тение, за да расте.
посветен прил. 1. Който е отда¬
ден, предопределен. 2. Осведо¬
мен, добре запознат.
посвещавам несв., посветя се.
прех. 1. Отдавам на някого (не¬
що J. 2. Изразявам уважение
	 520

към някого, като създавам не¬
що в негова чест (памет). 3. Ос¬
ведомявам някого за нещо тай¬
но, интимно.
посвещение ср. 1. Означаване
на лицето, на което е посветено
съчинение (книга). 2. Встъпи¬
телна част на художествена
творба с обръщение към лице¬
то, на което е посветена.
посвоему нрч. По свой начин,
според собствената представа.
посев л. 1. Засяване, сеене. 2. ли
Това, което е посято, посевен
прил.
посегател м. и посетителка ле.
Лице, което посяга на чуждо
право, noceiàтелеки прил.,
посегателство ср.
посетител м. и посетителка ж.
Лице, което посещава,
посещавам несв., посетя се. прех.
1.	Отивам при някого, за да го
видя. 2. Отивам някъде, за да
видя, разгледам нещо. Посеща¬
вам изложба.
посинявам несв., посивея се.
нпрех. Ставам сив.
посинявам иесе., посинея св.
нпрех. 1. Ставам син. 2. разг. Сме¬
ням политическата си ориента¬
ция по посока на сините (Съюза
на демократичните сили).
поейчам несв., посека св. прех. 1.
Наранявам с остро сечиво. 2.
Избивам чрез сечене, клане.
поскам несв. прех. Чистя някого
(нещо) от паразити; пощя,
пославянчвам несв., пославян-
ча се. прех. Придавам на някого
(нещо) славянски характер.

	521
послание ср. 1. Официално об¬
ръщение по важен обществен
въпрос. 2, Основна внушавана
идея. 3. Обществено значимо
учение. 4. разг. Много дълго и
подробно писмо.
посланик л. и посланника ж.
1.	Лице, което представлява соб¬
ствената си страна при прави¬
телство на чужда държава. 2.
Пратеник с важна задача, по-
сланически прил.., послани-
чество ср.
после нрч. 1. След известно вре¬
ме. 2. Освен това.
последвам несв. прех. 1. Тръгвам
след някого. 2. Действам по не¬
чий пример. 3. нпрех. вЗл. Поя¬
вява се като резултат. Скоро
последваха нови уволнения.
последен прил. 1, С когото нещо
се приключва. 2. Който е най-
близо до настоящия момент.
През последната седмица. 3.
Който стои най-ниско измежду
други подобни. 4. Споменатият
непосредствено. Отиде при адво¬
кат и последният пое делото.
последица аг. Резултат, предиз¬
викан от някакво дейстнис.
последовател м и нослгдона-
телка ж. Лице, което следил
примера или учението на няко
го.
последователен прил. I. Който
се извършва един след друг. 2.
Който е без вътрешни противо¬
речия. последователност ж.
последствие ср. Резултат от не¬
що. О Оставям без послед¬
ствия - не обръщам внимание,
не реагирам.
Iiorojrr I |l<»
послепйс м. Нещо добавено след
вече завършен текст,
послеслов и послесловие ср.
Заключителни думи на автора
в края на творбата му.
пословица ж. Кратък израз с
преносно значение, който съ¬
държа обобщено поучение.
пословичен прил. 1. Който се от¬
нася до пословица. 2. Който е из¬
ключителен, известен на всич¬
ки. пословичност ж.
послушвам несв., послушам се.
прех. 1. Слушам кратко време.
2.	Изпълнявам даден съвет, на¬
реждане.
послушен прил. Който се съобра¬
зява с чужди съвети и заповеди
и ги изпълнява. послушЬние
ср. и послушност ж.
послушник м. и послушница
ж. Лице, което се подготвя за мо¬
нах (монахиня).
посменно нрч. (рус.) На смени,
посмешище ср. Лице, което е
обект на присмех и подиграика.
посмъртен прил. Който ce осъ¬
ществява глед смъртта па няко¬
го. Поем ьртна награди.
■■осмивам ж ги , посмея <н нпрех.
( Эгмглинам се.
пособие**/). (tn рус.) 11рсдмет(кни¬
га I, необходим ;ta обучение.
посока .ж* 1. Следвано направле¬
ние нри движение. 2. Линия,
път на развитие. 3. Позиция за
географско ориентиране.
посолство ср. 1. Оглавявано от
посланик дипломатическо пред¬
ставителство. 2. Сграда на тако¬
ва представителство.

посолявам
по со ляпам несв., посоля ce. прех.
Слагам необходимо количество
сол.
посочвам несв., посоча св. прех.
Показвам.
пос и алии прил. Който обича да
спи.
посребрявам несв., посребря се.
прех. 1. Покривам със сребро. 2.
в 3 л. Придава сребърен блясък,
цвят.
посред предл. По средата на вре¬
ме, пространство. Посред бял
ден.
посредник л., посредница ж. и
посредничка ж. Лице, което
осигурява връзка, съгласие
между страни в някаква обща
дейност, посреднически прил.,
посредничество ср,
посреднича несв. нпрех. Дейст¬
вам като посредник.
посредствен прил. Не особено
интелигентен и надарен, пос¬
редственост +
посредством нрч. (рус.) С помощ¬
та на нещо (някого).
посрещам несв., посрещна св.
прех. 1. Срещам еднократно, в
даден момент. 2. Приемам гос¬
ти. 3. Отбелязвам събитие със
специална подготовка. 4. Въз¬
приемам събитие, новина и под.
посрещан м. и посрещачка ж.
Лице, което посреща (в 1. и 2.
знач.).
посръбвам несв., посръбна се.
л/мч I. Пия по малко и на ин¬
тервали. 2. Проявявам склон¬
ност към пиене.
пост’ w (фр I I. Място, където
стон служебно лице, за да охра¬
	 522

нява и наблюдава. 2. Лице, кое¬
то стои на такова място. 3. Отго¬
ворна длъжност, постови прил.
пост2 м. 1. Постене, отказ от яде¬
не на блажна храна. 2. мн. Вре¬
ме, когато според религиозните
обичаи не се яде блажна храна,
пост- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’след определе¬
но време или място’: постиндус-
три ален, пост комун ист и ч ес-
ки, постмодерен, постоперати-
вен, постпозиция, посттота¬
литарен.
поставям «есе., поставя св. прех.
1. Слагам нещо да стои на даде¬
но място с определено предназ¬
начение. 2. Правя нещо (някой)
да се окаже в дадено положение.
Поставям го в неудобно положе¬
ние. 3. Организирам сценично
представление. 4. Изписвам на
определено място. Поставям
дата, входящ номер, подпис. 5.
Предлагам за изпълнение. Пос¬
тавям цел, задача, изискване.
О Поставям на място - да¬
вам заслужен отпор. О Поста¬
вям на карта - рискувам. О
Поставям натясно - притис¬
кам.
постамент л. (лат.) Подложка на
статуя, паметник, колона.
постановка ж. (рус.) 1. Начин на
организиране, уреждане на не¬
що. 2. Сценично поставяне на
художествена творба. 3. Школу¬
ване на глас на изпълнител.
постандвъчен прил.
постановление ср. 1. Официал¬
но разпореждане, основано на
постъпвам
		 523

закон. 2. Административно или
съдебно решение.
постановчик л. Лице, което ръ¬
ководи и осъществява поста¬
новка.
постановявам несв., постановя
св. прех. 1. Издавам постановле¬
ние. 2. Разпореждам.
постарому нрч. По стар начин,
постелка и постилка ж. 1. Пос¬
теля. 2. Тъкан за постилане на
под.
постёля ж. Нещо, което е пред¬
назначено да се спи върху него,
постен прил. 1, В който няма жи¬
вотински продукти. 2. Който не
съдържа мазнини. 3. Който се
отнася до време, когато се пос¬
ти. 4. Който е скучен, неинтере¬
сен.
постепенен прил. Който проти¬
ча плавно, без резки промени.
постепенност ж.
постер м. (англ.) Декоративен
плакат с рекламна цел.
постигам несв., постигна св.
прех. Успявам да направя или
да получа нещо желано. ~ ме н
Зл. Случва ми се,
постижение ср. Н»чцо постигна
то; успех.
постилам несв., постеля о». ///>•■>
Покривам повърхност с пред
назначена за целта тъкан. ~ см
нпрех. 1- Приготвям си място за
спане. 2. Представям се в небла¬
гоприятна светлина,
постоянен прил. 1. Който не пре¬
късва. 2. Който трае дълго. Пос¬
тоянен тормоз. 3. Който се явя¬
ва често. Постоянно закъснява¬
не. 4. Който не се променя. Пос¬
тоянна цена. ■ • Постоянен
ток - ток, който не мени посо¬
ката си. постоянство гр
постоянствам несв нпрех Проя¬
вявам постоянство.
постприватизационен прил.
Свързан с периода след прива¬
тизация.
пострадвам »£св., пострадам се.
нпрех. 1. Случва ми се нещастие.
2. Страдам кратко време. 3* е 3
л. Поврежда се (предмет),
пост-рестант (фр.) Пощенска
пратка с поискване от получа¬
теля.
пострйгвам меса., пострйжа св.
прех. Ръкополагам някого за ду¬
ховник чрез ритуално подрязва¬
не на косата.
постройка ж. 1. Сграда. 2. Пост¬
рояване. 3. Строеж на дадена
цялост, произведение и др.;
структура.
построявам1 несв., построя1 се.
прех. Строя изцяло, докрай.
построявам2 wren., построя2 се.
прг\ Подреждам в строй.
постскрипту м.м (лат.) к и их. Не¬
що добавено след завършено и
подписано писмо.
постулат(от .) hNUjf. Ирно¬
го за вярно изходно положение,
постфактум ндт. книж. (’лед пе¬
то, което не*к' с факт.
постъпвам неге. , ПОСТЪПЯ Cft.
нпрех I. Извършвам определе¬
на постъпка, действие. 2. Уст¬
ройвам се, зачислявам се някъ¬
де. 3. вЗл. Пристига по предназ¬
начение, на разположение е.

постъпка
постъпка ж. Извършено дейст¬
вие. О Правя постъпки -
действам целенасочено.
постъпление ср. Нещо, което
постъпва (в 3. знач.).
постя несв. нпрех. Въздържам се
от месна храна; спазвам пост.
посървам несв., посърна св.
нпрех. 1. в 3 л. Изгубва свежест¬
та си, повяхва (растение). 2. Из¬
губвам бодрия си вид; отпадам,
посявка ле. Микроби в хранител¬
на среда, благоприятна за раз¬
множаване.
посягам несв., посегна се. нпрех.
1.	Насочвам ръката си, за да из¬
върша нещо. 2. Склонен съм да
присвоя нещо чуждо. 3. С предл.
на - разрешавам си да бия ня¬
кого.
пот ж. без мн. Безцветна солена
течност, отделяна през порите
на кожата.
потаен прил. 1. Който е скрит, не
се забелязва. 2. Който се прикри¬
ва, не споделя, потайност ж.
потвърждавам несв., потвърдя
са. прех. 1. Казвам за нещо, че е
вярно. 2. Одобрявам, съглася¬
вам се. 3. в 3 л. Доказателство е
за истинността на нещо.Л/ълча-
наето му потвърждава предпо¬
ложението.
потвърждение ср. 1. Доказател¬
ство. 2. Утвърждаване, одобре¬
ние.
потеглям несв., потёгля ce. 1.
w/rx. Тегля кратко време или по¬
някога 2. нпрех. Тръгвам В оп¬
ределена посока.
потекло гр. Произход.
	 524

потен прил. 1. Който се отнася до
пот. 2. Който е пропит или пок¬
рит с пот; изпотен. 3. Който е
покрит с дребни капчици.
потенциал ж. 1. Величина на си¬
ловото поле в определена точка.
2.	Съвкупност от възможности
и условия за осъществяване на
нещо.
потенциален прил. (от лат.) Въз¬
можен при определени обстоя¬
телства. потен циалност ж.
потёнциядс. (лат.)к«иж. Възмож¬
ност, сила.
потёря ж. Въоръжена група, ко¬
ято преследва някого.
потйр м. (нгр.) Специална чаша
за причастие.
потйскам несв., потисна св. прех.
1.	Угнетявам, притеснявам. 2.
Не позволявам да се прояви или
появи. Потискам желанието
си. 3. Създавам мъчително тя¬
гостно настроение.
потиснат прил. 1. Когото потис¬
кат. 2. Който е обзет от мъчител¬
но настроение или чувство, по-
тйснатост ж.
потисник ж. и потисница ж.
Лице, което потиска (в 1. знач.).
потник .к. 1. Долна дреха с голя¬
мо деколте и без ръкави. 2. Пос¬
тилка под седло на кон, която по¬
пива потта.
поток ж. 1. Малка планинска ре¬
ка. 2. Непрекъсната последова¬
телност от еднопосочни движе¬
ния или събития, поточен
прил. (от 2. знач.).
потомствен прил . Който принад¬
лежи по рождение към дадено
съсловие, професия и под.

	 525
потомство ср. 1, Бъдещо поколе*
ние. 2. Деца по отношение на
своите родители.
потомък м. и потомка ж. Дете
като наследник на родителите.
потоп м. 1. Голямо наводнение,
унищожило човешкия род (спо¬
ред Библията). 2. Голямо навод¬
нение.
потопявам несв. И потапям несв.,
потопя св. прех. 1. Правя нещо
(някой) да потъне във вода или
течност. 2. Предизвиквам потъ¬
ване на кораб. 3. е 3 л. Залива,
наводнява (вода). - се нпрех. 1.
Влизам под повърхността на во¬
дата. 2. Унасям се.
потпурижн. (фр.) Музикална пи¬
еса от откъси от популярни твор¬
би.
потреба ж. мн. Необходими ве¬
щи за дадена дейност, област.
Домашни, потреби, потребен
прил., потребност ж.
потребител л. и потребйтелка
ж. (рус.) Лице, което използва,
изразходва нещо. О Потреби¬
телско общество - общество
с повишена консумация и стре¬
меж към удобство и комфорт.
О Потребителска кошница
- съвкупност от услуги и стоки,
според чиито цени се определя
инфлацията за даден период.
потребление ср. (рус.) Употребя¬
ване, използване.
потрес м. без ми. Дълбоко вълне¬
ние със страх, ужас.
потресаващ прил. Който предиз¬
виква потрес.
потретвам несв., потретя се.,
прех. и нпрех. 1. Казвам трети
потъпквам
път. 2. B i.piiin	за трети
път.
потрйеам месн , потресат прех
Предизвиквам tiorperriiiB', раз
търсвам.
потрошавам «eut, потроша m
прех. 1. Счупвам всичко или
много. 2. Изразходвам много
средства.
потрябвам «есе. нпрех. Ставам
необходим, нужен.
потулвам несв. и потулям несв.,
потуля Св. прех. 1. Скривам. 2.
Премълчавам да не се разчуе.
потури мн. (от тур.) Горни дънес-
ти мъжки гащи от домашен плат.
потурчвам «есе., потурча се.
прех. 1. Принуждавам някого да
стане турчин. 2. разг. Скривам,
загубвам или унищожавам не¬
що.
потушавам «есе., потуша се.
прех. 1. Загасявам пожар. 2. На¬
силствено прекратявам бунт,
вълнение или някакво душевно
състояние.
потъвам несв., потъна се. нпрех.
1.	Навлизам надолу в нещо теч¬
но или меко. 2. Изчезвам от пог¬
леда, като се отдалечавам. 3. Из¬
цяло бивам обхванат от нещо.
Потъвам в мрак 4. Изчезвам,
пропадам. Ят><)е потъна точи
адрес?
потъмнявам1 потъмнеят
нпрех. Ставам тъмен, по-тъмен.
IIO l bMlHIlIJiM 2 «ÏT в , потъмня се.
прех. Прави нещо да стане тъм¬
но.
потъпквам «есе., потъпча се.
прех. I. Смачквам чрезтъпкане.
2.	Потушавам проява на про-
потъпквам
тивопоставяне, несъгласие. 3.
Пренебрегвам, не зачитам.
потърпевш прил. Който е пре¬
търпял нещастие, злополука.
потя се «есе. нпрех. 1. Отделям
пот. 2, в 3 л. Покрива се със сит¬
ни капчици (повърхност). 3.
Усилено се трудя.
потягам «есе., потегна се. прех.
разг. Ремонтирам нещо остаряло,
поу- Приглаголни представки със
значение ’извършвам действи¬
ето в малка степен’: поувличам
се, поугасвам, поугрижвам се,
поудължабам, поукротявам,
поуспокоявам, поупгъпквам.
поука ж. 1. Поучаване. 2. Извод,
поумнявам «есе., поумнея се.
нпрех. Ставам по-умен.
поучавам «есе., noÿna св. прех.
Съветвам някого.
поучение ср. 1. Поучаване, съ¬
ветване. 2, ист. Съчинение с по¬
учителен характер.
поучйтелен прил. 1. Който съ¬
държа поука. 2. Който е предназ¬
начен за съветване, поучаване.
похабявам «есе., похабя се. прех.
1. Правя нещо да стане негод¬
но. 2. Създавам лоши навици и
поведение у някого.
похарчвам «есе., похарча се.
прех. 1. Харча всичко; изхарч-
вам. 2. Продавам нещо докрай,
похвала ж. Изказано одобрение
с посочване на заслуги, достойн¬
ства. похвален прил.
похват л. I. Умение за вършене
на нещо. 2. Начин на постъпва¬
не при дадена дейност, /голий-
тен прил., похвати or гн *
	 526

похитител.«. и похитителка ж.
Лице, което похищава.
похищавам «есе., похитя се.
прех. Принудително вземам, от¬
вличам.
похлупак м. Част на съд с ши¬
рок отвор, предназначена за зат¬
варяне отгоре.
похлупвам «есе., похлупя се.
прех. 1. Затварям с похлупак. 2.
Слагам нещо с отвора надолу. 3.
Затварям нещо с обърнат надо¬
лу съд.
поход м. 1. Продължително прид¬
вижване на група с определена
задача, цел. 2. Военни действия
против някого, походен прил.
походвам «есе., походя се. 1. Хо¬
дя малко или понякога. 2. Скло¬
нен съм към връзки с мъже (же¬
ни). - си нпрех. Ходя до насита.
походка ж. Начин на вървене.
похождение с.р. Приключение
(обикн. любовно).
похот ж. Грубо полово влечение.
похотлив прил., похотли¬
вост ле.
похристиянчвам несв., похрис-
тиянча се. прех. Въвеждам в
християнска вяра.
почасов прил. книж. Който се
върши и определя по часове.
почва ж. 1. Повърхностният слой
на земната кора, който се обра¬
ботва и засява. 2. без л«. Опора.
почвам несв., почна св., прех. и
нпрех. 1. Поста ням начало, за¬
почвам. 2. Начевам нещо цяло.
почерке пипам яссе., почерве¬
ней с«. нпрех. Ставам червен, по¬
червен.

1Ю1Ц]«дпш1М
527

почерк л. 1. Присъщ на дадено
лице начин на изписване ita
буквите, 2, Индивидуален стил,
похват.
почернявам несв., почернея се.
нпрех. 1. Ставам черен, по-че-
рен. 2. Добивам загар, тен.
почерням меса., почерня се. прех.
1.	Правя нещо да стане черно.
2.	Причинявам на някого скръб,
злочестина.
почерпвам1 несв. и почерпям1
несв., почерпя1 се. прех. Черпя
еднократно.
почерпвам2 несв. и почерпям2
несв., почерпя2 св. прех. 1. Из¬
вличам, загребвам нещо. 2. По¬
лучавам, извличам (сведения,
данни, факти).
почерпка ж. Почерггване.
почест ж. Израз на уважение; по¬
читане.
почетен лрил. 1. Който заслужа¬
ва почит. 2. Който изразява по¬
чит. Почетен, член на организа¬
ция.
почивам несв., почйна са. нпрех.
1.	Задържам се в покой, за да
възстановя силите си. 2. св. Уми¬
рам. 3. несв. Умрял съм и съм
погребан. ~ си нпрех. Възстано¬
вявам силите си.
почивка ж. 1. Отмора, отдих. 2.
Време, през което не се работи.
почивен прил.
почин л. (рус.) Нововъзникнала
идея, инициатива.
почит м. 1. Убеждение във висо¬
ката нравственост на някого (не¬
що) и проява на това убеждение.
2.	Учтиво отношение.
ночи тем при ) bun* К км кого
'Го н.чр;«3)|ням<* ночи i
IKI'IIITilM Ht< <i , IIO’IC Til I n H/ri I.
Изпитвам HJiii кронвинам no
чит. 2. Спазвам. Ночниш.» при
emu я peô.
почитание ср. Израз на почит
почитател .н. и почитателка
Лице, което почита някого (ве¬
що).
почтён прил. I. Който внушава и
заслужава почит. 2. Който е про¬
ява на почит, почтеност ж.
почти нрч.. Приблизително; с
малко различие.
почтителен прил. (рус.) Който
изразява почит, почтител¬
ност ж.
почуда ж. без мн. Учудване,
пошъл прил. (рус.) Лишен от ори¬
гиналност или нравственост.
пошлост ж.
поща ж. (от лат.) 1. Служба за
приемане и доставяне на пис¬
ма, вестници, колети. 2. Това,
което се изпраща чрез тази
служба. <> Електронна поща
-система за съобщения по елек¬
тронен път. О Гласова поща
система за получаване на съоб¬
щения, направени по телефона
или чрез Komiijoti.piia мрежа.
пощенски прил.
пощада МС. бн г км Нроива на ми¬
лост и състрадание към вино¬
вен.
шнцаджии л. в пощаджийкаж.
prrit. 1. Лице, което е служител
в поща. 2. Раздавач.
пощадя вам меся., пощадя се.
прех. I, Проявявам пощада. 2.
Запазвам, не разрушавам.

пощальон
пощальон л. (фр.) Пощенски раз¬
давач.
пощенец «. и пощенка ж. Слу¬
жител в пощенско ведомство.
пощурявам1 несв., пощурея св.
нпрех. Ставам щур, като щур.
пощурявам2 «есе., пощуря се.
прех. Правя някого щур, като
щур-
пощя несв. прех. Поскам.
поя «есе. прех. 1. Давам вода на
животно. 2. Черпя обилно с ал¬
кохол.
поява ж. Появяване,
появявам се несв., появя се св.
нпрех. Явявам се изведнъж,
поялник м. Уред за запояване с
калай.
пояс м. 1. Дълго парче платно за
увиване около кръста. 2. Дълга
плътна ивица за препасване;
колан. 3. Кръстната част на тяло¬
то. 4. Успоредна на екватора иви¬
ца от земното кълбо. 5. Ивица
земна площ с определени насаж¬
дения и предназначение. О Спа¬
сителем пояс - надуваем кръг
за предпазване от потъване.
полеем прил. (от 3. знач.).
пояснение ср. Обясняване.
пояснявам «есе., поясня св. прех.
Описвам с думи, за да стане раз¬
бираемо, ясно.
пра- Приименна представка със
значение ’първоначален, стар,
свързан с предишни поколения’:
прабаба, правнук, праезик, пра-
Ььл га/кки, прародина, праис¬
тория, праела&янски.
прабаби .«•. Майката на дядото
или на бабата.
прабългарин л. и прабългар¬
ин ж. Лице от неславянското
племе, което основава българ¬
ската държава през VII в. пра¬
български прил.
прав прил, 1. Който е с форма на
опънат конец. 2. Който е верти¬
кален, без наклон. 3. Който не е
в седнало или легнало положе¬
ние. 4. Който не е в противоре¬
чие с истината или с приетите
норми. О В прав текст - ди¬
ректно. правота ж. (от 4. знач.).
правда ж. 1. Справедливост. 2.
Съответствие с истината, прав¬
див прил., правдивост ж.
праведен прил. Който е в съот¬
ветствие с религиозния морал.
праведност
правилен «рил. 1. Който съответ¬
ства на правило, норма. 2. Кой¬
то е в съответствие с истината.
3.	Хармоничен. Правил на фигу¬
ра. правилност ж.
правилник м. Сбор от правила,
предписани за даден колектив,
общност.
правило ср. 1. Изведено от зако¬
номерни отношения положение.
2.	Предписание, установен на¬
чин на поведение, действие.
правист м. и правйстка ж. Спе¬
циалист по правни науки.
правителство ср. Висш изпъл¬
нителен орган на държавната
власт, правителствен прил.
правнук м. и правнучка ж. Де¬
те на внук или внучка.
право ср. 1. без мн. Система от
правила и норми за уреждане
на отношенията между хората
и институциите в обществото. 2.

прадеди
	529
Наука за Ti’;in правила и норми.
3.	Установена or закона и дър¬
жавата възможност на човека
да постъпва но даден начин. 4.
Разрешение за извършване на
нещо./f-wïi.M право на обезщете¬
ние, 5. мн. Нра воспособност. Ле¬
карски права, правен прил. и
правое прил.
право- Първа част на сложни ду¬
ми със значение: 1. ‘свързан с
правото и законите’: правозащи¬
тен, правонарушение, правомо¬
щие, правосъдие, правоспособен',
2. ’който е прав, правилен’: пра¬
воверен, правоговорен, праволи¬
неен, правопис.
правоговор м. без мн. Установе¬
ни изговорни правила в даден
език, правогоаорен прил.
правозащитник м. Лице, което
защитава човешките права.
праволинеен прил. 1. Който ce
отнася до права линия. 2. Кон¬
то е последователен, без откло¬
нения. праволинейност ж.
правомерен прил. Който е съоб¬
разен с изискванията на право¬
то и закона, правомерност ж.
правомощие ср. Законно право.
правомощен прил.
правопис м. Система от прави¬
ла за правилно писане в даден
език, правописен прил.
правораздавам несв. нпрех. При¬
лагам съдебно право, съдя.
православие ср. Християнско ве¬
роизповедание, разпространено
в източните страни, правосла¬
вен прил.
правоспособен прил. 1. Който е
с право да упражнява дадена
:м *
професия 2. I 'iHM iibi ii да <м’Ъ-
щеггвяин правата си и да отго
вари за (нк-тънкпте си. право¬
способност ,г.
правосъдие ср. Ьп мн. 1. Гисте
ма от съдебни органи и тяхната
дейност. 2, Справедливост, за¬
конност. праеоеъден прил.
правоуправлёние ср. без мн.
Право за управление на превоз¬
но средство.
правоъгълен прил. Който е с
прави ъгли (ъгъл).
правоъгълник м. Четириъгъл¬
ник с прави ъгли.
правя несв. прех. 1. Върша нещо.
2.	Изпълнявам дейност. 3. Пре¬
карвам, запълвам времето си. 4.
Постъпвам по определен начин.
5. е 3 л. Придава вид, образ. Кос¬
тюмът го прави по-солиден. 6.
С предл. на - приемам някого
за някакъв. Правят го на прис¬
лужник. 7. В съчет. със съществ.
- върша действието, означено от
съществителното. Правя греш¬
ка, правя опит. - се нпрех. Пре¬
струвам се.
праг м. 1. Долна част от рамката
на врата над равнището на по¬
да. 2. Вход към нещо. 3. Голям
наклон или скална издатина в
речно корито. 4. Граница на
възприемане на въздействието
на дразнител.
прагматика ж. (от гр.) Дял от се¬
миотиката за изучаване на от¬
ношението между знаковите
системи и субекта, който ги из¬
ползва. прагматически прил.
прадеди мн. Далечни предшест¬
веници.

прадядо
прадядо ж. Баща на дядото или
на бабата, прадядов прил. и
прадядовски прил.
праезйк ж. Древен език, от кой¬
то са се развили сродни езици.
праезйков прил.
праз м. Вид лук с едри стъбла;
Allium porrum.
празен прил. 1. Който не е запъл¬
нен, не съдържа нещо видимо.
2.	Който но носи или не работи
нищо. Идва си празен. 3. Който
е лишен от духовни интереси;
лекомислен. 4. Който е безсъ-
държателен. Говориш празни
приказки.
празненство ср. Празнуване,
празник м. 1. Официално опре¬
делен ден, в който нещо се праз¬
нува. 2. Неработен ден, свързан
с празнуване, празничен прил.,
празничност ж.
празнина ж. 1. Празно място. 2.
Пропуск, липса; празнота.
празноглав прил. Който проявя¬
ва лекомислие, несериозност.
празнословие ср. 1. Безсъдър-
жателно говорене. 2. Безсъдър-
жателни думи.
празнота ж. 1. без мн. Душевна
пустота. 2. Пропуск, непълнота,
празнувам несв. прех. 1. Участ¬
вам в празненство. 2. нпрех. Тър¬
жествувам, радвам се. 3. нпрех.
Не работя.
праистория ж. Древна история
на човечеството.
праймтайм м. (англ.) Време, ко¬
гато най-много се гледат телеви¬
зионни предавания, което е най-
подходящо за реклами.
	 530
практика ж. (гр.) 1. Прилагане
на придобити теоретични зна¬
ния. Липсва ми практика. 2.
Натрупани умения и опит в да¬
дена област. Многогодишна
практика. 3. Професионално
занимание в дадена област. Ле¬
карска практика, практи¬
чески прил.
практикант м. и практикант¬
ка ж. Лице, което добива прак¬
тика.
практикувам несв., прех. и нпрех.
1, Прилагам на практика при¬
добити знания. 2. Упражнявам
професия.
практикум м. Практически за¬
нятия по учебен предмет.
практичен прил. 1. Който се
справя с проблемите, като нами¬
ра и използва благоприятни ус¬
ловия. 2. Който е удобен за из¬
ползване. практйчност ж.
прапё ср. 1. Действие на глагола
пера. 2. Дрехи за изпиране (или
изпрани). О Пране на пари -
въвеждане в обращение на не¬
честно спечелени пари.
праотец ж. Родоначалник,
праотечество ср. и прародина
ж. Първична, най-стара родина,
прародител ж. Родоначалник.
прародителски прил.
прасе ср. Малкото на свиня,
прасец ж. Месестата част под ко¬
ляното на човешки крак.
праси се несв. мпрех. в 3 л. 1. Раж¬
да малки (свиня). 2. Ражда се
(прасе).
праскова ж. 1. Овощно дърво е ед¬
ри мъхести плодове; Prunus рег-
sica. 2. Плодът на това дърпа.

531

пратеник л. и пратеничка ,w
Лице, изпратено с определена
мисия, пратеяически прил.,
пратеничество ср.
пратка ж. Нещо изпратено по по¬
щата, чрез куриер и под.
н))ахм. 1. без ли. Дребни сухи час¬
ти tm от някакво вещество. 2. Ле¬
карство на ситни сухи частици.
3.	книж. Тленни останки. ОХвър-
лям прах в очите - заблуж¬
давам.
прах ж. без мн. Дребни сухи час¬
тици от някакво вещество.
прахов прил.
прахан jc. 1. Изсушена дървес¬
на гъба, която се запалва от ис¬
крите на огнивото. 2. Дървесна
гъба, която се суши за огниво;
l’oliporus fomentarius.
прахоляк м. Голямо количество
прах.
прахосвам несв., прахосам св.
прех. 1. Харча нецелесъобразно.
2. Не оползотворявам,
прахосмукачка те. Съоръжение
за почистване с изсмукване на
праха.
прахосник м. и прахосница ж.
Лице, което прахосва, прахос-
ничееки прил., прахосничес¬
тво ср.
праша несв. прех. 1. Покривам с
прах. 2. нпрех. Вдигам прах.
прашец м. 1. Размножителни
клетки при растение. 2. Кокаин.
прашинка ж. Дребна частица от
прах.
прашка ж. 1, Примитивно оръ¬
жие за хвърляне на камъни. 2.
Детска играчка за хвърляне на
преамбюл
камъчета. 3. /нги Ьикнни или
слипове с гпеиа като лепта зад¬
на част.
пращам лес« , пратя ги /щгг. 1.
Искам от някого да отиде някъ¬
де. 2. Предавам нещо и поръч¬
вам да го занесат някъде.
пращя несв. нпрех- 1. е 3 л. Издава
остър звук както при счупване
(предмет). 2. е 3 л. Пълен е до
краен предел. О Пращя от
здраве - имам вид на много
здрав.
пре- Приглаголна представка със
значение; 1. Довеждане на дейс¬
твието до резултат: пребледнея,
прекърша, претърпя. 2. Пов¬
торно извършване на действие¬
то: пребоядисвам-, преиздавам,
преоткривам, прерисувам. 3.
Извършване на действието над
нормалната степен: пресиля,
пресоля, прехраня. 4. Извърш¬
ване на действието с преодоля¬
ване на граница: превеждам,
превозвам, прескачам, прели¬
там, преплувам. 5. Постигане
на по-висок резултат в сравне¬
ние с друг субект: преборя, пре¬
варвам, преженя, преродя. 6.
Осъществявано на кратко дейс¬
твие или спиране па дейггвие:
превалява, пре/ ьрм ява, пре-
жалвам., прероеяиа.
пре- Представка към прилага¬
телни имена със значение ’ви¬
сока стенен па качество’: пребо-
г/пп, предобър, предо&олен, пре-
млад, прем ъ дър.
преамбюл м. (фр.) книж. Уводна
част на закон, договор и др.

пребивавам
пребивавам несв. нпрех. Нами¬
рам се някъде временно.
пребледнявам иесв., преблед¬
нея св. нпрех. Ставам бледен, по-
бледен.
преболедувам несв. нпрех. Пре¬
карвам тежка болест.
преброждам несв., пребродя се.
прех. Обикалям навсякъде или
на много места.
преброител м. и преброителна
ж. Лице, което преброява.
пребърквам несв., пребъркам
се. прех. 1. Разбърквам. 2. Пре¬
търсвам навсякъде.
пребягвам несв., пребягам се. и
пребёгна св. нпрех. 1. Бягам
през нещо. 2. Отивам бързо до
някъде.
превал м. Най-горна част на ви¬
сочина, където започва наклон
надолу.
превалява несв., превалй св.
нпрех. в 3 л. 1. Вали по малко. 2.
Спира да вали.
превалим несв., преваля се. 1«
прех. Преминавам превал и за¬
почвам да слизам. 2, нпрех. вЗ л.
Преминава (време).
превантивен прил. (фр.) книж.
Предпазен, превантивноет ж.
преварявам несв., преваря св.
прех. 1. Варя повече от нужното.
2. Варя още веднъж. 3. Дезин¬
фекцирам чрез варене.
превеждам’ несв., преведа1 са.
прех. Предавам от един език на
друг-
превеждам2 несв., преведа2 са.
м;мч I. Води през пространство,
преплтстнис 2. Прехвърлям,
изпращим пири по (laincoit път.
	 532

превземам несв., превзема са.
прех. Подчинявам насила.
превземам се несв., превзема
се са. нпрех. Държа се неестест¬
вено; преструвам се.
превишавам несв., превиша са.
прех. 1. Превъзхождам по опре¬
делени показатели, 2. Излизам
извън допустимото.
превключвам несс., превключа
св., нпрех. и прех. Включвам по
нов начин или отново,
превключвател м. Устройство
за включване, изключване и
превключване на електрическа
верига.
превод’ м. 1. Превеждане на друг
език. 2. Преведен текст, прево¬
ден прил.
превод2 л. Прехвърляне на сума
по банков път. преводен прил.
преводйч м. и преводачка ж.
Лице, което превежда текст.пре¬
водачески прил., преводачест-
вО ср.
превозвам несв., превозя са. прех.
Прекарвам е транспорт на дру¬
го място.
превозвач м. Лице (фирма), ко¬
ето превозва товари.
преврат а. 1. Рязка промяна в
развитието. 2. Насилствена смя¬
на на власт, управление.
превратен прил. 1, Непостоянен,
променлив. 2. Неверен, лъж¬
лив. превратност ж.
превръзка ж. 1. Платнена иви¬
ца, предназначена за превър-
зване на рана. 2. Превързване.
превръщам несв., превърна св.
прех. Променям същността на
нещо в друго.

	 533
превъзмогвам несв,, превъз¬
могна св. прех. Преодолявам,
превъзнасям несв., превъзиеса
се. прех. Прекадено хваля. ~ се
нпрех. Превземам се, държа се
неестествено.
превъзпитавам яесв., превъз-
пйтамсв. прех. Давам друго въз¬
питание.
превъзходен прил. Който надми¬
нава другите по своите качест¬
ва. превъзходноет ле. и пре¬
възходство ср.
превъзходителство ср. Обръще¬
ние към високопоставено лице,
превъзхождам несв. прех. Над¬
минавам другите по дадени ка¬
чества.
превъплъщавам несв., превъп¬
лътя са. прех. Правя нещо да се
претвори в нов образ.
превързвам несв., превържа се.
прех. 1. Слагам превръзка на ра¬
на. 2. Връзвам отново.
превъртам несв. и превъртя¬
вам несв., превъртя се. 1. прех.
С въртене обръщам. 2. нпрех.
разг. Изгубвам разсъдъка си.
прегазвам несв., прегазя се. прех.
1. Чрез газене преминавам не¬
що. 2. Унищожавам нещо с га¬
зене.
прег&рям несв. и прегорявам
несв., прегоря се. 1. прех. Пов¬
реждам с горене. 2. нпрех. Пов¬
реждам се чрез горене. 3. (’пи¬
рам да горя. 4. нпрех. е 3 л. Спи¬
ра млякото си (животно).
преглас м. език. Замяна на един
звук с друг. О Ятов преглас -
редуване на гласните а и е в ду¬
мрегръдка
ми със стара ягова гласна (пира
перси ).
преглед I. 11огледова ге.п по
представяне на много неща.
Преглед на печата. 2. I (власт¬
но изследване на нещо (някого).
Технически преглед, прегледен
прил., прегледност ж.
преглеждам несв., прегледам
се. прех, 1, Изследвам и прове¬
рявам с гледане. 2. Набързо гле¬
дам нещо. Прегледах пощата.
* се несв. Подлагам се на лекар¬
ски преглед.
преглъщам несв. и преглътвам
несв., преглътна св. прех. 1. Гъл¬
там веднъж или понякога. 2.
Мълчаливо понасям нещо не¬
приятно.
преговарям1 несв. нпрех. Водя
преговори.
преговарям2 несв., преговоря
се. прех. Повтарям нещо науче¬
но, за да го затвърдя.
преговори мн. Разговори по ва¬
жен въпрос за постигане на спо¬
разумение между две или пове¬
че страни.
преграда ж. 1. Линия, плоскост,
която разделя пространство, 2.
Отделна част на мие го, вмести¬
лище. 3. Пречка, преграден
прил.
преграждам «««., tipvt радя <«,
прех. Поставям преграда.
преграквам него , прегракна се.
нпрех 1. Гласът ми става дрез¬
гав. 2. л 3 л Става дрезгав, бо¬
лезнено неприятен (глас).
прегръдка .*. 1. Прегръщане. 2.
.«н Обхватът между гърдите и
ръцете при прегръщане.

прегръщам
прегръщам несв., прегърна св.
прех. Обгръщам и притискам с
ръце към гърдите си.
прегъвам несв., прегъна св. прех.
Сгъвам на две.
прегърбвам се несв. и прегър¬
бим се несв., прегърбя се св.
нпрех. Навеждам се напред и
гърбът ми се издава.
пред предл. Означава: 1. Откъм
лицевата част на нещо. Пред
входа. 2. Непосредствено пред¬
шестващ във времето; преди.
Вече са пред сватба. 3. По отно¬
шение на нещо. Виновен е пред
родителите й. 4. В присъствие
на някого или нещо. Изложи се
пред гостите.
пред- Приглаголна представка за
означаване на предхождащо
действие: предвкусвам, предре¬
шавам, предначертавам, пред¬
чувствам .
преда несв. прех. 1. Изтеглям и
усуквам нишка от влакно, 2. s 3
л. Издава звук като вретено при
предене (котка).
предавам леса., предам се. прех.
1. С ръка давам в ръката на ня¬
кого. 2. Предоставям. Предавам
ръководството. 3. Съобщавам
някаква информация. 4. Прена¬
сям движение, енергия между
части на механизъм. 5. Изобра¬
зявам. Предава настроенията
и мислите си. 6. Преподавам.
7. Изменям на близък човек. 8.
Изл ъчвам, разпространявам
чрез медиите.
предавател м. Устройство, чрез
което се излъчват радио- или
	 534

електронни сигнали, предава¬
телен прил.
прёдан прил. Който се отнася с
вярност и любов към някого (не¬
що). преданост ж.
предател м. и предателка ж.
Лице, което изменя на близък
човек или на интересите на сво¬
ята родина или среда, преда-
телеки прил., предателство
ср.
предан м. и предачка ж. Лице,
което професионално се занима¬
ва с предене, предачество ср.
предачница ж. Работилница за
предене.
предбрачен прил. Който е преди
брака.
предварителен прил. 1. Който се
извършва по-рано от нещо. 2.
Който не е окончателен.
предвестие ср. Явление, случка,
която предвестява нещо.
предвестник м. и предвёетни-
ца ас. Лице, което предвещава
нещо.
предвещавам несв., предвещая
се. прех. 1. Давам предварител¬
но знак, че нещо предстои, 2.
Предричам.
предвид1 предл. Поради.
предвид2 нрч. Под внимание,
предвидлив прил. Който умее да
предвижда, предвидливост ж.
предвиждам несв., предвйдя св.
прех. 1. Предварително разби¬
рам развитието на нещо. 2. Взе¬
мам предварително под внима¬
ние.
предвкусвам несв., предвкуся
се. прех. Усещам предварително
нещо очаквано.

преднамерен
535

предводител м. и предводител-
ка .хе. Лице, което предвожда.
предводйтелство ср.
предвождам несв. прех. Стоя на¬
чело; водя.
предговор л. Встъпителна част
към научно или художествено
произведение.
предградие ср. Селище (квар¬
тал) в граничните черти на по-
голям град.
преддверие ср. (рус.) Малко по¬
мещение пред основната част на
обществена сграда.
предел ж. 1. Ограничителна рам¬
ка, граница. 2. Крайна степен на
проява, пределен прил., пре-
делност ж.
прёден прил. 1. Който е откъм ли¬
цевата страна. 2. Предшестващ.
Предната седмица. 3. Изтък¬
нат, заслужил.
предзнаменование ср. Знак, че
нещо може да се случи.
преди предл. По-рано от даден мо¬
мент. Преди тръгването, пре¬
дишен прил.
преди нрч. По-рано; в миналото.
Преди мълчеше. предишен
прил.
предизвикателен прил. Който
провокира, предизвиква, пре¬
дизвикате лноет ж.
предизвикателство ср. Дейст¬
вие за предизвикване на отри¬
цателна реакция.
предизвиквам несв., предиз¬
викам се. прах. 1. Причинявам
раздразнение и реакция у няко¬
го. 2. Причинявам появата на
нещо. Предизвика нови съкра¬
щения.
Предимио нрч l'ji.tioio, пай <н*
Че
предимство /р ( >1ц I ОЯ1Г.П1 I по
(качество, заслуга “ нр •, мичо
поставя някого (тчцп) преди
другите.
предисловие с/л 1. Газнсннканг
преди пристъпване към гч.щ
ността на нещо. 2» Предговор.
предистория ж. Това, което
предхожда и обуславя нещо
следващо.
предлагам несв., предложа св.
прех. 1. Предоставям на разпо¬
ложение. 2. Проявявам готов¬
ност да продам нещо или да пла¬
тя цена. 3. Представям нещо за
обсъждане или одобрение,
предлог* ж. Външна привидна
причина.
предлог2 ж, език. Неизменяема
дума, с която се изразява отно¬
шение и синтактична зависи¬
мост. предложен прил.
предложение ср. 1. Предоставе¬
но за разглеждане и обсъждаш1
мнение, идея и др. 2. Уточнено
предложение за сделка. 3. Обя¬
вено желание за женитба.
предмет ж. 1. Материално явле¬
ние, вещ. 2. Обект, към който са
насочени мисли, внимание или
дейност. 3. Учебна дисциплина.
предметен прил , предмет¬
ное т »
предназначавам л?г«., пред¬
назнача ги. прех. Определям
и редна рително за някаква цел.
преднамерен прил. Предвари¬
телно замислен, с определено на¬
мерение. преднамереност ж.

преднина
преднина ле. без мн. Положение
пред останалите.
предница ж. Предна част на не¬
що.
предобед Част от деня от сут¬
ринта до обед, предобеден прил.
предопределен прил. Който
предварително е определен;
предназначен, предопределе-
ност ж.
предопределение ср, без мн. Не¬
що, което е предварително опре¬
делено от висша сила, от съдба¬
та.
предопределям «есе., предоп¬
ределя са. прех. Определям
предварително; предрешавам.
предоставям «есе., предоставя
се. прех. Давам на разположение
на някого.
предотвратявам несв., предот¬
вратя се. прех. Предварително
отстранявам или не позволявам
да се случи.
предпазвам «есе., предпазя св.
прех. 1. Предварително вземам
мерки, за да не се случи. 2. Па¬
зя, закрилям.
предпазен прил. Който е за пред¬
пазване.
предпазител м. 1. Механизъм на
оръжие за предпазване от вне¬
запен изстрел. 2. Приспособле¬
ние на съоръжение, машина за
предпазване от повреда или зло¬
полука. предпазителен прил.
предпазлйв прил. Който умее да
се предпазва, предпазливост
ЛГ.
предписание ср. 1. Писмено на¬
реждане <■ определени изисква¬
ния. 2. Лекарска препоръка.
	536
предписвам несв., предпиша св.
прех. 1. Нареждам по служебен
ред. 2. Назначавам лекарство и
лечение (лекар).
предплата ж. Предварително
платена сума.
предплащам несв., предплатя
се. Давам предплата.
предполагам несв., предполо¬
жа св. прех. 1. Допускам възмож¬
но съществуване на нещо. 2. е 3
л. Изисква.
предпоставен прил. 1. Който е
преди и пред нещо. 2. Който
предварително е приет за исти¬
нен, неоспорим. предпостеше-
ност ж.
предпоставка ж. 1» Благоприят¬
но условие за осъществяване на
нещо. 2. Отправна точка на раз¬
съждение.
предпочитам «есе., предпоче¬
та св. прех. Определям нещо ка¬
то по-добро, по-желано.
предприемам «есе., предпри¬
ема св. прех. Започвам осъщест¬
вяването на нещо.
предприемач л. Лице (фирма),
което съгласно сключен договор
организира и извършва дадена
дейност, предприемачески
прил., предприем'ачество ср.
предприемчив прил. Който умее
да предприема и осъществява
дейност, предприемчивост ж.
предприятие ср. 1. Стопанска
единица с определена матери¬
ална база, дейност и ръководст¬
во. 2. Предприето начинание.
предразполагам «есе., предраз-
положа се. прех. 1. Създавам
наклонност, желание за изиър-
• • I > е ду и реме де н и е
—	 537

шване на нещо. 2. Спечелвам
доверие, благосклонност на своя
страна.
предразсъдък м. Безкритично
възприет и пазен по навик въз¬
глед.
предрешавам несв., предреша
сз. прех. Предварително реша¬
вам, без да обсъждам.
предричам несв., предрека се.
прех. Предварително обявявам,
че нещо ще стане и как ще стане.
председател и председател¬
ка ж. 1. Лице, което води събра¬
ние, заседание. 2. Ръководител.
председателски прил., пред¬
седателство ср.
председателствам несв., нпрех. и
прех. Изпълнявам длъжност на
председател.
предсказвам несв., предскажа
се. прех. Казвам предварително
какво и как ще се случи; пред¬
ричам.
представа ле. 1. Субективен об¬
раз на нещо, предварително
възприето. 2. Разбиране, позна¬
ване на нещо.
представител м. и представи¬
телка ж. 1. Лице, което предста¬
вя някого (нещо) и действа от не¬
гово име. 2. Типичен носител на
признаци, характерни за даден
клас, категория, група, пред-
ставителски прил., предста¬
вителство ср.
представителен прил. 1. Който
е с внушителна външност. 2.
Съставен от избрани представи¬
тели. 3. Определен добре да
представя някого (нещо), пред¬
ставителност ж.
лредсганка .*■ гч/ь Част от про¬
изводна дума, конти ("гои пред
корена или пред друга нргд(-тан¬
ка.
представление гр. Сценично из
пълнение; спектакъл.
представлявам «ес«. нпрех. 1.
Някакъв съм, имам определени
качества. 2. Действам от името
на някого.
представям1 несв., представя св.
прех. 1, Давам на разположение
на някого; предоставям. 2. За¬
познавам някого с други лица
(лице), като назовавам името
му, 3. Изпълнявам творба пред
зрители. 4. Описвам с думи.
представям2 несв. прех. Действам
от името на някого и защитавам
интересите му.
предстой несв. нпрех. в 3 л. Тряб¬
ва да стане, да се извърши.
предстоящ прил. Който предстои,
предтеча м. Пръв вестител на
нещо; предвестник.
предубеден прил. Който предя¬
вява или съдържа предубежде¬
ние. предубеденост ж.
предумвам несв., предумам <•«.
прех.past. Уговарям, убеждавам
предумисъл л. Обмислено <п по-
рано намерение, иден, преду¬
мишлен прил
предупреждавам im, предуп¬
редя r<«. I. Преднщштг.ний съоб¬
щавам за нещо нгнрннтно, кое¬
то може д.ч се случи. 2, Запла¬
шително напомним нещо.
предупреждение ер. 1. Предва¬
рително информиране или на¬
помняне. 2. Наказание под фор¬
ма на строга бележка.

предусещам
предусещам несв., предусетя се.
прех. Предварително усещам
или изпитвам; предчувствам.
предхождам кеса. прех Явявам
се непосредствено преди някого
или нещо.
предцй мн. Прадеди; предшест¬
веници.
предчувствие ср. Чувство (усе¬
щане), че нещо ще се случи.
предчувствам несв. прех. Имам
предчувствие.
предшественик л., предшест¬
веничка ае. и предшествени¬
ца де. Лице, което се явява пре¬
ди някой друг.
предявявам яссе., предявя са.
прех. 1* Официално заявявам
претенции за нещо. 2. Предос¬
тавям документи на официал¬
но място.
предястие ср. Това, което се под¬
нася преди основното ястие.
преекспонйрам лесе. и св., прех.
Правя нещо (някого) прекалено
често обект на внимание.
прежалвам несв., прежаля св.
прех. 1. Преставам да жаля. 2.
Лишавам се от нещо, което ми е
скъпо. ~ се нпрех. Решавам се на
нещо рисковано.
прежда ж. Дълга изпредена
нишка.
преждевременен прил. Който е
извършен преди определено
време, преждевременное т ж.
преженвам несв., преженя св.
нр, \ Женя се преди по-голям
Врат или сестра.
преживелица ж. 1. Нещо, оста¬
нало or миналото. 2. Нещо пре-
жпнпно, пргживинане.
	538

прежйвен прил. Който преживя
храната си (животно).
преживявам несв., преживея се.
прех. 1. Прекарвам живота си. 2.
Изпитвам чувство, настроение.
3. Свидетел, участник съм на
случка, събитие. 4, Превъзмог¬
вам нещо. Трудно преживя раз¬
вода си. 5. Оставам жив след
смъртта на някого; надживявам,
преживям несв., прех. и нпрех. 1. «
3 л. Връща храната в устата си
и я предъвква (животно). 2. Не¬
прекъснато повтарям едно и съ¬
що.
прежуря неся., прежури св. нпрех.
в 3 л. Пече много силно (слънце).
прежълтявам несв., прежълтея
св. нпрех. Ставам жълт или бле¬
ден.
през предл. Означава: 1. Преми¬
наване, пресичане от единия до
другия край. 2. Проникване чрез
прехвърляне от другата страна.
През прозореца. 3. Място отвъд
нещо. През улицата. 4. Период
от време, когато се извършва не¬
що. През зимата. 5. Периодич¬
ни интервали от време или раз¬
стояние. През седмица.
презаписвам «есе., презапиша
се. прех. Записвам отново, правя
нов запис.
презвитер м. (гр.) Свещеник.
презвйтерски прил.
прёзглава нрч. 1. С главата надо¬
лу, 2, Стремително бързо. О За¬
вивала се презглава - завивам
си главата.
презентация ж. (англ.) Предста¬
вяне на художествена творба,
продукт и др. пред публика.

преклонен
		 539
презерватив л. (от лат.) Гумено
приспособление за покриване
на мъжкия полов орган при по¬
лов акт.
президент л. (лат.) 1. Държавен
глава на република. 2. Ръково¬
дител. президентски прил.,
президентство ср.
президентша ж. Съпруга на
президент.
президиум м. (лат.) Колективен
ръководен орган на събрание,
колектив, организация.
прёзиме ср. Име, добавено към
личното.
презимувам се. нпрех. Прекарвам
зимата.
презирам нссй., презра са. прех.
Изпитвам неуважение и неза¬
читане към някого (нещо).
презрамка ж. Здрава ивица, ко¬
ято се слага през рамото за при¬
държане на дреха.
презрение ср. Отношение на не¬
зачитане и неуважение.
презрявам нсса., презрея се.
млрсх. нЛл. Узрява повече от не¬
обходимото.
презумпциях (от лат.) Предпо¬
ложение, приемано за вярно до
доказване на обратното.
проигравам яссе., проигран са.
1.	прех. Играя повторно. 2. ялрс.
Надхвърлям мярката в държа
ние, поведение.
прейзказен и преизказен н/н/л.
език. Който означава, че нещо се
съобщава според думите па дру¬
го лице.
преизподня ж. без мн. 1. Лд. 2.
Бездна, преизподен прил.
преизпълним «cm., преизпъл¬
ня* ся. прех. Изпълвам нацяло,
докрай.
преизпълнявам «<•<•«., преиз¬
пълня2 се. прех. Изпълнявам
над предвиденото,
преименувам «есе. прех. Проме¬
ням име, наименование.
преимущество ср. (рус.) Предим¬
ство. преимуществен прил.
преиначавам «есе., преинача
са. Представям по друг начин;
извращавам.
прекалявам яесв., прекаля са.
Преминавам границите и нор¬
мите при действие или проява.
прекарвам «есе., прекарам се.
прех. 1. С превозно средство дос¬
тавям нещо от едно място на
друго. 2. Карам, водя някого (не¬
що) да мине през нещо. 3. Про¬
вирам през отвор. 4. Свързвам
място с път, водопровод, съоб¬
щителни съоръжения. 5. Пре¬
живявам определен период.
Прекарах тук детството си. 6.
Изтърпявам нещо неприятно. 7.
рачг. шчмЪйр. Измамнам някого.
преки!урнам «cm, нрекагу-
|>ЯМ несв , Прокату|>я СЛ прех.
Преобръщам.
прекачиам ее л.™ , нрекача се
• л нпрс\ I. Преминавам нещо,
като се качвам вi.pxy нещо. 2.
Сменям превозно средство.
прекланям жтн., преклопя св.
прех. Навеждам надолу. - се
нпрех. Навеждам се, за да изра¬
зи почит и уважение, смирение,
преклонен прил. Който е доста
напреднал (за възраст).

прекомерен
прекомерен прил. Който над¬
хвърля границата, мярката на
нормалното.
прекопавам несв., прекопая се.
прех. 1. Копая почвата около рас¬
тение. 2. Копая отново.
прекосявам несв., прекося св.
прех. Минавам напряко през не¬
що.
прекрасен лрмл. 1. Който е мно¬
го привлекателен, красив. 2.
Който е е големи достойнства и
способности.
прекратявам меса., прекратя св.
прех. 1. С крачка преминавам
през нещо. 2. Правя крачки. 3.
Преминавам границата на поз¬
воленото.
прекръствам1 несв., прекръстя
св. прех. Еднократно правя кръс¬
тен знак над нещо (някого). - се
нпрех. Кръстя се еднократно или
понякога.
прекръствам2 несв. и прекръ-
щавам несв., прекръстя се. прех.
Кръщавам отново с друго име.
~ се нпрех. Сменям името си.
прекупвач м. и прекупвачка ж.
Лице, което прекупува.
прекупувам несв., прекупя св.
прех. Купувам нещо, за да го про¬
дам.
прекършвам несв., прекърша
<■«. прех. 1, Счупвам на две; пре¬
чупвам. 2. Отнемам желанието,
волята за действие.
прекъсвам леев., прекъсна се.
л/чч 1.0 късане нарушавам це-
.шитта ни конец, проводник, жи¬
ци и под 2. П| и1 критикам нещо.
3. н .7 I ( *пи|>и (дейност, работа).
прекъсвач а, Приспособление за
включване и изключване на
електрическа верига.
прелез м. Място за преминава¬
не през ограда, железопътна ли¬
ния и др,
прелест ж. Очарователна красо¬
та. прелестен прил.
прёлет а. Прелитане от едно мяс¬
то на друго. Прелет на птици,
прелетен прил.
преливам несв., прелея св. прех.
1. Наливам в друг съд. 2. Пре¬
пълвам с течност. 3. нпрех. в 3 л.
Излиза извън съд, предел (теч¬
ност). 4. прех. Обредно поливам
гроб с вино или вода. 5. нпрех.
Обзет съм от силно чувство, пре¬
живяване. ~ се нпрех. вЗл. Пос¬
тепенно минава едно в друго
(цвят, багра).
преливник а. Отвор в язовирна
стена за изтичане на излишна¬
та вода.
прелиствам маса., прелйстя се.
прех. 1. Разгръщам книга стра¬
ница по страница. 2. Прочитам
набързо и незадълбочено,
прелитам несв. и прелетявам
несв., прелетя са., прех. и нпрех. 1.
Преминавам разстояние с лете¬
не. 2. Минавам с голяма скорост,
прелом а. (от рус.) Рязка промя¬
на, обрат, преломен прил.
прелъстител м. и прелъсти¬
телка ж. Лице, което прелъстя¬
ва. прелъсти телеки прил.,
прелъстйтелство ср.
прелъстявам несв., прелъстя се.
прех. 1. Възбуждам страстно вле¬
чение; очаровам. 2. Подмам-
вам, подлъгвам.

пр емъл чанам
	541
прелюбодёец л*, и прелюбо¬
дейка ж. Лице, което наруша¬
ва съпружеската вярност с из¬
вънбрачна връзка.
прелюбодеяние и прелюбо-
действие ср. Нарушаване на
съпружеската вярност.
прелюд м. (от лат.) 1. Встъпление
към музикална творба. 2. Крат¬
ка музикална пиеса с лиричес¬
ко съдържание.
прелюдия ж. (лат.) 1. Прелюд. 2,
Действие, което въвежда в по-
голямо събитие, действие.
премалявам «есе., премалея се,,
прех. и нпрех. Силно отпадам, ос¬
тавам без сила.
премахвам несв., премахна се.
прех. 1. Напълно отстранявам. 2.
Погубвам.
премачквам несв., премачкам
се. прех. Обезобразявам чрез
мачкане; премазвам.
премёждие ср. Опасна случка,
която човек преживява без пос¬
ледствия.
премервам «ссц., премеря се.
прех. 1. Определям чрез мерене.
2, Еднократно проверявам дали
нещо съответства по размер,
мярка.
премествам несв., премести m
прех. Еднократно местя па дру¬
го място. - се нпрех. Премина¬
вам на друго място, в друго жи¬
лище.
премиерм. (фр.) Министър-пред¬
седател. премиерски прил.
премиера ж. (фр.) Първо пред¬
ставление на художествена
творба, премиерен прил.
премисрша ранг. Съпруга на
премиер.
преминавам «coi-, премина се.
1.	прех. Изминавам. 2. прех. и
нпрех. Минавам през нещо. 3.
нпрех. Присъединявам се. Пре¬
мина към друга партия. 4. нпрех.
вЗл. Отдалечава се, затихва. Зи¬
мата премина. 5. прех. Прежи¬
вявам нещо неприятно. 6. нпрех.
Изоставям дадена тема и започ¬
вам друга. 7. нпрех. вЗл. Осъщес¬
твява се. Изложбата премина
при голям интерес. 8. нпрех. Про¬
меням длъжност, позиция. Пре¬
мина на по-висок пост. 9. нпрех.
вЗл Превръща се в нещо друго.
Смехът премина в плач.
премирам1 несв., премра се.,
нпрех. Стигам до припадък от
силна болка или вълнение.
премирам2 несв. и св., прех. (от лат.)
Определям премия (э 1. знач.).
премислям несв., премисля св.
прех. 1, Задълбочено обмислям
възможни решения. 2* Проме¬
ням решението си.
премия ж. (лат.) 1. Материално
поощрение за особени заслуги.
2.	Парична вноска за изплаща¬
не на застраховка. 3. Допълни¬
телно възнаграждение, пре¬
миален прнл и премиен прил.
премрежвам нега , премрежа
го. п/и-1. Замъглявам, леко зак-
рипам очи, поглед и под. - се
нпрех Замъглява се, не се виж¬
да ясно.
премълчавам несв., премълча
<-я. прех. 1. Пе казвам, скривам
нещо, което зная. 2. Не отвръ¬
щам на нападки и предизвика¬
телство.

премяна
премяна ле. Празнично, ново об¬
лекло.
премятам несв., преметна се.
прех. 1. Мятам през нещо или
върху нещо. 2. Преобръщам. 3.
Прелиствам страници. 4. не¬
одобр. Излъгвам.
пренаемам несе., пренаема св.
прех. 1. Наемам отново. 2. Нае¬
мам не от собственика, а от друг
наемател.
пренасям несв., пренеса св. прех.
1.	Нося през нещо или на друго
място. 2. Пиша част от дума на
следващия ред. 3. Записвам сче¬
товоден сбор в началото на след¬
ващата страница. ~ се нпрех. 1.
Настанявам се в ново жилище.
2.	Захласвам се.
пренебрегвам несв., пренебрег¬
на св. прех. (рус.) 1. Не зачитам,
не се съобразявам. 2. Проявя¬
вам високомерие.
пренебрежйтелен прил. Който
пренебрегва, пренебрежйтел-
ност ж.
пренос м. 1. Пренасяне. 2. Сбор
в счетоводна книга, записан в
началото на следващата страни¬
ца. прёносен прил.
преносен прил. В съчет. пренос¬
но значение - значение, про¬
изводно от прякото въз основа
на близост, сходство или връз¬
ка.
преносител и преносите л-
кн 1. Лице, което пренася. 2.
Лице, клето разпространява за¬
раза.
и ре нощувам несв. нпрех. Прекар¬
вам НОЩ
	542
преобладавам несв. нпрех. Пре¬
възхождам по количество, брой
или сила.
преоблйчам несв., преоблека
св. прех. Обличам с други дрехи.
преображение ср. безмн. 1. Пре-
образяване. 2. Християнски
празник (6 август), преобра-
женски прил.
преобразование ср. Основна
промяна; преустройство.
преобразувам яесе. и св., прех.
Променям нещо в друго.
преобразявам несв., преобразя
се. прех. Придавам нов образ, вид
на нещо.
преобръщам несв., преобърна
св. прех. Обръщам отново и мно¬
гократно.
преобувам несв., преобуя се.
прех. Обувам нещо друго (обув¬
ки, чорапи).
преодолявам несв., преодолён
се. прех. Успявам да надвия и
превъзмогна нещо.
преоравам яссе., преорасв. прех.
I.	Изоравам повторно нли до¬
край. 2. С оране навлизам в съ¬
седна нива, за да присвоя част
от нея.
преориентйрам несв. и се., прех.
Ориентирам в нова насока.
преосвещенство ср. Обръщение
към висш духовник.
преотстъпвам несв., преотстъ¬
пя се. прех. Отстъпвам на друг
нещо, което съм придобил.
преоцёнка ж. Нова оценка,
преоценявам яссе., преоценя
се. прех. 1. Правя преценка. 2,
Намалявам цена.

	 543

препускам
препарат м. (лат.) 1. Химически
продукт, приготвен за специал¬
ни нужди. 2. Подготвени за из¬
следване и наблюдение части от
организъм.
препарирам несв. исв., прех. Пра¬
вя траен естествен модел на жи¬
вотно или растение.
препасвам несв., препаша св.
прех. 1. Превързвам нещо през
средата. 2. Увивам около кръс¬
та си. 3. Прикрепвам с ремък и
под. около тялото си.
препинателен прил. (рус.) език. В
съчет. препинателен знак -
писмен белег за смисловото и
синтактично-интонационното
членение на речта.
препйрам се несв. нпрех. Споря
разпалено, карам се.
препис м. Текст, преписан от
друг текст.
преписвам несв., препиша св.
прех. 1. Отново написвам нещо
написано. 2. Представям за свой
чужд текст.
преписвам м. и прсписвачка ж.
1. Лице, което нреиигна текст. 2.
пеодобр. Ученик, който преписва
от някого.
преписка ж. Служебни писма и
размяната им.
пр е питавам се несв. нп/м ч. И з ка р
вам прехраната си; преживя¬
вам.
преплитам несв., преплета се.
прех. 1. Плета повторно.2. Впли¬
там в нещо. О Преплитам
език - говоря неясно и нераз¬
брано. О Преплитам крака -
ходя неситурно, нестабилно.
преподавам «■•<•»» , преподам сп.
прех. Осъществявам обучение по
дадена специалност. Препода¬
вам история.
преподавател м и преподава¬
телка ж. Лице, което препода¬
ва. преподавателски прил.
препокривам несв., препокрйя
св. прех. Сменям покрив.
преполовявам несв., преполовя
се. прех. 1. Правя на две полови¬
ни. 2. С дейността си обхващам
половината от нещо.
препоръка ж. 1. Писмено поло¬
жително сведение за някого. 2.
Съвет за извършване на нещо.
препоръчвам несв., препоръ¬
чам св. прех. 1. Давам положи¬
телни сведения за някого или за
нещо. 2. Съветвам някого да из¬
върши нещо.
преправям несв., преправя св.
прех. 1. Изработвам по друг на¬
чин. 2. Изменям, преиначавам.
препратка ж. 1. Препращане. 2.
Бележка в писмен текст за пре¬
пращане към друга дума, автор,
книга.
препринтам «cm., препратя се.
прех Насочвам към друго мяс¬
то.
препречвам ?е те , препреча си.
прес Слагам шчцо за преграда,
пречка.
препродавам итн., препродам
се. прел. Продавам нещо, което
С1.М купил.
препускам «сс«., препусна са.
нпрех.. 1. Тичам с всичка сила. 2.
прех. Карам животно да се дви¬
жи много бързо.

препъникамък
препънйкамък х. разг. Пречка,
препятствие.
препятствие ср. (рус.) 1. Пречка.
2. Преграда, която спира или
трябва да се преодолее.
препятствам несв. прех. (рус.)
кпиж. Задържам, преча.
преработвам несв., преработя
св. прех. 1. Преобразувам нещо,
за да го пригодя за употреба. 2.
Отново обработвам нещо, за да
го поправя, подобря.
преработка х. без мн. 1. Прера¬
ботване. 2. Резултат от прера¬
ботване.
преравям несв., преровя се. лрех
1. Ровя изцяло и докрай. 2.
Преглеждам навсякъде, за да
търся нещо.
прераждам се несв., преродя се
св. нпрех. 1. Въплътявам се в не¬
що след смъртта си (според вяр¬
ване). 2. Променям се коренно,
преразказ м. Повторно разказва¬
не на нещо разказано, написа¬
но.
преразказвам несв., прераз-
кажа св. прех. 1. Със свои думи
предавам нещо прочетено. 2.
Разказвам още веднъж.
преразход м. Разход, който над¬
хвърля предвиденото.
прераствам несв., прерасна св.
и прераста се. 1. прех. Надраст¬
вам някого. 2. нпрех. в 3 л. Пре¬
минава, развива се.
пререждам несв., прередя се.
fjpc.r 1. Редя по друг начин. 2.
Заставам пред наредени и чака¬
щи за нещо.
пререкание ср. (рус.) Разправия,
спор.
	544

прерия ж. (от фр.) Обширна степ
в Северна Америка.
прерязвам несв., прережа св.
прех. Чрез рязане разделям на
две части.
прес- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’който се отна¬
ся до преса2*; пресаташе, прес-
група, пресдиректор, прескар-
та, пресклуб, прессе кре map,
прес шеф.
преса1 ж. (лат.) 1. Машина за об¬
работка чрез притискане или из¬
стискване. 2. Приспособление с
прикрепена хартия за почиства¬
не на мастило. 3. спорт без мн.
Ограничаване на свободата за
действие на противников играч
(състав), пресое прил.
преса2 лс. Периодичен печат.
Жълта преса.
пресаждам несв., пресадя се.
прех. Засаждам на друго място.
пресаташе х. Служебно лице,
което осъществява връзка с
журналистите и ги осведомява
за дейността на институция, ве¬
домство.
прёсбюлетйн х. Съобщение за
пресата за събитие, решения и
под. в дадено учреждение, инс¬
титуция.
пресбюро ср. Служба по печата
по време на конгрес, конферен¬
ция и под.
пресеквам несв., пресекна св.
нпрех. Спирам, прекратявам.
преселвам се несв., пресёля се
се. нпрех. Премествам се да жи¬
вея в друго селище, държава.
преселник х. и преселница ж.
Лице, което се е преселило.

пресрещам
	 545
пресёлнически прил., пресёл-
ничестоо ср.
пресен прил. 1. Който е със запа¬
зена свежест и качество (храна).
2.	Който не е отлежал. 3. Скоро¬
шен. 4. Който не е консервиран,
обработен.
пресечен прил. 1. В който се пре¬
сичат линии. 2, Който пресича.
пресечка ж. 1. Място, където се
пресичат линии. 2. Пресечна
улица,
пресйлнам и есе., пресиля се.
прех. Изисквам от някого да ра¬
боти прекомерно. - се нпрех.
Преуморявам се.
преспивам нет., пресипна св.
нпрех. 1, в .7 л. ('тава дрезгав, не¬
приятно глух {за глас). 2. Гла¬
сът ми става дрезгав, глух.
пресйрам исгл. и <п., прех. (фр.)
Подлагам на натиск, притис¬
кам.
пресичам/нси., пресека <xi. прех.
1.	Разделям па две чрез сечене.
2.	Минавам напряко. 3. Разпо¬
ложен съм но цялата дължина.
4.	Препречвам. 5. Прекъсвам
действие, преди да е зяiri.piки¬
ло. 6. Повреждам при варене,
бъркане (мляко, майонеза и др. >.
пресищам with , пperil с я си.
прех. Прекомерно насищам. ~ се
нпрех. Насищам се прекомерно,
до безразличие.
прескачам неси., прескочи
прех. 1. Скачам през нещо. 2.
Пропускам, изоставим. X нпрех
Набързо отивам никъде. * Прес¬
качам трапа - преодолявам
болест, премеждие.
прескок м. Скачане през вещо,
пресконференция ж Среща на
отговорни длъжностни лица С
представители па медиите за
официална информация но об¬
ществени въпроси.
прескочйкобйла ж. Игра, при
която участниците се прескачат
един друг.
преследвам несв. прех. 1. Незабе¬
лязано се движа след някого с
определена цел. 2. Създавам
неприятности на някого като из¬
раз на враждебно отношение. 3.
Проявявам нетърпимост. Прес
ледват спекулантите. 4. е 3 л.
Не ме изоставя (мисъл, идея). 5.
Стремя се към нещо.
преследвач л. и преследвачка
ж. Лице, което преследва.
преслушвам несв., преслушам
св. прех. 1. Чрез слушане изслед¬
вам състоянието на болен. 2.
разг. Старателно претърсвам на¬
всякъде.
пресметлив прил. Който във
всичко търси изгода, пресмет¬
ливост ж.
пресмятам несв., пресметна св.
лрсг. Нрави сметка.
пресовам п нресушкм нет. прех.
Обработвам с преса.
преспивам меся., кресни се.
н/tpei 1. Спи известно време. 2.
11рг11()Щунам.
нресрамнам се несв. и пресра-
М11М се нет., пресрамя се св.
нпрех. Преодолявам чувството за
срам.
пресрещам несв., пресрёщнасе.
прех. Излизам насреща, срещу
някого.
35*

пресрочвам
пресрочвам «есе., пресроча се.
прех. Пропускам, преминавам
определен срок.
преставам несв., престана се.
нпрех. Спирам действието си.
престиж л. без мн. Голямо ува¬
жение и влияние, престижен
прил., престижност ж.
престилка ж. 1. Правоъгълно
парче плат с връзки, което се за-
пасва през кръста за украса и за
предпазване. 2. Връхна работ¬
на дреха за предпазване на об¬
леклото от изцапване и скъсва¬
не.
престо (ит.) 1. нрч. Много бързо.
2.	субсш. ср. Бързо музикално
темпо и произведение с такова
темпо.
престой ж. Временно прекра¬
тяване на дейност или движе¬
ние.
престол1 ж. 1. Издигнато украсе¬
но седалище за цар, владика и
пр. 2. Монархична власт, прес¬
толен прил.
престол2 м. Каменна маса в ол¬
тар на християнски храм като
символ на мястото, където е раз¬
пънат Христос.
престолонаследник м. и прес¬
толонаследница ж. Наслед¬
ник на престол1.
престоявам несв., престоя се.
нпрех. 1. Пребивавам някъде оп¬
ределено време. 2. вЗ л. Стои по-
иече и се разваля (храна).
престрашавам се несв., пре¬
страша се сн. нпрех. Преодоля¬
вам страха си; осмелявам се.
престрелка х. Стрелба с огнест¬
релно оръжие.
	546
преструвам се несв. нпрех. Пред¬
намерено си придавам друг, не¬
истински вид.
преструвка ж. Лицемерна про¬
ява или поведение.
престъпвам несв., престъпя св.
1. нпрех. и прех. Прекрачвам. 2.
прех. Не се съобразявам с опре¬
делен ред и установена норма.
престъпление ср. 1. Проява, ко¬
нто нарушава закон или ред и е
наказуема. 2. Осъдително дейст¬
вие. престъпен прил., прес¬
тъпност ж.
престъпник ж., престъпница
ж. и престъпничка ж. Лице,
което върши престъпление.
престъпнически прил.
пресуквам «есе., пресуча св.
прех. 1. Усуквам заедно с някол¬
ко нишки. 2. Усуквам наново.
пресушавам несв., пресуша са.
прех. 1. Правя нещо да е сухо, ка¬
то отстранявам влагата. 2. Из¬
сушавам повече от необходимо¬
то. 3. разг. Изпивам до дъно.
пресъздавам месо., пресъздам
са. прех. Възпроизвеждам твор¬
чески.
пресъхвам несв., пресъхна са.
нпрех. 1. Изгубвам влажността
си. 2. Изсъхвам повече от необ¬
ходимото.
пресявам несв., пресея са. прех.
1. Прекарвам през сито. 2. От¬
делям доброто и нужното; под¬
бирам.
пресягам несв., пресегна са.
нпрех. Посягам с ръка към нещо
отдалечено.
пресяда несв., преседне св. нпрех.
вЗл. Сгшра на гърлото и затруд-

префикс
	 547

пяна преглъщането (храна). -
ми нпрех. Не мога да преглътна,
прет-а-порте ср. без мн. (фр.) Го¬
тово облекло, изработено по
стандартни мерки; конфекция.
претворявам несв., претворя се
прех. 1. Творчески пресъздавам.
2. Осъществявам идея, зами¬
съл.
претеглям1 несв., претегля’ се.
прех. 1. Измервам тегло. 2. Пра¬
вя преценка.
претеглям2 меса., претегля2 св.,
нпрех. и прех. Преживявам.
претекст м. (лат.) Недействител¬
на, формална причина.
нретендёнт ж. и претендентка
,w. Лице, което претендира за не¬
що.
претендирам несв. нпрех. Проя¬
вявам претенции.
претенция ж. (лат.) 1, Настоятел¬
но домогват* до нещо с мисъл¬
та за правно основание. 2. ,«н.
Високо мп<111111' за rrbr си; пад-
M'Illltii T НрС1ПГНЦП<> 1ГН прил ,
itре menц tiiHinrm ж
11 pc i <i 11 >i ojim нс» и , претопя hi
IJ/II'I |< tl l| III I It l THU M Г 11 It ICIle 2.
'Гоня CIOHlTlpIfe 3. I I piHMI’II UM
чрез |и*11ос|н*Д( rheilo n.ii и инне.
асимилирам
преточвам wren., претопи nt o/n i
Прелинам течност it друг съд.
протривам Леси., претрии <п
прех. 1. Прерязвам <• трион 2.
11 рекъсвам с триене,
претръпвам яет, претръпна m
нпрех. 1. вЗл. Престава да тръ п
не (крак, ръка). 2. «3 л. Преста¬
ва да боли. 3, Привиквам с не¬
що неприятно, лошо.
претушшм пеш., претупам co. 1.
Тупам повторно. 2. Върша не¬
брежно, набързо.
претъркалвам игстк, нретър-
калям несв., претърколя св.
прех. С търкаляне премествам,
претърсвам несв., претърся се.
прех. Търся навсякъде.
преувеличавам несв., преуве¬
лича се. прех. Придавам на не¬
що но-голямо значение, откол-
кото заслужава,
преуморявам несв., преуморя
св. прех. Твърде много уморя¬
вам.
преуспявам несв., преуспея се.
нпрех. Постигам голям успех.
преустановявам несв., преуста¬
новя се. прех. Прекратявам.
преустройство ср. Промяна в
организацията, устройството на
нещо.
преустроявам несв. и преус¬
тройвам нссв., преустроя се.
прех. Организирам, подреждам
по друг начин.
префект ч. (латЛ 1. пип. Военна
или адмииштрл гиннл длъжност
( и Дрезини Рим) 2.1 ’радоначал-
пик
префектура W 4л;н> 1. Длъж¬
ност из префект. 2. Оодагг, уп¬
рава ПИЛИЛ ОТ префект.
преферанс at I .мн 1фр > I>ii/l иг¬
ра на карчи
преференции ж. (от лат.) Пре¬
димство на организация, фир¬
ма, държава, преференций-
ЛСМ прнл.
префикс .ч. (лат.) език. Представ¬
ка. префиксален прил.

прехапвам
прехапвам несв., прехапя се.
прех. С хапане наранявам, пре¬
късвам.
прехвръквам несв., прехвръкна
са. нпрех. Преминавам с хвърче-
не; прелитам.
прехвърлям несв., прехвърля
са. прех. 1. Хвърлям над нещо. 2.
Премествам на друго място чрез
хвърляне, 3. Преминавам гра¬
ница, предел. 4. Предавам пра¬
вото си на собственост. 5. При¬
писвам вина, дълг, отговорност.
прехвърчавам несв., прехвър¬
ча се. нпрех. Прехвръквам.
прехлас л. без мн. 1. Захласване.
2. Силен възторг,
прехласвам несв., прехласна св.
Довеждам някого до захласване,
унес.
прёход л. 1. без мн. Преминава¬
не в друго състояние. 2. Преми¬
наване на друго място.
преходен прил. 1. Който се отна¬
ся до преход. 2. език. Чието дейс¬
твие преминава към някакъв
предмет (обект), преходност ж.
прехождам несв. нпрех. Редовно
ходя до определено място и се
връщам.
прехрана ж. 1. Прехранване. 2.
Необходима за поддържане на
живота храна.
прехранвам «есе., прехраня св.
прех. 1. Осигурявам прехрана. 2.
Давам повече от необходимата
храна. - се нпрех. Изкарвам
прехраната си.
прецедент ж. (лат.) Минал слу¬
чай, събитие, което се използва
за обяснение и приемане на no¬
ie ьген подобен случай, събитие.
	548
преценка ж. Определяне на зна¬
чимостта, стойността на нещо.
преценявам несв., преценя се.
прех. Правя преценка.
прецизен прил. Който е точен,
взискателен, прецизност ж.
прецъфтявам несв., прецъфтя
се. нпрех. 1. е 3 л. У в яхват и окап-
ват цветовете му (за растение).
2.	Младостта ми преминава.
преча несв. нпрех. 1. Заемам по¬
ложение, което не позволява да
се преминава или вижда. 2. Съз¬
давам трудности за извършва¬
не на дейност.
пречиствам песе., пречистя се.
прех. 1. Освобождавам от приме¬
си и чужди тела. 2. Освобожда¬
вам от грехове.
пречка ж. 1» Това, което пречи;
препятствие. 2. разг. Напречна
летва, пръчка.
пречкам се несв. нпрех. Преча с
движението си около някого (не¬
що).
пречуквам несв., пречукам св.
прех. 1. Наранявам с чукане. 2.
Умъртвявам.
пречупвам несв., пречупя се.
прех. 1. Чупя на две; прекърш-
вам. 2, Преодолявам съпротива,
упорство. 3. е 3 л. Пропуска през
себе си лъч, като променя посо¬
ката му. ** се нпрех. 1,вЗл. Става
на две, прекършва се. 2. Не ус¬
тоявам на натиск и отстъпвам.
прешлен м. 1. Хрущялно-костна
съставна част на гръбначния
стълб. 2. Удебелена стана на
стъбло на растение. 3. pnw. Ко¬
лелце, иоеташчн» към просено,
за да улогнчнп hърпчн'тс».

	549

преяждамнесв,, предмет», нпрех.
1. Ям повече, отколкото е необ¬
ходимо. 2. прех. Със зъби прекъс¬
вам, скъсвам.
при предл. За означаване: 1. Не¬
посредствена близост или при¬
ближаване с движение. Отивам
при него. Живее при родители¬
те си. 2. Принадлежност, включ¬
ване към нещо. Катедра при
факултета по журналисти¬
ка. 3. Съпътстващо обстоятел¬
ство, условие. При пълна сек¬
ретност. 4. По време на. При
приемане на християнството.
5.	Контакт, връзка с някого.
При добър треньор може да ус¬
пее. 6. В сравнение с някого (не¬
що). Това не е нищо при негови¬
те успехи.
при- Приглаголна представка със
значение: 1, Движение към не¬
що с намаляване на разстояни¬
ето: придвижвам, придърпвам,
приласкавам, прикоткам. 2.
Действие за допълнителен ре¬
зултат към нещо направено:
прикупувам, приписвам, при¬
строявам, притурям, приши¬
вам. 3. Внезапно краткотрайно
действие: пригърмява,приболя-
ва ме, прилошава ми, притъм¬
нява ми. 4. Довеждане до резул¬
тат: привъргивам, приготвям,
пристигам. 5. Осъществяване
на действие в слаба степен:
придремвам, приплаквам, при¬
сядам, притоплям.
прибавямнесв., прибавя™. прех.
1. Към нещо съществуващо сла¬
гам още. 2. Допълвам нещо към
това, което е казано.
|||>ишпи;цщия
прибирам нггп . прибера <*«
прех. I. Вземам нещо, на да го
имам на определеното му мис¬
то. 2. Данам подслои на никого.
3. Събирам, подреждам. 4. pttit
Задържам, арестувам.
приближавам несв., приближа
се. 1. прех. и нпрех. Отивам по-
близо до някого (нещо). 2. нпрех.
в 3 л. Наближава, настъпва (вре¬
ме, събитие). 3. прех. Премест¬
вам, слагам по-близо до нещо.
приближён м. и приближена
ж. Лице, което е в близки отно¬
шения с високопоставена и вли¬
ятелна личност.
приблизителен прил. Който не
е съвсем точен, приблизител¬
ност, ж.
прибой .4. (рус.) Морски вълни,
които се разбиват в брега.
прйбор а. 1. Уред, предназначен
за определена дейност, функ¬
ция. 2. мн. Принадлежности с об¬
що предназначение.
прибрежие ср. Ивица от водел
басейн, която е покрай брега
прибрежен прил.
прибързвам несв., прибързам
се. нпрех, 1. Започвам да бързам.
2, Допускам грешки, като дейс¬
твам бързо и необмислено.
прибягвам1 «сеге, прибягам ™.
нпрех. Бягам от едно място на
Друго.
прибягпам1 «ген., прибягна ™
нпрех. Търси помощ, съдействие,
приватизатор лс. Лице, което се
занимава с приватизация, при¬
ви ти наторени прил.
приватизация ж. (отлат.) Преоб¬
разуване на държавната собст-

приватизация
веност в частна, приватиза¬
ционен прил.
приватизирам несв. и св., прех.
Върша приватизация.
привёден прил. 1. Прегърбен. 2.
Който е от предишен брак на же¬
на, сключила следващ брак (де¬
те). О Приведен зет - зет, кой-
то живее в къщата на тъста си.
привеждам несв., приведа се.
прех. 1. Наклонявам надолу;
свеждам. 2. Докарвам до състо¬
яние, резултат. 3. Съобщавам
нещо в подкрепа на мнение,
твърдение. 4. При нов брак за¬
веждам деца от предишния (за
жена).
привет м. Поздрав,
приветлив прил. 1. Приятен. 2.
Който е доброжелателен и пред¬
разполага към себе си. привет¬
ливост ж.
привётствам несв. прех. Посре¬
щам и поздравявам възторже¬
но.
приветствие ср. Поздравление.
приветствен прил.
привечер ж. Времето преди ве¬
черта. привечерен прил.
привидение ср. 1. Това, което на
някого се привижда. 2. Призрак.
привижда ми се несв., привиди
ми се св. нпрех. Струва ми се, че
виждам нещо.
привиквам1 несв., привикам се,
прех. 1. Викам при себе си. 2.
нпрех. Започвам изведнъж да
викам.
приайквам2 несв., привикна св.
Добивам навик, свиквам.
привилегия .«е, (ог лат.) Предим¬
ство, което поставя в по-благо¬
		 550

приятно положение от остана¬
лите.
привичка ж. (рус.) Навик, при¬
вичен прил.
привкус м. (рус.) 1. Слабо доло¬
вим допълнителен вкус. 2. Труд¬
но доловима допълнителна чер¬
та.
привлекателен прил. 1. Който
привлича към себе си. 2. Който
предразполага към себе си.
приелекател ноет ж.
привличам несв., привлека се.
прех. 1. С влачене приближавам
до себе си. 2. Спечелвам внима¬
ние, привличам интерес с качес¬
тва или действия. 3. Приобща¬
вам, включвам.
прнводнявам се несв., привод¬
ив се св. нпрех. Спускам се и ка¬
цам върху водна повърхност
(летателен апарат).
привърженик м., привържени¬
ца ж. и привърженичка ж. Ли¬
це, което проявява влечение и
привързаност към нещо (няко¬
го).
привързвам несв., привържа се.
прех, 1. Връзвам за нещо. 2* Спе¬
челвам доверието и обичта на
някого, като го правя верен и
предан на нещо (някого). ~ се
нпрех. Ставам предан, верен.
привършвам несв., привърша
св. прех. 1. Довеждам нещо до
свършването му. 2. е ,3 л. несв. Из¬
черпвам се изцяло. Спестява¬
нията ми привършват.
пригласям «есе. нпрех. 1. Придру¬
жавам някого при песен. 2. Без¬
критично приемам и подкрепям
чуждо мнение.

551

проглеждам несв., приглёдам
ги прех. разг. Грижа се за нико¬
го; наглеждам.
приготвям несв., приготвя св.
прех. Правя нещо да е готово.
и риготовлёние ср. Приготвяне,
придавам несв., придам св. прех.
1.	Добавям още към нещо съ¬
ществуващо. 2. Увеличавам
ръста или теглото си. 3. Правя
нещо или някой да придобие оп¬
ределен вид или качество. При¬
дава приличен вид на сградата.
придатък*. (рус.) 1. Допълнител¬
но образувание в организъм, ко¬
ето няма особено значение. 2.
Лишено от самостоятелност до¬
пълнение към нещо, придатъ¬
чен прил.
придвижвам несв., придвижа се.
прех. Движа към определена
цел, посока.
придворен прил. Който се отна¬
ся до служба или принадлеж¬
ност към двор на владетел.
Придобивам несв., придобйя се.
прех. 1* Снабдявам се с ново ка¬
чество, свойство. 2. Спечелвам,
придобивка ле. Това, което е при¬
добито, спечелено.
придружавам «есе., придружа
се. прех. Вървя с някого до опре¬
делено място; съпровождам.
придружител м. и придружй-
телка ж. Лице, което придружа¬
ва някого.
придържам яссе., придържа св.
прех. Държа нещо да не променя
положението си или да не пад¬
не. - се нпрех. 1. Държа се за не¬
що, за да не падна. 2. Спазвам
определени правила, норми.
прил
прием « I. Тържествено посре¬
щане на специално поканени
гости. 2. bcj «л Ничии иа оце¬
няване на нещо или няшно в <>п
ределепа среда. 3. (нч мн Прие
мане.
приёмам несв., приёма гп. п/н\
1.	Получавам нещо предложено,
дадено. 2. Допускам някой да по¬
лучи достъп, право на нещо. 3.
Служебно посрещам специално
поканени гости. 4. Със служеб¬
на цел допускам при себе си ня¬
кого. 5. Съгласявам се да поема
задължение, пост. 6. Чрез гла¬
суване утвърждавам. 7. е 3 л.
Преобразува радиовълни в звук
или картина.
приемен прил. Който служи за
приемане. Приемно съоръжен ие.
О Приемен изпит - изпит за
приемане в учебно заведение.
приемлив прил. С който може да
се съгласим, приемливост ж.
приемна ж. Помещение за при¬
емане па посетители.
приёмник1 м. и приемница ,w.
Лице, което приема н продъл¬
жава дейност, функция при-
емничество ср.
приемник* .м. Устройство» което
приема радио- или телевизион¬
но излъчваш».
приемственост Ьгиин. После¬
дователно запазване на тради¬
цията и осъществяване на нещо,
приживе нрч. Докато човек е
жив.
приз а (фр.1 Награда за победи¬
тел в конкурс, състезание, при¬
зов прил.

призван
призван прил. Който има качес¬
тва и способности за осъществя¬
ване на нещо.
призвание ср. 1. Качеств а » спо¬
собности за дадена дейност; дар¬
ба. 2. Жизнено поприще.
приземявам месв., приземя св.
прех. Насочвам летателен апа¬
рат да кацне на земята.
прйзив Призоваване, зов.
призивен прил., призивност
ж.
прйзма ж. 1. Многостенно гео¬
метрично тяло с две еднакви ус¬
поредни основи. 2. Прозрачно
тяло с такава форма.
признавам несв., призная се.
прех. 1. Не отричам свое дейст¬
вие, постъпка, желание. 2. При¬
емам нещо за правилно, закон¬
но. 3. Оценявам заслуга, пости¬
жение.
признак м. Съществена особе¬
ност, по която нещо се познава,
открива, признаков прил.
признат прил. Който е приет и ут¬
върден в обществото.
признателен прил. Който е спо¬
собен да признае и оцени проя¬
вена към него добрина, приз¬
нателност МС.
призовавам несв., призова се.
прех. Подтиквам към някакво
действие.
призовка ж. Писмено известие
за задължително явяване в съ¬
да.
призори нрч. Рано сутрин,
призрак jh. Привидение.
прйзрачен прил. 1. Който се от¬
нася до призрак. 2. Който е не¬
реален. прйзрачност ж.
	.				 552

прииждам несв., иридоида са.
нпрех. 1. в мн. Идваме, събираме
се в голямо количество. 2. е 3 л.
Тече буйно, увеличава се (река,
вода).
прикйзвам несв., прех. и нпрех. 1.
Говоря, изричам думи. 2. Водя
разговор.
приказка ж. 1. Поучителен раз¬
каз, в който се смесват реално¬
то с фантастичното и невъзмож¬
ното. 2. без мн. Разговаряне.
приказен прил. (от 1. знач.), npii-
казност ж.
приказлив прил. Който обича да
приказва, приказливост ж.
приканвам несв., приканя св.
прех. Поканвам, напомням на
някого да започне нещо.
прикачвам несв., прикачй св.
прех. Закачам към нещо.
прикачван м. Лице, което при¬
качва вагони, машини и под.
към двигателно устройство.
прикипява ми несв., прикипи
ми се нпрех. Обзема ме силен
гняв.
приклад м. (рус.) Разширена зад¬
на част на пушка за опора в ра¬
мото.
приключвам несв., приключа
св. прех. 1. Завършвам докрай.
2. Правя равносметка.
приключение ср. Необикнове¬
на, неочаквана случка, свърза¬
на с изпитание, приключен-
ски. прил.
приковавам несв., прикова св.
прех. 1. С коване закрепям нещо
да е неподвижно. 2. Заставям ня¬
кого да е неподвижен. 3. Привли-

KptlJ
чам г ил но и изцяло. Прикаш
<\ни лишаете на всички.
прикрепвам меса и прикрепим
т ч'п., прикрепя се. 1. Неподвиж¬
на закрепям едно нещо към дру¬
го. 2.1 1ридържам някого (нещо).
прикривам несв. и прикрия св.
прех. 1. Отчасти закривам. 2. Ук¬
ривам да не се разбере нещо. 3.
Защитавам чрез стрелба. ~ се
ннрех. 1. Скривам се да не бъда
забелязан. 2. Не позволявам да
разкрият мислите» чувствата
или намеренията ми.
прикритие ср. Нещо, което мо¬
же да прикрие или където ня¬
кой може да се прикрие.
прилагам лесе.» приложа св.
прех. 1. Добавям като допълне¬
ние към нещо. 2. Служа си, из¬
ползвам (знания, метод и др.).
прилагателно ср. субст. и прил.
в съчет. прилагателно име
Част на речта за означаване на
признак» качество, свойство.
приласкавам несв., прилаская
са. прех. Проявявам нежност и
ласкаво отношение.
прилежание ср. Добросъвестно и
отговорно отношение към рабо¬
тата.
прилежен прил. Който проявява
добросъвестно и грижовно отно¬
шение към работата, прилёж-
ноет ж.
прйлеп .н. Дребен летящ бозай¬
ник с кожести крила; Vespertilio
murinus. прилепов прил.
прилепвам1 несв., прилепна го.
нпрех. 1. Допирам се плътно до
нещо. 2. е 3 л. Приляга плътно»
по мярка е (дреха, обувки).
|1|Ц|.'1Г11П|1м' нг<" , прил
НрГ\. I I Л 1.Г1К1 донором
КреняМ нещо КЪМ други
нрилетянам ипи и npi
несв., прилети <и ннре\
не достигам до нещо,
прйливх. 1. Новтарнщо
однчески издигане на р;
то на водата в голям н<
сейн. 2. Висока степен г
в а на нещо, приливен
прилика ж. Сходство на
в а и свойства или вънн
Приличам несв. нпрех. 1
прилика. 2. в 3 л. Ctoi
подхожда (облекло, об}
си нпрех. Имам приликг
го.
приличен прал. 1. Койт
зък по вид и качества с
Който е съобразен с добр
ви и обноски. 3. Който
емлива външност. 4.
достатъчен, прилично
приличие ср. без мн. И
съгласуване с приетите
поведение.
приложен прил. Който з;
ва практически потр<
приложноет ж.
приложение <р. 1. li pi
използване. 2. Нгщо»
приложено към друго.
Съществително име, уп
като определение към г
ЩССТПИ гелии име.'1. Кн
па програма за конкре
пост и задача.
приложимо. и прилб
.мг. Специалист в обл;
приложното изкуство.

прилошава ми
прилошава ми несв., прилошее
ми се. нпрех. Става ми лошо.
прилунявам несв., прилуня се.
прех. Управлявам летателно
средство да кацне на Луната. ~
се нпрех. Кацам на Луната.
прилягам несв., прилегна се.
нпрех. 1. Лягам до нещо (няко¬
го) за кратко време. 2. в 3 л. До¬
пира плътно, без пролука. 3. в 3
л. Прилича, подхожда.
прима ж. (ит.) 1. Пръв основен
звук на гама. 2. Първа струна
на цигулка. 3. Първа партия в
ансамбъл. 4. Първа, най-добра
изпълнителка в състав.
прймабалерина ж. (от ит.) Най-
добра балерина в даден състав,
примадбна ж. (от ит.) Най-изтък-
ната певица в оперен състав.
прималявам несв., прималёя св.
нпрех. Отпадам силно, губя съз¬
нание от преумора, болка и под.
примамвам несв., примамя со.
прех. 1. С хитрост и нечестност
убеждавам някого да се прибли¬
жи, 2. Съблазнявам, привли¬
чам.
примамка ж. Това, което при¬
мамва.
примамлив прил. Който при¬
мамва, съблазнява, примам-
ливост ж.
примат м. (от лат.) книж. 1. Пре¬
димство, първенство. 2. мн. Най-
иистпият разред бозайници, към
който се отнасят маймуните и
ЧоНСКЪТ.
пример л 1. Съвършено явле¬
ние (дгйстнлс, проява), на кое¬
то се нодражака. 2. Отделенслу-
	554

чай, който подкрепя правило
или твърдение, примерен прил.
примориям се несв., примеря
се се. нпрех. Насочвам към цел¬
та удар, оръжие и пр.
примес м. Вещество, смесено с
Друго.
примирам «есе., примра св.
нпрех. 1. Изпадам в безсъзнание.
2.	Изпитвам силно желание за
нещо.
примирен прил. Който се е при¬
мирил с нещо, примиреност
ж. и примирение ср.
примиренчество ср. книж. Без¬
принципно примиряване, без¬
действие.
примирие ср. Временно прекра¬
тяване на военни действия по
взаимно съгласие, примири¬
телен прил., примирител-
ност ж.
примирявам несв., примиря св.
прех. 1. Установявам добри от¬
ношения между неприятели. 2.
Преодолявам противоречия, не¬
съгласия. - се нпрех. 1. Помиря¬
вам се с някого. 2. Приемам не¬
избежността на нещо, което не
мога да променя.
примитивен прил. (от лат.) 1.
Който е свързан с ранните ета¬
пи на човешкото общество. 2.
Който е с. елементарно, неусъ-
вършенствано устройство. 3.
Който е интелектуално недораз¬
вит. npuMumiioHocm ж.
примитивизъм М. без МН. 1. При-
митивност. 2. Съзнателно под¬
ражание на стила и формите на
първобитното изкуство. прими-
rnueucmù чек прил.

припадам
примка ж. 1. Специално свърза¬
но въже или връв, за да може
да се затегне и да завърже не¬
що. 2. Хитра примамка за няко¬
го.
примула ж. (лат.) Саксийно цве¬
те от рода на игликата; Primula
obconica malacoides.
примус ж. Нагревателен уред с
горелка и резервоар с течно го¬
риво.
примъквам «есе., примъкна се.
прех. Приближавам нещо с вла¬
чене; притеглям. ~ се нпрех, Ти¬
хо и незабелязано се приближа¬
вам с влачене.
принаден прил. Който допълни¬
телно е добавен. О Принадена
стойност - част от стойността
на произведен продукт, която
носи печалба.
принадлежа «есе. нпрех. 1» Соб¬
ственост съм на някого (нещо).
2.	Отнасям се към нещо като не¬
гова част.
принадлежност ж. 1. без ..ни. Соб¬
ственост като част от състава на
нещо. 2. Предмет, обикн. като
частот комплект, предназначен
за определени функция, дей¬
ност.
принизявам нсен., принизя ni
прех. Омаловажавам, оценявам
по-ниско.
принос м. 1. безмн. Постижение,
дейност с духовна или матери¬
ална значимост. 2. Произведе¬
ние с такава значимост, прино¬
сен прил.
приносител м. и приноейтел-
ка ж. Лице, което доставя чрез
носене.
принтер JW. (англ а Печатащо уст¬
ройство към компютър, прйн-
терен прил. и прйнтерски
прил.
принта рам несв. и св., прех. Пре¬
насям върху хартия компютър¬
на информация.
принуда ж. без мн. Насилване,
принуждаване.
принуждавам несв., принудя се,
прех. Заставям някого да върши
нещо.
принуждение ср. Принуда,
принц м. (от лат.) Кралски или
царски син или близък родстве¬
ник на царско (кралско) семейст¬
во.
принцеса ж. Царска или крал¬
ска дъщеря или близка родстве¬
ница.
принцип м. (лат.) 1. Основно по¬
ложение на теория, учение и
под. 2. Възглед като ръководно
начало за поведение. 3. Основ¬
на закономерност в действието
на устройство, механизъм. О По
принцип - изобщо, принципен
прил., принципност ж.
принципиален прил. (русл Прин¬
ципен. принципиалноеш ж.
приобщавам мп-»., приобщя r.i,
л/»н Включвам някого като
участник в нещо; присъединя¬
вам
приоритет « (лат.-вгм.) I. Пре¬
димство но време или важност.
2. Нещо, което има такова пре¬
димство. приоритетен прил.
припадам несв., припадна се.
нпрег. 1. Получавам припадък.
2. и :и Спуска се ниско (мъгла,
мрак).

припадничав
припадничав прил. Който при¬
пада поради болест.
припадък 1. Внезапно изгуб¬
ване на съзнание и сила, свър¬
зано с падане. 2. Загуба на са¬
мообладание поради пристъп на
някакво чувство,
припаси мн. (рус.) Запаси от хра¬
на, бойни материали и оръжие,
припек м. Повтаряща се част
след всяка строфа или стих.
припек л. 1. без мн. Приятно гре¬
ене на слънцето. 2. Място, кое¬
то се огрява силно от слънцето.
припечен прил.
припечелвам «есе., припечеля
се. прех. Печеля по малко или до¬
пълнително.
припйрам несв., припра св.
нпрех. Настоятелно се стремя да
свърша или да получа нещо.
приписвам несв., припиша се.
прех. 1. Пиша в добавка към не¬
що написано. 2. С документ
прехвърлям, дарявам недви¬
жим имот. 3. Твърдя, че някой
е извършил нещо или е няка¬
къв.
приписка ж. Добавка към напи¬
сан текст, несвързана със съдър¬
жанието му,
приличам несв., припека ce. 1.
нпрех. вЗл. Грее силно (слънце).
2. прех. Излагам на слънце или
огън, за да се загрее.
припкам несв. нпрех. Тичам пър¬
гаво, леко.
приплаквамяесе., приплача св.
нпрех L Изведнъж започвам да
плача.2.1Ьетоятелно започвам
да се моля за нещо.
	556
приплод м. (рус.) Потомство на
животно.
приповдйгам несв., припов-
дйгна се. прех. Леко повдигам.
* се нпрех. 1. Леко се повдигам.
2. Оздравявам, съвземам се.
приповдигнат прил. 1. Бодър. 2.
Тържествен, приповдигна¬
тост ж.
приподпйсвам несв., припод-
пйша се. прех. Подписвам нещо,
което има подпис.
припознавам несв., припозная
св. прех. Признавам някого (не¬
що). - се нпрех. Оприличавам
някого на друг; заблуждавам се.
припой л. (рус.) Сплав за припо-
яване.
припомням несв., припомня се.
прех. Подсещам някого да си
спомни нещо.
припрян прил. 1. Който проявя¬
ва нетърпение и прибърза ност.
2. Който се върши набързо, не¬
отложно. припряност ж.
припявам несв., припея се. 1.
нпрех. С пеене съпровождам пе¬
сен. 2. прех. Отправям закачка с
песен. 3. нпрех. разг. Плача на¬
певно над мъртвец.
приравнявам «есе., приравня
се. прех. 1. Правя нещо да е рав¬
но, еднакво с друго. 2. Приемам
за равен по положение, заслуги,
прираждам несв., природя св.
прех. Раждам дете от следващ
брак при наличие на дете от пре¬
дишен брак.
прйраст м. Увеличение по коли¬
чествен признак.
природа ж. 1. без мн. Несътворе-
ният от човека заобикалящ ни

приспособление
		— 557
свят. 2. без мн. Съзидателно на¬
чало извън човешките възмож¬
ности. Творение на природата.
3,	Възприемана зрително мест¬
ност извън населено място. 4.
Същност, вътрешна даденост.
Мълчалив по природа, при¬
роден прил.
природозащитните м. Лице, ко¬
ето се занимава с опазване на
природата.
природознание ср. без мн. Нау¬
ка за природата; естествозна¬
ние.
природосъобразен прил. Който
е съобразен с природните зако¬
ни. природоеъобразност ж.
присад м. 1. Сорт едра сочна кру¬
ша. 2. Облагородено овощно
дърво.
присадка ж. Стрък с пъпка, кой¬
то се присажда.
присаждам несв., присадя са.
прех. 1. Вмъквам стрък, клонче
от едно растение в друго, за да
расте и се развива. 2. Пренасям
тъкан или орган па друго място
или от един организъм па друг.
3.	Внедрявам чужди нрави и
обичаи.
присвоявам нгс«., присной <*п
прех. Незаконно вземам нещо
чуждо и го правя свое.
присламчвамсе/я-сн., прислам¬
ча се се. нпрех. разг. Без да съм
канен, се присъединявам (с ко¬
ристна цел),
прислонявам се нсса. и приела-
ням се несв., прислони се сн.
нпрех. Заставам плътно до нещо,
за да се предпазя.
прислуга .и-, бет лн. 1. Прислуж-
ващ персонал, всички слуги, 2.
Прислужванс.
прислужвам нссл. нпрех. < Обслуж¬
вам домакинство в частен дом
или се грижа за чистотата в за¬
ведение.
прислужник л., прислужница
ж, и прислужничка ж, Лице,
което прислужва.
прислушвам несв., прислушам
се. прех. Изследвам състояние на
болен чрез слушане.
присмех м. без мн. Подигравател¬
на насмешка.
присмехулник и присме¬
хулно м., присмехулница ж.
и присмехулна ас. Лице, което
се присмива, присмехулен
прил., присмехулство ср.
присмивам се несв., присмея
се се. нпрех. Подигравателно се
надсмивам.
присое ср. и присой л. Място на
припек, приеден прил.
приспадам несв., приспадна га.
прех. Изваждам част от дадена
сума.
приспивам иггл., приспя се.
прс*. I. Приготвям и довеждам
някого до състояние на сви. 2.
11рит'».пнвам вниманието на ня¬
кого, за да не забелязва.
приспивателен прил. 1. Който
пригни на. 2. (’.vüth. <р. Лекарст¬
во за приспивано.
приспивен прил. Който довежда
до сви, дрямка.
приспособление ср. Устройство,
с чи.ято помощ се върши опре¬
делена дейност.

прие п о собявам
приспособявам несв., приспо¬
собя се. прех. Пригаждам за из¬
вършване на определена дей¬
ност. ~ се нпрех. 1, Пригаждам
се към условията и средата. 2.
неодобр. Променям възгледите и
принципите си според обстоя¬
телствата и изгодата.
пристав м. ост. Началник на по¬
лицейски участък, пристав-
ски прил.
приставам «есе., пристана се.
нпрех. 1. Отивам при любимия
си и се женя без съгласие на ро¬
дителите си (девойка). 2. разг.
Съгласявам се.
приставка ж. Допълнителна
част, приспособление към нещо.
Приставка към компютър.
прйстан м. (рус.) 1. ост. Приста¬
нище. 2. Подслон, убежище.
пристанище ср. 1. Оборудвано
място на брега на воден басейн
за спиране на плавателни съдо¬
ве. 2. Град край такова място.
3. Тихо, спокойно място, прис¬
танищен прил.
пристигам меса., пристигна се.
нпрех. 1. Достигам до определе¬
но място. 2. е 3 л. Доставен е до
местоназначението си.
пристрастен прил. Който проя¬
вява пристрастие, пристраст¬
ност ж.
пристрастен прил. Който изпит¬
ва страстно влечение към нещо.
пристрастеност ж.
пристрастявам се несв., прис¬
трастя се св. нпрех. До забрава
сс увличам по нещо.
пристройка ж. Допълнително
построена част на сграда.
	 558

пристроявам несв., пристроя се.
прех. Строя нещо допълнително
към сграда.
пристъп,и. 1. Нападение. 2. Вне¬
запно изостряне на болест, въз¬
буда и под.
присъда ж. 1. Съдебно решение
по дело. 2. Оценка, преценка.
присъединявам несв., присъе¬
диня св. прех. Прибавям и съе¬
динявам нещо към друго. * се
нпрех. 1. Включвам се към гру¬
па за обща дейност. 2. Оказвам
подкрепа на мнение, идея.
присъждам несв., присъдя св.
прех. 1. Определям, издавам
присъда. 2. Определям победи¬
тел (класиране, награда).
присънвам се несв., присъня се
св. нпрех. Явявам се насън.
присърце нрч. Близо до сърце¬
то. О Вземам присърце - при¬
емам нещо за много важно.
присъствам несв. нпрех. Налице
съм.
присъствен прил. 1. Който се от¬
нася до присъствие. 2. Предназ¬
начен за работа. Присъствен
ден.
присъствие ср. Лично пребива¬
ване на дадено място или при
извършване на нещо.
присъщ прил. Свойствен, харак¬
терен.
присядам несв., приседна се.
нпрех. Сядам за кратко време.
притвор м. Част на църква от¬
към западния главен вход.
притворство ср. (рус.) Лицемерие,
притегателен прил. Който прив¬
лича към себе си. притега-
телност ж.

прицелвам ce
		559
притёглям меса., притёгля en.
прех. 1» С теглене примъквам
към себе си, 2, Придърпвам към
себе си,
притежавам несв. прех. 1. Собст¬
веник съм на нещо. 2. Носител
съм на дадено качество или
свойство.
притежател м. и притежател-
ка ж. Лице, което притежава
нещо.
притеснен прил. 1. Който е огра¬
ничен в проявите и възможнос¬
тите си. 2. Който изживява ду¬
шевно безпокойство, притес¬
нение ср. и притеснение т ж.
притеснйтелен прил. Който се
смущава и притеснява.
притеснявам «есе., притесня се.
прех. 1. Ограничавам свободата
и действията на някого, 2. Пре¬
дизвиквам силно смущение и
безпокойство.
притискам несв. прех. 1. Натис¬
кам нещо към друго. 2. Принуж¬
давам някого за нещо. О При¬
тискам. до стената - довеж¬
дам до безизходно положение.
притйхвам несв., притйхна св.
нпрех. Ставам тих.
притйчвам се несв. и притйчам
се ft есе., притека се се. нпрех. От¬
зовавам се на повик за помощ.
прйток л. 1. Река по отношение
на воден басейн, в който се вли¬
ва. 2. без мн. Прииждане.
притурка ж. Нещо допълнител¬
но прибавено.
притча ж. Кратък разказ с лра-
воучително преносно тълкува¬
не.
цригъимнам чее«., притъпи е«.
прех. 1. Прави нещо да стане'ГЬ-
по. 2. Намалявам силата па
действие, усещане.
притягам яегл., притегна с«.
прех, Пр авя по-сте г наго неща
разхлабено,
приумица ж. Случайно странно
желание.
приучвам несв., приуча се. прех.
Създавам умение, навик у ня¬
кого,
прйхвам несв., прихна се. нпрех.
Избухвам в смях.
прихваща се несв., прихване се
се. нпрех.вЗл. Вкоренява се след
пресаждане или присаждане
(растение).
прихващам «есе., прихвана се.
прех. 1. Внимателно хващам и
прикрепим. 2. Удържам предва¬
рително дадена сума. 3. нпрех. в
3 л. Пренася се, заразява (бо¬
лест).-!. прех. Заразявам се. - ме
нпрех. 1. Обзема ме желание за
нещо необмислено. 2. Изпадам
в раздразнение, разг невен ост.
прихлупвам «есе. и прихлупим
несв., прихлупя Crt. прел. 1. За
хлупвам частично, леко. 2. На-
хлупвам ниско.
Прйход м. Паричен ДОХОД, itpii-
ходен прил.
прихождам «mi нпрех. Често ид¬
вам от другаде.
прицел м. Точка, в която някой
се цели. <• /Г шлга.м на прицел
преследвам.
прицелвам се «есе., прицеля се
en. нпрех. Насочвам оръжие към
определена цел.

причаквам
причаквам несв., причакам се.
прех. 1. Чакам да се приближи
към мен. 2. Тайно чакам няко¬
го (нещо), за да го изненадам,
дебна.
причастие1 ср. език. Изменяема
нелична глагол на форма. Дея¬
телно и страдателно причас¬
тие.
причастие* ср. 1» Църковно
тайнство за приобщаване към
Христос чрез приемане на осве¬
тен хляб и вино. 2. Осветено ви¬
но и хляб, които се приемат при
това тайнство.
причернява ми несв., причер¬
нее ми се. нпрех. 1. Става ми
тъмно пред очите. 2. Изпадам в
пълно отчаяние.
прическа ж. Оформяне на коса¬
та чрез подстригване и сресва¬
не.
причестявам несв., причестя са.
прех. Извършвам обред причас¬
тие2.
причина ж. 1. Явление, което по¬
ражда и обуславя друго явле¬
ние. 2, Повод за действие, пос¬
тъпка. причинен прил., при-
чйнност ж.
причинител л. и причинител -
ка ж. Лице, което причинява не¬
що.
причинявам несв., причинй св.
прех. Предизвиквам осъществя¬
ването на нещо.
причудлив прил. (рус.) Странен,
чудноват, причудливост ж.
пришелец м. и пришълец л.,
пришелка ж. и пришълка ж.
Лице, което е дошло и се е засе¬
лило от другаде.
	560
пришествие ср. Идване, поява.
О Второ пришествие - пов¬
торно явяване на Христос на Зе¬
мята в деня на Страшния съд
(според християнството).
пришивам несв., пришЙЯ се.
прех. Чрез шиене прикрепвам.
пришпорвам несв., пришпоря
се. прех. 1. С шпори мушкам кон
да тръгне или да бърза. 2. При¬
нуждавам някого да бърза.
прищява ми се несв., прище ми
се св. нпрех. Обзема ме силно же¬
лание.
приют л. (рус.) 1» Общежитие за
бездомни деца, за недъгави или
самотни стари хора. 2. Подслон.
приютявам несв., приютя св.
прех. Подслонявам, настанявам
при себе си.
приижда ми се «есе., прияде
ми се се. нпрех. Обзема ме же¬
лание да ям нещо.
приятел л. и приятелка ж. 1.
Лице, с което някой поддържа
отношение на взаимност, дове¬
рие и близост. 2, Вярно и при¬
вързано към някого същество.
3. Привърженик, покровител
или ценител. 4. Лице, с което ня¬
кой е в интимно отношение.
приятелски прил., приятел¬
ство ср.
приятен прил. 1. Който доставя
удоволствие и радостно чувст¬
во. 2. Привлекателен, прият-
ност ж.
про-1 Приглаголна представка
със значение: 1. Довеждане до
резултат на действието: проаги-
тирам, пробождам, прогонвам,
продиктувам, продемонстри-
провалям
рам. 2. Осъществяване на дейс¬
твие през време или пространс¬
тво: прокарвам, прекопавам,
пролазвам, пропътувам, про¬
тичам. 3. Започване на дейст¬
вието: проговарям, прокапвам,
пропявам. 4. Разпространение
на действието върху целия
обект: прогнивам, прогизвам,
просмуквам.
про-2 Приименна представка със
значение ’в полза на’: проаме¬
рикански, пробългарски, про-
азиатски, пронемски.
проба ж. (лат.) 1. Изпитване, про¬
верка. 2, Взета за образец или
проучване част от материал. 3.
Съдържание на благороден ме¬
тал в сплав, пробен прил.
пробвам несв. прех. Проверявам,
подлагам на проверка.
пробег .и (рус.) 1, Изминато от
превозно средство разстояние. 2.
Спортно сч,стезание е изминава¬
не на определено разстояние.
пробив л. 1. Отвор от пробиване.
2, Разкъсване па фри it ог нсп
риятелска войска. 3. Преодоля
ване на пречка, преграда. про¬
бивен прил., пробшшост *
пробивам несв., проби и г«. прех
1.	Правя отвор в нещо. 2. Upon
долявам преграда, сън роти на.
отпор. 3. е 3 л. нпрех. Отвари се и
изтича (пъпка, оток, рана).
проблём л. и проблема .*•. ( гр. >
1.	Сложен въпрос, който износ
ва обсъждане и разрешаване. 2.
мн. Трудности, неприятности.
проблемен прил. и проблем-
ност ж.
проблематика ж. бел мн. Съв¬
купност от проблеми за проуч¬
ване в научна област, пробле¬
матичен прил.
проблясък м. 1. Внезапен или
кратковременен блясък. 2. Вне¬
запна слаба проява на нещо.
пробождам несв., пробода се.
прех. 1. Пронизвам с нещо ост¬
ро; прокарвам острие през нещо.
2.	е 3 л. Пронизва (остър пред¬
мет). 3. Причинявам остра бол¬
ка. - ме нпрех. Усещам остра
болка.
пробой м. 1. Пробит отвор, дуп¬
ка. 2. Инструмент за пробиване
на дупки.
проббйна ж. Пробой (в 1. знач.) в
корпуса на кораб, бронирана
машина и под.
пробуда ж. Пробуждане,
пробуждам несв., пробудя св.
прех. 1. Събуждам от сън. 2. Съ¬
живявам или предизвиквам
чувства, спомени, настроение. 3.
11редизвиквам осъзнаване,
ономняне.
пробутвам лгсн., пробутам се.
прех. I. Пре карнам с бутане до
никъде. 2. Незабелязано уреж¬
дам нещо но незаконен път. 3.
Проданам нещо некачествено.
нробнгиам чсси., Пробягам се. 1,
нпрех. Преминавам с бягане
кран нещо. 2. прех. Преминавам
разстояние с бягане.
ировал.н (рус.) 1. Пълен неуспех.
2.	Предателство в конспиратив¬
на дейност.
провалям неса., проваля св. прех.
1. С удряне или въртене проби¬
вам, продънвам. 2. Предизвик¬
36*

провалям
вам, причинявам провал (в 1.
знач.). - се нпрех. 1. Претърпя¬
вам провал. 2. е 3 л. Продънва
се.
провёждам1 несв., проведа1 св.
прех. (рус.) Осъществявам, вър¬
ша.
провеждам2 несв., проведа2 се.
Пропускам ток, топлина, звук
(тяло, вещество).
проверител м. и проверйтелка
ж. Лице, което проверява.
проверка .м-, Проверяване за на¬
личност, достоверност, оценява¬
не.
проверочен прил. (рус.) Който
служи за проверка.
проверявам несв., проверя се.
Установявам достоверност, на¬
личност, изправност.
проветрив прил. Който се провет¬
рява (място, помещение).
проветрявам несв., проветря се.
прех. 1. Излагам нещо на въздух
и слънце. 2. Осигурявам достъп
на чист въздух в помещение.
провидение ср. Висша сила или
разум, който ръководи света
(според религиозните предста¬
ви).
провизии мн. (лат.) Хранителни
запаси.
провизорен прил. (от лат.) 1. Вре¬
менен. 2. Предполагаем, ориен¬
тировъчен. провизорност ж.
провиквам се несв., провикна
се св. нпрех. Веднъж извиквам
или от време на време.
провинение ср. Нарушение на
установен правилник, ред и пр.
нровинциалйзъм м. 1. без мн.
Поведение на провинциалист.2.
	 562

Неприсъща на книжовния език
дума (израз), характерна за от¬
делна област.
провинциалист л. и провинци-
алйстка ж. 1. Лице, което е ро¬
дено или живее в провинцията.
2. Лице, което проявява непох-
ватност и неопитност при живе¬
ене в голям град.
провйнция ж. (от лат.) 1. Адми¬
нистративна област в някои
държави. 2. Отделна област или
територията на дадена държа¬
ва по отношение на столицата.
провинциален прил., провин-
циалноет ж.
провинявам се леев., провиня
се се. нпрех. Извършвам прови¬
нение.
провйсвам несв., провйся се.
прех. Поставям нещо да виси на¬
долу; провесвам.
провитамйни мн. Вещества, от
които в организма се образуват
витамини.
провлак .ч. Тясна ивица земя, ко¬
ято през воден басейн съединя¬
ва големи части суша.
провлйчам несв., провлека се.
прех. 1, Оставям нещо да се вла¬
чи. 2. Прекадено дълго върша
нещо.
проводимост ж. без мн. Способ¬
ност на телата да пропускат ток,
топлина, звук.
проводника. 1.Тяло, което при¬
тежава проводимост. 2. Метал¬
на жица, която провежда елект¬
рически ток. 3. Разпространител
на идеи. прово/Уникои прил.
провокатйвен прил. Който про¬
вокира.

5(Î3

ri|><'Н(Ис;гюр .и. и провокаторка
« Лице, което провокира, под-
II ре капа. провокаторски
прил t провокаторе тво ср.
провокация ж. (лат.) 1. Подбуж¬
дано към действия с неблаго¬
приятни последици. 2, Вреди¬
телска проява на внедрен в ор¬
ганизация агент, провокаци¬
онен, прил.
провокирам «есе. и св., прех. 1.
Подбуждам към действие, про¬
ява. 2. Предизвиквам към про¬
ява.
провъзгласявам несв., провъз¬
глася св. прех. 1. Обявявам офи¬
циално. 2. Обявявам някого за
някакъв, като му приписвам ка¬
чества, заслуги.
прогимназия ж. (от гр.) Среден
курс на обучение в училище (5 —
8. клас), прогимназиален прил.
проглас м. книж. 1. Известяване.
2. Предисловие.
проглеждам несв., проглёдам
се. и прогледна се. нпрех. 1. За¬
почвам да виждам. 2. Започвам
да осъзнавам, да проумявам. 3.
Ставам грамотен, просветен.
проглушавам несв., проглуша
ce. прех. 1. Чрез силен шум при-
тъпявам слуха на някого. 2. Ом-
ръзвам с много думи и хвалби.
прогноза ж. (гр.) Предсказване
на бъдещо явление или състоя¬
ние чрез специално проучване.
прогнозен прил.
прогнозйрам несв. исв., прех. Пра¬
вя прогноза.
прогностика ж. книж. Теория и
практика на прогнозирането.
прогностичен прил.
проданам
lipoГОИЛ]>Я1М were II lipoi'OBÙp-
н;1М лесе., проговоря ru. I. нпрех.
Започвам, научавам ге да гово¬
ря. 2. прех. и нпрех Изведнъж за¬
говорвам.
прогонвам несв., прогоня ni.
прех. 1. Гоня извън обсега па не¬
що. 2. Отстранявам.
програма ж. (гр.) 1. План за дей¬
ност. 2, Основни цели и задачи
на партия, организация, лице.
3.	Разпределени по дни и часо¬
ве преподавани учебни предме¬
ти и дисциплини. 4. Съдържа¬
ние на спектакъл с представени
творби, действащи лица и из¬
пълнители. 5, Представен на
формален език план за работа
на компютър, програмен прил.
програмирам несв. и св., прех. Из¬
работвам програма; подчиня¬
вам дейност на програма.
програмист ж. и програмйст-
ка ж. Лице, което е специалист
по програмиране.
прогрес м. без мн. (лат.) Движение
към по-висше състояние, про¬
гресивен прил., прогресие-
ност ж.
прогресирам несв. и св., нпрех. 1.
Развивам се в посока към по-
висше състояние. 2. е 3 л. Раз¬
вива се (болест).
прогресия ж. Последователност
от величини, които се увелича¬
ват или намаляват според даде¬
но правило.
продавам несв., продам се. прех.
1.	Давам нещо срещу заплаща¬
не. 2. Върша предателство с ко¬
ристна цел.

продавач
продавач м. и продавачка ж. 1.
Лице, което продава стока в ма¬
газин. 2. Лице, което предлага
нещо свое за продаване.
продажба ж. 1, Продаване. 2.
Търговия, продажбен прил.
продажен прил. Който за пари
върши безчестете или престъп¬
ление. продажност ж.
продажник м. и продажница
ж. Лице, което е продажно, про-
дажнически прил., продаж¬
ничество ср.
продан м. без мн. Продаване. То¬
ва не е за продан.
продоволствие ср. без мн. (рус.) 1.
Снабдяване с хранителни про¬
дукти. 2. Хранителни продукти,
продоволствен прил.
продран прил. 1. Който е про-
късан. 2. Който е дрезгав, пре¬
сипнал (глас, гърло), продра-
ност ж.
продукт м. (лат.) 1. Изделие, ре¬
зултат от човешки труд. 2. След¬
ствие, резултат. З.м«, Хранител¬
ни изделия; храна.
продуктйвен прил. Който дава
голямо количество продукти;
плодовит, продуктйвност ж.
продукция ж. без мн. (лат.) 1. Ма¬
териали и ценности, резултат от
човешки труд. 2. Публично
представяне на резултати и пос¬
тижения от определена дейност.
продухвам несв., продухам св.
прех. 1. Прочиствам чрез духа¬
ни. 2. нЗл. Преминава през не¬
що и го прочиства (вятър, въз¬
дух).
продуцент ж. и продуцентка ж.
Лице, което организира и фи-
	564
лансира филм, сценично произ¬
ведение и др. продуцентски
прил.
продълговат прил. Който е с
удължена форма.
продължавам «есе., продължа
са. прех. I. Правя нещо да е по-
дълго; удължавам. 2. Поемам
отново или не прекъсвам започ¬
ната дейност. 3. нпрех. е 3 л. Трае
във времето или пространство¬
то; не се прекъсва.
продължителен прил. Който
трае, продължава, продължи¬
телност. ж.
продънвам несв., прод'Ьня се.
прех. 1. Избивам дъното на не¬
що. 2. Пробивам със силно блъс¬
кане.
проект ж. (лат.) 1. План или за¬
мисъл за нещо. 2. Предварите¬
лен текст на документ, който
подлежи на обсъждане, проек¬
тен прил.
проектант м. и проектантка ж.
Лице, което изработва архитек¬
турни проекти, проектант¬
ски прил.
проектирам «есе. и св., прех. 1. Из¬
работвам проект (в 1. знач.). 2.
Планирам осъществяването на
нещо.
проекто- Първа част на сложни
думи със значение ’който е свър¬
зан с проект, проектиране’: про¬
ектодоговор, проектозакон,
проектопрограма, проекторе¬
шение, проектосметка.
проекция ж. (лат.) Изображение
на обемно тяло върху равнина.
проекцйонен прил.

5(Ï5 —

прожектирам несв. и св., прех. (от
фр.» Показвам на екран образи
пли филми.
прожектор л. (фр.) Осветителен
уред, който концентрира светли
лъчи, протекторен прил.
прожекция ас. Представяне на
образи или филми на екран.
прожекционен прил.
проза ж. без лк. (лат.) 1, Литера¬
турно творчество в немерена
реч. 2.Немерена реч. 3. Делнич-
ност без силни преживявания.
прозаичен прил. и прозаичес¬
ки прил., прозаичност ж.
прозвище ср. (рус.) Название, да¬
дено според характерна черта
или особеност.
прозирам несв., прозра се. прех.
1.	Виждам слабо през преграда.
2.	Проумявам, осъзнавам нещо.
3.	Предвиждам бъдещо дейст¬
вие, проява. 4. нпрех. в 3 л. Про¬
личава, долавя се нещо. 5. нпрех.
вЗл. Прозрачен е и през него се
вижда (материя).
прозорец л. 1. Отвор в помеще¬
ние за пропускане на светлина
и въздух. 2. Остъклена рамка за
затваряне на такъв отвор. 3. То¬
ва, чрез което се създават и под¬
държат контакти, за да се нау¬
чат нови неща. 4. Свободно меж¬
динно време в работно разписа¬
ние за деня. 5. Правоъгълна
рамка върху компютърен екран
за показване на файлове, прог¬
рама или информация, прозо¬
речен прил. (от 1. и 2. знач.).
прозорлив прил. Който с мисъл
прозира бъдещето или същност¬
та на нещата, прозорливост ж.
произвол
прозрачен прил. 1.11 ре:< конто се
вижда, за more npoi |угка светли¬
на, 2. Чип и пеги, 3. Явен, от
крит, проз/шчяос/н ж.
прозрение <р. Внезапно осъзна¬
ване, разбиране на нещо.
прозявам се несв., прозея се г«.
и прозйна се се. нпрех. Широко
и продължително отварям уста,
като вдишвам и издишвам го¬
лямо количество въздух.
проигравам «есе., проиграя се.
1.	нпрех. Започвам да играя. 2.
прех. (рус.) Пропускам възмож¬
ност или губя при игра.
проигумен л. Помощник на игу¬
мен.
произведение ср. 1. Нещо, съз¬
дадено с умствен или физичес¬
ки труд. Избрани, произведения.
2.	Резултат, получен при умно¬
жаване.
произвёждам «есе., произведа
с«. прех. 1. Изработвам изделие,
продукт. 2. Повишавам военен
чин. 3. Причинявам възниква¬
не, създаване на нещо.
производител м. и произподй-
телка ж. Лице, което гиздава
материални блага
производственик * и произ¬
водстве ни чка ж. Лице, което
участва пряко и производствен
процес.
производство ср I. Произвежда¬
не на материални блага. 2. Про¬
изведена продукция. 3. Пови¬
шаване във военен чин. про¬
изводствен прил.
произвол м. Отсъствие на кон¬
трол върху действията и постъп¬
ките на някого.

произволен
произволен прил. 1. Който не е
ограничаван от никого или от
нито. 2. Който е лишен от ло¬
гичност и мотив ираност, про¬
изволност ж.
произлизам несв., произлйзасв.
нпрех. 1. Водя началото си; про¬
изхождам. 2. в 3 л. Случва се;
възниква.
произнасям несв., произнесат
прех. Казвам, изговарям. - ce
нпрех. Изразявам решение, мне¬
ние.
произношение ср. Изговаряне,
произнасяне на думи, звукове и
под. произносителен прил.
произтичам несв., произтека св.
нпрех. 1. Водя началото си. 2. е 3
л. Резултат, последица е от нещо.
пройзход л.. и произход м. без
мн. 1. Начало, възникване. 2.
Обстоятелства за придобиване
на нещо, Информация от неси¬
гурен произход.
произхождам несв. нпрех. 1. Во¬
дя началото си от нещо. 2. в 3 л.
Представлява резултат, после¬
дица от нещо.
произшествие ср. Непредвидена
случка, която нарушава нор¬
малния ход.
пройдоха м. (рус.) Безделник,
скитник.
проказа ж. без мн. Заразна тежка
болест, която поразява кожата,
лигавицата, прокажен прил.
прокарвам несв., прокарам се.
прех. 1. Правя нещо (някого) да
мине през нещо. 2. Изработвам
инсталация до определено мяс¬
то. 3. Движа, влача по повърх-
поспа. 4. Успявам да пробутам
	566

нещо негодно. 5.Успявам да на¬
ложа дадена идея, мнение, ре¬
шение.
прокйт м. (рус.) Получени чрез
валцуване метални изделия.
прокатен прил.
прокйсва «есе., прокйсне се. и
несв. вЗл. Разваля се и става ки¬
сел в резултат на ферментация,
прокламация ж. (лат.) Тържест¬
вено съобщаване на нещо важ¬
но чрез обръщение на държавен
глава или правителство.
прокламирам несв. и св., прех.
Тържествено обявявам важно
решение.
проклет прил. 1. Когото са прок¬
лели. 2, Който е е лоши прояви
и поведение. 3. Който е немирен,
пакостлив.
проклетия ж. 1. Проява, качес¬
тво на проклет (в 1. и 2. знач.) чо¬
век. 2. Нещастие, злина. 3. Лош,
проклет човек.
проклетник м. и проклетница
ж. Лице, което е с лоши, зли пос¬
тъпки и поведение.
проклйнам несв., прокълна се,
прех. Изричам клетва, прокля¬
тие.
проклйтика ж. (гр.) език, Дума,
която се свързва акцентно със
следващата.
проклятие ср. (рус.) 1. Проклина¬
но. 2. межд. За израз на неодоб¬
рение, негодуване.
прок оба ж. Предсказание, пред¬
чувствие за нещастие, проко-
бен прил.
прекопавам яссе., прокопая св.
Пробивам или прокарвам с ко¬
паене.

проминам
	 567

прокрадвам несв., прокрадва
сн. прех. Измъквам тайно, кра¬
дешком. ~ се нпрех. Промъквам
се, появявам се незабелязано.
прокуда ж. без мн. Прогонване от
родния край,
прокуждам несв., прокудя се.
прех. 1, Принуждавам някого да
напусне родния си край. 2. Про¬
гонвам.
прокуратура ж. без мн. (лат.) 1.
Държавен орган на властта за
спазване и правилно прилага¬
не на законите. 2, Прокурорите
в даден съд.
прокурор м. (лат.) 1. Назначено
от държавата юридическо лице,
което следи за спазване и при¬
лагане на законите. 2, Държа¬
вен служител, обвинител в съ¬
дебен процес, прокурорски
прил.
про л язвам несв., пролазя се.
нпрех. 1. Започвам да лазя. 2.
нпрех. и прех. Изминавам с лазе-
не.
пролет ж. Годишно време меж¬
ду зимата и лятото, пролетен
прил.
пролетариат л. без мн. (лат.-фр.)
Класата на наемните работни¬
ци в капиталистическо общест¬
во. пролетарски прил.
пролетаризйрам несв. и св., прех.
Превръщам се в пролетарий.
пролетарий м. Наемен работник
в капиталистическото общество
(според марксизма), пролетар¬
ски прил.
пролетес нрч. През изтеклата
пролет, пролетешен прил.
il роле!'!! и цп «ч. Земеделски
кул тури, конто се сеят през про¬
летта.
пролив м. Ивица вода, която
свързва два водни Ьаггннл.
проливам несв., пролея <■«. пр<\.
Лея обилно. Проливам сълзи.
проливен прил. Който е силен,
обилен (дъжд),
проличавам «есе., пролича се.
нпрех. 1. Започвам да лича, от¬
кроявам се. 2. е 3 л. Става ясно,
разбира се.
пролог м. (гр.) 1. Встъпителна
част на литературна творба. 2.
Сборник с кратки жития на свет¬
ци в старобългарската литера¬
тура.
пролом м. 1. Тесен естествен про¬
ход между скали. 2. Пробив.
пролука ж. 1. Тесен продълговат
отвор между неплътно съедине¬
ни неща. 2. Малко свободно вре¬
ме,
промеждутък м. (от рус.) Межди¬
на, разстояние във време и прос-
транство. промеждутъчен
прил.
променлив прил. Който подлежи
на промяна, променливостж.
променям несв., променя с«.
прех. Правя нещо (някого) по-
различно от преди; изменям. -
се нпрех. Добивам друг вид или
качество.
промивам несв., промия се. прех.
1, Дезинфекцирам с лечебен
разтвор. 2. Прекарвам вода през
нещо, за да отмие и отдели при¬
меси. 3. Проявявам лента, филм
в специален разтвор. О Проми¬
вам мозък (съзнание) - с пое-
промивам
тоянен натиск и въздействие
принуждавам някого да се отка¬
же от идеи, възгледи.
промил л. Една хилядна чает от
нещо.
промисъл ж. и м. рел. Загриже¬
ност на Бог за хората и света.
промишленост ж. без мн. (рус.)
Производство на материални
блага с прилагане на техника;
индустрия, промишлен прил.
промкомбинат а. ост. Обедине¬
ние на производствено свърза¬
ни и взаимнозависим и пред¬
приятия; промишлен комбинат,
промокаем прил. Който пропус¬
ка течност, влага.
промоцйрам несв. и св., прех.
книж. Правя промоция.
промоция ж. (лат,) 1. Официал¬
но присъждане на по-висока на¬
учна степен, титла, звание. 2.
Официално представяне на ху¬
дожествена творба.
промушвам несв., промуша са.
прех. 1. Пробождам. 2. Прокар¬
вам нещо през тесен отвор. ~ се
нпрех. Промъквам се.
промъквам несв., промъкна св.
прех. 1. С мъкнене прокарвам
през негцо. 2. Тайно прокарвам
или пренасям. ~ се нпрех. 1. Про¬
вирам се през тесен отвор. 2,
Тайно влизам или минавам. 3.
вЗ л. Появява се, възниква (ми¬
съл, чувство).
промяна яс. Възникване на не¬
що ново, различно от съществу¬
ващото.
пронизвам несв., пронижа се.
прех. 1. Прекарвам острие, кур¬
шум и пр. през нещо. 2. е 3 л.
	568

Преминавам през нещо (острие,
стрела, куршум). 3. е 3 л. При¬
чинява краткотрайно усещане
(чувство, болка, вятър).
пронизйтелен прил. Който про¬
низва остро, пронизйтелност
ж.
прониквам несв., пронйкна се.
нпрех. 1. Достигам, като преодо¬
лявам преграда. 2. Разпростра¬
нявам се, обхващам. 3. Осмис¬
лям същността на нещо.
проникновен прил. 1. Който е
способен да прониква в същ¬
ността на нещата. 2. Който е из¬
пълнен е вътрешна дълбочина
и искреност, проникновение ср.
и проникновеност ж.
проницаем прил. книж. През
който може да се проникне, про¬
ницаемост ж.
пропаганда ле. (лат.) Разпростра¬
няване на идея, учение сред об¬
ществото. пропаганден прил.
пропагандатор м. и пропаган-
даторка ж., пропагандист м.
и пропагандистка ж. Лице, ко¬
ето върши пропаганда, пропа-
гандаторски прил., пропа-
гандаторстео ср.
пропагандирам несв. и св., прех.
Върша пропаганда.
пропадам несв., пропадна се. 1.
Падам през отвор, пролука. 2.
Изчезвам, без да известявам за
себе си. 3. Затъвам в нещо. 4. Из¬
губвам имотно или морално със¬
тояние. 5. в 3 л. Разрушава се и
пада надолу. Покривът пропа¬
да. 6. Претърпявам неуспех.
пропан а. без мн. (от гр.) Изпол¬
зван за гориво безцветен газ,

Жй)

извлечен от природни газени'
или при преработка на нефт.
нролан-бутан м. без мн. Горив¬
на смес от пропан и бутан за би¬
говн нужди.
пропаст ж. 1. Голяма дълбочи¬
на под скала; бездна. 2. Голямо,
непреодолимо различие.
пропивам «есе., пропия се. прех.
1. Започвам да пия. 2. Изразход¬
вам средства за пиене. - се
нпрех. Пристрастявам се към пи¬
ене.
пропилявам несв., пропилея св.
прех. Разпилявам, съсипвам
имот, средства, време и др.
проповед л. 1. Религиозно слово
с нравствено-поучително съдър¬
жание. 2. Разпространяване на
идея, теория, проповеден прил.
проповедник л. 1. Лице, което
проповядва. 2. Протестантски
свещеник, проповеднически
прил.
проповядвам несв. 1. нпрех. Из¬
вършвам проповед. 2. прех. Раз¬
пространявам учение.
пропорция ж. (лат.) 1. Съотноше¬
ние на съразмерни съставни
части. 2. Равенство между две
математически отношения.
пропорционален прил. О Про¬
порционална система - из¬
бирателна система, в която спо¬
ред броя на подадените гласове
се определя броят на избраните
лица, пропорционалност ж.
проправям «есе., проправя се.
прех. Прокарвам нещо през дру¬
го, като преодолявам трудности.
Проправям път.
прорязвам
|1|)<>Пу<*1С « (|>v<‘ ) 1. I ||*|ЦО приму*’'
нато it р.'Нюта инн Iи’зуятлт or
нея. 2. Документ :ta ир;нш па
достъп, влизане. 3. Място, къдо-
то се издава или из и ек на iairi.it
документ.
пропускам несв., пропущам
«есе., пропусна св. прех. 1. Не
свършвам нещо предвидено.
Пропускам да съобщя на всич¬
ки. 2, Позволявам да мине, да
влезе. 3. Не използвам възмож¬
ност, обстоятелство. 4. Не забе¬
лязвам поради невнимание. 5.
е 3 л. Не задържа, пуска през се¬
бе си (материя).
пропусклив прил. Който пропус¬
ка през себе си. пропускли-
вост ж.
прораства несв., прорасне св. и
прорастё св. нпрех. в 3 л. Пуска
корени, кълнове, без да е саден
(растение).
прорез л. Направен чрез рязане
отвор.
проректор м. 1. Бивш ректор. 2.
Заместник-ректор.
пророк л. и пророчица ж. 1. Ли¬
це, което говори от името на Бог
(според религията). 2. Лице, ко¬
ето предсказва бъдеще, про¬
рочески прил., пророчество
ср.
пророкувам «есе. и св.г нпрех.
Предсказвам бъдеще.
прорязвам несв., прорежа се.
прех. 1. С рязане правя бразда,
отвор, дупка и пр. 2. е 3 л. Мина¬
ва като следа, гънка, прорез (бе¬
лег, бръчка). 3. е 3 л. Внезапно
се появява (светлина, звук).

11|><Н‘|Ц1М
просвам несв., просна св, прех. 1.
Разпростирам изцяло нещо. 2.
Закачам пране да съхне; прости¬
рам. 3. Събарям някого да пад¬
не или да легне в цял ръст. - се
нпрех. Излягам се небрежно.
просвета ж. без хм. 1. Разпрост¬
ранение на знания. 2. Образо¬
вание. просветен прил. Прос¬
ветен министър.
просветвам несв., просветна се.
нпрех. 1. Светвам от време на
време. 2. Ставам по-светъл, вът¬
решно озарен. - ми в 3 л. нпрех.
Става ми по-ясно или по-леко.
просветен прил. Който има обра¬
зование, знания, просвете-
ност ж.
просветител х. и просветйтел-
ка ж. Лице, което разпространя¬
ва просвета, знания, просвети¬
телски прил., просветител-
ство ср.
просветление ср. без мн. Прояс¬
няване в съзнанието и душата.
просвещавам несв., просветя се.
прех. Разпространявам, давам
знания, просвета.
просвещение ср. без мн. ост. 1.
Просвета. 2. Направление в из¬
куството и философията през
XVII-XIX в. за политически сво¬
боди и равенство чрез просвета
и образование.
просвйрвам несв., просвиря се.
1.	нпрех. Започвам да свиря. 2.
прех. Изсвирвам музикална
творба, за да я усвоя.
просека ж. (рус.) Ивица изсече¬
ни дървета в гора.
проеенйк м. Хляб от царевично
прашно. просеничен прил.
	 570
просител л. и проейтелка ж.
кпиж. Лице, което моли за нещо,
просйя ж. без мн. Просене,
прослава ж. без мн. Възхвалява¬
не.
прославям несв., прославя се.
прех. 1. Правя, допринасям ня¬
кой (нещо) да придобие слава,
известност. 2. Възхвалявам.
прословут прил. Който е извес¬
тен (с нещо незаслужено или не¬
добро).
прослойка ж. (рус.) 1. Междинен
пласт. 2. Обществена група с оп¬
ределени социални, професио¬
нални интереси.
просмуквам несв , просмуча св.
прех. Поемам, попивам в себе си.
- севЗл. нпрех. 1. Прониква дъл¬
боко. 2. Насища се.
просо ср. без мн. Житно растение;
Panicuni miliaceum. просен
прил.
проспект м, (лат.) 1. Кратко из¬
ложение на план за дейност на
предприятие, издателство и под.
2. Рекламна брошура.
просперйрам несв. и св. нпрех. (от
лат.) Преуспявам.
просперитет м. без мн. (лат.-нем.)
Преуспяване, напредък.
проспивам несе., проепйев. прех.
1.	Прекарвам време в сън. 2.
Пропускам удобен случай,
просрочвам несв., просроча св.
прех. Пропускам определен срок;
закъснявам.
просрочка ж. без мн. Просрочва¬
не.
прост прил. 1. Който е недосет-
лив, глупав. 2. Необразован. 3.
Обикновен, без ранг и чин. 4.
	571

Който не е с добри, положител¬
ни качества. Проста материя.
5. Който е достъпен, лесен за
разбиране. 6. Който не е с бла¬
городен, аристократичен произ¬
ход. 7. Който е елементарен по
състав.
простак м. и простачка ж. нео-
добр. Лице, което е грубо, необ¬
разовано и невъзпитано, прос¬
ташки прил., простащина ж.
простйтаж. (гр.) Жлеза с вътреш¬
на секреция като част от мъж¬
ката полова система, проста¬
тен прил.
простея несв. нпрех. Изглеждам
прост, неугледен.
простирам несв., простра се.
прех. 1. Окачвам дрехи да съх¬
нат или да се проветряват. 2.
Разстилам изцяло нещо. 3. Про¬
тягам напред или встрани. 4. е
3 л. Заема площ, пространство.
проституирам нссп. и <■«., нпрех.
1» Действам като проститутка. 2.
Използвам за низши цели нещо
възвишено.
проститутка ж. (от лат.) Жена,
която се отдава срещу заплаща¬
не. проститутски прил.
проституция ж. (лат.) Занятие,
проява на проститутка.
просто 1. нрч. По обикновен на¬
чин. 2. част. За усилване, под¬
чертаване или ограничаване.
Не обяснявай, просто го напра¬
ви.
простодушен прил. Който е до¬
верчив и искрен до наивност.
простодушие ср, и просто¬
душност ж.
просфора
простолюдие <р. Съсловие на
обикновени хора, простолю¬
ден прил.
простор л. 1. Обширно неогра¬
ничено пространство. 2. Свобо¬
да за действие и проява. 3. разг.
Място на открито за простира-
не на пране, просторен прил.
простосмъртен прил. Който е
обикновен, не се отличава с из¬
ключителни качества.
простота ж. без мн. 1. Обикнове-
ност, несложност. 2. Проява на
обикновен, добродушен човек.
простотия ж. неодобр. 1. Проява
или качество на невъзпитан,
груб човек. 2. Множество от
прости, неуки хора.
пространен прил. 1. Който зае¬
ма обширно пространство. 2,
Който е твърде подробен, дълъг
(разказ, описание).
пространство ср. 1. без мн. Фор¬
ма на съществуване па матери¬
ята и нейната протяжност и
обемност. 2. Незаето място с оп¬
ределени граници, където нещо
може да се вмести. 3. без мн. Ши¬
рота без ограничения. 4. Тери¬
тория от земната повърхност. 5.
Област на някаква дейност, про¬
ява в обществото, простран¬
ствен прил., пространстве-
ност ж.
простуда ж. 1. II ричинено от студ
заболяване. 2. Простудяване.
простуден прил.
простудявам «есе., простудя се.
прех. Причинявам простуда.
просфора ж. (гр.) Малък обреден
хляб.

нрогьлзянам
просълзявам несв., просълзя св.
11редизвиквам сълзи, плач у ня¬
кого.
прост» нища ж. без мн. Полусънно
или полубудно състояние.
просъсквам лесе., прост,скам
ce. 1. нпрех. Изведнъж издавам
съскане. 2. Изговарям със зло¬
ба.
прося несв. прех. Моля за милос¬
тиня (пари, храна).
просяк м. и просякйня ж. Ли¬
це, което проси.просешки прил.
и просяшки прил.
протеже ср. (фр.) Лице, което ня¬
кой покровителства.
протежёние ср. без мн. (рус.) Раз¬
стояние по цялата дължина на
нещо.
протежйрам несв. и св., прех. (фр.)
Покровителствам.
протеза ж. (гр.) Изкуствена част
за заменяне на увредена или за¬
губена част на човешко тяло.
протеини мн. (гр.) Прости бел¬
тъчни вещества, протеинов
прил.
протектор м. (лат.) книж. Покро¬
вител.
протекторат м. 1. без мн. Форма
на политическо господство и
покровителство на една държа¬
ва над друга. 2. Държава с та¬
кава форма на политическа за¬
висимост.
протекция ж. (лат.) Покровител¬
ство от страна на влиятелно ли¬
це протскционен прил.
протест м (er лпт.) 1. Енергичен
израз на несъгласие, възраже¬
ние 2. Официално обявяване
на неизпълнен не на задълже¬
	572

ние по договор, полица, про¬
тестен прил.
протестант м. и протестантка
ж. Лице с протестантско вероиз¬
поведание. протестантски
прил.
протестантство ср. без мн. (от
лат.) 1. Християнски вероизпове¬
дания, възникнали като протест
срещу догмите на католицизма.
2.	Общност на протестанти.
протестирам «есе. и св. 1. нпрех.
Изразявам протест. 2, Офици¬
ално обявявам неизпълнение
на задължение по договор, по¬
лица и под.
против предл. За израз на: 1. Не¬
съгласие с нещо. 2. Несъгласу¬
ваност, несъобразеност. 27/Ю77Ш0
правилата. 3. Предотвратява¬
не на нещо. Против алергия. 4.
нрч. Не съм съгласен. Не всич¬
ки са против.
противен прил. 1, Противополо¬
жен, съвсем различен. 2. Про¬
тивопоставен, враждебен. 3,
Неприятен, отвратителен. 4.
субст. Това, което е обратно. Той
подкрепя противното.
противник противница ж.
и протйвничка ж. 1. Лице, ко¬
ето действа срещу друго като
участник в спор, състезание и
др. 2. Който проявява враждеб¬
но отношение към някого (не¬
що). 3. Вражески войник; непри¬
ятел. противников прил.
противо- Първа част на сложни
думи със значение ’който е на¬
сочен срещу някого (нещо) или
проявява враждебно отноше¬
ние’: противоалкохолек, про-
протоплазма
	 573

тивобългарски, противойър-
жавен, противозаконен, проти¬
воземетръсен, противоконсти¬
туционен.
противовес л. без мн. Сила (дейс¬
твие), която противодейства и
уравновесява друга сила (дейс¬
твие). О В противовес на -
противно на.
противогаз м. Противогазова
маска.
противозачатъчен лдкл. Пред¬
назначен да предпазва от забре¬
меняване.
противопоказен прил. Който
при определени обстоятелства е
вреден (лечение, лекарство).
противоположен прил. 1. Кой¬
то е разположен или насочен
насреща, срещуположно. 2. Съ¬
вършено различен; обратен.
противоположност ж.
противопоставям несв., проти¬
вопоставя се. прех. Насочвам
някого да действа или да стои
срещу друг. ~ се нпрех. Действам
против.
противоречанесв. нпрех. 1. Изра¬
зявам несъгласие, против съм.
2.	в 3 л. Не съответства, - си
нпрех. Влизам в противоречие
със себе си.
противоречие ср. 1, Несъответ¬
ствие в мисъл, идея, действие.
2. Изказано противоречиво мне¬
ние (мисъл, идея). 3. Противо¬
положност.
противостоя несв. нпрех. 1* Усто¬
явам срещу действието на няко¬
го (нещо). 2. Намирам се срещу
някого (нещо).
противостояние гр Диаметрал¬
но противоположно но (H'HOHie-
ние на Слъпцото положение на
небесно тяло спрямо Земята.
противотела мн. Антитела,
противоудар .ч. Военна опера
ция срещу нападение на против¬
ник.
противя се несв. нпрех. 1. Изра¬
зявам несъгласие. 2. Съпроти-
вявам се.
протичам несв., протека се.
нпрех. вЗ л. 1.Тече, минава през
нещо (вода, река). 2. Започва да
тече, да се сипе. 3. Започва да
пропуска течност, влага. Тава¬
нът протече. 4. Провежда се,
извършва се.
прото- Първа съставна част на
сложни думи със значение
’пръв, първичен по време или
по значение’: протобългарин,
протодякон, прототип, про¬
топлазма.
проток л Водна ивица, която съ¬
единява два водни басейна; про¬
лин.
протокол м. (от гр.) 1, Документ
със запис на всичко, което се го¬
вори на събрание, заседание и
пр. 2. Официален документ за
установяване на факт. 3. Уста¬
новен ред и правила за между¬
държавно общуване. протоко¬
лен. прил.
протоколирам несв. и св., прех.
Съставям, пиша протокол.
протон м. (от гр.) Елементарна
положително заредена частица,
протоплазма ж. (от гр.) Основна
съставка на всяка жива клетка.
протоплазмен прил.

пр отос и нге л
протосингел м. (гр.) Висш духов¬
ник, помощник на митрополит
или патриарх.
прототип м. (гр.) 1. Първообраз.
2. Действително лице, използва¬
но от писател при създаване на
литературен образ. 3, Отделна
бройка от изделие като пробен
образец.
проточвам «есе., проточа св.
прех. 1. Правя нещо да е опъна¬
то или да се влачи; провлачвам.
2, Върша нещо прекадено дъл¬
го. - се нпрех. 1. Разполагам се
на голяма дължина. 2. е .3л. Трае
дълго във времето.
протуберанс л. (от лат.) Изриг¬
вания на огромни маси газооб¬
разни вещества около слънче¬
вия диск.
протягам леса., протегна се.
прех. Изпъвам напред. Протя¬
гам ръце. ~ се нпрех. 1. Изпъвам
се, разтягам тялото си. 2. Изпъ¬
вам напред, за да достигна не¬
що.
проумявам несв., проумея се.
прех. Разбирам, осъзнавам.
проучвам «есе., проуча се. прех.
Задълбочено и всестранно се за¬
познавам с нещо.
проф- Първа съкратена част на
сложни думи със значение ’кой¬
то се отнася до професионален
съюз’: профгрупа, профдеятел,
профотговорник, профсобра¬
ние.
профайлър м. (англ.) Специа¬
лист, който разработва психоло¬
гически профили на престъпни¬
ци и подсъдими лица.
	 574

профан х. (лат.) неодобр. Лице, ко¬
ето е необразовано, некомпетен¬
тно. профане ки прил.
профанирам несв. и св., прех.
книж. Поради незнание опошля-
вам и принизявам нещо стой¬
ностно.
професионален прил. 1. Който
е свързан с професия. 2. Който
е превърнал в професия дадено
занимание, професионалност
ж. и професионализъм м. (от
2. знач.).
професионалйст х. и профе¬
сия нялйстка ж. 1. Лице, пре¬
върнало в професия дадена дей¬
ност. 2. Лице, което изпълнява
дейността си с голямо умение.
професия ж. (лат.) Трудова дей¬
ност, за която човек специално
се подготвя и с която се препи¬
тава. професионален прил.
професор х. (лат.) 1. Най-високо
научно звание на преподавател
във виеше учебно заведение. 2.
Лице с такова звание, профе-
сорски прил., проф'есоретво
ср.
професура ж. (от нем.) Длъжност
и звание на професор.
профи- Първа съкратена част на
сложни думи със значение ’про¬
фесионален’: профибокс, про-
фикилър, профшшво, профи-
мач, профиринг.
профилх. (фр.) 1. Страничен из¬
глед на лице или предмет. 2. Се¬
чение, разрез на нещо. 3. Основ¬
на характеристика на учебно за¬
ведение, професия, производст¬
во. профилен прил.

		 575
профилактика ж. (гр.) 1. Съв¬
купност от мерки и лечебни
средства за предпазване от за¬
боляване. 2. Мерки за предпаз¬
ване на съоръжения и машини
от износване и повреждане.
профилактичен прил.
профилактбриумл. (от лат.) Ле¬
чебно-профилактично заведе¬
ние за лица, предразположени
към определени за боля вания.
профилирам несв. и са., прех. 1.
Придавам профил (в 1. и 2. знач. )
на нещо. 2. Определям профил
(в 3. знач.).
прохлада ж. без мн. Умерена и
приятна хладина, прохладен
прил.
проход а. 1. Място, през което се
минава. 2. Път за преминаване
през планина, проходен прил.,
пр оходн ост чЛС ь
проходйлка ж. Приспособление
за подпомагане на малки деца
при прохождане.
прохождам несв., проходя са.
нпрех. Научавам се да ходи, да
вървя.
процедура ж. (ji;it.) 1. Официал
но приет установен начин за из¬
вършване на нещо. 2. мн. Поре¬
дица от лечебни и закалится ми
действия и мерки, процедурен
прил.
процеждам несв., процедя <•«.,
прех. и нпрех. Изговарям със стис¬
ната уста, злобно. - се нпрех. в .7
л. 1. Протича на капки. 2. Про¬
никва слабо (светлина).
процёнт а. (лат.) 1. Стотна част
от нещо, приета като мярка. 2.
и |ннцанам
Л ихна. процентен нрнл и про¬
центов прил
процеп а. Тесен, дълъг отпор;
пролука.
процес а. 1. Последователно сме¬
нящи се действия като етани в
развитието. 2. Установен ред
при съдебно дело и самото дело.
процесуален прил.
процесия ж. (лат.) Многолюдно
тържествено шествие.
(ггроцёсор).ч. (от лат.) Устройство
в компютър за извършване на
основните операции според да¬
дена програма.
процъфтявам несв., процъфтя
се. нпрех. Преуспявам.
прочее 1. сз. Така че, следовател¬
но. 2. нрч. Всъщност, наистина.
Новото съобщение прочее не сме
го виждали.
прочит а. Прочитане, прочи-
тен прил.
прочитам несв., прочета се.
нпрех. Изчитам докрай.
прочуваммив., прочуя со. нпрех.
Започвам да чувам,
прочувам сс «сг«., прочуя се си.
Оганам известен,
прочувствен прил. Който е про¬
пит еье силно чувство и трога-
тел пост, про чувственост ж.
прошка Опрощаване на вина,
прошнуровам несв. и св., прех.
Подшивам документи, книга с
шнур или канап.
прощавам несв., простя се. прех.
1.	Преставам да се сърдя или да
обвинявам за вина, постъпка. 2.
Освобождавам някого от неиз¬
пълнен дълг, задължение, - се
нпрех. 1. Сбогувам се. 2. Изоста¬
прощавам
вям нещо неосъществимо или
невъзможно. О Прощавай (те)
- 1. Поздрав ттри сбогуване. 2.
Учтива молба за извинение.
прощъпалникОбредна пога¬
ча при прохождане на дете.
проява ж. 1. Външен израз; про¬
явление. 2. Действие, постъпка,
проявител л. Разтвор, в който се
проявяват снимки.
проявление ср. Проява,
проявявам несв., проявясв. прех.
1.	Давам външен израз на ка¬
чество, чувство, настроение. 2.
Чрез химическа обработка пре¬
връщам във видим образ фото¬
графско изображение върху
лента. - се нпрех. 1. Разкривам
възможностите си. 2. в 3 л. По¬
лучава външен израз (качество,
състояние).
ирояждам несв., проям се. прех.
1. За пръв път или отново започ¬
вам да ям. 2, в 3 л. Разрушава,
поврежда с гризане, разяждане,
пружина ж. (рус.) Навита спира¬
ловидно еластична стоманена
тел, която възстановява първо¬
началната си позиция и служи
като двигател на механизъм
или за омекотяване на движе¬
ние. пружинен прил.
пружинирам несв. и св., нпрех.
Огъвам се, еластичен съм като
пружина.
пръждосвам несв., пръждосам
се. прех. разг. Изгонвам грубо. ~
се нпрех. неодобр. Махам се.
пръжка ж. Късче изпържена
сланина от топене на мас.
пръска ж. Изхвърлена настрани
кашса.
	 576

пръскам «есе. прех. 1. Разнасям,
разхвърлям в различни посоки.
2.	Ръся с течност, изтласквана
в различни посоки. 3. Харча не¬
обмислено. 4. е 3 л. Вали слабо.
~ се кпрех. 1. « 3 л. Раздробява се
на късове. 2. лн. Насочваме се в
различни посоки.
пръскачка ле. Машина за пръс¬
кане на лозя и овощни дървета.
пръст1 м. Подвижно разклоне¬
ние на китката на ръката или
стъпалото на крак. О Навивам
си на пръста - втълпявам си.
О През пръсти — небрежно.
О С пръст в устата - изма¬
мен. пръстов прил.
пръст2 ж. без мн. Изровена земя.
пръстен прил.
пръстен м. 1. Колелце, обикн. от
благороден метал, което се носи
на пръст като накит. 2. Метален
обръч за стягане.
прът м. 1. Отрязано тънко и дъл¬
го дърво. 2. Предмет с подобна
форма, обикн. от метал.
пръхтя несв. нпрех. в 3 л. Шумно
изкарва въздух из ноздрите си
(кон).
пръч м. Мъжко животно Сагра.
пръчка ж. 1, Отрязана клонка
без листа. 2. Предмет, изделие с
подобен вид и форма.
пряк прил. 1. Който е без заоби¬
каляне, най-къс. 2. Който е свър¬
зан непосредствено, без междин¬
ни степени. Пряк ръководител.
3.	Който се излъчва непосредст¬
вено в момента на извършване.
Пряко предаване. 4. Който е раз¬
положен хоризонтално. Пряка
улица.

психопатия
прикорж Допълнително име, да¬
дено според характерна особе¬
ност; прозвище.
прям прил. (рус.) Откровен, иск-
реп. прямота ж.
пряпорец ж. ост. Знаме,
пряспа ж. и преспа ж. Навеян
дебел пласт сняг.
псалм ж. (гр.) Лирическа религи¬
озна песен за възхвала на Бога,
включена в псалтир.
псалтир м. (гр.) Част от Библия¬
та, която съдържа текстове на
псалми.
псе ср. 1. Куче. 2. Злобен човек,
псевдо- Първа съставна част на
сложни думи със значение ’не¬
истински, лъжлив’: псевдоисти-
ка, псевдокулгпура, псевдонаука.
псевдоним (гр.) Измислено
име на човек на изкуството.
психиатрия ж. (гр.) 1. Медицин¬
ска наука за психичните заболя-
вания и лечението им. 2. ран.
Клиника за психично болни.
психиатри чем прил.
психиатър м Специалист по
психиатрия.
психика ж. 1. Свойство на мозъ¬
ка и нервната система да отра¬
зява обективния сняг и да взаи¬
модейства с него. 2. Вътрешен
душевен свят на човека.
психичен прил. и психически
прил.
психо- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’психически,
душевен’: психолингвистика,
психомоторен, психотерапевт,
психотерор, психотрилър.
психоанализа ж. 1. Психологи¬
ческо направление за изучава¬
не ка подсъзнанието и несъзна-
ваиите психични процеси. 2.
Метод на лечение на психични
заболявалия чрез изясняване
на несъзнавани психични про
цеси, сънища и влечения, пси¬
хоаналитичен прил.
психоаналитик м. и псйхоана-
л птичка ж. Специалист по пси¬
хоанализа.
психогенен прил. Който се по¬
ражда от психиката.
психоза ж. без мн. 1. Психическо
заболяване с неадекватно въз¬
приемане и ориентиране спря¬
мо действителността. 2. Реакция
от силно душевно сътресение.
психолингвистика ж. Наука за
възникване и възприемане на
речевите изказвания, психо-
лингвистичен прил.
психолог м. и психоложка ж.
1. Лице, което е специалист по
психология. 2. Лице, което поз¬
нава човешката психика и по¬
ведение.
психология ж-, (гр.) 1- Наука за
закономерностите на психичес¬
ката дейност на човека. 2. Пси¬
хични процеси, които обуславят
и съпътстват някаква дейност.
3.	Психични особености на лич¬
ност, колектив, общност, психо¬
логичен прил. тя психологи¬
чески прил.
психопат ж. и психопатка ж.
Лице с психически ненормално,
често противо обществе но пове¬
дение. психопатичен прил.
психопатия ж. без мн. (гр.) Ду¬
шевно заболяване при запазва¬
не на интелекта.
37*

психотерапевт
психотерапевт м. Специалист
по психотерапия, психо тера¬
певтичен прил.
психотерапия ж. (от гр.) Лечение
чрез психически методи и сред¬
ства. психотерапевтйчен
прил.
пейхотрйлър м. Филм с напрег¬
нато действие и психическо въз¬
действие.
псувам несв. прех. Изричам псув¬
ня по нечий адрес.
псувняж. Неприлична дума, из¬
раз, насочен за обида към ня¬
кого.
птица ж. Покрито с пера двукра-
ко крилато животно, птичи
прил.
птицевъд л. и птицегледач ,
птицевъдка ж. и птице гле-
дачка ж. Лице, което се зани¬
мава с птицевъдство.
птицевъдство ср. без мн. Отглеж¬
дане на домашни птици.
птицефёрма ж. Ферма за от¬
глеждане на птици.
птичар м. Ловно куче за птици,
птичарник м. Помещение за
птици във ферма.
пубертет м. без мн. (лат.) Период
на полово съзряване, пуберте¬
тен прил.
публика ж. без мн. (лат.) 1. Зрите¬
ли и слушатели на сценично про¬
изведение. 2. Читателско и зри¬
телско общество.
публикувам «есе. и се., прех. Чрез
печата давам гласност на нещо.
публицист л. ипублицйсткаж.
Лице, което се занимава с пуб¬
лицистика.
	578
публицистика ж. (от лат.) Твор¬
чество с политико-обществен
характер, насочено към актуал-
ни въпроси, публицистичен
прил.
публичен прил. 1. Достъпен,
открит за обществото. 2, Кой¬
то се извършва явно, без тайни.
О Публична личност - лице
с популярност в обществото.
Пуд м. (лат.-нем.-рус.) ост. Мярка
за тежина, равна на 16,38 кг.
пудел м. (нем.) Порода дребно ку¬
че с къдрава козина.
пудинг л. (англ.) Печен тестен
сладкиш е плодове.
пудра ас. (фр.) Фин парфюмиран
прах за козметични или хигиен¬
ни цели,
пудря «есе. прех. Нанасям пудра,
пуйка ж. Едра домашна птица;
Meleagris gallopavo. пуйчи прил.
пуйче ср. Малкото на пуйка,
пукам яссе. 1. прех. Правя пукан¬
ки. 2. прех. Пробивам нещо кухо
и надуто. 3. Правя пукнатини в
нещо. 4, нпрех. в 3 л. Издава си¬
лен звук при счупване. 5. нпрех.
ост. Стрелям. - се нпрех. 1. По¬
лучавам пукнатини. 2. Изживя¬
вам силно чувство, болка, усе¬
щане. 3. в 3 л. Разцъфва.
пуканка ж. Силно разпукано при
печене царевично зърно.
пукнатина ж. Тесен и продълго¬
ват отвор, причинен от удар,
съхнене и др.
пукотёвица ж. без мн. Шум от
многократни гърмежи или пу-
кане.
пул1 м. Кръгла плочка за игра на
табла.

нуританизъм
	 579

пул2 л. (англ.) Група предприя¬
тия, компании, отраслово обеди¬
нени с оглед на приватизиране¬
то им.
пулверизатор м. Приспособле¬
ние за разпръскване под наля¬
гане на течност, парфюм и под.
пулверизйрам несв. и св., прех. (от
фр.) Разпръсквам течност на
ситни капки.
пуловер м. (англ.) Плетена дреха
без яка, която се облича върху
блуза или риза.
пулп м. (лат.-нем.) 1. Смлени и хи¬
мически обработени за предпаз¬
ване от ферментация плодове
или зеленчуци. 2. Смлени руд¬
ни изкопаеми, смесени с разтво¬
рител и вода за извличане на
метала.
пулпа ж. (лат.) Вътрешна по-ме¬
ка част на зъб.
пулс 3t. (лят.) 1, Ритмично разши¬
ряване и следващо свиване па
артериите според ударите на
гърце н». 2. Ритъм. nÿ/ir<Mi прил.
пулсирам ини »/ ем , impct. (1 <i л.
Ритмично се свива и разпуска
(сърце, артерия); тупти.
пулт м. (лат.-нем.) 1. Поставка за
листове с ноти, текст и др. 2. Таб¬
ло с приспособления за управ¬
ление и контрол на автоматизи¬
рано устройство.
пуля се «есе. нпрех. Стоя с широ¬
ко отворени очи.
пума ж. (инднан.-исп.) Хищник от
рода на котките; Felis concolor.
пумпал .4. Детска играчка с фор¬
ма на сфера и конус със заост¬
рен край, която се върти около
вертикалната си ос.
пункт (лят.) I. Мчето с опреде¬
лено предназначение, за опре¬
делена дейност. 2. Отделна точ¬
ка като раздел в документ, пра¬
вилник и под. 3. Единица за сте¬
пен, измерване, пунктов прил
пунктир м. (от нем.) Линия от точ¬
ки или малки чертици, равно¬
мерно разположени.
пунктуация ж. без мн. (лат.) Сис¬
тема от препинателни знаци и
правила за употребата им. пун-
ктуационен прил.
пункция ж. (лат.) Вкарване на
куха игла в човешки организъм
за изтегляне на течност.
пунш л. (англ.-нем.) Подсладено
алкохолно питие с плодов сок и
подправки.
пура ж. (лат.) Дебела цигара от
плътно увити цели тютюневи
листа.
пургатив .ч без ля. Лечебно очис¬
ти по средство. пургативен
прил.
иурйзъм(яат.) език. Стре¬
меж към запазване на езика от
излишни чужди думи и изрази.
пуристичен прил.
пурйст м. Привърженик на пу¬
ризма.
пуритан м. и пуританка ж.
книж. I. Прпнч.рженик на пури¬
танизма. 2. Лице със строга
иранствепост, пуритански
прил., пуританство ср.
пуританйзъм м. без „чн. Англий¬
ско протестантско движение
(XVI-XVII в.) срещу абсолютиз¬
ма и католицизма в Англикан-
ската църква, което учи на стро¬
га нравственост,

пурпур
580
пурпур м. без мн. (от гр.) ЯркОчер-
вен цвят, пурпурен прил.
пуск л. 1. Пускане. 2. Срок за пус¬
кане. пусков прил.
пускам несв. и пущам несв.,
пусна св. прех. 1. Преставам да
държа нещо. 2, Разрешавам на
някого да излезе, да отиде някъ¬
де. 3. Привеждам в действие,
включвам. 4. Оставям нещо да
се появи, да съществува. Пус¬
кат нови банкноти. 5. Оставям
да расте и да се прояви. Пуска
косата си. Пуска клони. 6. в 3
л. Отделя от себе си. Пуска теч
ноет. 7. Разпространявам. Пус¬
кат всякакви слухове.
пуст прил. 1. Ненаселен, необи¬
таем. 2. Който не е запълнен;
празен. 3. Безсъдържателен. 4.
Противен, омразен. О Пусто да
остане — да опустее (клетва).
пустота ж.
пуста ж. (унг.) Тревиста равнин¬
на степ в Унгария.
пустее песе. нпрех. в 3 л. 1. Става,
изглежда пуст (пространство,
помещение). 2. Остава необра¬
ботена (земя).
пустиня ж. Обширно безводно
пространство с оскъдна расти¬
телност и сух климат, пусти¬
нен прил.
пустош ж. без мн. 1. Необитаемо,
изоставено място. 2. Отсъствие
на живот, движение; пустота, 3.
Душевна празнота.
пуф межд. За шум от изпускане
на силна въздушна струя или
газове.
пуфтя и пухтя несв. нпрех. 1.
Шумно изпускам въздушна
струя из устата си при умора, до¬
сада. 2. е 3 л. Издава глух звук
от ритмично изхвърляне на га¬
зове (машина).
пух м. Меки власинки от птичи
пера, пухен прил. и пухов прил.
пухкав прил. 1, Който е като пух.
2.	Който е покрит с пух. пухка-
вост ж.
пуч м. (нем.) Държавен преврат,
пуша несв. 1. прех. Поемам през
устата дим от цигара, лула. 2.
нпрех. Пушач съм. 3. нпрех. е 3 л.
Изпуска дим при горене. 4. прех.
Консервирам нещо с опушване,
пушалня ж. Помещение за пу¬
шене.
пушач .ч. и пушачка ж. Лице,
което пуши цигари.
пушек м. Дребни частици и лет¬
ливи продукти, отделяни при го¬
рене; дим.
пушйлка ж. 1. Пушек. 2. Прах.
О Вдигам пушилка - закан¬
вам се с много шум.
пушка ж. Огнестрелно ръчно
оръжие с дълга цев. пушечен
прил.
пушкалка ж. и пушкало ср. Дет¬
ска играчка с цев и бутало за из¬
хвърляне на топчета.
пущинак м. Необитаемо, запус¬
нато място.
пуяк м. Мъжкото животно Mele-
agris galïopavo.
пчела ж. Насекомо, което съби¬
ра и преработва цветен нектар
в мед; Apis mellifera. пчелен
прил.
пчелар м. и пчеларка ж. Лице,
което отглежда пчели, пчелар¬
ски прил., пчеларство ср.

	581
пчеларник л. и пчелин л. По¬
мещение за пчелни кошери и от¬
глеждане на пчели.
пчелояд Прелетна птица, ко¬
ято се храни е насекоми; Merops
apiaster.
пшеница ж. без мн. Най-важно¬
то у нас хлебнодайно растение;
жито; Triticum sativum.
пъдар м. Пазач на ниви, засаде¬
ни земи, пъдарски прил.
пъдпъдък ж Прелетна полска
птица; Coturnix coturnix. пъд¬
пъдъчи прил.
пъзел л. (англ.) Забавна игра с
подреждане на части, за да се
оформи картина, фигура и под.
О Нареждам пъзела - успя¬
вам да разгадая нещо.
пък1 сз. 1. За противопоставяне,
съпоставяне; а, но. Сега мълчи,
пък после ще питаш. 2. За при¬
съединяване. Бяха уморени,
пък им беше и студено.
пък2 част. За подчертаване па
изказа. А'? пък не тая. Пък и
още питаш.
ПШСам несв. нпрех « .7 л ими Поя
вявамесе и голямо количество,
пъкъл м. и пъкло ср. разг. Лд,
преизподня. пъклен прил.
пълен прил. 1. Който е изцяло за¬
ет. 2. В който има много неща.
3.	Цял, ненакърнен.П-ьлва пен
сия. 4. Който е изчерпателен за
дадена област. Пълна библио¬
графия. 5. Проявен във въз¬
можно най-висока степен. Пъ¬
лен глупак. Пълен триумф. 6.
Дебел (за човешко тяло). 7. Кой¬
то е зареден (огнестрелно оръ¬
жие). Ô език. Пълен член -
1Г|..||1<>МСГрлЖГ1!
онродел итгл i ni ит член -ът, -нт
пълнота ж.
пълзешком и iri.jr.iriiiicirrii нрч
С пълзене.
ПЪЛЗЯмеса. кпрех. 1. Придвижвам
се с влачене по корем плътно до
земята. 2. Движа се много бав¬
но. 3. е 3 л. Расте и се разпрости¬
ра по повърхността на нещо
(растение).
пълководец м. 1. Военачалник.
2. Лице с умение да си поставя
стратегически цели, пълковдд-
чески прил.
пълнеж м. 1. Вещество, с което
нещо се пълни или е напълне¬
но. 2. Пълнене.
пълнея несв. нпрех- Ставам по-пъ¬
лен, дебел.
пълнител м. 1. Приспособление
с патрони към огнестрелно оръ¬
жие. 2, Вътрешна част на хими¬
калка, напълнена с химикал за
писане.
пълно- Първа съставна част на
сложни думи със значение ’нро-
янеп п най висока (’топен’: пъл¬
новластен, пълноводен, пълно¬
луние, п ьлникрьвен, пълномас¬
лен , Н ЬЛ НОНривШ’.
пълнолетен прил. Който е на
възраст, косато c i>c закон се по¬
лучават определени права и за¬
дължения. пълнолетие ср. и
п ъл н ол ет ноет ж.
пъл нолукие ср. Фаза от завърта¬
не на Луната, когато тя се виж¬
да от Земята като пълен кръг.
пълнометражен прил. Който не
е с намалена дължина или вре¬
метраене (филм).

пълномощие
пълномощие ср. Предоставено
на лице или учреждение право
за извършване на действие от
името на друг. пълномощен
прил.
ПЪЛНОМОЩНИК М. и пъл помощ¬
ничка ж. Лице, на което е даде¬
но пълномощно, пълномощ¬
ни че ски прил.
пълномощно ср. Писмен доку¬
мент, който дава право на едно
лице да действа от името и за
сметка на друго.Генерално пъл¬
номощно.
пълня меса. прех. Правя нещо да
е пълно (в 1., 2„ 7. знач.).
пън.м 1. Останала на корена дол¬
на част на отсечено дърво. 2.
Къс и безформен дървесен от¬
рязък; дънер. 3. Глупав човек.
ггьнк м. без мн. (англ.) Рок музи¬
ка, изпълнявана от особено об¬
лечени музиканти със специал¬
ни прически.
пънкар м. и пънкарка ж. Пос¬
ледовател на движение, отлича¬
ващо се с носене на предизви¬
кателно небрежно и пъстро об¬
лекло и особена прическа.
пъп м. 1. Орган у човека и бозай¬
ниците, през който плодът се
храни и диша в утробата. 2.
Вдлъбнато място в средата на
корема, което е било свързано
чрез този орган, пъпен прил.
Пъпна връв.
пъпеш л. Едногодишно растение
с едри сочни плодове; Cucumis
inrlo. пъпешов прил. О Пъпе¬
шово дърво - тропическо дър¬
во; Сапса papaya.
	 582
пъпка ж. 1. Зачатък на растите¬
лен цвят или лист. 2. Малка по¬
дутина върху повърхност. 3.
Болестна подутина по кожата.
О Синя пъпка - болест антракс,
пъпля несв. нпрех. 1. е 3 л. Лази,
пълзи (животно). 2. Движа се,
ходя много бавно.
пъпчасвам «есе., пъпчасам се.
нпрех. Покривам се с пъпки.
първак м. без мн. Първата ракия
при варене, която е най-силна.
първаци мн, Нисши едноклетъч¬
ни животни; Protozoa.
първенец м. 1. Лице или колек¬
тив с най-високо постижение в
дадена област. 2. Изтъкнат и из¬
вестен човек в дадено селище.
първенство ср. 1. Състояние на
първенец. 2« Състезание с опре¬
деляне на п-ървенец.
първескйня ж. Жена (женско
животно), която ражда за пър¬
ви път.
първи и пртьв числ. 1. Който е
пред всички по място, време, ка¬
чества, успехи. Първа награда.
Първо качество. 2. Който се из¬
вършва преди другите. Първо
класиране. О Първа помощ -
неотложна помощ на пострадал
или внезапно заболял. О Пръв
братовчед - син на брат или
па сестра на родителите.
първичен прил. (от рус.) книж. 1.
Първоначален. 2. Който е в ос¬
новата на структура, организа¬
ция. Първична помощ, първйч-
ноет ж. (от 1. знач.).
първо- Първа съставна част на
сложни думи със значение
’пръв, за пръв път’: първобра-
път
		 583 	.	..
чен, първоизточник., първо¬
класник, първокурсник, първо¬
роден.
първобитен прил. 1. Свързан с
най-старата епоха на човешко¬
то общество. 2. Който е нециви¬
лизован, груб, първобитност
их. •
първокласник м. и първоклас-
ничка ж. Ученик в първи клас,
първолак м. и първолаче ср.
Първокласник,
първоначален прил. Който сла¬
га начало, предшества всички,
първообраз м. Оригинално про¬
изведение, модел, а не копие или
препис, първообразен прил.
първопрестолен прил. Който се
отнася до първата столица,
първороден прил. Който се отна¬
ся до първото родено дете в ед¬
но семейство.
първосигнален прил. При кой¬
то надделяват първичните при¬
митивни емоции.
първоучйтел ч Пръв учител,
пъргав прил. 1. Който е много
подвижен н бърз. 2. Конто е cp'i>-
чен и работлив. 3. Който r ri.и
кав и еластичен. Пърлиш т ило.
пъргави на ж и пъргах»>гт и
пърдя несв. нпрех. neoàobp. Шум¬
но изпускам чревни газове.
пържа несв. прех. Готов в нагоре
щена мазнина.
пържола ж. Печено или пърже
но парче месо с ребро.
пържблник ле. Електрическа
скара за печене на пържоли.
пързалка ж. 1. Място с глад ок
лед за пързаляне. 2. Приспособ¬
ление е гладка наклонена плос¬
кост за пързаляно в седнало по¬
ложение.
пързалям яег». прex. I. Движа не¬
що по гладка наклонена навт.р-
хност. 2. Плъзгам някого е шей¬
на по гладък лед. 3. Мамя, заб¬
луждавам някого. - се нпрех. 1.
Плъзгам се със ски, шейна, кън¬
ки и под. върху гладък лед. 2.
Губя устойчивост при ходене
върху хлъзгава повърхност.
пърля несв. прех. Обгарям на слаб
огън козина, пера и под. по по¬
върхността на нещо.
пъртйна ж. Отъпкана в снега пъ¬
тека.
пърха несв. нпрех. в 3 л. Трепти,
трепка от въздушно течение и
издава специфичен шум (птица,
насекомо).
пърхот м. без мн. Люспи, които се
отделят при болест от горния
слой на кожата.
пършйв прил. 1. Който има ли¬
шеи. 2. (рус.) Който е жалък, пре¬
зрян.
пъстрея ксс«. нн/и'1. 1. Ставам
ны'Т'ьр. 2. Показвам се н пъст¬
ри цветове.
пъстри нет. п/н-х. Правя нещо да
стане пъстро
пъгпфп/пм. 1. Който е с различ¬
ни багри, цветове; шарен. 2.
Който е разнообразен, многооб¬
разен. пъстрото JfC.
пъстърва ж. Речна риба с чер¬
вени точки по тялото си; Trutta
fario.
път1 м. 1. Предназначена за хо¬
дене, придвижване земна иви¬
път
ца. 2. Улица. 3. Направление,
посока на минаване.Пътят, ми
не е през центъра. 4. Линия
(маршрут), по която се пътува.
Морски и въздушен път. 5. Пъ¬
туване. Има още един час път
до границата- 6. Начин за пос¬
тигане на нещо. Незаконен път.
7. Линия на разделяне на коса¬
та. <> Давам път - създавам
възможност. О Давам пътя -
изгонвам, пътен прил.
път2 м. 1. Количество, кратност
на действие - след бройно чис-
лително или наречие много, чес¬
то, няколко и др.£Щ/н път;мно¬
го пъти. 2. Място в поредица от
действия, прояви - след редни
числителни или показателни
местоимения. За втори път лъ¬
жеш, но този път няма да ти
се размине. О Друг път - ня¬
кога, но не сега. О Един път -
веднъж.
пътеводител at. Справочник за
пътищата и забележителности-
те в дадено селище, страна.
пътека ж. 1. Тесен път за пеше¬
ходци, животни. 2. Тясна пос¬
тилка за под.
пътем и пътьом нрч. разг. На
минаване.
пътепис м. Съчинение за прежи¬
вявания и впечатления по вре¬
ме на пътуване, пътеписец
прил.
пътешественик л., пътешест¬
веница ж. и пътешественич-
ка ж. Лице, което прави пъте¬
шествие.
пътешествие ср. Пътуване по
далечни места.
	584

пътник .ч., пътници ж. и път¬
ничка ж. 1. Лице, което пъту¬
ва. 2. Смъртно болен човек.
пътнически прил.
пътувам несв. нпрех. Придвиж¬
вам се на по-гол ям о разстояние
с превозно средство или пеша.
пъхам несв. прех. Вкарвам, вмес¬
твам нещо някъде или в нещо.
-	се нпрех. Вмъквам се някъде,
където не съм желан, или с го¬
лямо усилие.
лъхтя несв. нпрех. Дишам шумно
и тежко.
пъча несв. прех. Издавам напред.
-	се нпрех. 1. Издавам корема
или гърдите си напред. 2. Хва¬
ля се, надувам се.
пъшкам яесв. нпрех. 1* Поради
умора или напрежение дишам
тежко и шумно. 2. Стена от бол¬
ка.
пюпйтър м. (фр.) Наклонена пос¬
тавка за ноти, книга; пулт.
пюре ср. (гр.) Еднородна гъста ка¬
ша от плодове, зеленчуци и др.
пяна ж. без мн. Образувана вър¬
ху течност бяла маса с въздуш¬
ни мехурчета при разбъркване,
разбиване. <> С пяна на уста
-	с много злоба.
пясък ж. 1. Дребни зърнести час¬
тици от камък и други твърди
вещества. 2. Болестно утаяване
във вид на дребни кристалчета
в човешки орган, пясъчен
прил.
пясъчник м. Камък от споени
зрънца кварцов пясък и остан¬
ки от микроорганизми, пясъч¬
ни кое прил.

равнила
_ 585

р
раб ж. и рабйня ж. 1. ост, Роб. 2.
В съчет. раб божий - човек»
предан на волята на Бога, раб-
ски прил.
рабат ж. (ит.) Отстъпка от цената
на продавана стока.
раболепие ср. без мн. Угодничес¬
ко поведение пред по-силен и
влиятелен човек, раболепен
прил., раболепност ж.
работа ж. 1. Дейност за създава¬
не на нещо; труд. 2. Създадена
творба, дело. 3. Поминък, заня¬
тие. Търся си работа. 4. Възло¬
жена учебна задача. Курсова ра¬
бота. 5. Качество при изпълне¬
ние на нещо. Прецизна работа.
6. jHrt. Вещи, имущество. 7. разг.
Дела, обстоятелства, отноше¬
ния. Не се бъркам в чужди ра¬
боти. О Гледай си работата
- 1. Бъди спокоен. 2. Не се на¬
месвай. О Празна работа и
вятър работа - нещо несери¬
озно. работен прил.
работилница .*■. Помещение,
предназначено за занаятчийска
дейност.
работлив прил. Който обича да
работи, работлйвост ж.
работник м. и работничка ж. I.
Лице, което професионално се
занимава с физически или ум¬
ствен труд. 2. Лице, времени ю
наето за извършване на опреде¬
лена дейност. 3. Лице, което оби¬
ча да се труди, работнически
прил. (от 1. знач.). <> ср. без мн.
Работ ни чества съсловие на
работници (н I. знач к
работодател ж. и работидател¬
на ж. Лице, което предлага ра¬
бота срещу заплащане, рабо¬
тодателски прил.,работода-
телство ср.
работохолйк м, и работохо-
лйчка ж. Лице, което премного
се отдава на работата си,
работя и работя несв. прех. 1.
Върша нещо, трудя се. 2, Про¬
фесионално се занимавам с не¬
що. 3. Имам постоянна работа.
4.	Умея да си служа с нещо. Не
работи с компютър. 5. в 3 л.
Функционира според предназ¬
начението си.
раван м. без мн. (перс.-тур.) 1. Вид
небърз конски ход. 2. нрч. С та¬
къв ход.
равен прил. 1. Който е без изда¬
тини и вдлъбнатини. 2. Който не
е наклонен. 3. Който е еднакъв
с друг по някакви показатели. 4.
Който е равномерен, без вари¬
ране. равенство ср.
равнил, (евр.-игр.) Еврейски све¬
щеник.
равнение ср. 1, Подреждане на
строени хора п права линия. 2.
Църковен обред за изравнява¬
не1 на гроб па четиридесетия ден
от смъртта.
равнец м. Лековито растение с
нарязани листа и бели, събра¬
ни в букет цветчета; Achillea
millefolium. <> Жълт равнец -
Achillea clypeolata.
равнина ж. 1. Обширна земна
повърхност без големи възви¬
шения и вдлъбнатини. 2. Гео¬
равнина
метрична плоскост, равнинен
прил.
равнище ср. 1. Равна местност.
2. Степен на значимост, израст¬
ване, развитие. Световно равни¬
ще. <> Морско равнище - осно¬
ва за измерване на географска
височина според средната висо¬
чина на морето.
равно- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’който е равен,
еднакъв'.равнозначен, равноме¬
рен, равностоен, равностой¬
ност, равноценен.
равноапостол л. Название на
светец, равен по значимост на
апостолите.раемоапостолскп
прил.
равновесие ср. 1. Състояние на
покой под въздействието на ед¬
накви, но противоположни си¬
ли. 2. Устойчиво положение на
тяло. 3. Състояние на спокойст¬
вие без колебания и крайности.
равновесен прил.
равнодёнствие ср. без мн. Време,
когато денят и нощта са с равна
продължителност, равноден¬
ствен прил.
равнодушен прил. 1. Който не
проявява интерес към нещо (ня¬
кого); безразличен. 2. Който из¬
разява отсъствие на интерес
към нещо (някого). Равнодушен
поглед, равнодушие ср.
равнопоставен прил. Който има
еднакви с друг права, положе¬
ние или задължения, равно¬
поставеност ж.
равносметка ж. 1. Окончателно
отчитане на приходи и разходи.
2. Съпоставяне и отчитане на
	586

положителното и отрицателното
в дейност и резултат от нея.
равнявам несв., равня се. прех. 1.
Правя да стане равно; изравня¬
вам. 2. Обредно изравнявам
гроб. - се нпрех. 1. Сравнявам
се с някого или нещо. 2. Равнос¬
тоен съм по значение, качества.
3. Заставам с други в права ре¬
дица.
рагу ср. (фр.) Ястие с нарязано ме¬
со със зеленчуци.
радар м. (англ.) Електронен уред
за определяне чрез радиовълни
на местоположение или скорост
на обект, радарен прил.
радвам несв. прех. Доставям ра¬
дост на някого. * се нпрех. 1. Об¬
зема ме радост. 2. Разполагам с
нещо положително. Радвам се на
почит и уважение.
радетел м. и радётелка ж. Кой¬
то полага грижи и ревностно се
застъпва за нещо.
раджа м. (санскр.) Индийски пле¬
менен вожд, княз.
радиален прил. Който е с форма
на лъчи, насочени от един цен¬
тър.
радиатор м. (лат.) 1. Отоплител¬
но съоръжение със свързани
тръби, през които тече пара или
вода. 2. Електрически нагрева¬
тел е подобна форма. 3. Съоръ¬
жение за охлаждане в автомо¬
билен двигател.
радиация ж. (лат.) 1. Лъчевидно
излъчване от центъра във всич¬
ки посоки. 2. Радиоактивно из¬
лъчване. радиационен прил.
радий ле. без мн. (от лат.) Химичес¬
ки елемент - силно радиоакти-

радиотехник
.. 587

нем сребристобял метал, ради-
СО прил.
радикал (лат.) 1. Привърже¬
ник на крайни, решителни мер¬
ки, 2. Член на радикална пар¬
тия. радикален прил., ради-
калност ж. ирадикализъм м.
радикулит м. (от лат.) Възпале¬
ние на гръбначномозъчните
нерви.
радио ср. (от лат.) 1. без мн. Систе¬
ма за предаване и приемане на
звукови сигнали чрез електро¬
магнитни вълни, 2. Учрежде¬
ние, което осъществява излъч¬
ване на програми чрез електро¬
магнитни вълни. Радио роман¬
тика“. 3. Радиоприемник.
радио-1 Първа съставна част на
сложни думи със значение ’кой¬
то се отнася до радио’: радиоабо-
намент, радиолампа, радиолю¬
бител, радиопрограма, радио¬
станция, радиотакси, радио-
университет.
радио-2 Първа част на сложни
думи със значение ’който се от¬
нася до радиация’:радиоактив¬
ност, радиобиология, радиоиз-
лъчване, радиотерапия, радио¬
химия.
радиоактивен прил. Чиито ядра
се превръщат в ядра на други
химически елементи, като из¬
лъчват енергия и вредни за жи¬
вите организми лъчи, радио¬
активност ж.
радиоапарат м. Радиоприем¬
ник.
радиограмаж. Предадена по ра¬
дио телеграма.
радиозасечпик м Рлдпштаи
цпя за засичане и определинг на
мястото на скрит източник па
радиовълни; радшигглеш a nip
радиолампа ж. Клек гриппа
лампа.
радиолечение ср. Лечение г ра
диоактивно облъчване.
радиолокатор м. Устройство за
радиолокация.
радиолокация ж. без мн. Опре¬
деляне на местонахождението
на обекти чрез високочестотни
радиовълни, радиолокацйо¬
нен прил.
радиомост м. Едновременно
предаване от повече радиостан¬
ции.
радиопеленгатор м. Радиоза-
сечник.
радиопират м. Лице, което осъ¬
ществява радиопредавания,без
да има разрешение за това.
радиопредавател м. Устройство
за излъчване на радиовълни.
радиопредавателен прил.
радиоприёмник л. Устройство
за приемане на радиовълни и
трансформирането им в звукове,
радиослушалка ж. Слушалка за
радио без високоговорител.
радиостанция ж. Апаратура за
предаване и приемане ни ради¬
овълни,
радиотелескоп м. Телескоп за
приемане па електромагнитни
вълни, излъчени от космически
тела,
радиотерапия ж. Лечение с ра¬
диоактивни вещества.
радиотехник л. Специалист по
радиотехника.

радиотехника
радиотехника ж. 1. Наука за ра¬
диовълните и електромагнитни¬
те колебания. 2. Апарати и сис¬
теми за разпръскване на ради¬
овълни. радиотехнически
прил.
радиоуредба ж. Съоръжение за
приемане и предаване на ради¬
осигнал и в помещения, сгради,
селища.
радиофицирам несв. и св., прех.
Снабдявам със система за ради¬
овръзка.
радист ж. и радистка ж. Лице,
което приема и предана по ра¬
диотелефон.
радиус м. (лат.) 1. Права линия от
центъра до коя да е точка от ок¬
ръжността или от повърхността
на кълбото. 2. Облает на разпрос¬
транение във всички посоки.
радост ж. 1. Приятно душевно
вълнение от вътрешно задовол¬
ство. 2. Нещо, което предизвик¬
ва такова вълнение и преживя¬
ване. радостен прил.
радушен прил. Който е неприну¬
дено и искрено любезен, привет¬
лив, гостоприемен, радушие ср.
и радушност
раждаемост ж. без мн. Относите¬
лен ръст на ражданията в даден
период и място.
раждам лесе., родя св. прех. 1. До¬
бивам рожба (жена, женско жи¬
вотно). 2. Ставам родител. 3. в 3
л. Дава плод (растение, земя). 4,
Предизвиква възникването на
нещо. - се нпрех. вЗл. 1. Появя¬
ва се на света. 2.Вирее. 3. Въз¬
никва.
	588

раз- Приглаголна представка със
значение: 1. Действам с голяма
сила и интензивност: разбесня-
вам се,развикам се, разигравам
се, размечтавам се. 2. Насоч¬
вам действието в различни или
всички посоки: разбягвам се,
разгонвам, разпилявам, раз¬
пращам ,разхвърлям. 3. Довеж¬
дам действието до резултат, ка¬
то обхващам изцяло обекта:раз¬
бърквам, разгорявам, разваря-
вам. 4. Изчерпвам действието:
разграбвам, разпродавам, раз¬
учавам. 5. Осъществявам док¬
рай действието, като разделям
обекта на части: разсичам, раз-
чертавам, разчупвам. 6* Насоч¬
вам действието в обратна посо¬
ка: развивам, развързвам, раз¬
граждам, разчертавам.
разархивирам несв. и св., прех.
Възстановявам архивирана
компютърна информация.
разбивам несв., разбия се. прех. 1.
С удар раздробявам на части. 2.
С удар повреждам, счупвам, на¬
ранявам. 3. Бъркам смес, за да
стане пухкава. 4. Унищожавам.
5.	Побеждавам някого.
разбираем прил. Който може да
бъде разбран.
разбирам несв., разберасв. прех.
1.	Осъзнавам смисъла на нещо.
2.	Досещам се. 3. нпрех. Имам
познания. 4. Владея език. 5. Съ¬
чувствам на споделени желания
и мисли. 6, Забелязвам. Не раз¬
брах, че минахме границата. **
се нпрех. 1. Уговарям се с няко¬
го. 2. Спогаждам се с някого. 3.
вЗл. Става ясно.

развивам
		 589

разбирателство ср. 1. Съгласие,
взаимност. 2. Спогодба.
разбйт прил. 1. Който е повреден,
счупен. 2. Който е победен, сък¬
рушен.
разбойник^. 1. Лице, което вър¬
ши обир с насилие. 2. Злостор¬
ник, крадец, разбойнически
прил., разбойничество ср.
разболявам несв., разболея са.
прех. Причинявам разболяваме
на някого. - се нпрех. Ставам бо¬
лен.
разбор м. 1. Разглеждане на текст,
израз, дума откъм строеж, зна¬
чение, образи, стил и др. 2. Об¬
съждане и анализ на подготов¬
ка или дейност.
разбран прил. 1. Който се разби¬
ра, разбираем.2. Който е сговор¬
чив.
разбулвам несв., разбудя се.
прех. 1. Свалям, махам було. 2.
Правя нещо да бъде разбрано и
ясно за всички.
разбунтувам несв. прех. Подбуж¬
дам, предизвиквам бунт и непо¬
корство.
разбърквам «есе., разбъркам
се. прех. 1. Чрез бъркане разме¬
ням местата на много неща. 2.
Размествам множество предме¬
ти. 3. Бъркам смес.
разбягвам се несв., разбягам се
се. нпрех. 1. Започвам с увлече¬
ние да бягам. 2, ля. Бягаме и
различни посоки.
развала ле. без мн. 1. Разваляне,
повреждане. 2. Морален упадък.
развален прил. 1, Който е повре¬
ден и негоден. 2. Който е поква¬
рен, безнравствен. 3. Който е
неправилен, г чуждо влияние
(реч, език).
развалина ж. 1. Останки <>г не¬
що разрушено, съборено. 2.
Грохнал човек.
развалям «есе., разваля <■«. прех.
1.	Разрушавам. 2. Повреждам.
3, Отказвам нещо уговорено,
запланувано. 4. Влошавам ка¬
чеството на нещо. 5. Покваря-
вам някого. - се нпрех. 1. Пог-
рознявам, отслабвам. 2. в 3 л.
Влошава качеството си (стока,
храна). 3. е 3 л. Става лошо, по-
лошо (време). 4. Пропадам
нравствено.
разведрявам несв., разведря се.
прех. Правя нещо да е ведро, све¬
жо. — се нпрех. 1. в 3 л. Разясня¬
ва се (време). 2. Ставам свеж,
бодър.
развеждам1 «есе., разведа1 cô.
прех. Водя някого на различни
места.
развеждам2 несв., разве д&2 се.
прех. Официално разтрогвам
брак. - се нпрех. Прекратявам
брака си.
развейпрах м. без мн. Безотгово¬
рен, несериозен човек.
развенчавам я/тл., развенчая
(н. и развенчея с«. прех. Доказ¬
вам, че никой (нещо) не заслу¬
жава уважение, почест и слава.
развивам несв., развия се. прех.
1. Разгъвам нещо увито, запъ¬
нато. 2. Развинтвам, развърз¬
вам. 3. Довеждам до по-висока
степен проявата на качества и
способности. 4, Осъществявам
дейност. 5. Излагам мнение, ми¬
съл, идея. 6. Придобивам ка¬
ризнинам
чество или изпадам в състояние.
~ се нпрех. 1. Израствам, офор¬
мям се. 2. е 3 л. Протича, осъ¬
ществява се (дейност, процес). 3.
е 3 а. Разлиства се, расте (расте¬
ние). 4. в 3 а. Напредва, разши¬
рява се (предприятие, общест¬
во).
развигор м. без мн. Пролетен вя¬
тър, от който дърветата се раз¬
виват.
развиделява се «есе., развиде-
лёе се и развидели се са. е 3 л.
Започва да става светло; съмва
се.
развит прил. 1. Който е с добри
физически данни. 2. Умствено
издигнат, напреднал. 3. Който е
с висока степен на развитие.
развихрям се «есе., развихря се
нпрех, 1. е 3 л. Започва да се про¬
явява с голяма сила (буря, при¬
родно явление). 2. Проявявам се
с пълна сила и интензивност.
развлечение ср. Приятно зани¬
мание, което доставя удоволст¬
вие.
развличам «есе., развлека са.
прех. 1. Разнасям в различни по¬
соки, като влека. 2. Устройвам
развлечение. - се нпрех. Забав¬
лявам се.
развод1 м. Разтрогване на брак,
семейство, разводен прил.
развод2 м. без мн. (рус.) Смяна на
караул или часови.
разводач л. 1. Придружител, ек¬
скурзовод. 2. Лице, което извър¬
шва смяна на караула.
разноднйвам несв., разводня се.
пргк 1. Добавям пода в по-голя-
	590

мо от нужното количество. 2.
Включвам ненужни подробнос¬
ти, което нарушава точността на
изложението.
развой ,ч. Развитие, развоен
прил.
разврат м. 1. Разпуснатост в по¬
ловия живот. 2. Безнравстве¬
ност и морална поквареност в
обществото, развратен прил.,
развратност ж.
развратник л. и развратница
ж. Лице, което е покварено, раз¬
вратено. развратнически
прил., разврат ни чество ср.
развращавам «есе., развратя се.
прех. Въздействам на някого да
се отдаде на разврат, да се пок¬
вари.
развръзка ж. 1. Заключителна
част на художествена творба, ко-
гато всичко се изяснява. 2.
Край, приключване на събитие,
действие.
развъдник м. Среда, място, къ¬
дето нещо се развъжда. Развъд¬
ник на комари.
развъждам несв., развъдя се.
прех. Осигурявам размножава¬
нето на нещо в голямо количес¬
тво.
развълнувам несв. прех. Предиз¬
виквам, причинявам вълнение.
~ се нпрех. Започва да ме обзе¬
ма вълнение.
развървям «есе., развървя се.
прех. Изваждам, издявам връв,
връзка, въже и др.
развързвам несв., развържа сз.
прех. 1. Освобождавам нещо за¬
вързано. 2. Освобождавам от
задръжки, стеснение.

_ Г>!)1

развъртвам несв. и развъртам1
развъртя св. прех. В обрат¬
на посока въртя нещо стегнато,
за да се разхлаби.
развъртам2 несв. и развъртя-
вам несв., развъртя се. прех. 1.
Започвам да въртя около себе
си. 2. Започвам да върша нещо
с голям замах и енергия.
развявам несв., развея се. прех. 1.
Държа нещо високо, за да се вее.
2,вЗл.С веене отнася в различ¬
ни посоки. - се нпрех. Безцелно
скитам, бездействам.
разгадавам несв., разгадая се.
прех. Разбирам замисъла, идея¬
та на нещо загадъчно.
разгар м. без мн. Най-интензивен
период в проявата на нещо.
разгарям несв. и разгорявам
несв., разгоря св. прех. 1. Правя
да гори по-буйно. 2. Предизвик¬
вам проявата на нещо с по-го-
ляма сила.
разгащвам несв., разгащя се.
прех. 1, Свалям надолу панта¬
лон, гащи. 2. Оставям някого да
се разпусне и да се държи непри¬
лично.
разгеле нрч. (перс.-тур.) Тъкмо,
точно (за време, място).
разгласявам несв. и разгласям
несв., разглася се. прех. Публич¬
но давам гласност на нещо.
разглеждам несв., разглёдам св.
прех. 1. Внимателно гледам не¬
що от всички страни. 2. Проуч¬
вам и обсъждам нещо.
разглобявам несв., разглобя се.
Отделям съставните части на
нещо цялостно, сглобено.
|>а:1Г|>;«ни чинам
ра:и11ГШ1нам шта , разгнепн ni.
Прех. ДоШ’ЖДНМ никого до c i.r го
яние на гняв.
разговарям1 несв нпре\. Надя
разговор.
разговарям2 несв., разговори <м
прех. Карам някого да започне
разговор, за да се отвлече от не¬
приятни мисли.
разговор м. Разменяне на съоб¬
щения и мисли чрез говорене.
разговорен прил. 1. Който се от¬
нася до говор, устна реч. 2, Кой¬
то протича във форма на разго¬
вор, диалог, разговор»ост ж.
разговорник м. Помагало с об¬
разци от изрази и диалози за об¬
щуване на чужд език.
разголвам несв., разголя се, прех.
1.	Откривам част от тялото си да
е голо. 2. Обличам неподходящо
леко. Не разголвай детето, още
е болно. 3. Разкривам нещо при¬
кривано, пазено в тайна.
разгонвам несв., разгоня се. прех.
1.	Пъдя, гоня в различни посо¬
ки. 2. С държанието си настрой¬
вам срещу себе си.
разгорещявам несв., разгоре¬
щя се. прех. 1. Правя нещо да е
горещо. 2. Предизвиквам ду¬
шевна възбуда.
разграждам «< <<»., разградя се.
njwx. L Премахвам ограда. 2.
Разделям нещо на съставните
му елементи.
разграничавамнесв., разграни¬
ча <•«. прех. 1. Разделям чрез гра¬
нящ). 2. Отделям едно нещо от
друго с посочване на различие¬
то. - се нпрех. Показвам непри-
надлежност към нещо (някого).

разграфявам
разграфявам несв., разграфи
се. прех. Разделям е графи.
разгром м. (рус.) Цялостно уни¬
щожаване.
разгромявам несв., разгромй се.
прех. Унищожавам напълно; по¬
разявам.
разгръщам несв., разгърна св.
прех. 1. Отварям нещо сгънато;
разтварям. 2. Разполагам вър¬
ху широка повърхност. 3. Раз¬
вивам в широк мащаб.
разгрявам несв., разгрея св. прех.
1.	Стоплям нещо. 2. Подготвям
се физически за по-голямо на¬
товарване; загрявам.
разгулен прил. (рус.) Който се от¬
нася до шумно и разточително
веселие или пиянство.
разгъвам несв., разгъна св. прех.
1.	Разтварям нещо сгънато, уви¬
то. 2. Разполагам на голямо
пространство; разгръщам.
разгърдвам несв., разгърдя св.
прех. Разтварям отпред дрехите,
за да се разкрият гърдите на ня¬
кого.
раздавам несв., раздам се. прех.
Давам нещо или всичко, като го
разделям между повече лица. -
се нпрех. 1. Влагам всичкото си
усърдие и енергия. 2. в Зл. Раз¬
нася се, разпространява се
(звук, шум).
раздавач м. и раздавачка ж.
Лице, което разнася по адреси
писма, вестници и др.
раздалечавам «есе., раздалеча
сн. прех. Увеличавам разстояни¬
ето между предмети, лица.
раздвижвам несв., раздвижа се.
прех. I. Привеждам в движение.
	 592

2,	Предизвиквам вълнение,
възбуда.
раздвоёние ср. Разделяне на две
части, раздвоеност ж.
раздвоявам яесе., раздвоя се.
прех. 1. Деля нещо цяло на две
съставни части. 2* Предизвик¬
вам нарушение на единство (в
съзнание, мисли, чувства).
раздёл м. (рус.) Дял.
разделям несв., разделя се. прех.
1.	Деля на части. 2. Разпреде¬
лям. 3. Отделям един от друг. 4.
Намирам се в средата на нещо,
което деля на две. 5. Предизвик¬
вам разединение. - се нпрех. 1.
е 3 л. Разклонява се, става на
части. 2. Прекратявам съжител¬
ството си с някого. 3. мн. Тръг¬
ваме в различни посоки или по¬
отделно. 4. мн. Разпределяме об¬
що имущество.
раздирам меса., раздера св. прех.
1. Разкъсвам на парчета чрез
дране. 2. Надрасквам дълбоко,
наранявам.
раздор м. Вражда поради нераз¬
бирателство.
раздразвам весе, и раздразним
несв., раздразня се. прех. 1. С
дразнене довеждам до нервна
възбуда или разгневеност. 2.
Предизвиквам реакция.
раздразнителен прил. Който
лесно изпада в раздразнение.
раздразнителност ж.
раздробявам несв., раздробя се.
прех. Разделям на по-дребни къ¬
сове.
раздрънквам «есе., раздрън¬
кам се. прех. 1. Разклащам не¬
що, за да дрънка. 2. Повреждам

5УЗ
pniKHCIGtM
нещо; развалям. 3. «шОибр. Раз¬
пространявам информация,
разгласявам нещо нашироко.
раздувам «есе., раздуя се. прех.
I. С вкарване на газ увелича¬
вам обема на нещо. 2. Преуве¬
личавам нещо.
раздухвам «есе., раздухам се.
npvx. I. Отнасям, разпилявам с
духане. 2. Разпалвам с духане.
3.	Подстрекавам.
раздържавявам леса., раздър-
жавя се. прех. Превръщам дър¬
жавна в частна собственост.
раздърпвам несв., раздърпам
ce. 1. Дърпам в различни посо¬
ки. 2. Чрез дърпане влошавам
външния вид на нещо (някого).
раздавам несв., раздянасв. прех.
1. Свалям нещо, закрепено на
гръб. 2. Изваждам нещо в дяна¬
то.
раздяла ж. Разделяне от близки,
разединен прил. Който е с раз¬
единено единство, разедине-
мост ж.
разжалвам «есе. (рус.) Лишавам
от военен чин, звание.
раззеленява се несв., раззе¬
ленее се св. и раззелени се се.
нпрех. в 3 л. Покрива се със зеле¬
нина.
разигравам несв., разиграя се.
прех. 1. Карам някого (нещо) да
играе. 2. Създавам пречки и
неприятности на някого. « се
нпрех. 1. Увличам се в игра. 2. в
3 л. Случва се.
разисквам несв. прех. Разменям
мисли при обсъждане на нещо.
разказ ж. 1. Разказване. 2. Крат¬
ка прозаична художествена
творба с oiiitciijiitr ii.'i случка, съ¬
битие f>a thtt ten ftpii.t
разказвам «гги , рилкйжа
прех. (.думи описвам тчцп, коо
то съм преживял, съчинил,
разказвателен н/>мл. Кой то сг <п
нася до разказ или разказвач.
разказвач м. и разказвачи» .*•.
Лице, което умее да разказва
(устно или писмено).
разкайвам се несв., разная се св.
нпрех. Изразявам дълбоко съжа¬
ление за постъпка, действие.
разкалугерявам несв., разкалу-
геря се. прех. Отнемам калугер¬
ски сан.
разкапвам се «есе. разкапя се
се. нпрех. 1. Разлагам се, изгни-
вам. 2. вЗ л. Разрушава се, про¬
пада.
разкарвам «есе., разкарам се.
прех. 1, Откарвам на различни
места. 2. Прогонвам, отстраня¬
вам. 3. Преднамерено насочвам
неправилно. 4. Правя да нама¬
лее, да отзвучи (болка, усещане).
- се нпрех. 1. Безцелно ходя па¬
са м-натам. 2. Безрезултатно хо¬
дя някъде, без да свърша нещо.
3. Махам се от някъде.
разкатавам несв., разкатая се.
прех. 1. Разгъвам, разделям. 2.
разг. Heodofip. Наказвам ожесто¬
чено, довеждам до изтощение.
разквартирувам несв. и св., прех.
Настанявам по квартири.
разкисвам несв., разкйсна се.
прех. Кисна нещо, докато набъб¬
не или омекне. ~ се нпрех. 1» е 3
л. Размеква чрез киснене.2. Из¬
падам в лошо настроение. 3, Из¬
падам в безделие, леност.
38*

разкладка
разкладка ж. (рус.) Пропорция за
определяне на полагаемата хра¬
на на едно лице за определено
време.
разклащам несв., разклатя се.
прех. 1. Клатя в различни посо¬
ки. 2. Предизвиквам нестабил¬
ност и отслабване.
разклон м. Разклонение на път.
разклонение ср. Отклонение
спрямо основна линия или клон
спрямо стъбло.
разклонител ж. Приспособление
за разклоняване на проводник,
водопроводна тръба и др.
разклонявам несв., разклоня се.
прех. Правя разклонение от не¬
що. - се несв. в Зл. 1. Пуска кло¬
ни (растение). 2. Прави разкло¬
нение (път, река, линия).
разковниче ср. 1. Растение, кое¬
то според поверието има маги¬
ческа сила. 2. Магическо сред¬
ство за постигане на успех, щас¬
тие.
разкол ж. без мн. 1. Отклонение
от общоприетите догми и норми.
2.	разг. Несъгласие.
разколебавам несв., разколе¬
бая св. прех. Предизвиквам ко¬
лебание у някого. - се нпрех. Об¬
зема ме колебание.
разкопавам несв., разкопая се.
прех. 1. С копаене правя пръст¬
та рохкава. 2. Изваждам с копа¬
ене нещо заровено.
разкопки мн. Издирване на
предмети и следи от древни кул¬
тури чрез разкопаване.
разкопчавам несв., разкопчая
св. прех. Освобождавам от копчета
и закопчалки нещо закопчано.
	594

разкош ж. без мн. 1. Разточител¬
но и показно богатство. 2. Голя¬
ма красота, великолепие. З.разг.
Желано, но недостъпно благо.
разкошен прил.
разкрасявам несв., разкрася св.
прех. Правя нещо да е красиво,
разкрач ж. Разстоянието между
двата крака при пристъпване
напред, което се приема като
мярка.
разкрачвам несв., разкрача св.
прех. Раздалечавам краката
(подпорите, зъбците) на нещо. -
се нпрех. Заставам с раздалече-
ни един от друг крака.
разкрепостявам несв., разкре-
постя св. прех. (рус.) 1. Освобож¬
давам от крепостничество. 2.
Създавам свобода и независи¬
мост (за някого).
разкривам несв., разкрия се.
прех. 1. Правя явно и достъпно
нещо скривано, тайно. 2. Изяс¬
нявам, разгадавам.
разкривявам несв., разкривя се.
прех. Кривя в разни посоки; пра¬
вя нещо да е криво.
разкритие ср. Разкриване на
тайна, нередна дейност.
разкроявам несв., разкроя са.
прех. Кроя материя за изработ¬
ване на нещо.
разкървавявам несв., разкър¬
вавя се. прех. Наранявам до по¬
ява на кръв.
разкършвам несв., разкърша са.
прех. 1. Разчупвам. 2. Раздвиж¬
вам тялото си. Разкпршнам ра¬
мене. ~ се нпрех. С физически
упражнения rit раздвижвам.

разменям
	 595

разкъсвам несв., разкъсам са.
прех. 1. С късане нарушавам це¬
лостта на нещо. 2. е 3 л. Измъч¬
ва (болка, ярост, гняв). ~ се
нпрех. 1. в 3 л. Става на късове.
2.	Полагал» неимоверни усилия.
3.	Измъчвам се от противоречи¬
ви желания, стремежи.
разлагам несв., разложа сз. прех.
1.	Разчленявам нещо на състав¬
ните му части. 2. Предизвиквам
нравствена поквара и упадък. ~
се нпрех. I* в 3 л. Разпада се на
съставните си части. 2. Изгни-
вам, скапвам се.
раз лайвам несв., разлая сз. прех.
1.	Предизвиквам куче да лае.
2.	Предизвиквам някого да ме
ругае.
разлат прил. Който е широк и
плитък (съд).
разлепвам несв. и разлепим
«есе., разлепя сз. прех. 1. Лепя
на много места. 2. Отлепям не¬
що залепено.
разлив м. без мн. 1. Разливане.
Разливът е обхванал северното
крайбрежие. 2. Място, където се
разлива река.
разливам несв., разлея св. прех.
1. Поради невнимание изливам
течност. 2. Наливам в много съ¬
дове, З.аЗл. Излива се наширо¬
ко (воден басейн).
разлика ж. Нещо, което различа¬
ва съпоставяни предмети (лица)
и др.
разлиствам несв., разлистя св.
прех. 1, Разгръщам страниците
на книга, вестник и под. 2. е 3 л.
Предизвиква появата на листа,
зеленина. ** се нпрех. « 3 л. Пус¬
ка листа (растение).
различавам несв., различа се.
прех. 1. Установявам разлика. 2.
Отделям от множеството. « се
нпрех. Не съм еднакъв с някого
(нещо).
различен прил. 1, Който при
сравнение се откроява с особе¬
ни белези. 2, мн. Разнообразни,
нееднакви, всякакви, разлйч-
ност ж.
различие ср. Разлика.
разлом м. Разместване на зем¬
ните пластове при разкъсване
на земната кора.
разлъка ж. Раздяла с близки.
разлютявам лесе., раз лютя св.
прех. 1. Правя нещо да е люто.
2.	Силно ядосвам, разгневявам.
размазвам несв., размажа се.
прех. 1. Мажа тънък слой по по¬
върхност. 2. Смачквам,
размах м. 1. Широко замахване
с ръка; замах. 2. Широта на
действие, проява.
размахвам несв., размахам св.
прех. Махам широко в разни по¬
соки.
размачквам несв., размачкам
св. прех. 1. С мачкане разстилам
нашироко. 2. Смачквам.
размеквам несв., размекна се.
прех. 1. Правя нещо да стане ме¬
ко. 2. Предизвиквам у някого
нежност и чувствителност.
разменям несв., разменя св.
прех. 1. Давам нещо и получа¬
вам друго. 2. По грешка вземам
нещо вместо друго и разменям
местата на две неща.

размер
размёр м. 1. Големина на нещо.
2.	мн. Степен в проявата на не¬
що.
размёрвам несв., размеря св.
прех. 1. Определям размерите на
нещо. 2. Разделям на части с ме¬
рене.
размёсвам несв., размеся се.
прех. 1. С бъркане смесвам, 2.
Оформям тесто на хлябове.
размествам лесе., разместя ce.
прех. Разменям местата на пове¬
че неща; пренареждам,
размивам несв., размия се. прех.
Разтварям в течност. - се нпрех.
в 3 л. Разтваря се и става нея-
сен, неочертан.
разминавам се несв., размина
се се. нпрех. 1. Минавам покрай
някого (нещо), който се движи в
противоположна посока. 2. Про¬
пускам среща, възможност да се
видя с някого (нещо). 3. мн. Раз¬
личаваме се по основни неща.
- ми се е 3 л. Минава без после¬
дици и усложнения.
размирен прил. 1. Който гизда¬
ва смут и безредици. 2. През
който ( където> се създават без¬
редици и емут. Ги (мирно време.
разм ирискам игтв., размири¬
ша ni. прех. Измолвам с аромат
или миризма. - се нпрех. в 3 л.
Започва да мирише.
размирица ле. обикн. мн. Нару¬
шаване на реда и спокойствие¬
то за кратко време.
размирник м. и размирница ж.
1.	Лице, което предизвиква раз¬
мирици. 2. Непокорен палав¬
ник. размирничееки прил.
	 596

размислям несв., размисля се.
нпрех. 1. Мисля задълбочено. 2.
Променям взето решение, на¬
мерение. Вярно, че бях обещал,
но размислих. ~ се нпрех. Задъл¬
бочавам се в размисли.
размисъл ж. и размишлёние
ср. Задълбочено мислене.
размишлявам несв. нпрех. Раз¬
мислям.
размножавам несв., размножа
се. прех. 1, Развъждам в голямо
количество. 2. Отпечатвам в
много екземпляри.
размотавам «есе., размотан св.
прех. 1. Отвивам нещо намота¬
но. 2. Съзнателно бавя, разтъ-
кавам.
размразявам несв., размразя се.
прех. 1. Затоплям нещо замразе¬
но. 2. Отменям установен конт¬
рол върху цени, доходи или
прекратена дейност. - се нпрех.
Излизам от замразено състоя¬
ние.
размърдвам несв,, размърдам
св. прех. 1. Раздвижвам. 2. На¬
карвам някого да се движи, да
действа.
размяна ж. Даване на нещо за
получаване на друго; разменя¬
не.
разнасям «есе., разнеса са. прех.
1.	Нося на различни места и по¬
соки. 2. вЗл. Разпръсква (вятър,
буря). 3. Разпространявам.
разнебйтвам несв., разнебитя
се. прех. Напълно повреждам,
развалям.
разнежвам несв., разнежа се.
прех. Предизвиквам нежност и
чувствителност у някого.

5.97

разпи прил. мн. 1. Които са раз¬
нообразни, раЗЛИЧНИ. 2. субст.
М пето във вестник, точка от дне¬
вен ред за всякакви въпроси.
разнищвам несв., разнищя св.
прех. 1. Изваждам нишките от
гькан или плетиво. 2, Изясня¬
вам заплетена история, случка.
3.	Съсипвам някого (нещо).
разновидност ж. Нещо, което се
отнася към даден вид, но се от¬
личава от другите, включени в
същия вид.
разногласен прил. 1. Който
включва различни гласове. 2. В
който няма сговор и съгласие.
разногласие ср. Отсъствие на
единство в мнения, възгледи,
действия.
разногледлрил. Кривоглед, раз-
ноглЪдство ср.
разно езичен прил. 1. В който
има много езици (населено мяс¬
то). 2. Който включва различни
езици. 3. В който няма едино¬
мислие.
разноезйчие ср. без мн. 1. Изпол¬
зване на различни езици в ед¬
на общност. 2. Неразбирателст¬
во, отсъствие на единство.
разнолик прил. Който се проявя¬
ва различно.
разнообразен прил. 1. Който не
е еднакъв по вид или проява. 2.
Който е изпълнен с различни и
неповтарящи се елементи, раз¬
нообразие ср. и разнообраз-
пост ж.
разнообразявам несв., разнооб¬
разя св. прех. Правя нещо да е
разнообразно.
рилпндзм се
разнороден при < 1»<ипо ее раз-
личала шнноитг признаци, ri.e
тал или характер рачио/нм)-
HOCfil jut.
разнос .н. безмн. Разнасяне раз¬
носен прил.
разноски .чн. Парични средства
за определени всекидневни
нужди.
разностранен прил. 1. Който е с
нееднакви страни. 2. Който се
проявява в различни области на
живота, разностранност ж.
разноцветен прил. Който е с мно¬
го цветове; пъстър.
разобличавам несв., разоблича
св. прех. Разкривам истината за
провинение или нарушение.
разобличйтел м. и разобличй-
телка ж. Лице, което разобли¬
чава.
раэорёние ср. Разоряване, опус¬
тошение.
разоръжавам несв., разоръжа
св. прех. Отнемам оръжие или
съкращавам въоръжение.
разоравам несв., разоря се. прех.
Причинявам опустошение, уни¬
щожение; съсипвам.
разочаровам «его. и св., прех.
Предизвиквам у някого недо¬
волство и огорчение поради нес¬
бъднати очаквания и надежди.
разпад м. t'ic-t мн. В съчет. радио¬
активен разпад - произволно
превръщане на ядрата на даден
химически елемент в друг еле¬
мент.
разпадам се несв., разпадна се
се. нпрех. 1. Разделям се на мал¬
ки части. 2, в 3 л. Престава да
съществува като цялост (за ор¬
разпадам ce
ганизация). 3, е 3 л. Превръща
се в ядро на друг химически еле¬
мент (за ядро на химически еле¬
мент).
разпалвам несв., разпаля са.
прех. 1. Правя да пламне и да го¬
ри. 2. Предизвиквам у някого
възбуденост, въодушевление.
разпарям леса., разпоря се. разг.
1.	Разкъсвам шевовете на нещо
ушито. 2. Разрязвам с острие.
разпасвам несв., разпаша св.
прех. 1. Развързвам, освобожда¬
вам нещо запасано, препасано.
2,	Предоставям прекадена сво¬
бода и разпуснатост.
разпасва се несв., разпасе се се.
нпрех. е 3 л. I, Започва да пасе
(животно). 2. Изпитва полов на¬
гон (кобила).
разпенвамяесе., разпопя co. прех.
Правя нещо на пяна. - се «прех.
1.	й 3 л. Става на пяна. 2. Бурно
изразявам гняв, недоволство.
разпервам несв., разперя с«.
прех. 1. Широко разтварям ръ¬
це (крила). 2. « 3 л. Изправя пе¬
рата си (птица),
ра:п1срдушй|11ц|м wcca., рялнер-
душйии ch л/к-v I. Скубя и раз
хвърлям пера на птица 2. (’т.г
замах разгромявам, ст-гнпкам.
разпе ти прил В съчет Разпети
петък петъкът преди Велик¬
ден.
разпечатвам1 «сгм., разпеча¬
там1 с«. прех. Пренасям върху
хартия компниърна информа¬
ция.
разпечатвам2 «<•<*«., разпеча¬
там2 се. И разпечатя се. прех.
Отварям нещо запечатано.
	598
разпечатка ж. Компютърна ин¬
формация, пренесена с принтер
върху хартия.
разпилявам «сее., разпилея се.
прех. 1. Пилея всичко или изця¬
ло. 2. Необмислено харча пари.
разпилян прил. 1. Който е раз¬
пръснат. 2. Който проявява не¬
организираност, несистемност.
разпиляност ж.
разпие м. Разпределение по дни
и часове на учебни занятия.
разписание ср. График по дни
и часове за движение на превоз¬
ни средства.
разписвам несв., разпиша се.
прех. Подписвам. — се нпрех. 1»
Подписвам се. 2. Появявам се
някъде, за да се забележи при¬
съствието ми.
разписка ж. Подписан документ
при получаване на нещо.
разпит ж. Разпитване на свиде¬
тел по обвинение.
разпитвам мес«., разпйтам се.
прее. Задавам въпрос, за да съ¬
бера данни и сведения.
разплата .^. без мн. Отмъщение,
разклащам несв., разплатя се.
прех. Плащам всичко или на
много хора. - се нпрех. 1. Уреж¬
дам дълговете си. 2. Отмъща¬
вам си.
разплащателен прил. Който е
свързан с разплащане. Разпла¬
щателна сметка.
разплесквам несв., разплескам
се. прех. Правя нещо да стане
плоско.
разплйтам несв., разплета се.
прех. 1. Изтетлям нишката и раз-
ри.I продажба
йялям нещо плетено. 2. Изясня¬
вам нещо сложно, объркало.
разплод л. безмн. Размножаване,
развъждане, разплоден прил.
разплодник л. Място за отглеж¬
дане на животни за разплод.
разплувам се «есе., разплуя се
се. нпрех. 1. Разлагам се. 2. нео-
ào6p. Отпускам се физически,
ставам тромав, апатичен.
разпознавам несв., разпозная
со. прех. Успявам да позная ня¬
кого или нещо.
разпокъсвам несв., разпокъ¬
сам со. прех. С късане правя не¬
що на части.
разполагам1 несв., разположа
св. прех. 1. Намествам, подреж¬
дам повече неща. 2. Създавам
удобство, настроение и условия
за нещо; предразполагам. ~ се
нпрех. Настанявам се.
разполагам2 несв. нпрех. 1. Имам
в наличност. 2. Имам право и
възможност да се разпореждам
с нещо (някого). - се нпрех. Раз¬
пореждам се с нещо (някого).
разполовявам несв., разполовя
се. прех. Разделям на две поло¬
вини.
разположен ир«л. 1. Който се на¬
мира на дадено място. 2. Който
е в добро физическо и душевно
състояние. X Който е предраз¬
положен за нещо.
разположение ср. 1. Положение1
в пространството. 2. Представе¬
но право за използване на не¬
що. 3. Настроение, състояние. 4.
Заета позиция от войскова част,
разпоредба ж. Задължително
предписание.
разпореди тел « и ризпоргди-
'гглка .*■ 1. Служител. мини lui
казва мегпггп ни зрип-ни н* и ni
лон за 11редгт;и»лгпцг 2. Л ни,г <
право да разпорежда.
разпореждам неся ., разпоредя
св. прех. Определим, ууе-ждим из
вършването на нещо. ~ се ««/«п
Налагам волята и желанието eu
над другите.
разпра ж. Ожесточен спор,
разправа ж. 1. Караница, раз¬
правия. 2. Жестоко насилие над
някого за наказание или при¬
нуждаване.
разправия ж. 1. Караница, спор;
разпра. 2, Неприятности,
разправям несв., разправя се.
прех, 1. Изразявам с думи; раз¬
казвам. 2. Съобщавам чрез раз¬
казване. - се нпрех. 1. Карам се
с някого. 2. Занимавам се с не¬
що (някого),
разпределение ср. 1. Разпреде¬
ляне. 2. Програма (план) с оп¬
ределени по дни и часове дей¬
ности.
разпределител л.. 1 • Л И1^(. ч 1СI.
то разпределя. 2. Приспособле¬
ние в инсталация за разпреде¬
ляне.
разпределям ««-и., разпределя
<н. л/мз Разделям между мнози¬
на.
разпродавам нгсж, разпродам
гн. л/мз. I. Продавам всичко. 2.
Продавам вещи на длъжник.
разпродажба ж. 1. Вр еменно
продаване на стоки с намалена
цена, 2. Продаване на конфис¬
кувана, отнета от собственик
стока или вещи.

р аз простира м
разпростирам несв., разпрос¬
тра се. прех. Простирам наши¬
роко; разпространявам. - се
нпрех. 1. Получавам широк об¬
сег и влияние, 2. Подробно из¬
разявам мисъл, мнение и под.
разпространител м и разпрос¬
траните и ка ж. Лице, което раз¬
пространява нещо.
разпространявам «есе., раз¬
пространя св. прех. Правя не¬
що да достигне до много места.
разпръсквам несв., раапръс-
кам св. прех. 1. Пръскам в раз¬
лични посоки. 2, Разгонвам хо¬
ра (животни). 3. Разпространя¬
вам.
разпуквам несв., разпукна се.
прех. Причинявам пука не, счуп¬
ване на нещо. *• се нпрех. е 3 л. 1.
Пропуква се. 2. Разцъфтява.
разпус м. без мн. Край на църков¬
на служба.
разпускам несв. и разпущам
несв., разпусна се. прех. 1. Раз¬
решавам на събрано множест¬
во да се разотиде. 2. Давам ва¬
канция, 3. Предоставям прока¬
лена свобода. 4. Разхлабвам не¬
що стегнато. 5. ра п.. Отморявам
се. - се нпрех. 1. Преодолявам
стеснение. 2. Ставам iteiiairtuiiiH-
телен и недисциплиниран. 3. За¬
почвам неразумно да харча. 4. «
3 л. Разхлабва се (дреха, обувка),
разпуснат прил. 1, Конто е пус¬
нат свободно, не е прибран. 2.
Който е недисциплиниран, неиз-
пълнителен.разпуснатост м.
(от 2. знач.).
разпъвам несв., разпъна се.
прех. 1. Разтягам настрани. 2,
	 600
[ Подлагам на мъчения, измъч¬
вам. О Разпъвам на кръст
- приковавам на кръст, за да
измъчвам.
разпътен прил. Който е извра¬
тен, покварен.
разпятие ср. Изображение на
кръст с разпънатия Христос.
разработвам несв., разработя
св. прех. 1. Работя неЩо за пръв
път или отново. 2» Употребявам
нещо ново, за да функционира
добре. Разработвам нова кола.
3.	Задълбочено проучвам, из¬
следвам. 4 Подобрявам и раз¬
ширявам дейността на заведе¬
ние, предприятие и др,
разработка ж. 1. Разработване.
2.	Резултат от проучване, дей¬
ност.
разравям несв., разровя се. прех.
1.	Ровя на различни страни. 2.
Разбърквам при търсене на не¬
що. 3. С ровене изваждам нещо
заровено.
разразява се несв., разрази се
сс. прех. в 3 л. Проявява се бур¬
но, е пълна сила (природно яв¬
ление).
разранявам несв., разраня се.
прех. 1. Правя рана, наранявам.
2.	Раздразвам стара рана.
разраствам се несв., разрасна
се св. и разраста се се. нпрех.
Увеличавам се, развивам се.
разред и разряд л. 1. Категория.
2.	Група при растения или жи¬
вотни, по-малка от клас.
разреден прил. 1. Чиято гъстота
е по-малка от нормалното. Раз¬
редено мляко. 2. Който е с нару¬
шен ред. разреденоет ж.

<И>1	.
разредител .v. Вещество за раз¬
реждане па бои.
ра.«редка ж-. Разреден шрифт
при печатане.
разреждам неся., разредя се.
?7к-,г. 1. Правя нещо да е по-ряд¬
ко. 2. Увеличавам разстояние-
го между предмети (лица). 3.
Увеличавам интервали.
разрез и разрез м. 1. Разрязан
отвор в една посока. 2. Плоскост,
j ю която е разрязано нещо. О В
разрез със - в нарушение, не¬
съгласие с нещо.
разрешавам меса,, разреша сз.
прех. I. Давам позволение за
действие. 2. Намирам отговор,
изход.
разрешвам «есе. и разресвам
лесе., разреша сз. прех. С ресане
оформям и подреждам коса,
брада, грива.
разрив м. без мн. 1. Разкъсване
на връзки във вътрешен орган.
2.	Окончателно прекъсване на
връзки и контакти.
разрошвам несв., разроша сз.
прех. Правя някого (нещо) да е
рошав.
разруха ж. без мн. Разрушаване,
унищожаване.
разрушавам несв., разруша сз.
прех. 1. Събарям нещо, превръ¬
щам го в развалина. 2. Прекра¬
тявам съществуването на нещо.
Разруши семейството си.
разрязвам несв., разрежа ni.
прех. С рязане разделям на час¬
ти.
р&зсад ж. Поникнали млади
стръкове за разсаждане. разса-
дов прил.
разсадник I. Градина аа мла¬
ди par iriunt, кон го се ра:« аждат.
2.	Средище, откъдгта тчцо ее
разпространила.
разсаждам	разгаля
прех. Пресаждам па поло миста
млади растения.
разеёйвам несв., разсея е«. щкд.
1,	Пръскам, насочвам в различ¬
ни посоки. 2. Правя да се забра¬
ви (чувство, настроение, мисъл).
3.	Преча на някого да се съсре¬
доточи и внимава.
разсейка ж. обикн. мм. Метаста¬
за.
разселвамнесв., разселясз. прех.
Принудително заселвам на раз¬
лични места.
разсеян прил. 1. Който е насочен
в различни посоки (светлина,
лъчи). 2. Който не е съсредото¬
чен и не внимава.разсеяност
ж.
разейлен м. (рус.) Прислужник в
учреждение.
разсипвам несв., разсипя св.
прех. 1. Неволно изсипвам, раз¬
ливам. 2. Разхищавам. 3. Разо¬
равам, «* се нпрех. 1. н з л. Из¬
сипва се извън съда (ксщестно).
2.	Пропадам, разоравам се.
разсипник л. и разсипница ж.
Лице, което прахосва, разпиля¬
на. разсипнически прил.,раз-
сипничество ср.
разен чам «ген, разсека се. прех.
I.	Със сечене разделям на час¬
ти. 2. Прорязвам.
разслабвам несв., разслабя св.
прех. 1. Правя нещо да е нестег-
нато; разхлабвам. 2. « 3 л. На¬
малява и прекратява запек.

разследвам
разследвам лесе. прех. Проучвам
подробно и задълбочено.
разслоявам несв., разслоя се.
прех. (рус.) 1. Разделям на слое¬
ве, пластове. 2. Създавам соци¬
ални групи в обществото.
разсол .н. бе? мн. 1. Кисело зеле.
2. Солена вода за туршия, сире¬
не и др.
разсрочвам несв., разсроча се.
прех. Определям последовател¬
ни срокове за изпълнение на не¬
що.
разсрочка ле. Разсрочване,
разстилам несв., разстеля се.
прех. Постилам върху широка
площ. ~ се нпрех. в Зл. Разнася
се нашироко; простира се.
разстояние ср. Раздалеченост в
пространството или времето.
разстрел м. (рус.) Разстрелване,
разстрелвам несв., разстрелям
се. прех. С огнестрелно оръжие
изпълнявам смъртна присада
или убивам по заповед.
разстройвам «cru, разстрои сн
прех. 1. 1(редизвпквам безредие,
смущение. 2. Нарушавам кае
тройката па уред, музикален ип
етрумевт и под 3. Причинявам
болезнено състояние. 4. <’а.вда¬
вам лошо настроение, нервно
състояние.
разстройст во ср *>еч мн I. Нару¬
шаване, смущаване па реда. 2.
Болестно състояние. Психичес¬
ко разстройство. 3. Диарии.
разсъблйчам леев., разеъблека
се. прех. Събличам голяма част
от дрехите на някого или на
ВСИЧКИ. - се нпрех. Събличам си
част от дрехите.
	602
разсъдлив прил. Който обмисля
разумно и внимателно, раз-
съдлйвост ж.
разсъдък м. без мн. Способност да
се мисли и разсъждава, разсъ-
дъчен прил.,разеъдъчност ж.
разсъждавам меса, нпрех. 1, Ло¬
гически обмислям, за да стигна
до същността. 2. Обсъждам, уму¬
вам.
разсъждение ср. 1. Разсъждава-
не. 2. Последователни мисли,
доведени до умозаключение. 3.
Излагане на мнение; изказване.
разсъмва се несв., разсъмне се
св. нпрех. Става светло в начало¬
то на деня.
разсънвам несв., разсъня св.
прех. Прогонвам желанието за
спане у някого. ~ се нпрех Пре¬
одолявам желанието си да спя.
разсърдвам несв., разсърдя се.
прех. Пра ви някого сърдит, ядо¬
сан. - се нпрех. Започвам да се
сърдя.
разст.хна се лесе., разсъхне се се.
нпрех н 3 л. 1, Поврежда се чрез
изсъхване (бъчва, каца). 2. разг.
Осуетява се нещо замислено.
разтакавам несв. прех. 1. Съзна¬
телно бавя извършването на не¬
що. 2. Ненужно губя времето на
някого. - се нпрех. 1. Губя на¬
празно времето си. 2. Действам
прекалено бавно.
разтварям1 несв., разтворя1 се
прех. 1, Отварям изцяло, широ¬
ко. 2, Разпъвам широко встра¬
ни.
разтварям2 несв., разтворя3 св.
прех. 1. е 3 л. Образува разтвор с
друго вещество (течност). 2.
	603

Приготвям разтвор. - се нпрех
в 3 л. Образува еднородна смес
в течност.
разтвор л. 1. Течна хомогенна
смес от равно разпределени ком¬
поненти. 2. Механична смсс от
пясък, вода, цимент и др. в оп¬
ределено съотношение. Цимен¬
тов разтвор.
разтегли» прил. 1. Който при
опъване променя формата и
размера си. 2. Който допуска
различно тълкуване, разтег-
лйвост ж.
разтеглям несв., разтегля св.
прех. С разпъване променям
размерите и формата на нещо.
разтйчвам се несв., разтичам се
сз. нпрех. 1. Започвам да тичам в
различни посоки. 2, Активно се
заемам с нещо, което изисква хо¬
дене на различни места.
разтоварвам несв. и разгова¬
рям несв., разтоваря се. прех. 1.
Свалям товар от нещо (някого).
2.	Освобождавам от задачи, за¬
дължения.
разтопявам несв., разтопя се.
прех. Правя течно нещо замръз¬
нало или твърдо.
разточйтелен прил. На когото
липсва мярка за харчене на па¬
ри. разточителност ж. и
разточителство ср.
разтрёбвам весе., разтрёбя ce.
прех. Привеждам в ред; подреж¬
дам.
разтревбжвам несв., разтрево¬
жа се. прех. Създавам у някого
смут и тревога.
разтрепервам несв., разтрепе-
ря св. прех. Предизвиквам тре¬
разтърснам
перене у никого ~ ce нпрех За¬
почвам да трепери.
разтривам нега., разтрия
прех. 1. С триене прави на прах
или на каша. 2. Прани масаж.
разтрогвам несв., разтрогна <■«.
прех. В съчет. разтрогвам
брак - развеждам.
разтропан прил. Който проявя¬
ва буден ум и реагира бързо.
разтръбявам кесв., разтръбясв.
прех. Широко разпространявам
нещо (обикн. тайна).
разтупвам «есе., разтупам св. и
разтупвам се. прех. Предизвик¬
вам туптене, пулсиране. * се
нпрех. е 3 л. Започва да тупти
(сърце).
разтуптявам несв., разтуптя св.
прех. Разтупвам.
разтурям меев., разтуря св. прех.
1. Разбърквам, разхвърлям. 2.
Събарям, разрушавам. 3. Осуе¬
тявам нещо предвидено. 4. Пок¬
варя вам.
разтуха ж. Утешение, успокоя¬
ване.
разтълкувам св. прех. Подробно
и изцяло тълкувам.
разтървавам несв., разтърва се.
прех. Разделям и успокоявам ли¬
ца, които се бият.
разтърквам несв., разтъркам св.
прех. Разтривам.
разтърсвам1 несв., разтърся1 се.
прех. 1. Треса, тръскам силно. 2.
Предизвиквам дълбоко вълне¬
ние; разчувствам.
разтърсвам2несв., разтърся2се.
прех. Усилено започвам да тър¬
ся.

разтягам
разтягам несв,, разтегна се. прех.
Правя нещо да стане с по-голям
размер.
разубеждавам несв., разубеди
св. прех. Въздействам върху ня¬
кого да се откаже от намерение,
убеждение.
разузнавам несв., разузная са.
прех. Събирам и проучвам дан¬
ни за нещо тайно.
разузнаване ср. 1. Действие на
глагола разузнавам. 2. Служба
за събиране на поверителни све¬
дения.
разузнавач м. и разузнавачка
ж. Лице, което се занимава с ра¬
зузнаване.
разум м. без мн. 1. Способност на
човека да мисли и разсъждава.
2. Способност за правилна пре¬
ценка и действие; разсъдък.
разумен прил. 1* Който е спосо¬
бен да мисли и разсъждава. 2.
Който е способен да взема пра¬
вилни решения; разсъдлив,
разумност ж.
разучавам ««•<•«разуча «рсх.
(' подробности сс запознавам с
нещо. Разучавам теория.
разфасонам ист. прех. (пол .-рус.)
Размерном и опаковам стока за
продажба.
разформирам несв., разфор¬
мировам несв. и св., прех. Разпус¬
кам, прекратявам съществува¬
нето на нещо оформено.
разхаитвам несв., разхайтя св.
прех. Въздействам на някого да
стане безделник, хайта. - се
нпрех. Ставам безделник, хайта.
разхвърлям «есе., разхвърля се.
прех. 1. Хвърлям на различни
	604
страни, посоки. 2. Създавам без¬
редие, безпорядък. 3. Разпреде¬
лям върху много лица, на мно¬
го места. *• се нпрех. Разсъбли¬
чам се.
разхищавам несв., разхитя са.
прех. Разпилявам, прахосвам.
разхлабвам несв., разхлабя се.
прех. 1. Разпускам нещо стегна¬
то. 2. еЗ л. Предизвиква стомаш¬
но разстройство.
разхлаждам несв. и разхдадя-
вам несв., разхладя се. прех. 1.
Правя нещо да е хладно. 2. Съз¬
давам усещане на приятен хлад.
- се несв. 1, е 3 л. Става хладно,
захладнява. 2. Усещам приятен
хлад.
разхлопвам несв., разхлопам св.
прех. Правя нещо да се развали
и започне да хлопа.
разход ,н 1. Средства за издръж¬
ка, поддържане па нещо. Имам
допълнителни разходи. 2. без
мн Употреба на нещо с опреде¬
лена цел. Разход на гориво,
разходел прил.
разходка ж. Кратко излизане, хо¬
дене за отмора и развлечение.
разходомер м. Устройство за из¬
мерване на изразходвана теч¬
ност.
разхождам несв., разходя се. Из¬
веждам на разходка. - се нпрех.
На разходка съм.
разхубавявам несу.. разхубавя
се. прех. Правя нещо да е хуба¬
во. - се нпрех. Ставам хубав, по-
хубав.
разцвет м. без мн. Висока степен
в развоя на нещо.

разяснение
	 605

разцвётка ж. (рус.) Цвят (багра)
или съчетание от цветове вър¬
ху материя.
разценка ж. (рус.) Установен раз¬
мер на заплащане.
разцентровам «все. и св., прех. 1.
Нарушавам центровано поло¬
жение. 2. Нарушавам нормал¬
но функциониране.
разцепвам несв., разцепя св.
прех. 1. Разделям чрез цепене. 2.
Спуквам. 3. Разединявам це¬
лостта на общност.
разцепление ср. Разединяване
на общност.
разцъфвам несв.. разцъфна св.
нпрех. Разцъфтявам.
разцъфтявам несв., разцъфтя
св. нпрех. 1. в 3 л. Отваря цвета
си, покрива се с цвят (растение).
2. е 3 л. Постига разцвет. 3. Раз¬
хубавявам се.
размеквам несв., разчекна се.
прех. 1. Разтварям широко, като
предизвиквам болка (уста, кра¬
ка). 2. С дърпане встрани раз¬
късвам нетцо.
разчепквам лесе , раз чепкам се.
прех. 1. Разтеглям влакна, за да
станат пухкави. 2. Задтлбочепо
и подробно изследвам.
разчесвам несв., разчета св.
прех. 1. разг. Разресвам. 2. Раз¬
ранявам с прекадено чесано и
дразнене.
разчет м. Предварителен план е
определени разходи.
разчиствам несв., разчистя се.
прех. 1. Правя нещо да е чисто и
подредено. 2. Освобождавам
място; опразвам. О Разчист¬
вам сметки - отмъщавам.
разчи там1 исеп , разчета1 ги.
прех. Успявам да п|ючгта нещо
неясно.
разчйтам9 ««•<*«., разчета9 <•«
прех. Определям предварително.
разчитам3 несв. нпрех. (рус.* На¬
дявам се на нечия помощ.
разчоплям несв., разчопля т.
прех. 1. Разранявам, повреждам
с чоплене. 2. Подробно и търпе¬
ливо изследвам, обсъждам не¬
що.
разчувам се несв., разчуя се се.
нпрех. Ставам известен на мно¬
зина.
разчувствам «есе. прех. Довеж¬
дам до вълнение, умиление и
разнежване.
разшйвам несв., разшия св. прех.
Разединявам нещо зашито; пре¬
махвам шев.
разширявам несв., разширя се.
прех. 1. Правя нещо да е по-ши¬
роко. 2. Увеличавам обхват, об¬
сег.
разшифровам леса. прех. Раз¬
читам шифрован, закодиран
текст.
разяждам , разям <•«. прех.
I. ».7л. Преяжда нещо отвътре
и го унищожава (насекомо, чер¬
вей). 2. «Зя. Разрушава чрез хи¬
мическо въздействие. 3. Измъч¬
вам душевно или физически;
терзая. — се нпрех. Изпитвам ду¬
шевно или физическо терзание,
разярявам несв., разяря св. прех.
Довеждам някого до ярост и
гняв. ~ се несв. Обзема ме ярост,
разяснение ср. Тълкуване на не¬
що неясно.

разяснявам
разяснявам яееа., разясня се.
прех. 1. Правя нещо да стане яс¬
но и разбираемо. 2. в Зл. Прави
небето безоблачно.
рай м. без мн, 1. Отвъден свят за
душите на праведниците (според
религиозните вярвания). 2. Мяс¬
то, където преди грехопадението
са живели Адам и Ева (според
християнството). 3. Много краси¬
во и привлекателно място. 4.
Място, където се живее охолно.
О Райска птица - австралийс¬
ка пойна птица; Paradisea apada.
райбер м. (нем.) Приспособление
за затваряне на врати, прозор¬
ци и др.
райграс без мн. (англ.) Ниска
трева за озеленяване на площи;
Lolium.
райе ср. (фр.) Надлъжна декора¬
тивна ивица на плат.
район м. 1. Местност, обособена
географски, икономически, ме¬
теорологически. 2, Администра¬
тивна единица в населено мяс¬
то. 3. Област, обхваната от дейс¬
твие, природно явление и пр.
районен прил.
районирам несв. и св., прех. Оп¬
ределям райони.
райх .м безмн. (нем.) ист. Герман¬
ска империя,
рак' Водно животно е пет чиф¬
та крака: морски рак Cancer
paqurus; речен рак Aslacus Пн-
viatilis. раче ш к и прил.
рак2 л. без мн. Злокачсггнено ту
морно заболяване, раков прил.
ракета* ж. (нем.) 1. Снаряд с оц¬
ветен пламък за сигнализиране
и илюминация. 2. Летателен
	 606

апарат с реактивен двигател.
ракетен прил.
ракета2 ж. (фр.) Приспособление
с елипсовидна рамка (с мрежа)
и дълга дръжка за игра на тенис.
ракита ж. без мн. Вид върба с жи¬
лави пръчки, използвани в кош¬
ничарството; Salix purpurea.ра¬
китов прил.
ракйя ж. (ар.-тур.) Алкохолно пи¬
тие от дестилирани ферменти¬
рали плодове, ракиен прил.
ракла ж. 1. Дървен сандък за
дрехи. 2. Вграден долап за дре¬
хи и завивки. 3- ост. Преграде¬
но място в хамбар. 4. Сандък за
снаряди.
раковина и раковйна ж. (рус.)
Черупка на рак, охлюв, мида и
ДР-
ракообразен прил. 1. Който при¬
лича на рак1. 2. субст. ракооб¬
разни мн. Клас членестоноги;
Crustacea.
ракурс м. без мн. (от фр.) Положе¬
ние на изобразяван в изкуство¬
то предмет (от дадена гледна
точка).
рали ср. (англ.-фр.) Автомобилно
състезание с определени прави¬
ла.
ралица ж. 1. Основна част на ра¬
ло, която се натиска при оране.
2. Ситно цвете; Delphinium. 3.
разг. Съзвездието Орион.
рало ср. Примитивно дървено
оръдие за оране с железен Па-
ЛСЧННИК.
рама .»•. (нт нем.) Основна носеща
част на машини и съоръжения.
рамадан и рамазан м. без мн. (от
ар.)Месец на мюсюлмански пое-
607
раница
in, когато през деня не се яде ни¬
що.
рамка ж. (нем.-рус.) 1. Обиколка,
и която нещо се поставя. 2. Гра¬
фически или други орнаменти
около написан текст. 3, Изобра¬
жение на правоъгълник, в кой¬
то е поместен текст. 4. Обсег,
предели, в които нещо се проя¬
вява.
рамков прил. О Рамково сп ора¬
зумение - споразумение по ос¬
новни положения, които подле¬
жат на уточняване.
рамо ср. 1. Част от човешкото тя¬
ло от основата на шията до гор¬
ната част на ръката. 2. Част от
дреха над тази част. 3. Разстоя¬
нието от опорната точка до точ¬
ката, където се прилага дейст¬
ващата сила. О Давам рамо -
оказвам подкрепа, раменен
прил,
рампа ж. (фр.) 1. Издигната част
в предния край по дължина на
театрална сцена. 2. Специална
площадка на железопътна гара
за товарене и разтоварване на
вагони.
рана ас. 1. Повредена тъкан на
живо тяло. 2. /(ушевно страда¬
ние; болка. Я Голяма загуба в
стопанския живот.
рангл. (фр.) 1. Степен, знание 2.
Степен на значимост; вел и ч и на.
рангов прил.
рандеву ср. (фр.) ост. Уговорена
среща.
рандеман л. без мн. (фр.) 1. Про¬
центно съотношение между про¬
изведен продукт и съответната
суровина. 2. Количество продук¬
ции па съоръжение за единица
иреме.
ранен прил. Вл руг.) I- Които е
Преди определеното или очанка
ното време. 2. Конто е свързан с
началото на нещо. Ранен сит
дий.
раница ж. (нем.-рус.) Торба, прис¬
пособена за носене на гръб.
рано нрч. 1. Преди обикновеното
или определеното време. 2. В на¬
чалото на деня. 3. В началото на
даден период. О Рано или къс¬
но - когато и да е.
ранобуден прил. Който се буди и
става сутрин рано.
ранчо ср. без мн. (исп.) 1. Живот¬
новъдна ферма (в Южна Аме¬
рика или САЩ). 2. разг. Малка
градина, близо до град.
раншен прил. Който е от рано;
предишен.
рап м. без мн. (англ.) Музикален
стил с изговаряне на текст под
ритъма на еднообразна музика.
рап Първа част на сложни назва¬
ния със значение ’който е свър¬
зан с рап’:р«л изпълнител, рап
конкурс, рап купон, рап музи¬
ка, раи мода, рап певец.
рападжил м /«i t/ Рапър,
panini м. (лат.) I. mN Хищни мор¬
ски охлюви; Карана. 2. Черуп¬
ка от такт.В охлюв.
рапйра .и (<|'|> ) I. Двуостър тъ¬
нък и пран меч с връх за муш¬
кано. 2. Спортна сабя с ръбесто
тънко тяло н ост рие.
раница ж. Маслодайно растение
<• високо стъбла и жълти цвето¬
ве; Brassica napus oleifera.pànu-
чен прил.

рапорт
рапорт м. (фр.) Доклад, донесение
пред по-висша инстанция (чин),
рапортувам яесв. и св., нпрех. Пра¬
вя (устен) рапорт.
рапсодия ж. (гр.) Музикална
творба с народни мотиви.
рапър м. (англ.) Изпълнител и по¬
читател на рап.
раритет м. (лат.-нем.) Рядък пред¬
мет с особена ценност.
раса ж. 1. Исторически оформе¬
на част от човешкия род с общи
наследствени физически особе¬
ности. Бяла раса, жълта раса.
2.	Порода (животни).рйсовпрнл.
расизъм м. без мн. Концепция за
неравноценност на човешките
раси, която оправдава дискри¬
минацията и преследването на
хора от дадена раса.
расист м. и расистка Лице,
което приема и изповядва ра¬
сизма.
расна «есе. нпрех. Раста.
расо ср. (гр.) Дълга връхна дреха
в черен цвят за православни ду¬
ховници.
раста мегл. Hupei 1. (/ганам с но-
голсми размери. 2. a.'f/j. Разви¬
ва се, вирее (растение). 3. а 3 л.
Поражда се, никне. Расте му
зъбче. 4. л 3 л. Увеличава се по
брой, количество. Напрежение¬
то расте. 5. Увеличавам въз¬
растта си (дете). 6. Усъвършен¬
ствам се, напредвам.
растение ср. Организъм с корен,
стъбло, листа, който поема хра¬
на от почвата и въздуха, рас¬
тителен прил.
растениевъдство ср. без мн. (рус.)
1, Отглеждане на земеделски
	608

култури. 2. Наука за отглежда¬
не на земеделски култури, рас-
тениевъден прил.
растителност ж. Съвкупност от
растенията в дадена област на
Земята; флора.
рат ж. ост. 1. Битка. 2. Войска.
ратай м. и ратайкйня ж. Слуга
за домакинска и земеделска ра¬
бота. ратайски прил., ратай-
ство ср,
ратификация ж. (от лат.) Утвър¬
ждаване на международно спо¬
разумение от държавен орган.
ратификационен прил.
ратифицирам несв. и се., прех.
Извършвам ратификация.
ратувам несв. нпрех. Подкрепям
значима за обществото идея,
дейност,
рафинерия ж. Съоръжение за
рафиниране и фабрика с тако¬
ва съоръжение.
рафинирам несв. и св., прех. Пре¬
чиствам от примеси.
рафт л. (перс.-рус.) Полица на сте¬
на, в шкаф.
рахат прил. неизм. (ар.-тур.) разг.
Който е спокоен и безгрижен.
рахат л. и рахатлък .и. разг. Спо¬
койствие, безгрижие.
рахит м. без мн. (от гр.) Заболява¬
не на костната система, което во¬
ди до омекване и изкривяване
на костите, рахитичен прил.
рационален прил. (лат.) 1. Който
се отнася до разума. 2. Който е
целесъобразен, разумен, раци¬
оналност ж.
рационализатор м. и рациопа-
лизаторка ж. Лице, което пра¬
ви рационализация, рациона-

(!()!) -
реализъм
.чнчаторски прил., рациона-
.1 н iitniopemeo ср.
рационализация ж. Усъвър¬
шенстване на съоръжение, про¬
цес, дейност за по-голяма целе¬
съобразност.
рационализъм м. без мн. Фило-
с<м|юко учение, което приема ра¬
зума като източник на познани¬
ето. рационалистичен прил. и
рационалистически прил.
рационалист м. и рационали¬
стка ж. Привърженик на раци¬
онализма.
рачел м без мн. Сгъстен плодов
сок с нарязани парчета тиква,
дюля.
рая ж. ист. 1. Немохамеданско
население в пределите на турс¬
ката империя. 2. Покорен народ,
ре- Представка в чужди думи със
значение ’възстановяване или
възвръщане’-. реанимация, реге-
нераци я, ремилитаризация,
реформация.
реабилитации ж. u-imh. I. Въз¬
становяване па авторитет и дос
тойнство. 2. Отхвърляно па при
съда и възстанови лине на граж
дански права.
реагирам кесв. «гп., нпрег. (отлат.)
1,	Отговарям по определен на¬
чин на дразнител, въздействие.
2.	е 3 л. Влиза в химическо вза¬
имодействие. 3, Претиоодеиет-
вам, изразявам отношение.
реактив л*. (от лат.) 1. Вещество,
което се използва за откриване
или получаване на други вещес¬
тва. 2, разг. Реактивен самолет.
реактивен прил., реактив-
ноет ж.
реактор .* (иг лат.) Ï. Съоръже¬
ние за осъществяване па вериж¬
на реакция за разпадаш- на
атомни ядра с отделяне на енер¬
гия. 2. Апарат за провеждане на
химически реакции, реакшо-
прил.
реакционер м. и реакционер¬
ка ж. Лице с назадничави идеи
или привърженик на полити¬
ческа реакция, реакционерски
прил., реакционерство ср.
реакция1 ж. (лат.) 1. Движение,
режим, насочен към запазване
и възстановяване на стария ред.
2.	мн. Привърженици на такова
движение, реакционен прил.,
реакциднност ж.
реакция3 ж. (лат.) 1. Ответно
действие спрямо външен драз¬
нител. 2. Рязка промяна във
физическото или душевното
състояние. X Химическо взаи¬
модействие между веществата
за получават1 на ново съедине¬
ние. -1. Превръщаш1 на атомни
ядра при определено взаимо¬
действие и въздействие.
реален прил. (лат.) I. Който не е
измислен, а дейггвителеч». 2.
Който е осъществим, съобразен
с обективните условия. 3. Който
е с истинска стойност. Реален ус¬
пех.
реализация ж. Изпълнение, осъ¬
ществяване.
реализъм м. без мн. (от лат.) 1.
Осъзнаване на нещата и явле¬
нията, съобразено с условията
на действителността. 2. Худо¬
жествен метод, който изисква
39*

реализъм
правдиво отразяване на дейст¬
вителността. реалистичен
прил. и реалисти чески прил.,
реалистичности, ж.
реалист м. и реалистка ж. 1.
Привърженик на реализма. 2.
Лице, което се съобразява с
действителните условия.
реалия ж. (от лат.) книж. Вещ,
предмет.
реалност ж. 1. Всичко, което
действително и обективно съ¬
ществува. 2. Качество на реал¬
но съществуване.
реаниматор м. Специалист по
реанимация.
реанимация ж. без мн. (от лат.) 1.
Възстановяване на нарушени и
частично прекратени функции
на организма. 2. Болнично от¬
деление за такова възстановя¬
ване. реанимационен прил.
ребро ср. 1. Тясна дъгообразна
плоска съставна част на гръд¬
ния кош. 2. Част от конструкция
с такава форма. З.разг. 11ламни¬
ски склон, ребрен прил.
ребром нрч. 1. С рамото и хгклбо¬
ка напред; странично. 2. Кате¬
горично, без заобикалки.
ребус л. (лат.) 1. Къс израз, пре¬
даден с образи или знаци, които
се отгатват. 2. Кръстословица. 3.
Нещо загадъчно и трудно за раз¬
биране.
рев м. Реване.
рева несв. нпрех. 1. Плача гласно.
2. Силно викам, крещя. 3. е 3 л.
Издава продължителен силен
вик (животно). 4. е 3 л. Издава
рязък продължителен шум
(природна сила).
	610

реване ср. (тур.) Тестен сладкиш
със сироп.
реванш м. без мн. (фр.) 1. Отпла¬
та, възмездие. 2. Повторна спор¬
тна среща.
реваншйрам се несв. и св., нпрех.
1.	Отплащам се за сторено доб¬
ро. 2. Побеждавам в повторна
среща след загуба в предишна¬
та.
ревер м. (фр.) Подгънато навън
продължение на яка над гърди¬
те.
реверанс м. (фр.) 1. Поклон като
израз на учтивост и уважение.
2.	Проява на почтително отно¬
шение.
ревизионйзъм м. без мн. (лат.) 1.
мс/n. Насока в работническото
движение за ревизиране на
марксизма. 2. Политика към из¬
меняне и поправка на теория,
доктрина.
ревизирам несв. и св., прех. Извър¬
швам ревизия.
ревизия ж. 1. Проверка на зако¬
носъобразността и редовността в
дейността на учреждение или
лице. 2. Проверка за внасяне на
поправки и подобрения в нещо.
ревизионен прил.
ревизор д. и ревизйрка ж. Ли¬
це, което служебно извършва
ревизия, ревизорски прил.
рёвльо ж. и рёвла ж. Резлив чо¬
век.
ревматизъм м. без мн. (гр.) Болес¬
тно възпаление на ставите и
сърдечносъдовата система, рев¬
матичен прил.
ревнив прил. Който е склонен
към ревнуване. ревнивост ж.

реглаж
ревнивец м. и ревнивка ж. Ли¬
це, което проявява ревност.
ревниво нрч. 1. С ревност. 2. С
усърдие.
ревност* ж. без мн. 1. Болезнено
недоверие и съмнение в нечия
любов и вярност. 2. Завист.
ревност2 ж. без мн. Голямо усър¬
дие в работата.ревностен прил.
ревнувам несв., нпрех. и прех. Из¬
питвам ревност’.
револвёр м. (лат.-англ.) Късо ръч¬
но огнестрелно оръжие, револ-
верен
революционер м. и революци¬
онерка ж. 1. Лице, което под¬
готвя и върши революция. 2.
Лице, което осъществява корен¬
ни промени, революционер-
ски прил.
революция ж. (лат.) 1. Коренна
социална и политическа промя¬
на с насилствено преминаване
на властта в друга класа. 2* Ко¬
ренна промяна н областта на на¬
уката, културата, изкуството.
революционен прил., револю¬
ционност ж.
ревю ср. (фр.) 1. Представяне на
модни облекла от живи манеке¬
ни. 2. Театрално представление
от смислово обединени откъси.
регата ж. (ит.) Състезание с вет¬
роходни и гребни съдове.
регенерат ж. (от лат.) книж. 11олу-
чен чрез регенерация продукт.
регенерация ж. (лат.) книж. 1.
Възвръщане към изходното cw-
тояние на продуктите от даден
процес. 2. Възстановяване на
орган или тъкан на организъм
въз основа на негова част, ре¬
генеративен прил
регент л. (лат.) Лицо с пълномо¬
щия на монарх при непълноле¬
тие на престолонаследник или
междуцарствие, регентски
прил.
регентство ср. 1. без мн. Длъж¬
ност на регент. 2» Временен ор¬
ган в монархическа държава,
който е с функция на монарха.
3.	без мн. Период на регентско
управление.
регион д. (от лат.) Област, регио¬
нален прил.
регистратор л. и регистратор-
ка ас. 1. Лице, което служебно се
занимава с регистрация. 2, Ли¬
це, което отбелязва факти, без
да ги коментира, регистра¬
торски прил.
регистратура ж. Учрежденски
отдел за регистрация, регист¬
рационен прил.
регистрация ж. 1. Регистрира¬
не. 2. Вписване на данни в ре¬
гистър
регистрирам	и са., прех. 1.
Отбелязвам данни в специална
книга. 2. Вписвам в регистър. -
се нпрс\. Предоставим данни за
снедения и справка пред съот-
вгтш» служба.
регистъра. (лат.) 1. Указател, съ¬
държащ някакви данни. 2. Сте¬
нен на сила и височина на му¬
зикален звук. 3* Приспособле¬
ние към музикален инструмент
за променяне на силата, висо¬
чината и тембъра на звука.
реглаж м. (фр.) Регулиране.

регламент
регламент ж. Установен ред и
правила за дейност на органи¬
зация, държавен орган и др.ре-
гламентен прил.
регламентирам несв. и св., прех.
Установявам регламент.
регрес ж. без мн. (лат.) Връщане
(спиране) на развитието и нап¬
редъка. регресивен прил., рег-
ресйвност ж.
регулатор м. (лат.) 1. Уред, кой¬
то автоматически направлява
равномерната дейност на маши¬
на, съоръжение. 2. Нещо, което
внася ред и равномерност.
регулация ж. (лат.) 1. Въвежда¬
не на ред и равномерност в да¬
дена дейност. 2. Градоустройст¬
вено планиране с установяване
на правилно съотношение. 3.
Оправяне и коригиране на ре¬
ка. регулационен прил.
регулирам несв. и св., прех. 1. Вър¬
ша регулация. 2. Настройвам
машина, съоръжение да функ¬
ционира по-добре.
регулировчик м. Лице, което ре¬
гулира уличното движение.
редж. 1. Разположени в права ли¬
ния предмети (хора, животни). 2.
Написани на една линия гра¬
фични знаци. Вторият ред не
се разбира. 3. Хоризонтален
пласт, ивица. 4. Последовател¬
ност. 5. Множество от следващи
един след друг предмети, съби¬
тия, явления; редица. 6. без мн.
Време за осъществяване на не¬
що. 7. без мн. Правила и норми в
хода на дейност, работа; обичай.
Дотук редът е спазен. 8. мн. Със¬
тав, общност. В редовете на ар-
	612
лията. О В реда на нещата-
нормално, pèdoe прил.
редактирам несв. и св., прех. 1.
Променям и подобрявам текст.
2. Редактор съм на издание.
редактор м. и редакторка ж. 1,
Лице, което ръководи издание
или осъществява радио- или те¬
левизионно предаване. 2. Лице,
което редактира текст, редак¬
торски прил., редакторство
ср.
редакция ж. (лат.) 1. без мн. Под¬
готовка на текст за печат; редак¬
тиране. 2, Всеки вариант при
подготовката на текст за печат.
Окончателна редакция. 3. Екип
от редактори. 4. Помещение, къ¬
дето работи такъв екип, редак¬
ционен прил.
реден прил. 1. Който е правилен,
законен. 2. В съчет. редно чис-
лително - което означава мяс¬
тото, реда на даден предмет в ед¬
нородна поредица.
редея лесе, нпрех. 1. е 3 л. Става
по-рядък. 2. мн. Намаляваме по
брой.
редингот ж. (англ.-фр.) Дълго до
колене мъжко палто с два реда
копчета.
редица ж. 1. Наредени в права
линия еднородни предмети или
хора. 2. Следващи последова¬
телно множество явления, съби¬
тия. 3. мн. Състав.
рёдник ж. 1. Най-нисше воинско
звание и лице с такова звание.
2. Лице, което не заема ръковод¬
на длъжност.
редовен прил. 1* Който е с уста¬
новен ред. Редовна сесия. 2. Кой-

	613

то спазва реда и задълженията.
3.	Който е без пропуски и недос¬
татъци. 4. Който е постоянен,
редовност
редови прил. (от рус.) Който е без
ръководна длъжност, чин.
редом нрч. 1. Непосредствено до
някого (нещо). 2. Последовател¬
но. 3. Заедно, наред със.
редувам несв. прех. Върша дейст¬
вие едно след друго в определен
ред. - се несв. мн. Заменяме се в
някаква дейност, работа.
редукция ж. без мн. (лат.) 1. На¬
маляване, съкращаване. 2. От¬
деляне на кислорода от хими¬
ческо съединение. 3. език. Про¬
мяна в изговора на гласните
вън от ударение, редукционен
прил.
редут м. (фр.) 1. ост. Военен окоп.
2. Невисок хълм за отбрана.
редя несв. прех. 1. Поставям мно¬
жество в определен ред или ре¬
дица. 2. Поставям нещо в ред;
подреждам. 3, Произнасям ду¬
ми една след друга; нареждам.
4.	Внасям ред; уреждам. ~ се
нпрех. Заставам в редица.
режа несв. прех. 1. <’ остър пред
мет деля късове от цяло. 2. ( h
делям част от нещо с нож. но
жица и под. 3. а 3 л. Остър <• и
може да отделя късове от цяло.
4.	е 3 л. Причинява остро неп¬
риятно усещане по кожата (вя¬
тър, студ). 5. е 3 л. Остро дразни
езика, небцето (питие). 6. в 3 л.
Дразни слуха със сила и остро¬
та (звук). 7. С остри думи отри¬
чам и нападам някого (нещо).
резерв
режим м. (<|>|> ) I. Вид д ержавно
управление. 2. Установени нор¬
ми и правила зя протичане на
процес, дейност. 3. Утиптеи
ред в заведение, учреждение. 4.
Препоръчан от лекар начин на
хранене и живеене.
режисирам песа, исв., прех. 1. Из¬
пълнявам функция на режи¬
сьор. 2. Подготвям извършване¬
то на нещо.
режисура ж. без мн. 1. Занятие,
дейност на режисьор. 2. Поста¬
новка на театрално и др. сце¬
нично произведение.
режисьор м. (фр.) Лице, което ръ¬
ководи осъществяването на сце¬
нична постановка, режисьор-
ски прил.
резачи резачка1 ж. Лице, ко¬
ето реже (дърва, дървета, лози).
резачка2 ж. Машина за рязане,
резба ж. 1. без мн. Изрязване на
декоративни орнаменти върху
дърво, кост и др. 2. Изделие, по¬
лучено чрез такова изрязване.
3.	Спираловидна вдлъбнатина
върху цилиндричен предмет;
парез.
резбари Лице, което прави рез¬
ба (h I. и 2. П11»ч > резбарски
прил.. резбарство ср
р<ме<7> (тур.) Желязно приспособ¬
ление за заключване на врата.
резен * Отрязана част от хляб,
плод и под.
резерв м. (лат.) I. Нещо, запазе¬
но на но-къгно използване при
необходимост. 2. Войскова част,
подготвена и запазена за учас¬
тие в определен момент, резер¬
вен прил.

реперна
резерва ж. 1. Лице (нещо), пред¬
видено за допълнително включ¬
ване, 2. разг. Резервен играч.
резервен прил.
резерват ж. (лат.) 1, Специално
защитена област с уникални
природни богатства (животни).
2.	Район, населяван от абориге¬
ни или изчезващи племена (в
САЩ).
резервация ж. Предварително
запазване на билети, места и др.
резервирам несв. и са., прех. За¬
пазвам. - се нпрех. Проявявам
въздържаност.
резервоар ж. (фр.) Място (вмес¬
тилище) за течности или газове.
резервоарен прил.
резец л. 1. Острие на предмет за
рязане. 2. Преден зъб.
резидент л. (от лат.) 1. Диплома¬
тически представител с по-нисш
ранг от посланик. 2. Таен ръко¬
водител на разузнаването в
чужда страна, резидентски
прил .
резиденция (лот.) Място за
временно или постоянно преби¬
ваване на държавен глаиа.Лра-
иитсле.гпвена резиденция.
резил м. (ар.-тур.) разг. Посрамва¬
не, излагане.
резитба ж. без мн. 1. Рязане на
лози и овощни дървета. 2. Вре¬
мето на това рязане.
резка ж. 1. Тясна следа, драско¬
тина от рязане на гладка повър¬
хност. 2. Бръчка.
резлив прил. 1* Който реже добре
(острие). 2. Който е с възкисел и
дразнещ вкус. 3. Който е остър,
тШнизващ (вятър, студ). 4. Кой¬
	614

то е рязък, дразнещ (звук), рез-
ливост ж.
резолюция ж. (лат.) 1. Официал¬
но решение, взето след обсъжда¬
не на съществен въпрос. 2. Пис¬
мено разпореждане на длъжнос¬
тно лице върху молба, доку¬
мент.
резонанс л. без мн. (лат.) 1. Спо¬
собност на тяло да трепти с оп¬
ределена честота под въздейст¬
вие на трептения със същата
честота на друго тяло. 2. Способ¬
ност за усилване на звуковите
вълни чрез отразяването им в
затворено пространство. 3. От¬
звук. резонансен прил.
резонатор л. Затворено прост¬
ранство, което създава резонанс.
резонаторен прил.
резоньор м. (фр.) 1. Неактивен
участник в развитие в литера¬
турна творба, който изразява
мислите и отношението на ав¬
тора. 2. Лице, което изпада в
умуване и дълги разсъждения.
резоньорски прил., резон ъдр-
ство ср.
резултат л. (лат.) 1. Това, което
се получава или остава от дейс¬
твие, процес, събитие. 2. Пости¬
жение. резултатен прил., ре¬
зултатност ж.
резюме ср. (фр.) Кратко предста¬
вяне на съдържанието на нещо,
резюмирам несв. и св., прех. На¬
кратко представям съдържани¬
ето на нещо.
рейв л, без мн. (англ.) Динамичен
стил в електронната музика.
рёйвър м. (англ.) Почитател на
стил рейв, рёйвърски прил.

|Hi(ojna
рейд1 л, (англ.) 1. Внезапно бързо
нападение на противникови по¬
зиции. 2. Неочаквано внезапно
посещение и проникване за про¬
верка, нападение, рейдов прил.
рейд2 л. (от нидерл.) Водно прост¬
ранство за престояване и манев¬
риране на кораби.
рёйнджър ж. (англ.) 1. Войник от
специална елитна част (на аме¬
риканската армия). 2. Професи¬
онален войник, рейнджъреки
прил.
рейс ж. (нем.-рус.) 1. б<?з жн. Изми¬
нат път от превозно средство по
определен маршрут. 2. Пътни¬
чески автобус, който пътува по
определен маршрут, рейсов
прил.
рейтинг м. без мм. (англ.) 1. Сте¬
пен, ранг на нещо. 2. Определе¬
на пропорция. 3. Позиция при
класиране според определени
качества, признаци.
река ж. 1. Голям воден поток,
който непрекъснато тече в естес¬
твено оформено корито и посо¬
ка. 2. Голямо множество (лица,
предмети), което се движи в ед¬
на посока, речен прил,
река câ. прех. 1. Изговоря. 2. Уст¬
но наредя. 3. Реша, намисля. 4.
На мнение съм. Рекох, че ще ви
трябва. О Ако е рекъл Господ
- ако няма пречки, препятст¬
вия. О Да речем, че... - да до¬
пуснем.
рекапитулация ж (лат.) 1. Крат¬
ко обобщение с изводи. 2. Про¬
верка на търговски сметки, до¬
кументи,
pVKTHK'M « tuai I I. .1луИ1>1и)И1 III
СЛУЖОа 1 Кл liuiiviri hiO 'Z. Траур
на музикална • норНп за top н пр
ксстьр.
реКВИЗЙТ Ж. hr « ж н (rut* > 11 prjiiur
ти (вещи), необходими :w» н
рална постановка.
реквизиция ж. (лат.1 Принуди
телно отнемане или временно
заемане на имущество и иолза
на държавата.реквизиционен
прил.
рекет ж. без мн. (англ.) Изнудване
от страна на престъпни групи¬
ровки за заплащане на такси за
мними услуги.
рекетйрам несв. и св., прех. Изнуд¬
вам.
рекетьор ж. Лице, което рекети-
ра. рекет ьорски прил.
реклама ж. (лат.) 1. без мн. Дей¬
ност за популяризиране на не¬
що, за да се създаде интерес към
него. 2. Публикувани или видео¬
материали за създаване на ин¬
терес към нещо. 3. без мн. Поло¬
жителни сведения за нещо, раз¬
пространявани за популяризи¬
рането му. О Рекламно лице
- популярна в обществото лич¬
ност, наета да рекламира стока,
изделия, рекламен прил.
рекламация ж. (лат.) Изразява
не на недоволство от некачегг
вена стока или услуга.
рекламирам несв. и г«., пр<-\ I.
Правя реклама. 2. Иран» рок
ламация.
реколта.м (фр.) Добив нт иипди
ве на земеделгки култури за ini
ределен период

рекомунизация
рекомунизация ж. без мн. Про¬
цес на възвръщане на комунис¬
тическата партия в икономичес¬
кия и политическия живот.
реконструкция ж. 1. Преустро¬
яване. 2. Възстановяване на
предполагаем предишен вид.
реконструктивен прил.
рекбрд м. (англ.) Най-висок ре¬
зултат в спортна дисциплина
или в друга област, рекорден
прил.
рекордьор м. и рекордьорка ж.
Лице, поставило рекорд.рекор'
дъорски прил.
ректор м. (лат.) Ръководител на
университет или друго виеше
училище, ректорски прил.,
ректорство ср.
ректорат ж. без мн. (нем.) 1. Ръ¬
ководство на виеше училище на¬
чело с ректор. 2. Служебно по¬
мещение за такова ръководство,
рекултивация ж. без мн. Възста¬
новяване на изтощена или пов¬
редена почва.
рекция .wr. (лат.) език. Подчини¬
тся па синтактична вртлка; уп¬
равление.
релаксация лс. безмн. (лат.) 1. От¬
пускане, снижаване на физи¬
ческото напрежение. 2. Възвръ¬
щане към равновесие н успоко
явапс. релакеацнанен н/»н*
релнтйпеи при.ч ( нит ) Опимите
лен
pear ч> (фр.> Уред за автоматич¬
но включване на електрическа
верига, релеен прил.
релевантен прил. (англ.) 1. Съ¬
ществен. 2. език. По който се
	616

различават езикови единици.
релевантност ж.
релеф л. (фр.) 1. Изпъкнало изоб¬
ражение върху плоскост. 2. Фор¬
ма на земна повърхност. 3.
Скулптурно изображение с из¬
пъкнали форми върху плоскост,
релефен прил., релефност ж.
религиозен прил. 1. Който се от¬
нася до религия. 2. Вярващ, на¬
божен. религиозност ж.
религия ж. (лат.) 1. Възглед и по¬
ведение, основани върху вяра¬
та в Бог. 2. Вероизповедание.
реликва ж. (от лат.) 1. мн. Мощи с
чудотворна сила (според вярва¬
ния). 2, Почитан и пазен като
скъп спомен предмет.
релйкт м. мн. (от лат.) Запазени
от предишни епохи предмети
(организми, явления и пр.); ос¬
танки. реликтов прил.
релса ж. (англ.) 1. Стоманена тяс¬
на греда за железопътна или
трамвайна линия. 2. мн. Желе¬
зен път от такива греди. 3. Прис¬
пособление за закачане на заве¬
са, перде. 4. мн. Житейски път,
посока, релсов прил.
ремарка ж. (фр.) 1. Пояснение на
автора към текст на драматич¬
на творба. 2. Бележка
ремарке гц (фр.) Транспортна ко¬
ли ( вахт) бея двигател, която се
прикачва към композиция, за
да бъде теглена.
реми ср. (фр.) Равен резултат в
шахматната игра.
ремикс м. (англ.) 1. Нов аранжи¬
мент на музикална творба с еле¬
менти от други произведения. 2.
Самата творба.

	617

ремонт ж. (фр.) 1. Поправка, въз¬
становяване. 2. разг. Допълне¬
ния и промени в закон, правил¬
ник.
ремонтирам несв. и св., прех. 1.
Правя ремонт. 2. Внасям допъл¬
нения и поправки в закон, пра¬
вилник.
ремък ж. 1. Дълга тясна ивица
от здрава материя за закрепва¬
не, опасване, свързване. 2. Гъв¬
кава лента за предаване на вър¬
теливо движение в механизъм,
устройство, ре мъчен прил.
ренде ср. (перс.-тур.) 1. Сечиво за
подравняване и изглаждане на
дървена плоскост. 2. Домакин¬
ски уред за стъргане на плодове
и зеленчуци.
ренегат м. (лат.) Лице, което ми¬
нава на страната на противни¬
ка, като се отрича от възгледи и
идеи, ренегатски прил., ре¬
негатство ср.
ренесанс л. без мн. (фр.) 1. Въз¬
раждане (в западноевропейски¬
те страни - XIV-XVI в.). 2. Ар¬
хитектурен стил от този период.
3. Разцвет, подем, ренесансов
прил.
реноме сд. (фр.)кииас. Обществе¬
но мнение за някого (нещо).
реномиран прил. Известен като
качествен, добър, реномира-
мост ж.
рента ас. (нем.-фр.) Нетрудов до¬
ход от недвижимо имущество.
рентен прил.
рентабилен прил. Който е целе¬
съобразен, доходоносен.рента
бйлност ж.
рентген .« (кем «оьггн ; 1. Еди¬
ница за рели ЧЧ1ОНО и гами
лъчение. 2. Ргигппои апарат.
О Рентгешмш лъчи игнидп
ми лъчи, които lijMiiiniutav във
веществата, с приложение в ме
дицината, техниката, рентге¬
нов прил.
рентгенолога. и рентгенолож-
ка ж. Специалист по изследване
и приложение на рентгеновите
лъчи.
рентиер м. и рентиерка ж. (фр.)
Лице, чиито доходи са от рента.
рентиерски прил., рентиер-
етво ср.
реорганизация ж. (лат.-гр.) Пре¬
образуване, преустройство.
реорганизирам несв. и св., прех.
Върша реорганизация.
реостат м. (гр.) Уред за регули¬
ране на силата и напрежението
на тока в електрическа верига.
реотанм. (гр,-фр.) 1. безмн. Сплав
за тънки жици за електрически
нагреватели. 2. Навита жица от
такава сплав, реотанов прил.
репарации мн. (лат.) Материал¬
но или парично обезщетение за
причинени вреди по време на
война, което победеният изпла¬
ща на победителя, репарации-
нен прил.
репатрирам меса. и <•«. п/н х (от
гр.) Връщам в родината.
репей м. Едър бурен . Arctium lap¬
pa.
репертоар м. 4фр.> 1. Театрални
представления за определен пе¬
риод 2. Изпълнени ата, ролите
на едни aicti.tip, музикант, ре-
tiCpilKHtpCH прил.

репетирам
репетирам несв. и св., прех. Пра¬
вя репетиция,
репетиция ж. (лат.) Пробно из¬
пълнение на театрална поста¬
новка, концерт за разучаване.
репетиционен прил.
репица ж. Маслодайно фуражно
растение; Brassica гара oleifera.
репичен прил.
репичка ж. Дребна пролетна ря¬
па; Raphamis sativus radicula.
рёплика ж. (фр.) 1. Кратка забе¬
лежка, възражение към нещо
казано. 2. Всяка произнесена
фраза в диалог на театрално
представление.
реплик йрам несв. исв., прех. Чрез
реплика (въз 2. зная.) изразявам
възражение, несъгласие.
репортаж м. (фр.) Журналисти¬
ческо представяне (описание) на
събитие, проява, репортажен
прил.
репортер м. (англ.) и репортер¬
ка ж. Журналист, който прави
репортажи и ги представя в ме¬
диите. репортерски прил., ре-
поргперство ср.
репресалии мн. (нем.-рус.) книлс.
Наказателни насилствени мер¬
ки към държава или нейни
граждани като отговор на техни
противодържавни действия.
репресирам несв. и св., прех. Под¬
лагам на репресия.
репресия ж. (лат.) Грубо, насил¬
ствено ограничаване на свобо¬
дата от страна на властта, реп¬
ресивен прил., репресйвност
ж.
реприз л. и реприза ж. (фр.) 1.
Повторения на музикална тема.
	618

2.	Повторен удар при фехтовка.
3.	Специално мрежесто закърп-
ване на бельо.
репродукция ж. (лат.) 1. Възпро¬
извеждане. 2. Възпроизведена
картина. 3. Размножаване.реп¬
родукционен прил.
република ж. (лат.) 1. Форма на
държавно устройство с избрани
органи за определен срок. 2.
Държава с такова управление.
републикански прил.
републиканеца. Привърженик
на републиканско управление.
републикански прил.
репутация ж. без мн. (лат.) Съз¬
дадено обществено мнение за
някого (нещо).
репча се несв. нпрех. Противя се,
надувам се.
реса ж. 1. Гроздовидно съцветие
на някои растения като орех,
върба и др. 2. Влакно на царе¬
вичен кочан. 3. мн. Ресни, ре-
ciicm прил.
реей несв. нпрех. в 3 л. Пуска реси
(растение).
ресна ле. Усукани къси нишки за
украса, прикрепени от единия
край.
реснйца ж. Косъмчета по края
на клепачите; мигли.
ресор1 л. (фр.) Пружиниращо
приспособление на превозно
средство, което смекчава удари¬
те и вибрациите.ресорен1 прил.
ресор2 л. (фр.) Област на дейност;
ведомство, ресорен2 нрил.
респект л. безмн. (фр.) Уважение,
страхопочита ние.
респективно нрч. Съответно.

	619

респектирам веса. и се.. л/мт.
Внушавам респект, почтител¬
ност.
респиратор м. (от лат.) 1. Апарат
за дитане. 2. Приспособление с
филтри (на носа и устата) за
очистване на вдишвания въз¬
дух. респираторен прил.
респирация ж. без лм. (лат.) Ди¬
шане.
реставратор jt. (лат.) и реста-
враторка ж. 1. Специалист по
възстановяване на старинни
произведения на изкуството. 2.
Лице, което се стреми към въз¬
становяване на нещо, реста¬
враторски прил.
реставрация ж. без мн. (лат.) 1.
Възстановяване на произведе¬
ния на изкуството, старинни
предмети и др. 2. Възстановява¬
не на предишен обществен
строй, реставрационен прил.
реституирам несв. и св., прех.
Връщам на първоначалния соб¬
ственик незаконно отнето иму¬
щество.
реституция ж. (лат.) Връщане на
имущество на първоначалния
му собственик, реституцио¬
нен прил.
ресто ер. без мн. Остатък от сума
при плащане, който се връща.
ресторант м. (фр.) Заведение, къ¬
дето се сервират храна и напит¬
ки срещу заплащане, ресто¬
рантски прил.
ресторантьор л. Лице, което е
притежател или управител на
ресторант, ресторант ьорс к и
прил., ресторантьорство ср.
ретроград
рсегрпвтинеи приз он фр) Ог¬
ра НИЧИ1 глеп Сестри к fit ион и
мерки.
ресурси ля. (ресурс ч )(фр I За
паси от суровини, средства, ма
териали.
ретинаж. (лат.) Мрежесто ралкло
нение на очния нерн.
реторика и риторика ж. ( гр. ) I.
Ораторско изкуство. 2, Наука за
ораторско изкуство. 3. Припов¬
дигната, но безсъдържателна
реч. реторичен прил. И ре-
торически прил.,риторичен
прил. и риторически прил.,ре-
торйчност ж. и риторич¬
ности ж. О Реторичен въпрос
— въпрос, който съдържа отгово¬
ра си.
ретранслатор м. Станция за
ретрансляция.
ретрансляция ж. без мн. Прие¬
мане и по-нататъшно предава¬
не на радио- и телевизионни
програми, ретранслациднен
прил,
ретро ср. (лат.) 1. Направление в
изкуството с връщане към ми¬
налото и съпоставка с пего. 2.
прил. разг. Назадничав, изоста¬
нал.
ретро Първа част на названия
със значение насочен назад
към миналото’: ретро ,«ог)«,
ретро мотни, ретро музика,
ретро рали, ретро ст о л.
ретроград м. (лог.) книж. Лице,
коего с против напредъка и но¬
вого. ретрограден прил.,рет¬
роградност ж. и ретроград¬
ство ср.

ретроспекция
ретроспекция ж. (от лат.) 1. Об’
етокдане, разглеждане на мина¬
ли случки и събития. 2. Худо¬
жествен похват за връщане към
миналото, за да се обяснят по-
късни факти и събития, рет¬
роспективен прил.
ретуш м. без мн. (фр.) 1. Нанася¬
не на сенки, подобряване на
снимка, рисунка. 2. Разкрасява¬
не.
рефер м. (англ.) Спортен съдия.
рефереки прил.
реферат ж. (лат.) 1. Кратко обоб¬
щено изложение на съдържани¬
ето на научно съобщение. 2. Ос¬
ведомително научно съобщение
с преглед на източниците.рефе-
ративен прил.
референдум м. (лат.) Всенарод¬
но допитване чрез гласуване по
важен въпрос.
референт м. (лат.) и реферёнт-
ка ж. 1. Длъжностно лице, кое¬
то прави доклади с изразяване
на мнения; съветник. 2. Лице,
което изнася доклад.
референции мн. (лат.) Сведения
и препоръки за някого (нещо).
рефлекс м. (лат.) 1» Несъзнател¬
на реакция на организма спря¬
мо външни дразнители. 2. От¬
ражение. рефлексен прил. и
рефлектйвен прил.
рефлексия ж. (лат.) книлс. 1. От¬
ражение. 2, Размишление, пре¬
дизвикано от нещо.рефлекто¬
рен прил.
рефлектирам несв. и ce. 1. прех. в
3 л. Отразява светлини, звуко¬
ви, топлинни лъчи. 2. вЗл. Връ¬
ща се, отразява се.
	620

рефлектор м. (лат.) 1. Вдлъбна¬
то огледало, което отразява и на¬
сочва светлинни лъчи. 2. Лам¬
па с вдлъбнато огледало за на¬
сочване на светлинни лъчи.
рефлекторен прил.
реформа ж. (лат.) Преустройст¬
во с нововъведения.
реформатор л иреформатор-
ка ж. Лице, което осъществява
и подкрепя реформа, рефор¬
маторски прил., реформа¬
торство ср.
реформизъм м. безмн. (лат.) Док¬
трина, която пропагандира ре¬
формите като път за развитие.
реформирам несв. и се., прех. Об¬
новявам, променям чрез рефор¬
ми.
рефрен м. (фр.) Повторен стих и
израз след всеки куплет.
рехабилитатор м. и рехаби-
литаторкаж. Лице, което се за¬
нимава с рехабилитация.
рехабилитация ж. (от лат.) Мер¬
ки и процедури за възстановя¬
ване на организма след боледу¬
ване. рехабилитационен
прил.
рехав прил. Който не е плътен,
сбит, рехавоет ж.
рецензент м. и рецензентка ж
Лице, което прави репензия.ре-
цензентски прил.
рецензирам несв. и св, прех. Пра¬
вя рецензия.
рецензия ж. (лат.) Писмена ана¬
литична преценка на научно съ¬
чинение, театрално представле¬
ние и др.
рецепта ж. (лат.) 1. Писмено ле¬
карско нареждане за лекарство

|>(ЧНИ'геЛ*'Н
	621

и начин на приемането му. 2,
Упътване за приготвяне на яс-
тия, сладкиши и др.
рецепция ж. (от лат.) 1. Приема¬
не на нова (чужда) теория, кул¬
тура, художествено произведе¬
ние. 2. Административна служ¬
ба за регистриране на посетите¬
ли (в хотел, учреждение).
рецесия ж. мн. (от лат.) 1* Пе¬
риод на застой в икономиката и
производството. 2. Бавно изчез¬
ване на наследени признаци в
организма, рецесивен прил.
рецидив м. (лат.) 1, Повторение
на едно и също явление, дейст¬
вие или престъпление от едно
лице. 2. Повторно заболяване от
една и съща болест.
рецидивйзъм ж. (лат.) книж. Пов¬
торение на престъпни прояви у
едно и също лице.
рецидивист ж. и рецидивйстка
ж. Лице, което повтаря извър¬
шено преди престъпление.
рециклирам ксен. и <а., прех,
(англ.) Специално преработвам
и възстановявам нещо за втора
употреба.
рецитал м, (лат.-онгл.) I. Изнъл
нение на художествени творби
пред публика. 2. Концерт на от
делен изпълнител или негов
състав.
рецитаторж ирецитйторкпж.
Лице, което рецитира.
рецитирам несв. и св., прех. Изра¬
зително изпълнявам (чета) ху¬
дожествена творба.
реч ж. 1. бел мн. Процес на гово¬
рене, изразяване на мисъл чрез
думи 2. I [уВличпо изказваш1 но
съществен въпрос. 3. рч и. Дума,
слово, речен прил
речитатив ж. (лат.» тж Гсци-
тиране чрез пеене и музикална
творба, изпълняваш! по такт.в
начин.
речник ж. 1. без мн. Всички думи
в един език, в една художестве¬
на творба или на едно лице. 2.
Лексикографски справочник с
подредени по азбучен ред думи,
за които се дават определени
сведения, речников прил.
реша несв. прех. Прекарвам гре¬
бен през коса (козина), за да я
подредя.
решавам несв., реша се. прех. 1.
След обмисляне определям как
да постъпя. 2. Обмислям зада¬
ча, проблем, като намирам от¬
говор. 3. След обсъждане офи¬
циално постановявам. - се
нпрех. Осмелявам се.
решаватц прил. Който има същес¬
твено, определящо значение.
решение ср. Ебетжм. Решаване.
2. Намираш' па отговор; разре¬
шаване. 3. 11<мтишшлеине.
решетки ж. Приспособление за
укрепване от кръстосани или
наредени на малко разстояние
метални пръчки. ■ ЗиЛ решет¬
ките в загиор. решетъчен
прил
решето ср. ('ъдза пресяване е дъ¬
но на дунки.
решителен прил. I. Който смело
взема решении и действа. 2.
Конто нма важно значение за
изхода и резултата от нещо. 3.

решителен
Който не търпи възражение; ка¬
тегоричен. 4. Който изразява ка¬
тегоричност. решителност ж.
рёя се несв. нпрех. 1. Гледам не¬
определено в далечината. 2.
Движа се безцелно в неопреде¬
лена посока.
риба ж. 1. Водно студенокръвно
животно, което диша е хриле. 2.
Зодиакално съзвездие и знак (м.
февруари-март). О Дребна ри¬
ба - лице с незначителна пози¬
ция. О Като риба във вода -
много добре. О Като риба на
сухо - неудобно, рибен прил.,
рибешки прил. и риби прил.
рибар1 м. и рибарка ж. 1. Лице,
което лови, продава, отглежда
риба. 2. Лице, което обича ри¬
ба. рибарски прил., рибар¬
ство ср. (от 1. знач.).
рибар2 .м. Прелетна блатна пти¬
ца, която се храни с риба.
рибарник м. Водоем за изкуст¬
вено отглеждане на риба.
рибарница ж. Магазин за риба,
рйбица ж. Крехко месо покрай
гръбнака.
риболов л. без мн. Ловене на ри¬
ба. риболовен прил.
риванол æ. без мн. (лат.) Разтво¬
рим в спирт (вода) кристален
прах и разтвор с такъв прах, из¬
ползвани като дезинфекциращо
средство.
рид.н. Издадена нагоре земна по¬
върхност.
ридая несв. нпрех. Плач на глас с
хлипалия и въздишки.
риж и рйжав прил. Който е с
жълто-чериен, ръждив цвят.
	 622

риза ж. 1. Тънка мъжка дреха,
която покрива горната част на
тялото и се закопчава отпред. 2.
ост. Дълга долна дреха от бяло
домашно платно.
рйаница ж. ист. Предпазна дре¬
ха от металически плочки, но¬
сена от воини, рицари.
рикошет (фр.) Отскачане на
изстрелян куршум (снаряд) при
удар о твърда повърхност.
рикошира несв. и св., нпрех. в 3 л.
Отскача и променя посоката си
поради удар в твърд предмет.
рикша ж. (ял.) Теглена от човек
двуколка за превозване на път¬
ници.
рило ср. Муцуна на прасе.
рима ж. Съзвучие в края на сти¬
хове. римен прил.
римейк ж. (англ.) Нова версия на
музикална или филмова твор¬
ба.
римувам несв. прех. Използвам,
намирам рима.
рйна несв. прех. Загребвам и хвър¬
лям с лопата.
ринг л. 1. Специална площадка
за боксови състезания. 2. Кръг¬
ла керамична пещ с постоянно
горене, рингов прил.
рипс м. (нем.-англ.) Тъкан с изпък¬
нали надлъжни нишки, рил сей
прил.
рис м. Хищно животно от порода
котки; Felis lynx.
риск м. (ар.-фр.) Възможна опас¬
ност или загуба, рисков прил.
рискувам несв. и св., нпрех. Пое¬
мам риск.
рисувален и рисувателен прил.
Предназначен за рисуване.

рогач
	 623

рисувам несв. и св., прех. 1. Съз¬
давам картина, изображение с
молив, креда, бои и др. 2. С ду-
ми и изрази описвам, предста¬
вям образно.
рисунка ж. Нарисувана карти¬
на, образ и др.
рисунък л. без мн. Начин на изоб¬
разяване на фигури, образи и
Др.
ритам несв. и се. 1. прех. Удрям,
тласкам с крак. 2. нпрех. Махам
с крака във въздуха. 3. нпрех. в 3
л. Има навик да удря с крак (жи¬
вотно), 4. в 3 л. нпрех. Тласка на¬
зад при гърмене (оръжие).
ританки мн. Бебешка дрешка
или чорапогащник.
ритла ж. Подвижна дървена
преграда отстрани на волска ко¬
ла.
ритмика ж. без лм. Ритмичен
строеж и организация на худо¬
жествена творба.
ритмичен и ритмически прил.
Който е свързан с ритъм или се
основава на ритъм, рит¬
мичност ж.
ритник м. Удар с крак.
ритуал лс (лат.) Традиционно ус¬
тановен начин и ред на дейст¬
вие с религиозен или тържест¬
вен характер, ритуален прил.,
ритуалност ж.
ритъм м. (гр.) 1. безмн. Равномер¬
но редуване на елементи (в му¬
зика, поезия, танц). 2. Отмере-
ност, равномерност, рйтъмен
прил.
рифж. (нем.) Редица подводни ска¬
ли. рифов прил.
рицар м. (Ht'M-рус.) 1. нет. Сред¬
новековен конник от аристокра¬
цията. 2. Храбър защитник на
слабите, рицарски прил., ри-
царство ср.
рицин м. Тревисто маслодайно
растение; Ricinus communis.
рицинов прил.
роб м. и робиня ж. 1* ист. Лице,
което е собственост на своя гос¬
подар и няма никакви права. 2.
Лице, което принадлежи към
поробен народ, общност. 3. Ли¬
це, изпаднало под властта на по¬
рок, страст, увлечение, робски
прил., робство ср.
робувам несв. и св., прех. 1. В роб¬
ско положение съм. 2. Полагам
тежък физически труд срещу
малко възнаграждение. 3. Под¬
властен съм на страст, порок,
предразсъдък.
ров м. Издълбано в земята мяс¬
то; трап.
ровя несв. прех. 1. Дълбая, правя
дупки.2. Бърликам, тършувам.
3. Проявявам интерес към не¬
що тайно, - сс нп/нх. Внимател¬
но и подробно преглеждам фак¬
ти и данни.
рог м. 1. Твърд костен израстък
на главата на някои животни.
2.	Музикален инструмент от та¬
къв израстък или с подобна фор¬
ма. 3. Подобен израстък у някои
дребни животни. 4. Всеки от за¬
острените краища на вила. 5.
Причинена от удар подутина на
главата, рогов прил.
рогач м. 1. Елен, 2. Черен бръм¬
бар с големи челюсти; Lucanus
cervus.

рогсжица
роговица ж. Предпазна прозрач¬
на покривка на предната част
на окото.
рогозка ж. Постилка за под, из¬
плетена или изтъкана от царе¬
вична шума, папур и под.
рогоносец м. Мъж, чиято жена
му изневерява.
род м. 1. Хора с общи предци и
минало. 2. ист. Първобитна об¬
ществена единица от икономи¬
чески обединени роднински се¬
мейства. 3. Семейство, произ¬
ход. Родът à e от село. 4. без мн.
Плодове, плодородие. 5. Група
растения или животни, по-голя¬
ма от вид и по-малка от семейс¬
тво. 6. език. Граматическа кате¬
гория при съществителните
имена, определяна по техни
формални и семантични приз¬
наци. родов прил.
рода ж. без мн. разг. Семейство,
роднини.
роден прил. 1. Който е с кръвна
връзка или голяма близост.
Родна майка. 2. Който се отна¬
ся до родината, народа. Родна
земя. О Родно място - място,
където човек е роден.
родео ср. без мн. (иси.) Представ¬
ление с яздене на диви бикове
или коне и хващане на живот¬
ни с ласо.
родея се несв. нпрех. 1. В роднин¬
ска връзка съм или приемам ня¬
кого за роднина. 2. Имам сходс¬
тво, прилика с нещо (някого).
родилка ж. Жена, която ражда
или скоро е родила.
родин:» и 1. Страната по отно¬
шение па тези, които са родени
	 624
в нея. 2. Място, където нещо се
е породило.
родители хн. Баща и майка, ро¬
дителски прил., родителст-
во ср.
роднина м. и ж. Лице, с което ня¬
кой е в родствено отношение.
роднински прил., роднйнство
ср.
рододендрон м. (гр.) Декорати¬
вен храст с едри цветове; Rho¬
dodendron ponticum.
родолюбец м. и родолюбка ж.
Лице, което обича родния край
и родината си.
родолюбив ср. Любов към народ
и родина; родолюбивост.
родом нрч. По място на рожде¬
ние или народност.
родоначалник м. 1. Най-възрас¬
тното лице, поставило началото
на рода. 2. Създател, основопо¬
ложник.
родоотстъпник м. и родоот-
стъпница ж. Лице, отказало се
от род и родина, родоотстъп-
нически прил., родоотстъп-
ничество ср.
родословие ср. История на пос¬
ледователю! поколения от даден
род. родословен прил.
родственик м. и родственица
ж.	(рус.) Роднина.
родство ср. безмн. (рус.) 1. Роднин¬
ски връзки и отношения. 2. Бли¬
зост по дадени характерни чер¬
ти. родствен прил.
рожба ж. 1. Дете спрямо родите¬
лите си. 2. Малкото на животно.
з.	разг. Реколта, добив. 4. Дело,
създание.

ролка
		 625

рожден прил. Който се отнася до
раждане. Рожден ден.
рожденик а. и рожденица ж.
Лице в деня на рождения си ден.
Рождество ср. без мн. Християнс¬
ки празник в чест на раждането
на Христос; Коледа, рождест¬
вен прил. и рождёственски
прил.
роза ж. (лат.) Храстовидно расте¬
ние с кичести ароматни цвето¬
ве; Rosa damascaena.
розетка ж. (фр.) 1. Стилизирано
украшение с растителни орна¬
менти. 2. Вкопана в стената раз¬
пределителна кутия за електри¬
чески проводници. 3. Цилинд¬
рично приспособление за свър¬
зване на кюнеца с комина.
розмарин а. без лен. (лат.) Вечно¬
зелено растение с ароматни
цветчета, използвано в парфю¬
мерията и медицината; Rosma¬
rinus officinalis. рдзмаринов
прил.
розобер л. 1. Вра не на маслодай¬
ни рози. 2. Време на тона бра¬
не.
розов прил. 1. Конго < <• отнася до
роза. 2. Който е получен от мас¬
лодайна роза. 3. ь'ледочернен. '1.
разг. Благоприятен. * > Розова
серия — телевизионен еротичен
сериал.
розоварнаи розоварница
Помещение със съоръжение за
добиване на розово масло.
рой м. 1. Излетели от кошер пче¬
ли, за да търсят ново жилище,
2.	Множество летящи птици, на¬
секоми. 3. разг. Множество едно¬
родни неща.
рок а. (нч мн. (англ.) Рокеидрол,
рок Първа част на сложни изра¬
зи със значение: ’който е свър¬
зан с рокендрол’: рок изпълни¬
тел, рок конкурс, рок музика,
рок парт и,рок певица, рок фес¬
тивал, рок шоу.
рокада ж. (от перс.) 1. Шахматен
ход с царя и топа, за да се поста¬
вят в съседство. 2. Разменяне.
рокаджия а. разг. Изпълнител и
почитател на рок музика.рока-
джийски прил.
рокендрол а. без мн. (англ.) 1. Рит¬
мична естрадна музика (от вто¬
рата половина на XX в.) с фолк¬
лорни елементи. 2. Танц с така¬
ва музика.
рокер а. (англ.) Член на група, ко¬
ято се движи с мотори, като де¬
монстрира превъзходство и пре-
дизвикателство.рокереки прил.
рокля ж. (от нем.) Женска горна
дреха от раменете до над коле¬
нете или до долу.
рококо ср. без мн. (фр.) Стил в ар¬
хитектурата и приложното из¬
куство с извити и претрупани
начертания или орнаменти.
ролери мн. (англ.) Вид ролкови
кънки г колела, подредени в
права линия в средата.
ролетки а‘ (фр.) 1- Навита на
ролка дълга лента с деления за
мерене на д ължина. 2. Самона-
вивлщ се ламаринен капак на
врата, прозорец. 3. Канцеларски
шкаф със сгъваем дървен капак
от летвички.
ролка ж. (от нем.) 1. Макара за на¬
виване на тел, лента и под. 2.
Малка тръбичка за навиване на
40*

ролка
коса. 3. Навита във вид на ци¬
линдър материя (хартия, тапет,
плат). 4. Цилиндрично тяло в
машинни лагери за предаване
на въртеливо движение, рол¬
ков прил.
роля ж. (фр.) 1. Изпълняван от
актьор образ в драматична твор¬
ба. 2. Текст в драматична твор¬
ба, предназначен за един из¬
пълнител. 3. Длъжност, функ¬
ция. О Играя роля - имам съ¬
ществено значение, родее прил.
ром х. без <нк. (англ.) Концентри¬
рано силно алкохолно питие.
ром .и. и ромка ж. Циганин.
ромски прил.
роман м. (фр.) 1. Прозаична ху¬
дожествена творба с подробно
описание на живота, характера
и постъпките на героите. 2, Лю¬
бовна връзка.
романизйрам несв. и св., прех.
Подлагам на романизация.
романйст1 м. и романистка1 ж.
Автор на романи.
романист2 м. и романйстка2 ж.
Специалист по романистика.
романистика ж. Наука за ези¬
ка, културата и историята на ро¬
манските народи.
романс ж. (фр.) 1. Лирична твор¬
ба с любовен характер. 2. Крат¬
ко музикално лирическо произ¬
ведение с любовен и романти¬
чен характер.
романски прил. Който е свързан
г Д|нчпп1Н Рим. Романски стил.
романтизъм м. без лен. (фр.) 1. Те¬
чение в литературата и изкуст¬
вото (XVIII XIX в. ) със стремеж
към гваОода, идеализация на
	 626

миналото, героизация на наци¬
онал ноосвободителните борби и
изобразяване на идеални герои,
чувства, действия. 2. Мечтател-
ност, чувственост, романти¬
чен прил. и романтически
прил., романтичност ж.
романтйк м. и романтичка ж.
1.	Привърженик и последовател
на романтизма. 2. Лице с роман¬
тичен характер.
романтика ж. без мн. Това, което
е вълнуващо и поражда прият¬
ни чувства и миел и. романти¬
чен прил. и романтически
прил., романтичноет ж.
ромб м. (гр.) Четириъгълник с
равни и успоредни срещуполож¬
ни страни и без прав ъгъл.
ромб ù че н прил.
ромеи мн. (ромей .ч. и ромейка
ж.	) и ромейци мн. (ромеец м.)
ист. Византиец-ролтейскм прил.
ромолямсев. и ромоня «есе. нпрех.
1.	е 3 л. Издава приятен шум. 2.
Говоря тихо и равномерно.
рондо ср. без мн. (ит.) Музикална
творба с многократно повторе¬
ние на основния мотив.
ронлйв прил. Който се рони.ром-
лйвост ж.
роня несв. прех. 1. Правя на мал¬
ки частици, на трохи. 2. Отде¬
лям зърна от клас, кочан и пр.
з.	Пускам и разпилявам на
дребни частици.
ропот м. без мн. Приглушен шум
от протестни викове и недовол¬
ство.
роптая несв. нпрех. Изразя нам
гласно недоволство и вън му ще¬
ние.

ружа
	 627
роса ж. без мн. 1. Ситни водни
капчици по растенията от охла¬
дени водни пари. 2. Дребни кап¬
ки от течност, росен прил.
росен м. Многогодишно растение
с високо стъбло и гроздовидни
съцветия; Dictamnus albus.
роси несв. нпрех. е 3 л. Пада роса
или ситен дъжд.
рота ж. (нем.-рус.) Военна едини¬
ца, по-малка от дружина. ро-
тен прил,
ротарианец л. Участник в рота-
рианство. ротариански прил.
ротарианство ср. без мн. (англ,
собств.) Международно движе¬
ние на изявени личности, кои¬
то работят в защита и полза на
обществени интереси.
ротатйвка ж. 1. Ротативна ма¬
шина; печатарска машина. 2.
Мишина за хазартна игра.
рот онда ж. (лат.-ит.) Кръгла сгра¬
да (' OiipHII върху колони купол,
ротор м hn-лиг ) Въртяща го част
па машина, гт.орт.жгннг
роши ПГ"1 Л/iri llpl'IUI 11Г11|1>(К<1
ГЦ, ирндн ) ди е |инпшш
рошав прил I. Конто е нгирнг
ладен, iiecpermi (кпгн, Ирнди) 2.
Които е космат, рун гаи
[ЮЛИЯМ W<47l., [MOI ГЛ НИрсь <1 J л
Отделя се от кошера и <т нргмгг
тва (пчела). - сс нл/кт 1. Роя на
2.	Умножава се, упглччппп се
количествено.
рояк м. 1, Множество летящи па
секоми.2. Ято птици. 3. Мпожее-
тво еднородни предмети.
роял м. (фр.) Голямо пиано за
концертни изпълнения.
роялистм. ироялйсткаж. При¬
върженик на царска (кралска)
власт, роялистки прил.
рубашка ж. (рус.) Дълга блуза,
рубин м. (ит.) Скъпоценен камък
с червен цвят, рубйнен прил. и
рубинов прил.
рубла ле. Основна парична еди¬
ница в Русия.
рубрика ж. (от лат.) Постоянен
раздел в масмедийно издание с
предварително известна тема¬
тика.
ругатня ж. 1. Груба неприлич¬
на дума, израз, с които се нана¬
ся обида. 2. Ругаене.
ругая несв. 1. нпрех. Служа си с
груби обидни думи. 2. Грубо се
карам с някого.
руда ж. и руда ж. Минерал, кой¬
то съдържа метали и метални
съединения, руден прил.
рудар л. Лице, което копае и пре¬
работва руда, рударски прил.,
рударство ср.
рудимент л. (от лат.) 1. Зачатъч-
но състояние на нещо. 2. Недо¬
развит орган с изгубена предиш¬
на функция 3. Остаток от пре¬
дпиши изчезнали пиления, ру-
ди.ut си тирен приз
рудник л I. Чагт от мина1, къ-
дет« го копае Нещо. 2. Мина1.
рудничен прил
руси прил. Който е пенлив, бис¬
тър (:<а вино).
руж м (фр.) 1. ост. Червило за ус¬
тни. 2. Козметично вещество за
придаване на руменина на ли¬
цето.
ружа ж. Градинско цвете с едри
цветове; Althaea.

руина
руйна ле. (лат.) Развалина; събо¬
рена сграда.
рулетка ж. (фр.) 1. без л«. Хазар¬
тна игра с движещо се топче
върху въртящо се колело или
диск с предварително определе¬
но от участниците печелившо
място. 2. Устройство за такава
игра.
руло ср. (фр.) 1. Нещо навито в
цилиндрична форма. 2. Ястие
или сладкиш с увит в цилин¬
дрична форма пълнеж.
румба ж. (исп.) Латиноамерикан¬
ски танц и музика за него.
румен прил. Който е с бледорозов
цвят на лицето като признак на
здраве, руменина ж.
румсървис м. (англ.) Обслужва¬
не по стаите.
рунд ж. (от нем.) Отделна част от
боксов мач с пауза след нея.
руни мн. (от нем.) Древни писме¬
ни знаци у скандинавските на¬
роди. рунически прил.
руно ср. Вълна, остригана от ед¬
на овца.
рунтав прил. Който е с дълга и
гъста козина, вълна.
рус прил. 1. Който е светъл, бледо-
жълт (коса, косъм, мустаци). 2.
Който е с такава кос&.русотаж.
русалка ж. (от лат.) 1. Митологич¬
но същество с тяло на жена и
опашка на риба; сирена. 2, Са¬
модива, която живее във вода¬
та и се явява през русалската
неделя (според българската ми¬
тология). 3. Малка спортна лод¬
ка. ругал ски прил. • Руеалска
неделя - седмицата след Спа¬
совден.
	628

русйзъм м. Руска дума или из¬
раз, зает в друг език.
русйст м. и русистка ж. Специ¬
алист по русистика.
русистика ж. без мн. Наука за
руския език, литература, култу¬
ра, история.
русофйл м. и русофйлка ж. Ли¬
це, което обича Русия, всичко
руско, русофильски прил., ру-
софилство ср.
русофоб м. и русофобка ж. Ли¬
це, което е противник на всичко
руско, русофобски прил., ру¬
софобство ср.
рутинйран прил. Който е придо¬
бил опитност, рутина, pymuuù-
раност ж.
рухвам несв., рухна се. нпрех. 1.
Изведнъж падам тежко. 2. Об*
хваща ме безсилие. 3. Прова¬
лям се.
руна несв, нпрех. 1. Издавам ни¬
сък еднообразен звук. 2. Тече
буйно и шуми (река, вода).
руша несв. прех. 1. Събарям. 2.
Премахвам, унищожавам.
рушвет м. (ар.-тур.) Подкуп,
рушител м. Лице, което руши,
събаря.
ръб л. 1. Подгънат и обшит край
на дреха, където са съединени
частите й. 2. Външна линия, в
която се пресичат две плоскости
под прав ъгъл.
ръбат прил, 1. Който с с ръбове.
2.	Който е е груб, опърничав ха-
рактер.ръбесш п/шл. (ръбат в
I, знач.).
ръгби ер. (англ, собств.) Състеза¬
телна игра между два отбора с
овална топка, която се подава

ръст
	.629

назад, а се рита във всички по¬
соки.
ръгбист х. Лице, което играе
ръгби.
ръж ж. без хи. Житно растение с
високо стъбло; Secale cereale.
ръжен прил.
ръждЬ ж. без мн. 1. Кавяво-чер-
веникаво вещество, получено
при окисляване на желязото. 2.
Заразна болест по растенията,
предизвикана от паразитни гъ¬
би. ръждив прил.
ръждясвам несв., ръждясам св.
нпрех. в 3 л. Покрива се с ръжда
(в 1. знач.).
ръжен х. Желязна лопатка с дъл¬
га дръжка за разравяне на огън.
рък& ле. I. Горен човешки край¬
ник от рамото до пръстите, с кой¬
то се хваща, работи. 2. разг. Ше¬
па. 3. мн. Грижа, власт. В сигур¬
ни ръце съм. 4. Имотно, общес¬
твено положение. Хора от пър¬
ва ръка. 5. Нередност при вър¬
шене на нещо. О Вдигам ръ¬
ка - данам знак за съгласие,
желание да гонора. <• /Мммг.м
ръце - отказвам се, предавам
се. О Едно на ръка сигурно
О Имам лека ръка справим
се леко. О На бър ta ръка па
бързо. О Имя на ръце сри
жа се прекадено. О Осмшням
си ръцете - върша небрежно
О С лека ръка - без да обмис
ля. О С широка ръка - разто¬
чително. ръчен прил.
ръкав м. 1, Част от дреха, която
покрива ръката. 2. Разклонение
на река при вливането й. О Ни «
клин, ни в ръкав — неуместно.
ръкавели мн 11аръкавници, кои¬
то нредиазвят ръкавите на дреха,
ръкавица Специална обвив¬
ка, която се надява върху нис¬
ката на ръката.
ръководител х. и ръководи¬
телка ж. Лице, което ръководи,
ръководство ср. 1, без мн. Ръково¬
дене. 2, Колектив, който ръково¬
ди. 3. Книга с правила за изуча¬
ване или извършване на нещо,
ръководя несв, прех. Начело съм
на нещо, което направлявам,
насочвам. - се нпрех. Действам
в съгласие с нещо.
ръкопашен прил. (рус.) В съчет.
ръкопашен бой - който се во¬
ди отблизо.
ръкопис х. 1. без мн. Писане на
ръка. 2. Текст, написан на ръ¬
ка. 3. Създаден от автора текст
преди отпечатването му. ръко¬
писен прил.
ръкопляскам «есе. нпрех. Пляс¬
кам с ръце, като израз на одоб¬
рение.
ръкополагам несв., ръкополо¬
жа св. n/R'f. Посвещавам някого
в духовен сви.
ръкувам ri• wen. нпрех Стискам
днешна ръка па никого при поз¬
драв, раздала или аа израз на
някаква чувство
ръмжа неге «лрг* 1. п .7 л. Изда¬
ва сърдит и проточен звук (ку¬
че). 2. Изразявам неудоволст¬
вие, несъгласно.
pi.Mii HiTii. нпрех. нЗл. Вали слабо
и тихо.
ръстх 1, Височина па човек или
животно. 2. Величина, размер.
3.	(><■ i мн. Растеж, нарастване.

ръся
ръся несв. прех. 1. Пръскам с кап¬
ки вода (течност). 2. Посипвам
с нещо ситно. 3. Разпилявам не¬
що ситно. 4. е 3 л. Вали ситно.
рът м. Продълговат невисок, но
стръмен хълм.
рътлйна ж. Малък рът.
ръченица ж. Български нацио¬
нален танц и музика за него в
71 is тает.
ръчка ж. Част на инструмент,
уред, за която се хваща, привеж¬
да в действие.
ръчкам несв. нпрех. разг. 1. Муш¬
кам, бода. 2. Подсещам за дей¬
ност, действие.
	630

рядък прил. 1. Който е с интер¬
вали между отделните части. 2.
Който съдържа течност повече
от нормалното. 3. Който не се
среща често. Редки животни. 4.
Който е изключително проявен.
Рядко дарование, рядкост ж.
рязък прил. (рус.) 1. Който се по¬
явява изведнъж и с голяма си¬
ла. 2. Който дразни сетивата.
3.	Груб, нетактичен, рязкост
ряпа ж. Градмнско растение с об¬
ло коренище, което се яде; Bras¬
sica ra pi fera.
с
с и със npeiU. За израз на: 1. Съв-
местност. Вървя с него. 2. Оръ¬
дие на действие. Пиша с молив.
3.	Снабденост с признак. Чанта
с цип. 4. Обектно отношение при
непреходни глаголи. Занимала
се с математика. 5. Голяма
продължителност във времето.
С часове седи пред телевизора.
6. Едновременност. С настъп¬
ване на вечерта.
с- и съ- Приглаголни представки
със значение: 1. Довеждам дейс¬
твието до резултат: сглобявам,
скривам, стоплям, счупвам, съ¬
барям. 2. Извършвам действи¬
ето с голяма интензивност:
сграбчвам, спипвам., ери таим.
3. Чрез действието намалявам
разстоянието: свързвам., сглобя
вам, сплитам, сродявам. 4. На¬
сочвам действието надолу: спус¬
кал, смъквам, свличам.
сабо ср. без мн. (фр.) Обувки с де¬
бела равна подметка.
саботаж м. (фр.) Тайна вредител¬
ска дейност, саботажем прил.
саботирам несв. и св., прех. Тайно
върша вредителска дейност.
сабя ж. 1, Хладно оръжие с дъ¬
лъг извит нож. 2. Спортно оръ¬
жие за фехтовка, еаблен прил.
саван м. (нгр.) Бяло платно за пок¬
риване на мъртвец.
савана ж. (исп.) Обширна тропи¬
ческа равнина с тревна расти¬
телност.
сага лс. (сканд.> Древно сканди¬
навско или исландско сказание
за легендарни герои и събития,
садизъм м. бен мн. (фр. собств.) 1,
Извратено поведение с полова
[гьзбуда чрез измъчване на пар-
тпьора. 2. Ненормално влече¬
ние към жестокост и наслада от
нея. садистичен прил.
садист ж. и садистка ж. Лице
със склонност към садизъм.
садистки прил.
Cll^L неса. прех. 1. Заравям в зе¬
мята корен на растение, за да се
развива. 2. Слагам яйца под до¬
машна птица, за да се излюпят.
сажда ж. обикн. мн. Черни пра¬
шинки, отделяни при непълно
изгаряне.
саздърма ж. (тур.) Продукт от из¬
пържени в мазнина късове ме¬
со с подправки, насипани в сто¬
мах от животно.
сайт м. (англ.) Информационна
база данни.
сак ж. (евр.-гр.) I. Пътническа
чанта за багаж. 2. Риболовна
мрежа във вид на торба.
сакат прил. (ар.-тур.) разг. 1. Кой¬
то е с увреден крайник. 2. Който
е несръчен.
сако г/l (ян.) Японска оризова ра¬
кия.
сако ср. (нем.-ит.) Къса горна дре¬
ха.
сакрален прил. (от лат.) Който е
свързан с религиозен култ, са-
кралност ж.
саксия ж. Съд, в който се отглеж¬
да цвете, саксиен прил.
саксофон ж. (фр. собств.) Духов
музикален инструмент с изви¬
та тръба.
сал м. (тур.) 1. Плавателно средст¬
во от наредени и свързани едно
за друго дървета. 2. Плоскодъи-
на ладия, която се движи но въ¬
же между двата бряга на река.
салам и ип ) K’o.ui>;i<\ npui (наш
отсмлино месо <• (|одир;|нки. на
пълнено п животинско широко
черно.
саламаидьр ж. (гр « Дъждонник
саламура ж. (игр.) <-олеаа подл,
в която се съхраняват аг ленчу
ци, сирене, риба и др. сала.му
рен прил.
салйтаж. (ит.) 1. Нарязани зелен
чуци с подправки като прибив
ка към ястие. 2. Градинско рас¬
тение със сочни листа; Lacîuca
sativa. салатен прил.
салдо <?/? (ит.) Разлика между пос¬
тъпленията и разходите.
салицил ж. без мн. разг. Бяло
кристално вещество, извличано
от кората на върбата, с прило¬
жение в медицината и консерв¬
ната промишленост, салици¬
лов прил.
салмояела ж. (от собств.) Болес-
тотворни пръчковидни бакте¬
рии.
салон ж. (фр.) 1. Голямо помеще¬
ние за театрални представления,
концерти, събрания и под. 2. Ате¬
лие за фризьорство, козметика,
шиене. 3. Периодично прелета
вително изложение на съвргмеп
но изкуство, салонен прил.
салто ср. (ит.) Акробатичен под¬
скок с превъртано вон в оздуха.
салтомортале ер (нт.) I. Опасен
акробатичен скок. 2. Отчаяно
действие.
салфетка ж. (нт. русJ Квадратно
парче плат за избърсване на ръ¬
цете и устните при хранене.
салца ж. без мп. (гр.-ит.) Доматено
пюре.

салют
салют ,ч. (фр.) Военен ритуал за
тържествено поздравяване чрез
стрелба.
сам прил. 1. Който е единствен,
без други. 2, Усамотен. Вече жи¬
вее сам. 3. Който е без чужда по¬
мощ. Сам си построи вилата.
4.	членувано За подсилване на
смисъла на определяемого. Са¬
мата тя не го иска. Каза го в
самото начало.
самар м. (от тур.) Дървено прис¬
пособление за гърба на живот¬
но при яздене и товарене.
самба ж. без мн. (афр.-порт.) Бра¬
зилски танц с бърз ритъм.
самбо ср. без мн. Спортна борба
за самозащита без оръжие.
самец м. (рус.) Мъжкият екзем¬
пляр на животно.
самка ж. (рус.) Женският екзем¬
пляр на животно.
само1 нрч. 1. Нищо друго освен
посоченото. Само той знае. 2,
Нищо повече от посоченото. Са¬
мо два дена.
само3 сз. 1. Съпоставителен съ¬
юз за противоречие и различие,
Не се грижи за нищо, само обе¬
щава. 2. Веднага щом. Само да
му позвънят, и веднага тръгва.
О Само че - обаче. Ще погово¬
рим., само че не сега.
само*1 част. 1. За усилване и ин¬
тензивност. Само това ми лип¬
сва. 2. C'ix; закана. Само да пос¬
мее.
само- Първа съставна част на
сложни думи със значение: ’сам,
по отношение на себе си1: само¬
анализ, самовнушение, самодо¬
волен, самоизмъчвам се, само¬
залъгвам се.
самобитен прил. Който е със соб¬
ствен облик; оригинален, са¬
мобитност
самобръсначка ж. Уред за са¬
мостоятелно бръснене.
самодеен прил. 1. Който не е про¬
фесионален (театър, оркестър).
£ Който е направен любителс¬
ки, непрофесионално, само¬
дейност ж.
самоделка ж. разг. Саморъчно
изработено некачествено изде¬
лие.
самодива ж. Женско митическо
същество, което обитава горите
и планините, самодивски прил.
самодоволен прил. 1. Който е до¬
волен от себе си. 2. Който е из¬
раз на задоволство от себе си. са¬
модоволство ср.
сам о държание ср. без мн. Неог¬
раничена държавна власт, са-
модържавен прил.
саможертва ас. Жертване на се¬
бе си. саможертвен прил.
самозабравям се несв., само¬
забравя се св. нпрех. 1. Проявя¬
вам състояние на забрава. 2.
Превишавам правата си.
само зараждам се несв., самоза-
родя се св. нпрех. Възниквам без
външна намеса и влияние.
самозащита ж. безмн. Защита на
собствения живот и имот със
собствени сили.
самозванец л. Лице, което се е
обявило за някакъв.
самоиздръжка ж. без мн. Издър¬
жане със собствени средства.

самостоен
— 633

самоизяждам се несв., само*
изям се се. нпрех. 1. Измъчвам
се от безсилен гняв и злоба. 2.
мн. Изяждаме се помежду си.
самоинициатйва ж. Инициати¬
ва, която някой поема сам.
самоконтрол м. без мн. 1. Конт¬
рол над собствената дейност и
поведение. 2. Взаимен контрол
между неколцина.
самокритика at. Критика на соб¬
ствените грешки, самокрити¬
чен прил., самокритйчност
ж.
самолет м. (пол.-рус.) Летателен
апарат с крила и двигател, са¬
молетен прил.
самолетоносач м. Голям кораб
с платформа за излитане и ка¬
цане на самолети.
самоличност ж. без мн. Данни,
характерни за идентичността на
лице.
самолюбив прил. Конто цени и
уважава себе си. самолюбие
ср.
самонадеян прил. Който е про¬
калено уверен в собствените си
сили и възможности, самона¬
деяност î)fC.
самооблагане ср. без мн. ист.
Форма на доброволно подпома¬
гане на местно благоустрояване.
самообладание ср. без мн. Спо¬
собност за запазване на спо¬
койствие, за овладяване на чув¬
ствата.
самообразовам се несв. и св.,
нпрех. Сам придобивам знания
и култура, без да посещавам
училище.
самоопрашнаие ср. без мн. Оп¬
рашване н обсега на едно и съ¬
що растение.
самоопределям се «cm., само¬
определя се се. нпрех. Сам оп¬
ределям своята национална
принадлежност и обществено
положение.
самоотбрана ж. без мн. Самоза¬
щита.
самоотвержен прил. 1. Който е
готов да помогне на друг, да се
жертва за него. 2. Който е израз
на жертване на собствените ин¬
тереси за общо благо, самоот¬
верженост ж.
самоотрицание ср. без мн. Доб¬
роволно пренебрегване на лич¬
ните интереси.
самопризнание ср. Признание
на собствено престъпление,
действие.
саморазправям се «есе., само¬
разправя се се. нпрех. По СВОЙ
начин наказвам някого, без да
търся правосъдие.
саморасли к л Саморасло кул¬
турно растение.
самороден прил. Който н природ¬
ни условия се среща в химичес¬
ки чист вид. самородност ж.
саморъчен прил. Който е напи¬
сан или изработен със собстве¬
ни ръце.
самосвал м. (рус.) Камион, който
механично изтърсва товара си.
самоснимачка ж. Приспособле¬
ние към фотоапарат за автома¬
тично снимане.
самостоен прил. Който е отделен,
самостоятелен, самостой-
ност ж.

самостоятелен
самостоятелен прил. 1. Който
съществува или се извършва
независимо от други. 2. Който се
осъществява от някого, без учас¬
тието на друг. 3. Който действа,
без да се влияе от друтите. са¬
мостоятелност ж.
самосъзнание ср. без мн. Съзна¬
ние за собствената личност и
значимост в живота.
самота ж. без мн. 1. Отсъствие на
други хора и живи същества. 2.
Живеене без близки и познати.
самотёк м. (рус.) В съчет, на са¬
мотек — неорганизирано, по
инерция.
самотен прил. 1. Който прекар¬
ва дните си в самота. 2. Който
живее сам, без близки около не¬
го. самотност ж.
самотест л. Програма в компю¬
тър за самопроверяване на фун¬
кциите му.
самотник м. и самотница
Самотен човек, самотничее*
ки прил.
самоубивам се несв., самоубия
се се. нпрех. 1. Сам слагам край
на живота си. 2. Чрез начина си
на живот унищожавам здраве¬
то, имотното си или обществено
положение.
самоубиец м. и самоубййца ж.
Лице, сложило край на живота
си.
самоуверен прил. 1. Който вяр¬
ва в собствените си сили и въз¬
можности. 2. Кой ки* израз на то¬
ва вярване, самоувереност ж.
самоук прил. Който без систем¬
но образование е усвоил знания
и умения.
	634
самоуправство ср. (рус.) Произ¬
вол.
самоуспокоявам се несв., само¬
успокоя се са. нпрех. 1. Успоко¬
явам себе си. 2. Вярвам, въоб¬
разявам си, че съм постигнал
нещо.
самоучйтел м. Учебник, предви¬
ден за самостоятелно занима¬
ние.
самохвалко м. и самохвалка ж.
Лице със склонност да се хвали,
самоходен прил. Който се движи
със собствен двигател.
самоцел ле. без мн. Цел, която слу¬
жи само на себе си. самоцелен
прил.
самочувствие ср. 1. Обусловено
от духовните и физическите си¬
ли състояние на човека. 2. Усе¬
щане за увереност, собствено
достойнство и възможности.
самун м. (гр,-тур.) разг. Отделен
(кръгъл) хляб.
самур ,ч. (перс.-тур.) Хищен бозай¬
ник със скъпа кожа - Martes zi-
bellina, и самата кожа, самурен
прил. и самуров прил.
самурай м. (яп.) ист. Член на фе¬
одалното съсловие в Япония, са¬
мурайски прил.
санх. Висок обществен пост, зва¬
ние, достоинство.
санаториумм. (лат.) Лечебно за¬
ведение за продължително ле¬
чение и възстановяване с фи¬
зиотерапевтични и природни
средства, санаторен прил. и
са на тор иален пр ил.
сандал (гр.) Вид лятна обувка
с прорези и каишки.

сарач
	 635

сандвич м. (англ, собств.) 1. Закус¬
ка от филии хляб, намазани с
масло и с пълнеж от салам, каш¬
кавал и др. 2. Строителен панел
от пластове различен материал,
сандък м. (ар.-тур.) Четвъртит
дървен или метален съд за пре¬
насяне и съхраняване на дрехи,
зърнени храни и др.
санйрам несв. и св., прех. (лат.-нем.)
1.	Хигиенизирам, оздравявам.
2.	Стабилизирам финансово по¬
ложение, структура на предпри¬
ятие, институция.
санитар м. (от лат.) и санитарка
ж. Лице от медицинския персо¬
нал, което обслужва болните и
поддържа чистотата в болнично
заведение, санитарен прил.
санкционирам несв. и св., прех. 1.
Узаконявам, утвърждавам. 2.
Налагам наказание.
санкция ж. (лат.) 1. Потвържда¬
ване на решение в по-висша ин¬
станция. 2. Наказание, предви¬
дено в закон, правилник.
сановник м. ост. Чиновник с ви¬
соко положение, сап.
санскрит л. Гм'ч (rauntp.) Об¬
работена форма lui етароин-
ДИЙСКИ език, ма конто е създи
дена древната и средновековна
та индийска литература, гине
критски прил.
сантасе ср. без мн. (ит.) Игра па
карти за двама души.
сантиграм ж. (фр.) Една стотна
част от грама.
сантиментален прил. (фр.) 1.
Който е чувствителен, склонен
към нежности. 2. Който съдър¬
жа или изразява нежни чувст¬
ва и вълнения, сантимен¬
талност .мг.
сантиметър м. (фр.) Една стот¬
на част от метъра.
сап jt. без мн. (тур.) Тежка заразна
болест по конете.
сапун л. (нгр.) Втвърдено вещес¬
тво от пресечена с химическа ос¬
нова мазнина, което се използ¬
ва за миене и пране, сапунен
прил. О Сапунен мехур - нещо
нетрайно, преходно. О Сапунен
сериал - телевизионен сериал
с мелодраматичен характер и
непретенциозна художестве¬
но ст.
сапуниера и сапуниёрка ж. Ку¬
тийка за сапун.
сапунйсвам «есе., сапунйсам
са. прех. Натърквам със сапун, за
да мия или пера нещо.
сапфир (гр.-лат.) Скъпоценен
камък с тъмносив цвят, сап-
фйрен прил.
сапьор м. (фр.) Военнослужещ в
инженерна част, сапьорски
прил.
сарай (от перс.) Когото обзаве¬
дена голяма къща па мюсюл¬
мански гол('мгц. сарански
прал
сараф м. (ар тур > Лице, което се
занимава с размяна па пари.
сарафски прил
сарацини мн. (лат. гр. ар.) Сред-
НОВГК1НПЮ назван не на арабите.
сарач л (ар. тур.) Лице, което из¬
работва предмети от дебела об¬
работена кожа (седла, хамути и
др.). сарашки прил., сарачес-
тоо ср.

сарделa
сардела ж. (ит.) Вид дребна ри¬
ба, която се консервира в кутии.
О Като cap дели - много на¬
гъсто.
сари ср. (хинди) Традиционна
женска дреха в Индия от дълго
парне тънък плат.
сарказъм .ч. без мн. Злобен, оби¬
ден присмех, саркастичен
прил.
саркофаг м. 1. Античен каменен
гроб. 2. Гробница. 3» Ковчег.
сарма ж. (тур.) Варено ястие от
смляно месо с подправки, увито
в зелеви или лозови листа.
сатана м. без мн. (евр.) 1. Злото на¬
чало (според християни и ев¬
реи). 2. Коварен човек, сата¬
нински прил.
сатанйзъм м. без мн. (фр.) Култ
към дявола.
сателит м. (лат.) 1» Небесно тяло,
което се движи по орбита около
планета. 2. Изкуствен спътник.
3.	Държава, чиято политика е
зависима и подчинена на друга
държава. 4, Телевизионен ка¬
нал с предавател, разположен
върху изкуствен спътник или
космическа станция, сатели¬
тен прил.
сатен (ар.-тур.) Гладка и лъс¬
кава тъкан, сатенен прил.
сатир м. (гр.) Полубожество с ко¬
зи крака и рога, олицетворение
на похотливост (според гръцка¬
та митология).
сатира ж. (лат.) 1. Осмиване и
изобличаване на грозното в жи¬
вота и на човешките слабости.
2.	Л итературна творба с такова
	636

изобличаване, сатиричен
прил. и сатирически прил.
сатирик м. Автор на сатирични
творби.
сатър м. (ар.-тур.) Широк нож с
къса дръжка за сечене на месо.
сауна ж. (фин.) Баня е горещ сух
въздух и висока температура.
саунд м. (англ.) Музикален звук,
звучене.
еаундтрйк м. (англ.) Съпровож¬
даща филмова музика.
сафари ср. (от ар.) Експедиция с
научна цел или за лов в резер¬
вати на Африка и Азия.
сафрид м. (гр.) Морска пасажна
риба; Trachurus trachurus.
сачма ж. (тур.) 1. Оловно зърно за
стрелба с ловна пушка. 2. Метал¬
но топче за лагер, сачмен прил.
сбйвам несв., сбия се. прех. Пра¬
вя нещо да е по-плътно, по-съ-
брано. ~ се нпрех. вЗл. Става по-
плътен, по-сгъстен.
сбирам несв., сбера св. прех. разг.
Събирам.
сбирка ж. 1. Събрани еднородни
предмети; колекция. 2. Събира¬
не.
сбирщина ж. разг. 1. Множество
от всякакви хора; тълпа. 2. Мно¬
жество от различни негодни
предмети.
сближавам несв., сближа се.
прех. 1. Намалявам разстояние¬
то между две неща. 2. Правя ня¬
кого да е близък с друг; сприя¬
телявам. ~ сенпрех. Ставам бли¬
зък с някого.
сблъсквам лесе., сблъскам св.
прех. Правя нещо да се удари с
друго при среща- ~ се нпрех. 1.
	 637

Удрям се о нещо (някого). 2. Сре¬
щам затруднение, пречка. 3.
Влизам в сражение.
сбогом нрч. Поздрав при раздя¬
ла за дълго време.
сбор м. 1. разг. Събор, събиране.
2. Резултат, получен от събира¬
не. сборен прил.
сборище ср. 1. Място, където се
събират лица с определени ин¬
тереси и цел. 2, Събиране на хо¬
ра с прикрити користни цели и
намерения.
сборник м. Книга, която съдър¬
жа отделни художествени, науч¬
ни творби или правила, закони
и под.
сбъдва се несв., сбъдна се св.
нпрех. в 3 л. Осъществява се.
ебърквам несв., сбъркам ce. 1.
нпрех. Правя грешка. 2. прех.
Обърквам едно нещо с друго. ~
се нпрех. 1. Обърквам се. 2. Слис-
вам се.
свада ж. Разправия, караница,
свако м. Съпруг на леля,
свалям несв., сваля се. прех. 1.
Премествам по-ниско. 2. Пова¬
лям. 3. Откачвам нещо закрепе¬
но. 4. Събличам, събувам. 5.
Разтоварвам от превозно средс¬
тво. 6. Отстранявам от власт,
пост, длъжност. 7. Понижавам,
намалявам. Свалям темпера¬
турата си. 8. разг, неодобр. За-
дирям, прелъстявам.
свастика ж. (санскр.) 1. Древен
религиозен символ - кръст с
равни рамена, пречупени под
прав ъгъл. 2, Същият знак като
държавна емблема на фашист¬
ка Германия.
СПСКЪр
сват л 1- lia щата па син (дъще¬
ря) но отношение па Игнцага па
снаха или зет 2. Роднина на зе¬
тя или снахата по отношение на
близките на дъщерята или си
на. 3. Сватовиик. coàmoa прил
сватба ж. Празненство при же
нитба. сватбен прил.
сватбар м. и сватбарка ж. Ли¬
це, което участва, присъства на
сватба, сватбарски прил.
сватбвник м. и сватовница ж.
Лице, което урежда годеж, сват¬
ба по поръчение на момъка.
сватосвам несв., сватосам св.
прех. Уговарям някого да се оже¬
ни за дадено лице.
сватя ж. Съпруга, сестра или дъ¬
щеря на сват.
сведение ср. 1. Известие, инфор¬
мация. 2. Разяснение. 3. мн.
Данни.
свеж прил. 1. Който не е изгубил
естествения си вид и преснота.
2. Който е чист, прохладен (въз¬
дух). 3. Който не е отпаднал и
изтощен. 4. Който е ярък, неза
мърсен или не е потъмнил. <’«<’-
жест ж.
свеждам нгев., сведа т нргг 1.
Наклонявам, навеждам. 2. От
насям нещо към друго, зп да i<>
приравни, отъждествя. - се
нпрех. 1. Навеждам се. 2. Отъж¬
дествиш! м се с нещо.
снесисн ,и Отделно оформена ка¬
то книжка част от по-голяма
книга.
свекър*. lii'iqa па сина по отно¬
шение на снахата, саскъров
прил

свекърва
свекърва ж. Майка на сина по от¬
ношение на снахата.свекървин
прил.
сверявам «есе., сверя co. прех.
Сравнявам с нещо, прието за об¬
разец.
свёстен прил. 1. Който е разумен,
съзнателен. 2. Който е израбо¬
тен добре.
свестявам несв., свестя са. прех.
1.	Помагам на някого да дойде
в съзнание. 2. Съдействам на
някого да се освободи от увлече¬
ние.
светвам «есе., светна се. 1. нл/>сх.
а 3 л. Започва да свети. 2. прех.
разг. Включвам осветление. 3. в
3 л. Излъчва блясък, бодрост
(очи, лице). 4. разг. Ставам слаб
и изтощен.
светейшество ср. без мн. Титла
на патриарх, папа.
светён прил. Над който е извър¬
шен религиозен обред.
светец л. 1. Лице, канонизирано
от църквата за образец на хрис¬
тиянски морал и живот. 2. Та¬
кова лице, приемано за покро¬
вител на черква, манастир, на
хората. 3. неодобр. Лице, което
само се представя за честно и
почтено.
свети прил. Свят. О Света Тро¬
ица - Триединство на Бог Отец,
Бог Син и Свети Дух.
светилник м. Примитивен при¬
бор за осветление.
светило ср. 1, Нещо» което е из¬
точник на светлина. 2. Лице с
особени заслуги в науката или
културата.
			638

светиня ж. 1. Свещено място. 2,
Това, което свято се пази и по¬
чита.
светица ж. Жена светец,
светкавица ж. 1. Електрически
заряд в атмосферата с ослепите¬
лен блясък, придружен от гръм.
2.	Бърза телеграма, светкави¬
чен прил., светкавичност ж.
светлина ж. 1. без мн. Излъчва¬
на от нагорещено тяло енергия,
която прави телата видими. 2.
Изпускана от предмет такава
енергия. Светлината на фара.
3.	Осветеност на пространство.
Утринна светлина. 4. без мн.
Излъчвана одухотвореност (на
лице, очи, усмивка), светли¬
нен прил. О Светлинна годи¬
на — разстоянието, което светли¬
ната изминава за една година
(като мярка).
светло- Първа съставна част на
сложни думи със значение: 1.
Който е по-светъл от посочения
цвят: светлозелен, светлока¬
фяв, светлосин. 2, Светъл: свет¬
лоок, светлокос, светлолик.
светлосянка ж. Разпределение
между тъмно и светло като изоб¬
разително средство.
световноизвёетен прил. Който е
известен в цял свят.
световъртёж м. Усещане за ви¬
ене на свят.
светоглед м. Мироглед,
светотатство ср. без мн. Поруга-
в а не на свети неща, светотат¬
ствен прил.
светоусёщане ср. безмн. Възпри¬
емане и осъзнаване на заобика¬
лящия ни свят.

	— 639 	„
светофар м. (от рус.) Светлинно
устройство за регулиране на
улично движение.
светски прил. 1. Който не е свър¬
зан с религия. 2. Който се отна¬
ся до висшето общество.
светулка ж. Насекомо, което све¬
ти с тялото си през летните но¬
щи; Lampyris noctiluca.
свётъл прил. 1. Който излъчва
светлина. 2. В (през) който има
светлина. Светъл коридор. 3.
Който е с ясен цвят. 4. Тържес¬
твен, празничен. 5. Който из¬
лъчва радост (очи, поглед, ли¬
це). О По светло - през деня.
светя песе, нпрех. 1. е 3 л. Излъч¬
ва или отразява светлина. 2. На¬
сочвам светлина към някого, за
да вижда. 3, в 3 л. Осветен е. 4. е
Зл. Сияе, блести.
светя се. прех. С религиозен обред
освещавам.
свечерява (се) несв., свечери
(се) се. нпрех. Настъпва нощ.
свещ ж. 1. Втвърдена пръчица от
мазнина с фитил в средата, ко¬
ято служи за религиозен обред
или за светене. 2. Запалка за
двигател с вътрешно горене. 3.
разг. Единица за измерване на
силата на светлината.
свещен прил. 1. Който се отнася
до религиозния живот; свят. 2.
Съкровен, възвишен. Свещен
дълг.
свещеника. Православен духов¬
ник с право на брак, който из¬
вършва църковни ритуали.
свещенически прил., свещени¬
чество ср.
свещник ж. Поставка за свещ(и).
свила
(IIHIUIM нс< н , СВИЯ ги нрех I. 11ре-
внвам, огъвам. 2. Навналм. 3.
Прани е виене. Свивам цигара
4.	Събирам <‘дпи към друг; гтпе
кам. Свивам устни. 5. Намаля¬
вам размер при плетене, шие¬
не. 6. разг. Завивам, променям
посока. - се нпрех. 1, Намалявам
размерите си. 2. Сгушвам се,
загръщам се. 3. Пестя. 4, Стес¬
нявам се.
свиден прал. Мил, обичен, скъп,
свидетел м. и свидетелка ж. 1.
Лице, присъствало на случка,
събитие; очевидец. 2. Лице, ко¬
ето дава показания или сведе¬
ния в съда. 3. Лице, което при¬
съства и се подписва при сключ¬
ване на брак на свои близки.
свидетелски прил.
свидетелство ср. 1, Писмен до¬
кумент за удостоверяване на не¬
що. 2. Показание на свидетел
(във 2.
свидетелствам мггн. нпрех. 1. Да¬
вам свидетелски показания. 2.
вЗл. Показва, доказва нещо
свидли в прил. Който не обича да
дава или подарява нещо, свид¬
ли вост JT.
свиждане ср. Посещение в опре¬
делени дни в казарма, болница,
3UTBOJI.
свиквам1 мтп., свикам са. прех.
С повикване, призоваване съби¬
рам па едно място.
свиквам2 и<та, свикна св. нпрех.
Добивам навик, приспособявам
се.
свила .*■. бел мн. Коприна, свилен
прил.

свинар
сви нар ж. и свинарка ж. разг.
Лице, което отглежда свине.
свинарски прил.
свинарник .ч. Помещение за от¬
глеждане на прасета.
свиневъд м. и свиневъдка ж.
Лице, което отглежда свине ка¬
то специалист.
свиневъдство ср. без мн. (рус.) От¬
глеждане и развъждане на сви¬
не. свиневъден прил.
свинеферма ж. Ферма за от¬
глеждане на свине.
свинец м. без мн. ост. Куршум,
свинщина ж. без мн. 1. Нечисто¬
тия, безредие. 2. Долна постъп¬
ка; низост.
свиня ж. 1. Чифтокопитно жи¬
вотно, домашният вид на което
се отглежда за месо и мас; Sus
domestica. 2. Женското животно
на тоя вид. 3. неодобр. Нечисто¬
плътен или долен човек. О Ди¬
ва свиня - Sus scrofa. свински
прил.
свирач л. и свирачка ж. разг.
Лице, което свири на музикален
инструмент.
свиреп прил. Който е обзет от
ярост и жестокост, свирепост
ж. и свирепство ср.
свирец м. раз?. 1. Лице, което сви¬
ри на музикален инструмент. 2.
Пойна пъстра птица с дълъг
клюн и здрави крака.
свирка ж. 1, Малък инструмент,
с който се свири чрез духане. 2.
Приспособление за даване на
звуков сигнал (на влак, локомо¬
тив).
свиркам нсел. нпрех. Свиря с пре¬
късване (с уста или свирка).
	640

свирня ж. разг. Свирене с музи¬
кален инструмент.
свирукам несв. нпрех. разг. Свиря
с уста.
свиря несв. 1. прех. С инструмент
изпълнявам музикална творба.
2.	нпрех. Умея да възпроизвеж¬
дам музика с музикален инст¬
румент. 3. нпрех. Произвеждам
мелодия, като духам със закръг¬
лени устни. 4. нпрех. в 3 л. Про¬
извеждам мелодия (музикален
инструмент). 5.вЗл. Издава ря¬
зък звук.
свисти несв. нпрех. вЗ л. (рус.) Със¬
ка, свири (вятър, куршум).
свит прил. 1. Който е прегънат,
завит. 2. Който е стеснителен,
срамежлив, свйтост ж. (от 2.
знач.).
свита ж. (фр.) 1. Лица, които
придружават високопоставено
лице. 2. неодобр. Лица, които по¬
стоянно се въртят около някого,
свитък л. Навит на тръба дълъг
лист хартия, на която е написан
текст.
свлачище ср. Място, където бав¬
но и постепенно се свличат зем¬
ни или скални пластове.
свличам несв., свлека се. прех. С
влачене свалям надолу. ~ се
нпрех. Смъквам се надолу с вла¬
чене.
свобода ж. 1.безмн. Отсъствие на
ограничения в дейността и об¬
ществения живот. 2. без мн. Въз¬
можност за проява на собстве¬
на воля. 3. Отсъствие на всякак¬
ви ограничения. 4. Непринуде¬
ност, естественост при действия
и прояви.

свръхпрово димост
свободен прил. 1. Който има въз¬
можност и право сам да опреде¬
ля поведението и постъпките си
в обществото. 2. Който не е ог¬
раничен или забранен. 3. Кой¬
то се извършва леко, без затруд¬
нения. 4. Който не е зает. 5. Кон¬
то разполага с време или въз¬
можности. 6. Който не е обвър¬
зан със семейни или други за¬
дължения. 7. Който не прилеп¬
ва плътно и не притеснява (дре¬
ха, обувки).
свод ж. 1. Дъгообразна извивка
над врата, вход, мост. 2. Полу-
сферична горна част на поме¬
щение. 3, Дъговидна извивка на
човешко стъпало, сводов прил.
сводник м. и сводница ж. Лице,
което с користна цел урежда не¬
морална връзка между мъж и
жена, своднически прил., свод¬
ничество ср.
своднича ист пп/н'.х. {' користна
цел уреждам или улеснявам не¬
морална връзка между мъж и
жена.
своеволен прил. 1. Конто не се съ
образява с желанието иа други
те, а действа по е роя роля. 2.
Който е израз на несъобразни»-
не с другите, своеволност ж. и
своеволие ср.
своеврёменен прил. Който се из¬
вършва навреме, когато е най-
нужно. своевременност ж.
своенравен прил. Който е с осо¬
бен, капризен и упорит харак¬
тер, своенравие ср. и своенрав¬
ное т ж.
свой жест.Възвратно притежа¬
телно местоимение - който се
-11*
отнася до вършите ля на дейст¬
вието. Имам свое мнение.
свой прал. 1. Който е своеобразен,
специфичен. Зимата ги има
свое очарование. 2. Който е бли¬
зък, родствен. Държи се като
свой човек. О Държа на свое¬
то - не отстъпвам от позиции¬
те си.
свойствен прил. Който е харак¬
терен, присъщ.
свойство ср. Бътрешноприсъщо
качество, белег.
сврака ж. Непрелетна птица от
рода на враните; Pica rustica.
сврачи прил.
свредел ж. Уред за пробиване на
дупки в твърди предмети чрез
въртене.
свръзка ж. 1. Връзка между две
неща. 2. Войник на служба при
офицер за предаване на съобще-
ния. 3. Лице, което установява
контакти между членовете на
организация (група).
свръх предл. За означаване на
надхвърляно на граница и нор¬
ма.
свръх- lh.рва ri.ставна част на
сложни думи гьс значение 'кой¬
то надхвърля граница, предел’:
<•<</)е ию hi, c<i/ri,.v чиукон, енр ьлег-
тестпен. еврихмоЬилгн, свръх¬
мощен, cep i>\ населен, гвръхио-
лит нищим.
свръхестествен п/шл Които ня¬
ма обяснение чрез естествените
норми и закони снръхестсс/п-
ееност ж.
свръхпроводймост ж. без мн.
Явление, при което електричее-
свръх про вод имост
кото съпротивление на някои
вещества намалява до нула.
свръхчовек м. Лице, чиито ка¬
чества са над възможностите на
човешката природа и не се под¬
чинява на законите на човеш¬
кото общество (според философ¬
ско учение).
свръхчовёшки прил. Който е над
човешките възможности.
свързвам яссе., свържа се. прех.
1. Връзвам заедно две или по¬
вече неща. 2. Връзвам едно не¬
що за друго. 3. â 3 л. Осъществя¬
ва връзка между селища, дър¬
жави и пр. 4. Създавам връзка
между лица. Свържи ме с добър
лекар, 5. е 3 л. Създава и под¬
държа общуване между лица.
Свързват ги много спомени. 6.
Намирам връзка между съби¬
тия и факти. О Свързвам два¬
та края - преживявам.
свързочен прил. Който е пред¬
назначен за установяване на
връзка.
свързочник м. Лице, което слу¬
жи в свързочна военна част.
свърталище ср. неодобр. Място,
където се събират лица (с недоб¬
ри намерения и интереси).
свършвам «есе., свърша се. прех.
1. Върша дейност докрай. 2* Из¬
разходвам докрай. 3. Приключ¬
вам определена образователна
степен. 4. нпрех. в 3 л. Изчерпва
се, приключва. 5. нпрех. При¬
ключвам живота си.
свършен прил. Който е доведен
до край. О език. Свършен вид —
глаголно значение за израз на
пределност на действието.
	642

свястно нрч. Обмислено, разум¬
но.
свят м. 1. без мн. Материалната
действителност, която ни заоби¬
каля; вселена. 2. без мн. Земята
и всичко, което я населява. З.без
мн. Човешкият род като цяло. 4.
Област от живота със своите про¬
яви и явления. Ceemwi на из¬
куството. О Цокате свят сее-
тува - докато има хора. О Све-
тът ми е крив — не съм в нас¬
троение. световен прил.
свят прил. 1. Свещен. 2. Който се
е посветил на религията. 3. Кой¬
то е непорочен и праведен. 4.
Който е израз на почит, на не¬
що съкровено. О Свегпая све¬
тих - най-свято нещо, свя¬
тости. ж.
сгазвам «есе., сгазя се. прех. разг.
1. Стъпквам. 2. Упреквам, уко¬
рявам за провинение.
сган ж. без мн. неодобр. Безредно
множество, тълпа.
сглоб м. и сглобка ж. разг. Мяс¬
то, където се сглобяват, скачват
две части (изпъкнала и вдлъб¬
ната).
сглобявам несв.у сглобя се. идех
Съединявам, свързвам части на
конструкция.
оглупявам несв., сглупя се. нпрех.
(рус.) Извършвам глупост.
сговор л. безмн. 1. Отношение на
разбирателство и съгласие. 2.
Споразумение (групиране), пос¬
тигнато чрез преговори, сгово¬
рен прил., сговорност ж.
сговорчив прил. Който е склонен
и способен да живее в сговор (в
1. знач.). сговорчивост ж.

егбг си
...... 643

<-годявам несв., сгодя co, прех.
Уреждам годеж. ~ се нпрех. Об-
пързвам се чрез годеж.
сгорещявам несв., сгорещя co.
apex. Нагорещявам. - се нпрех.
1. Ставам горещ. 2. Обзема ме
възбуда.
сграбчвам несв., сграбча се.
прех. Изведнъж и бързо грабвам,
сграда ж. Постройка, здание.
ограден прил.
сгрешавам «есе., crpemàce. прех.
1. Допускам грешка или прови¬
нение. 2. нпрех. Обърквам нещо,
сгромолясвам несв., сгромо¬
лясам се. прех. С трясък съба¬
рям. ~ се нпрех. Шумно падам,
сгур ж. и сгурйя ж. (от гр.) Оста¬
тък от изгаряне на въглища, ме¬
тали и др.
сгушвам несе., сгуша се. прех.
Свивам към себе си. ~ се нпрех.
Свивам се, подслонявам се.
сгъваем прил. Който може да се
сгъва, сгъваемост ж.
сгъвам несв., сгъна св. прех. Пра¬
вя нещо на няколко ката.
сгърчвам несв., сгърча се. прех.
1. Правя на бръчки, на ситни
гънки. 2. а 3 л. Причинява гър-
чене, свиване. Болестта го
сгърчи. - се нпрех, 1. Сбръчквам
се. 2. Получавам гърч.
сгъстявам несв., сгъстя св. прех.
1. Правя нещо да е гъсто, ио-гъс-
то. 2. Намалявам разстоянието,
за да се заеме по-малко площ.
сдавам несв., сдам се. прех. (рус.)
1. Връщам служебни вещи, пре¬
доставени за временна употре¬
ба. 2. Предавам на някого длъж¬
ност, пост и под.
сделка (руг I Взаимно дпсова
ряне :«а еъздяманг и ли прекра¬
тяване па прана и алд i.лжсипн
сдобрявам меси,, сдобри I fi eprt
Възстановявам добри tn-nonn*
ния между скарани. -- се мире»
Възстановявам отношения га си
с някого.
сдружавам лесе., сдружа ce.
прех. Съдействам за създаване
на дружески отношения. - се
нпрех, 1. Ставам другар, съдруж¬
ник на някого. 2. Ставам член
на сдружение.
сдружение ср. Организирана
група от хора с еднакви интере¬
си и цели.
сдушвам се несв., сдуша се св.
нпрех. Надушвам се и се сближа¬
вам с някого с непочтени наме¬
рения.
сдържам несв., сдържа се. прех.
Възпирам, задържам. * сенпрех.
Въздържам се от действие, пос¬
тъпка.
сдържан прил. 1. Който умее да
не дава воля на чувствата и от¬
ношението си. 2. Който но се про¬
явява бурно и необуздано. сдър¬
жаност ж.
себелюбие ср. Егоизъм,
себеотрицание <•/>. 1. Отказвало
от личното в полза на възвише¬
на цел. 2. I безстрашно. себеот-
рицателност ж.
себеподобен прил. Който е подо¬
бен на себе си или се отнася към
същия биологичен вид.
себе си жест. Възвратно лично
местоимение за заместване на
название на обект, който е до-

себеподобен
пълнение в изречението и съв¬
пада с вършителя на действие¬
то. Мисля, за себе си. О Идвам
на себе си - свестявам се.
себестойност ж. (рус.) Разходи за
производство на стока или из¬
вършване на услуга.
севастокрйтор х. (гр.) ucm. Ли¬
це от средновековен владетелс¬
ки род във Византия или Бъл¬
гария.
север м. без мн. 1. Посока на све¬
та - лявата страна на обърнат
към изгрева човек. 2. Земите,
разположени в тази посока от
нас. 3. Териториите от опреде¬
лена географска ширина, кои¬
то са със студен климат, северен
прил.
северняк1 м. и севернячка ж.
Жител на северна област или
държава, северняшки прил.
северняк2 м. Студен северен вя¬
тър.
северозапад м. без мн. Посоката
между север и запад, североза¬
паден прил.
североизток м. без мн. Посоката
между север и изток, североиз¬
точен прил.
сега нрч. 1. В момента, когато се
говори. 2. Около момента на го¬
ворене. Сега беше на двора. 3.
Много скоро. Сега ще отворя. 4.
Тоя път. Само сега ще ти помог¬
на. сегашен прил. О език. Се¬
гашно време - глагол на фор¬
ма за израз на действие н мо¬
менти на I OHopi’iir
<‘14 113-10111.1 <;/►•/ ptlir (h прели¬
на креме
	644

сегмент м. (лат.) 1. Част. 2, Част
от кръг, ограничена с дъга и хор¬
да. 3. Част от кълбо, отделена с
равнина, която го пресича. 4.
Метален пръстен за уплътнява¬
не на бутало, сегментен прил.
седалгйн м. (лат.-гр.) Лекарство с
успокояващо действие.
седалище ср. 1. Център (място)
на управление, ръководство. 2.
Задна част от тялото, на която
се сяда, седалищен прил.
седалка ж. Част на пейка, стол и
под., на която се сяда.
седем- Първа съставна част на
сложни думи със значение ’се¬
дем или седми*: седемдневен, се-
демчасов, седеммесечен, седем-
местен.
седесар и седесйст м. Член или
привърженик на Съюза на де¬
мократичните сили.
седёф м. без мн. Лъскаво вещест¬
во от черупката на някои миди,
употребявано за украса и наки¬
ти. седефен прил.
седло ср. 1. Приспособление за ез¬
да, което се прикрепва на гърба
на коня. 2. Седалка на велоси¬
пед.
седловина ж. Вдлъбнатина меж¬
ду височини.
седмак м. 1. Седмаче. 2. Живот¬
но на седем години.
седмаче ср. Дете, родено на сед-
мня месец.
седмина ч«гл. разг. Седем души,
<‘рсд които има мъже.
седмица .*■ Седем последовател¬
ни дни, обикн. след понеделник.
седмичен прил.

секрет
645

седмица и седморка .х. 1. Циф-
рата седем. 2. Карта за игра със
седем знака. 3. Обществено пре¬
возно средство с номер седем.
седмичник м. Периодично изда¬
ние, което излиза веднъж в сед¬
мицата.
седмо- Първа съставна част на
сложни думи със значение ’сед-
ми, със (на) седем’: седмостенен,
седмокласен, седмоцветен, сед-
МгОчленен, седмоъгълен.
Седмочисленици ле». ОСв, Сед¬
мочисленици - братята Кирил
и Методий и техните ученици
Климент, Ангел арий, Горазд,
Сава и Наум.
седя несв. нпрех. 1* Заемам поло¬
жение, при което тялото е изпра¬
вено и опряно със задната си
долна част върху нещо. 2. Пре¬
карвам някъде определено вре¬
ме. 3. а 3 л. Намира се, същест¬
вува някъде.
сединка ж. ист. Вечерно събира¬
не, където момите работят, а
младежите ги развличат.
сезирам несв. и св„ прех. (от фр.)
Поставям въпрос за обсъждане
в по-висша инстанция.
сезон м. (фр.) 1. Годишно време.
2. Време от годината, за което е
характерна дейност, проява. Ту¬
ристически сезон, сезонен
прил.
сеизмичен и сеизмйчески
прил. Който се отнася до земет¬
ресение. сеизмйчност ж.
сеизмограф л. (гр.) Устройство
за определяне на данните на зе¬
мен трус.
сеизмолог Специалист по
сеизмология. <■/•« чмоло.нски
прил.
сеизмология .»■, бгмж <гр ) Нау¬
ка за земните трусове, есм.з-
молд&ски прил.
сейр л. (ар.-тур.)разг. Забавно зре¬
лище.
сеитба ж. 1. Засяване на посеви.
2. Време за това засяване, се-
йтбен прил.
сейм м. (англ.) Название на пар¬
ламента в някои държави,
сейф м. (англ.) Огнеупорна каса
или защитено помещение за
съхраняване на пари и ценнос¬
ти.
сека несв. прех. С удар прерязвам
с остро тежко сечиво. О Сече ми
умът - проумявам лесно.
секач1 м. Лице, което се занима¬
ва със сечене на дървета.
секач2 м. Приспособление с остър
долен край за сечене на желя¬
зо.
секвам несв., секна са. нпрех. Из¬
веднъж спирам, преставам.
секвестирам несв. и св., прех. На¬
лагам запор.
секвестър л. (фр.) Ограничава¬
не прането на длъжник да раз¬
полага с имуществото си.
секира .*•. Желязно сечиво с дър¬
вена дръжка за сечене на дър¬
ва; брадва.
секва «сея. прех. С духане изчис¬
твам носа си.
секрет1 м. (лат.-фр.) 1. Нещо тай¬
но, скрито. 2. Тайно устройство
на механизъм, секретен прил.,
секретност ж.

секрет
секрет2 м. (от лат.) Отделяно от
жлезите вещество с биологично
и физиологично значение.
секретар’ ж. (лат.) и секретарка
ж. 1. Служебно лице, което води
кореспонденция, урежда срещи
и дела на директор, началник.
2. Началник на канцелария.
Главен секретар. 3. Лице, кое¬
то води протокол на заседание,
събрание. 4. Изборен ръководи¬
тел на организация, секретар¬
ски прил., секретарство ср.
секретар2 л. Записваща апара¬
тура към телефон.
секс ж. без мн. (лат.) 1. Пол. 2. По¬
лов живот и прояви на полово
влечение, сексуален прил., сек¬
суалност ж.
секс- Първа съставна част на
сложни думи със значение ’кой¬
то се отнася до полово влечение’:
сексафера, сексидол, сексиндус-
трия, секскамера, сексмагазин,
сексскандал, секссимвол, секс-
телефон, секс шоп.
сексапил м. (от англ.) Привлека¬
телност, която поражда полово
влечение, сексапилен прил.,
сексапилност ж.
сексолог м. Специалист по сек¬
сология.
сексология ж. Медицинска нау¬
ка за половия живот, сексо¬
логичен прил.
секстет ж. (от лат.) 1. Музикална
творба за шестима изпълните¬
ли. 2. Състав, който изпълнява
такава творба.
сексуализъм м. без мн. (от англ/)
Повишена полова активност с
	 646

нетактичност към противния
пол.
секта ж. (лат.) 1. Религиозна об¬
щност, отделена от официална¬
та религия. 2. разг. Затворена
група от хора.
сектант ж. и сектантка ж. Член
на секта, секотаитск» прил.,
сектантство ср.
сектор м. (лат.) 1. Част от кръг
между два радиуса и дъга. 2.
Част от стадион, зала с радиал¬
ни входове. 3. Част от бойно по¬
ле. 4. Отрасъл от дейност, сек¬
торен прил.
секунда ж. 1. Единица за вре¬
ме, равна на Vèû от минута. 2.
Мярка за дъги и ъгли, равна на
V 3600 част от градуса. 3. Съвсем
кратко време. 4. Вторият тон
след основния.
секундант м. (от лат.) 1. Свиде¬
тел и посредник при дуел. 2. По¬
мощник и посредник на състе¬
зател (при бокс, шах и др.).
секундарник ж. Часовникова
стрелка, която измерва секунди¬
те.
секциям, (лат.) 1. Подразделение
на организация или учрежде¬
ние. 2. Самостоятелна част на
библиотека, гардероб и под. 3.
Част от нещо цяло, секционен
п рил.
селда ж. (рус.) Риба херинга; Clu-
реа h а гсп gus.
селекционер ж. Лице, което вър¬
ши селекция, селекционерски
прил.
селекция м. (лат.) 1. Подбор, из¬
биране. 2. Подобряване на жи-
<Ч‘М11 THTJ.M
647

ноги кеки и растителни видеше
чрез подбор и кръстосване, се-
лекционен прил.
селитра ж. без мн. (от ит.) Натрие¬
ва, калиева или амониева сол,
използвана за торене или за
взривни вещества.
селище ер. 1. Населено място. 2.
Местност, където е имало насе¬
лено място. 3. разг. Дворно мяс¬
то. селищен прил.
село и село ср. 1. Населено мяс¬
то, чиито жители се занимават
предимно със селскостопанска
дейност. 2. Жителите на такова
населено място.
селски прил. О Селско стопан¬
ство - отрасъл земеделие и ско¬
товодство.
селяк м. и селянка ж. 1. Селя¬
нин. 2. неодобр. Прост човек.
селяшки прил.
селяндур -н. и селяндурка ж. не-
одобр. Селянин, селяндурски
прил., селяндурщина ж.
селянин м. и селянка ж. 1. Ли¬
це, което е родено или живее на
село. 2. неодобр. Некултурен чо¬
век,
селячество ср. без мн. Селско на¬
селение.
семантика ж. без мн. (от гр.) език.
1.	Значение на езика и негови¬
те единици. 2. Наука за значе¬
нието на езиковите единици, се¬
мантичен прил. и семанти¬
чески прил.
семасиолог ле. Специалист но се¬
масиология.
семасиология ж. без мн. (гр.) Се¬
мантика (във 2. знач.).
семафор м iij* » I. ('ш палпо га
рчно гъор wiinr зл pri vmip.im-
на влаковото движение 2. 1>ре
гова сигнализации за ориенти
ране на минаващите корани
семе ср. 1. Растително зрънце зя
размножаване. 2. Множество
такива зрънца за посев.Зл*- ч мн
Яйца на насекомо. 4. без мн
Сперма. 5. без .ми. Потомство, се¬
менен прил.
семейство ср. 1, Съпружеска
двойка и живеещите с тях деца
и родители. 2. Чифт птици или
животни с потомството си. 3.
Група родствени езици с общ¬
ност в произхода, семеен прил.
Семеен лекар.
семестър м. (лат.) Полугодие във
виеше училище, семестриа¬
лен прил.
семинар м. (лат.) 1. Практичес¬
ки занимания на студенти, ръ¬
ководени от преподавател. 2.
Сбирка за обсъждане на идеи
или за повишаване на квали¬
фикация. семинарен прил.
семинарист м. Лице, коего учи
или е учило в семинарии.
семинария ж. 1. Средно учили¬
ще за духовници, 2. Сграда, къ¬
дето сс помещава такова учили¬
ще.
семиотика ж. 11аука за знакови¬
те системи, пмиотичен прил.
ссмйт м. (отсобгтв.) Член на гру¬
па източни народи (абисинци,
араби, асирийци, евреи, фини¬
кийци и др.). семитски прил.
семитйзъм .ч. без мн. (от фр.) 1.
Особености на народите от се-

семитизъм
митската група. 2. Проява на
разположение и подкрепа на ев-
рейте.
семка ж. 1. Отделно зрънце от се¬
мето на някои растения. 2. Пе¬
чено тиквено или слънчогледо¬
во семе. 3. Потекло.
сенат м. (лат.) 1. Висш държавен
съвет в Древния Рим. 2. Висш
законодателен орган в някои
страни; Горна камара. 3. Сгра¬
дата на такъв висш орган, се-
натеки прил.
сенатор ж. (лат.) Член на сенат.
сенаторски прил.
сензация ж. (лат.) 1. Силно впе¬
чатление от някакво събитие. 2.
Събитие, което предизвиква си¬
лен интерес, сензационен прил.,
сензационност ж.
сёнзор ж. (от лат.) Устройство за
възприемане на физически ве¬
личини, сигнали, качества.
сензорен прил. 1. Който е свър¬
зан със сензор. 2. Който се отна¬
ся до сетивата; сетивен.
сённик ж. 1. Заслон (покрив) за
сянка. 2. Козирка на лятна шап¬
ка.
сено ср. 1, Окосена и изсушена
трева за храна на животни. 2.
розг. Наркотично растение, се¬
мей прил. О Сенна хрема -
алергично състояние по време
па цтл|угежа на тревите и дър¬
ветата.
rciioniiJi ж. (pvr.l Помещение за
Cl'lll»
<*viiok(><' м 1. Korf’iir па rrito. 2.
Bp<<Mr> 1111 NlHTlIf, KOCinlui
(-гптопцми (ши > Крп г ак it ipn i
<’ поучение
			648
сенчест прил. 1. Който е на сян¬
ка. 2. Който прави сянка. О Сен¬
честа икономика - скрита не¬
законна икономическа дейност.
сеньор1 м. (фр.) мслг. Едър земе¬
владелец в Европа през Средно¬
вековието.
сеньор2 м. и сеньора ж. (исп.) Уч¬
тиво обръщение (господин, гос¬
пожа).
сепаративен прил. Който е без
съгласие и участие на всички
заинтересовани страни.
сепаративйзъм ж. безмн. (лат.) 1.
Стремеж към отделяне, обособя¬
ване. 2. Движение за политичес¬
ка самостоятелност на малцин¬
ствена общност.
сепаратист ж. и сепаратистка
ж. Лице, което проповядва и
поддържа сепаратизъм, сепа¬
ратистки прил.
сепаратор ж. (лат.) 1. Апарат за
отделяне на едно вещество от
друго (други). 2. Разграничится,
разделител.
сепаре ср. (фр.) Отделно обособе¬
но място за посетители в заве¬
дение.
сепия ж. Морско животно; Sepia
officinalis. 2. Тъмнокафява боя,
получена от това животно.
сепсис м. (гр.) Инфекциозно за¬
боляване на целия организъм.
септемврйец ж. ист. Участник
в събитията през септември
1923 г. в България.
септемврйиче ср. ист. Член на
детска организация „Септем¬
врийче* до 1990 г.
серафим ж. (евр.) Небесен шес¬
токрил ангел.

сесия
649

сербез прал, неизм. (перс-тур.) разг.
Дързък.
сервиз1 л. Комплект от определен
брой съдове за храна и питиета.
сервизен1 прил.
сервйз2 л. (фр.) Служба, предпри¬
ятие за поправка и поддържане
на автомобили и битова техни¬
ка. сервизен2 прил. О Сервиз¬
ни помещения - жилищни по¬
мещения като кухня, баня, тоа¬
летна.
сервйлен прил. (фр.) Който се
държи угоднически, серен л-
ност ж.
сервирам1 несв. и св., прех. (фр.) 1.
Подреждам маса за ядене. 2.
Поднасям. 3. Поднасям изнена¬
да.
сервйрам2 несв. и св., прех. (от англ.)
Изпълнявам сервис.
сервис м. Начален удар при во¬
лейбол, тенис и др.
сервитьор м. (фр.) и сервитьор¬
ка ж. Лице, което поднася хра¬
на и питиета в заведение, сер¬
витьорски прил., сервитъор-
ство ср.
сергия ж. (тур.) Специален плот
за стока при продажба на откри¬
то. сергиен прил.
серенада ж. (фр.) Любовна песен
(мелодия), която се изпълнява
под прозореца на любим човек.
сержант (фр.) Воинско звание
от нисшия команден състав и ли¬
це с такова звание, сержант¬
ски прил.
сериал л. (англ.) Филм от поре¬
дица самостоятелни, но свърза¬
ни части.
сериозен прил 1. Който е съсре¬
доточен, не лекомислен. 2. Кой¬
то е значителен, стойностен
(дейност). 3* Който изравяна със¬
редоточеност, строгост (израз,
поглед). 4. Който заслужава вни¬
мание. сериозност ж.
сёрия ж. (лат.) 1. Последовател¬
ност от напълно еднакви пред¬
мети, прояви. 2. Всеки относи¬
телно самостоятелен филм от
един сериал, сериен прил.
серкме ср, (от тур.) Кръгла рибо¬
ловна мрежа.
серология ж. безжа. Медицинска
наука за серумите.
серопозитивен прил. Чиято про¬
ба за СПИН е положителна.
серпантина ж. (фр.) L мн. Остри
пътни завои по стръмни склоно¬
ве. 2. Цветна хартиена лента,
която се хвърля във въздуха. 3.
Навита тръба в хладилна или
отоплителна инсталация.
серт прил. неизм. (тур.) 1. Който е
сприхав, несговорчив. 2. Който
е остър, лют (тютюн).
сертификат м. (лат.) Писмено
удостоверение, документ.
сертифицйрам несв. и ев , прех.
Снабдявам със сертификат.
серум м. (лат.) 1. Течност, която
се отделя при съсирвано на
кръвта. 2. Препарат еъс защит¬
ни антитела, който се прилага
като предпазно лечебно средст¬
во. сёрулюн прил.
сесия .* (лат.) 1. Всяко от перио¬
дично провеждани заседания,
събрания на организация, дър¬
жавен орган. 2. Периодично по-
сесия
лягане на студентски изпити. 3.
Научна конференция, сёсиен
прил.
сестра ж. 1. Дете от женски пол
спрямо другите деца в семейс¬
твото. 2. Лекарска помощница
от средния медицински персо¬
нал. 3. Калугерка. 4. Жена с
близки убеждения, положение.
сестрин прил. и сестрински
прил.
сестриник м. и сестриница ж.
Син или дъщеря на сестра.
сет м. Отделна партия тенис,
сетен прил. Последен.
сетер л. (англ.) Порода ловно ку¬
че с дълга козина.
сетиво ср. Всяка от способности¬
те на човека и животните за въз¬
приемане на "външния свят.
сетивен прил., сетивност ж.
сетне нрч. После, по-късно, сет¬
нешен прил.
сефте ср. (ар.-тур.) 1. Първа про¬
дажба. 2. нрч. За пръв път.
сеч ж. без мн. 1. Изсичане на го¬
ри. 2. Масово избиване на хора
с хладно оръжие.
сечёние ср. 1. Пресичане. 2. Фи¬
гура от пресичане на тяло с рав¬
нина. 3. Квадратура на такава
фигура.
сечиво ср. Занаятчийски или зе¬
меделски инструмент.
сечище ср. 1. Определен за сече¬
не горски участък. 2. Място с из¬
сечени дървета.
сечко .к. В съчет. Голям Сечко
—	месец януари; Малък Сечко
-	месец февруари.
сешоар .ч. (фр.) Уред за сушене
на коса.
	 650

сещам «есе., сетя са. прех. ост.
Усещам. - се нпрех. 1. Идва ми
на ум; припомням си. 2. Досе¬
щам се.
сея «есе. прех. 1. Хвърлям семена
в земята, за да никнат и растат.
2, Заемам площ с посев. 3. Раз¬
пространявам. 4. Прекарвам
през сито.
сеялка ж. Машина за сеене,
сеяч м. Лице, което сее.
си1 мест. 1. Възвратно лично мес¬
тоимение - за насочване на
действието в полза на вършите-
ля. Купувам си чанта. 2. Въз¬
вратно притежателно место-
имение отсбоа. Подреждам кни¬
гите си.
си2 част. 1. За усилена неопреде¬
леност и пренебрежение: някой
си, някакъв си. 2, За насочено
движение със значение ?у дома’:
отивам си, тръгвам си. 3. За оз¬
начаване на действие до пълно
насищане: отспивам си, отпо-
чивам си.
си ср. без мн. (ит.) Седмият тон от
музикалната гама.
сиамски прил. Който се отнася до
Сиам (Тайланд). О Сиамска
котка - порода котка със си¬
ни очи и светлокафява козина.
О Сиамски близнаци - деца,
които по рождение са свързани
с част от телата си.
сив прил. 1. Който е с цвят на пе¬
пел, между черно и бяло. 2. Кой¬
то е прошарен (коса, брада). 3.
Безинтересен, делничен, ф Си¬
во вещество - мозък, ум. Ф Сив
поток ■••• слаби художествени

	651
творби. О Сива икономика -
икономика, която прикрива до¬
ходите си и не плаща данъци.
еивота ж.
сивея несв. нпрех. 1. Ставам сив.
2.	Показвам се сив. « се нпрех.
Показвам се сив.
сивкав прил. Който е слабо сив.
сйгла ж. (от лат.) Силно съкратен
стенографски знак.
сигнал л. 1. Условен звуков или
зрителен знак за предаване на
съобщение. 2. Предупреждение
за опасност, нередност, сигна¬
лен прил.
сигнализация ж. 1. Съобщава¬
не чрез сигнали. 2. Приспособ¬
ление за предаване на сигнали.
3.	Система от сигнали.
сигнализирам несв. и ce. 1. нпрех.
Давам сигнал. 2. прех. Означа¬
вам, отбелязвам със сигнал.
сигнатура ж. (лат.) Знак върху
библиотечна книга за мястото й
в библиотеката.
сйгурен прил. (нгр.-ит.) 1. На ко¬
гото може да се вярва и да се до¬
верява. 2. Който изразява уве¬
реност. сигурност ж.
сидй ср. разг. Компактдиск,
сизифов прил. В съчет. сизифов
труд - тежка и безрезултатна
дейност.
сила ж. 1. Способност да се извър¬
шва дейност. 2. Физическо на¬
силие. Вземам със сила. 3. Вън¬
шно въздействие, което влияе
върху движението на тяло. Цен¬
тробежна сила. 4. Степен на
проява, въздействие. Сила на
характера. 5. Източник на
силон
енергия. I(ри/ннЬ/а сила. (». мн.
Общество с характерни призна¬
ци. Реакционни сили. 7. Дейст¬
вие, валидност. Iiapedbama «ли
за в сила, ейлов прил. <> (’„ло¬
ва групировка - групировка
със силно политическо и финан¬
сово влияние.
силабйчен и силабйчески
прил. (от гр.) Който е с еднакъв
брой срички във всеки стих
(строфа, куплет).
силаж м. (исп.-фр.) Консервиран
зелен фураж за храна на живот¬
ни. силажен прил.
силажирам несв. и св., прех. При¬
готвям силаж.
силен прил. 1. Който притежава
или разполага със сила. Силна
отбрана. 2. Който действа или
се проявява със сила. Силен вя¬
тър. 3. Който оказва голямо
влияние. Силна програма. 4.
Който има много знания; та¬
лантлив.
силикоза ж. без мн. (лат.) Бело¬
дробно заболяване поради про¬
дължително вдишване на квар¬
цов прах.
силикон л. без мн. (от лат.) Сили¬
циево-органичен полимер с ши¬
роко приложение, силиконов
прил.
силогизъм л. (гр.) Умозаключе¬
ние, изведено от две съждения.
силоз .«. (гр.-исп.) Голямо храни¬
лище за зърно, брашно и др.
силомер м. Уред за измерване
на сила.
силон м. без мн. Изкуствена текс¬
тилна материя.

силует
силует ж. (фр. собств.) 1. Контур¬
но едноцветно изображение на
предмет (лице). 2. Неясно очер¬
тание в тъмнината.
силя «есе, прех. разг. Принужда¬
вам. - се нпрех. 1. Напрягам си¬
ли. 2. Засилвам се.
симбиоза .ж. (гр.) Взаимнополез¬
но съжителство на еднородни
организми.
символ м. (гр,) Условен знак ка¬
то белег за идея, понятие, веро¬
изповедание и пр. сйл<ооле«
Прил.
символ из йрам несв. и св., прех.
Служа като символ.
символйзъм м. без мн, Индиви¬
дуалистично направление в из¬
куството (XIX-XX в.) и литера¬
турата, в което символите и ме-
тафоричността са основно сред¬
ство. символистичен прил.
символика ж. 1. Символично
значение на нещо. 2. Система от
символи.
симетрия ж. (гр.) Пълно съответ¬
ствие между две половини на ед¬
но цяло по отношение на сред¬
на линия, симетричен прил.,
симетрйчност ж.
симид м. (ар.-тур.) Малко бяло
хлебче.
симпатизант м. исимпатизан-
тка ж. Лице, което симпатизи-
ра на някого.
симпатиэйрам несв. и св., нпрех.
Изпитвам симпатия.
симпатия ж. (гр.) 1. Разположе¬
ние, увлечение към някого. 2.
Лице, към които се проявява
разположение, увлечение, сим¬
патичен прил.
	 652
симплекс л. Компютърна връз¬
ка, при която се предава инфор¬
мация в една посока.
симпозиум и*, (гр.) Научно съве¬
щание за обсъждане на важен
въпрос.
симптом м. (гр.) Показателен
външен белег, признак, симп¬
томатичен прил. и симпто¬
матически прил.
симултйнен прил. (от нем.) Кой¬
то е едновременен, успореден с
нещо.
симфония ж. (гр.) 1. Голяма му¬
зикална творба за различни ин¬
струменти. 2. Хармонично съче¬
таване. симфоничен прил. и
симфонически прил. (от 1.
знач.),
син .и. 1. Лице от мъжки пол по
отношение на родителите си. 2,
Представител на дадена страна,
класа, време. 3. звотп. Обръще¬
ние към по-млад мъж. Сине,
синко. синов прил.
син прил. 1. Който има цвят на
безоблачно небе. 2. Който е при¬
върженик на идеите на Съюза
на демократичните сили. О мн.
Сини каски - военни части на
ООН за поддържане на ред в ра¬
йони с местни сблъсъци и вой¬
ни.
синагога ж. (гр.) Еврейски храм,
синап (гр.) Тревисто растение
от семейство Кръстоцветни; Si-
napis arvensis. синапен прил. и
синапов прил.
ейнгъл м. (англ.) Звуконосител
със записано по едно изпълне¬
ние на всяка страна.

	653	-
синджир я. (перс.-тур.) Верига.
синджирен прил.
синдик м. (гр.) Лице, което слу¬
жебно се разпорежда с имотите
на несъстоятелен длъжник, за
да запази неговите и на креди¬
торите интереси.
синдикат.«. (гр.) 1. Професиона¬
лен съюз. 2. Монополно обеди¬
нение за запазване на производ¬
ствена и юридическа самостоя¬
телност. синдикален прил.
синдром м. (от гр.) 1. Симптома¬
тични за дадено заболяване
признаци. 2. Признаци, харак¬
терни за дадено състояние.
синева ж. без мн. (рус.) и синеви¬
на ж. без мн. 1. Небесен простор
при ясно време. 2. Синьо прост¬
ранство (море и др.).
синекдоха ж. (лат.) Название на
цяло с името на негова част.
синекура ж. без мн. (лат.) Плате¬
на длъжност без определени за¬
дължения. синекурен прил.
синец л*, (обикн. синци) Мънис¬
та.
синигер ж. Дребна птица от се¬
мейство Paridae. сын «герое
прил. и синйгерски прил.
синина ж. 1. без мн. Син цвят. 2.
Посиняло място по тялото от
удар.
сйнка ж. Син прах, разтворен
във вода, за изплакване на бя¬
ло пране.
синковец м. Свойско название
на мъж.
синкретйзъм м. без мн. (гр.) 1. Не-
разчлененост в неразвито състо¬
яние на явление. 2. Смесване на
синтез
елементи от различни култове,
вярвания, учения, синкрети¬
чен при л. и синкретически
прил.
синовен прил. Присъщ на отно¬
шение на деца към собствените
им родители.
синод л. (гр.) Висш съвет на пра¬
вославна църква, синодален
прил.
синоним м. (гр.) Дума, различна
по звучене, но близка или еднак¬
ва по значение с друга дума, си-
нонимен прил. и синоними¬
чен прил.
синонимия ж. (гр.) Отношение
на семантична близост или ед¬
наквост между думи и изрази.
синоптик м. и синоптйчка ж.
Лице, което е специалист по си¬
ноптика.
синоптика ж. (гр.) Метеорологич¬
на наука за атмосферните про¬
цеси и предсказване на време¬
то. синопти чен прил. и синоп¬
тически прил.
синор м. (гр.) Граница между
имоти, ниви, синорен прил.
ейнорник м. Вид смок; Coluber
jugularis.
синтаксис м. без мн. (гр.) език. На¬
ука за строежа на изречението.
синтактичен прил. и син-
тактически прил.
синтез м. и синтеза ж. (гр.) 1.
Свързване, извеждане на общо¬
то и по-сложното от по-простото
и единичното. 2. Получаване на
сложни химически съединения
от прости, синтетичен прил. и
синтетически прил.

синтезатор
синтезатор 3t. Устройство за син¬
тезиране на отделни елементи
в цяло.
синтесайзър м. (англ.) Електро¬
нен клавирен инструмент, кой¬
то имитира различни музикал¬
ни инструменти.
синтетйзъм л. без мн. език. Из¬
разяване на граматични кате¬
гории и синтактични отношения
чрез формите на самите думи.
синузит м. (лат.) Заболяване на
лигавицата на синусите, сину-
зитен прил.
синус1 лс. (лат.) Кухина в череп¬
ните кости в областта на носа.
cwwyeew1 прил.
синус2 ж. (лат.) Тригонометрична
функция, равна на отношение¬
то на всеки от двата катета към
хипотенузата, синусен2 прил. и
синусов прил.
синхрон 3t. Съгласуваност по
време; едновременност. син¬
хронен прил., синхронное™ ж.
синхронизирам несв. и св., прех.
Осъществявам синхрон в проти¬
чане на действия, операции,
процеси.
синхронйзъм л., без мн. (гр.) Ед¬
новременност на независими
едно от друго събития, явления.
синхроничен прил. и синхро¬
нически прил.
синхрония ж. (от гр.) 1. Едновре¬
менност, съгласуваност. 2. език.
Състояние на езиковия развой
в определен момент. 3. език.
Изучаване на езиковата систе¬
ма в даден период от време; син¬
хронен метод.
	654

синчёц м. Пролетно цвете със си¬
ни цветове; Scilla folia.
синьогушка ж. Пойна птичка
със сини пера по шията и гър¬
дите; Erithatius suetius.
синя несв. прех. 1. Оцветявам в си¬
ньо. 2. Изплаквам пране в син¬
ка.
сипва се лесе., сипне се се. нпрех.
в 3 л. и в мн. Събира се изведнъж
от много страни (множество).
О Сипва се зора - разсъмва се.
сипвам несв., ейпя сд, прех. Пре¬
хвърлям нещо зърнесто или теч¬
но в друг съд или върху нещо.
сипей м. Стръмен ронлив пла¬
нински склон.
сипя несв. прех. Правя нещо да се
пръска и да покрива в голямо
количество. - се нпрех. яЗл. 1.
Пада, разпръсква се обилно. 2,
Рони се на ситни части,
сирак 3t. Дете, чиито родители
(или един от тях) са мъртви.
сарашки прил., сирачество
ср.^
сирена1 ж. (гр.) 1. Морска нимфа,
която с песните си омайва и под-
мамва моряците (според гръц¬
ката митология), 2. Жена, която
омайва, прелъстява.
сирена2 ж. (гр.) Сигнално съоръ¬
жение, което издава силен и ря¬
зък звук, сиренен прил.
сирене ср. Полутвърд храните¬
лен продукт, получен от прера¬
ботка на мляко.
сиреч нрч. С други думи,
сирище ср. Вещество, което се
слага в мляко за получаване на
сирене.

скала
сиромах м. и сиром ах кйнл .мг.
1.	Бедняк. 2. Лице, което буди
съжаление, сиромашии прил.
сиромашия без мн. 1, Бедност.
2.	разг. Бедни хора.
сироп м. (ар.-тур.) 1. без мн. Наси¬
тен със захар варен плодов сок.
2. Лекарство в подсладена теч¬
ност. сиропен прил.
сиропиталище ср. Обществено
заведение за подслон на сираци
или изоставени деца, сиропи-
талищен прил.
сйря несв. прех. Слагам сирище в
мляко, за да се получи сирене.
систёма ж. (гр.) 1. Определен ред
на части от цяло, съобразен с
връзките между тях. 2. После¬
дователност в организацията на
нещо. 3. Форма на организация
на обществото. 4. Цялост от вза¬
имно свързани части, органи. 5.
Създаден навик (обикн. лош).
системен прил. и система¬
тически прил., системност
ж. и систематичност ж.
сит прил. 1. Който не е гладен, за-
щото е ял. 2. Който е изпитал не¬
що в достатъчна стенен, си¬
тост ж.
ситен прил. 1. Който е на дребни
части. 2. Който е гъст, сбит.
СИТНЯ несв. прех. 1. Прани нещо
да е ситно. 2, Ходя със ситни
крачки.
сйтоср. 1. Прибор със ситна мре¬
жа за пресяване. 2. Пречка
(изискване), което трудно се пре¬
одолява.
ситуация ж. (от лат.) Положение,
състояние, ситуативен прил. и
ситуационен прил.
сифилис (лит <-<Ди vu I Заразна
венерическа (тлеет. сифилис¬
тичен прил.
сифонм, (гр.) I. Изпита T|ri.ha за
преливане на течност от висок
в по-нисък съд. 2. Бутил ка за га¬
зирана вода с приспособление за
изтласкването й под налягане.
3.	Извита тръба във водопровод¬
на инсталация, която запушва
канала с вода.
сияние ср. Ярка блестяща свет¬
лина.
еиятелство ср. (рус.) Титла на
княз или граф.
сияя месо, нпрех. 1, в 3 л. Излъчва
ярка светлина; блести. 2. Изра¬
зявам положително чувство,
преживяване.
сказание ср. Разказ за отдавна
минали събития, легенда.
сказка ж. Популярна беседа за
изясняване на научен въпрос.
сказуемо ср. език. Главна част на
изречението, която означава
признак, действие или състоя¬
ние на назования с подлога
предмет (лице).слтг1у*\4«1н прил.
скай м (н чмн. (finiJiJ Мека изкус¬
твена кожа с текстилна основа.
скакалец м. 1. Ливадно насеко¬
мое дълги задни крака; Locusta
vîridissiUi. 2. Насекомо, което се
придвижва на рояци и нанася
големи щети на земеделските
култури; Pachytilus migratorius.
скала ж. 1. Монолитен каменен
блок, издигнат над земната по¬
върхност. 2. Едро минерално
тяло с характерен вътрешен
строеж и външен вид. 3. Нещо
непоклатимо, здраво, скален
прил.
скала ж. (лат.) Последователни
деления за измерване на раз¬
лични степени, стойности.
скали м. (от англ.) Взета като тро¬
фей кожа от горната част на гла¬
вата заедно с коса.
скалпел м. (лат.) Остър хирурги¬
чески нож.
скалъпвам несв., скалъпя се.
прех. 1. Небрежно извършвам
нещо. 2. Преднамерено измис¬
лям нещо.
скамейка ж. (лат.-рус.) Дълъг
стол за няколко души; пейка.
скандал ж. (гр.) 1. Шумна разпра¬
вия, караница. 2. Постъпка, ко¬
ято противоречи на обществе¬
ния ред и морал и предизвиква
възмущение, скандален прил.,
скандалност ж.
скандирам несв. и св., прех. (от лат.)
1.	Произнасям стихотворна реч
с подчертаване на различните
стъпки. 2* Произнасям задруж¬
но в такт.
сканирам несв. и св„ прех. 1. Ав¬
томатично чрез скенер въвеж¬
дам в компютър текст или изоб¬
ражение. 2. Със скенер изслед¬
вам обект с медицинска, воен¬
на или друга цел.
скапвам се несв., окапя се св.
нпрех. 1. в 3 л. Изгнива, става не¬
годен. 2. Изтощавам се от пре¬
комерна работа. 3. Изпадам в
лошо настроение.
скара .jw. (гр.) 1. Метална решет¬
ка за печене върху жарави или
в електрически уред. 2. iw» мн
	.656

Месо, печено на такава решет¬
ка. X Желязна решетка в дол¬
ната част на печка. 4. Това, ко¬
ето има форма на решетка.
скарвам несв., скарам се. прех.
Предизвиквам кавга или свада
между някои. ~ се нпрех. 1. Ка¬
рам се веднъж или изведнъж. 2.
Развалям доброто си отношение
с някого.
скарида ж. (гр.) Дребно ракооб¬
разно животно, което се изпол¬
зва за храна.
скарлатина ж. без мн. (перс.-лат.)
Остра заразна болест с обрив по
кожата, скарлатинен прил.
скат1 м. (сканд.-рус.) Стръмен
склон; наклон.
скат2 м. (сканд.) Всяка от видове¬
те акулова риба със сплескано
тяло.
скатавам несв., скатая св. прех.
(рус.) Сгъвам, нагъвам по опре¬
делен начин. - се нпрех. разг.
Скривам се, за да избегна нещо.
скаут м. (англ.) и скЬутка ж.
Член на младежка организация
за физическо и нравствено въз¬
питание. скаутски прил.
скафапдър м. (гр.) Специален
водолазен или космонавтски
костюм.
скачам несв., скоча се. нпрех. 1.
Правя скок, 2. Премествам се
със скок от високо на по-ниско
място. 3. С рязко движение се
изправям на крака. 4. в 3 л. разг.
Понишава сс (цена, температу¬
ра).
скнерн.» ист. прех. Опозорявам,
безчестя чрез думи и действия.

склад
— 657

скейтборд м. (англ.) Къса дъска
с две двойки колелца, на която
се стъпва за придвижване по
гладка повърхност (за спорт и
забавление).
скейтбордист ж. и скейтбор-
дйстка ж. Лице, което кара
скейтборд, скейтбордистки
прил.
скеле ср. (от ит.) Конструкция око¬
ло строяща се сграда, по която
се качват строителите.
скелет ж. (от гр.) 1. Костна систе¬
ма на човешки или животинс¬
ки организъм. 2. Много слаб чо¬
век. 3. Опорна рамка на ограда,
машина.
скенер м. (англ.) 1. Медицински
апарат за оглед на вътрешност¬
та на човешкото тяло от различ¬
ни сечения. 2, Електронно уст¬
ройство за автоматично въвеж¬
дане на текст или изображение
в ком шоп.р. скенсрен прил.
скептик м. (гр ) 1. Лице, което
възприема нещата е недоверие
И съмнение. 2. 11ринър7кеник па
скептицизма (и I. знач k скеп¬
тичен прил.
скептицйзъм м. (»ч мн 1. Фило¬
софско направление, което не
приема възможността за обек¬
тивно познание. 2. Съмнение,
недоверчивост.
скеч ж. (англ.) Забавна хуморис¬
тична сцена с музика и танци.
ски мн. (норв.) Двойка дълги, тег¬
ни и изгладени дъски с извита
предна част, които се прикрепят
към краката за пързаляно.
ски Първа част на сложни наз¬
вания със значение ’който се от¬
нася до ски’: ски елек, ски обув¬
ки, ски писта, ски спорт, ски
скок, ски състезание, ски тан¬
ца.
скилйда ж. (гр.) и скилйдка ж.
Отделна част от глава чесън.
скимтя несв. нпрех. 1. в .3 л. Изда¬
ва провлачени звукове за израз
на радост или недоволство (ку¬
че). 2. Плача.
скинарж. Привърженик на скин¬
хеде. скинарски прил.
скйнхедс ж. неизм. (англ.) Мла¬
дежко движение, чиито члено¬
ве са с бръснати глави - като
принадлежност към протестна
идея, движение.
скиор м. и скиорка ж. Лице, ко¬
ето се пързаля със ски. скиор¬
ски прил., скиорство ср.
скиптър м. (гр.) Царски жезъл,
символ на царска власт.
скит м. (нгр.) Малък отдалечен от
селище манастир.
скйтам «ес«. нпрех. Ходя без оп¬
ределена цел в различни посо¬
ки и страни.
скити мн. (гр I Древни номадски
племена, обитавали земите на
север от Дунав но бреговете на
Черно море. ек it теки прил.
скитник и скитница ж. Ли¬
це, което скита, скитнишки
прил и скитнически прил.,
скитничество ср.
скица .и-, (от нем.) 1* Чертеж, план
беи детайли. 2. Предварителна
незавършена рисунка. 3. Особ¬
няк.
склад ж. Помещение за съхраня¬
ване на голямо количество сто¬
ки, храни, складов прил.
42*

складирам
складирам несв. и св., прех. 1. По¬
мествам в склад. 2. Натрупвам
голямо количество от нещо.
скланям и склонявам лесе.,
склоня се. прех. 1. Наклонявам,
навеждам. 2. Уговарям, убежда¬
вам. 3. нпрех. Съгласявам се,
приемам след уговорка. 4. език.
Образувам падежните форми
на имената. - се нпрех. 1. Съг¬
ласявам се. 2. е 3 л. Изменя се
по падеж и число (име).
склероза ж. (гр.) 1. Болестно
уплътняване на тъканите в ор¬
ганизма и нарушаване на кръ¬
вообращението. 2. разг, неодобр.
Лице, което забравя, склерозен
прил. и склеротичен прил.
склеротик м. и склеротичка ж.
Лице, болно от склероза, скле¬
ротичен прил.
склон м. Наклонена земна по¬
върхност на планина или хълм,
склонение ср. език. Изменение
на имената по падеж и число.
склоняем прил. език. Който мо¬
же да се изменя по падеж и чис¬
ло.
сключвам несв., сключа се. прех.
1.	Свързвам краищата на нещо,
за да се получи крива или кръг.
2.	Уговарям ред и форма на оп¬
ределени отношения и задълже¬
ния. Сключвам договор.
скоба ж. 1. Метална пръчка със
закривени краища за скрепява¬
не на две части. 2. Стоматоло¬
гично приспособление за изпра¬
вяне на криви зч.бн и челюсти;
шина. 3.мн. Математически или
	 658

препинателен знак от две час¬
ти, които ограждат израз.
сковавам лесе., скова се. прех. 1.
С коване съединявам отделни
части в едно. 2. а 3 л. Прави да
се вледени, да замръзне (студ,
вятър). 3. а 3 л. Прави нещо да
се обездвижи. 4. Спирам някак¬
ва дейност, действие. ~ се нпрех.
Вцепенявам се.
скок м. 1, Рязко оттласкване на
собственото тяло от някаква опо¬
ра с помощта на мускулите на
краката. 2. Свободно спускане от
високо към по-ниско. 3. Рязка
промяна в развоя на нещо. 4.
Спортна дисциплина със способ¬
ност за оттласкване на тялото
във височина и дължина с мус¬
кулната сила на крайниците,
скомина ж. 1. Изтръпване на зъ¬
бите при ядене на кисели пло¬
дове. 2. Дразнене на апетита на
някого чрез демонстративно
ядене на нещо вкусно.
сконто ср. без мн. (ит.) 1. Отбив от
лихвата на платена предвари¬
телно полица. 2. Отстъпка от це¬
ната на стока, чиято цена се из¬
плаща в брой или предварител¬
но при договорен срок, сконтов
прил.
сконфузвам несв., сконфузя се.
прех. (лат.-рус.) 1. Скарвам се на
някого. 2. Излагам, засрамвам
някого.
скопявам лесе., скопя се. прех.
Кастрирам.
скорбут л*, без мн. (нидерл.) Болест
с кървене на венците поради
липса на някои витамини.

екрипец
скорбяла ле. без лн. Микрокрис-
тално вещество» което се натруп¬
ва в растенията и е основна със¬
тавка в храната на човека и жи¬
вотните. скорбелен прил.
скорец а. По-едра от врабец пой¬
на птичка; Sturnus vulgaris.
скоро нрч. 1. Веднага, бързо. 2.
Неотдавна. Скоро се видяхме в
центъра. О По-скоро — по-ве¬
роятно, по-възможно. скоро¬
шен прил.
скоропоговорка ж. Израз с труд¬
но произносим!! групи ОТ СЪГЛЯС¬
НИ, който трябва да се изговаря
бързо.
скоропостижен прил. (рус.) Кой¬
то настъпва бързо и неочаква¬
но.
скорост ж. 1. без мн. Изминато
разстояние (количество дейност)
за прието като мярка време. 2.
бсг мн. Стенен на бързане. 3.
Приспособление и превозно
средство за регулираме па Гп.р
вината и посоката нл движение.
rh'optH'/ПГИ nptlji
скоростомер м. Уред за измер¬
ване на скоростта.
скорпион м. (гр.) 1. Членестоно¬
го животно с отровен връх на
опашката; Scorpio europaeus. 2.
Зодиакално съзвездие и знак
(октомври-ноември). З.роз-г. Ли¬
це, родено под знака на това съз¬
вездие. скорпионски прил.
скот м. 1. Животно, добиче. 2.
разг, неодобр. Долен, груб човек.
скотски прил., скотство ср. и
скотщина ж. (от 2. знач.).
скотов ъд и скотовъдец ж. Ли¬
це, което отглежда и развъжда
животни, скотовъдски прил.
скоч1 м. (англ.) Шотландско уис¬
ки.
скоч2 м. (англ.) Прозрачна лепен¬
ка.
скрап м. без мн. (англ.) Метални
отпадъци» използвани като вто¬
рични суровини.
скреж ж. без мн. Тънки иглички
от замръзнала влага по дърве¬
та и повърхности.
скречинг х. без мн. (англ.) Меко
стържене по грамофонна плоча
за желан звуков ефект.
скривалище ср. 1. Тайно поме¬
щение (място), което служи за
укриване на някого (нещо). 2*
Специално укритие в земята за
предпазване при военни дейст¬
вия.
скривам него., скрия са. прех. 1.
Слагам на тайно място нещо
(никого), за да не бъде намере¬
но. 2. Прикривам нещо, аа да не
се вижда. 3. Съзнателно не каз¬
вам нещо, което ми е известно.
4.	Давам убежище на някого. -
се нпрех. Отивам (заставам) там,
където няма да ме намерят.
скрижали мн. 1. Каменни плоч¬
ки, върху които Мойсей е запи¬
сал десетте божи заповеди (спо¬
ред Библията). 2. Запазени чо¬
вешки ценности; завет.
скрин зе. (лат.) Широк шкаф с
чекмеджета за дрехи.
екрипец а. Подемно устройство
с макара, в чийто жлеб се дви¬
жи въже.

скрит
скрит прил. 1. Който е на тайно,
потулено място. 2. Невидим. 3.
Който не се разбира лесно. 4.
Който не споделя с другите; по¬
таен. 5. Който е възможен, но не
се проявява винаги.скритост
ж.
скришен прил. разг. Затулен,
скрит.
скромен прил. 1. Който не изтък¬
ва своите способности и заслу¬
ги. 2. Който е обикновен и не
прави впечатление. X Който е
приличен, съобразен с приети¬
те норми. Скромно поведение,
скромност ж.
скрупули (лат.) 1. Съзнание
за морални норми и задръжки.
2.	Угризение на съвестта, чувс¬
тво за виновност, скрупульо-
зен прил., скрупул ъозност ж.
скръб ж. Душевна болка, печал.
скръбен прил.
скръндза л. разг. Скъперник.
скръндзав прил.
скръствам «есе., скръстя св.
прех. Поставям накръст; кръс¬
тосвам (крака, ръце).
скубя несв. прех. 1. Изтеглям от
корена растение, косъм, перо и
под. 2. Непочтено извличам пе¬
чалба, материални облаги от ня¬
кого. - се нпрех. в 3 л. Опадват
му перата, козината или влак¬
ната (животно, материя).
скудоумен прил. Умствено огра¬
ничен, тъп. скудоумие ср.
скука ж. (рус.) Голяма досада по¬
ради еднообразие или извърш¬
ване на нещо безинтересно.ску¬
чен прил.
	 660

скули л«. Издадените черепни
кости под очите.
скулптор ж. и скулпторка ж.
(лат.) Лице, което създава скул¬
птурни творби, скулпторски
прил.
скулптура ж. (лат.) 1. Пластич¬
на художествена творба с обем¬
на форма. 2. без мн. Изобрази¬
телно изкуство за създаване на
творби с използване на обемна
форма, скулптурен прил.
скумрия ж. (гр.) Пасажна морска
риба; Scomber.
скут м. Пространството пред гър¬
дите и корема до коленете на
седнал човек.
скучая «есе. нпрех. Обхванат съм
от скука.
скъп прил. 1. Който е с много ви¬
сока цена и стойност. 2. През (в)
който се продава и купува на ви¬
соки цени. 3. Мил, обичан. 4. С
предл. на - който е сдържан и
неразточителен. скъпотия ж.
екъпарски прил. раз?. Където е
много скъпо.
скъперник at. и скъперница ж.
Лице, което е прекадено песте¬
ливо. скъпернически прил.,
скъперничество ср.
скъпоценен прил. Който е мно¬
го хубав и ценен, скъпоцен¬
ност ж.
СКЪПЯ несв. прех. 1. Ие проявявам
разточителност н дейност или
проява. 2. Високо ценя. ~ се
нпрех. Проявявам скъперничес¬
тво.
скърбя несв. нпрех. Изпитвам
скръб, немал.

сшнишофил
скърцам несв. нпрех. Произвеж¬
дам остър, неприятен звук.
скъсвам несв., скъсам се. прех. 1.
(’ късане правя нещо на части
или нарушавам целостта му. 2.
] [ рекратявам отношенията си с
някого. 3. разг. Поставям слаба
оценка на изпит. 4. разг. Подла¬
гам някого на голямо изпитание
и напрежение. - се нпрех. 1. е 3
л. От дърпане става на части. 2.
Поврежда се от дълта употреба.
3.	Полагам прекомерни усилия
и старание.
скъсявам несв., скъся се. прех.
Правя нещо да е по-късо.
слаб прил. 1. Който е с недоста¬
тъчна сила и здравина. 2. Кой¬
то е мършав, неохранен или
болнав. 3. Който не е стегнат и
стабилен. 4. Който е незадоволи¬
телен като качество или степен.
5, Който е с намалена концент¬
рация ИЛИ 11НТГН31П1НОГТ. Сли¬
ви питие. 6. Който е е мин и мал
на <“гойпост и качество, (,’лпбуг
псх. <■' Социално слаб кой то
е с минимални доходи.
слабак м. и слабачка ж. 1. Фи¬
зически слаб човек. 2. Учащ с
незадоволителен успех.
слабея несв. нпрех. Ставам слаб,
по-слаб.
слабина ж. 1. мн. Мястото, къде¬
то се съединяват краката с тя¬
лото, което не е защитено от кос¬
тите. 2. Хълбок.
слабо- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’слаб, незадо¬
волителен’: слабоволен, слабо-
мощен, слаботе лесен, слабо¬
умен , елтмеум ме, слабохаракте¬
рен..
слабост ж. 1.(1сзл<м. Качество на
слаб. 2. Недостатък. 3. Нарочен
навик. 4. Влечение към нещо.
слава ж. без мн. 1. Известност и
признание за заслуги и умения.
2. Създадено обществено мне¬
ние у някого. 3. межд. Емоцио¬
нален възглас, славен прил.
славей м. Пойна птичка с мело¬
дичен глас; Luscinia megarhyn-
chos. славеев прил. и славе е в
прил.
славист м. и славистка ж. «Ли¬
це, което се занимава със сла¬
вистика.
славистика ж. без мн. Научни
специалности за изучаване на
славянските езици, духовна
култура и история, слависти¬
чен прил.
славя несв. прех. Възхвалявам ня¬
кого (нещо), за да изразя почит
и уважение. ~ се нпрех. Извес¬
тен, прочут съм.
славиfшлирам го-сс прех Прида¬
вам славянски облик и харак¬
тер.
славянин м. и славянка ж.
Представител на близки но език
и култура народности от Източ¬
на и Югоизточна Европа, сла¬
вянски прил.
славянобългарски прил. Който
е свързан с българските славя¬
ни.
славянофил м. 1. Който приема
и обича славяните. 2. Привър¬
женик на славянофилството.
славянофйлски прил.

<• Л JIHЯ11 офи Л СТВО
славянофйлство ср. 1. Проява
на славянофил. 2. ист. Общест¬
вено движение в Русия (XIX в.)
за доказване и запазване на
ценността на славянската кул¬
тура.
славянство ср. без мн. Славян¬
ските народи.
слагам «есе., сложа се. прех. I.
Оставям нещо в определено по¬
ложение. 2. Прикрепвам нещо
към друго; монтирам. 3. Разпо¬
лагам нещо върху друго нещо.
Слагам грим. 4. Добавям нещо.
5.	Обличам на себе си. 6. разг.
Подреждам маса за ядене. Сла¬
гам закуска. 7. Отбелязвам
знак, подпис върху нещо. ~ се
нпрех. Подмазвам се с користна
цел.
сладкйр м. и сладкарка ж. Ли¬
це, което приготвя и продава
сладкиши, сладкарски прил.,
сладкарство ср.
сладкарница ж. Заведение за
продаване и консумиране на
сладкиши и захарни изделия.
сладкиш ж. Подсладено тестено
изделие.
сладко ср. 1. Плодове, сварени в
сгъстен захарен сироп. 2. Десерт,
сладко- Първа част на сложни
думи със значение ’сладък, при¬
ятен’: сладкогласен, сладкоду-
мен, сладкодумец, сладкозвучен,
сладкопоен, сладкоречив.
сладководен прил. 1. Чиито во¬
ди не са солени (воден басейн).
2. Който вирее в такива води
(растителност, животни).
сладни меса, нпрех. & 3 л. Има сла¬
бо сладък вкус.
	 662
сладолед ж. Замразена млечна
смес със захар, яйца, плодов сок.
сладолёден прил.
сладостен прил. Който доставя
удоволствие, наслада.
сладострастен прил. 1. Който е
пристрастен към чувствена и по¬
лова наслада. 2, Който поражда
такава наслада, сладострас¬
тие ср.
сладък прил. 1. Който има вкус
на захар, мед и под. 2. Който е
вкусен и се консумира с насла¬
да. 3. Който доставя удоволствие
при възприемане. Сладки зву¬
ци. 4. Който е с приятна външ¬
ност.
слайд ж. (англ.) Подвижна лента,
на която се стъпва, за да се ими¬
тира плъзгане, движение на
краката.
слалом ж. (норв.) Ски спорт със
скоростно спускане по стръмни¬
на със зигзагообразно означени
с колчета вратички.
слама ж. без мн. Стъбла от жит¬
ни растения след отделяне на
зърното, сламен прил.
сламка ж. 1. Отделен стрък от
слама или сено. 2. Специална
тръбичка за пиене на течност от
висок съд.
слана ж. Замръзнали капки ро¬
са през студена нощ.
сланина ж. без мн. 1. Подкожна
тлъстина на прасе. 2. Такава
тлъстия а като храна.
след предл. За означаване на: 1.
Движение по следите на нещо,
което се отдалечава. 2. По-къс¬
но от определен момент или
действие. Слей седмица. 3. Пое-

GG3
jh-дините л пост. Ден след дсп. 4.
Подреждане по-пазад по отно-
		иг на нещо (някого).
след като en. За свързване на
последователни действия. След
ко/ло закуси, ще излезе.
следа .и . 1. Отпечатък от стъпка
пл минал човек, животно, кола
върху повърхност. 2. Вест от ли¬
ги1, което е заминало за дълго
или е изчезнало. 3. Свидетелст¬
во или знак за нещо, което е би¬
ло.
следвам1 несв. прех. 1. Вървя по
нечии следи. 2. Заемам позиция
след някого. 3. Подражавам на
някого. 4. вЗ л. Произтича.
следвам2 несв., прех. и нпрех. Уча
във виеше училище.
следващ прил. Който е след ня¬
кого (нещо),
следният прил. членувано Който
е непосредствено след настояще¬
то или най-близкият.
следобед.*. ’ îat'T <гг денонощието
между обеда il вечерята сле<)-
ÔfïcàVM lipU.l
следовател « и следовател icji
.*•. Служител, който провежда
следствие, рллглгднииг <*лг<><г
вателски прил
следователно нрч < h гини след
ва.
следствие ер. 1. Нещо, което про
изтича, следва от дадени угла
вия, действия. 2. Служебно раз
следване на факти около прес¬
тъпление, произшествие. 3. р/гг/
Следствена служба, следствен
прил.
следходен прил. Който непос|мум¬
ствено следва след някого (нещо).
CJ1I ■ АП M
следя несв. прех. 1. Наблюдавам,
внимателно проучвам движе¬
нието, развитието на нещо. 2.
Внимателно наблюдавам пове¬
дението на някого, за да го ра¬
зоблича или улича.
сленг м. (англ.) Жаргон, сленгов
прил.
слепвам и слёпям «есе., слепя
се. прех. С лепене съединявам ед¬
но с друго.
слепец ж. Незрящ човек,
слепешком и слепешката нрч.
1.	Без да гледам. 2. Безразсъд¬
но, без да обмислям.
слепок ж. Змиевидно влечуго от
рода на гущерите; Anguis fragi-
lis.
слепоочие ср. Страничната плос¬
ка част на черепа встрани от
окото до горния край на ухото.
слепоочен прил.
слива ж. 1. Овощно дърво с бели
цветчета и месести плодове с
плоска костилка; Prunus domes-
lica. 2. Плодът на това дърво.
CJIÙHIMI прил
глинам /геги , слея cri. rtpex Обе¬
динявам в едно много поща.
сливица -и Венка от жлезите от
двете i грани па глътката.
<'Л ИНОНИЦЯ Ж. bet мн. pu tt. ('jIltBO-
ва ракии.
слизам песе., сляза св. нпрех. 1.
Движа се от по-високо към по-
ниско място. 2. Напускам пре¬
возно средство. 3. Отивам на
място, по-ниско от това на тръг¬
ването. Слизам в града. О Сли¬
зам от сцената - губя пози¬
циите и влиянието си.

слип
елин м. Втвърдено удебеляване
на кожата от продължително
триене, слинест прил.
слип м. (от англ.) Дълбоко изря¬
зани трикотажни мъжки гащи,
слйсвам несв., слисам са. прех.
Силно изненадвам с нещо нео¬
чаквано.
слитък м. (рус.) Застинал къс раз¬
топен метал.
слободия ж. без мн. разг, неодобр.
Прекалена разпуснатост.
словесност ж. без мн. Творчест¬
во, изградено с думи.
словник м. Азбучно подредени
думи в речник, за които се да¬
ват сведения.
слово ср. 1. Дума. 2. без мн. Език,
реч. 3. Публично изказване.
словен прил. Словно богатство,
словесен прил. Словесен двубой.
словом нрч. С думи.
словообразуване ср. език. 1. Об¬
разуване на нови от съществу¬
ващи в езика думи. 2. Наука за
производните думи, словообра-
зувателен прил.
словоохотлив прил. Който обича
да приказва, словоохотли¬
вост ж.
словоред м. без мн. език. Ред и съ¬
четаване на думите в изречени¬
ето. словореден прил.
словослагател м. и словосла-
гателка ж. ост. Печатарски ра¬
ботник, който ръчно набира текст
за печат, словослагателски
прил., слоеослагателство ср.
словосъчетание ср. език. Смис¬
лово и граматически обединени
две или няколко думи.
	664
словотворчество ср. без мн. Съз¬
даване на нови думи.
словоформа ж. език. Всяка от
формите на една дума за израз
на граматично значение.
слог1 м. Ивица необработвана зе¬
мя като граница между ниви.
слог2.*, (рус.) книж. 1. Сричка. 2.
Стил, слогое прил.
сложен прил, 1* Който е съставен
от елементи. 2. Труден за раз¬
биране и осъзнаване, слож¬
ност ж.
слой м. (рус.) 1. Плоскост от едно¬
родно вещество, върху и под ко¬
ято лежат други такива плоскос¬
ти. 2. Обществена група; съсло¬
вие.
слон м. Най-едрият сухоземен бо¬
зайник с два дълги предни зъба
и хобот; Elephas. слонов прил. и
слански Прил.
слуга ж. 1. Лице, наето срещу
заплащане за домашна, полска
или друга обслужваща дейност.
2.	Лице, което служи на чужди
интереси. 3. Лице, което всеот¬
дайно работи в полза на някого
(нещо).
слугиня ж. Жена, наета срещу
заплащане за домакинска рабо¬
та в частен дом. слугински
прил.
слугувам «есе. нпрех. Действам
като слуга или слугиня.
служа исс«. нпрех. 1. Заемам и из¬
пълнявам длъжност. 2. Работя
всеотдайно в полза на нещо. 3.
Отбивам военна повинност. 4.
Извършвам църковна служба
(за духовник). 5. в 3 л. Има оп-

('.'I'MIUV
665	—

ределена функция или предназ¬
начение. « си нпрех. Употребя¬
вам нещо.
служба ле. 1. Постоянна работа с
определено възнаграждение. 2,
Отдел в учреждение, предприя¬
тие. 3. Определена длъжност
срещу заплащане. 4. Богослуже¬
ние. 5, Военна повинност. слу¬
жебен прил.
службогонец л. разг, неодобр. Ли¬
це, което се стреми към държа¬
вен пост, служба, службогбн-
ски прил., службогонство ср.
служещ м. Лице на държавна
служба.
служител jt. и служителка лс.
Лице, което е на служба в уч¬
реждение; служещ, служител-
ски прил.
слух 1. без мн. Способност за
възприемане на звук. 2. без мн.
Способност за възприемане и
възпроизвеждане на мелодия. 3.
Разпространявана непроверена
и недостоверна мълва, слухов
прил. (пт 1. 31КГ1.).
слухтя несв нпрех. 1. Внимател¬
но се ослушвам. 2. нео&йр. 11р<*д-
намерено събирам информа¬
ция, за да я съобщи.
случаен прил. 1. Който е възник¬
нал без предварителна подго
товка и предвиждане. 2. Който
е несъзнателен, спонтанен. 3.
Който е без опит и познания в
дадена област, случайност
(от 1. знач.).
случай м. 1. Факт (явление) от
поредица подобни. Отбелязан е
нов случай на заболяване. 2.
Удобен момент или възмож¬
ност 3. 1нч *>i ( *Л V’l.HtlliH'T. ■ ■ /I
краен случай при липса па
друга възможност. ■ В mi осеки
елучий независимо от iicii’i
ко. О В случай че при поло
жение. <> В никакъв случай
никога.
случвам несв., случа се. L прех.
Неочаквано намирам или за¬
варвам. 2. нпрех. Сполучвам. -
се нпрех. 1. Намирам се, съм ня¬
къде. 2. в 3 л. Става, извършва
се.
случка лг. Събитие, произшест¬
вие, което обикн. е неочаквано,
слушалка ж. 1. Приспособление
за слушане към телефон, радио
и пр. 2. Лекарски уред за прес-
лушване на гърдите и сърцето.
слушам несв. прех. 1. Внимател¬
но възприемам със слух. 2. Въз¬
приемам и изпълнявам препо¬
ръки, съвети, заповеди. 3. При¬
емам като истина това, което се
говори. 4. Имам сведения, кои¬
то съм чул. 5. повел. Като между¬
метие за привличане на внима¬
нием >; чуй. Слушай, остават
само йва йена.
слушател JM и слушателка ж.
I.	Лице, което слуша музикал¬
но изиълнешге, доклад, беседа и
под. 2. Учащ, който посещава
лекции, уроци, без да е редовно
записан.
слънце ср. без мн. 1. Небесно тя¬
ло, което излъчва светлина и
топлина, която топли Земята. 2.
без мн. Светлина и топлина от то¬
ва небесно тяло. 3. Нещо много
скъпо, което доставя радост и
щастие.

слъпчасвам
елънчасвам ассв., слънчасам
св. нпрех. Получавам припадък
от продължително стоене на сил¬
но слънце.
слънчев прил. 1. Който се отнася
до слънце. 2, През който има
слънце (време). 3. Който се ог¬
рява от слънце (място). О Слън¬
чева система - планетна сис¬
тема, в чийто център е Слънце¬
то. О Слънчев удар - припадък
от дълго излагане на силно
слънце.
слънчоглед м. 1. Маслодайно
растение с едри жълти цветове;
Helianthus annus. 2. Семената
на това растение, слънчоглё-
дов прил.
слюда ж. (рус.) Слоест полупроз¬
рачен минерал, използван като
изолация, слюден прил.
слюнка ж. Отделяна от жлезите
в устната кухина течност, която
спомага за храносмилането.
слюнчен прил.
сляп прил. 1. Който не вижда;
незрящ. 2. Който не забелязва
нищо около себе си. 3. Неграмо¬
тен. 4, Който е заблуден до без-
разсъдство. Сляпо доверие, сле¬
пота ж.
смазвам1 несв., смажа1 св. прех.
1.	Деформирам, сплесквам чрез
притискане или удряне. 2. Уни¬
щожавам, съсипвам физически
или морално.
смазвам2 «есв., смажа2 се. прех.
(рус.) Покривам със смазка по¬
върхността па нещо, за да се на¬
мали триенето.
смазка ж. (рус.) Вещество, което
се използва за смазване,
	666

смайвам песа., смаясв. прех. Пре¬
дизвиквам учудване, изненада
с нещо неочаквано или необик¬
новено.
смалявам несв., смаля св. прех.
Правя нещо да е по-малко.
смарагд .н. (гр.) Скъпоценен ка¬
мък с тъмнозелен цвят; изум¬
руд. смарагдов прил.
смарткарта ж. Електронна кре¬
дитна карта с вграден чип, с ко¬
ято се натрупват точки.
смахнат прил. разг. Който е на¬
лудничав, побъркан. смахна-
тост ж.
смачквам лесе., смачкам св.
прех. 1. С мачкане променям
формата и вида на нещо, като
го правя сплескано, сбито. 2.
Унищожавам, смазвам.
смекчавам лесе., смекча св. прех.
1.	Правя нещо по-меко и елас¬
тично. 2. Притъпявам, намаля¬
вам остра болка, усещане. 3,
език. вЗ л. Оказва действие вър¬
ху съгласен звук, като го прави
мек (палатален).
смел прил. I. Който не се страху¬
ва. 2. Който не изразява или съ¬
държа страх, смелост ж.
смелчага м. (рус.) и смелчак м.
Смел човек.
смёням и сменявам несв., сме¬
ня се. прех. 1. На мястото на не¬
що поставям друто; подменям.
2.	Разменям нещо за друго. Сме¬
няме чантите си. 3. Поемам
дейността или задълженията на
друг; отменям. ~ се нпрех. Реду¬
вам се с някого по заемано мяс¬
то, длъжност и пр.

CMII.rilllUIM
- 667

см(фч ж (рус.) Стихиен вятър г
разрушително действие.
смес ж. 1. Разбъркани заедно ве¬
щества, които пазят специфич¬
ните си свойства. 2. без мн. Съв¬
купност от несъвместими разно¬
родни неща.
смесвам неса., смеся се. прех. 1.
Към едно вещество прибавям
друго (други), за да получа смес.
2.	Заедно разглеждам несъвмес¬
тими неща, като ги подменям.
- се нпрех. Събирам се с други,
попадам сред други.
смесица ж. без мн. Събрани за¬
едно несъвместими неща.
смески мн. Фураж от различни
зърнени храни.
смет ж. 1. Събрани с метене дреб¬
ни отпадъци и нечистотии, за да
се изхвърлят. 2. Изхвърлени не¬
потребни неща; боклук.
сметало ср. Приспособление за
смятане с успоредни пръчки, на
които са нанизани по 10 топки.
сметана ж. без мн. 1. Повърхнос¬
тен мазен слой па мляко; кай¬
мак. 2. Млечен продукт от так ьв
млечен слой, сметашю прил
сметачен прил Предназначен за
изчисление. О Сметачна
линийка - линия със специал¬
на скала за бързи изчисления.
О Сметачна машина ус т¬
ройство за математически опе¬
рации.
смётен прил. Който се отнася до
смятане. О Сметна палата -
учреждение за контролиране на
приходите и разходите по бю¬
джета.
сметище </г Mneinati изхвърля
не па смет.
сметка .«*■ I. ('мигане, пзчнгде
ние. 2. ('ума, изразходилия и оь
ществено заведение. 3. Оперя
ции, които се включват в из p i и
да при търговска или Панкова
операция.4.разг. Неуредени фи¬
нансови отношения. 5. Подробен i
отчет за нещо. 6. без мн. Полза,
изгода. О В крайна сметка —
всъщност. О Даволе си смет¬
ка - осъзнавам. О Идеале смет¬
ка ~ изгодно ми е.
сметовоз м. Автомобил, предназ¬
начен за извозване на смет.
смехория ж. Това, което предиз¬
виква смях.
смехотворен прил. (рус.) Който
предизвиква смях.смехотвор-
ство ср.
смёшкаж. Весела, духовита случ¬
ка, история.
смешник м. 1. Лице, което умее
да разказва или прави сметки.
2.	Който се прави на смешен, за
да предизвика смях, веселост;
клоун.
смея нега нпрех Проявявам сме-
лпет; дръзвам.
смея се нт. нпрех. 1. Издавам
или изразявам смях. 2. Подиг¬
равам се.
смигам несв. нпрех. Мигам с ед¬
ното око, за да дам знак.
смилам несв., смеля св. прех. 1.
Меля всичко или докрай. 2. е 3
л. Преработва храната (стомах).
3.	Разбирам нещо сложно.
смилявам несв., смиля св. прех.
Умилостивив ам. - се нпрех. Про¬
явявам милост и състрадание.

смирен
смирён прил. Който е кротък и
покорен, смирение ср. и сми¬
рёност ж.
смирявам несв., смиря се. прех.
Правя някого смирен. - се прех.
Ставам смирен.
смисъл л. 1. без мн. Разумно ос¬
нование за нещо. 2. Значение на
словесен знак, смйслен прил.,
смисленост ж.
смог л. без мн. (англ.) Концентри¬
ран облак от газообразни замър¬
сители над населено място.
смогвам несв., смогна се, нпрех.
Успявам да се справя с много
или трудни неща.
смок ж. Едра змия от семейство
Colubriade.
смокинг м. (от англ.) Официална
мъжка дреха с копринени лъс¬
кави ревери.
смокиня ж. 1. Ниско дърво или
храст с едри листа и крушовид¬
ни месести плодове; Ficus carica.
2.	Плодът на това дърво, смо¬
кинов прил.
смола ж. 1. без мн. Органично
растително (или изкуствено) ве¬
щество, неразтворимо във вода,
с приложение при производство¬
то на лакове, пластмаси, каучук
и др. 2. Лепкав сок, който се от¬
деля от някои дървета и се
втвърдява, смолен прил. псмо-
лист прил.
смотан прил. разг. Който е глу¬
пав, недодялан, смотаност ж.
смотанякл разг, неодобр. Смотан
човек.
смотолёвям «есе., смотолевя с«.
прех. 1. Изговарям неясно, нс-
	668

разбираемо. 2. Небрежно извър¬
швам нещо.
смрад ж. без мн. Противна мириз¬
ма. смраден прил, и смрадлив
прил., смрадливост ж.
смрадлика ж. Храст с жълта
дървесина и широки листа с
приложение в медицината и ко¬
жарството; Cotinus coggyria.
смрадликов прил.
смразявам1 несв., смразя1 св.
прех. Създавам отношение на
омраза и ненавист. Успяла да
смрази братята си.
смразявам2 «есе., смразя2 се.
прех. 1. Правя да се вледени, да
замръзне. 2. Сковавам, обезд-
вижвам от страх, ужас, изнена¬
да,
смрачавам «есе., смрача се.
прех. Правя да стане мрачно,
тъмно. - се нпрех. 1. Ставам
мрачен, тъмен. 2. е 3 л. Става
тъмно; мръква, заоблачава се.
смръзвам се несв., омръзна се
св. нпрех. 1,вЗл. Сгъстява се или
се вледенява от студ. 2. Става ми
студено, замръзвам.
смугъл прил. (рус.) Мургав, с.чуг-
лост ж.
смукало ср. Орган на животно за
поемане на храна.
смукател м. Уред за изтегляне
и поемане на течност или въз¬
дух. смукателен прил.
смукачм. 1. Смукател.2.яеодобр.
разг. Пияница.
смут л. 1, без мн. Объркване, ду¬
шевна тревога. 2. Размирица,
метеж, смутен прил.
смутйтел ,и. и смутителка ж.
Лице, което предизвиква смут.

спажсп
	 669

смуча were. прех. 1. Поемам теч¬
ност, въздух, дим с помощта на
устните си. 2. е 3 л. Поема в ор¬
ганизма си със специални орга¬
ни (растение, животно). 3. в 3 л.
Изтегля през специален отвор
течност (въздух, прах и др.). 4.
Държа в устата си нещо, за да
се разтвори в слюнка и да го по¬
гълна. 5. неодобр. Пия алкохол.
смущавам несв., смутя се. прех.
1. Създавам смут, безпокойство
и тревога. 2. Нарушавам нор¬
малното протичане на нещо. -
се нпрех. Притеснявам се и се
обърквам.
смъдй ме несв. нпрех. в 3 л. При¬
чинява дразнеща болка, непри¬
ятно усещане и сърбене.
смъквам несв., смъкна св. прех.
1.	С дърпане свалям от високо
на по-ниско. 2. неодобр. Спечел¬
вам по нечестен начин. 3. разг.
Намалявам, понижавам. Ле¬
карството смъкна температу¬
рата. ~ се 1. Слизам по стръ¬
мен път. 2. Свличам се надолу.
3.	разг. Отслабвам.
смълчавам се «сее., смълчп се
се. нпрех. Млъквам, спирам да го¬
воря и да издавам звук.
см^нквам чесе., смънкам <н.
прех. Изговарям неясно, с м ви¬
кане.
смърдя несв. нпрех. Издавам
смрад.
смъркам несв. прех. 1. Поемам
през нос.2. неодобр. Пия алкохол.
смърт ж. без мн. 1. Край на жи¬
вота. 2. Въображаем скелет на
жена с коса в ръцете, която от¬
нема жижа. 3. Нещо много
противно. 4. I lorybiiaiie.
смъртен прил 1. Конго се отна
ся до смърт. 2. Конто не е вечен.
О Смъртна присъда oruu
дане на умъртвяване.
смъртника, и смъртница .»•. 1.
Още непогребан мъртвец. 2, Ли¬
це със смъртна присъда.
смъртност ж. без мн. Брой на
умиранията за определено мяс¬
то и период.
смъртоносен прил. Който при¬
чинява или предизвиква смърт.
смърч м. Вид иглолистно дърво;
Picea excelsa. смърчов прил.
смътен прил. Който не се долавя
ясно.
смяна ж. 1. Сменяне. 2. Разме¬
няне. Сменям апартамент за
вила. 3. Редуване на работещи
за дейност, която не се прекъс¬
ва, и времето на това редуване.
4.	Следващо поколение, сменен
прил.
смятам were., сметна се, прех. 1.
Извършвам математическа
операции.2. Мисля, приемам. 3.
Възнамерявам. 4. Приемам за
някакъв (за нещо). Слся/псьи го
за добър лекар.
смях м. 1. Придружен със специ¬
фично движение на лицето глас
като израз на веселост, задовол¬
ство. 2. Присмех, смешен прил.
снабдявам несв., снабдя се. прех.
(рус.) Осигурявам необходимите
материали, стоки и др.
снага ж. разг. Човешко тяло,
снажен прил. Който е със строй¬
на фигура, снаокност ж.

снайпер
снайпер м. (англ.) 1. Оптически
мерник за точно стреляне. 2,
Оръжие с такъв мерник.
снайперист л. Стрелец с оръжие
за точна стрелба.
снакс м. без мн. (англ.) Дребни со¬
лени бисквити с различни под¬
правки.
снаряд м. (рус.) Метално цилин¬
дрично тяло, пълно с взривно
вещество за изстрелване с оръ¬
дие.
снаряжёние ср. (рус.) Цялостна
военна екипировка на войник,
военна част, армия.
снасям леса., ClICcà се. прех. 1. в 3
л. Отделя, изхвърля от организ¬
ма яйце (женско животно). 2.
разг, неадобр. Издавам тайна.
снаха ж. Съпруга на син по от¬
ношение на членовете на се¬
мейството му.
снегорин м. и снегориначка ж.
Специална машина с приспо¬
собление за чистене на сняг от
улици и пътища.
снежй несв. нпрех. вЗл. Вали сняг,
снежйнка ж. Отделна частица от
сняг.
снежнобял прил. Който е бял ка¬
то сняг.
снекбар м. (англ.) Заведение за
бързо хранене; закусвалня.
снемам несв., снёма1 ев. прех. 1.
Премествам на по-ниско място.
2. Събличам, махам дрехи, на¬
кити и под. 3. Отстранявам от
длъжност, пост. 4. Прекратявам
валидността, действието на не¬
що. Снемам. мм каква отговор
нос /и.
	 670

снижавам несв., снижа се. прех.
Понижавам.
снизходителен прил. Който про¬
явява търпимост и невзискател-
ност. снизхождение ср, (рус.) и
снизходителност ж.
снимам несв., снема2 се. прех. 1.
Правя снимка. 2. Запечатвам
изображение върху филмова
или фотографска лента, за да
може да се възпроизвежда.
снимачен прил. Който се отнася
до снимане.
снимка ж. 1. Фотографско изоб¬
ражение върху специална хар¬
тия. 2. Топографска скица. 3,
разг. Снимане, снимков прил.
сноб л. (англ.) и снобка ж. Лице,
което подражава на хората от
висшето общество, без да е с бо¬
гата духовност и интелигентност.
снобски прил., снобизъм м.
снова несв. прех. 1. Изготвям ос¬
нова за тъкан. 2. нпрех. Много¬
кратно ходя донякъде и се връ¬
щам. 3. нпрех. Безцелно скитам,
сноп л. 1. Завързани заедно ожъ-
нати с класа стъбла на житни
или други растения. 2. Завърза¬
ни по такъв начин други едно¬
родни предмети. Сноп лозови
пръчки. 3. Светлинни лъчи от
един източник.
сноуборд м. (англ.) Специална
дъска, на която се стъпва с два¬
та крака за спускане по снежен
склон.
сноубордист м. Лице, което се
пързаля със сноуборд.
сношение ср. Полон акт.
снощи нрч. Вчера вечер, снощен
прил.

«71
солидарен
сняг «. Валеж от бели ледени
и I питал чета и масата, която со
патрулна при тоя валеж.
собствен прил. (рус.) 1. Който при¬
надлежи на някого; личен. 2.
Който е естествено присъщ. Раз¬
читам на собствените си въз¬
можности. О език. Собствено
име - име на отделно лице,
град, река, държава.
с<й5ственик м., собственица ж.
и собственичка ж. Лице, кое¬
то е притежател, стопанин на не¬
що. собственически прил.
собственоръчен прил. Напра¬
вен от собствена ръка.
собственост ж. без мн. 1. Вещи,
предмети по отношение на при¬
тежателя им. 2. Форма и право
на притежание. Частна собст¬
веност. Отнемам собственост,
сова ж. Хищна нощна птица;
Athene noctua.
совалка ж. 1. Дървена заостре¬
на рамка, с която вътъкът се
вкарва между основата. 2. Част
от шевна машина, където ге пос¬
тавя навитият долен конец. 3.
Многократно повтарящо го дви¬
жение до дадено място и обрат
но. 4. Космически кораб за мно¬
гократно излитане. 5. ('реши с
политически лица и групиров¬
ки за търсене на подкрепа за
идея, кауза.
совхоз м. ист. Едро държавно
обединение в селското стопан¬
ство в бившия СССР, совхозен
прил.
сода ж. 1. Техническо название
на натриевата основа или нат-
pnritiiH карЬонат. 2. ри tt Гази¬
рана вода. <■(»<><*/« прал. и содов
прил.
сойка ж. Горска креслива птица;
Garrulus glanda nus.
сок л. 1. Течност в тъканите и ор¬
ганите на жив организъм.2. Из¬
стискана от плод или зеленчук-
течност,
соковарка ж. Уред за домашно
приготвяне на плодов сок.
сокол м. Дневна граблива птица
със здрав закривен клюн; Falco.
соколов прил.
соколица ж. Женската птица
Falco.
сол1 ж. без мн. 1. Безцветно или
бяло вещество (натриев хлорид)
за подправка и консервиране. 2.
Най-значимата част на нещо. 3.
Химическо съединение на кисе¬
лина с метал. О Става на сол
- счупва се на дребни части.
сол2 ср. без мн. (ит.) Название на
петия той от музикалната гама
в до мажор.
соларен прил. (от лат.) Слънчев,
солен прил. I. Конто съдържа
сол. 2. Които е консервиран със
гол. ('(тена сланина. 3. Който е
остър, язвителен (език, реч, ду¬
ма). соленост ж.
соленка ж. Печено тестено изде¬
лие със солен вкус.
солети мн. Препечени тестени
пръчици, посолени отгоре.
солидарен прил. (лат.) 1. Който
споделя мнението и отговорност¬
та на останалите. 2. Който е ед¬
накво задължителен, солидар¬
ност ж.

солиден
солиден прил. 1. Който е надеж¬
ден, стабилен. Солидна сграда.
2.	Който е сериозен и отговорен.
3.	Значителен по степен. Солид¬
ни вложения, солидност ж.
солист м. и солистка ж. Лице,
което изпълнява солова партия,
солник м. Съд за съхранение на
сол.
солница ж. 1. Равно място, къ¬
дето се влива вода, за да се из¬
пари и да се добие сол. 2. Мина
за каменна сол.
солница ж. Малък съд за сол,
който се поставя при сервиране
на маса.
соло ср. (ит.) 1» Музикална твор¬
ба за един изпълнител. 2. Танц,
изпълнен от едно лице. 3. нрч.
Сам. содов прил.
солфеж л. (ит.) Вокално упраж¬
нение за добиване на умение да
се пее по ноти без текст и съпро¬
вод.
соля несв. прех. 1* Слагам сол за
вкус. 2. Консервирам със сол. 3.
Посипвам нещо ситно върху по¬
върхност.
сом м. Едра сладководна риба;
Silarus glanus. солеое прил.
соматичен прил. (от лат.) Теле¬
сен.
сомнамбул а. (фр.-нем.) Лице,
чието съзнание се разстройва по
време на сън и предизвиква не¬
осъзнати действия, сомнам~
булен прил.г сомнамбулски
прил.
соната ж. (ит.) Музикална твор¬
ба за музикално изпълнение от
части с различен темп.
	 672

сонда ж. (фр.) 1. Съоръжение за
изследване на земните пласто¬
ве чрез проникване в дълбочи¬
на. 2. Медицинско приспособле¬
ние за проникване във вътреш¬
ността на органи за вкарване на
лекарство и др. 3. Летателен
апарат за изучаване на косми¬
ческото пространство.
сондаж м. (фр.) 1. Изследване със
сонда. 2. Предварително проуч¬
ване и осведомяване, сонда¬
жен прил.
сондирам несв. и се., прех. L Про¬
учвам със сонда. 2. Предвари¬
телно проучвам мнение, усло¬
вие, настроение.
сонет а. (ит.) Стихотворна твор¬
ба от 14 стиха със специфично
римуване, сонетен прил.
сопа ж. (тур.) Дебела пръчка за
бой.
сопвам се несв., солна се се.
нпрех. Отговарям грубо, сърди¬
то и троснато.
сопбл а. разг. Секрет, отделян от
носа.
сополан м. и сополанко а., со¬
пол ана ж. и сополанка ж. 1.
Лице със сополи. 2. Млад, недо¬
расъл човек, сополанковски
прил. и сополаиовскн прил.
сополйвя «есе. прех. Цапам със
сополи. - се нпрех. Отделям со¬
поли.
сопран а. (нем.) и сопрано ср.
(ит.) 1. Женски глас с големи ви¬
сочини. 2. Лице с такъв глас.
сопранов прил.
сорт а. (фр.) 1. Разновидност на
културно растение. 2. Качество,
изработка.

G73
спцфобия
сортирам мет. и ni.. прех. Групи¬
рам по сортове.
сортов прил. 1. Който се отпася
до сорт. 2. Който е с висок сорт,
качество.
сос м. (фрЛ 1. Рядка каша в сгот¬
вено ястие. 2. Рядка каша с под¬
правки като прибавка към яс¬
тие.
соул м. без мн. (англ.) Стил в поп
музиката.
софйзъм л. (гр.) 1. Правилно по
форма съждение с преднамере¬
но търсено неправилно прила¬
гане на логическите правила. 2.
Умело извъртане и преиначава¬
не.
софйст 1. ист. Древен фило¬
соф, който утвърждава относи¬
телността на човешкото позна¬
ние и отсъствието на абсолютна¬
та истина. 2. Лице, което умело
извърта и преиначава.
софра jr. (îip.-тур.) Ниска кръгла
маса за ядено.
софтуер м. бе/мн. (лпгл.) И С<)фТ
л. без мн. раи. Съвкупност от
компютърни програми софту¬
ерен прил.
соц- Първа съставна част па
сложни думи със значение: 1.
’социалистически’: еоцнолута,
социзкуство, соцреали зъм, соц
страна. 2. ’който се отнася до
Българската социал и сти ч ос ка
партия’: соцдепутат, соцкайи-
нет, соцлидер, соцпартия, соц-
правителство.
социалдемократ м. Лице, което
членува в социалдемократичес¬
ка партия или е привърженик на
социалдемокрация та. социал-
демократи чески прал.
социалдемокрация .*■. беi мн.
(лат.) Политическа теории и
практика, която съчета на прин¬
ципите на социализма и демо¬
крацията. социалдемократи -
чески прил.
социален прил. 1. Който се отна¬
ся до обществения живот на хо¬
рата. 2. Който е свързан с общу¬
ването между хората.
социализирам несв. и св., прех. 1.
Поставям нещо под контрола на
обществото, на държавата. 2.
Приобщавам някого към общес¬
твената среда. ~ се нпрех. При¬
общавам се към човешки колек¬
тив.
социализъм ж. без мн. (лат.) 1.
Учение за изграждане на об¬
ществен строй въз основа на об¬
ществена собственост върху
средствата за производството. 2.
('поред марксисткото учение -
първа фаза на комунистическо¬
то о61 цестн<». социалистичес¬
ки прил.
социолингвистика .*• Наука за
социалната природа на езика и
за влиянието на социалните
фактори върху развоя му. со-
циолингвистичен прил.
социолог м. и социоложка ж.
Лице, което се занимава със со¬
циология. социоложки Прил.
социология ж. (лат.-гр.) Наука за
структурата и развоя на общес¬
твото. социологичен прил. и со¬
циологически прил.
соцфобия ж. (гр.) Болестен страх
от общуване.
43*

гоча
соча несв. прех. 1. Показвам. 2. Из¬
тъквам нещо, за да обърна вни¬
мание. 3. е 3 л. Показва, обър¬
нат е в дадена посока (стрелка,
оръжие). 4. е 3 л. Доказва, показ¬
ва.
сочен прил. 1. Който съдържа
сок. 2. Който е свеж, хубав. 3.
Който е приятен, изразителен и
богат (език, глас), сочное т ж.
соя ж. без мн. (яп.) Маслодайно
растение от семейство Бобови;
Glycine hispida. соев прил. и
соен прил.
спагети мн. Тънки плътни мака¬
рони, приготвени с варене и раз¬
ни подправки.
спадам* несв., спаднасв. нпрех. 1.
Намалявам силата, обема, рав¬
нището си. Температурата
спада. 2. прех. Намалявам при
изчисления; приспадам,
спадам2 несв. нпрех. Отнасям се
към нещо, числя се.
спазъм м. и спазма ж. (гр.) Вне¬
запно болезнено свиване на мус¬
кул; гърч, спазматичен прил.
спалня ж. 1. Помещение, пред¬
назначено за спане. 2. Широко
легло за спане.
спанак м. (от перс.) Пролетно тре¬
висто растение от семейство Ло¬
бодови; Spanacia oleracea.
спарвам несв., спаря св. прех.
Правя нещо да се запари, заду¬
ши. - се нпрех. 1, в 3 л. Запарва
се и загнива от собствената си
топлина и влага. 2. в 3 л. Подси-
ча се и се разранява (част от тя¬
лото).
euh ри н г л, (от ап гл. ) Тренировъч¬
на боксова среща при подготов-
	674
ка за състезание. О Спаринг
партньор - спортист, с когото
се провежда такава среща.
спартакиада ж. Масово спортно
състезание по много дисципли¬
ни.
спартанец л. и спартанка ж. 1.
ист. Жител на Древна Спарта.
2.	Лице, приучено на издръжли¬
вост и суров живот, спартан¬
ски прил.
спасявам несв., спася св. прех. 1.
Избавям, измъквам от беда, не¬
щастие. 2. Предотвратявам,
предпазвам.
спатия ж. (нгр.) Карта за игра с
черни, подобни на кръст знаци,
спедитор м. (лат.-ит.) Лице (фир¬
ма), което транспортира, пре¬
праща стоки, спедиторски
прил.
спектакъл (лат.) 1. Сценично
представление за забава и раз¬
влечение. 2. неодобр. Зрелище.
спектър м. (лат.) 1. Подредени
според дължината на вълната
елементарни лъчения, получе¬
ни при пречупване на светли¬
ната през призма или друга сре¬
да. 2. Всяка последователност от
цветни ивици или линии, полу¬
чена от подобно пречупване. 3.
Съвкупност от взаимно свърза¬
ни разновидности, спектра¬
лен прил.
спекула ж. без мн. (рум.) Некорект¬
на търговска дейност, насочена
към лесно и бързо забогатява¬
не. спекулативен прил., опе¬
ку лативност ж. и спекула¬
ция ж.

Ii75
I иск улан г .4 u епгкулаптка ж
Лике,	в opnin сшчсулагпв
пл дгииост. спекуланте к и
IljHl t
' tieКулйрам неги, нпрех. 1. Зани¬
мавам се със спекула. 2. Извли¬
чам пол.за по непочтен начин.
спелеолог м. Лице, което се за¬
пи м а в а със сп ел еология. спеле-
олохгки прил.
спелеологиях. без лос Наука, ко¬
ша изследва произхода, форма¬
ти, органичния свят на пещери¬
те. спелеологичен прил., спе¬
леологически прил. и спелео-
ложки прил.
сперма ж. без мн. (гр.) Семенна
течност, отделяна от човек или
животно от мъжки пол.
сперматозоид м. (от гр.) Мъжка
полова клетка.
спестовен прил, 1. Който е пред¬
назначен за спестяване. 2. Пес¬
телив. спестовност ж.
спестявам несв., спестя св. прех.
Събирам, запазвах! чрез пестене.
спец м. разг. Голям специалист,
познавач.
спец- Първа съставна част на
сложни думи със значение ’спе¬
циализиран, специален’: спец-
информация, спецакция, спец-
операция , спецотряд, спец тех¬
ника .
специален прил. 1. Който е с точ¬
но определено предназначение.
2. Който е свързан с отделен
клон на наука, занятие и пр.
специализант м. и специали-
зантка ж. Лице, което специа¬
лизира. специализантски
прил.
ГПИрПМ
CI|1'Ц1)Л Иll.lltpnМ 1114 «I М< н llo.iiy
чаном пи н»..нин и но доНрм поп
папин л дадени пологг
специалист м п слгциллмегн.а
ж. Лице, което пладее доЬре да
дена специалист, научна ou
ласт.
специалитет м. (от нсмл Нещо
специално по изпълнение и
предназначение.
специфика ж. Съвкупност от ха¬
рактерни черти, присъщи само
на отделен предмет, специ¬
фичен прил., специфичност
ж.
спешен прил. (рус.) Който не тър¬
пи отлагане, неотложен, спеш¬
ност ж. О По спешност - не¬
отложно.
спикер лс. (англ.) 1. Председател
на парламентарна камара в ня¬
кои страни. 2. ост. Радиоговори-
тел, коментатор.
СПИН .« без мн. (Синдром на
придобита имунна недоста¬
тъчност) Смъртоносно заразно
заболяване, предавано по полов
или кръвен път.спинбзек прил.
епйнаджия м. разг. Лице, зара¬
зено със СПИН.
епйнинг м. (от англ.) Вид въдица
с подвижна примами;! и ловете
на риба е такава вз.дица.
спирала ж. (лат.) 1. Крива незат-
ворсиа линия около един цен¬
тър или една ос. 2. Предмете та¬
кава форма, спирален прил.
спирам несв., спра се. 1. нпрех.
1 (реста вам да се движа или дейс¬
твам. 2. нпрех. Задържам се, от¬
бивам се някъде. Спираме пред
пощата. 3. прех. Заставям ня¬
спирам
кого или нещо да спре движени¬
ето или дейността си. 4, прех.
Забранявам или преча да се
върши нещо.
спирателен прил. Който е пред¬
назначен за спиране.
спирач х. Работник, който про¬
верява и поддържа спирачките
на вагоните, спирачен прил.
спирачка лс. 1. Механизъм за
спиране на транспортно средст¬
во. 2. Спънка, препятствие, спи¬
рачен прил.
спиритйзъм м. без мн. (от лат.)
Вярване във възможност за об¬
щуване с душите на мъртвите и
опити за такова общуване, спи-
ритйчен прил.испиритйчес-
ки прил.
спирка ж. 1. Определено място
за спиране на обществено пре¬
возно средство. 2. Малка желе¬
зопътна станция. 3. без мн. разг.
Спиране.
спирт м. без мн. 1. Органично съ¬
единение, получено от фермен¬
тация на вещества, съдържащи
захари и скорбяла. 2. Алкохол.
спиртен прил. и спиртов прил.
спиртник м. Домакински прибор
за топлене и варене с горящ
спирт.
спиртосвамлесв., спиртбсам се.
прех. С помощта на спирт кон¬
сервирам, препарирам. - се
лл/м-г. Напивам се до безсъзна¬
ние.
списание <•/>. 1. Периодично пе¬
чатно издание вън вид на книж¬
ки. 2. Венка оеделна книжка на
такова нндлнш'.
	676

списък м. Подредени по някакъв
признак названия на предмети
или лица, списъчен прил.
спица ж. 1. Метална тънка пръч¬
ка от оста до обиколката (на ве¬
лосипедно колело). 2. Дървена
пръчка от главината до обикол¬
ката на колело на каруца или
кола.
спичам несв., спека се. прех. Пра¬
вя нещо да стане стегнато, ко¬
раво. - се нпрех. Ставам сух; вко-
равявам се.
сплав ж. (рус.) Получена чрез то¬
пене смес от твърди вещества.
сплашвам несв., сплаша се. прех.
1* Предизвиквам силен страх;
стряскане. 2. Заплашвам.
сплетник м. и сплетница ж. Ли¬
це, което се занимава с клюки и
интриги.
сплит м. Сплетени на венец ца¬
ревични кочани, глави лук или
чесън.
сплитам несв., сплета се. прех. 1.
Правя на плитка, сплит и под.
2. Вплитам в нещо, в друго. -
се нпрех. Правя косата си на
плитки.
сплитка ж. 1. Сплетена коса;
плитка. 2. Начин на сплитане.
сплотявам несв., сплотя се. прех.
Обединявам трайно в единство,
общност; съединявам.
«поглеждам се несв., спогледам
се се., «погледна се се. нпрех.
Поглеждаме се взаимно, за да си
дадем знак.
спогодба ж. 1. Споразумение
между държави или правител¬
ства. 2. Писмен документ за та¬
кова споразумение.

спора
		. 677

сподавям несв., сподавя се. прех.
Преча на вик (глас, плач) да се
прояви напълно.
сподвижник м. (рус.), сподвиж¬
ница ж. и сподвйжничка ж.
Лице, което помага в обществе¬
на или Друга дейност; съратник.
сподвижнически прил.
сподёлям лесе., споделя се. прех.
1. Съобщавам, разкривам пред
някого свои мисли, намерения,
чувства. 2. Имам с някого ед¬
накви идеи, мисли, намерения.
3.	Проявявам разбиране, съчув¬
ствие. Споделям разочаровани¬
ето му.
спойка ж. 1. без мк. Свързване
чрез запояване. 2. Материал за
запояване. 3. Място на запоява¬
не.
спокоен прил. 1. Който е равно¬
мерен, плавен, без сътресения.
Спокоен живот. 2. Който е из¬
пълнен с тишина и спокойствие.
Спокойна нощ. 3. Който е тър¬
пелив, разсъдлив и умее да за¬
пази спокойствие. 4. Който из¬
разява смиреност, спокойствие,
спокойствие ср. Състояние на
покой без грижи, вълнения,
шум и безредие.
сполетявам и сполитам несв.,
сполетя св. в 3 л. прех. Идва не¬
очаквано, връхлита (нещастие,
беда).
сполука ж. Благополучие, бла¬
гоприятен изход.
сполучлив прил. 1. Който е свър¬
зан със сполука. 2. Уместен, под¬
ходящ. сполучлйвост ж.
спомагам «есе., спомогна се.
нпрех. Улеснявам, подпомагам
осъществяването на нещо.
спомен м. 1. Това, което се пази
или възстановява в паметта ка¬
то следа от нещо минало. 2.
Предмет, който напомня за не¬
що (някого). 3. мн. Художествен
писмен разказ за нещо прежи¬
вяно, направено; мемоари.
споменавам &есв., спомена се,
прех. 1. Изговарям нещо, съоб¬
щавам. 2. Подсещам за нещо. 3.
разг. Правя помен.
СПОМНЯМ СИ меге., СПОМНЯ СИ Св.,
нпрех. и прех. 1. Внезапно възста¬
новявам в съзнанието си. 2. Па¬
зя спомен за нещо.
спомоществовател м. и спомо-
ществователка ж. Лице, което
подпомага материално осъщес¬
твяването на нещо; спонсор,
спомоществователен прил.,
спомоществоеателство ср.
спонсор м. (англ.) Спомощество¬
вател; дарител, спонсорски
прил., спонсорство ср.
спонсорирам Hire, и ni.. прех. С
рекламна цел подпомагам мате¬
риално реализирането на нещо,
спонтанен прил. (от лат.) Който
възниква без външна подбуда
или влияние, спонтанност ж.
спор1 л. без МН, ост. ПлОДОрОДИС,
изобилие, успех, спорен1 прил.
спор2 л. (рус.) 1. Оживен разговор
за защита и доказване на раз¬
лични мнения и идеи по даден
въпрос. 2. Изразяване на нераз¬
бирателство, разногласие, спо¬
рен2 прил.
спора ж. (гр.) Размножително
клетъчно образувание при ня¬
кои растения, споров прил.

споразумение
	678

споразумение ср. Взаимна дого¬
вореност; спогодба, споразум li¬
me лен прил.
според предл. За израз на: 1* Съ¬
образяване с нещо. Според за¬
кона. 2. Нечие мнение. Според
автора.
спорт л. (англ.) 1. Системни ед¬
нотипни физически упражне¬
ния със състезателен характер.
2. Физически упражнения за ук¬
репване на организма, спор¬
тен прил.
спортист м. и спортистка ж.
Лице, което се занимава със
спорт.
спортсмен (англ.) Спортист,
който с достойнство участва в
състезание, като уважава пра¬
вилата и състезателите, спорт¬
сменски прил., спортсмен¬
ство ср.
спортувам несв. нпрех. Занима¬
вам се със спорт.
споря несв. нпрех. Водя спор,
способ л. Начин на действие,
способен прил. 1» Който е талан¬
тлив, надарен. 2. Който е в със¬
тояние да се справи с нещо. 3.
Който има качества, годен е.
способност ж.
спот л. (англ.) Малка реклама в
радио- или телевизионно преда¬
ване с времетраене до 20 секун¬
ди.
спотаявам и спотайвам
несв., спотая св. прех. Прикри¬
вам нещо да не стане явно. ~ се
нпрех. Крия се, не се показвам.
справедлйв прил. 1. Който се съ¬
образява с истината и правота-
та. 2. Който е израз на правота
и правда. Справедливо решение,
справедливост ж.
справка ж. (рус.) Информация
(данни) за нещо, получена чрез
специално търсене, справочен
прил.
справочник л. Книга за справ¬
ки със специализирана инфор¬
мация.
справям се несв., справя се се.
нпрех. 1. Успявам да свърша не¬
що започнато, възложено. 2. Ус¬
пявам да се наложа, като прео¬
долея нещо.
спрегаем прил. език. В съчет.
спрегаем глагол - глагол, кой¬
то маже да се спряга.
спрежёние ср. език. Начин, тип
на изменение на глагола по ли¬
це, число, време и самото изме¬
нение.
спрей л. (англ.) 1, Течност (вещес¬
тво) под налягане, която се из¬
хвърля на фини частици. 2.
Опаковка с такова вещество.
спретвам «есе., спретна се. прех.
1. Обличам някого с вкус, при¬
лично. 2. Подготвям, организи¬
рам. - се нпрех. Обличам се при¬
лично.
спринт л. (англ.) 1. Увеличаване
скоростта на бягане в края на
състезание. 2. Бягане на къси
разстояния, спрйнтов прил.
спринтирам нега. и св., нпрех. Бя¬
гам с възможна максимална
скорост.
спринцовка ж. (нем.-рус.) При¬
способление с остра игла за ин¬
жектиране.

срам
. В79

сприхав прил. Който лесно се гне¬
ви и избухва, сприхавост ж.
сприятелявам се несв., сприя¬
теля се се. нпрех. Създавам при¬
ятелски отношения с някого.
спрягам несв., спрегна се. прех.
1.	Образувам глагол ни форми
за лице, число и време. 2, разг.
Многократно повтарям, споме¬
навам предполагаем кандидат
за служба, пост.
спрямо предл. По отношение на.
спускам и спущам несв., спус¬
на се. прех. 1. Движа вертикал¬
но надолу; свалям. 2. разг. Из¬
пращам разпореждане на вис¬
шестояща институция, органи¬
зация. - се нпрех. 1. Слизам на¬
долу. 2. Хуквам изведнъж. 3.
Нахвърлям се енергично. 4. е 3
л. Настъпва (вечер, мрак, мъг¬
ла).
спусък ж. Механизъм в огне¬
стрелно оръжие, който се натис¬
ка за произвеждане на изстрел.
спъвам нсс«., спъна си. прех. 1.
Поставям пречка па нещо, за да
не се движи нормално. 2. Пре¬
ча на нормалния развои. 3.
Връзвам краката па животно
един за друг, за да не можи да ге
движи. - се нпрех. Закачам, уд¬
рям краката си о нещо и нару¬
шавам нормалното си ходене.
спътник м., спътница jr. и
спътничка ж. 1. Лице, което
придружава друг (други) при
пътуване. 2. самом. Небесно тя¬
ло, което се движи по орбита око¬
ло планета. 3» соло м. Съпътст¬
ваща проява, обстоятелство. <>
Изкуствен спътник - косми¬
чески апарат, който ее движи по
орбита около небесно тяло.
спътников прил. (от 3. знач.).
спя неся. нпрех. I. В състояние па
сън съм. 2. Намирам се в пълен
покой. 3, неодобр. Бездействам,
проявявам пасивност. 4. разг. В
интимно отношение съм с няко¬
го.
спявка ж. (рус.) Репетиция на
певчески състав.
сравнение ср. 1. Сравняване за
определяне на общност и разли¬
чие, 2. Стилистична фигура,
чрез която нещо се уподобява на
друго.
сравнителен прил. Който изра¬
зява или съдържа сравнение.
сравнявам несв., сравня се. прех.
1.	Разглеждам нещо, отнесено
към друго, за да установя при¬
лика и разлика. 2. Оприлича¬
вам. ~ се нпрех. Поставям се на¬
равно с друг.
сражавам се несе. нпрех. Водя сра¬
жение.
сражение ср. Военен сблъсък в
големи размери.
CJHI3HIUIM //<■<'«., Сразя ел. npt x. 1.
И;шгдпъ7К поразявам е неочак¬
ван удар, 2. Окончателно раз¬
громивши.
ерам л. I. ос / мн. Мъчително не¬
доволство от нередна постъпка.
2.1>еч мн. Стеснение пред непоз¬
нати. 3. Осъдителна постъпка,
които предизвиква неодобрение
и порицание, срамен прил. О
разг. Срамни части - полови
органи. О Срам ме е - сраму¬
вам се.

срамежлив
срамежлив и срамлйв прил.
Който изпитва и изразява срам.
ерамежливост ж. и срамли-
вост ж.
срамота ж. разг. 1. Нещо непри¬
лично и срамно. 2. мн. Непри¬
лично открити (срамни) части
на тялото.
срамувам се несв. нпрех. Изпит¬
вам и проявявам срам.
сраствам несв., срасна и сраста
се. нпрех. Свиквам с нещо; сраст¬
вам се. - се нпрех. 1. е 3 л. Слива
се с нещо в процеса на растеж.
2. Свиквам.
сребрея несв. нпрех. 1. Добивам
сребрист цвят или оттенък. 2,
Показвам се в сребрист цвят;
сребрея се.
сребрист прил. Който е с цвят и
блясък на сребро.
сребро ср. без мн. 1. Бял благоро¬
ден метал, от който се изработ¬
ват накити. 2, Накити и предме¬
ти от този метал, сребърен прил.
сребролюбив прил. Който обича
пари и богатство, сребролюбие
ср.
сред преол. Означава: 1. В цен¬
търа, в средата на нещо. 2. Меж¬
ду множество. Сред колегите си.
среда ж. 1. без мн. Точка (място),
еднакво отдалечена от всички
краища на нещо. 2. без мн. Мо¬
мент, еднакво отдалечен от на¬
чалото и края на нещо. 3. Мека
вътрешна част на печен тестен
продукт. 4. Природните и соци¬
алните условия, при които се
живее. 5. Обединена по даден
признак общност от хора. При¬
ятелска cpcâa.
	 680

среден прил. 1. Който е разполо¬
жен в средата. 2. Който е обик¬
новен, без особени качества. 3.
Който е получен от разделения
сбор на няколко величини на
техния брой. 4. Оценка за най-
нисък, но задоволителен успех.
О разг. Средна хубост - не мно¬
го хубав. О Средна ръка - кой¬
то не е с големи възможности,
О Средно училище - втора сте¬
пен на образование над начал¬
ното. О Средно аритметич¬
но - число, получено от разде¬
лената сума на няколко числа
на техния брой, средноарит¬
метичен прил.
средище ср. 1. Център. 2. Място,
където е съсредоточена дейност.
средищен прил.
среднйст м. и среднйстка ж.
Лице със средно образование.
средно нрч. Приблизително,
средновековие ср. Средните ве¬
кове. средновековен прил.
средношколец м. и средно-
школка ас. Лице, което учи в
средно училище, средношкол¬
ски прил.
среднощ нрч. без мн. Средата на
нощта, среднощен прил.
средоточие ср. Средище, център
на нещо.
средство ср. 1. Начин на дейст¬
вие за постигане на нещо. 2.
Предмет (инструмент) за осъ¬
ществяване на дейност. 3. мн.
Финансови възможности.
сресвам «есе., среша се. прех. С
гребен приглаждам и подреж¬
дам коса, козина и под.

става
	681
среща ж. 1. Събиране и разми¬
наване на движещи се в различ¬
ни посоки хора, превозни средс¬
тва и др. 2. Предварително уго¬
ворено събиране на дадено мяс¬
то. 3. Спортно състезание.
срещам несв., срещна св. прех. 1.
Приближавам и отминавам ня¬
кого (нещо), който се движи сре¬
щу мен. 2. Попадам на нещо при
движение, дейност. 3. Чакам ня¬
кого, който пристига; посрещам.
4.	Уреждам събиране между ня¬
кои, за да ги представя един на
друг. - се нпрех. 1. Виждам се с
някого при разминаване. 2. Съ¬
бирам се с някого по предвари¬
телно уговаряне. 3. Участвам в
спортно състезание. 4. е 3 л. До¬
пират се на отделно място (ли¬
нии, улици и пр.). 5. е Зл. Съ¬
ществува.
срещу предл. Означава: 1. Про¬
тивоположност по място или
движение. Срещу операта. 2.
Противопоставяне на мнение,
действие и под. Срещу решемис-
то. 3. Непосредствено предхож¬
дане. Срещу Коледа. 4.Съпоста¬
вяне е предходно състояние. lit
пратени са две. покани срещу
пет през миналия еечон. 5. Оп
ределено изискване или замяна
с нещо. Получава се срещу пас
порт.
сривам несв., срина со. прех. На¬
пълно разрушавам, събарям. -
се нпрех. Рухвам от силно изто¬
щение.
срйчам несв. прех. 1. Произнасям
на срички. 2. Чета несигурно,
неумело.
сричка .ж- Обединено край един
гласен звук ci .чета ние от звуко¬
ве, произнасяно с един тласък
на въздушната струя, грачков
прил.
сродник м. и сродница .*•. Бли¬
зък роднина.
сродявам несв., сродя се. прех. 1.
Чрез женитба правя някого род¬
нина с друг. 2, Правя някои да
станат близки по идеи, интере¬
си. ~ се нпрех. Ставам роднина
на някого.
срокл. 1. Определен период за из¬
вършване на нещо. Имате дву¬
месечен срок. 2. Обособени части
на учебна година, срочен прил.
срутвам несв., срутя са, прех. Съ¬
барям, разрушавам.
сръндак ж. Мъжкото животно
Cervus capreolus.
сръчен прил. 1. Който проявява
ловкост, вещина и умение в ра¬
ботата си. 2, Който изразява лов¬
кост и умение. Сръчни дейст¬
вия. сръчност ж.
срязвам неси., срежа см. прех. 1.
С рязане нравя па части или от¬
делим част. 2- Скарвам се грубо.
стабилен прил. (лат.) Който е тра¬
ен и постоянен. стабилност
ж и стабилитет м. (iîcm.I.
стабилизатор * (от лат.) Пред¬
мет (фактор), който придава ста¬
билност, устойчивост, етаби-
личаторски прил.
стабилизирам несв. и св., прех.
Привеждам и задържам в ус¬
тойчиво състояние.
става ж. 1- Подвижна връзка на
костите чрез сухожилия. 2.
Свързващо приспособление в
става
механизъм за улеснение на дви¬
жението. ставен прал.
ставам «есе., стана се. нпрех. 1.
Изправям се на крака. 2. Отде¬
лям се от мястото, където съм се¬
дял или лежал. 3. Преминавам
в ново състояние, като придоби¬
вам нови качества. 4. Подходящ
съм, имам възможност за нещо.
5.	е 3 л. Случва се, извършва се.
6.	е 3 л. Вирее, расте, добива се.
От това мляко сирене не ста¬
ва. 7. вЗ л. По мярка ми е (дре¬
ха, обувки).
ставка ж. (рус.) 1. Заложена сума
при хазартна игра. 2. Размер за
заплащане за определено вре¬
ме. 3. В съчет. очна ставка -
едновременен разпит на две ли¬
ца по едно и също дело.
стагнацияж. безмн. (лат.) Застой
в икономика, производство.
стадий (гр.) Определен период
в развитието на нещо, стади¬
ален и стадиен прил., стади-
алност и стадийност ж.
стадион м. (гр.) Голямо спортно
игрище с места за зрители.
стадо ср. 1. Група животни от
един вид, които живеят заедно.
2, неодобр. Неорганизирано мно¬
жество от хора; тълпа, стади¬
ен прил.
стаж м. (фр.) 1. Предварително
практическо обучение на наче¬
ващ служител в дадена област.
2.	Продължител пост на заема¬
на служба или работа в дадена
област.
стажант.#. и стажантка Ли¬
це, което стажува, стажант¬
ски прил.
	682
стажувам несв. нпрех. На стаж
съм.
сталагмйт м. (гр.) Варовиково об¬
разувание върху пода на пеще¬
ра от капеща вода.
сталактйт м. (гр.) Варовикова
висулка от капеща вода на та¬
вана или стените на пещера.
стан1 м. Приспособление (маши¬
на) за тъкане.
стан2 м. Лагер за временно нас¬
таняване на войска.
стандарт м. (англ.) 1. Образец, на
чийто тип трябва да отговарят
изделия, материали, суровина.
2.	Държавен документ за изис¬
квания, на които задължително
трябва да отговаря дадено изде¬
лие. 3. Равнище на живот в да¬
дено общество, стандартен
прил.
стандартизирам несв. и св., прех.
Въвеждам стандарт, свеждам до
определени образци.
станиол (лат.) Тънък метален
лист за опаковка на продукти.
станидлов прил.
становище ср. Мнение, схваща¬
не.
станция ж. (лат.) 1. Учреждение,
служба с административни, сто¬
пански и др. функции. 2. ост.
Железопътна гара, станцио-
нен прил.
стар прил. 1. Който е живял (съ¬
ществувал ) д'юи'о време. 2. Кой¬
то е много употребяван; вехт, 3.
Който <• запазен от предишни
времена; старовременен. 4. Кой¬
то пече не е валиден. 5. Който е
предшестващ. Старото му учи¬
статия
	 683

лище не е е тоя квартал, ста¬
рост ж. (от 1. знач.).
старание ср. (рус.) Стремеж към
по-добро и прецизно изпълне¬
ние.
старая се несв, нпрех. (рус.) Проя¬
вявам старание.
старец и старик м. ост. Стар чо¬
век, дядо, старешки и стар¬
чески прил. О Старчески пет¬
на - пигментни петна, които се
появяват у възрастни.
старея несв. нпрех. Ставам стар,
по-стар.
старина ж. 1. мн. Старческа въз¬
раст. 2. Старинност. 3* Предме¬
ти (останки) от минала епоха,
които имат културна и истори¬
ческа ценност.
старйнен прил. Който е останал
от отминали времена и е с голя¬
ма ценност, старинност ж.
старица ж. Стара жена.
старо- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’отдавнашен,
някогашен’: старовремски,
старо гръцки, старозаветен,
старопечатен.
старобългарйстмка ж. без мн.
книж. Наука за старобългарския
език, култура, литература, исто¬
рия.
старолйк м. Който изглежда по-
стар, отколкото е всъщност.
старомоден прил. 1. Който вече
не е на мода (дреха, стил). 2.
Който е с остарели възгледи и
схващания, старомодноет .*■.
старопиталище ср. Дом за под¬
слон на стари хора.
старт .м. (англ.) 1. Начало на спор¬
тно състезание, 2. Начало на ня¬
каква дейност. 3. Маете», където
започна спортно гьгтгшшме.
стартов прил.
стартер ж. (англ.) 1. Механизъм
за пускане в движение на авто¬
мобилен и авиационен двига¬
тел. 2. Лице, което дава знак за
начало на състезание, старте¬
рен прил.
стартирам несв. и ce. 1. нпрех. За¬
почвам спортно състезание. 2.
прех. Започвам дейност, процес.
Стартирахме предизборната
кампания.
старши прил. 1. Който е по-вис-
шестоящ по степен, значимост
или длъжност. Старша сестра.
2.	Който ръководи група с обща
задача, старшинство ср.
статив м. (лат.) Висока стоика за
поставяне на уреди, нотни запи¬
си, платно за рисуване.
статика ж. без мн. (гр.) 1, Дял от
механиката за изучаване на рав¬
новесието на силите. 2. Състоя¬
ние на покой, статичен прил.
(от 2. знач.), статичное т ж.
статист м. (лат.) и статистка м.
1.	Участник н масова сцена на
филмова или сценична творба.
2.	неодм^р ,1[цце без припое в да¬
дена дейност.
статистика ж. (лат.) 1. без мн. На¬
ука за изучаване на количест¬
вените данни за развитието и
промените на обществото. 2.
< >|.брани количествени данни за
дадс'на област, процес. 3. разг.
Преброяване, статистичен
прил. и статистически прил.
статия ж. (рус.) 1, Публикувано
кратко научно или публицис-

статия
тично съчинение. 2. Обособен
кратък текст в речник, справоч¬
ник, закон и под.
статуетка ж. Малка декоратив¬
на статуя.
статукво ср. без мн. (лат.) Устано¬
вено положение в даден момент,
статут л. (лат.) 1. Правно поло¬
жение. 2, Правилник, устав на
обществена организация или
държавен орган.
статуя ж. (лат.) Скулптурно изоб¬
ражение на фигура (на човек
или животно).
стаф м. без мн. (от англ.) Наркотик
(обикн. марихуана).
стафида ж. (гр.) Изсушено зър¬
но грозде.
стачка ж. Форма на протест или
борба чрез преустановяване на
трудова дейност, стачен прил.
стачкувам несв. нпрех. Участвам
в стачка.
стаяж. Отделено със стени и вра¬
та помещение в жилище или уч¬
реждение. стаен прил.
ствол м. Стъбло на дърво.
стек м. (англ.) Опакована заедно
определена бройка от някакво
изделие.
стелаж л. (нем.) Полици, рафто¬
ве за подреждане на стоки, кни¬
ги, инструменти и др.
стена ж. 1. Странична вертикал¬
на част на помещение. 2. Висо¬
ка зидана ограда. 3. Странична
ограждаща част на нещо, сте¬
нен прил.
стена несв. нпрех. Пъшкам, изда¬
вам вопъл.
стендбай прил (англ.) В съчет.
с тендба й en op а чуме н и е
споразумение с кредитор за от¬
пускане на заем при определе¬
ни условия в течение на даден
период.
стендер м. (от нем.) Поставка за
окачване на дрехи в магазин.
стенобйтен и стенобоен прил.
Който е предназначен за разби*
ване на стени.
стенограма ж. (гр.) Стенограф¬
ски запис.
стенограф м. и стенография
ж. Лице, което владее стеногра¬
фия. стенографски прил.
стенография ж. без мн. (гр.) Пис¬
мо със специални съкращения
за бързо писане, стенограф¬
ски прил.
стенокардия ж. (гр.-лат.) Болес¬
тен сърдечен пристъп поради
разстройство на кръвообраще¬
нието.
стенопис ju. Живопис върху ма¬
зилка на стена и рисунка от та¬
кава живопис, стенописен
прил.
степ ж. (рус.) Обширна вътреш-
ноконтинентална равнина, пок¬
рита с тревна растителност.
степен прил.
степ м. без мн. Вид бърз танц с по-
чуквания на обувките.
степен ж. 1. Стъпало, етап в раз¬
витието на нещо. 2. Служебен
ранг, чин, звание. 3. Ред на по¬
четни звания, ордени. 4. Вели¬
чина от многократно умножава¬
не на число само на себе си. 5.
език. Форма на прилагателни и
наречия за изразяване на ин¬
тензивност на означеното качес¬
тво. степенен прил.

685

г I ri»*4iÿn;iM нет. и ел., »/лт 1.
Г.-ги г | моделям според степента ил
значимост. 2. Умножавам ис¬
ке >л ко кратно едно число само на
себе си. X Променям степента
па прилагателно име или наре¬
чие.
стерео- Първа съставна част на
сложни думи със значение ’кой¬
то придава обемност на образа
или звука’: стереометра чен,
стереоскоп, стереоуредба, сте-
реофоничен.
стереометрия ж. без мн. (гр.) Дял
от геометрията за изучаване на
форми стри измерения, стере-
ометрйчен прил. и стерео¬
метрически прил.
стереотип (гр.) 1. ост. Отлив¬
ка от печатарски набор, използ¬
вана при многократно препе-
чатване. 2. Устойчива система
от условни рефлекси, които оп¬
ределят еднакво поведение при
сходни обстоятелства, стере¬
отипен прил., cmepeomitn-
ноет ж.
стерилен прил. (лат.) 1. Който е
обеззаразен и не съдържа мик¬
роби. 2. Който не може да даде
потомство, стерилност ж.
стерилизатор м. (лат.) Апарат за
стерилизиране.
стерилитет м. без мн. (лат.) Без¬
плодие.
стеснителен прил. 1. Който се
стеснява и срамува. 2, Който
предизвиква стеснение и неу¬
добство. стеснителност ж.
стеснявам несв., стесня ся. прех.
1» Правя нещо да стане по-тяс-
«Tll'lirnip.w
но 2. ( ■■|.ад11|1пм Iipitтеснение и
nejioMKiH‘1 y KiliHiru -ce l.mipri
Ставам но leçon 2. Изпитвам
стеснение.
стетоскоп M (ip ) Лекарска c.uy
талка.
стечение ср. без мн. Съвпадане,
натрупване на факти и обстоя¬
телства.
стигам меся., стигна ся. прех. 1. С
движение се приближавам до
някого, който се движи пред
мен. 2. Отивам до определено
място; пристигам. Писмото
стига за два дена. 3. Достигам
определен предел. Вече е стиг¬
нал до пети курс. 4.вЗл. Доста¬
тъчно е. 5. Простирам се доня¬
къде.
стик.м (англ.) Приспособление за
придвижване на шайбата при
игра на хокей.
стикер ж. (англ.) Лепенка с кар¬
тинка или знак със специално
предназначение.
стил м. (лат.) 1. Система от харак¬
терни за дадена епоха, школа
художествени особености. 2.
Система от специфичен начин
за използване ин езиковите
средства Поетичен етил. 3.
Вътрешно свързани елементи в
начина па действие./Ьмшсщ и л
на ръководител. стилов прил.
стилен прил. Който е издържан
в определен стил.
стилизирам несв. и св., прех. 1.
Изобразявам в обобщен вид
чрез опростяване и подбор на
характерни черти. 2. Придавам
на нещо черти на определен
стил.

стилист
стилист х. и стилистка ж. 1. Ли¬
це, което владее стилното изра¬
зяване. 2. Лице, което се зани¬
мава със стила на облеклото или
външния вид на човека.
стилистика ж. без мн. 1. Наука
за стиловете на езика. 2. Стило¬
ви особености на художествена
творба, автор, школа и пр. сти¬
листичен прил.
стимул м. (лат.) Подбуда, подтик
за нещо.
стипендиант ж. и стипенди-
антка ж. Лице, което получава
стипендия.
стипёндия ж. (лат.) Парична су¬
ма, отпусната на учащ.
стипца ж. (гр.) 1. Кристално без¬
цветно вещество с тръпни в вкус
и кръвоспиращо действие. 2.
разг. Скъперник, стйпцов прил.
стискам несв. прех. 1. Здраво дър¬
жа с ръце, зъби, клещи. 2. При¬
лепвам здраво две неща едно
към друго. 3. е 3 л. Причинява
болезнено неудобство. - се нпрех.
1.	Въздържам се, овладявам се.
2.	Проявявам пестеливост.
стих м. 1. Отделен ред от поетич¬
на творба. 2. мн. Поезия.
стихвам несв., стйхна св. нпрех.
1.	Преставам да издавам звук,
шум и под. 2. Проявявам се с по-
малка сила; отслабвам.
стихия ж. (гр.) 1. Природна сила,
която не може да се контроли¬
ра. 2. Предпочитана област на
изява, стихиен прил.,стихий¬
ное т ж.
стихосбирка ж Книга със сти¬
хове, обединени от нещо общо.
	 686
стихосложение ср. Организа¬
ция на стихотворната реч.
стихотворение ср. Кратка пое¬
тична творба в стихове, сти¬
хотворен прил.
стичам се несв., стека се се.
нпрех. 1. е 3 л. Събира се, като те¬
че надолу (течност). 2. мн. Съби¬
рат се заедно на едно място. 3. е
3 л. мн. Съчетават се по даден
начин и обуславят нещо.
сто- Първа част на сложни думи
със значение ’който съдържа сто
единици’: стогодишен, стодне¬
вен, стопроцентов, стохиляден.
стобор ж. Дървена ограда от дъс¬
ки.
стоварвам несв., стоваря се. прех.
1.	Свалям товар от превозно
средство. 2. разг. Грубо удрям със
сила. 3. Прехвърлям вина, от¬
говорност и пр. върху друг.
стоеж м. без мн. Поза при стоене;
Стойка.
стожер ж. 1. Побит в средата на
хармана кол, за който се връз¬
ват конете при вършитба. 2.
Здрава опора на нещо.
стоика ж. 1. Положение на тяло¬
то на лице, което стои. 2. Пос¬
тавка за вещи, за да са изпра¬
вени.
стойност ж. 1. Изразен чрез це¬
ната човешки труд, материали¬
зиран в изработена стока. 2. Це¬
на. 3. без мн. Значимост, качест¬
во, според което нещо се приема.
4. Количествена характеристика
на явление. стойностен прил.
стоки ж. I. 11 ред назначен за про¬
дажба продукт на човешката
дейност. 2. разг. без мн. Добитък,

стопявам
. 687

3.без мн. нсодобр. Епитет за лице
с отрицателни качества. И той
е една стока, стоков прил.,
стоковост ж.
стол’ м. Приспособление за сяда¬
не на едно лице.
стол3 а. (от рус.) Заведение за об¬
ществено хранене в предприя¬
тие или учреждение.
столар м. Лице, което изработва
и поправя мебели, столарски
прил., столарство ср.
столетие ср. Период от сто годи¬
ни. столетен прил.
столетник’ м. и столетница ж.
Лице на сто и повече години.
столетник2 м. Едро декоративно
растение; Agave americana.
столица ж. Главен администра¬
тивен град на държава, столи¬
чен прил.
столичанин м. и столпнанка ж.
Лице, което е родено или живее
в столица.
столова ж. (рус.) Трапезария,
стомана ж. без ли. (игр.) Сплав от
желязо с въглерод, която е ус¬
тойчива, здрава и еластични.
стоманен прил.
стоматолог и стоматолож¬
ка ж. Специалист по стоматоло¬
гия. стоматоложки прил.
стоматология ж. (гр.) Медицин¬
ска наука за заболява!шита на
зъбите, венците и устата, сто¬
матологичен прил.
стомах м. (гр.) Вътрешен телесен
орган, където се смила погълна¬
тата храна, стомашен прил.
стомна ж. (от нгр.) Глинен съд за
вода с тясно гърло и дръжка.
стона !руг) Мъчителна въздиш¬
ка като израз на болка, скр (.6.
стоножка ж Подобно ка черней
животно с много кряка; -lulus
terrestis.
стоп а. (англ.) 1. Пътен знак за
задължително спиране. 2. Зад¬
ни лампи на автомобил за сиг¬
нализиране на спиране. 3. асжД
Спри!
етбпаджия а. Лице, което спи¬
ра минаващи превозни средст¬
ва, за да пътува с тях.
стопанин а. и стопанка ж. 1.
Лице, което притежава собстве¬
ност и се грижи за нея. 2. Лице,
което се грижи добре за имущес¬
твото си. 3, разг. Собственик.
стопански прил.
стопанство ср. 1. без мн. Систе¬
ма на обществено производство
и отношенията в него. 2. Про¬
изводствена единица с общо ръ¬
ководство. стопански прил.
стопйрам неся, и св., прех. Спи¬
рам, преустановявам.
стоп кадър а. бе г мн. Екранно
изображение, което се задържа
за кратко време и се дава като
фотография.
стоплям несв., СТОПЛЯ се. прех. 1.
Правя нещо да е топло. 2. Дос¬
тавям радостно вълнение.
стоппатрон а. Специален поли¬
цейски патрон за временно обез¬
движване.
стопявам несв. и стапям несв.,
стопя се. прех. Топя докрай.* се
нпрех. 1. вЗл. Преминава в теч¬
но състояние. 2.разг. Отслабвам.
3.	е 3 л. Свършва се.

стотарка
стотарка и стотачка ж. разг. 1.
Сто левова банкнота или моне¬
та. 2. Сума от сто лева.
стотина числ. Около сто.
стотинка ж. 1. Стотна част от ле¬
ва. 2, Монета със стойност по-
малка от лев.
стотица ж. 1. Множество от сто
еднакви неща. 2. мн. Голямо
множество.
стдтник л. ист. Началник на от¬
ряд от сто войници.
сточен прил. Който се отнася до
стока. О Сточна гара - гара
за стоки.
стоя «есе. нпрех. 1. Изправен съм
на крака, без да се движа. 2. В
покой или бездействие съм. 3.
Задържам се някъде. Гостите
стояха цяла седмица. 4. в 3 л.
Намира се, разположен е. 5. в 3
л. По мярка ми е, прилича ми.
О Стоя настрана - не се на¬
месвам. О Стоя на тръни -
не съм спокоен.
стоянка ж. Място за престой на
коли, таксита.
страдам несв, нпрех. 1. Изпитвам
душевна или телесна болка. 2.
Боледувам от нещо. 3. Понасям
лишения.
страдателен прил. език. Който оз¬
начава, че глаголното лице по¬
лучава (търпи) действието.
стража ж. 1. Група, която пази,
охранява. 2. Помещение за та¬
кава група, стражевй прил.
стражар м. ост. Униформен по¬
лицай. етражарски прил.
страна ж. 1. Място, определено
но отношение на нещо. В лява¬
	688

та страна на улицата.. 2. Ог¬
раничителна линия. Страна
на квадрат. 3. Повърхност на
плоскост. 4, Направление, по¬
сока. 5. Държава. 6. Група от
хора, противопоставени на дру¬
го лице или група. 7. Гледна
точка.
странен прил. (рус.) Който е нео¬
бикновен, особен, странност
ж.
страница ж. Страна на лист от
книга, вестник и пр,
странйчен прил. 1. Които е да¬
леч от центъра или средата на
нещо. 2. Който е допълнителен,
второстепенен.
странник м. и странница ж. 1.
Лице, което е от друга държава,
друг край. 2. Лице, което пъте¬
шества.
странноприемница ж. (рус.) За¬
ведение за пътници; хан.
странство ср. Чужбина,
страня несв. нпрех. Държа се нас¬
трани; не общувам.
страст ж. 1- Силно увлечение,
дълбоко чувство, което трудно се
контролира. 2. Израз на такова
силно увлечение. 3. Слабост
към нещо, което не се контроли¬
ра. страстен прил., страст-
носгп Ж.
стратег м. (гр.) Ръководител, кой¬
то познава стратегията,
стратегия ж. (гр.) Общ замисъл
и планиране на военни дейст¬
вия, предвидена дейност и др.
стратегичен и стратеги¬
чески прил.
стратификация ж. (от лат.) 1.
Подреждане и класифициране
стреч
	689

н хоризонтални редове, слоеве.
2.	Разделение на обществото по
социален признак.
страх ж. Силно безпокойство,
причинено от опасност, заплаха,
неизвестност, страхов прил.
страхлив прил. Който се страху¬
ва. страхлйвост ж.
страхливец и страхливко
страхливка ж. Лице, което се
страхува.
страховит прил. Който е много
страшен и ужасяващ, страхо¬
витое т ж.
страхотен прил. 1. Който предиз¬
виква страх, ужасяващ. 2. Кой¬
то е изключителен и внушава
респект.
страхотия ж. разг. 1. Голям страх.
2.	Това, което предизвиква голям
страх.
страхувам се мссе. нпрех. 1. Об¬
хванат съм от страх. 2. Безпо¬
коя се, опасявам се.
страшен прил. 1. Който предиз¬
виква страх или опасност. 2.
Който е изключителен, силно
изявен.
страшилище ср. Нещо грозно и
страшно, което предизвиква уп¬
лаха и страх.
стрела ж. 1. Тънка, заострена на
върха пръчка с перце 11а зади ня
край, която се изстрелва е лък.
2. Подвижна предна част на по¬
демен кран.
стрелба ж. 1. безмн. Стрелине. 2.
Хвърляне на топката към цел¬
та при някои спортни игри. 3.
Спорт със стреляне по мишена,
стрелбище ср. 1. Място (помеще¬
ние) за учебна тренировка по
стрелба. 2. Павилион, където се
стреля за развлечение.
стрелец ж. I. Лице, което умее
да стреля. 2. Зодиакално съзвез¬
дие и знак (ноември декември).
стрелка ж. 1. Указателен знак за
посочване на данни в измерва¬
телен уред. Часовникова стрел¬
ка. 2. Знак за означаване на
посока, 3. Приспособление за
отклоняване на влак в друг ко¬
ловоз.
стрелкам несв. прех. Поглеждам
закачливо или укорително. - се
нпрех. Преминавам с голяма
скорост.
стрелочник м. (рус.) Служител,
който насочва движението на
влак или трамвай.
стрелям несв. нпрех. 1. С лък пус¬
кам стрела. 2. Произвеждам из¬
стрел с оръжие. 3. С удар или
хвърляне насочвам топката
към врата, кош и под.
стреме ср. Приспособление към
седло, където ездачът вкарва
стъпалото си.
стремя се н™. нпрех. Полагам
усилия да постигна нещо же¬
лано.
стрес м. (англ.) Състояние на мак¬
симално напрежение като реак¬
ция на негативно въздействие.
стресов прил.
стреха и стряха ж. 1. Издадена
навън долна крайна част на
покрив. 2. Покрив. 3. Подслон,
дом.
стреч м. без мн. (англ.) Еластична
материя за горно облекло, стре-
чов прил.
44*

стрида
стрида ж (нгр.) Морска мида;
Ostrea edulis.
стрижа песе. прех. Режа с ножи¬
ца коса, козина и под.
стриктен прил. Който е точен,
прецизен, стрйктност ж.
стрина ж. и стринка ж. Съпру¬
га на чичо, стринкин прил.
стриптийз л. (англ.) Еротично из¬
пълнение, при което изпълните¬
лят се съблича гол пред зрите¬
ли.
стриптийзьор Л. и стриптий-
зьорка ж. Лице, което прави
стриптийз.
стрихнйн м. Отровен алкалоид,
получаван от някои тропически
растения, стрихнинов прил.
строг прил. 1. Който не обича и
не позволява шеги и лекомис¬
лие. 2. Който е взискателен и не-
отстъпчив. 3. Който е точно оп¬
ределен и не допуска отклоне¬
ния. 4. Който е изискан, без пре-
трупаност. строгост ж.
строеж м. 1. без мн. Изграждане
на постройка. 2. Това, което се
строи. 3. без мк. Организация и
връзка между частите на цяло.
с троежен прил.
строен прил. 1. Който е висок и
добре оформен. 2. Който е под¬
реден и добре премерен, строй-
ност ж.
строител м. 1. Лице, което строи
сгради. 2. Създател, строите¬
лен прил. и стройте леки
прил., строителство ср.
строил. 1. Наредени по опреде¬
лен начин лица. 2. Начин на
подреждане на гол яма група хо¬
	690

ра. 3. Система на държавно ус¬
тройство. строеви прил. О Из¬
лизам от строя - прекратя¬
вам дейността или годността си.
строполявам се меса., строполя
се са. нпрех. Падам шумно.
строфа ж. (гр.) Няколко стиха,
свързани по ритъм и интона¬
ция. строфичен прил.
строшавам несв., строшй св.
прех. 1. Правя на парченца с
удар и натиск. 2. Пребивам жес¬
токо,
строя1 несв. прех, 1. Изграждам.
2. Създавам.
стройкам «есе., строя2 св. прех. 1.
Нареждам в строй. 2. Наказвам,
мъмря.
струвам несв., нпрех. и прех, 1*
Имам цена. 2. Годен съм за не¬
що. - ми се нпрех. в 3 л. Мисля,
на мнение съм.
струг м. Машина с режещ ин¬
струмент, с която се обработва
повърхността на дърво, метал и
под.
стругар м. Лице, което работи на
струг, стругарски прил.,стру-
гарство ср.
стругдвам и стругувам несв.
прех. Обработвам на струг.
стружка ж. (рус.) Спираловидна
метална или дървена стърготи¬
на.
струй несв. нпрех. в 3 л. Тече като
струя.
структура ж. (от фр.) Вътрешна
организация на нещо, струк¬
турален прил. и структурен
прил.
струпа ж. Жица на музикален
инструмент, която се обтяга, за

стъклопис
да издава тон при докосване.
струнен прил. О Гласни стру¬
ни - гласил ки.
стръв ж. без мп. 1. Примамка при
лов или риболов. 2. Настърве¬
ност.
стръвен прил. 1. Който е алчен,
ненаситен. 2. Който е озлобен
или хищен, стръвност ж.
стрък м. Младо стъбло или израс¬
тък.
стртъмен прил. Който, е с голям
наклон (път), стръмнина ж.
стряскам несв. прех. 1. Изплаш¬
вам с внезапен шум или поява.
2. Събуждам изведнъж. 3. Въз¬
действам на някого да се опом¬
ни.
студ м. 1. Състояние на ниска
температура. 2. Време на пони¬
жена температура на въздуха.
студен прил. 1. Който се отнася
до студ. 2. Който е равнодушен,
прекадено сдържаш 3. Който се
извършва при ниска температу¬
ра. 4. Който предизвиква усеща¬
не за студ (за цвят). О Студена
война - политика на агресивно
отношение и недоверие между
държави, студенина ж.
студент м. и студентка ж. Ли¬
це, което следва във виеше учи¬
лище. студентски прил., сту-
дёнтство ср.
студио ср. (ит.) 1. Работно поме¬
щение на художник, фотограф,
скулптор. 2. Помещение за зву¬
козаписи или за озвучаване на
филми. 3. Помещение за излъч¬
ване на радио- и телевизионни
програми, студиен прил.
студия1 .«•. (лат.) По-голямо от ста¬
тия научно съчинение.
студия'2 jr. Студио, организация
за производство на филми.
студиен прил.
студувам несв. нпрех. Продължи¬
телно съм изложен на студ.
студя месв. 1, прех. Правя нещо да
е студено. 2. нпрех. е 3 л. Създава
усещане за студ. О Студи ми -
усещам студ.
стъбло ср. Свързана с корена ос¬
новна част на растение, по коя¬
то са разположени листа, а, цве¬
товете и плодовете, стъблен
прил. и стеблен прил.
стъквам несв., стькпа се. прех. 1.
Наклаждам огън. 2. Наглася¬
вам горящи дърва за по-добър
огън.
стъкл.. 1. » Лице, което изра¬
ботва и продава стъклени изде¬
лия. 2. Лице, което поставя стък¬
ла на врати, прозорци и др.
стъкларски прил., стъклар¬
ство ср.
стъклария ж. Стъклени предме¬
ти.
стъкло ср. 1. Приготвяно от квар¬
цов пясък прозрачно и твърдо,
но чупливо вещество. 2. Тънка
плоскост от такова вещество. 3.
Предмет от такова вещество.
стъклен прил.
стъклопакет м Рамка за прозо¬
рец с вградени нечупливи бро¬
нирани двойни стъкла.
стъклопис м. 1. Изобразително
изкуство, създавано от или вър¬
ху стъкло. 2. Създадена от или
върху стъкло картина или ком¬
позиция.

стълб
стълб jit. 1. Висока колона, отвес¬
но побита в земята. 2. Опора, за¬
щита. О Гръбначен стълб -
основата на човешки или живо¬
тински скелет.
стълба ж. 1. Подвижно приспо¬
собление за изкачване и слиза¬
не с напречни летви за стъпва¬
не. 2. Иззидани стъпала за сли¬
зане и качване в сграда; стъл¬
бище.
стълбица ж. Редица от последо¬
вателни величини или степени.
Тонова стълбица.
стълбище ср. 1. Свързани стъл¬
би в сграда. 2. Широки големи
стълби, стълбищен прил.
стълкновение ср. (рус.) Сблъсък,
схватка.
стълпотворение ср. Събиране
на голямо множество на едно
място. О Вавилонско стъл-
потворение - отсъствие на ред,
неразбория.
стъпало ср. 1. Долната част на чо¬
вешки крак, върху която се стъп¬
ва. 2. Долната част на чорап или
обувка. 3. Напречна част на
стълба, където се стъпва.
стъпвам «есе., стъпя се. нпрех. 1.
Поставям си стъпалото (стъпа¬
лата) върху нещо. 2. Крача,
ходя. 3. Идвам, влизам някъде.
О Стъпвам на крака - доби¬
вам самостоятелност, независи¬
мост.
стъписвам весе., стъписам се.
прех. 1. Възпирам някого. 2. Из¬
ненадвам, обърквам.
стъпка ж. 1. Едно придвижване
на крака при ходене; крачка. 2.
Отпечатък, следа от стъпване. 3.
Разстояние, равно на една крач¬
ка. 4. Закономерно повтаряна
група от срички с определено
ударение в стихотворна творба,
стъргалка ж. Приспособление
пред входа на къща за изстърг-
ване на калта от обувките.
стъргало ср. 1, Ренде. 2. Стър¬
галка. 3. разг. Централно място
в селище, където се излиза на
разходка.
стърготйна ж. Дребно късче от
стъргане или рязане с трион.
стържа несв. прех. 1. Изглаждам
или очиствам повърхност, като
отделям частици с нещо остро.
2. Раздробявам с ренде на мал¬
ки късчета. 3. С остър предмет
отстранявам нещо залепнало. 4.
е 3 л. Издава остър неприятен
звук чрез триене.
стърнище ср. 1. Останала долна
част от житни стъбла след жът¬
ва. 2. Пожъната, но неизорана
нива.
стърч& несв. нпрех. 1. Неподвиж¬
но стоя изправен. 2* Издигам се
над нещо. 3. Стоя без работа.
стърчйопашка ж. Прелетна
птица с дълга опашка; Matacilla.
стършел м. Жилещо насекомо,
по-едро от оса; Vespa crabo.
стършелов прил.
стюард м. (англ.) и стюардеса ж.
Лице, което обслужва пътува¬
щите в самолет или кораб.
стягам нес»., стегна се. прех. 1.
Завързвам и притискам плътно.
2. Обхващам здраво. 3. Правя
нещо да стане твърдо. 4. е 3 л.
суета
693

Прилепва плътно и причинява
неудобство (облекло, обувки). 5.
Д ържа строго някого (нещо). 6.
рап. Подготвям нещо (някого).
- се нпрех. 1. Приготвям се. 2. â
3 л. Втвърдява се, сгъстява се.
3.	« 3 л. Става по-тесен и прилеп¬
нал. 4. Ставам напрегнат.
губ- Приименна представка със
значение ’под или около нещо’:
субкатегория, субординация,
субтропичен, субпродукт.
субект ж. (лат.) 1. Човекът като
опознаващо и действащо същес¬
тво. 2. Лице като носител на ка¬
чества (обикн. отрицателни). 3.
Правоспособно и дееспособно
лице. 4. Предмет на мисълта и
съждението. 5. език. Название
на деятеля; подлог, субектен
прил.
субектйвен прил. 1. Който е при¬
същ на субект. 2. Който е прист¬
растен, лишен от обективност.
субективност
сублймен м/шл. (лат.) кн«.*г. Кой¬
то е възвишен, пърхонен.
субординация .«■ (лат.) Отноше
ние на подчинение н нравила на
такова отношение. субирбина-
цйонен прил.
субретка ж. (фр.) 1. Весела и ост
роумна прислужница it комедия
или оперета. 2» Актриса, която
изпълнява такава роля.
субсидирам несв. и св., прех. Да¬
вам субсидия.
субсидия ж. (лат.) Предоставена
от държавата финансова помощ
на организация, предприятие и
др.
субстанция Ж. (ЛаТ.) 1. С'ЪЩНОСТ
в основата па всички явления
и предмети. 2. Вещество, мате¬
рия.
субстрат м. без мн. (лат.) 1. Осно¬
вата в различни процеси и яв¬
ления. 2. език. Изчезнал език на
местно население, оставил сле¬
ди в езика на по-късни заселни¬
ци, субстратен прил.
субтйтрижи. (лат.-фр.) Превод на
репликите на действащите ли¬
ца, написан в долната част на
филмова лента.
субтропик ж. (лат.-гр.) Всяка от
двете области, разположена
между умерения и тропическия
пояс на земното кълбо, суб¬
тропичен прил. и субтропи¬
чески прил.
сувенир ж. (фр.) Подаряван за
спомен художествено изработен
предмет, сувенирен прил.
суверенен прил. 1. Независим. 2.
Който се осъществява без вън¬
шна намеса, суверенност ж.
суверенитет ж. bet мн. (фр.-нем.)
I. Пра но па върховна власт. 2.
Нена ни си мост на държава.
сугестин ж* (лат.) Внушение, ко¬
ето несъзнателно се възприема.
CV7CCMIMBCH прил.
суграшица ж Валеж от ситни
замръзнали зрънца.
суджук л. (тур.) Вид сух колбас с
мляно месо и подправки.
суеверие ср. (рус.) Вярване в съ¬
ществуването на свръхестестве¬
ни сили и явления, магии и др.
суеверен прил., суеверност ж.
суетаж. 1. Подчертано внимание
към маловажни и безсмислени

суета
неща. 2* Стремеж към показна
външна изява, суетен прил. и
суетлив прил., суетност ж. и
суетливост ж.
суетя се несв. нпрех. (рус.) Върша
безцелни и забързани действия
и движения.
суйнгж. ост. 1. Специфичен стил
в джазовата музика. 2. Танц с
живо темпо. 3. Лице с екстрава¬
гантно облекло и лекомислено
поведение.
суйчър м, (англ.) Ватирана мека
горна дреха с качулка и цип.
сукал че ср. Малко дете или жи¬
вотно, което още бозае.
сукман м. (тур.) Дълга женска
дреха без ръкави, обикн. от въл¬
нен плат.
сукноср. Мек вълнен плат за гор¬
ни дрехи, сукнен прил.
султан л. (ар.-тур.) 1. Титла на
владетел в някои мюсюлмански
страни. 2. ост. Титла на татарс¬
ки владетел в някои български
области през турско робство.
султански прил.
султанка ж. Съпруга на султан,
сулфамид ж. обикн. мн. (лат.-нем.)
Лекарствени антибиотични
средства против вътрешни въз¬
паления.
сума ж. 1. Получено при събира¬
не число. 2. Количество пари.
сума нрч. Твърде много,
суматоха ж. без мн. (рус.) Безре¬
дие поради объркване и уплаха.
сумйст м. и сумйстка ж-. Лице,
което се състезава но сумо.
сумоср. Популярна японска бор¬
ба.
	 694
сумрак м. без мн. Слаба тъмнина
непосредствено преди изгрев
или след залез, сумрачен прил.
сумтя «есе. нпрех. Дишам възбу¬
дено тежко и шумно.
супа »с..(фр.) Течно ястие, пригот¬
вено чрез варене.
супер нрч. разг. Отлично, чудес¬
но.
супер- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’който е над
другите, най-значим’: суперас-
пирин, супербензин, суперзвез¬
да, супермодерен, супер лига, су-
перпродукция, супермач.
супервайзър м. (англ.) Компю¬
търна програма, която управля¬
ва други програми.
суперлатив м. (лат.) 1. език. Пре¬
възходна степен. 2. мн. разг Пре¬
увеличения, хвалебствия, су-
перлативен прил.
супермаркет м. (англ.) и супер
м. разг. Голям магазин с изложе¬
ни за самообслужване стоки.
супермен ж. (англ.) Лице с изклю¬
чителна сила и възможности,
които го правят непобедим.
суперстрат ж. (лат.) език. Следи
от влиянието на езика на пре¬
селници върху езика на корен¬
ното население.
супник м. Дълбок съд, в който ce
поднася супа.
сурва лежб. (от игр.) В съчет. сур-
ва година - :$а пожела ване на
здраве и радост.
сурвакам «ген. прех. Изказвам
благословия, като удрям съссур-
накница.
сурвакар ж. Момче, което сурва-
ка за Нова година.

сухожилие
	695

сурвакница ж. и сурвйчка *
Дрянова разклонена пръчка,
специално украсена за сурвака-
не.
сурдинка ж. (лат.-фр.) Приспособ¬
ление за намаляване на тона и
променяне на тембъра на духо¬
ви или струнни музикални инс¬
трументи.
суров прил. 1. Който е в естестве¬
но състояние, без топлинна об¬
работка. 2. Който съдържа вла¬
га, не е изсъхнал. 3. Който не е
достатъчно сготвен. 4. Който
предстои да се обработва. 5. Кой¬
то е сериозен и строг до грубост.
6. Който е тежък, неблагоприя¬
тен. суровост ж. (<ут 5., 6. знач.).
суроватка ж. Отделяна от мля¬
кото течност при приготвяне на
сирене.
суровина ж. Необработен мате¬
риал за използване в производс¬
твото. суровинен прил.
сурогат л, (лат.) 1. Непълноценен
заместител на предмет, матери¬
ал. 2. лг’(«)обр. Непълноценен за¬
местител въобще.
сусам л. без .мн. (ар. тур.) Масло
дайно растение Sesainnin nidi
cum, и семената му, конго ce ici
ползват в хранится нота про
мишленост. сусйжсм прил и
сусамов прил.
суспендирам лесе, и си., пре г. Он
лат.) книж. Отменям действието,
валидността на закон.
сутеньор(фр.) 1. Любовник на
проститутка, който живее с вой¬
ните средства. 2. Сводник.
сутерен .и. (фр.) Полуподземен
или подземен етаж, използван
:ia Jitiuiiiiiu' пни магазин cynic-
ргнен при.»
сутиен w (фр ) Женско Ьгльо за
гърдите.
сутляшл. (тура Подсладен парен
ориз с мляко.
сутрин ж. 1. Първите часове на
деня. 2. нрч. През ранните чаго
ве на деня, сутрешен прил. и
сутринен прил.
суфикс м. (лат.) език. Наставка.
суфиксен прил. исуфиксален
прил.
суфлйрам неся. и св., нпрех. 1.
Подсказвам репликите на ак¬
тьори по време на представле¬
ние. 2. разг. Подсказвам.
суфльор.« и суфльорка ж. Ли¬
це, което суфлира. суфльорски
прил., суфлъорство ср.
сух прил. 1. Който не е намокрен.
2. Който не съдържа влага. Су¬
ха трева. 3. Който е безводен,
пресъхнал. Сухо дере. 4, Който е
без свежест и влажност. Сухи
цветя. 5. През който няма ва¬
лежи (време). 6. Който е слаб,
mi.ршаи. 7. Конго е безинтере¬
сен, скучен. Н. Който е нелюбе¬
зен, безучастен, султмчп ж. и су-
ХОПН1 ж.
сухар зс (рус.) Допълнително из¬
сушен чрез препичаме хляб, за
да се запази по-дълго, сухарен
прил.
суховей л. (рус.) Сух североизто¬
чен вятър, който изсушава.
сухоежбина ж. без ми. Оскъдна
суха храна.
сухожилие ср. Плътна съедини¬
телна тъкан, която свързва мус¬
кулите и костите.

сухоземен
сухозёмен прил. 1. Който се раз¬
вива и живее само върху земя¬
та (сушата). 2. Който се осъщес¬
твява по суша.
сухопътен прил. Който се отна¬
ся до действия по суша,
суча1 «есе. прех. 1. Увивам някол¬
ко нишки в едно. 2. Усуквам, за-
суквам.
суча2 несв. прех. Бозая.
суша1 ж. без мн. Земно простран¬
ство, непокрито с вода.
суша2 ж. Период, през който ня¬
ма валежи, сушав прил.
суша «есе. прех. 1. Правя нещо
влажно да стане сухо. 2. в 3 л.
Предизвиква сухота. 3. е Зл. Пре¬
дизвиква отслабване.
сушилня ж. 1. Помещение, къ¬
дето се суши нещо. 2. Пещ за су¬
шене на плодове и зеленчуци.
сушина ж. 1. без мн. Защитено от
валеж място. 2. Лек покрив за
предпазване от валеж; навес.
сфера ж. (гр.) 1. Геометрично тя¬
ло, всички точки от чиято повър¬
хност са еднакво отдалечени от
центъра. 2. Област на разпрост¬
ранение и влияние, сферйчен
прил.
сфинкс м. 1. Каменно изображе¬
ние на лежащ лъв с човешка
глава (в Древния Египет). 2.
Крилато чудовище с лъвско тя¬
ло и женски гърди и глава (в
гръцката митология). 3. Мълча¬
лив и потаен човек.
схватка ж. (рус.) Въоръжено или
словесно стълкновение.
схващам «есе., схвана се. лрех. 1.
Проумявам. 2. Възприемам и
	 „	696
усвоявам. ~ се нпрех. Вцепеня¬
вам се и се обездвижвам.
схема ж. (гр.) 1. Опростен чертеж
на главното в дадено устройство,
машина и др. 2. Изображение на
основното, главното. 3. Нещо, ко¬
ето се следва сляпо и без твор¬
чество; шаблон, схематичен
прил., схематйчност ж.
сходен прил. Който е мното бли¬
зък, но не еднакъв с друг, сход-
ноет ж. и сходство ср.
схрусквам несв., схрускам св.
прех. Сдъвквам нещо хрускаво
или с хрускан е.
сцена ж. (гр.) 1. Площадка за те¬
атрално представление. 2. Отде¬
лен епизод от белетристична,
драматична или филмова твор¬
ба. 3. Шумно произшествие,
разправия. 4. Област на изява.
5. без мн. Театър, сценичен
прил., сценйчност ж.
сценарий м. (ит.-рус.) 1. Художес¬
твен текст, по който се създава
филм, 2. Предварителен план
за извършване на нещо, сцена¬
риен прил.
сценарист м. и сценаристка лс.
Лице, което пише сценарий.
сценограф л. и сценографка
ж. Специалист по сценография.
сценографски прил.
сценография ж. (н>змн. Художес¬
твено оформление на сценично
предста в л е пие. сценографски
прил.
сцепление ср. (рус.) 1. Сила, коя¬
то задържа заедно частите и мо¬
лекулите на едно тяло. 2. Прив¬
личане, притегляне.

Cl.hjM'IUIJIIIB
<i*>7
гциг|||п.1О1 л. Привърженик II
нгнлгдовател на сционтология-
I «
сцпеитология ле. без мн. (англ.)
Движение, което си служи със
способи за самоконтрол, близки
до психиатричните, и се стреми
към контрол над света чрез
внедряване на хора в икономи¬
ката, властта и политиката.
гциентолджки прил.
счепквам се несв., счепкам се
с«. нпрех. 1. Хващам се здраво с
никого, за да се бия или боря, 2.
Изведнъж се скарвам грубо.
счетоводйтел м. и счетоводи¬
телка ж. Лице, което се занима¬
ва със счетоводство, счетово¬
дителски прил.
счетоводство ср. (рус.) 1. без мн.
Служебно водене на финансови
сметки на предприятие, учреж¬
дение. 2. Помещение, където се
водят такива сметки, счетово¬
ден прил.
считам мсек,, счета <>в. прех
Имам преценка или мнение :<а
нещо.
съ- Приименна представка ci,с
значение ’съв местност, нзаимо-
свързаност’: съгражданин, <■?>
жителство, съквартирант,
съдействие, еъстудент.
съавтор м. и съавторка .ж-. Ли¬
це, което заедно с друг е автор
на нещо, съавторски прил.,
съавторство ср.
събарям несв., съборя св. прех. 1.
Повалям нещо с дърпане или
бутане. 2. Разрушавам. 3. Сва¬
лям от власт.
<"1.Ь1Ч*ГД1Ш№1 ri НПр<\ 1>ГС1*Д|1ДМ
с никого
събеседник « , събеседница »
м събеседници» .«• Всеки от
участниците н ohm разговор
събира ем 1.нрил. Конго м'пкеда
бъде събран. 2. <yiïcm. събирас-
мо ср. Числа или изрази, които
се събират.
събирам несв., събера се. прех. 1,
Повиквам (докарвам) на едно
място много лица (предмети). 2.
Натрупвам в голямо количест¬
во. 3. Прибавям число към дру¬
го (други). 4. Приобщавам няко¬
го към друг. 5. Съединявам,
смесвам заедно. 6. Активизирам
физическите и умствените си
способности. 7. е 3 л. Побира,
вмества.
събирач ж. и събирачка ж. Ли¬
це, което събира, колекционира.
събирачески прил., събира-
чест&о ср.
събитие ср. Значителна в общес¬
твен или личен план случка.съ¬
битиен прил. (рус ).
съблазните»и съблазнител¬
на ж. Лице, което съблазнява,
прелъстява.
съблазнителен прил. Който е
привлекателен и примамлив.
еъблазмитслност ж.
съблазнявам несв., съблазня се.
прех. 1. Привличам обещаващо
за нетцо приятно, примамливо.
2. Прелъстявам.
съблазън ж. Това, което създа¬
ва силно желание и изкушава.
съблекалня эк. Помещение за
събличане и обличане в общес¬
твено заведение.

събличам
събличам несв., съблекасе. прех.
Свалям дреха от тялото.
съболезнование ср. (рус.) Със¬
традание, съчувствие към не¬
чия скръб и нещастие, съболез-
новотелен прил.
събор м. 1. Събрано множество
за обсъждане на съществен въп¬
рос. 2. Традиционен ежегоден
местен празник, съборен прил.
съботник .и. (от рус.) ист. Ден, в
който безплатно се извършва об¬
щественополезна дейност.
съботянин м. и съботянка ж.
Последовател на християнска
секта, която признава за праз¬
ник събота, а не неделя, еъбо-
тянски прил.
събрание ср. 1. Организирано
събиране на определено мно¬
жество за обсъждане и вземане
на решение. 2. Събрано с така¬
ва цел множество. 3. Вид избо¬
рен административен орган. Об¬
що събрание. Народно събрание.
4, Издадени събрани съчинения
на автор.
събувам несв., събуя се. прех. 1.
Свалям нещо обуто. Събувам бо¬
тушите. 2. Свалям от някого
нещо обуто. Събувам детето.
събуждам несв., събудя св. прех.
1.	Вдигам някого от сън; разбуж¬
дам. 2» Възраждам, възстановя¬
вам нещо. Събуждам спомени.
3. Пораждам, предизвиквам.
Събуждам подозрение.
съвест ж. Съзнание за оценка на
собствените действия и отговор¬
ност пред другите. О До съвест
- не предубедено, добросъвест¬
	 698

но. съвестен прил., съвест-
нос т ж.
съвет л. 1. Мнение, идея за взе¬
мане на решение или за начин
на действие. 2. Изборен колек¬
тивен, съвещателен или контро¬
лен орган. 3. Заседание на та¬
къв орган. Академически съвет.
съвётник м. и съветничка .ж. 1.
Лице, което дава съвет. 2. Ли¬
це, избрано в съвет (като адми¬
нистративна длъжност).
съветски прил. Който се отнася
до бившия Съветски съюз.
съвещавам се несв. нпрех. (рус.)
Обсъждам с други нещо значи¬
мо; допитвам се.
съвйпускник м. и съвйпуск-
ннчка or. Лице, което е от един
випуск с други.
съвкупен прил. Който същест¬
вува заедно с други и е резул¬
тат от обща дейност, съвкуп-
ност ж.
съвкупявам се лесе., съвкупя
се се. нпрех. Участвам в полов
акт.
съвместен прил. (рус.) Който се
извършва заедно с други, съе-
местност ж.
съвместим прил. Който е възмо¬
жен заедно с друг, съвмести¬
мост ж.
съвместите л м. и съвместй-
телка де. Лице, което едновре¬
менно заема повече щатни
длъжности, съвместителст¬
во ср
съвместявам несв., съвместя се.
прех. (от рус.) Правя възможно
едновременното съществуване
на повече неща на едно място.

_ 699	—

съдимост
съвпадам несв., съвпадна гн.
нпрех. {рус.) 1. вЗ л. Извършва се
едновременно е друг. 2. Еднакъв
съм с друг.
съвременен прил. 1. Който е
свързан с днешното време. 2.
Който съвпада по време с друг.
3. Който е напредничав, съобра¬
зен с епохата си.
съврёменник
ца ж. и съвременничка ж. Ли¬
це, което живее в едно и също
време с други лица или събития,
съвременност ж. без мн. Сегаш¬
ният живот, действителност.
съвсем нрч. 1. Напълно, изцяло.
Съвсем сигурен съм. 2. Ни най-
малко. Съвсем не е безобиден.
съвършен прил. 1. Които е само
с положителни особености. 2.
Който е проявен в най-висока
степен, съвършенство ср.
съгласен1 прил. Който се съгла¬
сява, изразява съгласие.
съгласен2 прил. език. В съчет.
съгласен звук - звук, образу¬
ван с характеристичен шум, а
не с тон; консонант.
съгласие ср. 1. Единно мнение у
няколко дуиаи. 2. Утвърдителен
отговор. 3. Споразумение.
съгласно предл. Според, в съот¬
ветствие със.
съгласувам несв. прех. 1. Пости
там единомислие при обс ъжда -
не на нещо с друго лице. 2. При¬
веждам в съответствие и ненро-
тиворечивост. 3. език. Поставям
дума във форма, в зависимост
от значението и формата на дру¬
га дума.
съгласйнам се wh., съглася се
с«. нпрех. I. Давам с ъгласие, при¬
емам. 2. Одобрявам, призна¬
вам.
съглеждам неси., съгледам сн.
прех. Отдалече или случайно
виждам нещо (някого).
съгражданин м. и съграждан¬
ка ж. 1. Лице спрямо другите
жители на града, където живее
или е родено. 2. Сънародник.
съгрешавам нес»., съгреша се.
нпрех. Извършвам грях.
съд1 л. 1. Домакински предмет за
храна, течност и пр. 2, мн. Орга¬
ни у човек или животно, по кои¬
то се движат течности, съдов
прил. (от 2. знач.).
съд2 м. 1. без мн. Държавна инс¬
титуция, която според законите
разглежда спорове и дела. 2.
Сграда, където се разглеждат та¬
кива дела. 3. Съдебно дело, съ¬
дебен прил.
съдба ж. 1. Предопределяща чо¬
вешкия живот невидима сила
(според вярванията). 2. Жизнен
път. 3. Условия и обстоятелства
за бъдещо съществуване, съд-
бднен прил., гъдСмншост ж.
съдбини ми Въдещо, което човек
си гради п създава.
съдбоносен н/шд. От който зави¬
си и се определя бъдещето.
съдействам несв. нпрех. Оказвам
съдействие.
съдилище ср. Сграда, където се
гледат съдебни дела, съдйли-
щен прил.
съдимост ж. без мн. В съчет. сви¬
детелство за съдимост - до¬
кумент за доказване дали някой
съдимост
е съден или е под съдебно след¬
ствие,
съдия м. 1. Държавен служител,
който разрешава съдебни дела,
произнася присъди. 2. Лице, ко¬
ето дава оценка, прави заклю¬
чение. 3. Лице, което следи за
спазване на правилата при
спортно състезание, съдийски
прил., съдийство ср.
съдник м. Лице, което дава оцен¬
ка или преценява.
съдоклад л. Втори доклад към
основен доклад по дадена тема,
съдомиялня ж Машина за ми¬
ене на съдове.
съдопроизводство ср. безмн. Съ-
дебна процедура.
съдружие ср. Групировка на ли¬
ца за обхца дейност, съдружни-
чески прил.
съдържа несв. прех. е 3 л. 1. Поби¬
ра, вмества. 2. Включва в със¬
тава си. - се нпрех. Намира се в
съд (място) или в състава на не¬
що.
съдържание ср. 1. без мн. Това,
което се съдържа в нещо. 2.
Смисъл, същина. 3. Основна ли¬
ния на изложение. 4. Списък на
заглавията на отделни глави,
съчинения в издадена книга с
посочване на началната страни¬
ца.
съдържателен прил. Който има
богато и значимо съдържание.
съдържателност ж.
съдя неси. l.npex. Водя съдебно де¬
ло срещу никою. 2. прех. Про¬
веждам съдебно дело (за съди¬
лище). 3. прех. Мъмря някого. 4.
	700

нпрех. Правя заключение за не¬
що; преценявам.
съединение ср. без мн. 1. Свърз¬
ване в едно; обединение. 2. Хи¬
мически еднородно вещество от
няколко елемента. 3. Обедине¬
ние от различни войскови час¬
ти.
съединйтел м. 1. Това, което слу¬
жи за съединяване. 2. Механи¬
зъм, който предава движението
от двигателя към ходовата част.
съединителен прил.
съединявам несв., съединя св.
прех. 1, Събирам в едно няколко
части. 2. Свързвам, служа за
връзка.
съжаление ср. 1. Чувство за не¬
удовлетвореност, жалост и огор¬
чение. 2. Съчувствие, съжалй-
телен прил.
съжалявам несв., съжаля се. 1.
прех. Изпитвам жалост и състра¬
дание към някого. 2. нпрех. Обзе¬
ма ме чувство за жалост и непри¬
ятност. 3. нпрех. Разкайвам се.
съждение ср. 1. Мисловен акт за
утвърждаване на нещо. 2. Раз¬
съждение за утвърждаване или
отричане на нещо чрез свързва¬
не на две понятия.
съживявам «есе., съживя св.
прех. 1. Връщам някого или не¬
що към живот. 2. Създавам бод¬
рост и желание за живот у ня¬
кого.
съжйтел и съжйтелка ж.
Всяко лице от живеещите заед¬
но в ('дни дом, град, държава.
съж it телеки прил., съжи¬
телство ср.

сълза
	701

съзаклятие ср. (рус.) Таен заго¬
вор за действие срещу някого
(нещо), съзаклятнически
прил., съзаклятничество ср.
съзвездие ср. Група звезди с оп¬
ределено разположение.
съзвучие ср. Хармонично съче¬
тание на тонове или звукове.
съзвучен прил.,еъзвучностж.
създавам несв., създам се. прех.
1.	Правя нещо да възникне, да
съществува. 2. Основавам. 3.
Предизвиквам, причинявам.
създание ср. 1. Нещо, което е съз¬
дадено; произведение. 2. Човек,
същество.
създател м. и създателка ж. 1.
Лице, което е създало и създава
нещо. 2. Бог, творец.
съзерцавам несв. прех. Продъл¬
жително и безучастно наблюда¬
вам.
съзерцателен прил. 1. Който е
склонен към съзерцаване. 2.
Който изразява съзерцаваме.
съзерцатслноет ж.
съзидание гр. Изграждане, тнор-
чество. съзидателен прил , съ-
зидателност ж.
съзирам «есе., съзра е».	I.
Забелязвам, съглеждам. 2.
Осъзнавам, долавям.
съзнавам несв. прех. Разбирам,
правилно преценявам.
съзнание ср. 1. Висша психичес-
ка дейност като способност на
човека да определя отношени¬
ето си към действителността. 2.
Способност на човека да мисли
и преценява постъпките и дейс¬
твията си. 3. Схващания и идеи
за света, изградени в общество¬
то на дадена епоха. 4. Състоя¬
ние па човека, при коего е спо¬
собен да мисли и чувства.
съзнателен прил. 1. Който има
съзнание. 2. Който се извършва
обмислено и преднамерено. 3.
Който умее да преценява и об¬
мисля действията си. съзна¬
телност ж.
съзрявам несв., съзрея се. нпрех.
1. в 3 л. Става зрял (плод). 2. в 3
л. Оформя се, създава се (идея,
мисъл). 3. Ставам духовно и фи¬
зически зрял.
съйменник и съ именница
ж. Всяко от лицата, които имат
еднакво име.
съкращавам несв., съкратя св.
прех. 1. Правя нещо да е по-къ¬
со, по-кратко. 2. Намалявам обе¬
ма на нещо. 3. Разделям числи¬
теля и знаменателя с едно и съ¬
що число. 4. Изписвам част от
дума, когато тя се подразбира.
5. Уволнявам някого поради на¬
маляване на щата.
съкращение ср. 1. Съкращава¬
не. 2. Графично представяне иа
дума чрез нейна част. 3. Изпус¬
кане на част от текст прн печа¬
тане.
съкровен прил. Който се пази
свято и не се нроявива и съоб¬
щава. гъкуоаентзн .«■
съкровище </> I. Голямо богатс¬
тво. 2. Нещо много скъпо, цен¬
но. съкровищен, прил.
съкровищница .к. 1. Място за па¬
зено на съкровище. 2. Сбор от ду¬
ховни и материални ценности.
сълза .w. I. Капка бистра течност,
която се отделя от очните жле-

сълза
зи. 2. ж». Плач, сълзен прил. и
слъзен прил.
сълзлйв прил. 1. Който е свързан
със сълзи и плач. 2. Който лес¬
но се разплаква, сълзливост
iTV ■
сълзи несв. нпрех. в 3. л. 1. Отделя
сълзи (око). 2. Изпуска течност
на капки (съд ). 3, Тече на капки
(течност).
съм несв. нпрех. 1. Съществувам,
има ме. 2. Намирам се някъде.
3. Спомагателен глагол при
сложни глаголни форми. Още не
съм го чел. 4. в 3 л. За връзка в
именно сказуемо. Тя е сестра
му.	>
съмва (се) несв., съмне (се) се.,
нпрех. вЗл. Настъпва утро, ден.
съмишленик а., съмйшлени-
ца ж. и съмйшленичка ж. Ли¬
це по отношение на друг, с кого¬
то има еднакви възгледи.
съмнение ср. 1. Предположение
за нещо непочтено и неприятно.
2.	Отсъствие на убеденост в ис¬
тинността на нещо.
съмнителен прил. 1. Който по¬
ражда съмнение. 2. Който изра¬
зява или предизвиква съмне¬
ние. Съмнителна случайност.
3.	Който се отнася до нещо не¬
почтено.
съмнявам се несв. нпрех. Изпит¬
вам, проявявам съмнение.
сън а. 1.бсз ан. Състояние на по¬
кой и отмора с частично прек¬
ратена съзнателна и полева дей¬
ност. 2. Тона, което спящият мо¬
же да види при такова състоя¬
ние. 3. Отсъствие на духовен
	 702

живот и дейност. 4. Неосъщест¬
вима мечта, сънен прил.
сънародник м., сънародница
ж. и сънародничка ж. Лице по
отношение на други от една и
съща народност.
сънлив прил. 1. Който още не се
е разбудил. 2. Който обича да
спи дълго, сънливост ж.
сънливец м. и сънльо л., сън-
лйвка ж, и сънла ж. Лице, кое¬
то обича да спи дълго.
съновник м. Книга с тълкуване
на сънища.
сънотворен прил. Който приспи¬
ва, докарва сън.
сънувам несв., прех. и нпрех. 1.
Виждам образи насън. 2. Силно
желая нещо. 3. Говоря неща, ко¬
ито са неосъществими.
съображение ср. 1. Съобразява¬
не. 2. Предварително обмисле¬
на идея, намерение.
съобразителен прил. 1. Който се
съобразява бързо и действа пра¬
вилно. 2. Който действа внима¬
телно и тактично, съобразй-
телност ж.
съобразявам лесе., съобразя се.
прех. 1. Обмислям и вземам под
внимание. 2. Поставям в съот¬
ветствие; съгласувам. 3. Досе¬
щам се. - се нпрех. Вземам под
внимание обстоятелства и об¬
становка.
съобщавам	съобщя св.
прех. Предавам сведение, ин¬
формация.
съобщение ср. 1. Това, което се
съобщд[Щ; вест. 2. мн. Средства
за връзка и об1цуване.

		 703 _		-
съоръжение ср. (рус.) 1. Маши¬
на (уред, приспособление) за оп¬
ределена специализирана дей¬
ност. 2. Съвкупност от всички
уреди за извършване на опре¬
делена дейност.
съотборник .и. и съотборпич-
каж. Всеки от участниците в да¬
ден отбор по отношение на оста¬
налите.
съответен прил. Който отговаря
на определени потребности и
предназначение.
съотвётно (с) предл. Съгласно
със; според.
съответствам несв. нпрех. В съ¬
ответствие съм.
съотнасям несв., съотнеса се.
прех. Създавам отношение и
връзка между две или повече
неща.
съперник съперница ж. и
съпёрничка ж. Лице, което съ¬
перничи на някого, съперни-
чески прил., съперничество
ср. *
съпернича несв. нпрех. 1. Надпре¬
варвам се с някого в преследва¬
не на една и съща цел. 2. Имам
еднакви качества и bwimowikw-
ти е друг.
съпоставка ж. Съпоставяно,
съпоставям несв., съпостави пг
прех. Поставям редом повече по¬
ща, за да открия общи и разли¬
чаващи ги особености.
съпричастен прил. Който непос¬
редствено участва в нещо или
има отношение към нещо, съп¬
ричастност ж.
съпричастие ср. Участие в не¬
що заедно с друг.
сърбам
съпровод .ч. без мн. 1. Музикал¬
но инструментално изпълнение,
което съпровожда изпълнител
(солист). 2. Група лица, които
придружават някого.
съпровождам несв., съпроводя
се. прех. 1. Придружавам. 2.11ри-
дружавам друг изпълнител с му¬
зикално изпълнение.
съпротива ж. без мн. 1. Противо¬
действие. 2. Борба срещу нашес¬
твеник, окупатор, съпротиви¬
телен прил.
съпротивление ср. 1. Противо¬
поставяне. 2. Противодействие,
което среща електрически ток
при преминаване по проводник.
3. Противодействена сила, коя¬
то намалява движението на ед¬
но тяло.
съпротивявам се несв. нпрех.
Оказвам съпротива.
съпруг м. Мъж по отношение на
жената, за която е женен, съп¬
ружески прил.
съпруга ж. Жена по отношение
на мъжа, за когото е омъжена.
съпружески прил.
съпътствам ноге. прех. Придру¬
жавам, съпровождам.
сърм. (англ.) 1. Титла на английс¬
ки благородник. 2. Почтително
обръщение към мъж в англо-
езични страни.
съратник съратница ж. и
съратничка ж. Лице, което спо¬
деля дейността, борбата на друг.
съратнически прил., сърат-
ничество ср.
сърбам песе. прех. Шумно пия не¬
що или ям с лъжица.

сърби ме
сърби ме несв., нпрех. и прех. &3л.
1.	Изпитвам сърбеж. 2. Изпит¬
вам желание да направя (кажа)
нещо.
сървър м. (англ.) Възлов компю¬
тър, който обслужва включени¬
те в обща система компютри.
сървърен прил.
сърдечен прил. 1. Който се отна¬
ся до сърце. 2. Който е привет¬
лив, мил. 3. Който е интимно
близък, сърдечност ж. (от 2., 3.
знач.).
сърдйт прил. 1. Който се сърди.
2.	Който изразява раздразнение,
яд. 3. Който е скаран с някого.
с^рдя несв. прех. Предизвиквам
раздразнение и яд у някого. ~ се
нпрех. 1. Обзема ме яд, раздраз¬
нение. 2. В лоши отношения съм
с някого.
съребрен прил. Който се отнася
до лица с общ родоначалник, без
да произхождат едно от друго (за
родство).
съревновавам се несв. нпрех.
Участвам в съревнование.
съревнование ср. Надпревара,
постигане на по-добри резулта¬
ти от другите в дейност, проява,
работа.
сърма ж. без мн. (тур.) 1. Тънки
позлатени или посребрени ниш¬
ки за втъкаване или бродерия.
2.	Тъкан с такива нишки, сър¬
мен прил.
сърна ж. Тревопасно горско жи¬
вотно; Cervus capreolus. сър¬
не тки прил.
сърп м Дъговидно извит нож с
назъбено острие за ръчна жът¬
ва.
	 704

сърф м. (от англ.) Леко заоблена
специална дъска е прикрепено
платно, използвана за сърфинг.
сърфинг м. (англ.) Воден спорт
чрез балансиране със сърф вър¬
ху гребена на вълните.
сърфирам несв. и св., нпрех. Уп¬
равлявам сърф.
сърцат прил. Който е смел и мъ¬
жествен. сърцатост ж.
сърцё ср. 1. Централен орган на
кръвообращението у човека и
животните. 2. Този орган като
символ на емоционалния жи¬
вот. 3. Средна част на някои
плодове, зеленчуци или дърве¬
та. О На драго сърце - с удо¬
волствие.
сърцевина ж. 1. Вътрешна ме¬
ка част на растение. 2. Най-съ¬
ществена част.
съсед м. и съседка ж. 1. Лице,
което живее близо до някого или
има имот в непосредствена бли¬
зост. 2. Лице, което е в непосред¬
ствена близост с друг, съседски
прил. и съседен прил., съседкин
прал, (от ж.), съседство ср.
съселянин м. и съселянка ж.
Лице, което е родено или живее
в дадено село, спрямо другите
жители на същото село.
съсипвам несв., съсипя се. прех.
1.	С насилие унищожавам, раз¬
рушавам, 2. Разхищавам, не из¬
ползвам пестеливо и разумно.
съсирвам несв., съсиря се. прех.
Правя нещо да се съсири. - се
нпрех. бЗ л. Сгъстява се, преси¬
ча се (мляко, кръв и под,).
съсйрек м. Част от съсирена
кръв.

сътруднича
	705
съсйчам несв., съсека се. прех. 1.
Със сечене правя на късове, час¬
ти. 2. Убивам със сечене.
съскам песе, нпрех. 1. Издавам
звук, подобен на съчетание от
звуковете с и з. 2. Злобно гово¬
ря през зъби.
съсловие ср. 1. Исторически съз¬
дадена обществена група с нас¬
ледявани права и задължения.
2.	Обединени по общ (обикн.
професионален) признак лица.
съсловен прил.,съсловностж.
съсредоточавам меса., съсредо¬
точа се. прех. 1. Събирам в една
точка, на едно място. 2. Напря¬
гам, насочвам (мисли, сили). -
се нпрех. Насочвам се.
състав м. 1. Множество, което из¬
гражда едно цяло. 2. без мн. Ве¬
ществата в смес или съедине¬
ние.
съставител и съставител м.,
съставителка и съставйтел-
каж. Лице, което подбира и със¬
тавя нещо, със тавите леки
прил. и съставителски прил.,
съставите лстао ср. и със-
тавителство ср.
съставка ж. Това, което е и <“и>
тава на нещо.
съставлявам меса. «рсх. Съста-
вям (в 3. знач.).
съставям несв., СЪСТЙВЯ СА. прех
1. От отделни части изграждам
цялост. 2. Влизам в цялост като
нейна част. 3. Представлявам
част от нещо; съставлявам.
състарявам несв., състаря с«.
прех. Правя някого да стане или
да изглежда стар. ~ се нпрех. До¬
бивам вид на стар.
състезавам се яссл. нпрех. Учас¬
твам в състезание.
състезание ср. Надпревара за
надмощие и първенство в спорт,
сръчност, умение.
състезател ж. и състезателка
ж. Лице, което се състезава.със-
тезателски прил.
състоя се несв. нпрех. 1. Обхва¬
щам в състава си. 2. е 3 л. Из¬
вършва се, провежда се.
състояние ср. 1, Положение (ус¬
ловие), в което се намира някой
(нещо). 2. Имущество. 3. Физи¬
ческо и душевно разположение.
Здравословно състояние.
състоятелен прил. 1. Който има
имот; заможен. 2. Който е обос¬
нован и убедителен, състоя¬
телност ж.
състрадание ср. Споделяне на
нечие страдание, нещастие.
сътворявам несв., сътворя се.
прех. Създавам нещо ново, несъ-
ществувало преди.
сътресение ср. 1. Раздвижване
при удар и падане. 2. Силно раз¬
стройваш» в обществото или в
живота па човек.
сътрудник ж. и сътрудничка ж.
1. Лице, което помага на някого
при извършване на дейност. 2.
Лице, което предоставя матери¬
ал за периодично издание. 3.
Лице, което работи в научен ин¬
ститут. сътруднически прил.,
сътрудничество ср.
сътруднича несв. нпрех. 1. Пома¬
гам, съдействам. 2. Подготвям
материали за периодични изда¬
ния.
45*

съучастник
съучастник л., съучастница
ж. и съучастничка ж. Лице,
което заедно с други участва в
дейност (обикн. непочтена), съ¬
участнически прил., съучас-
тничество ср.
съученик м. и съученичка ж.
Ученик по отношение на други¬
те ученици от същия клас, ви¬
пуск, училище, съученически
прил.
съхна несв. нпрех. 1. Ставам сух.
2. Губя жизнените си сили и
функции.
съхранявам лесе., съхраня се.
прех. 1. Пазя на сигурно място.
2. Запазвам нещо, за да не се
промени и изчезне,
съчетавам несв., съчетая се.
прех. Свързвам няколко неща,
за да съществуват заедно.
съчинение ср. 1. Художествена
или научна кратка творба. 2.
Писмена ученическа работа. 3.
Съчиняване.
съчинявам несв., съчиня св.
прех. 1. Създавам съчинения. 2,
Измислям неверни истории,
клевети.
съчка ж, Отчупено малко клон¬
че, обикн. изсъхнало.
съчувствие ср. Състрадателно
отношение към чуждо нещас¬
тие, скръб.
съчувствам несв. нпрех. Проявя¬
вам, изпитвам съчувствие.
същ и същи нрч. 1. Който не е
друг по отношение на даден, из¬
вестен. 2. Който е подобен!, една¬
къв с друг. 3. Който е истински.
същевременно нрч. В същото
време.
	706
съществително ср. О Същест¬
вително име - дума, която оз¬
начава предмет (същина).
същество ср. 1. Това, което съ¬
ществува и е живо; създание. 2.
Духовният свят на човека.
съществен прил., съществе¬
ност Ж.
съществувам несв. нпрех. 1. В на¬
личност съм; има ме. 2. Живея,
същина и същност ас. Основна,
най-значима съдържателна
част, същностен прил.
същйнски прил. 1. Който е ис¬
тински, действителен. 2. Който
напълно прилича на друг,
също нрч. Подобно на друг,
съюз л. 1. Обединение, основано
на общи цели и интереси. 2,
Сключен договор за съвместни
действия. 3. език. Неизменяема
дума, която съединява изрече¬
ния и техни части, съюзен прил.
съюзник м., съюзница ж. и
съюзничка ж. Лице, което е в
съюз с някого, съюзнически
прил.
сьомга ж. Риба от рода на пъс¬
тървата; Sal mo salar.
сюжет л. (фр.) Основна тема
(действие, събитие), която из¬
гражда художествена творба.
сюжетен прил.
сюита ж. (фр.) Музикална твор¬
ба от свързани по замисъл от¬
делни части.
сюрприз л. (фр.) Изненада, не¬
очакван подарък или постъпка,
сядам несв., седна се. нпрех. 1. По¬
лагам задните си части върху
плоскост, като свивам краката

табуретка
	707
си в коленете. 2. Преставам да
действам и да се движа. 3. Зае¬
мам се с дейност, която се вър¬
ши в седнало положение.
сякаш нрч. 1. Като че ли. 2. като
сз. Сякаш че. 3. Свързва подчи¬
нено изречение за начин. Гово¬
ри високо, сякаш е глух.
сянка ж. 1. Неосветено простран¬
ство поради спиране (преграж¬
дане) на светлината. 2. Полуос-
ветено очертание на предмет
върху повърхност. 3. Ленено
очертание. 4. мн. Тъмни очерта¬
ния под очите на човек. 5. Мно¬
го отслабнал човек. 6. (’леда от
нещо. 7. Козметично вещество,
което се нанася около очите.
сяра ж. безмн. Тъмно чупливо тя¬
ло с жълто-зелен цвят, с прило¬
жение в химията, серен прил.
та1 сз. 1. За противопоставяне. То¬
гава не се съгласи, та сега пак
ще опитаме. 2. За следствие и
връзка. Забравил си очилата,
та не вижда къде да се подпи¬
ше.
та2 част. 1. За подсилване и под¬
чертаване. Неички го молиха, не
иска, та не иска. 2. За добавя¬
не. Не знае. та и не пита.
табакера ж. 4фрд I. Плоски ме¬
тална кутии ли цигари или тю
тюн. 2. Вид мансарден прозорец
с двойно стъкло в една рамка,
който се отвари нагоре.
табёла ж. (лат.} Указателна плоч¬
ка със знак или надпис
табла1 ле. (от лат.) L Поднос за
храна, напитка и др. 2. < /гранич¬
на плоска част на легло, таб¬
лен прил.
табла* ж. (лат.) 1. Широка дърве¬
на кутия с нарисувани фигури
за игра със зарове и пулове. 2.
без мн. Игра с такава кутия.
таблетка ж. (фр.) Доза лекарст¬
во в кръгла плоска форма, таб¬
летен прил.
таблица ж. Списък на данни,
числа и др., разположени в ко¬
лонки или графи.
табло ср. 1. Широка плоскост за
поставяне на обяви и съобще¬
ния, за информация. 2. Голямо
платно с картина или фотогра¬
фия.
таблоид м. (а«гл.) Малък по фор¬
мат вестник .е опростена инфор¬
мация и много илюстрации.
таблойден прил.
табу rp. (iKkJimiea.) 1. Религиозна
забрана. 2. Установена в общес¬
твото забрана за определени
действия или използване на ня¬
кои думи.
табулатор л. (от лат.) 1. Приспо¬
собление на пишеща машина за
ограничаване на текст в колони
и таблици. 2, Изчислителна ма¬
шина за информация върху
перфолентни карти.
табуретка ж. (фр.) (Тапициран)
стол без облегалка.

тава
тав^ж. (тур.) 1. Плитък домакин¬
ски съд, предназначен за пече¬
не на баница, хляб и ястия. 2.
разг. Албум с музикални творби
на един или група изпълните¬
ли.
таван м. (тур.) 1. Горна страна на
помещение. 2. Помещение в къ¬
ща под покрива и над стаите. 3.
Предел, височина, тавански
прил. (от 1. и 2. знач.).
тавтология ж. без мн. (гр.) Пов¬
таряне на еднакви или близки
по значение думи, тавтоло¬
гичен прил.
таз ж. (ар.-тур.) Широките кости
под кръста на човешки скелет.
тазов прил.
тазгодишен прил. Който се отна¬
ся до тази година.
тайбрек м. Решаващ сет при ра¬
венство в тениса.
тайга ж. (якут.-рус.) Труднопрохо¬
дима гора в Северна Европа и
Азия.
таймаут л. (англ.) Кратко прекъс¬
ване на игра по желание на
един от отборите (при баскетбол,
волейбол).
таймер м. (англ.) Електронен уред
в апаратура, който по предвари¬
телно зададено време сигнализи¬
ра, включва или изключва.
тайна ж. 1. Това, което не се раз¬
гласява и съобщава; секрет. 2.
Това, което е неясно и неразби¬
раемо. таен прил.
тайнствен прил. 1. Който съдър¬
жа тайна и неизвестност. 2. Кой¬
то е неразгадаем, свръхестест¬
вен или мистериозен. тайнст¬
веност ж.
	 708 _

тайнство ср. Църковен обред,
свързан с невидимото участие
на Бог.
тайфа ж. (ар.-тур.) Неорганизира¬
на група от хора, обикн. с недоб¬
ри намерения.
тайфун ж. (кит.-англ.) Разруши¬
телна морска буря в Индийския
океан.
така нрч. 1. По този начин. 2. Тол¬
кова. Така се радвам, че всичко
свърши.
такваз мест. разг. Такава,
таквйз мест. разг. Такива,
таквоз мест. разг. Такова.
таке ср. (ар.-перс.) Мека плоска
шапка без периферия.
такса ж. (гр.-лат.) Заплащана су¬
ма за извършена услуга, так-
СОв прил.
такси ср. Кола, наемана за пре¬
воз срещу заплащане.
таксиджйя ж. и таксист м. разг.
Шофьор на такси.
таксиметър м. Апарат в такси за
определяне на таксата, такси¬
метров прил.
таксиметърджия м. разг. Такеи-
джия.
таксувам несв. и св., прех. Опре¬
делям и събирам такса.
такт1 м. (лат.) 1. Равномерно ре¬
дуване на ритмична група зву¬
кове. 2» Отделна група ритмич¬
ни звукове. 3. Редуване на рав¬
номерни движения с някакъв
ритъм. тактов прил.
такт2 л. (лат.) Умение за уместно
и премерено държание в общес¬
твото. тактичен прил., так¬
тичност ж

тандем
	709

тактика ж. (гр.) 1. Наука и уме¬
ние за действие с войска. 2. На¬
чин на действие и поведение за
постигане на определена цел.
тактически прил.
такъв, такава, такова, такива
мест. 1. С определени качества,
сравнени с повече посочени. С
такива родители се постига
много. 2. До много голяма сте¬
пен. Такъв дъжд се изля снощи.
3.	За интензивност на отрица¬
телно качество. Глупак такъв.
<> Такъв и такъв - някакъв.
талаз м. (гр.-тур.) разг. Вълна,
талант л. (гр.) 1. Дарование, вро¬
дена способност. 2. Лице с та¬
лант. 3. ист. Стара гръцка моне¬
та. 4. ист. Стара гръцка мярка
за тегло, талантлив прил. (от
1. и 2. знач.), талантливост ж.
таласъм jh. (ар.-тур.) 1. Зъл нощен
дух. 2. Човек, който нощем не
спи.
талаш м. (н‘ ).мн (тур.) Дробни ДЪр-
Hrllll ГГЪрГОТШШ.
талашитосчмк. Дървени стър¬
готини и получени от тях плос¬
кости, използвани в мебелното
производство, талашйтен
прил.
талвег л. (нем.) Средната над¬
лъжна линия на река.
талибани мн. (ар.) Членове на ис¬
лямска военна организация в
Афганистан, свързана с теро¬
ристични действия, талибам*
ски прил.
талисман м. (гр.-фр.) Дребна вещ,
носена за предпазване от беди и
за късмет, талисманов прил.
талии ж. (lit.) I hut тъиката част
в кръста на човешко тяло или
на дреха над таи част.
талон м. (фр.) 1. Документ за по¬
лучаване на нещо или за учас¬
тие в нещо. 2. Част, която оста¬
ва в кочана след откъсване на
купона.
талян м. (гр.-тур.) Пространство
край морски бряг, преградено за
ловене на риба.
там1 нрч. За отдалечено от гово¬
рещия място, тамошен прил.
там2 част. За израз на пренебре¬
жение. Кажи там нещо за бла¬
годарност и тръгвай.
тамагочиер. Японска компютър¬
на играчка.
тамбура ж. (перс.-тур.) Народен
струнен инструмент е дълъг
гриф, на който се свири с пер¬
це. тамбурбшки прил.
тампон (фр.) 1. Топче стери¬
лизиран памучен материал за
iioniitumc или спиране на кръв.
2. Кутийка с liât кюна с мастило
материя за мокрене па печат.
тамян л. Гя-т (гр.) Дървесна
ароматна смола, е приложение
за прикадяване и в парфюме¬
рията. тсъияием прил. и тамя-
нов прил.
тананикам несв. нпрех. Пея си ти¬
хичко.
танго ср. (исп.) Танц с бавни и
плъзгащи се стъпки и музика за
такъв танц.
тандем м. (англ.) 1. Велосипед с
двойни педали за двама души.
2. Двойка със синхронизирани
действия в спортна игра. 3.разг.

тандем
Две лица, които действат в син¬
хрон при обща дейност.
танин ж. (фр.) Растително вещес¬
тво със стипчив вкус с приложе¬
ние в медицината и в кожарска¬
та индустрия, танинов прил.
танк ж. (англ.) Бойна бронирана
машина с вериги и въртящо се
дуло, танков прил.
танкер м. (англ.) Плавателен
транспортен съд с цистерна за
течности.
танкист ж. Служещ в танкова во¬
енна част.
тантурест прил. разг. Който е с
набито, дебело и отпуснато тя¬
ло.
танц ж. (нем.) 1. Ритмични плас¬
тични движения с тялото в такт
с музика. 2, Музика за такива
движения, танцов прил.
танцувам меса., прех. и нпрех. Из¬
пълнявам танц (в 1. знач.).
танцьор ж. и танцьорка ж. 1.
Лице, което умее да танцува. 2,
Професионален изпълнител на
танци, танцъорски прил.
тйпа ж. (ит.) 1. Твърда запушал¬
ка за бутилка. 2. Парче корк
към въдица, което показва да¬
ли рибата кълве. О Правя се на
тапа - проявявам разсеяност
и незаинтересованост.
тапет м. (гр.-лат.) Специална хар¬
тия или плат за облепване на
вътрешни стени, тапетен
прил.
тапйр м. (браз.-нем.) 1. Едър бо¬
зайник е малък хобот, оформен
от горната устна и носа; Tapi rus.
2. неодобр. Тъп, глуповат човек.
тапйрски прил.
	710

тапицерия ж. (от нем.) 1. Покри¬
та с плат или кожа мека част на
мебел. 2. Материя за такова пок¬
риване.
тапйя ж. (ар.-тур.) ост. Документ,
таралеж ж. Дребен бозайник, чи-
ято кожа на гърба има остри
бодли; Erinaceus europaeus; еж.
таралежов прил.
тарама ж. (тур.) Разбит на каша
хайвер.
таратайка ж. (рус.) разг, неодобр.
Старо разнебитено превозно
средство.
таратор ж. без мн. (ар.-тур.) Разби¬
то с вода кисело мляко с наря¬
зани краставици, чесън и под¬
правки.
тарикатж. (ар.-тур.) итарикатка
ж. 1. Хитър, безцеремонен и на¬
гъл човек. 2. прил. Който е хи¬
тър и нагъл, тарикатски
прил., тарикатлък м. (тур.).
тарйфа ж. (ар.-исп.) Официална
норма за заплащане на услуги.
тарифен прил.
тартор ж. (от гр.) 1. Водач на дя¬
волите. 2. неодобр. Главатар въ¬
обще; подбудител, тарторе ки
прил.
тас ж. (перс.-тур.) 1. Дълбок мета¬
лен съд за вода. 2. Меден дъл¬
бок съд.
тас кебап м. без мн. (тур.) Яхния с
дребни късчета месо.
тастатура ж. (нем.) Клавишите
на пишеща машина или клави¬
атура на музикален инстру¬
мент.
татарин ж. и татарка ж. 1, Член
на някое от азиатските племе¬
на, завладели (през XIII в.) Цен-

театралпича
			711

трална и Западна Азия. 2. По¬
томък на тези племена, та¬
тарски прил.
тате м., тато л. и татьо .ч. 1. Соб¬
ствен баща. 2. Обръщение към
баща, /патов прил. и татьов
прил.
татко м. 1. Собствен баща. 2. Об¬
ръщение към баща, татков
прил.
татковина ж. без мн. Отечество,
родина.
татул м. (инд.) Отровно растение
с бели цветове и топчест бодлив
плод; Datura stramonium.
тафта .ж (перс.-тур.) Твърд копри¬
нен плат, тафтён прил.
тахан ж. без мн. (ар.-тур.) Каша от
смлян печен сусам. О без мн. Та¬
хан халва - халва от подсладен
тахан,
тача несв. прех. Проявявам ува¬
жение и почит към нещо (няко¬
го).
ТОЯ лест. Тази.
тая яете. прех. Прикривам нещо у
себе си. ~ се «««. Спотайвам се,
твой, твоя, типе, твои мест. 1.
Който принадлежи или ге отна¬
ся до лицето, на коего ее говори
(означено с ти). 2. еубст. члену
вано разг. Съпругът (ci .пру гага)
ти. О Твоя воля - както жгла
еш.
творба ж. (чеш.) Произведение,
резултат от творческа дейност.
творение ср. 1. Творба. 2. Създа¬
ние на природата, на Бога.
творец м. 1* Лице, което твори
или е сътворило нещо. 2. Бог ка¬
то създател, творчески прил.,
творчество ср.
творя ми. п/юх. Създавам духов¬
ни или културни ценности,
твърд прил. L Който запазва фор¬
мата и размера си. 2. Конто не
се поддава лесно на натиск и въз¬
действие. 3. Който трудно се об¬
работва. 4. Който проявява или
изразява решителност и смелост.
Твърдо намерение. 5. Който е ус¬
тойчив, стабилен, твърдост ж.
О Твърд алкохол - алкохол с
висок градус. О Твърд електо¬
рат - които не променя позици¬
ите си. цТвърд оисЯУ метален
диск с магнитно покритие за съх¬
раняване на информация в ком¬
пютър.
твърде нрч. Много, в голяма сте¬
пен. Твърде далече отиде.
твърдина ж. 1. Твърдост. 2. ост.
Крепост.
твърдоглав прил. Който е упорит,
непокорен и неотстъпчив. твър¬
доглавие ср., твърдоглавост
ж. и твърдоглавство ср.
твърдя несв. прех. Убедено заявя¬
вам и поддържам факт, мнение.
ТС1 мест Кратка ||юрма от лич¬
ното mwtoiimchiic тебе. Позна¬
вам. те.
те2 леспг. Форма за множествено
число от трето личното местои¬
мение. Те ще се върнат по-къс¬
но.
театрален прил. 1. Който се от¬
нася до театър. 2. Който е мани-
ерен, изкуствен, театрал¬
ност ж. (от 2. знач.).
театралнича несв. нпрех. Предна¬
мерено се държа неестествено и
предвзето.

театър
театър ж. (гр.) 1. без ли. Изкуство
за сценично представяне на дра¬
матични произведения. 2. без мн.
Драматично и сценично твор¬
чество на един народ, автор, пе¬
риод. 3. разг. Самото представ¬
ление. 4. Сграда с помещение за
публиката и сцена за представ¬
ления. 5. Място на важно съби¬
тие или действие.
теб и тебе жест. Форма на лич¬
ното местоимение ти. От теб
не очаквах това. Посочиха те¬
бе за отговорен.
тебешйр м. (ар.-тур.) 1. без мн. Бял
мек минерал - калциев карбо¬
нат. 2. Парче от този минерал,
приспособено за писане, тебе-
ширен прил.
тевтонец м. ист. Лице от древни
германски племена, тевтон¬
ски прил.
тегел м. Оформен с шевна маши¬
на линеен шев.
теглилка ж. 1, Уред за измерва¬
не на тегло. 2. Метални тежес¬
ти за теглене.
теглило и тегло1 ср. Голямо стра¬
дание и мъка.
тегло2 ср, 1. Свойство на телата
да бъдат привличани от Земя¬
та, 2. Определена според едини¬
ца мярка тежест на тяло.
тегля1 неоа. прех. 1» Дърпам, опъ¬
вам. 2. Придърпвам към или
след себе си. 3. Меря тегло с тег¬
лилка. 4. Вземам пари от бан¬
ка. 5, Издърпвам, изсмуквам
течност. 6. разг. Извършвам,
правя. Теглих му един плач. Тег¬
ли му един бой. ~ ме вЗл.Увли¬
чам се по нещо. - се нпрех. Дър¬
пам се, не се съгласявам,
тегля2 несв. нпрех. Изпитвам стра¬
дание, трудности.
тежа «есе. нпрех. 1. Имам тегло,
тегна. 2. Не съм лек за вдигане
и носене. 3. Имам голямо влия¬
ние и важност. 4. Създавам гри¬
жи и неприятности. - ми вЗл.
Усещам психическа и физичес¬
ка тежест.
тежест ж. 1. без мн. Свойство на
телата да бъдат привличани от
Земята. 2. Определена според
единица мярка маса на телата;
тегло. 3. мн. Тежки предмети. 4.
без мн. Значимост, важност. 5.
Болезнено неприятно усещане в
човешки организъм. 6. без мн.
Грижа, задължение.
тежина ж. 1. Свойство на телата
да бъдат привличани от Земя¬
та. 2. Тежест, тегло1.
тежкоатлет м. Лице, което се за¬
нимава с тежка атлетика.
тежкотоварен прил. Който е
предназначен за тежки товари,
тежнение ср. книж. Влечение,
стремеж към нещо.
тежък прил. 1. Който е с голяма
тежест. 2. Който изглежда маси¬
вен и всеобхватен. 3. Който
изисква голямо усилие и много
напрежение. 4, Който е трево¬
жен, безрадостен. Тежко детс¬
тво. 5. В който няма изящество
и лекота. Тежък стил. 6. Който
е сериозен, застрашителен. Теж¬
ко обвинение. 7. Който е безжа¬
лостен и суров. Тежко наказа¬
ние. 8. Който е необщителен,

	- 713

неприветлив. Тежък характер.
О Тежка артилерия - 1. Ар¬
тилерия с големи оръдия. 2.
Силна защита, доводи. О Теж¬
ка атлетика - спортна дис¬
циплина с вдигане, хвърляне
или тласкане на тежести.
теза ж. (гр.) Основно положение,
което се поддържа и доказва в
научен спор.
тезгях ж. (перс.-тур.) 1. Маса в дю¬
кян, кръчма, където се извърш¬
ва обслужването на клиентите.
2.	Маса за работа на дърводелец,
шивач, обущар и под. О Под
тезгяха - тайно.
тезис л. (гр.) 1. Основна мисъл,
разработвана в съчинение, док¬
лад и пр. 2. жн. Кратък план на
изказване, дейност, тезисен
прил.
тек прил. неизм. (тур.) 1. Който е с
нечетен брой. 2. Сам, без другар.
текё ер. 1. ост. Жилище на дер¬
виш. 2, Място за ежегоден цър¬
ковен празник.
текст ж. (лат.) 1. Относително за¬
вършена смислова цялост от
последователно свързани думи
и изрази. 2. Писано обяснение
към картина или чертеж. 3. Сло¬
весен съпровод на музикално
произведение, текстов прил. и
текстови прил. (рус.).
текстил м. без мн. (лат.) Изделие
на тъкачна индустрия, тек¬
стилен прил.
текстология ж, без мн. Филоло¬
гическа наука за изучаване па
особеностите на различни текс¬
тове и за издаване на историчес¬
ки документи, текстологичен
телевизор
прил. и текстологически
прил.
тектоника мн. (гр.> ( ?трпеж
и промени на земната кора.
тектонйчен прил. и /пекто¬
нически прил.
текучество ср. без мн. (рус.) Пос¬
тоянно променяне на личния
състав в учреждение, предпри¬
ятие.
тек^Щприл. (рус.) ост. 1. Който те¬
че, преминава. Текуща седми¬
ца. 2» Който се извършва посто¬
янно, непрекъснато. Текущ кон¬
трол. О Текуща сметка - бан¬
кова сметка, от която се изпла¬
щат определени разходи на ти¬
туляра.
тел ж. и ж. (тур.) 1. Тънка метал¬
на жица. 2. Парче от такава жи¬
ца. телен прил.
теле ср. 1. Малкото на крава или
биволица. 2. разг, неодобр. Глупо¬
ват човек, телешки прил. (от 1.
знач.).
теле- Първа част на сложни ду¬
ми със значения: 1. ’Осъществя¬
ван от разстояние’: телебино-
къл, телеграф, телекинеза,
те ле команда, тел en op тирам,
2. ’Който се отнася до телевизия1:
телеирител, телекамера, те¬
лемост, телепазар, пгелепреда-
нане.
телевизия ж. безжн, (гр.-лат.) Пре¬
даване и приемане на образи
чрез електрически сигнали, те¬
левизионен прил.
телевизор м. (гр.-лат.) Апарат за
приемане в възпроизвеждане
на телевизионни образи, теле-
визорен прил.

телеграма
телеграма ат. (гр.) 1. Съобщение,
предадено по телеграф. 2. Блан¬
ка е такова съобщение.
телеграмен прил. 1. Който се от¬
нася до телеграма. 2. Който е
много кратък, без обяснения и
подробности. Телеграмен стил.
телеграф м. (гр.) 1. Устройство за
предаване и приемане на съоб¬
щения от разстояние чрез елек¬
трически сигнали. 2. Помеще¬
ние, където подават и приемат
телеграми, телеграфен прил.,
телеграфйчен прил. и теле-
графически прил.
телеграфирам несв. и св., нпрех.
Съобщавам с телеграма.
телекинеза ж. без мн. Придвиж¬
ване на предмети от разстояние,
телеком м. безмн. Институция, ко¬
ято осигурява комуникацията.
телекомуникация ж. (гр.-лат.)
Система за изпращане и приема¬
не на съобщения от разстояние.
телекомуникационен прил.
телекс м. 1. без мн. Съоръжение
за изпращане и приемане на съ¬
общения. 2. Съобщение по тако¬
ва съоръжение, телексен прил.
тёлеман Лице, пристрастено
към гледане на телевизионни
предавания.
телеобектйв л . Обектив за сним¬
ки от голямо разстояние.
телепатия де. без мн. (гр.) Способ¬
ност за приемане и предаване
на мисли и образи от разстоя¬
ние. телепатичен прил. и те-
лепати чески прил.
телепортация .*• Необяснимо
придвижване в пространството
по фантастичен начин.
	714

телескоп м. (гр.) Оптически уред
за наблюдаване на далечни
обекти, телес копен прил. пте-
лескопски прил.
телетекст м. 1. Кодиран текст,
който чрез сигнал се пренася и
изписва на екрана независимо
от предаваната програма. 2, Ус¬
тройство на пренасяне на такъв
текст и информация, телетек-
стен прил.
телетйп м. (гр.) Телеграфен апа¬
рат, който изписва приетото съ¬
общение. телетипен прил.
телефакс м. и факс м. (гр.-лат.)
1. Апарат за приемане на пис¬
мени съобщения и образи чрез
телефонната мрежа. 2. Лист със
съобщение, изпратено с такъв
апарат.
телефон м. (гр.) 1. без мн. Систе¬
ма за предаване и приемане на
говор чрез електрически сигна¬
ли. 2. Апарат за такова преда¬
ване и приемане. Горещ теле¬
фон. Мобилен телефон, теле¬
фонен прил. Телефонен секре¬
тар.
телефонирам несв. и св., нпрех.
Предавам чрез телефон.
Телец м. без мн. Зодиакално съз¬
вездие и знак (април-май). О
Златен телец - богатство.
тёлешоп м. без мн. (англ.) Телеви¬
зионен магазин, пазар.
тёли се несв. нпрех. вЗл. 1. Ражда
малко (крава, биволица, кошу¬
та). 2. Ражда се (теле).
телохранител м. Лице, което
професионално охранява висо¬
копоставена личност.

тенис
	715
телфер м. (гр.-авгл.) Транспортна
машина, която се движи по ед-
норелсов път, високо окачен.
телферен прил.
телчарник л. Помещение за
много телета.
теляк л. (ар.-тур.) и телячка ж.
Лице, което изтрива и мие къ¬
пещи се в обществена баня.
тема ж. (гр.) 1. Основна мисъл за
обсъждане и разсъждение в ху¬
дожествена или научна творба,
в разговор и др. 2. Формулиран
въпрос за разсъждение. 3. Пис¬
мено разработено разсъждение
по такъв проблем, 4. Основен
мотив в музикална творба, те¬
матичен прил.
тематика ж. без мн. Система от
теми в дадено творчество, нап¬
равление, време, тематичен
прил. и тематически прил.
тембър м. (фр.) Характерна до¬
пълнителна окраска на звук,
глас, говор, тембровй прил.
теме ср. Част от човешка глава
над челото и до тила, теменен
прил.
темел х. (гр.-тур. ) pu tt. 1. Основа
на сграда. 2. Основа въобще.
теменуга и теменужки ж. 1.
Пролетно цвете с приятен силен
аромат; Violaodorata.2. Пролет¬
но и лятно цвете с пъстри цве¬
тове, но без аромат; Viola trico¬
lor. 3. Градинско цвете с пъстри
едри цветове; Viola altaica. те¬
менугов прил.
теменужен прил. 1. Който е е
аромат на пролетна теменужка.
2. Който е с цвят на пролетна те¬
менужка; виолетов.
темп м. (лат.) 1. Скорост, бързи¬
на при изпълнение на нещо. 2.
Музикално темпо.
темперамент м. (лат.) 1. Жизне¬
на активност, бързина на реаги¬
ране и степен на възбудимост,
характерни за дадено лице. 2.
Активност, жизненост, темпе¬
раментен прил. (от 2. знач.),
темпераментное т ж.
температура ж. (лат.) 1. Величи¬
на на топлинно състояние на те¬
лата. 2. без мн. Телесна топлина
като израз на здравословно със¬
тояние. температурен прил.
темпо ср. (ит.) 1. Скорост на из¬
пълнение на музикална творба.
2. Темп, темпов прил.
темпорален прил. 1. Който се от¬
нася до време. 2. език. Който е
свързан с глаголното време.
тен м. без мн. 1. Цвят на човешка
кожа. 2. Слънчев загар.
тенденция ж. (лат.) 1. Склонност,
насока в развоя на нещо. 2.
Предварителен умисъл; предна¬
мереност. тенденциозен прил.,
тенденциозиост ж.
тенджера ж. (тур.) Дълбок дома¬
кински съд за готвене с две стра¬
нични дръжки.
теиске <■/». и тенекия ж. (англ,-
тур.). I. Тънък метален лист. 2,
Висок четвъртит съд от такъв
метален лист, тенекен прил. и
тенекиен прил.
тензухм. безмн. Леко рядко плат¬
но от памучни бели нишки.
тензухен прил.
тенис м. безмн. (англ.) Спорт, при
който двама състезатели пре¬
тенис
хвърлят през мрежа специална
топка с помощта на ракета.
тенисист л, и тенисистка ж.
Лице, което умее да играе тенис
или е състезател по тенис.
тёниска ж. Лятна блуза с къси
ръкави от памучно трико.
тёния ж. (гр.) 1. Болестотворен
дълъг членест червей, който жи¬
вее и се развива в червата на
човек или някои животни, 2. Бо¬
лест, причинена от такъв пара¬
зит.
тенор м. (ит.) 1. Висок мъжки пев¬
чески глас. 2. Певец с такъв
глас, теноров прил.
тента ж. (по лат.) Сенник над ко¬
рабна палуба, над тераса, вход
или пред заведение.
теолог ж. (гр.) Богослов, тео-
ложки прил.
теология ж. (гр.) Богословие.те-
ологически прил.
теорема ж. (гр.) Математическа
истина, чиято вероятност се до¬
казва.
теоретизйрам «есе. и се., нпрех. 1.
Занимавам се с теоретични въп¬
роси. 2. Разсъждавам отвлече¬
но, без връзка с практиката.
теоретик ж. и теоретйчка ж.
Лице, което се занимава с тео¬
рия или е с добра теоретична
подготовка.
теоретичен и теоретйчески
прил. 1. Който се отнася до тео¬
рия. 2. Който е откъснат от прак¬
тиката или не се съобразява с
нея.
теория ас. (гр.) 1. Система от ос¬
новни възгледи и идеи за при¬
родата, обществото и мисленето.
2.	Основни положения в дадена
научна облает. 3. Подробно раз¬
работено мислене, схващане.
тепавица ж. Съоръжение за те-
пане на вълнени домашни тъ¬
кани. тепаеичен прил.
тёпам несв. и тёпа несв. прех. 1, С
удряне и гореща вода обработ¬
вам вълнена тъкан, за да стане
по-плътна; валям. 2. разг. Бия.
тепе ср. (тур.) разг. Връх, възви¬
шение.
те пеня ж. (тур.) По-голяма кръг¬
ла тава, О Поднасям на теп-
сия - давам наготово, незаслу¬
жено.
тепърва нрч. 1. Отсега нататък.
Тепърва ще го опознаеш. 2. Едва
сега. Тепърва чуват за това.
теракота ж. (ит.) 1. Изпечена чис¬
та глина. 2. Изделие от такава
глина без глазура, теракотен
прил.
терапевт ж. Лекар, който се за¬
нимава с терапия и лечение на
вътрешни болести,
терапия ж. (гр.) 1. Начини за ле¬
куване на дадена болест. 2. Ме¬
дицинска наука за начините на
лекуване на отделните болести.
3.	Лечение на вътрешни болес¬
ти без хирургическа намеса, те¬
рапевтичен прил. и терапев¬
тически прил.
тераса ж. (фр.) 1. Повдигната
площадка със земен насип. 2.
Голям балкон на жилище. 3.
Площадка на покрива на сгра¬
да. 4. Хоризонтална равнина,
под и над която са разположени
други такива равнини, тера-
сен прил.

термоядрен
717

терасирам несв. и се., прех. Нра¬
вя тераси в наклонена местност
( н 4. знач.).
тсрасовйден и терасообразен
прил Който е разположен на те-
раси (в 4. знач.).
терен м. (фр.) 1. Земя на мест¬
ност, на парцел. 2. Пространст¬
во с дадено предназначение. 3.
Външен вид на местност. 4* разг.
Младежко веселие в домашни
условия, теренен прил.
териёр м. (фр.-англ.) Ловно куче,
което търси и намира животни
в дупки под земята.
територия ж. (лат.) 1. Определе¬
на с граници земна площ, която
е нечия принадлежност. 2. Об¬
ласт на занимание, на специа¬
лен интерес, териториален
прил.
терлик л (тур.) Плетена или
ушита от дебел вълнен плат до¬
машна пантофка. О По терли¬
ци - много тихо.
термален прил. (гр. > Който е ес¬
тествено тоггьл, минерален (из-
вор, вода).
термин лг. (лат.) Дума за позова¬
ване на точно дефинираш» на¬
учно понятие.
терминал м. (лат.-англ.) 1. Уст¬
ройство към информационна
система за използване на дан¬
ните в нея. 2. Устройство като
краен пункт на включване в
единна електронна система. 3.
Последна станция на транспор¬
тна мрежа, терминален прил.
терминатор м. (лат.-англ.) 1. Гра¬
ницата между светлината и сян¬
ката па повърхността па небес¬
но тяло. 2. Лице (предмет К пре¬
възходни, изключителни качес¬
тва, довеждащо нещата докрай,
терминология ж. Използвани¬
те в дадена научна област тер¬
мини. терминологичен прил.
н терминологически прил
термйти л«. (от гр.) Подобни на
мравки насекоми, които живе¬
ят заедно в мравуняци и се хра¬
нят с дървесина,
термичен и термически прил.
(гр.) Който се отнася до топли¬
на; топлинен, термйчноет ж.
термо- (гр.) Първа част на слож¬
ни думи със значение ’който е
свързан с топлина или темпера¬
тура’: термоизолация, термо¬
лампа, термообработване,
терморегулатор, термореак-
ция.
термометър м. Уред за мерене
на температура.
терморегулация ж. безмн. 1. Ре¬
гулиране па температурата. 2.
Ноддз.ржяне на постоянна тем¬
пература в човешкия и живо¬
тинския орга и изъм.
термос м. (гр.) Съд, в който дъл¬
го се запазва температурата на
поставена в него течност или
храна.
термостат л. (от гр.) Уред за ав¬
томатично поддържане на пос¬
тоянна температура.
термофор м. (гр.) 1. Съд, който
се пълни с гореща вода и се из¬
ползва за стопляне на тяло, 2.
Електрическа грейка.
термоядрен прил. Който се отна¬
ся до резултат от сблъсък (сли-

термоядрен
ване) на високонагорещени
атомни ядра в газова среда.
терор л. без мн. (лат.) 1. Заплаши¬
телни мерки, които предизвик¬
ват страх и ужас. 2* Властване
чрез такива мерки, терорис¬
тичен прил. итерористичес-
ки прил., тероризъм м.
тероризирам несв. и св., прех. 1.
Създавам, причинявам терор.
2. Прилагам насилие и жесто¬
кост.
терорист л. и терорйстка лс. 1.
Лице, което е привърженик на
тероризма. 2. Участник в теро¬
ристична дейност, терористки
прил. и терористичен прил.
терпентин .ч. без мн. (от нем.) До¬
бита чрез дестилация на смола
от иглолистни дървета безцвет¬
на течност със силна миризма.
терпентйнен прил. и терпен¬
тинов прил.
терца ж. (лат.-ит.) 1. Музикален
интервал от три степени. 2. Три
последователни карти от един
цвят. 3. разг. Оценка „три“ при
изпитване.
терциер л. без мн. (лат.-фр.) Гео¬
логически период, когато се
оформят бозайниците и широ¬
колистната растителност; трети-
чен период, терциерен прил.
тесен прил. 1. Чиято ширина е
малка. 2. Който е с малки раз¬
мери. 3. Който е с по-малки от
необходимите размери (дреха,
обувки). 4. Който е е малък об¬
хват и профил. Тесен специа¬
лист. 5. Който е много близък
и непосредствен (човешки отно¬
шения и врачки), теснота ж.
		718 „
тесла ж. Инструмент с острие за
дялане и тежка страна за чука¬
не.
теснина ж. 1, Стеснение, тясно
място. 2. Тясна местност между
височини.
тесногръд прил. Който е с огра¬
ничени схващания и възмож¬
ности.
теснолинейка ле. Железопътна
линия е по-малко междурелсо-
во разстояние и по-малки ваго¬
ни. теснолинеен прил.
теснотия х. разг. Тясно прост¬
ранство за дейност, живеене и
ДР-
тест л. (англ.) 1. Проверка по оп¬
ределени показатели на умстве¬
но развитие, интелигентност,
знания. 2. Схема от задачи и по¬
казатели за такава проверка. 3.
Система за откриване на болест.
тестов прил.
тёствам несв. и тестувам яесе.
прех. Проверявам чрез тест.
тестё ср. (перс.-тур.) Определен
брой еднакви плоски предмети.
Тесте карти за игра.
тестис и тестикул м. (лат.) Вся¬
ка от половите жлези на мъжко
същество.
тесто ср. 1. Омесено с вода и под¬
правки брашно; непечен хляб.
2. Гъста смес с малко течност.
тестен прил. О От друго тес¬
то е - различен е.
тестостерон .ч. (лат. гр.) Основен
мъжки полов хормон.
тестяв прил. 1. Който е изцапан с
тесто. 2. Който не е допечен
(хлебно изделие).

течен
	719

тетанус ж. без мн. (гр.) Заразна ин¬
фекциозна болест с вцепенява¬
не на тялото.
тетива ж. Опъната жица на лък
за стрела.
тетрадка ж. (игр.) Подшити заед¬
но листове за писане.
тетралогия ж. Художествена
творба от четири части.
тетрев и тетерев м. Горска пти¬
ца от рода на кокошките; Tetrao
tetrix.
тефлон м. (нем.) 1. Материал с
изолационни свойства, използ¬
ван при изработване на дома¬
кински съдове. 2. Съд от такъв
материал, тефлонов прил.
тефтер л. (ар.-тур.) Голяма под¬
вързана книга за вписване на
данни и сметки.
техен, тяхна, тяхно, техни
мест. 1. Който се отнася или е
свързан с лицата, за които се го¬
вори. 2. субст. Всичко, свързано
с тях. Тяхната не е за разпра-
вяне.
техник м. и технйчка ж. 1. Ли¬
це със средно техническо обра¬
зование. 2. Лице, което ремон¬
тира и поддържа технически
уреди. 3, Лице, което сръчно и
умело върши техническа дей¬
ност. технически прил.
техника ж. (гр.) 1. без мн. Произ¬
водствени умения и средства и
науката за тяхното създаване и
използване. 2. безмн. Система от
машини и съоръжения в даде¬
на област. 3. Начини за извър¬
шване на определена дейност. 4.
Сръчност и умение, техничен
прал, (от 4. знач.) и технически
прил., техничност ж.
техникум Средно техническо
(или специализирано) учил инее,
техно ср. (англ.) Направление в
рок музиката, което използва
електронни ефекти, синтезато¬
ри и под.
техно- Първа съставна част на
сложни изрази и думи със зна¬
чение: 1. ’Който се отнася до му¬
зикалното направление техно’:
технодвижение, техножанр,
техномузи ка, техно изпълн и¬
тел, техносаунд. 2. ’Който се от¬
нася до техника’: техномагазин,
техн(>маркет,технопоколение,
технотроника.
технолог л. и техноложка ж.
Специалист по технология на
производството. техкол ожки
прил.
технология ж. (гр.) 1. Система от
процеси за преработка на суров
материал в готов продукт. 2. без
мн. Наука за такава система от
процеси, технологичен прил. и
техноло tit чески прал.
тече ясен, нпрех. « .7 л. 1. Движи се
н определена посока (течност). 2.
Блика, лее се, стича се. 3. Про¬
пуска, не задържа течност (съд. )
4.	Отделя се от нещо (вещество).
Пот тече от челото му. 5. Из¬
минава, преминава (време). 6.
Провежда се. В момента тече
разговор (среща, дискусия, пре¬
даване).
течен прил. 1. Който е като вода
- няма своя форма и се разли¬
ва. 2. Който е рядък, а не втвър¬
ден.

течение
течение ср. 1. Движещ се възду¬
шен или воден поток. 2. Възду¬
шен поток, който минава през
тясно място (пространство, по¬
мещение). 3. Отделяне на сек¬
рет от живо тяло. 4. Възгледи и
убеждения в науката, изкуство¬
то и произведения, които ги от¬
разяват. 5. Броевете на перио¬
дично издание за даден период.
О Вървя срещу течението -
противопоставям се на общо¬
приетото. О С течение на вре¬
мето - след известно време.
тёчност ле. Вещество в течно със¬
тояние.
ти1 „иест. Лично местоимение за
означаване на лице, с което се
говори.
ти2 мест. Кратка форма на при¬
тежателното местоимение твой.
ти3 мест. Кратка дателна форма
на личното местоимение ти (на
теб).
тиара ж. (гр.) Корона на папа,
владика (или на древни царе).
тиган м. (гр.) Домакински кръгъл
и плитък метален съд с дълга
дръжка (за пържене).
тигър м. и тигрица ж. (от перс.)
Едро хигцно животно от рода на
котките; Pantera tigris. тигров
прил. и тйгърски прил.
тийн- (англ.) Първа съставна част
на сложни думи със значение
’тийнейджърски’: тийнбанда,
тийнгрупа, тийнзвезда, тийн-
мания, тийнмода, тийнпевец.
тийнёйджър м. (англ.) и тий-
нёйджърка ж. Лице на възраст
между 11 и 18 години, тийней¬
джъре ки прил.
	720

тик м. (фр.) Спонтанно нервно
движение на някой мускул.
тиква ж. 1, Растение с пълзящо
стъбло и едри кухи месести пло¬
дове; Cucurbita pepo. 2. неодобр.
Човешка глава. 3. неодобр. Глу¬
пав човек, тиквен прил.
тиквеник л. 1. Сладка баница с
тиква. 2. Глупав недодялан чо¬
век.
тиквичка ж. Тиква за готвене с
форма на краставица; Cucurbita
moschata.
тиксо ср. безмн. Безцветна лепен¬
ка е форма на лента.
тиктака несв. нпрех. вЗл. Издава
звук от равномерни удари.
тил м. 1. Задната част на глава¬
та и шията у човека и някои жи¬
вотни. 2. Военни части и орга¬
ни зад фронтовата линия. 3. Те¬
риторията зад фронт, тилен
прил. (от 1. знач.), тилов прил. и
тилови прил. (от 2. и 3. знач.).
тилилейски прил. В съчет. гори
тилилейски - далечни не¬
пристъпни гори.
тим м. (англ.) Група спортисти, ко¬
ито се състезават заедно и едно¬
временно; отбор.
тимпан ж. (гр.) Подобен на тъпан
ударен музикален инструмент с
полусферична долна част, на
която е опъната кожа.
тинктура ж. (лат.) Разтворено в
спирт или етер вещество.
тйнтири-мйнтири мн. разг.
Празни глупави приказки.
тинтява ж. Високопланинска
билка с горчив вкус с приложе¬
ние в медицината; Gentiana.

тиф
	721

тйня ж. 1. Рядка кал с утаени
гниещи вещества в неподвижна
вода. 2. Утайка, тинест прил.
тип м. 1. Вид с характерни за
множеството белези и свойства.
2.	Лице, носител на общи харак¬
терни белези. Не ми допадат
такъв тип служители, 3. Ху¬
дожествен образ като обобщение
на много подобни лица. 4. Свое¬
образен човек. 5. неодобр. Подъл,
долен човек, типичен прил.,
типичност ж.
типизация ж. без мн. Определя¬
не на отделни типове в художес¬
твена творба.
типов прил. Който отговаря и съ¬
ответства на определен образец.
О Типов хляб - от най-обикно¬
вено качество.
типография ж, без мн. 1. Отпе¬
чатване на текстове, книги. 2.
осл1. Печатница, типограф¬
ски прил.
тйп-топ 1. прил. неизм. Който е со¬
лиден, неоспорим. 2. нрч. Много
добре.
тир м. (отфр. гт.кр.) Солим закрит
транспортен автомобил за меж¬
дународни превози.
тйраджия м. ptr.ff. Шофьор па
тир. тираджийски прил.
тираж л. (фр.) 1. Теглене н.т пе¬
челивши номера от лотария, то¬
то, ценни книжа и под. 2. Брой
на екземпляри от едно издава¬
не на книга, вестник, тиражен
прил.
тиражирам «есе. и св., прех. 1. Оп¬
ределям, установявам тираж. 2.
Размножавам в определен брой.
3.	Рази ростра им вам лъжа, инт¬
рига и под.
тиранизирам несв. и ек, прех. По¬
тискам, измъчвам.
тиранин л. и тиран м. (гр.) оет.
Насилник, диктатор, тира¬
ничен прил. и тирански прил.,
тираничност ж., тирания
ж, и тиранство ср.
тирйнтили. (фр.) Ластични през¬
рамки за панталон.
тирбушбн ж. (фр.) Приспособле¬
ние за изтегляне на тапа от бу¬
тилка.
тире ср. (фр.) Препинателен знак
във вид на черта.
титан м. (гр.) 1. Митологичен без¬
смъртен великан. 2. Лице с из¬
ключително дарование и умст¬
вени способности, титанйчен
прил. и титане ки прил.
титла ж. (от лат.) 1. Почетно наз¬
вание за благородство, заслуги,
научна степен. 2, език. Надреден
знак за съкращаване и изпуска¬
не на букви, използван в сред¬
новековни текстоне.
титул л. (лат.) Заглавна страни
ца на книга, статин. титулен
прим <„■ Титулна страница-
страница, на която са означени
заглавието, името на автора, ре¬
дактора и под.
титуляр м. (лат.-рус.) и титуляр-
ка ж. Лице, което е назначено
за постоянно, а не временно из¬
пълняване на служба, длъж¬
ност. титулярен прил.
тиф м. (гр.) и тифус м. без мн. За¬
разна болест, която протича теж¬
ко и уврежда червата, тифо¬
зен прил.
46*

тих
тих прил. 1. Който действа слабо
върху слуха. 2. Който е безшу¬
мен, спокоен. Тих дъжд. 3. Кой¬
то не е оживен и натоварен. Ти¬
ха улица. 4. Който е смирен, спо¬
коен. Тиха печал. О Тих човек
- който не се проявява бурно и
шумно, тишина ж.
тихомълком нрч. Мълчаливо,
без шум и говор.
тичам несв. нпрех. 1. Движа се
много бързо, като се отблъсквам
с крака от земята; бягам. 2. Вър¬
ша дейност, свързана с енергич¬
но движение в различни посо¬
ки. 3. Продължително ходя по
инстанции и служби, за да свър¬
ша негцо.
тичешката и тичешком нрч. С
тичане, с бързане.
тичинка ж. (рус.) Вътрешна част
в цвета на растение, прикрепе¬
на към дръжка торбичка с раз¬
множителен прашец, тйчин-
ков прил.
тйшърт м. (англ.) Памучна три¬
котажна блуза без яка и с къси
ръкави.
тия мест. Тези.
тлака ж. Седянка, на която по¬
магат в работата на домакини¬
те.
тласкам несв. прех. 1. Блъскам
енергично. 2. Подбуждам към
дейност, проява.
тласък л. 1. Отделно тласкане,
удряне. 2. Подтик за извършва¬
не на нещо.
тлея ясса, нпрех. 1. « 3 л. Гори сла¬
бо, без пламък и пуши. 2. Бав¬
но слабея, угасвам.
	 722

тлъст прил. 1. Който е с много
мазнини (жив организъм); охра¬
нен. 2. Който съдържа много
мазнина (ядене). 3. Който е
твърде голям (печалба), тлъс-
тина ж. (от 1. и 2. знач.).
то1 мест. 1. Лично местоимение
от среден род за означаване на
лице, за което се говори. 2. В без¬
лични изречения. То се съмна¬
ло вече.
то2 част. За усилване и подчер¬
таване. То лъжата си е лъжа.
То не бе сватба, не бе чудо.
тоалет м. (фр.) 1. Горно дамско
облекло със съответна гарниту¬
ра. 2. Привеждане на външ¬
ността в необходимия вид. то¬
алетен прил. О Тоалетен са¬
пун - ароматизиран мек сапун,
тоалетка ж. Шкафче (маса) с ог¬
ледало и тоалетни принадлеж¬
ности.
тоалетна ж. 1. Помещение в об¬
ществено място за оправяне на
външния вид. 2. Клозет.
това мест. Показателно местои¬
мение - форма за среден род от
този, тоя.
след това нрч. После. О Това-
онова - безразлично какво.
товйр 1. Натоварен за прена¬
сяне багаж, стока. 2. Тежка мъ¬
чителна работа или задълже¬
ние. товарен прил.
товарйч м. Лице, което товари и
разтоварва пренасяни стоки.
тоаарачен прил.
товарителница .**. Документ за
пренасяме па стока и товари.
товаря нсев. прех. 1. Ола гам товар
на добитые или превозно средст-
томбола
723

ко, за да бъде пренесен. 2. Въз
лагам много задачи и поръчения
на някого. ~ се нпрех. Поемам
прекадено много задължения.
тога ас. (лат.) 1. ист.. Дълго наме¬
тало без ръкави, носено от пъл¬
ноправните граждани на Древ¬
ния Рим. 2. Дълга горна дреха
за съдии и адвокати при съдеб¬
ни заседания или за ръководни
органи в университет при тър¬
жествени случаи.
тогава нрч. итогаз нрч. разг. 1. В
по-предишно или следващо, но
не сегашно време (момент). 2. сз.
В такъв случай, тогавашен
прил. (от 1. знач.).
тоест (т.е.) сз. Това значи, имен¬
но.
този и тоя, тази и тая, това,
тези и тия мест. 1» Показател¬
ни местоимения за посочване на
обекти, близо до говорещите ли¬
ца. 2. За посочване на вече спо¬
менат предмет (лице). 3. субст.
необобр. За назоваване на лице,
което е в близост или е вече спо¬
менато. Тоя няма скоро да
млъкне. Тия за какво чакат.
той, тя, то, те мест. Лични мес¬
тоимения за посочване или за¬
местване на названия на лица
(предмети), за които се говори.
ток1 м. без мн. 1. Движение на
електрически заряд в провод¬
ник. 2. Движение в поток, mb-
ков прил.
ток2 м. (нгр.) Удължена пета па
обувка. Висок ток.
тока ж. (ит.-тур.) Металическа
рамка за закопчаване и стяга¬
не на колан, ремък и под.
токйчка ж. Домашна гттипа, по¬
добна на кокошка; Numida mele-
agris.
токсини мн. (гр.) Отделяни от ня¬
кои микроби отровни вещества.
токсичен прил.
току нрч. разг. 1* Преди малко,
тъкмо. 2. Изведнъж, изненадва¬
що. 3. В съчетание с предлог. За¬
ведох я току до вратата. О То-
ку-виж - изведнъж.
току-така «рч. Без причини и ос¬
нование.
току-що нрч. Преди малко. Току-
що излезе.
тбкшоу м. (англ.) Шоу, което
включва интервюта с популяр¬
ни личности.
толеранс м. без мн. (лат.) Допус¬
тимо незначително отклонение
от мярка или уговорен срок, то¬
лерантен прил., толерант¬
ност ж.
толерирам несв. и се., прех. 1. Про¬
явявам търпимост към някого
(нещо). 2. Подкрепям, покрови¬
телствам.
толкова нрч. и толкоз нрч. разг.
1.	В такова (еднакво) количест¬
во и степен. 2. Твърде много.
ТОМ м.. (гр.) 1. Отделна книга от
издадено в няколко книги съчи¬
нение. 2. Всяка отделно оформе¬
на книга.
томахавка ж. (ам.) Бойна брад¬
ва с къса дръжка у северноаме¬
риканските индианци.
томбола ж. (ит.) Предметна ло¬
тария с увеселителна или бла¬
готворителна цел. томболен
прил.

тон
тон1 л. (фр.) Мярка за тегло, рав¬
на на 1000 кг.
тонг м. (гр.) 1. Музикален звук с
определена височина. 2. без мн.
Интонация, нюанс на гласа. 3.
Наситеност на цветовете в жи¬
вописта. 4. Долавяните удари на
сърдечния мускул. 5. Начин на
поведение и отношение към
другите, тонов прил.
тон3 м. (от тур.) Едра морска риба;
Thynnus vulgaris.
тоналност ле. без мн. 1. Строеж на
музикална творба върху опре¬
делена гама. 2. Преобладаващ
тон в живописна творба.
тонер м. (англ.) Химикал, чрез
който принтерът разпечатва от
компютър върху хартия.
тонизирам несв. и св., прех. Засил¬
вам дееспособността на организ¬
ма, повишавам активността му.
тонус м. без мн. (гр.-лат.) 1. Некон¬
тролирано постоянно слабо сък¬
ращение (напрежение) на мус¬
кул. 2, Общо напрежение, което
определя дееспособността на ор¬
ганизма.
топ3 м. (тур.) Артилерийско оръ¬
дие. топовен прил.
топ2 м. (тур.) 1. Пакет с еднородна
стока. 2. Навит на руло плат за
пренасяне и продаване.
топ- Първа част на сложни думи
със значение ’най-първи, най-
добър, изключителен’: топин-
тервн>, топкриминалист, топ-
листа, топ напи на, топ преби¬
ване, топчскге.
топаз л. (от гр. собстн. ) Скъпоце¬
нен камък с различен цвят и об-
	724
работено късче от него, топа-
зен прил.
топик м. (англ.) Въпрос, който е с
основно значение в даден модел
или област.
топика ж. (от гр.) 1, Заглавие на
логически трактат за търсене на
аргументи, общи за няколко
твърдения. 2. Общ аргумент с
приложение към сходни случаи.
топка ж. (от тур.) 1. Кух или плъ¬
тен предмет със сферична фор¬
ма. 2. Лек предмет с такава фор¬
ма, предназначен за игра.
топлийка ж. Малка игла с топче
на тъпия край.
топлина ж. без мн. 1. Излъчвана
от слънцето (огъня и под.) енер¬
гия, която усещаме с кожата си.
2.	Благоприятна за живите ор¬
ганизми външна температура.
3.	Приятно душевно изживява¬
не. топлинен прил. (от 1. и 2.
знач.), топлота ж. (от 3. знач.).
топлинки мн. Домашни панто¬
фи от дебел вълнен плат или ме¬
ка кожа.
топлиста ж. Списък с най-попу¬
лярни творби, лица в даден мо¬
мент.
топлокръвен лрил. Който е с пос¬
тоянна температура на кръвта
(животно).
топломер ле. Уред за измерване
на топлината.
топлофикация ж. без мн. Осигу¬
ряване на отопление от топло¬
централа.
топлоцентрала ж. Централа,
която осигурява пара и топла во¬
да за жилищни и индустриални
нужди.

торс
	 725

'топля несв. прех. 1. Правя нещо
да стане топло, по-топло. 2.вЗл.
Отделя топлина. 3. а 3 л. Запаз¬
ва телесната температура. Бо¬
тушите не топлят. 4. Създа¬
вам душевна топлота и радост.
~ се несв. Ставам топъл.
топограф м. Специалист по то¬
пография.
топография jv. (гр.) Наука за из¬
мерване на земната повърхност
и изработване на планове и кар¬
ти, топографски прил.
топола ж. Широколистно високо
дърво с мека дървесина; Populus
pyramidalis. тополов прил.
топонимия ж. (гр.) 1. Географ¬
ските названия в дадена област.
2. език. Наука за географските
местни названия, топонима-
чен прил.
топор л. (от перс.) Вид старинна
брадва.
топуз л. (тур.) Метална топка на
кантар.
топче ср Малко стъклено кълбо,
с което децата играят.
топчест прил. Конто е с форма
на топка.
топъл прил. 1. Конто съдържа
или отделя топлина. 2. Кой го за
пазва телесната температура..'!.
През който температурата е ви¬
сока. Топла вечер. 4. Който е
приятен в обноските и поведе¬
нието си; сърдечен. О Топла
връзка - коридор, който свърз¬
ва две сгради, без да се излиза
навън.
топя1 несв. прех. 1. Поставям в
течност, намокрям. 2, Със залък
хляб бъркам в ядене, сол или
друга подправка. 3. pti it. Ком¬
прометирам, клевети някого.
топя2 песе. прех. 1. Нравя нещо да
е течно. 2. « 3 л. Измъчва физи¬
чески и душевно. - се нпрех. в 3
л. 1. Става течен (вещество). 2.
Слабея.
тор ж. и ж. 1. Изгнили растител¬
ни отпадъци и животински из¬
пражнения, които подсилват
плодородието на почвата. 2. Ор¬
ганични, минерални или хими¬
чески вещества със същото
предназначение, торен прил.
торба ar. 1. Голяма кесия, ушита
от мека материя с презрамка
или дръжки за носене на раз¬
лични предмети. 2. Предмет с
подобна форма или предназна¬
чение.
тореадбр ж. (исп.) Участник в
борба с бикове.
торище и торище ср. Място, къ¬
дето се събира оборски тор.
тормоз м. без мн. (гр.-рус.) Потис¬
кане, измъчване и притеснение.
тормозя несв. прех. Измъчвам,
упражнявам натиск.
торнадо гр. (иси.) Силенураганен
вятър, конго засмуква предме¬
ти от земята.
торпедо гр. (лат.-фр.) ПрОДЪЛГО-
ват подводен снаряд за разру¬
шаване на плавателни съдове.
торпеден прил.
торпила ж. (ит.-фр.) Торпедо. О
Жива торпила - летец, който
съзнателно се жертва заедно със
самолета си.
торс м. (ит.) 1. Човешко тяло, без
главата и крайниците. 2. Скулп¬
тура на такова тяло.

торта
торта ж. (ит.) 1. Голямо кръгло
сладкарско изделие от отделни
тестени пластове, съединени със
специален крем. 2. Парче от та¬
кова изделие, тортен прил.
торф м. без мн. Маса от непълно
разложени, полуовъглени блат¬
ни растения, използвани за го¬
риво. торфен прил.
торя несв. прех. Прибавям (вна¬
сям) тор в почвата, за да увели¬
ча плодородието й.
тост1 м. (англ.) Пожелания при
наздравица.
тост2 м. (англ.) разг. Запечен сан¬
двич с различна плънка.
тостер х. (англ.) Електрически
уред за препичане на филийки
хляб.
тотален прил, (лат.) Цялостен.
тоталност ж.
тотализатор м. (фр.) 1. Система
на парично залагане при спорт¬
ни игри. 2. Апарат, който показ¬
ва заложената сума за отделен
кон при конни надбягвания.
тоталитарен прил. Който потис¬
ка демократичните права и сво¬
боди, тоталитарност ж.
тоталитаризъм м. без мн. (фр.)
Политически режим с всеобщо
господство на дадена утопична
идеология и една легитимна
партия.
тотем м. (от ам.) Животно (расте¬
ние), приемано за свещено от
някои първобитни народи.
тото- Първа част на сложни ду¬
ми със значепие ’който се отна¬
ся до тотализатор’: тотоисте-
рия, тотоманиак, тотомили-
онер, тототреска.
	726

точа1 несв. прех. Правя сечиво да
е остро.
точа2 несв. прех. 1. Наливам теч¬
ност с тънка струя. 2. Изтеглям
на тънка нишка. 3. Правя кори
за баница. *• се нпрех. 1, в 3 л. Те¬
че на тънка струя. 2. мн. Движи
се бавно (множество).
точен прил. 1. Който е съобразен
с определен ред и изисквания.
2» Който е според нужния раз¬
мер и образец, точност ж.
точил ар м. Лице, което наточва
сечива,
точилка ж. Гладка и права
пръчка за приготвяне на кори
за баница.
точило ср. Кръгъл камък (брус),
който се върти около ос за на¬
точване на сечива.
точка ж. 1. Математическо поня¬
тие за малък материален обект,
който не се дели. 2. Малко кръг¬
ло изображение. Тапети на точ¬
ки. 3. Място в пространството,
пункт. 4. Предел, до който едно
състояние остава запазено. 5.
Препинателен знак за край на
изречение или за съкращение, 6.
Част (дял) от план, параграф и
пр. О Гледна точка - мнение,
становище, точков прил.
тоя хест. Този.
тояга ж. Дебела права пръчка за
подпиране или отбрана. О До
просе шка тояга - до голяма
бедност.
трабйнт х. Вид немска лека ко¬
ла.
траверса ж. (фр.) Греда, поставе¬
на напречно под железопътни
релси.

	 727

травестйрам несв. и св., нпрех. (<п%
фр.) Преобличам се в дрехи на
другия пол.
травестит м. Лице, което има по¬
ведение на другия пол.
травма ж. (гр.) 1. Физическо ув¬
реждане на организма чрез вън¬
шно въздействие. 2. Емоциона¬
лен стрес с трайни психически
последствия, травматичен
прил.
травматизйрам несв. и св., прех.
Предизвиквам психическо или
физическо увреждане или при¬
теснение.
гран мирам «есе. и св., прех. При¬
чинявам травма.
трагедия ж. (гр.) 1. Драматично
произведение с непреодолими
конфликти и гибелен край на
главните герои. 2. Тъжна не¬
щастна случка, траги чен прил.
и трагически прил., трагич-
ност ж. и трагизъм м. (от 1.
знач.).
трагик м. 1. Автор на трагедии.
2. Актьор, който изпълнява тра¬
гични роли.
трагикомедия ж. I. Драматур¬
гично произведение страгични
и комични елементи. 2. Тъжно
весела случ ка. траги ком й чен
прил.
традиция ж. (лат.) Тона, което се
наследява, запазва и предава на
следващите поколения, тради¬
ционен прил., традицион-
пост ж.
траектория ж. (лат.) 1. Линия,
описвана от движещо се в прос¬
транството тяло. 2. Кривата,
описана от изстреляно тяло.
трамбовка
траГН прил I. Kolllt> неизменно
продължава пъп премети. 2.
Който издържа дълго. Ьез да ге
повреди или развали трай¬
ност ж.
трак (англ.) 1. Звено от гъегпнч
на лента (верига). 2.Голям аме
рикански камион за товари.
тракам несв. 1. нпрех. в 3 л. Изда¬
ва характерен шум при удар с
друг твърд предмет. 2. прех. Уд¬
рям два твърди предмета и се
чува шум. 3. прех. Предизвик¬
вам подобен шум.
траки мн. (трак м.) Древно пле¬
ме, населявало Балканския по¬
луостров. тракийски прил.
тракт м. (от лат.) 1. Направление,
маршрут. 2. Канал за придвиж¬
ване, предаване, оформен от от
делни устройства. 0 Стомаш¬
но-чревен тракт - храносми¬
лателен път.
трактат м. (лат.) Научно съчине¬
ние с теоретични разсъждения.
трактор я. (лат.) Самоходна ма¬
шина за теглене и придвижва¬
не на селскостопански съоръже¬
ния и ма пг и и и. тракторен
прил.
тракторист м. и трактористка
ж. Лице, което управлява трак¬
тор.
т рал м. (англ.) 1. Устройство за от¬
криване на подводни препятст¬
вия или мини. 2, Риболовна
мрежа с конусовидна форма.
трамбовка ж. без мн. 1. Трамбу-
ване. 2. Дебела тежка греда за
трамбуване. 3. неодобр. Продъл¬
жително маршируване.

трам бу нам
трамбувам «есе. (нем.-рус.) 1. прех.
Набивам повърхност, за да ста¬
не твърда и плътна. 2. нпрех.
Марширувам продължително.
3.	нпрех. Дълго ходя пеша.
трамвай м. (англ.) Превозно сред¬
ство, което се движи с ток по рел¬
сов ггьт в границите на едно на¬
селено място, трамваен прил.
трамплин м. (от англ.) 1. Гъвка¬
ва дъска за оттласкване при
скок или прескок. 2. Изходна
точка или опора за достигане на
по-високо положение.
транзистор ж. (англ.) 1. Полупро¬
водниково триелектродно ус¬
тройство за усилване и преобра¬
зуване на електрически сигна¬
ли. 2. разг. Преносим радиопри¬
емник с батерии, транзисто¬
рен прил.
транзит м. без ж«. (лат.-фр.) Пре¬
минаване през държава (град)
без прекъсване за престой или
прехвърляне в друго превозно
средство, транзитен прил.
транс ж. без жн. (фр.) Помрачава¬
не на съзнанието при силна нер¬
вна възбуда или при хипноза.
транс- Първа съставна част на
сложни думи със значение
’минаване през нещо или разпо¬
ложение зад нещо’: трансат¬
лантически, трансграничен,
трансконтинентален, транс¬
океански.
трансакция ж. (лат.) 1. Спогодба
при взаимни отстъпки. 2. Сдел¬
ка.
транскрибирам неся. и т., прех.
Правя транскрипция.
	728
транскрипция ж. (лат.) 1. език.
Предаване на думи от даден
език с условни букви и знаци.
2. език. Точно записване на диа¬
лектно произношение с използ¬
ване на допълнителни знаци. 3.
Преработване на музикална
творба за изпълнение от друг
инструмент или състав.
трансакция ж. без мн. (лат.) 1,
Препредаване на извънстудий-
ни радио- и телевизионни сигна¬
ли. 2. Предаване чрез радио- или
телевизионна уредба на говор,
музика, изображение. 3. Преда¬
ване на цифрова програма за из¬
числителна машина от един език
на програмиране на друг.
транслитерация ж. без жв. (лат.)
език. Предаване на буквите от
една азбука с букви на друга аз¬
бука без оглед на оригиналния
изговор.
транспарант м. (фр.) 1. Плътно
перде за прозорец за предпазва¬
не от слънце. 2. Широки ленти
с надписи, носени при демонст¬
рация.
трансплантант м. (лат.) Част от
тъкан или орган, който може да
се присади.
трансплантация ж. (нлат.) При¬
саждане на органи (или части от
орган, тъкан) от една част на тя¬
лото на друга или от един човек
(животно) на друг човек (живот¬
но).
трансплантйрам ясен, и св.7 прех,
IГраня трансплантация.
транспорт м. (ллт.-исм.) 1. Превоз
на стоки и хора. 2. Превозни
средства, транспортен прил.

трахома
729

транспортьор м. (фр.)1, Превоз¬
на ri. 2. Устройство за непрекъс¬
нато пренасяне на стоки или
предмети; конвейер.
транссексуален прил. Който
променя пола си.
трансфер м. (лат.) 1. Превод на
пари или ценности. 2. Прехвър¬
ляне на право на владеене на
ценни книжа, транеферен
прил.
трансформатор л. (лат.) Съоръ¬
жение за променяне на напре¬
жението на променлив ток.
трансформация ж. (лат.) 1. Пре¬
образуване, промяна на нещо. 2.
Променяне на напрежението на
електрически ток чрез транс¬
форматор.
трансформтЧрам лесе, и св., прех.
Правя трансформация.
транш м. (фр.) Парична сума ка¬
то част от финансова сделка или
заем (според определена квота),
траншея ж. 1. Дълъг изкоп за
предпазване на войниците от
обстрел. 2. Дълъг тесен изкоп за
полагане на тръби и комуника¬
ционни връзки.
трап1 л. Изкопана или естестве¬
на вдлъбнатина в земята.
трап2 л. (нидерл.). 1. Корабна въ¬
жена стълба. 2. Въжена стълба
за гимнастически упражнения.
трапеза ас. (гр.) 1. Наредена за
ядене маса. 2. Самото подреде¬
но ядене, трапезен прил.
трапезария ж. (гр.) 1. Стая (по¬
мещение), където се яде. 2. Об¬
ществено заведение за безплат¬
но хранене (за ученици).
трапец .-ч. (гр. ш-м.) 1. Четири¬
ъгълник, па който само две от
страните са успоредни. 2. Гим¬
настически уред.
трапчйнка ж. 1. Малък трап. 2.
Вдлъбнатина на бузата на чо¬
век, която се оформя при усмих-
ване.
трасе ср. (фр.) 1. Линия за озна¬
чаване на път, канал и под. вър¬
ху план, карта, проект. 2. Нане¬
сена върху терен линия на ка¬
нал, връзка (телефонна, телеви¬
зионна, електрическа). 3. Мар¬
шрут на състезание.
трасирам несв. и св., прех. 1. Пра¬
вя, проправям трасе. 2. Опреде¬
лям линия на действие, план.
траулер м. (англ.) 1. Кораб за чис¬
тене на мини (миночистач). 2.
Малък риболовен кораб (страл).
траур м. без мн. (нем.) 1. Израз на
скръб за близък човек или голя¬
мо бедствие. 2. Черно облекло
или специален знак като израз
на скръб, траурен прил.
трафик ж, (ит.) 1, Търговски об¬
мен на стоки чрез внос и износ.
2. Транспортен поток от стоки и
хора.
трафикант ж. Лице, което осъ¬
ществява нелегален трафик.
трафопостж. Трансформаторен
пост за понижаване на електри¬
ческото напрежение.
трахея ж. (гр.) Дихателна тръба,
която свързва гръкляна с бели¬
те дробове.
трахома ж. без мн. (гр.) Заразно
възпаление на лигавицата на
окото.

трая
трая несв. нпрех. 1. е 3 л. Има оп¬
ределена продължителност. 2. е
3 л. Не се поврежда, запазва се.
3. Издържам, понасям.
требвам несв. прех. (рус.) Офици¬
ално изисквам отпускане на
средства, храна и под.
требя несв. прех. разг. 1. Унищо¬
жавам. 2. Почиствам зърно от
примеси.
трева ж. 1. Растение с тънки сла¬
би стъбла. 2. Площ, покрита с та¬
кива растения. 3. без мн. разг.
Наркотик, тревен прил.
тревист прил. 1. Който прилича
на трева. 2. Който е покрит стре¬
ва. 3. Който има цвят на трева.
тревога ж. 1. Силно безпокойст¬
во. 2. Предупредителен сигнал
за опасност, тревожен прил.,
тревожност ж.
тревожа несв. прех. Предизвик¬
вам, създавам тревога.
тревопасен и тревояден прил.
Който се храни само с растител¬
ност (животно).
тревясва «есе., тревяса се. нпрех.
вЗл. Покрива се с трева; обрасва.
трегер м. (нем.) Основна хоризон¬
тална греда в покривна конст¬
рукция.
трезв прил. Който е разсъдлив и
практичен, трезвост ж.
трезвен прил. Който не е пил ал¬
кохол, не е пиян, трезвеност
трезвеник м. и трёзвеница ж.
Лице, което не консумира алко¬
хол.
трезор м. (лят. -фр. ) ( '] ici ща л f ю ох¬
ранявано хранил и ще за ценнос¬
ти в банка.
трёйдмарк л. (англ.) Търговска
марка, фабричен знак.
трели мн. (ит.-рус.) 1* Преливно
повтаряне на съседни тонове за
украса на песен. 2. Песен на пти¬
ца с подобен ефект.
тремор (нлат.) Болестно рит¬
мично движение на мускули;
треперене.
трен м. (фр.) ост. Влак.
тренажор м. (от англ.) Трениро¬
въчно устройство, наподобява¬
що естествени условия.
тренд л. (англ.) Основна тенден¬
ция в икономическа или финан¬
сова област, трендов прил.
трендафил л. (от гр.) Храстовид¬
но растение, подобно на роза;
Rosa centifolia, трендафилов
прил.
тренинг м. без мн. (англ.) Трени-
раност.
тренирам несв. и св., прех. 1. Под¬
готвям за високо спортно равни¬
ще. 2. Създавам издръжливост
и добра физическа форма чрез
постоянни упражнения.
тренировъчен прил. Който е
предназначен за тренировка.
трёнчкотл. (англ.)ост. Непромо¬
каема дълга горна дреха с плът¬
на подвижна подплата.
треньор м. и треньорка ж. Ли¬
це, което тренира някого, ръко¬
води тренировка, треньорски
прил., тренъдрство гр.
трепанация ж. (нлат.) Хирурги¬
ческо проникване в костна ку¬
хина е лечебна цел.
трепвам , трепна св. нпрех.
1. Еднократно правя неволно
движение. 2. Стряскам се. 3.

трибуна
	731

Изразявам смущение, притес¬
нение. Не трепва пред нищо.
треперя несв. нпрех. 1, Неволно
нравя бързи движения; треса ce.
2. Изразявам силен страх и без¬
покойство.
трепет м. 1, без мн. Леко потре¬
перване. 2. Вълнение от нещо
неочаквано, предстоящо, тре¬
петен прил., трепетност ж.
трепетлика ж. Широколистно
дърво с голяма корона; Populus
tremula. трепетлйков прил.
трептя несв, нпрех. 1. Извършвам
многократни движения с откло¬
нение в противоположни посо¬
ки. 2. е 3 л. Появява се и угасва
с определен интервал (светли¬
на); мига. 3. в 3 л.Чува се по-сил¬
но и по-слабо на определени ин¬
тервали (звук).
трепя несв. прех. Убивам, унищо¬
жавам. ** се нпрех. Работя непо¬
силно.
треса несв. прех. Тръскам, разтър¬
свам. - се нпрех. Треперя, раз¬
търсвам се от страх, студ и под.
- ме в 3 л. Имам температура,
треска.
тресавище ср. Трснясало блатис¬
то място, където може да се за¬
тъне.
треска ле. без мн. Болестно състо¬
яние с висока температура, тре¬
перене и студени тръпки.
треска ж. 1. Тънко парче от д ър¬
во, отделено при сечене, ценене.
2. мн. Приготвени за разналка
такива парчета. О Трески за
дялане - недостатъци, прови¬
нения.
трескан л/wrt. 1. Който е болен от
треска. 2. Който проявява или
изразява силна н-мбуда.
трета ле. и третина ж. Част от
нещо, разделено на три.
третинимн. Помен на третия ден
след смъртта.
третирам несв. и св., прех. (фр.) 1.
Обсъждам, разглеждам тема,
въпрос. 2. Обработвам с меди¬
каменти, вещества (рана, расте¬
ния, семена). 3* Отнасям се по
определен начин с някого (не¬
що). 4, разг. Преследвам, притес¬
нявам.
трето- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’трети по ред,
степен’: третокласен, трето-
курсяик, треторазреден, тре¬
тостепенен.
третокласник л. и третоклас-
ничка ж. Дете в трети клас.
трещя несв. нпрех. Издавам силен
трясък.
три- Първа част на сложни думи
със значение ’с (от, на) три’:
триглав, тригодишен, триета¬
жен, тридневен, тримесечен,
триминутен, трицветен.
триада(от грЛ ‘Философска схе¬
ма па развитие е три фази - те¬
за, антитеза, синтеза.
трибагреник м. Трикольор.
трибун л. (лат.) 1. Лице, избрано
да защитава интересите на пле¬
беите (а Древния Рим). 2, Вожд,
защитник на интересите и пра¬
вата на народа.
трибунале, (лат.) 1. По-високо из¬
дигнато място, където застава
оратор. 2. Печатен орган, който
излага и защитава интересите

трибуна
на определени среди. 3. Амфи-
театрално разположени пейки
за зрители на спортни състеза¬
ния, манифестации и под.
трибунал ж. (лат.) Висш съдебен
институт или съдилище.
тривиален прил. (лат.-фр.) Който
е обикновен, неоригинален.
тривиалност ж.
тригодишнина ж. Годишнина
на събитие, извършено преди
три години.
тригонометрия ж. (гр.) Наука за
съотношението между страните
и ъглите на триъгълника, три¬
гонометричен прил.
тригуна ж. (игр.) Триъгълна
сладка баничка със сироп.
тридесетйна и трийсетйна
числ. Около тридесет.
триедйнен прил. Който е един¬
ство от три свързани същности.
О Триединен Бог - Отец, Син
и Дух.
триеналес/?. (ит.) Изложба, уреж¬
дана на всеки три години.
тризонёт ж. Три апартамента
един над друг, свързани с вът¬
решна стълба.
трик ж. (фр.) I. Хитра духовита
шега. 2. Ловък номер, който съз¬
дава илюзия, траков прил.
трико ср. (фр.) 1, Плетена, разтег-
лив а материя. 2. Дреха от така¬
ва материя.
трикольор ж. (лат.-фр.) Нацио¬
нално знаме с три ивици в раз¬
личен цвят, трикол ъорен прил.
трикотаж м. (фр.) Плетени дре¬
хи или ушити от трико, три¬
котажен прил.
	 732
трилогия ж. (гр.) Тематично
свързани три художествени
творби от един автор.
трйлър ж. (англ.) Филм, творба с
възбуждане на силни емоции, в
които разказът е от гледна точ¬
ка на жертвата или престъпни¬
ка.
трима числ. Три лица, поне едно
от които е от мъжки пол.
тримесечие ср. Период от три
месеца, тримесечен прил.
триножник м. Висока поставка
с три крака - за апарати, уреди
и под.
трио ср. (ит.) 1, Музикална твор¬
ба за трима изпълнители. 2,
Състав от трима изпълнители.
триод1 ж. (гр.) Богослужебна кни¬
га за четене около Великден.
триод3 ж. (гр.) Електронна лампа
с три електрода.
трион ж. (от гр.) Сечиво за ряза¬
не с назъбено острие.
трибр ж. (фр.) Земеделска маши¬
на за очистване на зърна от при¬
меси.
трйпер ж. (нем.) Венерическа бо¬
лест с възпаление на половите
органи.
триптих ж. (гр.) 1. Икона от три
части, като страничните се сгъ¬
ват и покриват средната. 2. Ху¬
дожествена творба с три сюжет¬
но и идейно обединени елемента,
тристранен прил. 1. Който е с
три страни. 2, В който участват
три държави, организации и
пор. Тристранно споразумение.
тристранна .«■. раз/.. Комисия с
представители иа три институ¬
ции.

	 733
тритон м. 1. Земноводно влечу¬
го; Triton cristatus. 2. Древно¬
гръцко митологично морско бо¬
жество.
триумф м. (лат.) 1. ист. Тържес¬
твено посрещане на победител
в сражение (в Древния Рим). 2.
Тържествено отбелязване на по¬
беда. триумфален прил., три-
умфалност ж.
триумфирам несв. и св., нпрех.
Празнувам триумф.
трихина и трихинела ж. (гр.-
нлат.) Паразитно червейче в тя¬
лото на животни, което се прена¬
ся и у човека; Trichin ella spiralis,
трйци иен. Люспи от житни хра¬
ни, които се отделят при мелене
на брашно. О На брашното ев¬
тин, на триците скъп - кой¬
то цени маловажното, а не зна¬
чимото. трйчен прил.
триъгълен прил. Който е с фор¬
ма на триъгълник.
триъгълник .и. 1. Геометрична
фигура с три страни и три ъгъ¬
ла. 2. Уред за чертане стри стра¬
ни и три ъгъла. 3. Предмет с
форма на триъгълник.
трия несв. прех. 1. С натискане
движа нещо по повърхност. 2.
търкане бърша, почиствам. 3. С
търкане правя нещо па ситни
частици.
тровя «есе. прех. 1. Умъртвявам е
отрова. 2. Нанасям физическа
или психическа вреда; измъч¬
вам. ~ се нпрех. 1. Поглъщам от¬
рова. 2. Измъчвам се.
трогателен прил. Който предиз¬
виква силни чувства и вълне¬
ния. трогателност ж.
тромпет
трогвам негатрогна m прех. Из¬
виквам нежни чувства и уми¬
ление.
троен прил. 1. Които е от три час¬
ти, съставки. 2. Който е три пъ¬
ти по-голям. Тройна покритие.
Тфоица ж. без мн. Триединен Бог
- Отец, Син и Свети Дух.
трбйка ж. 1. Числото три. 2.
Оценка „среден". 3, Карта за иг¬
ра с три знака. 4, Впряг от три
коня. 5. Превозно средство с но¬
мер три. 6. Трима души с обща
дейност или задача.
тройкаджия м. и тройкаджий-
ка ж. Учащ, който получава
предимно тройки.
тролей м. (англ.) 1, Метален прът
към превозно средство, който го
свързва с контактна мрежа за
снабдяване с ток. 2. разг. Тролей¬
бус.
тролейбус м. Многоместно пре¬
возно средство, придвижвано с
електрически ток по бсзрелсов
път. тролейбусен прил.
тромав прил. Който е бавно под¬
вижен и несръчен. тролшиост
ЛГ.
тромб лс (гр. Иллг.) Кръвен съси-
рек в кръвоносен съд.
тромбоза ж. без мн. (гр.-нлат.) Бо¬
лестно образуване на тромби в
кръвоносните съдове.
тромбон м. (ит.) Духов музика¬
лен инструмент с нисък тембър.
тромбонен прил.
тромпет м. (фр.) Духов музика¬
лен инструмент с висок тембър
с форма на извита тръба и кла¬
пи. тромпетен прил.

||И11Г
трон м. 1. Специално украсен
стол за монарх. 2. Тесен стол,
прикрепен към стената на цър¬
ква. О Сядам на трона - пое¬
мам държавната власт, тронен
прил.
тропам несв. нпрех. 1. Произвеж¬
дам шум, като удрям па нещо.
2. Произвеждам шум при ходе¬
не или игране.
тропи мн. (тропл.) (гр.) Художес¬
твени изрази с преносно образ¬
но значение.
тропика. (гр,-фр.) 1. Всеки от два¬
та мислени кръга, успоредни на
екватора, на разстояние 23 и 27
минути северно и южно. 2. Най-
горещата област на Земята, раз¬
положена между тези линии.
тропичен прил. и тропичес¬
ки прил.
трополя несв. нпрех. Вдигам едно¬
образен шум.
тропосфера ж. без мн. (гр.) Най-
ниският атмосферен слой над
земната повърхност до страто¬
сферата.
тросвам се несв., тросна се св.
нпрех. Изведнъж казвам нещо
грубо и сърдито.
троскот м. без мн. 1. Трева със
здрави пълзящи корени; Супо-
don dactilon. 2. Общо название
на някои други треви.
тротил м. без мн. (нем.) Твърдо
бледожълто вещество, което се
използва като взрив.
тротинетка ж. (от фр.) Подобно
на велосипед детско возило от
дъска с две колелца и кормило,
тротоар л. (фр.) Издигната нас¬
тилка за пешеходци от диетс
	734
страни на улица, тротоарен
прил.
трофей м. (гр.-лат.) 1. Завоювани
от неприятел боеприпаси, зна¬
мена и под. 2. Предмет (нещо),
който символизира победа.
трофеен прил.
троха ж. 1. Малко късче от хляб
или хлебно изделие. 2. Съвсем
незначителна част от нещо.
троша несв. прех. 1. С удряне пра¬
вя нещо на части. 2. Правя на
трохи. 3. Повреждам, чупя.
трубадур м. (фр.) Странстващ
провансалски средновековен по¬
ет и певец, трубадурски прил.
труд м. 1. без мн. Целенасочена
човешка дейност, изискваща
физическо и умствено усилие. 2.
без мн. Усилието при такава дей¬
ност. 3. без мн. Резултат от дей¬
ност, работа. 4. Научно съчине¬
ние, книга, трудов прил. О Тру¬
дови войски - войски, които се
занимават със строителство.
труден прил. Който изисква голя¬
мо напрежение и много усилия.
трудност ж.
трудовак м. разг. Войник от Тру-
дови войски, трудовашки
прил.
трудолюбив прил. Който обича
да се труди; работлив, трудо¬
любие ср. и трудолюбйвост
ж.
трудоустроявам несв., трудоус¬
троя св. прех. Осигурявам под¬
ходяща, съобразена с възмож¬
ностите работа.
труди се нсгл. нпрех. Полагам
труд; работи.

тръст
		735
труженик м. (рус.), труженица
ж. и труженичка ж. Лице, кое¬
то съзнателно се труди.
труп1 л. 1. Тяло на човек или жи¬
вотно без крайниците и глава¬
та. 2. Тяло на мъртвец, трупен
прил.
труп2 м. Дебелото стъбло на отсе¬
чено дърво.
трупа ж. (ит.) Актьорски състав в
театър, опера, балет.
трупам «есл. прех. 1. Събирам на
едно място. 2. Събирам в голя¬
мо количество. 3. d J л. Вали и
се натрупва (сняг). - се нпрех. мн.
Събираме се на едно място.
трус м. 1. Отделно разклащане
(движение) при земетресение. 2.
Силно нарушаване на нормал¬
на дейност, развитие.
тръба ж. 1. Продълговато овал¬
но тяло, отвътре кухо. 2. Духов
музикален инструмент за дава¬
не на сигнали. О Дихателна
тръба - трахея, тръбен прил.
тръбач Лице, което свири с
тръба.
тръбопровод м. Инсталация от
тръби за отвеждане на течнос¬
ти или газове, тръбопроводен
прил.
тръбя несв. нпрех. 1. Свиря с тръ¬
ба. 2. прех. Разгласявам.
трогвам меса., тръгна се. нпрех.
1.	Потеглям на път, упътвам се.
2.	Започвам да се движа; да вър¬
вя. З.вЗл. Започва да се разви¬
ва (дейност, растение). 4, « 3 л.
Започва да функционира (меха¬
низъм). 5. Установявам интим¬
на (или дружеска) връзка с ня¬
кого. ~ си нпрех. Насочвам се
към мястото, където пребива¬
вам или откъдето съм дошъл,
трънл, 1. Остър израстък на рас¬
тение. 2. Растение с такива из¬
растъци. ОНа тръни съм - не¬
сигурен и неспокоен съм. тръ-
нен прил. О Трънен венец - го¬
лямо изпитание.
трънка ж. 1. Храстовидно трън¬
ливо растение с дребни тръпчи-
ви плодове; Prunus spinosa. 2.
Плодът на това растение.
трънлив прил. 1. Конто е покрит
с тръни. 2. Който е изпълнен е
трудности и опасности.
тръпка ж. 1, Отделно трепване
от страх, студ, изненада и др. 2.
Приятно преживяване. О Тръп¬
ки ме побиват - обзема ме
страх. <> разг. Имам тръпка -
силно желая.
тръпна «есе, нпрех. 1* Усещам
тръпки. 2. Треперя от страх. 3.
Силно се вълнувам от нещо
очаквано.4. е3 л. Схваща се, ста¬
ва нечувствителен (ръка, крак),
тръпчйв прил. Който е с възки-
сел вкус на неузрял плод (сли¬
ва, дюля), тръпчивост прил.
тръс м. без мн. (от тур.) Умерено
бърз конски ход.
тръскам несв. прех. 1. Раздвиж¬
вам рязко, енергично. 2, Изтър¬
свам нещо, за да се проветри и
изчисти. 3. ô 3 л. Движи верти¬
кално, подхвърля (превозно
средство).
тръст1 ж. Тръстика, тръстен
прил.
тръст2 м. (англ.) Сливане на едри
производствени и търговски
предприятия.

r pi. стика
тръстика ас. 1. Висока блатна
трева с кухо стъбло; Phragmites
communis. 2. Папур. О Захар¬
на тръстика - растение със
сладък сок, от което се добива за¬
хар. тръстиков прил.
тръшкам несв. прех. 1. Със сила
повалям на земята. 2. Блъскам,
за да затворя.
трюм м. (нидерл.-рус.) Вътрешно
товарно помещение в долната
палуба на кораб, където са дви¬
гателите му.
трюфел л. (ит.-нем.) 1. Вкусна гъ¬
ба, която расте под земята; Tube¬
rales. 2, лн. Вид шоколадови
кръгли бонбони,
трябвам несв. нпрех. 1. Необходим
съм. 2. в 3 л. Нужно е. 3. в 3 л.
Възможно е. Трябва да си чул
вече за това.
тряскам несв. прех. 1. Блъскам
силно и се чува шум. 2. Вдигам
силен шум.
ту-ту сз. За последователно реду¬
ване. Ту се съгласява, ту се от¬
казва.
туба1 ж. (лат.-ит.) 1. Мек цилин¬
дричен съд с тесен отвор за кре¬
мообразна вещества. 2. Плосък
съд с тесен отвор за течности.
туба2 ж. (лат.-ит.) Музикален ду¬
хов инструмент с форма на из¬
вита неколкократно тръба и с
басов тембър.
туберкулоза ж. (нлат.) Инфекци¬
озно заболяване, причинено от
бацили, което поразява различ¬
ии органи на тялото. Костна
myhepкулout. туберкулозен
прил.
	736
туз м. (рус.) 1. Асо в карти за иг¬
ра. 2. неодобр. Богаташ или ви¬
сокопоставено лице.
туземен прил. (рус.) Местен, ко¬
ренен жител (на неевропейска
нецивилизована страна).
туземец л. и тузёмка ж. Тузе-
мен жител.
туйстм. безмн. (англ.) Танц с бърз
ритъм, туистов прил.
туй мест. разг. Това.
тук и тука нрч. 1* На това място
(където е говорещият). 2. В тоя
случай. Тук не си прав, тука¬
шен прил.
туловище ср. (рус.) Едро човешко
тяло без крайниците и главата.
тумба ж. разг. Голяма неоргани¬
зирана група от хора.
тумор л. (нлат.) Оток от болестно
нарастване на органична тъкан,
тундра ж. (фин.-рус.) Покрита с
мъх и бедна растителност субтро¬
пична равнина, тундров прил.
тунел м. (англ.) Подземен кори¬
дор за движение на транспорт¬
но средство. О Светлина в ту¬
нела - надежда за изход.
туника ж. (лат.) I. ист. Дълга
мъжка риза, която се носи под
тогата (у древните римляни). 2.
Дълга блуза, която се облича
над панталон.
тупалка ж. Здрава пръчка с раз¬
ширение в единия край за из-
тупване чрез удряне на черги,
завивки и под.
тупам несв. прех. 1. Удрям с ту¬
палка, за да отстраня праха. 2.
Бия. 3. нпрех. Издавам тъп шум
при падане. 4. в 3 л. нпрех. Пул¬
сира (сърце, кръвоносен съд).
туш
туптя 1. несв. нпрех. в 3 л. Пулси¬
ра (сърце, кръвоносен съд). 2.
Силно се вълнувам.
тупфер м. (нем.) Клечка е тампо¬
ни от памук за почистване на
упти, нос.
тур* м. (фр.) 1. Отделна обиколка
по определен маршрут. 2. Етап
(кръг) от състезание. 3, Отделен
етап от действие, събитие. Пече¬
ли изборите на втория тур.
тур2 м. (фр.) Шахматна фигура;
топ.
тур3 м. Див бик с големи рога, жи¬
вял в Европа до XVII в.
тура лс. без мн. (перс.-тур.) 1. Сул¬
тански монограм върху доку¬
менти и пари. 2. Страна на мо¬
нета е герб или образ (символ).
турагйнт м. Туристически агент,
служител.
турбйна ж. (ит.) Двигател на ко¬
лело, задвижван с вода, пара,
въздух, турбинен прил.
турбореактивен прил. Който из¬
ползва силата на реактивното
движение и работата на газова
турбина.
турбуе м. (англ.) Туристически
автобус с условия за живеене
при дълго пътуване.
туризъм м. без мн. 1. Пътуване
сред природата за отмора и раз¬
влечение. 2. Пътешествие до по-
далечни страни за опознаване и
развлечение.
турингклуб м. Туристически
клуб за автомобилисти.
турист м. и туристка ж. Лице,
което се занимава с туризъм.
туристически прил.
турне ср. (фр.) Обиколка на насе¬
лени места за представления,
туризъм, концерти и др.
турнйр м. (фр.-нем.) 1. ист. Ри¬
царски състезания и борби. 2.
Спортно състезание, в което все¬
ки участник се среща поотдел¬
но с останалите, турнирен
прил.
туроператор м. Фирма (аген¬
ция), която организира екскур¬
зии и туризъм, туроператор-
ски прил.
туршйя ж. (перс-тур.) Зеленчук,
запазен в солена вода, оцет и
подправки, туршиен прил.
туткал м. (тур.) Лепило от живо¬
тински кости и кожни отпадъци.
туткален прил.
тутманик м. (от тур.) 1. Тестено
изделие от втасало тесто с мас¬
ло и сирене. 2, Недодялан и
простоват човек.
туфа ж. (фр.) Много стъбла, из¬
расли на един корен или близо
едно до друго, туфест прил.
тухла ж. (лат.-тур.) Предназначе¬
но за строеж правоъгълно блок¬
че от изпечена глина, тухлен
прил.
тухл ар	Работник, който пра¬
ви тухли, тухларски прил.,
тухларство ср.
тухларница ж. Работилница за
тухли.
тучен прил. 1. Който е плодоро¬
ден (земя, почва). 2. Който е со¬
чен, буен (растителност), туч-
пост ж.
туш1 л. (нем.) Гъсто мастило за
чертане и рисуване.
47*

'l'y III
туш3 ju. 1. Допиране на плещите
на противника о земята (при
борба). 2. Категорична победа.3.
Тържествено приветствие скрат-
ка музика.
тушйрам1 несв. и се., прех. 1. Пра¬
вя леки сенки на рисунка. 2.
Прикривам черти и качества, за
да изглеждат незабележими и
приемливи.
туширам3 несв. и св., прех. Побеж¬
давам с туш2.
тц и ц лелл). За израз на отказ,
тц-тц-тц межд. За израз на учуд¬
ване.
тъга ж. Мъчително състояние на
скръб, мъка, жалост, тъжен
прил.
тъгувам несв. нпрех. Изпитвам тъ¬
га, тъжен съм.
тъдява нрч. разг. Тук, по тия мес¬
та. тъдявъшен прил.
тъжа несв. нпрех. 1. Изпитвам тъ¬
га; тъгувам. 2. В траур съм.
тъждё стаен прил. Който напъл¬
но съвпада с друг; еднакъв,
тъждёственост ж.
тъждество ср. 1. без мн. Пълно
съвпадане. 2. Равенство, което
се запазва при всички числови
стойности на използваните сим¬
воли.
тъжовен прил. Тъжен.
ТЪЙ нрч. разг. Така.
тъй като сз. За израз на подчи-
нителна връзка. Не успяха, тъй
като времето беше недоста¬
тъчно.
тъка несв. прех. Изработвам плат
(тъкан) на стан.
тъкан ж. 1. Изтъкана материя;
плат. 2. Сбор от еднородни по
	 738
строеж и функция клетки в ор¬
ганизъм. 3. без мн. Структура,
вид на изтъкана материя.
тъкач ж. и тъкачка ж. Лице, ко¬
ето тъче, тъкач ее к и прил.,
тъкачество ср.
тъкмо нрч. 1. Точно. Тъкмо то¬
ва искаше да знае. 2. В същото
време, току-що. Той тъкмо из¬
лезе.
тъкмя несв. прех. разг. 1. Пригот¬
вям, глася. 2. Замислям, възна¬
мерявам.
тълковен прил. Който съдържа
обяснение, тълкуване.
тълкувам несв. прех. 1, Обясня¬
вам с други думи смисъл, съдър¬
жание и значение на дадена ду¬
ма. 2. Разяснявам, правя разби¬
раемо.
тълпа ж. 1. Безредно множество
на едно място. 2. неодобр. Прос¬
толюдие.
тълпя се несв. нпрех. обикн. мн. Съ¬
бираме се на едно място; трупа¬
ме се.
тъма ж. Тъмнина.
тъмен прил. 1. Който е без свет¬
лина. 2. Който е с цвят, близък
до черния. 3. Който е неясен, не¬
разбираем. Тъмна история. 4.
Който буди подозрение и съмне¬
ние. О Тъмна Индия - нещо
неразбираемо, тъмнина ж. и
тъмнота ж.
тъмнея несв. нпрех. « 3 л. 1. Става
тъмен, по-тъмен. 2. Показва се
в тъмен цвят, изглежда тъмен.
- ми несн. Тъмно, мрачно ми е.
тъмница ж. 1. бс-r мн. Дълбока
гьм и и л а. 2. Затвор, тъмни чен
прил.

	 739

тъмничар м. и тъмничарка мг
Лице, което е надзирател, пазач
в затвор, тъмни чарски прил.
тъмно нрч. 1. Наречие от тъмен.
2. ср. Тъмнина. Страхува се от
тъмното.
тъмно- Първа част на сложни
думи със значения: 1. ’чийто
цвят е много наситен’: тъмно¬
зелен, тъмнорус, тъмносин,
тъмночервен; 2. ’чийто цвят е
близък до черния’: тъмнокос,
тъмноок, тъмнокож.
тъна несв. нпрех. 1. Пропадам в
нещо воднисто или меко. 2,
Обилно съм обхванат или пок¬
рит с нещо. Тъне в мръсотия.
тънко- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’тънък’: тън-
кокор, тънкокрак, тънкору-
нен, тънкостенен, тънкостеб-
лен.
тънкост ж. 1. без мн. Качество на
тънък. 2. Подробност, специал¬
но качество.
тънък прил. 1. Който е е малка
дебелина. 2. Който се отнася до
специфични и най-дребни под¬
робности; прецизен. 'Гинко раз
личие. 3. Който е ияяпщо пара
ботен; изящен, •!. Конго е про
ницателен, внимателен (ум,
усет). 5. Който е почти недоло
вим, незабележим. <> Тънък
глас - глас с висок регистър.
тъп прил. 1. Който не е остър и не
може да реже (боде); изхабен. 2.
Който е приглушен, не рязък
(болка, усещане). 3. Който е не-
възприемчив и ограничен. 4.
Който е израз на неадекватно
Г1.рГОШ'Ц
поведение или пасивност п при¬
ми реносг. ThHt> предложение 5.
Който е не голям от 90 градуси
(ъгъл). тъпост .*• и тъпота
тъпак л, и тъпичка ,*■.
Тъп, неостроумен човек, тъ-
пашки прил.
тъпан .я (гр.) Ударен музикален
инструмент с цилиндрична фор¬
ма и опъната от двете страни ко¬
жа.
тъпанче ср. Ципа в ухото, която
приема въздушните трептения.
тъпея несв. нпрех. 1. Ставам тъп,
по-тъп. 2. Проявявам се като
тъп.
тъпоумен прил. Който е с тъп и
невъзприемчив ум. тъпоумие
ср.
тъпча несв. прех. 1. Мачкам, нас¬
тъпвам с крака. 2. Със сила на-
пъхвам в нещо. 3. Насила карам
някого да яде много. 4. Потис¬
кам, не уважавам. ~ се нпрех.
Ям прекомерно.
търбух л. 1. Стомах на прежив¬
но животно. 2. Голям корем.
гърбуша и.™ прех 1. Разпарям
корем, търбух. 2. Разрязвам не¬
що и изваждам нътргш постите
му.
търг « 1. Публична разпродаж¬
би, при конго купувачите надда¬
ва!' за цената на предлаганата
стока; аукцион. 2. Наддаване за
получаване на право за извър¬
шване на услуга; дейност, тър-
JK'CU прил.
търговец м. и търговка ж. Ли¬
це, което се занимава с търго¬
вия. търговски прил.

n> pi ОН ИЯ
търговия ж. Покупка и продаж¬
ба на стоки, търговски прил.
търгувам несв. нпрех. 1. Занима¬
вам се с търговия. 2. и прех. Про¬
давам, предлагам с користна
цел.
тържество ср. 1. Голямо праз¬
ненство с важен повод. 2. без жх.
Победа, тържествен прил.,
тържественост ж.
тържествувам несв. нпрех. Изжи¬
вявам радост, задоволство от не¬
що постигнато.
тържище и тържище ср. Мяс¬
то, определено за покупко-про¬
дажби.
търкалям несе., търколя св, прех.
1.	Движа нещо с превъртане по
земята. 2. Повалям на земята.
- се нпрех. 1. Въртя се, премя¬
там се. 2. С преобръщане падам
надолу. 3. в 3 л. Захвърлен е в
безредие. Няколко книги се
търкаляха ло леглото му.
търкам несв. прех. 1. Движа не¬
що върху повърхност, като го
натискам. 2. Почиствам повър¬
хност с триене, жулене.
търнокоп м. Сечиво за копаене
на твърда или обрасла с корени
почва.
търпелив прил. Който проявява
търпение, търпели вост ж.
търпение ж. 1. Умение да се тър¬
пи. 2. Постоянство и настойчи¬
вост.
търпим прил. Който може да се
търпи и понася, търпимост
ж.
търпя неся. прех. 1. Понасям без
съпротива нещо неприятно. 2.
Проявявам снизхождение към
	 740
пропуски и недостатъци. Тър¬
пят го заради семейството му.
3. Примирявам се с нещо. 4. е 3
л. Допуска, позволява. Пътува¬
нето не търпи отлагане.
търсач ж. Лице, което търси не¬
що ценно или скрито.
търся несв, прех. 1. Полагам уси¬
лия да намеря нещо. 2. Проявя¬
вам стремеж за получаване на
нещо. Търся изгода. О Търся си
го - навличам си неприятност,
търтей м. 1. Мъжко насекомо
Apis mellifera, което не събира
мед. 2. Лице, което живее от
чужд труд.
тършувам несв. прех. Търся ста¬
рателно навсякъде; преравям.
тъст ж. Бащата на съпругата,
тътен ж. Продължителен и плъ¬
тен шум от гърмеж.
тътря несв. прех. 1. С усилие вла¬
ча, мъкна. 2. неодобр. Водя със
себе си. - се нпрех. 1. Вървя бав¬
но, като си влача краката. 2. Хо¬
дя, където съм неканен и неже¬
лан.
тъч ж. (англ.) 1. Излизане на топ¬
ката от страничната линия. 2.
Странично хвърляне с ръка. О
Тъчрефер - страничен съдия.
тъща ж. Майка на съпругата,
тюл ж. (фр.) Тънка и прозрачна
мрежеста тъкан, тюлен прил.
тюлен ж. (рус.) Едър морски бо¬
зайник с вретеновидно тяло и
плавателна ципа на крайници¬
те; Phoca. тюленов прил.
тю р ко аз м. (тур.-фр.) 1. Скъпоце¬
нен камък със сипкаво-зелени¬
кав цвят, 2. Обработено късче от
такъв камък, тюркоазен прил.

	741 	 .
тюрлюгювеч л. (тур.)разг. 1. Пе¬
чено ястие с много зеленчуци. 2.
неодобр. Неуместна смесица и
бъркотия.
тютюн л. (тур.) 1. Едногодишно
растение, чиито листа съдържат
никотин; Nicotiana tabacum. 2.
Листа от това растение. 3. Сит¬
но нарязани изсушени листа от
това растение, които се употре¬
бяват за пушене, тютюнев
прил. и тютюнен прил.
тюхкам се несв. нпрех. Изказвам
съжаление и разкаяние.
тя мест. Форма за женски род на
третоличното местоимение.
тяга .w. бг ч мн. (рус.) 1. (’ила, коя¬
то тегли, движи. 2. Движение на
газоне нагоре в нетни и газови
устройства.
тягостен прил. (рус.) Които е на¬
прегнат и мъчителен.
тялоср. 1* Вещество (материя ), ко¬
ето заема част от пространство¬
то. 2. Част от пространството, ог¬
раничено от затворена повърх¬
ност. 3. Организъм на човек или
животно. 4. Тленни останки. 5.
Основна част на машина, съоръ¬
жение. G. без мн. Обединен от об ¬
ща дейност или идеи кръг от хо¬
ра. телесен прил. (от 1.-3. знач.).
у1 межд. За израз на: 1. Укор, не¬
доволство. Уу, че не разбран чо¬
век! 2. Учудване, изненада. У.
колко си пораснала! 3. Ирония,
присмех.
y2 npeiU. 1. За израз на наличие
на принадлежност спрямо лице
(животно). 7оап сс среща често
у деца с увреден слух. 2. Насоч¬
ване на лице. Отиваме у свои
близки.
убеден прил. 1. Който е много си¬
гурен в нещо. 2. Който е с посто¬
янни, непроменящи се позиции
и принципи, убеденост ж.
убедителен прил. Който убежда¬
ва, доказва, убедителност ж.
убеждавам «есе., убедя се. прех.
Карам някого да приеме нещо
или да се съгласи. - се нпрех.
Приемам нещо за правилно,
съгласявам се с нещо.
убежище ср. 1. Място, което
предпазва от беда, подслонява.
2.	Скривалище. О Давам убе-
жище подслонявам.
убивам песи., убия ce. прех. 1. От¬
немам живот. 2. Унищожавам.
3.	Сломя вам физически и ду¬
шевно; обезкуражавам. 4. н 3 л.
Причинява неудобство или бол¬
ка. Обувките ме убиват. О Уби¬
вам. времето си - върша нещо
незначително, за да не скучая.
убиец л. и убийца ж. Лице, от¬
нело живота на някого.
убийство ср. Отнемане на живот,
убог прил. книж. 1. Който е мно¬
го беден, мизерен. 2. Който е ду¬
ховно беден и посредствен, убб-
гост ж.
уббрка ж. (рус.) Почистване на
дребни отпадъци.

убягвам
убягвам песа., убягна се. нпрех.
Спасявам се с хитрост, бягство.
- минпрех. вЗл. Изплъзва се не¬
забелязано.
уважавам несв., уважа св. прех.
1.	Почитам (ценя) някого, нещо.
2.	Признавам, спазвам (тради¬
ция, ред). 3. Изразявам съгла¬
сие; удовлетворявам.
уважаем прил. Почитаем,
уважение ср. 1. Внимателно,
почтително отношение. 2. Зачи¬
тане, спазване на традиция (ред,
закон).
уведомителен прил. Който е
предназначен за уведомяване.
уведомявам несв., уведомя се.
прех. (рус.) Съобщавам, осведо¬
мявам.
увековечавам несв., увековеча
св. прех. Правя нещо да е вечно,
безсмъртно.
увеличавам несв., увелича са.
прех. Правя нещо да е по-го ля-
мо по количество, по размер.
увенчавам несв., увенчая се.
прех. 1. ост. Слагам венец в знак
на признание за успех, победа.
2. Приключвам много успешно.
увёрен прил. 1. Който е убеден,
сигурен в нещо. 2. Който изра¬
зява сигурност и твърдост.
увереност ж.
уверение ср. 1. Уверяване. 2.
Писмен документ за удостоверя¬
ване на нещо.
увертюра ж. (фр.) 1. Оркестроно
музикално въведение към опе¬
ра или оперета. 2. Симфонич¬
на творба в една част. 3. Нача¬
ло на важни обществени съби¬
тия.
	 742

уверявам весе., уверя св. прех.
Карам някого да повярва в не¬
що. - се нпрех. Убеждавам се.
увёсвам несв., увеся се. прех.
Отпускам да натежи, да виси.
О Увесвам нос - обзема ме от¬
чаяние.
увеселение ср. Забавление с тан¬
ци и музика.
увещавам несв., увещая се. прех.
(рус.) Уговарям да се съгласи с
нещо.
увй ле.ж-d. За израз на разочаро¬
вание, съжаление.
увйнам несв., увия се. Завивам
отвсякъде; усуквам.
увивен прил. Който се увива око¬
ло нещо (растение).
увира несв., уври св. нпрех. в 3 л.
Сварява се в нужната степен.
увисвам несв., увисна св. нпрех.
1.	Захващам се, закачам се да
вися. 2. Навеждам се през не¬
що. 3. е 3 л. Отпуска се, клюмва
(растение). 4. Досаждам с при¬
съствието си.
увлекателен прил. Който е инте¬
ресен и задържа вниманието.
увлекателност ж.
увлечение ср. (рус.) 1. Привър¬
зване, пристрастяване, 2. Ця¬
лостно насочване към дейност,
проява.
увличам несв., увлека се. прех. 1.
Повличам при падане, движе¬
ние. 2. Привличам, замесвам в
нещо. 3. е 3 л. Обзема цялото
внимание. - се нпрех. 1. Обзема
ме увлечение. 2. Влюбвам се.
увод л*. Встъпителна част на ли¬
тературна или научна творба,
разговор и tip. уводен прил.

удавник
	743

уволнявам меса., уволня св. прех.
1.	С документ отстранявам от за¬
емана длъжност, служба. 2* Ос¬
вобождавам от военна служба.
уврат д. Мярка за земя, около
1000 кв. м.
увреждам несв., увредя се. прех.
Причинявам повреда.
увула ж. (плат.) Мъжец, усу парен
прил. Увуларен. съгласен звук.
увълчвам се несв., увълча се се.
нпрех. Ставам алчен и зъл.
увъртам «есе., увъртя с«. прех. 1.
Замотавам, увивам. 2. Не каз¬
вам истината, скривам нещо. ~
се нпрех. Въртя се, умилквам се
около някого,
увяхвам несв , увехна се. нпрех.
1. е 3 л. Загубва свежия си вид
(растение). 2. Изгубвам бодрост¬
та и доброто си физическо със¬
тояние.
угаждам1 несв., угадя се. прех.
разг. 1* Долавям, досещам се. 2.
Забелязвам, усещам.
угаждам* меса., угодя се. нпрех.
Задоволявам желанията и иска¬
нията. ~ си нпрех. Живея и дейс¬
твам както ми харесва.
угар ж. Изорана, но незасята ни¬
ва.
угарка ж. Остатък (край) от из¬
пушена цигара.
угаря несв. прех.. Ора нива, за да
я оставя незасята.
угасвам несв., угасна се. нпрех. 1.
е 3 л. Престава да свети и да го¬
ри. 2. Отслабвам, отпадам.
угасявам несв., угася се. прех.
Правя нещо да не гори и да не
свети.
углавен прил. (рус.) Който подле¬
жи на съд и наказание.
угнетйтел(рус.) и угнетйтел-
кл ж. Лице, което угнетява, мъ¬
чител.
угнетявам несв., угнетя се. прех.
(рус.) Измъчвам, потискам.
уговарям несв., уговоря се. прех.
1.	Убеждавам някого за нещо. 2.
Разговарям за определяне на
цената и условията за нещо.
уговорка ж. Предварително
уточнено обстоятелство, усло¬
вие.
угода ж. без мн. Желание, изгода
или удоволствие, угоден прил.
угодник м. и угодница ж. 1. Ли¬
це, което угодничи или угажда.
2.	рел. Праведен божи служител.
угоднически прил., угодничес¬
тво ср. (от 1. знач.).
угдднича несв. нпрех. (рус.) Пре¬
кадено угаждам и се подмазвам
на някого.
уголемявам несв., уголемя св.
прех. Нравя да стане по-голям;
увеличавам. - ее нпрех. в 3 л.
Става по-голям.
угоявам несв., угоя т. прех. Хра¬
ня обилно животно, за да затлъс¬
тее. се нпрех. Ям прекадено
много.
угризениеср. Притеснение пора¬
ди осъзната вина.
угроза ж. (рус.) Опасност, запла¬
ха.
удава ми се несв., удадё ми се
се. нпрех. 1, Леко се справям с не¬
що. 2. Успявам да направя.
удавник м. и удавница ж. Ли¬
це, което се дави или се е удави¬
ло.

удавям
удавям лесе., удавя се. прех. 1.
Умъртвявам чрез потопяване в
течност. 2. Обилно покривам с
вода. 3. Обилно затрупвам с не¬
що. 4. е 3 л. Удушава (за живот¬
но).
удар л. 1. Силен тласък (допир)
до нещо (някого). 2. Звук от та¬
къв допир. 3. Енергично военно
нападение. 4. Душевно състоя¬
ние при голямо нещастие, тре¬
вога, загуба. 5. Голяма загуба.
6. Мозъчен кръвоизлив или ин¬
фаркт. О Удар в десетката -
сполучлива, печеливша постъп¬
ка. О Удар под кръста - нео¬
чаквана постъпка, която причи¬
нява загуба, вреда.
ударен* прил. Който е свързан с
удряне, удар. О Ударни инс¬
трументи - музикални инст¬
рументи, които звучат при удар.
ударен2 прил. Който е свързан с
високи успехи или резултати.
ударение ср. 1. език. Фонетично
отделяне на една сричка в ду¬
мата с по-високо и по-силно из-
говаряне, както и знакът за та¬
кова изговаряне. 2. Подчертава¬
не на нещо като съществено.
ударник1 ж. Механизъм на ог¬
нестрелно оръжие, който удря
капсулата.
ударник2 м. и ударничка ж. ост.
Лице, което работи много актив¬
но, усилено, ударнически прил.,
ударничество ср.
удивителен прил. Който предиз¬
виква учудване и възхищение.
О език. Удивителен знак -
препинателен знак (!) за израз
на заповед, молба, чувство.
	744

удивлявам и удивявам несв.,
удивя се. прех. Предизвиквам
учудване или възхищение.
удобен прил. 1. Който се използва
леко и приятно. 2. Който е подхо¬
дящ, пригоден за извършване на
нещо. 3* Който е благоприятен
(време, момент), удобство ср.
удовлетворен прил. (рус.) Чиято
молба (изискване, желание) е
задоволена, изпълнена, удов¬
летворение ср. (рус.)
удоволствие ср. 1. без мн. Прият¬
но чувство, наслаждение. 2. За¬
бавление, развлечение. О С удо¬
волствие - с голямо желание.
удостоверение ср. Документ за
доказване на валидността или
истинността на нещо.
удостоявам несв., удостоя се.
прех. 1. Награждавам като приз¬
нание за заслуга. 2. Давам из¬
раз на уважение, внимание.
удръжки мн. Част от възнаграж¬
дение, удържана за данък, дълг
% и др.
удрям несв. прех. 1. Нанасям удар
(в 1. знач.). 2. Произвеждам шум
при удар. 3. Улучвам, застрел¬
вам при лов. 4. Спечелвам, по¬
лучавам (с късмет). 5, Слагам
печат (знак). 6. Върша със за¬
мах. Удрям едно чистене. 7. в 3
л. Поразява (болест, нещастие).
- ме нпрех. s 3 л. Усещам силно.
О Удрям джакпота - неочак¬
вано успявам, спечелвам.
удушавам и удушвам несв.,
удуша св. Умъртвявам, като
душа. '
удължавам несв., удължа св.
прех, Правя нещо да е по-дълго.

уклон
	 745
удължител м. Това, което се из¬
ползва за удължаване.
удържам несв., удържа се, 1. С
усилие възпирам нещо. 2. С уси¬
лие успявам да държа нещо
тежко. 3. Изпълнявам дадена
дума, обещание. 4. Задържам
част от изплащана сума.
уёб- Първа част на сложни думи
със значение: 1. ’който се отна¬
ся до интернет система’: уебпб-
рес, уебброяч, уебдизайн, уеб-
потребител, уебсайт; 2. ’който
се осъществява в/чрез интер¬
нет’: уебзнузи ка, уебкамера, уеб-
телефон, уебтърговия. О Уеб¬
страница - страница за ин¬
формация в интернет.
уединявам се несв., уединя се
св. нпрех. Отделям се, за да оста¬
на сам.
уеднаквявам несв., уеднаквя се.
прех. Правя нещо да бъде еднак¬
во с друго (други).
уедрявам несв., уедря со. прех.
Събирам, обединявам в нещо
цяло, по-голямо.
уестърн м. (англ.) Игрален филм
за далечното минало на САЩ с
участие на традиционни герои.
уж част. За израз на: 1. Недове¬
рие, съмнение; сякаш, като че
ли. 2. Несигурност, предпазли¬
вост. Уж вече е по-сговорчив.
ужас м. 1. Силен страх, отвраще¬
ние. 2. без мн. Това, което пре¬
дизвиква безнадеждност, безпо¬
мощност.
ужасен прил. 1. Който се отнася
до ужас. 2. Който е проявен в из¬
ключително висока степен.
ужасявам игт, ужася ек. прех.
Предизвиквам ужас. - се нпрех.
Обзема ме ужас.
ужилвам И ужилим нп а , ужЙ-
дя се. прех. 1. 3 л. Падка <■ жило,
ухапва (насекомо). 2. «.? л. Нар¬
ва (коприва). 3. Обиждам е ос¬
три думи. 4.рлзг. Ощетявам с го¬
ляма сума.
узаконявам несв., узаконя са.
прех. Правя нещо да стане закон¬
но.
узнавам несв., узная се. прех. По¬
лучавам сведения, научавам.
узрявам несм., узрея св. нпрех. 1.
в 3 л. Става зрял, годен за кон¬
сумиране (плод, зеленчук). 2,
Достигам до необходимата под¬
готвеност и развитие. 3. е 3 л.
Очертава се, оформя се оконча¬
телно (идея, план). 4. Достига до
положение за лекуване (цирей,
болест).
узус .ч. език. Приета употреба на
дума, израз.
уикенд м. (англ.) Почивни дни в
края на седмицата.
уиски ср. (англ.) Силна спиртна
напитка.
указ л. (рус.) 1. Постановление на
държавен глава. 2. Постановле¬
ние, заповед на върховна власт
със сила на закон, указен прил.
указание ср. 1. Посочване. 2.
Предписание, инструкция за
действие.
указател м. (рус,) Книга с данни
за справки; справочник.
уклон и уклон м. (рус.) 1. Откло¬
нение от основна линия в поли¬
тика, идеология, направление.

уклон
2.	Склонност, посока. Изказва¬
не с политически уклон.
уклончив и уклончив прил.
Който е двусмислен, неясен.
уклЪнчивост ж. и уклончи¬
вости ж.
укор л. Изказано порицание, не¬
одобрение. укорен прил.
укорявам «есе., укоря се. прех.
Отправям укор.
украса ж. 1. без мн. Предмети, чи-
ето предназначение е да прида¬
ват приятен вид, красота. 2. Ук¬
расяване.
украсявам «есе., украся св. прех.
1.	Слагам украса за по-приятен
вид и обстановка. 2. в 3 л. Слу¬
жи за украса. 3. Преувелича¬
вам, добавям при разказване на
нещо.
украшёниеср. 1. Нещо, предназ¬
начено за украса. 2, Бижу.
укрёпвам1 «есе., укрепна св.
нпрех. Ставам по-здрав и силен.
укрепвам2 и укрепявам «есе.,
укрепя се. прех. 1. Правя нещо
да стане по-стабилно и устойчи¬
во. 2. Поставям военни съоръ¬
жения за защита и сигурност.
укрепление ср. 1. Укрепено, за¬
щитено място. 2. Съоръжение,
предназначено за укрепване.
укривам несв., укрия св. прех. 1.
Поставям на тайно място; скри¬
вам. 2. Не съобщавам това, ко¬
ето зная; не издавам.
укритие ср. Място (съоръжение)
за укриване.
укротйтел м. и укротйтелка ж.
Лице, което укротява, дресира
животни.
			 746

укротявам «есе., укротя се. прех.
Правя да стане кротък, послу¬
шен.
улавям несв., уловя се. прех. 1.
Хващам. 2. Поемам с ръка не¬
що подадено или хвърлено.
улей м. 1. Приспособление или
тръба, по която се спуска течност
(зърно и под.). 2, Издълбано дър¬
во за отвеждане на вода,
улеснение ср. Това, което пома¬
га за по-лесно извършване на
нещо.
улеснявам несв., улесня се. прех.
1. Правя нещо да стане по-лес¬
но. 2. Помагам на някого да му
е по-лесно.
улика ж. (рус.) Нещо, което е ос¬
нование за обвинение.
улица ж. 1. Път за минаване
между сгради и дворове в насе¬
лено място. 2. Населението на
сградите край такъв път. 3. Сре¬
да (извън семейството) за лошо
влияние и поквара. О На ули¬
цата съм - бездомен съм.улы-
чен прил.
уличавам «есе., улича св. прех.
(рус.) Обвинявам с посочване на
улики.
уличник м. и уличница ж. Ли¬
це с лошо държание и поведение.
улов л, (рус.) Еднократно улове¬
но количество риба.
уловка ж. (рус.) Хитра примамка
с непочтена цел.
ултиматум м. (лат.) Категорич¬
но предупреждение или искане.
ултимативен прил.
ултра- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’прекалено кра-
умиротворите л
™ 747

ей’: ултраляв, ултра консерва-
т и вен, улпградесен, ултрамоде-
рен.
ултравиолетов прил. В съчет.
ултравиолетови лъчи - ко¬
ито са невидими, извън (зад) ви¬
олетовата граница на спектъра,
ултразвукм. безмн. Звукови въл¬
ни с висока честота зад грани¬
цата на чуване. ултразвуков
прил.
ултракъс прил. В съчет. ултра-
къси вълни - радиовълни с
дължина в диапазон 1-10 м.
улучвам несв., улуча св. прех. По¬
падам в целта при стрелба.
у лягам несв., улегна св. нпрех. 1.
в 3 л. Става сбит, плътен (земя,
пласт). 2. Ставам по-зрял, урав¬
новесен и спокоен.
ум м. 1. Човешка психическа спо¬
собност да се разсъждава, позна¬
ва и запаметява. 2. Лице с осо¬
бено изявена такава способност.
3.	Начин на проява на такава
способност. Бърз ум. Аналити¬
чен ум. 4.безмн. Напътствие, съ¬
вет. О Идва ми на ум - сещам
се. О Излиза ми от ума - заб¬
равям. О Опичам си ума -
проявявам разум, умен прил.
умалител м. Число, което се из¬
важда от друго при математи¬
ческо действие.
умалителен прил. Който е пред¬
назначен за умаляване. ума¬
ли телност ж.
умаляв а м несв,, умаля се. прех.
Правя нещо да стане по-малко,
умаляемо ср. Число, от което се
изважда друго при математи¬
ческо действие.
умел прил. (рус.) 1. Който проявя¬
ва сръчност, умение. 2. Който
съдържа или изразява сръчност
и умение.
умение ср. Способност и проява
на сръчност, ловкост и вещина.
умерен прил. 1. Който е сдържан
и не проявява крайности. 2.
Който е проявен в средна, нор¬
мална степен, умереност ж.
уместен прил. Който е подходящ,
съответстващ на даден случай,
момент, уместност ж.
умея «есе. прех. Способен съм, мо¬
га да върша нещо.
умивалник л. Място с чешма за
миене в жилище; мивка с чеш¬
ма.
умивалня ж. Помещение с чеш¬
ми в обществено заведение.
умйлквам се несв. нпрех. Предна¬
мерено се увъртам около няко¬
го; подмазвам се.
умилостивявам несв., умилос¬
тивя се. прех. Събуждам състра-
дате лност и съчувствие у няко¬
го.
умирам несв., умра св. нпрех. 1.
Издъхвам, свършвам живота
си. 2. На смъртно легло съм. 3.
Бивам забравен, изчезвам от
паметта. 4. Изпитвам силно же¬
лание, болка, вълнение. Уми¬
рам от любопитство.
умирйсвам несв., умириша св.
прех. Правя да има миризма, да
мирише. •* се нпрех. Добивам
неприятна миризма.
умиротворйтел и омиротво-
рйтел л., умиротворйтелка и
омиротворйтелка ж. 1. Лице,
ум претворите л
което внася спокойствие, въдво¬
рява мир. 2, Служещи във во¬
енни части, които се настаняват
в държава с размирици и сблъ¬
съци, за да поддържат мир.
умиротворяв ами омиротворя-
вам несв., умиротвори и оми-
ротворя се. прех. Въдворявам
мир и спокойствие.
умирявам неся., умиря се. прех.
Правя някого кротък и мирен;
укротявам.
умисъл .и. без мп. Предварител¬
на цел и намерение при извър¬
шване на нещо. ул«йш лен прил.
умната нрч. разг. Внимателно,
разумно.
умник м. и умница ж. 1. Разу¬
мен човек. 2. «сосюбр. Лице, кое¬
то преднамерено се старае да по¬
каже познания и умения.
умножавам «есе., умножа се.
прех. 1. Правя по-голямо дадено
количество; увеличавам. 2. Уве¬
личавам число няколко пъти
при математическо действие.
умножение ср. без мн. 1. Умно¬
жаване. 2. Математическо дейс¬
твие за увеличаване на число
няколко (определен брой) пъти.
умолителен прил. Който изразя¬
ва или съдържа молба.
умолйвам «есе. прех. Моля нас¬
тоятелно.
умопобърквам «есе., умопо-
бъркам се. прех. Причинявам
умствено увреждане. - се нпрех.
Побърквам се.
умопомрачение ср. без .о 1.
Умствено разстройване (заболя¬
ване). 2. Силно объркване.
	748

умора ж. без мн. Състояние на из¬
тощение и отпадналост от тежък
или продължителен труд.
уморявам «есе., уморя се. прех.
1,	Причинявам, предизвиквам
умора. 2. Довеждам някого до
смърт. « се нпрех. Обзема ме
умора.
умствен прил. Който се отнася до
ума.
умувам несв. нпрех. Разсъждавам
дълго, без да взема решение.
умълчквам се «есе., умълчё се
се. нпрех. Замълчавам известно
време.
умъртвявам «есе., умъртвя се.
прех. 1. Убивам. 2. Правя нечув¬
ствителен, неспособен да реаги¬
ра.
унаследявам «есе., унаследя се.
прех. Получавам по наследство.
унасям несв., унеса се. прех. 1.
Увличам до забрава. 2. Приспи¬
вам. - се нпрех. 1. Увличам се
до забрава. 2. Задрямвам. 3. Из¬
падам в полусъзнателно състо¬
яние.
унгвёнт м. (лат.) Лекарство, при¬
месено с вазелин.
унес ж безмн. 1. Захласване, заб¬
рава. 2. Полусънно състояние.
униат ист. Привърженик на
църковно обединение (уния).
униатски прил.
унивам несв. нпрех. Отпадам ду¬
хом; отчайвам се.
универсален прил. (лат.) 1. Кой¬
то е всеобхватен, общовалиден.
2.	Който има многостранно при¬
ложение. Универсално правило,
универсалност ж.

упорит
		 749

университет м. Виеше учебно
заведение с отделни факултети,
където се изучават различни
специалности, университет¬
ски прил.
унижавам и унизявам «есе.,
унизя се. прех. Засягам, накър¬
нявам достойнство, чест.
уникум л*, без мн. (лат.) Нещо ряд¬
ко, единствено по рода си. уни¬
кален прил., уникалност ж.
унил прил. (рус.) Който е отпаднал
духом; отчаян, унилост ж. и
униние ср.
унисекс прил. неизм. (лат.) Който
е предназначен за двата пола.
унисон м. без мн. 1. Музикално
съзвучие. 2. Пълно единомис¬
лие.
унификация ж. без мн. Уеднак¬
вяване.
унифицирам несв. и св., прех. (лат.)
Правя да стане еднакво; уеднак¬
вявам.
униформа ж. (лат.) Еднообразно
задължително служебно облек¬
ло. униформен прил.
унищожавам несв., унищожа се.
прех. 1. Разрушавам, съсипвам.
2. Избивам, изтребвам. 3. Пра¬
вя нещо да е невалидно.
уния ж. (лат.) 1. ист. Обединение
на Източноправославната цър¬
ква с Католическата под власт¬
та на папата, при което богослу¬
жението е на роден език. 2. Обе¬
динение между държави, уни¬
атски прил.
унция ж. (лат.) 1. Древноримска
единица мярка. 2. ост. Мярка
(около 30 г) за тегло на благо¬
родни метали, обем на течнос¬
ти и др.
уокмен л. (англ.) Малък радио¬
касетофон със слушалки за из¬
ползване при движение.
упадък м. без мн. Западане, раз¬
руха, загуба на състояние, упа-
дъчен прил.
уплаха ж. без мн. Внезапно из¬
плашвано, страх.
уттлашвам несв,, уплаша св. прех.
Плаша, стряскам.
уплътнение ср. 1. без мн. Уплът¬
няване. 2. Болестно подуто мяс¬
то. 3. Уплътнител.
уплътнител м. Това, което е
предназначено за уплътняване,
уплътнявам «есе., уплътня се.
прех. (от рус.) 1. Правя нещо да е
плътно, без пролуки и празни¬
ни. 2. Използвам, запълвам це¬
лесъобразно (време).
уповйвам се несв. нпрех. Надявам
се, разчитам.
уподобявам меса., уподобя се.
прех. Правя нещо да е подобно,
еднакво с друго.
упойка ж. 1. Упоително вещест¬
во, прилагано в медицината. 2.
Прилагане па такова вещество.
упоменавам и сее., упомена се.
прех. Споменавам в писмен до¬
кумент или съчинение.
упор м. без мн. (рус.) О От упор -
1, Непосредствено близо. 2. Нап¬
раво, директно.
упорит прил. 1. Който неотклон¬
но държи на своето. 2. Който не
отстъпва и не се отказва. 3. Кой¬
то е напрегнат, усилен (труд,
дейност), упоритост ж., упор¬
ство ср.

упорствам
упорствам «есе. нпрех. Проявя¬
вам неотстъпчивост; не се отказ¬
вам.
употреба ж. и употребление ср.
без мн. Използване, употребява¬
не.
употребявам несв., употребя са.
прех. 1. Използвам. Вече не
употребява пишещата си ма¬
шина. 2, Изразходвам. Употре¬
бих цялата си енергия.
упоявам и упойвам иеса., упоя
св. прех. 1. Давам алкохолно пи¬
тие на някого, за да стане пиян.
2. Давам (слагам) упойка. 3. До¬
веждам до опиянение, замай¬
вам. - се нпрех. Замайвам се,
опиянявам се.
управа ж. без мн. 1. Управлява¬
ща власт. 2. разг. Ръководене,
ред.
управител л. и управителка ж.
Лице, което пряко управлява
предприятие, учреждение, уп¬
равителем прил.
у правия.безмн. разг. Законност
и ред в обществото.
управление ср. 1. без мн. Управ¬
ляване. 2. Ръководна служба.
Главно управление. 3. Сграда,
където се помещава такава
служба.
управлявам несв. прех. 1. Непос¬
редствено определям реда и на¬
чина на действие в държава, уч¬
реждение, предприятие. 2. На¬
сочвам, определям действието
на машина, апарат, съоръже¬
ние.
управник м. Лице, което участ¬
ва пряко в държавното управ¬
ление.
	 750
упражнение ср. Действие за усъ¬
вършенстване и добиване на
умения за прилагане на нещо
научено.
упражнявам несв., упражня се.
прех. 1. Научавам, затвърдявам
с опит и повтаряне. 2. Изпол¬
звам, практикувам. 3. Възпол¬
звам се от право, възможност.
Упражнявам влияние. ~ се
нпрех. Правя упражнения.
упрек м. Укоряване,
упреквам несв., упрекна са. прех.
Укорявам.
упълномощквам несв., упълно¬
мощя са. прех. Предоставям
пълномощия.
упътвам несв., упътя се, прех. 1.
Показвам път, посока. 2. Давам
съвет, наставление.
упътване ср. 1. Указание, насоч¬
ване. 2. Книга с указания.
ура межд. (тюрк.-рус.) I. Вик за из¬
раз на радост, тържественост. 2.
Боен войнишки поздрав.
уравнение ер. 1. безмн. Уравня¬
ване. 2. Равенство на математи¬
чески величини при определе¬
ни условия.
уравновесен прил. 1. Който се
намира в равновесие. Уравнове¬
сени сили. 2. Който мисли трез¬
во и сдържано, уравноеесе-
ноет ж.
уравновесявам неси., уравно¬
веся се. прех. Довеждам до рав¬
новесие.
ураган (ам.-фр.) К Буря с раз¬
рушителна сила. 2. без мн. Раз¬
рушаваща, унищожителна си¬
ла. ураганен прил.

усещам
	751

Уран1 ж. (гр.) 1. Древногръцко
върховно божество, олицетворе¬
ние на небето. 2. Име на плане¬
та от Слънчевата система.
уран2 ж. (гр. собств.) Радиоактивен
метален елемент с приложение
в ядрената енергетика, урани-
ев прил.
урбанизация ж. без мм. (лат.-гр.)
Социално обусловен процес на
съсредоточаване на стопанския
и културния живот в големите
градове.
урва ж. разг. Стръмен проход,
място.
урвам се «есе., урна се св. нпрех.
разг. Енергично се впускам.
уред .ч. 1» Приспособление (меха¬
низъм) с определено предназна¬
чение. 2. Инструмент.
уредба ж. 1. Установен ред в къ¬
ща, работно място. 2. Система от
технически съоръжения за из¬
вършване на нещо.
уредник ж. и уредничка ж. 1.
Лице, което организира, уреж¬
да. 2. Технически помощник.
уреждам несв., уредя се. прех. 1,
Въвеждам ред в нещо. 2. Орга¬
низирам, подготвям. 3. Обза¬
веждам. 4. Нагласявам, устрой¬
вам. Уреди на служба всички¬
те си деца.
урина ж. без мн. (лат.) Органична
течност с отпадъчни вещества,
отделяна от бъбреците.
уринирам несв. и св., нпрех. Отде¬
лям урина.
урна ж. (лат.) 1. Специална кутия
с процеп на капака за пускане
на изборни бюлетини. 2. Глинен
съд за пазене на прах от изгоре¬
ни тленни останки.
уродлив прил. 1. Който е недъгав
или обезобразен. 2. Който е мо¬
рално извратен.уродленюст ж.
урожай ж. без мн. (рус.) Добитите
през една година плодове, храни,
урок м. 1. Учебна единица (ма¬
териал), предвидена обикнове¬
но за един учебен час. 2. Уче¬
бен час. 3. Поука, извод.урачек
прил.
уроки мн. разг. Неприятност, зли-
иа, предизвикана от зъл поглед
или п ре калено хвалене.
уролог м. Специалист по уроло¬
гия.
урология ж. без мн. (гр.) Наука за
болестите и лекуването на пи-
кочноотделителната система.
уронвам несв., уроня се. прех.
(рус.) Засягам, намалявам.
уртикария ж. без мн. (плат.) Кож¬
но заболяване като реакция на
свръхчувствителност към ве¬
щества (дразнители).
усамотявам се несв., усамотя
се с«. нпрех. Изолирам се от дру¬
гите, за да съм сам.
усвоявам несв., усвоя с«. прех. 1.
Възприемам и запазвам зна¬
ние. 2. Оползотворявам, влагам
(пари, средства). 3. е 3 л. Прера¬
ботва храна (организъм).
ÿcer беэ мн. Способност (уме¬
ние) да се разбира, възприема
и преценява.
усещам несв., усетя се. прех. 1.
Възприемам сетивно. 2. Чувст¬
вам. 3. Забелязвам, долавям. -
се нпрех. Разбирам, съобразя¬
вам се.

усещане
усещане ср. 1. Сетивно отразява¬
не на въздействието на външ¬
ни дразнители. 2. Долавяне,
разбиране. Имал усещането, че
ми се сърдиш.
усилвам несв., усиля св. прех.
Правя да стане по-силно, по-яр¬
ко изразено. - се нпрех. Ставам
по-силен.
усилвател м. Уред (приспособле¬
ние) за усилване на токово нап¬
режение, звук и др.
усилен прал. 1. Който е много
напрегнат и мъчителен. Усилен
труд. 2. Който е изпълнен с нап¬
режение и усилие. Усилно вре¬
ме.
ускорение ср. 1. Ускоряване, 2.
Величина, с която се увеличава
за единица време движението
на дадено тяло.
ускорявам «есе., ускоря се. прех.
1.	Правя нещо да се извършва
по-бързо; увеличавам скоростта.
2.	Правя нещо да се появи по-
рано.
услажда се несв., усладй се св.
нпрех. в 3 л. Доставя наслада и
удоволствие. - ми се нпрех. Из¬
питвам удоволствие, наслада.
условен прил. О Условна при¬
съда — присъда, която влиза в
сила при следващо престъпле¬
ние. условност ж.
условие ср. 1. Това, от което не¬
що зависи. 2. Предварително
уговорено изискване. 3. мн. Об¬
становка, обстоятелство. Усло-
/и/я я/ развитие.
усложнявам , ус^лолсил СЧ1«
прех. Правя да стане по-сложно
и трудно.
	752
услуга ж. 1. Добрина, помощ в
полза на някого. 2. Дейност за
задоволяване на определена
потребност. Меди цински услуги,
услужвам несв., услужа св. нпрех.
Бърша услуга.
услужлив прил. Който е склонен
да услужва. услужливост ж.
усмивка де. Лицева гримаса ка¬
то израз на радост, доволство
или пренебрежение, сарказъм,
усмирителен прил. Който е пред¬
назначен за усмиряване. О Ус-
мирителнариза - специална
риза, чиито дълги ръкави се
връзват на гърба (за психично-
болни).
усмирявам несв., усмиря св.
прех. 1. Правя да стане кротък и
спокоен. 2. Прекратявам проя¬
ва (действие) на неподчинение.
усмихвам се «есе., усмихна се
се. нпрех. Засмивам се едва забе¬
лежимо.
усмотрение ср. без мн. (рус.) Мне¬
ние, преценка.
усое ср. без лк. разг. Място, неог-
рявано от слънце, усоен прил.
усойница ж. Змия със зигзагооб¬
разна линия на гърба; Vipera
ammodytes.
усойничав прил. Усоен,
успёние ср. без мн. Умиране (на
светец). Успение Богородично.
успех л. L Постигната цел; спо¬
лука. 2. Обществено признание.
3.	Изразена в оценка степен на
знание при обучение, успешен
прил., успешност ж.
успокоявам шев., успокоя се.
прех. 1. Правя някого (нещо) спо¬
коен, кротък. 2, Намалявам, по-

у съмнявам ce
— 753

тискам болка. - се нпрех. 1. Ста¬
нам спокоен. 2. в 3 л. Заглъхва,
намалява.
успореден прил. Който по цяла¬
та си дължина е еднакво отда¬
лечен от друг, успоредност ж.
успоредица ж. Съпоставка,
сравняване на сходни неща.
успоредка ж. Г и мна етическо съ¬
оръжение с два успоредни лос¬
та.
успоредник м. Четириъгълник
с успоредни и равни срещупо¬
ложни страни.
успявам лесе., успёя се. прех. 1.
Съумявам да се справя. 2. Пос¬
тигам резултат, успех.
уста ж. 1. Отвор в долната част
на лицето за поемане на храна,
дишане и говорене. 2. разг. Уст¬
ни. 3. Способност и склонност
към говорене. 4. Отвор на дъл¬
бок съд, пещера и под. устен
прил.
устав м. (рус.) Сбор от основни
правила за устройство и дейност
на организирана общност, ус¬
тавен прил.
установявам were., установя се.
прех. (рус.) Определям, въвеж¬
дам. Установя вам п/ шилата.
2. Откривам, доказвам. Устано¬
вяват точната диагноза. ~ се
нпрех. Настанявам се (за живее¬
не, работа).
устат прил. 1. Който говори мно¬
го. 2. Който обижда с думи.
устатост ж.
устие ср. 1. Място, където се вли¬
ва река в море, езеро. 2. Начало
или край на тесен планински
проход.
устна ж. Всяка от двете месести
части, които отварят и затварят
устата, устен прил.
устои мН. (рус.) Основи, подпори,
устойчйв прил. (рус.) 1. Който
стои здраво и стабилно. 2. Кой¬
то издържа и не се поддава на
влияние, устойчивост ж.
устоявам несв., устоя св. нпрех. 1.
Издържам и се запазвам. Ус¬
тоя на всички нападки. 2. Не
отстъпвам, не се отказвам. Ус-
гноява на думата си.
устрем Силен порив, стремеж
към цел. устремен прил., ус-
тремноет ж.
устремен прил. Който е насочен
с устрем, устременост ж.
устремявам несв., устремя св.
прех. Насочвам стремително
към дадена цел.
устройвам и устройвам несв.,
устроя се. прех. 1. Организирам,
създавам. 2. Установявам,
уреждам. Не всеки успява да
устрои живота eu. - се нпрех.
Установявам се, нареждам се.
- ме нпрех. в 3 л. Подходящо,
уместно е.
устройство ср. 1. Начин на ор¬
ганизация, управление. 2. Тех¬
ническо съоръжение. 3. Конст¬
рукция. Устройство на спирач¬
ната система, устройстве»
прил.
усъвършенствам несв. прех.
Правя да стане по-добро, по-съ-
вършено.
усъмнявам се несв., усъмня се
се. нпрех. Започвам да изпитвам
съмнение и подозрение.
48*

усърден
усърден прил. 1. Който е стара¬
телен и прилежен. 2. Който съ¬
държа или изразява старател-
ност и прилежност. усърдност
ж. и усърдие ср.
утаител м. Басейн, където вода¬
та се утаява за пречистване.
утайка ж, 1. Раздробено в теч¬
ност твърдо вещество, което се
утаява на дъното. 2. неодобр.
Най-нисшите слоеве на общест¬
вото. утаечен прил.
уталожвам несв., уталожа св.
прех. Успокоявам, укротявам.
утаява се несв., утай се св, нпрех.
в 3 л. 1. Пада на дъното, отделя
се (утайка). 2. Отделя утайка
(течност).
yтвъpждàвaм несв., утвърдя се.
прех. 1. Одобрявам и давам за¬
конна сила на нещо. 2. Укреп¬
вам. - се нпрех. 1. Ставам ста¬
билен. 2. Налагам се.
утеснява несв., утеснее се. нпрех.
в 3 л. Става тесен, по-тесен.
утеха ж. без мн. Облекчаване на
тъга, мъка.
утешавам несв., утеша св. прех.
Доставям утеха, успокоение.
утилитарен прил. (от лат.) Който
е обществено полезен, утили-
тарност. ж.
утилитарйзъм м. без мн. (от лат.)
Философски възглед, който пос¬
тавя практицизма и ползата в
основата на нравствеността.
утилитаристйчен прил.
утйхвам несв., утихна св. нпрех.
1, Ставам тих. 2,вЗл. Става по-
слаб, престава (вятър, валеж).
утолявам несв., утоля се. прех. За-
доволявам, засищам (жажда,
глад).
	754

утопйзъм м. без мн. Склонност
към утопия и неосъществими
идеи.
утопист м. и утопистка ж. 1.
Лице, което мечтае за нещо не¬
осъществимо. 2. Лице, което е
привърженик на утопичния со¬
циализъм.
утопия ж. (от гр.) Идея (предста¬
ва) за непостижимо идеално об¬
щество. утопичен прил. и уто¬
пически прил.,утопичност ж,
уточнявам несв., уточнясв. прех.
Правя да стане точно, по-точно,
утре нрч. 1. Не днес, а на следва¬
щия ден. 2. разг. В скоро време.
утрешен прил.
утрин ж. Сутрин, утро, утринен
прил.
утро ср. 1. Начало на ден; сутрин.
2. Утринен концерт, забава.
утроба ж. 1. Коремна кухина. 2.
Телесна кухина в женски орга¬
низъм, където се развива заро¬
дишът. 3. Вътрешност, у тровен
прил.
утроявам я есе., утроя се. прех.
Увеличавам три пъти.
утъпквам нссв., утъпча се. прех.
Тъпча нещо, за да стане плът¬
но, равно.
уф жежд. За изразяване на доса¬
да или болка.
уфолог ж. Специалист по уфоло¬
гия.
уфология ж. (от англ, съкр.) Изу¬
чаване и наблюдаване на нео¬
бикновени космически явления
и обекти (НЛО).
уха жежй. За израз на недоверие,
подигравка.

учител
		 755

ухажвам несв. (рус.) прех. 1. Пред¬
намерено оказвам специално
внимание. 2. Задирям.
ухапвам «есе., ухапя се. прех. 1.
С хапане наранявам. 2. в 3 л.
Ужилва (насекомо). 3. разг.
Обиждам, засягам.
ухая несв. нпрех. Излъчвам прия¬
тен аромат.
ухйлвам се «есе., ухиля се се.
нпрех. разг, неодобр. Усмихвам се
неприятно.
ухо ср. 1. Слухов орган у човек
или животно. 2. Слух. 3. Дръж¬
ка на съд, прилична на ухо. 4.
Отвор на игла за вдяване на ко¬
нец. 5. Дупка на сечиво (моти¬
ка, брадва), където се впъхва
дръжката, ушен прил. (от 1.
знач.).
уцелвам лесе., уцёля се. прех.
Улучвам цел.
уча лесе. прех. 1. Усвоявам зна¬
ния, овладявам наука. 2. Посе¬
щавам учебно заведение. 3.
Преподавам, обучавам. 4. Поу¬
чавам. - се нпрех. 1. Имам нак¬
лонност към учене. 2. Добивам
умение, навик.
участ ж. без мн. (рус.) Съдба,
участвам «есе. и се., нпрех. Взе¬
мам участие.
участък м. (рус.) 1. Част от площ,
земя. 2. Административен ра¬
йон под нечие ведомство. 3. По¬
лицейско управление. 4. Сгра¬
да, където се помещава такова
управление.
учащ се и учещ се 1. прил. Кой¬
то учи. 2. субст. Лице, което учи
в учебно заведение.
учебен прил. Който се отнася до
учение.
учебник л, Съобразена е учебна
програма книга по дадена дис¬
циплина.
учебникар м. и учебникарка
ж. неодобр. Лице, което съставя
учебници, учебникирски прил.,
учебникарство ср.
учен 1. прил. Който е усвоил зна¬
ния в дадена област; образован.
2. субст. Лице, което е с високо
образование и познания.
учение ср. 1. Учене. 2. Система
от знания за дадена област от
действителността. 3. Практичес¬
ки военни занятия.
ученик м. и ученичка ж. 1. Ли¬
це, което посещава училище, за
да учи. 2. Лице, което усвоява
занаят, професия. 3. Последова¬
тел и продължител на научно,
творческо дело, ученически
прил. (от 1. знач.). ученичество
ср. (от 1 знач >.
ученолюбив прил. Който обича
учението.ученолюбив ср. и уче-
нолюбиаост ж.
училище ср. 1, Учебно заведение,
където учат ученици. 2. Сграда,
където се помещава такова учеб¬
но заведение. 3. Лицата, които
учат и работят в такова заведе¬
ние. О Виеше училище - учеб¬
но заведение за получаване на
виеше образование, училищен
прил.
учител м. и учителка ж. 1. Пе¬
дагогически подготвено лице за
обучаване на ученици. 2. Лице,
от което някой се учи. учител¬
ски прил. (от 1. знач.).

учителство
учителство ср. безмн. 1. Учител¬
ска професия; учителстване. 2.
Учителско съсловие.
учредители. (рус.) и учредител¬
ка ж. Лице, което основава ор¬
ганизация, партия и под. уч-
редителски прил.
учредявам «есе. (рус.), учредй се.
прех. Основавам организация,
партия, фондация; създавам.
учреждёние ср. (рус.) Обществе¬
на служба; ведомство, уч¬
режденски прил.
учтив прил. 1. Който е внимате¬
лен, любезен. 2. Който изразява
любезност, внимание, учти¬
вост ж.
учудвам «есе., учудя се. прех.
Предизвиквам почуда, смайва-
	 756
не; удивлявам. - се нпрех. Из¬
падам в почуда.
ущърб м. без мн. (от рус.) Вреда,
щета.
уъркшоп л. (англ.) Интензивен
работен семинар или курс.
уют е. безмн. (рус.) Приятна обста¬
новка, която създава настроение.
уютен прил., уютност ж.
уязвим прил. 1. Който не може да
се защити аргументирано. 2.
Който е слаб, чувствителен.уяз¬
вимост ж.
уязвявам «есе., уязвя се. прех.
Дълбоко наранявам, като при¬
чинявам неприятност.
уяснявам «есе., уясня се. прех.
Правя нещо да стане напълно
ясно; изяснявам, уточнявам.
фа ср. без мн. (ит.) Четвъртият тон
от музикалната гама в до мажор,
фабрика ж. (лат.) Промишлено
предприятие с машинно произ¬
водство. фабричен прил.
фабрикант л. и фабрикантка
ж. Лице, което притежава фаб¬
рика. фабрикантски прил.
фабрикат м. Произведен във
фабрика продукт.
фабрикувам несв. прех. 1. Про¬
извеждам масово, но некачест¬
вено. 2. Измислям, съчинявам,
фабула ж. (лат.) Последователно
излагане на действия и събития
в художествена творба, фабу¬
лен прил.
фаворит ж. (ит.) 1. Лице, покро¬
вителствано и облагодетелства¬
но от високопоставена личност.
2. Най-вероятен победител в
състезание.
фаворитка ж. 1. Жена фаворит.
2. ост. Любовница на високо¬
поставена личност.
фагот м. (ит.) Духов музикален
инструмент от три дървени тръ¬
би.
фаза ж. (гр.) 1. Определен пери¬
од в развоя на нещо. 2. Всяка от
електрическите вериги в гене¬
ратор и токът, който протича по
нея. фазов прил.
фазан м. Дива пъстра птица с
лъскави пера; Phasianus colchi-
cus. фазанов прил.
фазерм. безмн. (нем.) Строителен

фалшификатор
материал от пресовани и спое¬
ни дървесинни влакна, фазе¬
рен прил.
файда ж. без мн. (ар.-тур.) разг. Пол¬
за, облага.
файл м. (англ.) Съвкупност от
данни, систематизирани и запи¬
сани в паметта на компютър.
файлов прил.
файтон а. (нгр.) Пътническа ко¬
ла на пружини с конски впряг.
файтонен прил.
файтонджйя а. Лице, което ка¬
ра файтон. файтонджййски
прил.
факел л. и факла ж. (от лат.)
Приспособление за светене,
приготвено от къс прът с нави¬
ти на единия край горивни ма¬
териали. факелен прил.
факир ж. (ар.) 1. Лице, което пра¬
ви фокуси, чудеса. 2. разг. Ли¬
це, което проявява голяма сръч¬
ност и умение, факирски прил.,
факире тво ср.
факс м. (англ. ) Телефакс, факсов
прил.
факсимиле ср. (лат.) Точно въз¬
произведено копие на документ,
подпис и др. чрез фотографира¬
не или клише.
факт а. (лат.) 1. Действително яв¬
ление или събитие. 2, Установе¬
на истина, на която се опира те¬
ория. 3. Нещо, което се привеж¬
да като доказателство, фактй-
чен прил. н фактически прил.,
фактичност ж.
фактология ж. Съвкупност от
описани факти, фактологй-
чен прил. и фактологически
прил.
фактор а. (лат.) 1. Значимо об¬
стоятелство, условие в развоя на
нещо. 2. Влиятелно лице, от ко¬
ето зависи нещо.
фактура ле. Документ със смет¬
ка за продадена стока или услу¬
га. фактурен прил.
факултативен прил. (лат.) Неза¬
дължителен. факултатйв-
ност ж.
факултет м. (лат.) Структурна
единица в университет за обу¬
чение по определени сродни дис¬
циплини. факултетен прил. и
факултетски прил.
фал и фаул м. (англ.) 1. Наруше¬
ние при спортна игра. 2. разг.
Провал, несполука.
фалирам нес&. и се., нпрех. 1. Из¬
падам в несъстоятелност. 2,
Пропадам.
фалйт а. (фр.) 1. Финансова не¬
състоятелност; банкрут. 2. Про¬
падане.
фал ос а. (от гр.) Мъжки полов ор¬
ган, изобразен като символ на
градивна природна сила, фалй-
чески прил.
фалстарт а. (от англ.) Неправи¬
лен старт при състезание.
фалш а. (лат.-нем.) 1. Измама, ли¬
цемерие. 2. Невярно изпълне¬
ние на музикална творба, фал¬
шив прил., фалшивост ж.
фалшификат а. (от лат.) Подпра¬
вена художествена творба, доку¬
мент и др.
фалшификатор а. и фалши-
фикаторка ж. Лице, което фал¬
шифицира. фалшификатор-
ски прил.

фалшифицирам
фалшифицирам несв. и св., прех.
Подправям съзнателно, изопа¬
чавам.
фамилиарен прил. (лат.) 1. Кой¬
то преднамерено проявява бли¬
зост, интимност. 2. Който изра¬
зява преднамерена интимност.
фамилиарност ж.
фамилия л-, (лат.) 1. Семейство,
род. 2. Родово име. фамилен,
прил.
фамозен прил. (лат.) Който е ши¬
роко известен като изключите¬
лен, странен, фамозност ж.
фанатизйрам несв. и св., прех.
Правя някого фанатик; внуша¬
вам фанатизъм.
фанатизъм м. без мн. (лат.)
Страстна привързаност и преда¬
ност към дадени идеи, вярва¬
ния, убеждения с нетърпимост
към чужди идеи и убеждения.
фанатичен прил., фанатич-
ност ж.
фантазирам несв. и св. Предста¬
вям си нереални хубави неща.
фантазия ж. (от гр.) 1. без лен. Спо¬
собност за творческо въображе¬
ние. 2. Нещо, което е измисле¬
но, въображаемо. 3. Музикална
творба в импровизирана фор¬
ма. фантазен прил.
фантазьор м. и фантазьорка
ж. 1» Лице, което обича да фан¬
тазира. 2. Лице, което не преце¬
нява реално нещата, фанта-
зъорски прил., фантазьор-
ство ср.
фантаст м. Автор на фантастич¬
ни творби и образи.
фантастика ж. без мн. 1. Въоб¬
ражаеми недействителни обра¬
	 758

зи. 2. Художествена творба с въ¬
ображаеми образи и картини.
фантастичен прил. 1. Който се
отнася до фантастика. 2. Който
е силно преувеличен, фантас-
тйчност ж.
фантом л. (гр.-фр.) 1. Привиде¬
ние. 2. Нерегистрирана фиктив¬
на фирма, която с измама се
стреми към облага и печалба.
фантомен прил.
фанфара ж. (ар.-тур.) Духов му¬
зикален инструмент за тържес¬
твени сигнали, фанфарен
прил.
фар м. (гр. собств.) 1. Крайбрежна
кула със светлинно тяло за по¬
даване на сигнали на корабо-
плаватели. 2, Рефлекторна лам¬
па на предната част на превоз¬
но средство. 3, Светилник, свет¬
лина.
фараон м. (егип.-гр.) 1. ист. Тит¬
ла на древноегипетски владе¬
тел. 2. Собственик на финансо¬
ва структура, в която няма пок¬
ритие на обещана лихва или
печалба; мошеник, фараонов
прил. и фараонски прил.
фарватер м. (нидерл.) Маркиран
воден път с необходимата за бе¬
зопасно движение дълбочина по
река или морско крайбрежие.
фарингит л. (от гр.) Възпалител¬
но заболяване на фаринкса
(гърлото).
фарингс л. (гр.) (юрната част на
гърлото. фарингеов прил.
фармаколог л. и фармаколож-
ка .и'. Специалист по фармако¬
логия.

фелдмаршал
		 759
фармакология ж. (гр.) Наука за
лекарствата и тяхното действие.
фармакологичен прил.
фармакомания ж. без мн. Болез¬
нено увлечение към употреба¬
та на лекарства.
фармацевт л. и фармацёвтка
ж. Специалист по фармация.
фармацевтика ж. (гр.) и фар¬
мация ж. без мн. (гр.) Наука за
познаване, получаване, съхра¬
нение и употреба на лекарстве¬
ни средства, фармацевтичен
прил.
фарс л. (фр.) 1- Елементарна ше¬
говита комедия. 2. Лицемерна
и цинична постъпка, фарсов
прил.
фас м. (от лат.) разг. Угарка от ци¬
гара.
фасада ж. (фр.) 1. Архитектурно
оформена лицева страна на
сграда. 2. неодобр. Лице, външен
изглед, фасаден прил.
фасон а. (фр.) 1. Кройка или фор-
ма на дреха, шапка, обувка 2.
Външен вид. 3. Надуто, предвзе¬
то държание.
фасонка ж. (нем.) Приспособле¬
ние за свързване на електричес¬
ка лампа към мрежата.
фасул м. Боб. фасулев прил. и
фасулен прил.
фасулски прил. Много прост и
елементарен.
фатален прил, (лат.) Който е с ре¬
шаващо и съдбоносно значение.
фаталност ж.
ф аул ирам несв. и св., прех. Нару¬
шавам правилата на спортна
игра по непозволен начин.
фауна ас. (лат.) Животински свят.
фашизъм а без мн (ит.) Реакци¬
онно политическо точение от на¬
чалото на XX век на унищожа¬
ване на демократичните свобо¬
ди, открита диктатура, рас ильм
и национализъм, фашистки
прил.
фашист а. и фашистка ж. Ли¬
це с фашистки убеждения, фа¬
шистки прил.
фаянс а. без мн. (ит.-фр.) 1. Подо¬
бен на порцелан керамичен ма¬
териал, но по-долнокачествен. 2*
Изделия от такъв материал.
фаянсов прил.
федерация ж. (лат.-фр.) 1. Дър¬
жава от обединени самостоятел¬
ни формации (щати), но с един¬
но правителство. 2. Съюз от от¬
делни дружества, организации.
федерален прил. и федерати¬
вен прил.
фёдербал а. (нем.) Спортна игра
- прехвърляне с ракета на топки
с пера.
феерия .и. (фр.) 1. Сценично
представление с ни ищи костю¬
ми и декорации. 2. Много кра¬
сиво зрелище, фееричен прил.
(от 2. знач.), фееричност ж.
фейлетон а. (фр.) Сатирична
публицистична творба със зло¬
бодневен характер, фейлето-
нен прил.
фейлетонйст а. и фейлето-
нистка ж. Лице, което създава
фейлетони.
фекалии ан. (от лат.) Изпражне¬
ния. фекален прил.
фелдмаршал м. (нем.-рус.) Най-
висш военен чин в някои ар¬
мии. ф'елдмарш'алски прил.

фелдфсбел
фелдфебел м. (нем.-рус.) Стар¬
шина. фелдфебелски прил.
фелдшер м. (нем.-рус.) и фелд-
шерка ж. Лице с медицинско об¬
разование, но не виеше, фелд¬
шерски прил.
феми низ ирам несв. и св., прех. 1.
Придавам женски черти на ли¬
це от мъжки пол. 2. Увеличавам
броя и влиянието на жените в
даден колектив.
феминизъм л. (лат.) Идейно дви¬
жение за равни права на жени¬
те с мъжете, феминистичен
прил. и феминистки прил.
фен ж. (англ.) и фейка ж. разг.
Страстен почитател или при¬
върженик.
фенер ж. (гр.-тур.) 1. Прибор за
светене със стъклени стени, в
който се поставя свещ или лам¬
па. 2. Преносимо приспособле¬
ние за светене с електрическа
батерия. 3. разг. Тяло на закла¬
на птица без крилете и бутчета-
та. фенерен прил.
феникс м. (гр.-лат.) Митична пти¬
ца, която сама се изгаря и въз¬
ражда от пепелта.
феномен л. (гр.) 1. Явление. 2.
Необикновено, изключително
същество или явление, фено¬
менален прил., феноменал-
ноет ж.
фенотйп м. (гр.) Съвкупност от
белези и прояви на организма
в зависимост от наследените осо¬
бености и влиянието па околна¬
та среда.
феодал м. ист. Крупен владетел
на земя, заедно с хората, които
я обработват, феодален прил.
	 760

феодализъм м. без мн. (лат.) Об¬
ществен строй, при който земе¬
владелците разполагат с труда
на зависимите от тях крепостни
селяни (V-XIX в.).
фереджёср. (ар.-тур.) Широко на¬
метало, с което мюсюлманката
покрива главата и част от лице¬
то си.
ферибот ж. (англ.) Плавателно
съоръжение с широка платфор¬
ма за пренасяне на товари през
широка река, езеро и под. фери¬
ботен прил.
ферма ж. (фр.) 1. Едро частно зе¬
меделско стопанство. 2. Специ¬
ализирано животновъдно сто¬
панство.
фермйнж. (перс.-тур.) 1. ист. Сул¬
тански указ. 2, разг. Обширно и
подробно изложение.
фермент ж. (лат.) Органично ве¬
щество, което предизвиква фер¬
ментация и участва в нея.
ферментация ж. (лат.-нем.) 1.
Биохимичен процес на разлага¬
не на органични вещества под
влияние на ферменти. 2. Про¬
цес на кипене на плодов сок при
преминаване в алкохол, фер¬
ментационен прил.
ферментйра несв. и св., нпрех. в 3
л. Намира се в състояние на
ферментация.
фермер ж. (англ.) и фермерка
.ж. Стопанин или притежател на
ферма (в I. знач.). фермерски
прил., фермерство ср.
феро- (от лат.) Първа част на
сложни думи със значение ’който
е свързан с желязо’; феромаг-
физика
	761

нит, феросплав, фсромагнети-
зъм.
фес м. (геогр. собств.) Мъжка мю¬
сюлманска шапка от червен
вълнен плат с форма на пресе¬
чен конус.
фестивал ж. (дат.) 1. Периодичес¬
ки преглед на постиженията в
дадено изкуство. 2. Масово об¬
ществено празненство, фести¬
вален прил.
фетйш ж. (порт.-фр.) 1. Предмет
(вещ), който според първобитни
вярвания притежава чудодейна
сила. 2. Нещо, което е обект на
прекадено голямо внимание и
преклонение.
фетишизирам нееа. и се., прех.
Приемам нещо като фетиш.
фехтбвка ж. (нем.-рус.) Състеза¬
телен спортен двубой със сабя,
шпага или рапира.
фехтовчик и фехтовач м. Със¬
тезател по фехтовка.
фехтовачка ж. Състезателка по
фехтовка.
фея ж. (фр.) Приказна вълшеб¬
ница с образ на русалка или са¬
модива.
фиаско ср. (ит.) Несполука, про¬
вал.
фйба ж. (лат.) Метална щипка за
коса.
фибра ж. (лат.) Мускулно или
нервно влакно.
фйбростькло ср. Устойчив ма¬
териал с вградени метални
нишки.
фигура ж. (лат.) 1. Външно очер¬
тание, външен вид на предмет.
2. Оградена от непрекъсната л и-
ния плоскост (в геометрията). 3.
Стилизирано изображение на
предмет (животно, растение ) ка¬
то илюстрация или украса. 4. То¬
ва, което се очертава при дви¬
жение, танц и под. Сложна фи¬
гура. 5. Външно очертание на
човешко тяло. Стройна фигура.
6. Скулптурно или живописно
изображение на човек или жи¬
вотно. 7. Лице (образ) с особени
качества и значимост. 8, Син¬
тактични речеви обрати за пос¬
тигане на по-голяма изобрази¬
тел ност.
фигурален прил. (от лат.) 1. Кой¬
то е съставен от фигури. 2. Кой¬
то е преносен, иносказателен.
фигурант ж. и фигурантка ж.
1. Лице, което участва в пред¬
ставление като статист. 2» Без¬
личен човек, който изпълнява
чужда воля.
фигуративен прил. Който е ино¬
сказателен, образен, фигура¬
тивное т ж.
фиданка ж. (гр.-тур.) 1. Младо
овощно дръвче. 2. Страничен
израстък на дърво.
фидсер. (тур.) Тънки тестени пръ¬
чици, прибавяни в супа.
фиеста ж. (исп.) разг. Зрелищно
празненство.
физик м. и физйчка ж. Лице,
което се занимава с физика.
физика ж. без мн. (гр.) 1. Наука
за строежа и свойствата на ма¬
терията, както и за изменение¬
то и движението й. 2. Учебна
дисциплина. 3. и мн. Учебник по
тая дисциплина. 4. Човешко тя¬
ло. физичен прил. (от 1. знач.).

физиолог
физиолог ж. Специалист по фи¬
зиология.
физиология ж. без ми. (гр.) 1. На¬
ука за жизнената дейност и
функция на организмите. 2.
Жизнените процеси и техните
закономерности, физиологи¬
чен прил. и физиологически
прил.
физиономия *? (гр.) 1. Човешко
лице и неговото изражение. 2.
Специфичен облик; индивиду¬
алност.
физиотерапия ж. (гр.) Лечение
с помощта на външни физичес¬
ки фактори.
физически прил. 1. Който се от¬
нася до физика. 2. Който се от¬
нася до човешкото тяло. 3. Кой¬
то се отнася до живота на орга¬
низмите. О Физическо лице -
човек като субект в правни от¬
ношения.
физкултура ж. без мн. Спортни
и физически упражнения за
развитие и укрепване на човеш¬
кото тяло, физкултурен прил.
фйзкултурник м. и фйзкул-
турничка ж. Лице, което се за¬
нимава с физкултура.
фий м. без мн. (от лат.) Фуражно
бобово растение; Vicia sativa.
фиев прил.
фиксаж м. без мн. (фр.) 1. Фикси¬
ране, закрепване на нещо. 2. Хи¬
мически разтвор за закрепване
на изображение върху негатив
или снимка. 3. Спиртен разтвор
с безцветна смола за пап|пук¬
ване на рисунки с молив или
креда.
	 762 _
фиксинг м. (англ.) 1. Изкуствено
трайно задържане. 2. Официа¬
лен курс на една валута спрямо
друга.
фиксйрам несв. и св., прех. 1. Зак¬
репвам устойчиво и трайно. 2.
Определям точно. 3. Обработ¬
вам с фиксаж. 4. Гледам няко¬
го продължително и упорито.
фиктйвен прил. (фр.) Който е не¬
истински, измислен, фиктйв-
носгп ж.
фикус м. (лат.) Декоративно рас¬
тение с широки листа; Ficus
elastica.
фикция ж. (лат.) Нещо въобра¬
жаемо, несъществуващо, фик-
ционален прил., фикционал-
ност ж.
филантроп ж. (гр.) Човеколюбец.
филантропичен прил., фи¬
лантропически прил.
филателист м. (гр.) и филате-
лйстка ж. Лице, което се зани¬
мава с филателия.
филателия ле. без ли (гр.) Колек¬
циониране на пощенски марки.
филателен прил.
филе ср. (фр.) 1, Крехко месо край
гръбнака на животно. 2. Обез¬
костено месо.
филиал м. (лат.-фр.) Самостояте¬
лен клон на учреждение или за¬
ведение. филиален прил.
филйз л. (гр.-тур.) Млад израстък
на дърво, лоза и др.
филин ж. (гр.-тур.) Тънък резен
хляб.
филм ж. (англ.) I. Светлочувстви¬
телна лента за фото- и кино-
снимки. 2. I [роизведение на ки-

финиширам
763

поизкуството. 3. Отделно копие
от такова произведение, фил¬
мов прил.
филмирам несв. и св., прех. Пред¬
ставям на филм.
филодендрон м. (гр.) Декоратив¬
но растение с едри листа; Philo¬
dendron pertusum.
филолог м. и филоложка ж.
Лице, което се занимава с фи¬
лология. филоложки прил.
филология ж. (гр.) 1. Науки за
езика и литературното творчес¬
тво като част от духовната кул¬
тура. 2. Университетска специ¬
алност за изучаване на тези на¬
уки. филологичен прил., фи¬
лологически прил. и фило-
лЪжки прил.
философ м. (гр.) 1. Специалист
по философия. 2. Лице, което
разсъждава и се ръководи от ра¬
зума и житейския опит. 3. Ли¬
це, което много умува и говори.
философски прил.
философия ас. (гр.) 1. Наука за
общите закономерности на чо¬
вешкото общество, природата и
мисленето. 2. Система от възг¬
леди за света и живота. 3. Мъд¬
рост, умение. 4. неодобр. Отвле¬
чено и безполезно умуване, фи¬
лософски прил.
философствам неса. и. св., нпрех.
Разсъждавам по важни въпро¬
си, без да имам нужната компе¬
тентност.
филтър _и. (фр.) L Приспособле¬
ние за прецеждане и прочиства¬
не на течности и газове. 2. По¬
мещение (устройство) за отделя¬
но и задържане нрн приемане
и допускано на нещо. Полничен
филтър. 3. Програма за подбор
и показвани на определени час¬
ти от база данни, филтърен
прил.
филхармония ж. (гр.-лат.) 1. Го¬
лям представителен симфони¬
чен оркестър. 2. Музикална ор¬
ганизация за пропагандиране
на музикално изкуство, фил-
хармоничен прил.
фин прил. Който е изящен, дели¬
катен, нежен, О Фина механи¬
ка - изработване и ремонт на
фини уреди и предмети.
финал л. (лат.) 1. Заключителен
етап; край. 2. Крайна част на
спортно състезание по бягане;
финиш. 3. Мястото, където при¬
ключва такова състезание, фи¬
нален прил.
финализнрамкесв, и се., прех. До¬
веждам докрай, приключвам.
финанси мн. (фр.) 1. Парични
средства па дадена държава
(предириятис, Jii г це ), 'пi х 11ото уп¬
равление. 2. Пари, финансов
прил.
финансирам несв. и св., прех.
Предоставям, влагам парични
средства.
финансист м. и финансистка
ж. 1. Лице, което е специалист
по финансови въпроси. 2. Лице,
което се занимава с финансови
операции,
финес м. без мн. Изящност,
финиш (англ.) Край на спорт¬
но скоростно състезание; финал,
финиширам несв. и св., нпрех. Сти¬
гам до финала.

финт
финт ж. {от ит.) Лъжлив жест,
движение за насочване на про¬
тивника в грешна посока (в ня¬
кои спортни игри), финтов
прил.
фиорд м. (норв.) Тесен морски за¬
лив със стръмни скалисти бре¬
гове. фиордов прил.
фира ж. (игр.) Намаляване на
теглото или обема на стока при
съхранение, обработка, повреда.
фирма ж. (лат.-ит.) 1. Промишле¬
но или търговско предприятие
с финансова самостоятелност. 2.
Име на такова предприятие. 3.
Означаване на това име на спе¬
циална табела, фирмен прил.
фиск (лат.) Държавно съкрови¬
ще; финанси, фискален прил.
фитил м. (ар.-тур.) 1. Памучна
връв или ивица, която гори и
свети в лампа, свещ, кандило и
др. 2. Шнур за провеждане на
огън до взривно устройство. 3.
Памучна връвчица за изтегля¬
не на гной от рана. О Пускам
фитила - подстрекавам.
фитнес м. без мн. (англ.) Поддър¬
жане на добра форма на тялото
чрез система от упражнения.
фитнес Първа част на сложни
названия със значение ’който е
свързан с фитнес*: фитнес за¬
ла, фитнес салон, фитнес обо¬
рудване, фитнес уреди, фитнес
център.
фиш м. (фр.) 1. Правоъгълно
листче с данни като част от ка¬
талог, картотека. 2. Листче, ко¬
ето се попълва за участие в
спорт тото.
	764

флаг м. (англ.) 1. Знаме на дър¬
жава. 2. Знаме за сигнализация.
флагман м. (нидерл.) 1. Команд¬
ващ военни кораби. 2. Кораб,
където са командването и фла¬
гът. флагмански прил.
флайър л. (англ.) Рекламна лис¬
товка или дребен подарък за ку¬
пувача.
флакон м. (фр.) Малък съд за
парфюм или лекарство.
фламинго ср. (исп.) Блатна пти¬
ца с дълга шия и крака и краси¬
ви розови пера; Phoenicopterus.
фланг м. (фр.-рус.) Крайна част
на редица, строй, военно разпо¬
ложение. флангов прил.
фланела жг. (фр.) 1» без мн. Мека
трикотажна материя за долни
дрехи. 2. Дреха от такава мате¬
рия. фланёлен прил.
флебит л. (гр.) Възпаление, за¬
пушване на вена.
флегматичен прил. Който е ба¬
вен, спокоен и безразличен.
флегматйчмост ж.
флейта ж. (ит.-рус.) Музикален
духов инструмент с клапи вър¬
ху отворите си.
флейтист м. и флейтистка ж.
Лице, което свири на флейта.
флигорна ж. (ит.) Меден духов
музикален инструмент.
флиртувам несв. и св., нпрех.
Ухажвам, задявам се.
)флопи)<р. Компютърно устройс-
~тв<), където се поставя дискета за
запис и прочитане.
флора ж. (лат.) Растителен свят
на определена местност, държа¬
ва, време.

фонема
	 765
флот л. и флота ж. (фр.-рус.)
Плавателни съдове или лета¬
телни средства с обща принад¬
лежност, управление и предназ¬
начение. флотски прил.
флотилия ж. (фр.-рус.) Група во¬
енни кораби в един воден ба¬
сейн.
флуйд л. (лат.-нем.) 1. Течности
и газове с общи свойства. 2. Не¬
видима сила, която се излъчва
(излива се) от човека (според
спиритистите). флуиден прил.,
флуйдност ж.
флумастер м. (от англ.) Вид хи¬
микалка, чието мастило е в по¬
реста пръчица с твърд връх за
писане.
флуор л. без мн. (лат.-нем.) Жъл¬
то-зелен отровен газ с остра ми¬
ризма. флуорен прил.
фоайе ср, (фр.) Обширно прост¬
ранство в обществена сграда за
почиване по време на пауза, ан¬
тракт.
фобия лс. (от гр,) Болестен страх
от нещо без реално основание.
фойерверк м. (нем.) Многоцвет¬
ни светлини от изстреляни за¬
палващи се във въздуха раке¬
ти, бенгалски огън и под.
фокстрот м. (англ.) 1. Вид танц с
бързи ситни стъпки. 2. Музика
за такъв танц.
фокус1 л. (лат.) 1. Точка, в която
се пресичат пречупени лъчи. 2.
Положение на лупите в оптичес¬
ки уред, при което наблюдава¬
ният предмет се вижда най-доб¬
ре. 3. Съсредоточие на нещо.
фокусен прил.
фбкуса м. (нем.) Ловко боравене
с предмети, което създава впе¬
чатление за нещо свръхестест¬
вено, нереално.
фолио ср. (лат.-нем.) Тънък лист
от метал с приложение в техни¬
ката или за опаковане на про¬
дукти.
фолк м. без мн. разг. Авторска му¬
зика в народен стил, близка до
градските песни.
фолк- Първа съставна част на
сложни думи със значение ’кой¬
то се отнася до фолк: фолкзвез-
да, фолкмузика, фолкмания,
фолкпевица, фолкфиеста.
фолклбр м. без мн. (англ.) Устно
народно творчество, фолкло¬
рен прил.
фолклорйст М. и фолклорйст-
ка ж. Лице, което се занимава с
проучване на фолклор.
фолклорйстика ж. Наука за
фолклора.
фон л. (фр.) 1. Основен цвят на
пеню. 2. Заден план па карти¬
на. 3. Обстановка, обстоятелст¬
ва. fia фона на събитията. фо¬
нов прил.
фонд м. (фр.) 1. Наличен запас от
нещо. 2. Налични финансови
средства с определено предназ¬
начение. фондов прил.
фондан м. (фр.) Полутвърда аро¬
матизирана захар и сладкарски
изделия от такава захар.
фондация ж. Институция (орга¬
низация), учредена е благотво¬
рителна цел от дарител или ини¬
циативна група.
фонема ж. (гр.) език. Най-малка¬
та звукова единица, по която се
фонема
различават думи и форми, фо-
немен прил. и фонематичен
прил.
фонетйк м. и фонетична ж.
език. Лице, което се занимава с
фонетика.
фонетика ж. (гр.) език. Наука за
звуковата страна на езика, фо¬
нетичен прил.
фонокарта ж. Електронна кар¬
та с определен брой импулси за
телефонен автомат.
фонология ж. (от гр.) език. Нау¬
ка за фонемата, фонологйчен
прил. и фонологически прил.
фонотека ж. (от гр.) 1. Сбирка от
звукови записи. 2, Място за съх¬
раняване на такава сбирка, фо-
нотечен прил.
фонтан а. (фр.-рус.) Декоративен
водоскок; шадраван.
форма ж. (лат.) 1. Външно очер¬
тание, облик на нещо съдържа¬
телно. 2. разг. Видима или при¬
видна страна на нещо. 3. Струк¬
тура, устройство. Форма на ръ¬
ководство. 4. Очертание на чо¬
вешко тяло. 5. Приспособление
(рамка) за придаване на желан
вид, очертание на нещо. 6. Изоб¬
разителни средства на художес¬
твена творба. 7. език. Изменяне
на думата за изразяване на гра¬
матични значения и синтактич¬
ни отношения. 8. Униформа. 9.
Общо физическо и психическо
състояние.
формал м. разг. Лице, което се
проявява в съответствие с ко¬
нюнктурата.
формален прил. 1. Който се от¬
нася до формата. 2. Който е при¬
	 766

виден, неистински. 3. Който е
незадълбочен. 4. Който е съоб¬
разен с определена организа¬
ция, ред.
формализйрам несв. и св., прех.
Изразявам чрез формула. ~ се
нпрех. Държа прекомерно на
формалната страна.
формалин .«. без мн. Дезинфек¬
циращо средство с остра мириз¬
ма, използвано за съхраняване
на части от тяло (или тяло) на
животно (човек).
формалност ас. Установен на¬
чин (форма) за извършване на
нещо в съответствие с наредба,
закон, обичай и пр,
формат Размери на книга,
картина и под.
форматирам несв. и св., прех. За¬
давам определени параметри
при оформяне на текст.
формация ж. (лат.) 1. Скални
наслоения и пластове от мина¬
ли геологически ери, 2. Етап от
обществено-производственото
развитие на човечеството. 3. Ор¬
ганизирана група от хора с оп¬
ределена цел. Младежка фор¬
мация.
формен прил. 1, Униформен. 2.
Който в пълна степен притежа¬
ва и проявява определени ка¬
чества. Формен психопат.
формула ж. (лат.) L Изразено с
условни знаци математическо
твърдение, химически процес,
отношение и под. 2. Точен сло¬
весен израз на общоприето по¬
ложение. Формула на оцелява¬
нето.

ф I > азе о л о гизъм
	767

формулирам несв. и св., прех Из¬
лагам нещо в завършена и ясна
форма.
формуляр м. (лат.-рус.) Отпеча¬
тан по стандарт документ за по¬
пълване на определени сведе¬
ния. формуляре» прил.
форсйрам лесе, и се., прех. (фр.) 1.
Ускорявам движение на мотор.
2, С бой преодолявам и превзе¬
мам препятствие.
форт л. (фр.) Укрепление към по-
голяма крепост.
форте нрч. (лат.) 1. С пълна си¬
ла, гръмко (за звучене). 2. Ме¬
лодия (нота), която се изпълня¬
ва така.
форум м. (лат.) 1. ист. Централен
площад в Древния Рим. 2. Пред¬
ставително събрание, конгрес.
фосфор м. без мн. (гр.-фр.) Лесно¬
запалимо вещество, което се съ¬
държа в растителната тъкан,
костите и много минерали, фос¬
форен прил.
фото ср. без мн. разг. Ателие за фо¬
тография.
фото- Първа част на сложни ду¬
ми със значение: 1. който се от
нася до светлина’: фопптлг
мент, фотометрия, фото
клетка, фотосфера, фотохи¬
мия. 2. ’който се отпаси до фо¬
тография’: фотоапарат, фото¬
ателие, фотограф, фотолюби¬
тел, фотоматериали.
фотогенйчен прил Който сс
възпроизвежда добре на фото-
или киноснимка, фотогенйч-
ност ж.
фотограф м. и фотография
Лице, което се занимава с фо¬
тография. фотографски прил.
фотографирам песа и са., прех.
Изобразявам чрез фотография;
снимам.
фотографи я .w. t. ос* Трай¬
но закрепване па образи върху
светлочувствителна лента е по¬
мощта на специален апарат и
химическа обработка. 2. />«.7/.
Снимка, фотографски прил.
фотоклетка ж. Електронно уст¬
ройство, което управлява меха¬
низми, като реагира на светли¬
на.
фотолюбител м. и фотолюби¬
тел ка ж. Лице, което непрофе¬
сионално се занимава с (фотогра¬
фия. фотолюбителски прил.
фбтообектйв м. Обектив на фо¬
тоапарат.
фотопрйнтер л. Електронно ус¬
тройство за снимки, правени с
дигитална камера.
фотос л. (от нем.) Снимка,
фотосинтеза ж. без мн. (гр.) Осъ¬
ществен под светлинно в1>здейс-
твие процес на хранене па зеле¬
ните растения.
фотьойл .и. (фр.) Кресло.
фрагментл. (лат.) Част, откъс от
художествена творба, текст и
под. фрагментен прил.
фрагментарен прил. Който е от
фрагменти; разпокъсан, фраг-
ментарност ж.
фраза ж. (гр.) 1. Смислово завър¬
шен и граматически оформен
словесен израз. 2. мн. необобр.
Ефектни, но безсъдържателни
изрази. 3. Относително завър¬
шена част от музикална тема.
фразеологйзъм м. Възпроизво-
димо в речта устойчиво съчета-

фралсологнзъм
ние от думи с единно цялостно
значение, фразеологйчен
прил. и фразеологически
прил.
фразеология ж (гр.) език. 1. без
мн. Съвкупност от употребява¬
ните в даден език или от един
автор фразеологични единици.
2. Наука за фразеологичните
единици. 3. меодобр Ефектни
безсъдържателни изрази.
фрак м. (фр.) Официална мъж¬
ка горна дреха, удължена и раз¬
двоена отзад.
фрактура ж. (лат.) Счупване на
кост.
фракция ж. (лат.) 1. Обособена
по възгледи и идеи група от хо¬
ра в рамките на организация
или партия. 2. Вещества, които
се отделят от сложна смес чрез
дестилация, кристализация и
под.
франзела ж. (от ит.) Тънък про¬
дълговат бял хляб.
франкофон и*. Лице, за което
френският език не е роден, но
го говори добре, франкофон-
CKU прил.
Франкофония ж. без мн. Владе¬
ене и употреба на френския
език като чужд,
фрапирам несв. и се., нпрех. (фр.)
Правя поразително впечатле¬
ние.
фраскам несв. прех. Удрям силно,
фрегата ж. (ит.) 1. ист. Тримач-
тов военен кораб. 2. Неголям
разузнавателен, ескортен или от¬
бранителен военен кораб, фре-
гатен, прил.
	 768
фреза ж. (фр.) Машина с въртящ
се около оста си режещ инстру¬
мент за обработване на дърво,
метал, почва и под. фрезов прил.
фрезист ж. Лице, което работи с
фреза.
фреквёнция ж. (лат.) 1. Честота
на трептения (звукови, електри¬
чески). 2. Честота на проява.
фреквентек прил., фреквент-
ност ж.
френетичен прил. Който е мно¬
го възторжен, ентусиазиран.
френетйчност ж.
фреска ж. (ит.) Рисунка с водни
бои върху неизсъхнала мазил¬
ка.
фреш м. без мн. (англ.) Прясно из¬
стискан плодов или зеленчуков
сок.
фриволен прил. (фр.) Който е не¬
сериозен и леконравен. фри-
волкост ж.
фригиден прил. (от лат.) Който не
проявява и не изпитва полово
влечение, фригидност ж.
фриз л. (фр.) 1. Декоративна ри¬
сувана или релефна ивица, ус¬
поредна на горния край на сте¬
на. 2* Бордюр на стена, мебел и
под., украсен с фигури.
фризер ж. (англ.) Хладилник за
дълбоко и продължително зам¬
разяване.
фризура ж. (фр.) Прическа.
фризьор м. (фр.) и фризьорка
ж. Лице, което прави фризури.
фризьорски прил., фризьор¬
ство ср.
фрикасе ср. (фр.) Варено ястие с
месо в бял сос.

функция
фритюрник х. Домакински
електрически съд за пържене в
много мазнина.
фрйшопх. (англ.)Магазин в без¬
митна зона.
фронт м. (лат.) 1. Предна лицева
част на сграда. 2. Бойно поле. 3.
Военни части на бойно поле,
подчинени на общ командир. 4.
Обединени за обща дейност об¬
ществени сили. 5. Сфера на об¬
ществена дейност с обща цел.
Културен фронт, фронтов
прил. и фронтови прил. (рус.).
фронтален прил. 1. Който е обър¬
нат към лицевата част на нещо.
2. Който е пряк, директен, фрон-
талност ж.
фронтмен м. (англ ) Ръководител
и организатор на музикална
група.
фронтовак м. Участник във
фронтови сражения.
фронтйн м. (фр.) Релефна три¬
ъгълна или полукръгла украса
над вход, прозорец и под.
фруктики, (лат.) Плодове.фрук¬
тов прил.
фруктиера ж. (фр.) Съд за под¬
реждане и поднасяне на плодо¬
ве.
фруктоза ж. Кристално вещест¬
во, което се съдържа в сладки
плодове, мед и под.
фуга1 ж. (нем.) Тясна пролука,
разстояние в нещо зидано.
фута2 ж. (ит.) Форма на полифо¬
нична музикална творба с пос¬
ледователно многократно повто¬
рение на една и съща тема от
отделни гласове или инструмен¬
ти.
фугирам и св., прех. Запъл¬
вам, замазвам фуги1.
фукам се «ссе. нпрех. разг. Необос¬
новано се големея или хваля.
фундамент х (лат.) 1. Основа на
постройка, машина, съоръже¬
ние. 2. Съществена опора, база.
фундаментен прил.
фундаментален прил. Който е
основен по същност, значимост.
фундаменталност ж.
фундаментализъм м. без мн. 1.
Консервативно придържане
към традиционното, с буквално
тълкуване на религиозни норми
или учения. 2. Проява на агре¬
сивно противопоставяне на ис-
лямството на всички други ре¬
лигии.
фундаменталист м. Привърже¬
ник на фундаментализма.
фунйя ж. 1. Коничен уред с из¬
дължен отвор за наливане иа
течности. 2. Предмет с форма на
конус.
функционер м. и функционер-
ка ж. (фр.-нем.-рус.) Лице с опре¬
делени функции и задачи в об¬
ществена или политическа орга¬
низация. функционерски прил.
функционирам лесе. и се., нпрех.
(от лат.) Изпълнявам функция,
дейност.
функция ж. (лат.) 1. Професио¬
нална дейност, служба или
предназначение. 2. Дейност (яв¬
ление), свързана с друта дейност
(явление) и произтичаща от нея.
3. Математическа величина.
функционален прил., функ¬
ционалност ж.
49*

фунт
фунт ж. (англ.-нем.-рус.) Мярка за
тежина, равна на 453,6 г или
500 г.
фураж л. (фр.) Храна за добитък.
фуражен прил.
фуражка ле. (фр.-рус.) Униформе¬
на шапка с плоско дъно и твър¬
да козирка.
фургон м. (фр.) 1. Закрита кола
за багаж или временно жилище
на работници и др., теглена от
автомобил. 2. Служебен вагон
непосредствено след локомоти¬
ва за багаж или за персонала.
фуркет м. (от лат.) Голяма теле-
на игла за придържане на жен¬
ска коса.
фурма лс. (перс.-тур.) Плод на фи-
никова палма.
фурна ж. 1. Електрическа или
зидана пещ за печене на хляб,
тестени изделия или ястия. 2.
Сграда, където се пече голямо
количество хляб; пекарница. 3.
Количество хляб, изпечено на¬
веднъж.
фурнир м. (нем.) Тънки пласто¬
ве от ценна дървесина за облеп¬
ване на мебели от по-некачест¬
вен материал, фурнирен прил.
фурор м. без мн. (лат.). Шумно
възхищение и одобрение.
фуста ас. 1, Набрана в кръста
широка женска пола (от тради¬
ционната българска носия). 2.
Дол ira пола от тънка материя.
3. необобр. Жена.
фустан м. (игр.) разг. Сукман от
домашен плат.
	770

фут м. (англ.) Мярка за дължина,
равна на 30,48 см.
футбол м. (англ.) 1. Спортна иг¬
ра с топка, която участниците,
разделени в два отбора, се стре¬
мят с ритане да вкарат в против¬
никовата врата. 2, разг. Топка.
футболен прил.
футболист .«. и футболистка
ж. Лице, което играе футбол.
футурология ж. (лат.-гр.) Комп¬
лексна дисциплина за предвиж¬
дане на бъдещото развитие на
човечеството въз основа на дан¬
ни от природните и обществени¬
те науки, футуроложки прил.
фуча «есе. нпрех. 1. в 3 л. Издава
продължителен шум, свистене
при бързо движение (вятър,
движещо се тяло). 2. Шумно из¬
разявам голямо недоволство.
фънк ж. (англ.) Музикален стил
в джаза с елементи на блус и аф¬
рикански ритми.
фъртуна ж. (от лат.) Силна снеж¬
на буря.
фъстък л. 1. Едногодишно коре¬
ноплодно бобово растение, чии-
то ядки са в мека черупка. 2.
Плодът на това растение. 3.
Много дребен на ръст човек.
фъстъчен прил.
фъшкйям*. (тур.) разг. Конско из¬
пражнение.
фьон ле. (нем.) Топъл и сух вятър
с посока от планините към пред¬
ял а н и пеките MccTi11юти.

хаймана
	771

Х'вл-
ха* част. разг. 1. За покана, под¬
буда за действие. Ха кажи сега.
2. Тъкмо, за малко. Ха да му ка¬
жа., и той се досети.
ха2 сз. разг. 1. За свързване на ре¬
дуващи се съотносителни дейс¬
твия и факти. Ха днес, ха утре
- и лятото мина. 2. За връзка
между взаимнообусл овени дейс¬
твия. Ха си мръднал, ха си пад¬
нал.
хабер м. (ар.-тур.) 1. Вест. 2. По¬
нятие, познание. Нямаш хабер
от работа с компютър.
хабилитация ж. (лат.-нем.) 1. Ха¬
билитиране. 2. Научен труд за
присъждане на академично зва¬
ние или степен, хабилитаци-
онен прил.
хабилитирам се несв. нпрех. По¬
лучавам звание „доцент“, „про¬
фесор“ или „старши научен сът¬
рудник“.
хабя «есе. прех. 1. Изразходвам в
неоправдано голямо количест¬
во. 2. Правя нещо да е негодно
за употреба. 3. Повреждам, съ¬
сипвам.
хаван л. (перс.-тур.) Дълбок съд
със здрави стени за чукане на
орехи, подправки и др.
хавлия ж. (тур.) 1» Мека кърпа
или дреха за след баня от мъ-
хеста памучна материя. 2. Мъ-
хеста памучна материя, хав-
л йен прил.
хаджййка ж. Жена, която е била
на поклонение в светите места
или е съпруга на хаджия.
хаджия и хаджй (обръщение) л.
(ар.-тур.) Лице, ходило на покло¬
нение в светите места, хаджий¬
ски прил., хаджилък м.
хазаинж. (рус.) и хазайка ж. Соб¬
ственик на даден под наем не¬
движим имот, хазайски прил.
хазарт м. (ар.-фр.) 1. Развлекател¬
на игра, при която се залагат па¬
ри или имущество. 2, Неоправ¬
дан риск и приключение, ха¬
зартен прил.
хазна ле. (ар.-тур.) Държавно па¬
рично съкровище.
хайвер м. без мн. (тур.) 1. Яйца на
риба. 2. Предястие, приготвено
от яйца на риба. О Черен хай¬
вер - хайвер от моруна, есетра,
чига. О Пращам за зелен хай¬
вер - измамвам, заблуждавам.
хайде част.. 1. За активна подка¬
на. 2. За израз на несъгласие и
възражение. Хайде, не ми обяс¬
нявай.
хайдук м. (тур.-унг.) разг. Крадец,
разбойник, хай ду теки прил.,
хайдутлук м.
хайдутин .« (оттур.) и хайдутка
ж. 1. ист. Народен закрплник,
който брани населението от тур¬
ските потисници и чорбаджиите.
2. Хайдук. хайдушки прил.,
хайдутство ср.
хайка ж. (от тур.) 1. Организира¬
но групово преследване па ня¬
кого или нещо. 2. Организира¬
на въоръжена група за такова
преследване.
хайлайф м. без мн. (англ.) Виеше
общество и неговият живот.
хаймана м. и ж. (тур.) Безделник,
скитник.

хайтек
хайтек м. без мн. (англ.) Високи
технологии.
хак м. без мн. (ар.-тур.) разг. Въз¬
награждение за труд. О Хак му
е - заслужава си го.
хакер м. (англ.) Лице, което изпол¬
зва уменията си за проникване
в компютърни системи за заба¬
ва или извличане на облага.
хала ж. (от гр.) 1. Силен стихиен
вятър. 2. Митическо същество,
змей. 3. разг. Силен, бърз човек.
халат м. (ар. рус.) Широка домаш¬
на дреха без копчета, която се
замята и завързва.
халба ж. (нем.) Голяма чаша за
бира.
халваж. безмн. (ар.-тур.) Сладкар¬
ски продукт от тахан, захар, су¬
сам и др. жалеен прил.
халваджия м. Лице, което про¬
извежда и/или продава халва.
халваджийски прил. ОХалва-
джийски тефтер - изцапана
тетрадка (книга).
хале ср. (нем.) Голямо закрито по¬
мещение за стоки и промишле¬
ни изделия.
хали мн. (от нем.) Голям магазин
за хранителни стоки.
халище ср. (от тур.) Дебела въл¬
нена завивка или постелка.
халкалс. (ар.-тур.) 1. Малко колел¬
це; брънка. 2. Венчален пръс¬
тен. 3- мн. Гимнастически уред
е висящи на въжета приспособ¬
ления за хващане и изпълнение
па упражнения.
халосен прил. Който гърми, без
да поразява (патрон, снаряд).
халтура ж. без мн. (лат.-иол.-рус.)
1. Некачествена работа и ре-
	 772
зултатът от нея. 2. Непрофеси¬
онална дейност за допълнител¬
на печалба и търговия.
халф м. (англ.) Играч от средна¬
та линия; полузащитник (при
футбола), халфов прил.
халюцинация ж. (лат.) Болестно
лъжливо видение.
хамак а. (исп.) Окачено между
две опори висящо легло.
хамал и хамалин м. (ар.-тур.) Ли¬
це, което пренася тежки товари
срещу заплащане. хамалски
прил., хамалогия ж.
хамбар м (перс.-тур.) 1. Помеще¬
ние за зърнени храни. 2. неодобр.
Голямо неприветливо помеще¬
ние.
хамбургер м. (англ.) Закуска от
специална питка, в която са на¬
пластени колбаси, месо, зелен¬
чуци и подправки.
хамелеон м. 1. Гущер, чийто
цвят на кожата се променя спо¬
ред околната среда; Hameleon
vulgaris. 2. неодобр. Лице, което
според изгодата променя въз¬
гледите сп.хамелеонски прил.,
хамелеонство ср.
хамсия ж. (гр.-тур.) Дребна чер¬
номорска риба; Engraulis encra-
sîcholus. хамсиен прил.
хамстер м. (нем.) Дребен гризач
от семейство Cricetinae, отглеж¬
дан при домашни или лабора¬
торни условия.
хамут а, (тур.) 1. Обшита с кожа
рамка за шията на кон при
впрягането му. 2. Условие (об¬
стоятелство), което поставя чо¬
век в подчинено положение.

харен
	 773
хан1 ж. (тюрк.) Тюркски, прабъл¬
гарски или монголски владетел.
хански прил.
хан2 м. (перс.-тур.) Крайпътно за¬
ведение за пренощуване на път¬
ници (с обор за добитъка); стран¬
ноприемница.
хангар м. (лат.-фр.) Просторно по¬
мещение за подслон, ремонт и
обслужване на самолети и голе¬
ми машини.
хандбал л. бе? мн. (нем.) Колек¬
тивна игра с два отбора, чиито
състезатели прехвърлят с ръка
и вкарват топката в противни¬
ковата врата, хандбйлен прил.
хандбалйст м. и хандбалйстка
ж. Лице, което спортува ханд¬
бал.
ханджйя л*. и ханджййка ж. Ли¬
це, което притежава или стопа¬
нисва хан. ханджийски прил.
ханш х. (фр.) Човешкото тяло на
височината на таза.
ханъма ж. (тур.) Омъжена турки-
ня. ханъмски прил.
хаос м. без мн. (гр.) 1. Безформе¬
на неорганизирана материя, от
която възниква светът (според
митологични и религиозни
представи). 2. Безредие, ха¬
отичен прил., хаотйчност ж.
хап .ч. (ар.-тур.) Лекарство за гъл¬
тане във вид на таблетка.
хапка ж. Храна, която се поема
и гълта наведнъж; залък.
хаплив прил. 1. Който има навик
да хапе (животно). 2. Който обиж¬
да, засяга с думи, хапливост ж.
хапче ср. Таблетка.
хапя несв. прех. 1. Хващам и на¬
ранявам със зъби. 2. е 3 а. Жили
(насекомо). 3. « 3 л. Причинява
болка (студ, вятър). 4. Обиждам,
засягам с думи.
харакири ср. (яп.) Самоубийство
чрез разпаряме на корема с нож.
характер м. (гр.) 1. Психически
качества, които определят пове¬
дението на човека. 2. без мн. Го¬
ляма упоритост и постоянство.
Проявявам характер. 3. Лите¬
ратурен образ. 4. без мн. Спе¬
цифични за даден предмет (яв¬
ление) черти и особености, ха¬
рактерен прил., характер-
ност ж.
характеризирам несв. и св., прех.
Определям, описвам характер¬
ни черти на нещо (някого). * се
нпрех. Имам определена същ¬
ност.
характеристика ж. 1. Проява
на същностни особености на ня¬
кого (нещо). 2. Официален доку¬
мент за трудовата, обществена¬
та и личностната проява на ли¬
це. характеристичен прил.
харддйск л. (англ.) Твърд диск с
голям обем за записване на ин¬
формация.
хардлайнер л (ашл.) Твърдоли-
неен привърженик на учение,
партия и др.
хардуер м. (англ.) Апаратура па
компютър; компютърна техни¬
ка. хардуерен прил.
Харем м. (ар.-тур.) 1. Жените на
един мъж в страни с многожен¬
ство. 2. Помещенията за жени
в дом с многоженство.
харен прил. (от гр.)разг. Хубав, до¬
бър.

харесвам нссв., харесам се. прех.
(гр.) 1. С удоволствие и наслада
възприемам нещо. 2. нпрех. До¬
падам на някого, нравя му се. -
се нпрех. Доставям естетическо
удоволствие при възприемане.
- ми нпрех. вЗл. Доставя ми удо¬
волствие и наслада.
харйзвам несв., харйжа св. прех.
(нгр.) Подарявам.
харизма ж. (гр.) 1. Върховен бо¬
жи дар. 2. Способност да се въз¬
действа, като се печели доверие,
уважение и привързаност, ха¬
ризматичен прил., харизма-
тйчност ж.
харман м. (перс.-тур.) 1» ист. Рав¬
но място за вършитба с диканя
или добитък. 2. Количество сно¬
пи, което се вършее на един път,
и зърното от тях. 3, Време, кога-
то се вършее. 4. Светъл кръг
около луната. 5. Смес от разни
видове тютюн за особен аромат,
хармоника ж. (от гр.) Духов му¬
зикален инструмент с мях и кла¬
виатура.
хармония ж. (гр.) 1. Приятно съ¬
четаване на едновременно зву¬
чащи тонове. 2. Съгласуваност
и съразмерност между частите
на цяло. 3. Приятно за възпри¬
емане съчетание на звукове. 4.
Съгласие, разбирателство, хар-
монйчен прил., хармонйч-
ност ж.
харпун л. (нидерл.) Копие на дъл¬
га връв, което се изстрелва при
риболов.
хартаж. (гр. лат.) Документсваж¬
на обществена и международна
значимост.
хартия ж. (нгр.) Тънки листове от
целулозен фабричен продукт с
приложение за писане, увиване
и под. хартиен прил.
харча несв. прех. 1. Изразходвам
пари. 2. Употребявам, изразход¬
вам.
хае неизм. В съчет. има си хас -
за израз на учудване от нещо не¬
очаквано. Има си хас àa забра¬
ви.
хасе ср. (ар.-тур.) Фабрична тън¬
ка памучна тъкан, хасен прил.
хастар м. безмн. (перс.-тур.) 1. Под¬
плата на дреха. 2. Плат за под¬
плата.
хашиш м. (ар.-тур.) Наркотик от
индийски коноп; марихуана.
хвалебствие ср. Публична пох¬
вала. хвалебствен прил.
хваля несв. прех. С добри думи из¬
тъквам предимства и достойнс¬
тва. - се нпрех. 1. Изтъквам соб¬
ствени заслуги и предимства. 2.
Самонадеяно разкривам наме¬
ренията и плановете си.
хватка ж. 1. Начин на хващане
на противника в спортната бор¬
ба. 2. Количество, което се хва¬
ща и задържа в една ръка. 3. не-
одибр. Измамна хитрост.
хващам несв., хвана се. прех. 1.
Поемам и задържам в ръка. 2.
Достигам и улавям при лов. 3.
Издебвам, задържам и изобли¬
чавам извършител на нещо не¬
редно. 4. Ангажирам някого да
извърши нещо. 5. Успявам да се
кача в превозно средство. 6. За¬
разявам се от болест или завъж-
дам паразити. 1. е 3 л. Обзема
ме състояние, чувство. Хваща

хеле
	 775

ме страх. З.вЗл. Опива (питие).
9. нпрех. е 3 л. Започва, настъп¬
ва. Хваща студ. 10. Удържам
сума за дълг, задължение или
при продажба. 11, е 3 л. Побира
(съд). 12. вЗл. Покрива се, обра¬
зува върху повърхността си (ве¬
щество) Хваща ръжда. 13. При¬
емам излъчван сигнал, образ.
14. В съчет. с да - започвам. -
се нпрех. 1.0 улавяно се закре¬
пям, за да не падна.2. Докосвам
части от тялото си. Хващал се за
главата. 3. Залавям се за хоро,
танц. 4. Попадам в клопка. 5. За¬
лавям се за работа. 6. Разчитам,
уповавам се. 7. в 3 л. Вкоренява
се и започва да расте (растение),
хвойна ж. Дребно иглолистно
дърво със зърнести плодове;
Juniperus communis, хвойнов
прил.
хвощ м. Папратовидно тревисто
растение с кухо стъбло; Equi-
setum.
хвъркам несв. нпрех. Хвърча ле¬
ко.
хвъркат и хвърковат/|/шл. Кой¬
то може да лети или да се дви¬
жи много бързо.
хвърлейм. Разстояние, което из¬
минава хвърлен камък или из¬
стрелян куршум (като мярка).
хвърлям несв , хвърля «<. прех. 1.
Със силен замах на ръката от¬
правям нещо да полети в прост¬
ранството. 2. Освобождавам се
от нещо непотребно. 3. Прину¬
дително изпращам в затвор (ла¬
гер). 4. е 3. л. Освобождава се от
товара или ездача си (кон, ма¬
гаре). 5. В съчет. със с ыцеств. -
довеждам до назованото състо¬
яние. Хвърлям е смут (трево¬
га, съмнение). ~ се нпрех. 1. Ска¬
чам от високо. 2. Спускам се, на¬
литам. 3. Мятам се насам-натам.
О Хвърлям вината - обвиня¬
вам. О Хвърлям кал - окле-
ветявам. О Хвърлял» око (ме¬
рак) - харесвам. О Хвърлям
светлина — изяснявам. О Хвър¬
лям всички сили — не се ща¬
дя. О Хвърлям топа - умирам,
хвърча нес«. нпрех. 1. е 3 л. Носи
се из въздуха, лети. 2, Движа се
много бързо. О Хвърча нави¬
соко - големея се.
хвърчащ прил. Който хвърчи.
О Хвърчаща бележка - бе¬
лежка, която не е оформена ка¬
то официален документ.
хвърчило ср. Опъната на лека
рамка хартия или платно с дъ¬
лъг конец, за да се издига и за¬
държа във въздуха.
хе част. разг. За посочване,
хёвиметъл м. бел мн. (англ.) Му¬
зикален стил в рок музиката (с
по-твърдо звучене), хевиме-
тълски прил.
хегемон м. Ръководител или во¬
деща сила.
хегемония ас. безмн. (гр.) Надмо¬
щие, превъзходство в сила и
влияние.
хей част. разг. За посочване; ей.
хекатомба ж. (гр.) Голямо жерт¬
воприношение в името на нещо,
хектар и хектар м. (гр.) Мярка
за земна площ, равна на десет
декара.
хеле нрч. (тур.) разг. Най-сетне.

хелий
хелий м. (гр.-нлат.) Лек инертен
газ, прилаган за пълнене на ба¬
лони, електрически лампи и
под. хелиев прил.
хеликоптер м. (гр.-нем.) Летате¬
лен апарат с перка за вертикал¬
но излитане и кацане.
хелио- (гр.) Първа съставна част
на сложни думи със значение
’който се отнася до Слънцето’:хе¬
лиография, хелиотерапия, хе¬
лиоцентризъм.
хелиография ж. (от тр.) 1. Опи¬
сание на Слънцето. 2. Копира¬
не върху светлочувствителна
хартия.
хёлиоцентрйзъм ж. без мн. (гр.-
лат.) Учение, според което Слън¬
цето е в центъра на движението
на Слънчевата система, хелио-
центрйчен прил.
хем част. (перс.-тур.) разг. За усил¬
ване и предупреждение.
хем-хемсз.разг. За свързване на
едновременни действия.
хемоглобин м. (гр.) Белтъчно ве¬
щество в състава на червените
кръвни клетки.
хемо диализ а ж. (гр.) Пречиства¬
не на кръвта със специален апа¬
рат при нарушена функция на
бъбреците.
хемороиди мн. (гр.) Болестно бо¬
лезнено разширение на вените
на задното черво и ануса.
хендек м. (ар.-тур.) разг. Изкоп,
крайпътен ров.
хепатит м. без мн. (лат.) Възпали¬
телно заболяване на черния
дроб.
хёпиёнд м. (англ.) Щастлива раз¬
връзка, благополучен изход.
	 776
хёпънинг м. (англ.) 1, Сценично
произведение от несвързани
части, в което участват и зрите¬
лите. 2. Масово празненство на
открито.
хербарий м. (лат.) Сбирка от из¬
сушени, специално подредени за
изучаване растения.
хербицид м. (от лат.) Препарат
(вещество) за унищожаване на
плевели.
хергеле м. (перс.-тур.) Стадо коне,
херинга ж. (нем.) Северна мор¬
ска риба; Clupea harengus. xè-
рингов прил.
хермафродит ж. (гр. собств.) Ин¬
дивид с мъжки и женски поло¬
ви белези, хермафродйтен
прил.
хермелйн м. (нем.) 1. Дребен хи¬
щен бозайник с ценна кожа; Mus-
tela erminea. 2. Кожа от такъв бо¬
зайник. хермелинов прил.
херметизирам несв. и св., прех.
Затварям плътно, за да не се
пропускат газове или течности.
херния ж. (лат.) Измъкване на те¬
лесен орган или част от нещо от
нормалното му място.
херойн л. (нем.) Силен наркотик
във вид на бял кристален прах,
производен на морфина, хе-
ройнов прил.
херпес л. (гр.) Възпалително ви¬
русно заболяване по кожата или
лигавицата.
херц м. (нем.) Единица за измер¬
ване на честотата на вълнови¬
те трептения.
херцбг м. (нем.) Наследствена
благородническа титла и лице,
което я носи, херцогски прил.

	 777
херцогйня ж. Съпруга или дъ¬
щеря на херцог.
хетёра ж. (гр.) Образована жена
от висшето общество, която во¬
ди разпуснат и безпътен живот,
хетерогенен прил. (гр.) Който е
разнороден по състав и произ¬
ход; нееднороден, хетеро ген-
ност ж.
хетеросексуален прил. (гр.-лат.)
Който проявява влечение към
противния пол. хетеросексу-
алност ж.
хеттрик м. (англ.) 1. Вкарване на
три гола от един и същ играч
във футболен мач, 2. Трикрат¬
на проява на някого или нещо.
хибрид м. (гр.) Организъм, полу¬
чен чрез кръстосване на различ¬
ни видове, раси, сортове, хибри¬
ден прил.
хий м. без мн. (англ, съкр.) Вирус,
причинител на СПИН-а.
хигиена ж. (гр.) 1. Медицинска
наука за причините на заболя-
ванията и влиянието на външ¬
ните условия върху здравето. 2.
Необходима за здравето чисто¬
та. 3. Съобразени с професията
мерки за опазване на здравето.
хигиенен прил.
хигиенизирам него, it СП, прех.
Правя нещо да стане хигиенич¬
но.
хигиеничен прил. Който отгова¬
ря на необходимата за здравето
чистота, хигиеничност ж.
хигроскопичен прил. Който лес¬
но поглъща влагата, хигроско-
пйчност ж.
хидра ж. (гр.) 1. Митично същес¬
тво с много глави. 2. Сладковод¬
хилядолетие
но животно с пипала; Hydra viri-
dis.
хидро- Първа съставна част на
сложни думи със значение ’кой¬
то се отнася до вода’: хидровъзел,
хидрография., хидрология, гидро¬
метеорология, хидротерапия.
хидрография ж. без мн. (гр.) На¬
ука за описание и картографи¬
ране на водни обекти, хидро¬
графски прил.
хидрология ж. без мн. Наука за
водата на земното кълбо и око¬
ло него, хидроложки прил.
хидроплана. Самолет, който из¬
лита и каца върху водна по¬
върхност.
хидросфера лс. без мн. (гр.) Вод¬
ната обвивка около Земята.
хйдротермален прил. Който е
свързан с топли минерални
води.
хиена ж. (гр.) Хитцно животно от
рода на кучетата; Hyaena.
хижа ж. Сграда в ненаселено
място за подслон на туристи.
хикс м. (лат.) 1. Название на бук¬
ва X от латиницата. 2. Означе¬
ние на нещо неизвестно.
хилав прил. Който е болнав, слаб.
хилавост ж.
хйлка ж. Елипсовидно приспо¬
собление с дръжка за игра на те¬
нис на маса.
хиляда числ. (от гр.) Числото 1000.
хиляда ж. (от гр.) 1. Хиляда еди¬
ници. 2. Извънредно голямо
множество, хиляден прил,
хилядарка ж. Хиляда лева,
хилядолетие ср. Период от хиля¬
да години, хилядолетен прил.

хиля ce
хйля се несв. нпрех. Смея се по¬
дигравателно и неприлично.
хималайка ж. разг. Малка палат¬
ка за 1-2 души.
химера ж. (гр.) Непостижима
мечта; блян, химерен прал.,
химерност ж.
химик м. и химичка ж. Лице,
което е специалист по химия
или изучава химия.
химикал м, (нем.) 1. Получено по
химически път вещество с при¬
ложение в практиката. 2. Пъл¬
нител с гъсто мастило за писа¬
не.
химикалка ж. Писалка, в която
се поставя химикал (въз 2. знач.).
химиотерапия ж. Лекуване с
помощта на химически средст¬
ва.
химия ж. (гр.) 1. Наука за строе¬
жа и свойствата на веществата,
техните съединения и взаимо¬
действие. 2. разг. Това, което не
е естествено, а е получено по из¬
куствен (химичен) път. хими¬
чен прил. и химически прил.
химн ж. (гр ) 1. Тържествена офи¬
циална песен — символ на съв¬
ременната държавност. 2. Тър¬
жествена хвалебствена песен
или стихотворение.
хйнди м. (санскр.) Официален
държавен език в Индия.
хинин ж. (перуан.-исп.-нем.) Сил¬
но горчиво лекарство срещу трес¬
ка, малария и др., получено от
кората на хининовото дърво
Cinchona, хининов прил.
хипер- Първа част на сложни ду¬
ми със значение 'който е свръх,
	 778

над нормалното’: хипервръзка,
хипер инфлация, хипермодерен,
хиперсексуалност, хиперфунк-
ция.
хипербола ж. (гр.) 1. Стилистич¬
на фигура, която се основава на
преувеличаването. 2. Преувели¬
чаване. хипербо личен прил.,
хиперболичност ж.
хипертония ж. и хипертонич¬
на ж. Лице, което боледува от
хипертония.
хипертония х. без мн. (гр.) 1, По¬
вишено напрежение (тонус) на
мускул или орган. 2. Болестно
повишаване на кръвното наля¬
гане. хипертоничен прил,
хили ср. (англ.) и хипар ж. разг.
Представител на протестно дви¬
жение (60-те години на XX в.)
срещу традиционните норми,
нрави и морал в конвенционал¬
ното общество, хипарски прил.
хипноза ж. без мн. (гр.) 1. Сънно
състояние, предизвикано чрез
чуждо внушение. 2. Голямо ув¬
лечение, което не се съобразява
с трезвата мисъл.хипнотичен
прил.
хипнотизирам веса, и св., прех.
Довеждам някого до състояние
на хипноза.
хиподрум м. (гр.) Място за над¬
бягване с коне.
хипопотам ж. (от гр.) Едро трево¬
пасно животно с дебела кожа;
Hippopotamus am phi bi us.
хипотеза ж. (гр.) 1. Научно пред¬
положение, което се установява
и доказва. 2. Предположение.
хипотетичен прил.

хлебарка
	779
хиромантия ж. без жн. (гр.) Гада¬
ене за съдбата и бъдещето по ли¬
ниите на дланта.
хирург ж. (гр.) Специалист по хи¬
рургия.
хирургия ж. (гр.) 1. Медицинска
наука за заболяванията, които
се лекуват оперативно. 2. Бол¬
нично отделение за такова ле¬
чение. хирургичен прил, и хи¬
рургически прил.
хистология ж. без мн. (гр.) Наука
за биологичните тъкани, хис-
тологичем прил.
хит м. (англ.) 1. Широкоизвестна
харесвана музикална или дру¬
га художествена творба. 2. Не¬
що, което е много нашумяло и
актуално за даден момент.
хитлерйзъм м. без мн. (от собств.)
Фашистка идеология и диктату¬
ра, политически режим, устано¬
вен от Хитлер в Германия (1933-
1945). хитлеристки прил.
хитлерист ж. и хитлеристка ж.
Привърженик и последовател
на хитлеризма.
хитрец м. Хитър човек.
хитруша ж. Хитра жена или
женско животно.
хитър прил. 1. Който не се подда¬
ва на измама и подвеждане. 2.
Който умее да постига целта си
с неискреност и лукавост. 3. Кой¬
то проявява неискреност и лу¬
кавство. хитрост ж. ихитри-
на ж.
хихйкам несв. нпрех. Смея се ти¬
хо, за кратко или скришом.
хищен прил. 1. Който напада жи¬
вотни и ги убива за храна (жи¬
вотно). 2. Който проявява жес¬
токост и коравосърдечие. хищ¬
ное т ж. и хищничество ср.
хищник ж, и хищница ж. 1.
Хищно животно. 2. Лице, което
проявява жестокост и алчност.
хлабав прил. 1. Който не е стег¬
нат и опънат, 2. Който е меку-
шав, разпуснат, хлабавоет ж.
хлад ж. без жл. Слаб приятен студ;
прохлада.
хладен прил. 1. Който се отнася
до хлад. 2. Който е безразличен,
равнодушен и безчувствен.хла¬
дина ж. и хладнина ж.
хладилен прил. Който служи за
охлаждане.
хладилник м. Затворен съд или
помещение, където се съхраня¬
ват продукти с поддържане на
ниска температура.
хладнокръвен прил. Който умее
да запазва спокойствие и само¬
обладание, без да се вълнува.
хладнокръвие ср. и хладно-
кръвност ж.
хладовйна ж. без мн. Прохлада,
хладък прил. Който е приятно
хладен, без да е студен.
хлапак ж. и хлапачка ж. разг.
Название на младо момче или
момиче, което проявява незря¬
лост. хлапашки прил., хлапа-
щина ж.
хлапё ср. разг. Малко дете.
хлебар ж. и хлебарка1 ж. Лице,
което произвежда и продава
хлебни изделия, хлебарски
прал., хлебарство ср.
хлебарка2 ж. Черно или кафяво
насекомо, което живее в кана¬
ли, кухни, складове и под.

хлебарница
хлебарница ж. Работилница
(сграда), където се произвеждат
и продават хляб и хлебни изде¬
лия.
хленча несв. нпрех. 1* Плача тихо
и продължително. 2. неодобр.
Продължително се оплаквам
или искам да получа нещо.
хлипам несв. нпрех. Плача шум¬
но със задъхвано.
хлопам несв. нпрех. 1. Издавам
шум, тропот при движение или
удряне. 2. Шумно удрям. О разг.
Хлопа му дъската - не е доб¬
ре психически.
хлопатар .ч Кован звънец за до¬
битък.
хлор м. без мн. (гр.) Жълто-зелен
силноотровен газ. хлорен прил.
ихлдров прил.
хлорофйл м. (гр.) Вещество, кое¬
то придава зеления цвят на рас¬
тенията. хлорофйлен прил.
хлъзгав прил. Който е с гладка
или мокра повърхност и предиз¬
виква хлъзгане, хлъзгавина ж.
и хлъзгавост ж.
хлъзгам несв. прех. Движа нещо
по гладка или мокра повърх¬
ност. - се нпрех. 1. Движа се
плавно по гладка повърхност;
пързалям се. 2» Не мога да се за¬
държа и да запазя равновесие
върху гладка повърхност; плъз¬
гам се.
хлътвам несв., хлътна се. нпрех.
1.	Пропадам в дълбочина, затъ¬
вам в нещо. 2. Влизам бързо ня¬
къде. 3. Изпадам й затруднение.
4. Изведнъж се влюбвам.
хляб м. 1. без мн. Изпечено тесте¬
но изделие от омесено с вода и
	 780

сол брашно. 2. Отделно оформен
къс от такова изделие. 3. без мн.
Прехрана, хлебен прил.
хмел м. без мн. Горско увивно рас¬
тение, от чието съцветие се при¬
готвят хлебна, бирена мая и др.;
Humulus lupulus. хмелен прил.
и хмелов прил.
хоби ср. (англ.) Любимо занима¬
ние за удоволствие и развлече¬
ние.
хобот л. (рус.) Удължен като тръ¬
ба нос у някои животни за всмук¬
ване на течност.
хоботник м. Всеки от видовете
бръмбари с удължена в хоботче
глава, който е вредител по рас¬
тенията.
ходм. 1. без ля. Ходене, движение.
2.	без мн. Начин на ходене; вър¬
веж. 3. Развитие на нещо. 4. без
мн. Движение на механизъм. 5.
Отделно преместване на шах¬
матна фигура. 6. Преднамере¬
но, целенасочено действие. 7.
Подземен свързваш проход.
ходатаи м. (рус.) Лице, което се
застъпва за някого, защитава го.
ходатайство ср.
ходатайствам несв. нпрех. (рус.)
Застъпвам се в полза на някого,
като използвам влиянието си.
ходжа м. (перс.-тур.) Мохамедан-
ски свещеник.
ходйло ср. 1. Плоската част на
крак, върху която се стъпва; стъ¬
пало. 2. Долна частна чорап или
обувка, която покрива тази част
на крака.
ходя несв. нпрех. 1. Движа се, ка¬
то последователно премествам
краката си. 2. Отивам (посеща-
хор
		 781

вам) с определена цел. Ходя на
лекар. З.вЗл. разг. Пътува (пре¬
возно средство). 4. Облечен
(065т) съм по някакъв начин.
Ходя небрежен. 5. В някакво ду¬
шевно или социално положение
съм. 6. Изпълнявам определено
задължение. Ходя на уроци. 7.
разг. В близко или любовно от¬
ношение съм с някого. - СИ
нпрех. Отивам обратно на мяс¬
тото, където живея или откъде-
то съм дошъл. Време е да си хо¬
дя. О Ходя по нервите - нер¬
вирам. О Ходя по гайдата -
изпълнявам волята.
кокам несв. прех. Карам се на ня¬
кого; мъмря.
хокейст м. Лице, което играе хо¬
кей.
хокей м. (англ.) Колективна игра
между два отбора, чиито състе¬
затели се стремят чрез удари със
стик да придвижат по леда и да
вкарат шайбата в противнико¬
вата врата. О Хокей на трева
- игра с толка върху затревена
площ. хокеен прил.
хол м. Широки помещение в жи¬
лище, хотел и пр. холен прил.
холдинг м. (англ.) Икономическа
структура, която се занимава с
производство, търговия и фи¬
нансова дейност, холдингов
прил. О Холдингово дружест¬
во - дружество, което владее ак¬
ции от други компании и участ¬
ва в управлението им.
холера ж. (гр.) Епидемично за¬
разно стомашно-чревно заболя¬
ване. холерен прил.
холерик л. и холерична ж. Ли¬
це с холеричен темперамент.
холеричен прил. Който е енерги¬
чен, силен и неуравновесен, лес¬
но възбудим и бурен (темпера¬
мент, характер).
холестерин м. (гр.) и холесте-
рол м. Органично вещество,
чийто излишък води до атерос¬
клероза, образуване на бъбреч¬
ни камъни и др.
ХОЛОКОСТ м. без МН. (гр.) 1. Голя¬
мо унищожение чрез огън. 2.
ист, Масово унищожение на ев¬
реите при нацисткия режим в
Германия.
хомогенен прил. Който е от ед¬
нородни части с еднакви свойс¬
тва. хомогенност ж.
хомосексуализъм м. (гр.-лат.)
Проява на полово влечение към
лице от собствения пол. хомо¬
сексуален прил., хомосексу¬
алност ж.
хомот 1. Дървено приспособ¬
ление за впрягане на добитък;
ярем. 2. без мн. Тегло, робство.
хомофобия jt. безмн. Неприязън
и отвращение от хомосексуал¬
ността.
хонорар м. (лат.) Парично въз¬
награждение за лица със свобод¬
на професия или за дейност из¬
вън служебното задължение.
хонорарен прил.
хор м. (гр.) 1. Колектив за вокал¬
но изпълнение. 2. Музикална
творба за изпълнение от такъв
колектив. 3. Актьори в древно¬
гръцка драма, които заедно ко¬
ментират действието, хоров
прил.

хора
хора мн. (гр.) 1. Люде, човеци. 2.
Лица извън семейството. О Ка¬
то хората - както трябва.
хорски прил.
хореи м. (гр.) Двусрична стихот¬
ворна стъпка с ударение на вся¬
ка първа сричка.
хореограф м. (гр.) и хореограф-
ка ж. Лице, което е специалист
по хореография, хореограф¬
ски прил.
хореография ж. без мн. (гр.) 1.
Танцово изкуство. 2. Постанов¬
ка на сценичен танц, хорео¬
графски прил.
хоризонт м. (гр.) 1. без мн. Лини¬
ята, в която при наблюдаване
небето видимо стига до земната
повърхност. 2. Цялостното види¬
мо от една точка пространство.
3.	Кръг от познания и възгледи;
кръгозор. 4. Перспектива за дей¬
ност и изява.
хоризонтален прил. Който е ус¬
пореден на линията иа хоризон¬
та. хоризонталиост ж.
хорист м. и хористка ж. Лице,
което участва в хор.
хормон ж. (от гр.) Отделяно от ня¬
кои жлези вещество, което сти¬
мулира и регулира важни фун¬
кции на организма, хормона¬
лен прил.
хоро ср. (гр.) 1. Вид народен танц,
при който играчите са заловени
за ръце и са в кръг. 2. Участни¬
ците в такъв танц. 3. Музика за
такъв танц. 4. Място, където се
играе такъв танц; хорище.
хоросан(тур.) Полутечна смес
от вар и пясък за зидане или ма¬
зане. хоросаноо прил.
хороскоп .м. (от гр.) 1. Схематич¬
на карта на разположението на
небесните тела в часа на нечие
раждане. 2. Гадаене и предсказ¬
ване по такава схема.
хортензия ж. (лат. собств.) Стай¬
но цвете с едри кълбовидни съ-
цветия; Hydrangea hortensis.
хоругва ж. Черковно знаме с
библейски образи и сцени.
хорьр м. (англ.) Филм (книга) с
елементи на ужас.
хотдог м. (англ.) Закуска от киф-
ла, в която е пъхнат топъл крен¬
вирш с подправки.
хотел м. (фр. ) Обществено заве¬
дение със спални помещения и
ресторант за временно пребива¬
ване. хотелски прил.
хотелиер м. и хотелиерка ж.
Собственик или стопанин на хо¬
тел. хотелиерски прил., хоте¬
лиерство ср.
храбрец м. Лице, което проявя¬
ва храброст.
храбър прил. Който е мъжествен
и безстрашен при опасности.
храброст ж.
хралупа ж. Естествена празни¬
на в стъбло на дебело дърво, об¬
разувана чрез гниене.
храм м. 1, Сграда за богослуже¬
ние. 2. Място, където се създава
нещо значимо, което внушава
почит, храмов прил. (от 1. знач.),
храна ж. 1. Това, което живите
организми поемат, за да поддър¬
жат ж и нота и развитието си. 2.
без мн. Това, което задоволява
ума и духовния живот. 3. Плод
от зърнени култури.

хроничен
	783

храненик м. и храненица ас.
Чуждо дете, взето и отгледано
като свое.
хранилище ср. Помещение (сгра¬
да) за съхраняване на нещо.
хранилка лс. Приспособление
(съд) за храна на животни или
птици.
хранйтел м. Пазител (на нещо
духовно).
хранителен прил. 1. Който се от¬
нася до храна. 2, Който служи
за храна, хранйтелност ж.
хранопровод м. Орган (канал)
за преминаване на храната от
устната кухина към стомаха.
храня1 несв. прех. 1, Давам храна
на някого (нещо), за да яде. 2.
Отглеждам домашни животни
(птици). 3. Издържам някого. ~
се нпрех. 1. Ям. 2* Прехранвам
се.
храня2 несв. прех. Съхранявам у
себе си (чувство, отношение).
храст л. Ниско дървесно расте¬
ние с много разклонения, храс¬
тов прил.
храча несв. прех. Отделям и из¬
хвърлям храчки.
храчка ж. Слузест секрет, който
се отделя и изхвърля от белите
дробове, гърлото и носната ку¬
хина.
хребет л. (рус.) Връхна планинс¬
ка част.
хрема ж. (от гр.) Вирусно възпа¬
ление на горните дихателни пъ¬
тища, придружено с кихане и
кашляне, хремав прил.
хризантема ж. Градинско есен¬
но цвете; Chrysanthemum indi-
cum.
хриле мн. Дихателни органи при
рибите и други водни животни.
хрипл, (рус.) Шум в гърдите при
заболяване на дихателните ор¬
гани.
хрипкав и хриплив прил. (рус.)
Който е дрезгав, пресипнал
(глас, звук), хрипкавост ж. и
хрипливост ж.
хрисим прил. (от гр.) Който е скро¬
мен и смирен. хрисимоет ж.
християнизирам несв. и св., прех.
Въвеждам в християнската вя¬
ра; придавам християнски вид.
християнин л. и християнка ж.
Лице, което изповядва християн¬
ството. християнски прил.
християнство ср. 1. Религия, ос¬
нована върху вярата в Исус
Христос. 2. Общността на хрис¬
тияните. християнски прил.
христоматия ж. (гр.) Сборник с
художествени текстове и образ¬
ци за учебна цел. хриетома-
ntiien прил.
хром л. без мн. (гр.) Твърд сивка¬
во-бял метал с приложение в
техниката, хромов прил.
хроника .«с. (гр.) 1. Средновеков¬
но съчинение сописание на
последователни исторически
събития; летопис. 2. Съобщение
в медиите за текущи събития.
3. Литературна творба с изла¬
гане па последователни факти,
събития, личности, хроника¬
лен прил.
хроничен и хронически прил.
Който е с постоянно (дълго) съ¬
ществуване и трайност (състо¬
яние, заболяване), хронич-
ност ж.

Хронология
хронология ж. (гр.) 1. Последо¬
вателност на събития и дейст¬
вия във времето. 2. Историчес¬
ка наука за датиране на съби¬
тия и документи, хронологи¬
чен прил. и хронологически
прил., хронологичноет ж.
хронометър м. (гр.) Специален
уред (часовник) за точно измер¬
ване на времето.
хронотоп м. книж. Време и мяс¬
то на действието в художестве¬
на творба.
хрумва ми несв., хрумне ми се.
нпрех. вЗл. Идва ми на ума (не¬
очаквано).
хрупам несв. прех. 1. Ям с удовол¬
ствие, като дъвча шумно. 2, в 3
л. Къса със зъби и дъвче шумно
(тревопасно животно).
хрупкав прил. Който не е много
твърд и лесно се раздробява, ка¬
то издава приглушен шум.
хрупкавост ж.
хрускав прил. Който при раздро¬
бяване издава шум; хрупкав.
хрускам несв. 1. прех. Ям нетцо,
което при трошене издава шум.
2. нпрех. Ям шумно, с удоволст¬
вие,
хрущял м. Плътна и гъвкава съ¬
единителна тъкан в човешки
или животински организъм.
хрущялен прил,
хрътка ж. Порода куче с издъл¬
жени крака и тънко тяло.
хрян м. Градинско растение с ме¬
сест корен, употребяван за под¬
правка; Armoracia lopathifolia.
хрянов прил.
хубав прил. 1. Който въздейства
приятни на сетивата. 2. Който
	784

притежава достойнства и поло¬
жителни качества. Хубаво пове¬
дение. 3. Който е доброкачествен.
4.	Който е слънчев и безоблачен
(време). О Всичко хубаво - по¬
желание при раздяла, хубост ж.
хубавец м. и хубавица ж. 1. Ли¬
це с хубав външен вид; краса¬
вец. 2. неодобр. Хубостник.
хубаво нрч. 1. Красиво, приятно.
2. Добре (за съгласие). 3. Много,
достатъчно, Хубаво се наспах.
хубостник м. и хубостница ж.
неодобр. Лош човек, който вър¬
ши злини и пакости.
художествен прил. 1. Който е
свързан с изкуството и произве¬
денията му. 2. Който съответст¬
ва на естетическите изисква¬
ния. Художествено изпълнение,
худджественост ж.
художник м. и художничка ж.
1. Лице, което професионално се
занимава с рисуване. 2. Лице,
което създава произведения на
изкуството, 3. Човек, който про¬
явява творчество в дейността
си. художнически прил.
хулаж. Злословие, груба клевета,
хулиган м. (англ. собств.) и хули¬
ганка ж. Крайно невъзпитано
лице, което проявява неуваже¬
ние към човешкото достойнство.
хулигански прил., хулиган¬
ство ср.
хуля несв. прех. Преднамерено го¬
воря лоши думи и клевети.
хума ж. без (гр.) Белезникава
глина с употреба в козметиката.
хуманен прил. (лат.) Който проя¬
вява човеколюбив и отзивчи¬
вост. хуманност ж.

хъшлак
	785
хуманизъм л. без мн. 1. Прогре¬
сивна идеология със зачитане и
уважение на човешката лич¬
ност и достойнство. 2, Човеч¬
ност, хуманност, хуманисти¬
чен прил.
хуманист л. и хуманистка ж.
Лице, което приема и проявява
хуманизъм, хуманистичен
прил.
хуманитарен прил. (от лат.) Кой¬
то се отнася до човека и човеш¬
кото общество. Хуманитарни
науки.
хуманоид м. (от лат.) Човекопо¬
добно същество (от друга плане¬
та).
хуморм. безмн. (лат.) 1. Насмеш¬
ливо, но необидно отношение
към нещо (някого), показано от¬
към смешната му страна. 2»
Преднамерено изобразяване на
нещата откъм смешната им
страна, хумористачен прил. и
хумора етически прил.
хумореска ж. 1. Хумористична
художествена творба. 2. Весела
музикална творба. 3. разг. Из¬
мислица.
хуморист м. и хуморйстка ж.
1. Лице, което създава хуморис¬
тични творби. 2. Лице, което
умее да разказва анекдоти и ве¬
сели истории.
хумус ж. (лат.) Органично вещес¬
тво в почвата, което съдържа
важни за растенията елементи.
хумусен прил.
хуни мн. 1. Азиатски номадски
племена, които (IV и V в.) на¬
хлуват в Европа и опустошават
населени земи. 2. Хора, които
опустошават и рушат, хунски
прил.
хунта ж. (исп.) Заговорническа
група, която завзема властта и
установява диктатура.
хурка ж. Украсена дълга пръч¬
ка, на която се закрепва влакно
(къделя) за предене.
хусар м. (унг.) 1. ист. Конник с ко¬
пие. 2. Лековъоръжен конник.
хусарски прил.
хълбок м. Странична част на тя¬
лото от ребрата до таза, хълбо-
чен прил.
хълм л. Леко възвишение,
хълмест и хълмист прил. Кой¬
то е покрит с хълмове.
хълцам несв. нпрех. 1. Рязко пое¬
мам въздух и издавам особен
шум поради спазъм в диафраг¬
мата. 2. Шумно поемам въздух
и хлипам при плачене.
хърдел ж. без мн. (англ.) Бягане с
препятствия (на 110 м).
хързулвам несв., хързулна се.
прех. разг. 1. Подхлъзвам, бут-
вам, за да се хлъзне. 2. Измам¬
на м, изигравам.
хъркам нега. нпрех. I. Дишам с
прссеклив шум по време на сън.
2. разг. Спя непробудно.
хъс м. (тур.) Настървеност, озлоб¬
ление.
хтьски ср. Порода ескимоско ку¬
че.
хъш м. ист. Български револю¬
ционер преди Освобождението,
емигрант във Влашко, хъшов-
ски прил., хъшовстео ср.
хъшлак м. Бездомен скитник.
хъшлашки прил.
50*

ц-ц-ц
ц-ц-ц леж<). За израз на съжале¬
ние.
цайтнот л. без мн. (нем.) 1. Поло¬
жение в шахмата, когато няма
време за обмисляне на ходове¬
те. 2. разг. Липса на време. Из¬
падам е цайтнот.
цака ж. без мн. (от нем.) разг. Ле¬
сен начин за справяне с нещо.
цакам несв. прех. Вземам с коз при
игра на карти.
цамбурвам несв. 1. нпрех. Правя
шумни движения във вода. 2.
прех. Шумно потапям нещо теж¬
ко във вода.
цапам* «есе. прех. 1. Мърся. 2. не-
одобр. Рисувам или боядисвам
лошо. 3. Клеветя, очерням ня¬
кого. 4. Говоря нецензурни ду¬
ми.
цапам2 несв. нпрех. Движа се с
шум във вода, тиня, кал.
цапардосвам несв., цапардо-
сам св. прех. разг. Удрям силно.
цар л. 1. Титла на български и
руски монарх в миналото. 2. Мо¬
нарх, владетел изобщо. 3. Лице,
което до съвършенство владее
дейност, умение. 4. Най-важна¬
та шахматна фигура, с чието от¬
немане приключва играта. 5.
Най-значим представител на
определена група, царев прил.
и царски прил.
царевица ж. Едногодишно расте¬
ние с високо стъбло и плод па
зърна, захванати в кочан; Zea
mais, царевичен прил.
	 786
царевича к л. 1. Нива, която е
(била) засадена с царевица. 2.
Царевични стъбла за фураж.
цари несв. нпрех. в 3 л. Съществу¬
ва, господства, налице е.
цар ист л. Член на политическа¬
та формация „Национално дви¬
жение Симеон IF.
царица ж. 1. Съпруга на цар. 2.
Жена цар. 3. Женско насекомо,
което снася яйца (при пчелите).
4. Шахматна фигура с най-сво-
бодко движение.
царкиня ж. Съпруга или дъще¬
ря на цар.
царствен прил. Който е величест¬
вен, достолепен. царстве ност
ж.
царство ср. 1. Монархия начело
е цар. 2. Област, където някой
(нещо) владее. Царство на веч¬
ните снегове. 3. Природна об¬
ласт, където са съсредоточени
множество предмети, влияния.
4. Време, през което някой жи¬
вее, властва и се облагодетел¬
ства.
царувам несв. нпрех. 1. Цар съм.
2. Живея охолно като цар. 3. е 3
л. Цари.
цафара ж. Дървена свирка с от¬
вори за пръстите.
цаца ж. Дребна морска риба,
цвекло ср. Културно растение с
голям месест корен, от който се
произвежда захар или фураж;
Beta vulgaris, цвеклов прил.
цветар л. и цвета pica ж. Лице,
което отглежда и/или продава
цветя, цветарски прил., цве¬
тарстаи ср.

целина
	787

цветарник м. 1. Поставка за сак*
сии с цветя. 2. Помещение за от¬
глеждане на цветя; цветарница.
цветарница лс. 1. Цветарски ма¬
газин. 2. Цветарник (въа 2. знач.).
цвете ср. 1. Растение, което се раз¬
множава с цветове. 2. Цвят от
такова растение. 3. Растение, ко¬
ето се отглежда за аромат и ук¬
раса. 4. беч мн. Нещо благопри¬
ятно и добро; благополучие, цве¬
тен1 прил.
цветен3 прил. Който има багри,
не е черно-бял.
цветист прил. 1. Който е покрит,
обрасъл с цветя. 2. Който е из¬
разителен, образен (стил, език).
Цветница ж. без мн. Неделният
ден преди Великден; Връбница.
цветнокож Който не е от бя¬
лата раса.
цветущ прил. Който е в разцвета
си.
цвик м. без мн. 1. Течност, която
се отделя от кисело мляко, пряс-
но сирене, извара. 2. Преваре¬
на суроватка.
цвиля несв. нпрех. 1. а 3 л. Издава
продължителен звук (кон). 2. че-
одобр. Смея се неприлично и пре¬
силено.
цвйчки мн. (чеш.) Леки платне¬
ни или кожени обувки за балет,
гимнастика.
цвъртймесв, и цвърчи несв. нпрех.
в 3 л. 1. Издава пискливи отсе¬
чени звуци (птичка). 2. Издава
подобни звуци (нещо, което се
пържи).
цвят’ ж. 1. Размножителен орган
на растение с обагрени нежни
листа, чашка с плодник итичин-
ки. 2. Най-отбрана част от нещо.
цветен1 прил. (от 1.знач.).
цвят2 м. Свойство на телата да
пречупват и отразяват светли¬
ната така, че да предизвикват
определени зрителни усещания;
багра, цветен2 прил.
цев ж. 1. Кухо стъбло на расте¬
ние и къс от такова стъбло за на¬
виване на прежда. 2. Къса ме¬
тална тръба, през която се изст-
релна куршумът.
цедилка ж. и цедило ср. 1, Мре¬
жеста тъкан за прецеждане. 2.
Правоъгълно парче вълнен
здрав плат с дълги дръжки за
носене на товар (дете) на гръб.
цедка ж. Приспособление със
ситна мрежа или решетесто дъ¬
но за прецеждане.
цедя несв. прех. 1» Прекарвам теч¬
ност през цедка (цедило) за от¬
деляне на примесите. 2. Говоря
бавно, със стиснати устни.
цезура ле. Ритмична пауза в стих,
цел л. 1. Това, което човек се стре¬
ми да постигне. 2. Точка, в коя¬
то се стреля или в която трябва
да се попадне, целее прил. и це¬
леви прил. (рус.).
целенасочен и целеустремен
прил. Който е насочен, устремен
към цел. целенасоченост ж. и
целеустременост ж.
целесъобразен прил. (рус.) Кой¬
то отговаря на поставена цел.
целесъобразност ж.
целина ж. (от гр.) Зеленчук със
силна миризма и едро корени¬
ще, използван за подправка;
Apium graveolens.

целина
целина ж. Необработена въобще
или отдавна земя.
целокупен прил. Който е с всич¬
ки съставни части, целокуп-
ност ж.
целомъдрен прил. Който е непо¬
рочен, непокварен. целомъд¬
рие ср. и целомльдреноет ж.
целофкн м. (от лат,-гр.) Тънка и
прозрачна хартия, използвана
за опаковка, целофанен прил.
и целофанов прил.
целувам несв., целуна св. прех.
Докосвам с устни нещо като из¬
раз на нежност, любов или по¬
чит. - се нпрех. Взаимно си раз¬
меняме целувки.
целувка ж. 1, Докосване с устни
като израз на почит, нежност,
обич. 2. Сладкарско изделие от
разбит белтък и захар.
целулит м. без мн. Неравномер¬
но подкожно натрупване на мас¬
тна тъкан в определени облас¬
ти на тялото.
целулоза ж. без мн. (от лат.) 1.
Главна съставка на дървесина¬
та с приложение в производст¬
вото на хартия, изкуствени
влакна и др. 2. Вещество от пре¬
работена дървесина, целулозен
прил.
целя несв. прех. Стремя се да по¬
падна в целта, да улуча.
целя несв. прех. Стремя се към
поставена цел.
цена ж. 1. Парична сума, за коя¬
то нещо се продава и купува. 2.
без мн. Значимост, стойност. 3.
без мн. Това, което човек изтър¬
пява или се лишава в името на
нещо. О На всяка цена - не¬
	 788

пременно. ценен прил. и ценови
прил. О Ценни книхса - доку¬
менти за задължение или взе¬
мане, който са с определена па¬
рична стойност, носят доход и
може да се продават и купуват,
ценз м. (лат.) Необходима квали¬
фикация - като образование
или стаж, за получаване на
длъжност; правоспособност.
цензура ж. (лат.) 1. безмн. Упраж¬
няване на контрол върху пред¬
назначени за публикуване тек¬
стове или върху кореспонден¬
ция. 2. Институция за такъв
контрол.
ценител м. и ценйтелка ж. Ли¬
це, което умее да цени.
ценност ж. 1. без мн. Значимост.
2. Скъп предмет. 3. Материал¬
на или духовна придобивка (с
обществена значимост), цен¬
ностен прил.
ценоразпис ж. Означени на спи¬
сък цени на стоки и услуги,
цент л. (лат.) Една стотна част от
долар.
централа ж. (лат.) 1. Седалище
на главно управление на пред¬
приятие или учреждение. 2.
Място и апаратура на телефон¬
на станция. З.разг. Електроцен¬
трала.
централен прил. 1. Който е в цен¬
търа. 2. Който е свързан с цен¬
тър илн централа. 3. Който е ръ¬
ководен, съществен.
централизирам лесе. и св., прех.
Съсредоточавам в един център
или подчинявам на едно управ¬
ление.

цех
	789
центрирам «ес«. w св., прех. 1. Пос¬
тавям част от съоръжение в пра¬
вилно положение спрямо други¬
те части. 2. Определям център
на геометрично тяло. 3. Насоч¬
вам, прехвърлям топката в цен¬
търа (при футбол и др.).
центробежен прил. Чието дви¬
жение е насочено от центъра
към периферията.
центростремителен прил. Чи¬
ето движение е насочено към
центъра.
центрофуга ж. (от лат.) 1. Апа¬
рат, който чрез въртеливо дви¬
жение разделя една от друга
съставка на нееднородните сме¬
си. 2. Съоръжение за изцежда¬
не на пране.
център м. (гр.-лат.) 1. Точка, ед¬
накво отдалечена от всички точ¬
ки на кълбо или окръжност. 2.
Средищно (средно) място. 3.
Съсредоточие на нещо. Център
на съпротивата. 4, Орган, кой¬
то ръководи дадена дейност на
организма. 5. Политическа пар¬
тия, която се противопоставя на
левия и на десния уклон. 6. Иг¬
рач нападател в някои спорто¬
ве. О Център на внимание -
нещо, към което е насочено вни¬
манието.
ценя чеса. прех. Признавам дос¬
тойнствата и значимостта на не¬
що (някого).
цепелин м. (нем. собств.) Възду¬
хоплавателен апарат с продъл¬
говато цилиндрично тяло и
твърда обвивка, който се пълни
с лек газ; дирижабъл.
цепеница ж. Част от нарязано и
нацепено дърво за горене.
цепка ж. 1. Отвор на дреха. 2.
Разцепено място на тъкан или
дреха.
цепнатина ж. Тесен и продълго¬
ват отвор от разцепване на не¬
що.
цепя несв. прех. 1. Разсичам по
дължина. 2. Разкъсвам тъкан по
нишка. 3. Раздвоявам и оставям
следа при движение; поря. 4, в 3
л. Прорязва въздуха, простран¬
ството (звук, изстрел). 5. Нару¬
шавам единството на общност,
организация. О Цепя косъма
- проявявам скъперничество.
цер м. (от лат.) Дъбово дърво с ед¬
ра кора и малоценна дървеси¬
на; Quercus cerris. церов прил.
и церов прил.
цербер м. (гр.-лат.) 1. Зло тригла-
во куче, което пази вратите на
ада (според митологията). 2.
Свиреп пазач.
церебрален прил. (лат.) Който се
отнася до главния мозък.
церемония ле. (лат.) 1. Строго ус¬
тановено официално честване
на събитие по традиционен ред.
2.	Установен ред и поведение
при определени тържества.
церемоня се несв. нпрех. Показ¬
вам прекадена вежливост и не¬
решителност.
церя несв. прех. Лекувам.
цех м. (нем.) 1. Отделение в про¬
изводствено предприятие, къде¬
то се извършва определена част
от производствения процес. 2.
ист. Съсловно сдружение на
цех
занаятчии при феодализма, це¬
хов прил.
цеце немхн. Африканска муха,
която пренася тежки заразни бо¬
лести по човека и животните.
циан м. без мя. (гр.) Отровен без¬
цветен газ, съединение на азот
и въглерод, цианов прил.
цианкалий а. без мн. Силна
смъртоносна отрова, съедине¬
ние на циан и калий.
цивилен прил. (лат.) Който е
граждански, не военен.
цивилизация ж. (лат.) 1. Степен
в обществения развой, харак¬
терна за дадена общност, време,
място. 2, Висока степен в развоя
на духовната и материалната
култура. 3* Цивилизоване.
цивилизовам несв. и св., прех.
Приобщавам към цивилизаци¬
ята. - се нпрех. 1. Приобщавам
се към цивилизацията. 2. Ста¬
вам културен и изискан в пове¬
дението си.
циганин а. и цйганка ж. Лице
от скитническа народностна об¬
щност с индийско потекло, обе¬
динена от произход и език, но
разпръсната в много страни по
света, цигански прил. О Ци¬
ганско лято — топли дни в
края на есента.
циганя се несв. нпрех. Проявявам
скъперничество и дребнавост
като циганин.
цигара ж. Завит в тръбичка от
тънка хартия ситно нарязан тю¬
тюн за пушене, цигарен прил.
цигарё ср. Къса тръбичка, в еди¬
ния край на която се впъхва
цигара, а от другия се всмуква
димът.
цйгла ж. (лат.-нем.) Вид плоска ке¬
ремида.
цигулар м. и цигуларка ж. Ли¬
це, което свири на цигулка, ци-
гуларски прил.
цигулка ж. Струнен музикален
инструмент с висок тембър, на
който се свири с лък. цигулков
прил. О Свиря първа цигулка
— имам главна роля,
цикла ж. (нем.) Дърводелско се¬
чиво със стоманен рез за стър¬
гане и изглаждане на дървена
повърхност.
циклама ж. Стайно растение с
ярки красиви цветове; Cyclamen.
цикламен прил. и цикламов
прил.
циклон а. (гр.) 1. Стихиен тропи¬
чески вятър. 2. Атмосферно със¬
тояние с ниско налягане, силни
ветрове, ниски облаци и валежи.
циклопа, (гр.)Митическо огром¬
но еднооко същество.
цикля несв. прех. Изглаждам,
стържа (с цикла) дървена по¬
върхност, паркет и под.
цикъл а. (гр.) 1. Период, през кой¬
то се редуват изцяло астрономи¬
чески явления. 2. Съвкупност от
свързани процеси, които проти¬
чат в определен ред. 3. Обеди¬
нени от обща тематика сродни
творби, цикличен прил (от 1. и
2. знач.), цикличност ж.
цилиндър (гр.) 1. Геометрич¬
но тяло със затворена кръгова
повърхност, ограничено от два
еднакви успоредни кръга. 2. Ма¬
шинен елемент с такава форма,

цистит
	791

в който се движи бутало. 3. Ви¬
сока твърда шапка с малка пе¬
риферия. цилиндричен прил. и
цилиндров прил. (от 1. и 2. знач.).
цимбал м. (гр.) Музикален стру¬
нен инструмент, на който се сви¬
ри с палки или малки чукчета,
цимёнт м. (от лат.) Прахообразно
вещество от печен варовик и
глина, което се размесва с вода
и се употребява в строителство¬
то. циментен прил и цимен¬
тов прил.
цпментйрам нет. и св., прех. 1.
Споявам, заливам с цимент. 2.
Заздравявам. ~ сенпрех. Ставам
твърд и неотстъпни в.
цинйк м. (гр.) и цинйчка ж. 1.
ист. Последовател на древно¬
гръцко учение за пренебреже¬
ние към науката, богатството и
почтеността. 2. Лице с прене¬
брежително отношение към об¬
ществените морални норми, ци¬
ничен прил., циничност ж.
цинк м. без мн. (нем.) Метал със
сивосинкав цвят с приложение
за защитни покрития, цинков
прил.
цинобър м. (гр.-пем.) 1. Минерал
с аленочервен цвят, от който се
извлича живак. 2. Яркочервен
пигмент, използван за правене
на бои. 3. Яркочервена боя.
ционйзъм м. (евр. собств.-нем.)
Движение за самостоятелна ев¬
рейска държава, ционйстки
прил.
ционйстж. Привърженик на ци-
онизма. ционйстки прил.
цип ж. Приспособление за закоп¬
чаване с два реда зъбци, които
влизат един в друг.
ципа ж. Тъпка прозрачна живо-
тинска или растителна тъкан.
цирей м. 1. Болезнена гнойна
пъпка. 2. Порочно явление, ко¬
ето трябва да се отстрани.
цирк м. (лат.) 1. ист. Открита аре¬
на за състезания, конни надбяг¬
вания и зрелищна борба с жи¬
вотни (в Древния Рим). 2. Раз¬
влекателно изкуство с акробати¬
ка, клоунада, илтозионизъм,
дресура. 3. Място, приспособено
за такова изкуство. 4. без ж«. От¬
делно пред ста в лепне с такова
изкуство. 5. Забавно и смешно,
но недостойно зрелище, цирков
прил.
цйркаджия м. и цйркаджийка
ж. 1. Цирков актьор. 2, Лице, ко¬
ето устройва цирк (в 5. знач.),
цйркаджийски прил., цирка-
джийство ср.
циркулация ж. Затворено кръ¬
гово движение.
циркуляр м. (лат.-рус.) 1. Писме¬
но разпореждане от по-горно ве¬
домство. 2. Кръгъл трион за ря¬
зане, циркулярен прил, (от 1.
знач.).
цироза ж. (отгр.) Болестно разрас¬
тване на съединителната тъкан
на орган, което нарушава фун¬
кцията му.
цистерна ж. (лат.) 1. Голям ре¬
зервоар за съхраняване и пре¬
насяне на течности. 2. Закопа¬
но и иззидано в земята водохра¬
нилище. 3. Вагон или автомобил
за транспортиране на течности,
цистйтл. (гр.-лат.) Възпаление на
пикочния мехур.

циглдсла
цитадели ас. (ит.) 1. Крепост за ох¬
раняване на град. 2. Най-добре
укрепена част от крепост.
цитат м. (лат.) Точно предадена
извадка от текст.
цитирам несв, и св., прех. 1. Пре¬
давам точно чужди думи, като
посочвам автора им. 2. Споме¬
навам.
цитрусов прил. (от лат.) В съчет.
цитрусови растения (плодо¬
ве) - тропични и субтропични
плодове (лимон, портокал, грейп¬
фрут).
циферблат .* (нем.) Лицева част
(плочка) на измерителен уред с
означени единици за измерва¬
не и отчитане.
цифра ж. (от ар.) Писмен знак за
число. О Арабски цифри - 1,
2, 3, 4 и т.н. О Римски цифри
-1, II, III, IV и т.н. цифров прил.
Цифров диск.
цица ж. разг. Женска гърда,
цицйна ж. Подутина от удар;
оток.
цицка ж. 1. Женска гърда. 2. Зър¬
но на женска гърда. 3. Биберон.
4. Малък отвор на съд, откъдето
се смуче вода.
цокъл л. (ит.) 1. Долна, малко из¬
дадена част на стена или коло¬
на. 2. Измазана или облицова¬
на част на стена. 3. Метална
част на електрическа крушка с
нарез за завъртане.
цол а (нем.) Мярка за дължина,
равна на 2,54 см, за измерване
на сечение на тръби, кранове и
Др. ЦОЛОВ прил
цукало ср (пгрЛ Нощно гърне.
	792

цунами ср. (ял.) Гигантска въл¬
на, породена при изригване на
вулкан или земетресение.
цупя се несв. нпрех. 1. Издавам
напред устните си за израз на
недоволство. 2. Сърдя се.
цъ част. За израз на отричане.
цък Аелсд. 1. За наподобяване от¬
четлив ритмичен звук на меха¬
низъм. 2. За наподобяване ря¬
зък звук от счупване (пукване)
на твърд предмет.
цъкам несв. нпрех. 1.разг. еЗл. Из¬
дава слаби отсечени звукове при
функциониране (механизъм). 2.
Изразявам учудване, като мно¬
гократно изговарям „цъ“. 3. Из¬
разявам несъгласие, като изго¬
варям „цъ“.
църкам несв. 1. нпрех. вЗл. Изда¬
ва писклив звук; цвъри (живот¬
но). 2. прех. Изкарвам течност на
тънка силна струя. 3. неодобр.
Хленча, плача.
църква ж. 1. Християнска орга¬
низация на религиозния живот.
2.	Сграда за християнско бого¬
служение; храм, църковен прил.
църковнославянски прил. Кой¬
то се отнася до писмеността на
богослужебните книги на южни¬
те и източните славяни.
цъфвам несв., цъфна са. нпрех. 1.
в 3 л. Образува цвят (растение).
2. в 3 л. Разкъсва се, напуква се
(повърхност, материя). 3. Изпа¬
дам в тежко състояние. 4. разг.
Появявам се.
цъфтя несв. нпрех. 1. в 3 л. Покри¬
ва се с цвят. 2. вЗ л. Развива се
успешно (дейност, начинание).

чакъл
3.	Чувствам се душевно и фи-
зически здрав.
цъцринесв. нпрех. вЗл. Тече шум-
но на тънка струя.
цял прил. 1. От който нищо не е
отнето; неначенат. 2. Който е в
цялото си количество, пълен
състав или размер. 3. Който не
е счупен или повреден. 4. Който
е напълно истински, същински.
Ти си цял доктор. О Цяло чис¬
ло - число от цели, а не от дроб¬
ни единици. О От цяло сърце
- с голяма искреност.
цяло ср. субст. 1. Цяло число. 2.
Неразчленимо единство.
цялост ж 1- Това, което е един¬
но, неразчленимо на части. 2,
Качество на цял. цялостен
прил., цялостност ж.
цяр м. разг. 1. Лекарство, лечеб¬
но средство. 2* Средство, начин
за отстраняване на нещо.
чавка ж. Птица с черни пера и
светлосива шия от рода на вра¬
ните; Corvus monedula.
чадър м. (перс.-тур.) 1» Приспособ¬
ление с дръжка и полусферич-
на опъната непромокаема мате¬
рия за предпазване от дъжд или
слънце. 2. Голяма корона на
дърво с полусферична форма. 3.
Закрила, покровителство от
влиятелна личност.
чай м. (кит.) 1. Храст с бели аро¬
матни цветове, от чиито листа
се приготвя напитка; Thea
sinensis. 2. Изсушени листа от
този храст за приготвяне на на¬
питка. 3. Гореща напитка от та¬
кива изсушени листа. 4. Отва¬
ра от изсушени растения (бил¬
ки). 5. Гостуване, при което се
поднася чай. чаен прил.
чайка ж. Плаваща крайбрежна
птица с къси крака и плътно
оперение; Larus.
чайна ж. (рус.) Заведение, къде¬
то се предлага чай за пиене.
чайник л. Съд с широко дъно, чу¬
чур и плътно затваряне за ва¬
рене и поднасяне на чай.
чак1 част. За усилване. Чак сега
разбрах.
чак2 нрч. За отдалеченост по вре¬
ме или място. Чак след месец се
обади.
чакал м. Хищник от рода на ку¬
чето; Canis aureus.
чакалня ж. Помещение, където
чакат пътници, посетители и
под.
чакам несв. прех. 1* Стоя, докато
стане това, което предварител¬
но зная. 2. Бездействам и се ба¬
вя. 3. Надявам се на нещо же¬
лано. 4. е 3 л. Предстои ми не¬
що. Чака ме дълъг път. 5, само
повел., като част. За закана, под¬
буда. Чакай да се върне баща
ти!
чакъл м. без мн. (тур.) Дребни ка¬
мъчета за настилка или строи¬
телен материал, чакълен. прил.
ч:ипа
чалга ж. Вид популярна музика
на фолклорна основа с битово-
еротични мотиви и ниска худо¬
жествена стойност.
чалгия ж. (тур.) ост. 1. Свирене,
свирня. 2. Музикален инстру¬
мент.
чалма ж. (тур.) Дълго парче тъ¬
нък плат, което се увива около
фес.
чам м. (тур.) Иглолистно дърво и
материал от него, чамов прил,
чан м. (тур.) Кован звънец за до¬
битък; хлопатар.
чанта ж. (перс.-тур.) Кожена или
платнена торба за носене с раз¬
лична форма и предназначе¬
ние.
чантаджия м. разг, неодобр. Чи¬
новник, служител.
чао межд. разг. Довиждане,
чапла ж. Прелетна блатна пти¬
ца с дълги крака; Ardea.
чапраз м. (перс.-тур.) Голяма ук¬
расена тока за женски колан.
чар м. (рус.) Обаяние, прелест.
чаровен прил., чаровност ж.
чардак ж. (перс.-тур.) Покрита те¬
раса пред къща.
чардаш м. (унг.) 1. Унгарски на¬
роден танц. 2. Музика за такъв
танц.
чарк м. (перс.-тур.) 1. ост. Дъско¬
резница, задвижвана с вода. 2.
разг. Част от механизъм.
чаровник л. и чаровница ж.
Лице, което е очарователно.
чародеен прил. Който извършва
чудеса и омайва с чара си. ча¬
родейски прил., чародейство
ср.
	794

чарт ж. (англ.) Класация на му¬
зикални творби.
чартър м. (англ.) Полет в опреде¬
лено по договор време, а не по
разписание, чартърен прил.
чаршаф ж. (перс.-тур.) Спална
постилка за легло.
чаршафосвам «есе., чаршафо-
сам се. прех. Слагам чаршаф на
спална завивка.
чаршйя ас. (перс.-тур.) Център на
търговска улица.
час ж. 1. Една двадесет и четвър¬
та част от денонощието като
мярка за време. 2. без жн. Мо¬
мент от денонощието, измерен
в такава мярка, от средата на
нощта. 3. Време за една учебна
единица. Час по история. 4.
Време, момент изобщо. Реши¬
телен час. Мъчителни часове.
5. Разстояние, което се измина¬
ва за толкова време. О Час по-
скоро - възможно най-бързо.
О Час по час - постоянно.
часов прил. и часови прил. (рус.)
О Часови вестници - вестни¬
ци, чието название съдържа ду¬
мата час.
часови (рус.) и часовой ж. Въо¬
ръжен войник на пост; лостови,
часовник ж. Уред за измерване
на времето в часове, минути и
секунди, часовников прил.
часовникар ж. Лице, което изра¬
ботва, поправя и/или продава
часовници, часовникарски
прил., часовни карство ср.
част ж-. 1. Къс от разделяне на не¬
що цяло. 2. Елемент в състава на
цялостен механизъм (органи¬
чеверме
	 795

зъм), 3. Раздел на научна или ху¬
дожествена творба. 4. Област на
дадена дейност, О Част на из¬
речението - структурна едини¬
ца на изречението. О Част на
речта - клас от обединени от
общо значение и граматически
особености думи.
частен прил. Който е лична, а не
обществена собственост. Част¬
на фирма. О Частен урок -
урок срещу заплащане извън
учебно заведение.
частица ж. 1. Дребна част от не¬
що. 2. Нешо много дребно. 3.
език. Служебна неизменяема ду¬
ма, която придава допълните¬
лен, обикн. емоционален, отте¬
нък.
частичен прил. Който засяга са¬
мо част от нещо цяло. Части¬
чен ремонт. частйчност ж.
частник м. и частничка ж. Час¬
тен стопанин, който работи в
свое предприятие (собственост).
частнически прил.
частно ср. Резултат от математи¬
ческото действие деление.
частушка .*■ (рус.) Хумористич¬
но дву- или четириетишие, из¬
пълнявано с ритмичен напев (от
руското народно творчество).
чат м. (англ.) Пряка връзка и ед¬
новременно общуване между
две и повече лица в интернет.
чатаджия и чатър м. Участник
в чат.
чатал (тур.) 1. Раздвоен в края
си прът. 2. Човешкото тяло, къ¬
дето се отделят краката.
чаткам «есе., чатна св. нпрех,
Свързвам се в чат.
чатгрупа (англ.) Потребители,
които се включват в интернет за
едновременен разговор по раз¬
лични теми.
чаткам песа. 1, нпрех. Издавам от¬
сечен звук при удряне или хо¬
дене по твърд предмет. 2. прех.
разг. Схващам, разбирам.
чат-пат нрч. разг. 1. От време на
време. 2. В малка степен.
чаша ж; 1. Неголям съд с широк
отвор за пиене на течности. 2.
Количество, което се побира в
такъв съд. О Горчива чаша -
тежко изпитание. О Чашата
преля търпението св ърши.
чашка ж. 1. Малка чаша. 2. В ън¬
шна зелена обвивка на растите¬
лен цвят.
чвор м. 1. Основата на клон в
стъблото на дърво. 2. разг, нео-
добр. Неразбран човек.
че1 сз. I. За въвеждане на подчи¬
нени изречения: 1, Допълнител¬
ни. Чух, че е заминал. 2. Под-
ложни. Не е нормално, че не се
обажда. 3. Определителни. Не
споделям убеждението, че то¬
ва е по-справедливо. 4. Сказуем-
ноопре делител ни. Видях го, че
влиза в пощата. 5. Обстоятелс¬
твени за причина. Влезте вът¬
ре, че заваля. II. За присъеди¬
няване. Много приказва, че и
послъгва. О сз. Въпреки че- за
отстъпка. Не го пуснаха, въпре¬
ки че имаше пропуск.
че2 част. За усилване. Че и да
съм казал, каква ще ми напра¬
вят.
чевермё ср. (тур.) Печено месо на
шиш.

чевръст
чевръст прил. Който е пъргав и
сръчен.
чегъртам несв. прех. (от тур.) разг.
Стържа и издавам неприятен
шум.
чёдо ср. 1. Дете. 2. Обръщение
към по-млад човек. 3. Лице по
отношение на род, родина или
времето, когато живее.
чезна несв. нпрех. 1. Преставам да
бъда сетивно възприеман. 2. От¬
падам, губя сили.
чеиз м. (перс.-тур.) Покъщнина,
дрехи, които невестата внася в
новия си дом.
чейндж м. (англ.) 1. Обмяна, раз¬
мяна. 2. Обменно бюро.
чёйнджаджия м. разг. Служител
или собственик на чейнджбюро.
чеинджбюро ср. Бюро за обмен
на валута.
чек м. (англ.) Подписан от вложи¬
теля документ за получаване на
дадена сума, чеков прил.
чекмедже ср. Плитко сандъче,
което се впъхва и изтегля от
шкаф, бюро и под.
чекрък л. (тур.) 1. Ръчен уред за
навиване, пресукване на преж¬
да. 2. Валяк над кладенец за на¬
виване на въжето при вадене на
вода.
челен прил. 1. Който се отнася до
чело1. 2. Който е преден, фрон¬
тален. 3. Който стои начело;
пръв.
челик м. (тур.) 1. Късо дръвце със
заострени краища за детска иг¬
ра. 2. Игра с такова дръвце.
чело1 и чело ср. 1. Горната ли¬
цева част на черепа над очите и
	 796

до косата. 2. Горна или предна
част на нещо.
чело2 ср. (ит.) Виолончело.
челюст ж. 1. Костта, където са
наредени зъбите. 2. Уста. 3. Ця¬
лостна зъбна протеза. 4. Срещу¬
положни свързани части за зах¬
ващане и стягане, челюстен
прил. (от 1. и 2. знач.).
челяд ж. без мн. разг. 1. Децата на
едно семейство. 2. Членовете на
едно семейство, челяден прил.
чемшир и чимшйрл. (перс.-тур.)
Декоративен вечнозелен храст;
Buxus sempervivens. чемши-
рен и чим ширен прил.
ченге ср. разг. 1. Полицай. 2. нео-
добр. Служител на органите на
МВР и Държавна сигурност.
ченгёл л. (тур.) разг. Двойна ку¬
ка. О Тегля думите с ченгел
- трудно накарвам някого да го¬
вори.
чене ср. (тур.) Челюст.
чеп м. 1, Чвор. 2. Дървена запу¬
шалка за бъчва.
чепат прил. 1. Който има чепо-
ве. 2. Който не е гладък (дърво).
3.	Който е раздразнителен и сво¬
енравен. чепатост ж.
чепик м. Висока цяла обувка,
О Стяга го челикът - нещо
го притеснява.
чёлка жг. Част от грозд,
чёпкам несв. прех. Разнищвам,
чер и чёрен прил. 1. Който е с
цвят на сажди, въглен. 2. Който
има много тъмен цвят. 3. Който
е тъжен и нещастен. Черни дни.
4.	Който е труден и тежък. Чер¬
на работа. 5. Който е в голяма
степен неблагоприятен. 6. Кой-

	 797
то е зъл и злокобен. Черен хумор.
Черна прокоба. Черна серия. 7.
субст. Негър. О Ходя в черно -
в траур съм. О Черно злато -
каменни въглища. О Черен
Петър — детска игра на карти.
О Черни метали - желязо и
сплавите му. О Черно на бяло
- документирано, чернота ж.
(т 1, знач.).
червей м. 1. Продълговато насе¬
комо с меко тяло, което се прид¬
вижва чрез пълзене. 2* неодобр.
Нищожен човек.
червен прил. 1. Който има цвят
на кръв. 2» Който е с леви (кому¬
нистически) убеждения. О Чер
вен вятър - заразна кожна бо¬
лест; Erysipelas. О Червен
кръст - международна здрав¬
на организация за подпомагане
при природни бедствия и войни.
О Червен пипер - подправка от
стрити сухи червени чушки, чер¬
венина ж.
червено- Първа съставна част
на сложни думи със значение
'червен': червенобуз, червенокос,
червенокож.
червенопёрка ж. Шаранова ри¬
ба с червени перки; Scardinius
erythrophthalmus.
червеношййка ж. Пойна птица
с жълточервена гуша; Erithacus
rubeculus.
червив прал. В който има червеи,
червило ср. Козметично средст¬
во с червен цвят за устни.
черво ср. 1. Дълга еластична тръ¬
ба у човек или животно, по коя¬
то минава и се усвоява храна¬
та. 2. разг. Маркуч. О Право
черница
черво - изходната част на дебе¬
лото черво. О Сляпо черво - на¬
чалото на дебелото черво, чре¬
вен прил.
червя несв. прех. 1. Правя нещо
да стане червено. 2. Покривам
с червило. - се нпрех. 1. Мажа
се с червило. 2. Ставам червен
от срам.
червясвам несв., червясам св.
нпрех. Ставам червив.
черга ж. 1. Груба тъкана постил¬
ка. 2, Имотно състояние. О Прос¬
тирам се според чергата си
-действам според възможности¬
те си.
чергило ср. Подвижен покрив на
превозно средство от кожа, плат¬
нище и под.
черда и чарда ж. разг. Стадо го¬
веда.
чёреп м. Костите, които образу¬
ват твърдата обвивка на мозъ¬
ка. черепен прил.
череша ж. 1. Плодно дърво с бе¬
ли цветове и топчест плод с дъл¬
га дръжка и костилка; Prunus
avium. 2. Плодът на това дърво.
черешов прил. и черешов прил.
чернея «есе. нпрех. 1. Ставам че¬
рен, по-черен. 2. Показвам се в
черно; чернея се.
чернйлка ж. 1. Нещо черно. 2.
Черна боя. 3. Название на бо¬
лестите по растенията, които
предизвикват почерняват te.
черница ж. 1. Плодно дърво, с
чиито листа се изхранва копри¬
нена буба; Morus alba. 2. Пло¬
дът на това дърво, черничев
прил.

чернова
чернова ж. (рус.) 1. Първонача¬
лен, неокончателен вариант на
текст. 2. Лист, на който е напи¬
сан такъв вариант.
черноглед прил. Който приема
нещата откъм мрачната им
страна, черногледство ср.
чернозем м. Плодородна почва
с черен цвят, черноземен прил.
чернокож 1, прил. Който е с тъм¬
на кожа. 2. субст. Лице с тъмна
кожа; негър.
черноризец м. ост. Монах,
черня несв. прех. 1. Правя нещо
да е черно. 2. Клеветя някого.
черпак м. L Голяма готварска
лъжица за сипване на ядене. 2.
Плитка голяма чаша с дръжка
за гребане на вода.
черпя1 и^св. прех. 1. Угощавам с
ядене и пиене. 2. Плащам смет¬
ката на друг в заведение.
черпя2 несв. прех. 1. Греба течност
с черпак или друг съд. 2. Полу¬
чавам, използвам.
черта ж. 1. Тънка следа, линия.
2. Видимо очертание, предел. 3-
Отличителна характерна особе¬
ност, О Тегля чертата - пра¬
вя равносметка.
чертая несв. прех. 1. Правя, пос¬
тавям черта (черти), 2. Изобра¬
зявам чрез чертане. О Чертая
план - планирам.
чертица и чертичка ж. 1. Мал¬
ка черта. 2. Тире, дефис.
чертожник м. (рус.) и чертож¬
ния ка ж. Лице, което професи¬
онално изработва чертежи.
черупка ж. Твърда обвивка на
плод, яйце и под.
	 798

черчеве ср. (перс.-тур.) ост. Дър¬
вена рамка на прозорец.
чесало ср. Гребен за чесане и по¬
чистване на животни.
чест1 ж. без мн. 1. Достойни за
уважение и похвала качества
на човека. 2, Неопетнена репу¬
тация. 3. Непорочност, девстве¬
ност. 4. Почит. В чест на юби¬
ляра. О За чест и слава - без
материална изгода, честен
прил., честност ж.
чест3 прил. Който се повтаря през
неголеми интервали.
чествам несв. прех. Чрез празнен¬
ство изразявам почит и уваже¬
ние.
честит прил. 1. Който е щастлив,
успешен. 2. За пожелание на ра¬
дост и щастие при празнуване,
приятен повод.
честитка ж. разг. Поздравител¬
на картичка или телеграма.
честитя несв. нпрех. Поздравя¬
вам, като пожелавам радост,
щастие, успех.
честолюбив прил. 1. Който про¬
калено държи на личната си чест
и достойнство. 2, Който се стре¬
ми към известност и признание
от другите, честолюбив ср.
честота ж. 1. Свойство на нещо
да се повтаря определен брой
пъти за определено време. 2. Ве¬
личина, която показва броя на
повторенията за единица време.
честотен прил., честотност
ж.
чесън без мн. Лук със силна ми¬
ризма, чиято глава е от отделно
оформени дялове; Alium sati¬
vum, чеснов прил.

четлив
	 799
чета ar. 1. Група въоръжени ли¬
па, участници в освободителна
борба. 2. Група лица за обща
дейност, четен прил.
чета несв. прех. 1. Зрително въз¬
приемам и разбирам написан
текст. Чета роман. 2. нпрех.
Умея да произнасям и разбирам
нещо написано. 3. Устно изла¬
гам пред слушатели. 4. Отгат¬
вам чувства, мисли и желания.
О Чета между редовете -
разбирам скрития смисъл.
четворен прил. 1. Който е от че¬
тири части. 2. Който е четири
пъти повече, по-голям.
четворка ж. 1. Цифрата на чис¬
лото 4. 2. Група от четирима с
общо занимание. 3. Оценка „до¬
бър“ в учебно заведение. 4. Кар¬
та за игра с четири знака. 5.
Превозно средство с номер 4.
четвърт ж. 1. Всяка част от раз¬
делено на четири цяло. 2. Една
от четирите ранни части ла мер¬
на единица.
четвъртйна и четвъртинка ж.
1. Четвърт (н 1. знач.). 2. Музи¬
кална нота с времетраене една
четвърт от цяла йота.
четвъртйт прил. ра и. 1. Който е
с форма на правоъгълник. 2.
Който е дебел, пълен.
четвъртфинал л. Венка от сре¬
щите на четири двойки отбори
(състезатели) за определяне на
участниците в полуфинали.
четвъртфинален прил.
четвъртфинал нет м. и четвър¬
тфинал истка ж. Участник в
четвъртфинал.
четен п/тл. Който се дели на две
без остатък (число).
четене ср. 1. Действие на глаго¬
ла чета. 2. fcj мн. Учебен пред¬
мет в училище за създаване на
умение да се чете.
четиво ср. 1. Нещо за четене. 2.
Поместена в сборник художест¬
вена творба или част от нея.
четина ж. 1. Твърда козина на
прасе. 2. Щръкнала остра бра¬
да или коса.
четинест и четинест прил. 1*
Който е обрасъл с четина. 2. Кой¬
то прилича на четина.
чйтири- Първа съставна част на
сложни думи със значение ’кой¬
то е от, със или на четири*: че-
тиригодишен, четиридневен,
четириетажен, четирикрак,
четирим есе чен, четири ст и -
шен и др.
четирима и четйрма числ. Че¬
тири лица, между които има мъ¬
же.
четиристйшие ср. Строфа от че¬
тири стиха, четиристишен
прил.
четиритактов прил. Чийто рабо¬
тен цикъл е е четири хода на бу¬
талото (двигател).
четириъгълник л. Геометрич¬
на фигура с четири ъгъла и
страни.
четка ж. Уред за миене, бръсне¬
не, мазане и под. с прикрепени
на плоска основа косми, влакна,
четина, зъбци.
четкам несв. прех. 1. Почиствам с
четка. 2, меобобд. Лаская.
четлив прил. Който лесно се раз¬
чита и разбира, четливост ж.

четник
чётник л. Участник в чета (в 1.
зная.}, четнически прил., чет-
ничество ср.
чехъл м. Лека обувка, обикн. до¬
машна, която е отворена отзад
и не се закопчава. О Под чехъл
- който е под властта на съпру¬
гата си.
чёхълче ср. Едноклетъчно жи¬
вотно с форма на чехъл; Para¬
maecium candidum.
чеша несв. прех. 1. С търкане об¬
лекчавам сърбеж. 2. Реша. О Че¬
ша си езика - говоря празни
приказки.
чешйт х. (перс.-тур.) разг. 1» Раз¬
новидност, сорт. 2. Особняк.
чешма ж. (перс.-тур.) 1. Отклоне¬
ние на водопровод с кран за пус¬
кане и спиране на водата. 2. Из¬
зидан извор с чучури, чешмЪн
прил. и чешмян прил.
чибук х. (перс.-тур.) Лула с дълга
тръба.
чига ж. Риба от рода на есетри¬
те; Acipenser ruthenus.
чизми мн. (тур.) ост. Ботуши.
чий, чия, чиё, чий мест. 1. За
въпрос относно притежателя.
Чия е книгата? 2. Като сз. За
въвеждане на подчинено изре¬
чение с непряк въпрос. Не пи¬
тай чия е вината.
чййзбургер м. (англ.) Хамбургер
със сирене или кашкавал.
чийто, чмято, чието, чийто
мест. Относително местоимение.
Като сз. За въвеждане на подчи¬
нено определително изречение.
Децата, чиито родители не ра¬
ботят, бяха най-смутени.
	800

чиле ср. (тур.) Намотано надълго
снопче конци.
чин1 м. Училищен стол с дълга
седалка, писалище и поставка за
чанти и учебници.
чин2 л. Служебна степен в уч¬
реждение.
чинели мн. (от тур.) Ударен музи¬
кален инструмент с два метал¬
ни диска, които се удрят.
чиния ж. (перс.-тур.) 1. Кръгъл
разлат съд, в който се поднася
ядене. 2. Количество ядене, ко¬
ето се побира в такъв съд. О Ле¬
тяща чиния - предполагаемо
космическо тяло, изстреляно
към Земята от друга планета.
чинйен прил.
чиновник х. и чиновничка ж.
1.	Служител в учреждение или
предприятие, който не върши
физическа работа. 2. Лице, кое¬
то формално изпълнява длъж¬
ността си. чиновнически прил.,
чиновничество ср.
чип прил. Който е малък, с вир¬
нат нагоре край (нос).
чип х. (англ.) 1. Жетон за някои
хазартни игри. 2. Електронен
елемент с малък размер, изгра¬
ден върху полупроводникова
платка, с функция на електрон¬
на схема.
чйпкартале. Електронна кредит¬
на карта с вграден чип.
чипе х. без мн. (англ.) Изпържени
на тънки резенчета (люспи) кар¬
тофи.
чирак х. (перс.-тур.) 1. ост. Уче¬
ник при занаятчия. 2. разг.
Прислужник, помощник, чи-
рашки прил., чираклък м.

чифлик
	801

чирика несв. нпрех. в 3 л. (рус.) Чу¬
рулика (птичка).
чироз м. 1. Осолена и изсушена
скумрия. 2. Много слаб човек.
числител .ч. Числото над дроб¬
ната черта в проста дроб; дели¬
мо.
числително ср. език. В съчет.
числително име - част на
речта, която означава броя или
поредното място на предметите
в множество.
число ср. 1. Математическо по¬
нятие за количество, броене,
смятане. 2. без мн. Количество,
съвкупност. 3, език. Граматичес¬
ка категория за брой, количест¬
во (един и много), числов прил.
и числен прил.) численост ж.
числя сс нссв. нпрех. Включвам
се в състав.
чист прил. 1. Който не е изцапан,
замърсен. 2. Който поддържа
чистота. 3. Който е без примеси
(вещество). 4. Който не е запъл¬
нен или загрозен с нещо. Чист
звук. 5. В чиито предни няма
представители на друга раса,
племе, народност. 6. Който е мо¬
рално запазен. 7. Който е истин¬
ски и неподправен. О С чисто
сърце - искрено. О С чисти
ръце - който не краде и не взе¬
ма подкуп, чистота ж.
чистач м. и чистачка1 ж. Лице,
което поддържа чистота в заве¬
дение.
чистачка2 ж. Приспособление за
автоматично почистване на
предните (и задни) стъкла на ав¬
томобил.
чистилище ср. Място, където ду¬
шите на мъртвите се пречист¬
ват, преди да попаднат в рая
(според католическата религия),
чистка ж. (рус.) Отстраняване на
неудобните (вредни) лица от
партия, управление и под.
чистоплотен прил. Който под¬
държа чисто тялото си. чието-
плътност ж.
чистосърдечен прил. Който е
без скрити мисли и намерения;
откровен, чистосърдечност
ж.
чистя несв. прех. 1. Правя нешо
да е чисто. 2. Отстранявам, уни¬
щожавам. Чистя плевели.
читав прил. 1. Който е цял и нев¬
редим. 2. Който е почтен, чита-
вост ж.
читйлище ср. 1. Дружество (ин¬
ститут) за културна дейност, раз¬
пространение на знания и прос¬
вета. 2. Сграда, където се поме¬
щава такъв институт, читали¬
щен прил.
читалня ж. Предназначено за
четене помещение.
читанка лг. Книга с текстове за
обучение по четене.
читател и читателка ж. 1.
Лице, което чете книги от или в
обществена библиотека. 2. Ли¬
це, което чете редовно определе¬
но печатно произведение. Чи¬
тателите на вестника нама¬
ляват. читателски прил.
чифлик м. (перс.-тур.) Голям не¬
движим селскостопански имот.
чифликчийски прил.) чиф-
ликчййство ср.
51*

чифликчин
чифликчйя м, и чифликчйй-
ка ж. Собственик на чифлик.
чифт м. 1. Два предмета, които
се употребяват заедно. Чифт
ръкавици. 2. Двойка разнополо-
ви животни за размножаване.
чифтен прил.
чифте ср. (пере.-тур.) разг. 1- Дву-
цевна ловна пушка. 2, Едновре¬
менно ритане с двата задни кра¬
ка (за кон, магаре).
чифтосвам несв., чифтосам се.
прех. (ар.-тур.) Събирам в чифт
два предмета. ~ се нпрех. в 3 л.
Събират се за размножаване
(разнополови животни).
чичо .ч. 1. Брат на баща. 2. Въз¬
растен родственик на семейство¬
то по отношение на децата. 3.
Обръщение към възрастен, но
не стар мъж. чичов прил,
член м. 1. Лице в състава на ор¬
ганизация, общност. 2. Елемент,
дял на нещо. 3- Мъжки полов ор¬
ган. 4. Самостоятелно означена
част от текст на закон, правил¬
ник, наредба. 5. език. Морфема
или дума, която изразява опре¬
деленост, познатост или подчер¬
тава неизвестност, непознатост.
6. Математическа величина от
числа, съставящи пропорция и
уравнение, членски прил. (от 1.
знач.), членство ср. (от 1. знач.).
членест прил. Който е с естестве¬
но оформени стави.
членестоного ср. обикн. мн. Висш
тип безгръбначно с обособени
части на тялото и членести кра¬
ка.
членка ж. Жена в състава на об¬
щност, организация, дружество.
	802
член-кореспондент м. Акаде¬
мично звание, по-високо от стар¬
ши сътрудник и по-ниско от ака¬
демик.
членораздёлен прил. Който мо¬
же да се раздели на отделни зву¬
кове (реч).
членувам несв. нпрех. 1. Включ¬
вам се в състава на организа¬
ция, общност. 2. език. Прибавям
формален показател за израз на
определеност или неопределе¬
ност.
човек м. 1. Същество, способно да
мисли и говори и да води общес¬
твен живот. 2. Лице, което се от¬
личава с високи морални и ум¬
ствени качества. 3. Лице с оп¬
ределени обществени връзки и
отношения или с проява на да¬
дени качества. Човек на деня. 4.
разг. Мъж. О Човек на място
- способен и справедлив човек.
човешки прил.
човекоден ж. Работата на един
човек за един ден (като мярка),
човекоподобен прил. Който при¬
лича на човек (за животно).
човекоядец л. и човекоядка ле.
Лице от първобитно племе, кое¬
то яде човешко месо; людоед, чо-
векоядство ср.
човечен прил. Който е благоро¬
ден и благоразположен към дру¬
гите. човечност .«
човечество сд.	мн. I (елият чо¬
вешки род.
чонёщина и човещина .ж-. 1. Чо¬
вечност. 2. Човешка слабост и
увлечение.

чудак
	803
човка ж. Рогов израстък у птици
като продължение на устния от¬
вор.
човъркам несв, прех, 1. Чопля с
нещо остро. 2. Занимавам се с
нещо незначително. 3. <з 3 л. разг.
Непрекъснато безпокои, трево¬
жи (мисъл, чувство).
чоп м. без лк. (перс.-тур.) разг. Жре¬
бий.
ЧОПЛЯ несв. прех. 1. Ровя, къртя
нещо с остър предмет; човър¬
кам. 2. Занимавам се с нещо
дребно и безрезултатно. 3. раз?,
е 3 л, Постоянно тревожи и без¬
покои (мисъл, чувство).
чорап л. (тур.) Част от облекло,
която се обува на крак. О Чора¬
път се разплита - разкрива
се нещо скривано, тайно, чора¬
пен прил.
чорапогащник м. Част от жен¬
ско облекло, която покрива кра¬
ката и долната част на тялото до
кръста.
чорба ж. (тур.) Приготвено чрез
варене течно ястие.
чорбаджййка ж. Жена чорба¬
джия или съпруга на чорбаджия,
чорбаджия .ч. (тур.) L ист. Богат
собственик на много имот (през
турското робство). 2. Едър соб¬
ственик. 3. Собственик, стопа¬
нин. чорбаджийски прил., чор-
баджййство ср. и чорбаджи-
лък м.
чорля несв. прех. Разрошвам коса,
чревоугодник м. и чревоугод¬
ница ж. Лице, което си угажда
в ядене и пиене, чревоугодни-
чески прил., чревоугодничес¬
тво ср.
чрез предл. За израз на средство
или начин за извършване на
действие; посредством.
чубрица ж. без мн. Градинско
ароматно растение, използвано
за подправка; Satureia hortcnsis.
чувал м. (тур.) Голяма торба от
здрава материя за насипни ве¬
щества.
чувам несв., чуя се. прех. I, Спо¬
собен съм да възприемам слу¬
хово. 2. Научавам, узнавам не¬
що изречено. 3. Съобразявам се
със съвет, напътствие.
чувствам несв. прех. 1. Изпитвам
чувство. 2. Усещам сетивно. 3.
Долавям, осъзнавам.
чувствителен прал. 1. Който лес¬
но се поддава на чувства. 2. Кой¬
то бързо се засяга, раздразните¬
лен. 3. Който веднага реагира и
отразява въздействието и про¬
мените. 4. Значителен. Чувст¬
вителна загуба. чувствител¬
ност ж.
чувство ср. 1. Психическо състо¬
яние като отражение на възпри¬
емане на външни въздействия.
2. Усещане. 3.без ян. Способност
за вярно възприемане и реаги¬
ране спрямо дадено въздейст¬
вие. Чувство за реалност. 4.
Положително емоционално със¬
тояние. О Шесто чувство -
интуиция. чувствен прил. (от 4.
знач.), чувственост ж.
чугун м. (рус.) Чуплива желязна
сплав, която се обработва чрез
леене, чугунен прил.
чудак м. (рус.) и чудачка ж. Ли¬
це, което е своеобразно, особе-

чудак
но. чудачески прил., чудаче¬
ство ср.
чудат прил. Който ярко се отделя
от другите чрез качества, вид,
прояви; странен, чудатост ж.
чудесен прил. 1. Който поражда
възхищение с превъзходните си
качества или дела. 2. Който се от¬
нася до чудеса, чудесия ж. разг.
чудноват прил. Който е необикно¬
вен, странен, чудноватост ж.
чудо ср. 1. Нещо необяснимо,
свръхестествено. 2. Нещо, кое¬
то поразява с изключителност¬
та си. 3. Като неизм. прил. Чудо
техника. О В чудо съм - мно¬
го съм притеснен. О неодобр. Чу¬
до голямо — голяма работа.
чуден прил.
чудовище ср. 1. Същество с отвра¬
тителна външност, която плаши.
2.	Жесток и коравосърдечен чо¬
век. 3. Митологично приказно
същество, което всява ужас.
чудовищен прил., чудовищ¬
ност ж.
чудя се несв. нпрех. 1. Възхища¬
вам се на нещо необикновено. 2.
Старая се да намеря изход от
трудно положение. 3. Недоумя¬
вам. Чудя се защо не се обажда.
чужбина ж. Всяка страна извън
родината, чужбински прил.
чужд прил. 1. Който не е собст¬
вен, свои. 2. Който е далечен и
непознат. 3. Който произхожда
или идна от друга страна, чуж-
дгячп дг.
чужденец л. и чужденка ж. Ли¬
це, което произхожда, идна от
чужбина.
	804
чуждица ж. език. Заета чужда ду¬
ма, която има съответствие в за¬
емащия език.
чуждопоклонник А. и чуждо-
поклонница ж. Лице, което се
възхищава от чуждото, като пре¬
небрегва родното, чуждопо-
клднство ср.
чук м. 1. Сечиво от метално или
дървено трупче, впъхнато вер¬
тикално в дървена дръжка, из¬
ползвано за разбиване, закова-
ване. 2. Завързана с верига ме¬
тална тежест за хвърляне
(спорт). О Между чука и нако¬
валнята - в неизгодно положе¬
ние.
чук межд. За наподобяване шум
от удар с твърд предмет върху
нещо твърдо.
чука ж. Камениста височина без
растителност.
чукам несв. прех. 1. Удрям с чук.
2. Раздробявам на части с уд¬
ряне. 3. Удрям с твърд предмет,
за да се чуе шум, звук. 4. не¬
одобр. Върша полов акт (за
мъж). О Чукам на дърво - из¬
раз на заклинание да се предот¬
врати нещо неприятно и да се
задържи нещо хубаво.
чукар л. Стръмен каменист връх
или местност с каменисти висо¬
чини.
чул м. (тур.) Завивка за впрега¬
тен добитък.
чума ж. (от евр.) 1. Заразна смър¬
тоносна болест; Pestis. 2. Не-
спретната и зла жена, чумав
прил. и чумен прил.
чунки и чунким нрч. разг. Ни¬
ма, като че ли.

шайба
чупка ж. 1. Ъгловата извивка. 2.
Прегьвка, гънка на дреха, ма¬
терия.
чуплив прил. 1. Който лесно се
чупи. 2. Който е леко къдрав (за
коса), чупливост ж.
чупя несв. прех. 1. Правя нещо на
парчета, като го удрям или на¬
лягам. 2. Отделям част от нещо
твърдо. 3. неодобр. Грубо прогон¬
вам някого. - се нпрех. 1. в 3 л.
Чуплив е. 2. неодобр. Махам се,
изчезвам. О Чупя рекорд - над¬
минавам очакваното или пос¬
тигнатото преди.
чуруликам яееа. нпрех. 1. е 3 л. Из¬
дава нежни и приятни звукове
(птица). 2. Говоря припряно и
оживено или пея весело.
чутовен прил. Който е прочут, ве¬
лик. чутовност ж.
чугура ж. (рум.) 1. Дълбок дър¬
вен съд за чукане на червен пи¬
пер, жито и др. 2. неодобр. Глава.
чухал м. Нощна птица; Scops
scops.
чучело ср. (рус.) 1. Направен от
слама и парцали модел на чо¬
вешка фигура. 2. Плашило. 3.
Бездейно лице, кое. о формално
заема пост или ’‘.лъжиост.
чучул м. 1. Сьопче от по-дълги
пера на глава на птица. 2. Из¬
датина върху главата иа някои
животни, чу чу лат прил.
чучулйга ж. Полска пойна пти¬
ца; AJauda.
чучур м. 1. Тръба или улей, от-
където изтича вода от съд, чеш¬
ма, извор. 2. Извор с такъв улей.
чушка ж. 1. Плод на растението
пипер; Capsicum. 2, Шушулка
със семена на растение. 3. Спри¬
хав човек.
чушкам несв. прех. Вадя зърна,
семена от обвивката им.
шаблон м. (нем.) 1. Образец, ка¬
лъп за изработване па еднакви
изделия. 2. Плоскост с изряза¬
ни букви или фигури за нана¬
сяне на шарки и надписи. 3. без
мн. Модел, който води до едно¬
образие и липса на творчество.
4. Словесен израз, лишеи от ори¬
гиналност и свежест, шаблон-
ноет ж.
шавам несв. нпрех. 1. Движа се,
мърдам. 2. неодобр. Развратнича.
шавар м. Висока трева по мочур¬
ливи места; Scripus.
ш а грей м. без мн. (от фр.) 1. Обра¬
ботена кожа с релефна или зър¬
неста повърхност. 2. Хартия или
тъкан с такава повърхност.
шагренов прил.
шадраван м. (перс.-тур.) Декора¬
тивен фонтан.
шайба ж. (нем.) 1* Метална кръг¬
ла пластинка с отвор в средата,
използвана за уплътняване. 2.
Машинен елемент с форма на
диск за придаване на въртели¬
во движение. 3. Гумен твърд
шайба
диск за игра на хокей. 4. Кръ¬
гъл диск с отвори на пръстите, с
който се избира телефонен но¬
мер (част от стар тип телефон),
шайка ж. (рус.) Група престъпни¬
ци, разбойници.
шал м. (от перс.) Парче мека ма¬
терия с правоъгълна или три¬
ъгълна форма за намятаме вър¬
ху раменете, увиване около
кръста или забраждане.
шалвари ж. (перс.-тур.) Набрани
дънести платнени гащи, носени
от туркини, циганки, помакини.
шалтер л. (нем.) Прекъсвач вър¬
ху електрическо табло.
шаман м. (тунг.-рус.) 1. Жрец, ма¬
гьосник у някои сибирски пле¬
мена. 2. Лице, което влияе пси¬
хически, духовно върху други¬
те. шамански прил.
шамандура ж. (нгр.-рус.) 1. Лек
метален предмет, прикрепен
към дъното на море (река) за
означаване на опасно за плава¬
не място. 2. неодобр. Празноглав
човек.
шамар м. (тур.) Плесница,
шампанско ср. 1. Пенливо вино,
произвеждано в областта Шам-
пан. 2. Вино с подобно качест¬
во.
шампион л. (фр.) и шампионка
ж. Победител в шампионат.
шампионски прил.
шампионат м. Спортно състеза¬
ние с много кръгове (срещи) и
дисциплини за излъчване на
първенец.
шампоан л. (фр.) 1. Кремообра¬
зен или течен препарат за мие¬
не на тяло или коса. 2. Опаков¬
ка с такъв препарат.
		 806

шанецл. (нем.-рус.) 1. Дълъг окоп.
2. Крайпътен ров.
шанс м. (фр.) 1. Вероятност за ус¬
пех. 2. Изгодна възможност; къс¬
мет.
шансон л, (фр.) Френска народ¬
на или естрадна песен.
шантаж м. (фр.) Изнудване чрез
заплаха от компрометиране и
скандализиране, шантажей,
прил.
шантажйрам лесе, и са., прех.
Подлагам някого на шантаж.
шанцах, (нем.) Специално изгра¬
дена стръмна пътека за засил¬
ване при ски скокове, шанцов
прил.
шап м. без мн. (тур.) Вирусно забо¬
ляване по добитъка, което пора¬
зява копитата, шапае прил. и
шапен прил.
шапка ж. 1. Част от облеклото за
покриване на главата. 2. Нещо,
което покрива или подчинява
друго нещо; зависимост. О Взе¬
мам си шапката - оттеглям
се. ОНакривявам си шап¬
ката - обзема ме безгрижие.
О Свалям шапка - изразявам
почит, уважение.
шапкар л. и шапкарка ж Лице,
което произвежда и продава
шапки, шапкарски прил., шап¬
карство ср.
шаран м. 1. Речна риба с едри
люспи; Cyprinus carpio. 2. нео-
добр. Глупав, наивен човек, ша¬
ранов прил. (от 1. знач.).
шарен прил. 1. Който е с много
багри; пъстър. 2. Който е разно¬
роден, смесен, шаренина ж.

шаяк
	 807

Шарле X, (фр.) Карикатурно изоб¬
ражение с подчертаване и за¬
силване на характерни особе¬
ности, шаржов прил.
шарка1 ж. 1. Цветен естествен
или нарисуван знак, фигура, 2.
разг. Цвят.
шарка3 ж. без мн. Детска заразна
болест с кожни обриви и петна
(общо название), игарков прил.
шарлатанин м. (ит.-фр.) и шар¬
латанка ж. Лице, което мами и
заблуждава, шарлатански
прил., шарлатания ж. и шар¬
латанство ср.
шармантен прил. (от фр.) Който е
прелестен, очарователен, шар-
мантноет ж.
шарнир м. (нем.-фр.) Подвижна
връзка, свързване, което позво¬
лява взаимно въртеливо движе¬
ние на свързаните части, шар¬
нирен прил.
шар-пей м. Порода куче със силно
нагъната кожа и къса козина.
шарф м. (фр.) 1. Широка копри¬
нена кърпа, която жените носят
на главите или раменете си. 2,
Копринена ивица, която мъже¬
те носят като пояс или през ра¬
мо като част от орден.
шаря1 несв. прех. Правя нещо да е
пъстро, пъстря.
шаря3 «есе. нпрех. разг. Ходя, дви¬
жа се в различни посоки.
шаря се несв. нпрех. разг. Боледу¬
вам от шарка,
шаси ер. (фр.) 1. Основна рамка
на машина, върху която се мон¬
тират другите части. 2. Самолет¬
но устройство за кацане и при¬
движване по земята.
шатра ж. (от перс.) 1. нет. Жили¬
ще (палатка) с конусообразен
връх, предназначено за вожд,
хан. 2. Жилище от опънато плат¬
нище с подобна форма.
шЬфер м. (нем.) и шаферка ж.
Лице, близко на младоженците,
което активно участва в сватбе¬
ния обред.
шах1 м. (перс.) Титла на монарх в
някои източни страни и лице с
такава титла.
шах3 л. 1, без мн. Шахмат. 2. Ку¬
тия с 32 шахматни фигури, ко¬
ято разтворена се използва за
дъска за игра на шах. 3. Пози¬
ция в шахмата, от която се зап¬
лашва непосредствено против¬
никовия цар.
шахмат м. без мн. (от перс.) Игра
за двама с 32 фигури, които се
местят по специални правила
върху дъска с 64 бели и черни
квадратчета, за да се атакува
царят, шахматен прил.
шахматист м. и шахматистка
ж. Лице, което умее да играе
шах.
шахта ж. (нем.-рус.) 1, Иззидан ук¬
репен изкоп в земята за кана¬
лизация, вход на мина и под. 2.
Вертикален проход в сграда за
асансьор, проветряване и др.
шахтов прил.
шашвам несв., шашна са. прех.
Слисвам, обърквам.
шашка ж. (рус.) ост. Сабя.
шЬшма ж. разг. 1. Измама. 2. Не¬
познат, неразгадаем предмет,
шаяк (тур.) Груб вълнен плат.
шаячен прил.

гики 6а
шваба м. (нем.) неодобр. Немец,
германец.
швепс м. Газирана безалкохолна
напитка.
шев м. 1. без мн. Шиене. 2. Място,
където с шиене са съединени
два плата. 3. Място, изпълнено
с бодове. 4. Съединение на че¬
репните кости, шевен прил.
шевиот м. без мн. Мек вълнен
плат за горно облекло, шевио-
тен прил.
шевица ж. Ушити с разноцвет¬
ни конци фигури върху платно
за украса.
шегй ж. (от тур.) 1. Закачлив из¬
раз и действие за предизвиква¬
не на смях. 2. Това, което не
изисква грижи и сериозно уси¬
лие. О Шегата настрана -
сериозно.
шегаджия м. и шегаджййка ж.
Лице, което умее да се шегува.
шегаджййски прил.> шега-
джййство ср.
шегобиец м. и шегобийка ж.
Лице, което обича и умее да се
шегува, шегобййски прил.
шеговйт прил. 1. Който умее да
се шегува. 2. Който съдържа или
изразява шега, шеговитост ж.
шегувам се несв. нпрех. 1. Правя
си шега с нещо (някого). 2. От¬
насям се несериозно.
шедьовър л. (фр.) Изключител¬
но художествено произведение
на отделен автор и в дадена
творческа област.
шезлонг м. (фр.) Дълъг нисък
стол, чиято облегалка е подвиж¬
на и може да заема легнало по¬
ложение.
	808
шейк л. (англ.) 1. Вид ритмичен
танц с характерно разтърсване
на раменете. 2. Напитка със
смесени с разбиване различни
питиета, плодове, мляко и др.
шейкър м. (англ.) Съд за разбър¬
кване на шейк.
шейна ж. Превозно средство с
плазове за придвижване върху
лед или сняг.
шейсет- и шестдесет- Първа
част на сложни думи със значе¬
ние 'който е с (от или на) 60’:
ъиейсетгодишен, шейеетдневен,
шейсетм и нутен, шейсет ч асов.
шейх м. (ар.-тур.) Старшина, гла¬
ва на арабско племе, общност,
секта.
шелф м. (англ.) Крайбрежна под¬
водна ивица с дълбочина до 200
метра, шелфов прил.
шемет л, без мн. разг. 1. Замай¬
ване на главата. 2. Опиянение.
3.	неодобр. Занесен, особен човек,
шенгенец м. Лице от държава,
която принадлежи към т.н ар.
шенгенска група.
шенгенски прил. Който се отна¬
ся до договора, подписан в гр.
Шенген (Люксембург). Шенген¬
ска виза.
шепа ж. 1. Длан с леко свити съ¬
брани пръсти. 2. Количество,
което се помества в така свита
длан.
шепна несн., нпрех. и прех. Говоря
тихо, без озвучаване на излиш¬
ната струя от гласилките.
шердеи (тур.) разг. Част от сто¬
мах или дебело черво (на закла¬
но животно) като ястие.
шериф м. (англ.) Представител
па полицията и на съдебната
шина
	809

власт в дадена област (в САЩ,
Англия).
шерп Лице от хималайско пле¬
ме в Северен Непал, наемано за
водач на алпинисти.
шест- Първа част на сложни
думи със значение ’от, с или на
6’: шестгодишен, шестдне&ен,
шест мееечие, шесттонен,
шестстаен, шестчленен.
шестима числ. Шест души, от ко¬
ито поне един е мъж.
шестица ж. 1. Цифрата на чис¬
лото 6. 2. Карта за игра с шест
знака. 3. Превозно средство с но¬
мер 6. 4. Най-висока оценка за
успех по шесто балната система,
шесто- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’шести, на (от,
с) шест’: шестобален, шесто¬
крил, шестокласник, шесто-
кратен, шестоъгълен.
шестобален прил. В съчет. шес-
тобална система - система
с шест степени за оценяване.
шест орен прил. Който се повта¬
ря шест пъти или е с шест пъти
по-голям.
шесторка ж. 1, Оценка 6. 2. Гру¬
па от шест души.
шетам меси, нпрех. 1. Върша къщ¬
на работа. 2. нешУобр. Скитам,
обикалям.
шеф м. (фр.) 1. Началник, ръко¬
водител на предприятие. 2.
Пряк началник. 3. Лице (пред¬
приятие), което оказва помощ
на друго лице (предприятие).
шефски прил.
шефка ж. Жена шеф (в 1. и 2.
знач.).
шефство ср. 1. разг. Позиция и
дейност на шеф (в 1. и 2. знач.).
2.	Дейност за подпомагане и
покровителство па лице, пред¬
приятие и под.
шибал ка ж, Тънка гъвкава пръч¬
ка за шибане.
шибам несв. прех. 1. Удрям силно
с нещо гъвкаво и тънко. 2. в .3 л.
Духа, вали.
шибой м. (перс.-тур.) Ароматно
градинско цвете; Cheiranthus
cheiri.
шивач м. и шивачка ж. Лице,
което професионално шие об¬
лекло. шивашки прил., шива-
чесгпоо ср.
шиначница ж. Шивашка рабо¬
тилница.
шизофреник м. и шизофре¬
ничка ж. Лице, болно от шизо¬
френия.
шизофрения ж. (от гр.) Психи¬
ческо заболяване с разстройст¬
во на мислите и емоциите, е ха¬
люцинации и др. шизофренен
прил.
шик м. (фр.) 1. без мн. Изящност.
2. като прил. Който е изящен,
елегантен, ашкозеи прил.
шиле ср. разг. Голямо (едного¬
дишно) агне, шилешки прил.
шило ср. 1. Изострена в единия
край пръчка, използвана за про¬
биване на дупки. 2. разг. Много
подвижен човек, който не се за¬
държа на едно място.
шимпанзё ср. (афр.-фр.) Афри¬
канска човекоподобна маймуна,
шина ж. (нем.) 1. Метален обръч,
който обхваща обиколката на
колело на превозно средство. 2.
Твърда плоскост, с която се обез-
движва счупена кост. 3* Метал¬
пиша
на скоба за корекция на накри¬
во израсли зъби.
шинел (рус.) Военна мъжка
горна дреха от дебел вълнен
плат.
шиник JK. (гр.-тур.) разг. 1. Дървен
цилиндричен съд, по-нисък от
крина. 2. Количество зърно, ко¬
ето се помества в такъв съд (8-
10 кг).
шинирам несв. и св., прех. Поста¬
вям шина за обездвижване на
счупена кост.
шип м. 1. Трън на растение. 2.
Израстък върху кост. 3, Болес¬
тен костен израстък по повърх¬
ността на ставите. 4. Връх или
издатина на предмет със специ¬
ално предназначение.
шипка ж. 1, Бодлив храст с розо¬
ви цветове и малки червени
плодове; Rosa canina. 2. Плод на
такъв храст, шипков прил.
шир ж. без мн. Обширно простран¬
ство. Земна шир.
шираж. безмн. (перс.-тур.) Нефер¬
ментирал гроздов сок.
шйрвам се меся., ширна се се.
нпрех. а 3 л. Простира се наши¬
роко, в цяла ширина.
ширина ж. 1. без лн. Широчина,
напречно измерение. 2. Обшир¬
но пространство; шир. 3. Гео¬
графска координата, измерена
в градуси спрямо екватора по
съответния меридиан.
ширит л. Тясна тъкана или пле¬
тена ивица за украса на облекло.
широк прил. 1. Който е с голям
напречен размер. 2. Който е с
определен напречен размер. 3.
Който е просторен, обширен.
	810

Широко жилище. 4. Който е сво¬
боден, не стяга, не притиска
(дреха, обувки). 5. Който е неог¬
раничен, с голям обхват. Широ¬
ка дейност. 6. Който се отнася
до мнозина или всички. О С ши¬
рока ръка - 1. С голям замах.
2. Разточително. О С широки
пръсти - разточителен. О С
широко сърце - който не се
притеснява, широта, ж.
широко- Първа част на сложни
думи със значение ’широк’: ши-
рокогръд, широкоекранен, ши¬
роколистен, широкоплещест,
гиирокопръст.
широкопол прил. Който е е ши¬
роки поли или периферия. Ши¬
рокопола шапка.
широчина ж. без мн. 1. Разстоя¬
ние между две срещуположни
крайни точки на тясната нап¬
речна страна на предмет. 2, Ши¬
рина (в 1. знач.).
шйря се несв. нпрех. 1. в 3 л. Зае¬
ма обширно пространство, прос¬
тира се нашироко. 2. Заема по¬
вече от нужното му пространст¬
во. 3. а 3 л. Разпространява се.
шифровам несв. и св., прех. Пиша,
като използвам шифър.
шифър м. (ар.-фр.) Система от ус¬
ловни знаци (цифри, букви) за
тайно записване и предаване.
шифров прил.
шиш -ч. (ар.-тур.) 1. Тънка, заост¬
рена в единия край пръчка. 2.
Голяма игла за плетене.
шишарка ж. Плод на някои иг¬
лолистни дървета.
шише ср. (тур.) 1. Стъклен съд за
течности с тясно и дълго гърло.
шлифовам
	811

2. Количество течност, която се
вмества в такъв съд. 3. Прозра¬
чен стъклен цилиндър за пред¬
пазване на пламъка на газена
лампа.
шйшкав прил. разг. Който е твър¬
де дебел, шишкавина ж.
шишче ср. 1. Тънка гладка пръ¬
чица, на която се нанизват къс¬
чета месо за печене. 2. Изпече¬
ни по такъв начин късчета на
една пръчица.
шия ж. 1. Част от тялото, която
съединява главата с трупа и я
движи. 2. Горна тънка част на
стомна, шише и под. шйен прил.
шйя месо. прех. 1- Съединявам с
игла и конец. 2. Изработвам дре¬
ха, като съединявам частите й с
игла и конец. 3. Бродирам.
шкартйрам несв. и es., прех. 1. От¬
делям това, което е негодно за
използване. 2. разг, неодобр. От¬
странявам от работа.
шкарто ср. (ит.) Негодна стока,
предмет.
шкаф м. (нидерл.-рус.) Висока ме¬
бел с полици за подреждане и
съхраняване на вещи.
шкембе ср. (перс.-тур.) 1. Стомах
на животно. 2. неодобр. Голям ко¬
рем у човек.
шкембеджийница ж. Гостилни¬
ца, където се предлагат ястия от
вътрешности на животно.
школа ас. (гр.) 1. Специализира¬
но обучение за даване па ква¬
лификация и заведението, кое¬
то го организира. 2. Опитност,
подготовка, добита чрез практи¬
ка. 3, Създадено учение, теория
със собствени методи и последо¬
ватели.
школник м. Лице, което се обу¬
чава в школа за запасни офи¬
цери.
школо ср. разг. Училище. 1Н пол¬
ски прил.
школувам несв. и ce. 1. нпрех. До¬
бивам знания, опит, умение. 2.
прех. Предавам знания и уме¬
ния за създаване на паници и
опит.
шкурка ж. (рус.> Покрита с пясък
или абразивен материал хартия
за заглаждане; гласнапир.
шлагер м. (вем.) 1. Популярна за¬
бавна песен; хит. 2. Нешо, кое¬
то за момента е много популяр¬
но и актуално. шлагерен прил.
шлака ж. (от нем.) 1. Отпадъчен
продукт от претопяване на ру¬
да. 2. Сгурия.
шланг м. (нем.-рус.) Маркуч.
шлейф м. (нем.-рус.) Дълга задна
част на дамска рокля, която се
влачи по земята.
шлем м. (от нем.) 1. Предпазна
шапка за глава от метал или де¬
бела кожа за лица с определени
професии. 2. ист. Старинна ме¬
тална шапка за предпазване от
удар.
шлеп м. (нем.) Плавателен съд с
платформа за превоз на стоки,
който се тегли от влекач.
шлифер а. (нем.) Дълга горна
дреха от памучна материя за
предпазване от дъжд, влага, вя¬
тър. шлиферен прил.
шлифовам несв. и св., прех. (нем.-
рус.) и шлайфам «есе. и св., прех.
шлифовам
(нем.) 1. Обработвам повърхност
да стане гладка. 2. Придавам из¬
тънченост, изисканост и елеган¬
тност.
шлица, (нем.) Продълговат отвор
на долна част на връхна дреха.
шлосер ж. (нем.) Металоработ-
ник, който ръчно поправя и из¬
работва метални изделия, шло¬
серски прил., шлосеретво ср.
шлюз ж. (нем.-рус.) 1. Съоръже¬
ние, което разделя различни ви¬
сочини на водна повърхност и
служи за пропускане на плава¬
телни съдове. 2. Подвижна пло¬
ча на язовирна стена за регули¬
ране на водата.
шляпам несв. и св., нпрех. и прех.
1.	Удрям с плосък предмет вър¬
ху повърхност и се чува шум. 2.
Стъпвам по водна или разкаля¬
на повърхност и се чува плясък.
3.	нпрех. Стъпвам с пляскане бос
или по чехли.
шляя се меса, нпрех. Ходя насам-
натам без работа, посока и цел.
шмайзер ж. (нем. собств.) Пушка
(пистолет) с автоматично зареж¬
дане и стреляне.
шмекерувам несв. и св., нпрех.
разг. Върша шмекерия.
шмиргел ж. (нем.) 1. Твърд дреб¬
нозърнест минерал, който се из¬
ползва за шлифовъчен инстру¬
мент. 2. Инструмент с шлифо¬
въчен елемент.
шмутвам несв., шмугна се. прех.
Скривам бързо. * се нпрех. Скри¬
вам се бързо.
пшйцел ж. (нем.) 1. Тънък плосък
къс месо без кости. 2. Оформе¬
	812

на по подобен начни кайма с
подправки за пържене.
шнола ж. (от нем.) Декоративна
фиба за коса.
шнорхел ж. (нем.) Приспособле¬
ние от извита тръба за дишане
под водата.
шнурж. (нем.) 1» Усукана от здра¬
ви нишки връв за украса, връз¬
ване, препасване. 2. Електри¬
чески проводник с мека изола¬
ция за свързване на електричес¬
ки уреди с мрежата.
Шовинизъм ж. без жн. (фр. собств.)
Агресивен национализъм и ра¬
сизъм. шовинистичен прил.
шовинист ж. и шовинистка ж.
Лице, което е привърженик на
шовинизма, шовинистки прил.
шок ж. (фр.) 1. Силен психически
стрес от нещо неочаквано. 2. Из¬
падане в недееспособност пора¬
ди разстройство на функциите.
шоков прил. О Шокова тера¬
пия - 1. Лекуване чрез предиз¬
викване на шок. 2. Строги ико¬
номически мерки за преустройс¬
тво на стопанството.
шокирам несв. и св., прех. Предиз¬
виквам шоково състояние у ня¬
кого; изненадвам.
шоколад ж. (мекс.-исп.) 1. без мн.
Продукт за сладкарски изделия
от какаов прах, захар, мляко и
подправки. 2. Сладкарско изде¬
лие от такъв продукт. 3. Топло
питие с какаов прах, шокола¬
ден прил. и шоколадов прил.
пюктёстер ж. (англ.) Съоръжение
за изследване на устойчивостта
при удар (на превозни средства).

шпора
шол м. (нем.,) Месо от вътрешна¬
та страна на бут.
шоп м. и шипкйня ж. Българин
от района на Софийско, Само¬
ковско и околностите.
шопар л. 1. Скопено мъжко пра¬
се за угояване. 2. неодобр. Дебел
човек.
шорти мн. (англ.) Къси спортни
гащета.
шорттрек м. (англ.) Бързо пърза¬
ляно с кънки.
шосе ср. (фр.) Широк асфалтиран
(настлан) път. шосеен прил.
шоу ср. (англ.) Зрелищно забавно
представление с разнообразни
изпълнения.
шоу- Първа част на сложни думи
със значение ’който се отнася до
шоу’: шоубизнес, шоубранш,
шоу звезда, шоу програма, шоу-
спектакъл.
шоумен м. (англ.) Естраден ар¬
тист, който устройва (прави) шоу.
шоумеиски прил.
шофирам несв. и св., прех. Изпъл-
нявам функция па шофьор.
шофьор л. (фр.) и шофьорка ж.
Лице, което управлява автомо¬
бил. шофьорски прил., шо-
фъорство ср.
шпага ж. (от гр.) 1. Тънка гъвка¬
ва сабя с остър връх. 2. Състе¬
зателен уред с подобна форма и
накрайник с контактно електро-
устройство.
шпагат ж. (ит.-нем.) Гимнастичес¬
ка фигура с разтворени и опъ¬
нати до права линия крака.
шпайк м. (от англ.) Спортна обув¬
ка за бягане и скачане с шипо¬
ве на подметките.
шпакла .ж. (от нем.) Малка три¬
ъгълна плоска лопатка за нана¬
сяне и изглаждане на мазилка.
шпалир л. без мн. (нем.) Почетен
строй край път, по който мина¬
ва високопоставено лице.
шпация ж. (лат.) 1. Разстояние
между думите в печатан текст.
2.Метална пластинка на клави¬
атура (компютър, пишеща ма¬
шина и под.), която се натиска
между отделните думи, букви,
за да се получи разстояние.
шпек м. без мп. (нем.) Шпеков са¬
лам. шпеков прил. В съчет.
шпеков салам - който е със
сланина.
шпёрплат м. без мн. (нем.) Плос¬
кост от слепени няколко листа от
груб фурнир, шперплатов
прил.
шперц м. (нем.) Желязно приспо¬
собление за отваряне на различ¬
ни брави.
шпионин м. (ит.-нем.) и шпион¬
ка’ ж. 1. Лице, което събира во¬
енни, стопански и други сведе¬
ния, за да ги предаде на друго
лице или държава. 2. лескЬбр.
Доносник, предател, шпионски
прил., шпионство ср.
шпионирам лесе, исв., прех. 1. За¬
нимавам се с шпионаж. 2. не-
одобр. Подслушвам, тайно наб¬
людавам.
шпионка2 ж. Вградено малко
стъкло в отвор на входна врата,
през което се вижда навън.
шпора ж. (нем.-рус.) Метална ско¬
ба, която се прикрепва към бо¬
тушите на ездач, за подкарване
на коня.

шприц
шприц ж. (нем.) 1. Приспособле¬
ние с различни по форма нако¬
нечници за оформяне на фигур¬
ки за сладкарски изделия. 2.
Приспособление за фино нана¬
сяне на боя, лак и под.
шрапнёл м. (англ, собств.) 1. Сна¬
ряд с метални топчета, които по¬
разяват при разпръскване. 2.
Всяко отделно топче от такъв
снаряд, шрапнелен прил.
шрифт (нем.) Начин на офор¬
мяне и изписване на печатни
букви и цифри, шрифтов прил.
шрот м. без мн. (нем.) Ярма от
слънчогледово семе, от което е
отделено маслото.
шубаж. Дебела горна дреха, под¬
платена с кожа.
шублер м. (нем.) Метален разгра-
фен инструмент за измерване
на размера на машинни еле¬
менти.
шуга ж. разг. Краста, шугав прил.
шумд. 1. Нестройни звукове с не¬
постоянна честота, издавани от
движение, неясен говор, при¬
родни явления. 2. без мн. Пред¬
намерени разговори за привли¬
чане на вниманието. 3. Непри¬
вичен звук при дейността на
сърцето или дихателните орга¬
ни като признак на заболяване.
4.	Звуково смущение на качес¬
твото на даден сигнал. Шум s
канала (телевизионен, радио-).
О Много шум за нищо - неоп¬
равдан интерес към нещо незна¬
чително. шумов прил.
шума ж. без мн. 1. Листа на ши¬
роколистни дървета. 2, Насече¬
	814

ни клони за фураж от такива
дървета.
шумери мн. Древен народ, жи¬
вял в Южна Месопотамия, шу¬
мерски прил.
шумкар м. и шумкарка ж. ист.
разг. Партизанин, шумкарски
прил.
шумнат прил. Който е с едра шу¬
ма, листа.
шумоля несв. нпрех. От време на
време издавам лек тих шум.
шумотевица ж. разг. Силен нат¬
рапчив шум.
шумя несв. нпрех. 1. Издавам шум
(в 1. знач.). 2. Разгласявам, за да
привлека вниманието.
шунка ж. (нем.) Консервирано
свинско месо от бут.
шупвам несв., шупна се. нпрех. 1.
а 3 л. Втасва, набъбва. 2, е 3 л.
Ферментира и се разваля. З.разг.
Разсърдвам се; кипвам.
шупла ж. Кухина, мехурче в
хляб, сирене, камък, шуплест
прил. и шуплив прил., шупли-
вост ж.
шурей м. Брат на съпругата,
шуробаджанащина ж. без мн.
разг. Подкрепа и услуга на род¬
нини от лица с обществено по¬
ложение.
шурти неса. нпрех. вЗл. Тече обил-
но, блика.
шут прил. разг. Който е без рога
или със счупен рог.
шут1 м. (рус.) 1. Смешник на служ¬
ба в царския двор, за да забав¬
лява владетеля и гостите му. 2>
Клоун, палячо. 3. неодобр. Лице,
което се старае да разсмива с не¬
щангист
	815

уместни шеги и прояви, шутов¬
ски прил., шутовщина ж.
шут2 м. (англ.) 1. Силно ритане на
топката при футбол. 2. разг. Рит¬
ник.
шутйрам несв. и св., нпрех. Прех¬
върлям. подавам топката със си¬
лен удар с крак.
шушляк м. Горна дреха от мека
непромокаема материя, шуш-
ляков прил.
шушна лссн. pant.. 1. прех. Говоря
нещо много тихо; шепна. 2. нпрех.
Издавам лек шум; шумоля.
inyiHÔH м. (фр.-рум.) Висока гуме¬
на обувка за зимата, която се
обува върху друга обувка.
шушулка ж. 1. Продълговата об¬
вивка на семената (зърната) на
някои растения. 2. Ледена ви¬
сулка.
шушумЙГа ж. и ж. разг, неодобр.
Ограничен и безволев човек.
шхуна ж. (англ.) Малък кораб с
платна.
шъткам песе, нпрех. разг. Прикан¬
вам да се пази тишина.
ща несв. прех. 1. Искам, желая
(обикн. в отрицателна форма).
Сега не ща да се занимавам с
това. 2. Като спомагателен гла¬
гол за образуване на бъдеще
време в миналото. Щях да съм
по-спокоен, ако не знаех това.
О Ща не ща - независимо от
желанието ми. О Ще ми се -
иска ми се. О Без да ща - не¬
волно.
щаб м. (нем.-рус.) 1. Управление
на отделна войскова единица. 2.
Сградата на такова управление.
3.	Временен ръководен орган на
специална операция.
щадя несв. прех. (рус.) 1. Отнасям
се внимателно и грижливо. 2,
Проявявам милост; пощадявам.
~ се нпрех. Пазя силите и енер¬
гията си.
щайга ж. (от нем.) 1. Плитко сан-
дъче за пренасяне и нареждане
на плодове и зеленчуци. 2. Съ¬
държанието, което се вмества в
такова сандъче.
щам м. (нем.) Отделена от болен
организъм чиста култура мик¬
роорганизми за приготвяне на
ваксина.
щампа ж. (ит.) 1. Метална фор¬
ма за серийно производство на
предмети. 2. Отпечатък от худо¬
жествена графика. 3. неодобр.
Шаблонен израз.
щамповам несв. и св., прех. 1. От¬
печатвам щампа. 2. Обработвам
метал в горещо състояние чрез
пресоване в специални форми.
щанга ж. (нем.) 1, Метален лост.
2. Метален лост с дискове в два¬
та края за дисциплината вдига¬
не на тежести.
щангист м. и щангистка ж. Ли¬
це, което се занимава с вдигане
на тежести.

Щанд
щанд .«. (нем.) 1. Поставка за из¬
лагане на стоки при улична тър¬
говия. 2. Отдел (място) в мага¬
зин, където се обслужват клиен¬
ти.
щастие ср. без як. 1. Състояние
на душевно доволство и удовлет¬
вореност, 2. Благоприятен изго¬
ден случай, щастлив прил.
щастливец м. и щастлйвка ж.
Щастлив човек.
щат1 л. (нем.-рус.) 1. Определени
със закон длъжности и служби
в дадено учреждение. 2. Доку¬
мент с определени по закон та¬
кива длъжности, щатен прил.
щат2 м. (нем.-рус.) Относително са¬
мостоятелна административно-
териториална единица в някои
федерални държави, щатски
прил.
щафета ас. (нем.-ит.) 1. Надбягва¬
не между отбори, чиито състеза¬
тели се редуват, като при смяна
си предават определен предмет
(пръчка). 2. Предмет, който се
предава при такова надбягване.
3. Отбор (група), който се състе¬
зава при такова надбягване.
щафетен прил.
ще част. За образуване на гла-
голни форми за бъдеще време.
щедър прил. 1. Който великодуш¬
но оказва материална помощ. 2.
Който е даден с желание и го¬
товност. Щедра помощ, щед¬
рост ж.
щёка ж. (от нем.) 1. Дълга, много
гладка пръчка за билярд. 2, Спе¬
циална пръчка с остър връх и
подвижно колелце над него за
каране на ски.
	816

щекер м. (нем.) Приспособление
за свързване на електрически
шнур с електроуред.
щекотлив прил. (рус.) Който е де¬
ликатен и неудобен за обсъжда¬
не и изисква тактичност, ще¬
котливости ж.
щемпел м. (нем.) Печат, клеймо,
щендер я. (нем.) Поставка за цве¬
те, книги и др.
щепсел м. (нем.) Приспособление
към шнур на електроуред за
свързване с мрежата.
щёрка ж. разг. Дъщеря,
щета ж. Голяма пакост, загуба,
щйглец л. Малка пойна птичка;
Carduelis elegans.
щик м. (рус.) Острие, подобно на
нож, което се поставя на върха
на пушка.
щипалка ж. Насекомо с продъл¬
говато тяло с щипци в края; Fог-
ticula auricularia.
щипка ж. 1. Приспособление от
две подвижно свързани части за
прикрепване на пране към въ¬
же. 2. Подобно приспособление
за захващане, защипване. 3.
Преден крайник у някои живот¬
ни, подобен на клещи. 4. Коли¬
чество насипно вещество, което
може да се захване с 2-3 пръста
на ръката.
щипци мн. Приспособление за
хващане на въглен, нещо наго¬
рещено или нечисто.
щипя несв. прех. 1, Хващам нещо
между пръстите си, като го стис¬
кам или откъсвам. 2. с 3 л. При¬
чинява лека болка, дразнене
(студ, вятър, дим). 3. е 3 л. При¬
щърб
	817

чинява дразнене като убождане
(питие, подправка).
щит м. 1. ист. Отбранително съо¬
ръжение с кръгла или продъл¬
говата форма за предпазване от
стрели, копия. 2. Защита, пре¬
града.
щитовиден прил. Който е с фор¬
ма или вид на щит. О Щито¬
видна жлеза - разположена на
Iпинта ендокринна жлеза, коя¬
то отделя хормони, необходими
за обмяна на веществата и рас¬
тежа.
щифт м. (нем.) Гладка метална
пръчица за неподвижно свърз¬
ване и укрепване на детайли.
що мест. 1. Въпросително место-
имение в пряк въпрос за нещо
неизвестно. Що е то? Що е то¬
ва ? 2. сз. Въвежда подчинено до¬
пълнително изречение с пряк
въпрос. Не знае що е умора. 3.
ост. Относително мест - който.
О Що за... - за израз на учуд¬
ване от същността или качест¬
вата на нещо. Що за извинение!
щраус м. (нем.) Висока африкан¬
ска птица с дтлги крака, която
бяга бързо, но не лети; Struthio
camelus.
щрих л. (нем.) 1. Къса тъпка чер¬
та. 2. Отделна характерна осо¬
беност или момент от нещо.
щрйхкод л. Лентовиден код вър¬
ху етикет.
щрудел м. (нем.) Тестен сладкиш
или баница с ябълки.
щръклёя несв. нпрех. 1. л 3 л. Ти¬
ча с вирната опашка, подпла¬
шен от щръклица (за говедо). 2,
Лудувам.
щръклица jr. Едра муха, от коя¬
то говедата щръклеят; Hypoder¬
ma bovis.
щука ж. Сладководна хищна ри¬
ба с остра муцуна; Esox lucius.
щур и щурав прил. 1. Който е не¬
уравновесен, смахнат. 2. Който
е необмислен, безумен, щуро¬
тия ж.
щурам се несв. нпрех. разг. Ходя
безцелно иасам-натам; мотая се.
щурвал м. (от нидерл.) Кормило на
кораб, самолет.
щурец л. Насекомо, което изда¬
ва напевен приятен цвъртеж;
Gryllus. Полски щурец; дома¬
шен щурец.
щурм л. (нем.) 1. Решителен удар,
атака. 2. Силна проява на вя¬
тър, буря и под. щурмов прил.
и щурмови прил. (рус.) (от 1.
знач.).
турман л. (нидерл.) Специалист
по управление (водене) на кора¬
би или летателни апарати; на¬
вигатор.
щурмовак л. Лице в състава на
щурмова група, щурмовашки
прил.
щурмувам несв. 1. нпрех. Органи¬
зирам щурм и участвам в него.
2. прех. Силно се стремя към не¬
що.
щурц м. (нем.) 1. Зидан свод. 2.
Греда над отвор за прозорец или
врата.
щъкам несв. нпрех. Ходя насам-
натам; върша нещо, което не се
забелязва.
щърб и щърбав прил. 1. Който е
с отчупена част по краищата си
(съд). 2. Който е с липсващи
предни зъби.
52*

щърбел
818
щърбел м. неодобр. разг. 1. Лице с
липсващи предни зъби. 2. Пред¬
мет, от който е отчупена част.
щърк и щъркел Прелетна
птица с дълги крака, която вие
гнезда по комини и високи дър¬
вета; Ciconia alba, щърков прил.
и щъркелов прил.
щяло-нещяло ср. разг. Нещо не¬
сериозно, несъществено.
ъ,т> ?
ъглест прил. Който има ъгли или
е с форма на ъгъл.
ъгловат прил. Ъглест.
ъгловйден прил. Който е с вид на
ъгъл.
ъгломер ч. Уред за мерене на
ъгли,
ъглополовяща ж. Права, която
дели ъгъл на две равни части,
ъгъл м. 1. Фигура от две прави ли¬
нии, които излизат от една точ¬
ка. 21 Ръб, в който се пресичат
две стени (страни). В ъгъла на
стаята. О Остър ъгъл-ъгъл,
по-малък от правия. О Прав
ъгъл - ъгъл с взаимноперпен-
дикулярни страни. О Тъп ъгъл
- ъгъл, по-голям от правия.
ъндърграунд м. (англ.) 1. Лица,
които са извън обществото и не
спазват установените норми;
подземен свят. 2. Авангардно те¬
чение в музиката и модата с
провокативен характер, повли¬
яно от отрицателно отношение
към традицията.
ь Буква „ер малък“ - служи за оз¬
начаване на мекост на съгласен
звук пред буквата о - миньор¬
ски, шедьовър, минъонче.
юбилёйл. (лат.) 1. Кръгла годиш¬
нина на лице или важно съби¬
тие. 2. Тържествено честване на
такава годишнина, юбилеен
прил.
юбиляр м. и юбилярка ж. Лице
(събитие, организация), което
има юбилей.
ювелир м. (нидерл.-рус.) 1. Лице,
което изработва украшения от
благородни метали и скъпоцен¬
ни камъни. 2. Златар, търговец
на бижута.
ювелирен прил. 1, Който се от¬
нася до ювелир. 2. Който е изя¬
щен, прецизен.
юг м. без мн. 1. Посока на света,
противоположна на север. 2.
Разположени в тази посока от
нас или от дадена географска
ширина земи и пространства,
където климатът е топъл, южен
прил,
юго- Първа част на сложни ду¬
ми със значение 'който се отна¬
ся до страните на бивша Юго¬
славия’: югоармия, юговласти,
югоембарго, югоконфликт, юго-
криза.

юркам
	819

югозапад л, без ян. Посока меж¬
ду юг и запад, югозападен прил.
югоизток я. без мн. Посока меж¬
ду юг и изток, югоизточен
прил.
юда ж. Зла самодива (според ми¬
тологията). Юдин прил. и юдин-
ски прил.
юда м. (евр. собетв.) 1. Ученик, а
по-късно предател на Христос. 2.
Предател, изменник, юдински
прил.
юдеи мн. Древно название на ев¬
реите.
южняк1 и южнячка ж. Жи¬
тел на южна страна, юменяшки
прил.
южняк2 м. без мн. Топъл вятър от
юг.
юзд& ж. 1. Приспособление от ре¬
мъци, което се надява на глава¬
та на впрегнат кон или при яз¬
дене на кон. 2. Метална част от
това приспособление за устата
на кон. О Стягам юздите -
държа строго.
гол ар м. (тур.) 1. Оглавник. 2. По¬
вод на оглавник.
юлиански прил. В съчет. Юли¬
ански календар ~ въведено от
Юлий Цезар летоброене, същес¬
твувало до 1582 г.; стар стил.
юмрук м. (тур.) Човешка длан с
притиснати към нея пръсти.
юмручен прил.
юнак м. 1. Лице с голяма сила и
храброст. 2. Млад и буен мъж.
3. разг. Син. юначен прил. и
юнашки прил., юначество ср.
и юнащина ж.
юначага м. Юначен мъж.
юнга ж. (нем.) Младо момче, кое¬
то служи на кораб, като се готви
за матрос.
юнец м. Млад вол.
юнйца ж. Млада крава, още не
раждала.
юнкер л. (нем.-рус.) ост. Младеж,
който се обучава във военно учи¬
лище. юнкерски прил.
Юпитер м. без як. (лат, собств.) 1.
Върховен бог според древно-
гимската митология. 2. Най-го-
лямата планета в Слънчевата
система.
Юрвамнесв., юрнасв. прех. (оттур.)
разг. Подгонвам. -» се нпрех. Втур¬
вам се.
юрган м. (тур.) Спална завивка с
пълнеж, юргански прил.
юридггчески прил. Които се отна¬
ся до правото; правен. О Юри¬
дическо лице - учреждение, ор¬
ганизация е права и задължения
на субект.
юрисдикция ж. без мн. (лат.) 1.
Право, власт да се разрешават
правови въпроси. 2. Правораз¬
давателен орган.
юрисконсулт ж (лат.)Постоянен
правен съветник на учреждение
или предприятие.
юриспруденция ж. (лат.) Съв¬
купност от правни науки и прак¬
тика на тяхното тълкуване и
приложение.
юрист я. и юристка ж. 1. Лице
с юридическа подготовка; специ¬
алист по гтраво. 2. Студент по
право.
юркам несв. прех. (от тур.) разг. Го¬
ня, карам някого да бърза.

юрта
юрта ж. (тюрк.) Преносимо жили¬
ще от опъната върху пръти ко¬
жа у някои азиатски народи.
го рук л. (от тур.) ост. 1. Пастир по
планините. 2. Планински жи¬
вотновъд, потурчен или от тур¬
ски произход, който води номад-
ски живот, юрушки прил.
юруш и юруш ж. без мн. (тур.)
Бързо нападение, атака.
юс л. (цслав.) език. Название на
буквите ж (голяма носовка) и а
(малка носовка), юсое прил.
юта ж. (от санскр.) 1. Едногодиш¬
но влакнодайно растение - Сог-
chorus capsular is, от чиито влак¬
на се изработват груби тъкани
и въжета. 2. Влакна и тъкани
от това растение, ютен прил.
ютия ж. (тур.) Нагревателен же¬
лезен уред за гладене на дрехи.
юфка ж. (тур.) 1. Сушени натро¬
шени кори от тесто. 2. Ястие от
такива кори.
юфт м. (перс.-рус.) Специално об¬
работена мека кожа за обувки и
сарашки изделия, юфтен прил.
я1 част. 1. За подкана. Я затвори
вратата. 2. За подчертаване на
казаното. Не си гостенин, я.
я2 жежд. За изненада, учудване.
Я къде си била!
я-я сз. разг. За свързване на син¬
тактични единици, които взаим¬
но се изключват. Я дойде, я не.
ябълка ж. 1. Овощно дърво с ро¬
зови цветове и сочни кълбовид¬
ни плодове; Pirus malus. 2. Пло¬
дът на това дърво. 3. Горен заоб¬
лен край на бедрена кост. 4.разг.
Скула на лицева кост. О Адамо¬
ва ябълка - издадена хрущял¬
на кост на гръкляна. О Ябъл¬
ка на раздора - това, което
предизвиква неразрешим спор.
ябълков прил. мябълчен прил.
яваш-яваш нрч. (тур.) Съвсем
бавно.
Авен прил. 1. Който е открит, из¬
ложен пред погледа на всички.
2.	Който е очевиден, безспорен.
явка ж. (рус.) 1. Място за уговоре¬
на тайна среща. 2. Конспира¬
тивна среща.
явление ср. (рус.) 1* Закономерно
или случайно действие, събитие
като проява на природна или об¬
ществена сила. 2. Това, което
предизвиква интерес и учудва¬
не; феномен. 3* Част от драма¬
тично произведение, при чието
изпълнение съставът не се про¬
меня.
явор ж. Дърво с длановидни лис¬
та и бяла дървесина; Acer pseu¬
do platanus. яворов прил.
явявам се несв., явя се св. нпрех.
1.	Показвам се да бъда виждан.
2.	Отивам някъде по покана или
задължение. 3. в 3 л. Появява се,
образува се. От лекарството се
яви обрив. 4, Съм, бивам.

яйце
	821
ягода ж. 1. Тревисто многогодиш¬
но растение с ароматни розо-
вочервени плодове; Fragaria
vesca. 2. Подобно градинско рас¬
тение с едри плодове; Fragaria
elatior. 3. Плодът на тези расте¬
ния. ягодов прил.
ягорйда ж. (нгр.) Неузряло кисе¬
ло грозде.
ягуар ж. (ам.-исп.) Хищен бозай¬
ник от рода на котките с жълто¬
червена козина с черни петна.
Panthera опса.
яд а. 1. Силно душевно раздраз¬
нение от някого или нещо;
гняв. 2. мн. Неприятности, гри¬
жи. О Яд ме е - ядосвам се.
яден прил.
ядвам несв., ядна св. прех. разг. Ям
набързо или малко. О Ядва се
- поносимо е.
ядене ср. 1. Приемане и поглъ¬
щане на храна. 2. Храна, яди-
во. 3. Сготвено ястие.
ядец я. без мн. (перс.-тур.) разг. 1»
Ключица от гърдите на птица, с
която се прави облог. 2. жежд. За
израз, че някой е успял да над¬
хитри някого (при облог).
ядка ж. 1. Вътрешност на плод с
черупка. 2. Зърновидна жлеза
в месо. 3. разг. Същност на не¬
що.
ядовит прил. Който е обхванат от
яд или е израз на яд. ядов«-
тост прил.
ядбсвам несв., ядосам се. прех.
Причинявам, предизвиквам яд;
дразня. - се нпрех. Обхванат съм
от яд.
ядроср. (рус.) 1. Основна, средищ¬
на част на клетка. 2. Най-същес¬
твена част от нещо. 3. Положи¬
телно заредена част на атома,
където се съсредоточава масата
му. ядрен прил. (от 3. знач.).
яз м. 1. Преграда на речно кори¬
то за отвеждане или събиране на
вода. 2, Вода, която се събира
пред такава преграда.
язва ж. 1, Незаздравяваща рана
на лигавицата или кожата. 2.
Такава рана на стомаха или
дванадесетопръстника. 3. Отри¬
цателно обществено явление.
язвен прил. О Язвена болест
- образуване на язви (рани) по
стомаха и/или дванадесетопръс¬
тника.
язвителен прил. (рус.) Който съ¬
държа или изразява злоба и по¬
дигравка. язвителност ж.
яздя несв., прех. и нпрех. 1. Умея
да насочвам движение на кон,
магаре. 2. Придвижвам се, въэ-
седнал кон, магаре или велоси¬
пед.
язовецм. Хищен бозайник с тъм¬
ни и светли ивици по главата,
който ловува през нощта; Meles
meles.
язовина ж. Дупка (леговище) на
язовец.
язовир м. Голямо изкуствено езе¬
ро в преградена долина, изпол¬
звано за напояване, рибовъдст¬
во, добив на електроенергия,
язовирен прил.
яйце ср. 1. Снесено от птица или
бозайник валчесто тяло, покри¬
то с ципа и черупка, което съ¬
държа зародиш и хранителна
среда. 2. Предмет с такава фор¬
ма. 3. Мехурче със зародиш при
яйце
някои насекоми и животни. 4.
Яйцеклетка, яйчен прил. (от 1.
знач.).
яйцеклетка ж. Женска полова
клетка, в която след оплождане
се развива зародиш.
яйчник м. Полова жлеза с вът¬
решна секреция, където се обра¬
зуват яйцеклетките.
як,«. (тиб.) Голямо животно, подоб¬
но на вол; Poephagus grunnieus.
як прил. 1. Който е силен и мо¬
щен. 2, Който е издръжлив, тра¬
ен. якост ж.
яка ж. (тур.) Прикачена към
вратната извивка част на дре¬
ха. О XeaufO-M за яката-тър¬
ся отговорност.
якав и якавски прил. език. В кой¬
то старата ятова гласна се изго¬
варя като а с предходна мека
съгласна и се отбелязва с буква
я. Якае изговор.
яке ср. (фр.-нем.) Къса връхна дре¬
ха, отворена отпред, за спорт и
туризъм.
ялов прил. разг. Който не ражда
плод; безплоден, яловост ж.
яловица де. разг. 1. Ялово живот¬
но. 2. Бездетна жена.
ям несв. прех. 1. Поемам и поглъ¬
щам храна. 2. Употребявам ка¬
то храна. Вече не ял телешки
колбаси. 3. е 3 л. Разяжда и пов¬
режда (вещество, ръжда). 4.
Ядосвам, притеснявам. О Яде
ме - тревожи ме, безпокои ме.
О Ям бой - бият ме.
яма ж. (тур.) Голям ров, изкоп в
земята. О Въздушна яма -
въздушно пространство, където
самолетът рязко пропада.
	822
ямбл. (гр.) Двусрична стихотвор¬
на стъпка, в която втората срич¬
ка е под ударение.
ямурлук л. (тур.) ост. Дебела
връхна мъжка дреха с форма на
наметало с качулка.
янки м. (англ.) Американец от
САЩ.
янтар м. (рус.) Кехлибар, янта¬
рей прил.
япанджакх. (тур.)раз?. Ямурлук,
ярд м. (англ.) Мярка за дължина,
равна на 91,44 см.
яре ср. Малкото на коза, яреш¬
ки прил. О От стара коза яре
- опитен човек.
яребица ж. Дребна птица с топ-
често тяло и сиво-кафяви пера;
Perdix perdix. яребичен прил. и
яребичи прил.
ярем л. 1. Дървено приспособле¬
ние с жегли за впрягане на едър
рогат добитък. 2. Иго, тегло.
ярина ж. Дребна вълна от пов¬
торно стригане или от шиле.
ярка ж. Млада непронесла ко¬
кошка.
ярко- Първа част на сложни ду¬
ми със значение ’който е наси¬
тен, ярък’: яркозелен, ярко¬
жълт, яркосин, яркочервен.
ярма ж. (тур.) Смляна зърнена
храна за добитък.
ярмомелка ас. Мелница за ярма,
яровизация ж. (рус.) Обработка
на семената за посев за ускоря¬
ване на растежа и узряването.
ярост ж, без мн. 1. Силно раздраз¬
нение, ожесточение. 2. Силен не¬
укротим напор, яростен прил.
ярък прил. 1. Който дава силна
светлина. 2. Който въздейства
яшмак
	 823

силно с наситеността си (цвят).
3.	Който прави впечатление със
силната си проява, яркост ж.
ясен м. Широколистно дърво със
здрава дървесина и назъбени
листа; Fraxinus. ясенов прил.
ясен прил. 1. Който е без облаци.
2. Който е приятен за възприе-
мане. 3. Който лесно се разби¬
ра. ясност ж. и яснота ж.
ясла ж. 1. Дълго, подобно на ко¬
рито дървено приспособление за
храна на добитък. 2. мн. разг. За¬
ведение за деца до 3 години.
Детски ясли.
ясновидец м. и ясновйдка ж.
Лице, за което се приема, че
вижда и предсказва бъдещето.
ясновидски прил., ясновид-
ство ср.
ястие ср. Готвено (варено) ядене,
ястреб м. Едра граблива птица с
тъмносиви пера на гърба и ост¬
ри нокти; Astur palumbarius.
ястребов прил.
ят без мн. език. 1. Название на
старобългарска гласна, прегласе-
на по-късно в а или е. 2. Назва¬
ние на буквата 'fc, означавала та¬
зи гласна, ятов прил. О Ятова
граница - границата, която раз¬
деля българските диалекти спо¬
ред изговора на старобългарска¬
та ятова гласна.
ятаган м. (тур.) Д ыи.г извит тур¬
ски нож.
ятак м. (тур.) и ятачка ж. Лице,
което дава подслон на преслед¬
вани и консяиратори.
ято ср. 1» Група птици, които се
придвижват заедно. 2. Самолет¬
на ескадра.
яхам несв. прех. 1. Яздя животно.
2. Седя върху нещо и наподобя¬
вам движение с яздитно живот¬
но.
яхния ж. (тур.) Варено гъсто яде¬
не със сос.
яхта ж. (англ.) 1. Ветроходен пла¬
вателен съд за спорт и състеза¬
ние. 2* Луксозен малък кораб,
обикн. частен.
яхтпристанище ср. Пристани¬
ще за яхти.
яхтсмен м. (англ.) Лице, собстве¬
ник на яхта или състезател по
ветроходство.
яшмак м. (тур.) Покривало за гла¬
вата и лицето у мохамеданки-
те.

БЪЛГАРСКИ
ТЪЛКОВЕН
Речник
Новият „Български тълковен речник" предлага на
своите читатели значителна част от общоупотребявана-
та българска лексика, чието познаване и правилна употреба
са необходима предпоставка за изграждане на езикова
култура.
— Тълкуванията на думите, включени в речника, са
съобразени с изискванията на съвременната
лексикографска практика. Без да са многословни,
те дават възможност за правилно осмисляне на
значенията на думите, което би довело до
точното им използване.
— С предимство са включени новите думи и
значения, които отразяват динамиката на
българската лексика.
— Чуждите думи, навлезли в езика ни през
последното десетилетие, също са намерили
място.
„Български тълковен речник" е съвременен, практи¬
чен и необходим лексикографски справочник не само за уче¬
ници и студенти, но и за всички, които проявяват интерес
към българското словно богатство.
www.hermesbooks.com
www.bgbook.dir.bg 17,00 лВ
РЕЧНИЦИ Хермес