Текст
фРАЗЕОЛОГПЧЕН
РЕЧНИК
НА БЪЛГАРСКИЯ
_ Î311K
СКОРПИО
SCORPIO
проф. д-р Върбан Вътов
фРАЗЕОЛОШЧЕН
РЕЧНИК
НА
БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ЗА УЧЕНИЦИ
SCORPIO
^СКОРПИО
София
NON SCHOLAE ■ SED VITAE DISCIMUS
УЧИМ НЕ ЗА УЧИЛИЩЕТО, А ЗА ЖИВОТА
(латинска сентенция)
® ' ИК„СКОРПИОВИ“ЕООД, 2019
® ИздагелскакъщаСКОРПИО,
художествено и графично оформление на 'книжното тяло, 2019
@ проф. д-р Върбан Вътов, автор, 2019
® SCORPIO GRAPHIC DESIGN, Анелия Славова, корица, 2019
проф. д-р Върбан Вътов
фРАЗЕГЛОШЧЕН
НА
БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
ЗА УЧЕНИЦИ
SCORPIO
София
е
винаги с вас!
Изданието е обект на авторско и търговско право' и се защитава от
нормите на закона.
ВСИЧКИ · ПРАВА ЗАПАЗЕНИ.
Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана, раз¬
множавана и предавана под печатна, електронна, механична, фотокопирна или
каквато и да е друга записваема форма без изричното писмено съгласие- на
Издателска къща СКОРПИО. Забранява се използването на всякакви цитати за
вестници, списания, радио- или телевизионни предавания или за публични четения
без официално писмено разрешение от страна на Издателска къща СКОРПИО.
Издателска къща СКОРПИО
благодари за пълното юридическо и правно обслужване,
за защитата на авторското право и интелектуалната собственост
на международна адвокатска кантора Iliev Law Office.
www.iliev-bg.com
Издателството на тези,
които успяват
СКОРПИО
ISBN 954-792-807-4
УВОД
I. ОСНОВНИ ЗНАНИЯ ЗА ФРАЗЕОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА
НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
1. Няколко думи ■ за езика като знакова система
1.1. Езикът като един от най-важните фактори на човешко¬
то съществуване .
Езикът, мисленето и трудът са трите най-могъщи сили, които поз¬
воляват на човека да се извиси над останалите животински видове в при¬
родата и да се развие в живо същество от качествено нов тип. Чрез тях
той се превръща в социално същество, което изгражда свои общества,
подчинява на своите потребности всичко останало в света и целенасоче¬
но го използва за своите интереси. Твори наука и изкуство, създава техно¬
логии и технически средства, организира производство и икономика, из¬
гражда и руши цивилизации, стремеейки се към по-голямо съвършенство
в самия ' себе си и в средата, сред която протича ' животът му.
1.2. Езикът като условна знакова система
Чрез нервната си система и сензорно-моторния си апарат човек опоз¬
нава света и му въздейства. Тази нервна система е развила умствена
способност да символизира постигнатото познание, вграждайки го в ези¬
кови знакове, организирани в цялостна условна система, която . му дава
възможност да общува с останалите хора.Тази знакова система, която
ние наричаме език, е създадена от безброй поколения наши предшестве¬
ници. В нея по специфичен начин кодирано е възпроизведен опознатият
свят с онези негови елементи, свойства и закономерности, до които хората
са се докосвали и в които познавателно са прониквали.
Условността на езика, разбирана като отсъствие на „природна“ връз¬
ка между езиковия знак и означаваното от него късче „реалност“, го прави
изключително гъвкав и способен да позволява комуникация и мислене не¬
зависимо от наличие, присъствие, реалност или нереалност на нещата, за
които говорим и мислим.
1.3. Особености в организацията на езиковата система
Организацията на езиковата система е много сложна. Тя преминава .през
множество равнища, започвайки от най-елементарното - фонетичното рав¬
нище, и стигайки до синтактичното и свръхсинтактичното равнище.
Централните области на езиковата система се ■ заемат от лексикал¬
ното равнище. Разположените под него равнища (фонетично, морфе-
матично, словообразувателно, морфологично) имат на практика за¬
-6-
дачата да породят в езика лексикалните му единици - единства от
звукова форма и смислово съдържание, - оформени във вид, който позво¬
лява да бъдат безкрайно пъти възпроизвеждани в речевата практика и
еднакво да бъдат осмисляни от всички носители на езика. В своята съв¬
купност те образуват лексикалната система на езика.
1.4. Специфика на лексикалната система на езика
Лексикалната система обхваща и се представя от лексиката на
езика, която се състои:
• от ' наименованията, които хората дават на опознатите елементи и
отношения в света, в който живеят, и в света, постиган от тях като духов¬
но построение;
· от разчлененото на различни по големина части на смисловото про¬
странство, покривано от езика.
Тя е най-сложната от всички системни съставки на езика. Тази й слож¬
ност се определя преди всичко от няколко най-съществени нейни особености.
На първо място, от безчислената множественост на съставя¬
щите я · лексикални елементи от различен тип, които противопоста¬
вяйки се един на друг, заемат определено място в системата и влизат в
разнообразни вътрешносистемни връзки и отношения.
На второ място, от пряката зависимост на единиците й от извънези-
ковата реалност. Лексикалната система, единствена от всички останали
езикови системи, е тясно свързана с външни извънезикови фактори, тъй
като нейните значещи елементи са знакове на извънезикови (или езикови)
реалии. Поради това в нея се отразяват всичкй изменения, ставащи в зна¬
ково възпроизвежданата действителност, и това се проявява в отмиране¬
то на лексикални единици и техни значения, в появата на нови лексикални
единици или на нови значения, както и в промени в съществуващите лек¬
сикални единици и значения.
Всичко това прави лексиката отворена система, която в . движение
настройва и регулира вътрешносистемните си връзки и отношения.
На трето място, от способността на лексикалната система да
функционира пълноценно в произволно взет частичен вид. Много
важна особеност на лексикалната система, пряко следствие от елемент¬
ната й безкрайност, е, че тя практически не може да бъде обхваната от
отделния човек в пълния й обем. Усвояването и използването й става
по саморегулиращи се откъм обемен състав относително самостоятелни
подсистеми, достъпни за отделния човек съобразно възрастови, инте¬
лектуални, професионални и др. фактори.
1.5. Основни типове лексикални единици
Като елементи на тази система езиковите знакове образуват лекси¬
кални единици от два ранга. Единиците от първия ранг са двуплано-
-7 -
ви, - всяка от тях има своя фонетична форма и специфично значение, а
единиците от втория ранг са еднопланови, тъй като представят са¬
мо значение, което няма изразяваща го своя фонетична форма.
1.5.1. Двупланови лексикални единици от първи ранг. Те са гото¬
ви единства от звукова форма и смислово съдържание, оформени във вид,
който позволява да бъдат безкрайно пъти възпроизвеждани в речевата.
практика и еднакво да бъдат осмисляни от всички носители на езика. Те
са три вида - лексема, собствено име и фразеологизъм (фразема).
' а) Лексеми (думи). Основните езикови единици на лексикално рав¬
нище - лексемите (думите) - съставят най-важните знакови · средства
на езика, наброяващи стотици хиляди единици. Те са названия на пред¬
мети, на техни признаци, процеси, отношения и т.н, обобщени като видови
и родови понятия.
б) Собствени имена (ономи). Те са индивидуални названия на
единични елементи от действителността (предмети, лица, животни
и др.). Макар да са с по-различни функции в езика, собствените имена
имат важна роля в езиковата практика и в количествено отношение те не
са по-малко от лексемите. ,
в) Фразеологизми (фраземи). Това са структурно-съставни еди¬
ници, предназначени преди всичко да изпълняват номинативно-характе-
ризираща функция, давайки възможност на човека да изразява експресив¬
но-оценъчното си отношение към нещата в заобикалящия го свят.
1.5.2. Еднопланови лексикални единици от втори ранг. За разлика
от двуплановите лексикални единици едноплановите единици са единици
значения, те нямат означаваща ги фонетична езикова форма и се предста¬
вят от два основни вида: семантично поле ■ и семантикополев ред.
а) Семантичното поле е единица типово значение.
б) -Семантикополевият ред представя семантична групировка вът¬
ре в семантичното поле, т.е. той е структурносемантичен елемент от сис¬
темната организация на семантичното поле.
2. Фразеологизмът като езикова единица
По силата на различни извънезикови и езикови · фактори с течение на
времето речевата практика формира устойчиви по структура състав¬
ни единици, които се използват като готов езиков материал в речта.
Както си изразява Мария фон · Ебнер-Ешенбах по повод · на крилатите фра¬
зи в езика, което в еднаква степен се отнася и за фразеологичните едини¬
ци: „На много думи им се е наложило дълго да бродят ■ пешком, преди
да станат крилати“.
Едни от тази единици имат характер на съждения и структура на
просто или сложно изречение - пословици, поговорки, крилати ' фра¬
-8 -
зи, напр.: Рекли на лисицата, а тя.на опашката си; Куче, което не знае да лае,
само вкарва вълка в ' кошарата; Господ дава, ала в кошара не вкарва; По-добре
късно, отколкото никога и др. Отнасянето на този вид устойчиви единици
към същинската фразеология е спорно, тъй като те не са лексикални еди¬
ници, а комуникативни, затова не могат да се приемат за фразеологизми.
Друга част от устойчивите единици имат лексикална природа, тях
най-често ги . определят като фразеологизми, фраземи, фразеологични
единици, фразеологични обрати, устойчиви словосъчетания, устой¬
чиви словесни комплекси и т.н. ■
Няма език, в чиято лексика фразеологизмите да отсъстват като тип
лексикални единици. Както и при останалите два типа единици, така и при
фразеологизмите наред с универсалните . им признаци има и призна¬
ци с националноезикова специфика.
2.1. Универсални признаци на фразеологизмите
Като специфичен вид лексикални единици на фразеологизмите е свой¬
ствена определена съвкупност от признаци, предопределени от същност¬
ната им природа на особен тип езикови знакове.
За универсални признаци на фразеологизмите могат да се прие¬
мат няколко: · вторична знаковост с номинативно-характеризиращ
характер; · свръхсловност; · разделнооформеност; · възпроизводи-
мост; · устойчивост; · семантична монолитност; · експресивност.
а) Вторична знаковост с номинативно-характеризиращ харак¬
тер. За разлика от думите (лексемите), които са езикови знакове за пър¬
вична или вторична номинация (именуване), фразеологизмите са изцяло
езикови знакове за вторична номинация на реалните чрез изнесен на
преден план характеризиращ елемент
С тях се цели не толкова именуване на реалните (за тях в езиковата
система обикновено има първични или вторични словни означители), кол-
кото чрез вторичното им именуване да се характеризират с утилитар-
но-оценъчен или с експресивно-оценъчен подход, напр. ' умен - сече
му главата (акъла, пипето), ядосвам се — скубя си косите, опитен — гърмян
заек, от стара- коза яре, от стара крава теле, от стар баща дете, изоставам —
влача се на опашката, превъзхождам — турям на малкия си пръст някого, ис-
крено. честно ■— от чисто сърце:, от просто сърце, от сърце, от душа и т.н.
б) Свръхсловност. Свръхсловността е един от най-съществените
универсални признаци на фразеологизма. Този признак има две измерения
- формално и семантично.
От чисто формално гледище е образувание, полу¬
чено от лексеми и собствени имена, преобразували се в негови фор¬
мални компоненти. И в това си измерение признакът е в пряка връзка с
разделнооформеността и устойчивостта му като езикова единица.
-9-
От чисто семантическо гледище фразеологизмът е единно смисло¬
во образувание, получено от преосмислените изходни значения на словните
компоненти. В това си измерение свръхсловностга се свързва с по-часгните
му качества семантична монолитност, образност, възпроизводимост.
В обобщен план свръхсловностга на фразеологизма се заключава в
това, че той е езикова единица, пораждаща се над лексемно равнище, т.е.
тя е единно смислово езиково образувание, формално изградено · от мини-
«J»
мум две самостойни лексеми, от които едната е задължително от пълноз-
начните класове, напр. глас в пустиня; изплювам камъчето; меля като празна
воденица; с премряло сърце; гледам през пръсти; на вятъра; на око; по вода и т.н.
в) Разделнооформеност. Оформеността на фразеологизма в ли¬
нейно разчленен вид е пряко обусловена от неговия свръхсловен харак¬
тер и от начина на неговото пораждане - в много от случаите за изходно
начало му служи свободно словосъчетание.
Превръщането на свободното словосъчетание във фразеологизъм гра¬
матически се свързва със запазване формалната самостойност на семан¬
тически споилите се в едно семантично цяло словни компоненти, консер¬
вирайки ги в определено граматическо . състояние, напр. свивам си
гнездо; сукин син; не от мира сего; ' телом и духом; като агнец на заколение; в
глуха доба; во главе; от лукаваго; туня беда иня вера и др.
г) Възпроизводимост. Съществуването на фразеологизмите във вид
на готови надлексемни единици в - речника, които не се съставят от ' говоре¬
щото лице в хода на комуникативния акт, а се извличат като утвърдени
дадености в усвоения от него езиков материал, характеризират тези едини¬
ци като възпроозводомо, напр. — Не трябва - отговаря авторитетно бай
Ганю, - тука всичко е големеца; замажеш ли му очите - тръгни по бели гащи ...¬
Брей, опичайте си акъла, вардете се, че ако ни чуй някой - отиваме на гюрултия
...“ (А. Константинов). Героят на Ал. Константинов възпроизвежда усвое¬
ните от него наготово съществуващи в езика ни преосмислени словосъче¬
тания, за да представи . в образно-експресивен вид понятията „подкупване“.
„неподготвен“, „предпазливост, благоразумност“, „умиране, смърт“.
д) Устойчивост. Признакът устойчивост е непосредствено свързан
с възпроизводимостта на фразеологизма като готова езикова единица.
Проявява се като постоянство на нейния компонентен състав и на струк¬
турата й. Замяна на компоненти или изменения на нейната форма може да
я превърне в свободно словосъчетание (напр. предходните примери биха
се превърнали в свободни . словосъчетания, ако се направят в тях компо¬
нентни или структурни изменения като: замажеш ли му окото; замажеш ли
му челото; замажеш ли му брадата; по бели терлици; по бяла риза; по черни
гащи; по памучни гащи; опичайте си кестени; отиваме на разходка) или в дру¬
ги фразеологизм и (напр. опичайте си работата; отиваме на кино)..
- 10-
Трябва обаче да се отбележи, че качеството устойчивост при фра-
зеологизмите има относителен характер, тъй като те могат да допускат
богата вариативност - формална, позиционна и лексикална (напр. опичай
си акъла Н опичай си главата; пека се на два огъня // горя между два огъня;
кукувица (патка,. чавка, еврака) ми е изпила (акъла, ума)).
е) Семантична монолитност. Семантичната монолитност на фра¬
зеологизма се проявява в неговото вътрешно образно или необразно смис¬
лово единство, постигано в резултат на пълно или частично преосмисляне
на съставните му компоненти, напр. от дъжд на вятър ‘много рядко'; на
марта в сряда ‘никога'; виря нос ‘големея се, възгордявам се'; летя в ■ облаците
‘фантазирам си'.
ж) Експресивност. Друг важен универсален признак на фразеоло¬
гизма е неговата експресивност, която може да е обусловена от самия
характер на семантиката му, от начина, по който се създава значението
му, от прикрепеността му към определен стил. По-подробно факторите,
които пораждат експресивността на фразеологизма, ще бъдат представе¬
ни при разглеждане особеностите на фразеологичното значение.
2.2. Националноезикови признаци на фразеологизмите
Освен с универсални езикови признаци фразеологизмът се характе¬
ризира и с признаци от националноезиково естество. Те са свързани със
специфични особености в значенията на фразеологизмите, с лексемно-ком-
понентния им състав, с реализираните структурни модели, с особености¬
те на тяхната употреба.
Фразеологията на всеки език отразява национални своеобразия в
народните виждания, нравствеността, морала, религиозните представи, ма¬
териалната и битовата култура, историческата съдба, художествено
творческите постижения и т.н.
Закономерни образно-изказни образувания в речевата практика, фра¬
зеологизмите са най-ярките езикови свидетелства за духовно пресътворе-
ния свят в конкретното човешко общество. В тях е заключена ценна об-
разно-понятийна · информация за живота на съответния народ, за това как
е възприемал света, в който живее, как е протичало познанието му, как се
е формирал познавателният му опит и прагматичният му подход не само
за реалните в този· свят, но и как е опознавал самия себе си, как е осъзна¬
вал ролята и мястото си в този свят. Фразеологизмите в по-голяма степен
отколкото останалите езикови единици . съдържат ментална информация
от различни епохи, поднесена в национално специфична образно-експре¬
сивна форма, затова те са сред най-красноречивите свидетелства за на¬
ционалната картина на света, вградена в езика на един или друг народ.
Всичко -това прави фразеологизмите трудно подаващи се на превод
от един език на друг, поради което при превод за представяне на съответ-
-H
ната образно-експресивна номинация се търсят близки съответствия, фор¬
мирани при специфичните условия на другия език.
3. Особености на фразеологичната ' семантика
Все по-определено в последните десетилетия в езикознанието се ут¬
върждава разбирането, че семантиката на фразеологизма има специ¬
фични особености, които я различават съществено от семантиката на лек-
семата, поради което при нея се говори не за лексикално значение, а за
фразеологично значение. Тези различия се обуславят от самата приро¬
да на двата типа единици1.
3.1. Специфика на фразеологичното значение
Ако лексемата е езиков знак от номинативен тип, т.е. знак, който
пряко (или преносно) замества и представя предмета, то фразеологиз-
мът е езиков знак, получен чрез преосмисляне и комбиниране на лек-
семите за вторична номинация на реалия (или понятие) чрез изнесено на
преден план оценъчно, експресивно-образно, емоционално, модал-
но или друг тип отношение. Това прави фразеологизма характеризи¬
раща единица.
Значението на фразеологизма не се мотивира пряко от значенията на
неговите лексеми - компоненти, а е семантичен резултат от тяхното
цялостно преосмисляне по пътя на образността.
3.2. Образността като свойство на фразеологичното значение
Характерна особеност на фразеологичното значение е, че то се изра¬
зява чрез· образ, затова на фразеологизма са присъщи ясно изразена се¬
тивност и нагледност, които въздействат на въображението и чувства¬
та. Именно те правят фразеологизма емоционално-експресивна еди¬
ница, към която прибягваме, когато целим да изразим утилитарно-оце-
нъчно, емоционално-експресивно, нравствено-етично отношение към реа-
лията чрез нейно езиково представяне, напр.: с пяна на уста ‘ядно, злобно’; с
разтворени обятия ‘радушно’; червив с пари ‘много богат’; обеся нос ‘унивам’;
от змия плюнка (вземам) ‘нищо’.
За разлика от образността на лексемата, която е във връзка с упот¬
ребата й в речта в определен контекст, при фразеологизма образността е
основата, върху която се ражда едно съчетание, функциониращо като осо¬
бена езикова единица. Тя е вътрешна форма на значението му, на неговия
фразеологичен характер.
1 Вж. Ничева, К. Значение на фразеологичната .единица.. - Slavica slovaca.
1980, кн. 1, Bratislava, с. 52-60.
- 12 —
Фразеологизмите, които имат осъзнавана от говорещия и слуша¬
щия · вътрешна форма, т.е. при които образното основание ясно се дола¬
вя, се отличават със - семантическа двуплановост - напрежението, което
се създава между значението на образа и значението на фразеологизма,
поражда голяма част от експресивността на фразеологизма, напр.: хвър¬
лям въдицата ‘подмамвам’; - правя си устата ‘изказвам желание за нещо, намек¬
вам’; с пяна на устата ‘ядно, злобно’; стъпвам бос в тръните ‘рискувам’; от
трън, та на глог ‘от по-малко зло на по-голямо’ и др.
При - фразеологизмите със затъмнена вътрешна форма такова нап¬
режение не се проявява или - се -проявява в слаба степен, поради което и
тяхната експресивност е по-слаба, напр.: през куп за грош ‘повърхностно’,
от игла до· конец ‘изцяло’, дим да ме няма ‘изчезвам, избягвам ’.
Обстоятелството, че фразеологичного - значение не се изразява напра¬
во, а чрез образ, придава на фразеологизма известна сетивност, която въз¬
действа на въображението, на чувствата и ' буди експресия, напр. с вързани
ръце съм- ‘лишен- съм от възможност да направя нещо’; чупя кръст (пред някого)
‘угаждам, -сервилнича пред някого’; не изправям кръст ‘много работя’ и т.н.
3.3. Експресивност на фразеологизмите
Експресивността, която е една от най-характерните черти на фразе¬
ологизмите, · има сложна природа. В нея се взаимнопроникват и взаимно-
обуславят семантични резултати от различните прагматично преследва¬
ни цели- - с фразеологичната единица - от една страна, да се изрази емо¬
ционално отношение - към нещо и в същото време да се провокира такова
отношение; от · друга страна, фразеологичната единица задоволява важ¬
на вътрешна потребност на човека - да създава и използва образно и
емоционално богати изрази, - с които да - въздейства на слушателя.
Тези две цели са в дълбока свързаност - стремежът с фразеологична-
та единица да се изрази определено емоционално ангажирано отношение
към представяната реалия води до създаване на езикови единици, които
силно въздействат върху чувствата и въображението. При това колкото по-
необичаен, по-неочакван, по-невъзможен е образът, чрез който фразеоло-
гичната единица характеризира реалията, толкова по-силна е експресивност¬
та й. Експресивността на фразеологичната единица може допълнително да
се подсилва и от чисто формални, структурно-фонетични нейни характерис¬
тики. Начините за експресиране на фразеологичного значение са различ¬
ни, фразеологичната експресивност, може да има различен произход2.
2 За средствата, чрез които се постига експресивността на фразеологично-
то значение, вж.: Ничева, К. Пътища за възникване на фразеологизмите (Върху
материал от българския език). - Във: Въпроси на съвременния български
книжовен език. Известия на Инет, за бълг. ез. Кн. XXIII, С, 1970, с. 181-214.
-13-
3.3.1. В едни случаи тя е заложена в самото значение и е свър¬
зана:
а) с интензивността на означеното, което може да бъде:
• в много голяма степен: до Бога; с широки пръсти; с триста зора; пръс¬
тите си да оближеш; под път и над път; до второ пришествие; до смърт; до
девето коляно;
• в ниска степен: под сурдинка; колкото за хляб; миша тупурдия; колкото
едно добрутро; колкото за Бог - да прости;
• в пълна изчерпаност: до троха; до корен; с трън да потътриш, няма какво
да заденеш; до шушка; не остава и помен; до просешка тояга; до крак;
б) с утвърждаването (дал Господ; думите ми падат на. място; държа
сметка на думите си; имам набито око) - или отричането му (не- си- зная - черга¬
та ‘простирам се не според възможностите си’; не ми е чист косъма; -не ми дава
сърце).
Фразеологизмите, с които . се отрича нещо, могат и ио форма да са
построени като отрицание (не вземам от дума; не меля брашно с някого; не
ми дава сърце; не бръсна за слива някого; бъкел не зная) или да са с -положи¬
телна форма, но отрицателни по значение (изгоряло ми е ухото за ■.нещо
‘никак не ме интересува’; държа на разстояние някого ‘не допускам някого близ¬
ко до себе си'; догодина по това време ‘никога’; ще имаш да вземаш.·‘няма да
стане така както искаш’; говорим на различни езици ‘не се разбираме’)
3.3.2. В. други случаи експресивността се · поражда от· начина,
по който се постига значението на фразеологизма.
а) В значението може да е заложено - противоречие между , реал¬
ност и използван образ:
• чрез парадоксалност и алогичност: бръсна яйцето ‘скъперник · съм’; на
марта в сряда ‘никога’; когато конят пусне рога ‘никога’; когато^ върба'■роди
дренки ‘никога’;
·- чрез нереалност, фантастичност: дяволите мътят в него ‘голям хитрец';
хвана дявола за опашката ‘справя се с нещо’, бия водата в хаван; бия водата да
изкара масло и др. под.;
• чрез преувеличаване: буря в чаша вода; всред гората клечка няма, бистър
като боза и . т.н.
• персонификация и деперсонификация, напр.: засмели ми са се дрехите на
гърба ‘много съм радостен'; каквото сабя покаже ‘както се случи, какъвто ми е
късмета'.
б) В значението може да е заложена необичайност, неестест-
веност на изразеното с образа, излизащо извън обичайното, общоприе¬
тото, напр.: да се кръстиш с двете ръце ‘да се чудиш’; и двете ноги в един папук
ще обуе ‘голям скъперник е’; с един куршум - два заека ‘с минимално усилие
постигам голяма облага’
— 14-
3.3.3. Силната експресивност на фразеологизмите се обяснява
и с тяхната образност, получена с различни средства.
• чрез различни метафори: гълтам с очи; гъбав с пари; стъпвам бос в огъня;
сапунен мехур; заглаждам косъма; имам заешко сърце;
• чрез различни метонимии: широко сърце; голяма глава; от пелени; от
люлка до дупка;
• чрез ирония: голям умник; чиста вода ненапита; с две леви ръце;
• чрез хипербюла: до смърт; губя ума си; да се кръстиш с двете ръце;
• чрез литота: давам си и залъка; с половин уста; не давам и пукната пара;
• чрез оксиморон: живи мощи; чист като помия; бял като катран.
3.3.4. Експресивността на фразеологизмите се подсилва и ·чрез
други допълнителни външни средства от структурно-фонетичен
тип, характерни за отделни фразеологични групи - чрез употребата на
антоними, синоними, сравнения, рими и др. художествено-стилисти-
чески средства3.
3.3.5. В определени случаи експресивността на фразеологизми¬
те, както това е и при лексемите, е обусловена от тяхната стилова
ограниченост и специализираност, напр.: дера си задника (грубо); дето
двама и той трети (диал.); доде ми хлопне дъската (диал.); става ми китайско
‘неудобно’ (жарг.) и т. н.
4. Фразеологичният състав на българския език откъм произход
Характеризирани откъм произход, фразеологизмите в българския ■ език
са два вида - домашни и заети.
4.1. Домашните фразеологизми са основна част от българския фра-
зеологичен състав. Те са възникнали по различни пътища и са дошли от
различни домашни източници3 4, но са създадени на българска езикова поч¬
ва. Такива са например: блестунки ми излизат от очите; отпред боде, отзад
рита; боли ме шапката; като -брашнен чувал; когато стригат бръмбарите;
взема си таралеж в гащите; друг вятър вее; вървя по гайдата; влизам в гроба;
до мозъка на костите; като църковна мишка; обирам си крушите; заедно сме
расли и пасли; мигам като мишка в трици и т.н.
Старинен пласт сред тях са фразеологизми, дошли от праславянс-
ката епоха или от старобългарската епоха, напр.:
3 Вж. Ничева, К. Към въпроса за експресивността на фразеологичната
единица (структурно-фонетични особености при · някои групи фразеологични
единици). · - В сб. Въпроси на българската лексикология. С, 1978, с. 146-158.
4 Вж. Илчев Ст, Фразеологизми и опит за тяхното обяснение. - В книгата
му: Из живота на думите. С, 1975, с. 103-111.
- 15
— от праславянски: гол като сокол; водя за носа; бия на очи; от птиче
мляко; прави ми скомна5 и др.
- от старобългарски·: от плът' и кръв; солта на земята; хляб насущный;
агнец заколения; обетована земя; изчадие адово; козел отпущения; не от мира
сего; во веки веков; святая святых; нищи духом; притча воязицех; во време оно и
ред други.
4.2. Заети фразеологизмы. В българския език сравнително широко
се използват и заети от други езици в различно време фразеологизми.
Някои от тях имат твърде стар произход и са общи за балканските езици,
като времето на проникването им може да се отнесе към византийската
епоха, напр.: нему сече пипето; вземи единия,удари другия; неми го побира
умът; дясна ръка съм (на някого); извадя очите (на някого); одера (съдера) ко¬
жата (на някого)5 6.
Според вида, в който са били заимствани, заетите фразеологизми са
няколко типа - автентично заети без превод, автентично заети ' и
преведени, калкирани, полукалкирани.
а) Количеството на автентично заети без превод фразеологиз-
ми не е особено голямо. Те са в по-голямата си част от латински произ¬
ход, а някои от френски, италиански, немски. В писмената реч се използ¬
ват както с автентичната си графическа форма, така и кирилизирани, напр.
от латински език: nota bene (NB) и нота бене ’запомни добре post scriptum
(PS) и пост скриптум ‘после писано ’; post factum и пост фактум ‘(след случило¬
то се ’; terra incognita и терра инкогнито ‘непозната- земя alma mater и алма
матер ‘майка-ърмилница’; idea fixa и фикс идея ‘натрапчива мисъл ’ и т.н.;
б) Една част от заетите в автентичния им чуждоезиков вид фра-
зеологизми имат употреба и в преводен вид, напр.: Dum spiro, spero (лат.) -
докато дишам, надявам се; veni, vidi, vici (лат.) - дойдох, видях, победих; о,
tempora, о, moresl (лат.) - о, времена, о, нрави!; cogito ergo sum (лат.) - мисля,
следователно■ съществувам; a la guerre, comme a la guerre (фр.) - на война,
като на война и т.н.
в) На калкиране се поддават фразеологизми, чието единно значе¬
ние е на по-ниска степен на монолитност, т.е. запазена е известна степен
5 Вж. Василев Хр, Към славянската фразеология: от птиче мляко. - Бълг.
език, 1970, кн. 4, с. 347-348; Отново за израза от птиче мляко. - Бълг. език, 1972,
кн. 5, с. 436-437; Към славянската фразеология: прави ми скомна. - Бълг. език,
1967, кн. 3, с. 251-352; Костов К, Наследен ли е от праславянско време днешният
пословичен израз от птиче мляко! - Бълг. език, 1971, кн. 2-3, с. 255-259.
6 Вж. Филипова-Байрова М, Пътят на проникване на някои устойчиви съ¬
четания в български език. - В: Изв. на Инст. за бълг. език, кн. XI, 1964, с. -339-344.
-16-
на мотивираност от значенията на лексемите-компоненти. Такива са фра¬
зеологичните съчетания · · и фразеологичните единства. Идиомите не под¬
лежат на калкиране.
По-голямата част от фразеологичните калки така трайно са се уста¬
новили в речта, че е трудно да се докаже характерът им на заемки. ·В
нашия речник има калкирани фразеологизми от различни езици - от тур¬
ски, гръцки, френски, английски, латински, немски, руски и др.
- Калки от турски език са: иде ми отръки; имам дълъг език; ножът
опря о кокала; хваща око; дръж си езика; близо до ума; уплаши ми се окото1.
- Калки от руски език са: мокра кокошка; подрежа крилата; вземам
за чиста монета; слагам си главата; пазя мълчание, турна на карта* и т.н.
- Калки от френски език са: имам зъб на някого; хвърлям сянка; уби¬
вам си времето; въпрос на живот и смърт; началото на края; задна мисъл;
работи като вол; от пръв поглед и т.н.
— Калки от английски език са: студена война, борба за съществуване,
времето е пари; синя каска; жизнено равнище; да бъдеш или да не бъдеш; и ти
ли, Бруте и др.
г) Една част от заетите фразеологизми само частично са калки-
рани, т.е. едни от компонентите са преведени, а други са запазени. В тези
случаи се получават фраземни полукалки, от рода на: правя сцена (от фр.
faire une scene); жълта преса (англ, jellowpress); чичо Сам (англ, uncle Sam) и др.
5. Възникване и източници на фразеологизми в българския език
Възникването на фразеологизми в езика обикновено· става по съ¬
щия начин, както и развитието на преносни значения в думите. Езиковите
механизми са едни и същи. Различието се състои в това, че при тях се
осъществява преосмисляне не на отделна дума, а на словосъчетание или
на предложно съчетание.
Това · преосмисляне задължително се базира на определено образно
основание, което може да е повече или по-малко явно за езиковото съзна¬
ние на говорещите съответния език. С течение на времето, колкото пове¬
че фразеологизмът се утвърждава в речевата практика като езикова
единица, толкова повече мотивиращият образ, който има ролята на вът¬
решна форма за фразеологичното значение, се износва и избледнява,· до-
• като се стигне до неговото пълно заличаване в идиомите. Резултатите от
тези семантични процеси се проявяват във вътрешната им форма.
7 Вж. Македонска Ц, Турски фразеологични заемки в български език. -
Бълг. език, 1966, кн. 4, с. 322-331.
8 Вж. Македонска Ц, Към въпроса за изграждането на фразеологичната
система на българския книжовен език. (По материали от Възраждането). - В:
Славистичен сборник. С, 1968, с. 149-150.
-11-
Според това, до каква степен е опазена вътрешната форма на фра¬
зеологичното значение, фразеологизмите се подразделят на трите семан¬
тични типа - фразеологични съчетания (вътрешната форма е напълно
прозрачна), фразеологични единства (вътрешната форма е все още осъз-
наваема в най-общ план като образ) и идиоми (вътрешната форма е на¬
пълно заличена й образност отсъства).
Възникването на фразеологизмите може да се разглежда в няколко
плана: · откъм генетичен план; • откъм езиковия механизъм, на кой¬
то · почиват; · откъм речеви сфери на· пораждането им.
5.1. Фразеологизмите откъм генетичен план
Разглеждани откъм генетичните им връзки с други изходни единици,
фразеологизмите се представят в два вида - едни от тях възхождат
генетически . към свободни словосъчетания или предложни съчета¬
ния, други са получени без такова посредничество.
5.1.1. Фразеологизми от изходни свободни словосъчетания. ' Фра¬
зеологизмите най-често се пораждат от изходни свободни словосъчета¬
ния или предложни съчетания, които развиват в речевата практика пренос¬
на осмисленост и постепенно се налагат като самостойни готови езикови
единици, различни от изходните свободни синтактични съчетания, напр.:
— своб. съч. суча мустак ('правя мустака си със заострени краища’ - всяка
сутрин пред огледалото се бръсне, сучи мустака и излиза) —> фразеологизъм
суча мустак (1. ‘изразявам задоволството си от нещо’; 2. ‘заглеждам се в жена с
явно намерение да й направя впечатление’);
— своб. съч. режа късо (‘с остро сечиво разделям дълга вещ на части с
малка дължина’) —> фразеологизъмрежа късо (‘говоря кратко и за най-същест¬
веното’);
— своб, предл. съч. в пакет (книгите ги изпратих в пакет) —> фразеоло¬
гизъм в пакет ‘заедно, общо ·(обикновено за хора)’ (До петия километър колоез¬
дачите се движиха в пакет);
— своб. предл. съч на зелено .(изкарах добитъка на зелено) —» фразеологи¬
зъм на зелено ‘предварително, преди още да е дошло времето’ (похарчиха запла¬
тата на зелено).
5.1.2. Фразеологизми, получени пряко чрез целенасочено съче¬
таване на лексеми. Една част от фразеологизмите не възхождат към
свободни изходни мотивиращи ги свободни съчетани, а са получени чрез
целенасочено конструиране.
Ако при първия тип образното основание за преноса се поражда про¬
вокирано от прякото значение по силата на определена асоциация, то при
втория тип посоката е обратна - от образното основание към ■ означа¬
ващото го съчетание, напр. сече ми акъла ‘умен съм, бързо схващам’; сече
-18
ми - ченето ' ‘красноречив съм'; снася ми петела ‘много съм богат'; сърбят ме
парите ‘харча, без да държа сметка’ и др. под.
5.2. Фразеологизмите откъм езиковия механизъм, който ги по¬
ражда
Разглеждани откъм езиковия механизъм, на чиято основа става преос¬
мислянето на общото фразеологично значение, фразеологизмите също
се представят в два основни типа - -първият тип се основават на мета-
форизацията, като едно от универсалните средства за вторична номина¬
ция, вторият тип - на метонимизацията, като друго от универсалните
средства за вторична номинация. Разбира се, тъй като фразеологизми¬
те са по природа експресивни езикови единици, при тяхното семантично
изграждане значителна роля играят и други по-частни изразни възмож¬
ности на езика. като персонификация, деперсонификация, хипербола,
литота, ирония, оксиморон, парадокс, езикова игра.
5.2.1. Фразеологизми, получени чрез метафоричен пренос на об¬
щото значение. Преобладаващата част от фразеологизмите са поро¬
дени на основата на метафоричния пренос, напр. играят ми очите ‘кокет-
нича, флиртувам'; играя с открити карти ‘показвам открито мислите и целите
си'; като гръм от ясно небе ‘съвсем неочаквано, изненадващо'; лека ми е ръката
‘спори ми в работата'; мехлем - ми капе на душата ‘извънредно много съм дово-
лен’и др. под.
5.2.2. Фразеологизми, получени чрез метонимичен пренос на об¬
щото значение. На метонимична основа се пораждат в езика също
така немалък брой фразеологизми, напр. от пелени ‘от най-рано детство';
от друга ръка ‘различен по произход’; от люлката до дупка ‘през целия си жи¬
вот'; от първа ръка ‘от първоизточника’’; от една черга ‘от един социален статус’
и др. под.
5.3. Фразеологизмите откъм сфери на речевата практика, в
които се пораждат
Да се характеризират откъм сферите на речевата практика, в които
става зараждането на фразеологизмите като езикови единици, означава
да се проследят техните речеви първоизточници.
Изследванията на фразеологичния материал в езика показват, че из¬
точниците на фразеологични единици са най-различни, но сред тях могат
да се откроят няколко най-важни:9
9 Вж . Ничеаа. К . Българска фраееология. С. 198,. с . 5İ-775; Пътища за
възникване на фразеологизмите. (Върху материал от българския език). - Във:
Въпроси на съвременния български книжовен език. Из на Инст. за бълг. език.
Кн. ХХШ, С, 1979, с. 177-226.
-19-
• ежедневният живот на човека и неговите естествени общова¬
лидни реакции;
• народните поверия, вярвания и битови обичаи;
• професионалните и други занимания на човека;
·· конкретни случки и събития;
• интелектуалната дейност на човека (фолклор, митове, предания,
религия, литература, философия, политика, изкуство и др.);
• другите езици.
5.3.1. Фразеологизми, водещи началото си от ежедневния жи¬
вот на човека и неговите естествени общовалидни реакции, Фразе¬
ологизмите от тази значителна група се създават по логически път, като
се опират на логическия механизъм скрита причина - видимо следст¬
вие, и при тях преосмислянето е в слаба степен, тъй като следствието е
логично, напр.: броя звездите; с ококорени очи; запретвам ръкави; гледай си
хурката; гръм и мълнии; чиста вода ненапита; прав ти път; пих една студена
вода; гръм от ясно небе; удрям на камък; дърпам чергата към себе си; дребна
риба; сърбам попарата; вра си носа; връзвам в девет възела; връзвам бика за
рогата; завирам в миша дупка; на зелено; на пръсти; по бели гащи и т. н.
5.3.2. Фразеологизми, водещи началото си от народните по¬
верия, вярвания и народностни битови обичаи. Фразеологизмите от
този тематичен кръг са възникнали на основата на вкоренени дълбоко в
народностното съзнание стари поверия и традиционно установени бито¬
ви обичаи.
В тях най-видимо се проявяват националните своеобразия на фра-
зеологичния състав на езика, тъй като носят в себе си специфични на¬
родностни образни мотивации. Такива например са фразеологизми като:
сърби ме лявата ръка ‘ще получавам пари’; сърби ме дясната ръка ‘ще .давам
пари’; сиромашко лято ‘последните топли дни през есента’; минава ми котка път
‘не се получава очакваното’; ял съм кокоши крак ‘не мога да пазя тайна’; на марта
в сряда ‘никога’; одера котката ‘искам да събудя страх’; раздухвам огъня ‘спома¬
гам за изострянето на някакъв конфликт’; развявам поли ‘ходя, шляя се, скитам’;
разигравам си кончето ‘правя си каквото искам’; връщам китката ‘развалям уго¬
ворката’ и т.н.
5.3.3. Фразеологизми, водещи началото си от професионални и
други занимания на човека. Във връзка с различните професионални и
други занимания на българина са възникнали множество фразеологизми.
Те се създават . както чрез преосмисляне на свободни словосъчетания,
така и чрез метафорично преосмисляне на устойчиви словесни комплекси
с . нефразеологичен характер от терминологично естество, свързани с раз¬
лични професионални области:
-20-
• търговия, икономика: цепя басма; правя си сметката; правя си смет¬
ката без кръчмар; вдигам си акциите; меря с два аршина; удрям в кантара; лява
ръка, десен джоб; изпразвам джобовете(ет някого) и т.н.;
• лов, риболов: хвърлям въдицата; глътвам въдицата; падам в капана;
влизам в следите (на някого); вкарвам в примката (някого); пращам за зелен
хайвер; попадам в клопката; знае Аврам къде зимуват раците; едра риба; дреб¬
на риба; гърмян заек, удрям кьоравото (шаранче) и - т.н.;
• занаяти: обирам калая; правя на кайма (някого); оплета си кошница¬
та; фурнаджийска лопата; меря с аптекарски везни; не меля брашно (с няко¬
го); не бръсна за слива (някого); вземам мярката (на някого); ни в клин, ни в
ръкав; дотъках си платното, ритнах кросното; два остри камъка брашно не
мелят и т. н.;
• домашен бит и стопанство: не ми бие брадвата на едно място;
вбивам клин; гладна кокошка просо сънува; и кучетата ме знаят; брашнен чувал;
пилците се броят наесен; лъщя като тиган на месечина; сърбам попарата; седя
на два стола; доя като крава; доя от две крави; дразня котките; разлайвам
кучетата; дремя като кон на празни ясли; на баир лозе; на краставичар краста¬
вици продавам; орташка кобила; цъфнал съм и съм завързал и т.н.;
• мореплаване, транспорт: пускам котва; вдигам платната; движа
се без компас; влача на буксир; зад девет морета в десето; потъват ми гемиите;
плувам по течението; в глуха линия; в девета глуха; влизам в релси; прав ти път;
по царския път и т.н.;
• игри, математика, театър, кино: поставям на карта; изваждам
силна карта; изваждам силен коз; хващам спатиите (на някого); под общ знаме¬
нател; на ента степен; ново двайсе; до сто и едно; сто на сто; извъртам се на
сто и осемдесет градуса; правя от едно сто; зад кулисите; правя сцени; като на
кино; разигравам театър; гледал съм този филм и т.н.
5.3.4. Фразеологизми, водещи началото си от конкретни случ¬
ки и събития. Понякога основание за възникването на един фразеоло-
гизъм може да бъде конкретна случка, събитие или лице. По този път са
се зародили например фразеологизми:
• свързани с конкретни местни лица: Марко Тотев; Гюро Михай¬
лов; Мара Михалска; водим се като Хинко и Додъо; като Мано у гайдите;
• исторически лица и събития: като Марко на Косово поле; Варто-
ломеева нощ; Анибалова клетва; кръстоносен поход; минавам Рубикон; жреби¬
ят е хвърлен; пунически войни.
5.3.5. Фразеологизми, водещи ■ началото си от интелектуална¬
та дейност на човека. Към тази твърде обширна група се отнасят фра-
зеологизми, възникнали в различните области на човешката интелектуал¬
на дейност.
-21 -
а) от фолклора (приказки10, митове, предания, пословици, по¬
говорки): дядовата ръкавичка; в гори тилилейски; мамин Гърголчо; зная две и.
двеста; пускам вълка в кошарата; вълкът куче не става; лъжливото овчарче;
мечешка услуга; болен здрав носи; посмали Манго; заешка тупурдия; оплитам
конците; две дини под една мишница; Настрадин Ходжа; Хитър Петър; клан-
недоклан;
б) от художествени, философски и други творения: орел рак и
щука; маминото детенце; немили-недраги; Генко Гинин; изгубена Станка; топ¬
чето пукна; да бъдеш или да не бъдеш; без вина виновни; слуга на двама господа¬
ри; рицар на печалния образ; герои на нашето време; и ти ли, Бруте и т.н.;
в) от религиозната книжнина и ритуали: солта на земята; светая ·
светих; во веки веков; за тридесет сребърника; блажени са верующите; предавам
богу дух; отивам при Свети Петър; света вода ненапита; свети безсребърници;
смешение на езиците; Ноев ковчег; Юда Искариотски; забраненият плод; плода
на познанието; змия изкусителка; Тома Неверни; рог на изобилието; глас в пусти¬
ня; нищи духом; от Адама; Адам и Ева; изчадие адово; ангел небесен; со кротце, со
благо; тегля една благословия; Бога ли разпнах; Бог дал., Бог взел и мн.др.
5.3.6. Фразеологизми, водещи началото си от други езици. Оп¬
ределено място в българския фраземен състав имат фразеологизми, въз¬
никнали в други езици и заимствани в български. Сред тях се открояват
интернационалните по характера си фразеологизми, водещи началото си
от антични легенди, предания, исторически факти, като ахилесова пета;
авгиеви обори; ябълка на раздора; йерихонска тръба; дамрклиев меч; буридано¬
во магаре; вартоломеева нощ; сизифов труд и т.н.
6. Основни прояви на системните отношения при фразеоло¬
гизмите
В пределите . на лексиката фразеологизмите се обособяват в своя под¬
система, наречена фразеологизмика, която .се подчинява на същите за¬
кономерности в отношенията на елементите . си, както и лексемите. Ето
защо и на фразеологизмите са присъщи семантичните отношения мно¬
гозначност, синонимия, антонимия, както и формалните отношения
паронимия, омонимия, вариантност.
6.1. Еднозначност и многозначност
Макар че многозначността не е чужда на фразеологизмите като
семантично явление, тя е сравнително слабо развита при тях. Основната
част . от фразеологизмите са еднозначни. От представените . във „Фра~
10 Вж. Ничева, К. Възникване на фразеологизми на базата на български
народни приказки. - Славистичен сборник. С,. 1978,. с. 147-171.
-22
зеологиченречник на българския език“ (1974) 13,102 фразеологизми само
1,653 са с повече от едно значение, при това едва 293 от тях са с повече от
две значения.
Преобладаващата еднозначност при фразеологизмите може да се
обясни със следното: смисловата цялост на фразеологизма се развива като
своеобразно поглъщане на значенията на лексемите компоненти, а това силно
възпрепятства развитието на преносни значения у фразеологизмите.
6.1.1. Еднозначни фразеологизми. Еднозначни са например фра¬
зеологизмите: един вятър ни вее ‘еднакви сме, едни и същи сме’; за паница
леща ‘за нищожна цена или възнаграждение’; изтъках си платното ‘постигнах си
целта’; наливам от пусто в празно ‘върша нещо напълно безполезно, напълно
излишно’; нежна половина ‘съпруга’ и мн. др.
6.1.2. Многозначни фразеологизми. Многозначността при фразео¬
логизмите е силно зависима от слятостта на компонентите, т.е. от
тяхното делексемизиране - колкото степента на слятостта им е по-голя-
ма, толкова по-малка е многозначността.
Външно многозначността на фразеологизма се проявява в съчетава¬
нето му с различни по тематична отнесеност лексеми, Алофразеологиз-
мите на един и същ фразеологизъм могат: .
а) да са производни един от друг, напр.:
— свива ме под лъжичката: 1. . ‘изпитвам остра болка в стомаха обикновено от
прегладняване’; 2. ‘измъчвам се, притеснявам се, тревожа се, безпокоя се много.’;
— завирам в миша дупка: 1. ‘нахоквам някого жестоко.’; 2. ‘отмъщавам си на
някого, наказвам някого, като го поставям в затруднено положение и го правя без¬
вреден.’; ’
— вземи се ума: 1. ‘преставам да разсъждавам разумно, оглупявам или загуб¬
вам разсъдъка си.’; 2. ‘смайвам се, слисвам се от голяма изненада или възхище¬
ние.’; 3. ‘силно се подплашвам или много се разтревожвам’; 4. ‘по някого: влюбвам
’ се в· някого, увличам се по някого’;
б) да са генетично независими помежду си, т.е. да са се развили
паралелно, независимо един от друг, напр.:
— соча е пръст: 1. ‘укорявам някого за лошите му дела и го давам като лош
пример.’; 2. ‘уважавам някого за добрите дела и го давам като образец.’;
— суча мустак: 1. ‘изразявам задоволството си от нещо.’; 2. За мъж ‘заглеж¬
дам някоя жена и се старая да и покажа, че я харесвам.’;
— въртя опашка: 1. ‘докарвам се пред някого; подмазвам се, лаская.’; 2. ‘пре¬
небрежително за жена с лошо поведение съм, неморална съм.’
Този тип вторични значения са по-чести:
· в едни случаи новите значения се развиват по линията на одуше-
веност - неодушевеност;
• в други случаи - по линия на действие - деятел;
— 23
• в трети случаи - по линия на положителна изява ~ отрицател¬
на изява и т.н.
6.и.Синонимия
Синонимните отношения дълбоко пронизват фразеологичната сис¬
тема - на българския език.
6.2.1. Същност на фразеологичната синонимия. Ако развитието
на синонимния процес при лексемите се движи от търсенето на нов приз¬
нак, който да представя реалията по-различно, чрез друго нейно признаково
измерение, то при фразеологизмите стремежът е преди всичко да се
намери нов, по-ярък ц по-експресивен образ за нейното представяне
с оглед - на ангажираното човешко отношение към нея. Отсъства ли образ¬
ното обновление, възниква не синоним, а вариант на фразеологизма, напр.
фразеологизмите със значение ‘напълно телом и духом, до катаг, от (из)
корен, до дъно;.до косъм* до дупка са синоними, защото представят различна
образно-експресивна характеристика на една и съща реалия, докато фразе-
ологизмите със значение ‘енергично’; та дим се дига, та дреб се дига; та
пушек се дига; та пара се дига не постигат различно образно-експресивно
обновяване в характеристиката на понятието, затова са само варианти на
един и същ фразеологизъм: та дим (дреб,, пушек, пара) се дига.
6.2.2. Видово разнообразие на фразеологичната синонимия. Фра-
зеологическите синоними, подобно на лексемните, могат да се ди¬
ференцират по смислови нюанси, по сфери на употреба, по експресивно-
стилистични свойства и по сфери на употреба.
а) По смислови оттенъци. По смислови оттенъци се различават
например та се късам, от дън душа; до смърт, които изразяват едно общо
значение ‘много силно’, но представят този признак в различна степен на
извън нормалното му проявление, в същото време се разграничават и по
експресивност. Най-ниска степен на признака се изразява със синонима
та се късам, синонимът от дън душа предава с една степен по-интензивна
проява на този признак, ангажирайки цялата страст, която може да вложи
човек, напр. Той... го ненавиждаше; ;от ’дън душа. Третият синоним - до смърт
- разкрива възможно най-висока степен, като включва и семантичен ком¬
понент ‘готовност да убия’, -напр.: Той го ненавиждаше до смърт..
б) По сфера на употреба. Напр. синонимите телом .и духом; до капка
от (из )корен; до дъно; до косъм; до дупка, имащи общо значение ‘напълно,
изцяло’, се диференцират по принадлежност към различни стилове, т.е.
по сфери на употреба. Първият синоним - телом и духом - е присъщ на
художествения стил. По произход той се свързва с книжнината, запазе¬
ните в него архаични форми (за тв. падеж) внасят в значението му припов¬
дигнатост. - Останалите синоними са свойствени на - разговорния стил.
— 24 —
в) По експресивно-стилистически ' свойства и по .сфера на упот¬
реба. По тези признаци диференцирани, фразеологизмите се отнасят към
различни стилове и с различна експресивно-стилистическа зареденост,
напр. общото значение ‘грозен’ обединява фразеологизми с различна
функционална употреба и с различен . експресивно-стилистичен заряд:
• към разговорния стил се отнасят бостанско плашило; кучета да
лаят (по някого); наглед като тиква на плет (ирон.); плюнката си да не хвърлиш
на него (грубо);
• диалектни с подигравателен заряд са пък фразеологизмите: драс¬
кам на мачката очите; на гръсти плашило; чегато са го кълвали мисирките;
маймун суратлъ.
6.2.3. Фразеологични синонимии редове. Фразеологическите си¬
ноними се обединяват в редове по . общото си значение. Синонимичният
ред се води от доминантен синоним фразеологизъм, имащ най-висо¬
ка честота на употреба и стилистическа неутралност.
Синонимните редове на лексемите и фразеологизмите често се пре¬
сичат и в ролята на доминантен синоним в тези случаи застава лексема.
В синонимии редове се включва по-голямата част от фразеологиз¬
мите в българския език, така от 487 фразеологизми със значение ■ на наре¬
чие 417 влизат в 86 синонимии реда.
Богатството на синонимния ред се определя не само от това, каква
значимост в живота се отрежда на означаваното понятие, но и в каква
степен то ангажира в емоционално-експресивен и оценъчен план човеш¬
ките отношения. „ Често — пише А. Нанова - фразеологичната синони¬
мия е много no—разгърната от лексикалната. При някои значения впе¬
чатлява големият брой на фразеологичните единици, които съста¬
вят синонимния ред. Например със значение „ никога “ те са 57 (вж.
на куково лято), със значение „ изплашвам се “ - 67 (вж. изкарвам
си / изкарам си ума), със значение „смъмрям, скарвам се“ - 67 (вж.
дръпвам / дръпна калая някому), със значение „умирам“ - 113 (вж.
предавам / предам Богу дух/1.
Ето например състава на синонимния ред със значение ‘много слаб,
прекалено мършав съм'2', броят ми се кокалите; четат ми се ребрата;- че¬
тат ми се кокалите; <само> кожа и кокал<и> съм; торба кокали съм; едно джезве
кокали съм; «дна> мръвка месо съм; живи мощи съм; стомахът ми е залепен
(залепнал) за гръбнака; коремът ми е залепнал на гърба; като вейка съм; като
*1 Вж. Нанова, А. Фразеологичен синонимен речник на българския език.
С, 2005, с. 9.
12 Нанова, А. Цит.. съч., с. 45.
— 25 —
клечка съм; като кука съм; като чироз съм; като скелет съм; като щиглец съм;
изтънели ми са ушите; просветнали ми са ушите; светнали ми са ушите; светят
ми ушите; вестник да четеш през ушите ми; вятър свири между краката ми;
като през кюнец съм минал; едва ми кожата костите държи дигл.; на- гаргите
селям давам дигл.; с джинбиз да търсиш месо, не мож<еи» хвана дигл.; ям
скачки диГл.
Към този синонимен ред могат да се добавят още: в зобилница да ме
поберат дигл. ; да ме духнеш, ще падна; душа за две пари нямам; за един юмрук
душа нося; една шепа душа нося; като че самемачки цицали дигл.; като (сякаш)
че е от гроб съм изваден (излязъл); като пастърма съм; половин свят съм; през
пръстен преминала; снован, па не въчен съм дигл.; сомоч правен дигл.; сякаш са
ме кучета дърпали дигл.
63. Антонимия
Явлението антонимия е свойствено не само на лексиката, но и на
фразеологията. Възможността за семантично противопоставяне при фра¬
зеологизмите се определя както от логическата природа на означаваните
понятия, така и от ярко изразения им качествено-оценъчен характер. В
основите на анонимността и при тях обаче лежи полярността на смисло¬
вото съдържание.
Тази полярност може да бъде изразена:
а) от фразеологизми с различен компонентен състав, напр.: с
мозък в главата ‘умен’ - голям фес, ама празен ‘прост'; по мед и масло ‘много
лесно’ - с триста зора ‘много трудно’; лежи ми на сърцето ‘обичам’ - черен ми
е пред очите ‘мразя’; като кукла ‘красив’ - бостанско плашило ‘грозен’; в очите
‘открито’ . - згд кулисите ‘тайно’ и т.н.;
б) от фразеологизми с еднакъв компонентен състав, различа¬
ващи се по един компонент, изразен с лексеми антоними, напр.: без
сметка ‘разточително’. - със сметка ‘пестеливо'; с отпуснато сърце ‘успокоен от
някаква тревога, от нещо, което ми е тежало’ - със свито сърце ‘с безпокойство, с
тревога, със страх, че ще се случи нещо лошо ’ ; стоя на заден план ~ стоя на преден
план и т.н.;
в) от отделни значения на един и същ фразеологизъм, напр.:
• ако ще и турско да стане; 1. ‘на всяка ценг, непременно’ Няма да изпълня
нареждането му, ако ще и турско да стане - 2. в отрицателни изречения ‘ никога’ :
Ще изпълня обещанието си, ако ще и турско да стане;
• суча мустак; 1. ‘изразявам задоволството си от нещо (обикновено при¬
дружено с характерно движение на ръката при мустаците)’ - 2. ‘изразявам
недоволството си от нещо, ядг си или смущението си от нещо (обикновено
придружено с характерно движение на ръката при мустаците)'.
— 26 —
6.4. ■ Омонимия
Фразеологическата омонимия не е особено разпространено явле¬
ние в българския- език, напр. в групата на фразеологизмите с глаголно зна¬
чение омонимите са около 30.
Омонимии фразеологизми възникват в два основни случая - при
различно осмисляне на едно и също словосъчетание и при употреба в раз¬
лични сфери.
6.4.1. Осмисляне на едно и също словосъчетание с различни зна¬
чения. Когато осмислянето на едно и също словосъчетание е станало в
различни езикови ситуации, при което постепенно са се утвърдили в езико¬
вата практика две различни езикови единици с една и съща фор¬
мална структура, се получава фразеологична омонймия, напр.: вдигна
ръка1 ‘бия някого’; вдигна ръка2 ‘гласувам’, вдигна ръка3 ‘преставам да се инте¬
ресувам от някого’; ударя крак ‘унищожавам, съсипвам, разрушавам нещо’;удоря
крак2 ‘марширувам’ и т.н.;
6.4.2. Структурно съвпадане на фразеологизми от различни
сфери на употреба. Когато по структурна форма - си съвпаднат фразео-
логизми от различни сфери на употреба, резултатът е също омонимия,
напр. книжовен и диалектен: вятър ме вее^ (ирон.) ‘не ме - бива за някаква
работа, негоден съм за нещо; не струвам’ и вятър ме вее2 (диал.) ‘много бързо
ходя’; видя се в чудо2 ‘изпадна в крайнр затруднено положение’ и видя ’се в чудо2
(диал.) ‘големя се поради доброто си материално положение’.
6.5. Паронимия
Когато компонентният състав на фразеологизмите е много близък и
различията им от формално естество са незначителни, те на практика се
оказват в паронимни- отношения, което може да бъде причина за пароним- -
ната им замяна, напр.:
• взема ум ‘уча се, поучавам се от някого или се съветвам’ и взема ума
‘смайвам’;
• върви по вода ‘както трябва’ и върви по водата (на някого) (неодобр.)
‘безропотно изпълнявам желанията на някого, подчинявам се напълно на
волята му’;
• държа страна ‘не съм неутрален’ и държа страната ‘поддържам
мнението на някого, защищавам го, обикн. при спор, разногласие’.
6.6. Вариантност
За фразеологизмите, като разделно оформени сложни по езиковата
си природа единици, вариантността е особено характерна.
Фразеологичните варианти се характеризират с тъждество на об¬
разните си структури и на основните си стилистически окраски. Съществу¬
ващите между тях различия не - изменят семантиката на фразеологизма.
-27
Варирането може да засяга различни елементи от компонентния
състав на фразеологизма и в. зависимост от това се различават няколко
основни вида вариантив: формални, лексикални, позиционни, пъл¬
ни, съкратени:
а) Формални варианти. Когато отделен компонент на фразеоло¬
гизма се проявява с различни свои форми (за число, определеност и т.н.) и
това не се отразява върху значението му, той се проявява в различни фор¬
мални варианти, напр.: горчива(та)чаша ‘тежко изпитание, страдание, не¬
щастие, мъка’; дойде ми до ушите (ухото) ‘дочух’; дръжте ме нозе (ноги) ‘побяг-
вам, хуквам’; дясна ръка (ръчица) ‘най-добър помощник на някого’; с едно(то)
око поглеждам ‘скритом’; с кола(та) ‘в изобилие, много’; снемам звезди(те)
‘хваля се с невероятни неща или давам големи обещания’; с отворена (отворени)
уста ‘в захлас’; с мед да го (я) нахрани (нахраня) (ирон, ‘много ще съм доволен,
ще се помиря с нещо’) и др.;
б) .Лексикални варианти. Когато един от лексемните компоненти
е заменен с друг, без това да води до промяна на значението, фразеологиз-
мът се осъществява в различни лексикални варианти, напр.: пусна му
муха (бръмбар) в главата ‘внушавам на някого някаква неприятна, натрапчива
мисъл’; набия (натъпча) в главата ‘мъча се да втьлпя’; правя от сламката (шуш¬
ката) планина (греда) ‘силно преувеличавам’; и на врата (тила, гъза, гърба,
задника) си имам очи ‘виждам всичко’; седя като на въглени (тръни, игли, шишо¬
ве) ‘неспокоен съм’; спукан грош (лев, мангър, бан, петак, пара) ‘никакви средс¬
тва; не струвам’; чиста (света, светена) вода ненапита ‘който се представя за
невинен’ и др.
в) Позиционни варианти. Позиционните варианти на фразеологиз¬
ма се осъществяват, когато компонентите заемат различни места в струк¬
турата на фразеологизма, напр.: държа си езика ! държа езика си; меля сол на
главата ! сол меля на главата; стана на попара ! на попара стана; цепя косъма
/косъма цепя и др. под.;
г) Пълни и съкратени варианти. Когато в структурата на фразе¬
ологизма участват всичките му компоненти, вариантът е пълен, а когато
е изпуснат някой компонент, говорим за съкратен вариант, напр.: градя
въздушни кули /градя кули ‘въобразявам си, фантазирам’; дрънкам като празна
мелница ! дрънкам като мелнииа ‘прекадено много, непрекъснато говоря, и то
обикн. празни приказки*; гледам право в лицето ! гледам в лицето ‘твърдо посре¬
щам нещо’; чудо голямо станало ! чудо голямо; чудото ми го няма никъде по
света / чудото ми го няма никъде; тека като по мед и масло / тека по мед и
13 Вж.: Спасова-Михайлова, С. Фразеологични варианти и фразеологична
синонимия в българския език. - В: Славистичен сборник. С, 1963, с. 235-250.
— 28 —
масло; под пълна пара съм / под пара съм; пипам с меки ръкавици / пипам с
ръкавици; ' от най-чиста проба / чиста - проба; останал от времето на дяда Ада¬
ма / от дяда Адама и т.н,
7. Фразеологизмите откъм стилистични свойства
Фразеологическият състав на българския език се характеризира с
богато стилистическо разслояване и специализиране.
Спецификата на фразеологизмите, които са преди всичко експресив-
но-характеризиращо езиково средство, предопределя отсъствието сред тях
на стилистично неутрален пласт. Те са основно единици на звучащата реч,
която е не само естествена среда за тяхното пораждане и функциониране,
но и форма, позволяваща в най-пълен вид да се прояви експресивно-
характеризиращата енергия, заложена в тях.
7.1. Фразеологизмите откъм експресивна маркираност
Експресивният спектър при фразеологизмите е твърде богат, той
включва: '
• неодобрителност: баща му няма врата;■ вдигна махалата; вечната песен;
играя по свирката; едно към гьотуре и · т.н.;
• пренебрежителност: акъл на заем не искам; в гората расъл; главата ми е
куха; безгласна буква; другиму ги продавай тия (тези) и т.н.;
• шеговитост: в адамово облекло; като аптекарски шишета; кажи ми, да
ти кажа; арменския поп; държа под чехъл и т.н.;
• подигравателност: боли ме зъб, та куцам; вървя на пикай-вол ‘пиян съм’;
Генко Генкин ‘мекушав’ и т.н.;
• ироничност: ангел небесен; барабар Петко с мъжете; бистър като боза;
блажени са верующите; до кривата круша и т.н.;
• грубост: да ти видя гърба; вдигнал съм се със задника нагоре; карай си
магарето ‘гледай си работата’; гледай - си масата; дера -си задника; затвори си
плювалника и т.н.;
• вулгарност: видя средния пръст ‘не успявам в нищо’; дойде от гъза ми
хабер ‘сетих се късно за нещо’; с гъза си приказвам и т.н.;
• риторичност: вдигам меч; вечно жилище; удари дванадесетият час; свър¬
жа си съдбата и др.
7.2. Фразеологизмите откъм стилова специализация
По стилове и речева специализация фразеологическият запас на
българския език се разпределя в няколко пласта: разговорен, книжен,
просторечен, диалектен, жаргонен.
а) Разговорна фразеология. Тя е присъща на разговорния стил и
в нея се включва по-голямгта част от фразеологизмите, които се отлича¬
ват с. непринуденост и жива експресия и се използват в разговорно-бито¬
вото . общуване.
29 —
Разговорната фразеология не нарушава нормите на книжовния език
и носи всички характерни черти на разговорния стил. Във фразеологичес-
ките речници не се отбелязва със специална стилистична бележка, което
е указание за нейната отнесеност към разговорния стил. Такива са напр.
фразеологизмите: едва се държа на краката си; дялан камък; дълъг ми е ези¬
кът; гол като тояга; големи приказки; гол и бос; идвам на себе си;-имам набито
око; като пуяк; като пън; лежа на смъртно легло; на две крачки; на градус; на
поразия; правя вятър; на ухо и т.н.
Разговорната фразеология намира място и в езика на художествена¬
та литература, в публицистични произведения с определени художестве¬
но-изразителни функции.
б) Диалектна фразеология. Диалектната фразеология обхваща фра-
зеологизмите, използвани в диалектната реч. Тя се отличава - не - само с
ограничено тясно диалектно разпространение, но и с някои диалектни черти
— думи и форми, напр.: научило се куче на бачия ‘за човек, който е свикнал да
получава облаги отнякъде’ (бачия ‘мандра’); не ме хваща седка ‘не се спирам на
едно място’; не ми гори рогожената ‘не ме засяга, не се отнася до мене, не ме е
грижа’ (рогожена ‘рогозка’); не ми стига куфалницата ‘глупав съм’ (куфал-
ница ‘глава’); не ми клавай ножи боди ‘не ме обиждай, не ме оскърбявай -дълбоко’
(клавам ‘турям, слагам’); ни ми врека, ни ми крека ‘свободен съм’; не си давам
ината ‘силно упорствам’; пада ми нур от небето ‘получавам наготово’ - (нур от
тур. ‘небесна светлина’); подсуна на карпузова кора ‘хитро изигравам някого’
(подсуна ‘подхлъзна’, карпуз ‘диня’); гуждам си главата в торбата ‘риску¬
вам’ (гуждам ‘турям’) и т.н.
Диалектната фразеология съдържа значително фразеологично - богатс¬
тво, което е естествен резерв на книжовния език и то нерядко умело се
използва в разговорната реч и в художествената литература.
в) Просторечна фразеология. По разпространение и употреба
просторечната фразеология е наддиалектна, но не влиза в състава на
разговорния стил поради особености, които нарушават неговите норми,
такива например са фразеологизми като: взема интифа ‘подражавам’ (ин-
тифа тур. ‘точно време’); все туй лайно съм; гледай си кефа; тегля харча; не
искам чене на заем; каквото му душа сака; ; меря яйцето на задника си 'преценя¬
вам добре възможностите си’; очите ми са на гъза и др.
г) Жаргонна фразеология. За нея е характерна много жива и яр¬
ка образност, понякога с груба експресивност. Тези качества я правят
привлекателна за употреба в разговорния стил, в който тя нерядко проник¬
ва. Такъв характер - имат фразеологизми като: затваряй си плювалника ‘мъл¬
чи’; минавам метър; запуши си фунията ‘млъкни’ (грубо); изяла ме липсата
‘изчезнал съм’; екстра без малко; гледай в картинката; нося се като народна
песен; еча, че ми трябваш; вземам за канарче някого ‘подигравам се на някого като
-30-
го лъжа’; очите ми са на ластик ‘глеДам с възхищение’; отивам на кино; удрям
дузпата на някого; труп ме прави ‘смайва ме’; правя разноглед някого ‘обърк¬
вам, поставям в тежко положение някого’; правя се на ощипан ‘правя се, че нищо
не разбирам’; на тъгъдък ‘много набързо’ и т.н.
д) Книжна фразеология. Тя е сравнително беден пласт във фразе¬
ологический ни речник. Представя се от фразеологизми, възникнали в пис¬
мената реч и употребявани в писмените стилове в официално-деловия,
публицистичния, художествения.
Книжната фразеология има повишена експресивно-стилистическа ок¬
раска, напр.: неверник Тома; невралгична точка; златна треска; нося трънен
венец; жребият е хвърлен; и ти ли, Бруте; държа на буквата; злобата на - деня;
държа на дистанция; изчадие адово; говорим един и същи език; глас в пустиня;
китайска стена; троянски кон; откривам нова страница; отминавам във веч¬
ността; от создания мира сего; лея крокодилски сълзи; проправям пъртина;
разчупвам оковите; светая, светих; служа на бога и на мамона; сражавам се с
вятърни мелници; стигам до мъртвата точка; на втори - план съм и т.н.
П.ЛЕКСИКОГРАФСКО ВЪВЕДЕНИЕ
КЪМ ФРАЗЕОЛОГИЧНИЯ РЕЧНИК
1. Цели и задачи на речника
От богатия фразеологией състав на българския език в Речника са
подбрани и представени фразеологизми с обичайна употреба в различни¬
те стилове на езика и преди всичко в разговорната реч и в публицистика¬
та, които сг неотменна част от активния речников запас на българина.
Целта на Речника е да се предостави на учащите се от различните
степени на българското училище (а и на масовия читател) достъпен фра-
зеоллгичен справочник. Той е замислен и осъществен да реши . три основ¬
ни задачи.
От една страна, дг подпомогне ползващите речника да осъзнаят
езиковата същност на фразеологичните единици и да навлязат в интерес¬
ния по своята пъстроцветност и изразителност свят на българската фра¬
зеология, като се ориентират в сложната му проблематика.
От друга страна, дг ги подпомогне в овладяването на най-широко
използваните фразеологизми в разговорната, художествената и публицис¬
тичната реч, като се разкрият техните значения, стилистични особености
и доколкото е възможно и необходимо, техните източници и произход. ,
От трета страна, да ги въведе в гкгуглните процеси на активизиране
на фразеологични единици в съвременната публицистична практика и в худо¬
жествената . реч чрез включване в Речника на фразеологични единици, които
не са намерили място в досегашните фразеологични речници. Тяхното илюс¬
триране става с примери от медиите или от художествени произведения, като
една част от фразеологизмите се илюстрират със съчинени от съставителя
текстове, отбелязвани с бележката „от разговорната реч “(Р.р.).
2. Източници на подбрания фразеологичен материал
Фразеологииният материал, включен в речника, е извлечен от худо¬
жествени произведения, от живата разговорна реч, от медии - вестници,
телевизия, от излезлите досега български тълковни речници и е сверяван
с двата специализирани фразеологични речника на българския език „Фра¬
зеологичен речник на българския език“, т, I. A-H, С., 1074 и . т. II. О-
Я, С., 1977, съставен от авторски колектив К. Ничева, С. Спасова-Михай-
ловг, Кр. Новакова, и „Нов фразеологичен речник на българския
език“, С., 1993, съставен от Кети Анклвг-Нuчева. Използвани сг и други
източници, сред които са „Речник на българския жаргон“, С., 1993 от
Г. Армянов и „Библията в езика ни“ (Речник на фразеологизмите с
библейски произход), В.Т., 2002 от В. Вътов.
-32-
Речникът съдържа над 2555 фразеологични единици, представени в
два вида компонентни гнезда.
Единият тип е на компонентите, възприети като основни. Те са с
номерация и в техните гнезда фразеологизмите са въведени в азбучен ред
със собствена номерация и тълкуване.
Вторият тип компонентни гнезда е на второстепенните компо¬
нентни, отбелязвани със знак а. В тях без номерация са азбучно подре¬
дени фразеологизмите, съдържащи съответния компонент, с препратка към
основното компонентно гнездо, където те са представени с тълкувания и
илюстративни примери.
3. Структура на речниковата статия
Речниковата статия, с която се представя фразеологизмът, съдържа
следните структурни части:
а) Заглавка. За заглавка на статията, която е в един абзац, служи
фразеологичната единица в нейната основна форма, набрана след поред¬
ния номер в черен шрифт с малки букви и точка в края, напр.:
202. хващам последния влак.
205. власите се давят на края на Дунава.
б) Граматически уточнители. Указания за граматическите свър¬
звания на . фразеологизма следват на същия ред, изписани с курсив, като
точката на фразеологизма е изнесена след тях, напр.:
1514. пада ми от небето нещо.
2263. прехвърлям топката <в полето> на някого.
в) Стилова характеристика. Указателите за стиловата отнесеност
на фразеологизма са третият структурен елемент на речниковата статия.
Изписват се след граматическите указатели. (ако има такива) с главна
буква в курсив. Отсъствието на такива указатели означава, че фразеоло¬
гизмът се отнася към разговорната реч, напр.:
2107. нищо ново под слънцето. Книж.
1828. удар под пояса. Публ.
1768. държа ' печено. Жарг.
г) Експресивно-стилистична бележка. Експресивно-стилистичес-
ките особености на фразеологизма се посочват също с курсив, като бележ¬
ката е с начална главна буква и следва стиловата характеристика, напр.:
1747. нося се като ■ народна песен. Жарг. Подигр.
1733. не паса трева. Ирон.
758. дървен господ. Шег.
-33-
д) Дефиниция на значението. Значението на фразеологизма след¬
ва експресивно-стилистичната бележка след знак А. Набира се с норма¬
лен шрифт. Ако фразеологизмът е многозначен, значенията се номерират
цифрово, без да се изнасят на нов ред след посочения знак, напр.:
759. дървен философ. Пренебр. - Празнословец; човек, който,
без да разбира и да умее нещо, само приказва..
1196. хващам в крачка. Жарг. А В момента на изневяра, престъп¬
ление и др. под.
1515. под открито небе. А 1. Навън, на открито. · Под открито
небе беше подредена изложба на селскостопанска техника. (Р.р.).
А 2. Без подслон, без дом. · Големият пожар остави под открито
небе няколко семейства, които временно ■ бяха приютени от близки и
роднини. (Р.р.).
е) Илюстративен пример за значението ■ и източник на приме¬
ра. След определението на значението следва знак ·, който отделя илюс¬
тративния пример, продължаващ на същия ред. Примерът се изписва с
курсив, а фразеологизмът в него се откроява с шрифтово удебеляване,
като в скоби се посочва източникът, от който е взет примера, напр.:
1649. опуля очи. А 1. Силно се учудвам, смайвам се. - · - Когато
дъщеря ù един ден ù каза, че ще се омъжва, тя опули очи от изнена¬
да,. (Р.р.). А 2. Грубо. Умирам. · Идва ден, човек опулва очи■. и всичко
свършва. (Р.р.).
1437. до ' мозъка на костите си. А Извънредно - много, - до - краен
предел. · И признаваше, че той самият е един Дон Кихот, идеалист
до мозъка на костите си. (Мин. год., бр. 49, 2016, с.- 8). Да, Никола
Гешев е бил професионалист до мозъка на костите си. (Уикенд, бр. 9,
2017, с. 65).
ж) Бележка за произхода на фразеологизма. Бележка за произхо¬
да на фразеологизма се дава само в някои речникови статии. Тя следва
речниковата статия на нов ред с петит шрифт след знак V, напр.:
1877. пуническа война. Книж. А Непримирима, нескончаема
вражда. · Удариха ни балтията с процентите, „коригиращи“■ елект¬
роенергията, почти ни спретнаха пунически войни с безумието топ¬
ла вода да се плаща по-скъпо през лятото. (Мин. год., бр. 9, 2010, с. 5).
Цял живот се съдят, водят истинска пуническа война за една ; нищо
и никаква нива. (Р.р.).
V °т истортческия факт за- многобройните воини между Рим и Картаген през
Ш-П в. пр. н. е. за надмощие в западната част на Средиземно море.[ЕС].
-34 —
При .определяне източниците и произхода на фразеологичните едини¬
ци е използвана и книгата Энциклопедический словарь крилатых слов
и выраженй. (Автор-составитель Вадим Серов). Второе издание. М, Ло-
кид-Прес, 2005. Съкратено отбелязвана[ЕС].
4. Особености в оформянето на заглавната
Фразеологичната единица в заглавната се представя с възприетия в
българските фразеологични речници вид, в нейната основна форма. В заоб¬
лени скоби () се посочват вариращите компонента, а в ъглести скоби < > -
факултативните елементи и компонента, т.е. тия, които могат да се явяват
или не във формата на фразеологизма. Примери:
213. докарвам {нося) вода от девет дерета {кладенци).
232. <не издавам, не изпускам> ни ■ вопъл, ни стон.
194. витая {летя, хвърча) в· {по) облаците.
222. нКМ» се води, ни</я#> се кара.
Фразеологизмите, започващи с глагол, се представят обикновено са¬
мо с една от видовите им форми, най-често с несвършения вид, напр.:
237. извивам врата на някого.
239. обесвам се на врата {шията) на някого.
В някои случаи, когато фразеологизмът се използва широко с две и
повече форми, в загдавката се включват няколкото му форми, напр.
1468. правя от мухата (бълхата, мравката) слон. Шег.-ирон.
ж Силно . преувеличавам нещо, придавам голямо значение на нещо незна¬
чително. · Заболяла го глава, решил, че има менингит, прави от му¬
хата слон. (Р.р.).
V Изразът „Правя от мухата слон“ е старогръцка поговорка, най-рано среща¬
на в съчинението на старогръцкия писател-сатерйк Лукиан „Възхвала на мухата“, в
което се потвърждава фолклорният характер на израза „Но аз прекъсвам моето
слово, макар че още много бих могъл да кажа, за да не помисли някой, че аз, като в
поговорката, правя от мухата слонУ[ЕС[.
5. Тълкуване на фразеологизмите. Тълкуването на фразеологич¬
ните значения в повечето случаи е с описателна дефиниция. Стремежът е
тя в максимална степен да предава и неговата характеристична осмисле-
ност. Пример:
566. правя се на две и половина, х Преструвам се, че не разби¬
рам, че не зная или не забелязвам нещо. .
Когато по значение фразеологизмът в някаква степен се изравнява
— 35 —
смйслово със значение на съответна дума, тълкуването му става сино-
нимно чрез нея, напр:
1862. карам (гледам) през пръсти. X Небрежно, нехайно, повърх¬
ностно.
Понякога се използва смесено описателно и синонимно тълкуване,
като след описателното тълкуване се привежда синонимната дума,- напр.:
1174. клатя си краката. Неодобр. х Нищо не правя, бездействам.
6. Омонимите се предават с цифрови индекси, напр.:
1975. вдигам ръкаР х Гласувам за или против някого или нещо.
1976. вдигам ръка2 X . 1. Посягам да ударя или удрям, бия някого,
х 2. Обявявам се против, опълчвам се срещу някого или нещо.
7. Вариантите в заглавката се представят:
а) Когато се редуват отделни думи - поставят се в закръглени скоби
с удебелен курсив след съответния редуващ се компонент, напр.:
2065. вън от (извън) себе си.
б) Когато се редуват граматически форми - те се поставят в ъглести
скоби,напр.
2091. хващам се (ловя се, улавям се) за сла.мка</и«>.
8. В редки случаи се прибягва до препратки след речниковата статия
с бел. Вж. и, напр.:
1798. събирам погледите на някои. ■ Привличам погледите,
завладявам вниманието на някого. · С облеклото си в стил ’ала „Кар¬
мен“ те събираха погледите и на обикновения зрител. (168 часа, 25¬
31.01.2002, с. 35). 32-годишната хубавица вече събира погледите на
мъжете в парламента. (Труд, бр.109, 2004, с. 14). На предното заседа¬
ние пък старецът събра хорските погледи, сипейки захар против уро¬
ки. (Труд, бр.139, 2004, с. 40).
Вж. и събирам очите на някого.
9. Използвани съкращения:
Вж. / вж. - виж
Вулг. - вулгарно
Диал. - диалектен
Жарг. - жаргонен
Ирон. - иронично
Книж. - книжно
-36-
Неодобр. - неодобрително
Отриц. - отрицание, отрицателно
Подигр. - подигравателно
Пренебр. - пренебрежително
Просторен. - просторечно
Ритор. - риторично
Укор. - укорително
Утвърд. - утвърдително
Шег. - шеговито
10. Знаци:
( ) - 1. за ограждане на компонент при лексикално вариране.
2. за въвеждане на източника на илюстративния пример.
< > - зг ограждане на факултативен елемент (компонент или грама¬
тична форма).
А - за въвеждане на тълкувателната дефиниция.
• - за въвеждане нг илюстративен пример.
п . - за оформяне на второстепенно компонентно фразеологично
гнездо, в което фразеологизмите се препращат с . бел. вж. при
към водещо компонентно гнездо.
♦ - за представяне нг фразеолог^ъм във водещо компонентно
гнездо, когато фразеологизма се препраща към друго компо¬
нентно гнездо с бел. вж. при.
V - въвежда бележка за пдоизхо.д.
ФРАЗЕОЛОГИЗМИ
A
l. A
1. докато кажа „а“, А Муден съм, много съм бавен. · Докато
граничните ни власти кажат „с“, - за да спрат опасна заради луда¬
та крава стока, тя вече е внесена у нас. (Труд, бр.47, 2002, с.З).
2. от „А“ до „Я“. А От начало до край; всичко без изключение. ·
Енергийната стратегия чертае и други хоризонти — цените на всич¬
ко от „А“ до „Я“ да скачат неудържимо. (168 часа, бр.7, 2002, с.2).
реда на буквите в българската азбука.
п АБСОЛЮТЕН:
абсолютна нула съм - вж. при НУЛА.
а АБСУРД:
театър на абсурда - вж. . при ТЕАТЪР / ТЕАТРО.
2. АВАНТА
3. на аванта. Жарг. А Облага, и^з^со^г^, придобита без труд. · Евеюл
Минчев пътува на аванта.. (Галерия, бр.21, 2014). Кърджалийски та¬
рикати завличат бензиностанции, зареждайки на вввн/иа. ■ (Novinar,
04.10.2013).
тур. avanta от итал. avanti ‘напред’.
4. пускам {давам) аванти на някого. Жарг. А Давам повече от-
колкото е необходимо; предоставям облаги, без да са заслужени; облаго¬
детелствам, давам безплатно нещо на някого. · „Пускал съм ù аванти
заради мъжа Ù, с когото бяхме приятели, нямам лични причини 'да я
бия“, врича се Чоков. (24 часа, 10.12.2001, с.16). Лион не пуска аванта..
(Телеграф, 28.09.2009).
3. АВГИЕВИ
5. авгиеви обори. Книж. А Много мръсно, изоставено, непочист-
вано дълго време място; нещо крайно занемарено, изоставено. · След
приключването на стачката пред парламента беше като авгиеви обо-
аврамовдом
38 —
ри. (Труд, 21.12.2014, с.4). Освен да подготви изборите, то задължи¬
телно трябва да проведе операция „Чисти ръце“ или поне да започ¬
не да изрива авгиевите обори, оставени от министрите на ГЕРБ.
(Галерия, бр.6, 2017, с.21).
V По гръцкия мит за ·непочисгвгниге в продължение на 30 години конюшни нг
цгр Авгий, които Херакъл (рим. Херкулес) почиства зг един ден, като заприщил двете
реки Алфей и Пеней и отбитите им води прекарал през ^почистваните конюшни.
Мощният поток отмил нечистотиите зг един ден.[ЕС].
4. АВРАМОВ
6. аврамов дом. Книж. . Място, където няма никакъв ред, всичко
е в безпорядък. · Там е Аврамов дом: всеки взема, всеки граби, а никой
не мисли за държавното съкровище. (М.Топалов, Буров, с.167). Доско¬
рошният главен секретар на парламента Огнян Аврамов прекарва
дългогодишния си престой на поста под мотото „Тук не е Аврамов
дом“. (Стандарт, бр.7947, 2009, с.12).
5. АВТОГОЛ
7. вкарвам си автогол, х Сам си причинявам вреда, създавам си
неприятности с погрешно свое действие или изява. · Едва ли Куката би си
вкарал такъв автогол - да ходи с пистолет, с който са били ранени
тежко трима души. (Уикенд, бр.14, 2012, с.7). Панев не се усеща какъв
автогол си в-кара, злорадстваха от опозицията,. (Труд, бр.87, 2000).
футбола.
6. АГНЕ
♦ и вълка сит, и агнето цяло - вж. при ВЪЛК.
8. като агне (агънце). X Кротък, тих, невинен. · Цял ден не миряс¬
ва това дете, а нощем спи като агънце. (Р.р.).
9. <като> гергьовско агне. Книж. . Невинен, изкупителна жертва.
• Божем спокоен, невинен като агне гергьовско, той се изправи пред
хасковските садукеи и - (фарисеи. (Ст. Заимов, Миналото, с.470); Всеки да
си носи последствията от стореното. Много се лъже, ако се' надява аз
да му стана гергьовско агне, категоричен бе Златев. (Телевиз. пред.).
обичая дг се коли жертвено агне нг Гергьовден.
10. мълчанието на агнетата. Книж. ' X Безропотно, мълчаливо при¬
емане участта си на жертва. · Да, ама не! Този път коронният номер
на „ политикономическата класа “ с доверието на наивниците и с мъл¬
чанието на агнетата може и да не мине. (Труд, 07.02.2001, с.14).
33-
ставам адвокат на някого
у От заглавието на романа Silence of the Lambs на англидакия писател Т. Харис
и неговата екранизация под името „Мълчанието на агнетата“, направили - израза много
' популярен. [ЕС].
7. АГНЕЦ
11. жертвен аанец. Книж. - Иззскпииелла. жеррва за чужди вини и
прегрешения. · И кои бяха тези някои - Шиндеров и аз станахме
жертвеният агнец. (Галерия, бр.З, 2011, с. 19). f
V От библейски сюжети. На много места във Ветхия завет агнецът (агнето) се
споменава като непорочно жертвено животно (напр. в Изход 12:5). В Новия завет за
Исус се говори като ,„изкупителна жертва пред Бога, взела върху себе си човешки¬
те грехове“.
8. АД
♦ адски мъки - вж. при МЪКА.
♦ деветият кръг " на ада - вж. при ДЕВЕТ.
♦ изчадие адово / изчадие на ада - вж. при ИЗЧАДИЕ.
12. истински ад. А Големи мъки, раздвое¬
ния. · В душата на Ваньо Цоков вероятно е истински ад: с кого да
тръгне, за да не потъне. (168 часа, бр.9, 2001, с.З).
V Според библейската легенда отвъдният свят има две заселения - Рай (Едемска
градина). обитаван от душите на праведниците, и Ад (Юдол плачевни), в който обита¬
ват душите на грешниците, подложени на жестоки изпитания и мъки.
9. АДАМ
13. в адамово облекло (одеяние). Шег. А За мъж - съвсем гол. ·
Пред смаяните погледи на хилядното множество на стадиона се
втурна мъж в адамово облекло. (Р.р.).
V От библейсксия мит - преди да вкусят ябълката от дървото на познанието.
засадено в райската градина, Адам и Ева я обитават голи. Осъзнаването на своята
голота става, след като те вкусват от плодовете На това дърво
10. АДВОКАТ
14. ставам адвокат на някого, л. Говоря вместо някого, като го
защитавам и оневинявам. · Не съм те молил да ми ставаш адвокат
пред тях. (Р.р.).
п A3:
<аз> коля и <аз> беся - вж. при КОЛЯ.
вдигам акциите.
-40
а АЗБУЧЕН:
азбучна истина - вж. при ИСТИНА.
W . .
□ АЙСБЕРГ:
върхът на айсберга - вж. при ВРЪХ.
п АКО:
ако е рекъл Бог - вж. при БОГ.
ако е рекъл Господ - вж. при ГОСПОД.
ако имаш две ризи, ■ дай едната на ближния си - вж. при РИЗА,
ако ме видиш, пиши ми - вж. при ВИДЯ.
ако <ще> е гарга, рошава да е - вж. при ГАРГА.
след нас - потоп / след нас ако ще и потоп - вж. при ПОТОП.
11. тАКЦИ!
15. вдигам акциите на някого или нещо. А Засилвам интереса към
някого или нещо, в резултат на което се повишава оценяването и търсенето
йм; повишавам Самочувствието на някого. · Публикациите във вестници¬
те напоследък силно вдигнаха акциите му в очите на колегите му. (Р.р.).
Икономическата криза и бедността през последните двайсетина годи¬
ни вдигнаха акциите на екстрасенсите, врачките и гадателите. (Р.р.).
практика.
16. солова акция. Книж. X Изказване, действие, постъпка по соб¬
ствена инициатива; несъгласувано и неподкрепено от други самолично дей¬
ствие. · Катран в ' кацата с мед бе само соловата акция на министър
Паси, който първо рече пред радиото за изваждането от затвора
на нашите медици в Либия. (Труд, бр.39, 2002, с.14).
От футбола, ит. solo ‘сам’.
17. спадат (падат) акциите на нещо или на някого. Книж. X
Обезценява се нещо; губи се авторитет, намалява интересът към някого
или нещо. · Едновременно " с появяването на този проблем спаднаха
изведнъж „акциите“ на дебелото и в естетическата област,, и то
как! (Н. Хайтов, Шумки от габър). След като мълвата разнесе новина¬
та за разклатеното му финансово положение, акциите му сред же¬
ните бързо паднаха. (Р.р.).
финансовата борсова практика.
12. тАКЬЛ
18. вземам акъла (ума) на някого. Л 1. Лишавам някого от здрав
разум, побърквам го. · Когато Господ наказва някого, взема му акъла.
-41 -
опичам си акъла
(Вр.). ж 2. Силно изненадвам някого или го слисвам от възхищение; смай¬
вам го. · Взех му акъла,, като го - заговорих на родния му език и му
цитирах дълги пасажи от „Ад “ на Данте. (Вр.).
19. водя се по акъла (ума) на някого. А Постъпвам и действам
под силното влияние и внушение на някого. · Остави го, не виждаш ли,
че се води по акъла на майка си. (Вр.).
20. давам акъл на някого. . Поучавам, съветвам някого. · Искам
да посъветвам експертите на Симеон II да 'му дадат акъл повече да
не се появява по телевизията. (Стандарт, 12.04.2001, с.2.). Да, такива
са “ каза замислено Карасулиев. - Хем ще вземат парите и тютюни¬
те:, хем ще ми светят маслото. Дай ми някакъв акъл! (С.Бъчварова,
Земя за прицел, . кн.4, с.220). '
Ф завъртявам ума (акъла) на някого - вж. при УМ.
21. идва ми акъла. А Ставам по-разумен, преставам да постъпвам
необмислено; вразумявам се. · Да му дойде акълът му помогна и съп¬
ругата му - нещо, което той самият ù отчита с признателност.
(Уикенд, бр.71, 2016, с. 12.).
22. изкарвам акъла (ума, ангелите) на някого. А Изплашвам ня¬
кого силно. · Вижте какво, казва, той почина сега, но после стане.
Обадете се към пет часа следобед. Почнах да се смея с глас и не
мога да спра. А тя - ама вие шегувки ли правете си? Аз още повече...
За щастие беше направила тази „малка “ грешка: вместо той почи¬
ва, вика той почина и ми изкара акъла... (С.Бъчвгровг, Земя за при¬
цел, кн.7, с.24).
23. излиза ми от (из) акъла (паметта).. . Забравям нещо, не мо¬
га да си спомня. · Преспахме в едно планинско село, чието име ми
излезе от акъла. (Вр.)·
♦ мътя главата (ума, акъла, мозъка) на някого - вж. при ГЛАВА.
24. на два акъла съм. А Колебая се, раздвоен съм. · Как да пос¬
тъпя в случая не съм наясно, на два акъла съм, дано не сгреша. (Вр.).
25. опичам си акъла (ума). X Обикновено в повелителна форма
(опичай си ..., опичайте ' си ...): обмисляй добре, бъди внимателен и
разумен, постъпвай благоразумно и обмислено, като мислиш зг последс¬
твията. · Виждаш какви са времената и нравите, затова опичай си
акъла, за да не съжаляваш цял живот. (Вр.). Опичай си ума и бъди
предан и верноподанен, защото както противопоставиха тебе на
Вазова, така сега мога да противопоставя Кирила на тебе и да те
унищожа. (К.Христов, Ад в Рая, с.60).
от много акъл
-42-
26. от много акъл. Ирон, х Поради собствената си неразумност,
наивност, глупост. · От много акъл взех, че му се доверих, и сега си
плащам -за наивността. (Р.р.).
♦ сече ми пипето (ума, акъла) <като бръснач> - вж. при ПИПЕ.
27. търся си акъла. Ирон. х Търся нещо, без да зная какво. · На¬
веди се:· уж че' си търсиш акъла, и го пъхни в чорапа си. (Вл. Даверов,
Ангели небесни, с. 17).
13. АЛЛАХ
28. не зная на кой Аллах се кланям. Ирон. X Много - съм обър¬
кан, не аная кого да слушам. · В НДК последни остават около 200
наивни вярващи, които не знаят на кой Аллах всъщност се кланят,
(168 часа, 19-25.12.2003, с.23).
V Във връзка с мохамеданската религиозна практика - allah ‘главното и единс¬
твено божество в Исляма’. на което мюсюлманите отдават почитание чрез поклони.
14. АЛФА
29. алфата и омегата на нещо. Книж. - Началото и краят на не¬
що - в значение на <всичко най-важно, най-съществено' · Правопи¬
сът е алфата и омегата на образованието. (Янтра Днес, бр.47, 2014).
Трудът и постоянството са алфата и омегата на всеки голям успех
в живота. (Р.р.). * .
V По названията на първата и последната буква в гръцката азбука - а (алфа) и
со (омега). Изразът тръгва от Библията. В Откровение (Апокалипсис) на апостол Йоан
Богослов се казва „Аз съм Алфа и Омега, начало и край - казва Господ“ (стб. лзъ
есмк Алфа и W, гааголегъ господъ богь).
15. Ъ1ЪШ
30. . алъш-вериш. А Дребна търговия. · На Елеонора обаче не ù
харесва да се занимава само с алъш-вериш. (Труд, 13.08.2001, с.31).
Важното е да има алъш-вериш. (168 часа, бр.50, 2001, с.2).
V От турски aliç venç ‘вземане - даване, покупко - продажба.
П . АМБРАЗУРА:
като Матросов <пред амбразурата> - вж. при - МАТРОСОВ.
16. АМЕРИКА
♦ американска мечта - вж. при МЕЧТА.
-43 —
липсват ми няколко ангела
31. откривам Америка. Подигр. . Нищо ново и неизвестно не
казвам. · Открил Америка, като проумял, че хората по рождение са
егоисти. (Р.р.).
п АМУР:
стрелите на Амур - вж. при СТРЕЛА.
17. АНГЕЛ
32. ангел небесен. А 1. Много добър, кротък, нравствено извисен,
чист, безгрешен човек. · В живота си той на никого не стори зло,
беше истински - ангел небесен. (Р.р.). А 2. Ирон. Немного добър човек;
човек като всички останали - с недостатъци и грехове. · Не ми го хвали
толкова, знам що за ангел небесен е. (Р.р.).
V Гр. «γγελος ‘Божи пратеник’.
33. ангел хранител. Книж. А Могъщ . закрилник, пазител. · Лека¬
рите ù казали, че със сигурност има ангел хранител, който е бдял
над нея в нощта на трагедията.. (Труд, 24.12.2001, с.5). Тоя ангел-хра-
нител, постъпката на когото не можахме да си обясним, поисках¬
ме да го възнаградим с един бешлик; но той отказа благородно от
тая не твърде малка награда в турско време, като каза, че нам тряб¬
вало повече пари. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.175).
V От християнската религиозна митология. Пьрвоизточник на израза е съчине¬
нието „За небесната йерархия“ на средновековния богослов Псевдодионисий Ареопа-
гит (V в.), според когото целият сонм ангели се дели на три „лика“: първи (висш) -
серафими, херувими и престоли; среден - ангели на господството; низш - ангели на
началата, архангели и ангели хранители. Последните са най-близки до човека, вземат
участие в неговите дела, пазят го, направляват го и пр.[ЕС].
34. блъскам си ангелите. А Мъча се да разбера, да проумея нещо
или да разреша нещо. · Тежко ни на булгуря с таквиз глави, много ще
си блъскаме главите и пак нищо не ще окрякаме! (Хр. Ботев, Избр.
съч., т.1, с.114). *
♦ изкарвам акъла (ума, ангелите) на някого - вж. при АКЪЛ.
35. като ангел<че>. Книж. А 1.. Невинен, непорочен, красив. · Де¬
цата са като ангелчета, още недокоснати от пороците на матери¬
алния ни свят. (Р.р.). Ирон. А 2. Изключително възпитан, кротък. · Има
случаи, когато наши хора са и обиждани, и засягани, и седят като
ангелчета. (Труд, бр.ЗЗЗ, 2002, с.41).
V Във връзка с християнските религиозни представи.
36. липсват ми няколко ангела. А. Не съм съвсем . умствено нор¬
мален. · На този високопоставен бей-чиновник липсваха няколко пси—
слаб ми 'е ангела
— 44
хофи$иологически ключове, или на прост език казано: липсваха му
няколко ангела.. (Ст. Заимов, Миналото, с.770). ’
37. слаб ми е ангела. А Лесно се. поддавам на изкушение. · На
всичко отгоре, отчитайки слабите ангели на американците, Орсън
Уелс официално ги предупреждава и в началото,- а и в течение на
постановката, че - това е само радиопиеса, но кой ти вярва? (Мин.
год., бр.34, 2017, с.26). Аз, вика, нямам нужда от тая пущина, за да се
отпусна - или да скоча да играя, само тия - със слабия ангел имали
такива нужди.. (Розмари де Мео, Стопанката нг Господ, с.93).
Ф чувам хора на ангелите в ушите си - вж. при . ХОР.
18. АНИБАЛ
38. анибалова клетва. Книж. . Неотменимо твърдо решение. ·
Не съм давал анибалова клетва да ставам политик, каквото живо¬
тът ми - подскаже, това ще бъде. (Р.р.).
V По историческото пртдгние за картагенския пълководец Анибαл, удържал .
през целия си живот дадената по настояване на баща му клетва да бъде непримирим
враг на Рим, превърнал Картаген в своя колония^ЕС].
19. АПЕТИТ
39. апетитът · идва с яденето. А Колкото . повече получава човек
нещо, толкова по-силно се разпалва желанието му . да получава още и още.
• - Депутатите тц доказаха на дело верността на поговорката, чс
апетитът идва'■с яденето.'(Стандарт, 16.07.2002, с.12).
V °т фр. L’appétit vient en mangeant. Автор на фргзгтг е католическият епископ
Жером де Анже, непримирим противник нг френските хугеноти (протестанти). В една
от своите полемики „За причините- (1717 г.) той използва тази фраза. Популярност
обаче фразата придобива благодарение нг романа „Гаргантюа и Пгнтагрюел“ (1732 г.),
вложена от автора му Франсуа Рабле в устата нг един от героитеДЕС].
40. вълчи апетит. А Ненаситност. · Депутатите ни пак показа¬
ха вълчи апетит. (Над бЗ, 2008, 6p.48, с.21)
п АПЕТИТЕН:
апетитна хапка - вж. при ХАПКА,
апетитно парче - вж. при ПАРЧЕ.
20. АПОКАЛИПТИЧЕН
4L апокалиптична картина. Книж. А Нещо страшно, потресава¬
що; глобални катаклизми, равни по своите последствия на библейския край
на света. • Фалитът на София вещае и - още по-апокалиптична кар¬
— 45
влизам / вляза в архивата
тина в градския развой. (168 часа, бр.2, -2001, с.2). Атентатите в ■ САЩ
бяха апокалиптичната картина на третата световна ■ война. (Те-
левиа. пред.).
V Във връзка с х^стаянските ртлигиозни представи - от гр. αποκάλυψις ‘1.
Откровение, пророчество; 2. Откровение (новозаветна свещена книга, написана от св.
Иоан Богослов, последна книга на Библията)’. В Апокалипсиса Иоан Богослов излага
своите пророчески видения, дадени му от Господ, когато той е бил на остров Патмос.
В частност тук са описани събитията, които ще предшестват края на света - второто
пришествие на Христос. идването на Антихриста, борбата между тях, Страшният съд.
самият край на света. Говори се за вечното царуване на Христос и праведниците. което
ще се установи на обновената земя след края на света.
п АРИАДНА:
нишката на Ариадна - вж. при НИЪКА.
а АРМЕНСКИ:
арменска визита - вж. при ВИЗИТА,
има много здраве <от арменския поп> - вж. при ЗДРАВЕ.
21. АРНАУТСКИ
42. арнаутска чушка {пиперка).. - Сприхав, гневлив, проклет чо¬
век. · Гледаш го така - човек като човек., но докачиш ли ■ го■ на чест,
разбираш каква арнаутска чушка е. (Р-рО)
22. АРТИЛЕРИЯ
43. тежка артилерияг А Човек или фактор с голям авторитет или
с голямо въздействие и сила. · Той беше от тежката артилерия в
научния съвет, затова се съобразяваха с мнението му. (Р.р.). А пре¬
дизборното „облъчване“ започна ... Тежката артилерия на комп¬
роматите още не се е стоварила върху ■ душите ни, но няма да закъс¬
нее да го направи. (Мин. год., бр.6, 2017, с.19).
V От военното дело.
44. тежка артилерия2. а Трудно подвижен или муден човек, който
трудно се решава да направи нещо. · Старите са тежка артилерия,
докато решат кога и с какво да дойдат, ще им трябват три дена
време. (Р.р.).
23. АРХИВА
45. влизам / вляза {отивам / отида) в архивата. Книж. А Отжи-
вявам времето си, изгубвам значение. · Още едни илюзии за справедли¬
во общество отидоха в архивата на историята. (Р.р.).
в атмосфера(та) на нещо
— 46 —
п АТИЧЕСКИ:
атическа сол - вж. при СОЛ.
24. АТМОСФЕРА
46. в атмосфера((т«) на нещо. Публ. А В условия на нещо. · Пре¬
говорите протичат в атмосфера на напрежение, недоверие и враж¬
дебност. (Телевиз. пред.).
47. влизам в атмосферата на нещо. Книж. А Приобщавам се към
настроенията или изискванията в някаква среда. · Най-важно условие
за успешна реализация като ръководител е бързо да влезеш в ат¬
мосферата на колектива. (Р.р.).
□ АХИЛ
ахилесова пета - вж. при ПЕТА.
Б
25. БАБА
48. бабината ти трънкина. Пренебр. X Възклицание за израз на
пренебрежително отношение към казаното от някого - Hé ме . интересува,
защото не ти вярвам. · Ако не ми кажеш истината, ще си отида. —
Бабината ти трънкина, прави каквото искаш\ (Р.р.).
49. бабини деветини. Пренебр. k Пълни безсмислици, нелепости,
измислици. · Очевидно покрай големия глад, битката ' за оцеляване и
ангажираността на мъжете по фронта не оставало време - на насе¬
лението да се занимава е бабини деветини. (Уикенд, бр.51, 2016, с.38).
Разбира се, че всичко това бяха бабини деветини от страна на Се—
терлията, само да не отиде. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.165).
V Във Фразеологичния речник е представен във вид „бабешки приказки“ по-
разпространеният вариант в разговорната реч е „бабини деветини“, съвременна
разновидност на по-старата форма „бабини дивотини“ и „бабешки басни“, която
има първообраз в библейските текстове, напр. 1 Тим. 4:7 „От скверни и бабешки
басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие“.
50. еня баба за дяда Еня. Пренебр. А За израз на безразличие към
нещо - не ме е грижа, не ме интересува. · Ама щял да повтори класа,
да е е учил, когато всички му говореха. А сега нас какво ни засяга, еня
баба за дяда Еня. (Р.р.).
-47
стягам си багажа
51. играя на сляпа баба. А Действам с налучкване. · Е, какво,
сега ще си играем на сляпа баба, така ли? (Р.р.).
V От детска игра, при която играещият избира със завързани очи някой от
останалите играчи.
52. когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда / много
баби - хилаво бебе. А Когато в една работа се месят много хора, нищо не
излиза. · Много политици бабуваха на законите за борба с престъп¬
ността. Резултатът е хилаво бебе. (24 часа, 08.12.2003, с.11).
V От народната родилна практика, при която акушерства баба (опитна жена).
♦ улавям на баба си цървулите - вж. при ЦЪРВУЛ.
♦ цъфтя като „бабин косъм“ - вж. при ЦЪФТЯ.
□ БАБУВАМ:
когато 'много ' баби бабуват, хилаво бебе се ражда / .много баби
- хилаво бебе - вж. при БАБА.
п БАВЕН:
пека на бавен огън някого - вж. при ОГЪН.
26. КАГАК
53. сдавам' багажа. А 1. Умирам. · Вдигай се от кревата, мой
човек, че току-виж си сдал багажа в името на здравната реформа,
нашепва си здравноосигуреният (Труд, бр.79, 2003, с.18). А 2. Износ¬
вам се, остарявам, ставам негоден. · Поради високите цени на ката¬
лизаторите от 800 до 3000 л, в зависимост от колата, собственици¬
те масово отказват да монтират нови, когато старите „ сдадат
багажа“. (Труд, бр. 118, 2002, с.37). А 3. За нищо не ставам. · Държава¬
та ни съвсем е сдала багажа, щом не може да се погрижи за шепа
бродяги. (Над 55, бр.1, 2011, с.9).
V От военния жаргон при уволнение от служба.
54. стягам си багажа, а Готвя се за път. подготвям се да замина за
някъде. · Чак когато магазинчето ù фалирало, тя си стегнала . бага¬
жа и се прибрала в България. (Уикенд, бр.23, 2014, - с.26).
п БАИР:
краставите магарета през девет баира се надушват -
вж. при МАГАРЕ.
надувам балон
48 —
27. БАЛОН
55. надувам (някакаъв) балон. А Изкуствено поддържам някаква
илюзия. · Вижте го един Румен Христов например — и той се напъва¬
ше да прави кабинет, може и да е сънувал, че ще стане премиер.
Надуваше известно време този балон - и набързо се върна към праз-
нословието. (Уикенд, бр.51, 2016, с.ЗЗ).
56. спука (пукна) се балонът. А Лъсва неприятна истина за нещо;
голямата измама става видна. · Навремето генерал Бонев редовно за¬
държаше Роко. Но после големият балон се спука и нещата се све¬
доха до поредната . кокошкарска история.. (168 часа, бр.5, 2002, с.2). .
Балонът Барби се пукна. (Телеграф, 1-4.05.2010).
п БАЛСАМ:
мехлем (балсам) ми капе (пада) на душата (сърцето) -
вж. при МЕХЛЕМ.
28. БАЛТИЯ
57. удрям балтията на някого. А Нанасям изключително тежък удар
на някого. · Удариха ни балтията с процентите, „коригиращи“ елек¬
троенергията, почти ни спретнаха пунически войни с безумието топ¬
ла вода да се плаща по—скъпо през лятото. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5).
п БАНИЦА:
на .хляба (баницата) мекото (средата) - вж. при ХЛЯБ.
29. БАНЯ
58. кървава баня. А Жестоко масово убийство на хора; кръвопро¬
литие, клане. · Анонимен глас се обадил по телефона в централата
на полицията в Ерусалим и предупредил за готвената кървава баня.
(Стандарт, 03.12.2001, с.19).
а БАРАБАР:
барабар Петко с мъжете - вж. при ПЕТКО.
п БАРОН:
барон Мюнхаузен - вж. при МЮНХАУЗЕН.
а БАРУТ:
буре <сух> барут <с фитил> - вж. при БУРЕ.
-49-
<заедно> с мръсната вода...
30. БАС
59. на бас. А Обзалагам .се. · На бас, че Кобургготски ще оцелее
при вота. (168 часа, бр.7, 2002, с.2).
31. БАСМА
60. цепя басма на някого. А 1. Държг се внимателно и учтиво . с
някого. • Важното в живота е да знаеш на кого да цепиш басма..
(Рф.). 2. А С отрицание не: Рязко, грубо се отнасям с някого, без да се
интересувам дали ще го засегна и обидя. · Китайските работодатели
обаче не „цепят басма“ на никого и раздават строги финансови глаби
на всеки, който си позволи цигара в повече по време ' на почивката.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.39). Реферът не цепи басма на големците от
БКП. (Уикенд, бр.22, 2017, с.82).
V °т шивашкия занаят.
32. БАТАК
61. изваждам (вадя) от батака някого или нещо. А · Спасявам ня¬
кого или нещо от големи неприятности - бедност, беди, неуредици, безиз¬
ходица. · Ето как МОН с един удар ще ни ' извади от батаците, в
които се опита да набута учащите се и бъдещите млади специалис¬
ти. (168 часа, бр.7, 2002, с.2).
V От туф. batak ‘кал, тиня, т^сгвище’.
62. набутвам в батака някого или нещо. Л Правя така, че някой да
затъне в големи неприятности - бедност, беди, неуредици, безизходица; съз¬
давам пълна бъркотия и довеждам някого до безизходица. · Ето как МОН
с един удар ще ни извади от батаците, в които се опита да набута
учащите се и бъдещите млади специалисти. (168 часа, бр.7, 2002, с.2).
п БАЩА:
Господ му (и) е баща - вж. при ГОСПОД· .
обещавам майка и баща - вж. при МАЙКА.
п БАЩИН:
кой да води бащина(мй) дружина - вж. при ДРУЖИНА.
33. БЕБЕ
63. <заедно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото> и бе¬
бето. Книж. А Не успявам да разгранича незначимого от значимото;
заради незначителни недостатъци, отхвърлям и доброто. · На конферен¬
цията на - СДС през март 2002 г. той обяви, че „ вече няма да се връ¬
в безтегловност съм
- 50 -
ща при хората ‘- защото е обиден от липсата на гражданско съзна¬
ние у тях и от това, че „заедно е мръсната вода са изхвърлили и
бебето“. (24 часа, 2003, с.12).
V Приема се, че изразът идва от народна пословица, но всъщност това са думи
на немския религиозен реформатор, основоположник на протестантизма, Мартин
Лютер (1483-1546 г.) в едно от неговите полемически изказвания.[ЕС].
Ф когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда /
много баби - хилаво бебе - вж. при БАБА.
а БЕЗГЛАСЕН:
безгласна буква - вж. при БУКВА.
Q БЕДЕН:
бедна ми е фантазията - вж. при ФАНТАЗИЯ.
п БЕЗДЪНЕН:
бездънна яма / яма без дъно - вж. при ЯМА.
п БЕЗПЛАТЕН:
безплатен обяд няма - вж. при ОБЯД.
34. БЕЗТЕГЛОВНОСТ
64. в безтегловност съм. Книж. л. Чувствам се изолиран, безпо¬
мощен, обезсърчен. · Вече не съм в безтегловност, твърдй Светослав
Тодоров:. (Труд, бр.44, 2000). След като загуби работата си, той из¬
падна в безтегловност, чувства се обезверен, потиснат. (Р.р.).
V °т съвременната космическа терминология.
35. БЕЛТЪК
65. мятам (хвърлям) белтъци. А 1. Отправям ядни погледи; поглеж¬
дам гневно, сърдито. · Докато разказвах на жена му какви ги беше
надробил, той ми мяташе такива, страшни белтъци, че тръпки ме
побиваха. (Р.р.). А 2. Поглеждам . съблазняващо. · Още в ресторанта тя
ми мяташе белтъци и аз разбрах, че заварката ще стане. (Р.р.).
36. БЕЛЯ
66. вземам си . беля на главата. / вземам си белята. А Създавам
си неприятности с нещо, с което съм се заел. · Взех си беля на главата
с това куче. (Р. р.).
-51 -
бесен съм
67. търся си белята. А Не- постъпвам разумно, което може да ми
донесе неприятности. · За какво ти е да купуваш стара кола, търсиш
си белята с нея. (Р· р.).
а БЕЛЯЗАН:
черна овца / белязана овца - вж. при ОВЦА,
а БЕНДЕР:
Остап Бендер - вж. при ОСТАП.
а БЕНТ:
отприщвам бента - вж. при ОТПРИЩВАМ.
37. БЕРА
♦ бера грнжа</нα> на някого или за нещо - вж. при ГРИЖА.
68. бера душа. а Умирам, издъхвам; на края на силите и дните си
съм. · Щерката на Тайсън бере душа след битов инцидент. (Телег¬
раф, 27.05.2009, с.31). Помня я горката като днес, когато береше ду¬
ша и си прививаше очите мене да търси ... Ох, ■ бог да я прости. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1. с.254).
69. бера кахър. А Ядосвам се силно, тревожа се. · С този леко¬
мислен мъж ще има да береш кахъри, затова добре си помисли, пре¬
ди да кажеш последната си дума. (Р.р.).
70. бера срам. а . Силно се срамувам, чувствам се неудобно. · Ня¬
кои си заминаха рано-рано, други останахме да берем срама, налива
Трифон масло в огъня. (Уикенд, бр. 10. 2012, с.91). Заради тебе такъв
срам брах, че сега ми иде да те разкъсам. (Р.р.).
71. бера студ. А Силно мръзна, студувам. · Докато дойде автобу¬
сът, голям студ брахме на спирката. (Р.р.).
72. бера яд. А Имам неприятности, разправии. · Ако е така, „Загор¬
ка “ ще има да бере доста ядове, тъй като такива дела могат да се
водят 5 години след излъчването на последната реклама. (Труд. 13.08.2001.
с.34). Румен Петков, макар и най-близо до тайните на шефа, е оставен
сам да бере ядове във вилаета си в Плевен. (Труд. 08.06.2001, с.12).
п БЕРЛИНСКИ:
берлинска стена - вж. при СТЕНА.
38. БЕСЕН
73. бесен съм. А . Много сърдит и гневен съм. · Бесен съм, защо-
то подобни скандали подронват реномето на Африка. (168 часа, бр.7,
като бесен
— 72 —
2002, с.48). Италианското светило, спечелил купата на УЕФА с Ин¬
тер през 1998 г., бил бесен от събирането на много отбори, при то¬
ва български ... (Стандарт, 22.01.2002, с.27).
74. като · бесен. А Силно разгневен и с голямо настървение. · Стра¬
жарите тичаха като бесни по орханийските улици, събираха хората
и ги караха в стаята на юзбашията. (Ст. Заимов, Миналото, (1983), с.112).
п БЕСЯ:
<аз> коля и <аз> беся - вж. при КОЛЯ.
39. БЕТОН
75. бетон съм. А Непоклатим, неуязвим съм. • Правните аргу¬
менти на прокуратурата са „бетон“ и кметът трудно ще се отър¬
ве, коментират магистрати в Съдебната палата. (168 часа, бр.20,
2004, с.11).
а БИВА:
(бива, бива) ама майтап {шега) на (по) голо (не бива,
не го разбирам) - вж. при ГОЛ.
п БИЗНЕС:
сенчест бизнес - вж. при СЕНЧЕСТ.
40. БИК
76. връзвам (хващам) бика за рогата. А Решително се заемам с
най-важното и най-трудното. · Професорът обаче го бе разконспери-
рал толкова бързо, колкото той четеиле книга,, и веднага бе хванал
бика за рогата. (Телеграф, 12.12.2016, с. X). Ведровчани са хубави хо¬
ра, но - нещо все им пречи, за да хванат бика за рогата. (А.Гуляшки,
Злгт, руно, с.ЗЗО).
V О селския бит и от ^кобо^ките игри.
77. <здрав> като бик. А В отлично здраве. · Здрав като бик.
(Уикенд, бр.17, 2010, с.17). През това време обаче 'Иван не боледува
нито веднъж. Здрав е като бик. (Уикенд, бр.12, 2017, с.67)
78. <мълча> като бик. А Упорит съм. · Автоджамбазът мълчи
като бик. (168 часа, 27-31.01.2002, с.7).
41. БИНГО
79. пипвам (удрям) бингото. Жарг. А Правя много печеливш из¬
бор. · Вдигнах вариото и още докато фокусирах, разбрах, че съм
-53-
бистря политиката
пипнал битгото, спомня си фоторепортерът от „Фото 4“ в Сасо
Маркони. (168 часа, 2002, бр. 11, с.51).
От съвременните хазартни игри.
42. БИРА
80. друга бира. Жарг. . Съвсем друго нещо. · За европейското
нещата не стават, макар и да бием първенеца в групата ни Унгария
с 3:0 в София., Олимпийската кампания обаче е друга бира.. Там сме в
групата с Полша и Испания. (Уикенд, бр.51, 2016, с.85). Но си е съвсем
друга бира да знаеш, че на терена има един·, който от нищо ще нап¬
рави нещо. (Седем дни спорт, бр.5754, с.2).
43. БИСЕР
81. ръся бисери. Ирон. . Изричам, казвам недоосмислени изрази.
• Премиерът, който и две думи не обелва на чужд език., но на родния
си ръси бисери, също не изневери на себе си. Вместо да замълчи, той
припомни безумната си идея, която дори покровителката - му Мер-
кел отряза в зародиш. Ни в клин, ни в ръкав се похвали, че първи
предложил ЕС да е член на НАТО, но, тогава не искали да го чуът.
(Мин. год., бр.43,2017, с. 13). .
82. словесен ■ бисер. Публ. - Ирон. А Изречени или написани недо¬
мислици в резултат на слаби езикови или фактологически познания.. · Кан¬
дидатстудентските работи всяка година изобилстват със словесни
бисери, които пълнят страниците на вестниците. (Р.р.).
83. хвърлям бисер пред свинете. Книж. Л Ценни мисли и . високи
чувства правя достояние на човек, който не е способен да ги разбере и
оцени. · Дс търсиш 'у днешните светски лъвове и „звезди“ висока
култура и дълбоки чувства, все едно е да очакваш хвърлен бисер пред
свине да бъде ценен за тях. (Р.р.).
на израза се намира в евангелски текст със същата осмисленост
(Мт. 7:6 „Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свине¬
те, за да го не стъпчат с краката си, "и като се обърнат да ви разкъсат“).
44. БИСТРЯ
84. бистря политиката. Ирон. . Обсъждам политически въпро·
си. · Вакрил бистри политиката, ама мисли за годеницата. (Г.Ка·
расл., Обикн. хора, т.З, с.142).
бич божи
-54 —
45. БИЧ
85. бич божи. А За природни катаклизми и социални напасти. · Бич
божи в съвременния ■ свят е тероризмът. (Р.р.).
V Така оаропойцйте преа V в. наричали п^дводителя на хунито Атала. който с
кръвопролития войни и жестокости завладява редица страни в Европа. Образът има
корени в библейски текст (напр. Иов 9:23 - - - тогова Той поразява с бич изведнъж,,
то над изпитаните над невинните се подсмива.“).[ЕС]. В Библията има известни пър¬
вообрази на този израа. напр. с. 10:26 J ще дигне Господ Саваот бич върху него“.
46. БИЯ
♦ бие ме парата - вж. при HAPA.
Ф бия водата в хаван - вж. при. ВОДА.
♦ бия дузпата на някого - вж. при ДУЗПА.
♦ бия камбаната - вж. при КАМБАНА.
♦ бия на очи - вж. - при ОКО.
♦ бия път - вж. при ПЪТр
♦ бия се в (по) гърдите - вж. при ГЪРДИ.
86. бия тъпана. А Правя нещо достояние на много хора, разглася¬
вам, разтръбявам, раздрънквам нещо. · Започнаха да бият тъпана, че
ако генерал Радев бъде избран за държавен глава,; слънцето няма да
изгрее. (Галерия, бр.6, 2017, - с.18).
Ф бия (тегля) шута на някого - вж. при ЪУТ. '
♦ дяволите си бият шамари - вж. при ДЯВОЛ.
♦ кой ме би през устата - вж. при УСТА.
87. къде (де) го биеш, къде (де) се пука. А Употребява се, когато
на някого се говори едно, а той разбира или се прави, че разбира съвсем
друго. · А-ха, ето■ що било! „Де го биеш, де се пука! “ - мислех си аз,
комуто тая невинна на вид историйка, разказана бързо-бързо от сло-
вохотливия млад човек, разкриваше много повече от това, що той
може би желаеше да ми съобщи. (К.Христов, Ад в Рая, с.130).
88. накъде бия. а За загатване на нещо - какво намеквам. какво
искам да кажа. · Още щом подхвана разговор за това, колко трудно е
да живее сам човек, разбрах накъде бие. Но аз нямах намерение да
се женя. (Р.р.).
♦ не съм бил телеграма на някого - вж. при ТЕЛЕГРАМА.
Ф тупам (бия) се в гърдите - вж. при ГЪРДИ
Ф удрям (бия) в кантара - вж. при КАНТАР.
— δδ —
блажени са нищите духом
47. БЛАГ
89. избирам благата {сладката) част. X Избирам от нещо най-доб¬
рата, най-ценната му част. · Всеки от днешните ни политици се стреми
единствено да избере, благата част от обществената баница. (Р.р.).
V ° евангелския текст (Лк. 10:42 „ИМария избра добрата част, която няма
да ù се отнеме.“ (стб. влагаил уастъ - „благата част“).
♦ со кротце, со благо - вж. при КРОТЪК.
48. БЛАГОСЛОВИЯ
_ 90. Тегля една благословия на някого. I тегля <една> майна на
някого. Ирон. X Псувам някого. • Когато го ядосваха нахалните шо¬
фьори, теглеше им една благословия и се успокояваше. (Р-Р·). Кон¬
сервативна Великобритания тегли „майна“ на Брюксел, а гражда¬
ните на Мюнхен вдигат Стена срещу натрапените - пришълци от
„Арабската пролет“, организирана от ЦРУ и алчната маниачка Хи¬
лари Клинтън, (Мин. год., бр.7О, 2016, с.9).
49. БЛАЖЕН
91. блажени вярващите (<са> верующите}. Книж. Ирон. К Упот¬
ребява се в реплики, за да се подчертае, че някой наивно е повярвал на
нещо, което е всъщност невярно или неизпълнимо. · Помним, че са , блаже¬
ни вярващите, но и не· забравяме, че сляпата вяра недовижда. (Мин.
год., бр.9, 2017, с.10). Но това не е всичко - Станчев агитира за влизане
в зоната в перспектива от три години, като обещава, по-евтини ма¬
газини?! Блажени са вярващите! (Мин. год., бр.27, 2017, с.9).
V Елизки прототипи ф^еологизмът има в евангелските текстове (Ио. 20:29
„блажени, които не са видели, и са повярвали“). В книжовния чзИк . изразът е подло¬
жен на иронично преосмисляне и фразеолог^а^а, придобивайки характер нг възк¬
лицание за изразяване на ироничен присмех към нещо, което се казва или обещава, но
е неистина или е неизпълнимо.
92. блажени са нищите духом. Книж. Ирон, к Употребява се
като иронично .възклицание за израз . на съжаление към хора без високи
духовни стремежи. · Блажени нищите духом! - рече най-сетне, па
престана да ми говори за това. Ала кого облажи - дали родителите
или учениците, или други някои, тук не можах да му се договедя. (Хр.
Г.Дгнов, Зг теб, мили роде, с.44). Блажени са нищите духом, тях не ги
вълнуват идейни проблеми, нито литературата и изкуството, а са¬
мо битовото и - материалното, (Р.р.).
Вж. и „нищ духом“.
затъвам в блатото
-56 —
V Изразът има точен формален прототип в евангелските текстове (Мт. 5:3 „бла¬
жени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно“, стб. Блажени нищим
В Библията изразът е имал значение ‘смирените, на които е чуждо възгор¬
дяването', понякога така са наричани бедни те и недъгавите.
50 . ■ БЛАТО
93. затъвам в блатото, а Попадам в много трудна, в безизходна
ситуация - в мизерия, в нищета, в безнравствен живот. · През пролетта
царят обясни, че знае в какво блато сме затънали и идва по спеш¬
ност да ни извади от него. (Сега, 21.12.2001. с.И).
94. изваждам (извеждам) от блатото някого, л Спасявам някого
от безпътен, безнравствен живот или от мизерия, нищета. · Тъй че мина—
лото на Путин ще повлияе повече на методите, с които да извежда
Русия от блатото, но няма да го тласне по пътя на реставрацията.
(24 часа, бр.83, 2000).
♦ изтеглям каруцата от блатото - вж. при КАРУЦА.
95. хвърлям камък в блатото. А Предизвиквам раздвижване в.
нещо^ .застояло. · Това са квалификации, коцто в никакъв случай, не
помагат, на каузата на демокрацията и на нашия опит да хвърлим,
камък в блатото. (Труд, 02.06.2003, с.11).
п БЛИЖА:
ближа раните си - вж. при РАНА,
ближа ръцете на някого — вж. при РЪКА.
п БЛИЖЕН:
ако имаш две ризи, дай едната на ближния си - вж. при РИЗА.
п . БЛИЗНАК:
като сиамски близнаци - вж.. при СИАМСКИ.
51. БЛОК
96. ан блок. Книж. А Всичко Заедно, като цяло. · Соцлидерът
изразил позицията, че не може да приеме назначаване - на шефове на
дипломатически мисии ан блок ... (168 часа, 2001, бр.5О, с.9). Предло¬
жените текстове бяха гласувани ан блок. (Р.р.).
V От френски ene bloce.
52.БЛУДЕН
97. (бтудниятг син. Книж. à Нетпизнапевпият отреюпипт се си? своше. ·
Завръщането на блудния син. На 3 ноември светът впи поглед в - „Сан
-57-
Бог да ми е - на - помощ
Сиро“. Милан посрещаше Реал М, а боготвореният от тифозите Кака се
завръщаше у дома. (Седем дни спорт, бр.5754, с. 14). Твърде скоро ставаше
пак разсеян и недодялан и пак внезапно изчезваше. Мисля, че никой не е
играл повече пъти ролята на Блудния син. (Л-Левчев, Убий Българина. с.209).
. V От Библията. В ^ангелие от Лука (гл. ‘5)- има притча за блудния син в която
се разказва за някакъв човек, който разделя своето имуществото между двамата си
синове. По-младият. след като взема своя дял, напуска дома си. скита се в чужди
краища и пропилява своето имане. Изпаднал в крайна нужда. той се завръща в бащи¬
ния си дом разкаян и измолва прошка от баща си.
п БЛЪСКАМ:
блъскам си ангелите - вж. при АНГЕЛ,
блъскам си главата - вж. при ГЛАВА.
53. БОБ
♦ кон боб яде ли - вж. при КОН.
98. хвърлям боб. А Гадая, налучквам. · Това ' внесе още по-голя-
мо объркване сред публиката. Стреляно ли е в крайна сметка, или не
е стреляно, се почесваха по главите нашенци. И взеха да си хвърлят
боб. (168 часа, - 2004, бр.18, с.2).
V От народния гадателен обичай „гледане чрез хвърляне на боб“.
п БОБЕН:
просто като бобена чорба - вж. при ЧОРБА.
54. БОГ
99. ако е рекъл Бог. А Ако нещо не попречи. · Ако е рекъл Бог, ще
си изплатя дълговете в срок.. (Р.р.)
100. Бог дал, Бог взел. А 1. Като иараа на примирение и утеха, при
материална загуба на нещо преходно. · Спечелих от лотарията голя¬
мата печалба, но бързо я пропилях. Бог дал, Бог взел си казах и про¬
дължих живота си. (Р.р.). А 2. Възклицание за израа на утешение при
загуба на близък човек. · Човек се примирява със смъртта на своите
близки, Бог дал, Бог взел си казва той за утешение. (Р.р.)
V Първообразът се съдържа в библейските книги с близка на съв^менните
значения осмисленост, напр. Иов, след като безропотно изтърпява всички изпитания.
на които е подложен от Бог. се утешава с думите „гол излязох от утробата на майка
си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе“ (1:21).
101. Бог да ми е на помощ. А Възклицание за израз на съчувствие,
съжаление при безпомощност пред нещо. · Вечно пияни борчета шофи-
Бог забавя, но не забравя
-68-
рат из града. Никой не ги глобява, нито ги арестува. Бог да е на
помощ на минувачите! (Труд, бр.137, 2004, с. 13).
религиозно-битовите представи нг българина.
102. Бог {Господ) забавя, но не забравя. А Възмездие винаги има,
макар и късно. · Бог забавя, но не забравя! Скандалната победа над
Испания с португалския съдия Лейте се връща тъпкано на нацио¬
налния тим на България., който в крайна сметка се проваля в квали¬
фикациите за олимпийските игри в Мюнхен -72. (Уикенд, бр.71, 2016,
с.84). Страшно - е, ама Господ забавя, но не забравя. (Дунавско дело,
2011, бр.1, с.4).
103. Бог знае какво, ж Възклицание - неизвестно какво! · Какво
става с Предметите, които излизат от употреба - дървени лъжици,
каци и още - Бог знае ■ какво ... (bTV, 04.02.2003). А може би ханът иска¬
ше да се върне в родните места, да потърси - снопа на Кубрат или
Бог знае какво? Аспарух знаеше, че човек трябва да умре там, къде-
то - се е родил. (Л. Левчев, Убий Българина, с.ЮЗ).
религиозно-битовите представи на българина.
104. Бог знае откога. А От много отдавна. · Светиня му не закъс¬
ня да дойде в кръчмата, с отворени гърди, с мазна калимявка като
пестил и с нечесана коса бог знае откога. (Згх. . Стоянов, Съч., т.1, с.132).
105. Боже опази. · А Възклицание - зг израз на опасение от нещо
лошо или нежелано, дано не стане. · Затвориха магистралите, боже опази!
С един сняг не можем да се справим ... (Мин. год., бр.6, 2017, с.11).
♦ дар от Бога I Божи дар - вж. при ДАР.
106. до Бога. А За вик, плгч, шум, врявг: извънредно силен. · Дър¬
жавата ни изостави по време на прехода, приватизацията се осъ¬
ществи за определени хора,, които сега крещят до Бога, че неправил¬
но са обвинени! (Мин. год., бр.37, 2017, с.8). Съседите се изпокараха,
вдигна се олелия до Бога. (Р.р.).
107. забравен от Бога. Книж. А Затънтен, изоставен, запустял;
забравен от всички. • Мястото е забравено от Бога, а едно време е
било летище - номер едно на Балканите. (Труд, 04.11.2011, с.18).
108. за (ради) Бога! Книж. А 1. Възклицание за израз на умоляване
- умолявам те (ви)! · За Бога, не правете това, ще имате големи неп¬
риятности. (Р.р.). А 2. Възклицание за израз на учудване, недоумение -
ах!. • За Бога, какво говориш, никога не съм казвал такова нещо. (Р.р.).
109. за · права Бога. Книж. А Без винг, незаслужено. · Аз не съм
поп, аретлик, нито пък съм комитаджия, но така също като тебе
- 59 -
целунат от Бога
ме хванаха за - права бога - отговори даскал, Найден, като ми намиг¬
на в същото време. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.624). . Аз бях почнал да не
мога да се сдържам и да дигам ръка, когато е явно, че съвсем за
права бога ме мъчи. (К.Христов, Ад в Рая).
110. каквото Бог даде. А За изразяване на готовност да се . приеме
всичко, което ще се случи, и добро, и лошо - каквото стане, каквото се
случи. · Мнозина от момчетата се отказаха вече да следват чета¬
та: те искаха да останат в гората, па каквото даде бог:. (Зах. Стоя¬
нов, Съч., т.1, с.477).
111. като Бог. X Изключителен, съвършен. · Няма такъв човек —
готви като Бог, шие, шета .... не скри любовта си към него Марта.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.21).
112. не ■ дай Боже. А Възклицание за изразяване на опасение от не¬
що лошо или нежелано; дано не стане, дано не .се случи. · Не дай Боже,
както ни плашат някои политически анализатори, мандатите да ста¬
нат още по—краткотрайни.. (Мин. год., бр.9, 2017, с.10).
113. посрещам като Бог някого. Книж. А С най-голяма почит и
уважение. · А влязат ли действителни инвестиции в Родопите, насе¬
лението ще живне икономически и Доган ще бъде посрещан там ка¬
то Бог. (Труд, бр.78, 2002, с.10).
V От религиозно-битовите представи на българина.
Ф предавам <Богу> дух - вж. при ДУХ.
114. слава Богу. ! слава на Бога. А Възклицание за израз на задо¬
волство от нещо. · Слава Богу, че нещата напоследък се промениха.
(Труд, бр.78, 2002, с.10). Слава на Бога, че все пак тези трусове са по—
слаби, няма някакви значителни последствия за сградния фсн&. (Те¬
леграф, 27.05,2009, с. 13). ‘
Ф хващам (Бога) Господ за шлифера - вж. при ГОСПОД.
115. целунат от Бога (Господ). Книж. А Изключително красив;
благословен от Бога, от съдбата. · Социалистическият строителен за¬
мах достига и това целунато от Бога кътче в' сърцето на Розовата
долина. (Мин. год., бр.5О, 2016, с.6). В Мечкул са сигурни, че са целуна¬
ти от Бога. Тук е прочутият исполински трон - на Крали Марко, ми¬
тологичния народен закрилник. (Уикенд, бр.4, 2017, . с.77). Ани Пенчева
като Деян и Соли,, е целуната от Господ. (Ретро, бр.8, 2017, с.19).
богат като Крез
-60-
55. БОГАТ
116. богат като Крез. Книж. А Изключително богат човек. · През
годините на прехода с тъмни сделки той ■ натрупа огромно богатст¬
во и сега е богат ■ като Крез, купува и продава журналисти и поли¬
тици. (Р.р.).
V Според сеαрогръцкйя историк Херодот. царят на Лидия Крез пршсж^о
несметни съкровища. Когато неговата огромна армия бива разбита (547 г. пр.н.е) от
персийския цар Кир, страната и съкровищата преминали в негови ръце. и Креа бил
осъден на изгаряне на клиди.[ЕС].
п БОГОРОДИЦА / БОГОРОДИЧКА:
света- 'Богородица (Богородична) - вж. - при СВЕТИ.
п БОДА:
бода очите - вж. при ОКО.
56. БОЕВА
117. ще играе Тодорка Боева. Ирон. А Набивам някого. · Никол-
чо, слушай, не чупи играчките, защото ще играе Тодорка Боева.. (Всеки
ден. 19.05.2008, с.ЗО).
V Словесно отш-раване: бой - Боева и Тодорка от гр. Ъожи дар’.
□ .. БОЕН:
в бойна готовност - вж. при ГОТОВНОСТ.
п - БОЖИ:
бич божи - вж. при БИЧ.
божа кравичка - вж. при КРАВА / КРАВИЧКА.
божи пръст - вж. при ПРЪСТ2.
всеки божи ден - вж. при ДЕН.
глас народен, глас божи - вж. при ГЛАС,
дар от Бога / Божи дар - вж. при ДАР.
десетте божи заповеди - вж. при ДЕСЕТ.
<живея> като птичка божия / <живея> като небесните птици
- вж. при ПТИЦА / ПТИЧКА / - ПТИЧЕНЦЕ.
искра божия - вж. при ИСКРА.
по божия милост - вж. при МИЛОСТ.
57. БОЖУР
118. пускам си божура. А Изчервявам се от смущение, срам, въл¬
нение. · Щом влезе при гостите, момичето си пусна божура и не зна¬
еше къде да си дене ръцете. (Р.р.).
61 -
хвърлям бомба</иа>
58. БОЙ,
119. спуквам от бой някого. X Жестоко бия някого. · И си предс¬
тавям как ще ни спукат от бой. (168 часа, 2001, бр.9, с.7).. Баща му,
ако разбере за последните му подвизи, ще го спука от бой. (Р.р.).
п БОЙ,:
надскачам ръста {боя) си - вж. при РЪСТ.
59. БОЛЕН
120. болно<шб>> място на някого. X Най-чувствителната,. най-уяз¬
вимата страна .на ·няслол, обикн. някаква страст,.слабост.. · Всичко това,
взето заедно, гарантирало тайнственост на похода, но щурците са
строги, когато работата се касае до болното им място. (Зах. Стоя¬
нов, Съч., т.П, с.92). Лотарийните игри бяха негово болно място, за¬
това видеше ли се с пари, купуваше по няколко -билета, но досега
нищо не беше спечелил.. (Р.р.).
♦ прехвърлям от болната глава на здравата ' - вж. при ГЛАВА.
60. БОЛКА
121. до болка. А До втръсване; толкова много, че повече не може
дг бъде. . · Малкото продажби (като например тези на „Инкомстеле-
ком'холдинг“ и „Ален мак“) отново се свързват с до болка познатите
ни от времето на Костов скандали за: обслужване - на близки до власт¬
та приятелски кръгове. (168 часа, бр. 21, 2002, с.27). Тя ' представлява
странна смесица от всекиму омръзнали до болка констатации - -... (168
часа, брД 2002, с.6).
61. БОМБА
122. бомба със закъснител. X Налични или съзнателно заложени скрити
слабости или качества в нещо, които могат да се проявят в един момент и да
предизвикат разрушителни последици. · Има заложени и - много икономи¬
чески бомби със закъснител. (168 часа, бр.29, 2001, с.4). На наша почва
ромският бунт заради спрения ток в „ Столипиново “ изглежда съвсем
близък, роден, опасен и неизбежен. Като бомба със закъснител, като
задънена улица. Като затишие пред буря.. (Труд, бр.74, .2002, с.7).
V По асоциации свързани с военното дело.
123. хвърлям бомба<шя>. А Предизвиквам сензация с някакво изявле¬
ние или постъпка. · Министър Атанасов' хвърли бомбата с новия буквар за
първи клас и отсече: буквите ще се учат в друг ред, този не е добър. (168
извън борда
- 62 -
часа, бр. 18, 2002, е.2). Но да се върнем към някои стари оферти.. Пенев
хвърли бомбата на четвърт финала за купата „Локомотив“ (Сф) - „Пи¬
рин“ (4:1), където бе сред специалните гости. (Труд, 08.03.2001. с.32).
асоциации. свързани с военното дело.
62. БОРД
124. извън - борда. . Книж. А Отхвърлен от обществото, изоставен а
мизерия и беапътие на произвола на съдбата. · Извън борда.. (Заглавие в
кореспонденция за мизерията в община Димово, Видинско). (Труд, бр.47,
2002, с.9). Голямата трагедия на България в годините на прехода беше,
че много българи бяха изхвърлени извън борда и сега са на дъното. (Р.р.).
По асоциации, свързани с морското дело.
125. изпадам от борда. Книж. Л Изхвърлен - съм от доходна, пре¬
стижна държавна или партийна служба. · Свалените министри не изпа¬
дат от борда, а са размествани по шахматната дъска, казва висш
функционер от НДС (Труд, бр. 117. 2004. с.19).
По асоциации. свързани с морското дело.
а БОРЯ СЕ:
боря се като римски гладиатор - вж. при ГЛАДИАТОР.
63. БОС
126. бос съм. А Неподготвен, неопитен съм. -· Никак не е гол на¬
шият цар, само е бос. (168 часа, бр.7. 2002, с.6). По няколко от въпро¬
сите бях съвсем бос, добре че изкарах късмет и не ми се падна някой
от тях, иначе щях да бера голям срам. (Р.р.).
♦ вземам на босия цървулите - вж. при ЦЪРВУЛ.
♦ газя (ходя) бос из лука - вж. при ЛУК.
♦ гол и бос - вж. при ГОЛ.
♦ стъпвам < бос> в огъня за някого или за нещо - вж. при ОГЪН.
♦ ритам срещу ръжен<а> / ритам с бос крак ръжена -
вж. при РЪЖЕН.
64. БОСИЛЕК
127. помирисал босилека. Жарг. Ирон. - Умрял. · Вярно ли е,
че Жоро Спринцовката помирисал босилека? Да, бе, гушнал букета
след предозировка. (Р.р.).
обичай попът да ръси с босилек светена вода.
-63-
дьрта брантия
65. БОСТАН
128. обран бостан. А Нещо ограбено, разхищено. · Бойко Борисов
— „ Управлявам обран бостан.“ (Стандарт, 22.04.2010).
66. БОЯ
129. сгъстявам боите (краските). Книж. А Пресилвам, преуве¬
личавам лошите страни на нещо. · Съзнателно сгъстих боите, когато
му описах в каква беднотия живеят роднините му, за да предизви¬
кам състраданието му. (Р.р.).
67. БРАДА
130. скубя си <космите на> брадата <от яд>. . Силно се ядос¬
вам; силно нервнича. · В -ЦРУ си гризат ноктите на ръцете от яд. В
Скотланд ярд си гризат ноктите на краката от яд. В МОСАД си
скубят брадите от яд. (168 часа, бр.28, 2004, с.2). Джим би вадил
часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как
онзи си скуби брадата от завист. (Мин. год., бр.9, 2017, с.48).
V Езиков отзвук от старинно житейско обобщение на жестова изява на яда,
използвано още в библейските текстове на Стария завет.
68. БРАДАТ
131. брадата лъжа. А Явна, нагла лъжа · - Цариград и Едрене —
каза Костаки ефенди, като прибави при многото си лъжи и тази
брадата лъжа. (Ст. Заимов, Миналото (1983), с.568).
69. БРАК
132. брак по сметка. Книж. л. Съюзяване по финансови, по мате¬
риални изгоди и интереси. · Брак по сметка души с царска прегръдка
партньорите си. (Труд, 16.01.2002, с.1). За съжаление „Гергьовден“ и
ВМРО не успяха да се сработят, защото пробният им брак бе по
сметка, а не по душа. (Труд, бр. 138, 2004, е. 12). През последното десе—
тилетие силно нарасна броят на браковете по сметка, напълно в
духа на станалите в живота промени. (Р.р.).
V °т обичайната социална практака в брачното дело.
70. БРАНТИЯ
133. дърта брантия. А Развалина. · Взеха държаеа наредена и
накичена като булка, за да я превърнат в дърта брантия. (А. Каков¬
ски. Живот на мъртвия човек).
Големият брат
— 64 —
71. БРАТ
134. '' Големият брат. Шег. Ирон . Всесилният, който всичко вижда и
контролира. · Преди три десетшетия бащата е козирувал на Големия
брат от Москва, а сега синът прави абсолютно същото пред начални¬
ците от Белия дом, Държавния департамент и Пентагона, (Мин. год.,
бр.28, 2016, с.9). Войниците ни, доколкото останаха, и те са по. разни
съмнителни мисии в услуга на Големия брат. И това е - главно заради
безгръбначието на политическата ни класа,. (Мин. год., бр.2, 2010, с.9).
V Изразът тръгва от романа-антиутопия „1984“ на английския писател Дж.
Оруел, в който е описана въображаема тоталитарна държава. Широка популярност
придобива фразата от този роман „Големият брат те следи“, особено след като се
организира и такова шоу „Биг Брадър“. Изразът търпи динамично преосмисляне,
като все повече се осмисля със значение 'Силната, голямата държава, която дър¬
жи под контрол по-слабите, по-малките държави',\ЕС\. В публицистичната прак¬
тика така най-често се наричаше «Съветският съюз», а сега «САЩ».
135. нашего брата. А Такива като мен, такива като нас - със съ¬
щото икономическо състояние, положение, интереси. · Нашего брата не
пада по—долу, като види пачките. (Уикенд, бр.51, 2016, с.32). Нашего
брата знае две и двеста. (Р.р.).
архаизиран израз.
П БРАШНО:
два остри камъка брашно не мелят - вж. при КАМЪК,
не меля брашно с някого - вж. при МЕЛЯ.
□ БРОЕН:
за броени часове - вж. при ЧАС.
<за> <до> броени дни - вж. ДЕН.
след броено време - вж. при ВРЕМЕ.
п БРОЙКА:
за една^^ бройка - вж. при ЕДИН.
п БРОНЯ:
рицар без броня - вж. при РИЦАР.
о БРОЯ:
броя гаргите - вж. при ГАРГА.
броя- дните - вж. при ДЕН.
броим (четем) се на пръсти - вж. при ПРЪСТ2.
броя мухите по тавана - вж. при МУХА.
не броя за слива някого — вж. при СЛИВА.
-65-
по острието на бръснача
72. БРУТ
136. и ти ли, Бруте, <сине мой>. Книж. А Възклицателен укор,
изпълнен с болка, към близък, който - го предава или му изменя. · Слуша¬
ше обвиненията на довчерашния си най-близък приятел и не ■ вярва¬
ше на ушите си. Идваше му да извика: — И ти ли, приятелю, им по¬
вярва, и ти ли, Бруте - но каква полза. (Р.р.).
V От трагедията на Шекспир „Юлий Цезар“ - думи на - умиращия Цезар към осино¬
вения му син Брут. съучастник в убийството му. превърнали се а крилата фрааа.[ЕС].
73. БРЪМБАР
♦ имам мухи . (бръбари) в главата си - вж. при ГЛАВА.
137. пускам бръмбар<и> (мухО) в главата на някого. А . Вну¬
шавам нещо на някого, подтиквам го да извърши нещо немного умно и не
от полаа за него. · Някой му пуска бръмбари в главата и той не се
усеща, че го използват за свои интереси. (Р.р.).
74. БРЪСНА
138. бръсна без сапун някого. Жарг. Пренебр. А Мамя, ограбвам
някого, като му продавам нещо прескъпо. · Купи си кола уж на сметка,
но се оказа че са го обръснали без сапун. (Р.р.).
139. не бръсна за слива някого. Жарг. Пренебр. А Изобщо не
зачитам, не признавам, не уважавам някого. · В службата му никой не
го бръсне за слива, а той се мисли за началник. (Р.р.).
75. БРЪСНАЧ
♦ мозъкът ми реже като бръснач - ' вж. при МОЗЪК.
140. на ръба на бръснача. Книж. а Много рисковано. · Значи САЩ
могат да дават жертви и да играят на ръба на бръснача ...а ние, бал¬
канските хитреци, при първия изстрел пълним гащетата и палим далеч
от конфликта.. (Труд. бр.102. 2004, с.2). Когато се изказвам, винаги съм ' на
ръба на бръснача да се превърна или не в нравоучител. (Телевиз^- пред.).
141. по . острието на . бръснача. Книж. А Много рисковано. · Аз
близо три години балансирам буквално по острието на бръснача и
се опитвам по всякакъв начин да потушавам всякакъв род разпра¬
вии и конфликти.. (Труд, 13.03.2002, с. 11). ... защитата на „лъвовете“
често се движеше по острието на бръснача. (Труд, бр.42, 2000).
Ф сече ми пипето (ума, ■ акъла). <като бръснач> - вж. - при ПИПЕ.
правя на будала някого
66-
76. БУДАЛА
142. правя на будала някого. А. Подценявам някого, отнасям се с
него като с глупак . и наивник. · Защо ни правиш на глупаци, всички ние
сме учили общо 113 години, а ти само осем и - ни правиш на будали.
(168 часа, бр.9, 2001, с.37).
77. БУКВА
143. безгласна буква. Пренебр. А Човек, чието мнение е без зна¬
чение, тъй като не се зачита. · Александър Томов присъствал на събра¬
нието, но бил толкова безгласна буква в БФС, че нямал какво да
направи. (Шоу, бр.З, 2017, с.73).
144. буква по буква. Книж. А. Съвсем точно и последователно (за
нещо. прочетено или преразсαзано устно или нгум). · Буква по буква им
предадох всичко, което пишеше в прощалното писмо. (Р.р.).
145. до последната буква. Книж. А Изцяло, напълно, с всички
подробности. · Те спазиха протокола до последната буква и пристиг¬
наха - в „Бояна“ в строг ред. (Труд, 28.09.2001, 0.4—6).
146. мъртва буква. Книж. А Формална, външна страна на нещо, която
прикрива същността му. · Записаните в конституцията права на безплат¬
но здравеопазване и образование, останаха мъртва буква. (Р.р.).
V Иаразът няма дословен пъртообртз в библейските текстове, но като общ
смисъл се основава на библейски текст (напр. 2 Кор. 3:6 „Той ни е дал способност да
бъдем служители на Новия завет, не на буквата, а наДуха, защото буквата убива,
а Духът животвори“). По форма той е свързан и с френската фраза - Lettre morte.[ЕС].
♦ спазвам буквата ' и духа на нещо - вж. при ДУХ.
78. БУКЕТ
147. гушвам букета. Жарг. Ирон. А. Умирам. · И за какво бе всич¬
кия този ламтеж? И той гушна букета в сандъка. (Р.р.). Анке, доне¬
си ми една кана вино и оня тютюн, дето е по-серт, да се подкрепя,
преди да гушна букета. (Иво Сиромахов, Историите нг Слави, с.2).
V От религиозния лбичαй прощаването с мъртвеца дг става с цвегя, слагани в
ковчега му върху кръстосаните нг гърдите му ръце.
а БУКОВ:
дебела (букова). глава (кратуна) - вж. при ГЛАВА.
67 -
в - окото - на бурята
79. БУНИ1ЦЕ
• - .
148. запращам на бунището. X Изхвърлям от употреба. · Све¬
товните дизайнери запращат на бунището официалната дреха.
(Труд, бр.60,2000, с.34).
80. буре
149. буре със <сух> барут <с фитил>. Книж. ж Взривоопасно,
много опасно нещо. · Но за разлика от Костов - царят няма време да
държи такова буре е барут под краката си. (Труд, бр.47, 2002, с. 10).
Скептично настроени англичани смятат, че сегашното състояние
на ' щатската икономика поразително прилича на буре със сух ба¬
рут и къс фитил, който всеки момент може да пламне. (24 часа,
10.12.2001, с.21).
V °т старинната военна практика - съхраняване и пренасяне на барута в бурета.
150. буре с динамит. Книж. А Много голяма, разрушителна опас¬
ност. · МОК сам си подложи буре с динамит. (Труд, бр.49, 2002, с.ЗЗ).
V °т старинната военна практика - съх^няване и пренасяне на барута в бурета.
п БУРЕНОСЕН:
като буреносен облак - вж. при ОБЛАК.
п БУРИДАНОВО:
Буриданово магаре - вж. при МАГАРЕ.
81. БУРЯ
151. буря в чаша вода. Книж. - А Много шум, много разправии и
вълнения . по незначителен повод. · Всички тезй вълнения около Нова
година се оказаха буря в чаша вода.. (Р.р.).
V От фр. C’est une tempete dans un verre d’eau. Според Балзак тези думи при¬
надлежат на френския писател, философ и просветител Монтескьо, който нарекъл
„буря в чаша вода“ политическия конфликт в малката ‘европейска република Сан-
Марино.[ЕС].
152. в окото на бурята. Публ. . В центъра на събитията. · Сега е
модерно да споменават някакво око на бурята, без да знаят дори .
откъде е тази фраза, поне трима души го казаха през последните
три дни „попаднали сме в окото на бурята“. (Труд, 06.03.2010, с. 16).
V Изразът е от областта на метеорологията.
Ф който сее . вятър, жъне буря - вж. при ВЯТЪР.
изгърмяват ми бушоните
-68-
а БУТАМ:
вра (въвирам, бутам, навирам) си носа в нещо - вж. при НОС.
пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата (носа) в нещо
- вж. при ГАГА.
п БУТИЛКА:
изпускам (пускам) духа от бутилката - вж. при ДУХ.
82. БУШОН
153. изгърмяват (изгарят) ми бушоните. А Не ми издържат нер¬
вите. · Като чух това - чудовищно обвинение, признавам, изгърмяха
ми бушоните и така се нахвърлих - върху него, че ако не бяха се наме¬
сили другите, не знам какво щеше да стане, (Р.р.).
V От електротехническата битова сфера - изгартне на бушоните при късо съе¬
динение.
83. БЪДА
154. да бъдеш или да не бъдеш. Книж, А За израз нг мъчително
колебание. · Ние трябва да решим на този коронен съвет един капита¬
лен въпрос - да бъдем или да не бъдем., Да я има България или не... (М.То-
палов, Буров, с.87). Тежко е не само когато нямаш избор, а и когато го
имаш и трябва да решиш дилемата да бъдеш или да не бъдеш, (Р.р.).
V От монолога нг Шекспирлвия Хамлет..
Ф каквото е било - то е и сега, и каквото ще бъде - то вече
е било - вж. при КАКЪВ / КАКВО.
Ф първите ще бъдат последни, последните - първи -
вж. при . ПЪРВИ.
Ф с какьвто съд съдиш, с такъв ще бъдеш съден - вж. при СЪД.
84. БЪЗЕ
155. <на>правя на бъзе и коприва някого. А Нгхоквгм жестоко
някого, накарвам му се много. · Направил председателя на „бъзе и
коприва“. ■ Ругал го цял час и едва не го нашамарил с тежките си
пестници, (А.Гуляшки, Злат, руно, с.328). Поседа при него, попушиме,
побъбрем едно-друго, аз гледам повече ако мога да се заяждам с
германците, та ако случайно ония слушат, да кажат: ,Две щръкле-
та е наш човек, виж кво ги прави германците! На бъзе и . коприва ги
прави!“ (И.pаДичклв, Бгрутен буквар, с.46).
Вж. и направя (правя, стана) на мат и маскара - при МАТ.
69 -
бягам като дявол от тамян
V Проиаходът на израза може да се саърже с последиците от нижулвиното с
коприва, при което се появяват болезнени обриви по кожата, като болките пък се
облекчават чрез натриване с бъзе.
85. БЪКЕЛ
156. бъкел не зная. А Нямам никакви знания; нищо не зная. · И
днес, сравнявайки болничната помощ там и нашата, не може да се
начуди на милите жени -■ медицински сестри и санитарки, в амери¬
канските болници. С тях разговаря с езика на жестовете, тъй като
тогава не знае бъкел английски.. (Уикенд, бр.15, 2017, с.22.). .
и БЪЛГАРСКИ:
на чист български език - - вж. при ЕЗИК.
86. БЪЛХА
157. бълха ще ме ухапе. А Не ще понеси някакви чувствителни
загуба, няма ди бъда много материално ощетен. · Гората е държавна,
бълха ще я ухапе държавата, че си клъцнал малко дърва за огрев.
' (Й. Радичков. Барутен буквар. с/ЗН).
4 правя от мухата {бълхата, мравката) слон - вж. при МУХА.
и БЪРЗ:
бързата кучка слепи . ги ражда - вж. при КУЧКА.
на бърза ръка - вж. при РЪКА.
на .бързи обороти - вж. при ОБОРОТ.
с бърза крачка / с бързи крачки - вж. при КРАЧКА.
а - БЪРКАМ t БРЪКНА:
бъркам {бръквам, бръкна) в делвата {кацата) с меда -
вж. при МЕД.
бъркам в джоба на някого - вж. при ДЖОБ.
бъркам в раната на някого — вж. при РАНА,
бъркаме един друг в кесиите си - вж. при КЕСИЯ,
бъркам се дълбоко - вж. при ДЪЛБОКО.
бъркам си в {чопля си) носа - вж. при НОС.
87. БЯГАМ
♦ бягам като дявол от тамян - вж. при ДЯВОЛ.
Ф бягам като от чумата - вж. при ЧУМА.
Ф втурвам се ■ {бягам, побягвам) презглава -
вж. - при ПРЕЗГЛаВа.
гузен негонен бяга
-70
158. гузен негонен бяга. А Казва се. когато някой започва да се
оправдава. без да бъде обвинен; виновният, без да иски, сам се издава,
като започва ди се оправдава. · Гузен негонен бяга, защо бърза да се
оправдава, след като твърди, че не. е ■ виновен. (Р.р.).
народната поговорка „Гузен негонен бяга“.
88. БЯЛ
♦ бели пари за черни дни - вж. при ПАРА / ПАРИ.
159. бяла врана. А Човек, който се отт^чава от другите
който е изключение. · Дрехите на Княза не бяха толкова луксозни, ни¬
то толкова екстравагантни. Но той ги получаваше с колети от Па¬
риж и те, разбира се, го отличаваха от нас като бяла врана. (Л.Лев-
чев, Убий Българина, с.245).
лат. Albus corvus. Изразът придобива популярност от 7-та сатири на рим¬
ския поет -сатирик Ювенил: „Съдбата дава царство на роб, триумф на пленник. /Но
такъв щастливец е по-рядък от бяла врана“.[ЕС\.
Ф бяла книга - вж. при КНИГА.
Ф бяла Рада - вж. при РАДА.
160. бял кахър. А Грижа, неприятност, зи която не си зислужааи
човек ди се безпокои, тревожи. · Мен ме възпитаха Те - Пасков и Ке-
воркян - това е резултатът, простете, момчета, ние сме резулта¬
тът от вашия провален проект. Но ние сме бял кахър. Страшното
е, че не виждаме причината да родим Следващите. (-168 часа, бр.12,
2004, с.26). Баба ми казваше, . това твоето са бели кахъри, само да си
жива и здрава. (Стандарт, бр.6, 2014, с.8).
Ф бяла смърт - вж. при СМЪРТ.
Ф бяла</ив> лястовица - вж. при ЛЯСТОВИЦА.
Ф бяла якичка - вж. при ЯКИЧКА.
Ф бяло петно - вж. при ПЕТНО.
Ф вадя (изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят
- вж. при СВЯТ.
Ф вдигам бялото знаме - вж. при ЗНАМЕ.
Ф виждам звезди по пладне (посред бял ден) - вж. -при ЗВЕЗДА.
Ф вятър ме вее <на бяла кобила> - вж. при ВЯТЪР.
161. излизам (появявам се) на бял свят. А За художествено произ¬
ведение - отпечатано, издадено, представено ни публиката. · Времето е
показвало, че забранените филми рано или късно са излизали на бял
свят. Все пак живеем в XXI в. (Телеграф. 11.06.2009, с.13). Тя се появи
71
хващат ме бесовете
на бял свят след, продължителни и мъчителни процедури в ■ края - на
2008 г. (Галерия, бр.6, 2017, с.7).
♦ като бял ден - вж. при ДЕН. ’
162. като бял човек. А Да се чувствам материално осигурен и с
възможности дг водя живот с добър стандарт. · Един път и аз като бял
човек да отида на почивка. (Р.р.).
V От расовата разслоеност нг американското общество в миналото: хората от
бялата ргсг - господари, хората от черната раса - роби и прислуга.
♦ на бял кон {връщам се, идвам) вж. при
163. на бялото казвам {викам) черно / на черното казвам {ви¬
кам) бяло. ' Съзнателно преиначавам нещо: умишлено представям доб-
•рото зг лошо или лошото за добро. · Ний сме племе опако! Зло племе,
инатливо. На черното, викаме бяло, тъй само от инат. (А.Гуляшки,
Злат, руно, с.278). ... можете да си въобразите като каква цена е
трябвало да има Левски в очите на тия хора - будно и скромно мом¬
че, ненавикнало да казва на бялото черно и на черното бяло. (Зах.
Стоянов, Съч., т.П, с.34).
♦ няма · да видя бял ден - вж. при ДЕН.
164. по бели {долни)' гащи. А Съвсем неподготвен. · Гответе се
и на село, и из околията за него, че да не ни свари по бели гащи. (Ил.
Бешков, Словото нг Бешков, с.(94).
♦ посред бял ден - вж. при ДЕН.
165. черно на бяло. А 1. Писмено документирано; ясно е казано. ·
При радикалния шериат под знаменателя „Аллах акбар!“ черно на
бяло е написано - убий -неверниаа\ (Мин. год., бр^, . 2016, с.9). Там
черно на бяло пише „Тъй ще бъдат последните първи, и първите —
последни, защото мнозина са звани, а малцина избрани.“ (Мин. год.,
бр.28, 2016, с.10). Ж 2. Налично доказателство за нещо. · Да се докаже
вина на човек, извършил някакво престъпление, е нужно да има чер¬
но на бяло някакво доказателство. (Р.р.).
преосмисляне на писан текст върху бял лист.
♦ шито · {съшито) · е бели конци. - вж. при КОНЕЦ.
89. БЯС
166. хващат ме бесовете. А Започвам дг действам под напора,
под силната власт на неовладяни отрицателни чувства (гняв, злоба, мъст
и др. . под.). · След смъртта на сина им Игор Блага се обадила по
вавилонското стьлпотворение
- 72 -
телефона с думите: «Пада' ви се! Господ ви наказва! Той не прощава!
Хванаха ме бесовете и не- ме пуснаха, докато не ù се обадя... «Ваша
работа е- че проклехте депутатите, подписали конституцията, да
им изсъхнат ръцете. Но няма да премълча светотатството срещу
майката Мария Кюлюмова. (Мин, год., бр.4, 2017, с.23).
V Изразът по произход е свързан с близки по форма и смислово ■ съдържание
изрази в библейсксите текстове (Лк. 7:33; Ио. 8:48), напр. Ио. 7:20 «Народът отгово¬
ри и рече: Бяс те е хванал. Кой иска да Те убие» (Мариин, к'Ьсъ ди илиши).
в
90. ВАВИЛОН
167. вавилонско стьлпотворение. Книж. А Голямо разбърква¬
не, голяма неразбория. · В града се беше струпал всякакъв - разноези-
чен народ — същинско вавилонско стълпотворение. (Р.тр.).
V Изразът е мотивиран смислово от библейския мит за започнатия от народите
на Вавилонското царство градеж на град и кула (стб. стлжгъ) висока до небето, за да
постигнат име и слава, преди да се разселят по цялата земя. Бог, възмутен от дързостта
на хората, попречил на строежа, като размесил езиците им и те престанали да се разби¬
рат помежду си. Така градът и кулата останали недостроени, а народите се пръснали
по цялата земя. (Бит. 11:2-9).
п-ВАДЯ:
вадим (дерем) си очите - вж. при ОКО.
вадя - въглените от огъня - вж. при ВЪГЛЕН.
вадя горещите картофи <от жарта (от огъня)> -
вж. при КАРТОФ.
вадя душата си на показ - вж. при ДУША.
вадя (изкарвам) душата на някого - вж. при ДУША.
. вадя - (изваждам) кестените от огъня - вж. при КЕСТЕН,
вадя (изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят нещо
- вж. при СВЯТ.
вадя (изваждам) си хляба - вж. при ХЛЯБ.
гарван гарвану око не вади - вж. при ГАРВАН.
изваждам (вадя) от батака някого или нещо — вж. при БАТАК,
който вади нож другиму, от нож умира - вж. при КОЙТО,
на умряло куче нож вадя - вж. при КУЧЕ.
печеля (вадя, извличам) дивиденти - вж. при ДИВИДЕНТИ.
- 73 -
Вартоломеева нощ
(показвам, вадя, давам) жълт картон - вж. при КАРТОН.
(показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон - вж. при КАРТОН,
скелети в <от> гардероба (вадя, има) - вж. при СКЕЛЕТ.
91. ВАЖЕН
168. важна (голяма) клечка (птица). Ирон. А Високопоставена
личност. · Тя, обаче,, прекрасната Елизе, знаеше кой е той и реши да
го впримчи в своето банково разузнаване като много важна' „клеч¬
ка “. (М.Топалов. Буров. с.55). Вуйчо е важна клечка в министерство¬
то, ще ми помогне. (Р.р.).
169. много важно. Пренебр. А Не ме- интересува; нями никакво
значение зи мене. · Много важно, че хората щели да разберат за снощ¬
ния скандал■ вкъщи,. (Р.р.).
92. ВАКАНЦИЯ
170. дървена ваканция. А Принудително разпускане на учащи се
поради големи студове и невъзможност да се осигури топлини в учебните
заведения. · Ако не намерим решение, ще бъдем ■ принудени да обявим
дървена ваканция. още утре, коментираха общинарите. (Стандарт,
бр. 3538,2002. с.З)
социалната практика в годините на прехода към пазарна икономика.
93. ВАЛС
171. последен валс. Книж. А Сбогуване, раздяла завинаги. · Ра¬
кетите ще летят за последен валс на най-големия творец, играл в
„Щутгарт“, пише местният всекидневник „Щутгартер цайтунг“.
(Труд, - бр. 145, 2003, с.1). 26 януари ■2004-та година - последен валс за
незаконните строежи,. (Труд. бр.25. 2004, с.8-9).
V От популярната естрадна песен в въртите години ни демократичния преход у
нас. Доследен валс“. с която обществото се разделяше с комунистическото си минало.
п БАЛТАЗАРОВ:
еалтазаров пир - вж. при ПИР2.
п - ВАРЕН:
хиля се като варена овча глава - вж. при ГЛАВА.
94. БАРТОЛОМЕЙ
172. Вартоломеева нощ. Книж. А Масово избиване на невинни хора,
масово кръвопролитие; жестока разправа. · Забележителна е тая нощ меж¬
вари го, , печи го
— 74 —
ду 26 и 27 априли. Тя ще остане забележена с кървави слова в хроноло¬
гията на априлските борци за свободата, както Вартоломеевската
нощ за - протестантите. (Згх. Стоянов, Съч., т.1, с.411). Франкският крал
Дагоберт подготвил една малка Вартоломеева нощ. По даден знак бъл¬
гарите, разквартирувани в баварски домове, трябвало да бъдат изкла¬
ни. Почти и така станало. (Л.Левчев, Убий Българина, с.97).
V От истлрическлто събитие, рαаиоралл се в Париж на 24 август 1б72 г. в жлцга
срещу празника нг Свети Бартоломей, когато католиците започват масово избиване нг
протестанти, като за две седмици във Франция били избити повече от 30,000 протес¬
танти. [ЕС].
95.'ВАРЯ
173. вари го, печи го. А Не подлежи нг каквато и дг е промяна;
непоправим. · Работата вари я, печи я, все опира до генерал Радев.
(Ретро, бр.49, 2016, с. 2). Киното си е, вари го - печи го, една глупоте-
вина. (Ал. Бешков, „Отиде си (и) Джон Ъпдайк“: Словото, бр.5,2009, с.13).
Простият човек си е прост, вари го, печи го, прост си остава. (Р.р.).
п ВДИГАМ:
вдигам акциите на някого или нещо - вж. при АКЦИЯ,
вдигам бялото знаме - вж. при ЗНАМЕ.
вдигам / вдигна пара - вж. при ПАРА,
вдигам <високо> летвата / поставям летвата високо -
вж. при ЛЕТВА.
вдигам гири - вж. при ГИРА.
вдигам градуса - вж. при ГРАДУС,
вдигам гълъбите - вж. при ГЪЛЪБ.
вдигам' (дигам) глава срещу някого или нещо - вж. при ГЛАВА
вдигам (качвам) кръвното на някого - вж. при КРЪВНО,
вдигам (махам, свалям) воала от някого или нещо - вж. при ВОАЛ,
вдигам мерника на някого или нещо - вж. при МЕРНИК,
вдигам мизата - вж. при МИЗА.
вдигам на крак някого или нещо - вж. при КРАК.
вдигам от праха някого - вж. при ПРАХ.
вдигам платна / надувам платна - вж. при ПЛАТНО,
вдигам (повдигам) духа на някого - вж. при ДУХ.
вдигам (правя) стойки - вж. при СТОЙКА.
вдигам ръка1 - вж. при РЪКА.
вдигам ръка2 - вж. при РЪКА.
вдигам ръце от някого - вж. ’ при РЪКА.
вдигам си цената ~ вж. при ЦЕНА.
- 75 -
во веки веков
дигам {вдигам) си консулите - вж. при КОНСУЛ,
издигам {вдигам) глас - вж. при ГЛАС.
{показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон - вж. при КАРТОН,
с <високо> вдигната {изправена) глава - вж. при ГЛАВА.
96. ВДОВИЦА
174. надявам се като вдовица на ерген. — Напразно. ·- Петя
така се надяваше като вдовица на ерген, че се почувства неудобно.
(Всеки ден, 01.06.2013, с.15).
п ВДЪН:
потъвам {провалям се) в {вдън) земята - вж. при ЗЕМЯ.
97. ВЕДРО
175. като из ведро. — За дъжд - много силно, проливно вали. ·
Рукна проливен дъжд като из ведро. (Р.р.).
98. ВЕЗНИ
176. везните <се> накланят {<се> наклоняват) нанякъде. Книж.
X Нещо или някой (означен от допълнението, определението) получава
предимство, предпочитание пред нещо друго или пред някой друг. · Все
още не е ясно, но мисля, че везните се накланят във ваша полза.
(Телеграф, 12.XII.2016, c.VI).
V От символа за съдебна справедливост и безпpистpастност, представян с
превръзка на очите и с везни в ръка.
99. ВЕЙКА
177. като вейка. А Много слаб. · От болестта е станал като
вейка, да го духнеш, ще падне. (Всеки ден, 01.06.2013, с.15).
100. ВЕК
178. во веки веков. Книж. X Завинаги, за вечни времена. · Тогава
Западът, който гледаше на себе си като върховен победител в Студе¬
ната война, смяташе, че каквото каже той и САЩ — ще бъде вовеки
веков. (Ретро, бр.5, 2017, с.8). А страшливите, изедниците и хладнокръв—
ните ще бъдат проклети во веки веков. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.54).
V °т библейските текстове (напр. От. 4:Ю „двсшсет и четирите старци падаха
пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха
венците си пред престола“). Преминал в книжовния език, фразеологиззмт запазва
от памти еека / от веки веков
76
значението си, но придобива функционална специализираност като изразно средство
с приповдигната тържественост, която го прави стилово маркиран книжовен израз.
♦ златен век - вж. при ЗЛАТЕН.
179. от памти века / от веки ееков. Книж. А От незапомнени
времена. от много отдава. · От памти века парите ■ и властта са поква-
рявали хората. (Р.р.)·. - те не са нито сънували още за техническа
наука и химия, но работите са като от памтивека все така и днес
„от два бука вретено“,, (Хр.Г. Данов, Зи теб, мили роде, с.39). Очевидно
го опитомиха по най-баналния начин известен от веки веков. (Мин.
год., бр. 18, 2017. с.9).
V От ^^ейските текстове (напр. Иов 20:4 „Нима не знаеш ти, че от памти-
века, - откогато човек е поставен на земята “).
101. ВЕЛИК
180. правя се <на> велик. А Придавам си голяма важност. · Как
да се правя на велик:, след като ръстът ми е над 180, оставям гран¬
доманията на малките хора. (Стандарт. 9.03.2001, с.21).
п ВЕЛИЧИНА:
звезда от първа величина - вж. при ЗВЕЗДА.
п - ВЕНЕЦ:
трънен венец - вж. при ТРЪН.
п ВЕРЕН:
вярно куче - вж. при КУЧЕ.
102. ВЕРИГА
181. жива верига. Книж. - Протестна акция от недоволни гражда¬
ни във верига. които, хванати зи ръце, преграждат достъпа до някакъв обект
или до нещо. · Родители, учители и ученици от 4 столични училища ще
направят жива верига пред■ багерите:. (Стандарт, 5.12.2001, с.2).
се в годините ни демокрация специфичен начин на п^тестни
акции.
103. ВЕСТНИК
182. прочетен вестник съм. А Зи нещо или някой - отдавна прик¬
лючено минало. · Те бяха прочетен вестник за нея. (Вл. Давероа, Ан¬
гели небесни, с. 11). За него аз съм прочетен вестник, сега младите
момичета привличат■ вниманието му. (Телевиз. пред.).
От съаременната йнформацйонно-медййна практика.
- 77 -
преселвам се във вечността
а ВЕЧЕ:
каквото е било - то е и сега, и каквото ще бъде - то вече е било
- вж. при КАКЪВ / КАКВО.
□ ВЕЧЕН:
заспивам вечния си сън - вж. при СЪН.
104. ВЕЧЕРЯ
183. тайнаст^ вечеря. Книж. а. Тайно съвещание с най-близки
сътрудници, на . което се вземат важни решения. · Решението за муми¬
фицирането на пролетарския вожд било взето на „ тайна вечеря “
припомня „Московский комсомолец“. ... Йосиф CтаJlиH- който по-къс¬
но ще наследи Ленин начело на СССР, събрал най-близкото си - обкръ¬
жение — Михаил Калинин, Николай Бухарин, Лев Каменев и Алексей
Риков. Идеята дал лично Сталин ... От групата, участваща. . в „тай¬
ната вечеря“, оцелял само Калинин. (Труд, 21.01.2004).
V °г евангелското предание за прощаването на Иисус с учениците си на тайната
вечеря по. време на последната пасха.
105. ВЕЧНОСТ
184. преселвам се във вечността. Книж. Ритор. â. Умирам. ·
Изстрадалата душа на поета се пресели във вечността. (Вл. Даве-
ров, Ангели небесни, cl 1). -
п ВЕЩИЦА:
лов на вещици - вж. при ЛОВ.
п ВЕЯ:
вятър ме вее <на бяла кобила> -. вж. при ВЯТЪР,
един вятър ни вее - вж. при ВЯТЪР.
за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората) -
вж. при ДУХАМ.
какъв (кой) вятър вее - - вж. при ВЯТЪР,
накъде духа (вее) вятъра - вж. при ВЯТЪР.
а ВЗЕМАМ / ВЗИМАМ:
вземам' акъла (ума) на някого — вж. при АКЪЛ.
вземам връх - вж. при ВРЪХ.
вземам главата на някого ! свалям главата на някого - вж. при ГЛАВА.
взимам (грабвам) очите (окото) - вж. при ОКО.
вземам (грабвам, спечелвам) сърцето на някого - вж. при СЪРЦЕ,
вземам добър ' край - вж.. при КРАЙ.
вземам душ - вж. при ДУШ.
преселвам се във вечността
-78 -
вземам душичката на нещо - вж. при ДУША.
вземам за мезе някого - вж. при МЕЗЕ.
вземам здравето на някого - вж. при ЗДРАВЕ.
вземам мярката на някого - вж. при МЯРКА,
вземам на босия цървулите - вж. при ЦЪРВУЛ.
вземам навътре нещо - вж. при НАВЪТРЕ.
взимам, на око - вж. при ОКО.
вземам на подбив някого - вж. при ПОДБИВ.
вземам под крилото си някого - вж. при КРИЛО.
вземам (приемам) за чиста монета - вж. при МОНЕТА,
вземам присърце - вж. при ПРИСЪРЦЕ.
вземам (свалям, събличам) <и> ризата от гърба на някого -
вж. при РИЗА.
вземам се в ръце - вж. при РЪКА.
вземам си беля на главата I вземам си белэтга- вж. при БЕЛЯ,
вземам си думите назад (обратно) - вж. при ДУМА.
вземам си очите - вж. при ОКО.
вземам страна - вж. при СТРАНА.
вземам страха на някого - вж. при СТРАХ.
вземам (хващам) за канарче някого - вж. при КАНАРЧЕ,
вземам юздите в ръцете си - вж. при ЮЗДА.
вземат ме дяволите - вж. при ДЯВОЛ.
вземат ме мътните - вж. при МЪТНИТЕ,
държа (вземам) ключа на нещо — вж. при КЛЮЧ. ■
дявол да го вземе - вж. при ДЯВОЛ.
не вземам от дума - вж. при ДУМА.
не вземам от нищо - вж. при НИЩО.
правя (вземам за) капитал от нещо - вж. при КАПИТАЛ.
п ВИДЯ ! ВИЖДАМ ! ВИЖДА СЕ
ако ме видиш, пиши ми - вж. при ВИДЯ,
виждам гърба на някого - вж. при ГРЪБ,
виждам дебелия <край>~ вж. при КРАЙ.
виждам звезди по пладне (посред бял ден) - вж. при ЗВЕЗДА,
виждам <появява се> светлина в <дън>т> на, в края на> тунела -
вж. при СВЕТЛИНА.
виждам през крив макарон нещо - вж. при МАКАРОН,
виждам свят - вж. при СВЯТ.
виждам се натясно - вж. при НАТЯСНО.
виждам се в чудо - вж. при ЧУДО.
виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в
собственото - вж. при СЛАМКА.
79-
безвина вининон
виждам сметката на някого или на нещо — вж. при СМЕТКА,
де (къде) се е чуло и видяло - вж. при ЧУЯ.
и с невъоръжено око се вижда - вж. при ОКО.
когато си видя ушите (врата, тила, гърба) без огледало -
вж. при УХО.
кой накъдето види - вж. при КОЙ.
където (дето) ми видят, очите - вж. при ОКО.
не се вижда краят на нещо - вж. при
не си вижда дирника - вж. при ДИРНИК.
ни<»ш> съм чул, нис/и^ ' съм видял - вж. при ЧУЯ.
няма да видя бял ден - вж. при ДЕН.
око да види - вж. при ОКО.
показвам (да се види). кой е онбашията - вж. при ОНБАШИЯ,
през плет не съм виждал - вж. при ПЛЕТ.
с просто око (се вижда) - вж. при ОКО.
106. ВИЕ
185. на „Вие“ съм с някого или нещо. Книж. А Не съм близък с
някого, не съм добре запознат с нещо. · Не мога да ти помогна, с ком¬
пютрите съм на „Вие“. (Р.р.).
V От съвременната езикова етикеция.
а ВИЗАНТИЙСКИ:
византийски номера - вж. при НОМЕР.
107. ВИЗИТА
186. арменска визита. Подигр. А Дълго, продължително гостува¬
не. · Какви са тези арменски визити, които напоследък Петър ти
прави, май мирише на сватба. (Р.р).
V От характерен за арменците обичай на гостуване.
о ВИКАМ:
на бялото казвам (викам) черно / на черното казвам (викам)
бяло — вж. при БЯЛ.
108. ВИНА
187. без вина виновен. Книж. А Употребява се в случаите, кога¬
то някой е неоснователно обвинен за нещо. · И какво се оказа сега, аз
съм без вина виновен. (Р.р.).
V Популярност изразът получава от пиесата на руския драматург А. Н. Ост-
ровски „Без вина виновни“ (1884 г.).[ЕС].
високите етажи на властта
— 80 —
□ ВИРЯ
виря глава - вж. при ГЛАВА.
виря нос / виря (навиря) си носа - вж. при НОС.
виря си краката - вж. при КРАК.
с вирнат нос (глава) - вж. при НОС.
109. ВИСОК
* вдигам <високо> летвата I поставям летвата високо -
вж. при ЛЕТВА.
♦ висок дух - вж. при ДУХ.
188. високите етажи на властта. Книж. А. Висшите влгстови ин¬
ституции. · Пък били те и от най-високите етажи на властта. (Труд,
06.12.2001, с.9).
189. изхвърлям се високо. А Хваля се вислслпганл. · На парти¬
то Валери Божинов се изхвърли високо, като каза,, че той е зарязал
Алисия. (Уикенд, бр. 100, 2013, с.4).
Ф на (с) висок глас - вж. при ГЛАС.
Ф с високо* вдигната (изправена) глава - вж. при ГЛАВА.
110. ВИСТА/VISTA
190. от (на) прима виста / от (на) prima vista. Книж. . От пръв
поглед, на пръв поглед. · От прима виста се вижда, че всичко е съши¬
то с бели конци. (Телевиз. пред.).
латински - prima vista.
111. вися
191. вися като сопол. Грубо. А Натрапвам омразното си постоянно
присъствие някъде. · Засумтели турците, заваляли оплаквания при
хасковския каймаканин, че един „гайдарджибашия“ не ги оставя
спокойно да си гледат чифлиците и кефа,, а пехливаните му висят
като сополи из Балък пазар и не помръдват. (Н.Хайтов, Хайдути,
104).
192. вися на косъм. А 1. Застрашен съм . от смъртна опасност. ·
Снежната лавина ме изхвърли на самия край на пропастта, живо¬
тът ми висеше на косъм. (Р.р.). А 2. Намирам се в крайно застрашено
рисково положение. · Една история от интимно естество, която не
мога да разкажа, ме бе в няколко месеца така побъркала- че живо¬
тът ми висеше на косъм, (К.Хрисов, Ад в Рая, с.41). Така на няколко
-81 -
<не е> по вкуса на някого
пъти делегатът по титрите Жорж Буске висеше на косъм да бъде
сринат. (С.Бъчварова, Земя за прицел. кн.2, с. 134).
♦ висящо дело - вж. при ДЕЛО.
193. висящо положение. Книж. л - Неустановено. несигурно поло¬
жение. · Във „висящо“ положение са и министърът, и зам.-минист¬
рите, и главният секретар. (Сега, 15.12.2003, с.12).
112. · ВИТАЯ
194. витая (летя, хвърча) е (по) облаците. Книж. А Мисля или
действам идеализирано, нереално възприемам и оценявам нещата. · Мно¬
го-много не му вярвам, защото знам, че витае в облаците. (Р.р.).
V В библежките текстове е използван близък- израз „седя на о^ака“ който
може да се приеме зи предформа на фразеологизма.
• 195. витае (носи се) във въздуха. Книж. А Смътно се долавят
признаци на нещо. което предстои да стане. · Попълненията в щата са
станали без конкурс, въпреки че преди около месец във въздуха вита¬
ела и такава идея. (168 часа, бр.7. 2002. с. 13).
п ВИТИЕВАТ:
витиевати слова - вж. при СЛОВО.
113. ВИХРУШКА
196. духвам като вихрушка. Книж. А Побягвам. - бързо изчезвам
отнякъде. · То, горкото, за ' последен път се вслуша в зловещия шум
на гората и бидейки препълнено от страх, хвана дъното ’на потури¬
те си, взема посталите си в ръка и духна като-вихрушка към града..
(Ст. Заимов. Неотдавна (1983), с.319).
п ВКАРВАМ:
вкарвам е грях някого - вж. при ГРЯХ.
вкарвам в играта някого - вж. при ИГРА.
вкарвам е правия път някого ! вкарвам е пътя някого -
вж. при ПЪТр
вкарвам си автогол - вж. при АВТОГОЛ.
114. ВКУС
197. <не е> по вкуса на някого. Книж. л Не се харесва, не - се нрави
/ харесва се, нрави се ни някого. · Нашенските маниаци се дразнят, ко¬
гато им кажеш дори една дума, която не е по вкуса им. (Труд, 18.05.2010).
държи ми влага
-82-
115. ВЛАГА
198. държи ми влага. А Дълго време ми служи зи назидание. ·
Помня, Че баща ми ме е бил само веднъж като дете, но и досега ми
държи влага. (Р.р.).
п ВЛАГАМ:
влагам в устата на някого нещо - вж. при УСТА.
116. ВЛАДИКА
Ф вуйчо владика - вж. при- ВУЙЧО.
199. небесен владика. Книж. А Господ. · Небесният владика
дава, ама мотика решава, не се ли хванеш на работа, нищо няма да
постигнеш. (Р.р.).
терминология.
117. ВЛАК
200. за всеки влак си има пътници. А За всяко нещо си има хора.
• Не съм притеснена, че ще остана сама, за всеки влак си има път¬
ници. (Уикенд, бр.2. 2011. с.З).
201. изпускам последния влак. А Не се възползвам от последна¬
та възможност за нещо. · Изпълнителката, която през 2016 блесна
във „Вип Брадър“, трябва да побърза, ако не иска да изпусне ■ послед¬
ния влак\ (Телеграф. 23.04.10. с.24).
202. карам влака. Жарг. А Управлявам, командвам, разпореждам
се.- · В ЦСКА се чудят кой кара влака. (Телеграф, 23.04.10, с.24).
железопътния транспорт.
203. хващам последния, влак. А Използвам последната възможност.
• На 17 февруари 1997-а сме хванали последния влак:, тъй като ' на след¬
ващия ден е стартирала процедурата по прегледа на кандидатурите
за първата вълна при разширяването на алианса. (Труд, бр.47, 2003, с.41).
Чикаго хвана последния влак за плейорите. (Телеграф, 16.04.2010. с.З 1).
V От битово-житейската сфера.
118. ВЛАСТ
Ф високите етажи на властта - вж. при ЕТАЖ.
204. губя власт над себе си. Книж. А Преставам да се владея. ·
Когато видя да се нахвърлят върху стареца, загуби власт над себе
-83-
влача се в (на) - опашката
си, извади - пистолета и стреля в единия от нападателите, а другите
се разбягаха. (Р.р.).
♦ коридори ' на властта - вж. при КОРИДОР.
205. обличам / облека с власт някого. Книж. А. Давам някому
права, пълномощия дг управлява.. · Президентът не е облечен с власт
да решава такива въпроси. (Телевиз. пред.).
119. КЛАХ
206. власите се давят на края на Дунава, х За човек, който губи,
проваля работата си в последния момент. · Изпипай си нещата добре,
защото знаеш, че власите се давят на края на Дунава. (Р.р.).
популярна народна поговорка.
120. ВЛАЧА (СЕ)
207. влача се в (на) опашката, х Не постигам особени успехи,
изоставам в развитието или в работата си. · Виж другите какви длъж¬
ности заеха, а ти все се влачиш в опашката. (Р.р.).
♦ влача се по корем - вж. при КОРЕМ.
Ф куче влачи, <диря няма> - вж. при КУЧЕ.
г ВЛИВАМ:
преливам (вливам) кръв - вж. при КРЪВ.
п ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА:
в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам) - вж. при ВОДА,
влизам в атмосферата на нещо - вж. при АТМОСФЕРА,
влизам I вляза (отивам/отида) в архивата - вж. при АРХИВА,
влизам в- години - вж. при ГОДИНА.
влизам в кожата на някого - вж. при КОЖА.
влизам (падам, хващам _ се, улавям се) в капана - {клопката,
примката) - вж. при КАПАН.
влизам в огън и вода - вж. при ОГЪН.
влизам (падам, ' попадам, хващам се) в мрежата (мрежите)
на някого - вж. при МРЕЖА.
влизам (стъпвам) в огъня - вж. · при ОГЪН,
влизам в очите на някого - вж. при ОКО.
влизам в релси - вж.. при РЕЛСА.
влизам в следите на някого - вж. при СЛЕДА,
влизам в устата на някого - вж. при УСТА.
влизам под кожата на някого - вж. при КОЖА.
вдигам воала от някого...
-84 —
и в пъкъла влизам за (заради) някого или нещо — вж. при ПЪКЪЛ,
не ми влиза в работата - вж. при РАБОТА.
отивам (отида) (влизам ! вляза) в джоба (джобовете) на някого
- вж. при ДЖОБ.
по-лесно е камила да <ще> мине през (да влезе в) иглени уши
- вж. при КАМИЛА.
през (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза -
вж. при УХО.
а ВЛЪХВА:
даровете на влъхвите - вж. при ДАР.
а ВМИРИСВАМ СЕ:
рибата се вмирисва от главата - вж. при РИБА.
п ВНАСЯМ:
давам (внасям, пускам) своята лепта - вж. при ЛЕПТА.
□ ВНИМАВАМ:
гледай (внимавай) в картинката -
вж. при КАРТИНА / КАРТИНКА.
121. ВОАЛ
208. вдигам (махам,. свалям) воала от някого или нещо. Книж.
' А Показвам някого или нещо в истинската му светлина. · Едно е какъв
се представя той пред хората, друго е, когато му свалиш воала., и
видиш какъв е всъщност. (Р.р.).
122. ВОДА
209. бия водата в хаван. А Върша нещо съвсем безполезно и нера¬
зумно. · Да се надяваш на заровено имане, вместо да се захванеш
със сериозна работа, все едно да биеш вода в хаван. (Р.р.).
♦ буря в чаша вода - вж. при БУРЯ.
210. в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам). Книж. А
Захващам се с много трудна работа. · С целия този личен и партиен
актив Надежда Михайлова се хвърля в дълбоките води на партийни¬
те дела.. (168 часа, бр.71, 2002, с.10). Ако започнем да обсъждаме източ¬
ването на ДДС, ще нагазим в дълбоки води. (Труд, бр.235, 2002, с.13).
V По асоциации от морското дело.
♦ в <една> капка вода бих удавил някого — вж. при КАПКА.
♦ влизам в огън и вода - вж. при ОГЪН.
85 —
едианодадвятъръ) ниси
211. в свои води. (съм, чувствам се, плувам). А В област, която
добре познавим, а която се чувствам уверен, сигурен поради - добро позна¬
ване ни нещита. · Отивам ■ заведението край града. Там се■ чувствам
в 'свои води. (168 часа, бр.26, 2001, с.23). Европа отдавна се е превърна¬
ла в място, където всеки джихадист се чувства в свои води. (Уикенд,
бр.51,2016, с.34).
V По асоциации от морското дело.
212. в стари съсъди наливам жива вода. Книж. А Обновявам,
давам нов - живот на нещо старо. · Когато преди повече от единадесет
века светите братя превеждали Библията на нашия език, те тряб¬
вало за пръв път да произнесат стотици нови слова или в стари
съсъди да наливат нова жива вода. (Труд, 17.01.2002, с.17).
V От съчетаването на два древни библейски израаа „наливам ново вино в
стари (вехти) мехове“ и „жива вода“.
213. върви ми по вода. А Всичко се нарежда безпроблемно. неща¬
та се развиват най-благоприятно. · Ще ни върви по вода, прогнозира
пред своите лидерът премиер Сергей Станишев. (Труд, бр. 119. 9 с.1).
В интерес на■ истината, медиите на Апенините вярват на своите
служители на реда и са убедени, че тазгодишното издание на Г-7
ще премине по вода.. (Телеграф, 26.05.2017, с.26).
V От народния обичай при тръгване към някаква сериозна рибота ди се плиска
вода пред заминаващия с пожеланието .Да ти върви по вода“. ,
♦ гола вода - вж. при ГОЛ.
♦ гола вода - вж. при ГОЛ.
214. докарвам (нося) ' вода от девет дерета.(кладенеца). А Привеж¬
дам най-различни доводи и доказателства, за ди докажа правотата на нещо
или да убедя някого в нещо. · Някои политологи и журналисти ■ така се
стараха, че докараха от девет дерета вода само да докажат, че из¬
борната победа не е на социалистическата партия, а лично на генера¬
ла. (Р.р.). Други събират от девет кладенци вода да ги оправдаят, че
„времето било такова“. (Ил. Бешков. Словото на Бешков. с.119).
215. една вода (вятър) ни носи. А С еднакви учист сме. · Какво
да ми завиждаш, всички нас една вода ни носи, животът ни никак не
е лек. (Р.р.).
Ф <заедно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото>
и бебето - вж. при БЕБЕ.
♦ излизам (измъквам се) сух <от> (из) водата> - вж. при СУХ.
Ф като две капки вода - вж. при КАПКА.
Ф кръвта вода не става - вж. при КРЪВ.
огнена вода
- 86 -
Ф ловя риба в мътна вода - вж. . при РИБА.
Ф минавам (преминавам) - през . огън <и вода> за някого или
за нещо - вж. при ОГЪН.
Ф мътя водата (водите) на някого или на нещо - вж. при ВОДА.
Ф на дявола вода нося - вж. при ДЯВОЛ.
216. огнена вода. А Ракия, алкохол. · Какво друго да прави наро¬
дът, освен да ги преглъща с огнена вода и сервирано от политиците
мезе. (168 часа, бр. 50, 2001, с.2).
’ V °г приключенската литература за американските индиаци, главно от книгите
на Майн Рид.
217. откривам топлата вода. Ирон. А С голямо закъснение проу¬
мявам нещо отдавна известно на другите; откривам нещо отдавна из¬
вестно на света. · Убеден е, че предложеният от него законопроект
за промени в избирателния закон е открил топлата вода. (168 часа,
бр.5, 2002, с.10). Режисьорът си помислил, че е открил топлата во¬
да. (Шоу, бр.37,2013, с.ЗЗ).
218. пия вода от извора. А Черпя информация, знания направо от
първоизточника. · Когато става дума за толкова лични неща, хората
трябва да пият вода от извора. (Р.р.).
219. пия <една> студена вода. ! пий <една> студена вода за не¬
що. А Прежаля, примиря се с нещо, което неочаквано загубвам или не
успявам да постигна. · Ако някой смята, че съм ги измислил,, да пие една
студена вода от историческите- извори. (Мин. год., бр.37, с.55). Хиляди¬
те вложители в КТБ, банката на Цветан Василев, загубиха вложени-
ята си, пиха по една студена вода, след като тя фалира,. (Р.р.).
220. подливам вода на някого. А Попречвам на някого да успее в.
нещо; развалям му работата. · БСП подля вода на Лечков за по-ниски
данъци в Сливен. (Стандарт, бр.857О, 2016, с.5). Сините пък се оказаха
баш майстори в подливането на вода. Войната „Кой е по-най-ли¬
дер“ вече преля от съда в ЦИК, та дори плисна до Сметната пала¬
та! Въобще — гола вода\ (Труд, бр. 11/99, 2009, с.1).
221. поливам (обливам) със студена вода някого- ! като полят
(облят) със студена вода. А Неприятно изненадвам някого, като му съоб¬
щавам разочароваща вест; / крайно неприятно изненадан, наскърбен, жег¬
нат от нещо. · Панча като че поляха със студена вода - тъй изтръпна,
кога чу това.. (Т.Г.Влайков, Ратай). Решението на комисията го поля със
студена вода, толкова беше убеден, че той ще спечели конкурса. (Р.р.).
Ф преминал (минал) през огън и вода - вж. при ОГЪН.
Ф света вода ненапита — вж. при СВЕТИ. ,
87-
студена война
222. тиха вода. А Прикрит, потаен човек. · Гледаш я такава тиха
вода, но пази Боже да ти влезе в къщата, бял ден няма да видиш.
(Р.р.).
п ВОДЕНИЧЕН:
окачам {надявам, увесвам) воденичен камък на шията (врата)
на някого - вж. при КАМЪК.
123. ВОДЯ
♦ водя за носа някого - вж. при НОС.
Ф водя играта - вж. при ИГРА.
Ф водя се по акъла (ума) на някого - вж. при АКЪЛ.
Ф кой да води бащина</и«> дружина - вж. при ДРУЖИНА.
223. ни<тто> се води, ни<мо> се кара. А Неразбран, опърничав
човек. · Трудно се излиза на глава с такъв човек като него, ни се води,
ни се. кара. (Р.р.).
124. ВОЙНА
Ф война на нерви - вж. при НЕРВИ.
224. обявявам война. Книж. А Започвам непримирима борба с
нещо или с някого. · Ръководството на ЦСКА обяви война на агитка¬
та. (168 часа, бр.27, 01, с.73).
Ф пуническа война - вж. при ПУНИЧЕСКИ.
225. студена война. Публ. А Между държави - крайно враждебни
отношения, нестигащи до въоръжен конфликт; между хора - натегнати,
неприязнени, отчуждени отношения. · Студената война започна. Руз-
велт го няма! Въпреки че бяхме съюзник на Третия райх, само на
нашата страна бяха запазени границите отпреди войната. Най-мно¬
го беше засегната Унгария. (Мин. год., бр.28, 2016, с.22). Тогава Запа¬
дът, който гледаше на себе си като върховен победител в Студена¬
та война, смяташе, че каквото каже той и САЩ — ще бъде вовеки
веков. (Ретро, бр.7, 2017, с.8).
V От англ. Cold war. Зг пръв път изртзът е използван от гмерисгнскuя политик
Б. Барух, който в свое изказване пред законодателното събрание на Южна Каролинг
на 16.IV. 1947 г казва „Сега ние се намираме в състояние на студена война“. Широка
популярност обаче изразът получава след като през същата година от печат излиза
сборник със статии на журналиста У. Липман „Студената война. За външната поли¬
тика на C4ZZ“.[EC],
<цялото>небесно войнство
-88-
125. ВОЙНСТВО
226. <цялото> небесноС/и^ войнство. Книж. Остар. — Анге¬
лите. · Господ и цялото му небесно войнство не могат да ти помог¬
нат, ако той се заяде с тебе. (Р.р.).
. V °г библейската книжнина (напр. 3 Цар. 22:19 „видяхГоспода да седи на Своя
престол и цялото небесно войнство стоеше пред него отдясно и отляво“)—.
227. цялото кралско войнство. Ирон. А Без изключение - всич¬
ки от някакво обкръжение, от някаква обществена или професионална група,
прослойка. · На светските приеми се събира цялото кралско войнст¬
во на софийския хайлайф. (Р.р.).
V По модела на библейския израз „<цялото> небесно во^ство“. Изразът влиза
в употреба от романа на американския писател Роберт Пен Уорен в неговия руски
превод „Цялото кралско войнство“ („АП The King's Меп“ 1946 г., буквално „Всички
кралски хора“).[ЕС].
126. ВОЛЕ
228. от воле. Жарг. х Бързо, на бърза ръка, с лекота; без каквото и
да . е усилие. · Имам лека ръка, каквото съм си пожелавал, постигал
съм го от воле. (Р.р.).
V °г спорта.
127. ВОЛ
229. волско търпение. А Голямо, безропотно търпение. · Понякога
трябва да имаш ' волско търпение, за да издържиш на такъв мъж. (Р.р.).
230. като вол. X 1. За работене - работя извънредно много и упори¬
то. · Хванеше ли се на работа, работеше като вол,, не знаеше почив—
ка. (Р.р.). А 2. За интелигентност - тъп, глупав. · Гледаш ' го облечен,
издокаран., но гледа като вол. (Р.р.). X 3. За ядене - ненаситно ям. ·
Ядеше като вол, родителите Ду се бяха видели' в чудо. (Р.р.).
231. търся под вола теле. А Проявявам преднамерено прекадена
придирчивост към някого и с това искам да се заям с него. · И точно
затова се чувства успяващ кмет, щото му търсят кусурите, под во¬
ла теле да намерят. (Мин. год., бр.9, 2010, с.8). Според мене това е
игра за повече печалби и нищо повече, а Вие търсите под вола теле!
(С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.2, с.203).
128. ВОЛЯ
232. на добра воля. А По собствено желание, доброволно. · Дока—
зателство за това е кампанията „ От любов към живота “, която
— 89 —
по-добре врабче в ръката...
тази година събра всички свои посланици „на добра ' воля" в благо¬
творителен концерт, (сп. Grazia, бр.12, 2010).
Ф изливам <на воля> душата си - вж. при ДУША.
♦ пускам душицата (душата) си на воля - вж. при ДУША.
а ВОПИЕЩ:
глас <вопиещ> в пустиня - вж. при ГЛАС.
129. ВОПЪЛ .
233. <не. издавам, не' изпускам> ни вопъл, ни стон. Книж. г
Никаква словесна реакция, · Защо 9 години градоначалникът не из¬
пусна ни.вопъл, ни стон? (168 часа519-25.12.2003. с.2). Например за
искането на Бальо Топлото да излезе предсрочно от съда беше каче¬
на информация, а за Гребеца - ни вопъл, ни стон. (Уикенд, 17-21 юли,
2017, с.19).
V Зг гктuвизиагнегл на иараза в публичното простргнство роля нгвярно изиг¬
рава и популярен в предходните десетилетия стих от „Балгдг за комуниста“ нг Веселин
Андреев.
130. восък
234. като восък ставам. А Много силно прежълтявам. · Когато
чу страшната новина, лицето му се изопна, и стана като восък. (Р.р).
п ВРА (СЕ):
вра (въвирам, бутам, навирам) си носа (гагата) в нещо -
вж. при НОС.
вра (навирам) се в краката на някого - вж. при КРАК,
пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата (носа) в нещо -
вж. при ГАГА.
131. ВРАБЧЕ
235. по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на - стряхата.
А По-добре малко, но сигурно, отколкото много, но недостижимо. · „По-.
добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата", (сп. Тема,
бр.46, 2012, с.21). Спортистът остана доволен и от бронзовия медал,
макар да имаше по-големи амбиции,, но както е казано по-добре врабче
в ръката, отколкото^ гълъб на стряхата.. (Р.р.).
а ВРАНА
бяла врана - вж. при БЯЛ.
дишам във врата на някого
90 —
132. ВРАТ
236. дишам във врата на някого. \ Държа в постоянно напрежение
някого. като изисквам все повече и повече от него, без да му давим отсрочка; -
не давам покой на някого. · И нека тиражът ви догони нашия. Дишайте
ни във врата. Наздраве. (Труд. бр.79, 2002, с.З). Имам чувството, че пред¬
ставителите на различните институции само си дишат във вратове¬
те и си разменят удари под кръста. (168 часа, 02-08.01.2004, с.13).
237. държа чатал на врата на някого. А Поставям някого в безизход¬
но положение. · ДПС ви държеше читала на врата.. (Шоу. бр.43. с.70).
238. извивам врата на някого. - 1. Сломявим непокорството на
някого; налагам му се. · Зная, че е труден и упорит, но и за него ще се
намери жена, която да му извие врата. (Р.р.). А 2. Убивам. унищожа¬
вам някого. · В свирепо време живеем, властта е безсилна да се справи
с бандитизма, добре е поне, че бандитите един другиму от време на
време си извиват вратовете. (Р.р.).
Ф когато си видя ушите (врата, тила, гърба) без огледало -
вж. при УХО.
239. не по врат, а по шия. А Все същото, без разлика. · Не бил
забравил, а не си спомнял, не по врат, а по шия! (Шоу. бр.43. с.70).
240. обесвам се на врата (шията) на някого. А 1. Натрапвам се
на някого да ме издържа материално и да се грижи за мене. · Животът
му стана още по-тежък през последната година, на врата му се
обеси и овдовялата тъща. (Р.р.). А 2. За омъжаане - принуждавам ня¬
кого ди се омъжи зи мене. · Отракано момиче излезе, докато се осъз¬
нае, тя му се обеси на врата и сега чакат дете. (Р.р.).
ф окачам (надявам, увесвам) воденичен камък на шията
(врата) на някого - вж. при КАМЪК.
241. ходя си по врата. А Не слушам никого, не се покорявам нико¬
му; инат съм. · Той си е такъв, чепат, ходи си по врата, затова и
много си пати. (Р.р.).
♦ широко ми е околю врата - вж. при ШИРОКО.
133. ВРАТА
242. врата до врата. А В непосредствена близост. · Пием кафе в
събота, защото не можем да се вместим в графиците си, разхож¬
даме децата си в парка, а когато вече не работим, живеем „врата
до врата“, (сп. Grazia, бр.12, 2010, с.48).
-91 -
чукам на отворена врата
243. затварям вратата (вратите) на някого или за някого. ' Книж.
А 1. Отказвам дг приема или преставам да приемам някого. . ·. Откакто
наприказва такива небивалици за - мене, аз му затворих вратата.
(Р.р.). А 2. Отказвам. или отнемам на някого . възможностите зг достъп до
нещо или до някъде. · Престоят в затвора му затвори вратите за
работа като счетоводител. (Р.р.).
244. на затворени врати. А Тайно, скришом. · Правим си много
купони, но на затворени врати. (Уикенд, бр. 20, 2010, с. 9).
245. отварям вратата (вратите) на някого. / отворени врати.
Л 1. Приемам някого с готовност и желание някъде. · Когато и да ре-
шиш, знай, че за тебе винаги има отворени врати у нас. (Р.р.). *
2. Давам, предоставям възможност на някого или на нещо дг има свобо¬
ден достъп или да се ползва от нещо. · Днес за всеки има отворени
врати да докаже творческите си възможности. (Р.р.).
V От би^ейюките текстове (нгпр. Деян. М:27 „Като пристигнаха и събраха
църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори врата¬
та на вярата за езичниците“)
246. от врата на (до) врата. А Подред посещавам всички лично. ·
Търговците ходели от врата на врата и се представяли за пощенс¬
ки служители. (Стандарт, 18.06.2001, с.И).
V От би&летеки текстове (нгпр. Изх. 32:27 „турете всеки меча на бедрото си,
преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си“).
247. от вратата за краката. А Без никаква предварителна подго¬
товка, без предисловие, направо и веднага. · Само серсемите, само без-
тактните се втурват от вратата за краката. (Ил. Бешков, Словото
на Бешков, с.130).
248. показвам вратата на някого. А Изпъждам, изгонвам някого. ·
Наближи полунощ вече и турците не се посвениха да покажат вра¬
тата на верния Петка. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.764).
249. тръшвам (хлопвам) врата на някого. А 1. Прекратявам достъ¬
па нг някого до някого или нещо. · Обръща ядно гръб и тръшва врата¬
та на Святая святих в събранието. (168 часа, 07-13.12.2001, с.8). А
решат ли да му тръшнат вратата, хората може и да забравят за
съуправляващата му партия. (Труд, бр.178, 2004, с.2). А 2. Слагам. край
нг нещо, отказвам се от нещо, с което съм се занимавал. ♦ Когато съм
най-бясна по темата, ми идва наистина да хлопна вратата и да се
отдам на заслужена ваканция. (Стандарт, бр. 3263, 2002, с.37).
250. чукам на отворена врата. А Срещам пълно разбиране, съгласие,
готовност. · Първото правило на президента е - предлагай само неща,
(намеря) намирам вратичка
- 92 —
които парламентът и■ без теб ще върши. И Георги ’Първанов предложи
това — референдум за влизането в Европейския съюз. Би трябвало да
чука на широко отворена врата. Обаче не - депутатите веднага тръш¬
наха вратата, всеки със своето си алиби. (24 часа, 24.01.2004, с.9).
134. ВРАТИЧКА
251. (намеря) . намирам вратичка.. А Намирам начин да заобиколя
някакво ограничение, закон, забрана. · Не знам как го прави, но за него
невъзможни неща няма, винаги ще намери вратичка и ще постигне
своето. (Р.р).
252. оставям . отворена вратичка (врата). А Запазвам някаква
възможност зи друго действие или постъпка. · Човек винаги трябва да
си оставя отворена вратичка, когато предприема нещо, защото
нещата се променят и рискува да сгреши. (Р.р).
135. ВРАТОВРЪЗКА
253. среща без вратовръзки. Книж. А Неофициална среща. · Пър¬
вата премиерска среща „без вратовръзки“ започна на 21 ’януари т.г.
в резиденцията в Хисаря. (Труд, бр.73. 2000).
V От социалната етикецня.
254. врели некипели. А Празни, излишни приказки, глупости, из¬
мислици. · И ■ да не ни хвърлят прах в очите с врелн-иекнпелн, защото
през вековете ■ в какви ли не казани адови сме врели и кипели. (Мин.
год., бр.9. 2010, с.5).
136. ВРЕМЕ
255. без време. А Преждевременно. · Ти трябва да ги прочетеш,
за да видиш какъв титан ■ сме загубили без време. (Ил. Бешков. Слово¬
то на Бешков, с.195).
256. во. время оно. Ирон. А Някога си, много отдавна. · Во време
оно дядо ми бил свещеник и сега ’ често цитира евангелието. (Р.р.).
V От 6и6лойски текстове (н-апр. Вт. ‘ :9 „И аз ви казах в онова време: не мога
сам да ви водя “ (стб. во врежА оно).
257. времето ми изтича.. Книж. А Настъпва краят на животи ми;
скоро ще умра. · 93-годишният Рейгън от 1994 г. страда от болест¬
та на Алцхаймер. Състоянието му се е влошило през последната
седмица. „Времето му изтича“, добавил източникът. (Труд, бр. 155.
2004, с.31).
— 93 —
знамение на времето
258. всичко си има своето време. Книж. А Не трябва да се из-
бързва; трябва да се действа едва когато е назряло времето за онова, което
се прави. · Една от големите поуки, на която ме научи животът, е, че
всичко си има своето време. (Р.р.). Нека кажем за досегашните учили¬
ща: „Всяко нещо в свое нреме“, па дай да видим как и какви ни тряб¬
ват да - бъдат те занапред. (Хр.Г. Данов, За теб, мили роде, с.44).
V От библейски текстове. В Еклисиает ЗЛ се казва „^сичко си има свое- време
време има всяка работа под небето“.
259. въпрос на време. А С някаква отсрочка във времето, но без
всякакво съмнение; рано или късно. · Според нейни приятелки било
въпрос на време да му врътне финансовото кранче, което - и без ... това
било - понамаляло напоследък. (Галерия, бр.З, 2011, с.8).
260. до <едно> време. А Не е безкрайно, има си определено вре¬
метраене. · Хубостта е до време, добротата — вечна. (Р.р.).
V От библежки текстове (напр. И. Сир. 20:7 „Мъдър човек ще мълчи до време;
а тщеславен и безразсъден време не чака“).
261. догодина по това време. Ирон. X Изразява се . съмнение, че
нещо някога ще стане. · Кога ще ми върнеш заема? — Догодина по то¬
ва време. (Р.р.).
262. за нула време. X Много бързо; за съвсем кратко, време; вед¬
нага. · И позирайки за мъжкото четиво „Плейбой“ от сапунена ге¬
роиня за нула време можеш да се превърнеш в планетарна еротич¬
на фантазия. (168 часа, бр.5О, 2001, с.37). За нула време те 'вдигат
шатрата и запалват огън в печката, поставена в средата. (Стан¬
дарт, 09.02.2001, с.32).
263. за отрицателно време. Жарг. А Много бързо; за кратко, за
много кратко време. · За отрицателно време се налагат като лидери
в първото ниво.. (168 часа, бр.22, 2004, с.4). Без значение дали с пуло-
верчето или без него, Петров може за отрицателно време да стоп¬
ли сърцата на запалянковците. (168 часа, бр.37, 2002, с.2). Минута
след като била въведена в шоковата зала, за да бъде прегледана, у
нея се отключила зверска агресия и за отрицателно време превър¬
нала залата в истинско бойно поле. (Телеграф, 10.02.2017, с.4).
Ф златно време за нещо или за някого — вж. при ЗЛАТЕН.
264. знамение на времето. Книж. А Това, което е най-характерно,
най-типично именно . за тази епоха, за това време. · Поривът на народите
към демокрация е знамение на днешното време, на днешната епоха. (Р.р.).
V От Библията. В Евангелие от Матей (И:1-4) се разказва как веднъж фарисе¬
ите и садукеите настоятелно поискали от Исус да им докаже с небесно знамение (лич-
идва ми времето
-94-
ба). че той е предсказаният Месия. Тогава Исус им казва (16:3) „Лицемерии, вида на
небето умеете да разпознавате, а личбите на* времената не можете ли? стб. - &
ÇHdmcHH'l: крененемш не жожете).
265. идва ми времето. А 1. Настъпва моментът. когато ще умра ·
Такъв е природният закон, на всекиго живял му идва времето да си
отиде ’ от този свят. (Р.р.). А Настъпва решителният момент, - когато - ще
действам, ще се проявя в нещо. · Идва моето време да покажа на
какво съм способен. (Р.р.).
библейски текстове (напр. Ио.7:6 „ На това Исус им рече: Моето време
още не е дошло, а за вас времето е сгодно“).
266. кучешко време. А Много студено. понякога придружено със
силен вятър, време. · В такова кучешко време не ти се излиза навън,
стоиш си на топло. (Р.р.).
267. мине се не. мине време. А На определени интервали във вре¬
мето; периодично. · Брат е, все го жали. Мине се не мине време и ще
рече - „На неговата възраст хората си гледат внуците, гледат си
кефа, а не идват да се блъскат тука, ако не беше за България
(Труд, бр. 139,2004, с. 12).
268. мътно време. / мътни времена. ! смутни времена. Книж. А
Време на неуредици. неустановеност, беззакония. произвол. · Живеем в мът¬
ни времена, животът ти е несигурен, работата ти е несигурна. (Р.р.).
V От б^ледските текстове (напр. 2 Мак. ‘4:3 - някой си Алким, който по-преди
бил първосвещеник, но който през смутните времена доброволно се осквернил,, ■ като
мислел, че за него няма никак спасение и достъп до свещения жертвеник“ ).
269. никой не си знае времето. Книж. - Човек не знае докога
ще живее. кога ще умре. · Всички хора са смъртни, но никой не си знае
времето. (Р.р.).
V От Библ^та (нипр. Екл. 9:‘2 ,,3ащото човек си не знае времето. Както
рибите полетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй
и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях“).
270. ни в туй, ни в онуй време. А Късно през нощта. · Като го
изгонили събратята му во Христе из манастира, нощно време, ни в
туй, ни в онуй време, той пълзеше ■ по дервентските стръмнини да
лепи остри сатири на манастирските порти против своите събра¬
тя. (Зах. Стоянов. Съч., т.1. с.100).
♦ о, времена, о, нрави! - вж. при НРАВИ.
271. от време на . време. А Понякога. нередовно. · Лазар работи
като бодигард, но от. време на време. (168 часа, бр.29, 2001. с.56). Ше-
-9S —
<късам> връв
фът на „Вай холдиг“ използва услугите му от време на време. (168
часа, бр.7, 2001, с.З).
V С първообрαа в 6и6лчйскитч текстове (напр. Иез. 4:Ш „от време на време яж
това““). В новобългарските преводи в някои случаи срещу този прототип стои сегиз-
тогиз. (нгпр. 1 Пгр. 9:27 „А братята им живееха в своите селища и дохождаха
сегиз-тогиз при тях за седем дни“, църксл. ш крынни даже до кр^жи)
Ф пир - по време на чума - вж. при ПИР.
272. по никое време. А В най-неподходящ момент. · Поканих го
да се видим през седмицата в удобно време, а той взе че дойде по
никое време още същата вечер. (Р.р).
273. след броено време. А Малко по-късно; след известно време.
• Той се прочу с това, че го водеха на носилка в съдебните зали, а
след броено време полицаите го хващаха да се катери по покривите
при дързък опит за грабеж. (Труд, ' бр.109, 2004, ' с.13).
274. убивам си времето. А Занимавам се с нещо, колкото дг не
скучая. · - Даскале, големи глупости говориш! - подметна един мъ-
жага, който бе дошъл на Царевец просто да убие времето. (Л.Лев-
чев, Убий Българина, с.101). Убивам си времето с решаване ' на кръс¬
тословици. (Р. р.).
V Кглкг от ф^нски.
137. ВРЪВ
275. изхлузвам се - (изнизвам се) като мокра връв. X Избягвам,
офейквам, .изоставям някого или нещо. · Като ги гледаш отвън - мили
момчета, засмени, слушат с интерес това, което им приказвам, а
като дойде до събрание, всеки гледа да се изхлузи като мокра връв
от погледа ми. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.224).
276. <късам> пъпна<ша> връв. Книж. . Жизненоважна изна¬
чална връзка. · Никой от тях не бърза да къса пъпната връв със синя¬
та кауза.. (Стандарт, 03.12.2001, с.12/ Както и през свързаната с него
фандация която се оказва и пъпната връв между Про¬
копиев и зелените протестъри, оглавявани от Тома Белев и cue. (Те¬
леграф, 16.09.216, с.ХХ).
V От областта нг гсyшчрсгвлтл.
О ВРЪЗВАМ:
връзвам в девет възела - вж. при ВЪЗЕЛ.
връзвам кънките - вж. при КЪНКИ.
връзвам ръцете на някого - - вж. при РЪКА,
връзвам (свързвам) двата края - вж. при КРАЙ.
топла връзка
-96 -
връзвам ' си гащите - вж. при ГАЩИ.
връзвам си езика на фльонга - вж. при ЕЗИК,
връзвам (хващам) бика за рогата - вж. при БИК.
луд за връзване - вж. при ЛУД.
цъфтя и връзвам - вж. при ЦЪФТЯ.
138. ВРЪЗКА
277. топла връзка. Книж. А Много близки отношения. · Още от
появяването му на политическата сцена Ламбовски бе атакуван от
кръга „Агнешки главички“, че бил топлата връзка на царя със СИК
и силовите структури. (168 часа, бр.29. 2001, с.4). ТВ шефът отрече
топлата връзка с обяснението: Бих се консултирал с всеки, който
може да даде акъл“. (168 часа, бр.5, 2002, с.29).
архитектурно-строителната практика - топла връзка между две сгради.
п ВРЪТВАМ:
спирам (врътвам, завинтвам) кранчето / секва (спира) кранчето
- вж. при КРАНЧЕ.
139. ВРЪХ
278. вземам връх. А Получавам надмощие; надделявам. · Двата
отбора - започнаха равностойно, но през второто полувреме „Етър“
взе връх и се поздрави с победата. (Р.р.).
279. върхът на айсберга. Публ. А. Най-горната видима част на
нещо много по-голямо. · Недоверието между шефовете на служби
заради „къртиците“ в системата е само върхът на айсберга на по¬
лицейската корупция. (168 часа, бр.5О, 2001, с.24). На фона на пада¬
щата производителност на труда в Америка и все по-ниското пот¬
ребителско доверие, сегашните затруднения пред щатската иконо¬
мика, изглежда са само върхът на айсберга. (24 .часа, 10.12.2001, с.22).
280. върхът на сладоледа. Ирон. А Връхна изява, проява на нещо
(обикн. нелепа). · Връх на сладоледа беше обявеното лично от проф.
Фотев „тайнствено събитие“, което щяло да преобърне вота в пос—
ледния момент. (168 часа, бр.25, 2001, с.16). Сега черешката върху тор—
тата или върхът на сладоледа в този стил е новото изобретение- на
дизайнерите — многослойното облекло. (168 часа, бр. 17, 2004, с.37).
281. върхът съм. Ирон. л Нещо, което не може да се надмине;
най-добър. · Дописаното за фонд „Тютюн“ пък направо е върхът!“—
задъхваше се той.. (Труд, 06.12.2001, с.З).
-97-
вря и кипя
282. на върха съм. Книж. А На челна позиция, най-напред съм. ·
Те бяха на върха преди, по време и след изборите. Защото работеха
с пълна пара като в парламент.. (168 часа, 07-13.11.2003, с.2).
Ф на езика ми е / на върха ' на езика ми е - вж. при ЕЗИК.
♦ нито на иглен връх - вж. при ИГЛЕН.
283. по върховете. Книж. А По висшите инстанции; сред управля¬
ващите, ръководещите. · Чувството за хумор по върховете ' на - държа¬
вата като че ли - взе да загрубява. (Труд, бр.42, 2000).
а ВРЪЩАМ (СЕ):
връщам / върна с — лихвата (лихвите) на Някого — вж. при ЛИХВА,
връщам го тъпкано - вж. . при. ТЪПКАНО.
връщам лентата <назад> - вж. при ЛЕНТА,
връщам топката <в полето> на някого - вж. при ТОПКА,
на бял кон (връщам се, идвам) - вж. при КОН.
140. ВРЯ
284. вря и кипя. А 1. За опитност в нещо - познавам из основи, извътре,
тъй като д ълго съм се занимавал с него. · И да не ни хвърлят прах в очите с
врели-некипели, защото през вековете в какви ли не казани адови сме
врели и кипели. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5). За мене в търговията тайни
няма, врял и кипял съм в тази работа цял живот. А 2. 3à.развой на нещо
- в най-силния му разгар. · На ' терена вече ври и кипи, играе се на кило кръв
иметър кожа. (Уикенд, бр.51,2016, с.85). А 3. За преживяван- силно се ядосвам
и гневя . от нещо. · Врях и кипях, като научих какъв номер са ми погодили.
Добре, че не бяха наблизо, щяха да видят звезди посред бял ден. (Р.р.).
а ВСЕ:
все ми е тая - вж. при ТАЯ.
от все сърце <и душа> - вж. при СЪРЦЕ.
п ВСЕКИ:
всеки Божи ден - вж. при ДЕН.
всяка жаба да си знае гьола - вж. при ЖАБА.
всяка минута - вж. при МИНУТА.
всяко зло <е> за добро - вж. при ДОБРО.
всяко чудо за три дни - вж. при ДЕН.
за . всеки влак си има пътници - вж. при ВЛАК.
за всеки случай - вж. при СЛУЧАИ.
като въздуха и слънцето за <всяко живо същество> -
вж. при ВЪЗДУХ.
всичко тайно, става явно — 98 —
мършата в стадото - / всяко - стадо си има мършата -
вж. при МЪРША.
на всяка цена - вж. при ЦЕНА.
на всеки километър - вж. при КИЛОМЕТЪР.
на всяко гърне <и> меруция (капак, захлупка) - вж. при ГЪРНЕ.
141. ВСИЧКИ / ВСИЧКО
Ф всичко си има своето време - вж..при ВРЕМЕ.
285. всичко тайно, става явно. Книж. К Нищо не остава скрито.
• Днешните политици нека знаят, че нищо не остава скрито - всич¬
ко тайно, става явно. (Р.р.).
V От библейски текстове. Пъртоо^азът му е евангелски (нгпр. Мр. 4:22 .Но-
неже няма нищо тайно, което да не стане явно“).
286. всичко тече, всичко се променя. Книж. А За постоянните и
неизбежни промени в живота нг човека и в обществото. · Светът е подв¬
ластен на един вечен закон - всичко тече, всичко се променя. (Р.р.).
V От стгр. πάντα pci πάντα, κινείται. Думите сг на ста^гръцкия философ
Хераклит, за кочто свидетелства Платон - „Хераклит казва, че всичко се движи и
нищо не стои на едно място, и като прави сравнение с речно течение, добавя, че
два пъти в една и съща река е невъзможно да се влезе.“[ЕС].
♦ всяка - коза - за (ня) свой крак - вж. при КОЗА.
♦ <като> за капак <на всичко> - вж. при КАПАК.
287. на всичко отгоре, х Като последна неприятност след редица
други също неприятни неща. · На всичко отгоре Радо не беше завър¬
шил дори гимназия. (Вл. Даверов, Ангели небесни, с.18).
288. не съм с всичкия си. А 1. Не съм нормален; побъркан съм,
луд съм. · Не му придиряха много, нито му обръщаха внимание на
приказките, знаеха, че не е с всичкия си. (Р.р.). Казах му какво искам..
Огнян ме погледна и си излезе. Вероятно реши, че не съм с всичкия
си. (Жената, бр.31, 2009, с.18). X 2. Зг. постъпка - постъпвам неразумно.
• Не си с всичкия си да ме караш в такова горещина да ходя пеша
десет километра. (Р.р.).
♦ по всички линии - вж. при ЛИНИЯ.
а ВСМУКВАМ: .
всмуквам с майчиното мляко - вж. при МЛЯКО.
а ВСЯКАКЪВ:
преминавам {минавам) всякаква граница - вж. при ГРАНИЦ А.
ê
99 . вуйчо владика
142. ВТОРИ
289. втора природа. Книж. х Нещо, което се е превърнало в дъл¬
боко вкоренен навик. · Каквото и да четеше, отбелязваше езиковите
грешки. Това се беше превърнало в негова втора природа от дълго¬
годишното му учителстване. (Р.р.).
290. <до> второ . пришествие. Книж, - Зи чакане - безкрайно дъл¬
го време; безкрайно, безконечно. · - Бе до второ пришествие ли ще ча¬
каме? - ръмжеше Киро по ’телефона, (А.Гуляшки. Злат, руно, с.276). Ако
чакаш той да ти се извини, има да чакаш до второ пришествие;. (Р.р.).
V По библейски мотив. Старобългарската дума пришьствие се запазва в езика
ни със стесненото си значение, придобито от нея в библейските текстове ‘идване на
Божия син на земята Тя е лексикален компонент в старинен фризеологиаъм. трай¬
но настанил се в речта ни. Изразът развива преосмислено на метафорична основа
значение ‘безкрайно дълго време’. За негов първоизточник служат евангелските тек¬
стове. в които се говори зи второто идване на Христос на Земята, за пришествието
Господне, когато ще бъде Страшният съд за живи и мъртви. Най-близък първообраз се
съдържа в Иак. 5:7-8 - „7. И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието
Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи
дълго, докле получи дъжд ранен и късен. 8. Дълготърпете и вие,, укрепете сърцата
си, защото пришествието Господне е наближило“).
В разговорната реч днес може да се открие в употреба и фразеологизмът „нося
' се като второ пришествие“, развил образно значение за начин на вървеж ‘вървя
бавно, застрашително’, напр. „... цяла Елена повдигна глава да види маршала как
се носи като второ пришествие“. (Й. Радичков. Милка северна сига, с.129).
Ф <от> <през> втора (трета) ръка - вж. при РЪКА.
291. по втория начин. Неодобр. X Не - по общоприетия ред, а чрез
връзки, ходатайства и познати. · Като не успя по законен път да полу¬
чи жилище, уреди се по втория начин, като използва роднинските
си връзки с кмета на ■ общината. (Р.р.).
Ф <свиря> втора цигулка - вж. при ЦИГУЛКА.
Ф ще настъпи втори потоп - вж. при ПОТОП.
п ВТУРВАМ СЕ:
втурвам се (бягам, побягвам) презглава - вж. при ПРЕЗГЛАВА.
143. ВУЙЧО
292. вуйчо владика. X Влиятелен покровител. · Можеш ■ да си на¬
мериш лека служба., ако имаш вуйчо владика. (Р.р.).
през задния вход
- 100 -
144. ВХОД
293. през задния вход. А Заобикаляйки законовия, общоприетия
начин. · Бившата външна министърка обвини правителството, че
иска да влезем през задния вход в ЕС. (Труд, 13.12.2001, с.З).
145. ВЧЕРАШЕН
294. не съм вчерашен. А Не могат да ме излъжат, имам опит, па¬
тил съм. · Не ми ги разправяй тези,, не съм вчерашен.. Знаеш ли колко
такива хитреци като тебе са минали през ръцете ми. (Р.р.).
п . ВЪВИРАМ:
вра (въвирам, бутам, навирам) си носа (гагата) в нещо —
вж. при НОС.
146. ВЪГЛЕН
295. вадя въглените от огъня. Книж. . Поемам отговорност за
чужда вина, върша опасни неща за чужд интерес. · За Костов ще е по-
удобно някой друг да вади въглените от. . огъня. (Труд, бр.85, 2000).
V От ^тово-житетеките наглеДнообразни обобщения на човека във връзка с
неговия познавателен опит·.
296. покрит въглен. А Потаен, привидно добър, но в действител¬
ност опасен човек. · Гледаш го внимателен, възпитан, добър, но ско¬
ро разбираш- - че е покрит въглен. (Р.р.).
147. ВЪДИЦА
297. глътвам (лапвам) въдицата. А 1.. Силно се увличам, влюбвам
се. ♦ Така стават тези работи, днеска я водиш на кино, утре пиеш
кафенце с нея., 'вдругиден я каниш на разходка, докато разбереш, че си
глътнал въдицата. (Р.р.). А 2. Оставям се да бъда подведен, излъган,
измамен. . · Канел се с новата си любовница да избяга в Южна Амери—
ка.- -За· - тая -цел искал да вземе десет милиона от Търговската банка
или от Италианската банка - която лапне въдицата! ... (С.Бъчваро-
ва, Земя за прицел, кн.4, с.65). Царят налапал въдицата и заповядал на
мошеника веднага да се залови за работа. (Мин. год., бр.46, 2016, с.48).
♦ захапвам кукичката (въдичката) -· вж. при КУКИЧКА.
298. хващам се (ловя се, улавям се) на въдицата. А Оставям се
да бъда подведен и измамен. · - Добре, докога ще ни мотаят с под¬
веждащи оферти? Има доверчиви хора- които продължават да се
- 101 -
като слънцето и въздуха.
хващат на въдицата. (Ретро, бр^, 2016, с.12). Серафим Северняк,
горкият се хвана на въдицата и побърза да разгроми в „Литфронт “
професионалния англицист. (Ал. Бешков, „Отиде си (и) Джон Ъпдайк“:
Словото, брД 2009, с. 13).
299. хвърлям въдица</и«> на някого. . Подмамвам някого, очак¬
вайки дг се излъже. · Хвърлил въдицата, пуснал обяви за момичета,,
желаещи да работят - като гувернантки в Англия, и печели от наив¬
ността на хората. (Р.р.).
□ ВЪЖЕ:
играя на въже - вж. при ИГРАЯ.
от кол и <от> въже - вж. при КОЛ.
о ВЪЗ:
седя крак въз крак - вж. при КРАК.
148. ВЪЗДУХ
* витае (носи се) във въздуха - вж. при ВИТАЯ.
.300. въздух под налягане, а 1. Нещо, което само външно изглеж¬
да добре, но в действителност няма никаква стойност; форма без съдър¬
жание. · Но привнасянето на чуждия опит без съответна уредба си
е чист въздух под налягане. (168 чгсг, 06-12.06.2003, с.2). А 2. Зг харак¬
теризиране на човек с големи претенции, без каквото и да е покритие. ·
Още през първия месец си пролича, че новият ни шеф е въздух под
налягане, няма никаква представа какво трябва да прави и как да го
прави. (Р.р.).. Не знам как издържаш, та той е въздух под налягане.
(Лична драма, 07.07.2011).
Ф глътка въздух - вж. при ГЛЪТКА.
♦ градя въздушни кули (замъци) - вж. при КУЛА.
301. излизам на чист въздух. Жарг. А Излизам от затвора. .· Пре¬
ди да „излезе на чист въздух“ Георги казал на съкилийника - си, че
смятал да се прехвърли на автостоп през прохода Беклемето- в Плов¬
дивско. (Труд, бр.237, 2002, с.13).
302. като слънцето и въздуха за <всяко живо същество>. Книж.
А Жизненоважен. · А имидж не ни ли трябва? Трябва ни и ще ни е
нужен. Нужен като слънцето и въздуха за всяко живо - същество.
(168 часа, бр.7, 2002, с.2). Неговите - напътствия са им нужни като
въздуха и слънцето за всяко живо същество. (168 часа, бр.6, 2002,
с.2). Така че - - долу критиките срещу общината.. Тя е като въздуха и
слънцето за нас. (Труд, бр.109, 2004, с.З).
от въздуха
- 102 -
303. от въздуха. А От нищото. от само себе си. · Самият монарх
обича да разказва, че богатството му се е родило от въздуха. (Show,
2-8.03.11).
304. печен въздух на скара. Жарг. Ирон. - Нищо за ядене. · А за
вечеря ще сложим на масата печен въздух на скара. (Труд. бр.ЗО. 2002. с.1).
305. пълен въздух. Жарг. Ирон.. А 1. За човек - неспособен. него¬
ден. · Не можеш да разчиташ на такива като него, те са пълен
въздух. (Р.р). 2. За нещо - без особена стойност. без качества. · Кни¬
гата му е пълен въздух. (Р.р).
306. увисвам във въздуха, А 1. Оказвам се в неблагоприятно, неус¬
тановено положение. · - Какво стана с тези имоти? - Нищо, увиснаха
във въздуха ... наложиха мораториум върху всички сделки с неза-
строени имоти.в района. (Уикенд, бр.51. 2016, с.18). ■ Напусна предиш¬
ната си работа, за да постъпи на друга, по-добра, но нещата се
развалиха и тя увисна във въздуха. (Р.р.). А 2. Оставам неподкрепен с
дела, с доказателства; без последствие, без осъществяване. · Направе¬
ните дотук тежки констатации и обвинения ще увиснат във възду¬
ха. (Риб. дело. 12.12.1989).
149. ВЪЗЕЛ
. 307. връзвам в девет възела. А Треперя над нещо придобито, кое¬
то грижовно пазя и спестявам. · Когато проводят сватя да иска някое
момиче, то тая последната захваща да хвали своя повереник, че той
е смирен като овчица, деветтях пари в девет възли ги върже, с ни¬
кой се не скарва, никому не е край да възрази нещо, има си до 50-60
крака овчици и др. (Зах. Стоянов. Съч., т.1. с.55) Спечелеше ли малко
парици, заделяше ги за черни дни, връзваше ’ ги в девет възела.. (Р.р.).
' «
308. гордиев възел. Книж. - Заплетен и трудно разрешим проб¬
лем. · Французинът Сен-Марк Жирарден бе писал., „Източният въп¬
рос не е гордиев възел, та да се ■ отсече с един удар ". (Симеон Радев:
Словото, бр.5, 2009, с.11). ■ Докато в баща му Фердинанд си остана нещо
хусарско и той решаваше най-заплетените въпроси с измъкване на
шашката и разсичане на гордиевия възел. А Борис се колебаеше мно¬
го. (С.Бъчвароаа, Земя за прицел, кн.5, с.380). Връщането на земята в
реални граници се- оказа гордиев възел за поземлените комисии. (Р.р.).
V От фригийската легенда, според която оракули предсказали, че техен цар
трябва да стане първият човек. срещнат по пътя с каруца. Този човек се окизал
селянинът Гордий. След като станал цар, Гордий се отблагодарява на Зевс. като поста¬
вя каруцата си в неговия храм. завързвайки ярема й с много сложен възел. Според
преданието. който успеел да го - развърже. щял да стане цар на цяла Азия.[ЕС].
— 103
и вълка сит, и агнето цяло
309. развързвам - (разрязвам, разсичам) гордиевия възел. - Книж.
А Разрешавам заплетен и трудно разрешим проблем, намирам . изход от
крайно . сложно положение. · Европейският съюз трудно ще развърже
гордиевия възел с бежанците,. '(Р.р.).
п ВЪЗКРЪСВАМ:
възкръсвам от гроба - вж. при ГРОБ.
150. ВЪЗРАСТ
310. Христова възраст. Книж. . Възраст около 33 години. · Ка¬
питанът Стоилов влезе по време на мача в Христова възраст, и то
без капка самарянщина към съперника. (Труд, бр.42, 2000).
за въз^стта нг Исус Христос при неговото ^пятие.
151. ВЪЛК
311. вълк в овча кожа. А Прикрит, лош, коварен човек, който прит¬
ворно се представя за добър и доброжелателен. · Но той, синко, лъже,
защото това е неговата същност. Всичко останало — музика, лите¬
ратура, философия — е като кръстовете, кадилниците и - благия вид
на нашите владици. Това е вълк в овча кожа, (С.Бъчвгровг, Земя зг
прицел, кн.2, с.106). Като слушаха гладката му захаросана реч, пър-
вокурсниците и не подозираха какъв вълк в овча кожа е директорът,,
но скоро щяха. и това да разберат на собствения си гръб. (Р.р.).
V Изразът получава популярност от евангелски текст (Мт. 7Л5 „Пазете се от
лъжливите пророци, крито дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци
грабители“, но образът е заимстван от .Езопова басня, кгто корените му обгче .са
много по-стгри и тръгват от още по-древна митологемг^ЕС].
312. вълк куче - става ли? А - Човек трудно променя нрава си. ·
Излезе от затвора - разкаял се, променил се. Повярваха му, назначи¬
ха го отново на работа в склада., ама вълк куче става ли, пак започ¬
на да краде. (Р.р.).
♦ вълчи апетит - вж. при АПЕТИТ.
313. за вълка говорим, <а> той в кошарата. А Употребява се ко-
гато се появява някой, за когото се говори в момента. · - Коне много -
каза той. За вълка говорим, той в кошарата. Аскер ще е. (Ст. Дичев,
3U свободата.).
314. и вълка сит, и агнето цяло. а Употребява се, когато някой
иска да задоволи едновременно противоречиви, взаимно изключващи се ин¬
тереси. . · - С една дума - възкликнах аз, - и вълкът сит, и агнето
цяло. Хубава работа! (А.Гуляшки, Злат, руно, с.320).
като вълк . . — 104 —
315. като вълк, à 1. За огладеялоет - извънредно много гладен. ·
Върна се от екскурзията гладен като вълк, (Р.р.). А . 2. За ядене -
лакомо, настървено. · Ядеше като вълк,, без да - сдъвква хапките, без
да вижда нищо около себе си. (Р.р.). ,
316. на вълка в устата. А За опасност - излагам се на голяма
опасност. · Добре, че накрая Киевският военен окръг се' мобилизира¬
но вместо да заеме линия „Сталин“, той бе изнесен край границата
— направо в устата на вълка. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.206).
♦ сам сред - глутница от вълци - вж. при ГЛУТНИЦА.
♦ стара кримка (вълк) - вж. при КРИМКА.
152. ВЪЛНА
Ф на гребена на вълната - - вж. при ГРЕБЕН.
317. на някаква вълна съм. Книж. А Цялото ми внимание, мисли
и . чувства са заети с някакъв проблем. · Подобна изнервяща ситуация
eue Министерството на отбраната. „Нищо не е планирано. Не- сме
на тази вълна“, казват - от пресцентъра на военния министър Нико¬
лай Сейнаров. (168 часа, бр.27, 2004, с.35). Елен обаче не е на вълна
мъже и 'се забавлява да кокетничи пред него. (Уикенд, бр.51, 2016, с.6).
318. яхвам вълнйта. Книж. А Възползвам се от ставащо събитие,
в което са увлечени много хора, за да постигна свои цели. · „Страх ме е
да не би някои хора да излязат от забвението и да се опитат да
яхнат вълната“, заяви Андрей Пантев. (168 часа, бр.18, 2004, с.11).
След като -яхна '- вълндта на популизма и започна да слугува на чалга
месията Слави Трифонов, Майчето изненадващо бе заловена от фо¬
торепортер на „Ретро“ да заговорничи с провалилия се политик и
лидер на ДСБ Радан Кънев. (Ретро, бр.49, .2016, с.5).
153. ВЪЛНЕНИЕ
319. мъртво вълнение. Книж. А Привидно спокойствие, заредено с
големи опасности. · А бизнеспластовете силно ще се разклатят, което във
всеки случай е по-добро от мъртво вълнение, (Стандарт, 05.12.2001, с.14).
п ВЪН:
в (вътре в) (вън от) играта съм - вж. при ИГРА,
вън от (извън) себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
вън от сметките съм - вж. при СМЕТКА.
а ВЪОРЪЖЕН:
от петите до зъбите (въоръжен) - вж. при ПЕТА.
- 105 -
върви ме- търси
154. ВЪПРОС
Ф въпрос на време - вж. при ВРЕМЕ.
320. източен въпрос Книж, Ирон. А Изкуствено превръщане ни
нещо маловажно - в съдбоносен въпрос. · Французинът Сен-Марк Жи¬
рарден бе писал, „Източният въпрос не е гордиев възел, та ■да се
отсече с един■ удар“. (Словото, бр.5. 2009, с.11). Не прави сега' от вче¬
рашното ни дребно спречкване източен въпрос. Минало, заминало,
какво толкова е станало. (Р.р».).
V От историческите събития през χ1χβ. свързани с Османската империя.
321. поставям въпроса ребром. Книж, А Изисквам категоричес¬
ки и неотклонно решението на някакъв проблем. · Дошло е време да
поставим въпроса ребром, ще се спазват ли законите на държавата
еднакво от всички, независимо от обществено положение, имотно
състояние и политическа принадлежност. (Р.р.).
322. поставям под въпрос нещо, Книж. А . Съмнявам се в бла¬
гоприятния изход, в осъществяването или истинността ни нещо. · Докла¬
дът ■ „Макларън“ поставя под въпрос правото на Русия да организира
световното първенство по футбол през 2018 г. (Труд, 28.12.2016, с.36).).
155. ВЪРБА / ВЪРБОВА / ВЪРБОЛИНА
323. когато върбата роди дренки. А Зи израз ни категоричност, че
нещо не може да стине при никакви обстоятелства: никога няма да стане. ·
Ще вземе шофьорска книжка, когато върбата роди дренки. (Р.р.).
324. на Върба (Върболина). А Никога. · Доскоро вярвах:, че ще ми
върне парите, но сега вече се примирих, че ще ги видя на Върба.. (Р.р.).
325. на върбова сряда. А . За израз на категоричност, че нещо не
може да стане при никакви обстоятелства: никога нями да стане. · Ма¬
рия ще се жени, ама на върбова сряда. (Шок, 20.06.2004). Щели сме да
излезем от кризата на върбова сряда. (Галерия, бр.129. 2010).
156. ВЪРВЯ
326. върви ме търси. А Напускам, махам се, изчезвам. · На мене
много не ми трябва, видя ли, че работата загрубява, вдигам гълъби¬
те и върви ме търси. (Р.р.).
♦ върви ми по вода - вж. при ВОДА.
♦ <върви> по ноти - вж. при НОТА.
♦ върви си по (в, из). пътя! - вж. при ПЪТр
вървя през просото . — 106 —
Ф вървя (играя, ходя) по гайдата (свирката) на някого —
вж. при ГАЙДА.
327. вървя (карам, удрям) през просото. — Постъпвам безотго¬
ворно, . без да спазвам ред, приличие . и законност. · Нямаше как да не го
настигне възмездието, от дълго време вървеше през просото, а об¬
ществото не прощава на такива хитреци. (Р.р.).
♦ вървя по левия тротоар - вж. при ЛЯВ.
Ф вървя по отъпкан коловоз - вж. при КОЛОВОЗ.
♦ вървя по петите на някого - вж. при ПЕТА.
♦ вървя йо течението - вж. при ТЕЧЕНИЕ.
♦ вървя <си> по царския път - вж. при ПЪТ]. ·
♦ вървя (тръгвам) по стъпките на някого — вж. при СТЪПКА.
♦ вървя (тръгна) нагоре - вж. при НАГОРЕ.
♦ вървя (тръгна) надолу - вж. при НАДОЛУ.
♦ вървя (търкалям се) по нанадолнището -
вж. при НАНАДОЛНИЩЕ.
♦ вървя (ходя) по кривен· (лош<и>) — вж. при ПЪТР
♦ вървя (ходя) по правия път - вж. при ПЪТ!.
328. карай да върви. Пренебр. X Не обръщай внимание на нищо,
постъпвай както можеш, както искаш, без да се съобразяваш с обстоя¬
телствата. · Трябваше да спазва строга диета, ама често си казваше
— карай да върви един живот живея — и си похапваше каквото му се
искаше. (Р.р.)
♦ кучетата (си) лаят, <а> керванът си ' върви - вж. при КУЧЕ.
♦ <тръгвам, вървя> по горещите следи - вж. при СЛЕДА.
п ВЪРЗАН:
в кърпа ми е вързано - вж. при КЪРПА.
вързан в езика - вж. . при ЕЗИК,
вързан в краката - вж. при КРАК,
вързан в ръцете - вж. при РЪКА,
вързани са ми ръцете - вж. при РЪКА,
с вързани (завързани) очи - вж. при ОКО.
п . ВЪРТЯ (СЕ):
върти ми се в (из) главата (ума) - вж. при ГЛАВА,
върти ми се в устата (на езика) - вж. при УСТА,
въртя на пръст (на пръста си, на малкия си пръст) някого -
вж. при ПРЪСТ2.
въртя на ръжен някого — вж. · при РЪЖЕН.
107 —
вятър . и мъгла
въртя на шиш някого - вж. при ШИШ.
въртя опашка - вж. при ОПАШКА,
въртя се на пета - вж. при ПЕТА,
въртя, суча (усуквам) - вж. при СУЧА.
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА,
извъртявам (въртя) номер на някого - вж. при. НОМЕР.
п ВЪРША:
какви ги вършиш - вж. при КАКВИ.
157. ВЪТРЕ
Ф в (вътре в) (вън от) играта съм - вж. при ИГРА.
329. вътре съм <с двата <си> крака>. А 1. Въвлечен . съм в ня¬
какво дело или в непочтена работа; много сериозно съм загазил. · Сега,
като разкриха липсите в склада., се оказа, че и нейният син е вътре:.
И той участвал в изнасянето на материали. (Р.р.). Симеон е вътре с
двата■ си крака и със сестричката си. (168 часа, бр.19, 2004, с.4). А 2.
Приет съм дг следвам в учебно заведение. · Като изчислявам бала,
излиза, че и моят син е вътре, и аз ще имам студент. (Р.р.). .А 3. Не
ми излиза сметката и трябва да плащам липсващите материали или пгри.
• Ревизията установи дефицит, вътре съм със сто "хиляди лева. .(Р.р.).
V По нгроднгта приказка за хижата лисица.
п ВЪТРЕШЕН:
вътрешен човек - вж. при ЧОВЕК,
вътрешния си глас - вж. при ГЛАС.
п ВЯРА:
символ верую - вж. при СИМВОЛ.
п ВЯРВАМ:
не вярвам (повярвам) на ' очите си - вж. при . ОКО.
не вярвам на ушите си - вж. при УХО.
п ВЯРВАЩ:
блажени вярващите (<са> верующите) - вж. при БЛАЖЕН.
158. ВЯТЪР
330. - вятър и мъгла. А Празна, несериозна работа. · Важното е
вие да се разбирате и да си помагате, всичко друго, което ми разп¬
равяш, е вятър и мъгла. (Р.р.).
вятър ме вее <на бяла кобила> J 08 —
331. вятър ме вее <на бяла кобила>. Ирон. A L Нищо не стру¬
вам, негоден съм. · Тези твои документи вятър ги вее, не виждаш ли,,
че са фалшиви. (Р.р.). А 2. - Лекомислен. несериозен, завеян съм. · Ще
те наклепам пред околийските, прави му сметката! Върви, че се оп¬
равяй, И■ те не търпят таквиз идеалисти, дето вятърът ги вее на
бяла·кобила, (А.Гуляшки, Злат. руно, с.273).
332. вятъра на промяната. Публ, А За - рязка промяна на - обстоя¬
телствата и -нов развой на събитията. · Вятърът на промяната през
последните няколко десетилетия измени политическата картина на
света. (Рф.).
V от англ. Wihd of Change. Изразът добива разпространение и популярност от
речта „Вятърът на промените·духа на ^кднтииеита“ на африканския политически
деец - X. Макмилан (3.П.1960 г.).[ЕС].
333. вятър работа, А Несериозно, нереално, безполезно нещо. ·
Някаква врачка предсказала, че на еди коя си дата щяло да има голя¬
мо земетресение, вятър работа е това. (Р.р.).
334. един вятър ни вее. А С едни и същи недостатъци сме, еднак¬
ви сме. · ■ Да' се чудиш за какво са го подгонили, не се ли виждат, че
един вятър ги вее. (Р.р.).
♦ една вода (вятър) ни носи ' - вж. при ВОДА.
335. . какъв (кой) вятър вее. А Какво е положението. какви са об¬
стоятелствата в - момента. · Незабавно нашите трима- юнаци викат
настрана главатарите и им обаждат кой вятър вее. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1. - с.642).
336. който сее вятър, жъне буря. Книж. - Който предизвиква и
създава вражди, размирици, раздори за другите. дочаква сам пагубни пос¬
ледици. · Напоследък си отидоха много хора., но тези убийства са
сито, защото много мафия има за чистене в България. Който сее
вятър, жъне буря - знаете как е. (168 часа, 12-18.12. 2003, с.4).
евната пословица, фразеологизирана днес в книжовния ни език с посоченото
значение, има употреба и в библейските текстове. Близък неин първообраз със същата
образна осмисленост е използван в Ос. 8:7 „Понеже те сеяха вятър, буря ще пожънат“.
337. лапам вятъра. А Нищо не върша, безделнича. · Аз не лапах
напразно вятъра в Браила и Галац, като седях толкоз време, трябва,
да съм направил и ’аз нещо с моята майсторска дипломация. (Хр.
Ботев, Избр. произа., т.1. с. 119).
338. на вятъра. а Безполезно, напразно. · Пилее си парите на
вятъра. (Рф.).
- 109 —
правя вятър. на някого
339. накъде духа (вее) вятърът, ж Зг ориентиране в настъпили
изменения - кгквг промяна се очертава в моментното положение. нг нещо
важно. · Накъде духа вятърът на промяната и кого ще - отвее, (Уикенд,
бр.4, 2017, с.23). Някои, разбирайки това., се преправят според мода¬
та., опитват се да предугадят накъде ще задуха вятърът. - - в - изкуст¬
вото, стараят се да се преустроят, но тогава изменят - на -. -своята
същност, насилват самите себе си, стават неискрени. (Ел.Рязанов,
Незавършена равносметка, с.427).
340. от дъжд на вятър, Ж Много нарядко. · Работа в Службата
по заемите почти нямаше. Мяркаше се от дъжд на - вятър.. (С.Бъчва-
ровг, Земя зг прицел, кн.2, с.84). Особено голям интерес представля¬
ват и чужденци,, които - не се- интересуват от имотите си - у - нас. Ку¬
пили са ги преди години и се мяркат тук от дъжд на вятър. ' (Уикенд,
бр. 16,2017, с.42).
341. отивам на вятъра (на халос, за този дето -духа). . . Напраз¬
но пропилявам, похабявам нещо. · Цялото ми старание, подклаждано
от честолюбие, отиваше на вятъра. (Л.Левчев, Убий Българина, .. ç.247).
342. паса вятъра (ветровете). Ж Нищо не правя, безделнича; за¬
нимавам се с безсмислени неща · Вместо да се захване с някаква сери¬
озна работа, той пасе -ветровете. (Р.р.).
V Преосмисленото нг метгфлрична основа значение е вече факт в езика . на
библейските книги, нгпр. Пр.9:12 „Който се крепи на лъжа, той пасе 'ветрове, прип¬
ка подир хвъркащи птици“.
343. пикая срещу вятъра. Жарг. Ж Вършг нещо неразумно, рисковано,
опасно. · Иво - „Някой пикае. срещу вятъра“ („Под прикритие“, 3 епизод).
344. <с> попътен вятър. Книж. Ж 1. Пожелание зг успех. · - Предс¬
тои му състезание със Симеон //, на когото той вече пожела попътен
вятър и надути платна (Труд, 02.07.2001, с.17). Ж 2. С успешен развой. ·
Ако -съм на мястото на симпатизантите на СДС, аз бих се запитал -
защо, когато корабът плуваше с попътен вятър, всички бяха на борда
и стреляха с топове по всички азимути. (Труд, 07.12.2001, с.9).
V По обргзни асоциации свъртгни с мо^кото дело.
345. правя вятър на някого. А Хваля, лаская някого. · Като му
духнаха под опашката на Михов, сега му правят вятър с кандидату¬
рата за президент. (Мин. год., бр.32, 2016, с. 8). Смешник - от Айтос без¬
дарно се прави, на клоун, прикривайки ментални отклонения, а стрес¬
нати корифеи му правят вятър и не се досещат. милите, че така
попадат в поредния постмодерен капан. (Словетл, брД 2009, с.4).
пъхам си гагата в нещо
- И00-
т
159. ГАГА
346. пъхам (вра, навирам, бутим} си гагата в нещо, —А Ме¬
ся се в нещо, което не е моя работа. · Обича да си пъха гагата във всяка
работа, затова никак не го обичат в службата му. (Р.р.). Затуй не му
давам да си пъха - носа в моите сметки,. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.67).
160. ГАЗ
347. с мръсна газ. А С рязко форсиране на двигателя, с . рязко потег¬
ляне на висока скорост. · Зад волана в този момент е бил Шопа. След
това двамата с мръсна газ се изнизали от местопрестъплението.
(Уикенд, бр.23, 2014, с.19).
V От шофьорската практика. -
348. - с пълна газ. А С рязко форсиране на двигателя, с най-голяма
скорост. · Колата потегли с пълна газ, докато хората се суетяха
около блъснатия. (Р.р.).
V От шофьор^ката практика.
□ ГАЗЯ:
в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам) - вж. при ВОДА,
газя (ходя) бос из лука - вж. при ЛУК.
да те гази лудо магаре - вж. при МАГАРЕ. .
W
161. ГАЙДА
349. какво да кажем ние с гайдите. А Възклицание за израз на
самосъжаление. · Вече е ясно, че глупостта не познава граници. И че
от нея не са застраховани дори гражданите на Евросъюза,- каквито
са ирландците. А какво да кажем ние с' гайдите? (168 часа, бр.27,
2004, с.2). Питам го: А какво да правим ние с гайдите? Ние, дето
виждаме накъде ни тласкат. (Уикенд, бр.12, 2017, с.34).
V От народнопесеееата практика.
♦ играя (вървя, ходя) по гайдата (свирката) на някого —
вж. при ИГРАЯ.
350. надувам гайдата. А Плача силно, с висок глас. · Беше кап¬
ризно дете, не му ли угодяха в нещо, надуваше гайдата и постигаше
своето. (Р.Р·).
-1^1 -
гарван гарвану око не вади
162. ГАЙЛЕ
351. тегля гайлето на някого или на нещо. А Нося по принуда
натрапени ми задължения, грижи, отговорности за някого или зи нещо. ·
Пращат ги при нас, ние да им теглим гайлето за ■ осигуровките, а
иначе те си работят на същото място, но без всякакви ■ ■ договори.
(Труд, бр. 83. 2000).
163. ГАЛОШ
352. тъп като галош. Пренебр. А Много прост, много тъп. · Не го
ли виждаш, че е тъп като галош, а ти му говориш неща, които да се
убие, не може да ги разбере. (Р.р.).
164. ГАЛЯ
353. галя с <паче> перо някого. Ирон. А Отнасям се - прекадено
внимателно, благосклонно и всепрощавищо към някого. дори когато постъп¬
ва зле. · Тежко му било, много изисквали., сякаш очаква да го гладят
с перо, както е свикнал у дома си. (Р.р.).
п ГАНА
мазна Гана - вж. при МАЗЕН.
мека (милостива) Гана (Мария) - вж. при'МЕК.
мъжка Гана - вж. при МЪЖКИ.
165. ГАРГА
354. ако <ще> е гарга,. рошава да е. А Като се приви нещо, - то
трябва ди бъде както е най-добре, както трябва. · Щом сме се захвана¬
ли с ремонт, нека да направим и ново обзавеждане. Ако ще е гарга,,-
рошава да е. (Р.р.).
355. броя гаргите. А Безделнича. · Откакто се е върнал от ’ гра¬
да, по цял" ден брои гаргите. Нищо не му се похваща. (Р.р.).
356. плаша гаргите. Ирон. а Напразно се мъча ди уплаша - някого
с нещо, което е съвсем неправдоподобно или малко вероятно ди се случи,
ди стане. · „Фанейшъл тайме“ плаши гаргите, че EVNможе да избя¬
га от България. (Мин. год., бр.9, 2010, с.З).
166. ГАРВАН
357. гарван гарвану око не вади. А Себеподобните един на други
не си вредят. · - Гарван гарвану око не вади! Смятах те за по-разумен.
свалям гарда
112 -
Един ден ще разбереш, че съм ти бил приятел. Но и аз не смятам да свия
знамена! Ще кръстосаме шпаги. (С.Бъчварова,. Земя за прицел, кн.4, с.47).
V От народна пословица.
167. ГАРД
358. свалям гарда. А Ставам непредпазлив; забравям да се пазя. ·
Целувката беше моментна слабост, когато и двамата бяхме свалили
гарда, трябва да я забравим. (Тел. филм, Дързост и красота, 05.02.2004).
V От боксьорската терминология.
п ГАРДЕРОБ:
скелети в <от> гардероба ' (вадя, има) - вж. при СКЕЛЕТ.
168. ГАЩИ
359. връзвам си гащите. А Привеждам в ред и в добро състояние
делата си. · Всяко правителство с падащ рейтинг има мотив да си
развърже кесията,' за да си върже гащите. (Труд, бр.48, 2002, с.З).
Ф дупе и гащи - вж. при ДУПЕ.
360. маам гащи. Жарг. А Губя си времето, безделнича. · Ако си късмет¬
лия от София (и ти се занимава да мааш гащи по съдилища, за да се ожа—
лиш), не си хулиган, а просто разсеян гражданин. (Телеграф,' 22.02.2017, с.12).
Ф по бели (долни) гащи - вж. при БЯЛ.
361. треперят ми гащите. А Силно се боя, страхувам се, много
съм изплашен. · Крайно време е законите да се прилагат безкомпро¬
мисно и на престъпниците да им треперят - гащите, а не да си раз¬
вяват пояса както си искат. (Р.р.).
169. ГВАРДИЯ
362. старата гвардия. Книж. . 1. Изпитаните кадри, натрупали
богат опит. · Когато тръгва към властта, всяка партия разчита на
старата гвардия. (Р.р.). А 2. Кадрите от миналото, които не са в състо¬
яние да отговорят на настъпилите промени. · Той не може със старата
гвардия да спечели парламентарните избори. (Труд, бр.40, 2000).
V Название на обраните гвардейски части на Наполеон I. През 1807 г. френс¬
кият император разделил гвардията си на „стара“ и „млада“. В „старата гвардия“
влизали беззаветно преданите на Наполеон, закалени в боевете войници и офицери,
извършили заедно с все още младия пълководец египетския поход и участвали във
всички войни, с които Наполеон завоювал голяма част от Европа. Тази гвардия имала
ореола на „непобедима“, умело поддържан от нея.[ЕС].
113 —
Генко Гинкин
170. ГВОЗДЕИ
363. гвоздеят на нещо. Книж. - А Нгй-важният момент в нещо,
който . става център на вниманието. · Той е заклет традиционалист и
остава верен на скумрията- която бе гвоздеят на рибното му меню
по време на социализма. (Труд, бр.161, с.9).
364. забивам златния гвоздей. Книж. . Стигам върховия момент,
най-силната част на една проява. · Преди Ал Бано да забие златния гвоз¬
дей на шоуто, „ Фамилия Тоника “ и приятели, дирижирани от Стефан
Диомов, изпълниха' свои стари и нови хитове. (Труд, 13.12.2001, с.32).
365. забивам последния гвоздей (пирон) в ковчега на някого
или нещо. Книж. . С някакво действие допринасям дг настъпи крахът,
краят нг нещо. · А въвеждането на еврото ще бъде последният гвоз¬
дей в ковчега на най-бедната нация в ЕС. (Мин. год., бр. 10, 2017, с.9).
Распутиновщината просто става последният пирон в ковчега - на рус¬
ката монархия. (Мин. год., бр.46, 2017, с.60).
а ГДЕ:
с трън да завъртиш, няма какво (где да се) закачиш - вж. при ТРЪН.
171. ГЕМИЯ
366. потънали са ми гемиите. А Казва се когато някой се е наму¬
сил или умислил без да има сериозна причина зг това. · Баща му го пог¬
ледна с типичния си малко насмешлив израз. - Да не са ти потънали
гемиите? - попита той. (С.Бъчваровг, Земя зг прицел, кн.2, с.126). Какво
си се умислил бе, побратиме, като че ти са потънали триста гемии
по Дунава? (Згх. . Стоянов, Съч., т.1, с.799).
п ГЕНИЙ:
гений без мозък - вж. при МОЗЪК.
172. ГЕНКО
367. Генко Гинкин. - Подиг. . Мекушав мъж,.изцяло оставил се
във властта на жена си. · На този Генко Гинкин ли ще разчиташ, че
може да въведе ред и дисциплина в службата,, него жена му го ко¬
мандва. (Р.р.). '
V По името на един от героите нг Ив. Вазов в „Под игото“, съпруг нг . властната
кака Гинка, която го командва. Името му стгва нарицателно за мъж под чехъл.
п ГЕРАН:
с игла геран копая - вж. при ИГЛА.
креватна гимнастика
114
о ГЕРГЬОВСКИ:
ставам гергьовско агне - вж. при АГНЕ.
173. ГИМНАСТИКА
368. креватна гимнастика. Жарг. - - Секс. · НАСА благословила
креватната гимнастика в безвъздушното пространство. (Труд,
бр.52,2000).
п ГИНКИН:
Генко Гинкин - вж. при ГЕНКО.
174. ГИРА
369. вдигам гири. Жарг. Л 1. Ежи се, перча се. · Не ми вдигай
гири, да не ти' смачкам набързо фасона. (Р.р.). А 2. Карам се, гълчи
някого. · ■ Като се върна вкъщи, нашите пак ще ми вдигат гири, че
съм закъснял. (Р-Р-)-
терминология.
175. ГЛАВА
370. без покрив над главата си. А Бездомен, без подслон. · Из¬
пълнителят е останал без кола■ и без покрив над главата си, изнесъл
се е на квартира и е побъркал от телефонни обаждания Митко Лай¬
нера с молби да му нареди колкото се може повече участия покрай
празници., за да си стъпи на краката.. (Уикенд,'бр.51, 2016, с.11).
V Същото значение в библейските текстове се предава с „нямам де (къде)
глава да подслоня“, напр. Лк. 9:58 „Иисус му рече: лисиците имат леговища, и
■ птиците небесни — гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони“.
371. блъскам си главата. А Мъчи се да разбери, ди проумея или
разреши нещо. · Когато патриотите си блъскаха главите, по кой
начин да минат тихия бял Дунав, Тотю войвода подкопаваше стена¬
та на една ’кръчмарница с грабителска цел. (Зих. Стоянов, Съч., т.1.
с.146). И наистина, в лошо настроение, изпълнени с отвращение към
живота,, ’ние с Горин се събирахме всеки ден и си блъскахме главите
как да се измъкнем от глупавата ситуация,, в която ни бяха набута¬
ли началниците. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметки, с.389).
372. вдигам (дигам) глава - срещу някого или ’ нещо. А Проявявам
неподчинение, непокорство; възбунтувам се, въставам. · ... и затова дой¬
дох:, да ви' известя, за да не кажете, че не сте знаели за приготовле¬
нието на българския народ’ когато тоя народ дигне· глава против
своите угнетители. (Зих. Стоянов, Съч., т.1. с.249).
-115
дебела глава
373. вземам главата на някого. I свалям главата на някого. А
Убивам някого. · Превратаджиите взеха. главата на Александър
Стамболийски. (Р.р.). След като в България тутакси му свалят гла¬
вата ... (24 часа, бр.71, 2014, с.14).
V Фразеологизмите имат точни първообрази, широко използвани в библейски¬
те текстуве със същото значение. Произходът им е свързан с един от най-типичните
начини за убиване на човека - чрез отсичане на главата му. (Напр. 4 Цар. 6:32 „видите
ли, че тоя син на убиец прати дами вземат главата?“ 2 Цар. 16:9 „Ще ида и ще му
сваля главата“).
Ф вземам си беля на главата. / вземам си беляга - вж. при БЕЛЯ.
374. виря глава. А Проявявам непокорство. · Много от тях виреха
глава., опъваха се и най-после нагазваха.. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.478).
Много заптии, които посещавали Войнягово, оплаквали се на своето
началство, че селяните вирнали глава, не турят по много масло в яй¬
цата, за което бил причина даскалът.. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.44).
375. во главе с някого. Ирон.. А Начело с. някого, под. водачеството
на някого. · И когато най-малко очаквах., emo ги пристигат во главе с
тоя нехранимайко. (Р.р.).
376. върти ми се в (из) главата (ума). А .1. Зная нещо, но не мога в
момента изведнъж да си го спомня и да го кажа. · Върти ми се в главата
името на селището, но не мога точно сега да си го припомня. (Р.р.). А
2. Назрява у мене някаква мисъл. · Върти ми се из главата напоследък
една мисъл, ама да видим какво ще излезе накрая. (Р.р.).
377. главата ми гори, а Силно възбуден съм от напрегната мисъл,
грижи, неприятности. · Покрай тези празници главата ми гори,, нямам
минута спокойствие. (Р.р.).
378. голяма глава съм. А Много съм умен. · Не го гледай, че е
такъв невзрачен на вид, голяма глава е, каже ли нещо, с топ не мо¬
жеш го разби. (Р.р.).
Ф гъз глава затрива - вж. при ГЪЗ.
379. да ти се-завърти (замае) главата. А Да се смаеш. · Видях
такова изобилие от красиви жени, да ти се завърти главата. (Р.р.).
И предизборно започнаха едни лъжи, главата да ти се замае. (Мин.
год., бр.1, 2017, с.1).
380. дебела (букова) глава (кратуна). А 1. Твърдоглав, инат чо¬
век. · Трябвало да печели време, за да изтрезнее,, ама дебелата глава
на Курцанов не загрявала. (Мин. год., бр.9, 2017, с.41). А 2. Глупав, тъп,
прост човек. · А на Андрешко вече наистина му е дошло до гуша и все
повече проумява с буковата си кратуна,, че няма файда да е само
забравям си главата някъде
- 116 —
хитър селянин, а трябва да се превърне в нещо друго, ама какво1!
(Мин. год., бр.46, 2016, с.8). Един му е кусурът - букова глава е, трябва
дълго да му обясняваш, докато разбере какво трябва да прави. (Р.р.).
381. забравям си главата някъде. А Много съм разсеян. · Той ще
си забрави главата някъде. (Уикенд, бр. 26, 2Ö10, с. 40).
382. завъртявам главата на някого. . 1. Увличам някого по себе си,
карайки го дг се влюби. · Така му беше завъртяла главата, че той не
мислеше трезво. (Шоу, бр.2, 2017, с.З). Да знаете какво момче беше Йо¬
сиф! Пъргав, майтапчия, умен, работлив и ù завъртя главата.. (С.Бъч-
варова, Земя за прицел, кн.5, с.428). А 2. Повлиявам нг някого, без той да
се усети, дг върши нещг, които аз искам; хитро омайвам някого. · Като
научил за царското страдание, един ловък хитрец отишъл при царя и
му завъртял главата с такива приказки. (Мин. год., бр.46, 2016, с.48).
383. запалена глава. А Буен, темпераментен човек; ентусиаст; · И
се опитвал навярно да изстуди тая запалена глава с някои разумни
доводи., но деспотичният Стамболов, вместо да се вслуша в неговите
съвети, предпочитал да „му даде сбогома (Н. Хайтов, Хайдути, с.209).
384. заравям (скривам) си главата в пясъка, ж Вземам съвсем наив¬
ни, неподходящи мерки, зг дг се предпазя от нещо; наивно се крия и отбягвам
от истинската опасност. · В същото време нашенските силни на деня са
заровили главите - си в пясъка като щрауси в пустинята и бягат като
дявол от тамян от проблемите и истината.. (Мин.. год., бр.32, 2016, с.9).
Между другото - идеята за промяна, радикална, незабавна и остра, е
част от една нова световна вълна на гняв и всички, които- се опитват да
си - скрият главите в пясъка, трябва ясно да осъзнаят., че задниците им
стърчат като знаци за виновното минало. (Галерия, бр.6, 2017, с.18).
385. затривам си главата. А Погубвам се. · Лакомия глава зат¬
рива. (Труд, 28.12.2001, с.З/ Както го е подкарал с тази ненаситност,
ще си затрие главата. (Р.р.).
386.. излизам на глава на някого или нещо. А Успявам с упорство
дг се наложа, дг се справя с някого или с нещо. . · Няма треньор да е
излязъл на глава с него. „ Уикенд “ разказва за изцепките на Тунъо.
(Уикенд, бр.10, 2012, с.90). Той не го отричаше, но смяташе. че - ще
може да излезе на глава и тъй., като работи. (К.Христов, Ад в Ргя).
387. изяждам главата на някого. А Убивам, премахвам някого; ста¬
вам причина зг смъртта на някого. · Тях ги доведе Нею босненецът
откъм Черния Вит и той им изяде главата - каза старецът. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.724). А Ставам причина някой да пострада лошо или
да бъде уволнен. · Всъщност това изяде главата както на президен-
- 117 -
нидигим глави
та на ФИФА Сеп Блатер, така и на готвещия се негов наследник ■ бос
на УЕФА Мишел Платини. (Телеграф, 24.08.2016. с.27). Върнаха пиеса¬
та за поправка, но директорът не спря пиесата и това му изяде гла¬
вата. (Телеграф, 26.05.2017, с.29).
388. имам глава <на раменете>. - 1. Мога да мисля и ди вземам
сам решения. · Има глава на раменете си, да решава сам.. (Р.р.). - А 2. При
отрицание: нямам глава - не съм много умен и съобразителен. · Съмня¬
вам се сам да е измислил този план, той няма глава за такива рабо¬
ти.. (Р.р.).
389. имам мухи {бръмбари) в главата си. — Лекомислен. глуповат
съм. · Не можеш да се опреш на човек,, който има мухи в главата си.
Днеска ти каже едно, утре върши друго. (Р.р.). Не можеш да се дове¬
риш на човек,, които вместо мозък има бръмбари в главата си (Р.р.).
390. искам главата на някого. X 1. Искам оставката на някого. ·
Ако Първанов се провали, „Открит форум“ ще поиска главата му на
масата. (168 часа. бр.9, 2001. с.7). 82-ма искат главата на Йордан Со¬
колов. (Стандарт, 12.04.2001, c.l). X 2. Искам някой ди бъде убит. · Хора¬
та на комитетското съзаклятие, които искаха главата на Паисий, за
която глава издадоха присъда за главата на Общи, живееха в Ловеч,
ала Паисий това не знаеше. (Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.100).
♦ като муха без глава - вж. при МУХА.
391. луда глава. А Буен, неуравновесен човек; смел до безр.азсъдс-
тво - човек; човек, който води бурен. неспокоен живот; който е - непокорен и
действа самостоятелно, смело. · Тя е страстна^ авантюристка „луда
глава“. (24 часа, 08.12.2001, с.35). Дано се намерят луди глави' да из¬
пълнят тази цел „Чисти ръце“, т.е. обществото ни да започне бор¬
ба с корупцията. (Сега, бр.4849, 2013, с.5).
392. мътя главата (ума, акъла, мозъка) на някйго. А Сея заблуж¬
дения у някого, влияя му зле, като му внушавам вредни и погрешни мисли
и идеи, които го отклоняват от правилния път. · Разни религиозни секти
мътят главите· на децата ни, експлоатират ’тдхните пориви към
нещо ново и различно от общоприетото, за което после' скъпо и прес¬
къпо плащат не само те, но и цялото общество. (Р.р.). А те само им
мътят мозъка и не им дават да метнат чист поглед на света..
(Хр.Г.Динов, За теб. мили роде. с.32).
393. надигам глава. А Проявявам неподчинение, непокорство; въа-
бунтувам се, ставам непокорен. · Губещите от глобализациятанадиг¬
наха глава,, а заедно с тях и всевъзможни расисти, женомразци и
десни екстремисти. (Труд, 28.12.2016, с.14). В минали години те нап-
на своя глава
-1И8
равиха толкова бели в областта на музиката, а днес отново нади¬
гат глава и някои дори успяват да свирят първа цигулка в нестрой¬
ния оркестър на България. (Уикенд, бр.16, 2017, с.69).
394. на своя — глава, ж Самостоятелно, без да се вслушвам в чуждо
мнение, или без чужда помощ. · Бих жертвала съня си, свободното си
време ... но никога отношението - към близките хора. Не можеш да
правиш всичко на своя глава,, без да се съобразяваш с тях. (Мин. год.,
бр.4, 2017, с.55). Наистина, че Левски умря по-рано, но независимо
от всякакви централни и частни комитети той е работил предвари¬
телно на своя глава, докато съедини духовете, цели пет години
(1865-1870). (Зах. Стоянов, Съч. т.П, с.16).
♦ настръхват ми космите на главата - вж. при КОСЪМ.
395. натреса се на главата на някого, à Натрапя се на някого да се
грижи за мене, да ме издържа материално. · Не мога да им се сърдя на
тях, че имат такъв баща. Аз съм им го натресла на главата. (Р.р.).
396. не ми увира главата (Пренебр.) (кратуната, тиквата).
Неодобр. Грубо. А Трудно се вразумявам, правя каквото си наумя, без
да се вслушвам в съветите и да се поучавам от грешките си. · Труден
човек е, главата му не увира лесно, затова и си пати много. (Р.р.).
♦ не пада <и> косъм от главата ми - вж. при КОСЪМ.
Ф облаците над главата ми се сгъстяват - вж. при ОБЛАК.
397. опявам на главата на някого. А Измъчвам .някого с непре¬
къснато натякване, укоряване. · Хайде- моля ти се, стига ми опява на
главата за тия пари, ще ти ги върна в най-скоро време. (Р.р.).
398. от тялъ^СтО· до пети<ше>. X Изцяло. · Именно Марк се
изказа в моя защита на страниците на сп. „ Вопросы литературы “,
когато ‘някой си В. Бушин публикува гнусен пасквил,, в който ме зали¬
ваше с помия от ' главата до петите. (Ел.Рязанов, Незавършена рав¬
носметка, с.629). Цял ден детето игра на улицата и от главата до
петите потъна в прах и мръсотия, (Р.р.).
V В би&лейските текстове фразеологизмът има &лизки първообрази със съ^то
значение (2 Цар. 14:25 „от ходилото на нозете до върха на главата му у него
нямаше недостатък1“).
399. от главата си {патя, страдам, тегля). А По собствена ви¬
на; сам съм си виновен. · Никой не ми е виновен, от главата си патя,,
не трябваше да му се доверявам. (Р.р.). Всякой от главата си тегли
и всякоя риба от главата си начева да се усмърдява. (Н.Бозвели, Ма¬
та Болгария, с.7).
— 119 —
пуши ми главата
400. посипвам си главата с пепел. А 1. Горчиво се разкайвам и
съжалявам зг извършена от мене постъпка. · Югов няма избор - под¬
писва оставката и си посипва главата с пепел. (Ретро, бр.4, 2017,
с.47). Бях го обидил несправедливо, сега и да си посипвам главата с
пепел, не мога да си простя.. (Р.р.). А 2. Скърбя, вайкам се за сполетяло
ме нещастие. · Скръбта по загиналото в катастрофата дете- ги бе¬
ше довела до пълно отчаяние, посипваха главите си с пепел и рида¬
еха безутешно. (Р.р.).
V φаг■аeoлoггIΓ^мьτ е ширтко използван в 6и6лчйскитч книги на Стария завет.
Мотивиран е от древния обичай в знак на силна скръб човек дг посипва главата си със
земя, пепел, като символ на преходността и тленността нг човека. (Напр. От. 18:19 J4
посипаха с пепел главите си, и с плач и ридание викаха и казваха: горко ти, горко
ти, граде велики1'').
401. почесвам се по главата. Ирон. К Чудя се кгк дг постъпя; коле¬
бая се, двоумя се. · Това внесе още по-голямо объркване сред публика¬
та. Стреляно ли е в крайна сметка, или не е стреляно, се почесваха по
главите нашенци. И взеха да си хвърлят боб. (168 чгса, бр.18, 2004, с.2).
402. през главата на някого. . Самоволно, без знанието и разре¬
шението нг някого. · Разпореждането беше дал самоволно, през гла¬
вата на шефа си и сега трябваше той да носи отговорността.. (Р.р.).
403. прекланям глава. А Покорявам се, подчинявам се, признавам
се зг победен. · Мико преклони глава пред холандец. (Телеграф,
08.02.2017, с.27).
• 404. прехвърлям от болната глава на здравата. Книж. А Под¬
меням истинския проблем с мним. · Това е явен опит да се прехвърли
вниманието от болната глава на здравата, заяви вчера преди обед
Муравей Радев:. (Труд,. бр.84, 2002, с.9). В такива случаи първата рабо¬
та на властта в - София е да се скочи срещу медиите и да прехвърли
вината от болната глава на здравата:. (Труд, бр.119, 2004, с.12).
405. - пробивам дупка в главата на някого. ! продъня главата на няко¬
го. А Упорито досаждам нг някого, като повтарям едно и също искане. · Дуп¬
ка ми проби в главата за тази работа, а сега мене изкарва (виновен, че
заплатата била малка. (Р.р.). На Зуека изобщо не му беше до женене,
сватби и патърдия, но Ани му продъни главата. (Ретро, бр.4, 2017, с.20).
♦ пускам бръмбар<и> (муха<и>) в главата на някого -
вж. при БРЪМБАР.
.406. пуши ми главата. А Силно съм притеснен. · В момента си взе¬
ма матурите. Горкичката, пуши ù главата.. (Уикенд, бр.26, 2010, с. 22).
♦ рибата се вмирисва от главата - вж. при РИБА.
свеждам глави
-120 —
407. свеждам глава. Книж. А Ставам смирен, отдавам почит пред
някого или нещо. · Млади и стари патриоти се бяха стекли от цялата
страна, за да сведат глава пред победоносните ни бойни знамена,
(24 часа, - бр.71, 2014, с.14).
Ф с вирнат нос (глава) - вж. при НОС.
408. с <високо> вдигната - (изправена) глава. Книж. - Без чувст¬
во зи притеснение и вина, с достойнство. · Тръгвам си с вдигната глава,
само вярата ме крепи.^Труд, бр.49, 2002, с. 10). Махам ■ се с високо вдиг¬
ната глава. (Стандарт, 16.12.2003, с.24). И докато в нощта преди из¬
бора юристите агитираха за Гергана, нововремци направиха и не¬
възможното комисията да оглави единственият друг кандидат -
анестезиологът Венко Александров. И успяха. А тя прие загубата с
изправена глава. Времето пък показа, че всяко зло е за добро. (Труд.
бр. 111,2004, с.12).
409. с главата надолу. А Объркано, не както трябва. зле. · Напос¬
ледък нищо не е наред, всичко върви с главата надолу. (Р.р.).
410. сече ми главата. А Умен съм, лесно и бързо схващам, разби¬
рам. · Аз казах онова, което ми сече главата. (Зах. Стоянов, Съч.. т.1.
с.506).
Ф с клюмнал нос (глава) - вж. при - НОС.
411. слагам си (турям си) главата в торбата. А Захващам се с
рисковано - нещо, което може да ми струва живота. · За вас, които сте си
турили главити в торби, може да няма никаква опасност., но аз
съм човек с една къща деца - ... (Зах. Стоянов, Съч.. т.1. с.4800).' Сложил
вече главата си в ' торбата,, той незабавно наел много прекупвачи и
за дни натрупа огромно количество мръсни парцали на безценица,.
(С.Бъчварова, Земя за - прицел. кн.5. с.220).
V Сочи се като калка от руски. Проиаходът може да се свърже с практикита при
обесване на главата на бесения ди се надява торба, или с обичая при обезглавяване
човешката глава да се разнася и да се погребва в конска торба. Ето какао пише Зихари
Стоянов в „Записки по българските въстания“ във връзка с убийството на Г. Бенков¬
ски - - главата на Бенковски ... била турена в една конска торба,, била се вече
разложила и свещеникът я заровил с торбата заедно“ (Съч.. т.. I, с.528).
412. с наведена глава. А Примирен, без увереност - в собствените
си сили и възможности. · Сега България няма как да се оправи, защо¬
то ■ носи след себе си робство от 500 години и раята, която е винаги
с наведена глава. (Галерия, бр.З, 2011. с.6).
Ф трия сол на главата на някого - вж. при СОЛ.
-221 -
ям главата на някого
413. учена глава. А Образован човек, интелигентен, учен. · ' Това е
спасителната директива за отечеството, която премиерът - даде на
родните учени глави. (Труд, бр.69, 2000);
414. хващам се—<с ръце> за главата. а 1. Изпадам в силна тревога
или недоумение, защото не зная как да се справя . с нещо неприятно, нещо,
свързано със затруднения. · Хванах се за главата, особено като видях
какво става в някои съседни страни. (Мин. год.,. бр.28, 2016, с.10). Ка¬
то се родиха тризнаците, бащата се хвана за главата, как ще ги
изхрани.. (Р.р.). А 2. Силно се смайвам, слисвам се от нещо неочаквано.
• Служебното правителство на Радев и Герджиков се хвана за гла¬
вата. (Мин. год., бр.7, 2017, с.9). Като покажа документите,' хората
се хващат за главата. Толкова я изчислиха по времето на Костов.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.41).
V В библейските. текстове са използвани първообрази, които имат значение
близко до първото ‘окайвам се, вайкам се'. (2 Цар. 13:19 „Тамар посипа с пепел
главата си, раздра шарената си др)еха, с която беше облечена, хвана сръце главата
си, и тъй вървеше и викаше.“).
415. хиля се като варена овча глава. Крон. X Глупаво, безсмис¬
лено. · Другите присъствующи не можаха да влязат в ноемата на
смеха; те, по подражание, само се хилеха 'като варени овчи глави.
(Ст.. Заимов, Неотдавна (1983), с.43).
416. чугунена глава. Ирон. X Упорит, невразумителен човек, от¬
казващ . да приеме новото. · Причината е начинът■ на мислене на, ста¬
рото военно ръководство на държавата, съставено от низ „чугуне¬
ни глави“. (24 часа, бр.175, 2002, с.12).
417. <ще> режа глави. А Ще налагам много строги, . безкомпро¬
мисни наказания. · През 2002 г. ще се режат глави на бюрократи и
ще им се свиват портфейлите. (Труд, 22.12.2001, с.14).
418. яли му кучета главата. Руг. X За изразяване на укор, недовол¬
ство от постъпките, поведението на някого. · Оставете го, джанъм!
Макар и да е гяурин, вяра свинска, но все пак е човек, кучета глава¬
та му яли - каза той,, като хвана - Хасан ага за ръкакта да не удря
вече. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.588).
V От народната клетва „Да ти ядат кучета главата!“.
419. ям главата на някого. - x Настоятелно и дотегливо говоря про¬
тив някого. · Вие тогава ме презирахте, че нямам пари тютюн - да си
купя, сега ми ядат главата,, че имам много пари — че мога всичките
да купя.. Хем ми ядат главата - хем ми завиждат. (Г.П.Стаматов,
Два таланта). *
имам главоболия
- 12-
176. ГЛАВОБОЛИЕ
420. имам главоболия. А Имам неприятности. · С това име имах¬
ме страшно много главоболия. (Стандарт, . 22.01.2002, с.21).
177. ГЛАДЕН
421. гладен и жаден. А -Беден. · Цял живот ще си бъдеш гладен
и жаден, такава е орисията ти. (Р.р.).
Ф гладна кокошка просо сънува - вж. при КОКОШКА.
178. ГЛАДИАТОР
422. боря се като римски гладиатор. Книж. А До крайна победа. ·. И
наистина, когато се запознава с бъдещата си съпруга в Германия, аст¬
рологът се бори като. римски гладиатор за нея.. (Уикенд, бр.З, 2011, е. 19).
V Гладиаторските битки в Древен Рим са се водели до смърт.
179. КЛ.ДЯ
Ф гладя (по) гъдела на някого - вж. при ГЪДЕЛ.
423. гладя по - косъма някого. А Угаждам на някого, стремя се да
се съобразявам с привичките и капризите му. · Умееше да глади по косъ¬
ма силните на деня и да си урежда живота. (Р.р.).
180. КЛАС ’
424. вътрешен глас. А Съвестта; собственото чувство за допус¬
тимост на нещо. · „Винаги съм слушала вътрешния си глас. Този глас
ми казва, че трябва да оттегля - предложението каза тя. (Труд,
бр.138, 2004, с.31). Ето защо ботушарят отново се намери на кръс¬
топът, отново му забърбориха някакви вътрешни гласове. (Ст. Заи¬
мов, Неотдавна (1983), с.464).
425. глас <вопиещ> в пустиня. Книж. . Безответен, напразен зов
за помощ. · Техният слаб, но справедлив глас не можа да подейства.
Той остана глас, вопиещ в пустиня, между грозното изгърмяване на
няколко пушки сред двора на бае Иван. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.346).
Колко пъти поисках да бъдат оповестени и средствата, които полу¬
чава антибългарският Хелзинкски комитет? И от къде? Глас в пус¬
тиня. (Мин. год., бр. 10, 2017, с.11).
V Библейска фраза от Книга на пророк Исая (40:3) „Гласът на викащия в
пустинята говори“.
123
чуват - се гласове
426. глас народен - глас божи. Книж. А Каквото иска мнозинството.
то и трябва ди бъде; решението на мнозинството, ни народа. · Но смелият
народ на Сърбия направи през октомври м. г. класическа демонстрация
на римското правило „глас народен, глас божи“. (Труд. 20.12.2001. с.17).
V лат. Vox popuH - vox deL Изрииът е използван от англижкия богослов
Алкуин а - негово писмо (800 г.) до императора Карл Велики. Фразеологизацията на
изрази у нас минава и през поемата „Септември“ на Гео МилевДЕС].
427. задушавам гласа на някого. Л Не позволявам на някого да
изкаже и отстоява мнението си, вижданията си. · Задушават гласа ни,
скочи опозицията.. (Труд, 13.12.2001. с.З).
428. издигам (вдигам) глас. Книж. А 1. В подкрепа на■ нещо. Под¬
крепям. обявявам се в подкрепа на нещо. · Издигам глас в защита на
гражданските права,. (Р.р). А 2. Против нещо или някого. Протести¬
рам, обявявам се срещу нещо или някого. · Издигам глас на протест
срещу насилието на съвестта. (Р.р.).
429. на (с) -висок глас, А Открито, публично. на всеослушание. ·
Лъжата обаче, макар и набедена от всички и на висок глас за лъжа,
все пак е скътала в себе си едно зрънце истина.. (Стандарт, 1^.06.2001,
с.22). Катя Михайлова да извади първо гредата от собственото си
око, а после да докладва на висок глас, че червена сламка замъглила
погледа на българския президент Георги Първанов.. (Труд, бр.ЗО. 2003).
430. на глас. А Изречено. · Сякаш БСП продължи на глас мисли¬
те на ДПС (Стандарт, 22.01.2002. - с. 11).
. ♦ пея (запявам) друга песен (на друг глас) — вж. при ПЕСЕН.
431. с пълен глас. А Смело и открито, публично. · С пълен глас
мога да заявя, че нямам никаква съпричастност към всичко това. (Р.р.).
♦ старата песен <на нов глас> - вж. при ПЕСЕН.
432. чувам гласове. А Имам психическо заболяване. · Тя от годи¬
ни не е добре с психиката, често казва, че чува гласове, и тогава
върши необясними неща. (Р.р.).
433. чуват се гласове. Книж. Л Разбирам, че има изказани раз¬
лични мнения. разбирания. виждания. · В съвета се чуха гласове да се
търси по-голяма зала, за да могат журналистите да присъстват
непрекъснато. (Труд, бр. 114. 2004. с.39).
п ГЛЕДАМ:
гледай (внимавай) в картинката -
вж. при КАРТИНА / КАРТИНКА.
правя на глупак някого
124 -
гледай си работата - вж. при РАБОТА,
гледай си хурката - вж. при ХУРКА,
гледам в очите някого - вж. при ОКО.
гледам в ръцете някого — вж. при РЪКА.
гледам — в собствената си ланичка (паница) - вж. при ПАНИЦА,
гледам в тавана - вж. при ТАВАН.
гледам в устата някого — вж. при УСТА.
гледам в чуждата паница - вж. при ПАНИЦА,
гледам като котка в календар - — вж. при КОТКА,
гледам като отровен - вж. при ОТРОВЕН.
гледам накриво — някого . - . вж. при НАКРИВО.
гледам от своята (от собствената си) — камбанария -
вж. при КАМБАНАРИЯ.
гледам под око - вж. при ОКО.
гледам <само> <в> собствения си двор - вж. при ДВОР,
гледам си кефа - вж. при КЕФ. ,
гледам си спокойствието - вж. при СПОКОЙСТВИЕ,
гледам с четири очи - вж. при ОКО.
гледат ме като изкопаемо - вж. при ИЗКОПАЕМО,
гледна точка - вж. при ТОЧКА.
карам (гледам) през пръсти нещо — вж. при ПРЪСТг.
като писано яйце (гледам, пазя) - вж.. при ЯЙЦЕ,
тоя филм съм го—гледал - вж. при ФИЛМ.
п ГЛОГ:
от трън <та> на глог - вж. при ТРЪН.
. 181. ГЛУПАК
434. правя на глупак някого, а Лъжа нагло в очите някого, откри¬
то, подценявайки интелигентността му. · Защо ни правиш на глупаци,
всички ние сме учили общо 113 години,- а ти само осем и ни, правиш
на будали. (168 часа, бр.9, 2001, с.35).
182. ГЛУПОСТИ
435. глупости на търкалета. Пренебр. А За изразяване на насмеш¬
ка и пълно пренебрежение към казваното от някого; възклицание за израз
на неодобрение, несъгласие с нещо. · Абрашев не му остана длъжен.
Глупости на търкалета, тръсна ядно глава в отговор. (Монитор,
29.12.2001, с.27). Първобитният човек ... — презрително сви устни той.
- Глупости на търкалета! (Вл. Даверов, Вчера, с.61 ).
- 125 -
от етобинuнгнa cаpцаτoгл
183. ГЛУТНИЦА
436. сам сред глутница от вълци. А Изоставен и безпомощен сред
зли и глчни хора. · Той е сам сред глутница от вълци, които ' вече - са го
предали. (Галерия, бр.З, 2011, с.6). ‘
184. ГЛУХ
437. в девета <десета, трета> - глуха. Книж. А В дълбока заб¬
рава, в пълна. . изолация, в най-неизгодно . положение. · Въпрекитова БНТ
заби в девета глуха собственото си производство „Наблюдател“,
излъчвайки го примерно в- 22.30 ч. в четвъртък, вместо в - деня, за бъл¬
гарското кино понеделник.. (Труд, 22.12.2001, с.7). Брат му го е пратил
в „десета глуха“ заради буйния нрав. (Н. Солаковг, ■ Живей бързо, с.37).
Уви след него ме пратиха в ... девета глуха и само след месец-два ме
пенсионираха. (Мин. год., бр.1, 2017, с.9). Не е честно спрямо жените
в телевизията те да се притесняват, че ако забременеят·, ще изпад¬
нат в трета глуха. (Ретро, бр.4, 2017, с.17).
V От железопътния тргнспорт.
♦ - в (по) глуха (потайна) доба - вж. при.ДОБА.
438. <до> пета - глуха. Книж. А Безизходно положение. .■ · Разслед¬
ването обаче стигна до - пета глуха, защото аудио- и видеозаписът,
направен от истински професионалисти, се - оказа негоден като до¬
казателствено средство. '(Труд, бр.87, 2000).
V От железопътния транспорт.
439. оставам глух. А Не се трогвам, не вземам отношение, не реа¬
гирам, не предприемам мерки. · В суматохата висши правораздава-
тели спорят гръмовно кой от тях е по-по-най ... и остават глухи за
„борците“, които лудеят на всеки километър из родината. (Труд,
08.03.2001, с.1). Институциите останаха глухи за воплите и надеж¬
дите ù, че държавата може да и помогне да си намери нова рабо¬
та. (Труд, 08.01.2002, с.13).
185. ГЛЪБИНА
440. до глъбините на душата си. / до дъното на душата си. Книж.
А Извънредно дълбоко и силно чувствено изживяване. · Чувстваше се на¬
ранен до глъбините на душата си от несправедливите подозрения.. (Р.р.).
441. от глъбините на сърцето си. Книж. . Нαй-uссаене, най-
сърдечно, от цяло сърце. · Любовта на поета идва от глъбините на
сърцето, затова завладява хората с такава власт. (Р.р.).
глътвам си граматиката
- 122 6-
186. ГЛЪТВАМ
♦ глътвам въдицата - вж. при ВЪДИЦА.
442. глътвам си граматиката. Жарг. А Силно се изплашвам и от
уплаха не мога ди кажа нищо. · Бях научила урока много добре. но
когато влезе инспекторът. и учителката ме вдигна, глътнах си гра¬
матиката и нищо не можах да кажа. (Р.р.).
443. глътвам си езика, х Губя дар слово от внезапно силно чувст¬
во; изпадам в силен смут. · Израснал с песните и ролите на Тодор
Колев и когато го видял на приемния изпит, си глътнал езика. Все
пак бил приет. (Галерия. бр.1. 2017. с.13). Фройлан, казва, искате ли да
се поразходим ...Аз щях да си глътна езика от почуда, но учтиво му
отвърнах - не, господине, благодаря, чакат ме и бързам. (С.Бъчваро-
ва, Земя за прицел, кн.5, с.95).
♦ глътвам си корема - вж. при КОРЕМ.
187. ГЛЪТКА
444. на глътки. А По малко и ни интервали. · Вкусът на виното се
усеща най-добре, когато се пие бавно, на глътки. (Р.р.).
445. глътка въздух. Книж. - Кратко облекчение. кратка отсроч¬
ка. · А това ще осигури глътка въздух на монарха поне в първите
100 дни на управлението му. (Труд. 02,08.2001, с.11).
188. ГНЯВ
446. изливам си гнева върху някого, х Ядосан съм и хокам, ругая.
наказвам някого. обикн. без той ди е виновен. · Много често става та¬
ка, че си изливаме гнева върху хора, които нямат никаква вина за
случила ни се неприятност. (Р.р.).
фрааеологизиран още .в би^е^ките текстове, откъдето преминава
а книжовния език, напр. Пс. 78:6 „Излей гнева си върху народите, които те не
познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име“.
189. ГОВЕДО
447. говедо с говедо. / говедото му с говедо. Грубо, х Употре¬
бява се за усилване, подчертаване ни пренебрежително, презрително и
оскърбително отношение към някого. · А той, . говедото му с говедо, взел
че духнал в чужбина с парите.. (Р.р.).
модели за израз на силно отрицателна характерис¬
тика на човек чрез название на животно или птица. При единия от тях, използван при
127 -
на светлинни години
пряко обръщение към лицето, названието ое дублира в нечленувана форма с предлог
с, а при другия модел, използван за израз на отношение към отсъстващо лице, живо¬
тинското название се дублира в членувана форма с предлог с и местоименните енкли-
тики му / й, напр. магаре с магаре / магарето му с магаре, гарга с гарга / гаргата
ù с гарга. .
190. — ГОВОРЯ
448. говорим на един и същи език. Книж. л Разбираме се чу¬
десно, еднакво мислим. · Когато хората говорят на един и същи език,
проблемите се решават лесно - и бързо. (Р.р.).
449. говорим на различни езици. Книж. А Сериозно се размина¬
ваме в разбиранията си и в мисленето, поради което не постигаме съгла¬
сие. · Трудно се решават проблемите на една страна, когато поли¬
тиците говорят на различни езици. (Р.р.).
♦ говоря на свраките - вж. при СВРАКА.
♦ за вълка говорим, <а> той в кошарата -
вж. при ВЪЛК.
450. не е за говорене. А За изразяване на отрицателна оценка за
нещо, което е в много лошо състояние, зле направено и не заслужава да
бъде обсъждано. · А как е ушито, не е за говорене, нито - един тегел не
е пуснат като за пред хората. (Р.р.).
451. не ми се говори. А Казва се в. случаи, когато на човек
нещо му е станало много омразно, неприятно, досадно. · За подслуш¬
ването на телефоните ми, за клеветите и омерзителните преда¬
вания във верните· на Командира медии не ми се говори. (Труд,
бр.138, 2004, с.14).
452. пак ще <си> говорим (поговорим). . Употребява се, когато
някой твърди, че е прав за нещо, но всъщност не е. · Направи го както
казваш, че трябва да е, но пак ще си говорим.. (Р.р.).
Ф <сякаш> говоря на китайски - вж. при КИТАЙСКИ.
191. ГОДИНА
453. влизам в години. Книж. а Остарявам, влизам в .солидна
възраст. · Влезеш ли в години,, виждаш,, че нещата изглеждат дру¬
гояче. (Р.р.).
'— 454. на светлинни години. Книж. А. Много далече, невъобрази¬
мо далече. · В момента вече съм на светлинни години от тази тема.
(Труд, бр.71, 2002). Изпитах унижението, че съм вярвал и съм - друга¬
рувал с хора, които са на светлинни години манталитетно от мен,
чакам Годо
- 128 -
били са и ще· бъдат на светлинни години от моите разбирания за
добро и зло. (Труд, бр.73, 2002).
V астрономическата терминология.
♦ оплаквам си дните (дните и годините) - вж. при ДЕН.
192. ГОДО
455. чакам Годо. Книж. - Нищо - не правя, бездействам. · Чакаме
Годо, обаче нищо не става. (Труд 07.03.2001, с.2). Едни чакат Годо,
т.е. САЩ■ и Евросъюза, други избират свободата на запад (около
80,000 македонци живеят там), а трети търсят защитата на бъл¬
гарското гражданство. (Труд. 15.01.2004, с.31).
V По заглавието на пиесата „В очакване на Годо“ на Самуел Бекет. Главните
герои на пиесата - скитниците Владимир и Естрагон - прекарват времето си в ианури-
телно очакване на някой си Годо, който ни сцената тика и не се пояаяаа.[ЕС].
193. ГОЛ
456. (бива, бива) ама майтап (шега) на (по) голо (не бива, не го
разбирам). Неодобр. л Неподходяща шеговита забележка, която се прави
с нещо, което е за сметка ни човека, към когото е отправена. · Как можа
това да го кажеш, то бива, бива, ама майтап на голо не го разби¬
рам. (Р.р.).
457. гола вода. А 1. Много разреден. · Виното е гола вода. (Р.р.).
А 2. Много мокър. · След краткия проливен дъжд всички бяхме гола
вода. (Р.р.).
458. гола вода. Жарг. А 1. За човек - много прост. много глупав. ·
Какво си взел да му обясняваш, не виждаш ли, че е гола вода. (Р.р.).
А 2. Зи нещо - много лошо, некачествено. нищо не струва. · Сините пък
се оказаха баш майстори в подливането на вода.. Войната „Кой е
по-най-лидер “. вече преля от съда в ЦИК, та дори плисна до Сметна¬
та палата! Въобще - гола вода\ (Труд, бр.1199, 2009, с.1). Даже чух
някой· от първия ред да казва - „Леле, тия са гола вода ". (Мин. год.,
бр.6,2017, с.18).
Ф голата истина - вж. при ИСТИНА.
459. гол и бос. а. Който е без никакви средства. крайно беден. - ·
Голи и боси до вчера бяха. а сега фирми притежават. в дворци жи¬
веят. (Р.р.).
# голи думи - вж. при ДУМА.
-Е^9-
моята голгота
460. гол като пищов (тояга, хурка, тъпан). А Който няма ника¬
къв имот и средства,. крайно беден. ♦ Какъвто го виждаш — бос, окъ¬
сан, с една съдрана риза на гърба — - това е всичко, което притежава.,
гол като пищов\ (Р.р.). Вероятно в най-скоро време дружеството ще
фалира и старият Попмиронов ще остане гол като тояга. (С.Бъч-
варова, Земя за прицел, кн.З, с.23).
461. гол като сокол. а Съвършено беден, без какъвто и да е имот
и средства, крайно беден. · Започнах' живота си гол като сокол, а
сега, слава Богу,, не мога да се оплача. И аз съм като мнозина други
със свой дом, семейство, почтена професия.. (Р.р.).
V Приема се, че изразът е много древен, идващ още от ^^славянската
като думата сокол е имала значение на „обелено дърво“.
♦ имам (оставам) <само> (е) две голи ръце - вж. при РЪКА.
462. на гол корем (тумбак) <чифте> пищовси·. Подигр.
А За иронизиране - нямам най-необходимото, а ми се иска (или ми пред¬
лагат) нещо, без което мога. · Предлагат ми почивка на Канарските
острови — на гол корем чифте пищови! Аз се чудя как да вържа два¬
та края.. (Р.р.).
Ф с голи гърди - вж. . при ГЪРДИ.
Ф с голи—ръце - вж. при РЪКА.
♦ с голо дупе - вж. при ДУПЕ.
♦ царят е гол - вж. при ЦАР.
194. ГОЛГОТА
463. моята голгота. Книж. А Незаслужени нравствени страдания,
мъчения, изпитания. ♦ За поета несправедливият мизерен живот ста¬
ва негова голгота. (Р.р.). ·
V Изразът, без да има точен и пълен първообраз в ^блейските текстове, смис¬
лово е мотивиран от евангелския текст за отвеждането на Иисус на лобното място (Мт.
27: 33-35 - „33. И като стигнаха мястото, наричано Голгота, което значи: лобно
място“, 34. " дадоха Му да пие оцет,, смесен със жлъчка“),.
п ГОЛЯМ:
важна (голяма) клечка (птица) - вж. ■ при ВАЖЕН.
<големият> балон се пукна - вж. при БАЛОН.
Големият брат - вж. при БРАТ.
голяма глава съм - вж. при ГЛАВА.
голяма дума да не кажа - вж. при. ДУМА.
голяма работа - вж. при РАБОТА.
голям гъдел - вж. при .ГЪДЕЛ.
удря последният гонг
- 130 —
<голям> задник съм - вж. при ЗАДНИК,
голям залък лапни, голяма дума не казвай - вж. при ЗАЛЪК,
голямо перде съм - вж. при ЙЕРДЕ.
голям панаир (стана, получи се) - вж. при ПАНАИР,
голям праз - вж. при ПРАЗ.
<голям> ръб съм - вж. при РЪБ.
голям удар - вж. при УДАР.
мало и голямо - вж. при МАЛО.
от голямото добрутро - вж. при ДОБРУТРО.
по-голям католик <«> от папата - вж. при КАТОЛИК,
с голяма кошница тръгвам (отивам) - вж. при КОШНИЦА.
п . ГОМОР:
Содом и Гомор - вж. при СОДОМ.
195. ГОНГ
464. удря последният гонг. Книж. А Решаващото последно дейс¬
твие в развоя . на нещо. · Ако той се съгласи с обвинител номер 1, че
решението за избора му не подлежи на обжалване във ВАС, така ще
удари последният гонг и ще вдигне ръката на победителя — Никола
Филчев. (168 часа, бр.11, 2002, с.2).
V От спортг бокс.
196. ГОНЯ
' 465. гоня си интереса. А Преследвам и отстоявам собствените си .
изгоди и цели. · Всеки си гони интереса. (Г. Карасл., Обикн. хора, т.1, с.87).
466. гоня Михаля. Ирон. А Занимавам се с безполезни нещг. ·
Нашата работа е като войнишката, горим Михаля по голите баи¬
ри. (Р.р.). ‘
♦ държа (гоня, нося) карез - вж. при КАРЕЗ.
197. ГОРА
467. в гората расъл. А Невъзпитан, див, неумеещ да се държи в
общество. · Не му обръщай внимание, не го ли виждаш, че е расъл в
гората. (Р.р.).
468. в гори тилилейски. ' Много далече, в глухи далечни места.
• Появи ли се способен човек:. отпращат го в 'гори тилилейски, там
да се доказва. (Р.Р,).
V От фолклора, в който изразът означава „незнайна далечна планина“.
- 131 -
от горе до долу
Ф за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората)
- вж. при ДУХАМ.
Ф златни - планини (гори) — вж. при З^1АТЕ^Н.
469. <като> хванат от гората. А Невъзпитан, див, неумеещ дг се
държи в общество. · Не го ли виждаш, че гледа като хванат от гора¬
та. (Р.р.).
470. хващам гората. А Запилявам се някъде, изчезвам отнякъде. ·
Иде поредното треперене за националния. България — Черна гора е
утре. Дали „ трикольорните “ ще хванат гората, или ще стъпят на
магистралата за мондиала в ЮАР1 (Труд, бр.242, 2009, с.36).
п ГОРДИЕВ:
гордиев възел - вж. при ВЪЗЕЛ,
развързвам (разрязвам, разсичам) гордиевия възел - '
вж. при ВЪЗЕЛ.
198. ГОРЕ
471. от горе до долу. А 1. Изцяло. · Скарлатината обезобрази
тялото му от горе до долу. (Р.р.). А 2. От най-отговорния до най-обик¬
новения участник в нещо. · Направиха чистка в министерството от «
горе до долу. (Р.р.).
Ф горна ръка хора (човек) - вж. при РЪКА.
а ГОРЕЩ:
вадя горещите картофи <от жарта (от огъня)> -
вж. при кАрТОФ,
гореща кръв - вж. при КРЪВ,
гореща точка - вж. при ТОЧКА,
горещ телефон - вж. при ТЕЛЕФОН.
<като> горещ картоф - вж. при КАРТОФ.
<тръгвам, вървя> по горещите следи - вж. при СЛЕДА.
а ГОРКО:
тежко ми и горко - вж. при ТЕЖКО.
п ГОРЧИВ:
(изпивам) <до дъно> горчивата чаша - - вж. при ЧАША,
излиза ми из (през, от) носа / излиза ми горчиво - вж. при НОС.
горчилката на деня
- 132 -
199. ГОРЧИЛКА
472. горчилката на деня. Книж. л Ежедневните, неприятности,
грижи, трудности. · Казва,, че тая вода му пречиства горчилката на
деня:·. (Бл. Димитрова. Отклонение).
473. изпивам / изпия <до дъно> горчилката. Книж. Л Изтърпя¬
вам докрай някаква голями мъка, голямо страдание, изпитание. · Съдено
им било да изпият до дъно горчилката на безработицата. (Р.р.).
п ГОРЯ:
главата ми гори - вж. при ГЛАВА.
200. ГОСПОД
474. ако е рекъл Господ. А Употребява се при уговорка за нещо -
Ако - не се случи нещо непредвидено, ако нещо не попречи. · Отсетне ще
да се запознаеме, ако е рекъл Господ, а сега да дойдем на работа.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.499).
♦ Бог (господ) забавя, но не забравя - вж. при БОГ.
475. Господ му (и) е . баща. А Употребява се за човек, - който - е мно¬
го красив. · На това момче майка му да е жива и здрава, Господ му е
баща! ... Най-лесно хубост се разваля. (Даверов. Имена на жени. с.45).
476. дал Господ. А Има, на разположение е (обикн. за нещо в голя¬
мо количество). · Що се отнася до пари, дал Господ, не можем да се
оплачем. (Дунавско дело, 2011, бр.1, с.4).
477. да не дава Господ. А Дано не се случи. · Но остава другият
жесток проблем - самотата, когато любимият човек до теб ■ си оти¬
де} Дс не дава Господ, по-голямо наказание от това. (Мин. год., бр.4.
2017. бр.1. с.11).
♦ дървен господ - вж. при ДЪРВО.
478. <един> Господ . знае. А Неизвестно е. не се знае (употребява
се за подчертаване ни неизвестност или съмнение .. в нещо). · Но като
гледам с какви темпове европейските държави вдигат дувари по гра¬
ниците си, един Господ знае докога ще се радваме на тази придобив¬
ка. (Ретро. бр. 49. 2016, с.12). Колко десетки хиляди са държавните,
общинските и другите публични возила в цялата страна, един Гос¬
под знае. (Мин. год., бр.9, 2010, с.12).
479. и Господ не- знае, а Никой не може да каже; никой не знае. ·
Как ще се издържат тия тъпоумни времена — и Господ не знае. (Уикенд.
бр.51,2016, с.ЗЗ).
- 133-
държа се като обидена...
480. каквото — Господ дал. А Каквото имаме, с каквото разполагаме.
• Войничето отиде е частта и почна там да разказва как го били взе¬
ли заедно с коня и с каруцата, то им откарало хляба в лагера, там го
нахранили, с каквото дал господ- и го пуснали да си върви, като му
дали разписка за цялата тая работа. (И.Радичков, Барутен буквар, е. 177).
481. на един Господ се молим. А Споделяме еднакви разбира¬
ния, постъпки, поведение и житейски ценности. · Кощи и Яне са нераз¬
делни приятели, дето се рекло, наедно лягат, наедно стават, бър¬
кат един друг в кесиите си-, в една кърпа се секнат, една дума ду¬
мат, на един Господ -се молят, никога зло си не мислят. (Ст. Заимов,
Неотдавна (1983), с.362).
482. прибра си го Господ. а Умря. · Какво да кажа за него,
добър бил за някои, но добре,- че господ си го прибра. (Р.р.).
V От религиозните представи и вярвания на българина.
483. хващам Господ (Бога) за шлифера. Жарг. Ирон. . Сполучвам
много, постигнал съм голям . успех (употребява се, когато някой се . е възгор-
.дял от въображаем успех). · От години ги слушам-, чета и гледам и ми
дойде до гуша от някои наши соцевропеисти, дето си въобразяват,, че
са хванали Господ за шлифера, а в Европа никой не е чувал за тях и не се
интересува от тях:. (Труд, бр.71, 2002, с.10). Моделката си беше помисли¬
ла, че е хванала Господ за шлифера:. (Шоу, бр.37, 2013, с.53)
♦ целунат от Бога (Господ) - вж. при БОГ.
а ГОСПОДАР
слуга на двама господари - вж. при СЛУГА.
201. ГОСПОЖИЦА
484. държа се (изпищя, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома). Ирон. А Проявявам излишна, неоправда¬
на чувствителност, като се правя на прекадено скромен и непорочен. · А
на финала да се държат като обидени госпожици. (168 часа, бр.25,
2001, с.16). Защо другарят Костов не покани в листите никого от
своите великденчета, а изпищя като ощипана другарка, когато други
се сетиха за тях.. (Труд, 02.07.2001, с.14). София се въртя като ощи¬
пана мома ту на изток, ту на запад, смята президентът. (Труд, бр.47,
2002, с.41). Стойчо Младенов и момчетата му да не се правят на
ощипани моми, ами да покажат в играта, че колелото се върти. (168
часа, 03.01.2002, с.64). Тук е мястото да се отбележи, че Европа.няма
защо да се прави на ощипана госпожица за „Южен поток". (Днев¬
ник, 22.01.2008, с.11).
в бойнг готовност
- 134 -
п ГОСТЕНКА:
жълтата гостенка - вж. при ЖЪЛТ.
202. ГОТОВНОСТ
485. в бойна готовност. А Винаги подготвен зг действие. · Зато¬
ва всички - винаги са в „бойна готовност“', (сп. Хай клуб, бр.87, 2012).
От военната сфера.
п ГРАБВАМ:
взимам (грабвам) очите (окото) - вж. при ОКО.
вземам (грабвам, спечелвам) сърцето на някого - вж. при СЪРЦЕ.
203. ГГРАДЛНКА
486. копая си в моята градинка. Книж. А Занимавам се само с
нещата, които сг в моята компетенция, от които разбирам. · Не съм скло¬
нен да давам рецепти. Бих желал да си копая в моята градинка.
(Труд, бр.312,2002, с.17).
селския бит.
204. ГРАДУС
487. вдигам градуса на нещо. Книж. А Повишавам степента, в
която се проявява нещо. · Водещият Иво Тонев ще вдига градуса на
настроението на аудиторията. (Труд, 20.12.2001, с.17). В същото време
водещите играчи от т. нар. политически елит не успяват да вдиг¬
нат градуса на доверието към себе си до степен, която да им осигу¬
ри първия пост в изпълнителната власт. (Труд, бр.109, 2004, с. 10).
му може дг се свърже със спuрглпалuзводсгвого.
488. на градус. А В приповдигнато настроение от изпит алкохол. ·
Когато човек е на градус, изрича и върши неща., от които после се
срамува. (Р.р.).
489. обръщам (извъртявам) се на сто и осемдесет градуса. Не-
одобр. л. Зг развой, поведение, разбирания: претърпявам коренна промя¬
на. · Вчера отстояваше едно и почти се бяхме договорили, днес -се
обърна на сто и осемдесет градуса и работата се развали. (Р.р.).
490. свалям градуса <на напрежението>. А Успокоявам, внасям
успокоение. · Май вече е наложително да се свали градуса на напре¬
жението. Май доста дълго светът живя без опустошителна война
и е позабравил ужаса. (Ретро, бр.4, 2017, с. 11).
131 наострям (навирвам) гребена
„ п ГРАДЯ:
градя въздушни кули {замъци) - вж. при КУЛА.
градя {строя) <дом, къща> на {върху) пясък - вж. при ПЯСЪК.
205. ГРАМ
491. <дори> и грам. А Ни най-малко. · Мнозинството не намери
и грам разумен довод в аргументите на левицата,. (168 чиси, бр.11,
2002. с. 11).
♦ нямам грам мозък- - вж. при МОЗЪК.
п ГРАМАТИКА:
глътвам си граматиката - вж. при ГЛЪТВАМ.
206. ГРАНИЦА
492. преминавам {минавам) всякаква граница. А Прекалявам с
постъпките си или с- думите си. · Кичът на българските новобогата-
ши, които показно пръскат стотици хиляди за бала на отрочето,
мина всякакви граници. (Всеки ден. 10.04.2014, с.10).
207. ГРЕБЕН
493. на гребена .на вълната. Книж. - В най-добрата си форми.
неповлияно от промените. В центъра ни събитията. · Хилари успя да се
задържи на гребена на вълната, въпреки аферата „Моника “, ата¬
ките на десни политици,, въпреки недоизказаните истини от мъжа
си. (Труд. бр. 161. 2003. с.31). Единственият пилот в женски род живее
на гребена на вълната. (Монитор. 29.12.2001, с.36). И ако Алис успя да
се задържи на гребена на вълната и да изглежда повече от сносно
за ЕГН-то си, любовта на живота ù отдавна е в „царството на
сенките“. (Шоу. 5-11.05.2010). с.73).
494. наострям {навирвам) гребена. A L Възроптавам; бурно из¬
разявам несъгласие. · Ето това сториха група интелектуалци, които
наостриха гребени срещу т. нар.’ антисемитизъм и дискриминация
на евреите:, след като книги с извехтели фашистки идеи бяха обяве¬
ни за култови на пл. „Славейков“. (Труд. бр.112,' -2002, с.ЗО). А 2. - Сти¬
вам непокорен, проявявам неподчинение. · Духът в крехкото му тяло
също бил крехък,, но няколко чаши го зареждали със сила и тогава
младежът навирвал гребен, заяждал се с хората, налитал на бой.
(Жълт труд. бр. 17, 2004, с. 11 ).
извади първо гредата...
- 136 -
208. ГРЕДА
Ф виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата
в собственото - вж. при СЛАМКА.
495. извади първо гредата от своето око. Книж. А Преди да нами¬
раш дребни кусури на другите, виж и оправи собствените си големи недоста¬
тъци. · . Катя Михайлова Да изваДи първо греДата от собственото си
око, а ' после да доказва на висок глас- че червена сламка заметила погле¬
да на българския президент Георги Първанов. (Труд, бр.ЗО, 2002, с.З).
V От евангелските текстове (Мт. 7:5, Лк. 6:42 ,Лицемерецо, изваДи първом
греДата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на
брата си"). .
♦ правя от сламката греда (планина) - вж. при СЛАМКА.
496. удрям греда. А Не сполучвам да постигна. целта си, срещам
отпор. · Щабът на столетницата пробва да вплете в мрежите си
още едно разпознаваемо лице, но уДари греДа. (Ретро, бр.8, 2017, с.20).
V От футбола.
П ГРЕШЕН:
грешни пари - вж. при ПАРИ.
п ГРЕЯ:
не ме топли (грее) - вж. при ТОПЛЯ.
209. ГРИЖА
497. бера грижа<ш«> на някого или за някого. А Безпокоя се,
притеснявам. се за някого или нещо, полагам усилия да помогна някому, да
му услужа, . да бъдат нещата му в . ред. · Когато го предупреждавах за
опасностите,, не ме послуша, сега сам Да си бере грижата за бъде¬
щето си. (Р. р.).
498. грижа ми е. А Сериозно се безпокоя. · Грижа ми е, дали ще
се върнат живи тези момчета от Ирак. (Р.р.).
499. девета грижа ми е. А Последното, за което се безпокоя. ·
Техните разправии за наследството са ми Девета грижа. (Р.р.).
500. не ме е — грижа. / много -ме е грижа. А Не ме интересува;
никак не се безпокоя. · Много ме е грижа дали ще успее или не-, какво¬
то направи-, за него си е. (Р.р.).
п ГРИЗА:
гриза подметките на някого — вж. при ПОДМЕТКА.
- 137 —
зг грош
гриза си ноктите - вж. при НОКТИ,
гризе ме съвестта - вж. при СЪВЕСТ.
210. ГРОБ
501. възкръсвам от гроба. Книж. А Отново се появявам и напом¬
ням за себе си след като всички сг ме смятали зг окончателно изваден от
строя; отново създавам нещо, след като е било унищожено. · Действи¬
телно сега ионтрарàзузнаваното възкръсна от гроба на ликвидира¬
ната през 1990 г. Държавна сигурност.. (Труд, 02.07.2001, с.12).
представи и вярвания на българина, както и от библейските
текстове за възкресяването нг мъртви от Господа и от възкръсването нг самия Хрис¬
тос (нгпр. Мт. 28:7 „г/ идете скоро, та обадете на учениците Му, че той възкръсна
от мъртвите“. .
502. гроб съм. Жарг. х Запазвам пълно мълчание по някакъв въпрос.
• На него може да се разчита, той нищо няма да издаде, гроб е. (Р.р.).
503. до гроб (а). А Докато съм жив. · Извършеното тук в тази
стая трябва да остане тайна до гроб. Никому, разбрахте ли, никому
не трябва да казвате. (Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.72). Мале, Де-
мирова майка и моя вече, до гроб ще те слушам., че ме научи да сторя
това. (А. Калоянов, Див огън, с.67).
504. като в гроб. А Зловещо. · Грозна и внушающа страх бе тая
нощ в Памуклука: бе тихо и нямо като в гроб. (Ст. Заимов, Неотдавна
(1983), с.320).
211. ГРОБИЩА
505. плача на чужди гробища. А Тревожа се излишно, без дг има
нуждг, зг чуждо нещастие. · Не го ли виждаш, че преиграва, на чужди
гробища плаче. (Р.р.).
По религиозните обичаи при погребение на починалия.
212. ГРОШ
506. до грош, А Докрай, до последна стотинка, без остатък (за ня¬
какви суми, дълг и под.). · Изплатих си дълга до грош. макар да мизе-
рувах цяла година. (Р.р.).
507. за - грош. X 1. Обикн. в съчет. с вярвам и с отрицание ни - ни,
най-малко, никак, съвсем. · Нямам му вяра за грош. (Р.р.). X 2. Обикн.
в съчет. с полза - съвсем малко, незначителен, никакъв. · За грош пол¬
за, за година ядове от всичко това. (Р.р.).
не давим пукнат грош...
- 138 —
508. не давам пукнат грош за нещо, А Съвсем безразлично ми е,
не ме интнересува, не ме засяга. · Не давам пукнат грош за обвинени¬
ята към мен, че съм го обидил. (Р.р.).
509. през куп за грош. — Нехайно, небрежно, повърхностно. · През
куп за грош той разказа как тия хора, четирима души, с Хаджи Ге¬
оргия и с попа, изпаднали при Нея от с. Бросен, как той ги взел да ги
води към Троянския манастир, а по-напред известил на башибозуци¬
те. които ги вкарали на тая пусия при мостенцето и там ги ударили.
(Зах. Стоянов, Съч.. т.1, с.524). - Тъй ли се оре бе, вагабонтино? През
куп за грош,, а? Туй оран ли го наричаш? Или мърлявиш само земя¬
та? (АГуляшки, Злат, руно, с.368).
V °т по-стар израз „ирескуп за грош“ със значение ‘всичко обш^ на куп за
1 - грош’. .
♦ пукната пара (грош, петак, мангър) - вж. при ПАРА / ПАРИ.
п ГРУПА:
от (е) кръвната група на някого - вж. при КРЪВ.
и ГРУЙО:
майстор Груйо - вж. при МАЙСТОР.
213. ГРЪБ
Ф вземам (свалям, събличам) <и> ризата от гърба на някого
- вж. при РИЗА.
510. виждам гърба на някого. X 1. Свидетел съм на това кик някой
напуска или бива изгонен. · На колко началници съм видял гърба., а аз
все ■ съм си тук. (Р.р.). А 2. Грубо. Изгонвам някого; махай се. · А сега
да ти видя гърба, нямаш повече работа тука. (Р.р.).
511. забивам нож в гърба на някого. X Постъпвам подло спрямо
някого, като предателски го нападам. · Дългокоската била обидена на
своя братовчед, който непрекъснато повтарял, че искал да направи
дует с нея., но са в различни компании и това нямало как да се случи..
Сега обаче и забил нож в гърба, и то с нейната стара врагиня. (Шоу.
бр.2. 2015, с.7).
512. зад гърба на някого. А Тайно от някого, без знанието на няко¬
го. · Зад гърба ù обаче шушукат, че след като успя да отдели два
месеца от живота си за участие във Вип Брадър, е странно как не е
могла да намери кой да гледа децата една-единствена вечер. (Уикенд,
бр.51. 2016, с.8).
- 139 -
стабилен гръб
513. излизам в гръб на някого. . Нападам ндкого откъм незащи¬
тената, уязвимата му страна. · Правителството търси измислени кон-
спиратори - на едно място, а се оказва, че истинските отдавна са му
излезли в гръб. (Труд, бр.49, 2002, с.10).
♦ — когато си видя ушите (врата, тила, гърба) без огледало
- вж. при УХО.
514. нося (мъкна) на гърба (плещите) си някого или нещо, х 1.
Неодобр. Работя и за друг, когото го мързи или е некадърник. · Никак не
е приятно да имаш в колектива си некадърници, защото другите ги
носят на гърба си. (Р.р.). X 2. Нося отговорността за нещо; издържам
някого, осигурявам му прехраната. · Беше му отредена тежката участ
цял живот Да носи на гърба си отговорността за по—малките си бра¬
тя и сестри. (Р.р.). .
515. обръщам гръб на някого или нещо. А 1. Изоставям някого,
преставам да общувам с него. · Най-голямата грешка, която може да
направи Европа, е Да обърне' гръб на Турция.. (Стандарт, бр.8570, 2016,
с.5). Откакто ме обвини в неискреност, аз му обърнах гръб и не съ¬
жалявам, защото постепенно осъзнах колко себичен е бил той. (Р.р.).
X 2. Отстъпвам, бягам от противника си. · Схватката ' между двата
елена беше съдбоносна.· Летеше пръст под копитата им, чаткаха
удари от рога, докато по-слабият не издържа, обърна гръб и се от¬
тегли от полесражението. (Р.р.).
516. пазя гърба на някого. Л Подкрепям и защитавам някого;
браня го откъм уязвимите му страни. · Който смята, че левицата
заради факта, че има свои представители във властта, поканени.
като експерти, ще пази гърба на правителството, дълбоко се лъ¬
же. (Труд, бр.34, 2002, с.9). Дали както Доб'рев държеше изкъсо пар¬
тийните редици и му пазеше гърба, сега те ще го направят за
Станишев. (24 часа, 16.12.2001, с.9). В момента обаче президен¬
тът е сменил позицията си и вече не пази гърба на Бисеров.. (168
часа, бр.9, 2001, с.4).
Ф свалям <и> дрехите (Дрехата) от гърба на някого -
вж. при ДРЕХА.
517. стабилен гръб. А Сериозна подкрепа, сигурна опора при ня¬
какви . начинания. · В понеделник СДС-София ще издигне кандидату¬
рата на бившия търговски министър Валентин Василев, което е ста¬
билен гръб, защото делегатите от столицата ще са най—много- -
450 души.. (Труд, бр.47, 2000, с.1).
удрям в гръб. някого — 440 —
518. удрям в гръб някого, ж Нападам някого подло, от засада. ·
Правителството на Пламен Орешарски получи смъртоносен удар в
гръб от коалиционния партньор ДПС. (Р.р.).
V Кгто пьртоизточник се сочат думите на Паул фон Х^дчи6)^ началник нг
генералния щаб на немската армия, зг Ноемврийската революция в Германия (1918 о.).[ЕС].
214. ГРЪМ
519. гръм и мълнии. Книж. А 1. Възклицание за израз нг голяма
неприятна изненада от нещо. · Гръм и мълнии, сега ли трябваше да се
повреди колата. (Р.р.). А 2. Нападки, .обвинения, яростни изблици. •Ядоса
ли - се, да - не си край него, гръм и мълнии хвърчат. (Р.р.).
520. като гръм от- ясно небе, ж Нещо съвсем неочаквано, което е
неприятна изненада. · ... но и Съветският съюз отсега ще се намира в
състояние на война с България. Буров виква „Това е гръм от ясно
небе!“ (Труд, бр.242, 2009, с.23). Като гръм от ясно небе се стовари
върху нас вестта за смъртта на приятеля ни, с когото само преди
два дни крояхме планове за лятото. (Р.р.).
521. с гръм <и трясък>. А Шумно и демонстративно. · Напро¬
тив - амбициозното намерение на Герджиков за въвеждане на нова
система за гласуване се провали с гръм и трясък. (Стандарт, .бр.3263,
2б02, с.14). Тази година с гръм и трясък се завръщат златото, диа¬
мантите, платината и брилянтите. (168 часа, 25-31.01.2()02, с.37). Един
ден в апартамента на възрастна жена нахлува с гръм представи¬
тел на опоргото. (Стандарт, 44.12.2041, с.14).
215. ГРЪМНАТ
522. <оставам, стоя> като гръмнат. А Силно съм изнчнгдзгн от
нещо, което никак не съм очаквал. · После както изискваха правилата на
играта, споделих поста за размяна на книги на стената си във Фейсбук
и ... останах като гръмната. Първите два коментара бяха остро нега¬
тивни и даже подигравателни. (Галерия, бр.1, 2017, с.74). Като гръмнат
останах на мястото си, когато видях, че той ми подава две порции
отрова от стрихинината, която по невнимание съм забравил или не-
съгледал да хвърля с време още.. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.798).
216. ГРЪЦКИ
523. на гръцките календи. Книж. Ирон. А Никога; срок, който
никога няма да настъпи. · Стана на всички ясно, че както е тръгнало,
истинска съдебна реформа у нас ще стане на гръцките календи. (Р.р.)·
- 141 -
смъртен грях
V °т лат. Ad calendas graecos. Любима фриаа на римския импоратор Август.
когато ставало дума за ноизряднито платЦи на данъци и длъжници. Римляните нарича¬
ли календа първия дон на всеки месец, на който о било прието ди се плащат всички
налози и да со уреждат всякакви финансови задължения. Такова понятие при гърците
нямало. затова изразът „ще ти платя на гръцките календи“ значел за римляните
едно - а именно. че длъжникът изобщо но мисли да връща парите. [ЕС].
217. ГРЯХ
524. вкарвам в грях някого. Книж. - Ставам причина някой да
извърши нещо нередно. · Както са я подкарали,, ще ме вкарат в.грях.
Трябва да кажа истината.. (Р.р.).
V В библогоките си първоизточници изразът има същото значение. напр. Изх. 32:2 ‘
.Д каза Моисей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ,, та го вкара в голям- грях“.
525. който е без грях, нека пръв хвърли камък. Книж. А Изра¬
зът се утвърждава с - преносно значение -‘всички сме грешни* Използва
се като иронична реплики при необективна. недоброжелателна критика,
при злословие, при осъждане. · Когато се нахвърлиха срещу него с об¬
винението, че е крил толкова години извънбрачната си връзка, попу¬
лярният артист припомни евангелския ■ израз „който е без· грях, нека
пръв хвърли камък върху мене“0Рр.}. Никой не е запомнил Смокту-
новски в ролята на вожда на световния пролетариат, която актьо¬
рът изигра съвсем не по зова на сърцето, но все пак получи Ленинска
награда. И който няма грях, нека пръв да хвърли камък срещу него!
(Ел.Рязаноа. Незавършена равносметки, с.347).
V фраа^(^лс^1^г^ззпы е фриза, отправена от Иисус към книжниците и фарисеите.
довели при него блудницата прелюбодейка с намерение да го изкушат, ти да имат с
какво ди го обвиняват - Ио. 8:7 „Л като настояваха да го запитват, Той се поизпра¬
ви и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея“ (Мариин. кже
васъ Kiç гркх4 -с-, гр. - ό άναμάρτητος υμών).
526. първороден грях. Книж. А Недостатък, слабост, която е за¬
ложена в някого или нещо от самити му поява, заложена е в самата му
природа. · Първородният грях на СДС е, че от самото си създаване
заложи на разрушителното■ начало. (Р.р.).
V °т бтаблетеката митология. според която човекът о грешен по своята изначал¬
на същност. В него о заложен първородният грях ни праотците му Адам и Еви и
животът му трябва ди бъде подчинен на една цел - да надмогва греховната си природа,
да следва Божията воля, за ди заслужи след смъртта си благоволението на Бога в
Небесното царство.
527. смъртен грях. Книж. А Най-тежкото прегрешение, което се
заплаща с живот; тежка и непоправими простъпка. · Именно поради то¬
до гуша (шия)
- 142 -
зи факт след 9 септември са арестувани 25 членове на БАНИ и са
обвинени от комунистите във великобългарски шовинизъм и други
смъртни.грехове. (Мин. год., бр.5, 2017, с.7). Отричането от родите¬
лите, винаги се е смятало за смъртен грях. (Р.р.).
V Пъртоо^азът се съдържа в Библията. В Новия завет, в Първо послание на
Йоан (5:16-17) се говори за „грях не за смърт“ и „грях за смърт“.
□ ГУБЯ:
губя власт над себе си - вж. при ВЛАСТ.
губя дух / не губя дух - вж. при ДУХ.
губя нишката - вж. при НИШКА,
губя почва под краката си - вж. при КРАК,
загубвам—присъствие на духа / не губя присъствие на духа -
вж. при ДУХ.
загубя (губя) — дар слово - вж. при ДАР.
п ГУЗЕН:
гузен негонен бяга - вж. при БЯГАМ.
218. ГУША
528. до гуша (шия). А 1. За изпадане в бедност, дългове, неприят¬
ности, работа - в най-голяма мяра, до крайност; повече не може и да
бъде. · Вцепененият от. страх Вася, затънал До гуша в неприятни за
него термини като „емпириокритицизъм“, „махизъм“ и други таки¬
ва, само се блещеше и мълчеше. (Ел.Рязанов, Незавършена равносмет^
ка, с.629). От известно време животът ми съвсем се обърка, До гуша
съм затънал в неприятности и дългове. (Р.р.). А 2. Омръзнало ми е. ·
А на Андрешко вече наистина му е Дошло До гуша и все повече проу¬
мява с буковата си кратуна, ' че няма файда да е само хитър селянин,
а трябва да се превърне в нещо друго, - ама какво! (Мин. год., бр.46,
2016, с.8). Виж, сине, на целия народ вече- му ДойДе До гуша особено
на нас, пенсионерите. (Мин. год., бр.6, 2017, с.10).
529. пълня гуша, а 1. Храня се, ям, за да живея. · Какво да рабо¬
тят- нали те трябва да пълнят гуши.. (168 . часа, бр.5, 2001, с.6). А
2. Забогатявам по нечестен начин, чрез ограбване труда на другите.
• Този път обаче няма да им се отвори парашутът да пълнят, гуши
от неволята на селяните. (Труд, бр.235, 2002, с.1).
530. пълня гушата на някого. А Храня някого; работя за някого,
който се обогатява за моя сметка. · Ние сме си в криза от управление,
от тъпотии, но като че ли някои злоупотребяват с чуждоземската
-14З-
глгдя (по) гъдела на някого
криза, за да могат да си напълнят гушите. (Труд, бр.119, 2009, с. 11).
Няма да им работя за жълти стотинки, да им пълня гушата.. (Р.р.).
531. хващаме се гуша за гуша. А Скарваме се . помежду си остро,
. до бой или се сбиваме. · Частници и кооператори са се хванали, дето
се вика, гуша за гуша. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.277).
п ГУШВАМ:
гушвам букета - вж. при БУКЕТ.
219. ГУЩЕР а
532. зелени гущери. Жарг. А Долари. · Иначе на арабите:, ако
бяха изпратени само патрони:, от Доха можеха вместо зелени „гу¬
щери “ да ни пратят за зелен хайвер. (Труд, бр.42, 2000).
V По хграктернатг форма и цвят на доладовите банкноти.
533. откъсвам опашката на гущера, А Скъсвам с престъпното си
минало. · Част от силовите групировки се опитват именно да навля¬
зат в легалния бизнес - така нареченото откъсване на опашката
на гущера. (Труд, 09.12.2003, с.10).
V По повертето, че при опасност гущерите си откъсват опашката.
п ГЪБА:
изяждам гъбата с оцет - вж. при ОЦЕТ.
п ГЪБАВ:
гъбав с пари - вж. при ПАРА / ПАРИ.
220. ГЪК
534. гък не казвам, А. Зг продумване - дума не казвам, не продум-
вам нищо. · Ние стоим, гък не смеем да кажем и гледаме как старе¬
цът върви със своята тояга npàeo към залеза на слънцето. (И.Радич-
ков, Барутен буквар, с.121).
535. ни гък, ни мък. А За продумване - дума не казвам, не про-
думвгм нещо. · През целия път мълча, ни гък, ни мък не каза. (Труд,
09.12.2003, с.10). “
221. ГЪДЕЛ
536. гладя (по) гъдела на някого. Ирон. Л. Леко, приятно възбуждам
у някого някакво чувство или слабост, обикновено за дг му доставя удовол¬
ствие, дг му хареса; гьделичкгм. · Друго си е, когато гладиш някого по
гъдела:, тогава можеш да разчиташ на благосклонността му. (Р.р.).
голям гъдел
- 144 -
537. голям гъдел. А Разг.. 1. Приятно удоволствие. · Голям гъДел
е да слушаш - такива хвалебствия за творбата си. (Р.р.). А 2. Жарг.
Възклицание за израз на голямо задоволство от нещо. ·. То бяха едни
танци,, едни похапвания и пийвания, голям гъДел, (Р.р.).
222. ГЪЗ
538. гъз глава затрива. Простонар. Грубо. Л Лакомията погубва чо¬
века. · Като се видя с пари, вживя се в ролята на голям бизнесмен, ама
гъз глава затрива, ■ замеси се в наркотичния бизнес и го претрепаха. (Р.р.).
539. направим на гъз някого. Простонар. Грубо. А Сривам със
земята някого, правя го на нищо. · Направих Деси Слава на гъз. (Уикенд,
8-14.05.2010, с.79).
540. спуквам —му гъза от нещо. Простонар. Грубо. А Упражня¬
вам нещо върху някого в свръхголяма степен. · Да не си прави илюзии-,
че в частното ще го галят с перце, напротив, ще му спукат гъза от
работа. (Р.р.). Хванат ли го, ще му спукат гъза от бой..■ (Р.р.).
223. ГЪЛТАМ
Ф гълтам живи жаби / ручам жабета - вж. при ЖАБА.
541. гълтам праха след някого, л Влача се далеко изостанал след
направеното от някого. · И така ние гълтаме праха след Тато: мера¬
кът на 9-милионното българче е сведен до това нашенци да не бъ¬
дат - по—малко от 7,970,0.00. (Труд, бр.34, 2002, с. 9).
542. гълтам с очи някого или нещо. А Прехласнато гледам. някого
или нещо, което много ми се иска; прехласвам се. · Детето гълташе с
очи разкошните сладоледи на витрината. (Р.р.).
♦ гълтам сълзите си - вж. при СЪЛЗА.
224. ГЪЛЪБ
543. вдигам гълъбите. Жарг. а Махам се, изчезвам от някъде. ·
На мене много не ми трябва, видя ли, че работата загрубява- вДигам
гълъбите и върви - ме търси. (Р.р.).
♦ по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата
- вж. при ВРАБЧЕ.
□ ГЪНА:
гъна гърбина пред някого - . вж. при ГЪРБИНА.
-145 -
пресяда ми на гърлото
225. ГЪРБИЛА'
544. гъна гьрбина пред някого. Ирон. Неодобр. А Угоднича, под-
милквам со, лакейнича. · Животът понякога те принуждава да гънеш
гърбина пред силния на деня, ако искаш да постигнеш нещо, но не
бива това да ти бъде принцип, а изключение от принципа. (Р.р.).
□ ГЪРГАЛЧО:
мамин Гъргалчо - вж. при МАМИН.
226. - ГЪРДИ
545. бия се в (по) гърдите, а Самоизтъквам со. приписвам си зас¬
луги, хваля се незаслужено. · Днеска всеки ликува и всеки се бие по
гърдите, ама в ония години не бе никак лесно, ■ преживял съм го, та
го зная.. (Й.Радичков, Барутен -буквар, с.46).
546. с голи гърди. А 1. Невъоръжен; без нужните аргументи. ·
Още по-страшно е обаче, ако БСП възприеме идеята за солидарност
по един превратен начин и тръгне да защитава с голи гърди хора,
срещу които■ има доказателства за нарушения, присвоявания■ ■ и т.н.
(Стандарт, 12.08.209, с.15). Излезе им с голи гърди, вярвайки че срещу
себе си има почтени хора. (Р.р.). А 2. Разголено. · Но тези дни ■ култо¬
вата порнозвезда ' обяви гордо, че пак ще влезе с голи гърди в полити¬
ката.. (168 часа. 11-17.02.2002, с.31).
547. <с> едни гърди пред някого. ■ Книж. А Изпреварвам, имам
известна преднина пред някого. · С ■ Първа източна международна бан¬
ка те са едни гърди пред останалите групировки. Силни са и■ ■ в пет¬
ролния бизнес. (168 часа, бр.6, 2001, с.6).
’ 548. тупам (бия) .се в гърдите. Неодобр. А Изтъквам себе си,
приписвам си заслуги. хваля се незаслужено; самоизтъквам се · Всеки
ден се тупа в гърдите - и когато беше на власт, и след като си
подаде оставката на премиер [...]. Непрекъснато ни навира в очите
тия магистрали и пътища, метрото. (Ретро, - бр.49, 2016, с. 11).
227. ГЪРЛО
Ф като кост в гърлото - вж. при КОСТ.
549. пресяда (засяда) ми на (е) гърлото. Подигр. А Не успявам да
се справя с нещо, коото е над възможностите ми. · Едно време ■ някои ■ диле¬
танта^, дето ги лапаха със страшна сила, направо се задавиха. Още са
им като преседнали на гърлото. (168 часа, 25-31.002.2002, с.2). Но те изб-
нг всяко . гърне мерудия — 146 —
раха да се продадат и да натрупат едни бързи пари. Крайният резул¬
тат обаче можеше да им заседне в гърлото. (Ретро, бр.8, 2017, с.10).
а ГЪРМЯН:
гърмян заек - вж. при ЗАЕК.
228. ГЪРНЕ
550. на всяко гърне <и> мерудия (капак, захлупка). Ирон. А Зг
човек, който се намесва, където трябва и не трябва. · Мъжът на певи¬
цата беше на всяко гърне похлупак, намесваше се във всички нейни
действия.. ' (Преса, бр.144, 2013, с.4). Малко по малко можах да се нау¬
ча да не ставам на всяко гърне мерудия. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.99).
229. ГЬОБЕК
551. хвърлям гьобеци. Жарг. А Танцувам ориенталски танци. · Тя
беше може би единствената, която не се възмути от плейбека и
весело хвърляше гьобеци. (Chow,16-22.02.11)
п ГЬОЛ:
всяка жаба да си знае гьола - вж. при ЖАБА.
230. ГЮВЕЧ
552. - пускам гювеч нг .. някого. Жарг. А Давам на някого аванси,
нещо незаслужено.· · Когато сме един срещу друг, играта е много
злобна. Иначе играем с учител, който ни пуска гювеч. (Телеграф, ·
17.04.2010, с.42).
231. ГЮРО
553. Гюро Михайлов. А Човек, който се жертва безсмислено; нГ-
ивно жеатвлглтлв. · Не ставай смешен с твоята наивност, не се пра¬
ви ■ на Гюро Михайлов. (Р.р.).
V По името на потника Гюро Михайлов (80-те год нг XIX в Пловдив^ който
буквално изпълнява заповедта дг не напуска поста си при никакви обстоятелства.
Остава на поста си, дори когато хазната е запалена, и изгаря заедно с нея.
232. ГЯВОЛЪК
554. плащам си за гяволъка. Жарг. А Нося неприятните последи¬
ци от предишни хитрувгния. · Крайно време е някой политик да си пла¬
ти за гяволъка. (168 часа, 19-27.12.2003, с.2).
- 147 —
данным давно
д
233. ДАВНО
555. давным давно. Ирон. А Много отдавна; в забравеното мина¬
ло. · От друга страна, много от приватизираните фирми бяха отря¬
зани от пазара Давным Давно. (Труд, бр.71, 2002, с.11).
V От руски.
п ДАМ / ДАВАМ:
ако имаш две ризи, дай едната на — ближния си - вж. при РИЗА.
Давам акъл на някого — вж. при АКЪЛ.
давам (внасям, пускам) своята лепта - вж. при ЛЕПТА,
давам го по-кротко - вж. при КРОТЪК.
давам душа на нещо — вж. при ДУША.
давам <еДно> рамо на някого — вж. при РАМО.
давам заден <хоД> - вж. при ХОД. '
давам зелена светлина на ' нещо - вж. ' при СВЕТЛИНА.
давам криле на някого или нещо — вж. при КРИЛО.
давам (наДавам) ухо - вж. при УХО.
давам нишан - вж. при НИШАН. .
давам пълен напред - вж. при ПЪЛЕН.
давам — път на някого или на нещо - вж. при ПЪТ].
давам си душата / душа давам за нещо — вж. при ДУША,
давам си задника под наем - вж. при ЗАДНИК.
давам си последния залък / давам си и залъка от устата -
вж. при ЗАЛЪК.
давам си сметка - вж. при СМЕТКА.
давам си труд за нещо - вж. при ТРУД.
давам сметка за нещо — вж. при СМЕТКА.
давам тон за нещо вж. при ТОН.
давам фира - вж. при ФИРА.
дал «Господ - вж. при ГОСПОД.
да не дава Господ - вж. при ГОСПОД. «
каквото Бог даде - вж. при БОГ.
каквото Господ дал - вж. при ГОСПОД.
мило и драго (Давам) - вж. при МИЛО.
на ти си куклите, дай си ми парцалките - вж. при КУКЛА,
не давам мира - вж. при МИРА.
не давам пукнат грош за нещо - вж. при ГРОШ.
не дай Боже - вж. при БОГ.
дами на сърцето
- 148 -
не ми дава сърце - вж. при СЪРЦЕ.
не си давам зор - вж. при ЗОР.
пет пари {пукната пара) не давам - вж. при ПАРА / ПАРИ.
{показвам, вадя, давам) жълт картон - вж. при КАРТОН.
{показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон - вж. при КАРТОН,
пускам {давам) аванти на някого - вж. при АВАНТА,
сърце и душа давам - вж. при ДУША.
п ДАВЯ СЕ:
власите се давят на края на Дунава - вж. при ВЛАХ,
п- ДАДЕН: ·
като по даден знак - вж. при ЗНАК.
234. ДАМ
556. - дама на сърцето. Книж. А Любима. · На Димчо Дебелянов
първата дама на сърцето му става крехката Мина Тодорова, сест¬
ра на писателя Петко Тодоров. (Р.р.).
235. ДАМАР
557. напипвам {намирам) дамара на нещо. А Откривам слабото
място ни нещо. · Треньорът на „Левски“ Рюдигер Абрамчик напипа
дамара на играчите си. „ Сините “ правят яки кросове в Анталия,, а
за наказание - пак тичане. (Труд, 11.01.2002, с.З).
камонодолството.
п ДАМОКЛИЕВ:
Дамоклиев меч - вж. . при МЕЧ.
п ДАНАЕВА:
Данаева делва - вж. при ДЕЛВА.
п ДАНО:
да се продъниш, дано - вж. при ПРОДЪНЯ.
236. ДАНЪК
558. плащам данък на нещо или за нещо. Книж. А Проявяват се
последиците от - мои предишни увлечения, разбирания или слабости. · Бала¬
банов има чиста■ аристофановска мисъл, Елин Пелин - ■ дълбоко народ¬
но остроумие. Затова в живота си и двамата не платиха данък нико¬
му. (Ил. Бешков, Словото на Бешков. с.101). От творбата личи, че авто¬
рът плаща данък на младежките си социалистически увлечения. (Р.р.).
- 149 -
детодоама.иаойоретр
237. ДАР
559. даровете на влъхвите. Книж. -К Нещо, дадено от чисто сър¬
це. · Като Даровете на влъхвите, и тези - бяха от душа и - от сърце..
(Труд, бр.119,2002, с.36).
V От евангелските текстове: Мт. 2:1-11 al. „Д когато сероди Исус във Витлеем
Иудейски в дните на цар Ирода, ето мъДреци от изток дойдоха в Иерусалим ...“ 11.
„... и като отвориха съкровищницата си, поднесоха му Дарове: злато, Ливан-, смирна
560. дар от Бога / Божи дар. Книж. А 1. Голяма благодат. · Мине¬
ралните извори у нас са Дар от Бога, за съжаление не ги използваме
разумно. (Р.р.). А 2. Нещо, изключително ценно, получено свише. · Хуба¬
вата кожа и стройната фигура не са Дар от Бога. Те -се постигат с
много труд, хъс и постоянство. (Стандарт, 09.03.2001, с.38). Талантът е
Божи Дар, а не плод на упорити усилия. (Уикенд, бр.16, 2017, с.69).
V От библейската книжнина и от народните представи и вярвания. (Напр. Екл.
5:18 „И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползва
от тях, да взема своя дял и да се наслаждава от трудовете си, - това е Божий Дар").
561. загубя (губя) дар слово. Книж. А Онемявам от учудване. ·
Доктора беше загубил временно Дар слово, а аз- пък нямах намерение
да се обаждам. (Вл. Даверов, Много дни до есента, с.125). Европа загу¬
би Дар слово от случващото се в България. (Труд, 21.12.2011, с.2).
238. ДВАМА
562. дето, двама и той трети. Неодобр. X За човек, който ' нищо не
върши, а само се меси в работите на другите. · Сам с нищо полезно не
се захващаше, но умираше да ' се меси в работите на другите — дето
Двама и той трети. (Р.р.).
♦ слуга на двама господари - вж. при СЛУГА.
п ДВАЙСЕТ:
ново двайсес^ - вж. при НОВ.
п ДВАНАДЕСЕТ:
удари дванадесетият час - вж. при ЧАС.
239. ДВЕ / ДВА
♦ ако имаш две ризи, дай едната на ближния си - вж. при РИЗА.
4» връзвам (свързвам) двата края - вж. при КРАЙ.
♦ вътре съм с двата <си> крака - вж. при ВЪТРЕ.
♦ да се кръстиш с двете ръце - вж. при КРЪСТЯ СЕ.
знгя две и двеста
- 170 —
♦ два остри камъка брашно не мелят - вж. при КАМЪК.
Ф две думи на кръст не мога да кажа - вж. при ДУМА.
Ф две мравки не могат да се разминат на челото му -
вж. при ЧЕЛО.
♦ думата ми на две не става - вж. при ДУМА.
Ф душа за две пари нямам - вж. при ДУША.
563. зная две и двеста. А Свикнал съм да живея и с малко, и с
много, според обстоятелствата; много и · малко. · Добре е, че животът
ни научи да знаем две и двеста, затова в тези тежки времена някак
се справяме. (Р.р.).
ф <и> две крачки не мога да направя сам -
вж. при КРАЧКА.
Ф имам (оставам) <само> (с) две голи ръце -
вж. при РЪКА.
564. като две и две четири. А Напълно ясно, съвсем сигурно, точ¬
но. · На същото мнение съм и аз, т.е. като две и две четири съм
уверен, че ти си от сърцето на комитите (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.7'93).
Ф като две капки вода - вж. при КАПКА.
Ф между два огъня - вж. при ОГЪН.
. Ф на два акъла съм - вж. при АКЪЛ.
Ф на два шамара живот - вж. при ШАМАР.
565. надве-натри. А Набързо и небрежно. · Намерихме набързо ед¬
но неокастрено дърво, на което Икономов го превърза надве-натри,
понвеже нямаше и гвоздеи да го заковем. (Згх. Стоянов, Съч., т.1, с.346).
Ф нож с две остриета - вж. при НОЖ.
566. нося две- дини под една мишница. А Захванал съм · едновре¬
менно две различни дейности. · Носеха две дини под една мишница.
Получаваха двойни заплати. Имаха двойно повече - тайни фондове. С
една дума - златна мина. (М.Топалов, Буров, с.43). Трудно о да успееш
в някакво начинание, ако носиш две дини под една мишница. (Р.р.).
567. правя -се на две и половина. / правя се- на три и половина.
Г Преструвам се, че не разбирам, че не зная или не забелязвам нещо. ·
Обясняваше ми колко много ми бил помагал. а аз се правех на две и
половина, за да видя докъде ще му стигне наглостта., след като от¬
лично знаех какви усилия беше полагал да ме проваля. (Р.р.). ГЕРБ се
прави на три и половина по най-важната тема - дали правителст¬
вото на Пожарникаря е поело ангажимент пред Брюксел за превръ¬
щането на страната в буферна зона. (Мин. год., бр^, 2016, с.9).
-151 -
разграден двор
♦ през ден, през два - вж. при ДЕН.
Ф с два пръста чело - вж. при ЧЕЛО.
♦ с двата крака - вж. при КРАК.
♦ с две думи / с една дума - . вж. при ДУМА.
Ф с две леви ръце / имам две леви ръце - вж. при РЪКА.
Ф с един -куршум - два заека - вж. при КУРШУМ.
Ф хитрата сврака с двата крака / хитрата лисица с двата
крака в капана - вж. при ХИТЪР.
Ф цепя косъма <на две> - вж. при КОСЪМ.
Ф цепя стотинката <на две> - вж. при СТОТИНКА.
и ДВЕСТА:
зная две и двеста - вж. при ДВЕ /ДВА.
240. ДВИЖЕНИЕ
568. в движение. -А. Набързо, без сериозно обмисляне и подготов¬
ка. · Не знам защо всички си мислят, че когато някой клан спечели
изборите, той някак си в движение ще се научи да върти държавно¬
то кормило. (168 часа. бр.8, 2001, с.2).
а ДВОЕН:
двоен стандарт - вж. при СТАНДАРТ.
241. ДВОР
569. гледам <само> <в> собствения си двор. А . Интересувам се
(само) от нещата. които лично ме засягат. · Да не мислим само от пози¬
циите на своите аргументи и да не гледаме само собствения си двор.
(Труд. бр.109,2004). .
570. задния двор. Публ. л. Нелицеприятната, изоставената, зане¬
марената част на нещо. която остава скрита от очите - на хората. · С тази
политика няма да стигнем доникъде, най-много до задния двор на
Европа. (Труд. бр.4О. 2000).
571. разграден двор. А Нещо изоставено ни произвола; безстопан¬
ствен. · Парадоксално - Аврамов, който се движеше незабележим
като сянка из кулоарите, си тръгна със скандал, и то ■ точно при опит
да докаже, че парламентът е абсолютно разграден двор, в който не
се знае кой накъде какъв багаж мъкне. (Стандарт. бр.5947. 2009. с.12).
Държавата ни е разграден двор, а София е най-мръсният, най-гроз-
ният и най-зле управляваният град в цяла Европа. (Мин. год., бр.5,
2017, с.9).
работата е ■ дебела
172 —
о ДВУЛИК:
двуликият Янус - вж. при ЯНУС.
Р ДЕ:
де (къде) се е чуло и видяло - вж. при ЧУЯ.
къде- (де) го биеш, къде (де) се пука - вж. при БИЯ.
242. ДЕЕЕЛ
Ф виждам дебелия <край> - вж. при КРАЙ.
Ф дебела (букова) глава (кратуна) - вж. при ГЛАВА.
572. работата е (става) <ио->дебела. а Зг подчертаване, че дадено
нещо не е толкова безобидно и несериозно, а напротив, че е много по-сериозно
и по-опасно, затова трябва внимателно да се подхожда към него. · Според
Йорданов обаче работата е много по-дебела. (168 чгса, бр.бО, 2002, с.2).
Бившите комунисти обаче си правеха оглушки. Казахме им. че ще се
настаним в бившето Монголско посолство. Видяха, че работата ста¬
ва дебела и ни дадоха сграда на,.„Позцтано“ 8, (Труд, бр.242, 2009, с. 17).
243. ДЕБЕЛО
573. подчертавам дебело. Книж. а Изтъквам нещо, обръщам осо¬
бено внимание нг нещо. · Лидерът на ДПС на няколко пъти дебело
подчерта, че изборите нямало да бъдат спечелени без подкрепата
на движението. (168 чгса, 11-17.01.2002, с. 13).
V От писмената практика.
244. ДЕВЕТ
Ф в девета <десета, трета>- глуха - вж. при ГЛУХ.
Ф връзвам в девет възела - вж. при ВЪЗЕЛ.
Ф девета вълна - вж. при ВЪЛНА.
Ф девета грижа ми е - вж. при ГРИЖА.
Ф девета дупка на кавала - вж. при КАВАЛ.
574. деветия кръг на ада.- Книж. а Място на най-големи страда¬
ния. · Преди все недоволствах, смятах:, че там е най-лошото място,
където може да се работи, но когато дойдох на новото си работно
място. разбрах къде е истинският девети кръг на ада. (Р.р.).
V От произведението нг Дгнте Алигиери „Ад“.
575. до девето коляно. / до девета, рода, а 1. За преследване на
човек - докгто е жив преследваният човек ' или някой от потомците му;
- 153 -
Динаеви делва
безкрай. · Сръбско-българските клетви били изключително .. смърто¬
носни и стигали до девето коляно. (Уикенд, бр.51,- 2016, с.38). Кондю
започна да псува овчарлъка до девета рода, че цял ден уж бил носил
закланата овца на гърба си, която, като видял, че умира, заклал я
най-после. (Зах. Стоянов. Съч., т.1. с.59). А 2. Зи проучване - до дядо му
и прадядо му; изтънко и подробно. · Имаше навик, взема ли ’ някого на
работа, да го проучи до девето коляно. (Р.р.).
Ф девет {три) дена път с камили - вж. при ПЪТ,.
♦ докарвам (нося) вода от девет дерета (кладенци) -
вж. при ВОДА.
♦ краставите магарета през девет баира се надушват -
вж. - при МАГАРЕ.
576. лъжа за и девет) —цигани. —А За лтьжене -
извънредно много. · В’ лъженето нямаше равен на себе си. лъжеше за
девет цигани. (Р.р).
V Произходът на израза най-вороятно е свързан с лъжливото врачуване на
циганките, а и с разпространете у народа вярване, - чо циганите много лъжат.
245. ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ
577. деветдесет и девет, а Безброй като количество и разнообра¬
зие; много. · Зная деветдесет и девет начина за лесно' печелене на
пари, ■ лошото е, че при мене нито един не проработва.{Р.р.).
у В народното мислене числото 99 е символ ни безкрайно много.
Ф лъжа за девет (деветдесет и девет) цигани -
вж. при ДЕВЕТ.
♦ на деветдесет и девети план - вж. при ПЛАН.
о ДЕВЕТИНИ:
бабини деветини - вж. при БАБА.
246. ДЕЛВА
Ф бъркам (бръквам, бръкна) в делвата (кацата) с меда -
вж. при МЕД.
578. Данаева делва. Книж. А За нещо, което като че ли може ди
се пълни безкрайно. · Бюджетът на държавата ни е Данаева делва,
никога не можеш да го напълниш. (Р.р.).
V От гръцката митология - динайците били осъдени вечно да пълнят - с вода
продънена делва. [ЕС]. .
висящо дело
- 154 -
247. ДЕЛО
579. висящо дело. Публ. А Недоведен докрай, . неприключен съде¬
бен процес. · А инак и бабите от Пет могили до Пелово- знаят, че ако
на правосъдието краката му се клатят, то е главно от висящи Дела.
(Труд, бр.137,2004, с.1).
V От съдената сфера.
П ДЕЛЯ:
деля мегдан с някого — вж. при МЕГДАН.
деля (отДелям, късам) от залъка си - вж. при ЗАЛЪК.
248. ДЕН
♦ бели пари за черни дни - вж. при ПАРА / ПАРИ.
580. броя дните. А С голямо нетърпение очаквам нещо. · Децата
броят Дните до Коледа, когато ги очакват желаните подаръци. (Р.р.).
V Изразът се използва в библейските текстове със същото значение (напр. Тов.
9:4 .между това баща ми брои Дните и, ако се забавя дълго, много ще тъгува '“).
♦ виждам звезди по пладне (посреД бял Ден) -
вж. при ЗВЕЗДА.
581. всеки божи ден. А —Постоянно, непрекъснато. · Като всекид¬
невие те бяха всеки божи ден заедно. (24 часа, 26.01.2002, с.28).
582. всяко чудо за три дни. А Възклицание за омаловажаване на
нещо, което се е случило - не си заслужава да се взема много трагично,
защото всичко е преходно, бързо отшумява и се забравя. · Хубавото и
лошото у нас е, че всяко чуДо за три Дни. Но всеки три дни - ново
чудо! (Словото, бр.5, 2009, с.4). Тя твърди-, че не очаквала повишение¬
то. „Аз си върша работата. Всяко чуДо за три Дни“, притеснено
говори тя. (Труд, бр.73, 2002).
♦ горчилката на деня - вж. при ГОРЧИЛКА.
♦ девет (три) дена път с камили - вж. при ПЪТр
583. ден да мине <Друг Да ДойДе>. А Безотговорно, нехайно; без
сериозно отношение към работата и задълженията. · Не може човек да
преуспее в този живот., ако я кара безотговорно — Ден Да мине, Друг
Да ДойДе. (Р.р.).
584. ден до пладне. А За кратко време, за малко. · Излиза някой
вестник - Ден До плаДне - и аз обезателно бях там.. (Ил. Бешков, Сло¬
вото на Бешков, с.84).
177 —
като бял ден
585. ден за ден. А Зг начин нг живеене - без · перспектива, без
мисъл и грижа за бъдещето; безгрижно. · Животът му течеше ден за
ден, не го вълнуваше къде ще замръкне днеска и къде ще осъмне
утре, (Р.р.).
. 586. ден и нощ. ! денем и нощем. А Непрестанно, непрекъснато,
винаги. · ... опитен кехая, който е длъжен 40- дни у' дома си да не
стъпя, а там дене и ноще да бди и да - трепери над това - още глупаво
стадо. (Хр.Г.Дгнов, Зг теб, мили роде, с.28). Ден и нощ работиш и нак¬
рая какво? - Нищо.. (Р.р.).
587. до ден днешен. А Досега, до този момент, до днес. · Обещал
ми е да - си оправим сметките преди три години., ама до ден днешен -
лев не съм видял от него. (Р-Р·).
V Изразът е достигнал до определенг степен на фргaчлллгизацuя още в биб¬
лейските текстове, такъв е характерът му и сега в разговорната реч и в книжовния
език (нгпр. Иез. 2:3 „те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен“).
588. един ден. А Някога. · Един ден и той ще разбере какви ги е
надробил., -както вече това разбра неговият предшественик в ДКД
Веселин Стайков (мой добър сега приятел). (Труд, 21.09.2001, с. 10).
589. <за> <до> броени дни. А Няколко дена, кратко време, скоро. ·
Новината породи невероятен борсов скандал и само за броени дни акции¬
те на „Енрон“ се сринаха. (Труд, бр.27, 2002, с.19). Г-жо Русчева, след
броени дни Иван Костов ще учредява новата си партия. Опонентите
му отсега твърдят, че формацията е обречена на неуспех.. И вие ли
мислите така? (168 чгса, бр.22, 2004, с.13). До броени дни се надявам да
имаме максимално точна информация, която да успокои духовете и да
даде правилата за държавната намеса на пазара.. (Труд, 17.11.2003, с.10)
590. злобата на деня. Книж. · .Най-гктуалнлтл, най-коментирано-
то събитие нг деня. · Злобата на деня стана въпросът за съставяне¬
то на ново правителство след подадената оставка на досегашното
правителство на Бойко Борисов. (Р.р.).
V Източник нг фагзелллоuзма сг м&лежкиге текстове, в които той има значе¬
ние 'злините, грижите, неприятностите, проблемите на сегашния ден\ нгпр.
Мт. 6:34 „ И тъй не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи
за своето: доста е на всеки ден злобата му“.
591. ката ден. X Непрекъснато, всеки ден, постоянно. · Пито да
спре витиеватите им защитни слова, които текат ката ден от ек¬
раните на всяка телевизия. (168 часа, 27-30.01.2002, с.2).
592. като бял ден. A 1. Напълно, съвсем. · Добавим ли перчещи¬
ят се на трибуната Соломон Паси с частния му Атлантически клуб,
като ясен ден
- 156 -
картината - е ясна като бял Ден. (Мин. год., бр.43, 2017, с.43). Ясно ми
е като бял Ден, че промени ще има, моля се обаче те да бъдат разум¬
ни. (Р.р.). . А 2. Светло, видело. · Отиваше към полунощ,, не ме хваша
сън,, излизам и гледам - навън като бял ден., луната грее, щурците
пеят. (Р.р.).
593. като ясен ден. Книж. А Напълно, без каквото и да е съмне¬
ние. · От морална болка Общи не знаеше къде да се дене; явно бе,
като ясен Ден, че делото е разкрито. (Ст. Заимов, Неотдавна (1893),
с.190).
594. няма да видя бял — ден. X Няма да дочакам щастлив живот
или успех . в живота си. · Народът ни никога няма Да виДи бял Ден,
докато не сложи край на разхищенията, кражбите и злоупотреби¬
те със служебно положение, които му струват астрономически су¬
ми. (168 часа, 25-30.01.2002, с.2).
595. оплаквам си дните {Дните и гоДините). . Окайвам тежка¬
та си съдба, вайкам се. и горко съжалявам за постигналата ме тежка участ,
отредила ми страдания, беДи, нещастия. · Най—напред протестирах, че
съм искал да освобождавам „пустата България“, та затова именно
мисля, че по - погрешка съм попаднал в затвора Да си оплаквам .Дни¬
те. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.600).
596. от ден на ден. А Постоянно, непрекъснато, с нарастване. ·
От Ден на Ден животът става все по-тежък и по-несигурен. (Р.р.).
597. посред бял ден. А Открито, явно, през деня, когато е съвсем
светло и всичко може да се види. · А ето как се случи да ме арестуват
посреД ' бял Ден, брадвата е далече от - мене, зад вратата, аз стоя
върху -нвдовъривнстс купа, патрулът седи в шанеца. (ЙТадичков,
Барутен буквар, с.68).
V В библейските . текстове има сходен във формално отношение израз със също¬
то значение (напр. Амос 8:9 J в оня ден,, казва Господ Бог, ще направя слънцето да
залезе по пладне и ще помрача земята посред бял ден“).
598. през ден. А Много често. · Не я ли виждаш-, през ден е у нас
и все е недоволна. (Р.р.).
599. през ден, през два. А От време на време, доста често. · През
Ден, през два навестявам родителите си на село, вече са стари и се
нуждаят от наглеждане. (Р.р.).
600. силен на деня. X Влиятелен, с властови позиции човек; управ¬
ник. · В същото време нашенските силни на деня са заровили глави¬
те си в пясъка като щрауси в пустинята и бягат като дявол от та¬
мян от проблемите и истината. (Мин. год., бр.32, 2016, с.9).
- 157 —
уцелвам десетката
601. черен ден. А Трагичен момент; ден. в който се е случило не¬
щастие, беда. · В онзи черен ден преди две седмици Венци още не’■ е
бил .под пълна наркоза. ■ когато стенел: имам момиченце на година ■ и
половина, а ще остане инвалид. (Труд, 22.12.2001. с.4).
602. черни дни. А Трудни времени. · И като се заредиха едни
черни дни за по-голямата■ част от българите, та вече 25 години. (Р.р.).
В Локо' София имали пари за черни дни. (Меридиан Мач, 30.05.10).
п ДЕРА:
вадим {дерем) си очите - вж. при ОКО.
дера {раздирам) си ризата - вж. при РИЗА.
п ДЕРЕ:
докарвам {нося) вода от девет дерета {кладенци) -
вж. при· ВОДА.
п ДЕСЕН:
дясна ръка - вж. при РЪКА.
дясно ухо съм на някого ---вж- - при· УХО.
лява ръка, десен джоб - вж. - при РЪКА,
лявата ръка не знае какво прави дясната - вж. при РЪКА,
сърби ме дясната ръка - вж. при - РЪКА.
249. ДЕСЕТ
♦ в девета <десета, трета> глуха - вЖ. при ГЛУХ’.
603. десетте божи заповеди. Книж. - Най-важните житейски мак¬
сими. основните правила. · Всеки трябва да усвои десетте божи запо- ‘
веди на професията си и да ги съблюдава стриктно, ако иска да е
истински професионалист. (Р. р.).
V °т библейската книжнина.
Ф {три) десет пъти мери, един път режи - вж. при МЕРЯ.
250. ДЕСЕТКА
604. уцелвам (улучвам, удрям) <в> десетката. / удар в десетката.
Книж. Л Правя най-точния, ний-сполучливия ход, който се оказва пече¬
ливш. · Късметът им бил на приливи и отливи. С водката обаче удари¬
ли в десетката.(Труд, 13.08.2001. с.31). Ако все пак излязат верни слу¬
ховете, че министър ще стане бившият шеф на Националния осигу¬
рителен институт, това ще е удар в десетката..(Труд, 29.06.2001, с.11).
Първанов уцели десетката ((бел. авт. - изразява тревогата си от кон¬
дете индиго
- 158 -
фликта в съдебната система). (Труд, 28.01.2002, с.1). В тази смисъл с
„Девети“ Калоянов е улучил десетката. (Труд. бр.25. 2004, с.14).
V °т спорта стрелба.
251. ДЕТЕ
605. дете индиго. Книж. А. Ново поколение деца. свръхнадарени.
• Синът на Валери Божинов бил дете индиго. (Уикенд, бр.1, 2011).
606. дете в майка . ще заплаче, ж - ' Положението ще стане много
тежко, лошо, поради жестокостите на някого. · Лошо, лошо! Дете в май¬
ка ще заплаче тая година. Да се провали гробът на ония, които ста¬
наха себеп да стане тоя ■ карашмалък, който изяде главата и на ца¬
ря! (Зах. Стоянов. Оьч., т.1. с.549-550).
607. и на децата е (стана) ясно. А Съвсем очевидно е, всички
разбират. · Поне в Пазарджик ■и на децата стана ясно, че. намаление
на цената де факто няма да има. (168 часа, бр.7, 2002. с.6).
608. като дете (се радвам'). - Най-искрено, най-чистосърдечно,
неподправено, без задръжки. · И цял. свят видя как се радва като дете
и как прескача загражденията, за да поздравява медалистите. (Труд,
20.01.2001, с.11).
609. <не> ставай (ставам) дете. А Държиш се. постъпваш глупа¬
во. неразумно. · Не ставай дете, сам разбираш, че със сръдни нищо
няма да постигнеш. (Р.р.).
4 мамино детенце I мамин син / мамино синче -
вж. при МАМИН.
а ДЕТО:
дето двама и той трети - вж. при ДВАМА.
за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората) -
вж. при ДУХАМ.
където (дето) ми видят очите - вж. при ОКО.
отивам на вятъра (на халос, за този дето духа) - вж. при ВЯТЪР.
252. ДЖЕЗВЕ
610. едно джезве кокали. Жарг. Ирон. А За човек - телесно мно¬
го слаб. · Тръгнал и той да се бие,, едно джезве кокали и душа под
наем носи, ама на, и той барабар с „юнаците“. (Р.р.).
611. завира ми джезвето <отвътре>. Жарг. А Бързо со ядосвам, нерви¬
рам со. вбесявам се. · И понеже бързо ми завира джезвето ... (с.38). Нищо
ли? - завира ми джезвето отвътре. (Ат. Мандаджиев, Маестрото. с.58).
159 — скъъанджоб
253. ДЖИГЕР
612. излиза ми—джигера. А Силно се преуморявам, оставам без
дъх. · Ако им кажа, че ги чакам в 8.30, а участието им е след 3 мину¬
ти, без да им пука, ще разцепят секундата и ще ми излезе Джиге-
рът. (168 часа, 13-17.06.2003, с.24).
254. ДЖОБ
613. бъркам в джоба на някого. А Принудително вземам пари от '
някого за нещо; ощетявам го. ♦ Запознати твърдят,, че зад целия скан¬
дал всъщност стояло нараненото его на Морфов, който се почувст¬
вал смъртно обиден-, че хем му бъркат в Джоба за кауза, която са
избрали без съгласието му, хем не считат за нужно да- го информи¬
рат за това, преди да го съобщят в медиите.. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.69). Изводът бе — българинът не обича Да му бъркат допълнително
в Джоба., а и хакерите в страната са сред планетарните лидери.
(Труд, 20.01,2015, с.2).
614. джоб парасъ. А Пари за дребни разходи. · Ти това за пари ли
го имаш.. Това са Джоб парасъ?, дай някоя по-едра банкнота. (Р.р.).
V От турски.
615. изтънява ми джоба. А Обеднявам финансово. · Причината
за това е, че Джобът на българина изтъня много през последните
година-две. (168 часа, бр.5, 2002, с.16). От една страна -са изтънели¬
те -'им Джобове след високите сметки за ток и парно. (Труд, бр.39,
2002, с.Ю).
♦— лява ръка, десен джоб - вж. при РЪКА.
616. не ми е по джоба. / по джоба ми е. — Не ми е по финансовите
възможности. / По финансовите ми възможности е. · Двамата се запоз¬
нават и скоро рзазбират, че имат общо желание — да правят самоле¬
ти, защото вносните не са по Джоба им. (Труд, 08.03.2001, с. 18).
617. олеква ми джоба. А Обеднявам финансово. · От - което сред¬
ният българин няма да му стане по-леко, освен че Джобът му ще
олекне още повече. (Труд, 01.03.2000).
618. отивам {отиДа) -{влизам I вляза) в джоба {Джобовете) на
някого. . За пари, материални ценности - взема ги, получава ги някой. ·
Колкото пари спечели за тия 'няколко седмици, отиДоха в Джоба на
лихваря. (Р.р.).
619. скъсан джоб— А Безпаричие, бедност. · Секретарката заря¬
за мъжа си заради скъсан Джоб. (Уикенд, 8-14.01.11, с.83).
слагам в малкото си джобче...
160 —
620. слагам в малкото си джобче някого. · Превъзхождам някого
по способности, знания, култура или по постижения. · Този път страте¬
зите на столетницата сложиха в малкия си джоб и Симеончо е не¬
говите осемстотин дни.. (Ретро, бр.6, 2017, с.4).
621. удрям по джоба някого. Л Нанасям финансови загуби нг няко¬
го. · Увеличаването на ДДС от 20 на 24 на сто ще удари по джоба
крайните потребители на стоки и услуги. (Труд, 41.05.14, с.9). И вина¬
ги избираше не скъпи неща, за да не ни удари по джоба. (Ел.Рязгнов,
Незавършена равносметка, с.640).
п ’ ДЖУНГЛА:
закон на джунглата - вж. при ЗАКОН.
255. ДИВ
622. див петел. а Буен, вироглав и своенравен човек. · Ех, момче,
на младини и аз бях див петел, но животът ме поочука и укроти.
(Вр)·
623. като в Дивия запад. А ' В свят нг произвола и престъпността.
• Чувствам се като в Дивия запад. (Стандарт, 49.03.2401, с.11).
V От истлаичессотл минало нг САЩ.
4 оставям питомното да търся {диря) дивото -
вж. при ПИТОМНО.
256. ДИВИДЕНТИ
624. печеля {вадя, извличам) дивиденти. Книж. А Получавам
изгода, облаги, облагодетелствам се от нещо. · А когато ' политолози
решиха, че могат да печелят дивиденти за техните си интереси с
темата „досиета“, резултатът бе разделяне на нацията. (Труд,
19.04.2002, с.10). Не трябва да се вадят дивиденти от този случай.
(Стандарт, 04.12.2001, с.З). А техните опоненти трескаво да кроят
планове как да извлекат дивиденти от предизвестената им грешка.
(Сега, 45.02.2401. с.9).
V Ст икономическата сферт.
Г ДИГАМ:
дигам {вдигам) си консулите - вж. при КОНСУЛ,
та дим {пушек, пара, дреб) се дига - вж. при ДИМ.
-16Й -
тиха дипломация
257. ДИКИШ
625. хвана {хващам} дикиш. X Имам успех, резултат; постигам
целта си. · Неговото „Иване,’ кажи си“ не хвана дикиш,, но пък двете
денонощия на ’’Бил Клинтън в София задълго ни вкараха- в американ¬
ска орбита. (Ретро, бр.4, 2017, с.44). Казвам си мнението, а дали ще
хване дикиш,, е отделен въпрос. (Уикенд. бр.4, 2017, с.39).
V °т тур. dikiş ‘шев, тегел’.
258. ДИМ
626. · дим да ме няма, х Изчезвам отнякъде бързо и безследно. ·
Брендо дим да го няма. Никой не знае къде е соченият за наркобос
Евелин Бонев-Брендо. (Стандарт. бр.7887. 2015, с.1).
627. като (яко). дим. Ирон. X За изчезване - изчезвам отнякъде
бързо и безследно. · Гладът ми изчезваше като дим, па и сърцеболът
ми преминуваше. (Зах. Стоянов. Съч., т.1, с.537). Но и .младоците, щом
минели през разговор с г-жа Радева, си плюели на петите яко дим.
(Ретро, бр.9, 2017, с.4).
♦ . няма огън без дим в^к. при ■
628. та дим (пушек, пара, дреб) се дига. Ирон. X След главно
изречение. Напрегнато, енергично, припряно, много усилено. · Ураганно
цените се вдигат, та пушек - се вдига. (Мин. год.. - бр.9. -2010, с.5). На¬
шият обаче играе, та пушек се вдига. (Уикенд, 3-9,03.2012, с.90).
п ДИНАМИТ:
буре е динамит - вж. при БУРЕ.
259. ДИНЯ
629. подлагам динена кора <под крака> на някого. X Хитро из-
мамвам, изигравам - някого, подвеждам някого, обикн. като му попречвам
да осъществи нещо. · Когато едно правителство падне, подлага дине¬
на кора на ■ следващото. Отказва всякаква приемственост. (Галерия,
бр.48, 2016, с. 20). Той вече бе успял■ да подложи динената кора под ' нозе¬
те - на своя най-близък приятел д-р Донев. (^Христов, Ад а Рая, с.127).
♦ нося две дини под една мишница - вж. при ДВЕ ./ ДВА.
260. ДИПЛОМАЦИЯ
630. тиха дипломация. Книж. X Неофициални, тайни преговори,
договаряния. · И му ’ дойде времето и на премиера Сакскобургготски
като- дирек
- 162 —
да задейства контактите си, след като „тихата Дипломация“ така
и не даде резултат. (Труд, 15.01.2004, с.11).
V О дапломатическата сфера.
261. ДИРЕК
631. като дирек., А Изправен и неподвижен.. · Какво си се побил
като Дирек, седни,-разположи се удобно, кажи какво те измъчва. (Р.р.).
262. ДИРНИК
632. налягай си дирника. Грубо. А Стой мирно, спокойно. · Ако искаш
да си запазиш работата, налягай си - Дирника, иначе ставаш зян. (Р.р.).
633. не си вижда дирника. Вулг. Пренебр. л. Не съзнава какъв е
(казва се за човек с големи недостатъци или лоши . прояви, който предявя¬
ва големи . претенции или осъжда, критикува другите). · Не си вижДа
Дирника, ами тръгнал да ме одумва, че съм - бил такъв, онакъв. (Р.р.).
263. ДИРЯ/
634. оставям диря след себе си. Книж. а Извършил съм добри
дела, които се помнят и ценят от хората. · За мен винаги е било най-
важно да изляза като човек:, който е направил нещо, оставил е Диря
слеД себе си. (Монитор, 29.12.2001, с.22). ... големият творец става още
по-голям, когато оставя Диря слеД себе си. (Монитор, 29.12.2001, с.22).
♦ куче влачи, <Диря няма> - вж. при КУЧЕ.
п ДИРЯ2:
диря (търся) цаката на някого или нещо - вж. при ЦАКА,
оставям питомното да търся (Диря) дивото -
вж. при ПИТОМНО.
264. ДИКТОВКА
635. под диктовката на някого. Книж. А Под чуждо нареждане
или влияние. · Жалко - е, че няма собствено мислене, а действа поД
Диктовката на други.. (Р.р.).
п ДИТИРАМБИ:
пея дитирамби на някого или на нещо - вж. при ПЕЯ.
□ ДИШАМ:
дишам във врата на някого - вж. при ВРАТ,
дишам с пълни дробове - вж, при ДРОБ.
163 всяко зло· за добро
265. ДНЕВЕН
636. на дневен ред. Книж. А Предстои за осъществяване, извърш¬
ване или зг разрешаване в най-близко бъдеще. · Сега на дневен ред са
подобни - опити и за други спорни казуси.. (Уикенд, бр.4, 2017, с.З). Гър¬
межът на техните 125 пушки, макар и слаб, но те бяха уверени, че
той ще бъде достатъчен да пронизи ушите на заспалата европейс¬
ка дипломация и да изнесе името на българина на дневен ред, име,
което по онова време беше твърде потъпкано. (Зах. Стоянов, Съч.,
т.П, с.177).
п ДНЕШЕН:
до ден днешен - вж. при ДЕН.
266. ДОБА
637. в (по) глуха (потайна) доба. Книж. Л. След полунощ, още по
тъмно. · Тръгнахме от село в глуха доба,, едва бяха пропели първи
петли. (Р.р.).
267. ДОБРЕ
638. добре дошъл съм някъде. ·· · Приет съм някъде радушно, е
желание или съм нужен някъде. · Просветният министър Тодор Танев
заяви., че македонците са добре дошли да учат у нас, но не е наша
работа да се месим в техните правила. (Стандарт, бр.7887, 2017, с.З).
♦ по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата
- вж. при ВРАБЧЕ.
♦ по-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв - вж. при КУЧЕ.
♦ постилам си добре пред някого - вж. при ПОСТИЛАМ.
268. ДОБРО
639. всяко зло <е> за добро. А Житейска максима зг спокойно,
приемане нг сторено зло или неуспех, които в последствие се оказват за
добро. · И докато в нощта преди избора юристите агитираха за
Гергана, нововремци направиха и невъзможното комисията да ог¬
лави единственият друг кандидат - анестезиологът Венко Алексан¬
дров. И успяха. А тя прие загубата с изправена глава,. Времето пък
показа,, че всяко зло е за добро. (Труд, бр.Ш, 2004, с.12/ Стоянка се
грижеше за него много дълго време. Но пък направи една грешка. Но
всяко зло, за добро.. Тя много го обиждаше. (Телеграф, 28.01.2017, с. 13).
зи добро или зло
- 164 —
640. за добро или <за> зло. а - Тики се случи; тики се нареждат,
така се - повеждат нещата. · Освен това, за добро или зло, аз съм му
внушил някакъв тик за „кимание“ при общуване с мен. (Труд, бр. 139,
2004, с.14). Уведомява го, че - за добро или за зло, короната на Цар
Футбол е избрала неговата глава. (Уикенд, бр. 51, 2016. с.84).
641. няма ненаказано добро, л Казва се а случайте, когато зи
извършено добро се отплаща със ало. · Убедени сме, че няма ненаказа¬
но добро и затова избягваме да■ го правим.. (Мин. год., бр.5О, 2016, с.11).
269. ДОБРУТРО
642. от голямото добрутро. Ирон. - Човек с висок’ служебен или
обществен пост; издигнал се или забогатял. · Той на такива като нас
вече не обръща внимание. вече е от голямото добрутро. (Труд, бр.139,
2004, с.14). Второ, че когато един апостол каже на новопокръстения
бунтовник, че голямото „добрутро “ на комитета се намира не в не¬
говото село или град, но там., в Белград или Букурещ,, дето има пра¬
вославен княз и християнска войска, то естествено е, че ще може да
произведе по-голямо впечатление. (Зах. Стоянов, Съч., т.1. с.77).
п ДОБЪР:
вземам добър край - вж. при КРАЙ.
добрият самарянин - вж. при САМАРЯНИН.
на добра воля - вж. при ВОЛЯ.
(нарушавам, прекрачвам) добрия тон - вж. при ТОН.
270. ДОВЕРИЕ
643. на юнашко доверие. — Доверявам се сляпо ни някого. без ди
го познавам добре и без каквито и ди са гаранции. · Днес Сокола твър¬
ди, че е направил грешка, когато подкрепи на юнашко доверие пър¬
вото демократично правителство на Филип Димитров. (Труд.
16.01.2002, с. 11).
п ДОГОДИНА:
догодина по това' време - вж. при ВРЕМЕ.
° ДОДЕ:
доде ми хлопне дъската - вж. при ХЛОПНА.
п ДОЕН:
дойна крава - вж. при КРАВА.
- 167 —
от един дол дренки
271. ДОЗА
644. конска доза. А Много голямо количество (обикновено зг ле¬
карство, спиртни напитки). · И какво излиза от последната конска доза ,
истерия в изпълнение на хиларисти, и меркели-сти, разбирай либе-
рал-фашистл\ (Уикенд, бр.22, 2017, с.31). Пиех хапчета и сиропи в кон¬
ски дози, подобрение никакво. (Р.р.). Рафтингът, конска доза, адре¬
налин. (Седмичен труд, бр.21, 2010).
V От нетертнгртгтг медицина.
О ДОЙДА:
ден да мине <друг да дойде> - вж. при ДЕН.
добре дошъл съм някъде - вж. при ДОБРЕ,
каквото ми дойде на ум - вж. при УМ.
какъвто дошъл, такъв си отишъл - вж. при КАКЪВТО.
272. ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ
♦ докарвам {нося) вода от девет дерета {кладенеца) -
вж. при ВОДА.
645. докарам {докарвам) я донякъде. А Започвам нещо, без дг го
довърша, без дг стигна до резултат. · Каквато и' работа да започнеш,
все я докарваш само донякъде и се отказваш. (Р-р.).
646. дотука я докарвам. Неодобр. А Стигам до лоши резултати, до
критична точка в извършването нг някаква работа или в отношенията си с
някого. · Вземаше пари назаем от всичките си познати, не връщаше и
както виждаш дотука я докара, да го - влачат по съдилища.. (Р.р.).
♦ стигам {докарвам) до просешка тояга - вж. при ТОЯГА,
п ДОКАТО:
докато кажа „а“ - вж. при „А“.
докато си почивам, да оплевя лещата - вж. при ЛЕЩА.
п ДОКОПАМ СЕ:
докопам се до кокала - вж. при · КОКАЛ.
273. ДОЛ
647. от един дол дренки. Неодобр. А Зг характеризиране нг чо¬
век при сравняването му по качества и постъпки с друг: със същите не-
дестггьцu е. · Соломон Паси излезе мекере, Александър Каракачанов
разби организацията, Едвин Сугарев и той е От същия дол дренки.
(Мин. год., бр.2, 2010, с.9). Изглеждал добър - как може?- Всички са
от един дол др^^ен^и! (А.Гуляшки, Злгт, руно, с. 176).
долен човек
- 166-
274. ДОЛЕН
648. долен човек. Неодобр. А Възклицание за изразяване на нео¬
добрително отношение към някого, който е извършил или върши недостойни
неща. · Не ми говори за него, той е Долен човек, занимава се само е
доноси и мошеничества. Не заслужава да бъде съжаляван. (Р.р.).
649. долна работа. Неодобр. л. Възклицание за изразяване на нео¬
добрително отношение към нещо. · Това са такива Долни работи,- че
дори не ми се говори за нещата, които е натворил. (Р.р.).
♦ —по бели (Долни) гащи - вж. при БЯЛ.
п ДОЛУ:
от горе до долу - вж. ГОРЕ.
долу ръцете от нещо или от някого - вж. при РЪКА.
п ДОМ:
аврамов дом - вж. при АВРАМОВ,
градя (строя) <Дом, къща> на (върху) пясък -
вж. при ПЯСЪК.
п ДОНЯКЪДЕ:
докарам (Докарвам) я донякъде - вж. при ДОКАРВАМ.
п ДОРИ:
<Дори> и грам - вж. при ГРАМ.
о ДОТУКА:
дотука я докарвам - вж. ДОКАРВАМ.
а ДРАГО:
мило и драго (Давам) - вж. при МИЛО,
на— драго сърце - вж. при СЪРЦЕ.
275. ДРАКА
650. хващам / хвана (уловя) драките. — Забягвам в планината, за
да се скрия или да се боря .срещу някого. · Има един ненормалник в
селото, тършува по изоставените къщи., а като го сгащила полици¬
ята, хванал Драките и цял месец го няма никакъв. (Р.р.).
276. ДРАКОНОВСКИ
651. драконовски мерки (закони). Неодобр. . Прибягване до су¬
рови наказателни мерки, решения, постановления, закони, понякога несъоб¬
разени .със здравия смисъл. ·. Опитът на Румъния за ликвидирането
167 -
свалям дрехите . от гърба...
на корупцията показва, че успех може да се постигне само с Драко¬
новски мерки и закони.. (Р.р.).
V От зaконите, които въвежда в Атинската република нейният първи законода¬
тел Драконт (VII ■ в. пр.н.е.). Неговите закони предвиждали смъртно наказание дори за
дребни провинения като напр. за кражба на плодове от чужда градина.
п ДРАСВАМ:
драсвам клечката на нещо - вж. при КЛЕЧКА.
а ДРЕБ:
та дим (пушек, пОра, Дреб) се — дига - вж. при ДИМ.
а ДРЕБЕН:
дребна риба - вж. при РИБА.
и дребното камъче прекатурва (обръща) колата - вж. при· КАМЪК.
2Т1. ДРЕМЯ
652. дреме — ми (пука ми) на сайдера (жилетката, пуловера, тръба¬
та, черупката и Др.). Жарг. Вулг. А Никак не ме засяга, не ме интересува
(като израз на пълно безразличие). · Дреме ми на сайДера, че щял да се
разсърди, негова си работа. (Р.р.). Според теб Надежда Михайлова и
Иван Костов наистина ли са били - любовници? - Дреме ми на тръбата!
Костов е тема на Кеворк. Мен ми е любопитно, доколкото изскачат неща,
които са обратни на това, което съм знаел. (168. часа, . бр. 12, 2004, с.27).
653. дреме ми (не ми Дреме) <на шапката>. Жарг. Пренебр. А
1. Никак не ме засяга, не ме интересува (като израз на . пълно безразли¬
чие). · Дреме ми на шапката, че имало избори, да не би нещо да се
променя след тях! (Р.р.). А 2. Не ме вълнува, не се страхувам. · Демон¬
стрира, че не му Дреме от нищо. (168 часа, 25-31.01.2002, с.5).
п ДРЕНКИ:
когато върбата роди дренки - вж. при ВЪРБА.
от един дол дренки - вж. при ДОЛ.
п .ДРЕП:
та дим (пушек, пара, Дреб) се дига - вж. при ДИМ.
278. ДРЕХА
654. свалям <и> дрехите (Дрехата) от гърба на някого.. . Ог¬
рабвам напълно някого, оставям го без каквито и да са средства. · Таки¬
ва са времената, навъдиха се едни изроди, които и Дрехата от гър¬
ба ти свалят без да им трепне сърцето. (Р.р.).
захвърля като дрипа...
-168 -
279. ДРИПА
655. захвърля / захвърлям като дрипа някого. Пренебр. А Изос¬
тавям безцеремонно някого. · Ходи с нея две години, използва я, а нак¬
рая я захвърли като дрипа. (Р.р.).
280. ДРОБ
656. дишам с пълни дробове. Книж. - Чувствам се волен, сво¬
боден, неограничен. · Сред’ новите си приятели се чувствам възроден,,
дишам с - пълни дробове. (Р.р.).
о ДРУГ:
бъркаме един друг в кесиите си - вж. при КЕСИЯ,
ден—да мине <друг да дойде> - вж. - при ДЕН.
друга бира - вж. при БИРА.
един през друг - вж. при ЕДИН.
за едни майка, за други мащеха - вж. при МАЙКА, - ~
който вади нож другиму, от нож умира -—вж. при КОЙТО,
от друго тесто <съм замесен> - вж. при ТЕСТО.
пея (запявам) друга песен (на друг глас) - вж. при ПЕСЕН,
през (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза —
вж. при УХО.
ядем ' ■ се един — други - вж. при ЯМ.
п ДРУГАРКА:
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена -^ощипано
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА.
281. ДРУГО
657. между другото. А Без отделяне на специално внимание, наред
с други по-важни неща. · Между другото, тя разказва, че Петраки бил
видял един път как дядо Райчо, уж майор и първенец, копаял лозя и
плел чорапи, а друга една майорша, пак българка, която ходи с пай¬
тон на станцията, у тях вкъщи перели кирливи ризи и пр., и пр. (Зах.
Стоянов, Съч.. т.З, с.ЗОЗ).
282. ДРУЖИНА
658. кой да води бащината) дружина. А Кой да бъде вода¬
чът, кой ди командва, кой ди се разпорежда. · Те имат принципно
мотивировки като коя партия в коя ’ще се влива и разлива, коя
организация кого ще погълне и т.н,, ■ но всъщност спорът е кой ще
-169-
някакъв, тг дрънка
води бащина дружина. (Труд, 49.41.2442, с.10). Славолюб Муслин
започна тренировки като на Запад и се видя, - че отборът, -е в шан¬
тава форма.. Отрази се и спорът кой да води бащина дружина. Не
само играчите- са виновни, те скачат според тоягата. (Труд, · бр. 137,
2004, с.44).
283. ДРУМ
659. ходя по царския друм. . А Постъпвам, действам по законния,
общоприетия начин. · Той както иска, така да постъпва, ти си ходи по
царския друм, за да гледаш хората в очите. (Р.р.).
Вж. и · “ вървя си по царския път“ при ПЪТ
V П^изходът нг израза е д^ве^ свързан е с практиката дг се градят от цгрете
пътища до важни обекти в държавата, наричани „царски пътища“. - Първообраз мо¬
же дг се открие и в библейската книжнина, нгпр. в Четвърта книга нг Стария завет -
Числа 21:22.
660. широк ти друм. Пренебр. Л. Махай се, върви, където искаш;
пръждосвай се. · И сега какво си мислиш, че трябва да направя, да се
хвърля на врата ти, да те моля? Я, си гледай работата, широк ти
друм, мъже много. (Р.р.).
□ ДРУСАМ:
друсам {държа) на колене някого - вж. при КОЛЯНО.
284. ДРЪН
661. дрън, дрън ярина. Пренебр. А Празни приказки, глупости. ·
Всичко това, което ми разправяш, е дрън, дрън ярина, ами я се захва¬
щай за работа. (Р.р.).
285. ДРЪНКАМ
662. някакъв, та дрънка. Ирон. - А Втора част в някаква квалифи¬
кация, с която квалификацията иронично се характеризира кгто валидна в
най-голяма степен; от сигурно по-сигурно. · Какво е положението в род¬
ното народно събрание? Със сигурност не е розово, а балканско, та
дрънка. (168 часа, бр.11, 2002, с.2).
п ДРЪПВАМ:
дръпвам кокала на някого - вж. при КОКАЛ.
дръпвам шалтера на някого или нещо - вж. при ШАЛТЕР.
бия дузпата - на някого
- 170-
286. ДУЗПА
663. бия дузпата на някого. А 1. Наказвам някого. · Съдът би
дузпата на Ленков. (Труд, бр.144, 2010). А 2. Изгонвам някого. · Запоз¬
нати разказват, че националът ù бил дузпата. (Шоу, бр.53, 2013, с.53).
V От футболната игра.
287. ДУМА
664. вземам си думите назад (обратно). - Отказвам се от нещо.
което съм казал. като признавам неговата несъстоятелност; извинявам
се. · Разбрах, че съм прекалил с обвиненията. затова побързах да си
взема думите назад. (Р.р.).
665. голи думи. А Обещания без покритие. · Приказките и на
това правителство, че ще стимулира дребния бизнес, се оказаха са¬
мо голи думи, каза той.. (Труд. бр.27, 2002, с.19).
666. голяма дума да не кажа, ж Да не избързвам с пресилено твър¬
дение. · За да не кажа голяма дума, но аз за себе си можа се похваля,
че се съмних за чистия косъм на стареца, когато той за последен
път дойде при нас. (Зих. Стоянов. Сън.. т.1, с.521).
♦ голям залък лапни, голяма дума не казвай - вж. при ЗАЛЪК.
667. две думи на кръст не мога да кажа, х 1. Нямам дар слово,
не умея да говоря на публично място. да се изказвам. · Той е от тези
хора, които нямат дар слово. Ако трябва да вземе думата пред хора,
две думи на кръст не може да каже, но затова пък е отличен профе¬
сионалист. (Р.р.). X 2. Губя дир слово от силно душевно вълнение. ·
Изненадан на местопрестъплението, малкият крадец не можеше две
думи на кръст да каже в свое оправдание. (Р.р.).
668. дума да няма. А Безспорно, без съмнение. разбира се. · Сту¬
дено беше, дума да няма, и всички знаем, че това е слабото място на
премиера, но’ чак пък такава шапка ... (Ретро, бр.4, 2017, с. 11).
669. дума не обелвам, а Не казвам нищо, премълчавам. · Но
винаги когато се случва нещо наистина драматично, мълчи гузно,
дума не обелва. (Уикенд, бр.51, 2016, с.ЗЗ). В града се е възродила
банда ’ за поръчкови убийства - върху тази версия също работят
ченгетата,’ които дума не - обелват по случая с Митъо.- (Шоу. бр.З,
2015, с.13).
670. дума по дума. А Съвсем точно, буквално, подробно. · Почти
моментално ченгетата от посолството на Лондон започват да про¬
веряват дума по дума казаното от рибаря на шарани. (Уикенд, бр.51,
17171 крилати думи / крилата фраза...
2016, с.67). Предавам ти Дума по Дума всичко, което ми заръча да ти
кажа. (Р.р.).
671. думата ми на две не става, х 1. Заповяданото от мене не
подлежи на промяна. · Между тия последните беше и някой си Кескин .
Пехливан, а на човек пехливанин между турците - става ли му Ду¬
мата на Две? (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.646). А 2. Никога не се отказвам
от това, което кажа или обещая. · Щом съм обещал-, ще го направя-,
моята - Дума на Две не става. (Р.р.).
672. държа на думата си. А—— Изпълнявам обещаното. · Той е човек,,
който Държи на Думата си, няма начин да не изпълни обещанието
си. (Р.р.).
673. загубвам <и> ума и дума, х Съвсем съм смутен, объркан,
обикновено от голяма уплаха или изненада, и не мога нищо да направя или
кажа; стъписвам се, сащисвам се, смайвам се. · Толкова бях развълну¬
ван, че загубих и ума и Дума. (Мин. год., бр.1, 2017, с.17). Момичетата,
сред които попадна, загубиха ума и Дума щом само го зърнаха. (Га¬
лерия, бр.6,2017, с.10).
674. изпускам дума. А Неволно казвам нещо, което трябвало да се
крие или . е неуместно; издавам тайна. · Ако не беше изпускал дума,
щяхме да заживеем до момента. (Втора младост, бр.24, 2009, с.9).
675. казана дума - хвърлен камък. А Веднъж нешо казано не
може да бъде върнато назад. · Когато се успокоил, Морфов сигурно е
съжалил за острия си език, но казана Дума - хвърлен камък.. (Уикенд,
бр.51,2016, с.69).
676. казвам <еДна> топла дума. А Приласкавам; казвам нещо
приятно, приласкаващо, насърчаващо. · Досега никой не ги е потърсил
и да им каже поне еДна топла Дума. (Труд, 09.01.2002, с.27).
677. крилати думи. / крилата фраза. / крилата мисъл. А Изре¬
чена мъдрост или сполучлива остроумна фраза, която придобива широка
популярност в .живата реч. · Крилатите Думи „гълъб на мира“ получа¬
ват световна популярност. (Р.р.)..В неговата биография това е ри¬
муваната пиеса „Горе от ума“ (на български - „От ума си тегли“),
която се' играе и до днес в Русия и е източник на много крилати
фрази. (Мин. год., бр.2, 2017, с.23). Ами - бушонът, който ще се върне
в Световната банка с крилатата римска фраза „ След мене потоп “
и със CV, в което ще пише „министър“. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5).
V Първоизточник са поемите „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, в които се срещат
образни фрази като „Той промълви крилата Дума“. Съвременната осмисле^ат на
израза обаче води началото си от сборника на немския учен Георг Бюхман „Крилати
думи“ (1864 г.), в който са поместени навлезли в живата реч литературни цитати,
мека дума
- 172 —
думи, изречени от исторически лицг, афоризми, имена нг литературни и митологични
персонажи, превърнали се в нарицателни имена и т.н, придружени с коментари зг
произхода и употребата им.[ЕС].
♦ купешки (думи) приказки - вж. при ПРИКАЗКИ.
678. мека дума. А Нгй-благовидно казано. · ДОеетично “ даже о
много мека дума. (168 чгсг, 18-24.01.2002, с.7).
679. на думи. А Изречено като обещание, казано. · Лесно е на
думи да поемеш някакво задължение, трудно е на дело да "го осъщес¬
твиш. (Р.р.).
680. не вземам от дума. А Не се вслушвам в съветите, които ми се
дават, упорит съм, вироглав· съм. · · - Какво да правя с него, не взема от
дума, като е казал., чо ще учи за учитол, не ще и да чуе за друго. (Р.р.).
681. не - ми стигат думите. А Силно съм развълнуван от нещо,
поради което · не мога дг подбера най-точните и изразителни думи при
изргзявгне нг възхищение или силно негодувание, възмущение от нещо
или някого. · Не ми стигат думите:, за да мога да изразя благодар¬
ността си към кмета на Девня Димитър Димитров, който помогна
на мен и на моите ученици от Помощното училище „Васил Дру¬
мев“ в Шумен да отидом безпрепятствено до Каварна. (Труд, бр.174,
2004, с.2).
682. не проронвам и дума. / не обелвам нито дума. А Мълчг,
нищо не казвам, не продумвам. · Почти никой от тях не проронва и
дума, и двама завършват земния си път със самоубийство. (Седм.
труд, · бр.47, 2002, с.6). Хората, мръзнещи в наметнатите през рамене¬
те якота, не обелват нито дума. (Мин. год., бр.Т^О, 2016, с. 11).
683. нямам думи. А Изумен съм. · Не, нямам думи .... как можа
да сториш това! (Р.р. ). Пред очите на над 40 бизнесмени той удря с
юмрук по масата „Нямам думи“! Изумен съм!“ (Труд, бр.64, 2001, с.1).
684. отварям дума за някого или за нещо. А Споменавам, казвам
нещо зг някого или за нещо. · Ден со не минуваше да не бият турците
някого до умиране и да не му вземат дрешките от гърба; но никого не
чух да се оплаче против своите угнетатели, или пък да отворят дума
по кой начин би можали да со отърват. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.102).
685. от дума на дума, а В хода на разговора; така, разговаряйки,
неусетно. · Бейсинджър от дума на дума полегнала на Еминем, без
да се притеснява от факта, чо му е с 14 години - кака. (168 часа, 07¬
13.12.2001, с.37). От дума на дума те споделили пред нея безумната
си мечта - ' да бъдат представени пред фамилията Грималди, която
управлява богатото княжество. (Уикенд, бр,23, 2014, с.4).
- 173 -
дуле - и гащи
686. отмятам се от думата си. Л 1. Не спазвам обещанието - си. ·
Беше ми обещал да ме вземе на работа, но се отметна от -думата
си. (Р.р.). А 2. Отказвам се от нещо. което съм казал. · След'’изборите
лично аз в едни мои „Горчиви думи“ пак го заядох с едно-две’■ изрече¬
ния.. И не ■ се отмятам от думите си. Имало е за какво да „„посегна“
на любимеца народен - Лечков и левскарите■ го признават. (Седм.
труд. бр.5, 2004. с.2).
687. от половин дума разбирам. X Бързо и лесно разбирам, без да
си необходими много обяснения. - · Защото Стамболов не само не му
противоречеше, но и добавяше смели, оригинални мисли, а което бе¬
ше по-важното, разбираше от половин дума какво иска да каже
Скарлатов. (С.Бъчварова, Земя за прицел, - кн.1, с.23).
688. с две думи. I с една дума. А Казано накратко. · Казано с две
думи — гласуваха за него, ’защото във всяко отношение по го харесва¬
ха от другия кандидат — Цецка Цачева. (Ретро, бр. 49, 2016, ' с. 16).
След трагедията в Хитрино те разтегнаха дъвката до питането „А
какво прави ■ там■ генералът? С две думи,, няма за тях управия. Важ¬
ното е да се плюе, поводът е без значение.“ (Ретро. бр.5О. 2016, с.8.). С
една дума той е отявлен туркофил. (Уикенд. бр.4. 2017, с.66).
689. сладки думи. А Казани приятни неща. · Под тези сладки
думи се крият регулации и закони. (24 часа, бр.71. 2014. с.14).
690. тежка дума. А Решаваща намеса в разрешаването на някакъв
проблем; авторитетно мнение; окончателно решение. · Според инфор¬
мацията трансферът на българина в момента зависи от тежката '
дума на треньора му в Перм, Рашид Рахимов. (24 часа, бр.139, - 2010).
Не истината, не реалността, а паричките:, капиталите си казаха
тежката дума,. (Над 55, бр.4, 2017, с.13).
п ДУНАВ:
власите се давят на края на Дунава - вж. при ВЛАХ.
288. ДУПЕ
691. дупе да ми е яко. I яко ми дупе. Грубо. А Ди му - мисля,
чакат ме големи изпитания. · „Тогава ще вдигнат хората от Рабиша и
дупе да им е яко на всички“, заканва се местен старец.. (168 часа, 07¬
13.12.2001, с.24). След изборите на всички дупе да ни е яко. Който и
да спечели.. (Уикенд, бр.12, 2017, с.34).
692. дупе и гащи. Просторен. Подигр. А Много близки, нераздел¬
ни приятели. · А те бяха дупе и гащи. И двамата заедно ги избрахме и
професори, и ректори. (Ил. Бешков, Словото ни Бешков, с.214).
с голо дупе
- 174 —
693. с голо дупе. Грубо. А Беден, беднотия, сиромашия. · Никой
няма да ни вземе в Европа с туй голо Дупе. (Труд, бр.54, 2002, с. 17).
694. сухо дупе риба не яде. Грубо. А Без труд нищо не се постига.
• Сухо Дупе риба не яДе, е казал народът за такива случаи. Никой
няма да ти дава заплата, ако не работиш. (Р.р.).
V От риболова.
695. яко дупе (трябва). Грубо . Иска се смелост, кураж. · Но
тук видя, че трябва яко Дупе. (168 часа, 07-13.12.2001, с.6).
289. ДУПКА
696. в миша дупка, а 1. За криене - на много скрито, тайно място.
• Когато ги потърсиш за работа, никакви ги няма, в- миша Дупка ce
крият. (Р.р.). А 2. За отношение като закана - в крайно неудобно положе¬
ние ще поставя някого. · Ако нещо, дори съвсем мъничко от тях е
вярно, при промените, които настъпиха след 1989 г, щяха да ме вка¬
рат в миша Дупка.. (Уикенд, бр.9, 2017, с.40).
♦ девета дупка на кавала - вж. при КАВАЛ.
697. до дупка. Ж.арг. А До краен предел, докрай. · Младежът се
фукал какви скорости може да вдига, като натискал педала на газ¬
та До Дупка. (Телеграф, 29.08.2016, с.10). Непрекъснато повтарях на
студентите, докато репетирахме „Ревизорът“: „Искреност До Дуп¬
ка! Няма да лъжем никого“. (Уикенд, бр.12, 2017, с.69).
698. зейва дупка в нещо. А Появява се недостиг, липса в нещо. ·
Този гаф направо изправи на нокти екипа на Милен Велчев, защото
зейна нова Дупка от 8 милн. лв. в бюджета. (Сега, 15.12.2003, с.11). . В
хазната зейва Дупка, която няма откъде да се напълни. (Труд,
06.12.2001, с.8).
699. излизам от дупката. А Преодолявам критичното състояние, в
което съм попаднал. · „Левски“ излезе от Дупката и е - готов да играе
по най-добрия начин. (Стандарт, 05.12.2001, с.26).
700. навирам в миша дупка някого. А Нахоквам жестоко някого. ·
Като разбра каква глупост е направил, майка му се ядоса и го подх¬
вана с едни приказки, да го съжалиш, навря го в миша Дупка. (Р.р.).
♦ последна дупка на кавала - вж. при КАВАЛ.
701. попадам (изпаДам) в <черна> дупка. А Изпадам в психичес¬
ки срив; попадам . в безизходно, критично състояние, положение. · Дни
преди юбилея си изпаДнал в черна Дупка и се затворил вкъщи. (Уикенд,
- 177
запазвам присъствие нг духа
бр.1, 2010). Вече два месеца откакто е попаднал в дупка и не може да
се вземе в ръце, не може да преодолее психическия срие, след като
остана без работа. (Р.р.)· След завръщането си от Испания изпада в
дупка. Затваря се, казват близки на семейството. (168 часа, бр.16,
2004, с.72).
♦ пробивам дупка в главата на някого ! продъня главата
на някого - вж. при ГЛАВА.
290. ДУХ
702. вдигам {повдигам) духа на някого. Книж. · Окуражавам ня¬
кого, вдъхвам му увереност, оптимизъм. · Михайлова се опита да вдиг¬
не духа на присъстващите като бодро обяви война на. илиентализ-
ма. (168 чгса, бр.7О, 2001, с.7). С нови сили момичето се втурна да
повдига духа на американските войници. (168 часа, бр.21, 2442. с.71).
703. висок дух. Книж. А 1. Голям заряд жизненг енергия. · Той
все още е на инвалидна количка, ала духът му е висок:. (Женски тайни,
бр. 19. 2010, с.32). А 2. Извисеност нг чувствата, помислите и стремлени¬
ята. · Поетите се отличават с висок дух и целеустременост. (Р.р.).
има · близък по осмислеността си първолбага в библейските текстове
(нгпр. Дгн. 7:12· .ращото в него, в Даниила, комуто царят промени името на -Валта¬
сар, се намери висок дух, знание и разум“).
704. губя дух. / не губя дух. Книж. А Отчайвам се. / Не се отчай¬
вам. · Най-силната черта на характера му е, че не губи дух., винаги
намира нещо, което го зарежда с оптимизъм, с борбеност. (Р.р.).
705. загубвам присъствие на духа. / не губя (запазвам) присъс¬
твие на духа. Книж. А Губя самообладание, не успявам дг овладея -
нервите си, дг запазя спокойствие. / Не губя самообладание, успявам дг
овладея нервите си, запазвам спокойствие. · Само Роберт загуби при¬
съствие на духа. (168 ·часа, бр.27, 2001, с.7). Чорни изгубил присъст¬
вие на духа - „Има решение на съда., върнете ми парите“. (Труд,
бр.109, 2004). Бенковски макар и да бе отпаднал твърде много нравс¬
твено, но досега той се мъчеше да запази присъствие . духа, поне -за
очи пред момчетата. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.470-471).
706. запазвам присъствие на духа. А ' Запазвам спокойствие; вла¬
дея се, владея нервите си. · Единствено Васил Гарнизов запази при¬
съствие на духа и обясняваше, че можело да е и по-лошо. (Стандарт, ·
18.06.2001, с.З). Мъчителите, малоумни садисти, много се учудиха на
готовността му, но запазиха присъствие на духа. (Л.Левчев, Убий
Българина, с.216).
изпускам духа от бутилката
- 176 -
707. изпускам (пускам) духа от бутилката. Книж. Л. Със своите
неразумни действия поставям началото на неуправляем и много опасен
процес; изпускам контрола нид развоя на събития. над нещо, след като
съм им дал начало или съм премахнал ограниченията върху тях. · Вед¬
нъж изпуснали духа от бутилката четиримата стигнаха до проз¬
рението, че новият шеф на съдиите трябва да се казва Димитър
Пармаков. (168 часа, 07-13.11.20003, с.2). Западът като че ли усети, че
е пуснал от бутилката духа на чертането на нови граници на Бал¬
каните. (Труд, 20.12.2001, с.17).
V °т арабския сборник с народни приказали ,Р<иляда и една нощ“. Някога беден
рибар уловил в рибарската си мрежа меден съд. запечатан отгоре с оловния печат на
цар Сулейман бен Дауд. известен вълшебник и мъдрец. Той единствено анаол тайното
и страшно име на Аллаха, което произнесено можоло да управлява ветровете, птиците
и злите духове - джиновете. Веднъж царят се разгневил на один - от духовете и го
затворил в „бутилка“ - съдът. който намерил рибарят. Водон от любопитство. риба¬
рят отворил съди и оттам с огромен стълб от дим со. измъкнал наказаният джин. Да го
върно отново в „бутилката“ воче никой не можол.[ЕС].
708. калён дух. Книж. X Свикнал на изпитания, преминал през нес¬
годи и изпитания. · Като жена с кален дух, тя си пада и по военните
паради. (Труд, бр.139, 2004. с.12).
709. нищ духом. I беден духом. Книж. А Духовно беден, с ограни¬
чени духовни интереси. · И нашите нищи духом калугери не поучават
народа, затова и той престана да им ходи и да ги помага. (Хр.Г.Да-
нов. За теб, мили роде. с.69). Нищите духом нямат високи цели., стига
им да са сити и облечени. - (Р-р.).
V Иаразът води началото си от евингелеските текстове, въапроиавеждайки в
кондензиран вид първото от поученията ни Исус към неговите ученици при възкачва¬
нето му ни планината (напр. Лк. 6: 20 „блажени вие, бедните духом, защото ваше е
царството Божие“ / стб. нищии доухонк/). В Библията изразът има значение ‘смире¬
ните, на които е чуждо възгордяването’, понякога така си наричани и боднито?
недъгавите. В наши дни изразът о осмислен със значение -хора с ограничен кръгозор,
с посредствени интелектуални и духовни интереси'.
710. падам духом. Книж. л. Унивам, отчайвам се, губя вяра. · За
няколко години се промени до неузнаваемост, състари се физически,
но не падна духом. (Л.Лоачов, Убий Българина, с.227). - Как е в момента
Фархи? - Никога не пада духом. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5. с.458).
V В ^блетокито текстове ими близък пъраообраз (напр. Пс. ‘42:4 „и отпадна
в мен духът ми, онемя в мене сърцето ми“ стб. и 8нтн въ AikNf дВуъ люи).
711. подигам духа на някого. Книж. А Насърчавам, окуражавам,
ободрявам някого. · Публиката подигаше' духа на състезателите с
насърчителни възгласи. (Р.р.).
- 177 -
за тоя, дето духа
V Същата осмисленост изразът има и в Библията (напр. 2 Езд. 2:2 ,ГЬспс(
поДигна Духа на персийския цар Кира ‘‘ . стб. еъздкигъ гк Дхъ).
712. предавам <Богу> дух. Книж. А Умирам, издъхвам. · Вра¬
чанският владика Калиник преДаДе Богу Дух на втория ден след Рож¬
дество Христово. (Телеграф, 28.01.2016, с.8). Всички сме смъртни, всеки
един от нас- ще преДаДе Богу Дух в уречения ден. (Р.р.).
V Изразът възхожда към ^блейските текстове (напр. Ио: 19:30 когато Исус
вкуси от оцета, рече: свърши се! И -кСто наведе глава, преДаДе Дух“).
713. разбунвам духовете. А Предизвиквам вълнения сред хората в
някаква обществена среда. · Изявлението му разбуни Духовете в гра¬
да. (Труд, бр.49, 2002, с.9). Обръщението на Н. Симеон Втори, напра¬
вено непосредствено преди изборите, разбуни Духовете и провокира
вълна от мнения, коментари и оценки. (168 часа, бр.29. 2001, с.18).
714. спазвам буквата и духа на нещо. Книж:. X Спазвам всички
предписания и изисквания на някакъв нормативен документ. · Или таки¬
ва, колкото да бъдат спазени буквата и Духът най-малко на два нор¬
мативни документа. (168 часа, бр.40, 2000, с.32).
V От законодателната сфера. -
♦ телом и духом - вж. при ТЯЛО.
715. успокоявам духовете. Книж. А Внасям спокойствие. · За да
успокои Духовете, на 'сбирката в Габрово Веселин Близнаков обеща¬
ва НДСВ да - се обърне към министерствата да се справят с този
проблем. (168 часа, 19-25.12.2003, с.10). Дс броени дни се надявам да
имаме максимално точна информация, която да успокои - Духовете и
да даде правилата за държавната намеса на пазара. (Труд, 17.11.2003,
с.10). За да успокоят топката, Сергей Станишев и Румен Петков ре¬
шили да предприемат мерки. Спешната им визита в Москва е жест
към хардлайнерите. Те се надяват това да е послужило за успокоя¬
ване на Духовете и страстите. (168 часа, бр.22, 2004, с. 11).
291. ДУХАМ / ДУХВАМ
Ф духам супата - вж. при СУПА.
Ф духвам като вихрушка - вж. при ВИХРУШКА.
Ф духвам под опашката на някого - вж. при ОПАШКА.
716. за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гора- *
та). А Напразно. · Накрая се оказа, че съм работил за тоя, Дето
Духа, нямах никаква печалба. (Р.р.). Чакаш го за тоя, Дето клати
гората - проговори мрачно Цец. - Васил няма да дойде. (А.Гуляшки,
вземам душ
- 178 -
Злгт, руно, с. 127). Децата пък ходеха в това училище за тоя, гдето
вее: да зяпат из прозорците и да учат всичко наизист — папагалски.
(Хр.Г.Дгнов, Зг теб, мили роде, с.27).
♦ накъде духа (вее) вятъра - вж. при ВЯТЪР.
♦ отивам на вятъра (на халос, за този дето духа) -
вж. при вЯтЪР.
Ф плюя си на петите / духна на петите си - вж. при ПЕТА.
292. ДУШ
717. вземам душ. А Изкъпвам се. · Изглежда, хигиенните нави¬
ци на българските министри са да си вземат душ веднъж в седми¬
цата и съответно - да. до бършат с пешкир също толкова чосто.
(168 чгса, бр.21,2004, с.2). Ти отиди си вземи един душ. (Телев^. филм).
718. (обливам, полея) <като> със студен душ някого. А Казвам
или направим нещо нг някого, което му подейства крайно неприятно. ·
Ето защо като студен душ на всички,, които са имали търпението
да слодят кариерата на Бинев, подейства новината, че опитният
националист, медийният патриотар що поведе листа на ДПС. (Рет¬
ро, бр.9, 2017, с.10). Коалицията ГЕРБ-ПФ поля със студен душ над
400,000 пенсионери-инвалиди. (Мин. год., бр. 18, 2017, с.8).
293. ДУША
♦ бера душа - вж. при БЕРА.
719. вадя (изкарвам) душата на някого. А. Досаждам, притесня¬
вам някого с настойчиво искане; насилвам. · От мосоц насам детото
ми вади душата да му купя кололо, а аз все не мога да събора доста¬
тъчно пари. (Р.р.). Те знаят, че спра ли да им крещя, да изисквам от
тях и да им изваждам душата,, значи работата е много зле, значи са
ми безразлични и не се вълнувам какво ще излезе от тях. (Уикенд,
бр.12, 2017, с.69). .
720. вадя душата си на показ. А Изповядвам съкровените си пре¬
живявания пред другите. · · Ето на Бате Бойко. Ти си Мъж. Направо
вади душата си на показ в Слънчев бряг. (168 часа, бр.37, 2009, с.2).
721. вземам душичката на нещо. А Съсипвам напълно нещо от
безмилостна експлоатация. · Защото, ако бяха по-малки от закона,
досега лъскавото и свръхлуксозно возило да е минало поне няколко
пъти многочасови проверки на рентген, да са го обозкостили авто-
гинеколозите на рампата - на КАТ и да са му взели душичката от
179-
душа под наем нося
стъргане на нсмерата на двигателя и рамата с шкурка и пр. (24 ча¬
са, 14.12.2001, с.9).
722. данам душа на нещо. Книж. . Одухотворявам, оживявам,
давам живот на нещо. · Идеи много, интересни, мащабни, но няма
хора. които да им ДаДат Душа, 'да ги осъществят. (Р.р.). '
723. давам си душата. / душа данам— за някого или за нещо. А 1. Го¬
тов съм на всякакви жертви за някого или за нещо. · ... хора, на които
съм готов и Душата си Да Дам! ... (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.499). А
2. Много ми харесва, много ми се нрави нещо и съм готов на всичко, за да
го имам или да го получа.? Душата си Давам за стари градски песни.
Когато ги слушам, сякаш се пренасям в един съвсем друг свят, свят
на романтика, чистота и всеопрсщение. (Р.р.). Аз вярвам., че ако ня¬
кой кабадаия княз, да кажем например, нашият Александър Батен¬
берг, който Душа Дава за хубавото и разкошното, с първо виждане
още щеше да слезе от коня си и да начете на пътя няколко' 'хиляди
пари за тоя чифлик. (Зах. Стоянов, Съч., т.З,. с.411).
V С първото значение изра.зът има широка употреба в библейските текстове
(напр. И. Сир. 29:18 Д1е забравяй благодеянията на поръчителя, защото той е дал
душата си за тебе1“). В книжовния ни език този израз е развил и второ значение.
♦ до глъбините—на душата си / до дъното на душата си -
вж. при ГЛЪБИНА.
724. душа да ми е яка. / яка ми душа. X Очаква ме нещо много тежко,
много работа или голямо изпитание, за което ми трябват много сили и твър¬
дост, за да го понеса. · Душа Да му е яка на българина, щом неговите
министри умуват часове как да преметнат един закон, вместо да нап¬
регнат сивите си клетки как да измислят по-добър. (Труд, бр.8О, 2002, с. 11).
725. душа за две пари нямам. А Съвсем съм немощен, слаб. · След
продължителното боледуване вече Душа за Две. пари нямам. (Р.р.).
726. душата ми жадува. А Силно се стремя към нещо, мечтая, коп¬
нея за нещо. · Душата ù жаДуваше за обич, за приятелство, за неж¬
ност. (Р.р.).
V Първоо^азът е библейски (напр. Пс. 41:3 .Душата ми жадува за Бсга
силний, живий“). '
727. душа не ми остава / остана. А Чувствам се много изморен.
• Малина беше останала без Душа след края на концерта, (сп. Нов
Фолк, 1998).
728. душа под наем нося. А За човек - телесно много слаб. ♦
Тръгнал и той да се бие, едно джезве кокали и Душа поД наем носи,
ама на, и той барабар с „юнаците“. (Р.р.).
душа съм на нещо
180 -
729. душа съм на нещо. А Най-важен, най-значим, най-ценен. · Вий
знаете. че прочитанието ■ е душа на перото за всякого, а ’ най-много
за мене. Вярвате ли. брате, моето учение се състои в една суха гра¬
матична. Пък аз не мога да стоя празен. (П.Р.Славойков, Избр. произ.,
т.2,'1956, с.437).
730. душа човек. А Много- сърдечен, добър човек. * Иначе, спо¬
ред информирани, Светослав Спасов е ■ душа човек. (Жълт труд. бр.15,
2002, с.9).
731. жива душа. Книж. А 1. 5 отриц. изреч. Никой, никакъв човек.
• Напусто лягахме на земята да гледаме не иде ли някой - жива душа
нямаше! (Зах. Стоянов, Съч., т.1. с.154). Жива душа никъде не ни срещ¬
на. (Й.Ридачков, Барутен буквар, с.17). А 2. В утвърд. изреч. Някой. няка¬
къв човек. · Полето оживява, тук-таме се мерне жива душа.. (Р.р.).
732. за душата. А Зи удоволствие. · Изсвири нещо, ей така, за
душата, да ми дойде сърце на място. (Р.р.). '
• * златно сърце (душа) - вж. при ЗЛАТЕН.
733. изгарям / изгоря душата на някого. а Ограбвам. опропастявим
някого. · Майсторът се върти на пета наоколо им, нарича ги алар, черпи
ги с горчиво кафе, подлизва ■ им се от всяка страна, докато им изгори
душата със стоката си, за която се закълнява сто пъти, че е първо ка¬
чество и по-долу не му отърва■ да я даде. (Зих. Стоянов. Съч., т.1, с.74).
734. изливам <на воля> душата си. Книж. А Давам без каквито и
ди са ограничения и притеснения израз на насъбрани чувства, настроения
и мисли. · Всеки мераклия за оратор може да излее на воля душата
си и натрупания гняв. (Жълт труд, бр.24, 2003. с.36). Калоянчев също е
от комиците, излели душата си в книга. (Папарак, бр.З, 2011, с.8).
735. излиза ми — душата. А Измъчвам се много с непосилен труд;
много съм уморен. · Излиза ми душата от у.мора, работя без почи¬
вен ден и пак едва свързвам двата края.. (Р.р.).
736. книжна душа (душица). А Човек, откъснат от реалния живот;
ограничен, скучен човек. · В живота рядко съм срещал такава книж¬
на душа като него. Неспособен е на истинска човешка реакция. (Р.р.).
737. кривя си душата. А Не казвам истината, лъжа. · Почти всички
съзнават, че си кривят душите по някакви ■ задоблачни основания.
(Ретро, бр.49. 2016, с.45). Е, нека не си кривим душата - недостатъци
във „ Воевода “ не е като да ■ няма. (Уикенд. бр.4, 2017. с.69).
♦ мехлем (балсам) ми капе (пада) на душата (сърцето) -
вж. при МЕХЛЕМ.
- 181 -
от дън душГ
738. ловци на души. Книж. · Хора, които с различии психологи¬
чески, идеологически и религиозни средства се стремят да вербуват пос-
ледлвагелu. като ги превърнат в слепи послушни оръдия на своята воля. ·
Радикализираните ислямисти от Ислямска държава са най-опасни¬
те ловци на души на съвременния етап в световната - история. (Р.р.).
V Думите във вид „ловци на - човеци“ сг казани от Исус, гогаго мингвг
Галилейско море, на двамата бргтя рибари Симон и Андрея, които хвърляли рибарс¬
ките си мрежи в морето (Мт. 4:19 „ и каза им: вървото слод Моне, и Аз ще ви направя
ловци на човеци). Те оставят мрежите си и тръгват след него, за да станат негови
ученици - Симон приема името Петър и се превръща в най-верния апостол нг христи¬
янството - Свети Петър^ЕС].
739. мъртва душа. А 1. Хорг, които съществуват само нг книга - зг
отчет: мними членове нг партии, организации и учреждения. · Проверка¬
та на Министерството показва, че в много училища има мъртви
души в списъците на учениците. (Р.р.). А 2. Бездеен човек, чието при¬
съствие в колектива съвсем не се усеща. · Има и мъртви души, разби¬
ра се. Защо трябва да чакаме някой да о 12 години депутат·, та то¬
гава да му кажом: „Абе, мой човек, хайде малко така, отстъпи една
крачка“ (Ретро, бр.7, 2017, с.9).
V ^^ът тръгва от ромгнг нг руския писател Н.в.1Ьоол „Мъртви души“, в
който главният герой Чичиков купува от помешчиците умрели селяни.
♦ оживя ми на сърцето {душата) ~ вж. при СЪРЦЕ.
740. олеква ми на душата. а Почувствам облекчение, освобожда¬
вам се от някаква грижа, мъка неприятност. · Когато си признах вина¬
та за неволно стореното зло, едва тогава ми олекна на душата..
(Мин. год., бр.5О, 2016, с.22).
♦ от <все> сърце <и душа> - вж. при СЪРЦЕ.
741. отварям си душата пред някого. Ж Споделям най-съкровени-
те си преживявания, мисли и чувства; казвам всичко, което ме измъчва. ·
Вярно е, още на първата ни среща Борис си отвори душата пред
мен. (Мин. год., бр.70, 2016, с.22).
742. от душа. а Най-искрено, най-сърдечно. · Когато подаряваш
нещо,- дай го от душа. (Р.р.). ‘
V Пъртоо^азът в библетеките текстове има същото значение (нгпр. Кол. 3:23
, JA всичко, що вършитто, вършете от душа, като за Господа, а но за човеци“).
743. от дън душа. / от дъното на душата си. А Зг чувствено изжи-
вявгне: с нгй-голяма сила, нгй-искрено и дълбоко. · Мразех го от дъното
на душата си. (Л.Левчев, Убий Българина, с.211). Съжаляваше от дън
душа за стореното, но беше безсилен да промени нещата. · (Р.р.).
подслаждам си душата
- 182 —
744. подслаждам си душата. А Ям нещо. обикновено сладко, о ко¬
ето си доставям удоволствие. · От време на време си подслаждаме
душата с някакъв сладкиш. (Р.р.).
745. продавам си душата <на дявола>. - Върши нечестни дела,
обикн. зи да се сдобия с нощо или зи пари. · Но в името на своя инте¬
рес той е готов да си продаде душата,, да си заложи жената и да си
изяде месата. (Ретро. бр.49, 2016. с. 10.).
746. пускам си душицата (душата) на воля, А Изпускам газове¬
те от корема си; пърдя. · На кого не му се е случвало след дълго стис-
кане да си пусне душицата на воля и да почувства огромно облекче¬
ние. (Р.р.).
747. разголвам душата си. А Разкривам най-интимните си прежи¬
вявания и помисли пред някого. · Дори понякога се налага да разголят
душата си и разкажат нерадостните отношения в семейството си
пред чужди за тях хора в съда. (Седм. труд. бр.47, 2002, с.13). Лора
Буш разголва душа в мемоари. (Стандарт, бр.6209, 2010).
748. сърце и душа давам, а Всеотдаен съм; много съм щедър. ·
Щедър е нашият премиер. Сърце и душа дава за благото на народа..
(168 часа, 14-19.06.2003, с.2).
749. тровя си душата. А Ядосвам со, проживявам неприятни емо¬
ции. · Изгледах един много’ хубав парад за Гергьовден.. Сега да не си
тровим душата!“ (Труд, бр.139, 2004. с.12).
750. черна душа. А Непочтен, нечестен, лош човек. · А Екатери¬
на се нагърби да плаща сметките на някои черни души. (24 чиси,
10.12.2001, с.12).
751. яка ми душа. А Очаква мо нещо много тежко, голямо изпита¬
ние, за което ще ми трябват много сили и твърдост, за да го понеси. ·
„Яка му душа!“, както се каазва, на новия ни президент! Очакваме да
измъкне държавата ни (обявена за перфектна!) от батака, в който
я заварва. (Мин. год., бр.46, 2016, с.10).
294. ДЪВКА
752. разтеглям дъвката, а Протакам безсмислените разговори. про¬
говори. · Не’ вярвам да· са дотам глупави., че да са вярвали на Бойко,
когато сутрин им ■ казваше едно, пък вечер - друго. Но гледаха да раз¬
теглят дъвката, колкото е възможно по-дълго. (Уикенд, бр.51, 2016, с.ЗЗ).
След трагедията в Хитрино те разтегнаха дъвката до питането „А
какво прави там генералът? С две думи, няма за тях управия. Важното
е да се плюе, поводът е без значение.“ (Ретро, бр.50, 2016, с.8.).
- 183 -
удрям (стигам) дъното
295. ДЪЖД
♦ от дъжд на вятър - вж. при ВЯТЪР.
753. след (поДир) дъжд качулка. Ж С голямо закъснение, когато е
отминала необходимостта. · Сега и да съжаляваш е вече късно, след
ДъжД качулка. (Р.р.).
□ ДЪЛБОК:
в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам) -
вж. при ВОДА.
отварям <Дълбока> рана - вж. при РАНА.
пускам <Дълбоки> корени - вж. при КОРЕН.
296. ДЪЛБОКО
754. бъркам се дълбоко. — А Плащам скъпо. · ЕС години наред
ще - трябва Да се бърка Дълбоко, за да изправи на крака 10-те страни.,
които ще бъдат приети през 2004 г. (24 часа, 17.12.2001, с.58).
755. скачам в <ннй->дъл6окото. — А Заемам се с най-сериозното,
най-трудното, най-рискованото. · Още на следващия ден. 4 юни, въп¬
росната редова гражданка Танева скача в най-Дълбокото и пише
фирмена молба до Бслксн6снк за отпускане на кредит. Сумата е
умопомрачителна - 2.1 милиона долара. (168 часа, бр.40, 20001 с.32).
о дълъг:
дълъг ми е езика - вж. при ЕЗИК.
297. ДЪНО
♦ бездънна яма / яма без дъно - вж. при ЯМА.
♦ <вижДам, появява се> светлина в <Дъното на,
в края на> тунела - вж. при СВЕТЛИНА.
♦ до глъбините на душата си / до дъното на душата си -
вж. при Глъбина .
756. до дъно. / до капка. А— За пиене - без остатък, цялото съдържание.
• Пиеше ли, пиеше до Дъно, До капка, затова и бързо се напиваше. (Р.р.)
♦ (изпивам) <До Дъно> горчивата чаша - вж. при ЧАША.
♦ изпивам / изпия <До Дъно> горчилката - вж. при ГОРЧИЛКА.
♦ от дън душа / от дъното на душата си - вж. при ДУША.
757. удрям (стигам) дъното. А Стигам най-ниската,. най-критич¬
ната точка в низходящото развитие. · През зимата, когато репутаци¬
дг чукна· нг дърво
- 184 -
ята на НДСВ удари дъното, Кошлуков и кръгът около него, пак се
сетиха да правят революция и предложиха т. нар. задрасквателна
система ... (24 часа, бр.177, 2002, с.13). Пазарът вече е ударил дъното.
(Стандарт, бр.6467, 2011, с. 18). Заради разточителния си начин на жи¬
вот само за 12 години вдовицата на боса на - „Мултигруп“ - стигнала
дъното. · (Уикенд, брС 1, 2016,· с.З.).
298. ДЪРВО
758. да чукна на дърво. А Употребява се в случаите, когато се
говори за нещо лошо със заричането - дгно не ни стигг и нгс; или за добро
със заричането - дано дг продължи все така. · Накрая набирам и теле¬
фона на д-р Златка Стаматова., с която обикновено говорим на лю¬
бимата ни тема - всички откачат, всички са изтрещели край нас,
от луди не можеш да се разминеш ни на улицата, ни в асансьора, на
всички роднини, колеги и приятели им хлопа дъската, да чукнем на
дърво - лелееее, дано не ни стига и нас, че е страшно направо ....
(Над 77, бр.4, 2017, с.43). Вече не ме боли, дано - остане така, чукала
на дърво Златева. (Уикенд, бр.9, 2017, с.81).
V От нартдното повеаие, че като се потукг нг дърто, може дг се пртдотвртти,
да се избегне нещо лошо, нежелано.
♦ дървена ваканция - вж. при ВАКАНЦИЯ.
759. дървен господ. Шег. · Бой с тояга като наказание. · Той
беше от ония хора, които не обичат противоречие и често прибяг¬
ват към - дървен господ, гдето трябва и гдето не. (Згх. Стоянов, Съч.,
т.1, с.61.). Като деца, макар понякога да ни сполетяваше дървен гос¬
под, често прескачахме чужди огради да берем разни плодове. (Р.а.).
760. дървен философ. Пренебр. А Празнословец; човек, който, без
да ргзбирг и да умее нещо, само приказва. · Да не ти дава господ за
мъж дървен философ. Не стига, че нищо не умео, ами и те поучава
как да го направиш. (Р.р.).
761. под дърво и камък. А За търсене нг нещо или някого - нався¬
къде. · През зимата на 2014 г. Петко Сортов духна за сефто и нака¬
ра униформени от две държави - България и Гърция да го търсят
под дърво и камък. Накрая, когато го откриха, се оказа, че и косъм не
е паднал от главата му. (Уикенд, бр.71, 2016, с.З.). Сега правителст¬
вото страстно издирва корумпирани от бившото управление под дър¬
во и камък. (Стандарт, 12.08.2009, с.17).
п ДЪРЖА:
друсам {държа) на колене някого - · вж. при КОЛЯНО.
- 185 -
под дърво и камък
държа в ръцете (ръката) си някого или нещо - вж. при РЪКА,
държа в сянка някого - вж. при СЯНКА.
държа в шах някого - вж. при ШАХ.
държа (гоня, нося) карез - вж. при КАРЕЗ.
държа (вземам) ключа на нещо - вж. при КЛЮЧ.
държа (чета) конско <евангелие> ! държа (чета) евангелие
на някого - вж. при ЕВАНГЕЛИЕ.
държа кормилото - вж. при КОРМИЛО.
държа на думата си - вж. при ДУМА. -
държа на къса каишка някого - вж. при КАИШКА,
държа на разстояние някого - вж. при РАЗСТОЯНИЕ,
държа на тръни някого - вж. при ТРЪН.
държа (овладявам) лостовете на нещо - вж. при ЛОСТ,
държа очите си отворени - вж. при ОКО.
държа печено - вж. при ПЕЧЕНО.
държа под (изпод, на) око (очи) някого или нещо - вж. при ОКО.
държа под пара—някого - вж. при HÀPA
държа се еврейската - вж. при ЕВРЕЙСКАТА.
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена
<ощипана> госпожица (другарка, мома) -
вж. при ГОСПОЖИЦА.
<държа се> на ниво / на ниво съм - вж. при НИВО,
държа се на положение - вж. при ПОЛОЖЕНИЕ,
държа се на стремето - вж. при СТРЕМЕ.
държа си езика (устата) ! държа си езика зад зъбите -
вж. при ЕЗИК.
държа сметка на някого или за нещо - вж. при СМЕТКА,
държа чатал на врата на някого. - вж. при ВРАТ.
държа юздите (юздата) на някого / държа изкъсо някого -
вж. при ЮЗДА.
държи ми влага - вж. при ВЛАГА,
имам (държа) коз <в ръцете си> - вж. при КОЗ.
на страната съм / държа (отстоявам, заставам на) страната
на някого - вж. при СТРАНА.
правя се (на тапа) на дръж ми шапката - вж. при ШАПКА.
□ ДЪРПАМ
дърпам дявола за опашката - вж. при ДЯВОЛ,
дърпам конците на някого - вж. при КОНЕЦ,
дърпам <чергата> към себе си - вж. при ЧЕРГА.
до последния (сетния) си дъх 186
а ДЪРТ:
дърта брантия - вж. при БРАНТИЯ.
като дърт циганин - вж. при ЦИГАНИН.
п ДЪСКА:
доде ми хлопне дъската - вж. при ХЛОПАМ / ХЛОПНА,
хлопа ми дъската - вж. при ХЛОПАМ / ХЛОПНА.
299. ДЪХ
762. до последния (сетния) си дъх. Книж. Поет. А До края на
живота си, до смъртта си. · Ще му бъде шофьор До послеДния си Дъх.
(168 часа, 25-31.01.2002, с.34). До послеДния си Дъх баща ми остана
привързан както. към- словото, така и с любовта към родния Чирпан¬
ски край. (Мон. год., бр.32, 2016, с.З).
763. на — един дъх. А Наведнъж, без спиране; много Бързо. · Зало¬
вих. се наново с работата и я свърших на еДин Дъх. (Ил. .Бешков, Сло¬
вото на Бешков, с. 264). Книгата ми хареса, прочетох я на еДин Дъх.
(Р.Р-).
764. оставам без дъх. X 1. Силно се уморявам. · Спрях- да почи¬
на, бях - останал без Дъх, . сърцето ми щеше да се пукне. (Р.р.). - А 2.
Смайвам се, силно се . вълнувам. · Направо оставам без Дъх:, като чуя
нещо такова. (Труд, бр.108, 2000).
765. спира (секва) ми дъхът. А Замирам от вълнение. · Репети¬
рах с вече увлечения в образа си Гафт, който изигра пробата така,
че направо ми спря Дъхът. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка,
с.391). Зарадвал се на късмета - и продължил да крачи край релсите.
След около 200 метра му секнал Дъхът. По линията и в храсталаци¬
те ' - видял купища разпилени пари. (Труд, 28.09.2001, с.13).
766. със затаен дъх. / затаявам дъх. А Притеснено, с голямо вни¬
мание и опасение. · Там следят със затаен Дъх разцеплението и раз¬
пада на т. нар. дясно пространство. (Труд, бр. 13, 2004, с.10). Всъщ¬
ност, докатс нашето момче се бореше с Рафа Надал, всички в роди¬
ната бяха затаили Дъх:. (Ретро, Бр.5, 2017, с.4).
п ДЪЩЕРЯ:
евина дъщеря — - вж. при ЕВА.
300. ДЮШЕШ
767. идва ми дюшеш. А Отдава ми се печеливша възможност; изли¬
за ми късмета. · Победата на СДС през 1997 г- му иДва Дюшеш ...
- 187 -
дяволите си бият шамари
заслугите на Никола Николов са оценени по достойнство — той огла¬
вява икономическата комисия в парламента (Телеграф, 19.11.2016, с.34).
От играта на табла.
768. удрям дюшеша. А Правя най-сполучливия, най-печелйвшйя из¬
бор. · Новият треньор на националите Пламен Марков също удря
дюшеша. (24 часа, 26.01.2002, - с.14).
на табла.
301. дявол
769. бягам като дявол от тамян. А Упорито страня от - нещо, от¬
бягвам нещо, което ми о неприятно или не желая ди извърша. · В същото
време нашенските силни на деня са заровили главите си в пясъка
като щрауси в пустинята и бягат като дявол от тамян от пробле¬
мите и истината. (Мин. год., бр.32, 2016, с.9).
770. вземат ме дяволите. А Обхваща мо силно раздразнение, раз-
гневявим се, много се ядосвам. · Разрязвам книгата., чета тук-там
бележките на редактора под страниците и ме вземат дяволите.
(^Христов, Ад в Рая). Иначе е добър човек., но когато го вземат дяво¬
лите, да не си насреща му. (Р.р.).
771. дърпам дявола за опашката. А Излагам се на необмислен
риск. · Предварителната радост сякаш дръпнала, дявола за опаш¬
ката и Гинка пометнала в 6-ия месец. (Уикенд, бр.51, 2016, с.20). Брат
ти■ Нидал направил едно изказване след кървавите атентати ’в Па¬
риж, че „Шарли Ебдо“ ’ са дърпали дявола за опашката. (Шоу. бр.2,
2015, с.17).
772. дявол да го вземе. А 1. За изразяване на учудване или удивле¬
ние. · Бяг, дявол да го вземе, но какъв? Дребната там букова горица
(между високите дървета) ми се виждаше като равно поле. (Зих.
Стоянов, Съч., т.1. с.545). А 2. За изразяване на решимост зи някаква
постъпка. - · Дявол да- го вземе, и да ме обесят., няма да ми останат
очите отворени ~ каза той. Една неделя царувахме, но и в това късо
време можах да си■ изпълня желанието. (Зих. Стоянов, Съч., т.1. с.600).
773. дяволите мътят в някого. Диал. А За човек, който се представя
за тих и кротък, но е всъщност голям хитрец. · Не го познаваш ти него, не
го гледай, че е такъв смирен и благ, дяволите мътят в него, така ще те
оплете в мрежите си, че няма лесно да се 'измъкнеш от тях.. (Р.р.).
774. дяволите си бият шамари. А В пълно отчаяние. · Хората
са станали толкова мрачни и празни, че дяволите си бият шамари.
(Всеки ден, 01.03.2012, с.6).
дяволско изчадие
-888
775. - дяволско изчадие. а Човек с крайно отрицателни качества и
прояви; човек без какъвто и да е морал, извършител нг най-жестоки звер¬
ства и престъпления; изверг · Бен Ладен е дяволско изчадие, ръководе¬
но от -сатанински намерения,, каза още държавният глава. (Труд,
28.49.2041, с. 16).
V . От религиозните nрчдсггви, и.вяфвгмия.
п · ДЯВОЛСКИ:
дяволско изчадие - вж. при ДЯВОЛ.
776. <един> дявол знае. а Никой не знае. · Това обединение со
случи., независимо дали някои са ' в АББ, или в „Движение 21“, или
другаде - един дявол знае къдо. (Ретро, бр.7, 2017, с.9). · А тази картин¬
ка означава походът на Аргонавтите за златното руно. Язон. Тъй о
написано, а дявол знае кои са били тия аргонавти. (А. Гуляшки, Злат,
руно, с.27).
777. изпращам {пращам) по дяволите някого· или нощо. а 1. Прес¬
тавам дг се интересувам от някого или нещо; изоставям, изхвърлям не¬
що. · Едва когато изпратих по дяволите всички доктори и предпис¬
ваните от тях лекарства и диети., се почувствах пълноценен човек.
Сога си хапвам, пийвам и ми е добре. (Р.р.). А 2. Изгонвам някого. ·
Омръзна ми да ми виси на вратата, вчера не издържах и го пратих
по дяволите. (Р.р.). А 3. Зг реакция с думи и ' действие: остро и невъз¬
държано · реагирам · на нещо. · Когато пак започнаха да го поучават.,
той не издържа и ги прати по дяволите. (Р.р.).
778. както дявола чете евагелието. А Неточно, неправилно, шопа-
чено; както ми изнася. · Трябва ли да со връщаме назад в историята и да
четем (не както Дявола евангелието) колко ни струва освобождение¬
то, и - окупацията от Червената армия., когато одва сога финансовите
документи говорят. (Мин. год., бр.46, 2016, с.11). Ако искате да видите
как дяволът чете евангелието, трябва да обърнете внимание на ана¬
лиза на „Дневник“ на доклада на ЕК. (Агенция Монитор, 27.01.2017).
779. кой дявол ме накара. -а Възклицание за изразяване на съжа¬
ление, разкаяние. · Кой дявол ме накара да остана в тази бандитска
държава, където човешкото достойнство не означава нищо. (Мин.
год., бр.46, 2016, с.З).
780. малкия дявол. А 1. Немирство, пакостничество. · Бях сигу¬
рен в това, но все пак реших да проверя - нали малкият дявол в мен
все ме подтиква за такова нещо. (Ил. Бешков, Словото нг Бешков, с.109).
а 2. Не много голяма беля, пакост. · Преживях нелеп леден инцидент,
но там, където градът не о изчистен, стават такива неща. Беше
- 189 -
дядовата ръкавичка
малкият Дявол, а и главата ми се оказа твърда, като - бетона на
мавзолея. (Уикенд, Бр.9, 2017, с.40).
781. на дявола вода нося. А Голям хитрец съм. · Слушай, стига
с тия твоите! На Дявола воДа носи! (Е.П. Приключ. на един ангел в
село Цепилово, с.259).
782. нося дяволчета в пазвата — си. X Голям хитрец съм. · Много
често хората носят Дявълчета в пазвата си. (Всеки ден, 06.12.2010, с.20).
783. отивам по дяволите. — 1. Претърпявам пълна несполука, оп-
ропастявам се, пропадам. · Никой- нямаше - да познае Елизе, но - Тито¬
ров, о, Титоров отиваше по Дяволите... И както бе замислено, точ¬
но така и стана. (М.Топалов, Буров, с.64). Избухна пожар, къщата ни
изгоря и всичко. което бяхме създавали много години двамата, оти¬
Де по Дяволите. (Р.р.). А 2. Загивам. · Разберат ли бандитите кой ги
е издал., отивам по Дяволите. (Р.р.).
784. по дяволите! Пренебр . 1. Самост. или със същ. - Възклица¬
ние за изразяване на недоволство, отказване, пренебрежителна незаинте¬
ресованост-от нещо. · И защо, по Дяволите, забравяме. че разединени,
различно мислещи и врякащи, продали се за 30 сребърника или не,
всички ние- - сме в една каруца. Отдавна затънала в калта. (Мин. год.,
Бр.4, 2017, с.1). По Дяволите, може и да е истина. (Л.Левчев, Убий
Българина, с.23). А 2. Вмятане след въпрос - За подчертаване на въпрос
о изразяване на недоволство, възмущение от нещо, за което се пита. ·
Какви пари, по Дяволите, имам да му давам? (Р.р.).
Ф продавам си душата <на Дявола> ~ вж. при ДУША.
785. хващам златния дявол за опашката. А ЗаБогатявам. · Ня¬
кои в тези смутни времена хванаха златния Дявол за опашката и
започнаха да се изживяват като богоизбрани. (Р.р.).
786. хващат ме дяволите. А Изпадам в гневно състояние. · Хва¬
щат ме Дяволите само като си помисля за нейните разсъждения. (Р.р.).
302. ДЯДО
787. дядовата ръкавичка. а За пренаселено място; пренаселено.
• Апартаментът ни стана ДяДовата ръкавичка, не можем да се раз¬
минем· - дядовци, баби., внучета, снахи.- зетьове. (Р.р.). '
V По едноименната народна приказка „Дядовата ^кавичка“.
Ф еня баба за дяда Еня - вж. при БАБА.
□ ДЯЛАН:
дялан камък - вж. при КАМЪК.
(в, по) Овино облекло
- 190-
Е
303. ЕВА
788. (в, по) евино облекло (одеяние). Шег. А За жени - съвсем
гола. · ■ Силиконовата гърла заряза мераците за слава по евино облек¬
ло и от години се вихри като професионален гримьор на манекенки,
певици и me водещи. (Уикенд, бр.5О. 2017, с.8). Този плаж е само за
жени, тук те се пекат в -евино облекло. - (Р.р.).
V От библейския мит - преди ди вкусят я&ълкити от дървото на познанието.
засадено в райската градина, Адам и Еви я обитават голи. Осъзнаването на своята
голота става, след като те вкусват от плодовете на това дърво.
789. евина дъщеря. Шег. - Жона. · Евините дъщери са вечното
изкушение на мъжете. (Р.р.).
304. ЕВАНГЕЛИЕ
790. държа (чета) конско <евангелие> на някого. ! държа (чета)
евангелие на някого. Ирон. А Назидавам някого. карам му се. · Точно
бяхме приключили с подготовката на■ ръкописа за печат и ... ме извика
Цола Драгойчева. Чете ми конско и не прие аргументите ми за забавя¬
нето. (Мин. год., бр.4. 2017. с.23). Най-неприятни биваха-случаите, кога¬
то баща ми ми държеше конско евангелие след някоя лудория.. (Р.р.).
V От ^n^^a^Ta практика ди со четат в- църквите с поучителна цел откъси от
евангелията.
Ф както дявола чете евангелието - вж. при ДЯВОЛ.
305. ЕВРЕЙСКАТА
791. държа се еврейската. А Избягвам точен отговор. отговарям
уклончиво или се държи извратливо. · Не му задавай въпроси за положе¬
нието му, той се държи еврейската. (Почивни дни, г. IV, бр. 201, с.12).
306. ЕДИН / ЕДНО
Ф ако имаш две ризи, дай едната на ближния си -
вж. при РИЗА.
Ф бъркаме един друг в кесиите си - вж. при КЕСИЯ.
Ф в <една> капка вода бих удавил някого - вж. при КАПКА.
Ф говорим на един и същи език - вж. при ГОВОРЯ.
Ф давам <едно> рамо на някого - вж. при РАМО.
- 191
едно на хиляда
792. до един. А Всички без изключение. · Бяхме задружен клас,
тръгнехме ли на екскурзия, отивахме всички До еДин. (Р.р.
♦ до <еДно> време - вж. при ВРЕМЕ.
♦ един вятър ни вее - вж. при ВЯТЪР.
♦ <еДин> Господ знае - вж. при ГОСПОД.
♦ един ден - вж. при ДЕН.
♦ <еДин> дявол знае - вж. при ДЯВОЛ.
793. един през друг, А Всички едновременно или цочти едновре¬
менно, без да се изчакват в надпреварата. · „... вот 2 в 1 повече да не се
случва; много проблеми имаше и сега трябва на трезво да ги оправя¬
ме, еДин през Друг му се оплакваха членовете на избирателната ко¬
мисия.“ (24 часа, 4.11.2011).
794. един път. Жарг. . За характеризиране на нещо или някой с
качества от най-висока класа - много хубав, много добър. · Сам се убе¬
дих, че не се хвали напразно, момичето му - е еДин път\ (Р.р.).
♦ една вода {вятър) ни носи - вж. при ВОДА.
♦ една лястовица пролет не прави - вж. при ЛЯСТОВИЦА.
795. една ни е <люлка> залюляла. А Имаме еднаква участ, ед¬
накво лоша съдба. · Нас еДна ни е залюляла, една и ще да ни свърши
— каза ухилен до ушите бъдещият ми приятел, като ме потупка по
гърба. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.656).
♦ едно джезве кокали - вж. при ДЖЕЗВЕ.
796. едно към едно. А Без ни най-малка разлика. · Майсторски
поднесено, на семинара в Банско левицата изрече това. което ДПС
иска, намеква, но не може да си позволи да каже еДно към еДно. А
именно нужна е сериозна промяна в управлението. (Стандарт, 22.01.2002,
с.11). След, като станало ясно, че ще бъде' „пенсиониран“ от НС зара¬
ди превишаване на депутатските мандати, той едно- към едно заявил,
че „бизнес социализмът е превзел БСП“. (Ретро, бр.6, 2017, с.5).
797. едно на ръка, х При представяне на нещо като разбиращо се от
само себе си; съвсем сигурно, напълно. ясно. · Ало-о-у! Че ни направихте на
луди - това еДно на ръка, ама жълтият ми водомер да не е жълта книж¬
ка, та да ви се вържа· на машинациите с машинарийките. (Мин. год., Бр.2,
2010, с.5). Това, че ще ни се извиниш,, защото си виновен, е еДно на ръка,
другото е, че ще поемеш и разноските за провалената сделка. (Р.р.).
798. едно на — хиляда. А Изключително рядко, много рядко. · ЕДно
на хиляДа може да е възможността да се спасиш ст такава ковар¬
на болест, но човек не престава да се надява. (Р.р.).
зг чднг</иг> бройка
- 192 —
799. за една<ляа> бройка. А- Зг възможно развитие на нещо в дру¬
га посока - малко остана, нгсмалко, без малко. · За едната бройка да
загубя и това, коото бях спечелил. (Р.р.).
800. за едната хубост. а 1. За възхитително впечатление от нещо -
много хубаво, дг ти е драго дг гледаш,· дг се възхищаваш. · Случва се
нощо така силно да то впечатли, -чо- ти се иска да го имаш вкъщи, не
защото много ти трябва, ами така- за едната хубост. а 2. Зг възмо¬
жен непредвиден развой нг нещо - съвсем безсмислено; нгсмалко. ·
Снежната буря ни свари съвсем неподготвени и ако не бяхме слу¬
чайно попаднали на хижар, щяхмо за едната хубост да загинем. (Р.р.).
Ф за едни майка, за други мащеха - вж. при МАЙКА.
Ф за едно<ш>> нищо - вж. · при НИЩО.
801. за едното чудо. а Зг подчертаване, че ’ е избягната непредв^
дена неприятност; нгсмалко. · За едното чудо щяхме да пропаднем в
пропастта, добро, че се хванахмзе за някакакъв храст. (Р^.).
£ изяждам (обирам) калая / изяждам един калай -
вж. при ИЗЯМ /- ИЗЯЖДАМ.
♦ казвам <една> топла дума - вж. при ДУМА.
802. като - един <човек>.. л Всички едновременно, задружно, еди¬
нодушно, съгласувано. · Цялото население, коото въстана за своите
човешки права като един човек. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.348).
V Ш^ът придобива ф^чологиччн хгагктеа още в библе^ките текстове (нгпр
1 Езд. 3:1 „народът се събра като един човек в Иерусалим“·, Съд. 20:8 .И дигна со
целият народ като един човек и каза: никой няма да отиде в шатрата си - и никой
няма да со върно у дома си“), откъдето преминава в говоримата реч и в книжовния език.
♦ като едното нищо - вж. при НИЩО.
♦ на един господ се молим - вж. при ГОСПОД. ’
♦ на един дъх - вж. при ДЪХ.
♦ на един хвърлей камък в^к. при ^£В^ЪР^1Ег^Й
♦ на една мазилка от нощо, от някъде - вж. при МАЗИЛКА.
Ф на - една ръка разстояние - вж. при РЪКА.
♦ нося две дини под една мишница - вж. при ДВЕ / ДВА.
♦ от един дол дренки - вж. при ДОЛ.
Ф от една черга с някого - вж. при ЧЕРГА.
♦ от едно тесто съм с някого - вж. при ТЕСТО.
♦ пея си своята / пея си една и съща песен / пея си
старата песен - вж. при ПЕСЕН. '
♦ пия <една> студена вода / пий <една> студена вода
за нещо - вж. при ВОДА.
♦ по <един> калъп (терк) - вж. при КАЛЪП.
- 193 -
на одро
803. по едно<шо> чудо, ж По случайно стечение ни обстоятелст¬
вата, съвсем неочаквано. · Колата се обърна няколко пъти и по едно¬
то чудо никой от пътниците- не пострада сериозно. (Р.р)).
Ф през (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото ухо
излиза - вж. при УХО.
♦ приказки от хиляда . и една нощ—- вж. при ПРИКАЗКА.
♦ с две думи / с една дума - вж. при - ДУМА.
♦ е един куршум - два заека - вж. при КУРШУМ.
♦ с един удар - вж. при УДАР.
♦ <с> едни гърди пред някого - вж. при ГЪРДИ.
Ф сядам на една маса - вж. при МАСА.
Ф танцувам само едно лято - вж. при ЛЯТО.
Ф (три) десет пъти мери, един път режи - вж. при МЕРЯ.
Ф тъпча на едно място - вж. при МЯСТО.
Ф удрям <едно> рамо на някого - вж. при РАМО.
804. удрям по едно. — Пия набързо чашка алкохол. · Посетителите
са не само пияници, но и най-обикновени хора, дошли да ударят по ед¬
но, и дори държавни служители, съдии и полицаи.. (Труд. бр.25, 2004. с.43).
Ф ядем се един други - вж. при ЯМ.
307. ЕДИПОВ
805. едипов комплекс. Книж.. - Подсъзнателно сексуално вле¬
чение на сина към майката или на дъщерята към бащата. · - Та милият
приятел Георги Гачев беше съчинил хипотезата., че едиповият ком¬
плекс на Фройд е валиден само на Запад, но не е верен на Изток от
Пукнатината, или,, ако предпочитате, на Изток от рая. ■ Какво пък,,
може да е прав. Като книга на източната философия и религия
Светото писание не се съобразява с едиповия комплекс. Бог убива
сина си, макар и за да го- въздигне на небето. (Л.Левчеа. - Убий Бълга¬
рина, с.157).
[зразът е на австрийския лекар-психиатър и психолог Зигмунд Фройд от труда
му „За один тип избор на обекта у хората“. А зи първоизточник послужва старогръцко¬
то предание за царя ни град Тив Едип. който боз ди подозира убива баща си и со жони за
майка си, която узнавайки истината, че Едип о ноин син, се самоубива^ЕС].
308. ЕДЪР
Ф едра риба (шаран) - вж. при РИБА.
806. на едро. А За словесно представяне на нещо, което обикновено
не се познава отблизо и добре: без особено обмисляне и разчет, с пресил¬
връзвам си езика на фльонга
194 —
ване, преувеличено, в най-оБщ план. · Лесно се дават обещания на ед¬
ро, тежко на този-, който трябва да ги изпълнява.' (Р.р.).
309. ЕЗИК
807. връзвам си езика на фльонга. Жарг. А От силно смущение не
съм в състояние да говоря, да кажа нещо. · Гледаш гс такъв отракан. а
като застана пред комисията, езикът му се върза на фльонга. (Р.р.).
808. вързан в езика, а Който не може добре да се изразява и да
говори. · Като професионалист беше незаменим, но на кариерата
му пречеше това,, че е вързан в езика. (Р.р.).
♦ върти ми се в устата {на езика) - вж. при УСТА.
♦ глътвам си езика - вж. при ГЛЪТВАМ.
♦ говорим на един и същи език - вж. при ГОВОРЯ.
♦ говорим на различни езици - вж. при ГОВОРЯ.
809. дълъг ми е езикът. А Слабост ми е да приказвам много, чес¬
то казвам необмислени неща, които могат да засегнат някого или да ми
донесат неприятности. · Не е лоша жена, но езикът ù е дълъг. затова
често си навлича неприятности. (Р.р.).
V Приема се за калка от турски.
810. държа си езика (устата). ! държа си езика зад зъбите. А
1. Въздържам се да го1воря, мълча си, за да не кажа нещо, което Hie трябва
да кажа. · На тях им беше трудно да си представят. че това е един¬
ствено мое лично, самостоятелно действие, дължащо се на непред¬
пазливост и неумение да си държа езика зад зъбите. (Ел.Рязаеов, Не¬
завършена равносметка, с.347). А 2. Грубо. В повел, накл.: Дръж <дръж¬
те> си езика! Внимавай какво . говориш, не казвай онова, което трябва
да пазиш в тайна, или пък необмислени неща, защото ще си имаш непри¬
ятности; млъкни. • Акс те - питат къде сме ходили снощи, дръж си
езика, защото и двамата ще пострадаме. (Р.р.).
V Приема се за калка от турски.
811. език<ъш> кости троши. А Невъздържаното говорене носи
големи злини и Беди. · Върху главата ми се струпаха големи неприят¬
ности, изядох як пердах- за който сам си бях виновен- казано е ези¬
кът кости троши. (Р.р.).
V Изразът има близък прототип в ^блията (напр. И. Сир. 28:20 „У(дар от бич
резки прави., а удар от език кости троши“).
В речта Битува и поговорката „език кости няма, но кости — троши“, с която
фразеологизмът също се родее по произход.
— 197
<и куче> езикг си няма да...
812. езикът - ми прилепва (залепва) о небцето. а 1. Силно се
вълнувам, смущавам се и не мога дг кгжг нищо. · Беше си наумил всич¬
ко. което трябваше да ù каже, но когато застана пред нея езикът
му прилепна о небцето и не можа да ù признае любовта си. (Р.р.). а
2. много силна жажда· · Жегата беше нопоноосма- езиците
ни прилепваха о небцето, едва влачехме натежалите си крака по
стръмните пътеки на планината. (Р.р.).
V и с двете си значения изразът е познат на библейските текстове, откъдето
води началото си (нгпр. Пл. Иер. 4:4 „езикът на кърмачето прилепва о небцето му
от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава“; Пс. 21:16 „силата ми изсъхна
като череп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме своде до смъртна пръст“).
813. езоповски език. А Иносказателна реч, в която по цензурни
съображения нещата не се назовават със същинските им имена,· а се под¬
менят с образни заместители - алегории, намеци. · На нас ни се струва¬
ше, че макар и с езоповски език, с намеци и алюзии ще можем да се
докоснем до болезнения, насила скриван обществен тумор. (Ел.Ряаг—
нов, Незавършена равносметка, с.377).
идва от името нг старогръцкия баснописец Езоп (VI в.пр.н.е), който,
бидейки роб, не е могъл открито дг говори зг пороците нг окръжаващите го, затова си
служел с алегоричен език и с басни. .
814. злите езици. А Недоброжелателите. · Преслава в 4-звезден
пловдивски хотел, мълвят злите езици. (Шок, бр. 12, 2013, с.2). Спород
злите езици назначаването на госпожицата о плод - на близкото при¬
ятелство между майка ù Аня Пенчева и прословутата преводачка.
(Уикенд, 8 14.07 2010, с. 11). .
е протекло на метонимична основа.
815. змийски език. / змийско езиче. ' г. 1. Говорене нг остри, язви¬
телни думи; остър, язвителен начин на нриказваие. · Да не паднеш на
змийското îı езиче, такива ще. ти ги наговори, че три дена сън няма
да те хване. (Р.р.). А 2. Човек с остър, язвителен начин нг говорене. ·
Трудно можеш да си представиш такъв - ' човек_ като него, същински
змийски език. (Р.р.).
значения нг фразеологизма сг производни от позната
още в библейските текстове метгфорическа паелсмuсленлст нг близък първообраз
(нгпр. Пс. 139:3-4 „3. то мислят зло в сърце си, всоки дон со опълчват за бой; 4.
изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова“)).
816. <и куче> езика си няма да помръдне. а Всичко ще мине спо¬
койно, тихо, никой няма да възроптае. · Народът проз тези безкрайни
години на прехода така се обезвери., че и куче езика си няма да пом¬
ръдне, ако страната ни се превърне във военна база на НАТО. (Р.р.).
на езика ми о
- 196 -
V Изразът е фразеологизиран още в бибио^кито текстове (напр. Иах. 1‘ :7 „а у
Израилевите синове нийде куче език няма да помръдне нито против човек, нито
против добитък"). Интересно е ди со посочи, че в един случай новобългарският провод
предава смисловото съдържание на изрази със съвременния фразоологизъм „не обел¬
вам зъб“, което подсказва, чо произходът на този фразоологизъм е свързан с разглежда¬
ния и о във връзка с едни от характерните реакции на кучета „озъбване", напр. И. Нав.
10:21 „целият народ се върна смиром в стана при Исуса в Макед, и никой не обели зъб
против синовете Израилеви", църк.-сл. и но восскмдгтъ песъ сκойл^ть.).
817. на езика ми е. / на върха на езика ми е. А 1. Зная нещо, но а
моменти се затруднявам да си го припомня точно и да го кажи. · Зная
тази строфа, на езика ми е, но в момента не мога да я цитирам..
(Р.р.). а 2. Едва се сдържам ди кажа нощо, което обаче съзнателно пре¬
мълчавам. · Нс езика ми беше да му кажа., че зная всичко, ’което е
говорил против мене, но си замълчах. (Р.р.).
V В библейскито текстове се използва подобен израз със значение 'говоря, изри¬
чам' (напр. 2 Цар. 23:2 .Дух Господен говори в мене, и словото Му е на езика ми").
818. на чист български език. А Ясно- и категорично- казано. · От
пръв ' поглед личи, че това е увъртаме’ което на чист български език
означава бягане от истинския отговор. (Труд, 21.06.2001, с.1).
819. не ми се обръща езикът. / обърна ми се езикът. А Не мога ди
си наложа волята да кажа нощо, не ми позволява съвестта ди изрека нощо. ·
Не ми се обръща езикът да кажа лоша дума за този човек.. (Р.р.). Как му
се обърна езикът да каже такива неща за приятеля си? (Р.р.).
820. остър ми е езикът {езичето)). А Казвам нещата рязко. заяд¬
ливо. без ди проявявам деликатност. · Когато се успокоил. Морфов си¬
гурно е съжалил за острия си' език, но казана дума - хвърлен камък..
(Уиконд. бр.51. 2016. с.69). Като специалист е много добър., но езикът
му е остър,, затова не го обичат в службата.. (Р.р.).
♦ пепел ми на езика - вж. при ПЕПЕЛ.
821. прехапвам <си> език<а>. А Слисвам се, смайвам со. · Ка¬
то си покачихме на едно възвишено място, отгдето се виждаше нап-
реде ни дълга равнина — коритото на Тополница,, — ние трябваше ■ да
прехапем език, трябваше да спреме марша си за ■ няколко минути.
Нещо невероятно! (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.366).
Ф притча во язицях - вж. при ПРИТЧА.
822. развързвам език. / развързвам си езика. А 1. Започвам ди
говоря много. обикновено неща, които- би трябвало ди премълча, да не
казвам; разприказвам со. · Наистина, виното развързва езика, но аз и
трезвен все така мисля. (Г.П.Стиматов, Дви таланти). - А 2. Прогоаи-
— 997 —
чеша (почеша) си езика
рям, връщам си способността да говоря. · От уплаха детето онемя.,
трябваше да минат месеци докатс му. се развърже езикът. (Р.р.).
V В библейските текстове изразът се използва с второто значение, напр. Лк. 1:64
„и веднага му се развързаха уста и език, и той проговори- - благославяйки Бега“.
823. смешение на езиците. Книж. . Голяма неразбория, голяма
Бъркотия. ♦ Когато опозицията взе думата от парламентарната три¬
буна- в залата настъпи истинско смешение на езиците. (Р.р.).
V Изразът има библейско потекло, като прототипът му е с Близка езикова фор¬
ма. Свързан е с Библейския разказ за това как Господ осуетява намерението на хората
да изградят кула до небето, за да се прославят. (Бит. 11:6-7 „6. И рече Господ: ето един
народ са, и всички имат един език-, а, на, какво са почнали да правят; и няма да се
откажат от онова, що са намислили да правят- 7. нека слезем и смесим там
езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго“)
824. сърби ме езика, ж Изпитвам силно. изкушение да кажа нещо.
• Мнсгс ме сърби езика да ти кажа., но и Туше Динев смята. че не
трябва. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.365).
825. трети език. А Странично лице, намесващо се в отношенията
между двама души. · Най-често конфликтите в семейството се дъл¬
жат на трети език. .Винаги се намира „ доброжелател “, който да
донесе клюка, от която започват разправиите. (Р.р.).
у В библейските текстове е използван този интересен израз със същото значе¬
ние (напр. И. Сир. 28: 16,18 - „15. Да бъдат проклети клюкар и двуезичник, защото
те са погубили мнозина, които са живели в тишина- 16. трети език е поколебал
мнозина и ги е изпъждал от народ към народ- ... 18. трети език е изпъдил доблес¬
тна - жени и ги е лишил от трудовете им“).
Същият модел е .съхранен и във фразеологизма „<от> трета ръка“, имащ зна¬
чение "не непосредствено, не направо от първоизточника, а опосреДствано чрез
Друго лице-източник’
826. цъкам с език. А Чудя се, недоумявам. · А народът гледа кой
влиза и цъка с език:. (Труд, бр.27, 20002, с.17). Електротехници цъкаха
с език, докато подменяха липсващата жица до Костинброд и се чу¬
деха как никой не е усетил крадците. (168 часа, Бр.5О, 2001, с.27).
827. чеша (почеша) си езика. Пренебр. А. Говоря колкого да се
намирам на работа; говоря празни приказки. · . Със - стария Колев, изцяло
посветил живота си на Яна, вече рядко му' падаше възможност Да
си почеше езика ей така, без полза, за собствено удоволствие.....
(С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.151). Не обръщай внимание на
това. което ти казва, не виждаш ли, че само си чеше езика. (Р.р.).
о ЕЗОПОВСИ:
езоповски език - вж. при ЕЗИК.
екстра без малко
- 198
310. ЕКСТРА
828. екстра без малко. Жарг. Ирон, а Зг характеризиране нг не¬
що, което не е от особено добро качество; посредствено. · - Каква мар¬
ка е джиесемът ти? - Марка „екстра без малко“. (Г.р.).
п ЕЛЕКТРОН:
свободен електрон - вж. при СВОБОДЕН.
п ЕНТА:
на (N-та) ента степен - вж. при СТЕПЕН.
а ЕНЬО:
еня баба за дяда Еня - вж. при БАБА.
о ЕНЯМ:
еня баба за дяда Еня - вж. при БАБА.
п ЕРГЕН:
надявам се като вдовица на ерген - вж. при ВДОВИЦА.
г ЕТАЖ:
високите етажи на - властта - вж. при ВИСОК.
Ж
311. ЖАБА
829. - всяка жаба да си знае гьола. л Всеки дг си знге мястото. ·
Освен това всяка жаба да си знае гьола, да си седи в кръчмата, преп¬
рати я набързо Деян - Икебана от сцената на Баку край масите с
ракийка и салатка. (Уикенд, бр.14, 2012, с.12). Наистина още от само¬
то начало я поставили на мястото ù - разпределили я в театър за
доца, с одна дума - вяка жаба да си знае гьола, (Ел.Рязанов, Незавър¬
шена равносметка, . · с.337).
V От пословица.
830. оти ручаме жабета. Жарг. · Казва се когато се осъзнава безс-
мисленосттг на нещо, което при това е и неприятно. · И защо е всичко това,
коото се прави напразно. И оти ще ги ручаме Жабетата! (Труд, бр.38,
2002, с.З). Това обаче си го знаехме още в София. Защо тогава трябваше
да ручат жабетата ■ чак в унгарската столица! (Труд, бр.174, 2004, с.1).
- 199 -
живи мощи
а ЖАДЕН:
гладен и жаден - аж. при ГЛАДЕН.
а ЖАДУВАМ:
душата ми жадува - аж. при ДУША.
п ЖАЛЕН:
жална ми майка - ' вж. при МАЙКА.
п ЖАР:
вадя горещите картофи <от жарта (от огъня)> -
вж. при КАРтОф.
о ЖЕГНАТ:
като ужилен (опарен, жегнат) - вж. при УЖИЛЕН.
а ЖЕЛЕЗЕН: ·
железен ред - вж. при РЕД.
железни нерви - вж. при НЕРВИ,
желязна ръка - вж. при РЪКА.
желязната завеса - вж. при ЗАВЕСА.
312. ЖЕРТВА
♦ жертвен агнец - вж. при АГНЕЦ.
831. принасям <в> жертва някого или нещо. Книж. А Лишавам
со съзнателно от някого или нещо ценно в имото на някаква благородна
цол. (Р.р.). · ГЕРБ принесе в жертва няколко свои висши кадри, за да
докаже. че няма да търпи корупционни издънки. (Р.р.).
•азеологизмът има множество първообрази а библойските текстово, използ¬
вани в тяхното първично значение (напр. Ис. 57:6 „В гладките камъни на потоците е
твоят дял; те, те са твой жребий; тям правиш ти възлияние и принасяш жертви“).
313. жив
Ф в стари съсъди наливам жива вода - . вж. при ВОДА.
Ф жива верига - вж. при ВЕРИГА.
♦ жива душа - вж. при ДУША.
832. жив зян съм. а Загубен съм, нищо не струвам, ако ги няма
някакви обстоятелства. · - Добре че са братушките, ■ братушките ...
Иначе сме жив зян! (Вл. Дивероа, В оня звезден миг, с. 30).
833. живи мощи. Книж. А Много слаб, изтощен човок, под кожата
на - който прозират костите. · Болестта го е съсипала съвсем, превърна¬
ла го е в живи мощи. (Р.р.).
жив умрял - (съм)
20-
834. жив умрял (съм). - 1. Много съм зле. осъдон съм на сигурна
гибел. · Ако и тази година бъде суша като предходната,, живи умре¬
ли сме. (Р.р.). А 2. Силно се изплашвам. · Тоя човек (даскал Найден) е
жив умрял, преди да види още бесилницата; той не е бунтовник,
той е без сърце, той е мъртъв, той ми измъчи душата повече от
щурците - буйнстваше да говори Каблешков. (Зах. Стоянов, Съч., т.1.
с.632). - А 3. Какаото и да се случи, - - ще удържи на обещаното. · Както
съм обещал., жив умрял, ще дойда на срещата. (Р.р.).
V В библейските текстове има твърде близък първообраз на фразоолотйзма със
■ сходна осмисленост (1 Тим. 5:6 „Оная пък,, която живее разпуснато, приживе е
умряла /църк.- сл. жива Заирда/).
835. жив ще изям (погълна) някого. — Ще причиня много неприят¬
ности ни някого, ще го унищожа, ще го съсипя. · Само да ми падне в
ръцете този мерзавец, жив ще го изям. (Р.р.).
V В библе^ките текстове израаът ими същото значение (напр. Пс. ‘2^3:3 „живи
биха ни погълнали, когато пламне тяхната ярост против нас“ стб. жйвтк. пожркаи
НЪ1 БЪ1ША).
Ф като въздуха и слънцето за <всяко живо същество> —
вж. при ВЪЗДУХ.
836. ни жив, ни мъртав — (умрял). A L Вцепенен от страх, силно
изплашен. · Ни жив, ни умрял, не може да говори,, свлякъл се на коле¬
не и ръцете му сближени като за молитва. (Мин. год., бр.9. 2017, с.35).
Купувам бандеролни цигари в селото и тръгвам къде църквицката
ни жив, ни умрял. (^Радичков. Барутен буквар, с16). А 2. В много теж¬
ко - здравословно състояние, полужив. · Беше силно изнемощял от теж¬
ката болест, едва се влачеше по улицата ни жив, ни умрял. Да ти е
жал ■ да■ го гледаш. (Р.р.).
837. отписвам от списъка на живите. / отписан съм. Книж. А
Умрял съм, не съм жив. · Банкови са накрая на ’селото, над моята
къща са, по пътя за гробището, и нашенци като кажат, че те е за¬
лаяло Банковото куче, значи, си отписан, ритнал си попа за брада¬
та. (А. Калоянов, Див огън).
библейските текстово. - на които о познат изразът „заличавам из {от)
книгата на живите“ - Изход 32:32. Псалтир 68:29.
♦ по-добре живо — куче, отколкото мъртъв лъв - вж. при КУЧЕ.
п ЖИВЕЯ:
<живея> като птичка божия / <живея> като небесните птици
- вж. при ПТИЦА / ПТИЧКА.
като цар (живея) - вж. при ЦАР.
— 201 -
такова животно няма
314. ЖИВО
838. на живо. Книж. А 1. Непосредствено, неподправено, без пред¬
варителна подготовка. · Оркестър „Кристали“ ще акомпанира на жи¬
во , и вече разучава хитовете на Рони. (Труд, бр.66, 2444). А ·2. С пряко
общуване, а не чрез техническо средство. · Гоорг фон Хабсбург, родни¬
на на Симеон II, пристигнал да проследи изборите на живо. (168 ча¬
са, бр.27, 2001, с.37). Бойка' Башлиова предпочита да информира жур¬
налистите не на живо, а чрез съобщение по електронната поща.
(Труд, 24.01.2002, с.2).
839. по живо, по здраво. А Тръгвам си отнякъде без каквито и дг
са неприятности и спънки. · И после скоростролно го пускат да си хо¬
ди по живо, по здраво. (168 часа, бр.7, 2002.С.2). Те само снимат моми¬
четата, вземат им отпечатъците и ги пращат да си ходят по живо,
по здраво. (Труд, 21.06.2001, с. 17). ·
315. ЖИВОТ
840. до живот. Книж. · Завинаги; през целия живот^. · Това о сле¬
дата на вромото,. коото те избраздява и те държи в окови до живот.
(Бл. Димитрова, Отклонение).
841. живот и здраве <да е>. л. Ако всичко е благополучно. · Жи¬
вот и здраве, за третия ще подготвят рецепти за конкурса „Нахра¬
нете журналистите“.'(168 часа, 27-^31.01.2002, с.2).
. Ф на два шамара живот - вж. при ШАМАР.
842. правя черен живота на някого. а Създавам големи неприят¬
ности на някого. · Даниел Боримиров направи черен живота на защит¬
ниците от „Байерн“ в 196-то издание на градското дерби, в коото
неговият - отбор „Мюнхен I860“ загуби . с 1:3. (Труд, бр.272, 2002, с.32).
843. тровя живота на някого. · Правя живота нг някого тежък,
неприятен, непоносим. · Новото донесе бедност и демагогия, безра¬
ботица - и инфлация и ощо - по-голяма несигурност от онази., дото тро¬
веше живота на баща ми. (А. Наковски, Животът нг мъртвия човек).
316. ЖИВОТНО
844. такова животно няма. Ирон. А Не съществува такова нещо,
за което се твърди. · Лъжем когато можом, че имаме функционира¬
ща пазарна икономика, но тук такова животно няма. (Труд, брЛ?,
2002, с.7). СДС си зарови главата в пясъка и реши, чо такова живот¬
но (разбирай) в момента няма:. (Труд, бр.114, 2002, с.20).
жребият е хвърлен
-0(2-
□ ЖИЗНЕН:
на попрището жизнено в средата - вж. при ПОПРИЩЕ,
п ЖИЛЕТКА:
дреме ми (пука ми) на сайдера (жилетката, пуловера,
тръбата, черупката и Др.) - вж. при ДРЕМЯ.
317. ЖРЕБИЙ
845. жребият е хвърлен. Книж. . За израз на невъзможност от
друг развой на нещо, след като е извършено някакво решаващо действие
- . решението е взето и връщане назад няма! · Комисарите не упорства¬
ха вече; жребието бе хвърлено. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.346). - А аз
мога да ви кажа, че вече е късно да обсъждаме каквото и да е. Жре¬
бият е хвърлен! Всички искат война, следователно тя ще бъде! (С.Бъч-
варова, Земя за прицел, кн.2, с.132).
на Юлий Цезар при премиеаването еа р. Рубикон (през 49 г. пр. н. е.),
предизвикало гражданска война в Рим, вследствие на която той завладял Рим и
станал диктатор. [ЕС]. _
846. хвърлям жребий. Книж. . Избирам наслуки; на когото се
падне късметът. · Когато трябваше да решим, кой ще свърши непри¬
ятното задължение да почисти, стаята, хвърлихме жребий. (Р.р.).
у Изразът е познат от библейските текстове (напр. Пс.21:19 „„делят помежду си
дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие“ стБ. аитдшл жрЬвьл).
а ЖУПЕЛ:
сипя огън и жупел - вж. при ОГЪН.
318. ЖЪЛТ
847. жълта преса. Публ, Ирен.. Презр. . Вестници и списания,
предназначени за невзискателния, масовия читател, в които обичайни те¬
ми са животът на „звездите“, скандалите, личният живот на политици, ев¬
тините, често недостоверни, сензации и т.н. · След демократичните про¬
мени у нас започна бурен -разцвет - на жълтата преса - изпитано
средство за спростачване на народа, (Р.р.).
V Q англ. Yellow press. Изразът се появява в САЩ през 1895 г, когато в един
нюйоркски вестник започва оа се печатат серия забавни рисунки. Сред героите им
е и едно момче, облечено в жълта риза, което коментирало случващото се. Този
медиен персонаж станал популярен като „жълтото момче“. Вестниците, в които
започнали да се използват такива серии рисунки, получават определението „жъл¬
та преса“. [ЕС]. .
203
жъни. коото но съм сял
848. жълтата гостенка. Книж. л Туберкулоза. · Народът обедня -
и жълтата гостенка спохожда все повече български семейства. (Р.р.).
V От стихотворение- на Хр. Смирненски.
Ф за жълти стотинки - вж. при СТОТИНКА.
♦ (показвам. вадя, давам) жълт картон - вж. при КАРТОН.
♦ с жълто около (на) устата - вж. при УСТА.
Ф синя (жълта, червена) метла - вж. при МЕТЛА.
319. ЖЪНА
849. жъна, което (където) не съм сял. Книж. А Ползвам се от
благата на чужд труд. · След демократичните промени у нас най-на-
пористите бързо се ориентираха в смутните години, заграбваха про¬
мишлени предприятия и бързо забогатяха, защото жънеха, което
не бяха сяли. (Р.р.). Защото ти, Борисе, си алчен, защото си обирач,
защото жънеш там, дето не си сял/-.. (С.Бъчаароаа, Земя за прицел,
кн.2, с.168). ,
V Израаът получава популярност от евангелските текстове. напр. Лк ‘9: 2‘-22
„21. взимаш., което не си турил, и жънеш, което не си посял“. Това о всъщност -
известни старогръцка пословица, използвана и в съчинението .Деогония^а старог¬
ръцкия поет Хозиод.
♦ който сее вятър, жъне буря - вж. при ВЯТЪР.
Ф каквото сееш, това ще пожънеш - вж. при СЕЯ.
3
а ЗАБАВЯМ:
Бог (Господ) забавя, но не забравя - вж. при БОГ.
а ЗАБИВАМ:
забивам златния гвоздей - вж. при ГВОЗДЕЙ.
забивам нож в гърба на някого - вж. при ГРЪБ.
забивам последния гвоздей в ковчега на някого или нещо -
вж. при ГВОЗДЕЙ. .
хващам {забивам) корен {корени) - вж. при КОРЕН.
и ЗАБЛУДЕН:
заблудена овца - вж. при ОВЦА.
забраненият плод
-0(4
п ЗАБРАВЯМ:
Бог {ГоспоД) забавя, но не забравя - вж. при БОГ.
забравен от Бога - вж. при БОГ.
забравям си главата някъде ~ вж. при ГЛАВА.
320. ЗАБРАНЕН
850. забраненият плод. Книж. А Нещо забранено, което силно
привлича, изкушава. · Наркотиците, като всеки забранен плоД, прив¬
личат и изкушават младите. (Р.р.).
V Изразът има корените си в Библията, макар да няма точен първообраз. Произ¬
ходът му е свързан с библейския мит за сътворението на човека и за забраната на
Господ човекът да вкусва плодове от дървото на познанието, засадено в средата на
Едемската градина, където Адам и Ева Биват заселени. (Бит. 2: 16-17: „16. И заповяда
Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; 17. а от дървото
за познаване на добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от
него, бездруго ще умреш.“) Но Адам и Ева нарушават тази . заповед.
321. ЗАВЕСА
851. желязната завеса. Публ. Неодобр. А Символ на политическа
самоизолация, която се води от ръководството на СССР с цел предпазва¬
не еа населението в социалистическите страни от „гнилото влияние на
Запада4‘. · От пепелта на огъня ще се издигне нов център на властта
и богатството и той ще ще е - на изток от Желязната завеса - там-,
където Европа - започва. (Ретро, Бр. 49, 2016,. с. 49). Идват си десетки
хиляди млади хора, които изтекоха през граница за последните десе¬
тина години, прогонени от медийната заблуда, че живеем на изток
от рая, прогонени от комплексите на неосъществените си родите¬
ли, че сме заД завесата, а оттатък текат реки от мед и животът е
непрестанен възход ... (168часа, 19-25.12.2003, с.6).
V Изразът тръгва от театралното изустно - така се е наричало приспособле¬
нието, предвидено да се спусне пред сцената, в случай, че възникне пожар еа сцената,
с цел да се предпазят зрителите. Най-напред такива железни завеси започнали да се
използват във Франция в края на XVIII в. Постепенно изразът развива преносно
значение за изолирана страна по идеологически или политически основания. В съвре¬
менното си значение изразът придобива популярност от реч на английския премиер
Уиестън Чърчил, произнесена еа 5 март, 1946 г. „От град Щетин на Балтийско море
до Триест на Адриатика над континента е спусната една желязна завеса. Зад
тази завеса са останали столиците на много държави в Източна Европа: Варшава,
Прага, Берлин, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София.“\ЕС\.
852. спускам (пускам) завесата. А Приключвам нещо. · Спекта¬
кълът по българските митници спусна завеса. (Труд, Бр.54, 2002, с.7).
V От театралното изкуство.
207 -
мингвгм нг згвет
322.3ÀBET
853. минавам на - завет. Публ. А Изоставям нещо опасно и заживя¬
вам по-спокоен и нормален живот. · Други излязоха в преждевременна
пенсия. То са още във възрастта на разцвета. между 37 и 40 години.,
но изведнъж занулиха изявите си. Минаха на завет, откакто прия¬
телствата се заизраждаха в предателства и всеки се заоглежда в
парите на другия - анализира висш служител от МВР. (168 · чгса, бр.22,
2004, с.З).
а ЗАВИВАМ:
завива ми се свят - вж. при СВЯТ.
п ЗАВИНТВАМ:
спирам (врътвам, завинтвам) кранчето / секва (спира)
кранчето - вж. при КРАНЧЕ.
п ЗАВИРАМ:
завира ми джезвето <отвътре> - вж. при ДЖЕЗВЕ.
п ЗАВЪРЗАН:
с вързани (завързани) очи - вж. при ОКО.
п ЗАВЪРЗВАМ:
цъфнал и завързал съм / ще цъфна и ще завържа -
вж. при ЦЪФНА.
п ЗАВЪРТЯ:
да ти се завърти (замае) главата - вж. при ГЛАВА.
завъртявам главата на някого - вж. при ГЛАВА.
завъртяна ме шайбата - вж. при ШАЙБА.
завъртявам - ума (акъла) на някого - вж. при· УМ.
с трън да завъртиш. няма какво (где да се) закачиш -
вж. при ТРЪН.
п ЗАВЪРШВАМ:
’ завършвам земния си път - вж. при ПЪТ?
о ЗАГЛАЖДАМ:
заглаждам (лъсвам) косъм<а> / заглаждам (лъсвам) си
косъма - вж. при КОСЪМ.
п ЗАГРУБЯВАМ:
работата загрубява - вж. при РАБОТА.
п ЗАГУБЯ / ЗАГУБВАМ:
загубвам <и> ума и дума - вж. при ДУМА.
<голям> · задник съм
- 206 -
загубвам присъствие на духа / не губя присъствие на духа -
вж. при ДУХ.
загубя (губя) ' дар слово - вж. при ДАР.
а ЗАД: ’
зад кулисите - вж. при КУЛИСИ.
о ЗАДЕН:
давам заден <ход> - вж. при ХОД.
задният двор - вж. при ДВОР.
на заден план - вж. при ПЛАН.
през задния вход - вж. при ВХОД.
п ЗАДКУЛИСЕН:
задкулисни игри - вж. при ИГРА.
323. ЗАДНИК
854. <голям> - задник съм. Грубо. Презр. А Негодник съм; човек,
който не заслужава уважение. · Голям задник се оказа този човок, как
сме могли да вярваме в почтеността му. (Ер.).
855. давам си задника под наем. Грубо. а В услуга съм нг някого
или на много хора. · Защо се оплаква сога, след като е дал под наем
задника си на хора с престъпни наклонности. (Р.р.).
856. залагам си задника. Грубо. · Опасно рискувам. · Заложил
съм си задника в тази сделка и не знам как ще се измъкна. (Р.р.).
857. на кучето в задника. Грубо, а. Нг най-затънтеното място. ·
- Ще те- наморят и на кучето в задника. ·(Вл. Джеров, Ангели небес¬
ни, с.77).
858. скъсвам си задника. Грубо, л. Прекомерно много се старая.
• Скъсвам си задника от работа. - за да им осигуря нормален живот,
и никаква благодарност. (Р.р.).
□ ЗАДУШАВАМ:
задушавам гласа на някого - вж. при ГЛАС.
а ЗАДЪНЕН:
задънена улица - вж. при УЛИЦА.
□ ЗАЕДНО:
<заедно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото>
и бебето - вж. при БЕБЕ.
-007 -
закон на джунглата
324. ЗАЕК
859. гърмян заек. А Хитър, опитен човек, минал през много беди и
изпитания. · Гърмян заек беше дядо му, през какви ли не изпитания
беше преминал. (168 часа. бр.7, 2002, с.52). Трети мандат премиер зна¬
чи, че е гърмян заек. (Уиконд. бр.22, 2017, с.27).
860. заешка тупурдия. Пренебр. А Несериозни действия, които не
заслужават внимание, нито пък могат да доведат до особени резултати.
• Аз помислих, че това може да бъде" заешка тупурдия само за сплаш¬
ване. (Зах. Стоянов, Съч.. т.1. с.590).
. 861. не знаеш откъде ще изскочи заекът. А Не знаеш откъде
ще дойде сполуката, кога ще ти проработи късметът. · „Никога не знаеш
откъде ще изскочи заекът“, твърдят криминалистите. (168 часа, бр.7.
2002. с.52).
V От ловджитетвото.
♦ с един куршум - два заека - вж. при КУРШУМ.
.. к*
а ЗАИДА:
ум да ти зайде - вж. при УМ.
п ЗАКАЧА:
с трън да завъртиш, няма какво (где да се) закачиш -
вж. при ТРЪН.
325. ЗАКЛАН
862. като заклан. А 1. Зи спане - спя непробудно, дълбоко. · Тъпа¬
ни да биеш, няма да чуе, спи като заклан. (Р.р.). А 2. Зи пищене, вика¬
но - - извънредно силно. · Помня само, ■ че баща ми изрева като заклан:
„И това ли бях жив да чуя!“ (Зах. Стоянов, Съч., т.1. с.62).
326. ЗАКОН
♦ драконовски мерки (закони) -
вж. при ДРАКОНОВСКИ.
863. закон — на джунглата. Неодобр. - За безчовечност, беззако¬
ния. за такава обществена атмосфера, където действа жестока конкурен¬
ция на принципа „всеки зи себе си“. където оживява ний-силният зи смет¬
ка на по-слабите. · Впрочем публична тайна е, че „ ченгетата " хва¬
щат само онзи, който не си плаща или не е удобен по някаква причи¬
на. И този закон на джунглата важи не само в „Малкия Багдат“
край „Лъвов мост“ в София ... (Уикенд, бр.5‘, 2016, с.83). На другия
Крумови закони
-208 -
прозорец имаше подредба.- Там властваше законът на Джунглата.
(Вл. Даверов, Вчера, с.26).
V От приказната повест на англимкия писател Дж. Киплиег „Mауглu“, чието
оригинално заглавие е „The jungle booKs“ - „Книги за джунглата“[ЕС].
864. Крумови закони. А Строги, Безкомпромисни закони. · Бойко
иска Крумови закони. (Стандарт, . 06,02.2010).
V От иеторичeекото минало на българската дьржава, от времето на хае Крум,
който въвежда строги, безкомпромисни закони в българската държава.
865. неписан закон. А Установили се в някакво общество (социал¬
на група, семейство) традиции, норми и принципи на поведение, които се
изпълняват не по-малко строго от истинските закони. · По неписан закон
всяко- предателство в мафията се наказва със смърт. (Р.р.).
V От текста еа един от законите на атинския архонт, законодател и поет Солон.
Смисълът на израза: осветено от традицията правило, което се съблюдава неотклонно,
макар и да не е записано на книга и няма статута на официален закон.[ЕС].
866. по закона на Мърфи. А Ако нещо може да се обърка, то
непременно ще се обърка. · Намери ги върху шкафчето, естествено,
по закона на Мърфи те можеха да бъдат дори в тоалетната. (Вл.
Даверов, Ангели небесни, с.112).
V По името на американският капитан Ео Мърфи, кото при едно техническо
недоглеждане, довело до неуспешно пробно изпитание, изрекъл най-общо казано кон¬
статацията „ако нещо може да се обърка, то непременно ще се обърка“ (1949 г.),
шеговито наречена от негов колега „Законът на Мърфи“. Това определение скоро се
превърнало в крилата фраза, под . която се раждат и разпространяват в целия свят
остроумни словесни Бисери и формулировки на духовитите заключения, представя¬
ни под рубриката „Законите еа Мърфи“.
327. ЗАКЪРШВАМ
867. закършвам го <яко>. Жарг. А Закъсал съм сериозно, изпад¬
нал съм в критично положение. • Аз - носех определена симпатия към
личността ù не само заради старото ни приятелство с Иван Слав¬
ков, но и за категоричната ù (да не кажа фатална) намеса в защита
на моя милост, когато романът ми „Принцовете“ бе изкупен от чен¬
гетата „ на едро “ и я бях закършил яке, по всички линии. (Д. Цончев,
Пророчествата на Ванга, кн.2,.с.117). Безработният „бизнесмен“ яке
го е закършил откъм финанси, споделиха негови съкварталци от
местната ромска махала „Нов път“. (Труд, Бр.21, 2004, с.2).
п ЗАКЪСНИТЕЛ:
бомба— със закъснител - вж. при БОМБА.
— 209 -
замазвам положението
а ЗАЛАВЯМ:
на - калъп (залавям) - вж. при КАЛЪП.
п ЗАЛАГАМ:
залагам капани - вж. при КАПАН.
залагам си задника - вж. при ЗАДНИК.
п ЗАЛЕПВАМ:
езикът ми прилепва (залепва) о небцето - вж. при ЕЗИК.
п ЗАЛИВАМ (СЕ):
заливам се от смях - вж. при СМЯХ.
заливам с помия някого - вж. при ПОМИЯ.
328. З^ЛЪК
868. голям залък лапни, голяма дума не -А Не се изхвър¬
ляй с големи обещания. · Голям - залък лапни, голяма дума, не казвай.
Нали така си ме учил винаги. Как ти що свалиш правителството на
Тодор Иванчов. (М.Топглов, Буров, с.39). Народът го о казал добре -
голям залък 'лапни, голяма дума не казвай,- защото провалиш ли се
воднъж, никой след това няма да ти вярва. (Р.р.).
пословица.
869. давам си последния залък. / давам си и - залъка от устата.
а Подлагам се на крайни лишения за някого или за нещо; лишавам се от
всичко. · Не мога да накарам дъщеря ми да си даде последния залък:,
за да ми купи нощо. (24 чгса, O8.12.2001. с.37). Давам си и залъка, от
устата само да изуча децата си- в това трудно време. (Рф.).
870. деля (отделям, късам) от залъка си. А Пестя от най-необхо¬
димото · ми. · Пролетно време, когато и най-послоднито сиромаси от¬
късват от залъка си да си купят прясно мляко. котленските овчари
не го кусват, докато не дойде Гергьовден. (Зах. Стоянов, Съч., т.1,
с.43). Какво времо доживяхме.· за да учиш децата си, трябва,- да де¬
лиш от залъка си. (Рф.).
п ЗАЛЮЛЕЯ:
една ни е <люлка> залюляла - вж. при ЕДИН.
329. ЗАМАЗВАМ
♦ замазвам очите на някого - вж. при ОКО.
871. - замазвам положението (работата), а 1. Успявам умело дг
изляза от неудобно положение. · Когато бръкна в джоба да' извади
опичам / опеки занаята
210 -
предварително написания текст, не го откри. но не се паникъоса,
успя някак да замаже положението. (Р.р.). А 2. Прикривам неприятни
обстоятелства, които могат да доведат до непредвидени последици. · Раз¬
витието на ситуацията ще зависи от реакциите на правителство¬
то - ако то замаже положението, може да се стигне до експлозия
на напрежението. (Труд. бр.34, 2002, с.9).
п ЗАМАЯ:
да ти се завърти (замае) главата - вж. при ГЛАВА.
а ЗАМЕНЯМ:
заменям кон за кокошка - вж. при КОН. —-
п ЗАМЕРЯМ:
замеряме се с камъни - вж. при КАМЪК.
а ЗАМЕСЕН:
от друго тесто <съм замесен> - вж. при ТЕСТО.
а - ЗАМИТАМ:
замитам под килима нещо - вж. при КИЛИМ.
п ЗАМРЪЗВАМ:
замръзвам на мястото си - вж. при МЯСТО.
а ЗАМЪК:
градя въздушни кули (замъци) - вж. при КУЛА.
330. ЗАНАЯТ
872. опичам / опека занаята. А — Усвоявам напълно някаква профе¬
сия, работа. · Заплатата на калфата от трети хак е 600 гроша, а баш
калфата или оня, който е опекъл вече занаята, както се изразяват
абаджиите, получава около хиляда гроша. (Зах. Стоянов, Съч.. т.1, с.71).).
331. ЗАНЯТИЕ
873. целта на занятието. А Това, заради което нещо се предприе¬
ма; преследваната цол. · Това е целта на занятието, 'както аз разби¬
рам, да се усъмня в приятеля си. (Р.р.).
а - ЗАПАД:
като в Дивия запад - вж. при ДИВ.
п ЗАПАЗВАМ:
запазвам присъствие на духа - вж. при ДУХ.
-211 -
цолта на занятието
запазвам равновесие - вж. при РАВНОВЕСИЕ,
запазвам хладен разум - вж. при РАЗУМ.
а ЗАПАЗЕН:
запазена марка — вж. при МАРКА.
а ЗАПАЛЕН:
запалена глава— - вж. при ГЛАВА.
п ЗАПАЛЯ:
запалвам фитила на някого - вж. при ФИТИЛ,
запалвам (подпалвам) чергата на някого - вж. при ЧЕРГА,
паля (запаля) моторетката - вж. при МОТОРЕТКА.
п ЗАПЛАЧА:
дете в майка ще заплаче - вж. при - ДЕТЕ.
а ЗАПЛАЩАМ:
плащам (отвръщам, заплащам) със същата монета -
вж. - при МОНЕТА.
п ЗАПЛЮЯ:
заплювам в лицето някого - вж. при ЛИЦЕ.
п ЗАПОВЕД:
десетте Божи заповеди - вж. при ДЕСЕТ.
п ЗАПРАЩАМ:
запращам на бунището - вж. при БУНИЩЕ.
□ ЗАПРЕТВАМ:
запретвам ръкави - вж. при РЪКАВ.
Q ЗАПУШВАМ!:
запушвам устата на някого - вж. при УСТА.
о ЗАПУШВАМ^
запушва ми релето - вж. при РЕЛЕ.
п ЗАПЯВАМ:
пея (запявам) друга песен (на друг глас) - вж. при ПЕСЕН,
п - ЗАРАВЯМ:
заравям (скривам) си главата в пясъка - вж. при ГЛАВА,
заравям томахавката - вж. при ТОМАХАВКА.
заритал съм по някого / за нещо 122
332. ЗАРИТАМ
874. заритал съм по - някого ! за нещо. Ирен. А Никак не ми е
притрябвал някой или нещо. · Кой пък е заритал за мене. (Г. Карасл.,
ОБикн. хора, т.2, с. 462).
Q ЗАСПИВАМ:
заспивам вечния си сън - вж. при СЪН.
работата заспива - вж. при РАБОТА.
п ЗАСТАВАМ:
на — страната съм / държа {отстоявам, заставам на) страната
на някого - вж. при СТРАНА. "
п ЗАСЯДАМ:
пресяда {засяДа) ми на (е) гърлото - вж. при ГЪРЛО.
п ЗАТАЯ:
със затаен дъх / затаявам дъх - вж. при ДЪХ.
а ЗАТВАРЯМ:
затварям вратата (вратите) на някого, или за някого -
. вж. при ВРАТА.
затварям очи - вж. при ОКО.
затварям се в себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
затварям си очите пред нещо или за нещо -. вж. при ОКО.
затварям си устата - вж. при УСТА.
затварям страницата - вж. при СТРАНИЦА,
затварям устата на някого - вж. при УСТА,
на затворени врати - вж. при ВРАТА.
п ЗАТРИВАМ:
гъз глава затрива — - вж. при ГЪЗ.
затривам—. си главата - вж. при ГЛАВА.
п ЗАТЪВАМ:
затъвам в блатото - вж. при БЛАТО.
о ЗАТЯГАМ:
затягам колана - вж при КОЛАН,
затягам обръча - вж. при ОБРЪЧ,
затягам примката около някого - вж. при ПРИМКА.
п ЗАХАПВАМ:
захапвам кокала - вж. при КОКАЛ.
захапвам кукичката {въДичката) - вж. при КУКИЧКА.
-213 -
изгрява звезда
г ЗАХАПАН:
оставам с пръст в уста<шя> / оставам със захапан пръст -
вж. при ПРЪСТ2.
п · ЗАХВЪРЛЯ:
захвърля / захвърлям като дрипа някого - вж. при ДРИПА.
п ЗАХЛУПКА:
на всяко - гърне <и> мерудия (капак, похлупак, захлупка) -
вж. при ГЪРНЕ.
г ЗАШИЯ:
устата на хората ' не са чувал» та да ги зашиеш - вж. при УСТА.
п ЗВАН:
мнозина (много) <са> звани» - <а> малцина (малко) <са>
избрани - вж. при МНОЗИНА.
333. ЗВЕЗ,ДА
875. виждам звезди по пладне (посред бял ден). а 1. Сполетяват
ме внезапно неприятности, беди; патя си, тегля. · Като си ударих глава¬
та в горния праг, видях звезди по пладне. (Р.р.). А 2. Закана - зле ще си
изпатиш, ще си получиш згслуженото. · Преценявай добро постъпките
и действията си, ако не искаш да видиш звезди посред 'бял ден. (Р.р.).
876. звезда от първа величина. Книж. а Човек с най-големи пос¬
тижения в дгденг област. · Емил Димитров и Лили Иванова са звезди
от първа величина в българската естрада. (Р.р.). Плеяда родни звез¬
ди вграждат съдбите - си в най-българския сериал на всички време¬
на., превърнал се- в крайъгълен камък в историята на родното кино.
Актьорските имона са близо 30, сред тях - звезди от първа величи¬
на. (Мин. год., бр.Ю, 2017, с.22).
V От областта на астрономията. Още в давността в гстртномическите каталози
на Хипарх и Птоломей· видимите с просто око звезди са разпределени по яркост в шест
величини, най-ярките са от първа величина и т.н.[ЕС].
877^. изгрява звезда. Книж. А Появява се нова необикновена личност
с голямо влияние и ярки постижения в някоя област. · През 2001 г. на поли¬
тическата сцена у нас изгря звездата на Симеон Сиисиобургготскu, кой¬
то успя да излъжо масово избирателите, че за 800 дни ще оправи поло¬
жението в България. (Ретро, бр.8, 2017, с.Ю). Но твоята звезда може да
изгрее и на 50, и на 60. Луи дьо Финес о започнал кариерата си в киното
на около 40-годишна възраст. (Мин. год., бр^О, 2017, с.20).
V Πьавообаааьт нг израза може да се види в бuблчйссите текстове, нгпртме^
изгрява ми звездата
- 214 -
когато пророк Валаам, повикан от моивитския цар Вилак ди прокълне синовете Из-
рaйлевй. изпълнява Божията воля, като вместо проклятия изрича на три пъти бла¬
гословия към тях. При третото благославяне прави необикновени предсказания (Чие.
24:17 „Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от
Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава
всички Ситови синове“).
878. изгрява ми звездата. Книж. - Прославям се, ставам прочут,
известен. · Напоследък разкрасяват значението на - цар Петър. Оже¬
нен за византийска принцеса’ неговата звезда изгрява точно когато ■
баща му умираше. (Л.Леачеа, Убий Българина, с.‘58). На Алла Пугачо-
ва звездата ù изгря на фестивала „Златният Орфей“ (Р.р.).
V Съвременният фразеологизъм със - значение ‘прославям се. ставам прочут.
известен’. без да о с конкретен библейски първообраз, има корените си - в евангелския
разказ за раждането на Иисус Христос, ознаменувано от появилата со на нобето ярка
звезди ни изток. която мъдреците виждат (Мт 2:1-2 „1. Когато се роди Исус във
Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода. emo, мъдреци от изток дойдоха и казваха:
2. дее родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдох¬
ме да Му се поклоним“.
879. пътеводна — звезда. Книж. а Нещо значимо, което - насочва, '
води човека в животи му; ръководно начало. · Идеята за свободна Бъл¬
гария е била пътеводна звезда за Ботев и Левски. (Р.р.).
V Такъв израз в ^блията няма. но словосъчетанието со опира на евангелските
текстове, в които се привежда легендата за необикновено ярката звезда, изгряла на
изток. За нейната поява предсказва хиляда години преди това Вилиам. като за звезда,
която ще изгрее от Иакова (Чис. 24:17). Тя възвестила - ни влъхвите раждането на
Иисус и като со водят по ноя. те пристигат на мястото, където со намира Младенецът
(Мт. 2:2-16). напр. Мт 2:9 -J- emo звездата, която бяха видели на изток. вървеше
пред тях, докато дойде и спря над мястото., дето беше Младенецът“.
880. свалям {снемам) звезди<ше> <от небето>. Книж. А Хваля
се с обещания за невероятни неща. · Докато се оженят, ù сваляше
звезди,, сега не може да осигури дори покрив над главите на семейс¬
твото си. (Р.р.).
V В чисто формилен план корениее и на този изриз могат да се видят в библейс¬
ките текстове. без обачо ди о настъпила смислова трансформация (напр. 3 Еад. 15:35
„Те ще се сблъскат помежду си - и ще ■ свалят много звезди на земята и тяхната
звезда; и от меча ще се пролее кръв дори до корем“).
Р ЗВЕЗДЕН:
звезден миг - вж. при МИГ.
звезден час - вж. при ЧАС.
- 215 -
<в> зоната на здрача
334. ЗВЯР
881. нося звяра в себе си. Книж. а. у всеки живее лошотията,
злото. · Той каза „Нося звяра в себе си“. (Галерия, Бр.19, 2010).
п ЗДРАВ:
<зДрав> като бик - вж. при БИК.
здрав разум - вж. при РАЗУМ.
прехвърлям от болната глава на здравата - вж. при ГЛАВА.
335. ЗДРАВЕ
882. вземам здравето на някеге. А 1. ПоБолявам и осакатявам
някого чрез изтезания или Бой. · За една никаква си овца крадците
взели зДравето на стареца, който цяла година вече се влачи по док¬
тори. (Р.р.). А 2. Увреждам здравето на някого с непосилна работа. ·
Тази пуста мина му взе зДравето, сега едва се влачи. (Р.Р.).
♦ живот и здраве <Да е> - вж. при ЖИВОТ.
883. иди си със здраве. А— 1. Благопожелаеие еа изпроводяк с най-
общо значение - всичко добро ти пожелавам. · Приете е у нас да изпра¬
щаме гостите с пожеланието „иДете си със зДраве“.. (Р.р.). А 2. С
недоБрожелателна предупредителност - махай се от тука докато си здрав
и читав. • Слушай, меете момче, иДи си със зДраве, докато не са ме
хванали бесовете. (Р.р.).
V И на този израз в ^бле^коте текстове може да се види близък първообраз
(напр, Изх.4:18 „Иотор отговори на Моисея: иди смирем“ църк.-сл. одо адрак^.ОБо-
чаен вариант в речевата практика днес е „остани <си> със здраве“.
884. имаш много здраве <от арменския поп>. Жарг. Пренебр.
А 1. За израз на несъгласие - съвсем не е така. · Имаш много зДраве, че
съм казал това. коете твърдиш. (Р.р.). А 2. За израз на отрицание -
няма да стане както . някой си мисли или желае. · Има много зДраве от
арменския поп, ако си мисли, че ще играя по свирката му. (Р.р.).
п ЗДРАВО:
по живо, по здраво - вж. про ЖИВО.
336. ЗДРАЧ
885. <в> зоната на здрача. Книж. А Извън закона; скрото, неле- ’
гално. · Преизведствете и пазарът на свинско се объркаха. 60% от
свиневъдствете е в „зоната на зДрача“, казаха ветеринарните док¬
тори. (Труд, Бр.112, 2002, с.9).
на зелено
216 -
п ЗЕЙВАМ:
зейва дупка в нещо - вж. при ДУПКА.
п ЗЕЛЕ:
цъфтя {процъфтявам) иато кисело зеле през марта -
вж. при ЦЪФТЯ.
п ЗЕЛЕН:
давам зелена светлина на нещо - вж. при СВЕТЛИНА.
зелена улица - вж. при УЛИЦА.
зелени гущери - вж. при ГУЩЕР. ~
изпращам (пращам) за зелен хайвер някого - вж. при ХАЙВЕР.
млад и зелен - вж. при МЛАД.
трай. коньо. за зелена- трева (тревица) - вж. при КОН.
337. ЗЕЛЕНО
886. на зелено^ а ПредвгрИгелне. много преди още да е започнато
нещо. · · · Сръбският режисьор Емир Кустурица взе $ 35 млн. хонорар
на зелено, ' за да направи филм с Джаки Деп и Салма Хайек., писа
„Блиц“ (Труд, ба.135, 2010, с.12). На следващата година Яна купува
още един апартамент „на зелено“ в „Златна котва“, също от комп¬
лекса „Адмирал“. (Уикенд, бр.9, 2017, с.38).
887. на-зелено2. а Нг разрешителен сигнал от светофара или регу-
лuалвчиса.· · Постоянно повтаряхме на децата, че трябва да преси¬
чат улиците на зелено. (Р.р.).
888. хващам се за зелено. а 1. Дочаквам пролетта; · преживявам
зимата. · Веднъж да со хванем за зелено. нататък е лосно. л 2. До¬
чаквам сезона на пряснгта зеленчукова храна. · Пукна пролет и се хва¬
нахме за зеленото. (24 часа, 19.04.2001, с'.16).
. а ЗЕМЕН: ,
завършвам земния си път - вж. при ПЪТр
338. ЗЕМЯ
889. вдън земя<та>. А Безследно. · Никола Филчов, без да ин¬
формира когото и да било. напуска посолството и изчезна вдън зе¬
мя. (Уикенд, бр.14, 2012, с.12). Сякаш пропаднали вдън зомя. (Телег¬
раф, 12.12.2016, с.Х).
890. изтривам (изтребвам, изличавам, премахвам) от лицето
на земята. а Напълно унищожавам. · Но колкото и да беше Прима,
колкото и видни попове да събираше, тази „Юстиниана “ не можа
217
удрям- в земята - някого
да си. построи достатъчно здрави крепостни стени, та варварите я
изтриха. от лицето на земята и никой не знае оттогава къде е била.
(Л.Ловчев, Убий Българина, с.‘56).
V В различни варианти изразът о широко иаполааин в библейскито текстове с
познатото и днос значонио, напр. Бит. 6:7 „Ирече Господ: ще изтребя от лицето на
земята човеците, които сътворих“.
891. навирам в земята някого. А Нихоквам някого жестоко, накар¬
вам му се много. · Той да има късмет да ме ' закачи, така ще го навра
в земята, че ще ме помни цял живот. (Р.р.).
♦ не съм ни на небето, ни на земята -
вж. при НЕБЕ / НЕБЕСА.
892. не ходя по земята. / ходя— — по земята. А Въобразявам си. че
съм нещо повочо, отколкото съм в действителност. / Имам реална прад-
става за собствените си възможности и качества. · Най-важното, кое¬
то ни втълпяваше нашият професор, Стефан Данаилов във ВИТИЗ
беше да ходим по земята (Толовиа. пред.). Не малка част от■ българс¬
ките политици не ходят по земята, живеят в идеологическите си
химерни светове. (Р.р.)
893. обетована земя. Книж. А Нещо, което човек търси и към
което се стреми - с цялата си душа, като мечтано благополучие. (Р.р.). · -
Бисер Киров: Моята обетована земя е Русия, тя е страна, където
има бог,■ и е хубаво да имаш усещане, че си близо до него. - (www.
pressa daily. bg, 21. юли. 2013). Така виждаха обетованата земя конни¬
ците на Аспарух, облечени в тънка кожа и черна стомана, прото-
българите, кентаврите на епохата.. (Л.Ловчев, Убий Българина, с.‘02).
V °т библоадкия мит за общината от Господ на Моисей и овроите земя (Бит. ‘5:18.
Изход 3: 8,17). в която течо мляко и мед и към която Мойсей повежда овроите, слод като
ги иавожда от Египет и ги довежда в Палестина - „обетованата (обещаната) аомя“.
894. потъвам {провалям се) в земята. А 1. Извънредно много се
засрамвам. ♦ Направо ми идеше да потъна в земята от срам., но за моя
изненада публиката започна бурно да ни аплодира. (Мин. год., бр.б, 2017,
с.36). Ж 2. Изчезвам безследно. · След като съдът ги ■ освободи под па¬
рична гаранция. братя Галеви потънаха в земята. И’ оттогава никой
не ги е виждал. Нито на прага на къщата, нито’ '' на друго място. (Р.р.).
Ф пъпа на земята - вж. при ПЪП.
Ф солта на земята - вж. при СОЛ.
895. удрям в земята някого. А Надминавам, превъзхождам някого
със своите постижения. · 12-годишната дама,, която стърчеше с ня¬
колко глави над конкурентките си, удари всички в земята с изпълне-
златен век
-218 -
ниете на незабравимия хит „ Оставаме “ от филма „ Оркестър без
име“. (Галерия, Бр.6, 2017, с.6). Закоравелият ултрас внесе оферта от
8 милиона лева, кеято направо уДари в земята тази от 3 милиона на
другия кандидат - аматъорския ЦСК 1948. (Галерия, Бр.25, 2017, с.82).
♦ удрям чело в земята - вж. про ЧЕЛО.
п . ЗЕНИЦА:
пазя като зеницата на окото си - вж. при ОКО.
п ЗИНАЛ:
със зинала уста - вж. при УСТА.
339. златен
♦ забивам златния гвоздей - вж. при ГВОЗДЕЙ.
896. златен век. Книж. А Време на еай-голям подем и разцвет в
някаква област на човешката дейност. · Времето на цар Симеон е зла¬
тен век за българската - книжнина.. (Р.р.).
V Изразът „златен век“ най-напред е документоран в поемата „Дела и деи“ на
старогръцкия поет Хезиод (VIII-VII в. пр. н. е.). Боло е време - пише Хезиод, - когато
хората са жовело Без грижи, Без войни, Без страдания, това време той нароча „златен
век“.[ЕС]. ■
♦ златна кокошка - вж. при КОКОШКА.
897. златна мина. Книж. А Неизчерпаем източник на доходи,
изключително доходна работа. · В днешно време да имаш няколко имо¬
та. които да отдаваш под наем,, си е истинска златна мина. (Ретро,
бр.4, 2017, с.17). А финансовите тайни бяха златна мина, стига да
умееш да ги предадеш тогава, когато ще имаш най-голяма полза от
тях,. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.2, с.32).
898. златни планини (гори). Книж. А За обещаване - изключи¬
телно примамливо големо обещания за небивали. придобивки, които не мо¬
гат да се осъществят; измамно големи възможности. · Златни планини
обещават- политцците, когато трябва да се доберат до власт.. (Р.р.).
Още през зимата много наши българи надешли от разни места, се
разхождали пе улиците и чакали уречения час, а сръбскете - прави¬
телство, както винаги., обещавало им златни гори. (Зах. Стоянов,
Съч., т.П, с.28).
899. златни реки потичат. Книж. . Голямо озоБолое от нещо. ·
... Турция ще оцени обединението и златни реки от инвестиции ще
потекат към бедстващите райони. (168 часа, Бр.21. 2002, с.17).
- 219 -
(търся) златното сечение
900. златни сънища сънувам. Книж. Л Мечтая зг неосъществим
ми неща. · Вече 15 години българинът златни сънища сънува., и все в
калта се събужда. (Р.р.).
Ф златни ти уста - вж. при · УСТА.
901. златния телец. Книж. А Символ· нг богатство, нг властта нг
парите, златото. · Това о прах в очите на простите.. Между златния
теляц и патриотизма не може да има нищо общо. (Згх. Стоянов,
Съч., т.П, с.43). Днес златният 'телец управлява свота. (Р.р.).
V Пз^зът има своя фокален тфвообртз в библейските текстове. Библейски¬
ят мит разказва, че когато Мойсей дълго се задържа на планината Синай, където
говори с Господ, народът принуждава брат му Агрон да направи на изргилтяните бог,
който дг ги води през пустинята. От събраните златни обеци и халки Агрон им излива
божество в образа нг телец, построява и жертвеник, на който народът принася жертви
и се отдгвг на пиршества и веселби. Така заварва своя народ завърналият се от плани¬
ната Мойсей. Силно разгневен от обръщането към езическите обичаи, Мойсей изгаря
• златния телец в огън, стрива го на прах, който изсипва в планинския ручей и заповядва
на народа си дг пие за проклятие от собствения си грях (Изх. 32:1-20).
В библейските текстове изразът има значение „обожествяван златен езически
идол с образ на теле“ точни първообрази се съдържат в различни старозаветни
библейски книги, нгпр. 2 Пар. 13: 8 „и защото имато златни телци, които Иерово-
ам ви направи за богове“. Преосмислянето на израза и превръщането му във фразе-
ологизъм е късен езиков факт.
902. златно време за нещо или за някого. Книж. а Д. Най-бла¬
гоприятно, с най-ценни постижения време; нгй-висосореаултгтно. · Пър¬
вите две десетилетия на XX век са златно време за българската по¬
езия, време, в което тя достига европейско равнище. (Р.а.). А 2. Цен¬
но време. · Губиш ми златно време с твоите глупости. (Р.р.).
903. златно сърце (душа). Книж. X Много благороден и добър
човек. · Моят учител имаше златно сърце., раздаваше се на ученици¬
те си и те го обичаха.. (Р.р.).
904. роден съм със златна лъжица в устата. Книж. X Наслед¬
ник съм нг богато семейство. · Роден си със златна лъжеца в устата,
а виж докъде стигна.. (Телевиз. сериал, „Билг“).
905. (търся) златното сечение. / златната среда. Книж- X Най-
доброто решение, избягващо крайностите · и риска. · · Ножът опря до ко¬
кала, държавата се задъхва и не може да финансира всичко, ' коото е
наследила, затова трябва да се търси златното сечение. (24 часа,
22.04.2014. с.17).
V °т лат. Aurea mediocritas, използван в десетата ода нг ртмскгя поет Хоргций
в книгата му „Оди“.[ЕС].
Ф хващам златния дявол за опашката - вж. при ДЯВОЛ.
в ' знак на неще
220 -
п . ЗЛЕ:
постилам си зле пред някого - вж. при ПОСТИЛАМ.
п ЗЛО:
всяко зло <е> за добро - вж. при ДОБРО,
да спи зло под камък - вж. при КАМЪК,
за — добро или <за> зло - вж. при ДОБРО,
империя на злото - вж. про ИМПЕРИЯ,
коренът на злото - вж. про КОРЕН.
я ЗЛОБА:
злобата на деня - вж. про ДЕН.
п ЗМИЙСКИ:
змийски език / змийско'—'ёзйЧе - вж. при ЕЗИК.
340. ЗЙАК s
906. в знак на нещо. Книж. ■. Като израз, като проява на . нещо. · В
знак на добра веля воюващите страни обявиха примирие по време
на религиозните празници. (Телевоз. пред.).
907. като по даден знак. А Едновременно. · След това четири¬
мата като по ДаДен знак извадиха парите си. (Вл. Даверов, Ангели
небесни, с.9).
908. финикийски знаци. Книж. А Пари, финансово средства.
• Ние пък - имаме добри щангисти,, макар и не много, но нямаме дос¬
татъчно финикийски знаци. (Труд, Бр.42, 200). За разлика от тях в
ДПС са убедени. че нововремците отдавна са си изтъргували подк¬
репата - на царя. „Всичке е изчислено във финикийски знаци. “ (168
часа, бр.12, 2004, с.9).
V финокийците първо въвеждат парите като оБменно средство, оттам и попу-
лярноят озраз „финикийски знаци“.
341. ЗНАМЕ
909. вдигам бялото знаме. Книж. а Съгласявам се с нещо, след
като дълго време съм се противопоставял, признавам се за победен.
• Поговорил той с него като човек., кате брат и страшният, сприхав
и непокорен бикеглавец вдигнал бялете знаме - признал си греха.
(А.Гуляшки, Злат, руно, с.346).
910. свивам / свия знамената — (знамето). Книж. . Прекратявам
да се боря, да се противопоставям еа някого; преставам да действам или
признавам се за победен при спор. · Но след срамното правителствене
-2^1
но си давам зор
постановление от 18 октомври т.г., гузно засекретяващо всякаква ин¬
формация за оградата., прокурорите са пред тежка дилема: да разс¬
ледват ли областните управи и ангажираните строителни фирми.,
или да свият знамената и чакат следващо правителство? (Мин. год.,
бр.34, 2017. с.9.13). Той си остана рожба на деветнайсети век. Но беше
още рано да свие знамената. (С.Бъчаарова, Земя за прицел, кн.1. с.24).
п ЗНАМЕНИЕ:
знамение — на времето - вж. при ВРЕМЕ. .
а ЗНАЯ:
Бог знае какво - вж. при БОГ.
Бог знае откога - вж. при БОГ.
бъкел не зная - вж. при БЪКЕЛ,
* · я * À й С, .? ·■ ♦ . ■·
всяка жаба да си знае гьола - вж. при ЖАБА.
<един> Господ знае - вж. при ГОСПОД.
<един> дявол знае - вж. при ДЯВОЛ.
знам си мурафета - вж. при - МУРАФЕТ. ' — :
. зная две и двеста - вж. при ДВЕ.
зная си цената - вж. при ЦЕНА.
знаят ме и кучетата - вж. при КУЧЕ.
зная цената на някого или нещо - вж.- при ЦЕНА.
и Господ не знае - вж. при ГОСПОД. *
кой пие, кой плаща не се знае - вж. при КОЙ.
лявата ръка не знае какво прави дясната — - вж. при РЪКА,
много ми знаят устата - вж. при УСТА.
не зная на кой Аллах се кланям - вж. при АЛЛАХ.
(не зная, не мога да разбера} на кой свят съм (се намирам) -
вж. при СВЯТ.
не зная откъде ще изскочи заекът - вж. при ЗАЕК.
никой не си знае времето - вж. при ВРЕМЕ,
познавам (зная) и кътните зъби на някого - вж. при ЗЪБ.
трици зная - вж. при ТРИЦИ.
п ЗОНА:
<в> зоната на здрача - вж. при ЗДРАЧ.
342. ЗОР
911. не си — давам зор. х Не се напрягам, не полагам усилия, не
проявявам особено старание. · В първи вариант:■ Не си даваме зор,,
понеже знаем от опит, че като хванем наркотърговеца, съдиите ще
го пуснат ... (Труд. бр.138, 2004, с.‘3).
с триста зора (мъки)
- 222 -
912. с триста зора (мъки). ж Много трудно, много мъчно. · С- трис¬
та зора кандисва да му връчат орден „Георги Димитров“ през 1977
гедина лично от Тодор Живков. (Уикенд, бр.51, 2016, с.24). За капак
ММА биячът бил деста посредствен, като с триста зора успял да
завърши едва 8-и клас в родната Кнежа. (Уикенд, Бр.22, 2017, с.17).
п ЗРЕЛИЩЕ:
хляб и зрелища - вж. про ХЛЯБ.
343. ЗЪБ
♦ държа си езика (устата) I държа си езика зад — зъбите -
вж. при ЕЗИК.
913. зъб за зъб. Книж. А — На всяко сторено зло да се отвръща с
равностойно . зло; равностойно възмездие. · Максимата зъб за зъб, око за
око никога не е водила до дебре в историята на човечеството. (Р.р.).
V Библейско израз от Стария завет (Вт. 19:21 Да го не пощади окото ти: душа за
душа- око за око. зъб за зъб, ръка за ръка, нога зр нога. - (Каквато вреда някой направи
на ближния си,- със същото да му се отплат^/, наложил се в книжовния но език.
914. зъб не обелвам, А Мълча, нощо не казвам, .не продумвам.
• Всякакви работи говори, за думата зъб не обели.. (И.Радичков, Бару¬
тен буквар, с.ЗО).
V Проозходът еа озраза навярно може да се . свърже с показването на зъБо,
когато кучето рьмжо, осмислено за . човешка озява.
915. имам зъб на някого. А Имам основание да съм настроен зле
към някого и търся случай да му създавам неприятности. · Злият и огра¬
ничен бюрократ Тедор Иванчев, който имаше на мене зъб еще от
онова време ... сега ме уволни и останах без залък хляб. (К.Христов,
Ад в Рая, с.45). Имаше ми зъб заради двойката, която писах на сина
му, и търсеше възможност да ми отмъсти. (Р.р.).
V Калка . от френско.
♦ от петите до зъбите (въоръжен) - вж. при ПЕТА.
916. познавам (зная) и кътните зъби на някого. . Зная всичко за
някого, познавам го много добре. · Татяна и Божидар бяха съпартий¬
ци в БСП и като такива си познават и кътните зъби. (Уикенд, Бр.2,
2011, с.34). За всеки случай, те не са тия- на които знаем и зъбите в
България!... Сигурно исканията им ще бъдат прекаленс висеки.
(С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.257).
917. през зъби, А С неприязън, със сдържан гняв, злобно. · Отвър¬
на му през зъби, сърдито и троснато. (Р.р.). „Няма проблем - и ще ги
- 223
ставам зян
разбиеш“, отвръщал ù той през зъби. Друго не казваше, а тази реп¬
лика започваше да звучи злобно. (Мин. год., бр.5О. 2016, с.‘3).
918. скръцвам със зъби. А Строго се скарвам ни някого. · Явно е
дошло време да скръцнем със зъби на всякакви управничета и кандидати
за високи постове. (Мин. год., бр.1. 2017. с.1). Щом някой от тях си дигнеше
очите да го погледне, той скръцваше със зъби,, туряше си ръката на саб-
лята в знак., че с нея ще да ги изколи. (Зих. Стоянов, Съч., тД. с.379).
919. скърцам със зъби. А Силно се гневя, ядосвам се зи нещо.
• Странно защо тогава скърцаме със зъби и при всеки случай като
горния в умовете ни изникват картини, които биха накарали Велик
инквизитор да се изчерви. (Телеграф, 5.06.2009, с.‘2).
920. стискам зъби. а 1. Понасям нещо твърдо, без ди хленча и да
се опликаим. · Продължавам ■ да съм болен, но стискам зъби. (Те¬
леграф, 08.02.2017, с.9). Българските банки стиснаха зъби,, а с тях и
потребителите, които недоволно гледаха как лихвените проценти
плабно, но уверено удрят тавана. (Телеграф, 27. 05.2009, с. 12). А
2. Мълча, не - издавам нещо. · Каквото и да станеше, той щеше да
стиска зъби и нищо нямаше да издаде. (Р.р.).
921. със— зъби и нокти. / с нокти и зъби. А С всички сили, ожесто¬
чено. · Довчерашните властници, обявяват се за спасители на на-
'цията. И започват със зъби и нокти да драпат пак към властта.
(Галерия, бр.48, 2016, с.20). Дъщерята на читалищния буфосинхро-
нист Щилян Кунев драпаше със зъби и нокти,, докато влезе в Солун¬
ската митница на глобалните шмекери от пасмината на Барозу,
Юнкер, Туск, Шулц, Дол и Ко. (Мин. год., бр.35, 2017, с.9).
922. точа зъби. А Надявам се, очаквам ди получа нещо или да се
снабдя с нещо, за което имам - голямо желание. · Хищници като Гергов и
Добрев точат зъби за мястото Кой. (Ретро, бр.6, 2017, с.4). Мнозина си
точеха зъбите за овакантеното място, но само един го получи. (Р.р.).
• -
а ЗЪЛ:
за зла чест - вж. при ЧЕСТ,
злите езици - вж. при ЕЗИК.
344. ЗЯН
Ф жив зян съм - вж. при ЖИВ.
923. ставам зян. А Погубвам се, съсипвам се. · Първото успокое¬
ние, което се отправя към жителите на обединена Европа, ■ е, че ста¬
рите им банкноти няма да станат зян. (Труд, бр.ЗЗ, 2000, с.‘7).
от игла до конец
-224-
и
345. ИГЛА
924. - от игла до конец. а Всичко подробно, от начало до край. · Ей
сега ще да кажош ти всичко от игла до конец, даже и онова, за коо¬
то не те питаме - каза бинбашията Хасан ага, който досега само
мълчеше. (Згх. Стоянов, Съч., т.1, .787). По време на разпита детето
разказа всичко от игла до конец. (Янтра днес, 2012, с.З).
V °т по-древен из^ от конца до конца (от до кргй), нгпр. Той при всичко
гореказано от конец до конец беше длъжен да въведе в своята школа или сколио ощо
и гръцка филада, октоих и псалтир. (Хр.Г.Дгнов, Зг теб, мили роде, ç.27).
925. правя от иглата черясло. ж Силно преувеличавам нещо.
• Ударили му плесница, рово, чо щели да го убият, прави от иглата
черясло. (Р.р.).
926. сигла геран копая. а Захванал съм голямо дело с ^подходя-
щи средства. · Напусто въодушевените от идеята хамбарлии бяха
постановили да отделят по пот - пари от заплатата си на всяка дре¬
ха от боглишкито, що шиоха, и да съставят один капитал. с който
да могат да купят мястото - ревност Патриотическа, но· прилична
на онова пословичното „с игла геран копайме“. (П.Р.Слгвейков, Княз
Богориди, с.46). '
V · °т нартднг пословица.
346. ИГЛЕН
Ф минавам през иглени уши - вж. при МИНАВАМ.
927. нито на иглен връх. А Никак, ни най-малко. · Пък и той,,
дъртлакът, как не беше се изменил в продължение на толкова годи¬
ни нито на иглен връх. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.722).
Ф по-лесно е камила да <ще> мине през {да влезе в)
иглени уши - вж. при КАМИЛА.
347. ИГРА
928. водя играта. А Имам инициативата, определям правилата в
развоя нг някакво дело. · Този път сме се зарекли ние полицаите да
водим играта., а не той. (168 чгса, 25-31.01.2OO2. с.З).
V От спорта.
-Z5-
ризкизвам играта на някого
929. вкарвам в играта някого. - Въвличам някого в- някакво не
много почтено дело. · Те. вкараха в играта и една панамска офшорка.
Тези схеми 'са елементарни. (Уиконд, бр.51, 2016, с.(9).
930. в {вътре в) {вън от) играта съм. — Участвам (не участвам)
а нечии планово. замисли. машинации, които имат обикновено някаква скри¬
та цел; замесен съм (но съм замесен) в нещо, участвам (не участвам) в
някакво дело, обикновено - не много почтено. · Двама маскирани и въо¬
ръжени с празни пушки „отвлекли“ служителката Сузане Мария Ве-
ненберг, която била вътре в играта. -(24 часа, 26.02.2000). „Ралшката
се вижда,, но в поземлената комисия в община Макреш не са гледа¬
ли, защото са в играта“, подозира ужиленият. (168 часа, бр.21, 2004,
с.24). Разбрах тревогите им, но ’ с нищо не можех да им помогна,
защото вече бях вън от играта. (Р.р.).
V От спорта.
931. задкулисни игри. а Непочтени действия, които се правят при¬
крито. потайно. · С разни задкулисни игри спечелиха търга за ■ предпри¬
ятието, след което го, разпродадоха и сега си живеят■ живота.. (Р.р.).
♦ игра на нерви - вж. при НЕРВИ.
♦ игра на тролове - вж. при ТРОЛ.
♦ играя {игра) на котка и мишка - вж. при - КОТКА.
Ф играя си играта - вж. при ИГРАЯ.
Ф играе ми сърцето - вж. при СЪРЦЕ.
932. изхвърлям от играта някого. А— Отстранявам - някого от ня¬
какво дело, като го лишавам от изгоди. · В конфликта „Минстрой“ се
опита да изхвърли „Лукойл“ от играта и да вземе лъвския пай. (Труд,
бр.93,2002, с.28). ,
933. мръсна игра. Публ. А Непочтени, неморални, незаконни дей¬
ствия, постъпки, дела. · В края на юни (2000) прокуратурата започна
мръсна игра срещу мен,, за която бях убеден, че е подсказана от Иван.
(Труд, бр.138, 2004, с.14). Иван и Андрей не ми. изглеждат на хора,,
които биха участвали в мръсна ■ игра. (Труд, 09.03.2010).
934. нечиста игра. Публ. А Непочтени, неморални, незаконни дей¬
ствия, постъпки, дела. · Според хора от кухнята възможностите за
нечисти игри и упражняване на груб политически натиск този път
ще бъдат още по-големи ...(168 часа, 19-25.12.2003. с.15).
935. разказвам играта на някого. А 1. Дивам на някого да се разборе;
разчиствам си сметките с някого. като правя така, чо горчиво да съжалява за
нещо, извършено от него. · Той ù лепнал един шамар и оная малката му
казала, че ще му разкаже играта ... (168 часа, бр.21. 2002, с.31). - Ние и
играя на въже
-2Z6-
без това останахме без сълзи.. На нас политиците вече ни разказаха '
играта. Какво тук значат някакви шведи. Така че тази вечер ние ще
разкажем играта на швеДите, а и на нашите управници, като забра¬
вим 90 минути какви ги вършат. (Стандарт, Бр.4103, 2004, c.l). X 2. Показ¬
вам на някого своето превъзходство в дадена област; давам му нагледен
урок как трябва да се право нещо майсторско истински, професионално.
• Дотогава, близо две денонощия, две от „баретите“ на Васил ме пое¬
ха и ми разказаха, както се казва, играта.. (Труд, Бр.139, 2004, ' с.14). Той
им разказа играта в ринга. (Труд, 25.03.2000). Как баба Поза ще разка¬
же играта на българското образование. (сп. . Nescafe, 02.03.2010).
348. ИГРАЯ
♦ вървя (играя, хоДя) по гайдата (свирката) на някого -
вж. при ГАЙДА.
♦ играе ми сърцето - вж. при СЪРЦЕ.
♦ играе (сече) ми ченето - вж. при ЧЕНЕ.
Ф играя контра на някого - вж. при КОНТРА.
936. играя на въже. А Умело и хитро лавирам, действам ловко о
обиграно. · Не можеше да не му се признае, че умее да извлича от
живета печалби, играе на въже, не преуспява. (Р.р.).
♦ играя на котка — и мишка - вж. при КОТКА.
♦ играя на руска рулетка - вж. при РУЛЕТКА.
♦ играя на сляпа баба - вж. при БАБА.
937. играя (вървя, хоДя) по гайдата (свирката) на някого. Нео¬
добр. а . 1. Действам по волята и . желанията на някого, под чието влияние
съм; командва ме. · Не разчитай много на него, не виждаш ли, че
играе по гайДата на жена си. (Р.р.). А 2. Изпълнявам безропотно же¬
ланията о капризите еа някого. · Нека още веднъж размисли, за да не
съжалява.. че няма Да му играя по гайДата! (С.Бъчварова, Земя за при¬
цел, кн.З, с.78). Ако продължаваш Да вървиш по гайДата на капризно-
■ то си дете, нищо добро не ге чака. (Р.р.). ·
V За пръв път изразът „играя под чужда свирка“ се среща у старогръцкия исто¬
рик Херодот в книгата му „Истории“, намора мяст> и в Библията (Мт. 11:17; Лк. 7:32
„Свирихме ви с пищялка- и не играхте; пяхме ви жални песни- и не плакахте“).\Е£}·
938. играя си играта, а Изпълнявам, следвам начертания си план
оло започнатата дейност. · Нище не можеше да ги стресне, играеха
си играта, без да се - страхуват от полиция и съд. (Р.р.).
V От спорта.
♦ играя си с огъня - вж. при ОГЪН.
— 227 —
Идегл Петров
939. играя с - открити иарти. А Действам явно, открито казвам и
показвам миелите, намеренията и целите си. · Ощо в началото пролича,
че този човек е честен и почтен, че играе с открити карти, затова
хората му повярваха и го подкрепиха. (Р.р.).
V От играта с кгрти.
♦ играят ми очите - вж. при ОКО.
♦ очите ми играят на четири - вж. при ОКО.
♦ тоягата играе - вж. при ТОЯГА.
♦ ще играе Тодорка Боева - вж. при БОЕВА.
□ ИДВАМ / ИДА:
апетитът идва с - яденето - вж. при АПЕТИТ.
идва ми акъла - вж. при АКЪЛ.
идва ми времето - вж. при ВРЕМЕ. .
идва ми дюшеш - вж. при ДЮШЕШ.
идвам на себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
идва нишан - вж. при НИШАН.
иди си със здраве - - вж. при ЗДРАВЕ.
на бял ион (връщам се, идвам) - вж. при КОН.
349. ИДЕАЛ
940. Идеал Петров. Жарг. а Възклицание зг изразяване нг одобре¬
ние, задоволство, радост от нещо хубаво, добре направено. · - Как нами¬
раш новата ми прическа? - Идеал Петров! Много - ти отива. (Р.р.).
V Необичайното име нг артиста Идеал Петров се превръща в устойчива едини¬
ца с nаелсмuслено значение.
п ИЗБИВАМ:
клин клин избива - вж. при КЛИН.
избивам рибата - вж. при РИБА.
п ИЗБРАН:
мнозина (много) <са> звани. <а>- малцина (малко) <са>
избрани - вж. при МНОЗИНА.
п ИЗВАДЯ / ИЗВАЖДАМ:
вадя (изваждам) кестените от огъня - вж. при КЕСТЕН.
вадя (изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят
нещо - вж. при СВЯТ.
вадя (изваждам) - си хляба - вж. при ХЛЯБ.
извади първо гредата от своето око - вж. при ГРЕДА.
изваждам - каре седмици - вж. при СЕДМИЦА.
като извънземен съм
- 228 -
изваждам (вадя) от батака някого или нещо — вж. при БАТАК.
изваждам (извеждам) от блатото ·- вж. при БЛАТО.
изваждам (изкарам) от равновесие някого -
вж. при РАВНОВЕСИЕ.
изваждам от ъгъла някого - вж. при ЪГЪЛ.
изкарвам (изваждам) от кожата някого - вж. при КОЖА.
изкарвам (изваждам) от релси някого - вж. при РЕЛСА.
<излизам, изваждам> на светло - вж. при СВЕТЛО.
□ ИЗВИВАМ:
извивам врата на някого - вж. при ВРАТ.
извивам ръцете на някого - вж. при РЪКА.
а ИЗВЛИЧАМ:
печеля (вадя, извличам) дивиденти - вж. при ДИВИДЕНТИ.
а ИЗВОР:
пия вода от извора - вж. при ВОДА.
п ИЗВЪН:
вън от (извън) себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
извън борда - вж. при БОРД.
<изкарвам> извън нерви някого - вж. при НЕРВИ.
излизам от (извън, из) рамките на нещо - вж. при РАМКА.
под (извън) чертата съм - вж. при ЧЕРТА.
350. ИЗВЪНЗЕМЕН
941. като извънземен съм. А Неадекватен съм; постъпвам, дейст¬
вам, държа се съвсем нелогично, по начин несъвместим с реалните обстоя¬
телства. · Обачо навън ... съм като извънземен. (Труд, 17.01.2002, с.13).
п ИЗВЪРТЯВАМ:
извъртявам (въртя) номер на някого - вж. при НОМЕР.
обръщам (извъртявам) се на сто и осемдесет градуса -
вж. при ГРАДУС
п ИЗГАРЯМ / ИЗГОРЯ:
изгарям / изгоря душата - на някого — вж. при ДУША.
изгоряло ми е ухото за някого - вж. при уХо.
изгърмяват (изгарят) ми бушоните - вж. при БУШОН.
а ИЗГРАЖДАМ:
строя (изграждам) мостове - вж. при МОСТ.
229 -
като извънземен съм
Q ИЗГРЯВАМ:
изгрява звезда - вж. при ЗВЕЗДА.
изгрява ми звездата - вж. при ЗВЕЗДА.
а ИЗГУБЕН:
изгубени — илюзии - вж. при ИЛЮЗИЯ.
п ИЗГУБЯ:
изгубвам си ума - вж. при УМ.
п ИЗГЪРМЯВАМ:
изгърмяват (изгарят) ми бушоните - вж. при БУШОН.
п ИЗДАВАМ:
<не издавам, не изпускам> ни вопъл, ни стон - вж. при ВОПЪЛ,
п ИЗДИГАМ:
издигам (вдигам) глас - вж. при ГЛАС.
издигам / издигна на пиедестал някого - вж. при ПИЕДЕСТАЛ,
п ИЗДЪРЖА:
издържа изпита - вж. при ИЗПИТ.
не — ми издържат нервите - вж. при НЕРВИ.
□ ИЗДЪРПВАМ:
издърпвам килимчето под краката на някого - вж. при КИЛИМ,
а - ИЗКАРАМ / ИЗКАРВАМ:
вадя (изкарвам) душата на някого - вж. при ДУША.
вадя (изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят
нещо - вж. при СВЯТ.
изваждам (изкарам) от равновесие някого -
вж. при РАВНОВЕСИЕ.
изкарвам акъла (ума, ангелите) на някого - в- - при АКЪЛ,
изкарвам из (от, през) носа на някого нещо - вж. при НОС.
изкарвам (изваждам) от кожата — някого - вж. при КОЖА.
<uзксрвам> извън нерви някого - вж. при НЕрВИ,
изкарвам (изливам) си яда на някого - вж. при ЯД.
изкарвам (изваждам) от релси някого - вж. при РЕЛСИ.
(изкарвам, ровя за) кирливите ризи на някого -
вж. при РИЗА.
изкарвам си хляба - вж. при ХЛЯБ.
гледат ме като изкопаемо
230 -
351. ИЗКОПАЕМО
942. гледат ме като изкопаемо. А Отнасят се с мене като с мно¬
го изостанал. · Там като излезеш с повече от 200 долара, и всеки те
глеДа като изкопаемо. (168 часа, 26-^1.11.2001, с.29).
□ ИЗКЪСО:
държа юздите (юзДата) на някого ! държа изкъсо някого -
вж. при ЮЗДА.
режа късо (изкъсо) - вж. при КЪС.
а ИЗЛИВАМ:
изливам си гнева върху някого - вж. при ГНЯВ,
изкарвам (изливам) си яда на някого - вж. про ЯД.
изливам <на воля> душата си - вж. при ДУША.
о ИЗЛИЗАМ:
излизам в гръб на някого - вж. при ГРЪБ,
излиза ми джигера - вж. при ДЖИГЕР.
излиза ми душата - вж. при ДУША.
<излизам, изважДам> на светло - вж. про СВЕТЛО.
излиза ми из (през, от) носа о излиза ми горчиво - вж. при НОС.
излиза ми крива сметката - вж. при СМЕТКА.
излиза* ми от (из) акъла (паметта) - вж. при АКЪЛ,
излиза ми солено - вж. при СОЛЕН.
излизам (измъквам се) сух <от> (из) воДата> - вж. при СУХ.
излизам на. бял свят - вж. про БЯЛ.
излизам на глава на някого или нещо - вж. при ГЛАВА.
<излизам, изважДам> на светло - вж. при СВЕТЛО,
излизам (появявам се) на сцената - вж. при СЦЕНА,
излизам на улицата - вж. при УЛИЦА.
излизам на чист въздух - вж. при ВЪЗДУХ.
излизам от дупката - вж. при ДУПКА.
излизам от (извън, из) рамките на нещо - вж. при РАМКА,
излизам от сянката на някого - вж. про СЯНКА.
очите ми изхвръкват (излизат) от орбитите - —вж. при ОКО.
през (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза -
вж. при УХО.
□ ИЗЛИЧАВАМ:
изтривам (изтребвам, изличавам, премахвам) от лицето на
земята - вж. при ЗЕМЯ.
о ИЗМИВАМ СИ:
измивам (умивам) си ръцете - вж. при РЪКА.
-331 -
гледат ме като изкопаемо
п ИЗМЪКВАМ (СЕ):
вадя {изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят
нощо - вж. при СВЯТ.
излизам (измъквам се) сух <от> (из) водата> - вж. при СУХ.
измъквам се по терлици - вж. при ТЕРЛИЦИ.
п ИЗНАСЯМ:
вадя (изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят
нещо - вж. при СВЯТ.
изнасям урои на някого - вж. при УРОК.
п ИЗНИЗВАМ СЕ:
изхлузвам се (изнизвам се) като мокра връв - вж. при ВРЪВ.
а ИЗОБИЛИЕ:
рог- на изобилието - вж. при РОГ.
□ ИЗОПВАМ:
изопва (опва) ми се лицето - вж. при ЛИЦЕ.
а ИЗПАДАМ:
изпадам от борда - вж. при БОРД.
попадам (изпадам) в <черна> дупка - вж. при ДУПКА.
а ИЗПИВАМ / ИЗПИЯ:
изпивам / изпия <до дъно> горчилката - вж..паи ГОРЧИЛКА.
(изпивам) <до дъно> горчивата чаша - вж. при ЧАША.
с очи да го изпиеш - вж. при ОКО.
а ИЗПИЩЯ:
държа се {изпищя, 'въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА.
г ИЗПЛИТАМ:
изплитам (оплитам) си кошницата (кошничката) -
вж. при КОШНИЦА.
п ИЗПЛЪЗВАМ СЕ:
изплъзвам се от ръцете на някого - вж. при РЪКА.
а ИЗПЛЮВАМ:
изплювам камъчето - вж. при КАМЪК.
а ИЗПОД:
изпод носа ми - вж. при НОС.
гледатме като изкопаемо —2.У1.—
п ИЗПОЛЗВАМ:
<използвам> за ■ параван · някого или нещо - вж. при ПАРАВАН,
използвам намалението - вж. при НАМАЛЕНИЕ.
о ИЗПРАВЕН:
с <високо> вдигната {изправена) глава - вж. при ГЛАВА.
п ИЗПРАВЯМ / ИЗПРАВЯ:
изправям на крака</я«> някого - вж. при ' КРАК.
изправям на нокти / на нокти - вж. при НОКТИ.
изправят ми се {настръхват, щръкват) ' косите - вж. при КОСА.
не изправям кръст - вж. при КРЪСТ].
а ИЗПРАЩАМ:
изпращам {пращам) з&зелен хайвер някого - вж. при ■ ХАЙВЕР.
изпращам {пращам) на оня ■ {онзи) свят някого или нещо —
вж. при СВЯТ.
изпращам {пращам) по дяволите някого или нещо —
вж. при ДЯВОЛ.
□ · ИЗПУСКАМ:
изпускам дума - вж. при ДУМА.
изпускам {пускам) духа от бутилката - вж. при ДУХ.
изпускам парата - вж. при ПАРА.
изпускам .последния влак - вж. при ВЛАК.
изпускам си . нервите - вж. при НЕРВИ.
<не издавам, не изпускам> ни вопъл. ни стон - вж. при ВОПЪЛ.
п ИЗПУШВАМ:
изпушвам лулата на · мира - вж. при ЛУЛА.
п . ИЗПЪВАМ:
опъвам {изпъвам) краката - вж. при КРАК.
п ИЗПЯТ:
песента ми. е изпята - вж. при ПЕСЕН.
а ИЗРАВЯМ:
изравям томахавката - вж. при ТОМАХАВКА.
а ИЗРАСТВАМ:
израстват ми криле - вж. при КРИЛО.
п ИЗСКОЧА:
не знаеш откъде ще изскочи . заекът - вж. при ЗАЕК.
-233 -
гледат ме като изкопаемо
□ ИЗСМУКВАМ:
изсмуквам (смуча) от (из) —пръстите си нещо -
вж. при ПРЪСТ2.
п ИЗСТИНА / ИЗСТИВА
изстина / изстива ми сърцето - вж. при СЪРЦЕ.
а . ИЗТЕГЛЯМ:
изтеглям каруцата от блатото - вж. при КАРУЦА.
късата клечка (изтеглям, оставам) - вж. при КЛЕЧКА,
тегля (изтеглям) късата сламка - вж. при СЛАМКА.
п ИЗТИЧАМ:
времето ми изтича - вж. при ВРЕМЕ,
изтичане на мозъци - вж. при МОЗЪК.
п ИЗТОЧЕН:
източен въпрос - вж. при ВЪПРОС.
п ИЗТРЕБВАМ:
изтривам (изтребвам, изличавам, премахвам) от лицето
на земята - вж. при ЗЕМЯ.
□ ИЗТРИВАМ:
изтривам (изтребвам, изличавам, премахвам) — от лицето
на земята - вж. при ЗЕМЯ.
а ИЗТЪНЯВА:
изтънява ми джоба - вж. про ДЖОБ.
а ИЗХВРЪКНА / ИЗХВРЪКВАМ:
изхвръкна като тапа - вж. при ТАПА.
очите ми изхвръкват — (излизат) от орбитите - вж. при ОКО.
п ИЗХВЪРЛЯМ:
<заеДно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото>
и бебето - вж. при БЕБЕ.
изхвърлям от играта някого - вж. при ИГРА.
а ИЗХВЪРЛЯМ СЕ:
изхвърлям се високо - вж. при ВИСОК.
о ИЗХЛУЗВАМ СЕ:
изхлузвам се (изнизвам се) като мокра връв - вж. при ВРЪВ.
гдово изчадие
-334-
352. ИЗЧАДИЕ
943. адово изчадие. / изчадие на ада. а Човек с крайно отрицателни
качества и прояви; човек без какъвто и дг е морал, извършител на най-жесто-
ки зверства и престъпления; изверг. · - Тогава аз ще съм предателят. Из¬
чадието адово що съм аз! - опитах со да со засмея, но от това нищо но
излозе. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.162). Такъв терористичен акт, при който
загиват десетки невинни хора, може да изпълни само адово изчадие. (Р.р.).
V От религиозните подстави и вяртгния.
♦ дяволско изчадие - вж. при ДЯВОЛ.
353. ИЗЯМ / ИЗЯЖДАМ
♦ жив ще изям (погълна) някого - вж. при ЖИВ.
944. изяде (хвана) ме липсата. Жарг. а Изчезнах. · Като видях,,
чо нещата стават опасни, мене ме изяде липсата. Не обичам да се
замесвам в глупости. (Р.р.).
♦ изяждам главата на някого - вж. при ГЛАВА.
Ф изяждам гъбата с оцет - вж. при ОЦЕТ.
945. изяждам (обирам) калая. / изяждам един калай. а Накар¬
ват ми се строго зг нещо, за което аз излизам виновен. · Ти направи
белята, а■ аз изядох калая. (Р.р.).
Ф изяждам (ям) кокалите на някого - вж. при КОКАЛ.
946. изяждам (отнемам) хляба на някого, А Ставам причина ня¬
кой дг си загуби работата ■ или дг остане без средства за препитание. · На
кои ли новите съкращения във фирмата ще изядат хляба? (Р.р.).
947. изям с парцалите някого, а Измъча някого, съсипя го морал¬
но, зг дг постигна целите си. · Плевенчаниaтa е готова да „изяде"
събеседника с парцалите, за да поддържа висок рейтинг. (Уикенд,
бр.23, .2014, с.ЗО). Другиго биха изяли с парцалите. Пелинко знае, чо
каквото и да направи, никой няма да го укори. Всички го чувстват
като свой, от едно тесто. (^Христов, Ад в Рая, с.90).
а ИЗЯСНЯВА СЕ:
картинката <ми> се изяснява - вж. при КАРТИНКА.
354. ИКОНОМИКА
948. сива икономика. Публ. а Икономика, която работи извън за¬
коните, нерегламентирано, без дг плаща данъци. · Как държавата ще
235 - . пракасп (храря)шилюш
изкара на светле сивата икономика. (Телевиз. пред.). Добронамере¬
ни, добросъвестни и честни граждани ли са работодателите в си¬
вата икономика. (Ретро, бр.51, 2011, с.13).
V От икономическата теория и практока.
355. ИЛЮЗИЯ
949. изгубени — илюзии. Книж. . За разочарование от нещо; за
рухнало, несбъднали се надежди. · Времето през последните десети¬
летия за българите беше време на изгубени илюзии. (Р.р).
V От заглавието на трилогията на Оноре дьо Балзак „Les iHusîons perdues“
(Изгубени илюзии), в която се разработва темата за ролята на пароте в съвременното
му общество.
950. правя си (храня) илюзии. а Въобразявам си, че нещо ще се
осъществи, че нещо ще ома благоприятен изход; наивно вярвам в . неща,
които нямат реални основания, · Трудно е да се повярва, че са си прави¬
ли илюзии, че ще се разберат с ДПС половин час преди гласуването.
(168 часа, 13-19.06.2001, с.З). '
п . ИМАМ / ИМА:
ако имаш две ризи, дай едната на ближния си - вж. при РИЗА,
всичко си има своето време - вж. при ВРЕМЕ.
имам глава на раменете си - вж. при ГЛАВА,
имам главоболия - вж. при ГЛАВОБОЛИЕ,
имам (Държа) коз <в ръцете си> - вж. при КОЗ.
имам заешко сърце - вж. про СЪРЦЕ.
имам зъб на някого ' - вж. про ЗЪБ.
имам къртица някъде - вж. при КЪРТИЦА.
имам къса памет - вж. при КЪС.
имам леко перо - вж. при ПЕРО. 4
имам лека ръка / лека ми е ръката - вж. при РЪКА.
имам лице - вж. при ЛИЦЕ.
има много здраве <от арменския поп> - вж.. при ЗДРАВЕ,
имам мухи (бръмбари) в главата си - вж. при ГЛАВА,
имам набито око - вж. при ОКО.
имам очи - вж. при ОКО.
имам (оставам) <само> (с) две голи ръце - вж. при РЪКА,
имам пръст в нещо - вж. при ПРЪСТ2.
<имам> с развинтена фантазия съм - вж. при ФАНТАЗИЯ,
имам редки пръсти / редки ми са пръстите - вж. при ПРЪСТ2.
имам роман с някого - вж. при РОМАН.
имам (е) меки очи / меки ми са очите - вж. при ОКО.
в името на някого или нещо
236 —
<имам> · с развинтена фантазия съм - вж. при ФАНТАЗИЯ.
<имам> слонска памет - вж. при СЛОНСКИ.
имам сърце - вж. при СЪРЦЕ.
имам циганско сърце · - вж. при СЪРЦЕ.
<има> скелети в гардероба - вж. при СКЕЛЕТ.
и по слънцето има петна - вж. при ПЕТНО.
и стените имат уши - вж. при УХО.
мършата в стадото / всяко стадо си има мършата -
вж. при МЪРША.
пия мляко без да имам крава - вж. при МЛЯКО.
с две леви ръце / имам · две. . леви ръце - вж. при РЪКА.
скелети в <от> гардероба (вадя, има) - вж. при СКЕЛЕТ.
Трайко да ти е името - вж. при ТРАЙКО.
трици има - вж. при ТРИЦИ.
356. ИМЕ
951. в името· . на някого или нещо. Книж. л. Заради някого или
нещо, имайки го за свой идеал или идол. ■ · В името на свободата рево¬
люционерите жертваха дом и семейство, щастие и живот. (Р.р.).
на изpаза, имащ книжен характег^ се откриват в библейските текс-
тове, напр. Ио. ■ 10:25 „Исус им отговори: казах ви,■ ала не вярвате; делата, които -аз
върша в името на ■ Моя Отец, те свидетелстват за Мене“).
952. имя им легион. / името им е легион. Книж. А Неизброимо
много са, многобройни са. · По официални данни на правителството
в страната били задържани три хиляди сто деветдесет и четири
души, но само срещу хиляда сто и осемдесет и двама от тях имало
следствени дела. А мъртвите без дела? „Имя им легион!“ (С.Бъчва-
рова, Земя за прицел, кн.4, с.95).
за болен, обладан от бесове.
При срещата на Исус с болния, заселил се на гробището, бесовете смирено молят Исус за
пощада. Когато Исус пита беса за името му, получава отговор (Мр. 5:9 - „Иго попита:
как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже сме много“ стб.
леггаиъ мкнЪ есть. има). (Легионът в римската армия е наброявал 6000 войници)
Изразът претърпява семантично преосмисляне, напускайки конкретния текст, и
се фразеологизира с посоченото значение.
953. оставям име <след себе си>. Книж. А Обезсмъртявам се,
оставям у потомците си спомен за мене. · Човек напразно е живял, ако
не остави име след себе си. (Р.р.).
V Още в библейските текстове изразът в значителна степен е претьрпял фразе-
ологизация ' (напр. И. Сир. 44:8 „Между тях има такива, които са оставили■ след
себе си име да разглася тяхната хвала“).
— 237 -
инстинкт зг самосъхранение
954. спечелвам (създавам) си име. Книж. · Завоювам · си уваже¬
ние, получавам известност и слава. · С добрите си дела човек си спе¬
челва име и получава уважение. (Рр·).
. V С такава осмисленост из^ът се използва още в библейските текстове · (нгпр.2
Цгр. 8:13 „ИДавид си спечели име, като се връщаше от поражението на осемнай¬
сет хиляди сирийци
♦ Трайко да ти е името - вж. при ТРАЙКО.
357. ИМПЕРИЯ
955. империя на злото. Публ. Ж- За някаква страна или организи¬
рана сила, враждебна нг общоприетИя· . обществен порядък, законност и
морал. · Западът се провали на глобалния терон в състезанието „ Сам
срещу един“, тъй като се оказа прекалено прогнил отвътре, за да
поддържа мита за себе си без удобния контрапункт „Империя на
злото“. (Уикенд, бр.52, 2011, с.29).
V По заглавието нг един филм от сериятг „Звездни войни“ нг гмерикгнския
режисьор Дж. Лукас. В политическия и журналистическия жаргон изразът навлиза
след като американският президент Р. Рейгън в своя реч на 8.Ш.1983 г. казва, че
вождовете на комунистическото движение „олицетворяват злото в съвременния свят“
и осъжда „агресивните стремежи нг . империята нг злото“, имайки предвид Съветс¬
кия съюз. Години наред нг Запад изразът се използва именно в такъв смисъл, но с
течение на времето той разширява значението си и днес има много по-широка осмис-
лчност.[ЕС].
о ИНДИГО:
дете индиго - вж. при ДЕТЕ.
а ИНДИЙСКИ:
в индийска нишка - вж. при НИШКА.
о ИНКОГНИТО:
тера иниогнита - вж. при ТЕРА.
358. ИНСТИНКТ
956. инстинкт за самосъхранение. а Поведение, съобразено със
стремежа зг лична безопасност. · Атаките. на Бисеров срещу Коман¬
дира не залагат само на алчността на народния избраник, но и на
инстинкта за самосъхранение. (168 чгса, бр.9, 2001, с.З).
V От ^ологията.
П ИНТЕРЕС:
гоня си интереса - вж. при ГОНЯ.
искра божия
- 238 -
п ИСКАМ:
искам — главата на някего - вж. про ГЛАВА.
а ИСКАРИОТСКИ:
Юда Искариотски - вж. при ЮДА.
359. ИСКРА
957. искра божия. Книж. А- Дарба, талант, заложба. · Кегате у
детете е заложена искра божия, трябва да се направи всичко въз¬
можно тя да се разпали докрай. (Р.р.).
V От одата „За радостта“ на немския поет Йохан Фродрих Шолер, използвана
от Лудвиг ван Бетовен във финалния хор на неговата Девета симфония „Радост в
сърцето, искра Божия, / ти долиташ в нас от небесата
958. искри прехвърчат (припламват). — А Проявяват се дрязго, вза¬
имно обвинения, остри нападко, конфликти в отношенията между два субекта.
· Яки искри прехвърчат между президент и правителство. (Мон. год.,
Бр.9, 2010, с.5). Искрите припламнаха още на теренаХДру. 14.02. 2000).
360. ИСТИНА
959. азбучна истина. Книж. . Твърдение, което. не подлежи еа
съмнение; елементарно положение, което се разбора от само себе со. · За¬
щото има една азбучна истина - борбата срещу престъпността не
може да бъде поверена на един човек. (Труд, 09.12.2003, с.12).
960. голата истина. А Истината такава, каквато е, Без да се скриват
каквото о да са обстоятелства о заблуди. · Като станали ясни критериите
за кредити. ' димовчани разбрали голата истина: няма какво да заложат
като гаранции пред банките, за да теглят заеми. (Труд, Бр.47, 2002, с.9).
п ИСТИНСКИ:
истински ад - вж. при АД.
361. ИСТОРИЯ
♦ кокошкарска история (работа) - вж. при КОКОШКА.
961. пращам в историята. Книж. А Отказвам се от нещо, което е
вече остаряло, неефективно. · Но за традицията беше ни думата ...
Дойде невете време и прати в историята двуполюсния медел на
женене, ' т.н., би-модел. (168 часа, бр.29. 2001, с.2).
-239 —
ни на йота
362. ИСТУКАН
962. като истукан. Книж. А За стоене - стоя неподвижно, безчув¬
ствено, безучастно. · Можеше да те. изкара от кожата., ти му се ка¬
раш, мачкаш го, а той стои и те гледа като истукан. (168 часа, бр.29.
2001, с.2). Присъстващите там представители уж на християнски¬
те народи, кацигровци, власакевци и други,, които мълчали като ри¬
би, стоели като истуканы. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.726).
V Изразът е мотивиран от библежките текстове, в които твърде често се говори
за езическите божества. Истуканите (кумирите, идолите) са най-обикновени изделия
от дърво или метал, без душа и без каквато и да е божествена сила.
и
363. ЙЕРИХОН
963. йерйхонска тръба. Книж. ■ Изключително силен, гръмовен ■
глас. • Нищо човек - като го гледаш, но гласът му йерйхонска тръба,,
като викнеше ехото му брулеше листата на дърветата. (Р.р). Малко
е даже да се каже, че издаде звук; то беше страшен рев, какъвто е
бил вероятно ревът на йерихонската тръба, и тая тръба ме спече¬
ли завинаги. (И.Радичков, Барутен буквар, с.167).
V По библейското предание за град Иерихон, чиито стени евреите разрушили
със звуците на свещените си тръби (И. Наб: 19). Стените на обсадения от иудеите град
Иерихон в продължение на 7 дена били обикаляни по 7 пъти от 7 свещеници, които
тръбили на 7 юбилейни тръби. На 7-ия ден стените рухват. Без да има точен като
словосъчетание първообраз, фразеологизмът е мотивиран от библейския текст и като
смисъл, и като форма.
364. ЙОТА
964. ни на йота. / ни йота. Книж. ■ Никак, ни най-малко. • Май и
на йота не сме мръднали от онова време, когато на шише мастика
Дочоолу и Гочоолу редят партийните листи. (Мин. год., 2017, с.1). ...
останал неумолим пред сродническите застъпничества, ни йота из¬
менил своята линия на. поведение към ученика си и роднината си.
(Зах. Стоянов, Съч.,т.11, с.24).
V По името на деветата буква в гръцката азбука йота (i), която в семитската
азбука е най-малка. В старогръцката азбука тази буква се е означавала с малка черти¬
девета дупка нг кгвглг
240 —
ца под буквите на гласните - алфа çc, омега ω, етг η (дълго г, о, е). Изпускането на тази
чертица (йота) не е имало значение в произношението, но е могло дг внесе объркване
в осмислянето. Оттук идва и изразът „ни на йота“. „ни йота“. който има първообра¬
за си в евангелските текстове, където смисълът му е - ‘недопустими са и най-малки
промени в религиозните предписания на религиозния закон, оставени от Мой¬
сей'. (Мт. 5:18 „Защото истина ви казвам: докле премине нобето и земята, ни одна
йота, или чертица от закона няма да премине“). В книжовния език изразът се
установява със значението ‘никак, ни най-малко'.[ЕС].
к
365. КАВАЛ
965. девета дупка на кавала. Пренебр. А Човек, от когото нищо
не зависи, който ' е без особено значение и влияние. · Съжалявам, но с
нищо не мога да ти помогна., аз съм девета дупка на кавала. (Р.р.).
V Деветата дупка на кавала е последна и тя няма значение за произвеждания звук.
966. последна дупка на кавала. Книж:. А Нещо или' някой, от които
нищо не зависи,, нямат значение, не се съобразяват с тях. · Културата о
последна дупка на кавала в държавния бюджет. (Труд, 24.07.2001, с.29).
В дубъла на Роал той също е „последна дупка на кавала“, а досегът му
с титулярно място е в сферата на мечтите. (Телеграф, 26.08.2016, с.34).
•V От устройството на кгвалг, на който последната дупка няма участие в произ¬
веждането на звука.
п КАДИФЕН:
пипам с <мекщ кадифени> ръкавици - вж. при РЪКАВИЦА.
366. КАДЪР
967. <оставам> зад - кадър. Книж. · Невидимо, скрито, без дг се
виждг. · Иван Костов продължава да движи нещата зад кадър. (Труд,
бр.38, 2002, . с.11). Не му се ще изведнъж да нахлуят неопитни хора на
„Позитано“ 20, а по-старите кадри да останат зад кадър. (Труд,
18.12.2001, с.11).
V От киното.
Г КАДЯ:
кадя тамян на някого или нещо - вж. при ТАМЯН.
— 241 -
какво ги вършиш
п КАЖА / КАЗВАМ:
голяма дума да не кажа - вж. при ДУМА.
голям залък лапни, голяма дума не —казвай - вж. при ЗАЛЪК,
гък не казвам - вж. при ГЪК.
две думи на кръст не мога да кажа - вж. при ДУМА,
докато кажа „а“ - вж. при „А“.
казвам <еДна> топла дума - вж. при ДУМА,
казана дума - хвърлен камък - вж. при ДУМА, .
какво да кажем ние с гайдите - вж. при ГАЙДА,
меко казано - вж. при МЕК.
на бялото казвам (викам) черно / на черното казвам (викам)
бяло - вж. при БЯЛ.
не мога копче да кажа на някого - вж. при КОПЧЕ.
о КАИН:
Каинов печат - вж. при ПЕЧАТ.
367. КАИШКА
968. държа на къса каишка някого. А В моя власт е някой, в пълна
зависимост от мене е. · За шефа на Върховния касационен съд само
ден пе-ране „Телеграф“ разкри, че е Държан на Къса каишка чрез
компромати от политическата марионетка на- Иван Костов - Хрис¬
то Иванов. (Телеграф, 13.04.2017, с.2).
V От начuна, по който се води животно (напр. куче).
368. КАЙМАК
969. каймака на нещо, а Най-доБрото, най-качественото, най-цен¬
ното. · Пе сегашния калпав закон трябваше да бъдат проверени око¬
ло -600 души от каймака на държавата, (168 часа, Бр.6, 2001, с. 10).
970. обирам каймака. А Вземам най-ценната част от нещо. · Чуж¬
дестранните университети всяка година обират каймака на "завър¬
шилите средношколци. (Р.р.).
а КАКТО:
както дявола чете евангелието - вж. при ДЯВОЛ.
369. КАКЪВ / КАКВО
♦ Бог — знае какво - вж. при БОГ.
971. какви ги вършиш. А Възклицание за изразяване на неодобре¬
ние на нещо, възмущение от нещо, сторено от някого. · Какви ' ги вър¬
каквото е било - то е и сега,
-4M
шиш, не виждаш ли, че се излагаш с глупостите, които напоследък
правиш! (Р.р.). След което главнокомандващият ще научава после¬
ден от медиите какви ги вършат оттам до края на света? (168 часа,
бр.6, 2002, с.2).
♦ какво да кажем ние е гайдите - вж. при ГАЙДА.
Ф каквото Бог даде - вж. при БОГ.
Ф · каквото Господ дал - вж. при ГОСПОД.
972. каквото е било - то е и сега, и каквото ще бъде - то вече
е било. Книж. А В света няма нищо ново, нещата в него се ■ повтарят
безкрайно. • В този свят всичко, каквото е било ~ то е и сега, и как¬
вото ще бъде - то вече е било. Единственото ново са хората, които
идват и си отиват,, но всеки човек живее с убеждението, че светът
съществува само защото той е в него. (Р.р.).
V Изразът, представящ идеята за повторимостта на нещата в света, има библейс¬
ки произход, напр. Екл. 3:15 „Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то
вече е било, - и Бог ще повика назад миналото“.
♦ каквото ми дойде на ум - вж. при УМ.
973. · каквото повикало, такова се обадило. А Заслужил съм да
си изпатя от нещо, получил съм си заслуженото за моя простъпка; отвръ¬
щат ми така, както съм постъпил аз, както съм заслужил. · С една дума,
каквото повикало, такова се обадило. (Телеграф, 22.03.2017, с.12). Бо¬
ли ги, че сегашните управляващи назначават свои хора, ами какво¬
то повикало, такова се обадило, преди нали и те правеха същото (Р.р.).
V °г народна пословица.
974. какъвто дошъл, такъв ' си отишъл. А Без никаква промяна,
без никакво развитие. · Има хора, които не търпят промяна - какви-
то дошли, такива си отишли. (Р.р.).
V Съвременният разговорен фразеологизъм има своя първообраз в библейски¬
те текстове, напр. Екл. 5:15 - ,J4 това е тежък недъг: какъвто дошъл, такъв си
’ отива. Каква, прочие, полза, като се е потрудил на вятъра“.
♦ какъв (кой) вятър вее - вж. при ВЯТЪР.
4» лявата ръка не знае какво прави дясната - вж. при РЪКА.
♦ с каквато мярка мериш. с такава ще ти ' се отмери -
вж. при мЯрКА.
♦ с какви очи - вж. при ОКО.
Ф с какъвто ' съд съдиш. с такъв ще бъдеш съден - вж. при СЪД.
♦ с трън да завъртиш. няма какво (где да се) закачиш -
вж. при ТРЪН.
- 243
тегля калема
370. ЮАЛ
♦ не си оставям колата (магарето) в калта (коня, в реката) -
вж. при КОЛА.
975. правя кал на някого. Жарг. А Вреда, пакостя на някого, съз¬
давам му неприятности. · . От дълго време се опитва Да ми прави кал
пред колегите, не няма есебени успехи, защото те добре ме позна¬
ват. (Р.р.).
976. хвърлям кал върху някого или неще. . Отправям оБодо о
клевети. · ... пловдивските политически шарлатани, хората. на Кръс-
тевича, бяха почнали да хвърлят кал върху събитието на тева мес¬
тенце. събитие. за което аз само знаех, аз им разказвах като на хора
българи и честни. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, . с.541-^542). Докате ние се
ядем тук и хвърляме кал по всичко нагше, гърците уважават себе си.
(Телеграф, 29.08.2016, с.12).
371. КАЛАЙ/КАЛАЙДЖИЯ
977. като калайджия. А За въртене - за мог не стоя неподвижен,
постоянно се въртя. · Още от ученик си беше такъв-, не можеше да
стои на едно място, дори на чина си не знаеше мира - въртеше се
като калайДжия. (Р.р.).
V От калайджойскоя занаят - като нанася калая, калайджоята непрекъснато се
върти, обирайки сточащоя се калай, за да го разстеле равномерно по стените на съда.
Оттук о следващият фразеологизъм „обирам (отнасям) калая“.
978. —обирам (отнасям) калая. А Върху мене пада вината за чуж¬
до провинения, незаслужено ми се карат. · Той върши белите, а след
тева аз обирам калая. (Р.р.).
калайджойскоя занаят.
372. КАЛЕМ
979. тегля калема. А Правя сметка, изчислявам, пресмятам. · Ка¬
то теглим калема, излиза, че през десетилетието,, стартирало на 1
януари 2007-ма, ни се случиха безкрайно много неприятни и много
малке хубави неща. (Мин. год., бр.1, 2017, с.16).
V От начина, по който в миналото са се правило сметките с молив (калем) - след
изписаните суми се тегло черта и под нея се извежда резултатът.
П КАЛЕН:
калён дух - вж. при ДУХ. ’
на калпак
- 244 -
п КАЛЕНДАР:
гледам като котка в календар - вж. при КОТКА.
а КАЛЕНДИ:
на гръцките календи - вж. при ГРЪЦКИ.
373. КАЛПАК
♦ кривя си шапката (калпака) - вж. при ШАПКА.
980. на калпак.- Ирон- а По равно нг всеки, без да има някакъв
принцип. · Но никой не ги е потърсил,, което показва,, че са раздавани
на калпак, без някой да се интересува къде отиват оскъдните дър¬
жавни средства. Раздавани са по 100 лв. на калпак чак до 15 юни
т.г. (Труд, 06.12.2001, с.14).
V Преосмислянето на фргзгтг става на метонимична основа.
374. КАЛЪП
981. на калъп (залавям). Жарг. а По време на пре-любодействие.
• Отишъл да - види какво и заловил жена му на калъп. (България днес,
бр-89,2013,с.14>.
982. по <един> калъп (терк). Неодобр. а Без каквото и дг е раз¬
лика, по един и същи образец, напълно еднакво. · Разбрали'лесната фор¬
мула, в година-две изскочиха толкова много поети, излени все- в един
калъп, колкото не бяхме имали от Раковски до ного времо. (^Христов,
Ад в Рая, с.70). Личеше си, че мислеха по един калъп, опростено,
догматично, нямаше творческо дръзновение. (Р.р.). *
□ КАЛЯВАМ:
калявам нервите на някого - вж. при НЕРВИ.
375. КАМБАНА
983. бия камбаната. Книж. А - Алармирам обществото за нещо
тревожно. · Не съм казал, чо сме прекратили тяхната дойност.. Край.
Дайте да бием камбаната. (Труд, бр.139, 2003, с.25).
V християнските църковните обичги с камбанен звън да се известяват рели¬
гиозни празници или смърт.
984. ритвам камбаната. Жарг. Грубо. А Умирам. · Ако продъл¬
жаваш така с пиенето, скоро ще ритнеш камбаната. (Р.р.).
V °т църтовния обичай смъртта на хриагиянинг дг се оповестява с особен
камбанен звън.
-245
да спи зло под камък
376. КАМБАНАРИЯ
985. гледам от своята (от собствената си) камбанария. а Под¬
хождам към нещо, изхождайки от собствения си интерес, от своите си
разбирания за добро ■ и лошо, за приемливо и неприемливо. ·■ Той (бел.
премиерът Ердоган) призоваваше турската страна да се вслушва и
в аргументите на другите. ... - т. е- да не гледат само от своята
камбанария. - Точно така. (Труд, бр.109, 2004, с.15).
а КАМЕНЕН:
каменно сърце - вж. при СЪРЦЕ.
377. КАМИЛА
Ф девет (три) дена път с . камили - вж. при ПЪТр
986. по-лесно е камила да <ще> мине през (да влезе в) иглени
уши. Книж. А Изключително трудно е да стане нещо. · По-лесно е ками¬
ла да премине през иглени уши, отколкото политическите сили у нас да
постигнат - помирение и единение в името на народното благополучие.
(Р.р.). По-лесно е камила да влезе в иглени уши, отколкото банкерски
син да участва в революция. . (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.1, с.169).
V От Евангелие на ■ Матей (19:24). За произхода на израза има различни мнения
сред- учените. Според едни тълкуватели е допусната грешка при превода на оригинал¬
ния библейски текст, в който вместо „камила“ е била дума със значение „връв“ или
, „корабно въже“, според други навярно „иглени уши“ в древността са наричали едни от
вратите на Иерусалим, през които тежко натоварена камила е било невъзможно да
премине. Смисълът на израза в библейския текст е бил такъв: богатият човек, натруп¬
вайки богатството си, извършва немалко грехове, дори престъпления, затова ще му бъде
трудно в задгробния живот да влезе през вратите на ■ рая. В извънрелигиозната сфера
изразът придобива нова осмисленост, с която днес се използва в речевата практика.[ЕС].
Оттук в книжовния език тръгва и изразът „минавам през иглени уши“.
987. я камилата. я камиларя. А .За изразяване на неувереност от¬
носно развоя на нещо, до чието осъществяване има. още време. · -Ислед
колко време ще бъдат готови? - попита Кюлев.- - Три, може пет
години.. - Пет години?! ..■ Я камилата, 'я камиларя ... ~ каза Кюлев,
като махна с ръка. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.1, с.ЗЗ).. (Р.р.).
о К АМИ ЛАР:
я камилата. я ' камиларя - вж. при КАМИЛА.
378. КАМЪК
988. да спи зло под камък.· А Употребява се, когато се каже
нещо лошо за някого: Нека да не се чуе, да не се разправя, да се премъл-
два остри камъка Брашно.
- 246 -
чо. · Това лице е погребано и аз съм сложил един много голям камък
върху него. нека да спи зло поД камък.. Разберете ме, не желая да се
занимавам с този човек.. (Уокенд, Бр.4, 2017, с.39). Зная къде ги убива
чепикът, но Да спи зло поД камък. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.26).
V Проозходьт му се свързва с времето на османското владочество у нас - от
традицията на турските гробове да се слага камък.
989. два остри камъка брашно не мелят, а Своенравни и невъз¬
държано по нрав хора трудно постигат съгласие помежду си. · Мироница
не обича снсхс си, тева всички го , знаят. Не сигурно■ ще да е било
тъй,, защето, както има дума, Два остри камъка брашно не мелят.
(А.Гуляшки, Злат, руно, с.452). Никой не се изненада, че бракът на звез¬
дната двойка бързе се разпадна, народът ге е казал мъдро - два
остри камъка брашно не мелят. (Р.р.).
990. дялан камък. А Опитен о обигран човек, способен да . се спра¬
ви с всяко нещо, което му се възложи; изпробван, изпитан. · Не те искат.,
защото си Дялан ■камък за всяка власт. (Ретро, Бр.49, 2016, с. 13).
V Може да се предполага, че за пораждането на фразеологозма някаква роля са
изиграло о БоБлейскоте текстове, в които Близък по форма израз е използван в него¬
вото пряко значение (напр. Иез. 40:42 „Имаше и четири маси за . приготвяне на
всесъжение - от дялан камък-, дълги един и половина лакът“). Ролята на тези тексто¬
ве, ако я ома в някаква степен, може да Бъде видяна само в активизиране на словосъче¬
танието, но не о в неговото преосмисляне. Процесът на преосмислянето очевидно е
свързан със строителната практика.
991. замеряме се с камъни, х Взаимно се обвиняваме и напада¬
ме, като со прехвърляме вината едон на друг. · Трябва всичко и всеки да
си дойде на мястете, а не да си играем на замеряне с камъни. (24
часа, 11.12.2001, с.Ю).
992. и дребното камъче прекатурва (обръща) колата. X И най-
дребната причина може да доведе до големи Беди; най-малкото недоразуме¬
ние може да ома фатални, съдбовни последици. · Вече има някаква идея,
която ни обединява, но не е докрай изчистена. Защото някой път и' Дребно
камъче може Да обърне колата.. (168 часа, 11-17.01.2001, с.11).
V От народна пословица.
993. изплювам камъчето. Книж. А Казвам премълчаното. · Ми¬
нути пе-къснс Плевнелиев не се сдържа и изплю камъчето, кате
обясни, че през последната година дери не се е срещал с Попова,
въпреки че кабинетите им са в една сграда. (Телеграф, 13.01.2017, с.2).
Само президентът Радев изплю камъчето и призна., че - „Бъдещите
европейски сили не могат да заместят НАТО, а само да допълват
НАТО. “ (Мин. год., бр.43, 2017, с. 13).
- 247 -
окачвам воденичен камък...
V Може да се предположи, че из^зът е свързан в произходг си с давгния от
древногръцкия философ Демостен съвет, човек дг се упражнява в мълчание, като си
сложи камъче в устгтг.
994. и камъните пропищяват {ще пропищят). А Страшни мъки и
страдания ще настъпят. · И камъните пропищяха от „добрините“, които
им донесо насажданата от САЩ демокрация в арабските страни. (Р.р.).
V Изразът, преосмислен по метафоричен път, има своите корени в библейските
текстове (нгпр. Ав. 2:11--^2^ — ,, 11. Камъните от стените ще завикат, и дървените
стоги ще им отговорят: 12. горко ономуа, който зида град върху кръв и който
гради крепост с неправда“).
♦ казана дума - хвърлен камък - вж. при ДУМА.
995. камък върху (на) камък няма да остане (не остава). Книж.
А Всичко ще бъде разрушено, ще бъде превърнато в развалини, нищо
няма да остане. · От най-цеетущите градове в Сирия,, войната ка¬
мък върху камък не остави. · (Р.р.).
V Със значение ‘ пълноразрушение’ изразът е използван в различни библейски
текстове (напр. Мт. 24:2 „Истина ви казвам: няма да остано тук камък на къмък,
който да не бъде сринат“).
996. камък ми лежи (тежи) на сърцето. Книж, а Измъчва ме
нещо, имам притеснения. · Откакто се поболя дъщеря им, камък ле¬
жеше на майчиното сърце. (Рф.). Откакто го излъгах:, камък ми те¬
жи на' сърцето. (сп. Зг жената, бр.38, 2011).
997. камък ми -падна от сърцето. а Почувствам облекчение от
силно притеснение или от голяма грижа. · Като научих за добрите ре¬
зултати от последното изследване на кръвната картина на мъжа
си, камък ми падна от сърцето. (Р.р).
♦ който е без грях5 нека пръв ' хвърли камък - вж. при ГРЯХ.
998. крайъгълен камък. Книж. А Най-важната, най-съществена- »
та част на нещо; основа, същност нг нещо. · Плеяда родни звезди вграж¬
дат съдбите си в най-българския сериал на всички времена, превър¬
нал се в крайъгълен камък в историята на родното кино. Актьор¬
ските имона са близо 30, срод тях - звезди от първа величина. (Мин.
год., бр.10, 2017, с.22).
V От библейските текстове, в които Изразът има преди всичко символно значение.
За християнската църква Исус Христос се приема като „крайъгълен камък“, (напр. Иов
38:6 „На какво са закрепени основите Ù, или кой положи крайъгълния ù камък“).
* на един хвърлей камък - вж. при ХВЪРЛЕЙ.
999. окачвам (надявам, увесвам) воденичен камък на шията
(врата) на някого. Книж. а Натоварвам с непосилни грижи, задълже¬
подводен камък
248 —
ния някого; създавам големи затруднения на някого. · Симеон Сакско-
бургготски си окачи воденичен камък на шията с обещанието си да
оправи България за 800 дни, (Р.р.).
V Без да е развил преосмисленост, изразът е използван в библейските текстове
(напр. .Мт. 18:6 „Л който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за
него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в
морските дълбочини“ ).
1000. подводен камък. Книж. ■ ■ . Скрита опасна изненада; скрито
препятствие, криещо сериозна опасност. · И това, можем да приемем
за необходим политически компромат, но само ако имаме предвид,
че това е опасен подводен камък и в едно недалечно бъдеще ще тряб¬
ва да стане публично ясно, че ...(Труд, бр.79, 2002, с.10). Във връзка с
Граф - обаче такива подводни камъни няма ...(Труд, 14.02.2000, с.26).
♦ под дърво и камък - вж. при ДЪРВО.
1001. полагам първи камък. Книж. X Поставям начало на нещо.
• ' Вчера, президентът на фирмата Хенк Бенджамин положи първия
камък на карго терминала.. (Труд, бр. 138, 2004, с.8).
1002. препъни камък. А Сериозно изпитание, сериозно препятствие
пред нещо. · Препъни-камъка пред бъдещата партия засега е двой¬
ното членство. (168 часа, 25-31.01.2002, с.8). Може ли президентски¬
те избори да станат препъни камъкът на коалицията!“ (Мин. год.,
бр.28, 2017, с.14). Малцина днес знаят, че българският въпрос е един
от главните практически „камъни на препъването“ които раздели¬
ха източното православие от католицизма. Българинът причини
схизмата - как да не го убиеш! (Л.Левчев, Убий Българина, с.154).
V °т библейската книжнина, старозаветна и новозаветна, стб. „калинь прЕт™-
кажд“ църк.- сл. „кд/ненк прсткновснил“ (Исай 8:14, 1. Пет. 2:7, Рим. 9:32 „Защото се
препъваха о Камъка на препъване“).
1003. удрям на камък. А Оставам излъган в очакванията си, пре¬
търпявам неуспех, получавам отказ, отпор. · Изпълнителят имаше крат¬
ка връзка и с танцьорка на име Цвети, но там също удари на камък.
(Уикенд, бр.51, 2016, с.12.). Арнаудов обаче удря на камък и не успява
дълго да задържи жена до - себе си. (Ретро, бр.6, 2017, с.15).
V Както при косене, когато косата удари о камък.
1004. хвърлям камък по (върху) някого. А- Обявявам ст против
някого, като го обвинявам, осъждам, заклеймявам. · Както например
много критици не го споделят и поради това хвърлиха доста камъ¬
ни по „ Стари кранти “ и с особена наслада се -„ поразходиха “ по мо¬
ето ново произведение. Не им е за първи път. (Ел.Рязанов, Нтзавър-
4^9 <като> за капак <на веичко>
шена равносметка, с.644). Тези, които днес те хвалят най-много, за-
щото зависят от тебе, утре, когато няма да имат полза от - тебе,
първи ще хвърлят камък по тебе. (Р.р.).
V ПървооБраз на израза с преосмислено значение се съдържа в евангелските
текстове, предаващо епизода с жената, която бива хваната в прелюбодеяние о отведена
от фарисеите про Иосус, за да го изкушат, като му казват, че в закона Мойсей е казал
такова прелюБодейци да Бъдат убивано с камъно, той какво ще каже? (Ио.8:7 ,3 като
настояваха да Го запитват,- той се поизправи и им рече: който от вас е без грях,,
нека пръв хвърли камък върху нея“).
♦ хвърлям камък в блатото - вж. при БЛАТО. .
379. КАНАРЧЕ
1005. вземам (хващам) за канарче някого. Жарг. А 1. Правя ня¬
кого на наивник; мамя, лъжа някого. · Извинете, ама страшни наглеци
са се настанили в MBP-то. Хем безхаберни, хем за жълти канарче¬
та ни взеха. (Уикенд, Бр.22, 2017, с.32). А 2. Хващам някого за слуша¬
тел. · Омръзнало ми е някои от колегите ми Да ме хващат за канар¬
че, когато нямат пред кого да се изприказват. (Р.р.).
380. КАНТАР
1006. на кантар. А Наравно, в еднакво отношение, Без надмощие
на някоя от страните. · . В същото време много от местните активис¬
ти на БСП, СДС и НДСВ твърдят, -че резултатът от балотажа до
последно ще е на кантар. (Труд, бр.114, 2002, с.Ю). В самата БСП
нещата са на кантар - червените депутати са за чиста пропорцио¬
нална система, но не искат да - скършат хатъра на президента. (24
часа, 04.02.2009, с.5).
1007. удрям (бия) в кантара. — Мамя в тегленето на нещо при
продажба. · Влезеш в магазина, мерят ти сиренето със саламурата,
отидеш на пазара - уДрят те в кантара. Пазарна икономика, няма
що. (Р.р.).
V От тьрговската практока.
П КАНЦЕЛАРСКИ:
канцеларска мишка (плъх) - вж. при МИШКА.
381. КАПАК
1008. <като> за капак <на всичко>. . Като последна неприятност
свръх друго неприятно неща; на всичко отгоре; не стига всичко друго, ами о
още. · А за капак самите министри слагат перде на очите си и изли¬
влизам в капана
-250 —
зат със съобщението, че зад опитите за атентат стоят престъпни
интереси.. (Труд, бр.80, 2002, с.1). Като за капак на всичко, -в момента
отлежава и дело за несъстоятелност ... (168 часа, бр.7, 2002, с.18).
Ф на всяко гърне <и> мерудия (капак, захлупка) ~
вж. при ГЪРНЕ.
382. КАПАН
1009. влизам (падам, хващам се, улавям се) в капана (клопка¬
та, примката). . 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен за неред¬
но нтщо или престъпление, което съм извършил. · Бяхме оставили в чек¬
меджето белязани пари и на другия ден крадецът влезе в капана.
(Р.р.). Л 2. Оставям се да бъда подведен и измамен; излъгвам се. · Ко-
гато се' връщаха към Константинопол, те попаднаха в капана на
Върбишкия проход и бяха изсечени до крак. (Л.Лтвчтв, Убий Българи¬
на, . с.122). Поиска ми пари на заем за седмица и аз влязох в капана..
Вече година време все не може да ми ги върне. (Р.р.).
1010. залагам капани. А 1. Скроявам прикрита уловка на някого. ·
Залагат нови полицейски капани. (Труд, бр.29, 2002, с.5). А 2. Съзна¬
телно допускам уязвими подробности в нтщо, които могат непредвидимо
да създадат големи неприятности в неочакван момент. · Във военната
доктрина са заложени три капана. (24 часа, 01.04.2000). ·
Ф хитрата сврака с двата крака ! хитрата лисица
с двата крака в капана - вж. при ХИТЪР.
383. КАПИТАЛ
1011. правя (вземам за) капитал от нещо, х Придавам преко¬
мерна значимост на нещо, котто няма особена важност. · Казал ти е
всичко това в яда си, не прави капитал от щяло и нещяло. (Р.р.).
Щом беят съгледал това,, взел го за капитал и същия ден затвори
трима-четирима души. (Зах. Стоянов, Съч., т.З, с.362).
384. КАПКА
1012. в <една> капка вода бих удавил някого. ■ С всички средс¬
тва бих напакостил на някого, защото силно го мразя. · Той би ме удавил
в капка вода,, а трябваше да се въздържа, трябваше да не показва,
че не може да ме търпи., защото иначе Кръстев би го изял.. (К.Хрис-
тов, Ад в Рая, с.60).
Ф до дъно ! до капка - вж. при ДЪНО.
- 251 . -
сив кардинал
1013. капка в морето. А Съвсем незначително и недостатъчно. · Тези
помощи, които сога получаваме отвън, са ■ капка в ■ морето, нуждите са
страшно големи и единственото спасение о да си помогнем сами. (Р.р.).
1014. като две капки вода. А За прилика - извънредно голяма
прилика. · Всичките тия бранища си приличат като две капки вода.
(И.Ргдичков, Шест малки матрьошки и една голяма, с.71). Близначките
си приличаха като две капки вода, не можеш да различиш коя е Ма¬
рия и коя е Мариела. (Р-р.).
1015. като капка. - ж Зг красота - изключително красив съм. · Бе¬
ше момиче мечта, като' капка красива. (Р.р.).
п КАПЯ:
капят като круши - вж. при КРУША.
мед ми капе от устата - вж. при МЕД.
мехлем (балсам) ми капе (пада) на душата (сърцето) -
вж. при МЕХЛЕМ.
а КАРАМ:
вървя (карам, удрям) през просото - - вж. при ВЪРВЯ.
карай да върви - вж. при ВЪРВЯ.
карам влака - вж. при ВЛАК.
карам (гледам) през пръсти нещо - вж. при ПРЪСТ2. .
385. КАРАУЛ
1016. смяна на караула. А Смяна на екипа в някаква организация.
• Предстои масова смяна на караула - отгоре до долу. Никой не
искаше да пропусне шанса си. (Труд, 08.01.2002, с.10). Двете дами Ан¬
тоанета и Маргарита се познавали отдавна и се отделили на жен¬
ски разговор, докато съпрузите им обсъдили смяната на караула
на „Дондуков“ 2. (Труд, 06.12.2001, с.2).
V От военното дело (тур. karaul ‘въоръжена охрана’.
386. КАРДИНАЛ
1017. сив кардинал. Книж. л. Силен човек в някаква организация,
който не излиза на видим план, остгвг в сянка, но всъщност ръководи съби¬
тията. · Защото в идеолога винаги стои скрит сивият кардинал., който
слоди за правата вяра, да не се допуснат компромиси с чисти, или още
по-лошо, с нечисти сили. (Труд, 06.12.2001, с.11). Сивият кардинал е близък
и с друг от съратниците на държавния глава. . (168 чгсг, бр.9, 2001, с.4).
V От‘ фр. cardina1 ‘нг^висш духовен сан ' след пгпгтг в католическата църква’.
Във Франция през XVII в. Éminence grise (буквално: сиво преосвещенство) нарича¬
държа карез
— 252 —
ли помощника на кардинал Ришельо - капуцинския монах отец Жозеф Франсуа, който
бил дясна ръка на кардинала и му оказвал силно влияние, оставайки при това в сянка.
Отец' Жозеф носил сива наметка в отличие от кардинала, облечен с алена мантия.
Оттук и прозвището „сив кардинал“.[ЕС].
а КАРЕ:
изваждам каре седмици - вж. при СЕДМИЦА.
387.КАРЕЗ
1018. държа (гоня, нося) карез. А Преследвам някого, за да му
отмъстя за нещо, да. му напакостя; отмъстителен съм. · Не обичам да
нося карез. (Труд, 25.03.2000). Не съм от хората, - които - държат ка¬
рез за сторено ми зло. (Р.р.).
Чрез тур. от ■ ар. garez ‘злоба, яд’
388. ЮУРТА
Ф играя с открити карти - вж. при ИГРАЯ.
1019. печеливша карта. А Нещо, което носи успех, печалба. · Проек¬
тът на десетилетието не е печеливша карта в избите на Запад.
(Стандарт, 18.06.2001, с.20).
V От игрите с карти.
1020. разигравам някакеа карта. X Възползвам се от някакво об¬
стоятелство, което използвам като коз за постигане на свои цели. · Аме¬
риканците разиграват- картата Осама само да спрат нашето уп¬
равление. (168 ' часа, 25-31.01.2002, с.34).
V От игрите с карти.
1021. разкривам картите си. А Открито заявявам намеренията
си. · Дойде време да ви разкрия картите си - от утре преминавам
на друга работа. (Р.р.).
1022. свалям картите. А Разкривам скритите си намерения, казвам
открито какво мисля. · Вицепремиерът дотърчава на галоп и сваля кар¬
тите си. Той обвинява Качакова, че не желае да се -сработи с Георги
Попов. (168 часа, 18 24.01.2002, с.4). Едва тогава шефовете на „Екран“
свалиха картите на масата и се оказа,, че е бил повдигнат въпросът
за спиране на „Хусаря“. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.384).
От игрите с карти.
1023. силна карта. А Силни аргументи. · Поптодорова имаше до¬
ста силни карти и успя да ги разиграе успешно. (Труд, бр.38, 2002, с.12).
игрите с карти.
- 253 -
(показвам... ) жълт картон
389. КАРТБЛАНШ
1024. давам картбланш на някого или нещо. Книж. . Предоста¬
вям, разрешавам на някого пълна свобода и свобода на действие. · Сту¬
дентката Демет неотдавна напуснала семейния дом и се отделила
от родителското тяло, заживявайки на квартира и Давайки ' картб-
ланш на майка си да намери щастието си. (Ретро, бр.50, 2017, ’ с.З). За
съжаление „българският независим съд“ е толкова зависим,.че даде
картбланш на щериата в Пазарджик.' (Ретро, Бр.51, 2017, с.12).
фр. carte blanche.
390. КАРТЕЧНИЦА
1025. като картечница. а За говорене - извънредно бързо и Без
прекъсване говори. · Като го изкарваха на урок,, вземаше акъла на
учителите - гевереше като картечница. (Р.р.).
391. КАРТИНА / КАРТИНКА
Ф апокалиптична картина - вж. при АПОКАЛИПТИЧЕН.
1026. гледай (внимавай) в — картинката. Жарг. Л Предупрежда¬
вам те, много внимавай; преценявай постъпките си добре, за да не съжа¬
ляваш после. · Не се самозабравяй, глеДай в картинката, за да си
нямаме след тева неприятности. (Р.р.).
1027. картинката <ми> се изяснява. А Нещата стават ясно. ·
Когато поговорихме малко картинката ми се изясни, разбрах защо
не е дешла на срещата. (Р.р.).
1028. скрита картинка. А Нещо или някой, които си остават неяс¬
ни; положение оло състояние, което е неизвестно. · Този човек ми е скри¬
та картинка, нищо определено не мога да кажа за него, макар че
вече толкова време работим заедно. (Р.р.).
392. КАРТОН
1029. (показвам, ваДя, Давам) жълт картон. Публ. А Отправям, ■
правя сериозно предупреждение. · След 200 дни жълта власт българи¬
нът като че ли е готов Да изваДи жълт картон на управляващите.
(Труд, Бр.25, 2002, с.10). Дали и сега Сокола няма Да ДаДе някой жълт
картон на жълтите. (Труд, Бр.З1, 2002, с.9).
От футболеата игра.
(показвам...) червен картон
-254 -
1030. (показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон. Публ. А
Отстранявам, наказвам. · Помни се например червеният картон., кой¬
то показа Ахмед Доган на първото демократично синьо правителс¬
тво през 1992 г. (Труд, бр.160, 2003, с.12). Точно преди една година на
Гърневски безапелационно му беше показан червен картон с изрич¬
ната забрана да се кандидатира за втори мандат. (Труд, 16.02.2000).
V °т футболната игра.
393. КАРТОФ
1031. вадя горещите картофи <от жарта (от огъня)>. · Вър¬
ша рискована и опасна работа, която ще ползва друг. · Кметът предпо¬
чете да вади горещите картофи в Националното сдружение на об¬
щините, макар че може да се опари,, както с мераците си за БФС.
(Труд, 14.02.2000). .
V От готвгрскатг п^к-тика.
1032. <като> горещ картоф. а Нещо, което е опасно, поради кое¬
то никой не желае да се захваща с него. · А състоянието и - перспекти¬
вите на родния капиталов пазар- за породен път що са като горещ
картоф в дискусиите на тази среща. (168 чгса, бр.40, 2000, с.14). Сце¬
нарият беше като горещ картоф - прочетох го и се зачудих какво
иска - да ни кажо този филм. (Труд, 08.03.2000, с.16). ДЗИ - горещият
картоф на сините. Дружеството не е това, което беше, купувачът
- също. (168 чгсг, брД 2001, с. 13).
394. КАРУЦА
1033. изтеглям каруцата от блатото. А Извеждам нещо от зас¬
той, от критично състояние. · „Ризов и неговият окип изтеглиха кару¬
цата от блатото в последните 3 години, когато бе най-теж^.о“,
заяви от трибуната делегатът Димитър Савов, бивш член на УС.
(Труд, 24.02.2000).
♦ като кучка (куче) в каручка (каруца) - вж. при КУЧКА.
Ф когато (като) се обърне колата (каруцата),
пътища много - вж. при КОЛА.
395. КАСА
1034. черна каса. а Неосчетоводени парични средства, обикнове¬
но в спортно дружество. · Никога не сме допускали черни каси, всичко
трябва да бъде изрядно. (168 чгсг, 26-01.11.2001, с.13).
V От кланата спортна пргктикг. .
-255-
черна каса
а КАТА:
ката ден - вж. при ДЕН.
п КАТО:
бия като маче о дирек - вж. при МАЧЕ.
богат като Крез - вж. при БОГАТ.
боря се като римски гладиатор - вж. при ГЛАДИАТОР,
бягам като дявол от тамян - вж. при ДЯВОЛ.
бягам като от чумата - вж. при ЧУМА.
вися като сопол - вж. при ВИСЯ.
гледам като котка в календар - вж. при КОТКА.
гледам като отровен - вж. при ОТРОВЕН.
гол като пищов (тояга, хурка, тъпан} - вж. про ГОЛ.
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА.
духвам като вихрушка - вж. при ВИХРУШКА.
<живея> като птичка божия / <живея> като небесните птици -
вж. при птица / птичка / птичеНце.
жълт като мъртвец - вж. при МЪРТВЕЦ.
захвърля / захвърлям като дрипа някого - вж. при ДРИПА.
<здрав> като бик - вж. при БИК.
изхвръкна като тапа - вж. при ТАПА.
изхлузвам се (изнизвам се) като мокра връв - вж. при ВРЪВ,
капят като круши - вж. при КРУША.
като агне (агънце) - вж. при АГНЕ.
като ангелче - вж. при АНГЕЛ.
като бесен - вж. при БЕСЕН.
като бик - вж. про БИК.
като Бог - вж. при БОГ.
като буреносен облак - вж. при ОБЛАК.
като бял ден - вж. при ДЕН.
като бял човек - вж. при БЯЛ.
като в гроб - вж. при ГРОБ.
като в Дивия запад - вж. при див.
като вейка - вж. . при ВЕЙКА.
като вол - вж. при ВОЛ.
като восък ставам - вж. при ВОСЪК.
като <в> рог - вж. при РОГ.
като Вълк - вж. при ВЪЛК.
<като> гергьовско агне - вж. при АГНЕ.
<като> горещ картоф - вж. при КАРТОФ,
като гръм от ясно небе - вж. при ГРЪМ.
черна каса
-256 —
като две и две четири - вж. при ДВЕ. ■
като две капки вода - вж. при КАПКА.
като дете се радвам - вж. при ДЕТЕ.
като дирек - вж. при ДИРЕК.
като дърт циганин - вж. при ЦИГАНИН.
като един <човек> - вж. при ЕДИН.
като едното нищо - вж. при НИЩО.
като заклан - вж. при ЗАКЛАН.
като за световно - вж. при СВЕТОВНО.
като из ведро - вж. при ВЕДРО.
като извънземен съм - вж. при ИЗВЪНЗЕМЕН.
като изкопаемо - вж. при ИЗКОПАЕМО.
като из ръкав - вж. при РЪКАВ.
като истукан - вж. при ИСТУКАН.
като калайджия - вж. при КАЛАЙДЖЦЯ.
като капка - вж. при КАПКА.
като картечница - вж. при КАРТЕЧНИЦА.
като комин - вж. при КОМИН.
като кон на празни ясли - вж. при КОН.
<като> <кон> с наочници съм - вж. при НАОЧНИЦИ.
като конска муха - вж. при МУХА.
като кост в гърлото - вж. при КОСТ.
като костенурка - вж. при КОСТЕНУРКА.
като кукувица - вж. при КУКУВИЦА.
като куршум - вж. при КУРШУМ.
като кутийка - вж. при КУТИЯ / КУТИЙКА.
като куче - вж. при. КУЧЕ.
като кучка (куче) в каручка (каруца) - вж. при КУЧКА.
като къпан - вж. при КЪПАН.
като ламя - вж. при ЛАМЯ.
като луд - вж. при ЛУД.
като Марко на Косово поле - вж. при МАРКО.
като Матросов <пред амбразурата> - вж. 'при МАТРОСОВ.
като муха без глава - вж. при МУХА.
като мълния (светкавица) - вж. при МЪЛНИЯ.
като на. <филмова> лента - вж. при ЛЕНТА.
като оскубана кокошка - вж. при КОКОШКА.
като от огън - вж. при ОГЪН.
като охлюв - вж. при ОХЛЮВ.
като очите си (пазя) - вж. при ОКО.
<като> паднал от небето - вж. при НЕБЕ.
-57 -
черна каса
■ к*
като писано яйце {гледам, пазя) - вж. при ЯЙЦЕ.
като по даден знак - вж. при ЗНАК.
като поп - вж. при ПОП.
като поразен - вж. при ПОРАЗЕН.
като превъртял - ' вж. при ПРЕВЪРТЯВАМ.
като препариран - вж. при ПРЕПАРИРАН.
като пън - вж. при ПЪН.
като първия човек - вж. при ЧОВЕК.
<като> пясъчна кула . - вж. при КУЛА.
като <раздразнен> кошер - вж. при КОШЕР.
като разпран - вж. при РАЗПРАН.
като риба {мълча) - вж. при РИБА.
като сиамски близнаци - вж. при СИАМСКИ.
като {сякаш) трън съм в очите на някого - вж. при ТРЪН.
като топъл хляб - вж. при ХЛЯБ.
като ударен ' с мокър парцал - вж. при ПАРЦАЛ.
като ужилен {опарен, жегнат) - вж. при УЖИЛЕН.
<като> фурнаджийска лопата. - вж. при ФУРНАДЖИЙСКА.
като Хамовото семе - вж. при ХАМ.
<като> хванат от гората - вж. при ГОРА.
като херувим - вж. при ХЕРУВИМ.
като цар {живея) - вж. при ЦАР.
като църковна мишка - вж. при МИШКА.
като {яко) дим - вж. при ДИМ.
като ясен ден - вж. при ДЕН.
когато {като) се обърне колата {каруцата) пътища много -
вж. при КОЛА.
мозъкът ми реже като бръснач - вж. при МОЗЪК.
<мълча> като бик - вж. при БИК.
<мълча> като комунист на разпит - вж. при МЪЛЧА.
мълча като царедворец пред царя си - вж. при МЪЛЧА.
надявам се като вдовица на ерген - вж. при ВДОВИЦА.
нося се като народна песен - вж. при ПЕСЕН.
{обливам, полея) <като> със студен душ някого - вж. при ДУШ.
<оставам, стоя> като гръмнат - вж. при ГРЪМНАТ.
оставам като попарен - вж. при ПОПАРЕН.
пазя като зеницата на окото си - вж. при ОКО.
пиян · като мотика - вж. при МОТИКА.
поливам {обливам) със студена · вода някого / като полят
{облят) със студена вода - вж. при ВОДА.
помня като слон / <имам> слонска памет - вж. при СЛОН.
по-голям католик <и> от папата 2258
прокопсам като синигер в кратуна - вж. при ПРОКОПСАМ.
просто като бобена чорба - вж. при ЧОРБА.
свеж като иукуряк - вж. при КУКУРЯК.
седя (стоя) <като> на тръни - вж. при ТРЪН.
сече ми пипето (ума, акъла) <като бръснач> - вж. при ПИПЕ.
сменям като носни кърпи(чки) някого или нещо - вж. при КЪРПА.
(сякаш, като че ли) говоря на китайски - вж. при КИТАЙСКИ.
тека (потека, мина) <като> по мед и - масло - вж. при · МЕД.
тъп като галош - вж. при ГАЛОШ.
хиля се като варена овча глава - вж. при ГЛАВА.
цъфтя (процъфтявам) като кисело зеле през марта -
вж. при ЦЪФТЯ.
396. КАТОЛИК
1035. по-голям католик <и> от папата. а За човек, който до фа¬
натизъм е предан на дадена идея. · Виждаш, чо твоите идеи не издър¬
жат проверката на вромото, затова не се прави на по-голям като¬
лик и от папата. (Труд, бр.39, 2002, с.14). Украинските чиновници бя¬
ха „по-католици и от папата“... И УУкрайна даде отпор на „Гараж“!
(Ел.Рязгнов, Незавършена равносметка, с.347).
V Стграта европеиссг поговорта се повръща в крилата фртзг, след кгто я
използва в своя реч германският канцлер Бисмарк^ЕС].
397. КАТРАН
10.36. катран в кацата с мед. а Употребява се в случаи, когато
някой с действията или · с изказванията си опорочава нещо добро. · Кат¬
ран в кацата с мед бе само соловата акция на министър Паси ...
(Труд, бр-З^ 2002, с. 14).
398. КАФЕ
1037. пия си кафето с някого. а Изключително близък съм с няко¬
го. · След разговора със Симеон II през януари някои хора в България
сметнаха, че аз едва ли не си пия с вас дневното кафе. (Р.р.).
о КАХЪР:
бера кахър - вж. при БЕРА.
бял кахър - вж. при БЯЛ.
а КАЦА:
бъркам (бръквам, бръкна) в делвата (кацата) с меда -
вж. при МЕД.
25S9 бъркаме едиддр}в вкосиитс си
катран в кацата с мед - вж. при КАТРАН,
топя пръсти в кацата с мед - вж. при МЕД.
п КАЦВАМ:
птичката (птиченцето) канва на рамото ми - вж. при РАМО.
а КАЧВАМ: ,
вдигам (качвам) кръвното на някого - вж. при КРЪВНО.
а КАЧУЛКА:
след (подир) дъжд качулка - вж. при ДЪЖД.
п КАЕЩ СЕ:
каеща се Магдалина - вж. при МАГДАЛИНА.
а КВАНТИ:
тути кванти - вж. при ТУТИ.
о КЕЛ]: w
кел файда - вж. при ФАЙДА.
399. КЕЛ2
1038. кипва ми кела, а Обхваща ме силен . яд, гняв; избухвам, раз-
съровам се. · Та заради мрежата ли. заради друго ли. сам не знай -
ама келът ми кипна., че като ревнах! (А.Гуляшки, Злат, руно, с.97).
400. КЕПЕНЦИ
1039. спускам (хлопвам/ хлопна) кепенци. А Затварям, закри¬
вам, прекратявам дейността на някакво заведение или на организация.
• Тоест болницата щеше да спусне кепенци. (Галерия, Бр. 48, 2016,
с.2О). Все едно България е толкова велика.атлетическа държава, че
без величието и достолепието на инженера строител няма как да се
хлопнат кепенците. (Час Пок, Бр.34, 2016, с.14).
а КЕРВАН:
кучетата (си) лаят, <а> керванът си върви - вж. при КУЧЕ.
401. КЕСИЯ
1040. бъркаме един друг в кесиите си. А Имаме си пълно дове¬
рие. · Кощи и Яне са неразделни приятели, дете се рекле, наедно
лягат, наедно стават, бъркат един друг в кесиите си, в една кърпа
се секнат, една дума думат, на един ГоспоД се мелят, никога зло си
не мислят. (Ст. Заомов, Неотдавна (1983), с.362).
развързвам кесията си
- 260 —
1041. развързвам кесията си. Л Проявявам щедрост, давам пари
за нтщо в интерес на другите. · Очевидно е, че оптимистичният заряд
не беше достатъчен, за да развърже кесиите на населението. (Труд,
28.12.2016, с.13). Не са много богатите, които си развързват кесия¬
та за благотворителни цели.. (Р.р.).
402. КЕСТЕН
1042. вадя {изваждам) кестените от огъня. А Извършвам опас¬
на и рискована работа за някого или чртз някого. · Едни се възхищаваха
от него, други най-откровено го ненавиждаха, - трети го използваха
да им вади кестените от огъня.. (Мин. год.,· бр.49, 2016, с. 8). 'Не по-
малко личеше, че немската група иска да го използва, за да вади кес¬
тените от огъня. (С.Бъчварова, Зтмя за прицел, кн.1, с.80).
403. КЕФ
1043. гледам си кефа. а Не си заслужава да ст тревожа, да си
нарушавам спокойствието; нт ст тревожа излишно. · Не вземам надъл-
боко приказките на другите, гледам си кефа и не си слагам бели ка-
хъри на душата. (Р.р.).
1044. на (е) кеф съм. А В добро настроение съм, в добро разполо¬
жение на духа съм. · Когато съм на кеф, всичко мога да направя,
нямам ли настроение обаче, -не ме търси за нищо. (Р.р.).
404. КИЛИМ
1045. замитам под· килима нещо. А Недорешавам проблем, прик¬
ривам го. · Балканската държава била пример за катастрофата, коя¬
то неминуемо следва нерешителността за бързи действия от страна
на правителството и замитането на проблемите под килима. (Труд,
бр. 135, 2010). Въпреки пикантериите все пак е налице злоупотребата
със служебното положение, затова няма как сексуалното преследва¬
не да бъде заметено под килима. (Уикенд, бр.19, 2017, с.16)
1046. издърпвам килимчето под краката на някого. ■ Поста¬
вям някого в несигурно положение. · Виж:, Софиянски спечели с нейни¬
те гласове, но не съвсем. Защото Любен Дилов-син („ Гергьовден ")
дръпна под краката му килимчето със своите съветници.. (168 часа,
07-13.11.2003, ' с.2).
-261 -
(сякаш) говоря на китайски
405. КИЛОМЕТЪР
1047. на всеки километър. Ирон. Л Навсякъде. · В суматохата
висши правораздавателн спорят гръмовно кой от тях е по-по-най и
остават глухи за „борците“, които лудеят на всеки километър из
родината. (Труд, 08.03.2001, с.1).
. V По популярния в близкото минало българтки сертал „На всеки километър“.
406. КИНО
1048. отивам на кино <от пет до четири>. Жарг. а Провалям
се, изпадам в неприятно или неблагоприятно положение. · А ако со канди¬
датира, Първанов отиваше на кино или някъде другаде, но но и в
президентството. (Ретро, бр.34, 2016, с.с.12). Ако не намеря парите
до довечера, отивам на кино, ще ме смелят от бой. (Р.р.).
а КИПЯ / КИПВАМ:
вря и кипя - вж. при ВРЯ.
кипва ми кела - вж. при КЕЛ2.
кипва ми кръвта - вж. при КРЪВ.
п КИРЛИВ:
(изкарвам, ровя за) кирливите ризи на някого - вж. при РИЗА.
а КИСЕЛ:
цъфтя (процъфтявам) като кисело зеле през марта -
вж. при ЦЪФТЯ.
407. КИТ
е ì»
1049. трите кита. Книж. а Основополагащите нгчалг, върху кои¬
то се крепи нещо. · Трите кита, върху които со опира новата власт,
са с временно значение. НАТО-вската година ще отмине и ако сме
приети без условия, ще заделяме 3% от БВП (за бедна страна това
са много пари). (Труд, бр.112, 2002, с.Ю).
V От наивната митология, според която земята се крепи на три китг.
П КИТАЙКА:
номера на китайката - вж. при НОМЕР.
408. КИТАЙСКИ
1050. (сякаш, като че ли) говоря на китайски. а Не иска някой
дг ме разбере; не ме разбират. · Недоволството на народа но стига
до ушите на властващите, сякаш им говорят на китайски. (Р.р.). ·
хвърлям еа кладата някого
-6^2-
Беже Господи-, какви референдуми. като че говоря на китайски, въз¬
мути се Симеен Втери на въпрос ~ гетви ли допитване До народа за
политическете устройстве на страната. (Стандарт, 18.06.2001, с.7).
п КИТКА:
мека китка - вж. про МЕК.
409. КЛАДА
1051. хвърлям на кладата някоге. Книж. Жертвам някого. ·
Ръководството хвърли на кладата ■ дери един ет най-успелите тре¬
ньори. (Меридиан мач, 15.04.10).
410. КЛАДЕНЕЦ
♦ докарвам (нося) вода от девет дерета (кладенци) -
вж. при ВОДА.
1052. пия от кладенеца и плюя в него. X Отплащам се . с черна
неБлагодареост към някого, който ми е помогнал. · Биографична под¬
робност, която политическите му опоненти не 'пропускат Да изтък¬
нат като проява на нелоялност в Духа ни - „Пи от кладенеца и плю
в него“. (Труд, 18.12.2001, . с.10).
п КЛАНЯМ СЕ:
не зная на кой Аллах се кланям - вж. при АЛЛАХ.
о КЛАТЯ:
за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората) -
вж. при ДУХАМ.
клатя лодката - вж. при ЛОДКА.
клатя си краката - вж. при КРАК. .
клатя си шапката - вж. при ШАПКА.
клатя стола / столът ми се клати - вж. при СТОЛ.
клатя шапка на някого - вж. про.ШАПКА.
краката ми се клатят (поклащат) - вж. при КРАК.
п КЛЕТВА:
анибалова клетва - вж. про АНИБАЛ.
411. КЛЕТКА
1053. напрягам сивите си клетки. А Мисля много напрегнато, за
да разреша оли да измисля нещо. · Душа Да му е яка на българина. щом
неговите министри умуват чссеве наред кск Да преметнат един зс-
-263
стка клона, на коИто седя
кон, вместо да напрегнат сивите си клетки как да измислят по-
добър. (Труд, бр.8О, 2002, с.11).
412. КЛЕЧКА
♦ важна (голяма) клечка (птица) - вж. при ВАЖЕН.
1054. драсвам клечката на нещо. ■ 1. Подпалвам, '' опожарявам нт¬
що. · Съселяните му са в ужас - боят се- че мъжът, който е психично
болен., пак ще драсне клечката на нечий имот. (Труд, 24.07.2001, с.13). А
2. Унищожавам нещо. · Но човек се пита кой всъщност драсна клечката
на и без това изтънялата ни барутлива черга. (Труд, 20.12.2001, с.17).
1055. късата клечка (изтеглям, оставам). А Лош късмет. · Ло¬
комотив (Сф) е заплашен от фаворит за титлата да ' остане с къса¬
та клечка за Европа. ■ (Меридиан мач, 15.04.2010).
V От нарОдния обичай за теглтнт на жребий при които в стиснат юмрук се
предлага избор на клечки или сламки,. от които една е къса. Който изтегли късата
клечка (сламка) е губещ. ·
413. КЛИН
1056. клин клин избива. А Противодействието на едно нтщо е са¬
мото то - употребява се, когато резултатът от някакво действие или състо¬
яние се унищожава със същите средства, които са предизвикали това дейст¬
вие или състояние. · Клин клин избива, Рангелчо. (Ат. Мандаджиев, Ма-
тстрото). Има си изпитано средство срещу сутрешния махмурлук -
клин клин избива, убедено твърди той, и му удря едно юзче. (Р.р.).
V °г битовата практика при цепене на дърва.
* ни в клин. ни в ръкав — в^к. при Р^^^САВ.
414. КЛИНЕЦ
1057. кова клинци. А Студувам, треперя от студ. · В таванската
ни стая зимно време е жив ужас, ковем клинци, та ни се плаче. (Р.р.).
415. КЛОН
1058. сека (режа) ·клона. на който седя. А Постъпвам противно
на собствените си интереси, сам ставам причина да изпадна в неизгодно
положение. · За хората около Миков и Станишев е ясно как ще реаги¬
рат - все пак никой няма да тръгне да реже клона, на който седи.
(Ретро, бр.6, 2017, с.5). И ти сам сечеш клона, на който висиш... (М.То-
палов, Буров, с. 171 )
държа ключа на неще
— 6(4 —
п КЛОПКА:
влизам (паДам, хващам се, улавям се) в капана (клопката,
примката) - вж. при КАПАН.
а КЛЪВНА:
клъвна стръвта - вж. при СТРЪВ.
о КЛЮМНА / КЛЮМВАМ:
обесвам (провесвам, клюмвам) нос - вж. при НОС.
с клюмнал нос (глава) - вж. про НОС.
416. КЛЮЧ
1059. държа (вземам) ключа на неще. Книж. а. Имам, владея
достъпа до нещо. · Ключът на властта се Държи от народа, ако той
не ти го Даде, насила не можеш Да го вземеш. (Р.р.). А Имам възмож¬
ност да разкроя нещо. · Светият Синод Държи ключа на тайната
къде е погребан В. Левски. (Р.р.).
V Библейският първообраз на озраза има сходна осмосленост (напр. Лк. 11:52
„Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на
влизащите попречихте“).
1060. под ключ. А. Затворен, заключен. · Книгата беше мнеге
ценна, зстева в’музея се държеше поД ключ. (Р.р.).
417. КЛЮЧАЛКА
1061. (наДничам) през ключалката. а 1. Тайно надничам, подс¬
лушвам. · Певечете от нарочените зс следене ебаче живеят с чувс¬
твото. че някой нсистинс наДнича в - живота им през ключалката.
(Труд, бр.41, 2001, с.12). А 2. Неофициално новини. · Рубрика в Труд
„Прел ключалката'“. (Труд, Бр.131, 2001, с.З. Омръзнало ми е да слу¬
шам клюки. чути през ключалката. (Р.р.).
418. КНИГА
1062. бяла книга. Книж. Дипл. А Официално публикуван сборник
от документи, подвързан в Бяло, издаден от правителството с цел да оп¬
равдае позицията си по отношение на някои въпроси от много важно зна¬
чение. · Специална бяла комисия ще събирс неви Данни за бялата
книга зс управлението на кабинета „Костов“. (Труд, 06.12.2001, с.2).
V От политическата терминология и практика.
1063. на книга. Книж. а За постановено право, което остава Без
приложение. · Правото нс българина ' на гарантирано медицинско об-
-665-
влизгм в кожата на някого
служване и образование през последните години си остава само на
книга. (Р.р.).
п КНИЖЕН:
книжна душа {душица) - вж. при ДУША.
d КОБИЛА:
вятър ме вее <на бяла кобила> - вж. при ВЯТЪР.
419. КОБУР
1064. хващам се за кобура. а Прибягвам до сила при . решаването
нг някакъв въпрос. · И първата реакция на потърпевшите о да се
хванат за кобура. (Труд, бр. ' 312, 2002, с.11).
V От полицейската практика.
п КОВА:
кова клинци - вж. при КЛИНЕЦ.
п КОВЧЕГ:
забивам последния гвоздей в ковчега на някого или нещо -
вж. .при ГВОЗДЕЙ.
Ноев ковчег - вж. при НОИ.
□ КОГАТО:
когато върбата роди дренки - вж. при ВЪРБА.
когато много баби бабуват. хилаво бебе се ражда / много . баби -
хилаво бебе - вж. при БАБА.
когато (като) се обърне колата (каруцата), пътища много -
вж. при КОЛА.
когато си видя ушите (врата, тила, гърба) без огледало -
вж. при УХО.
когато цъфнат налъмите - - вж. при НАЛЪМ.
420. КОЖА
1065. влизам в кожата на някого. Книж. А Започвам успешно дг
> действам, да се държа, да постъпвам . като някого. · Фактът, че Горд-
жиков о Избраникът на Софиянски, не означава, чо о избран от сто¬
личани. Та той дори не е добре познат сред администрацията, коя¬
то му предстои да управлява. А и съвсем не е лесно да влезеш в ко¬
жата на някого, който има преднина 8 години. (Труд, бр. 119, 2004,
с.-2>. Калин Врачански влиза в кожата на богатия Камен Касабов..
(Уикенд, 8-14,2010, с. 64).
влизам под кожата 'на някого
-266-
1066. влизам под кожата на някого. Неодобр. А Спечелвам хит¬
ро доверието на някого и му влияя да постъпва и действа така, както на
мтн е изгодно. · Вярното е само това, че е роден в Дупница, където
работи като техник в ТЕЦ „Бобов дол“, преди да влезе под кожата
на сините величия. Минава за приближен на Христо Бисеров, Марио
Тагарински и покойния Александър Божков. (Уикенд, бр.4, 2017, 'с.40).
Важното е да влезеш под кожата на шефа си, после нещата се уреж¬
дат както ти искаш. (Р.р.).
♦ вълк в овча кожа - вж. при ВЪЛК.
1067. за <собствената> си кожа. Книж. А За живота си. · Оказ¬
ва се, че ... - ... една доблест може, да измени убежденията ти? Това
обаче не е смяна на убежденията, това е просто тривиалният страх
за собствената кожа\ (Др. Асенов, Елегия за едно женско сърце).
1068. изкарвам {изваждам) от кожата някого. Книж. А Силно
разгнтвявам, ядосвам някого. · В тези времена на апатия остана само
едно нещо, което наистина може да изкара българина от кожата
му, и това е да посегнат на семейството му. (Телеграф, 5.06.2009, с.12).
Той не се съмняваше, че инженер Думке със свойствения си талант
да настройва хора като Неделев срещу себе си е - -извадил заспалия
от, кожата. (С.Бъчварова, Зтмя за прицел, кн.5, с.37). Имаше силни
нерви, трудно беше да го изкараш от кожата и да го видиш позеле-
нял от гняв. (Р.р.).
1069. не мога да се побера в кожата· си. ж Много съм ядосан,
разгневен и дълго нт мога да се успокоя или примиря с нещо. · Михаил
Жеков, който отсъстваше, когато се случи горното произшествие,
не можеше да се побере в кожата си, като се извести за тая случка.
(Зах.. Стоянов, Съч., т.1, с.151).
1070. одирам кожата на някого. А Безмилостно ограбвам, експло¬
атирам някого. · На цяла околия сега одрах кожата,, детето от май¬
чини гърди ще откъсна, ако имам изпълнителски лист. (Г.П.Стама-
тов, Два таланта). А Жестоко наказвам някого. · Да не би да носиш в
буретата си ракия или да си ял свиня - питат най-напред агите и се
заканват на госта си. - Кожата ти одираме в такъв случай - приба¬
вят те. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.142).
1071. одрал съм кожата на някого. А За подчертаване ' на голяма
прилика, обикновено между дтца и родители или прародители има много
голяма прилика. · Въпреки разпространеното схващане, че момиче¬
тата одират кожата на бащите си, а момчетата - на майките си,
8-годишното дете напомня в чертите повече на родителката си. (Га-
-667 -
до козирката
лерия, бр.6, 2017, с.7). Дъщерята на „Дана“ от филма „Вчера“ одра
кожата ù. (Мин. год., бр.9, 2017, с. 13).
1072. отървавам <си> кожата. а Оставам невредим, спасявам се
от смъртна опасност. · Отървахме тоя път кожата., мисля си, и мал¬
ко по малко почна да ми олеква. (И.Радичслв, Барутен буквар, с. 17).
След като отървала кожата, Лили започнала да декларира всеки
заработен лев. (Уикенд, бр.12, 2017, с.10).
1073. <само> кожа и кости {кокали). · Ставам телесно много
слаб, измършавявам. · След боледуването е станал само кожа и кос¬
ти. (Ер.). Популярната някога артистка сега е станала кожа и кос¬
ти и видът ù стряска минувачите по улицата. (Р.р.).
421. КОЗ
1074. имам {държа) коз <в ръцете си>. А ' 1. Имам някакво пре¬
димство в дадена ситуация, имам сериозно основание за нещо. · Имам
коз в ръцете си - безупречната ми работата на същата позиция в
друга фирма - надявам се това да ми помогне в конкурса. (Р.р). X
2. При отрицание: нямам коз - нямам предимство в · дгденг ситуация,
нямам основание .зг нещо. · Нямам ■ коз, който да използвам в конку¬
ренцията с останалите кандидати. (Р.р).
1075. силен коз. X Важно преимущество, силен аргумент. · Това о
тайният и страшно силен коз на Костов,, който той пази за послед¬
ната минута, твърдят осведомени. (168 чгса, бр.9, 2001, с.4).
играта нг карти.
422. КОЗА
1076. от стара коза яре. А Опитен. обигран, хитър човек. · Него но
можеш го излъга лесно, той е от стара коза яре. (168 чгсг, бр.9, 2001, с.4).
1077. всяка коза за {на) свой ираи. а Зг собствените си постъпки
всеки сам отговаря. · Казано е „Всяка коза за свой крак“ Аз съм та¬
къв, другите са други. Всеки прави своя избор!. (Ретро, бр.8, 2017, с.18).
423. КОЗИРКА
1078. до козирката. Просторен.· а За нгпиване - извънредно мно¬
го. · Там няма да видиш пияни до козирката индивиди да се въргалят
по.пътя към хотелите или на плажа.. (Мин. год., бр.35, 2017, с.8). През
дон го виждах нафиркан до козирката да залита по улиците и да му
со смеят хората. (Р.р.).
коО накъдето види
-а»
п КОЗМЕТИЧЕН: ,
козметична операция - вж. при ОПЕРАЦИЯ.
424. КОЙ
& какъв {кой) вятър вее - вж. при ВЯТЪР.
Ф кой да води бащива<шн> дружина - вж. . при ДРУЖИНА.
♦ кой дявол ме накара - вж. про ДЯВОЛ.
♦ кой ме би — през устата - вж. при УСТА.
1079. кой накъдето види, х Във всички посоки;, в която посока се
случи. · Ние се разбягахме кой накъДето виДи, пръснати из мъглата
като яребици. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.468).
1080. кой пие, кой плаща не се знае, ' ж Пълна . безотговорност,
пълен хаос. · Не може Да има нормален живет в еДнс Държава,, в
която не се знае кой пие, кой плаща. (Р.р.).
4 на кого продаваш тия краставици -
вж. при КРАСТАВИЦА.
♦ не зная на кой Аллах се кланям - вж. при АЛЛАХ.
♦ {не зная, не мога Да разбера) на кой свят съм— (се намирам) -
вж. при СВЯТ.
♦ показвам (Да се виДи) кой е онбашията - вж. при ОНБАШИЯ.
425. КОЙТО
♦ жъна, което (къДето) не съм сял - вж. при ЖЪНА.
1081. който вади нож другиму, от нож умира. А Каквото зло
сторош другиму, такова зло ще те постигне. · Когато човек прави зло на
някого, трябва - Добре Да помисли, зсщете е казано който ваДи нож
Другиму, от нож умира. (Р.р.).
V Древеата поговорка ома своята ранеа книжовна употреба в боБлейскоте
текстове напр. Мт. 26:52 „Тогава Иисус му каза: върни ножа си на мястото му;
защото всички, коите се зслсвят за нож, от неж ще погинат“. Днес тя е до
голяма степен фразеологозораеа с отбелязаното значение.
Ф който е без грях, нека пръв хвърли камък - вж. при ГРЯХ.
1082. който плаща, той поръчва музиката. — А Пароте решават
всичко. · ДПС- финансира много проекти., а който плаща, той поръч¬
ва музиката. (168 часа, 19-25.12.2003, с.23).
♦ който сее вятър, жъне буря - вж. .при ВЯТЪР.
2Z6>9 ритам по кокалчтто някого
426. КОКАЛ
1083. докопам се до кокала. ж Успявам, макар и незаслужено,
да получа добре платена служба или власт. · Политици заемат важни
постове и на следващия ден забравят кой ги е лансирал, Увълчване-
то е всеобщо. Важното е да се докопаш до кокала. (Галерия, бр. 48,
2016, с.20).
1084. дръпвам кокала на някого. А Отнемам от някого доходен
източник на материални блага или властови позиции. · Проблемът в слу¬
чая е намерението на Първанов да дръпне кокала на старите партий¬
ни кучета. А това ги прави непредвидими. (24 часа, 10.12.2001, с.9).
V От привичките и поведението на кучето.
♦ едно джезве кокали - вж. при ДЖЕЗВЕ.
1085. захапвам кокала. А Добирам ст до доходна служба или пост,
които използвам за материално облагодттелствант. . · Назначените ' по
приятелска- линия бързо градят приятелски кръгове, а уредените бра¬
товчеди., шуреи,, баджанаци и любовници не се помайват дълго' пре¬
ди да захапят кокала,. (Монитор, 28.08.2001, с.14).
V °т привичките и поведението на кучето.
1086. изяждам (ям) кокалите на някого. А ' Одумвам някого, гово¬
ря, разнасям небивалици, измислици за някого. · Не, Костов го нападат
хора,, които са засегнати от управлението му, а не лично от него.
Тези плюнки са провокации от най-долно естество, ами те изядоха
кокалите на цялото му семейство. (168 часа, бр.22, 2004, с.13).
♦ ножа опря до (о, в) кокала - вж. при НОЖ.
♦ <само> кожа и кости (кокали) - вж. при КОЖА.
♦ сека (режа) клона. на който седя - вж. при КЛОН.
427. КОКАЛЧЕ
1087. ритам по кокалчето (пищялката) някого, а 1- Нанасям
болезнен удар, засягам някого по най-болезненото му място. · Този меха¬
низъм на избор, при който няма един победител,, а трима, ще прину¬
ди основните течения в партията да се усещат в рамките на една
партия, а не като групички, които се ритат по пищялките. (Труд,
бр.19, 2004, с.14). А 2. Нанасям непозволен удар. · Обратно - политици
се ритат по кокалчетата непрекъснато, но никой не ги наказва и
не ги гони от терена. (Труд, бр.160, 2001, с.12).
гладна кокошка просо сънува
— 7270
428. КОКОШКА
1088. гладна кокошка просо сънува. А Напразно се надявам;
напразни надежди. · 'Според него някои хора били като гладните ко¬
кошки - непрекъснато сънували просо·, но си остават гладни, като
се събудят. (Труд, ' 17.01.2002, с.2). Щял да натрупа бързо пари от брой¬
лери и да си оправи живота, гладна кокошка просо сънува. За кой ли ’
път крои велики планове и накрая все с дългове свършва. (Р.р.).
Ф заменям кон за кокошка - вж. при КОН.
1089. златна кокошка. Книж:. Ирон. А Доходно начинание; дохо¬
ден източник. · Така се сбъдват фантазиите от приказките - за „злат¬
ната кокошка “. (Труд, бр.ЗО8, . 2002, с.2). Защото флотът не е само
златна кокошка, но о и четвърта 'военна сила. (Труд, бр.95, 2004, с.З).
Производството на кроасани се оказва златна кокошка за нашия
приятел..' За няколко години натрупа солидни капитали. (Р.р.).
V От п^казкадг за кокошката, която снася златни явдг.
1090. като оскубана кокошка. а Съвсем оголял, обеднял. · Ядец.
Хората още по-ясно видяха, чо страната е като оскубана кокошка.
(Труд, 22.12.2001, с.11).
. 1091. кокоша слепота. а Не виждам неща, които всички други ·
виждат. · За каква ридииилнсст да говорим, когато имаме очевидна
кокоша слепота. (168 часа, бр.5, 2002, с.9).
V От биолооuческатα особеност на з^ниего прг слсошкитч, които не виждат
през нощта.
1092. кокошкарска история (работа), а Нещо несериозно, дреб¬
но, незгслужаващо внимание. · Но после големият балон се пукна и
нещата се сведоха до поредната кокошарска история. (168 часа, бр.5,
2002, с.2).
V От областта нг битовите постъпления.
1093. кокошка - пее някъде. · Жена командва някъде. · В това
семейство кокошка поо. (Р.а.).
Ф ял съм кокоши крак - вж. при ЯМ.
429. КОЛ
1094. от кол и <от> въже. А Всякакви, от всякакъв вид (за об¬
ществено вредни хора, нехранимайковци). · Русчук е голям град, пълен с
различни нехранимайковци, от кол и от въже, към които, няма съм¬
нение, принадлежи и негова милост. (Згх. Стоянов, Съч., т.1, с.664).
-2 71 -
вървя по отъпкан коловоз
430. КОЛА
♦ и дребното камъче прекатурва (обръща) колата -
вж. при КАМЪК.
1095. когато (като) се обърне колата (каруцата), пътища мно¬
го. А След като лошото стане, оправдания винаги се намират. · Но като
се обърне колата - пътища много, а и виновни винаги се намират.
(Труд, Бр.27, 2002, с.12).
V От народеа пословица.
1096. не си оставям колата (магарето) в калта (коня в реката).
Л. Умея да со отстоявам и пазя интересите. · Ти него не го мисли, той
няма Да си остави колата в калта. (Р.р.). Не си оставяй магарето в
калта, ако искаш Да те уважават. (Р.р.).
431. КОЛАЙ
1097. намирам му колая. А Намирам начин да изляза от някакво
положение, което обикновено е трудно, лошо; намирам разрешение, изход.
• Люлинс е оправна, бива я в кеманДването и все ще му намери ко¬
лая. (168 часа, Бр.17, 2004, с.2).
1098. търся му колая. А Стремя се да намеря начон да изляза от
някакво положение, което обикновено е трудно, лошо; . търся разрешение,
изход. · Всеки от нас си знсе хала- но му. търси колая. (Р.р.).
432. КОЛАН
1099. затягам колана. А ' Ограничавам разходите за живот; жовея
по-Бедно; обеднявам. · Пеискснете от фонДа затягане на коланите
обаче' нямаше как да не вДигне имиДжа на ексминистър Радев. (Труд,
22.12.2001, с.14). Новите - да ДенатъкмявСт . екипа и затягат кола¬
ните за слеДвсщите 5 гедини. (24 часа, 07.01.2002, с.12).
п КОЛКОТО:
<колкото> за очи - вж. при ОКО.
433. КОЛОВОЗ
1100. вървя по отъпкан коловоз. Книж. А Постъпвам, действам по
установения, възприетия вече начон. · И сегашните инициатори,, които за
Двайсетина Дни са обиколили няколко запсДни Държави с еДничкста
цел да убеждават сънародниците колко е хубаве тук, в България, просто
вървят' в отъпквания вече коловоз. (24 часа, Бр.71, 2014, с.12).
<аз> коля и <аз> беся
- 272 -
434. КОЛЯ
1101. <аз> коля и <аз> беся. ж · Пълен господар съм, за всичко ce
слуша моята воля, от мен зависи всичко. • Велчев е един от хората,
които сега колят и бесят в държавата. Разпорежда, че за треньор
на България трябва да бъде назначен Васил Спасов — Валяка. (Уикенд,’
бр.51, 2016, с.84). Сега Домусчиев е едноличен собственик'на цялата
(фирма, той коли, той беси в родния футбол. Вече не само задкулис¬
но, но и черно на бяло. (Шоу, бр.З, 2015, с.53).
♦ коля кучето - вж. при КУЧЕ.
435. КОЛЯНО
Ф до девето коляно ! до девета рода - вж. при ДЕВЕТ.
1102. друсам {държа) на колене някого. Ирон. . Полагам извън¬
редни грижи за някого; грижа ст за някого, както майка ст грижи за малко¬
то си дттт. · Оплакваш се, че много изискват от тебе, а питаш ли се
дали мене са ме друсали на колене, когато съм си пробивал път в
живота'! (Рр). Ваше царско величество идва да ви гушка и да ви
подържи на коленца. (168 часа, 29.06.-5.07.2001, с.6).
♦ морето ми е до колене - вж. при МОРЕ.
1103. на коляно. А За писмена изява - набързо, без да чета документа,
без да ст запозная добре със съдържанието му. · Той (бел. Софиянски) под¬
писва на коляно всички подобни документи.. (168 часа, 13-19.06.2003, с.10).
Не е нормално, когато става дума за законодателство, да се работи та¬
ка, кактоЛенин е писал тезисите си-на коляно. (24 часа, 18.04.2001, с.20).
1104. падам на колене. à 1. С унижено достойнство се моля на
някого за нещо. · ... българският народ трябвало да ги носи на ръце¬
те си, хазната трябвало да бъде на тяхното патриотическо разпо¬
ложение, те свършили всичко, мало и голямо трябвало да падне поп¬
реде им на колене. (Зах. Стоянов, Съч., тЛ, с.260). От него зависеше
бъдещето на детето ми, затова срам не срам паднах му на колене.
(Р.р.). а 2. Книж. С отрицание. Не ст предавам. • Ив най-трудните
моменти той не падна на колене, не помоли за помощ. (Р.Р.).
1105. поставям на колене някого- Книж. х Заставям някого да
ми ст подчини, да изпълнява волята ми. · Те имаха достатъчно гласове,
за да поставят коалицията НДСВ-ДПС на колене и максимално се
възползваха от това. (Ретро, бр.8, 2017, с.10). ...а това вече е сила,, с
която можеш да поставиш на колене една Турция. (Ил. Бешков, Сло¬
вото на Бешков, с.27).
773 на бял кон (идвам, връщам ce)
436. КОМИН
1106. като комин. А За пушене на тютюн - извънредно пу¬
ша. · Беше се пристрастил към тютюна от ученическите си години
и сега пушеше като комин. (Р.р.).
437. КОМПАС
1107. без компас. ' Без определена посока и ясна цел. · България
години наред след „демократичните промени“ се движеше без ком¬
пас, накъдето я задуха вятърът. (Р.р.).
о КОМПЛЁКС:
едипов комплекс - вж. при ЕДИПОВ.
а КОМУНИСТ
<мълча> като комунист на разпит - вж. при МЪЛЧА.
438. КОН
1108. заменям кон за кокошка. А Правя неравностойна замяна.
• Странни неща стават в наше време, чувам, че -заменят селска къ¬
ща за москвич, все едно да замениш кон за кокошка. (Р.р.).
народна пословица.
1109. като кон на празни ясли. Ирон. А Зг стоене - бездейно и
безсмислено стоя. · По цял ден ходи по кафенетата, поръчва си одна
бира и стои като кон на празни ясли с часове. (Р.р.).
Ф <като> <кон> с наочници съм - вж. при НАОЧНИЦИ.
1110. кон боб яде ли. а Ще си ' покаже, ще проличи. · Ще види тоя
стойкаджия кон боб яде ли? (Меридиан мач, 20.02.2010).
у От нгроднг приказка.
♦ конска доза - вж. при ДОЗА.
1111. на бял кон - (идвам, връщам се). Книж. а Като победител,
тържествено. · Според близки на Командира,, той може и да блъфи-
ра, чо иска да се върне.на бял кон. (168 часа, 2б.-0.-1.--.200-, с.15).
Костов ще се върне на бял кон. (Труд, 18.10.2003, с.2).
♦ не си оставям колата (магарето) в калта (коня в реката) -
вж. при КОЛА.
Ф падам в оркестъра <от коня> - вж. при ОРКЕСТЪР.
разигравам си коня
-774-
1112. разигравам си коня {кончето). Правя каквото си искам,
своеволноча. · Ще се научим ли да спазваме рсзпереДбите и закони¬
те? НикъДе в Европа и в Щатите, ако щеш,. не можеш Да си разигра¬
ваш коня. (Мон. год., Бр.35, 2017, с.8). Не този арогантен публичен
акт показа., че пеДобни политици като Местан могат Да епитат Да
си разиграват коня в днешна България. (Уикенд, Бр.9, 2017, с.36).
1113. трай, коньо, за зелена трева {тревица). А Напразно се на¬
дявай . на по-доБро. · И ти вярваш, че всичко, което политиците обе¬
щават, ще стане? Трай, коньо, за зелена тревица. (Р.р.).
1114. троянски кон. Книж. А Нещо, в което скрито е заложена
хитро скроена измама с гибелни последици. · Оказва се, че „пътят зс
млсДите “, който Първанов уж Дава с „ оттеглянето “ си, е епит за
вкарване на неговите троянски коне зс овладяване на Столетница¬
та“ (Уикенд, Бр.5О, 2016, с.2.). От тоя мемент нататък,Георгиев иг¬
рае релята на троянски кон. (С.Бъчварова, Земя за процел, кн.З, с.90).
Троянският кон на пазарната икономика е търсенето на максимал¬
ни печалби. (Р.р.). . .
V От легендата. за хотростта на Одосей по време на Трояеската война, . когато по
негов съвет данайцоте сковават огромен дървен кон, който Бива оставен през нощта
пред вратите еа Троя. На сутринта данайцоте се преструват, че напускат страната.
Троянцоте вкарват коня в града, приемайки го за Божие предзнаменование. През
нощта от него излизат скритите вътре даеайци, които отварят вратите еа града за
тайно върналите се данайско войско. Така Троя бова завладяна с хотрост.[ЕС].
439. КОНЕЦ
1115. дърпам конците на някого. А Ръководя, командвам скрито,
като оставям друг да действа явно. · У нас през последните гсДини се
належи професионслна специализация на група хера „ протестъри “,
чиите конци се Дърпат отвън., еткъДето идва и финансирането им.
(Р-р.). Кестеви Дърпат конците в Темида чрез Черния лебед. (Телег¬
раф, 12.05.2017, с.2). -
V Проозходът на фразеологозма е свьрзан с кукленоя театъра където разогра-
ването на куклите става с коецо, дърпано от скрития зад параван кукловодещ.
Ф кукла на конци - вж. про КУКЛА.
1116. обърквам {оплитам) конците. А Изпадам в неудобно поло¬
жение да не зная как да постъпя в някаква ситуация; обърквам се. · Аз
обърках конците, но и непознатият не чувстваше себе си добре, осо¬
бено като влязох тъй луДешката. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.219-220).
Ф от игла до конец - вж. при ИГЛА. .
- 275 —
<правя> първа копка
1117. шито {съшито) с бели конци. ж За нещо, което е .неумело
прикрита лъжа, скалъпено. · Оказа се, че сламеният човек Христо Ива¬
нов продуцира поредната съшита с бели конци инсценировка, упла¬
шен от факта, че се очаква да получи не повече от 0.7 процента на
предстоящия вот. (Телеграф, 08.02.2017, с.2).
п КОНСКИ:
държа {чета) конско <евангелие> ! държа {чета) евангелие
на - някого - вж. при ЕВАНГЕЛИЕ.
като конска ' муха - вж. при МУХА.
конска доза - вж. при ДОЗА.
440. КОНСУЛ
1118. дигам {вдигам) си консулите. А Махам се от някъде, напущам
някое място; скъсвам всякакви отношения с някого. · Нападнат от пресата (и
дори от Петко Тодоров!, който чак сега реши да си, дигне консулите), че съм
дал подкрепа на тираническото правителство, (КХристов, Ад в Рая, с.73).
441. КОНТРА
1119. играя контра на някого, а Противопоставям ст, действам
против някого. · До кмета хората опират много- по-често, отколкото
до министъра, И ако той реши да играе контра на властта в София,
може да я овътри. (24 часа, 11.12.2001, с.2).
V От картоиграчтството.
п КОПАЯ:
копая си в моята градина - вж. при ГРАДИНА.
с игла геран копая · - вж. при ГЕРАН.
442. КОПКА
1120. <правя> първа копка. а Поставям начало, започвам. · При
пълна секретност на 6 декември 1990 г. е направена първата копка
на обекта. (Седм. труд, 21.11.2002, с.6). Бургаският окръжен съд пра¬
ви първата копка на една от май-големите измами в новодемокра-
тичнара ни история - регистрира търговско дружество „Давид“
ЕООД. (168 часа, бр.40, 2000, с.32).
V От обичая началото на важен обществен строеж да се открива от официални
лица, които правят първата копка.
п КОПРИВА:
<яа>правя на бъзе и коприва някого - вж. при БЪЗЕ.
не мога копче дг кажа.,
276 —
443. КОПЧЕ
1121. не мога копче да кажа на някого. Жарг. А Нямам никакви
сонтрадоводu, не мога дг противопоставя нищо в своя защита. · За така¬
ва глупост може да ме уволнят и аз копче не мога да им кажа. (Рф.).
444. КОРА
1122. от кора до кора. ж Зг изчитане, знаене на нещо. · Прочел о
романа от кора до кора. (Р.р.).
Ф подлагам динена кора <под крака> на някого -
вж. при ДИНЯ.
1123. хващам кора. а Ставам неуязвим спрямо нещо, ставам не¬
чувствителен. · Затворникът свърши с мелодията и дълбоко въздъх¬
на; тънкото - звякание на веригата придружи дълбоката въздишка,
но съдническото сърце на ефендито, което - бе хванало кора от кал¬
та на живота, не допусна на въздишката да се вмъкне поне в одно
от тесните му кършеща. (Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.551).
445. КОРАБ
1124. напускам <потъващия> иораб(а). Книж. А Спасявам се
от фалит или друг провал, като изпреварващо · напускам застрашената ор¬
ганизация, предприятие или · институция. · Бившият, директор Златко
Гулоков, сочен за емблема на „реформата -‘ - - напусна потъващия ко¬
раб и остави зад себе си пепелище. (Труд, 05.01.2000). И дали тези
хора не са били съвсем навреме практично посъветвани да напус¬
нат потъващия кораб „Енрон“ (бел. фирма в САЩ). (Труд, 20.12.2001,
с.10). Синито напускат 'кораба на СДС. (Труд, 20.12.2001, с. 10).
V От мо^кото дело.
Ф плава ли в окото ми параход {кораб) - вж. при ОКО.
446. КОРЕМ
1125. влача се по корем. à 1. С 'крайни физически усилия се ' мъчг да
извърша нещо. · По корем ще се влача., но ще постигна мечтата си да
имам свой бизнес. '(Р.а.). А 2. Държа се раболепно, угоднича пред някого.
· Не мога да уважавам хора като ного, които пред силните се влачат
по корем, а прод слабите со държат наперено и" властно. (Р.р.).
V В би^е^ките текстове има точен фокален п^воо6^ на из^зг, употре¬
бен обгче в прякото му значение (нгпр. Бит. 3:14, Дрече Господ на змията: ...ти що
со влачиш по корема си и ще ядеш прах проз всички дни на живота си“).
-777 -
хващам (забивам). корен'
1126. глътвам си корема. а Силно се изплашвам от нещо неочаква¬
но. · Изненадана от шефа си пред разтворената папка, тя се вдърви.,
сякаш си глътна корема и не можеше звук да издаДе. (Телевоз. пред.)
1127. на корем, а За ядене, поене - колкото мога, волвото искам; до
пресита. · Вярно ли е, че получават по 15 заплати годишно, а и безп¬
латни дрехи и храна на корем. (24 часа, 11.12.2001, сЛО), Давам манджа
на корем. (Ат. Мандаджиев, Маестрото, с.17). Срещу куверт ет три лева
можеш да пиеш цяла нощ „на корем“.. (24 часа, 10.12.2001, с.4).
Ф на гол корем (тумбак) <чифте> пищов<и> - вж. ' при ГОЛ.
447. КОРЕН
1128. до корен. А За унищожаване на нещо - напълно, озцяло, док¬
рай, без остатък. · ГраДушкста беше смляла всичко До корен. (Р.р.).
1129. коренът — на злото. Книж. а Началото, първоизточникът на .
злото, на злоноте. · Коренът на злото е в егоистичната природа на
човека. (Р.р.).
V Изразът придобива характер на фразеологочна единица още в старозаветноте и
новозаветшгге Библейски текстове (напр. 1. Том. 6:10 „Защото корен на всички злини е
сребролюбието.“). От тях преминава в разговорната реч и в книжовния но езок.
' ИЗО. от (из) корен, х За унищожаване на нещо - напълно, изцяло,
докрай, Без остатък. · Престъпността трудно може да бъДе унищо¬
жена от корен. (Р.р.).
1131. пускам <Дълбоки> корени, а Добивам голяма сила, укреп¬
вам се, задържам се, установявам се трайно. · Избягал от Одеса в Цс-
риграД, тей пенякега рсзксзвсше за ужасиите на тевс отстъпле¬
ние. В България беше пуснал корен. (Л.Левчев, Убий Българина, с.129).
Корупцията у нас през песлеДните Две-три десетилетия пусна Дъл¬
боки корени, затева е много трудно тя Да бъДе изкоренена. (Р.р.).
V Образното значение на израза е свойствено и на Библейския му първооБраз(напр.
Прем. Сол. 4:3 „А плодородното множество нечестивци не ще принася' полза, и прелюбо-
дейните издънки не ще пуснат дълбоки корени и не ще стигнат до твърда почва“).
♦ сея на корена <му> ряпа - вж. при РЯПА.
1132. хващам (забивам) корен (корени). А — 1. За човек - задър¬
жам се да живея някъде. · Само ние ксзвсме коренно население, ко¬
ренна вяра, имаме и израз „ няма Да хване корен “, койте означава, че
някой няма Да.се приспособи,, нямс Да му е Добре на тева мясте.
(Розмари де Мео, Стопанката на Господ, с.112). Много от селяните през
песлеДните Десетилетия хванаха корен в грсДа, не - променилият се
живет ги заставя да си спомнят Дъха на чернозема и мирисс на сел-
коридори на властта
— 278
ския обор. (Р.р.). х 2. За нтщо - установява се и добива сила. · Тая
метода ето по кои две главни причини не можа да хване корен и да
принесе у нас оня плод, от който се ползват по други места хората
от нея., (хр.Г.Данов, За теб, мили роде, с.26). В днешно време бездуши¬
ето все повече хваща корен в сърцата на хората, прави ги студени и
враждебни. (Р.р.).
V Образното значение и на този израз ‘задържам се трайно' има първообраз
в библейските текстове (напр. И. Сир. 23:34 , Децата ù не ще хванат корен,- и
клоните ù не ще дадат плод“’).
448. КОРИДОР
1133. коридори на властта. Публ. ■ Неявните, скрити от общест¬
вения контрол властови сфери, където всъщност се вземат важните поли¬
тически решения. · В коридорите на властта все по-определено се
обсъжда' въпроса за оставка на правителството, поради спаднало¬
то обществено доверие към него. (Р.р.).
V От англ. Comdoros of Power. Заглавието на романа „Коридори на властта“
(1964) на английския общественик, държавник, учен-физик и писател - лорд Чарлс
Пърси Сноу, придобива международна популярност и се превръща в устойчива преос-
мислена езикова единица.[ЕС].
449. КОРИТО
Ф <заедно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото>
и бебето. - вж. при БЕБЕ.
1134. старо корито. А Стар плавателен съд. · Обичайните му
маршрути (бел. на кораба „Елена“) са до пристанища в Израел, Ук¬
райна и Грузия.. Подобни стари корита са предпочитани за контра¬
банда.. (168 часа, 19.25.12.2003, с.22).
V °т моряшкия жаргон.
450. КОРМИЛО
1135. държа кормилото на нещо. Книж. А Ръководя, управлявам
нещо. · Новата власт държеше кормилото на икономиката здраво и
това бързо даде резултати. (Р.р.).
а КОРОНА:
перла в короната - вж. при ПЕРЛА.
п КОРОНЕН:
коронен номер - вж. при НОМЕР.
279 —
неслсена ливада
451. КОСА
1136. изправят ми се {настръхват, щръкват) косите. а Силно
се изплашвам, обзема ме ужас. · Преди 3 седмици той отново изпра¬
вил косата на съпругата си Емилия, след като си грабнал портфей¬
ла и забил в небитието. (Уикенд, бр^, 2016, с.З). Когато разбрах, че
този човек става министър, ми настръхна косата., защото знаех:,
че о алчон психопат. (Галерия, бр.6, 2017, с. 17).
1137. скубя {късам) си косите {косата), а 1. Изживявам силно
страдание. · Майката ридаеше и скубеше косите · си над ковчега на
единствената си рожба. (Р.р.). А 2. Горчиво се разкайвам за нещо. ·
Станах причина детето ми да избяга от къщи, сога си скубя косите,
но каква полза. (Р.р.).
V Ифазът е фaaзелллоuзuaан още в ^блейските гесстлве, в които се използва
и с двете значения (нгпр. 2 Езд. 8:6 „Щом чух това, раздрах си дрохито и свощонито
си одежди и скубех си космите на главата и брадата, и содях загрижон и почалон“).
1138. хващаме се за косите. А Скарваме' се помежду си, като нг-
литаме на физическа разправа. · Ани.Салич и Ани Цолова се хванаха за
косите. (Ретро, бр.6, 2017, с. 17).
V В стгалбьлггассиге библейски текстове из^ът има сходен изргз със значе¬
ние 'саморазправям се с някого, нападам го, налитам му на бои\ но в новобългар¬
ския превод е предпочетен вариантът „хващам за шията“ (нгпр. Иов 16:12 „11. Бог
ме предаде на безaионнииа и ме хвърли в ръцете на нечестивци. 12. Бях си спокоен, но
той ме потресе, хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Собо Си“ църк.-сл.
ΒζΑΒ'Κ /ИА КЛАСЪ1 WBOpBd).
452. КОСЕН
1139. не е косено. ами е стрижено. Ирон.. А Зг опак човек, който
упорито се инати зг нещо, за което явно не е прав. · Той е от ония инати,
дото виждат, че но са прави, ама повтарят не е косено, ами е стри¬
жено. (Р.р.).
V празът тръгва от латински сборнИк с н^воучителни раасааи, преведен на
полски, а от полски на руски през 1677 г. С особена популярност се ползвал шегови¬
тият разказ за опаката жена, който преминава във фолклора на различни народи,
включително и у нас, като народна приказка зг опаката жена, която дори давейки се,
не признава, че ливадата е косена, гми подава ръката си от водгтг и показва с шаване нг
пръсти, че е стригана^ ЕС].
1140. неиосена ливада. Жарг. Ирон, а Наивен, прост човек. · Как-
вато е некосена ливада, едва ли ще разбере какво му обясняваш.. (Р.р).
V РИетафортчно осмисляне на изртза „неиосена ливада“. т.е. място обрасло с
трева, но все още ^превърнато в ливада, защото ливадата е нива, която е косена поне
веднъж. , _
до косги«те>
-280 —
п КОСОВО:
като Марко на Косово поле - вж. при МАРКО.
453. КОСТ
1141. до кости<ше>. А Много мокър. · Дъждът ни хвана по пъ¬
тя, прибрахме се мокри до костите, (Р.р.).
Ф до мозъка на · костите си - вж. при МОЗЪК.
Ф език<ъ/и> кости троши - вж. при ЕЗИК.
1142. като кост в гърлото. А Създавам големи неприятности, много
пртча. · ... и обръщаме се със своите няколко думи към ония истинс¬
ки сръбски патриоти, които стоят като кост в гърлото на своето
правителство... (Хр. Ботев, Избр. произ., т.П, с.155).
♦ <само> кожа и кости (кокали) - вж. при КОЖА.
♦ кула от слонова кост - вж. при КУЛА.
Ф <само> кожа и кости ' (кокали) - вж. при КОЖА.
454. КОСТЕЛИВ
1143. костелив орех. А 1. За човек - упорит, твърдоглав, опак.
• Трудно се постига разбирателство с костелив орех като него. (Р.р.).
А 2. За нещо - сложно, трудно разрешимо. · Външната политика. е кос¬
телив орех, затова там се иска голямо търпение и маневреност. (Р.р.).
455. КОСТЕНУРКА
1144. като костенурка. А За придвижване - много бавно. · Беше
тромав и бавен в- движенията си, тръгнеше ли за някъде, бързаше
като костенурка - можеш да си умреш от чакане. (Р.р.).
456. КОСЪМ
Ф вися на косъм - вж. при ВИСЯ.
Ф гладя по косъма някого - вж. при ГЛАДЯ.
1,145. до косъм. X Изцяло, напълно, без остатък. · Крадците об¬
рали къщата до косъм. (Р.р.). ·
11-46. заглаавдам ((^т^<^с^(аи) косъм<а>. ( заглаждам (лъскам) си ко¬
съма. А Телесно се оправям, придобивам физически вид на добре хранен
човек; понаяквам, изглеждам добре; охранвам . се. · Откакто се ожени,
заглади косъма, стана по-солиден мъж. (Р.р.).
281 гледам като котка в календар
1147. на косъм. А Без малко, насмалко. · Абе- на косъм беше ра¬
ботата. Господ ме пазеше. (Уикенд, Бр.51, 2016, с.27). Две години по-
рсне актьорът се размина нс косъм от смъртта след ужасяващ пъ¬
тен инцидент. (Мин. год., Бр. 5, 2017, с.26). ·
1148. настръхват ми космите на главата. А Солно се изплаш¬
вам, обзема ме ужас. · ПреД ечите ми се представи такава непрехе-
Дима пустиня, пресечена с много (елини и хълмове, щото космите
ми на главата настръхнаха, кате си помислих как ще да преплувам
през това мере от горс глаДен и болен! (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.537).
1149. не ми е чист косъма. А Замесен съм в нещо непочтено,
имам някаква вона в нещо. · Стефан поп Гецов из Русчук, на кегото
така съще не беше ■ чист косъмът, кате влязеха русите в Русчук-,
захванаха оттук-еттам Да му пошушват, че той е бил шпионин. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.96). За да не кажа геляма дума, но аз за себе си
можа се похваля, че се съмних зс чистия косъм на стареца, когсте
той за последен път дейде при нас. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.521).
1150. не пада <и> косъм от главата ми. а Оставам напълно невре¬
дим, здрав; не пострадвам, не ми се случва нищо неприятно. · През зима¬
та на 2014 г. Петко Сертов духна за сефте и накара униформени от
Две Държави — България и Гърция — Да ге търсят поД Дърво и камък.
Накрая, когате ге. откриха, се .оказа, че и косъм не е паДнал от гла¬
вата му. (Уикенд, Бр. 51, 2016, с.З.).
♦ скубя си <космите на> брадата <от яД> - вж. про БРАДА.
1151. цепя косъма <на Две> а Голям скъперник . съм. · Такъв си
беше, цепеше косъма на Две, пестеше, вайкаше се, че няма, а всички
знаеха, че е богат. (Р.р.).
♦ цъфтя като „бабин косъм“ - вж. про ЦЪФТЯ.
457. —КОТВА
1152. пускам котва някъДе. Книж. Установявам се за дълго да
живея някъде. · Скитс много гоДини от грсД на град, накрая пусна
котва в Шумен и тук съзДсДе семейство. (Р.р.).
корабоплаването.
458. КОТКА
1153. гледам като котка в календар, а Глупаво, без да разборам
нещо. · Като ги видиш как глеДат като котка в каленДар, разбираш
колко ом е умственият багаж. (Р.р.).
играя на котка и мишка
-2ЙЙ -
' «
1154. играя {игра) на котка и мишка. ж Крия ст от преследване.
• Ганеца става известен като неуловимия бандит,, който си играе на
котка и мишка с ченгетата. (168 часа, 25-31.01. 2002, с.5). Възможно
е цялата ■ съдебна игра на котка и мишка да се прави,, за да опъне
нервите на царя и екипа му. (24 часа, 23.04.2Q01, с.9).
V °т привичките и поведението на котките.
1155. минава ми черна котка <път>. а Претърпявам неуспех, не
сполучвам, не постигам това, което желая, което съм предприел. · Както в
Сеймен, така и в Одрин, между приятелите, някогашни единомисле-
ници, и мене беше минала. черна котка. Ходих ден,, ходих два - никои‘
не ти подава братска ръка, всеки бърза., всеки има работа. (Зах. Сто¬
янов, Съч., т.1, с.180). И помнех още, че ние с Вася бяхме приятели от
половин век,, че никога не се бяхме карали и никаква черна котка не
може да ни мине път. (Ел.Рязанов, Незавършена' равносметка, с.638).
V От народното поверие, че ако чтрна котка мине път на някого, ще му се случи
нещо лошо.
П КОШАРА:
за вълка говорим. <а> той в кошарата - вж. при ВЪЛК.
459. КОШЕР
1156. като <раздразнен> кошер. а Силно възбудени, раздразнени.
• След катастрофалната загуба на -17 юни 2001 г- земеделският съ¬
юз бръмчи като раздразнен кошер. (Труд, бр.27, . 2002, с.12).
V °т пчеларската професия. .
460. КОШНИЦА
1157. изплитам {оплитам) си кошницата {кошничката). Нео¬
добр. а Уреждам нещата в свой интерес, подготвям постигането на лич¬
ните си цели. · Докато другите наивно вярваха, - че работи в общ ин¬
терес- той си изплете кошницата и след година вече беше техен
началник. (Р.р.).
1158. с голяма кошница тръгвам {отивам)). Неодобр. ж С нере¬
ално големи очаквания и надежди за нещо. · Галка Каризмата също
тръгна с големи кошници към Лондон,, но нё съм видял нито една
статия за нея в световните списания.. (Галерия, бр.1, 2017, с.55). Чо¬
век трябва да разсъждава трезво и да е умерен в очакванията си, не
бива да тръгва с голяма кошница, за да не търпи излишни разочаро¬
вания. (Р.р.).
283 -
виждам дебелия ^рай}
461. КРАВА / КРАВИЧКА
1159. божа иравичка. X Кротък, тих, добър и отстъпчив човек; бе¬
зобиден човек, който не умее дг защитава своето право. · Не виждаш ли,
че тоя заспал- мушмурок, тая божа кравичка от ден на ден се засилва
и ще дойде час, помни ми думите, казани от приятеля ти Йосиф Ка-
расулиев, когато ще се извърне, за да те ухапе. (^Бъчварова, Земя зг
прицел, кн.4, с.46). Много се силеше, така ще направи, инак ще напра¬
ви, ама като видя доболия край, омекна, стана божа кравичка. (Р.р.).
V По названието на вида нaсеслмл, обожавано както с кртсивия си ввд и с
кротостта си.
1160. дойна крава. Неодобр. · Някой или нещо, постоянно из¬
ползвани от някого за материално облагодетелстване. · КТБ, освен че е
перла в короната на ДСБ, е и дойна крава на клана Костови. (Те¬
леграф, 28.0.-20-7. с.5). Включително и чрез напълно компрометира¬
ната, корупци^на схема на ТЕЛК., превърната в дойна крава от
лъжеинвалиди с луксозни лимозини и мързеливи тунеядци. (Мин. год..
бр.18, 2017, с.9).
♦ пия мляко. без да имам -крава - вж. при МЛЯКО.
1161. свещена крава. Книж. а Неприкосновено нещо или личност,'
които се ползват с изключително уважение и почит. · Актьорът о свеще¬
на крава, обяви новият академичен шеф.. (Труд, -б.O2.20oO>. Минис¬
тър Станков е категоричен, чо третата власт не е „свещена кра¬
ва“. (Труд, бр.118, 2002, с.41). Все още е възможно да се посегне на
свещената крава - бюджета, да се съкрати до минимум държав¬
ният апарат и да со орежат разходите. (Сега,^^, 2002, с.И).
V 'Спо^л будизма кртвите са свещени животни затова се ползват с голяма
почит.
О КРАВИ:
пращам за крави ябълки някого - вж. при ЯБЪЛКА.
462. КРАЙ
1162. виждам дебелия <край>. · Чувствам, разбирам, че ще се
вземат строги мерки срещу мене, че ме очаква нещо неприятно. · Васил
Петков имал нива около храстовото дърво, гдето се намирала чет¬
чицата, та затова лесно можел да се отърве, т.о., че като види де¬
белия край, ще каже, че дошел да си обикаля нивата.. (Згх. Стоянов,
Съч., т.П, с.МЗ). Много се силеше, така ще направи,, инак ще напра¬
ви, ама като видя дебелия край, омекна, стана божа кравичка. (Р.р.).
вземам добър край
284
Ф виждам <появява се> светлина в <Дъното на, в края на>
. тунела - вж. при СВЕТЛИНА.
Ф власите се давят на края на Дунава - вж. при ВЛАХ.
1163. вземам добър край. А ОБрат в развоя на нещо към добър .
завършек. · Уплахата се разнесе. Рсбетстс вземаше Добър край.
(Г. Карасл., ОБокн. хора, т. 1, с.43).
Ф в крайна сметка - вж. при СМЕТКА.
1164. в края на краищата. А Като резултат, най-накрая, най-после, в
последна сметка, в крайна сметка; всъщност. · Според някои източници
новият президент в края на краищата е постигнал Джентълменска
Договорка. с правителството. (168 часа, 11_17.i01.2002, с.7). . Спектакълът
продължи ту в стихове:, ту в проза. Вървеше така както той си иска¬
ше, а не така както ние искахме. Ние се гърчехме, искахме да се мах¬
нем, но в края на краищата се взехме в ръце и се заставихме да изпием
горчивата чаша - До дъно. (Ел. Рязанов, Незавършена равносметка, с.208).
1165. връзвам {свързвам) двата края. А Успявам да преживявам
с оскъдни средства; едва преживявам. · Прости сметки показват, че
Докато обикновените актьори се чудят как Да свързват Двата края
с мизерните си възнаграждения, Вранговс със своите Доста песреД-
ствени възможности прибира по 60 бена геДишне. (Уикенд, Бр.51,
2016, с.69). Какте е известно, ЦСКА се мъчи да преДаДе някей от
футболистите си, за да върже Двата края. (Шоу, бр.3,2015, с.50).
Ф до края на — света - —вж. про СВЯТ.
Ф началото на края - вж. при НАЧАЛО.
1166. не се вижда краят на нещо. А Няма скоро да приключи, да
свършо нещо. · Не краят нс Дупките още не се вижДа. (Труд,
14.02.2000).
а КРАЙЪГЪЛЕН:
крайъгълен камък - вж. про КАМЪК.
463. КРАК
1167. вдигам на крак — някого или неще. А Мобилизирам за енер¬
гично действия, провеждам в пълна готовност. · Повече от 7 години в
града под тепетата не е омало поръчково убойство. Задвижиха се всич¬
ки служби, вДигнаха се на крак спецченгетата. Следа от килъра обаче
няма. (Шоу, Бр. 3, 2015, с.12). Охраната и управителите на летището
били вДигнати на крак, зс да намерят виновник за изчезването на
реквизита. (Телеграф, 27.05.2009, с.12).
— 285 —
клатя си краката
1168. виря си краката. А Безделнича. · По цял ден си вири кра¬
ката, мързи го, нищо не похваща. (Р.р.).
1169. в крак съм с нещо. Книж. ж Мисля и действам съобразно
някакви изисквания или традиции. · Публикациите му са в крак - с най-
новите постижения в неговата област (Р.р.). Журналистът,, който из¬
вървя развитие от най-ниското ниво - репортер в радиото, държи да
е в крак с всичко, което се случва в ефира. . (Уикенд, бр.22, 2017, с.14).
1170. вра {навирам) се в краката на някого. А Преча . на някого с
постоянното си навъртане около него. · През цялото време се вре в кра¬
ката ми и не ме оставя да си гледам работата. (Р.р.).
♦ всяка коза за {на) свой крак - вж. при КОЗА.
Ф вътре съм с двата. <си> крака - вж. при ВЪТРЕ.
1171. губя почва под краката си. Книж.. А Преставам да бъда
уверен в себе си, проявявам колебание и несигурност. · Все по-видимо
става, че през последната година правителството губи почва под
краката си, проявява несигурност и стъписване от неспособност¬
та си да' овладее народното негодувание. (Р.р.).
1172. до крак. А За изтребление - всички без изключение. · Кога¬
то се връщаха към Константинопол, те попаднаха в капана на Вър-
бишкия проход и бяха изсечени до крак. (Л.Лтвчев, Убий Българина,
с.122). Гладна година беше, изклаха животните до крак. (Р.р.).
♦ издърпвам килимчето под краката на някого -
вж. при КИЛИМ.
1173. изправям на крака<та> някого. Книж. ж 1. Помагам на
някого да се възстанови след претърпяна материална или духовна загуба;
подпомагам го да стане самостоятелен. • .След фалита на фирмата
чичо му беше този., който му помогна да се изправи на крака отново
и да започне нов бизнес. (Р.р.). А 2. Подпомагам някого да си възстано¬
ви здравето, да ст излекува. · След тежкото заболяване на крака го
изправи един народен лечител. (Р.р.).
V В библейските текстове може да се намери негов първообраз, който в семан¬
тично отношение няма обаче тази отдалечена смислова придвиженост, макар и да е
налице известно преосмисляне по посока назначение ''помагам да се съвземе' (напр. 3
Езд. 5:15 „Но Ангелът, който дойде при мене и ми говореше, ме поддържа, укрепи
ме и на нозе ме изправи“)!.
1174. клатя си краката. Неодобр. А Нищо не правя, бездействам.
• По цял ден си клатят краката, нищо не правят, нямат работа. (Р.р.).
краката мо се клатят 286
1175. краката ми се клатят (поклащат). А Служебното или об¬
щественото мо положение е несигурно; всеко момент мога да загубя служ¬
бата со, поста си. · Като разбра, че краката му се клатят, начални¬
кът на митницата побърза Да си осигури селиДен политически гръб.
(Р.р.). А инак и бабите от Пет мегили До Пелеве знаят, че ако на
правесъДиете краката му се клатят., то е главно от висящи Дела.
(Труд,. Бр. 137, 2004, с.1).
V В бо'Блейскоте текстове ома близко по форма озрази със значение ‘чувствам
се неуверен, несигурен- слаб- немощен' (напр. Пс. 65:9 „Той запази живота на Душа¬
та ни и не Даде да се поклати ногата ни“), оттам очевидно той преминава и в речта
ни, а в книжовния езок претърпява по-нататъшео развитое на значението.
1176. краката ми се наливат с олово. — А От слабост, умора, страх
оло солно вълнение не мога да се помръдна, да тръгна, да се движа. ·
Толкова дълго и с такова нетърпение беше очаквал този момент, че
сега, като обявиха имете му, се почувства неспособен Да направи и
крачка - краката му 'се бяха 'налели с олово. (Р.р.).
1177. кракът ми няма да стъпи някъДе. А Заричам се, че про
нокави обстоятелства няма да отода някъде. · На близките си в Искър
споделила, че кракът ù повече няма Да стъпи на рсДнс земя, тъй
като се страхувала от похищение. (Уикенд, Бр.51, 2016, с.14).
1178. на крак (крака). А 1. За стоене - прав, Без да . седна. · Вла¬
кът беше препълнен, пътувах на крак До София. (Р.р.). A' 2. За пребо¬
ледуване - прекарвам Болестта, без да се залежа на .легло. · На крак
изкарах и тази гоДинс грипа. (Р.р.). А 3. За Бодърстване - Без да легна,
без да спя. · Капнал съм от умера, цяле Денонощие изкарах на крак..
(Р.р.). X 4. За действена готовност - напълно готов за действие, в очак¬
ване на нещо. · Минути пе-късне полицията е на крак,, а вестта се
разнася бързо из Ловеч. (Уокенд, Бр.4, 2017, с.19). А 5. За озраз на лично
зачитане .'-.лично, сам. · Нище че Путин ни ДойДе на крака. (Ретро,
бр.4.2017, с.44). Всяка сутрин на крак ми носят кафете. (Р.р.).
Ф на лъжата краката са къси - вж. при КЪС.
1179. на четири крака. А 1. С лазене, лазешком. · Пещерата бе¬
ше. тясна, приДвижвахме се на четири крака. (Р.р.). А 2. Поян до
крайност. · Беше се напил зверски, прибрс се на четири крака. (Р.р.).
1180. омекват ми краката, а Уплашвам се. · Ошашсвеният кад¬
рови реДник се пеДчинявс кате хипнотизиран и изчезва с омекнали
крака. ' (168 часа, бр.1, 2004, с.20).
V По физиологичната реакция.
-287 -
стъпвам на краката си
1181. опъвам {изпъвам) краката. а Умирам. · И какво като цял
живот беше тичал за другите, когато опъна краката, никой не се
сети за него и не преля гроба му. (Р.р.).
Ф оставам без почва под краката си - вж. при _ ПОЧВА.
1182. отивам {ходя) на крак(а). А Лично, сам посещавам. · ...
дори са въвели някои екстри ходят на крак да събират борчовете,
вместо да разкарват данъкоплатците до касите. (168 часа, 07¬
13.12.2001, с.26).
1183. от крак. А Прав, без да седна. · Пих една боза от крак и
излязох. (Р.р.).
Ф от вратата за краката - вж. при ВРАТА.
1184. падам в {при, пред) краката {нозете) на някого. А 1. Моля за
милост някого. · Заловен на местопрестъплението от ограбваните мно¬
гократно селски имоти, крадецът падна в краката на разярените мъ¬
же, молейки пощада. (Р.р.). А 2. Моля покорно, унизително някого за не¬
що. · Щяха да ' го уволнят - за самоотлъчване от работа, но като падна
в краката на шефа., успя да се задържи на работното си място. (Р.р.).
V Изразът тръгва от библейските старозаветнн и новозаветаи т■екстове, където
ст среща твърде често (напр. Мт. 18:29 „тогава другарят му падна пред нозете му,
молеше го и думаше: имай търпение към мене, и .всичко ще ти изплатя“).
♦ плюя си на краката {нозете, подметките) -
вж. при ПЛЮЯ.
♦ подлагам динена кора <под крака> на някого -
вж. при ДИНЯ.
♦ ритам срещу ръжен<а> / ритам с бос крак ръжена -
вж. при РЪЖЕН.
1185. с двата крака. А За изпадане в беда - много сериозно, много
тежко, докрай. · С тия големи заеми беше хлътнал с двата крака, не
знаеше как да се спаси. (Р.Р·).
1186. седя крак въз крак. A' Бездействам. · Мария Ангелова съ¬
що не седяла крак въз крак. (Труд, бр.34, 2002, с.11).
1187. стъпвам на краката си. а Замогвам се материално, съвзе¬
мам се, след като съм бил изпаднал в лошо материално положение. · Из¬
пълнителят е останал без кола и без покрив над главата си, изнесъл се
е на квартира и е побъркал от телефонни обаждания Митко Лайнера
с молби да му нареди - колкото се може повече участия покрай празни¬
ци, за да си. стъпи на краката.. (Уикенд, бр.51, 2016, с.11). Големи мъже
са, трябва да си стъпят на краката. (Уикенд, бр.23, 2014, с.23).
тропвам с крак
- 288 -
1188. тропвам с крак. А Властно, решително заявявам позицията
си. · Никак не приляга в дипломатически и междудържавен план мал¬
ката и икономически нестабилна България да тропне с крак и да
запротестира. (168 часа, бр.50, 2001, с.2).
♦ хитрата сврака с двата крака / хитрата лисица с двата
крака в капана - вж. при ХИТЪР.
1189. целувам <и> краката на някого. · Държа се угоднически,
сервилно ' пред някого; подмазвам се, подлизурствам. · Въобще турците
през 1876 г. така са постъпяли с предателите и с ония покорни гла¬
ви, които са отивали да им целуват краката и да се предават. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.776).
V Пъртооб^ на ф^еологизма със '’засви^телствам голяма благо¬
дарност, признателност на някого за доброто, коото ми о направил* и 'засвиде¬
телствам изключително уважение и преклонение пред някого за необикновените
му качества и достойнства* (нгпр. Лк. 7:45 „7И цолуванио не Ми даде; а тая, откак
влязох,, но престана да целува нозето Ми“) се използва в библейските текстове.
♦ ял съм кокоши крак - вж. при ЯМ.
П КРАЛСКИ: ~
цялото кралско войнство - вж. при ВОЙНСТВО.
464. КРАНЧЕ
1190. спирам (врътвам, завинтвам) кранчето. / секва (спира) кран¬
чето. - Преставам дг дгвам или да отпускам нещо; спирам материалната
подкрепа. · Май световните финансови институции ни намериха цака¬
та. Те откриха универсалния подход, въз основа на който могат да ни
спрат кранчето винаги, когато им хрумно. (168 часг, 26.09.-2.-0.2003.
с.2). От ноември 1999 обаче общината завинти кранчето изцяло - мес¬
тният бюджет също закъса здраво. (Труд, 15.01.2000>. Ако преди да ста¬
не прочут с „благотворителността си“ Марко е вземал по някой лев и
от дейността на видинската си фирма, „ Стоф-Ко “ ЕООД, то и кран¬
чето оттам също е секнало. (Труд, бр.21, 2004, с.2). Спород нейни прия¬
телки било въпрос на време да му врътне финансовото кранче, което и
без това било понамаляло напоследък. (Галерия, бр.З /67/, 2011, с.8).
а КРАСКА:
сгъстявам боите (краските) - вж. при БОЯ.
п КРАСТАВ:
краставите магарета през девет баира се надушват -
вж. при МАГАРЕ.
- 289 — '
хващам в крачка някого
465. КРАСТАВИЦА
1191. на кого продаваш тия краставици. ж Не се опитвай да ме
лъжеш и заблуждаваш, мене не можеш, да ме излъжеш. · На кого прода¬
ваш тия краставици? — каза той. - Аз съм бойковчанин, познавам на
хората му и зъбите, гдето се е казало. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.253).
п КРАТУНА:
дебела {букова) глава (кратуна) - вж. при ГЛАВА.
не ми увира главата (пренебр. кратуната, тиквата) -
вж. при ГЛАВА.
прокопсам като синигер в кратуна - вж. при ПРОКОПСАМ.
466. КРАЧКА
1192. в крачка. А В хода на изпълнение на нещо, без предварителна
подготовка. · Сега бюджетната комисия безпроблемно гази правил-,,
ника си като се събира на извънредни заседания., редактира закони¬
те в крачка - заради нечий интерес или пък заради досадна грешка,
допусната от недоглеждане. (Сега, 15.12.2003, с.11). Съпругата ми
Мария учеше иврит, а аз работех ту на строеж, ту в цех за хладил¬
ници. Езика научих в крачка. (Мин. год., бр.7, 2017, с.5).
1193. <и> две крачки не мога да направя сам. А Липсва ми вся¬
каква увереност, самостоятелност. · Две крачки не може да. направи
сам, все някой трябва - да го подтиква, да го води. (Р.р.).
1194. правя първа крачка. А Започвам нещо, поставям му начало.
• Той май е и първият български премиер, който ще запише присъст¬
вие на Олимпиада. Браво, все някой трябва да направи първата крач¬
ка.. (168 часа, бр.21, 2004, с.2).
1195. с бърза крачка. / с бързи крачки. А Много бързо, ускорено,
устремно. · СЕМ смени НСРТ и започна с бърза крачка да трупа гаф
след гаф. (Труд, 22.12.2001, с.10).
1196. хващам в крачка някого. Жарг. А В момента на изневяра,
престъпление и др. под. · Бившата на Коцето не пропусна да каже., че
го хващала в крачка десетки пъти.. (България днес, бр.95, 2013, с.15).
Полицаите дебнели няколко дни Гара, за да го хване в крачка. (Уикенд,
бр.2,2011, с.80).
п КРЕВАТЕН:
креватна гимнастика - вж. при ГИМНАСТИКА.
п КРЕЗ:
богат като Крез - вж. при БОГАТ.
вземам под крилото со някеге 290
п КРИВ:
виждам през крив макарон нещо - вж. при МАКАРОН,
вървя (хоДя) по крив<и> (лош<и>) път<ища> - вж. при ПЪТ,,
излиза ми крива сметката - вж. при СМЕТКА.
криво-ляво - вж. при ЛЯВ.
п КРИВВАМ:
криввам от пътя - вж. при ПЪТ,.
а КРИВЯ:
кривя си душата - вж. при ДУША.
кривя си шапката (калпака) - вж. при ШАПКА.
*
п КРИЛАТ:
крилати думи / крилата фраза / крилата мисъл - вж. при ДУМА.
467. КРИЛО
1197. вземам под крилото си някого. Книж. X Вземам под своя защи¬
та, под свое покровителство някого, за когото .полагам специално грижи о внима¬
ние, като го пазя от неблагоприятно оБстоятелства, сблъсъци, неприятности. ·
Иман пък, която също е била манекенка, я взела, поД крилото си в началото
на кариерата ù. (Труд, 21.06. 2001, с.14). След смъртта му. бившият полицай
взе поД крилото си част от . хората на убития. (168 часа, Бр.22, 2004, с.5).
1198. давам криле на някого или на нещо. Книж. х 1. За човек -
продавам самочувствие на някого, насърчавам го, въодушевявам го . да
изпълни нещо. · Мслке са хората, които притежават ряДката спо¬
собност Да Дават криле на другите и да се раДват на успехите им.
(Р.р.). X 2. За нещо - позволявам да се разгърне с пълна мощ. · Трябва
да се Дават криле на преДприемчивосттс и съзиДанието. Само та¬
ка ще излезем - от блстето на бездействиете и разрухата. (Р.р.).
1199. израстват ми криле. Книж. X Повишава ми се самочувст¬
вието, чувствам желание и готовност да извърша големи дела. · Когато
пречете рецензията, на млсДия пеет израснаха криле, (Р.р.).
468. КРИМКА
1200. стара кримка (вълк), X Опитен, оБограе човек. · Него не
можеш го■ излъга, той е стара кримка. (Р.р.).
й КРИТИЧЕН:
критична точка - вж. при ТОЧКА.
□ КРОКОДИЛСКИ:
<лея> крокодилски сълзи - вж. при СЪЛЗИ.
291 -
кръвта вода не става
469. КРОТКО
1201. давам го по-кротио. X Пл-сплслйне г · по-уравновесено. ·
Този път той бе в компанията на сина си Кристофор и го даваше по-
кротко. (Труд, 22Л2.2001, с. 17).
1202. со кротце. со благо. ж Спокойно, с доброта и човечност. · Со
кротце, со благо човек може да постигне всичко в тоя живот. (Р.р.).
п КРОЯ:
кроя (скроявам) шапката на някого - вж. при ШАПКА.
п КРУМОВИ:
. Крумови закони - вж. при ЗАКОН.
470. КРУША
1203. капят като круши. А Зг много хора - отпадат отнякъде. ·
Те капеха като круши един по един, попотени и разхлихтени. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.466).
1204. обирам си крушите (парцалите). Пренебр. А. Махам се с
облекчение отнякъде, напускам, отивам си. · Колкото кучлаци имаше
по нашите- колиби, всичките си обраха крушите миналата нощ. (Згх.
Стоянов, Съч., т.1, с.511). Сога и четиримата трябва да си обираме
крушите от Службата! Така мисля аз - добави Терзиев. (С.Бъчваро-
вг, Земя зг прицел, кн.2, с.102).
471. КРЪВ
1205. гбреща кръв. а Буен човек. · Ето това е гореща кръв, ото
това е себеотрицание. Браво, Потър, браво, Василов. (168 часа, бр.37,
2002, с.2).
1206. кипва ми кръвта. А Обхваща ме силна възбуда зг смели и
решителни действия. · Аз и тука няма да кажа, чо „ми кипна кръвта “
че со залових за оръжие да отмъстявам. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.554).
1207. кръвта вода не става. Книж. А Човек не изменя на предоп-
ределеността си от произхода и призванието си. · Родителите му са из¬
вестни музиканти и както виждате кръвта вода не става. '(Телевиа.
пред., 2б.-2.2003>. 24-годишният младеж още преди няколко години
заяви, че не желае да■ бъде актьор като дядо си и баща си. Но явно
кръвта вода не става. (Мин. год., бр.9, 2017, с.25).
V От надодна пословица.
Ф плът и кръв - вж. при ПЛЪТ.
от (в) кръвната група..
-292-
1208. от (#) кръвната група на някого, Книж. ж С една и съща
идейна, духовна нагласа. · Възможността БСП да използва политици.,
които не принадлежат към нея, но са в нейната кръвна група,, ' не
означава да се отрече от себе си, нито означава, че им дава шансове
те да закопаят партията. (Мин. год., бр. 32, 2016, с.7).
V От медицинската практика.
1209. преливам (вливам) кръв. а Изкуствено подсилвам. · Не
щат да преливат кръв за здравето на демокрацията. Тя отдавна
боледува. (Труд, 02.07.2001, с.14). Матеус влива чужда кръв в нацио¬
налния.. (Монитор, 08.03.11).
V От медицинската практика.
1210. синя кръв. Книж. ж Човек с благородническо, с аристокра¬
тическо потекло. · По време на турското робство благородническите
ни родове не оцеляват, затова след Освобождението се налага да се
търси синя кръв отвън,, от странство. (Р.р.).
V Началото си изразът води от исп. la sangue azul. Така се определяли аристок¬
ратичните семейства от провинция Кастилия, които пазели чистотата на своята раса,
като не допускали смесени бракове с маври, т.е. хора с тъмна кожа. При хората с бяла
кожа вените се открояват ясно, поради което кръвта им изглеждала синя. Оттам и
изразът „синя кръв“.
472. КРЪВНО
1211. вдигам (качвам) кръвното на някого, ж Изнервям, ядос¬
вам силно някого. · А Надежда няма вече да вдига кръвното след по¬
редната му изцепка. (168 часа, бр.37, 2002, с. 13). Понякога Кадриев
вдигал кръвното на най-нервните зрители с фъфленето и лапсусите
си. '(Уикенд, бр.12, 2017, с.21).
473. КРЪГ
♦ деветият кръг на ада - вж. при ДЕВЕТ.
1212. в тесен кръг. а Ограничен състав хора, специално подбрани.
• Церемонията ще е в тесен кръг' и по всяка вероятност на морето.
(Уикенд, бр. 10,2011 ).
1213. омагьосан кръг. Книж. ж Затруднено положение, от което
не може да се намери изход; безизходно положение. · Той прави много
сериозни промени, но всъщност се въртим в омагьосан кръг. ... Вър¬
тим се в един омагьосан кръг, а учениците стават все по-необразо-
вани. (Телеграф, 29.08.2016, с.13).
-993 -
разпъвам еа кръст някеге
п КРЪГЪЛ:
кръгла маса - вж. при МАСА,
кръгла нула - вж. при НУЛА.
474. КРЪСТ,
1214. не изправям кръст. А Работя непрекъснато, най-усолно. · '
Майка му не изправяше кръст от работа. само и само да ге изучи. а
той се пилееше из грсДс. (Р.р.).
1215. удар под кръста, А Неочаквано коварни, непочтено нападки. . ·
Очаквам удари под кръста. (168.часа, 26.09.-02.10.2003, с.12). Никол и
Том си размениха още уДари поД кръста, къДе елегантно, къДе не чак
толкова. (168 часа, 25.12.03.01.2002, с.51). Що се отнася До номера на
Славемир ' Цанков, регистрирал Движение Досущ като цсрскето, там
никой не е застрахован от уДари поД кръста. (24 часа, 23.04.2001, с. 10).
1216. чупка в кръста. / чупя кръст. — Подмазване, угодночене.
Подмазвам се, угоднича. · Всеки се спасяваше кей кскте може, не
задължително с Дълбока чупка в кръста. (Труд, .Бр.63, 2002, с. 10). Бе¬
ше свикнал Да чупи кръст преД началниците, зстева и нямаше осо¬
бени проблеми в рсбетата. (Р.р.).
475. КРЪСТ2
♦ две думи на кръст не мога да кажа - вж. при ДУМА.
♦ жив ми кръст - вж. при ЖИВ.
1217. нося кръста си. А Търпеливо приемам отредените ми от жи¬
вота трудности, понасям мъки и страдания. · Нека си живеят, какте
сметнат за - Добре-, - и сами Да си носят кръста, каза по - адрес на мър¬
зеливите си братя ромската певица. (Уикенд, Бр.23, 2014,. с.23). Прес¬
то с достойнство си носеше кръста. (Мон. год., Бр.8, 2017, с.14).
V По (Зи^едакото прeдaнue, според което Иосус сам носи kрьста, на коото бова
разпънат, и от думите еа Иосус към последователите му да имат решимостта „да
вземат кръста си“ (Мт. 10:38, 16:24) и „да носят кръста си всеки ден“ (Лк. 9:23,
14:27). Може да се предполага, че в тези свои оумо Иосус влага по-конкретно . съдър¬
жание, а именно духовно да Бъдат подготвени за всякакво изпитания и страдания,
включително и да приемат смирено смъртта в името. на своята вяра. Преосмислянето
на кръсното разпятие след Иосусовата смърт вече създава онази смислово-образна
атмосфера, в която на метонимична основа се извършва преосмислянето на тезо изра¬
зи и заживяването ом като фразеологични единици.
1218. разпъвам на кръст някого. Книж. А Подлагам на мъчения,
на изпитания някого. · Дс имаше как на кръст щяха Да разпънат ДяДо
слагам кръст на нощо
-294-
си само да узнаят къде е заровено златото, за което потайно се
шушукаше. (Р.р.). Пак те бяха готови да разпънат' Тръмп на кръст
заради анонсите му за стопляне на отношенията с Кремъл. (Уикенд,
бр.22, 2017, с.31).
V Разпъването на кртст е било общоприето смъртно наказание за особено тежки
престъпления' у римляните, въведено от тях в Палестина. Осъденият, преди да бъде
окачен на кръста, бивал жестоко бичувгн с камшик, след което трябвало да носи своя
кръст до лобното си място. Тгм той бивгл разсъбличан и повесвгн на кръста чрез
привързвания с върви и паигвоадявгне нг ръцете и кргкгта. Смъртта на кръста билг
особено мъчителна, разпънатият умирал бавно, в големи мъки, агонизирал в продъл¬
жение на много часове, а понякога и на дни.
Смъртта на кръста до Иисусового разпятие се смята за нгй-позорната смърт.
Игсусовгтг гибел обаче преосмисля кръстното разпятие. За християните то се прев¬
ръща в сивмол на вечен живот, изкупен със смирение, страдания и мъки. Оттук води
началото си и съвременният фразеологизъм „разпъвам на кръст“. гмгщ най-общото
значение ’измъчвам някого’.
1219. слагам кръст на нещо. а Слагам край на нещо. ·· Приятелите
ù са истински притеснени, че звездата о на път да стане алкохоличка,
коото що сложи кръст . на кариерата ù. (Галерия, бр.25, 2017, с.23).
1220. тежък кръст. а Трудна съдбг, тежки изпитания. · Кръстът
на бъдещия омбудсман е тежък:. Върху него ще се стоварят болки¬
те и страданията на хората. (Труд, бр.^, 2004, с.10).
V По библейското пртдгние за края на Иисус върху кръста.
1221. честен кръст. а Истина казвам, кълна се. · Честен кръст,
такова нещо не съм казвал. (Р.р.).
V От ртлигиозния обичай кртстене.
476. КРЪСТНИК
1222. намирам си кръстника. а Попадам на по-опитин човек от
мене, който успява да се справи с мене и да ми дгде заслуженото. · След
няколко месеца цар Борис стори още една, по-голяма, дебелащина с
мене; но тоя път - си намери майстора. (К.Хаистов, Ад в Рая, с. 121).
Много со о разпасал нашият човек:, ама ще ' си намери кръстника. (Рр.).
477. КРЪСТОНОСЕН
1223. кръстоносен поход срощу нещо или някого. Книж. А Всеоб-
хватнг акция срещу нещо или някого. · От сърцето на XX вок проз вто¬
рата му половина потекоха друг вид походи. Ще спомена само един
— неокръстоносния поход против комунизма, обявен от президента
Роналд Рейгън. (Л.Левчев, Убий Българина, Не виждате ли, че
— 295 —
кукла на конци
това е стил - и същност на всички идеологически кръстоносни похо¬
ди, които напомнят разцвета на светата инквизиция. (Л.Левчтв, Убий
Българина, с.59).
V По историческите факти за многобройните кръстоносни походи през Средно¬
вековието за освобождаването на Иерусалим.
о КРЪСТОСВАМ: „
кръстосвам (меря, мета) улиците - вж. при УЛИЦА.
кръстосвам шпага ~ вж. при ШПАГА.
п КРЪСТОСАН:
попадам под ' кръстосан огън - вж. при ОГЪН.
478. КРЪСТЯ СЕ
1224. да се кръстиш с двете ръце. А Възклицание за израз на
недоумение, недоволство, възмущение от нещо нередно, необичайно; да
ст чудиш и маеш. • Гледаш какво става напоследък в държавата и
ти иде да се кръстиш с двете ръце, сякаш всички са полудели.. (Р.р.).
V От религиозния' обичай кръстене, койтго ст прави с дясната рткац но не и с
двете ръце.
479. КУКИЧКА
1225. захапвам кукичката (съдинката). л. Оставям се да бъда
измамен, подведен, излъган. ■• Първанов засега не захапва кукичката
и обяснява, че разделението е естествен процес на „нова“ и „ста¬
ра“ левица. (168 часа, бр.9, 2001, с.7).
480. КУКЛА
1226. кукла на конци. А Послушен изпълнител на чужда воля. ·
На практика това означава., че при добре „организирана“ конферен¬
ция, дори и да бъде избрана Надежда, тя ще бъде превърната в кук¬
ла на конци. (168 часа, бр.7, 2002, c-ll). Тази седмица обаче и обикно¬
вените хора в държавата разбраха, че генералът е кукла на конци.
(Стандарт, бр.3343, 2002, с.12). Той допълни,, че президентът не трябва
да е кукла на конци, която да подава ножиците на министър-пред¬
седателя, за да реже лентичките. (Уикенд, бр.41, 2011). .
V От кукления театър в който куклите се движат от кукловода с конци, при¬
вързани към различните части на куклата.
на то со куклите, дай си мо.
-296-
1227. на ти си куклите, дай си ми парцалките. Ирон. X Разва¬
ляме со приятелските отношения; скарваме се поради незначителна при¬
чина. · И сега какво, нО ти си куклите, Дай си ми парцалките. Не ти
ли се вижДс смешно и - Дребнаво? (Р.р.).
на детските игри и взаимоотношения.
481. КУКОВДЕН
1228. на куковден {куково лято). Ирон. А За подчертана увереност,
че нещо .няма да се осъществи: никога. · Е, хапнете се сега отзад, Дето
устата - ви ще стигне на куков Ден. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с. 193).
Обещали му хубаве жилище. намекнали, че ако еткаже, ще виДи Ле¬
нинската награда (за която впрочем той беше представен за ролятс на
Хамлет) на куково лято. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.347).
482. КУКУВИЦА
1229. като кукувица. А За жовееее - самотно. · Живееше ет
гоДини сама в къщата, като кукувица без рсДнини и близки. (Р.р.).
у От народноте подстави за кукувоцата като птица, която оботава изоставени
къщи и постройки и вещае нещастия.
П КУКУРИГАМ:
петелът ми пее {не пее) {кукурига ! не кукурига) -
вж. про ПЕТЕЛ.
483. КУКУРИГУ
1230. <танто> за кукуригу. Пренебр. А Безполезна, Безсмисле¬
на замяна. · И слеД това танто за кукуригу. (Ат. Мандаджиев, Маест-
рото, с.17).
484. КУКУРЯК
1231. свеж като кукуряк. Ирон. А Много Бодър, много свеж, жизнен,
здрав. · . За разлика от мен той е свеж като кукуряк. (168 часа, Бр. 12„ с.25).
у Растеноето кукуряк остава свежо и през зuмата, Без да се влияе от студа о
снеговете, затова то е и първото, което възвестява след разтопяването на снеговете
началото на пролетта.
485. КУЛА
1232. градя въздушни кули {замъци). Книж. А Създавам си не¬
реални, неосъществимо планове; въобразявам со, фантазирам си. · Вмес¬
-297 -
правя (създавам) си кумири
то да се захване с нещо реално, той си. гради въздушни замъци и
живее в измисления си свят. (Труд, бр.235, 2002, с. 13).
V Изразът тръгва от Испания. След голямата победа над маврите (1095 г.)
кралят на Кастилия Алфонс VI щедро награждава военачалника Хенрих Бургундски
със земи в Испания, на които Хенрих построил великолепни замъци. Много военачал¬
ници след него мечтали да повторят неговия успех и да построят такива замъци, но тъй
като това не се случвало, такива замъци оставали само в мечтите им. Оттам тръгнал
ироничният израз „строене на замъци във■ въздуха“.[ЕС].
1233. кула от слонова кост. Книж. ж Свят на високи чувства и
творчески устрем, далеко от реалния живот и от неговата суета. · Пое-
тите-символисти заселват творческата си муза в кули от слонова
кост. (Р.р.).
La tour d’ivore. Образът получава популярност от поезията на френския
поет и критик Ш. Сент-Бьоф, макар че той е използван далеко преди това в старинна
католическа молитва, в която чистотата и непорочността на Дева Мария се уподобява на
кула от слонова кост. Истинското му начало обаче е в библейските текстове (напр. Песн.
7:5 „шията ти - като стьлп от слонова кост; очите ти - Есевонски езера“).[ЕС].
1234. <като> пясъчна кула. Книж. А За рухване ' на нещо - Мно¬
го бързо и лесно. • Обявеният от Бен Ладен - световен джихад не се
състоя, а създаденият от талибаните в Афганистан средновековен
халифат рухна като пясъчна кула.. (Стандарт, 19.12.2001, с.З). Тази
плоска лъжа рухва като пясъчна кула. (168 часа, бр.12, 2004, с.28).
486. КУЛИСИ
1235. зад кулисите. Книж. А Скрито, тайно. · По-скоро както
винаги зад кулисите наднича двоен стандарт. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.83). Видимо всичко -вървеше гладко и благоприлично, но всъщност
договарянията и скандалите ставаха зад кулисите.. (Р.р.).
театралното изкуство.
487. КУМИР
1236. правя (създавам) си кумири. / не си прави (създавай) куми¬
ри. Книж. А Прекланям се пред 'въздигнати до обожествяване личности и
идеи. · Съвременните млади хора си правят кумири от нашумелите
артисти, музиканти, манекени, като сляпо им под'ражават, а е каза¬
но „Не си прави кумири, защото те водят до страдания“ (Р.р.).
V Не само формален, но до голяма степен и смислов първообраз на фразеологизма
може да се види в библейските текстове (напр. Изх. 20:4, J3e си прави кумир и никакво
изображение на онова, що е горе на небето“. Първата заповед в Закона, даден от жГоспод
на Мойсей, е насочен против идолопоклонничеството. Най-големите беди, както свиде¬
като куршум
- 298 ' -
телстват библейските книги, зг иaaaилиояниоч сг последица от неспазването на тази главна
Божия заповед. Всъщност и съвременният свят доказва, че издигането в култ на една или
друга идеология, нг едни или други личности, скъпо се заплаща от хората.
а КУМОВА:
от кумова срама - вж. при СРАМ.
а КУП:
през куп за грош - вж. при ГРОШ.
п ' КУПЕШКИ:
купешки (думи) приказки - вж. при ПРИКАЗКИ.
488. КУРШУМ
1237. като куршум. A L За тежест - много тежък. · Гледаш го
нищо и никакво детенце, и тежи като ·куршум. (Вр.). А · 2. За бързина
- изключително бързо. · Докито му поставиш задачата, и той вече
лети като · куршум. (Вр.).
1238. с един куршум - два заека. А Двойна цел или голяма обла¬
га, постигната с минимални средства и усилия. · Избирайки това рас¬
тение^, вие що можете с един куршум да убиете два заека: не само
да изсушите мястото, но и да му придидете неповторими декора¬
тивност. (Уикенд, бр.23, 2014, с.76). Тики единствен успя'■ — този мелез
с немска и еврейски кръв - -дг удгри с един куршум не два, а три
заека. (Йл. Бешков, Словото нг Бешков, с.2ОЗ).
489. КУТИЯ / КУТИЙКА
1239. като кутийка. А Спретнато, уредено, красиво, хубаво. · Нап¬
равиха ви нашите предшественици „ тгбашко училище “ като кутий¬
ка., вие пик щръклеете. (Зах. Стоянов, Съч., т.З, с.319). Направих ви
метро като кутийка - хубаво, модерно, подредено (Б.Б.).
4» кутията на Пандора - вж. при ПАНДОРА.
1240. черна кутия. А Освен за название на устройство, кочто запис¬
ва работата нг някаква машина, изразът има и преосмислено ироническо
значение за работата на бюрократически структура с неясни, непрозрачни и
объркани механизми, по които се вземат решения в нея. · Работата на
Комисията по енергетика дълги години беше черна■ кутия. Никой не
можеше да разбере как се формират енергийните такси. (Р.Р.)
V И^азът се появява за пръв път в книгата на Углям Аш&г „Въведение в
кибернетиката“ (1956 г.), в която се има предвид система, чието устройство е неизвес¬
тно, но се знае как тя реагира на външни въздействия.
-299 -
като куче
490. КУФАР
1241. стягам си куфара {куфарите). А Готвя се за път, да замона
някъде; напускам някакво място. · Красивата блондинка си взела Дъ¬
лъг отпуск и стегнала куфарите зс България. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.14). А нашите Да стягат куфарите, без да се притесняват от атен¬
тати, безредици и изперкали агресори. (Телеграф, 08.08.2016, с.12).
491. КУХНЯ
1242. в кухнята на нещо, Публ. А Скритата от общественото вни¬
мание подготвителна работа на публични изяви. · Иронично казва. Ос¬
ман Октай, кейто твърДи, че „12 гоДини стои в кухнята на ДПС и
то не като статист““. (168 часа, 26.10.-01.11.2001, с.12).
1243. {човек, хора) от кухнята. Публ. А От достоверен вътрешен
източник. · Двста концерна нямс да жалят средства и нерви, зс да
се докопат до блсгеевгрсДскста фирма, убеДени са хора от кухня¬
та.. (168 часа, 19-25.12.2003, с.18). СпореД хора от кухнята възмож¬
ностите нс нечисти игри и упражняване на груб политически на¬
тиск този път - ще ' бъДат още по-големи. (168 часа, 19-25.12.2003, с.15).
*
492. —КУЦ
1244. куцо (кьораво) и сакато. Пренебр. л Всички - годни и не¬
годни, способно о неспособни. · На следващия ден е мачът с Франция..
Куцо à сакато, гело и босо, Сулъо и Пулъо хукват към „Васил Левс¬
ки “. (Мин. год., Бр. 10, 2017, с.55).
493. КУЧЕ ,
Ф вълк куче става ли? - вж. при ВЪЛК.
1245. вярно куче. А Крайно предан о верен някому човек, готов да
изпълни всякакви негови заповеди. · На него мога Да разчитам безуслов¬
но, - той ми е вярно куче, доказвал е преДсността си неведнъж. (Р.р.).
1246. знаят ме и кучетата. А Много съм известен. · Циганката
ù преДрекла: „Ти ще станеш герой на мегДснс и кучетата ще те
знаят“. (Телеграф, 28.01.2017, с.5).
1247. като куче, а 1. За вярност - много съм верен, предан. · Спече¬
лиш ли доверието му. беше верен като куче. (Р.р.). А 2. За живеене - много
страдам, тегля. · Животът му беше непоносим, теглеше като куче. (Р.р.).
Ф <и куче> езика си няма да помръдне - вж. при ЕЗИК.
коля кучето
- 300-
1248. коля кучето. ж Пълен, всевластен господар съм аз, за всичко
ст слуша моята воля. • Казах, че Хасан ага колеше кучето в Троян.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.592). Окръжни управители - върховни начал¬
ници на окръзите до 19 май 1934 година - богати хора, с голяма власт
и влияние в окръзите. Те „колеха кучето там". (М.Топалов, Буров, с.56).
V От древната пра&ългарска практика жрецът да прави предсказания по вът¬
решностите на заклано от него куче.
1249. куче влачи. <диря няма>. ж Без да се търси отговорност;
безотговорно, ненаказано. • Държавата беше съзнателно превърната
в разграден двор- граби се на поразия народното имущество, няма
отговорност, няма съд, куче влачи, диря няма. (Р.р.). „Kamo се въззе-
мете, ще ми върнете борча с лихвите, а лихвата ми е наполеонче на
годината. “ - заплашвал ги той. Но никого не вписвал в тефтера си,,
ами махал с ръка. „Куче влачи - диря няма.. Карай да върви!" (А.Гу-
ляшки, Злат, руно, с.344).
Ф куче марка - вж. при МАРКА.
1250. кучета да ядат някого. I кучета го яли. А Никак не ме инте¬
ресува някой, да става каквото ще с него. · А на България да ù се рзазка-
же играта., най-меко казано. Народа кучета го яли., на кого му пука.
(Ретро, бр.50, 2016, с.13). Имах някакви заблуждения три-четири ме¬
сеца след 10 ноември,, че може да се работи за общото благо, но то
какво се оказа, че всеки гледа да се докопа само до депутатско мяс¬
то, а народа да го ядат кучетата.. (Мин. год., бр.2, 2010, с.9).
1251. кучетата (си) лаят. <а> керванът си върви. X Нтщо про¬
дължава да е случва или развива, въпреки че много се говори или осъжда
от хората. · И ще продължим за живеем на принципа: кучетата си
лаят, кервйнът си върви. (Мин. год., бр.9, 2017, с.Ю). Разбира се, по¬
говорката „Кучетата лаят, керванът си върви" е грубовата, но и
рецензентите не са се церемонили много-много с мен. (Ел.Рязанов,
Незавършена равносметка, с.646). Какво от многото закани от стра¬
на на политиците срещу корупцията, кучетата си лаят, керванът
си върви, резултат никакъв. · (Р.р.).
Ф <кучето> скачаем) според тоягата - вж. при ТОЯГА.
Ф кучешко време - вж. при ВРЕМЕ.
Ф на кучето в задника - вж. при ЗАДНИК.
1252. на умряло куче нож вадя. Ирон. А Проявявам смелост, ко¬
гато всъщност няма никаква опасност. · Напомням на взсички, които се
опитват да се упражняват да ме „хейтват“ и „хранят", че не вадя
„на умряло куче нож". (Уикенд, бр.4, 2017, с.22).
303 бързата кучка, слепи ги ражда
1253. по-добре живо куче. отколкото мъртъв лъв. X Не се пра¬
ви излишно на герой. · Обвиняваха го в малодушие и страх,, че му е
липсвали смелост да се намеси в избухналия скандал, когато е ста¬
нало убийството, той се успокояваше с мисълта - по-добре живо
куче, отколкото мъртъв лъв. (Рф.).
V ^ртоизточникът на библейската фраза е в Книга Еклисиаст (9:4 „Който о
още можду живите, ими ощо надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели
мъртъв лъв“).
1254. по куче да хвърлиш. ще удариш' някого. X За подчертаване,
че някой · или нещо (изразено със следващо съществително) е в много голямо
количество, много често се срещг. · По куче камък да хвърлиш, ще уда¬
риш коалиционен партньор, надушил властта. (Стандарт, бр.8577), 2016, с.Ю).
1255. премигам {мигам) като куче в лапавица. X Гледам винов¬
но. · Баба,- из искам да заколя тоя комита - говореше то и се увиваше
покрай своя честит родител, г наша милост надничаше из тъмнгта
стия, примигваше като куче в лапавица. (Згх. Стоянов, Съч., т.1, с.593).
1256. разлайвам кучетата. - А Вдигам излишен шум около нещо;
предизвиквам безрезултатни публични коментари. · И какво промени ка¬
то каза истината, само разлая кучетата. (Р.р.).
V От селския живот.
1257. старо куче съм. А Изпитан, много опитен, обигран; ветеран.
· Сотир е старо куче в радиото. (168 часа,' бр.12, 2002, с.25). Стари¬
те кучета спасиха синИя сезон.. (Телеграф, 10.05.10)
1258. храни куче, да те лае. а Получавам черна неблагодарност
от свой човек. · Ний-много човек страда, когато му се отплищат с
неблигодгрност, не случайно е казано храни куче, да те лае. (Р.р.).
Дядо Максим доживя от свой владики да чуе хулни думи- „Храни
владика, да те лае“. (Труд, 20.12.2001, с.З).
V От народна пословица.
♦ яли ми кучета главата - вж. при ГЛАВА.
п КУЧЕШКИ:
кучешко време - вж. први ВРЕМЕ.
494. КУЧКА
1259. бързата кучка. слепи ги ражда. а Привързаността води до
лоши резултати, до некачествено^. · Не се прави като тобе, згщото
бързата кучка слепи ги ражда. (Ат. Мандаджиев, · Маестрото, с.54).
V От народна пословица.
като кучка в каручка
302
1260. като кучка (куче) в каручка (каруца). Ирон. А. Много доб¬
ре, чудесно (се наредих). · Насадил се човекът като кучка в каручка и
хич не му пука. (Р.р.).
495. КЪДЕ
Ф де — (къде) се е чуло и видяло - вж. при ЧУЯ.
♦ къде (де) го биеш, къде (Де) се пука - вж. при БИЯ.
Ф къде го стяга (стиска, убива) чепика - вж. при ЧЕПИК.
1261. от немай-къде. А По необходимост, по принуда, поради не¬
възможност да се постъпи по друг начон. · ... потруДих се Да Докажа.
Доколкото го изискваше мисията ми. че от немай-къДе съм навлякъл
на себе си Дрипавите рупслснски Дрехи, поДсуксх си едното мустсче
и захванах да си кривя окето към ДяДевста попова Дъщеря... МлаДи—
ни! (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.269).
□ КЪДЕТО:
жъна, което (къДето) не съм сял - вж. при ЖЪНА,
където ме тегли сърцето - вж. при СЪРЦЕ,
където (Дето) ми видят очите - вж. при ОКО.
496. КЪЛБО
1262. кълбо от нерви съм. X Солно изнервен о напрегнат съм. ·
„Бях кълбо от нерви, понеже знаех, че Нанси е взискателен към при¬
ческата му“ спемня си Захира. (24 часа, 10.12.2001, с.58).
497. КЪНКИ
1263. връзвам кънките. Жарг. А Напивам се; прекалявам с алко¬
хола. · ДяДе КолеДс „върза кънките“. (Стандарт, бр.6447, 2010).
п КЪРВАВ:
кървава баня - вж. при БАНЯ,
мътна и кървава - вж. при МЪТЕН.
498. КЪПАН
1264. като къпан. А За сън - дълбоко . о спокойно спя. · Цял ден Дете¬
то тича - по Двора, гони животните, а вечер спи като къпано. (Р.р.).
499. КЪРПА
1265. в кърпа ми е вързано, а Напълно сигурен, гарантиран. · По—
беДата им беше в кърпа вързана и футболистите на Левски, и фено-
- 303 -
на лъжата краката са къси
вете, знаеха това. (Спортен свят, 2012). С такава дисциплина като ва¬
шата провалът ни е в кърпа вързан. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.133).
V °г народния обичай ценностите да се вразват в кърпа. да е сигурно опазва¬
нето им. ,
1266. сменям като носни кърпи(чки) някого или нещо. А Сме¬
ням нтщо много често, без да се замислям, без да го ценя. · Позната е
картинката, когато млад човек весело си прекарва времето, сме¬
няйки приятелите като носни кърпи. (Стандарт, 09.03.2001, с.32). В
Европа плащат обезщетения и колата става чисто нова. Но пък
имотните европейци сменят возилата си като носни кърпички.
(Стандарт, бр.3481, 2002, с.12).
500. КЪРПЯ
1267. кърпя . положението. А Временйо, за момента решавам ня¬
какъв проблем. · Нашите власти кърпят положението на парче и се
движат на къси отсечки - първо да стигнем Прага, пък после ще му
мислим. (Труд, бр. 242, 2002, с.12).
501. КЪРТИЦА
1268. имам къртица някъде. ж Имам подставено лице, което шпи¬
онира. · СДС имал къртици в НДС (Труд, 13.12.2001, с.З).
V От полицейско-разузнавателната практика за внедряване на таен агент в ня¬
каква човешка среда, представляваща специален интерес.
502. КЪС
♦ държа на къса каишка някого - вж. при КАИШКА.
1269. имам къса памет. А Лесно и бързо забравям. · Тъжно е, че
за доброто хората имат къса памет. (Р.р.).
Ф късата клечка {изтеглям, оставам) - вж. при КЛЕЧКА.
♦ къс ми е фитила - вж. при ФИТИЛ.
1270. на лъжата краката са къси. А Лъжецът сам се разоблича¬
ва; истината бързо се разбира.- · Ако на лъжата краката са къси, на
бедността -ръката е дълга. (24 часа, 10.12.2001, с.9). Играха така из¬
вестно време, добре, ама на лъжата краката са къси, а Сърбия е
малка и народът се разбунтува. (Стандарт, 18.06.2001, с.22).
V °т народна пословица.
режа късо (изкъсо)
-3 0И-
1271. режа късо (изкъсо), а Говоря кратко и стегнато. · Не оби¬
чаше да обяснява много, режеше късо и всичко се изпълняваше точ¬
но, и навреме. (Р.р.).
♦ тегля (изтеглям) късата сламка - вж. при СЛАМКА.
503. КЪСАМ
♦ деля (отДелям, късам) от залъка си - вж. при ЗАЛЪК.
♦ <късам> пъпн.а</п«> връв - вж. при ВРЪВ.
♦ късам нервите на някого — вж. при НЕРВИ.
♦ къса ми се сърцето - вж. при СЪРЦЕ.
♦ скубя (късам) си косите (косата) - вж. йри КОСА.
1272. та се късам. а СлеД главно изречение. Извънредно много,
много силно. · Детето ревеше, та се късаше, но никой не му обръща¬
ше внимание. (Р.р.).
504. КЪСМЕТ
1273. ритам си късмета. А Сам провалям нещо, което е в моя
полза. · Кате беше глупав Да си рита късмета, нека' 'сега се мъчи.
(Р.р.).
1274. хващам късмета за опашката. А Случайно спечелвам, спо-
лучвам случайно. · И днес много играчи се опитват Да хванат късме¬
та за опашката. (НЛО, 03-^0^9^.0^4.2001, с.З).
□ КЪСНО:
рано или късно - вж. про РАНО.
о КЪТЕН:
познавам (зная) и кътните зъби на някого - вж. при ЗЪБ.
а КЪЩА:
градя (строя) <Дом, къща> — на (върху) пясък - вж. при ПЯСЪК,
не го пускат в селото, <а> той пита за поповата къща -
вж. про СЕЛО.
505. КЬОРАВ
Ф куцо (кьораво) и сакато - вж. при КУЦ.
1275. удрям кьоравото. А Успявам да продобоя, да спечеля нещо
по лесноя начон, Без особено усилия и без разноски. · НагрсДата ни за
тоя Денонощен труд е, колкото кьораво можем Да уДарим; но като
- 305 -
лежа на лаврите си
зг нас от долни ръкг хори - остава ли кьораво, дордето са агите,
които с кола зайци ловят? (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.б1--б-2).
506. КЮП
1276. в кюпа. А На едно място сред многото. · Но Ргхнев е сбър¬
кал едно, трябваше да сложи всички в кюпа. (Стандарт, бр. 6079, 2009).
Един повоче, един по-малко, кой ти гледг, всичко в кюпа.. (Р.р.).
А
507. ЛАБИРИНТ
1277. лабиринта на Минотавъра. Книж. А Безизходна ситуация. ·
Стенгти от закони, тълкувания и „интереси“ ни завъртат в „лабирин¬
та ·на Минотавъра“ боз спасителна нишки. (Мин год., бр.7, 2017, с.11).
V Ифазът е свързан с мита зг атинския гедой Тезещ който извършва опасен
подвиг, спасявайки седем юноши и седем девойки, жертвани от атиняните по заповед
нг критския цгр Мгнос на Минотавъра - чудовище полубик, получовек, обитаващо
построения зг него лабиринт, от който никой не могъл да излезе^С].
508. ЛАВРИ
1278. - обирам (отнасям) лаврите. Книж. А Получавам най-голя-
мгтг слава и почести от някакъв успех. · Аз не обирам лаврите, те
трябва дг се почувстват значими. (Галерия, бр. 48, 2016, с. 21). Цяла¬
та работна група правеше - разработката, а шефът обираше лаври¬
те, когато печелехме първо място в конкурс. (Р.р.).
1279. лежа на лаврите си. Книж. · Задоволявам се с постигнато¬
то и не се стремя към нови успехи, към нови постижения. · Оказа се, чо
девойката, която минглгтг пролет бе гбитуриенткг и вече е сту¬
дентка в София,, не лежи на лаврите нг известната си мгйка. (Уикенд,
бр. 23, 2014, с. 3).
и ЛАЗЯ:
лазя по нервите на някого - вж. при НЕРВИ.
п ЛАЙНО:
тези - (лайна) сме ги яли - вж. при ЯМ.
<червената> лампичка светва 606
509. ЛАМПИЧКА
1280. <червената> лампичка светва. Книж. А Сигнал за трево¬
га, за предупреждение. · Червените лампички в офисите на Кей Пи
Ен в Хага и на ОТЕ в Атина светнаха. (Труд, 30.03.2000). Ако в обяви¬
те има единствено мобилен телефон без адрес, факс или мейл, също
трябва да ви светне лампичката, че обявата най-вероятно е фал¬
шива. (Стандарт, 28.05.2010).
V От сигнално-предупредителната техническа практика.
510. ЛАМЯ
1281. като ламя. а За ненаситност - много ненаситен, много ал¬
чен. · Ненаситен е като ламя, да има как целия свят да глътне (Р.р.).
V От приказния фолклор.
п ЛАПАВИЦА:
премигам (мигам) като куче в лапавица - вж. при КУЧЕ.
а ЛАПАМ / ЛАПНА / ЛАПВАМ:
глътвам (лапвам) въдицата - вж. при ВЪДИЦА.
голям залък лапни. голяма дума не казвай - вж. при ЗАЛЪК.
лапам вятъра - вж. при ВЯТЪР.
лапам мухите - вж. при МУХА.
511. ЛАСТИК
1282. опъна / опъвам ластика. Жарг. А Махам ст отнякъде, на¬
пускам. · Косъм, опъвай ластика оттам, че сме я закъсали много
сериозно. („Под прикритие“, 3 сезон, 1 епизод).
♦ очите ми стават на понички (ластик) - вж. при ОКО.
а ЛАЯ:
кучетата (си) лаят. <а> . керванът си върви - вж. при КУЧЕ.
храни куче да те лае - вж. при КУЧЕ.
512. ЛЕБЕД
♦ лебедова песен - вж. при ПЕСЕН.
1283. черен лебед. а Непредвидимо събитие, което може да дове¬
де до негативни последици. · Иванов описва Панов като неизползваем
кандидат-президент, тъй като съпругата му е „черен лебед“ (б.р.
непредвидимо събитие, което може да доведе до негативни после¬
дици. (Телеграф, 12.04.2017, с.26).
-307 —
стопявам леда
513. ЛЕВ
1284. пукнат лев. А 1. 5 съчет. с без, нямам: Никакво средства,
нищо. · Имуществото му - е национализирано и ДяДо му е останал без
пукнат лев. (Всеки ден, бр.82, 2017, с. 13). А 2. 5 съчет. с не струвам:
Нищо. · Когато отишъл при златаря, станало- ясно. че пръстенът не
струва пукнат лев, защете бил имитация. (Р.р.).
п ЛЕГИОН:
имя им легион / името им е легион - вж. при ИМЕ.
514. ЛЕГЛО
1285. падам на легло. X Разболявам се сериозно. · В началото на.учеб¬
ната гоДина той паДна на легло и цял месец отсъства от работа. (Р.р.).
515. ЛЕД .
1286. ледът се пука. Книж. X Недоверчивостта, недружелюбност-
та в отношенията се преодоляват; изчезват студенината, отчуждението. ·
Не разрешава разговорът ни Да се записва. Постепенно обаче леДът
се пука и той се отпуска. (Труд, 25.07.2001, с.14).
1287. разчупвам леда. Книж. X Нормализирам отношенията си с
някого. · Отначало в отношенията межДу Двамата имаше хладина,
но скере леДът се разчупи и те - станаха много близки. (Р.р.)·
1288. стопявам (топя) леда (леДовете). Книж. А Подобрявам отно¬
шенията си с някого, като го нормализирам; преодолявам резервираността . на
някого и . спечелвам доверието му. · Последният, след като стана замест¬
ник-преДсеДател на СДС., с авторитета си на човек от Доказано антико¬
мунистическо семейство, му помогна Да стопи леДовете с представите¬
лите на „старите семейства“ и репресираните. (Труд, Бр.12, 2004, с.12). Ва¬
шингтон и Хавана топят леДа помежду си. (168 часа, 25-31.01.2002, с.ЗЗ).
п ЛЕЖА:
камък ми лежи (тежи) на сърцето - вж. при КАМЪК,
лежа на лаврите си - вж. при ЛАВРИ.
о ЛЕК1:
имам лека ръка / лека ми е ръката - вж. при РЪКА.
имам леко перо - вж. при ПЕРО.
лека му (и) пръст - вж. при ПРЪСТ1.
с лека ръка - вж. про РЪКА.
с леко сърце - вж. при СЪРЦЕ.
за лек (цяр)
-008-
516. ЛЕК
1289. за леи (цяр). X Нито един, никакъв. · Докато бях във власт¬
та, имах толкова много приятели, г сога один за лек не остана. (Р.р.).
п ЛЕКЦИЯ:
чета - лекции (морал) нг някого - вж. при ЧЕТА.
517. ЛЕНТА
1290. връщам лентата <назад>. Книж. · Спомням си; връщам
се в спомените. · Те са зг мене мерило за стандарт, връща лентата
назад колоритният водещ.. (Контра, бр.^, 2010). „Работех при минус
20 градуса, но не ми тежоше, трудът - . о много важен", връща лен¬
тата назад той. (Мин. год., бр.10, 2014, с; 13).
1291. като на <филмова> лента. Книж. х Едно след друго, в
последователност и с подробности; като видение на живо с· ясно изпъква¬
не нг подробностите в тяхната последователност. · Проз това време
като на лента пред всеки от участниците минават думите на г-н
Сакскобургготски ... (Труд, бр.73, 2002).
1292. прерязвам лентата. Книж. х Откривам официално нещо но¬
восъздадено; поставям началото ·на нещо. · Явно е, .чо новият спортен
шеф ще има късмета да пререже лентата, когато и да приключи
строителната одисея ... (Труд, 24.07.2001, с.29).
V поетиката да се пдоязва лента от официално лице при откриване на нов
обществен обект.
п ЛЕПВАМ:
лепвам (турям) петно нг нещо или някого - - ' вж. при ПЕТНО.
518. ЛЕПТА
1293. давам (внасям, пускам) своята лепта. Книж. х Пргвя свой
принос в общо дело. · И аз помогнах тук ... И аз дадох своята лепта
за търговията на София. (М.Топалов, Буров, с.МЗ). Дядо Добри от
Бгйлово от години дава своята лепта зг църковни нужди - парито, ·
които събира като милостиня пред църковните вргти. (Р.р.).
V П^изходът на uаагаг е свъртай с прттчгта зг пожертвуванието на бедната
вдовица, без да имг точен първообраз (Евангелие нг Марко 12: 41-44; Лк. 21:1-4^)^.
Лептата е била най-дребната медна монета. Две такива монети бедната вдовица влггг в
съкровищницата нг храма.
□ ЛЕСНО:
по-лесно е камила да <ще> мине през (да влезе в) иглени
уши - вж. при КАМИЛА.
- 309 —
за паница леща
519. ЛЕТВА
1294. вдигам <високо> летвата. / поставям летвата високо.
Публ. А Силно повишавам изискванията / предявявам високи изисквания
за нещо или в някаква област. · В това отношение летвата бе вдигна¬
та много високо и без да претендира, да изчерпва темата. (Труд,
бр.71,- 2002). Лично аз бих искал да кажа, че вие сте поставили лет¬
вата много високо, така че ще бъде трудно на нов да стигне на ва¬
шето ниво. (Труд, 25.07.2001, с.4).
V °г спорта „скок на височина“.
520. ЛЕТЯ
♦ витая (летя, хвърча) в (по) облаците - вж. при ВИТАЯ.
1295. летяща чиния. ж Неопознати летящи обекти, станали сим¬
вол на увлечение по темата „извънземни цивилизации“. · В пресата чес¬
то се пише за летящи чинии, за извънземни пришълци. (Р.р.).
V °т англ. Ftyrng saucers. Изразът тръгва от американската преса (1947 . г.),
предала думите на любител-пилот, че е наблюдавал летящ обект, приличащ на чиния.
1296. летящ<ия> (хвърчащ<ия>) холандец. Книж. Ирон. А Чо¬
век, който не се задържа на едно място, постоянно скита. · Беше се пре¬
върнал в летящия холандец през последните години,, ходеше да че¬
те лекции в четири университета. (Р.р.).
V °т холандската легенда за моряка, която в силна буря се бил заклел каквото
и да стане да заобиколи преграждащия пътя му нос, ако ще за това му бъде необходима
вечност. Небесата го чули и го наказали за дързостта: морякът бил обречен вечно да
скита по моретата на своя кораб и никъде, и никога да не стига бряг.[ЕС].
521. ЛЕЩА
1297. докато си почивам; да оплевя лещата. А Казва се, когато
на някого му възлагат да изпълни нещо между другото, без да има реално
осигурено време за него. · И както е казал народът - докато си почи¬
ва, да оплеви лещата. (Труд, бр.47, 2002, с.9).
V От селскостопанската сфера.
1298. за паница леща. А Да дадеш нтщо много скъпо ' даром; за
нищожна цена да продадеш скъп дар. · С хора готови за паница леща
да загърбят и съвест,. и морал. и политически убеждения. трудно се
гради свястно общество. (Трета възраст).
V Корените на израза могат да се търсят в Стария завет на Библията. В Битие
(25:31-34) се разказва за близнаците Исав и Иаков. Пръв на бял свят се появява Исав
по всичко линии
-3 10-
и получава първородетвого. Брат му Иаков обаче, възползвайки се от умората о глада
на Брат со, го скланя да си продаде пърнородетвото на него срещу „гозба от леща“,
т.е. особените права на първородния (между коото и право на наследяване на родител¬
ското имущество, коего по старинен обичай получавало първородното момче в се¬
мейството). За това, че Исав предпочел материалната изгода пред родствената връзка,
той Бива прокълнат и станал скитник.
п ЛЕЯ:
<лея> крокодилски сълзи - — вж. при СЪЛЗИ.
О ЛИВАДА:
некосена ливада - вж. про КОСЕН.
522. ЛИНИЯ
1299. по всички линии. А Във всяко едно отношение; във всякак¬
ва насока. · Аз носех определена симпатия към личността ù не само
зсрсДи старото ни приятелство с Ивсн Славков, но и за категорич¬
ната ù (Да не кажа фатална) нощеса в защита на моя милост, кога¬
то ремснът ми „Принцовете“ бе изкупен от ченгетата „на едро., и
я бях закършил яко по всички линии. (Д. Цончев, в „Пророчествата на
Ванга“, кн.2, с. 117).
п . ЛИПСА:
изяде (хвана) ме липсата - вж. при ИЗЯМ / ИЗЯЖДАМ.
а ЛИПСВАМ:
липсват ми няколко ангела - вж. при АНГЕЛ.
□ ЛИСИЦА:
хитрата сврака с двата крака / хитрата лисица с двата крака
в капана - вж. при ХИТЪР.
п ЛИСТ:
пътен лист - вж. при ПЪТЕН.
смокинов лист - вж. при СМОКИНЯ.
523. ЛИХВА
1300. връщам / върна с лихвата (лихвите) на някого. А Отмъ¬
щавам со жестоко на някого като отплата за сторено ми, макар и по-майко
зло. · Тя беше от хорстс, които не прощават и нсй-малкото зло,
винаги намираше начин Да го върне с лихвите. (Р.р.).
1301. плащам с лихвите. А Изпащам си жестоко от някого заради
нещо лошо, сторено от мен. · Пет скандални гола в сметката на бъл¬
гарския тим, ' три червени ксртенс зс испанците, кавги и рсзпрсвии
-111 -
лицевое, срещу) лице
...Накрая, разбира се, си плащаме за всичко с лихвите. (Уикенд, бр.51,
2016, с.84).
524. ЛИЦЕ
1302. в лицето {очите) на някого. А 1. За казване - без заобикол-
ки. · Не обичам да усуквам нещата., казвам ги в лицето на човека.
(Р.р.). X 2. За отношение - явно, открито пред човека. · Обиждам го в
лицето, а той си мълчи. (Р.р.).
1303. заплювам в лицето някого, ж Изказвам лично на някого въз¬
мущението си от негова постъпка, поведение. · След това. което научих
за стореното от него, ще го заплюя в лицето.
у) Заплюването на някого, особено в лицето, при древните евреи е било израз на
най-голямо презрение, каквото е то и за нас днес. Този древен обичай за изразяване на
незачитане и публично осъждане е залегнал в смисловата основа на фразеологизирани
изрази, използвани в библейските текстове, които са в речта и днес. Този израз има точен
първообраз в ж библейските текстове със същото значение (напр. Вт. 25:9 „нека снаха му
дойде при него пред очите на старейте, да събуе обувката от ногата му, да го заплюе
в лицето и каже „тъй се постъпва с човек, който не съзижда дома на брата и).
1304. изопва {опва) ми се . лицето. х Силно се напрягам, обикно¬
вено от ненадейно затруднение. · Лицето на шефа на бюджетната
комисия се опва.. (168 часа, 13-19.06.2003, с.4).
♦ изтривам {изтребвам, изличавам, премахвам)
от лицето на земята - вж. при ЗЕМЯ.
1305. имам ·, лице. А 1. Не се срамувам да постъпя по определен
начин. · Имам лице открито да заявя, че не одобрявам начина. по'
който се постъпва с уволнените. (Р.р.). А 2. Неодобр. За израз на въз¬
мущение от това, чт някой проявява нахалство, безочие с някаква своя
постъпка. · След цялото онова безобразие, което прояви спрямо ме¬
не, как може да има лице да - търси. сега отново моето приятелство.
(Р.р.). А 3. С отрицание: нямам лице. Срамувам се, изпитвам неудобс¬
тво. · Нямам лице, след като навремето не й помогнах, сега аз да
искам услуга. (Р.р.).
1306. лице в {е, срещу) лице. А Лично, в непосредствен досег,
един срещу друг. · После няколко минути стоях вече лице срещу лице
около големия огън с човек от средна възраст, със сухо продългова¬
то лице, с малки сиви очи, хлътнали в главата му/. (Зах. Стоянов, Съч.,
т.1, с.556).
V Изразът има твърде честа употреба в библей(ските текстове в значейието. с
което го познава и книжовният език (напр. Изх. 33:11 „ Тогава Гаоспод говореше
лице в лице с Моисея“).
обръщам се с лице към нещо — 121 2 —
1307. обръщам се с лице към нещо, Книж. · Насочвам внима¬
нието и усилията си към нещо, проявявам живо и съпричастно отношение
към него. · Най-после случиха нг кмет, който да се обърне с лице към
проблемите на образованието в гргда ни. (Рф.).
V В 6и6лчйскитч текстове из^ът е с формг „обръщам лицето си към ня/юго
или нещо“ с две значения 1. ‘ проявявам интерес и загриженост към някого или
нещо' (нгпр. Чие. 6:26 , Да обърне към тебе Господ лицето си“; 2. Против, срещу
някого или нещо, 'насочвам гнева си, ' омразата си против някого или нещо' Лев.
17:10 ДЦе обърна лицето си против душата на оногова, който яде с кръв“). Днес
в книжовния език с второто значение изразът не се използва.
1308. плюя си на (е) лицето. а Постъпвам така, че изгубвам ува¬
жение към себе си. · Можешо да си плюе на лицето и да гласува,
както ù наредят, но нямаше дг бъде тя. (Мин. год., бр.9, 2017, с.8).
1309. право в лицето (очите) на някого. а За' казване нг нещо нг
някого - открито, пред него. · Не обичам дг злословя, затова, ико имгм
да кажа нещо нг някого, казвам му го право в лицето. (Р.р.).
1310. светва ми лицето. а Зарадвам се. · После това, лицето
му светнало и - тънка усмивка со готвели да отвори устните му. · (Згх.
Стоянов, Съч., тД с.384).
V В библейскгте текстове изаαаьт има честа ^одееба в значение близко до
прякото (нгпр. Пс. 80:20 „Господи, Боже на силите! възстанови ■ни; да светне лице¬
то Ти, и ще се спасим!“).
♦ с пот на чело<т<?> (лицето) - вж. при ПОТ.
1311. с чисто лице. а Открито и без притеснения. · Мога с чисто
лице да се изправя прод свота. (Монитор, 29.-2.200-, с.ЗО).
525. ЛОВ
1312. лов на вещици. Книж. А Политическо преследване. · Лов на
вещици срощу ниш професор в Бромен. (24 часа, 01.12.2009, с.26). Опе¬
рация „Чисти ръце“', искам да го отбележа много правилно, това не е
лов на вещици, това е наистина всичко да со обърне с хастара навън
и дг се кгже какво о било. (Мария Капон, Стандарт, бр.5955, 2009, с.12).
V °т религиознгтг· потика през Cрчдновчслвиего дггее последват ерттицг и
магьосници, обявявани за вещици и изгаряни на клада.
п ЛОВЕЦ:
ловци на души - вж. при ДУША.
П ЛОВЯ (СЕ):
лови (хвгщг) оuo<та> - вж. при ОКО.
ловя риба в - мътна вода - вж. при РИБА.
-313-
разтягам локумо
сън не ме хваща / сън не ме лови - вж. .при .СЪН.
хващам — се (ловя се, улавям се) за сламка</иа> -
вж. при СЛАМКА.
хващам се (ловя се, улавям се) на въдицата - вж. при ВЪДИЦ А.
526. ЛОДКА
1313. клатя лодката. Публ. А Създавам несигурност. · Внуше¬
нието, че До срещата в Прага лоДката не трябва Да се клати,, поД¬
сказва логичния въпрос. „А след Прага?“ (Стандарт, бр.3481, 2002, с.19);
Левите няма Да клатят· ·силне лоДката, в която е сеДнсле прави¬
телството. (168 часа, 25-31.01.2002, с.12).
п ЛОЖЕ:
прокрустово ложе - вж. про ПРОКРУСТОВО.
527. ЛОЗЕ
1314. <оказвам се> в небрано лозе. А Изпадам в крайно неудоб¬
но, неприятно положение. · Дс оставим- че стечението на полити¬
ческите обстоятелства ге зспрсти нспрсвс в небрано лозе.
Действащ презиДент с вързани ръце (нямс праве да рсзпускс пар¬
ламента в песлеДните три месеца от мснДатс си), правителство с
безсмислена (и безумна) оставка. (Ретро, Бр.5О, 2016, с.9). Обаче стър¬
шелът пет пари не Давс зс Държавната капа- ами гони и хспе. Дс
видиш., като се намери в небрано лозе, полякът кск бяга. (Й.Радоч-
ков, Барутен Буквар, с.119).
528. ЛОКУМ
1315. разтягам локуми. а Многословно говоря или пиша неща, които
нямат отношение към тема, по която не съм подготвен. · Апологетите
на новия ЕС(ССР) от ГЕРБ, РБ, „Умните и красивите“, - отломките
ет СДС и политически „ цветсрки “ като Кунева, Кристслина, Кал-
фин, неуморно разтягат локуми зс „ правилстс на играта “, коите
ще направят животс на стадото радостен и щастлив преДи заколе¬
нието. (Мин. год., бр.1, 2017, с.9). Не знаеше въпросите, които му се
паднсха на изпита, но разтягаше лекуми, за да съзДаДе впечатле¬
ние, че се е готвил. (Р.р.).
п ЛОПАТА:
<като> фурнаджийска лопата - вж. при ФУРНАДЖИЙСКА.
държа (овладявам ) лостовете 314
529. ЛОСТ
1316. държа (овладявам) лостовете на нещо. Публ. а Имам на
разположение средствата, с които да направлявам, да ръководя нещо. ·
Журналистите от „Комерсант“ не обелват и дума за приятелския
кръг „ Орион “ - съпартийците на Луканов, които - по време на атен¬
тата държат всички лостове на властта в България. (Труд,
05.02.2000). Той бързо овладя лостовете на властта., излезе от сян¬
ката на президента и пое собствен' път.ж (Труд, 06.12.2001, с.11).
. п ЛОШ:
вървя (ходя) по крив<и> (лош<и>) път<ищ«> - вж. при ПЪТр
‘ 530. ЛУД
♦ .да те гази лудо магаре - вж. при МАГАРЕ.
1317. като луд. А 1. За ходене и работене - неспирно и неуморно. ·
По цял ден тичаше като луда подир- -животните из полето. (Р.р.). А
2. За викане и смтене - дразнещо високо и силно. · Ядосаше ли се за
нещо, викаше като луд. (Р.р.).
♦ луда глава - вж. при ГЛАВА.
Ф луда napà (пари) - вж. при IIAPÀ.
1318. луд за връзване. а Много опасен. · Тоя направо си е луд за
връзване. (Седм. труд, бр.47, 2002, с.З).
1319. хващат ме лудите. а Силно се изнервям. .· А мен вече ме
хванаха лудите. Защото аз имам неустойки по договора, които вече
бяха започнали да текат. (Стандарт, 28.01.2008, с.14).
531. ЛУДОСТ
1320. до лудост. А До състояние, в което не мога да ст контроли¬
рам. · Новоприютената благородничка- била до лудост отдадена на
хобито си да събира произведения на изкуството. (Стандарт, 16.05.
2003, с.29)
532. ЛУК
1321. газя (ходя) бос из . лука. . А Върша нередности, потъпквам
приетите норми на поведение. · Напоследък мнозина забравиха що е
редно и нередно, все по-често газят боси из лука, сякаш са без ка¬
къвто и да е свян. (Р.р.).
— 315 —
хвърлям иа лъвовете някоге
1322. сгазвам лука {просото). . Провинявам се, извършвам нещо
нередно. · Беше от палавите ученици, често сгсзваше лукс и класна¬
та беше вДигнслс ръце от него. (Р.р.).
533. ЛУКАВ
1323. от лукаваго. /от лукавия. Книж. 1. Суета, Безсмислена
работа. · Всички тези меДи, шоута са от лукаваго. (Р.р.). А 2. От
изкусителя, от дявола. · ПеДтикнст ет лукавия, егрсбил бсщс си и
набеДил брат си. (Р.р.).
V От боБлейскоте текстове (напр. 1 Йоан 3:12 „не като Каин, който- беше от
лукавия и уби брата си“; В Евангелие от Матея (5:37) Исус говори на своите слуша¬
тели за ненужността от клетви и заричания в името на Бога: „Но думата ви да бъДе:
да, да; не. не а каквото е повече от това- то е от лукавия“).
534. ЛУЛА
1324. изпушвам лулата на мира. Книж. к Помирявам се с няко¬
го. · Те избраха да изровят томахавката, вместо Да изпушат лула¬
та намира. (24 часа, 08.12.2003, с. 11).
V От проключееската литература за американските индианци, основно от ро-
маеоте на Майе Рид.
535. ЛЪВ
Ф лъвско сърце - вж. про СЪРЦЕ.
1325. от лъв нагоре. а Личност с високо обществено положение. ·
В - България се съзДава нов елит, ергснизирст се зстверени светски
тържества. на които присъстват хора от лъв нагоре. (Телевиз. пред.).
♦ по-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв -
вж. при КУЧЕ.
1326. светски лъв. Публ. Човек, който се подвизава из висшите
средо иа обществото. · Случайно изплували по върховете на общест¬
вото херс не пропускат светске събитие. като се ласкаят да се по¬
казват като светски лъвове. (Телевиз. пред.).
1327. хвърлям на лъвовете някого. Книж. А Правя някого изку¬
пителна жертва; пожертвам някого. · Беше му минсл яДът, че тъкмо
* неге искат Да хвърлят на лъвовете, и в началото не изпитваше ни¬
какви особени чувства. (А. Наковско, Животът на мъртвия човек, с.135).
Уж играят,, а току хвърлят някой на лъвовете или от Лъвев мост.
(Труд, 07.03.2001, с.12).. „Надявахме се на журналистите. те дойДоха
опашата лъжа
-316-
и после с писанията ме хвърлят на лъвовете“, признава Павлин Бре¬
менски. (24 часа, 10.12.2001, с.16).
V По гладиаторските' борби в Д^вен Рим.
п ЛЪВСКИ:
лъвски пай - вж. при ПАЙ.
лъвско - сърце - вж. при СЪРЦЕ.
536. ЛЪЖА
♦ брадата лъжа - вж. при БРАДАТ.
♦ на лъжата краката са къси - вж. при КЪС.
1328. опашата лъжа. А - Явна голяма лъжа. · Комбинативният
мозък на бълггринг набързо разработва поредната опашата лъжа,
на която контесгтг се връзва. (168 часа, 12--8.-2.2003. с.28).
п ЛЪЖА:
лъже - ме паметта / не ме лъже паметта - вж. при ПАМЕТ.
лъжа за девет {деветдесет и девет) цигани - вж. при ДЕВЕТ.
537. ЛЪЖИЦА
Ф на час по лъжичка - вж. при ЧАС.
1329. не е лъжица за моята уста. а Не е по силите и възмож¬
ностите ми. · Но осъзнахме, чо товг не е лъжица зг устгтг нг еки¬
па, който бяхме тогава. (Телеграф, 08.02.2017, с.13). Все пик шкембо-
джийството знае ли? - не е лъжици зг всяка ученг устг. (А.Гуляш-
кг, Злат, руно, с.175).
♦ роден съм със златна лъжица в устата - вж. при ЗЛАТЕН.
538. ЛЪЖЛИВ
1330. лъжливото овчарче. а Човек, на когото не искат да повяр¬
ват, защото е бил вече уличаван в лъжа. · Лъжливото овчарче БСП
успя няколко пъти дг залъже народа. И той гласувг за него, мислей¬
ки си, чо що му вдигнат пенсиите, ще - му осигурят безплатна болнич¬
на помощ. (Ретро, бр.46, 2016, с.8). Лъжливите овчарчета пак сг тук..
(Мин. год., бр.6, 2017, с.1). .
V От нгродната п^казка за лвчгачетл, на кочто никой не πовярвал, че вълк е
нападнал стадото му и не се притекъл на помощ, тъй като няколко пъти преди това
лъгало, че вълк ч нгпгдгл овцете му.
— 317 —
бяла<7и«> лястовица
539. ЛЪСВАМ
Ф заглаждам ' (лъсвам) косъм<«> / заглаждам (лъсвам) си
косъма - вж. при КОСЪМ.
1331. лъсвам (обръщам, хвърлям) петалата (петалите). Грубо. Л.
Умирам. · Трепе се човек цял живот. яде се с роднините и - близките си,
докато един ден лъсне петалата и му хлопват дъската. (Р.р.). ... а зап-
тиите не му удовлетвориха тая естествена нужда, защото се боеха,
че като пие вода, ще хвърли петалата. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.711).
V От начина, по който умират конете.
а ЛЮБОВ:
платоническа любов - вж. при ПЛАТОНИЧЕСКИ.
а ЛЮБОВЕН:
любовен триъгълник - вж. при ТРИЪГЪЛНИК.
540. ЛЮЛКА
Ф една ни е . <люлка> залюляла - вж. при ЕДИН.
1332. от люлката. А .От рождението, от най-ранно детство. · От
люлката човек започва да се учи и си остава най-често недоучен. (Р.р.).
541. ЛЯВ
1333. вървя по левия тротоар. Жарг. А Гей съм. · Съвсем нас¬
коро вървящият по левия тротоар хотелиер си е направил меди¬
цински изследвания за СПИН. (Шоу, 22-^28.02.2012, с.15).
1334. криво-ляво. А До някаква степен, донякъде. · Българите
изгубиха всякакво доверие към правителството, т.е. изгубиха и оная
лицемерна преданост. която до това време се крепеше криво-ляво.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.181).
* лява - ръка. десен джоб - вж. при РЪКА.
Ф лявата ръка не знае какво прави дясната - вж. при РЪКА.
Ф с две леви ръце / имам две леви ръце - вж. при РЪКА.
Ф сърби ме лявата ръка - вж. при РЪКА.
542. ЛЯСТОВИЦА
1335. бяла<лш> лястовица. Книж. А Надеждата за спасение. ·
Младият нападател Айрепейкис от „Славия“ (Мозир) е „бялата ляс¬
товица“. (Труд, 28.03.2000).
V От разказа на Й. Йовков „Бялата лястовица“.
една лястовица пролет нч...
- 318 -
1336. една лястовица пролет не прави. Книж. А Кгзвг се в слу¬
чаи, когато от множеството хора, заети в общо дело, единици проявяват
съвестно отношение и работят за неговото изпълнение. · Вярно е, че не¬
колцина - в народното събрание проявяват чувство за отговорност,
но една лястовица пролет не прави. (Телевиз. пред.).
V От баснята на Езоп за юношата, пропилял цялото бащино нгслчдствл, от което му
останал само един плащ, с който сч увивал през зимата. Виждайки първата долетяла лястови¬
ца, той сч зарадвал, чч е дошлг пролетта и захвърлил плащг. Но его, чч пак настъпили
студове, лястовицата умряла и юношгтг разбрал, че жестоко е сгрешил, кгто е захвърлил
плгщг и е повярвал, че една лястовица прави пролет. Изразът се възприема кгто народна
пословица от руския баснописец Каuллв, · който също пгшч басня по този сюжет.[ЕС].
1337. първа лястовица. Книж. · Предвестник на нещо ново. ·
Първа лястовица на новата преса стана „24 часа“. (Телевиз. пред.).
Първите лястовички нг очакваното съживяване идват откъм ста¬
тистиците. (Труд, 05.02.1001, с.15).
543. ЛЯТО
Ф на кукувден (куково лято) - вж. при КУКОВДЕН.
1338. танцувам само едно лято. Книж. а За много кратко врчмч.
· И макар да танцува само едно лято с Кроу, не - съжалява за нищо.
(168 часа, 21.12.—03.01.2002>.
V По популярния филм от недалечното минало „Тя танцува само едно лято“.
м
544. МАГАРЕ
1339. Буриданово магаре. Ирон. · ЗГ нерешителен, безволев чо¬
век, който се колебае между вариантни решения на проблем и не може да
избере нито едно от тях. · България се държи като Буриданово мага¬
ре, не можейки дг избере между Изтокг и Запгдг. (Р.р.).
V О лгт. Asinus Buridani inter dua prata. Иааαзъг се приписвг на фрчнския фило¬
соф-схоластик Жгн Буридан, но сч оказва, че никъде в неговите съчинения нч· се открива
този израз. Всъщност мисълта, че човек не може дг направи избор между два абсолютно
равни варианта, я имг още у Аристотел. В съчинението му „Зг небето“ сч говори зг човек,
кегого мъчат глад и жажда, но доколкото храната и водата отстоят нг равно разстояние от
него, той не можч да рчши към коч да се насочи най-нгпред и остава нчподвижчн.[ЕС].
— 319
на магоя
1340. да те гази лудо магаре. А Големи неприятности. · Дс те
намрази властник в тетслитсрнс Държсвс е все еДне Да те гази
луДо магаре. (168 часа, Бр.64, 2011).
1341. краставите магарета през девет баира се надушват. ж За
хора с еднакви недостатъци, които Бързо се откриват и съюзяват, коото
общуват, поддържат тесно връзки помежду со. · Никак не ме учудва, че
Двамата са се събрали, знаеш, че краставите магарета през Девет
баира се наДушват. (Р.р.).
V От народна пословица.
Ф не си оставям колата {магарето) в калта {коня в реката) -
вж. при КОЛА.
1342. правя {направя) магаре на някого. Жарг. А Боя някого, като
хвърлям върху главата му одеяло оли друго платно, за да . не разбере кой
го напада. · АДрес № 7: В центъра на ромската махала Хър Магарето
е там разпространител. Помагат му и Двамата синове. Пекаже ли
се конкурент, правят му „магаре“, Демек пребиват го. (Труд, Бр. 137,
2004, с. 13).
V От оБочая в някои о^ест-вееи групи да се разправят с неугоден човек, като
го издебват в тъмното, мятат му одеяло, за да ее разпознае нападателите со, и го
пребиват.
545. МАГДАЛИНА
1343. каеща се Магдалина. А Човек, лицемерно каещ се за своите
прегрешения. · Много, много не вярвай на тся ксеща се Магдалина,
утре пак ще ги върши същите номера. (Р.р.).
V Фразеологозмът няма реален прототоп. в БоБлията, но е смослово мотивиран
от Библейските текстове, в които се споменава за Мария Магдалина, т.е. Мария от
Магдал, която Иисус освобождава от седем нечисто духове и тя му става много преда¬
на (Лк. 8:2), следва Христос до кръста о до гроба му, където остава до възкресението
му. Мария Магдалина първа пада в краката на възкръсналия Христос и проема него¬
вия поздрав и поръчение (Ио.20:1,11-18).
546. МАГИЯ
1344. на магия. Жарг. А За закрепване, за задържане· иа нещо. -
необяснимо как, едва-едва. ♦ Никоя от изДигнатите контратези- - про¬
мушени на магия през иглените селектори на псртократичнатс цен¬
зура или циркулиращи по фелклернему от устс на устс из общест¬
вото, не успява да се наложи. (Ретро, Бр. 49, 2016, с.45). Този комин на
магия се държи.. Как не е паДнал досега, не мога да и обясня.. (Р.р.).
мазна Гана
-320-
□ МАЖА:
с мед да го намажеш {мажеш) - вж. при МЕД.
547. МАЗЕН
1345. мазна Гана. Пренебр. ж За човек, който с неискреност и дву¬
личие се стреми да постигне лични облаги. · Не мога да понасям таки¬
ва мазни Гани като него, които са готови на всякакви ласкателства
само и само да постигнат целите си. (Р.р.).
548. МАЗИЛКА
1346. на една мазилка от нещо. от някъде. Жарг. А Съвсем бли¬
зо. · На една мазилка от Шенген. (Дума, бр.ЗО, 2011).
549. МАЗОЛ
1347. настъпвам по мазола някого. А Засягам с думи или постъп¬
ки най-болезненото, най-чувствителното място на някого. · Само не му
говори за бившата му жена, защото го настъпваш по мазола и ста¬
ва рязък и груб. (Р.р.).
п МАЙ:
май с<«> човек {хора) - вж. при ЧОВЕК.
550. МАЙКА
♦ всмуквам с майчиното мляко - вж. при МЛЯКО.
♦ дете в майка ще заплаче - вж. при ДЕТЕ.
1348. за едни - майка. за други - мащеха. X Към ж тдни добър,
към други лош. · Страната за едни е майка, а за други - мащеха.
(Галерия, ж бр. 3 /67/), 2011, с.6).
1349. жална ми майка. А Лошо ми се . пише; лошо ме очаква. · Ако
на такъв човек му дадат власт, жална ни майка. (168 часа, 02.¬
08.01.2004, с.14). О, Кербала, о, „Ал Каида“, жална ви майка! Дотук
ви бяха - атентатите, дотук - ви бяха бомбите, дотук ви беше теро¬
ризмът! Страшни наши доброволци се заемат с работата, свърши
тя вече вашата! (168 часа, бр.12, 2004, с.2).
Ф и майчиното мляко - вж. при МЛЯКО.
1350. майката му е <в> нещо. А За подчертаване, че най-важното,
най-същественото при конкретен случай е нтщо, изразено чрез съществи¬
телното в изречението, за котто се отнася; изходът, спасението, разковни¬
- 321 -
майстор Груйо
чето е нещо или в нещо. · Защото при нашите ' гърчави балкански на¬
вици майката му беше труд. (Н. Хайтов, Шумки от габър, 1977, с.140).
В тичането му е майката. Немският спец въвежда прусаилка дис¬
циплина в „Левски“ Явно в тичането му е майката, но не само в
него. (Труд, 11.01.2001, с.З).
1351. майка му стара. Грубо. А Възклицание за израз на силно
чувство на радост, на недоволство или за самонасърчаване. · Като зас¬
тана пред придошлата река, за миг се стъписа., но си каза - майка
му стара, мечка страх., мен не страх ~ и нагази във водата.. (Р.р.).
1352. . обещавам майка и баща. А Готов съм да обещая всичко,
възможно и невъзможно (обикновено за да постигна някаква цел или да
получа нтщо). · - Нямам му никаква вяра, добре го познавам и зная, че
е готов да обещае майка и баща,, само да постигне своето. (Р.р.).
551. МАЙМУНА
1353. правя на маймуна някого. А Карам някого да върши различ¬
ни безполезни неща, обикновено като го мамя, че mfe постигне нещо, а не
му давам възможност това да стане; разигравам някого, подигравам се с
някого. · Трябва да вдигнем глава и'заявим ясно и категорично. че не
желаем да ни правят на маймуни. (Труд, бр.27, 2003, с.12). Писна ми
да ме правят на маймуна. (Стандарт, 12.06.2001, ж с.12).
1354. правя се на маймуна. А Унижавам се всячески. · Обаждаш
се по телефона., молиш се, чудиш - се как да- им станеш симпатичен,
правиш се на маймуна, ' за да се свърши работа. (Труд, бр.27, 2003, с.ЗЗ).
552. МАЙНА
1355. майната му (ти). Грубо. -А 1. Възклицание, с което се изра¬
зява пренебрежение към някого или нещо. · Сега пък научно обяснение
- майната ти ... Ясно ли ти е? Майната ти! (Вл. Даверов, Което е
било, с.154). А 2. Възклицание, с което се изразява, че нт ст придава
значение на нещо. · Налагаше се да избираме и ние избрахме третия
път. Майната му! (Вл. Даверов, Много дни до есента, с.139).
553. МАЙСТОР
1356. майстор Груйо. Подигр. А Калпав в работата си човек. · С
каквато и работа да се захванеше, все я докарваше като майстор
Груйо, орезиляваше я. (Р.р.).
V От поговорката „Майстор Груйо. вретенаря. от три бука - три вретена и
едното нададено“.
намирам си майстора
— 322 —
1357. намирам си майстора. X Получавам си заслуженото, като
попадам на по-оБигран и опитен от меее човек, който се справя с мене. ·
И макар Да минсва за всезнайко, се случва Да си- намери майстора в
лицето на някой отраксн събеседник.. (Уикенд, бр.23, 2014, с.ЗО). В „Да¬
ми кснят “ Яким — героят на Стефан Дансилов, си намира майстора
в лицете на Немер 7. (Мон. год., Бр.4, . 2017, с. 13).
1358. няма го майстора. — За . израз иа закана: няма да стане така,
както на някого му се иска или е свикнал. · Досега всеки път мене пра¬
щаше да му купувам цигари, но вече го няма майастора, сам да си
хоДи. (Р.р.). .
V От занаятчийската практока в миналото, когато калфите о чорацоте, коото няма¬
ли право да решават само, отпращали клиентите с оправданието „Няма го майстора“.
□ МАЙТАП:
{бива, бива) ама майтап {шега) на {по) голо {не бива,
не го разбирам - вж. при ГОЛ. .
554. МАКАРОН
1359. <вижДам> през крив —макарон нещо. Жарг. А Никога няма
да стане, да се получи или постигне нещо. · Иначе на слеДващите избо¬
ри БСП .може да виДи властта през крив макарон. (Труд, Бр.73, 2002).
И той не може Да виДи чужбина и през крив макарон, докато не си
изчисти борча. (Труд, Бр.79, 2002, с.11). Загивам, повтаряше си отчая¬
но тей, ще виДя· театрална академия през крив макарон! (Вл. Даве¬
ров, Ангели небесно, с.82).
555. МАЛКО
П МАЛО
мнозина {много) <са> звани, <а> малцина {малко) <са>
избрани — - вж. при МНОЗИНА.
екстра без малко - вж. при ЕКСТРА.
1360. мало и голямо. А Всички. · Сега мале и геляме идва тук с
надежДа за здраве, сили и добрини. (Уекенд, бр.4, 2017, с.77). Тая Дър-
зостна постъпка на А. Кънчева., кояте на минутата още се разпрост¬
рани из целия град, като мелний порази мало и голямо. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.94).
п МАЛЦИНА:
мнозина {много) <са> звани, <а> малцина {малко) <са>
избрани - вж. про МНОЗИНА.
- 323 -
посмали, Манго
п МАЛЪК:
въртя на пръст {на пръста си, на малкия си пръст) някого ~
вж. при ПРЪСТ2.
малкия дявол - вж. при ДЯВОЛ.
не си мръдвам пръста {малкия пръст) - вж. при ПРЪСТ2.
слагам в малкото си джобче някого - вж. при ДЖОБ.
турям {слагам) на малкия си пръст някого - вж. при ПРЪСТ2.
556. МАМИН
1361. мамин Гъргалчо. Диил. Подигр. · Зг присмех, когато някой
се вайка за бъдещи, неслучили се беди. · Мамин Гъргалчо! Какво си се
згвайкгл какви грижи те чакат с внучето. Нека първо синът ти се
ожени. (Г.р.).
V От народната п^казка за дъщертта на селянина, която, отивайки да занесе
храна нг нивата, като седнала да си почине нг пътя, започнала дг си представя, как чдИн
ден ще роди момченце на име Гъргалчо, как би могло секирата да падне от водника и
да го пребие, при което сч завайкала „Ох, Гъргалчо, ох, Гъргалчо!“.
1362. мамино детенце. / мамин син. / мамино синче. Подигр.
А Разглезен младеж, който е свикнал всичко дг получава наготово. · В
нашия клас имаше одно момченце - син нг дипломат, живяло по раз¬
ни чужбини, абсолютно непригодено зг суровия живот нг нашето
дисциплинирано школо- Беше типично мамино детёнце. (Л.Левчев,
Убий Българина, с.246). · Такива мамини синчета едва кгто отидат в
казармата разбират, че животът не е сладолед, г е труд, дисципли¬
на, пот. (Рф.).
V За ф^еологизацията на из^а очевидно спомага и повестта на Л. Кдртвелов
„Маминото детенце“.
557. МАНГО
1363. посмали {посвали). Манго. <посмали> {<посвали>). По¬
дигр. а Не се увличай толкова в лъжите си. · Чосто со увличаше в
ловджийските си изпълнения, та трябваше от време на време да му
напомняме - посмали, Манго, посмали. (Р.р.).
V От нгртднатг п^казка за циганина, което отишъл в годата зг д^нкг, но се
изплашил и избягал. Нг другарите сг в селото казал, че видял триста мечки. Те му се
присмели г рекли - „посмали, Манго, посмали“^ тогава той ги намалил нг сто, слчд
това на десет и накрая си признал, чч шумка шумнала г той се уплашил, та побягнал.
п МАНГЪР:
пукната пара {грош, петак, мангър) - вж. при ПАРА / ПАРИ.
манна небесна
324 —
п МАНДАЛО
мандалото хлопна - вж. при ХЛОПНА.
п МАНДЖА:
пресолявам манджата - вж. при ПРЕСОЛЯВАМ.
558. МАННА
1364. манна небесна. Книж. А Неочаквана голяма благодат, по¬
лучена даром. · Emo тази политикоикономическа олигархия, гълтаща
едновременно еврофондове и бюджетни пари за вечно ремонтира¬
ни пътища и улици, за нейните чиновници' с двойни надници по схе¬
мата „Дянков“ и за корупционната каста по ведомства' и региони
членството в ЕС наистина е манна небесна и сбъднат сън. (Мин.
год., бр. 1, 2017, с.9). После Икономов, придружен от другите апосто¬
ли, изпя ред нови бунтовнически песни, които се възприемаха от слу¬
шателите като небесна маннъ, (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.307).
V От библтйски разказ за неясната храна - манна небесна, с която Бог
дарявал евреите сутрин, ж докато прекосявали пустинята, за да стигнат до обещана¬
та им обетована земя (Изх. 16: 14. „Росата се вдигна. и ето. по лицето на пусти¬
нята нещо дребно. зърнесто, ситно като скреж по земята. 15. И Мойсей им
каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна“ „31. Израилевият дом
нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе бяла. а на вкус
като медена питка“, „35. Израилиевите синове ядоха манна четирийсет годи¬
ни., докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана. докле стигнаха до границите
на Ханаанската земя“).
559. .МАРА
1365. Мара . подробната. Жарг. Подигр. А 1. Прекадено любопи¬
тен човек, който иска изтънко да узнае всяко ж нещо. · Да не му паднеш в
ръцете, каквато е Мара подробната, ще ти извади душата, докато
не измъкне всичко с най-големи подробности. (Р.р.); А 2. Прекадено
обстоятелствен и скучен в изложението си човек. · Идва от някъде.- ка¬
то че не е била в София. Пък може и да е живяла в чужбина, прилича
на Мара Подробната - пунктуална, говори, дудне след този., след
онзи. (Труд, бр.119, 12009, c.l 1). Една от шефките ни е _бетер от Мара
подробната.. Ако започне да ти обяснява нещо, ще се запинти в та¬
кива подробности. че ще развиеш насила язва от скука. (Р.р.).
п МАРИЯ:
мека {милостива) Гана {Мария) ~ вж. при МЕК.
— 325 —
иа марта в сряда
560. МАРКА
1366. запазена марка. Книж. Ирон. . Нещо, което някой право от
стремеж да се отличава от другите. · Татуировките, обаче не са запа¬
зена марка за звезди. (Труд, 24.07.2001, с.36).
V От производствената и търговската лоцеизиа практика.
1367. куче — марка. ПоДигр. . За изделие оло стока - с ниско качес¬
тво или неизвестен производител. · Пазарът ни през последните гоДи¬
ни е навоДнен със стоки куче марка, които се продавст не ссмо по
битаците, но и в реДевните магазини. (Р.р.). Купих си Дънки куче
марка, ама вършат рсбетс. (Р.р.).
V От продавано в Блозкото минало инструменти, еа коото има озобразено кучe,
като изразът е придобил преосмислеео значение.
561. МАРКО
1368. като Марко на Косово поле. А За изпадане в много затруд¬
нено положение. · Снегът ни завари неподготвени на - път и ние зага-
зихме като Марко на Косово поле. (Р.р.).
V По историческо сбитое, свързано с ботката на Косово поле.
1369. Марко Тотев. Педигр. За човек неудачник. . · Като зная
какъв съм Марко Тотев, не - се решсвсм и Демашно Дс препиша, за-
щоте със сигурност ще ме хванат. (Р.р.).
V По името еа тьрновсвия адвокат и депутат Марко Тотев (роден през 1858 г.),
останал в историята като голям карък. Той Бол Блестящ оратор и духовит шегобиец.
Веднъж при игра иа покер .му се подредила«най-силната комбинация, при което той непре¬
къснато вдигал мозата и пред него се натрупала голяма купчина паро. Но тъкмо когато
трябвало да свало картите, по улицата се задало траурно шествие. Любопитните играчо
наскачало от местата си о излезли да водят кой е починал. Играта се развалила. Тогава Марко
Тотев изрекъл знаменитата си фраза „На Марко Тотев все тъй ще му се случи“. Така името
му станало пословично за човек . неудачник, останал в паметта на търновчани . о с други
кролати фрази, като напр. „Като изляза от къщи и парите сами тръгват след мене“.
Ф умря Марко— - вж. при УМРА / УМИРАМ.
562. МАРТ
1370. на марта в сряда. Жарг- Ирен. А За подчертаване, че нещо
няма да се осъществи - никога. · Така, както е подкарал учението, ще
види Диплома на марта в сряДа. (Р.р.).
♦ цъфтя {процъфтявам) като кисело зеле през марта -
вж. про ЦЪФТЯ.
аαатаеnеават ми се мар^иките 3326
563. МАРТИНКИ
1371. разтреперват ми се мартинките. Жарг. а Изплашвам се
сериозно. · ' Като видя, чо нещата стават сериозни, разтрепериха му
се мартинките. (Рф.).
п МАРШАЛСКИ:
(нося, изваждам) маршалски жезъл в (от) раницата <си> -
вж. при ЖЕзЪл.
564. МАСА
1372. кръгла маса. Публ. Книж.- а Разисквания, · преговори между
равноправни участници. · Зг дг о пълен абсурдът,, кръглата маса бо ор¬
ганизирана от Академията за леви европейски политики и Института
за дясна политика. Коото ще рече, чо _ левито и доснито у нас сг един дол
дренки. (Мин. год., бр.43, 2017, с. 13). На научната конференция се прове¬
де кръгла маса по въпросите нг книжовния пргвоговор. (Р.р.).
английска легенда от времето на ранното Средновековие за вълшеб-
ника Мерлин за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Вълшебникът подсказал на
бащатг на Артур, вожда на бритите Утер, идеята дг избегне споровете между него г
рицарите зг почетното място нг неговата маса, като вместо традиционната паавоьоьл—
нг маса използва кръгла мгса, нг която всчки от рицарите можчл да се чувства равен нг
всички останали. Така споровете зг почетното място станали безсмислени.
1373. (раздавам) под масата. Публ.. а Тайно, скрито. · Раздава¬
не под масата поръчки нг приятелски фирми. (Стандарт, 09.03.2001,
с.2О). Произвол - е да правиш конкурси „под мгсгтг", като предва¬
рително си се договорил с някои от участниците, както намекна
един вестник. (Труд, 2-.0б.2002. с.З). Едвг ли практиката на подпис¬
ването нг договори „под масата" като този с „Видеоинтернешъ-
нъл", ще бъде преустановена, заяви зг „168 часа" Гергов. (168 часа,
бр.12, 2004, с.29).
1374. слагам на масата. Книж. · Представям предложенията си,
за дг се преговаря по тях. · Ако някой смята, чо Костов трябва да се
върно, то трябва дг извади аргументите си зг това и да' ги сложи на
масата. (168 чгсг, бр.5, 2002, с. 12). Винаги сме слагали всичко на ма¬
сата - и най-малките сигнали са съобщавани нг медиите, зг дг мо¬
же дг се реагира. (Труд, бр.179, 2004, c.l 1).
1375. сядам на една маса. Книж. а Срещам се с някого с намере¬
ние да преговарям, за дг се търси решение по някакъв въпрос. · Сега
Михайлова дгвг знак най-вече нг - Сокола, че скоро могат да седнат
на една маса. (168 часа, бр.37, 2002, с. 13). Освен това честолюбието у
— 327 —
' правя на мат и маскара
всеки е толкова силно, че те не могат да седнат на една маса. (24
часа, 08.11.2003, с. 11).
1376. тройкам (удрям) по масата. ж Действам с насилие, с дик¬
тат; поставям ултиматум. · Румен Овчаров тропнал по масата, че
предложението на Сергей Станишев не е- достатъчно аргументи¬
рано. (168 часа, бр.5О, 2001, с.10). Защото той не беше железен, кога¬
то дойде., и не удари по масата. Говори уклончиво и нецеленасочено.
(24 часа, 13.04.2001, с.11).
565. МАСКА
1377. надявам маската на нещо. Книж. А Скривам истинската си
същност, като сеж представям в друга светлина. · Надянали маската на
загриженост, довчерашните оплюватели на партията, сега дават
съвети за нейното спасение. (Р.р.). ·
1378. пада - маската на някого или на нещо. . А Хората или нещата
ст показват в истинския им вид. · Може това - да е другото лице на
Софиянски, да е паднала маската му. (Труд, бр.117, 2004, с.10). ^Двес¬
та хиляди маски ще падат!“, заканва се математикът. „По сегаш¬
ния калпав закон трябваше да бъдат проверени -около 600 души от
каймака на държавата,. (168 часа, бр.6, 2001, с.10).
1379. смъквам (снемам, свалям) маската. ж Разкривам истинс¬
ката същност на някого или на нтщо. · Свалете маските и не се пра¬
вете на невинни агънца,, след като сте изяли доста „агнешки гла-
вички“\ (Мин. год., бр.51, 2017, с.13). Смъкнете маската на - съвре¬
менния „ голям бизнесмен “ и под нея ще лъсне лика на откровения
мошеник. (Р.р.).
п МАСКАРА:
правя (направя, стана) на мат и маскара някого или нещо -
вж. при МАТ.
а МАСЛО
наливам масло в огъня - вж. при ОГЪН.
светя маслото на някого - вж. при СВЕТЯ.
тека (потека, мина) <като> по мед и масло - вж. при МЕД.
566. МАТ
1380. правя (направя, стана) на мат и маскара някого или не¬
що. Простонар. А 1. Някого. Нахоквам, нагрубявам жестоко и го опозо¬
рявам. · Когато мъжът се завърнал след три дни вкъщи и жена му
като Матросов.
— 328 —
разбрала, че с приятели е пропил получената заплата, тя така се
разбесняла, че го направила на мат и маскара пред цялото село.
(Р.р.). X 2. Нещо. 'Измърсявам, изцапвам много, изцяло нещо. · Комич¬
ният - резултат от опита ми да се направя на коминочистач беше, че
ризата ми беше станала на мат и маскара. (Р.р.).
V От тур.-ар. maskara ‘посмешище. излагане. позор опозоряване\
567. МАТРОСОВ
1381. като Матросов <пред амбразурата>. ж Безразсъдно готов
за саможертва. · Въпреки че Първанов като Матросов пред амбразу¬
рата ляга и става със защитата на атомната централа, кабине¬
тът се чудеше как по-бързо да затвори реакторите. (168 часа, 12¬
18.12.2003, с.2).
V По извършения от руския боец Ал. Матросов подвиг по време на Втората
световна война, който закрива с тялото си амбразурата на хитлеристкия дзот и по този
начин дава възможност на бойните си другари да атакуват.
П МАХАМ:
вдигам (махам, свалям) воала от някого или нещо -
вж. при ВОАЛ.
маам гащи - вж. при ГАЩИ.
о МАЩЕХА: _
за едни майка. за други мащеха - вж. при МАЙКА.
п ж МАЯ СЕ:
чудящее и се мая - вж. при ЧУДЯ СЕ.
568. МЕГДАН
1382. деля мегдан с. някого, ж Съпернича си с някого в дадена
област, на едно равнище съм с някого. · Гришо взе да дели мегдан с
най-големите. (24 часа, бр. ' 71, 2014).
569. МЕД
« '
1383. бъркам (бръквам, бръкна) в делвата (кацата) с меда. /
бъркам в меда. а Използвам положението, властта си, за да крада от
общото, от държавното имущество; облагодетелствам ст непочтено от
нещо, като използвам общественото си положение. · Новите управлява¬
щи дойдоха с претенции за нов морал - в политиката.- но скоро и те
започнаха да бъркат в делвата с меда. (Р.р.). Така лицензираните
треньори.- които тепърва ще се появят. също ще бръкнат в кацата
- 329 -
топя пръсто в кацата с мед
с меДа. (168 часа, Бр.З1, 2004, с.23). Сладко е да си на върха-, Да бъркаш
в меДа и да си облизваш пръстите. (Мин. год., Бр. 32, 2016, с.8).
V От приказката за мечката и делвата мед.
Ф катран в кацата с мед - вж. про КАТРАН.
1384. меден месец. А 1. Първият месец от Брака еа млада съпру¬
жеска двойка. · МлсДеженците прекараха меДения си месец в чуж¬
бина.. (Р.р.). . Шег. 2. Началният период на някакво съвместно начина¬
ние, когато все още нищо не поражда тревоги, разочарования. · Твърде
скоре приключи меДеният месец на кеслициеннете партъерстве в
управлението на Държавата межДу ГЕРБ, РБ и ПФ. (Р.р.).
V Първоизточник на израза е философският роман „Задог, оло Съдба (1747 г.) на
Волтер - „Задог установил, че първият месец на Брака, както той е описан в книгата Зенд, е
меден месец, а вторият - пълен месец“. Авторът ома предвид горчивите разочарования,
- с които се сблъскват младоженците след първите дио на желания съвместен жовот.[ЕС].
1385. мед ми капе от устата. Книж. А Много съм сладкодумеи,
много красиво и нежни думо се леят от устата мо. · . Гугов, когато пееше,
меД му капеше от устата. (Уикенд, Бр.51, 2016, с.64). Така сладко раз¬
казвал. сякаш меД му капело от устата. (Мин. год., Бр.9, 2017, с.41).
1386. реки от мед (текат).. Книж. Голямо изобилие, Благодат. ·
Идват си десетки хиляДи млсДи хора, които изтекоха през граница за
последните Десетина години, прогонени от меДийната заблуДа, че жи¬
веем ' на изток от рая. прогонени от комплексите на неосъществените
си родители, че сме зсД завесата. а еттстък текат реки от меД и
животът е непрестанен възход ... (168 часа, 19-25.12.2003, с.6).
V За първоизточник еа израза служо Библейския текст “земята, дето тече мед
и мляко“ (напр. Иез. 20:15 -Дери и като поДигнах ръка против тях в пустинята,
заклех се-, че не ще ги въведа в земята. която бях отреДил, - в,която тече меД . и
мляко, украса на всички земи“).
1387. с мед да го намажеш {мажеш). Ирон. . Много ще съм
довален, ще се примиря с нещо (за нещо по-малко лошо, отколкото изг¬
лежда или по-малко лошо, по-поносимо в сравнение с друго). · Но Мар¬
тин Димитров '- да е проблемът на тези избори, с меД Да го намажем.
(Уикенд, Бр.9, 2017, с.32).
1388. топя пръсти в кацата с мед. А Получавам облаги по непоч¬
тен начин; възползвам се от положението си, за да придобия безплатно
нещо. · КсвалДжиев ... естана безкомпромисен към всеки, кейте се
опита Да натопи пръсти в кацата с меД. (Труд, 17.01.2002, с. 10).
Пръст в кацата с тамошния меД решиха Да потопят местните СДС
големци,, използвайки зс параван съпругите си. (Труд, 08.03.2001, с.14).
вземам за мезе някого
- 330 -
п МЕЖДУ:
между два огъня - вж. при ОГЪН.
между другото - вж. при ДРУГО.
между Сцила и Харибда - вж. при СЦИЛА.
чета <и> между редовете - вж. при ЧЕТА.
570. МЕЗЕ
1389. вземам за мезе някого, а Подигравам се, надсмивам се нг ня¬
кого. · Водещият взе за мезе босг на червените. · (Всеки ден, бр. 68, 2014).
571. МЕК
- Ф - имам (с) меки очи / меки ми са очите - вж. при ОКО.
1390. мека {милостива) Гана {Мария). Ирон. · За мекушав и от¬
стъпчив човек. · Вие одобрихте Попдимитров ... Сашо Попдимитров о
мека Гана. Огъва се и така, и тгкг. (М.Топалов, Буров, с.258). Каквгто си
бешо мека Гана нг никого не отказваше заем, затова и много го завли¬
чаха или отлагаха до безкрайност връщането на заетите пари. (Р.р.).
♦ мека дума - вж. при ДУМА.
1391. мека китка. а Гей. · Марио Сентрггос се оказа мека кит¬
ка. (Шоу, бр.З, 2015, с.М). ^-годишният фризьор от Пловдив Костадин
Колов - Коцето стана гей номер одно нг републиката след оспорвана
надпревара с десетина меки китки. (Телеграф, . 29.08,2009, с.8).
V От женствените движения и д^жанге.
1392. меко казано. а Ако трябва да се каже · по най-деликатен на¬
чин; най-малкото, 'което може да се каже; най-малко. · Пощата, които в
Сунитския ислям са, меко казано, осъдителни. (168 часа, 19-25.12.2003,
с.23). Комшии от входа наричат фамилията Мгнелови., - меко казано,
„особени". „Няма какво да се лъжем - и той беше мутра и ходеше
обграден от мутри. И ето - гръмнаха го “ - отсече един от обита¬
телите на блока. (Труд, бр.109, 2004, с.13).
Ф на хляба {баницата) мекото {средата) - вж. при ХЛЯБ.
Ф пипам с <меки, кадифени> ръкавици - вж. при РЪКАВИЦА.
572. МЕКА '
1393. Меката на нещо. Книж. · Благословеното място на нещо;
мястото, където нещото е най-добрата му среда. · Париж - и днес е Ме¬
ката на световнгтг модг. (Телевиз. пред.).
V По името на свещеният град нг изповядващите исляма.
-331 -
меря сили (ръст)
573. МЕЛЯ
Ф два остри камъка брашно не ' мелят - вж, при КАМЪК.
Ф мели ми устата - вж. при УСТА.
1394. не меля брашно с някого. А Не се разбирам, не се сработ¬
вам, нт ст погаждам с някого. · Седнах и разбрах. че с това говедо
няма да може да се мели брашно. (М.Топалов, Буров, с.158). И с новия
си началник не случих, не меля брашно и с него. (Р.р.).
V От пословицата „Два остри камъка брашно не мелят“.
а МЕНГИШ: '
обица (менгиш) . на ухото ~ вж. при ОБИЦА.
п МЕНЕ:
мечка страх. мен не страх - вж. при МЕЧКА.
не на мене- (нас) тия <номера> - вж. при ТИЯ.
не ми минават <на мене> тия <номера> - вж. при ТИЯ.
се
ка
574. МЕРНИК
1395. вдигам мерника на някого или на нещо. А 1.. Настройвам
срещу някого, нарочвам го и го преследвам. · Брендо вдигнал мерни-
на най-добрия си човек заради брутално предателство. (Уикенд,
бр.23, 2014, с.18). А 2. Увеличавам изискванията, ставам по-взискателен.
• Време е да се вдигне мерника при подбора на кандидатите за депу¬
тати., ако искаме качествен парламент. (Р.р.).
V От спортната стрелба.
о МЕРУДИЯ:
на всяко гърне <и> мерудия (капак, захлупка) - вж. при ГЪРНЕ.
575. МЕРЯ
Ф кръстосвам (меря, мета) улиците - вж. при УЛИЦА.
1396. меря сили (ръст). Книж. х Конкурирам, състезавам се. ·
Фамилиите Папандреу и Караманлис винаги са мерили сили за учас¬
тие в управлението на страната. (Труд, бр. 14, 2004, с.31). Благодаре¬
ние на него дръпнаха в икономиката, намериха място в Еврозоната,
осигуриха членството на Кипър в ЕС и вече мерят сили с първите в
съюза. (Труд, бр.14, 2004, с.31). Още 31 участници мериха сили в три¬
часова надпревара. (Стандарт, бр.41, 2004, с.З).
Ф с каквато мярка мериш. с такава ще ти се отмери -
вж. при МЯРКА.
(три) десет пъти мери.
— 332 —
1397. (три) десет пъти мери, един път режи. А Добре обмисляй и
проверявай внимателно, предо да действаш. · Аке новите структури се
самофинансират (каквито са препоръките) и бъДат независими от бю—
Джетс (каквито не са сега - общините). ще е добре. Затова обаче тряб¬
ва Десет . пъти Да се мери, еДин път Да се реже. (Труд, Бр.104, 2002, с.1).
о МЕСЕЦ:
меден месец - вж. при МЕД.
576. МЕСИЯ
1398. чакам Месия, а Надявам се еа чудо, чакам някой друг да
дойде и да мо решо проблемите. · Ние мълчиме, търпиме и чакаме
Месия Да ДойДе Да възвести нашето човешко право. (Хр. Ботев, Избр.
прооз., т.. И, с.486). Цели пет гоДини ходила тая депутация на гората
да чака Месия, който в това време си купувал лезеви пръчки на Влашко
с 200 жълтици комитски пари! (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.192).
V По Боблейската мотологема за очаквания Месия.
о МЕСО:
пушечно месо (мишена) - вж. про ПУШЕЧНО.
о МЕТА: ·
кръстосвам (меря, мета) улиците - вж. при УЛИЦА.
577. МЕТЛА
1399. — синя (жълта, червена) метла. А Политическо уволнения
според цвета на политическата партия. · Свинсрев нямсле да върти
жълта метла при военните. (Труд, 25.07.2001, с.5).
1400. яхам {яхна) метлата. X Развихрям се. · Кога яхаш метла¬
та? Най-реДовно. Взривна съм., все бързам. (Седм. труд, Бр.47, 2002, с.8).
Време е данъчните Да яхнат метлата. (Труд,.. .18.03.2002, с.З). И тогава
вероломни момчета от новите улични групи ще яхнат метлата като
ескаДрони, роДени от стих на Смирненски. (168 часа, Бр.22, 2004, с.5).
V По приказката за вещицата, която хвърчи, яхнала метлата.
П МЕТЪР:
минавам метър - вж. при МИНАВАМ.
578. МЕХЛЕМ
1401. мехлем {балсам) ми капе {паДа) на душата {сърцето), а
Голямо удовлетворение ми носи, много ми е приятно и драго от нещо. ·
- 333 -
правя менка на някого
Кгто слушам - какви успехи има нашето момче в училище, мехлем ми
капе нг душата. (Труд, 25.07.200-, с.5). Турцито почнаха дг- со смеят
на моето питано, който смях ми падаше на сърцето като балсам.
(Згх. Стоянов, Съч., т.1, с.624). '
п МЕХУР:
сапунен мехур - вж. при САПУНЕН.
579. МЕЧ
1402. - Дамоклиев меч. Книж. а Постоянна голяма заплаха, ви¬
сяща над някого. · Дамоклиев меч над приюта нг отец Ивгн. (Мин.
год., бр.9, 2010, с.З). И пак „над нас като дамоклиев меч “ висят наст¬
ръхнали проблеми, ' (Мин. год., бр.6, 2017, с.10).
V По старогръцкия мит за урока, даден нг Дамокъл от сиракуз^я тиранин
Дионисий. Зг да чувства преходността на човешкото щастие, той му отредил всякакви
почести и власт, но окачил над главата му в леглото меч, висящ нг конски косъм^ЕС].
1403. с меч и огън. Книж. · Най-безпощадно и жестоко изтребле¬
ние и унищожение на хора и материални ценности. · Историята познава
безброй примери,- когато с меч и огън народите сг решавали въпро¬
са зг жизнено пространство. (Р.р.).
V Изразът се Използва с почти същата осмuслеилсг още в библейските текс¬
тове (напр. Ест. 8:12 „Всоки град или област изобщо, която не изпълни това, ще
бъде безмилостно опустошена смеч и огън“), откъдето преминава и в с^ремен-
нгя ни език.
580. МЕЧКА
1404. мечешка услуга. ' Книж. а Неумела, несръчна услуга, която
вместо полза причинява вреда. · Фаворизирането нг певеца от стра¬
на на продукцията беше твърде натрапчиво и му направи мечешка
услуга. (Уикенд, бр.5О,· 2017, с.35). С това захаросано изказвано ти му
направи мечешка услуга. (Р.р.).
V От ^снятг нг КА^К^илов „Пyсгиииисьт и мечсαга“, в която Мечката,
желаейки да услужи на своя другар Пустинника (отшелника), замахва дг убие муха¬
та, кацнала на челото му, и заедно с мухата убива и самия Пустгнник.[ЕС].
1405. мечка страх. мен не страх. Ирон. · Възклицание за само-
насърчавгне при предприемане нг нещо ргсковгно. · Като застана прод
придошлгта река, за миг се стъписа, но си каза - майка му стара,
мечка страх, мен не страх - и нагази във водата.. (Р.а,>·
1406. правя (направя) мечка на някого. Жарг. л. Бия някого, като
хвърлям върху главата му одеяло или друго платно, зг дг не разбере кой
американска мечта
— 334 —
го напада. · В казармата имахме един старшина звяр, но като му
направихме мечка,, малко се поочовечи. (Р.р.).
V От обичая ж в някои обществени групи да се разправят с неугоден човек като го
издебват в тъмното, мятат му одеало, за да не разпознае, нападателите си, и го пребиват.
581. МЕЧТА
1407. американска мечта. А Висок жизнен стандарт и възмож¬
ност за пълна реализация. · Захира е въплъщение на американската
мечта. . (24 часа, 10.12.2001, с.58)..Американската мечта на много
хора в българската Монтана е да я напуснат завинаги. Те са убеде¬
ни,, че по-лошо не може да бъде. (Труд, 05.02.2001, с.15).
V От- англ. American Dream. Изразът става популярен от книгата на Дж. Адаме
„Епопеята Америка“. В епилога й авторът пише „... американската мечта за стра¬
на., където животът на всеки човек ще бъде по-добър. по-богат и по-пълен, където
всеки ще има възможност да получи това. което той заслужава“.[ЕС].
582. МИГ
1408. звезден миг. Книж. А Върховен, най-щастлив момент за ня¬
кого или нещо. · „Туристът“ отново креташе най-отзад- но звездният
му миг предстоеше. (Труд, бр.47, 2002, с.36). Звездният миг на предп¬
риемача обаче е твърде кратък:. Той изпуска 15-дневния срок и не
внася парите за бензиностанциите. (Р.р.).
V Изразът е вариант на фразтологизма „звезден час“. За произхода му вж.
при ЧАС.
1409. на мига. А Веднага, тутакси, незабавно. · На мига, в - който
бил засечен от радарите, авионните нарушители били посрещнати
от дежурните изтребители и заставени да кацнат на -летището в
тексакския град У ако. (Труд, бр.242, 2(002, с. 13). Той е като дете. ако не
получи на мига нещо- което му се е приискало, цял ден се цупи. (Р.р.).
583. МИГАМ / МИГНА
4. без да ми мигне {трепне) окото - вж. при ж ОКО.
1410. мигам на парцали. а При уличеност във вина - гледам обър¬
кано, смутено, без да зная какво да правя. · Разгръщам аз цветната
рекламна листовка и също мигам на парцали като моите приятел-
чета при този саморекламиращ се като извънреден 22-и кандидат
президент. (Мин. год., бр.46, 2016, с.17
♦ не ми мигва (трепва) окото - вж. при ОКО.
Ф премигам (мигам) като куче в лапавица - вж. при КУЧЕ.
- 335 -
по милост
584. МИЗА
1411. вдигам мизата. Книж. . Вдигам залога, поставям по-високи
искания. · Напротив, „спъващи“ обстоятелства кате ВНС по-скоро
биха го провокирали Да вДигне мизата и Да се състезава за „друг'тип“
президент, от когото много неща Да зависят. (Труд, бр.103, 2004, с.12).
V От хазартните игри със залагания.
п МИЛ:
правя мили очи на някого — вж. при ОКО.
585. МИЛО
1412. мило и драго (дсвам). X Най-скъпото о най-цениото, всичко
(давам). · Евреите Дават мило и Драго. -зс да стъпят на палестинска
земя. (Телеграф, 5.06.2009, с.18). Той предаваше миле и драго, зсДъл-
жсвсше се Да робува само Да се нсмери някой майчин и бащин, кей¬
то да го въоръжи. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.332).
586. МИЛОСТ
1413. моя — (твоя, негова, нейна ...) милост. Книж- Ирен. X Аз
(мене, на мене), ти . (тебе, на тебе), той (него, иа него), тя (нея, на нея). · Аз
носех определена симпатия към личността ù не само заради старото
ни приятелство с Иван Славков, но и зс категоричната ù (Да не кажа
фатална) намеса в защита на моя милост, когато романът ми „Прин¬
цовете “ бе изкупен от ченгетата „ на едро “ и я бях закършил яке по
всички линии-. (Д. Цончев, в „Пророчествата на Ванга“, ки.2, с.117). Моя
милост и „ТруД“ посрещнахме с нсДежДс правителството на Кес¬
тов, а и то за непродължително време показа. че с основание повече-
то - от хората' в България му повярваха. (Труд, Бр. 138, 2004, с.15).
1414. по божия милост, х По щастливо стечение на обстоятелст¬
вата; по Благосклонната съдба. · През последните Десетилетия, по бо¬
жия милост, Държавата ни се размина с кръвопролития и межДуо-
себици. (Р.р.).
V От Боблейскоте гeкетовe, напр.. Пл. Иер. 3:22 ,До милост на Господа не
изчезнахме ниеУ
1415. по милост. А От съжаление, без да . е заслужено. · Омръзна- .
ле ми е нспеслеДък да пиша тройки по милост. (Р.р.).
п МИЛОСТИВ:
мека (милостива) Гана (Мария) - вж. при МЕК.
минавам метър
-333 6-
п МИНА:
златна мина - вж, при ЗЛАТЕН.
587. МИНАВАМ / МИНА
♦ ден да мине <друг да дойде> - вж. при ДЕН.
* <и> на мравката път правя (струвам, не минавам) -
вж. при МРАВКА.
1416. минавам метър. Жарг. А Отървавам се без неприятни после¬
дици от нтщо. · Неведнъж се беше случвало. когато пътуваме без
билети в автобуса., да 'минаваме метър, този път обаче ни спипаха
и ни излезе солено. (Р.р.). Проблемът има две страни. Първата е свър¬
зана с манталитета на част от сънародниците ни. които искат да
карат кола, но ако може да не плащат данъците. да минат метър
на техническия преглед, да сложат гуми втора ръка. (Телеграф,
26.05.2017, с.12). .
♦ минавам на завет - вж. при ЗАВЕТ.
1417. минавам през иглени уши. А Подложен съм на ттжки изпи¬
тания, изживявам големи трудности. · По тоталитарно време едни от
най-талантливите писатели трябваше да минат през ' иглени уши,
за да публикуват творби., които не отговарят на идеологическата
догма. (Р.р.).
V За произхода на израза вж. „по-лесно е камила да <ще> мине през (да влезе
в) иглени уши“ при КАМИЛА.
♦ минавам (преминавам) през огън <и вода> за - някого или
за нещо - вж. при ОГЪН.
Ф минава ми през ума - вж. при УМ.
♦ минава ми черна котка <път> - вж. при КОТКА.
♦ мине се5 не мине време - вж. при ВРЕМЕ.
♦ не ми ' минават <на мене> тия <номера> - вж. при ТИЯ.
Ф номера минава - вж. при НОМЕР.
♦ по-лесно е камила да <ще> мине през (да влезе в)
иглени уши - вж. при КАМИЛА.
♦ преминавам (минавам) всякаква граница -
вж. при ж ГРАНИЦА.
♦ преминал (минал) през огън и вода - вж. при ОГЪН.
♦ тека (потека, мина) <като> по мед и - масло - вж. при МЕД.
п МЙНОТАВЪР:
лабиринта на Минотавъра - вж. при ЛАБИРИНТ.
- 337 -
не дгвгм мира
588. МИНУТА
1418. всяка минута. à 1. В най-скоро време, във всеки момент. ·
Не можех да изляза, защото очаквах всяка минута дг се обади по
телефона. (Вр.). 2. През цялото време; винаги, непрекъснато. · Ми¬
сълта ми беше гнггжиргна всяка минута с подготовката по посре¬
щането на гостите. (Р.р.).
1419. на минутата (минутката). · За незабавност в осъществя¬
ването на нещо - веднага, незабавно, без изчакване. · Беше от хората,
които не сг свикнали да им се отказва. Пожелаеше ли нощо, трябва¬
ше на минутата да го - получи. (Р-Р·)·
1420. последната минута. а Най-накрая. · Това о тайният и
страшно силен коз на Костов, който той пази за последната мину¬
та, твърдят осведомени, (168 часа, бр.9, 2001, с.4).
п МИР,:
изпушвам лулата на мира - вж. при ЛУЛА.
589. МИР2
1421. не от мира - сего. ! не от тоя свят. а Зг човек - който ч
отдаден изцяло на отвлечени проблеми и се занимава с големите въпроси
на битието, без да обръща внимание нг делничните, ежедневните неща. ·
Малко сг творците кгто ного, хора не от мира сегг, за които същес¬
твуват единствено вечните проблеми нг битието. (Р.р.).
библейския 'текст е ‘от отвъдния свят. от другсвял’. (Ио.
18:36 „Иисус отговори.: Моето царство не е от тоя свят: ако бешо царството Ми от
тоя свят, Моите слуги щяха дг со борят:, зг дг не бъда предаден нг иудеито; но согг
царството Ми не е оттук“, /стб. нчкс.тъ отъ сего л^ирд). Новобългарските преводи осъвре-
мчнявгт израза по форма, която също е фаааелллгизuаанг - „не от тоя свят“. В книжовния
език семантичното развитие на израза е продължено до нови метафорични образи, като и
двете форми днес гмгт значения: 1. ‘далеч от живота, от неговите изисквания и грижи ’ ;
2. ‘живеещ единствено с духовни интереси', 3. ‘който изцяло се е отдал на отвлечена
дейност и не се интересува от реалните житейски проблеми' ; 4. ‘необичаен, странен*.
590. МИРА
1422. не давам мира. X Постоянно безпокоя; не оставям нг ·спокойс¬
твие. · Туй е въпросът,■ който не ни дава мира. (Труд, бр.38, 2002, с.12).
п МИРИСАНЕ:
не съм цвете за мирисане - вж. при ЦВЕТЕ.
о МИРИША: ’
парите не миришат - вж. при ПАРА / ПАРИ.
Солунската митница
- 338 -
591. МИТНИЦА
1423. Солунската митница.— Книж. А Големите далавери, изма¬
ми; голямото ограбване. · „ Солунската митница “ заработи на най-
мощните си обороти в истерията на България в периода межДу 1989
и 2004 г, когато материални фонДеве за около 120 милисрДа долара,
които формслне принаДлежаха на всички, бяха унищожени или раз¬
грабени при участието на всички. които управляваха страната през
тева време. (Труд, Бр. 130, 2004, с. 16). Дъщерята - на читалищния бу—
фесинхренист Щилян Кунев Дрспаше със зъби и нокти, докато влезе
в Солунската митница на глобалните шмекери от пссминстс на
Барозу, Юнкер, Туск, Шулц, Дел и Ко. (Мин. год., бр.35, 2017, с.9).
V От фейлетоните на Ал. Константинов, превърнали Солунската митница в
нарицателно название на големи далавери, спекула и корупция.
П МИХАЛ:
гоня Михаля - вж. при ГОНЯ.
592. МИШЕНА
1424. ставам мишена. Книж. Ставам обект еа нападки, на на¬
падение. · САЩ, - за първи път от япенскете напсДение срещу Пърл
Хсрбър през Втерста светевнс война., станаха мишена на атакс.
(Труд, 22.12.2001, с.38).
593. МИШКА
♦ в миша дунка - вж. про ДУПКА.
Ф играя на котка и мишка - вж. при КОТКА.
1425. канцеларска мишка {плъх). Ирон. А Дребен администра¬
тивен служител. · ОтиДеш в общината за някаква Документална справ¬
ка или документ, а там няксквс канцеларска мишка започва да си
приДава важност и да те разигрсвс. (Р.р).
1426. като църковна мишка. А За Бедност - крайно беден. · Не
го ли вижДаш, прекепссл е като църковна мишка, какво да му взе¬
меш? (Р.р).
1427. миша тупурдия. А Несериозни действия, които не заслужават
внимание, защото до нищо няма да доведат. · Заканите му, че ще започне
да проверява сутрин навреме ли идват служителите на работа, всич¬
ки знаеха, че са миша тупурДия, и много не се стряскаха. (Р.р).
Ф навирам в миша дупка някого - вж. при ДУПКА.
- 339 -
с мляко по устата
О МИШНИЦА:
нося две дини под една мишница - вж. при ДВЕ / ДВА.
594. МЛАД
1428. млад и зелен. А 1. С малък жизнен опит; неопитен, незрял. ·
Млад и зелен си, момко. да ме поучаваш за неща, които съм патил и
препатил. (Р.р.). А 2. На млада възраст. · Ако такъв човек., казвам,
презира всички тия блаженства и отива да се убие млад и зелен за
чуждите хора, то защо аз, беден скиталец в чужд град, без всякаква
кариера., не се потрудя и подействувам да се запиша., ако е възмож¬
но. в това дружество? (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.98).
595. МЛЯКО
1429. всмуквам с майчиното мляко. А Придобиване, усвояване
на някакви качества, представи, чувства от най-ранното детство. · Вяра¬
та в доброто у човека се всмуква с майчиното мляко, но животът
твърде често нанася непоправими поражения в тази вяра. (Р.р.).
има своя първообраз в съчинението на римския писател, обществе¬
ник и оратор Цицерон „Тускулански беседи“ (106-43 г. пр.н.е), но в този си вид
популярност получава от автобиографичното съчинение на средновековния богослов
Августин Блажени „Изповед“ (ок. 400 г.).[ЕС].
1430. и майчиното мляко. А За издаване - казвам всичко, което
зная. · Като го подплашиха в полицията, каза и майчиното си мля¬
ко. (Р.р.).
1431. <и> от птиче (пиле) мляко. - А Голямо изобилие, всичко, ко¬
ето може човек да си помисли и пожелае. · На масата - от пиле мляко.
Зелена салата с яйце, сирене и кашкавал, суджук:- пастърма и всичко
това - домашно производство. (Мин. год., бр.2, 2010, с.11). Превър¬
нахме двора в райска градина, гледахме пет овчици и в зимника има¬
ше и от пиле мляко. (Мин. год., бр.36, 2017, с.14).
известен от дълбока древност, използван е от антични автори като
Аристофан, Лукиан и др.[ЕС].
1432. пия мляко. без да имам крава. Жарг. А Получавам всичко наго¬
тово, без да се трудя. · В цялата работа не е ясно колко хора са се прикачи¬
ли към готови ясли, тъй като постоянно изникват индивиди. които са
свикнали да пият млякото без да имат крави.. (Труд, бр. 128, 2010).
1433. с мляко по устата. А Още много млад и съвсем неопитен. ·
Гледаш ги още с мляко по устата, а. тръгнали да дават акъл как да
се управлява държавата. (Р.р.).
мнозина <сг> звани, г малцина... 340 -
а МНОГО:
има много здраве <от арменския поп> - вж. при ЗДРАВЕ.
когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда / много баби -
хилаво бебе - вж. при БАБА.
когато {като) се обърне колата {каруцата), пътища много -
вж. при КОЛА.
много важно - вж. при ВАЖНО.
много ми знаят устата - вж. при УСТА.
много шум за нищо - вж. при ШУМ. -
мнозина {много) <са> звани. <а> малцина {малко) <са> избрани -
вж. при МНОЗИНА.
не ме е грижа / много ме е грижа - вж. при ГРИЖА.
от много акъл - вж. при АКЪЛ.
596. МНОЗИНА
1434. мнозина {много) <са> звани., <а> малцина {малко) <са>
избрани. Книж. А Много имат претенции, но истински можещите, спо-
собнитч, талантливите сг единици. ' · Както со видя и в президентските
избори, мнозина са звани, но малцина са избрани. (Р.р.).
V Паотлтипьг се съдържа в притчата на Иисус зг цгря, жчнещ сина сщ който
заповядва нг слугите си да изхвърлят във външната тъмнина с вързани ръце и крака
сватбаря, дошъл ·без сватбена премяна (Мт. 20:16 „Тъй ще бъдгт последните първи, и
първите - последни; защото мнозина сг звани, а малцина избрани.“).
п ' МОГА:
две думи на кръст не мога да кажа - вж. при ДУМА.
две мравки не могат да- се разминат на - челото му -
вж. при ЧЕЛО.
<и> зуье крачки не мога да направя сам - вж. при КРАЧКА.
{не зная, не ' мога да разбера) на кой ' свят съм {се намирам) -
вж. при СВЯТ.
не мога да се побера в кожата си - вж. при КОЖА.
не мога да си намеря място - вж. при МЯСТО.
не мога копче да кажа на някого - вж. при КОПЧЕ.
не мога {трудно ми е) да преглътна нещо -
вж. при ПРЕГЛЪТНА.
597. - МОЗАЙКА
1435. сглобявам мозайката. Книж. а Възстановявам нещо в не¬
говата цялост по откъслечните му части, които имам нг разположение. ·
По въпроса зг маршрута на черното злато до публиката достигат
-441 -
пиля мозъка на някого
само откъслечни съобщения, но и те са Достатъчни, за Да се сглоби
мозайката. (168 часа, Бр.5О, 2001, с.8).
598. МОЗЪК
1436. гений без мозък. Жарг. Ирон. А Посредствен човек с висо¬
ко самомнение. · Не го ли виждаш, че есвен поза в него Друго няма,
гений без мозък. .(Р.р.).
1437. до мозъка на костите си. А Извънредно много, до краен
* предел. · И признаваше. че той самият е еДин Ден Кихот., иДеалист
До мозъка на костите си. (Мин. год., бр.49, 2016, с.8). Да, Никола Ге¬
шев е бил професионалист До мозъка на костите си.. (Уикенд, бр.9,
2017, с.65).
1438. изтичане на мозъци. Публ.. А Емигриране от страната на
високообразовано и способно специалисти в друга страна, където ом се
осигуряват по-добро условия за изява и по-високо заплащане. · През
песлеДните ' 15 геДини се нсблюДсвс все по-зссилващо се изтичане
на мозъци от страната. (Телевиз. пред.).
V От англ. Brain drain. Изразът се заражда в Европа след . края на Втората светов¬
на война, когато много научно-техническо кадри, особено английско, преминават на ра¬
Бота и местоживеене в САЩ, коото остават практическо незасегнато от войната.
След края на Студената война и демократичните промени в бившите социалос-
точеско страни същият процес проточа о в тези страни.
1439. мозъкът ми реже като бръснач.— А Много Бързо съобразя¬
вам, Бързо се ориентирам о реагирам незабавно. · Мозъкът му режеше
като бръснач, щом трябваше да се измисли престъпна схема. Беше
силен и страшен. (168 . часа,.бр.22, 2004, с.5).
♦ мътя главата (ума, акъла, мозъка) на някого —
вж. при ГЛАВА.
1440. нямам грам мозък. Ирен-. Л Проявявам пълно отсъствие на
здрав разум. · Нямаш грам мозък, как си могъл да му кажеш., че хс-
Диш с мен. (Р.р.).
1441. панира ми се мозъкът. А Изпадам в паника, в състояние иа
невъзможност да мисля, да съобразявам, да разсъждавам. · Не знам
какво стана с мене, изтеглих билета, прочетох въпросите и мозъ¬
кът ми се панира,, нищо не межах да изцедя от паметта си. (Р.р.).
1442. пиля мозъка на някого. А Непрекъснато досаждам . еа няко¬
го с приказки, еастояваноя, упреци. · Престани Да ми пилиш мозъка,
това, Дето си го наумила, няма да стане. (Р.р.).
промивам мозъка на някого
342 —
■ 1443. промивам мозъка на някого. А Обработвам някого психи¬
чески или идейно, като му внушавам да мисли по определен начин. · Така
ли - трябвало да представям българската държава пред лицето на
света. Скоро обаче го заглушиха с освирквания. Стана ми жал - та¬
кива промити мозъци обикновено наистина си вярват. (Телеграф,
11.06.2009, с.13). Чичо му го настанил в едно „шато“ край Сена -¬
карантина за промиване на мозъка от комунистическия ад. (Л.Лев-
чев, Убий Българина, с.260).
V От англ. Bram washmg. За разпространението на израза спомага книгата на Е.
Хантер „Промиване на мозъците в червтн Китай“ (1950 г), в която изразът е осмислен
със значение ‘’Постоянно, целенасочено информационно въздействие на човека
(обществото) в руслото на определена идеология, политика'.\ЕС\.
п МОЙ:
и ти ли. Бруте. -<сине мой> - вж. при БРУТ.
копая си в моята градинка - вж. при ГРАДИНА.
моя (твоя, негова, нейна ...) милост - вж. при МИЛОСТ.
моята голгота - вж. при ГОЛГОТА. .
не е лъжица за моята уста - вж. при ЛЪЖИЦА.
удря моя час / удря ми часа - вж. при ЧАС.
599. МОКЪР
Ф изхлузвам се (изнизвам се) като мокра връв - вж. при ВРЪВ.
♦ като ударен с мокър парцал - вж. при ПАРЦАЛ.
1444. мокра поръчка. Жарг. А Поръчково убийство. · Миналата
седмица МВР разкри банда от бивши барети, които изпълняваха
„мокри поръчки“. (Труд,ж бр.242, 2002, с.48). Лидерът на организация¬
та Ванче Михайлов емигрира.. Други водачи и изпълнители на мокри
поръчки са арестувани и пратени там, където им е мястото. (168
часа, бр.12, 2004, с.28).
♦ мокър сън - вж. при СЪН.
п МОЛЯ СЕ:
на един Господ се молим - вж. при ГОСПОД.
п МОМА:
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА.
като <момина> сълза (чист) - вж. при СЪЛЗА.
-4ß -
морето мг ч до колене
600. МОМЧЕ
1445. момче за поръчки {момче за всичко). Ирон. а Слуга; из¬
пълнител на всякакви чужди желания, капризи, поръчки. · Аз не съм мом¬
че за поръчки, не деля хората на червени и сини “, казва по този по¬
вод Паскалев. (168 чгсг, бр.6, 2002, с.10).
1446. мъжко момче <съм>. А Момче, мъж с истински мъжки ка¬
чества - характер, сглг, издръжливост, смелост, упоритост. · Ще мине ...
всичко ще мине ... Ще отидем в Банкя ... Ни терасата, срещу боро¬
вото. Ще насадя цвотя ... цяла лехи с много цветя. И трева... Зелено,
всичко ще о свежо зелено ... Чисто. И по боровете ще има пак кате¬
рички ... ще се оправиш, ти си мъжко момче. (Труд, бр.137, 2004, с.14).
601. МОНЕТА
1447. вземам {приемам) за чиста монета нещо. Книж. А Прие¬
мам нещо за пълна истина. · Това, че политиците предизборно обеща¬
ват небивалици е обяснимо, но чо народът ги взема за чиста моне¬
та е необяснимо. (168“Часа, бр.6, 2002, с.10). ' Огромен брой водещи
медии приеха скандалния материал за чиста монета и разпростра¬
ниха шокиращата информация. (Телеграф, 11.11.2016, с.16)
V Кглка от ^ски. , .
1448. плащам {отвръщам, заплащам) със същата монета. Книж.
а Отвръщам по същия начин, както сг постъпили · с мчне. · Обичаше да
се подиграва с другите, но го болеше, когато му се - плащаше със
същата монета. (Р.р.).
п МОРАЛ:
чета лекции {морал) на някого - вж. при ЧЕТА.
602. МОРЕ
♦ капка в морето - вж. при КАПКА.
1449. морето ми е до колене. Ирон. · Крайно самонадеян съм,
вярвам, че мога да постигна всичко без затруднение. · Пъргавият Стгм-
балав беше готов дг отиде не само в Търново, но и на оня свят,
стига само дг може дг се направи нещо. Труд, мъки, неволи., глад,
смърт и пр. бяха за него море 'до колоно. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.165).
Поне ги накарах да мислят, си каза Борис, че морето не е до коле¬
не}... (^Бъчварова, Земя за прицел, кн.З, с.170).
отрязвам мостовете към...
-344-
603. мост
1450. отрязвам мостовете към някого или неще. Книж. Пре¬
късвам всякакво възможности за осъществяване иа връзки с някого или
за връщане на нещо. · Докато правителството не реши проблемите
на селското стопанство, мостовете към Европа са отрязани. (Труд,
бр.74, 2002, с.15).
1451. строя (изграждам) мостове. Книж. х Създавам връзки на
сътрудничество. · ПрезиДентът строи мостове, събирс врсжДувс-
щите, пестсвя съеДинителни' тиретс межДу опонентите. (Труд,
25.03.2000). Амбицията ù е Да изграДи мостове межДу ДПС и журна¬
листите. (Труд, Бр. 109, 2004).
604. МОТ
1452. мот а мо. Книж. . Буквашо, точно (дума по дума) (при ци¬
тиране на нещо, при виждане и .под.). · Геносе Тишлер повтори мотамо
същите Думи, саме че на немски. (Вл. Даверов, Вчера, с.89).
лат. mot à mot.
605. МОТИКА
1453. пиян като мотика. Жарг. х Много пиян; пиян до Безпамет-
ност. · Непрекъснато чувам как някой се хвали, че е бил пиян като .
мотика, карал със 140 км/ч, не за 50 кинта се измъкнал. (Стандарт,
Бр.4083,2004, с.12). ‘
1454. хващам се за мотиката. А Захващам се да работя. »... сега
хората на г-жа Мезер ще трябва ' Да се хванат за мотиката, в пряк
и преносен смисъл. (Труд, бр.27, 2002, с.12).
606. МОТОРЕТКА
1455. паля (запаля) моторетката. А Жарг. Избухвам от яд. · Не
е леш човек, ама бързе пали моторетката и не знсе какви ги при¬
казва. (Р.р.). Кей пръв запали моторетката. (Н. Чолакова, Живей Бързо,
20)08, с. 3).
607. МОХИКАН
1456. последният мохикан. А Последен представител, последен
застъпник иа нещо. · Не мега да си представя как се справят обикно¬
вените левци, послеДните мохикани на селския, простия, истинския
лов. (Трета възраст, бр.37, 2017, с.35).
345 —
влизам в мрежата
п МОЩИ:
живи мощи - вж. при ЖИВ.
608. МРАВКА
♦ две мравки не могат да се разминат на челото му -
вж. при ЧЕЛО.
1457. <и> на мравката път правя {струвам, не минавам). А Мно¬
го съм добродушен, отстъпчив и кротък. · Внучката Евтима разказва -
„На мравката път прави. Може би добротата му го е довела до¬
там, че да стигне тези години.“ (Мин. год., бр. 28, 2016, с.4). Той беше
от ония - редки мъже с деликатни и нежни души., които и на мравка¬
та път правят, както народът ни казва. (Р.р.).
Ф правя от мухата {бълхата, мравката) ' слон - вж. при МУХА.
1458. сини мравки. Публ. ж Бунтуващи се редови членове на СДС.
• . „Сини мравки“ от Благоевградска област този път са се насочили
към Бакърджиев. (Стандарт, 05.12.2001, с.12).
V В началото на 2000-та година става популярен изразът „сини мравки“ за
редовите членове на Синята партия СДС, които започнаха да се бунтуват срещу ръко¬
водни дейци в партията. ’
п МРАЗЯ:
мразя <и> в червата някого - вж. при ЧЕРВО.
609. МРЕЖА
1459. влизам (падам, попадам, хващам се) в мрежата (мрежи¬
те). л Оставям се да бъда въвлечен в нещо нередно, непочтено; да бъ¬
да измамен, излъган. · Честните хора лесно влизат в мрежите на
разни мошеници и губят парите си. (Р.р).
а МРЪДВАМ:
не сй мръдвам пръста {малкия пръст) - вж. при ПРЪСТг.
610. МРЪСЕН
♦ <заедно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото>. и
бебето - вж. при БЕБЕ.
♦ мръсна игра - вж. при ИГРА.
♦ мръсни пари - вж. при ПАРА / ПАРИ.
♦ пера <мръсни> пари - вж. при ПАРА / ПАРИ.
правя мръсно на някого 646
1460. правя мръсно на някого. Жарг. А Съзнателно създавам
неприятности на някого за нещо. · Обича да прави мръсно на другите,
затова и не го обичат.. (Р.р.).
Ф с мръсна газ - вж. при ГАЗ.
а МУЗИКА:
който плаща. той'поръчва музиката - вж. при МУЗИКА.
музика за ушите ми е нещо - вж. при УХО.
п МУК:
на свети Мук - вж. при СВЕТИ.
611. МУРАФЕТ
1461. знам си мурафета. Пренебр. А. Зная си положението. · Ня¬
ма какво да ме успокояваш, че нещата ' вървят добре, много добре си
знам мурафета и виждам какъв ще е - краят. (Р.р.).
1462. показвам си мурафета. Пренебр. А Правя, направя нещо, от
което проличава какъв съм (обикн. за лоши страни, качества). · Казваха
ни, че не е стока, ама не ни се вярваше, още в - първите дни обаче той
си показа мурафета. (Р.р.).
612. МУСКУЛ
1463. показвам мускули. А Демонстрирам сила. · Колкото и да
показва мускули, управляващото мнозинство сега е крехко. (Труд,
бр.80, 2002, с.12). Според западните медии,-- за да „покаже мускули“
на Балканите - една от зоните, където руският авторитет все още
затъмнява американския. (168 часа, бр.25, 2001, с.35).
613. МУХА
1464. броя мухите по тавана. Ирон. А Безделнича, нт върша ни¬
що. · Главата на - семейството лежи на дивана и брои мухите по
тавана. (Труд, бр.139, 2001, с.4).
Ф имам мухи (бръбари) в главата си - вж. при ГЛАВА.
1465. като муха без глава. . Неодобр. ж За начин на действие и
поведение - безпомощно, безцелно, безсмислено. · Докога ще ви гласу¬
ваме, а вие ще ни се въртите напред като мухи без глави. (Уикенд,
бр.9, 2017, с.ЗЗ). Останали без работа, уволнените се щураха като
мухи без глава из улиците. (Р.р.).
-3 347·
на мушката съм нг някого
1466. като конска муха. Неодобр. а Нахално, досадно натрапвам
присъствието си. · Не мога дг понасям досадниците, особено ония от
тях, иaцто лепнат ли се веднъж зг тебе, не те оставят на мира
като конска муха.■ (Р.р.). .
1467. лапам мухите. Ноодобр. · Губя си времето в бездействие.
· Вместо дг ходи На училище, лапаше мухи по кафенетата. (Р.р.).
1468. правя от мухата (бълхата, мравката) слон. Шег.-ирон
À Силно преувеличавам нещо, придавам голямо значение на нещо незна¬
чително. · Ядосана съм, защото никой от тези,, които откраднаха
милиарди, няма да теглят такива последици ... “- каза Поптaдaрaвг
.в единственото си телевизионно интервю до момента, в което на¬
хока модиито, че са „направили от мухата слон“. (Уикенд, бр. 12, 2017,
с.411. Един от любимите и номера о дг прави от мухата слон.
(Уикенд, бр.22, 2017, с.ЗЗ). .
Правя от мухата слон“ е старогръцка поговорка, най-рано срещана
в съчинението на старогръцкия писател-сатирик Лукигн „Възхвала на мухата“, в което
се потвърждава фолклорният характер на израза , ·ο аз прекъсвам моето слово,
макар чо още много бих могъл да кажг, за -дг не помисли някой, чо гз, като в
поговорката, правя от мухата слон.“[ЕС[.
♦' пускам бръмбар<и> (муха<и>) в главата ни- някого -
вж. при БРЪМБАР. .
1469. пускам муха. а Разпространявам някаква лъжлива новина. ·
Слод кгто пуснал Ворчо тая муха, наморил, чо не е добре да се губи
време. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.642). Не бе трудно да отгатнем, чо
ще да му е пуснал мухата, именно тоя, който в случая би бил неза¬
меним. (К.Христов, Ад в Рая, e.^ß).
о МУЦУНА:
натривам (натърквам, нажулвам) носа (муцуната) нг някого -
вж. при НОС.
614. МУШКА
1470. на мушката (прицела) съм на някого. А Преследван съм
незаслужено от някого. · Дебна- го, - дебнг и накрая сам му падна на
мушката. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, сЛЙ). На мушката е ли¬
дерът на опозицията.. (Мин. год., бр.51, 2017, с.П).
V От спортната стрелба.
пълна мъгла
- 348 -
615. МЪГЛА
Ф вятър и мъгла - вж. при ВЯТЪР.
1471. пълна мъгла, а Съвсем ееясее; няма никаква яснота. · Но
рамковият договор за 2004 г. още не е подписан. Пълна мъгла. (Труд,
бр.12, 2004, с.З).
п МЪЖ:
барабар Петко с мъжете - вж. про ПЕТКО.
мъж под чехъл - вж. при ЧЕХЪЛ.
616. МЪЖКИ
1472. мъжка Гана. а За момоче оли жена, които имат външност
оли поведение иа момче, на мъж. ♦ Много, много не се закачай с нея.,
защото каквато си е мъжка Гана, току виж те нсперДашилс. (Р.р.).
Ф мъжко момче <съм> - вж. при МОМЧЕ.
Ф -сърце—мъжко не трае - вж. при СЪРЦЕ.
0 МЪК:
ни гък, ни мък - вж. при ГЪК. _
617. МЪКА
1473. адски мъки, а Непоносимо страдания. · Жертвите на атен¬
тата загинаха в аДски мъки. (Р.р.).
за БиБлейскоте текстове . озраз (напр. Пс. П4 - „Смъртни
болки ме обзеха., адски мъки ме постигнаха“) още в тях се утвърждава с днешното со
значение, с което преминава в книжовния език . като фразеологична единица.
Ф с триста зора (мъки) - вж. при ЗОР.
1474. танталови мъки. X Тежки страдания заради невъзможност¬
та да се постогее желаното, макар на пръв поглед то да изглежда напълно
постижимо. · Беше от ония посредствени хера, които с танталови
мъки се мъчеха Да постигнат желаната Диплома на висшист. (Р-р.).
стадогръцката митология, според която царят на Фригия Тантал Бил
любимец на боговете. Те често го канело на своите пиршества, . ио той от многото
почести се възгордял, затова Бол наказан. Изпратен в ада, той Бол обречен на вечна
жажда о глад, макар. че Бил потопен до гърло във вода, а над главата му восели клони
с разнообразни плодове. Щом обаче се навеждал към водата, тя отстъпвала от него,
щом протегнел ръка към плодовете, те се издигало нагоре.[ЕС].
1475. ходя по мъките. / ходене по мъките. Книж. Л Преминавам
през много неприятности, страдания и озпотания. · От пролетта на 1994
- 349 -
мълча като царедворец.
г. ... ходим по мъките в искане - на законова регламентация на нашата
дейност. (Труд, 12.02.2004, с.З). С голямо ходене по мъките ни беше
върната гора в местността Шумата край с. Чавдарци, община Ло¬
веч, уж в реални граници. (168 часа, бр.7, 2002, с.б). След ходене по 'мъ¬
ките му я връщат, за да я отнемат по-късно. (Труд, бр. 333, 2002, с.24).
е с много стар произход, свърз'ан е с широко известното апокрифно
сказание „Ходент на Богородица по мъките“, преведено от гръцки още в старобългар-
скатаепоха.
о МЪКНА:
нося (мъкна) на гърба (плещите) си някого или нещо -
вж. при ГРЪБ.
618. МЪЛНИЯ
Ф гръм и мълнии - вж. при ГРЪМ.
1476. като мълния (светкавица). А За мисъл или действие - с
невероятна бързина. · Тая дързостна постъпка на А. Кънчева, която
на минутата още се разпространи из целия град, като молний ' пора¬
зи мало и голямо. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.94). Като мълния в съзна¬
нието му премина споменът за един друг кошмар, преживян от него
в детството. (Р.р.).
В би&птйските текстове изразът е използван със значение ‘неочаквано, с
изключителна бързина, сила и яркост' (напр. Мт. 24:27 „както светкавица излиза
от изток и се вижда на запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески“).
619. МЪЛЧА
Ф като .риба (мълча) - вж. при РИБА.
♦ <мълча> като бик - вж. при БИК.
1477. <мълча> като комунист на разпит. Публ. Ирон. А Упори¬
то мълча, без да може да ми се изкопчи дума от устата. · О, родният
депутат е с права - той може да ходи, когато си ' иска на работа, но
може и - да не ходи. ...- Може да се изказва, да тропа по банките, но
може да си мълчи като царедворец пред царя си. Доскоро се казва¬
ше „като комунист на разпит“. (Труд, бр.139, 2004, с.15).
близкото минало идеологема за идейната твърдост на кому-
ниста при разпит в полицията, намерила най-синтезиран израз в баладата на В. Ан¬
дреев „Балада за комуниста“.
1478. мълча като царедворец пред царя си. Публ. Ирон. А Упо¬
рито мълча, без да може да ми се изкопчи дума от устата. ♦ О, родният
мърша в стадото
- 350 -
депутат- е с права — той може да ходи-, когато си иска на работа. но
може и да не ходи-. ... Меже да се изказва, дс тропа по банките, но
може да си мълчи като цареДворец преД царя си. Доскоро се казва¬
ше „като комунист на разпит“. (Труд, бр.139, 2004, с.15).
V Актуализиран вариант еа горния фразеологизъм, съобразно настъпилите
политическо промени в периода еа демокрация о новите политическо реалности.
п МЪЛЧАНИЕ: .
мълчанието на агнетата - вж. при АГНЕ.
□ МЪРСЯ:
мърся (цапам) си ръцете - вж. при РЪКА.
а МЪРТЪВ:
мъртва буква - вж. при БУКВА.
мъртва душа - вж. при ДУША.
мъртва хватка - вж. при ХВАТКА.
мъртво вълнение - вж. при ВЪЛНЕНИЕ.
ни жив, ни мъртъв (умрял) - вж. при ЖИВ.
по-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв - вж. при КУЧЕ.
о МЪРФИ:
по закона на — Мърфи - вж. при ЗАКОН.
620. МЪРША
1479. мърша в стадото. /— всяко стадо си има мършата. —А Някой,
който с действията или поведението си позори хората от своята среда. ·
Вчерс ебсче Данъчните шефеве признсхс за мършата в стаДото.
Оказва се, че си имали цяла - банДа блюстители на финснсевия реД,
които не били Друго, а- ДеДесари, замесени в афера за източване на
11 млн. левс - от ДДС. (Труд, бр.104, 2004, с.1).
621. МЪТЕН, МЪТЯ!
, 1480. вземат ме мътните, а Изпадам в умопомрачително състоя¬
ние оли в особен унес, в който околните престават да съществуват. · Гле¬
дайте само да не ме вземат мътните, тогава стсвс лошо (Р-Р.)·
V Във фолклора дяволът, бесовете още се нарочат „мътните“.
Ф ловя риба н мътна вода - вж. про РИБА.
1481. мътна и кървава. А За някаква работа или ситуация - запле¬
тена о объркана, изход от която не се вижда. · Сега ситуацията е мът¬
на и кървава, всички са настръхнали, никой не меже да каже как ще
се развият събитията в бъДеще. (Р.р>)).
-3 551 -
с каквата мярка мериш, с ...
♦ мътно време / мътни времена ! смутни времена -
. вж. при ВРЕМЕ.
1482. мътя водата {водите) на някого или нещо. à 1. На някого.
Умишлено действам във вреда на · някого. · В последно време си имгм
неприятности в службата, чувствам, че някой ми мъти водата, но
не мога дг ргзбера кой и згщо, (Ер.). А 2. Нг някое място. Предизвик¬
вам безредици, размирици, сея смут. · В училището някои мътят води¬
те, рушат дисциплината, настройват учениците, подтикват ги към
ргзни секти., Това на добро нямг да излезе, (Р.р.).
п МЪТЯ2:
дяволите мътят в някого - вж. при ДЯВОЛ.
♦ мътя главата (ума, акъла, мозъка) на някого -
вж. при ГЛАВА.
622. МЮНХАУЗЕН
1483. барон Мюнхаузен. Ш^-ирон. а Безобиден фантазьор и са¬
мохвалко. · През безкрайния български демократичен преход бълга¬
рите се нагледаха на политици, които, за разлика от бозобидност-
тг нг своя литературен двойник Барон Мюнхаузен., се хвалеха с „ ве¬
ликите си идеи “ зг развитие и цъфтеж на стрината,, но нищо не
осъществиха, г само я водеха към дъното,■ (Р.р.).
нг немския писател Рудолф Ерих Распе в романа му „Приключенията
на барон Мюнхаузен“ (1786 г.), в който са представени „правдивите“ разкази нг
Мюнхаузен за неговите фантастични пътешествия и невероятни военни и ловджийски
приключения. '
623. МЯРКА
1484. вземам мярката нг някого. А Разправям се беацеаемлннл' с
някого, като го наказвам или отстранявам. · Ако продължава да ме пре¬
дизвиква с подигравките си, набързо ще му взема мярката. (Р.р.).
♦ драконовски мерки {закони) - вж. при ДРАКОНОВСКИ.
1485. с каивато мярка мериш9 с такава ще ти се отмери. Книж,
А Както постъпваш с другите, така ще постъпят й с тебе. · Всяко прави¬
телство згпочвг мгндгтг си с цялостна подмяна на държавните
служители., г когато дойде следващата политическа партия на власт
и започне да прави същото, се вдигат кански ревове за политическа
метла, забравяйки древното предупреждение „ с каквато мярка ме¬
риш, с такава ще ти се отмери“. (Р.р.).
замръзвам на мястото си
— 352 —
V Фразеологизмът ст използва и ж в осъвременени кратки варианти „меря с
еднаква мярка“. „меря със същата мярка“. Пълният прототип на израза води
началото си от евангелските текстове (напр. Мт. 7:2 ~ , Jie съдете. за да не бъдете
съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв - ще бъдете съдени; защото; и с
каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“).
624. МЯСТО
♦ болно<И0> място на някого - вж. при БОЛЕН.
1486. замръзвам на мястото си. А Оставам напълно неподвижен
от силна изненада. · Присъстващите замръзват по местата си. Ва¬
силев излиза от залата за 15 минути. (Труд, бр.64, 2002, с.1). Присъст¬
ващите слушатели., към които се отправях да питам, такъв смях
подигнаха, щото замръзнах на мястото си от срам. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.86).
♦ място под слънцето - вж. при СЛЪНЦЕ.
1487. не мога да си намеря място. — Обхванат съм от някакво
силно чувство и не мога да се успокоя, да стоя спокойно. · Ала юбилеят
се отлага и оня ми ти Малчо не може да си намери място от яд.
(К.Христов, Ад в Рая, с.126).
1488. поставям на място някого, ж Вразумявам някого, принуж¬
давам го да ст държи както трябва, да си гледа работата. · И когато
очаквах;, че Корнелия Нинова ще ги постави на мястото с призива
„България да не бъде използвана за плацдарм... “ тя не посмя да до¬
върши изречението и не изрече двете - сакрални думи „ срещу Русия “
(Мин. год., бр.43, 2017, с. 13). Наистина още от самото начало я пос¬
тавили на мястото ù - разпределили я в театър за деца-, с една
дума - вяка жаба да си знае гьола. (Ел.Рязанов, Незавършена рав¬
носметка, с.337).
1489. тъпча на едно място. х Не се развивам, не напредвам, в
застой съм. · Мира 'не спира да се „развива“ макар отстрани да си
личи. че тъпче на едно място в продължение на дълги календарни
години. (Уикенд, бр.23, 2014, с.31). Не че Памук е лош писател, но кни¬
гите му са интересни до 15-та страница и започва да тъпче на мяс¬
то, (Стандарт, 12.08.2009, с.18).
п МЯТАМ:
мятам {хвърлям) белтъци - вж. при БЕЛТЪК.
мятам палачинки - вж. при ПАЛАЧИНКА.
- 353 -
по навик
н
П HÀ:
на ти си куклите, дай си ми парцалките - вж. про КУКЛА.
п НАБИВАМ:
набивам обръчите на някого - вж. при ОБРЪЧ.
набивам табаните - вж. при ТАБАН.
о НАБИРАМ:
набирам скорост - вж. при СКОРОСТ.
п НАБИТ:
имам набито око - вж. про ОКО.
п НАБУТАМ:
набутам н батака някого или нещо — вж. про БАТАК.
а НАВЕДЕН:
с наведена глава - вж. про ГЛАВА.
625. НАВИК
1490. по навик. А Несъзнателно; в съответствие с обичайния, пос¬
тоянния начин на действие, еа поведение при някаква ситуация. · Звънна
се на врата и аз по навик отивам да отворя и чак тогава осъзнавам,
че съм полугол. (Р.р.).
а НАВИРАМ —(СЕ):
вра (навирам) се н краката на някого — вж. при КРАК,
навирам н земята някого — вж. при ЗЕМЯ.
навирам н миша дупка някого — вж. при ДУПКА.
навирам н очите на - някого нещо - вж. при ОКО.
навирам се н огъня - вж. при ОГЪН.
навирам се н ръцете на някего — вж. при РЪКА.
навирам се под носа на някого — вж. при НОС.
наострям (навирвам) гребена - вж. при ГРЕБЕН.
пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата (носа) в нещо —
вж. при ГАГА.
с навирени рога - вж. при РОГ.
вземам навътре нещо
- 354 -
п НАВИРВАМ / НАВИРЯ:
виря нос / виря {навиря) си носа - вж. при НОС.
навирвам рога - вж. при РОГ.
наострям {навирвам) гребена - вж. при ГРЕБЕН.
а НАВИРЕН:
с навирени рога - вж. при РОГ.
п НАВИСОКО:
хвърча нависоко - вж. при ХВЪРЧА.
п НАВЛАЖНЯВАМ:
навлажняват <намокрят> ми се очите - вж. при ОКО.
626. НАВЪТРЕ
1491. вземам навътре нещо. А Проявявам силна чувствителност,
дълбоко се засягам и обиждам от нещо; обиждам се, засягам се. · Всяка
забележка вземаше навътре и с дни я преживяваше. (Rp.).
п НАГАЗВАМ:
в дълбоки води {се хвърлям, нагазвам) газя - вж. при ВОДА.
627. НАГОРЕ
1492. нагоре-надолу. А Във всички посоки, нг едно или друго мяс¬
то. · В стола се нареждахме кгто овце за доене, Джо тропосвгшо
нагоре-надолу по редиците и ни покарваше към шуберг ... (Вл. Дгве- ·
ров, Вчера, с.ЗЗ).
1493. вървя {тръгна) нагоре. Книж. А 1. За човек - израствам,
развивам се, подобрявам материалното сг състояние; напредвам служебно.
· Гледам го и му се радвам, върви нагоре момчето, ще стане голям
човек от него. (Р.р.). А 2. За цена - поскъпва, повишава се. · През послед¬
ните седем-осем години цените станаха истински алпинисти, само
нагоре вървят (Р.р.).
♦ от лъв нагоре - вж. при ЛЪВ.
п НАДАВАМ:
давам {надавам) ухо - вж. при УХО.
п НАДИГАМ:
надигам глава - вж. при ГЛАВА.
а НАДМИНАВАМ:
надсиачам {надминава) себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
- 355 —
ннадыги «ИйШИИРКк
□ НАДНИЧАМ:
(надничам) през ключалката - вж. при КЛЮЧАЛКА.
628. НАДОЛУ
1494. вървя (тръгна) надолу. . Книж. А 1. За човек - изоставам в
развитието си, обеднявам. · От години вече кариерата му върви надолу,
ако това продължи, чака го лоша съдба. (Р.р.). А 2. За цена - поевтиня¬
ва, снижава се. · От известно време цените на петрола тръгнаха на¬
долу, това е добър шанс за икономическия развой на. страната. (Р.р.).
♦ нагоре-надолу - вж. при НАГОРЕ.
Ф с главата надолу - вж. при ГЛАВА.
п НАДСКАЧАМ:
надскачам (надминава) себе - си - вж. при СЕБЕ СИ.
надскачам ръста (боя) си - вж. при РЪСТ.
п НАДУВАМ -/ НАДУЯ:
вдигам платна / надувам платна - вж. при ПЛАТНО.
надувам гайдата - вж. при ГАЙДА.
надувам някакъв балон - вж. при БАЛОН.
надуя (дуя) перки - вж. при ПЕРКИ.
п НАДУШВАМ:
краставите магарета през девет баира се надушват -
вж. при МАГАРЕ.
629. НАДЪЛГО
1495. надълго и <н«>широко. А С най-голтми подробности, мно¬
го подробно и обстоятелствено. · Нямаше нужда да говоря по тая част
надълго и широко, която беше от компетентността на адютантина
ми Григора.. Той се намираше ни на небето. ни на земята-, хвалеше
ме до облаците. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.241). .
а НАДЯВАМ:
надявам маската на нещо - вж. при МАСКА.
окачам (надявам, увесвам) воденичен камък на шията (врата)
на някого - вж. при КАМЪК.
п НАДЯВАМ СЕ:
надявам се като вдовица на ерген - вж. при ВДОВИЦА.
п НАДЯСНО:
наляво и надясно - вж. при НАЛЯВО.
гледам накриво някого
— 356 -
п НАЕМ:
давам си задника под наем - вж. при ЗАДНИК,
душа под наем нося - вж. при ДУША.
п НАЖУЛВАМ:
натривам (потърквам, нажулвам) носа (муцуната) на някого -
вж. при НОС.
о ■ НАЗАД:
вземам си думите назад (обратна) . - вж. при ДУМА,
връщам лентата <назад> - вж. при ЛЕНТА.
п НАКАРАМ:
кой '' дявол ме накара - вж. при ДЯВОЛ.
о НАКЛАНЯМ:
везните <се> накланят (<се> наклоняват) нанякъде -
вж. при ВЕЗНИ.
накланям (наклонявам) везните - вж. при ВЕЗНИ.
□ НАКРАЙ:
накрай (накрая на) света - вж. при СВЯТ.
630. НАКРИВО
1496. гледам накриво някого, А Отнасям се враждебно с някого;
сърдит съм. · В крайна сметка избират Трифон Иванов, но оттогава
двамата се гледат накриво. (Уикенд, 39,03.2012, с.90). От известно■
време ме -гледаш накриво, но не мога да си обясня защо. (Р.р.).
а НАКЪДЕ:
накъде духа (вее) вятърът - вж. при ВЯТЪР.
□ НАКЪДЕТО:
кой накъдето види - вж.· при КОЙ.
накъдето ме отвее вятърът - вж. при ВЯТЪР.
п НАЛАПАМ / НАЛАПВАМ:
налапам (налапвам) юмрука на някого - вж. при ЮМРУК.
п НАЛИВАМ
в стари съсъди наливам жива вода - вж. ■ при ВОДА.
краката ми се наливат с олойо - вж. при КРАК.
наливам масло в огъня - вж. при ОГЪН.
наливат ми се устата - вж. . при УСТА.
преливам (наливам) от пусто в празно - вж. при ПУСТ.
— 357 —
използвам намалението
631. -НАЛЪМ
1497. когато цъфнат налъмите. x Никога.. ♦ Кунева клати няка¬
къв безсмислен закон за корупцията по висшите етажи- който ще
проработи- когато цъфнат налъмите. (Ретро, бр.34, 2016, с.12).
632. НАЛЯВО
1498. наляво и надясно. ж 1. За пространствено разположение -
навсякъде, по всички страни, по всички посоки. · Наляво и надясно, на-
където и да погледнеш около себе си-, виждаш една безкрайна рав¬
нина. (Р.р.). А 2. За разпространение на нещо сред хората - всички, пред
всички. · След смъртта на Андрей тя алармира наляво и надясно, че
се отказва от всичко, но колкото и да съм я молила, тя не го оформи
юридически. (Уикенд, бр.23, 2014, с.22). Жената на Каравелов не по¬
нася наглото отношение към жените на - Стамболов.- който се хвали
наляво' и надясно с похожденията си. (Уикенд, бр.4, 2017, с.67).
а НАЛЯГАМ:
налягам си дирника - вж. при ДИРНИК.
натискам {налягам) си парцалите -
вж. при ПРАРЦАЛ / ПАРЦАЛКИ.
п НАЛЯГАНЕ:
въздух под налягане - вж. при ВЪЗДУХ.
п ж НАМАЖА:
с мед да го намажеш {мажеш) - вж. при МЕД.
633. НАМАЛЕНИЕ
1499. използвам намалението. Жарг. А Възползвам ст от нто-
чаквано създала се благоприятна възможност за извършване или получа¬
ване на нтщо. · Прожектираха безплатно филма за ученици и ние
използвахме намалението да го видим,. (Р.р.).
о НАМЕРЯ / НАМИРАМ (СЕ):
намеря {намирам) вратичка - вж. при ВРАТИЧКА.
намеря {намирам) себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
намирам му колая - вж. при КОЛАЙ.
намирам си кръстника - вж. при КРЪСТНИК.
намирам си майстора - вж. при МАЙСТОР.
намирам {хващам) цаката на някого или нещо - вж. при ЦАКА.
напипвам {намирам) дамара на нещо - вж. при ДАМАР.
<вървя> по иаиадллншцетл
-3 35- -
(не зная, не мога да разбера) на кой свят съм (се намирам) -
вж. при СВЯТ.
не мога да си намеря място - вж. При МЯСТО.
п НАМИРИСВАМ:
' работата намирисва (се размирисва) - вж. при РАБОТА.
и НАМОКРЯМ:
навлажняват <намокрят> ми се очите - вж. при ОКО.
634. НАНАДОЛНИЩЕ
1500. <вървя, търкалям се> по нанадолнището. А Нещо се раз¬
вива все по-зле и по-зле, става все по-лошо и по-лошо. · ' Моралът на
младите върви по нанадолнището и нищо добро не чака общество¬
то ни. (Р.р.).
635. НАОПАКИ
1501. тръгвам (отивам) наопаки. А Тръгвам в ' развитието сг не в
очакваната посока, а в противоположната, обикновено към по-лошо. · · От
известно време животът ми тръгна наопаки, нищо не става така
както ми се иска. (Р.р.).
п НАОСТРЯМ:
наострям (навирвам) гребена - вж. при ГРЕБЕН.
636. НАОЧНИЦИ
1502. <като> <кон> с наочници съм. X Ограничен съм, не виж¬
дам нещата в, тяхната широта; с много тесни интереси или ограничени
разбирания съм и не се интересувам от нищо друго, не се съобразявам с
нищо друго. · Нищо не може да го нгкгрг дг приеме новото, като
кон с наочници,' той върви само по отъпкания път и' не вижда, чо
животът коронно со о променил, чо хоргта сг други, че нравите сг
други., че ценностите сг други. (Р.р.).
637. НАПЕЧЕНО
1503. става напечено. X Нещата се развиват застрашително, съз¬
дава се напрежение, пораждат се сериозни затруднения. · Става напе¬
чено. Тогава изведнъж се връща страхът. (168 чгсг, бр.25, 2001, с.27).
Междувременно в зглгтг става все по-напечено. (168 чгсг, 19¬
26.12.2003, с.23). За сините започна да става напечено, затова в пуб¬
- 359 -
търкам нара
личното пространство БСП активно атакува правителството. (168
часа, 25-31.01.2002, с.13).
о НАПИПВАМ:
напипвам (намирам) дамара на нещо - вж. при ДАМАР.
638. НАПОСОКИ
1504. стрелям напосоки. А Действам с налучкване, като разчи¬
там на късмета си. · Знаеше ли отговора на въпроса или просто стреля
напосоки и улучи? (Р.тр.).
□ НАПРАВЯ:
<и> две крачки не мога да направя сам - вж. при КРАЧКА.
<ия>правя на бъзе и коприва някого - вж. ■ при БЪЗЕ.
направя на гъз някого - вж. при ГЪЗ.
направя на салата някого - вж. при САЛАТА.
правя (направя) магаре на някого - вж. при МАГАРЕ.
правя (направя) мечка на някого - ■ вж. при МЕЧКА.
правя (направя, стана) на мат и маскара някого или нещо -
вж. при МАТ.
разбивам (направя) на пух и прах - вж. при ПРАХ.
труп ме прави (направи) - вж. при ТРУП.
п НАПРЕД:
давам пълен напред - вж. при ПЪЛЕН.
с рогата напред - вж. при РОГ.
Q НАПРЕЖЕНИЕ:
свалям градуса <на напрежението> - вж. при ГРАДУС.
п НАПРЯГАМ:
напрягам сивите си клетки - вж. при КЛЕТКА.
п НАПУСКАМ:
напускам <потъващия> кораб(«) - вж. при КОРАБ.
п НАПУШВАМ:
напушва ме (на) смях - вж. при СМЯХ.
639. НАР
1505. търкам нара. Жарг. а Лежа в затвор. · 30 дни търкаш
нара в комшийски затвор, ако минеш на червено в Белград. (Стан¬
дарт, бр.6209, 2010).
виждам се натясно
-360
.и НАРОД:
слуга ■ на народа ' - вж. при СЛУГА.
п НАРОДЕН:
глас народен - глас божи - вж. при ГЛАС,
нося се като народна песен - вж. при ПЕСЕН.
п НАРУШАВАМ:
(нарушавам, прекрачвам) добрия тон - вж. при.ТОН.
п ■ НАС:
не на мене (нас) тия ' <номера> - вж. при ТИЯ.
след нас - потоп / след нас ако ще и потоп - вж. при ПОТОП.
о НАСАЖДАМ: ~
насаждам на пачи яйца някого - вж. при ЯЙЦЕ.
п НАСТРЪХВАМ:
изправят ми се (настръхват, щръкват) косите - вж. при ' КОСА.
настръхват ми космите на главата - вж. при КОСЪМ.
п НАСТЪПЯ/ ■ НАСТЪПВАМ:
настъпвам по. мазола някого - вж. при МАЗОЛ.
ще настъпи втори потоп - вж. при ПОТОП.
п НАТИКАМ:
притискам (натикам) в ъгъла някого - вж. при ЪГЪЛ.
□ ■ НАТИСКАМ:
натискам (налягам) си парцалите -
вж. при ПРАРЦАЛ / ПАРЦАЛКИ.
притискам (натиквам) в ъгъла ■ някого - вж. при ЪГЪЛ.
п НАТРЕСА СЕ:
натреса се на главата на някого - вж. при ГЛАВА.
п НАТРИВАМ:
натривам (натърквам, нажулвам) носа (муцуната) на някого -
вж. при НОС.
а НАТЪРКВАМ:
натривам (натърквам, нажулвам) носа (муцуната) на някого -
вж. при НОС.
640. НАТЯСНО
1506. виждам се натясно. X Силно съм притеснен от неочакван
развои на нещо, което ме принуждава да действам без възможност за
-661
до небесата
избор. · Вълците подгониха сърната. Като се видя натясно, тя се
хвърли в реката да търси спасение и тук беше краят ù. (Р.р.).
1507. поставям натясно някого, ж Поставям някого в неудобно
положение или го принуждавам да върши нещо против желанията и воля¬
та си. · Откритите въпроси го поставиха, натясно и той беше при¬
нуден да признае вината си за сегашното положение. (Р.р.).
641. НАЧАЛО
1508. началото на края. А Когато нещо започва да се руши, да
върви към своя край. · Президентските избори станаха начало на
края на правителството на Бойко Борисов. (Р.р.).
V Калка от фр. c’est le commencement de ж la fin. Изразът става популярен през
Наполеоновата епоха, когато проличава нейният залез. Истинският автор ж на израза
обаче е Шекспир. В неговата пиеса „Сън в лятна нощ“ един от героите перифразира
репликата „това е истинският край на нашето начинание“ в „Това е началото на -
нашия край“.[ЕС].
п НАЧИН:
по втория начин - вж. при ВТОРИ.
642. НАЧИСТО
1509. на чисто съм с някого. А Нямам нищо скрито, нищо неясно в
отношенията си с някого; отношенията ми с някого са ясни, не са обреме¬
нени от някакви зависимости. · След развода отношенията - ни с бив¬
шия ми съпруг са на чисто, той не може да има никакви претенции
към личния ми живот,. (Р.р.).
□ НАШ:
нашего брата - вж. при БРАТ.
п НАШИРОКО:
надълго и <на>широко - вж. при НАДЪЛГО.
643. НЕБЕ/НЕБЕСА
1510. до небесата {небето). А 1. ж. За възхвала - прекалтно много,
без мярка. · Тогава той влиза от филм във филм и славата му е Но
небесата. (Мин. год., бр.4, 2017, с. 13). Започне ли да говори за жена
си. възнасяше я до небесата.. (Р.р.). А 2. За викане, плачене - извънред¬
но силно. · Капризно дете беше, не му ли угодяха в нещо, надаваше
рев Но небесата,. (Р.р.).
V Изразът развива значение ‘извънредно много. извънредно силно' още в
<кгто> паднал от небето
362 -
библейските текстове, в които твърде често се използва (напр. 1 Цгр. 5:12 - „писъкът
нг гргдг се издигаше до небеса“). От тях преминава и в книжовния език.
♦ като гръм от ясно небе - вж. при ГРЪМ.
1511. <иато> паднал от небето. а Силно изненадан от нещо (обикн.
общоизвестно, което е неочаквано за него, не' го знае, за соето..■ не е чул). ·
Виж, спрямо главорезите от ИДИЛ Класната от Берлин и овроно-
менклатуратг сг доста no-нежни и продължават- дг се правят на
паднали от небето пред заплахата за живота на европейските граж¬
дани.. (Мин. гОд., бр. 6, 2017, с.9).
1512. на седмото небе (съм). л Чувствам се много добре, много
съм щастлив; във висша степен на радост и блаженство съм. · Танцьор¬
ката Камелия в момента буквално била на седмото небе, че се раз¬
вежда с шгвливия Илиян, тъй кгто изплакали тонове сълзи покрай
безбройните му забежки. (Уикенд, бр. 51, 2016, ·с. 11). Бабата е на сед-
мото небе от щастио, непрекъснато се грижи за малкото и го даря¬
ва с цялата си обич. (Галерия, бр.25, 2017, с.8).
V Пъавоизточнис нг из^г е съчинението „Зг нчбето“ на стадогръ^ия фило¬
соф Аристотел, който говори за устройството на небесния свод. Той смятал, че небето
се състои от седем неподвижни кристални сфери, нг които сг разположени звезди и
планети. Митът зг седемте небесни сфери намира отражение и в религиозните учения
- в християнската книжнина, в Коргнг. Във Второто послание на апостол Павел до
Коринтяни (гл. 12:2-4) се говори зг човек, отнесен до третото небе, където е раят^.
Според ислямската традиция пък гнгел донася Корана от ' седмото нчбе.[ЕС].
1513. не съм ни на небето. ни на земята. а Много съм {^азвълну-
ван от радостни преживявания. · Нямаше нужда да говоря по тая част
надълго и широко, която беше от компетентността на гдютантинг
ми Григора. Той се намираше ни на небето, ни на земята., хвглеше
ме до облаците. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.241). А Намирам се в крайно
изнервено състояние. · Вуйчо му не бил ни на небето, ни на земята.
Той си късал парцалите и сам не смеел да се подаде из гргдг зг
постъпката нг своя - внук. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.43).
1514. пада ми от небето нещо. · Получавам нещо наготово, без
усилие. · В най-тожкия период от живота ми, когато - бях стигнал до
пълно отчаяние, сякаш от небето ми падна едно наследство, коото
ми помогна дг уредя по-нататък живота си. (Р.р.).
1515. под открито небе. а 1. Навън, нг открито. · Под открито небе
беше подродонг изложба на селскостопанска техника. (Р.р.). А 2. Без
подслон, без дом. · Големият пожгр остави под открито небо няколко
семейства, които вромонно бяха приютени от близки и роднини. (Вр.).
Ф свалям (снемам) звезди</не> <от небето> - вж. при ЗВЕЗДА.
- 363 -
самата невинност
о НЕБЕСЕН:
ангел небесен - вж. при АНГЕЛ.
<живея> като птичка божия / <живея> като небесните птици -
вж. при ПТИЦА ! ПТИЧКА / ПТИЧЕНЦЕ.
манна небесна - вж. при МАННА.
небесен владика - вж. при ВЛАДИКА.
<цялото> небесно</ио> войнство - вж. при ВОЙНСТВО.
644. НЕБИТИЕ
1516. потъвам (отивам) в небитието. Книж. А Преставам да
съществувам, изчезвам; оставам в пълна забрава. · За разлика от бив¬
шия посланик в Индия обаче те директно ще потънат в небитието,
откъдето всъщност се. появиха. (168 часа, бр.37, 2002, с.13).
о НЕБРАН:
<оказвам се> в небрано ■ лозе - вж. при ЛОЗЕ.
п НЕБЦЕ:
езикът ми прилепва (залепва) о небцето - вж. при ЕЗИК.
а НЕВЕРЕН / НЕВЕРНИК ! НЕВЯРВАЩ:
неверник (неверен, невярващ) Тома / Тома Неверни -
вж. при ТОМА.
645. НЕВИННОСТ
1517. самата невинност. Ирон. х Човек, който се представя за не¬
винен и ^е не знае и е непричастен към нещо нередно. · Всички са корум¬
пирани и мръсници. според него, а той е самата невинност. (Р.р.).
п НЕВЪОРЪЖЕН:
и с невъоръжено око се вижда - вж. при ОКО. .
п НЕГО:
пия от кладенеца и плюя в него - вж. при КЛАДЕНЕЦ.
п НЕГОНЕН:
гузен негонен бяга - вж. при БЯГАМ.
а НЕЖЕН:
нежният (слабият, прекрасният) пол - вж. при ПОЛ.
а НЕНАКАЗАН:
няма ненаказано добро - вж. при ДОБРО.
воина на нерви
-64
и НЕНАПИТ:
света вода ненапита - вж. при СВЕТИ.
п НЕПИСАН:
неписан закон - вж. при ЗАКОН.
646. НЕРВИ
1518. война на нерви. Книж. ж Състояние на напрежение, създа¬
дено от непреки враждебни действия, с които ст цели да ст сломи морал¬
ната сила на противника. · Темата за войната няма начин да не е на¬
мек за петте наши заложници там. Така че войната на нерви и на
рекет за нас ще продължи, (168 часа, бр.22, 2004, с.2). От години те
водят война на нерви,, за да ни изкарат от равновесие и да направим
грешен ход. (Р.р.).
V Първоизточник на израза стават думи на германският фелдмаршал Паул
Хиндербург, казани от него в началото на Първата световна война (1914 г.) пред
кореспондента Паул Голдман дойната с Русия сега е преди всичко въпрос на нер-
ви.“]ЕС]. ‘
1519. железни нерви. А Хладнокръвност, спокойствие, овладени
чувства. · Както стана ясно, трябва да имаш железни нерви, за да
си в парламента. (Стандарт, 2010).
1520. игра на нерви. Книж. А Съзнателно провокиране на нервно
напрежение. · Вътрешният министър спечели точка и показа, че не е
капо в играта на нерви. (168 часа, бр.11, 2002, с.24).
1521. <изкарвам> извън нерви някого, Книж. Л Състояние на
неовладян гняв. · Зарчев, когото царистите подкрепят с половин ус¬
та, не - стана член на партията НДСВ и това изкарало извън нерви
Панайотов. (168 часа, бр.37, 2002, с.11). „Ти да мълчиш там“, сочи тя
с пръст към него и изглежда наистина извън нерви. ■ (168 часа, бр.25,
2001, с. 13).
1522. изпускам си нервите. А Давам израз на яда си и казвам
нтща, за които съжалявам. · Дори вечно усмихнатият кмет Софиянс-
ки си изпусна нервите и обяви „софиянци издържат държавата“
(Труд, бр.79, 2002, с.11). Пръв Герджиков си изпусна нервите, като
заплаши в края на миналата година, че си дава оставката, ако депу¬
татите от НДСВ не започнат да присъстват на заседанията. (168
часа, 25-31.01.2002, с.9).
1523. калявам нервите на някого. Книж, А Правя някого психи¬
чески издръжлив, ж устойчив. · Благодарение на обществената си дей¬
ност, която изглежда калява нервите, холандецът успя поне външ¬
- 365 -
хващат ме нервите
но да запази равновесие. (Ив. Петров, Най-добрият гражданин на ре¬
публиката).
♦ кълбо от нерви съм - вж. при КЪЛБО.
1524. късам нервите на някого. А Силно дразня, нервирам някого.
• Късаше ми нервите с неговия тромпет. Тъкмо захвана нещо се¬
риозно да пиша и той надуе. (Р.р.). Дори пътуването ù до Лос Ан-
джелис за връчването на оскарите на 26 февруари ù донесло само
скъсани нерви. (Уикенд, бр.9, 2017, с.27).
1525. лазя по нервите на някого. А Дразня, нервирам някого. ·
Стига си ми лазила по нервите\ (Ат. Мандаджиев, Маестрото, с.32).
Управлението лази по нервите на обществото - досущ като юноша
в трудна възраст. енергично, но непохватно. (Труд, бр.39, 2002, с.2).
Е, лази по нервите на учителката г-жа Дочева. защото с приятели
от класа традиционно се настанява на някой от удобните за лудо¬
рии последни чинове в стаята. (Ретро, бр.5О, 2016, с.19).
1526. не ми издържат нервите. Книж. А Не успявам да овладея пси¬
хическото си напрежение; не устоявам на нервното напрежение. · До изпита
бяха допуснати 950 души., но явно на стотина от тях нервите не са
издържали и са се отказали от надпреварата.. (Труд, бр.13О, 2004, с.27).
1527. нямам нерви. А ■ 1. Нямам търпение да се занимавам с дреб¬
ни и незначителни неща. · Нямам нерви за тази пипкава и неплатена
работа. (Р.р.). А 2. С изострена нервна чувствителност съм., · С годи¬
ните ставаше все no-невъздържан и рязък в реакциите си, затова
сега вече нямаше нерви да се занимава с учителстване. (Р.р.).
1528. опъвам нервите на някого. А Ядосвам някого, дразня го, правя
го нервен. · Имаше в групата две-три деца, които постоянно опъваха
нервите на учителката, създаваха ù непрекъснато грижи и ядове. (Р.р.).
1529. пиля нервите на някого. Книж. А Държа в нервно · напреже¬
ние някого. · Известният с работата си по малките часове Соломон
Паси също пили нервите на екипа си, защото още не е решил къде
да прекара отпуската си. (168 часа, бр.27, 2004, с.35).
1530. хващат ме нервите. а Изпадам в силно ' раздразнено състо¬
яние, ставам нервен и се ядосвам. · Хващат ме нервите като слушам
как по цял ден одумват приятелките си и съседите. (Р.р.).
о , НЕРЕДЕ:
нереде Ямбол, нереде Стамбол - вж. при ЯМБОЛ.
п НЕЧИСТ:
нечиста игра - вж. при ИГРА.
<държг се> на ниво
-366-
п НЕЩО: ,
в, реда на нещата - вж. при РЕД.
от нищо нещо - вж. при НИЩО.
647. НИВО
1531. <държа се> на ниво. ' ! на ниво съм. Книж. А Достойно; в
съответствие с изискванията. ·, До последно внушителният лекар се
държи на ниво. (168 часа, бр.25, 2001, с.27).
Q НИЕ:
какво да кажем ние с гайдите - вж. при ГАЙДА.
п НИКОЙ:
никой не си знае времето - вж. при ВРЕМЕ.
по никое ' време - вж. при ВРЕМЕ.
648. НИКАКЪВ
Ф на никаква цена - вж. при ЦЕНА.
1532. никакъв ме няма. а 1. Изобщо не се вестявам някъде, къ-
дето трябва дг бъда. · От две седмици никой не го беше виждал, ни¬
какъв го нямаше и на работното му място. (Р.р.). а 2. Не се чувст¬
вам добре здравословно, отпаднал съм, обезсилен съм. · Слод тежкия
грип тази зима никакъв ме няма, задъхвам се по стъпалата, крака¬
та ми отичгт. (Р.р.). А 3. Не ме бива за нещо, нямам способности за
нещо. · Никакъв ме няма в математиката. - (Р.р.).
п НИТО:
не проронвам и дума / не обелвам нито дума - вж. при ДУМА.
нито на иглен връх - вж. при ИГЛЕН.
ни<шо> риба. ни</то> рак - вж. . при РИБА.
ни</но> съм чул. ни</ио> съм видял - вж. при ЧУЯ.
649. НИШАН
1533. давам нишан. Ирон, а , Давам дг се разбере, намеквам; из¬
пращам сигнал, подсказвам. · С изказванията си премиерът дава ни¬
шан, чо предстоят промени в правителството. (Телевиз. пред.).
1534. идва нишан. Ирон. А Получава се сигнал, намек. · - Всоки,
който следи внимателно историята на процеса, помни, чо такъв ни¬
шан дойде още през февруари. (24 часа, 17.12.2001, с.12).
367 -
като едно<шо> нищо
650. НИШКА
1535. в индийска нишка. Книж. ж В жредица един слтд друг. ·
Невръстни хлапета в индийска нишка товареха компютри в един
камион. (168 часа, бр.9, 2001, с.7). Обичайната гледка вече са и наре¬
дените в инНийска нишка момичета в оскъдно облекло по околов¬
ръстното шосе. (Труд, 02.07.2001, с.4).
1536. губя нишката. Книж. - А Не мога да слтдя събитието; губя
връзката. · Толкова много интервюта, толкова много спасители на
нашите български граждани през последните дни, че накрая като че
ли се изгуби нишката.. (Труд, бр.60, 2000).
V Произходът на израза може да ст свърже с фразеологизма „нишката на
Ариадна“.
1537. нишката на Ариадна. Книж:. Рядко, ж Основен начин, основ¬
на водеща мисъл, която помага да се излезе от затруднено положение, да се
реши труден въпрос. · Крайно време беше някой да създаде усещането,
че- държи в ръцете си тънката нишка на Ариадна и е готов да сплес¬
ка главата на всякакъв вид минотаври ... (Труд, бр.38, 2002, сЛО).
V Изразът възниква от митовете за атинския герой Тезещ който извършва опасен
подвиг, спасявайки седем юноши и седем девойки, жертвани от атиняните по заповед на
критския цар Минос на Минотавъра - чудовище полубик, получовек, обитаващо пос¬
троения за него лабиринт, от който никой не могъл да излезе. По съвета на Ариадна,
дъщеря на цар Минос, която се влюбила в Тезей, при влизането си в лабиринта той
размотавал кълбо. След като убива Минотавъра, Тезей, следвайки размотаната нишка,
успява да излезе от заплетения лабиринт и да изведе оттам всички обречени^ЕС].
п НИЩ:
блажени са нищите духом - вж. при БЛАЖЕН.
нищ духом / беден духом - вж. при ДУХ.
651. НИЩО
1538. за едио</ио> нищо. А За подчертаване, чт нтщо става или е
могло да стане, ж без да има защо, без особена причина; напразно, наха¬
лост. · За едно нищо ще станем за смях. (Р.Р.).
1539. за нищо на- света. А В никакъв случай, по никакъв начин (за
засилване на отрицание). · Пловдивчанинът бил категоричен. че за ни¬
що на света не би отстъпил от тези принципи, защото само така
можел да разгърне докрай възможностите си и да носи ' отговор¬
ност за резултатите на отбора. (Галерия, бр.1, 2017, с.62).
1540. като едно</ио> нищо. А 1. С голяма лекота, бтз никакво
усложнение, съвсем лесно, бтз проблем; бтз много да му мисля. · Тази
не вземам ·θτ нищо
- 368 -
баба те окачва на въжето като едното нищо\ (Труд, ■ 12.02.2004, с.20).
А 2. За означаване, че известно предположение, твърдение е напълно вярно,
напълно възможно. · - Значи е възможно тези кости да са в някой
шкаф? - Като нищо! Възможно е да се съхраняват в специален раз¬
твор, както се прави най-често. (Уикенд, бр.51, 2016, с.5).
♦ много шум за нищо - вж. при ШУМ.
1541. не вземам от нищо. А Не се вразумявам и продължавам ' да
държа на своето, въпреки предприетите мерки срещу мене. · Какво ли не
опитах да му покажа, че върви по погрешен път, но видях, че не
взема от нищо. (Р.р.).
♦ нищо ново под слънцето - вж. при СЛЪНЦЕ.
1542. нищо работа. А Лесно нещо, нещо, което не създава никакви труд¬
ности. · Удостоен бе да се ръкува с него, впрочем нищо работа, той с
кого ли не се ръкуваше? (А.Наковски, Животът на мъртвия човек, с.196).
1543. от нищо нещо. А От нещо незначително се прави нещо голя¬
мо и важно. · Спортният журналист направи от нищо нещо. (Сп.
Спортен свят, бр.99, 2014, с.2). Но- си е съвсем друга бира да знаеш, че
на терена има един, който от нищо ще направи нещо. (Седем дни
спорт, бр. 5754, с.2).
652. НОВ
Ф в стари съсьди наливам нова жива вода - вж. при ВОДА.
Ф нищо ново под слънцето - вж. при СЛЪНЦЕ.
1544. ново двайсе</я>. Ирон. А ■ Възклицание за израз на силна
изненада и несъгласие с нещо ново, което неочаквано се представя. · Но¬
во двайсет, сега пък ще кандидатстваш във военното училище. (Р.р.).
Ф старата песен <на нов глас> - вж. при ПЕСЕН.
.а НОГА:
падам в (при, пред) краката (нозете) на някого - вж. при КРАК,
плюя си на краката (нозете, подметките) - вж. при ПЛЮЯ.
653. НОЖ
Ф забивам нож в гърба на някого - вж. при ГРЪБ.
Ф <и> хлябът и ножът са у някого - вж. при ХЛЯБ.
Ф който вади нож другиму, от нож умира - вж. при КОЙТО.
Ф на умряло куче нож вадя - вж. при КУЧЕ.
- 369 -
гриза си ноктите
1545. ножа опря до (о, в) кокала. а ■ Настъпи пределният момент
на търпението, когато трябва дг се действа решително. · Всички разби¬
раха, че положението е тежко, и търпяха, но когато ножът опря до
кокала, излязоха на улицата и правителството беше ' принудено да
си подаде оставка. (168 чгса, бр.22, 2004, с. 13). Ножът опря до кока¬
ла, държавата се задъхва и не може дг финансира всичко, което е
наследила, затова трябва дг се търси Златното сечение. (24 часа,
22.04.2010, с. 15).
Калка от турски.
1546. ■ нож с две остриета. а Нещо, което може дг въздейства и
благотворно, и лошо, дг · бъде г полезно, и вредно. · Разбира се, липсата
нг политически позиции досега може да се окаже и нож с две ост¬
риета. (Ретро, бр.34, 2016, с.10). Скептици обгче предупреждават, - че
изместването на хората от машините о нож с две остриета. (Те¬
леграф, 08.09.2016, с.12).
# <посрещам> на нож - вж. при ПОСРЕЩАМ.
♦ тегля ножа нг някого - вж. · при ТЕГЛЯ.
654. НОЙ
1547. Ноев ковчег. ■ а Плавателен съд или изобщо тясно помеще¬
ние, натъпкано с най-различни' хора; пренаселване с . хора. · Аз се мъчг не
да направя Ноев ковчег и спася всички в случая, защото е - невъзмож¬
но, а само собе си. Дг скова один жалък сал за мон. Затова ще ликви¬
дирам сътрудничеството с Неделев. Толкоз! (^Бъчварова, Земя за при¬
цел, кн.5, с.26). Малката згла се пукаше по шевовето, - претъпкана с
всякакъв народ, същински Ноев ковчег. (Р.р.).
няма точен еквивалент в библейските текстове, но произходът му ч
свързан с библейската легенда зг всемирния потоп, предадена най-пълно в Битие, гл 6,
7, 8. В навечерието на потопа, · с който Бог решава да прочисти земята от нечестиви
твари, Бог се явява на праведника Ной и му поръчва да построи ковчег (кораб) зг
своето семейство, като на нчго вземе и по седем двойки „чисти животни“ и по двч
двойки „нечисти животни“, защото след седем дена ще започне да пролива дъжд над
земята в продължение на 40 дни г нощи. Зг ковчега на Ной се споменава и в други
библейски текстове, но словосъчетанието „Ноев ковчег“ не се появява, нгпр. Лк. 17:27
„ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня дон, в който Ной влозо в ковчега, и дойдо
потопът, тг погуби всички“.
655. НОКТИ
1548. гриза си ноктите. а ' Ядосвам се; изживявам силно чувство
нг яд; силно нервнича. · · Червените си гризат ноктите, защото ня-
изправям на нокти
- 370 -
колко месеца СДС не плаща наеми ... (168 часа, 07-11.12.2001, , с.13). В
ЦРУ си гризат ноктите на ръцете от яд. В Скотланд ярд си гризат
ноктите на краката от яд. В МОСАД си скубят брадите от яд. (168
часа, бр.28, 2004, с.2). -
1549. изправям на нокти. ! на нокти. А 1. Силно изнервям. · Този
гаф изправи на нокти екипа на Милен Велчев, защото.зейна нова дупка
от 8 мил. лв. в бюджета.. (Сега, 15.12.2003, с.11). Според Станимир
Илчев пък първо политическата ситуация трябвало да се успокои. Си¬
реч чакайте писмо ' от умрял. тъй като в следващите' ' година-две гаран¬
тирано ситуацията ще бъде на нокти. (24 часа, 24.01.2004, с.9). X
2. Предизвиквам силно възмущение. · Военният влекач тегли трупи от
акациев масив край поморийското село Козичено и това изправя на нок¬
ти местното население и природозащитниците. (Труд, 20.01.2000, с.5).
Ф със зъби и нокти / с нокти и зъби - вж. при ЗЪБ.
1550. точа нокти. Л Каня се от дълго време за нещо-или на някого,
обикновено за разплата. · Веднъж да ми падне в ръцете, знаеш ли отко¬
га точа нокти за тази възможност. Ще ме помни цял живот. · (Р.р.).
656. НОМЕР
1551. византийски ■ номера. Книж. А Коварни, ·лукави измами. ·
Византийските ' номера ги знаем отдавна, но докога ще се крием и
увъртаме всеки път, когато възникне комшийски проблем. (Труд, бр.270, .
2000). Но нека се учим от гърците. Но не на византийските им номе¬
ра,, а на самоуважение. Невинаги чуждата кокошка е пуйка. (Телег¬
раф, 29.08.2016, с.12).
V Изразът възниква от историческия опит на българите в отношенията им с
Византия.
1552. извъртявам (въртя) номер на някого. А Устройвам лоша
шега на някого, създавам му някаква неприятност, подигравам го с някак¬
ва постъпка. · Нововремци, старовремци и -безвремци - вкупом му
извъртяха номер, може би съвсем съзнателно. (Труд, бр.160, 2003, с.12).
1553. коронен номер. X Обичайно· за някого действие, постъпка, към
които той прибягва във важни моменти. · Джо моментално приложи ко¬
ронния си номер, обърна се към нея с невиждащото си око и се направи.
че не забелязва нищо ... (Вл. Даверов, Вчера, с.34). Нима това не беше
коронният номер на ДПС толкова много години. (Ретро, бр.8, 2017, с. 10).
Ф не ми минават <на мене> тия <номера> - вж. при ТИЯ.
Ф не на мене (нас) тия <номера> - вж. при ТИЯ.
-371 -
вра си носа в нещо
1554. номера минава. А Има успех изкусно замислена хитрина, с
* която се преследват определени цели. · Пък ако мине номерът да си
изтърпиш наказанието и те да отчетат дейност, мине. Ако не, как¬
во значение има?! (Телеграф, 22.02.2017, с.12). И.Р., който е роден в
Шумен. смятал, че номерът 'ще мине и ще спести времето да ходи в
банков клон и да плаща 30 лева глоба, (Телеграф, 29.08.2016, с.10).
• 1555. номера на китайката. Жарг. А Неприятна изненада. · За¬
щото номера на китайката ни завъртяха дружно данъчни и общи-
нари. (24 часа, 26.01.2001, с. 13).
1556. отбивам <си> номера. Жарг. ■ ж Съвсем формално си изпъл¬
нявам задължението. · Написах там нещо, колкото да отбия номера и
да не ме водят без домашно. (Р.р.).
1557. правя номера на някого. А Погаждам неприятни шеги или
интриги на някого, за да му създам, за развлечение или от лекомислие;
спънки и неприятности. · Приятелката му напоследък правеше разни
номера, ту забравила за срещата., - ту баща ù не я пуснал., ту имала
много тежки уроци, ту не знам какво си. (Р.р.).
о НОНГРАТА:
персона нонграта - вж. при ПЕРСОНА.
657. НОС
1558. бъркам си в {чопля си) носа. Неодобр. А Нищо не върша,
бездействам. · Стояха срамежливо в ъгъла и си бъркаха в носовете,
броейки труповете. (168 часа, бр.12, 2002, с.2).
1559. виря нос. / виря {навиря) си носа. А Държа се надменно,
големея се. · Мария вирна нос и твърдо отказа да покани баща си на
скъпарската сватба, която спретна нейният възлюбен Християн Гу¬
щеров през миналата седмица. (Шоу, бр.З, 2015, с.5). Взеха го. в теле¬
визията, направиха го водещ,, а той си навири носа до небето. Спря
да поздравява. (Уикенд, бр.23, 2014, с.24).
1560. водя за носа някого. Ирон,. ж Разигравам някого както си
искам, възползвайки се от влиянието, което имам над него. · Ние не сме
народ. а стадо, щом всеки може На ни води за нося. (Мин. год., бр.2,
2010, с.9). Аз, господине, си имам своя воля и свой вкус и не съм свик¬
нал На ме воНят за носа. (А.Гуляшки, Злат руно, с.188).
V Произходът на израза може да се свърже със стария обичай да се води мечка
със синджир, захванат с халка на носа J, и да се разиграва в селските дворове.
1561. вра {въвирам, бутам, навирам) си носа в нещо. А Меся се
в нещо, което не е моя работа. · Журналистите не спряха На си ■ врат
изкарвам из носа на някого нещо 372
носовете, където не им е работа. (За жената, бр.156, 2012, с.З). Никой
не обича На. си вреш носа в неговите работи. (Р.р.).
V Носът е най-изнесеният напред анатомичен орган, което на метонимична осно¬
ва се осмисля като намеса на човека в нещо.
1562. изкарвам из (от, през) носа - на някого нещо, ж 1. Постоян¬
но натяквам на някого за нещо добро, което съм му сторил. . · Беше от
тия хора. които ще ти направят добро, но после ще ти го изкарат
из носа, така че цял живот да съжаляваш.. (Р.р.). -А 2. Отмъщавам си
в по-голяма мяра на някого за сторена ми от него неприятност. · Веднъж
се беше опитал да ми направи някаква мръсотия, но аз му я изкарах
през носа, така че да не помисли за втори подобен случай. (Р.р.).
известната физиологична особеност - свързаност на устата с носната кухина.
1563. излиза ми из (през, от) носа ! излиза ми горчиво. X 1.
Имам силно неприятни последици от нещо, скъпо заплащам за някаква
своя недомислица. · Ако чуждите хора ни направят добро, то това
добро трябва да излезе из носовете ни, няма изплащане пред тия
благодетели. (Зах. Стоянов, Съч., т.И, с.124). Писа се болен- цяла сед¬
мица не ходи на училище- но това му излезе из носа., трябваше да
взема частни уроци и да догонва съучениците си. (Р.р.). А 2. Преяж¬
дам нещо до призляване. · Ядох, ядох, та преядох, докато не излезе из
носа ми, не спрях. (Р.р.)
V Фразата, широко използвана в разговорната ртч, има близък първообраз в
библейските текстове с второто значение (напр. Чис. 11:20 - „но цял месец (ще ядете),
докле не ви излезе из ноздрите и ви не омръзне“).
1564. изпод - носа ми. Неодобр, А За измъкване на нещо - вземат
нещо в присъствието на някого, без да разбере. · На гарата., докато
гледах разписанието, изпод носа ми ми отмъкнаха куфара. (Рр.).
1565. навирам се под носа на някого. А -1. Отивам съвсем близо
до някого. · Навряхме се поН носа на пазачите и пак не ни ввидяха, но·
на другия ден, като не откриха колелото, изпищяха. (Р.р.). X 2. Правя
всичко възможно да бъда забелязан, натрапвам ст на вниманието на ня¬
кого. · Държеше на всяка цена да бъде забелязан., затова постоянно
се навираше под носа на началниците си. (Р.р.).
1566. натривам (натърквам, нажулвам) носа - (муцуната) на ня¬
кого. Грубо. ж Накарвам се на някого за негова постъпка, нахоквам го,
наругавам го назидателно. · За него влизането на коалицията в парла¬
мента било въпрос на чест. тъй като по този начин щял да натрие
носовете на Радан -Кънев и Христо Иванов, които побързаха да оп¬
ределят Реформаторския блок за мъртъв. (Галерия, бр.6, 2017, с.4).
-3 773 -
с клюмнал нос '(глава)
Очевидно е обачо, чо вътрешният министър Георги Петканов този
път се опитва да натрие носа на Бойко Борисов и съдейки по пос¬
ледвалите действия на генерала, успява дг му покаже кой о онбаши¬
ята. (168 часа, бр.11, 2002, с.24).
1567. обесвам (провесвам, клюмвам) нос. А Унивам, изгубвам
кураж, отчайвам се. · Откакто се разболя, обеси ■ нос, затвори се в
себе си, животът му се отщя. (Р.р.).
. 1568. под носа ми. а Съвсем близо, в непосредствена близост. · И
мисля, че негови бошо идеята дг избягаме от олитнгтг Втора мъжка и
дг се прехвърлим в пгвловскота Пето единно училище „Ивгн Вазов“, юе-
то нг всичко отгоро боше под носа ни. ' (Л.Левчев, Убий Българина, с.245).
Просто защото европейските служби дотогава со правеха на глухи - и
слепи зг това, коото стгва под носа им. (Телеграф, 24.08.2016, с.27).
1569. под носа си. / под нос. ■ За говорене - едва чуто, тихо, неот¬
четливо, неразбрано. · Промърмори нещо под носа си и отмина, (Р.а.).
♦ пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата (носа)
в нещо · вж. при ГАГА.
1570. с вирнат нос (глава). А Надменно, горделиво, надуто. · Хо¬
ди с вирнат нос, сякгш светът е в кргката му. (Р.РО.
1571. с клюмнал нос (глава), л Омърлушен, обезсърчен, · отчаян.
· Влезе с вирнати глгвг в кабинета нг директора, - но след десетина
минути излезе с клюмнал нос. (Р.р.).
п НОСИТЕЛ:
ракета носител - вж. при РАКЕТА.
а НОСНА:
сменям като носни кърпи(чии) някого или - нещо -
вж. при КЪРПА.
п НОСЯ (СЕ):
витае (носи се) във въздуха - вж. при ВИТАЯ.
една вода (вятър) ни носи - вж. при ВОДА.
докарвам (нося) вода от девет дерета (кладенци) - .
вж. при ВОДА.
душа под наем нося - вж. при ДУША.
държа (гоня, нося) карез - вж. при КАРЕЗ.
на дявола вода нося - вж. при ДЯВОЛ.
нося две дини под една мишница - вж. при ДВЕ / ДВА.
нося дяволчета в пазвата си - вж. при ДЯВОЛ.
<върви> по ноти
-374-
нося звяра в себе си - вж. при , ЗВЯР.
нося кръста си - вж. при КРЪСТз.
нося (мъкна} на гърба (плещите) си някого или нещо -
вж. при ГРЪБ.
нося на ръце някого - вж. , при РЪКА.
нося се като народна песен - вж. при ПЕСЕН.
658. НОТИ
1572. <върви> по ноти. А Много точно, както трябва, без пробле¬
ми. · Всичко вървеше по ноти, докато той реши да се намеси., тога¬
ва стана една каша, не ти е работа. (Р.р.).
V От строгата подреденост на нотната стълбица.
п НОЩ: ~
Вартоломеева нощ - вж. при ВАРТОЛОМЕЙ.
ден и нощ / денем и нощем - ■ вж. при ДЕН.
приказки от хиляда и една нощ - вж. при ПРИКАЗКИ.
□ НОЩЕН:
нощна птица - вж. при ПТИЦА ! ПТИЧКА ■ / ПТИЧЕНЦЕ.
659. НРАВИ
1573. о, времена, о, нрави. Книж. А Възклицание, с което се из¬
разява силно учудване от постъпки, решения, действия. · О, времена, о,,
нрави! О, президенти! (168 часа, 25-31.01.2002, с.2).
V От латинската фраза. О tempora! О mores!, чинто автор е римският държав¬
ник, оратор и писател Цицерон, който често употребявал тези думи в речите си про¬
тив Катилина, организатора на заговори срещу законната власт в Рим.[ЕС].
660. НУЛА
1574. абсолютна нула ' съм. а Пълно нищожество, човек без ни¬
какво значение или без никакви познания или други качества. • Казаха
му, че е абсолютна нула.. (Труд, · бр.131, 2013, с.6).
♦ за нула време - вж. при ВРЕМЕ.
1575. кръгла нула. Пренебр. А 1. Съвсем неподготвен в дадена об¬
ласт човек. • Кръгла нула съм в техниката. (Р.р.). А 2. Съвсем незначи¬
телен човек. · Той специално нищо не може да ти помогне, защото е
кръгла нула не само в службата си, но и в живота като човек. (Р.р.).
Ф нулева толерантност - вж. при ТОЛЕРАНТНОСТ.
- 375 -
почвам от нула<ша>
1576. почвам от нула</я«>. Книж. ж ■ Подхващам нещо от самото
начало. · Периодично разрушава сътвореното от него. готов отно¬
во да почне от нула за голямо удоволствие на наблюдателите. (А.
Наковски, Животът на мъртвия човек, с.216).
п НЯКОЛКО:
липсват ми няколко ангела - вж. при АНГЕЛ.
□ НЯКЪДЕ:
докарам (докарвам) я до някъде - вж. при ДОКАРАМ.
п НЯМА / ■ НЯМАМ:
х безплатен обяд няма - вж. при ОБЯД.
дим да ме няма - вж. при ДИМ.
дума да няма - вж. при ДУМА.
душа за две пари нямам - вж. при ДУША.
<и куче> езика си няма да помръдне - вж. при ЕЗИК,
камък върху (на) камък няма да остане (не остава) -
вж. при КАМЪК.
кракът ми няма да стъпи някъде - вж. при КРАК,
куче влачи, <диря няма> - - вж. при КУЧЕ,
никакъв ме няма - вж. при НИКАКАВ.
няма го майстора - вж. при МАЙСТОР,
няма да видя бял ден - вж. при ДЕН.
няма да ме огрее - вж. при ОГРЕЯ.
няма да ми окапят (да ми се откъснат) ръцете - вж. при РЪКА,
няма и да помириша нещо ! не съм и помирисал нещо -
вж. при ПОМИРИША.
няма <и> сянка от нещо - вж. при СЯНКА.
нямам грам мозък - вж. при ГРАМ.
нямам думи - вж. при ДУМА.
нямам нерви - вж. при НЕРВИ.
няма огън без дим - вж. при ОГЪН.
няма такъв филм! / такъв филм не прожектират! -
вж. при ФИЛМ.
няма тън-мън - вж. при ТЪН-МЪН.
няма хънта-мънта - вж. при ХЪНТА.
с трън да завъртиш, няма какво (где да се) закачиш -
вж. при ТРЪН.
такова животно няма - вж. при ЖИВОТНО,
хал-хабер си нямам от нещо - вж., при ХАБЕР.
обица нг ухото
— 377 —
О
п ОБАДЯ СЕ:
каквото повикало, такова се обадило - вж. при КАКВОТО.
п ОБЕЛВАМ:
дума не обелвам - вж. при ДУМА,
зъб не обелвам - вж. при ЗЪБ.
не проронвам и дума / не обелвам нито дума - вж. при ДУМА.
обелвам очи - вж. при ОКО.
п ОБЕСВАМ (СЕ):
обесвам (провесвам, клюмвам) нос ■ вж. при НОС.
обесвам се на врата (шията) на някого - вж. при ВРАТ.
а ОБЕТОВАН:
обетована земя - вж. при ЗЕМЯ.
п ОБЕЩАВАМ:
обещавам майка и баща - вж. при МАЙКА.
п ОБИДЕН:
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА.
п ОБИР:
пладнешки обир - вж. при ПЛАДНЕШКИ.
п ОБИРАМ:
изяждам (обирам) калая ! изяждам един калай -
вж. при ИЗЯМ / ■ ИЗЯЖДАМ.
обирам каймака - вж. при КАЙМАК.
обирам сливката на някоя - вж. при СЛИВКА.
обирам (отнасям) калая - вж. при КАЛАЙ.
обирам (отнасям) лаврите - вж. при ЛАВРИ. '
обирам си крушите (парцалите) - вж. при КРУША.
обирам си чукалата / хващам си чукалата - вж. при ЧУКАЛО.
обирам точките - вж. при ТОЧКА.
обран бостан - вж. при БОСТАН.
661. ОБИЦА
1577. обица (менгиш) на ухото. ■ Голяма поука от преживяна лична
неприятност или от допусната грешка. · Веднъж пострадах от прибър-
зп -
облизвам се за нещо
заноет и оттогава обица на ухото ми е да не избързвам, спокойно и
трезво да обмислям думите и постъпките си. (Р.р.).
662. ОБЛАК
Ф витая (летя, хвърча) в (по) облаците - вж. при ж ВИТАЯ
1578. като буреносен облак. Книж. А Много намръщен, много
сърдит. · В края обаче класната беше като буреносен облак. (Труд,
6р.39, 2002, с.4). .
1579. облаците над главата ми се сгъстяват. А Изпадам във все
по-застрашително положение; струпват ми се големи неприятности. · Об¬
лаците над главата на - Ценко Чоков се сгъстяват. (Галерия, бр. 1,
2017, с.11).
1580. свалям от облаците някого. Книж. А Правя така, че някой
да престане да живее с въображаемите си представи за ж нещо и ' да'· го види
такова, каквото е реално. · Дойде време българинът да. бъНе свален от
облаците и да види капитализма в истинския му вид. (Р.р.).
V Изразът има формален първообраз в библейските текстове, използван в него¬
вото пряко значение (напр. Вар. 3:29 „Кой се качи на небето,, и я взе и свали от
облаците?“).
а ОБЛЕКА / ОБЛИЧАМ:
обличам / облека с власт някого - вж. при ВЛАСТ.
а ОБЛЕКЛО:
в адамово облекло (одеяние) - вж. при АДАМ.
(в, по) евино облекло (одеяние) - вж. при ЕВА.
а ОБЛЕЩВАМ: .
облещвам очи - вж. при ОКО.
а ОБЛИВАМ:
(обливам, полея) <като> със студен душ някого - вж. при ДУШ.
поливам (обливам) със студена вода някого, ! като полят (облят)
със студена вода - вж. при ВОДА. '
663. ОБЛИЗВАМ
е
1581. облизвам се за нещо. А Напразно ст надявам да получа не¬
що или да ст домогна до някого. · Аз забравих какъв огън гори на глава¬
та ми., забравих на кой хал оставих къщата си, как плачат децата
ми за хляб и как се чумери, подсмърча и въздиша жената, че и вра¬
тът ми дето е крив биля забравих, ами взех да си възсуквам муста-
на бързи обороти
378 -
ките и да се облизвам за гъркиня. (П.Р.Славейков, Избр. произ., т.2, 1956,
с.278).
♦ облизвам ей пръстите - вж. при ПРЪСТ2.
а ОБОР:
авгиеви обори - вж. при АВГИЕВИ.
664. ОБОРОТИ
1582. на бързи обороти. А ■ Много интензивно, напрегнато, без по¬
чивка. · Христо Калоферов посреща коледните' празници на бързи
обороти. (Уикенд, бр.57, '2010, с.6). Живял съм на високи обороти и не
съжалявам за това, споделя в интервю по повод - 70-ия си юбилей
проф. Петков. (Мин. год., бр.4, 2017, с. 15).
665. ОБРАЗ
1583. по образ и подобие на някого или нещо. х Съвсем същият
като друг; като се следва някакъв образец, модел. · Нашият капитали¬
зъм се оказа по образ и подобие на дивия капитализъм от XIX в. (Уикенд,
' бр.57,2010, с.6).
"V От Библията (Бит. 1:26; 5:3 -.„Адам живя сто и трийсет (230) години и роди
(син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит“).
а ОБРАТНО:
вземам си . думите назад (обратно) - вж. при ДУМА. .
666. ОБРЪЧ
1584. затягам обръча. Книж. X Все по-силно притискам някого с
факти, които го разобличават или го застрашават. · Прокуратурата яко
затегна обръча срещу кръга „Капитал“. (Стандарт, 11.01.2002, с.11).
* Но и бюджетът за 2002 г. и съпътстващите го данъчни промени
затягат още повече обръча около шията на населението - чак тако¬
ва нещо. не очаквахме. (168 часа, 12.01.2Q02, с.25).
1585. набивам обръчите на някого. х Карам се, натяквам на ня¬
кого. · Не я гледай, че е такава мълчалива и миловидна, не му проща¬
ва никак) често му набива обръчите, когато си позволи.някоя $ол-
ност. (Р.р.).
V От бъчварството.
п ОБРЪЩАМ:
обръщам (превръщам) на прах и пепел нещо - вж. при ПРАХ.
-379-
с разтворени обятия
Q ОБЪРКВАМ:
обърквам {оплитам) конците ■ - вж. при КОНЕЦ. .
обърквам сметките ни някого СМЕТКА.
а ОБЪРНА / ОБРЪЩАМ:
и дребното камъче преиатурва {обръща) колата -
вж. при КАМЪК.
когато {като) се обърне колата {каруцата), пътища много -
вж. при КОЛА.
лъсвам {обръщам, хвърлям) петалата {петалите) -
вж. при лЪсВАМ.
не ми се обръща езикът / обърна ми се езикът - вж. при ЕЗИК.
обръщам гръб нг някого или нещо - вж. . при. ГРЪБ,
обръщам ■ света - вж. при СВЯТ.
обръщам се {ставам) на (е) слух - вж. при СЛУХ.
обръщам се {ставам) на {в) слух и зрение - вж. при СЛУХ.
обръщам се ■ {извъртам се) на ■ сто и ■ осемдесет градуса -
вж. при ГРАДУС.
обръщам се с лице към нещо - вж. при ЛИЦЕ.
палачинката се обърна - вж. при. ПАЛАЧИНКА.
о ОБЯВЯВАМ: _
обявявам война на някого или нг нещо - вж. при ВОИНА.
667. ОБЯД
1586. безплатен обяд няма. Книж. Публ. а Всичко се заплаща. ·
Столичани изпитаха нг гърба си това, нг което 12 години демокрация
не можа дг ни научи - че безплатен обяд няма. (Труд, бр.79, 2002, с.11).
V От англ. There ain’t no such thing as a free lunch. (Безплатна закуска няма). Нгй-
напред изразът е използван от английския публицист Б. Крейн „Изкушеният инвести¬
тор“ (1959), след това с него си служат и други автори, но истинска широка популяр¬
ност получава слчд 1975 г, когато го използва Нобеловият лауреат по икономика -
американецът М. Фридман - в книга за новата икономическа политика на САЩ. В
българския чзик сч утвърждава във вид „безплатен обяд няма“.[ЕС].
668. ОБЯТИЯ
1587. с разтворени {отворени) обятия. Книж. а Зг чакане, пос¬
рещане - радушно, сърдечно. · Роднините нг село ни посрещнаха с
отворени обятия, ■ не знаеха кгк да ни се поргдвгт и с какво да ни
нагостят. (Труд, бр.79, 2002, с.11).
п ОВЛАДЯВАМ:
държа {овладявам) лостовете на нещо - вж. при ЛОСТ.
заблудена овца
-380-
669. ОВЦА
1588. заблудена овца. Книж, ' Отклонил се от правия път човек;
безпътен, грешен човек. · През стъклената витрина се - виждаха раз¬
лични бутилки алкохол. - Диневв, почерпете тази заблуНена овца\
(С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.182). Малцина ли от нас са заблу¬
дени овци в този живот и търсят спасение в мистиката, в алкохола,
в наркотиците. (Р.р.).
V О евангелска притча на Исус, в която няма дословно изразената форма но
подразбиращ се подобен израз със същото значение, с което го познава и книжовният
ни език днес ‘отклонилият се от правия път човек“.
1589. черна овца. ! белязана овца. а 1. Човек, чиито постъпки
правят впечатлтнит, тъй като за него се е утвърдило недобро мнение;
навикан човек. · А Методи и Иван качиха Еверест 15 дни след като
Проданов загина, аз тогава бях черната овца в националния отбор
и не ме взеха. (Уикенд, бр.51, 2016, с.37). А 2. Човек с недобри прояви,
който се отделя рязко от другите. · Селото имаше Рижия за белязана
овца, тъй като беше лежал в затвора за кражба. (Р.р.)
□ ОВЧА:
вълк в овча кожа - вж. при ВЪЛК.
хиля се като варена овча глава - вж. при ГЛАВА.
а ОВЧАРЧЕ:
лъжливото овчарче - вж. при ЛЪЖЛИВ.
а ОГЛЕДАЛО:
когато си видя ушите {врата, тила,. гърба) без огледало -
вж. при УХО.
670. ОГЛУШКИ
1590. правя си оглушки. - А Преструвам се, че не чувам или не
разбирам, когато ме карат да направя или ми искат нещо. · Макар че на
26 декември водещият на „Биг Брадър“ става на 56 години., той все
още си прави оглушки за брак. (Уикенд, бр.51, 2016, с.14.). Бившите
комунисти - обаче си правеха оглушки. Казахме им, че ще се наста¬
ним в бившето Монголско посолство. Видяха, че работата става
дебела и ни дадоха сграда на „Позитано“ 8, (Труд, бр.242, 2009, с.17).
о ОГНЕН:
огнена вода - вж. ' при ВОДА.
381 минавам през огън <и вода>
671. ОГРЕЯ
1591. няма да ме огрее. X Няма да спечеля, няма да получа. ·
Нямало да бъде огрян никой от завъртените в пресата имена. (168
часа, 05.07.2001, с.15). '
672. ОГЪН
♦ вадя въглените от огъня - вж. при ВЪГЛЕН.
Ф вадя горещите картофи <от жарта (от' огъня)> -
вж. при КАРТОФ.
♦ вадя (изваждам) кестените от огъня - вж. при КЕСТЕН.
1592. влизам в огън и вода. Книж. А Готов съм да се · изложа на
всякакви рискове и опасности за някого. · Той отиваше в огън и вода за
човека, когото цени и обича! (К.Христов, Ад в , Рая, е. 113). За истинс¬
ките си приятели съм готов да вляза в огън и вода. (Р.р.).
V За произхода на израза вж. при „минавам (преминавам) през огън <и вода>
за някого или за нещо“.
1593. влизам ■ {стъпвам) в огъня. Книж. X Готов съм да се изло¬
жа на опасност, да рискувам живота си за нещо или за някого. · Вярвам
му и съм готов да вляза в огъня за него. (Р.р.).
1594. играя си с огъня. а Върша нещо опасно, рисковано. · Запа¬
дът си играе с огъня по казуса в Украйна. (24 часа, бр. 76, 2О1А.).Три-
фонов, Трифонов! Ти си играеш с огъня! (М.Топалов, Буров, с.258).
1595. като от огън. а Извънредно , много (пазя се, страхувам се). ·
Двамата обаче се пазят като от огън от бившите си колеги от От¬
ряда за борба с тероризма. (Всеки ден, бр.112, 2012, с.11). -
1596. минавам (преминавам) през огън <и вода> за някого или
за нещо. Книж. А Преживявам, прекарвам всякакви изпитания, труд¬
ности за някого или нещо. · Според сценария излиза, че е достатъчно'
господарят-юнак да хвърли в калта пред краката на Лариса скъпа¬
та си шуба и момичето е готово да се затича подире му. и да преми¬
не през огън и вода. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.469).
1597. между два огъня съм. а Чувствам се притиснат от две
потивоположни страни. · Намирам се между Два огъня — синът ми иска
да продадем къщата на село, дъщеря ми е категорично против. (Р.р.)
V Началото на фразеологизма може да се види в би&легоките текстове, в които
той се използва със същото значение (Пс. 65:11-12 - „Ти ни вкара в примка. тури
окови на чреслата ни, 12. постави човек над главата ни. Влязохме в огън и вода, и
Ти ни изведе на свобода“)!.
навирам се в огъня
- 382 -
1598. навирам се в огъня. ж Намесвам се в опасни, рискови съби¬
тия. · Глупаво е, като виждаш как се развиват нещата, сам да се
навираш в огъня. (Р.р.).
1599. наливам масло в огъня. ж 1. Подбуждам, подстрекавам още
повече някого, зг да извърши нещо. · Някои си заминаха рано-ргно,
други останахме да берем сргмг, налива Трифон масло в огъня.
(Уикенд, бр.10, 2012, с.91), ж 2. Разпалвам още повече някакво чувство у
някого. · Никой не се намесва, защото знае, чо сгмо ще налее масло
в огъня. Включително и гз - не искам да отнеса задължителната
доза ругатни. (Мин. год., бр. 50, 2016, с. 11). Когато възникна напре¬
жение в отношенията между сина и снахата, свекървата допълни¬
телно наливаше масло в огъня, кгто обвиняваше снахата, чо е мър¬
зелива и не се грижи за децгтг си. (Р.р.).
От лгт. Oleum addere camino. Изразът тръгва от книга 2-рг (ч.З) „Сатир“ на
римския поет Хоргций.[ЕС].
1600. няма огън без дим. Книж. . Зг всяко нещо си има причина.
• Само чо това не е тгкг. - Да, обгчо е факт, чо няма огън без дим.
(168 часа, 18-24.01.2002, с.5).
1601. пека на бавен огън някого.. а Измъчвам някого, като го дър¬
жа продължително време под напрежение. · Жена му си знае работата и
го държи здраво в ръцете си, като го пече на бавен огън. (Г.р.).
1602. пека се на огън. а В голямо напрежение съм, имам неприят¬
ности, изложен съм нг сериозни изпитания. · По време ■ на кандидатсту¬
дентската кампания родителите се пекат на огън.. Едно, чо прежи¬
вяват тревогите около изпитите, друго, чо харчат големи пари. (Р.р.).
1603. ■попадам под кръстосан огън. ■ Книж. а Излагам се на мно¬
го остра 'критика, на нападки от различни страни. · Цоровски попадна
под кръстосан медиен огън благодарение на самия себе си. (Труд,
бр.117,2004, с.18).
V От военната област.
1604. попадам под огъня. Книж. а Излагам се нг нападки, на
критика. · Прави впечатление режисьормата подборка, попаднала
под огъня нг критиката. (Телевиз. . пред.).
военната област.
1605. преминал (минал) през огън и вода. Книж. а Много опи¬
тен и обигран човек; проверен в трудности и изпитания. · На него може¬
ше дг со разчита, беше преминал през огън и вода, разбираше си от
работата. (Вр.).
— 383 —
стъпвам <бос> в огъня.
1606. Прометеев огън. Книж. ж Непрестанен възвишен стремеж
на човека към постигане на високи цели в науката, изкуството. · Докато
в сърцата на - младите гори Прометеевият огън, България ще има
бъдеще. (Р.р.).
V От старогръцката митология, според която титанът Прометей откраднал от
боговете небесния огън и го подарил на хората, като ги научил да си служат с него. С
това той уронил вярата на хората в могъществото на боговете, затова разгневеният
Зевс заповядал на Хефест, богът на огъня ' и изкуствата, да прикове Прометей към
скала. Там всеки ден долитал орел и кълвял дробовете на титана, които през нощта
зараствали. Така мъките на Прометей продължавали безкрайно.[ЕС].
1607. раздухвам огъня. X Спомагам за изострянето на конфликт
или спор. · Моята намеса в конфликта между сина и снахата може
само - да раздуха огъня повече. (Р.р.).
1608. сипя огън и жупел. Книж. ж Отправям най-остри и обидни
нападки срещу ' някого. · Западната преса сипеше огън и жупел срещу
страните отвъд желязната завеса. (Р.р.).
V Предформа на фразеологизма, символично разкриваща Божия гняв, е изпол¬
звана ' в библейските текстове на Стария завет (Бит. 19:24 „Тогава Господ изля върху
Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето“), „жулел“ е
старобългарското название на сярата.
♦ - с меч и огън - вж. при МЕЧ.
1609. спирам огъня. Книж. А 1. Преставам да стрелям с оръжие.
· Пострадалите и момчето се опитвали да убедят стрелящите да
спрат огъня. (Стандарт, 18.06.2001, с.17). А 2. Прекратявам нападките
си срещу някого. · Двете групички в звеното спряха огъня помежду
си и се обединиха срещу общия си враг. (Р.р.).
V От военната област.
1610. стъпвам <бос> - в огъня за някого или за нещо, ж Излагам
се на голяма, смъртна опасност, рискувам живота си за някого ' или за не¬
що. · За приятелите си съм готов да стъпя бос в огъня. (Р.р.).
п ОДЕРА:
одирам кожата на някого - вж. при КОЖА.
• одрал съм кожата на някого - вж. при КОЖА.
а ж ОДЕЯНИЕ:
в адамово облекло {одеяние) - вж. при АДАМ.
в евино облекло {оНеяние) - вж. при ЕВА.
п ОЖИВЕЯ:
оживя ми на сърцето {Душата) - вж. при СЪРЦЕ.
без да ми мигне окото
- 384
а ОКАЗВАМ CE:
<оказвам се> в небрано лозе - вж. при ЛОЗЕ.
□ ОКАПЯ:
няма да ми окапят (да ми се откъснат) ръцете - вж. при РЪКА,
п ОКАЧВАМ:
окачвам (надявам, увесвам) воденичен камък на шията (врата)
на някого - вж. при КАМЪК
673. - ОКО
1611. без да ми мигне (трепне) окото. А 1. Без ни най-малко да се
колебая, изведнъж и решително. · Знаеш ли ти,,. приятелю, че ако се обърне
положението. макар и за ден. тия хайдуци, дето сега рониш сълзи за
тях - те ще те окачат на въжето, без окото им да мигне, а? (А.Гуляш-
ки, Злат, руно, с.260). А 2. Най-безсрамно, най-безочливо, най-нагло.· · По¬
ръчваше си по две-три - момичета за цяла нощ, ' плащаше по 3-4 бона,,
без даму мигне окото. · (Уикенд, бр.22, 2017, с.8). Скарлатов дейно участ¬
ваше в замисъла на Неделев за кината, но се раздели с акциите, без да
му трепне окото. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.47)..
1612. бия на очи. А Лесно и бързо бивам· забелязан, правя впечатле¬
ние, налагам се на вниманието. · Все пак бие на очи, че мошеникът при
индийската версия е един, а при Андерсен са двама. Андерсеновите
герои са тъкачи. (Мин. год., бр.46, 2016, · с.48). За да не бие на очи, врът¬
ната е реализирана чрез офшорни фирми. (Веки ден, бр.82, 2017, с.9).
1613. бода очите. А Натрапвам се на вниманието. · Сметката е
много, много проста и боде очите на мислещите хора у нас. (Уикенд,
3-9.03.2012, с.91).
1614. вадим (дерем) си очите. А Ожесточено се караме помежду
си; враждуваме. · Снахите не се разбираха помежду си, все намира¬
ха поводи да си вадят очите. (Р.р.).
1615. взимам на око. А Нарочвам някого, като се настройвам враж¬
дебно към него; · нарочвам. · Такъв си му е характерът, вземе ли на око
някого, вгорчава му живота. (Р.р.).
1616. взимам (грабвам) очите (окото). А ■ 1. На някого. Много се
харесвам на някого, пленявам го с хубостта си. · Красивите жени от¬
начало взимат очите на мъжа, а после и акъла - тъй е бивало отк¬
рай- . време. (Р.р.). А 2. За нещо. С ярки тонове, краски. Привличам зри¬
телното внимание. · Картината грабваше очите със странната игра
на сините и червени полутонове и нюанси. (Р.р.).
- 385 -
държа под око някого...
1617. вземам си очите. а Махам се отнякъде, напускам някое мяс¬
то, отивам си с намерение никога да не се върнг там. · Първият бе Стам-■
болов, който предложи, чо ще си вземе очите към Търново, отгдето
ще си търси леснината дг се вмъкне в благословената Ромъния.. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.169).
♦ виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в
собственото - вж. при СЛАМКА.
1618. влизам в очите нг някого, А Привличам вниманието, бивгм
забелязан. · Ние ще да им влеземе в очите и що ги принудиме дг им
приседне кафето. (Згх. Стоянов, Съч., т.1, с.568).
♦ в лицето (очите) на някого - вж. при ЛИЦЕ.
Ф в окото на бурята - вж. при БУРЯ.
♦ гарван гарвану. око не вади - вж. при ГАРВАН.
1619. гледам в очите . някого, а Изпълнявам волята и желанията
на някого, воден от уважение или от страх; угаждам му. · Тя го гледаше
в очите и беше готова да му угоди във всичко. (Р.р.).
1620. гледам под око. а . Гледам сърдито, с недоволство. · Демо¬
кратичните ни президенти също я гледат под око■ (бел. конституци¬
ята)^. (Труд, бр.104, 2002, с.10).
1621. гледам с четири очи. а 1. С нетърпение очаквам да се слу¬
чи нещо. · Благоговението на присъстващите тия сиромаси, които
ме гледаха с четири очи какво ще да кажа, кгто че да бях господ,
дгвгшо ми кураж и сила. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.232). А 2. Много
внимавам. · Откакто ме блъснаха, гледам с ' ' четири очи при пресича¬
не на ■ улицата. (Р.р.).
♦ гълтам с очи някого или нощо - вж. при ГЪЛТАМ.
1622. държа очите . си отворени. а Зорко внимавам за нещо, бди¬
телен съм. · Предупредиха ме да си държа очите отворени, защото
бил опасен човек. (Р.р.)
V Със същото значение ч използван близък негов прттотип в бгблчдоките текс¬
тове (напр. Пр. 20:13: „Не обичгй дг спиш, за дг не осиромгшоеш; дръж открити
очите си, и ще ядеш хляб до насита“)/.
1623. държа под (изпод, на) око (очи) някого или нещо. А 1. Сле¬
дя с поглед някого или нещо. · Държа под око детето, когато играо на
детската площадка. (Р.р). А За поведение - държа под контрол изяви,
държание, поведение нг някого. · Учителката добре, познаваше учени¬
ците си и държеше под очи ■ по-буйните от тях, за да не стгне някак¬
ви неприятност. (Р.р.).
замазвам очите на някого
- 386 -
1624. замазвам очите на някого. А Залъгвам някого с второсте¬
пенни неща или с подкуп да не види или да се прави, че не ' вижда истин¬
ското състояние на нещо; подкупвам. · От обстоятелствата - бях при¬
нуден да замажа очите на присъстващите с нещо тайнствено, кое¬
то повече щеше да им подейства, отколкото сухите примери на сло¬
ва. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.241). От миналата седмица насам ни
дадоха по 100 лева, с които се опитаха На ни замажат очите:. (Те¬
леграф, 22.03.2017,' с. 13).
1625i затварям очи. à 1. С отриц, Не мога да заспя. · През цяла¬
та нощ ние не затворихме очи по много сериозни причини, (Зах. Сто¬
янов, Съч., т.1, с.446). А 2. Умирам. · В тоя дом и майка ми и баща ми
са затворили очи. Тук ще дочакам последния си час и аз. (Р.р.).
1626. затварям си очите пред нещо или за нещо. А Правя се, че
не забелязвам нещо (обикновено нередно). · Защото нали се сещате, че
тези канали, ' които минават през българската граница, в един мо¬
мент - опират до служители на Гранична полиция, на които им се
дават пари да си затварят очите. (Мин. год., бр.5О, 2016, с.7). Голът
беше след явна засада, но португалските съдии си затвориха очи¬
те. (Уикенд, бр.51, 2016, с.85).
V Изразът идва от библейските текстове със същото значение (напр. Ис. 33:15:
.удържи ръцете си от подаръци- затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря
очи да не види злото“).
1627. за - черните очи - «а ж някого. X Безкористно, без лична облага.
· За да стане човек калфа, т.е. да получава заплата и да се отърве
от кобилицата, която всеки е длъжен да мъкне в дома на майстора
вечер и в празничен ден., трябват му няколко години да слугува за
черни очи. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.70). Аз не за черните очи на твоя
хубостник върша грях, като отивам против закона: имам си аз своя
сметка и сега ще ти я кажа. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.433).
V Изразът е побългартн вариант на фр. Pour les (vos) deaux yeux, „за двете ви
красиви очи“, станал популярен от комедия на Молиер.[ЕС].
1628. играят ми очите. А Флиртувам, кокетирам с представител
на другия пол. · Хубаво момиче е само че много ù играят очите. (Р.р).
Ф извади първо гредата от своето око - вж. при ГРЕДА.
Ф имам лице {очи) - вж. при ЛИЦЕ.
1629. имам (с) меки очи. / меки ми са очите. А Не мога да от¬
казвам, отстъпчив съм. · Имаше меки очи, не отказваше на никого
помощ, но често ставаше жертва на недобросъвестни хора- които
се възползваха от неговата доброта. (Р.р.). *
-387-
лови око <то>
1630. имам ■ набито око. X Лесно забелязвам, вярно преценявам
нещо благодарение на големия си опит. · Имаше набито око и пред
него трудно минаваха разни номера, от пръв поглед разпознаваше
хитреца и нагаждана от почтения човек. (Р.р.).
1631. имам очи. / нямам очи. ж Не се срамувам да постъпя по
един или друг начин, проявявам нахалство, безочие с някаква своя пос¬
тъпка (за изразяване на възмущение от някого). / Срамувам се да постъпя
по един или друг начин, да проявя нахалство, безочие с някаква своя
постъпка (за изразяване на съжаление от предишно поведение и постъп¬
ки). · Така тихомълком Корнелия Нинова и висшето ръководство на
БСП ще имат очи да се съединят с азбукарите, а създаването на
нова лява коалиция безспорно ще даде път на Първанов да я управлява,
макар и задкулисно, ако не директно. (Уикенд, бр.5О, 2016, с.2.). А се¬
га., когато се нуждая от децата си, нямам очи да им се обадя и да ги
помоля за близост. (Мин. год., бр.21, 2017, с.16).
1632. и с невъоръжено око се вижда. ■ Книж. А Не са нужни осо¬
бени доказателства, тъй като ясно се вижда. · Както се вижда и с не¬
въоръжено око, в нашия случай скоростта., с която корабът е вписан
в регистрите, и без никакви правни основания става „българска“
собственост, е вече впечатляваща. (168 часа, бр.40, 2000, с.32).
1633. като очите си (пазя). А Най-внимателно, най-старателно пазя
нещо· като най-голяма ценност. · Тия хора не искат да разберат, че с
граматика не се освобождава отечество - каза той разсърден и след
като сви в ръката си моето пълномощно, което аз пазех като, очите
си, хвърли го. в огъня.. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.272).
1634. <колкото> за очи. А Привидно, формално, · от хорско неудоб¬
ство. · Покани го заедно с другите колкото за очи, но никак не ù се
искаше 'да го вижда в дома ' си. (Р.р.).
1635. където (дето) ми видят очите.. А Без определена · посока,
където ми падне, напосоки. · · Въпросът между мене и овчарлъка беше
решен вече окончателно и аз трябваше оттук нататък да вървя., на¬
където ми видат очите, освен на къшлата. (Зах. Стоянов, Съч., т.1,
с.64). Животът стана за него безсмислен, напусна дома си и оттога¬
ва ' скита където му видят очите. (Р.р.).
V Изразът е с древен произход, познава го библията със същото значение,
(напр. Екл. 11:9 - „и ходи, където те сърце тегли и дето ти очи видят“), откъдето
навярно е дошъл и в речта ни.
1636. лови (хваща) око<то>. ж Хубав е, привлича вниманието,
харесва се. · Важно е стоката да лови окото, другото идва от само
себе си. (Р.р.).
навирам в очите на някого нещо — 388 —
1637. навирам в очите на някого нещо, а Настойчиво и досадно ■
непрекъснато · напомням на някого нещо, · Всеки ден се тупг в гърдите
- и когато беше на власт, ц слод като си подаде оставката нг пре¬
миер [...]. Непрекъснато ни навира в очите тия магистрали ц пъти¬
ща, метрото. (Ретро, бр. 49, 2016, с. 11).
1638. навлажняват <намжрят> ми се . очите. ■ Палсълзявам
се, заплаквгм. · Докато слушах тъжната. изповед на жоната,. очите
ми се навлажниха. (Р.р.).
1639. на око. а За най-общо определяне стойностни величини на нещо:
приблизително. · На око тгкг но му давам повочо от 30· години. (Р.р.).
1640. на четири очи. А Насаме с някого. · Стоян Ганев остана 2.
чгсг на четири■ очи с главния прокурор. . (Стандарт, 04.12.2001, с.З).
Симеон II покани Кошлуков в ■ апартамента си в хотел „Кемпински-
Зогргфски“ за разговор на четири очи.. (24 часг, 19.04.2001, с.12).
1641. не вярвам (повярвам) на очите си. А Много съм изненадан,
смаян от нещо, което виждам. · Пред одно платно му се зави свят.. Ка¬
ракачанска сватба. Не повярва на очите си. (Словото, бр.5, 2009, · ■ с.5).
1642. не ми мигва (трепва) окото. а 1. Не се плаша, не се стра¬
хувам. · Не ми мигва окото, чо могат да ме сметнат за невъзпитан.'
(Р.р.). А ■ 2. Не ме ■ притеснява никак, не се безпокоя. · Не ми мигва око¬
то, чо моггт да ме сметнат зг невъзпитан. Държа да ми е чиста
съвестта.. (Р.р.). А 3. Безчувствен съм, безскрупулен съм. · Окото му
даже няма да мигне, когато негова■ милост продаде и опропасти
страната.· (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.124). Ще те излъже в очите и
окото му няма да мигне. (Р.р.).
1643. не смея да се покажа пред очите на някого. А Срамувам
се, страх ме ч. · Към дома вече не ми види кобилкатг дг идо, не смоя
да се покажа пред очите на жоната, чо ■ кгто ме току види, ще хване
да пращи: „Ти си такъв ... твойта глава тя не земг ... но са видиш нг
кой хал си станал ц вратг ти изкривиха, тебе пак няма дг ти доди
умг ... се с големи работи са бориш; пак децата ти гладни мрат ...
свота ще разправяш ...“ (П.Р.Славейслв. Избр. произ., т.2, 1956, с.275).
1644. обелвам очи. а Прилошава ■ ми; примирам, припадам. · Голе¬
ми горещини бяхг този ден. Както си говорихме, тя изведнъж обели
очи и се свлече нг пода. Добре че бързо я. напръскахме с вода и я
пренесохме на сянкг. (Рф.).
1645. облещвам очи. а 1. Силно се изненадвам, смайвам се от
нещо. · Облещих очи,, кгто чух какво говорят зг мене съучениците
ми. Не можех дг повярвам, че хората могат дг бъдат така завист-
— 389
отварям очите на някого
ливи. (Р.р.). X 2. ж Умирам. · Животът е кратък, докато'усетиш вкуса
му и се научиш да му се наслаждаваш, облещваш очи и край,, няма
те и няма да те има. (Р.р.).
1646. око да види. А Лично да се убедя в нещо. · Докато око не
виНи, няма да повярвам, че е истина. (Р.р.).
V Има близък първообраз в книгите на Сгария завет (напр. 3 Цар. 10:7 - „но не
вярвах на думи, докато не дойдох, и не виНяха очите ми“).
1647. око за око. Книж. ж На всяко сторено зло да се отвръща с
равностойно зло; равностойно възмездие. · Късно е, чадо! Късно е да се
вайкаш, момчето ми, Ти се нацапа премного с кръв, а налц знаеш
закона на Моисея - „Око за око, зъб за зъб“. (М.Топалов, Буров, с.250).
Максимата зъб за зъб, око за око никога не е водела до '- добро в исто¬
рията на - човечеството. (Р.р.).
V Библейски израз от Стария завет (Вт. 19:21 - ,Да го не пощади окото ти:
душа за душа, око за око, 'зъб за зъб., ръка за ръка. нога за нога. (Каквато вреда
някой направи на ближния си, със същото даму се-отплати“). наложил се в книжов¬
ния ни език.
1648. око съм на някого. А Следя и донасям, шпионирам някого. ·
Хаджи Данчо бе ухо за Саида Змията, а Саид бе око за хаджията,
чрез което той виждаше надалече и силно ... (Ст. Заимов, Неотдавна,
(1983), с.310).
1649. опуля очи. А 1. Силно ст учудвам, смайвам се. · Когато
дъщеря ù един ден ù каза-, че -ще се омъжва., тя опули очи от изнена¬
да., (Рр.). А 2. Грубо. Умирам. · Идва ден. човек опулва очи. и всичко
свършва. ж (Р.р.).
1650. оставам без очи. А 1. Преуморявам ж се от взиране. · Работ¬
ничките в шивашкия цех остават без очи при ненормиран работен
ден за някакви мижави заплати. (Р.р.). А 2. Плача много, продължи¬
телно, повреждам си очите от плачент, не мога повече да плача; силно
скърбя и плача. · След смъртта на сина ни, майка му остана без очи
от плач. (Р.р.).
1651. остават ми очите в някого или нещо. А За харесване - мно¬
го харесвам някого или нещо. · Останаха ми очите в новия модел „Пе¬
жо“. (Р.р.).
1652. отварям очите на някого. А 1. Разкривам истината на някого.
· ... тъй щото, когато се случи да говори някой, че Господ си дигнал
вече берекета от земята и че той наказвал ония свои раби, които оби¬
чал, - да им запуша устата, или пък ако се случи да се завърна при
моите овчари., да им отворя очите, че- главната причина за техните
очи в очи
390 —
страдания не са вълчите празници и петъците, но - турският ятаган.
(Зах. Стоянов, · Съч., т.1, е. 103). Живите затварят очите на мъртвите, а
мъртвите. отварят очите на живите. (Мин. год., бр.5О, 2017, с.12). А
2. Помагам на някого да навлезе в някаква професионална област, да усвои
тънкостите на работата. · Рисуването е тънка работа, нужно е някой
да ти отвори очите, да те въведе в майсторлъка. (Р.р.).
V Широко използван фразеологизъм в библейските текстове със значениятa,
познати ни днес (напр. Чие. 22:31 - „Иотвори Господ очите на Валаама, и той видя
Ангела Господен1“).
1653. очи в очи. А 1. Непосредствено, лично, открито. · Случвало ли
се е да се срещнете очи в очи със смъртта! (Мин. год, бр.9, 2017, с.14). А
2. Насаме. · Поисках среща, да се видим насаме, очи в очи. (Р.р.).
1654. очите ми играят на четири. А 1. Внимателно наблюдавам
с очи всичко наоколо, като се стремя да не пропусна нищо, и съм постоян¬
но нащрек. · Беше му поръчано да се. грижи за реда и спокойствието
в - заведението, затова, макар привидно да седеше спокойно на маса¬
та в ъгъла, очите му играеха на четири и нищо не убягваше от погле¬
да му. (Р.р.). А 2. Внимателно и предпазливо действам, за да избегна
каквато и да е опасност. · Учителката беше втълпила на децата от
класа си, когато пресичат улица, очите им да играят на четири, да
изчакват възрастни и с тях да преминават на отсрещния тротоар.
(Р.р.). А 3. За жена - кокетирам, предизвиквам с поглед. ♦ Беше красива
и предизвикателна жена. Привличаше вниманието на мъжете, пък
и очите и играеха на четири. (Р.р.).
1655. очите ми изхвръкнат (излизат) от орбитите. А Силно съм
изненадан и учуден. · Когато я видяхме, очите ни буквално щяха да
излязат, от орбитите си - разказва специалистът от лаборатория¬
та по реактивно движение д-р Кен Ейджът. (НЛО, 03-09.04.2001, с.2).
1656. очите ми стават на понички (ластик). Жарг. А Започвам
да гледам нещо с голямо любопитство, с жив интерес и внимание. · Очи¬
те на студента станали на понички, когато влязъл в стаята за ри¬
туали. Врачката го посрещнала по еротичен. халат. (Уикенд, бр.51,
2016, с.42). Двете войничета седяха на пейката и когато край тях
минеше красиво момиче, очите им ставаха на понички. (Р.р.).
1657. пада ми в очите. А Развалям доброто си мнение за някого
или нещо, · разочаровам се от него. · Имах добро мнение за него, но
като видях как 'се държи с подчинените си, падна ми в очите. (Р.р.).
1658. пазя ■ като зеницата на окото си. А Най-внимателно, най-
старателно пазя нещо като най-голяма ценност. · Като зеницата на око¬
то си пазя подарената ми от поета - книга с негово посвещение. (Р.р.).
-391 -
с какви очи
V Изразът има точен първообраз в библейските текстове (напр. Вт. 32:Ю „и
грижеше се за него, пазеше го като ■ зеницата на окото си“).
1659. плава ли в окото ми параход (кораб)'! Ирон, ж За толкова
наивен ли ме смяташ? - употребява ' се като реплика за изразяване на недо¬
верие към думите на събеседника; (обикн. придружена с жест: с десния
показалец се придърпва надолу десният долен край на окото, при което се
открива бялата долна част на очната ябълка). · Искаш да ти повярвам
на всичко това. което .разказваш? Плава ли в окото ми параход? (Р.р.).
1660. плакна очи. А Наслаждавам се на нещо красиво. · Андреа
вее цици, мъже плакнат очи. (7 дни спорт, 25.05.2010).
Ф право - в лицето (очите) на някого - вж. при ЛИЦЕ.
1661. правя мили очи на някого, ж Користно се старая всячески
да угодя на някого, лаская го, угоднича му. · Напоследък ми прави мили
очи, интересно каква ли услуга отново ще ми иска.. (Р.р.).
1662. пред очите на някого, ж Явно, неприкрито. · Политическа¬
та сделка се осъществи пред очите на всички. (Ретро, бр.8, 2017, с.190).
1663. причернява (притъмнява) ми пред очите. ж 1. Прилоша¬
ва ми. · От жегата ли, от преумора ли, но почувствах, че ми причер¬
нява преН очите. (Р.р.). А 2. Обзема ме силен гняв. · Безочливостта
му мина всякакви граници. причерня ми пред очите, като слушах как
се гаври с родителите си. (Р.р.). А 3. Изпадам в ж отчаяние или в безиз¬
ходица. · Пети заключаваше, че като му причерней на очите, т.е.
като види., че остава с голи ръце, без оръжие, ще да нападне някому
със сила, да вземе средства. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.223).
1664. светва ми пред очите. - Почувствам облекчение от избяг¬
ната бтда или отпаднала сериозна грижа. · Между хората изведнъж
виждам момчето с моя ямурлук, светва ми преН очите и тръгвам
право към - него. (И.Радичков, Барутен буквар, с.20).
1665. с вързани (завързани) очи. а Без да гледам; без каквото и да е
усилие, без каквато и да е трудност. · Под коша можехме да се разбираме
дори е вързани очи. (Труд, бр. 101, 2000). След побоя в дискотека „Ейс-
* кейп“ колегите я намират и с вързани очи. (168 часа, бр.22, 2004, с.5).
1666. с какви очи. а Възклицание за ' изразяване на срам, разкаяние,
неудобство от извършена нередна, некрасива постъпка. · Оставете ме!
Изпразнете по-добре оръжието си отгоре ми, тук - да умра! Не съм
достоен аз вече да живея ... С какви очи ще да погледна света? -
отговори той с болезнена въздишка. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.445-Ф46).
♦ слагам си перде на очите - вж. при ПЕРДЕ.
с ококорени очи
- 392 -
1667. с ококорени очи. X Гледам с голямо учудване, с възхище¬
ние. · На гренгта излязоха дресираните кучета и започнаха такива
номера, че публиката ■ гледаше с ококорени очи ц затаен дъх.. (Р.р.).
1668. с отворени очи. А 1. Умирам, без дг се изпълни някакво мое
съкровено желгнйе. · Синът ù замина зг чужбина още като юношг ц
тя цял живот го очакваше дг се завърне. Отиде си с отворени очи.
(Р.р.). А 2. Просветен, ориентиран, буден човек. · Той беше човек с от¬
ворени очи ц буден ум. (Р.р). ·
1669. с очи да го изпиеш. А Много хубав, красив. · Освон че пее¬
ше божествено, ц с външността си привличаше обожатели - с очи
да я изпиеш. (Рф.).
1670. с просто око (се вижда), а Без дг е нужна особена прозор¬
ливост. · И с просто око се видя, чо тоатралниченето на водачите нг
бъдещите отбори е доста пресоленг манджа. (Уикенд, бр.9, 2017, с.60).
1671. събирам очите нг някого. 8 Привличам погледите, завладя¬
вам вниманието на някого. · Красива репортерка събира очите на пи¬
лотите ' от „ Формула 1 (Труд, бр.27, 2002, с.39). Надежда Михайлова
с тоалета си събра очите дори на Ивгн Станчов. (168 чгсг, 18¬
24.01.2003, с.36).
Вж. и събирам погледите на някои - при ПОГЛЕД.
♦ със сълзи в очите - вж. при СЪЛЗА.
♦ трън съм в очите (окото) нг някого - вж. при ТРЪН.
1672. умивам очите на някого, а Спасявам обикн. с делата си
някого от срам, представям го · добре, отсрамвам го. · Нямг що дг се
каже; виждгм го, че е човек достоен, роден да бъде бунтовник -
казваше комисарят Щърбгнов. - Трябва да коленичим пред неговия
талгнт, той ще да ни умие очите.. (Зах. Стоянов, Съч. т.1, с.323).
1673. хващам око</ио> (очи^те^) нг някого. А Привличам внима¬
нието, нравя сч, харесвам сч. · За начало нг вечерта Джоли се появи със
зашеметяваща рокля с гол крак, с каята 'хвана окото на всички присъс¬
тващи, които не спряха дг коментират тоалета ù. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.72). Засуканата врачгнкг стана №1 нг турнира „Дан Колов“, но освен
това хвана окото ц нг публиката. (Уикенд, бр. 16, 2017, с.81).
V Калка от ту^ки.
1674. хвърлям око на (върху) нощо или някого. А 1. Много харес¬
вам нещо или някого и искам да го притежавам. · · Илия Петров знаел, че
приятелят му е хвърлил око на женг му, но не со сърдел. (Уикенд, бр.51,
2016, с.65/ Режисъаркгтг Нина Димитрова му хвърлила око, още до-
-393
олимпийско спокойствие
като му преподавала в Театралната академия. Той обаче никак не се
дърпал,. (Уикенд, бр.4, 2017, с.25). X 2. Одобрявам някого или нещо за
някаква работа и искам да си го осигуря. · Хвърлил съм око на двама
майстори и ги уговарям да се заемат с ремонта на къщата ми. (Р.р).
"V В библейските текстове има използван близък първообраз със значение сход¬
но · на първото (напр Бит. 39:7 - „Ихвърли око върху Йосифа жената на господаря му
и рече: спи с мене“). ’
* хвърлям (пускам) прах (пепел) в очите на някого -
вж. при ПРАХ.
1675. чуждо око. А Друг човек, който вижда нещо, което не трябва
да бъде видяно. · Чуждо око ги беше издебнало и сега цялото село
шушукаше за връзката им. (Р.р.).
4 <шепа> прах в очите на някого - · вж. при ПРАХ.
п ОКОЛО:
затягам примката около някого - вж. при ПРИМКА,
охлабвам примката около някого - · вж. при ПРИМКА,
с жълто около (па) устата - вж. при УСТА.
широко ми е около врата - вж. при ШИРОКО.
□ ОКОКОРЕН:
е ококорени очи - вж. при ОКО.
п ОЛЕКВА:
олеква ми - джоба - вж. при ДЖОБ,
олеква ми на душата - вж. при ДУША.
674. ОЛ ИМПИ ИСКИ
1676. олимпийско спокойствие. А Напълно спокойно, без какво¬
то и да е вълнение и в пълно самообладание. · Нападките и обвинения¬
та в законови нарушения министърът посрещна с олимпийско■спо¬
койствие. (Р.р.).
има за първоизточник Омировата поема „Одисея“, в която той гово¬
ри за „олимпийско спокойствие“ - боговете на древните гърци обитавали планината
Олимп, където простосмъртните нямали достъп. Затова до безсмъртните богове не
стигали човешката суета й тревоги, на Олимп царяло - спокойствие^С].
а ОЛОВО:
краката ми се наливат с олово - вж. при КРАК.
в ОМАГЬОСАН:
омагьосан кръг - вж. при КРЪГ.
показвам кой. е онбашията
- 394 -
п ОМЕГА:
алфата и омегата на нещо - вж. при АЛФА.
п ОМЕКВАМ:
омекват ми краката - вж. при КРАК.
675. ОНБАШИЯ
1677; показвам (да се види) кой е онбашията. Ирон. А Показ¬
вам кой командва, кой е важният. · Очевидно е обаче, че вътрешният
министър Георги Петканов този път се опитва да натрие носа на
Бойко Борисов и съдейки по последвалите действия на.генерала, ус¬
пява да му покаже кой е онбашията. (168 часа, бр.11, 2002, с.24).
п ОНЗИ / ОНЯ:
за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората) -
вж. . при ДУХАМ.
изпращам (пращам) иа оня (онзи) свят някого или нещо -
вж. при СВЯТ.
отивам на онзи (оня) свят I отивам си от този (тоя) свят -
вж. при ‘ СВЯТ. .
о ОНО
во время оно - вж. при ВРЕМЕ.
п ОНУЙ:
ни в туй, ни в онуй време - вж. при ВРЕМЕ.
а ОСАННА:
пея осанна на някого - вж. при ПЕЯ.
а ОПАЗЯ:
Боже опази - вж. при БОГ.
а ОПАРЕН:
като ужилен (опарен, жегнат) - вж. при. УЖИЛЕН.
п ОПАШАТ:
опашата лъжа - вж. при ЛЪЖА.
676. ОПАШКА
Ф влача се в (на) опашката ' - вж. при ВЛАЧА СЕ.
1678. въртя опашка, а 1. Умилквам се, докарвам се пред някого,
подмазвам му се, лаская го. ' · Въртя опашка пред стареца, докато ù
преписа къщата, а след това го изпрати в старчески дом. (Р.р.). А 2.
-395 -
козметична операция
Пренебр. За жена - с леко поведение съм, неморална съм. · Говори се за
снахата на съседа, че върти опашка, но аз лично не вярвам. Види ми
се свястна жена. (Р.р.).
1679. духвам под опашката на някого. · Изпъждам, прогонвам
някого. · Е, духнаха,им под опашките, че иначе се бяха наканили да
взривят света, но да стане тяхното. (Уикенд, бр.51, .2016, с.32).
Ф дърпам дявола за опашката - вж. при ДЯВОЛ.
Ф откъсвам опашката на гущера - вж. при ГУЩЕР.
1680. подвивам си опашката, а Преставам да се съпротивлявам,
защото се уплашвам, ставам смирен и кротък. · Някому хрумнало да го
покани да се запише в гвардията, нашият прекупвач веднага си под¬
вил опашката и отново се върнал пред околийското управление.
(Й.Радичков, Барутен буквар, с.187).
1681. с подвита опашка. А Засрамен, унижен, разобличен. · А за¬
воевателите от ордена на пречупения кръст бягаха на запад с под¬
вити опашки. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.236). Дойде наперен и самоу¬
верен, но като разобличиха интригите и спекулациите му, си тръгна
с подвита опашка, (Р.р.).
Ф хващам златния ' дявол ■ за опашката - вж. при ДЯВОЛ.
♦ хващам късмета за опашката - вж. при КЪСМЕТ.
п ОПАШАТ:
опашата лъжа - вж. при ЛЪЖА.
п ОПВАМ:
изопва (опва) ми се лицето - вж. при ЛИЦЕ. '
п ОПЕРА
сапунена опера - вж. при САПУНЕН.
677. ОПЕРАЦИЯ
г _
1682. козметична операция. А Незначителна външна намеса за
коригиране на несъществени подробности, които не изменят същността
на нещо. · Законът беше приет с малка козметична операция. (Теле¬
виз. пред.).
п ОПЕЧЕН:
работата е опечена - вж. при РАБОТА.
п ОПИПВАМ:
опипвам почвата - вж. при ПОЧВА.
козметична операция
-3 96-
а ОПИРАМ:
опирам пешкира - вж. при ПЕШКИР.
п ОПИЧАМ ! ОПЕКА:
опичам / опека занаята - вж. . при ЗАНАЯТ.
опичам си акъла (ума) - вж. при АКЪЛ.
опичам си работата - вж. при РАБОТА.
и ОПЛАКВАМ:
оплаквам си дните (дните и годините) - вж. при ДЕН.
п ОПЛЕВЯ:
докато си почивам9 да оплевя лещата - вж. при ЛЕЩА.
г ОПЛЕСБВАМ:
оплесквам работата - вж. при РАБОТА.
п ОПЛИТАМ:
изплитам (оплитам) си кошницата (кошничката) -
вж. при КОШНИЦА.
обърквам (оплитам) конците - вж. при КОНЕЦ.
п ОПРА:
ножа опря до (о, в) кокала - вж. при КОКАЛ.
п ОПУЛЯ:
опуля очи - вж. при ОКО.
и ОПУСТЕЯ:
пуст да опустее - вж. при ПУСТ.
а ОПЪВАМ ! ОПЪНА:
опъвам (изпъвам) краката - вж. при КРАБ.
опъна ! опъвам ластика - вж. при ЛАСТИК.
опъвам нервите нг някого - вж. при НЕРВИ.
опъвам (осигурявам, поставям, разтварям) чадър над
някого или нещо - вж. при ЧАДЪР.
п ОПЯВАМ:
опявам на главата на някого - вж. при ГЛАВА.
а ОРБИТА:
очите ми изхвръкнат (излизат) от орбитите - вж. при ОКО.
- 397 -
слагам оръжие <то>
678. ОРЕЛ
1683. орел, рак и щука. Книж. Ирон. А Несъгласувани действия
на участници в някакво общо дело; разнобой. · Трудно се работи в без¬
принципна коалиция с много ■партии с различни идеи по важни въп¬
роси и закони.. Орел, рак и щука. (Мин. год., бр.6, 2017, с.17).
V От популярна басня на руския баснописец И.А.Крилов ,,Л.ебед, Рак и Щука“,
която П.Р. Славейков превежда със заглавие „Орел, рак и щука“.
а ОРЕХ:
костелив орех - вж. при КОСТЕЛИВ.
679. ОРКЕСТЪР
1684. падам в оркестъра <от коня>. Жарг. Ж Силно се учудвам,
изумявам се от нещо или от някого. · Ако аз запея, ще паднете в оркес¬
търа. (Р.р.).
1685. хвърлям в оркестъра някого. Жарг. Ж Силно изненадвам,
учудвам, смайвам някого с нещо, което казвам или правя; смайвам, шаш-
вам. · Денят е 3 октомври, а градът очаква нейното. скандално пре¬
даване „Облекчение“ - ексцентричната Ралица седи върху тоалет¬
на чиния и хвърля в оркестъра пуританите на Пловдив. (168 часа,
26.10.-01.11.2001, с.26).
680. ОРЪЖИЕ
1686. слагам оръжие<ти<9>. Книж. А Прекратявам борбата;
преставам да воювам. · След продължителни преговори воюващите
опозиционни групировки в Сирия сложиха оръжие. (Р.р.).
V Изразът на метафорична и метонимична основа е развил посоченото значе¬
ние, с което е използван и в библейските текстове, напр. 1 Мак. 11:51 - „Така те
сложиха оръжие и свързаха мир.стб. ювртхгошд ороужЪе“.
п ОСАННА:
пея осанна на някого — вж. при ПЕЯ.
п ОСИГУРЯВАМ:
опъвам (осигурявам, поставям, ■ разтварям) чадър
над някого или нещо - вж. при ЧАДЪР.
□ ОСКУБАН:
като , оскубана кокошка - вж. при КОКОШКА.
п ОСКЪРБЕН:
унижените и оскърбените - вж. при УНИЖЕН.
Остап · Бендер
-398
п ОСТАВАМ ■ / ОСТАНА:
душа не ми остава / остана - вж. при ДУША.
имам (оставам) <само> (с) две голи ръце - вж. ·при РЪКА,
камък върху (на) камък няма да остане (не остава) -
вж. при кАмЪК.
късата клечка (изтеглям, оставам) - вж. при КЛЕЧКА,
не остава и помен от нещо или някого - вж. при ПОМЕН,
оставам без дъх - вж. при ДЪХ.
оставам без очи - вж. · при ОКО.
оставам без почва под краката си - вж. при ПОЧВА,
оставам без ръце - вж. при РЪКА.
оставам без сълзи - вж. при СЪЛЗА,
оставам в сянка - вж. при СЯНКА,
оставам глух -' вж. при ГЛУХ.
<оставам> зад кадър - вж. при КАДЪР, .
оставам като попарен - вж. при ПОПАРЕН,
оставам на пътя (улицата) - вж. при ПЪТ],
оставам на сухо - вж. при СУХ.
оставам с пръст в уста</яа> / оставам със захапан пръст -
вж. при ПРЪСТ2.
<оставам, стоя> като гръмнат - вж. при ГРЪМНАТ,
остават ми очите в някого или нещо - вж. при ОКО.
а ОСТАВЯМ:
не ■ си оставям ■ колата (магарето) в калта (коня в реката) -
вж. при КОЛА.
оставям диря след себе си - вж. при ДИРЯ,
оставям име <след себе си> - вж. при ИМЕ.
оставям отворена вратичка (врата) - вж. при ВРАТИЧКА,
оставям питомното да търся (диря) дивото -
вж. при ПИТОМНО.
оставям се на течението - вж. при ТЕЧЕНИЕ,
оставям си ръцете в нещо - вж. при РЪКА.
681. ОСТАП
1687. Остап Бендер. Книж. Л. За човек ловък комбинатор и из¬
мамник. · През последните дни разбраха, че той е сикаджия, далаве-
раджия, измамник, едва ли не комбинатор от класата на Остап Бен¬
дер. (168 часа, 19-25.12.2003, с.2). · самите банкери?“ - би запитал
някой наивник. „В бели смокинги., разбира се!“ - би отговорил дядо-
то на всички Йосифовци Остап Бендер. Защото още от негово вре¬
- 399 -
Остап Бендер
ме връзката междсу политика, бизнес ц морил о до болкг ясна. · (Труд,
05.02.2001, с.14). За него няма невъзможно, такъв Остап Бендер едва
ли си виждал. (Р.р).
V По името на популяртия лгте^ту^н геаой на рускгте сгтгртцг Илф г
Петров в книгите им „12-те столг“ и „Златният телец“ Остап Бендер. За прототип нг
Остап Бендер послужил Осип Вениаминович Шор, или Остап, както го наричали
неговите приятели. Човек, физически силен г духовно развит, - умен, добър и реши¬
телен в търсенето нг справедливост, той се отличавал със забележително чувство зг
хумор. Неговите житейски приключения, майсторски развити от писателите Илф и
Петров в хумористичен план, превръщат литературния герой Остап Бендер в ярък
образ на велик комбинатор^ЕС].
а ОСТРИЕ:
по острието на бръснача - вж. при БРЪСНАЧ.
п ОСТЪР:
два остри камъка брашно не мелят - вж. при КАМЪК.
нож с две остриета - вж. при НОЖ.
остър ми е езика {езичето) - вж. при ЕЗИК.
□ ОТБИВАМ:
отбивам <си> номера - вж. при НОМЕР.
и ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ:
отварям вратата {вратите) -нг някого / отворени врати -
„ вж. при ВРаТа. ■ ,
отварям дума зг някого или за нещо - вж. при ДУМА.
отварям <дълбжа> рана - вж. при РАНА.
отваря ми се парашутът / не ми се отваря парашутът -
вж. · при Парашут.
отварям очите нг някого - вж.. при ОКО.
отварям {откривам) скоба {скоби) - вж. при СКОБА.
отварям си душата пред някого - вж. при ДУША.
отварям · си сърцето - вж. при СЪРЦЕ.
отварям уста / отварям си устата - вж. при УСТА.
почукайте · {похлопайте) и ще ви се отвори -
вж. при ПОЧУКАМ.
п ОТВЕЯ:
наиъдето ме отвее вятърът - вж. при ВЯТЪР.
0 ОТВОРЕН:
оставям отворена вратичка {врата) - вж. · при ВРАТИЧКА.
отварям вратата {вратите) нг някого / отворени врати -
вж. при ВрАтА.
пренасям се в отвъдното
-400-
с отворени очи - вж. при ОКО.
с отворени уста - вж. при · УСТА.
с разтворени {отворени) обятия - вж. при ОБЯТИЯ.
чукам ■ на отворени врата - - вж. при ВРАТА.
682. ОТВЪДНО
1688. пренасям се в отвъдното. Книж. л Умирам. · Пренесе ce
в отвъдното кучето, което се появи на бял, свят, заедно с „Дарик
радио · (Труд, бр.73, 2002).
Q ОТВЪТРЕ:
завира ми джезвето <отвътре> - вж. при ДЖЕЗВЕ.
яде ме отвътре - вж. при ЯМ.
п ОТГОРЕ:
на всичко отгоре - вж. при ВСИЧКИ / ВСИЧКО.
турям {слагам, сипвам) му пепел <отгоре> ! турям пепел на
нещо - вж. при ПЕПЕЛ.
о ОТДЕЛЯМ:
деля {отделям, късам) от залъка си - вж. при ЗАЛЪК.
α ОТИ:
оти ручаме жабета - вж.· при ЖАБА.
Q ОТИВАМ / ОТИДА:
влизам / вляза {отивам /отида) в архивата - вж. при АРХИВА,
какъвто дошъл, такъв си отишъл - вж. при КАКЪВТО.
отивам {отида) {влизам ! вляза) в джоба {джобовете)
на някого - вж. при ДЖОБ.
отивам на вятъра {на халос, за този дето духа) - вж. при ВЯТЪР,
отивам на кино <от пет до четири> - вж. при КИНО,
отивам на ■ онзи {оня) свят / отивам си от този {тоя) свят -
вж. при сВяТ.
отивам {ходя) на крак(а) - вж. при КРАК.
отивам по дяволите - вж. при ДЯВОЛ.
отивам по реда си - вж. при РЕД.
отивам при свети Петър - вж. при СВЕТИ,
отида в по-добрия свят - вж. при СВЯТ.
потъвам {отивам) в небитието - вж. при НЕБИТИЕ.
с голяма кошница тръгвам {отивам) - вж. при КОШНИЦА,
тръгвам {отивам) наопаки - вж. при НАОПАКИ.
401 -
до откат
683. ОТКАТ
1689. до откат, ж Докрай, до краен предел. · Вратата на гарсо¬
ниерата зееше отворена до откат. (Вл. Даверов, Ангели небесни, с.69).
п ОТКОГА:
Бог знае откога - вж. при БОГ.
а ОТКОЛКОТО:
по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата -
вж. при ВРАБЧЕ.
по-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв · - вж. при КУЧЕ,
п ОТКРИВАМ:
отварям (откривам) скоба (скоби) - вж. при СКОБА,
откривам Америка - вж. при АМЕРИКА,
откривам топлата вода - вж. при ВОДА.
. с открито чело - вж. при ЧЕЛО.
п ■ ОТКРИТ:
под · открито небе - вж. при НЕБЕ.
п ОТКЪДЕ:
не знаеш откъде ще изскочи заекът - вж.. при ЗАЕК.
п ОТКЪСВАМ / ОТКЪСНА:
няма да ми окапят (да ми се откъснат) ръцете ' - вж. при РЪКА,
откъсвам опашката на гущера - вж. при ГУЩЕР.
п ОТЛИВ:
на приливи и отливи - вж..при ПРИЛИВ.
п ОТМЕРЯМ:
с ’ каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери -
вж. при МЯРКА.
п ОТМИНА:
да ме отмине тази чаша - вж. при ' ЧАША.
п ОТМЯТАМ:
отмятам се от думата си - вж. . при ДУМА.
□ ОТНАСЯМ:
обирам (отнасям) калая - вж. при -КАЛАЙ,
обирам (отнасям) лаврите - вж. при ЛАВРИ.
п ОТНЕМАМ:
изяждам (отнемам) хляба на някого - вж. при ИЗЯМ I ИЗЯЖДАМ.
отприщвам бентг
— 402 —
п ОТПИСВАМ:
отписвам от списъка · на живите / отписан съм - вж. при ЖИВ.
684. О£ПРИЩВАМ
1690. отприщвам бента. Книж. А Давам възможност нещо да се
прояви в най-пълната си ■ сила. · Пазарната икономика отприщва бен¬
та на човешката ненаситност. (Р-р.).
п ОТПУСКАМ:
отпускам юздите (поводите) нг някого - вж. при ЮЗДА.
а ОТРИЦАТЕЛЕН:
за отрицателно време - вж. при ВРЕМЕ.
685. ОТРОВЕН
1691. гледам като отровен. А Прежълтявам и ставам напълно
безпомощен, обезсилен. · Нещастните хорица - майката ц бащата
на Потя.,, стояха в коридора ц гледаха като отровени. Помолиха се ц
на него. (Труд, бр.137, 3004, с. 13).
п ОТРЯЗВАМ:
отрязвам мостовете към някого цлц нещо - вж. при МОСТ.
а ОТСТОЯВАМ:
на страната съм / държа (отстоявам, заставам на) •страната
нг някого - вж. при СТРАНА.
п ОТТАТЪК:
през тоя ми е> че оттатък - вж. при ТОЯ.
п ОТЪПКАН:
вървя по отъпкан коловоз - вж. при КОЛОВОЗ.
по отъпкан път - вж. при ПЪТ!.
п ОХЛАБВАМ:
охлабвам примката около някого - вж. при ПРИМКА.
686. ОХЛЮВ
1692. като охлюв. А Много. бавно. · Иначе душата ми страда
най-вече за това, чо като охлюв се движим по пътя към европейско¬
то общество. (24 чгса, 10.12.2001, с.11).
— 403 —
изяждам гъбата с оцет
687. · ОЦЕТ
1693. изяждам · гъбата с оцет. а Изстрадвам нещо; понасям неп¬
риятните последствия от нещо. · Ако трябва да кажем кой изяде гъба¬
та с оцет до дъно, това беше Мирослав Севлиевски. (168 часа, 13¬
19.06.2003, с.27). .
V С алюзия към евангелския текст, в който се представят мъките на разпънатия
на кръста Иисус. Малко преди да издъхне, след' като извиква с висок глас (Мт. 27: 46¬
48) F46. Боже -Мой, Боже Мой! Защо си ме оставил"), от тълпата първосвещеници,
книжници и фарисеи един (48. „се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна
на тръст, даваше му да пие")..
о ОЩИПАН:
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица {другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА.
п
п ПАДАМ: .
влизам {падам, хващам се, улавям се) в капана {клопката,
примката) - вж. при КАПАН.
влизам {падам, попадам, хващам се) в мрежата (мрежите)
на някого - вж. при МРЕЖА.
да (ще) ти падне шапката - вж. при ШАПКА,
камък ми падна от сърцето - вж. при КАМЪК.
<като> паднал от небето - вж. при НЕБЕ,
мехлем (балсам) ми капе (пада) на душата (сърцето) -
вж. при Мехлем.
не пада <и> косъм от главата ми - вж. при КОСЪМ,
пада маската на някого или нещо - вж. при МАСКА,
падам в оркестъра <от коня> - вж. при ОРКЕСТЪР,
падам в (при, пред) краката (нозете) на някого - вж. при КРАК,
падам духом - вж. при. ДУХ.
пада ми в очите - вж. при ОКО.
пада ми в ръцете - вж. при РЪКА.
пада ми от небето - вж. при НЕБЕ, .
пада ми ченето· - вж. при ЧЕНЕ,
падам на колене - вж. при КОЛЯНО.
лъвски паи
-404 -
падам на легло - вж. при ЛЕГЛО.
падам (умирам) от смях - вж. при СМЯХ.
падат (спадат) акциите на някого или нещо - вж. при АКЦИЯ,
ударението пада върху нещо - вж. при УДАРЕНИЕ.
Q ПАЗВА:
плюя си в пазвата / плюй си в пазвата - вж. при ПЛЮЯ.
п ПАЗЯ:
като очите ■ си ■ (пазя) - вж. при ОКО.
като писано яйце (гледам, пазя) - вж. при ЯЙЦЕ.
пазя гърба на някого - вж. при ГРЪБ.
пазя ■ като зеницата на окото си - вж. при ОКО.
пазя си хляба - вж. при ХЛЯБ.
«
688. ПАЙ
1694. лъвски пай. Книж. · Най-голямата, най-хубавата част от
нещо. · Другият лъвски пай -1.65 дяла пък е вписан на съпругата на
бившия общински председател, на СДС инж. Здравко Овчаров - Ма¬
рия Овчарова. (Труд, бр.42, 2000). В конфликта'„Минстрой“ тихомъл¬
ком се опита да изхвърли „Лукойл“ от играта и да вземе лъвския
пай. (Труд, бр.93, 2002, с.28).
V Изразът възхожда към Езоповата басня „Лъв, лисица и орел“, разказваща как
си поделят плячката трите хищника, като разбира се най-силният - лъвът, взема най-
големия пай, оттам и изразът „лъвски пай“. Този сюжет по-късно се използва и от
други майстори на баснята ~ Федър, Лафонтен, Крилов.[ЕС].
Похватът да се пише за животни, а да се подразбират човеци, е измислен най-
напред в Индия. Много от Езоповите басни са заимствани всъщност от индийската
книга „Панчатантра“, от която тръгват човешките представи, че лисицата е хитра,
маймуната прави само пакости, лъвът е цар и т.н. '
п ПАК:
пак ще <си> говорим (поговорим) - вж. при ГОВОРЯ.
689. ПАЛАЧИНКА
1695. мятам палачинки. Жарг. · Много харесвам някого, поглеж¬
дам го съблазняващо. · Преди да си отиде колоритният режисьор
неведнъж „мятал палачинки,, по Марта. (Ретро, бр.49, 2016, с.20).
1696. палачинката се обърна. Жарг. · Нещата се променят ради¬
кално, настъпва рязка промяна. · Но палачинката се обърна и вече не
е така. Защото в училището се разбра, че Георги не е кой да е. А е
син на новия президент. (Ретро, бр.50, 2016, с.19). В началото Ласкин я
тормозеше, но палачинката се'обърна. (Шок, бр.20, 2010).
- 405 -
панаир нг суетата
690. ПАЛЕЦ
1697. стискам палци. А Желая нг някого успех за нещо и му засви¬
детелствам своята доброжелателна съпричастност. · Милото стиска
палци нг Мариус Донкин (Уикенд, бр.51, 2016, с.10). Но, ргзбцрг се,
имаше ц достатъчно такива, които стискаха палци зг един или друг
от финалистите. (Уикенд, бр.50, 2017, с.35).
691. ПАЛМА
1698. палма на първенството. Книж. а Първо място в нещо.
• Тихо, засега на пръсти, се оттеглят. от жълтите пгвотг и ■ ветера¬
ните - Георги Божинов, Атгнгс Мерджанов ц Ангел Найденов, ос¬
тавяйки палмата на първенството по престой в парламента в дяс¬
ната 'ръкг на Ахмед Догин - Йордан Цонев. (Мин. год., бр.7, 2017, с.8).
V Произходът на израза е свъртан с дивните олимпийски игри, когато пъртен-
цитч сг обкичвани с палмови венци.
о ПАЛЯ:
паля {запаля) моторетката - вж. при МОТОРЕТКА.
692. ПАМЕТ
♦ излиза ми от (из) акъла (паметта) - вж. при АКЪЛ.
Ф имам къса памет - вж. при КЪС.
♦ помня като слон / <имам> слонска памет - вж. при СЛОН.
1699. лъже ме паметта. / не ме лъже паметта. а Не помня, з^сб-
равил · съм / помня, нё съм забравил- · Ако не ме лъже паметта, те
бяха въведени по вроме нг „първото демократично“ (демек - с над¬
мощие на СДС) Народно събрание. (24 часа, 26.01.2002, с.14).
г ПАМТИ:
от памти века / от веки веков - вж. при ВЕК.
693. ПАНАИР
1700. голям панаир (стана, получи се), а Казва се за случаи,
когато нещо не става така, както ч планувано; голяма бъркотия, олелия. ·
Голям панаир стана., няма що. Полицията направи показно как се
бори с бандитите. (Труд, 2009).
1701. панаир на суетата. Книж. Неодобр. 8 Бляскави, шумни, но
безплодни начинания или изяви. · Кроткият иначе човек, който гледа
изпод вежди ц отдавна о снел анамнезата нг Панаира на суетата,
кутията на Пандора
- 406 -
едва ли иска само да оглави ЦИК,. (168 часа, бр.6, 2001, с. 10). Панаир
на суетата. . Така трябва да се преименува абитуриентският бал.
(Телеграф, 27.05.2009, с. 12).
V От англ. Vanity fair. №разът за пръв пат е употребен от английския писател
Дж. Бенян в книгата му „Пътешествието на пилигрима“ (XVJI в.), но популярност
получава, след като излиза под същото заглавие сатиричен роман на У. Тъкери
(1847).[ЕС].
694, ПАНДОРА
1702. кутията на Пандора. Книж. а Източник, гнездо на злини, бе¬
ди, нещастия. · Кутията на Пандора продължи да бълва и през януари,
преминал под знака на алтернативно общо събрание на градската ор¬
ганизация на СДС. (Труд, 12.02.2000). Да не се отваря кутията на Пан¬
дора ... Именно, защото после може да стане лошо. Тези въпроси са
свързани. (Труд, бр. 109, 2004). Демократичните промени у нас преди близо
три десетилетия започнаха с най-благородни намерения, но същевре¬
менно отвориха и кутията на Пандора, от която изпълзяха тъмни сили,
които превърнаха живота на българина в най-несигурното нещо. (Р.р.).
V От поемата „Дела и дни“ на старогръцкия поет Хезиод (VHI—Vn в. пр.н.е.). В
нея се привежда митът за Пандора, красивата жена, която Зевс изпратил на земята, за
да накаже и Прометей, който откраднал огъня от Олимп, и всички хора, които се
осмелили да използват този откраднат дар. Преди да я изпратят на земята всички
богове й дават подаръци, а Зевс й поднася особен дар - красиво украсена кутия,
предупреждавайки я никога да не поглежда в нея. Знаейки женската психология, Зевс
бил уверен, че неговата мъст ще се състои: Пандора, подтиквана от любопитство,
непременно ще отвори кутията и оттам на воля ще излязат всички човешки пороци,
беди и нещастия, които Зевс е приготвил като „подарък“ за човечеството.
Красавицата Пандора съумява да се хареса на Прометеевия брат - простодуш- ·
ният Епиметей, който се оженва за нея. При това той забравил строгата заръка на
Прометей да не взема от Зевс нищо и никого. Пандора, безсилна да' устои на любопит¬
ството си, отваря кутията. Така хората били наказани от Зевс. Единствено, което
останало на дъното в кутията, била Надеждата.[ЕС].
п ПАНИРАМ СЕ:
панира ми се мозъкът - вж. при МОЗЪК.
695. ПАНИЦА / ПАНИЧКА
1703. гледам в собствената си паница (паничка). а Гледам са¬
мо собствените ' си интереси; интересувам се само от' своето благополу¬
чие. · · Не може едно общество да бъде сбирщина от еднолични тър¬
говци, които гледат само в собствената си паничка. (Труд, 11.01.2002,
с.9). Всеки да си гледа в собствената си паница, какво го интересу¬
ват другите. (Р.р.)·
-407 -
изпускам парата
1704. гледам в чуждата паница. Неодобр. А Проявявам много
голямо любопитство, съпроводено със завист за благосъстоянието, за ма¬
териалното състояние на някого; завиждам. ♦ Вместо да се хванем здраво
за работа, ние все още не сме се отучили да гледаме в чуждата
паница и да се вайкаме. (Р.р.).
♦ за паница леща - вж. при ЛЕЩА.
696.ПАНТЕЛЕЙ
1705. Пантелеи пътник. А За човек, който не се задържа на · едно
място, постоянно пътува. · От година вече съм Пантелей пътник,,
водя занятия в няколко университета и постоянно съм на път. (Р.р.).
се свързва с деня на Св. Пантелей, 27 юли, когато щъркелите започ¬
ват да отлитат.
697.ПАНТОФИ
1706. по пантофи. А Неофициално, по домашному, в ежедневно
битово. · Звезди по пантофи. (Труд, бр.101, 2000). Политици по панто¬
фи. (Труд, 12.01.2000).
а ПАПА:
по-голям католик <и> от папата - вж. при КАТОЛИК.
698.ПАРА
1707. вдигам / вдигна пара. А Вълнувам се много от нещо и бурно
реагирам. · Като разбра, че няма да стане по неговото, той започна
да вдига пара, но никой не. му обърна внимание. (Р.р.).
1708. държа под пара някого. А В постоянна готовност, в напрежение
държа някого. · Беше ' добра учителка, умееше да изисква от децата, дър¬
жеше ги под пара непрекъснато и постигаше отлични резултати. (Р.р.).
1709. изпуекам пйрата. А Освобождавам се от напрежението. · С
него монархът трябва да изпусне парата.. (168 часа, бр.50, 2002, с.9). „Той
просто затваря очи“, разказва г-жа Захир, която настюява, че прези¬
дентът трябва да „изпусне парата“ на грижите при нея. (24 часа,
10.12.2001, с.58). Психолози обяснили подвизите в Лос Вегас с необходи¬
мостта Осама, от време на време да „изпуска парата“, тъй като е син
на саудитски милиардер и е свикнал да харчи пари.. (Труд, 16.01.2002, с.30).
на израза може да се свърже с парните машини, при които забавя¬
нето или спирането им става с изпускане на пОрата.
Ф та дим (пушек, пара, дреб) се дига - вж. при ДИМ.
бели пари за - черни дни
-408
699. ПАРА / ПАРИ
1710. бели пари за черни дни. А Спестявания за в случай на нужда.
• Позоваването пък ни 'народното умотворение „ Бели пари за черни
дни“ в подкрепи на кърпенето на държавния дефицит с отваряне на
държавния■ резерв ме разплака от умилонио. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5).
1711. бие ме парата. Л Много съм богат. · Оня грък интернира¬
ния, уж интерниран,, ама пуши папироси. Изглежда, чо го бие пара¬
та/ (^Радичков, Барутен буквар, с.39).
1712. грешни пари. А Излишно, напразно изразходвани пари. · Хвър¬
лил си грешни пари зг тези боклуци, които нямг дг ти вършат ни¬
каква работа. (Рф.).
1713. гьбав с пари. Ирон. А Много богат. · Не го гледай, че все се
оплаква от безпаричие, гъбав с пари е. (Р.р.).
Ф джоб парасъ - вж. при ДЖОБ.
♦ душа за две пари нямам - вж. при ДУША.
1714. за пет пари. В отрцц. изроч.х 1. Никакъв, никакви. · Вър¬
тиш ■ го, сучиш го да му пишеш тройка, ц виждаш, че за пет пари
знания нямг. (Рф). А 2. · Никак. · Способен човек е, но в службата му
за пет пари не го цонят. (Рф.).
1715. луда пара {пари). А Много, неоправдано много пари, дадени
напразно. · Те зг коли луда пара' дават. (Ат. Мандаджиев, Маестрото,
с.15). Дг се дават луди пари за техника, която да заставя българския
депутат да работи но е лц безобразие? (Труд, 09.01.2002, . с.9). . ... в по-
добре оборудвани кабинети приемат пациенти, които са склонни да
платят луди пари, зг да си осигурят здравна услугг нг високо равни¬
ще. (Стандарт, бр.3263, 2002, с.20).
V Изргзът · -се свъ^ва с пиесата на руския драматург А. Ословски „Лудг
пгрИ“ (1870).[ЕС].
1716. · мръсни пари. Публ. X. Пари, придобити по престъпен начин.
• Червеният депутат Михаил Миков каза пред вестника, че нгй-го-
лямгтг гаранция зг това, че БСП не се спонсорира с мръсни пари е,
че ... партията му о в опозиция. А всички държавни механизми зг
контрол върху мръсните пари били в ръцете на правителството.
(168 · чгсг, бр.6, 2001, с.6). Пазарната икономика у нас се згвъртя с
мръсни пари. (Р.р.). Парламентът ще приеме закон, с който да се
удгрят мръсните пари. (Телевиз. пред.).
1717. парите не миришат. Публ. а Важно е наличието на пари, а
не техният източник г произход. · Навобагаташите добре знаят, че
- 409 -
червив с (от) пари
парите не миришат, затова не се свенят да печелят от наркотици,
от контрабанда,, от корупция. (Р.р.).
V От лат. Pecunia non olet По времето на римския император Тит Флавий
Веспасиан (69-79 г.) римската хазна остро се нуждаела от пари, обичайните данъци не
стигали, затова императорът решил да обложи с данък обществените тоалетни. Синът
на императора, Тит, започнал да го упреква. В отговор императорът поднесъл към
носа му първите пари, получени от този налог, и' го попитал - „миришат ли?“ Тит
отвърна, че не миришат, тогава императорът му казал - , Л нали те са от урина... ! ).[ЕС]
1718. пера <мръсни> пари, х Чрез финансови или бизнес операции
узаконявам пари, придобити по престъпен начин. · За него вече се разна¬
сяше клюката, че пере пари на приятелския кръг „Орион“ и на аг¬
нешкия бос Николайчо Кривошиев. (Труд, 20.01.2001, с.15). Разпитват
френски банкер за пране на пари. (Труд, 16.02.2002, с. 18). Опитите за
пране на пари се увеличават. (Стандарт, 03.12.2001, с.13).
1719. пет парй (пукната пара) не давам, х Съвсем безразлично
ми е, не ме интересува, не ме засяга. · Защо да бъда робиня на произ¬
волната истина? Пет пари не давах за истината. Интересуваше ме
само красотата·. (Ел. Батуман, Изстъпления, 2013, с.15). Обаче стър¬
шелът пет пари не дава за държавната капа, ами гони и хапе. Да
видиш, като се намери в небрано лозе, полякът как бяга. (Й.Радич-
ков, Барутен буквар, с. 119).
1720. пукната пара (грош, петак, мангър). л. 1. ·В съчетание с
без, нямам или с друго отрицание: никакви средства нямам. · 'Между
това вече се мръкваше, а аз не бях турил нещо в устата си, защото
нямах пукната пара, (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.62). X 2. В съчетание с
не струвам и др. подобни глаголи: без каквато и да е стойност, нищо. ·
Тази картина не струва пукната пара.. (Р.р.).
1721. свежи парй. Публ. X Новоинвестирани финансови средства.
• ... и така продължава да получава свежи пари и кредити и да
върти бизнеса си. (Труд, 16.01.2002, с.28).
1722. · суха пара, х Налични, реални пари. · Скандали за милиони¬
те суха napà, които потъват в бездънните топлофикационни каси,,
разтресоха парламента ... (168 часа, 19-25.12.2003, с.19).
1723. троша napà. X Безсмислено харча пари. ·· Мераклиите за
участие в подобни празненства са толкова кът, че не си струвало да
се троши пара за тях,. (Труд, бр.83, 2000).
1724. червив с (от) парй. Неодобр. X Много богат, има много
пари. · Червив е с пари, а живее като просяк. (Р.р.).
<използвам> за параван някого... —101 0 —
700. ПАРАВАН
1725. <използвам> за параван някого или нещо. л. Използвам ня¬
кого или нещо за прикритие на някаква своя дейност или изява, обикнове¬
но непочтена. · Пръст в кацата с тамошния мед решиха да потопят
местните СДС големци, използвайки за параван съпругите си. (Труд,
08.03.2001, с.14).
п ПАРАХОД:
плава ли в окото ми параход (кораб) - вж. при ОКО.
701. ПАРАШУТ
1726. отваря ми се парашутът. / не ми се отваря парашутът.
Жарг. X Получавам / не получавам/ реална възможност да осъществя
свое желание, да постигна преследвана цел. · Много, са мераклиите да
лапат депутатски кюфтета, ама на повечето няма да им се отвори
парашутът. (Стандарт, 18.06.2001, с. 11).· „Не ви се отваря парашутът“
несретници, кръжочници и хомосексуалисти. (Труд, 02.07.2001, с.15).
702. ■ ПАРЦАЛ ! ПАРЦАЛКИ
♦ изям с парцалите някого - вж. при ИЗЯМ / ИЗЯЖДАМ.
1727. като ударен с мокър парцал. Жарг. X За гледане - учудено,
с неразбиране, изненадано, глуповато. · Като ги гледам, сякаш са ме
ударили с мокър парцал. (Труд, бр.119, 2009, с.11). Сгащва го директо¬
рът в бара и го пита какво прави по време на час там, а нашият го
гледа като ударен с мокър парцал. (Р.р.).
♦ мигам на парцали - вж. при МИГАМ.
♦ на ти си куклите, дай ' си ми парцалките - вж. при КУКЛА.
1728. натискам (налягам) си парцалите. А Мълча си, не се на¬
месвам, кротувам- · Те убеждаваха младите да си налягат парцали¬
те, защото не е настанало още време за въстание. (Зах. Стоянов, Съч.,
т.1, с.147). Другите каквото искат ■ да правят, ти си натискай парца¬
лите, защото само чакат повод, за да се' разправят с тебе. (Р.р.).
♦ обирам си ■ крушите (парцалите) - вж. при КРУША.
1729. ям парцалите (цървулите) на някого. А Злословя, одумвам
някого зад гърба му. · Стига сме яли парцалите на шефа., ако разбере
как го плескаме, бял ден няма да видим. (Р.р.).
-111 -
патова ситуация (позиция)
703... ПАРЧЕ
1730. апетитно парче. · Нещо или някой, които си заслужават да
бъдат придобити, които се харесват, желаят, примамват. · Булгартабак
е апетитно парче от българската икономика, което- се предлага за
приватизация. (Р.р.). Манекенката е апетитно парче, за което се
облизват собствениците на тлъсти портфейли. (Р.р.).
1731. на парче. А Поединично, откъслечно, на части, изолирани от
цялото. · Нямало да съкращават служители на парче. (Труд, бр.47, 2002,
с.6). Основният проблем на столицата е, че се работи на парче. Нуж¬
но е градът да се крои с перспектива. (24 часа, 10.12.2001, с.10).-
704. ПАС
1732. пълен пас. А Напълно бездеен, незаинтересуван, непричас¬
тен. · - Културното министерство има ли някакво становище? - ' То
е пълен пас. Там чиновниците не се · интересуват от съдбата на пое¬
тичните изкуства. (Стандарт, бр.3343, 2002, с.28).
705. ПАСА
1733. не паса трева. Ирон. А Не ме смятай за наивен, не съм
наивен; много добре разбирам нещо. · Ти ако си хитър, то и ние не
пасем трева.. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.650).
♦ ' паса вятъра {ветровете) - вж. при ВЯТЪР.
706. ПАТОВ
1734. патова ситуация {позиция). Книж. '· Безизходно положе¬
ние; безполезен ход. ·· . Кабинетът е изправен пред патова ситуация -
Върховният съд обяви новите цени на тока и парното за незаконни.
(Труд, 07.12.2001, с.1). „Дарик“ просто прояви отговорност, когато
БНР е в патова позиция“, репликира Поля Станчева. (Труд, 20.01.2001,.
с.2). И тук обикновеният зрител на това правно-икономическо шоу
попада в патова ситуация. (168 часа, бр. 19, 2004, с.2).
п ПАТРОН:
хабя си патроните - вж. при ХАБЯ.
о ПАТЯ:
от главата си {патя, страдам, тегля) - вж. при ГЛАВА.
п ПАЧЕ:
галя с <паче> перо някого - вж. при ГАЛЯ,
насаждам на пачи яйца някого - ·вж. при ЯЙЦЕ.
паяшки работи
-112-
707. ПАЯШКИ
1735. паяшки работи. ■ А Несериозни неща, които не заслужават
внимание. · А ' всичко друго - разни луди, луди жаби - туй са паяшки
работи! (168 часа, бр.16, 2002, с.27).
о ПЕКА:
вари го, печи го - вж. при ВАРЯ.
пека на бавен огън някого - вж. при ОГЪН.
пека се на ■ огън - вж. при ОГЪН.
708. ПЕПЕЛ
♦ обръщам {превръщам) на прах и пепел нещо - вж. при ПРАХ.
1736. пепел ми на езика, а Да мълча, да не приказвам (употребя¬
ва· се · при опасение да не се случи или да не се разчуе това, за което се
говори). · - Брей не думай,, пепел ти на езика! Как тъй? - Ами тъй..
Вълците си имат опит в тия работи. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.284).
♦ посипвам си главата с пепел - вж. при ГЛАВА.
1737. турям {слагам, сипвам) му пепел <отгоре>. / турям пе¬
пел на нещо. Л Отдавам на забрава нещо неприятно. · Да турим пепел
на старите вражди, да заживеем с отворени сърца.. (Р.р.).
V °т практиката жарта да се покрива с пепел или пръст при загасяване на огън.
♦ хвърлям {пускам) прах {пепел) в очите· на някого -
вж. при ПРАХ.
□ ■ ПЕРА:
ч *
пера <мръсни> парй - вж. при ПАРА / ПАРИ.
пера парй - вж. при IIAPÀ / ПАРИ:
709. ПЕРДЕ
1738. голямо перде съм. А Лишен съм от" каквото и да е чувство за
неудобство и срам; безочлив съм, нахален съм. · Трябва да си голямо
перде, за да се правиш, че нищо не се е случило. (Труд, бр. 160, 2003, с.12).
1739. слагам си перде на очите. А Губя чувство за неудобство и
срам, ставам · безочлив. · А за капак самите министри слагат перде
на очите си и излизат със съобщението, че „зад- опитите за атака
... стоят престъпни интереси“. (Труд, бр.81, 2002, с.1).
-113-
лебедовг песен
710. ПЕРКИ
1740. надуя (дуя) перки. Жгрг. Ирон. X Силя се, придавам си
важност. · Сетне обаче се появи резервата Радев, та не се наложи
самата Корнолия да дуе перките си. (Уикенд, бр.9, 2017, с.35).
1741. свивам перките нг някого. х Принуждавам някого да преста¬
не дг се сили. · И БСП си сви перките:. (168 чгсг, 07-13.11.2003, с.2). Значи
що има свиване на перките ц нг двгмгта. (Уикенд, 0^22, 2017, с.27).
711. ПЕРО
Ф галя с <паче> перо някого - вж. при ГАЛЯ.
1742. имам леко перо. Книж. а Зг художествено писане - пиша
лесно, на ясен и . достъпен език. · Писатели като Емилиян Станев ц
Йордан Радичков имат леко перо, те сякаш не познават мъките нг
словото. (Р.р.).
1743. тънко перо. Книж. а Малка, незначителна част от нещо.
• Нещо повече - това беше относително тънко перо в тяхната ико¬
номика ... (Труд, 09.12.2003, с.Ю).
712. ПЕРСОНА
1744. персона нонграта. Книж. х Човек с .нежелано присъствие,
изгонен от някъде. · През 1971 г. бяхте обявен за персона нонграта
от Англия, г 20 г. по-късно полският печат ви нгрочц зг мозък на
руското шпионско присъствие в Полша. (Труд, бр.242, 2002, с.43). Слод-
тази постъпка станах'„персона нон грата“ зг телевизията.. (Ел.Ря-
згнов, Незавършена равносметка, с.554).
V От лгт. Persona non grata.
713. ПЕРЛА
1745. перла в короната. Книж. а Най-скъпоценната, най-личната
част в нещо. · КТБ, освен чо е перла в короната нг ДСБ, е и дойна
крава нг клана Костови. (Телеграф, 28.0.12017, с.5).
п ПЕРЯ:
перя уши - вж. при УХО.
714. ПЕСЕН
1746. лебедова песен. Книж. а Последна, предсмъртна творба;
нгй-добрата творческа изявг нг твореца в залеза на неговия живот. · Пое-
нося се като народна песен
— 414 —
тол войвода играе Григор Вачков, за когото „Мера според мера“ е
лебедова песен. Големият актьор вече е тежко болен. (Мин. год., бр.10,
2017, с.22). - Дълга тирада, Буров - пресече го Мушанов, - Дълга, за¬
щото е последна. Това е моята лебедова песен\ (М.Топалов, Буров, с.243).
V Изразът за пръв път се появява в една от Езоповите басни. „Казва. се, че
лебедите пеят преди смъртта сиУ Поетът имал предвид легендата, според която
лебедите, тези безгласни птици, мигновения преди смъртта си придобиват глас и-това
предсмъртно лебедово пеене е удивително красиво. Към същия образ прибягва и
Есхил. Истинска популярност и устойчивост като фразеологизъм обаче изразът
придобива след като в Древния Рим го използва Цицерон в съчинението си ' „За
оратора“. [ЕС].
1747. нося се като народна песен. Жарг. Подигр. X Движа се
бавно, без припряност и енергичност. · Чакахме го вече час и всички
бяхме се изнервили,, а той както винаги не си го туряше на сърцето,
носеше се като народна песен. (Р.р.).
V Образната мотивираност на , израза може да се свърже както с протяжната
мелодичност на народната песен, така и с начина, по който се разнася в откритото
пространство.
1748. песента ми е изпята. X 1. Животът ми отива към своя край.
• Нашият живот мина криво-ляво, песента ни е изпята,, да му мис¬
лят идващите след нас, (Р.р.). X 2, Изгубвам безвъзвратно влияние,
сила и · власт. · Не се осмелява да докладва на Живков, защото може
би смята, че той е вече изпята песен.. (Галерия, бр.25, 2017, с.45). Из¬
пя си песента дядо ти Янко, момче. Връщай се. Отиде си завинаги
дядо ти Янко. (М.Топалов, Буров, с.128). Нещата се измениха, изпята
е песента на някогашните партийни величия. (Р.р.).
1749. пея {запявам) друга песен {на друг глас). X Променям мне¬
нието си, твърдението, поведението си. · Довчера говореше, едно, а сега
пее друга песен. (Р.р.).
1750. пея си своята. / пея си една и съща песен. I пея си стара¬
та песен. X Постоянно и упорито повтарям едно и също нещо. · Ти му
говориш едно,. той си пее своята (си пее една и съща песен / си ■ пее
старата песен). (Р.р.). Изпитът се обръща и на добро, и на зло, и
отечески, и душмански - ние поддържахме все същото, все стара¬
та песен,. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.631).
1751. старата песен <на нов глас>. Пренебр. X Същото нещо без
никакви изменения. · - Глупости! — махна с ръка Драгомир. — Ти пееш
старата песен на нов глас. Ти плащаш данък на една овехтяла ро¬
мантика. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.119).
- 415 -
плюя си на петите
п ПЕТ:
<до> пета глуха - вж, при ГЛУХ. ,
за пет парй - вж. при HAPÀ / ПАРИ,
отивам на кино <от' пет до четири> - вж. при КИНО, ,
пет пари (пукната пара) не давам - вж. при IIAPÀ / ПАРИ.
715. ПЕТА
1752. ахилесова пета. Книж. А Слабото, уязвимо място на някого
или на нещо. · Стоянова е имала комплекс за малоценност и това е
била ахелесовата и пета. (Шоу, бр.З, 2015, с. 10.). Един от най-слаби¬
те изборни резултати в 12-годишното му управление изложи на по¬
каз ахилесовата му пета.· (Всеки ден, бр.138, 2013, с.9).
V 0т старогръцкия мит за Ахил. Оракул предрича на митическия герой Ахил
гибел край стените на Троя. Неговата майка, морската богиня Темида, в желанието си да
го направи безсмъртен и неуязвим, държейки го за петата, го потапяла като дете в
свещената река Стикс. Така единствено уязвимо място на тялото му останала тази пета.
Вече като воин, сражавайки се под стените на Троя, именно в това единствено уязвимо
място попаднала стрелата на Парис, което и става причина за неговата гибел.[ЕС].
1753. вървя по петите на някого. А Преследвам (следвам) няко¬
го отблизо. · От прокуратурата отказват да уточнят откога точно
са започнали да вървят по петите им. "(Телеграф, 11.11.2011, с.5). За¬
щото конкурентът му Лулчев вървеше, по петите му ' и Братя Пете-
лови го следваха. (М.Топалов, Буров, с.103).
1754. въртя се на пета. А Пред или около някого. Угаждам, рабо-
лепнича пред някого. · Майсторът се върти на пета наоколо им, на¬
рича ги алар, черпи ги с горчиво кафе., подлизва им се от всяка стра¬
на, докато им изгори душата със стоката си, за която се закълнява
сто пъти., че е първо качество и по-долу не му отърва да я даде. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.74).
1755. от петите до зъбите (въоръжен). А Много добре {въоръ¬
жен). · Подир няколко минути ние се срещнахме · на улицата с Иван
Попов, един от първите работници в Панагюрище, въоръжен от пе¬
тите до зъбите, с' влашки калпак на главата и със зелен здравец до
ухото. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.74).
Ф от глава</иа> до пеги</пе> - вж. при ГЛАВА.
1756. плюя си на петите. / духна на пСтитс си. А Бягам от някъ¬
де, изчезвам. · Но и младоците, щом минели през разговор с г-жа
Радева, си плюели на петите яко дим. (Ретро, бр..9, 2017, с.4). Туй кон¬
те, изглежда., беше плашливо, защото тозчас духна на петите си и
търти да бяга към града. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.95).
сърбят ме петите
416
1757. сърбят ме петите. а Изпитвам силно желание да отида ня¬
къде, дг скитам, дг пътувам. · Застоях се много напоследък, чувст¬
вам, чо вече ме сърбят петите. (Р.р.).
г ПЕТАК: ,
пукната пара (грош, петак, мангър) - вж. при ПАРА / ПАРИ.
п ПЕТАЛО
лъсвам (обръщам, хвърлям) петалата (петалите) -
вж. при ЛЪСНА.
716. ПЕТЕЛ
♦ див петел - вж. при ДИВ.
1758. петелът ми· пее (не пее) (кукурига / не кукурига). л. Имам
влияние, авторитет, слушат ме / нямам авторитет, влияние, не ме слу¬
шат. * Моят петел не пееше твърде между нашите българи, кои¬
то сг много прцдцрчцви, прцсмехулцц ц горделиви. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.68).
1759. първи петли. А Времето след полунощ, когато зг пръв път
пропиват петлите. · По първи петли ставаха, зг да работят на хлад¬
но. (Р.р.).
о · ПЕТДЕСЕТ (50):
правя на 50 стотинки някого - вж. при СТОТИНКА.
717. ПЕТКО
1760. барабар Петко с мъжете. Ирон. а Казва се в случаите,
когато някой се заема наред с другите да извърши нещо, кочто не му ч по
силите и възможностите. • Кгто започнаха едни по една коложкцто
да се хвърлят във водгтг, ц гз, барабар Петко с мъжете, скочих
след тях. Чух Иван Андонов дг казвг: Абе:, Нада плува. ли?' Е, не мо¬
жех дг плувам,, но криво ляво се измъкнах. (Мин. год., бр.4, 2017, с.13).
1761. сърдит Петко. Подигр. а Зг човек, който лесно и безпри¬
чинно се сърди. · Не му обръщай внимание, нали го знгош, че сърдит
Петко това и чгка, някой да го съжали. (Р.р.).
1762. червен Петко. Ирон. А Вино. · Той беше родом от Хар-
минлий, нг възраст 35-40 години, бозкнижон, боз мустаци ц брада,
обичаше да посръбвг ц от червен Петка и от ■ бялг Рада, влязъл, на
служба нг железницата,, откак се направила станцията. (Зах. Стоя¬
нов, Съч., т.1, с. 195).
— 117
Каинов печат
718. ПЕТНО
1763. бяло петно. Книж. " Пропуск в нещо. · · Но има бели пет¬
на в закона и правилника. (Труд, 12.07.20001, с. 11). Много станаха бе¬
лите петна в Бялата книга.. (Стандарт, 06.12.2001, с.13). Такива. бели
петна са недопустими, особено за Графа и Поли Генова, които са
нарочени за фактори в - съвременния поп. (Уикенд, бр.9, 2017, с.60).
V Произходът на израза навярно е свързан с другия фразеологизъм „тера
инкогнита“, чийто първоизточник са надписите върху старинните географски карти и
глобуси по белите места (петна) в тях, означаващи неизследвана, неоткрита земя. Бели¬
те полета (петна) по старите географските карти и глобуси навярно дават началото на
този фразеологизъм.
1764. и по слънцето има петна. Книж. " Няма безгрешни и съ¬
вършени хора, съвършени неща. · PR-стратезите му (или може би той
самият) не се плашат от петна по слънцето; нито от гафове, лични
или на свитата. (168 часа, 29.06.-05.07.2001, с.16). Най-страшната -заб¬
луда на хората е да вярват в съвършенството си, след като знаят,
че и по слънцето има петна. (Р.р..).
1765. лепвам {турям) петно на нещо или някого. " Опозорявам,
развалям доброто име на нещо или някого. · Допинговият скандал с
борците ни лепна петно върху българския спорт. (Р.р.).
на израза могат да се открият още в библейските текстове, напр. И.
Сир. 47:23 „ти тури петно върху славата си и оскверни семето си тъй, че навлече
гняв върху децата си“.
а ПЕТРОВ:
Идеал Петров - вж. · при ИДЕАЛ.
719. ПЕТЪК
1766. черен петък. а 1. Лоши, тежки дни за преживяване. · В жи-
вота-на много българи след демократичните промени животът им
стана черен петък. (Р.р.). А 2. Последният петък на м. ноември, когато
търговските обекти за промишлени стоки правят разпродажби на намале¬
ни цени. · В последните години и у нас се наложи традицията в за¬
падните страни на черни петъци. (Р.р.).
п ПЕТЪР:
отивам при свети Петър - вж. при СВЕТИ.
720. ПЕЧАТ
1767. Каинов печат. А Знакът на братоубийството, на вечното
проклятие за извършено тежко престъпление. · Днешният свят., затъ¬
държа печено
- 418 -
ващ все повече и повече в братоубийствени религиозни войни, ще
остане в историята на човечеството белязан с Каиновия печат.. (Р.р.).
V Изразът води началото си от библейската легенда за Адам и Ева. Т'ехният
първороден син Каин убива брат си Авел, защото Бог приема неговата жертва с
благоволение, а отхвърля жертвата на Каин. За сторения грях Бог го наказва да бъде
„скитник по земята“ и го изгонва от земята, в която е живял, но за да го предпази от
отмъщение, каквото несъмнено заслужава, му слага особен знак. Близкият първооб¬
раз се намира в Бит. 4:15 „ИГоспод (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие
Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за
да го не убие никой, който го срещне“ стб. и положи гк въ на. кдин'к.
Ф турям печат на устата си - вж. при УСТА.
п ПЕЧЕЛЯ:
печеля {спечеля) точка - вж. при ТОЧКА.
п ПЕЧЕН:
печен въздух на скара - вж. при ВЪЗДУХ.
721. ПЕЧЕНО
1768. държа печено. Жарг. А Не отстъпвам, не позволявам свое¬
волия. · Шефът ни държеше печено и работата вървеше добре. (Р.р.).
п ПЕЧЕЛЯ:
печеливша карта - вж. при КАРТА,
печеля {вадя, извличам) дивиденти - вж. при ДИВИДЕНТИ,
печеля {спечелвам) точка - вж. при ТОЧКА.
722. ПЕШКИР
1769. опирам пешкира. А,Върху мене се стоварват неприятните
последствия от нещо, сторено от друг; понасям· чужда вина. · Той върши
белите, аз опирам пешкира,, мене наказват. (Р.р.).
723. ПЕЯ
Ф кокошка пее някъде - вж. при КОКОШКА.
Ф петелът ми пее {не пее) {кукурига I не кукурига) -
вж. при ПЕТЕЛ.
1770. пея дитирамби на някого 'или на нещо. Книж. ' Прекаде¬
но възхвалявам, превъзнасям някого или нещо. · Дигаха тостове и пее¬
ха дитирамби на човека, който им бе дал властта през лятото на
1913 година. (М.Топалов, Буров, с.76). Преданата на правителството
419 — . сече ми пипето опито бръснгч>
преса пееше дитирамби нг Бойко Борисов, докато не дойде крахът
на президентските избори. (Р.р.).
♦ пея (запявам) друга песен (на друг глас) - вж. при ПЕСЕН.
17,71. пея осанна нг някого. Книж. А Славословя, възхвалявам,
превъзнасям някого. · Пееха осанна нг Цецка Цгчовг, но ц това не ù
помогна в изборния ден. (Р.р.). -
V Осанна е егейско молитвено възклгцаиге, имащо значение 'дгй щастие
помогни’. С него евреите приветстват Исус кгто Месия при влизането му в Иеруса¬
лим. Макар най-близки прототипи да се виждат в църковните песнопения, корените на
фразеологизма сг в библейските текстове, в които има близки изрази, напр. Мт. 21:9
„г народът, който вървеше отпрод ц който Го съпровождаше, възклицаваше и
казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осанг във
висините“. .
♦ пея си своята / пея си една и съща песен / пея си старата
несен - вж. при ПЕСЕН.
724. ПИЕДЕСТАЛ
1772. издигам / издигна на пиедестал някого. Книж. А Прекла¬
ням се пред някого; превъзнасям, хваля, · Беше вромо,.когато голяма
чгст- от младите демократи у нгс издигаха на пиедестал Иван Кос¬
тов,, но бързо се разочароваха от него ц потърсиха нови кумири. (Р.р.).
п ПИКАЯ:
пикая срещу вятъра - вж. при ВЯТЪР.
п ПИЛЕ:
<и> от птиче (пиле) мляко - вж. при ПТИЦА / ПТИЧКА /
ПТИЧЕНЦЕ.
п ПИЛЯ:
пиля мозъка нг някого - вж. при МОЗЪК.
пиля нервите нг някого - вж. при НЕРВИ.
□ ПИПАМ:
, пипам с <меки, кадифени> ръкавици - вж. при РЪКАВИЦА.
□ ПИПВАМ:
пипвам (удрям) бингото - вж. при БИНГО.
725. ПИПЕ
1773. сече ми пипето (ума, акъла) <като бръснач>. ■ Умен
съм, бързо съобразявам и лесно схващам. · Вие не слушайте тез по¬
пирова победа
-420-
беснели жени.. Толкоз им сече пипето на тях. (А.Гуляшки, · Злат, руно,
с.263). - А Наско на колко е години? - На пет. Ама му ■ сече..пипето.
(Розмари де Мео, Стопанката на Господ, с.238).
п · ПИПЕРКА:
арнаутска чушка ■ {пиперка) - вж. при АРНАУТСКИ.
726. ПИР1
1774. пирова победа. Книж. А Скъпо заплатен успех, който не
оправдава понесените загуби " и жертви. · Животът показва, че в усло¬
вията на икономическа и нравствена разруха, спечелването на из¬
борната борба често е.- пирова победа, защото твърде скоро пдбеди-
телят губи доверието на обществото поради невъзможността да
изпълни даваните щедро предизборни обещания.. (Р.р.). А за когото и
да е изборната победа, ще е пирова.. (Мин. год., бр.9, 2017, с.8).
V По думите на старогръцкия историк Шутарх царят на Епир Пир ·в 279 г.
пр.н.е. след победата си над римляните край Аскулум, възкликнал „Още една такава
победа и ние загиваме“.[ЕС].
727. ПИР2
1775. Валтасаров пир. Книж. А Весело и лекомислено прекарва¬
не на времето при някакво бедствие. · Завесите бяха дръпнати и мину¬
вачите по улицата се заглеждаха в този лукс. Домът очакваше гости¬
те за Валтасаровия пир. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.297).
V · Изразът тръгва от старозаветния библейски разказ за пира на последния вави¬
лонски цар Валтасар, който извършил кощунство, заповядвайки да донесат златните и
сребърните свещени съдове от Иерусалимския храм, за да пие с тях вино. В самия разгар
на пира върху стената на залата човешки пръсти на невидима ръка написали думите
„мене, мене, текел, упарсин“, които пророк Даниил изтълкувал като вещание за ско¬
рошна гибел на царството и на царя. В същата нощ царят бил убит. (Дан. 5:1-31).
1776. пир по време на чума. Книж. А Неуместно веселие по време
на всеобщо бедствие или в крайно неподходящ момент. · И съвсем пък
нямат право да се сърдят на медиите, които показват техния пир по
време на чума. (Труд, бр.47, 2002, с.1). Пладнешки пир по време на чума
в изпълнение на евробюрокрацията в Брюксел. (Уикенд, бр.52, с.29).
V От заглавието на написаните от А.С.'Пушкин драматически сцени по мотиви
от поемата на английския поет Дж. Уилсон.[ЕС].
п ПИРОН:
забивам последния гвоздей {пирон) ■ в ковчега на някого
или нещо ~ вж. при ГВОЗДЕЙ.
421 - пиша-бриша
п · ПИСАН: _
като писано яйце (гледам, пазя) - вж. при ЯЙЦЕ.
п ПИСМО:
чакам от умрял писмо - вж. при УМРЯЛ.
728. .ПИСЪК
1777. последен писък на нещо. Публ.. · Най-новото постижение
в някаква област, най-модерното. · Обличал се елегантно, по послед¬
ния писък на модата. (168 часа, 12-18.12.2003, с.28). Шефката на ба¬
летната формация на „Шоуто на Слави“ шофира ·возило последен
писък на автомобилостроенето. (Нощен труд, 18-19.01.2002, с.5). Тя
каза за „168 часа“, че панталонът е по-секси и че е последен писък
на модата. (168 часа, бр.5, 2002, с.36).
а ' ПИТАМ:
не го пискат в селото, <а> той пита за поповата къща -
вж. при СЕЛО.
729. ПИТОМНО
1778. оставям питомното да -търся (диря) дивото. А Постъпвам ·
неразумно като · се отказвам от нещо сигурно и добро,. за. да търся нещо
несигурно и съмнително. · Ако беше чист човек и верен рая, то защо не
отиде. в · някой град, ами остави питомното и тръгна да■ дириш диво¬
то по. гората! (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.593).
730. ПИША
1779. ако ме видиш, пиши ми. Ирон,. а Употребява се като зака¬
на, когато някой не желае да бъде или да отиде отново някъде. · Отсега
нататък, ако ме видиш, на митинг, пиши ми. (Р.р.).
1780. пиша-бриша. Ирон. ' А · Мъча се, напрягам се да измисля не¬
що разумно, но обикновено нищо не се получава. · · Наплюнчили ' молива
бившите монополисти, отворили тефтера, смятали., писали-бриса-
ли. И след титаничния мисловен напън избълвали едно голямо, на¬
право страховито, ценоразписче. (Труд, бр.25, 2004, c.l 1).
п ПИЩОВ:
гол като пищов (тояга, хурка,■ тъпан) - вж. при ГОЛ.
п ПИЩЯЛКА:
ритам по кокалчето (пищялката) някого - вж. при КОКАЛЧЕ.
пладнешки обир
-422
п ПИЯ:
кой пие. кой плаща. не се знае' - вж. при КОЙ.
пия вода от извора - вж. при ВОДА.
пия <една> студена вода / пий <една> студена вода зг нещо -
вж. при ВОДА.
пия мляко. без да имам крава - вж. при МЛЯКО.
пия от кладенеца и плюя в него - вж. при КЛАДЕНЕЦ.
пия си кафето с някого - вж. при КАФЕ.
п ПИЯН:
иьоркютук пиян - вж. при КЬОРКЮТУК.
пиян като мотика - вж. при МОТИКА.
п · ПЛАВАМ:
плава ли в окото ми параход (кораб) - вж. при ОКО.
а ПЛАДНЕ:
виждам звезди по пладне (посред ■ бял ден) - вж. при ЗВЕЗДА.
ден · до пладне - вж. при ДЕН.
731. ПЛАДНЕШКИ
1781. пладнешки обир. а Нагла кражба; безочливо отнемане на
нещо от някого. · Затова мнозинството хора посрещат новите нало¬
зи като поредния пладнешки обир, който държавата извършва над
тях. (Труд, бр.39, 2002, с.10). Класически пладнешки обир отне ни Светла
Димитрова заслужения бронзов медгл нг 100 м. с препятствия нг
световното по лека атлетика. (Труд, 13.08.2001, с.38).
а ПЛАБНА:
плаина очи - вж. при ОКО.
732. ПЛАН
1782. на деветдесет и девети план. ' Книж. ■ Нг най-последно
място. • Духовността остава на 99-ти план, което о груба грешка.
(Труд, бр.54, 2002, с.7).
1783. на заден план. Книж. А За нещо, което не е от първостепен¬
но значение. · Всичко друго о на заден план. (Мин. год., бр.2, 2017, с.8).
Факт е, чо в момента проблемите с правосъдието за Алексей Петров
- Трактора сг на заден план. (Уикенд, бр.23, 2014, с. 13).
п ПЛАНИНА:
златни планини - вж. при ЗЛАТЕН.
правя от сламката греда (планина) - вж. ·при СЛАМКА.
- 423 -
платоническа любов
733. ПЛАТНО
1784. вдигам платна. I надувам платна. Книж. · ' · Поемам, тръг¬
вам нанякъде. · И се снишил ниско-ниско, докато види накъде ще за¬
духа вятърът, за да вдигне тогава и той своето малко синьо платно.
(168 часа, бр.9, 2001, с.З). Дълго се застоях на тази работа, време е да
надуя платна и да намеря нещо по-престижно, по-доходно. (Р.р.).
1785. свивам платната. Книж. А Кротувам, притаявам се. · В
тези дни и седмици Кирил-младши свивал платната и помагал на
татко, хрисимо изтърпявал родителските укори. (Жълт труд, бр.17,
2004, с. 11).
1786. тъка си платното (чергата). Книж. А Хитро и умело дви¬
жа нещата така, че постигам целите си. · Докато другите тичаха по
митинги, той си тъчеше платното, и· сега си живее живота. (Р.р.).
734. ПЛАТОНИЧЕСКИ
1787. платонически - любов. Книж. А Идеална, изцяло духовна лю¬
бов. · Най-извисените любовни стихове на поетите са плод на пла¬
тоническа любов. (Р.р.).
V Изразът . произхожда от името на старогръцкия философ Платон, което в
съчинението си „Пир“ влага в устата на героя си Павзаний разсъждения за такъв род
любов.[ЕС].
п ПЛАЧ:
стената на плача - вж. при СТЕНА.
п ПЛАЧА:
плача на чужди гробища - вж. при ГРОБИЩА.
п ПЛАША (СЕ):
плаша гаргите - вж. при ГАРГА.
плаша се <и> от сянката си - вж. при СЯНКА.
а ПЛАЩАМ:
кой пие, кой плаща - не се знае - вж. при КОЙ.
който плаща, той поръчва музиката - вж. при МУЗИКА,
плащам данък на нещо или за нещо - вж. при ДАНЪК,
плащам си за гяволъка - вж. при ГЯВОЛЪК. .
плащам с лихвите - вж. при ЛИХВА.
плащам (отвръщам, заплащам) със същата монета -
вж. при МОНЕТА.
в плен съм на нещо
-424-
735. ПЛЕН
1788. в плен съм на нещо. Книж. " Намирам се под въздейст¬
вието на някакви идеи, схващания. · В плен е на суеверия и предразсъ¬
дъци, внушени от баба му. (Р.р.).
736. ПЛЕТ
1789. през плет не ■ съм виждал. А Никак не разбирам от нещо,
пълен невежа съм. · Тъй, учението, чувал ли си го поне през плет, бае
Драгане? подкачиха пак любопитните селяни.. (Зах. Стоянов, Съч., т.1,
с.239). Боядисал си стените като първия човек., сякаш през плет не
си виждал как се прави това. (Р.р.).
п ПЛЕЩИ:
нося (мъкна) на гърба (плещите) си някого или нещо -
вж. при ГРЪБ.
п ПЛОД:
забраненият плод - вж. при ЗАБРАНЕН.
п ПЛУВАМ:
в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам) -
вж. при ВОДА.
в свои води (съм, чувствам се, плувам) - вж. при ВОДА.
п ПЛЪЗВАМ:
плъзва (тръгва) слух - вж. при СЛУХ.
737. ПЛЪТ
1790. от плът и кръв. Книж.·. х Реален, материален, истински. ·
Друго си е да видиш своя кумир от плът и кръв. (Р.р.).
V Произходът му може да се свърже с библейските текстове (И Сир. М:19 -
„Както зелените листи на гъсто дърво - едни падат, а други израстват, тъй и
родът от плът и кръв - един умира, а друг се ражда''“).
1791. плът от плътта на някого. Книж. X Неотделима, същност¬
на част от нещо; за кръвно или духовно родство. · Поетът е плът от
плътта на своя народ. (Р.р.).
V Библейският първообраз на фразеологизма е все още със слаба степен на
преосмисленост (напр. Бит. 2:23 - „Ирече човекът: ето, това е кост от костите ми
и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си)“ ).
я ПЛЪХ:
канцеларска мишка (плъх) - вж. при МИШКА.
-425 —
плюя си нг ръцете
738. ПЛЮЯ
4 пия от кладенеца и плюя в него - вж. при КЛАДЕНЕЦ.
1792.· плюя си в шазвата. / шиюй си в платата! Успоюогвам сс при
силна уплгхг. · Изстрелът. такг го стресна, че трябваше да си плюе в
пазвата, зг да се успокои. (Р.р.). Интересува се с подробности кога.,
къде ц какво точно се о случило. Плюе си в пазвата прод кгморцте, ако,
но дай Боже, нещастие е згстигнала някого. (Уикенд, бр.23, 2014, с.31).
V Нгртдао повеаие. което ч познато от древиосттг. така напр. Теократ пишч. че
за да не те урочасат, плюни три пъти в пазвата си.
1793. плюя си на краката (нозете, подметките). а 1. Избягвам
отнякъде. · Кгто видях накъде отиват нещата, чо започва бой, плюх
си на краката. (Р.р.). 2. Тръгвам пеш. · Чакахме напразно автобус
близо чгс, накрая си плюхме на подметките и со прибрахме пеш. (Р-р.).
♦ плюя си на (в) лицето - вж. при ЛИЦЕ.
♦ плюя си на петите / духна на петите си - вж. при ПЕТА.
1794. 'плюя си на ръцете. а Захващам се здраво за някаква . работа.
• Успох. може дг се постигне само ако човок. си плюе на ръцете. (Р.р.).
♦ плюя срещу слънцето - вж. при СЛЪНЦЕ.
г ПЛЯСВАМ:
плясваме с ръце и (та) се прегръщаме - вж. при РЪКА.
г ПОБЕДА:
пирова победа - вж. при ПИРр
п ПОБИВАТ:
побиват (полазват) ме тръпки - вж. при ТРЪПКА.
п побирам:
не мога да се побера в кожата' си - вж. при КОЖА.
умът ми не го побира - вж. · при УМ.
п ·ПОБЯГВАМ:
втурвам се (бягам, побягвам) презглава - вж. при ПРЕЗГЛАВА.
п ПОВДИГАМ:
вдигам (повдигам) духа нг някого - вж. при ДУХ.
г ПОВИКАМ:
каквото повикало, такова се обадило - вж. при КАКВОТО.
п ПОВОД:
отпускам юздите '(поводите) на някого - вж. при ЮЗДА.
на повърхността
-426-
739. ПОВЪРХНОСТ
1795. на повърхността. А Видимо без каквото и да е усилие; оче¬
видно. · Онова, което навират в очите ни, и онова, което поначало е
на повърхността, в повечето случаи няма нищо общо с истината.
(Уикенд, ' бр.52,2011, с.28).
п ПОВЯРВАМ:
не вярвам {повярвам) на очите си - вж. при ОКО.
740. ПОГЛЕД
1796. от пръв поглед. А Веднага се забелязва, проличава. · От
пръв поглед ми стана ясно, че на този човек не може да се има дове¬
рие. (Р.р.).
V Калка от френски.
1797. от птичи поглед. А Отдалече, отвисоко. · Гледам на неща¬
та философско, от птичи поглед. (Труд, бр.66, 2000). От птичи поглед
е -трудно да видиш какво става в държавата. (Р.р.).
1798. събирам погледите на някои, а · Привличам погледите, завла¬
дявам вниманието на някои. · С облеклото си в стил ала „Кармен“ те
събираха погледите и на обикновения зрител. (168 часа, 25-31.01.2002,
С.35). 32-годишната хубавица вече събира погледите на мъжете в
парламента. (Труд, бр. 109, .2004, с.14). На предното заседание пък ста¬
рецът събра хорските погледи, сипейки захар против уроки. (Труд,
бр.139,2004, с.40).
Вж. и събирам очите на някого.
п ПОГОВОРЯ:
пак ще <си> говорим {поговорим) - вж. при ГОВОРЯ.
п ПОГЪЛНА:
жив ще изям (погълна) някого - вж. при ЖИВ.
п · ПОДАВАМ:
подавам- (протягам) ръка на някого - вж. при РЪКА.
741. ПОДБИВ
1799. вземам на подбив някого. .а Присмивам се, правя си шеги с·
някого. · Заради лекия му говорен дефект, той често биваше вземан
на подбив от приятелите си. (Р.р.).
-42Ί -
гриза подметките на някого
п ПОДВИВАМ:
подвивам си опашката - вж. при ОПАШКА,
с подвита ' опашка - вж. при ОПАШКА.
а ПОДВОДЕН:
подводен камък - вж. при КАМЪК.
о ПОДГОТВЯМ:
подготвям почвата - вж. при ПОЧВА.
о ПОДЗЕМЕН:
подземният свят - вж. при СВЯТ.
а ПОД ИГАМ:
подигам духа на някого - вж. при ДУХ. .
п ПОДЛАГАМ:
подлагам динена кора <под крака> на някого - вж. при ДИНЯ.
□ ПОДЛИВАМ:
подливам вода на някого - вж. при ВОДА.
742. ПОДМЕТКА
1800. гриза подметките на някого. А Злословя за някого, клеветя,
одумвам някого. · По цял де си клатеха краката и гризяха подметки¬
те на колегите си. (Р.р.).
Ф плюя си на краката {нозете, подметките) — вж. при ПЛЮЯ.
а ПОДНАСЯМ:
на тепсия (поднасям, получавам) — вж. при ТЕПСИЯ.
а ПОДОБИЕ:
по образ и подобие на някого или нещо - вж. при ОБРАЗ.
а ПОДПАЛВАМ:
запалвам (подпалвам) . чергата на някого - вж. при ЧЕРГА.
а ПОДРОБЕН:
Мара подробната - вж. при МАРА.
а ПОДСЛАЖДАМ: .
подслаждам си душата - вж. при ДУША.
а ПОДЧЕРТАВАМ:
подчертавам дебело - вж. при ДЕБЕЛО.
на пожар
-428-
743. ПОЖАР
1801. на пожар, х Много набързо, спешно. · Веднага след това на
пожар от летище София му се обадил Соломон Паси,, тогава шеф
на Атлантическия клуб. (Труд, бр.47, 2002, с.41). Само че при Харалам-
пиева нещата станаха малко на пожар. (Жълт труд, бр.24, 2003, с. 13).
□ ПОЗИЦИЯ:
патова ситуация (позиция) - вж. при ПАТОВ.
п ПОЗНАВАМ:
познавам (зная) и кътните зъби на някого - вж. при ЗЪБ.
п ПОКАЗ:
вадя душата си на показ - вж. при ДУША.
744. ПОКАЗАЛЕЦ
1802. размахвам показалец. А Заплашвам, отправям предупреж¬
дение. · Размаха показалец към непослушните властници от царска¬
та свита. (Труд, 16.01.2003, с.1).
Вж. и „размахвам пръст“ при ПРЪСТ2.
а ПОКАЗВАМ / ПОКАЖА:
не смея да се покажа пред очите на някого - вж. при ОКО.
(показвам, вадя, давам) жълт картон - вж. при КАРТОН.
(показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон - вж. при КАРТОН,
показвам вратата на някого - вж. при ВРАТА.
показвам (да се види) кой е онбашията - вж. при ОНБАШИЯ,
показвам мускули - вж. при МУСКУЛ.
показвам си мурафета - вж. при МУРАФЕТ.
показвам- си рогата - вж. при РОГ.
показвам среден пръст на някого - вж. при ПРЪСТ2.
показвам устата си на някого - вж. при УСТА.
о ПОКЛАЩАМ:
краката ми се клатят (поклащат) - вж. при КРАК.
а ПОКРАЙ:
пропускам покрай ушите си - вж. при УХО.
а ПОКРИВ:
без покрив над главата си - вж. при ГЛАВА.
п ПОКРИТ:
покрит въглен - вж. при ВЪГЛЕН.
-429 -
държа сч на положение
745. ПОЛ
1803. нежният {слабият, прекрасният) пол. Книж. Л Жените.
• Представителите на нежния пол си■ позволяват по-тежки ц кало¬
рични храни през студените месеци. (Стандарт, 09.06.2001, с.38). Си-
лгтг нг слабия пол е в слабостта нг силния пол. (Р.р.).
1804. силният пол. Книж. ■ Мъжете. · Силният пол все повече
се изнежвг ц губи позиции в много области на живота. (Р.р.).
C ПОЛАГАМ:
полагам първи камък - вж. при КАМЪК.
п ПОЛАЗВАМ:
побиват {полазват) ме тръпки - вж. при ТРЪПКА.
п ПОЛЕ:
връщам топката <в полето> на някого - вж. при ТОПКА.
като Марко на Косово поле - вж. при МАРКО.
прехвърлям топката <в полето> на някого - вж. при ТОПКА.
топката е в полето нг някого - вж. при ТОПКА.
п· ПОЛЕЯ / ПОЛИВАМ:
{обливам, полея) <като> със студен душ някого - вж. при ДУШ.
поливам {обливам) със студена вода някого /· като полят {облят)
със студена вода - вж. при ВОДА.
п ПОЛИТИКА:
бистря политиката - вж. при БИСТРЯ.
п ПОЛОВИН:
от половин дума разбирам - вж. при ДУМА.
правя се на две и половина / правя се на три и половина · -
. вж. при ДВЕ · / ДВА.
с половин уста - вж. при УСТА.
с половин ухо {слушам) - вж. при УХО.
746. ПОЛОЖЕНИЕ
♦ висящо положение - вж. при ВИСЯЩО.
1805. държа се на положение. а Имам съзнание зг значимостта
си г не сг позволявам постъпки, които биха уронили достойнството мг,
престижа ми. • Нгдя реши дг не пргвц сецр на зрителите ц не со
впуснг в авантюра пред тв камерите, г се държа на положение.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.2).
не остава и помен от нещо.
-430
♦ замазвам положението (работата) — вж. при ЗАМАЗВАМ.
♦ кърпя положението - вж. при КЪРПЯ.
♦ <положението> не е розово - вж. при РОЗОВО.
п ПОЛУЧАВАМ:
на тепсия (поднасям, получавам) — вж. при ТЕПСИЯ.
получавам шамар - вж. при ШАМАР.
п ПОЛУЧИ СЕ:
голям панаир (стана, получи се) — вж. при ПАНАИР.
747. ПОМЕН
1806. не остава и помен от нещо или някого. А Напълно изчезва,
престава да съществува. · От социалистическата индустрия на Бъл¬
гария след 25 години демократичен преход и помен не остана — при¬
ватизаторы, ликвидатори и арендатори ù видяха сметката. (Р.р.).
748. ПОМИРИША
1807. няма и да помириша нещо. / не съм и помирисал нещо. А
Няма да имам възможност за достъп до нещо; нямам никаква представа
за нещо, не съм го дори виждал. · В началото на 1998 г. все още не бяхме
и помирисали масата за преговори. (Труд, бр.40, 2000). След последни¬
те му изцепки в пресата, няма и да помирише държавна служба. (Р.р.).
Ф помирисал босилека - вж. при БОСИЛЕК.
749. ПОМИЯ >
1808. заливам с помия някого. Грубо. . Обсипвам с клевети и
оскърбления някого. · Бойко Борисов: Слави Трифонов ме заля с по¬
мия. (Шоу, 12-19.05.10).
п ПОМНЯ:
помня като слон / <имам> слонска памет - вж. при СЛОН.
п ПОМОЩ:
Бог да ми е на помощ - при БОГ.
п ПОМРЪДНА:
<и куче> езика си няма да помръдне - вж. при ЕЗИК.
о ПОНИЧКА:
очите ми стават на понички (ластик) — вж. при ОКО.
431 не си поплювам <наръцете>
750. ПОП
♦ има много здраве <от арменския поп> - вж. при ЗДРАВЕ.
1809. като поп. А Непременно, безусловно, ако и да не желая, по¬
неже няма друг начин. · И бях изпратен танкист в Грудово, което
днес се казва Средец.. Изкарах две години като поп. (Уикенд, бр.4,
2017, с.24).
а ПОПАДАМ:
влизам (падам, попадам, хващам се) в мрежата (мрежите)
на някого - вж. при МРЕЖА.
попадам (изпадам) в <черна> дупка - вж. при ДУПКА,
попадам под кръстосан огън - вж. при ОгЪн.
попадам под огъня - вж. при ОГЪН.
751. ПОПАРА
1810. сърбам (ям) попарата. А Патя, тегля неприятните последици от
чужда вина. · На всичко отгоре ние пропуснахме много време, за да
стигнем-до извода, че не можем с ниски осигурителни вноски и с ниска
пенсионна възраст да очакваме големи пенсии. Сега всъщност си сър¬
баме попарата, която си надробихме. (Мин. год., бр.1, 2017, с.7). Всички
сърбаме попарата на мухлъовците от Брюксел. (Мин. год., бр.12, с.16).
752. ПОПАРЕН
1811. оставам като попарен. А Неприятно изненадан и смутен. ·
Социалдемократите останали като попарени от високата оценка,
която генералът индиректно дал на предишното управление. (Гале¬
рия, бр.6,2017, с.8).
753. ПОПЛЮВАМ СИ *
1812. не си поплювам <на ръцете, на ръката>. · Действам гру¬
бо, безцеремонно и решително. · От страх и мъки го направи — се обади
Кючюк Мехмед. - Вижда се работата, че нашите момчета (които го
карали) не са си поплювали на ръка. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.637).
п ПОПОВ:
не го пускат в селото, <а> той пита за поповата къща -
вж. при СЕЛО.
на попрището жизнено в средата — 442·—
754. ПОПРИЩЕ
1813. на попрището жизнено в средата. Книж. А Около триде¬
сетгодишна възраст. · Поетът пише най-силните си творби на попри¬
щето жизнено в средата.. (Р.р.).
V Изразът е първият стих в поемата „Ад“ на Данте Алигиери:
„На попрището жизнено в средата
намерих се в лес тъмен по зла чест, -
че правий път сбъркал бях в мрачината.“
Отнася се до възрастта - 45 години, възраст, когато разумът взема връх над
страстите.
а ПОПЪТЕН:
<с> попътен вятър - вж. при ВЯТЪР.
755. ПОРАЗЕН
1814. като поразен. А Силно смутен, изненадан, объркан. · Изля¬
зох като поразен от брат охлюва. ... Не знаех какво да правя и ма¬
шинално някак упътих се към дюгеня бащин си. ' (П.Р. Славейков, . Избр.
произ., 1956, т.2, с.104)._
1815. на поразия. ж 1. Прекалено много. · Вече . трети ден вале¬
ше на поразия. (Р.р.). А 2. Без каквато и да е полза, безрезултатно. ·
Голяма суша, всичко. което засяхме, отиваше на поразия. (Р.р.). Ж
4. · На лошо, на нещастие. · Напоследък всичко у нас е тръгнало на
поразия — суша, безработица, глад, (Р.р.).
п ПОРЪЧВАМ:
който плаща, той поръчва музиката - вж. при МУЗИКА.
п ПОРЪЧКА:
мокра поръчка - вж. при МОКЪР.
момче за поръчки - вж. при МОМЧЕ.
и ПОСВАЛЯ:
посмали {посвали), Манго, <посмали> (<посвали>) —
вж. при МАНГО.
п ПОСИПВАМ:
посипвам си главата с пепел - вж. при ГЛАВА.
п ПОСЛЕДЕН:
в последния си час - вж. при ЧАС.
давам си последния залък / давам си и залъка от устата -
вж. при ЗАЛЪК.
— 433 —
<посрощгм> на нож
до последната буква - вж. при БУКВА.
до последния (сетния) дъх - вж. при ДЪХ.
забивам последния гвоздей в ковчега нг някого или нещо -
вж. при ГВОЗДЕЙ.
изпускам· последния влак - вж. при ВЛАК.
последен валс - вж. при ВАЛС.
последният мохикан - вж. при МОХИКАН.
последен писък на нещо - вж. при ПИСЪК.
последна дупка на кавала - вж. при КАВАЛ.
последната минута - вж. при МИНУТА.
първите ще бъдат последни. последните - първи -
вж. при ПЪРВИ.
удря последният гонг - вж. при ГОНГ.
хващам последния влак - вж. при ВЛАК.
п ПОСМАЛЯ:
посмали (посвали), Манго. <посмали> (<посвали>) -
вж. при МАНГО.
Q ПОСРЕД:
виждам звезди по пладне (посред бял ден) - вж. при ЗВЕЗДА.
посред бял ден - вж. при ДЕН.
756. ПОСРЕЩАМ
♦ посрещам като ' Бог някого - вж. при БОГ.
1816. <посрещам> на нож. А Враждебно, неприязнено (посрещам).
• През периоди 1997-2006 години Рашко Младенов бе директор на
„Сгтцргтг“, а реформата, която се опита да прокара, бо посрещ¬
нато на нож от трупата. (Галерия, бр.6, 2017, с.З).
п · ПОСТАВЯМ:
вдигам· <високо> летвата / поставям летвата високо -
вж. при ЛЕТВА.
опъвам (осигурявам, поставям, разтварям) чадър над
някого или нещо - вж. при ЧАДЪР.
поставям ' въпроса ребром - вж. при ВЪПРОС.
постнавям на колене някого - вж. при КОЛЯНО.
поставям на мястото някого - вж. при МЯСТО.
поставям натясно някого - вж. при НАТЯСНО.
поставям под въпрос нещо - вж. при ВЪПРОС.
поставям (турям, слагам) точка нг нещо - вж. при ТОЧКА.
поставям ударение</ио> върху нещо - вж. при УДАРЕНИЕ.
постилам си добре пред някого
434-
757. ПОСТИЛАМ
1817. постилам си добре пред някого. X 1. С постъпките и пове¬
дението си · спечелвам доверието на някого. · Когато и да поискаше
помощ, знаеше, че няма да му откажат, защото си беше постлал
добре, никога не подвеждаше и' винаги изпълняваше обещаното. (Р.р.).
х 2. Ирон. Противоположно в значение на постилам си зле. С пос¬
тъпките и поведението си губя доверието на някого. · С какви очи сега
идва да ме моли за помощ, като знае колко добре си е постлал. (Р.р.).
1818. постилам си зле пред някого. X- С постъпките и поведение¬
то си губя доверието на някого. · С държанието си снахата зле си
беше постлала пред свекъра и свекървата, затова никак не обичаха
да· им гостува. (Р.р.).
758. ПОТ
1819. с пот на чело</ио> {лицето). X С тежък труд, с много уси¬
лия и мъки. · С пот на челото човек може да постигне всичко, което
иска. (Р-р.).
V Изразът във вариант „с пот на лицето“ тръгва от Библията. Когато Адам
, извършва прегрешението с ябълката на познанието, Господ го изгонва от Райската
градина и го наказва „с пот на лицето си ше ядеш хляба си“ (Бит. 3:19).
п ПОТАЕН: ,
в (по) глуха (потайна) доба - вж. при ДОБА.
о ПОТЕКА:
златни реки потичат - вж. при РЕКИ.
тека (потека, мина) <като> по мед и масло - вж. при МЕД.
п ПОТРИВАМ:
трия (потривам) ръце - вж. при РЪКА.
759. ПОТОП
1820. след нас - потоп. / след нас ако ще и потоп. Книж. Нео¬
добр. X Не си струва да се грижим за това какво ще кажат за нас потом¬
ците или историята, трябва да живеем само с настоящето, само ' с днеш¬
ния ден; да става каквото ще. · Ами - бушонът, който ще се върне в
Световната банка с крилатата римска фраза „ След мене потоп “ и
със CV, в което ще пише „министър“. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5). Две
седмици бяха достатъчни, за да стане ясно и на слепците, че „от¬
личниците “ от ГЕРБ са управлявали на принципа „ след нас потоп“.
(Мин. год., бр.7, 2017, с.5).
— 445 —
подготвям почвата
V От фр. Après nous le déluge. Автор на израза е фаворитката на Людовик XV
маркиза де Помпадур, която изрича тези думи на краля, за да го утеши след пораже¬
нието на френските войски при Росбах от армията на пруския крал Фридрих II Вели¬
ки. Скоро след това тези думи стават негласен девиз на кралското обкръжение, извес¬
тно с разпуснатите си нрави и с разхищението на държавната хазна.[ЕС].
1821. ще настъпи втори потоп. Книж. Ирон. А Ще дойде краят
на света, ще се случи нещо непоправимо. • От близо седмица специа¬
листи оревават 'орталъка, че това ще стане и едва ли не ще настъ¬
пи втори потоп.. И смешно и тъжно. (Труд, бр.154, 2004, с.Ю).
п ПОТРИВАМ:
потривам ръце - вж. при РЪКА.
а ПОТЪВАМ / ПОТЪНА:
напускам <потъващия> кораб(а) - вж. при КОРАБ.
потъвам (провалям се) в земята - вж. при· ЗЕМЯ.
потъвам (отивам) в небитието - вж. при НЕБИТИЕ.
потънали са ми ' гемиите - вж. при ГЕМИЯ.
п ПОХЛОПАМ:
почукайте (похлопайте) и ще ви се отвори - вж. при · ПОЧУКАМ.
п ПОХОД:
кръстоносен поход срещу,нещо или някого -
вж. при КРЪСТОНОСЕН.
760. ПОЧВА
♦ губя почва под краката си - вж. при КРАК.
‘ 1822. опипвам почвата. Книж. А Стремя се по заобиколен начин
да проуча как ще се възприеме нещо, ако се предприеме. · Преди да нап¬
равя предложението си за женитба, трябваше добре да опипам поч¬
вата, за да не се окажа в небрано лозе при евентуален отказ. (Р.р.).
1823. оставам без почва под краката си. А Изгубвам сигурност,
увереност, вяра. · В началото на така наречените „ демократичните
промени“, много хора загубили работните си места останаха без
работа, без почва под краката си. Редакцията ни беше засипана с'
писма на отчаяни хора.. (Мин. год., .бр.5О, 2016, с.15).
1824. подготвям почвата. Книж. А С подхвърлен слух или чрез
други средства пробвам как ще бъде посрещнато нещо, което планувам
да направя. · Финансовият министър Велчев предпазливо подготвя
почвата за задаващия се удар. Социалната министърка Христова
се кълне, че туй няма да стане. (Труд, бр.166, 2004, с.1).
със същия· почерк
— 436 —
п ПОЧВАМ:
почвам от ' нула</и«> - вж. при НУЛА.
761. ПОЧЕРК
1825. със същия почерк. Книж. а Със същия начин · на· извършва¬
не. · Със същия почерк в Опълченец били похитони агнотатг 'нг стой¬
ност около 1200 ле. (Труд, бр.78, 2000).
п ПОЧЕСВАМ СЕ:
почесвам се по главата - вж. при ГЛАВА.
п ПОЧЕША:
чеша (почеша) си езика - вж. при ЕЗИК.
о ПОЧИВАМ:
докато си почивам9 да оплевя лещата - вж. при ЛЕЩА.
762. ПОЧУКАМ
1826. почукайте (похлопайте) и ще ви се отвори. Книж. · От¬
стоявайте, търсете своето и вашата упоритост ще бъде възнаградена.
•. Ако искате нощо, коото силно желаете, почукайте и ще ви се от¬
вори, както. казва Иисус. (Вр.).
V Фргзатг подставя един от о^азнитч гзргзг нг КЕису^ нгмергл широк· прием
в живата рчч. Първообразите му се срещат в няколко евангелски текста (нгпр. Лк.
11:9 - „Иаз вц казвам: Искайте и ще ви се дгдо; търсото, и ще наморцто; хлопайте,
и ще вц се отвори.“).
П ПОЯВЯВАМ СЕ:
виждам <появява се> светлина в <дъното на, в края на>
тунела - вж. при СВЕТЛИНА.
излизам (появявам се) на сцената - вж. при СЦЕНА.
763. ПОЯС
1827. развявам си пояса. Ирон. А Правя каквото си искам. • А
останалите си развяват поясите ни свобода. (Труд, бр.181, 2002, с.14).
1828. удар под пояса. Публ. · Не съвсем лоялно, много силно на¬
падение с думи, неочаквани действия нг противник; непозволена, непоч¬
тена нападка. · - А няма ли вече и удари под пояса? - Вие как мислите.
Тгкг беше ц като ■ бях съдия,. Свикнал съм.. (Труд, бр.72, 14.03.2002).
Балкански привкус обгче им дгвит последвалите удари под пояса
между довчерашните съмишленици. (Труд, бр.69, 2000).
Вж. и „удар под кръста“ - при КРЪСТ.
— 337—
удар под пояса .
а ПРАВ:
вкарвам в правия път някого ! вкарвам в - пътя някого- -
вж. при ПЪТ(.
в прав текст - вж. при ТЕКСТ.
вървя · (ходя) - по правия път - вж. при 'ПЪТ].
за права Бога - вж. при БОГ. ·
п ПРАВА:
на финалната права - вж. при ФИНАЛЕН.
а ПРАВО:
право в лицето (очите) на някого - вж. при ЛИЦЕ,
юмручно право - вж. при ЮМРУК.
п ПРАВЯ (СЕ):
вдигам (правя) стойки - вж. при СТОЙКА.
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА,
една лястовица пролет не прави - вж. при ЛЯСТОВИЦА.
<и> на мравката път правя (струвам, не минавам) ' -
вж. при МРАВКА.
лявата - ръка не знае какво прави дясната - вж. при РЪКА,
правя (вземам за) капитал от нещо - вж. при КАПИТАЛ,
правя вятър на някого - вж. при ВЯТЪР.
правя кал на някого - вж. при КАЛ.
правя мили очи на някого - вж. при ОКО.
правя мръсно на някого - вж. при МРЪСНО.
правя на будала някого - вж. при . БУДАЛА.
правя на глупак някого - вж. при ГЛУПАК.
правя на маймуна някого - вж. при МАЙМУНА,
правя (направя) магаре на някого - вж. при МАГАРЕ.
правя (направя) мечка на някого - вж. при МЕЧКА.
правя (направя, стана) на мат и- маскара някого или нещо -
вж. при МАТ.
правя на 50 стотинки някого - вж. при СТОТИНКА.
правя номера на някого - вж. при НОМЕР.
правя от иглата черясло - вж. при ИГЛА.
правя от мухата (бълхата, мравката) слон - вж. ' при МУХА,
правя от сламката греда (планина) - вж. при СЛАМКА.
<правя> първа копка. - вж. при КОПКА.
правя първа крачка - вж. при КРАЧКА,
правя се <на> велик - вж. при ВЕЛИК.
голям праз
-448 —
правя се на две и половина / правя се на три и половина -
вж. при ДВЕ / ДВА.
правя се на маймуна - вж. при МАЙМУНА.
правя се {на тана) на дръж ми шапката - вж. при ШАПКА.
правя се на ударен - вж. при УДАРЕН.
правя си оглушки - вж.- при ОГЛУЩКИ.
правя си тънка сметка - вж. при СМЕТКА.
правя си {храня) илюзии - вж. · при ИЛЮЗИЯ.
правя · си устата - вж. при УСТА.
правя сцени - вж. при СЦЕНА.
правя {създавам) си кумири / не си прави {създавай) кумири
- вж. при КУМИР.
правя удар - вж. при УДАР.
правя черен живота на някого - вж. при ЖИВОТ.
труп.ме прави {направи) - вж. при ТРУН.
764. ПРАЗ
1829. голям праз. Жарг. Пренебр. А Възклицание за изразяване на
пренебрежително отношение към нещо или за омаловажаване на нещо;
нищо особено, какво от това. · Вежди Рашидов, министър на култура¬
та: Голям праз\ (Труд, 10.10.09). Голям . праз, че щели да ме уволнят,. и
без това заплатата е мизерна.- (Р.р.).
а ПРАЗЕН:
като кон на празни ясли - вж. при КОН.
преливам {наливам) от пусто в празно - вж. при ПУСТ.
с празни ръце - вж. при РЪКА.
а ПРАТЯ / ПРАЩАМ:
изпращам {пращам) за зелен хайвер някого - вж. при ХАЙВЕР.
пращам за крави ябълки ' някого - вж. при ЯБЪЛКА.
изпращам (пращам) на оня {онзи) свят някого или нещо -
вж. при СВЯТ.
пращам в историята някого или нещо - вж. при ИСТОРИЯ.
пращам {изпращам) по дяволите някого или нещо -
вж. при ДЯВОЛ.
765. ПРАХ
1830. вдигам от прахта някого. А 1. Спасявам 'някого от мизерия,
нищета. · Социалните помощи не могат да вдигнат от прахта без¬
работните, а само удължават агонията ' им. (Р.р.). А 2. Извеждам,
-439 -
като превъртял
спасявам ют разпад, от разруха. · Какво в синята партия не е продукт
на Иван Костов - той вдигна от прахта, поотупа синята коалиция.,
превърна я в боеспособен отряд, после заедно с преданите полито¬
логи ù се . любуваха и твърдяха, че хората в нея са европейци. (Труд,
бр.60,2000).
♦ гълтам праха след някого - вж. при ГЪЛТАМ.
1831. обръщам (превръщам) на прах и пепел нещо. А Напълно
разрушавам, унищожавам нещо. · Едва ли имаше помежду ни човек,,
който да не вярва ... че оряховчени с дългите пояси са преобърнали
вече потурчената Елена на прах и пепел и пр. и пр. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.447).
1832. разбивам (направя) на пух и прах. А 1. Нещо. Унищожа- '
вам. · Изпуснах каната и тя се разби' на пух и прах. (Р.р.). А 2. Няко¬
го. Побеждавам, сразявам. · Яворов ме правеше на пух и прах:, изоб¬
що като поет и частно като автор на „ Стълпотворение “. (К.Хрис-
тов, Ад в Рая). Колко силно люби и мрази Костов, е повод за редица
митове, но в случая с Георгиева легендата, която се опитва да съз¬
даде за скарване с него, е разбита на пух и прах само няколко месеца
по-късно. (Телеграф, 12.05.2017, с.6).
1833. хвърлям (пускам) прах (пепел) в очите на някого. А - Пред¬
приемам привидни действия, заблуждаващи маневри, за да заблудя няко¬
го за истинските си намерения. · Свършиха ли евтините ведомствени
жилища, или това е поредната шепа ■ прах в очите ни, щели сме да
разберем до края на май. (Труд, бр.137, 2004, с.11). Наистина, ' отникъ¬
де не са ме гонили, обикновено черпеха с кафе, но никой не даде нито
копейка. Някои обещаваха, но всъщност хвърляха прах в очите.
Сблъсках. се и с банкови измами. (Ел.Рязанов, Незавършена равносмет¬
ка, с.575). За да се пусне прах в очите на обществото, депутатът
Делян Пеевски отново беше „привързан“ към Василев. (Телеграф,
28.01.2017, с.4).
V Изразът се свързва с обичая в древния Рим при състезание по надбягване
бегачът, излязъл напред пред другите, да хвърля шепа прах зад себе си, за да затруд¬
нява бягането на конкурентите си.[ЕС].
П ПРЕВРЪЩАМ:
обръщам (превръщам) на прах и пепел нещо - вж. при ПРАХ.
766. ПРЕВЪРТЯВАМ
1834. като превъртял. А Държа се ненормално, като умопобър-
кан. · Държи се като превъртял маниак. (168 часа, 25-31.01.2002, с.5).
не мога да · преглътна нощо 440 —
767. ПРЕГЛЪТНА
1835. не мога (трудно ми е) да преглътна нощо. · Не мога да се
примиря с нещо, дг го приема. · Петров не можел да преглътне U фак¬
та, ' че някои от бившите барети правят милиони. (Всеки ден, бр.112,
2012, с.11). Не мога да преглътна обидните думи, които незаслуже¬
но ми бяха казани. (Р.р.).
п ПРЕГРЪЩАМ:
плясваме с ръце и (та) се прегръщаме - вж. при РЪКА.
о ПРЕДАВАМ:
предавам <Богу> дух - вж. при ДУХ.
768. ПРЕЗГЛАВА
1836. втурвам се (бягам, побягвам) презглава. А Много бързо,
без дг му мисля. • Нг следващата сутрин, 10 март, делегатите се
втурват през глава да гласуват. (168 часа, бр.11, с.5).
г ПРЕБАТУРВАМ:
и дребното камъче прекатурва (обръща) колата - вж. при КАМЪК.
п ПРЕКЛАНЯМ:
прекланям глава - вж. при ГЛАВА.
п ПРЕКРАСЕН:
нежният (слабият, прекрасният), пол - вж. при ПОЛ.
а ПРЕКРАЧВАМ:
(нарушавам, прекрачвам) добрия тон - вж. при ТОН.
п ПРЕЛИВАМ / ПРЕЛЕЯ:
преливам (наливам) от пусто в празно - вж. · при ПУСТ,
преливам (вливам) кръв - вж. при КРЪВ.
преливам (прелея) чашата <н« търпението> - вж. при ЧАША.
а ПРЕМАХВАМ:
изтривам (изтребвам, изличавам, премахвам) от лицето на
земята - вж. при ЗЕМЯ.
п ПРЕМИГАМ:
премигам (мигам) като куче в лапавица - вж. при КУЧЕ.
а ПРЕМИНАВАМ:
минавам (преминавам) през огън <и вода> зг някого
или за нощо - вж. · при ОГЪН.
преминал (минал) през огън и вода - вж. при ОГЪН.
— 441 —
пресолявам · манджата
□ ПРЕНАСЯМ:
пренасям се в отвъдното - вж. при ОТВЪДНО.
769. ПРЕПАРИРАН
1837. като препариран. х За човешко състояние - оставам непод¬
вижен (обикновено като последица от внезапен душевен потрес). · Внезап¬
ната смърт на мъжа ù я потресе■ дълбоко, гледаше като препарира¬
на, неспособна на каквато и да е смислена човешка реакция. (Р.р.).
п ПРЕПЪНА:
препъни камък - вж. при КАМЪК.
п ПРЕРЯЗВАМ:
прерязвам лентата - вж. при ЛЕНТА.
п ПРЕСА:
жълта преса - вж. при ЖЪЛТ.
а ПРЕСЕЛВАМ СЕ:
преселвам се във вечността - вж. при ВЕЧНОСТ.
п ПРЕСКАЧАМ:
прескачам трапа - вж. при ТРАП.
770. ПРЕСОЛЯ / ПРЕСОЛЯВАМ
1838. пресолявам манджата. х Пресилвам, прекалявам с нещо. ·
А членовете му . често пресоляваха манджата - тогавашният пра-
восъден министър Теодосий Симеонов просто обяви, че Либия не е
„бяла държава“. (168 'часа, 09-15.01.2004, с.2). Мисля, че преселиха
манджата. (Уикенд, бр.17, 2010).
а ПРЕСЯДАМ:
пресяда (засяда) ми на (е) гърлото - вж. при ГЪРЛО.
п ПРЕХАПВАМ:
прехапвам <си> език<«> - вж. при ЕЗИК.
прехапвам си устните - вж. при УСТНА.
п ПРЕХВЪРЛЯМ:
прехвърлям от · болната глава на здравата - вж. при ГЛАВА.
прехвърлям · топката <в полето> на някого - вж. при ТОПКА.
а ПРЕХВЪРЧАМ:
прехвърчат (припламват) искри - вж. при ИСКРА.
купешки (думи) приказки
— 442
п ПРИБЕРА: .
прибра <си> го Господ - вж. при ГОСПОД.
п ПРИЕМАМ:
вземам (приемам) за чиста монета - вж. при МОНЕТА.
п ПРИКАЗ:
за чудо и <за> приказ - вж. при ЧУДО.
771. ПРИКАЗКИ
1839. купешки (думи) приказки. Ирон. А Предвзети, надути ду¬
ми, неподходящи нг лицето, което говори. · Обгчо нг одна баба такива
не ù мингвгт. „Какви сг тия купешки приказки“ — що рече. (168 · ча¬
са, бр.19, 2004, с.2
1840. разказвам приказки. А Говоря небивалици, измислици. · Бъл¬
гарите вече не искат дг им разказват приказки, г дг усетят промя¬
ната материално. (Р.р.).
1841. приказки от хиляда и една нощ. А Небивалици, пълни из¬
мислици. · · Всичко това, което разправяш, са приказки от ' хиляда и
една нощ. И ти сам ний-добре знаеш това. (Р.р.).
V По гртбския сбориик с прикгзки „Приказки от хиляда и една илщ“, чиято
окончателна редакция се отнася към XV-XVI в. В Европа той става известен в начало¬
то нг XVIII в., а у нас приказки от него се превеждат през XIX в.
п ПРИЛЕПВА:
езикът ми прилепва (залепва) о небцето - вж. при ЕЗИК.
о · ПРЕМИНАВАМ:
преминавам (минавам) всякаква граница - вж. при ГРАНИЦА.
772. ПРИЛИВ
1842. на приливи и отливи. Книж. А С променлив успех. · Къс¬
метът им бил на прилсвс с отливи. С водката обгче ударихме в
десетката. (Труд, 13.08.2001, с.31).
п ПРИЛИЧАМ:
не приличам на себе си - вж. при СЕБЕ' СИ.
а ПРИМА:
от (на) прима виста / от (на) prima vista - вж. при ВИСТА.
-443
вземам присърце нещо
773. ПРИМКА
Ф влизам (падам, хващам се, улавям се) в капана (клопката,
примката) - вж. при КАПАН.
1843. затягам примката около някого. А . Засилвам натиска . си
върху някого, като все повече и повече ограничавам възможностите му
да лавира и да се чувства в безопасност. · Затягаме примката около
Милошевич, така окачестви ареста на Раде Маркович правосъдни-
ят министър Владан Батич. (168 часа, бр.9, 2001, с.11).
1844. охлабвам примката около някого. · Намалявам натиска
си към някого. · След списъка с разследваните и проверявани минист¬
ри самият Филчев охлади примката около СДС ... (168 часа, бр.11,
2002, с.2).
п ПРИМРЯЛ:
с примряло сърце - вж. при СЪРЦЕ.
п ПРИНАСЯМ:
принасям <в> жертва някого или нещо - вж. при ЖЕРТВА.
774. ПРИПАДЪК
1845. до припадък. А До състояние на пълна безпомощност и без-
паметност. · В хубавите дни обичаше да си бъбри лениво и безсмис¬
лено с наркоманите около Попа, в по-лоши се запиваше до припадък,
но без скандали и без да досажда на когото и да било. (Вл. Даверов,
Ангели небесни, с.17).
□ ПРИПЛАМВАМ:
прехвърчат (припламват) искри - вж. при ИСКРА.
а ПРИРОДА:
втора природа - вж. при ВТОРИ.
775. ПРИСЪРЦЕ
1846. вземам присърце нещо. · Усърдно и ангажирано се заемам
с осъществяването на нещо. · Когато взема присърце някаква задача,
става енергичен и настоятелен. (Р.р.).
п ПРИСЪСТВИЕ:
загубвам присъствие на духа / не губя ‘присъствие на духа -
вж. при ДУХ.
запазвам присъствие на духа - вж. при ДУХ.
притча во язицех
- 444 -
п ПРИТИСКАМ:
притискам {натиквам) в ъгъла някого - вж. при ЪГЪЛ,
притискам до стената някого - вж. при СТЕНА.
776. ПРИТЧА
1847. притча во езицех. Книж. А Нещо, което е предмет на раз¬
говор, на много одумвания, обикн. за неодобрение или подигравка. · Но
Ванга ми · беше интересна като човешка личност. Момичето, ослепя¬
ло, за да вижда невидимото, беше станала легенда и притча во ези¬
цех. (Л.Левчев, Убий Българина, с.207).
V Изразът, имащ книжна маркираност, е запазил не само архаичната си езикова
форма, „во язицях“ („сред народите“), но и при семантичното му преосмисляне
първоначалният смисъл се разгръща и довежда до по-широко понятийно обобщение,
представено в един старинен образ ' - „което е предмет на много одумвания“ (Вт.
28:37). В новобългарския превод изразът в библейските текстове е осъвременен по
езикова форма, напр. Пс. 43:15 „направи ни за притча в народите, за кимване с
глава между друговерците“, стб. положила. нъ.1 еси въ. причал втк
п ПРИТЪМНЯВАМ:
причернява {притъмнява) ми пред очите - вж. при ОКО.
а ПРИЦЕЛ:
на мушката - {прицела) съм на·· някого - вж. при МУШКА,
а ПРИЧЕРНЯВА МИ:
причернява {притъмнява) ми пред очите - вж. при ОКО.
п ПРИШЕСТВИЕ:
<до> второ пришествие - вж. при ВТОРО.
777. ПРОБА
1848. чиста проба. Книж. А В най-чист вид. · Деветдесет процен¬
та от нея са чиста проба словесни излишества. (Стандарт, 18.06.2001,
с22).-Всичко, което ти е наговорил, е чиста проба лъжа. (Р-р·)·
п ПРОБИВАМ:
пробивам дупка в главата на някого ! продъня главата на някого
- вж. при ГЛАВА.
п ПРОВАЛЯМ СЕ:
потъвам (провалям се) в земята - вж. при ЗЕМЯ.
п ПРОВЕСВАМ:
обесвам (провесвам, клюмвам) нос - вж. при НОС.
— 445 —
прокрустово ложе
п ПРОДАВАМ:
на кого продавдш тия краставици - вж. при КРАСТАВИЦА.
продавам си душата <на дявола> - вж. при ДУША.
продавам чалъми на някого или пред - някого - вж. при ЧАЛЪМ.
778. ПРОДЪНЯ
1849. да се продъниш. дано. А Обикн. във 2 или 3 л. Възклицание за
изразяване на недоволство, възмущение от някого. · И си ме лъгал през
цялото това време? Да се продъниш, дано, бял ден да не видиш! (Р.р.).
♦ пробивам дупка в главата на някого / продъня главата
на някого - вж. при - ГЛАВА.
п ПРОЖЕКТИРАМ:
няма такъв филм/ / такъв филм не прожектират/ -
вж. при ФИЛМ.
п ПРОЖЕКТОР:
под светлината на прожектора - вж. при СВЕТЛИНА.
779. ПРОКОПСАМ
1850. прокопсам като синигер в кратуна. Нар. Ирон. А Зле ми е,
в лошо положение съм. • - Дългът на империята от ден на ден повече и
повече възлаза; разходите от ден на ден повече и - повече растат; при¬
ходите от ден на ден повече и повече намаляват; търговията и - индус¬
трията от ден на ден все повече и ' повече спи; и, с една дума, сичко в
това благословено царство процъфтяло като кисело зеле през марта;
босите дангалаци и оголялата■ рая, под дебелата сянка на Султана., е
прокопсала като синигер в кратуна.. (Хр. Б., Избр. произ.,1971, т.1, с.236).
780. ПРОКРУСТОВО
1851. прокрустово ложе. Книж. А Изкуствена мярка, формален
шаблон, под който насилствено се вместява нещо, съвсем неподходящо
за него. · Дългата пиеса беше натикана в прокрустовото ложе на
едносерийния филм, а „великият ням“ има голям опит в това. (Ел.Ря-
занов, Незавършена равносметка, с.377).
V От старогръцкия мит, според което разбойникът Полипемон (с прозвище
Прокруст ‘разтягащ*), живеел край път и примамвал в своя дом пътниците, като ги
карал да легнат на неговото ложе (легло). Ако леглото било късо за пътника, той му
отрязвал краката, а ако било дълго, разтягал го. Когато героят Тезей го побеждава,
той постъпил с Прокруст по същия начин.
нгкоИ не ч пророк в родината си 60 —
П ПРОЛЕТ:
една лястовица пролет не прави - вж. при ЛЯСТОВИЦА.
п ПРОМЕНЯМ СЕ:
всичко тече, всичко се променя - вж. при ВСИЧКИ / ВСИЧКО.
г ПРОМЕТЕЙ:
Прометеев огън - вж. при ОГЪН.
п ПРОМИВАМ:
промивам мозъка на някого - вж. при МОЗЪК.
п ПРОМЯНА:
вятъра на промяната - вж. при ВЯТЪР.
п ПРОПИЩЯ:
и камъните пропищяват (ще пропищят) - вж. при КАМЪК.
а ПРОПУСКАМ:
пропускам покрай ушите си - вж. при УХО.
781. ПРОРОК
1852. никой не е пророк в родината си. Книж. л. Най-трудно
човек бива оценяван сред своите; голямото отблизо не се оценява по дос¬
тойнство, не се вижда. · Моето име не е Георги Бенковски. Аз се каз¬
вам Ггврцл Груев Хлътев, родом от Копривщица. Досега си криех
месторождението ц същото име само 'затова, защото вярвах в оно¬
ва изречение, чо никой не е пророк в своето място. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.508). ,
V Из^зът има своят първообраз в евангелските текстове. Завъртал сч в Нгза-
рчт, където е родчн и живял до 30-атг си година и където не ч могъл дг стори много
чудчсг, поради неверието на неговите жители, Исус посещава синагогата, в която
прави своите поучения и изрича горчивата констатация „Истина ви казвам: никой
пророк не е прцот в отечеството си“ (Лк. 4:24).
п ПРОРОНВАМ:
не проронвам и дума / не обелвам нито дума - вж. при ДУМА.
г ПРОСЕШБИ: '
стигам (докарвам) до просешиа тояга - вж. при ТОЯГА.
782. ПРОСО
♦ вървя (карам, удрям) през просото - вж. при ВЪРВЯ.
Ф гладна кокошка просо сънува - вж. при КОКОШКА.
- 447 -
в публичното пространство
1853. през просото. A -1. Безотговорно, без чувство за ред, прили¬
чие или ' законност. · Както сте я подкарали напоследък през просото,
далеко няма да стигнете.. (Р.р.). А. 2. Минавам към същественото, без
заобикалки, казвам направо. · После „добре дошли", „живо-здраво",
„какво има, какво няма“ и пр. дядо поп Тодор, т.е. проводачът ми,
прегази през просото. ... Негова милост не е ни даскал, ни търговец,
а апостол, изпратен от дяда Ивана (от Русия) — продължи той,, ка¬
то сочеше на мене. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.236).
♦ сгазвам лука (просото) - вж. при ЛУК.
а ПРОСТ:
просто като бобена чорба - вж. при ЧОРБА.
с просто око (се вижда) - вж. при ОКО.
чисто и просто - вж. при ЧИСТО.
а ПРОСТИРАМ СЕ:
простирам се според чергата си - вж. при ЧЕРГА.
п ПРОСТОТА: *
свещена простота - вж. при СВЕЩЕН.
783. ПРОСТРАНСТВО
1854. в публичното пространство. Нов Публ.. А Пред обществе¬
ното мнение; сред обществото. · Най лесно е да хвърлиш нещо в пуб¬
личното пространство, да се изкара един човек луд - хвърляш кал
върху него, пък нека той после да се „мие", каза Спартак Дочев.
(Труд, бр.ЗО8, 2002, с.6). За сините започва да става напечено, защото
в публичното пространство БСП активно атакува правителство¬
то. (168 часа, 25-^31.01.2002, с.13).
□ ПРОТЯГАМ:
подавам (протягам) ръка на някого - вж. при РЪКА.
п -ПРОЦЪФТЯВАМ:
цъфтя (процъфтявам) като кисело зеле през марта -
вж. при ЦЪФТЯ.
п ПРОЧЕТЕН:
прочетен вестник съм - вж. при ВЕСТНИК.
п ПРЪСНА:
ще ми се пръсне сърцето - вж. при СЪРЦЕ.
п ПРОСТИРАМ СЕ:
простирам се според чергата си - вж. при ЧЕРГА.
лека му (ù) пръст
-448-
784. ПРЪСТ/
1855. лека му (и) пръст. X Етикетна фраза за изразяване на уваже¬
ние към паметта на починал човек и пожелание умрелият да намери покой
след смъртта си. · Ще спре ли след Косъо, лека му пръст, контрабан¬
дата в България. (Труд, 17.12.2003, с. 13).
785. ПРЪСТ2
1856. Божи пръст. Книж. А Справедлива намеса на провидение¬
то. · В оцеляването си при жестоката катастрофа той виждаше
Божия пръст. (Р.р.).
V Изразът е познат в библегоките текстове в неговото по-стеснено значение
‘божията намеса' (напр. в Изх. 8:19 - „Тогава влъхвите рекоха на фараона: това е
пръст Божий“).
1857. броим (четем) се на пръсти. А Много малко сме на брой,
малцина сме. .· Намериха се хора изпомежду ни, които утвърдяваха,
че това са черешовите топове на нашите въстаници в Батак, Перу¬
щица и пр.; но тия заблудени патриоти се четяха на пръсти (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.429). По - онова време закупчиците в Добруджа се
брояли на пръсти. (А.Туляшки, Злат, руно, с.28).
1858. въртя на пръста си (на малкия си пръст) някого. ' Разиг¬
равам някого, като постъпвам с него както си желая. · Гледаш мъжа и
грамада, а тя малка, крехка, но го върти на . пръста си. (Р.р.).
1859. изсмуквам (смуча) от (из) пръстите си нещо. А Измис¬
лям, скалъпвам, съчинявам си нещо невярно. · Обаче нали е 24 май -
трябва да се подхвърли някаква подходяща историйка, макар и изс¬
мукана от пръстите. (Уикенд, бр.22, 2017, с,33). Много от обвинени¬
ята, които ми отправя, той смуче от пръстите си. (Р.р.).
1860. имам (нямам) пръст в нещо. А Имам някакво участие, за¬
месен съм в нещо; (нямам никакво участие, не съм замесен в нещо). ·
Значи не отричате, че имате пръст в този бизнес? (Уикенд, бр.51,
2016, с.19). Този Ангел, когото Левски боготвори заради - чистата му и
неопетнена душа. Иван твърди пред революционерите, които го об¬
виняват за убийството на Ангел (Кънчев), че няма пръст в това зло¬
деяние. (Уикенд, бр.4, ' 2017, с.66).
1861. имам редки пръсти. / редки ми са пръстите. А Не умея да
пестя, лесно харча, прекадено разточителен съм. · Пари не се задържаха
у него, имаше редки пръсти, не държеше сметка за какво харчи.. (Р.р.).
1862. карам (гледам) през пръсти нещо. А Небрежно, повърхнос¬
тно, нехайно.· · Повечето от нашите свещеници гледат народните ни
-449
размахвам пръст
училища гко не с криво око, а то през пръсти. (Хр.Г.Данов, За теб,
мили роде, с.69). Той си е такъв, нехгон, кара я през пръсти, затова ц
но постига успехи в работата си. (Р.р.).
1863. на пръсти], ж Зг пристъпване - безшумно, внимателно, тихо. · ·
Тихо, засега на пръсти, се оттеглят от жълтите павотг ц ветераните
- Георги Божинов, Атанас Мерджанов ц Ангел Найденов, оставяйки
палмата на първенството по простой в парламента в дясната ръка на
Ахмед Догин - Йордан Цонев. · (Мин. год., бр.7, 2017, с.8). Майката се
приближи на пръсти до леглото на детето, зг дг не го събуди.. (Р.р.).
1864. на пръсти2. ж За познгвгне на нещо - много добре, в нгй-
големи подробности. · Този край го познавам на пръсти, тук минг
детството ми. W.).
1865. не си мръдвам пръста {малкия пръст). X Не правя г най-
малко усилие зг извършване на нещо (обикновено в чужда полза). · Това
го знге цялата държава., знаят го ц данъчните, но не си мръдват
пръста. (Уикенд, бр.51, 2016, с.19). Въобще, всичко това, зг коото вие,
големите, не бихте си мръднали пръста. (^Бъчварова, Земя зг при¬
цел, кн.З, с.31). .
V · Изразът имг близък първообргз в библегоките текстове с образно значение
‘не правя ни най-малко усилие дг променя нещо ’, напр. в т. 23:4 - „връзват бремена
тожки ц мъчни за носене ц ги турят, върху плещите на човеците, а сами не искат ц
с пръст диги помръднат“.
1866. облизвам си пръстите. а ' 1. Много вкусно. . · Съпругата му
Мадлен, която е с френска жилка, отново ' накара гостите да си об¬
лижат пръстите, но ц домакинът се включи в приготовленията.
(Мин. год., бр.1, 2017, с.4). А 2. Получавам облаги от нещо, постигнато
най-често по незаконен начин. · Сладко е дг си нг върха, да бъркаш в
меда ц да си облизваш пръстите. (Мин. год., бр.32, 2016, с.8).
1867. оставам с пръст в уста</и«>. / оставам със захапан пръст. ·
А Оставам излъган, измамен в очакванията си дг получа нещо или да
успея в нещо. · Когато съм предвиждал нещо, то рядко се о сбъдвало
— оставал съм, както казват умните хора, с пръст в устата. (А.Гу-
ляшки, Злат, руно, с. 160).
1868. показвам среден пръст ни някого. Вулг. · Нгй-безцере-
монно попарвам, излъгвам· очакванията нг някого. · И какво, върна лц му
парйте? Върна му ги друг път, показа му среден пръст\ (Р.р.).
1869. размахвам пръст. а Заплашвам, отправям предупреждение.
• В' резултат на тези намерения Израел веднага ргзмгхг пръст нг
българския външен министър. (Труд, бр. 143, 2003, с.13). В 'Стара Заго¬
турям (слагам) пръст в раната 050 —
ра някои градоначалници · вече размахаха пръст - „По места връзка¬
та с хората е no-жива. Може · би затова печелим местните избори,
а губим централните. (Труд, бр.84, 2002, с.12). Хиперактивни депута¬
ти от БСП размахват пръст и сочат Георги Илиев като спонсор на
СДС. (168 часа, бр.6, 2001, с.6).
Вж. и „размахвам показалец“- при ПОКАЗАЛЕЦ.
Ф с два пръста чело - вж. при ЧЕЛО.
Ф топя пръсти в кацата с мед - вж. 'при МЕД.
1870. турям (слагам) пръст в раната. А Засягам най-болезнено-
то, най-чувствителното място за някого. · Когато ù казаха, че няма право
да дава акъл как да се гледат децата, защото тя самата няма дете,
туриха пръст в раната и. (Р.р).
V Изразът води началото си от евангелския текст, разказващ за неверието на
Тома във възкръсването на Христос. (Ио. 20:25 - Другите ученици му казваха:
видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете му белега от гвоздеите, и не
туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да
повярвам“).
1871. с широки пръсти. А Който не жали средствата си; прекале-
но щедър, разточителен. · Беше от хората с широки пръсти, харчеше
без' сметка и живееше нашироко. (Р.р).
1872. турям (слагам) на малкия си пръст някого- А Много пре¬
възхождам някого по някакви качества. · Такива като тебе той ги туря
на малкия си пръст. (Р.р.).
Ф чупя ръце (пръсти) - вж. при РЪКА.
786. ПЛИЦА/ ПТИЧКА / ПТИЧЕН]ЦЕ
Ф важна (голяма) клечка (птица) - вж. при ВАЖЕН.
1873. - <живея> като птичка божия. ! <живея> като небесните
птици. А Живея безгрижно, волно, свободно. · В младостта си живя
като птичка божия, но след това животът му не ' беше никак лесен.
(Р.р.). - Свободен ли съм? - запитах аз. - Като птичка божия! Лека
нощ! И аз прехвръкнах до шкембеджийницата на чичо Стойне като
птичка божия, но с претрошени криле,. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.230).
,<живея> като небесните птици“, без да има точен първообраз,
е мотивиран от евангелски текст, напр. Мт. 6:26 - „Погледнете птиците небесни, че
не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги хра-
Ф <и> от птиче (пиле) мляко - вж. при ' МЛЯКО.
-451 -
странна птица / рядка птица
1874. нощна птица. А .. Човек, който превръща нощта в ден, който
води нощен живот. · Нощна птица съм,, но свикнах с ранното става¬
не още като репортер. (Мин. год., бр.7, 2017, с.7). Нашите футболис¬
ти са нощни птици. (Р.р.).
1875. първата птичка. А Начална проява на нещо. · Отделение¬
то по урология е първата птичка сред още десетки болници, които.
биха обявили протест срещу ниското заплащане на лекарите. (Те¬
леграф, 17.12.2016, с.12).
1876. странна птица. / рядка птица. Шег. А Човек, който като
личност и поведение, остава загадка за другите; особен човек.. · Стран¬
на птица е този човек, вече две години работим заедно, а не знам
нищо за него - откъде е, има ли семейство, как прекарва свободно¬
то си време. (Р.р.).
V Вариантът „рядка птица“. от лат. Rara avis, идва от римските сатирици
използван е и от Ювенал.[ЕС].
♦ птичката (птиченцето) кацва на рамото ми - вж. при РАМО.
п ПТИЧИ:
от птичи поглед - вж. при ПОГЛЕД.
а ПУБЛИЧЕН:
в публичното пространство - вж. при ПРОСТРАНСТВО.
а ПУКАМ / ПУКНА:
дреме ми (пука ми) на сайдера (жилетката,- пуловера,,
тръбата, черупката и др.) - вж. при ДРЕМЯ.
къде (де) · го биеш. къде (бе) се пука - вж. при БИЯ.
ледът се пука - вж. при ЛЕД.
пукам се от яд - вж. при ЯД.
пукам се по шевовете - вж. при ШЕВ.
спука (пукна) се балона - вж. при БАЛОН.
п ПУКНАТ:
не давам пукнат грош за нещо - вж. при ГРОШ. .
пет пари (пукната пара) не давам - вж. при ПАРА / ПАРИ.
пукнат лев — вж. . при ЛЕВ.
п ПУЛОВЕР:
дреме ми (пука ми). на сайдера (жилетката, пуловера,
тръбата, черупката и др.) - вж. при ДРЕМЯ.
п ПУЛЬО:
Сульо и Пульо - вж. при СУЛЬО.
пуническа война
- 452 -
787. ПУНИЧЕСКИ
1877. пуническа война. Книж. А Непримирима, нескончаема враж¬
да. · Удариха ни балтията с процентите, „коригиращи“ електрое¬
нергията, почти ни спретнаха пунически войни е безумието топла
вода да се плаща по-скъпо през лятото. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5).
Цял живот се съдят, водят истинска пуническа война за една нищо
и никаква нива.. (Р.р.).
V °т историческия факт за многобройниге войни между Рим и Картаген през
Ш-П в. пр.н.е. за надмощие в западната част на Средиземно море.[ЕС].
п ПУСКАМ:
давам (внасям, пускам) своята лепта - вж. при ЛЕПТА.
изпускам (пускам) духа от бутилката - вж. при ДУХ.
не го пускат в селото. <а> той пита за поповата къща -
вж. при СЕЛО.
пускам бръмбар<и> (муха<и>) в главата на някого -
вж. при БРЪМБАР.
пускам в ход - вж. при ХОД.
пускам · · гювеч на някого - вж. при ГЮВЕЧ.
пускам (давам) аванти на някого - вж. при АВАНТА.
пускам <дълбоки> корени - вж. при КОРЕН.
пускам котва - вж. при КОТВА.
пускам · муха - вж. при МУХА.
пускам си божура - вж. при БОЖУР.
пускам си душицата (душата) на воля - вж. при ДУША.
пускам слух - вж. при СЛУХ.
спускам (пускам) завесата - вж. при ЗАВЕСА.
тегля (пускам) тегел - вж. при ТЕГЕЛ.
хвърлям (пускам) прах (пепел) в очите на някого -
вж. при ПРАХ.
788. ПУСТ
1878. преливам (наливам) от пусто в празно. А Занимавам се с
безсмислена, безполезна работа. · Понеже 140 години се прелива от
пусто в празно, че е „вечно жив“ а са пропилени възможностите
тленните му останки да почиват в мир. (Ретро, бр.49, 2016, с.45). Вмес¬
то да е полезно, това е едно безсмислено, изкуствено предаване. Го¬
ворилня, която прелива от пусто в празно. (Ретро, бр.5О, 2016, с.13).
Цяла година вече практически нищо съществено не правим,, налива¬
ме от пусто в празно. (Р.р.).
- 453 -
давам пълен напред
1879. пуст да опустее. А За изразяване на недоволство, възмущение,
яд ' от някого или нещо. ' · То вече се проумява, че сосъ, пусти да упустеят,
пешкешлици се помрачава цялата·законна правда и истина ' ... (Н.Бозве-
ли, Мати Болгария, 49). Пуст да опустее този наш живот, · няма оправия
- болести, мизерия, безработица, а· сега и разбойници. (Р-.р.)·
а ПУСТИНЯ:
глас <вопиещ> в пустиня - - вж. при ГЛАС.
п ПУХ:
разбивам (направя) на пух и прах - вж. при ПРАХ,
а ПУША:
пуши ми главата - вж. при ГЛАВА.
о ПУШЕК:
та дим (пушек,, пара, дреб) се дига - вж. при ДИМ.
789. ПУШЕЧНО
790. пушечно месо. Книж. ' А Войнишка маса, която бива' ''безсмис¬
лено жертвана за чужди интереси. · Нямаме дори и армия, какво е на¬
шето участие, освен да сме · пушечно месо.· на мисии· извън Европа.
(Ретро, бр.6, 2017, с.14).
от политическия памфлет на френския поет Франсуа Рене де
Шатобриан (1768-1848), „За Бонапарт и Бурбоните“, публикуван след влизането на
съюзните войски в Париж през 1814 г. В него Шатобриан призовава към възстановя¬
ване династията на Бурбоните и критикува жестокостта на наполеоновото време, кога¬
то „Презрението към човешкия живот и към Франция достигнало такава степен,
че новобранците наричали пушечно месо“.[ЕС]. "
791. ПЪКЪЛ
1880. и в пъкъла влизам за (заради) някого. А На всичко съм
готов за някого или нещо. · Даде ли достоен отговор на този въпрос:,
столичани и в пъкъла ще влязат заради своя кмет. (168 часа, 02¬
08.03.2001, с.2).
792. ПЪЛЕН
1881. давам пълен напред. X Решавам се и тръгвам, поемам на¬
някъде. ♦ Но се колебах дълго, не чаках да ме уговарят,· дадох пълен
напред и ето ме в чужбина. Там работих две години, повече . не из¬
държах и се върнах. (Р.р.). Той на своя глава дава пълен напред и ...
на 27 юни 1994 г. прибира кораба в· Бургас. (168 часа, бр.40, 2000, с.32).
кгто пън
454 -
♦ дишам с пълни дробове - вж. при ДРОБ.
4» пълен ' въздух - вж. при ВЪЗДУХ.
♦ пълен пас - вж. при ПАС.
♦ пълна мъгла - вж. при МЪГЛА.
4? пълна скръб <съм> - вж. при СКРЪБ.
♦ с пълен глас - вж. при ГЛАС.
Ф с пълна газ - вж. при ГАЗ.
п ПЪЛНЯ:
пълня гуша - вж. при ГУША.
пълня гушата на някого - вж. при ГУША.
793. ПЪН
1882. като пън. Пронобр. а 1. Зг словесна изява - тъпо г упорито
мълча. · Вдигнеш го на урок, мълчи като ' пън, но влозе лц в бгрг, държи
со сгмоуворено ц тежко, говори като адвокат. (Р.р.). А 2. За държание и
поведение - недодялано, сковано, грубо. · В семейството си беше като
всички други хора, но попаднеше лц в общество на непознати, държе¬
ше се като пън. (Р.р.). А 3. За спане - непробудно, много дълбоко спя.
* Спеше като пън, къщата дг со срути, няма да го събуди. (Р.р.).
794. ПЪП
1883. на пъпа на нещо, а В средата, в самия център на нещо.
• Правят самолети на пъпа нг София. (Труд, 08.03.2001, с.18). Банди¬
тите причакали фцрмоното пожо пред офиса на ХМБ „Експрес“ към
9 чгса вчера на пъпа на■ града. (Стандарт, бр.5947, 2009, с.7).
1884. пъпът на Земята. Кнцж. а Най-важното нещо, около което
се върти светът. · Други пък водощи сякаш директно са минглц от
инфантилния си период в сонилнгтг си фаза, когато си мислят, чо
сг пъпът на Земята. (Уикенд, бр.52, 2011, с.28).
V Изразът има библчйскг пдоизход. В стгрозаветната Книга нг пдо^к Иезе-
кигля гмг негов точен първообраз със значение ‘центъра, средата, нгй-дабрата
място на Земята" (38: 112 - , дг туриш ръка върху изжво заселените развалини ц
върху народа, събран измежду народите, който се занимава със стопанство ц с
търговия, който живее нг пъпа ни Земята“),
п ПЪПНА:
<късам> пъпна^^връв - вж. при ВРЪВ.
п ПЪРВЕНСТВО:
палма на първенството - вж. при ПАЛМА.
— 455 —
върви сипоте, из) пътя
795. ПЪРВИ
- ♦ звезда от първа величина - вж. при ЗВЕЗДА.
Ф . като първия човек - вж. при ЧОВЕК.
♦ който е без грях. нека пръв хвърли камък - вж. при ГРЯХ.
♦ от пръв поглед - вж. при ПОГЛЕД.
♦ от първа ръка - вж. при РЪКА.
Ф полагам първи камък - вж. при КАМЪК.
Ф <правя> първа копка - вж. при КОПКА.
Ф правя първа крачка - вж. при КРАЧКА.
Ф първа лястовица - вж. при ЛЯСТОВИЦА.
Ф първата птичка - вж. при ПТИЦА / ПТИЧКА / ПТИЧЕНЦЕ.
Ф първи петли - вж. при ПЕТЕЛ.
Ф свиря първа цигулка - вж. при ЦИГУЛКА.
1885. първите ще бт^ъ^а^т последни, последните - първи. Книж.
А Утешение и насърчение на неуспелите в живота и предупреждение за
житейския кръговрат. · Не бива човек да се главозамайва, защото е
казано ' първите ще бъдат последни - последните първи. (Р.р.).
V В евангелските текстове изразът се използва във вид „първите ще бъдат
последни9 и последните първи„ - „Л мнозина първи ще бъдат последни, и послед¬
ните - първи.“ (Мт. 19:30), и във вид „последните ще бъдат първи. и първите -
последни“ - „Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни“ (Мт. 20:16).
а ПЪРВО:
извади първо гредата от своето око - вж. при ГРЕДА.
о ПЪРВОРОДЕН:
първороден грях - вж. при ГРЯХ.
796. ПЪТ
1886. бия път. А Пътувам далече за нещо маловажно. · Треньорът
на Левски бил път до -Белград да гледа Макови. (Стандарт, бр.6180, 2010).
1887. вкарвам в правия път някого. / вкарвам в пътя някого. А
Вразумявам някого, въздействам и му повлиявам да осъзнае и преодолее
заблудите и грешките си. · Очаквахме от Европа да бъде нещо като
класна на българските управляващи, да ги дисциплинира, да ги вка¬
ра в правия път- (Ретро, бр.49, 2016, с.12). Трудно беше да го отучим
от пиенето, но накрая го вкарахме в пътя. (Р.р.).
1888. върви си по (е. из) пътя! Грубо. А 1. Не се намесвай в
чужди работи. · Когато опитах да се намеся в семейната им разпра¬
вия, жената грубо ми се сопна: - Върви си по пътя! Това засяга
вървя по крив<«> път<ища>
-456—
само нас двамата. (Р. р.). А 2. Махай се! · В кръчмата ■ се караха, а
кръчмарят отпъждаше любопитните. - Вървете си по пътя! - ви¬
каше им той. (Р.р.).
1889. вървя (ходя) по крив<«> (лош<и>) тл<ища>. А Върша
лоши, непозволени неща, нечестни работи; постъпките, действията ми са
неморални, нечестни. · По криви пътища вървят някои от младите,
те няма да ги доведат до добро. (Р.р.).
V Съвременното си осмисляне изразът има още в библейските книги, напр. Пр.
28:18 „Който ходи непорочно, ще бъде невредим; а който ходи по криви пътища,
ще падне на един от тях.“
1890. вървя (ходя) по правия път. А Живея почтено, постъпвам и
действам правилно, нравствено, както е прието. · Когато човек върви по
правия път, успехите го следват, живее в мир със себе си и с окол¬
ните. (Р.р.).
V Изразът утвърждава преосмисленото си значение твърде рано, библейските
текстове го познават ' вече като фразеологизъм, напр. Пр. 14:2 ..Който ходи по прав
път, бои се от Господ.“
1891. вървя <си> по царския път. А Постъпвам и действам по
установените законни правила и разпоредби. · Искаш ли да ти е чиста
съвестта и спокоен животът, върви си по царския път, а не по кри¬
вите пътеки. (Р.р·).
V Произходът си изразът има в далечното минало и е свързан с практиката
да се строят от царете пътища до важни обекти в държавата, наричани „царски
пътища“. Преосмислянето му в съвременното значение също е протекло твърде
рано. За това говори и смисълът, с който фразеологизмът се използва в библейски¬
те текстове (напр. Чие. 20:17 „позволи ми да минем през твоята земя: няма да .
вървим през нивя и лозя и няма да пием ■ вода от (твоите) кладенци; но ще вървим
по царския път, няма да се отбием ни надясно, ни наляво, докле изминем твои¬
те предели“).
1892. давам път на някого или на нещо. Книж. А Давам възмож¬
ност на някого да действа или да се докаже в работата си. ' · Така тихо¬
мълком Корнелия Нинова и висшето ръководство на БСП ще имат
очи да се съединят с азбукарите, а създаването на нова лява коали¬
ция безспорно ще даде път на Първанов да я управлява, макар и
задкулисно, ако не директно. (Уикенд, бр.50,‘ 2016, с.2.).
1893. девет (три) дена път с камили. X Трудно може да се
постигне. · Да запазим 5-ти и 6-ти блок на Козлодуй е девет дена
път с камили. (24 часа, 5.05.2003). „Три дена път ■ с камила“ - дълго
проточилият се трансфер на Де Карвалио в Левски. (Меридиан мач,
бр31^(^,2011, с.З).
45 7 разчиствам пЪт<я.> нг някого...
1894. завършвам земния си път. Книж. а Умирам. · Почти ни¬
кой от тях не проронви ц, дума, г двама завършват■ земния ■ си път
със самоубийство. (Счдм. труд, бр.47, 2003, с.6).
♦ <и> на мравката път правя (струвам, не минавам) -
вж. при МРАВКА.
♦ когато (като) се обърне колата (каруцата), пътища много -
вж. при КОЛА.
1895. ириввам от пътя. А Отклонявам се за кратко от приетите г
утвърдени в обществото норми · Ех, на кого не му се е случвало да
кривне от пътя, но това не го прави задължително престъпник.
(Р.р.). Тъй като е наясно с палавия ù нргв, той изобщо не ù разреша¬
ваше да кривне от пътя. (Уикенд, бр^С^^Ю, с.19).
♦ минава ми черна котка <път> - вж. при КОТКА.
1896. оставам на пътя (улицата). · 1. Оставам без жилище, без
подслон. · След бракоразводното дело му отнеха жилището ц той
остана на пътя. (Р.р.). ' A 2. Оставам без средства за препитание.
• Много■ предприятия бяха закрити ц хиляди хорг останаха на пъ¬
тя. (Р.р.).
1897. под път и над път. а Често срещано, навсякъде. · Под път
с над път всеки един,- - от премиера до последния коалиционен пос¬
лушник, повтаряха като заклинание - стабилност, стабилност и пак
стабилност. (Ретро, бр. · 49, 2016, ' с. 16). Такива като него можеш ' да
срещнеш под път с над път. (Р.р.).
1898. по отъпкан път. ' а По общоприетия и практикуван от всички
начин. · Ако всички вървяха по отъпкания.път, човечеството щеше
дг върви бавно в развитието си напред. (Р.р.).
1899. разчиствам път<я> на някого или нощо. А Премахвам всич¬
ки пречки, зг дг може някой да действа за постигане на нещо или за да се
осъществи нещо. · Разчистен беше пътят зг нужните реформи в
обществения живот., за съжаление не се намериха силни политици,
които да ги осъществят. (Р.р.).
V Произходът му можч да се свърже с подови гзрази в библейските текстове,
с които се изразява сходно значение (напр. Ис. 57:14 - „Ирече: равнете, равнете,
цзргвнето пътя, дигайте пречките от пътя на моя народ“).
п ПЪТ2:
един път - вж. при ЕДИН.
(три) десет пъти мери, един път режи - вж. при МЕРЯ.
градя <дом, къща> на . пясък 458 —
п ПЪТЕВОДЕН:
пътеводна звезда - вж. при ЗВЕЗДА.
797. ПЪТЕН
1900. пътен лист. Книж. ' Разкрита възможност за реализация,
преуспяване, напредване. · Получихте дипломите, вашият пътен лист
в живота, отсега нататък всичко зависи единствено от вас. (Р.р.).
п ПЪТНИК:
Пантелей пътник - вж. при ПАНТЕЛЕЙ.
в ПЪХАМ: .
пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата (носа) в нещо -
вж. при ГАГА.
п ПЯНА:
с пяна на устата - вж. при УСТА.
798. ПЯСЪК
1901. градя (строя) <дом, къща> на (върху) пясък. Книж. А
Предприемам нещо несигурно, нетрайно, градя го на слаби основи и от
него няма да има резултат. · Когато предприемаш нещо, първо го - об¬
мисли добре, прецени го от всички страни, иначе може да се окаже:,
че градиш дом на пясък. (Р.р.).
V В Евангелие на Матей (7: 26-27) се разказва за двама строители. Единият
построил дом на къмък, другият на пясък. „27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и
духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването ù беше голямо.“
♦ заравям (скривам) си главата в пясъка - вж. при ГЛАВА.
♦ <като> пясъчна кула - вж. при КУЛА.
-459-
работата загрубява
р
799. РАБОТА
♦ вятър работа - вж. при ВЯТЪР.
1902. гледай си работата. А 1. Не се тревожи, не се безпокой из¬
лишно. · Гледай си работата, не обръщай. внимание на заканите му.
(Р.р.). А 2. Грубо. Не' се меси в нещо, не те интересува, не те засяга. ·
Гледай си работата, махай се оттука!. (Р.Р-).
1903. голяма работа. А Възклицание за израз на омаловажаване на
нещо или за пренебрежително отношение - нищо особено; никак не е важ¬
но. · Е, защитил дисертация, голяма работа! По-умен ли стана, по-
■ добре ли живее! (Р.р.).
Ф долна работа - вж. при ДОЛЕН.
♦ замазвам положението (работата) - вж. при ЗАМАЗВАМ.
♦ кокошкарска история (работа) ~ вж. при КОКОШКА.
1904. не ми влиза в работата. А Не желая да се намесвам в неща,
които не ме засягат. · Не ми влиза в работата да ги уча как да живе¬
ят (Р.р.).
♦ нищо работа - вж. при НИЩО.
1905. опичам си работата. А Уреждам нещата си така, че да постигна
това, което съм предприел, или нещо да стане така, както желая. · В послед¬
ните седмици тя постоянно е■ в Брюксел да си „опичаработата“.*(Рет¬
ро, бр.8, 2017, с. 13). Бях сигурен,, че ще бъда изпратен на специализа¬
ция, защото си бях опекъл работата предварително. (Р.р.). .
1906. оплесквам работата. X 1. Обърквам нещо твърде много. ·
И пак парламентът оплесква работата ■ с доносниците. (24 часа,
23.03.2001, с.10). А 2. Изпадам в много неблагоприятно положение. · Зах¬
ванах се с търговия, взех заеми, но скоро оплесках работата, не
можах да върна заетите ' пари и фалирах. (Р.р.).
♦ паяшки работи - вж. при ПАЯШКИ.
♦ работата е (става) <ш»дебела - вж. при ДЕБЕЛ.
1907. работата е опечена. А Съвсем сигурно. · Да смятаме, че
работата е опечена. (Г. Карасл., Обикн. хора, т.4, с.221).
1908. работата загрубява. л. Нещо става много сериозно и опасно.
• На мене много не ми трябва, видя ли, че работата загрубява, вди¬
гам гълъбите и върви ме търси. (Р.р.).
работата заспива
— 460 -
1909. работата · заспива. ж Всичко се нарежда по най-добрия начин. ·
След което трябваше да вдигне данъците на европейците, да им намали
драстично заплатите и да увеличи цената на тока, парното, водата и
сексуалните услуги. След което им изпраща Николай Василев за главен
преговарящ и работата заспива, (168 часа, бр.17, 2004, с.2). На финала
Огнян Герджиков ще премести нефтените полета от долината Бекаа
около партийния дом и работата заспива, (168 часа, бр.12, 2004, с.2).
1910. работата намирисва {се размирисва). .' Нещо се оказва не¬
редно, става съмнително, подозрително. · Работата намирисва, виж как
се приватизират най-апетитните парчета от предприятията.. (Р.р.).
♦ работата е {става) <no->jyt6e№ - вж. при ДЕБЕЛ.
1911. спукана ми е работата. А Нищо добро не ме очаква. · В
татковината пътищата са такива, че ако ви пуснат кой да е от
софийските таксиметраджии, спукана ви е работата\ (168 часа,
26.11.1999). Добре, че не взех със себе си тютюна и сланината - спу¬
кана ни беше работата ... (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.506)
Ф спуквам гъза на някого от работа - вж. при ГЪЗ.
Ф фасулска работа - вж. при ФАСУЛСКИ.
1912. хубава работа> ама циганска. А Възклицание за нещо, което
е направено не както трябва, небрежно, не е доизкусурено, останало е
недовършено, недоизпипано. · Какво да ти говоря, виждаш как се по¬
чистват улиците, метени, метени, - ама пак недометени - хубава ра¬
бота, ама циганска. (Р.р.).
1913. черна работа. X 1. Физически тежка работа. · Миньорска¬
та работа не е за всеки, тя е черна работа, иска не само да си физи¬
чески здрав, но и психическа издръжливост.. (Р.р.). А 2. Неприятна,
неблагодарна дейност, с която никой не иска да се заеме. · Някой иска
Михайлова да свърши черната работа и след като от партията
бъдат изхвърлени големите претенденти за лидерския пост. тя съ¬
що ще бъде отстранена. (168 часа, 07—13.12.2001, с.12).
а РАБОТЕН:
работна ръка - вж. при РЪКА.
800. РАВНОВЕСИЕ
1914. запазвам равновесие. а Успявам да се овладея и да запазя
самообладание. · Благодарение на обществената си дейност, която
изглежда калява нервите. холандецът успя поне външно да ■ запази
равновесие.. (Ив. Петров, Най-добрият гражданин на републиката).
-461 -
от раз
1915. изваждам {изкарам) от равновесие някого. X Довеждам
някого до състояние, в което не може дг се контролира; карам го да изгу¬
би самообладание. · Това така го вбесило, че го извадило от равнове¬
сие. Причините зг яда му били две. (Уикенд, бр.51, 2016, с.69). Хора,
които ме познават, обаче знаят как да ме изкарат от равновесие.
Притежавам изключително чувство зг чост ц достойнство, двули-
чието ц неправдата ме дразнят. (Уикенд, бр.23, 2014, с.27).
801. РАДА
1916. бяла Рада. Дигл. X Ракия; прекалявам с пиенето нг ракия.
• Но най-после нашият бой го ударил на бяла Рада, която много захва¬
нал да употребява. (Зах. Стоянов, Съч., т.З, с.363). Той беше родом от
Харманли, нг възраст 35-40 години, бозкнижон, без мустгцц ц брг-
дг, обичаше дг посръбвг ц от червен Петка ц от бяла Рада, влязъл
на служба на железницата, откак се нгпргвцлг станцията. · (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с. 195).
□ РАДВАМ СЕ:
като дете се радвам - вж. при ДЕТЕ.
п РАЖДАМ:
бързата кучка слепи ги ражда - вж. при БУЧКА.
когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда / много баби -
хилаво бебе - вж. при БАБА.
802. РАЗ
1917. от раз. А От първия път; за един миг. · Зг съжаление това
не може да стане от раз. (168 часа, 07-13.11.2003, с.14). С невероятна
самоувереност гадателите от ргз познават ще има лц работа,, ще
стгне лц работата с онази работа, ще зилюби ли, няма лц дг зглю-
би, ще си върне ли пгрцто, няма ли! (Труд, бр.242, 2002, с. 18).
п РАЗБИВАМ:
разбивам {направям) на пух и прах - вж. при ПРАХ.
а РАЗБИРАМ:
{бива, бива) ама майтап {шега) на > {по) голо {не бива,
не го разбирам - вж. при ГОЛ.
{не зная, не мога да разбера) на кой свят съм {се намирам) -
вж. при СВЯТ.
от половин дума разбирам - вж. при ДУМА.
от раз
-462
п ' РАЗБУНВАМ:
разбунвам духовете - вж. при ДУХ.
п РАЗВИНТЕН:
<имам> с развинтена фантазия съм - вж. при ФАНТАЗИЯ,
п РАЗВЪРЗВАМ:
развързвам език / развързвам си езика - вж. при ЕЗИК,
развързвам кесията си - вж. при КЕСИЯ.
развързвам (разрязвам, разсичам) гордиевия възел -
вж. при ВЪЗЕЛ.
развързвам ръцете на някого - вж. при РЪКА.
с развързани ръце - вж. при РЪКА.
а РАЗВЪРТАМ:
развъртам тоягата <си> - вж. при ТОЯГА.
п РАЗВЯВАМ:
развявам пояса си - вж. при ПОЯС.
а РАЗГОЛВАМ:
разголвам душата си - вж. при ДУША.
а РАЗГРАДЕН:
разграден двор - вж. при ДВОР.
а РАЗДАВАМ:
(раздавам) под масата - вж. при МАСА.
Ъ РАЗДИРАМ:
дера (раздирам) си ризата - вж. при РИЗА.
а РАЗДОР:
ябълка</яа> на раздора - вж. при ЯБЪЛКА.
п РАЗДРАЗНЯ:
като <раздразнен> кошер - вж. при КОШЕР.
п РАЗДУХВАМ:
раздухвам огъня - вж. при ОГЪН. .
о РАЗИГРАВАМ:
разигравам някаква карта - вж. при КАРТА,
разигравам си коня (кончето) - вж. при КОН.
разигравам спектакъл - вж. при СПЕКТАКЪЛ,
разигравам театър (театро) - вж. при ТЕАТЪР.
-463 -
ставам разноглед
п РАЗКАЗВАМ:
разказвам играта на някого - вж. при ИГРА,
разказвам приказки - вж. при ПРИКАЗКА.
а РАЗКРИВАМ:
разкривам картите си - вж. при КАРТА.
п РАЗКРАСЯВАМ:
разкрасявам физиономията на някого - вж. при ФИЗИОНОМИЯ. -
_ W
•п РАЗЛАИВАМ:
разлайвам кучетата - вж. при КУЧЕ.
а РАЗЛИЧЕН:
говорим на различни езици - вж. при. ЕЗИК.
п РАЗМАХВАМ:
размахвам показалец - вж. при ПОКАЗАЛЕЦ,
размахвам пръст - вж. при ПРЪСТ2.
размахвам томахавката - вж. при ТОМАХАВКА.
размахвам юмрук - вж. при ЮМРУК.
п РАЗМИНА СЕ:
две мравки не могат да се разминат на челото му -
вж. при ЧЕЛО.
п РАЗМИРИСВАМ СЕ:
работата намирисва (се размирисва) - вж. при РАБОТА.
803. РАЗНОГЛЕД
1918. ставам разноглед. Публ.. А. Напълно се обърквам; смайвам
се. · Народът стана разноглед: ще има нови цени на тока и парно¬
то, няма да има, ще има ... и т.н.' .(148 часа, бр.50, 2001, с.4). На борса¬
та в Солун ставаш разноглед. (Труд, бр.141, 2003, с.9).
а РАЗПИТ:
<мълча> като Комунист на разпит - вж. при МЪЛЧА.
п РАЗПЛАКВАМ:
разплаквам фамилията на някого - вж. при ФАМИЛИЯ.
а РАЗПЛИТАМ:
разплитам чорапа - вж. при ЧОРАП.
като разпран
-64-
804. РАЗПРАН
1919. като разпран. А 1. За ядене - извънредно много, без мяра. · Не
знаеше мяра, в яденето, тъпчеше се като разпран. (Р.р.). А 2. За викане,
реване - непоносимо силно. · Когато го биеше баща му, ревеше като
разпран, събираше цялото село. (Р.р.). А 3. За работене - без разумна
мярка, прекадено много. · Работи като разпран и пак не е забогатял,
защото с работа богатство никой не е натрупал. За това са нужни дру¬
ги качества. (Р.р.). Л. 4. За говорене - с голяма лекота и . безкрайно дълго.
· Захване ли да говори. говори като разпран, нищо не му се опира. (Р.р.).
п РАЗПЪВАМ:
разпъвам на кръст някого -. вж. при КРЪСТ2.
разпъвам се на четири - вж. при ЧЕТИРИ.
а РЖЗРЯЗМЖМ:
развързвам (разрязвам, разсичам) гордиевия възел -
вж. при ВЪЗЕЛ.
d РАЗСИЧАМ:
развързвам (разрязвам, разсичам) гордиевия възел -
вж. при ВЪЗЕЛ:
805. РАЗСТОЯНИЕ
1920. държа на разстояние някого. А Не позволявам, не давам въз¬
можност на някого да се сближи с мене, да бъде интимен с мене. · Ако
искаш подчинените да те уважават, дръж ги на разстояние. (Труд,
бр. 161,2003, с.9).
♦ на една ръка разстояние - вж. при РЪКА.
п РАЗТВАРЯМ:
опъвам (осигурявам, поставям, разтварям) чадър над
някого или нещо - вж. при ЧАДЪР.
п РАЗТВОРЕН:
с разтворени (отворени) обятия - вж. при ОБЯТИЯ.
п РАЗТЕГЛЯМ:
разтеглям дъвката - вж. при ДЪВКА.
п РЖЗТРЕПЕРВЖМ:
разтреперват ми · се мартинките - вж. ' при МАРТИНКИ.
п РАЗТЯГАМ:
разтягам локуми - вж. при ЛОКУМ.
665 излизам от рамките на нещо
806. РАЗУМ
1921. запазвам хладен разум. Книж. А Оставам спокоен, не се
поддавам на изнервяне и на необмислени, прибързани действия. · Голяма
сила се иска да запазиш хладен разум, когато жегата на сянка е над
30 градуса, а държавата отгоре те облъчва, че светлото и топлото
още се субсидират от добрата хазна. (Труд, бр.60, 2003, с.1).
1922. здрав разум. Книж. А Благоразумие, реалистично мислене.
• За щастие в този случай здравият разум на депутатите надделя.
(Стандарт, 06.12.2001, с.11).
□ РАЗЧИСТВАМ:
разчиствам път<я> на някого или нещо - вж. при ПЪТ.
разчиствам си сметките (сметката) - вж. при СМЕТКА.
п ' РАЗЧУПВАМ:
разчупвам - леда - вж. при ЛЕД.
п РАК:
ни</ио> риба, ни</ир> рак - вж. при РИБА,
орел, рак и щука - вж. при ОРЕЛ.
807. РАКЕТА
1923. ракета носител. А Използване на организация или хора, чрез
които се постигат определени цели. · Сред членовете на БСП се прокрад¬
вали съмнения дали генералът не е използвал партията като ракета
носител, за да се изстреля на' „Дондуков“ 2. (Галерия, бр.6, 2017, с.2).
808. РАКИЯ
1924. слаба ракия съм.- а Не се отличавам с особено добри качес¬
тва; не съм силна, авторитетна личност. · Защото ние, досегашните
сме вече слаба ракия; дух нямаме. (Труд, бр.73, 2000). Слаба ракия си
приятел. (Труд, 10.12.2002, с.З). Петър Стоянов е слаба ракия. (168
часа, бр.21, 2002, с.64).
809. РАМКА
1925. излизам от (извън, из) рамките на нещо. Книж. А 1. Из¬
вършвам нещо неприлично, непозволено, прекалявам с нещо. · Наложи
се да излезе извън рамките на приличието и да му зашлеви плесни¬
ца, защото уронваше достойнството на дама.. (Р.р.). А 2. Не се огра¬
ничавам в определена област, сфера, разпростирам се вън от пределите
давам <едно> рамо на някого — 444 —
на някаква област, сфера. · Изследването излиза от рамките на тяс¬
ната научна област и придобива по-широка научна стойност. . (Р.р.).
810. РАМО
1926. давам <едно> рамо на някого. — Оказвам подкрепа на няко¬
го. · Без директно да го прави, той даде едно силно рамо на своите с
критичната^ си реч срещу управляващите. (Стандарт, бр.3-481, 2002,
с.13). Президентът и Софиянски му дават по едно силно рамо, . като
получават съответно - нов мандат и премиерски стол. (148 часа,
бр.92, 2001, с.З). Коалиционният партньор ДПС също даде рамо на
жълтите кинжали. (Труд, бр.39, 2002, с.З). Тогава няма как БСП да
шикалкави и ще трябва да даде рамо на своите. (148 часа, 25¬
31.01.2002, с.13). Върховният главнокомандващ не се скара с военни¬
те и в най-трудните моменти даваше рамо на шефа на Генщаба.
(Труд, 20.01.2001, с. 11).
♦ имам глава на раменете си - вж. при ГЛАВА.
1927. птичката (птиченцето) кацва на рамото ми. А Усмихва
ми се щастието, спохожда ме сполуката, спохожда ме някакъв успех. ·
Мартин трябва да разбере, че птиченцето му е кацнало на рамото
и не трябва да позволи да излети. (Стандарт, 05.12.2001, с.21). Че той
е ударил джакпота от тотото. „Де на мен да ми беше кацнала тая
птичка на рамото, полиция ще викам ... “ намига клиентът. (Труд,
28.09.2001, с.13). Ще се намерят хора,, които ще те упрекнат, че си
изпуснал кацналото на рамото ти птиченце, че си бил некадърен
да ■ си подредиш живота. (Труд, бр.24, 2004, с.15).
1928. рамо до рамо. А 1. Един до друг. · Спяха рамо до рамо.
(Р.р.). А 2. Съвместно, заедно, задружно. · Легендарният журналист
работи рамо до рамо с дъщеря си по изготвянето на проекта й за
кулинарно предаване. (Уикенд, бр.4, 2017, с.27). В изпитанията дълги
години бяха рамо до рамо и така издържаха. (Р.р.).
1929. тресат ми си раменете. А Плача. · Можех да се отпусна,
да ме боли,, да си призная болката, да ■ не се правя на силен, да се
тресат раменете ми ... (Труд, бр.137, 2004, с.14).
1930. търся рамо. А Търся .подкрепа. · В централата на герман¬
ските социалдемократи Сергей Станишев и секретарят на Висшия
съвет на БСП Румен Овчаров ще търсят рамо за членство на пар¬
тията в Социнтерна. (Труд, бр.78, 2002,-с.З).
1931. удрям <едно> рамо на някого. А Оказвам силна подкрепа.- ·
През 1994 година той беше комунист и горещо подкрепи Жан Виде-
467 ранонлилисно
нов, през 1997 година посиня и удари едно рамо на Иван Костов, а
сега прегърна царската коалиция.. (168 часа, бр.25, 2001, с.2).
811. РЖНЖ
1932. ближа раните си. А Преживявам, изстрадвам последиците
от неуспеха си, от провала си, от загубата си. · След катастрофалната
загуба на президентските избори, ГЕРБ дълго време ще ближе ра¬
ните си. (Р.р.). Самата Цветанка, която така и не си смени фами¬
лията. отишла да ближе рани в чужбина., където учи голямата ù
дъщеря. (Ретро, бр.4, 2017, с.18).
1933. бъркам в раната на някого. А Засягам най-болезненото, най-
чувствителното място на някого. · Няма толкова пари на света, които
да компенсират такава загуба, а този продължава да бърка в рана¬
та с исканията хлапето да му се издължи. (Телеграф, 08.02.2017, с.12).
Още с първите си (без)действия Инфантино доказа. че не смята да
бърка дълбоко в раната. (Телеграф, 26.08.2016, с.34).
1934. отварям <дълбока> рана. Книж. К Причинявам болезне¬
ни страдания на някого или засягам, припомням нещо болезнено за не¬
го. · Защото не става дума само за Ирак:, но и за много други
държави в района, които са големи, имат огромен потенциал.. Те
имат своя история,, традиции,, които трябва да се уважават. Не
трябва да се отваря дълбока рана, която трудно ще - заздравее.
(Труд, бр.109, 2004, с.15). Ако някой постави под съмнение резулта¬
тите от прехода и посочи болезнената като отворена рана, че
пътят е сбъркан ... скачат да лаят като озлочестени болонки.. (Га¬
лерия, бр.6, 2017, с.18).
♦ турям (слагам) пръст в раната - вж. при ПРЪСТ2.
812. РАНО
1935. рано или късно. ж Все пак някога в бъдещето (с твърдата
убеденост, че ще стане). · Времето е показвало, че забранените фил¬
ми рано или късно са излизали на бял свят.. Все пак живеем в XXI в.
(Телеграф, 11.06.2009, с.13). Ислямът е единствената религия, която
пророкува, че един от главните признаци за приближаването на
Страшния съд е, когато изгревът идва не от изток,, а от запад. И
Коранът и Хадисите утвърждават, че рано или. късно този феномен
ще се прояви. (Уикенд, 6.06.2014, с.19).
не съм расъл в саксия
-468-
813. РАСТА/РАСНА
♦ в гората расъл - вж. при ГОРА.
1936. не съм расъл в саксия, а Не могат да ме излъжат, имам
опит, познавам добре живота. · Личи си, че не ме познаваше, животът
ми не е бил лек, не съм расъл в саксия, добре познавам неговите
коварства (Р.р).
♦ растат ми ушите - вж. при УХО.
а РЕБРОМ:
поставям въпроса ребром - вж. при ВЪПРОС.
814. РЕД
1937. в реда на нещата. а Напълно естествено, нормално. · В ре¬
да на нещата е, първо да я поканиш на вечеря,, след това да ù приз¬
наеш чувствата си. (Р-Р·)·
1938. железен ред. Книж. А Строга дисциплина, строго спазване
на правилата. · Защото днешната синя партия има вид на структу¬
ра, с железен ред и наказателни мерки срещу инакомислещите. ' (168
часа, бр.4О, 2000, с.8).
♦ на дневен ред - -вж. при ДНЕВЕН.
1939. отивам по реда си. А 1. Умирам и аз като всички. · Умря баща
му, и той ще отиде по реда си, такива са законите на битието. (Р.р.). А
2. За събитие, работа: отмина, приключи, свърши се, какго всички преди него
(нея). · Голяма работа, и класното ще си отиде по реда. (Р.р.).
♦ чета <и> между редовете - вж. при ЧЕТА.
п РЕЖА:
мозъкът ми реже като бръснач - вж. при МОЗЪК,
сека (режа) клона, на който седя - вж. при КЛОН,
режа късо (изкъсо) - вж. при КЪС.
(три) десет пъти мери, един път режи - вж. при МЕРЯ.
<ще> режа глави - вж. при ГЛАВА.
815. РЕЗИЛ
1940. ставам за резил. А С някои свои постъпки ставам за смях на
всички, за подигравки, за всеобщо посмешище. · Затова вместо да се
мотат по семинари и да стават за резил, веднага■ да приемат зако¬
на за достойното съществуване на онези,, които са били първи в дър¬
жавата. (Труд, бр.47. 2002, с.З).
-469 —
зад решетките
п РЕК Ai :
златни реки потичат - вж. при ЗЛАТЕН.
не си оставям колата (магарето) в калта (коня в реката) -
вж. при КОЛЖ.
реки от мед (текат) - вж. при МЕД.
816. РЕКА2
Ф ако е рекъл Бог - вж. - при БОГ.
Ф ако е рекъл Господ - вж. при ГОСПОД.
1941. речено-сторено. А Щом кажа нещо, правя го. · ' Речено-сторе¬
но. Промъкнахме се до сградата край летището. (168 часа, бр.9, 2001, с.7).
817. РЕЛЕ
1942. запушва ми релето. · Жарг. А Не ми издържат нервите, нер¬
вирам се, ядосвам се. · Като ми запуши релето ставам неузнаваем,
да не ми се изпречва човек в такъв момент. (Р.р.).
818. РЕЛСА
1943. влизам в релси. Книж. ' Съвземам се, възстановявам нор¬
малното си състояние. · Тази работа обаче трудно ще стане с такива
светски - глезотии, надават вой от нашите тенис среди. Димитров тък¬
мо беше влязъл в релси през миналата година. (Уикенд, бр.9, 2017, с.82).
1944. изкарвам (изваждам) от релси някого. Книж. Ж 1. Раздраз¬
вам, ядосвам силно някого. · Мариана натирила сомелиера от общия
им дом. защото не изпитвала нищо към него, а скандалите за бито-
визми я изкарвали извън равновесие. (Ретро, 2017, бр. 17). Това, че Бого¬
молов не каза нито една добра дума, не отбеляза никакви качества на
сценария, а го отхвърли като нещо нищожно, ме извади от релси. (Ел.Ря-
занов, Незавършена равносметка, с.379). а 2. Довеждам някого в ненормал¬
но състояние, като му отнемам жизненоважни предпоставки. · Икономичес¬
ката криза изкара от релси голяма част от хората, тъжно е да ги
гледаш как се щурат насам-натам като мухи без глава. (Р.р.).
819. РЕШЕТКА
1945. зад решетките. А В затвора, в ареста. · Така и вторият
шофьор на фаталното БМВ се озова зад решетките. (Труд, 28.12.2016,
с.11). Те няма да ' спрат дотук и тази работа ще свърши с куршум в
главата или зад решетките! (Вл. Даверов, Ангели небесни, с.115).
дребна риба
— 470
820. РИБА
1946. дребна риба. X Човек с изпълнителски функции в някаква
сфера; незначителен човек. · Абе, то май няма нужда да го разпитва¬
ме. Той е дребна риба. (М. Роуз, Убийство по списък, с.72). Бащата на
килъра Йоан обаче бил дребна риба в канала. (Уикенд, бр.9, 2017, с.17).
1947. едра риба (шаран). А Високопоставен човек с ръководни функ¬
ции в някаква сфера или организация; влиятелен човек. · Най-едрата риба
в колекционерския бизнес Игор Марковски ... (Контра, бр.20, 2010, с.18).
Едри риби в подадените на полицията данни от фонд „Земеделие“ за
60-те нарушители няма. (Борба, бр.52, 2010, с.1). Едрите ' шарани се за¬
нимават с поръчките и посредничеството. (148 часа, бр. 24, 2001, с.23).
1948. избивам рибата. А Смайвам някого с безочлива постъпка,
действие, - поведение. · Вярно е, че доста, хора ме изумиха тези дни с
болшевишките си реакции и лично падение, но този изби рибата.
Сложи се на Борисов и тръгна да го брани ...(Галерия, бр.З /47/, 2011,
с.19). Журналистът Григор Лилов тези дни „изби рибата“ като съ¬
общи в интервю сензационна новина. (Ретро, бр.18, 2012).
1949. като риба (мълча). А Съвсем нищо не казвам, упорито мъл¬
ча и не продумвам. ·. Присъстващите там представители уж на хрис¬
тиянските народи, кацигровци, власакевци и други., които мълчали
като риби,■ стоели като истукана. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.724).
1950. ловя риба в мътна вода. А Извличам лични облаги и полза
от сложна, заплетена ситуация, когато страдат общите интереси. · Колко¬
то България затъва,, толкова твоята банка цъфти. Печалбите ти се
увеличават! Драги Йосифе, ти в мътна вода риба ловиш! (С.Бъчва-
рова, Земя за прицел, кн.4, с.18). Сега му е времето да се правят пари,
да се лови риба в мътна вода. (Р.р.).
лат. Turbato melius capiuntur flumine piscuesfECJ.
1951. ни</»о> риба, ни<шо> рак. А Нещо недоведено до опреде¬
лен свой облик, лишено от свой облик и форма. · Какъв всъщност е бъ¬
дещият президент от момента на избирането му до датата на по¬
лагане на клетва пред Народното събрание? Ами три месеца нито
риба, нито рак. (Ретро, бр.5О, 2014, с.8).
1952. рибата се вмирисва от главата. А За посочване, че неуспе¬
хите, неуредиците в някаква работа водят началото си от нейните ръково¬
дители. ♦ Каракачанов пита кой ще води борбата с дрогата, при поло¬
жение че рибата е вмирисана откъм главата. (148 часа, бр.4, 2001,
с.4). За каква борба с корупцията говорим, кой да се бори с нея, когато
на всички е от ясно по-ясно, че рибата се вмирисва от главата. (Р.р.).
471— (изкарвам) кирливите ризи...
V От лат. Piscis primum а capite foetat. Изразът има древен произход, най-рано
той се среща в съчиненията на старогръцкия историк, философ и писател Плутарх.[ЕС].
♦ сухо дупе риба не яде - вж. при ДУПЕ.
821. РИЗА
1953. ако имаш две ризи, дай едната на ближния си. Книж.
А Обичай ближния си, ' бъди състрадателен и милосърден. · Казано е,
ако имаш две ризи, дай едната на ближния си. Такава житейка наг¬
ласа обаче все по-рядко ' става присъща на съвременния човек., който
колкото повече има, толкова повече иска. (Р-р.).
V Първообразът се съдържа в евангелските текстове, в една от репликите на
Иоан Кръстител (Лк. 3:11 - „Гой им отговори и рече: който има две дрехи, нека даде
ономува, който няма“ - в старобългарския и църковнославянския първообраз сре¬
щу дрехи стои риза, стб. uwfciAH дьвк paçk дд подастъ не и/н л шт&и8).
1954. вземам (свалям, събличам) <и> ризата от гърба на някого.
А Безмилостно ограбвам някого, като го оставям без всякакви средства
за препитание; ограбвам го. · Гледаш го такъв усмихнат,■ възпитан, но
попаднеш ли в ръцете му, и ризата от гърба ще ти вземе, без да му
мигне окото. (Р.р.).
V И този израз води началото си от евангелските текстове (Мт. 5:40 - ,Д на
тоя, който иска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха“
в старобългарския и църковнославянския първообраз срещу дрехи стои риза стб. и
ρΗξ/Κ ТВ01Ж ΕΊχξΑΤΚ).
1955. дера (раздирам) си ризата. X Кая се, разкайвам се горчиво. · За¬
почва да се точи страшна мелодрама със сълзи и раздиране на ризи.
(168 часа, бр.21, 2002, с.З). Трябвало е да мислиш тогава, когато си тръг¬
вал по този път, а сега и да си дереш ризата, е безполезно. (Р.р.).
■ V фразеологизмът е древен той има твърде широка употреба в библейските
текстове, откъдето е преминал в живата реч и в книжовния език. Библейските текстове
документират традиционните начини у евреите за изразяване на скръб по умрелите -
гръмък плач, удряния по бедрата, раздиране на дрехите и падане ничком на земята,
посипване на главата с пепел или пръст, обличане на вретище от груба материя, скуба-
не или стригане на косите, покриване на главата или устата, сваляне на украшенията,
въздържане от хранене и пиене и т.н. Един от тези начини е мотивирал този фразеоло-
гизъм (напр. Бит. 37:34 „Ираздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и
оплаква сина си много дни“ - в старобългарския и църковнославянския първообраз
срещу дрехи стои риза - и рдстер^д ‘Удовъ. ри^ъ свод.)
1956. (изкарвам, ровя■ за) кирливите ризи на някого. А Показвам
открито, пред всички нелицеприятните, нечестните, лошите дела или постъпки
на някого. · Да не забравим за това назад, да не разчистваме сметки и
да ровим за кирливите ризи. (Галерия, бр. 48, 2016, с.21). Що бъде инте¬
рицар без броня
-472 —
ресно, ако един ден Александър реши да проговори и - извади наяве кир¬
ливите ù ' ризи, които не са една и две. (Уикенд, бр.9, 2017, с.13).
п РИМСКИ:
боря се като римски гладиатор - вж. при ГЛАДИАТОР.
а РИТАМ;
ритам по кокалчето {пищялката) някого - вж. при КОКАЛЧЕ.
ритам си късмета - вж. при КЪСМЕТ.
ритам срещу ръжен<л> / ритам с бос крак ръжена -
вж. при РЪЖЕН.
ритвам камбаната - вж. ' при КАМБАНА.
ритвам столчето - вж. при СТОЛ.
822. РИЦАР
1957. рицар без броня. Книж. А Безпомощен, беззащитен. · Без
кола си рицар без броня, (сп. Кенгуру, 2011, с.82). ’
V За популяризирането на израза навярно определена роля има и филмът „Ри¬
цар без броня“.
п РОВЯ:
{изкарвам, ровя за) кирливите ризи на някого - вж. при РИЗА.
823. РОГ
♦ връзвам {хващам) бика за рогата - вж. при БИК.
1958. като <в> рог. А Извънредно много тъмно, непрогледно. · В
това време именно, когато ' да излязваме ' навън., загърмя, затрещя.,
небето се покри с тъмни облаци, - притъмня като в рог и дъждът,
размесен със ситна-дребна лапавица, рукна да вали като из ръкав.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с. 165-166).
1959. навирвам рога. X Започвам да си показвам лошия нрав, прес¬
тавам да бъда покорен и смирен. · Доскоро всички го познавахме като
кротък и разбран човек, но сега вече навири рога. (Р.р.).
1960. показвам си рогата. А Проявявам скритите - лоши черти на
своя характер. · В началото Мария направи добро впечатление на
учителите, но скоро започна да си показва рогата, бягаше от часо¬
ве, идваше неподготвена, държеше - груб език.. (Р.р.).
1961. рог на изобилието. Книж. А Голямо изобилие, голямо бо¬
гатство. · Не любовта към него, а безотговорността за собствения
живот го е избрал за Месия, длъжен да изсипе върху нас рога на
473 <положението> не е розово
изобилието. (Мин. год., бр.2, 2017, c.lO.J. Как ще ни засипе рогът на
изобилието с повишението на пенсиите! За, пример, като получаваш
10 лева увеличение, сиренето се вдига на 13, краставиците стават
5.50. (Мин. год., - бр.7, 2017, с.11).
V °г старогръцкия мит; според който Зевс подарил на нимфите, които вземали
участие във възпитанието му, рога на козата Амалтея, надарен с вълшебното свойст¬
вото да дава всичко, каквото се поиска - стигало да пожелаят и от рога се появявали
най-различни ястия, потичали най-сладки напитки. Той бил в пълния смисъл на думата
„рог на изобилието“.[ЕС].
1962. слагам рога на някого. А За омъжена жена - изневерявам
на съпруга си. · Според запознати невярната съпруга му сложила
рога с турски бизнесмен. (Ретро, бр.4, 2017, с.19). Той бил наясно, че
Антония години наред му е слагала рога, и отказът му да се разведе
с нея бил неговият начин да ù отмъсти. (Уикенд, бр.9, 2017, с.13).
1963. с навирени рога. А Нападателно, настъпателно, смело. ·
Тръгнеш ли с навирени рога, трябва да умееш да се бориш., да мо¬
жеш не само да нанасяш удари, но и да понасяш удари. .(Р.р.).
1964. с рогата напред. · X Твърдоглаво, без да се съобразявам с
авторитети и опасности. · Но аз съм Телец - трудно вземам решения,
но когато реша - вървя с рогата напред. (24 - часа, 17.12.2001, с.11).
Тръгнеш ли с рогата напред· срещу партийното си ръководство, ня¬
ма никакво значение дали си прав. (Труд, 10.07.2002, с.12).
п РОДА:
до девето коляно / до девета рода - вж. при ДЕВЕТ.
п РОДЕН:
роден съм със златна лъжица в устата - вж. при. ЗЛАТЕН.
п РОДИТЕЛСКИ:
родителско тяло - вж. при ТЯЛО.
П РОДЯ:
когато върбата роди дренки - вж. при ВЪРБА.
824. РОЗОВ
1965. <положението> · не е · розово. X Нещата никак не са добри.
• Какво е положението в родното Народно събрание? Със сигур¬
ност не е розово, а балканско, та дрънка. (148 часа, бр.11, 2002, с.2).
Положението на църквата ни хиц не е розово. Труд, бр.35, 2001, с.18).
имам роман с някого
-474-
825. РОМАН
1966. имам роман с някого. Книж. ' В любовна връзка съм с няко¬
го. · За никого не беше тайна, че Мария има роман с шефа си. (Р.р.).
826. РОСЕН
1967. росен. росен. Жарг. Ирон. А ·За човек, който' не си е доспал,
обикн. след препиване. · Ето ти го нашият към обед пристига росен,
росен, очите му подпухнали, погледът му гузен. (Р.р.).
827. РОШАВ
♦ ако <ще> е гарга. рошаца да е - вж. при ГАРГА.
1968. става рошава. Жарг. А Лошо става, излизат наяве неприятни
факти. · Само че аз ще разясня, къде е двойната игра на Антоан —
между Кобурга и откъде идва - съглашателството му с Филчев по
някои въпроси да укротява нещата. И ще стане рошава. Жалко. (Труд,
11.12.2002, с. 14).
828. РУЛЕТКА
1969. играя на руска рулетка. А Действам хазартно, рисковано,
залагам на случайността. · Управляващите играят на руска рулетка.
(Труд, бр.62,2002, с.4).
V От опасната игра с барабанен револвер, в който се оставя един патрон бара¬
банът се завърта и всеки от участниците стреля в главата си, за да изпита късмета си.
а РУСКИ:
играя на руска рулетка - вж. при РУЛЕТКА.
п РУЧАМ:
. оти ручаме жабета - вж. при ЖАБА.
829. РЪБ
* на ръба на бръснача - вж. при БРЪСНАЧ.
1970. на ръба съм. А В края на издръжливостта си, малко преди да
рухна; в най-критична ситуация^ съм. · Бях на ръба да зарежа всичко.
(168 часа, бр.7, 2002, с.7). Психически са на ръба, но пазят борбен дух:,
за да докажат невинността си. (24 .часа, 07.01.2002, с.11).
1971. <голям> ръб съм. Жарг. Презр- - Л . Прост съм, тъп съм. ·
Голям ръб е твоят приятел, за нищо не става. (Р.р.).
- 475 -
вземам се в ръце
830. РЪЖЕН
1972. въртя на ръжен някого. X Създавам големи неприятности
на някого, подлагам го на тежки изпитания. · Четвърто, околните бъл¬
гарски колиби били пълни с бозукбашии, които въртели сиромашта
на ръжен и които постоянно обикаляли из планинските усои. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.549).
1973. ритам срещу ръжен<а>. / ритам с бос крак ръжена. А
Проявявам неразумна смелост, като се опълчвам срещу много по-силен
противник, имащ голяма власт. · Защо ритате срещу ръжена, не мога
да разбера. (М.Топалов, Буров, с.173). Що трябва да се примириш, не
можеш да риташ срещу ръжен, защото само ще страдаш. (Р.р.).
V Първообразът със същата осмисленост се намира в библейските текстове
(напр. Деян. 26:14 - „Мъчно е за тебе да риташ против ръжен“).
831. РЪКА
1974. ближа ръцете на някого. X Държа се угоднически, сервил-
нича пред някого, подмазвам му се, подлизурствам. · Довчера говореше
какви ли не гадости за него, а сега, като му стана шеф, му ближе
ръцете. (Р.р.).
1975. вдигам ръка}. А Гласувам за или против някого или нещо. · ■
Ако питат мене, вдигам ръка за провеждането на референдум. (Р.р.).
1976. вдигам ръка2. А 1. Посягам да ударя или удрям, бия някого. ·
Случвало се е да вдигна ръка срещу децата си, но винаги след това съм
съжалявал и съм се осъждал. (Р.р.). X 2 : Обявявам се против, опълчвам
се срещу някого или нещо. · Не може да се вдига ръка срещу конститу¬
цията,, дори да смяташ, че си изразител на народния гняв. (Р.р.).
на израза имат твърде честа употреба в библейските текстове с
двете значения на съвременния фразеологизам (напр. Ио 31:21 - „Ако съм дигал ръка
върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите, нека рамото ми се
отдели от гърба“)).
1977. вдигам ръце от някого. - А Преставам да' се грижа за някого
или за нещо, да се интересувам от някого или нещо. · Майката на боле¬
дуващия музикант обаче научила и забранила на Лили Иванова да го
търси по телефона. И'певицата вдигнала ръце. (Мин. год., бр.5О, 2016,
с. 12). Колежките на Гавазова вече вдигнали ръце от нея и почти
никой не общува. с нея. (Ретро, бр.4, 2017, с.17).
1978. вземам се в ръце. А Успявам да се преборя с някакви тежки
обстоятелства, с тежко състояние, да нормализирам живота си; овладя¬
вам се, мобилизирам се. · Реших да се върна' в СДС, защото демокра¬
връзвам ръцете на някого
— 477 —
тичната общност трябва да се вземе в ръце и да не допусне гласове,
принадлежащи на тази общност, да отидат при комунистите. (Труд,
бр.138, 2004, с.4). Спектакълът продължи ту в стихове, ту в проза..
Вървеше така както той си искаше, а не така както ние искахме.
Ние се гърчехме, искахме да се махнем, но в края на краищата се
взехме в ръце и се· заставихме да изпием горчивата чаша до дъно.
(Ел. Рязанов, Незавършена равносметка, с.208).
' ♦ вземам юздите в ръцете си - вж. при ЮЗДА.
1979. връзвам ръцете на някого. А Отнемам или ограничавам въз¬
можностите на някого да действа свободно. · Съюзът обаче не може
да го стори,, защото собствените му правила връзват ръцете на
демократите в Европа. (Труд, 28.12.2014, с. 14). Да оставим, че стече¬
нието на политическите обстоятелства го запрати направо в неб¬
рано лозе. Действащ президент с вързани ръце (няма право да раз-.
пуска парламента в последните три месеца от мандата си), прави¬
телство с безсмислена (и безумна) оставка. (Ретро, бр.5О, 2014, с.9).
1980. гледам в ръцете някого. Л Очаквам да получа нещо или да
ми донесат нещо. · Щом прекрачеше прага,, децата се втурваха към
баща си и гледаха в ръцете му, бяха свикнали да получават разни
дребни лакомства. (Р.р.).
V В Библията изразът е използван със същото значение (напр. И. Сир. 33:22
„Защото по-добре е децата тебе да молят, нежели ти да гледаш в ръцете на
синовете си“).
1981. горна ръка хора (човек). А Които са заможни, знатни, влия¬
телни. · Черквата пусна и първенците на селото, т.е. горната ръка
хора, захванаха да капят един по един в училището. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.248).
♦ да се кръстиш с двете ръце - вж. при КРЪСТЯ СЕ.
1982. долу ръцете от нещо или от някого. Книж. А Възглас, с
който се иска оттегляне, отказ от посегателство върху някого или върху
нещо. · Долу ръцете от БНБ, предупреждава премиерът десните.
(Телеграф, 11.04.2009, с.4).
1983. държа в ръцете, (ръката) си някого или нещо. А В моя
власт е ■ някой или нещо, в пълна зависимост от мене е, напълно ми е под¬
чинен. · Наставникът искал да играе ролята на главен мениджър и
да държи в ръцете си цялата спортно-техническа власт.. (Галерия,
бр. 1,2017, с.42).
1984. 'дясна ръка. А Пръв доверен помощник на някого. · Вместо
това Николай Ненчев заповядал на дясната си ръка Цанов да склю¬
477 изплъзвам се от ръцете. на някого
чи - договор с друго дружество (Уикенд, бр.51, 2016, с.40). Дясна ръка
на Илиян Попов в Благоевград по време на седесарската приватиза¬
ция е Алъоша Сиджимов. (Телеграф, 19.11.2016, с.35).
V В библейските текстове има изрази, които могат да се разглеждат в. някаква
степен като праформи, мотивирали генетично съвременния фразеологизъм (напр. Пс.
120:5 „Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка''“).
' Ф едно на ръка - вж. при ЕДИН.
1985. желязна ръка. Книж. А Силна власт; властен човек. · Него¬
вите призиви за силна държава и за желязна ръка намериха отклик
сред хората. (168 часа, 07-13.12.2001, с.15). Хората го чакаха през 1994 г.,
но той се уплаши да удари с желязна ръка. Изглежда, това го мога
само аз. (24 часа, 23.04.2001, с.16). Най-важният от митовете е този за
желязната ръка. Без да му мигне окото отряза- от предизборните
листи Емел Етем и Рамадан Атлай. (168 часа, бр.25, 2001, с.15).
1986. извивам ръцете · на някого. Публ. ' Изнудвам някого, при¬
нуждавам го да направи. нещо, като използвам силата си, властта си. · И
докато в България държавата - се опитва да извива ръцете на мал¬
кия частник, чужденците са готови да платярг за идеята му.- (Труд,
бр.27, 2002, с.19). - За първи път тази власт извива ръцете на голяма
компания., за да цензурира частна медия. (24 часа, 23.04.2001, с.12).
1987. измивам (умивам) си ръцете. Книж. А Снемам от себе си
отговорността или вината за нещо. · МВР си измива ръцете като ре¬
гистрира случката, а понякога и това не прави, за - да си етъкми ста¬
тистиката в своя полза. (Уикенд, бр.23, 2014, с.36). Май това е опит
за измиване на ръцете, за прикриване - на следите на партийните
строителства. (Ретро, бр.4, 2017, с.10). ’
V Началото си изразът има в евангелския текст за символическая жес^ с който
римският наместник Понтий Пилат сваля от себе си отговорността за осъждането на
Иисус Христос. Произходът на символичния жест е свързан с религиозните обреди на
старите евреи в друг един обичай, от който тръгва друг един фразеологизъм „умивам
ръцете си в невинност“. Така осмислен, изразът придобива широка популярност в
езиците на християнските народи, в това число и в книжовния ни език, със значение
“снемам отговорността за нещо от себе си’ ' (Мт. 27:24. „Пилат, като видя, че
нищо не помага, а се усилва суетнята, взе вода. та уми ръце пред народа и рече:
невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.“).
1988. изплъзвам · се от ръцете на някого. А 1. Избягвам, отърва¬
вам се от някакво принудително задържане; не се оставям да бъда задър¬
жан. · Осъденият се изплъзна от ръцете на полицията по пътя към
затвора. (Р.р.). А 2. Успявам да отхвърля от себе си нечие влияние или
власт. · Като отиде да учи в града, синът им се изплъзна от техните
имам лека ръка
478
ръце и сега правеше каквото си иска. (Р.р.). А 3. Изгубвам собствени¬
ческите права върху нещо. · Имотът му полека лека се изплъзна от
неговите ръце, принуден беше да вземе заеми и да залага ниви. (Р.р.)·
ф имам (държа) коз <в ръцете си> - вж. при КОЗ.
1989. имам лека ръка. / лека ми е ръката. А Имам късмет, вър¬
ви ми, спори ми във всичко. · Вървеше ми в живота., имах лека ръка, с
каквото и да се захванех, справях се лесно. (Р.р.).
1990. имам (оставам) <само> ■ (с) две голи ръце. А Беден съм, ня¬
мам нищо. · Животът през последното десетилетия рязко се промени,
по-голямата част от българите останаха само с двете си голи ръце,
затова и престъпността изпълзя на улицата нагла и свирепа. (Р.р.).
1991. лявата · ръка <да> не знае какво прави дясната. Книж. А
1. В пълна тайна. · Те много добре знаят, че ако искат да нямат пробле¬
ми в тънката работа, с която са се захванали, трябва да действат на
принципа - лявата ръка да - не знае какво прави дясната. (Р.р.). А 2.
Пълен разнобой и несъгласуваност; няма никаква координираност · Там
Станишев заяви, че в правителството липсва координация и лявата
ръка не знае какво прави дясната. (148 . часа, 25-31.01.2001, с.12).
V В Евангелие на Матей (4:3) „А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти
ръка не знае, какво прави дясната“ стб. дд не νι«ίΤΈ шюицд твеё увто. творнтте
дес'ницд твоЬ.
1992. лява ръка, десен джоб. Жарг. А Крада, присвоявам. · Д°~
като в държавата ни действа практиката лява ръка, десен джоб,
скоро няма да се оправим. (Р.р.).
1993. мърся (цапам) си ръцете. А Извършвам или се замесвам в
неморално или престъпно деяние. · Не искам да си мърся ръцете с
отрепки като него. (Р.р.).
1994. на бърза ръка. А Набързо, за кратко време; импровизирано.
• Е, речта била пълна с лапсуси и гафове, и „ оправи “ на бърза ръка-
реформите. Че успя да скастри депутатите - оставало им сал една
седмица рахат в Народното събрание! (Мин. год., бр.4, 2017, с.1).
1995. навирам се в ръцете на някого. А Сам се поставям в зави¬
симост от някого, като му давам възможност да се възползва от мене или
се оставям някой да ме срещне, улови и под. · Тя сама се навря в ръце¬
те му, а сега си скубе - косите. (Р.р.).
1996. на една ръка разстояние. А Съвсем близко, на малко разс¬
тояние. · Отвъртяха купон на тавана на Мони, после се преместиха
в дискотеката 'до Борисовата градина и финишираха в „Петното“
-479-
от първа ръка
- денонощно кафене на една ръка разстояние от паметника на Пат¬
риарх Евтимий. (Вл. Даверов, Ангели небесни, с.5).
Ф не си поплювам <на ръцете, на ръката> -
вж. при ПОПЛЮВАМ СИ.
1997. нося на ръце някого. А Грижа се за някого, създавам му най-
добри условия на живот. · ... българският народ трябвало да ги носи на
ръцете си, хазната трябвало да бъде на тяхното патриотическо раз¬
положение, те свършили всичко, мало и голямо трябвало да падне нап-
реде им на колене. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.260). Преди три години най-
добрата ни спринтьорка се омъжи за италианския си колега Симоне Ко¬
лие, който я носи на ръце и я гледа като кралица..' (Ретро, бр.9, 2017, с.20).
V Изразът е с употреба още в библейските текстове със същото значение (напр.
Пс. 90:11-12 - „11. защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе:, да те опазват във
всичките си пътища: 12. ще те понесат на ръце, да не спънеш о камък с ногата си“).
1998. няма да ми окапят (да ми се откъснат) ръцете. А Не се
изисква голямо усилие, не е голям труд да се извърши нещо. · Какво
толкова страшно има да се опере сама, няма да ù окапят ръцете,
вече е голяма.. (Р.р.).
1999. оставам без ръце. А 1. Преуморявам се от работа. · Пял
ден копахме, останахме без ръце. (Р.р.). а 2. Отнемат ми се възмож¬
ностите да осъществя нещо. · Развали ли ми се компютърът, оставам
без ръце, нищо не мога да напиша. (168 часа, 25-31.01.2001, с.12).
2000. оставям си ръцете в нещо. Пренебр. А Грубо, некачестве¬
но, неумело извършвам някаква работа. · Погледни колко неравна и крива
е стената, 'майсторът 'си е оставил ръцете. (Р.р.).
2001. <от> <през> втора {трета} ръка. А 1. За вещ - след като
е употребявана от други хора. · Черният джип на Ранков е втора ръка.,
но е отлично запазен и държи висока цена. (Уикенд, бр.51, 2016, с.15).
А в замяна обилно внасяме автомобили втора и трета ръка. (Мин.
год., бр.1,2017, с.16). А 2. За узнаване на нещо - не от първоизточника, а
от странична информация. · Това не са описания от втора ръка на
някакви си лъжи-мажи разговори със сатрапа, а дълбоко аргумен¬
тиран бунт срещу него. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.194).
2002. от първа ръка, а За достоверност на съобщавано нещо: знам
го от първоизточника. · Искаш ли да получиш информация от първа
ръка за това какво представляват и къде,· са разположени спомена¬
тите от теб рай и ад? (Мин. год., бр.1, 2017, с.48). И те им пращат
каквато стока искат от фабриката - от извора, от първа ръка.
(Хр.Г. Данов, За теб, мили роде, с.38).
пада ми в ръцете
-480-
2003. пада ми в ръцете. · 1. Получавам възможност да се разпо¬
реждам със съдбата на някого. · Отдавна изпитваше неприязън към
този човек., но сега трябваше да бъде, много внимателен - с него. за¬
щото беше му паднал в ръцете и можеше зле да си изпати. (Р.р.). А
2. Залавям някого, когото издирвам или преследвам, за да си получи зас¬
луженото наказание. · Най после престъпникът падна в ръцете на
правосъдието и справедливостта възтържествува. (Р.р.). А 3. По¬
падам на нещо или случайно се снабдявам с нещо. · Наскоро ми падна в
ръцете книга отпреди 200 години. (Р.р.)
2004. плесваме с ръце и (та) се прегръщаме. Ирон. А За по¬
сочване, че е наивно да се вярва, че изведнъж забравяме всичко лошо,
което ни разделя, и се обикваме. · Не сме наивни да очакваме, че наро¬
чените за противници ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. (Труд,
06.12.2001, с.1). След като си продадем и земята, единственото не¬
що, което ще ' ни остава да направим като народ, това е: да плеснем
с ръце и се прегърнем всички - 6-7 милиона слуги и аргати. (Труд,
бр.74, 2002, с.15).
V Може да се предполага че във фразеологизма иронично се отиграва стих от
Ботевата балада „Хаджи Димитър“.
♦ плюя си на ръцете - вж. при ПЛЮЯ. ·
2005. подавам (протягам)· ръка на някого. · . 1. Помагам на
някого или му предлагам помощта си. · По време на култа към лич¬
ността ръка ù подава и проф. Никола Мавродинов. (Галерия, бр.1,
2017, с.59). Кой ви подаде ръка за телевизията. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.25). А 2. Сдобрявам се, помирявам се с някого. ■ · Аз не съм човек:,
който да се конфронтира, но тя така и не подаде ръка - с нищо,
нито стотинка. (Уикенд, бр.23, 2014, с.22). БСП няма да протегне в
никакъв случай ръка на ГЕРБ за коалиция някой ден.. (Галерия, бр.6,
2017, с.18).
V Библейският първообраз има същата осмисленост (напр. Иез. 17:18 „Той презря
клетвата си, за да наруши съюза. и ето, подаде ръката си и извърши всичко това;
той не ще оцелее“).
♦ по-добре врабче в ръката. отколкото гълъб на стряхата -
вж. при ВРАБЧЕ.
2006. потривам ръце. А Изразявам задоволство, понеже съм . ус¬
пял да постигна, да спечеля нещо. . · А Владимир Путин отстрани до¬
волно потрива ръце. (Труд, 28.12.2016, с.14).- Повечето от тях сигурно
потриват доволно ръце и изчисляват колко пари могат да смъкнат
при т.нар. политически преговори. (Ретро, бр.8, 2017, с.10).
481 -
с лекарака
2007. работна ръка. Книж. А Работещи хора; производители на
блага. · Откак съществува човечеството, всяко племе се възпроиз¬
вежда в зависимост от нуждата от работни ръце. (Труд, бр.34, 2002,
с.9). Мобилността на работната ръка, собствеността на земята и
проблемите ' на околната среда. (Стандарт, 18.06.2001, с.20).
2008. развързвам ръцете на някого. ' Давам пълна свобода на
някого да действа съобразно разбиранията си. · Това развързало ръце¬
те на любовчията да заживее официално с любовницата си Ралица
Паскалева.. (Уикенд, бр. 12, 2017, с.6). И този последен ред на заповед¬
та развърза ръцете на българската полиция. (М. Топалов, Буров, с.213).
2009. ръка за ръка. А Неразделно, задружно. · Явно затова тя
реши да си спести фарса, с който „луксът“ да бъдеш първа дама
(особено на България) върви ръка за ръка. (Ретро, бр.8, 2017, с.2). Ряд¬
ко богатство и щастие вървят ръка за ръка. (Р.р.).
2010. с голи ръце. А 1. Без оръжие. · Не можех да повярвам как
е ■ възможно да се борят, българите с турското царство, когато това
последното има топове и пр., а ние сме е голи ръце. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.102). А 2. Без нужните технически средства за извършване на
някаква работа. · Изпращат ни с голи ръце да гасим пожари. Какво
реално можем да свършим, нищо. (Р.р.). А 3. Без нищо, без да се носи
нещо. · На гости е голи ръце не се ходи. (Р.!^.).
2011. с две леви ръце. / имам две леви ръце. А Съвсем непохва¬
тен, несръчен. · Няма елементарни технически умения, с две леви ръ¬
це е, дори бушон да изгори, вика електротехник. (Р.р.).
2012. силна ръка. Публ. А Деспотична, властна личност · Избо¬
рите показаха, че комбинацията между силна ръка и клептокрация
е губеща.. (Стандарт, 18.06.2001, с.9). ·
2013. слагам - ръка на нещо.- А Вземам, отнемам нещо от някого. ·
Кушлев слага ръка на хотелите на приятел на Масларова. (Труд,
бр.118, 2010,·' с.13). Ченгетата са на мнение, че Александър Иванов е
бил удушен от близки, които искали да сложат ръка на наследство¬
то му, което е доста солидно. (Уикенд, бр.5О, 2016, с.4).
♦ слагам на тезгяха - вж. при ТЕЗГЯХ.
Ф слагам таван на нещо - вж. при ТАВАН.
2014. с лека ръка. А Лекомислено, необмислено, без да се мисли
за последиците. · Болеше .ме, че всичко се руши с лека ръка, а ' което не
се разруши, се присвоява. (Уикенд, бр.9, 2017, с.41). Комисиите с лека
ръка отхвърляха предложените песни и те не звучаха- в национал¬
ния ефир. (Мин. год., бр.10, 2017, с.11).
с празни ръце
-4 82
2015. с празни ръце.' · Без да съм постигнал нещо, без да съм
успял в нещо. · Криминалистите се върнаха от Ватен с празни ръце,
а ние разбрахме. много- късно какво трябва да се търси. (Телеграф,
12.12.2014, с.Х). Анджелина си тръгна за пореден път с празни ръце.
(Уикенд, бр.51, 2014, с.72).
2016. средна ръка (човек, хора). X Който не е нито . богат, нито
беден. · Най-богатите от тях., повечето котленци, имат 1000-2500
овце, други' по 500-800, трети, наречени средна ръка, от 200-300, а
най-сиромасцте от 25-100. (Зах. Стоянов, Съчинения, т.1, с.41.). Роди¬
телите му са артистите от средна ръка Леонид Кацев и Нина Бори-
совска. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.584).
2017. сърби ме дясната ръка. X Ще давам пари. · Има поверие,
сърби ли те дясна ръка, значи, че ще даваш пари.. (Р.р.).
народно поверие.
201S. сърби ме лявата ръка. X Ще получавам пари. · Според
друго поверие, сърби ли те лява ръка, че ще получаваш пари.. (Р.р.).
народно поверие.
2019. със скръстени ръце. X 1. Без работа. · Те работят, та
врява се вдига. Не че аз стоя със скръстени ръце - тъкмо си заст-
ройвам спаначената супичка и думба-лумба по вратата. (Мин. год.,
бр.2, 2010, с.5). По цял ден стои със скръстени ръце, дори го мързи да
си сготви. (Р.р.). X 2. Бездейно, безучастно. · Но Бойко и Росен не
стояха със скръстени ръце - спешно бяха събрали бизнеселита и
открито го заплашиха, че ако ГЕРБ - не спечели изборите, хубаво не
ги очаква. (Мин. год., бр.8, 2017, с.15).
V В библейските текстове е използван пъpвообраз, осмислен по същия начин
(напр. Пр. 4:10 „Малко ще поппши, млкоо ще подремнеш, малко със скръстени ръьце
ще полежиш: 11. и ще дойде сиромашията ти като пътник:, и' немотията ти като
разбойник“).
2020. трия (потривам) ръце. X Изпитвам задоволство, радост от
постигнато нещо. · „Турция е уплашена!“ - шепнеха тук-там много раз¬
палени патриоти и си триеха ръцете от радост, че може би да е наб¬
лижил най-после часът на нашето робство. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.203).
♦ хващам се <с ръце> за главата - вж. при ГЛАВА.
2021. чисти ръце. Книж. X Безкомпромисна борба срещу коруп¬
цията и престъпността. · Дано се намерят луди глави да изпълнят та¬
зи цел „Чистиръце“, т.е. обществото ни да започне... (Сега, бр.4849,
2013, с.5). Операция „Чисти ръце“, искам да го. отбележа много пра¬
вилно, това не е лов на вещици,, това е наистина всичко да се обърне
483 пипам с <кадифени> ръкавици
с хастара навън и да се - каже какво е било. (Мария Капон, Стандарт,
бр.5955,2009, с.12).
2022. чупя ръце (пръсти). . Вайкам се за нещо, в отчаяние сьм, не
зная какво да правя. · Когато я съветваха да внимава с - него, не ги чува¬
ше, а сега чупеше ръце и се тръшкаше. (Р.р.). Последва мълчание. По¬
път си чупеше пръстите и гледаше надолу. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.249).
832. РЪКАВ
2023. запретвам ръкави. А Залавям се усърдно . с нещо. · Тия ни¬
ви защо не ги върнеш на селяните, та да запретнат ръкави? Я виж
как са буренясали. Да се хванат да работят, както едно време.
(Уикенд, бр.51, 2016, с.65). Само месеци след летящия си старт „Ме-
диа-пул“ запретва ръкави и започва да създава „собствени нови¬
ни“. (Телеграф, 12.05.2017, с.7).
2024. като из ръкав. à 1. За валене - силно, поройно вали. · В
това време именно. когато да излязваме навън., загърмя, затрещя,
небето се покри с тъмни облаци, притъмня като в рог и дъждът,
размесен със ситна-дребна лапавица, рукна да вали като из ръкав.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с. 165-166). А 2. За благополучие - щедро. · Жи¬
вотът го обсипваше с благодат като из ръкав. (Р. р.).
2025. ни в клин. ни в ръкав. А Неуместно, не на място, без как-
вато и да е връзка с. това, което се говори или прави. · Премиерът, който
и две думи не обелва на чужд език, но на родния си ръси бисери.,
също не изневери на себе си. Вместо да замълчи, той припомни бе¬
зумната си идея., която дори покровителката му Меркел отряза в
зародиш. Ни в клин, ни в ръкав се похвали, че първи предложил ЕС
да - е член на НАТО, но тогава не искали да го чуят.. (Мин. год., бр.43,
2017, с.13). В началото на април редовият полицай Красимир М., из¬
вестен като плейбой сред колегите си, ни' в клин, ни в ръкав се се
оплакал в пространна четиристранична докладна до шефа на Пето
и до СДВР, че колежката му - 40-годишната старши дознавателка
И.В. постоянно искала секс от него. (Уикенд,, бр.19, 2017, с.16).
833. РЪКАВИЦА
♦ дядовата ръкавичка - вж. при ДЯДО.
2026. пипам е <мекщ кадифени> ръкавици. Книж. А Действам
внимателно, тактично, с нужното уважение и такт. · Хората са много
чувствителни при пенсиониране, трябва да се пипа с меки ръкавици,
за да - не се създава . излишно напрежение и смут. (Р.р.).
хвърлям ръкавицаста;*...
- 484 -
2027. хвърлям ръкавица</ия> на някого. Книж. à Отправям пре¬
дизвикателство към някого. · Няколко буйни младежи от тоя град,
които така също били обладани от патриотическата ' искра, посъб-
рали се няколко вечера, на определени места, решавали и планирали
и дошли най-после до такова заключение, че са в състояние да хвър¬
лят ръкавицата на цариградското слънце. (Зах. Стоянов, Съч., т.П,
с.134). Хвърли му ръкавицата, като публично заяви, че е готов да му
оспори титлата. (Р-Р·).
834. РЪСТ
♦ меря сили- (ръст) - вж. при МЕРЯ.
2028. надскачам ръста (боя) си. А Правя нещо, което значително
надвишава възможностите ми; изхвърлям се, изсилвам се, не се съобра¬
зявам с възможностите си. · За разлика от нея, човек не ■ може да над¬
скочи 'ръста си. Само сянката му е по-висока от самия него. ... -На¬
родната мъдрост ■ е■ синтезирала принципа „Не си надскачай боя“.
(Труд, 17.01.2002, с.9).
а ' РЪСЯ:
ръся бисери - вж. ' при БИСЕР.
а РЯДЪК:
имам редки- пръсти / редки ми са пръстите - вж. при ПРЪСТ2.
странна птица / рядка птица -
вж. при ПТИЦА / ПТИЧКА / ПТИЧЕНЦЕ.
835. РЯПА
2029. ряпа да яде пред някого. Л. За изразяване на възхищение от
лицето, с което се прави сравнение: с несравнимо по-малки възможности
от някого, с когото е сравнението. · Иван ряпа да яде пред Васил, изоб¬
що не може,да се мери с него. (Р.р.).
2030. сея на корена <му> ряпа. А Издирвам изтънко нещо, из¬
лишно се задълбочавам в ненужни подробности. · Важното е, че знаеш
какво' е казал, а кога, пред кого и т.н., какво те интересува, на корена
ряпа ли ще му сееш, че си заразпитвал. (Р.р.).
485 - добрият самарянин
с
П САЙДЕР:
дреме ми (пука ми) на сайдера (жилетката, пуловера,
тръбата, черупката и др.) — вж. при ДРЕМЯ.
п САКАТ:
куцо (кьораво) и сакато - вж. при КУЦ.
п САКСИЯ:
не съм расъл в · саксия - вж. при РЖСТЖ · / РАСНА.
836. САЛАТА
2031. направя на салата някого. А Скарвам се·' много остро, без¬
милостно на някого, нахоквам го. · За това, че съм похарчил толкова
пари за тази - покупка, жената ме направи на салата. (Р.р.).
□ СЖМ!: .
<и> две крачки не мога да направя сам - вж. при . КРАЧКА.
самата невинност - вж. при . НЕВИННОСТ.
сам сред глутница от вълци - вж. при ГЛУТНИЦА.
п САМ2:
чичо Сам - вж. при ЧИЧО.
837. САМАРЯНИН
2032. добрият самарянин. Книж. А 1. Милосърден, милостив,
състрадателен човек. · Добре е, че напоследък се -намират все повече
добри самаряни, които даряват пари за лечението на тежко болни.
(Р.р.). Ирон. А 2. Наивен добряк, оставящ се да бъде мамен от лицемер¬
но каещи се хитреци. · Много, много не му вярвай., - той се прави на
добрия самарянин, но предварително си е направил сметката как да
те преметне. (Р.р.).
V За смислова основа на израза служи притчата за милосърдието, включена в
Евангелие на Лука (Лк. 10:30-37). Когато един законник се обръща към Иисус с въпро¬
са, какво да направи, за да заслужи вечен живот, Иисус си послужва с притча, в която
се разказва за нападнат от разбойници пътник. Пребит, ранен и ограбен, той бива
безучастно подминат от свещеник и левит, но случайно миналият самарянин се трогва,
превързва му раните, откарва го в странноприемницата и заплаща на съдържателя и¬
да се погрижи за него,.след което продължава пътя си.
сапунена онера
-484
п САМО:
гледам <само> <в> собствения си двор - вж. при ДВОР,
имам (оставам) <само> (с) две голи ръце - вж. при РЪКА.
<само> кожа и кости (кокали) - вж. при КОЖА.
танцувам само едно лято - вж. при ЛЯТО.
п САМОСЪХРАНЕНИЕ:
инстинкт за самосъхранение - вж. при ИНСТИНКТ.
п САПУН: ,
бръсна без сапун някого - вж. при БРЪСНА.
838. САПУНЕН
2033. сапунена опера. Книж. А Наивна левовата история, пред¬
назначена за развлечение на простолюдието. · За капак се накиснаха в
сапунената опера „Сътрудник на бившата държавна сигурност“.
(148 часа, бр.21. 2002, с.35). Сапунената опера „България участник в
„Интертото“ е към финала - „Марек“ явно ще е родният предста¬
вител. (Труд, бр.154, 2004, с.37).
V „Сапунени“ започнали да наричат в САЩ в края на 30-те години на Xх в.
радио- и телевизионни сериали, които обикновено се финансирали от реклами на
всякакъв род миещи и чистещи средства, в това число и сапун. Днес такива изпълне¬
ния - в областта на изкуството или в обществената практика - се оценяват като
„сапунки“. [ЕС].
2034. сапунен мехур. А Краткотрайна илюзия. · Много от обе¬
щанията на политиците се оказаха просто сапунени мехури. (Р.р.).
839. САРМА
2035. свивам сармите на някого-. А Остро се карам на някого да
се вразуми, вземам мерки да прекрати своеволията си. · Моуринъо сви
сармите на Марсиал. (Телеграф, 24.08.2014, с.35/ Но нашите събра¬
тя в Космоса им свиха сармите. Само с няколко войни ги тушираха
и сега са им дали ултиматум да напуснат Земята. (Мин. год., бр.35,
2017, с.2О).
840. СБЛЪСЪК
2036. челен сблъсък. Публ. А Пряк конфликт, лично противопоста¬
вяне. · Обвинението, разпространено от възможно най-близка до
правителството медия, вещае челен сблъсък Филчев - Костов. (Труд, '
07.13. 2001, с.З).
-48-
на свети Мук
841. СБОР
2037. свиря сбор. Книж. К Призовавам съмишлениците да се съ¬
берат на определено място или да вземат участие в някаква изява. · Ня¬
ма кой да спре Валяка, който тази събота и неделя свири сбор на
своите в ■ Пиринска Македония.. (168 часа, бр.50, 2001, с.15).
сигнали при военните.
а СВАЛЯМ:
вдигам {махам,■ свалям) воала от някого или нещо -
вж. при ВОАЛ.
вземам главата нащякого / свалям главата на някого -
вж. при ГЛАВА.
вземам {свалям, събличам) <и> ризата от гърба на някого -
вж. при РИЗА.
свалям гарда - вж. при ГАРДА.
свалям градуса <на напрежението> - вж. при ГРАДУС,
свалям <и> дрехите {дрехата) от гърба на някого -
вж. при ГРЪБ.
свалям картите - вж. при КАРТА.
свалям от облаците някого - вж. при ОБЛАК.
свалям {снемам) звезди</ис> <от ■ небето> - вж. при ЗВЕЗДА,
свалям шапка - вж. при ШАПКА.
смъквам {снемам, сдвалям) маската - вж. при МАСКА.
п СВЕЖ:
свеж като кукуряк - вж. при КУКУРЯК.
свежи пари - вж. при ПАРА.
п СВЕЖДАМ:
свеждам глава - вж. при ГЛАВА.
п СВЕТВА:
светва ми лицето - вж. при ЛИЦЕ.
светва ми под шапката - вж. при ШАПКА.
светва ми пред очите - - вж. при ОКО.
<червената> - лампичка светва - вж. при ЛАМПИЧКА.
842. СВЕТИ
2038. на свети Мук. Жарг. Ирон. А За подчертаване, че нещо
няма да се осъществи: никога. · Като му знам умствения багаж, ще
вземе диплома на свети Мук. (Р.р.).
отивам при Свети Петър
- 488 -
2039. отивам при Свети Петър. Книж. А Умирам. · Ходим къде
ходим, правим, каквото правим, накрая всички отиваме при Свети
Петър. (Р.р.).
V Според християнските представи Свети Петър държи ключовете на задгроб¬
ния свят.
2040. Света Богородица · (Богородична). Ирон. А Привидно сми¬
рен и кротък човек. · Такава., каквато я гледаш Света Богородица, да
не ти е в къщата, ще те вкара в лудницата. (Р.р.).
V По смирения образ на Света Богородица, представян в иконите.
2041. света вода ненапита. Ирон. Ж За иронизиране на човек, кой¬
то се представя за невинен или хората погрешно го смятат за безгрешен,
невинен. · Е, сещам се за една-две любовни истории с колеги! Не ис¬
кам да- се правя на света вода ненапита. (Уикенд, бр. 15, 2017, с.22).
Не съм света вода ненапита и дразня, защото съм различен и не
могат да ме командорят. (Уикенд, бр.23, 2014, с.27).
V От църковния обичай да се осветява вода, която се смята за непорочна, чиста
и че е заредена с божествена енергия.
2042. светая светих. Книж. X Най-съкровеното, ' най-скъпото не¬
що, до което човек не допуска другите. · Светая светих за „ демокра-
тичните“ментори и цензори са така наречените „правила“ в меж¬
дународните отношения,, чрез които анатемосват „агресията“ на
Путин в Крим и Украйна. ' (Мин. год., бр.4, 2017, с.9). Той постави въп¬
роса за чуждите авоари на Банката и трезора като абсолютна не¬
обходимост за по-нататъшната му дейност- Скарлатов рязко от¬
каза. Неделев настоя да види именно тази светая светих на Банка¬
та. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.18).
V От названието на Йерусалимския храм, където се пазели светите дарове, до
които имал достъп единствено първосвещеникът, и то веднъж в годината.
П СВЕТКАВИЦА:
като мълния (светкавица) - вж. при МЪЛНИЯ.
843. СВЕТЛИНА
2043. виждам <появява се> светлина в <дъното на, в края на>
тунела. Публ. А Появява се слаба надежда за подобряване на . положе¬
нието, излизане от някаква критична ситуация. · Така че преди да се
уговарят конкретни дати за срещи на най-високо равнище- трябва
да се види светлина в тунела. (168 часа, бр.5О, 2001, с.8). За мен пра¬
вителството на Иван Костов беше най-успешното. За пръв път се
489 светя маслото на някого
видя светлина ■ в тунела,, но започна историята с корупцията. (24
часа, 10.12.2001, c.l).
2044. давам зелена светлина на нещо. Публ. А Давам път на не¬
що; създавам условия, разрешавам нещо да бъде извършено или да се раз¬
вива. · Джордж Буш е дал зелена светлина на израелския премиер
Ариел Шарон в неделя да удари по палестинците. (Стандарт, 07.12.2001,
с.2О). След известно. колебание Легия приема тези аргументи и му да¬
ва зелена светлина да запознае новия вътрешен министър Драган
Йоцич с хода на преговорите. (148 часа, бр.20, 2004, с.32).
2045. под светлината на прожектора. Публ. А В центъра на об¬
щественото внимание. · Дългото стоене под светлината на прожек¬
торите в един интензивен период на изграждането на СДС докара
на много наши лидери повече неприятности в личен план. (148 часа,
бр.5, 2002, с.12). „Кметът си инсценира покушения, за да стои под
светлината на прожектора, който ще угасне веднъж и завинаги “,
закани се зеленият общинар. (Труд, бр.5О, 2000).
а 'СВЕТЛИНЕН:
на светлинни години - вж. при ГОДИНА.
844. СВЕТЛО
2046. <излизам, изваждам> на светло. Публ. А Правя нещо пуб¬
лично достояние, давам му гласност, публичност, разгласявам го. · „Пен¬
сионирането“ на дългогодишния шеф на националната полиция ген..
Василев ще извади „на светло“ голяма част от прикриваното през
последните месеци напрежение по върховете на МВР и на държава¬
та.. (Сега, 15.12.2003, с.11). По този начин поне част от „сивата ико¬
номика“ ще излезе на светло. (Стандарт, 18.04.2001, с.15).
845. СВЕТОВНО
2047. като за световно. Жарг. А Като за край на света. · Скандал
и трошене като за световно в „Биг Брадър“. (Труд, 29.05.2010, с.17).
п СВЕТСКИ:
светски лъв - вж. при ЛЪВ.
846. СВЕТЯ
2048. светя маслото на някого, л Убия, премахна някого. · Аз му
светих маслото, войводо! И ако не вярваш, ето му ножа. (Зах. Сто¬
янов, Съч., т.1, О.340). Да, такива са - каза замислено Карасулиев. -
свещена простота
- 490' -
Хем ще вземат парите и тютюните, хем ще ми светят маслото.
Дай ми ■ някакъв акъл! (С .Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.220).
V Or християнския обичай да се пали кандило с масло при смърт и при друга
религиозни празници.
847. СВЕЩЕН
2049. свещена простота. Книж. X Възклицание при извършване
на нещо наивно или вследствие на невежество. · Правила му магия за
любов. О, свещена простота! Ако ставаше така, всичко щеше да
бъде много лесно. ' (Р.р.).
V От лат. O. sancta siimplicitas! възклицанието се приписва на чешкия водач на
национално-освободителното движение Ян Хус, осъден от църковния събор като ере¬
тик да бъде изгорен на клада (1415 г.). Виждайки как някаква старица, водена от
религиозна ревност, хвърля в огъня съчка, той изрича думите „О, свещена просто¬
та!“ Историците обаче не откриват потвърждения за тази легенда. Всъщност изразът
е много по-древен. Той за пръв път е бил произнесен от един богослов на Първия
Никейски събор в 325 г.[ЕС].
♦ свещена крава - вж. при КРАВА / КРАВИЧКА.
п СВИВАМ:
свивам перките на някого - вж. при ПЕРКА.
свивам платната - вж. при ПЛАТНО.
свивам сармите на някого - вж. при САРМА.
свивам / свия знамената (знамето) - вж. при ЗНАМЕ.
свивам уши - вж. при УХО.
със свито сърце - вж. при СЪРЦЕ.
а СВИНЯ:
хвърлям бисер пред свинете - - вж. при БИСЕР.
п СВИРКА:
вървя (играя, ходя) по гайдата (свирката) на някого -
, вж. при ГАЙДА.
п СВИРЯ:
свири ми цигулката - - вж. при ЦИГУЛКА.
<свиря> втора- цигулка - вж. при ЦИГУЛКА.
свиря на тая <на тънката> струна - вж. при СТРУНА,
свиря първа цигулка - вж. при ЦИГУЛКА.
свиря сбор - вж. при СБОР.
-491 -
вадя на бял свят
848. СВОБОДЕН
2050. свободен електрон. Жарг. А Освободен от договорни за¬
дължения, разполагащ с личната и творческата си свобода. · Джордано
пак е свободен електрон. Фелустният хахо имаше договор с чалга
компанията „Хит Микс Мюзик“, но го разтрогна разочарован.
(Уикенд, бр.4, 2017, с.74).
п СВОЙ:
всичко си има своето време - вж. при ВРЕМЕ.
в свои води (съм, чувствам се, плувам) - вж. при ВОДА. .
всяка коза за (на) свой крак - вж. при КОЗА.
гледам от своята {собствената си) камбанария -
вж. при КАМБАНАРИЯ.
давам {внасям, пускам) своята лепта - вж. при ЛЕПТА.
извади първо гредата от своето око - вж. при ГРЕДА.
на своя глава - вж. при ГЛАВА.
пея си своята / пея си една и съща песен / пея си старата песен -
вж. при ПЕСЕН.
849. СВРАКА
2051. говоря на свраките. А Говоря напразно, никой не ме слуша. ·
Изправил съм се да говоря на свраките. (Бл. Димитрова. Отклонение).
2052. хитрата сврака с двата крака {в капана). А За човек, който
в стремежа си да изиграе другите сам пострадва. · Само да не забравят,
че един ден и хитрата сврака си намира майстора. (Всеки ден, бр.112,
2012, с.18). Беше свикнал да взема тлъсти комисионни, но ето, че нак¬
рая хитрата лисица с двата крака в капана. (24 часа, 23.04.2001, с.9).
а СВЪРЗВАМ: ~
връзвам (свързвам) двата края - вж.. при КРАЙ.
а СВЪРШВАМ:
свършвам със себе си - вж. .при СЕБЕ СИ.
850. СВЯТ
2053. вадя {изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят.
А 1. Разкривам нещо, правя така, че да се узнае от всички; разгласявам.
• Непрекъснато се навърташе около приятелите ми и неуморно ва¬
деше на бял свят всичко, което узнаеше от тях за миналото ми.
(Р.р.). А 2. Публикувам, обнародвам нещо. · През последните няколко
виждам свят
- 492 -
години на бял свят бяха извадени много непубликувани досега твор¬
би на някои български писатели. (Р.р.). А „заговорът“ излиза на бял.
свят при разсекретяването на документи от „Сикрет сървиз“ през
1972 г. (Уикенд, бр.51, 2016, с.67).
2054. · виждам свят. А Опознавам нови места, страни и хора. · Не
съжалявам. че не натрупах богатство, поне видях свят и си пожи¬
вях. (Р.р.).
2055. до края на света. А До последно; . завинаги, вечно. · А ние
стояхме зад гърба на царя и ще стоим с него до края на света. (Труд,
бр.27, 2002, с.9). След което главнокомандващият ще научава после¬
ден от медиите какви ги вършат оттам до края на света? (168 часа,
бр.62002, с.2).
2056. завива ми се свят. А Изпитвам изключително силно чувство,
обикн. от нещо извънредно приятно, хубаво, което ме е смаяло. · Пред
едно платно му се зави свят. Каракачанска сватба- Не повярва на
очите си. (Словото, бр.5, 2009, с.5).
♦ за нищо на света - вж. при НИЩО.
2057. за пред света. / за пред хората. А Обикн. в отрицат- знач.
Какъвто трябва, какъвто подобава; приличен, хубав. · А как е ушито, не
е за говорене, - нито един тегел не е пуснат като за пред хората.
(Р.р.) За пред света ли са такива приказки, как утре ще се погледнат
в очите? (Р.р.). .
♦ излизам на бял свят - вж. при БЯЛ.
2058. изпращам {пращам) на оня {онзи) свят някого или нещо.
А Убивам някого; ставам причина за смъртта на някого. · Това ли му е
грехът, че при самозащита изпратил на оня свят един закоравял
убиец. (Р.р.).
2059. накрай {накрая на) света. А Много далече; безкрайно дале¬
че, затънтено място. · Имам чувството, че тази малка държава се
намира накрай света: (Р.р.). Няма спасение от мафията, накрая на
света да забегне пак ще го намерят и ще му светят маслото. (Р.р.).
2060. не зная {не мога да разбера) на кой свят съм {се нами¬
рам). А Не мога да дойда на себе си, да се опомня; не мога да се ориен¬
тирам къде съм. · Когато сутрин звънне часовникът, отначало нап¬
раво не мога да разбера на кой свят се намирам. (168 часа, 26.10.¬
01.11.2001, с.28). В първите часове след инцидента тя не знае на кой
свят е. (168 часа, бр.27, 2011, с.17).
Ф · не от мира сего / не от тоя свят - вж. при МИР2.
493 -
вънот
2061. обръщам света. Книж. ' 1. Правя всичко възможно, за да
постигна нещо. · Науми ли си нещо, ще обърне света, но ще го пос¬
тигне. (Р.р.). х 2. Коренно променям обществения ред. · През послед¬
ните години светът се обърна,, други станаха идеалите, други са
ценностите, други са разбиранията за добро и зло. (Р.р.).
2062. отида в по-добрия свят. Книж:. Почт. ' Умра, почина. · Проф.
Розалия Ликова отиде в по-добрия свят. (Стандарт, бр.6189, 2010, с.7).
2063. отивам на онзи (оня) свят. / отивам си от този (тоя) свят.
Книж. ' Умирам. · „Той четеше непрекъснато. Така и си отиде от
тоя свят, беше заспал вечния си сън с книга., която беше паднала на
гърдите му“ - споделя ученият. (Мин. год., бр.4, 2014, с.15). Пъргавият
Стамболов беше готов да отиде не само в Търново, но и на оня свят,,
стига само да може да се направи нещо. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.165).
2064. подземният свят. Публ.. А Престъпниците. · Това бе нагла
демонстрация на подземния свят в момента, когато в страната те¬
че операция на МВР срещу магистралните разбойници, ръководена
лично от главния секретар Бойко Борисов. (Труд, 11.01.2002, с.1). Той е
доказал, че е смел, умен, може да стреля с пищови, както се вижда
от прякора му, познава подземния свят по-добре, отколкото Симеон
II познава двореца „Врана“, и е откровен човек. (168 часа, 11¬
17.01.2002, с.2).
о СГАЗВАМ:
сгазвам лука (просото) - вж. при ЛУК.
п СГЛОБЯВАМ: ~
сглобявам мозайката - вж. при МОЗАЙКА.
а СГРЯВАМ:
стоплям (сгрявам) сърцето на някого - вж. при СЪРЦЕ.
а СГЪСТЯВАМ:
облаците над главата ми се сгъстяват - вж. при ОБЛАК,
сгъстявам бойте (краските) - вж. при БОЯ.
п ' СДАВАМ:
сдавам багажа - вж. при БАГАЖ.
851. СЕБЕ СИ
2065. вън от (извън) себе си. А В крайно изнервено състояние. ·
Като искаш да знаеш много, защо не си отишъл при попа? - извика
турчинът вън от себе си■ и стана, та се премести на друга пейка.
идвам на себе си
- 494
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.49). Вуйката на Левски бил вън от ■ себе eoi.
Той скачал от земята и говорел, че ще накаже лудата глава. (Зах.
Стоянов, Съч., т.П, с.28).
Ф губя власт над себе си - вж. при ВЛАСТ.
Ф дърпам <чергата> към себе си - вж. при ДЪРПАМ.
2066. идвам на себе си. А Възвръщам нормалното си душевно
състояние, душевното си спокойствие след силно вълнение, смущение, уп¬
лаха и под.; съвземам се, овладявам се, окопитвам си. · По пътя - към
къщи той бе - дошъл на себе си, поради което, - озовал се в дома си и
ненамерил там Хеда и Едуард, първо се бе разстроил. (Телеграф, 12.12.
2014, с. X). Страшните българи трябва да бъдат така смаяни от
богатството, красотата и силата на империята, че да не дойдат на
себе си до края на света и да не помислят да превземат града на
царете. (Л.Левчев, Убий Българина, с.105).
2067. затварям се. в себе си. А Изолирам се от света, изпадам в
психически срив. ♦ Но той си имал периоди,, в които се затварял в
себе си, ставал 'мрачен, сълзлив. (Уикенд, бр.9, 2017, с.24).
2068. надскачам (надминава) себе си. Публ. . Правя нещо свръх
възможностите си, свръх силите си. · Не можем да надскочим себе си.
(Бл. Димитрова. Отклонение). В този случай той действително надми¬
на себе си, направи нещо, което никой не е допускал, че е способен да
направи. (Р.р.).
Вж. и „надскачам ръста (боя) си“ - при РЪСТ.
2069. намеря (намирам) себе си. Книж. А Откривам истинската
си същност и призвание; правилно определям своите интереси, наклонности
или възможности, своето собствено мислене, или чувства, без чужда наме¬
са и влияние. · Сега не мога да си представя, че мога да направя това.,
което съм правил тогава. Но човек изживява различни периоди в. жи¬
вота си. Най-важното е да намери себе си. (148 часа, бр.1, 2004, с.27).
2070. не приличам на себе си. а С постъпки, действия, поведение
се представям по съвсем различен начин от обичайните за моя .характер
и възпитание изяви. ♦ Когато разбера, че някой, на когото съм се дове¬
рила, ме е предал., изпадам в■ състояние, в което не приличам на себе
си. (Р.р.). За пръв път го виждах загубил самообладание, не прилича¬
ше на себе си. (Р.р).
2071. не съм на · себе си. А 1. В крайно възбудено психическо със¬
тояние съм от някакво силно изживяване - радост, скръб и др. под. · Дни
наред след смъртта на детето си тя - не беше на себе си от мъка.
(Р.р.). А 2. С разстроена, ненормална психика съм. · От всичко личеше,
-495
изваждам каре седмица
че жената не е на себе си, ходеше с безумен поглед, раздърпана,
разчорлена. (Р.р.)· Това беше единственият - кич в поведението на ба¬
ща ми. Простете му го, защото той вече не беше на себе си. (Л.Лев-
чев, Убий Българина, с.131). X 3. В безсъзнание съм. · Как съм катаст¬
рофирал, не помня, часове наред не бях на себе си. (Р.р.).
♦ нося звяра в себе си - вж. при ЗВЯР.
♦ оставям диря след себе си - вж. при ДИРЯ.
♦ оставям име <след себе си> - вж. при ИМЕ.
2072. свършвам със себе си. X Самоубивам се, слагам край на
живота си. · Но за мен парите не са причина да свърша със себе си.
(Труд, бр.ЗЗ, 2000).
п СЕГА:
каквото е било - то е и сега. и каквото ще бъде - то вече е било -
вж. при КАКЪВ / КАКВО.
п СЕГО:
не от мира сего / не от тоя свят - вж. при МИР2.
π СЕДЕМ:
на седмото небе (съм) - вж. при НЕБЕ.
852. СЕДМИЦА
2073. изваждам каре седмици. х Изкарвам лош късмет, голяма
несполука. · Те обаче ще извадят каре седмици,. ако царят не се поя¬
ви в „Държавен вестник“. (24 часа, 23.04.2001, с.10).
п СЕДЯ:
седя крак въз крак - вж. при КРАК.
седя (стоя) <като> на тръни - вж. при ТРЪН.
сека (режа) клона. на който седя - вж. при КЛОН.
п . СЕКА:
сека (режа) клона. на който седя - вж. при КЛОН.
сече ми главата - вж. при ГЛЖВЖ.
сече ми пипето (ума, акъла) <като бръснач> - вж. при ПИПЕ.
сече ми ченето / играе ми ченето - вж. при ЧЕНЕ.
п СЕКВА:
спира (секва) ми дъха - вж. при ДЪХ.
спирам (врътвам, завинтвам) кранчето / секва (спира)
кранчето - вж. при КРАНЧЕ.
цепя секундата
-496 -
853. СЕКУНДА
♦ на часа / на секундата - - вж. при ЧАС.
2074. цепя секундата, А Много съм точен; не обичам да закъсня¬
вам. · Глория също е' много точна, цепи секундата на две. (Уикенд,
бр.51, 2016, с.15).
854. СЕЛО
2075. не го пускат в селото, <«> той пита за поповата къща.
Ирон. А За човек, на когото се отказва нещо незначително, а той иска
нещо много по-голямо; проявява пълно безочие и нахалство. · „Не го пус¬
кат в селото, той пита за поповата къща“, коментират поведе¬
нието на ■ ексшефа си служители. (Труд, Ср.181, 2002, с.8).
а СЕМЕ:
като Хамовото семе - вж. при ХАМ.
855. СЕНЧЕСТ
2076. сенчест бизнес. А Незаконен бизнес. · Връзките между
сенчестия бизнес■ и българските. политици все още са твърде силни.
(сп. Тема, бр. 46, 2010).
а СЕТЕН:
до последния - (сетния) си дъх - вж. при ДЪХ.
п СЕЧЕНИЕ:
(търся) златното сечение / златната среда - вж. при ЗЛАТЕН.
а СЕЯ:
жъна, което (където) не съм сял - вж. при ЖЪНА.
който сее вятър, жъне буря - вж. при ВЯТЪР,
сея на корена <му> ряпа - вж. при РЯПА.
856. СИАМСКИ
2077. като сиамски близнаци. Книж. Шег. А Неразделни. Ду¬
ховна близост, дружба, привързаност един към друг на двама души. ·
Дотолкова двете приятелки се бяха привързали една към друга, че
бяха неразделни като сиамски близнаци. (Р.р.).
V По дейетвителтия случай от XIX в. на с^сналите се в областта на гърдите
близнаци от Сиам (сегашния Тайланд) Чанг (, Левият“ по тайландски) и Енг (.Десният“).
Преселили се в САЩ, те се женят за две сестри, единият от тях имал 10 деца, другият
12. Умират почти едновременно с разлика от 3 часа.[ЕС].
-497-
символ ' верую
п СИВ:
напрягам сивите си клетки - вж. при КЛЕТКА.
сива икономика - вж. при ИКОНОМИКА.
сив кардинал ' - вж. при КАРДИНАЛ.
857. СИЗИФ
2078. Сизифов труд. Книж. А Изнурително ' тежък, но безполезен
труд. · Сизифов труд е да учиш глупавия човек на' ум и разум. (Р.р.).
V Според изложения от Омир в поемата „Одисея“ старогръцки мит царят на
Коринт Сизиф в наказание за земните си грехове (самохвалство, корыстолюбие, хит¬
рост), в задгробния свят е осъден от боговете на . безкраен и безплоден труд - вечно да
изкачва по склоновете на една планина в Ада огромен камък, който, щом стигнел до
върха, се търкулвал обратно надолу.
Изразът „Сизифов труд“ принадлежи на римския поет Проперций (I в. до н.е.).[ЕС].
858. СИЛА
♦ меря сили - вж. при МЕРЯ.
2079. тъмни сили. Публ. Л Някои, които пречат на доброто, на
някакво дело. · И зад това не се крие някакъв комплот, нито заговор
на „ определени тъмни сили a è естествен развой на нещата в та¬
зи ситуация. (Телевиз. пред.).
п СИЛЕН:
силен коз - вж. при КОЗ.
силен на деня - вж. при ДЕН.
силна карта -, вж. при КАРТА.
силна ръка - вж. при РЪКА.
силният пол - вж. при ПОЛ.
859. СИМВОЛ
2080. символ верую. Книж. X Дълбоката същност на някаква док¬
трина, теория, политическа . платформа, учение. · Символ верую на Вели¬
ката френска революция беше братство. равенство, свобода. (Р.р.).
V Название на кратко изложение на основните догми на християнското вероуче¬
ние. [ЕС]. За популяризирането на израза решаваща заслуга има Хр. Ботев с неговата
творба „Символ верую“.
о СИН/:
и ти ли. Бруте. <сине мой> - вж. при БРУТ.
мамино детенце / мамин син / мамино синче - вж. при МАМИН.
скелети в <от> гардероба (вадя) 498
п СИНг:
сини мравки - вж. при МРАВКА.
синя (жълта, червена) метла - вж. при МЕТЛА.
синя кръв - вж. при КРЪВ.
п СИНИГЕР:
прокопсам като синигер в кратуна - вж. при ПРОКОПСАМ.
п СИПЯ / СИПВАМ:
сипя огьн и жупел - вж. при ОГЪН.
турям (слагам, сипвам) му пепел <отгоре> ! турям пепел
на нещо - вж..при ПЕПЕЛ.
п СИТ:
и вълка сит и агнето цяло - вж. при ВЪЛК.
п СИТУАЦИЯ:
патова ситуация (позиция) - вж. при ПЖТОВЖ.
п СКАРА:
печен въздух на скара - вж. при ВЪЗДУХ.
п СКАЧАМ:
<кучето> скача(.ч) според тоягата - вж. при ТОЯГА.
скачам в ^^^дълбокото - вж. при ДЪЛБОКО.
860. СКЕЛЕТ
2081. скелети в <от> гардероба (вадя, има). Книж. X Неприят¬
ии остатъци от миналото. · А и 'трябваше да се стигне до криза в след¬
ващото управление, за да се прецени по-ясно имало ли е „ скелети в
гардероба“. (Труд, 02.06.2003, с.11). Скелети изскачат от гардероба
на служебния кабинет. Скандалният ловешки олигарх Гриша Ган¬
чев -... е опитал да прилапа тлъста хапка от фонд - „Земеделие“. (Те¬
леграф, 12.05.2017, с.2)
2082. ходещ скелет. Ирон. X Много слаб, гърчав човек. · Всъщ¬
ност клъощавите ■ също си имат безкрайни проблеми. На тях им е пис¬
нало да изглеждат като ходещи скелети. (164 часа, 12-14.12.2003, с.37).
861. СКОБА
2083. отварям (откривам) скоба (скоби). Книж. X Вмъквам до¬
пълнително разяснение към това, което казвам. · Има различни деца,
едни са много чувствителни и обидчиви, други са плахи и нереши¬
телни, трети са силно амбициозни, затова учителят винаги отчита
- 499 -
пълна скръб <съм>
особеностите на детската индивидуалност. Тук отварям скоба да
кажа, чо и при възрастните нещата не са по-различни. (Р.р.).
V По подобие на ' писмената реч.
862. СКОРОСТ
2084. набирам скорост. Публ. А Засилвам се, разраствам се по
степен, по сила. · Шефът ми още набира скорост в политиката и
бързо· ще изглади речника си. (Труд, 28.12.2001, с.ЗЗ). Скандалът наби¬
ра скорост и е на път да затъмни куку аферата с АЕЦ „Козлодуй".
(Труд, 1998, бр.37, с.1).
п СКРИВАМ.:
заравям (скривам} си главата в пясъка - вж. при ГЛАВА,
скривам топката на някого - вж. при ТОПКА,
скривам шайбата на някого - вж. при ШАЙБА,
скривам шапката на някого - вж. при ШАПКА.
п СКРИТ:
скрита картинка - вж. при КАРТИНА / КАРТИНКА.
а ' СКРОЯВАМ:
кроя (скроявам) шапка на някого - вж. при ШАПКА.
п СКРОЕН:
широко скроен - вж. при ШИРОКО.
863. СКРЪБ
2085. пълна скръб <съм>. Жарг. Ирон. А Напълно безпомощен;
много жалък. · Ясно е, че единадесетте, които играха, не правиха
това, което трябва. В защита са пълна скръб. (Труд, 27.12.2001, с.35).
Но могат да продадат нищо. Пълна скръб. (24 часа, 26.01.2002, с.40).
п СКРЪСТЕН:
със скръстени ръце - вж. при РЪКА.
п СКРЪЦВАМ:
скръцвам със зъби - вж. при ЗЪБ.
п СКУБЯ:
скубя (късам) си косите (косата) - вж. при КОСА.
скубя си <космите на> брадата <от яд> - вж. при БРАДА,
скубя си - косите / скубя коси - вж. при КОСА.
скъпо ми струва нещо
-500 -
864. СКЪПО
2086. скъпо ми струва нещо. А. Имам големи неприятности зара¬
ди нещо, пострадвам тежко заради нещо. · Скъпо му струва след 10
ноември някогашното членство в БКП, гледаха го с недоверие, оста¬
на без работа, избягваха го. (Р.р.).
п СКЪРЦАМ:
скърцам със зъби - вж. при . ЗЪБ.
п СКЪСАН:
скъсан джоб - вж. при ДЖОБ.
п СКЪСВАМ:
скъсвам си · задника - вж. при ЗАДНИК.
скъсвам шушоните на някого вж. при ШУШОН.
а СЛАБ:
нежният (слабият, прекрасният) пол - вж. при ПОЛ.
слаба ракия съм - вж. при РАКИЯ. -
слаб , ми е ангела - вж. при АНГЕЛ.
а СЛАВА:
слава Богу / слава на Бога - вж. при БОГ.
п СЛАГАМ / СЛОЖА:
поставям (турям, слагам) .точка на нещо - вж. при ТОЧКА.
слагам в малкото си джобче някого - вж. при ДЖОБ.
слагам кръст на нещо - вж. при КРЪСТ2.
слагам на масата - вж. при МАСА.
слагам на тезгяха - вж. при ТЕЗГЯХ.
слагам оръжие</яо> - вж. при ОРЪЖИЕ.
слагам рога на някого - вж. при РОГ.
слагам ръка на нещо - вж. при РЪКА.
слагам си перде на очите - вж. при ПЕРДЕ.
слагам си (турям си) главата 'в торбата - вж. при ГЛАВА.
слагам (турям) си на сърцето (на сърце) нещо - вж. при СЪРЦЕ.
турям (слагам, сипвам) му пепел <отгоре> / турям пепел
на нещо - вж. при ПЕПЕЛ.
турям (слагам) на малкия си пръст някого - вж. при ПРЪСТ2.
турям (слагам) пръст в раната - вж. при ПРЪСТ2.
о СЛАДОЛЕД:
върхът на сладоледа - вж. при ВРЪХ.
-001-
хващам се за сламка</то>
а СЛАДЪК:
сладки думи - вж. при ДУМА.
865. СЛАМЕН
2087. сламена фигура. Публ.. л Човек, който заема някакъв важен
пост, но няма реална власт и нещата не зависят от него, защото е издигнат
на него от хора, чиито интереси трябва да отстоява и прокарва. · Не би
могло да се каже, че парламентарният шеф на всяка цена е сламена
фигура. Безспорно е обаче едно - формално го избира съответното
ново Народно събрание, а на практика - победителят в него. Побе¬
дителят в изборите. (Труд, бр. 139, 2004, с. 15).
V От земеделския °бичай да се предпазва селскостопанската продукция на по¬
лето от птици и животни, като се правят плашила с натъпкана слама във вид на човешка
фигура.
866. СЛАМКА
2088. виждам сламката в чуждото око. а не ' виждам гредата в
собственото. Книж. А Виждам и най-малките куеури у другите, а свои¬
те големи недостатъци и слабости не виждам. · Лесно ■ се вижда слам¬
ката в чуждото око, но не и гредата в собственото. (Стандарт,
03.12.2001, с.14).
V От евангелските текстове - Лк. &41, Мт. "7:3 ,А защо гледаш сламката в
окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш“).
2089. правя от сламката греда {планина). А Силно преувелича¬
вам нещо. · Ударили му плесница, реве, че щели да го убият, прави
от сламката греда. (Р.р.).
2090. тегля {изтеглям) късата сламка. А Никога нямам късмет.
• Ако трябва да се случи нещо неприятно, все на мен се пада. Все
тегля късата сламка. (Уикенд, бр.2, 2011, с.43).
V От народния обичай за теглене на жребий, при който в стиснат юмрук се
предлага избор на клечки или сламки, от които една е къса. Който изтегли късата
клечка (сламка) е губещ. .
2091. хващам се {ловя се, улавям се) за сламка</и«>. А Готов
съм да се възползвам и от най-малката, дори несигурна възможност, за
да изляза от някакво тежко положение. · Болните от неизлечима бо¬
лест са готови да се хванат и за сламка, затова често падат в ръ¬
цете на мними народни лечители. (Р.р.).
влизам в следите на някого
- 502 —
867. СЛЕДА
2092. влизам в следите на някого. А Успявам да науча откъде е
минал и накъде е отишъл някой, когото търся. · Органите на рода на
секундата се задействали и след 14 дни разследвано влезли в следи¬
те му. (Уикенд, бр.51, 2016, с. 3).
2093. <тръгвам, вървя> по горещите следи. Книж. А Докато
събитието е още прясно. · Полицията тръгва по горещите следи. Първо
е идентифициран автомобилът,. Заловен е шофьорът ... (168 часа,
бр.12,2004, с.28).
п СЛЕПОТА:
кокоша слепота - вж. при КОКОШИ.
868. СЛИВА / СЛИВКА
2094. не броя за слива някого. А Не зачитам, отнасям се снизходи¬
телно към някого. · Не брои за „сливи“ Жоро и Самоковеца. (Н. Чалъкова,
Живей бързо 3, 2008, с. 70). Как не схванаха, че никой не ги брои за слива,
както се изразява народът - без да шепне. (Уикенд, бр.51, 2016, с.ЗЗ).
♦ не бръсна за слива някого - вж. при БРЪСНА.
2095. обирам сливката на някоя,. Жарг. Вулг. А Извършвам секс
с някоя. · Голяма работа, че си à обрал сливката, не си първият,
няма да бъдош и последният. (Телевиз. филм).
2096. сливи за смет. А Нещо за нищо. · Ако имаше кой да разда¬
ва сливи за смет, в столицата щяхме да отворим най-голямата спир-
товарна на Балканите. (Труд, 09.12.2003, с-.Н). Едно време даваха сливи
за смет, днес срещу същото со превръщаш в телевизионна звезда..
(168 часа, 07-^13.01.2001, с.23).
V От популярна народна приказка.
п СЛИЗАМ:
слизам от сцената - вж. при СЦЕНА.
869. СЛОВО
2097. витиевати слова. Книж. ' Неискрено говорене, което вся¬
чески ' се мъчи да заобикаля истината. · И никой не може копче да им
каже. Пито да спре витиеватите им защитни слова., които текат
ката ден от екраните на всяка ' телевизия. (168 часа, 25-31.01.2002, с.2).
♦ дар слово - вж. при СЛОВО.
503 —
обръщам се на слух
♦ загубя (губя), дар слово - вж. при ДАР. ·
♦ словесен бисер - вж. при БИСЕР.
870. СЛОН
♦ кула от слонова кост - вж. при КУЛА.
2098. помня като слон. / <имам> слонска памет. А Много дълго
помня дори и най-дребните неща; не забравям и не прощавам. · Но пом¬
нел. като слон, кой, кога, в негово присъствие или не, е ял месо. (Стан¬
дарт, бр.3538, 2002, с.16). Имам слонска помет за тези неща, нека
никой не се надява, че ще му се размине. (P.p.).
схващане, че слоновете се отличават с много отмъсти¬
телна памет.
Ф правя от мухата (бълхата, мравката) слон - вж. при МУХА.
871. СЛУГА
2099. слуга на двама господари. Ирон. А Човек, който угажда,
угодничи на едни и на други; двуличен, неискрен човек. · Днешните дър¬
жавни чиновници са слуги на двама господари, на държавата и ■ на
политическата сила, която управлява. (Р.р.).
V От евангелските текстове (напр. Лк. 16:13 ДАкой слуга не може да слугува на
двама господари,, защото или единия ще намрази. а другия ще обикне; или на единия
ще угоди, а другия ще презре“). По-късно изразът е използван като заглавие на . комедия
от италианския драматург К. Голдони „Слуга на двама господари“(1749)> в която
главният герой Труфалдино, за да препечели по-добре, слугува на двама господари, без
те да знаят това. Тази комедия очевидно способства за популяризиране на израза.[ЕС].
2100. слуга на народа. А Човек, избран да служи на народа; дър¬
жавник, депутат, политик. · Е, да се чуди и мае човек като как така
слугите на народа така са се изоставили, че един ремонт да не мо¬
гат да направят във ведомствените си жилища. (Стандарт, бр.5955,
2009, с.12). Депутатите често казват, че са слуги на народа,, но още
по-често забравят това и си гледат личните интереси. (Р.р.).
възхожда към Античността. Старогръцкият оратор и публицист Исок¬
рат в съчинението си ,Лре»ггагетик“ (ок. 354 г. пр.н.е.) пише, че държавните служители
.упрябва да се посветят на грижи за обществените дела като слуги на народс^ДЕС}.
872. СТУК
2101. обръщам се (ставам) на (в) слух. а Започвам да слушам
най-внимателно, за да чуя всички подробности. · Всички се обръщаха
на слух, когато предаваха новините от последните часове. (Р.р.).
обръщам се на слух и зрение
50-—
2102. обръщам се (ставам) на (в) слух и зрение. А Започвам да
слушам и гледам най-внимателно, за да чуя и видя всички подробности.
• Започнеше ли предаването на футболните мачове от световното
първенство, всички заставаха пред телевизорите и се обръщаха в
слух и зрение да не пропуснат нещо. (Р.р.).
2103. плъзва (тръгва) слух, А Разпространява се някаква мълва;
говори се нещо сред хората. · Из Плевен пълзи слух, че покрай рокада¬
та високопоставен служител се е облажил с подкуп от 60 хиляди
лева. (168 часа, бр.21. 2003, с.2) В парламента плъзна слух:, че вицепре¬
миерът - Костадин Паскалев ще смени Симеон Сакскобургготски на
министър-председателския пост. (Труд, 17.01.2002, с.11).
2104. пускам слух. А Разпространявам неверни твърдения. · От
опозицията побързаха да пуснат слух:, че президентът се е скрил и
не пожелал да черпи:. (Телеграф, 16.05.12, ■ с.8).
п СЛУШАМ:
с половин ухо (слушам) - вж. при УХО.
873. СЛУЧАЙ
2105. за всеки случай. А На разположение при някаква необходи¬
мост. · Карбовски всъщност винаги има няколко мангала под ръка,
за всеки случай. (Уикенд, бр.52, 2011, с.28).
874. СЛЪНЦЕ
Ф . и по слънцето има петна - вж. при ПЕТНО.
♦ като - въздуха и слънцето за <всяко живо' същество> -
вж. при ВЪЗДУХ.
2106. място под - слънцето. Книж. А Право на достоен живот и
житейски успех. · Всеки има право на място под слънцето. (Р.р.).
V .Автор на израза е френският учен и философ Паскал в труда му „Мисли“
(1670 г.), но в крилата фраза той се превръща след като статс-секретарят на външните
работи на Германия Б. Брюлов го използва в своя ' реч в райхстага (1897 г.), получила
широк международен отгласфЕС].
2107. нищо ново под - слънцето. Книж. а Това вече сме го вижда¬
ли, нищо не може да ни изненада. · Ако БСП не започне наказанията си
от своите, нищо ново няма да има под слънцето. (Мин. год., бр.7, 2017,
с.11). Нищо ново под слънцето в „Биг Брадър“. (Уикенд, бр. 38, 2010).
V П^вто^азът на фразеологизма е използван в бислейеките текстове със
значение "всичко в света се повтаря' (напр. Екл. 1:9 „Каквото е било, пак ще бъде, и
каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето“).
- 505 -
давам си сметка
2108. плюя срещу слънцето. А Не се покорявам, проявявам ви-
роглавство. · Викат ме, ама дето ида, ще прави, ще струва ще ме
изпъди ... - А че защо те пъди? — А че защо, защото съм плюл срещу
слънцето. - Не, ама какво казва,, че си направил? - Че какво казва.,
млад съм бил, немирен съм бил. (П.Р.Славейков, Избр. произ., 1956, с.ЗО).
п СЛЯП:
играя на сляпа баба - вж. при БАБА.
бързата кучка слепи ги ражда - вж. при КУЧКА.
а . СМАЧКВАМ:
смачквам фасона на някого - вж. при ФАСОН.
а СМЕНЯМ:
сменям като носни кърпи(чкн) някого или ' нещо -
вж. при КЪРПА.
сменям физиономията на някого - вж. при ФИЗИОНОМИЯ.
сменям флага - вж. при ФЛАГ.
п СМЕТ:
сливи за смет - вж. при СЛИВА.
875. СМЕТКА
♦ брак по сметка - вж. при БРАК.
2109. виждам сметката на някого или на нещо. . Ж Унищожавам,
убивам или се справям с някого или нещо. · Дойдох аз до убеждение
малко по малко, че никакво спасение не можех да намеря по майка
Стара планина. че трябваше или - да се предам на турците, или пък
да си видя сам сметките. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.534).
2110. в крайна сметка. А Всъщност, най-сетне, най-после (при при¬
веждане на доводи- или факти за нещо). · В крайна сметка Федерер
надви с 3:6, 6:3, 6:2. (Стандарт, бр.7447, 2015, с.32). В крайна сметка
той стана заместник на синия лидер Мартин Димитров. (Труд, бр.242,
2009, с. 16).
2111. вън . от сметките съм. Ж Не ме вземат предвид; не влизам в
плановете, в кроежите, в предвижданията. · Надежда Михайлова засе¬
га е вън .от сметките, вероятно защото не я смятат за толкова
умна, че да забърка такъв тюрлюгювеч. (16δ часа, бр.19, 2004, с.2).
2112. давам си сметка. Ж Напълно осъзнавам, трезво преценявам.
• В един момент си помислих, че неусетно, дори без да си давам смет¬
ка, може би и неволно съм станал причина за потоп, с който съм
давам сметка за нещо
- 506 -
изтребил моите обожатели... (Мин. год., бр.44, ' .2017, с.55). Ерудирани¬
те читател на „Минаха години“ вероятно си дават сметка, че на¬
шата нация е повече републиканска, отколкото монархическа в сво¬
ите нагласи.. (Мин. год., бр.50, 217, с.9).
2113. давам сметка за нещо. А Отговарям, отчитам се . за нещо. ·
Нямам намерение да давам сметка за неща, които не съм вършил и
за които не съм виновен. (Р.р.).
2114. държа сметка на - някого или за нещо. — 1. На някого. Следя
за изявите и поведението на някого и му търся отговорност. · Дори тога¬
ва тя се обади на дъщеря ми, за да и държи сметка, че синът ни си
намалил успеха. (Уикенд, бр.51, 2016, с.19). Л 2. За нещо. Контролирам
количествено нещо чрез точни пресмятания. · Държа сметка за всеки
похарчен лев и непрекъснато съм наясно с разходите и приходите
на фирмата. (Р.р.).
2115. излиза ми крива сметката. А Излъгвам се в предположе¬
нията си, в очакванията си; не става така, . както съм очаквал. · "По всяка
вероятност обаче сметките на Москов ще излязат криви, тъй ' ка¬
то хората на Меглена Кунева нямало да допуснат той да стане шеф.
(Галерия, бр.6, 2017, с.4).
2116. обърквам сметките на някого. А Осуетявам кроежите и
намеренията на някого. · Бяха обмислили хитър план как ще провалят
класното, като вдигнат паника със заплаха за бомба, но директо¬
рът им обърка сметките, защото изобщо не се стресна и не отме¬
ни занятията. (Р.р.).
2117. правя си тънка сметка. Ж Хитро пресмятам личната си из¬
года от нещо. · Понеже Костов си прави тази тънка сметка - ако
Цветанов си отиде заради СРС-тата на Борисов с Мишо Бирата и
така на Бойко му се размине, агент Буда ще е по-благоразположен
към него.. (Галерия, бр.З /67/, " 2011, с.14).
2118. разчиствам си сметките {сметката). А 1. С някого: Лик¬
видирам паричните си задължения към някого. · Най-посля успях да си
разчистя сметката с банката, погасих изцяло заема си. (Р.р.). А 2.
С някого: Изяснявам личните си отношения с някого, като търся отговор¬
ност за постъпките му. · Да забравим за това назад, да не разчиства¬
ме сметки и да ровим за кирливи ризи. (Галерия, бр. 44 (372), 2016,
с.21). Ще дойде ден да си разчистя сметките и с него, ще 'си плати
за всички номера, които ми скрои. (Р.р.).
а СМЕШЕНИЕ:
смешение на езиците - вж. при ЕЗИК.
-507-
до смърт
□ СМЕЯ:
не смея да се покажа пред очите на някого - вж. при ОКО.
876. СМОКИНЯ
2119. ' смокинов лист. Книж. . Свенливо прикритие на нещо не
много за пред хората. · Министрите на Реформаторския блок бяха
смокиновият лист на ГЕРБ. (Ж. Бойчев, Панорама, 2.01.2017). Смоки¬
нов лист за нашите политици са „ европейските ценностис които
те прикриват своите управленски недомислия. (Р.р.).
V Изразът е мотивиран от библейския разказ за Адам и коuто, след като
ядат забранения плод на познанието, осъзнават, че са голи и си съшиват от смокинени
листа препаски. (Бит. 3: 6-7 „6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е
приятно за очите и многожелано. ■ защото дава знание, взе от плодовете му и яде,
па даде и на мъжа си, та яде и той “ „7. Тогава се отвориха очите на двамата,, и
разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници“).
О СМУТЕН:
мътно време / мътни времена / смутни времена -
вж. при ВРЕМЕ.
п СМУЧА:
изсмуквам (смуча) от (из) пръстите си нещо -
вж. при ПРЪСТ2.
п СМЪКВАМ .
смъквам (снемам, свалям) маската - вж. при МАСКА.
877. СМЪРТ
2120. бяла смърт. А Смърт от измръзване. · Бялата смърт отне
живота на 15 души в Македония. (Труд, 27.12.2001, с.З).
2121. до смърт. А 1. За побой, изтезание - крайно жестоко. · Зъл
човек беше, и животните пребиваше до смърт. (Р.р.). А 2. До краен
предел, до крайна степен; много силно. · И да пие не знаеше като хора¬
та, напиваше се до смърт и караше близките му да треперят от
страх. (Р.р.).
□ СМЪРТЕН:
смъртен грях - вж. при ГРЯХ.
а СМЯНА:
смяна на · караула - вж. при КАРАУЛ.
заливам се от смях —.508 —
878. СМЯХ
2122. заливам се от смях, А Смея се неудържимо; силно и продъл¬
жително се смея. · А самият той се заливаше от смях пред купчина¬
та карикатури. (Труд, 21.06.2002, с.11). ... ледената вода пари пръст¬
четата и всичко това е толкова прекрасно, че Деница се залива от
смях:. (Вл. Даверов, Имена на жени, с.6).
2123. напушва ме (на) смях, А Едва сдържам смеха си. · Като го слу¬
шах какви глупости говори:, напушваше ме на смях, но се правех на серио¬
зен и кимах с глава, за да ■ видя докъде ще стигне нахалството му. (Р.р.).
2124. падам (умирам) от смях. А Става ми много смешно; искре-
но се смея на нещо много комично. · Целият снимачен екип пада от
смях и ги подлага на разпит. (168 часа, 4 4-14.01.2002. с.21). Познавам'
не малко хора, които умираха от смях:, когато· Гарелов непрекъсна¬
то повтаря, че правел обективна телевизия.. (Труд, ' 21.06.2001, с.9).
2125. ставам - за смях <на хората>. ' Излагам се на подигравки с
някакви свои изяви или с поведението си. · Цялото депутатско войнство
стана за смях:. (168 часа, 18-24.01.2002, с.8). Ако не стигнат успехите
на своите батковци, то поне да не станат за смях по европейските
терени:, когато са в националния екип. (168 часа, бр.40, 2000, с.ЗО).
и СНЕМАМ:
свалям (снемам) звезди<ше> <от небето> - вж. при ЗВЕЗДА,
• смъквам (снемам, сдвалям) маската - вж. при МАСКА.
п СОБСТВЕН:
виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата
в собственото - вж. при СЛАМКА.
гледам в собствената си паница (паничка) - вж. при ПАНИЦА,
гледам от своята (собствената си) камбанария -
вж. при КАМБАНАРИЯ.
гледам <само> <в> собствения си двор - вж. при ДВОР.
за <собствената> си кожа - вж. при КОЖА,
собствена физиономия - - вж. при ФИЗИОНОМИЯ.
879. СОДОМ
2126. Содом и Гомор. Неодобр. А Пълен нравствен упадък, разв¬
рат. · Съвременният голям град все повече заприличва на Содом и
Гомор. (Р.р.).
V Според Стария завет на библията дивните градове на Палестина Содом и Гомор
били известни с греховете и разврата си, а също и с безчестно отношение на гражданите им
509 трия сол на главата на някого
към странниците, когато те молели за нощувка. Бог Яхве решил да ги накаже, изпратил
свои ангели да изпълнят волята му. Те пристигнали в Содом и се представили за обикно¬
вени пътници, търсещи подслон за пренощуване. Само един от гражданите, на име Лот, ги
приел с гостоприемство и милосърдие. Разбрали за тях, развратни содомяни обсадили
дома с искане чужденците да им бъдат предадени. Получили отказ от Лот, те се заканили и
с него да постъпят както с чужденците. Ангелите спасили Лот като ослепили нападателите.
След това последвало божието наказание (Бит1. 19:24-25) - „Тогава Господ изля върху .
Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето“[ЕС].
880. ' СОЛ
2127. атическа сол. X Тънко остроумие, сполучлива духовита ше¬
га, използвана от човек за подсилване на речта. · Радой Ралин, човек е
изящно чувство за остроумие, често посипваше в речта си атичес-
ка сол, (Р.р.).
у От лат. Sal Aticus. В Древния Рим, както и в Древна Гърция, високо се ценели
остроумието и духовитите шеги. Смятало се, че за да бъде една реч добра, трябва да се
подсили с щипка сол, т.е. със „сол на остроумие“. Според Цицерон, сам прославил се като
изкусен оратор, най-добрите майстори на красноречието били в Атика (област в Древна
Гърция). В книгата му „За оратора“ (55 г. пр.н.е.) специална шава е посветена на ораторите
в Атика, които умеели да накарат слушателите да се смеят на местата, където ораторите
искали. Това високо ораторско майсторство Цицерон нарича „атическа сол“.[ЕС].
2128. солта на земята (човечеството). Книж. X Най-ценната,
най-способната част на обществото. · Политиците обикновено се из¬
живяват като солта на земята,, но много често те са неуравнове¬
сени, болезнено амбициозни посредствени личности. (Р.р.). Те са мои¬
те любими герои, които ■ всъщност преминават от. филм във филм -
хора слаби, беззащитни, небогати, хора добри, порядъчни и чисти..
Всъщност. такива хора са солта на човечеството. Тези герои по пра¬
вило са надарени с нещо много важно - способността да обичат.
(Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.597).
води началото си от словото на Иисус с поучения към неговите учени¬
ци, предадено в Евангелие от Матея, гл.5. Тук изразът е осмислен със значение 'най-
ценната, най-способната част на обществото' и с това значение той преминава в
книжовния език: Мт. 5:13 „Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с
какво ще се направи солен? Тя вече за нищо не струва., освен да се хвърли вън и да се
тъпче от човеците“ (Мариин, км rem содъ ^ммн, гр. υμείς στε то αλας της γης).
2129. трия сол на главата на някого. . Непрекъснато натяквам,
укорявам, карам се, вдигам скандали. · Допусна и втора грешка - не
провери изказването ми и така да се каже ме пусна на самотек. И
заради това съвсем нормално беше да очаква да му трият сол на
главата, но това още нищо нямаше да е, защото можеше така да се
ядосат, че да го свалят!... (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.359).
излиза ми солено
510
881. СОЛЕН
2130. излиза ми солено. А Имам големи неприятности заради не¬
що, скъпо заплащам за нещо. · Спестяването на пари при покупка мо¬
же да излезе солено. (Труд, 22.05.2014, с.31). Неведнъж се беше случ¬
вало, когато пътуваме без билети в автобуса. да минаваме метър,
този път обаче ни спипаха и ни излезе солено. (Р.р.).
п СОЛОВ:
солова акция - вж. при АКЦИЯ.
а СОЛУНСКА:
Солунската митница - вж. при МИТНИЦА.
п СОПОЛ:
вися като сопол - вж. при ВИСЯ.
□ СПАДАМ:
падат {спадат) акциите на някого или нещо - вж. при АКЦИЯ.
□ СПАЗВАМ:
спазвам буквата и духа на нещо - вж. при ДУХ.
882. СПЕКТАКЪЛ
2131. разигравам спектакъл. Книж. А Преструвам се, устрой¬
вам зрелищна постановка, за да представя нещо в друга светлина. · Сре¬
щите им били тайни, тъй като Терзийска не искала да бъде окачест¬
вявана като поредната потенциална майка в бордея на футболния
бос 'и - по нейна молба Динев продължавал да разиграва спектакъл,
че връзката му с фолкпевицата Емилия цъфти и грее като юлско
слънце. (Уикенд, бр.4О, 2011, с.Ю).
п СПЕЧЕЛЯ / СПЕЧЕЛВАМ:
вземам {грабвам, спечелвам) сърцето на някого -
вж. при СЪРЦЕ. '
печеля {спечелвам) точка - вж. при ТОЧКА.
спечелвам {създавам) си име - вж. при ИМЕ.
и СПИРАМ:
спира {секва) ми дъхът - вж. при ДЪХ.
спирам {завинтвам) кранчето / секва {спира) кранчето -
вж. при КРАНЧЕ.
спирам огъня - вж. при ОГЪН.
- 511 -
хваща ме срсм
о СПИСЪК:
отписвам от списъка на живите / отписан съм -
вж. при ОТПИСВАМ.
883. СПОКОЙСТВИЕ
2132. гледам си спокойствието. А Живея без напрежение и тре¬
воги; не се интересувам и не се вълнувам от ставащото. · Седи си тук,
та си гледай спокойствието. (ЕКарасл., Обикн. хора, т. 1, с.298).
♦ олимпийско спокойствие - вж. при ОЛИМПИЙСКИ.
а СПОРЕД:
<кучето> скача(м) според тоягата - вж. при ТОЯГА,
простирам се според чергата си - вж. при ЧЕРГА.
п СПУКВАМ:
спука (пукна) се балона - вж. при БАЛОН.
спуквам му гъза от нещо- вж. при ГЪЗ.
спуквам от бой някого - вж. при БОЙ!.
П СПУКАН:
спукана ми е работата - вж. при РАБОТА. ‘
п СПУСКАМ:
спускам (пускам) завесата - вж. при ЗАВЕСА,
спускам (хлопвам / хлопна) кепенци - вж. при КЕПЕНЦИ.
п СПЯ:
да спи зло под камък - вж. при КАМЪК.
884. СРАМ
♦ бера срам - вж. при БЕРА.
2133. от кумова срама. А За нещо, което се извършва без желание:
само от приличие, от неудобство пред другите хора. · От чиста куртоа-
зия и от кумова срама Международният олимпийски комитет го по¬
кани и нашият главок се изтърча като безапелационен гост. (Час
Пик, бр.34, 2016, с.14). От кумова срама поне да беше се заинтересу¬
вал как живеят родителите му. (Р.р.).
2134. хваща ме срам. А Засрамвам се. · „Чак ме хвана срам от
вида ми " чистосърдечно признава данъчния шеф Валентин Видолов.
(Труд, 28.10.2001).
за тридесет сребърника 512 —
885. СРЕБЪРНИК
2135. за тридесет сребърника. Книж. А Жертвам нещо, много
ценно за нищожна цена. · И защо. по дяволите, забравяме, че разеди¬
нени, различно - мислещи и врякащи, продали се за 30 сребърника или
не, всички ние сме в една каруца. Отдавна затънала в калта. (Мин.
год., бр.4, 2017, с.1).
V От евангелския разказ за Юда искириотски, който предава Иисус на фари¬
сеите за тридесет сребърника (Мт. 26:15). Токови е била цената на един роб (Изх.
21:32) и заплатата на верния пастир (Зах. 11:12). На такава цена е бил оценен животът
на Иисус Христос, когато Юда Искариотски отива при първосвещениците, за да пре¬
даде учителя си (Мт. 27:9). За 30 сребърника като отплата за живота се говори и в
Стария завет. Излязъл от евангелските текстове, изразът придобива широка употреба
в речта, като значението ‘позорно оценяване на нещо, което е безценно’ има ярко
проявена стилистически маркираност.
п СРЕДА:
на попрището жизнено в средата - вж. при ПОПРИЩЕ.
(търся) златното сечение / златната среда -
вж, при ЗЛАТЕН.
на хляба {баницата) мекото {средата) - вж. при ХЛЯБ.
п СРЕДЕН:
показвам среден пръст на някого - вж. при ПРЪСТ2.
средна ръка ' {човек, хора) - вж. при РЪКА.
о СРЕЩА:
среща без вратовръзка - вж. при ВРАТОВРЪЗКА.
п СРЕЩУ:
плюя срещу слънцето - вж. при СЛЪНЦЕ.
срещу течението - вж. при ТЕЧЕНИЕ.
п СРЯДА:
на върбова сряда - вж. при ВЪРБА / ВЪРБОВ / ВЪРБОЛИНА.
на марта в сряда - вж. при МАРТ. . -
п СТАБИЛЕН:
стабилен гръб - вж. при ГРЪБ.
п СТАВАМ / СТАНА:
вълк куче става ли? - вж. при ВЪЛК.
думата ми на две не става - вж. при ДУМА.
като восък ставам - вж. при ВОСЪК.
кръвта вода не става - вж. при КРЪВ.
<не> ставай {ставам) дете - вж. при ДЕТЕ.
-ЯТ-
двоен стандарт
обръщам се (ставам) на - (в) слух - вж. при СЛУХ,
обръщам се (ставам) ' на (в) слух и зрение - вж. при СЛУХ,
очите ми стават на понички (ластик) - вж. при ОКО.
правя (направя, стана) на мат и маскара някого или нещо -
вж. при МАТ.
работата е (става) <ло->дебела - вж. при ДЕБЕЛ,
ставам адвокат на някого - вж. при АДВОКАТ,
ставам гергьовско агне - вж. при АГНЕ.
ставам за резил - вж. при РЕЗИЛ.
ставам за смях <на хората> - вж. при СМЯХ.
ставам зян - вж. при ЗЯН.
ставам мишена - вж. при МИШЕНА,
става напечено - вж. при НАПЕЧЕНО,
ставам - разноглед - вж. ' при РАЗНОГЛЕД.
става рошава - вж. при РОШАВ.
а СТАДО:
мърша в стадото / всяко стадо си има мършата -
вж. при МЪРША. ‘
о СТАМБОЛ:
нереде Ямбол, нереде Стамбол - вж. при ЯМБОЛ.
п СТАНА:
голям панаир, (стана, получи се) - вж. при ПАНАИР.
и на децата е (стана) ясно - вж. при ДЕТЕ. .
ще ми стане тясно някъде - вж. при ТЯСНО.
886. СТАНДАРТ
2136. двоен стандарт. Публ. А Различен подход, двоен подход към
нещо според интереса. · Тук се намесва фактор,, който журналисти¬
те наричат „ двоен стандарт ". (Монитор, 24.09.2001, с.8). Двойни стан¬
дарти с вярата не бива да има. ... все повече намирисва на двоен
стандарт. (Стандарт, 04.12.2001).
п СТАР:
в стари съсъди наливам жива вода -- вж. при ВОДА.
майка му стара - вж. при МАЙКА.
от стара коза яре - вж. при КОЗА.
пея си своята / пея си една и съща песен / пея сй старата песен -
вж. при ПЕСЕН.
стара кримка (вълк) - вж. при КРИМКА.
старо куче съм - вж. при КУЧЕ.
берлинска стена
-114
старата гвардия - вж. при ГВАРДИЯ.
старата, , песен '<на нов глас> - вж. при ПЕСЕН.
старо корито - вж. при КОРИТО.
887. СТЕНА
2137. берлинска стена. Публ. А Изкуствено издигната непреодо¬
лима преграда. · Такава своеобразна берлинска стена има и. у лиде¬
рите на „Ново време“. (168 часа, бр.19, 2004, с.12).
V Изразът е свързан с извадената разделителна бетонна стена между Източен
и Западен Берлин след подялбата на Германия между победителите от Втората светов¬
на война. Тази стена се превръща в символ на непристъпна преграда между двата
свята, между двете политически системи - капиталистическата и социалистическата.
Стената бива разрушена през ноември 1989 г., когато става обединението на Източна
Германия и Западна Германия.
Ф и стените имат уши - вж. при УХО.
2138. притискам до стената някого. Л. Поставям някого в поло¬
жение да бъде принуден да признае нещо. · Защото, когато човек е
притиснат до стената,, няма какво да губи.. (Мин. год., бр.9, 2010,
с.5). Очевидно Реформаторите се оказаха притиснати до стената.
(Ретро, бр.34, 2016, с. 10).
2139. стената на плача. Публ. ' Таблйта с обявените резултати от
кандидатстудентските изпити. · По този начин завинаги си спестява¬
те мъките на кандидатстудентските изпити. Стените на плача..
На позора. На срама. (168 часа, бр.7, 2002, с.2).
V По „Стената на плача“ в Исpусалим, останка от подпорната стена около Вто¬
рия храм на юдеите, разрушен от римляните през I в. сл.н.е. Тук вярващи юдеи се
молят, като някои си удрят главите в нея. У нас „Стена на плача“ се наричат местата,
където се изнасят резултатите от кандидатстудентските изпити.
888. СТЕПЕН
2140. на (N-та) .ента степен. Публ. ' До безкрайност. · Наисти¬
на наглост на N-ma ■ степен - да се провалиш по всички показатели,
да удариш тавана по корупция и некадърност и пак да драпаш ' за
власт,. (Уикенд, бр.5Г, 2016, с.32)
п СТИГАМ:
не ми стигат думите - вж. при ДУМА.
стигам {докарвам) до просешка тояга — вж. при ТОЯГА.
стигам си тавана - вж. при ТАВАН. .
удрям {стигам) дъното - вж. при ДЪНО.
- 515 -
ритвам столчето
п СТИСКАМ:
къде го . стяга {стиска, убива) чепика - вж. при ЧЕПИК.
стискам зъби - вж. при ЗЪБ.
стискам палци - вж'. при ПАЛЕЦ.
889. СТО
2141. сто на сто. Ж ' Съвсем сигурно. · Ще успееш сто на сто,
сигурен съм. (Р.р.).
п СТО И ОСЕМДЕСЕТ:
обръщам се {извъртам се) на сто и осемдесет градуса -
вж. при ГРАДУС.
890. СТОЙКА
2142. вдигам {правя) стойки. Жарг. X Държа се наперено, висо¬
комерно; перча се, големея се. · Откакто родителите му забогатяха,
започна да вдига стойки, заживя по баровски. (Р.р.).
891. СТОЛ/СТОЛЧЕ
2143. . клатя стола. / столът ми се клати. Публ. ж Създавам не¬
сигурност за служебното положение на някого; /. служебното ми положе¬
ние е несигурно. · Кацарчев си има неприятел и в лицето на здравния
министър Божидар Финков, на когото обаче също се клати стола.
(168 часа, 11-17.01.2002, с.13). Русенски адвокати клатят стола на
министър Нейков. (Труд, бр.85, 2000). Напоследък обаче столът му
все по-застрашително се клати след като царистите възроптаха,
че ги командва без да се съобразява с тях. (168 часа, 18-24.2002, с.7).
2144. ритвам столчето. Публ. Ж Нанасям довършващия удар на
някого. · Той вече си е сложил въжето, кой ще му ритне столчето,
не е важно. (24 часа, 06.02.2002, с.9).
свързан с начина; по шито се изпълнявала присъдата бесене.
п СТОН:
<не издавам, не изпускам> ни вопъл. ни стон ' - вж. при ВОПЪЛ.
п СТОПЛЯМ:
стоплям {сгрявам) сърцето на някого - вж. при СЪРЦЕ.
п СТОПЯВАМ:
стопявам {топя) леда {ледовете) - вж. при ЛЕД.
до стотинка
— 516 -
п СТОРЕНО:
речено-сторено - вж. . при РЕКА2.
892. СТОТИНКА
2145. до стотинка, л За харчене - без остатък, . докрай. · Колкото
пари имахме, изхарчихме ги до стотинка. (Р.р.).
2146. - <за> жълти стотинки. Публ, А За мизерно заплащане; на
безценица. · Искам ■ да живея в България, а не да мия чинии за жълти
стотинки някъде на Запад. (Стандарт, 12.06·2004, с. 12). Като не сти¬
гат парите, защо Стефане, раздаваш магазините и пазарите на
РМД-ma за жълти стотинки, а не ги продаваш на нормални цени
срещу реални пари. (168 часа, бр.9, 2001, с.2).
2147. правя на 50 стотинки някого. А- Надхитрям, правя някого
за смях, подигравам се с някого. · Утре влизаме в НАТО и вече го напра¬
вихме на 50 стотинки. (Шоуто на Слави).
2148. цепя стотинката <на две>. А Скъперник съм, стиснат съм. ·
Но когато излезеше от дома с левия крак:, Бована се превръщаше в
своята противоположност - биваше дребнав. търсеше да се заяде с
някого, цепеше стотинката на две и си устройваше жестоки шеги с
когото му падне. (Ив. Петров, Преди да се родя и след това, ·е·104). Ма¬
кар ■ че винаги' има такива. които цепят стотинката на две и всяко
вдигане на данъците им се вижда високо. (168 часа, бр^О, 2001, с.25).
п СТОЯ:
<оставам,. стоя> като гръмнат - вж. при ГРЪМНАТ,
седя (стоя) <като> на тръни - вж. при ТРЪН,
шило в торба не стои - - вж. при ШИЛО.
п СТРАДАМ:
от главата си (патя, страдам, тегля) - вж. при ГЛАВА,
893. СТРАНА.
-4» *
2149. вземам страна. X Не стоя неутрален, присъединявам се към
едно или друго мнение, становище. · Не можех да остана безразличен,
взех страна в спора им за безсмъртието на душата.. (Р.р.).
2150. на страната съм / държа (отстоявам, заставам на) стра¬
ната / на някого. X За заемано отношение при противопоставяния: под¬
държам, защитавам някого. · Винаги е достойно за уважение да зас¬
танеш на страната на слабия. (Р.р.).
- 517 -
държа се на стремето
п СТРАНЕН:
странна птица / рядка птица - вж. при ПТИЦА !
ПТИЧКА / ПТИЧЕНЦЕ.
894. СТРАНИЦА
2151. затварям страницата. Книж. А Приключвам с нещо, с ня¬
какво събитие. · Пред- 107 журналисти в Барселона, в своя. храм на
успехите, най-популярният ни сънародник затвори последната стра¬
ница на една епоха в най-великата игра. (Труд, 16.12.2003, с.1).
2152. тъмна страница. Книж. А Недостатъчно изяснена, непроу-
чена добре част от развитието на нещо. · Едни доста тъмни страници
от - най-новата история на България.. ' (Труд, .06.12.2001, с.9).
895. СТРАХ
2153. вземам страха на някого. А Правя някой да се страхува от
мене. · Горският беше взел страха на селото и никой не смееше да
бракониерства. (Р.р.).
Ф мечка страх» мен не страх - вж. при МЕЧКА.
2154. · със страх и трепет. А , С голямо притеснение и вълнение. ·
Всички очакваха със страх и трепет полуфиналната среща на те¬
нис турнира.. (Р.р.).
V Шчалото на израза може да се види в библейските текстове, в които са изпол¬
звани негови първообрази., напр. 2 Кор. 7:15 „м голяма е неговата сърдечна любов
към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх
и трепет“, (църк.-сл. стрдхолтъ и треп«тодтъ прдсте fro).
п СТРАШЕН:
Страшният съд - вж. при СЪД.
896. СТРЕЛА
2155. стрелите на Амур. А Любов, любовни вълнения, трепети. · Уце¬
лената от стрелите на Амур академична дама предпочела да излезе в
дълъг отпуск, за да забрави любовта си. (Уикенд, бр.51, 2016, с.42).
V Or римската митология. Амур е богът на любовта, изобразяван с опънат лък
и стрели, с които поразява сърцата на влюбените.
897. СТРЕМЕ
2156. държа се на стремето. А Не съм се предал, все още съм в ·
силите си. · От някогашната тайфа, която се събираше в колорит¬
свиря <на тънката> струна
- 518 -
ното кръчме на пазара „Ситняково“, още се държат на стремето.
(Show, бр.9,2011).
п ■ СТРЕЛЯМ:
стрелям напосоки - вж. при НАПОСОКИ.
п СТРИЖЕНО:
не е косено. ами е стрижено - вж. при КОСЕН.
п СТРОЯ:
градя (строя) <дом, къща> на (върху) пясък - вж. при ПЯСЪК.
строя (изграждам) мостове - вж. при МОСТ.
п СТРУВАМ:
<и> на мравката път правя (струвам, не минавам) -
вж. при МРАВКА..
скъпо ми струва нещо - вж. при СКЪПО.
898. СТРУНА
2157. свиря на тая <на тънката> струна. Книж. А Умело се
възползвам от най-чувствителната страна на някого, от най-уязвимата му
слабост, за да постигна някаква цел. ■ · Виж, неизчерпаемата - помия с
досиетата, където не всеки е мераклия да нагази, пак изгря на хори¬
зонта покрай измененията и допълненията на Закона за достъп до
архивите на ДС. И доцентът вещо засвири и на тая струна, и то
като солист, а не в обичайния дует е Николай Вълчев,., (168 часа, бр.6,
2001, с.10). И вярваха в съществуването на това имане, отколкото в
собствените си сили! ... Ето на тази струна трябваше да свири
Скарлатов. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.1, с.25). ж
899. СТРЪВ
2158. клъвна стръвта. А Повярвам в някаква хитро скроена измама
или се ■ оставям да бъда въвлечен в някаква несигурна, опасна работа. · И с
радост клъвнаха стръвта на математика, който имаше могъщото пре¬
димство, че бе ходил не в Босна, а в Германия. (24 часа, бр.175, 2002, с.13).
риболова.
п СТРЯСКАМ:
стряскам съня на някого - вж. при СЪН.
п СТРЯХА:
по-добре врабче в ръката. отколкото гълъб на стряхата -
вж. при ВРАБЧЕ.
519 Сульо и Пульо
а · СТУД / СТУДЕН:
бера студ - вж. при БЕРА.
{обливам, полея) <като> със студен душ някого - вж. при ДУШ.
пия <една> студена вода / пий <една> студена вода за нещо -
вж. · при ВОДА.
поливам {обливам) със студена вода някого / като полят {облят)
със студена вода - вж. при ВОДА.
студена война - вж. при ВОЙНА.
п СТЪЛПОТВОРЕНИЕ
вавилонско стълпотворение - вж. при ВАВИЛОН.
□ СТЪПВАМ:
кракът ми няма да стъпи някъде - вж. при КРАК.
влизам {стъпвам) в огъня - вж. при ОГЪН.
стъпвам < бос> в огъня за някого или за нещо - вж. при ОГЪН,
стъпвам на краката си - вж. при КРАК.
900. СТЪПКА
2159. вървя {тръгвам) по стъпките на някого. Книж. А След¬
вам нечий пример. · Вървеше по стъпките на своя велик учител и
успехите му ставаха все по-големи. (Р.р.). По техните . стъпки мо¬
же да тръгне и Пам, която ще си спести поне $1 милион за година
от подобна рокада. (Уикенд, бр.51, 2016, с.72).
а СТЯГАМ / СТЕГНА:
къде го стяга {стиска, убива) чепика - вж. при ЧЕПИК.
стяга {стегне) ме шапката - вж. при ШАПКА,
стягам си куфара {куфарите) - вж. при КУФАР.
п СУЕТА:
панаир на суетата - вж. при ПАНАИР.
901. СУЛЬО
2160. Сульо и Пульо. Пренебр. А Всякакви хора, всички (включи¬
телно и най-негодните). · Но дори да се отвори вратичката, няма да
пуснат сульо и пульо, а ще вземат онзи. който изглежда по така, по¬
здрав, по-наперен, по-годен да стои там, no-траен. (Росен Босев, Сб.
Хумор и сатира с.216). Аз помагам на сульо и пульо, нормално
е да помогна и на сина си, но не го правя.. (Галерия, бр.З /67/, 2011, с.П).
На следващия ден е мачът с Франция.. Куцо и сакато, голо и босо,
Сульо и Пульо хукват към „Васил Левски“. (Мин. год., бр.Ю, 2017, е.54)·
духам супата
520 -
п СУМА:
тлъста сума - вж. при ТЛЪСТ.
902. СУПА
2161. духам супата. Ирон. А Понасям неприятните последици. · А
супата я духат избирателите. (Труд, 16.01.2002, с.9). ■ Демек, той и
шефката му вярват,, че ще управляват, а онези, които смятат, че те
остават под чертата за влизане в парламента, да духат, супата.
(Жълт Труд, бр. 15, 2013, с.7).
2162. сърбам супата. Ирон., А Понасям неприятните последици. ·
Както много други неща, новата власт ще трябва да сърба супата
на Тройната коалиция, разказват източници на „Супер 19“ в Минис¬
терския съвет (Супер· 19 минути, 14-20.05.2010, с.З).
903. СУРДИНКА
2163. под сурдинка. Книж. А Едва чуто, тихо. · Под сурдинка се
мълви, че от тази афера управникът с присадена коса е прибрал руш¬
вет от над 150,000 евро. (Уикенд, бр.51, 2016, · с.40). Въпреки увещани¬
ята Генерал Деси, както под сурдинка наричат президентшата, не
искала и да чуе за друга канцелария. (Ретро, бр.6, 2017, с.5).
V От фр. sourdine. Сурдинка - уред за отслабване на звуковете при свирня с
цигулка или друг струнен инструмент.
904. СУХ
♦ буре с <със сух> барут <с ■ фитил> - вж. при БУРЕ.
2164. излизам {измъквам се) сух <от> {из) водата>. Неодобр.
X Отървавам се без последствия, без наказание от извършена нередност
или престъпление. · Бившият зам.-шеф на ДАНС обаче се измъкна сух
от скандала,. в който беше замесено името му. (Галерия, бр.6, 2017,
с.8). Започна разследване на извършената кражба, но виновният из¬
лезе сух,, не можаха да - намерят доказателства за неговото учас¬
тие. (Р.р.). .
се родее смислово с подобен библейски текст; свързан с осигурения
от Господ път на· евреите през морето, за да ги спаси от преследващите ги египтяни
(Изх. 15:19); 14:29 - „Израилевите синове минаха по сухо през сред морето: водите
(бяха) тям стена отдясно и (стена) отляво У
2165. оставам на сухо. Ж Не се сбъдват очакванията ми за нещо. ·
Защо отпуснахте заем на Сърбия, Гърция и Румъния, а България ос-
-521 -
между Сцила и Харибда
тана на сухо? (С.Бъчварова. Земя за прицел, кн.З, с.253). Очаквах и
аз да получа повишение, но останах на сухо, (Rp.).
♦ сухо дупе риба не яде - вж. при ДУЛЕ.
# суха пара - вж. при ПАРА.
905. СУЧА
2166. въртя. суча (усуквам). А 1. Полагам всякакви усилия, дока¬
то постигна нещо. · Въртях, суках:, тук паднах, там станах., обръщах
се ту на тая., ту на оная страна., докато се съмна най-после. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.536). А 2. По заобиколен начин и с недомлъвки каз¬
вам нещо. · Въртя го, сука го жената и накрая изплю камъчето - да
съм пишел тройка на сина ù. (Р.р.).
906. СЦЕНА
2167. излизам (появявам се) на сцената. Книж, А Започвам да
действам, давам публичност на участието си. · От последните избори
нова политическа сила излезе на сцената. (Р.р.).
V От театралните представления.
2168. правя сцени. Книж. ' Предизвиквам разправии,- раздори,
конфликти. · Тя постоянно му правеше сцени на ревност, което в край¬
на сметка разруши бракът им. (Р.р.).
V Полукалка от френски.
2169. слизам, от сцената. Книж. А Преставам да действам или да
имам голямо, съществено значение. · Дойде време и социализмът да
слезе от сцената. (Р.р.).
V От театралните представления.
907. СЦИЛА
2170. между Сцила и Харибда. Книж. А За ситуация, когато запла¬
хата идва от две страни; в крайно тежко положение, при което има опас¬
ност от две страни. · Нека си помисли читателят, каква предпазли¬
вост, какъв такт се налагаше на всякого от тия двама сътрудници,
особито пък на първия., в изложение на. пресни политически съби¬
тия., за да минуват между Сцила и Харибда безопасно за себе и за
списанието. (Ал.Т.-Балан, Книга за мене си, с.135).
V В „Одисея“ Омир пише, че това са две чyдовища, които са живели от двете
страни на пролива между Сицилия и Италианския полуостров и нападали корабите,
минаващи край тях. Ако моряците минели благополучно край едното, чакала ги среща
гризе ме съвестта
-22 -
с второто чудовище. Затова пред тях стояла трудната задача да избегнат и двете злини
при преминаването между Сцила и Харибда.[ЕС].
□ СЪБИРАМ:
събирам очите - на някого - вж. при ОКО.
събирам погледите на някои - вж. при ПОГЛЕД,
събирам си устата - вж. при УСТА.
а СЪБЛИЧАМ:
вземам (свалям, събличам) <и> ризата от гърба на някого -
вж. при РИЗА.
908. СЪВЕСТ
2171. гризе ме съвестта. Книж. А Изживявам чувство за вина. · А
мен ме гризе съвестта, че аз го запознах с него. (Стандарт, 48.06.2001.
с.22).
2172. с чиста съвест. Книж. А 1. Най-искрено. · С чиста съвест
си признавам. че , не съм искал да сторя зло на никого. (Р.р.). А 2. Без
да изпитвам угризения, без да се притеснявам или срамувам. · Малко са
политиците. които с чиста съвест, без каквото и да е притеснение,
могат да кажат, че служат безкористно на народа си. (Р.р.).
"V Първообразът е книжовен, познат е на библейските текстове, напр. 2 Тим. 1:3
„Благодаря Богу, Комуто още от. прародители служа с чиста съвест.“
909. СЪД
2173. с какъвто съд съдиш, с такъв ще бъдеш съден. Книж. А
Както постъпваш с другите, така ще постъпват и с тебе. · Голямата
трагедия на политиците ни през т, н.■ „преходен период“ беше, че
след всяко идване на власт обвиняваха предходниците си за грешки¬
те и неизпълнените обещания, забравяйки, че с какъвто съд съдиш,
с такъв ще бъдеш съден ··. (Р.р.).
имащ характер на пословица, претърпява семантична · кондензация,
която го сближава със същинските фразеологизми. Той е вариант на фразеологизма „с
каквато мяра мериш, с такава ще ти се отмери“, представен във Фразеологичния
речник със скъсения вариант „меря със същата мярка“. Изразът .идва от евангел¬
ските текстове със същото значение, напр. Мт. 7:2 „1. Не съдете.■ за да не бъдете
съдени; 2. Защото, с какъвто съд съдите, с такъв щО бъдете съдени; и с каквато
мярка мерите. с такава що ви се отмери“.
2174. Страшният съд. Книж. А Второто пришествие; неминуема¬
та гибел, разплата. · Ислямът е единствената религия, която проро¬
кува, чо един от главните признаци за приближаването на Страш¬
523 оставам без сълзи
ния съд е, когато изгревът идва не от - изток, а от запад. И Коранът
и Хадисите утвърждават, че рано или късно този феномен ще - се
прояви. (Уикенд, 6.06.2014, с.19). Така богатите развързвали затегна¬
тите си кесии, за да се възправят безгрешни пред Страшния съд.
(Мин. год., бр.2,2010, с.23).
V Изразът със значение ‘второто пришествие9 няма точен първообраз, но
смислово е мотивиран от . библейските текстове, в които се говори за това очакващо
човечеството Божие наказание. Ето една такава смислова мотивиррност-2 Пет. 3:7 и
сл. .. сегашните небеса и земята, съхранявани от .същото слово, пазят се за огъня в
деня на съда и гибелта на нечестивите човеци“. В превода от. 1859 г. намираме
точен първообраз на израза ,деньо на страшниать суць“.
п СЪДЯ:
с какъвто съд съдиш. с такъв ще бъдеш съден - вж. при СЪД.
п СЪЗДАВАМ:
правя (създавам) си кумири / не си прави (създавай) кумири -
вж. при КУМИР.
спечелвам (създавам) си име - вж. при ИМЕ.
910. СЪЛЗА
2175. гълтам сълзите си. А Старая се да не заплача, да не давам
израз на дълбоко душевно страдание. · Колкото и да си твърд, колкото
и да се опитваш да гълташ сълзите си, смъртта на едно невинно
дете те изважда от релси за дълго време. (Р.р.)· .
2176. до сълзи. А Много силно, много дълбоко, до просълзяване
изживявам нещо радостно, весело. · Отстрани Хизър до сълзи се смее¬
ха на картинката. (НЛО, 03-^0^9^.0^4^.2001, с.12).
2177. като <момина> сълза (чист). Книж. А Неопетнен, неопо-
рочен. · ■ Човекът е един от малкото напуснали МВР без скандал, той
е чист като момина сълза, обясниха те. (Стандарт, 21.04.2008).
2178. <лея> крокодилски сълзи. Книж. А Лицемерно съчувст¬
вие. · На Баневи крокодилските сълзи не трогнаха никого. (Мин. год.,
бр.32, 2016, с. 8). Богатите страни леят крокодилски сълзи за изне¬
могващите народи,, а същевременно изсмукват на безценица суро¬
вините и талантите им. (Р.р.).
V °т поверието, че крокодилът плаче, докато поглъща жертвата си.
2179. оставам без сълзи. А Плача толкова много от голямо стра¬
дание, че не съм в състояние да продължа. · Ние - и без това останахме
без сълзи. На нас политиците вече ни разказаха играта. Какво тук
значат някакви шведи.. Така че тази вечер ние ще разкажем играта
със сълзи в очите
- 524 —
на шведите, а и на нашите управници, като забравим 90 минути,
какви ги вършат. (Стандарт, бр.4103, 2004, с.1).
2180. със сълзи в очите. А Силно развълнуван, силно разчувстван,
разплакан. · И след половин час усмихнати и със сълзи на очите пет¬
те българки ни прегръщаха и целуваха пред сградата с техните ки¬
лии. (Труд, бр.139, 2004, с.35).
911. СЪН
2181. заспивам вечния си сън. · Книж. А Умирам. · „Той четеше
непрекъснато. Така и си отиде от тоя свят, беше заспал вечния си
сън с книга, 'която беше паднала на гърдите му“ - споделя ученият.
(Мин. год., бр.4, 2017, с.15).
♦ златни сънища сънувам - вж. при ЗЛАТЕН.
2182. мокър сън. а Сексуална мечта. · Сред ВИП персоните
беше и някогашният мокър сън на мъжете Памела Андерсън. (Уикенд,
бр.9, 2017, с.82). ’
2183. стряскам съня на някого. А Не давам покой на някого.
• Взривът, който месеци наред стряска съня на околните села, със
сигурност ще наблюдава военният министър Николай Свинаров.
(Труд, бр.250, 2002, с.2).
2184. сън не ме хваща. / сън не ме лови. А Не мога да заспя,
нямам покой, вечно неспокоен и напрегнат съм. · След случилото се по
цели нощи не затварям очи., мисля и премислям, сън не ме хваща.
(Р-р·)·
V Първообрази на двата израза могат да се открият в библейските текстове във
вид „не давам сън на очите си“ (напр. в Пс. 131:4; Пр. 6:4), или във вид „сън не ме
хваща“ - Пр. 4:16 “и сън не ги хваща, ако не доведат някого да падение.“
912. СЪНУВАМ
♦ гладна кокошка просо сънува - вж. при КОКОШКА.
♦ златни сънища сънувам - вж. при ЗЛАТЕН.
2185. не съм <и> сънувал. а 1. Не съм могъл дори да мечтая за
нещо, което виждам, получавам; далеко надхвърля и най-смелите ми очак¬
вания. · Кадърен човек, налага се професионално и заживява живот,
какъвто не. е сънувал. (Седм. труд, бр.47, 2002, с.1). л. 2. Най-неочаква-
но, без да съм планувал, без да съм се . надявал изобщо. · Нали казваше,
че 'не си и сънувал, че ще ходиш в Бенгази? (Труд, бр.139, 2004, с.35).
-525
имам циганско сърце
п СЪРБАМ:
сърбам супата - вж. при СУПА.
сърбам {ям) попарата - вж. при ПОПАРА.
о СЪРБИ МЕ:
сърби ме дясната ръка - вж. при РЪКА.
сърби ме езика - вж. · при ЕЗИК.
сърби ме лявата ръка - вж. при РЪКА.
сърбят ме петите - вж. при ПЕТА.
п СЪРДИТ:
сърдит Петко - вж. при ПЕТКО.
913. СЪРЦЕ
2186. вземам {грабвам, спечелвам) сърцето на някого, л. Спе¬
челвам любовта на някого. · Учителката беше взела сърцата на мал¬
ките палавници и те я обожаваха. (Р.р.).
4» дама на сърцето - вж. при ДАМА.
2187. играе ми сърцето. А Силно се вълнувам. · Само като си
помисля за нея сърцето ми започва да играе. (Р.р.).
♦ златно сърце {душа) .— вж. при ЗЛАТЕН.
2188. изстина / изстива ми сърцето. А 1. Преставам да обичам,
ставам безразличен към някого или нещо. · Като дете бошо много ■ лю¬
бознателен, обичаше да ' со рови из книгите, по-късно сърцето му
изстина към книгите, започна да го вълнува техниката. (Р.р.). А
2. Силно се изплашвам. · Когато учителят задвижи погледа си'по днев¬
ника и стигна към средата на списъка, сърцето ми изстина. Отдъх¬
нах си едва след като избраниците му излязоха пред дъската.. (Р.р.).
2189. имам заешко сърце. А Много съм страхлив. · Нощем но
смее да излезе навън, има заешко сърце, от всичко се стряска. (Р.р.).
2190. имам сърце, ж Мога да страдам,. да изживявам чувства; спо¬
собен съм да изпитвам жалост, скръб, да съчувствам или да помогна на
някого. · И той имаше сърце, не можеше да остане равнодушен пред
страданията на пострадалите, (Р.р.).
V Изразът има същото образно значение и в ^^ейските текстове. напр. Иов
12:3 „Иу мене има сърце, както у вас; не съм по-долен от вас“.
2191. имам циганско . - сърце. X Лесно ми се приисква. · Имаше
циганско сърце и не си мъчеше душичката, каквото му се приисква¬
ше, купуваше си или си го изпросваше. (Р.р.).
каменно сърце
-526-
2192. каменно сърце. Книж. А Жесток, лишен от чувство на съст¬
радание и милостивост човек. · Тираните имат каменни сърца, не чу¬
ват и не се интересуват от страданията на народите си. (Р.р.).
V Първообразът на фразеологизма се открива в библейските текстове (Иез.
11:19 „И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им
каменното сърце и ще им дам сърце от плът“).
♦ камък ми лежи (тежи) на сърцето - вж. при КАМЪК.
♦ камък ми падна от сърцето - вж. при КАМЪК.
2193. къса ми се сърцето. А Силно страдам, изпитвам голяма скръб,
измъчвам се. · Сърцето ми се късаше, като гледах как се мъчи бед¬
ната старица. (Р.р.).
V Изразът има първообраз в библейските тскстове, напр. Иер. 23:9 „(Зърцето
ми се къса в мене, всичките ми кости се тресат“.
2194. ледено сърце. Книж. ' Безчувствен, крайно сдържан чо¬
век. · На всеослушание Любомир заяви, че Марина има „ледено сър¬
це“, с което показа, че е разочарован от нейното пренебрежение.
(България днес, 27.06.2013, с.8).
2195. лъвско сърце. Книж. А Смел, храбър човек; храброст, сме¬
лост. · Защото на всеки Робин Худ му е нужно едно лъвско сърце,
което да дава сила на стрелите му. (Труд, бр.38, 2002, с.12).
V Изра.зът има първообраз в библейските текстове, напр. 2 Цар. 17Л0 „тшвш
и най-храбрият, чието сърце е като лъвско сърце, ще падне духом“.
♦ мехлем {балсам) ми капе {пада) на душата {сърцето) -
. вж. при МЕХЛЕМ.
2196. на драго сърце. А С готовност, с удоволствие. · Поп Анас¬
тас прие на - драго сърце всичките условия за организирането на тайно
общество. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.244). Марта на драго сърце приз¬
на, че би искала да остарее с него. (Уикенд, бр.9, 2017, с.21).
2197. на сьрц«/ш>> ми е. А Силно желая нещо, имам силно влечение
към някого или нещо. · Ожени се за Мария, но на сърцето му е друга. (Р.р.).
V Изразът има широка употреба в библейските текстове със същата осмисле-
ност (напр. 3 Цар. 8:18 „Ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми, хубаво. че
това ти е на сърце“). От тях е преминал и в разговорната реч, и в книжовния ни език
2198. не ми дава сърце. А Съвестно ми е, не мога да си позволя да
извърша нещо от жал, от съчувствие. · Но докторът си затвори очите,
защото сърце не му дава да остави пострадалия без помощ. (Мин. год.,
бр.2, 2017, с.З). На Кадиев сърце не му даде да ù се развика, вместо. това
реши да я наввигира, та да избегне сакатлък. (Уикенд, бр.4, 2017, с.З).
227
с примряло сърце
2199. оживя ми на сърцето (душата). А Непрекъснато мисля и
силно желая, копнея за нещо или за някого. · Оживя ù на сърцето тази
вила, като каза искам къща на село, та искам. Докато не постигна
целта си не миряса. (Р.р.).
* 2200. отварям си сърцето. А Ставам чувствителен към преживя¬
ванията и страданията на другите, проявявам състрадание и съчувствие.
• Преди много ■ рядко намирах хора, готови да даряват., но постепен¬
но започнаха да им■ се отварят сърцата. И ето тази година беше
много щедра. (Р.р».).
2201. от <все> сърце <и душа>. Л С най-добри чувства, съвсем
искрено. · Наустницата,■ Псалтира и Чудесата на ■ сβ. Богородица аз
презирах вече■ от всичкото си сърце и душа. (Зах. Стоянов, Съч., т.1,
с.87). В основата на този бизнес стоял лично Динко Вълев, който
искрено и от все сърце се възхищавал на брата на майка си. (Уикенд,
Ср.50, 2017, с.22). ·От сърце и душа произнасяха те думите: „Ще бъ¬
да верен на отечеството си и нищо няма ■ да открия на християнски¬
те душмани“. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.238).
шеологизмът е често използван в библейските текстове със значение ‘мно¬
го искрено, смного чувство, всеотдайно' както в пълния, така и в съкратения му вид.
♦ от глъбините на сърцето си - вж. при ГЛЪБИНА.
2202. слагам (турям) си на сърцето (на сърце) нещо. · 1. Подда¬
вам се на някаква грижа, мисъл, безпокойство; почвам да се измъчвам, да се
безпокоя от нещо. · Буров не си слагаше нищо на сърцето. През есента
на 1918 година той се раздели с последните си илюзии в живота. (М.То¬
палов, Буров, с.149). Тури на сърцето си грижата за нещастната стари¬
ца и не минаваше ден без да я навести. (Р.р.). А 2. Силно възжелавам
нещо. · Беше от онези решителни хора, които, като си сложат на сър¬
цето някаква идея, не се отказват, докато не я изпълнят.. (Р.р.).
· у Cеcъыцтеeтнaитиия изааъът eтасбиннoетатоoетнащe вИсЛиeерκтиeиретτ--
ве (напр. Дан. 1:8 , Даниил тури на сърце си да се не осквернява с ястията от
царската трапеза и от виното, що пиеше царят“).
2203. с леко сърце. А Безгрижно, лекомислено; без много вживя-
ване и задълбочаване. · С леко сърце приемаше промените в живота,
не мислеше за утрешния ден. (Р.р.).
2204. с примряло сърце. А С голямо вълнение, с безпокойство. ·
С примряло сърце жената чакаше каква диагноза ще постави док¬
торът. (Р.р.).
V В би&лейските текстове се използва израз „примира ми сърцето“ със значе¬
ние ‘изживявам силно вълнение от неочаквана случка или от очакван с нетърпе¬
ние развой на изход от нещо'.
стоплям сърцето на някого
-528-
2205. стоплям (сгрявам) сърцето на някого. А Доставям радост
на някого, предизвиквам у него приятно преживяване, създавам му хубаво
настроение. · Без значение дали с пуловерчето, или без него, Петров
може за отрицателно време да стопли сърцата на запалянковците.
(168 часа, 13-19.09.2002, с.2).
* сърце и душа давам - вж. при ДУША.
2206. сърце мъжко . не трае. А Не мога да се въздържа да не
докажа, че и аз мога да извърша нещо рисковано. · Бях с температура
на Нова година, всички наоколо бяха болни и самият аз не бях убе¬
ден., че трябва да го направя,. Колегите също ме разубеждаваха, но
сърце мъжко не трае. (Мин. год., бр.7, ■ 2017, с.7).
V Изразът тръгва от Ботева творба.
2207. със свито сърце. а С безпокойство, с тревога, със страх, че
ще се случи нещо лошо. · Тогава., застанал насред училищния двор., аз
се огледах внимателно и със свито сърце оцених,, че обстановката е
необичайна. (Л.Левчев, Убий Българина, с.141). А С притеснение ■ и без¬
покойство. · · Със свито сърце очаквахме резултата от конкурса. (Стан¬
дарт, бр.3263, 2002, с.6).
2208. със сърце. А Всеотдайно. . · Той е единственият в държа¬
вата, който работи със сърце и иска да помага на хората. (Стандарт,
бр.3263,2002, с.6).
2209. с чисто сърце. А Открито, без да изпитвам угризение. · Те е
чисто сърце напомпаха сметките. защото били функция от данъч¬
ната оценка на имота. (24 часа, 26.01.2002, с.13).
V В библейските текстове първообразът на фразеологизма е осмислен със зна¬
чение ‘с най-добри помисли и намерения; честно, искрено'.
2210. с широко сърце. А Спокоен, търпелив, безгрижен човек. · Тя
е човек с широко сърце и още от първия миг успява да те предразпо¬
ложи и да застане до теб, като използва твоя език на общуване.
(Галерия, бр.6, 2017, с.23). Човек с широко сърце, той беше готов да
изслуша всеки и ако е нужно да му помогне. (Р.р.).
2211. тегли ме сърцето към нещо. А Изпитвам силно желание за
нещо, влечение към нещо. · Аз се не маях много на това място. защо-
то бързах за Копривщица; там ми теглеше мене сърцето, имах си и
аз нещо. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.602).
V Изразът е познат от Би&лията, където има същото значение (напр. Екл. 11:9
„Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на
твоята младост; - и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят“).
- 529 -
държа в сянка някого
2212. ще ми се пръсне сърцето. х Изпитвам голямо .вълнение от
някакво силно изживяване - радост, срам, нетърпение. · Когато дойде
Дядо Коледа, децата силно се вълнуват, сърцата им ще се пръснат,
докато разберат какъв подарък им е донесъл. (Р.р.).
2213. що ми е на сърце<т<0>. А 1. Каквото искам, каквото желая.
• Що ми е на сърцето, това и търся. (Р.р.). А 2. Каквото ме вълнува и
искам да споделя. · Що ми е на сърцето, това и казвам. (Р.р.).
V Сьщите значения изразът има и в библейските си първоизточници (напр. 2
Цар. 7:3 „иди и върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе“).
а .СЪСЪД:
в стари съсъди наливам жива вода - вж. при ВОДЖ.
п СЪШИТО:
шито (съшито) с бели конци - вж. при КОНЕЦ.
п СЪЩЕСТВО:
като въздуха и слънцето за <всяко живо същество> -
вж. при ВЪЗДУХ.
п СЪЩИ:
говорим на един и същи език - вж. при ГОВОРЯ.
пея си своята / пея си една и съща песен / пея си старата
песен - вж. при ПЕСЕН.
плащам (отвръщам, заплащам) със същата монета -
вж. при ■ МОНЕТА.
със същия .почерк - вж. при ПОЧЕРК.
о СЯДАМ:
сядам на една маса - вж. при МАСА.
п ■ СЯКАШ:
(сякаш, като че ли) говоря на · китайски - вж. при КИТАЙСКИ.
914. СЯНКА
2214. в сянката на някого съм. А Продължително време работя за
другиго, без да излизам на преден план. ■ · Изборът падна - върху хард-
лайнера премиер, който бе в сянката на покойния президент. (Труд,
28.12.2016, с.40). '
2215. държа в сянка някого, х Пренебрегвам някого и не позволя¬
вам да бъде оценен по заслуги. · Талантливият плаши бездарниците,
затова, имат ли възможност, държат го в сянка. (Р.р.).
излизам от сянката на някого — 530 —
2216. излизам от сянката на някого. Книж. ■ Започвам да се
изявявам със собствено виждане, поведение и роля, след като продължи¬
телно време съм работил за , другиго. · Той бързо овладя лостовете на
властта, излезе от сянката на президента и пое собствен път. (Труд,
06.12.2001, с.11). БЗНС-Народен съюз се маргинализира и сега е мо¬
ментът да излезе от сянката на СДС и да търси собствения си
електорат. (Труд, бр.27, 2002, ■ с.12).
2217. няма <и> сянка от нещо. Книж. А Няма дори ■ и най-малко
наличие на нещо. · Нали го наблюдавам толкова време, няма и ■ сянка
от промяна в него. такъв си е, какъвто беше и преди. (Р.р.). Няма и
сянка от съмнение. че ще удържи на думата си. (Р.р.).
2218. оставам в сянка. Книж. А 1. Пречи ми се да се изявя; оста¬
вам незабелязан със способностите и изявите си; недооценяван съм. ·
Жалко е, че такъв способен човек е оставал в сянка години наред.
(Р.р.). А 2. За нещо, което остава скрито, неизвестно на хората. · Някои
неприятни факти от биографията му останаха в сянка. (Р.р.).
2219. плаша се <и> от сянката си. Книж. А Много наплашен,
предпазлив и плах съм. · Не можеш да разчиташ на човек., който се
плаши и от сянката си. ■ (Р.р.).
2220. хвърлям сянка върху някого или нещо. Книж. А Злепоста¬
вям, ощетявам, излагам някого или нещо. · Това означава априори да се
хвърли сянка, върху работата на президента.. (Ретро, бр. 49, 2016, с.9).
V Калка· от френски.
Т
915. ТАБАН
. ·
2221. набивам табаните на някого. А Възпитавам, подготвям ня¬
кого. · Той беше и много зает, майка ми главно ми набиваше табани¬
те. (24 часа, 26.01.2002, с.12).
916. ТАВАН
♦ броя мухите по тавана - вж. при МУХА.
2222. гледам в тавана. А Не внимавам, фантазирам си, измислям
си. · Главната счетоводителка Бисерка Мицева и Вилма Дичева са
531 кадядаманян на кого...
водили сметките, най-общо казано, гледайки в тавана. (Труд,
06.12.2001, с. 14). '
2223. стигам си тавана. Публ. ж Достигам върха на възможности¬
те си. · Едва в големите световни отбори Стоичков можа да стигне
тавана си. (Р.р.).
2224. слагам - таван на нещо. А Поставям пределна норма на нещо. ·
Слагат таван на таксиджийските тарифи. (Телеграф, 01.04.2040, с. 17).
2225. удрям тавана. А Достигам върха на възможното, най-крайна-
та степен. · Наистина наглост на N-ma степен - да се провалиш по
всички показатели, да удариш тавана по корупция и некадърност и
пак да драпаш за власт... (Уикенд, бр.51, 2016, с.32). Българските банки
стиснаха зъби. а с тях и потребителите, които недоволно гледаха
как лихвените проценти плавно, но уверено удрят тавана. (Телеграф,
27. 05.2009, с. 12).
917. ТАГАДЪК
2226. - на тагадък. Жарг. · . Много набързо, мимоходом, в движе¬
ние. · На тагадък минахме материала и се явихме на изпит. (Р.р.).
Стана ясно, че ЦИК трябва да прави на тагадък обществена поръч¬
ка за ■12.400 машини за гласуване. (Ретро, бр.6, 2017, с.13).
п ТАЕН/ТАЙНО:
тайна</и«> вечеря - вж. .при ВЕЧЕРЯ,·
всичко тайно, става явно - вж. при ВСИЧКО.
п ТАКЪВ:
каквото повикало, такова се обадило - вж. при КАКВОТО.
какъвто дошъл, такъв си отишъл - вж. при КАКЪВТО.
с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери -
вж. при МЯРКА.
с какъвто съд съдиш, с такъв ще бъдеш съден - вж. при СЪД.
такова животно няма - вж. при ЖИВОТНО.
918. ТАМЯН
♦ бягам като дявол от - тамян - вж. · при · ДЯВОЛ.
2227. кадя тамян на някого или нещо. А Лаская, неискрено хваля
някого или нещо. · Тие поддържали полицейски газети: Отечество,
Стара планина (по-късно) и пр.. редактирани от продадени личности.
П. Кесимов и някой си С. Бежанов:, които кадели тамян на гнилото
<изхвръквам> като тапа
- 532 —
и отживялото. а хулели и правели доноси на младите деятели. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.83). Доволно сме кадили тамян пред ония идоли,
за които никакъв спор е немислим, че те могат да бъдат един ден
наши. (Зах. Стоянов, Съч. т.П, с.15).
а ТАНТАЛОВИ:
танталови мъки - вж. при МЪКА.
п ТАНТО:
<танто> за кукуригу - вж. при КУКУРИГУ.
о ТАНЦУВАМ:
танцувам само едно лято - вж. при ЛЯТО.
919. ТАПА
2228. <изхвръквам> като тапа. А Стремително, с голяма бързина
излизам или бивам изгонен от някъде. · Бесен, обвинителят изхвърча ка¬
то тапа от кабинета на правосъдния министър. (168 часа, бр.5О, 2002,
с.23). Всички знаят какво се случи след това. Софиянски, Бакърджиев и
последователите им изхвърчаха като' тапи. (Сега, бр.29, 2002, с.9).
♦ правя се (на тапа) на дръж ми шапката - вж. при ШАПКА.
920. ТАЯ
2229. все ми е тая. А Никак не ме интересува, не ме засяга. · За
последен път ти казвам, . Иванова. Ако са бели и кръгли - това са
таблетки; щом са черни и ръбести - значи са гайки. На теб ти е все
тая, но болните взеха да се оплакват ... (Труд, бр.119, 2004, с.20). Все
ми е тая, че някой казвал едно или друго нещо за мене. Аз най-добре
зная какъв съм и какъв не съм. (Р.р.).
♦ свиря на тая <на, тънката> струна - вж. при СТРУНА.
921. ТЕАТЪР / ТЕАТРО
2230. разигравам театър (театро). Ирон. А Държа се неискрено,
фалшиво; преструвам се; опитвам се да заблудя някого, като разигравам
някаква постановка. · На 17 юли 1994 г. тя разиграва театро, достой¬
но за Бродуей: праща жалба в ДИК-Бургас ... (168 часа, бр.40, 2000,
с.32). Когато се връща в къщи след неколкодневни отсъствия, той ра¬
зиграва някакъв театър на жена си и избягва скандала. (Р.р.).
2231. театър на абсурда. Ирон. А Нелепа, абсурдна, непонятна
ситуация. · Цялата ситуация в страната след президентските избо¬
ри изглежда като театър на абсурда. (Р.р.).
— 533 -
тежко ми и горко
V °т фр. Theatre de l’absuMe. Така се наричала книга на Мартин Г-юлин. Назва¬
нието й се основавало на друго название ,драма на абсурда“, така били наричани
пиесите на драматурзите-авангардиети Е. Ионеско, С. Бекет и др.[ЕС].
922. ТЕГЕЛ .
2232. тегля (пускам) тегел. Жарг. х Правя разходка по улицата;
разхождам се безцелно. · По-важно е, че писателският „Бо Монд“ от
Хемингуей до незнайния напорист талант от незнайна за света малка
литература. държи да тегли „тегела“ поне веднъж по Шан-з-Ели-
зе, та да се знае, че е бил в сърцето на световната култура. (Труд,
бр.87, 2000). Как да бъдеш доволен от живота., като виждаш,, че мла¬
дите хора в града по цял ден теглят тегели по улиците и чоплят
семки, защото са безработни. (Р.р.).
923. ТЕГЛЯ
♦ бия (тегля) шута на някого - вж. при ШУТ.
♦ от главата си (патя, страдам, тегля) - вж. при ГЛАВА.
♦ тегли ме сърцето към нещо - вж. при СЪРЦЕ.
♦ тегля . гайлето на някого - вж. при ГАЙЛЕ.
♦ тегля една благословия на някого -
вж. при БЛАГОСЛОВИЯ.
Ф тегля калема - вж. при КАЛЕМ.
♦ тегля (изтеглям) късата сламка - вж. ■ при СЛЖМКЖ.
2233. тегля ножа на някого. А Заколя, убия, отнема живот. · Гру¬
пата видяла голям зор, докато повалили квичащия Гуджо, преди да
му теглят ножа.. (Уикенд, бр.51, 2016, с.83).
♦ тегля (пускам) тегел - вж. при ТЕГЕЛ.
♦ тегля чертата - вж. при ЧЕРТА.
♦ тегля ярема - вж. при ЯРЕМ.
п ТЕЖА:
камък ми лежи (тежи) на сърцето - вж. при КАМЪК.
924. ТЕЖКО
2234. тежко ми и горко. · Възклицание за израз на окайване -
нищо добро не ме очаква. · Ако в живота ни, който рисувате, не изоб¬
разим човешките състояния и отношения - тежко ни и горко. (Ил.
Бешков, Словото на Бешков, ^122). По екраните са наскочили едни край¬
но некомпетентни., но затова пък лукави политически дяволи,, които
влязат ли в Парламента, тежко ни и горко! (Уикенд, бр.9, 2017, с.32).
слагам на тезгяха
-534
п ТЕЖЪК:
тежка артилерия! - вж. при АРТИЛЕРИЯ.
тежка артилерия2 - вж. при АРТИЛЕРИЯ.
тежка дума - вж. при ДУМА,
тежък кръст - вж. при КРЪСТ2.
925. ТЕЗГЯХ
2235. слагам на тезгяха, А Предлагам за продажба. · Германия
сваля от въоръжение своите МИГ-29 през 2003 г. и ги слага на тез¬
гяха за продан. (Труд, 17.02.2002, с.26). Слагам 80 процента от „Бул¬
гартабак“ на■ тезгяха. (168 часа, бр.5, 2002, с. 15). Кораб с името „Пе¬
тимата от РМС“ ще бъде сложен на тезгяха в близките месеци.
(Труд, бр.95,2004, с.2).
п ТЕКА:
всичко тече, всичко се променя - вж. при ВСИЧКИ / ВСИЧКО,
реки от мед (текат) - вж. при МЕД.
тека (потека, мина) <като> по мед и масло - вж. при МЕД.
926. ТЕКСТ
2236. в прав текст. Публ. А- Директно, · открито. · В прав текст
това означава, че той ще прочете имената на тези, които не са под¬
държали неговата кандидатура - ■ Румен Овчаров и Георги Божи¬
нов.. (168 часа, бр.5О, 2001, с.10). След това в прав текст обвинил Мав¬
ров и Панайотов, че са нагласили правилниците за работа в ' МС та¬
ка, че за всичко той да носи отговорност с подписа си. (168 часа,
бр. 17, 2004, с.11).
п ТЕЛЕ/ТЕЛЕЦ:
златния телец - вж. при ЗЛАТЕН,
търся под вола теле - вж. при ВОЛ.
927. ТЕЛЕГРАМА
2237. не съм бил телеграма на някого. Жарг. А Не съм канил
някого, не съм го викал. · Какво ме интересува Симеон., да не съм му
бил телеграма да се връща в България и да обещава небивалици на
народа. пък сега да бели очи и да говори несвързано, когато хората
недоволстват. (Р.Р-).
535 удрям теслата на някого
928. ТЕЛЕФОН
2238. горещ телефон. Книж. ■ Телефонен номер за непрекъсната
директна връзка. · Не горещите '■ телефони правят живота ни напе¬
чен, а тъкмо обратно. Те толкова много се нароиха., защото живо¬
тът ни стана много напечен. (Рр.).
929. ТЕПСИЯ
2239. на тепсия (поднасям, получавам). А Давам или получавам
нещо наготово. · Чудно е още и как човекът, който получи на,тепсия
от Костов „Каолин“ и „Дамяница“, ще участва в антикорупционен
блок.. (Телеграф, 28.01.2017, с.5). Така или иначе, глупакът син щеше да
поднесе на тепсия тези богатства на играчите. (С.Бъчварова, Земя
за прицел, кн.4, с.44).
п ТЕРК:
по <един> калъп (терк) - вж. при КАЛЪП.
930. ТЕРЛИЦИ
2240. измъквам се по терлици. А Тайно, незабелязано избягвам,
офейквам. · Но едно измъкване от сделката по терлици ще предиз¬
вика гнева им. (24 часа, бр.40, 2000).
931. ТЕРА
2241. тера инкогнита. Книж. А Нещо неизвестно, непознато.
• Защо такова противоречие в човешката природа? Дявол да го знае:
за мен подобни въпроси са terra incognita, както си виразяват учени¬
те глави. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.247). Почтеността за много от
депутатите така и■ си остана тера инкогнита. (Р.р.).
V От фр. Terra incogn^ буквално Неизвестна земя“. Първоизточник на изра¬
за са надписите върху старинните географски карти и глобуси по ■ белите места в тях,
означаващи неизследвана, неоткрита земя.[ЕС].
о ТЕСЕН:
в тесен кръг - вж. при КРЪГ.
932. ТЕСЛА
2242. удрям теслата на някого. Грубо. А Убивам. -· Дойде черна¬
та с косата и удари ти теслата.. (24 часа, бр. 68, 2000).
от друго тесто <съм замесен> - 536 -
933. ТЕСТО
2243. от друго тесто <съм замесен>. А С различен от някого про¬
изход, възпитание, разбирания, душевни нагласи. · Новите депутати от
ГЕРБ засега показват, че са от друго тесто. (Стандарт, бр.5955, 2009,
с.12). От друго тесто е поетът, чувствителен, извисен, вглъбен в■
големите въпроси на - битието. (Р.р.).
2244. от едно тесто съм с някого. ■ Еднакъв съм, приличам си с
някого по характер, разбирания, възпитание, или от еднакъв произход. ·
Другиго биха изяли с парцалите. Пелинко знае, че каквото и да нап¬
рави, никой няма да го укори. Всички го чувстват като свой, от едно
тесто. (К.Христов, Ад в Рая, с.90).
934. ТЕТ-Ж-ТЕТ
2245. тсе-и-еет с някого. Книж. А Пряко, лице в лице. · Боят се,
че събеседването тет-а-тет с обществото ще изкара наяве негод¬
ността им да убеждават. (Труд, бр.26, 2004, с.11).
V от фр. tête à tête.
935. ТЕЧЕНИЕ
2246. вървя по течението. Книж. А Не се отклонявам от об¬
щоприетите норми и схващания; оставям се на хода на събитията. · Липс¬
ваше му инициативност, амбиция, вървеше по течението и това му
даваше усещане за сигурност. (Р.р.).
2247. оставям се на течението. Книж. А Примирено приемам
хода на събитията, без да имам желание ■ и воля за активна ■ намеса или
промяна. · Оставили сте се на течението? (Уикенд, бр.51, 2016, с.29).
Напоследък съм се оставил на течението, безразлично ми е какво
ще стане с мене по-нататък. (Р.р.).
V В библейските текстове е използван образен израз, който може да бъде възп¬
риет като смислов първообраз на днешния фразеологизъм „завличаме водното те¬
чение“ (Пс. 68:16).
2248. срещу течението. Книж. - а В разрез с общоприетото мне¬
ние, разбиране, политика. · Срещу течението човек трудно устоява;
но именно тогава се доказва като личност със своя ценностна сис¬
тема. ,(Р.р.).
о ТИ:
и ти ли. Бруте. <сине мой> - вж. при БРУТ.
537
не на мене тия <номера>
п. ТИКАМ- СИ:
пъхам {вра, навирам, тикам, бутам) си гагата в нещо -
вж. при ГАГА.
п. ТИКВА:
не ми увира главата {пренебр. кратуната, тиквата) -
вж. при ГЛАВА.
а ТИЛ:
когато си видя ушите {врата, тила, гърба) без огледало -
вж. при УХО.
П ТИЛИЛЕЙСКИ:
в гори тилилейски - вж. . при ГОРА.
936. ТИНТИРИ
2249. тинтири-минтири. Ирон. А Пълни глупости, празни приказ¬
ки. · Че и разни телевизионери се правят на опозиционно ■ сърдити
от сутринта.. Човек може да се поболее от разни тинтири-минти-
ри от рода - „Ако ставаше въпрос за еди-какво си. вий тъй ли щяхте
пак да казвате." (Уикенд, Ср.51, 2016, с.32).
п ТИХ:
тиха вода - вж. при ВОДА.
тиха дипломация - вж. при ДИПЛОМАЦИЯ.
тих ужас - вж. при УЖАС.
937. ТИЯ/ТЕЗИ
* на кого продаваш тия краставици - вж. при КРАСТАВИЦА.
2250. не ми минават <на мене> тия <номера>. А Не съм наивен,
неопитен, не могат да ме излъжат, да ме подведат. · Щял да ' ми осигури
работа в чужбина, но трябвало да му дам 5 000 долара. Не ми мина¬
ват тия номера! (Р.р.).
2251. не на мене {нас) тия <номера>. Пренебр. А Не се опитвай
да ме заблуждаваш, мене не можеш да ме лъжеш, не ти вярвам. · Като
истински патриоти и граждани на Република България искаме да
кажем на капиталистическия натрапник: Не на нас тия, господин
посланик/ Ако искаме да си ловим бандитите, ще си ги ловим. Ако не
искаме ... (168 часа, 19—24·12.2003, с.2).
♦ тези {лайна) сме ги яли - вж. при ЯМ.
тлъста сума
-5 38 -
938. ТЛЪСТ
2252. тлъста сума. А Голяма парична сума. · Ясно е, че защита¬
та на доктора е резултатна най-вече за тлъстите суми на начал¬
ниците. (168 часа, бр.7, 2002, с.б).
п ТО:
каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то вече е било -
вж. при КАКВОТО.
п ТОВА:
догодина по това време - вж. при ВРЕМЕ.
п ТОДОРКА: .
ще играе Тодорка Боева - вж. при БОЕВА.
п ТОЗИ/ТОЯ:
да ме отмине тази чаша - вж. при ЧАША.
за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората) -
вж. при ДУХАМ.
не от мира сего / не от тоя свят - вж. при МИР2.
отивам на вятъра (на халос, за този дето духа) - вж. при ВЯТЪР,
тоя филм съм го гледал - вж. при ФИЛМ.
п ТОЙ
дето двама и той трети - вж. при ДВАМА.
за вълка говорим, <а> той в кошарата - вж. при ВЪЛК.
който плаща, той поръчва музиката - вж. при МУЗИКА.
939. ТОЛЕРАНТНОСТ
2253. нулева толерантност. Публ. л Няма никаква търпимост и раз¬
бирателство. · Полк. Илиан Йорданов обяви нулева толерантност за
всеки, който нагруби и посегне на полицай. ' (Стандарт, 06.12.2001, с.б).
940. ТОМА
2254. неверник (неверен, 'невярващ) Тома. / Тома Неверни.
Книж. А Вечно съмняващ се човек, който мъчно може да бъде убеден в
нещо, без сам да провери истинността му. · Уникалният спомен беше
свързан с колежката ми Дора, която беше истински Тома Неверни
по отношение на гаданията и пророчествата. (Мин. год., бр.32, 2016,
С.11). Неверниците томовци обаче, които не обичаха да се залъгват
с бабини деветини, говореха противното, а именно, че не помашки-
— 539 —
на триа на устата
те села горят, а българските: злочестият Батак, Перущица, Бойко-
во, Сотир, Дядово и пр. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.427).
V От евангелския разказ за ученика на Иисус - апостол Тома, който не повяр¬
вал на вестта, че Иисус е възкръснал. Когато другите Иисусови ученици му казват, че
са видели Господа, той им отвръща: (Ио. 20:25) „ ако не видя на ръцете Му белега от
гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в
ребрата Му, няма да повярвам“ След осем дена, когато всички ученици са били
вкъщи и Тома с тях, Иисус отново идва при заключена врата и като застава пред
учениците си казва на Тома „27. дай си пръста тук, и виж ръцете ми; дай си ръката
и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“.
941. Т ОМАВКШКА
2255. заравям томахавкити. Книж. · А Слагам край на враждебни¬
те действия, на противопоставянето, на войната с някого. · Като зрели
политици обаче съзнават, че томахавките трябва да бъдат зарове¬
ни. (Труд, бр.71, 2002, с.10).
V От приключенските романи за индианците.
2256. изравям томахавката. Книж. А Започвам враждебни дейст¬
вия, противопоставяне, войната с някого. · ■ Те избраха да изровят тома¬
хавките, вместо да изпушат лулата на мира.. (24 часа, 08.12.2003, с.11).
2257. размахвам томихивкита. Книж. А Заплашвам с разправа
някого. · Размахваните томахавки над главите на депутатите ще
ги обезкръвят като законотворца ... (Труд, бр. 12, 2004, с.11).
942. ТОН
2258. давим тон за нещо. Книж. А Насочвам развоя на нещо, да¬
вам пример за подражание. · Пръв се изказа Иванов и даде тон на
последвалите изказвания. (Р.р.). .
2259. (нарушавам, прекрачвам) добрия тон. Кнйж. а Добро въз¬
питание, културно отношение. · Защо прекрачи добрия тон, наричайки
съветниците „мързеливци“? Дори някои да са такива, всички ли са
под общ знаменател. (Труд, бр.117, 2004, с.10).
943. ТОП
2260. на топи на устата. А Изложен на риск, носещ отговорността
за нещо неприятно или опасно. · - Конфликтът тепърва ще се изост¬
ря... - А ние сме на топа на устата... (С.Бъчварова, Земя за прицел,
кн.2, с.40). ■ Който и от отдела да направи пропуск, - на топа на уста¬
та съм аз, защото аз отговарям - в крайна сметка. (Р.р.).
хвърлям топа
-4Ю-
2261. хвърлям топа. - Грубо. - А Умирам. · Простуди се, хвана
пневмония и за няколко дена хвърли топа. (Р.р.).
V Образно - последното издихание като топовен изстрел.
944. ТОПКА
2262. връщам топката <в полето> на някого. Публ. · Връщам
прехвърлената ми отговорност към този, който се е опитал да се освободи
от нея. · Разбира се, можеше-. да се очаква и недоволството на жъл¬
тите депутати от министрите. Но първите просто прехвърлят топ¬
ката в полето на вторите. Ще има и връщане на топката. (Труд,
бр.27, 2002, с.9).
футболната игра.
2263. прехвърлям топката <в полето> на някого. Публ. X - Ос¬
вобождавам се от отговорност при решаване на някакъв проблем, като я
прехвърлям върху друг. · Правителството явно не смее да вземе са¬
мостоятелно решение за БТК и прехвърли топката към парламен¬
та. (Труд, бр.73, 2000). Дали пък депутатите не случайно ви прехвър¬
лиха топката, оставяйки ВСС сам за себе си да тълкува какво е
публично заседание и съответно да понесете и негативите от то¬
ва? (Труд, Ср.114, 2004, с.39).
футболната игра.
2264. скривам топката на някого. Публ. А Показвам пълното си
превъзходство над някого, като го правя безпомощен. · Щнотела У но“
скри топката на Кайзера. (Труд, 22.12.2001, с.43).
2265. топката е в полето на някого. Публ. Л Инициативата е на
някого. · Така ■ генералът намекна. че топката е в · полето на Сейна¬
ров. (Труд, бр.74, 2002, с.14).
V От футболната игра.
2266. успокоявам топката. Публ. А Започвам да действам по-
спокойно, без бързане, като намалявам напрежението. · За да успокоят
топката., Сергей Станишев и Румен Петков решили да предприе¬
мат мерки. Спешната им визита в Москва е жест ■ към хардлайнери-
те. Те се надяват това да е послужило за успокояване на духовете и
страстите. (168 · часа, бр.22, 2004, с.11).
541
хващам точилката
945. ТОПЛО
2267. на топло. Жарг. А Задържане . в арест, затвор. · И бяхме
потресени - честно казано - от това, че задържаните прекараха
само часове „на топло“. (Труд, бр.242, 2002, с.13). Станислава очаква
мъжът ù Да влезе на „топло“ и Да заживее като свобоДна жена.
(Уикенд, бр. 14, 2010, с. 23).
946. ТОПЛЯ
Λ
2268. не ме топли (грее). А Не ме задоволява, не ме удовлетворя¬
ва, не ме успокоява; нямам полза,· нямам облаги. · От най-напред аз се
раДвах на тоз бръз български полет,, но изпосле не знам що хвана Да
ме не топли, взех Да усещам, че краката ми оставаха на хава · Да се
кандилкат. (П.Р.Славейков, Избр. произ., т.2, 1956, с.274).
а ТОПЪЛ:
казвам <една> топла дума - вж. при ДУМА.
като топъл хляб - вж. при ХЛЯБ,
откривам топлата вода - вж. при ВОДА,
топла връзка - вж. при ВРЪЗКА.
п ТОПЯ:
стопявам (топя) леда (ледовете) - вж. при ЛЕД.
топя пръсти в кацата с мед - вж. при МЕД.
а ТОРБА:
шило в торба не стои - вж. при ШИЛО.
слагам си (турям си) главата в торбата - вж. при ГЛАВА.
п ТОРТА:
черешката върху (на) тортата - вж. при ЧЕРЕШКА.
п ТОТО:
уцелвам шестица от (в) тотото - вж. при ШЕСТИЦА.
п ТОЧА:
точа зъби - вж. при ЗЪБ.
точа нокти - вж. при НОКТИ.
947. ТОЧИЛКА
2269. хващам точилката. Ирон. ■ Бия, налагам някого. · Майки¬
те опитват всякакви кандърми, за да не хванат точилката.. (Труд,
27.12.2001, с.14).
гледна точка
542-
948. ТОЧКА
2270. гледна точка. Книж. А Виждане, подход към нещо. · Ето
една гледна точка, която може да му помогне ...(24 часа, бр. 71,
2014, с.12). Оказва се, че тези., които минаваха доскоро за най-голе-
мите либерали. са готови да стрелят на месо, когато ■ тяхната глед¬
на точка за света потъна в историческа кал и мръсотия. (Ретро,
бр.4, 2017, с.10).
2271. гореща точка. Книж. А Нещо, което силно вълнува хората в
момента или място, където стават важни събития, които привличат об¬
щественото внимание. · Онези горещи точки на политизиране, които
ние изживяхме, годините на яростна конфронтация също не бяха
нормални. (Труд, бр.27, 2002, с.9). Горещите точки на световната по¬
литика днес са Косово, Ирак и Испания. (Телевиз. пред.).
2272. критична точка. Публ.. А Решаващ, най-важен, преломен
момент в развоя на нещо. · Предстои критичната точка, в която ще
стане ясно накъде отива войната. (24 часа, бр. 71, 2014, с. 13).
2273. обирам точките, Жарг. · Правя много силно впечатление,
изумявам с думи, разработка или с постъпка околните; постигам най-го-
лям успех. · Най-горещата българска лекоатлетка Ивет Лалова об¬
ра точките по време на церемонията за „ Спортист на годината “ с
похотливи тоалети. (Уикенд, бр.51, 2016,п с.83).
2274. печеля {спечеля) точка. X Извличам предимство, печалба.
• Вътрешният министър спечели точка и показа, че не е капо в иг¬
рата ■ на нерви. (168 часа, бр.11, 2002, с.24).
V °т спорните състезания.
2275. поставям - {турям, слагам) точка на нещо. А Преставам
да се занимавам с нещо поради нежелание . да го продължа . или поради
завършването му. . ♦ Той пак поиска да тури точка на разговора ни, но
многобройните посетители от кръчмата, които стояха около му и
които десет пъти повече се бяха заинтересували от нашето посе¬
щение, сбутаха го да стане и той хвърли книгите. (Зах. Стоянов, Съч.,
т.1, 542). След дългогодишна връзка Елена и Виктор просто сложили
точка на отношенията си. (Уикенд, бр.9, 2017, с.24).
2276. черна точка. А Негативи, загуба. · С изваждането на сек¬
ретния доклад срещу Богомил Бонев Петър Стоянов си навлече тол¬
кова черни точки, колкото не можа да натрупа през петгодишния
си мандат. (Труд, 22.12.2001, с.П).
— 433—
прескачам трапа
949. ТОЯГА
Ф гол като пищов (тояга, хурка, тъпан) - вж. при ГОЛ.
2277. <кучето> скачали) според тоягата. А Човек се нагажда
според изискванията. · Славолюб Муслин започна тренировки като
на Запад и се видя,, че отборът е в шантава форма. Отрази се и
спорът кой да воДи бащина дружина. Не само играчите са виновни,
те скачат според тоягата. (Труд, бр.135, 2004, с.44).
2278. развъртам тоягата <си>. Грубо. ■ Започвам безконтролно
насилие. · Затова · Капитан Петко не скрива, че страната върви на
зле, че Стамболов прекалено е развъртял тоягата си и се не вижДа
къДе ще му излезе краят. (Н. Хайтов, Хайдути, с.302).
2279. стигам (докарвам) до просешка тояга. А Ставам много
беден, съвсем обеднявам, разорявам се напълно. · „Много глупава же¬
на! Успя да профука всичко, накрая ще стигне до просешка тояга.“
(Уикенд, бр. 51, 2016, с.З.). Днес желязната лейДи на българската по¬
литика е докарана до просешка тояга.. (Мин. год., бр.10, 2017, с.21).
2280. тоягата играе. А Сурово наказание. · Свалено е цялото ръ¬
ководство на футболната феДерация барабар с председателя НеДял¬
ко Донски, тоягата играе от· горе До Долу. (Уикенд, бр. 51, 2016, с.З.).
Ф шапка на тояга - вж. при ШАПКА.
950. ТРАЙКО
2281. Трайко да ти е името. А Трай си, мълчи си, не казвай, ■ не
признавай нищо. · И знай, каквото и Да ти обещават, Трайко да ти е
името. (Р.р.).
п ТРАЯ:
сърце мъжко не трае - вж. при СЪРЦЕ.
п ТРАКАМ:
трака ми ченето - вж. при ЧЕНЕ.
951. ТРАП
2282. прескачам трапа, ж Оставам жив след тежка ■ болест, отърва¬
вам се от смърт, от смъртна опасност. · Христо Бонев прескочи трапа.
(Мин. год., бр.4, 2017, с.54). Майка ми беше претърпяла инсулт, а за нея
каза, че е прескочила трапа., но аз трябва да отида на Рупите. (Р.р.).
триста и трийсет
- 544
п · ТРОЯ:
трай. коньо. за зелени треви {тревица) - вж. при КОН.
а ТРЕВА:
не паса трева - вж. при ПАСЖ.
и ТРЕПЕРЯ:
треперят ми гащите - вж. при ГАЩИ.
и ТРЕПЕТ:
със страх и трепет - вж. при СТРАХ.
и ТРЕПНА / ТРЕПВАМ:
без ди ми мигне {трепне) окото - вж. при ОКО.
не ми мигви {трепва) окото - вж. при ОКО.
п ТРЕСА СЕ:
тресит се раменете ми - вж. при РАМО.
п ТРИ:
в девета <десета, трета> глухи - вж. при ГЛУХ.
всяко чудо за три дни - вж. при ДЕН.
втори {трета) ръка - вж. при РЪКА..
девет {три) дена път с камили - вж. при ПЪТ
дето двама и той трети - вж. при ДВАМА. .
<от> <през> втора {трета) ръка - вж. при РЪКА.
правя се на две и половина / правя се на три и половина -
вж. при ДВЕ / ДВЖ.
трети език - вж. при ЕЗИК.
{три) десет пъти мери) един път режи - вж. при МЕРЯ.
трите кита - вж. при КИТ.
и ТРИДЕСЕТ:
за тридесет сребърника - вж. при ■ СРЕБЪРНИК.
952. ТРИСТА
♦ с триста зора {мъки) - вж. при ЗОР.
2283. триста и трийсет. А Много на брой. · ■ Триста и трийсет
обещания даде, нито едно не изпълни. (Р.р.).
- 545 -
игра на тролове
953. ТРИЦИ
2284. трици ди яде пред някого. А За изразяване на възхищение
от лицето, с което се прави сравнението: с несравнимо по-малки възмож¬
ности от някого, с когото е сравнението. · Не ми■ хвали Петър като тех-
ничар, трици да яде пред Николай.. (Р.р.).
2285. трици зния. Ирон. А Нищо не зная. · И какво само се е
развикал - зная, зная! Трици знае. (Р.р.).
2286. трици има. Ирон. А Изобщо няма. · Иван твърди, че там
има гъби. - Трици има, нали и миналата година така ни - излъга. (Р.Р-).
954. ТРИЪГЪЛНИК
2287. любовен триъгълник. Ирон. А Отношения на съперничество
между някои от любовна или семейна двойка и трети човек. · Отноше¬
нията в семейството й се усложниха, когато се влюби в друг и се
оказа в деликатен любовен триъгълник.. (Р.р.).
V Автор на израза е норвежкият поет и драматурт X. Ибсен с пиесата „1еда
Габлер“ (1890). В понятието „триъгълник“ тогава се е влагал смисъл ‘спокойни, на¬
пълно приемливи отношения между приятел на семейството и семейната двойка'.
По-късно изразът претърпява съвременното си осмисляне.[ЕС].
п ТРИЯ:
трия (потривам) ръце - вж. при РЪКА.
трия сол ни главата на някого - вж. при СОЛ.
п ТОПЯ:
топя пръсти в кацата с мед - вж. при МЕД.
п ТРОВЯ:
тровя . си . душата - вж. ■ при ДУШЖ.
тровя животи на някого - вж. при ЖИВОТ.
955. ТРОЛ
2288. игра ни тролове. А Надпревара за спечелване на повече власт;
за набиране на повече успешни завоевания. · И победителят в узбегската
игра на тролове е премиерът Шавкат Миозийоев. (Труд, 28.12.2016, ^40).
п ТРОПВАМ:
тропвам (удрям) по масата - вж. при МАСЖ.
. тропвим с крик - вж. при КРЖК.
п ТРОТОАР:
вървя по левия тротоар - вж. при ЛЯВ.
до троха
— 446 —
956. ТРОХА
2289. до троха. А За изяждане на храна - без остатък. · Хляб не ce
задържаше вкъщи, Децата го изяждаха до троха. (Р.р.).
п ТРОША:
език<ыи> кости троши - вж. при ЕЗИК,
троша пари - вж. при ПАРА / ПАРИ.
□ ТРОЯНСКИ:
троянски кон - вж. при КОН.
957. ТРУД
2290. давам си труд за нещо. Книж. А Полагам усилия, старая се
да направя нещо. · Дадох си труд 'Да открия цитирания пасаж от
книгата и се оказа, че цитатът е съвсем преиначен. (Р.р.).
♦ Сизифов труд - вж. при СИЗИФ.
958. ТРУП
2291. труп ме прави (направи).. Жарг. А Смайва ме. · Труп ме
направи, като започна да ваДи едни пачки в зелено (Р.р.).
2292. труп съм. Жарг. ■ 1. Не мога да помръдна. · Ако сега се
натъпча с (филии, край - труп съм! казва Сотир. (168 часа, бр.12, 2002,
с.25); А 2. Ще бъда мъртъв. · И знай, проговориш ли, труп ■ си\ (Р.р.).
п ТРУДНО:
не мога (трудно ми е) да преглътна нещо -
вж. при ПРЕГЛЪТНА.
а ТРЪБА: .
дреме ми (пука ми) на сайдера (жилетката, пуловера.,
тръбата, черупката и др.) - вж. при ДРЕМЯ,
йерихонска тръба - вж. при ЙЕРИХОН.
п ТРЪГВАМ / ТРЪГНА:
вървя (тръгна) нагоре - вж. при НАГОРЕ,
вървя (тръгна) надолу - вж. при НАДОЛУ,
вървя (тръгвам) по стъпките на някого - вж. при СТЪПКА,
плъзва (тръгва) слух - вж. при СЛУХ.
с голяма кошница тръгвам (отивам) ' - вж. при КОШНИЦА.
<тръгвам, вървя> по горещите следи - вж. при СЛЕДА,
тръгвам (отивам) наопаки - вж. при НАОПАКИ.
547 трън <съм> в очите на някого
959. ТРЪН
2293. държа на тръни някого. А Държа някого в силно нервно напре¬
жение, в силно безпокойство, в неприятно очакване. · Либия държа на
тръни Соломон Паси с протакането на разрешението за полет до
Бенгази. (Труд, бр.138, 2004, с.2). Само либийските власти си знаят
дали те се дължаха на местния манталитет, или пък бяха режиси¬
рани нарочно, за да държат Паси на тръни. (Труд, бр.139, 2004, с.35).
2294. от трън <та> на глог. А За неуспешен опит да се избегне
нещо нежелано: от по-малкото зло налитам на по-голямото. · „От трън,
та на глог“ - си помислих аз и влязох в маазата, без да кажа нещо.
Бягам от овцете и отивам да ставам търговец. а хората ме удосто¬
яват да паса магарета. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.62).
2295. седя {стоя) <като> на тръни. А Неспокоен· съм от очаква¬
не на нещо лошо. · През цялото време седях на тръни, да не стане
някой гаф с програмата. (Р.р.). Банев е на тръни и по още едно дело.
(Уикенд, бр.15, 2017, с.17)
2296. с трън да завъртиш, няма какво (где да се) закачиш.
А Крайна бедност,· мизерия., · Чудех се аз и се маех като с какво мо¬
жеше да ми спомогне Кондю, когато с трън да се завъртеше човек
наоколо му, нямаше где да се закачи. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.60).
2297. трънен венец. Книж. А Мълчаливо мъчително страдание,
сурово житейско изпитание. · За всеки от нас съдбата е отредила и
щастие, и трънен венец. Едното приемаме като естествено пола¬
гащо ни се, другото - като незаслужено наказание. (Р.р.).
V °т евангелския разказ за содливия трънен венещ поставен от войниците
върху главата на Исус преди разпъването му на кръста Мт. 27:29 „и сплетоха
венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст;
и като заставаха пред него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се,
Царю Иудейски/“. *
Положеният върху главата на Иисус Христос трънен венец има не само фун¬
кцията на средство за мъчение, но е и символичен знак на безсмъртния ореол, извою¬
ван с цената на много страдания.
2298. трън <съм> в очите на някого. А Неудобен, неприятен съм
на някого, постоянно го дразни моето съществуване. · След ударната му
победа за втория кметски мандат Паскалев се превърна в трън в
очите на ■ СДС, които до този момент обявяваха, че Пиринска Маке¬
дония е синя и свободна от комунизъм зона. (Труд, 24.07.2001, с.10).
Ратифицирането на протокола от Киото ще е трън в очите на раз¬
витите страни и най-вече на ' САЩ. (Труд, бр.235, 2002,.с.40). Като
извади този трън от окото си - т.е. изкорени градината, Абрашев
търся и под трънка
- 548
ще стане пълновластен госпоДар на . апетитния обект край. морето.
(168 часа, бр.28, 2004, с.2).
V Началото си изразът вода от библейските текстовс, в които се изпол^а със
същото значение (напр. Чие. 33:55 „Аколи не прогоните отпред себе си жителите на
земята, то останалите от тях ще бъдат тръни в очите ви и бодли в хълбоците ви
и ще ви притесняват в земята, Дето ще живеете“).
960. ТРЪНКА
♦ бабината ти трънкина - вж. при БАБА.
2299. търся и под трънка. А Безуспешно издирвам нещо навсякъ¬
де. · · ■ Добре · ·Де, ама в този склаД . има нещица, дето · ги търсят хора¬
та и под трънка. (Вл. Даверов, Имена на жени, с.11).
961. ТРЪПКА
2300. побиват (полазват) ме тръпки. А 1. Потръпвам от студ.
• Времето рязко застудя, побиха ме тръпки, кожата ми настръхна
от стуД. ·(Р.р.). А 2. Обхваща ме внезапно силен страх или ужас. · ·
Като си преДставих какво щеше Да стане, побиха, ме тръпки, ако
не. бях успял ·Да овлаДея колата в послеДния момент. (Р.р.). A · 3. Об¬
зема ме приятно вълнение. · · Като слушаше Добрите оценки за · своя¬
та работа, · той чувстваше да го побиват тръпки на приятно въл¬
нение. (Р.р.).
а ТРЪШВАМ:
тръшвам (хлопвам) вратата на някого - вж. при ВРАТА.
а ТРЯБВА:
яко дупе трябва - вж. при ДУПЕ.
а ТРЯСЪК:
с гръм и трясък - вж. при ГРЪМ.
□ ТУЙ:
ни в туй, ни в ■ онуй време - вж. при ВРЕМЕ.
а ТУНЕЛ:
<виждам, появява се> светлина в <дъното на, в края на>
тунела - вж. при СВЕТЛИНА.
п ТУПАМ СЕ:
тупам (бия) се ■ в гърдите - вж. при ГЪРДИ.
-549-
на тъмно
п ТУПУРДИЯ:
заешка тупурдия - вж. при ЗАЕК.
миши тупурдия - вж. при МИШКА.
п ТУРЯМ:
лепвам {турям) петно на нещо или някого - вж. при ПЕТНО.
поставям {турям, слагам) точки на нещо - вж. при ТОЧКА.
слагам си {турям си) главата в торбити - вж. при ГЛАВА.
слагам {турям) си на сърцето {на сърце) нещо -
вж. при СЪРЦЕ.
турям печат на устати си - вж. ■ при УСТА.
турям {слагам, сипвам) му пепел <отгоре> I турям· пепел
на нещо - вж. при ПЕПЕЛ.
турям {слагам) на малкия си пръст някого - вж. при ПРЪСТ2.
турям {слагам) пръст в раната - вж. при ■ ПРЪСТ2.
962. ' ТУТИ
2301. тути кванти. Пренебр. А Най-различни, всякакви. · Той обаче
така и не обясни какво налага Патриотите да протегнат ръка към
този митичен мандат, защото приказките за „безвремието„по¬
литическата криза “ и тути кванти вече звучат като - послание за
зрителите на „Лека нощ деца“, но не и като сериозно -обяснение.
(Ретро, бр. 49, 2016, с.10). И престанете с всичките си роднини., дядов¬
ци, баби и тути кванти. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.1, с.228).
V От ит. tutti quanti. «
П ТЪКА:
тъка си платното {чергата) - вж. при ПЛАТНО.
п ТЪМЕН:
тъмна страници - вж. при СТРАНИЦА.
тъмни сили - вж. при ■ СИЛИ.
963. ТЪМНО
2302. ни тъмно. а Тайно, незаконно, без да има публичност. · При
това положение остава единствено- възможно - разграбването да
се извърши „на тъмно“. (Труд, 09.12.2003, с.10). Знаем кой беше дви¬
гателят на приватизацията на тъмно, знаем и кой е главният прего¬
варящ. (Труд, бр. 44, 2000). Вие вече политика на тъмно ли - ще прави¬
те? (Труд, 5_.01.2005, с.2).
по (в) тъмно
- 5Ю-
2303. по (е) тъмно. - 1. Преди разсъмване. · Тютюнът се бере рано
сутрин по тъмно, преди да е паднала росата, (Р.р.). А 2. През нощта. ·
На село лятно време добитъкът се прибира късно, по тъмно. (Р.р.).
964. ТЪН-МЪН
2304. няма тън-мън. А Не ми минават мънкания и оправдания. ·
Не те питат искаш или не искаш., няма тън-мън, правиш■ каквото
изискват, и това си е. (Р.р.).
965. ТЪНЪК
2305. по тънката част съм. ж За мъж - обичам да задирям жените- ·
Зя първенците по времето на ■ соца е категорично ясно, че си падат по
тънката част. (Ретро, бр.4, 2017, с.454). При такива рецедиви почнел ли
да прави разни щуротии по тънката част, за да не го оженят. роди¬
телите му го пращали „ да си поиграят “ с Христовите невести., както
наричали тогава манастирските девици.. (Мин. год., бр. 8, 2017, с.23).
правя си тънка сметка - вж. при СМЕТКА.
свиря на тая <тънката> струна - вж. при СТРУНА,
тънко перо - вж. при ПЕРО.
п ТЪП:
тъп като галош - вж. при ГАЛОШ.
п ТЪПАН:
бия тъпана - вж. при БИЯ.
гол като пищов (тояга, хурка, тъпан) - вж. при ГОЛ.
966. ТЪШКАНО
2306. връщам го тъпкано на някого. А Отвръщам си в по-голяма
мяра за сторена ми от някого неприятност. · Бог забавя, но. не забравя/
Скандалната победа над Испания с португалския съдия Лейте се
връща тъпкано на националния тим на България, който в крайна
сметка се проваля в квалификациите за олимпийските игри в Мюн¬
хен '72. (Уикенд, Ср.51, 2016, с.84). Пито-платено. Знаеш, старче, че
заем тъпкано се връща. Аз ще му го върна тъпкано и ще ■ си възвърна
тези 300 000 златни лева. (М.Топалов, Буров, с.34). -
народна пословица: Назаем брашно тъпкано се връща.
п ТЪПЧА:
тъпча на едно място - вж. при МЯСТО.
— 551 -
ще ми стане тясно някъде
а ТЪРКАЛО:
глупости на тьркалета - вж. при ГЛУПОСТИ.
п ТЪРКАЛЯМ СЕ:
вървя (търкалям се) по нанадолнището -
вж. при НАНАДОЛНИЩЕ.
о ТЪРКАМ:
търкам нара - вж. при НАР.
о ТЪРПЕНИЕ:
волско търпение - вж. при ВОЛ.
преливам (прелея) чашата <на търпението» - вж. при ЧАША.
п ТЪРСЯ:
върви ме търси - вж. при ВЪРВЯ.
оставям питомното да търся (диря) дивото -
вж. при ПИТОМНО.
търся (диря) цаката на някого или нещо.- вж. при ЦАКА.
(търся) златното сечение / златната среда - вж. при ЗЛАТЕН,
търся и под трънка - вж. при ТРЪНКА.
търся му колая - вж. при КОЛАЙ.
търся под вола теле - вж. при ВОЛ.
търся рамо - вж. при РАМО.
търся си акъла - вж. при АКЪЛ,
търся си белята - вж. при БЕЛЯ.
967. ТЯЛО
2307. родителско тяло. Жарг. Ирон. · А. Родителите. · Родител¬
ското тяло поемало с претоварената с берекет кола към Перник, а
межДу двамата Кирчовци '- дядо. и внуче, се възстановявали обичай¬
ните взаимоотношения - на обич и на непоносимост "към мърморе¬
нето на единия и запоите на другия.. (Жълт труд, бр.17, 2004, с.11).
2308. телом и духом. А Всецяло, с цялата си същност. · Телом и
духом поетът е съпричастен на борците за свобоДа. (Р.р.).
968. ТЯСНО
2309. ще ми стане тясно някъДе. А Лошо ще си изпатя от нещо; ще ме
подложат на гонение, преследване. · Ако разберат откъДе е изтекла инфор¬
мация за нереДностите, ще ми стане тясно в преДприятието. (Р.р.).
голям ■ удар
- 552 -
У
п УБИВАМ:
къде го стяга (стиска, убива) челика - вж, при КЪДЕ.
убивам си времето - вж. при ВРЕМЕ.
п УВЕСВАМ:
окичим (надявам, увесвам) воденичен камък ни шията (врата)
на някого - - вж. при КАМЪК.
п УВИРАМ:
не ми увири главата (пренебр^ кратуната, тиквата) -
вж. при ГЛАВА.
п УВИСВАМ:
увисвам във въздуха - вж. при ВЪЗДУХ.
п УДАВЯ:
в <една> капки вода бих удавил някого - вж. при КАПКА.
969. УДАР
2310. голям удар. А Голям успех. · Големият удар направи екс- ■
финансист №1 Муравей Радев, който в опосканата откъм царисти
зала прокара идеята си занаятчии и търговци да си намаляват да¬
нъка с 10 % от размера на инвестициите и дълготрайните активи.
(Сега, 15.12.2003, с. 11).
2311. правя удир. А Голям успех, обикновено материален, постиг¬
нат с не много почтени средства. · Те са направили заедно удара. (168
часа, бр.25, 2001, с.5).
2312. с един удар. А С едно действие, с един неочакван ход. · Ето
как МОН с един удар ще ни извади от батаците, в които се опита да
набута учащите се и бъдещите млади специалисти. (168 часа, бр.7,
2002, с.2)„
4» удар под кръста - вж. при КРЪСТр
♦ удар под пояса - вж. при ПОЯС.
♦ уцелвам (улучвам, удрям) в десетката / удир в десетката -
вж. при ДЕСЕТКА.
- 553
уцадариете.иала.върхунещо
970. УДАРЕН
♦ като ударен с мокър парцал - вж. при ПАРЦАЛ.
2313. правя се на ударен, а Преструвам се, че не разбирам, не
забелязвам. · Оттатък разговаряха високо, пиеха и се правеха на
ударени, но всички 'слухтяха към собата да чуят дали вратата няма
Да се отвори ... (Ив. Петров, Преди да се родя и след това, с.44). Не ми
се прави на ударена, ясно те питам кое избираш - себе си . или него.
(Розмари де Мео, Стопанката на Господ, с.132).
971. УДАРЕНИЕ
2314. поставям ударение</ио> върху нещо. Книж. ■ Наблягам
върху нещо, подчертавам неговата важност и значимост. · Когато · ни
инструктираха как да се държим с гостите, поставиха ударението
върху любезността и изискаността на маниерите. (Р.р.).
2315. ударението пада върху нещо. Книж. ■ А Набляга се на нещо
като .-най-важно. · Пак се харчат. еДни пари на вятъра. Че са на вятъ¬
ра, е ясно, ясно е и защото..., но не тук трябва Да пада ударението.
(24 часа, бр.71, 2014, с.12).
п УДАРЯ/УДРЯМ:
пипвам (удрям) бингото - вж. при БИНГО.
по ■ куче да хвърлиш, ще удариш някого - вж. при КУЧЕ,
тропвам (удрям) по масата - вж. при МАСА.
удари дванадесетият час - вж. при ЧАС.
удари моят час / удари ми часът - вж. при ЧАС.
удрям балтията на някого - вж. при БАЛТИЯ,
удрям (бия) в кантара - вж. при КАНТАР .
удрям в гръб някого - вж. при ГРЪБ.
удрям в земята някого - вж. при ЗЕМЯ.
удрям греда - вж. при ГРЕДА.
удрям дюшеша - вж. при· ДЮШЕШ.
удрям <едно> рамо- на някого - вж. при РАМО.
удрям кьравото - вж. при КЬОРАВ,
удрям ■ на камък - вж. при КАМЪК,
удрям по джоба някого · - вж. при ДЖОБ,
удрям по едно - вж. при ЕДНО,
удрям (стигам) дъното - вж. при ДЪНО,
удрям тавана - вж. при ТАВАН.
удрям теслата на · някого - вж. при ТЕСЛА.
тих ужас
- 554 -
удрям чело в земята - вж. при ■ ЧЕЛО.
удрям шамар на някого - вж. при ШАМАР.
удря последният гонг - вж. при ГОНГ.
уцелвам (улучвам, удрям) в десетката / удар в десетката -
вж. при ДЕСЕТКА.
972. УЖАС
2316. тих ужас. А Да ти настръхнат косите, страшно, ужасно. ·
Почтените и свестни герои от книгата тотално загубиха, а отри¬
цателните, престъпни персонажи удържаха невиждана победа с
две думи - тих ужас. (Труд, бр.71, 2002, с.11).
973. УЖИЛЕН
2317. кито ужилен (опарен, жегнат)). Л. За реакция или движение
- силно засегнат; рязко, изведнъж. · Вероятно сте забелязали как фи¬
нансовите комисари на ГЕРБ, да не говорим за „соросоидните“ па¬
зарни талибани, скачат като ужилени при всеки намек за генерално
и адекватно увеличение на пенсиите. (Мин. год., бр., 2017, с.9).
п УЛАВЯМ (СЕ):
влизам (падам, хващам се, улавям се) в капана (клопката,
примката) - вж. при ■ КАПАН.
улавям на баба си цървулите - вж. при ЦЪРВУЛИ.
хващам се (ловя се, улавям се) за сламки</яи> -
вж. при СЛАМКА.
хвищим се (ловя се, улавям се) ни въдицата - вж. при ВЪДИЦА.
хващам / хвана (уловя) драките - вж. при ДРЖКЖ.
974. УЛИЦА
2318. задънени улици. А Безизходно положение. · Понякога на
човек му се случва животът му да попадне в Задънена улица и тога¬
ва най-много му трябват истински приятели. (Р.р.).
2319. зелена улици. Книж. А Възможност за свободно развитие, за
самодоказване; простор. · Нехайството и безхаберието на - правителства¬
та и парламентите досега срина тотално базата ù и даде зелена улица
на американизацията. (Мин. год., бр.5, 2017, с. 14). Дайте на личната ини¬
циатива зелена улица, ако искате едно общество да преуспее. (Р.р.).
2320. излизам на улицата. А 1. Оставам без работа. · Най-теж¬
кото изпитание, на което бяха подложени българите през - последно-
- 555 -
минава ми през ума
то десетилетие. е, че голяма част от тях излязоха на улицата, ос¬
танаха без работа. (Р.р.). ж 2. Стачкувам. · Работниците от „Бул¬
гартабак “ излязоха на улицата, преди тях. стачкуваха от оръжей¬
ните заводи. (Р.р.)· .
2321. кръстосвам (меря, мета) улиците, ж Скитам безцелно.
• Като нямам работа, какво ми остава - да кръстосвам улиците и
да зяпам витрините. (Р.р.).
♦ оставам на пътя (улицата) - вж. при ПЪТ].
п УЛУЧВАМ:
уцелвам (улучвам, удрям) в десетката / удар в десетката -
вж. при ДЕСЕТКА.
975. УМ
♦ върти, ми се в (из) главата (ума) - вж. при ГЛАВА.
2322. завъртявам ума (акъла) на някого. . 1. Увличам някого по
себе си, карайки го да се влюби. · Завъртиш ума на някоя богаташка'
щерка. жениш се за нея и си живееш живота.. (Р.р.). 2. Повлиявам на
някого, без той да се усети, да върши неща, които аз искам; хитро обайвам
някого. · Умееше да завъртява ума на шефовете си и да си урежда
живота. (Р.р.). А 3. Главозамайвам някого, внушавайки му прекадена уве¬
реност в неговите възможности и способности. · Жестоко е да завъртиш
ума · на някой млад човек, да. му внушиш., че е талант. и той цял живот
няма да има реална оценка за възможностите си. (Р.р.).
♦ загубвам <и> ума и дума - вж. при ДУМА.
2323. изгубвам си ума. А Постъпвам, действам неразумно, като
безумен. · Аз помислих;, че той си е изгубил ума, и без да размишля¬
вам по-надълго, изпречих се напреде му и след като му пожелах доб¬
ре дошел., попитах го какво му се е случило, та е навлякъл на себе си
тия просешки дрипи. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.99). '
♦ изкарвам акъла (ума, ангелите) на някого - вж. при АКЪЛ.
2324. каквото ми дойде на ум. А - Необмислено, прибързано, без
да се замислям. · Дордето башибозуците ядат хляб ■ на ' ханчето, той
седна насреща ми и почна от единия край,, каквото му дойде на ума.
(Зах. Стоянов, Съч.,. тД, с.615).
2325. минава ми през ума. А Помислям си нещо, сещам се за
нещо. · ... едно непредвидено обстоятелство, за което никому през
ума не минуваше, че ще да се случи, ■ принуди ни да отстъпим няколко
ум да ти зайде
-5«6
крачки настрана, кой с един крак бос, кой с два и пр. (Зах. Стоянов,
Съч., ■ т.1, с.497).
♦ мътя главата (ума, акъла, мозъка) на някого -
вж. при ГЛАВА.
♦ опичим си икъли (ума) - вж. при АКЪЛ.
♦ сече ми пипето (ума, акъла) <като бръснач> -
вж. при ПИПЕ.
2326. ум ди ти зайде. Просторен. А Да се слисаш, да се смаеш. ·
Още в началото на разгорелите се политически страсти за предс¬
тоящите избори, всички партии извадиха торбите с лъжите. И ce
започна една ... ум да· ти зайде. (Мин. год., бр.6, 2017, с.1).
2327. ума ми не го побира. А За неочаквано случило се нещо ло¬
шо: не мога да си го обясня, струва ми се невероятно. · Ума ми не го
побира,, как можах да изрека -такива тежки думи? (Р.р.).
а УМИВАМ (СИ-.
измивам (умивам) си ръцете - вж. при РЪКА.
умивам очите . на някого - вж. при ОКО.
976. умра / Умирам
♦ който вади нож другиму. от нож умири - вж. при КОЙТО.
♦ жив умрял (съм) - вж. при ЖИВ.
♦ на умряло куче нож видя - вж. при КУЧЕ.
♦ ни жив. ни мъртъв (умрял) - вж. при ЖИВ.
2328. умря Марко. А Няма я вече оная изгодна възможност. · Ум¬
ря Марко,, беше то време, когато всички ходеха на море през лято¬
то. Сега почивката на море е само за богатите. (Р.р.).
♦ падам (умирам) от смях - вж. при СМЯХ.
2329. чакам писмо от умрял. А Разчитам на нещо безнадеждно,
невъзможно. · Според Станимир Илчев пък първо - политическата си¬
туация трябвало да се успокои. Сиреч чакайте писмо от умрял, тъй
като в следващите година-две гарантирано ситуацията ще бъде на
нокти. (24 часа, 54.01.500_, с.9). Или пък чакайте от умрял писмо.
(Труд, бр.60, 2000).
977. УНИЖЕН
2330. унижените и оскърбените. Книж.. А Хората, които стра¬
дат от тежките условия на живот, от произвола на властимащите. · След
- 5^7-
гледам в устата някого
демократичните промени у нас броят на унижените и оскърбените
застрашително нарасна. (Р.р.). ’
V По заглавието на романа на Ф. М. Достоевски „Унижените и оскърбените“.
978. УРОК
2331. изнасям урок на някого. ■ С постъпки и действия показвам
нагледен пример на някого как трябва да се държи или да постъпва. · И
Добре известно е, че Доган им изнесе урок по патриотизъм, Демок¬
рация и национално отговорно повеДение. (Труд, 25.07.2001, с.9).
п УСЛУГА:
мечешка услуга - вж. при МЕЧКА.
п УСПОКОЯВАМ:
успокоявам духовете - вж. при ДУХ.
успокоявам топката - вж. при ТОПКА.
979. УСТА
2332. влагам в устата на някого нещо. Книж. А 1. Карам някого
да изказва едни или други чужди думи, фрази, мисли, изказвания. · Нагле¬
дали сме се на случаи,' когато българинът говори с вложени в уста¬
та му от политиците Думи. (Р.р.). А 2. Приписвам на някого едни или
други думи, фрази, мисли, изказвания. · Не ми влагай в устата думи,
които ти си казвал. (Рр.).
V В старозаветните текстове със същите значения се използват твърде често
такива изрази (напр. 2 Цар. . 14:19 „наистина, твоят роб Иоав ми заповяда и той
вложи в устата на робинята ти всички тия Думи“).
2333. влизам в устата на някого. ■ Ставам обект на одумки и
клюки. · Откакто се разведе. влезе ' в устата на колегите 'си, все го
сватосват за някоя. (Р.р.).
‘ 2334.- върти ми се в устата (на езика). А 1. Не мога изведнъж да
се сетя и да кажа нещо, което със сигурност зная. · Неприятно е, когато
със сигурност знаеш нещо, върти ти се в устата, а в момента не
можеш да го кажеш. (Р.р.). А 2. Изкушавам се да кажа нещо, което
съзнателно премълчавам. · Въртеше ми се в устата да им кажа кол¬
ко „ почтено “ са постъпили в онзи момент, когато е трябвало да ни
защитят, но си премълчах. (Р.р.).
2335. гледам в устата някого. А 1. С голямо внимание, прехласна¬
то слушам как някой говори. · Баба беше много сладкодумна, поДхва¬
неше ли приказка, ние прехласнато я гледаше в устата. (Р.р.). А
запушвам устата на някого
- 558 -
2. Само чакам да чуя желанието на някого, за да го изпълня, воден от силно
уважение или корист. · Гледаше директора в устата и правеше всичко
възможно да изпълни всяко негово желание и разпореждане. (Р.р.).
· «
♦ давам си последния залък / давам си и залъка от устата -
вж. при ЗАЛЪК.
♦ . държа си езика (устата) ! държа си езика зад зъбите -
вж. при ЕЗИК.
2336. запушвам устата на някого. А Принуждавам някого да млък¬
не, да престане да говори. · ... тъй щото, когато се случи да говори
някой, че Господ си дигнал вече берекета от земята и че той наказ¬
вал ония свои раби, които обичал. - да им запуша устата, или пък
ако се случи да се завърна при моите овчари, да им отворя очите, че
главната причина за техните страдания не са вълчите празници и
петъците, но - турският ятаган. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.103). ' Сис¬
темата прави всичко възможно да им запуши устата и да ги марги-
нализира. (Мин. год., бр.18, 2017, с.9).
2337. затварям си устата. А 1. Млъквам, преставам да говоря;
замълчавам. · Щом видях каква физиономия направи., затворих си
устата и той се успокои. (Р.р.). А 2. Премълчавам нещо. · Човек тряб¬
ва да се научи да си затваря устата за някои неща,, така се избяг¬
ват много излишни разправии. (Р.р.).
V В библейските текстове изразът има значение 'въздържам се да говоря',
напр. Ио 5:16 „и за злочестника има надежда,, и неправдата затваря устата си".
2338. затварям устата на някого. А 1. Принуждавам някого да млък¬
не, да престане да говори. · Един смразяващ поглед беше достатъчен
да затвори,устата на жена му. (Р.р.). А 2. Чрез факти и доводи накар¬
вам някого да престане с обвиненията си. · С ревизионния акт затво¬
рих устата на мълвата, че съм присвоил държавни средства. (Р.р.).
V Изразът е сред често използваните в ^^етеките текстове, на които са позна¬
ти и двете му значения (напр. Пс.62:12 „ще бъде възхвален всеки, който се кълне в
него. защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда"). От там ’
той се е наложил в разговорната реч и в книжовния език.
2339. златни ти уста. а Благодарствен отговор на някого, който е
изказал добро пожелание, с надежда, че пожеланието ще се сбъдне. · Да ти
се множи богатството и здравето, да се радваш на внуци и правнуци/
- Златни ти уста, дай боже, от твоите уста в божиите уши/ (Р.р.).
2340. кой ме би през устата, х Сам съм си виновен за нещо; съ¬
жалявам за нещо, което съм казал. · Ами кой ме биеше през устата да
it обещавам ... от Кирето. (Ат. Мандаджиев, Маестрото, с.36).
- 559 -
показвам устата си на някого
Ф мед ми капе от устата - вж. при МЕД.
2341. мели ми устати. Неодобр. х Прекадено ■ много говоря, непре¬
къснато говоря. · Кажете на това хлапе да му не мели толкова уста¬
та - казваше бай Стоян.. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.168).
2342. много ми знаят устати. ' х Прекадено много говоря, което
често ми вреди. · Не заслужава съчувствие, много ù знаят устата,
затова и страда. (Р.р.).
♦ ни вълка в устата - вж. при ВЪЛК.
2343. наливат ми се устата. X Прияжда ми се, приисква ми се
нещо за ядене или пиене. · Докато гледах вкусните лакомства, които
бяха наредени на - витрината, устата ми се наливаха. (Р.р.).
ни топа ни устати - вж. при ТОП.
* ♦ не е лъжица зи моята уста - вж. при ЛЪЖИЦА.
4 оставим с пръст в уста</яа> / оставам със захапан пръст -
вж. при ПрЪСТ2.
2344. отварям уста. / отварям си устата. X 1. Проговарям, започ¬
вам да говоря. · Особен човек е, цял ден мълчи, рядко ще отвори ус¬
та. (Р.р.). X ■ 2. Казвам премълчавано нещо. · Дълго време скриваше
мъката си, но един ден отвори уста,, разказа всичко и някак си му
олекна. (Р.р.). X 3. Издавам скривана тайна. · Пред следователя не
направи никакви признания, но пред съда - не издържа, отвори уста
и издаде съучастниците си. (Р.р.). X 4. Говоря срещу някого, одумвам
го. · Отвореше ли уста срещу някого, правеше го на нищо. (Р.р.).
V Фразеологизмът има честа употреба в библейските текстове с първите три
значения (напр. Иов 32:20 “Ще говоря. и щеми олекне; ще си отворя устата и ще
отговоря“, Дея. 8:35 „Филип отвори устата си и, като начена от това Писание,
благовести му за Исуса“).
2345. от уста . на уста. х За разпространение на нещо казано: нео¬
фициално от човек на човек. · Никоя от издигнатите контратези, про¬
мушени на магия през иглените селектори - на партократичната цен¬
зура или циркулиращи по фолклорному от уста на уста из общест¬
вото, не успява да- се наложи. (Ретро, бр.49, 2016, с.45). От уста на
уста новината обходи цялото училище. (Р.р.).
2346. покизвим устати си на някого. X Давам воля на гнева си
пред някого; скарвам му се, остро му реагирам. · Борис се контролира¬
ше добре в - присъствие - на чужди хора. Но един ден, след особено
напрегната среща с един опозиционен водач, той се - върна вкъщи и
показа устата си на Йоанна. (Ст. Груев, Корона от тръни, . 1991, с.273).
правя си устата
— 566 —
2347. правя си устата. X По заобиколен начин и с намеци карам
някого да разбере, че желая нещо. · Нему се искаше Да си отиДе на
къщата при Децата тая вечер, за което отдавна си правеше уста¬
та Да ' поиска разрешение.■ (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.557)· За съжале¬
ние, Румен Радев също си направи устата на няколко пъти по този
въпрос в Европа. (Уикенд, бр.9, 2017, е.36).
Ф роден съм със златна лъжица в устата - вж. при ЗЛАТЕН.
2348. с жълто- около (на) устата. А Много млад, неопитен, незрял.
• Липсва дизайнер за Веско, който няма жълто около устата. (Те¬
леграф, 4.01.2017, с.39). Виждаш ли го това момче с жълто на уста¬
та, то иска да ме учи какво да правя. (Р.р.).
Ф с мляко по устата - вж. при МЛЯКО.
2349. с отворени уста. ■ А С най-голямо внимание, в захлас (слу¬
шам). · Разказвачът , се кълнеше, че е очевиДец на това, и слушатели¬
те го зяпаха с отворени уста. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.47). Когато
започна Да разказва за приключенията си в Африка, децата го слу¬
шаха с отворени уста. (Р.р.).
V С днешното си преосмислено значение изразът тръгва от библейските тексто¬
ве (напр. 2 Езд. 4:18-19 „18. Ако мъжете съберат злато и сребро и всякакви драго¬
ценности, и след това зърнат жена добролична и хубава, 19. оставят всичко и се
спускат към нея и я глеДат с отворени уста, и всички се прилепят към нея повече,
отколкото към злато и сребро и към всяка Драгоценност“).
2350. с половин уста. А Колкото от приличие, неохотно, без жела¬
ние. · Зарчев, когото царистите подкрепят с половин уста, не стана
член на партията НДСВ и това изкарало извън нерви Панайотов.
(168 часа, бр.37, 2002, с.11). Чак когато видяла тортата, Цолова се
усетила, че е сгафила, и с половин уста отправила пожелание към
Виктор. · (Уикенд, бр.51, 2016, с.7).
2351. с пяна на устата. А С яд, със ■ злоба. · Всичко това се изго¬
вори в няколко минути с пяна на устата си от почтения и яДосания
пъДарин, ДорДето аз не бях още сеДнал. (Зах.. Стоянов, Съч., т.1, с.615).
2352. събирам си устата. Грубо. А Внимавам какво говоря; млък¬
вам. · · Понякога питах моите Двама приятели Да ми разкажат нещо
по тоя въпрос, но те или нищо не ми отговаряха, или пък казваха да
си събирам устата, защото Диарбекир не е далече. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.98).
2353. със зинали уста. А Със словесни нападки. · НДСВ е еднов¬
ременно в цайтнот, в невеДение и срещу опозиция със зинали уста.
(168 часа, 13-19.06.2003, с.4). Връщам се вкъщи, жена ми ме посреща
-5 6^1 -
до уши<тпе>
със зинали уста - това ■ не си направил, онова не си 'купил. тук не си
отишъл, там не си занесъл нещо. Това живот ли е? (Р.р.).
2354. турям печат - на устата си. А Мълча, не казвам нищо. ·
Българската преса („Век“, „Напредък1“) беше турила печат на ус¬
тата си по делото на безименния господин. (Ст. Заимов, Неотдавна.
(1983), с.505).
2355. устата на хората не са чувал, та да ги зашиеш. А Хората
говорят каквото си искат. · Устата на хората не са чувал, та да ги
зашиеш: казват каквото им текне на ума. (Ст. Заимов, Неотдавна.
(1983),
2356. цапнат в устата, А Циничен човек; който обича да говори
неприлични, цинични неща. · Не му обръщай внимание. той е цапнат в
устата, приказките му не са много за пред хора. (Ст. Заимов, Неот¬
давна. (1983), е·404)·
980. УСТНИ
2357. хапя устни. А Ядосвам се. · Има за какво да завижда и да
хапе устни Антонина. (168 часа, 25-31.01.2002, с.2).
2358. прехапвам си устните. А Силно се изненадвам, учудвам
или се уплашвам, смущавам се от нещо, което никак не съм очаквал. · .
Всеки си прехапал устните. Где е Сърбия, где е Влашко със своите
3000 българчета и где е Копривщица. (Зах. Стоянов, ' Съч., т.1, с.642).
а УСУКВАМ:
въртя, суча (усуквам) - вж. при СУЧА,
и УХАПЯ:
бълха ще ме ухапе - вж. при БЪЛХА.
981. УХО
2359. давам (надавам) ухо. А 1. Напрягам се да чуя ' нещо, което
звучи (говор, песен, музика и др.); напрягам слух. · У съседите се пееше.
Дадох ухо да чуя думите на песента, но не успях добре да ги схвана.
(Р.р.). А 2. Обръщам внимание на нещо, което се говори от хората. ·
Много не давах ухо на онова, което се говори за мене из селото,
защото познавах добре селските нрави.. (Р.р.).
V С второто си значение фразеологизмът е познат на библейските текстове,
напр. Пр. 4:20 „Синко!, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми“.
2360. до уши<7не>. А 1. Извънредно много, извънредно силно. ·
Военният министър затънал до уши в корупционни афери, адвока¬
дясно ухо съм на някого
- 562 -
тът му нямал капацитет да го спаси. (Уикенд, бр.51, 2016, с.40). Бях
се влюбил до уши в една моя съученичка. ■ (Р.р.). А 2. Узнавам нещо. ·
До ушите ми стигна клюката, че съседите се развеждат.■ (Р.р.)
2361. дясно ухо съм на някого. ■ Най-доверено лице съм на няко¬
го. · Хаджи Данчо бе пръв конашки чорбаджия - бе дясно ухо на
Саид ага Змията. (Ст. Заимов, Неотдавна, (1983), с.310).
2362. изгоряло ми е ухото за някого. Диал. Ирон. А Не обичам
някого, не се интересувам от него, не ми е потрябвал. · Какво си мисли
той, изгоряло ми е ухото за него, никак не ме интересува,, и не ме е
грижа за него. (Р.р.).
2363. и стените имит уши. А Призив към предпазливост в изказ¬
ванията даже при уж безопасни условия; напомняне за опасност от подс¬
лушване. · Аз не съм обявил заседанието за закрито, а вие си разпа¬
сахте поясите. И защо крещите така? Вие забравяте, че и стените
имат уши. (А.Гуляшки, Злат, руно, с. 133).
V Изразът най-рано се ■ среща в испанската литература: у Лопе де Вега (в пиеса¬
та „Валенсианската вдовица“) и у ■ Сервантес (в романа ,Дон Кихот“).[БС].
2364. когито си видя ушите (врата, тила, гърба) без огледало.
А За подчертаване, че нещо няма да се осъществи - никога. · Ще му
върна парите, когато си види ушите без огледало. (Р.р.).
2365. музики за ушите ми е нещо. ■ Доставя ми истинско удовол¬
ствие да слушам нещо, което се говори. · Толкова много имам да ù
връщам, че оплакванията ù са музика за ушите ми. (Р.р.).
2366. ни ухо. X За говорене - тайно, доверително. · На събрание
мълчат, след това - идват и на ухо един други се клепат. (Р.р.).
V С посоченото значение изразът тръгва от библейските текстове, напр. Лк.
12:3 „Затова, каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от
покривите“.
2367. не вярвим ни ушите си. А Много съм изненадан, смаян от
нещо, което чувам. · Докузанов, смаян, объркан, подигна очи и го поглед¬
на. Той не вярваше на ушите си. Помисли, че се шегува. (М.Топалов,
Буров, с.146). „Проблемът е в това, (ние просто не можехме да повярва¬
ме на ушите си!), че в сценария е очернено „Трето управление“, че- в
нашия сценарий на тази тайна канцелария от времето на император
Николай се придава ненужното голямо значение и че тя е изобразена
прекалено негативно... “ (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.384) .
♦ обица (менгиш) ни ухото - вж. при ОБИЦА.
2368. от ухо ни ухо. А За разпространение на нещо казано: тайно от
един човек на друг. · От ухо на ухо клюката плъзна из селото. (Р.р.).
-
щръкват ми ушите
2369. перя уши. ж 1. Силя се, възгордявам се. · Стига си перил уши,
нали те знам що за стока си. (Р.р.). А 2. Съсредоточавам вниманието си, за да
доловя нещо със слуха си, да чуя нещо; започвам внимателно да слухтя. · Колко¬
то ù Да переше уши, нищо не можа Да чуе, твърДе тихо говореха..···(Р.р.).
♦ по-лесно е камила да <ще> мине през (да влезе в)
иглени уши - вж. при КАМИЛА.
2370. през (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза. А
Не се вслушвам и не придавам значение на нещо, което се говори, не го прие¬
мам за сериозно. · Хич не се връзвам на всички тези приказки, Дето се
говорят за мене - през едното ухо влязло, през другото излязло. (Р.р.).
2371. пропускам покрай ушите си. ■ А Оставям · без внимание не¬
що казано. · Пишещото братство пропусна покрай ушите си Думи¬
те на Ванга, която попитали за Царичина. (Труд, бр.47, 2002, с.6).
2372. растат ми ушите. А Възгордявам се от успехи, похвали, спо¬
луки. · Откакто започнаха Да му публикуват разказите, много му
пораснаха ушите. (Р.р.).
2373. с полови ухо (слушам). А Без да внимавам в· това, което се
говори, мислейки за нещо друго (слушам); разсеяно, невнимателно (слушам).
• Всички присъстващи разговаряха помежду си, слушайки изказващи¬
те се е половин ухо, и наД залата се носеше привичната за всеки пленум
приспивна глъч.. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, ■ с.356).
2374. хлътвам до уши. А Влюбвам се силно. • Винаги хлътвам
до уши. (Труд, бр.60, 2000). Слаби му са ангелите на този човек., много
бързо се влюбва. Хлътва до уши в някоя, а слеД това изживява гор¬
чиви разочарования. (Р.р.).
♦ чувам хора на ангелите в ушите си - вж. при ХОР.
2375. чуждо ухо. А Друг човек, който чува нещо, което не трябва да
се знае. · Чуждо ухо ги беше подслушало и тайната стана'публична.
(Труд, бр.60,2000).
2376. щръкват ми ушите. А Лесно се увличам по някого или нещо.
• И аз, каквото и всички като мене българи, като видим гръцко жен¬
ско, щръкват ни ушите. (П.Р.Славейков, Избр. произ., т.2, 1956, с.278).
п УЦЕЛВАМ:
уцелвам (улучвам, удрям) в десетката / удар в десетката -
вж. при ДЕСЕТКА.
уцелвам шестица от (е) тотото - вж. при ШЕСТИЦА.
а УЧЕН:
учена глава - вж. при ГЛАВА. *
кел файда
-564-
ф
982. ФАЙДА
2377. кел файда. - А Никаква полза; каква полза. · Средната зап¬
лата растяла, кел файда като моята си остава същата. (Р.р.).
983. ФАКТ
2378. де факто. А По същество; реално. · Поне в Пазарджишко и
на децата стана ясно, че ■ намаления на цената де ' факто няма да
има. ' (168 часа, бр.7, 2002, с.б). Според Лютви Местан ■ от ДПС нямало
нужда от такова животно, понеже референдумът де факто вече
си вървял 14 години. (24 часа, 2004, с.9).
лат. de facto.
2379. -поставям (изправям) пред свършен факт някого. А Из¬
вършвам нещо, преди да съм искал и получил съгласието на някого, за да
го принудя да го приеме такова, каквото е вече сторено. · Взех си виза за
чужбина и поставих родителите си пред свършен факт, защото
знаех, че няма да ми разрешат. (Р.р.).
984. ФАМИЛИЯ
2380. разплаквам фамилията на някого.- А Жестоко си отмъща¬
вам на някого . за нещо. · Кажи му с мене много да не се закача, че му
разплаквам фамилията!' (Р.р.).
985. ФАНТАЗИЯ
2381. бедна ми е - фантазията. А - Трудно мога да си представя. ·
Колко тежка беше тази' работа, бедна ти е фантазията. (Телеграф,
бр.8, 2014, с.б). А с какъв прираст са някои „изостанали“ страни.. Бедна
ви е фантазията! (Мин. год., бр.28, 2016, с.10).
2382. <имам> с развинтена фантазия - съм. а Силно си фантази¬
рам, измислям си. · Лозунгът на пуберите е - „Агресията краси чове¬
ка. “ Те са с развинтена фантазия, готови са да се докажат на вся¬
ка цена. (168 часа, бр.22, 2004, с.5).
986. ФАНФАРИ
2383. с фанфари. Книж. А Тържествено. · Обявиха с фанфари, че
политическата система е приключена. (Стандарт, 03.12.2001, с.18).
- 565 -
няма такъв· филм
987. ФАСАДА
2384. зад фасадата на нещо. Книж. А Невидимата, неофициалната,
скритата страна на нещо. · А и скопените журналисти като че ли не се
опитват Да наДникнат зад фасадата на властта.. (Труд, бр.42, 2000).
988. ФАСОН
2385. смачквам фасона на някого. Жарг. А Накарвам някого да не
бъде горделив, надут; сломявам високомерието на някого. · Праща да
извикат и мене и преД 10-15 Души ми разправя, как бил „смачкал фа¬
сона“ на секретаря на цар Бориса в · свръзка с орДена. · (К.Христов, Ад в
Рая, с.121). Не ми вДигай гири, да■. не . ти смачкам, набързо фасона. (!*]>.).
989. ФАСУЛСКА
2386. - фасулска работа. Ирон. А -Много просто, елементарно, лес¬
но. · Фабрикуването на лъжекнижата е „фасулска р^абота“, еДино¬
Душни са ченгетата. (Труд, бр.83, 2002, с.13). Че сервирането·· на · бира
не е фасулска работа, си пролича още на старта на бирения мон-
Диал. (Труд, бр.193, 2004, с.9).
п ФИГУРА:
сламена фигура - вж. при СЛАМЕН.
990. ФИЗИОНОМИЯ
2387. разкрасявам физиономията на някого. А Бия, налагам ня¬
кого, като му причинявам ■ синини по лицето. · Много се перчеше напос¬
ледък, ама яката са му разкрасили физиономията. (Р.р.).
2388. сменям физиономията на някого. Ирон. А Обезобразявам
някого от бой. · Разхвърли крушета и му смени физиономията. (Н.
Чолакова, Живей бързо, с.46)
2389. собствена физиономия. Книж. А Своя идентичност; същ¬
ност, различна от другите. · Големият проблем е, че нямат собствена
физиономия в блъсканицата вдясно. (Стандарт, 03.12.2001, с.12).
991. ФИЛМ
2390. няма такъв филм! / такъв филм не прожектират! Жарг.
А За израз на категоричен отказ: това няма да стане. · Искал пак да се
върне при нас. Иска, ама няма такъв филм! (Р.р.).
тоя филм съм го гледал
- 566 -
2391. тоя филм съм го гледал. А Реплика в случаите, ■ когато се
предлага нещо, което вече е изпробвано и преживяно, но до нищо добро не
е довело. · Е, и тоя филм сме го гледали, но това не ни топли.. (Мин.
год., бр.9,2010, с.5).
а ФИЛОСОФ:
дървен философ - вж. при ДЪРВО.
992. ФИНАЛЕН
2392. .ни финалната права. Публ. -А На завършека; ■ на крайния, на
заключителния етап. · На пръв поглед може да се предположи, че поли¬
тиците няма какво да му мислят - просто ще повторят състезание¬
то без един от основните играчи. Като на финалната права ще изля¬
зат отново червен и десен кандидат. (168 часа, бр.21. 2004, с.14).
V Or спорта.
п ФИНИКИЙСКИ:
финикийски знаци - вж. при ЗНАК.
993. ФИРА
2393. давам фира. Жарг. Ирон. А Умирам. · ,Да не би да е дал
фира? питат се един друг по-скептичните познати на Вучев, кои¬
то безуспешно го издирват. (Уикенд, бр.21, 2012, с.27).
fira ‘изпарение и намаляване на стоковия обем’.
994. ФИТИЛ
Ф буре с <сух> барут <с фитил> - вж. при БУРЕ.
2394. запалвам фитила на някого. ■ Подхвърлям мисъл или под-
сторвам, подбуждам някого да иска йли да извърши нещо. · Едно наше
приятелско семейство запали фитила на жена ми за селска къща и
тя не ме оставя на мира вече цяла година, да си купим, та ' да си
купим. (Р.р.).
. V °т взривното дело.
2395. къс ми е фитила. А · Невъздържан, сприхав, избухлив съм. ·
Дългучът реагирал изключително адекватно, макар в гилдията да е
известен с късия си фитил. (Веки ден, 10.04.2014, с.8)).
взривното дело.
-667 -
хабя си патроните
995. ФЛАГ
2396. сменям флага. Книж. х Приспособявам се към силния, влас¬
тния. · Райков е с вроден талант да сменя флага, преди корабът на
настоящата власт да потъне. ■ (Галерия. 21—27.03.2013, с.4).
п ФЛЬОНГА:
връзвам си езика на фльонга - вж. при ЕЗИК.
п ФРАЗА:
крилати думи / крилата фраза / крилата мисъл - вж. прц ДУМА.
996. ФУРНАДЖИЙСКА
2397. <като> фурнаджийска лопата. Пренебр. А Променяне на
мнението според обстоятелствата. · За него такова отмятане ■ „ като
фурнаджийска лопата “ не е мъка. Той е свикнал ■ ■ с такива салтомор-
талета и бързо се преобразява в страдалец, за да печели време.
(С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.З, с.244). Не съм очаквал, че той ще се
окаже такава фурнаджийска лопата. Довчера слугуваше на едни.
сега раболепничи пред други и им върши мръсната работа. (Р.р.).
V Фурнаджийската лопата може да се . върти свободно на едната или другата
страна при мятането и изваждането на хляба в пещта.
X
997. ХАБЕР
2398. хал хабер си нямам от нещо. А Пълен невежа съм по отно¬
шение на нещо; изобщо не разбирам нещо. · Но се видя, че професорът
си няма и хал-хабер от футбола ... (Труд, бр.160, 2003, с.ЗО).. Същите
хора хал хабер си нямат от политика. (Труд, ' Ср.160, 2003, с.12).
V Калка от турски.
998. ХАБЯ
2399. хабя си патроните. А Напразно използвам възможностите
си в стремеж да постигне нещо, от което нищо .няма да излезе. · Хабиш
си патроните като се хващаш с книгоиздаване сега, когато книга¬
та става лукс. (Р-Р-).
изпращам за зелен хайвер някого — 568 —
а ХАВАН:
бия водата в хаван - вж. при ВОДА.
999. ХАЙВЕР
2400. изпращам (пращам) за зелен хайвер някого. · Заблужда¬
вам някого, излъгвам го. • Именно той заявява на АнДрей Прамата¬
ров, че ще прати англичаните за зелен хайвер. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.67). Гледай си рахата, попе - чуха се отговорите · на проДаДените
за зелен хайвер турци. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.244).
V От народната приказка за жената, която се преструвала на болна и пращала
мъжа си да й търси за лек ' зелен хайвер, а тя в това време се срещала с любовника си.
а ХАЛОС:
отивам на вятъра (на халос, за този дето духа) -
вж. при ВЯТЪР.
1000. ХАМ
2401. като Хамовото семе. Книж. А Нищожен човек, човек без
всякакво значение; скитник, безделник. · Когато еДин народ не обича
свободата, то можеш ли Да го принуДиш за това насилствено?· Лъ¬
жи, хвалби, голи обещания и нищо повече! Ходи та се скитай сега по
тия пустини, като Хамовото 'семе - говореше той не на нас, сам на
себе си, да си разпилее тъгите. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.168).
. V Фр^еологпзмът е мотивиран от библейския разказ за синовете на Ной - Сим,
Хам и Иафет, и за синовете на Хам (Ханаан е Хамов син - Бит.9:18-22,10:6_20), без да
има използван съответен израз. След потопа Ной започва да обработва земята, засаж¬
да лозе и веднъж, след като, се опил с вино, ляга гол в шатрата си, където влиза синът
му Хам и вижда голотата му. Така нарушава една от най-строгите забрани на юдеите
- детето да открие голотата на родителите си - и Ной проклина Ханаан да бъде роб на
робите у братята си.
1001. ХАПКА
2402. апетитна хапка. Публ. . Ценна част от нещо, която е жела¬
на, поради .доказаните си качества и доходоносн^т. · През последните
20 гоДини напреДъкът на играчите от черния континент пък ги пра¬
ви изключително апетитна хапка за европейските мениДжъри. (168
часа, 25-31.01.2002, с.48). Истинска война се воДи около последните
апетитни хапки в курорта Слънчев бряг. (Шоу, 17-23. 03.10, с. 64).
п ХАПЯ:
хапя устни - вж. при УСТНА.
569 апетппнанашса
п ХАРИБДА:
между Сцила и - Харибда - вж. при СЦИЛА.
□ ХВАНА / ХВАЩАМ (СЕ):
вземам (хващам) за канарче някого - вж. при КАНАРЧЕ,
влизам (падам, хващам се, улавям се) в капана (клопката.,
примката) - вж. при КАПАН.
влизам (падам, попадам, хващам се) в мрежата (мрежите)
на някого - вж. при МРЕЖА.
връзвам (хващам) бика за рогата - вж. при БИК.
изяде (хвана) ме липсата - вж. при ИЗЯМ / ИЗЯЖДАМ,
лови (хваща) око<то> - вж. при ОКО.
намирам (хващам) цаката на, някого или нещо -
вж. при. ЦАКАТА.
обирам си чукалата / хващам си чукалата - вж. при ЧУКАЛО,
сън не ме хваща / сън не ме лови - вж. при СЪН.
хвана (хващам) дикиш - вж. при ДИКИШ.
хващам (Бога) Господ за- шлифера - вж. при ГОСПОД,*
хващам в крачка някого - вж. при КРАЧКА.
хващам гората - вж. при ГОРА.
хващам (забивам) корен (корени) - вж. при КОРЕН.
хващам / хвана (уловя) драките - вж. при ДРАКА.
хвашам кора - вж. при КОРА.
хващаме се гуша за гуша - вж. при ГУША.
хващаме се за косите - вж. при КОСА.
хваща ме срам - вж. при СРАМ.
хващам за канарче някого - вж. при КАНАРЧЕ.
хващам златния дявол за опашката - вж. при ДЯВОЛ,
хващам късмета за опашката - вж. при КЪСМЕТ.
хващам око</ио> (очи<те>) на някого - вж. при ОКО.
хващам последния влак - вж. при ВЛАК.
хващам (пускам, забивам) корен (корени) . - вж. при КОРЕН,
хващам се за зелено - вж. при .. ЗЕЛЕНО.
хващам се за кобура - вж. при КОБУР.
хващам се за мотиката - вж. при МОТИКА.
хващам се (ловя се, улавям се) за сламка</и«> -
вж. при СЛАМКА.
хващам се (ловя се, улавям се) на въдицата - вж. при ВЪД ИЦ А,
хващам се <с ръце> за главата - вж. при ГЛАВА.
хващам точилката - вж. при ТОЧИЛКА.
хващам шия - вж. при ШИЯ.
мъртва хватка
-5^0-
хващат ме бесовете - вж. при -БЯС.
хващат ме дяволите - вж. при ДЯВОЛ.
хващат ме лудите - вж. при ЛУД.
хващат ме нервите - вж. при НЕРВИ.
о ХВАНАТ:
<като> хванат от гората - вж. при ГОРА.
1002. ХВАТКА
2403. мъртви хвитки. Книж. ■ Безизходно положение. · Най-
страшното е загубата на перспективите. надеждата за напредък
за отхлабване на мъртвата хватка на мизерията.. (Труд, бр.73, 2000).
1003. ХВЪРЛЕЙ
2404. на един хвърлей камък. А Съвсем наблизо; недалече, на
близко разстояниие. · Вече наближавало утрото, той се отдалечил на
разстояние един хвърлей камък и започнал да се - моли. (Хр.Буковски,
Отключените пътища на богомилите, с.200).
V Старинна мярка за разстояние. Ифазът, със значение 'на съвсем близко
разстояне’’, има точен първообраз в библейските текстове, напр. Лк. 55^41 „И той се
отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше“ (Марин. -Ъко
кржжение калнни, гр. άπ’ αντων ώσε'ι λςϋου βολήν).
п ХВЪРЛЯМ (CE):
в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам} -
вж. при ВОДА.
жребият е хвърлен - вж. при ЖРЕБИЙ.
казани думи - хвърлен камък - вж. при ДУМА.
който е без грях. нека пръв хвърли камък - вж. при ГРЯХ.
лъсвим (обръщам, хвърлям} петалата (петалите} -
вж. при ЛЪСНА.
мятам (хвърлям) белтъци - вж. при БЕЛТЪК.
' по куче ди хвърлиш. ще удариш някого - вж. при ■ КУЧЕ.
хвърлям бисер пред свинете - вж. при БИСЕР.
хвърлям боб - вж. при БОБ.
хвърлям бомби<иш> - вж. при БОМБА.
хвърлям в оркестъра някого - вж. ■ при ОРКЕСТЪР.
<хвърлям> в публичното пространство -
вж. при ПРОСТРАНСТВО.
хвърлям въдица</ии> на някого - вж. при ВЪДИЦА.
хвърлям гьобеци - вж. при ГЬОБЕК.
571 -
като херувим
хвърлям жребий - вж. при ЖРЕБИЙ.
хвърлям кал върху някого или нещо - вж. при КАЛ.
хвърлям камък по (върху) някого - вж. при КАМЪК,
хвърлям камък - в блатото - вж. при БЛАТО,
хвърлям на кладата някого - вж. при КЛАДА,
хвърлям на лъвовете някого - вж. при ЛЪВ.
хвърлям око на (върху) нещо или някого - вж. при ОКО.
хвърлям (пускам) прах (пепел) в очите на някого -
вж. при ПРАХ.
хвърлям ръкавица<та> на някого - вж. при РЪКАВИЦА,
. хвърлям сянка върху някого или нещо - вж. при СЯНКА,
хвърлям топа - вж. при ТОП.
1004. ХВЪРЧА / ХВРЪКВАМ
♦ витая (летя, хвърча) в (по) облаците - вж. при ВИТАЯ.
♦ хвръква ми чивията - вж. при ЧИВИЯ.
2405. хвърча нависоко (високо). А 1. Надувам се, големея се.
• Откакто защити докторат, хвърчи нависоко, има се за голям учен,
избягва довчерашните си приятели. (Р.р.). А 2. Известен, уважаван
съм. · Аз знам, че ти хвърчиш високо, че за тебе аз съм една (дребна,
мръсна буболечка - въшка ,- че тебе те е гнус сега да ме слушаш и
ако седиш тука, то е защото никой не те вижда. (Г.П.Стаматов, Два
таланта). А 3. Имам големи претенции, без да се съобразявам с реал¬
ността. · Хвърчи нависоко, иска да живее нашироко. в лукс и изоби¬
лие, а заплатата ù доникъде не стига. (Р.р.).
♦ летящ<ия> (хвърчащ<ия>) холандец - вж. при ЛЕТЯ.
1005. ХЕРУВИМ
2406. като херувим. Книж. А Безгрижен. · 'Българският писа¬
тел обаче не живееше ли като херувим до 1989 г. (Труд, бр.73, 2002).
в ХИЛАВ:
когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда / много баби -
хилаво бебе - вж. при БАБА.
а ХИЛЯДА:
едно на хиляда - вж. при ЕДИН.
приказки от хиляда и една нощ - - вж. при ПРИКАЗКИ.
п ХИЛЯ СЕ:
хиля се като варена овча глава - вж. при ГЛАВА.
доде ми хлопне дъската
-572-
п ХИТЪР:
хитрата сврака с двата крика (е капана) - вж. при СВРАКА.
п ХЛАДЕН:
зипизвим хладен разум - вж. при РАЗУМ.
1006. ХЛОПВАМ / ХЛОПНА
2407. доде ми хлопне дъскити. Диал. Укор. л. Цял живот, докато
умра, до края си; до издихание. · Даде му хлопне дъската човек все
тича - и имот събира. Да го питаш - защо'! (Р.р.).
2408. мандалото хлопна. А Казва се за случаи, когато времето за
нещо е изтекло. · Ясно .е, мандалото хлопна за всички нас - болни и
здрави. (Труд, 11.11.2002, с.З). Царят ще трябва да се надбягва със
секундите до 7 вечерта, преди да хлопне мандалото. (24 часа,
23.04.2001, с.9).
♦ спускам (хлопвам/ хлопна) кепенци - вж. при КЕПЕНЦИ.
♦ тръшвам (хлопвам) вратата на някого - вж. при ВРАТА.
2409. хлопа ми дъскити. а Ненормален, побъркан, безумен съм.
• Накрая набирам и телефона на д-р Златка Стаматова. с която
обикновено говорим на любимата ни тема - всички откачат, всички
са изтрещели край нас, от луди не можеш да се разминеш ни на
улицата, ни в асансьора, на всички роднини, колеги и приятели им
хлопа дъската, да чукнем на дърво - лелееее, дано не ни стига и нас,
че е страшно направо .... (Над 55, бр.4, 2017, с.43). Бе да не ти хлопа
нещо дъската? (А.Гуляшки, Злат, руно, с.274).
п ХЛЪТВАМ:
хлътвам до уши - вж. при УХО.
1007. ХЛЯБ
2410. вадя (изкарвам) си хляба. А Изкарвам си . прехраната, препита¬
вам се с някаква работа. · Явно хич не му пука с- какво точно - вече ще си
вади хляба баща му, доскоро известен като военен пилот. (Ретро, бр.5О,
2016, с.19). ... всеки ден повече от 700 души се възкачват в сметосъбира-
чите и тръгват да си изкарват хляба. (168 часа, бр.5, 2002, с.2).
Ф изяждам (отнемам) хляба на някого -
вж. при ИЗЯМ / ИЗЯЖДАМ.
2411. <и> хлябът и ножът си у някого. А Всичко зависи от някого,
тъй като е всевластен и той се разпорежда. · Те не забравят успехите
- 573 -
на ход съм
на Нешка. Но помнят най-важното - хлябът и ножът Днес са у
Раева. (Галерия, бр. 48, 2016, с.20). Виж, с Тръмп нещата са съвсем
Други. В ръцете му са и хлябът, и ножът, колкото си поиска, толко¬
ва ще си отреже. (Над 55, бр.4, 2017, с.2).
2412. като топъл хляб, -à За разпродажба, за пласиране на нещо -
бързо, лесно, при голям интерес. · ВхоДните билети се изкупуваха ка¬
то топъл хляб. (Мин. год., бр.1, 2017, с.23). Още първата партида от
6000 бутилки се изкупи ' като топъл хляб. (Телеграф, 10.02.2017, с.21).
2413. на хляба (баницата) мекото (средата). А За търсене, за
отреденост - най-лесното, най-изгодното. · В живота не винаги ще ти
се паДа на хляба мекото. (Р.р.).
2414. пазя си хляба. А Постъпвам· така, че да не загубя прехрана¬
та си, не рискувам, предпазлив съм в действията си и постъпките си. ·
Босът на ДАИ трябва Да има поне трима съучастници между кар¬
тотекираните, за да направи злоупотреба. А ние си пазим хляба.
(Труд, бр.73,2002
2415. хляб и зрелища. Книж. · Материално благополучие и развле¬
чения. · Panem et circenses (хляб и зрелища) (Ювенал, Сатири) е викът
на Рим.. (Стандарт, 18.06.2001, с.22). Възобнови се практиката на Древни¬
те римляни, а именно: На нароДа му дай само. хляб и зрелища, за Да
бъДе Държан здраво в покорство и невежество. (Над 55, . бр.4, 2017, с. 13).
V От лат. Panem et circenses! Автор на израза е римският поет-сатирик Ювснал,
който, изобличавайки своите съвременници, в една от своите сатири пише, че тях могат
да ги купят евтино, като им. се дадат хляб и зрелища. [ЕС].
1008. ХОД
2416. давам заден <ход>. Книж. Л Отстъпвам от заеманата пози¬
ция; отказвам се, изменям действията, плановете си под натиска на обстоя¬
телствата. • В събота баш воДачът на столетната партия Даде пак
заден ход, като поясни, че на „Позитано“ 20 не си играели на опози-
ционност. (Труд, бр.26, 2004, с.10). ... правителството явно беше изне¬
наДано от смелата инициатива на президента и, даде заден ход, което
не говори Добре в международен план за синхрона межДу властите у
нас. (Труд, 08.03.2001, с.29). И българският презиДент даде заден и реши
Да ДаДе манДата на реформаторите. (Мин. год., бр. 50, 2016, с.7).
2417. на ход съм. А Сега е мой ред да действам. · Защото на ход
в него винаги е държавата. Независимо Дали Костов или Сакско-
бургготски я воДи. (168 ■ часа, 21.12-03.2002, с.2). И че на ход са сините:.
(Труд, бр.58,2000).
пускам в ход
-574-
2418. пускам в ход. А Прибягвам до използването на някакво сред¬
ство, за да постигна нещо. · Брюнетката не крие, че пуска в ход жен¬
ския си чар и флиртува с пилотите. (Труд, бр.27, 2002, с.39). За да
получи развод, тя пусна в ход такива явни лъжи - че била малтрети¬
рана, че била унижавана, че той ù изневерявал. (Р.р.).
1009. ХОДЯ
♦ вървя {играя, ходя) по гайдата {свирката) на някого -
вж. при ГАЙДА.
♦ вървя {ходя) по крив<и> (лош<«>) път<нищ> -
вж. при . ПЪТ,.
♦ вървя {ходя) по правия път - вж. при ПЪТр
♦ не ходя по земята / ходя по земята - вж. при ЗЕМЯ.
♦ отивам {ходя) на крак(л) - вж. при КРАК.
♦ ходещ скелет - вж. при СКЕЛЕТ.
♦ ходя от врата на врата - вж. при ВРАТА.
♦ ходя по мъките. / ходене по мъките - вж. при МЪКА.
♦ ходя по царския друм - вж. при ДРУМ.
♦ ходя си по врата - вж. при' ВРАТ.
о ХОЛАНДЕЦ
летящ<ия> {хвърчащ<ия>) холандец - вж. при ЛЕТЯ.
1010. ХОР
2419. чувам хора на ангелите в ушите си. Книж. X Изпитвам
истинско блаженство. · Докато момичето се навежда, отпред блузка¬
та ù се отваря, ръбовете се разгръщат. В този момент воайорите
чуват хора на ангелите в ушите си. (168 часа, 29.06.-04·07·2001, с.41).
п ХОРА:
горна ръка хора {човек) - вж. при РЪКА. ,
за пред света / за - пред хората - вж. при СВЯТ.
май с<и> човек {хора) - вж. при ЧОВЕК.
средна ръка {човек, хора) - вж. при РЪКА.
ставам за смях <на хората> - вж. при СМЯХ.
устата на хората не са чувал, та да ги зашиеш - вж. при УСТА.
{човек, хора) от кухнята - вж. при КУХНЯ.
п ХРАНИТЕЛ:
ангел хранител - вж. при АНГЕЛ.
- 575 -
хър-мър
п ХРАНЯ:
правя си {храня) илюзии - вж. при ИЛЮЗИЯ.
храни куче да те лае - вж. при КУЧЕ.
п ХРИСТОВА:
христова възраст - вж. при ■ ВЪЗРАСТ.
п ХУБАВ:
хубави работа. ами цигански - вж. при РАБОТА.
о ХУБОСТ:
за едната хубост - вж. при ЕДИН.
1011. ХУМОР
2420. черен хумор. I Ше. А Шегг ннтемассп>рт, ■престъпления нни^ааст
ни случаи и др. под. · Научи ли, че Петър преминал на работа в Енергото?
Това пък откъде разбра? Как откъде- видях некролога му на ' електричес¬
ки стълб залепен. Прекаляваш с твоя черен хумор! (Р.р.). Това беше под¬
текст на разговорите ми. Но какво даваше основание за такъв черен
хумор? Открих., чё моите парижки преводачи и издатели току-що полу¬
чили следното писание, написано на ръка с печатни букви: „Червеният
чадър избълва и Георги Марков е убит“ (Л.Левчев, Убий'Българина, с.252).
англ. Black humour. В средновековната медицина изразът означавал ■ „черна
жлъч“, която предизвиквала меланхолия, според учението на Хипокрит за „петте
сока“ в човешкия организъм. В съвременната си осаисееност изразът започва да се
използва най-напред в САЩ (през 50-те години на XX ), а по-късно придобива попу¬
лярност и ■ в останалия свят. [ЕС].
1012. ХУРКА
2421. гледай си хурката. Грубо. А Не се меси в чуждите работи.
• Не ме учи какво да правя., гледай си хурката и си живей живота.,
както го разбираш. (Р.р.).
♦ гол като пищов {тояга, хурка, тъпан) - вж. при ГОЛ.
1013. ХЪНТА
2422. няма гънта-мънта. Жарг. А Няма глезотии. · Бачкат яко,
няма хънта-мънта. (Р.р.).
1014. ХЪР
2423. хър-мър. а Мъркания, караници, разправии, недоразумения. ·
Те винаги са имали хър-мър „помежду си. (Р.р.).
в цайтнот съм
— 577 6.
ц
1015. ЦАЙТНОТ
2424. в цайтнот съм. А Не ми достига време, притеснен . съм от
изтичащото ми време; нямам време. · НДСВ е едновременно в цайт¬
нот, в неведение и срещу опозиция със зинали уста. (168 часа, 13-
^9.06.2003, с.4).
шахматния спорт.
1016. ЦАКА
2425. търся (диря) цаката на някого или нещо. А Търся слабото
място на някого или нещо, за да се справя с него. · Дали не ■ е поради
това, че докато прокуратурата диреше цаката на нелицеприятния
печат и на първо място на „Труд“, министър-председателят довол¬
но потриваше ръце. (Труд, 07.03.6001, с.1). Вместо това така нарече¬
ните „роми“ ни намериха цаката и започнаха да произвеждат раж¬
даемост по тарифа на социалното министерство от 13-годишни.
(Мин. год., бр.9, 2017, с.9).
2426. намирам (хващам, откривам) му цаката на някого или не¬
що. Жарг. А Намирам слабото място на някого или нещо; откривам лес¬
ния начин да се справя с нещо. · Май световните финансови институ¬
ции ни намериха цаката. (168 часа, 26.09-2.10.2003, с.2). А е в застой.,
тъй като повечето предприятия, които се продадоха, им намериха
цаката. (Труд, бр.71, 2002, с.1). С яки нерви и с добри патрони се хва¬
ща цаката на водоплаващите. (Труд, 28.12.2001, с.8).
а ЦАПАМ:
мърся (цапам) си ръцете - вж. при РЪКА.
п ЦАПНАТ:
цапнат в устата - вж. при УСТА.
1017. ЦАР
2427. като цар (живея). А Охолно и безгрижно, в разкош. · С наеми¬
те можел да си живее като цар и без да работи. (Ретро, бр.4, 2017, с.17).
2428. царят е гол. Книж. А Истината, която всички виждат, но не
смеят да изрекат. . · Казах публично ' за управлението ' на Иван Костов,
че царят . е гол, защото беше така. (Стандарт, 22.01.2002, с.15). Пър¬
577 -
вдигам си цената
воначално някои изказвания на Сергей Станишев за властта не нап¬
равиха впечатление, защото се сливаха с обичайната политическа
риторика. („Царят е гол“ на първомайския митинг). (Стандарт,
бр.3481,2002, с.13).
V От приказката на датския писател X. Андерсен „Новите дрехи на краля“. Двама
мошеници уверили краля, че са му ушили великолепна премяна от тънка скъпоценна
материя, която само глупаците не могат да видят и оценят. Ето защо всички придворни,
боейки се да не излязат глупаци, започнали единодушно да твърдят, че дрехите са вели¬
колепни. Гордият крал тръгнал на разходка да се похвали с великолепните си дрехи, а в
действителност бил съвършено гол, докато едно дете не възкликнало „Кралят е гол!“.
Тогава всички трябвало да признаят, че са ги направили на глупаци.[ЕС].
Оказва се обаче, че първоизточник на разработения от Андерсен сюжет има
началото си в индийската култура и история. Индийският философ Ошо разказва
приказка за новите дрехи на един цар, предложени му от ловък хитрец като старите
дрехи на Бога. Тези божествени дрехи обаче могли да бъдат видени само от онези,
които наистина са деца на собствения си баща. Онези, които са незаконни, нямало да ги
видят. Така докато гордият цар се разхождал пред тях съвършено гол, всички започ¬
нали да си възхищават от тях, боейки се да не се покажат като незаконно родени.
п ЦАРСКИ:
вървя <си> по царския път - вж. при ПЪТр
ходя по царския друм - вж. при ДРУМ.
1018. ЦВЕТЕ
2429. не ■ съм цвете за мирисане. х Не съм ■ добър, лош съм. • И
тя не е цвете за мирисане, макар Да се казва Цвета. (Р.р.). Ще посе¬
Ди човекът и ще виДи какво сме цвете за мирисане. (А.Гуляшки, Злат,
руно, с.З 5 5).
п ЦЕЛ:
целта на занятието - вж. при ЗАНЯТИЕ.
п ЦЕЛУВКА:
Юдина целувка ! целувката на Юда - вж. при ЮДА.
п ЦЕЛУНАТ:
целувам <и> краката на някого - вж. при КРАК,
целунат от Бога (Господ) - вж. при БОГ.
1019. ЦЕНА
2430. вдигам си цената. X Придавам си важност; ставам по-ва¬
жен, с по-голяма значимост. · А като не казва какво е то, само си вдига
цената. (168 часа, 13—19.06.2003, с.4).
зная си цената
^78
2431. зния. си цената. ж Имам много точна оценка на собствените
си достойнства и държа на достойнството си; държа се на положение. ·
Зная си цената, затова не се унижавам да слугувам на отрепки ка¬
то него. (Р.р.).
2432. зная цената на някого или нещо. А Имам много вярна пре¬
ценка за действителната стойност на някого или нещо. · Но ние бяхме
закърмени с труд, а не с биберон! Знаехме ние цената на хляба! (Вл.
Даверов, Вчера, с.70).
2433. ни всяка цени. а Непременно, каквото. и да става. · А на
всички им стана ясно, че Патриотите имат желание това Народно
събрание да продължи да функционира на всяка цена. (Ретро, бр. 49,
2016, с.10). В никакъв случай победа на всяка цена. Не само в спорта,
но и -в живота.- Защото, когато гониш нещо на всяка цена., никога не
се получава. (Мин. год., бр.4, 2017, с.55).
2434. ни никаква цени. А За нищо, в никакъв случай, при никакви
условия. · Бойка Баитиева припомни позицията на соцлидера пред пле¬
нума на ВПС на 24 юни, че конституцията не може да се променя на
никаква цена, освен когато става дума за хармонизиране на българ¬
ското законодателство с европейското. (168 часа, 29.06.-05.07.2001, с.14).
п ЦЕПЯ:
цепя басми на някого- вж. при БАСМА.
цепя косъма <на две> - вж. при КОСЪМ.
цепя секундата - вж. при СЕКУНДА.
цепя стотинката <на две> - вж. при СТОТИНКА.
1020. ЦИГАНИН
2435. като дърт циганин. Ирон. А За лъжене - извънредно много
лъжа. · В нищо не можеш да му вярваш, лъжеше като дърт цига¬
нин. (Р.р.).
♦ лъжа зи девет (деветдесет и девет) цигани -
вж. при ДЕВЕТ.
п ЦИГАНСКИ:
хубава работа. ами циганска - вж. при РАБОТА.
1021. ЦИГУЛКА
2436. свири ми цигулката. Ирон. А Много съм гладен; куркат ми
червата. · Толкова съм - изморен и ме боли корема, че свири ми цигул¬
ката.. (Всеки ден, 10.06.2010, с.14).
579
цъфтя' като кисело зеле...
2437. <свиря> втора цигулка. А С второстепенно значение съм. ·
Заради този дълъг период, в който е била „ втора цигулка '‘ , жена №
3 в живота на Васил Василев, настоява и за реванш, а именно да
стане официално госпожа Василева. (Ретро, бр.4, '2017, с.20).
2438. свиря първа цигулка. х Имам първостепенно значение, да¬
вам насока, която другите следват. · В ГЕРБ Бойко Борисов свири пър¬
ва цигулка, другите само изпълняват, каквото им каже. (Р.р.). В ми¬
нали години те направиха толкова бели в областта на музиката, а
днес отново надигат глава и някои дори успяват да свирят първа
цигулка в нестройния оркестър на България, (Уикенд, бр. 16, 2017, с.69).
п ЦЪКАМ:
цъкам с език - вж. при ЕЗИК.
1022. ЦЪРВУЛИ
■2439. вземам на босия цървулите. Ирон. А Отнемам и последното,
което има бедният. · Знаем ги тия - щом на властта ù свирнат от МФВ-
то, е готова да вземе и на босия цървулите. (Труд, бр. 166, 2004, с.1).
2440. улавям на баба - си цървулите. а Оставам излъган, изма¬
мен. · А адвокатът улови на баба му цървулите. (Ат. Мандаджиев,
Маестрото, с.27). ·
Ф ям парцалите (цървулите) на някого -
вж. при ПАРЦАЛ / ПАРЦАЛКИ.
а ЦЪРКОВЕН:
като църковна мишка - вж. при МИШКА.
1023. ЦЪФТЯ
2441. цъфнал и завързал съм. / ще цъфна и- ще завържа. Ирон..
Л. Изпаднал съм в много незавидно положение. · Взел да се присмива
на другите, сякаш той самият е цъфнал и завързал. (Р.р.).
2442. цъфтя и връзвам. А Всичко се развива много добре, няма
никакви проблеми. · Като слушам розовите отчети на управляващи¬
те как всичко цъфти и връзва, си мисля, че живея в някакъв друг,,
паралелен свят, не в техния. (Мин. год., бр.1, 2015, с.1).
2443. цъфтя (процъфтявам) като кисело зеле през марта. Ирон..
А Зле съм, никак * не съм добре. · Дългът на империята от ден на ден
повече и повече възлаза; разходите от ден на ден повече ù повече
растат; приходите от ден на ден повече и повече намаляват; търго¬
цъфтя като „бабин косъм“
- 580 -
вията и индустрията от Ден на Ден все повече и повече спи; и, с еДна
Дума,, сичко в това благословено царство процъфтяло като кисело
зеле през марта; босите Дангалаци и оголялата рая, поД Дебелата
сянка на Султана, е прокопсала като синигер в кратуна. (Хр. Б., Избр.
произ.,1971, т.1, с.236). ...училищата ни цъфтят като кисело зеле през
марта. {Хр. Б., Избр. произ.,1971, т.П, с.376)
2444. цъфтя като „бабин косъм“. А Зле съм, никак ■ не съм доб¬
ре. · Добре е такава фабричка Да се отвори в защото
там учебните завеДения цъфтят като „бабин косъм“, та хич олма-
се и фабричката ще цъфне като кисело зеле през марта. (Хр. Б., Избр.
произ.,1971, т.1, с.207).
о ЦЯЛ:
и вълка сит и агнето цяло - вж. при ВЪЛК,
* W ·
цялото кралско войнство - - вж. при ВОИНСТВО.
<цялото> небесно<т0> войнство - вж. при ВОИНСТВО.
П ЦЯР:
за лек (цяр) - вж. при ЛЕК2.
ч
1024. ЧАДЪР
2445. опъвам ■ (осигурявам, поставям, разтварям) чадър ■ наД ня¬
кого или нещо. А Вземам под покровителство и защита някого, осигуря¬
вам му неприкосновеност «... премиерът покровителства опреДелени
бизнесмени, вътрешният министър опъва чадър наД фирми. (Галерия,
бр.З, 2011, с.17). За малко ли от най-големите босове на престъпния
свят у нас се говори., че им е осигурен политически чадър. (Телевиз.
пред.). Не знам какво точно е снасял като информация, но за мен вър¬
ху Тани имаше разтворен чаДър от МВР. (България днес, бр.95, 2013)
и ЧАКАМ:
чакам Годо - вж. при ГОДО.
чакам Месия - вж. при МЕСИЯ.
чакам от умрял писмо - вж. при УМРЯЛ.
-581 -
не съм в час
1025. ЧАЛЪМ
2446. продавам чалъми на някого или пред някого. ■ ' Старая се
да се представя, да се докарам пред ■ някого. · С нас заедно тръгнаха
мнозина въоръжени хора от Сестримо— които приемаха на драго
сърце да вървят с четата не за друго - според мене, - освен да про-
дадат малко чалъм ■ пред своите съседи - беловчани. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.414).
1026. ЧАС
2447. в последния си час. Книж. А При издъхването, при умира¬
нето. · В последния си час баба ми подари този медальон, е който не
съм се разделяла досега. (Р.р.).
2448. в чис съм. X В течение съм; запознат съм, ориентиран съм
добре с нещо и действам според изискванията на ситуацията. ■ · Матеева
обикаля селата и е в час с проблемите на 17-те общини. (Труд, бр.27,
2003, с.З). Но след толкова слухове кой ще е новият министър вече не
се интересувам. Само се моля да е в час. (Труд, 21.06.2001, с.11).
2449. за броени часове. Книж. ■ За много кратко време; много
бързо. · За броени часове новоизлюпената последователка на Она-
cue получава 1.8 милиона долара в брой, срещу които ипотекира бъ¬
дещата си придобивка. (168 часа, бр.40, 2000, с.32).
2450. звезден час. Книж. ■ Най-важен, най-успешен, върховен мо¬
мент в живота на някого. · Когато става на 10 години, настъпва звез¬
дният му час. (Днес, 18.02.2012, с.16).
V Изразът тръгва от авторткото предис7ювие на австрийския писател Ст. Цвайг
към сборника му с исторически новели „Звездните часове на човечеството“ (1927 г.).[ЕС].
2451. на чиса. / ни секундата. А Веднага, незабавно,- без отлагане.
• Имат ли да вземат, веднага, на часа си го искат. трябва ли обаче
да дават, да имаш търпение да чакаш. на час по лъжичка. (Р.р.).
Органите на реда на секундата се задействали и след 14 дни раз¬
следване влезли в следите му. (Уикенд, бр.51, 2016, с. 3).
2452. на чис по лъжички. А Бавно, търпеливо, по малко. · Имат
ли да вземат. веднага., на часа си го искат, трябва ли обаче да да¬
ват, да'имаш търпение да чакаш., на час по лъжичка. (Р.р.).
2453. не съм в час. А Не съм в течение на нещо; не съм запознат,
не съм ориентиран в нещо и не действам според изискванията на ситуаци¬
ята; неподготвен съм. · Случваше се някои депутати да не са в час
при обсъждането на някои от законите и това предизвикваше ост¬
удари дванадесетият час
- 582 -
ри забележки от страна на политическите им опоненти. (Р.р.). От¬
давна проф. Куманов не е в час и винаги е работил само за себе си.
(Нощен труд, 18-19.01.2002, с.4). Ако човек не е в час, сигурно ще по¬
мисли, че за „Булгартабак“ напират поне стотина инвеститори, ко¬
ито са готови да чакат не 2, а 20 години. (168 часа, ' бр.21. 2002, с.25).
2454. удари дванадесетият час. Книж. ' Настъпи последният,
решителният момент, когато нещо важно трябва да се извърши. · Удари
дванадесетият час за икономическата■ обнова на България. (Р.р.).
2455. удря моя час. / удря ми часа. X 1. Настъпва дългоочакваният
от мене момент да действам решително. · ■ Дълго очаквах тази промяна,
сега удари моя час да покажа на какво> съм способен. (Р.р.). А 2. Настъпи
времето, отредено ми за умиране. · Беше живял почтено и честно и
когато удари неговия час, си отиде спокоен и примирен. (Р.р.).
2456. час по час. А Много начесто. ·. Час по час тичаше да про¬
вери дали няма писмо (Р.р.).
п ЧАСТ:
по тънката част съм - вж. при ТЪНЪК.
1027. ЧАТ
2457. чат-пат. А От време на време. · Тефтерът си почива зат¬
ворен, отварям го чат-пат. (168 часа, 22-28.12.2002, с.25). И чат-пат
да продаде някой цех. (168 часа, бр.25, 2001, с.17). Седя си в хралупа¬
та., дъвча старите си обувки и чат-пат поглеждам какво толкова
става навън. (Стандарт, 09.03·2001. с.9).
2458. чат съм. Жарг. Л Зная, наясно съм, разбирам. · Чат ли си
сега. какво ни чака, ако ни пипнат! (Р.р.).
•
п ЧАТАЛ:
държа чатал на врата на някого - вж. при ВРАТ.
1028. ЧАША
Ф буря в чаша вода - вж. при БУРЯ.
2459. да ме отмине тази чаша. Книж. а За израз на надежда за
избягване на някакъв неблагоприятен развой на събитията. · Дано и то¬
зи път ме отмине тази чаша, заричам се повече да не предизвиквам
съдбата. ■ (Р.Р-). .
V Тези думи Иисус изрича по време на молитвата в Гетсиманската градита. вече
знаейки, че го очаква присъда (Мт. 26:39).
- 583 -
с открито чело
2460. {изпивам) <до дъно> горчивата чаша. Книж. А Понасям,
изтърпявам докрай всички неприятни последици, всички мъки и страда¬
ния. · Тази ' вечер ми било писано да изпия горчивата чаша до дъно.
(А.Гуляшки, Злат, руно, с.231). Спектакълът проДължи ту в' стихове,
ту в проза.. Вървеше така както той си искаше, а не така както ние
искахме. Ние се гърчехме, искахме Да се махнем, но в края на краи¬
щата се взехме в ръце и се заставихме · да изпием горчивата чаша До
дъно. ■ (Ел. Рязанов, Незавършена равносметка, с.208).
V С посоченото значение, в пълния и в съкратения си вил фразеглггизмът е
утвърден още в библейската книжнина - в старозаветните и в новозаветните тексто¬
ве (напр. Ис. 51:17 „СъбуДи се. събуДи се, Иерусалиме. ти, който из ръката на
ГоспоДа си изпил чашата на яростта Му, До Дъно си изпил и пресушил опивална-
та чаша“).
2461. преливам {прелея)■ чашата <на търпението>. Книж. А *
За някаква случка, постъпка и поД. - ставам причина повече да не ■ мо¬
же да се понася, да се търпи нещо лошо. · Тя предава на Дипломатичес¬
кото представителство в София молби от съпруги и майки на за¬
държаните. Това прелива чашата на взаимната неприязън межДу
нея и Стамболов. (Уикенд, бр.4, 2017, с.67). Все някак се примирявах¬
ме, когато обезобразяваха нашия текст и осакатяваха нашите мис¬
ли. но когато ни царедиха Да изхвърлим Лермонтов, колкото и странно
Да е, точно това преля чашата на търпението ни. (Ел.Рязанов, Не¬
завършена равносметка, с.390).
а ЧЕЛЕН:
челен сблъсък - вж. при СБЛЪСЪК.
1029. ЧЕЛО
2462. две мравки не могат да се разминат на челото му. Жарг.
А За човек - много прост, много ограничен, много глупав и примитивен. ·
Две мравки не могат да се разминат на челото му, тръгнал Да ста¬
ва Депутат. (Р.р.).
2463. с два пръста чело. А Ограничен, прост, примитивен. · Ха¬
зартът открай време си е територия за хора е по два пръста чело.
(168 часа, 0410.01.2002, с.2).
2464. с открито чело. X ■ С чиста, неопетнена съвест. · С откри¬
то чело заставам преД вас и твърДо заявявам, че в моето минало
няма нищо, от което Да се срамувам.. (Р.р.). '
Ф с пот на чело<шо> {лицето) - вж. при ПОТ.
удрям чело в земята
— 584 -
2465. удрям чело в земята. А Кланям се на някого, засвидетелст¬
вам му подчинението си. · Още при първото си изявление Куртев уда¬
ри чело в земята и декларира, че няма да. прави силна структура, че
всичко ще се решава от НИС. (Труд, бр.85, 30.03.2000).
1030. ЧЕНЕ
2466. пада ми ченето. Жарг. А Силно се изненадвам и учудвам. ·
Паднаха ни ченетата от изненада. (Шок, бр. ■ 19, 2010).
2467. сече ми ченето. / играе ми ченето. А Умея да приказвам
убедително; красноречив съм. · Умее да се представя пред хората,
играе му ченето, но за работа много не го бива. (Р.р.).
2468. трака ми ченето. Ирон. А Мога да ■ говоря; умея да говоря. ·
Тя вследствие на това, ако на червените почне много да им трака
ченето, като нищо Софиянски ще бръкне в папките си ц ще подхвърли
на медиите някой червен Тошко Добрев. (168 часа, 19-24.12.25)03, с.2).
1031. ЧЕПИК
2469. къде го стяга (стиска, убива) чепика. А Какво тревожи,
мъчи, притеснява някого. · Зная ■ къде ги ■ убива челикът, но да спи зло
под камък. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.26). Цените, та цени¬
те!? ■ Усещате ли къде ги стяга чепикът? (Мин. год., бр. 10, 2017, с.9).
1032. ЧЕРВЕН
2470. на червено1. Книж. л. За финансови резултати -. в загуба, в
недостиг на финансови средства. · Общинският бюджет завърши на
’ червено с няколко милиона лева. (Р.р.).
2471. на червено2. Книж. А Преминаване на улица при забраните¬
лен червен сигнал на светофар или на регулировки. · Колата е премина¬
ла на червено, в резултат на което е станала катастрофа. (Р.р.).
Ф (показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон -
вж. при КАРТОН.
♦ синя (жълта, червена) метла - вж. при МЕТЛА.
Ф <червената> лампичка светва - вж. при ЛАМПИЧКА.
♦ червен Петко - вж. при ПЕТКО.
□ ЧЕРВИВ:
червив с (от) пари - вж. при ПАРА / ПАРИ. .
585 простирам се , според чергата си
1033. 'ЧЕРВО
2472. мризя <и> в червити някого. А Изпитвам силна непоноси¬
мост към някого; органично мразя ■ някого. · Англичани и французи се
мразят в червата.. (7 дни спорт, 13. 06.2004, с.16).
1034. ЧЕРГА
2473. дърпам <чергата> към себе си. А Отстоявам собствените
си интереси. · Когато започва договарянето на работните заплати,
всеки дърпа чергата към себе си. (Р.р.).
V °т някогашния патриартален селски бит, ■ когато цялото семететво е спяло на
едно място и се завивало с една черга. Лежащите в двата края, за да не останат отвити,
са придърпвали чергата към себе си.
2474. запалвам {подпалвам) чергата на някого. ■ Причинявам на
някого голямо нещастие ■ или ■ щета. · Рухналите напоследък „ пирами¬
ди “ запалиха. чергите, на немалко български семейства., които загу¬
биха спестяванията си. (Р.р.).
2475. от една черга с някого. X Който е от еднаква социална среда
с някого, с еднакво материално състояние. · Де холам, недей ми чете
попски молитви! не се намираш, слава богу, пред някой издайник.
Всинца сме от една черга.. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.600).
2476. простирам се според чергата си. X 1. Живея според мате¬
риалните си възможности. · В живота си - всеки е длъжен да . се прос¬
тира според чергата си. (Р.р.). х 2. Постъпвам ■ и действам според
възможностите си. · Човек трябва добре да знае истинските си въз¬
можности и да се простира според чергата си. (Р.р.).
♦ тъки си платното. {чергата) - вж. при ПЛАТНО.
п ЧЕРЕН:
бели пари за черни дни - вж. при ПАРА / ПАРИ.
зи черните очи на - някого - вж. при ОКО.
миниви ми черни котки <път> - вж при КОТКА.
на черното казвим (викам) бяло / ни бялото казвам (викам)
черно - вж. при БЯЛ.
правя черен живота на някого - вж. при ЖИВОТ.
черен ден - вж. при ДЕН.
черен лебед - вж. при ЛЕБЕД.
черен петък - вж. при ПЕТЪК.
черен хумор - вж. при ХУМОР.
черна дупки - вж. при ДУПКА.
черни души - вж. при ДУША.
черешката върху (на) тортата
586 -
черна каса - вж. при КАСА, *
черна кутия - вж. при КУТИЯ,
черна овца / белязана овца - вж. при ОВЦА,
черната работа - вж. при РАБОТА,
черна точка - вж. при ТОЧКА,
черни дни - вж. при ДЕН.
черно на бяло - вж. при БЯЛ.
1035. ЧЕРЕШКА
2477. черешката върху (на) тортата. А Върхът, най-значимото, най-
голямото като завършек на нещо. · Споразумението с кабинета ще бъДе
черешката върху тортата за 5-гоДишния юбилей на Националното
сДружение на общините. (24 часа, 01.12.2001, с.2). Сега черешката върху
тортата или върхът на слаДоледа в този стил е новото изобретение
на Дизайнерите - многослойното облекло. То си е непосредствен и
ироничен кич. (168 часа, бр. 17,2004, с.37). Черешката на тортата обаче
е сДелката от ноември 2008 г. (Над 55, бр. 17, 2009, 21).
1036. ЧЕРТА
2478. под (извън) чертата съм. Книж. л Извън класацията; сред
неспечелилите, некласиралите се, сред неуспелите. ■ · Резултатът е, че кон¬
курса за втори клас спечелиха само Две издателства „Просвета“ и „Бул-
вест“. Всички останали бяха извън чертата.. (168 часа, бр.21, ■2004, с.2).
2479. тегля чертата. Книж. а Правя равносметка. · Ако теглим
чертата, смяната на караула в президентството вероятно ще оз¬
начава и смяна на генералната външнополитическа линия. (Ретро,
бр.4,2017, с.11).
п ЧЕРУПКА:
дреме ми (пука ми) на сайдера (жилетката, пуловера.,
тръбата, черупката и др.) - вж. при ДРЕМЯ.
п ЧЕРЯСЛО:
правя от иглата черясло - вж. при ИГЛА.
1037. ЧЕСТ
2480. за зла чест. Книж. а За непредвиден развой на ■ нещо - по
лошо стечение на обстоятелствата, за нещастие. · Животът на семейс¬
твото течеше 'нормално и. щастливо, но за зла чест бащата тежко
заболя и всичко тръгна назаД. (Р.р.).
— 587 —
мъж под чехъл
п ЧЕСТЕН:
честен кръст - вж. при КРЪСТ2. ,
1038. ЧЕТА
♦ броим (четем) се на пръсти - вж. при ИРЪСТ2.
Ф държа (чета) конско <евангеше> - / държа (чета) евангелие
на някого - вж. при ЕВАНГЕЛИЕ.
♦ както дявола чете евагелието - вж. при ДЯВОЛ.
2481. чета <и> между редовете. Книж. А. Досещам се какво е
загатнато. · Понякога, когато се казва нещо, трябва да умееш да че¬
теш и между редовете. (Р.р.).
2482. чета лекции (морал) на ■ някого. Книж. А. Поучавам някого,
като го укорявам. · Никой не обича да му четат лекции за щяло и
нещяло. (Р.р.).
1039. ЧЕТИРИ
♦ като две и две четири - вж. при ДВЕ / ДВА.
Ф на четири крака - вж. при КРАК.
♦ на четири очи - вж. при ОКО.
♦ отивам на кино <от пет до четири> - вж. при КИНО.
♦ очите ми играят на четири - вж. при ОКО.
2483. разпъвам се на четири, - а 'Работя пряко сили. · Баща му ■ се
разпъва на четири, за да го издържа да учи, а той стои по баровете
и нехае. (Р.рЭ.
1040. ЧЕХЪЛ
2484. мъж под чехъл. Шег. А За мъж - Намирам се в пълно подчи¬
нение на на жена си, за всичко я слушам. · Въпреки че■ не си позволиха
-открити шеги по негов адрес, повечето от тях вече гледат на него
като на класически случай на мъж под чехъл. (Уикенд, брЛ, 2016,
с.8). Виктор отдавна има славата на типичен мъж под чехъл. (Рет¬
ро, . бр.4, 2017, с.15).
а ЧЕША:
чеша (почеша)- си езика - вж. при ЕЗИК.
чеша си задника - вж. при ЗАДНИК.
хвръква ми чивията
- ЯЙ8-
1041. ЧИВИЯ
2485. хвръква ми чивията. ж 1. Обезумявам, побърквам се. ·
Нещо му стана миналата - година, хвръкна му чивията и оттогава е
по лудниците. (Р.р,). Ж 2. Изпадам в неадекватно състояние в резултат
на моментен силен душевен потрес. · Хвръкна ми чивията,, като видях
край детето да пълзи - змия. (Р.р.). Ж. 3. Влюбвам се силно в някого. ■ ·
Гледаш го стабилен, солиден мъж, докато му хвръкне чивията, по
някакво двайсетгодишно момиче. (Р.р.).
и ЧИНИЯ:
летящи чиния - вж. при ЛЕТЯ.
п ЧИСТ:
вземам (приемам) за чисти монета - вж. при МОНЕТА.
излизам на чист въздух - вж. при ВЪЗДУХ.
кито <момина>■ сълзи (чист) - вж. при СЪЛЗА.
ни чист български език - вж. при ЕЗИК.
не ми е чист косъма - вж. при КОСЪМ. 4
с чисти съвест - вж. при СЪВЕСТ.
с · чисто лице - вж. при ЛИЦЕ. ч
с чисто сърце - вж. при СЪРЦЕ.
чисти проби - вж. при ПРОБА.
чисти ръце - вж. при РЪКА. .
1042. ЧИСТО
2486. чисто и просто. à 1. В действителност, всъщност. · Чисто
и просто това, което пишат вестниците, си е една гола лъжа. (Р.р.).
А 2. Направо казано, без уговорки. · ■ Чисто и просто не вярвай на
всичко, което ти обещават. (Р.р.).
1043. ЧИЧО
2487. чичо Сам. Публ. Ирон. А САЩ. · Хайде, Чичо Сам без
война не може. не може без да убива и руши безнаказано по света.
(Мин. год., бр.12, 2017, с.16). Чичо Сам побърка света с усилията си да
му наложи американския тип демокрация. (Р.р.).
V °т англ. Unce Sam. По време на втората αнгло-αмгрикински война (181^^1814 г.)
американският бизнесмен Самуел Уилсон снабдявал американската армия с месо, като
маркирал месото с инициалите „U S“ (United States „Съединени щати“). В армията това
съкращение шеговито го преосмисляли като Unce Sam. Оттогава това станало персонифи¬
циран образ на САЩ, който получил широка популярностЩС].
- 589 - просто като бобена чорба
1044. ЧОВЕК
2488. вътрешен човек. А Човек от нечие обкръжение, среда; до¬
верено лице. · „Вътрешен човек“ от среДите йа групировките твър¬
Ди, че Поли Пантев е отпътувал за о-в Аруба, след като сикаджиите
са го изолирали. (168 часа, бр.25, 22-28.06.2001, с.5). Венета Райкова
описва известните^ хора от позицията си на вътрешен човек и преД¬
лага на читателите Да надникнат заД затворените врати на спал¬
ните на звездите. (Уикенд, бр.51, 2016, с.71).
♦ горна ръка хора (човек) - вж. при РЪКА.
Ф долен човек - вж. при ДОЛЕН.
Ф душа човек - вж. при ДУША.
Ф като бял човек - вж. при БЯЛ.
Ф като един <човек> - вж. при ЕДИН
2489. като първия човек. Жарг. а За правене на нещо - лошо,
нескопосано, неумело, несръчно. · БояДисал си стените като първия
човек:, сякаш през плет не си вижДал как се прави това. (Р.р.).
2490. май с<и> човек (хора). А Възклицание за израз на учудване,
удивление. · Румънците имат само еДна Гривица. но я иДи ги виж:.
Май с хора,, като че оживяха изново после тая Гривица. (Зах. Стоя¬
нов, Съч., т.З, с.З 12).
Ф средна ръка (човек, хора) - вж. при РЪКА.
Ф (човек, хора) от кухнята - вж. при КУХНЯ.
п ЧОВЕЧЕСТВО:
солта на земята (човечеството) - вж. при СОЛ.
а ЧОПЛЯ:
бъркам си в (чопля си) носа - вж. при НОС.
1045. ЧОРАП
2491. разплитам чорапа. А Разкривам постепенно истината за не¬
що. · Зачестилите взаимни гостувалия на Двете съсеДски семейства
ни се вижДаше странно, тъй като гоДини наред враждуваха помежДу
си, но постепенно чорапът се разплете. Разбра се, че Децата им ще
се женят. (Р.р.).
1046. ЧОРБА
2492. просто като бобена чорба. А Елементарно, лесно. · Просто
е като бобена чорба, наглеДахме се на примери през последните го¬
Дини на бурен възход с обратен знак. (Монитор, 28.08.2001, с.15).
виждам се в чудо
- 590
о ЧУВАЛ:
устата на хората не са чувал, та да ги зашиеш - вж. при УСТА.
п ЧУВАМ:
чувам гласове - вж. при ГЛАС.
чуват се гласове - вж. при ГЛАС.
чувам хора на ангелите в ушите си - вж. при ХОР.
□ ЧУВСТВАМ СЕ:
в свои води (съм, чувствам се, плувам) - вж. при ВОДА.
о ЧУГУНЕН:
чугунена глава - вж. при ГЛАВА.
1047. ЧУДО
2493. виждам се в чудо. Л.. Силно се изненадвам от нещо; смайвам
ce. · И тресна слушалката. Видяхме се в чудо. Какво да правим?
(Уикенд, бр.23, 2014, с.90). Брежнев се видял в чудо и тръгнал да си
ходи. бел да е разгадал мистерията. (Ретро, бр.5, 2017, с.10).
♦ всяко чудо за три дни - вж. при ДЕН.
4» за едното чудо - вж. при ЕДИН.
2494. за чудо и <за> приказ, а Който буди възхищение с много
добрите си качества, изключителен; който дълго ще се помни, за който
дълго ще се споменава. · А беше църква за чудо и приказ! С един кра¬
сив купол, с висящи полилеи. (Мин. год., бр.5О, 2016, с.6). А хората,
които преобразиха Пиринския край., ■ направиха го за чудо и приказ.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.40).
♦ по едно<шо> чудо - вж. при ЕДИН.
*
1048. ЧУДЯ СЕ
2495. чудя се и се мая. ж 1. Не мога да си намеря отговор, в голяма
почуда, в недоумение съм. · Е, да се чуди и мае човек като как така слуги¬
те на народа така са се изоставили, че един ремонт да не могат да
направят във' ведомствените си жилища.. (Стандарт, бр·4944, 2009, с.12).
Хората се чудеха и маеха кой може да е посегнал на църквата, ■ да отк¬
радне иконата. (Р.р.). А 2. Много съм затруднен и притеснен. · Чудех се и
се маех как да свържа двата края до получаване на заплатата,. (Р.р.).
п ЧУЖД:
виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в
собственото - вж. при СЛАМКА.
-591
яи<то> съм чул, ня<то>...
гледам ' в чуждата паница - вж. при ПАНИЦА.
плачи на чужди гробища - вж. при ГРОБИЩА.
чуждо око - вж. при ОКО.
чуждо ухо - вж. при УХО.
1049. ЧУКАЛО
2496. обирам си чукалата. / хващам си чукалата. А Махам се от
някъде. · Илия Груев си обра чукалата и започна работа при Краси¬
мир Балъков. (Шоу, 14—20.09.2011, с.40). Вечер майка му си хваща чу¬
калата и заминава някъде. (Уикенд, бр.51, 2016, с.19).
□ ЧУКАМ / ЧУКНА:
ди чукна на дърво - вж. при ДЪРВО.
чуким на отворени · врата - вж. при ВРАТА.
1050. ЧУМА
2497. бягим като от чумата. А Панически страня от ■ нещо или от
някого. · Но това бе невъзможно, т.е. да остана на Сеймен, защото
всичките бяха се научили накъде съм отсъствал; и приятели, и непри¬
ятели бягаха от мене като от чумата. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.179).
♦ пир по време на чуми - вж. при ПИР2.
а ЧУПКА:
чупки в кръста - вж. при КРЪСТ!.
а ЧУПЯ:
чупки в кръсти / ·чупя кръст - вж. при КРЪСТ].
чупя ръце (пръсти) - вж. при РЪКА.
п ЧУШКА:
арнаутска чушка (пиперка) - вж. при АРНАУТСКИ.
1051. ЧУЯ
2498. де (къде) се е чуло и видяло. а За нещо необикновено, което
не е съществувало, не е ставало. · Де се е чуло и видяло чудо като
нашето. 25 години строим нещо като рушим. (Р.р.).
2499. ниОтО съм чул. ни<шо> съм видял. А Преструвам се, че
не знам нещо, което ми е много добре известно. · Макар да знаеше как
се беше случило всичко, той през цялото време се правеше. че пито е
чул, пито е видял. (Р.р.).
завъртява ме шайбата
-5^2 2-
ш
1052. ШАЙБА
2500. завъртява ме шайбата, ж Ходът на живота, променливата
съдба. · Това., че му е Дал кола или пари, не е гаранция,, че в слеДващия
момент няма така да го завърти шайбата и да направи такъв завой
спрямо него., че да го прати в девета глуха: (Уикенд, бр. 2, 2010, с.21).
V От техническата сфера.
2501. скривам шайбата на някого. Жарг. А Показвам пълното си
превъзходство над някого, като го правя безпомощен. · Много си Добър,
признавам, скри му шайбата още в началото и не му ДаДе Да се
осъзнае До края на играта.. (Р.р.).
V От спорта хокей на лед.
1053. ШАЛТЕР
2502. дръпвам шалтера на някого или нещо, ж Прекратявам дей¬
ността на нещо или на някого. · Дръпнаха шалтера на Лилов. (Труд,
бр.52, 2000). Дръпват шалтера на трамваите в София. (Стандарт,
06.12.2002, с.2).
V От областта на електроснабдяването.
1054. ШАМАР
♦ дяволите си бият шамари - вж. при ДЯВОЛ.
2503. на два шамара живот. Жарг. ж Хилав, кекав, с крехко те¬
лосложение. · Винаги се дразни с всички и се прави на голяма работа,
а е „на два шамара живот“. (Лична драма, бр.8, 2013, с.б).
2504. получавам шамар. а Понасям морален удар. · Защото ос¬
вен от Цветански и компания получиха и още еДин шамар. От бъл¬
гарския президент.. (Стандарт, бр.5759, 2002, с.14).
2505. удрям шамар на някого. А Нанасям морален удар на някого.
• МлаДите не отидоха до ·урните в Пиринския граД миналата събо¬
та и по този начин удариха пореДния шамар на всички политици.
(Труд, бр.114,2001, с.10).
— 593 —
свалям шапка
1055. ШАПКА
2506. да {ще) ти падне шапката. Жарг. А За израз на голямо въз¬
хищение, голямо . учудване от нещо. · И Вера написа рецензия възхвала
- шапката да ти падне! (Мин. год., бр.4, 2017, с.22). Голям филм, стра¬
хотни сцени,, да ти падне шапката от красиви момичета. (Р.р.).
♦ дреме ми {не ми дреме) на шапката - вж. при ДРЕМЯ.
2507. клатя си шапката. А Нищо не правя, безделнича. · Вместо
да ходи ■ на работа, по цял ден си клати .шапката по улиците. (Р.р.).
2508. клатя шапка на някого. Л. Раболепнича, угоднича пред някого.
• Не съм от тези. които клатят шапка пред силните на деня.. (Р.р.).
2509. кривя си шапката {калпака)). А Живея си безгрижно, нехая. ·
Родителите му загиват от работа. за да го издържат., а той си криви
шапката. и нищо не го интересува.. (Р.р.). Търсим ние пари., усуква се
Баба-Алието за купуване на пушки и други царски потребици, а наши¬
те петковци си кривят калпаците. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.570).
2510. кроя {скроя) шапката на някого. А Замислям, планирам или
съм вече осъществил разправа с някого; подготвям, големи неприятности
на някого. · Имате ли отговор кой ви скрои шапката. (168 часа, 19¬
24.12.2003, Ако оставим настрана иронията, всеизвестно е, че
MBP-шефът отдавна „крои шапката“ на Василев. (Сега, 14·12·2003.
с.11). Ще даде няколко интервюта как гадните ченгета са му скрои¬
ли шапка. (168 часа, 06-12.06.2003, с.2).
2511. под шапката на някого, на нещо. . На подчинение . на няко¬
го, на ведомствено подчинение; под прикритието на някого. · Останала¬
та сума е за заплати на 200 инспектори по чистотата, които са под
шапката на районните кметове:,' както и за прикриване на предиш¬
ни задължения. (Труд, бр. 101, 2000). Под негова шапка ще продължа¬
ват да работят и останалите по-ниски нива в йерархията - Наско
Кучето, куриер на финансите на Самоковеца, и Пешо Кучето, който
обмитява захарни изделия.. (168 часа, 19-24.12.2003. с.19).
2512. правя се {на тапа) на дръж ми шапката. - Жарг. А Прест¬
рувам се на глупав и наивен, правя се, че не разбирам нещо. · Не ми. се
прави на дръж ми шапката, ' много добре разбирам за ■ какво става
дума. (Р.р.).
2513. свалям шапка. А 1. Признавам превъзходството на някого и
засвидетелствам уважението си към него. · Винаги съм свалял шапка
пред народния усет.. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.З 18/ Шапка му свалям
на Валери Симеонов, който дръзна да се противопостави на край¬
светва ми под шапката
-594-
морската мафия, втрещила обикновените чужди туристи с изцеп-
ките си. (Мин. год., бр.35, 2017, с.8). А 2. С отрицание не: Не угоднича,
не сервилнича пред някого. · Не свалям шапка на началниците, зато¬
ва и не съм от техните любимци. (Р.р.).
2514. светва ми под шипкати. Ирон. А Най-сетне осъзнавам, раз¬
бирам нещо; става ми ясно нещо. · И не че сме българи, но. на тези,
които определят бъдещето ' на света., трябва да им светне под шап¬
ката, че именно на България трябва да бъде - помогнато. (Труд, бр.73,
2000, с. 12).
2515. скривим шапката на някого. Жарг. А Показвам пълното си
превъзходство над някого; ■ смайвам ■ го с някакви свои умения. · След ка¬
то работи в прочути заведения в - София., баткото на Владо замина¬
ва за английската столица и скоро скрива . шапката на местните.
(Галерия, бр. 1, 2017, с.13). Запалва се по математиката и с времето
се превръща в най-добрия математик в града. Неведнъж скрива шап¬
ката на преподавателите- измисля нови,, по-лесни и оригинални на¬
чини за решаване на задачите. (Галерия, бр.6, 2017, с.46).
2516. стяга {стегне) ме шипката. А Притеснено ми е, разстроен
съм, имам големи неприятности, в лошо положение съм или изпадам в
такова положение. · Като ме стегне шапката, въпреки брилянтните
акции на министър Цветанов с шлифовани кодови названия „Безха-
берните" и „Сводниците“, все на апокалиптични сцени ме избива.
(Мин. год., бр.9, 2010, с.5).
2517. шапки ни тояга. Жарг. А Възклицание за израз на облекче¬
ние и радост от отпаднало бреме, задължение, отговорност: вече ще жи¬
вея безгрижно и свободно. · Училището свърши., от утре шапка на
тояга!. (Р.р.).
п ШАРАН:
едра риби · {шаран) - вж. при РИБА.
1056. ШАХ
2518. държи в ших някого. А Използвам неблагоприятни за някого
факти и обстоятелства, за да го държа в несигурност и зависимост от мене.
• Документите, с които разполагам, за миналото му, ми позволяват
да го държа в' шах, затова с него нямам никакви проблеми. (Р.р.).
- 595 -
широко скроен
1057. ШЕВ
2519. пукам се по шевовете. А За помещение - препълнено с хо-
. ра; едва се побирам в нещо. · Историческият музей се пукаше по ше¬
вовете от хиляДите Дошли Да ни уважат. (Труд, 28.05.2001, с.б). Съ¬
Дебната система например взе Да се пука по шевовете. (168 часа,
18-24.01.2002, с.2). Още в сряда сутринта БНТ се пукаше по шевове¬
те от вълнение, а в съвета си блъскаха главите в каква каша са се
забъркали. (168 часа, бр.5О, ■ 14-20.2001, с.З 1).
п ШЕГА:
{бива, бива) ама майтап {шега) на {по) голо {не бива,
не го разбирам - вж. при ГОЛ.
п ШЕПА:
<шепа> прах в очите на някого - вж. при ПРАХ.
1058. ШЕСТИЦА
2520. уцелвам шестица от (е) тотото. А Изкарвам голям къс¬
мет; правя най-печелившият ход. · Едва ли не с моето привличане са
уцелили шестица от тотото. (7 дни спор, 13.06.2004, с.4).
1059. ШИЛО
2521. шило в торба не стои. А Не стоя мирен, не се задоволявам
с нещо, все търся нещо. · Но шило в торба не стои. Ездачът проявил
бизнес нюх и организирал с екипа си конно шоу в ресторант „Конен
пикник“ на Златни пясъци. (Стандарт, 09.03.2001, с.21). Понеже шило
в торба не стои - записала се Да участва в един празник на физкул¬
турата в София. (Мин. год., бр.6, 2017, с.13). ‘
о ШИРОК:
с широки пръсти - вж. при ПРЪСТ2.
с широко сърце - вж. при СЪРЦЕ,
широк ти друм - вж. при ДРУМ.
1060. ШИРОКО
2522. широко ми е около врата. А Живея безгрижно и безотго¬
ворно. · Сега ти е широко около врата,, но ще те виДя утре, като се
ожениш. (7 дни спорт, 13.06.2004, с.4).
2523. широко скроен. А Благороден, с отворена душа и разност¬
ранни интереси, ■ чужд на дребнавото. · От него се е научила Да бъДе
въртя на шиш някого
- 596 -
широко скроена. (Труд, бр.66, 2000). Имам чувство за хумор и съм ши¬
роко скроен. (Уикенд, бр.23, 2014, с.27).
п ■ ШИТО:
шито (съшито) с бели конци - вж. при ' КОНЕЦ.
1061. ШИШ
2524. въртя на шиш някого, X Измъчвам, изтезавам, подлагам на
голям тормоз някого. · Проклет човек е, реши ли Да получи нещо от
тебе, ' на шиш ще те върти, но ще го постигне. ' (Р.р.).
V От кулинарнята.
1062. ШИЯ
2525. хващам шия (същестсвително, синоним на врат). X Свик¬
вам, навиквам на някаква трудна работа. · Сега вече зиДарството не ме
плаши, хванах шия.■ (Р.р.).
V От селския бит - когато добиче се впряга в яpем, то постепенно „хваща шия“
т.е. кожата на врата му се втвърдява и загрубява от триенето на ярема.
♦ не но врат, а по шия - вж. при ВРАТ.
♦ обесвам се на врата (шията) на някого - вж. ■при ВРАТ.
♦ окачвам (надявам, увесвам) воденичен камък на шията
(врата) на някого - вж. при КАМЪК.
□ ШЛИФЕР: .
хващам (Бога) Господ за шлифера - вж. при ГОСПОД.
1063. ШМЕНТИ
2526. шменти-капели. Жарг. Ирон. х Измама, шарлатания, шме¬
керия. · Да не Доуточняваме кой гражДанин кого нарече „мафиот“,
„шарлатани и · политикани“, „некаДърници“ „шменти-капели“,
„шайка банДити“. (Труд, бр.8О, 2002, с.9). Не си сложих навремето
тези шменти-капели уреДи, защото не · се вързах на заплахата от
глоба.. (Мин. год., бр.2, 2010, с.5).
1064. ШПАГА
2527. кръстосвам шпага. Книж. X Встъпвам в борба с някого. · -
Гарван гарвану око не ваДи! Смятах те за по-разумен. Един ден ще
разбереш, че съм ти. бил приятел. Но и аз не смятам Да свия знаме¬
на! Ще кръстосаме шпаги. (СБъчварова, Земя за прицел, ■ кн.4, с.47).
597 скъсвам шушоните на някого
1065. ШУМ
2528. много шум зи нищо. · Книж. А Незаслужено голямо внима¬
ние за нищожен факт. · Много приказки се изприказваха за- повише¬
нието на пенсиите, накрая се оказа много шум за нищо. (Р.р.).
V Or англ. Much ado about nothing. Заглавието на Шекспировата комедия „Много
шум за нищо“ се превръща в поговорка и се фразеологизма в речевата практика.[ЕС].
1066. ШУТ
2529. бия {тегля) шути на някого. Жарг. А Изгонвам, зарязвам,
изоставям някого. · Жизел би шута на Ди Каприо. (Стандарт, 03.12.2001,
с.40). В крайна сметка Рада бие шута на Янчо и се връща при закон¬
ния си съпруг. (Show, бр. ' 20, 2011). Мел Гибсън би шута на руската
певица Океана Григориева. (Уикенд, бр.17, 2010, с.77).
V От футбола.
1067.1ШУШ1КА
2530. до шушки. А Докрай, напълно, без остатък. · Дарина Павло¬
ва обрана до шушка от млад любовник. (Уикенд, бр.51, 2016, с.З).
1068. ШУШО1НИ
2531. · скъсвам шушоните на някого. Жарг. А Смайвам, изумявам
някого. · Христо Мутафчиев - „ Скъсай им шушоните на Евровизия!“
(Труд, 09.03.2010,16).
щ
Q ЩО:
зи тоя {този, оня, онзи), дето {що) духа {вее, клати гората) -
вж. при ДУХАМ. ·
що ми е на съецe</mр> - вж. при СЪРЦЕ.
и ЩРЪКВАМ:
изправят ми се {настръхват, щръкват) косите - вж. при КОСА.
щръквит ми ушите - вж. при УХО.
п . ЩУКА:
орел. рик и щука - вж. при ОРЕЛ.
изваждам от ъгъла някого
- 598 -
ъ
1069. ЪГЪЛ
2532. изваждам от ъгъла някого. Публ. А Спасявам от критично
положение някого, който е притиснат от противника. · ... Първанов поне
два пъти извади БСП от ъгъла. .(Стандарт, 22.01.2002, с.17).
2533. притискам (натикам) в ъгъла иякого. Публ. А Поставям
някого в критично полржение. в безизходица. · . След като бяха притис¬
нати в ъгъла,, че гласуват с по 4-5 карти в полупразна зала, парла¬
ментарният шеф Герджиков отсече: не сме длъжни да стоим вът¬
ре. (168 часа, бр.50, . 12.2001, с.б). В този■ момент, притиснат в ъгъла,
Ариел Шарон прави грешен ход. (168 часа, 07-13.11.2003, с.З 1). Така
Станишев ще натика в ъгъла амортизираните сини лидери. (168 ча¬
са, 21.12.—03.01.2002, с.17). След кампанията в Афганистан терориз¬
мът като цяло беше натикан в ъгъла, но той не е нокаутиран окон¬
чателно. (Стандарт, 19.12.2002, с.23).
V °т спорта ^кс.
ю
1070. ЮДА
2534. Юда Искариотски. Книж. . Предател, издайник. · Всяко
велико дело има своя Юда Искариотски. (Р.р.). ·
V Изразът е мотивиран от евангелските тскстове, в които се разказва за преда¬
ването на Исус Христос от неговия ученик Иуда Искариотски.
2535. юдина целувка. / целувката - на Юда. Книж. А Притворна
сърдечност, коварен приятелски жест. · Изказването на подкрепа от
страна на врага ти може да се окаже юдина целувка. (Р.р.).
V Без да има точен пъρвоосpαз, фразеологизмът е мотивиран не само емислово.
но до голяма степен и формално от евангелските текстове, в които се говори за преда¬
ването на Исус Христос от неговия ученик Иуда Искариотски, който се уговаря с
първосвещениците и фарисеите да .посочи кой е Христос, като го целуне.
999 пращам за крави ябълки някого
1071. ЮЗДА
2536. вземам юздите в ръцете си. X Заемам се лично с ръковод¬
ството на нешо, като налагам волята и властта си. · Съгласен съм с тебе
и мислех даже да ти пиша да вземеш юздите в ръцете си. (Зах. Сто¬
янов, Съч., т.З, с.361).
2537. държи юздите {юздата) на някого I държи изкъсо някаго. X
Отнасям се строго и . взискателно към някого, за когото отговарям; строго
контролирам. · Подчинените му си гледаха работата съвестно - и стрикт¬
но, защото. той - ги държеше изкъсо. (Р.р.). Ако искаме държавата да 'се
развива, трябва да се държат юздите на икономиката. (Р.р.).
2538. отпускам юздите {поводите) на някого. А Принизявам ■ взис¬
кателността и надзора над някого, давам му прекалено голяма свобода. ·
Отпуснаха юздите на младите ' и сега се оплакваме. че нищо не по¬
читат, нито зачитат някого. (Р.р.).
1072. ЮМРУК
2539. налапвам {налапам) юмрука на някого. Грубо. ■ Бият ме.
• Кажи му, че ако продължава да се занимава с мене, ще ми налапа
юмрука. (Р.р.).
2540. размахвам юмрук. А Заплашвам. · Всеки има право да раз¬
махва юмрук:, но той стига до носа на другия. (Труд, бр.47, 2002, с.4).
п ЮНАШКИ:
ни юнашко доверие - вж. при ДОВЕРИЕ.
я
а „Я“:
от „а‘4 до „я“ - вж. при „А“.
1073. ЯБЪЛКА
2541. пращим · зи крави ябълки някого. А Измамвам, излъгвам
някого. • Лъжа си хората и ги пращам за крави ябълки. (Всеки ден,
05.10,2010, с.6).
ябълка <та> ■ на раздора
-600-
2542. ябълка</иа> на раздора. Книж. А Нещо, което поражда не¬
доразумение, спорове, раздори. · Именно тези технически детайли се
оказаха ябълката на раздора, защото Нинова прокара своите идеи.
(Галерия, бр.6, 2017, с.19). Двете фамилии вражДуваха от Десетиле¬
тия, ябълка ' на раздора беше межДата межДу Дворовете им, еДни
нищо и никакви си Десетина кваДратни метра. (Р.р.)
V От старогръцкия мит за златната ябъл^ дадена от Парис на Афродита като
признание, че е най-красива сред боговете на Олимп. Това предизвиква гнева на Хера
и Атина и става повод за раздора между тях.[ЕС].
п ЯВНО:
всичко тайно, става явно - вж. при ВСИЧКО.
1074. ЯД
Ф бера яд - вж. при БЕРА. ·
2543. изкарвам {изливам) си яда на някого. А Ругая някого ■ в ядо¬
сано състояние, без той да има вина. · ЯДосат го на работа, а той си
изкарва яда на жена си. (Р-р.). ,
2544. пукам се от яд. А Силно се ядосвам, не мога да си ' намеря
място от яд. · За Франкфуртската борса да не· говорим - там ще се
пукнат от яд, ако изобщо знаеха за уникалния български пазар. (Труд,
бр.ЗО8, 2001, с.2).
Ф скубя си <космите на> брадата <от яд> - вж. при БРАДА.
а ЯДЕНЕ:
апетитът идва с яденето - вж. при АПЕТИТ.
1075. ЯЙЦЕ
2545. като писано яйце {гледам, пазя). А С изключително внима¬
ние, с голямо старание и грижа. · Щастливите роДители го гледали
като писано яйце, то· пораснало и станало ученичка. (Мин. год., бр.6,
2017, с.18). От осмината само двама трябваше да останат Дотука.,
а вие ги мъДрите като писани яйца. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.690).
V .Произходът може да се свърже с великденския обичай да се боядисват и
изписват яйца, които се подготвят и пазят с голямо внимание.
2546. насаждам на пачи яйца някого. А Създавам големи непри¬
ятности на някого, поставям ■ го в крайно неудобно положение. · Като се
захванах с тази работа сам се насадих' на пачи яйца. (Р.р.).
-001 -
ял съм кокоши крак
1076. ЯКИЧКА
2547. бяла якичка. Книж. А Чиновник. · Каква ли носталгия из¬
питват сега белите якички към годините, когато джобовете им се
напълниха с по 20 % върху заплатите още в първата година на спо¬
разумението с фонда. (Труд, 22.12.2001, е. 14). релите якички“ изяж¬
дат „мутрите “ Ще оцелеят единици. (Труд, 09.12.2003, с. 10).
а ЯК / ЯКО:
дупе да ми е яко / - яко ми дупе - вж. при ДУПЕ.
душа да ми е яка / яка ми душа - вж. при ДУША,
закършвам го <яко> - вж. при ЗАКЪРШВАМ.
като (яко) дим - вж. при ДИМ.
яка ми душа - вж. при ДУША,
яко дупе трябва - вж. при ДУПЕ.
ям <як> пердах - вж. при ЯМ.
1077. ЯМ
♦ изяждам (ям) кокалите на някого - вж. при КОКАЛ.
♦ кон боб яде ли - вж. при КОН.
♦ кучета да ядат някого ! кучета го яли - вж. при КУЧЕ.
♦ ряпа да яде пред някого - вж. при РЯПА.
♦ сухо дупе риба не яде - вж. при ДУПЕ.
♦ сърбам (ям) попарата - вж. при ПОПАРА.
2548. - тези <лайна> сме ги яли. А Вече ни е познато, преживели
сме го. · А ако все пак ликвидират следствието — е нищо страшно.
Както се казва, тези сме ги яли. (24 часа, ^^.0^.2001,■ с.10).
♦ трици да яде пред някого - вж. при ТРИЦИ.
2549. яде ме отвътре. А Измъчва ме, терзая се. · Толкова зле се
чувствам. че нещо си ме яде отвътре. (Всеки ден, 03.06.2012, с.10).
2550. ядем се един друг. А Караме се, заяждаме се, взаимно се
обвиняваме. · Вместо да обединим силите си и да работим за общо¬
то благо, ние се ядем един друг и резултатите се виждат. (Р.р.).
♦ яли ми кучета главата - вж. при ГЛАВА.
2551. - ял съм кокоши крак, а Не мога да пазя тайна. · Знаех го,
че е ял кокоши крак, затова се пазех да му доверявам тайни. (Р.р.).
V От народно поверие.
бездънна яма
-002-
♦ ям главата на някого - вж. при ГЛАВА.
♦ ям парцалите {цървулите) на някого -
вж. при ПАРЦАЛ· / ПАРЦАЛКИ.
1078. ЯМА
2552. бездънна ями. ! яма без дъно. А Нещо, от което можеш да
вземаш ■ колкото си искаш, без да се разбере. · Текезесето било бездънна
яма. ■ (Труд, бр.49, 2002, с.17). Фондът е бил яма без дъно, от което
грабели много хора, с големия черпак. (Труд, 06.12.2001, с.14).
1079. ЯМБОЛ
2553. нереде Ямбол. нереде Стамбол. А Казва се, когато предме¬
тът на разговора се подменя, когато се сравняват несравними неща. · Струва
ми 'се, че тези, които правят такива изявления, следват българската
поговорка: нереде Ямбол, нереде Стамбол“. (Труд, бр.60, 2000, с.18).
1080. ЯНУС
2554. двуликият Янус. Книж. Неодобр. А Неискрен, двуличен,
лицемерен човек. · И как силите на реда да ударят злодеите, като те
са подобни на двуликия Янус - тъкмо дигнеш тоягата и контрабан¬
дистът от доклада на НСБОП се преобразява в мирния бизнесмен
от справките на агенция „Митници“ (Труд, 02.06.2003, с.11).
V °т лат. Janus Wfrons. ^Името на древноримския бог на времето Двуликият
, Янус произхожда от латинската дума janus. която имала две значения „врата“ и
„начало“. Името на първия месец в календара януари също е производно от тази z
дума. Богът на времето в Древния Рим е изобразяван с две лица, обърнати в противо¬
положни страни (към миналото и към бъдещето). Едното му лице било на млад, без-
брад човек, гледащ напред към бъдещето, другото лице било на брадат старец, обър¬
нато назад към миналото. [ЕС]. ·
п ЯРЕ:
от стари коза яре - вж. при КОЗА. .
1081. ЯРЕМ
2555. тегля яреми. А Мъча се, страдам. · Открай време бълга¬
ринът е свикнал да тегли ярем под чуждо иго или заради родни глу¬
пости. (Труд, бр.27, 2002, с.З).
п ЯРИНА:
дрън. дрън ярина - вж. при ДРЪН.
- 603-
тегля ярема
п ЯСЕН:
като гръм от ясно небе - вж. при ГРЪМ,
като ясен ден - вж. при ДЕН.
я ЯСЛИ:
като кон на празни ясли - вж. при КОН.
а ЯСНО:
и на децата е ясно - вж. при ДЕТЕ.
п ЯХАМ / ЯХНА/ЯХВАМ:
яхвам вълната - вж. при ВЪЛНА,
яхам (яхна) метлата - вж. при МЕТЛА.
ДОПЪЛНЕНИЕ
- 604 -
проф. д-р Върбан Вътов
ФРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК
НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ЗА УЧЕНИЦИ
Коректор - Александра Танева
Корица и дизайн - Анелия Славова
Предпечатна подготовка - Анелия Славова -
Техническа редакция - Пламен Славчев
Художествена редакция - Ваня Илиева.
Художествено. и графично оформление
на книжното тяло - Издателска къща СКОРПИО
Policy of perfectionism - SCORPIO PUBLISHING
Издателството на тези
които успяват
СКОРПИО
За контакти:
София 1000, п. к. 1399
Търговски отдел .на Издателска къща СКОРПИО:
Книжна борса СКОРПИО
тел./факс: 02/ 943-75-26, мобилен: 0878/ 667 697, 0885/ 609 914
e-mail: scorpioborsa@mail.bg web site: www.iscorpio.bg
Издателска къща СКОРПИО:
тел./факс: 02/ 944-27-37
e-mail: info@scorpio.bg
web site: www.scorpio.bg ISBN 978-944-792-807-7
Проф. д-р Върбан Въюв е роден през 1941 г.
Завършва специалност „Българска филология“
в Софийски университет „Климент Охридски“
(1966). Постъпва като асистент в катедра „Съ¬
временен български език“ във Великотърновски
университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1975).
Кандидат на филологическите науки (д-р) от 1977.
Хабилитира се като доцент през 1986 г. с труда „Езикът
на Софрониевите ръкописни съчинения“. Лектор по българ¬
ски език: в университета „Иван Франко“ в гр. Лвов, Украйна
(1981-1985); в Московския държавен университет (2005-2008).
Декан на Филологическия факултет (1987-1990). Ръководи¬
тел на катедра (1997-2004). Професор - от 2004 г. Пенсионира се
през 2009 г. Автор е на университетски учебници по съвременен
български език, фонетика, лексикология; книги и речници.
Фразеологичният речник на българския език е създаден в
помощ на учениците - за да подпомага ежедневната им работа в
часовете по български език и литература, да затвърждава и обо¬
гатява познанията им в областта на съвременния български език.
Речникът съдържа над 2555 фразеологични единици, пред¬
ставени в два вида компонентни гнезда. Целта на речника е да
представи на учащите се от различни степени на българското
училище (а и на масовия читател) достъпен фразеологичен спра¬
вочник. Той е замислен и осъществен да реши три основни задачи:
Първо, да помогне ползващите речника да осъзнаят ези¬
ковата същност на фразеологичните единици.
Второ, да ги подпомогне в овладяването на най-широко
използваните фразеологизми, като разкрие техните значения,
стилистични особености, техните източници и произход, както
и във видовото разнообразие на фразеологичната синонимия.
Трето, да ги въведе в актуалните фразеологични единици,
които не са намерили място в досегашните фразеологични
речници.
www.scorpio.bg
ISBN 954-792-807-4
Издателството на тези,
които успяват
СКОРПИО
Цена: 9,99 лв.